Търсене в текстове за 'Животинско съзнание'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 735 резултата в 94 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_17 ) Свещената връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато се направи контакт между човека и Бога, то Божествената Светлина и Сила се вливат в него и той има прозрение, разбира с яснота нещата и добива по-висше съзнание.
Мисълта е от Бога. Казано е: „Ще бъдем научени от Бога.“ Има един начин, по който човек може да се научи от Бога как да мисли. Като искаш да придобиеш знание, най-първо ще имаш желание да разбереш Божиите пътища и като ги разбереш, тогава Бог ще те изпрати при учени хора, те ще ти предадат подробностите, които изучават. Учениците Христови повярваха, че Христос е излязъл от Бога, и Божественото се предаде от Него на тях. Ако не бяха повярвали, не можеше да стане това. Когато се направи контакт между човека и Бога, то Божествената Светлина и Сила се вливат в него и той има прозрение, разбира с яснота нещата и добива по-висше съзнание. Ние ще бъдем добре, когато бъдем проводници на Бога и когато Той се изявява чрез нас, обаче въздействаме ли на Божественото, Бог в нас не е свободен и Го ограничаваме. Един брат спомена на Учителя за някои, които проявявали униние. Когато човек е без Бога, настава униние. Трябва да се работи. Лесно искат да влязат в Царството Божие.
към текста >>

Като си отиде Божествената мисъл, пак иде обезсърчението, което е животинско състояние.
Когато искаш нещо и ти дадат десет пъти повече отгоре, значи си изпълнил Волята Божия. Някой път искаш, но не ти дават. Значи не си изпълнил Волята Божия. Когато човек се намира всред противоречия, идеята, че Разумното седи зад всички неща, че една Велика разумност ръководи всичко, му дава Мир, спокойствие, хармония и тогава той разрешава всички противоречия. Всякога, когато имате обезсърчение, щом дойде Божествената мисъл, веднага всичко изчезва и чувствате лекота. Като си отиде Божествената мисъл, пак иде обезсърчението, което е животинско състояние. Някой те обиди; ти минаваш покрай него и го погледнеш криво. Защо ще го гледаш така? Когато човек не изпълнява Волята Божия, той краде. Когато я изпълнява без Любов, той взема назаем. А когато изпълнява Волята Божия с Любов, даром му се дава.
към текста >>

Животът е много сложна плетеница – преплитане между духове и сили – и човек не може лесно да излезе от тези условия с обикновеното си съзнание, а само когато гледа на Живота с по-горно съзнание.
Когато човек не може да разбере Божественото, тогава отрицателните сили в Природата го завладяват и той допуска грях. В Индия има факири, които англичаните наемат да ловят бисерни миди от дъното на океана. Факирите се концентрират и акулите не ги приближават. Факирите са научили изкуството да упражняват въздействие върху животните. При връзка с Великото разумно начало човек е ограден. Животът е много сложна плетеница – преплитане между духове и сили – и човек не може лесно да излезе от тези условия с обикновеното си съзнание, а само когато гледа на Живота с по-горно съзнание. Някой път вие се усещате изоставени и в тази самота намерете Божественото – където и да сте, чуйте гласа на Бога – при извора и при дърветата, навсякъде. Да няма прекъсване на съзнанието и то да бъде будно.
към текста >>

Да няма прекъсване на съзнанието и то да бъде будно.
Факирите се концентрират и акулите не ги приближават. Факирите са научили изкуството да упражняват въздействие върху животните. При връзка с Великото разумно начало човек е ограден. Животът е много сложна плетеница – преплитане между духове и сили – и човек не може лесно да излезе от тези условия с обикновеното си съзнание, а само когато гледа на Живота с по-горно съзнание. Някой път вие се усещате изоставени и в тази самота намерете Божественото – където и да сте, чуйте гласа на Бога – при извора и при дърветата, навсякъде. Да няма прекъсване на съзнанието и то да бъде будно.
към текста >>

2. 3_04 ) Ще ви дам съкровища скрити - Боян Боев (1883 – 1963)

Христос е разбирал законите на растителното и животинското царство, владеел е дълбоко цялата Божествена наука.
Много нещо знаеше, но египтяните не му дадоха целия ключ, а само част. Братът попита Учителя: „Даниил е бил в окултната Школа на есеите, а Давид и Соломон били ли са в Есейската школа? “ Есейската школа е имала два кръга – външен и вътрешен. Даниил е бил във вътрешния кръг, Давид е бил в най-външната част на вътрешния кръг, а Соломон е бил във външния кръг. Христос е разбирал законите на растителното и животинското царство, владеел е дълбоко цялата Божествена наука. И всеки човек, който се свърже с Христа, ще се свърже с извора на велико знание. Нека да се занимаваме с древното знание, но важно е това знание, което иде от Христа и което иде сега. Ние събираме онова, което сме изгубили. Ние едвам дохождаме до онова състояние, което сме имали. Туй, което наричат прогрес, това не е.
към текста >>

Ако ти с мисъл и чувства си работил върху една форма и Природата, например цветето, тогава ще дойде зрелият момент, когато ще се прояви Истината, същината на тази форма в твоето съзнание.
И за да се живее на Земята, Невидимият свят е намалил обонянието на хората; ако се развие много нашето обоняние, ние ще избягаме, не ще можем да издържим на вонята, която излиза от лошите мисли и желания на хората. Братът запита: „Как може да стане вътрешно, духовно общение с цветята? “ Ето как: спираш се пред едно цвете и искаш Бог да ти се изяви чрез него. Никога Бог няма да ти проговори чрез цветето, ако ти предварително не си го обичал, защото иначе няма да има условия за вътрешно общение. Ако ти с мисъл и чувства си работил върху една форма и Природата, например цветето, тогава ще дойде зрелият момент, когато ще се прояви Истината, същината на тази форма в твоето съзнание. Тази същина наричаме Бог. Братът запита: „Какво ще кажете, Учителю, за Жизнения еликсир? “ В Природата има известни растения, от които се изважда една течност, която, като я вземеш, разтваря натрупаната в тялото кал и човек живее по-дълъг живот. Тази течност наричаме Жизнен елексир.
към текста >>

3. 3_08 ) Възвишеното в човека - Боян Боев (1883 – 1963)

Страданието на човека произлиза от неговото низше животинско естество.
В първа степен на магнетичния сън магнетизаторът заповядва, във втора степен също, но щом прекара лицето в четвърта степен, вече не може да му заповядва, то е свободно. Тогава той става ясновидец, вижда нещата. Ако повикаш един болен, като лекар, той ще каже диагнозата на болестта и много сполучливо ще предпише лекарства. Събудиш ли го, нищо не знае. Природата е направила хората свободни, но трябва да минат в четвъртата степен. Страданието на човека произлиза от неговото низше животинско естество. Тъмнината в човека произвежда всички страдания, там са всички заблуждения. Всеки човек, като идва на Земята да се преражда, минава през едно място, дето го потопяват в една река, за да забрави всичко, защото ако помни всичко, той няма да учи новото. И като се връща, пак го потопяват в тази река, за да си припомни всичко. Една сестра попита: „Кога душата се показва такава, каквато си е в своето истинско естество? “
към текста >>

Черната раса е развила съзнанието до известна степен.
Към 7.30 ч. вечерта на това място Учителя каза в разговор: Напредналите същества, които ръководят еволюцията на всички природни царства, са от Ангелска йерархия. Такива Същества водят и всички човешки раси. Всеки народ си има задачи, има придобивки, които трябва да внесе в общочовешката съкровищница. Черната раса е развила съзнанието до известна степен. Червената и Жълтата раса са продължили развитието. Бялата раса е вече развила предимно нервната система, ума. Следващата раса, която иде, ще бъде Раса на сърцето. Вечерно време от хората на тази раса ще излиза приятна мека светлина – ореол и лицето ще изпъква в светлина. Както рисуват сега светиите, то е сянка.
към текста >>

4. 3_17 ) Нашите по-малки братя, растенията - Боян Боев (1883 – 1963)

В природните царства – минерално, растително, животинско и човешко – се проявяват Същества от разни степени на Ангелската йерархия.
Законите и принципите, с които ни занимаваше, винаги ги разглеждаше практически, във връзка с конкретните задачи на Живота. Той считаше, че Животът е един, че този и онзи свят са един свят и затова всяка физическа работа за Него беше едновременно и духовна. Той посаждаше овощни дръвчета, работеше в зеленчуковата градина, работеше с пчелите и пр. След като работихме в градината около два часа, седнахме на тревата да си починем и стана въпрос за живота на растенията. Учителя каза: В природните царства – минерално, растително, животинско и човешко – се проявяват Същества от разни степени на Ангелската йерархия. Чрез минералите, скъпоценните камъни се проявяват Херувими, Серафими и пр. В цялата Природа всички класове на йерархиите са взели участие, за да създадат нещата. Те участват в живота и еволюцията на цялата Природа. Върху еволюцията на цветята работят висши Същества. Когато ти се радваш на едно цвете и го обичаш, ти правиш вече връзка с тия Същества и те идват и ти помагат, обръщат ти внимание.
към текста >>

Затова човек има самосъзнание, а другите природни царства нямат.
Те вървят по пътя на инволюцията, а ние – по пътя на еволюцията. Те са научили знанието по пътя на инволюцията. Техният Аз, тяхната Божествена монада е още в Невидимия свят и постепенно слиза надолу. Това ще трае милиони години. А Човешкият Аз е вече слязъл на Земята. Затова човек има самосъзнание, а другите природни царства нямат. Те имат по-долна степен на съзнание. Когато ние дойдем до това поле, дето е това знание, което животните и растенията имат в своето подсъзнание, ние ще го научим по пътя на еволюцията – със своето самосъзнание. Един уморен пътник минава покрай едно дърво, натежало с плод. Той не бърза да къса, само стои под клоните и пожелава от плодовете му. И няма да се мине дълго време и ще падне един зрял плод; съзнание има в растенията, не е случайно.
към текста >>

Те имат по-долна степен на съзнание.
Те са научили знанието по пътя на инволюцията. Техният Аз, тяхната Божествена монада е още в Невидимия свят и постепенно слиза надолу. Това ще трае милиони години. А Човешкият Аз е вече слязъл на Земята. Затова човек има самосъзнание, а другите природни царства нямат. Те имат по-долна степен на съзнание. Когато ние дойдем до това поле, дето е това знание, което животните и растенията имат в своето подсъзнание, ние ще го научим по пътя на еволюцията – със своето самосъзнание. Един уморен пътник минава покрай едно дърво, натежало с плод. Той не бърза да къса, само стои под клоните и пожелава от плодовете му. И няма да се мине дълго време и ще падне един зрял плод; съзнание има в растенията, не е случайно. Това става, когато има хармония между пътника и дървото.
към текста >>

Когато ние дойдем до това поле, дето е това знание, което животните и растенията имат в своето подсъзнание, ние ще го научим по пътя на еволюцията – със своето самосъзнание.
Техният Аз, тяхната Божествена монада е още в Невидимия свят и постепенно слиза надолу. Това ще трае милиони години. А Човешкият Аз е вече слязъл на Земята. Затова човек има самосъзнание, а другите природни царства нямат. Те имат по-долна степен на съзнание. Когато ние дойдем до това поле, дето е това знание, което животните и растенията имат в своето подсъзнание, ние ще го научим по пътя на еволюцията – със своето самосъзнание. Един уморен пътник минава покрай едно дърво, натежало с плод. Той не бърза да къса, само стои под клоните и пожелава от плодовете му. И няма да се мине дълго време и ще падне един зрял плод; съзнание има в растенията, не е случайно. Това става, когато има хармония между пътника и дървото. Пътникът, като погледне дървото, влиза във връзка с разумността в него.
към текста >>

И няма да се мине дълго време и ще падне един зрял плод; съзнание има в растенията, не е случайно.
Затова човек има самосъзнание, а другите природни царства нямат. Те имат по-долна степен на съзнание. Когато ние дойдем до това поле, дето е това знание, което животните и растенията имат в своето подсъзнание, ние ще го научим по пътя на еволюцията – със своето самосъзнание. Един уморен пътник минава покрай едно дърво, натежало с плод. Той не бърза да къса, само стои под клоните и пожелава от плодовете му. И няма да се мине дълго време и ще падне един зрял плод; съзнание има в растенията, не е случайно. Това става, когато има хармония между пътника и дървото. Пътникът, като погледне дървото, влиза във връзка с разумността в него. Това са души, които живеят в Невидимия свят колективно и се проявяват на Земята. И той като помисли, разпореждат от Невидимия свят да му дадат една-две ябълки. Тревата, когато се къса, не изпитва болка, но когато се търга с корен – изпитва.
към текста >>

5. 3_18 ) Нашите по-малки братя, животните - Боян Боев (1883 – 1963)

Животинското царство е азбука и който разбере животните, ще разбере и човешкия живот.
Кошерите бяха наредени край западната ограда на Изгревската полянка и един ден Учителя заедно с група братя и сестри ги премести в южната градинка, при полянката, в няколко реда. Таи имаше по-добри условия за тях. След това всички отидохме при заслона и седнахме да си поприказваме, като стана въпрос за пчелите и изобщо за животните. Животните са предметно учение за човека и без тях той не може да прогресира. Те са пособие за него. Животинското царство е азбука и който разбере животните, ще разбере и човешкия живот. Катеричката, щом се наяде, събира останалите плодове и ще ги зарови, за да има за после; кокошката ще разрови и ще остави, а свинята оре и разхвърля – търси ли, търси. Всяко животно ще ти помогне в известни случаи да разбереш Живота. У кучето се развиват известни енергии, които са полезни за човека в някои случаи. Ако човек издигне организма си да трепти по-силно, отколкото трептенията на паразитите, те бягат от него; същото е и с вирусите. Хората считат за прости морските звезди, но те не са прости; откъсне ли им се един лъч, израства нов.
към текста >>

Когато човек се приближи до свръхсъзнанието, ще придобие повече.
Например човек още не знае да преде тъй тънко както паяка. Как така знае електрическата риба да направи в тялото си електрически батерии? Човек чрез живата материя не може да образува електричество, а рибата може. Това изкуство човек не го знае. Той се е научил да придава електричество чрез мъртвата материя, а може и чрез живата материя да се прави това. Когато човек се приближи до свръхсъзнанието, ще придобие повече. Човек трябва да знае, че всяко животно има своя специалност. Едно колибри, една райска птица седи по-горе от човека по дрехите. Кой човек може да направи такива пера, с такива краски и с тези преплетени линии? Тази птица има изкуството да боядисва перата си чрез кръвта; че това е наука. Човек трябва да съзнае, че във всяко живо същество има дарбица, а той я пренебрегва.
към текста >>

Смисълът на еволюцията е Божественият Дух да работи във всички природни царства: минерално, растително, животинско и човешко.
А това е един велик свят и когато човек се одухотвори, той почва да вижда това, което по-рано не е виждал. В Откровението, 21-ва глава се говори за дванадесет порти, направени от скъпоценни камъни: яспис, сапфир, халкидон, смарагд, сардоникс, сардий, хрисолит, вирил, топаз, хрисопраз, якинт, аметист. Те символизират дванадесетте Добродетели. Една сестра запита: „В какво се състои еволюцията и кои са факторите на еволюцията? “ Смисълът на еволюцията е Божественият Дух да работи във всички природни царства: минерално, растително, животинско и човешко. Смисълът на еволюцията е да се създават все по-висши форми, чрез които Божественият Дух и великите заложби на Монадата да се проявят по един съвършен начин. Божественият Дух в минерала се проявява в по-малка степен, в растителната и животинската форма – в по-голяма, а в човешката форма – в още по-голяма степен, докато в ангелската форма – още по-добре и т.н. В това е именно смисълът на еволюцията. Еволюцията е основен закон в Битието. Само че факторите на еволюцията са други, а не както мисли механичната биология.
към текста >>

Подсъзнанието работи в тъканите.
Еволюцията е основен закон в Битието. Само че факторите на еволюцията са други, а не както мисли механичната биология. Има т.нар. психични фактори на еволюцията. Външните условия влияят, но начинът, по който организмът реагира на външните условия, е психичен. Подсъзнанието работи в тъканите. От една страна, то се ръководи от Монадата на самия организъм и от друга страна – от Напредналите същества.
към текста >>

6. 3_19 ) Инволюция и еволюция - Боян Боев (1883 – 1963)

При минералното царство Азът, Божествената монада, е все още доста далеч от физическия свят и затова той там има най-слаба степен на съзнание, наречено подсъзнание.
В Откровението Бог казва: „Аз съм алфа и омега – началото и края.“ Това значи, че всяко същество излиза от Бога като Божествен лъч, минава през всички светове и пак се връща към Бога. Минералите, растенията и животните отиват надолу, а ние отиваме нагоре. Те са научили знанието по пътя на инволюцията. Какво значи, че те вървят по пътя на инволюцията? Азът, Божествената монада, която работи в минералите, растенията и животните, е още в Невидимия свят и постепенно слиза надолу. При минералното царство Азът, Божествената монада, е все още доста далеч от физическия свят и затова той там има най-слаба степен на съзнание, наречено подсъзнание. При растителното царство Азът, Божествената монада, вече е слязъл по-долу, по-близо до материалния свят и затова растенията имат по-горна степен на подсъзнание. У животинското царство Азът, Божествената монада, е доста близо до материалния свят и затова животните вече имат съзнание. При човека Азът, Божествената монада, се проявява във физическия свят и затова той се съзнава като Аз – има самосъзнание. От всичките четири природни царства на Земята човекът за пръв път има самосъзнание. Дотук процесът е инволюционен.
към текста >>

При растителното царство Азът, Божествената монада, вече е слязъл по-долу, по-близо до материалния свят и затова растенията имат по-горна степен на подсъзнание.
Минералите, растенията и животните отиват надолу, а ние отиваме нагоре. Те са научили знанието по пътя на инволюцията. Какво значи, че те вървят по пътя на инволюцията? Азът, Божествената монада, която работи в минералите, растенията и животните, е още в Невидимия свят и постепенно слиза надолу. При минералното царство Азът, Божествената монада, е все още доста далеч от физическия свят и затова той там има най-слаба степен на съзнание, наречено подсъзнание. При растителното царство Азът, Божествената монада, вече е слязъл по-долу, по-близо до материалния свят и затова растенията имат по-горна степен на подсъзнание. У животинското царство Азът, Божествената монада, е доста близо до материалния свят и затова животните вече имат съзнание. При човека Азът, Божествената монада, се проявява във физическия свят и затова той се съзнава като Аз – има самосъзнание. От всичките четири природни царства на Земята човекът за пръв път има самосъзнание. Дотук процесът е инволюционен. Всъщност и в човешкото царство слизането в по-гъстата материя продължава до известна епоха.
към текста >>

У животинското царство Азът, Божествената монада, е доста близо до материалния свят и затова животните вече имат съзнание.
Те са научили знанието по пътя на инволюцията. Какво значи, че те вървят по пътя на инволюцията? Азът, Божествената монада, която работи в минералите, растенията и животните, е още в Невидимия свят и постепенно слиза надолу. При минералното царство Азът, Божествената монада, е все още доста далеч от физическия свят и затова той там има най-слаба степен на съзнание, наречено подсъзнание. При растителното царство Азът, Божествената монада, вече е слязъл по-долу, по-близо до материалния свят и затова растенията имат по-горна степен на подсъзнание. У животинското царство Азът, Божествената монада, е доста близо до материалния свят и затова животните вече имат съзнание. При човека Азът, Божествената монада, се проявява във физическия свят и затова той се съзнава като Аз – има самосъзнание. От всичките четири природни царства на Земята човекът за пръв път има самосъзнание. Дотук процесът е инволюционен. Всъщност и в човешкото царство слизането в по-гъстата материя продължава до известна епоха. От Христа почва еволюцията, т.е.
към текста >>

При човека Азът, Божествената монада, се проявява във физическия свят и затова той се съзнава като Аз – има самосъзнание.
Какво значи, че те вървят по пътя на инволюцията? Азът, Божествената монада, която работи в минералите, растенията и животните, е още в Невидимия свят и постепенно слиза надолу. При минералното царство Азът, Божествената монада, е все още доста далеч от физическия свят и затова той там има най-слаба степен на съзнание, наречено подсъзнание. При растителното царство Азът, Божествената монада, вече е слязъл по-долу, по-близо до материалния свят и затова растенията имат по-горна степен на подсъзнание. У животинското царство Азът, Божествената монада, е доста близо до материалния свят и затова животните вече имат съзнание. При човека Азът, Божествената монада, се проявява във физическия свят и затова той се съзнава като Аз – има самосъзнание. От всичките четири природни царства на Земята човекът за пръв път има самосъзнание. Дотук процесът е инволюционен. Всъщност и в човешкото царство слизането в по-гъстата материя продължава до известна епоха. От Христа почва еволюцията, т.е. излизането нагоре.
към текста >>

От всичките четири природни царства на Земята човекът за пръв път има самосъзнание.
Азът, Божествената монада, която работи в минералите, растенията и животните, е още в Невидимия свят и постепенно слиза надолу. При минералното царство Азът, Божествената монада, е все още доста далеч от физическия свят и затова той там има най-слаба степен на съзнание, наречено подсъзнание. При растителното царство Азът, Божествената монада, вече е слязъл по-долу, по-близо до материалния свят и затова растенията имат по-горна степен на подсъзнание. У животинското царство Азът, Божествената монада, е доста близо до материалния свят и затова животните вече имат съзнание. При човека Азът, Божествената монада, се проявява във физическия свят и затова той се съзнава като Аз – има самосъзнание. От всичките четири природни царства на Земята човекът за пръв път има самосъзнание. Дотук процесът е инволюционен. Всъщност и в човешкото царство слизането в по-гъстата материя продължава до известна епоха. От Христа почва еволюцията, т.е. излизането нагоре. Идването на Христа е най-важен момент в историята на човечеството.
към текста >>

И така, подсъзнание имат минералите и растенията, съзнание имат животните, самосъзнание има човек, а свръхсъзнание – Напредналите същества.
А тези, които живеят в личния живот, те продължават слизането си надолу. На границата между инволюцията и еволюцията човек преживява един вътрешен преврат и след това почва пътят нагоре. При инволюцията се отива от голямото към малкото, а при еволюцията – от малкото към голямото. Има знание, което е придобито при инволюционния процес и сега трябва да се замени с ново знание – еволюционно. И методите на окултната наука също трябва да се заменят с еволюционни. И така, подсъзнание имат минералите и растенията, съзнание имат животните, самосъзнание има човек, а свръхсъзнание – Напредналите същества. Човек, който има самосъзнание, едновременно има в себе си подсъзнание и съзнание. От една страна, в подсъзнанието е складирано всичко преживяно в миналото и съдържа натрупаната опитност от това минало. А от друга страна, подсъзнанието обхваща и ръководството на Напредналите същества, които участват в развитието на природните царства. Клетките в човека имат подсъзнание. Дейността на всички органи и системи в човека се ръководят от подсъзнанието.
към текста >>

Човек, който има самосъзнание, едновременно има в себе си подсъзнание и съзнание.
На границата между инволюцията и еволюцията човек преживява един вътрешен преврат и след това почва пътят нагоре. При инволюцията се отива от голямото към малкото, а при еволюцията – от малкото към голямото. Има знание, което е придобито при инволюционния процес и сега трябва да се замени с ново знание – еволюционно. И методите на окултната наука също трябва да се заменят с еволюционни. И така, подсъзнание имат минералите и растенията, съзнание имат животните, самосъзнание има човек, а свръхсъзнание – Напредналите същества. Човек, който има самосъзнание, едновременно има в себе си подсъзнание и съзнание. От една страна, в подсъзнанието е складирано всичко преживяно в миналото и съдържа натрупаната опитност от това минало. А от друга страна, подсъзнанието обхваща и ръководството на Напредналите същества, които участват в развитието на природните царства. Клетките в човека имат подсъзнание. Дейността на всички органи и системи в човека се ръководят от подсъзнанието. Това, което днешната психология учи за подсъзнанието, е само една малка част от широката област на подсъзнанието.
към текста >>

От една страна, в подсъзнанието е складирано всичко преживяно в миналото и съдържа натрупаната опитност от това минало.
При инволюцията се отива от голямото към малкото, а при еволюцията – от малкото към голямото. Има знание, което е придобито при инволюционния процес и сега трябва да се замени с ново знание – еволюционно. И методите на окултната наука също трябва да се заменят с еволюционни. И така, подсъзнание имат минералите и растенията, съзнание имат животните, самосъзнание има човек, а свръхсъзнание – Напредналите същества. Човек, който има самосъзнание, едновременно има в себе си подсъзнание и съзнание. От една страна, в подсъзнанието е складирано всичко преживяно в миналото и съдържа натрупаната опитност от това минало. А от друга страна, подсъзнанието обхваща и ръководството на Напредналите същества, които участват в развитието на природните царства. Клетките в човека имат подсъзнание. Дейността на всички органи и системи в човека се ръководят от подсъзнанието. Това, което днешната психология учи за подсъзнанието, е само една малка част от широката област на подсъзнанието. При еволюционния процес от съзнанието, в което живее сега, човечеството ще се издигне до свръхсъзнанието, т.е.
към текста >>

А от друга страна, подсъзнанието обхваща и ръководството на Напредналите същества, които участват в развитието на природните царства.
Има знание, което е придобито при инволюционния процес и сега трябва да се замени с ново знание – еволюционно. И методите на окултната наука също трябва да се заменят с еволюционни. И така, подсъзнание имат минералите и растенията, съзнание имат животните, самосъзнание има човек, а свръхсъзнание – Напредналите същества. Човек, който има самосъзнание, едновременно има в себе си подсъзнание и съзнание. От една страна, в подсъзнанието е складирано всичко преживяно в миналото и съдържа натрупаната опитност от това минало. А от друга страна, подсъзнанието обхваща и ръководството на Напредналите същества, които участват в развитието на природните царства. Клетките в човека имат подсъзнание. Дейността на всички органи и системи в човека се ръководят от подсъзнанието. Това, което днешната психология учи за подсъзнанието, е само една малка част от широката област на подсъзнанието. При еволюционния процес от съзнанието, в което живее сега, човечеството ще се издигне до свръхсъзнанието, т.е. Божественото съзнание.
към текста >>

Клетките в човека имат подсъзнание.
И методите на окултната наука също трябва да се заменят с еволюционни. И така, подсъзнание имат минералите и растенията, съзнание имат животните, самосъзнание има човек, а свръхсъзнание – Напредналите същества. Човек, който има самосъзнание, едновременно има в себе си подсъзнание и съзнание. От една страна, в подсъзнанието е складирано всичко преживяно в миналото и съдържа натрупаната опитност от това минало. А от друга страна, подсъзнанието обхваща и ръководството на Напредналите същества, които участват в развитието на природните царства. Клетките в човека имат подсъзнание. Дейността на всички органи и системи в човека се ръководят от подсъзнанието. Това, което днешната психология учи за подсъзнанието, е само една малка част от широката област на подсъзнанието. При еволюционния процес от съзнанието, в което живее сега, човечеството ще се издигне до свръхсъзнанието, т.е. Божественото съзнание. С това се отварят по-големи възможности за човечеството.
към текста >>

Дейността на всички органи и системи в човека се ръководят от подсъзнанието.
И така, подсъзнание имат минералите и растенията, съзнание имат животните, самосъзнание има човек, а свръхсъзнание – Напредналите същества. Човек, който има самосъзнание, едновременно има в себе си подсъзнание и съзнание. От една страна, в подсъзнанието е складирано всичко преживяно в миналото и съдържа натрупаната опитност от това минало. А от друга страна, подсъзнанието обхваща и ръководството на Напредналите същества, които участват в развитието на природните царства. Клетките в човека имат подсъзнание. Дейността на всички органи и системи в човека се ръководят от подсъзнанието. Това, което днешната психология учи за подсъзнанието, е само една малка част от широката област на подсъзнанието. При еволюционния процес от съзнанието, в което живее сега, човечеството ще се издигне до свръхсъзнанието, т.е. Божественото съзнание. С това се отварят по-големи възможности за човечеството. Ще се събудят в човека нови сили, дарби и способности, т.е.
към текста >>

Това, което днешната психология учи за подсъзнанието, е само една малка част от широката област на подсъзнанието.
Човек, който има самосъзнание, едновременно има в себе си подсъзнание и съзнание. От една страна, в подсъзнанието е складирано всичко преживяно в миналото и съдържа натрупаната опитност от това минало. А от друга страна, подсъзнанието обхваща и ръководството на Напредналите същества, които участват в развитието на природните царства. Клетките в човека имат подсъзнание. Дейността на всички органи и системи в човека се ръководят от подсъзнанието. Това, което днешната психология учи за подсъзнанието, е само една малка част от широката област на подсъзнанието. При еволюционния процес от съзнанието, в което живее сега, човечеството ще се издигне до свръхсъзнанието, т.е. Божественото съзнание. С това се отварят по-големи възможности за човечеството. Ще се събудят в човека нови сили, дарби и способности, т.е. нови заложби, скрити в Монадата.
към текста >>

При еволюционния процес от съзнанието, в което живее сега, човечеството ще се издигне до свръхсъзнанието, т.е.
От една страна, в подсъзнанието е складирано всичко преживяно в миналото и съдържа натрупаната опитност от това минало. А от друга страна, подсъзнанието обхваща и ръководството на Напредналите същества, които участват в развитието на природните царства. Клетките в човека имат подсъзнание. Дейността на всички органи и системи в човека се ръководят от подсъзнанието. Това, което днешната психология учи за подсъзнанието, е само една малка част от широката област на подсъзнанието. При еволюционния процес от съзнанието, в което живее сега, човечеството ще се издигне до свръхсъзнанието, т.е. Божественото съзнание. С това се отварят по-големи възможности за човечеството. Ще се събудят в човека нови сили, дарби и способности, т.е. нови заложби, скрити в Монадата.
към текста >>

Божественото съзнание.
А от друга страна, подсъзнанието обхваща и ръководството на Напредналите същества, които участват в развитието на природните царства. Клетките в човека имат подсъзнание. Дейността на всички органи и системи в човека се ръководят от подсъзнанието. Това, което днешната психология учи за подсъзнанието, е само една малка част от широката област на подсъзнанието. При еволюционния процес от съзнанието, в което живее сега, човечеството ще се издигне до свръхсъзнанието, т.е. Божественото съзнание. С това се отварят по-големи възможности за човечеството. Ще се събудят в човека нови сили, дарби и способности, т.е. нови заложби, скрити в Монадата.
към текста >>

7. 4_08 ) Без насилие - Боян Боев (1883 – 1963)

Като отидат в другия свят, и там ще бъдат неспокойни – резултатите на греха ги намират и не могат да се избавят; само когато дойде съзнанието, тогава ще им се прости.
Насилието не е култура, а е приготовление за култура. Трябва да престане насилието, за да има култура. В Бога няма насилие. За всяко насилие се плаща, идат последствия. Тези, които са извършили насилие, са неспокойни. Като отидат в другия свят, и там ще бъдат неспокойни – резултатите на греха ги намират и не могат да се избавят; само когато дойде съзнанието, тогава ще им се прости. Всеки извършен грях е извършен против Бога, нищо повече. Като убият един човек, вече извършват едно престъпление, с което нарушават Божия закон съдбата ги хваща – няма избавление, щом са съгрешили. Като съгрешат, де ще се избавят? Извършили са убийство, крият се в горите, но умират и в Невидимия свят ги чакат. Къде ще се дянат?
към текста >>

Човек трябва да се отличава по Доброто; в животинското царство правото е на силния, а в човешкото царство правото трябва да бъде на слабия.
Като съгрешат, де ще се избавят? Извършили са убийство, крият се в горите, но умират и в Невидимия свят ги чакат. Къде ще се дянат? В другия свят не можеш се скри! Сега човек употребява силата си по навика на животните, но Доброто, Интелигентността трябва да вземат предимство. Човек трябва да се отличава по Доброто; в животинското царство правото е на силния, а в човешкото царство правото трябва да бъде на слабия. Новото не може да дойде по никой начин чрез насилие. Абсолютно трябва да се отрече насилието като средство за идване на Новото; насилието ражда насилие. Гостът попита: „Може ли да се избегне насилието? “ Щом имаме порядък на егоизъм, насилието е неизбежно, а щом имаме един Божествен порядък на Любовта, тогава насилието е излишно и се изключва.
към текста >>

Един човек, като убива гълъб, е със същото съзнание, както една мома, откъснала цвете, за да се окичи.
Старите евреи, като не знаеха закона, избиваха езичниците и последните се прераждаха у тях и положението на евреите се влоши. Щом вървиш по пътя на греха, ще убиваш, а щом вървиш по новия Божествен порядък, там не става и дума за убиване. Злото никога не се побеждава със зло, защото злото става по-голямо. В Германия не трябваше да се убиват противниците. Като се убиват противниците е по-зле, опетнява се работата. Един човек, като убива гълъб, е със същото съзнание, както една мома, откъснала цвете, за да се окичи. Злото се побеждава с Доброто. Всяка война носи болести, защото тези отрицателни мисли във време на военните дни причиняват болести като отровни газове и засягат организмите и на онези хора, които не участват във военните действия; тогава цялата атмосфера е пълна с тези течения. С отрицателните мисли във време на война се разклаща атмосферата на етера и това внася дисонанс в човешкия организъм. През войната е „карма-каръшък “, т.е. действа кармата.
към текста >>

8. 5_10 ) Път на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

За някое изпитание е вече кален и готов, но изкушението ще бъде от съвсем друг характер и затова само ако има всякога будно съзнание, ще може да издържи.
Човек, като знае законите, може да впрегне един низш дух на работа. Един крадец искал да обере един виден професор, който имал в лабораторията си два златни електрода. Професорът се обърнал спокойно към крадеца и казал: „Ти искаш от мен тези неща, добре, давам ти ги, вземи.“ Крадецът хванал електродите, а професорът завъртял колелото и така го вцепенил. После го разхождал из разните стаи и като го пуснал, му казал: „Още веднъж да не идваш да обираш учени хора.“ Когато човек мине през известни изпитания и изкушения, то втори път когато му дойдат изпитания или изкушения от силите на тъмнината, те ще бъдат от друг род, те ще бъдат от такъв вид, какъвто той не е очаквал. Ето защо той винаги трябва да бъде буден. За някое изпитание е вече кален и готов, но изкушението ще бъде от съвсем друг характер и затова само ако има всякога будно съзнание, ще може да издържи. Един човек опитва силата си в три неща: пари, власт и жени. Не трябва да изпада в съблазън при власт, при жени и при пари; ако уповава на тях, пропаднал е на изпита. Днес много хора говорят за идеи и за идеализъм, споменават, че работят за общото благо, обаче ако се анализира тяхното съзнание, ще се види, че мислят за свои лични интереси и в края на краищата това ще се разкрие. Всичко, което е вътре в човека, ще премине през изпит и ще блесне. На Бога трябват работници напълно безкористни, които да работят от Любов към Бога, без да мислят за себе си.
към текста >>

Днес много хора говорят за идеи и за идеализъм, споменават, че работят за общото благо, обаче ако се анализира тяхното съзнание, ще се види, че мислят за свои лични интереси и в края на краищата това ще се разкрие.
После го разхождал из разните стаи и като го пуснал, му казал: „Още веднъж да не идваш да обираш учени хора.“ Когато човек мине през известни изпитания и изкушения, то втори път когато му дойдат изпитания или изкушения от силите на тъмнината, те ще бъдат от друг род, те ще бъдат от такъв вид, какъвто той не е очаквал. Ето защо той винаги трябва да бъде буден. За някое изпитание е вече кален и готов, но изкушението ще бъде от съвсем друг характер и затова само ако има всякога будно съзнание, ще може да издържи. Един човек опитва силата си в три неща: пари, власт и жени. Не трябва да изпада в съблазън при власт, при жени и при пари; ако уповава на тях, пропаднал е на изпита. Днес много хора говорят за идеи и за идеализъм, споменават, че работят за общото благо, обаче ако се анализира тяхното съзнание, ще се види, че мислят за свои лични интереси и в края на краищата това ще се разкрие. Всичко, което е вътре в човека, ще премине през изпит и ще блесне. На Бога трябват работници напълно безкористни, които да работят от Любов към Бога, без да мислят за себе си. Човек трябва да различава Вяра от лековерие. Мнозина приятели са лековерни и когато им се говори за някои проекти, те повярват, а не знаят, че там се крие нещо користно, което кога да е ще се изяви, понеже не може да не се разкрие това, което е вътре в човека. Йов всичко загуби – богатство, деца и пр., после всичко се възвърна.
към текста >>

Като мине огънят, човек казва: „Сега почнах да поумнявам.“ Докато дойде съзнанието у хората да живеят добре, колко време ще мине!
Господ казва: „Много работи мога да ти кажа, но по-напред искам да знам дали можеш да носиш товара, който ще ти дам.“ Всеки човек е подложен на изкушение. Някой път все ще дойдат изкушения. Без страдания може, ако не грешиш; и с радости може, ако живееш чист и свят живот. Но всички трябва да минете през огън; нали златото, докато не мине през огън, не може да се пречисти. Когато човек стане коравосърдечен, тогава го слагат на огън. Като мине огънят, човек казва: „Сега почнах да поумнявам.“ Докато дойде съзнанието у хората да живеят добре, колко време ще мине! – Това е дълъг процес. Много микроби има, които живеят във вас и трябва да се пазите. Във вас вдигат шум низши същества. Ти имаш едно низше желание, което те води. Кой си ти?
към текста >>

Това, което сте наследили от миналите поколения и от Животинското царство, е тор и който е умен, ще му намери мястото, а който не знае и не е умен, ще се въргаля из тази каша.
Гледайте да се учите и да влезете в новата вълна, която ще ви повдигне по-горе, в новата фаза на Живота; инак ще повтаряте класа. Човек трябва да бъде твърд и да издържи докрай. Хората не могат да избегнат изпитите. Ако избегнеш един изпит, който Бог ти е дал, ще дойде друг. Когато човек има възвишен стремеж, възвишен идеал, за който живее, тогава той е издържлив на всички изпитания и изкушения. Това, което сте наследили от миналите поколения и от Животинското царство, е тор и който е умен, ще му намери мястото, а който не знае и не е умен, ще се въргаля из тази каша. Когато в човека надделява животинското, лицето му почва да се изменя. Философията е в това: искайте да бъдете господари на себе си! Човек трябва да подчини низшето и оттам да вади енергии, както растението пуща корените си в почвата и вади сокове. Онази жена искаше да изкуси Йосифа и ако той беше се оплел, щеше да се свърши с него. Но той устоя на този изпит – чрез затвор изплати своята карма и така се роди изново.
към текста >>

Когато в човека надделява животинското, лицето му почва да се изменя.
Човек трябва да бъде твърд и да издържи докрай. Хората не могат да избегнат изпитите. Ако избегнеш един изпит, който Бог ти е дал, ще дойде друг. Когато човек има възвишен стремеж, възвишен идеал, за който живее, тогава той е издържлив на всички изпитания и изкушения. Това, което сте наследили от миналите поколения и от Животинското царство, е тор и който е умен, ще му намери мястото, а който не знае и не е умен, ще се въргаля из тази каша. Когато в човека надделява животинското, лицето му почва да се изменя. Философията е в това: искайте да бъдете господари на себе си! Човек трябва да подчини низшето и оттам да вади енергии, както растението пуща корените си в почвата и вади сокове. Онази жена искаше да изкуси Йосифа и ако той беше се оплел, щеше да се свърши с него. Но той устоя на този изпит – чрез затвор изплати своята карма и така се роди изново. Съществата от Невидимия свят, които са около теб, са две категории: едни по-горни, а други по-долни.
към текста >>

9. 5_14 ) Будност на съзнанието на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО НА УЧЕНИКА
БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО НА УЧЕНИКА След изпълнение на Паневритмията се приближихме до Учителя да Го поздравим. Беше един от незабравимите пролетни дни. Плодните дървета бяха нацъфтели и придаваха приказен вид на полянката. Стройните борове се изправяха, обкичени с позлата от слънчеви лъчи. По витошките върхове се белееха още снегове и от тях лъхаше свежест.
към текста >>

Стана въпрос за будността на съзнанието.
След изпълнение на Паневритмията се приближихме до Учителя да Го поздравим. Беше един от незабравимите пролетни дни. Плодните дървета бяха нацъфтели и придаваха приказен вид на полянката. Стройните борове се изправяха, обкичени с позлата от слънчеви лъчи. По витошките върхове се белееха още снегове и от тях лъхаше свежест. Стана въпрос за будността на съзнанието. Има един апаш, с когото не можете да се справите. Имаш едно хубаво чувство, една хубава мисъл, но изчезнат, защото апашът ги е задигнал. Няма кой да те пази. Трябва солидна мисъл, за да си ограден винаги, трябва една отлична философия. Съзнанието трябва да бъде винаги будно и човек да знае в дадения случай дали страданието е негово или чуждо и да знае коя мисъл да приеме и коя да не приеме.
към текста >>

Съзнанието трябва да бъде винаги будно и човек да знае в дадения случай дали страданието е негово или чуждо и да знае коя мисъл да приеме и коя да не приеме.
Стана въпрос за будността на съзнанието. Има един апаш, с когото не можете да се справите. Имаш едно хубаво чувство, една хубава мисъл, но изчезнат, защото апашът ги е задигнал. Няма кой да те пази. Трябва солидна мисъл, за да си ограден винаги, трябва една отлична философия. Съзнанието трябва да бъде винаги будно и човек да знае в дадения случай дали страданието е негово или чуждо и да знае коя мисъл да приеме и коя да не приеме. Сега трябва да се пазите да не би, когато се повдигнете нагоре, да паднете, да не би да стане реакция. Например, някой вързан бръмбар подхвръкне и падне, подхвръкне и падне и най-сетне се освобождава и си отива. Някой път и вие сте вързани. В човека има паразити, които искат да го заблудят и след това да го ограбят, а има и Висши същества, които искат да го предпазят от тях и изобщо – помагат му. Човек трябва да направи нещо, за да не се поддава: когато е буден, е добре, но при малко прекъсване на съзнанието паразитите влизат вътре.
към текста >>

Човек трябва да направи нещо, за да не се поддава: когато е буден, е добре, но при малко прекъсване на съзнанието паразитите влизат вътре.
Съзнанието трябва да бъде винаги будно и човек да знае в дадения случай дали страданието е негово или чуждо и да знае коя мисъл да приеме и коя да не приеме. Сега трябва да се пазите да не би, когато се повдигнете нагоре, да паднете, да не би да стане реакция. Например, някой вързан бръмбар подхвръкне и падне, подхвръкне и падне и най-сетне се освобождава и си отива. Някой път и вие сте вързани. В човека има паразити, които искат да го заблудят и след това да го ограбят, а има и Висши същества, които искат да го предпазят от тях и изобщо – помагат му. Човек трябва да направи нещо, за да не се поддава: когато е буден, е добре, но при малко прекъсване на съзнанието паразитите влизат вътре. Когато искат да те оберат, ще те напият, т.е. ще замъглят съзнанието ти и когато изтрезнееш, ще видиш, че нищо нямаш. Не знаем как да запазим това, което имаме. Комарите си забиват хобота и смучат кръв; има и психически комари, които ви обезсърчават, изсмуквайки енергията. Трябва да се освободим от ненужния тормоз на низшите същества.
към текста >>

ще замъглят съзнанието ти и когато изтрезнееш, ще видиш, че нищо нямаш.
Например, някой вързан бръмбар подхвръкне и падне, подхвръкне и падне и най-сетне се освобождава и си отива. Някой път и вие сте вързани. В човека има паразити, които искат да го заблудят и след това да го ограбят, а има и Висши същества, които искат да го предпазят от тях и изобщо – помагат му. Човек трябва да направи нещо, за да не се поддава: когато е буден, е добре, но при малко прекъсване на съзнанието паразитите влизат вътре. Когато искат да те оберат, ще те напият, т.е. ще замъглят съзнанието ти и когато изтрезнееш, ще видиш, че нищо нямаш. Не знаем как да запазим това, което имаме. Комарите си забиват хобота и смучат кръв; има и психически комари, които ви обезсърчават, изсмуквайки енергията. Трябва да се освободим от ненужния тормоз на низшите същества. Христос дойде да освободи човечеството от някои същества, на които хората са били пленници. Да, силата е там: съзнателният живот да коригира нещата.
към текста >>

Когато казваме, че човек чувства, а не мисли, подразбираме едно животинско състояние.
Трябва да различаваме мислите. Когато ви дойде една хубава мисъл, не я отхвърляйте както петел подминава диаманта. Във всеки момент трябва да знаете къде е Божественото. Трябва да излезем от този свят на колебание и на страдание и да дойдем в свят на хармония, където всичко е Радост и Веселие. Има чувствания, които са животински, а има и такива, които съдържат разумност – те са Божествени и не бива да се смесват едни с други. Когато казваме, че човек чувства, а не мисли, подразбираме едно животинско състояние. Какви ще бъдат последствията от това? Във физическия свят, когато се пързаляш надолу, няма за какво да се заловиш и продължаваш спускането през глава. Това е за света, но за ученика не е така; той трябва да е надраснал това пързаляне надолу, защото работи съзнателно. Докато се осъзнае, човек се намира в едно хаотично състояние. В мисълта могат да се съберат много непотребни, излишни неща и човек трябва да се освободи от тях.
към текста >>

Човек трябва да познае, кое в неговото съзнание е прах и да се освободи от нея.
Във физическия свят, когато се пързаляш надолу, няма за какво да се заловиш и продължаваш спускането през глава. Това е за света, но за ученика не е така; той трябва да е надраснал това пързаляне надолу, защото работи съзнателно. Докато се осъзнае, човек се намира в едно хаотично състояние. В мисълта могат да се съберат много непотребни, излишни неща и човек трябва да се освободи от тях. Прахта в стаята влиза неканена. Човек трябва да познае, кое в неговото съзнание е прах и да се освободи от нея. Ако имаш Светлина и Топлина, ненапредналият дух се пази от теб като от чума – не може да се доближи, но все гледа да прекъсне Светлината и Топлината в теб. Противоречията в живота са предмети за тълкувание. Каквото и да се случи, онзи, който може да разгадава, няма какво да се смущава. Когато човек действа без Божествена светлина, тогава се ражда злото, тогава идат катастрофите. Например човек се разгневи на някого и иска да го бие, без да разсъждава за последствията.
към текста >>

Днес Божествените мисли и мислите на тъмните духове са оплетени навсякъде, затова не трябва да мисли човек, че ще се избави без будността на съзнанието си.
Когато направиш нещо и не го харесваш, то е от тъмните духове; ако направиш нещо и го харесаш, то е от Бога. Божественото все нашепва на човека отвътре. Когато човек забрави пътя, нали разпитва окръжаващите за него? Също така и човек трябва да пита сегиз-тогиз Невидимия свят, трябва да почака и да не бърза с решаването на въпроса. Вслушвай се в новите идеи, които ти се нашепват отвътре. Днес Божествените мисли и мислите на тъмните духове са оплетени навсякъде, затова не трябва да мисли човек, че ще се избави без будността на съзнанието си. Тъмният дух казва на Бога: „Те изглеждат много добри, пеят много добре, но не са такива, каквито се представят. Чакай, аз ще им дам една игра, за да ги пресея.“ Така че тъмният дух иска да ви пресее. Малките грехове приличат на кръчмарска чаша – чукаш се в кръчмата и всичко това, което Бог е вложил в теб, изчезва; значи така се постига целта на онези, които искат да те оберат. Още при първата визитация на тъмния дух трябва да го познаеш и да вземеш мерки. Твоят Ангел-ръководител може да ти говори чрез някой човек и затова трябва да слушаш какво говорят добрите хора.
към текста >>

Ние постоянно държим в съзнанието си тези, които са ни направили пакост, и с това спъваме своето повдигане.
Когато се върнал, вторият разправял, че много пъти бил бит. Трябва да казваме на хората: „Ще се оправи тази работа! “ Сегашните хора навсякъде се колебаят – и светските, и духовните. Не могат да различат Божественото в себе си, поддават се и някой път човешкото взема надмощие. Понякога ние даваме ум на душата – обажда ни се тя, а пък ние все питаме дали другояче може. Ние постоянно държим в съзнанието си тези, които са ни направили пакост, и с това спъваме своето повдигане. Щом дойде животинското в човека, братство и сестринство – всичко възвишено в човека изчезва. От низшите духове, които дохождат, човек може да се освободи. Как? – Не трябва да допуска техните слабости. Има ли ги, привлича всички неприятели. Със старото човек трябва да се прости, което е ценно да избере, а което не е – да се освободи от него.
към текста >>

Щом дойде животинското в човека, братство и сестринство – всичко възвишено в човека изчезва.
Трябва да казваме на хората: „Ще се оправи тази работа! “ Сегашните хора навсякъде се колебаят – и светските, и духовните. Не могат да различат Божественото в себе си, поддават се и някой път човешкото взема надмощие. Понякога ние даваме ум на душата – обажда ни се тя, а пък ние все питаме дали другояче може. Ние постоянно държим в съзнанието си тези, които са ни направили пакост, и с това спъваме своето повдигане. Щом дойде животинското в човека, братство и сестринство – всичко възвишено в човека изчезва. От низшите духове, които дохождат, човек може да се освободи. Как? – Не трябва да допуска техните слабости. Има ли ги, привлича всички неприятели. Със старото човек трябва да се прости, което е ценно да избере, а което не е – да се освободи от него. Когато се изхарчи нервната енергия, идват всички болести.
към текста >>

10. 6_05 ) Седем групи по трима - Боян Боев (1883 – 1963)

За тази цел трябва да повдигнете съзнанието си.
И като дойдеш всред четенето до някое място, което не разбираш, пак се помоли за разбиране. Стана дума за свещения език. Учителя каза: Този език се учи във Вътрешната школа. Писано е: „Като дойде Духът, той ще ви научи.“ Като се качите между Ангелите, веднага техният език ще стане достъпен за вас. За тази цел трябва да повдигнете съзнанието си. Ще ви дам едно упражнение: размишлявайте често върху Божествения свят. Нека се образуват седем групи от по трима души. Тези групи да се събират засега всеки понеделник вечерта. Големите групи не са практични. Братът попита: „Един и същ ред ли ще карат тези групи?
към текста >>

Царството Божие не може да дойде по външен начин, а чрез промяна на съзнанието.
Това е мистична работа. Има нужда от мистична работа! Ще се молите Божествените блага да станат достояние на всички. Като работите така с Божествено размишление и съзерцание, може да отблъснете общото зло. Когато човек почне да става рано, това постепенно ще стане навик, ще става и без часовник. Царството Божие не може да дойде по външен начин, а чрез промяна на съзнанието. В групите да се молят за вътрешно оправяне на света. Има хора, които са религиозни, но не могат да бъдат мистици. На тях не може да се възложи работа. Давид се спъна в онази жена – жената на Урия. И Соломон се спъна там.
към текста >>

Това е едно животинско състояние.
В групите да се молят за вътрешно оправяне на света. Има хора, които са религиозни, но не могат да бъдат мистици. На тях не може да се възложи работа. Давид се спъна в онази жена – жената на Урия. И Соломон се спъна там. Това е едно животинско състояние. Мистицизмът е вътрешен стремеж. Мистицизмът ще дойде отпосле. Отначало човек ще има обикновен религиозен стремеж, а после ще дойде до мистицизма. Не можеш да бъдеш истински религиозен, без да бъдеш мистик. Мистикът разбира вътрешния смисъл на религията.
към текста >>

11. 6_11 ) Девет блаженства – девет метода за работа - Боян Боев (1883 – 1963)

Поради гордостта му се е проявило животинско състояние на съзнанието му.
Един брат попита: „Как се тълкува 4-та глава на Даниила, дето се описва съня на Навуходоносора, който стана на животно и после пак човек.“ Това, което е станало с Навуходоносора, се отнася за сегашните времена, има отношение с това, което става днес с цялото човечество. Може едно събитие в живота на един човек после да се повтори с цялото човечество. Както виждате и примера с Езекиил, който прави известни неща по нареждане отгоре, за да му се покаже какво ще стане после с еврейския народ. Гордостта на Навуходоносора е символ на сегашната гордост на хората. Поради гордостта му се е проявило животинско състояние на съзнанието му. И когато той съзнал, че Бог управлява всичко, и се смирил, тогава пак се възвърнала неговата човешка форма. Същото ще стане и сега с човечеството. Когато човек след падане в животинско състояние се смири и прозре, че всичко е от Бога, и отдаде слава на Бога, тогава ще се освободи от животинското състояние на съзнанието. Цялото човечество ще мине през това състояние, през което е минал Навуходоносор. Дето се казва, че клоните били отсечени и останал само пън, заровен в земята, това показва, че Божественият живот на човека ще се отдалечи от него и той ще остане само с живот, свързан с гъстата материя.
към текста >>

Когато човек след падане в животинско състояние се смири и прозре, че всичко е от Бога, и отдаде слава на Бога, тогава ще се освободи от животинското състояние на съзнанието.
Както виждате и примера с Езекиил, който прави известни неща по нареждане отгоре, за да му се покаже какво ще стане после с еврейския народ. Гордостта на Навуходоносора е символ на сегашната гордост на хората. Поради гордостта му се е проявило животинско състояние на съзнанието му. И когато той съзнал, че Бог управлява всичко, и се смирил, тогава пак се възвърнала неговата човешка форма. Същото ще стане и сега с човечеството. Когато човек след падане в животинско състояние се смири и прозре, че всичко е от Бога, и отдаде слава на Бога, тогава ще се освободи от животинското състояние на съзнанието. Цялото човечество ще мине през това състояние, през което е минал Навуходоносор. Дето се казва, че клоните били отсечени и останал само пън, заровен в земята, това показва, че Божественият живот на човека ще се отдалечи от него и той ще остане само с живот, свързан с гъстата материя. Това е днешната материалистична епоха; значи и това е предсказано. Дето се казва, че небесната роса ще го искри, това показва, че все пак ще идат отгоре Божествени струи, Божествени мисли и чувства, за да не изгасне съвсем Божественият живот в него и да тлее като искра, додето дойде време да се разпламти. И дето пише, че тялото му ще бъде покрито с пера като на орел, показва гордостта.
към текста >>

Че наистина, когато човек се отдалечи от Бога, низшето, животинското се проявява в човека, се вижда от следния важен закон, който се изтъква от апостол Павел в посланието му към Римляните, 1-ва глава, от 28-ми стих до края.
Дето се казва, че клоните били отсечени и останал само пън, заровен в земята, това показва, че Божественият живот на човека ще се отдалечи от него и той ще остане само с живот, свързан с гъстата материя. Това е днешната материалистична епоха; значи и това е предсказано. Дето се казва, че небесната роса ще го искри, това показва, че все пак ще идат отгоре Божествени струи, Божествени мисли и чувства, за да не изгасне съвсем Божественият живот в него и да тлее като искра, додето дойде време да се разпламти. И дето пише, че тялото му ще бъде покрито с пера като на орел, показва гордостта. А седемте времена, през които ще трае това, означават седем епохи, през които човечеството ще прекара това понижено състояние. Че наистина, когато човек се отдалечи от Бога, низшето, животинското се проявява в човека, се вижда от следния важен закон, който се изтъква от апостол Павел в посланието му към Римляните, 1-ва глава, от 28-ми стих до края. Тоя закон гласи: когато човек се отказва да познае Бога, Бог се отдръпва и той попада под влияние на тъмните низши сили. Тогава идва голямо падение и низшите сили вземат надмощие. Дето пише в Езекиил и в Откровението на Йоана, че от Небето ще се хвърля огън върху хората, това са бомбите, които се хвърлят от аеропланите. Това е буквално предсказано от Езекиил и в Откровението. Втората световна война е като последствие от сегашната карма на човечеството.
към текста >>

12. 7_06 ) Развитие на добродетелите - Боян Боев (1883 – 1963)

Минете в свръхсъзнанието.
За да имаш Кротост, откъде ще започнеш? Или искаш да бъдеш милосърден; откъде и как ще започнеш? Много е трудно да се започне. Преди всичко ученикът трябва да има безкористие в Школата – когато отиде да учи, да няма користолюбива цел. Изобщо, когато отиваш някъде, да нямаш користолюбива цел. Минете в свръхсъзнанието. Бъдете безкористни, понеже всичко, което има човек, вътрешно му се дава. Той трябва да го пази, но да не мисли, че това от него зависи; утре ще му дадат повече или по-малко. Друго качество на ученика е Разумността. Добрите желания, щом не са обмислени, са най-опасни. Разумен ли е човек, и Небето е с него.
към текста >>

Търпението иде от съзнанието, че всяко нещо иде навреме.
Някой път Невидимият свят ще ни тури на такова място, където да учим Търпение. Търпението е нещо съзнателно. Вие ще дойдете в Школата на търпението и ще ви дадат мъчни задачи, не е лесна работа. Христос мина през Школата на търпението. Има силни души горе на Небето, но като дойдат на Земята са по-слаби. Търпението иде от съзнанието, че всяко нещо иде навреме. Онзи, болният, при Овчата купел е учил търпение тридесет и осем години. Това е било Посвещение. Търпението е за силните хора. Една жена ще търпи лошия си мъж заради Господа. Ако не го търпи, няма и Любов към Бога.
към текста >>

Страхът е едно животинско състояние.
Да имаме смелост, решителност, Безстрашие. Християнството отучва хората от страха. Докато трепериш от страх, ти не можещ да се развиваш правилно. Мъчнотията е да се отучим от страха! Човек да има безстрашие и Вяра, да разбира нещата. Страхът е едно животинско състояние. Няма по-опасно нещо от това да живееш при страх. Писанието казва: „Нечестивият бяга, без да има кой да го гони.“ Като се увеличават греховете на хората, те стават страхливи. На смелия Бог помага. Страхът трябва само да е една предпазителна мярка – със страха почва човешкото съзнание, съвестта. Сега трябва да бъдете юнаци, да не се плашите от мечките.
към текста >>

Страхът трябва само да е една предпазителна мярка – със страха почва човешкото съзнание, съвестта.
Човек да има безстрашие и Вяра, да разбира нещата. Страхът е едно животинско състояние. Няма по-опасно нещо от това да живееш при страх. Писанието казва: „Нечестивият бяга, без да има кой да го гони.“ Като се увеличават греховете на хората, те стават страхливи. На смелия Бог помага. Страхът трябва само да е една предпазителна мярка – със страха почва човешкото съзнание, съвестта. Сега трябва да бъдете юнаци, да не се плашите от мечките. Под мечка аз разбирам някое страдание. После, в Невидимия свят ще срещнеш някое Светло същество, един Ангел, който ще ти каже: „Аз бях мечката, която те уплаши.“ Радвайте се на това, което имате, колкото и да е малко. Ако не бяхте минали по този път, по който сте минали, не бихте имали това богатство, което сега имате.
към текста >>

13. 14) Възкресение, ангел и синовете Божии - Боян Боев (1883 – 1963)

В човека има нещо животинско.
Една душа може да живее при най-хубави условия и пак да се мъчи. Човек е един лист на дървото и ако той, щом някой му се поусмихне насреща, вземе и напусне клончето, тогава изоставя най-хубавото положение. Сега човек трябва да дойде до Възкресението. После да бъде Ангел и накрая да бъде от Синовете Божии. Само на Божественото можем да се подчиним, а на човешкото не можем. В човека има нещо животинско. Когато те хване тигърът, вече си в неговата власт. Когато се казва, че човек трябва да е господар на себе си, се подразбира, че той трябва да подчини животинското си естество. Две естества има в човека. Щастието в този живот не може да се постигне. Като казвам „този живот“, имам предвид при сегашните разбирания.
към текста >>

Когато се казва, че човек трябва да е господар на себе си, се подразбира, че той трябва да подчини животинското си естество.
Сега човек трябва да дойде до Възкресението. После да бъде Ангел и накрая да бъде от Синовете Божии. Само на Божественото можем да се подчиним, а на човешкото не можем. В човека има нещо животинско. Когато те хване тигърът, вече си в неговата власт. Когато се казва, че човек трябва да е господар на себе си, се подразбира, че той трябва да подчини животинското си естество. Две естества има в човека. Щастието в този живот не може да се постигне. Като казвам „този живот“, имам предвид при сегашните разбирания. Щастието ще се постигне при новите разбирания. И сега хората могат да живеят и в Онзи свят, но Божественото учение трябва да се приложи.
към текста >>

Нека цялото поколение да се възпитава в този дух – да има съзнание, че служи на Бога.
Щастието ще се постигне при новите разбирания. И сега хората могат да живеят и в Онзи свят, но Божественото учение трябва да се приложи. Молете се така: „Научи ме, Господи, как да приложа Божественото учение“. Човек трябва да си изработи план за приложение. Всеки трябва да избере един начин за приложение. Нека цялото поколение да се възпитава в този дух – да има съзнание, че служи на Бога. И хубаво е, че сега ще приложите, каквото можете, а другото тепърва иде. Тъмните сили са турили по пътя, по който сте тръгнали, автомати с опулени очи, изкуствени мечки, тигри, змии и навиват пружината, за да ви плашат, но вас да не ви е страх. Работете! Като отидете в една къща, спретнете се да шетате. Така ще направите цял преврат в дома. После направете същото и другаде.
към текста >>

14. 55) Островът на блажените - Боян Боев (1883 – 1963)

Сега се изисква повдигане на съзнанието и вяра.
Бог, като вижда, че ще изгубиш красивото, взема го. Ти ще си поплачеш, а Той бди и после пак ти го дава. Ценните неща никой не може да ги задигне. Ако нашите блага можеха да се губят, то какво щеше да стане? Но Бог, който съхранява твоите ценни качества, туря ги в гардероба и после ти ги дава. Сега се изисква повдигане на съзнанието и вяра. Бог е, Който воюва. Бог разполага с мощно оръжие. Той воюва заради нас. Божиите пътища са непостижими. Той понякога отстъпва.
към текста >>

Например виждаме, че предната част на челюстта излиза напред, което е приближаване към животинското.
И затова, когато са господствали, устните им станаха дебели, тогава те са били и по-високи на ръст. Четвъртата раса дойде да уравновеси чувствата на черните, но стигна до черната магия. А Бялата раса употребява силата за разрушение, употребява взривните вещества. Шестата раса ще дойде да урегулира, да смекчи човешкия характер чрез Любовта. В Бялата раса се забелязват някои процеси на израждане. Например виждаме, че предната част на челюстта излиза напред, което е приближаване към животинското. Бялата раса е проявила изобретателност, но тя не е най-висшата способност. Центърът на изобретателността е отстрани на главата, а разумността, интелигентността е горе на главата. Главата трябва да се повдигне горе с няколко сантиметра. Това не може да стане механически. От окултно гледище въпросът стои така: има дванадесет извора, от които човек трябва да вземе своите енергии, засега само пет функционират, а другите са прекъснати и затова трябва да се възстанови разумното съобщение с тях.
към текста >>

15. 63) Поезия, театър, художество - Боян Боев (1883 – 1963)

Днес има една необходимост човечеството да се освободи от всички низши черти на животинското и да повдигне съзнанието си.
Това са стъпала, чрез които се възкачваш към Бога. Поезията е стълба, по която човек се възкачва към Бога. Един от братята каза: „Искаме да основем окултен театър на Братството“. Всяка идея трябва да си изработи известна форма. Почнете оттам, докъдето са достигнали преди вас. Днес има една необходимост човечеството да се освободи от всички низши черти на животинското и да повдигне съзнанието си. Щом у човека се развие съзнание за Красота и Добро и усет към същественото за човешката душа, то всичко останало е постижимо. Първият опит може да не излезе сполучлив; това нищо не значи – ще направите втори, трети и пр. Идеята, която имате, е хубава, трябва да се пристъпи към работа. Преди няколко дни гледах операта „Таис”12. В това произведение калугерът погрешно е решил да препоръча на Таис да отиде в манастир.
към текста >>

Щом у човека се развие съзнание за Красота и Добро и усет към същественото за човешката душа, то всичко останало е постижимо.
Поезията е стълба, по която човек се възкачва към Бога. Един от братята каза: „Искаме да основем окултен театър на Братството“. Всяка идея трябва да си изработи известна форма. Почнете оттам, докъдето са достигнали преди вас. Днес има една необходимост човечеството да се освободи от всички низши черти на животинското и да повдигне съзнанието си. Щом у човека се развие съзнание за Красота и Добро и усет към същественото за човешката душа, то всичко останало е постижимо. Първият опит може да не излезе сполучлив; това нищо не значи – ще направите втори, трети и пр. Идеята, която имате, е хубава, трябва да се пристъпи към работа. Преди няколко дни гледах операта „Таис”12. В това произведение калугерът погрешно е решил да препоръча на Таис да отиде в манастир. Праща я от един затвор в друг, а той трябваше да ѝ каже да служи на Бога в света, да иде да работи за Него.
към текста >>

16. 22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако човек изгуби темпа на дишането си и попадне в темпа на животинското дишане, той придобива нещо животинско.
Колко вдишки прави човек в минута? Малцина знаят това. Обикновеният човек, който не диша добре, прави 20 вдишки в минута. Който се интересува, може да изчисли колко вдишки прави човек за един час, за 24 часа и за 365 дни – тогава ще видите колко разходи се правят за вас. Дишането на човека и животните се различава по темп. Ако човек изгуби темпа на дишането си и попадне в темпа на животинското дишане, той придобива нещо животинско. Ако диша като животните, човек никога не може да има светла възвишена мисъл. За да изучите темпа на човешкото дишане, трябва да наблюдавате дишането на обикновения човек, на талантливия, на гениалния и на светията. Добрият човек диша по специфичен начин, различно от дишането на лошия. Вие трябва да знаете различните начини, по които хората дишат, и ако искате да бъдете добри, трябва да дишате като такива. Дишането е мярка за определяне степента на развитието.
към текста >>

(“Дишането на човека и животните“ от книгата „Просветено съзнание“)
Успее ли човек да увеличи времето на задържане, лесно ще се справи с мъчнотиите и противоречията – те просто ще се стопят като лед. Който може да задържа въздуха в дробовете си по-дълго време, той е богат човек – богатството само иде при него и той сам отваря и затваря вратите на своя живот. Който иска да се упражнява в дълбоко дишане, може да започне със задържане на въздух даже само 2-3 сек.; обаче като всеки ден увеличава възможността за задържане на въздуха с по 1 сек., то тогава в продължение на един месец той ще достигне до 30 сек. и така ще се справи с много от своите неразположения и болести. Главоболие, гръдни и стомашни болести, парализа – всичко това ще изчезне.“ (“Дишането на човека и животните“ от книгата „Просветено съзнание“) За темпа и бързината на обикновеното дишане, т.е. не по време на дихателните упражнения, Учителя дава следните упътвания в неделната си беседа от 25 май 1941 г.: „Ако човек в една минута прави три вдишки, той е здрав. Колкото повече се увеличава бързината на дишането, толкова се намалява шансът да бъде здрав. За да бъде човек здрав, то една вдишка, една задръжка и една издишка, взети заедно, трябва да станат за 20 сек., или 3 поемания на вьздух за 60 сек. Дишането на търпеливите хора е дълбоко, а не плитко.“
към текста >>

Внесе ли се ритмичност в дълбокото дишане, то без да се натрапва на съзнанието се практикува по-лесно.
Чрез съзнателен контрол върху себе си той може да си наложи хармоничен темп на дишане. V. Ритъм на дишане Под ритъм на дишането се разбира правилното редуване на определени интервали при вдишване, задържане и издишване на въздуха. Когато в една работа се внесе ритъм, тя добива музикален характер и има ефикасно, приятно влияние, не уморява. С въвеждането на подходящ ритъм се преодоляват големи препятствия, без излишно изразходване на енергия. Внесе ли се ритмичност в дълбокото дишане, то без да се натрапва на съзнанието се практикува по-лесно. И когато човек прави по няколко пъти на ден упражнения за ритмично и дълбоко дишане, той по-нататък вече подсъзнателно диша по този начин, тъй като мускулатурата и нервните центрове, които дирижират дишането, са привикнали. VI. Две основни правила при дишане Тези две основни правила на дишането трябва да се спазват винаги: Първо, вдишаният въздух се издишва след известно задържане, а след издишване не бива да се задържа процесът на дишането. Това означава, че задържането на въздуха трябва да става винаги при пълни гърди и никога при празни.
към текста >>

Когато сте неразположени или смутени вътрешно, правете това упражнение, като се свързвате с Божественото съзнание.“
През едната се влиза, а през другата се излиза. Същото може да се направи и с човешкия нос. Когато искате да поемете дълбоко въздух, затворете дясната ноздра с ръката си и поемете въздух през лявата. След това затворете лявата си ноздра, като задържите въздуха известно време в дробовете си, после отворете дясната ноздра и бавно изпущайте въздуха навън. По този начин ще се образуват две противоположни течения в дробовете ви, които отговарят на двете течения в живота. Когато сте неразположени или смутени вътрешно, правете това упражнение, като се свързвате с Божественото съзнание.“ „Тридесет дни подред може да правите следното упражнение: затискате дясната ноздра и като поемате въздух през лявата, мислено произнасяте формулата: „Само Божията Любов е Любов.“ Като задържите въздуха известно време в дробовете си, ще отворите дясната ноздра и бавно ще изпуснете въздуха навън, като произнасяте същата формула, но със затворена лява ноздра. Правете упражнението три пъти на ден: сутрин, на обед и вечер, когато имате разположение и време; всеки път ще правите 3 или 10 пъти вдишване и издишване.“ XII. Използване на пролетта за дълбоко дишане Дихателните упражнения трябва да се прилагат целогодишно, но не бива по никакъв начин да се пропуска пролетта, когато въздухът е особено богат с животворната сила – прана. Ето съветите на Учителя, взети от „Хигиенични правила“ от томчето „Святото място“: „Вие трябва да прилагате дълбоко дишане.
към текста >>

Участието на съзнанието при дишането е златно правило, което трябва да се спазва.
За да се подобри кръвообращението и за да се отворят порите, хубаво е през пролетта човек поне два пъти на седмица да предизвиква изпотяване чрез пиене на гореща вода. Изпиват се една след друга няколко чаши гореща вода, в която може да се изстискат и няколко капки лимон. След настъпилото изпотяване тялото се изтрива с влажна кьрпа, после със суха се попива влагата и се преобличат чисти дрехи, след което може да се изпие още една чаша гореща вода, за да се възобнови изгубената топлина при изпотяването.“ ХIII. Психологични условия при дишането и важността им. Златното правило при дишането Участието на съзнанието при дишането е златно правило, което трябва да се спазва. Съзнателното дишане означава участие на мисълта, чувствата, волята и любовта, или досег с духовните сили, които проникват въздуха, а именно – праната и различните видове психични сили. Чрез мисълта при дишане се възприема светлина, защото въздухът е среда на Божествената мисъл. Ако изпитваме хармонични и добродетелни чувства, това е важно условие за пълнота при възприемателния процес на дишането. Докато проявата на воля е една необходимост, която събужда активност у дишащия, и неговата самоувереност укрепва по естествен път. Напълно възможно е да се диша с любов; тогава съзнанието добива духовността си и става възприемчиво към благата, които въздухът съдържа – чрез Любовта ще се достигне до познанието за Бога.
към текста >>

Напълно възможно е да се диша с любов; тогава съзнанието добива духовността си и става възприемчиво към благата, които въздухът съдържа – чрез Любовта ще се достигне до познанието за Бога.
Участието на съзнанието при дишането е златно правило, което трябва да се спазва. Съзнателното дишане означава участие на мисълта, чувствата, волята и любовта, или досег с духовните сили, които проникват въздуха, а именно – праната и различните видове психични сили. Чрез мисълта при дишане се възприема светлина, защото въздухът е среда на Божествената мисъл. Ако изпитваме хармонични и добродетелни чувства, това е важно условие за пълнота при възприемателния процес на дишането. Докато проявата на воля е една необходимост, която събужда активност у дишащия, и неговата самоувереност укрепва по естествен път. Напълно възможно е да се диша с любов; тогава съзнанието добива духовността си и става възприемчиво към благата, които въздухът съдържа – чрез Любовта ще се достигне до познанието за Бога. Законът на Хелмхолц76 Ако се закачи китара на стена и се изпее срещу нея тонът ла, то въздушните вълни, които се образуват при пеенето, ще ударят всички струни на китарата, но не всички ще затрептят, а главно струната ла и тези, които съдържат изпетия тон като свой обертон. Законът на Хелмхолц важи за всички области в живота. И както определени струни са в резонанс с изпетия срещу тях тон, така и ние ще станем отзивчиви към духовните вълни, които идат към нас; и ако се поставим в хармония с тях, то тогава ще станем възприемчиви. Тази идея става ясна и чрез един друг пример: ако антената на един радиоприемник се нагласи да приема вълни с определена дължина, то тя ги хваща, докато към всички други вълни е безчувствена, макар че те се блъскат в станцията.
към текста >>

При дишането ще имаш съзнание, ще имаш най-хубавото вътрешно разположение и ще знаеш, че Великото разумно начало е във въздуха.
Преди всичко, при дишане трябва да потърсим начин да се освободим от всякакви тревоги, безпокойства, страх, възбуда и смущения. В лекцията „За дишането“ от 29 август 1941 г. Учителя дава следните разяснения: „Когато диша, човек трябва да е спокоен и през това време да счита, че Земята е уредена. Ти казваш, че външните условия са много лоши: „Има вятър.“ – Нека си духа, той има свой смисъл. Казваш: „Буря има.“ – Нека си има буря, излез навън и дишай. При дишането ще имаш съзнание, ще имаш най-хубавото вътрешно разположение и ще знаеш, че Великото разумно начало е във въздуха. Никога човек да не оставя в ума си нездравословна мисъл, в сърцето си – нездравословни постъпки. Преди да заспи, да подиша 15 мин. дълбоко и да благодари на Великата разумност в света, че го е запазила през деня. И след като се усети спокоен, да си легне. Така ще има здрав и укрепителен сън.
към текста >>

Срещнеш някое хубаво растение – фотографирай го в ума си, запиши го в съзнанието си.
дълбоко и да благодари на Великата разумност в света, че го е запазила през деня. И след като се усети спокоен, да си легне. Така ще има здрав и укрепителен сън. Когато дишаш, дръж в ума си най-добрите хора – при дишане не трябва да се занимаваш с погрешките на хората, но постави в ума си хубавото, което срещаш в живота. Мисли за дърветата, които цъфтят, за реките и бистрите извори, които текат – тогава възприемаш добре Божествените блага на въздуха. Срещнеш някое хубаво растение – фотографирай го в ума си, запиши го в съзнанието си. Видиш някой хубав извор, някоя канара в планината – запази ги в ума си. Хубавите картини извикват в ума ни и хубави мисли, чувства и постъпки. Отмахни от това свято място образа на счупената стомна или скарването между хората. Ако държиш в ума си отрицателни картини, дишането ти няма да бъде правилно. Правилното дишане изисква разположение на духа и ум, изпълнен с красиви мисли.
към текста >>

Будност на съзнанието относно процеса на дишане
Ако държиш в ума си отрицателни картини, дишането ти няма да бъде правилно. Правилното дишане изисква разположение на духа и ум, изпълнен с красиви мисли. Ако приемаш въздух, а в ума ти са се насадили отрицателни мисли, тровиш себе си. Като се безпокоиш за нищо и никакво, тогава не можеш да придобиеш праната.“ Всяко неразположение, всяко лошо чувство, желание или постъпка разстройват дишането, изгубва се интимният контакт с Божествените блага, които проникват въздуха. Будност на съзнанието относно процеса на дишане Когато при дишане човек осъзнава, че заедно с въздуха приема прана и Божествена мисъл, то той вече влиза в досег с тях и има нагласа да се отвори възприемателно. Ако човек не спазва условието – будност на съзнанието при дишане, той ще приема предимно механичната смес от азот и кислород, а другите ценности – в по-малка степен. При вдишване трябва с ясна мисъл да си представим как праната прониква в организма ни и как достига до всички органи и системи на тялото ни. При задържане на въздуха необходима е представата, че вече приетата прана се усвоява от клетките и внася в тях сила, здраве, живот и обнова. А при издишване пак съзнателно да възприемем как органите, жизнените системи и клетките са вече напълно активни за дейност.
към текста >>

Ако човек не спазва условието – будност на съзнанието при дишане, той ще приема предимно механичната смес от азот и кислород, а другите ценности – в по-малка степен.
Ако приемаш въздух, а в ума ти са се насадили отрицателни мисли, тровиш себе си. Като се безпокоиш за нищо и никакво, тогава не можеш да придобиеш праната.“ Всяко неразположение, всяко лошо чувство, желание или постъпка разстройват дишането, изгубва се интимният контакт с Божествените блага, които проникват въздуха. Будност на съзнанието относно процеса на дишане Когато при дишане човек осъзнава, че заедно с въздуха приема прана и Божествена мисъл, то той вече влиза в досег с тях и има нагласа да се отвори възприемателно. Ако човек не спазва условието – будност на съзнанието при дишане, той ще приема предимно механичната смес от азот и кислород, а другите ценности – в по-малка степен. При вдишване трябва с ясна мисъл да си представим как праната прониква в организма ни и как достига до всички органи и системи на тялото ни. При задържане на въздуха необходима е представата, че вече приетата прана се усвоява от клетките и внася в тях сила, здраве, живот и обнова. А при издишване пак съзнателно да възприемем как органите, жизнените системи и клетките са вече напълно активни за дейност. Участието на съзнанието при дишането го улеснява, тъй като мисълта може да въздейства върху процесите на тялото. Редица научни изследвания доказват взаимовръзката между психичните и физиологичните процеси; наблюдава се как известна мисъл или чувство оказва влияние върху физиологичните процеси, а при по-дълговременно въздействие даже може да промени и анатомичния строеж на органите.
към текста >>

Участието на съзнанието при дишането го улеснява, тъй като мисълта може да въздейства върху процесите на тялото.
Когато при дишане човек осъзнава, че заедно с въздуха приема прана и Божествена мисъл, то той вече влиза в досег с тях и има нагласа да се отвори възприемателно. Ако човек не спазва условието – будност на съзнанието при дишане, той ще приема предимно механичната смес от азот и кислород, а другите ценности – в по-малка степен. При вдишване трябва с ясна мисъл да си представим как праната прониква в организма ни и как достига до всички органи и системи на тялото ни. При задържане на въздуха необходима е представата, че вече приетата прана се усвоява от клетките и внася в тях сила, здраве, живот и обнова. А при издишване пак съзнателно да възприемем как органите, жизнените системи и клетките са вече напълно активни за дейност. Участието на съзнанието при дишането го улеснява, тъй като мисълта може да въздейства върху процесите на тялото. Редица научни изследвания доказват взаимовръзката между психичните и физиологичните процеси; наблюдава се как известна мисъл или чувство оказва влияние върху физиологичните процеси, а при по-дълговременно въздействие даже може да промени и анатомичния строеж на органите. Безграничният е навсякъде. Божията мисъл прониква въздуха и всичко е потопено в Божията Любов. Ако при дишане човек съзнава това, той ще бъде приобщен към живота – Божията мисъл ще внесе светлина в ума му, а той ще влезе в контакт с Божествената Любов, която ще го преобрази. Благодарност
към текста >>

(“Дишането на човека и животните“ от книгата „Просветено съзнание“)
Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по-ефикасно до праната и да я използва рационално. Това е един от основните закони на дишането.“ „Който диша дълбоко и съзнателно, може да се нарече истински човек. Ако човек не може да приложи правилното дишане, и другите работи, които ще предприеме, ще станат безпредметни; те се прилагат, само че по-мъчно. За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новите идеи, които днес се изявяват, за да обновят човечеството и да го повдигнат до настъпващата възвишена култура.“ (“Дишането на човека и животните“ от книгата „Просветено съзнание“) „Човек трябва да живее за Великото, за един висок идеал. Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно; да задържа въздуха в дробовете си дълго време – даже и до половин час, този човек е господар на своето тяло. Това тяло го слуша и изпълнява, каквото му каже. Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар. Такъв човек свободно може да се справи с тялото си.“ (пак там)
към текста >>

Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно; да задържа въздуха в дробовете си дълго време – даже и до половин час, този човек е господар на своето тяло.
„Който диша дълбоко и съзнателно, може да се нарече истински човек. Ако човек не може да приложи правилното дишане, и другите работи, които ще предприеме, ще станат безпредметни; те се прилагат, само че по-мъчно. За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новите идеи, които днес се изявяват, за да обновят човечеството и да го повдигнат до настъпващата възвишена култура.“ (“Дишането на човека и животните“ от книгата „Просветено съзнание“) „Човек трябва да живее за Великото, за един висок идеал. Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно; да задържа въздуха в дробовете си дълго време – даже и до половин час, този човек е господар на своето тяло. Това тяло го слуша и изпълнява, каквото му каже. Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар. Такъв човек свободно може да се справи с тялото си.“ (пак там) Връзката между психичното състояние и процеса на мислене е съществена. Правата мисъл се отразява върху ритъма на дишането, тя даже предизвиква физиологични промени в кръвообращението, в сърдечната дейност и т.н.
към текста >>

Прекарай през съзнанието си дадена мисъл и започни да дишаш.
Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар. Такъв човек свободно може да се справи с тялото си.“ (пак там) Връзката между психичното състояние и процеса на мислене е съществена. Правата мисъл се отразява върху ритъма на дишането, тя даже предизвиква физиологични промени в кръвообращението, в сърдечната дейност и т.н. В „Дишането – най-важният процес в Природата“ Учителя дава следните разяснения: „Можеш да опиташ чрез дишането коя мисъл е права и коя не е. Прекарай през съзнанието си дадена мисъл и започни да дишаш. Ако дишането ти не е ритмично и сърцето ти не бие равномерно, то мисълта не е права.“ И още: „Дойде ли някоя права мисъл във вас, проверете веднага извършва ли се дишането ви правилно. Тази мисъл, която дава подтик на живота ви и която прави дишането ви правилно, е права.“ (пак там) Тук трябва да се прибави, че както правата мисъл извиква правилното дишане, така и то дава условия за нейната проява. Между тях има взаимодействие. „Правилното дишане обуславя правата мисъл на човека.
към текста >>

При дишането е необходимо съсредоточаване, да присъства в съзнанието Божествената мисъл – Учителя я нарича опорна точка.
В лекциите си Учителя Петър Дънов изнася следния закон в света: „Човек не може да се ползва от това, което не обича. Той може да се ползва само от нещата, които обича.“ Ето защо при дишане нека се изпълним с най-престижни мисли и чувства и с едно неугасимо желание да постъпваме хармонично. Някои смятат, че като дишат по програма и механично, ще имат постижения, но това не е достатьчно. Преди всичко трябва да се съобразяваме със законите на Природата и да се приобщим към тях. За действителното прилагане на принципите на дишането се изисква известна философска подготовка и богат вътрешен опит. При дишането е необходимо съсредоточаване, да присъства в съзнанието Божествената мисъл – Учителя я нарича опорна точка. За необходимостта от психична активност при дишането Учителя се изразява в „Опити“, лекция от томчето „Добрите навици“, така: „За да приложите който и да е от методите на дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл или каква е разликата между Божествената и човешката мисъл. Божествената мисъл се отличава по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което докосват човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл – това означава да се изкачите на най-високия планински връх и оттам да я прозрете.
към текста >>

Изобщо, при дишането приемаме толкова повече Божествени блага, колкото повече в своето съзнание сме в хармония с цялото Битие.
Божествената мисъл се отличава по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което докосват човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл – това означава да се изкачите на най-високия планински връх и оттам да я прозрете. Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живот тя ще бъде светлина за душата ви. Мощно нещо е Божественото и който живее с Него, той всякога е силен.“ Изобщо, при дишането приемаме толкова повече Божествени блага, колкото повече в своето съзнание сме в хармония с цялото Битие. А висшият израз на хармонията е Любовта. Ето защо, когато нашето съзнание при дишането е изпълнено с Любов, ние ще имаме постижения. По този въпрос използваме следния цитат от лекцията „Предназначението на дихателната система“, МОК, година втора: „Дишането е двоен процес: физиологичен и психологичен. Крайната цел на дишането като психологичен процес е пречистването на мисълта. Кое е най-доброто дишане?
към текста >>

Ето защо, когато нашето съзнание при дишането е изпълнено с Любов, ние ще имаме постижения.
Да възприемете една Божествена мисъл – това означава да се изкачите на най-високия планински връх и оттам да я прозрете. Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живот тя ще бъде светлина за душата ви. Мощно нещо е Божественото и който живее с Него, той всякога е силен.“ Изобщо, при дишането приемаме толкова повече Божествени блага, колкото повече в своето съзнание сме в хармония с цялото Битие. А висшият израз на хармонията е Любовта. Ето защо, когато нашето съзнание при дишането е изпълнено с Любов, ние ще имаме постижения. По този въпрос използваме следния цитат от лекцията „Предназначението на дихателната система“, МОК, година втора: „Дишането е двоен процес: физиологичен и психологичен. Крайната цел на дишането като психологичен процес е пречистването на мисълта. Кое е най-доброто дишане? – Пълното и дълбокото дишане. За пълното дишане помага главно Любовта – тя е необходимо условие за пълното дишане.
към текста >>

Въз основа на един психичен закон се запомнят по-добре нещата, които са възприети с пълно съсредоточаване на съзнанието.
XIX. Дишане и памет Дълбокото и ритмично дишане усилва паметта по следните причини: Първо, правилното дишане усилва ума, а паметта спада към познавателната или умствена област на психическите процеси. Второ, чрез правилното дишане човек се освобождава от всички тревоги, безпокойства, смущения, дразнения, които са все причини за отслабване на паметта, и у него настъпва мир – едно важно условие за усилване на паметта. Трето, има връзка между способността за съсредоточаване и правилното дишане. Въз основа на един психичен закон се запомнят по-добре нещата, които са възприети с пълно съсредоточаване на съзнанието. Колкото повече е развито умението към съсредоточаване при възприемане на нещата, толкова по-силна и по-вярна е паметта. Четвърто, при дълбокото правилно дишане в мозъка прониква повече прана, която засилва между другите центрове и тези, от които зависи паметта. XX. Да се практикува дълбоко дишане, преди да се пристъпи към дейност При вземане на някое важно решение добре е първо да се направят няколко упражнения за дълбоко дишане, които ще събудят творческите сили на духа. „Лекувайте се, преди да сте се разболели.
към текста >>

Като диша и поема въздух с будно съзнание, човек ще намери Господа.
„Религиозните и научни разбирания на човека и всичко друго зависи от дишането.“ (“Дишането – най-важният процес в Природата“) „Който не диша дълбоко, не може да възприеме новите идеи.“ (“За дишането“, лекция от 1940 г.) Дишането и Божествената мисъл Като диша и поема въздух с будно съзнание, човек ще намери Господа. Като диша, човек започва да мисли. С мисълта идват и чувствата. Който диша съзнателно, само той може да намери Бога. Господ казва на човека: „Като дишаш през носа си и мислиш, ще Ме намериш и ще слушаш какво ще ти говоря.“ Въздухът е носител на електричество и магнетизъм. Тази енергия минава през носа на човека и обновява и облагородява нервната му система.
към текста >>

Да се възприема въздуха с благодарност и със съзнание, че всичко в Природата е потопено в Любовта на Безграничния, създава благоприятни условия за проявлението на Божествената Любов у човека.
Дишането и Божествената Любов При правилно дишане се дава възможност Любовта и Божественото да проговорят в човека. При дишане участието на мисълта е необходимо, за да разцъфти душата във всичката си красота и пълнота, за да стане приемница на Божествената Любов. Когато човек възприема едно благо съзнателно и с благодарност, то Любовта почва да действа в него. А тази Любов е възходяща и разширява човека. Да се възприема въздуха с благодарност и със съзнание, че всичко в Природата е потопено в Любовта на Безграничния, създава благоприятни условия за проявлението на Божествената Любов у човека. XXIII. Дишане и молитва Човек трябва да започва деня си с дихателни упражнения, които ще му донесат обнова, пречистване и издигане на съзнанието. Ако ги прави съзнателно, те ще представляват разговор, обмяна, интимна връзка с Великата разумност в света. Ето обясненията на Учителя по този въпрос: „Дишането трябва да е съзнателно. Ако не е будно съзнанието на човека, благата, които са скрити в Природата, не остават в дробовете му.
към текста >>

Човек трябва да започва деня си с дихателни упражнения, които ще му донесат обнова, пречистване и издигане на съзнанието.
При дишане участието на мисълта е необходимо, за да разцъфти душата във всичката си красота и пълнота, за да стане приемница на Божествената Любов. Когато човек възприема едно благо съзнателно и с благодарност, то Любовта почва да действа в него. А тази Любов е възходяща и разширява човека. Да се възприема въздуха с благодарност и със съзнание, че всичко в Природата е потопено в Любовта на Безграничния, създава благоприятни условия за проявлението на Божествената Любов у човека. XXIII. Дишане и молитва Човек трябва да започва деня си с дихателни упражнения, които ще му донесат обнова, пречистване и издигане на съзнанието. Ако ги прави съзнателно, те ще представляват разговор, обмяна, интимна връзка с Великата разумност в света. Ето обясненията на Учителя по този въпрос: „Дишането трябва да е съзнателно. Ако не е будно съзнанието на човека, благата, които са скрити в Природата, не остават в дробовете му. От немарливите в живота и от тия, които нямат поне малко Любов към Бога, Бог крие благата Си, а и да им ги даде, те не могат да се ползват.“ „Като станете сутринта, направете дълбоко дишане, при което да влезете във връзка с Бога; така ще придобиете Неговите качества и ще имате разположението Му. По този начин още от сутринта, с първото дихателно упражнение, човек ще се тонира, ще се акордира с Великата разумност в света и през целия ден ще бъде в светла, радостна атмосфера.“ (“За дишането“, лекция, изнесена на 29.08.1941 г.)
към текста >>

Ако не е будно съзнанието на човека, благата, които са скрити в Природата, не остават в дробовете му.
Да се възприема въздуха с благодарност и със съзнание, че всичко в Природата е потопено в Любовта на Безграничния, създава благоприятни условия за проявлението на Божествената Любов у човека. XXIII. Дишане и молитва Човек трябва да започва деня си с дихателни упражнения, които ще му донесат обнова, пречистване и издигане на съзнанието. Ако ги прави съзнателно, те ще представляват разговор, обмяна, интимна връзка с Великата разумност в света. Ето обясненията на Учителя по този въпрос: „Дишането трябва да е съзнателно. Ако не е будно съзнанието на човека, благата, които са скрити в Природата, не остават в дробовете му. От немарливите в живота и от тия, които нямат поне малко Любов към Бога, Бог крие благата Си, а и да им ги даде, те не могат да се ползват.“ „Като станете сутринта, направете дълбоко дишане, при което да влезете във връзка с Бога; така ще придобиете Неговите качества и ще имате разположението Му. По този начин още от сутринта, с първото дихателно упражнение, човек ще се тонира, ще се акордира с Великата разумност в света и през целия ден ще бъде в светла, радостна атмосфера.“ (“За дишането“, лекция, изнесена на 29.08.1941 г.) Други насоки от Учителя: „Три пъти на ден – сутрин, обед и вечер, по 10-15 мин. човек трябва да диша съзнателно, като поблагодари на Великото разумно начало в света за въздуха. А пък мнозина са заети с друго: мислят за тефтерите с пари, за личното си щастие, а на това, откъде иде истинското щастие, не обръщат внимание.“
към текста >>

Изобщо, при дишане съзнанието ни трябва да е ангажирано с известни Божествени мисли.
Някои от въпросите, които могат да ни занимават по време на дишане, Учителя излага със следните думи: „Всяка сутрин и вечер човек трябва да употребява по 10 -15 мин. за размишление, за да намери отговор на въпросите защо е дошъл на Земята, какъв е смисълът на живота му, как да предприеме вътрешните си дирения на познание, и т.н. Чрез мисълта си човек черпи енергии от Природата – така той си пробива път и всред най-непроходимите места и се свързва с великото и мощното в Природата. Ако не можете изведнъж да си отговорите на някои въпроси, не се обезсърчавайте, а постоянствайте дотогава, докато се свържете с мисълта на напредналите същества, които ще ви помогнат безрезервно.“ (“Микроскопически добрини“ от томчето „Добрите навици“, МОК, година втора) Изобщо, при дишане съзнанието ни трябва да е ангажирано с известни Божествени мисли. При дишане можем да си послужим и с някои свещени изречения. Има два метода: при първия се прави дълбока вдишка и се задръжа и чак при издишване се произнасят мислите, докато при втория и при вдишване, и при задържане, и при издишване на въздуха мислено се произнасят мистични изречения – тези мисли оживяват за нас и ние добиваме прозрение за вътрешния им смисъл, за скритите им богатства. При всяка вдишка човек приема един дар от Разумната Природа. Но този, който взема, трябва и да дава – така човек ще стане съучастник в изграждането на новия живот на Земята.“Приеми с Любов въздух, а после спри го за известно време и при издишване кажи бавно: „Искам да мисля добре, искам да чувствам добре, искам да постъпвам добре.“ И каквото искаш, ще бъде, защото дишането е мощен магичен ключ, който отваря вратите на всички възможности.“ (“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“)
към текста >>

17. 44) Митологията от окултно гледище - Боян Боев (1883 – 1963)

В своя еволюционен път човечеството бележи съответна степен на развитие на съзнанието и културата.
МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ46 В своя еволюционен път човечеството бележи съответна степен на развитие на съзнанието и културата. Всеки вид човешка култура минава през свой период на детство, юношество, младост, зрялост, старост, защото когато достигне кулминациионната си точка, тя сбъдва своя замисъл, след което залязва. Но на нейно място идва все още неизпитана, но младенчески чиста култура, носеща нови духовни и материални ценности, и чрез нейната изява ще прозвучи идеята, която Невидимият свят въплъщава в живота. При културния си възход човечеството всякога е подпомагано и ръководено от невидимата ръка на напредналите същества. Значението на тази съпричастност можем да обрисуваме с някоя подходяща аналогия. Например ако едно дете бъде оставено да изучи четирите аритметически действия без чужда помощ, то, разбира се, че ще може да ги усвои, но ще употреби повече усилия и време.
към текста >>

Тези увлекателни разкази, често пъти най-фантастични, са пропити с вътрешна правда и въздействат на съзнанието и душата по единствената причина, че изразяват една висша реалност.
Средищата, чрез които Светлите същества и гениите на човечеството действат, са окултните школи. Такива просветителни центрове на висша наука, философия, изкуство и Божествена мъдрост е имало във всички култури. Например при духовния разцвет на Египет е съществувала Херметическата окултна школа, а в Гърция и Тракия – Орфическата, и т.н. В тези духовни огнища – източници на знание и просветление, са действали с възпитателни методи, които са били така точно съобразени, че да отговарят на степента на развитието на съответната култура. Един от начините е бил разказването на митове и легенди, в които природните и Божествени закони са били облечени в художествена и символична форма. Тези увлекателни разкази, често пъти най-фантастични, са пропити с вътрешна правда и въздействат на съзнанието и душата по единствената причина, че изразяват една висша реалност. И естествено, човечеството в своето детинство не е било все още готово да схване тази висша реалност чрез пълна философска система и да я обоснове в научна и логична форма, но е било в състояние да приема предоставените красиви символи, които са въздействали върху неговото въображение, естетическо чувство и подсъзнание. И тези символи раждали в народната душа сили, които действали в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия са се претворявали в добродетели, във висши морални чувства и в един вътрешен подсъзнателен усет за природните и Божествени закони. Древните митологични разкази доказват, че няма философска идея, няма мистични принципи и закони, макар и трудно разбираеми, които да не могат да се облекат в митологични образи, достъпни за народната душа. Един психологичен закон гласи, че това, което една култура или раса усвои през детинството си в символична форма, после, когато израсне, именно чрез това познание става способна да разбере същите истини, но вече в научна и логична форма. Затова символите, които окултните центрове на миналото са използвали в митовете и легендите, пръскани като семена из народа, са били отлично средство за повдигане културата на съзнанието.
към текста >>

И естествено, човечеството в своето детинство не е било все още готово да схване тази висша реалност чрез пълна философска система и да я обоснове в научна и логична форма, но е било в състояние да приема предоставените красиви символи, които са въздействали върху неговото въображение, естетическо чувство и подсъзнание.
Такива просветителни центрове на висша наука, философия, изкуство и Божествена мъдрост е имало във всички култури. Например при духовния разцвет на Египет е съществувала Херметическата окултна школа, а в Гърция и Тракия – Орфическата, и т.н. В тези духовни огнища – източници на знание и просветление, са действали с възпитателни методи, които са били така точно съобразени, че да отговарят на степента на развитието на съответната култура. Един от начините е бил разказването на митове и легенди, в които природните и Божествени закони са били облечени в художествена и символична форма. Тези увлекателни разкази, често пъти най-фантастични, са пропити с вътрешна правда и въздействат на съзнанието и душата по единствената причина, че изразяват една висша реалност. И естествено, човечеството в своето детинство не е било все още готово да схване тази висша реалност чрез пълна философска система и да я обоснове в научна и логична форма, но е било в състояние да приема предоставените красиви символи, които са въздействали върху неговото въображение, естетическо чувство и подсъзнание. И тези символи раждали в народната душа сили, които действали в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия са се претворявали в добродетели, във висши морални чувства и в един вътрешен подсъзнателен усет за природните и Божествени закони. Древните митологични разкази доказват, че няма философска идея, няма мистични принципи и закони, макар и трудно разбираеми, които да не могат да се облекат в митологични образи, достъпни за народната душа. Един психологичен закон гласи, че това, което една култура или раса усвои през детинството си в символична форма, после, когато израсне, именно чрез това познание става способна да разбере същите истини, но вече в научна и логична форма. Затова символите, които окултните центрове на миналото са използвали в митовете и легендите, пръскани като семена из народа, са били отлично средство за повдигане културата на съзнанието. Нека да надникнем в гръцката митология и да вземем за пример легендата за Тезей – атически герой, създател на единството на атинската държава, и Ариадна – дъщеря на критския цар Минос.
към текста >>

И тези символи раждали в народната душа сили, които действали в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия са се претворявали в добродетели, във висши морални чувства и в един вътрешен подсъзнателен усет за природните и Божествени закони.
Например при духовния разцвет на Египет е съществувала Херметическата окултна школа, а в Гърция и Тракия – Орфическата, и т.н. В тези духовни огнища – източници на знание и просветление, са действали с възпитателни методи, които са били така точно съобразени, че да отговарят на степента на развитието на съответната култура. Един от начините е бил разказването на митове и легенди, в които природните и Божествени закони са били облечени в художествена и символична форма. Тези увлекателни разкази, често пъти най-фантастични, са пропити с вътрешна правда и въздействат на съзнанието и душата по единствената причина, че изразяват една висша реалност. И естествено, човечеството в своето детинство не е било все още готово да схване тази висша реалност чрез пълна философска система и да я обоснове в научна и логична форма, но е било в състояние да приема предоставените красиви символи, които са въздействали върху неговото въображение, естетическо чувство и подсъзнание. И тези символи раждали в народната душа сили, които действали в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия са се претворявали в добродетели, във висши морални чувства и в един вътрешен подсъзнателен усет за природните и Божествени закони. Древните митологични разкази доказват, че няма философска идея, няма мистични принципи и закони, макар и трудно разбираеми, които да не могат да се облекат в митологични образи, достъпни за народната душа. Един психологичен закон гласи, че това, което една култура или раса усвои през детинството си в символична форма, после, когато израсне, именно чрез това познание става способна да разбере същите истини, но вече в научна и логична форма. Затова символите, които окултните центрове на миналото са използвали в митовете и легендите, пръскани като семена из народа, са били отлично средство за повдигане културата на съзнанието. Нека да надникнем в гръцката митология и да вземем за пример легендата за Тезей – атически герой, създател на единството на атинската държава, и Ариадна – дъщеря на критския цар Минос. Тезей извършва много подвизи в своя живот.
към текста >>

Затова символите, които окултните центрове на миналото са използвали в митовете и легендите, пръскани като семена из народа, са били отлично средство за повдигане културата на съзнанието.
Тези увлекателни разкази, често пъти най-фантастични, са пропити с вътрешна правда и въздействат на съзнанието и душата по единствената причина, че изразяват една висша реалност. И естествено, човечеството в своето детинство не е било все още готово да схване тази висша реалност чрез пълна философска система и да я обоснове в научна и логична форма, но е било в състояние да приема предоставените красиви символи, които са въздействали върху неговото въображение, естетическо чувство и подсъзнание. И тези символи раждали в народната душа сили, които действали в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия са се претворявали в добродетели, във висши морални чувства и в един вътрешен подсъзнателен усет за природните и Божествени закони. Древните митологични разкази доказват, че няма философска идея, няма мистични принципи и закони, макар и трудно разбираеми, които да не могат да се облекат в митологични образи, достъпни за народната душа. Един психологичен закон гласи, че това, което една култура или раса усвои през детинството си в символична форма, после, когато израсне, именно чрез това познание става способна да разбере същите истини, но вече в научна и логична форма. Затова символите, които окултните центрове на миналото са използвали в митовете и легендите, пръскани като семена из народа, са били отлично средство за повдигане културата на съзнанието. Нека да надникнем в гръцката митология и да вземем за пример легендата за Тезей – атически герой, създател на единството на атинската държава, и Ариадна – дъщеря на критския цар Минос. Тезей извършва много подвизи в своя живот. Един от тях е отпътуването му за Крит заедно с отредените за кръвна дан на Минотавъра атински юноши и девойки, и когато единствено той надвива чудовището и спасява техния живот, след това успешно напуска преплетените пътеки на Лабиринта, тъй като от любов царската дъщеря Ариадна се сеща как да му помогне – дава му кълбо вълнена прежда. Тезей, като влиза в подземието, закрепва единия му край за входа и като го държи в ръцете си, отвива по малко от него. А след убийството на Минотавъра героят, държейки конеца, лесно намира обратния път из криволиците на Лабиринта.
към текста >>

Тезей е символ на човека, Лабиринтът е светът, Минотавърът – нисшето, животинското естество в човека, а Ариадна – неговото Божествено естество.
Нека да надникнем в гръцката митология и да вземем за пример легендата за Тезей – атически герой, създател на единството на атинската държава, и Ариадна – дъщеря на критския цар Минос. Тезей извършва много подвизи в своя живот. Един от тях е отпътуването му за Крит заедно с отредените за кръвна дан на Минотавъра атински юноши и девойки, и когато единствено той надвива чудовището и спасява техния живот, след това успешно напуска преплетените пътеки на Лабиринта, тъй като от любов царската дъщеря Ариадна се сеща как да му помогне – дава му кълбо вълнена прежда. Тезей, като влиза в подземието, закрепва единия му край за входа и като го държи в ръцете си, отвива по малко от него. А след убийството на Минотавъра героят, държейки конеца, лесно намира обратния път из криволиците на Лабиринта. Тезей е символ на човека, Лабиринтът е светът, Минотавърът – нисшето, животинското естество в човека, а Ариадна – неговото Божествено естество. Защо Ариадна е наречена царска дъщеря? Защото Божественото в човека има висш произход. Човек може да победи нисшето в себе си само чрез съдействието на своето възвишено естество. Друг пример е легендата за Язон47 и златното руно. Неговият баща Езон, царя на Йолкос, е свален от брат си Пелий, който завзема престола.
към текста >>

В този подвиг на Херкулес отново може да се потърси огромното надмогване на човека, когато побеждава своето нисше, животинско естество, а и че само този е начинът за освобождаване от властта на Евристей, т.е.
Змеят, или нисшата природа, героично победен, се превръща в символ на действително отърсване. Така човек може да достигне до златното руно, което обединява два символа – този на невинността, изобразен от руното на овена, и този на славата, изобразен от златото. Интересни са и многобройните легенди за Херкулес48 (Херакъл) – най-храбрият герой от гръцката митология, идеал за мъжка доблест. Богинята Хера подлага Херкулес на унижение, като го праща на служба при Евристей, цар на Микена, под чиято заповед той извършва прочутите дванадесет подвига и така получава свободата си. Нека споменем най-големия му подвиг – дванадесетия, когато Херкулес връзва и извежда от подземния свят триглавото куче Цербер, в чиято грива се гърчат змии, а опашката му е цял дракон – то пази вратите на Тартара (ада). В този подвиг на Херкулес отново може да се потърси огромното надмогване на човека, когато побеждава своето нисше, животинско естество, а и че само този е начинът за освобождаване от властта на Евристей, т.е. от закона на кармата. В шестия подвиг на Херкулес – очистването само за един ден на Авгиевите обори в Елида, когато той пуска да текат през огромните купища тор реките Арфей и Пеней – отново се визира кармата, с която човек може да ликвидира за дълго време, но чрез струята на висшия живот, който като мине през него, това става за миг. При единадесетия си подвиг Херкулес е откъснал три златни ябълки от градината на хесперидите49 – сладкогласни нимфи, дъщери на Нощта. Там трите златни ябълки са знак за трите страни на Божественото човешко естество. Ябълките са пазени от вечно виждащия стоок дракон Ладон, но Херкулес с хитрост кара гиганта Атлас да му ги откъсне, докато той поема за малко на раменете си небесния свод.
към текста >>

А човешкото съвършенство се завладява чрез пьлнота на съзнанието и чрез преобразуване на сърцето.
Нибелунгите са синове на Царството на мъртвите, синове на тъмнината, и са притежатели на несметни богатства, но над тях има проклятие и понеже Зигфрид отнема тяхното богатство, скоро го настига смъртта. Богатството, което Зигфрид взема от нибелунгите, маркира преплитането на човека с гъстата материя, при което висшето му естество не се проявява и законът на ограниченията добива власт над него. Шапката, която Зигфрид взема от крал Алберих, е отъждествена с умствената сила, а това е красноречиво обяснение, че чрез развитието на ума си германската култура е достигнала до известна мощ, обаче слабото ѝ място е по отношение на Закона на Любовта и жертвата. И именно тъкмо с кръста си Христос покри уязвимото място. Дълбок символизъм прониква и легендата за Светата чаша.53 Чашата на върховната власт символизира вътрешната цялост, която човек всякога дири. А човешкото съвършенство се завладява чрез пьлнота на съзнанието и чрез преобразуване на сърцето. Христос също говори на народа с притчи, а на учениците си тълкува вътрешния им смисъл: например притчата за блудния син, за сеяча, за талантите, за добрия самарянин и за умните и неразумни деви, за слепия и сакатия, за бедния Лазар и за богатия. При оформянето на своя характер детето повтаря в съкратена форма ранните епохи в развитието на човечеството. Съвсем подходящо е в детството си човек да слуша приказки, легенди, митове. Така неусетно ще протече един съзряващ процес в подсъзнанието му и когато порасне, съзнанието му ще е напълно способно да разбере и отвлечените, но вечни Истини, но вече сформирани в принципи и закони. В този смисъл възпитателят от училището трябва да използва богатия материал на древните митологии: източна, европейска, славянска и др.
към текста >>

Така неусетно ще протече един съзряващ процес в подсъзнанието му и когато порасне, съзнанието му ще е напълно способно да разбере и отвлечените, но вечни Истини, но вече сформирани в принципи и закони.
Дълбок символизъм прониква и легендата за Светата чаша.53 Чашата на върховната власт символизира вътрешната цялост, която човек всякога дири. А човешкото съвършенство се завладява чрез пьлнота на съзнанието и чрез преобразуване на сърцето. Христос също говори на народа с притчи, а на учениците си тълкува вътрешния им смисъл: например притчата за блудния син, за сеяча, за талантите, за добрия самарянин и за умните и неразумни деви, за слепия и сакатия, за бедния Лазар и за богатия. При оформянето на своя характер детето повтаря в съкратена форма ранните епохи в развитието на човечеството. Съвсем подходящо е в детството си човек да слуша приказки, легенди, митове. Така неусетно ще протече един съзряващ процес в подсъзнанието му и когато порасне, съзнанието му ще е напълно способно да разбере и отвлечените, но вечни Истини, но вече сформирани в принципи и закони. В този смисъл възпитателят от училището трябва да използва богатия материал на древните митологии: източна, европейска, славянска и др. Също така той може да си послужи и с красиви символи от произведенията на писатели, които с вдъхновение и вътрешно прозрение са облекли в художествена символична дреха възвишени Истини – например с красивия символ на синьото цвете в романа на Новалис или с легендата за синята птица от Метерлинк, и т.н. Бих могъл да спомена, че е подходящо да се използват и символичните разкази, срещани в беседите на Учителя. Например легендите за цар Зензибо (4-та беседа от 5-а серия), за доктор Фурио (пак там), за Иверций (12-а беседа от 5-а серия), за Самсун Ели (в 11-а беседа от 6-а серия), за Муса-Бентам (23-а беседа от 7-а серия), за Анунцио и Салвий (13-а беседа от 7-а серия), за Саваот-Амон-Ра (18-а беседа от 8-а серия) и т.н. От гореизложеното се вижда, че епическата и митологическа традиция е неотменима като средство, което има специално значение за развитието на човечеството.
към текста >>

Всякога един специален окултен прочит в тази необятна територия, маркираща границите на подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще хвърля светлина върху проблемите на живота и на еволюционнното развитие на човешката душа.
Също така той може да си послужи и с красиви символи от произведенията на писатели, които с вдъхновение и вътрешно прозрение са облекли в художествена символична дреха възвишени Истини – например с красивия символ на синьото цвете в романа на Новалис или с легендата за синята птица от Метерлинк, и т.н. Бих могъл да спомена, че е подходящо да се използват и символичните разкази, срещани в беседите на Учителя. Например легендите за цар Зензибо (4-та беседа от 5-а серия), за доктор Фурио (пак там), за Иверций (12-а беседа от 5-а серия), за Самсун Ели (в 11-а беседа от 6-а серия), за Муса-Бентам (23-а беседа от 7-а серия), за Анунцио и Салвий (13-а беседа от 7-а серия), за Саваот-Амон-Ра (18-а беседа от 8-а серия) и т.н. От гореизложеното се вижда, че епическата и митологическа традиция е неотменима като средство, което има специално значение за развитието на човечеството. И че християнството със своята дълбока символика и с моралните си ценности доразвива посоките и идеите при символичната обрисовка. Всякога един специален окултен прочит в тази необятна територия, маркираща границите на подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще хвърля светлина върху проблемите на живота и на еволюционнното развитие на човешката душа.
към текста >>

18. 54) Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите - Боян Боев (1883 – 1963)

НОВОТО СЪЗНАНИЕ.
НОВОТО СЪЗНАНИЕ. ЗАКОН НА ЦЯЛОТО И ЗАКОН НА ЧАСТИТЕ54 Животът трябва да се разбере по форма, съдържание и смисъл. Съдържанието е силата, която организира формите, а смисълът е разумното, което дава целесъобразност на силата.55 Хората с механично разбиране за света разглеждат явленията само по тяхната повърхност или, би могло да се каже, че те, като изучават подвързията на книгата, мислят, че са проникнали и в нейното съдържание. С такова убеждение проявите на живота се свеждат до физико-химични процеси, обаче според окултизма Природата е жива и разумна и зад нейната физическа страна е насложена друга – духовната.
към текста >>

Качествените и количествените изменения на еволюционния процес са в пряка зависимост от развитието на съзнанието.
Животът трябва да се разбере по форма, съдържание и смисъл. Съдържанието е силата, която организира формите, а смисълът е разумното, което дава целесъобразност на силата.55 Хората с механично разбиране за света разглеждат явленията само по тяхната повърхност или, би могло да се каже, че те, като изучават подвързията на книгата, мислят, че са проникнали и в нейното съдържание. С такова убеждение проявите на живота се свеждат до физико-химични процеси, обаче според окултизма Природата е жива и разумна и зад нейната физическа страна е насложена друга – духовната. Стремежът на окултната наука е да установи съответствие между външните явления и духовните сили, които ги създават. Качествените и количествените изменения на еволюционния процес са в пряка зависимост от развитието на съзнанието. Основната характеристика на днешното съзнание е, че всеки човек се чувства като същество, отделно от другите хора, защото съзнанието му е индивидуално. Тази степен на съзнание е само една фаза, но предстои следваща – разширение на индивидуалното съзнание. По-долу в текста ще изложим някои идеи и факти, с които ще обрисуваме характера на този нов тип съзнание. 1. Закон на частите и закон на Цялото Разумното съдържа живота на всички в себе си или Първичната Причина обема единството на всички души.
към текста >>

Основната характеристика на днешното съзнание е, че всеки човек се чувства като същество, отделно от другите хора, защото съзнанието му е индивидуално.
Съдържанието е силата, която организира формите, а смисълът е разумното, което дава целесъобразност на силата.55 Хората с механично разбиране за света разглеждат явленията само по тяхната повърхност или, би могло да се каже, че те, като изучават подвързията на книгата, мислят, че са проникнали и в нейното съдържание. С такова убеждение проявите на живота се свеждат до физико-химични процеси, обаче според окултизма Природата е жива и разумна и зад нейната физическа страна е насложена друга – духовната. Стремежът на окултната наука е да установи съответствие между външните явления и духовните сили, които ги създават. Качествените и количествените изменения на еволюционния процес са в пряка зависимост от развитието на съзнанието. Основната характеристика на днешното съзнание е, че всеки човек се чувства като същество, отделно от другите хора, защото съзнанието му е индивидуално. Тази степен на съзнание е само една фаза, но предстои следваща – разширение на индивидуалното съзнание. По-долу в текста ще изложим някои идеи и факти, с които ще обрисуваме характера на този нов тип съзнание. 1. Закон на частите и закон на Цялото Разумното съдържа живота на всички в себе си или Първичната Причина обема единството на всички души. В Божествения свят единството е закон на Цялото, което включва благото на всички.
към текста >>

Тази степен на съзнание е само една фаза, но предстои следваща – разширение на индивидуалното съзнание.
Хората с механично разбиране за света разглеждат явленията само по тяхната повърхност или, би могло да се каже, че те, като изучават подвързията на книгата, мислят, че са проникнали и в нейното съдържание. С такова убеждение проявите на живота се свеждат до физико-химични процеси, обаче според окултизма Природата е жива и разумна и зад нейната физическа страна е насложена друга – духовната. Стремежът на окултната наука е да установи съответствие между външните явления и духовните сили, които ги създават. Качествените и количествените изменения на еволюционния процес са в пряка зависимост от развитието на съзнанието. Основната характеристика на днешното съзнание е, че всеки човек се чувства като същество, отделно от другите хора, защото съзнанието му е индивидуално. Тази степен на съзнание е само една фаза, но предстои следваща – разширение на индивидуалното съзнание. По-долу в текста ще изложим някои идеи и факти, с които ще обрисуваме характера на този нов тип съзнание. 1. Закон на частите и закон на Цялото Разумното съдържа живота на всички в себе си или Първичната Причина обема единството на всички души. В Божествения свят единството е закон на Цялото, което включва благото на всички. Новото съзнание, което иде, може да се нарече космическо или съзнание за единството.
към текста >>

По-долу в текста ще изложим някои идеи и факти, с които ще обрисуваме характера на този нов тип съзнание.
С такова убеждение проявите на живота се свеждат до физико-химични процеси, обаче според окултизма Природата е жива и разумна и зад нейната физическа страна е насложена друга – духовната. Стремежът на окултната наука е да установи съответствие между външните явления и духовните сили, които ги създават. Качествените и количествените изменения на еволюционния процес са в пряка зависимост от развитието на съзнанието. Основната характеристика на днешното съзнание е, че всеки човек се чувства като същество, отделно от другите хора, защото съзнанието му е индивидуално. Тази степен на съзнание е само една фаза, но предстои следваща – разширение на индивидуалното съзнание. По-долу в текста ще изложим някои идеи и факти, с които ще обрисуваме характера на този нов тип съзнание. 1. Закон на частите и закон на Цялото Разумното съдържа живота на всички в себе си или Първичната Причина обема единството на всички души. В Божествения свят единството е закон на Цялото, което включва благото на всички. Новото съзнание, което иде, може да се нарече космическо или съзнание за единството. Много са признаците, че днес посоката на човечеството е отправена към една култура на единството и че се желае обединение.
към текста >>

Новото съзнание, което иде, може да се нарече космическо или съзнание за единството.
Тази степен на съзнание е само една фаза, но предстои следваща – разширение на индивидуалното съзнание. По-долу в текста ще изложим някои идеи и факти, с които ще обрисуваме характера на този нов тип съзнание. 1. Закон на частите и закон на Цялото Разумното съдържа живота на всички в себе си или Първичната Причина обема единството на всички души. В Божествения свят единството е закон на Цялото, което включва благото на всички. Новото съзнание, което иде, може да се нарече космическо или съзнание за единството. Много са признаците, че днес посоката на човечеството е отправена към една култура на единството и че се желае обединение. Например разпространени са асоциации от всякакъв вид, свикват се международни конгреси – икономически, политически, научни. Народите желаят падането на границите, правят се контакти през морета и океани, рушат се стените между расите, народите и отделните души. Всичко това е външен израз на един процес, който се извършва дълбоко в съзнанието. Защо се наблюдава такава тенденция в развитието?
към текста >>

Всичко това е външен израз на един процес, който се извършва дълбоко в съзнанието.
В Божествения свят единството е закон на Цялото, което включва благото на всички. Новото съзнание, което иде, може да се нарече космическо или съзнание за единството. Много са признаците, че днес посоката на човечеството е отправена към една култура на единството и че се желае обединение. Например разпространени са асоциации от всякакъв вид, свикват се международни конгреси – икономически, политически, научни. Народите желаят падането на границите, правят се контакти през морета и океани, рушат се стените между расите, народите и отделните души. Всичко това е външен израз на един процес, който се извършва дълбоко в съзнанието. Защо се наблюдава такава тенденция в развитието? За да отговорим на този въпрос, трябва да разгледаме в какво се състои същността на еволюционния процес – а именно в непрестанното развитие и в характерното постъпателно нарастване при проява на сили и заложби, скрити в монадата. Колкото повече човек се самоусъвършенства, толкова повече се и приобщава. В колкото по-голяма степен той проявява своята Божествена природа, толкова повече се и издига от съзнанието на отделната личност до едно по-разширено съзнание. Единството изгражда основата на цялото Битие: Животът е единен и разумното, което работи в човека, работи и във всички други същества.
към текста >>

В колкото по-голяма степен той проявява своята Божествена природа, толкова повече се и издига от съзнанието на отделната личност до едно по-разширено съзнание.
Народите желаят падането на границите, правят се контакти през морета и океани, рушат се стените между расите, народите и отделните души. Всичко това е външен израз на един процес, който се извършва дълбоко в съзнанието. Защо се наблюдава такава тенденция в развитието? За да отговорим на този въпрос, трябва да разгледаме в какво се състои същността на еволюционния процес – а именно в непрестанното развитие и в характерното постъпателно нарастване при проява на сили и заложби, скрити в монадата. Колкото повече човек се самоусъвършенства, толкова повече се и приобщава. В колкото по-голяма степен той проявява своята Божествена природа, толкова повече се и издига от съзнанието на отделната личност до едно по-разширено съзнание. Единството изгражда основата на цялото Битие: Животът е единен и разумното, което работи в човека, работи и във всички други същества. Ето защо, когато човек даде ход на Божественото в себе си, той чувства връзките си с Цялото и участва в единството на Живота. И тогава, проявявайки алтруизъм, той променя своя егоцентричен начин на живот. Напускайки илюзията на личната резервираност и превъзмогвайки закона на частите, човек приема закона на Цялото, като навсякъде вижда един-единствен живот – живота на Бога. И когато животът на Първичната Причина, който протича през всички същества, вече преминава напълно осъзнато през него и укрепва връзките му с Цялото, те стават реални.
към текста >>

При новата фаза на развитие човек не се обезличава – запазва индивидуалното си съзнание и същевременно с това преживява връзките си с Целокупния живот.
Единството изгражда основата на цялото Битие: Животът е единен и разумното, което работи в човека, работи и във всички други същества. Ето защо, когато човек даде ход на Божественото в себе си, той чувства връзките си с Цялото и участва в единството на Живота. И тогава, проявявайки алтруизъм, той променя своя егоцентричен начин на живот. Напускайки илюзията на личната резервираност и превъзмогвайки закона на частите, човек приема закона на Цялото, като навсякъде вижда един-единствен живот – живота на Бога. И когато животът на Първичната Причина, който протича през всички същества, вече преминава напълно осъзнато през него и укрепва връзките му с Цялото, те стават реални. При новата фаза на развитие човек не се обезличава – запазва индивидуалното си съзнание и същевременно с това преживява връзките си с Целокупния живот. Първичната Причина съдържа единството на всички души и когато човек живее в закона на Цялото, той има такова отношение към съществата, каквото Бог има към тях. Така се изграждат хармонията и разбирателството при взаимоотношенията. 2. Животът в Цялото е извор на сила Всички сме свързани. И когато познаем този факт, че съдбата на всекиго е свързана със съдбата на останалите, ще дойдем и до правилната философия за живота.
към текста >>

Когато у човека протече новото съзнание, ориентирано към Цялото, тогава неговата най-специфична дарба се проявява: ако е музикант, разцъфтява музикалната му дарба, ако е математик – математическата му дарба.
Защо животът в Любовта е извор на радост? Защото човек образува връзки с Цялото и когато в него се вливат импулсите на Единния живот, всичките му заложби се раздвижват и го подтикват да върви напред. Не бива да отслабваме връзките си с Целокупния живот, за да не се лишим от животворните сили, които ни развиват. При преживяване на единството се чувства пулсът на живота, който обхваща цялата Природа – това е блаженството на мъдреца, понеже музиката на Всемира преминава през него. Този, който живее в Любовта, като повдига околните, повдига себе си. Когато у човека протече новото съзнание, ориентирано към Цялото, тогава неговата най-специфична дарба се проявява: ако е музикант, разцъфтява музикалната му дарба, ако е математик – математическата му дарба. Всички души, които трептят в хармония, макар и да се намират на далечно разстояние една от друга, са в особена връзка помежду си. Ето защо душите, които са на еднакво ниво на съзнание, са в интимна вътрешна връзка и по закона на хармонията си препращат идеи. Това може да се обясни чрез една аналогия с музикалните тонове: когато се изсвири или изпее един тон, той резонира в тази струна, която е в хармония с него. Също така и един добър човек е във вътрешна връзка с всички добри души, където и да се намират те, а добротата, нека отбележим, е извор на сила. Разумната Природа възпитава душите по един мъдър начин и ги води към развитие.
към текста >>

Ето защо душите, които са на еднакво ниво на съзнание, са в интимна вътрешна връзка и по закона на хармонията си препращат идеи.
Не бива да отслабваме връзките си с Целокупния живот, за да не се лишим от животворните сили, които ни развиват. При преживяване на единството се чувства пулсът на живота, който обхваща цялата Природа – това е блаженството на мъдреца, понеже музиката на Всемира преминава през него. Този, който живее в Любовта, като повдига околните, повдига себе си. Когато у човека протече новото съзнание, ориентирано към Цялото, тогава неговата най-специфична дарба се проявява: ако е музикант, разцъфтява музикалната му дарба, ако е математик – математическата му дарба. Всички души, които трептят в хармония, макар и да се намират на далечно разстояние една от друга, са в особена връзка помежду си. Ето защо душите, които са на еднакво ниво на съзнание, са в интимна вътрешна връзка и по закона на хармонията си препращат идеи. Това може да се обясни чрез една аналогия с музикалните тонове: когато се изсвири или изпее един тон, той резонира в тази струна, която е в хармония с него. Също така и един добър човек е във вътрешна връзка с всички добри души, където и да се намират те, а добротата, нека отбележим, е извор на сила. Разумната Природа възпитава душите по един мъдър начин и ги води към развитие. Ако се причини страдание на което и да е същество, нарушава се законът на единството. Този, който греши, живее в закона на частите – той сам се изолира от известни сили на живота.
към текста >>

При сегашната си степен на развитие всеки човек в миг на вътрешно озарение се издига до схващането за Единството, съзнанието му се пробужда, той става предвестник на Новата култура, която иде.
Именно затова този, който живее в закона на Цялото, вижда навред Единния живот, така невероятно проявен в неизброими форми. Този, който почувства своите извечни връзки с Цялото, почва да работи и от живот на мъчение и труд се издига до живота на работата. Който живее в илюзията на несъпричастността, търси своята слава, а който живее в Закона на Цялото, търси Божията слава. Почнеш ли да работиш за славата на Бога, т.е. когато Любовта става импулс на твоята дейност, надгробната плоча е отмахната и ти си свободен. При сегашната си степен на развитие всеки човек в миг на вътрешно озарение се издига до схващането за Единството, съзнанието му се пробужда, той става предвестник на Новата култура, която иде. А тя ще бъде култура на единството. 4. Дървото на Целокупния живот Всички същества са клончета на едно и също дърво – дървото на Целокупния живот. Има вътрешна и външна връзка между всички клетки на един организъм или между всички негови органи. В биологията това е изразено чрез закона на корелацията.
към текста >>

Още примери: цялата Менделеева таблица е изградена от обоснованата периодичност при химичните елементи; а ако се наредят обертоновете на един и същи тон според броя на трептенията им на съответни разстояния, това отговаря на междупланетните разстояния на Слънчевата система; също така разстоянията на планетите от Слънцето са изразени и чрез формите на растителното и животинското царство.
Такава вътрешна и външна връзка съществува между всички същества. Съществата заемат съответно място в общата корелация според степента на развитието си и според функцията, която изпълняват. Също така се наблюдават едни и същи явления, проектирани на различни полета, обаче в основата си те са под давлението на едни и същи закони. Например седемте основни тона в музиката са аналогични на седемте основни цвята от слънчевия спектър. Както в музиката се отбелязват октави, също така с периодичност се характеризира и слънчевият спектър – там има октави по-долу от червения цвят и по-горе от виолетовия. Още примери: цялата Менделеева таблица е изградена от обоснованата периодичност при химичните елементи; а ако се наредят обертоновете на един и същи тон според броя на трептенията им на съответни разстояния, това отговаря на междупланетните разстояния на Слънчевата система; също така разстоянията на планетите от Слънцето са изразени и чрез формите на растителното и животинското царство. Човешкият организъм е проекция на Цялото и Всемира – Макрокосмосът и Микрокосмосът са изразени в строежа на човешкия организъм. Цялото с всички свои сили работи във всяка своя част. Ето защо този, който мисли, че живее изолирано и само за себе си, е в противоречие с тази велика Истина. През всички същества протича един и същ живот – Животът на Бога – и всяка монада е една особена проекция на Първичната Причина. Клонът се развива правилно, докато дървесните сокове протичат през него, инак той изсъхва.
към текста >>

Учителя казва: „Пръстът, като се откъсне от тялото, изгубва достойнство, съзнание и значение.“ В същото положение е и човек, който няма предвид Цялото, а се грижи само за своите лични работи.
Този, който живее в закона на частите, схваща нещата в противоречие с Единния живот, което разхлабва връзките му с него и това се отразява при възприемането на живителните енергии, които струят от Центъра. Всяко нарушение на Любовта носи своите последствия – става израждане или връщане назад в еволюцията, защото с омразата си човек се откъсва от Цялото. Същото важи както за индивидуалния живот, така и за цялото общество, народ, раса или култура. И наистина, какво може да направи клончето, откъснато от дървото? При Любовта към всички същества клонът е разлистен и здраво заловен за дървото. Учителя казва: „Пръстът, като се откъсне от тялото, изгубва достойнство, съзнание и значение.“ В същото положение е и човек, който няма предвид Цялото, а се грижи само за своите лични работи. Частта има достойнство и съзнание дотолкова, доколкото е свързана с Цялото. Но животът в закона на Цялото не може да се постигне по механичен начин. Ако чистото чувство и ясната мисъл за Първичната Причина бъдат фокус за човека, тогава той лесно ще се свързва със съзнанието на останалите. Щом заработи за другите – за Бога, той успява да развие своите сили, както и ръката, като работи, се развива, защото я подкрепя целият организъм и издига значението и достойнствата ѝ. Винаги, когато се действа с Любов, се успява.
към текста >>

Частта има достойнство и съзнание дотолкова, доколкото е свързана с Цялото.
Всяко нарушение на Любовта носи своите последствия – става израждане или връщане назад в еволюцията, защото с омразата си човек се откъсва от Цялото. Същото важи както за индивидуалния живот, така и за цялото общество, народ, раса или култура. И наистина, какво може да направи клончето, откъснато от дървото? При Любовта към всички същества клонът е разлистен и здраво заловен за дървото. Учителя казва: „Пръстът, като се откъсне от тялото, изгубва достойнство, съзнание и значение.“ В същото положение е и човек, който няма предвид Цялото, а се грижи само за своите лични работи. Частта има достойнство и съзнание дотолкова, доколкото е свързана с Цялото. Но животът в закона на Цялото не може да се постигне по механичен начин. Ако чистото чувство и ясната мисъл за Първичната Причина бъдат фокус за човека, тогава той лесно ще се свързва със съзнанието на останалите. Щом заработи за другите – за Бога, той успява да развие своите сили, както и ръката, като работи, се развива, защото я подкрепя целият организъм и издига значението и достойнствата ѝ. Винаги, когато се действа с Любов, се успява. 5. Вяра в отношенията
към текста >>

Ако чистото чувство и ясната мисъл за Първичната Причина бъдат фокус за човека, тогава той лесно ще се свързва със съзнанието на останалите.
И наистина, какво може да направи клончето, откъснато от дървото? При Любовта към всички същества клонът е разлистен и здраво заловен за дървото. Учителя казва: „Пръстът, като се откъсне от тялото, изгубва достойнство, съзнание и значение.“ В същото положение е и човек, който няма предвид Цялото, а се грижи само за своите лични работи. Частта има достойнство и съзнание дотолкова, доколкото е свързана с Цялото. Но животът в закона на Цялото не може да се постигне по механичен начин. Ако чистото чувство и ясната мисъл за Първичната Причина бъдат фокус за човека, тогава той лесно ще се свързва със съзнанието на останалите. Щом заработи за другите – за Бога, той успява да развие своите сили, както и ръката, като работи, се развива, защото я подкрепя целият организъм и издига значението и достойнствата ѝ. Винаги, когато се действа с Любов, се успява. 5. Вяра в отношенията Който вярва в Бога, живеещ в него, ще вярва и в другите хора. Всяко познание в края на краищата не е нищо друго освен познание за Бога.
към текста >>

6. Еволюция на съзнанието
И като мисли за ближните си, той ще достига до Божественото, което ги изпьлва; чак тогава ще се появят истинските връзки и хората ще се опознаят. От друга страна, човек, като мисли за Божествената същност на своя приятел, го подтиква към проявление на красивите му заложби, а когато мисли, че той е само личност, то насърчава качествата му на личността. Когато Любовта е само любов към личността, тогава тя непременно ще се опетни: веднага, щом се забележи някой недостатък, това ще се отрази и на отношенията. Но когато обичаме Първичната Причина във всички същества, тогава Любовта не подлежи на промени, защото тя не зависи от временното проявление на личността, а от Божественото, което е винаги красиво и достойно за обич. Новите отношения развиват онези вътрешни връзки, които ще се проявят навън и ще ни вдъхновяват към добродетелност. 6. Еволюция на съзнанието За да се издигне човек до висш живот, трябва да познае себе си. А да познае себе си, значи да познае Божественото, което работи в него. Човек е влязъл в дисхармония с Целокупния живот, когато поради потъване на съзнанието в материята, той изгубва своя вътрешен ориентир за единството. Според степента на развитието си съзнанието може да се класифицира на четири вида: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. А според широчината си на обхват съзнанието се разпределя на групово, индивидуално и космическо.
към текста >>

Човек е влязъл в дисхармония с Целокупния живот, когато поради потъване на съзнанието в материята, той изгубва своя вътрешен ориентир за единството.
Но когато обичаме Първичната Причина във всички същества, тогава Любовта не подлежи на промени, защото тя не зависи от временното проявление на личността, а от Божественото, което е винаги красиво и достойно за обич. Новите отношения развиват онези вътрешни връзки, които ще се проявят навън и ще ни вдъхновяват към добродетелност. 6. Еволюция на съзнанието За да се издигне човек до висш живот, трябва да познае себе си. А да познае себе си, значи да познае Божественото, което работи в него. Човек е влязъл в дисхармония с Целокупния живот, когато поради потъване на съзнанието в материята, той изгубва своя вътрешен ориентир за единството. Според степента на развитието си съзнанието може да се класифицира на четири вида: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. А според широчината си на обхват съзнанието се разпределя на групово, индивидуално и космическо. Груповото съзнание е по-широко от индивидуалното, но то е смътно – с такова съзнание са съществували хората в началото на своето развитие. После, след множество пертурбации, става стесняване на съзнанието – сформира се човешката индивидуалност, която има амбиции и си поставя цели, но и се сдобива с по-голяма будност – прояснява се. Докато космическото съзнание отново се разширява, но будността му увеличава своите мащаби, а и човек не изгубва индивидуалното си съзнание, но същевременно придобива и съзнание за единството на Цялото.
към текста >>

Според степента на развитието си съзнанието може да се класифицира на четири вида: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание.
Новите отношения развиват онези вътрешни връзки, които ще се проявят навън и ще ни вдъхновяват към добродетелност. 6. Еволюция на съзнанието За да се издигне човек до висш живот, трябва да познае себе си. А да познае себе си, значи да познае Божественото, което работи в него. Човек е влязъл в дисхармония с Целокупния живот, когато поради потъване на съзнанието в материята, той изгубва своя вътрешен ориентир за единството. Според степента на развитието си съзнанието може да се класифицира на четири вида: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. А според широчината си на обхват съзнанието се разпределя на групово, индивидуално и космическо. Груповото съзнание е по-широко от индивидуалното, но то е смътно – с такова съзнание са съществували хората в началото на своето развитие. После, след множество пертурбации, става стесняване на съзнанието – сформира се човешката индивидуалност, която има амбиции и си поставя цели, но и се сдобива с по-голяма будност – прояснява се. Докато космическото съзнание отново се разширява, но будността му увеличава своите мащаби, а и човек не изгубва индивидуалното си съзнание, но същевременно придобива и съзнание за единството на Цялото. Това е новото съзнание, което идва.
към текста >>

А според широчината си на обхват съзнанието се разпределя на групово, индивидуално и космическо.
6. Еволюция на съзнанието За да се издигне човек до висш живот, трябва да познае себе си. А да познае себе си, значи да познае Божественото, което работи в него. Човек е влязъл в дисхармония с Целокупния живот, когато поради потъване на съзнанието в материята, той изгубва своя вътрешен ориентир за единството. Според степента на развитието си съзнанието може да се класифицира на четири вида: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. А според широчината си на обхват съзнанието се разпределя на групово, индивидуално и космическо. Груповото съзнание е по-широко от индивидуалното, но то е смътно – с такова съзнание са съществували хората в началото на своето развитие. После, след множество пертурбации, става стесняване на съзнанието – сформира се човешката индивидуалност, която има амбиции и си поставя цели, но и се сдобива с по-голяма будност – прояснява се. Докато космическото съзнание отново се разширява, но будността му увеличава своите мащаби, а и човек не изгубва индивидуалното си съзнание, но същевременно придобива и съзнание за единството на Цялото. Това е новото съзнание, което идва. 7. Нов характер на човешката дейност
към текста >>

Груповото съзнание е по-широко от индивидуалното, но то е смътно – с такова съзнание са съществували хората в началото на своето развитие.
За да се издигне човек до висш живот, трябва да познае себе си. А да познае себе си, значи да познае Божественото, което работи в него. Човек е влязъл в дисхармония с Целокупния живот, когато поради потъване на съзнанието в материята, той изгубва своя вътрешен ориентир за единството. Според степента на развитието си съзнанието може да се класифицира на четири вида: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. А според широчината си на обхват съзнанието се разпределя на групово, индивидуално и космическо. Груповото съзнание е по-широко от индивидуалното, но то е смътно – с такова съзнание са съществували хората в началото на своето развитие. После, след множество пертурбации, става стесняване на съзнанието – сформира се човешката индивидуалност, която има амбиции и си поставя цели, но и се сдобива с по-голяма будност – прояснява се. Докато космическото съзнание отново се разширява, но будността му увеличава своите мащаби, а и човек не изгубва индивидуалното си съзнание, но същевременно придобива и съзнание за единството на Цялото. Това е новото съзнание, което идва. 7. Нов характер на човешката дейност Днес смятат, че слугите са по-долни, а господарите – по-горни.
към текста >>

После, след множество пертурбации, става стесняване на съзнанието – сформира се човешката индивидуалност, която има амбиции и си поставя цели, но и се сдобива с по-голяма будност – прояснява се.
А да познае себе си, значи да познае Божественото, което работи в него. Човек е влязъл в дисхармония с Целокупния живот, когато поради потъване на съзнанието в материята, той изгубва своя вътрешен ориентир за единството. Според степента на развитието си съзнанието може да се класифицира на четири вида: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. А според широчината си на обхват съзнанието се разпределя на групово, индивидуално и космическо. Груповото съзнание е по-широко от индивидуалното, но то е смътно – с такова съзнание са съществували хората в началото на своето развитие. После, след множество пертурбации, става стесняване на съзнанието – сформира се човешката индивидуалност, която има амбиции и си поставя цели, но и се сдобива с по-голяма будност – прояснява се. Докато космическото съзнание отново се разширява, но будността му увеличава своите мащаби, а и човек не изгубва индивидуалното си съзнание, но същевременно придобива и съзнание за единството на Цялото. Това е новото съзнание, което идва. 7. Нов характер на човешката дейност Днес смятат, че слугите са по-долни, а господарите – по-горни. Но при новото съзнание силните ще отидат да слугуват на слабите.
към текста >>

Докато космическото съзнание отново се разширява, но будността му увеличава своите мащаби, а и човек не изгубва индивидуалното си съзнание, но същевременно придобива и съзнание за единството на Цялото.
Човек е влязъл в дисхармония с Целокупния живот, когато поради потъване на съзнанието в материята, той изгубва своя вътрешен ориентир за единството. Според степента на развитието си съзнанието може да се класифицира на четири вида: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. А според широчината си на обхват съзнанието се разпределя на групово, индивидуално и космическо. Груповото съзнание е по-широко от индивидуалното, но то е смътно – с такова съзнание са съществували хората в началото на своето развитие. После, след множество пертурбации, става стесняване на съзнанието – сформира се човешката индивидуалност, която има амбиции и си поставя цели, но и се сдобива с по-голяма будност – прояснява се. Докато космическото съзнание отново се разширява, но будността му увеличава своите мащаби, а и човек не изгубва индивидуалното си съзнание, но същевременно придобива и съзнание за единството на Цялото. Това е новото съзнание, което идва. 7. Нов характер на човешката дейност Днес смятат, че слугите са по-долни, а господарите – по-горни. Но при новото съзнание силните ще отидат да слугуват на слабите. И този, който слугува, ще се смята за по-развит, по-силен, по-умен и по-високостоящ.
към текста >>

Това е новото съзнание, което идва.
Според степента на развитието си съзнанието може да се класифицира на четири вида: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. А според широчината си на обхват съзнанието се разпределя на групово, индивидуално и космическо. Груповото съзнание е по-широко от индивидуалното, но то е смътно – с такова съзнание са съществували хората в началото на своето развитие. После, след множество пертурбации, става стесняване на съзнанието – сформира се човешката индивидуалност, която има амбиции и си поставя цели, но и се сдобива с по-голяма будност – прояснява се. Докато космическото съзнание отново се разширява, но будността му увеличава своите мащаби, а и човек не изгубва индивидуалното си съзнание, но същевременно придобива и съзнание за единството на Цялото. Това е новото съзнание, което идва. 7. Нов характер на човешката дейност Днес смятат, че слугите са по-долни, а господарите – по-горни. Но при новото съзнание силните ще отидат да слугуват на слабите. И този, който слугува, ще се смята за по-развит, по-силен, по-умен и по-високостоящ. Ще бъде същото отношение, каквото е на майката към детето – тя, по-силната по знание и по физика, слугува от Любов.
към текста >>

Но при новото съзнание силните ще отидат да слугуват на слабите.
После, след множество пертурбации, става стесняване на съзнанието – сформира се човешката индивидуалност, която има амбиции и си поставя цели, но и се сдобива с по-голяма будност – прояснява се. Докато космическото съзнание отново се разширява, но будността му увеличава своите мащаби, а и човек не изгубва индивидуалното си съзнание, но същевременно придобива и съзнание за единството на Цялото. Това е новото съзнание, което идва. 7. Нов характер на човешката дейност Днес смятат, че слугите са по-долни, а господарите – по-горни. Но при новото съзнание силните ще отидат да слугуват на слабите. И този, който слугува, ще се смята за по-развит, по-силен, по-умен и по-високостоящ. Ще бъде същото отношение, каквото е на майката към детето – тя, по-силната по знание и по физика, слугува от Любов. Служенето е характерна черта на Разумния свят – там то е реализирано. Заедно с пробуждането на новото съзнание ще се измени и характерът на човешката дейност, защото ще се внесе нов елемент в нея. Когато човек работи за себе си, той живее в закона на частите, а когато работи за другите – за Бога, той живее в закона на Цялото и с това човешкото съзнание влиза във връзка с Разумния свят – радостта и широтата, която се чувстват, идат именно поради тази връзка.
към текста >>

Заедно с пробуждането на новото съзнание ще се измени и характерът на човешката дейност, защото ще се внесе нов елемент в нея.
Днес смятат, че слугите са по-долни, а господарите – по-горни. Но при новото съзнание силните ще отидат да слугуват на слабите. И този, който слугува, ще се смята за по-развит, по-силен, по-умен и по-високостоящ. Ще бъде същото отношение, каквото е на майката към детето – тя, по-силната по знание и по физика, слугува от Любов. Служенето е характерна черта на Разумния свят – там то е реализирано. Заедно с пробуждането на новото съзнание ще се измени и характерът на човешката дейност, защото ще се внесе нов елемент в нея. Когато човек работи за себе си, той живее в закона на частите, а когато работи за другите – за Бога, той живее в закона на Цялото и с това човешкото съзнание влиза във връзка с Разумния свят – радостта и широтата, която се чувстват, идат именно поради тази връзка. Гъсеницата, като достигне до известна степен на своето развитие, се отказва от стеснения си живот и след известни промени влиза в един съвсем нов живот, с по-големи възможности. Също така и човек с пробуждане на новото съзнание започва да намира радост не вече във вземането, а в даването, и не в трупането, а в служенето. Космичното съзнание, което иде, ще се изяви в служенето.
към текста >>

Когато човек работи за себе си, той живее в закона на частите, а когато работи за другите – за Бога, той живее в закона на Цялото и с това човешкото съзнание влиза във връзка с Разумния свят – радостта и широтата, която се чувстват, идат именно поради тази връзка.
Но при новото съзнание силните ще отидат да слугуват на слабите. И този, който слугува, ще се смята за по-развит, по-силен, по-умен и по-високостоящ. Ще бъде същото отношение, каквото е на майката към детето – тя, по-силната по знание и по физика, слугува от Любов. Служенето е характерна черта на Разумния свят – там то е реализирано. Заедно с пробуждането на новото съзнание ще се измени и характерът на човешката дейност, защото ще се внесе нов елемент в нея. Когато човек работи за себе си, той живее в закона на частите, а когато работи за другите – за Бога, той живее в закона на Цялото и с това човешкото съзнание влиза във връзка с Разумния свят – радостта и широтата, която се чувстват, идат именно поради тази връзка. Гъсеницата, като достигне до известна степен на своето развитие, се отказва от стеснения си живот и след известни промени влиза в един съвсем нов живот, с по-големи възможности. Също така и човек с пробуждане на новото съзнание започва да намира радост не вече във вземането, а в даването, и не в трупането, а в служенето. Космичното съзнание, което иде, ще се изяви в служенето.
към текста >>

Също така и човек с пробуждане на новото съзнание започва да намира радост не вече във вземането, а в даването, и не в трупането, а в служенето.
Ще бъде същото отношение, каквото е на майката към детето – тя, по-силната по знание и по физика, слугува от Любов. Служенето е характерна черта на Разумния свят – там то е реализирано. Заедно с пробуждането на новото съзнание ще се измени и характерът на човешката дейност, защото ще се внесе нов елемент в нея. Когато човек работи за себе си, той живее в закона на частите, а когато работи за другите – за Бога, той живее в закона на Цялото и с това човешкото съзнание влиза във връзка с Разумния свят – радостта и широтата, която се чувстват, идат именно поради тази връзка. Гъсеницата, като достигне до известна степен на своето развитие, се отказва от стеснения си живот и след известни промени влиза в един съвсем нов живот, с по-големи възможности. Също така и човек с пробуждане на новото съзнание започва да намира радост не вече във вземането, а в даването, и не в трупането, а в служенето. Космичното съзнание, което иде, ще се изяви в служенето.
към текста >>

Космичното съзнание, което иде, ще се изяви в служенето.
Служенето е характерна черта на Разумния свят – там то е реализирано. Заедно с пробуждането на новото съзнание ще се измени и характерът на човешката дейност, защото ще се внесе нов елемент в нея. Когато човек работи за себе си, той живее в закона на частите, а когато работи за другите – за Бога, той живее в закона на Цялото и с това човешкото съзнание влиза във връзка с Разумния свят – радостта и широтата, която се чувстват, идат именно поради тази връзка. Гъсеницата, като достигне до известна степен на своето развитие, се отказва от стеснения си живот и след известни промени влиза в един съвсем нов живот, с по-големи възможности. Също така и човек с пробуждане на новото съзнание започва да намира радост не вече във вземането, а в даването, и не в трупането, а в служенето. Космичното съзнание, което иде, ще се изяви в служенето.
към текста >>

19. 60) Организирано духовно тяло - Боян Боев (1883 – 1963)

Очистете се и се абстрахирайте от всички дрязги, нека съзнанието Ви да се омиротвори, като че ли Вие сте се родил такъв и като че ли всякога сте живял съвършен живот.
ОРГАНИЗИРАНО ДУХОВНО ТЯЛО Един брат бе приет. Стана въпрос за вътрешната работа на ученика и Учителя каза: Направете един вътрешен опит, който да продължи дори само една минута, но това вече е самовъзпитание. Очистете се и се абстрахирайте от всички дрязги, нека съзнанието Ви да се омиротвори, като че ли Вие сте се родил такъв и като че ли всякога сте живял съвършен живот. Да може човек да съзерцава Божественото за една минута е живот, който трябва да стане реалност за него. Да влезе човек в Божествения живот, това не е механичен процес и отвън не може да се изучава. Направете този опит за десет дни по една, но напълно реална минута. Опитвайте по няколко пъти на ден, докато сполучите. Това състояние – като че ли в рая живеете, реално съществува.
към текста >>

Разказът за пророк Даниил в ямата с лъвове е един от най-прочутите библейски сюжети и ако се спрем на вътрешното му тълкувание, ще разберем, че пророк Даниил, или праведните хора, ще бъдат поставени всред проява на животинското начало, или лошите условия, но ще бъдат спасени.
Да влезе човек в Божествения живот, това не е механичен процес и отвън не може да се изучава. Направете този опит за десет дни по една, но напълно реална минута. Опитвайте по няколко пъти на ден, докато сполучите. Това състояние – като че ли в рая живеете, реално съществува. Съществува и такъв хармоничен свят, и такива благотворни вълни. Разказът за пророк Даниил в ямата с лъвове е един от най-прочутите библейски сюжети и ако се спрем на вътрешното му тълкувание, ще разберем, че пророк Даниил, или праведните хора, ще бъдат поставени всред проява на животинското начало, или лошите условия, но ще бъдат спасени. Животинското, грубото и низше начало в човека се укротява само когато отвътре силно се прояви Божественото начало. Всеки мистичен стих има седем тълкувания и всички са верни. Всякога търсете най-малко трите важни тълкувания, които са за физическия, за Духовния и за Божествения свят: всяко от тях е вярно, но едно от друго – по-дълбоко. Това, което го има отвън, има го и отвътре; това, което го има отвътре, го има и отвън. Въпрос: Коя е най-важната работа на ученика?
към текста >>

Животинското, грубото и низше начало в човека се укротява само когато отвътре силно се прояви Божественото начало.
Направете този опит за десет дни по една, но напълно реална минута. Опитвайте по няколко пъти на ден, докато сполучите. Това състояние – като че ли в рая живеете, реално съществува. Съществува и такъв хармоничен свят, и такива благотворни вълни. Разказът за пророк Даниил в ямата с лъвове е един от най-прочутите библейски сюжети и ако се спрем на вътрешното му тълкувание, ще разберем, че пророк Даниил, или праведните хора, ще бъдат поставени всред проява на животинското начало, или лошите условия, но ще бъдат спасени. Животинското, грубото и низше начало в човека се укротява само когато отвътре силно се прояви Божественото начало. Всеки мистичен стих има седем тълкувания и всички са верни. Всякога търсете най-малко трите важни тълкувания, които са за физическия, за Духовния и за Божествения свят: всяко от тях е вярно, но едно от друго – по-дълбоко. Това, което го има отвън, има го и отвътре; това, което го има отвътре, го има и отвън. Въпрос: Коя е най-важната работа на ученика? Най-важната работа на ученика, за да бъде идеен, е постоянната му връзка с Бога.
към текста >>

20. 67) Плодове на шестата раса – свобода и разбирателство - Боян Боев (1883 – 1963)

Предците не са участвали в грехопадението и са такава категория същества, за които е казано: „Бог създаде човека по Свой образ и подобие.“ А пък хората на Земята са тези, за които е казано: „Бог създаде Адам от пръст.“ Предците са носители на новото, досега не са се въплъщавали, само тук-там е имало въплътяване от тях и те са изглеждали отвън като обикновени хора, но сега така ще се съединят с човека в човека, както някога човешката личност се съедини с животинското естество – и това ще донесе една велика Божествена култура на Земята.
Синовете Божии ще дойдат и ще се вселят в готовите души. Това е изливането на Духа и трябва едновременно разбиране и прилагане на Божествената наука. След като една голяма група висши същества се вселят или въплътят на Земята, ще почне усилен строеж на новия живот. Петата раса ще предаде управлението на Шестата, която не е слизала досега и е подготвила нови форми. Предците, които идат на Земята, ще се вселяват в готовите души. Предците не са участвали в грехопадението и са такава категория същества, за които е казано: „Бог създаде човека по Свой образ и подобие.“ А пък хората на Земята са тези, за които е казано: „Бог създаде Адам от пръст.“ Предците са носители на новото, досега не са се въплъщавали, само тук-там е имало въплътяване от тях и те са изглеждали отвън като обикновени хора, но сега така ще се съединят с човека в човека, както някога човешката личност се съедини с животинското естество – и това ще донесе една велика Божествена култура на Земята. Напредналите души идат сега, за да разрушат остарелите кумири на хората и да уредят живота. Първата група от напреднали същества се вселява в 1945 г. Голяма група от светли същества ще се всели в 1975 г., защото тогава Бялото Братство ще предприеме вече важна акция за Делото Божие. Бялото Братство ще вземе надмощие в света. Главното ядро на Шестата раса ще се състои именно от тези Бели братя, които ще дойдат отгоре.
към текста >>

Днес които не следват правия път, един друг се измъчват и един на друг си причиняват страдание, ето защо трябва да се работи върху съзнанието на хората: съвременните хора са запознати само с обикновените процеси на Природата, а има специални, особени моменти, когато по-висшите закони се проектират долу.
И в новата епоха ще има много народи, но Шестата раса ще бъде любимият син, както Йосиф бе любим син на Яков – и както Йосиф спаси Египет, така и Шестата раса ще спаси хората от погибел. Всички днешни мистични братства са центрове на Шестата раса, които остават в неизвестност, работят тайно и управляват целия свят, пръснати навсякъде по всички народи. На когото сърцето е милостиво, той е кандидат за новата раса – мекотата на сърцето е един от признаците. Петте раси имат пет различни понятия за Любовта. И Шестата раса, която ще дойде в бъдеще, ще има съвършено ново разбиране за Любовта – тогава справедливостта ще решава въпросите между хората. Днес които не следват правия път, един друг се измъчват и един на друг си причиняват страдание, ето защо трябва да се работи върху съзнанието на хората: съвременните хора са запознати само с обикновените процеси на Природата, а има специални, особени моменти, когато по-висшите закони се проектират долу. В славянството ще се роди Шестата подраса. Тя ще възникне по цялата Земя, но славянството ще Ă бъде люлка. Земята ще бъде преустроена с оглед на Щестата раса. Бялата раса ще остави всичко в наследство на Шестата раса и готовите ще станат нейни членове. Днес е последният изпит, днес се дава последният кредит на бялата раса.
към текста >>

21. Изгрев, 5.I.1953 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Съзнанието расте и ние само трябва да си помагаме на растежа.
Може по 1, 2 или 3 стиха от глава. Най-напред ги наредете, както са наредени в главите. След това ги изредете както можете и от тях изкарайте нещо като една глава.” Една от сестрите каза: „Чувствам голяма нужда от Божествената наука.” Учителя каза: „Царството Божие се взима насила. Съзнанието расте и ние само трябва да си помагаме на растежа. След тези 2 месеца концентрирайте се, като си изберете нещо из живота на Христа. Например как Христос проповядва на планината, как Христос върви с учениците през нивите, Христос на Тайната вечеря и пр.” Учителя одобри това с голяма готовност. Една сестра каза: „За най-подходящо намираме да изберем някои сцени от живота на Христа.” Една друга сестра каза: „Ето защо като четем Исайя, да изпращам Любов към него и тогава той ще те посети, ще те въведе в един нов свят, ще ти обясни не само това, което е писал, но ще ти каже нови неща, които е учил от тогава насам.” Когато човек се отдалечи от Бога, низшето, животинското, се проявява в човек.
към текста >>

Когато човек се отдалечи от Бога, низшето, животинското, се проявява в човек.
Съзнанието расте и ние само трябва да си помагаме на растежа. След тези 2 месеца концентрирайте се, като си изберете нещо из живота на Христа. Например как Христос проповядва на планината, как Христос върви с учениците през нивите, Христос на Тайната вечеря и пр.” Учителя одобри това с голяма готовност. Една сестра каза: „За най-подходящо намираме да изберем някои сцени от живота на Христа.” Една друга сестра каза: „Ето защо като четем Исайя, да изпращам Любов към него и тогава той ще те посети, ще те въведе в един нов свят, ще ти обясни не само това, което е писал, но ще ти каже нови неща, които е учил от тогава насам.” Когато човек се отдалечи от Бога, низшето, животинското, се проявява в човек. Това се вижда от следния важен закон, който се изтъква от апостол Павел в неговото Послание към Римляните, глава първа, от 28 стих до края. Този закон гласи, че когато човек се откаже да познае Бога, Бог се отдръпва и човек попада под влияние на тъмните сили, низшите сили. Тогава иде голямото падение. Низшите сили вземат надмощие. Изучавайте растенията.
към текста >>

22. Новите възгледи върху материята - Боян Боев (1883 – 1963)

Колко измерения схваща и разбира едно съзнание, зависи от степента на неговото развитие.
Густав Льо Бон казва: „Фактите, които доказват, че атомът е способен на една дисоциация, която го води към форми, където той губи всичките материални качества, днес са многобройни, между които най-ценни за забелязване са излъчванията, които стават не само чрез радиоактивните тела, но още и чрез всички други тела. Четвъртото измерение Немският математик Риман и руският математик Лобачевски математически доказаха съществуването на четвъртото измерение. По-късно до четвъртото измерение с логическа последователност дойде Айнщайн, също така и видният учен Хинтън. С четвъртото измерение са се занимавали Успенски и Нуаркарм. Колко измерения схваща и разбира едно съзнание, зависи от степента на неговото развитие. Най-нисшите същества живеят в едно измерение, съзнават едно измерение; по-висшите съзнават две измерения, а човек в сегашната фаза на своето съзнание живее и съзнава три измерения. Научната обосновка за съществуването на четвъртото измерение отваря нови хоризонти за човешката мисъл, разширява неговите възгледи върху природата. Той съзнава вече, че има една велика действителност, от която схваща само едно малка част, а именно доколкото тая действителност се проектира в триизмерния свят. За да се види, доколко светът на четвъртото измерение разширява нашите възгледи за света в сравнение с нашето познание за света на трите измерения, се вижда от един пример, който привежда Хинтън. От този пример се вижда, какво ограничено схващане трябва да има едно същество, което има съзнание за две измерения, за явленията на триизмерния свят.
към текста >>

Най-нисшите същества живеят в едно измерение, съзнават едно измерение; по-висшите съзнават две измерения, а човек в сегашната фаза на своето съзнание живее и съзнава три измерения.
Четвъртото измерение Немският математик Риман и руският математик Лобачевски математически доказаха съществуването на четвъртото измерение. По-късно до четвъртото измерение с логическа последователност дойде Айнщайн, също така и видният учен Хинтън. С четвъртото измерение са се занимавали Успенски и Нуаркарм. Колко измерения схваща и разбира едно съзнание, зависи от степента на неговото развитие. Най-нисшите същества живеят в едно измерение, съзнават едно измерение; по-висшите съзнават две измерения, а човек в сегашната фаза на своето съзнание живее и съзнава три измерения. Научната обосновка за съществуването на четвъртото измерение отваря нови хоризонти за човешката мисъл, разширява неговите възгледи върху природата. Той съзнава вече, че има една велика действителност, от която схваща само едно малка част, а именно доколкото тая действителност се проектира в триизмерния свят. За да се види, доколко светът на четвъртото измерение разширява нашите възгледи за света в сравнение с нашето познание за света на трите измерения, се вижда от един пример, който привежда Хинтън. От този пример се вижда, какво ограничено схващане трябва да има едно същество, което има съзнание за две измерения, за явленията на триизмерния свят. Ето примерът на Хинтън: Да си представим, че в една равнина живее същество, което има понятие за двуизмерния свят, а не и за световете с повече измерения.
към текста >>

От този пример се вижда, какво ограничено схващане трябва да има едно същество, което има съзнание за две измерения, за явленията на триизмерния свят.
Колко измерения схваща и разбира едно съзнание, зависи от степента на неговото развитие. Най-нисшите същества живеят в едно измерение, съзнават едно измерение; по-висшите съзнават две измерения, а човек в сегашната фаза на своето съзнание живее и съзнава три измерения. Научната обосновка за съществуването на четвъртото измерение отваря нови хоризонти за човешката мисъл, разширява неговите възгледи върху природата. Той съзнава вече, че има една велика действителност, от която схваща само едно малка част, а именно доколкото тая действителност се проектира в триизмерния свят. За да се види, доколко светът на четвъртото измерение разширява нашите възгледи за света в сравнение с нашето познание за света на трите измерения, се вижда от един пример, който привежда Хинтън. От този пример се вижда, какво ограничено схващане трябва да има едно същество, което има съзнание за две измерения, за явленията на триизмерния свят. Ето примерът на Хинтън: Да си представим, че в една равнина живее същество, което има понятие за двуизмерния свят, а не и за световете с повече измерения. То не може да схване нещо, което е извън тая плоскост. Да си представим сега, че една спирала пресича тая плоскост и отива надолу. Това двуизмерно същество ще вижда и ще съзнава само тая част от спиралата, която минава през плоскостта, а другата част от нея за него не съществува, понеже е вън от двуизмерния свят. Това същество ще вижда точката, в която спиралата пробожда плоскостта и поради слизането на спиралата, тая точка ще се движи в окръжност, както е показано на фигурата чрез пунктираната окръжност.
към текста >>

Има апарати за измерване вълните на излъчванията у разните растения, у различните органи на животинското и човешкото тела и пр.
Източниците на тия излъчвания според Гурвич са кръвта, мускулите, костният мозък и нервите. Особено интересни били лъчите, които изхождат от нервната система: те са разнообразни, с различна дължина.” Радиестезия Тук трябва да се изучи историята на радиестезията, по-важните й представители и по-важните опити. Опитите по радиестезия са друг метод, чрез който констатираме излъчванията или радиациите на организмите. Има апарати за измерване вълните на излъчванията у разните растения, у различните органи на животинското и човешкото тела и пр. Опитите на д-р Килнер и др. Той поставя разтвор от дицианин между две стъклени плочи и когато човек гледа през този апарат на някой организъм, вижда неговите излъчвания. Така са били наблюдавани излъчванията или радиациите и на човешкото тяло. Много други учени след него повториха с успех неговите опити. Професор Петър Петков така говори за изследванията на д-р Килнер и на др.
към текста >>

Както радиоприемателят изпраща невидими за окото вълни, които в същия миг биват доловени от радиоприемателя, така едно съзнание може да изпрати мисли на друго съзнание.
По-нататък Манев продължава: „Примери за подобни явления могат да се приведат в изобилие. Нашата задача е, обаче, не да се отвлечем само в примери, нито пък да ги отречем, а да ги обясним. Биолозите Гурвич, Лазарев и други чрез редица опити са доказали, че живите организми излъчват различни по дължина, невидими за нашето око лъчи. Особено тия лъчи са най-много излъчвани от нервната система. Какво става при горните случаи? Както радиоприемателят изпраща невидими за окото вълни, които в същия миг биват доловени от радиоприемателя, така едно съзнание може да изпрати мисли на друго съзнание. При опита на проф. Калегари едната сестра силно мисли за един пациент, мисълта се пренася през пространството и се долавя от друга сестра. И така, това, което прави природата, може да го прави и човек, защото е част от нея, и следователно, съдържащ всички сили, криещи се в природата. Природата ни показва, как можем да използваме нейните закони и сили, за да се предават речите, музиката и т.н. на далечни разстояния.
към текста >>

23. Свобода - Боян Боев (1883 – 1963)

Той трябва винаги да изхожда от съзнанието за Божествеността на Вътрешната същина на човешкия дух.
Всички мислят, че има нужда. Какво ще уреждате един живот, който е излязъл от Великото Разумно Начало? Оставете го свободно да се прояви. А ние ограничаваме този живот и тогава идат страданията. Ролята на учителя е само в подпомагане на детето, то да прояви Божествения живот, който минава през него; трябва да отстрани само всички препятствия, които могат да го ограничат. Той трябва винаги да изхожда от съзнанието за Божествеността на Вътрешната същина на човешкия дух. Учителят казва: „Аз считам едно дете толкова културно, колкото е баща му, само че не е проявено. Ябълковата семка може да бъде цяло дърво. Едно дете ще стане това, което съдържа в себе си.” Друго нещо, което се включва в свободното възпитание, е да не се пренебрегват сегашните нужди на детето за сметка на някои бъдещи нужди, защото ако се прави това, пренебрегва се и се жертва детството. А ако се задоволят сегашните му нужди и му се дадат условия то да живее пълен живот в настоящето, то с това се създават условия за задоволяване и на бъдещите му нужди.
към текста >>

” Всеки, който мисли, че насилието ще оправи работите, влиза в животинското царство.
Нямам право на това. Имам право да бъда господар само на своите мисли и желания, на тях мога да заповядвам. Но на всичко, което е извън мене, трябва да слугувам. Така и вие трябва да правите.” „Учителят не ще каже: “Да идем на разходка”, но ще каже: „Искам да ида на разходка. Искате ли да дойдете с мене? ” Всеки, който мисли, че насилието ще оправи работите, влиза в животинското царство. Ние, като се бъркаме в работите на природата, изопачаваме живота. Тъкмо започваме да се развиваме според методите на природата, дойде педагогът и започне да действа според своите правила и методи. Нещата в света, в живата природа са организирани. Няма какво да ги възпитаваме. Трябва само да ги подпомагаме.
към текста >>

Защото психологическият закон гласи: Всяко нещо, което е в съзнанието, отива в подсъзнанието на човека и ражда стремеж за осъществяване на тая идея или това желание във вид на постъпка.
Като кажеш на детето: Не бъди груб или: Не трябва да мразиш, то казва: Чакай да го опитам.” Едно месоядно животно може да е научено на растителна храна. Когато му замирише на месо, у него може да се събуди старият инстинкт. Щом се говори на човек за грях, у него се събужда старият инстинкт, и той отива да го опитва. Тогава се събуждат тия отрицателни сили у него. Защото психологическият закон гласи: Всяко нещо, което е в съзнанието, отива в подсъзнанието на човека и ражда стремеж за осъществяване на тая идея или това желание във вид на постъпка. Тук вече въпросът е за мощната роля на подсъзнанието. Ето защо на детето трябва да се говори за положителни неща: за любовта, за доброто, за това, което е хубаво да се направи. Когато детето е грубо, да не работим за прякото премахване на грубостта, но чрез педагогични средства да увеличим мекотата. Тогава грубостта сама по себе си ще изчезне. Това значи да се работи с положителни, а не с отрицателни методи.
към текста >>

Тук вече въпросът е за мощната роля на подсъзнанието.
Едно месоядно животно може да е научено на растителна храна. Когато му замирише на месо, у него може да се събуди старият инстинкт. Щом се говори на човек за грях, у него се събужда старият инстинкт, и той отива да го опитва. Тогава се събуждат тия отрицателни сили у него. Защото психологическият закон гласи: Всяко нещо, което е в съзнанието, отива в подсъзнанието на човека и ражда стремеж за осъществяване на тая идея или това желание във вид на постъпка. Тук вече въпросът е за мощната роля на подсъзнанието. Ето защо на детето трябва да се говори за положителни неща: за любовта, за доброто, за това, което е хубаво да се направи. Когато детето е грубо, да не работим за прякото премахване на грубостта, но чрез педагогични средства да увеличим мекотата. Тогава грубостта сама по себе си ще изчезне. Това значи да се работи с положителни, а не с отрицателни методи. Когато детето има разрушителни енергии, например гняв, когато то е нервно, сприхаво, нетърпеливо, то има отрицателни енергии, и трябва да знаем методите, чрез които да им дадем друго целесъобразно направление.
към текста >>

24. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

В ранните епохи на човешката история съзнанието на човека е било съвсем различно от сегашното.
Когато детето е потопено в една любовна атмосфера, всички негови наследени отрицателни черти, склонности, навици, и пр. се претопяват, преобразяват и пречистват. Умът, сърцето и волята вземат възходящо направление. С други думи, когато училището постигне своята мисия - да създаде човека на любовта - с това то вече е осигурило благоприятното разрешение на всички други свои задачи. 3. Тази мисия на днешното училище произтича от характера и нуждите на днешната епоха: В ранните епохи на човешката история съзнанието на човека е било съвсем различно от сегашното. Самосъзнанието е било още слабо развито. Вместо него човек е имал групово или племенно съзнание. Тогава човек се е чувствал едно с другите членове на племето. От тогава почва постепенното развитие на ума. Паралелно с това личността става все по-самостоятелна, и чувството на единство с другите се замества с все по-ясно съзнание на своето отделно аз - приближаваме към епохата на индивидуализма.
към текста >>

Самосъзнанието е било още слабо развито.
се претопяват, преобразяват и пречистват. Умът, сърцето и волята вземат възходящо направление. С други думи, когато училището постигне своята мисия - да създаде човека на любовта - с това то вече е осигурило благоприятното разрешение на всички други свои задачи. 3. Тази мисия на днешното училище произтича от характера и нуждите на днешната епоха: В ранните епохи на човешката история съзнанието на човека е било съвсем различно от сегашното. Самосъзнанието е било още слабо развито. Вместо него човек е имал групово или племенно съзнание. Тогава човек се е чувствал едно с другите членове на племето. От тогава почва постепенното развитие на ума. Паралелно с това личността става все по-самостоятелна, и чувството на единство с другите се замества с все по-ясно съзнание на своето отделно аз - приближаваме към епохата на индивидуализма. Този процес постепенно се е усилвали в 19 век е бил най-ярко изразен.
към текста >>

Вместо него човек е имал групово или племенно съзнание.
Умът, сърцето и волята вземат възходящо направление. С други думи, когато училището постигне своята мисия - да създаде човека на любовта - с това то вече е осигурило благоприятното разрешение на всички други свои задачи. 3. Тази мисия на днешното училище произтича от характера и нуждите на днешната епоха: В ранните епохи на човешката история съзнанието на човека е било съвсем различно от сегашното. Самосъзнанието е било още слабо развито. Вместо него човек е имал групово или племенно съзнание. Тогава човек се е чувствал едно с другите членове на племето. От тогава почва постепенното развитие на ума. Паралелно с това личността става все по-самостоятелна, и чувството на единство с другите се замества с все по-ясно съзнание на своето отделно аз - приближаваме към епохата на индивидуализма. Този процес постепенно се е усилвали в 19 век е бил най-ярко изразен. Епохата на индивидуализма се придружава с по-голям стремеж към свобода.
към текста >>

Паралелно с това личността става все по-самостоятелна, и чувството на единство с другите се замества с все по-ясно съзнание на своето отделно аз - приближаваме към епохата на индивидуализма.
В ранните епохи на човешката история съзнанието на човека е било съвсем различно от сегашното. Самосъзнанието е било още слабо развито. Вместо него човек е имал групово или племенно съзнание. Тогава човек се е чувствал едно с другите членове на племето. От тогава почва постепенното развитие на ума. Паралелно с това личността става все по-самостоятелна, и чувството на единство с другите се замества с все по-ясно съзнание на своето отделно аз - приближаваме към епохата на индивидуализма. Този процес постепенно се е усилвали в 19 век е бил най-ярко изразен. Епохата на индивидуализма се придружава с по-голям стремеж към свобода. Тогава се явяват Ницше, Ибсен, Бранд, Солнест и пр. Тогава се явяват и защитниците на идеята за свободата: Бакунин, Кропоткин, Прудон и пр. Днес разединението между хората е най-силно.
към текста >>

Изгубено е съзнанието за великата истина на всеединството.
Тогава се явяват и защитниците на идеята за свободата: Бакунин, Кропоткин, Прудон и пр. Днес разединението между хората е най-силно. Сега те са най-далеч един от друг. Това разединение ражда пустота. Последната говори, че липсва нещо. Изгубено е съзнанието за великата истина на всеединството. Днешният живот е в разрез с тая истина. Това е една от причините за песимизма в Европа през 19 век. Има много причини за песимизма, но най-характерни за днешната епоха са: пустотата на материалистичния мироглед, отделността, самотността на човешката душа. Песимизмът расте заедно с намаляването на любовта и с растежа на егоизма, студенината на хората, с усилването на индивидуализма. Ето извадки из разказа „Самотата” от Ги дьо Мопасан:
към текста >>

„Понякога в нощната тъмнина, когато животинското и краските в света са като мъртви, душата се събужда в нас с вик на неизразимо страдание.
Ние взаимно се любим, простираме един към друг ръце, и при все това, не можем да достигнем до пълно сливане. Мъчителната потребност на съюз ни гложди, но всички наши усилия остават безплодни. Всички излияния - безполезни, обятията - безсилни, ласките - напразни.” Това се вижда и от статията на И. Горбунов - Посадов „Единното вечно”[1]: „Понякога в нощната тъмнина, когато животинското и краските в света са като мъртви, душата се събужда в нас с вик на неизразимо страдание. Всичката мъгла, която я обвиваше, изведнъж се разпръсква пред нея и човек забелязва вече блещукането на вечната светлина, на вечната любов, из които е излязъл. И сълзи на неизказано щастие се търкулват по лицето му, както в детските години. Очите му се разкриват отново за живота на целия свят, за всички, и с тези очи на любовта той вижда сега отново през тъмнината на нощта всички закрити досега за него души. Той ги вижда такива, какъвто е той, откъснати един от друг, безкрайно самотни, с безпределна тъга в мрака на нощта. Той вижда задавяните бури, сърца, от които капе скръб, неизказаното страдание на самотата, на вечното разединение.
към текста >>

Това е една по-горна степен на съзнание, понеже е по-близка до реалността.
Сега има много признаци, по които се познава, че отиваме към култура на единството. Днес стават международни конгреси от всякакъв вид - икономически, научни и пр. Вегетарианското движение, есперантското, международните съюзи, разцветът на кооперативното движение също говорят за това. Тези и много други симптоми в живота показват, че сега се разкрива тая страна на човешкия дух, чрез която човек ще стане способен да се вживее в целокупното, в общото, да чувства единството в множеството. Значи, новата идея, на която принадлежи бъдещето, е живот за цялото, а не за частите. Това е една по-горна степен на съзнание, понеже е по-близка до реалността. Съзнанието на новия човек можем да наречем космическо съзнание в този смисъл, че той чувства единството на живота, вижда в частите проекция на Цялото и всичко върши за цялото. С развитие на това ново съзнание човек влиза от личния живот в един по-широк живот - живот на любовта. С други думи, разцъфтяването на космичното съзнание у човека води към културата на любовта. У него се отваря изворът на любовта към всички. Във всяко цвете, тревичка, буболечка, мушичка и пр.
към текста >>

Съзнанието на новия човек можем да наречем космическо съзнание в този смисъл, че той чувства единството на живота, вижда в частите проекция на Цялото и всичко върши за цялото.
Днес стават международни конгреси от всякакъв вид - икономически, научни и пр. Вегетарианското движение, есперантското, международните съюзи, разцветът на кооперативното движение също говорят за това. Тези и много други симптоми в живота показват, че сега се разкрива тая страна на човешкия дух, чрез която човек ще стане способен да се вживее в целокупното, в общото, да чувства единството в множеството. Значи, новата идея, на която принадлежи бъдещето, е живот за цялото, а не за частите. Това е една по-горна степен на съзнание, понеже е по-близка до реалността. Съзнанието на новия човек можем да наречем космическо съзнание в този смисъл, че той чувства единството на живота, вижда в частите проекция на Цялото и всичко върши за цялото. С развитие на това ново съзнание човек влиза от личния живот в един по-широк живот - живот на любовта. С други думи, разцъфтяването на космичното съзнание у човека води към културата на любовта. У него се отваря изворът на любовта към всички. Във всяко цвете, тревичка, буболечка, мушичка и пр. той ще обича единния живот.
към текста >>

С развитие на това ново съзнание човек влиза от личния живот в един по-широк живот - живот на любовта.
Вегетарианското движение, есперантското, международните съюзи, разцветът на кооперативното движение също говорят за това. Тези и много други симптоми в живота показват, че сега се разкрива тая страна на човешкия дух, чрез която човек ще стане способен да се вживее в целокупното, в общото, да чувства единството в множеството. Значи, новата идея, на която принадлежи бъдещето, е живот за цялото, а не за частите. Това е една по-горна степен на съзнание, понеже е по-близка до реалността. Съзнанието на новия човек можем да наречем космическо съзнание в този смисъл, че той чувства единството на живота, вижда в частите проекция на Цялото и всичко върши за цялото. С развитие на това ново съзнание човек влиза от личния живот в един по-широк живот - живот на любовта. С други думи, разцъфтяването на космичното съзнание у човека води към културата на любовта. У него се отваря изворът на любовта към всички. Във всяко цвете, тревичка, буболечка, мушичка и пр. той ще обича единния живот. Учителят казва: „Бялата раса е бременна.
към текста >>

С други думи, разцъфтяването на космичното съзнание у човека води към културата на любовта.
Тези и много други симптоми в живота показват, че сега се разкрива тая страна на човешкия дух, чрез която човек ще стане способен да се вживее в целокупното, в общото, да чувства единството в множеството. Значи, новата идея, на която принадлежи бъдещето, е живот за цялото, а не за частите. Това е една по-горна степен на съзнание, понеже е по-близка до реалността. Съзнанието на новия човек можем да наречем космическо съзнание в този смисъл, че той чувства единството на живота, вижда в частите проекция на Цялото и всичко върши за цялото. С развитие на това ново съзнание човек влиза от личния живот в един по-широк живот - живот на любовта. С други думи, разцъфтяването на космичното съзнание у човека води към културата на любовта. У него се отваря изворът на любовта към всички. Във всяко цвете, тревичка, буболечка, мушичка и пр. той ще обича единния живот. Учителят казва: „Бялата раса е бременна. Големите мъчнотии, през които тя минава - това са мъките на раждане на новото съзнание.
към текста >>

Големите мъчнотии, през които тя минава - това са мъките на раждане на новото съзнание.
С други думи, разцъфтяването на космичното съзнание у човека води към културата на любовта. У него се отваря изворът на любовта към всички. Във всяко цвете, тревичка, буболечка, мушичка и пр. той ще обича единния живот. Учителят казва: „Бялата раса е бременна. Големите мъчнотии, през които тя минава - това са мъките на раждане на новото съзнание. Това, което хората знаят за любовта, не е тази любов, за която аз говоря и която иде. Сега хората са в дълбок сън. Не са се още пробудили. Те сънуват само за любовта. Това, което хората знаят за нея, то е предисловие за любовта, която иде!
към текста >>

Това ново съзнание ще доведе човешката култура до небивал разцвет; човечеството ще се издигне до постижения в науката, изкуството, философията, в обществения живот и пр.
б/ От друга страна дейната любов е ценна и в друго отношение: Действително, всеки човек, който иска да бъде цялостно развита личност, трябва да има реално знание за живота, за цялата природа. То ще даде разумните методи за работа, но направлението, в което човек ще употреби това знание, както казахме по-горе, зависи от степента, в която човек е осъществил любовта в себе са Само при любовта човек ще употреби своето знание и воля за велика, благородна цел, за свята кауза, за общо добро. Нима не виждаме хора с големи знания, но автори на много злоупотребления в днешния обществен живот? Само любовта може да впрегне всички сили на човешката природа да работят за един висок идеал. Това ново съзнание ще доведе човешката култура до небивал разцвет; човечеството ще се издигне до постижения в науката, изкуството, философията, в обществения живот и пр. От горното следва, че училището трябва да съдейства за създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов - за да е в хармония със задачите и нуждите на днешната епоха. Така училището ще бъде в хармония с развитието на човечеството. Така ще се създаде едно ново поколение, пропито от идеализъм, възторг и готовност за работа. Това не е насилие върху детската природа, понеже любовта е естествената среда за детското развитие. Напротив, ако лишим детето от любовта, вършим насилие върху него, понеже го лишаваме от една благоприятна среда за неговото развитие.
към текста >>

Това може да стане във вашето подсъзнание, но то оказва голямо влияние върху вас.
Тоя закон има голямо практическо приложение в педагогиката. Ето защо всяко възпитание започва със самовъзпитание. Когато учителят говори на учениците си, общението между тях има две страни: външно общение и вътрешно. Първото се състои от зрителни и слухови възприятия: вие виждате своя събеседник, възприемате жестовете му и слушате гласа му. Второ, възприемате и трептенията, които излизат от самите мисли и чувства, които има в момента. Това може да стане във вашето подсъзнание, но то оказва голямо влияние върху вас. Когато учителят говори искрено, тогава действа дълбоко, понеже вътрешният говор не противоречи на думите му. А ако не говори искрено, то вътрешният говор на мислите му противоречи на думите му, и тогава последните остават без резултат. Учителят пояснява действието на този закон така: „Имайте предвид следното: когато някой педагог, възпитател или възпитателка, майка или баща, иска да поучи децата на нещо, на някоя идея, не му е позволено когато излага тая идея на децата, едновременно да има в съзнанието си някоя отрицателна мисъл, някой сторен малък грях. Мисли ли за греха, целта няма да бъде постигната. Ако постъпва така, каквото и да направи, колкото и малко да е то, в това най-малкото ще влезе един червей, който след време ще разруши направеното.
към текста >>

Учителят пояснява действието на този закон така: „Имайте предвид следното: когато някой педагог, възпитател или възпитателка, майка или баща, иска да поучи децата на нещо, на някоя идея, не му е позволено когато излага тая идея на децата, едновременно да има в съзнанието си някоя отрицателна мисъл, някой сторен малък грях.
Първото се състои от зрителни и слухови възприятия: вие виждате своя събеседник, възприемате жестовете му и слушате гласа му. Второ, възприемате и трептенията, които излизат от самите мисли и чувства, които има в момента. Това може да стане във вашето подсъзнание, но то оказва голямо влияние върху вас. Когато учителят говори искрено, тогава действа дълбоко, понеже вътрешният говор не противоречи на думите му. А ако не говори искрено, то вътрешният говор на мислите му противоречи на думите му, и тогава последните остават без резултат. Учителят пояснява действието на този закон така: „Имайте предвид следното: когато някой педагог, възпитател или възпитателка, майка или баща, иска да поучи децата на нещо, на някоя идея, не му е позволено когато излага тая идея на децата, едновременно да има в съзнанието си някоя отрицателна мисъл, някой сторен малък грях. Мисли ли за греха, целта няма да бъде постигната. Ако постъпва така, каквото и да направи, колкото и малко да е то, в това най-малкото ще влезе един червей, който след време ще разруши направеното. Следователно, онзи, който иска да възпитава, трябва в даден момент да е много чист.” „Ние мислим, че децата са глупави. Не, детето, още като го учите, знае, разбира, говорите ли истината или не.
към текста >>

25. 05. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят казва така: Честността е на границата между животинското и човешкото царство.
Тази опитност му се дава след като придобил смирението. Изобщо, един ученик не може да има никакви постижения, докато не придобие това качество - смирението. Останалите четири качества показват дали ученикът има смирение или не. Второто качество е честността. Тя се разбира малко в друг смисъл. Учителят казва така: Честността е на границата между животинското и човешкото царство. С честността човек излиза от животинското царство и навлиза в човешкото. Под „честност" се разбира това, което казваш, да го направиш, да останеш верен на дадената дума. Третото качество е добротата. За добротата Учителят казва: Добротата е външен израз на Любовта. Не се разбира само да правиш добро, но да имаш едно вътрешно разположение към всички същества.
към текста >>

С честността човек излиза от животинското царство и навлиза в човешкото.
Изобщо, един ученик не може да има никакви постижения, докато не придобие това качество - смирението. Останалите четири качества показват дали ученикът има смирение или не. Второто качество е честността. Тя се разбира малко в друг смисъл. Учителят казва така: Честността е на границата между животинското и човешкото царство. С честността човек излиза от животинското царство и навлиза в човешкото. Под „честност" се разбира това, което казваш, да го направиш, да останеш верен на дадената дума. Третото качество е добротата. За добротата Учителят казва: Добротата е външен израз на Любовта. Не се разбира само да правиш добро, но да имаш едно вътрешно разположение към всички същества. Да желаеш техния напредък, успех и дето можеш, да помагаш.
към текста >>

По какво се познава, че един човек е придобил вече съзнанието на ученика?
Това е за един по-съзнателен ученик. Той със съдилища не се занимава. Такива примери има много. Един ученик, който е усвоил тези пет качества, може да гради по-нататък. Това е една основа. По какво се познава, че един човек е придобил вече съзнанието на ученика? - Той има вътрешен мир, едно добро разположение на душата си, хармония и радост, която не зависи от външните условия, но от връзката му с Бога. Има радости, които зависят от външните условия. Например построиш си къща, имаш хубава градина - радваш се. Но има радости, които не зависят от външните условия. Те са истинските радости.
към текста >>

Той е спокоен, радостен, има вътрешен мир и с това съзнание той влиза в къщата.
Който има такъв вътрешен мир, хармония, добро разположение в себе си, той действува магически на околните. Той, дето отиде, внася в душите на околните хора, без да говори, своето вътрешно състояние, своя мир. Ще ви кажа един пример, който ми казаха преди няколко деня. Една майка има няколко деца, с които мъчно се справя, понеже не живеят в съгласие, а постоянно се карат. Един ден отива у тях един доста напреднал брат, който има такова вътрешно състояние и е във връзка с Великото, Божественото, което работи в цялата природа. Той е спокоен, радостен, има вътрешен мир и с това съзнание той влиза в къщата. Веднага децата се смиряват, караниците престават и доволни и тихи се обхождат помежду си. В майката също настава един вътрешен мир, без нашият брат дори да им е говорил за това. Човек, който има изработени в себе си тези пет качества, постепенно придобива това вътрешно разположение, тази вътрешна радост, която не зависи от външните условия, в които е поставен. Такъв човек ще има благоволението на Бога, на ангелите, на Белите Братя и на всички добри хора в света. Той ще влезе във връзка с тях.
към текста >>

То зависи от степента на твоето съзнание.
Той ще влезе във връзка с тях. Ние не сме Бели Братя, ние сме ученици на Белите Братя. Някой иска да отиде в Индия и там да получи посвещение от адептите. Такъв човек разбира механически посвещението. Посвещението не зависи от мястото, дето се намираш. То зависи от степента на твоето съзнание. Белите Братя ти може да срещнеш и тук, в България. За тези напреднали същества не важи разстоянието. Те са господари на материята. Те могат да стават видими и невидими и да се явяват където поискат. Когато ученикът напредне в своя духовен живот, непременно ще влезе във зръзка с Белите Братя, с ангелите.
към текста >>

Това показва, че имаш будно съзнание.
Ученикът трябва всякога да бъде в едно мистично, Божествено състояние и това става цел на ученика. Тогава ученикът е ученик, когато се намира в едно такова състояние. Учителят каза веднъж така: „Човек трябва да се моли поне 24 пъти в денонощие." - Как ще се молим? - Ако ти цял ден се молиш, когато заспиш, пак ще бъдеш в едно молитвено, будно състояние. Ти в душата си пак ще продължаваш да се молиш. Това показва, че имаш будно съзнание. Човек трябва да се моли и когато е буден, и когато спи. Сега ще ви дам една задача за две седмици. Една клетка, едно листче от едно дърво трябва да съзнава, че е част , цялото дърво. Усилията на цялото дърво произвеждат благата, които дървото дава. Също така и ние сме части, органи на общочовешкия живот, на общочовешкия организъм.
към текста >>

26. 15. За красотата - Боян Боев (1883 – 1963)

Тези изкуства, които се разцъфтяха в Европа от Ренесанса насам, тези творци на красотата като Микеланжело, Рембранд, Рафаел, Ван Дайк, Бетовен, Бах и редица други, всички са Божии пратеници, те имат за мисия да подготвят човешкото съзнание за влизането му в свещения храм на любовта.
Един човек, който търси красотата, разбира я и е във възторг от нея, такъв човек вярва в Бога, той разбира Бога. Значи ние трябва да имаме за религиозността едно друго понятие. Външно човек може да минава за материалист, но той е религиозен, щом се стреми към красотата. Разумната природа е наредила така, че чрез красотата ние идваме до Бога. Всеки човек, който живее в света на красотата, който цени красотата, обича я и иска да се потопи в нейния възвишен свят, той непременно ще дойде до любовта, непременно любовта ще се пробуди в неговата душа. Тези изкуства, които се разцъфтяха в Европа от Ренесанса насам, тези творци на красотата като Микеланжело, Рембранд, Рафаел, Ван Дайк, Бетовен, Бах и редица други, всички са Божии пратеници, те имат за мисия да подготвят човешкото съзнание за влизането му в свещения храм на любовта. Не е случайно тяхното идване. Че наистина Бог е красота и че красотата е Бог, се вижда от следното. Колкото повече човек е проявил Божественото в себе си, толкова той става по- красив. И колкото повече се отдалечава от Божественото, от възвишеното, животинското в него взима надмощие, толкова неговото лице загрубява. Оттук виждаме много ясно, че красотата и Бог са едно и също нещо.
към текста >>

И колкото повече се отдалечава от Божественото, от възвишеното, животинското в него взима надмощие, толкова неговото лице загрубява.
Всеки човек, който живее в света на красотата, който цени красотата, обича я и иска да се потопи в нейния възвишен свят, той непременно ще дойде до любовта, непременно любовта ще се пробуди в неговата душа. Тези изкуства, които се разцъфтяха в Европа от Ренесанса насам, тези творци на красотата като Микеланжело, Рембранд, Рафаел, Ван Дайк, Бетовен, Бах и редица други, всички са Божии пратеници, те имат за мисия да подготвят човешкото съзнание за влизането му в свещения храм на любовта. Не е случайно тяхното идване. Че наистина Бог е красота и че красотата е Бог, се вижда от следното. Колкото повече човек е проявил Божественото в себе си, толкова той става по- красив. И колкото повече се отдалечава от Божественото, от възвишеното, животинското в него взима надмощие, толкова неговото лице загрубява. Оттук виждаме много ясно, че красотата и Бог са едно и също нещо. Затова е казано, че любовта, красотата и истината са едно и също нещо. Те са разни страни на една реалност. Метерлинк, в книгата „Съкровище на смирението" (препоръчвам да се прочете) казва така: „Търсете поезия и в най-голямата проза." Навсякъде ние трябва да търсим красотата. Къщата на един немски художник,
към текста >>

27. Екскурзия на 30 януари 1928 година - Боян Боев (1883 – 1963)

В човека има нещо животинско.
Щом човек е един лист на дървото, когато някой му се поусмихне насреща и той напусне дървото, тогава той оставя най-хубавото положение. Сега човек трябва да дойде до „Възкресението". После да бъде като ангел, а после да стане от Синовете Божии. Само на Божественото можем да се подчиним. На човешкото не можем да се подчиним. В човека има нещо животинско. Когато те хване тигърът, носи те навсякъде, ти вече си в негова власт; или,ти си във властта на един кон, който е без юзда. Затова всички, които говорят, че човек трябва да бъде господар на себе си, подразбират, че той трябва да подчини животинското си естество. Две естества има в човека. Щастието в този живот не може да се постигне. Когато казвам „този живот", имам предвид сегашните разбирания.
към текста >>

Затова всички, които говорят, че човек трябва да бъде господар на себе си, подразбират, че той трябва да подчини животинското си естество.
После да бъде като ангел, а после да стане от Синовете Божии. Само на Божественото можем да се подчиним. На човешкото не можем да се подчиним. В човека има нещо животинско. Когато те хване тигърът, носи те навсякъде, ти вече си в негова власт; или,ти си във властта на един кон, който е без юзда. Затова всички, които говорят, че човек трябва да бъде господар на себе си, подразбират, че той трябва да подчини животинското си естество. Две естества има в човека. Щастието в този живот не може да се постигне. Когато казвам „този живот", имам предвид сегашните разбирания. То ще се постигне при новите разбирания. Някои казват „онзи свят ".
към текста >>

Човек трябва да има съзнание, че служи на Бога.
Божието учение трябва да се приложи. Трябва да се молите така: „Научи ме, Господи, как да приложа Божественото Учение". Човек трябва да си изработи план за приложение. Всеки трябва да си избере един начин за приложение. Трябва цялото поколение да се възпита в този дух. Човек трябва да има съзнание, че служи на Бога. Това е хубавото. Сега ще прилагате каквото можете, а другото идва само. Тъмните сили са турили насреща по пътя, по който сте тръгнали, автомати с опулени очи, изкуствени мечки, тигри, змии и ги въртят на пътя ви, за да ви уплашат. А вас да не ви е страх! Когато отидете в една къща, спретнете се да работите: измийте дъските, изтупайте чергите, донесете вода.
към текста >>

28. Свещената връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато се направи връзка, контакт между човека и Бога, Божествената светлина и сила се вливат в човека и той почва да прозира, да разбира нещата, добива по-висше съзнание.
Казано е: „Ще бъдем научени от Бога". Има начин, по който човек може да се научи от Бога как да мисли. Като искаш да придобиеш знание, най-първо ще имаш желание да разбереш Божиите пътища и като ги разбереш, тогава Бог ще те изпрати при учени хора, те ще те научат на тези подробности, които те изучават. Учениците Христови повярваха, че Христос е от Бога излязъл, и Божественото се предаде от Него на тях. Ако не бяха повярвали, предаването не можеше да стане. Когато се направи връзка, контакт между човека и Бога, Божествената светлина и сила се вливат в човека и той почва да прозира, да разбира нещата, добива по-висше съзнание. По-висшето съзнание се добива чрез контакт с Бога. Ние ще бъдем добре, когато станем проводници, когато Бог чрез нас се изявява. Обаче ние въздействуваме на Божественото - Бог в нас не е свободен, ние Го ограничаваме. Когато ние се проявяваме, скръбни сме, а когато Бог се проявява в нас, ние сме радостни. Няма по-хубаво нещо от това човек да уповава тихо на Бога.
към текста >>

По-висшето съзнание се добива чрез контакт с Бога.
Има начин, по който човек може да се научи от Бога как да мисли. Като искаш да придобиеш знание, най-първо ще имаш желание да разбереш Божиите пътища и като ги разбереш, тогава Бог ще те изпрати при учени хора, те ще те научат на тези подробности, които те изучават. Учениците Христови повярваха, че Христос е от Бога излязъл, и Божественото се предаде от Него на тях. Ако не бяха повярвали, предаването не можеше да стане. Когато се направи връзка, контакт между човека и Бога, Божествената светлина и сила се вливат в човека и той почва да прозира, да разбира нещата, добива по-висше съзнание. По-висшето съзнание се добива чрез контакт с Бога. Ние ще бъдем добре, когато станем проводници, когато Бог чрез нас се изявява. Обаче ние въздействуваме на Божественото - Бог в нас не е свободен, ние Го ограничаваме. Когато ние се проявяваме, скръбни сме, а когато Бог се проявява в нас, ние сме радостни. Няма по-хубаво нещо от това човек да уповава тихо на Бога. *
към текста >>

То е животинско състояние.
Ако мисли само за материалния свят и се увлече от материалния свят, той губи силата си. Когато човек се намира сред противоречия, идеята, че Разумното седи зад всички неща, че една Велика Разумност ръководи Всичко, му дава мир, спокойствие, хармония. И тогава той разрешава всички противоречия. Когато се обезсърчите, дойде ли Божествената мисъл, обезсърчението изчезва, изпитвате лекота. Като си отиде Божествената мисъл, пак иде обезсърчението. То е животинско състояние. Някой те обиди - ти минаваш покрай него и го поглеждаш накриво. Защо ще го гледаш така? Когато човек не изпълнява Волята Божия, той краде. Когато я изпълнява без Любов, той взема на заем. А когато изпълнява Волята Божия с Любов, даром му се дава.
към текста >>

И не може човек да излезе от тези условия с обикновеното съзнание, а с едно по-високо, Божествено съзнание.
Но духовен човек значи: от сутрин до вечер да мислиш за Бога, да Го търсиш. Това е магията на духовния живот. Животът не е място за забавление. Той е сериозна работа, училище. Животът е много сложно нещо, преплитане на духове, на сили. И не може човек да излезе от тези условия с обикновеното съзнание, а с едно по-високо, Божествено съзнание. И колко е хубаво човек да гледа на живота с по-високо съзнание! Понякога вие се чувствате изоставен, усещате се сам. Изкуството е и в тази самота да намерите Божественото. Дето и да си - да намериш Божественото, да чуеш гласа Му: и при извора, и при дърветата - навсякъде! Да няма прекъсване на съзнанието ви.
към текста >>

И колко е хубаво човек да гледа на живота с по-високо съзнание!
Това е магията на духовния живот. Животът не е място за забавление. Той е сериозна работа, училище. Животът е много сложно нещо, преплитане на духове, на сили. И не може човек да излезе от тези условия с обикновеното съзнание, а с едно по-високо, Божествено съзнание. И колко е хубаво човек да гледа на живота с по-високо съзнание! Понякога вие се чувствате изоставен, усещате се сам. Изкуството е и в тази самота да намерите Божественото. Дето и да си - да намериш Божественото, да чуеш гласа Му: и при извора, и при дърветата - навсякъде! Да няма прекъсване на съзнанието ви. Съзнанието ви трябва да бъде будно!
към текста >>

Да няма прекъсване на съзнанието ви.
И не може човек да излезе от тези условия с обикновеното съзнание, а с едно по-високо, Божествено съзнание. И колко е хубаво човек да гледа на живота с по-високо съзнание! Понякога вие се чувствате изоставен, усещате се сам. Изкуството е и в тази самота да намерите Божественото. Дето и да си - да намериш Божественото, да чуеш гласа Му: и при извора, и при дърветата - навсякъде! Да няма прекъсване на съзнанието ви. Съзнанието ви трябва да бъде будно! Великото Разумно Начало царува навсякъде и неговите пътища са неузнаваеми. Всички същества са под неговия контрол. В него живеем, движим се и съществуваме.
към текста >>

Съзнанието ви трябва да бъде будно!
И колко е хубаво човек да гледа на живота с по-високо съзнание! Понякога вие се чувствате изоставен, усещате се сам. Изкуството е и в тази самота да намерите Божественото. Дето и да си - да намериш Божественото, да чуеш гласа Му: и при извора, и при дърветата - навсякъде! Да няма прекъсване на съзнанието ви. Съзнанието ви трябва да бъде будно! Великото Разумно Начало царува навсякъде и неговите пътища са неузнаваеми. Всички същества са под неговия контрол. В него живеем, движим се и съществуваме.
към текста >>

29. ЯВОРОВИ ПРИСОИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Като влезе човек в космичното съзнание, той влиза в Цялото.
Не да не зачитаме баща си и майка си, но да разширим любовта си. Трябват ви много сравнения, за да ви стане въпросът ясен. Да обичаш врага си, това значи да си по-силен от него. Ти като го обичаш, той ще хвърли оръжието и ще дойде без оръжие. Да обичаш врага си, това е най-силното оръжие. Като влезе човек в космичното съзнание, той влиза в Цялото. Там всичко е в хармония. * Когато идва новото, този процес има една тъжна страна - тя е свързана с разрушаването на старото. Тъгата идва от това, че има един момент, когато човек не знае дали новото ще бъде по-хубаво. Другата страна на процеса е съграждането на новото - там е радостта.
към текста >>

Това е неговото свръхсъзнание.
Одраскаш се някъде и тези клетки, които дотогава си мислел за глупави (неразумни), започват да лекуват и да затварят раната много по-майсторски, отколкото ако ти закърпваш един плат, така че и следа не остава. Значи те имат известна интелигентност, разумност. Всъщност, разумността не е в клетките. Клетките са екран, върху който работи Разумното. И в човека има едно Висше Разумно Начало, което работи. Това е неговото свръхсъзнание. Твоето свръхсъзнание и подсъзнание преживяват нещо, в тях става един процес. Този процес ти не го съзнаваш, ще го осъзнаеш, когато дойде до твоето самосъзнание. А сега ти само смътно чувствуваш, че ще стане нещо с теб, чувствуваш, че след 20 години твоят живот ще се измени. И действително се изменя. Значи съществува един друг, реален свят.
към текста >>

Твоето свръхсъзнание и подсъзнание преживяват нещо, в тях става един процес.
Значи те имат известна интелигентност, разумност. Всъщност, разумността не е в клетките. Клетките са екран, върху който работи Разумното. И в човека има едно Висше Разумно Начало, което работи. Това е неговото свръхсъзнание. Твоето свръхсъзнание и подсъзнание преживяват нещо, в тях става един процес. Този процес ти не го съзнаваш, ще го осъзнаеш, когато дойде до твоето самосъзнание. А сега ти само смътно чувствуваш, че ще стане нещо с теб, чувствуваш, че след 20 години твоят живот ще се измени. И действително се изменя. Значи съществува един друг, реален свят. Един брат попита:
към текста >>

Този процес ти не го съзнаваш, ще го осъзнаеш, когато дойде до твоето самосъзнание.
Всъщност, разумността не е в клетките. Клетките са екран, върху който работи Разумното. И в човека има едно Висше Разумно Начало, което работи. Това е неговото свръхсъзнание. Твоето свръхсъзнание и подсъзнание преживяват нещо, в тях става един процес. Този процес ти не го съзнаваш, ще го осъзнаеш, когато дойде до твоето самосъзнание. А сега ти само смътно чувствуваш, че ще стане нещо с теб, чувствуваш, че след 20 години твоят живот ще се измени. И действително се изменя. Значи съществува един друг, реален свят. Един брат попита: - Защо стана разделяне на половете?
към текста >>

Това е животинското.
Природата Всичко е поставила разумно! Ако започнете да изсичате дърветата, това ще се отрази вредно върху човечеството. * Има закон: докато се безпокои човек, работите му не могат да се оправят, ако е болен, не може да се излекува. Ето защо, най-първо ще престанеш да се безпокоиш. Това е животинското. Ще престанеш да бъдеш недоволен. Като престанеш да се безпокоиш, работите се изправят по-лесно. Един брат учител попита: - Как да се отнасяме е немирните деца? - Ако някое дете направи погрешка, три пъти да направи екскурзия до Витоша.
към текста >>

ние често идвахме тук, за да възкръснат живо в съзнанието ни красивите моменти, преживяни с обичния ни Учител на тези свещени места.
- Това е така, но не може да се разправя на всички хора, защото няма да го разберат. Любовта трябва да бъде към Всичко, и като се каже Всичко, се подразбира Цялото, Бог и Всичко, което Бог е създал. * * * Беседите, които Учителя държа на Яворови присои през лятото на 1934 г., са отпечатани в томчето „Великото в живота". След тези две летувания в 1933 и 1934 г. ние често идвахме тук, за да възкръснат живо в съзнанието ни красивите моменти, преживяни с обичния ни Учител на тези свещени места.
към текста >>

30. 13. РАЗГОВОР С учителя НА ИЗГРЕВ 5.1.1933 г. (написано) - Боян Боев (1883 – 1963)

Съзнанието расте и вие трябва да помагате на растежа му.
И когато излиза от тялото си, това да му бъде като почивка. Изпращайте всяка сутрин, обед и вечер най-хубави мисли и чувства на такива хора, с който си хармонизирате, с желание да служат на Бога и да работят за Бога и ако те не приемат тези мисли, те ще се върнат обратно при вас и то с придатък (лихва). Но, ако ги приемат, те пак се връщат при вас малко по-късно. Така, че мислите се връщат обратно при вас, както и доброто, което правите. Царството Божие се взима насила. Работете! Съзнанието расте и вие трябва да помагате на растежа му. Когато човек се отдалечи от Бога, то низшето, животинското се проявява в него и низшите сили вземат надмощие в него. При изкушенията и изпитите на ученика, необходима е будност на съзнанието. Той не трябва да говори много и да се оплаква от своите изпити, а да се радва. ПРИМЕР: Йов изгуби: Богатство, деца и пр. Жена му го напусна и после всичко му се възвърна.
към текста >>

Когато човек се отдалечи от Бога, то низшето, животинското се проявява в него и низшите сили вземат надмощие в него.
Изпращайте всяка сутрин, обед и вечер най-хубави мисли и чувства на такива хора, с който си хармонизирате, с желание да служат на Бога и да работят за Бога и ако те не приемат тези мисли, те ще се върнат обратно при вас и то с придатък (лихва). Но, ако ги приемат, те пак се връщат при вас малко по-късно. Така, че мислите се връщат обратно при вас, както и доброто, което правите. Царството Божие се взима насила. Работете! Съзнанието расте и вие трябва да помагате на растежа му. Когато човек се отдалечи от Бога, то низшето, животинското се проявява в него и низшите сили вземат надмощие в него. При изкушенията и изпитите на ученика, необходима е будност на съзнанието. Той не трябва да говори много и да се оплаква от своите изпити, а да се радва. ПРИМЕР: Йов изгуби: Богатство, деца и пр. Жена му го напусна и после всичко му се възвърна. Йов беше праведен и като мина излита — стана ученик.
към текста >>

При изкушенията и изпитите на ученика, необходима е будност на съзнанието.
Но, ако ги приемат, те пак се връщат при вас малко по-късно. Така, че мислите се връщат обратно при вас, както и доброто, което правите. Царството Божие се взима насила. Работете! Съзнанието расте и вие трябва да помагате на растежа му. Когато човек се отдалечи от Бога, то низшето, животинското се проявява в него и низшите сили вземат надмощие в него. При изкушенията и изпитите на ученика, необходима е будност на съзнанието. Той не трябва да говори много и да се оплаква от своите изпити, а да се радва. ПРИМЕР: Йов изгуби: Богатство, деца и пр. Жена му го напусна и после всичко му се възвърна. Йов беше праведен и като мина излита — стана ученик. Бог е в началото и в края, а пък в средата е изкушението на кармата.
към текста >>

Затова само, ако има винаги будно съзнание, ще може да се спаси.
После дойдоха изпитанията и после доброто. Бог казва: Аз съм алфата и омегата, т.е. в началото и в края, а в средата са изпитанията. Тъмните сили ни изследват психологически и като намерят някоя слабост у нас, искат да ни изкушават, те искат да завладеят човека и това го считат за придобивка. А човек, като знае закона не трябва да се оставя на низшите сили да го завладеят. Затова само, ако има винаги будно съзнание, ще може да се спаси. Блажен е онзи, който минава през изпити и се ползва от тях. Бог върви през целия ви живот от дясната ви страна, а от лявата ви страна върви и ви дебне тъмен дух, той ви изкушава, за да може да ви съблазни и спъне. Бог и светлите сили могат да те подлагат на изпит, за да видят доколко си научил нещата, до къде си стигнал, а изкушенията са само от тьмните сили, те ви тикат към греха. Бог значи изпитва човека, но не го изкушава. Изкушението кара насила човека да греши, при него има морално падане и той изгубва всичко, докато при излита от Бога, може и да не го издържи (да вдигне товара), но има право пак да повтори матурата, има възможност да издържи.
към текста >>

31. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

За да се възпитат хората, идват големи страдания, чрез които се пробужда тяхното съзнание и те стават способни да влизат в положението на другите да им помагат.
Бог е вложил доста дарби у човека и той трябва да ги разработи, за да свърши учението си с успех. Ангелите идват да помагат на хората, защото, когато те са били хора, ние сме били растения, а сегашните растения като станат хора, ние ще бъдем ангели и ще им помагаме. Ангелите, обаче се изкачват в по-горни стъпала на развитие, местата на най-долните ангели се овакантяват и се заместват постепенно със светии, кои-то поемат част от тяхната служба и ги облекчават в досегашната им работа, като им се възлагат по-отговорни задачи. Светиите са ученици на ангелите и се учат от тях, как да ни помагат. * * * За да се възпитат хората, идват големи страдания, чрез които се пробужда тяхното съзнание и те стават способни да влизат в положението на другите да им помагат. Страданията трябва да раздрусат много човека за да се събуди в него разкаянието и да види, че не постъпва разумно (да осъзнае грешките си). Значи, всичко в природата и страданието събужда човека. Без страдания човек е като жито в житницата — стои в покой и нищо не печели. Всеки, които е страдал е придобил нещо, без да знае. Страданието е път от злото към доброто.
към текста >>

Когато се повдигнем до по-високо съзнание, да не мислим по физически, ще имаме радост, която никой не може да отнеме.
Който никога не е страдал, той не знае какво нещо е любовта. Страданията са път към възвишеното в света, любовта, която ще превърне всичките ни минали страдания във велика симфония, хармония на душата ни. Трябва да правите разлика между мъчение и страдание, а именно: закон е, че при страданието човек се повдига, а при мъчението той слиза по-долу, отколкото е бил. Тъй че, колкото е била по-голяма скръбта ви, толкова ще е по-голяма радостта ви, която идва след това. Скръбта и радостта се сменяват една след друга, но ние трябва да се издигнем, до един живот, който е над тях! Когато се повдигнем до по-високо съзнание, да не мислим по физически, ще имаме радост, която никой не може да отнеме. Когато съзнанието ни се докосне до Христовия Дух, до Любовта. Причините за страданията са: 1. Неизпълнение на Божията воля и нарушение на законите My. 2. За изпит, да се види човек доколко е разбрал това, което е научил. 3. За блага, идеи и пр.
към текста >>

Когато съзнанието ни се докосне до Христовия Дух, до Любовта.
Страданията са път към възвишеното в света, любовта, която ще превърне всичките ни минали страдания във велика симфония, хармония на душата ни. Трябва да правите разлика между мъчение и страдание, а именно: закон е, че при страданието човек се повдига, а при мъчението той слиза по-долу, отколкото е бил. Тъй че, колкото е била по-голяма скръбта ви, толкова ще е по-голяма радостта ви, която идва след това. Скръбта и радостта се сменяват една след друга, но ние трябва да се издигнем, до един живот, който е над тях! Когато се повдигнем до по-високо съзнание, да не мислим по физически, ще имаме радост, която никой не може да отнеме. Когато съзнанието ни се докосне до Христовия Дух, до Любовта. Причините за страданията са: 1. Неизпълнение на Божията воля и нарушение на законите My. 2. За изпит, да се види човек доколко е разбрал това, което е научил. 3. За блага, идеи и пр. Но едно трябва да се знае, а именно, че Господ няма да ти допусне повече страдания, отколкото ти е силата.
към текста >>

Любовта дава любовно възкресение, пробуждане на съзнанието, познание на Бога чрез Любовта към Него.
При любовта значи, човек е в хармония с целия всемир и неговите енергии се вливат в човека и внасят у него подем и обнова. Когато някой те обича, ти се разцъфтяваш, понеже той е извор, от който ти черпиш и трябва да бъдете внимателни, за да не го огорчите с нещо. Обичайте, за да ви се продължи живота, да станете щастливи. Любовта прави безсмъртен този, когото обичаш. Който обича, живее по-дълго. Любовта дава любовно възкресение, пробуждане на съзнанието, познание на Бога чрез Любовта към Него. Онзи, който те обича, като дойде при тебе, ако си болен, ще оздравееш. Ако си лош, ще станеш добър и пр. При любовта нещата стават лесно, защото се досещаш, идват ти на ум, как да постъпиш и ти се радваш. Всеки, който ви обича, той ви носи запалка — Човек има много богатства, но му трябва само запалка. Соломон е казал, че всичко без Любов е суета.
към текста >>

Онзи и този живот са едно; когато съзнанието ви не е прекъснато.
Глупав е всеки, който греши и не изправя грешките си и всякога търси лесните работи. Той значи не може да свърже причините и последствията. Хубаво е да помагате на другите, но трябва те да не се връщат пак назад. Има благородни хора в света. Вземайте пример от хубавото в света, откъдето и да идва то. Онзи и този живот са едно; когато съзнанието ви не е прекъснато. Кармата на европейските народи е назряла и катаклизмът, който ще дойде, ще бъде социален и природен. Тогава всички религиозни форми ще изгубят смисъла си. Сегашното поколение ще загине. В невидимият свят има милиони и напреднали души, който ще дойдат на земята и ще сложат ред и порядък. И вие ще имате дял в бъдещата култура.
към текста >>

За душите, в които съзнанието се е пробудило, любовта осмисля живота им по всички посоки и дава възможност на душата на човека да се изяви и той вижда Бога в цялата Негова пълнота.
Учете хубаво. Новите хора трябва да имат духовна сила, за да могат да помагат и на другите. А силата се дава само на добрите. Сега България е в еволюционната си фаза и тя се издига нагоре, та затова по-скоро това Учение ще се приеме от българите. * * * За душите, в които съзнанието се е пробудило, любовта осмисля живота им по всички посоки и дава възможност на душата на човека да се изяви и той вижда Бога в цялата Негова пълнота. Благата на хората са в Божиите ръце. Бъдете разумни и работете не по буквата на закона, а по духът на нещата. Доколко се пробужда съзнанието на човека, той влиза във връзка с по-напреднали и светли Същества. Животът ви е израз на миналото и няма какво да се сърдите сега. Всеки човек сам се е вързал кармично и сега с доброто ще изкупите вашата карма.
към текста >>

Доколко се пробужда съзнанието на човека, той влиза във връзка с по-напреднали и светли Същества.
Сега България е в еволюционната си фаза и тя се издига нагоре, та затова по-скоро това Учение ще се приеме от българите. * * * За душите, в които съзнанието се е пробудило, любовта осмисля живота им по всички посоки и дава възможност на душата на човека да се изяви и той вижда Бога в цялата Негова пълнота. Благата на хората са в Божиите ръце. Бъдете разумни и работете не по буквата на закона, а по духът на нещата. Доколко се пробужда съзнанието на човека, той влиза във връзка с по-напреднали и светли Същества. Животът ви е израз на миналото и няма какво да се сърдите сега. Всеки човек сам се е вързал кармично и сега с доброто ще изкупите вашата карма. Борба непрестанна е този наш живот. Не е лесна работа, но в края на краищата победата е на доброто. Силни бъдете и ще станете такива, като служите на Бога.
към текста >>

Човек трябва да си изработи план за приложението му и той трябва да има съзнание, че служи на Бога.
Витоша е планина на знанието (за самоусъвършенствуване). Който иска да се усъвършенства в пътя на самоотричането да отиде на Мусала, а за знанието, значи на Витоша. Една душа може да живее и при най-благоприятни условия и пак да се мъчи. Щастието може да се разбира само при Новите разбирания. Божието учение трябва да се приложи и молете се Господ да ви научи, как да го приложите. Човек трябва да си изработи план за приложението му и той трябва да има съзнание, че служи на Бога. Прилагайте каквото можете, като отидете в една къща, хванете се на работа, вода донесете, туй-онуй, така че цял преврат да направите в дома, после така и на друго място като отидете, на трето и т.н. А не да искате да се отдалечите някъде, така не бива. Трябва да разрешите първия (основния) въпрос — Любов към Бога и после всичко друго можете да приложите, защото другите въпроси са вече лесни. Има посветени, които владеят силите на Природата и мълчат като риба за тях. Когато някой се къпе постоянно, светлите същества имат условия да дойдат при него.
към текста >>

В човека има едно висше Разумно Начало, неговото свръх съзнание, което постоянно работи.
Да обичаш врага си, това значи да си по-силен от него, той значи трябва да хвърли оръжието и да дойде при тебе. Обичайте Бога и всичко, което Той е създал, за да ви обичат и хората. Закон е, каквото ти казва Господ отвътре, прави го и работите ти ще се оправят. Когато човек спи, остава тялото си и той постоянно се учи как да се излъчва. Като завърши работата си човек умира и грандиозното, красивото е там, че свършиш ли една работа, приготвят ти друга. В човека има едно висше Разумно Начало, неговото свръх съзнание, което постоянно работи. Явленията в природата не са механически — зад тях стой Разумното, което работи в цялата Природа. Така, че нашите отношения към животните не са безотговорни, също и към растенията. За възпитанието на детето, което е немирно и непослушно, три пъти да направи екскурзии до Витоша и като види то камъни, гори, пътеки, извори, поляни и пр. Природата го възпитава тогава. Така, че децата така се възпитават, а не с наказание, защото тогава се ожесточават.
към текста >>

Но ние няма какво да я търсим, остава само човек да отвори съзнанието си, за да влезе тя в него.
Само при Любовта има равенство. Любовта е здравословното състояние на душата. Тя и дава възможност да се развива и расте. От безлюбието пък произтичат всички противоречия. И единственото благо, което човек търси е Любовта. Но ние няма какво да я търсим, остава само човек да отвори съзнанието си, за да влезе тя в него. Човек трябва да обича, за да живее. Вие трябва да почувствувате, че всички хора са ви близки. Цялото човечество трябва да се обедини в едно цяло. В книгата "Велики Посветени" от Едуард Шуре, Школата на Орфей е била при изворите на р.Ербо — Марица (при Маричините езера), Олтара, тъй наречен от Учителя. Тук в тая долина е Царството на Безмълвието.
към текста >>

Човек ако има само винаги Будно съзнание, ще може да издържи на изкушенията (греха), когато му дойдат известни изпитания и мъчнотии.
Тук в тая долина е Царството на Безмълвието. Там цари пълна тишина. Тук много рядко идват туристи, също и овчари. Само понякога се чува гласа на редки птички, населяващи тук. * * * Човек ако има само винаги Будно съзнание, ще може да издържи на изкушенията (греха), когато му дойдат известни изпитания и мъчнотии. Те са предметно учение за човека. Те се натрупват и измъчват човека и той много трудно може да се справи с тях, защото силите на злото са способни и могат да го подчинят. Така е станало и най-напред и с грехопадането в умствения свят, когато човек се е откъснал от Божественото. Така че, когато искате да направите нещо добро, не се спирайте. По-добре е да направи криво-ляво нещо, отколкото нищо.
към текста >>

Когато човек почне да надделява животинското у себе си, то лицето му почва да се изменя.
Ако човек има външни радости, то ще му дадат вътрешни мъчнотии и обратно. Това не може да се избегне, но едновременно няма да ви дадат мъчнотии от вътре и отвън. Ако поставят любовта ви на изпит, тя трябва да издържи на изпитанията. Човек трябва да бъде твърд, за да издържи докрай. Когато човек има възвишени стремежи, той издържа на всички изпитания. Когато човек почне да надделява животинското у себе си, то лицето му почва да се изменя. Желайте да бъдете господари над себе си. Човек трябва да подчини низшето у себе си и оттам да вади енергии, както растението пускат корените си в земята и вади сокове. * * * Злото се ражда всякога, когато човек почне да живее само за себе си. А той трябва да живее за Цялото (за Бога), най-напред и от това зависи неговото щастие.
към текста >>

Това са степени на съзнанието.
Злото се ражда всякога, когато човек почне да живее само за себе си. А той трябва да живее за Цялото (за Бога), най-напред и от това зависи неговото щастие. Христос казва: "Всичко, с което човек разполага да се сложи на разположение на Бога". Мойсей казва: "Само една десета да се даде на Бога". А обикновения човек само от време-навреме дава по малко на Бога. Това са степени на съзнанието. Служенето на Бога е най-високата точка, до която човек може да се изкачи. То е да работи човек за Любовта, да я разпространи. Да работи човек, както Бог работи. Затова, той трябва да е умен, добър и силен. Когато човек работи за другите, той работи над себе си.
към текста >>

На първо място в съзнанието му, да е това!
Тогава, всички хора ще ти станат обични и ще видиш, че това са души. Човек, който живее за другите, живее по Бога и е силен. В него се събужда известна дарба, малък талант, който постепенно се разраства и човек тогава може да ликвидира със своята стара карма. Смисълът на живота, това е служенето, главната задача на всеки човек, която той трябва да реши. Всичко, което човек придобива - знание, сила, богатство, да отдаде за Бога. На първо място в съзнанието му, да е това! Това, което Бог прави за вас, правете го вие за хората. Да любите хората и тогава, когато ви мразят и ти вършат зло и да им слугувате, без да знаят те това. Човек, който си е свършил работата за Бога, той минава в по-високо положение. Най-лесното нещо е да служи човек, а най-мъчното е да греши, защото ще плаща. Безлюбието е причина за всички болести и страдания в света.
към текста >>

Вие имате разни степени на Любовта: животинска, човешка (физическа), духовна, умствена и Божествена, защото в нашето свръхсъзнание ние получаваме чиста любов, но тя като дойде до самосъзнанието ни, добива известен примес и тогава, човек започва да обича доброто и злото.
Човек, който си е свършил работата за Бога, той минава в по-високо положение. Най-лесното нещо е да служи човек, а най-мъчното е да греши, защото ще плаща. Безлюбието е причина за всички болести и страдания в света. Човек не може да възлюби Бога, ако не работи за НЕГО. * * * Вие имате разни степени на Любовта: животинска, човешка (физическа), духовна, умствена и Божествена, защото в нашето свръхсъзнание ние получаваме чиста любов, но тя като дойде до самосъзнанието ни, добива известен примес и тогава, човек започва да обича доброто и злото. Това става, когато ние не сме пречистени и тя добива все повече примеси, като придобива най-после животински характер, а след това тя се връща, за да придобие своята първоначална чистота. Така любовта ни минава по това колело. Любовта, значи е Божествена, когато е напълно чиста, каквато слиза отгоре. Всички долни степени на Любовта, те са външната страна на Любовта, те не са още Любовта, Човешката любов е в астралния човек (чувствата му), а Божествената Любов е в Духа. В човешката любов има радост и страдания.
към текста >>

32. 01. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно, да задържа въздуха в дробовете си дълго време, даже и до половин час.
Ето осветлението на Учителя по този въпрос (7): "Който диша дълбоко и съзнателно, може да се нарече истински човек. Ако човек не може да приложи правилното дишане, и другите работи, които ще приложи, ще станат безпредметни. Те се прилагат още по-мъчно. За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новото разбиране на Живота, новите идеи, които днес идат да обновят човечеството и да го повдигнат до възвишената култура, която иде". "Човек трябва да живее за великото, за най-високия идеал. Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно, да задържа въздуха в дробовете си дълго време, даже и до половин час. Този човек е господар на своето тяло. Това тяло го слуша каквото му каже. Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар. Такъв човек спокойно може да се справи с тялото си".(7) Хубаво е, когато човек ще прави дихателни упражнения (за да се реализира още по-добре скопчването с възвишените Божествени сили, които проникват въздуха) да издигне съзнанието си, като се съсредоточи върху вечни Божествени истини.
към текста >>

Хубаво е, когато човек ще прави дихателни упражнения (за да се реализира още по-добре скопчването с възвишените Божествени сили, които проникват въздуха) да издигне съзнанието си, като се съсредоточи върху вечни Божествени истини.
Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно, да задържа въздуха в дробовете си дълго време, даже и до половин час. Този човек е господар на своето тяло. Това тяло го слуша каквото му каже. Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар. Такъв човек спокойно може да се справи с тялото си".(7) Хубаво е, когато човек ще прави дихателни упражнения (за да се реализира още по-добре скопчването с възвишените Божествени сили, които проникват въздуха) да издигне съзнанието си, като се съсредоточи върху вечни Божествени истини. Ето какъв съвет дава Учителя по това (7): "Дишайте съзнателно и с любов! Като станете от сън, преди да започнете каква и да е работа, направете няколко дълбоки вдишки". "Останете ли половин или един час свободни, дишайте дълбоко! Отправете мисълта си нагоре към Великото разумно начало в Природата, свържете се с него и дишайте ритмично. Използвайте всеки чист въздух за целта" (5).
към текста >>

Всяка мисъл, която присъства в човешкото съзнание, неволно се отразява и върху неговото дишане - изменя дишането му.
"Останете ли половин или един час свободни, дишайте дълбоко! Отправете мисълта си нагоре към Великото разумно начало в Природата, свържете се с него и дишайте ритмично. Използвайте всеки чист въздух за целта" (5). Виждаме от горното колко е голяма връзката между психичното състояние на човека и процеса на дишането. Когато дойде у човека правата мисъл, веднага се изменя и неговото дишане. Всяка мисъл, която присъства в човешкото съзнание, неволно се отразява и върху неговото дишане - изменя дишането му. Правата мисъл даже предизвиква физиологични промени в кръвообращението, в дейността на сърцето, мускулите и пр. Тя се отразява и върху ритъма на дишането. Освен това, тя дава условия и за усвояване и на по-възвишените сили, които проникват въздуха. Учителя дава следните изяснения по този въпрос (10): "Можеш да опиташ чрез дишането коя мисъл е права и коя - не. Прекарай една мисъл през съзнанието си и почни да дишаш.
към текста >>

Прекарай една мисъл през съзнанието си и почни да дишаш.
Всяка мисъл, която присъства в човешкото съзнание, неволно се отразява и върху неговото дишане - изменя дишането му. Правата мисъл даже предизвиква физиологични промени в кръвообращението, в дейността на сърцето, мускулите и пр. Тя се отразява и върху ритъма на дишането. Освен това, тя дава условия и за усвояване и на по-възвишените сили, които проникват въздуха. Учителя дава следните изяснения по този въпрос (10): "Можеш да опиташ чрез дишането коя мисъл е права и коя - не. Прекарай една мисъл през съзнанието си и почни да дишаш. Ако дишането ти не е ритмично и сърцето не бие равномерно, то мисълта не е права". "Дойде ли някоя права мисъл във вас, проверете веднага извършва ли се дишането правилно. Тая мисъл, която дава подтик на живота ви и която прави дишането ви правилно, е права". Тук трябва да се прибави, че както правата мисъл извиква правилното дишане, така и правилното дишане дава условия за проява на правата мисъл. Ето разясненията на Учителя по това (7): "Правилното дишане обуславя правата мисъл на човека.
към текста >>

Човек, за да приеме чрез дишането не само механичната смес от азот и кислород, но и ценните елементи, които проникват въздуха (а именно животворната сила или праната, Божествената мисъл и пр.), то той трябва във време на дишане да има будно съзнание, да съзнава тяхното присъствие във въздуха и да съзнава, че ги приема заедно с него в себе си.
Тук трябва да се прибави, че както правата мисъл извиква правилното дишане, така и правилното дишане дава условия за проява на правата мисъл. Ето разясненията на Учителя по това (7): "Правилното дишане обуславя правата мисъл на човека. А като мисли човек право, издига се над животното. Започва да живее не само за себе си, но и за своите ближни". Тук има и друг важен закон, който Учителя изтъква. Човек, за да приеме чрез дишането не само механичната смес от азот и кислород, но и ценните елементи, които проникват въздуха (а именно животворната сила или праната, Божествената мисъл и пр.), то той трябва във време на дишане да има будно съзнание, да съзнава тяхното присъствие във въздуха и да съзнава, че ги приема заедно с него в себе си. Тази именно будност на съзнанието улеснява тяхното възприемане. Върху този закон Учителя дава следните упътвания (8): "Дишай дълбоко и през време на дишането дръж връзка с Разумното в Природата. Във време на дишане мисли, че Природата е разумна и че приемаш благословенията й чрез дишането. Мисли, че това благословение иде в човека чрез въздуха". Това е загатнато и в Свещеното писание.
към текста >>

Тази именно будност на съзнанието улеснява тяхното възприемане.
Ето разясненията на Учителя по това (7): "Правилното дишане обуславя правата мисъл на човека. А като мисли човек право, издига се над животното. Започва да живее не само за себе си, но и за своите ближни". Тук има и друг важен закон, който Учителя изтъква. Човек, за да приеме чрез дишането не само механичната смес от азот и кислород, но и ценните елементи, които проникват въздуха (а именно животворната сила или праната, Божествената мисъл и пр.), то той трябва във време на дишане да има будно съзнание, да съзнава тяхното присъствие във въздуха и да съзнава, че ги приема заедно с него в себе си. Тази именно будност на съзнанието улеснява тяхното възприемане. Върху този закон Учителя дава следните упътвания (8): "Дишай дълбоко и през време на дишането дръж връзка с Разумното в Природата. Във време на дишане мисли, че Природата е разумна и че приемаш благословенията й чрез дишането. Мисли, че това благословение иде в човека чрез въздуха". Това е загатнато и в Свещеното писание. В гл.
към текста >>

Ако човек изгуби темпа на дишането си и попадне в темпа на животинското дишане, той придобива нещо животинско.
Обикновено човек, който не диша добре, прави 20 вдишки в минута. Който се интересува, може да изчисли колко вдишки прави човек за един час, за 24 часа и за 365 деня. Ще видите тогава колко разходи правят за вас! Като изучавате дишането на човека и животните, ще видите, че те се различават по темпа на дишането си. Човек диша с един темп, а животното - с друг. Ако човек изгуби темпа на дишането си и попадне в темпа на животинското дишане, той придобива нещо животинско. Ако диша като животните, човек никога не може да има светла възвишена мисъл. Ти никога не можеш да мислиш като човек, ако дишаш като животното. За да изучавате темпа на човешкото дишане, трябва да наблюдавате дишането на обикновения човек, на талантливия, на гениалния и на светията. Добрият човек диша по специфичен начин, различно от дишането на лошия. Вие трябва да знаете разните начини, по които хората дишат.
към текста >>

33. 24. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Един природен закон гласи: Всичко, каквото правиш вън, събужда аналогичен процес и в съзнанието.
– Това е грандиозен строеж! Милиони години са работили тук напреднали Същества по един велик план! В новия туризъм се внася една висока идейност. Планината е място за учене и работа. И работата, която правим тук, има и вътрешна страна. Един природен закон гласи: Всичко, каквото правиш вън, събужда аналогичен процес и в съзнанието. Когато чистиш и украсяваш извора вън, ти с nтова даваш възможност и изворите в глъбините на твоето естество да протекат. Когато нареждаш нещата вън, това с един алхимичен процес внася ред и в света на твоите мисли, чувства и постъпки. Това може да се използува и във възпитанието. После стана въпрос и за проблемите, които вълнуват днешната култура. Един запита:
към текста >>

Сега трябва да се говори на хората за зазоряването и пробуждането на човешкото съзнание, за приемането на първия лъч на Любовта.
– Днес се намираме пред момента на разцъфтяването на човешката душа. Най-великото и необикновено събитие в живота на човека е възприемането на първия лъч на Любовта. Душите още не са цъфнали. Страданието е предохранителна мярка, да не би душата да се разцъфти преждевременно и да се попари. Постепенно всички души ще се разцъфтят – едни по-рано, други по-късно. Сега трябва да се говори на хората за зазоряването и пробуждането на човешкото съзнание, за приемането на първия лъч на Любовта. Тия души, които жадуват за Светлина, ще цъфнат и ще завържат! – Кои са признаците за пробуждането на една душа? – Докато има противоречия в нея, тя не е разцъфнала още. Още е в състояние на пъпка. При пробуждането ù всички противоречия изчезват.
към текста >>

В животинското царство силният може да се задоволи, но не слабият.
Хората трябва да съзнаят, че от Бога всички имат еднакви права. – Може ли да се избегне насилието? – Насилието е неестествен, болезнен процес. А пък болестта трябва да се превърне в здраве. Човек може да извършва насилие и върху себе си, и върху другите. В животинското царство силният може да се задоволи, но не слабият. Както сега хората живеят, те не могат да се задоволят. Те ще се разберат един друг, когато дойде любовта като фактор в живота. Иначе животинският принцип ще царува в света: силният ще побеждава, той ще има право. Щом имаме един порядък на егоизъм, насилието е неизбежно. А пък щом имаме божествения порядък на Любовта, тогава насилието е излишно и се изключва.
към текста >>

– Това е въпрос за пробуждане на съзнанието.
И хората трябва да проучват божествения план в природата. В този план всичко е предвидено. За да се изучи той, трябва да се проучва човешкото тяло. И само когато хората изучат как е устроено то, ще разберат новия порядък. – Кога ще дойде той? – Това е въпрос за пробуждане на съзнанието. Ако човек се движи с бързината на волска кола, то за пробуждането на съзнанието му трябват векове. А пък когато се движи с бързината на светлината, трябва му малко време. Когато съзнанието се пробуди бързо, тогава и въпросите бързо се разрешават. Съвременният порядък, който хората имат, е човешки. За глупавите хора тоя порядък ще продължи още няколко хиляди години, а за умните още днес ще се смени, и те ще се освободят от него.
към текста >>

Ако човек се движи с бързината на волска кола, то за пробуждането на съзнанието му трябват векове.
В този план всичко е предвидено. За да се изучи той, трябва да се проучва човешкото тяло. И само когато хората изучат как е устроено то, ще разберат новия порядък. – Кога ще дойде той? – Това е въпрос за пробуждане на съзнанието. Ако човек се движи с бързината на волска кола, то за пробуждането на съзнанието му трябват векове. А пък когато се движи с бързината на светлината, трябва му малко време. Когато съзнанието се пробуди бързо, тогава и въпросите бързо се разрешават. Съвременният порядък, който хората имат, е човешки. За глупавите хора тоя порядък ще продължи още няколко хиляди години, а за умните още днес ще се смени, и те ще се освободят от него. Като срещнеш един човек, кажи му: "Стани проводник на Божията любов!
към текста >>

Когато съзнанието се пробуди бързо, тогава и въпросите бързо се разрешават.
И само когато хората изучат как е устроено то, ще разберат новия порядък. – Кога ще дойде той? – Това е въпрос за пробуждане на съзнанието. Ако човек се движи с бързината на волска кола, то за пробуждането на съзнанието му трябват векове. А пък когато се движи с бързината на светлината, трябва му малко време. Когато съзнанието се пробуди бързо, тогава и въпросите бързо се разрешават. Съвременният порядък, който хората имат, е човешки. За глупавите хора тоя порядък ще продължи още няколко хиляди години, а за умните още днес ще се смени, и те ще се освободят от него. Като срещнеш един човек, кажи му: "Стани проводник на Божията любов! " Всички хора носят свещи, но незапалени. Ако твоята свещ е запалена, като срещнеш някого, запали свещта му; той ще запали на други и т.н.
към текста >>

34. За красотата - Боян Боев (1883 – 1963)

Тези изкуства, които се разцъфтяха в Европа от Ренесанса насам, тези творци на красотата като Микеланжело, Рембранд, Рафаел, Ван Дайк, Бетовен, Бах и редица други, всички са Божии пратеници, те имат за мисия да подготвят човешкото съзнание за влизането му в свещения храм на любовта.
Един човек, който търси красотата, разбира я и е във възторг от нея, такъв човек вярва в Бога, той разбира Бога. Значи ние трябва да имаме за религиозността едно друго понятие. Външно човек може да минава за материалист, но той е религиозен, щом се стреми към красотата. Разумната природа е наредила така, че чрез красотата ние идвамe до Бога. Всеки човек, който живее в света на красотата, който цени красотата, обича я и иска да се потопи в нейния възвишен свят, той непременно ще дойде до любовта, непременно любовта ще се пробуди в неговата душа. Тези изкуства, които се разцъфтяха в Европа от Ренесанса насам, тези творци на красотата като Микеланжело, Рембранд, Рафаел, Ван Дайк, Бетовен, Бах и редица други, всички са Божии пратеници, те имат за мисия да подготвят човешкото съзнание за влизането му в свещения храм на любовта. Не е случайно тяхното идване. Че наистина Бог е красота и че красотата е Бог, се вижда от следното. Колкото повече човек е проявил Божественото в себе си, толкова той става по-красив. И колкото повече се отдалечава от Божественото, от възвишеното, животинското в него взима надмощие, толкова неговото лице загрубява. Оттук виждаме много ясно, че красотата и Бог са едно и също нещо.
към текста >>

И колкото повече се отдалечава от Божественото, от възвишеното, животинското в него взима надмощие, толкова неговото лице загрубява.
Всеки човек, който живее в света на красотата, който цени красотата, обича я и иска да се потопи в нейния възвишен свят, той непременно ще дойде до любовта, непременно любовта ще се пробуди в неговата душа. Тези изкуства, които се разцъфтяха в Европа от Ренесанса насам, тези творци на красотата като Микеланжело, Рембранд, Рафаел, Ван Дайк, Бетовен, Бах и редица други, всички са Божии пратеници, те имат за мисия да подготвят човешкото съзнание за влизането му в свещения храм на любовта. Не е случайно тяхното идване. Че наистина Бог е красота и че красотата е Бог, се вижда от следното. Колкото повече човек е проявил Божественото в себе си, толкова той става по-красив. И колкото повече се отдалечава от Божественото, от възвишеното, животинското в него взима надмощие, толкова неговото лице загрубява. Оттук виждаме много ясно, че красотата и Бог са едно и също нещо. Затова е казано, че любовта, красотата и истината са едно и също нещо. Те са разни страни на една реалност. Метерлинк, в книгата „Съкровище на смирението” (препоръчвам да се прочете) казва така: „Търсете поезия и в най-голямата проза.” Навсякъде ние трябва да търсим красотата. Къщата на един немски художник, Албрехт Дюрер, аз посетих преди няколко години.
към текста >>

35. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят казва така: Честността е на границата между животинското и човешкото царство.
Тази опитност му се дава след като придобил смирението. Изобщо, един ученик не може да има никакви постижения, докато не придобие това качество - смирението. Останалите четири качества показват дали ученикът има смирение или не. Второто качество е честността. Тя се разбира малко в друг смисъл. Учителят казва така: Честността е на границата между животинското и човешкото царство. С честността човек излиза от животинското царство и навлиза в човешкото. Под „честност” се разбира това, което казваш, да го направиш, да останеш верен на дадената дума. Третото качество е добротата. За добротата Учителят казва: Добротата е външен израз на Любовта. Не се разбира само да правиш добро, но да имаш едно вътрешно разположение към всички същества.
към текста >>

С честността човек излиза от животинското царство и навлиза в човешкото.
Изобщо, един ученик не може да има никакви постижения, докато не придобие това качество - смирението. Останалите четири качества показват дали ученикът има смирение или не. Второто качество е честността. Тя се разбира малко в друг смисъл. Учителят казва така: Честността е на границата между животинското и човешкото царство. С честността човек излиза от животинското царство и навлиза в човешкото. Под „честност” се разбира това, което казваш, да го направиш, да останеш верен на дадената дума. Третото качество е добротата. За добротата Учителят казва: Добротата е външен израз на Любовта. Не се разбира само да правиш добро, но да имаш едно вътрешно разположение към всички същества. Да желаеш техния напредък, успех и дето можеш, да помагаш.
към текста >>

По какво се познава, че един човек е придобил вече съзнанието на ученика?
Това е за един по-съзнателен ученик. Той със съдилища не се занимава. Такива примери има много. Един ученик, който е усвоил тези пет качества, може да гради по-нататък. Това е една основа. По какво се познава, че един човек е придобил вече съзнанието на ученика? - Той има вътрешен мир, едно добро разположение на душата си, хармония и радост, която не зависи от външните условия, но от връзката му с Бога. Има радости, които зависят от външните условия. Например построиш си къща, имаш хубава градина - радваш се. Но има радости, които не зависят от външните условия. Те са истинските радости.
към текста >>

Той е спокоен, радостен, има вътрешен мир и с това съзнание той влиза в къщата.
Който има такъв вътрешен мир, хармония, добро разположение в себе си, той действува магически на околните. Той, дето отиде, внася в душите на околните хора, без да говори, своето вътрешно състояние, своя мир. Ще ви кажа един пример, който ми казаха преди няколко деня. Една майка има няколко деца, с които мъчно се справя, понеже не живеят в съгласие, а постоянно се карат. Един ден отива у тях един доста напреднал брат, който има такова вътрешно състояние и е във връзка с Великото, Божественото, което работи в цялата природа. Той е спокоен, радостен, има вътрешен мир и с това съзнание той влиза в къщата. Веднага децата се смиряват, караниците престават и доволни и тихи се обхождат помежду си. В майката също настава един вътрешен мир, без нашият брат дори да им е говорил за това. Човек, който има изработени в себе си тези пет качества, постепенно придобива това вътрешно разположение, тази вътрешна радост, която не зависи от външните условия, в които е поставен. Такъв човек ще има благоволението на Бога, на ангелите, на Белите Братя и на всички добри хора в света. Той ще влезе във връзка с тях.
към текста >>

То зависи от степента на твоето съзнание.
Той ще влезе във връзка с тях. Ние не сме Бели Братя, ние сме ученици на Белите Братя. Някой иска да отиде в Индия и там да получи посвещение от адептите. Такъв човек разбира механически посвещението. Посвещението не зависи от мястото, дето се намираш. То зависи от степента на твоето съзнание. Белите Братя ти може да срещнеш и тук, в България. За тези напреднали същества не важи разстоянието. Те са господари на материята. Те могат да стават видими и невидими и да се явяват където поискат. Когато ученикът напредне в своя духовен живот, непременно ще влезе във зръзка с Белите Братя, с ангелите.
към текста >>

Това показва, че имаш будно съзнание.
Ученикът трябва всякога да бъде в едно мистично, Божествено състояние и това става цел на ученика. Тогава ученикът е ученик, когато се намира в едно такова състояние. Учителят каза веднъж така: „Човек трябва да се моли поне 24 пъти в денонощие.” – Как ще се молим? – Ако ти цял ден се молиш, когато заспиш, пак ще бъдеш в едно молитвено, будно състояние. Ти в душата си пак ще продължаваш да се молиш. Това показва, че имаш будно съзнание. Човек трябва да се моли и когато е буден, и когато спи. Сега ще ви дам една задача за две седмици. Една клетка, едно листче от едно дърво трябва да съзнава, че е част , цялото дърво. Усилията на цялото дърво произвеждат благата, които дървото дава. Също така и ние сме части, органи на общочовешкия живот, на общочовешкия организъм.
към текста >>

36. 105 КУЛТУРАТА НА АНГЕЛИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Тъй щото, един ден, когато съзнанието ви се повдигне и мине от една слънчева система в друга с по-висша култура от сегашната, ще имате съвсем други понятия за нещата.
След време, когато вашите духовни очи започнат да се развиват, ще видите всички светове. Засега астрономите виждат само материалните светове. Третият вид слънчеви системи това са Божествените светове, които са създадени от най - фин Божествен елемент. Човек ще мине през всичките слънчеви системи. Нашата слънчева система е на границата на космоса. Тъй щото, един ден, когато съзнанието ви се повдигне и мине от една слънчева система в друга с по-висша култура от сегашната, ще имате съвсем други понятия за нещата. Под думата „ангели” разбираме такива Същества, чието съзнание е тъй пробудено, че светят като Слънцето. Ако посетите ангелите, ще видите, че при тях съществува такъв ред, какъвто не съществува на Земята. Хората имат такова понятие за ангелите, каквото мравките могат да имат за хората. Като питаш мравките къде е човекът, те ще кажат, че хората са в онзи свят. Мравките не знаят човешкия свят.
към текста >>

Под думата „ангели” разбираме такива Същества, чието съзнание е тъй пробудено, че светят като Слънцето.
Засега астрономите виждат само материалните светове. Третият вид слънчеви системи това са Божествените светове, които са създадени от най - фин Божествен елемент. Човек ще мине през всичките слънчеви системи. Нашата слънчева система е на границата на космоса. Тъй щото, един ден, когато съзнанието ви се повдигне и мине от една слънчева система в друга с по-висша култура от сегашната, ще имате съвсем други понятия за нещата. Под думата „ангели” разбираме такива Същества, чието съзнание е тъй пробудено, че светят като Слънцето. Ако посетите ангелите, ще видите, че при тях съществува такъв ред, какъвто не съществува на Земята. Хората имат такова понятие за ангелите, каквото мравките могат да имат за хората. Като питаш мравките къде е човекът, те ще кажат, че хората са в онзи свят. Мравките не знаят човешкия свят. Мравката като пъпли по човека, не мисли, че това е някое живо същество.
към текста >>

Колкото повече се увеличава съзнанието, разширява се и полето на зрението.
Те работят за изправяне на света. Ние мислим, че човек е най-горното стъпало на еволюционната стълба, обаче еволюцията е безкрайна. Както има същества по-долу от човека, така има Същества и над човека. Те са се развили в миналите вселени. Ангелите имат съвсем други мерки. Колкото повече се увеличава съзнанието, разширява се и полето на зрението. За тях има само една невъзможност - те не могат да грешат. Ангелите имат съзнание, те не смесват доброто със злото. Ангелската вселена е много по-голяма от нашата. Ние сме деца, а те са възрастни. Ангелът, като направи погрешка, за десет хиляди години не го приемат на Небето, а към човека са по-снизходителни.
към текста >>

Ангелите имат съзнание, те не смесват доброто със злото.
Както има същества по-долу от човека, така има Същества и над човека. Те са се развили в миналите вселени. Ангелите имат съвсем други мерки. Колкото повече се увеличава съзнанието, разширява се и полето на зрението. За тях има само една невъзможност - те не могат да грешат. Ангелите имат съзнание, те не смесват доброто със злото. Ангелската вселена е много по-голяма от нашата. Ние сме деца, а те са възрастни. Ангелът, като направи погрешка, за десет хиляди години не го приемат на Небето, а към човека са по-снизходителни. Какво са нашите грехове ангелите не знаят, защото ако знаят, ще се опетнят. Те са минали през друг път, но се интересуват и от нашия свят.
към текста >>

Защото стремежът на човешката душа се дължи на Разумните Същества от другия свят, които имат по-високо съзнание и култура от твоята.
Например, има Гении на музиката, на поезията и т.н. За съществата от Божествения Свят няма смърт, няма прераждане. Божественият Живот е живот на съвършенство. Когато говорим за Слънцето, за звездите, аз гледам на тях като на резултат от дейността на Разумни Същества, които са живели преди 25 милиона години или преди 250 милиона, или преди 2500 милиона години. Казваш: „Интересува ме другия свят.” Не може да не те интересува. Защото стремежът на човешката душа се дължи на Разумните Същества от другия свят, които имат по-високо съзнание и култура от твоята. Ангелите са Същества, които са взели участие в създаването на света. Всички Божествени Сили минават през нас. Те ни охраняват, те ни помагат, носят ни Божествени благословения. Разумни Същества работят и ръководят процесите в растенията. Това са специална категория ангели, които работят върху растенията Всичкото растително царство е дело на ангелите, тази интелигентност в растенията е на ангелите, например как правилно са наредени зрънцата на един грозд, каква правилна форма имат те.
към текста >>

Те работят върху всички природни царства - минерално, животинско и пр.
Не трябва да се късат цветята. Настъпите ли някое цвете, вие настъпвате някоя мисъл или чувство на ангелите. Ние сме много немирни деца. Имаме много високо мнение за себе си. Ангелите работят не само върху растенията, но и в цялата Природа. Те работят върху всички природни царства - минерално, животинско и пр. Ако кажа, че ангелите са между вас, ще кажете: „Къде са те? ” Тази светлина, която виждаме днес, това са ангелите. Чрез своята Светлина те искат да въздействат върху вашето съзнание. Ангелите ни помагат. Ние сме им помагали, когато те са били на мястото на човечеството, а нашите тела са били животински и сега те ни помагат.
към текста >>

Чрез своята Светлина те искат да въздействат върху вашето съзнание.
Имаме много високо мнение за себе си. Ангелите работят не само върху растенията, но и в цялата Природа. Те работят върху всички природни царства - минерално, животинско и пр. Ако кажа, че ангелите са между вас, ще кажете: „Къде са те? ” Тази светлина, която виждаме днес, това са ангелите. Чрез своята Светлина те искат да въздействат върху вашето съзнание. Ангелите ни помагат. Ние сме им помагали, когато те са били на мястото на човечеството, а нашите тела са били животински и сега те ни помагат. В бъдеще, когато сегашните животни дойдат до човешката степен на развитие, ние ще им помагаме. Ангелите са приличали на нас в някои неща, когато са били хора, но в някои неща съвсем не са приличали на нас. Най-долният живот на ангелите е по-висок от най-възвишения живот на хората.
към текста >>

Възвишените Същества, които са участвали при създаването на света, работят върху съзнанието ви и искат от вас да се учите и да разбирате нещата.
Не е ли този Великият Бог на Мъдростта, Великото Начало, което е създало всички светове? Не е ли Той, който е създал ангелите? Не, има друга наука, друга музика, друга поезия, друго изкуство, има други светове, има други организми, хиляди пъти по-хубави от човешките. Има какво да се учи. Вие живеете в един разумен свят. Възвишените Същества, които са участвали при създаването на света, работят върху съзнанието ви и искат от вас да се учите и да разбирате нещата. Истинското богатство на човека е доброто в него. Както доброто, тъй и Любовта, и Мъдростта и Истината са неделими. Никой не може да каже: „Тази Любов, тази Мъдрост, това знание е мое.” Човек може да схване мисълта на някое Висше Същество. Работете върху себе си, за да развиете своето радио, чрез което да влезете във връзка с по-напреднали Същества.
към текста >>

Съзнанието на хората не е будно, за да .влизат във връзка със съзнанията на Висшите Разумни Същества и от тях да се поучават.
Едно или много напреднали Същества са се влюбили в него, вселили са се в него и чрез него се проявяват. Тези хора, в които се вселява един ангел, наричаме гениални, святи хора. Във всеки велик човек живее по един велик дух. Музикант в пълния смисъл на думата ще бъде онзи, в когото живее един ангел. Всичко благородно в света, в какъвто и да е смисъл, се дължи на ангелите. Съзнанието на хората не е будно, за да .влизат във връзка със съзнанията на Висшите Разумни Същества и от тях да се поучават. Аз не вярвам във въодушевлението, а във Вдъхновението. Въодушевлението е за ден и половина, а Вдъхновението е постоянно. Кой каквото върши, трябва да има Вдъхновение. Земята за в бъдеще ще свети. По-рано е била светла.
към текста >>

37. 119 МАЛКИТЕ БРАТЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Във всички природни царства има съзнание.
Самият подбор, който съществува в Природата, се ръководи от Разумните Сили. Разумните Сили ръководят посоката на еволюцията. Биомеханицизмът иска да обясни явленията по механичен начин, като казва, че само външните условия, външните фактори са действали при еволюционния процес. А Божествената Наука твърди, че този процес се ръководи от Разумните Сили в Природата. Значи има и вътрешни фактори. Във всички природни царства има съзнание. В минералното царство имаме най-ниска степен на подсъзнание. Когато чукате някой камък и го натрошавате, той, в своето подсъзнание, изпитва известна приятност, защото за него това е път към освобождение. Ние мислим животните за глупави. Райската птица защо е красива? Птиците са научили изкуството да боядисват дрехите си естествено.
към текста >>

В минералното царство имаме най-ниска степен на подсъзнание.
Разумните Сили ръководят посоката на еволюцията. Биомеханицизмът иска да обясни явленията по механичен начин, като казва, че само външните условия, външните фактори са действали при еволюционния процес. А Божествената Наука твърди, че този процес се ръководи от Разумните Сили в Природата. Значи има и вътрешни фактори. Във всички природни царства има съзнание. В минералното царство имаме най-ниска степен на подсъзнание. Когато чукате някой камък и го натрошавате, той, в своето подсъзнание, изпитва известна приятност, защото за него това е път към освобождение. Ние мислим животните за глупави. Райската птица защо е красива? Птиците са научили изкуството да боядисват дрехите си естествено. Имат знание.
към текста >>

Когато чукате някой камък и го натрошавате, той, в своето подсъзнание, изпитва известна приятност, защото за него това е път към освобождение.
Биомеханицизмът иска да обясни явленията по механичен начин, като казва, че само външните условия, външните фактори са действали при еволюционния процес. А Божествената Наука твърди, че този процес се ръководи от Разумните Сили в Природата. Значи има и вътрешни фактори. Във всички природни царства има съзнание. В минералното царство имаме най-ниска степен на подсъзнание. Когато чукате някой камък и го натрошавате, той, в своето подсъзнание, изпитва известна приятност, защото за него това е път към освобождение. Ние мислим животните за глупави. Райската птица защо е красива? Птиците са научили изкуството да боядисват дрехите си естествено. Имат знание. И пеперудата си има умение.
към текста >>

Помните ли времето, когато сте минали през животинското царство?
Тези школи наричаме червеи, птици, млекопитаещи и пр. Всеки човек е свещена книга, в която Бог е писал много неща. Знаете ли историята на тази книга? Помните ли времето, когато сте минавали през минералното царство? На минералите е написано името на Висшите Същества, на серафими и херувими. Помните ли времето, когато сте минали през животинското царство? Там е написан животът на другата група от ангелската йерархия.
към текста >>

38. Езотеричната практика на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Съзнанието ни расте и ние сами трябва да си помогнем на растежа.
Извадете най-забележителните стихове, може по един, два или три стиха от глава. Най-напред ги наредете, както са наредени в главите. След това ги наредете както искате и от тях да изкарате нещо като една глава. Една от сестрите каза:“Чувствам голяма нужда от Божествената наука.“ Учителя каза: Царството Божие насила се взема. Съзнанието ни расте и ние сами трябва да си помогнем на растежа. След тези два месеца концентрирайте се, като си изберете нещо из живота на Христа. Една сестра каза:“За най-подходящо намираме да изберем някоя сцена из живота на Христа, например как Христос проповядвал на планината, как Христос върви с учениците си през нивите, Христос на Тайната вечеря и пр.“ Учителя одобри това с голяма готовност. Една друга сестра каза:“Учителю, вие бяхте казали, че като четем Исайя, той ще дойде, ще почувстваме неговото присъствие.“ Учителя каза: Ето защо: Като четеш Йсайя, да изпращаш любов към него и тогава той ще те посети, ще те въведе в един нов свят, ще ти обясни не само това, което е писал тогава, но ще ти каже нови неща, които е учил оттогава насам.
към текста >>

Когато човек се отдалечи от Бога, нисшето, животинското се проявява в него.
След тези два месеца концентрирайте се, като си изберете нещо из живота на Христа. Една сестра каза:“За най-подходящо намираме да изберем някоя сцена из живота на Христа, например как Христос проповядвал на планината, как Христос върви с учениците си през нивите, Христос на Тайната вечеря и пр.“ Учителя одобри това с голяма готовност. Една друга сестра каза:“Учителю, вие бяхте казали, че като четем Исайя, той ще дойде, ще почувстваме неговото присъствие.“ Учителя каза: Ето защо: Като четеш Йсайя, да изпращаш любов към него и тогава той ще те посети, ще те въведе в един нов свят, ще ти обясни не само това, което е писал тогава, но ще ти каже нови неща, които е учил оттогава насам. Когато човек се отдалечи от Бога, нисшето, животинското се проявява в него. Това се вижда от следния важен закон, който се изтъква от апостол Павел в неговото Послание към римляните, гл. 1, от 28 cm. до края. Този закон гласи, че когато човек се откаже да познае Бога, Бог се отдръпва и човек попада под влиянието на тъмните, нисши сили. Тогава идва голямо падение.
към текста >>

39. В Божествената светлина - Боян Боев (1883 – 1963)

За същото изпитание той е вече кален и готов, но изкушението ще бъде от друг характер и затова само ако има будно съзнание, ще може да издържи.
Ако не го разрешиш, ще получиш двойка, единица, а ако го разрешиш, ще получиш шесторка. Когато човек мине през известни изпитания или изкушения от силите на. тъмнината, те ще бъдат от друг род, от друг вид. Те ще бъдат от такъв вид, от какъвто той не е очаквал. Ето защо той винаги трябва да бъде буден. За същото изпитание той е вече кален и готов, но изкушението ще бъде от друг характер и затова само ако има будно съзнание, ще може да издържи. Днес много хора говорят за идеи, за идеализъм и пр. Говорят, че работят за общото благо, обаче ако се анализира тяхното състояние, ще се види, че те мислят за своите лични интереси и в края на краищата това ще се разкрие. И всичко, което е вътре в човека, ще мине през изпит и ще блесне. А на Бога трябват работници напълно безкористни, които да работят от любов към Бога, без да мислят за себе си. Йов всичко изгуби, богатство, деца и пр.
към текста >>

Това, което сте наследили от миналите поколения и от животинското царство, това е тор.
Гледайте да се учите и да влезете в новата фаза на живота. Иначе ще повтаряте класа. Човек трябва да бъде твърд и да издържи докрай. Хората не могат да избегнат изпитанията. Когато човек има вътрешни стремежи, възвишени идеали, тогава той е издържал всички изпитания и изкушения. Това, което сте наследили от миналите поколения и от животинското царство, това е тор. Който е умен, ще намери място за тази тор, а който не е и не знае, ще се въргаля из тази каша. Когато в човека почва да надделява животинското, лицето му почва да се изменя. Философията сега е в това: Искайте да бъдете господари на себе си. Човек трябва да подчини нисшето и оттам да вади енергии както растението пуща корените си в почвата и вади сокове. Онази жена искаше да изкуши Йосифа и ако той беше се оплел, щеше да се свърши с него.
към текста >>

Когато в човека почва да надделява животинското, лицето му почва да се изменя.
Човек трябва да бъде твърд и да издържи докрай. Хората не могат да избегнат изпитанията. Когато човек има вътрешни стремежи, възвишени идеали, тогава той е издържал всички изпитания и изкушения. Това, което сте наследили от миналите поколения и от животинското царство, това е тор. Който е умен, ще намери място за тази тор, а който не е и не знае, ще се въргаля из тази каша. Когато в човека почва да надделява животинското, лицето му почва да се изменя. Философията сега е в това: Искайте да бъдете господари на себе си. Човек трябва да подчини нисшето и оттам да вади енергии както растението пуща корените си в почвата и вади сокове. Онази жена искаше да изкуши Йосифа и ако той беше се оплел, щеше да се свърши с него. Но той устоя на този изпит. Чрез затвор изплати кармата си и така се роди отново.
към текста >>

40. Будността на съзнанието - Боян Боев (1883 – 1963)

БУДНОСТТА НА СЪЗНАНИЕТО
БУДНОСТТА НА СЪЗНАНИЕТО Изгрев, 1 октомври 1956 г. Любезни брат, Тук ще ви изложа един разговор с Учителя за будността на съзнанието на ученика. През един пролетен ден, след изпълнението на паневритмията, се приближихме към Учителя и го поздравихме. По витошките върхове имаше още снегове.
към текста >>

Тук ще ви изложа един разговор с Учителя за будността на съзнанието на ученика.
БУДНОСТТА НА СЪЗНАНИЕТО Изгрев, 1 октомври 1956 г. Любезни брат, Тук ще ви изложа един разговор с Учителя за будността на съзнанието на ученика. През един пролетен ден, след изпълнението на паневритмията, се приближихме към Учителя и го поздравихме. По витошките върхове имаше още снегове. Всички бяхме радостни и бодри, освежени от чудното действие на паневритмията. Стана въпрос за будността на съзнанието. Учителя каза:
към текста >>

Стана въпрос за будността на съзнанието.
Любезни брат, Тук ще ви изложа един разговор с Учителя за будността на съзнанието на ученика. През един пролетен ден, след изпълнението на паневритмията, се приближихме към Учителя и го поздравихме. По витошките върхове имаше още снегове. Всички бяхме радостни и бодри, освежени от чудното действие на паневритмията. Стана въпрос за будността на съзнанието. Учителя каза: Има един апаш, с когото не можете лесно да се справите. Имате едно хубаво чувство, една хубава мисъл и изчезват. Апашът ги е задигнал. Няма кой да ги пази.
към текста >>

Съзнанието на човека да бъде винаги будно.
Имате едно хубаво чувство, една хубава мисъл и изчезват. Апашът ги е задигнал. Няма кой да ги пази. Трябва солидна мисъл, за да си ограден винаги. Трябва да имаш отлична философия. Съзнанието на човека да бъде винаги будно. Да знае в дадения случай дали страданието е негово или чуждо. Да знае коя мисъл да приеме и коя да не приеме. Сега трябва да се пазите, да не би като се повдигнете нагоре, да паднете, да стане реакция. Например някой вързан бръмбар подхвръкне и падне, подхвръкне и падне. И най-после се освободи и си отива.
към текста >>

Но при малко прекъсване на съзнанието тези паразити влизат вътре в човека.
Някой път и вие сте вързани. В човека има паразити, които искат да го заблудят и след това да го ограбят. А има и други същества - висши, които искат да го предпазят от паразитите, изобщо да му помогнат. И човек трябва да направи нещо, за да се подмлади. Когато човек е събуден, тогава е добре. Но при малко прекъсване на съзнанието тези паразити влизат вътре в човека. Когато искат да те оберат, ще те напият, т. е. ще замътят съзнанието ти и като изтрезнееш, ще видиш, че нищо няма. Не знаем да пазим това, което имаме. Комарите си забиват хобота и изсмукват кръвта. Има и психически комари, които ви изсмукват енергията.
към текста >>

ще замътят съзнанието ти и като изтрезнееш, ще видиш, че нищо няма.
А има и други същества - висши, които искат да го предпазят от паразитите, изобщо да му помогнат. И човек трябва да направи нещо, за да се подмлади. Когато човек е събуден, тогава е добре. Но при малко прекъсване на съзнанието тези паразити влизат вътре в човека. Когато искат да те оберат, ще те напият, т. е. ще замътят съзнанието ти и като изтрезнееш, ще видиш, че нищо няма. Не знаем да пазим това, което имаме. Комарите си забиват хобота и изсмукват кръвта. Има и психически комари, които ви изсмукват енергията. Трябва да се освободим от ненужния тормоз на нисшите същества. Христос дойде да освободи човечеството от някои същества, на които хората са били пленници.
към текста >>

Та да не мислиш, че си се избавил без будността на съзнанието.
Божественото все нашепва на човека отвътре. Когато човек забрави пътя, нали пита сегиз-тогиз невидимия свят. Да почака, да не бърза над въпроса. Вслушвайте се в новите идеи, които ви се нашепват отвътре. В човека днес Божествените мисли и мислите на тъмните духове са оплетени. Та да не мислиш, че си се избавил без будността на съзнанието. Тъмният дух иска да ви пресее. Малките грехове приличат на кръчмарската чаша: чукаш се в кръчмата, всичко това, което Бог е вложил в тебе, изчезва. Значи така се постига целта на онези, които искат да те оберат. Още при първата визита на тъмния дух трябва да го познаеш и да вземеш мерки. Вашият ангел-ръководител може да ви говори чрез някой човек и затова трябва да слушате какво ви говорят добрите хора.
към текста >>

Ние постоянно държим в съзнанието си тези, които са ни направили пакости, и с това спъваме своето повдигане.
- Когото срещнеш, да казваш, че във всичко ще сполучи. На другия казал: - Когото срещнеш, кажи му, че в нищо няма да сполучи. Като се върнал вторият, казал, че бил много пъти бит. Ще казваш на хората: Ще се оправи тази работа. Ние постоянно държим в съзнанието си тези, които са ни направили пакости, и с това спъваме своето повдигане. Щом дойде животинското в човека, братството и сестринството, всичко възвишено в човека изчезва. От нисшите духове, които дохождат в човека, той може да се освободи. Как? - Не трябва да имаш техните слабости. Щом имаш техните слабости, привличаш ги всичките. Като се изхарчи нервната енергия, идат всички болести.
към текста >>

Щом дойде животинското в човека, братството и сестринството, всичко възвишено в човека изчезва.
На другия казал: - Когото срещнеш, кажи му, че в нищо няма да сполучи. Като се върнал вторият, казал, че бил много пъти бит. Ще казваш на хората: Ще се оправи тази работа. Ние постоянно държим в съзнанието си тези, които са ни направили пакости, и с това спъваме своето повдигане. Щом дойде животинското в човека, братството и сестринството, всичко възвишено в човека изчезва. От нисшите духове, които дохождат в човека, той може да се освободи. Как? - Не трябва да имаш техните слабости. Щом имаш техните слабости, привличаш ги всичките. Като се изхарчи нервната енергия, идат всички болести. Като нямаш нервна енергия, ти си фалирал търговец, който няма никакъв капитал.
към текста >>

Обаче като престане да работи в областта на високите стремежи, то кръвта отива отзад и тогава слиза в животинското чувство.
Един мъдрец прекарвал красива царска дъщеря през една страна, дето искали да я убият. За да не я познаят, докато преминавали през това царство, тя била оцапана и със скъсани дрехи. Като преминаваш през царството на тъмните духове, мини оцапан, и като минеш, омий се. Като минавате през това царство, да сте оцапани, за да не ви познаят. Когато човек има висок стремеж, то кръвта отива в предните горни части на мозъка и развива висшите му центрове. Обаче като престане да работи в областта на високите стремежи, то кръвта отива отзад и тогава слиза в животинското чувство. Сърдене, каране, гняв, отмъщение са все животински състояния. Тогава, когато идва някое страдание, трябва да дойде някое същество от невидимия свят, да те ръководи. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев Лекция на Учителя
към текста >>

41. Врата на великото знание - Боян Боев (1883 – 1963)

Отстрани от съзнанието си всички тревоги и безпокойства, всички страхове, всички лоши мисли и чувства.
Тялото на нестинарите трепти по-силно, отколкото огъня и затова огънят не ги гори. Зависи от силните трептения на тялото. Една сестра запита: „Как да подобря паметта си? “ Учителя каза: Отстрани от съзнанието си всички тревоги и безпокойства, всички страхове, всички лоши мисли и чувства. Те причиняват отслабване на паметта. Прави упражнения за дълбоко дишане. Това усилва паметтта. Никога не преяждай. Не приемай противоположни храни, които са мъчно смилаеми.
към текста >>

1. Чрез съзерцание, концентрация и молитва всеки ден поне по половин час, при пълно съсредоточаване на съзнанието.
Това е колективна работа. Щом не живееш за себе си, а за другите, тези висши същества ще ти помогнат. Причинното тяло разполага с нови сили. Организирането на причинното тяло и на по-висшите тела в човека се нарича организиране на духовното тяло. Това става още и по следния начин: 1. Чрез съзерцание, концентрация и молитва всеки ден поне по половин час, при пълно съсредоточаване на съзнанието. 2. Чрез проява на любовта. 3. Чрез служене на Бога и на цялото. Една сестра каза: „Учителю, кажете нещо за реализиране на нашите желания.“ Учителя каза: Няма нещо, което човек да е пожелал и да не се изпълни.
към текста >>

Христос е разбрал законите на растителното и животинското царство, владеел дълбоко цялата Божествена наука.
Братът попита Учителя: „Данаил е бил в школата на есеите, Давид и Соломон били ли са в есейската школа? “ Учителя каза: Есейската школа е имала два кръга - външен и вътрешен. Давид е бил във вътрешния кръг, Давид е бил в най-външната част на вътрешния кръг, а Соломон е бил във външния кръг. Христос е разбрал законите на растителното и животинското царство, владеел дълбоко цялата Божествена наука. И всеки човек, който се свърже с извора на велико знание. Нека да се занимаваме с древното знание, но важно е това Знание, което иде от Христа и което иде сега. Ние събираме онова, което сме загубили. Ние едвам дохождаме до онова състояние, което сме имали. Туй, което наричат прогрес, това е.
към текста >>

42. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но тези разкази не са случайно и произволно измислени, а са създадени от Мъдреци и Посветени, които познават закона на съответствието и знаят за известни реалности от духовния свят какви форми във физическия свят съответствуват, и в такива форми обличат известни духовни Истини, за да бъдат разбрани от хора с детско съзнание.
Досега човечеството се е намирало в детската фаза на развитие и сега преминава в своето юношество, затова досега, като на деца, Истината е предавана под формата на разкази, притчи и приказки, за да могат да добият известна представа за Реалността. Както съвременните деца приемат Истината от нашия обективен свят най- добре във формата на приказки и разкази, така и човечеството, което досега минаваше детската фаза на своето развитие, можеше да приеме Истината най-добре предадена във формата на приказки, разкази и притчи. Затова и Христос казва на учениците си: На вас е дадено да познаете тайната на Царството Божие, а на тях, т.е. на народа, се говори с притчи. Под Царство Божие в случая се разбира вътрешната страна на учението. Но тези разкази не са случайно и произволно измислени, а са създадени от Мъдреци и Посветени, които познават закона на съответствието и знаят за известни реалности от духовния свят какви форми във физическия свят съответствуват, и в такива форми обличат известни духовни Истини, за да бъдат разбрани от хора с детско съзнание. Когато в такива приказки и разкази се говори за известни форми и отношенията между тях, когато тези разкази се отнасят към духовния свят, това вече пи говори за характера и отношението на силите, които действуват в духовния свят. А когато тези образи се отнесат към Божествения свят, това говори за характера и отношението на известни идеи и принципи, които са легнали в основата на формите. Това е един малък ключ за разкриване на вътрешния смисъл на екзотеричните текстове. Така когато в някои екзотерични текстове - разкази, приказки и пр. се говори за мъже и жени, за моми и момци, и отношенията между тях, то пренесено в Божествения свят разбираме, че се говори за отношението между мъжкия и женския принцип, между Духа и душата, а в духовния свят за характера и отношението на положителните и отрицателните сили.
към текста >>

При инволюционния и еволюционния процеси има известно различие - докато при инволюцията човек слиза от високите планински върхове, от света на свръхсъзнанието и колкото по-надолу слиза, неговото съзнание се стеснява и ограничава; докато при еволюционния процес имаме точно обратното - започва се от най-ограниченото съзнание, което постоянно се разширява, докато се дойде до космичното съзнание.
Други слушат творческата музика на Словото и я предават или чрез думи от човешките езици, или в ноти, а трети преживяват вътре в себе си творческите прояви на Словото и им дават един или друг словесен израз. Затова езотеричните Писания от различните епохи се различават по форма, но онзи, който може да чете символите, зад всички ще открие Единната Реалност - проявяващото се Слово. В миналото светът и човекът минаваха своето инволюционно развитие, т.е. имаха едно движение от центъра към периферията, слизаше се към гъстата материя, а от времето на Христа започна еволюционният процес, започна се едно движение от периферията към центъра, към Бога, а това има своето отражение и върху езотеричното учение и схващане на света и живота. Защото по-горе определихме, че същността на езотеричното учение е да изясни вътрешните разумни причини на световните явления и живота. При инволюционния и еволюционния процеси има известно различие - докато при инволюцията човек слиза от високите планински върхове, от света на свръхсъзнанието и колкото по-надолу слиза, неговото съзнание се стеснява и ограничава; докато при еволюционния процес имаме точно обратното - започва се от най-ограниченото съзнание, което постоянно се разширява, докато се дойде до космичното съзнание. Значи, при единия процес има постепенно стесняване и намаляване на Светлината, а при другия постепенно разширяване на съзнанието и увеличаване на Светлината. Това са два диаметрално противоположни процеса и естествено е, че и законите, и процесите на познанието при тях ще бъдат различни. От тук идва известно различие между древното и християнско езотерично учение. Древните Посветени и пророци говореха, че Христос иде към Земята да възстанови връзката на човешката душа с Бога, да спре инволюционния процес и да даде обратния импулс на възхода. Древните Посветени говореха за Духа на Слънцето, който слиза към Земята да спаси човечеството от греха и да го избави от робството на тъмните сили.
към текста >>

Значи, при единия процес има постепенно стесняване и намаляване на Светлината, а при другия постепенно разширяване на съзнанието и увеличаване на Светлината.
Затова езотеричните Писания от различните епохи се различават по форма, но онзи, който може да чете символите, зад всички ще открие Единната Реалност - проявяващото се Слово. В миналото светът и човекът минаваха своето инволюционно развитие, т.е. имаха едно движение от центъра към периферията, слизаше се към гъстата материя, а от времето на Христа започна еволюционният процес, започна се едно движение от периферията към центъра, към Бога, а това има своето отражение и върху езотеричното учение и схващане на света и живота. Защото по-горе определихме, че същността на езотеричното учение е да изясни вътрешните разумни причини на световните явления и живота. При инволюционния и еволюционния процеси има известно различие - докато при инволюцията човек слиза от високите планински върхове, от света на свръхсъзнанието и колкото по-надолу слиза, неговото съзнание се стеснява и ограничава; докато при еволюционния процес имаме точно обратното - започва се от най-ограниченото съзнание, което постоянно се разширява, докато се дойде до космичното съзнание. Значи, при единия процес има постепенно стесняване и намаляване на Светлината, а при другия постепенно разширяване на съзнанието и увеличаване на Светлината. Това са два диаметрално противоположни процеса и естествено е, че и законите, и процесите на познанието при тях ще бъдат различни. От тук идва известно различие между древното и християнско езотерично учение. Древните Посветени и пророци говореха, че Христос иде към Земята да възстанови връзката на човешката душа с Бога, да спре инволюционния процес и да даде обратния импулс на възхода. Древните Посветени говореха за Духа на Слънцето, който слиза към Земята да спаси човечеството от греха и да го избави от робството на тъмните сили. Значи древният езотеризъм говореше за това, което имаше да стане.
към текста >>

Той като дух имаше будно съзнание, но младото тяло трябваше да се подготви, за да стане добър проводник на този възвишен дух.
И Учителят продължава: Каквото и да се говори за Христа, Той трябваше да отиде в Египет, за да влезе в контакт с окултната школа на Бялото Братство в Египет. Защото има един окултен закон, според който всеки Посветен, колкото и велик да е той, при всяко ново въплощение трябва да премине през известна дисциплина и окултно обучение, за да подготви тялото си, за да може да стане добър проводник на неговата пробудена душа. За тази цел той трябва да влезе в контакт с един окултен център, където така да се каже, да го събудят. Същото стана и с Исус. Това е смисълът на бягството в Египет. Той като дух имаше будно съзнание, но младото тяло трябваше да се подготви, за да стане добър проводник на този възвишен дух. А това става чрез влизане във връзка с една подходяща среда. Затова Исус беше изпратен в Египет, за да влезе там във връзка с окултната школа на Бялото Братство, която да му помогне да подготви тялото си, за да стане добър проводник на неговия мощен Дух. Така обяснява Учителят отиването на Исус в Египет. Така че от Египет води началото си западната езотерична традиция, в основата на която стои християнският езотеризъм. Или с други думи казано: понятията западна езотерична традиция и християнски езотеризъм са синоними.
към текста >>

При проявата на този принцип започва стълкновението на силите в света, защото зад всяка сила стои едно съзнание.
И тази форма е подобна на тази първична идея, на този първичен образ, който съществува в ума на Бога. Третият принцип е принципът на полярността. Всички сили, които излизат от космичния ум, са поляризирани на положителни и отрицателни, на активни и пасивни. Принципът на полярността е принцип на проява на творчество. При проявата на този принцип космичните сили се привеждат в действие, от което се ражда обективният свят - сетивният свят, който ние познаваме. При проявата на този принцип започва стълкновението на силите в света, защото зад всяка сила стои едно съзнание. Тук започва разделянето на съществата - едни поемат левия път, пътят на първия принцип, а други поемат десния път - пътят на втория принцип. Едни стават положителни, други - отрицателни и почва голямата космическа борба, която е процес на създаване и която е описана под различни форми и различни религии и митологии. Четвъртият принцип е принципът на вибрациите, според който всички енергии, които излизат от космичния ум, се предават чрез специфични вибрации и трептения, чрез специфични дължини на вълните по цялата вселена. Всичко в природата трепти, всичко е в движение. Петият принцип е принцип на ритъма, според който навсякъде в природата и живота има прилив и отлив, втичане и изтичане.
към текста >>

В първия клон, в Египет, са изнесени принципите на Божествената наука и той е имал за задача да подготви условията за християнството, да подготви съзнанието на човечеството за християнството.
От България под формата на розенкройцерство преминава в Западна Европа. Учениците на Бялото Братство в днешната епоха представляват сбор от учениците на трите клона. Сега в България работят от трите клона. Тези три клона идват от едно по-високо място, от невидимия свят. Тези, които ръководят и трите клона, са Посветени. В първия клон, в Египет, са изнесени принципите на Божествената наука и той е имал за задача да подготви условията за християнството, да подготви съзнанието на човечеството за християнството. Вторият клон има за задача да внесе християнството и света и да го разпространи. Третият клон има за задача да реализира Божественото учение, християнството и да даде методи за приложение ма учението в живота. Розенкройцерите са разклонение нa третия богомилски клон. И те имат за цел подготвянето на Новата култура чрез приложение на християнството в живота. Първоначалното име на богомилството е било друго.
към текста >>

Но след грехопадането човек постепенно загубил тази Мъдрост и тя потънала дълбоко в неговото подсъзнание.
Чешките братя в Чехия, квакерите в Англия, илюминатите в Германия, катарите и албигойците във Франция и ред други ордени и течения са произлезли все от богомилството. Така че християнският езотеризъм води началото си от онзи жив и разумен вътрешен център, който е съвкупност от разумни възвишени същества, които ръководят човешкото развитие под ръководството на Христа. Този център е ръководил човечеството още от неговото излизане от Бога и го е водил през целия път на неговото слизане от висшите светове до гъстата материя на физическия свят. Учителят казва, че когато човек бил в рая, т.е. когато е бил в умствения свят, Господ го е учил и му е предал Великото знание, предал му е Божественото знание, Божествената наука, предал му е окултната Мъдрост. Но след грехопадането човек постепенно загубил тази Мъдрост и тя потънала дълбоко в неговото подсъзнание. А този Господ, който учеше човека в рая, това беше Христос, който стои в основата на онзи езотеричен център, който ръководи човечеството в целия път на неговото развитие. Затова Учителят казва още: „Учението, което ви предавам, не е ново, защото човек го е учил още в рая." Човешкото развитие се извършва чрез ред последователни импулси, които идват от Духа, който ръководи целия световен процес на развитие и чрез тези импулси се слагат в действие известни сили и енергии, които от своя страна са носители на определено знание. Тези импулси идват от Космичното Слово, което преди две хиляди години, в четвъртата следатлантска културна епоха, гръко-латинската, се всели в човешка форма и даде мощен импулс на човешкото развитие, даде импулс на възхода, като внесе нови сили и енергии в земното развитие, и същевременно донесе на земята онова знание, което беше предал на хората още в рая, което те забравиха след грехопадането. Това е учението, което в популярна форма е изложено в Евангелието и въобще в Новия завет.
към текста >>

С това те изразиха готовността си, съзнанието и силите, с които разполагат, да бъдат служители на Словото, което слиза на Земята, изразиха готовността си да станат апостоли на Словото.
Но задачите им се възлагат от общия център - космичното Слово, на което те се явяват проводници. Тримата Мъдреци от изток, които отидоха при Христа като Посветени в окултните школи на миналото, носеха със себе си окултното знание, което човечеството беше придобило от миналото, след слизането си на Земята в различните школи от различни Учители, още от Лемурия и Атлантида и в течение на трите предшествуващи следатлантски културни епохи. И те поднесоха това знание като дар пред великия Учител - Христос което знание е символизирано в трите елемента, които те поднесоха като дар - злато, смирна и ливан. Златото е емблема на знанието, придобито и свързано с Божествения свят, смирната е емблема на знанието, придобито и свързано с духовния свят, а ливан е емблема па знанието, придобито и свързано с физическия свят. Те владееха и работеха със силите на Божествения, духовния и физическия светове и всичкото това знание те предложиха в услуга на Христа, те сами се предоставиха зa носители на идеите, които Христос носеше. С това те изразиха готовността си, съзнанието и силите, с които разполагат, да бъдат служители на Словото, което слиза на Земята, изразиха готовността си да станат апостоли на Словото. Тогава Христос им предаде Новото знание, което дотогава не им е било предадено. Предаде им учението на Любовта и те получиха ново посвещение, посвещението на Любовта. Затова Учителят казва: Сега Мъдростта ще се проучва от гледището на Любовта. Това именно получиха Мъдреците от Изток. Тяхната Мъдрост се осветява от Любовта на Христа и оживява, и тяхното знание добива една нова, вътрешна сила, защото носи живот със себе си.
към текста >>

Това беше необходимо, за да могат човешките души да се индивидуализират, да се почувствуват като отделни единици, като отделни центрове във Великото Божествено Съзнание.
Тези два вида сили са двете ръце на Абсолютния Дух, който държи в ръцете си световното развитие. Тези два вида сили можем да ги наречем добро и зло. Силите на злото работят в гъстата материя и те са, които сгъстяват материята. Силите на доброто работят в рядката материя и те са, които разреждат материята. В процеса на инволюцията, на слизането, предимство имаха силите на злото, понеже що се отнася до Земния период, те постепенно сгъстяваха материята. Това беше необходимо, за да могат човешките души да се индивидуализират, да се почувствуват като отделни единици, като отделни центрове във Великото Божествено Съзнание. Понеже твърдата материя разделя нещата и ги затваря във форми с определени граници, то когато душите постепенно се озоваха във все по-гъсти и по- гъсти тела, те постепенно загубиха онова космично съзнание, което имаха, което не беше тяхно лично, но което беше съзнанието на Космичното Същество, в лоното на Което те бяха потопени. В тези твърди форми в човешките души се пробуди едно лично съзнание и човек постепенно се почувствува като отделна индивидуалност, като „Аз", отделен от другите. Тази беше задачата на инволюционния процес, да се оформи човешката личност, да се роди „Азът" в човешката душа, да може човек да каже „Аз". Но заедно с раждането на „Аза" се ражда егоизмът. Човек, почувствувал се веднъж като отделност, започва да има свои лични интереси, които противопоставя на интересите на другите и се започва борба за блага, за интереси, за слава, въобще борба за осигуряване изискванията на „Аза".
към текста >>

Понеже твърдата материя разделя нещата и ги затваря във форми с определени граници, то когато душите постепенно се озоваха във все по-гъсти и по- гъсти тела, те постепенно загубиха онова космично съзнание, което имаха, което не беше тяхно лично, но което беше съзнанието на Космичното Същество, в лоното на Което те бяха потопени.
Тези два вида сили можем да ги наречем добро и зло. Силите на злото работят в гъстата материя и те са, които сгъстяват материята. Силите на доброто работят в рядката материя и те са, които разреждат материята. В процеса на инволюцията, на слизането, предимство имаха силите на злото, понеже що се отнася до Земния период, те постепенно сгъстяваха материята. Това беше необходимо, за да могат човешките души да се индивидуализират, да се почувствуват като отделни единици, като отделни центрове във Великото Божествено Съзнание. Понеже твърдата материя разделя нещата и ги затваря във форми с определени граници, то когато душите постепенно се озоваха във все по-гъсти и по- гъсти тела, те постепенно загубиха онова космично съзнание, което имаха, което не беше тяхно лично, но което беше съзнанието на Космичното Същество, в лоното на Което те бяха потопени. В тези твърди форми в човешките души се пробуди едно лично съзнание и човек постепенно се почувствува като отделна индивидуалност, като „Аз", отделен от другите. Тази беше задачата на инволюционния процес, да се оформи човешката личност, да се роди „Азът" в човешката душа, да може човек да каже „Аз". Но заедно с раждането на „Аза" се ражда егоизмът. Човек, почувствувал се веднъж като отделност, започва да има свои лични интереси, които противопоставя на интересите на другите и се започва борба за блага, за интереси, за слава, въобще борба за осигуряване изискванията на „Аза". От друга страна с раждането на „Аза" човек добива възможност да мисли и да се издигне над животинското царство и да се стреми към Духа и да придобие свобода, в смисъл чувствува се самостоятелно същество, с лична воля, но той може да стане истински свободен, ако следва посоката на Духа.
към текста >>

В тези твърди форми в човешките души се пробуди едно лично съзнание и човек постепенно се почувствува като отделна индивидуалност, като „Аз", отделен от другите.
Силите на злото работят в гъстата материя и те са, които сгъстяват материята. Силите на доброто работят в рядката материя и те са, които разреждат материята. В процеса на инволюцията, на слизането, предимство имаха силите на злото, понеже що се отнася до Земния период, те постепенно сгъстяваха материята. Това беше необходимо, за да могат човешките души да се индивидуализират, да се почувствуват като отделни единици, като отделни центрове във Великото Божествено Съзнание. Понеже твърдата материя разделя нещата и ги затваря във форми с определени граници, то когато душите постепенно се озоваха във все по-гъсти и по- гъсти тела, те постепенно загубиха онова космично съзнание, което имаха, което не беше тяхно лично, но което беше съзнанието на Космичното Същество, в лоното на Което те бяха потопени. В тези твърди форми в човешките души се пробуди едно лично съзнание и човек постепенно се почувствува като отделна индивидуалност, като „Аз", отделен от другите. Тази беше задачата на инволюционния процес, да се оформи човешката личност, да се роди „Азът" в човешката душа, да може човек да каже „Аз". Но заедно с раждането на „Аза" се ражда егоизмът. Човек, почувствувал се веднъж като отделност, започва да има свои лични интереси, които противопоставя на интересите на другите и се започва борба за блага, за интереси, за слава, въобще борба за осигуряване изискванията на „Аза". От друга страна с раждането на „Аза" човек добива възможност да мисли и да се издигне над животинското царство и да се стреми към Духа и да придобие свобода, в смисъл чувствува се самостоятелно същество, с лична воля, но той може да стане истински свободен, ако следва посоката на Духа. Затова Гьоте казва във Фауст.
към текста >>

От друга страна с раждането на „Аза" човек добива възможност да мисли и да се издигне над животинското царство и да се стреми към Духа и да придобие свобода, в смисъл чувствува се самостоятелно същество, с лична воля, но той може да стане истински свободен, ако следва посоката на Духа.
Понеже твърдата материя разделя нещата и ги затваря във форми с определени граници, то когато душите постепенно се озоваха във все по-гъсти и по- гъсти тела, те постепенно загубиха онова космично съзнание, което имаха, което не беше тяхно лично, но което беше съзнанието на Космичното Същество, в лоното на Което те бяха потопени. В тези твърди форми в човешките души се пробуди едно лично съзнание и човек постепенно се почувствува като отделна индивидуалност, като „Аз", отделен от другите. Тази беше задачата на инволюционния процес, да се оформи човешката личност, да се роди „Азът" в човешката душа, да може човек да каже „Аз". Но заедно с раждането на „Аза" се ражда егоизмът. Човек, почувствувал се веднъж като отделност, започва да има свои лични интереси, които противопоставя на интересите на другите и се започва борба за блага, за интереси, за слава, въобще борба за осигуряване изискванията на „Аза". От друга страна с раждането на „Аза" човек добива възможност да мисли и да се издигне над животинското царство и да се стреми към Духа и да придобие свобода, в смисъл чувствува се самостоятелно същество, с лична воля, но той може да стане истински свободен, ако следва посоката на Духа. Затова Гьоте казва във Фауст. В мене живеят две души - едната тегли нагоре, а другата надолу. Това са двете страни на „Аза". И затова в християнския езотеризъм „Азът" е символизиран като двуостър меч. „Азът" е роден под влияние на два импулса.
към текста >>

Под тяхно влияние в човешките същества, които живеят в колективното подсъзнание, се пробужда известно лично чувство, известен стремеж към самостоятелност, към свобода.
В мене живеят две души - едната тегли нагоре, а другата надолу. Това са двете страни на „Аза". И затова в християнския езотеризъм „Азът" е символизиран като двуостър меч. „Азът" е роден под влияние на два импулса. Първият импулс идва от известни същества на космоса, които се противопоставили на изпълнението на Божията Воля и, тъй да се каже, премного са се индивидуализирали, и са предали този импулс на човешкото същество. Под тяхно влияние в човешките същества, които живеят в колективното подсъзнание, се пробужда известно лично чувство, известен стремеж към самостоятелност, към свобода. Под тяхно влияние се ражда отрицателната страна на „Аза", заедно с неговия егоизъм. Ражда се това, което се нарича човешка личност. В астралното тяло на човека се внасят енергиите на тези същества, които стимулират човека към отделност и това повлича човека към гъстата материя, където той става отделно същество, но не и свободен, към което се стреми. Той е свободен само в този смисъл, че може да прави избор между доброто и злото, и е свободен да върви в която посока пожелае. Това е онзи момент от развитието, който е описан в Библията като ядене на забранения плод.
към текста >>

Отварянето на очите в случая подразбира пробуждане на личното съзнание, раждането на „Аза".
Ражда се това, което се нарича човешка личност. В астралното тяло на човека се внасят енергиите на тези същества, които стимулират човека към отделност и това повлича човека към гъстата материя, където той става отделно същество, но не и свободен, към което се стреми. Той е свободен само в този смисъл, че може да прави избор между доброто и злото, и е свободен да върви в която посока пожелае. Това е онзи момент от развитието, който е описан в Библията като ядене на забранения плод. И им се отворили очите и започнали да познават доброто и злото. Отварянето на очите в случая подразбира пробуждане на личното съзнание, раждането на „Аза". Вторият импулс за оформяне на „Аза" идва от Божествената природа на човека, от Духа, който е скрит в неговите дълбочини и отвън, от дейността на Христа, на космичното Слово, Което стана плът. Стремежът на Христа, казва Учителят, е да проникне в дълбините на всяка душа, за да я направи безсмъртна. От това влияние на Христа се раждат всички благородни импулси на „Аза", които го издигат към висините на Духа и правят душата безсмъртна. Ако не беше импулсът на Христа, „Азът" би се развил само под влияние на първия импулс и би завел човека неминуемо в бездната. Такова е било състоянието на човешкото развитие по време на слизането на Христа на Земята.
към текста >>

43. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това стана по причина на това, че в учението влязоха хора, които нямаха пробудено съзнание и чрез обективния си ум разбираха само външната страна на учението.
Тогава един негов приятел му разкрива, че това е промяна в Божествените неща и че непознатият Бог страда в плътта си. Поразен от тези думи, след известно време той става християнин и се запознава с апостол Павел. Той е написал 12 съчинения, от които само пет са останали. Те са: Десет писма, За небесните йерархии, За църковната йерархия, Божествените имена, Мистично богословие. Така църквата и школата вървяха ръка за ръка и работиха заедно до средата на четвърти век, когато християнството се провъзгласи за официална религия и школата трябваше да се прибере в своите вътрешни убежища. Това стана по причина на това, че в учението влязоха хора, които нямаха пробудено съзнание и чрез обективния си ум разбираха само външната страна на учението. От езотеричния център се развиха ред школи и Братства, които провеждаха Христовия импулс все по-нашироко и надълбоко в живота. Още във втори век се явиха неоплатониците и гностиците, които обновиха древните мистерии с Христовия импулс и вляха нов живот в тях. Те разбраха, че древните мистерии имаха за задача само да подготвят почвата, да подготвят хората да приемат Христовия импулс, който е най-голямото събитие в човешкото развитие и най-големият фактор за развитието на човека и човечеството. По-късно се явиха така наречените манихеи, които вече се родиха и развиха в началото на третия импулс на Бялото Братство, който идваше да подсили втория импулс, който, вследствие на разливането си нашироко, беше загубил от своята мощност. Манихеите, както и всички езотерични Братства, останаха неразбрани от своята съвременност.
към текста >>

Учителят казва, че апостолите са имали пробудено свръхсъзнание в първата степен на неговото проявление.
Тъмните Елфи нападат светлите Елфи, но са победени и трябва да бъдат наказани. Но тъй като светлите Елфи са напълно добри, докато тъмните са напълно зли, светлите Елфи не могат да наложат зло на неприятеля си, затова те трябва да бъдат наказани с добро. Затова една част от светлите Елфи се съединява с тъмните Елфи и след време злото бива победено. Омразата не се побеждава с омраза, но тя отстъпва пред Любовта. Тук му е мястото да кажа, че апостолите бяха Посветени от древните мистерии и посвещения, които впоследствие се преродиха като пророци на древния Израил и те владееха древната Мъдрост, която е вложена в Евангелията и в посланията, но вече осветена от Светлината на Христа и проникната от Неговата Любов. Учителят казва, че апостолите са имали пробудено свръхсъзнание в първата степен на неговото проявление. След възкресението, на Петдесятница, когато слязоха огнените езици над апостолите, според описанието на самите апостоли, тези огнени езици, казва Учителят, бяха външната страна, външната форма на Белите Братя, които се вселиха в апостолите и тяхното свръхсъзнание се пробуди, и се изпълниха с голям ентусиазъм и с голяма сила, и почнаха да работят и проповядват Новото учение. Духът Божий беше с тях и в тях. Те преминаха през големи борби, но устояваха и всеки според силата и възможностите си проповядваше Новото учение. За Йоан се казва, че е бил любимият ученик на Христа. Това показва, че той е имал най-високо Посвещение и най-дълбоко е проникнал както в древните мистерии, така и в импулса на учението, което Христос носеше.
към текста >>

След възкресението, на Петдесятница, когато слязоха огнените езици над апостолите, според описанието на самите апостоли, тези огнени езици, казва Учителят, бяха външната страна, външната форма на Белите Братя, които се вселиха в апостолите и тяхното свръхсъзнание се пробуди, и се изпълниха с голям ентусиазъм и с голяма сила, и почнаха да работят и проповядват Новото учение.
Но тъй като светлите Елфи са напълно добри, докато тъмните са напълно зли, светлите Елфи не могат да наложат зло на неприятеля си, затова те трябва да бъдат наказани с добро. Затова една част от светлите Елфи се съединява с тъмните Елфи и след време злото бива победено. Омразата не се побеждава с омраза, но тя отстъпва пред Любовта. Тук му е мястото да кажа, че апостолите бяха Посветени от древните мистерии и посвещения, които впоследствие се преродиха като пророци на древния Израил и те владееха древната Мъдрост, която е вложена в Евангелията и в посланията, но вече осветена от Светлината на Христа и проникната от Неговата Любов. Учителят казва, че апостолите са имали пробудено свръхсъзнание в първата степен на неговото проявление. След възкресението, на Петдесятница, когато слязоха огнените езици над апостолите, според описанието на самите апостоли, тези огнени езици, казва Учителят, бяха външната страна, външната форма на Белите Братя, които се вселиха в апостолите и тяхното свръхсъзнание се пробуди, и се изпълниха с голям ентусиазъм и с голяма сила, и почнаха да работят и проповядват Новото учение. Духът Божий беше с тях и в тях. Те преминаха през големи борби, но устояваха и всеки според силата и възможностите си проповядваше Новото учение. За Йоан се казва, че е бил любимият ученик на Христа. Това показва, че той е имал най-високо Посвещение и най-дълбоко е проникнал както в древните мистерии, така и в импулса на учението, което Христос носеше. Затова се казва, че той е ученикът, когото Исус обичаше най-много.
към текста >>

От центъра на космоса едно Същество слиза на Земята и носи в себе си мощните творчески сили и енергии на Любовта, които поставя в действие, за да преобрази Земята и да я превърне в слънце, и също да даде обратно направление на силите, които работят в човешкото развитие, за да излезе човек от животинското състояние, в което е изпаднал при грехопадането.
То е било в Индия, Персия, Египет, Халдея, Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия. Сега то постепенно се премества у славяните и в България. И там, където то действува, има култура, всичко се движи, расте и развива. Глава на това Братство е Христос. Така че, християнският езотеризъм не е плод на едно историческо явление, а е резултат на един космичен факт, на един космичен импулс. От центъра на космоса едно Същество слиза на Земята и носи в себе си мощните творчески сили и енергии на Любовта, които поставя в действие, за да преобрази Земята и да я превърне в слънце, и също да даде обратно направление на силите, които работят в човешкото развитие, за да излезе човек от животинското състояние, в което е изпаднал при грехопадането. Както казах в началото, човешкото развитие се извършва под влиянието на ред импулси, като всеки импулс е носител на нови творчески сили, които се включват в развитието и дават направление на човешкия живот. Така, когато започна еволюционният процес, бе даден един мощен импулс от Божествения Дух, който имаше за задача да облече човека във все по-плътни облекла, за да може да се прояви в по-гъстата материя. Но понеже в по-гъстите области на материята действуват силите на злото, човек попадна под влиянието на тези сили. А всяка сила има тенденцията да създава форма в зависимост от средата, от която излиза. Така силите, породени от Божествения Дух дадоха образ на човека, който беше образ на Божия Дух и човек стана същество по образ и подобие Божие.
към текста >>

С Христовия импулс човек трябва да се освободи от това животинско влияние и да придобие първоначалния човешки образ.
Но когато изпадна под влияние на силите на злото, те имаха тенденция да създават други образи, образи на животни. И понеже материята беше още пластична, под влиянието на тези сили човек, който вътрешно имаше образа на Божествения Дух, външно доби животински образ. И със слизането си на Земята Христос даде нов импулс на Божественото в човека да се прояви и да разчупи черупката на животното, в което е облечен, и да излезе от него човешкия образ, който е роден от първоначалния Божествен импулс. Тази идея от древните мистерии е символизирана от сфинкса, който има човешка глава, тяло на бик, крака и гърди на лъв и крила на орел. Това са животински образи, присъщи на четирите вида групови души, които човек приема под влиянието на импулсите назлото. С Христовия импулс човек трябва да се освободи от това животинско влияние и да придобие първоначалния човешки образ. Тези четири животински форми, респективно сили, които стоят зад тях, оформят постепенно човешкото тяло с неговите четири главни системи: мозъчната, белодробната, сърдечно-съдовата и храносмилателната. Така груповата душа в образа на човек създава човешкия мозък. Груповата душа в образа на орел създава човешките бели дробове. Груповата душа в образа на лъв създава човешкото сърце и кръвоносната система. Груповата душа в образа на бик създава човешката храносмилателна система.
към текста >>

Така че, Христовият импулс, който е носител на Любовта, стана причина за появата на човека в Битието и сега пак Христовият импулс ще освободи човека от животинското естество, от животинските обвивки.
Защото тези четири системи в човека са кристализация на тези четири свята. Това е Земята, за която се казва в Писанието, че е неустроена и пуста и Духът Божий се носил над нея. Това са четирите нисши принципа в човека, в които е вложен по един Божествен принцип като зародиш, а те са като почва, в която тези Божествени зародиши ще израстат. Така във физическия свят е вложен принципът на Истината, в етерния свят - принципът на Мъдростта, в астралния свят - принципът на Любовта, и в умствения свят - принципът на интелигентността. Това става по закона на полярността, като отрицателният полюс става почва, в която се посажда положителният полюс като Божествен принцип. Така че, Христовият импулс, който е носител на Любовта, стана причина за появата на човека в Битието и сега пак Христовият импулс ще освободи човека от животинското естество, от животинските обвивки. Под негово влияние „Азът" ще трансформира животинските енергии и ще даде възможност на Божествените принципи, вложени в тях, да се проявят. Този именно Христов импулс, Христов принцип стои в основата на християнския езотеризъм. За да стане това трансформиране Любовта трябва да проникне в целокупния живот на човека, в неговия органически и психически живот, във всички функции и органи, във всички клетки и да събуди Божественото в тях. Така ще стане преобразяването и освобождаването на човека. Това е задачата и мисията на християнския езотеризъм, да работи за проникването на Любовта във всички прояви на живота, за да освободи скритите енергии на живота, които ще преобразят живота на човека физически и психически.
към текста >>

В миналото, когато е дадено на света източното предание, „Азът" се е проявявал главно чрез астралното тяло или съзнанието на човека е било в астралното тяло, което се изразява чрез симпатичната нервна система във физическото тяло.
И докато източното предание е обърнато назад към миналото и към него апелира, западното предание е обърнато към бъдещето и изнася идеите, принципите и методите, които ще легнат в основата на живота на бъдещото човечество. С това не искам да злепоставя източното предание, но само изнасям най-характерното за двете течения. Това е първата разлика между Изтока и Запада. Втората разлика е в методите на Посвещението, което е в зависимост от степента на развитие в даден момент. Главната задача на окултното обучение и развитие е да се организира астралното тяло, което е носител на страстите и инстинктите, и в което е вложен принципът на Любовта като зародиш. В миналото, когато е дадено на света източното предание, „Азът" се е проявявал главно чрез астралното тяло или съзнанието на човека е било в астралното тяло, което се изразява чрез симпатичната нервна система във физическото тяло. Затова Учителят казва, че едно време столицата на човешката душа е била симпатичната нервна система, а сега е преместена в главномозъчната система. И в онези времена, за да може един Посветен да действува върху астралното тяло на ученика, той го е поставял в магнетичен сън, изваждал е астралното тяло вън от физическото и тогава е действувал върху него с известни методи от окултната наука, за да вложи в него известни импулси, образи и сили, които да го преобразят. Това е ставало в продължение на три и половина дни, в течение на което време физическото тяло е било в транс. Тези три и половина дни отговарят на трите и половина космични периода, през които е минало световното развитие досега. И когато ученикът се събуждал, той бил вече нов човек - притежавал е космичното знание и Мъдрост, предадени му от неговия Учител на неговото астрално тяло и той ставал ясновидец и Посветен.
към текста >>

Тук ученикът трябва в будно състояние на съзнанието да приеме известни импулси, идеи, образи, които се предават на неговото астрално тяло и през нощта, когато то е свободно от физическото тяло, те работят по-мощно за организиране на астралното тяло и за пробуждане на спящите в него сили и добродетели.
Това е ставало в продължение на три и половина дни, в течение на което време физическото тяло е било в транс. Тези три и половина дни отговарят на трите и половина космични периода, през които е минало световното развитие досега. И когато ученикът се събуждал, той бил вече нов човек - притежавал е космичното знание и Мъдрост, предадени му от неговия Учител на неговото астрално тяло и той ставал ясновидец и Посветен. Това е в общи черти пътят на Посвещението в древните мистерии. В Християнските мистерии Посвещението е поставено на съвсем друга основа. Тук ученикът трябва в будно състояние на съзнанието да приеме известни импулси, идеи, образи, които се предават на неговото астрално тяло и през нощта, когато то е свободно от физическото тяло, те работят по-мощно за организиране на астралното тяло и за пробуждане на спящите в него сили и добродетели. Така с течение на времето ученикът организира своето астрално тяло и изработва своите духовни органи, с което постепенно влиза във връзка с духовния свят. Но това е един дълъг процес, за който се иска усилия и работа. Тук Учителят не влага знанието в астралното тяло по време на сън, но в будно съзнание му предава знанието и той го приема при пълна свобода. И това знание, понеже иде от космичното Слово, то само по себе си носи мощни сили и стимулира скритите сили на човека, организира неговото астрално тяло и изработва неговите органи. Тук вече волята на ученика не е подчинена на волята на Учителя, а е свободна.
към текста >>

Учителят не влага знанието в астралното тяло по време на сън, но в будно съзнание му предава знанието и той го приема при пълна свобода.
Това е в общи черти пътят на Посвещението в древните мистерии. В Християнските мистерии Посвещението е поставено на съвсем друга основа. Тук ученикът трябва в будно състояние на съзнанието да приеме известни импулси, идеи, образи, които се предават на неговото астрално тяло и през нощта, когато то е свободно от физическото тяло, те работят по-мощно за организиране на астралното тяло и за пробуждане на спящите в него сили и добродетели. Така с течение на времето ученикът организира своето астрално тяло и изработва своите духовни органи, с което постепенно влиза във връзка с духовния свят. Но това е един дълъг процес, за който се иска усилия и работа. Тук Учителят не влага знанието в астралното тяло по време на сън, но в будно съзнание му предава знанието и той го приема при пълна свобода. И това знание, понеже иде от космичното Слово, то само по себе си носи мощни сили и стимулира скритите сили на човека, организира неговото астрално тяло и изработва неговите органи. Тук вече волята на ученика не е подчинена на волята на Учителя, а е свободна. Това е втората важна особеност на западното езотерично учение. Третата разлика е в класификацията на принципите на човешкото същество. Докато на Изток говорят за седморното деление на човека, за седем тела, западната традиция говори за троичното деление на човека.
към текста >>

Към петнадесети век християнският езотеризъм, винаги вдъхновяван от същата традиция, взел светско- научен характер под влияние на Кабалата и алхимията, които дошли да внесат нов квас в западното съзнание, пресъхнало от заблудите на схоластиката.
Неговото учение се предавало устно в течение на следващите векове, защото църквата унищожила всичко, писано от него. Под негово влияние възникнали ред Братства и ордени, които се пръснали по света. Но онези, които запазили и развили християнската традиция в нейната най-чиста форма, били братята на Свети Йоан от Ерусалим, които се пръснали в цяла Европа. Тя се увековечила у тях в най-голяма тайна в сянката на манастирите, чрез метода на медитацията и Посвещението, основани от Евангелието на Йоана. Те имали като правило да прибавят пламенността на религиозното чувство към медитацията и за целта имали идването на Царството Божие на Земята чрез приложението на Любовта. Към петнадесети век християнският езотеризъм, винаги вдъхновяван от същата традиция, взел светско- научен характер под влияние на Кабалата и алхимията, които дошли да внесат нов квас в западното съзнание, пресъхнало от заблудите на схоластиката. Тогава именно, се явил Християн Розенкройц, който отишъл в Египет и в Индия, за да намери някакъв синтез между източното и западното Посвещение. Резултат от този труд било основаването на розенкройцерския орден, който трябвало да пази в най-строга и най-дълбока тайна духовната Истина на окултната наука до времето, когато официалната наука ще открие чрез своя метод, който е физическото наблюдение, материалното единство на Вселената, органичната еволюция на съществата и състояния на съзнанието по-високи от обикновеното човешко съзнание. Такова било завещанието на Християн Розенкройц, оставено на учениците му. Когато това е било постигнато от науката, главните Истини на окултната наука - учението за планетната еволюция, учението за превъплъщението и единството на религиите бяха разгласени в света. В очакване на това розенкройцерската мисъл, запазила своята сдържаност, засия в света през шестнадесети век чрез редица забележителни личности като кабалиста Хенрих Кунрат, свещеника-мистик Екхарт, обущаря Яков Бьоме, лекаря-алхимик Парацелзий, испанският окултист Раймонд Лулий и други.
към текста >>

Резултат от този труд било основаването на розенкройцерския орден, който трябвало да пази в най-строга и най-дълбока тайна духовната Истина на окултната наука до времето, когато официалната наука ще открие чрез своя метод, който е физическото наблюдение, материалното единство на Вселената, органичната еволюция на съществата и състояния на съзнанието по-високи от обикновеното човешко съзнание.
Но онези, които запазили и развили християнската традиция в нейната най-чиста форма, били братята на Свети Йоан от Ерусалим, които се пръснали в цяла Европа. Тя се увековечила у тях в най-голяма тайна в сянката на манастирите, чрез метода на медитацията и Посвещението, основани от Евангелието на Йоана. Те имали като правило да прибавят пламенността на религиозното чувство към медитацията и за целта имали идването на Царството Божие на Земята чрез приложението на Любовта. Към петнадесети век християнският езотеризъм, винаги вдъхновяван от същата традиция, взел светско- научен характер под влияние на Кабалата и алхимията, които дошли да внесат нов квас в западното съзнание, пресъхнало от заблудите на схоластиката. Тогава именно, се явил Християн Розенкройц, който отишъл в Египет и в Индия, за да намери някакъв синтез между източното и западното Посвещение. Резултат от този труд било основаването на розенкройцерския орден, който трябвало да пази в най-строга и най-дълбока тайна духовната Истина на окултната наука до времето, когато официалната наука ще открие чрез своя метод, който е физическото наблюдение, материалното единство на Вселената, органичната еволюция на съществата и състояния на съзнанието по-високи от обикновеното човешко съзнание. Такова било завещанието на Християн Розенкройц, оставено на учениците му. Когато това е било постигнато от науката, главните Истини на окултната наука - учението за планетната еволюция, учението за превъплъщението и единството на религиите бяха разгласени в света. В очакване на това розенкройцерската мисъл, запазила своята сдържаност, засия в света през шестнадесети век чрез редица забележителни личности като кабалиста Хенрих Кунрат, свещеника-мистик Екхарт, обущаря Яков Бьоме, лекаря-алхимик Парацелзий, испанският окултист Раймонд Лулий и други. Известен брой розенкройцерски идеи са минали във франкмасонството на осемнадесети век, но деформирани и изопачени. Те обаче упражнили щастливо влияние над голяма група издигнати умове.
към текста >>

Той наистина е придобил Мъдрост и съзнание за нови способности.
В една такава летаргия душата, т.е. съзнателното Аз се отделя временно от физическото тяло, придружено от етерното и астралното тяло. Впечатлителността на етерното тяло, отделено от физическото тяло, е много по-голяма, отколкото когато е преплетено с физическото. Бидейки така извлякъл отделно душата на ученика от неговото физическо тяло, Посветителят е предавал със силата на Мъдростта и мисълта си под формата на образи, които оставали в него до края на живота му като неизгладим отпечатък на Учителя. Когато ученикът се събуждал, той бил смятан като новороден или два пъти роден. Той наистина е придобил Мъдрост и съзнание за нови способности. Но той остава до края на живота си в тясна зависимост от своя Учител. Източното Посвещение, следователно, е внушение до живот. Принципът на западното Посвещение е по-широк и уважава индивидуалната оригиналност и свобода на ученика. Неговата цел е същата, както и при източното Посвещение, т.е. раждането на Божественото и човешката душа, което е едно истинско възкресение.
към текста >>

Абсолютният Дух прониква цялото Битие и неговото съзнание стои над всяко определение.
Затова ние не критикуваме, а само излагаме едното и другото схващане и всеки е свободен да поддържа едното или другото, като носи и отговорността си пред Великия закон. Според християнския езотеризъм Христос е Първообраза, по който е създаден човек. Затова казват, че Той е Първородният Син, а ние всички сме братя на Христа. Според християнския езотеризъм Христос е проявеният Бог, Който ръководи целия световен развой и се стреми да проникне в човешката душа, за да я направи безсмъртна. Той е проява на Абсолютния Дух в нашия проявен свят. Абсолютният Дух прониква цялото Битие и неговото съзнание стои над всяко определение. То е Свръхсъзнание в най-висша степен, но съзнание ясно и будно. Между Христа като проява на Абсолютното в нашата проявена вселена и самия Абсолютен Дух има още ред йерархии над серафимите, към които висши йерархии принадлежи и Христос и те са, които приемат импулсите от Великия център, които се изявяват в нашата изявена вселена чрез проявения Бог. Те образуват Великото Всемирно Братство, което ръководи съдбините на целия Космос и на което са подчинени Бялото и Черното братства. Защото според Християнския езотеризъм, злото не съществува като самостоятелен принцип, но съществува за да изпъкне силата на доброто, което е основа на Битието и живота. Така че, стремежът на Христа е да проникне в човешките души и да ги направи безсмъртни.
към текста >>

То е Свръхсъзнание в най-висша степен, но съзнание ясно и будно.
Според християнския езотеризъм Христос е Първообраза, по който е създаден човек. Затова казват, че Той е Първородният Син, а ние всички сме братя на Христа. Според християнския езотеризъм Христос е проявеният Бог, Който ръководи целия световен развой и се стреми да проникне в човешката душа, за да я направи безсмъртна. Той е проява на Абсолютния Дух в нашия проявен свят. Абсолютният Дух прониква цялото Битие и неговото съзнание стои над всяко определение. То е Свръхсъзнание в най-висша степен, но съзнание ясно и будно. Между Христа като проява на Абсолютното в нашата проявена вселена и самия Абсолютен Дух има още ред йерархии над серафимите, към които висши йерархии принадлежи и Христос и те са, които приемат импулсите от Великия център, които се изявяват в нашата изявена вселена чрез проявения Бог. Те образуват Великото Всемирно Братство, което ръководи съдбините на целия Космос и на което са подчинени Бялото и Черното братства. Защото според Християнския езотеризъм, злото не съществува като самостоятелен принцип, но съществува за да изпъкне силата на доброто, което е основа на Битието и живота. Така че, стремежът на Христа е да проникне в човешките души и да ги направи безсмъртни. Затова Той казва: Аз и Отец Ми ще дойдем и направим жилище във вас.
към текста >>

Без Христа човешката душа не може да намери пътя към Бога, не може да придобие безсмъртието, не може да продължи своето развитие и ще се върне към животинското царство, през което е минавала през инволюционния период.
Така че, стремежът на Христа е да проникне в човешките души и да ги направи безсмъртни. Затова Той казва: Аз и Отец Ми ще дойдем и направим жилище във вас. Това жилище е духовното тяло, което човек трябва да изгради и това духовно тяло се гради с помощта на принципа на Христа и на Отца - т.е. на Любовта и Мъдростта, които действуват заедно. С това духовно тяло човек е живял някога в Божествения свят и при съгрешаването го е изгубил, и сега с помощта на Христа трябва отново да го придобие, за да стане гражданин на Божествения свят, откъдето е излязъл. Без Христа човешката душа не може да намери пътя към Бога, не може да придобие безсмъртието, не може да продължи своето развитие и ще се върне към животинското царство, през което е минавала през инволюционния период. Затова, когато се казва в окултната наука, че мисията на нашата Земя е да развие и прояви Любовта, това подразбира, че на Земята ще слезе Христос, Божественият Дух, Който е носител на Любовта. И под влияние на Неговата Любов постепенно цялата Земя ще се проникне от силите на Любовта и ще оживее. Импулсът на Любовта е внесен още със слизането на човека на Земята, още с разделянето на половете. Но той минава през различни фази. Сега се дава импулс за духовната Любов, която ще събуди Висшето Аз в човека и ще съедини душата с Духа.
към текста >>

44. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Християнството иде да спаси човечеството от лошите и изопачени мисли и желания, напластени в съзнанието на хората от хиляди години.
Блажени милостивите, защото те помилвани ще бъдат. За да бъде милостив, човек трябва да слезе до степента на която се намират другите, защото милосърдието е закон за слизане до най-долното място, на което се намира известен човек, да слезеш до него. Изучавайте съзнателно блаженствата и чрез тях ще изучите доброто, което е вън от вас и доброто, което е във вас. Чрез тях ще изучите и злото, което е вън от вас и злото, което е вътре във вас. С блаженствата ние ще открием тайната да се пречистим. Християнството иде да спаси човечеството от лошите и изопачени мисли и желания, напластени в съзнанието на хората от хиляди години. Ще кажете, че християнството е ново учение от преди две хиляди години. Не, не е ново това учение. Християнството е минало през три епохи. Първата епоха датира от създаването на първия човек по образ и подобие на Бога. Той и до днес живее в рая.
към текста >>

За да започне човек да чете тази Велика Книга и да разбира написаното в нея, той трябва да има пробудено съзнание, което подразбира да е в контакт с Божествения Дух, който ще му бъде като Светлина, на която ще може да чете.
И това е важно, но той трябва преди всичко да се запознае със съдържанието на книгата и да се ползва от нея. Християнството е една ценна книга, хубаво подвързана, която ползува човека само когато я отвори и почне да я чете и прилага написаното в нея. Там всеки ще намери методите и законите, по които може да живее правилно. Остане ли затворена тази книга, тя няма никакъв смисъл. Такова е отношението на съвременните хора към християнството. За да започне човек да чете тази Велика Книга и да разбира написаното в нея, той трябва да има пробудено съзнание, което подразбира да е в контакт с Божествения Дух, който ще му бъде като Светлина, на която ще може да чете. Ако Духът, който беше в Христа, не ви предаде своята мисъл, която е Светлина, вие никога не може да разберете Свещената Книга. Духът се е проявявал и чрез пророците, и чрез Христа, но продължава да се проявява и днес. Защото сам Христос казва: Идете и проповядвайте това Евангелие и Аз ще бъда с вас до скончанието на века. Христос внесе едно ново гледище в разбирането на живота, но за да се схване, трябва да се проникне до вътрешния смисъл на Евангелията, трябва да се разбират символите, с които Христос си служи. Всеки стих от Евангелието има отношение към специален орган в човешкото тяло.
към текста >>

Той съдържа в себе си и онази формативна сила, която сглобява, която съгражда туй Велико съзнание, което ражда хармонията и туря ред и порядък във всичко.
Третият принцип е законът на равновесието, който урежда всички спорове и недоразумения в живота между хората. Така, че Исус е човекът, който съдържа в себе си трите Велики Принципа - Любовта, Мъдростта и Истината. Исус на еврейски значи Ешуа. Той означава онзи принцип, който съдържа в себе си творческите и позитивни сили, които създават нещата. Това са силите на Мъдростта. Той съдържа в себе си и онази формативна сила, която сглобява, която съгражда туй Велико съзнание, което ражда хармонията и туря ред и порядък във всичко. Това е силата на Любовта. Най- после Той съдържа в себе си онези сили, които дават направление на живота, дават му простор и свобода да се развива и проявява. Всички тези сили са подчинени на този Висш принцип. Така че, Ешуа, Исус, съдържа в себе си творчески и позитивни сили, които творят и създават, формативни сили, които организират нещата и козативни сили и воятивни сили, които внасят хармония и дават направление на живота да се прояви и да добие свобода и простор. Така че, Ешуа е онзи Учител, Който е определен от Бога за човечеството още от създаването на света.
към текста >>

Следователно, ако човек не се издигне до онова будическо състояние, при което в него се пробужда космичното съзнание, не може да има безсмъртния живот в себе си, не може да влезе в Царството Божие.
За онези, които не са запознати с дълбоката мистична философия, водата не означава нищо особено. По ако се погледне по-дълбоко, фактите показват, че водата е носителка на живота. В чисто физически смисъл тя носи живот, защото където няма вода, никакъв живот не може да се прояви. А в духовен смисъл тя означава онова възвишено състояние на нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, в което е вложен възвишения живот, в което е вложено безсмъртието. Значи, водата означава будическото състояние, будическото тяло на човека, което е тялото на Любовта, а Духът е онова разумно начало, което носи този живот. Следователно, ако човек не се издигне до онова будическо състояние, при което в него се пробужда космичното съзнание, не може да има безсмъртния живот в себе си, не може да влезе в Царството Божие. Значи, в родения от Дух и вода се пробужда будическото, космичното съзнание и той е роден от Бога, а роденият от Бога не умира. Той е съградил безсмъртното тяло на Любовта в себе си, в което са обединени Духът и душата да живеят заедно. Така че, само роденият от Дух и вода, т.е. този, в когото Духът и душата са обединени да живеят в едно тяло, ражда Висшето съзнание в себе си и се издига да живее в будическото поле, в будическото тяло, което е тяло на Любовта. Будическото поле е поле на Любовта.
към текста >>

Значи, в родения от Дух и вода се пробужда будическото, космичното съзнание и той е роден от Бога, а роденият от Бога не умира.
По ако се погледне по-дълбоко, фактите показват, че водата е носителка на живота. В чисто физически смисъл тя носи живот, защото където няма вода, никакъв живот не може да се прояви. А в духовен смисъл тя означава онова възвишено състояние на нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, в което е вложен възвишения живот, в което е вложено безсмъртието. Значи, водата означава будическото състояние, будическото тяло на човека, което е тялото на Любовта, а Духът е онова разумно начало, което носи този живот. Следователно, ако човек не се издигне до онова будическо състояние, при което в него се пробужда космичното съзнание, не може да има безсмъртния живот в себе си, не може да влезе в Царството Божие. Значи, в родения от Дух и вода се пробужда будическото, космичното съзнание и той е роден от Бога, а роденият от Бога не умира. Той е съградил безсмъртното тяло на Любовта в себе си, в което са обединени Духът и душата да живеят заедно. Така че, само роденият от Дух и вода, т.е. този, в когото Духът и душата са обединени да живеят в едно тяло, ражда Висшето съзнание в себе си и се издига да живее в будическото поле, в будическото тяло, което е тяло на Любовта. Будическото поле е поле на Любовта. Следователно на мой език преведено Христос казва: Всеки, който не е роден от Любовта и Мъдростта, не може да влезе в Царството Божие.
към текста >>

този, в когото Духът и душата са обединени да живеят в едно тяло, ражда Висшето съзнание в себе си и се издига да живее в будическото поле, в будическото тяло, което е тяло на Любовта.
Значи, водата означава будическото състояние, будическото тяло на човека, което е тялото на Любовта, а Духът е онова разумно начало, което носи този живот. Следователно, ако човек не се издигне до онова будическо състояние, при което в него се пробужда космичното съзнание, не може да има безсмъртния живот в себе си, не може да влезе в Царството Божие. Значи, в родения от Дух и вода се пробужда будическото, космичното съзнание и той е роден от Бога, а роденият от Бога не умира. Той е съградил безсмъртното тяло на Любовта в себе си, в което са обединени Духът и душата да живеят заедно. Така че, само роденият от Дух и вода, т.е. този, в когото Духът и душата са обединени да живеят в едно тяло, ражда Висшето съзнание в себе си и се издига да живее в будическото поле, в будическото тяло, което е тяло на Любовта. Будическото поле е поле на Любовта. Следователно на мой език преведено Христос казва: Всеки, който не е роден от Любовта и Мъдростта, не може да влезе в Царството Божие. Този човек, който се роди по този начин от вода и Дух, майка му няма да живее вън от него. Неговата майка живее вътре в него и неговият баща живее вътре в него. Следователно той ще бъде самороден.
към текста >>

Под влиянието на тези, родени от вода и Дух, сегашните хора ще се изменят, ще се пробуди тяхното висше съзнание, което им е дал Бог при тяхното раждане в Божествения свят.
И апостолите като се молиха дълго време, от невидимия свят слязоха хиляди духове, хиляди родени от Дух и вода, във вид на огнени езици и се вселиха в тях. След това христовите ученици отидоха да проповядват. Така и днес ще дойдат тези огнени езици и ще влязат в онези хора, които са готови. Тогава в света ще настане ред и порядък и хората ще се свестят, т.е. ще се пробудят от това хипнотично състояние, в което са изпаднали след грехопадението. Под влиянието на тези, родени от вода и Дух, сегашните хора ще се изменят, ще се пробуди тяхното висше съзнание, което им е дал Бог при тяхното раждане в Божествения свят. Всеки човек има едно Свещено име, което Бог му е турил. И когато се родим от вода и Дух, ние ще знаем това Свещено име, което Бог ни е дал и което сме носили първоначално, когато сме живели в Божествения свят. Тогава ще дойде това вътрешно просветление в човека и той ще е готов да направи всичко, което Бог иска от него. Той ще бъде силен, понеже цялото небе ще бъде с него. Така че, единственото нещо, което трябва да разберем, това е свещеното име, което Бог ни е дал, което ще стане когато се родим от Дух и вода, когато се родим от Любовта и Мъдростта, когато се изпълни това, за което Христос казва: Аз и Отец Ми, т.е.
към текста >>

Като яде от забранения плод, в него се пробуди съзнанието и той видя, че е гол.
Така той подписа нов договор и стана еднополов. Оттук започва началото на човешката карма, когато човек се е поляризирал и се е започнала борба за надмощие и власт между двата полюса. Ако Ева не беше излязла от Адам и ако Адам и Ева не бяха излезли от рая, знаете ли какво щеше да бъде положението на света? Вие предполагате, че ако не бяха излезли от рая, положението им щеше да бъде по-добро, отколкото сега. Преди да беше ял от забранения плод Адам не знаеше, че е гол. Като яде от забранения плод, в него се пробуди съзнанието и той видя, че е гол. Бог каза на Адама: Ако ядеш от това дърво, непременно ще умреш. След това дойде другият учител и каза на Ева: вие криво сте разбрали Божията мисъл. Ако ядете от това дърво, освен че няма да умрете, но ще станете като Бога. От тези думи се раздвои тяхното сърце - в кого да вярват и в кого да не вярват. Така се роди първото противоречие в живота на човека.
към текста >>

- Жената трябва да разбере характера на змията, с други думи жената трябва да разбира естеството на животинското начало в себе си.
Вследствие на това ги изпъдиха от рая. И Адам, и Ева съгрешиха в рая, но причината за погрешката не е една и съща. Ева се изкуси от змията, тя повярва на думите й и яде от забраненото дърво. Адам пък се изкуси от Ева, от жената. Какво трябва да направят, за да се освободят от погрешката си? - Жената трябва да разбере характера на змията, с други думи жената трябва да разбира естеството на животинското начало в себе си. Щом го разбере, тя ще изправи живота си. Ако мъжът иска да изправи погрешките си, трябва да разбира естеството и характера на жената. Под животински живот разбираме първичния живот, който не е диференциран, не е организиран. Мъжът живее на северния полюс, там е неговият рай, а жената живее на южния полюс. Северният полюс представлява още умствения свят, а южния полюс - астралния свят.
към текста >>

Когато човек обикне Бога, той ще се роди, когато обикне ближния си, той ще расте и ще се развива и така неговото съзнание ще се пробуди и той ще възкръсне от мъртвите.
Растенето е непреривен процес, който има отношение към Любовта към ближния. Ако Любовта на човека към ближния е правилна, и растенето му ще бъде правилно. Така че, чрез Любовта към Бога човек се ражда, а чрез Любовта към ближния той расте и се развива. Това са двата главни фактора за развитието на човешката душа. Ако не се родиш и не растеш, не можеш да се проявиш. Когато човек обикне Бога, той ще се роди, когато обикне ближния си, той ще расте и ще се развива и така неговото съзнание ще се пробуди и той ще възкръсне от мъртвите. Когато съвременните религиозни хора питат с кое тяло ще възкръснат, те не разбират въпроса. Възкресението е въпрос само на душата. То подразбира събуждане на съзнанието. Не се ли пробуди съзнанието у човека, няма възкресение. Тялото, в което сега живее човек, е един гроб, в който душата е затворена.
към текста >>

То подразбира събуждане на съзнанието.
Това са двата главни фактора за развитието на човешката душа. Ако не се родиш и не растеш, не можеш да се проявиш. Когато човек обикне Бога, той ще се роди, когато обикне ближния си, той ще расте и ще се развива и така неговото съзнание ще се пробуди и той ще възкръсне от мъртвите. Когато съвременните религиозни хора питат с кое тяло ще възкръснат, те не разбират въпроса. Възкресението е въпрос само на душата. То подразбира събуждане на съзнанието. Не се ли пробуди съзнанието у човека, няма възкресение. Тялото, в което сега живее човек, е един гроб, в който душата е затворена. Ние ще възкръснем с онези тела, за които се говори, че са храм на Бога живаго. Това е тялото на Любовта, тялото на Мъдростта и тялото на Истината, които като зародиши съществуват в това смъртно тяло. Това тяло е само една покривка, под която се изгражда безсмъртното тяло, с което човек ще се облече при възкресението, което тяло той е изгубил при грехопадането.
към текста >>

Не се ли пробуди съзнанието у човека, няма възкресение.
Ако не се родиш и не растеш, не можеш да се проявиш. Когато човек обикне Бога, той ще се роди, когато обикне ближния си, той ще расте и ще се развива и така неговото съзнание ще се пробуди и той ще възкръсне от мъртвите. Когато съвременните религиозни хора питат с кое тяло ще възкръснат, те не разбират въпроса. Възкресението е въпрос само на душата. То подразбира събуждане на съзнанието. Не се ли пробуди съзнанието у човека, няма възкресение. Тялото, в което сега живее човек, е един гроб, в който душата е затворена. Ние ще възкръснем с онези тела, за които се говори, че са храм на Бога живаго. Това е тялото на Любовта, тялото на Мъдростта и тялото на Истината, които като зародиши съществуват в това смъртно тяло. Това тяло е само една покривка, под която се изгражда безсмъртното тяло, с което човек ще се облече при възкресението, което тяло той е изгубил при грехопадането. Онзи, който е изградил тялото на Любовта, Мъдростта и Истината, той е така одухотворил и физическото си тяло, че след смъртта той го дематериализира и превръща в духовно тяло.
към текста >>

Така че, когато се говори за възкресението, подразбира се пробуждане на Висшето космическо съзнание и създаване на безсмъртното тяло, с което се облича човешкият дух.
Това тяло е само една покривка, под която се изгражда безсмъртното тяло, с което човек ще се облече при възкресението, което тяло той е изгубил при грехопадането. Онзи, който е изградил тялото на Любовта, Мъдростта и Истината, той е така одухотворил и физическото си тяло, че след смъртта той го дематериализира и превръща в духовно тяло. Защото и физическото тяло по своята същина е духовно. То е отражение на най-висшият принцип на човешкия дух. Роденият от Дух и вода, роденият от Бога е така одухотворил тялото си, че може да го дематериализира, когато пожелае и пак да го материализира. Така че, когато се говори за възкресението, подразбира се пробуждане на Висшето космическо съзнание и създаване на безсмъртното тяло, с което се облича човешкият дух. Когато човек възкръсне, той идва до безсмъртието и е напълно спасен. Той е свободен от греха и от смъртта. А съвременните християни твърдят, че са спасени чрез христовата кръв. Но това е външно разбиране. Всъщност, погледнато вътрешно, езотерично, христовата кръв подразбира идеята за Любовта, която човек трябва да приложи в живота си и с нея да работи.
към текста >>

Ако искате да познаете себе си, вашето слънце трябва да бъде на противоположната страна на съзнанието ви и да хвърля Светлината си върху него.
Наистина, Луната се открива на хората само след като Слънцето я освети. Само Слънцето е в състояние да ни открие Луната. Когато Слънцето залезе, то хвърля Светлината си върху звездите и те стават по-видими за нас. Значи, Слънцето трябва да се скрие, за да се види Луната; Луната трябва да се скрие, за да се видят звездите. Този закон съществува и в обществения живот. Ако искате да познаете себе си, вашето слънце трябва да бъде на противоположната страна на съзнанието ви и да хвърля Светлината си върху него. Ако искате да познаете ближните си, вие трябва да бъдете на противоположната страна. Само при това положение животът има смисъл. Сега ще ви дам един пример от символизма на Откровението. В Откровението се говори за борбата на архангел Михаил със змея. Това е емблема на двете сили в света, които наричаме добро и зло.
към текста >>

Учителят казва: „Когато се пробуди съзнанието на ученика, той трябва да работи, както е описано това в първа глава на Битието.
И тъмнина бе върху бездната и Дух Божий се носеше върху водата. И рече Бог: Да бъде виделина. И стана виделина. И виде Бог, че виделината беше добро, и нарече Бог виделината Ден и тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, Ден първи." Учителят казва: „Когато се пробуди съзнанието на ученика, той трябва да работи, както е описано това в първа глава на Битието. Там се казва: В началото създаде Бог Небето и Земята. А Земята беше неустроена и пуста, и тъмнината беше върху бездната и Дух Божий се носеше върху водата. И рече Бог: Да бъде виделина и стана виделина. И нарече Бог виделината Ден, а тъмнината Нощ. И стана вечер, стана утро, Ден първи.
към текста >>

Това е работата на ученика за първия ден, когато той влиза в новия живот, когато се пробуди неговото съзнание.
Там се казва: В началото създаде Бог Небето и Земята. А Земята беше неустроена и пуста, и тъмнината беше върху бездната и Дух Божий се носеше върху водата. И рече Бог: Да бъде виделина и стана виделина. И нарече Бог виделината Ден, а тъмнината Нощ. И стана вечер, стана утро, Ден първи. Това е работата на ученика за първия ден, когато той влиза в новия живот, когато се пробуди неговото съзнание. В Писанието се казва още: Нищо няма да остане от старото небе и старата земя. Това значи, че в света на ученика, от неговия ум, от неговото съзнание ще изчезне всичко и той ще остане като пустиня. От него няма да остане нито слънце, нито месечина, нито звезди и той ще увисне сам във въздуха. От неговата земя няма да остане нито един човек, нито животни, нито растение. Отникъде няма да чува глас.
към текста >>

Това значи, че в света на ученика, от неговия ум, от неговото съзнание ще изчезне всичко и той ще остане като пустиня.
И рече Бог: Да бъде виделина и стана виделина. И нарече Бог виделината Ден, а тъмнината Нощ. И стана вечер, стана утро, Ден първи. Това е работата на ученика за първия ден, когато той влиза в новия живот, когато се пробуди неговото съзнание. В Писанието се казва още: Нищо няма да остане от старото небе и старата земя. Това значи, че в света на ученика, от неговия ум, от неговото съзнание ще изчезне всичко и той ще остане като пустиня. От него няма да остане нито слънце, нито месечина, нито звезди и той ще увисне сам във въздуха. От неговата земя няма да остане нито един човек, нито животни, нито растение. Отникъде няма да чува глас. Той ще остане абсолютно сам, като самотен пътник в пустиня. Като говори и себе си няма да познава.
към текста >>

Като говоря за изоставяне, подразбирам пробуждане на съзнанието на ученика.
В чудо се намира. И гласа на Господа не чува. И Той се скрива за него. За този час именно е казано в Писанието: „Ще хлопате и няма да ви се отвори." Тогава ученикът ще се намери в положението на Христа, когато беше на кръста и като Него от дълбочината на душата ще извика: „Елои, Елои, Лама Савахтани." - Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? " Всеки човек трябва да бъде изоставен в този смисъл. Като говоря за изоставяне, подразбирам пробуждане на съзнанието на ученика. Само по този начин ученикът ще разбере Реалността на живота. Така че, в живота на ученика, в първия ден на неговия съзнателен живот, в първия ден на пробуждане на неговото съзнание, ще дойде онзи страшен и велик момент за ученика - безмълвието. Никаква Светлина няма да има около него и той от дълбочината на душата си, от своята опитност ще призове онзи Невидимия, Незнайния Бог на Вечността, Създателят на всичко в света. Той ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце. И ще каже: Господи, искам да Те опитам.
към текста >>

Така че, в живота на ученика, в първия ден на неговия съзнателен живот, в първия ден на пробуждане на неговото съзнание, ще дойде онзи страшен и велик момент за ученика - безмълвието.
И Той се скрива за него. За този час именно е казано в Писанието: „Ще хлопате и няма да ви се отвори." Тогава ученикът ще се намери в положението на Христа, когато беше на кръста и като Него от дълбочината на душата ще извика: „Елои, Елои, Лама Савахтани." - Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? " Всеки човек трябва да бъде изоставен в този смисъл. Като говоря за изоставяне, подразбирам пробуждане на съзнанието на ученика. Само по този начин ученикът ще разбере Реалността на живота. Така че, в живота на ученика, в първия ден на неговия съзнателен живот, в първия ден на пробуждане на неговото съзнание, ще дойде онзи страшен и велик момент за ученика - безмълвието. Никаква Светлина няма да има около него и той от дълбочината на душата си, от своята опитност ще призове онзи Невидимия, Незнайния Бог на Вечността, Създателят на всичко в света. Той ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце. И ще каже: Господи, искам да Те опитам. Един си Ти, Създател на всичко. Няма друг, освен Теб.
към текста >>

шест периода трябва да твори, да създава в себе си, докато дойде до пробуждане на своето съзнание.
В четвъртия ден са създадени Слънцето, Месечината и звездите, за да определят човешкия живот. Тогава са създадени и човешкият ум и човешкото сърце. Четвъртият ден е страшен ден, страшно число. Като говорим за ученика, ние разбираме живот на творчество, а не живот на благодат, която му се дава. Всеки, който стане ученик, шест дни, т.е. шест периода трябва да твори, да създава в себе си, докато дойде до пробуждане на своето съзнание. Христос казва: „Ако не се отречете от себе си, от своя живот, от майка си и баща си, от всичко в света и не вдигнете кръста си, не можете да се наречете мои ученици." Да туриш кръста на гърба си, това е най-страшното нещо. Това значи да туриш на гърба си доброто и злото и да ги носиш, и да последваш Христа, т.е. Любовта. Ученикът няма да чака да свърши борбата между доброто и злото, но ще ги вдигне на гърба си и ще си гледа работата, защото тяхната борба ще продължи дълго време. Като вдигнете кръста на гърба си, ще разрешите противоречието, което се крие в него и ще кажете: Не моята воля, но Волята на Отца ще изпълним. Това е най-страшната, но същевременно най-великата задача, която трябва да разрешите.
към текста >>

Христос хлопа само на вратата на учениците, както и на тези хора, у които съзнанието е пробудено.
Ученикът трябва да каже: В Твоите ръце предавам духа си. Ти ще ме водиш. Това подразбира връщане към Бога, това подразбира знание и приложение на законите. Този процес става сега у всички ви. Христос казва: „Ето, хлопам на вратата ви." Този стих се отнася до учениците, до пробудените души. Христос хлопа само на вратата на учениците, както и на тези хора, у които съзнанието е пробудено. Христос ще хлопа, ученикът ще му отвори и Той ще му предаде първия урок. Това са няколко мисли от беседите, в които Учителят посочва вътрешната страна на Писанието - Новия и Стария завет. Дава известни ключове, повдига малко завесата, без да я вдигне цялата, за да ни покаже Реалността такава, каквато я съзерцава един Посветен. Учителят никога не дава нещата наготово, но той само посочва пътя, по който ученикът може да отиде до Реалността. Той никога не дава сдъвкана храна, както на малки деца, но ни оставя сами да си дъвчем нещата, като ни дава Светлината и посоката, в която трябва да работим.
към текста >>

45. Мисли от Учителя за езотеричната страна на Стария Завет - Влад Пашов (1902- 1974)

Жената трябва да разбере характера на змията, с други думи: жената трябва да разбере естеството на животинското начало в себе си.
Вследствие на това ги изпъдиха от рая." „И Адам, и Ева съгрешиха в рая, но причината за погреш- ката не е една и съща. Ева се изкуси от змията - черния адепт, тя повярва на думите й и яде от забранения плод. Адам пък се изкуси от Ева, от жената. Какво трябва да направят те сега, за да се освободят от погрешката си? Жената трябва да разбере характера на змията, с други думи: жената трябва да разбере естеството на животинското начало в себе си. Щом го разбере, тя ще изправи живота си. Ако мъжът иска да изправи погрешката си, трябва да разбере естеството и характера на жената. Под животински живот разбирам първоначалния живот, който още не е диференциран, не е организиран." „Мъжът живее на северния полюс, там е неговият рай, а жената живее на южния полюс. Северният полюс представя още умствения свят, а южният полюс - астралния свят."
към текста >>

Това е мистично разглеждане на въпроса." В „Пътят на ученика" Учителят казва: „Когато се пробуди съзнанието на ученика, той трябва да работи, както е писано в първа глава на Битието.
Тъй стои въпросът. По-ясно по него не може да се говори, защото който е слаб, ще се съблазни." Учителят отнася първата глава на Битието към живота на ученика. Той казва: „Като четете първата глава на Битието, в която се говори за създаването на света, там можете да видите пътя, през който човешката душа трябва да мине. Този път е път на зазоряване, защото човек минава от тъмнина към светлина, от смърт към живот. Това е мистично разглеждане на въпроса." В „Пътят на ученика" Учителят казва: „Когато се пробуди съзнанието на ученика, той трябва да работи, както е писано в първа глава на Битието. Там се казва: В началото създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста, и тъмнина се носеше върху бездната, и Духът Божий се носеше върху водата. И рече Бог да бъде виделина, и стана виделина. И нарече Бог виделината ден, а тъмнината - нощ. И стана вечер, стана утро, ден първи." Това е работата на ученика за първия ден, когато той влезе в новия живот, когато се пробуди неговото съзнание.
към текста >>

И стана вечер, стана утро, ден първи." Това е работата на ученика за първия ден, когато той влезе в новия живот, когато се пробуди неговото съзнание.
Това е мистично разглеждане на въпроса." В „Пътят на ученика" Учителят казва: „Когато се пробуди съзнанието на ученика, той трябва да работи, както е писано в първа глава на Битието. Там се казва: В началото създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста, и тъмнина се носеше върху бездната, и Духът Божий се носеше върху водата. И рече Бог да бъде виделина, и стана виделина. И нарече Бог виделината ден, а тъмнината - нощ. И стана вечер, стана утро, ден първи." Това е работата на ученика за първия ден, когато той влезе в новия живот, когато се пробуди неговото съзнание. Така че в живота на ученика, в първия ден на неговия съзнателен живот, в първия ден на пробуждане на неговото съзнание, ще дойде онзи страшен и велик момент за ученика - безмълвието. Никаква Светлина няма да има около него и той от дълбочината на душата си, от своята опитност, той ще призове Онзи Невидим, Незнаен Бог на вечността, Създателя на всичко в света. Той ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум, с всичкото си сърце. И ще каже: Господи, искам да Те опитам. Един си Ти, Създател на всичко в света.
към текста >>

Така че в живота на ученика, в първия ден на неговия съзнателен живот, в първия ден на пробуждане на неговото съзнание, ще дойде онзи страшен и велик момент за ученика - безмълвието.
Там се казва: В началото създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста, и тъмнина се носеше върху бездната, и Духът Божий се носеше върху водата. И рече Бог да бъде виделина, и стана виделина. И нарече Бог виделината ден, а тъмнината - нощ. И стана вечер, стана утро, ден първи." Това е работата на ученика за първия ден, когато той влезе в новия живот, когато се пробуди неговото съзнание. Така че в живота на ученика, в първия ден на неговия съзнателен живот, в първия ден на пробуждане на неговото съзнание, ще дойде онзи страшен и велик момент за ученика - безмълвието. Никаква Светлина няма да има около него и той от дълбочината на душата си, от своята опитност, той ще призове Онзи Невидим, Незнаен Бог на вечността, Създателя на всичко в света. Той ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум, с всичкото си сърце. И ще каже: Господи, искам да Те опитам. Един си Ти, Създател на всичко в света. Няма друг освен Теб.
към текста >>

шест периода трябва да твори, да създава в себе си, докато дойде до пълно пробуждане на своето съзнание."
Велик и славен е пътят на ученика! В четвъртия ден са създадени Слънцето. Месечината и звездите, за да определят човешкия живот. Тогава са създадени и човешкият ум и човешкото сърце. Всеки, който стане ученик, шест деня, т.е. шест периода трябва да твори, да създава в себе си, докато дойде до пълно пробуждане на своето съзнание." „Четирите реки в рая, за които се говори в Битието, представят четири добродетели, които всеки човек трябва да има. Човек трябва да бъде: справедлив, истинолюбив, добър и любещ. Значи, човек трябва да има в себе си Правдата, Истината, Добродетелта и Любовта. Вън от тези добродетели човек нищо не може да постигне." „Змията казваше на Ева, че трябва да яде от плодовете на забраненото дърво, за да стане господар на себе си, на своите мисли и чувства.
към текста >>

Учителят се спира преди всичко върху мистичната страна на творението, на това, което става в човека, в неговото съзнание, в неговата душа в процеса на неговото развитие както исторически, така и мистически.
Погрешката на Адам пък се заключава в това. че не послуша Божия Дух в себе си. Кажат ли на някого „адамист", той трябва да знае, че му е дадена задача да освети Божия Дух в себе си. Кажат ли му "евист", той трябва да знае, че му е дадена задача да освети Името Божие в себе си." От приведените мисли на Учителя се вижда, че той повдига малко булото, което закрива тайната на творението. Учителят се спира преди всичко върху мистичната страна на творението, на това, което става в човека, в неговото съзнание, в неговата душа в процеса на неговото развитие както исторически, така и мистически. Но Учителят само загатва за нещата, без да ги обяснява напълно. Защото това са проблеми, за които още не е дошло време да бъдат разкрити на съвременното човечество, защото още не е готово. Хората още не са готови да съзерцават Истината лице в лице, защото нейната Светлина е много голяма и човешките очи и човешкото съзнание не могат да издържат на тази силна Светлина. Тази е причината, поради която както в миналото, така и днес Истината се представя забулена, като в днешно време Учителят и някои окултисти правят опит да повдигнат малко булото, което закрива реалността. Напълно се повдига булото само за Посветените, които предварително са подготвени да могат да издържат на нейните силни вибрации.
към текста >>

Хората още не са готови да съзерцават Истината лице в лице, защото нейната Светлина е много голяма и човешките очи и човешкото съзнание не могат да издържат на тази силна Светлина.
Кажат ли му "евист", той трябва да знае, че му е дадена задача да освети Името Божие в себе си." От приведените мисли на Учителя се вижда, че той повдига малко булото, което закрива тайната на творението. Учителят се спира преди всичко върху мистичната страна на творението, на това, което става в човека, в неговото съзнание, в неговата душа в процеса на неговото развитие както исторически, така и мистически. Но Учителят само загатва за нещата, без да ги обяснява напълно. Защото това са проблеми, за които още не е дошло време да бъдат разкрити на съвременното човечество, защото още не е готово. Хората още не са готови да съзерцават Истината лице в лице, защото нейната Светлина е много голяма и човешките очи и човешкото съзнание не могат да издържат на тази силна Светлина. Тази е причината, поради която както в миналото, така и днес Истината се представя забулена, като в днешно време Учителят и някои окултисти правят опит да повдигнат малко булото, което закрива реалността. Напълно се повдига булото само за Посветените, които предварително са подготвени да могат да издържат на нейните силни вибрации. В следващите глави след първата, Мойсей вече описва развитието на човечеството след неговото слизане на Земята, развитието както на човешкото тяло, така и на човешката душа, слезли в грубата материя. Целият период от времето на Каин и Авел до Ной и неговите трима синове е развитие на човешкото тяло и на човешката душа в течение на този период, който окултната наука нарича лемурийски и атлантски. Окултната наука твърди, че атлантското човечество се разврати под влияние на черните адепти и се отдаде на черната магия, която предизвика природните сили, които потопиха континентите.
към текста >>

46. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

С тези думи Йоан иска да събуди у фарисеите съзнанието за обединяването на тяхните души, за втвърдяването на душите им.
Родът Авраамов се е втвърдил като камък. Ако не дойде един Нов Принцип в живота, тогава вместо синове, Отец Авраам ще има мъртви камъни. И как от мъртвите ще излезе нещо ново? Йоан им казва: "Не мислете, че можете да се успокоявате с това, ние имаме за Отца Авраама. Казвам ви, Бог може да въздигне от тези камъни синове Аврааму". С тези думи Йоан иска да събуди у фарисеите съзнанието за обединяването на тяхните души, за втвърдяването на душите им. Те не могат да избегнат пълния завършек на земното слизане чрез илюзии. Фарисеите бяха тези, които не искаха да изпълнят прехода от времето на Отца към времето на Сина. Оставането при Принципа на Отца, обаче, означава едно вкаменяване и втвърдяване. Отцовите сили са довели до камъка, до втвърдяването на материята. Само чрез Сина от втвърдяването е произведено новото човечество.
към текста >>

В прадревни времена в човешката душа е живяло едно Космическо Съзнание, което е виждало външния свят митически.
Първичната сила на тези думи иде от това, че в образите са видими действително дълбоките Тайни на света. Свръхсетивната сила на образите предава на другите магическа сила. Кои са дърветата, на корена на които е сложена секирата? Това е мировото Дърво, което се отсича в тройна форма. Ако погледнем в макрокосмоса можем да кажем: това е Дървото на звездите. В прадревни времена в човешката душа е живяло едно Космическо Съзнание, което е виждало външния свят митически. В това древно Космическо Съзнание човекът се е чувствал като член на тялото на света, като клон на едно Дърво. Неговата душа не е била затворена в тесните граници на едно тяло и е била разлята по цялото небе. Звездите на небето висяха на клоните на това Дърво. Това дърво трябвало да бъде отсечено. Остава само пънът му.
към текста >>

В това древно Космическо Съзнание човекът се е чувствал като член на тялото на света, като клон на едно Дърво.
Свръхсетивната сила на образите предава на другите магическа сила. Кои са дърветата, на корена на които е сложена секирата? Това е мировото Дърво, което се отсича в тройна форма. Ако погледнем в макрокосмоса можем да кажем: това е Дървото на звездите. В прадревни времена в човешката душа е живяло едно Космическо Съзнание, което е виждало външния свят митически. В това древно Космическо Съзнание човекът се е чувствал като член на тялото на света, като клон на едно Дърво. Неговата душа не е била затворена в тесните граници на едно тяло и е била разлята по цялото небе. Звездите на небето висяха на клоните на това Дърво. Това дърво трябвало да бъде отсечено. Остава само пънът му. Това ни се описва във великото видение на Навуходоносор, в четвъртата глава на Данаил, от 7 до 12 стих.
към текста >>

Пънът, който остава след отсичането на старото Космично Съзнание, е човешкото мислене.
Неговата душа не е била затворена в тесните граници на едно тяло и е била разлята по цялото небе. Звездите на небето висяха на клоните на това Дърво. Това дърво трябвало да бъде отсечено. Остава само пънът му. Това ни се описва във великото видение на Навуходоносор, в четвъртата глава на Данаил, от 7 до 12 стих. Пънът, който остава след отсичането на старото Космично Съзнание, е човешкото мислене. От него ще израсте някога Новото Космично Съзнание, новото звездно Дърво. Отсичането на звездното Дърво е една мирова необходимост. То е тъждествено със слизането на човечеството на земята, без което е невъзможно никаква свобода. Пророците, последен от които е Йоан Кръстител, размахват със своите слова секирата срещу мировото Дърво. Старото Космично Съзнание трябва да отстъпи на ограниченото земно мислително съзнание.
към текста >>

От него ще израсте някога Новото Космично Съзнание, новото звездно Дърво.
Звездите на небето висяха на клоните на това Дърво. Това дърво трябвало да бъде отсечено. Остава само пънът му. Това ни се описва във великото видение на Навуходоносор, в четвъртата глава на Данаил, от 7 до 12 стих. Пънът, който остава след отсичането на старото Космично Съзнание, е човешкото мислене. От него ще израсте някога Новото Космично Съзнание, новото звездно Дърво. Отсичането на звездното Дърво е една мирова необходимост. То е тъждествено със слизането на човечеството на земята, без което е невъзможно никаква свобода. Пророците, последен от които е Йоан Кръстител, размахват със своите слова секирата срещу мировото Дърво. Старото Космично Съзнание трябва да отстъпи на ограниченото земно мислително съзнание. В 6-та глава от книгата на Исайя се описва как Исайя направо получава духовно поръчение да отсече мировото Дърво чрез своята проповед.
към текста >>

Старото Космично Съзнание трябва да отстъпи на ограниченото земно мислително съзнание.
Пънът, който остава след отсичането на старото Космично Съзнание, е човешкото мислене. От него ще израсте някога Новото Космично Съзнание, новото звездно Дърво. Отсичането на звездното Дърво е една мирова необходимост. То е тъждествено със слизането на човечеството на земята, без което е невъзможно никаква свобода. Пророците, последен от които е Йоан Кръстител, размахват със своите слова секирата срещу мировото Дърво. Старото Космично Съзнание трябва да отстъпи на ограниченото земно мислително съзнание. В 6-та глава от книгата на Исайя се описва как Исайя направо получава духовно поръчение да отсече мировото Дърво чрез своята проповед. "Затъпи сърцето на този народ и втвърди ушите му, и заслепи очите му, за да не вижда с очите си и да не чува с ушите си, нито да разбира със сърцето си, докато запустеят градовете и останат без жители и домовете без люде. Но както дъбът или липата, от които при отсичането остава още един пън, този пън ще бъде едно свято семе". Ако погледнем към микрокосмоса, към отделния човек, можем да кажем: Дървото, на което е сложена секирата, е Дървото на кръвоносната система. Докато живееше в Космичното Съзнание, в кръвта на човека е звучала космичната Хармония на звездите.
към текста >>

Докато живееше в Космичното Съзнание, в кръвта на човека е звучала космичната Хармония на звездите.
Старото Космично Съзнание трябва да отстъпи на ограниченото земно мислително съзнание. В 6-та глава от книгата на Исайя се описва как Исайя направо получава духовно поръчение да отсече мировото Дърво чрез своята проповед. "Затъпи сърцето на този народ и втвърди ушите му, и заслепи очите му, за да не вижда с очите си и да не чува с ушите си, нито да разбира със сърцето си, докато запустеят градовете и останат без жители и домовете без люде. Но както дъбът или липата, от които при отсичането остава още един пън, този пън ще бъде едно свято семе". Ако погледнем към микрокосмоса, към отделния човек, можем да кажем: Дървото, на което е сложена секирата, е Дървото на кръвоносната система. Докато живееше в Космичното Съзнание, в кръвта на човека е звучала космичната Хармония на звездите. След това Дървото беше отсечено. Пънът - това е сърцето, което сега става твърдо като камък, затъпено ("затъпи сърцето на човеците") - Исайя, 6 глава. Или животинско, вместо човешко ("човешкото сърце трябва да бъде отнето от пъна и да му се даде животинско сърце") - Данаил, 6 глава, 13 стих. Обаче от сърцето някога ще израсте новото сърце, когато то отново ще стане от плът вместо камък, човешко вместо животинско, когато във физическото сърце се пробуди етерното сърце като сетивен орган за възприятие на Духовния свят. Между макрокосмичния и микрокосмичния аспект на мировото Дърво стои един трети аспект - един исторически, човечествен аспект.
към текста >>

Или животинско, вместо човешко ("човешкото сърце трябва да бъде отнето от пъна и да му се даде животинско сърце") - Данаил, 6 глава, 13 стих.
Но както дъбът или липата, от които при отсичането остава още един пън, този пън ще бъде едно свято семе". Ако погледнем към микрокосмоса, към отделния човек, можем да кажем: Дървото, на което е сложена секирата, е Дървото на кръвоносната система. Докато живееше в Космичното Съзнание, в кръвта на човека е звучала космичната Хармония на звездите. След това Дървото беше отсечено. Пънът - това е сърцето, което сега става твърдо като камък, затъпено ("затъпи сърцето на човеците") - Исайя, 6 глава. Или животинско, вместо човешко ("човешкото сърце трябва да бъде отнето от пъна и да му се даде животинско сърце") - Данаил, 6 глава, 13 стих. Обаче от сърцето някога ще израсте новото сърце, когато то отново ще стане от плът вместо камък, човешко вместо животинско, когато във физическото сърце се пробуди етерното сърце като сетивен орган за възприятие на Духовния свят. Между макрокосмичния и микрокосмичния аспект на мировото Дърво стои един трети аспект - един исторически, човечествен аспект. Тук можем да кажем: Дървото, което бива отсечено, е родословното Дърво. Тук ние стигаме, именно, много близо до смисъла на Евангелието на Ма-тей. Думите за дърветата, на корена на които е сложена секирата, следват непосредствено след думите за Авраам, камъните и синовете.
към текста >>

Обаче от сърцето някога ще израсте новото сърце, когато то отново ще стане от плът вместо камък, човешко вместо животинско, когато във физическото сърце се пробуди етерното сърце като сетивен орган за възприятие на Духовния свят.
Ако погледнем към микрокосмоса, към отделния човек, можем да кажем: Дървото, на което е сложена секирата, е Дървото на кръвоносната система. Докато живееше в Космичното Съзнание, в кръвта на човека е звучала космичната Хармония на звездите. След това Дървото беше отсечено. Пънът - това е сърцето, което сега става твърдо като камък, затъпено ("затъпи сърцето на човеците") - Исайя, 6 глава. Или животинско, вместо човешко ("човешкото сърце трябва да бъде отнето от пъна и да му се даде животинско сърце") - Данаил, 6 глава, 13 стих. Обаче от сърцето някога ще израсте новото сърце, когато то отново ще стане от плът вместо камък, човешко вместо животинско, когато във физическото сърце се пробуди етерното сърце като сетивен орган за възприятие на Духовния свят. Между макрокосмичния и микрокосмичния аспект на мировото Дърво стои един трети аспект - един исторически, човечествен аспект. Тук можем да кажем: Дървото, което бива отсечено, е родословното Дърво. Тук ние стигаме, именно, много близо до смисъла на Евангелието на Ма-тей. Думите за дърветата, на корена на които е сложена секирата, следват непосредствено след думите за Авраам, камъните и синовете. Думите за дърветата се отнасят за размножението на рода.
към текста >>

47. 2. НОВОТО НАЧАЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Божествения свят, на възвишените Божествени същества върху човешката душа, които ще организират силите на човешката душа и ще пробудят в него ново съзнание, съзнанието на Аза.
Дотогава човешките души са били силни, вследствие на връзката си с груповата душа. Сега, в началото на новото време, когато се провежда Аза в човешката душа, човек постепенно се откъсва от груповата душа и трябва да разчита на своите собствени сили, които се развиват вътре в неговата душа. Затова се случва, че хора, които в миналите си прераждания, когато са били още във връзка с колективната душа на народа, са били силни и мощни, в едно следващо прераждане, в новите времена, се явяват като обикновени хора, защото техните вътрешни сили, техният Аз не е още укрепнал, за да изрази своята мощ и способност. За това ново начало, в течение на което ще укрепват силите на човешкия Аз под влияние на силите, които носи Христовият импулс, говори Евангелието на Марко. Това значи началото на Евангелието - начало на слизането на Духовно- Божествения свят, на възвишените Божествени същества върху човешката душа, които ще организират силите на човешката душа и ще пробудят в него ново съзнание, съзнанието на Аза. Този Божествен импулс слиза през царството на възвишените същества и навлиза в човечеството. И този нов импулс, който слиза от Божествения свят, разтърсва човешките души и най-силно разтърсва най-силните. И Евангелието на Марко ни описва именно това начало, началото на този Божествен импулс, който продължава още и ще продължава и за в бъдеще да действа, а не е само един моментен импулс. Това значи, че Евангелието продължава. Това начало е поставено със слизането на Христос на Земята и цялото развитие на човечеството е едно продължение на това начало.
към текста >>

Това показва, че неговото съзнание се е разширило, пробудило се е неговото Божествено съзнание, за да приеме Духа, Който слиза отгоре.
След това следва Кръщението, което е описано по следния начин: "И като излезе веднага от водата видя, че се разтварят Небесата и че Духът като гълъб слизаше над Него. И дойде глас от Небесата: Ти си Моят възлюбен Син. В Тебе е Моето благоволение". Това е един процес на Посвещение, при който Божественият Дух слиза и се вселява в тялото на Исуса. Той е видял, че се разтварят Небесата и над Него слиза Духът, но другите не са го видели. Това показва, че неговото съзнание се е разширило, пробудило се е неговото Божествено съзнание, за да приеме Духа, Който слиза отгоре. И Той чува глас: "Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение". После се казва: "И веднага Духът Го закара в пустинята. И беше в пустинята четиридесет дни, изкушаван от Сатаната; и беше със зверовете, и ангелите Му слугуваха". Този разказ, както и цялото Евангелие на Марко, се отличава с една дълбока художествена композиция, чрез която с няколко думи се предават велики идеи, велики образи. Изкуството на художника е с малко думи, с малко линии да даде един съвършен образ, да изрази една велика идея.
към текста >>

Тук се загатва, че човешката душа се намира между животинското и ангелското начало в човека.
От окултната наука се знае. че след грехопадението, силите па Черното братство проникват в човешката душа или по-право в астралното тяло, в което е облечена душата. И сега Христос, като слиза в човешката душа. се среща с тези сили, които се опитват да Го изкушават. Но Той е силен и мощен да се справи с тях, и по-нататък се казва: " И беше със зверовете и ангелите му служеха" .Тук пак с няколко думи е казано толкова много, което може да направи само един велик художник, един, който е проникнал дълбоко в Тайната на човешкото битие. Тук се загатва, че човешката душа се намира между животинското и ангелското начало в човека. После се казва, че Йоан е предаден на властите и Исус отива в Галилея, и започва да проповядва Божието благовестие с думите: " Времето се изпълни и Божието Царство наближи". - Какво значи времето се изпълни? - Това значи, че старото време изтече и започва новото време, новата епоха в човешкото развитие, която започва с един нов импулс, с вестта, че Царството Божие наближава. Новото време, новото начало се характеризира с наближаването на Царството Божие. А какво значи това?
към текста >>

48. 3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

То, като един зародиш на Мировия Дух, е посадено в материята и минава през процеса на "развитието, като преминава през много фази и степени на развитие на съзнанието.
3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ Хегел казва, че историята е разкриване на Мировия Дух. Когато посадим в земята едно каквото и да е семе, то първо се поляризира и пуска коренчета надолу и стъбло нагоре, постепенно израства, цъфва и завързва плод. Целият този процес представя историята на това семе. Подобно нещо представя и човечеството. То, като един зародиш на Мировия Дух, е посадено в материята и минава през процеса на "развитието, като преминава през много фази и степени на развитие на съзнанието. Крайната цел на човешкото развитие е да даде плод, в който да се изявят възможностите на зародиша. Такова нещо представя историята на отделните народи, както и на цялото човечество. Матей в началото на своето Евангелие ни разкрива историята на еврейския народ от Авраама да Исуса. В този история на еврейския народ са разкрити законите на това развитие, както и въобще законите на всяко историческо развитие, на развитието на човечеството, както и тайната на тази история, на това развитие. Матей показва, че това развитие на еврейския народ е минало през три по четиринадесет поколения, което прави четиридесет и две поколения.
към текста >>

По това време човек трябваше да се оформи като едно чисто земно същество, да прекъсне връзката си с духовните светове, с които е бил във връзка до тогава и да изработи едно чисто земно съзнание, което да получава своите въздействия от окръжаващия го материален свят.
Чрез Евангелието на Матея ние добиваме познания и чувство за Това, Което живя всред човечеството, всред човешкото развитие на Земята, чрез Исуса Христа от Палестина. Това, което Исус Христос бе като човек, това, което е, докато бе човек, всички Тайни на човешката история и на човешкото развитие, се съдържат в Евангелието на Матея." Така че, в Евангелието на Матей трябва да търсим Тайните на човешката история. Чрез разглеждането на това Евангелие ние се запознаваме със законите, по които се развива човешката история, човешкият живот, човешката съдба. За да разберем мисията на еврейския народ за общото човешко развитие, трябва да знаем характера на епохата, в която протича развитието на еврейския народ. По това време човек трябваше да се оформи като едно чисто земно същество, да прекъсне връзката си с духовните светове, с които е бил във връзка до тогава и да изработи едно чисто земно съзнание, което да получава своите въздействия от окръжаващия го материален свят. Това било епохата, когато трябвало да се развие човешкият аз и заедно с него човешкият ум, което било мисията на Петата следатлантска култура - западноевропейската. За тази цел било необходимо да се създаде един народ, който да е така устроен, че да прекъсне връзката си с духовния свят, каквато е имал до тогава и да бъде способен да обърне погледа си към окръжаващия свят - да го проучва обективно с ума си. С това се е целяло да се обособи човек като едно самостоятелно същество, което в течение на развитието да разкрие своите вътрешни възможности, които са чисто Божествени и да открие Бога в себе си.
към текста >>

Историята на един народ, както и историята на цялото човечество, е развитие на човешкото съзнание и описание на фазите, на степените, през които то минава.
Детето Исус отива в Египет, както еврейският народ и след това е върнат назад, както еврейския народ бил изведен от Египет от Мойсей. Така че, в живота на Исус имаме едно повторение на цялата съдба на древноеврейския народ, до неговото връщане от Египет в Обетованата земя. Това, което се бе разиграло в течение на много векове като външна история на еврейския народ, се повтаря сега в съдбата на Исус. Това е смисълът в голям мащаб на Тайната на човешката история въобще. Защото историята на еврейския народ е символична история на цялото човечество в развитието на бялата раса. Историята на един народ, както и историята на цялото човечество, е развитие на човешкото съзнание и описание на фазите, на степените, през които то минава. А това, което познаваме като външна политическа история, това е едно отражение на историята на развитието на човешкото съзнание. И така, както описахме в предишните страници раждането и развитието на еврейския народ - като родоначалник на логичното мислене, като история на развитието на човешкия ум, това се отнася до развитието на петата човешка раса, която достига своя връх в петата култура - западноевропейската, в течение на която се развива човешкият ум. С това развитие погледът на човека е насочен към изучаването на външния свят с неговата закономерност. Върховете на този прогрес откриват, че зад тази закономерност стои една Велика Разумност, която евреите виждали в лицето на Йехова. За да разберем правилно историята на човечеството, трябва да имаме предвид следния факт: първоначално е съществувала любовта на кръвните връзки.
към текста >>

А това, което познаваме като външна политическа история, това е едно отражение на историята на развитието на човешкото съзнание.
Така че, в живота на Исус имаме едно повторение на цялата съдба на древноеврейския народ, до неговото връщане от Египет в Обетованата земя. Това, което се бе разиграло в течение на много векове като външна история на еврейския народ, се повтаря сега в съдбата на Исус. Това е смисълът в голям мащаб на Тайната на човешката история въобще. Защото историята на еврейския народ е символична история на цялото човечество в развитието на бялата раса. Историята на един народ, както и историята на цялото човечество, е развитие на човешкото съзнание и описание на фазите, на степените, през които то минава. А това, което познаваме като външна политическа история, това е едно отражение на историята на развитието на човешкото съзнание. И така, както описахме в предишните страници раждането и развитието на еврейския народ - като родоначалник на логичното мислене, като история на развитието на човешкия ум, това се отнася до развитието на петата човешка раса, която достига своя връх в петата култура - западноевропейската, в течение на която се развива човешкият ум. С това развитие погледът на човека е насочен към изучаването на външния свят с неговата закономерност. Върховете на този прогрес откриват, че зад тази закономерност стои една Велика Разумност, която евреите виждали в лицето на Йехова. За да разберем правилно историята на човечеството, трябва да имаме предвид следния факт: първоначално е съществувала любовта на кръвните връзки. Обичали са се и са се женили хора от сродна кръв, от едно племе.
към текста >>

Защото онзи, който обича само затова, защото към това го тласкат кръвните връзки, изразява на по-висока степен това, което съществува на по-ниска степен и в животинското царство.
Азът се намирал пред този решителен момент, той трябвало да стане самостоятелен. Така цялото човечество по това време е стояло пред раждането на аза, пред едно такова раждане на аза, чрез което той е трябвало да дойде до една Любов, родена от самия него. Азът е трябвало да развие Любовта в себе си и от Любовта да развие свобода. И всъщност, само едно такова същество е истински човек. Истински човек е този, който развива един такъв аз. Защото онзи, който обича само затова, защото към това го тласкат кръвните връзки, изразява на по-висока степен това, което съществува на по-ниска степен и в животинското царство. Едва в момента, който току-що описахме, човечеството било назряло да премине към една нова форма на живота. В този момент по Земята трябвало да премине онова влияние, което прави от човека истински човек. Чрез своя напълно развит аз, човекът е венец на земното творение. Всички други живи същества имат имена, които могат да им бъдат дадени отвън. Азът има такова име, което той сам може да даде на себе си.
към текста >>

За да разберем по-добре този въпрос, нека да кажа, че до този момент в развитието на Земята са съществували три царства: минерално, растително и животинско.
Всички други живи същества имат имена, които могат да им бъдат дадени отвън. Азът има такова име, което той сам може да даде на себе си. В аза говори и се проявява Бог; в аза не говорят вече земни отношения на кръвни връзки, но в него говори Царството на Духа. Духът от Небесата говори, когато този аз е стигнал до себе си, т.е. когато е пробудил Божественото в себе си, което го прави от една страна самостоятелен, силен и мощен, а от друга страна го свързва с всички същества връзката на духовната Любов, която се ражда свободно в него по подтик на Духа, който живее в него. За да разберем по-добре този въпрос, нека да кажа, че до този момент в развитието на Земята са съществували три царства: минерално, растително и животинско. Редом с тях съществувало още едно царство, което наистина се е издигнало над тези трите, но което още не е стигнало до своето съвършенство, което не е било приело още в себе си напълно своята свръхземна същност. Това царство се състои в това, че в един аз, в една душа може да бъде приет духовният свят, Царството Небесно, нещо, което никое друго същество по Земята не може да направи. Това царство на езика на Библията се нарича Царство Небесно или Царство Божие. А в смисъла, в който тук говорим, това Царство Небесно не е нищо друго, освен перифраза на израза човешко царство - царство, чрез което се проявява или въплътява Небето чрез аза, който живее в човека. Във времената, когато азът не е бил още пробуден в човека, той не е бил истински човек, а същество на път да стане човек.
към текста >>

49. I. ОБЩО ЗА ХАРАКТЕРА НА АПОКАЛИПСИСА - Влад Пашов (1902- 1974)

В онова отдалечено време човек е принадлежал на една групова душа, в която е съществувало и цялото животинско царство и цялата животинска природа, която човек е оставил назад.
Черният кон съответства на това състояние на душата, когато тя е потънала дълбоко във физическия свят, когато тя е, така да се каже, омотана в материята. А бледият кон, което е крив превод и всъщност е блестящо-зелен кон, представя една узряла душа, която добива власт над тялото. Светлозеленият цвят в случая се явява като сила, която работи отвътре навън и дава външен израз на живота на душата. Образът на четирите животни, които са дадени и от пророк Езекиил, които се намират отразени и в египетския Сфинкс, представят един от първите еволюционни стадии на човечеството. В далечното минало човек не е притежавал това, което се нарича индивидуална душа. В онова отдалечено време човек е принадлежал на една групова душа, в която е съществувало и цялото животинско царство и цялата животинска природа, която човек е оставил назад. От груповата душа постепенно се развива индивидуалната душа на човека. Човешките групови души в астралния свят се свеждат към четири основни типа: Лъв, Телец, Орел и онази форма, която като групова душа се доближава до индивидуалната душа на съвременния човек, която се нарича Човек. Тук пак трябва да припомня, че всеки образ или картина, които ни представят Апокалипсисът или Евангелието, или който и да е езотеричен документ, има няколко значения. Има едно мистично значение, което се отнася до индивидуалното развитие на душата; има историческо значение, което се отнася до историческото развитие на човечеството, и най-после, има едно космическо значение, което се отнася до проявлението на Космоса като цяло. А също така трябва да отбележа, че понеже развитието върви циклически, то известни символи, които се отнасят до известно събитие, което е станало или има да стане, тези символи могат да се отнасят към различни моменти на историческото, мистичното или космичното развитие.
към текста >>

Това ни показва, че съдържанието на Апокалипсиса е резултат на едно върховно състояние на съзнанието, състояние, достигнато чрез разцъфтяване на творческите способности на душата, т.е.
- Това е проникване с ясновидски поглед в бъдещето. Самата дума откровение на български показва нещо, което е скрито и се открива пред погледа на ясновидеца. И в 10-ти стих на първа глава Йоан казва: "В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше:... " И след това описва какво е видял: "И обърнах се да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях 7 златни светилника; и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс;" /1;12-13/ и продължава описанието. Значи, Йоан е чул Словото да му говори и е видял образа, който му говори и гой чрез вътрешна интуиция разбира това, което му се говори. Това ясно показва, че Йоан не описва физически явления, а духовни процеси и явления, като си служи със земни понятия и образи. Това ни показва, че съдържанието на Апокалипсиса е резултат на едно върховно състояние на съзнанието, състояние, достигнато чрез разцъфтяване на творческите способности на душата, т.е. чрез Посвещение. Това, което не може да се види и чуе с физическите сетива, е било разкрито под формата, която Християнството можеше да донесе на Земята, т.е. чрез тайните откровения на Св. Йоан. Така че, Апокалипсисът на Св. Йоан ни описва едно Християнско посвещение.
към текста >>

И затова, неговото съзнание, неговите възприятия, неговите преживявания са коренно различни от тези на обикновения човек.
Така че, Апокалипсисът на Св. Йоан ни описва едно Християнско посвещение. Посвещението е процес на развиване латентните сили и способности, дремещи във всяка човешка душа. Посветеният е коренно променено същество. Разликата между него и обикновения човек е такава, каквато е разликата между гъсеницата и пеперудата, която излиза от нея. И затова, неговото съзнание, неговите възприятия, неговите преживявания са коренно различни от тези на обикновения човек. Защото на обикновения човек астрално-то тяло не е способно за възприятия в духовния свят, понеже няма съответни органи. При окултното обучение и развитие тези органи постепенно се развиват у ученика и той става способен да възприема духовния свят, както със физическите си сетива възприема физическия свят. Първата стъпка към Посвещение в съвременната епоха се заключава в събуждането в душата на сили, способни да действат върху астралното тяло, когато то през нощта се освободи от етерното и физическото тела. Първата стъпка към Посвещението се състои в произвеждане върху човека през време на будното му състояние една дейност, ефекта от която би могъл да продължи и през нощта след отделянето на астралното тяло от физическото. Това, което се нарича медитация, размишление, концентрация, това са все дейности на душата, чийто ефект продължава в астралното тяло през време на съня на физическото тяло.
към текста >>

50. XIII. ТРИТЕ ЗВЯРА -АГНЕТО И НЕГОВИТЕ ИЗБРАНИЦИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато човек е слязъл окончателно на физическото поле, той победил и задминал животинския тип, който потънал дълбоко в подсъзнанието.
Ние видяхме, че само най-напредналите от човеците, които са приели Христовия импулс, ще преминат в новата Земя, защото са одухотворили своите тела. Тези, които са закоравели в материята, не са приели Христовия импулс, ще бъдат отхвърлени и, както видяхме, ще образуват една вторична планета, направена от твърда и груба материя. Казах по-рано, че човек, преди да добие индивидуална душа, е минал през груповата душа, която се представя под четири групи: Лъв, Телец, Орел и Човек. Когато човек добива индивидуална душа и се въплътява във физическо тяло, тези четири групови души се включват в образуването на неговото физическо тяло. Те са били, така да се каже, притиснати и включени в човешката форма, като са били направени от гъвкава субстанция. Когато човек е слязъл окончателно на физическото поле, той победил и задминал животинския тип, който потънал дълбоко в подсъзнанието. А когато човек заспи или изпадне в безсъзнание, ако такъв човек бъде наблюдаван от ясновидец, гой ще може да види животинското начало че изплува от подсъзнанието. В течение на първите четири атлантски културни епохи, човек е принадлежал още напълно към груповите души. И всяка една от тези четири подраси или културни епохи, е съответствала на една от тези животински форми на груповите души. През време на Петата подраса тези четири форми се включват в човешката форма и, като сили, потъват в подсъзнанието, след което тези типове форми изчезват. В днешната епоха, когато човеците все повече се проникват от Принципа на Христа, човешката природа по начало може да доминира над животинското начало.
към текста >>

А когато човек заспи или изпадне в безсъзнание, ако такъв човек бъде наблюдаван от ясновидец, гой ще може да види животинското начало че изплува от подсъзнанието.
Тези, които са закоравели в материята, не са приели Христовия импулс, ще бъдат отхвърлени и, както видяхме, ще образуват една вторична планета, направена от твърда и груба материя. Казах по-рано, че човек, преди да добие индивидуална душа, е минал през груповата душа, която се представя под четири групи: Лъв, Телец, Орел и Човек. Когато човек добива индивидуална душа и се въплътява във физическо тяло, тези четири групови души се включват в образуването на неговото физическо тяло. Те са били, така да се каже, притиснати и включени в човешката форма, като са били направени от гъвкава субстанция. Когато човек е слязъл окончателно на физическото поле, той победил и задминал животинския тип, който потънал дълбоко в подсъзнанието. А когато човек заспи или изпадне в безсъзнание, ако такъв човек бъде наблюдаван от ясновидец, гой ще може да види животинското начало че изплува от подсъзнанието. В течение на първите четири атлантски културни епохи, човек е принадлежал още напълно към груповите души. И всяка една от тези четири подраси или културни епохи, е съответствала на една от тези животински форми на груповите души. През време на Петата подраса тези четири форми се включват в човешката форма и, като сили, потъват в подсъзнанието, след което тези типове форми изчезват. В днешната епоха, когато човеците все повече се проникват от Принципа на Христа, човешката природа по начало може да доминира над животинското начало. Който е приел в себе си Христовия импулс, той е победил тези животински форми.
към текста >>

През време на Петата подраса тези четири форми се включват в човешката форма и, като сили, потъват в подсъзнанието, след което тези типове форми изчезват.
Те са били, така да се каже, притиснати и включени в човешката форма, като са били направени от гъвкава субстанция. Когато човек е слязъл окончателно на физическото поле, той победил и задминал животинския тип, който потънал дълбоко в подсъзнанието. А когато човек заспи или изпадне в безсъзнание, ако такъв човек бъде наблюдаван от ясновидец, гой ще може да види животинското начало че изплува от подсъзнанието. В течение на първите четири атлантски културни епохи, човек е принадлежал още напълно към груповите души. И всяка една от тези четири подраси или културни епохи, е съответствала на една от тези животински форми на груповите души. През време на Петата подраса тези четири форми се включват в човешката форма и, като сили, потъват в подсъзнанието, след което тези типове форми изчезват. В днешната епоха, когато човеците все повече се проникват от Принципа на Христа, човешката природа по начало може да доминира над животинското начало. Който е приел в себе си Христовия импулс, той е победил тези животински форми. Но тези четири глави на животни са латентни в подсъзнанието и се появяват отново, щом им се отдаде възможност. Три други глави се присъединяват към тях, съответстващи на последните три атлантски раси, когато човек едва е започнал да става човек, но все още е бил животно. Ако човешката душа не работи за елиминирането им, тези три последни типа ще продължават да съществуват.
към текста >>

В днешната епоха, когато човеците все повече се проникват от Принципа на Христа, човешката природа по начало може да доминира над животинското начало.
Когато човек е слязъл окончателно на физическото поле, той победил и задминал животинския тип, който потънал дълбоко в подсъзнанието. А когато човек заспи или изпадне в безсъзнание, ако такъв човек бъде наблюдаван от ясновидец, гой ще може да види животинското начало че изплува от подсъзнанието. В течение на първите четири атлантски културни епохи, човек е принадлежал още напълно към груповите души. И всяка една от тези четири подраси или културни епохи, е съответствала на една от тези животински форми на груповите души. През време на Петата подраса тези четири форми се включват в човешката форма и, като сили, потъват в подсъзнанието, след което тези типове форми изчезват. В днешната епоха, когато човеците все повече се проникват от Принципа на Христа, човешката природа по начало може да доминира над животинското начало. Който е приел в себе си Христовия импулс, той е победил тези животински форми. Но тези четири глави на животни са латентни в подсъзнанието и се появяват отново, щом им се отдаде възможност. Три други глави се присъединяват към тях, съответстващи на последните три атлантски раси, когато човек едва е започнал да става човек, но все още е бил животно. Ако човешката душа не работи за елиминирането им, тези три последни типа ще продължават да съществуват. Жената, облечена в Слънце, стъпила върху Луната, е символ на новото човечество върху трансформираната планета, когато човечеството ще бъде напълно под влияние на Слънчевите сили и ще е победило Земно-лунните сили, които са свързани с животинската природа.
към текста >>

Но тези четири глави на животни са латентни в подсъзнанието и се появяват отново, щом им се отдаде възможност.
В течение на първите четири атлантски културни епохи, човек е принадлежал още напълно към груповите души. И всяка една от тези четири подраси или културни епохи, е съответствала на една от тези животински форми на груповите души. През време на Петата подраса тези четири форми се включват в човешката форма и, като сили, потъват в подсъзнанието, след което тези типове форми изчезват. В днешната епоха, когато човеците все повече се проникват от Принципа на Христа, човешката природа по начало може да доминира над животинското начало. Който е приел в себе си Христовия импулс, той е победил тези животински форми. Но тези четири глави на животни са латентни в подсъзнанието и се появяват отново, щом им се отдаде възможност. Три други глави се присъединяват към тях, съответстващи на последните три атлантски раси, когато човек едва е започнал да става човек, но все още е бил животно. Ако човешката душа не работи за елиминирането им, тези три последни типа ще продължават да съществуват. Жената, облечена в Слънце, стъпила върху Луната, е символ на новото човечество върху трансформираната планета, когато човечеството ще бъде напълно под влияние на Слънчевите сили и ще е победило Земно-лунните сили, които са свързани с животинската природа. Че е бременна, това показва, че тя ще роди новия човек, който ще съгради Божия Храм в себе си и в когото Бог ще живее. В това време Земята ще се е съединила със Слънцето.
към текста >>

Животинските сили, които живееха в груповата душа, и които останаха да съществуват дълбоко в човешкото подсъзнание, в процеса на еволюцията трябва да бъдат трансформирани под влияние на Христовия импулс.
В това време Земята ще се е съединила със Слънцето. А Змеят със 7-те глави и 10 рога представя всичко онова отпадъчно, което няма сила в себе си да трансформира грубата материя и да я превърне в астрална субстанция. И това отпадъчно, което не е способно да върви напред, ще иска да унищожи това, което е приело импулса на Любовта, и се е издигнало нагоре във висшите сфери. И всичко това отпадъчно ще се съедини и ще отпадне от Земята, която ще се е съединила със Слънцето, и ще образува една отпадъчна планета, на която ще живеят тези отпаднали хора. Змеят със 7-те глави и 10-те рога излиза от морето, символ на астралния свят. Животинските сили, които живееха в груповата душа, и които останаха да съществуват дълбоко в човешкото подсъзнание, в процеса на еволюцията трябва да бъдат трансформирани под влияние на Христовия импулс. Онези, които са успели да направят това, са символизирани с Жената, облечена в Слънцето и с Луната под краката — Луната е символ на тези низши животински сили. А които не са приели Христовия импулс, те не са имали в себе си сила да трансформират тези низши сили и те остават под влияние на Лунно-земните сили. Те са представени под формата на Змея със 7-те глави и 10-те рога. Естествено се явява въпросът какво представят тези 7 глави и 10 рога? Видяхме, че в течение на Атлантската раса постепенно се е формирало човешкото тяло под влияние на животинските групови души.
към текста >>

През време на Петата културна епоха тези четири животински форми постепенно отстъпват на човешката форма, но силите, които са ги породили, остават да действат в човешкото подсъзнание.
В течение на това развитие постепенно са се създали 7 раси човешки същества в течение на 7-те културни епохи на Атлантида. През първите четири културни епохи човешкото същество е принадлежало изцяло още към груповата душа. През Петата епоха е дошъл първият импулс за пробуждането на индивидуалната душа. Така през първите четири епохи на Атлантида човек е преминат развитието си под влиянието на груповите души, които са носили в себе си животинските сили и които са построили човешкото тяло. Всяка една от тези четири първи раси на Атлантида е съответствала на един тип животинска форма, съответстваща на груповата душа, която се е проявила. През време на Петата културна епоха тези четири животински форми постепенно отстъпват на човешката форма, но силите, които са ги породили, остават да действат в човешкото подсъзнание. Когато човек не е приел Христовия импулс и не е заживял с него, гези сили, символизирани от четирите глави на груповите души, отново се надигат и завладяват човека. В последните три епохи на Атлантида човек също се е намирал под силното влияние на животинските сили - това са другите три глави, за да се допълнят до седем. И когато едно човешко същество не може да трансформира животинските сили, в онази далечна епоха, когато Земята ще се трансформира и ще се превърне в астрално небесно тяло, тези сили ще изпъкнат пак под животинска форма и то не вече под четири животински форми, но под една животинска форма със 7 глави. Така че, на новата Земя, у онези хора, които не са приели Христовия импулс, ще изпъкнат 7-те глави на животинските типове в едно единствено същество - Змея със 7-те глави, който е въплъщение на всички животински сили, през които е минало човешкото развитие. Някога тези животински форми, тези животински глави, се появиха из физическото море, а сега, след трансформирането на Земята, се появяват от астралното море под формата на чудовище - Змея със 7-те глави.
към текста >>

След завършването на Четвъртата културна епоха става разделянето на половете и през следващите три Атлантски културни епохи, когато се пробужда индивидуалната душа, индивидуалното съзнание в човешкото същество, се извършва едно двойно развиване във физическото тяло.
И така, атлантскияг човек в края на Четвъртата културна епоха, гледан в етерния свят, е представлявал едно животно с четири глави - четирите групови души и четири рога - които са четирите органи и системи, кондензирани от етерното тяло. Така постепенно се развива физическото тяло на човека от етерното. И в края на четвъртата епоха на Атлантида човек е бил едно същество с четири глави - четирите групови души, и четири рога - четирите основни системи в човешкото тяло. За да бъде разбрана тази Тайна е нужна Мъдрост. Затова авторът на Апокалипсиса казва: За да бъде разбулена тази Тайна на Звяра със 7-те глави и 10-терога, е нужна Мъдрост. След завършването на Четвъртата културна епоха става разделянето на половете и през следващите три Атлантски културни епохи, когато се пробужда индивидуалната душа, индивидуалното съзнание в човешкото същество, се извършва едно двойно развиване във физическото тяло. През всяка епоха, когато се образува една нова глава на груповата душа, се образува един двоен физически елемент: мъжки и женски. Четирите глави на груповите души, както и новообразуваните в последните три атлантски епохи, са невидими, защото развиващата се човешка форма ги абсорбира, поглъща, но те съществуват в етерния свят. Така че, по времето, когато идва Потопът, потъването на Атлантида, човек е имал 7 глави на груповите души, които са видими в етерното тяло, но три от тях, а именно тези, които са се появили последни, имат двойно физическо проявление, по причина на разделянето на половете на мъжки и женски. По този начин груповата душа в своята цялост има 7 глави и 10 рога, които отсега нататък са включени във физическото човешко устройство. Силите, които образуват 7-те глави и 10-те рога, се намират в човешкото подсъзнание и днес.
към текста >>

Силите, които образуват 7-те глави и 10-те рога, се намират в човешкото подсъзнание и днес.
След завършването на Четвъртата културна епоха става разделянето на половете и през следващите три Атлантски културни епохи, когато се пробужда индивидуалната душа, индивидуалното съзнание в човешкото същество, се извършва едно двойно развиване във физическото тяло. През всяка епоха, когато се образува една нова глава на груповата душа, се образува един двоен физически елемент: мъжки и женски. Четирите глави на груповите души, както и новообразуваните в последните три атлантски епохи, са невидими, защото развиващата се човешка форма ги абсорбира, поглъща, но те съществуват в етерния свят. Така че, по времето, когато идва Потопът, потъването на Атлантида, човек е имал 7 глави на груповите души, които са видими в етерното тяло, но три от тях, а именно тези, които са се появили последни, имат двойно физическо проявление, по причина на разделянето на половете на мъжки и женски. По този начин груповата душа в своята цялост има 7 глави и 10 рога, които отсега нататък са включени във физическото човешко устройство. Силите, които образуват 7-те глави и 10-те рога, се намират в човешкото подсъзнание и днес. И когато човек умира, един ясновидец може да види в неговото астрално тяло природата на 7-те глави и 10-те рога. Те са останали в него като една сгъстена зародишна сила. И човек, под влияние на Христовия импулс на Любовта, трябва да трансформира тези сили, трябва да трансформира своето устройство, за да изчезнат тези глави и тези рога. Така че, в края на Четвъртата атлантска подраса човешкото същество е четириного, съобразно с четирите групови души и са се формирали четирите зони на втвърдяване на неговото физическо тяло, които втвърдявания са четирите рога или части на физическото тяло, родени от кондензация на етерното тяло. Рогът е едно мазолесто втвърдяване.
към текста >>

51. 5. МРАЧНИЯТ СПЪТНИК - Влад Пашов (1902- 1974)

както те се проявяват в човека, в когото нравственото съзнание съвършено отсъства.
Но както често се случва, че непосредствено преди разсъмване става най-тъмно, така и сега на зазоряването на световния ден над нас са надвиснали най-гъстите облаци. Но верният и решителен търсител на Истината сам за себе си ще бъде способен да реши този страшен проблем за Доброто и Злото, за светлината и сянката. Но понеже сме уверени в окончателната победа на реда и равновесието над хаоса и злите сили, ние твърдо ще издържим борбата и окръжаващите ни легиони, със злите влияния, и ще се постараем да съсредоточим всичкото си внимание на самата орбита и да разгледаме относителната и отговорност, налагана на всяка душа, търсеща светлината и безсмъртието. Най-първо тази орбита притежава съвършена организация, свойствена само ней. Управлява се от строго определени закони, природата на които лесно може да се узнае, като се наблюдават безсмислените инстинкти на животинската природа. както те се проявяват в човека, в когото нравственото съзнание съвършено отсъства. В тази сфера живея многочис-лени раси духовни същества. Много от тях притежават най-висша форма на ум и хитрост, каквито само животинският свят е способен да има. Тези същества, които не са нито елементали. нито елетари, причиняват голяма част от страданията и нещастията, които бичуват човечеството. Това са окултните агенти на онова могъщо Братство на духовния свят, което има своето изражение и своето външно съответствие в братството, известно на Земята под името Черни маги.
към текста >>

Там се говори за Учителите на магията на Мрачния сателит, когато те държат съвет да създадат илюзии в съзнанието на човека и съчинението казва:
Когато това страшно чудовище (егоизмът), което всеки, който търси окултната истина, е длъжен да задуши в себе си, когато този Голиат на душата е поразен смъртно от белите гладки камъчета на духа, хвърлени от волята на нео-фита, тогава великото изпитание е преодоляно, венецът на безсмъртието е придобит. "На победителя принадлежи придобивката". Ние казахме, че от Мрачния сателит произхожда духът на лъжата, кражбата и убийството. Това е било добре известно на посветените в херметическата школа от всички времена. Ние наричаме тази идея твърде ясно изразена на мистичния език на древните, както това се доказва от следващата бележка в едно магическо съчинение на Хермес Тримогъщи считано за изгубено. Там се говори за Учителите на магията на Мрачния сателит, когато те държат съвет да създадат илюзии в съзнанието на човека и съчинението казва: "Те са извиквали из дълбочините на мрачната бездна форми за да въплътят в тях злите си желания". "Като последица, тя се явява из царството на мъртвите в своята магическа премяна". "Когато тя преминавала през Земята, красивите цветя са увяхвали от нейните отровни, огнени дихания". И наистина, този отровен огън на егоистичното себелюбие така пълно прониква целия свят, че красивите цветя на самоотвержеността съвършено увяхват. Начинът, чрез който тези магнетични енергии се проектират из сателита на Земята са съвършено извратени.
към текста >>

Това е падане от полето на човечеството на животинското поле, гдето съзнателното съществуване може да бъде продължено неопределено време с помощта на Черната магия.
Тук естествено ще се постави въпросът: Каква е пък личната изгода или егоистичната, които привличат обитателите на мрачната орбита да разпространяват тези заблуждения? Отговорът не е твърде прост. Това им доставя средство да продължат съществуването си. Докато са на Земята и им дава приток на живот в бъдещия свят, както ще видим това от херметическите закони на смъртта, които след малко ще изложим. Според тези закони смъртта не е това, което е известно като физическо разложение, но се явява като невъзможност да се поляризират атомите, съставящи душата, а следователно и да реализират безсмъртието. Това е падане от полето на човечеството на животинското поле, гдето съзнателното съществуване може да бъде продължено неопределено време с помощта на Черната магия.
към текста >>

52. 14. Трите свята, 5 март 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук спада животинското царство - тук се чувстват нещата без да могат да се обяснят.
В него няма никакво чувство и мисъл. Като образ на физическия свят може да ни послужи часовникът, в който няма мисъл и чувство, но той точно и правилно определя времето. В него има само прости движения. Но той е построен и нагласен от една разумност извън него. Във втория свят, душевния, света на чувствата имаме не само движение, но в това движение има вече и чувство, но още няма мисъл. Тук спада животинското царство - тук се чувстват нещата без да могат да се обяснят. Имаме след това и трети свят, умствения или Божествения, в който имаме движение, чувство и мисъл. Три качества има той. Физическият свят има едно качество - движение; душевният - две качества, движение и чувство; а умственият има три качества движение, чувство и мисъл. Това е едно просто и ясно определение. Тези три свята взаимно се проникват и се проявяват едновременно в строежа на формите.
към текста >>

Светът е в прогресивно състояние и с изменението на нашето съзнание се изменя и външната природа.
Само при това схващане на живота ще добием правилни понятия за света и ще го схванем в неговата целокупност и непреривност. Тогаз ще разберем що значи „онзи" и „този" свят. Онзи свят за пилето в яйцето е извън черупката, но и самото яйце с пилето живее в онзи свят. И хората сега живеят в „онзи" свят. Когато говорим за онзи свят, разбираме разумния свят, света на разумните отношения. Светът е в прогресивно състояние и с изменението на нашето съзнание се изменя и външната природа. За в бъдеще ще имаме по-благоприятни условия за живота. И ако имаме знания, още сега можем да изменим и подобрим условията на нашия живот. Преди всичко човек трябва да знае за какво е роден. Човек се ражда в света с определен план за живота, ражда се с един занаят, не механически предопределени от някаква фаталност, но детерминирани напълно от динамичните сили и способности на човека. И ако човек попадне на този занаят, за който е определен, условията на живота му ще бъдат благоприятни.
към текста >>

53. 2. При какви условия е възможно всичко в живота, 4 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Невъзможните неща спадат към областта на вечно-малкото в света, а това са величини, с които човек не може да оперира, защото преди всичко не може да ги схване със съзнанието си и не може да има никаква представа и понятие за тях.
ПРИ КАКВИ УСЛОВИЯ Е ВЪЗМОЖНО ВСИЧКО В ЖИВОТА Възможните неща, това са реалностите, с които трябва да оперираме, а невъзможните неща, това са отрицателните неща. И всички нещастия и противоречия в живота произлизат от това, че хората влизат в областта на невъзможното. За да се избавят от нещастията, те трябва да влязат в областта на възможното. Невъзможните неща спадат към областта на вечно-малкото в света, а това са величини, с които човек не може да оперира, защото преди всичко не може да ги схване със съзнанието си и не може да има никаква представа и понятие за тях. Неговите сетива не са тъй добре развити, за да могат да оперират с вечно-малкото. В процеса на своето развитие човек постепенно трябва да развива своето зрение. Но за да не се спъне в процеса на това развитие, той трябва да знае на къде трябва да бъде нормално отправен неговият поглед. Защото в природата функционират два вида сили - сили с възходящо направление и сили с низходящо направление. В погледа има една хоризонтална линия - когато човек гледа
към текста >>

И сега човек по необходимост носи животинското естество в себе си, но същевременно носи и своето човешко естество.
Животните, с чреизмерното си наблюдение към земята, т. е. с поглед отправен под тази хоризонтална плоскост, изгубиха благоприятните условия на своето развитие, изгубиха възхода на своята еволюция и сега са в един застой. И не се знае след колко милиона години ще дойде пак възход. Те излязоха от областта на възможното и влязоха в областта на невъзможното. Понеже в развитието на биологичните форми, човекът се явява последен на земята, но се явява като най-съвършена форма, най-приспособен за проводник на Божествения разум, то, за да бъде полезен на животните като по-низши същества, Бог е взел от естеството на животните и го е вложил в човешкото естество. И сега човек по необходимост носи животинското естество в себе си, но същевременно носи и своето човешко естество. Човешкото естество го подтиква да се стреми нагоре, към Бога, към благото на всички същества, а животинските сили, които действат в него, го карат да мисли само за себе си. Но човек знае, че когато започне да мисли като животните, и той ще стане като тях и тогаз ще изгуби всички възможности в живота си за милиони години. Но за човека, който върви във възходящия път на живота, всичко е възможно. Според божествените закони, които са вложени в природата и човека, за да прогресира човек и да влезе в закона на възможностите, т. е. да има придобивки и печалби в живота, трябва сам да направи нещо, трябва да даде нещо от себе си.
към текста >>

А само за себе си мисли онзи човек, в когото преобладава животинското естество и чувствата, свързани с него.
Ако помогнете на другите, които имат нужда, с това ще помогнете и на себе си. Така че, всичко е възможно, когато постъпваме по божественому. Когато човек не мисли за себе си, за своето благо, а мисли за благото на другите, той всякога постъпва по божественому. А когато мисли само за себе си, той върши престъпление и се спъва в пътя си. Когато човек мисли само за себе си, се раждат всички престъпления и се явяват невъзможностите в живота - мъчнотиите и противоречията. А само за себе си мисли онзи човек, в когото преобладава животинското естество и чувствата, свързани с него. И затова, още от дълбока древност, Учителите на човечеството са дали ред методи за възпитание и облагородяване на чувствата и превъзмогване на животинското естество. И религията е един от тези методи за облагородяване на човешките чувства. Във всички религии, под различни форми, се съдържа следният принцип: съществува една вечна Любов, която обгръща всичко; съществува една вечна Мъдрост, едно вечно Знание, което ръководи и направлява всичко и съществува една вечна Истина, която включва свободата на всички същества, според степента на тяхното развитие. Но сегашните религиозни хора, които са изгубили това дълбоко разбиране за религията, считат, че е достатъчно само да вярват в Бога. Но вярата е само път към Бога.
към текста >>

И затова, още от дълбока древност, Учителите на човечеството са дали ред методи за възпитание и облагородяване на чувствата и превъзмогване на животинското естество.
Така че, всичко е възможно, когато постъпваме по божественому. Когато човек не мисли за себе си, за своето благо, а мисли за благото на другите, той всякога постъпва по божественому. А когато мисли само за себе си, той върши престъпление и се спъва в пътя си. Когато човек мисли само за себе си, се раждат всички престъпления и се явяват невъзможностите в живота - мъчнотиите и противоречията. А само за себе си мисли онзи човек, в когото преобладава животинското естество и чувствата, свързани с него. И затова, още от дълбока древност, Учителите на човечеството са дали ред методи за възпитание и облагородяване на чувствата и превъзмогване на животинското естество. И религията е един от тези методи за облагородяване на човешките чувства. Във всички религии, под различни форми, се съдържа следният принцип: съществува една вечна Любов, която обгръща всичко; съществува една вечна Мъдрост, едно вечно Знание, което ръководи и направлява всичко и съществува една вечна Истина, която включва свободата на всички същества, според степента на тяхното развитие. Но сегашните религиозни хора, които са изгубили това дълбоко разбиране за религията, считат, че е достатъчно само да вярват в Бога. Но вярата е само път към Бога. А само да знаеш пътя, а да не вървиш в него, нищо не те ползва.
към текста >>

В човека са преплетени три естества: животинското, човешкото и Божественото.
Тогава всичко ще бъде възможно за вас. Ще кажете: Може ли Христос да живее в мен? - Може. Вие питате: Къде е Христос? - Христос е там където си и ти. В човека са преплетени три естества: животинското, човешкото и Божественото. Христос е Божественият принцип у нас. Когато човек проявява животинското естество той казва: Нали съм свободен? Други са принципите на свободата. Ако човек постъпва несправедливо спрямо хората, той не е свободен. Ако моята мисъл произвежда в мен безпокойство, аз не съм свободен.
към текста >>

Когато човек проявява животинското естество той казва: Нали съм свободен?
- Може. Вие питате: Къде е Христос? - Христос е там където си и ти. В човека са преплетени три естества: животинското, човешкото и Божественото. Христос е Божественият принцип у нас. Когато човек проявява животинското естество той казва: Нали съм свободен? Други са принципите на свободата. Ако човек постъпва несправедливо спрямо хората, той не е свободен. Ако моята мисъл произвежда в мен безпокойство, аз не съм свободен. Ако болести ме поразяват, аз не съм свободен. На свободния човек трябва да бъдат свободни и сърцето, и ума, и волята.
към текста >>

Под думата животинска любов разбираме животинското разбиране и проявление на любовта.
И от свободата, която има в дома. Същият принцип е верен и за обществото и човечеството. Любовта не може да бъде нито религиозна, нито светска. Любовта не може да се дели. Тя не може да бъде животинска, човешка и Божествена. Под думата животинска любов разбираме животинското разбиране и проявление на любовта. Така че, въпрос може да става за разбиранията на любовта, но любовта сама по себе си си остава една и съща. Любовта при всички условия остава една и съща. Тя и неизменна. Тя има еднакви отношения и към грешните, и към праведните. Любовта иска да подобри живота на всички същества.
към текста >>

Той започва в утробата на майка си като едно микроскопично същество и в деветте месеца минава през всички форми на животинското царство и след като се роди, ще расте и ще се измени.
Тя и неизменна. Тя има еднакви отношения и към грешните, и към праведните. Любовта иска да подобри живота на всички същества. Не да не изменят своята форма, но да подобрят своите възможности за ползване от Божиите блага. Защото човек трябва да измени своята форма. Той започва в утробата на майка си като едно микроскопично същество и в деветте месеца минава през всички форми на животинското царство и след като се роди, ще расте и ще се измени. Всичко е възможно, но трябва да имаме методи за това. Сега навсякъде има желание народите да се повдигнат; всички държави са се обособили и са затворили границите си и всеки разглежда живота от свое гледище. Икономически разглеждат въпроса. Всички народи сега се оформят като органи на един по-голям организъм. И когато един ден хората дойдат до споразумение, светът ще се оправи.
към текста >>

И в следствие на тази немарливост по отношение на своите постъпки, хората са останали назад в своето съзнание.
Онези, които имат повърхностни и книжни познания по окултната наука, ще кажат, че това било карма и че било за добро. Съгласен съм. Аз знам, че във великия Божествен план и злото се превръща в добро, но това е вече от съвсем друго гледище - това е по отношение на Бога, но по отношение на нас не е така. Хората каквото вършат, трябва преди всичко да се питат право ли е това, което вършат или не. За всяка постъпка човек трябва да държи сметка и да се пита правилна ли е или не защото всяка постъпка според характера си, ще му донесе като последствие или добро, или зло. И в следствие на тази немарливост по отношение на своите постъпки, хората са останали назад в своето съзнание. Те искат да подобрят живота си, но по този начин, по който сега вървят, не могат да го подобрят. Аз не говоря за съвременния строй, който сам по себе си вече се разрушава; не, аз говоря, че когато ще се строи една къща, трябва да се строи по всичките правила на строенето - да се строи тъй, че да не се разваля. Когато се организира една държава или един народ, трябва да се започне от младото поколение. Трябва да се намерят всички онези методи, по които да се възпитава това поколение. Ще кажете - да се възпитава в бащината религия.
към текста >>

54. 6. Пътят на човешкия възход, 30 март 1935г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато нашето съзнание се пробуди и схванем и разберем цялата обстановка, в която живеем, когато започнем да използваме условията разумно, животът ни ще добие друг облик.
Само него считаме за знание, защото само то ще ни ползва. Сега, понеже хората не обичат да учат, искат да имат богат баща, който да им остави голямо наследство, за да могат да живеят охолно, без да мислят, без да се учат. Но земята е едно учебно заведение и първата задача на човека е да се учи да мисли и да разбира законите на живота, да проучва всички условия и възможности, за да избегне ненужните страдания. И ако вие страдате, то е от вашето неразбиране на условията, при които живеете. На вас ви липсва знание за силите, елементите и законите, които обуславят проявата на вашия живот, затова си създавате ненужни страдания. Когато нашето съзнание се пробуди и схванем и разберем цялата обстановка, в която живеем, когато започнем да използваме условията разумно, животът ни ще добие друг облик. После, когато става въпрос за знание и опитност, на нас не ни трябва една опитност, която не можем да използваме. Ние не трябва да бъдем само пътници, да обходим едно място и да го видим, но трябва да се ползваме от това място. Живота трябва да се разбира и да се ползваме от неговите блага. А сега хората като не разбират условията, при които живеят, като не искат да се учат, казват, че животът е лош. Но погледнато строго обективно и научно на въпроса, животът не е лош, но нашето непознаване на условията, при които живеем, ни създава всичкото нещастие, създава всичкото зло в живота ни.
към текста >>

Сега не искам да засягам социалния въпрос, понеже при днешното съзнание на хората социална правда не може да има.
Но погледнато строго обективно и научно на въпроса, животът не е лош, но нашето непознаване на условията, при които живеем, ни създава всичкото нещастие, създава всичкото зло в живота ни. Тогава хората започват да разправят, че условията били лоши, че социалният строй не бил както трябва и пр. Съгласен съм, че условията при които сега живеят хората са лоши, че строят не е такъв какъвто би трябвало да бъде, за да има свобода, блага и щастие за всички, но питам: къде е причината за всичко това? Ако причината беше извън нас, в обективните условия, то нашата работа е изгубена. Според мене причината за нашето нещастие е в самите нас, в нашето непознаване на условията, в които живеем. Сега не искам да засягам социалния въпрос, понеже при днешното съзнание на хората социална правда не може да има. Днес всеки иска правда и свобода само за себе си. А каква социална правда е това, че хората избиват непрестанно милиарди животни? А взаимните войни и убийства? Докато съществува това съзнание и тази култура у хората, никаква социална правда не може да има. Социалната правда е възможна само при любовта, когато човек разбере, че всички живи същества имат право на живот, че всички имат нужди като него и отдаде на всяко същество правото.
към текста >>

Докато съществува това съзнание и тази култура у хората, никаква социална правда не може да има.
Според мене причината за нашето нещастие е в самите нас, в нашето непознаване на условията, в които живеем. Сега не искам да засягам социалния въпрос, понеже при днешното съзнание на хората социална правда не може да има. Днес всеки иска правда и свобода само за себе си. А каква социална правда е това, че хората избиват непрестанно милиарди животни? А взаимните войни и убийства? Докато съществува това съзнание и тази култура у хората, никаква социална правда не може да има. Социалната правда е възможна само при любовта, когато човек разбере, че всички живи същества имат право на живот, че всички имат нужди като него и отдаде на всяко същество правото. Само при това съзнание, проникнато от Любовта, когато ти е мил и скъп живота на всички същества, може да се говори за социална правда. Този социален строй не е създаден сега, но е резултат на далечни причини, които са действали в миналото, а ние носим сега последствията. Сега трябва да поставим в действие други причини, за да изменим днешния ред на нещата. Трябва да се запретнем всички да учим, да проучваме условията, силите и законите, при които животът ни се проявява.
към текста >>

Само при това съзнание, проникнато от Любовта, когато ти е мил и скъп живота на всички същества, може да се говори за социална правда.
Днес всеки иска правда и свобода само за себе си. А каква социална правда е това, че хората избиват непрестанно милиарди животни? А взаимните войни и убийства? Докато съществува това съзнание и тази култура у хората, никаква социална правда не може да има. Социалната правда е възможна само при любовта, когато човек разбере, че всички живи същества имат право на живот, че всички имат нужди като него и отдаде на всяко същество правото. Само при това съзнание, проникнато от Любовта, когато ти е мил и скъп живота на всички същества, може да се говори за социална правда. Този социален строй не е създаден сега, но е резултат на далечни причини, които са действали в миналото, а ние носим сега последствията. Сега трябва да поставим в действие други причини, за да изменим днешния ред на нещата. Трябва да се запретнем всички да учим, да проучваме условията, силите и законите, при които животът ни се проявява. Така ще избегнем всички престъпления и нещастия, които ни сполетяват. Аз не осъждам хората за престъпленията.
към текста >>

Човек не е едно изолирано съзнание, а е във връзка с по-висши съзнания.
Тогава и тялото ще бъде по-добре организирано и по-устойчиво. Сега ние се стремим към съвършенство, а то подразбира да имаме едно тяло, мозък и сърце напълно организирани, така че престъпления да не са възможни. Но при сегашните условия трябва да бъдем внимателни, защото престъпленията не произтичат от единичния живот на човека. Някой човек върши престъпления, защото не може да не ги върши. Той е като маша на далечни причини, които го заставят. Човек не е едно изолирано съзнание, а е във връзка с по-висши съзнания. Нашето съзнание е проникнато и се обгръща от съзнанието на по-висшите от нас същества и така тази зависимост отива от йерархия в йерархия, докато стигнем до Бога, Който е едно съзнание, което прониква всички други съзнания и ги обединява, направлява и помага във всяко отношение. Той има предвид нуждите и интересите на всички съзнания и се стреми да ги задоволи. Престъпленията идват тогава, когато някое съзнание иска да задоволи своите нужди и стремежи извън Божественото съзнание. А то е невъзможно, защото Бог прониква всичко, няма нищо извън Него. Бог казва: От Мене искайте това, от което имате нужда и Аз ще ви задоволя.
към текста >>

Нашето съзнание е проникнато и се обгръща от съзнанието на по-висшите от нас същества и така тази зависимост отива от йерархия в йерархия, докато стигнем до Бога, Който е едно съзнание, което прониква всички други съзнания и ги обединява, направлява и помага във всяко отношение.
Сега ние се стремим към съвършенство, а то подразбира да имаме едно тяло, мозък и сърце напълно организирани, така че престъпления да не са възможни. Но при сегашните условия трябва да бъдем внимателни, защото престъпленията не произтичат от единичния живот на човека. Някой човек върши престъпления, защото не може да не ги върши. Той е като маша на далечни причини, които го заставят. Човек не е едно изолирано съзнание, а е във връзка с по-висши съзнания. Нашето съзнание е проникнато и се обгръща от съзнанието на по-висшите от нас същества и така тази зависимост отива от йерархия в йерархия, докато стигнем до Бога, Който е едно съзнание, което прониква всички други съзнания и ги обединява, направлява и помага във всяко отношение. Той има предвид нуждите и интересите на всички съзнания и се стреми да ги задоволи. Престъпленията идват тогава, когато някое съзнание иска да задоволи своите нужди и стремежи извън Божественото съзнание. А то е невъзможно, защото Бог прониква всичко, няма нищо извън Него. Бог казва: От Мене искайте това, от което имате нужда и Аз ще ви задоволя. Но вместо да търсят своята прехрана от Бога, хората хващат животните и ги употребяват за храна.
към текста >>

Престъпленията идват тогава, когато някое съзнание иска да задоволи своите нужди и стремежи извън Божественото съзнание.
Някой човек върши престъпления, защото не може да не ги върши. Той е като маша на далечни причини, които го заставят. Човек не е едно изолирано съзнание, а е във връзка с по-висши съзнания. Нашето съзнание е проникнато и се обгръща от съзнанието на по-висшите от нас същества и така тази зависимост отива от йерархия в йерархия, докато стигнем до Бога, Който е едно съзнание, което прониква всички други съзнания и ги обединява, направлява и помага във всяко отношение. Той има предвид нуждите и интересите на всички съзнания и се стреми да ги задоволи. Престъпленията идват тогава, когато някое съзнание иска да задоволи своите нужди и стремежи извън Божественото съзнание. А то е невъзможно, защото Бог прониква всичко, няма нищо извън Него. Бог казва: От Мене искайте това, от което имате нужда и Аз ще ви задоволя. Но вместо да търсят своята прехрана от Бога, хората хващат животните и ги употребяват за храна. Засега най-естествената, най-чистата и най-здравословната храна са плодовете. Затова, ако хората искат чиста и здравословна храна, пълна с жизнена енергия, ще я добият от плодовете.
към текста >>

Вашето съзнание според степента, на която се намира, определя формата, която ще имате.
Казвам: хората тук, на Земята, са на училище и след като завършат училището ще бъдат пренесени на друго място. Тук вие трябва да изучите всички правила и закони на разумния живот, защото когато напуснете Земята ще ви поставят на подходящото за вас място. Знанието и учението, което имате, ще определят формата, която ще ви бъде дадена. Всички животни, които съществуват, това са разумни същества, чиято форма е определена в зависимост от тяхната степен на развитие, т.е. от знанието и познаването на законите на живота и условията, при които животът се проявява. Вашето съзнание според степента, на която се намира, определя формата, която ще имате. Формата трябва да се измени, но тя е в зависимост от степента на съзнанието и разбирането на законите, които функционират вътре в живота. Не е въпрос да отричаме нещата, нито да ги твърдим. Който отрича реалността е един първокласен глупак. А който твърди неща, които не съществуват, е още по-голям глупак. Не отричайте реалността и не твърдете това, което не е.
към текста >>

Формата трябва да се измени, но тя е в зависимост от степента на съзнанието и разбирането на законите, които функционират вътре в живота.
Тук вие трябва да изучите всички правила и закони на разумния живот, защото когато напуснете Земята ще ви поставят на подходящото за вас място. Знанието и учението, което имате, ще определят формата, която ще ви бъде дадена. Всички животни, които съществуват, това са разумни същества, чиято форма е определена в зависимост от тяхната степен на развитие, т.е. от знанието и познаването на законите на живота и условията, при които животът се проявява. Вашето съзнание според степента, на която се намира, определя формата, която ще имате. Формата трябва да се измени, но тя е в зависимост от степента на съзнанието и разбирането на законите, които функционират вътре в живота. Не е въпрос да отричаме нещата, нито да ги твърдим. Който отрича реалността е един първокласен глупак. А който твърди неща, които не съществуват, е още по-голям глупак. Не отричайте реалността и не твърдете това, което не е. Защо ще учиш хората на това, което го няма и защо ще отричаш това, което го има?
към текста >>

Среден път няма - или ще се движи напред, а то става като мисли, или ще се движи назад- ще се върне към животинското царство.
Ако мисълта престане да функционира както трябва, човек почва да се изражда и да се връща към маймуните и животните. Защото мисълта е, която определя човека като човек. Престане ли да мисли, той вече се връща към животните. Но това става при изключителни условия. Ако човек не мисли и не живее добре, ще се върне назад в своето развитие. Среден път няма - или ще се движи напред, а то става като мисли, или ще се движи назад- ще се върне към животинското царство. Ако върви напред, това е идеалът, към който се стреми. Ако се движи назад, това е едно връщане към всички минали форми и от това няма да получи никакво благо. Мисълта е най-мощната творческа сила в Битието. Тя е един Божествен процес, който организира формите. Ако разбирахте силата на мисълта, вие щяхте да бъдете по-внимателни в мислите, на които давате достъп във вашия мозък.
към текста >>

Ако Любовта влезе като един фактор в съзнанието на хората, те ще се разберат и ще се приравнят.
А където е Бог, там всичко тръгва напред. Това е първият закон, който съвременните хора трябва да учат. Когато го научат, всички други положения в света ще се уредят по този начин. Навсякъде се иска Любов. Навсякъде Любовта трябва да влезе като фактор, понеже Любовта е, която приравнява съществата. Ако Любовта влезе като един фактор в съзнанието на хората, те ще се разберат и ще се приравнят. И хората ще опитват, опитват докато дойдат до закона на Любовта. Но при днешното съзнание и при днешния органически строеж, Любовта не може да се приложи в своята пълнота. Изискват се други форми, които сега ги няма. Не е лесно да се възпитава един човек, или едно семейство, или цялото общество. Защото, за да възпитаваш хората по закона на Любовта, трябва да разбираш техните нужди.
към текста >>

Но при днешното съзнание и при днешния органически строеж, Любовта не може да се приложи в своята пълнота.
Когато го научат, всички други положения в света ще се уредят по този начин. Навсякъде се иска Любов. Навсякъде Любовта трябва да влезе като фактор, понеже Любовта е, която приравнява съществата. Ако Любовта влезе като един фактор в съзнанието на хората, те ще се разберат и ще се приравнят. И хората ще опитват, опитват докато дойдат до закона на Любовта. Но при днешното съзнание и при днешния органически строеж, Любовта не може да се приложи в своята пълнота. Изискват се други форми, които сега ги няма. Не е лесно да се възпитава един човек, или едно семейство, или цялото общество. Защото, за да възпитаваш хората по закона на Любовта, трябва да разбираш техните нужди. В едно общество трябва да се разбират нуждите на всички хора, за да може да се приложи Любовта. Не е лесна работа да се предаде знанието и да се образува връзка.
към текста >>

55. Трите течения в човека – събуждане на Божественото - Влад Пашов (1902- 1974)

Аз ги определям тъй: животинско, човешко и Ангелско течение; а Божественото течение иде сега, то засяга повърхността на човешкия живот.
• 791 • Трите течения в човека – събуждане на Божественото. Пазете окултните закони! В човека при сегашното му състояние има три течения. Аз ги определям тъй: животинско, човешко и Ангелско течение; а Божественото течение иде сега, то засяга повърхността на човешкия живот. Когато в нас заговори Божественото, то трябва да бъде събудено от Божествения Дух. Никоя друга сила не може да събуди Божественото. Божественото само по себе си ще се прояви. Трябва да знаете под какво влияние се намират вашите мисли, защото те могат да дойдат под влияние и на животински течения. И хората упражняват известно влияние, и Ангелите упражняват известно влияние, както и светиите; никой не може да ги избегне.
към текста >>

Всеки момент трябва да знаете кои влияния преобладават във вашето съзнание.
Никоя друга сила не може да събуди Божественото. Божественото само по себе си ще се прояви. Трябва да знаете под какво влияние се намират вашите мисли, защото те могат да дойдат под влияние и на животински течения. И хората упражняват известно влияние, и Ангелите упражняват известно влияние, както и светиите; никой не може да ги избегне. Не мислете, че можете да избегнете влиянието на животните. Всеки момент трябва да знаете кои влияния преобладават във вашето съзнание.
към текста >>

56. 5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

За да си изясним основно това противоречие, трябва да имаме предвид, че звездите влияят на човека дотолкова, доколкото са динамизирани в самия човек, доколкото се проявяват като сили в неговото съзнание.
Всяка планета представя специфичен импулс на Слънцето, уникален тон във величествената симфония на слънчевата система. И действително, всяка планета отговаря на един тон от гамата и на определен цвят от спектъра. Но тогава изниква противоречието - нали познаваме седем тона в гамата и седем цвята на спектъра, а казахме, че има дванадесет планети - значи, за всяка планета няма цвят и тон. Това противоречие е привидно. Съвременните астролози го примиряват, като казват, че останалите планети от 7 до 12 се явяват като по- горна октава на първите седем. За да си изясним основно това противоречие, трябва да имаме предвид, че звездите влияят на човека дотолкова, доколкото са динамизирани в самия човек, доколкото се проявяват като сили в неговото съзнание. Само когато една планета е проявена като сила в съзнанието, само тогава тя влияе. Тук се натъкваме на друго противоречие. Нима животните и растенията, за които астрологията учи, че се намират под влиянието на различните планети, ги имат динамизирани в съзнанието си? Това противоречие се изяснява с положението, че според астрологията има известни принципи, които действат механически и са общи за цялата природа, а механическите действия се отличават по това, че разумността, съзнанието, което ги ръководи, стои вън от тях и енергиите влияят преди всичко на него и то ги предава, трансформирайки ги, на формата. Например знаем, че цялото безгранично пространство е пронизано от многото вибрации и от звуковете.
към текста >>

Само когато една планета е проявена като сила в съзнанието, само тогава тя влияе.
И действително, всяка планета отговаря на един тон от гамата и на определен цвят от спектъра. Но тогава изниква противоречието - нали познаваме седем тона в гамата и седем цвята на спектъра, а казахме, че има дванадесет планети - значи, за всяка планета няма цвят и тон. Това противоречие е привидно. Съвременните астролози го примиряват, като казват, че останалите планети от 7 до 12 се явяват като по- горна октава на първите седем. За да си изясним основно това противоречие, трябва да имаме предвид, че звездите влияят на човека дотолкова, доколкото са динамизирани в самия човек, доколкото се проявяват като сили в неговото съзнание. Само когато една планета е проявена като сила в съзнанието, само тогава тя влияе. Тук се натъкваме на друго противоречие. Нима животните и растенията, за които астрологията учи, че се намират под влиянието на различните планети, ги имат динамизирани в съзнанието си? Това противоречие се изяснява с положението, че според астрологията има известни принципи, които действат механически и са общи за цялата природа, а механическите действия се отличават по това, че разумността, съзнанието, което ги ръководи, стои вън от тях и енергиите влияят преди всичко на него и то ги предава, трансформирайки ги, на формата. Например знаем, че цялото безгранично пространство е пронизано от многото вибрации и от звуковете. По различни начини стигаме до долавянето на различните вибрации.
към текста >>

Нима животните и растенията, за които астрологията учи, че се намират под влиянието на различните планети, ги имат динамизирани в съзнанието си?
Това противоречие е привидно. Съвременните астролози го примиряват, като казват, че останалите планети от 7 до 12 се явяват като по- горна октава на първите седем. За да си изясним основно това противоречие, трябва да имаме предвид, че звездите влияят на човека дотолкова, доколкото са динамизирани в самия човек, доколкото се проявяват като сили в неговото съзнание. Само когато една планета е проявена като сила в съзнанието, само тогава тя влияе. Тук се натъкваме на друго противоречие. Нима животните и растенията, за които астрологията учи, че се намират под влиянието на различните планети, ги имат динамизирани в съзнанието си? Това противоречие се изяснява с положението, че според астрологията има известни принципи, които действат механически и са общи за цялата природа, а механическите действия се отличават по това, че разумността, съзнанието, което ги ръководи, стои вън от тях и енергиите влияят преди всичко на него и то ги предава, трансформирайки ги, на формата. Например знаем, че цялото безгранично пространство е пронизано от многото вибрации и от звуковете. По различни начини стигаме до долавянето на различните вибрации. Звуковете ги долавяме чрез антените на радиото. Но с една антена не можем да приемем вълните с различни дължини и скорост на трептенията, а приемаме само вълни с определена дължина и скорост.
към текста >>

Това противоречие се изяснява с положението, че според астрологията има известни принципи, които действат механически и са общи за цялата природа, а механическите действия се отличават по това, че разумността, съзнанието, което ги ръководи, стои вън от тях и енергиите влияят преди всичко на него и то ги предава, трансформирайки ги, на формата.
Съвременните астролози го примиряват, като казват, че останалите планети от 7 до 12 се явяват като по- горна октава на първите седем. За да си изясним основно това противоречие, трябва да имаме предвид, че звездите влияят на човека дотолкова, доколкото са динамизирани в самия човек, доколкото се проявяват като сили в неговото съзнание. Само когато една планета е проявена като сила в съзнанието, само тогава тя влияе. Тук се натъкваме на друго противоречие. Нима животните и растенията, за които астрологията учи, че се намират под влиянието на различните планети, ги имат динамизирани в съзнанието си? Това противоречие се изяснява с положението, че според астрологията има известни принципи, които действат механически и са общи за цялата природа, а механическите действия се отличават по това, че разумността, съзнанието, което ги ръководи, стои вън от тях и енергиите влияят преди всичко на него и то ги предава, трансформирайки ги, на формата. Например знаем, че цялото безгранично пространство е пронизано от многото вибрации и от звуковете. По различни начини стигаме до долавянето на различните вибрации. Звуковете ги долавяме чрез антените на радиото. Но с една антена не можем да приемем вълните с различни дължини и скорост на трептенията, а приемаме само вълни с определена дължина и скорост. Същият закон работи и при планетните влияния.
към текста >>

Човешкото съзнание е антената и според степента на развитието си долавя и реагира на тези влияния.
Например знаем, че цялото безгранично пространство е пронизано от многото вибрации и от звуковете. По различни начини стигаме до долавянето на различните вибрации. Звуковете ги долавяме чрез антените на радиото. Но с една антена не можем да приемем вълните с различни дължини и скорост на трептенията, а приемаме само вълни с определена дължина и скорост. Същият закон работи и при планетните влияния. Човешкото съзнание е антената и според степента на развитието си долавя и реагира на тези влияния. А казахме, че всяка планета отговаря на определени тон и цвят, значи всяка планета има определен начин на вибриране, специфична дължина и скорост на вълните. Всяка планета може да се уподоби на радиоприемател. Същото нещо представляват човешкият мозък и съзнание. Следователно вълните, които идват от някоя планета и имат друга дължина, друга скорост и ритмус от този на даденото съзнание, няма да окажат някакво влияние върху него. А онези, които са се занимавали с по-дълбоките закони и фактори на развитие, ни казват, че всеки по-висок стадий на развитието се обуславя с присъствието на един принцип, с действието на нови сили и енергии.
към текста >>

Същото нещо представляват човешкият мозък и съзнание.
Но с една антена не можем да приемем вълните с различни дължини и скорост на трептенията, а приемаме само вълни с определена дължина и скорост. Същият закон работи и при планетните влияния. Човешкото съзнание е антената и според степента на развитието си долавя и реагира на тези влияния. А казахме, че всяка планета отговаря на определени тон и цвят, значи всяка планета има определен начин на вибриране, специфична дължина и скорост на вълните. Всяка планета може да се уподоби на радиоприемател. Същото нещо представляват човешкият мозък и съзнание. Следователно вълните, които идват от някоя планета и имат друга дължина, друга скорост и ритмус от този на даденото съзнание, няма да окажат някакво влияние върху него. А онези, които са се занимавали с по-дълбоките закони и фактори на развитие, ни казват, че всеки по-висок стадий на развитието се обуславя с присъствието на един принцип, с действието на нови сили и енергии. На това основание, когато астрологията говори за 7 планети подразбира седем творчески принципа, проявени в седем космически течения, които са обуславяли развитието до настоящия му стадий, тоест до областта на самосъзнанието и до прага на свръхсъзнанието. Но понеже сега развитието навлиза в нова фаза, пробуждат се нови сили в човешкото съзнание, затова то започва да долавя и да му влияят по-изтънчени, по-ефир- ни вибрации, които до този момент са минавали незабелязано, без да окажат въздействие. Така постепенно с разширението на съзнанието върху човека ще влияят повече планети и звезди и като той стигне до крайния предел на земното развитие, ще му въздействат всичките дванадесет планети, тоест в неговото съзнание ще действат хармонично дванадесетте творчески принципа на нашия Космос и човекът ще е във връзка с всички възвишени същества от целия Космос.
към текста >>

Следователно вълните, които идват от някоя планета и имат друга дължина, друга скорост и ритмус от този на даденото съзнание, няма да окажат някакво влияние върху него.
Същият закон работи и при планетните влияния. Човешкото съзнание е антената и според степента на развитието си долавя и реагира на тези влияния. А казахме, че всяка планета отговаря на определени тон и цвят, значи всяка планета има определен начин на вибриране, специфична дължина и скорост на вълните. Всяка планета може да се уподоби на радиоприемател. Същото нещо представляват човешкият мозък и съзнание. Следователно вълните, които идват от някоя планета и имат друга дължина, друга скорост и ритмус от този на даденото съзнание, няма да окажат някакво влияние върху него. А онези, които са се занимавали с по-дълбоките закони и фактори на развитие, ни казват, че всеки по-висок стадий на развитието се обуславя с присъствието на един принцип, с действието на нови сили и енергии. На това основание, когато астрологията говори за 7 планети подразбира седем творчески принципа, проявени в седем космически течения, които са обуславяли развитието до настоящия му стадий, тоест до областта на самосъзнанието и до прага на свръхсъзнанието. Но понеже сега развитието навлиза в нова фаза, пробуждат се нови сили в човешкото съзнание, затова то започва да долавя и да му влияят по-изтънчени, по-ефир- ни вибрации, които до този момент са минавали незабелязано, без да окажат въздействие. Така постепенно с разширението на съзнанието върху човека ще влияят повече планети и звезди и като той стигне до крайния предел на земното развитие, ще му въздействат всичките дванадесет планети, тоест в неговото съзнание ще действат хармонично дванадесетте творчески принципа на нашия Космос и човекът ще е във връзка с всички възвишени същества от целия Космос. Това е съвършеният, безсмъртният индивид.
към текста >>

На това основание, когато астрологията говори за 7 планети подразбира седем творчески принципа, проявени в седем космически течения, които са обуславяли развитието до настоящия му стадий, тоест до областта на самосъзнанието и до прага на свръхсъзнанието.
А казахме, че всяка планета отговаря на определени тон и цвят, значи всяка планета има определен начин на вибриране, специфична дължина и скорост на вълните. Всяка планета може да се уподоби на радиоприемател. Същото нещо представляват човешкият мозък и съзнание. Следователно вълните, които идват от някоя планета и имат друга дължина, друга скорост и ритмус от този на даденото съзнание, няма да окажат някакво влияние върху него. А онези, които са се занимавали с по-дълбоките закони и фактори на развитие, ни казват, че всеки по-висок стадий на развитието се обуславя с присъствието на един принцип, с действието на нови сили и енергии. На това основание, когато астрологията говори за 7 планети подразбира седем творчески принципа, проявени в седем космически течения, които са обуславяли развитието до настоящия му стадий, тоест до областта на самосъзнанието и до прага на свръхсъзнанието. Но понеже сега развитието навлиза в нова фаза, пробуждат се нови сили в човешкото съзнание, затова то започва да долавя и да му влияят по-изтънчени, по-ефир- ни вибрации, които до този момент са минавали незабелязано, без да окажат въздействие. Така постепенно с разширението на съзнанието върху човека ще влияят повече планети и звезди и като той стигне до крайния предел на земното развитие, ще му въздействат всичките дванадесет планети, тоест в неговото съзнание ще действат хармонично дванадесетте творчески принципа на нашия Космос и човекът ще е във връзка с всички възвишени същества от целия Космос. Това е съвършеният, безсмъртният индивид. Така че съвременната астрология поддържа, че има седем творчески принципа, локализирани в седем небесни тела на нашата слънчева система, които взимат активно участие в общата еволюция на съществата от минерала до човека с напълно пробудено самосъзнание. Някои астролози поддържат, че останалите пет планети се явяват като октава на първите.
към текста >>

Но понеже сега развитието навлиза в нова фаза, пробуждат се нови сили в човешкото съзнание, затова то започва да долавя и да му влияят по-изтънчени, по-ефир- ни вибрации, които до този момент са минавали незабелязано, без да окажат въздействие.
Всяка планета може да се уподоби на радиоприемател. Същото нещо представляват човешкият мозък и съзнание. Следователно вълните, които идват от някоя планета и имат друга дължина, друга скорост и ритмус от този на даденото съзнание, няма да окажат някакво влияние върху него. А онези, които са се занимавали с по-дълбоките закони и фактори на развитие, ни казват, че всеки по-висок стадий на развитието се обуславя с присъствието на един принцип, с действието на нови сили и енергии. На това основание, когато астрологията говори за 7 планети подразбира седем творчески принципа, проявени в седем космически течения, които са обуславяли развитието до настоящия му стадий, тоест до областта на самосъзнанието и до прага на свръхсъзнанието. Но понеже сега развитието навлиза в нова фаза, пробуждат се нови сили в човешкото съзнание, затова то започва да долавя и да му влияят по-изтънчени, по-ефир- ни вибрации, които до този момент са минавали незабелязано, без да окажат въздействие. Така постепенно с разширението на съзнанието върху човека ще влияят повече планети и звезди и като той стигне до крайния предел на земното развитие, ще му въздействат всичките дванадесет планети, тоест в неговото съзнание ще действат хармонично дванадесетте творчески принципа на нашия Космос и човекът ще е във връзка с всички възвишени същества от целия Космос. Това е съвършеният, безсмъртният индивид. Така че съвременната астрология поддържа, че има седем творчески принципа, локализирани в седем небесни тела на нашата слънчева система, които взимат активно участие в общата еволюция на съществата от минерала до човека с напълно пробудено самосъзнание. Някои астролози поддържат, че останалите пет планети се явяват като октава на първите. Но според друго, по-дълбоко схващане, имаме дванадесет планетни течения, дванадесет планетни принципа, само че пет от тях, както казва Учителят, засега са запушени за общото развитие и то се извършва под влиянието на останалите седем.
към текста >>

Така постепенно с разширението на съзнанието върху човека ще влияят повече планети и звезди и като той стигне до крайния предел на земното развитие, ще му въздействат всичките дванадесет планети, тоест в неговото съзнание ще действат хармонично дванадесетте творчески принципа на нашия Космос и човекът ще е във връзка с всички възвишени същества от целия Космос.
Същото нещо представляват човешкият мозък и съзнание. Следователно вълните, които идват от някоя планета и имат друга дължина, друга скорост и ритмус от този на даденото съзнание, няма да окажат някакво влияние върху него. А онези, които са се занимавали с по-дълбоките закони и фактори на развитие, ни казват, че всеки по-висок стадий на развитието се обуславя с присъствието на един принцип, с действието на нови сили и енергии. На това основание, когато астрологията говори за 7 планети подразбира седем творчески принципа, проявени в седем космически течения, които са обуславяли развитието до настоящия му стадий, тоест до областта на самосъзнанието и до прага на свръхсъзнанието. Но понеже сега развитието навлиза в нова фаза, пробуждат се нови сили в човешкото съзнание, затова то започва да долавя и да му влияят по-изтънчени, по-ефир- ни вибрации, които до този момент са минавали незабелязано, без да окажат въздействие. Така постепенно с разширението на съзнанието върху човека ще влияят повече планети и звезди и като той стигне до крайния предел на земното развитие, ще му въздействат всичките дванадесет планети, тоест в неговото съзнание ще действат хармонично дванадесетте творчески принципа на нашия Космос и човекът ще е във връзка с всички възвишени същества от целия Космос. Това е съвършеният, безсмъртният индивид. Така че съвременната астрология поддържа, че има седем творчески принципа, локализирани в седем небесни тела на нашата слънчева система, които взимат активно участие в общата еволюция на съществата от минерала до човека с напълно пробудено самосъзнание. Някои астролози поддържат, че останалите пет планети се явяват като октава на първите. Но според друго, по-дълбоко схващане, имаме дванадесет планетни течения, дванадесет планетни принципа, само че пет от тях, както казва Учителят, засега са запушени за общото развитие и то се извършва под влиянието на останалите седем. Затова именно астрологията засега изучава само седемте планетни течения, които взимат активно участие в развитието.
към текста >>

Така че съвременната астрология поддържа, че има седем творчески принципа, локализирани в седем небесни тела на нашата слънчева система, които взимат активно участие в общата еволюция на съществата от минерала до човека с напълно пробудено самосъзнание.
А онези, които са се занимавали с по-дълбоките закони и фактори на развитие, ни казват, че всеки по-висок стадий на развитието се обуславя с присъствието на един принцип, с действието на нови сили и енергии. На това основание, когато астрологията говори за 7 планети подразбира седем творчески принципа, проявени в седем космически течения, които са обуславяли развитието до настоящия му стадий, тоест до областта на самосъзнанието и до прага на свръхсъзнанието. Но понеже сега развитието навлиза в нова фаза, пробуждат се нови сили в човешкото съзнание, затова то започва да долавя и да му влияят по-изтънчени, по-ефир- ни вибрации, които до този момент са минавали незабелязано, без да окажат въздействие. Така постепенно с разширението на съзнанието върху човека ще влияят повече планети и звезди и като той стигне до крайния предел на земното развитие, ще му въздействат всичките дванадесет планети, тоест в неговото съзнание ще действат хармонично дванадесетте творчески принципа на нашия Космос и човекът ще е във връзка с всички възвишени същества от целия Космос. Това е съвършеният, безсмъртният индивид. Така че съвременната астрология поддържа, че има седем творчески принципа, локализирани в седем небесни тела на нашата слънчева система, които взимат активно участие в общата еволюция на съществата от минерала до човека с напълно пробудено самосъзнание. Някои астролози поддържат, че останалите пет планети се явяват като октава на първите. Но според друго, по-дълбоко схващане, имаме дванадесет планетни течения, дванадесет планетни принципа, само че пет от тях, както казва Учителят, засега са запушени за общото развитие и то се извършва под влиянието на останалите седем. Затова именно астрологията засега изучава само седемте планетни течения, които взимат активно участие в развитието. И колкото повече човек се издига в развитието си, той постепенно отпушва запушените в него течения, а когато отпуши и дванадесетте, дванадесетте извора на живота, в него ще потекат всички творчески сили на Космоса и той ще постигне съвършенството. Когато древните развиха геоцентричната теория за строежа на нашата система, те имаха предвид именно действието на планетните течения в аурата на Земята и психологически - в човешкото съзнание.
към текста >>

Когато древните развиха геоцентричната теория за строежа на нашата система, те имаха предвид именно действието на планетните течения в аурата на Земята и психологически - в човешкото съзнание.
Така че съвременната астрология поддържа, че има седем творчески принципа, локализирани в седем небесни тела на нашата слънчева система, които взимат активно участие в общата еволюция на съществата от минерала до човека с напълно пробудено самосъзнание. Някои астролози поддържат, че останалите пет планети се явяват като октава на първите. Но според друго, по-дълбоко схващане, имаме дванадесет планетни течения, дванадесет планетни принципа, само че пет от тях, както казва Учителят, засега са запушени за общото развитие и то се извършва под влиянието на останалите седем. Затова именно астрологията засега изучава само седемте планетни течения, които взимат активно участие в развитието. И колкото повече човек се издига в развитието си, той постепенно отпушва запушените в него течения, а когато отпуши и дванадесетте, дванадесетте извора на живота, в него ще потекат всички творчески сили на Космоса и той ще постигне съвършенството. Когато древните развиха геоцентричната теория за строежа на нашата система, те имаха предвид именно действието на планетните течения в аурата на Земята и психологически - в човешкото съзнание. Така че всъщност имаме дванадесет планети, които отговарят на дванадесетте зодиакални знака, като всяка планета е проводник на силите на един знак. Както видяхме, зодиакалните знаци представят живи образи от космичното пространство, през което минава Слънцето, което поглъща, така да се каже, разумните сили на тези живи области и от своя страна ги предава на планетите. Така че всяка планета е динамично проявление на един знак. Знаците представят вродените, но скрити качества на организма, а планетите символизират онези активни сили, които пробуждат тези скрити свойства. Дванадесетте знаци на зодиака представят човешкия организъм, а сред седемте планетни течения Слънцето символизира човешкия дух, висшата индивидуалност.
към текста >>

Защото тя изучава влиянието на планетните течения в аурата на Земята и човешкото съзнание.
Според окултистите една планета се намира пред Меркурий, по-близо до Слънцето - тя е единадесетата, и има още една планета зад орбитата на Плутон. Тя е на предела на нашата слънчева система. Така че в слънчевата ни система имаме следните планети: Вулкан, Меркурий , Венера , Земя, Марс , астероидите, Юпитер , Сатурн , Уран , Нептун , Плутон и зад Плутон още една неизвестна. Както казах, съвременната, както и древната астрологична система включва Слънцето и Луната в планетните течения. Защото тя изучава влиянието на планетните течения в аурата на Земята и човешкото съзнание. Така, че планетните течения, които съвременната астрология изучава и които ще разгледаме и ние, са следните: Меркурий, Венера, Луна, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон. Уран, Нептун и Плутон се считат като октава съответно на Меркурий, Венера и Марс. *** Всички творчески принципи в своето проявление се поляризират като положителен полюс - полюсът, от който идват импулсите, който дава ход на енергията.
към текста >>

За съвременните хора гамата има седем тона, а спектърът - седем цвята, но това е само по отношение настоящия стадий на развитие на човешкото съзнание.
Така че можем да кажем, че Слънцето е положително наелектризирано и тази огромна електрическа сила действа върху планетите, както електрическият ток действа върху желязна пръчка и я намагнитизира. По тази начин планетите се превръщат в магнетични центрове под въздействието на положителното електричество на Слънцето. Планетите като възприемащи центрове поглъщат само известни елементи от слънчевата енергия и ги превръщат в специфична енергия, присъща само на дадената планета. Всяка планета има своя специфична гама на трептения в зависимост от мястото, което заема във великата симфония на Вселената. Затова астрологичната наука казва, че всяка планета отговаря на определен тон от гамата и на даден цвят от спектъра. За съвременните хора гамата има седем тона, а спектърът - седем цвята, но това е само по отношение настоящия стадий на развитие на човешкото съзнание. Тези седем тона и цвята отговарят на седемте проявени творчески принципа, а останалите принципи още не можем да ги схванем като тон и цвят. Следната таблица ни показва отношението между планетите и тоновете, цветовете, металите и дните на седмицата. Защото всяка планета управлява още един ден и един метал. Така че творческият процес на природата е чисто музикален, защото всяко творческо течение отговаря на един тон. Великите посветени чуват тази музика, тази хармония на сферите, както я нарича Питагор.
към текста >>

Сега след тези кратки астрономически сведения ще изложа накратко характера на планетните течения, които са свързани с тези планети и действат като сили в аурата на Земята и в съзнанието на хората.
Тя е, както казват, най-капризното небесно тяло в нашата система и има около 60 движения. На нея съвременната астрономия приписва приливите и отливите на моретата и океаните и колебанията на Земята в движението й по орбитата. Според окултната наука истината е по-друга. Както казах, планетите се движат по елипси в един от фокусите, на които се намира Слънцето. Когато планетите са най-близо до светилото, казва се, че са в перихелий, а когато са най-отдалечени са в афелий. Сега след тези кратки астрономически сведения ще изложа накратко характера на планетните течения, които са свързани с тези планети и действат като сили в аурата на Земята и в съзнанието на хората. Казах, че всяка планета е един силов център, превърнат в специфично магнетично поле под действието на положителната слънчева енергия. Всяка планета е силов център със специфична функция в Космоса и в зависимост от тази си функция поглъща и съответната енергия от Слънцето, която асимилира и трансформира, приспособявайки я към своето естество, придавайки й собствените си качества и свойства. Всяка планета поглъща онзи лъч от спектъра на Слънцето, от който самата тя е направена. Слънцето е център на всички космични сили в нашата система. Понеже цялата система е един жив организъм, то енергиите, които функционират в този организъм, в своето проявление се диференцират и проявяват чрез различни органи в организма, но остават свързани и със Слънцето.
към текста >>

Марс владее над животинското царство изобщо и над животинското естество в човека.
Той внася енергия, но засилва преди всичко борческите и разрушителни инстинкти. Ето защо всички онези същества, които по един или друг начин са натрупали в организма си червена светлина в нейната най-низша проява, са извънредно активни и груби.” (Учителят) Марсовата енергия е активна, буйна, огнена, суха, гореща; наричат я демонична, жлъчна, безплодна. Един автор казва за нея: „Марс е демон, чиито носител се казва човек”. Марс действа като една безсъзнателна сила - буйно, стремително, нападателно, стихийно, необмислено. Марс владее над животинското царство изобщо и над животинското естество в човека. В библията той е символизиран като дявол - малкото зло. Стихията на Марс е борбата. Марс обича борбата и се бори заради самата нея. Убийствата и разрушенията се дължат на Марс. Той е онази енергия, която изважда материята от нейното пасивно състояние и я привежда в движение, създавайки по такъв начин поле за действие на другите по-висши сили.
към текста >>

Щом се подчинят по-низшите наклонности у човека, той развива в него едно по-висше съзнание и създава условия за интуиция и вдъхновение.
А в астрологията наричат Венера „малкия благодетел”, както Сатурн назовават „голямото зло” - Сатаната, Ариман, а Марс - „малкото зло” - дявола, Луцифер. В човека Юпитер представя благородната амбиция и въобще идеалните наклонности. В мозъка заедно със Слънцето управлява висшите морални чувства - религиозното чувство, милосърдието, щедростта и пр. Създава способността за различаване на правото и кривото и за схващане на истината. Религиите в света са под Юпитерово покровителство. Щом се подчинят по-низшите наклонности у човека, той развива в него едно по-висше съзнание и създава условия за интуиция и вдъхновение. В тялото управлява артериалната система, обонянието, черния и белите дробове, бедрата и дясното ухо. Болестите на Юпитер се дължат на излишества от ядене и пиене, на прекаленото напълняване, затлъстяване и нечиста кръв - в зависимост от знака, който заема. Към неговите болести спадат подаграта, заболяване на черния дроб и пр. Под негово и Венерино покровителство в природата се явяват сладките и животворни есенции, докато под Марс и Сатурн се поставят всички отрови. Юпитер управлява растителното царство, предразполага към по-висшите обществени служби - съдопроизводство, висше духовенство, медицина или по-мащабна търговия; духовни ръководители, филантропи, банкери, крупни фабриканти, финансисти и прочие са все под негово влияние.
към текста >>

Това показва, че тези нови планети действат в същите области, но с по-високи трептения, иначе казано, те са проява на нови принципи и сили на човешкото съзнание и затова разкриват нови светове, разкриват пред личността друга, непозната страна на света и живота.
Повечето хора, които са имали силен и на видно място Сатурн в хороскопа, са минали през всички негови територии и превъзмогвайки низшата си природа са се издигнали по светлите, но стръмни върхове на познанието, където вечно грее Слънцето на Божествената мъдрост. Сатурн предразполага към разнообразни занаяти, които имат отношение към неговата сложна природа, като започнем от големите дипломати и политици, минем през крупните финансисти и стигнем надолу до миньорите и земеделските работници, все под знака на Сатурн. Под него спадат и печатарите, които работят с олово - метала на Сатурн. УРАН, НЕПТУН и ПЛУТОН се разглеждат в астрологията като октава: Уран на Меркурий, Нептун на Венера и Плутон на Марс. Наричат се още транссатурнови планети. Това показва, че тези нови планети действат в същите области, но с по-високи трептения, иначе казано, те са проява на нови принципи и сили на човешкото съзнание и затова разкриват нови светове, разкриват пред личността друга, непозната страна на света и живота. Но понеже човек не може да даде съответния външен израз на тези вътрешни изживявания, затова проявите им се схващат като ексцентрични и ненормални за съвременните хора. Всички нови импулси, които се проявяват в различни области на живота, са свързани с тези три планети. Новата мисъл, новата идея, във всичките им вариации, новите форми за изразяване и новите методи за приложение са резултат на тези планети. Най-новите научни постижения, които доведоха науката и изкуството до границите на свръхсетивния свят, се олицетворяват от тези планети. Раздвижването на широките народни маси и търсенето на нови пътища, по които да се тръгне, и нови на форми, в които да се прояви общественият живот, се дължат пак на тях.
към текста >>

Уран е принципът, който работи за пробуждане на космичното съзнание.
Хората, засегнати от това влияние, търсят по-необикновени занаяти и професии, които да задоволяват влечението им. Изобретателите, електротехниците, метафизиците са родени под това влияние. Много учени, философи и реформатори, които внасят нещо ново в своята област и правят революция в нея, са все под Ураново влияние. Революциите във всички области са Ураново дело. Всички онези, които се занимават с хипноза, астрология, френология, хиромантия, парапсихология, психометрия, изследователи в новата физика и пр., действат все под импулса на Уран. Уран е принципът, който работи за пробуждане на космичното съзнание. Той прекрачва границите на личните интереси и става космополит. Той счупва оковите на всяко робство и търси свобода, както за индивида, така и за обществото. Той е индивидуалист в най-благородния смисъл и като силна личност работи за освобождението на своите братя. Той е противник на всеки догматизъм, формализъм, консерватизъм и традиции и щом му се изпречат на пътя, ги руши. Урановият тип има революционна мисъл.
към текста >>

Докато Венера е принципът на обикновената любов, достояние на всички живи същества, то Нептун е принципът на висшата, идейната, божествената любов, която е достояние само на онези, в които е пробудено космично- то съзнание.
Болестите са сложни и неизцерими по пътищата на обикновената медицина, освен чрез новите методи на лечение. Болестите му са на нервна почва или от простуда; предизвиква най-вече парализа, язви и нервни разстройства. Нептун се разглежда като октава на Венера. Докато Уран действа повече на ума, то Нептун влияе предимно върху човешките чувства. Нептун е умерен, влажен, воден, експанзивен, плодоносен, променлив, неустойчив. Докато Венера е принципът на обикновената любов, достояние на всички живи същества, то Нептун е принципът на висшата, идейната, божествената любов, която е достояние само на онези, в които е пробудено космично- то съзнание. А тези, които се намират в зазоряването на това съзнание, само предвкусват тази любов. Но един път опитали я, те изцяло й се отдават, стремейки се да я въплътят в живота си и да реформират обществото да заживее с нея. Те мечтаят за Царството Божие на земята и са проповедници на братството, равенството и свободата между хората. Затова за човека с обикновено съзнание те са мечтатели и утописти, които си губят напразно времето. Но всъщност те живеят със съзнанието си в един реален свят, който се стремят да въплътят в земните форми, но не им се отдава.
към текста >>

А тези, които се намират в зазоряването на това съзнание, само предвкусват тази любов.
Болестите му са на нервна почва или от простуда; предизвиква най-вече парализа, язви и нервни разстройства. Нептун се разглежда като октава на Венера. Докато Уран действа повече на ума, то Нептун влияе предимно върху човешките чувства. Нептун е умерен, влажен, воден, експанзивен, плодоносен, променлив, неустойчив. Докато Венера е принципът на обикновената любов, достояние на всички живи същества, то Нептун е принципът на висшата, идейната, божествената любов, която е достояние само на онези, в които е пробудено космично- то съзнание. А тези, които се намират в зазоряването на това съзнание, само предвкусват тази любов. Но един път опитали я, те изцяло й се отдават, стремейки се да я въплътят в живота си и да реформират обществото да заживее с нея. Те мечтаят за Царството Божие на земята и са проповедници на братството, равенството и свободата между хората. Затова за човека с обикновено съзнание те са мечтатели и утописти, които си губят напразно времето. Но всъщност те живеят със съзнанието си в един реален свят, който се стремят да въплътят в земните форми, но не им се отдава. Всички съвременни мечти за нещо ново, красиво, възвишено, се дължат на мистичните влияния на Нептун.
към текста >>

Затова за човека с обикновено съзнание те са мечтатели и утописти, които си губят напразно времето.
Нептун е умерен, влажен, воден, експанзивен, плодоносен, променлив, неустойчив. Докато Венера е принципът на обикновената любов, достояние на всички живи същества, то Нептун е принципът на висшата, идейната, божествената любов, която е достояние само на онези, в които е пробудено космично- то съзнание. А тези, които се намират в зазоряването на това съзнание, само предвкусват тази любов. Но един път опитали я, те изцяло й се отдават, стремейки се да я въплътят в живота си и да реформират обществото да заживее с нея. Те мечтаят за Царството Божие на земята и са проповедници на братството, равенството и свободата между хората. Затова за човека с обикновено съзнание те са мечтатели и утописти, които си губят напразно времето. Но всъщност те живеят със съзнанието си в един реален свят, който се стремят да въплътят в земните форми, но не им се отдава. Всички съвременни мечти за нещо ново, красиво, възвишено, се дължат на мистичните влияния на Нептун. Понеже Нептуновите вибрации са много възвишени и ни свързват с един извънсетивен свят, затова създават голяма чувствителност в организма и дават хора с тънка естетика, силно съзерцателни. Те се стремят да проникнат във вътрешността на живота и имат голяма интуиция, силни предчувствия и ясно слушане. Повечето съвременни хора не могат да реагират правилно на тези възвишени вибрации, на този висш живот на Нептун.
към текста >>

Но всъщност те живеят със съзнанието си в един реален свят, който се стремят да въплътят в земните форми, но не им се отдава.
Докато Венера е принципът на обикновената любов, достояние на всички живи същества, то Нептун е принципът на висшата, идейната, божествената любов, която е достояние само на онези, в които е пробудено космично- то съзнание. А тези, които се намират в зазоряването на това съзнание, само предвкусват тази любов. Но един път опитали я, те изцяло й се отдават, стремейки се да я въплътят в живота си и да реформират обществото да заживее с нея. Те мечтаят за Царството Божие на земята и са проповедници на братството, равенството и свободата между хората. Затова за човека с обикновено съзнание те са мечтатели и утописти, които си губят напразно времето. Но всъщност те живеят със съзнанието си в един реален свят, който се стремят да въплътят в земните форми, но не им се отдава. Всички съвременни мечти за нещо ново, красиво, възвишено, се дължат на мистичните влияния на Нептун. Понеже Нептуновите вибрации са много възвишени и ни свързват с един извънсетивен свят, затова създават голяма чувствителност в организма и дават хора с тънка естетика, силно съзерцателни. Те се стремят да проникнат във вътрешността на живота и имат голяма интуиция, силни предчувствия и ясно слушане. Повечето съвременни хора не могат да реагират правилно на тези възвишени вибрации, на този висш живот на Нептун. Той действа по такъв начин, че създава един силно нервен темперамент, който често върви ръка за ръка с гениалността или лудостта.
към текста >>

57. 21-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Не работите ли с това съзнание, всичко ще изгубите.
Когато работи за себе си, за своята слава, човек не може да разчита на помощта на Разумните Същества. Обаче, когато работи за Великото, за Цялото, той се ползува от помощта на Разумните Същества. Славата на човека седи в самия него, а не вън някъде. Човек не може да разчита на славата на хората ако няма в себе си сили и способности, с които да заслужи тази слава. Като знаете това, работете, учете, пишете, свирете не за себе си, не за човешка слава, но за славата на онзи, който ви е дал условия да се проявите. Не работите ли с това съзнание, всичко ще изгубите. Достатъчно е Бог да ви хване с един пръст само, за да се разклатят основите на вашия живот. 51. Човек и светът. Каквото и да правите, вие сте потопени в света, от чиито влияния не може да се освободите. Благодарете на Разумните Възвишени Братя, които грижливо пазят телата ви, когато вие се излъчвате във време на сън. Ако нямаше кой да пази телата ви, щяхте да се намерите ограбени и разрушени.
към текста >>

Щом се страхува, човек се свързва с животните, защото страхът е животинско качество.
51. Човек и светът. Каквото и да правите, вие сте потопени в света, от чиито влияния не може да се освободите. Благодарете на Разумните Възвишени Братя, които грижливо пазят телата ви, когато вие се излъчвате във време на сън. Ако нямаше кой да пази телата ви, щяхте да се намерите ограбени и разрушени. 52. Причина на различните връзки. Щом се страхува, човек се свързва с животните, защото страхът е животинско качество. Щом се гневи - същото. За да не се поддава на отрицателните чувства в себе си, човек трябва да държи съзнанието си будно, да се свързва с Възвишените Разумни Същества. Човек е колективно същество, свързан със същества по-високо и по-ниско стоящи по съзнание от него. От човека зависи с кои от тях ще се свърже. Много помагачи има човек, но той трябва да съзнава това, да се свързва с тях и да се ползува разумно от тяхната помощ.
към текста >>

За да не се поддава на отрицателните чувства в себе си, човек трябва да държи съзнанието си будно, да се свързва с Възвишените Разумни Същества.
Благодарете на Разумните Възвишени Братя, които грижливо пазят телата ви, когато вие се излъчвате във време на сън. Ако нямаше кой да пази телата ви, щяхте да се намерите ограбени и разрушени. 52. Причина на различните връзки. Щом се страхува, човек се свързва с животните, защото страхът е животинско качество. Щом се гневи - същото. За да не се поддава на отрицателните чувства в себе си, човек трябва да държи съзнанието си будно, да се свързва с Възвишените Разумни Същества. Човек е колективно същество, свързан със същества по-високо и по-ниско стоящи по съзнание от него. От човека зависи с кои от тях ще се свърже. Много помагачи има човек, но той трябва да съзнава това, да се свързва с тях и да се ползува разумно от тяхната помощ. Много невидими Разумни Същества помагат на човека. Хиляди и милиони същества вземат участие при разрешаването на известни философски въпроси.
към текста >>

Човек е колективно същество, свързан със същества по-високо и по-ниско стоящи по съзнание от него.
Ако нямаше кой да пази телата ви, щяхте да се намерите ограбени и разрушени. 52. Причина на различните връзки. Щом се страхува, човек се свързва с животните, защото страхът е животинско качество. Щом се гневи - същото. За да не се поддава на отрицателните чувства в себе си, човек трябва да държи съзнанието си будно, да се свързва с Възвишените Разумни Същества. Човек е колективно същество, свързан със същества по-високо и по-ниско стоящи по съзнание от него. От човека зависи с кои от тях ще се свърже. Много помагачи има човек, но той трябва да съзнава това, да се свързва с тях и да се ползува разумно от тяхната помощ. Много невидими Разумни Същества помагат на човека. Хиляди и милиони същества вземат участие при разрешаването на известни философски въпроси. Човек напряга ума си и допринася към разрешението на дадения въпрос.
към текста >>

58. 38–мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

За нея Учителят казва: "Честността е границата между животинското и човешкото царство".
Ако Учениците на една Школа нямат смирение, няма да има и онова взаимно почитание и уважение. Смирението води към красиви отношения между учениците на Школата. Изобщо един Ученик не може да има никакви постижения докато не придобие смирението. Останалите четири качества показват дали Ученикът има смирение или не. Второто качество е честността. За нея Учителят казва: "Честността е границата между животинското и човешкото царство". С честността човек излиза от животинското царство а влиза в човешкото. Под честност се разбира това, което казваш, да го направиш, да останеш верен на дадената дума. Трето качество е добротата. За добротата Учителят казва: "Добротата е външен израз на Любовта". Не се разбира само да правиш добро, но да имаш едно вътрешно разположение към всички същества.
към текста >>

С честността човек излиза от животинското царство а влиза в човешкото.
Смирението води към красиви отношения между учениците на Школата. Изобщо един Ученик не може да има никакви постижения докато не придобие смирението. Останалите четири качества показват дали Ученикът има смирение или не. Второто качество е честността. За нея Учителят казва: "Честността е границата между животинското и човешкото царство". С честността човек излиза от животинското царство а влиза в човешкото. Под честност се разбира това, което казваш, да го направиш, да останеш верен на дадената дума. Трето качество е добротата. За добротата Учителят казва: "Добротата е външен израз на Любовта". Не се разбира само да правиш добро, но да имаш едно вътрешно разположение към всички същества. Да желаеш техния напредък, успех и дето можеш, да помагаш.
към текста >>

Че един човек е придобил вече съзнанието на Ученик се познава по вътрешния мир, по доброто разположение на душата му, по хармонията и радостта, които не зависят от външните условия.
Те значат човек да не бъде дребнав, но да гледа по-широко на нещата. Великодушие и благородство значи да простиш на всеки човек, който те обижда по някакъв начин, и твоето отношение към него да не се изменя. Даже му направи услуга при даден случай. Един Ученик, който е усвоил тези пет качества, може да гради по-нататък. Това е една основа. Че един човек е придобил вече съзнанието на Ученик се познава по вътрешния мир, по доброто разположение на душата му, по хармонията и радостта, които не зависят от външните условия. Който има този вътрешен мир и хармония в себе си, той действува магически на околните. Той като отиде, внася в душата на околните хора, без да говори, онова вътрешно състояние, своя мир. Човек, който има изработени в себе си тези пет качества, постепенно придобива това вътрешно разположение, тази вътрешна радост, която не зависи от външните условия, в които е поставен. Такъв човек ще има благоволението на Бога, на ангелите, на Белите Братя и на всички добри хора в света. Той ще влезе във връзка с тях.
към текста >>

59. 40-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

И тогава ще влезете в Божественото съзнание, където няма да се нервирате, а ще бъдете тихи и спокойни.
Макар никой да не те знае, но пред себе си бъди верен, изпълни го. Защото ако тези правила не ги приложите, от вас никакви Окултни Ученици не могат да станат. 16. Приемането на Учениците да става чрез гласуване и формално приемане. Когато ще приемем някого за Ученик, ние ще му създадем една голяма беля, каквато никога не е имал, и ако може да излезе разумно от тази беля, той е готов за Ученик. Сега вие сте дошли до свещения егоизъм, но Господ ще ви създаде един голям цирей, някоя голяма беля в живота и чрез този цирей, като се пробие, ще излезе свещеният егоизъм навън от вас. И тогава ще влезете в Божественото съзнание, където няма да се нервирате, а ще бъдете тихи и спокойни. Сега вие може да знаете Библията на пръсти, може да сте проучили целия Окултизъм, и пак да живеете в свещения егоизъм. За да се освободите от него трябва да минете през някаква голяма криза и тогава ще влезете в Божествения живот. Онези от вас за Ученици, ще ги повикам по-особен начин, да видим колцина ще отговорят. Който отговори, Господ ще му отговори. Само така ще се даде един тласък.
към текста >>

И ако в Ученика, който влиза в една Окултна Школа, има това животинско чувство, очакват го големи страдания.
17. Когато влезете в една Окултна Школа, най-първо ще ви очистят хубаво, както калайджията чисти съдовете, за да хванат добре калая. Докато не ви очистят, калай не ви се туря. Има някои черти у вас, които трябва да напуснете. Най-първата между тях е тщеславието. Това е една животинска проява у човека. И ако в Ученика, който влиза в една Окултна Школа, има това животинско чувство, очакват го големи страдания. Хората като видят неговата слабост, ще почнат да го подиграват. И дето хората страдат от неврастения, това се дължи на тщеславието. В тщеславието хората искат да бъдат такива, каквито не са и затова се тревожат и стават неврастеници. И религиозните хора тщеславието ги е направило такива, каквито не са. Тщеславието е внесло лицемерието в религията.
към текста >>

60. 41-во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Вие трябва да уталожите ума си и при тих ум да се свържете с Божественото съзнание, в което живеете.
- Не, вие трябва да виждате. Сега сме в една епоха, където трябва да се пазим от чужди влияния. И всички недоразумения между вас се дължат все на тези изостанали души. Сега вие трябва да почнете да пресявате вашите мисли, чувства и желания, за да не се подавате на влиянието на изостаналите души. Тези духове размътват умовете ви и вие не можете да схващате добре Божествените внушения. Вие трябва да уталожите ума си и при тих ум да се свържете с Божественото съзнание, в което живеете. Сега вие не сте свързани с Божественото съзнание и затова се подавате на внушенията на тези изостанали души. Ние трябва да дойдем във връзка с Божественото съзнание. За тази връзка има много методи в Евангелията и в Окултизма. За пробуждането на Божественото има разни методи. Сега всички трябва да се сдружим, да работим за Господа.
към текста >>

Сега вие не сте свързани с Божественото съзнание и затова се подавате на внушенията на тези изостанали души.
Сега сме в една епоха, където трябва да се пазим от чужди влияния. И всички недоразумения между вас се дължат все на тези изостанали души. Сега вие трябва да почнете да пресявате вашите мисли, чувства и желания, за да не се подавате на влиянието на изостаналите души. Тези духове размътват умовете ви и вие не можете да схващате добре Божествените внушения. Вие трябва да уталожите ума си и при тих ум да се свържете с Божественото съзнание, в което живеете. Сега вие не сте свързани с Божественото съзнание и затова се подавате на внушенията на тези изостанали души. Ние трябва да дойдем във връзка с Божественото съзнание. За тази връзка има много методи в Евангелията и в Окултизма. За пробуждането на Божественото има разни методи. Сега всички трябва да се сдружим, да работим за Господа. Това не значи да напуснем своите работи, но да знаем, че всичко в света е на Господа.
към текста >>

Ние трябва да дойдем във връзка с Божественото съзнание.
И всички недоразумения между вас се дължат все на тези изостанали души. Сега вие трябва да почнете да пресявате вашите мисли, чувства и желания, за да не се подавате на влиянието на изостаналите души. Тези духове размътват умовете ви и вие не можете да схващате добре Божествените внушения. Вие трябва да уталожите ума си и при тих ум да се свържете с Божественото съзнание, в което живеете. Сега вие не сте свързани с Божественото съзнание и затова се подавате на внушенията на тези изостанали души. Ние трябва да дойдем във връзка с Божественото съзнание. За тази връзка има много методи в Евангелията и в Окултизма. За пробуждането на Божественото има разни методи. Сега всички трябва да се сдружим, да работим за Господа. Това не значи да напуснем своите работи, но да знаем, че всичко в света е на Господа. Ние ще знаем факта, че каквото имаме сега, то е Божествено и да започнем да го използуваме, както Божественият закон иска.
към текста >>

И понеже при влизането в една Окултна Школа се развива чувствителността, то вие ще бъдете в състояние да възприемате мислите на по-нисшите същества от животинското царство.
Та у всички ви има заложени известни истини, които трябва да възрастнат, има благородни мисли и чувства от миналото, които трябва да проявите. И най-малкото усилие, което можете да направите, е за ваша полза. 2. Сега имайте предвид, че в света има две влияния. Ако вие не се подчините доброволно на Божественото влияние, на разумния живот, тогава ще дойдат земните влияния, магнетичното и електрическото влияние на най-нисшите животни. Най-нисшите животни ще почнат да упражняват влияние върху вас. И понеже при влизането в една Окултна Школа се развива чувствителността, то вие ще бъдете в състояние да възприемате мислите на по-нисшите същества от животинското царство. Затова има опасност всеки Ученик да се зарази от своите минали нисши състояния на Битието. Когато всички Учители предупреждават учениците си, те ги предупреждават именно за тези състояния, докато Учениците не дойдат в състояние да разбират своя ум, да регулират тези течения от Слънцето и от центъра на Земята и после да разпознават тези течения и ключовете на нисшото животинско царство. Всички отрицателни мисли и желания, които минават през ума на човека, идват от животинското царство. Всички тези мисли вие ще ги приемете и тогава вашият ум ще влезе в това течение и ще направите едно престъпление. И по този закон аз мога да анализирам всяка ваша мисъл или желание откъде идват.
към текста >>

Когато всички Учители предупреждават учениците си, те ги предупреждават именно за тези състояния, докато Учениците не дойдат в състояние да разбират своя ум, да регулират тези течения от Слънцето и от центъра на Земята и после да разпознават тези течения и ключовете на нисшото животинско царство.
2. Сега имайте предвид, че в света има две влияния. Ако вие не се подчините доброволно на Божественото влияние, на разумния живот, тогава ще дойдат земните влияния, магнетичното и електрическото влияние на най-нисшите животни. Най-нисшите животни ще почнат да упражняват влияние върху вас. И понеже при влизането в една Окултна Школа се развива чувствителността, то вие ще бъдете в състояние да възприемате мислите на по-нисшите същества от животинското царство. Затова има опасност всеки Ученик да се зарази от своите минали нисши състояния на Битието. Когато всички Учители предупреждават учениците си, те ги предупреждават именно за тези състояния, докато Учениците не дойдат в състояние да разбират своя ум, да регулират тези течения от Слънцето и от центъра на Земята и после да разпознават тези течения и ключовете на нисшото животинско царство. Всички отрицателни мисли и желания, които минават през ума на човека, идват от животинското царство. Всички тези мисли вие ще ги приемете и тогава вашият ум ще влезе в това течение и ще направите едно престъпление. И по този закон аз мога да анализирам всяка ваша мисъл или желание откъде идват. Ще кажете, че Господ е тъй наредил света. He, Господ е наредил всичко много хубаво в Битието.
към текста >>

Всички отрицателни мисли и желания, които минават през ума на човека, идват от животинското царство.
Ако вие не се подчините доброволно на Божественото влияние, на разумния живот, тогава ще дойдат земните влияния, магнетичното и електрическото влияние на най-нисшите животни. Най-нисшите животни ще почнат да упражняват влияние върху вас. И понеже при влизането в една Окултна Школа се развива чувствителността, то вие ще бъдете в състояние да възприемате мислите на по-нисшите същества от животинското царство. Затова има опасност всеки Ученик да се зарази от своите минали нисши състояния на Битието. Когато всички Учители предупреждават учениците си, те ги предупреждават именно за тези състояния, докато Учениците не дойдат в състояние да разбират своя ум, да регулират тези течения от Слънцето и от центъра на Земята и после да разпознават тези течения и ключовете на нисшото животинско царство. Всички отрицателни мисли и желания, които минават през ума на човека, идват от животинското царство. Всички тези мисли вие ще ги приемете и тогава вашият ум ще влезе в това течение и ще направите едно престъпление. И по този закон аз мога да анализирам всяка ваша мисъл или желание откъде идват. Ще кажете, че Господ е тъй наредил света. He, Господ е наредил всичко много хубаво в Битието. Великият Учител на Битието много добре е наредил всичко.
към текста >>

Това не е за упрек, нито за обезсърчение, но трябва да дойдете до съзнание да разберете, че пред вас стои Велика Наука, велико бъдеще, към което трябва да се стремите.
3. Разумните същества търсят само такива души, в които живее Истината. Като намерят такива души, те гледат каква светлина има в умовете им, каква топлина и чистота има в сърцето им и каква свобода има в душите им. Светлината, топлината и свободата са трите елемента, които всяка душа трябва да има. Чрез тях човешката душа се свързва с разумните същества. Те гледат на човешкото знание и общественото му положение като забава. Това не е за упрек, нито за обезсърчение, но трябва да дойдете до съзнание да разберете, че пред вас стои Велика Наука, велико бъдеще, към което трябва да се стремите. Човек трябва да проникне във възвишения свят, за да разбере какво представя неговата наука. Само тогава ще види смешното положение, в което се намира, когато набързо решава трудните въпроси за душата, за Бога и пр. 4. Мнозина от вас искат да имат видения, да имат духовна опитност. Това желание е на място, но за да се удовлетвори, нужни са условия за това. Ако посадите едно малко цвете в саксия, за да се развива добре, вие трябва да му турите добра пръст и редовно да го поливате.
към текста >>

Тя е Божественото съзнание, което произвежда всички възвишени състояния.
Може да говоря за други работи, а за нея ще оставим в бъдеще други да говорят. Когато се образува една атмосфера, каквато трябва, може да ви се дадат малките методи на Божествената Любов. Затова и Христос казва: Не хвърляйте бисерите на свинете. Свещените работи не трябва да се дават на неподготвени хора. С Любовта можем да направим опит ако искате. Тя е Божественото съзнание, което произвежда всички възвишени състояния. Ние сега със своите мисли спъваме Божественото у нас. Ние само рушим, но трябва да се откажем да рушим, а да градим. Например, някой ти разправя една своя опитност и ти кажеш: Туй не струва. С това и на себе си вредиш, и на него вредиш. Ако можеш да издържиш докрай, ще имаш едно мъчение, но след това ще се яви една малка радост.
към текста >>

16. Като Ученици на тази Школа, вие във вашето съзнание трябва да имате ясна представа за онези промени, които стават в Божествения свят.
В горните класове на Школата абсолютно се забранява да мислиш за погрешките на хората. Хората за тебе не съществуват и погрешките не съществуват. Ти ще работиш върху себе си. Сега някои живеят в закона на Мойсея, други в закона на спасението, а трети в закона на Любовта. Окултният Ученик трябва да живее в закона на Любовта. 16. Като Ученици на тази Школа, вие във вашето съзнание трябва да имате ясна представа за онези промени, които стават в Божествения свят. Не е важно какво вършат хората, а е важно как е нареден светът. Божественият Дух, който прави всички промени в света, раздава на всички хора както намери за добре. Вие гледайте да разбирате Божествения Дух, а не тези малки духове, които ви говорят и ви нашепват различни мисли и желания. Проучавайте този Велик Дух, Който просвещава и Който ни дава всички блага, Който е извор на Божествената Любов, Носител на Божествената Мъдрост, носител на Божествената Истина, Правда, Добродетел. Този Велик Дух трябва да слушате.
към текста >>

Сега тези спорове, които често се явяват между вас, те произтичат от това, че има други същества в света, които чрез своите мисли затъмняват съзнанието на човека.
Вие гледайте да разбирате Божествения Дух, а не тези малки духове, които ви говорят и ви нашепват различни мисли и желания. Проучавайте този Велик Дух, Който просвещава и Който ни дава всички блага, Който е извор на Божествената Любов, Носител на Божествената Мъдрост, носител на Божествената Истина, Правда, Добродетел. Този Велик Дух трябва да слушате. И ако бихте Го слушали, никакъв спор и недоразумение нямаше да има. Всички спорове лесно биха се уредили. Сега тези спорове, които често се явяват между вас, те произтичат от това, че има други същества в света, които чрез своите мисли затъмняват съзнанието на човека. Следствие на това, съзнанието на човека потъмнява и той не може да прави разлика между едни и други мисли, между едни и други чувства. Затова Ученикът трябва да наблюдава съзнанието си и да следи какви мисли и чувства минават през него и какви промени произвеждат в него. Вие като Ученици трябва да знаете, че само онези мисли, които внасят светлина в съзнанието, дават простор и полет на духа, идват от Божия Дух. А мисли, които носят тъмнина и ограничение, идват от изостанали духове. 17. Вложете мисълта, че основните Божествени мисли и идеи са вложени, написани в тази Божествена книга, душата.
към текста >>

Следствие на това, съзнанието на човека потъмнява и той не може да прави разлика между едни и други мисли, между едни и други чувства.
Проучавайте този Велик Дух, Който просвещава и Който ни дава всички блага, Който е извор на Божествената Любов, Носител на Божествената Мъдрост, носител на Божествената Истина, Правда, Добродетел. Този Велик Дух трябва да слушате. И ако бихте Го слушали, никакъв спор и недоразумение нямаше да има. Всички спорове лесно биха се уредили. Сега тези спорове, които често се явяват между вас, те произтичат от това, че има други същества в света, които чрез своите мисли затъмняват съзнанието на човека. Следствие на това, съзнанието на човека потъмнява и той не може да прави разлика между едни и други мисли, между едни и други чувства. Затова Ученикът трябва да наблюдава съзнанието си и да следи какви мисли и чувства минават през него и какви промени произвеждат в него. Вие като Ученици трябва да знаете, че само онези мисли, които внасят светлина в съзнанието, дават простор и полет на духа, идват от Божия Дух. А мисли, които носят тъмнина и ограничение, идват от изостанали духове. 17. Вложете мисълта, че основните Божествени мисли и идеи са вложени, написани в тази Божествена книга, душата. И всеки може да я чете, стига да слуша.
към текста >>

Затова Ученикът трябва да наблюдава съзнанието си и да следи какви мисли и чувства минават през него и какви промени произвеждат в него.
Този Велик Дух трябва да слушате. И ако бихте Го слушали, никакъв спор и недоразумение нямаше да има. Всички спорове лесно биха се уредили. Сега тези спорове, които често се явяват между вас, те произтичат от това, че има други същества в света, които чрез своите мисли затъмняват съзнанието на човека. Следствие на това, съзнанието на човека потъмнява и той не може да прави разлика между едни и други мисли, между едни и други чувства. Затова Ученикът трябва да наблюдава съзнанието си и да следи какви мисли и чувства минават през него и какви промени произвеждат в него. Вие като Ученици трябва да знаете, че само онези мисли, които внасят светлина в съзнанието, дават простор и полет на духа, идват от Божия Дух. А мисли, които носят тъмнина и ограничение, идват от изостанали духове. 17. Вложете мисълта, че основните Божествени мисли и идеи са вложени, написани в тази Божествена книга, душата. И всеки може да я чете, стига да слуша. Тъй както юрдечето знае да плава още с раждането си, тъй и човек знае да люби.
към текста >>

Вие като Ученици трябва да знаете, че само онези мисли, които внасят светлина в съзнанието, дават простор и полет на духа, идват от Божия Дух.
И ако бихте Го слушали, никакъв спор и недоразумение нямаше да има. Всички спорове лесно биха се уредили. Сега тези спорове, които често се явяват между вас, те произтичат от това, че има други същества в света, които чрез своите мисли затъмняват съзнанието на човека. Следствие на това, съзнанието на човека потъмнява и той не може да прави разлика между едни и други мисли, между едни и други чувства. Затова Ученикът трябва да наблюдава съзнанието си и да следи какви мисли и чувства минават през него и какви промени произвеждат в него. Вие като Ученици трябва да знаете, че само онези мисли, които внасят светлина в съзнанието, дават простор и полет на духа, идват от Божия Дух. А мисли, които носят тъмнина и ограничение, идват от изостанали духове. 17. Вложете мисълта, че основните Божествени мисли и идеи са вложени, написани в тази Божествена книга, душата. И всеки може да я чете, стига да слуша. Тъй както юрдечето знае да плава още с раждането си, тъй и човек знае да люби. И тъй както пилето не може да се отдели много от майка си, така и ние в нашето съзнание не можем да се отдалечим от Бога.
към текста >>

И тъй както пилето не може да се отдели много от майка си, така и ние в нашето съзнание не можем да се отдалечим от Бога.
Вие като Ученици трябва да знаете, че само онези мисли, които внасят светлина в съзнанието, дават простор и полет на духа, идват от Божия Дух. А мисли, които носят тъмнина и ограничение, идват от изостанали духове. 17. Вложете мисълта, че основните Божествени мисли и идеи са вложени, написани в тази Божествена книга, душата. И всеки може да я чете, стига да слуша. Тъй както юрдечето знае да плава още с раждането си, тъй и човек знае да люби. И тъй както пилето не може да се отдели много от майка си, така и ние в нашето съзнание не можем да се отдалечим от Бога. В нашето съзнание ще бъдем на такава дистанция, на такова разстояние от света, че щом сме при тези Божествени условия, като чуем какво казва Духът, какво казва майка ни, веднага да чуем и изпълним какво казва, да изпълним волята ѝ. За последствията не мисли, защото в необходимостта всичко е за добро. 18. Първото нещо, което се иска от Ученика, е да има силно интензивно желание да учи. И действително, любовта се изразява в стремление към учене. Следователно истинската, Божествената Любов е един силен подтик за изучаване на Божествената Мъдрост.
към текста >>

В нашето съзнание ще бъдем на такава дистанция, на такова разстояние от света, че щом сме при тези Божествени условия, като чуем какво казва Духът, какво казва майка ни, веднага да чуем и изпълним какво казва, да изпълним волята ѝ.
А мисли, които носят тъмнина и ограничение, идват от изостанали духове. 17. Вложете мисълта, че основните Божествени мисли и идеи са вложени, написани в тази Божествена книга, душата. И всеки може да я чете, стига да слуша. Тъй както юрдечето знае да плава още с раждането си, тъй и човек знае да люби. И тъй както пилето не може да се отдели много от майка си, така и ние в нашето съзнание не можем да се отдалечим от Бога. В нашето съзнание ще бъдем на такава дистанция, на такова разстояние от света, че щом сме при тези Божествени условия, като чуем какво казва Духът, какво казва майка ни, веднага да чуем и изпълним какво казва, да изпълним волята ѝ. За последствията не мисли, защото в необходимостта всичко е за добро. 18. Първото нещо, което се иска от Ученика, е да има силно интензивно желание да учи. И действително, любовта се изразява в стремление към учене. Следователно истинската, Божествената Любов е един силен подтик за изучаване на Божествената Мъдрост. 19. Сега понеже вие искате да влезете в Окултната Школа, трябва да знаете, че методите на Школата са различни от онези, които имате при обикновените молитвени събрания.
към текста >>

Животът не е в нищо друго, освен във Висшето Божествено Съзнание, в онзи процес на знание.
Три закона има в Школата. Първият закон гласи: Истината в Царството Божие не търпи абсолютно никаква измама, от какъвто и да е характер. Ни сянка, ни помен, абсолютно - разбирате ли? Вторият закон е: Бог изисква от всинца ни да учим и то постоянно. Докато се учим, ние можем да живеем. Животът не е в нищо друго, освен във Висшето Божествено Съзнание, в онзи процес на знание. Защото Божествената Мъдрост дава знание. Истината дава свобода, Любовта дава живот, животът дава радост, знанието дава сила, а свободата дава простор. 26. Ученикът трябва всякога да знае причината на своите състояния. Имате известни състояния, трябва да знаете към коя категория спада: физическо състояние ли е, духовно или Божествено. Физическите състояния са конкретни.
към текста >>

61. 62-ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Следователно всички хора, които се страхуват, животинското ги управлява.
Аз не ви говоря по този въпрос, защото сте страхливи, а на страхливи хора не може нищо да се говори. Един ден когато се освободите от страха, аз ще ви говоря по това. 495. Пътят към безстрашие. За да бъде Ученикът без страх, душата му трябва да бъде изпълнена с любов. Страхът е качество само на животинския човек. Следователно всички хора, които се страхуват, животинското ги управлява. 496. Безстрашие. Всички Учители, които са идвали в света, са изисквали от своите Ученици безстрашие. Това е първото нещо, което се иска от Ученика. Но за да се придобие безстрашието, трябва да се придобият други по-малки качества. Какво качество се иска от Ученика, за да бъде безстрашен?
към текста >>

Който иска да премине от животинското към човешкото, трябва абсолютно да се освободи от страха.
Това е първото нещо, което се иска от Ученика. Но за да се придобие безстрашието, трябва да се придобият други по-малки качества. Какво качество се иска от Ученика, за да бъде безстрашен? - За да бъде Ученикът без страх, душата му трябва да бъде изпълнена с Любов, страхът се проявява в различни форми в живота. И ексцентричността е качество на страха. Който иска да премине от животинското към човешкото, трябва абсолютно да се освободи от страха. Като се освободи от страха, ще влезе в областта на Любовта и ще бъде свободен. 497. Нашето тяло като почва. Нашето тяло е почва, в която се посажда нашият духовен кивот. Затова тази почва трябва да бъде богата, за да могат да растат нашите мисли, чувства и желания. Това значи нашето тяло да бъде здраво и добре организирано.
към текста >>

Първото важно нещо за вас е: ходите ли, лягате ли, ставате ли, всякога дръжте в съзнанието си мисълта, умът ви да е насочен към Слънцето, да има отвесно положение.
А на деца философия не се разправя. За философията на Окултизма се иска друга подготовка. Ние разправяме за обикновената философия, но Окултната не я засягаме. На вас представяме само образно туй, което вие можете да разберете. 517. Ходенето и позата на Ученика. Първото важно нещо за вас е: ходите ли, лягате ли, ставате ли, всякога дръжте в съзнанието си мисълта, умът ви да е насочен към Слънцето, да има отвесно положение. И първото нещо за всички ви е, че трябва да ходите изправени, да не се прегръбвате. Това е правило. И онзи Ученик, който не спазва това правило, ще попадне под влиянието на света. Ще ходите изправени, за да държите връзка със Слънцето, със Слънчевата енергия, която слиза отгоре. Kогато гърдите на някой човек започват да хлътват навътре и той се прегръбва, това е лош признак.
към текста >>

Не трябва да ви интересуват излишъците на света, но трябва да ви интересува съзнанието на света.
Ако ти не започнеш със своите уши, със своите очи, ако не можеш да се разправиш със стомаха си, как ще се разправяш с другите хора? Силата на човека зависи от онова, което той упражнява върху своето разумно тяло. 519. Ученикът и светът. Когато някой започне да изучава Окултната Наука, казва: Мен вече не ме интересува светът. Не, вас трябва да ви интересува светът, но в нова форма. Не трябва да ви интересуват излишъците на света, но трябва да ви интересува съзнанието на света. 520. Разсъжденията на Ученика. Във всички ви трябва да се зароди желание да обичате простотата в разсъжденията. Знаете ли какво значи една елементарна мисъл? - Идея, от която нищо не можеш да отнемеш, нито да притуриш. Тия идеи са много малко.
към текста >>

62. Говорната реч и детето. Приказката в говорната реч. Драматизация. Стихотворения, книжовна реч и картини. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Всеки израз да бъде дълбоко мотивиран в съзнанието ни.
Говорната реч пред децата всякога трябва да бъде: ясна, правилна и сочна — израз на творческа, прогресивна мисъл. По пътя на беседата, разказа, приказката и пр. детето трябва да бъде насочено да вижда и чува живота такъв, какъвто си е — в труд, радост и творчество; с почит към природата, с любов към труда. Нека отърсим речта си от излишен патос и да дадем възможност на детето да я слуша чиста и проста, но свежа и вдъхновена. За да може словото ни да има творчески ефект върху слушателите, трябва преди всичко самите ние да бъдем дълбоко убедени в това, което разказваме. Всеки израз да бъде дълбоко мотивиран в съзнанието ни. Възпитателят трябва да живее с хубавото ново, за да успее правилно да насочи мисълта и вниманието на малките към желаните области и ефекти. Средствата, с които си служи детската градина за развитие на говора, са; приказки, драматизация, стихотворения, книжовна реч, картини, разговор и игра. По отделно ще се спрем на всяко от горните средства. Приказката в говорната реч Всички деца обичат приказките.
към текста >>

За сюжети при драматизацията биха ни послужили: приказките, песните, игрите, природните явления, сезоните, моменти от живота на растителното и животинско царство, празници и народни обичаи, народни сценки и др.
Драматизация Драматизацията е изживяване чрез действие. Сцената всякога въздействува възпитателно над възрастните и над малките. Ако действието се извършва от самите деца, неговата сила над децата — действуващи лица е двойна. Драматизацията може да бъде изнесена: 1) групово или единично, пред публика или като домашно забавление; 2) може да бъде на сцената, е стая или на открито. За сюжети при драматизацията биха ни послужили: приказките, песните, игрите, природните явления, сезоните, моменти от живота на растителното и животинско царство, празници и народни обичаи, народни сценки и др. При какви случаи и защо ще употребим драматизацията: 1) създаване добри навици, (здравни, социални, трудови, хуманни и др.); 2) развитие на говор и дикция; 3) свободно изразяване в присъствие на други; 4) запаметяване и съсредоточаване; 5) развитие на естетика, маниер и ритмика: 6) развитие на ума и въображението, волята и чувствата; 7) другарство, взаимно уважение, благородно съревнование, със силите на другите, различни сръчности и дейности около подготовката; 8) оформени представи, придобити чрез лично изживяване, или при наблюдение на артистични души с благородна амбиция. Но повърхностното отнасяне от страна на учителя към работата, безсистемно проведената драматизация би осакатила детските характери и би дала отрицателни резултати. Една наложена драматична игра би отнела свободата и творческия полет на децата. Трудното и дълго съдържание, не по силите на децата, дава отрицателни резултати. Също така прибързаната подготовка изнервя децата и учителката.
към текста >>

63. КОСМИЧНИЯТ МИРОГЛЕД - Методи Константинов (1902-1979)

Никога да не делим хората на духовни и светски, защото и през най-великите души на човечеството протичат четирите космични течения: животинско, човешко, ангелско и божествено.
Днешните движения за Свобода в расите и народите се движат от този духовно-културен потенциал, който Учителят донесе за Новата епоха. Това се вижда недвусмислено от развоя на идейните течения по определените от Него схеми. Тези максими на Свободата ще се реализират в Епохата на Водолея, която е подготвителна школа за душите на Шестата раса. Тези Космични сили са механизмът, който ще извади от миналите култури и раси необходимите творчески есенции за Шестата раса. Основната идея на Космичния мироглед, изразен чрез Висшите Максими на Свободата, е човек да се свърже с Ритъма на общия Живот - „Живот за Цялото". Никога да не делим хората на духовни и светски, защото и през най-великите души на човечеството протичат четирите космични течения: животинско, човешко, ангелско и божествено. Всеки трябва да знае къде му е мястото, иначе ще изпадне в противоречие. Нашата Слънчева система се намира в периферията на Галактиката. Слънцето не е от най-издигнатите. Има звезди, които се намират на много по-висок стадий на развитие. Нашето Слънце се приготвя да мине в своята зряла възраст.
към текста >>

Слънчевите деви са завършен образ на емоционалното съзнание; Светлият човешки ум е завършен процес на интелигентността; Диамантената воля е израз на съвършенство и реализация.
Има звезди, които се намират на много по-висок стадий на развитие. Нашето Слънце се приготвя да мине в своята зряла възраст. Човешкото знание е ограничено, особено на тази малка планета, която представлява едно отделение от школата на Слънчевата система. Това налага необходимостта от смирение на човешкия ум, за да може Космичното начало чрез Света на Мъдростта да внася все по-големи знания в човешкия дух. Земята в Слънчевата система е място за ремонт на човешкото сърце, на човешкия ум и на човешката воля. Слънчевите деви са завършен образ на емоционалното съзнание; Светлият човешки ум е завършен процес на интелигентността; Диамантената воля е израз на съвършенство и реализация. Тази троичност, този акорд поставят човек в Пътя, който води към Великия идеал на свободата, към Космичната пълнота. Новият Космичен мироглед ще бъде приложен от Слънчевите Деви, от Синовете на Светлината и Мъдростта и от душите на Истината, Силата и Красотата. Този нов мироглед ще бъде далеч от тъмната религиозна схоластика, отвъд властта на ограничената конкретна мисъл, извън обществените предразсъдъци и всякакво насилие. Само тогава ще възтържествува идеята за Мир, а народите ще могат да се организират под знака на международното духовно-културно и стопанско сътрудничество. Докато човечеството не разреши проблема как да обикне врага си, то не може да има положителен резултат.
към текста >>

„При новото съзнание
Ето защо Учителят декларира: „В света има само едно учение, което може да подобри условията на живот на индивидите и на обществото. Това е Учението на Разумния живот, а не - на класовата любов." „При новото съзнание всички хора ще образуват едно семейство и всеки народ ще бъде орган от това велико тяло. Тогава народите ще се уважават и почитат взаимно. Това ще бъде Култура на братство и сестринство. Когато говорим за Новата раса, за Новата Култура,
към текста >>

64. ИКОНОМИЧЕСКИ ФАЗИ В СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ - Методи Константинов (1902-1979)

утвърждаване правото на силния, е господстващ закон в животинското царство.
ИКОНОМИЧЕСКИ ФАЗИ В СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ За изясняване на казаното по-горе, бихме желали да хвърлим още светлина върху големите фази в общата история на света, защото считаме, че въпреки наглед убедителната аргументация на апологетите на гореспоменатите две антагонистични идеологии, за разумния и непредубеден съвременник е все още трудно да разбере причинния комплекс на този антагонизъм. Първата фаза в икономическата структура е фазата на робството, което е тясно свързано с насилието, мъчението и безправието. Насилието, т.е. утвърждаване правото на силния, е господстващ закон в животинското царство. Хилядолетия, особено в античния свят, е господствал законът на насилието в икономическия и социалния живот на народите. При тази фаза главен фактор е родовата аристокрация и режимът на тираните; действал е безпрепятствено марсовият бич и в обществения живот е господствало безправието. Робството е било главната социологична основа на античния свят. Копието, стрелата и мечът на бога Марс са били считани за нещо свещено, за дело на боговете и те са решавали всичките спорове между човеците. При отделни бойни стълкновения, единоборството между вождовете често е било считано за воля на боговете и неговият резултат се е вземал като акт за разрешаване на стълкновението.
към текста >>

Тази фаза е очевидно едно по-висше стъпало на личното и общественото съзнание.
При отделни бойни стълкновения, единоборството между вождовете често е било считано за воля на боговете и неговият резултат се е вземал като акт за разрешаване на стълкновението. В такъв свят на култ към силата, законът за справедливостта е бил напълно изключен. Икономическият апарат, в лицето главно на земеделието, се е опирал през тази фаза главно върху робството. Втората фаза е на свободния труд, където правни норми целят гарантиране на неговата защита. При тази фаза на мястото на насилието и робството се издига силата на юридическата санкция. Тази фаза е очевидно едно по-висше стъпало на личното и общественото съзнание. Грубият животински закон на силата и насилието се заменя с нормите на правото. В него все повече доминира човешкият елемент; в съзнанието на човека се чувства по-голяма широта. Човекът възраства вече в личност и неговото самосъзнание се опитва да прави разлика между права и задължения. Правните норми гарантират правото на живот и определят границите на свободата и на правото на индивида да се ползва от плодовете на своя труд. Поставят се и основите на правната санкция.
към текста >>

В него все повече доминира човешкият елемент; в съзнанието на човека се чувства по-голяма широта.
Икономическият апарат, в лицето главно на земеделието, се е опирал през тази фаза главно върху робството. Втората фаза е на свободния труд, където правни норми целят гарантиране на неговата защита. При тази фаза на мястото на насилието и робството се издига силата на юридическата санкция. Тази фаза е очевидно едно по-висше стъпало на личното и общественото съзнание. Грубият животински закон на силата и насилието се заменя с нормите на правото. В него все повече доминира човешкият елемент; в съзнанието на човека се чувства по-голяма широта. Човекът възраства вече в личност и неговото самосъзнание се опитва да прави разлика между права и задължения. Правните норми гарантират правото на живот и определят границите на свободата и на правото на индивида да се ползва от плодовете на своя труд. Поставят се и основите на правната санкция. Саморазправата и грубото насилие се заменят с гарантирани права на човека. При тази фаза - на правото - още нямаме елемента на справедливост в правните отношения, защото социологичните основи почиват върху олигархични и диктаторски схващания.
към текста >>

Човекът възраства вече в личност и неговото самосъзнание се опитва да прави разлика между права и задължения.
Втората фаза е на свободния труд, където правни норми целят гарантиране на неговата защита. При тази фаза на мястото на насилието и робството се издига силата на юридическата санкция. Тази фаза е очевидно едно по-висше стъпало на личното и общественото съзнание. Грубият животински закон на силата и насилието се заменя с нормите на правото. В него все повече доминира човешкият елемент; в съзнанието на човека се чувства по-голяма широта. Човекът възраства вече в личност и неговото самосъзнание се опитва да прави разлика между права и задължения. Правните норми гарантират правото на живот и определят границите на свободата и на правото на индивида да се ползва от плодовете на своя труд. Поставят се и основите на правната санкция. Саморазправата и грубото насилие се заменят с гарантирани права на човека. При тази фаза - на правото - още нямаме елемента на справедливост в правните отношения, защото социологичните основи почиват върху олигархични и диктаторски схващания. Тук буржоазното и пролетарското общество боравят в сферата на една сепаративна прогресия.
към текста >>

65. МЪЖЪТ И ЖЕНАТА В ШЕСТАТА КУЛТУРА - Методи Константинов (1902-1979)

Човечеството като цяло носи в архивите на колективното си подсъзнание своите кармични комплекси, които се изразяват чрез законите за наследствеността в по-малките социологически категории: раса, народ, общество, род, семейство и личност.
светлината не може да се разбере без топлина, нито топлината — без светлина." Това голямо знание, което ще хвърли обилно светлина върху правилните отношения между мъжа и жената, ще се разкрие през Шестата култура на бялата раса. Тази култура ще култивира семената, ще бъде утробата, където ще бъде зачената Шестата човешка раса. За пръв път Мъжкото начало, което е ръководило човешката инволюция до Христос, става слуга на Доброто, за да изкупи по този начин големите отклонения, които е направило в личния, семейния, обществения, националния и общочовешкия живот и така да поеме пътя на еволюцията. Човечеството като цяло носи в архивите на колективното си подсъзнание своите кармични комплекси, които се изразяват чрез законите за наследствеността в по-малките социологически категории: раса, народ, общество, род, семейство и личност. При прераждането си, душите минават през изброените социологични форми, за да се усъвършенстват. В тези биофизиологични форми, програмирани чрез законите за наследствеността, те слизат от по-висшите измерения. Фактически, физическото тяло се дава от майката, а бащата дава етерното тяло, което съхранява биологичната материя от деструктивните сили на процесите на разлагането. Последните изследвания в областта на генетическата наука са разкрили в мъжките и женските хромозоми стотици електронни величини, наречени гени. Тези телца са носители на родителските наследствени комплекси, които се явяват като една редукция от по- горните социологически категории: родови, обществени, расови, народни и общочовешки.
към текста >>

Тези противоположности имат своите корени още в растителното и в животинското царства.
В това се заключава философско-мистичното схващане на Космичния синтез. Само чрез него е възможно антропологията да се домогне до генезиса на човешкия мозък, който се е развил в епохите на различните човешки раси. Но, нека оставим антрополозите да развиват своите теории за „ортогенезата"[1], за наследствените мутации и пермутации (предхождащите ги възможности). Цялата еволюция на човека по пътя на органичните форми е резултат на двата принципа - Мъжкия и Женския. Тези противоположности имат своите корени още в растителното и в животинското царства. Това развитие има безкрайни скрити възможности по неизбродимите пътища на усъвършенстването. Налага се да подчертаем, че понятието „пол" е твърде широко. То е от света на противоположностите, чиито проявления са универсални. Без тези противоположности не би имало творчество, не биха съществували двете фази на формите на живота - раждане и смърт. Думата „пол" етимологически произлиза от латинския термин „джендър" - раждане; но в тесен смисъл, в човешкия свят, тя има специфично значение.
към текста >>

66. „ЗАЗОРЯВАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША ' - Методи Константинов (1902-1979)

Когато говори за Любовта на Слънчевата Дева, Учителят подразбира, че тази Любов е излязла от фазата на любовта като стремеж в животинското царство и като чувство и сила в човешкия свят.
Тогава само ще разберете, колко малко сте изучили от великата Любов, която се проявява в безкрайния Космос." А какви са възможностите на звездния свят? На тези 200 милиарда слънца в нашата галактика, според астрофизиката? Когато говори за Любовта на Слънчевата Дева, Учителят подразбира, че тази Любов е излязла от фазата на любовта като стремеж в животинското царство и като чувство и сила в човешкия свят. Той говори за Любовта като принцип в живота: „Любовта произвежда горене, но тя сама не е горене. Тя съдържа великите условия на живота, тя ражда живота. В нея са скрити ония елементи,
към текста >>

Налягането идва от свръхсъзнанието.
те носят мир за всички обкръжаващи ги. Всички същества, дори най-малките, чувстват тази Любов. Ако искате да станете господари на вашата съдба, непременно трябва да оперирате с огъня на Любовта. Щом имате тази топлина, ще ви трябва и голямо налягане. Налягането идва от свръхсъзнанието. За тази цел трябва да дойде знанието у вас. Знанието не може да се добие без светлината на ума". От горните цитати е ясно, какви усилия трябва да направи Жената, за да има контакт със Сънчевата Дева. След това: „Тя трябва да обича не само своите близки,
към текста >>

за което съзнанието й във всеки момент да бъде будно.
Знанието не може да се добие без светлината на ума". От горните цитати е ясно, какви усилия трябва да направи Жената, за да има контакт със Сънчевата Дева. След това: „Тя трябва да обича не само своите близки, не само себе си, но и всички същества по целия свят, за което съзнанието й във всеки момент да бъде будно. Само тогава тя ще почувства една вътрешна радост. Съзнанието на всички същества ще образува едно цяло и тя ще се разговаря с това общо съзнание. Тогава Космичното съзнание ще й проговори". Същото се отнася и до Мъжа по отношение на Сина на Мъдростта.
към текста >>

Съзнанието на всички същества ще образува едно цяло
След това: „Тя трябва да обича не само своите близки, не само себе си, но и всички същества по целия свят, за което съзнанието й във всеки момент да бъде будно. Само тогава тя ще почувства една вътрешна радост. Съзнанието на всички същества ще образува едно цяло и тя ще се разговаря с това общо съзнание. Тогава Космичното съзнание ще й проговори". Същото се отнася и до Мъжа по отношение на Сина на Мъдростта. Когато мъжкият принцип направи разумно тази връзка, тогава ще настъпи необикновен подем в научната мисъл. Ще се разкрият дълбоките знания на астрокосмичния синтез, който съдържа в себе си всички научни дисциплини.
към текста >>

и тя ще се разговаря с това общо съзнание.
„Тя трябва да обича не само своите близки, не само себе си, но и всички същества по целия свят, за което съзнанието й във всеки момент да бъде будно. Само тогава тя ще почувства една вътрешна радост. Съзнанието на всички същества ще образува едно цяло и тя ще се разговаря с това общо съзнание. Тогава Космичното съзнание ще й проговори". Същото се отнася и до Мъжа по отношение на Сина на Мъдростта. Когато мъжкият принцип направи разумно тази връзка, тогава ще настъпи необикновен подем в научната мисъл. Ще се разкрият дълбоките знания на астрокосмичния синтез, който съдържа в себе си всички научни дисциплини. Иридологията, хиромантията, френологията, астросоциологията и всички други науки от сродно с тях естество, отричани досега от конкретната човешка мисъл, щс влязат в своя разцвет, в светлината на едно метапсихично познание.
към текста >>

Тогава Космичното съзнание ще й проговори".
не само себе си, но и всички същества по целия свят, за което съзнанието й във всеки момент да бъде будно. Само тогава тя ще почувства една вътрешна радост. Съзнанието на всички същества ще образува едно цяло и тя ще се разговаря с това общо съзнание. Тогава Космичното съзнание ще й проговори". Същото се отнася и до Мъжа по отношение на Сина на Мъдростта. Когато мъжкият принцип направи разумно тази връзка, тогава ще настъпи необикновен подем в научната мисъл. Ще се разкрият дълбоките знания на астрокосмичния синтез, който съдържа в себе си всички научни дисциплини. Иридологията, хиромантията, френологията, астросоциологията и всички други науки от сродно с тях естество, отричани досега от конкретната човешка мисъл, щс влязат в своя разцвет, в светлината на едно метапсихично познание.
към текста >>

67. ОБЩЕСТВОТО НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ (ООН) И ОБЩЕСТВОТО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО (ОНЧ) - Методи Константинов (1902-1979)

Така наричаната „жълта опасност" за бялата раса, която вече се надига от Изток, в лицето на Китай, готвещ се за ядрена война, неминуемо ще въздейства в посока на събуждане на колективното съзнание за самосъхранение у народите от бялата раса.
ООН дойде на международната сцена благодарение на поучителния опит, добит чрез тежките страдания, които народите преживяха през Втората световна война. При дадената историческа обстановка, като правна институция, ООН има своите цели и задачи, но не ще бъде в състояние да разреши редица проблеми, за което сe изисква преди всичко висша хуманност и висок международен морал. Втората световна война и създаването на ООН имаше като главна задача да притъпи социално-идеологическия антагонизъм между двете системи. Омразата между същите трябваше да се превърне в устрем за всеобщо творческо сътрудничество. Това неминуемо ще се наложи по силата на големия расов проблем, който е вече на дневен ред. Така наричаната „жълта опасност" за бялата раса, която вече се надига от Изток, в лицето на Китай, готвещ се за ядрена война, неминуемо ще въздейства в посока на събуждане на колективното съзнание за самосъхранение у народите от бялата раса. Така следва хода на историята: старото - тезата, винаги се отрича от новото - антитезата. Ако народите от бялата раса не си подадат ръка и не се обединят пред тази надигаща се от Изток голяма опасност, цялата цивилизация неминуемо ще бъде поставена под унищожителните удари на термоядрената война. В този именно огън на расов антагонизъм, ще се роди „Обществото на Новото човечество". Новите изисквания на времето ще наложат преобразуване на ООН в една нова форма, в едно „Общество на Новото човечество". Тази най-нова перспективна международна институция ще се базира преди всичко на единна световна икономическа система.
към текста >>

Първата формула има отношение към животинското царство, а втората налага нови схващания за хуманност, доверие и сътрудничество между големи и малки народи.
тогава ще е вече трансформирана расовата карма и „Всички народи ще живеят в мир и съгласие помежду си." Ето защо, погрешна е предпоставката на политическия реализъм, че в основата на международните отношения е заложена борбата за господство, за власт над другите. Формулата „Bellum omnium contra omnes" (Война на всички против всички) беше една основна аксиома на старата школа. При новите изисквания на времето изпъква нова формула: „Силните държави ще съдействат за повдигане на слабите". Първата формула има отношение към животинското царство, а втората налага нови схващания за хуманност, доверие и сътрудничество между големи и малки народи. Обществото на Новото човечество ще се базира на трите принципа: Любовта, чийто израз е Мирът; Мъдростта, която е източник на Сила; Истината, която е символ на Свободата. В съвременната ООН са представени двата принципа: Мъдростта, в нейния отрицателен аспект - „от позиция на силата" и Любовта, също в нейния отрицателен полюс - „мир без наличие на обща световна съгласуваност". Необходимо е да дойде и принципът на Истината, който е гаранция за правилната и разумна употреба на Силата и за възцаряване на истинско световно сътрудничество чрез великата идея за Мира. Държавите се чувстват зависими не само от политико- икономическия терен, но и на духовно-културна и най-вече на Космична почва, където пулсира Животът за Цялото. Взаимното сътрудничество се налага от тази велика идея: Живот за Цялото.
към текста >>

68. НАЙ ЖЕЛАНИТЕ БЛАГОСЛОВЕНИЯ - Теофана Савова

От светлината, която той има в своето съзнание.
НАЙ ЖЕЛАНИТЕ БЛАГОСЛОВЕНИЯ 1 януари 1935 г., 24 часа, Нова година Исайя 65 гл., от 16 стих нататък. Ще ви кажа само няколко думи. Всичко зависи от разбирането на човека. От светлината, която той има в своето съзнание. Ето как стои въпросът. Ако вие дадете на един невежа хубаво платно, четка и боя, той само ще оцапа платното. Ако ги дадете на един обикновен човек, той ще изкара нещо като децата. Ако ги дадете на един гениален човек, той ще създаде една хубава картина. Ако дадете едно златно перо на един глупец, той само ще си играе с перото.
към текста >>

Най-великото благо в животинското царство, това беше страхът.
А за героя то е най-хубавото число. За страхливите по-опасно число няма. Щом не ви е страх от числото 13, това показва, че вие не сте от страхливите. Сега страхът за човешкия живот е опасен. Страхът, това е най-висшето, до което стигнаха млекопитаещите. Най-великото благо в животинското царство, това беше страхът. Всички животни се страхуват. Слабият казва: „Да се бяга. Спасявай се. Никой да не те хване. Колкото са по-дълги краката, толкова по-добре.
към текста >>

69. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА - Светозар Няголов ( -2013)

Ковчегът на Ной спира в планината Арарат, висока 5311 м., и от нея се заражда и развива наново животът на животинското и човешкото царство.
По това време на небето има две луни, едната от тях започва да се разпада и част от частиците й попадат в земната атмосфера като прашен облак, който абсорбира водните пари и предизвиква кален дъжд. Учителя казва, че само в Атлантида Бялото Братство е побеждавано и принудено да напусне континента и да отиде 6 Египет, където построява пирамидите и създава великата египетска култура. Всички планини пожелават да приемат ковчега на Ной и да станат начатък на по-нататъшното развитие на човечеството. Само планината Арарат казала на Господа, че е много малка и нищожна и има много други, по-известни планини от нея, на които може да започне новият живот на човечеството. Заради тази нейна добродетел Бог казва, че развитието на човечеството ще започне от нея и ще стане символ на новия разумен живот, който хората ще водят в бъдеще. Ковчегът на Ной спира в планината Арарат, висока 5311 м., и от нея се заражда и развива наново животът на животинското и човешкото царство. Така Бог спасява човечеството от пълно унищожение. Той се разкайва и решава повече да не прави потоп на Земята. „И рече Бог : Поставям дъгата си в облака, и тя ще бъде белег на завета между Мене и Земята." /13-и стих, 9-а глава, Битие/
към текста >>

"Христос обяснява на апостолите, че тази фанатична кръв, която евреите носят, не може да се промени, освен ако Той не пролее своята кръв и част от нея да влезе в еврейската и така да се промени тяхното съзнание.
Желанието на Моисей и Илия отправено към Христа се реализира по времето на Учителя Беинса Дуно, според когото живеещият на "Изгрева" брат Иван Антонов е прероденият пророк Илия. Това е четвъртият връх в развитието на човешката душа, на който тя прави пряка връзка с Бога и решава да работи за новия Велик живот, определен да дойде в бъдеще на Земята. Когато Христос казва на учениците си, че Той е живият хляб и истинското питие и те трябва да ядат плътта му и пият кръвта му, те не разбират, че това се отнася до Словото, което Той постоянно им изнася, съблазняват се и казват; „ Тежка е тази дума за нас и ние не можем да я понесем." 72 -ма от учениците му го напускат и отиват в света. Когато Христос пита останалите при него дванадесет ученици защо не го напускат, те му отговарят: „Къде да отидем? Ти имаш думи на живот. "Христос обяснява на апостолите, че тази фанатична кръв, която евреите носят, не може да се промени, освен ако Той не пролее своята кръв и част от нея да влезе в еврейската и така да се промени тяхното съзнание. Тогава Синът Божий, на когото се дава всяка власт на Земята и Небето, допуска да бъде разпънат на кръст, да стане жертва за благото на цялото човечество. Това е петият връх, през който човешката душа минава - Голгота, едно планинско възвишение, близо до Йерусалим, на което евреите разпъват на кръст своите престъпници. Тук душата научава да се жертва за благото на цялото човечество. Учителя казва: „Христос никога не е разпъван. На Голгота евреите не разпънаха Христос, но в неговото тяло се всели грешният Адам и него разпънаха."
към текста >>

Всеки, който го удари веднъж, му се схваща ръката, съзнанието му се пробужда и той не може да го удари вече втори път.
Стотици и хиляди пъти ние сме минавали през петте върха на Пентаграма: убивали са ни, горили са ни на клади, хвърляли са ни на зверовете, докато изработим качествата, необходими да станем братя и сестри, да присъстваме в школата на Великия Учител - Беинса Дуно, на Бога, и да съставля- вяме земната аура на Учителя - необходимо условие за предаване на Словото Божие на човечеството. Преди 2000 години ние сме били онези евреи от тълпата, които са викали за Христа : „Разпни го! " Но когато част от неговата крьв прониква в нас, ние се пробуждаме за един нов живот и ставаме негови верни последователи. Всички римляни, които нанасят 80 000 удара на Христа в Преторията, стават негови ученици. Всеки, който го удари веднъж, му се схваща ръката, съзнанието му се пробужда и той не може да го удари вече втори път. (Учителя в една беседа на Общия клас говори за сказката, която Христос изнася върху блаженствата, и се обръща към сестра Велева и брат Велев и ги кара да си спомнят какво още Христос е говорил за блаженствата, което не е написано в Евангелието, понеже те са присъствали на тази сказка. Те правят усилия, но нищо не могат да си спомнят.) Тогава ние всички сме станали ученици на Христа и Учителя и винаги сме участвали в общите големи братски начинания, провеждани на Земята. Пентаграмът е символ на човешкото развитие и оформянето на петте сетива в човека: вкус, мирис, осезание, слух и външно виждане. Учителя получава картината на Пентаграма във видение през 1898 г. и работи усилено с него.
към текста >>

В астрологията човек може да намери в хороскопа си къде може да се изяви най-добре - с коя своя добродетел, като построи Пентаграма върху хороскопа и постави върха на Истината в точката на медиум цели - зенита на хороскопа, където са свръхсъзнанието и връзката на човека с Бога, а другите четири точки да отбележи в разстояние на 72 градуса една от друга, като започне от върха.
Вторият е цветният с образа на Учителя, който благославя душите. Имаме музикален Пентаграм, Пентаграм в Паневритмията, създаден от Учителя по идея и предложение на брат Цочо Диков. Пентаграми, направени на златни медальони и значки с карфици за братята. А самият човек с разперени ръце и крака представлява живият Пентаграм в движение. Ние постоянно живеем в един от петте върха на Пентаграма. В астрологията човек може да намери в хороскопа си къде може да се изяви най-добре - с коя своя добродетел, като построи Пентаграма върху хороскопа и постави върха на Истината в точката на медиум цели - зенита на хороскопа, където са свръхсъзнанието и връзката на човека с Бога, а другите четири точки да отбележи в разстояние на 72 градуса една от друга, като започне от върха. Ако в даден връх има добротворци - добротворни планети, този човек живее и работи с тази добродетел. Ако някой връх от построения върху хороскопа Пентаграм е зает от злотворни планети, то този човек няма тази добродетел и дълго време трябва да работи, за да я придобие. Това са 5 животворящи центъра, от които идват енергии към човека от съответните добродетели. Така човек може да разбере кои добродетели е изработил досега и за кои още много трябва да работи в този живот. Използването на Пентаграма датира от дълбока древност.
към текста >>

Затова трябва да се носи само от хора с пробудено съзнание, ученици, просветени, адепти.
Пентаграмът хармонира ума и сърцето на човека и му показва, че той може да живее и да разреши правилно задачите си само с помощта на своя Отец - Бога. Той е извор на светлина, на динамична и магическа сила. От Пентаграма струят лъчи от всички посоки. Този символ има благоприятно влияние и може да съдейства на ученика, понеже създава около него благоприятна аура чрез окултните сили, които изтичат от него. Но ако човек не живее в чистота на мислите, чувствата и постъпките си, Пентаграмът има обратно действие. Затова трябва да се носи само от хора с пробудено съзнание, ученици, просветени, адепти. Човек никога не бива да поставя този символ с върха надолу, защото така той поканва целия ад на гости у дома си. Пентаграмът има два равнобедрени триъгълника с върха надолу - Правдата и Добродетелта, един с върха нагоре - Истината - възкачване, спасение, стремеж към Бога. В равнобедрения триъгълник са скрити всички възможности за постижения. Пентаграмът до известна степен наподобява човешкото тяло, когато е в разкрачено положение и с разперени встрани ръце. Главата е Истината, десният крак е Правдата, дясната ръка е Мъдростта, левият крак -Добродетелта, лявата ръка -Любовта.
към текста >>

Обаче докато новият център се сформира и заеме своето положение в съзнанието ви, ще станат известни пертурбации.
Докато детето е малко, вие му давате бонбончета, милвате го по главата, по лицето, но когато порасне, като стане ученик в гимназията или студент в университета, отношенията ви към него се изменят, като към възрастен човек. Това показва, че неговият Пентаграм се е завъртял. Тъй щото вашите чувства, вашите отношения както към самите вас, така и към другите хора, постоянно се изменят. Значи центровете 1,2, 3,4, и 5 в Пентаграма постоянно се движат - менят местата си. Щом известен център се измени по отношение към Слънцето, се образува дъгообразно движение, а не движение по права линия. Обаче докато новият център се сформира и заеме своето положение в съзнанието ви, ще станат известни пертурбации. Докато тази дъга се движи, т.е. докато изминете ъгъла, равен на 72 градуса (360:5 = 72 ), вие ще усещате тези пертурбации. Понякога тази смяна ще бъде във възходяща, а понякога в низходяща степен - ще зависи от това в каква посока се движите - нагоре към Слънцето или надолу към Земята. Ако посоката ви е надолу към Земята, значи движението става във вътрешния петоъгълник, обърнат с върха надолу, ако посоката е нагоре към Слънцето, значи движението става по върховете на Пентаграма, чийто връх е обърнат нагоре. Щом силите дойдат в нормалното си положение, започва ново движение, нова пертурбация и т.н.
към текста >>

70. Ill ЦЕНТЪРЪТ НА ПЕНТАГРАМА - Светозар Няголов ( -2013)

Хората умират, за да се справят с животинското състояние в себе си и да се отворят в тях крановете на Любовта, Мъдростта и Истината.
За нищо на света не желая да гния втори път в земята." Така природата учи хората да не правят повече престъпления, когато идват на Земята. Минаването през центъра на Пентаграма е път на пълно самоотричане - отдаване на Божието дело, служене на Бога и на човечеството. Тук човек достига до висшите прояви на Любовта. В тази фаза на развитие ученикът минава най-страшните и тежки изпити. За да познае Бога, той минава през смъртта, при която Бог идва и разговаря с него. Хората умират, за да се справят с животинското състояние в себе си и да се отворят в тях крановете на Любовта, Мъдростта и Истината. Това означава да умре човек за дребнавостите в живота и да се пробудят чакрите на ума, сърцето и волята. Има много същества, които са стигнали до този изпит и са успели да се върнат от тунела, като са преживели тъй наречената клинична смърт, в която развиват своите фини духовни способности и като се събудят, започват да се проявяват като големи ясновидци, лечители и екстрасенси, които имат пряка връзка със своя ръководител и много същества от невидимия свят. При заминаването на човека Бог идва при него и разговаря с душата му. Той го пита: „ Къде си ходил, защо имаш толкова много рани и защо си толкова закъсал? " Бог успокоява душата и подготвя пътя й.
към текста >>

Когато петте принципа живеят в човека, той се слива с Божествения свят и става една съзнателна монада, която знае вече да работи за еволюцията с пълно съзнание и дълбоко знание на Божествените закони.
Ученикът, тръгнал по пътя, винаги ще чувства подкрепата на невидимия свят, който го измъква от всички безизходни положения. Кръгът (дъгата) заедно с тази важна, написана около Пентаграма формула е любящата ръка Божия, която превръща всяко зло на добро. Това е мантра, с помощта на която човек лесно извървява външния кръг на Пентаграма и влиза в Школата на Учителя. Пентаграмът е пътят на човека към Божественото, пътят на неговата душа за развитието и усъвършенстването й. Възприела вече петте добродетели, Божественият Дух ще й изпраща хармонично енергии, които ще се изливат през петте върха и ще повдигат и укрепват падналите грешни души, като ги насочват в пътя на ученика. Когато петте принципа живеят в човека, той се слива с Божествения свят и става една съзнателна монада, която знае вече да работи за еволюцията с пълно съзнание и дълбоко знание на Божествените закони. Която добродетел иска да изрази най-силно, ученикът поставя Пентаграма хоризонтално и насочва напред съответния ъгъл. Пентаграмът оживява и енергиите му протичат през тази добродетел с голяма сила. Тогава привеждаме и формулата в съответния за случая вид: „В изпълнението волята на Бога чрез Любовта е силата на човешката душа." /3 пъти/ „В изпълнението волята на Бога чрез Мъдростта е силата на човешката душа." /3 пъти/
към текста >>

Тогава в човека се пробужда индивидуалното съзнание, прави един обратен завой и отправя взора си към Бога - своя Отец.
Абсолютно е забранено на ученика да използва това окултно знание с цел да атакува някои свои съученици, да им напакости, защото това, което направи, като бумеранг ще се върне върху главата му. Учителя отбелязва, че някои приятели са го атакували дори и него с тези окултни сили. Преди 2000 години на Земята слиза Синът Божи - Исус Христос, с великата задача да спаси човечеството, като поеме греховете му и го отклони от погибелния път, по който дотогава е вървяло. Неговата вътрешна, мистична задача е да обърне човешкото развитие от инволюционно - непрекъснато слизане надолу, в материята, в еволюционно - нагоре, към Слънцето на живот i, към Бога. Човекът, излязъл от дома на Баща си, все повече се оплита в гъстата материя, като проявява егоизма и насилието, стигайки до краен предел на своето отдалечаване от Бога, допуснато от небето. Тогава в човека се пробужда индивидуалното съзнание, прави един обратен завой и отправя взора си към Бога - своя Отец. Христос идва на Земята при инволюционното развитие на човечеството, преди то да е достигнало най-ниската точка на падението си. Той дава мощен тласък на човешкото подсъзнание, та когато човек стигне до дъното на своето падение, да има сили да започне да се изкачва и мине в пътя на еволюцията. Тогава той ще превъзмогне личния си живот и ще прояви живота за Цялото, като победи насилието и безлюбие- то и влезе в Любовта и Свободата. Христос със своите беседи, държани в Палестина, подготвя пробудените умове да тръгнат в пътя на правилноторазвитие, на Любовта и Жертвата - да минат по Неговия труден път. Това е пътят на вътрешния кръг на Пентаграма, пътят в Школата, който може да се измине само с помощта на Христовия Дух.
към текста >>

Той дава мощен тласък на човешкото подсъзнание, та когато човек стигне до дъното на своето падение, да има сили да започне да се изкачва и мине в пътя на еволюцията.
Преди 2000 години на Земята слиза Синът Божи - Исус Христос, с великата задача да спаси човечеството, като поеме греховете му и го отклони от погибелния път, по който дотогава е вървяло. Неговата вътрешна, мистична задача е да обърне човешкото развитие от инволюционно - непрекъснато слизане надолу, в материята, в еволюционно - нагоре, към Слънцето на живот i, към Бога. Човекът, излязъл от дома на Баща си, все повече се оплита в гъстата материя, като проявява егоизма и насилието, стигайки до краен предел на своето отдалечаване от Бога, допуснато от небето. Тогава в човека се пробужда индивидуалното съзнание, прави един обратен завой и отправя взора си към Бога - своя Отец. Христос идва на Земята при инволюционното развитие на човечеството, преди то да е достигнало най-ниската точка на падението си. Той дава мощен тласък на човешкото подсъзнание, та когато човек стигне до дъното на своето падение, да има сили да започне да се изкачва и мине в пътя на еволюцията. Тогава той ще превъзмогне личния си живот и ще прояви живота за Цялото, като победи насилието и безлюбие- то и влезе в Любовта и Свободата. Христос със своите беседи, държани в Палестина, подготвя пробудените умове да тръгнат в пътя на правилноторазвитие, на Любовта и Жертвата - да минат по Неговия труден път. Това е пътят на вътрешния кръг на Пентаграма, пътят в Школата, който може да се измине само с помощта на Христовия Дух. Учителя казва, че в средния кръг е написано: „Защото Бог толкоз възлюби света,
към текста >>

Символично, ако някой получи писмо от духовно същество или види насън една точка, която се отнася до някой човек от физическия свят, това показва, че този човек има елементарно егоистично съзнание и мисли само за себе си.
Това е третата и най-мистичната формула в Пентаграма, която също е невидима. Пентаграмът е една сложна математическа и магическа формула - пътят на човешката душа към Бога, излязла от робството и оковите на греха и животинската природа. Знае ли човек как да си служи с тази формула, той ще опита великите Божествени сили, които изтичат от нея. Пентаграмът е велико Божие благословение, дадено ни от Учителя в тази трудна епоха. С неговите сили да можем да преодолеем всичките си мъчнотии и трудности и да влезем във виделината на духовния свят, където Учителя ни е приготвил място, за да продължим нашата свещена работа, започната на Земята. Символично, ако някой получи писмо от духовно същество или види насън една точка, която се отнася до някой човек от физическия свят, това показва, че този човек има елементарно егоистично съзнание и мисли само за себе си. Ако символът е права линия, тогава самосъзнанието е развито - този човек мисли освен за себе си, но и за своя най-близък приятел. Ако символът е равностранен триъгълник - това е ученик на Новия живот, у него умът, сърцето и волята са в пълна хармония и на него винаги може да се разчита. Той навсякъде проявява Божествените принципи на Любовта, Мъдростта и Истината. Ако символът е квадрат, този човек има големи мъчнотии в семейството си и трябва да направи усилия да се хармонира с жена си, сина си и дъщеря си . Ако иска домът му да се свърже с Бялото Братство, той трябва върху квадрата да постави един равностранен триъгълник - символ на хармонията.
към текста >>

Ако символът е права линия, тогава самосъзнанието е развито - този човек мисли освен за себе си, но и за своя най-близък приятел.
Пентаграмът е една сложна математическа и магическа формула - пътят на човешката душа към Бога, излязла от робството и оковите на греха и животинската природа. Знае ли човек как да си служи с тази формула, той ще опита великите Божествени сили, които изтичат от нея. Пентаграмът е велико Божие благословение, дадено ни от Учителя в тази трудна епоха. С неговите сили да можем да преодолеем всичките си мъчнотии и трудности и да влезем във виделината на духовния свят, където Учителя ни е приготвил място, за да продължим нашата свещена работа, започната на Земята. Символично, ако някой получи писмо от духовно същество или види насън една точка, която се отнася до някой човек от физическия свят, това показва, че този човек има елементарно егоистично съзнание и мисли само за себе си. Ако символът е права линия, тогава самосъзнанието е развито - този човек мисли освен за себе си, но и за своя най-близък приятел. Ако символът е равностранен триъгълник - това е ученик на Новия живот, у него умът, сърцето и волята са в пълна хармония и на него винаги може да се разчита. Той навсякъде проявява Божествените принципи на Любовта, Мъдростта и Истината. Ако символът е квадрат, този човек има големи мъчнотии в семейството си и трябва да направи усилия да се хармонира с жена си, сина си и дъщеря си . Ако иска домът му да се свърже с Бялото Братство, той трябва върху квадрата да постави един равностранен триъгълник - символ на хармонията. Получената фигура е геометричното определение за Бялото Братство - къща с покрив, неуязвима за външните отрицателни влияния.
към текста >>

Ако символът е кръг - това е Божественият свят, или животът в центъра на Пентаграма - Божественият център, където при преминаването на изпитанията цялото съзнание на ученика се отправя към Бога и с Неговата помощ постига съвършенство, възкресение, безсмъртие и вечен живот и става едно с Бога - крайната цел на човешкото развитие.
Над главата на семейството са Любовта, Мъдростта и Истината, или числото 123. Ако вид и числата 4, 2,1, 3,5, това показва, че този човек извървява пътя на външния кръг на Пентаграма. Понеже се движи обратно на околоосното движение на Земята, по часовниковата стрелка, този човек среща много спънки и често се увлича от посторонния живот на чувствата и желанията си - от външните красиви форми на физическия свят. Той започва пътя си с ъгъла на Добродетелта и го завършва с ъгъла на Правдата. Ако види числата 1,5,2, 3, 4, този човек изминава вътрешния кръг на Пентаграма, като започва от Истината, на- чертава го в душата си и го завършва с Добродетелта - става ученик в Школата на Учителя - на Бялото Братство. Ако символът е кръг - това е Божественият свят, или животът в центъра на Пентаграма - Божественият център, където при преминаването на изпитанията цялото съзнание на ученика се отправя към Бога и с Неговата помощ постига съвършенство, възкресение, безсмъртие и вечен живот и става едно с Бога - крайната цел на човешкото развитие. София 5 май 1991 г.
към текста >>

71. Отново в България - Георги Томалевски (1897-1988)

В тези години, когато се пробужда най-дълбокият кът на космическото съзнание, свойствено за посветените, Учителят преповтори за себе си всички истини за човека, природата и Бога.
Това е времето, когато Учителят видя наново Бога - сега във всяка тревица, във вековните дървета, в дълбокото и загадъчно мълчание на канарите, по които стои написана хилядовековната история на земята. Той чу говора на тия векове в нежния шепот на планинските води и извори и в планинския ветрец, който шуми в листата. При това положение връзката между законите на природата и живота и законите на тайната Божествена наука са във взаимна зависимост и пред Учителя се открива широкото поле за неговата мисия. Начинът, по който ще се изпълни тя, бе очертан. Очертани са беседите, които ще държи, съборите, които ще се състоят, езикът оня чудесен достъпен език, в дълбините на който, за този, комуто очите са отворени, се крият най-великите тайни, е готов. В тези години, когато се пробужда най-дълбокият кът на космическото съзнание, свойствено за посветените, Учителят преповтори за себе си всички истини за човека, природата и Бога. Той подканяше по-късно своите ученици и слушатели да не подминават с безразличие и равнодушно явленията в природата, учеше ги да се вглъбяват в земните пластове и да проумяват силите, които са действували в различните геологически епохи при устрояването на земната кора. Той често споменаваше в беседите си за единството между минералното, растителното и животинското царство, като свързваше с тях и появата на човека, Учителят създаде едно съвсем ново разбиране в природознанието, защото извън онова, на което ни учи науката за еволюцията в природата, той посочи ръста и вида на онази специфична „душевност", която притежават видовете на всяко от тези царства на природата.
към текста >>

Той често споменаваше в беседите си за единството между минералното, растителното и животинското царство, като свързваше с тях и появата на човека, Учителят създаде едно съвсем ново разбиране в природознанието, защото извън онова, на което ни учи науката за еволюцията в природата, той посочи ръста и вида на онази специфична „душевност", която притежават видовете на всяко от тези царства на природата.
При това положение връзката между законите на природата и живота и законите на тайната Божествена наука са във взаимна зависимост и пред Учителя се открива широкото поле за неговата мисия. Начинът, по който ще се изпълни тя, бе очертан. Очертани са беседите, които ще държи, съборите, които ще се състоят, езикът оня чудесен достъпен език, в дълбините на който, за този, комуто очите са отворени, се крият най-великите тайни, е готов. В тези години, когато се пробужда най-дълбокият кът на космическото съзнание, свойствено за посветените, Учителят преповтори за себе си всички истини за човека, природата и Бога. Той подканяше по-късно своите ученици и слушатели да не подминават с безразличие и равнодушно явленията в природата, учеше ги да се вглъбяват в земните пластове и да проумяват силите, които са действували в различните геологически епохи при устрояването на земната кора. Той често споменаваше в беседите си за единството между минералното, растителното и животинското царство, като свързваше с тях и появата на човека, Учителят създаде едно съвсем ново разбиране в природознанието, защото извън онова, на което ни учи науката за еволюцията в природата, той посочи ръста и вида на онази специфична „душевност", която притежават видовете на всяко от тези царства на природата.
към текста >>

72. Някои основни философски категории в светлината на учението на Бялото Братство - Георги Томалевски (1897-1988)

Учителят държеше своите беседи по такъв начин, който позволяваше най-лесно да се внесе светлина в съзнанието на неговите слушатели.
И хората на този свят не могат да получат „знания“ за същината на дадено учение, дори и за учението на Христа, ако в дълбочината на душите им не се е родил Христос в сиянието и величието на своята мисия. Споменахме по-горе, че хората в нашия свят са на различна духовна възраст. Не всички са устроени така, че да могат да възприемат еднакво Божествените идеи. Поради по-ниска степен на духовно развитие, макар и понякога учени с дипломи и факултети, те не притежават „антена и приемник“ за духовните истини. Те приличат на дървета, които раждат твърди плодове, узряването на които става късно, когато вече зимата хлопа на вратата на живота. Учителят държеше своите беседи по такъв начин, който позволяваше най-лесно да се внесе светлина в съзнанието на неговите слушатели. Той поучаваше, а не правеше, както вече поменахме, ораторско изкуство. Това е причината, че някои хора от нашето съвремие, свикнали да слушат шаблонните форми на площадните речи, трудно се справят със Словото му. Те приличат на хората, които се връщат от изобилно и пикантно угощение с натежали и разстроени стомаси, които за дълго време са негодни дори да приемат частица от полезната и оздравяваща храна. Не за тях предимно небето праща словесната манна, а за гладните. Днес има истински млади, търсещи и разочаровани от порядките на живота хора.
към текста >>

Учението на Бялото Братство, дадено в тази форма от Учителя Беинса Дуно, счита космоса като един огромен организъм, в който животът на свръхгалактиката, на слънчевите планетни системи, на човека, животните, растенията, минералите, атомите, молекулите, безкрайно малките частици на веществото се направляват от едно Мирово Съзнание - Творчески Универсален Дух, който различните народи през различните времена са назовавали по различен начин.
То е същевременно практика във всекидневието, която се стреми да върне на човека покрусените надежди, безмилостно атакувани от една философия, която проповядва „нищото“ като начало и „нищото“ като край. Учителят на Бялото Братство сведе най-висшите принципи на личната и обществена нравственост и етика до прости и общодостъпни мотивировки, които лежат в дълбините на всяка човешка душа и които чакат да бъдат събудени. Хората с пробудени вече за духовен живот души, както се споменава по-горе, могат да бъдат от всяка националност, религия и класа. Който приема Божествената любов за основен закон в живота, той е вече във великата армия на светлината. Тази любов разрешава всички противоречия в личния, обществения и международния живот. Учението на Бялото Братство, дадено в тази форма от Учителя Беинса Дуно, счита космоса като един огромен организъм, в който животът на свръхгалактиката, на слънчевите планетни системи, на човека, животните, растенията, минералите, атомите, молекулите, безкрайно малките частици на веществото се направляват от едно Мирово Съзнание - Творчески Универсален Дух, който различните народи през различните времена са назовавали по различен начин. Невежеството, а най-често полуинтелигентността, сдружени с низшите инстинкти на животинското начало у човека, отричат тази интелигентност, създавайки една безнадеждна доктрина за живота, а вярващите в нея приемат името „атеист“. Атеизмът е приемлив за такива хора, които се боят, че някъде в глъбините на вселената - в духовните светове, стоят записани техните дела, за които ще трябва да отговарят. Атеизмът носи едно измамно, временно успокоение, но трябва да се знае, че онова, което се нарича мирова правда, частица от която има във всяка човешка душа, един ден ще похлопа върху вратите на съвестта. Съвременният материализъм обаче започва да става недостатъчен за по-високите изисквания на напредналите хора. Парапсихологията, телепатията, установената дарба за ясновидство у много индивиди разкрехват врати към много светове, към други измерения и към една нова геометрия, където нашите триизмерни координати са недостатъчни да изяснят редица феномени.
към текста >>

Невежеството, а най-често полуинтелигентността, сдружени с низшите инстинкти на животинското начало у човека, отричат тази интелигентност, създавайки една безнадеждна доктрина за живота, а вярващите в нея приемат името „атеист“.
Учителят на Бялото Братство сведе най-висшите принципи на личната и обществена нравственост и етика до прости и общодостъпни мотивировки, които лежат в дълбините на всяка човешка душа и които чакат да бъдат събудени. Хората с пробудени вече за духовен живот души, както се споменава по-горе, могат да бъдат от всяка националност, религия и класа. Който приема Божествената любов за основен закон в живота, той е вече във великата армия на светлината. Тази любов разрешава всички противоречия в личния, обществения и международния живот. Учението на Бялото Братство, дадено в тази форма от Учителя Беинса Дуно, счита космоса като един огромен организъм, в който животът на свръхгалактиката, на слънчевите планетни системи, на човека, животните, растенията, минералите, атомите, молекулите, безкрайно малките частици на веществото се направляват от едно Мирово Съзнание - Творчески Универсален Дух, който различните народи през различните времена са назовавали по различен начин. Невежеството, а най-често полуинтелигентността, сдружени с низшите инстинкти на животинското начало у човека, отричат тази интелигентност, създавайки една безнадеждна доктрина за живота, а вярващите в нея приемат името „атеист“. Атеизмът е приемлив за такива хора, които се боят, че някъде в глъбините на вселената - в духовните светове, стоят записани техните дела, за които ще трябва да отговарят. Атеизмът носи едно измамно, временно успокоение, но трябва да се знае, че онова, което се нарича мирова правда, частица от която има във всяка човешка душа, един ден ще похлопа върху вратите на съвестта. Съвременният материализъм обаче започва да става недостатъчен за по-високите изисквания на напредналите хора. Парапсихологията, телепатията, установената дарба за ясновидство у много индивиди разкрехват врати към много светове, към други измерения и към една нова геометрия, където нашите триизмерни координати са недостатъчни да изяснят редица феномени. Налага се едно разширение на диапазона на всички възприятия, за да се покаже една нова, неподозирана красота на един свят, който нито започва тук, нито свършва тук.
към текста >>

73. За окултната школа и за декември 1944 година - Георги Томалевски (1897-1988)

Често по лицето му се четеше дълбока загриженост заради прояви, които бяха в грубо противоречие с изискванията на учението, което имаше задача да повдигне човешкото съзнание на по-голяма висота.
За окултната школа и за декември 1944 година През изминалите двадесет и две години от съществуването на окултната школа - 1922-1944 г., в България станаха много събития от вътрешен и международен характер, които не ние, но историята е вече отбелязала. Учителят обаче ги следеше с голямо внимание. По тях той мереше ръста на българската духовна и оттам политическа проникновеност. Често по лицето му се четеше дълбока загриженост заради прояви, които бяха в грубо противоречие с изискванията на учението, което имаше задача да повдигне човешкото съзнание на по-голяма висота. Често си задавам въпроса: Как ли бихме изживели този бурен период, ако не бяхме в школата? Мнозина от нас може би щяха да се втурнат във вихъра на това, което се случваше, обхванати от някаква груба емоционална вълна, която изобщо увлича хората, а дори и народите. Това не стана, защото у повечето от учениците на Братството се изграждаше едно ново съзнание, което караше да гледаме на протичащия край нас живот с други очи и с друго разбиране. Архитект на душите ни беше мъдростта на Учителя, често загатната с кратки на вид, бегли бележки, а те разкриваха неизразимия с думи и скрит от погледа ни свят на причините, където всяко нещо е резултат и плод на нещо друго - вече невъзвратимо и влязло в неотменния конвейер на закона за причини и последици. Някои от тези, които съвсем повърхностно наблюдаваха живота на Братството, а и самите ученици не осъзнаваха точно какво представлява една окултна школа.
към текста >>

Това не стана, защото у повечето от учениците на Братството се изграждаше едно ново съзнание, което караше да гледаме на протичащия край нас живот с други очи и с друго разбиране.
Учителят обаче ги следеше с голямо внимание. По тях той мереше ръста на българската духовна и оттам политическа проникновеност. Често по лицето му се четеше дълбока загриженост заради прояви, които бяха в грубо противоречие с изискванията на учението, което имаше задача да повдигне човешкото съзнание на по-голяма висота. Често си задавам въпроса: Как ли бихме изживели този бурен период, ако не бяхме в школата? Мнозина от нас може би щяха да се втурнат във вихъра на това, което се случваше, обхванати от някаква груба емоционална вълна, която изобщо увлича хората, а дори и народите. Това не стана, защото у повечето от учениците на Братството се изграждаше едно ново съзнание, което караше да гледаме на протичащия край нас живот с други очи и с друго разбиране. Архитект на душите ни беше мъдростта на Учителя, често загатната с кратки на вид, бегли бележки, а те разкриваха неизразимия с думи и скрит от погледа ни свят на причините, където всяко нещо е резултат и плод на нещо друго - вече невъзвратимо и влязло в неотменния конвейер на закона за причини и последици. Някои от тези, които съвсем повърхностно наблюдаваха живота на Братството, а и самите ученици не осъзнаваха точно какво представлява една окултна школа. Никой не можеше да види мълчаливата мощ, която тя излъчваше от себе си. Така хората не могат да видят един гигантски могъщ електричен или магнитен поток в пространството, който създава облика на метеорологическото време за даден период. Съществуват в живота и природата сили, чиито ефект не е мигновен, а бавен и същевременно чудодейно мощен.
към текста >>

Как бликва растителността, как се импулсира животинското царство и как се променя състоянието на човека?
Никой не можеше да види мълчаливата мощ, която тя излъчваше от себе си. Така хората не могат да видят един гигантски могъщ електричен или магнитен поток в пространството, който създава облика на метеорологическото време за даден период. Съществуват в живота и природата сили, чиито ефект не е мигновен, а бавен и същевременно чудодейно мощен. Такава сила е слънчевото греене, което облива нашата планета с жизнените сили и създава мълчаливо преизобилието на живота. Нима без нищо лицето на онази част от планетата влиза във възходяща фаза? Как бликва растителността, как се импулсира животинското царство и как се променя състоянието на човека? Така и силите на школата държаха учениците в благодатното въздействие на силовото поле, което успокояваше емоционалните бури дори при някои раздрусващи събития. Не че те не се изживяваха с голяма амплитуда, не че създаваха индиферентност, но предпазваха от увлечения и психологически ерупции. Учителевата мъдрост осветляваше като прожектор причините на всичко, което ставаше наоколо. Окултната школа! Не зная колко хора могат да изживеят това, което изживяват тези, които имат щастието да се нарекат ученици на един пратеник на небето.
към текста >>

74. Разговори с Учителя. Разговор седми - Георги Томалевски (1897-1988)

Той сам ще стане причина хората да придобият едно ново съзнание, чрез което ще бъдат изтълкувани правилно фактите и явленията, от които материалистическата наука прави ново суеверие и нов фанатизъм.
“ Когато обаче се опитал да стане, разбрал, че изкълченият крак се изправил. Това, че конят е хвърлил човека, е едно привидно зло, тъй като кракът се оправил. Затова, ако в живота си срещнете някакво препятствие, което ще изправи „изкълчения“ крак, не роптайте. Материализмът, който е окачествен от много хора и философи като едно зло, все пак играе една положителна роля в живота. Той изчиства много от паяжината, оставена от времето на схоластиката и грубото суеверие. Той сам ще стане причина хората да придобият едно ново съзнание, чрез което ще бъдат изтълкувани правилно фактите и явленията, от които материалистическата наука прави ново суеверие и нов фанатизъм. Ето защо истинският духовен човек не бива и не може да бъде сляп и фанатичен последовател на някоя научна теория. Ученикът: Кои желания на ученика заслужават да бъдат реализирани и дали е възможно и полезно всякога това? Учителят: Желанията не са произволни. Те се импулсират от някакъв център. Понякога не от един, а от няколко центрове.
към текста >>

Във всички случаи желанията трябва да бъдат изпращани най-напред в свръхсъзнанието.
Ето защо истинският духовен човек не бива и не може да бъде сляп и фанатичен последовател на някоя научна теория. Ученикът: Кои желания на ученика заслужават да бъдат реализирани и дали е възможно и полезно всякога това? Учителят: Желанията не са произволни. Те се импулсират от някакъв център. Понякога не от един, а от няколко центрове. Във всички случаи желанията трябва да бъдат изпращани най-напред в свръхсъзнанието. Висшите разумни същества, които се занимават с живота на човека, чието желание разглеждат, решават дали това желание трябва да се осъществи и ако е редно то да намери осъществяване, пращат го в подсъзнанието, откъдето индивидът черпи сили за реализацията му. След това пътят на това желание е насочен към съзнанието. Този процес се извършва циклично в така нареченото „Божествено колело“ на реализиране желанията. Всеки човек, който е разумен и има търпение, може да реализира желанията си. Ако за пример някой пожелае да стане музикант, той проектира своя копнеж в свръхсъзнанието, откъдето той отива в подсъзнанието.
към текста >>

Висшите разумни същества, които се занимават с живота на човека, чието желание разглеждат, решават дали това желание трябва да се осъществи и ако е редно то да намери осъществяване, пращат го в подсъзнанието, откъдето индивидът черпи сили за реализацията му.
Ученикът: Кои желания на ученика заслужават да бъдат реализирани и дали е възможно и полезно всякога това? Учителят: Желанията не са произволни. Те се импулсират от някакъв център. Понякога не от един, а от няколко центрове. Във всички случаи желанията трябва да бъдат изпращани най-напред в свръхсъзнанието. Висшите разумни същества, които се занимават с живота на човека, чието желание разглеждат, решават дали това желание трябва да се осъществи и ако е редно то да намери осъществяване, пращат го в подсъзнанието, откъдето индивидът черпи сили за реализацията му. След това пътят на това желание е насочен към съзнанието. Този процес се извършва циклично в така нареченото „Божествено колело“ на реализиране желанията. Всеки човек, който е разумен и има търпение, може да реализира желанията си. Ако за пример някой пожелае да стане музикант, той проектира своя копнеж в свръхсъзнанието, откъдето той отива в подсъзнанието. Там са натрупани много опитности и неподозирани възможности.
към текста >>

След това пътят на това желание е насочен към съзнанието.
Учителят: Желанията не са произволни. Те се импулсират от някакъв център. Понякога не от един, а от няколко центрове. Във всички случаи желанията трябва да бъдат изпращани най-напред в свръхсъзнанието. Висшите разумни същества, които се занимават с живота на човека, чието желание разглеждат, решават дали това желание трябва да се осъществи и ако е редно то да намери осъществяване, пращат го в подсъзнанието, откъдето индивидът черпи сили за реализацията му. След това пътят на това желание е насочен към съзнанието. Този процес се извършва циклично в така нареченото „Божествено колело“ на реализиране желанията. Всеки човек, който е разумен и има търпение, може да реализира желанията си. Ако за пример някой пожелае да стане музикант, той проектира своя копнеж в свръхсъзнанието, откъдето той отива в подсъзнанието. Там са натрупани много опитности и неподозирани възможности. Там, в подсъзнанието може да се появи идея този човек да иде на концерт, в обстановката на който той ще се вдъхнови и ще получи силен подтик за работа в сферата на музиката.
към текста >>

Ако за пример някой пожелае да стане музикант, той проектира своя копнеж в свръхсъзнанието, откъдето той отива в подсъзнанието.
Във всички случаи желанията трябва да бъдат изпращани най-напред в свръхсъзнанието. Висшите разумни същества, които се занимават с живота на човека, чието желание разглеждат, решават дали това желание трябва да се осъществи и ако е редно то да намери осъществяване, пращат го в подсъзнанието, откъдето индивидът черпи сили за реализацията му. След това пътят на това желание е насочен към съзнанието. Този процес се извършва циклично в така нареченото „Божествено колело“ на реализиране желанията. Всеки човек, който е разумен и има търпение, може да реализира желанията си. Ако за пример някой пожелае да стане музикант, той проектира своя копнеж в свръхсъзнанието, откъдето той отива в подсъзнанието. Там са натрупани много опитности и неподозирани възможности. Там, в подсъзнанието може да се появи идея този човек да иде на концерт, в обстановката на който той ще се вдъхнови и ще получи силен подтик за работа в сферата на музиката. Съзнанието след това ще го реализира с разумност и търпение, а самосъзнанието един вид ще санкционира, че това желание да стане музикант е красиво и Божествено желание за развитието му и накрая ще се яви и радостта. Ученикът: На много места засегнахме въпроса за доброто и злото, но все пак много хора се лутат в лабиринта на тяхната относителност. Може ли да се конкретизират тези понятия?
към текста >>

Там, в подсъзнанието може да се появи идея този човек да иде на концерт, в обстановката на който той ще се вдъхнови и ще получи силен подтик за работа в сферата на музиката.
След това пътят на това желание е насочен към съзнанието. Този процес се извършва циклично в така нареченото „Божествено колело“ на реализиране желанията. Всеки човек, който е разумен и има търпение, може да реализира желанията си. Ако за пример някой пожелае да стане музикант, той проектира своя копнеж в свръхсъзнанието, откъдето той отива в подсъзнанието. Там са натрупани много опитности и неподозирани възможности. Там, в подсъзнанието може да се появи идея този човек да иде на концерт, в обстановката на който той ще се вдъхнови и ще получи силен подтик за работа в сферата на музиката. Съзнанието след това ще го реализира с разумност и търпение, а самосъзнанието един вид ще санкционира, че това желание да стане музикант е красиво и Божествено желание за развитието му и накрая ще се яви и радостта. Ученикът: На много места засегнахме въпроса за доброто и злото, но все пак много хора се лутат в лабиринта на тяхната относителност. Може ли да се конкретизират тези понятия? Учителят: Доброто има между другото това преимущество пред злото, че може да се направи във всички светове. Престъпникът не може да направи зло в другия свят.
към текста >>

Съзнанието след това ще го реализира с разумност и търпение, а самосъзнанието един вид ще санкционира, че това желание да стане музикант е красиво и Божествено желание за развитието му и накрая ще се яви и радостта.
Този процес се извършва циклично в така нареченото „Божествено колело“ на реализиране желанията. Всеки човек, който е разумен и има търпение, може да реализира желанията си. Ако за пример някой пожелае да стане музикант, той проектира своя копнеж в свръхсъзнанието, откъдето той отива в подсъзнанието. Там са натрупани много опитности и неподозирани възможности. Там, в подсъзнанието може да се появи идея този човек да иде на концерт, в обстановката на който той ще се вдъхнови и ще получи силен подтик за работа в сферата на музиката. Съзнанието след това ще го реализира с разумност и търпение, а самосъзнанието един вид ще санкционира, че това желание да стане музикант е красиво и Божествено желание за развитието му и накрая ще се яви и радостта. Ученикът: На много места засегнахме въпроса за доброто и злото, но все пак много хора се лутат в лабиринта на тяхната относителност. Може ли да се конкретизират тези понятия? Учителят: Доброто има между другото това преимущество пред злото, че може да се направи във всички светове. Престъпникът не може да направи зло в другия свят. Теренът за извършване на зло е само на физическия свят.
към текста >>

В животинското царство страхът има място, но за човека, който е тръгнал по Божествения Път, страхът се явява като ненужна спънка.
Ако разгледаме страха също така по-подробно, ще установим, че има три категории страх. Страх физически, страх на чувствата и на ума и на трето място - морален страх. Морално страхливият се бои да не сгреши в нещо от своите принципи. Той анализира постъпките си, за да се убеди, че не е направил нещо, което ще му попречи да влезе в Царството Божие. Страхливият умствено и емоционално се безпокои, че идеите му за умственото му и емоционалното му развитие не ще се сбъднат, а физически страхливият е като заек, който бяга от сянката си. В животинското царство страхът има място, но за човека, който е тръгнал по Божествения Път, страхът се явява като ненужна спънка. Трябва да правите разлика между благоразумие и страх. Благоразумието не бива де се превръща в страх, но страхът да се превръща в благоразумие. Човек може да знае много закони, но тези закони ще имат за него сила, когато направи с тях един малък опит. Един пример: може у вас да се породи обезсърчение. Ще знаете, че е мисъл, дошла някъде отвън.
към текста >>

75. 53. ЕТО КАКВО НИ ПРЕДАДЕ БОЖИЯТ ДУХ ЧРЕЗ МИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСАДУНО ПРЕЗ ДВАДЕСЕТИЯ ВЕК - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Това е напълно безличен живот, а съзнанието е космично.
Любовта като сила има за седалище човешкия ум, или висшия разум. Тя се проявява като творческа сила в гениалните хора, в пионерите на новата мисъл, във вдъхновените творци и строители на духовната култура на света. Любовта като принцип е проява на духа. Тя е най- висшето стъпало на изява, когато» субектът е станал проводник на Божествения Дух, слял се е с Него и Го изявява в живота си. Великите посветени, Учителите на човечеството, са изявители на Любовта като принцип в духа. Това е напълно безличен живот, а съзнанието е космично. Животът е плод на Любовта. И животът има безброй фази на проява, като изпълнява най-разнообразни функции в битието. Като започем от живота на кристалите и минем през всички форми, стигнем до слънцата — изворите на жизнена енергия, и виждаме какво велико съдържание и смисъл се крие във всяка форма. Животът има винаги форма, съдържание и смисъл. Формата може да е материална или от неведом за нашето зрение порядък.
към текста >>

Неговото съзнание е още на много ниско ниво.
Животът също има огромен качествен диапазон. От пасивната си проява и вегетирането в кристалния и растителния свят, идваме до емоционалния и умствен живот в животинския и човешкия свят. Еволюцията се състои в подобряване качеството на живота. Духовният напредък е същото. Човек, който живее само за тялото си, без никакви духовни интереси, просто вегетира. Неговото съзнание е още на много ниско ниво. Гениите и Учителите идват на земята да покажат на хората един по-висш живот и пътя, по който може той да се достигне. Учителите чертаят пътя на духовното развитие на света столетия по-рано. Ето Христос очерта пътя на изпълнение Божията Воля на земята, а именно: синовно, любовно отношение към Отца и побратимяване на хората в Негово Име, а две хиляди години не сме приложили Учението Му. Едва след двадесет века на нечувани страдания и войни хората от бялата раса заговорват за побратимяване на народите. Но правилно казва Антоан дьо Сент Екзюпери: "Какво братство може да има без Баща" — побратимяването трябва да стане в името на Един Баща, а това ще стане, когато хората признаят Бога за свой Баща и се обърнат към Него с желание да изпълнят Волята Му.
към текста >>

Съзнанието на хората ще се пробуди само чрез големи страдания.
А днес всеки е възцарил себе си на трона и тъпче всички други. Това е волята на Антихриста, на Мамона, "а човек", казва Христос, "не може да служи на двама господари — на Бога и Мамона." Ако върши това, той пропада. И днес сме свидетели на рушенето, което се извършва в света, който служи на двама господари. Ще рухне една цивилизация, основана на принципа на насилието и омразата. Всички гении са били хора на висшата любов, на висшата хуманност. Съзнанието на хората ще се пробуди само чрез големи страдания. Целият двадесети век е кървав и тя има начини да обуздае човешките нисши страсти и вкара света в правия път. "Всички ще бъдат научени от Бога", казва Писанието. Бог е слязъл на земята този век и оправя сам света. Насилието ражда насилие и ще видим края на тия, които си служат с него. Любовта и разумността изключват всяка неправда и всяко насилие.
към текста >>

Предстои й да мине през стадия на растителното, животинското и човешкото царство и да стане едно с Твореца.
Виждаме, че цялата материална природа е разложеният човек и че самият човек, освен че е сбор от цялата зелена природа, е още и космос в миниатюр — микрокосмос. Великият ясновидец на XVIII век шведът Емануил Сведенборг е описал човешкия мозък, като твърди, че в кората на мозъка има център за всяка звезда във вселената. Когато тези центрове се развият, човек ще стане едно космично осъзнато творение, слято с всемирния Дух. Каква дълга еволюция ни очаква! А в розенкройцерската космогония се разкрива еволюцията на човешката мисъл, а именно, че днес тя е в кристалния стадий на развитие. Предстои й да мине през стадия на растителното, животинското и човешкото царство и да стане едно с Твореца. Творческият процес във вселената не е завършен. Милиони същества, достигнали тази фаза на развитие в своята еволюция, създават планети и слънца и ръководят вселенските галактики и мирове. Вселената, казват астрономите, е в непрестанен творчески процес. Зараждат се нови небули и огромни мъглявини, начала на нови светове, изчезват огромни тела и се превръщат в черни дупки, които служат за уравновесяване на силите на Космоса. Самата наша Земя излиза от 13-ата сфера в пространството и преминава в 12-ата сфера, по-близо до вселенския екватор.
към текста >>

За живота няма смърт, защото любовта, от която той изтича, е вечна, но човек в своето падение, откъснал съзнанието си от Бога, бе завладян от закона на прекъсването на физическото му битие, или както го наричаме — смъртта.
Земята ще стане дом на възвишени Синове Божии, а не черен дол на скръбта и смъртта. Бог е решил да стори това и Той го извършва вече чрез своите верни служители. Сам Милтон, след като описа войната на Сатана с Бога и победата му над Земята в епичната световна поема "Изгубеният рай", написа друга, озаглавена "Възвърнатият рай", като пророк, прозрял бъдещото освобождение на човечеството от робството на Сатаната. Иде духовна пролет в света. И смисълът на живота е неговото обезсмъртяване. За живота няма смърт, защото любовта, от която той изтича, е вечна, но човек в своето падение, откъснал съзнанието си от Бога, бе завладян от закона на прекъсването на физическото му битие, или както го наричаме — смъртта. Смъртта означава кратко- трайността на злото. В злото няма безсмъртие. Смъртта дойде, за да не обезсмърти злото. Каква трагедия щеше да бъде животът на Земята, ако човекът, потънал в престъпления и грешки, останеше вечно в това положение! А той си отива и се връща като чисто дете, отново да поеме пътя на своето обучение и просветление, пътя на усъвършенстването.
към текста >>

Които са живели само с индивидуално съзнание, влизат в социално съзнание, а от социалното будните тръгват към космическото съзнание.
Духът е силата на Истината. Той превзема човешките съзнания днес, защото неговата епоха започна. И наистина няма народ или племе да не води борба за освобождението си. Само истината освобождава от духовно и физическо робство. Тя руши всички прегради и окови, всички догми и предразсъдъци, помита всичко старо и прави път на Новото, което днес влиза в живота. Които са живели само с индивидуално съзнание, влизат в социално съзнание, а от социалното будните тръгват към космическото съзнание. От индивидуалното започваме при капитализма, вървим към социалната идая, която ще ни доведе до прага на общочовешкия живот на братство и любов. Огромна социална буря вилнее в целия свят и преобразява и съзнания, и строеве, и начини на живот. Всичко кипи. Но след този кипеж ще дойде Мирът, качество на Божия Дух — Той ще бъде победителят в края на всичко човешко. Хиляди съзнания днес се молят да дойде Царството Божие на земята, да бъде мир и братство на света.
към текста >>

76. Божественият Принцип на МЪДРОСТТА - Константин Златев

Духът присъства навсякъде (понеже е вездесъщ, всепроникващ), ала се проявява по различен начин, с различна интензивност в природните царства: минерално, растително, животинско, човешко, ангелско (последното би могло да бъде наречено и "свръхприродно", ако разглеждането на първите четири царства бъде ограничено само в пределите на материалната вселена).
б) Мъдростта като вездесъща (всеприсъстваща = присъстваща навсякъде и във всичко) разумност в природата В съответствие с Новото учение природата е абсолютна форма на съществуването на всемирния Живот. Тя е една разумна безкрайност. Тя утвърждава закона на еволюцията, на обновлението. Природата е жива, тя не е съставена от мъртви форми. Духът присъства навсякъде (понеже е вездесъщ, всепроникващ), ала се проявява по различен начин, с различна интензивност в природните царства: минерално, растително, животинско, човешко, ангелско (последното би могло да бъде наречено и "свръхприродно", ако разглеждането на първите четири царства бъде ограничено само в пределите на материалната вселена). Разумността е навсякъде в природата като иманентно начало - и в живата, и в т.нар. "нежива" материя. Тази всеприсъстваща, неспирно пламтяща с огъня на възраждането разумност крие своя произход в извечната и всепобеж- даваща Премъдрост на Създателя - Бог. Продължавайки тези разсъждения, Учителят П. Дънов заключава: "Аз не разбирам под думите "Жива Природа" това, което съвременните естественици разбират.
към текста >>

на Висшата Разумност във Вселената, Която се изразява чрез индивидуалното съзнание на човешката личност.
- Да мисли право, това е най-красивото! ...Правата мисъл може да уреди живота. И ако човешкият живот не е уреден, каква е тази мисъл? Светът ще се оправи чрез мисълта (курсивът мой - К. З.)." Изложените по-горе разсъждения довеждат до извода, че всяка правилна мисъл на човека е проява на Божественото Начало у него, т. е. на Висшата Разумност във Вселената, Която се изразява чрез индивидуалното съзнание на човешката личност. Разбира се - когато това съзнание е в състояние да възприеме вибрациите на Божественото, да ги "преведе" на разбираем за човека език и да ги въплъти като реализация на физическото поле, в материалния свят. И в този случай контактът между земното и небесното е двустранен - Божията Мъдрост разширява и извисява човешката душа, а в процеса на своето израстване последната се разтваря все по-широко за благотворното въздействие на Божественото. Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да отбележи: "Щом като Мъдростта изгрее в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място. Всички идеи стават ясни, определени и идват в пълна хармония.
към текста >>

Разбира се - когато това съзнание е в състояние да възприеме вибрациите на Божественото, да ги "преведе" на разбираем за човека език и да ги въплъти като реализация на физическото поле, в материалния свят.
...Правата мисъл може да уреди живота. И ако човешкият живот не е уреден, каква е тази мисъл? Светът ще се оправи чрез мисълта (курсивът мой - К. З.)." Изложените по-горе разсъждения довеждат до извода, че всяка правилна мисъл на човека е проява на Божественото Начало у него, т. е. на Висшата Разумност във Вселената, Която се изразява чрез индивидуалното съзнание на човешката личност. Разбира се - когато това съзнание е в състояние да възприеме вибрациите на Божественото, да ги "преведе" на разбираем за човека език и да ги въплъти като реализация на физическото поле, в материалния свят. И в този случай контактът между земното и небесното е двустранен - Божията Мъдрост разширява и извисява човешката душа, а в процеса на своето израстване последната се разтваря все по-широко за благотворното въздействие на Божественото. Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да отбележи: "Щом като Мъдростта изгрее в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място. Всички идеи стават ясни, определени и идват в пълна хармония. Умът на човека се отваря и той вижда, че този велик Божествен свят е красив, че в него царува хармония и ред и че когато Мъдросттауправлява, редът не се нарушава.
към текста >>

Освен че той става неспособен да извършва зло, и стрелите на последното се разбиват без успех в невидимата стена, издигната в съзнанието му от съзидателното, позитивно мислене.
Тя е господарка на всички прояви в живота ни, на всички способности. Талантите, гениалността, светостта - всичко се управлява от правата мисъл. Тя е абсолютно мощна. Тя всичко твори, всичко създава." (Учителят П. Дънов) Правата мисъл съгражда постепенно у човека недосегаемост спрямо злото. Освен че той става неспособен да извършва зло, и стрелите на последното се разбиват без успех в невидимата стена, издигната в съзнанието му от съзидателното, позитивно мислене. Не на последно място (и като продължение на предидущите разсъждения) - правилната мисъл съдейства за развитието на вътрешния потенциал у човека. Тя му осигурява - в зависимост от степента, в която я проявява и въплъщава в живота - свобода в света на ограниченията. Съответно: при цялостно, неотклонимо от условията на средата провеждане на Божествената Мисъл - пълна свобода. И като венец на конструктивните усилия при усвояването на правата мисъл, като достойна награда за вложеното са усещането, вътрешното чувство за щастие и блаженство при всякакви характеристики на околната среда. (Нека тук си припомним думите на Спасителя Господ Иисус Христос: "Царството Божие е вътре във вас!
към текста >>

Стремежът и любовта към знанието като методи за постигане, овладяване и прилагане на Божествената мъдрост съдействат за доизграждането на умственото (менталното) тяло на човека - неговия трети смъртен принцип (носител на съзнанието) в настоящия етап от духовната еволюция на земното човечество (четвъртата плане- тарна трансформация на Земята, прехода от фазата Марс към фазата Меркурий - т. е.
Стреми се към светлината и не забравяй: Знанието от едно място не идва и светлината през един прозорец на влиза. Неизброими са прозорците на светлината. Вложи мъдростта в ума си, светлината ще дойде и знанието ще ти даде своята помощ. Само светлият път на Мъдростта води към Истината" (Учителят П. Дънов). Стремежът и любовта към знанието като методи за постигане, овладяване и прилагане на Божествената мъдрост съдействат за доизграждането на умственото (менталното) тяло на човека - неговия трети смъртен принцип (носител на съзнанието) в настоящия етап от духовната еволюция на земното човечество (четвъртата плане- тарна трансформация на Земята, прехода от фазата Марс към фазата Меркурий - т. е. от инволюция към еволюция в тесния смисъл на понятията). Този дълъг процес ще бъде завършен цялостно в епохата на VI окултна раса, предхождана от установяването на Земята на Новата Култура на Шестата подраса на V коренна раса. Както е известно от езотеричното познание, потвърдено и в Словото на Учителя П. Дънов, всяка подраса, чийто номер отговаря на бъдещата коренна раса, носи в недрата си и изявява характеристиките и акцентите, които ще бъдат разгърнати в пълнота при утвърждаването на съответната коренна раса. Аналогично - 6-та подраса на V коренна раса поставя ударението върху такива особености на личната и глобалната еволюция, които ще станат цялостно достояние през епохата на VI коренна раса.
към текста >>

С новите Божествени методи могат да си служат тези, които са абсолютно чисти и безкористни." И още: "Достатъчно е човек да има чисто и пробудено съзнание, за да стане проводник на светлите и възвишени мисли на Разумните Същества." Единственият извод, който следва да направим за себе си от току-що изложеното, е: човек не би могъл да придобие светлината на Божественото знание и благодатните дарове на Мъдростта, ако не е култивирал съвършен морал - ненакърним от многобройните съблазни и изпитания на ежедневието.
б) чистота - нравствена, духовна и физическа Абсолютната чистота е задължителната среда за всички духовни постижения! Учителят П. Дънов безброй пъти набляга на това златно правило в своите беседи и в личните си разговори с учениците на ББ в България. Тук ще приведем само два цитата от Словото му, доказващи тази основна теза: "Порочният живот прекъсва вътрешните връзки с Бога и пречи за възприемането на Мъдростта. С новите Божествени методи могат да си служат тези, които са абсолютно чисти и безкористни." И още: "Достатъчно е човек да има чисто и пробудено съзнание, за да стане проводник на светлите и възвишени мисли на Разумните Същества." Единственият извод, който следва да направим за себе си от току-що изложеното, е: човек не би могъл да придобие светлината на Божественото знание и благодатните дарове на Мъдростта, ако не е култивирал съвършен морал - ненакърним от многобройните съблазни и изпитания на ежедневието. От друга страна - физическата чистота, личната хигиена, е съществена предпоставка и за нравствената и духовна чистота. Нена- празно древните римляни казват: "В здраво тяло - здрав дух! " Едното не може без другото. За да бъде човешката личност хармонична, изискването е постигане и поддържане и на трите вида чистота. Само ленивият може да се оправдава, че всичко земно е преходно, т. е.
към текста >>

А то е познание, което не изисква материален или интелектуален носител на информацията, защото постъпва пряко в съзнанието на човешкото същество.
Престанеш ли да съдиш, ти си близо до Мъдростта. Докато философстваш, ти си далеч от Мъдростта, от своя Учител. Престанеш ли да философстваш, ти си близо до Мъдростта, ти си при нозете на своя Учител." г) молитва, размишление, концентрация, съзерцание, медитация Изброените по-горе методи за усвояване на Мъдростта по своята същност представляват средства за постигане на висшето духовно познание. А то е познание, което не изисква материален или интелектуален носител на информацията, защото постъпва пряко в съзнанието на човешкото същество. Следващата стъпка по този път на просветлението е придобиването на върховната изява на човешката съзнателност - свръхсъзнанието. В подкрепа на изтъкнатата тук теза привеждаме следните разсъждения на Учителя П. Дънов: "За да развие човек свръхсъзнанието или космическото съзнание, а заедно с това и Божествената Любов и Мъдрост, трябва да прекарва в молитва, размишление и концентрация. Размишлението върху една мисъл е подобно на дъвченето на храната. Когато размишлява върху една възвишена мисъл и я дъвче дълго време, човек приема чрез своето свръхсъзнание много Божествени идеи и духовни сили.
към текста >>

Следващата стъпка по този път на просветлението е придобиването на върховната изява на човешката съзнателност - свръхсъзнанието.
Докато философстваш, ти си далеч от Мъдростта, от своя Учител. Престанеш ли да философстваш, ти си близо до Мъдростта, ти си при нозете на своя Учител." г) молитва, размишление, концентрация, съзерцание, медитация Изброените по-горе методи за усвояване на Мъдростта по своята същност представляват средства за постигане на висшето духовно познание. А то е познание, което не изисква материален или интелектуален носител на информацията, защото постъпва пряко в съзнанието на човешкото същество. Следващата стъпка по този път на просветлението е придобиването на върховната изява на човешката съзнателност - свръхсъзнанието. В подкрепа на изтъкнатата тук теза привеждаме следните разсъждения на Учителя П. Дънов: "За да развие човек свръхсъзнанието или космическото съзнание, а заедно с това и Божествената Любов и Мъдрост, трябва да прекарва в молитва, размишление и концентрация. Размишлението върху една мисъл е подобно на дъвченето на храната. Когато размишлява върху една възвишена мисъл и я дъвче дълго време, човек приема чрез своето свръхсъзнание много Божествени идеи и духовни сили. Приема също така и силата да изпълни Волята Божия.
към текста >>

Дънов: "За да развие човек свръхсъзнанието или космическото съзнание, а заедно с това и Божествената Любов и Мъдрост, трябва да прекарва в молитва, размишление и концентрация.
г) молитва, размишление, концентрация, съзерцание, медитация Изброените по-горе методи за усвояване на Мъдростта по своята същност представляват средства за постигане на висшето духовно познание. А то е познание, което не изисква материален или интелектуален носител на информацията, защото постъпва пряко в съзнанието на човешкото същество. Следващата стъпка по този път на просветлението е придобиването на върховната изява на човешката съзнателност - свръхсъзнанието. В подкрепа на изтъкнатата тук теза привеждаме следните разсъждения на Учителя П. Дънов: "За да развие човек свръхсъзнанието или космическото съзнание, а заедно с това и Божествената Любов и Мъдрост, трябва да прекарва в молитва, размишление и концентрация. Размишлението върху една мисъл е подобно на дъвченето на храната. Когато размишлява върху една възвишена мисъл и я дъвче дълго време, човек приема чрез своето свръхсъзнание много Божествени идеи и духовни сили. Приема също така и силата да изпълни Волята Божия. При обикновена мисъл просветлението иде много мъчно." Посочените средства за култивиране на висшата изява на съзнанието - космическо или Божествено, или накратко: свръхсъзнание - са разгледани подробно и са придружени с множество конкретни упътвания за приложение в много на брой духовни школи и учения.
към текста >>

Когато размишлява върху една възвишена мисъл и я дъвче дълго време, човек приема чрез своето свръхсъзнание много Божествени идеи и духовни сили.
А то е познание, което не изисква материален или интелектуален носител на информацията, защото постъпва пряко в съзнанието на човешкото същество. Следващата стъпка по този път на просветлението е придобиването на върховната изява на човешката съзнателност - свръхсъзнанието. В подкрепа на изтъкнатата тук теза привеждаме следните разсъждения на Учителя П. Дънов: "За да развие човек свръхсъзнанието или космическото съзнание, а заедно с това и Божествената Любов и Мъдрост, трябва да прекарва в молитва, размишление и концентрация. Размишлението върху една мисъл е подобно на дъвченето на храната. Когато размишлява върху една възвишена мисъл и я дъвче дълго време, човек приема чрез своето свръхсъзнание много Божествени идеи и духовни сили. Приема също така и силата да изпълни Волята Божия. При обикновена мисъл просветлението иде много мъчно." Посочените средства за култивиране на висшата изява на съзнанието - космическо или Божествено, или накратко: свръхсъзнание - са разгледани подробно и са придружени с множество конкретни упътвания за приложение в много на брой духовни школи и учения. В Словото на Учителя П. Дънов също не липсват такива указания.
към текста >>

Посочените средства за култивиране на висшата изява на съзнанието - космическо или Божествено, или накратко: свръхсъзнание - са разгледани подробно и са придружени с множество конкретни упътвания за приложение в много на брой духовни школи и учения.
Дънов: "За да развие човек свръхсъзнанието или космическото съзнание, а заедно с това и Божествената Любов и Мъдрост, трябва да прекарва в молитва, размишление и концентрация. Размишлението върху една мисъл е подобно на дъвченето на храната. Когато размишлява върху една възвишена мисъл и я дъвче дълго време, човек приема чрез своето свръхсъзнание много Божествени идеи и духовни сили. Приема също така и силата да изпълни Волята Божия. При обикновена мисъл просветлението иде много мъчно." Посочените средства за култивиране на висшата изява на съзнанието - космическо или Божествено, или накратко: свръхсъзнание - са разгледани подробно и са придружени с множество конкретни упътвания за приложение в много на брой духовни школи и учения. В Словото на Учителя П. Дънов също не липсват такива указания. Основно правило в тази насока е, че всеки човек следва да подбере измежду богатия асортимент от възможности онези, които са най- подходящи и съответстващи на неговата индивидуалност. д) личният опит на човека по отношение на природата и обществотоЧовекът, придобил Мъдрост, развива необикновена наблюдателност и самонаблюдателност. В своите взаимоотношения с природната и социалната среда той на всяка крачка разкрива все нови и нови възможности за обогатяване на познанията си.
към текста >>

И тази висша култура действа вече върху нашето съзнание.
Най-тъмно е преди зазоряване. Съпротивата на отиващото си старо поражда вълна от болка и страдание за първопроходците на новото. Неизбежен е този стадий на Великата Промяна. Длъжни сме да го посрещнем с разбиране и смирение, за да продължим напред по-мъдри и по-силни от преди: "Нашият съвременен свят е засегнат от друга култура, по-висша от сегашната. С нея сме дошли в съприкосновение. И тази висша култура действа вече върху нашето съзнание. Първото нещо, което показва, че сме под влиянието на тази висша култура, е увеличението на страданието. То показва, че става едно коренно преустройство на живота." В епохата, когато победоносно ще се възцари Новата Култура, Любовта ще бъде принципът, който обединява, а Мъдростта ще посочи методите за прилагането на Любовта в действителността. По този въпрос Учителят П. Дънов казва: "Любов без Мъдрост не може.
към текста >>

77. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

Тяхната лична и колективна еволюция е подчинена на всемирния Закон за качеството: Количественият компонент (част, съставна част) на Вселената (материята, материалната структура на Вселената) в своето неизменно, необратимо и непрекъснато движение и развитие се стреми да се превърне в качествен компонент (част, съставна част) на Вселената (Дух, Съзнание, Висша Сила, Бог), т. е.
Всички те - безбройните заселници на Космоса - са носители на Негова искра. Всяка форма говори по собствен, неповторим начин за творческата Воля на Бога. Същевременно всяка форма Го отразява по определен начин, т. е. тя притежава в потенциал Божествено съдържание. Съществуването и развитието на обективните реалности в Битието съответства на творческата потребност на Всевишния да изрази Себе Си посредством неизчислимо количество форми. Тяхната лична и колективна еволюция е подчинена на всемирния Закон за качеството: Количественият компонент (част, съставна част) на Вселената (материята, материалната структура на Вселената) в своето неизменно, необратимо и непрекъснато движение и развитие се стреми да се превърне в качествен компонент (част, съставна част) на Вселената (Дух, Съзнание, Висша Сила, Бог), т. е. материалното има за крайна цел в своето развитие нематериалното, духовното (на проблема за Закона за качеството, който - според автора - е Основен закон на Вселената, предстои да бъде посветена отделна студия; бел. К. З.). Очевидно универсалният Закон за качеството е еманация (проявление) на универсалния Принцип на еволюционност на всичко съществуващо. Многообразието на живота като въплътен извечен Промисъл на Твореца е залегнало и в основите на учението на ББ: "За да се прояви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и движение. Стремежът, това е разумният вътрешен подтик, а движението е физическият му израз.
към текста >>

Всичко расте под техните грижи." Всички тези разсъждения и съпоставки му дават основанието да заключи: "Ето защо за погледа на ония, които имат космично съзнание, целият Космос с неговата природа е едно живо същество, в което всичко се обединява."
Дънов казва още и следното: "Природата е ценна в този смисъл, че в нея живеят най-разумните същества, които някога сте срещали, най-разумните същества, които можете да си представите, най-добрите, най-силните, най-любещите. В света има една обща идея, на която те са носители. Зад всички явления седи нещо разумно. Тези същества съставляват едно общество, един вечен свят, и оттам всички светове водят началото си. Те строят, те градят. Всичко расте под техните грижи." Всички тези разсъждения и съпоставки му дават основанието да заключи: "Ето защо за погледа на ония, които имат космично съзнание, целият Космос с неговата природа е едно живо същество, в което всичко се обединява." В Живата Природа действат принципи, сили, енергии, закони. Налице са два основни разумни принципа: на силата (активността) и мекотата. Първият от тях действа за разделяне, индивидуализиране, разделение на Цялото. Той логично води до борба, разрушение и смърт. Другият принцип, напротив, обединява индивидуалностите и носи мир, той е произлязъл от духовния свят.
към текста >>

Природата обаче е скрила своята духовна и Божествена физиономия за нисшето съзнание.
Това, обаче, е само един образ. Ала мнозина дотам се увличат от този образ, та поддържат, че Природата и Бог са едно и също нещо. Но ако Природата и Бог са едно и също нещо, тогава Бог ще бъде едно ограничено същество. Едно знаем ние положително: че Природата е проявеното, а Бог е непроявеното, безграничното, което вечно се проявява и все непроявено остава." Според Учителя П. Дънов Природата - това е самата проявена външно висша реалност, проявената висша разумност, висша Любов. Природата обаче е скрила своята духовна и Божествена физиономия за нисшето съзнание. То вижда само сянката на нещата, променливата видимост, а не и истинското съдържание, истинския живот, не и ония духовни и разумни творчески сили, които се проявяват и работят зад тази видимост. Науката досега е изучавала само външната форма - по пътя на емпиричното и рационалното познание, и едва тепърва започва да се интересува за истинските строителни сили на Космоса. Затова и в началото на ХХ век и на третото хилядолетие човечеството вече е стъпило на Луната, извежда извън земната атмосфера пилотирани космически совалки, подготвя експедиция с астронавти до Марс и се стреми да овладее термоядрената енергия и плазмата, а все още не познава достатъчно собственото си "аз", използва едва около 3-4 % от потенциала на мозъка си - материалния носител и проводник на съзнанието. В съответствие с учението на ББ всички неща в природата, като проявление на висшата разумност, притежават дълбок вътрешен смисъл. Истинската наука на днешния ден, подавайки ръка и на метафизичното познание, трябва да отиде по-далеч от изучаването на съдържанието и вътрешните съграждащи сили; тя трябва да устреми усилията си и към дълбокия, скрит смисъл на обективните реалности в Битието.
към текста >>

За да достигнем, обаче, до такова пълноценно общуване, преди всичко следва да осъзнаем наличието на изначалната разумност в сътворения свят: "За да се свърже с разумните сили в природата, човек трябва да съзнава тяхното присъствие в нея." Следващата крачка е развитието на индивидуалното съзнание до висотата, позволяваща установяването и повторяе- мото възпроизвеждане на този контакт: "За да се свърже човек с разумните сили в природата, трябва да издигне своето съзнание до полето, в което те работят."
1) Ново отношение към природата "Новото отношение към природата е необходимо за повдигането на човечеството. Механичното отношение към природата причинява огрубяване на човешкия характер." (Учителят П. Дънов) Общуването с разумните сили, стаени зад външното проявление на природната среда, подпомага разгръщането на духовния потенциал на човешкото същество. За да достигнем, обаче, до такова пълноценно общуване, преди всичко следва да осъзнаем наличието на изначалната разумност в сътворения свят: "За да се свърже с разумните сили в природата, човек трябва да съзнава тяхното присъствие в нея." Следващата крачка е развитието на индивидуалното съзнание до висотата, позволяваща установяването и повторяе- мото възпроизвеждане на този контакт: "За да се свърже човек с разумните сили в природата, трябва да издигне своето съзнание до полето, в което те работят." 2) Божият глас у човека "Слушайте гласа на Възвишеното, което ви говори отвътре. Каквото ви каже, направете го. Ако искате да бъдете щастливи, слушайте Божия глас" (Учителят П. Дънов). Посредством Божия глас в душата на човека бива осъществявано т.нар.
към текста >>

Оттам в освободеното ни от мътилката на мрака съзнание нахлуват свежи, градивни идеи и ни повеждат по нови пътища в драмата на живота.
3) Раждането в човешката душа на идеите, спускащи се от Божествения свят За нашата епоха е в сила правилото, че водещ път към Мъдростта е този на страданието. Ние страдаме от грешките си в областта на мисленето, чувствата и поведението. Страданието ни помага да заличим погрешните си мисли, възгледи и желания и да не се връщаме повече към тях. Така преживяваме цялостен катарзис (пречистване) и се отваряме за повеите от селенията на Божественото. Оттам в освободеното ни от мътилката на мрака съзнание нахлуват свежи, градивни идеи и ни повеждат по нови пътища в драмата на живота. Някога, след като минат еони на духовно съзряване и възмъжаване, човешкият род вече няма да бъде задължен да заплаща мъдростта със страдания. В тази насока той ще се превърне в равноан- гелски чин на еволюционната стълбица. Очевидно е, че си заслужава да се потрудим за това... 4) Молитвата "Най-великото в света е молитвата.
към текста >>

той се проявява вън и независимо от нашето съзнание и лично отношение.
Дори и едничка лоша мисъл вече е въплътено зло. Във физическия свят сме в състояние да наблюдаваме непосредствено действието на съзидателните и разрушителните сили. Телесните ни сетива ни го разрешават. Обстоятелството, че не сме способни (поне огромният процент от нас) да съзираме въздействието, което оказват мислите и чувствата ни в невидимия свят, не ни оправдава ни най-малко. Законът на духовния бумеранг е обективен - т. е. той се проявява вън и независимо от нашето съзнание и лично отношение. Познанието за неговото съществуване и функции би следвало да ни помогне да бъдем разумни във всичките си жизнени изяви. За всичко се заплаща на този свят... Ако не на този, в отвъдния... 8) Взаимопомощта Ако помогнеш на изпадналия в нужда, някога в бъдещето, когато ти самият имаш нужда от помощ, някой друг ще ти я окаже. Отминеш ли бедстващия, рано или късно и ти самият ще бъдеш отминат равнодушно, колкото и изгаряща да е потребността ти от съдействие.
към текста >>

Дънов) Езотеричното познание ни разкрива истината за наличието на четири природни царства: минерално, растително, животинско и човешко, и едно свръхприродно - ангелско.
2. Отношението на ученика по духовния Път към Природата и нейните царства "Всички форми в природата са символи на един вечен идеален свят. Те са книгата, от която ученикът чете какво е писал Бог. Ученикът започва своето учение от природата: от изворите, тревите, цветята, планините. Там търси той правилните методи за живот и чистота." (Учителят П. Дънов) Езотеричното познание ни разкрива истината за наличието на четири природни царства: минерално, растително, животинско и човешко, и едно свръхприродно - ангелско. Структурата на тези царства в Природата, които представляват огромни общности от същности (монади, единици живот, проявления на Духа в света на формите) на сходна или съпоставима степен на духовно развитие, е вертикална. Започвайки от най-ниското - минералното, и продължавайки все по-нагоре - през растителното, животинското и човешкото, и достигайки до ангелското, в подножието на Божествения свят, тази структура в същност се явява еволюционната стълбица на Проявеното Битие. Отношението на окултния ученик към Природата като цяло и към нейните царства в най-висока степен обуславя възможностите му за израстване по вечния Път към Бога, който той - ученикът - съзнателно е поел и се стреми да го следва целенасочено и всеотдайно. Учението на ББ в редакцията на Мировия Учител П. Дънов свидетелства, че животът е вечен.
към текста >>

Започвайки от най-ниското - минералното, и продължавайки все по-нагоре - през растителното, животинското и човешкото, и достигайки до ангелското, в подножието на Божествения свят, тази структура в същност се явява еволюционната стълбица на Проявеното Битие.
Те са книгата, от която ученикът чете какво е писал Бог. Ученикът започва своето учение от природата: от изворите, тревите, цветята, планините. Там търси той правилните методи за живот и чистота." (Учителят П. Дънов) Езотеричното познание ни разкрива истината за наличието на четири природни царства: минерално, растително, животинско и човешко, и едно свръхприродно - ангелско. Структурата на тези царства в Природата, които представляват огромни общности от същности (монади, единици живот, проявления на Духа в света на формите) на сходна или съпоставима степен на духовно развитие, е вертикална. Започвайки от най-ниското - минералното, и продължавайки все по-нагоре - през растителното, животинското и човешкото, и достигайки до ангелското, в подножието на Божествения свят, тази структура в същност се явява еволюционната стълбица на Проявеното Битие. Отношението на окултния ученик към Природата като цяло и към нейните царства в най-висока степен обуславя възможностите му за израстване по вечния Път към Бога, който той - ученикът - съзнателно е поел и се стреми да го следва целенасочено и всеотдайно. Учението на ББ в редакцията на Мировия Учител П. Дънов свидетелства, че животът е вечен. Той преминава от една, по-нисша, към друга, по-висока степен на развитие, разгръща се от едно природно царство в друго според законите на еволюцията. В своето неразривно и прекрасно единство животът е подчинен на еволюцията и същевременно той сам я твори.
към текста >>

И двете състояния (на съзнанието) са един и същ живот, който само преминава от една форма на съществуване в друга.
Тази принципна теза в учението на ББ се отличава със своята сила и последователност. Това е дълбока философска позиция, която е позната на човечеството от най-отдалечената във времето древност до наши дни, например, вижданията за Битието на Мартин Хайдегер, един от най-изтъкнатите философи на съвременността. Без космическата хармония, без универсалната Любов, без красотата, присъстваща във всяка частица от съществуващото и във всеки елемент на Божия План, животът губи смисъл и светлината се потапя в мрак. В Словото на Учителя П. Дънов животът не е алтернатива на смъртта, нито смъртта - алтернатива на живота. И двете състояния (на съзнанието) са един и същ живот, който само преминава от една форма на съществуване в друга. Или, казано образно, животът е едно училище, което човекът посещава и напуска, за да отиде в по-горен клас. Животът е единственото, което човекът притежава и което го определя като такъв. Природата от своя страна - като носителка и изразителка на Всемирния Живот - не е само това, което виждаме с физическото си зрение, с биологическите си сетива. Това, което виждаме, е само нейната външна страна. Зад тази видима форма стоят редица йерархии от разумни същества, които са като живи извори на творческите енергии на Битието.
към текста >>

Най-добрият помощник на окултния ученик в общението му с Природата е високата степен на развитие на неговото индивидуално съзнание.
Всеки, който не се съобразява с нейните закони, бива разрушен." Заключението звучи твърде заплашително, дори зловещо, но то не представлява кух сбор от думи, а съвършено реална перспектива пред неразумния. С по-нататъшните свои разсъждения, преливащи в строги предупреждения, Учителят на ББ в България довежда рисунъка на този толкова важен урок на Битието до завършен вид: "И опитът показва, че всички онези, които са си въобразявали, че владеят Природата, са били затрупвани под праха на своите рухнали фантазии. Хора, които са си мислили, че трябва да се борят с Природата, за да я покорят, винаги когато са достигали върха на своето предприятие (тук: начинание - бел. К. З.) и са се готвили да вкусят от неговия плод, са бивали жестоко излъгвани в своите надежди. Природата ги е лишавала в последния миг от плода на техните усилия и ги е оставяла отново да работят и да се трудят, за да изправят всичките си погрешки и заблуждения." Най-добрият помощник на окултния ученик в общението му с Природата е високата степен на развитие на неговото индивидуално съзнание. Оттам тръгва всичко! Той знае, че цялата природна среда е отражение и проява на една велика Разумност, зад която се крие не друг, а Отецът на Вселената. Затова: " Ученикът трябва да има съзнание да не нарушава законите, които действат в природата. Те са израз на една Висша Разумност! " От последователя на Божественото учение невидимият свят очаква не само да изучи внимателно законите на Природата, но и да живее в съгласие, в хармония с тях.
към текста >>

Затова: " Ученикът трябва да има съзнание да не нарушава законите, които действат в природата.
З.) и са се готвили да вкусят от неговия плод, са бивали жестоко излъгвани в своите надежди. Природата ги е лишавала в последния миг от плода на техните усилия и ги е оставяла отново да работят и да се трудят, за да изправят всичките си погрешки и заблуждения." Най-добрият помощник на окултния ученик в общението му с Природата е високата степен на развитие на неговото индивидуално съзнание. Оттам тръгва всичко! Той знае, че цялата природна среда е отражение и проява на една велика Разумност, зад която се крие не друг, а Отецът на Вселената. Затова: " Ученикът трябва да има съзнание да не нарушава законите, които действат в природата. Те са израз на една Висша Разумност! " От последователя на Божественото учение невидимият свят очаква не само да изучи внимателно законите на Природата, но и да живее в съгласие, в хармония с тях. Тогава именно той може и да разчита на подкрепа от нейна страна. Тя му разкрива всички възможни пътища, методи и средства за неговото личностно духовно-нравствено развитие и усъвършенстване. Ученикът от своя страна е призван да се възползва в максимална степен от тях и да очертае свой собствен, неповторим път към грандиозната цел - Божественото.
към текста >>

Астрологическата епоха на Водолея таи в недрата си издигане степента на съзнанието на човечеството, а заедно с това - и отпадане необходимостта от консумация на месо.
Може в краен случай, и то за лек, да се откъсне с позволение от разумното същество" (Учителят П. Дънов). И тъй като Живата Разумна Природа се стреми с всички сили да поддържа баланс в своите владения, тя създава предпо ставки за това в средата на причинителите на масовите кланета. Човешкият род е този, който плаща голямата сметка: "За да се тури равновесие в природата, тя трябва да отдели сто милиона килограма кръв, за да се балансира кръвта на животните - и войнитего правят това" (курсивът мой - К. З.). Жестока, но справедлива цена за въплътеното невежество! И докога ще продължава това безумие!?! Астрологическата епоха на Водолея таи в недрата си издигане степента на съзнанието на човечеството, а заедно с това - и отпадане необходимостта от консумация на месо. Дано новите енергии на планетарната трансформация заработят още по-усърдно, за да ускорят промяната в начина на мислене на съвременния човек. А това означава - и във всички аспекти на поведението му. За духовния поглед на ясновидеца Земята е обгърната от плътен слой мрак със сиви, кафяви, черни и мръсно зелени оттенъци. Това е аурата на планетата, възникнала вследствие преобладаващата мисловна и емоционална дейност на днешните хора. И само тук-там проблясват и се стопяват в бездната на узаконената тъмнина малки искрици на човеколюбие, прошка, искрена обич, смирение, гореща молитва, дълбока медитация, всеотдайно служение на ближния или дори едно нищожно добро дело.
към текста >>

Един от най-страшните пороци, завоювали трайно място в човешкото съзнание още от прохождането на хомо сапиенс, е алчността.
Тази нерадостна картина е нарисувана така от духовния Учител: "Около нашата Земя се образува един черен пояс от изпаренията на нашите мисли, чувства и желания, вследствие на това се образуват палещите лъчи на Слънцето. " Ученикът на Духа има за първостепенен дълг да пречиства непрестанно и неуморно земната аура и да я насища ежедневно с красиви и чисти мисли, чувства и пориви - към Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Методи и средства за това той може да намери в изобилие в учението на ББ. Ученикът по вечния Път на самоусъвършенстването знае, че така би бил полезен на своите по- малки братя и сестри не само косвено, но и съвсем пряко. Понеже неконтролираните умствени и емоционални изблици на невежата маса от хора се отразяват негативно даже и върху климатичните условия около Земята: "Мрачното време се дължи на кавгите, скандалите, обидите, недоразуменията, които хората разменят помежду си." С подобни прояви на неразумност ние навреждаме не само на природната среда, но и на самите себе си: "Лошият живот на хората е причина за всички болести и страдания, сиромашия, бури и земетресения" (Учителят П. Дънов). Един от най-страшните пороци, завоювали трайно място в човешкото съзнание още от прохождането на хомо сапиенс, е алчността. Тя има твърде много насоки на проявление и най-вече - за притежание на собственост. Срещаме я навсякъде: в отношението към предметите, с които удовлетворяваме всекидневните си потребности, към другия пол, към храната, към удобствата, към удоволствията, изобщо към задоволяването на щенията на сетивната ни същност (т.нар. плътски наслади), дори към знанието. Окултният ученик трябва да избягва всичките й проявления така, както дяволът бяга от тамяна - но осмислено, с максимално точна самооценка. Той има за задача да прави разлика между удовлетворяването на своите обективни нужди и безразборните излишества на алчността.
към текста >>

78. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

Заключението на великия духовен Учител е, че: "Животинското, човешкото и Божественото в хората са така преплетени, че образуват цялостния човек."
Но той притежава и един още по- извисен духовен живот, който го приобщава към първичното Божествено Начало. В своята глъбинна същност като дух човекът е една искра от онзи свещен огън на всемирния живот, който наричаме Първопричина, основно Начало, Бог. Чрез човешкото същество, както и чрез цялата еволюция на разумната природа, се проявява това първично Начало във все по-голяма пълнота и съвършенство. "Човешкото в човека - това е опаковката - казва Учителят П. Дънов, - а Божественото - това е същността на човешкото естество." В сегашната си форма човек само отчасти е проявил своята изконна, истинска същност; той тепърва има да се проявява. Заключението на великия духовен Учител е, че: "Животинското, човешкото и Божественото в хората са така преплетени, че образуват цялостния човек." Разширявайки мащабите на своето проникновение до размерите на общовселенско обобщение, на друго място в учението си П. Дънов подчертава: "Човекът съществува не само на Земята, не само в Слънчевата система. Той населява цялата звездна вселена - всички слънца и планети. Планетите и слънцата са населени със същества от разни степени на интелигентност. Не е важно какви тела имат те.
към текста >>

Трябва да правите разлика кое е човешко състояние и кое животинско, кое е човешко желание и кое животинско.
Той не воюва за своите права. Само слабият воюва за своите права. И когато силният човек, човекът-герой бъде прикован на позорния стълб заради Истината, той с великодушие понася и позор, и хули, и злорадства, и обвинения." За да бъде в състояние да носи с чест своето призвание, човек е длъжен преди всичко да се освободи от въздействието на своята низша природа. Това изискване на Божия Промисъл към неговия път в живота се превръща в задължително условие за ученика на духовната Школа. И в тази насока Учителят на ББ в България предлага ценни наставления: "Вие най-първо трябва да се освободите от своите животински желания. Трябва да правите разлика кое е човешко състояние и кое животинско, кое е човешко желание и кое животинско. Вземете ревността. Тя е едно животинско състояние. После гневът, подозрението, злобата, съмнението - всичко това са все животински състояния. Също гордостта, тщеславието и пр. А пък човек е същество на всички добродетели.
към текста >>

Тя е едно животинско състояние.
И когато силният човек, човекът-герой бъде прикован на позорния стълб заради Истината, той с великодушие понася и позор, и хули, и злорадства, и обвинения." За да бъде в състояние да носи с чест своето призвание, човек е длъжен преди всичко да се освободи от въздействието на своята низша природа. Това изискване на Божия Промисъл към неговия път в живота се превръща в задължително условие за ученика на духовната Школа. И в тази насока Учителят на ББ в България предлага ценни наставления: "Вие най-първо трябва да се освободите от своите животински желания. Трябва да правите разлика кое е човешко състояние и кое животинско, кое е човешко желание и кое животинско. Вземете ревността. Тя е едно животинско състояние. После гневът, подозрението, злобата, съмнението - всичко това са все животински състояния. Също гордостта, тщеславието и пр. А пък човек е същество на всички добродетели. Някой казва, че е религиозен, а десет пъти се гневи на ден. Той е в животинско състояние." От особено значение в този дълъг и съвсем нелек процес на пречистване е взаимопомощта между хората, съзнателното извършване на добри дела.
към текста >>

Той е в животинско състояние." От особено значение в този дълъг и съвсем нелек процес на пречистване е взаимопомощта между хората, съзнателното извършване на добри дела.
Тя е едно животинско състояние. После гневът, подозрението, злобата, съмнението - всичко това са все животински състояния. Също гордостта, тщеславието и пр. А пък човек е същество на всички добродетели. Някой казва, че е религиозен, а десет пъти се гневи на ден. Той е в животинско състояние." От особено значение в този дълъг и съвсем нелек процес на пречистване е взаимопомощта между хората, съзнателното извършване на добри дела. Нерядко този положителен обмен между тях крие своите корени в миналото, в предишни въплъщения: "Някой човек ви прави добро. В миналото вие сте му правили добро. Ти като живееш добре, в бъдеще ще ти помагат. За Господа като живееш, това, което Му поднасяш, Той ще ти го върне" (Учителят П. Дънов). В съответствие с учението на ББ човешкият живот, колективен и индивидуален, е в неразделно единство с живота на цялото Битие.
към текста >>

Дънов подчертава, че развитието на човешката история е концентрирано в еволюцията на неговото съзнание.
Дънов придава на това решаващо за еволюцията на земното човечество взаимодействие: "Исус" - това е едната опорна точка на човека. "Христос" - сиреч човекът, който е победил и възтържествувал над смъртта, който е възкръснал, който служи на Бога и е готов да положи душата си за другите - това е другата опорна точка на човека. Човекът, като "Исус", научава дълбокия смисъл на страданията - оня Божествен процес, чрез който той изработва своя характер." Историята на човека е започнала със сътворяването му от Бога, но невинаги се е развивала при тези условия, невинаги човек е бил в земния си образ. Учителят П. Дънов подчертава, че развитието на човешката история е концентрирано в еволюцията на неговото съзнание. Механизмът на тази еволюция се състои в прераждането на душата. (На този проблем ще бъде посветена отделна тема от настоящия лекционен курс.) Съзнанието на човека, от тази гледна точка, е преминало през следните стадии: "първобитно колективно съзнание" (Лемурийска - III коренна раса), начало на личното съзнание (Атлантска - IV коренна раса), "индивидуално съзнание" (Бяла или Арийска - V коренна раса, в която живеем днес и на която сме представители ние, съвременните хора от биологическата бяла раса). Следващите етапи от еволюцията на съзнанието, които човечеството следва да преодолее, са: колективно, Космическо и Божествено съзнание. Най-важният момент във философията на развитието на Учителя П. Дънов е убеждението, че сега цялата планета и човечеството навлизат в нова епоха.
към текста >>

(На този проблем ще бъде посветена отделна тема от настоящия лекционен курс.) Съзнанието на човека, от тази гледна точка, е преминало през следните стадии: "първобитно колективно съзнание" (Лемурийска - III коренна раса), начало на личното съзнание (Атлантска - IV коренна раса), "индивидуално съзнание" (Бяла или Арийска - V коренна раса, в която живеем днес и на която сме представители ние, съвременните хора от биологическата бяла раса).
Човекът, като "Исус", научава дълбокия смисъл на страданията - оня Божествен процес, чрез който той изработва своя характер." Историята на човека е започнала със сътворяването му от Бога, но невинаги се е развивала при тези условия, невинаги човек е бил в земния си образ. Учителят П. Дънов подчертава, че развитието на човешката история е концентрирано в еволюцията на неговото съзнание. Механизмът на тази еволюция се състои в прераждането на душата. (На този проблем ще бъде посветена отделна тема от настоящия лекционен курс.) Съзнанието на човека, от тази гледна точка, е преминало през следните стадии: "първобитно колективно съзнание" (Лемурийска - III коренна раса), начало на личното съзнание (Атлантска - IV коренна раса), "индивидуално съзнание" (Бяла или Арийска - V коренна раса, в която живеем днес и на която сме представители ние, съвременните хора от биологическата бяла раса). Следващите етапи от еволюцията на съзнанието, които човечеството следва да преодолее, са: колективно, Космическо и Божествено съзнание. Най-важният момент във философията на развитието на Учителя П. Дънов е убеждението, че сега цялата планета и човечеството навлизат в нова епоха. (Въпросът ще бъде разгледан по-подробно в понататъшното изложение, в рамките на следваща лекционна тема. Тук ще бъдат изложени някои от водещите ракурси на тематиката за Новата култура - култура на Любовта.) Тя е свързана с вълна, изпратена от "Великия Разумен център на Вселената".
към текста >>

Следващите етапи от еволюцията на съзнанието, които човечеството следва да преодолее, са: колективно, Космическо и Божествено съзнание.
Историята на човека е започнала със сътворяването му от Бога, но невинаги се е развивала при тези условия, невинаги човек е бил в земния си образ. Учителят П. Дънов подчертава, че развитието на човешката история е концентрирано в еволюцията на неговото съзнание. Механизмът на тази еволюция се състои в прераждането на душата. (На този проблем ще бъде посветена отделна тема от настоящия лекционен курс.) Съзнанието на човека, от тази гледна точка, е преминало през следните стадии: "първобитно колективно съзнание" (Лемурийска - III коренна раса), начало на личното съзнание (Атлантска - IV коренна раса), "индивидуално съзнание" (Бяла или Арийска - V коренна раса, в която живеем днес и на която сме представители ние, съвременните хора от биологическата бяла раса). Следващите етапи от еволюцията на съзнанието, които човечеството следва да преодолее, са: колективно, Космическо и Божествено съзнание. Най-важният момент във философията на развитието на Учителя П. Дънов е убеждението, че сега цялата планета и човечеството навлизат в нова епоха. (Въпросът ще бъде разгледан по-подробно в понататъшното изложение, в рамките на следваща лекционна тема. Тук ще бъдат изложени някои от водещите ракурси на тематиката за Новата култура - култура на Любовта.) Тя е свързана с вълна, изпратена от "Великия Разумен център на Вселената". В новата епоха "Земята ще излезе от 13-та сфера на страданието" и ще навлезе в ерата на Водолея (от астрологическо гледище една подобна ера трае 2160 години).
към текста >>

Предпоставка за тази грандиозна по мащаби промяна ще бъде съзряването на общественото съзнание, преодоляването на предразсъдъци и погрешни убеждения, които хилядолетия наред са спъвали хода на човешката еволюция.
Новото, което иде сега, ще заздрави всяка рана на душата, сърцето и тялото." Той добавя и извънредно любопитна информация относно радикални промени в земния релеф, които ще съпътстват утвърждаването на Новата култура: "Сегашните континенти ще изчезнат. Ще се явят нови континенти. Всяка промяна, която става със Земята, става и вътре в нас. Ако успеем да създадем нови форми, ще влезем в новите условия." Един от най-съществените елементи на културата на Любовта според учението на ББ ще бъде премахването на всички ограничения. Предпоставка за тази грандиозна по мащаби промяна ще бъде съзряването на общественото съзнание, преодоляването на предразсъдъци и погрешни убеждения, които хилядолетия наред са спъвали хода на човешката еволюция. Новата култура, от позициите на тези разсъждения, представлява преди всичко нов морал, нов начин на мислене и поведение. Не бихме могли да очакваме, че всички земни хора са достигнали едновременно до аналогично равнище на своето духовно израстване. Както винаги, има напреднали и изоставащи. За всички тези процеси на глобални изменения в човешката характерология и на съответствие (или несъответствие) спрямо реформаторската дейност на Духа на Времето Учителят П. Дънов изтъква: "Ние воюваме, за да съборим на Земята затворите и бесилките.
към текста >>

В същност то е елемент от космическото съзнание поради дълбините на своята всеоб- хватност и позитивен заряд.
Вследствие на това те страдат. Това не е изгубване на Любовта, но няма условия тя да се прояви." Въплътената в ежедневния живот - и в малките, и в големите неща - Любов изпълва човешкото същество с усещането за пълнота, с великата радост на Божественото самоотдаване. Тази радост няма равна на себе си. Тя е последната стъпка към блаженството - онова състояние на неизменна и постоянна връзка с вечния Източник на живота, което прави преживяващия го недосегаем за никое от изкушенията и бурите на материалното битие. В същност то е елемент от космическото съзнание поради дълбините на своята всеоб- хватност и позитивен заряд. От спорадично, твърде рядко срещано явление състоянието на вътрешна радост и пълнота ще се превърне в повсеместна характеристика след триумфа на Новата култура в планетарен мащаб. За това време на сбъднати хилядолетни човешки мечти Учителят П. Дънов казва: "Новата култура е култура на радостта! Всички ще бъдете носители на културата на радостта. Едвам сега хората почват да разбират, че светът ще се оправи само чрез Любовта.
към текста >>

Животинското трябва да се подчини на човешкото, на Духа, който има Божественото начало на безсмъртието.
Идете, погледнете гробищата. Какво показват те? Каква утеха е това? Ще погребват в гробища, докато човек живее животински живот. Истинското човешко в човека е в борба с плътта. Животинското трябва да се подчини на човешкото, на Духа, който има Божественото начало на безсмъртието. Под плътта се разбира не тялото, но животинското естество у човека." Истината за това, че Божията глъбинна Същност е Любовта, е скрита за човека с низше съзнание. Само ако следва Божия закон, той може да просветли съзнанието си и да открие пътя към Истината. "Христовото чисто учение, учението за доброто и любовта е вратата на пътя" - казва Учителят на ББ. Да си припомним и думите на Спасителя Иисус Христос за самия Себе Си: "Аз съм Пътят и Истината, и Животът" (Йоан 14:6). Учителят П.
към текста >>

Под плътта се разбира не тялото, но животинското естество у човека." Истината за това, че Божията глъбинна Същност е Любовта, е скрита за човека с низше съзнание.
Какво показват те? Каква утеха е това? Ще погребват в гробища, докато човек живее животински живот. Истинското човешко в човека е в борба с плътта. Животинското трябва да се подчини на човешкото, на Духа, който има Божественото начало на безсмъртието. Под плътта се разбира не тялото, но животинското естество у човека." Истината за това, че Божията глъбинна Същност е Любовта, е скрита за човека с низше съзнание. Само ако следва Божия закон, той може да просветли съзнанието си и да открие пътя към Истината. "Христовото чисто учение, учението за доброто и любовта е вратата на пътя" - казва Учителят на ББ. Да си припомним и думите на Спасителя Иисус Христос за самия Себе Си: "Аз съм Пътят и Истината, и Животът" (Йоан 14:6). Учителят П. Дънов, независимо от окултния дух на своята доктрина, не се отделя от евангелските истини и макар да влиза в противоречие с църковните канони, се придържа към идеалите на християнската общност.
към текста >>

Оня човек, който най-много се бори със злото, най-много греши." И още: "... Съществува колективно съзнание на доброто и колективно съзнание на злото.
Дънов отбелязва: "Зло и добро в живата природа са сили, с които тя еднакво оперира. Зад доброто и злото седи великата Разумност, която всичко използва. Човек не трябва да се бори със злото. Той трябва само да го избягва. Той не трябва да се бори със злото, а на злото да противопоставя добро (курсивът мой - К. З.). Оня човек, който най-много се бори със злото, най-много греши." И още: "... Съществува колективно съзнание на доброто и колективно съзнание на злото. Те образуват два велики полюса на Битието." Като допълнение към изложеното Учителят на ББ в нашата страна предлага и една оригинална теза: "Адът" е място, дето злото е и отвътре, и отвън; "небето " е място, дето доброто е и отвътре, и отвън." Според него когато Христос препоръчва на хората да си събират съкровище на небето, Той подразбира доброто. Съкровището - това е доброто, което човек е извършил на земята. Главният метод в етическата система на Учителя П. Дънов по отношение на Любовта като нравствен принцип е "служенето" - понятие, което обобщава всички дейности на човека, насочени към неговото усъвършенстване или "повдигане". Тази извънредно важна стъпка към съвършенството е задължително условие, защото Любовта се придобива, когато човек завърши духовното си развитие.
към текста >>

Култивирането на тези качества поражда в съзнанието на личността дълбоко удовлетворение, ненакърним вътрешен мир.
Служенето не е задължение към Бога, а висша изява на свободната воля на човека._В служенето на Бога са включени служенето на другите хора и на себе си. Негова основа, израз на доброволността, е убеждението, че трябва да служим на Всевишния, понеже вярваме, че "всичко сме приели от Него". Какво означава човек да служи на себе си? Това значи да работи върху себе си. Той трябва да възпита сам качествата, необходими за неговия ду- ховно-нравствен растеж: "абсолютна вътрешна искреност, голяма морална сила и готовност за жертва, за надделяване низшето в себе си, абсолютно послушание към Висшето, което говори в него". Култивирането на тези качества поражда в съзнанието на личността дълбоко удовлетворение, ненакърним вътрешен мир. Те нямат нищо общо със самодоволството на онзи, който е нахранил обилно егото си и се въргаля в локвата на собствената си сквернота, тъй както свиня в кочината си. Резултатът от последователните усилия на човека, от постоянната му работа над самия себе си е усещането за пълнота и блаженство, нямащи никакъв паралел в царството на материалните притежания и придобивки. За това именно усещане говори Учителят П. Дънов: "Аз искам животът ви да бъде красив, най-първо да сте доволни от себе си. Има едно вътрешно, морално, Божествено доволство в човека и аз желая всички да имате не външни похвали, а това дълбоко, вътрешно доволство в себе си.
към текста >>

За това се иска съзнание и искреност в работата.
Те рязко се различават едно от друго, но има известна връзка между тях." Основните принципи и постановки в етическата система, формулирана от Учителя П. Дънов, разкриват силна вяра в човека и неговия физически, нравствен и духовен потенциал, определят на личността решаваща роля в промяната на условията на собствения й живот. За това, обаче, най-важната предпоставка е целенасочена, последователна и упорита работа над самия себе си: "Като работи върху себе си, човек може да възпита своите слабости и страсти и да ги облагороди. Мъчно се възпитава и облагородява животното в човека. За това се иска съзнание и искреност в работата. Животните представляват стадии на развитие, през които човек е минал и още минава" (Учителят П. Дънов). Бъдещето на човека лежи в самоусъвършенстването на отделната индивидуалност, вследствие от което ще настъпи нова ера във взаимоотношенията между хората - братство, разбирателство, алтруизъм. Като определяща ценност на морала бива разглеждано себеотрицанието, разбирано като жертва на личния интерес, породен от егоизма, в името на Общото благо. А истинско, неподправено себеотрицание можем да срещнем само у човека, прекрачващ прага на светостта. Когато веднъж запитали Учителя П.
към текста >>

Докато човеците дойдат до съзнанието да търсят причините на заболяванията в себе си и като ги намерят, да ги отстранят."
"Три неща изисква Духът Божий: първото е да се храним добре; второ - да живеем добре, и трето - да мислим добре. ... Който не мисли правилно, не диша правилно, който не чувства правилно, не се храни правилно, който не постъпва правилно, не може да бъде здрав." "Всяка болест е последствие на извършени погрешки в миналото или настоящето. Болестите на нашата епоха, вместо да намаляват, се увеличават. Докога ще продължи това? Докато човеците дойдат до съзнанието да търсят причините на заболяванията в себе си и като ги намерят, да ги отстранят." "Ако човек живее разумно, той ще бъде здрав независимо от това, дали е богат или беден." (Учителят П. Дънов) Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов отдава извънредно голямо внимание на проблемите, свързани с физическото и душевно здраве на човека. Като правило акцентът бива поставян върху профилактиката.
към текста >>

Ето защо стъпалата на човешкото съзнание към опознаване на Истината наричаме възход към духовното, а стъпалата към по-ограничената и подчинена система назоваваме слизане към гъстата субстанция, чието опознаване - особено в медицината - е от огромно значение, тъй като телата на всички живи същества (включително човека) са изградени от интелигентността и чудодейните направляващи фактори в разумната и жива лаборатория на Разумната Природа.
Начална база за успешното решаване на проблемите на здравето е преди всичко становището на Учителя на ББ у нас за естеството на човека. Според него човешкото същество представлява единство от тяло и душа. Цялостният човек е съставен от груба, фина и свръх- фина субстанция. Тези три компоненти от своя страна се намират в сложни взаимоотношения помежду си, при които доминираща е най-фината съставна част, като останалите са в подчинено положение спрямо нея. И човешкото тяло, и всички организми в природата са резултат от творческата дейност на интелигентни сили и същества в необятната и мистична лаборатория на Космоса. Ето защо стъпалата на човешкото съзнание към опознаване на Истината наричаме възход към духовното, а стъпалата към по-ограничената и подчинена система назоваваме слизане към гъстата субстанция, чието опознаване - особено в медицината - е от огромно значение, тъй като телата на всички живи същества (включително човека) са изградени от интелигентността и чудодейните направляващи фактори в разумната и жива лаборатория на Разумната Природа. Според Учителя П. Дънов човечеството преди всичко следва да се освободи от механическото разбиране за човешкия организъм и за Природата въобще. И това е така, понеже човек не е само физическо тяло. В съгласие с редица авторитетни езотерични концепции Учителят на ББ в нашата страна приема, че човек притежава освен материално още и астрално (чувствено, емоционално), ментално (умствено) и каузално (причинно) тяло. Всяко от тези фини тела изпълнява специални функции и притежава свои специфични енергии.
към текста >>

Докато боледуваш, ти си в обикновеното съзнание.
Здравето се базира на хармонията в мислите, чувствата и силите в организма на човека. Не можем да бъдем здрави, ако няма хармония в ума, в чувствата, в действията"(Учителят П. Дънов). Отношението на човека към заобикалящата го реалност, както и начинът, по който той общува с нея, играят решаваща роля за неговото здраве. Качеството на това общуване обуславя и степента на духовна извисеност на индивида: "За да бъде здрав, човек трябва да изправи отношенията си към целия органически свят. Обикновеният човек живее във физическия свят, талантливият живее в астралния свят, гениалният - в умствения, а светията - в причинния. Докато боледуваш, ти си в обикновеното съзнание. Щом започнеш да изправяш грешките си, ти влизаш в самосъзнанието и твоята сила се удвоява" (Учителят П. Дънов). Интерес представлява и обвързаността между здравословното състояние на човека и неговата добродетелност. По този въпрос Учителят на ББ казва: "Здравето се отнася до външната страна на живота, а доброто - до вътрешната, до органическата. Здравето е създало външността на тялото, неговата форма, а доброто е създало съдържанието на организма. Най-великият свят, най-чудното творение на Земята - това е човекът." За илюстриране мястото на здравословното състояние на човека в палитрата на всемирния Живот Учителят П.
към текста >>

Щом започнеш да изправяш грешките си, ти влизаш в самосъзнанието и твоята сила се удвоява" (Учителят П. Дънов).
Не можем да бъдем здрави, ако няма хармония в ума, в чувствата, в действията"(Учителят П. Дънов). Отношението на човека към заобикалящата го реалност, както и начинът, по който той общува с нея, играят решаваща роля за неговото здраве. Качеството на това общуване обуславя и степента на духовна извисеност на индивида: "За да бъде здрав, човек трябва да изправи отношенията си към целия органически свят. Обикновеният човек живее във физическия свят, талантливият живее в астралния свят, гениалният - в умствения, а светията - в причинния. Докато боледуваш, ти си в обикновеното съзнание. Щом започнеш да изправяш грешките си, ти влизаш в самосъзнанието и твоята сила се удвоява" (Учителят П. Дънов). Интерес представлява и обвързаността между здравословното състояние на човека и неговата добродетелност. По този въпрос Учителят на ББ казва: "Здравето се отнася до външната страна на живота, а доброто - до вътрешната, до органическата. Здравето е създало външността на тялото, неговата форма, а доброто е създало съдържанието на организма. Най-великият свят, най-чудното творение на Земята - това е човекът." За илюстриране мястото на здравословното състояние на човека в палитрата на всемирния Живот Учителят П. Дънов предлага още една градация: "Съдържанието на човешкия организъм е Животът; съдържанието на Живота е здравето, а здравето се обуславя от хармоничното съчетание между елементите и силите, които действат в човешкия организъм." Той не оставя без внимание и връзката между здравето и етиката на отделния човек, съсредоточена като изява в неговия разумен живот: "Здрав човек е само онзи, който оценява благата, които му са дадени, и разумно ги използва.
към текста >>

79. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО
III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО "Що е душата? То е човекът в своята същина, която не може да умре." "По тяло всички ще умрем, ще се стопим. Безсмъртието е качество на човешката душа, а не на човешкото тяло." (Учителят П. Дънов)
към текста >>

А се различават, защото всяка душа представя едно състояние на Божественото съзнание (курсивът мой - К. З.).
Ала върху съвършената тъкан на нейната субстанция се отпечатват незримо и незаличимо всички култивирани от нея опитности, придобити по пътя на безбройните й въплъщения в световете на Проявеното Битие. Както вече бе посочено, това е начинът тя да изгради своя неповторим облик, чрез който да стане достойна за завръщането си в бащиното огнище - лоното на Бога- Отца. Тези размисли намират заключителната си форма в Словото на великия духовен Учител: "Човешките души живеят и се движат в Бога. Те съществуват у Него във вечността, макар и да са се проявили в различни моменти. Те съществуват заедно, макар и да не са излезли едновременно от Бога; живеят един и същ живот, макар и да се различават. А се различават, защото всяка душа представя едно състояние на Божественото съзнание (курсивът мой - К. З.). Душите - това са различни състояния, в които Божественото съзнание се е проявило във времето и пространството. Затова ние казваме: Има само една велика Божествена Душа, а всички други души са само нейни прояви (курсивът мой - К. З.)." Освен всичко останало тези думи на Учителя П. Дънов ни разкриват и една извънредно важна черта на Божията творческа дейност - нейната непрекъснатост и логическа последователност. Така както творческият процес на пресътворяване във Вселената не спира нито за миг, така и от недрата на Всевишния непрестанно излизат за живот нови лъчи на проявлението Му - душите.
към текста >>

Душите - това са различни състояния, в които Божественото съзнание се е проявило във времето и пространството.
Както вече бе посочено, това е начинът тя да изгради своя неповторим облик, чрез който да стане достойна за завръщането си в бащиното огнище - лоното на Бога- Отца. Тези размисли намират заключителната си форма в Словото на великия духовен Учител: "Човешките души живеят и се движат в Бога. Те съществуват у Него във вечността, макар и да са се проявили в различни моменти. Те съществуват заедно, макар и да не са излезли едновременно от Бога; живеят един и същ живот, макар и да се различават. А се различават, защото всяка душа представя едно състояние на Божественото съзнание (курсивът мой - К. З.). Душите - това са различни състояния, в които Божественото съзнание се е проявило във времето и пространството. Затова ние казваме: Има само една велика Божествена Душа, а всички други души са само нейни прояви (курсивът мой - К. З.)." Освен всичко останало тези думи на Учителя П. Дънов ни разкриват и една извънредно важна черта на Божията творческа дейност - нейната непрекъснатост и логическа последователност. Така както творческият процес на пресътворяване във Вселената не спира нито за миг, така и от недрата на Всевишния непрестанно излизат за живот нови лъчи на проявлението Му - душите. И те са също толкова не- подвластни на закона на преходността, колкото и техният Небесен Родител: "Всичко може да изчезне в света, но душите - никога.
към текста >>

Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне и Божествената Душа, Божественото Съзнание" (Учителят П. Дънов).
Затова ние казваме: Има само една велика Божествена Душа, а всички други души са само нейни прояви (курсивът мой - К. З.)." Освен всичко останало тези думи на Учителя П. Дънов ни разкриват и една извънредно важна черта на Божията творческа дейност - нейната непрекъснатост и логическа последователност. Така както творческият процес на пресътворяване във Вселената не спира нито за миг, така и от недрата на Всевишния непрестанно излизат за живот нови лъчи на проявлението Му - душите. И те са също толкова не- подвластни на закона на преходността, колкото и техният Небесен Родител: "Всичко може да изчезне в света, но душите - никога. Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне и Божествената Душа, Божественото Съзнание" (Учителят П. Дънов). Както вече подчертахме в предидущото изложение, тезата в учението на ББ, засягаща вечността на душата, е свързана пряко с може би най-важното нейно качество - безсмъртието. В същност да си вечен означава точно това - да притежаваш безсмъртие. Доказателства за тази водеща концепция откриваме и в беседите на Учителя П. Дънов: "Под думата "душа" аз разбирам онова, което си ти, човекът - казва той. - Що е душата?
към текста >>

Душата в качеството си на носител на съзнанието не познава смъртта.
Дънов: "Под думата "душа" аз разбирам онова, което си ти, човекът - казва той. - Що е душата? То е човекът в своята същина, която не може да умре." На друго място в теоретичната си схема той предлага и косвено свидетелство за безсмъртието на душата: "... Душата ти е всякога млада." Тоест - тя няма възраст, понеже е безсмъртна и вечна! Душата изразява себе си чрез формата - в случая човешкото тяло. Преходността и тленността на материалната форма нямат отношение към вечността на душата, не са в състояние да я накърнят или да я подложат на съмнение. Душата в качеството си на носител на съзнанието не познава смъртта. Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да заключи: "Да знаем, че смърт няма. Човешката душа, човешкото съзнание не умира. Промяна на човешкото тяло става. Формата се променя, но това не е съществено.
към текста >>

Човешката душа, човешкото съзнание не умира.
Душата изразява себе си чрез формата - в случая човешкото тяло. Преходността и тленността на материалната форма нямат отношение към вечността на душата, не са в състояние да я накърнят или да я подложат на съмнение. Душата в качеството си на носител на съзнанието не познава смъртта. Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да заключи: "Да знаем, че смърт няма. Човешката душа, човешкото съзнание не умира. Промяна на човешкото тяло става. Формата се променя, но това не е съществено. Това е един факт, в който няма никакво изключение." И допълва на друго място в учението си: "По тяло всички ще умрем, ще се стопим. Безсмъртието е качество на човешката душа, а не на човешкото тяло." Безсмъртието е заложено като потенциал в човешкото същество още от мига на неговото сътворяване от Бога.
към текста >>

2. Еволюция на съзнанието
Тази красота с нищо не може да се сравни. Дори когато Бог погледне формата на човешката душа, и Той се весели. Щом се разцъфти човешката душа, тогава всички ангели, всички служители на Бога ще дойдат. Те от незапомнени времена очакват разцъфтяването й, за да вкусят от нейния нектар. А със своето идване те ще донесат новата култура, която аз наричам "култура на Любовта" (Учителят П. Дънов). 2. Еволюция на съзнанието "За ученика еволюция значи да се повдигне нагоре при условията, дето душата му може да расте и се развива правилно. Това е непреривен процес на пробуждане и освобождение. Ученик е онзи, който съзнателно работи в това направление. Той участва в колективния ход на еволюцията." (Учителят П. Дънов) Еволюцията като процес на израстване и усъвършенстване на всички равнища в Битието може да бъде разглеждана в два основни аспекта от позициите на материалния свят: еволюция на формите (материална, биологическа и пр.) и еволюция на съзнанието (духовна).
към текста >>

Еволюцията като процес на израстване и усъвършенстване на всички равнища в Битието може да бъде разглеждана в два основни аспекта от позициите на материалния свят: еволюция на формите (материална, биологическа и пр.) и еволюция на съзнанието (духовна).
2. Еволюция на съзнанието "За ученика еволюция значи да се повдигне нагоре при условията, дето душата му може да расте и се развива правилно. Това е непреривен процес на пробуждане и освобождение. Ученик е онзи, който съзнателно работи в това направление. Той участва в колективния ход на еволюцията." (Учителят П. Дънов) Еволюцията като процес на израстване и усъвършенстване на всички равнища в Битието може да бъде разглеждана в два основни аспекта от позициите на материалния свят: еволюция на формите (материална, биологическа и пр.) и еволюция на съзнанието (духовна). Тези две главни течения и направления на всемирната еволюция протичат успоредно и са взаимно свързани и обусловени. В пределите на Живата Разумна Природа между еволюцията на формите и еволюцията на съзнанието е налице ярко изразен па- ралелизъм, движен и насочван от разумни космически сили и същности. Както е известно, на нашата планета Земя съществуват четири природни царства: минерално, растително, животинско и човешко. Еволюцията на всяко едно от тях е в съответствие с проявлението на посочения по-горе паралелизъм. Той от своя страна е израз на висшата телеология във Вселената - целесъобразността на всичко съществуващо, която пък е функция от Единството на Живота в Цялото, което наричаме Космос или Божие творение.
към текста >>

В пределите на Живата Разумна Природа между еволюцията на формите и еволюцията на съзнанието е налице ярко изразен па- ралелизъм, движен и насочван от разумни космически сили и същности.
Това е непреривен процес на пробуждане и освобождение. Ученик е онзи, който съзнателно работи в това направление. Той участва в колективния ход на еволюцията." (Учителят П. Дънов) Еволюцията като процес на израстване и усъвършенстване на всички равнища в Битието може да бъде разглеждана в два основни аспекта от позициите на материалния свят: еволюция на формите (материална, биологическа и пр.) и еволюция на съзнанието (духовна). Тези две главни течения и направления на всемирната еволюция протичат успоредно и са взаимно свързани и обусловени. В пределите на Живата Разумна Природа между еволюцията на формите и еволюцията на съзнанието е налице ярко изразен па- ралелизъм, движен и насочван от разумни космически сили и същности. Както е известно, на нашата планета Земя съществуват четири природни царства: минерално, растително, животинско и човешко. Еволюцията на всяко едно от тях е в съответствие с проявлението на посочения по-горе паралелизъм. Той от своя страна е израз на висшата телеология във Вселената - целесъобразността на всичко съществуващо, която пък е функция от Единството на Живота в Цялото, което наричаме Космос или Божие творение. Напредъкът по еволюционния път се реализира в две направления: 1) развитие и усъвършенстване на формите в съответствие със степента на съзнанието, което се проявява чрез тях; 2) развитие, издигане и разширяване на самото индивидуално съзнание като изява на вездесъщото, абсолютно Божествено Свръхсъзнание. Формите - вместилищата за изява на съзнанието - биват изграждани въз основа на Божия план за всяка конкретна индивидуалност или общност от същества, отчитайки редица фактори: първоначалния замисъл на Твореца; дадения еволюционен момент; кармичните обвързаности и задачи на съществото или групата същества; степента на напредък на съзнанието по пътя на индивидуализацията и усъвършенстването и т. н.
към текста >>

Както е известно, на нашата планета Земя съществуват четири природни царства: минерално, растително, животинско и човешко.
Ученик е онзи, който съзнателно работи в това направление. Той участва в колективния ход на еволюцията." (Учителят П. Дънов) Еволюцията като процес на израстване и усъвършенстване на всички равнища в Битието може да бъде разглеждана в два основни аспекта от позициите на материалния свят: еволюция на формите (материална, биологическа и пр.) и еволюция на съзнанието (духовна). Тези две главни течения и направления на всемирната еволюция протичат успоредно и са взаимно свързани и обусловени. В пределите на Живата Разумна Природа между еволюцията на формите и еволюцията на съзнанието е налице ярко изразен па- ралелизъм, движен и насочван от разумни космически сили и същности. Както е известно, на нашата планета Земя съществуват четири природни царства: минерално, растително, животинско и човешко. Еволюцията на всяко едно от тях е в съответствие с проявлението на посочения по-горе паралелизъм. Той от своя страна е израз на висшата телеология във Вселената - целесъобразността на всичко съществуващо, която пък е функция от Единството на Живота в Цялото, което наричаме Космос или Божие творение. Напредъкът по еволюционния път се реализира в две направления: 1) развитие и усъвършенстване на формите в съответствие със степента на съзнанието, което се проявява чрез тях; 2) развитие, издигане и разширяване на самото индивидуално съзнание като изява на вездесъщото, абсолютно Божествено Свръхсъзнание. Формите - вместилищата за изява на съзнанието - биват изграждани въз основа на Божия план за всяка конкретна индивидуалност или общност от същества, отчитайки редица фактори: първоначалния замисъл на Твореца; дадения еволюционен момент; кармичните обвързаности и задачи на съществото или групата същества; степента на напредък на съзнанието по пътя на индивидуализацията и усъвършенстването и т. н. Тъй като в тази подтема предстои да бъде разгледана еволюцията на съзнанието в светлината на Словото на Учителя П.
към текста >>

Напредъкът по еволюционния път се реализира в две направления: 1) развитие и усъвършенстване на формите в съответствие със степента на съзнанието, което се проявява чрез тях; 2) развитие, издигане и разширяване на самото индивидуално съзнание като изява на вездесъщото, абсолютно Божествено Свръхсъзнание.
Тези две главни течения и направления на всемирната еволюция протичат успоредно и са взаимно свързани и обусловени. В пределите на Живата Разумна Природа между еволюцията на формите и еволюцията на съзнанието е налице ярко изразен па- ралелизъм, движен и насочван от разумни космически сили и същности. Както е известно, на нашата планета Земя съществуват четири природни царства: минерално, растително, животинско и човешко. Еволюцията на всяко едно от тях е в съответствие с проявлението на посочения по-горе паралелизъм. Той от своя страна е израз на висшата телеология във Вселената - целесъобразността на всичко съществуващо, която пък е функция от Единството на Живота в Цялото, което наричаме Космос или Божие творение. Напредъкът по еволюционния път се реализира в две направления: 1) развитие и усъвършенстване на формите в съответствие със степента на съзнанието, което се проявява чрез тях; 2) развитие, издигане и разширяване на самото индивидуално съзнание като изява на вездесъщото, абсолютно Божествено Свръхсъзнание. Формите - вместилищата за изява на съзнанието - биват изграждани въз основа на Божия план за всяка конкретна индивидуалност или общност от същества, отчитайки редица фактори: първоначалния замисъл на Твореца; дадения еволюционен момент; кармичните обвързаности и задачи на съществото или групата същества; степента на напредък на съзнанието по пътя на индивидуализацията и усъвършенстването и т. н. Тъй като в тази подтема предстои да бъде разгледана еволюцията на съзнанието в светлината на Словото на Учителя П. Дънов, логично е да допълним характеристиките на душата (на чието безсмъртие се спряхме в т. 1) с още една теза, имаща пряко отношение към изследваната тук проблематика. А именно - по своята същност душата, безсмъртната човешка природа не притежава пол.
към текста >>

Формите - вместилищата за изява на съзнанието - биват изграждани въз основа на Божия план за всяка конкретна индивидуалност или общност от същества, отчитайки редица фактори: първоначалния замисъл на Твореца; дадения еволюционен момент; кармичните обвързаности и задачи на съществото или групата същества; степента на напредък на съзнанието по пътя на индивидуализацията и усъвършенстването и т. н.
В пределите на Живата Разумна Природа между еволюцията на формите и еволюцията на съзнанието е налице ярко изразен па- ралелизъм, движен и насочван от разумни космически сили и същности. Както е известно, на нашата планета Земя съществуват четири природни царства: минерално, растително, животинско и човешко. Еволюцията на всяко едно от тях е в съответствие с проявлението на посочения по-горе паралелизъм. Той от своя страна е израз на висшата телеология във Вселената - целесъобразността на всичко съществуващо, която пък е функция от Единството на Живота в Цялото, което наричаме Космос или Божие творение. Напредъкът по еволюционния път се реализира в две направления: 1) развитие и усъвършенстване на формите в съответствие със степента на съзнанието, което се проявява чрез тях; 2) развитие, издигане и разширяване на самото индивидуално съзнание като изява на вездесъщото, абсолютно Божествено Свръхсъзнание. Формите - вместилищата за изява на съзнанието - биват изграждани въз основа на Божия план за всяка конкретна индивидуалност или общност от същества, отчитайки редица фактори: първоначалния замисъл на Твореца; дадения еволюционен момент; кармичните обвързаности и задачи на съществото или групата същества; степента на напредък на съзнанието по пътя на индивидуализацията и усъвършенстването и т. н. Тъй като в тази подтема предстои да бъде разгледана еволюцията на съзнанието в светлината на Словото на Учителя П. Дънов, логично е да допълним характеристиките на душата (на чието безсмъртие се спряхме в т. 1) с още една теза, имаща пряко отношение към изследваната тук проблематика. А именно - по своята същност душата, безсмъртната човешка природа не притежава пол. В така дългата поредица от своите изяви в материалния свят тя се превъп- лъщава ту в мъжка, ту в женска форма, изхождайки от личния избор на живото същество, от неговите кармични задачи и обуслове- ности, както и от програмата за всеки отделен живот в плът.
към текста >>

Тъй като в тази подтема предстои да бъде разгледана еволюцията на съзнанието в светлината на Словото на Учителя П.
Както е известно, на нашата планета Земя съществуват четири природни царства: минерално, растително, животинско и човешко. Еволюцията на всяко едно от тях е в съответствие с проявлението на посочения по-горе паралелизъм. Той от своя страна е израз на висшата телеология във Вселената - целесъобразността на всичко съществуващо, която пък е функция от Единството на Живота в Цялото, което наричаме Космос или Божие творение. Напредъкът по еволюционния път се реализира в две направления: 1) развитие и усъвършенстване на формите в съответствие със степента на съзнанието, което се проявява чрез тях; 2) развитие, издигане и разширяване на самото индивидуално съзнание като изява на вездесъщото, абсолютно Божествено Свръхсъзнание. Формите - вместилищата за изява на съзнанието - биват изграждани въз основа на Божия план за всяка конкретна индивидуалност или общност от същества, отчитайки редица фактори: първоначалния замисъл на Твореца; дадения еволюционен момент; кармичните обвързаности и задачи на съществото или групата същества; степента на напредък на съзнанието по пътя на индивидуализацията и усъвършенстването и т. н. Тъй като в тази подтема предстои да бъде разгледана еволюцията на съзнанието в светлината на Словото на Учителя П. Дънов, логично е да допълним характеристиките на душата (на чието безсмъртие се спряхме в т. 1) с още една теза, имаща пряко отношение към изследваната тук проблематика. А именно - по своята същност душата, безсмъртната човешка природа не притежава пол. В така дългата поредица от своите изяви в материалния свят тя се превъп- лъщава ту в мъжка, ту в женска форма, изхождайки от личния избор на живото същество, от неговите кармични задачи и обуслове- ности, както и от програмата за всеки отделен живот в плът. Учителят на ББ в България дефинира душата като лъч, притежаващ свой собствен, неповторим тон, чието специфично звучене го разграничава от всички себеподобни в периода на преражданията, докато съществува звездната система, в чиито рамки е родена съответната монада.
към текста >>

а) степени на съзнанието
Този основен тон на душата не подлежи на изменение и не е подвластен на никакви външни въздействия. Еволюцията на душата представлява по същността си процес на пробуждане и усъвършенстване на човешката личност. Всяка една обособена индивидуалност в Проявеното Битие - независимо към кое космическо царство (област, сфера, свят) принадлежи - се намира на различно стъпало в своето развитие. Няма две души, монади или живи същества, които да се намират на абсолютно същото равнище на личностно развитие! Това се отнася както към индивидуалностите, принадлежащи към едно и също царство (област, сфера, свят) във Вселената, така и за онези, които принадлежат към различни царства. а) степени на съзнанието "И съзнанието има свои степени на развитие, както умът и сърцето. Засега ние знаем само четири съзнания: самосъзнание, съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Освен тези четири съществуват още шест степени на съзнанието, които обясняват неразрешените въпроси в живота." "Подсъзнанието - това е душата, съзнанието - това е сърцето, самосъзнанието - това е умът, свръхсъзнанието - това е човешкият дух." (Учителят П. Дънов)
към текста >>

"И съзнанието има свои степени на развитие, както умът и сърцето.
Еволюцията на душата представлява по същността си процес на пробуждане и усъвършенстване на човешката личност. Всяка една обособена индивидуалност в Проявеното Битие - независимо към кое космическо царство (област, сфера, свят) принадлежи - се намира на различно стъпало в своето развитие. Няма две души, монади или живи същества, които да се намират на абсолютно същото равнище на личностно развитие! Това се отнася както към индивидуалностите, принадлежащи към едно и също царство (област, сфера, свят) във Вселената, така и за онези, които принадлежат към различни царства. а) степени на съзнанието "И съзнанието има свои степени на развитие, както умът и сърцето. Засега ние знаем само четири съзнания: самосъзнание, съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Освен тези четири съществуват още шест степени на съзнанието, които обясняват неразрешените въпроси в живота." "Подсъзнанието - това е душата, съзнанието - това е сърцето, самосъзнанието - това е умът, свръхсъзнанието - това е човешкият дух." (Учителят П. Дънов) В своето постепенно израстване и еволюционно издигане душата преминава през различни, възходящи форми на съзнанието.
към текста >>

Засега ние знаем само четири съзнания: самосъзнание, съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание.
Всяка една обособена индивидуалност в Проявеното Битие - независимо към кое космическо царство (област, сфера, свят) принадлежи - се намира на различно стъпало в своето развитие. Няма две души, монади или живи същества, които да се намират на абсолютно същото равнище на личностно развитие! Това се отнася както към индивидуалностите, принадлежащи към едно и също царство (област, сфера, свят) във Вселената, така и за онези, които принадлежат към различни царства. а) степени на съзнанието "И съзнанието има свои степени на развитие, както умът и сърцето. Засега ние знаем само четири съзнания: самосъзнание, съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Освен тези четири съществуват още шест степени на съзнанието, които обясняват неразрешените въпроси в живота." "Подсъзнанието - това е душата, съзнанието - това е сърцето, самосъзнанието - това е умът, свръхсъзнанието - това е човешкият дух." (Учителят П. Дънов) В своето постепенно израстване и еволюционно издигане душата преминава през различни, възходящи форми на съзнанието. Учителят П.
към текста >>

Освен тези четири съществуват още шест степени на съзнанието, които обясняват неразрешените въпроси в живота."
Няма две души, монади или живи същества, които да се намират на абсолютно същото равнище на личностно развитие! Това се отнася както към индивидуалностите, принадлежащи към едно и също царство (област, сфера, свят) във Вселената, така и за онези, които принадлежат към различни царства. а) степени на съзнанието "И съзнанието има свои степени на развитие, както умът и сърцето. Засега ние знаем само четири съзнания: самосъзнание, съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Освен тези четири съществуват още шест степени на съзнанието, които обясняват неразрешените въпроси в живота." "Подсъзнанието - това е душата, съзнанието - това е сърцето, самосъзнанието - това е умът, свръхсъзнанието - това е човешкият дух." (Учителят П. Дънов) В своето постепенно израстване и еволюционно издигане душата преминава през различни, възходящи форми на съзнанието. Учителят П. Дънов ги нарича условно "религии", изхождайки и от обвързаността им със стремежа на душата към богопознание, и разкрива тяхното естество по следния начин: "В съвременния свят, от памтивека, съществуват четири вида религии, на които хората и до днес се кланят.
към текста >>

"Подсъзнанието - това е душата, съзнанието - това е сърцето, самосъзнанието - това е умът, свръхсъзнанието - това е човешкият дух."
Това се отнася както към индивидуалностите, принадлежащи към едно и също царство (област, сфера, свят) във Вселената, така и за онези, които принадлежат към различни царства. а) степени на съзнанието "И съзнанието има свои степени на развитие, както умът и сърцето. Засега ние знаем само четири съзнания: самосъзнание, съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Освен тези четири съществуват още шест степени на съзнанието, които обясняват неразрешените въпроси в живота." "Подсъзнанието - това е душата, съзнанието - това е сърцето, самосъзнанието - това е умът, свръхсъзнанието - това е човешкият дух." (Учителят П. Дънов) В своето постепенно израстване и еволюционно издигане душата преминава през различни, възходящи форми на съзнанието. Учителят П. Дънов ги нарича условно "религии", изхождайки и от обвързаността им със стремежа на душата към богопознание, и разкрива тяхното естество по следния начин: "В съвременния свят, от памтивека, съществуват четири вида религии, на които хората и до днес се кланят. Тези четири вида религии са били известни от най-стари времена, на всички стари народи.
към текста >>

В своето постепенно израстване и еволюционно издигане душата преминава през различни, възходящи форми на съзнанието.
"И съзнанието има свои степени на развитие, както умът и сърцето. Засега ние знаем само четири съзнания: самосъзнание, съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Освен тези четири съществуват още шест степени на съзнанието, които обясняват неразрешените въпроси в живота." "Подсъзнанието - това е душата, съзнанието - това е сърцето, самосъзнанието - това е умът, свръхсъзнанието - това е човешкият дух." (Учителят П. Дънов) В своето постепенно израстване и еволюционно издигане душата преминава през различни, възходящи форми на съзнанието. Учителят П. Дънов ги нарича условно "религии", изхождайки и от обвързаността им със стремежа на душата към богопознание, и разкрива тяхното естество по следния начин: "В съвременния свят, от памтивека, съществуват четири вида религии, на които хората и до днес се кланят. Тези четири вида религии са били известни от най-стари времена, на всички стари народи. Първата форма на религията наричаме клерикализъм, т. е. обрядна форма: палене на свещи, на кандила, кланяне на икони, зачитане на разни образи, като триъгълник, кръг с точка в средата, пентаграм, шестограм, на някакви муски, като парченца от дрехата на някой светия, и т. н.
към текста >>

Слугите работят за своите права пред господарите си." Продължавайки разсъжденията си за същността на тези форми на съзнанието, Учителят на ББ у нас свързва техните прояви с характеристиките на действителните световни религии.
Когото срещнете от тази религия, той ще ви каже: "Този свят със сила само може да се оправи." Третият вид религия е капитализмът. Тази религия е мека, нежна, прилича на жена, която, дето ходи, навсякъде се обръща. В нея няма никакъв морал. Четвъртият вид религия е социализмът. Първите три форми религия представляват семейството: клерика- лизмът е майката, милитаризмът е бащата, а капитализмът - децата, социализмът представя слугите на това семейство. Слугите работят за своите права пред господарите си." Продължавайки разсъжденията си за същността на тези форми на съзнанието, Учителят на ББ у нас свързва техните прояви с характеристиките на действителните световни религии. Подобна взаимна обусловеност допълва по твърде сполучлив начин картината за еволюционното равнище на човека, придържащ се към съответен мироглед: "Всяка от тия четири форми на религията съответства на една от проявите на истинските религии. Клерикализмът съответства на Любовта, милитаризмът - на Мъдростта, капитализмът - на Истината, а социализмът - на Правдата. Клерикалите имат грехове, молят се на Бога, палят свещи и кандила. Те се занимават с въздуха. Милитаристите палят огън, навсякъде стрелят, те се занимават с огъня.
към текста >>

В заключение на тези свои размисли, илюстриращи степента на еволюционно израстване на човешкото съзнание, Учителят П.
То е външна, а не вътрешна идея. Има закон, който може да оправи света, но хората още не са дошли до този закон. Тези учения трябва да се заместят с единствения велик закон в живота - Любовта, която е в сила да оправи света. Този закон трябва да се приложи в живота. Следователно новият морал в света трябва да бъде морал на Любовта." В заключение на тези свои размисли, илюстриращи степента на еволюционно израстване на човешкото съзнание, Учителят П. Дънов посочва и контурите, облика на зрялата духовност. Нейна особено важна черта е максималната широта, изхождаща от въплъщаване- то в живота на основните Божествени принципи - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел: "Истинският човек трябва да бъде човек на Любовта, която ражда живота; на Мъдростта, която ражда знанието; на Истината, която ражда свободата и определя посоката, към която първите два принципа се движат. И най-после, истинският човек трябва да бъде човек на Правдата, която показва какво може да се реализира на физическия свят. Правдата показва крайния предел на това, което можем да реализираме." В актуалната редакция на учението на ББ, предадена на българския народ, Учителят П.
към текста >>

Дънов говори за четири степени на съзнанието: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание.
Дънов посочва и контурите, облика на зрялата духовност. Нейна особено важна черта е максималната широта, изхождаща от въплъщаване- то в живота на основните Божествени принципи - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел: "Истинският човек трябва да бъде човек на Любовта, която ражда живота; на Мъдростта, която ражда знанието; на Истината, която ражда свободата и определя посоката, към която първите два принципа се движат. И най-после, истинският човек трябва да бъде човек на Правдата, която показва какво може да се реализира на физическия свят. Правдата показва крайния предел на това, което можем да реализираме." В актуалната редакция на учението на ББ, предадена на българския народ, Учителят П. Дънов говори за четири степени на съзнанието: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Той обобщава взаимодействието, съществуващо между тях, както следва: "Подсъзнанието е животът на инволюцията, а свръхсъзна- нието е животът на еволюцията. Съзнанието и себесъзнанието (самосъзнанието) са полета, които се формират между слизането и възлизането, съединяващи двата главни процеса на инволюцията и еволюцията" И още: "Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот. Сега то развива самосъзнателния живот. Свръхсъзнателният процес обединява в себе си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието." Нека си представим една окръжност с обозначения на степените на съзнанието, отговарящи на следните градуси: 0 градуса - съзнание; 90 градуса - свръхсъзнание; 180 градуса - самосъзнание; 270 градуса - подсъзнание. Ако съединим с отсечки-диаметри съзнанието и самосъзнанието, от една страна, и свръхсъзнанието и подсъзнанието, от друга страна, ще получим хоризонтална и вертикална оси, пресичащи се под прав ъгъл.
към текста >>

Той обобщава взаимодействието, съществуващо между тях, както следва: "Подсъзнанието е животът на инволюцията, а свръхсъзна- нието е животът на еволюцията.
Нейна особено важна черта е максималната широта, изхождаща от въплъщаване- то в живота на основните Божествени принципи - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел: "Истинският човек трябва да бъде човек на Любовта, която ражда живота; на Мъдростта, която ражда знанието; на Истината, която ражда свободата и определя посоката, към която първите два принципа се движат. И най-после, истинският човек трябва да бъде човек на Правдата, която показва какво може да се реализира на физическия свят. Правдата показва крайния предел на това, което можем да реализираме." В актуалната редакция на учението на ББ, предадена на българския народ, Учителят П. Дънов говори за четири степени на съзнанието: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Той обобщава взаимодействието, съществуващо между тях, както следва: "Подсъзнанието е животът на инволюцията, а свръхсъзна- нието е животът на еволюцията. Съзнанието и себесъзнанието (самосъзнанието) са полета, които се формират между слизането и възлизането, съединяващи двата главни процеса на инволюцията и еволюцията" И още: "Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот. Сега то развива самосъзнателния живот. Свръхсъзнателният процес обединява в себе си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието." Нека си представим една окръжност с обозначения на степените на съзнанието, отговарящи на следните градуси: 0 градуса - съзнание; 90 градуса - свръхсъзнание; 180 градуса - самосъзнание; 270 градуса - подсъзнание. Ако съединим с отсечки-диаметри съзнанието и самосъзнанието, от една страна, и свръхсъзнанието и подсъзнанието, от друга страна, ще получим хоризонтална и вертикална оси, пресичащи се под прав ъгъл. Според Словото на Учителя П.
към текста >>

Съзнанието и себесъзнанието (самосъзнанието) са полета, които се формират между слизането и възлизането, съединяващи двата главни процеса на инволюцията и еволюцията" И още: "Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот.
И най-после, истинският човек трябва да бъде човек на Правдата, която показва какво може да се реализира на физическия свят. Правдата показва крайния предел на това, което можем да реализираме." В актуалната редакция на учението на ББ, предадена на българския народ, Учителят П. Дънов говори за четири степени на съзнанието: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Той обобщава взаимодействието, съществуващо между тях, както следва: "Подсъзнанието е животът на инволюцията, а свръхсъзна- нието е животът на еволюцията. Съзнанието и себесъзнанието (самосъзнанието) са полета, които се формират между слизането и възлизането, съединяващи двата главни процеса на инволюцията и еволюцията" И още: "Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот. Сега то развива самосъзнателния живот. Свръхсъзнателният процес обединява в себе си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието." Нека си представим една окръжност с обозначения на степените на съзнанието, отговарящи на следните градуси: 0 градуса - съзнание; 90 градуса - свръхсъзнание; 180 градуса - самосъзнание; 270 градуса - подсъзнание. Ако съединим с отсечки-диаметри съзнанието и самосъзнанието, от една страна, и свръхсъзнанието и подсъзнанието, от друга страна, ще получим хоризонтална и вертикална оси, пресичащи се под прав ъгъл. Според Словото на Учителя П. Дънов хоризонталната ос, свързваща съзнанието и самосъзнанието, има отношение към инертните сили, които кристализират духовната енергия у човека.
към текста >>

Свръхсъзнателният процес обединява в себе си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието." Нека си представим една окръжност с обозначения на степените на съзнанието, отговарящи на следните градуси: 0 градуса - съзнание; 90 градуса - свръхсъзнание; 180 градуса - самосъзнание; 270 градуса - подсъзнание.
В актуалната редакция на учението на ББ, предадена на българския народ, Учителят П. Дънов говори за четири степени на съзнанието: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Той обобщава взаимодействието, съществуващо между тях, както следва: "Подсъзнанието е животът на инволюцията, а свръхсъзна- нието е животът на еволюцията. Съзнанието и себесъзнанието (самосъзнанието) са полета, които се формират между слизането и възлизането, съединяващи двата главни процеса на инволюцията и еволюцията" И още: "Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот. Сега то развива самосъзнателния живот. Свръхсъзнателният процес обединява в себе си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието." Нека си представим една окръжност с обозначения на степените на съзнанието, отговарящи на следните градуси: 0 градуса - съзнание; 90 градуса - свръхсъзнание; 180 градуса - самосъзнание; 270 градуса - подсъзнание. Ако съединим с отсечки-диаметри съзнанието и самосъзнанието, от една страна, и свръхсъзнанието и подсъзнанието, от друга страна, ще получим хоризонтална и вертикална оси, пресичащи се под прав ъгъл. Според Словото на Учителя П. Дънов хоризонталната ос, свързваща съзнанието и самосъзнанието, има отношение към инертните сили, които кристализират духовната енергия у човека. А вертикалната ос, свързваща свръхсъзнанието и подсъзнанието, има отношение към света на идеите, който е свят на Духа. С пределна краткост и яснота Учителят на ББ в нашата страна характеризира връзката между различните степени на съзнанието и техните носители, отчитайки стъпалото на индивидуалната еволюция на човешкото същество: "Подсъзнание, съзнание и самосъзнание има детето, което учи на училище.
към текста >>

Ако съединим с отсечки-диаметри съзнанието и самосъзнанието, от една страна, и свръхсъзнанието и подсъзнанието, от друга страна, ще получим хоризонтална и вертикална оси, пресичащи се под прав ъгъл.
Дънов говори за четири степени на съзнанието: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Той обобщава взаимодействието, съществуващо между тях, както следва: "Подсъзнанието е животът на инволюцията, а свръхсъзна- нието е животът на еволюцията. Съзнанието и себесъзнанието (самосъзнанието) са полета, които се формират между слизането и възлизането, съединяващи двата главни процеса на инволюцията и еволюцията" И още: "Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот. Сега то развива самосъзнателния живот. Свръхсъзнателният процес обединява в себе си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието." Нека си представим една окръжност с обозначения на степените на съзнанието, отговарящи на следните градуси: 0 градуса - съзнание; 90 градуса - свръхсъзнание; 180 градуса - самосъзнание; 270 градуса - подсъзнание. Ако съединим с отсечки-диаметри съзнанието и самосъзнанието, от една страна, и свръхсъзнанието и подсъзнанието, от друга страна, ще получим хоризонтална и вертикална оси, пресичащи се под прав ъгъл. Според Словото на Учителя П. Дънов хоризонталната ос, свързваща съзнанието и самосъзнанието, има отношение към инертните сили, които кристализират духовната енергия у човека. А вертикалната ос, свързваща свръхсъзнанието и подсъзнанието, има отношение към света на идеите, който е свят на Духа. С пределна краткост и яснота Учителят на ББ в нашата страна характеризира връзката между различните степени на съзнанието и техните носители, отчитайки стъпалото на индивидуалната еволюция на човешкото същество: "Подсъзнание, съзнание и самосъзнание има детето, което учи на училище. Свръхсъзнание има онзи, който служи на Цялото."
към текста >>

Дънов хоризонталната ос, свързваща съзнанието и самосъзнанието, има отношение към инертните сили, които кристализират духовната енергия у човека.
Съзнанието и себесъзнанието (самосъзнанието) са полета, които се формират между слизането и възлизането, съединяващи двата главни процеса на инволюцията и еволюцията" И още: "Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот. Сега то развива самосъзнателния живот. Свръхсъзнателният процес обединява в себе си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието." Нека си представим една окръжност с обозначения на степените на съзнанието, отговарящи на следните градуси: 0 градуса - съзнание; 90 градуса - свръхсъзнание; 180 градуса - самосъзнание; 270 градуса - подсъзнание. Ако съединим с отсечки-диаметри съзнанието и самосъзнанието, от една страна, и свръхсъзнанието и подсъзнанието, от друга страна, ще получим хоризонтална и вертикална оси, пресичащи се под прав ъгъл. Според Словото на Учителя П. Дънов хоризонталната ос, свързваща съзнанието и самосъзнанието, има отношение към инертните сили, които кристализират духовната енергия у човека. А вертикалната ос, свързваща свръхсъзнанието и подсъзнанието, има отношение към света на идеите, който е свят на Духа. С пределна краткост и яснота Учителят на ББ в нашата страна характеризира връзката между различните степени на съзнанието и техните носители, отчитайки стъпалото на индивидуалната еволюция на човешкото същество: "Подсъзнание, съзнание и самосъзнание има детето, което учи на училище. Свръхсъзнание има онзи, който служи на Цялото." Учителят П. Дънов не се притеснява да свери часовника на днешното научно познание с постиженията на езотериката.
към текста >>

А вертикалната ос, свързваща свръхсъзнанието и подсъзнанието, има отношение към света на идеите, който е свят на Духа.
Сега то развива самосъзнателния живот. Свръхсъзнателният процес обединява в себе си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието." Нека си представим една окръжност с обозначения на степените на съзнанието, отговарящи на следните градуси: 0 градуса - съзнание; 90 градуса - свръхсъзнание; 180 градуса - самосъзнание; 270 градуса - подсъзнание. Ако съединим с отсечки-диаметри съзнанието и самосъзнанието, от една страна, и свръхсъзнанието и подсъзнанието, от друга страна, ще получим хоризонтална и вертикална оси, пресичащи се под прав ъгъл. Според Словото на Учителя П. Дънов хоризонталната ос, свързваща съзнанието и самосъзнанието, има отношение към инертните сили, които кристализират духовната енергия у човека. А вертикалната ос, свързваща свръхсъзнанието и подсъзнанието, има отношение към света на идеите, който е свят на Духа. С пределна краткост и яснота Учителят на ББ в нашата страна характеризира връзката между различните степени на съзнанието и техните носители, отчитайки стъпалото на индивидуалната еволюция на човешкото същество: "Подсъзнание, съзнание и самосъзнание има детето, което учи на училище. Свръхсъзнание има онзи, който служи на Цялото." Учителят П. Дънов не се притеснява да свери часовника на днешното научно познание с постиженията на езотериката. Откривайки и признавайки положителното в рационалната по своята природа наука, той допълва изнесеното от нея по въпроса с тезите в учението на ББ: "Съвременната наука започва да говори вече за съзнанието на човека, което тя разделя на три вида: обикновено съзнание, което съществува у животните; самосъзнание, което съществува у хората; и Космическо или Божествено съзнание, което се явява у високо напредналите в духовно отношение хора.
към текста >>

С пределна краткост и яснота Учителят на ББ в нашата страна характеризира връзката между различните степени на съзнанието и техните носители, отчитайки стъпалото на индивидуалната еволюция на човешкото същество: "Подсъзнание, съзнание и самосъзнание има детето, което учи на училище.
Свръхсъзнателният процес обединява в себе си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието." Нека си представим една окръжност с обозначения на степените на съзнанието, отговарящи на следните градуси: 0 градуса - съзнание; 90 градуса - свръхсъзнание; 180 градуса - самосъзнание; 270 градуса - подсъзнание. Ако съединим с отсечки-диаметри съзнанието и самосъзнанието, от една страна, и свръхсъзнанието и подсъзнанието, от друга страна, ще получим хоризонтална и вертикална оси, пресичащи се под прав ъгъл. Според Словото на Учителя П. Дънов хоризонталната ос, свързваща съзнанието и самосъзнанието, има отношение към инертните сили, които кристализират духовната енергия у човека. А вертикалната ос, свързваща свръхсъзнанието и подсъзнанието, има отношение към света на идеите, който е свят на Духа. С пределна краткост и яснота Учителят на ББ в нашата страна характеризира връзката между различните степени на съзнанието и техните носители, отчитайки стъпалото на индивидуалната еволюция на човешкото същество: "Подсъзнание, съзнание и самосъзнание има детето, което учи на училище. Свръхсъзнание има онзи, който служи на Цялото." Учителят П. Дънов не се притеснява да свери часовника на днешното научно познание с постиженията на езотериката. Откривайки и признавайки положителното в рационалната по своята природа наука, той допълва изнесеното от нея по въпроса с тезите в учението на ББ: "Съвременната наука започва да говори вече за съзнанието на човека, което тя разделя на три вида: обикновено съзнание, което съществува у животните; самосъзнание, което съществува у хората; и Космическо или Божествено съзнание, което се явява у високо напредналите в духовно отношение хора. Ние разделяме съзнанието по следния начин: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание.
към текста >>

Свръхсъзнание има онзи, който служи на Цялото."
Ако съединим с отсечки-диаметри съзнанието и самосъзнанието, от една страна, и свръхсъзнанието и подсъзнанието, от друга страна, ще получим хоризонтална и вертикална оси, пресичащи се под прав ъгъл. Според Словото на Учителя П. Дънов хоризонталната ос, свързваща съзнанието и самосъзнанието, има отношение към инертните сили, които кристализират духовната енергия у човека. А вертикалната ос, свързваща свръхсъзнанието и подсъзнанието, има отношение към света на идеите, който е свят на Духа. С пределна краткост и яснота Учителят на ББ в нашата страна характеризира връзката между различните степени на съзнанието и техните носители, отчитайки стъпалото на индивидуалната еволюция на човешкото същество: "Подсъзнание, съзнание и самосъзнание има детето, което учи на училище. Свръхсъзнание има онзи, който служи на Цялото." Учителят П. Дънов не се притеснява да свери часовника на днешното научно познание с постиженията на езотериката. Откривайки и признавайки положителното в рационалната по своята природа наука, той допълва изнесеното от нея по въпроса с тезите в учението на ББ: "Съвременната наука започва да говори вече за съзнанието на човека, което тя разделя на три вида: обикновено съзнание, което съществува у животните; самосъзнание, което съществува у хората; и Космическо или Божествено съзнание, което се явява у високо напредналите в духовно отношение хора. Ние разделяме съзнанието по следния начин: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват двата полюса на духовния и Божествения свят; съзнанието и самосъзнанието пък представляват двата полюса на животинския и човешкия свят.
към текста >>

Откривайки и признавайки положителното в рационалната по своята природа наука, той допълва изнесеното от нея по въпроса с тезите в учението на ББ: "Съвременната наука започва да говори вече за съзнанието на човека, което тя разделя на три вида: обикновено съзнание, което съществува у животните; самосъзнание, което съществува у хората; и Космическо или Божествено съзнание, което се явява у високо напредналите в духовно отношение хора.
А вертикалната ос, свързваща свръхсъзнанието и подсъзнанието, има отношение към света на идеите, който е свят на Духа. С пределна краткост и яснота Учителят на ББ в нашата страна характеризира връзката между различните степени на съзнанието и техните носители, отчитайки стъпалото на индивидуалната еволюция на човешкото същество: "Подсъзнание, съзнание и самосъзнание има детето, което учи на училище. Свръхсъзнание има онзи, който служи на Цялото." Учителят П. Дънов не се притеснява да свери часовника на днешното научно познание с постиженията на езотериката. Откривайки и признавайки положителното в рационалната по своята природа наука, той допълва изнесеното от нея по въпроса с тезите в учението на ББ: "Съвременната наука започва да говори вече за съзнанието на човека, което тя разделя на три вида: обикновено съзнание, което съществува у животните; самосъзнание, което съществува у хората; и Космическо или Божествено съзнание, което се явява у високо напредналите в духовно отношение хора. Ние разделяме съзнанието по следния начин: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват двата полюса на духовния и Божествения свят; съзнанието и самосъзнанието пък представляват двата полюса на животинския и човешкия свят. Като казваме, че самосъзнанието трябва да се замести, това не значи, че трябва да изчезне, но трябва да отстъпи своето място на Космическото, на Божественото съзнание, т. е. трябва да премине в по-висока фаза. Настане ли това време, и Царството Божие ще дойде на земята.
към текста >>

Ние разделяме съзнанието по следния начин: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание.
С пределна краткост и яснота Учителят на ББ в нашата страна характеризира връзката между различните степени на съзнанието и техните носители, отчитайки стъпалото на индивидуалната еволюция на човешкото същество: "Подсъзнание, съзнание и самосъзнание има детето, което учи на училище. Свръхсъзнание има онзи, който служи на Цялото." Учителят П. Дънов не се притеснява да свери часовника на днешното научно познание с постиженията на езотериката. Откривайки и признавайки положителното в рационалната по своята природа наука, той допълва изнесеното от нея по въпроса с тезите в учението на ББ: "Съвременната наука започва да говори вече за съзнанието на човека, което тя разделя на три вида: обикновено съзнание, което съществува у животните; самосъзнание, което съществува у хората; и Космическо или Божествено съзнание, което се явява у високо напредналите в духовно отношение хора. Ние разделяме съзнанието по следния начин: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват двата полюса на духовния и Божествения свят; съзнанието и самосъзнанието пък представляват двата полюса на животинския и човешкия свят. Като казваме, че самосъзнанието трябва да се замести, това не значи, че трябва да изчезне, но трябва да отстъпи своето място на Космическото, на Божественото съзнание, т. е. трябва да премине в по-висока фаза. Настане ли това време, и Царството Божие ще дойде на земята. Тъй както живее сега човечеството, в своето самосъзнание, Царството Божие няма да дойде скоро."
към текста >>

Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват двата полюса на духовния и Божествения свят; съзнанието и самосъзнанието пък представляват двата полюса на животинския и човешкия свят.
Свръхсъзнание има онзи, който служи на Цялото." Учителят П. Дънов не се притеснява да свери часовника на днешното научно познание с постиженията на езотериката. Откривайки и признавайки положителното в рационалната по своята природа наука, той допълва изнесеното от нея по въпроса с тезите в учението на ББ: "Съвременната наука започва да говори вече за съзнанието на човека, което тя разделя на три вида: обикновено съзнание, което съществува у животните; самосъзнание, което съществува у хората; и Космическо или Божествено съзнание, което се явява у високо напредналите в духовно отношение хора. Ние разделяме съзнанието по следния начин: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват двата полюса на духовния и Божествения свят; съзнанието и самосъзнанието пък представляват двата полюса на животинския и човешкия свят. Като казваме, че самосъзнанието трябва да се замести, това не значи, че трябва да изчезне, но трябва да отстъпи своето място на Космическото, на Божественото съзнание, т. е. трябва да премине в по-висока фаза. Настане ли това време, и Царството Божие ще дойде на земята. Тъй както живее сега човечеството, в своето самосъзнание, Царството Божие няма да дойде скоро." На друго място в учението си Учителят П.
към текста >>

Като казваме, че самосъзнанието трябва да се замести, това не значи, че трябва да изчезне, но трябва да отстъпи своето място на Космическото, на Божественото съзнание, т. е.
Учителят П. Дънов не се притеснява да свери часовника на днешното научно познание с постиженията на езотериката. Откривайки и признавайки положителното в рационалната по своята природа наука, той допълва изнесеното от нея по въпроса с тезите в учението на ББ: "Съвременната наука започва да говори вече за съзнанието на човека, което тя разделя на три вида: обикновено съзнание, което съществува у животните; самосъзнание, което съществува у хората; и Космическо или Божествено съзнание, което се явява у високо напредналите в духовно отношение хора. Ние разделяме съзнанието по следния начин: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват двата полюса на духовния и Божествения свят; съзнанието и самосъзнанието пък представляват двата полюса на животинския и човешкия свят. Като казваме, че самосъзнанието трябва да се замести, това не значи, че трябва да изчезне, но трябва да отстъпи своето място на Космическото, на Божественото съзнание, т. е. трябва да премине в по-висока фаза. Настане ли това време, и Царството Божие ще дойде на земята. Тъй както живее сега човечеството, в своето самосъзнание, Царството Божие няма да дойде скоро." На друго място в учението си Учителят П. Дънов предлага още една класификационна схема на съзнанието, основана върху разделянето от негова страна на Космоса на три свята: физически (материален), духовен и Божествен: "... Съществуват три форми на съзнанието: физическо съзнание, което функционира във физическия свят; духовно - в духовния свят, и Божествено - в Божествения свят.
към текста >>

Тъй както живее сега човечеството, в своето самосъзнание, Царството Божие няма да дойде скоро."
Ние разделяме съзнанието по следния начин: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват двата полюса на духовния и Божествения свят; съзнанието и самосъзнанието пък представляват двата полюса на животинския и човешкия свят. Като казваме, че самосъзнанието трябва да се замести, това не значи, че трябва да изчезне, но трябва да отстъпи своето място на Космическото, на Божественото съзнание, т. е. трябва да премине в по-висока фаза. Настане ли това време, и Царството Божие ще дойде на земята. Тъй както живее сега човечеството, в своето самосъзнание, Царството Божие няма да дойде скоро." На друго място в учението си Учителят П. Дънов предлага още една класификационна схема на съзнанието, основана върху разделянето от негова страна на Космоса на три свята: физически (материален), духовен и Божествен: "... Съществуват три форми на съзнанието: физическо съзнание, което функционира във физическия свят; духовно - в духовния свят, и Божествено - в Божествения свят. Физическото съзнание представя малък прозорец, през който минава малка част от слънчевите лъчи. Божественото съзнание е неограничено пространство, през което минават всички лъчи на слънцето. Когато се казва, че невъзможното за човека е възможно за Бога, имаме пред вид ограниченото, човешко или физическо съзнание и неограниченото - Божественото съзнание." От друга страна, разглеждайки силите, които се проявяват в четирите природни царства, Учителят на ББ в България свързва тяхната систематизация с три от вече посочените по-горе четири степени на съзнанието: "Живите сили в природата могат да се разделят на четири категории: несъзнателни - в минералите, подсъзнателни - в растенията, съзнателни - в животните, и самосъзнателни - в човека... Поради несъзнателните сили, които действат в минералите, последните нямат пряко отношение към човешкия живот.
към текста >>

Дънов предлага още една класификационна схема на съзнанието, основана върху разделянето от негова страна на Космоса на три свята: физически (материален), духовен и Божествен: "... Съществуват три форми на съзнанието: физическо съзнание, което функционира във физическия свят; духовно - в духовния свят, и Божествено - в Божествения свят.
Като казваме, че самосъзнанието трябва да се замести, това не значи, че трябва да изчезне, но трябва да отстъпи своето място на Космическото, на Божественото съзнание, т. е. трябва да премине в по-висока фаза. Настане ли това време, и Царството Божие ще дойде на земята. Тъй както живее сега човечеството, в своето самосъзнание, Царството Божие няма да дойде скоро." На друго място в учението си Учителят П. Дънов предлага още една класификационна схема на съзнанието, основана върху разделянето от негова страна на Космоса на три свята: физически (материален), духовен и Божествен: "... Съществуват три форми на съзнанието: физическо съзнание, което функционира във физическия свят; духовно - в духовния свят, и Божествено - в Божествения свят. Физическото съзнание представя малък прозорец, през който минава малка част от слънчевите лъчи. Божественото съзнание е неограничено пространство, през което минават всички лъчи на слънцето. Когато се казва, че невъзможното за човека е възможно за Бога, имаме пред вид ограниченото, човешко или физическо съзнание и неограниченото - Божественото съзнание." От друга страна, разглеждайки силите, които се проявяват в четирите природни царства, Учителят на ББ в България свързва тяхната систематизация с три от вече посочените по-горе четири степени на съзнанието: "Живите сили в природата могат да се разделят на четири категории: несъзнателни - в минералите, подсъзнателни - в растенията, съзнателни - в животните, и самосъзнателни - в човека... Поради несъзнателните сили, които действат в минералите, последните нямат пряко отношение към човешкия живот. Значи, между съзнанието на човека и минералите няма тясна връзка. Обаче природата се стреми да направи тази връзка, т. е.
към текста >>

Физическото съзнание представя малък прозорец, през който минава малка част от слънчевите лъчи.
трябва да премине в по-висока фаза. Настане ли това време, и Царството Божие ще дойде на земята. Тъй както живее сега човечеството, в своето самосъзнание, Царството Божие няма да дойде скоро." На друго място в учението си Учителят П. Дънов предлага още една класификационна схема на съзнанието, основана върху разделянето от негова страна на Космоса на три свята: физически (материален), духовен и Божествен: "... Съществуват три форми на съзнанието: физическо съзнание, което функционира във физическия свят; духовно - в духовния свят, и Божествено - в Божествения свят. Физическото съзнание представя малък прозорец, през който минава малка част от слънчевите лъчи. Божественото съзнание е неограничено пространство, през което минават всички лъчи на слънцето. Когато се казва, че невъзможното за човека е възможно за Бога, имаме пред вид ограниченото, човешко или физическо съзнание и неограниченото - Божественото съзнание." От друга страна, разглеждайки силите, които се проявяват в четирите природни царства, Учителят на ББ в България свързва тяхната систематизация с три от вече посочените по-горе четири степени на съзнанието: "Живите сили в природата могат да се разделят на четири категории: несъзнателни - в минералите, подсъзнателни - в растенията, съзнателни - в животните, и самосъзнателни - в човека... Поради несъзнателните сили, които действат в минералите, последните нямат пряко отношение към човешкия живот. Значи, между съзнанието на човека и минералите няма тясна връзка. Обаче природата се стреми да направи тази връзка, т. е. да даде възможност на човека да се ползва съзнателно от силите, които се крият в минералите."
към текста >>

Когато се казва, че невъзможното за човека е възможно за Бога, имаме пред вид ограниченото, човешко или физическо съзнание и неограниченото - Божественото съзнание." От друга страна, разглеждайки силите, които се проявяват в четирите природни царства, Учителят на ББ в България свързва тяхната систематизация с три от вече посочените по-горе четири степени на съзнанието: "Живите сили в природата могат да се разделят на четири категории: несъзнателни - в минералите, подсъзнателни - в растенията, съзнателни - в животните, и самосъзнателни - в човека... Поради несъзнателните сили, които действат в минералите, последните нямат пряко отношение към човешкия живот.
Тъй както живее сега човечеството, в своето самосъзнание, Царството Божие няма да дойде скоро." На друго място в учението си Учителят П. Дънов предлага още една класификационна схема на съзнанието, основана върху разделянето от негова страна на Космоса на три свята: физически (материален), духовен и Божествен: "... Съществуват три форми на съзнанието: физическо съзнание, което функционира във физическия свят; духовно - в духовния свят, и Божествено - в Божествения свят. Физическото съзнание представя малък прозорец, през който минава малка част от слънчевите лъчи. Божественото съзнание е неограничено пространство, през което минават всички лъчи на слънцето. Когато се казва, че невъзможното за човека е възможно за Бога, имаме пред вид ограниченото, човешко или физическо съзнание и неограниченото - Божественото съзнание." От друга страна, разглеждайки силите, които се проявяват в четирите природни царства, Учителят на ББ в България свързва тяхната систематизация с три от вече посочените по-горе четири степени на съзнанието: "Живите сили в природата могат да се разделят на четири категории: несъзнателни - в минералите, подсъзнателни - в растенията, съзнателни - в животните, и самосъзнателни - в човека... Поради несъзнателните сили, които действат в минералите, последните нямат пряко отношение към човешкия живот. Значи, между съзнанието на човека и минералите няма тясна връзка. Обаче природата се стреми да направи тази връзка, т. е. да даде възможност на човека да се ползва съзнателно от силите, които се крият в минералите." Нека разгледаме накратко характеристиките на четирите степени на съзнанието така, както са изложени от българския духовен Учител: - Подсъзнание: За тази първа степен на съзнанието Учителят П.
към текста >>

Значи, между съзнанието на човека и минералите няма тясна връзка.
На друго място в учението си Учителят П. Дънов предлага още една класификационна схема на съзнанието, основана върху разделянето от негова страна на Космоса на три свята: физически (материален), духовен и Божествен: "... Съществуват три форми на съзнанието: физическо съзнание, което функционира във физическия свят; духовно - в духовния свят, и Божествено - в Божествения свят. Физическото съзнание представя малък прозорец, през който минава малка част от слънчевите лъчи. Божественото съзнание е неограничено пространство, през което минават всички лъчи на слънцето. Когато се казва, че невъзможното за човека е възможно за Бога, имаме пред вид ограниченото, човешко или физическо съзнание и неограниченото - Божественото съзнание." От друга страна, разглеждайки силите, които се проявяват в четирите природни царства, Учителят на ББ в България свързва тяхната систематизация с три от вече посочените по-горе четири степени на съзнанието: "Живите сили в природата могат да се разделят на четири категории: несъзнателни - в минералите, подсъзнателни - в растенията, съзнателни - в животните, и самосъзнателни - в човека... Поради несъзнателните сили, които действат в минералите, последните нямат пряко отношение към човешкия живот. Значи, между съзнанието на човека и минералите няма тясна връзка. Обаче природата се стреми да направи тази връзка, т. е. да даде възможност на човека да се ползва съзнателно от силите, които се крият в минералите." Нека разгледаме накратко характеристиките на четирите степени на съзнанието така, както са изложени от българския духовен Учител: - Подсъзнание: За тази първа степен на съзнанието Учителят П. Дънов казва: " "Подсъзнание " означава нещо скрито под живота.
към текста >>

Нека разгледаме накратко характеристиките на четирите степени на съзнанието така, както са изложени от българския духовен Учител:
Божественото съзнание е неограничено пространство, през което минават всички лъчи на слънцето. Когато се казва, че невъзможното за човека е възможно за Бога, имаме пред вид ограниченото, човешко или физическо съзнание и неограниченото - Божественото съзнание." От друга страна, разглеждайки силите, които се проявяват в четирите природни царства, Учителят на ББ в България свързва тяхната систематизация с три от вече посочените по-горе четири степени на съзнанието: "Живите сили в природата могат да се разделят на четири категории: несъзнателни - в минералите, подсъзнателни - в растенията, съзнателни - в животните, и самосъзнателни - в човека... Поради несъзнателните сили, които действат в минералите, последните нямат пряко отношение към човешкия живот. Значи, между съзнанието на човека и минералите няма тясна връзка. Обаче природата се стреми да направи тази връзка, т. е. да даде възможност на човека да се ползва съзнателно от силите, които се крият в минералите." Нека разгледаме накратко характеристиките на четирите степени на съзнанието така, както са изложени от българския духовен Учител: - Подсъзнание: За тази първа степен на съзнанието Учителят П. Дънов казва: " "Подсъзнание " означава нещо скрито под живота. В този смисъл подсъзнанието представлява склад, в който се събират всички неща. Движението в подсъзнанието е кръгообразно, което показва, че нещата не излизат вън от него. Но когато пожелае, човек може да извади нещо от този склад, от подсъзнанието си, както вади вода от кладенец: спуща кофата в кладенеца, нагребва вода и я изважда навън.
към текста >>

- Подсъзнание: За тази първа степен на съзнанието Учителят П.
Когато се казва, че невъзможното за човека е възможно за Бога, имаме пред вид ограниченото, човешко или физическо съзнание и неограниченото - Божественото съзнание." От друга страна, разглеждайки силите, които се проявяват в четирите природни царства, Учителят на ББ в България свързва тяхната систематизация с три от вече посочените по-горе четири степени на съзнанието: "Живите сили в природата могат да се разделят на четири категории: несъзнателни - в минералите, подсъзнателни - в растенията, съзнателни - в животните, и самосъзнателни - в човека... Поради несъзнателните сили, които действат в минералите, последните нямат пряко отношение към човешкия живот. Значи, между съзнанието на човека и минералите няма тясна връзка. Обаче природата се стреми да направи тази връзка, т. е. да даде възможност на човека да се ползва съзнателно от силите, които се крият в минералите." Нека разгледаме накратко характеристиките на четирите степени на съзнанието така, както са изложени от българския духовен Учител: - Подсъзнание: За тази първа степен на съзнанието Учителят П. Дънов казва: " "Подсъзнание " означава нещо скрито под живота. В този смисъл подсъзнанието представлява склад, в който се събират всички неща. Движението в подсъзнанието е кръгообразно, което показва, че нещата не излизат вън от него. Но когато пожелае, човек може да извади нещо от този склад, от подсъзнанието си, както вади вода от кладенец: спуща кофата в кладенеца, нагребва вода и я изважда навън. В подсъзнанието се крият известни добродетели, но в подсъзнанието се крият и много погрешки от миналото.
към текста >>

Дънов казва: " "Подсъзнание " означава нещо скрито под живота.
Значи, между съзнанието на човека и минералите няма тясна връзка. Обаче природата се стреми да направи тази връзка, т. е. да даде възможност на човека да се ползва съзнателно от силите, които се крият в минералите." Нека разгледаме накратко характеристиките на четирите степени на съзнанието така, както са изложени от българския духовен Учител: - Подсъзнание: За тази първа степен на съзнанието Учителят П. Дънов казва: " "Подсъзнание " означава нещо скрито под живота. В този смисъл подсъзнанието представлява склад, в който се събират всички неща. Движението в подсъзнанието е кръгообразно, което показва, че нещата не излизат вън от него. Но когато пожелае, човек може да извади нещо от този склад, от подсъзнанието си, както вади вода от кладенец: спуща кофата в кладенеца, нагребва вода и я изважда навън. В подсъзнанието се крият известни добродетели, но в подсъзнанието се крият и много погрешки от миналото. Когато човек не очаква, тогава ще излезе някоя добродетел или някоя погрешка от подсъзнанието и той се чуди къде са се скрили тези неща в него." Както вече бе отбелязано в предишния цитат, Учителят на ББ у нас свързва силите на подсъзнанието с растителния свят.
към текста >>

В този смисъл подсъзнанието представлява склад, в който се събират всички неща.
Обаче природата се стреми да направи тази връзка, т. е. да даде възможност на човека да се ползва съзнателно от силите, които се крият в минералите." Нека разгледаме накратко характеристиките на четирите степени на съзнанието така, както са изложени от българския духовен Учител: - Подсъзнание: За тази първа степен на съзнанието Учителят П. Дънов казва: " "Подсъзнание " означава нещо скрито под живота. В този смисъл подсъзнанието представлява склад, в който се събират всички неща. Движението в подсъзнанието е кръгообразно, което показва, че нещата не излизат вън от него. Но когато пожелае, човек може да извади нещо от този склад, от подсъзнанието си, както вади вода от кладенец: спуща кофата в кладенеца, нагребва вода и я изважда навън. В подсъзнанието се крият известни добродетели, но в подсъзнанието се крият и много погрешки от миналото. Когато човек не очаква, тогава ще излезе някоя добродетел или някоя погрешка от подсъзнанието и той се чуди къде са се скрили тези неща в него." Както вече бе отбелязано в предишния цитат, Учителят на ББ у нас свързва силите на подсъзнанието с растителния свят. Изхождайки от тази основна теза, той достига до извода за естеството на контакта между човека и растенията на нашата планета: "Подсъзнателните сили действат в растителното царство.
към текста >>

Движението в подсъзнанието е кръгообразно, което показва, че нещата не излизат вън от него.
да даде възможност на човека да се ползва съзнателно от силите, които се крият в минералите." Нека разгледаме накратко характеристиките на четирите степени на съзнанието така, както са изложени от българския духовен Учител: - Подсъзнание: За тази първа степен на съзнанието Учителят П. Дънов казва: " "Подсъзнание " означава нещо скрито под живота. В този смисъл подсъзнанието представлява склад, в който се събират всички неща. Движението в подсъзнанието е кръгообразно, което показва, че нещата не излизат вън от него. Но когато пожелае, човек може да извади нещо от този склад, от подсъзнанието си, както вади вода от кладенец: спуща кофата в кладенеца, нагребва вода и я изважда навън. В подсъзнанието се крият известни добродетели, но в подсъзнанието се крият и много погрешки от миналото. Когато човек не очаква, тогава ще излезе някоя добродетел или някоя погрешка от подсъзнанието и той се чуди къде са се скрили тези неща в него." Както вече бе отбелязано в предишния цитат, Учителят на ББ у нас свързва силите на подсъзнанието с растителния свят. Изхождайки от тази основна теза, той достига до извода за естеството на контакта между човека и растенията на нашата планета: "Подсъзнателните сили действат в растителното царство. Те са свързани с растенията, отдето започва оформяването и развиването на човешкото тяло.
към текста >>

В подсъзнанието се крият известни добродетели, но в подсъзнанието се крият и много погрешки от миналото.
- Подсъзнание: За тази първа степен на съзнанието Учителят П. Дънов казва: " "Подсъзнание " означава нещо скрито под живота. В този смисъл подсъзнанието представлява склад, в който се събират всички неща. Движението в подсъзнанието е кръгообразно, което показва, че нещата не излизат вън от него. Но когато пожелае, човек може да извади нещо от този склад, от подсъзнанието си, както вади вода от кладенец: спуща кофата в кладенеца, нагребва вода и я изважда навън. В подсъзнанието се крият известни добродетели, но в подсъзнанието се крият и много погрешки от миналото. Когато човек не очаква, тогава ще излезе някоя добродетел или някоя погрешка от подсъзнанието и той се чуди къде са се скрили тези неща в него." Както вече бе отбелязано в предишния цитат, Учителят на ББ у нас свързва силите на подсъзнанието с растителния свят. Изхождайки от тази основна теза, той достига до извода за естеството на контакта между човека и растенията на нашата планета: "Подсъзнателните сили действат в растителното царство. Те са свързани с растенията, отдето започва оформяването и развиването на човешкото тяло. Тази е причината, дето растенията, горите оказват голямо влияние върху физическия живот на човека." Имайки на разположение "склада" на подсъзнанието, всеки от нас би могъл да извади от него в подходящия момент оставеното на съхранение там качество. Ако, разбира се, е получил съзнателен достъп до тази невидима съкровищница на личността.
към текста >>

Когато човек не очаква, тогава ще излезе някоя добродетел или някоя погрешка от подсъзнанието и той се чуди къде са се скрили тези неща в него." Както вече бе отбелязано в предишния цитат, Учителят на ББ у нас свързва силите на подсъзнанието с растителния свят.
Дънов казва: " "Подсъзнание " означава нещо скрито под живота. В този смисъл подсъзнанието представлява склад, в който се събират всички неща. Движението в подсъзнанието е кръгообразно, което показва, че нещата не излизат вън от него. Но когато пожелае, човек може да извади нещо от този склад, от подсъзнанието си, както вади вода от кладенец: спуща кофата в кладенеца, нагребва вода и я изважда навън. В подсъзнанието се крият известни добродетели, но в подсъзнанието се крият и много погрешки от миналото. Когато човек не очаква, тогава ще излезе някоя добродетел или някоя погрешка от подсъзнанието и той се чуди къде са се скрили тези неща в него." Както вече бе отбелязано в предишния цитат, Учителят на ББ у нас свързва силите на подсъзнанието с растителния свят. Изхождайки от тази основна теза, той достига до извода за естеството на контакта между човека и растенията на нашата планета: "Подсъзнателните сили действат в растителното царство. Те са свързани с растенията, отдето започва оформяването и развиването на човешкото тяло. Тази е причината, дето растенията, горите оказват голямо влияние върху физическия живот на човека." Имайки на разположение "склада" на подсъзнанието, всеки от нас би могъл да извади от него в подходящия момент оставеното на съхранение там качество. Ако, разбира се, е получил съзнателен достъп до тази невидима съкровищница на личността. А може да има и случаи, когато ситуацията да провокира човека да изнесе от подсъзнанието свои негативни страни, за които преди дори и не е подозирал.
към текста >>

А може да има и случаи, когато ситуацията да провокира човека да изнесе от подсъзнанието свои негативни страни, за които преди дори и не е подозирал.
Когато човек не очаква, тогава ще излезе някоя добродетел или някоя погрешка от подсъзнанието и той се чуди къде са се скрили тези неща в него." Както вече бе отбелязано в предишния цитат, Учителят на ББ у нас свързва силите на подсъзнанието с растителния свят. Изхождайки от тази основна теза, той достига до извода за естеството на контакта между човека и растенията на нашата планета: "Подсъзнателните сили действат в растителното царство. Те са свързани с растенията, отдето започва оформяването и развиването на човешкото тяло. Тази е причината, дето растенията, горите оказват голямо влияние върху физическия живот на човека." Имайки на разположение "склада" на подсъзнанието, всеки от нас би могъл да извади от него в подходящия момент оставеното на съхранение там качество. Ако, разбира се, е получил съзнателен достъп до тази невидима съкровищница на личността. А може да има и случаи, когато ситуацията да провокира човека да изнесе от подсъзнанието свои негативни страни, за които преди дори и не е подозирал. Затова Учителят П. Дънов ни предупреждава: "В подсъзнанието на човека е вложено доброто и злото." - Съзнание: Съзнанието само по себе си се явява грандиозна тайна на съществуването. Ние, хората, го възприемаме като неотделима част от нашата същност. И сякаш понякога забравяме, че то е дар от Онзи, Който го обладава в цялата му възможна пълнота.
към текста >>

Дънов ни предупреждава: "В подсъзнанието на човека е вложено доброто и злото."
Те са свързани с растенията, отдето започва оформяването и развиването на човешкото тяло. Тази е причината, дето растенията, горите оказват голямо влияние върху физическия живот на човека." Имайки на разположение "склада" на подсъзнанието, всеки от нас би могъл да извади от него в подходящия момент оставеното на съхранение там качество. Ако, разбира се, е получил съзнателен достъп до тази невидима съкровищница на личността. А може да има и случаи, когато ситуацията да провокира човека да изнесе от подсъзнанието свои негативни страни, за които преди дори и не е подозирал. Затова Учителят П. Дънов ни предупреждава: "В подсъзнанието на човека е вложено доброто и злото." - Съзнание: Съзнанието само по себе си се явява грандиозна тайна на съществуването. Ние, хората, го възприемаме като неотделима част от нашата същност. И сякаш понякога забравяме, че то е дар от Онзи, Който го обладава в цялата му възможна пълнота. Както и всичко останало на този свят, съзнанието води началото си от Бога. По този повод Учителят П.
към текста >>

- Съзнание: Съзнанието само по себе си се явява грандиозна тайна на съществуването.
Тази е причината, дето растенията, горите оказват голямо влияние върху физическия живот на човека." Имайки на разположение "склада" на подсъзнанието, всеки от нас би могъл да извади от него в подходящия момент оставеното на съхранение там качество. Ако, разбира се, е получил съзнателен достъп до тази невидима съкровищница на личността. А може да има и случаи, когато ситуацията да провокира човека да изнесе от подсъзнанието свои негативни страни, за които преди дори и не е подозирал. Затова Учителят П. Дънов ни предупреждава: "В подсъзнанието на човека е вложено доброто и злото." - Съзнание: Съзнанието само по себе си се явява грандиозна тайна на съществуването. Ние, хората, го възприемаме като неотделима част от нашата същност. И сякаш понякога забравяме, че то е дар от Онзи, Който го обладава в цялата му възможна пълнота. Както и всичко останало на този свят, съзнанието води началото си от Бога. По този повод Учителят П. Дънов споделя: "Съзнателният живот - това е една велика загадка в природата... А само в загадките има учение, знание и мъдрост." Всички човешки действия, плод на разумна цел и предварително намерение, имат корените си в съзнанието: "Всяка постъпка зависи от човешкото съзнание, което е скрито вътре." Учениците по духовния път - според Учителя на ББ в България - следва да притежават във всеки един момент от своя живот будно съзнание.
към текста >>

Както и всичко останало на този свят, съзнанието води началото си от Бога.
Затова Учителят П. Дънов ни предупреждава: "В подсъзнанието на човека е вложено доброто и злото." - Съзнание: Съзнанието само по себе си се явява грандиозна тайна на съществуването. Ние, хората, го възприемаме като неотделима част от нашата същност. И сякаш понякога забравяме, че то е дар от Онзи, Който го обладава в цялата му възможна пълнота. Както и всичко останало на този свят, съзнанието води началото си от Бога. По този повод Учителят П. Дънов споделя: "Съзнателният живот - това е една велика загадка в природата... А само в загадките има учение, знание и мъдрост." Всички човешки действия, плод на разумна цел и предварително намерение, имат корените си в съзнанието: "Всяка постъпка зависи от човешкото съзнание, което е скрито вътре." Учениците по духовния път - според Учителя на ББ в България - следва да притежават във всеки един момент от своя живот будно съзнание. Отклоненията от това правило биват приемани като сериозни нарушения, забавящи духовното развитие на пилигрима: "В окултната Школа не се позволяват несъзнателни движения." - Самосъзнание: Както бе изтъкнато по-горе, самосъзнанието характеризира именно човешкото царство в пределите на Живата Разумна Природа. В своето теоретично наследство Учителят П.
към текста >>

Дънов споделя: "Съзнателният живот - това е една велика загадка в природата... А само в загадките има учение, знание и мъдрост." Всички човешки действия, плод на разумна цел и предварително намерение, имат корените си в съзнанието: "Всяка постъпка зависи от човешкото съзнание, което е скрито вътре." Учениците по духовния път - според Учителя на ББ в България - следва да притежават във всеки един момент от своя живот будно съзнание.
- Съзнание: Съзнанието само по себе си се явява грандиозна тайна на съществуването. Ние, хората, го възприемаме като неотделима част от нашата същност. И сякаш понякога забравяме, че то е дар от Онзи, Който го обладава в цялата му възможна пълнота. Както и всичко останало на този свят, съзнанието води началото си от Бога. По този повод Учителят П. Дънов споделя: "Съзнателният живот - това е една велика загадка в природата... А само в загадките има учение, знание и мъдрост." Всички човешки действия, плод на разумна цел и предварително намерение, имат корените си в съзнанието: "Всяка постъпка зависи от човешкото съзнание, което е скрито вътре." Учениците по духовния път - според Учителя на ББ в България - следва да притежават във всеки един момент от своя живот будно съзнание. Отклоненията от това правило биват приемани като сериозни нарушения, забавящи духовното развитие на пилигрима: "В окултната Школа не се позволяват несъзнателни движения." - Самосъзнание: Както бе изтъкнато по-горе, самосъзнанието характеризира именно човешкото царство в пределите на Живата Разумна Природа. В своето теоретично наследство Учителят П. Дъ- нов поставя знак за равенство между самосъзнанието и личността. Последната - поради нейната преходност - той разграничава качествено от човешката индивидуалност, която бива отъждествена от него с безсмъртното духовно естество на човека.
към текста >>

- Самосъзнание: Както бе изтъкнато по-горе, самосъзнанието характеризира именно човешкото царство в пределите на Живата Разумна Природа.
И сякаш понякога забравяме, че то е дар от Онзи, Който го обладава в цялата му възможна пълнота. Както и всичко останало на този свят, съзнанието води началото си от Бога. По този повод Учителят П. Дънов споделя: "Съзнателният живот - това е една велика загадка в природата... А само в загадките има учение, знание и мъдрост." Всички човешки действия, плод на разумна цел и предварително намерение, имат корените си в съзнанието: "Всяка постъпка зависи от човешкото съзнание, което е скрито вътре." Учениците по духовния път - според Учителя на ББ в България - следва да притежават във всеки един момент от своя живот будно съзнание. Отклоненията от това правило биват приемани като сериозни нарушения, забавящи духовното развитие на пилигрима: "В окултната Школа не се позволяват несъзнателни движения." - Самосъзнание: Както бе изтъкнато по-горе, самосъзнанието характеризира именно човешкото царство в пределите на Живата Разумна Природа. В своето теоретично наследство Учителят П. Дъ- нов поставя знак за равенство между самосъзнанието и личността. Последната - поради нейната преходност - той разграничава качествено от човешката индивидуалност, която бива отъждествена от него с безсмъртното духовно естество на човека. Любопитен е анализът му за взаимоотношенията между личност и индивидуалност в светлината на земния живот: "Личността (т. е. самосъзнанието - бел. К.
към текста >>

Дъ- нов поставя знак за равенство между самосъзнанието и личността.
По този повод Учителят П. Дънов споделя: "Съзнателният живот - това е една велика загадка в природата... А само в загадките има учение, знание и мъдрост." Всички човешки действия, плод на разумна цел и предварително намерение, имат корените си в съзнанието: "Всяка постъпка зависи от човешкото съзнание, което е скрито вътре." Учениците по духовния път - според Учителя на ББ в България - следва да притежават във всеки един момент от своя живот будно съзнание. Отклоненията от това правило биват приемани като сериозни нарушения, забавящи духовното развитие на пилигрима: "В окултната Школа не се позволяват несъзнателни движения." - Самосъзнание: Както бе изтъкнато по-горе, самосъзнанието характеризира именно човешкото царство в пределите на Живата Разумна Природа. В своето теоретично наследство Учителят П. Дъ- нов поставя знак за равенство между самосъзнанието и личността. Последната - поради нейната преходност - той разграничава качествено от човешката индивидуалност, която бива отъждествена от него с безсмъртното духовно естество на човека. Любопитен е анализът му за взаимоотношенията между личност и индивидуалност в светлината на земния живот: "Личността (т. е. самосъзнанието - бел. К. З.) представя външната страна на човека, неговите листа и цветове, с които всяка пролет се облича и след време се освобождава от тях. Индивидуалността е вътрешната страна на човека, която остава с него.
към текста >>

То служи като съединителна връзка между човека и душата." Както става ясно, отправната точка на самосъзнанието е тук, в света на материята.
Тази страна наричаме духовно, Божествено начало в човека. В личността влизат страсти, желания, униние, тщеславие, стремеж към богатство, към ядене, пиене и т. н. Значи, личността се стреми към външни, преходни неща, а индивидуалността - към вечни, трайни неща... Личността може да се жертва за индивидуалността, но никога не става обратното. Личността се безпокои, смущава се да не пропадне, да не изгуби нещо, а индивидуалното в човека се проявява тихо, спокойно, с вяра, че всички работи ще се наредят добре. Личността умира, а индивидуалното в човека страда. То служи като съединителна връзка между човека и душата." Както става ясно, отправната точка на самосъзнанието е тук, в света на материята. То е ангажирано предимно с решаването на земните проблеми на човека. В този смисъл следва да го разглеждаме като стъпало към една по- извисена степен на съзнанието, както постъпва и българският духовен Учител: "Самосъзнанието разрешава въпросите за прехраната. А Космическото съзнание разрешава въпроса за любовта към Бога." - Свръхсъзнание: Свръхсъзнанието е проява на висшето естество на човека, на неговата потенциално заложена Божественост, разгърната в целия блясък на съвършенството си. Затова и Учителят П.
към текста >>

В този смисъл следва да го разглеждаме като стъпало към една по- извисена степен на съзнанието, както постъпва и българският духовен Учител: "Самосъзнанието разрешава въпросите за прехраната.
Значи, личността се стреми към външни, преходни неща, а индивидуалността - към вечни, трайни неща... Личността може да се жертва за индивидуалността, но никога не става обратното. Личността се безпокои, смущава се да не пропадне, да не изгуби нещо, а индивидуалното в човека се проявява тихо, спокойно, с вяра, че всички работи ще се наредят добре. Личността умира, а индивидуалното в човека страда. То служи като съединителна връзка между човека и душата." Както става ясно, отправната точка на самосъзнанието е тук, в света на материята. То е ангажирано предимно с решаването на земните проблеми на човека. В този смисъл следва да го разглеждаме като стъпало към една по- извисена степен на съзнанието, както постъпва и българският духовен Учител: "Самосъзнанието разрешава въпросите за прехраната. А Космическото съзнание разрешава въпроса за любовта към Бога." - Свръхсъзнание: Свръхсъзнанието е проява на висшето естество на човека, на неговата потенциално заложена Божественост, разгърната в целия блясък на съвършенството си. Затова и Учителят П. Дънов го назовава още "Божествено съзнание". За неговата същност и изява той казва: "Божественото съзнание всякога ни нашепва какво трябва да правим... То работи моментално и се проявява чрез ума и сърцето на човека." Когато личността изявява именно този вид съзнание, това не би могло да остане скрито от никого - толкова красиви са плодовете на неговото проявление: "Когато Божественото съзнание работи в нас, ние ставаме меки, внимателни и хората започват да ни обичат; когато направим някаква погрешка, Божественото съзнание се отдалечава от нас и хората престават да ни обичат.
към текста >>

А Космическото съзнание разрешава въпроса за любовта към Бога."
Личността се безпокои, смущава се да не пропадне, да не изгуби нещо, а индивидуалното в човека се проявява тихо, спокойно, с вяра, че всички работи ще се наредят добре. Личността умира, а индивидуалното в човека страда. То служи като съединителна връзка между човека и душата." Както става ясно, отправната точка на самосъзнанието е тук, в света на материята. То е ангажирано предимно с решаването на земните проблеми на човека. В този смисъл следва да го разглеждаме като стъпало към една по- извисена степен на съзнанието, както постъпва и българският духовен Учител: "Самосъзнанието разрешава въпросите за прехраната. А Космическото съзнание разрешава въпроса за любовта към Бога." - Свръхсъзнание: Свръхсъзнанието е проява на висшето естество на човека, на неговата потенциално заложена Божественост, разгърната в целия блясък на съвършенството си. Затова и Учителят П. Дънов го назовава още "Божествено съзнание". За неговата същност и изява той казва: "Божественото съзнание всякога ни нашепва какво трябва да правим... То работи моментално и се проявява чрез ума и сърцето на човека." Когато личността изявява именно този вид съзнание, това не би могло да остане скрито от никого - толкова красиви са плодовете на неговото проявление: "Когато Божественото съзнание работи в нас, ние ставаме меки, внимателни и хората започват да ни обичат; когато направим някаква погрешка, Божественото съзнание се отдалечава от нас и хората престават да ни обичат. Обичта на хората към нас се дължи на Божественото съзнание, което работи в душите ни." Да притежаваш свръхсъзнание в същност означава да си съединил своето съзнание с това на Бога.
към текста >>

- Свръхсъзнание: Свръхсъзнанието е проява на висшето естество на човека, на неговата потенциално заложена Божественост, разгърната в целия блясък на съвършенството си.
Личността умира, а индивидуалното в човека страда. То служи като съединителна връзка между човека и душата." Както става ясно, отправната точка на самосъзнанието е тук, в света на материята. То е ангажирано предимно с решаването на земните проблеми на човека. В този смисъл следва да го разглеждаме като стъпало към една по- извисена степен на съзнанието, както постъпва и българският духовен Учител: "Самосъзнанието разрешава въпросите за прехраната. А Космическото съзнание разрешава въпроса за любовта към Бога." - Свръхсъзнание: Свръхсъзнанието е проява на висшето естество на човека, на неговата потенциално заложена Божественост, разгърната в целия блясък на съвършенството си. Затова и Учителят П. Дънов го назовава още "Божествено съзнание". За неговата същност и изява той казва: "Божественото съзнание всякога ни нашепва какво трябва да правим... То работи моментално и се проявява чрез ума и сърцето на човека." Когато личността изявява именно този вид съзнание, това не би могло да остане скрито от никого - толкова красиви са плодовете на неговото проявление: "Когато Божественото съзнание работи в нас, ние ставаме меки, внимателни и хората започват да ни обичат; когато направим някаква погрешка, Божественото съзнание се отдалечава от нас и хората престават да ни обичат. Обичта на хората към нас се дължи на Божественото съзнание, което работи в душите ни." Да притежаваш свръхсъзнание в същност означава да си съединил своето съзнание с това на Бога. За повечето хора това са мигове в живота, които обаче оставят незаличима следа в паметта им.
към текста >>

Дънов го назовава още "Божествено съзнание".
То е ангажирано предимно с решаването на земните проблеми на човека. В този смисъл следва да го разглеждаме като стъпало към една по- извисена степен на съзнанието, както постъпва и българският духовен Учител: "Самосъзнанието разрешава въпросите за прехраната. А Космическото съзнание разрешава въпроса за любовта към Бога." - Свръхсъзнание: Свръхсъзнанието е проява на висшето естество на човека, на неговата потенциално заложена Божественост, разгърната в целия блясък на съвършенството си. Затова и Учителят П. Дънов го назовава още "Божествено съзнание". За неговата същност и изява той казва: "Божественото съзнание всякога ни нашепва какво трябва да правим... То работи моментално и се проявява чрез ума и сърцето на човека." Когато личността изявява именно този вид съзнание, това не би могло да остане скрито от никого - толкова красиви са плодовете на неговото проявление: "Когато Божественото съзнание работи в нас, ние ставаме меки, внимателни и хората започват да ни обичат; когато направим някаква погрешка, Божественото съзнание се отдалечава от нас и хората престават да ни обичат. Обичта на хората към нас се дължи на Божественото съзнание, което работи в душите ни." Да притежаваш свръхсъзнание в същност означава да си съединил своето съзнание с това на Бога. За повечето хора това са мигове в живота, които обаче оставят незаличима следа в паметта им. Само великите Посветени са постигнали толкова висока степен на индивидуално духовно развитие, че да пребивават постоянно в състоянието на свръхсъзнание. Окултните ученици са на път към това постижение.
към текста >>

За неговата същност и изява той казва: "Божественото съзнание всякога ни нашепва какво трябва да правим... То работи моментално и се проявява чрез ума и сърцето на човека." Когато личността изявява именно този вид съзнание, това не би могло да остане скрито от никого - толкова красиви са плодовете на неговото проявление: "Когато Божественото съзнание работи в нас, ние ставаме меки, внимателни и хората започват да ни обичат; когато направим някаква погрешка, Божественото съзнание се отдалечава от нас и хората престават да ни обичат.
В този смисъл следва да го разглеждаме като стъпало към една по- извисена степен на съзнанието, както постъпва и българският духовен Учител: "Самосъзнанието разрешава въпросите за прехраната. А Космическото съзнание разрешава въпроса за любовта към Бога." - Свръхсъзнание: Свръхсъзнанието е проява на висшето естество на човека, на неговата потенциално заложена Божественост, разгърната в целия блясък на съвършенството си. Затова и Учителят П. Дънов го назовава още "Божествено съзнание". За неговата същност и изява той казва: "Божественото съзнание всякога ни нашепва какво трябва да правим... То работи моментално и се проявява чрез ума и сърцето на човека." Когато личността изявява именно този вид съзнание, това не би могло да остане скрито от никого - толкова красиви са плодовете на неговото проявление: "Когато Божественото съзнание работи в нас, ние ставаме меки, внимателни и хората започват да ни обичат; когато направим някаква погрешка, Божественото съзнание се отдалечава от нас и хората престават да ни обичат. Обичта на хората към нас се дължи на Божественото съзнание, което работи в душите ни." Да притежаваш свръхсъзнание в същност означава да си съединил своето съзнание с това на Бога. За повечето хора това са мигове в живота, които обаче оставят незаличима следа в паметта им. Само великите Посветени са постигнали толкова висока степен на индивидуално духовно развитие, че да пребивават постоянно в състоянието на свръхсъзнание. Окултните ученици са на път към това постижение. Свръхсъзнанието може да бъде дефинирано още и като съзнание на Цялото.
към текста >>

Обичта на хората към нас се дължи на Божественото съзнание, което работи в душите ни." Да притежаваш свръхсъзнание в същност означава да си съединил своето съзнание с това на Бога.
А Космическото съзнание разрешава въпроса за любовта към Бога." - Свръхсъзнание: Свръхсъзнанието е проява на висшето естество на човека, на неговата потенциално заложена Божественост, разгърната в целия блясък на съвършенството си. Затова и Учителят П. Дънов го назовава още "Божествено съзнание". За неговата същност и изява той казва: "Божественото съзнание всякога ни нашепва какво трябва да правим... То работи моментално и се проявява чрез ума и сърцето на човека." Когато личността изявява именно този вид съзнание, това не би могло да остане скрито от никого - толкова красиви са плодовете на неговото проявление: "Когато Божественото съзнание работи в нас, ние ставаме меки, внимателни и хората започват да ни обичат; когато направим някаква погрешка, Божественото съзнание се отдалечава от нас и хората престават да ни обичат. Обичта на хората към нас се дължи на Божественото съзнание, което работи в душите ни." Да притежаваш свръхсъзнание в същност означава да си съединил своето съзнание с това на Бога. За повечето хора това са мигове в живота, които обаче оставят незаличима следа в паметта им. Само великите Посветени са постигнали толкова висока степен на индивидуално духовно развитие, че да пребивават постоянно в състоянието на свръхсъзнание. Окултните ученици са на път към това постижение. Свръхсъзнанието може да бъде дефинирано още и като съзнание на Цялото. За взаимоотношенията между него и останалите единици съзнание в Космоса Учителят на ББ у нас подчертава: "В света на пръв план стои Божественото съзнание, на което всички съзнания се подчиняват.
към текста >>

Само великите Посветени са постигнали толкова висока степен на индивидуално духовно развитие, че да пребивават постоянно в състоянието на свръхсъзнание.
Затова и Учителят П. Дънов го назовава още "Божествено съзнание". За неговата същност и изява той казва: "Божественото съзнание всякога ни нашепва какво трябва да правим... То работи моментално и се проявява чрез ума и сърцето на човека." Когато личността изявява именно този вид съзнание, това не би могло да остане скрито от никого - толкова красиви са плодовете на неговото проявление: "Когато Божественото съзнание работи в нас, ние ставаме меки, внимателни и хората започват да ни обичат; когато направим някаква погрешка, Божественото съзнание се отдалечава от нас и хората престават да ни обичат. Обичта на хората към нас се дължи на Божественото съзнание, което работи в душите ни." Да притежаваш свръхсъзнание в същност означава да си съединил своето съзнание с това на Бога. За повечето хора това са мигове в живота, които обаче оставят незаличима следа в паметта им. Само великите Посветени са постигнали толкова висока степен на индивидуално духовно развитие, че да пребивават постоянно в състоянието на свръхсъзнание. Окултните ученици са на път към това постижение. Свръхсъзнанието може да бъде дефинирано още и като съзнание на Цялото. За взаимоотношенията между него и останалите единици съзнание в Космоса Учителят на ББ у нас подчертава: "В света на пръв план стои Божественото съзнание, на което всички съзнания се подчиняват. Те са отзвук на Великото съзнание. То представя цялата нота, а вие - нейните части.
към текста >>

Свръхсъзнанието може да бъде дефинирано още и като съзнание на Цялото.
За неговата същност и изява той казва: "Божественото съзнание всякога ни нашепва какво трябва да правим... То работи моментално и се проявява чрез ума и сърцето на човека." Когато личността изявява именно този вид съзнание, това не би могло да остане скрито от никого - толкова красиви са плодовете на неговото проявление: "Когато Божественото съзнание работи в нас, ние ставаме меки, внимателни и хората започват да ни обичат; когато направим някаква погрешка, Божественото съзнание се отдалечава от нас и хората престават да ни обичат. Обичта на хората към нас се дължи на Божественото съзнание, което работи в душите ни." Да притежаваш свръхсъзнание в същност означава да си съединил своето съзнание с това на Бога. За повечето хора това са мигове в живота, които обаче оставят незаличима следа в паметта им. Само великите Посветени са постигнали толкова висока степен на индивидуално духовно развитие, че да пребивават постоянно в състоянието на свръхсъзнание. Окултните ученици са на път към това постижение. Свръхсъзнанието може да бъде дефинирано още и като съзнание на Цялото. За взаимоотношенията между него и останалите единици съзнание в Космоса Учителят на ББ у нас подчертава: "В света на пръв план стои Божественото съзнание, на което всички съзнания се подчиняват. Те са отзвук на Великото съзнание. То представя цялата нота, а вие - нейните части. Цялото звучи най-силно, а частите допълнят общата хармония. Факторът е Цялото, а частите - отглас и допълнение на Цялото.
към текста >>

За взаимоотношенията между него и останалите единици съзнание в Космоса Учителят на ББ у нас подчертава: "В света на пръв план стои Божественото съзнание, на което всички съзнания се подчиняват.
Обичта на хората към нас се дължи на Божественото съзнание, което работи в душите ни." Да притежаваш свръхсъзнание в същност означава да си съединил своето съзнание с това на Бога. За повечето хора това са мигове в живота, които обаче оставят незаличима следа в паметта им. Само великите Посветени са постигнали толкова висока степен на индивидуално духовно развитие, че да пребивават постоянно в състоянието на свръхсъзнание. Окултните ученици са на път към това постижение. Свръхсъзнанието може да бъде дефинирано още и като съзнание на Цялото. За взаимоотношенията между него и останалите единици съзнание в Космоса Учителят на ББ у нас подчертава: "В света на пръв план стои Божественото съзнание, на което всички съзнания се подчиняват. Те са отзвук на Великото съзнание. То представя цялата нота, а вие - нейните части. Цялото звучи най-силно, а частите допълнят общата хармония. Факторът е Цялото, а частите - отглас и допълнение на Цялото. Стремете се да бъдете в съгласие и хармония с Цялото, да изпълните правилно своето предназначение.
към текста >>

Те са отзвук на Великото съзнание.
За повечето хора това са мигове в живота, които обаче оставят незаличима следа в паметта им. Само великите Посветени са постигнали толкова висока степен на индивидуално духовно развитие, че да пребивават постоянно в състоянието на свръхсъзнание. Окултните ученици са на път към това постижение. Свръхсъзнанието може да бъде дефинирано още и като съзнание на Цялото. За взаимоотношенията между него и останалите единици съзнание в Космоса Учителят на ББ у нас подчертава: "В света на пръв план стои Божественото съзнание, на което всички съзнания се подчиняват. Те са отзвук на Великото съзнание. То представя цялата нота, а вие - нейните части. Цялото звучи най-силно, а частите допълнят общата хармония. Факторът е Цялото, а частите - отглас и допълнение на Цялото. Стремете се да бъдете в съгласие и хармония с Цялото, да изпълните правилно своето предназначение. Всяка част трябва да работи съзнателно върху себе си, да се усъвършенства."
към текста >>

По своята същност посвещението е акт на разширяване на съзнанието, при който то (съзнанието) придобива по-дълбока степен на осмисляне и по- мащабен обхват на Истината за Бога, света, живота и човека - Истината за Битието във и извън индивидуалното "аз", както и на Истината за целите на еволюционното развитие на всички равнища.
Стремете се да бъдете в съгласие и хармония с Цялото, да изпълните правилно своето предназначение. Всяка част трябва да работи съзнателно върху себе си, да се усъвършенства." б) посвещения По своя еволюционен път душата, човешката индивидуалност, преминава през различни степени на развитие, на духовно израстване. Езотеричното познание ги нарича посвещения. По своята същност посвещението е акт на разширяване на съзнанието, при който то (съзнанието) придобива по-дълбока степен на осмисляне и по- мащабен обхват на Истината за Бога, света, живота и човека - Истината за Битието във и извън индивидуалното "аз", както и на Истината за целите на еволюционното развитие на всички равнища. Повечето автентични духовни школи в миналото и настоящето утвърждават наличието на седем степени в еволюционното издигане на съзнанието или седем посвещения. Учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, не прави изключение в това отношение. Учителят на ББ в нашата страна говори за следните седем посвещения в хронологичен и възходящ ред: Обръщане към Бога; Покаяние; Спасение; Възраждане; Новораждане; Посвещение (в тесния смисъл на понятието); Възкресение. Преди търсещият в Духа човек да стъпи върху пътеката на посвещенията, обаче, той преживява вътрешна трансформация, която на езотеричен език се нарича пробуждане на душата.
към текста >>

Повечето автентични духовни школи в миналото и настоящето утвърждават наличието на седем степени в еволюционното издигане на съзнанието или седем посвещения.
Всяка част трябва да работи съзнателно върху себе си, да се усъвършенства." б) посвещения По своя еволюционен път душата, човешката индивидуалност, преминава през различни степени на развитие, на духовно израстване. Езотеричното познание ги нарича посвещения. По своята същност посвещението е акт на разширяване на съзнанието, при който то (съзнанието) придобива по-дълбока степен на осмисляне и по- мащабен обхват на Истината за Бога, света, живота и човека - Истината за Битието във и извън индивидуалното "аз", както и на Истината за целите на еволюционното развитие на всички равнища. Повечето автентични духовни школи в миналото и настоящето утвърждават наличието на седем степени в еволюционното издигане на съзнанието или седем посвещения. Учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, не прави изключение в това отношение. Учителят на ББ в нашата страна говори за следните седем посвещения в хронологичен и възходящ ред: Обръщане към Бога; Покаяние; Спасение; Възраждане; Новораждане; Посвещение (в тесния смисъл на понятието); Възкресение. Преди търсещият в Духа човек да стъпи върху пътеката на посвещенията, обаче, той преживява вътрешна трансформация, която на езотеричен език се нарича пробуждане на душата. Това предварително стъпало към стълбицата на еволюционното развитие на личността бива характеризирано от Учителя П.
към текста >>

Затова и Учителят на ББ в България отбелязва: "Най-красивият момент в живота на човека е пробуждането на неговото съзнание или зазоряването на неговата душа.
Туй е изразил Христос със стиха: "Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога" (Йоан 17:3 - бел. К. З.)." И на друго място в Словото му: "Пробуждането на човешката душа не подразбира обръщане на грешника към Бога, но освобождаване на Божественото в човека от всички криви разбирания, от всички заблуждения (курсивът мой - К. З.), в които е бил потопен през вечността." Макар и условно, бихме могли да сравним пробуждането на човешката душевност с прехода от инволюционно към еволюционно развитие. Подобна промяна в основното направление на живота не може да мине без сътресения. В същото време, обаче, тя притежава и неповторимата красота на изгрева, разпръскващ обилната светлина на новия ден след дългата нощ на невежеството. Затова и Учителят на ББ в България отбелязва: "Най-красивият момент в живота на човека е пробуждането на неговото съзнание или зазоряването на неговата душа. Който е дошъл до този момент, той е намерил магическата пръчица в своя живот." И съвсем не е важно къде и как те е заварил вятърът на промяната. Тя с еднаква сила и обновителна мощ докосва сърцето на всеки, достоен да я приеме човек: "Като дойде моментът за пробуждане на съзнанието, не е важно кой на каква служба е бил. Вие може да сте или метач, или просяк, или учител, или министър - не е важно това. Божественото ще дойде и ще огрее съзнанието ви като слънце. И тогава вие ще се срещнете с ония хора, които съзнават, че пред лицето на Бога всички са еднакви."
към текста >>

Тя с еднаква сила и обновителна мощ докосва сърцето на всеки, достоен да я приеме човек: "Като дойде моментът за пробуждане на съзнанието, не е важно кой на каква служба е бил.
З.), в които е бил потопен през вечността." Макар и условно, бихме могли да сравним пробуждането на човешката душевност с прехода от инволюционно към еволюционно развитие. Подобна промяна в основното направление на живота не може да мине без сътресения. В същото време, обаче, тя притежава и неповторимата красота на изгрева, разпръскващ обилната светлина на новия ден след дългата нощ на невежеството. Затова и Учителят на ББ в България отбелязва: "Най-красивият момент в живота на човека е пробуждането на неговото съзнание или зазоряването на неговата душа. Който е дошъл до този момент, той е намерил магическата пръчица в своя живот." И съвсем не е важно къде и как те е заварил вятърът на промяната. Тя с еднаква сила и обновителна мощ докосва сърцето на всеки, достоен да я приеме човек: "Като дойде моментът за пробуждане на съзнанието, не е важно кой на каква служба е бил. Вие може да сте или метач, или просяк, или учител, или министър - не е важно това. Божественото ще дойде и ще огрее съзнанието ви като слънце. И тогава вие ще се срещнете с ония хора, които съзнават, че пред лицето на Бога всички са еднакви." И ето че пробудената вече душа по своя тъй дълъг път към съвършенството пристъпва към първата велика стъпка на възлизане, своето първо посвещение. 1) Обръщане към Бога
към текста >>

Божественото ще дойде и ще огрее съзнанието ви като слънце.
В същото време, обаче, тя притежава и неповторимата красота на изгрева, разпръскващ обилната светлина на новия ден след дългата нощ на невежеството. Затова и Учителят на ББ в България отбелязва: "Най-красивият момент в живота на човека е пробуждането на неговото съзнание или зазоряването на неговата душа. Който е дошъл до този момент, той е намерил магическата пръчица в своя живот." И съвсем не е важно къде и как те е заварил вятърът на промяната. Тя с еднаква сила и обновителна мощ докосва сърцето на всеки, достоен да я приеме човек: "Като дойде моментът за пробуждане на съзнанието, не е важно кой на каква служба е бил. Вие може да сте или метач, или просяк, или учител, или министър - не е важно това. Божественото ще дойде и ще огрее съзнанието ви като слънце. И тогава вие ще се срещнете с ония хора, които съзнават, че пред лицето на Бога всички са еднакви." И ето че пробудената вече душа по своя тъй дълъг път към съвършенството пристъпва към първата велика стъпка на възлизане, своето първо посвещение. 1) Обръщане към Бога Постигането на тази степен на съзнанието не зависи от човека, тя е дар от Бога. Затова именно Учителят П.
към текста >>

Постигането на тази степен на съзнанието не зависи от човека, тя е дар от Бога.
Вие може да сте или метач, или просяк, или учител, или министър - не е важно това. Божественото ще дойде и ще огрее съзнанието ви като слънце. И тогава вие ще се срещнете с ония хора, които съзнават, че пред лицето на Бога всички са еднакви." И ето че пробудената вече душа по своя тъй дълъг път към съвършенството пристъпва към първата велика стъпка на възлизане, своето първо посвещение. 1) Обръщане към Бога Постигането на тази степен на съзнанието не зависи от човека, тя е дар от Бога. Затова именно Учителят П. Дънов казва: "Обръщането е от Бога", и изяснява същността му по следния начин: "Обръщането означава, че трябва да очистиш ума и сърцето си от всякакъв страх, който се е наслоил върху теб от миналото." Пречистването само по себе си е свързано не само с отхвърлянето на излишното бреме на собствените слабости, недостатъци и пороци, които влачим със себе си от предишните превъплъщения, както и "придобити" в настоящото. Пречистването предполага и това, човек да си постави за изпълнение високи цели пред своето духовно израстване. Обръщането към Бога не може да бъде осъществено, ако личността не премине през кризата на катарзиса. Тя съдържа в себе си преосмислянето на целия жизнен път - категоричното отхвърляне на остарялата ценностна система (характерна за инволюционния път на душата) и възприемането на нова, възходяща, еволюционна.
към текста >>

" При тази трета степен на развитие на съзнанието бива постигната хармония между ума и сърцето на личността.
Спасението (както и обръщането) е от Бога. Съдържанието му е съсредоточено в мистичния факт, че човешкото същество получава нов кредит от Небето и Бог го изпраща на обучение в света. Характерът на спасението е разкрит от Учителя П. Дънов, както следва: "Спасението на човека е вътре в него, да развие вътрешните си сили. Щом се спаси един човек, веднага идва отзвук и у всички души. " При тази трета степен на развитие на съзнанието бива постигната хармония между ума и сърцето на личността. Човек вече се носи успешно върху гребена на вълната, разгръщаща обновлението във всички сфери на обществения и духовния живот. От кандидат за новата култура той вече се е превърнал в пълноценен участник в нея. Спасението е невъзможно без дълбока и искрена вяра. Относно нейната сила и въздейственост нека отново се вслушаме в Словото на великия духовен Учител: "Едно може да ви спаси - да произнесете Името Божие. Само при това положение (Той) ще покаже светлото Си лице." Абсолютната вяра е непосредствено свързана с приемането на Христос в себе си.
към текста >>

Четвъртата степен в еволюцията на съзнанието - Възраждането, е от човека.
Спасението е невъзможно без дълбока и искрена вяра. Относно нейната сила и въздейственост нека отново се вслушаме в Словото на великия духовен Учител: "Едно може да ви спаси - да произнесете Името Божие. Само при това положение (Той) ще покаже светлото Си лице." Абсолютната вяра е непосредствено свързана с приемането на Христос в себе си. Плодът на това вътрешно единение с Бога-Слово е окончателното ликвидиране с личната карма. 4) Възраждане Четвъртата степен в еволюцията на съзнанието - Възраждането, е от човека. Тя бележи едно по-интензивно проявление на Божественото у личността. За този процес Учителят П. Дънов изтъква: "При тази фаза съзнанието на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога." От езотерични позиции Възраждането би могло да бъде дефинирано като процес на оплодяване и връзване на плодовете на Духа. Тази фаза на вътрешната трансформация е обяснена от Учителя на ББ по следния начин: "След като е спасен, човек е посаден като семе в земята, за да се разцъфти и да даде плод.
към текста >>

Дънов изтъква: "При тази фаза съзнанието на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога."
Плодът на това вътрешно единение с Бога-Слово е окончателното ликвидиране с личната карма. 4) Възраждане Четвъртата степен в еволюцията на съзнанието - Възраждането, е от човека. Тя бележи едно по-интензивно проявление на Божественото у личността. За този процес Учителят П. Дънов изтъква: "При тази фаза съзнанието на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога." От езотерични позиции Възраждането би могло да бъде дефинирано като процес на оплодяване и връзване на плодовете на Духа. Тази фаза на вътрешната трансформация е обяснена от Учителя на ББ по следния начин: "След като е спасен, човек е посаден като семе в земята, за да се разцъфти и да даде плод. Като плод той се възражда за нов живот. Първо трябва да станеш плод и само тогава можеш да съграждаш новия живот в себе си." Някак неусетно пилигримът по духовния Път се превръща в доброволен служител на Божията нива. Той започва да работи върху нея с безкрайна Любов и търпение, систематично, плодоносно и без всякаква показност.
към текста >>

съзнанието му влиза в по- горна степен, нови сили се събуждат в него.
Дънов: "Велико нещо е посвещението, защото тук на ученика се разкриват ключови тайни на природата и той става Посветен." В тази шеста фаза от своята еволюция човешкото същество познава истинската Божествена Любов и събира плодовете на абсолютната вяра. Нещо повече - човек напълно познава и самия себе си. За изпитанията, предшестващи Посвещението, Учителят на ББ у нас свидетелства: "Когато наближи да дойде Посвещение, човек пак минава през ново изпитание, което е по-голямо от онова, което предшества Новораждането. Защото колкото човек е по- напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение, т. е. съзнанието му влиза в по- горна степен, нови сили се събуждат в него. При Посвещението човек започва да общува с Напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите на Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях." Налице е тотална трансформация на съзнанието - ученикът, вече Посветен, навлиза в областта на свръхсъзнанието. Смисълът на изпитанията, за които говори Учителят П. Дънов - при положение че посветеният вече е надмогнал индивидуалната си карма, - е, че ученикът поема част от планетарната карма. Обладаващ истинската Божествена Любов, той прекрачва сигурно и победоносно прага на Вечния Живот. До фазата на Посвещението достигат само онези търсещи по духовния Път, чиито действия са абсолютно безкористни, чиято мотивация е продиктувана пряко от Духа.
към текста >>

При Посвещението човек започва да общува с Напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите на Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях." Налице е тотална трансформация на съзнанието - ученикът, вече Посветен, навлиза в областта на свръхсъзнанието.
Нещо повече - човек напълно познава и самия себе си. За изпитанията, предшестващи Посвещението, Учителят на ББ у нас свидетелства: "Когато наближи да дойде Посвещение, човек пак минава през ново изпитание, което е по-голямо от онова, което предшества Новораждането. Защото колкото човек е по- напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение, т. е. съзнанието му влиза в по- горна степен, нови сили се събуждат в него. При Посвещението човек започва да общува с Напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите на Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях." Налице е тотална трансформация на съзнанието - ученикът, вече Посветен, навлиза в областта на свръхсъзнанието. Смисълът на изпитанията, за които говори Учителят П. Дънов - при положение че посветеният вече е надмогнал индивидуалната си карма, - е, че ученикът поема част от планетарната карма. Обладаващ истинската Божествена Любов, той прекрачва сигурно и победоносно прага на Вечния Живот. До фазата на Посвещението достигат само онези търсещи по духовния Път, чиито действия са абсолютно безкористни, чиято мотивация е продиктувана пряко от Духа. Те са се превърнали в Негови чисти проводници.
към текста >>

Тук човек става рав- ноангелен." При тази степен от издигането на съзнанието то придобива космическа всеобхватност.
7) Възкресение Възкресението е дар от Бога. За него Учителят П. Дънов казва: "Възкресението - това е последната степен в развитието на човека. Тук се завършва човешката еволюция. Тук човек става рав- ноангелен." При тази степен от издигането на съзнанието то придобива космическа всеобхватност. По думите на Учителя на ББ в нашата страна човек се превръща в "съработник на Природата и служител на Бога в най-висшия смисъл на думата". Едно от най- съществените следствия от Възкресението е свързването на долните тела на личността - физическо, етерно, астрално, ментално и причинно, с Духа. Човек навлиза като цялост в най-извисените селения на Божествения свят и всички негови тела (принципи или носители на съзнанието) започват да функционират в пълна хармония, т. е. в единство. По своята същност Възкресението представлява напускане веднъж завинаги владенията на смъртта и овладяване на закона на будността.
към текста >>

Човек навлиза като цялост в най-извисените селения на Божествения свят и всички негови тела (принципи или носители на съзнанието) започват да функционират в пълна хармония, т. е.
Дънов казва: "Възкресението - това е последната степен в развитието на човека. Тук се завършва човешката еволюция. Тук човек става рав- ноангелен." При тази степен от издигането на съзнанието то придобива космическа всеобхватност. По думите на Учителя на ББ в нашата страна човек се превръща в "съработник на Природата и служител на Бога в най-висшия смисъл на думата". Едно от най- съществените следствия от Възкресението е свързването на долните тела на личността - физическо, етерно, астрално, ментално и причинно, с Духа. Човек навлиза като цялост в най-извисените селения на Божествения свят и всички негови тела (принципи или носители на съзнанието) започват да функционират в пълна хармония, т. е. в единство. По своята същност Възкресението представлява напускане веднъж завинаги владенията на смъртта и овладяване на закона на будността. Премеждията, през които преминава устременият към Възкресението окултен ученик, надминават по своята интензивност и дълбочина всичко, преживяно от него до момента. Той се чувства изоставен дори и от Бога, за Когото знае с пълна увереност, че винаги е до него. Бивайки обаче Посветен в тайните на Битието, изпълнен с абсолютна вяра в Промисъла и висшата справедливост на Създателя, ученикът прекрачва с чест и тази последна преграда по пътя към съвършенството и пълната свобода.
към текста >>

Възкресението пък подразбира пробуждане на човешкото съзнание.
Както е казано в Откровението: "И ще изтрия завинаги сълзите от очите ви." Тогава и да търси страдание, няма да има и ще отиде да показва на своите братя пътя към освобождение, пътя към Светлината, в която живее" (Учителят П. Дънов). В съответствие с изнесеното в учението на ББ на този финален етап от индивидуалното си развитие ученикът по духовния Път постига пълна и безпрекословна свобода. Той поема изцяло съдбата си в собствените си ръце и се поставя с целия си потенциал безрезервно в служение на Бога. При напълно пречистени ум и сърце у него се проявяват нови духовни органи и сетива, посредством които той непрекъснато е под прякото ръководство на невидимия свят. Застанал високо над всичко земно, материално и преходно, навсякъде около себе си и в самия себе си той съзира действията на Божия Дух: "Да оживее човек, това значи да възкръсне. Възкресението пък подразбира пробуждане на човешкото съзнание. Щом се пробуди съзнанието на човека, той се разширява и на всичко около себе си гледа като на нещо близко до сърцето си. Дали е на небето или на земята, в ада или в рая, за него е безразлично. Той вижда навсякъде Божието лице и се радва." От гледна точка на езотеричното познание във Възкресението духовната природа на човека открива и обладава наново своето първоначално състояние. Само че сега тя е извървяла един пълен кръг на спиралата на безкрайното всемирно Развитие и се завръща към корените си индивидуализирана, напълно пречистена, искряща от Любов, Мъдрост и Истина, притежаваща неповторим облик.
към текста >>

Закономерният преход от по-ниско към по-високо равнище на обществено съзнание изисква и нови форми за проявление.
В своето досегашно развитие земното човечество е преминало през редица раси, цивилизации и култури. В настоящия исторически и космически момент се полагат основите на VI (окултна) раса. Според визията на великите Посветени тя ще се характеризира с далеч по-съвършен физически и духовен облик на човека, който ще прояви в по-голяма пълнота заложения извечно у него Божествен живот и духовни сили и качества. И най-важното - той ще въплъти на материален план в самия себе си, в отношенията със себеподобните и към природата принципа на истинската Божествена Любов. Потенциалът на настоящата V раса е вече на изчерпване. Закономерният преход от по-ниско към по-високо равнище на обществено съзнание изисква и нови форми за проявление. От старото ще остане само най-доброто, трайното, непреходното. То ще послужи - заедно с първите повеи на Новото - като фундамент за изграждането на Културата на Любовта. Все повече земни хора ще се устремят към осъществяването на един действително извисен идеал в своя живот. Нов морал, ново светоусещане, нов модел на мислене и поведение ще бъде утвърден успоредно със съзряването на човека на Новото време - човека на VI раса. За това настъпващо победоносно Ново време Учителят П.
към текста >>

Тази максима е в сила както за човешкото съзнание, така и за природната среда.
Дънов споделя: "Трябва да се радвате, че живеете в една от най-важните епохи. Радвайте се, че сте се родили в добри времена. Сега е единадесетият час - краят на века." Преходният период, в който сега живеем, се отличава с особено силна вълна на социални и природни катаклизми. Те са характерният белег на Промяната. Не бихме могли да изградим нещо качествено ново, ако не разчистим място за него. Тази максима е в сила както за човешкото съзнание, така и за природната среда. Тъй както няма раждане без болка, така и новият свят не може да се роди, без да го изстрадаме. Именно огънят на страданията стопява в своята бушуваща стихия всичко ненужно, остаряло, отживяло времето си. Колосалната температура на неговото благотворно, пречистващо и обновяващо въздействие кристализира в недрата си бисерите на новата душевност, на новото отношение към живота. За всичко това Учителят на ББ в България казва: "Днешните страдания са родилните мъки на новия човек. С тихи стъпки новото пристъпва към земята, както утринната зора, която показва идването на новия ден в света." Естествено, пътят на страданията не е задължителен.
към текста >>

Затова и Новата епоха предполага преди всичко разширяване на човешкото съзнание, придобиване и утвърждаване на един нов морал, което в съвкупност ще доведе и да усъвършенстване на социалните условия на живота.
Както обикновено, собственото ни щастие е в собствените ни ръце. Дали ще го изградим с постоянство и добра воля, или ще се оставим на течението да ни влачи в избрана от него, а не от нас посока - зависи изцяло от нас. Никой не може да свърши вместо нас работата, която Божият Промисъл е възложил на всеки конкретно! И както винаги, Промяната започва отгоре надолу. Тя съзрява в света на Духа и след това се проектира на физически план. Затова и Новата епоха предполага преди всичко разширяване на човешкото съзнание, придобиване и утвърждаване на един нов морал, което в съвкупност ще доведе и да усъвършенстване на социалните условия на живота. "В света влиза една нова сила, която действа. Става една вътрешна промяна в човешката душа", твърди и Учителят П. Дънов. Организиращата сила при изграждането на Новата култура е Любовта. Индивидуалното човешко съзнание постепенно достига характеристики, осигуряващи преминаването към колективно съзнание. Последното от своя страна е израз именно на Любовта.
към текста >>

Индивидуалното човешко съзнание постепенно достига характеристики, осигуряващи преминаването към колективно съзнание.
Тя съзрява в света на Духа и след това се проектира на физически план. Затова и Новата епоха предполага преди всичко разширяване на човешкото съзнание, придобиване и утвърждаване на един нов морал, което в съвкупност ще доведе и да усъвършенстване на социалните условия на живота. "В света влиза една нова сила, която действа. Става една вътрешна промяна в човешката душа", твърди и Учителят П. Дънов. Организиращата сила при изграждането на Новата култура е Любовта. Индивидуалното човешко съзнание постепенно достига характеристики, осигуряващи преминаването към колективно съзнание. Последното от своя страна е израз именно на Любовта. Духът на Времето, Който е вечният и всеприсъстващ Божий Дух, обгръща с пре сътворяващата си ласка човешките сърца и извайва в тях образа на новия човек. Вълната на обновлението залива целия свят и гради Новото навсякъде и във всичко: "Божественият Дух слиза! Когато Той ви дойде на гости, вие ще почувствате един вътрешен мир, една умствена стабилност, каквато никога не сте чувствали. При това у вас ще се зародят нови мисли, нови желания.
към текста >>

" В началото на всяка човешка култура лежи Божествен импулс, който завладява съзнанието на хората и ги стимулира да скъсат веднъж завинаги със старото и да поемат пътя на Новото.
От вълната, която иде сега, всеки да вземе това, което му трябва. Тази вълна втори път няма да дойде. Ще дойде друга вълна. Когато говорим за една нова вълна, разбираме, че в света иде нещо велико, което не е идвало досега. Трябва да схванем Божественото, което иде! " В началото на всяка човешка култура лежи Божествен импулс, който завладява съзнанието на хората и ги стимулира да скъсат веднъж завинаги със старото и да поемат пътя на Новото. Промяната засяга и умовете, и чувствата, и волята на разумните същества. Тя винаги е комплексна. И не може да бъде другояче, понеже предстои нещо различно, каквото светът до този момент не е виждал! Процесите на интеграция и създаването на предпоставки за побратимяване между народите, изграждането пред очите ни на обединена Европа, стремежът към постигане на пълна свобода на индивидуално и колективно равнище, взаимопомощта между хората, защитата правата на човека и, в частност, тези на жената - всичко това са белите лястовички на Новата Култура. По своята същност тя представлява хармоничен комплекс от нови, по-извисени отношения както между хората, така и от тяхна страна - към Майката Природа, към всички Божии творения.
към текста >>

Ето как великият духовен Учител на България очертава жалоните на настъпващото победоносно Ново време: "Новата Култура носи светлина в съзнанието на младите.
Промяната засяга и умовете, и чувствата, и волята на разумните същества. Тя винаги е комплексна. И не може да бъде другояче, понеже предстои нещо различно, каквото светът до този момент не е виждал! Процесите на интеграция и създаването на предпоставки за побратимяване между народите, изграждането пред очите ни на обединена Европа, стремежът към постигане на пълна свобода на индивидуално и колективно равнище, взаимопомощта между хората, защитата правата на човека и, в частност, тези на жената - всичко това са белите лястовички на Новата Култура. По своята същност тя представлява хармоничен комплекс от нови, по-извисени отношения както между хората, така и от тяхна страна - към Майката Природа, към всички Божии творения. Ето как великият духовен Учител на България очертава жалоните на настъпващото победоносно Ново време: "Новата Култура носи светлина в съзнанието на младите. Новият живот трябва да създаде новите форми, чрез които да се изрази. Настъпващата култура седи в това: правото за свобода да бъде достояние на всички хора. Всички народи в света са органи на Божествения организъм. И всеки орган има своето предназначение. Славяните имат предназначението да бъдат носители на новата култура на братството."
към текста >>

Дънов, има за главна задача в съвременната епоха да подготви човешкото съзнание за настъпващата Нова Култура.
Коя е тя? Тя е именно следната: прилагане на тези мисли, чувства и постъпки, които му идат отвътре. Чрез тях човек ще разбере характера на новия свят, който иде! " Учението на ББ, в редакцията му, предадена на нашия народ от Учителя П. Дънов, има за главна задача в съвременната епоха да подготви човешкото съзнание за настъпващата Нова Култура. Успоредно с това разумните сили в Природата подготвят и външните условия за грандиозната Промяна. За навлизането на цялата Слънчева система в нова зона на Космоса, с различна вибрационна среда, значително по-благоприятна от настоящата, Учителят на ББ изтъква: "Сега почва възходящият път на Слънчевата система. Тя почва да се издига към по-редки сфери, в нови космични пространства, в които има по-възвишени духовни сили. Слънчевата система сега влиза в една нова зона на Духа. Онези хора, които са готови, ще възприемат тази вълна." И на друго място в Словото му: "Нашата Слънчева система е потопена в едно течение от по-гъста материя.
към текста >>

"Физическата реалност, в която живеем, в момента преминава през процес на пречистване, за да може да култивира онези бъдещи условия, които да съответстват на новото, по-извисе- но равнище на човешкото планетарно съзнание.
Сега почва да възлиза. Новото носи Божията Любов. Които живеят в новото, са млади. Иде нещо ново, което трябва да се изучава!? Иде епохата на Любовта. "Физическата реалност, в която живеем, в момента преминава през процес на пречистване, за да може да култивира онези бъдещи условия, които да съответстват на новото, по-извисе- но равнище на човешкото планетарно съзнание. То вещае като важен резултат реализирането на древния идеал за братството между всички хора: "За в бъдеще всички народи ще се побратимят, ще образуват светещата раса на Любовта. Тогава свещеният пламък на истинския живот ще се изяви във всичката си красота. Животът ще се изявява не в своите сенки, а в своята същина" (Учителят П. Дънов). Изгряващата VI раса ще бъде на синовете Божии. Те пристигат в плът на тази планета, не за да удовлетворяват своята низша човешка природа, а за да съдействат пълноценно за осъществяването на Божия план за нея.
към текста >>

80. IV. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - Константин Златев

Истината, сама по себе си, се отличава с идеалния си, абстрактен характер, докато теорията е нейната дреха, формата, която я представя и чрез която Истината прониква в съзнанието на човека.
Щом Богът Създател е реалност, значи и Неговото Творение, резултатът от въплътената Му творческа воля, е реалност Трето, приемаме, че съществува една обективна Истина, която обхваща по същност, съдържание, смисъл и основни компоненти света – като цяло, и неговите безбройни форми и проявления, в частност. Подчертаваме специално обективния характер на тази Истина, понеже тя се гради върху реалността на понятията, които вече представихме по-горе – Божеството и Неговото Творение. Разглежданата Истина е неотменна характеристика на Божията Същност, ала притежава и относително самостоятелно съществуване, доколкото може да представлява и наистина представлява висша цел на човешката мъдрост и познание (последните две – като отражение на съвършената Божия Премъдрост). Четвърто, след като по логически път достигнахме до разбирането, че има една реална и обективна Истина за света, то следващата стъпка е да признаем, че има и съответна теория, която обхваща тази Истина. Истината, сама по себе си, се отличава с идеалния си, абстрактен характер, докато теорията е нейната дреха, формата, която я представя и чрез която Истината прониква в съзнанието на човека. Тази именно теоретическа обвивка на идеалната по същността си Истина за света ние наричаме „Божествено учение“. То включва в себе си всичко за всичко, ако ни бъде позволено да се изразим по този начин. Но за да не абсолютизираме дефиницията, все пак ще конкретизираме, че под Божествено учение имаме пред вид най-вече същността на Бога, света, живота и човека (или по-общо – проявленията на Съзнанието в глобален космически план), принципите и законите, според които съществува и се развива всяка обективна реалност във Вселената, смисъла и целите на общото и личното развитие (еволюция) на всичко съществуващо. За ядрото, центъра или отправната точка на това именно Божествено учение българският духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) отбелязва: „Ядка на Божественото учение е Любовта, Мъдростта и Истината.“ В случая той има пред вид трите водещи Божествени принципа в Учението, представено от него в актуализирана редакция пред българския народ и планетарното човечество. Следващите му разсъждения разкриват накратко същността на посочените три принципа: „Любовта е това, без което не може да съществува никакъв живот.
към текста >>

Но за да не абсолютизираме дефиницията, все пак ще конкретизираме, че под Божествено учение имаме пред вид най-вече същността на Бога, света, живота и човека (или по-общо – проявленията на Съзнанието в глобален космически план), принципите и законите, според които съществува и се развива всяка обективна реалност във Вселената, смисъла и целите на общото и личното развитие (еволюция) на всичко съществуващо.
Разглежданата Истина е неотменна характеристика на Божията Същност, ала притежава и относително самостоятелно съществуване, доколкото може да представлява и наистина представлява висша цел на човешката мъдрост и познание (последните две – като отражение на съвършената Божия Премъдрост). Четвърто, след като по логически път достигнахме до разбирането, че има една реална и обективна Истина за света, то следващата стъпка е да признаем, че има и съответна теория, която обхваща тази Истина. Истината, сама по себе си, се отличава с идеалния си, абстрактен характер, докато теорията е нейната дреха, формата, която я представя и чрез която Истината прониква в съзнанието на човека. Тази именно теоретическа обвивка на идеалната по същността си Истина за света ние наричаме „Божествено учение“. То включва в себе си всичко за всичко, ако ни бъде позволено да се изразим по този начин. Но за да не абсолютизираме дефиницията, все пак ще конкретизираме, че под Божествено учение имаме пред вид най-вече същността на Бога, света, живота и човека (или по-общо – проявленията на Съзнанието в глобален космически план), принципите и законите, според които съществува и се развива всяка обективна реалност във Вселената, смисъла и целите на общото и личното развитие (еволюция) на всичко съществуващо. За ядрото, центъра или отправната точка на това именно Божествено учение българският духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) отбелязва: „Ядка на Божественото учение е Любовта, Мъдростта и Истината.“ В случая той има пред вид трите водещи Божествени принципа в Учението, представено от него в актуализирана редакция пред българския народ и планетарното човечество. Следващите му разсъждения разкриват накратко същността на посочените три принципа: „Любовта е това, без което не може да съществува никакъв живот. Мъдростта е това, без което никакво движение не съществува. Истината е това, без което никаква граница не съществува. Любовта е начало на живота.
към текста >>

Всяка от тях или от автентичните духовни учения е насочена да стимулира развитието на определени пластове от съзнанието, конкретни качества и добродетели на човека.
Защото хората, човечеството като цяло, непрекъснато се променят – изменя се техният манталитет, морал, начин на мислене, познания и т.н.; изменят се и изискванията на историческата епоха, конкретните задачи на времето, обичаите и традициите, потребностите на космическия момент и степените на духовната еволюция. Всичко тече, всичко се променя (Хераклит)! Затова и всеки от Учителите на човечеството излага собствена редакция на Божественото учение, изхождайки от факторите, които вече изброихме по-горе. Например: в една епоха светът е имал най-голяма нужда от чувство за дълг и ред, в друга – от чистота (имаме пред вид, разбира се, духовната чистота), в трета – от знание, в четвърта – от ускорена индивидуализация, в пета – от култивиране на потребност за себеотрицание и саможертва, в шеста – от признаване на Божието всемогъщество и владичество, и пр. Ето комплекса от причини, поради които религиите са така различни. Всяка от тях или от автентичните духовни учения е насочена да стимулира развитието на определени пластове от съзнанието, конкретни качества и добродетели на човека. И все пак тези различия служат за изява на съвършенството и за духовно обогатяване на личността. Осмисляйки Единството на света, което се проявява и в единството на Източника на всички религиозни и духовни учения – Бога, ние следва да изградим у себе си максимална веротърпимост, способност да приемаме спокойно и с разбиране религиозните и духовни убеждения на всекиго, независимо от степента, в която са съзвучни с нашите собствени. И вместо с невежествено отрицание и конфронтация, нека да подхождаме към друговерците с изследователски интерес и готовност да научим още нещо от необятната Истина за Битието. Понеже всяка религия или духовно учение е клон от Божественото Дърво на съвършената Мъдрост – част, съдържаща в себе си като зародиш неописуемото Цяло, образ и поука, които могат да ни служат достойно по тъй дългия Път към крайната Цел. В такава насока е и наставлението на Учителя П.
към текста >>

Различието, спецификата, самобитността – това е елементът на човешкото присъствие, „приземяването“ на непостижимото Божие Слово и Мъдрост, имащо за задача да ги сведе до съзнанието на максимален брой хора.
И действително – наблюдават се основни положения, концепции, догми, символи, обреди и правила, които в много висока степен са общи за всички религиозни учения. Те съставят скелета, фундамента, представителната част на цялото. Докато второстепенните и третостепенните разновидности и различия са безброй. Общото във всички религии и духовни учения – това е Божественият елемент, искрящият диамант, откъртен от могъщата скала на Божествената Истина и поднесен с любов на хората. Това е компонентът във всички тях, който обуславя и доказва тезата за изначалното Единство на религиозното и духовно познание. Различието, спецификата, самобитността – това е елементът на човешкото присъствие, „приземяването“ на непостижимото Божие Слово и Мъдрост, имащо за задача да ги сведе до съзнанието на максимален брой хора. Различията не принизяват величието на първоначалната Истина, а помагат на несъвършената човешка природа да възприеме с по-голяма яснота и лекота безсмъртните внушения на Божественото учение – това е единствено начинът то да стане достъпно за всички. Известно е, че духовно зрящите не се нуждаят от адаптация на Словото – те са съзрели да го приемат в чист вид. Но масата, обикновените люде, огромният процент от земните жители имат нужда от добре утъпкани пътища, с пределна видимост и права посока, за да се решат да поемат напред. И когато Учителите преценят, че някой бисер на Истината не ще може да заблести в пълната си красота пред масата от хора, ако бъде показан в действителния си вид, тогава те го обличат в чудната премяна на притчи, легенди, басни и приказки. И така Словото достига до сърцата и душите на всички.
към текста >>

3) Йерархия от духовни същества – жителите на невидимия свят, носителите на по-висши форми на съзнание от нашето, отличаващи се със собствена линия на развитие, служители и помощници на Единия Бог, проводници и изпълнители на Неговата воля, ангели на Завета Му.
Първите се делят на две групи: 1) активни – апологети и апостоли, и 2) пасивни – а) такива, които го приемат вътрешно, но не го прилагат или разпространяват; и б) такива, които са безразлични към него. Българският духовен Учител разглежда отношението към първата група с нейните две подразделения, цитирайки отново Спасителя: „Христос казва още: „Всеки, който не е против нас, е с нас.“ Всички, които не са против Божественото учение, са с нас, по който и начин да проповядват (курсивът мой – К.З.).“ От особено значение е да изтъкнем кои са общите положения на Божественото учение, които се срещат в почти всички познати религии и духовни концепции от най-дълбока древност до наши дни: 1) Единство на Бога – Върховното Божество като causa sui (причина на Самото Себе Си – лат.), самодостатъчно, съвършено и абсолютно; един вездесъщ Живот, зависещ само от себе си, проникващ навред във Вселената и свързващ във взаимни връзки и зависимости всички обективни реалности на Творението. 2) Проява на Бога в света под Три Лица – Отец (Творец, Вседържител и Промислител), Син (Логос, Премъдрост, Слово; Негова еманация е и планетарният Изкупител и Спасител; най-общо и достъпно казано – това е Духът на Христос във Всемира) и Светият Дух (Духът Божий; животворящият, енергиен компонент на Божеството); една Същност в Три Лица – в зависимост от функциите и проявленията на различните равнища в Битието. 3) Йерархия от духовни същества – жителите на невидимия свят, носителите на по-висши форми на съзнание от нашето, отличаващи се със собствена линия на развитие, служители и помощници на Единия Бог, проводници и изпълнители на Неговата воля, ангели на Завета Му. 4) Въплъщение на Духа – всеобщност на Живота в Космоса; разглеждане на четирите природни царства във физическия свят – минерално, растително, животинско и човешко (хуманоидно), както и на надприродното, ангелско царство, като различни форми и степени на проявление на единния Дух; проникване на материята от Духа и нейното оживотворяване и еволюиране чрез Него; глобална трансформация на материалната субстанция във Вселената в духовна субстанция като израз на върховната Цел и на Основния Закон на съществуващото. 5) Два фундаментални Закона на Космоса – на Причинност и на Саможертва (жертвата като начало на Божествената проява – още от акта на сътворението на света – и като най-висока цел в духовното развитие на просветленото съзнание). 6) Братство на хората – принцип, проповядван от Учителя на Учителите, Господ Иисус Христос, като сърцевина на Неговото учение. Бог е един, Животът е един и всички форми и проявления на Духа образуват неразделна общност. Всяка част носи у себе си в зародиш Цялото – но Цялото не е механичен сбор от частите, а върховна Цел на тяхната духовна еволюция.
към текста >>

4) Въплъщение на Духа – всеобщност на Живота в Космоса; разглеждане на четирите природни царства във физическия свят – минерално, растително, животинско и човешко (хуманоидно), както и на надприродното, ангелско царство, като различни форми и степени на проявление на единния Дух; проникване на материята от Духа и нейното оживотворяване и еволюиране чрез Него; глобална трансформация на материалната субстанция във Вселената в духовна субстанция като израз на върховната Цел и на Основния Закон на съществуващото.
Българският духовен Учител разглежда отношението към първата група с нейните две подразделения, цитирайки отново Спасителя: „Христос казва още: „Всеки, който не е против нас, е с нас.“ Всички, които не са против Божественото учение, са с нас, по който и начин да проповядват (курсивът мой – К.З.).“ От особено значение е да изтъкнем кои са общите положения на Божественото учение, които се срещат в почти всички познати религии и духовни концепции от най-дълбока древност до наши дни: 1) Единство на Бога – Върховното Божество като causa sui (причина на Самото Себе Си – лат.), самодостатъчно, съвършено и абсолютно; един вездесъщ Живот, зависещ само от себе си, проникващ навред във Вселената и свързващ във взаимни връзки и зависимости всички обективни реалности на Творението. 2) Проява на Бога в света под Три Лица – Отец (Творец, Вседържител и Промислител), Син (Логос, Премъдрост, Слово; Негова еманация е и планетарният Изкупител и Спасител; най-общо и достъпно казано – това е Духът на Христос във Всемира) и Светият Дух (Духът Божий; животворящият, енергиен компонент на Божеството); една Същност в Три Лица – в зависимост от функциите и проявленията на различните равнища в Битието. 3) Йерархия от духовни същества – жителите на невидимия свят, носителите на по-висши форми на съзнание от нашето, отличаващи се със собствена линия на развитие, служители и помощници на Единия Бог, проводници и изпълнители на Неговата воля, ангели на Завета Му. 4) Въплъщение на Духа – всеобщност на Живота в Космоса; разглеждане на четирите природни царства във физическия свят – минерално, растително, животинско и човешко (хуманоидно), както и на надприродното, ангелско царство, като различни форми и степени на проявление на единния Дух; проникване на материята от Духа и нейното оживотворяване и еволюиране чрез Него; глобална трансформация на материалната субстанция във Вселената в духовна субстанция като израз на върховната Цел и на Основния Закон на съществуващото. 5) Два фундаментални Закона на Космоса – на Причинност и на Саможертва (жертвата като начало на Божествената проява – още от акта на сътворението на света – и като най-висока цел в духовното развитие на просветленото съзнание). 6) Братство на хората – принцип, проповядван от Учителя на Учителите, Господ Иисус Христос, като сърцевина на Неговото учение. Бог е един, Животът е един и всички форми и проявления на Духа образуват неразделна общност. Всяка част носи у себе си в зародиш Цялото – но Цялото не е механичен сбор от частите, а върховна Цел на тяхната духовна еволюция. Всички хора са братя, защото носят една и съща Божия искра, дарена им от Твореца, която ги сродява навеки.
към текста >>

5) Два фундаментални Закона на Космоса – на Причинност и на Саможертва (жертвата като начало на Божествената проява – още от акта на сътворението на света – и като най-висока цел в духовното развитие на просветленото съзнание).
От особено значение е да изтъкнем кои са общите положения на Божественото учение, които се срещат в почти всички познати религии и духовни концепции от най-дълбока древност до наши дни: 1) Единство на Бога – Върховното Божество като causa sui (причина на Самото Себе Си – лат.), самодостатъчно, съвършено и абсолютно; един вездесъщ Живот, зависещ само от себе си, проникващ навред във Вселената и свързващ във взаимни връзки и зависимости всички обективни реалности на Творението. 2) Проява на Бога в света под Три Лица – Отец (Творец, Вседържител и Промислител), Син (Логос, Премъдрост, Слово; Негова еманация е и планетарният Изкупител и Спасител; най-общо и достъпно казано – това е Духът на Христос във Всемира) и Светият Дух (Духът Божий; животворящият, енергиен компонент на Божеството); една Същност в Три Лица – в зависимост от функциите и проявленията на различните равнища в Битието. 3) Йерархия от духовни същества – жителите на невидимия свят, носителите на по-висши форми на съзнание от нашето, отличаващи се със собствена линия на развитие, служители и помощници на Единия Бог, проводници и изпълнители на Неговата воля, ангели на Завета Му. 4) Въплъщение на Духа – всеобщност на Живота в Космоса; разглеждане на четирите природни царства във физическия свят – минерално, растително, животинско и човешко (хуманоидно), както и на надприродното, ангелско царство, като различни форми и степени на проявление на единния Дух; проникване на материята от Духа и нейното оживотворяване и еволюиране чрез Него; глобална трансформация на материалната субстанция във Вселената в духовна субстанция като израз на върховната Цел и на Основния Закон на съществуващото. 5) Два фундаментални Закона на Космоса – на Причинност и на Саможертва (жертвата като начало на Божествената проява – още от акта на сътворението на света – и като най-висока цел в духовното развитие на просветленото съзнание). 6) Братство на хората – принцип, проповядван от Учителя на Учителите, Господ Иисус Христос, като сърцевина на Неговото учение. Бог е един, Животът е един и всички форми и проявления на Духа образуват неразделна общност. Всяка част носи у себе си в зародиш Цялото – но Цялото не е механичен сбор от частите, а върховна Цел на тяхната духовна еволюция. Всички хора са братя, защото носят една и съща Божия искра, дарена им от Твореца, която ги сродява навеки. Всяка личност представлява неповторима индивидуалност, ала богоподобието като заложен от Божеството потенциал води до еднаква крайна цел – сливане със съвършения Абсолют.
към текста >>

81. VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА - Константин Златев

В историята на Земята те са носителите и изпълнителите на всички идеи за напредък и усъвършенстване – индивидуално и колективно – на четирите природни царства: минерално, растително, животинско и човешко.
VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА 1. Увод: Понятието „Бяло братство (ББ)“ като съдържание е свързано с наличието на една невидима, духовна структура от високо напреднали същества, които отдавна са приключили със земния (материалния) етап от своето развитие и като общност направляват еволюцията на целия Космос. Техни центрове и представители има във всички галактики, звездни системи и планети с проявен разумен живот във Вселената. В историята на Земята те са носителите и изпълнителите на всички идеи за напредък и усъвършенстване – индивидуално и колективно – на четирите природни царства: минерално, растително, животинско и човешко. Немалка част от най-видните представители на ББ са оставили имената си в аналите на планетата ни като велики реформатори, народни водачи, основатели на религии, на духовни школи и учения, учени, философи, хора на изкуството – въобще труженици на Духа. В различни епохи, при различни космически и социални условия, при различен манталитет и степен на духовно израстване на човеците те са предавали безвъзмездно съответстващи на духа на времето редакции на извечното Божествено учение. Ако проследим внимателно ръководната нишка на тяхното обновително Слово, неизменно ще достигнем до единия за всички Първоизвор – Премъдростта и Промисъла на Всевишния. Никой от нас, обаче, не би могъл да каже колко са незнайните служители на тази прадревна Йерархия на Светлината, останали скрити зад кулисите на световната драма, но с не по-малки заслуги за осъществяването на нейните задачи от своите именити събратя. Всички те – и знайните, и незнайните Бели Братя, Великите Посветени на човечеството – са идвали при хората от едно място (една твърде извисена област от духовния свят) и са им посочвали пътя към Божественото, който е Път на духовно-нравственото развитие и усъвършенстване и има едничка Цел – единението с Първопричината на всичко съществуващо.
към текста >>

Дънов в допълнение към изнесеното по-горе: „Ако хората не вложат в съзнанието си идеята, че са живи, разумни души, ако те се съзнават все още като личности, като умове и сърца, като мъже и жени, няма нищо да постигнат.
Те познават и личностите на другите, а не душите им, които са истинските им ближни.“ Анализирайки произхода на душата от Бога, стигаме до логичния извод, че в същност тя е истинският човек. Материалната ў обвивка, която познаваме като физическо тяло, е преходна и служи за дреха на душата в един отделен земен живот. Самата душа в субстанциално отношение не се променя (променят се единствено качествата ў, култивирани при сблъсъка със света на формите в неговото материално изражение). Тя само сменя облеклото си в зависимост от ролята, отредена ў в конкретното въплъщение въз основа на кармичните ў обусловености и програма. Същата теза, изказана по друг начин, защитава и Учителят П. Дънов в допълнение към изнесеното по-горе: „Ако хората не вложат в съзнанието си идеята, че са живи, разумни души, ако те се съзнават все още като личности, като умове и сърца, като мъже и жени, няма нищо да постигнат. Всички тия форми на съзнание са вече опитани. Вложат ли, обаче, в съзнанието си, че са живи, разумни души, ще внесат нещо ново в живота си, ще му дадат нова насока.“ Един от златните стихове на Библията, залегнал и в основите на християнството, е, че „Бог е любов“ (І Йоан 4:8,16). Изхождайки от Божествения произход на душата, логично е да потърсим и връзката между нея и извечната, непреходна и всеобхватна Божия Любов: „При сегашното развитие на човека няма по-високо състояние от състоянието на душата. То носи със себе си всички условия, всички възможности на Божествената Любов. Само в душата може Бог да се изяви в Своята пълнота.
към текста >>

Всички тия форми на съзнание са вече опитани.
Материалната ў обвивка, която познаваме като физическо тяло, е преходна и служи за дреха на душата в един отделен земен живот. Самата душа в субстанциално отношение не се променя (променят се единствено качествата ў, култивирани при сблъсъка със света на формите в неговото материално изражение). Тя само сменя облеклото си в зависимост от ролята, отредена ў в конкретното въплъщение въз основа на кармичните ў обусловености и програма. Същата теза, изказана по друг начин, защитава и Учителят П. Дънов в допълнение към изнесеното по-горе: „Ако хората не вложат в съзнанието си идеята, че са живи, разумни души, ако те се съзнават все още като личности, като умове и сърца, като мъже и жени, няма нищо да постигнат. Всички тия форми на съзнание са вече опитани. Вложат ли, обаче, в съзнанието си, че са живи, разумни души, ще внесат нещо ново в живота си, ще му дадат нова насока.“ Един от златните стихове на Библията, залегнал и в основите на християнството, е, че „Бог е любов“ (І Йоан 4:8,16). Изхождайки от Божествения произход на душата, логично е да потърсим и връзката между нея и извечната, непреходна и всеобхватна Божия Любов: „При сегашното развитие на човека няма по-високо състояние от състоянието на душата. То носи със себе си всички условия, всички възможности на Божествената Любов. Само в душата може Бог да се изяви в Своята пълнота. Любовта може да се изрази най-пълно само чрез душата“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>

Вложат ли, обаче, в съзнанието си, че са живи, разумни души, ще внесат нещо ново в живота си, ще му дадат нова насока.“ Един от златните стихове на Библията, залегнал и в основите на християнството, е, че „Бог е любов“ (І Йоан 4:8,16).
Самата душа в субстанциално отношение не се променя (променят се единствено качествата ў, култивирани при сблъсъка със света на формите в неговото материално изражение). Тя само сменя облеклото си в зависимост от ролята, отредена ў в конкретното въплъщение въз основа на кармичните ў обусловености и програма. Същата теза, изказана по друг начин, защитава и Учителят П. Дънов в допълнение към изнесеното по-горе: „Ако хората не вложат в съзнанието си идеята, че са живи, разумни души, ако те се съзнават все още като личности, като умове и сърца, като мъже и жени, няма нищо да постигнат. Всички тия форми на съзнание са вече опитани. Вложат ли, обаче, в съзнанието си, че са живи, разумни души, ще внесат нещо ново в живота си, ще му дадат нова насока.“ Един от златните стихове на Библията, залегнал и в основите на християнството, е, че „Бог е любов“ (І Йоан 4:8,16). Изхождайки от Божествения произход на душата, логично е да потърсим и връзката между нея и извечната, непреходна и всеобхватна Божия Любов: „При сегашното развитие на човека няма по-високо състояние от състоянието на душата. То носи със себе си всички условия, всички възможности на Божествената Любов. Само в душата може Бог да се изяви в Своята пълнота. Любовта може да се изрази най-пълно само чрез душата“ (Учителят П. Дънов). От най-древни времена търсещите по духовния път, както и сериозните изследователи в областта на метафизичното, са се опитвали да си отговорят на въпроса: по какъв начин душата е проектирана в материалното тяло на човека, има ли тя свое седалище в него?
към текста >>

Съсредоточи съзнанието си в нея, защото това е един от най-великите моменти на живота ти!
И допълва, че в основата на този нравствен закон лежи, както може и да се очаква, великата Божия Любов. Затова и връзката между душите е връзка на Любов. Най-кратко и изразително го е казал отново Учителят на ББ у нас: „Да възлюбиш душата на човека – в това се състои истинският морал.“ На него принадлежи и репликата, която поставяме като достоен финал на тази част от разглежданата тук тема: „И така, помни: Ти си душа, не тяло! Ти си душа, зачената някога в Божествения Дух, зачената в любов. Сега душата ти е вече пъпка, която чака да се разцъфти. Съсредоточи съзнанието си в нея, защото това е един от най-великите моменти на живота ти! Тогава ти ще се разтвориш за великото слънце, което озарява целия Божествен свят“ (Учителят П. Дънов). 3. Същност и качества на душата: Както вече навярно стана ясно, подтемите в тази разработка се преплитат и е много трудно да бъдат ясно и категорично обособени. И все пак, заради известна наложителна прегледност и в името на академичния подход, длъжни сме да се придържаме към някаква същностна и хронологическа последователност при излагането на проблематиката. Затова в рамките на настоящата подтема насочваме вниманието си главно към най-съществените елементи, разкриващи природата на душата – нейната същност и качествата ў.
към текста >>

А се различават, защото всяка душа представя едно състояние на Божественото съзнание (курсивът мой – К.З.).
Ала върху съвършената тъкан на нейната субстанция се отпечатват незримо и незаличимо всички култивирани от нея опитности, придобити по пътя на безбройните ў въплъщения в световете на Проявеното Битие. Както вече посочихме по-горе, това е начинът тя да изгради своя неповторим облик, чрез който да стане достойна за завръщането си в бащиното огнище – лоното на Бога-Отца. Тези размисли не биха били достатъчно пълни и богати откъм съдържание, ако отново не цитираме великия Миров Учител: „Човешките души живеят и се движат в Бога. Те съществуват у Него във вечността, макар и да са се проявили в различни моменти. Те съществуват заедно, макар и да не са излезли едновременно от Бога; живеят един и същ живот, макар и да се различават. А се различават, защото всяка душа представя едно състояние на Божественото съзнание (курсивът мой – К.З.). Душите – това са различни състояния, в които Божественото съзнание се е проявило във времето и пространството. Затова ние казваме: Има само една велика Божествена Душа, а всички други души са само нейни прояви“ (курсивът мой – К.З.). Освен всичко останало тези думи на Учителя П. Дънов ни разкриват и една извънредно важна черта на Божията творческа дейност – нейната непрекъснатост и логическа последователност. Така както творческият процес на пресътворяване във Вселената не спира нито за миг, така и от недрата на Всевишния непрестанно излизат за живот нови лъчи на проявлението Му – душите.
към текста >>

Душите – това са различни състояния, в които Божественото съзнание се е проявило във времето и пространството.
Както вече посочихме по-горе, това е начинът тя да изгради своя неповторим облик, чрез който да стане достойна за завръщането си в бащиното огнище – лоното на Бога-Отца. Тези размисли не биха били достатъчно пълни и богати откъм съдържание, ако отново не цитираме великия Миров Учител: „Човешките души живеят и се движат в Бога. Те съществуват у Него във вечността, макар и да са се проявили в различни моменти. Те съществуват заедно, макар и да не са излезли едновременно от Бога; живеят един и същ живот, макар и да се различават. А се различават, защото всяка душа представя едно състояние на Божественото съзнание (курсивът мой – К.З.). Душите – това са различни състояния, в които Божественото съзнание се е проявило във времето и пространството. Затова ние казваме: Има само една велика Божествена Душа, а всички други души са само нейни прояви“ (курсивът мой – К.З.). Освен всичко останало тези думи на Учителя П. Дънов ни разкриват и една извънредно важна черта на Божията творческа дейност – нейната непрекъснатост и логическа последователност. Така както творческият процес на пресътворяване във Вселената не спира нито за миг, така и от недрата на Всевишния непрестанно излизат за живот нови лъчи на проявлението Му – душите. И те са също толкова неподвластни на закона на преходността, колкото и техният Небесен Родител: „Всичко може да изчезне в света, но душите – никога.
към текста >>

Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне и Божествената Душа, Божественото Съзнание“ (Учителят П. Дънов).
Затова ние казваме: Има само една велика Божествена Душа, а всички други души са само нейни прояви“ (курсивът мой – К.З.). Освен всичко останало тези думи на Учителя П. Дънов ни разкриват и една извънредно важна черта на Божията творческа дейност – нейната непрекъснатост и логическа последователност. Така както творческият процес на пресътворяване във Вселената не спира нито за миг, така и от недрата на Всевишния непрестанно излизат за живот нови лъчи на проявлението Му – душите. И те са също толкова неподвластни на закона на преходността, колкото и техният Небесен Родител: „Всичко може да изчезне в света, но душите – никога. Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне и Божествената Душа, Божественото Съзнание“ (Учителят П. Дънов). Така изложената теза от учението на ББ е свързана пряко с едно от най-важните качества на душата – нейното безсмъртие. В същност да си вечен означава точно това – да притежаваш безсмъртие. Доказателства за тази водеща концепция откриваме и в Словото на Учителя П. Дънов: „Под думата „душа“ аз разбирам онова, което си ти, човекът – казва той. – Що е душата?
към текста >>

Душата в качеството си на носител на съзнанието не познава смъртта.
Дънов: „Под думата „душа“ аз разбирам онова, което си ти, човекът – казва той. – Що е душата? То е човекът в своята същина, която не може да умре.“ На друго място в теоретичната си схема той предлага и косвено свидетелство за безсмъртието на душата: „... Душата ти е всякога млада.“ Тоест – тя няма възраст, понеже е безсмъртна и вечна! Душата изразява себе си чрез формата – в случая човешкото тяло. Преходността и тленността на материалната форма нямат отношение към вечността на душата, не са в състояние да я накърнят или да я подложат на съмнение. Душата в качеството си на носител на съзнанието не познава смъртта. Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да заключи: „Да знаем, че смърт няма. Човешката душа, човешкото съзнание не умира. Промяна на човешкото тяло става. Формата се променя, но това не е съществено.
към текста >>

Човешката душа, човешкото съзнание не умира.
Душата изразява себе си чрез формата – в случая човешкото тяло. Преходността и тленността на материалната форма нямат отношение към вечността на душата, не са в състояние да я накърнят или да я подложат на съмнение. Душата в качеството си на носител на съзнанието не познава смъртта. Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да заключи: „Да знаем, че смърт няма. Човешката душа, човешкото съзнание не умира. Промяна на човешкото тяло става. Формата се променя, но това не е съществено. Това е един факт, в който няма никакво изключение.“ И на друго място в учението му: „По тяло всички ще умрем, ще се стопим. Безсмъртието е качество на човешката душа, а не на човешкото тяло.“ Безсмъртието е заложено като потенциал в човешкото същество още от мига на неговото сътворяване от Бога. В морално-етически план то обладава своя специфична обагреност, своя насоченост към идеал, единствено достоен за това, на него да бъде посветен вечният път на душата.
към текста >>

В заключение на тази подтема предлагаме една категориална градация, представяща йерархичната структура на носителите на съзнанието в космически мащаб.
Ето какво споделя по въпроса Учителят П. Дънов: „Сърцето може да страда, душата – никога, защото тя не е от материалния свят, тя временно е свързана с тялото. Един ден тя ще напусне тялото и ще се освободи. Всякога тя може да се освободи. Никакви затвори, никакви окови не могат да я задържат; като дойде времето, тя си заминава, свободна е.“ В заключение на тази подтема предлагаме една категориална градация, представяща йерархичната структура на носителите на съзнанието в космически мащаб. В нея на душата е отредено най-ниското, ала и особено важно място, което служи като фундамент на пирамидата на Съзнанието, чийто връх заема Абсолютът, Безначалният Бог: „Всички велики мисли и желания изтичат от извора на душата. Душата пък се пои от друг извор – човешкия дух. Човешкият дух се пои от още по-велик извор – Божия Дух. А Божият Дух се пои от най-великия извор – абсолютния, незнайния Дух на Битието, за Когото никой нищо не знае“ (Учителят П. Дънов). 4. Еволюция на душата; законите за кармата и прераждането:
към текста >>

В нея на душата е отредено най-ниското, ала и особено важно място, което служи като фундамент на пирамидата на Съзнанието, чийто връх заема Абсолютът, Безначалният Бог: „Всички велики мисли и желания изтичат от извора на душата.
Дънов: „Сърцето може да страда, душата – никога, защото тя не е от материалния свят, тя временно е свързана с тялото. Един ден тя ще напусне тялото и ще се освободи. Всякога тя може да се освободи. Никакви затвори, никакви окови не могат да я задържат; като дойде времето, тя си заминава, свободна е.“ В заключение на тази подтема предлагаме една категориална градация, представяща йерархичната структура на носителите на съзнанието в космически мащаб. В нея на душата е отредено най-ниското, ала и особено важно място, което служи като фундамент на пирамидата на Съзнанието, чийто връх заема Абсолютът, Безначалният Бог: „Всички велики мисли и желания изтичат от извора на душата. Душата пък се пои от друг извор – човешкия дух. Човешкият дух се пои от още по-велик извор – Божия Дух. А Божият Дух се пои от най-великия извор – абсолютния, незнайния Дух на Битието, за Когото никой нищо не знае“ (Учителят П. Дънов). 4. Еволюция на душата; законите за кармата и прераждането: Логично е да започнем изследователския процес в тази му част с издирването на целта на еволюцията на душата.
към текста >>

В тях Божественото съзнание е пробудено.
Следването на Словото и оделотворяването му в ежедневието представлява най-краткият път на душата към единението с нейния Създател. Нишките, по които се осъществява това изкачване към върха на Божествената пирамида, наричаме „Светлина“ и „Любов“: „В света има разумни души, които искат да се повдигнат и да живеят съзнателно. За тях слизат на земята великите Учители, на тях помагат и всички любящи и светещи души, които работят в света. Защото само души, които любят и които светят, могат да помагат на другите души. Те са завършили своите изпити на земята. В тях Божественото съзнание е пробудено. Ето защо те не искат да напуснат земята (какъвто е импулсът на великите Същества, наречени „бодхисатви“ в будизма – б.К.З.). Те казват: „Сега ние ще живеем на земята при всички условия, ще живеем така, както Бог иска. Ние разбираме сега как трябва да се живее“ (Учителят П. Дънов). Както е видно от изложеното, в своите благородни усилия никоя душа не е сама. В епичната битка с изпитанията и изкушенията на гъстата материя укрепват и връзките между душите.
към текста >>

Съзнанието на ония души, които взимат участие в земния живот на една душа, е постоянно съсредоточено в Любовта и затова те ў помагат безкористно и самоотвержено.
Най-трайните и красиви взаимоотношения между тях биват изграждани, именно когато те вървят ръка за ръка по вечния Път на Духа. За тези процеси на взаимно обвързване в името на грандиозната цел – възвръщането към Първоизвора, Бога, Учителят П. Дънов изтъква следното: „За човешката душа, която иска да се повдигне, няма нищо невъзможно. Тя е силна благодарение на своята връзка с другите души, които са истинските ў ближни.“ И още: „И колкото по-голям е броят на душите, с които човешката душа е свързана, толкова тя е по-силна и по-неуязвима. Успехът на душата зависи от броя на душите, с които тя е свързана (курсивът мой – К.З.). Съзнанието на ония души, които взимат участие в земния живот на една душа, е постоянно съсредоточено в Любовта и затова те ў помагат безкористно и самоотвержено. Ето защо изкуството на земния живот се състои в това – докато човек е на земята, в тази малка форма, да влезе във връзка с душите на другите хора. Там е ключът на успеха. Дори (само – б.К.З.) една душа да ви обича, тя е в състояние да ви помогне в мъчнотиите на живота. А когато много души насочат любовта си към един човек, той може всичко да стане – поет, художник, музикант, учен. Велика сила е Любовта.“ Тези разсъждения ни дават основание за един важен извод: еволюцията на душата протича постъпателно и прогресивно, когато е съпроводена от взаимно подпомагане и пълноценен обмен на всички равнища.
към текста >>

82. XVIII. СЛУЖЕНИЕТО - Константин Златев

Както Учителят хваща здраво за ръка всеки свой ученик и го повежда с безкрайно търпение по пътеката на ученичеството, така и Служителят на Божията нива посажда с обич и жертвоготовност семената на Словото на Истината в съзнанието на хората, полива ги с откровенията на Небето, стопля ги с огъня на пламтящото в безкористна Любов сърце и отглежда реколтата на пробудените души.
Предназначението на живота на окултния ученик, неговата главна задача в света на материята е да се учи. Определяща черта в мисията на всеки истински духовен Учител, неговата главна задача е да служи. Когато ученикът завърши успешно земното училище, той става Учител. Довчера се е учил, а от този момент самият той започва да учи, да обучава своите по-малки в духовно отношение братя и сестри. Да учиш някого, означава да му служиш с всеотдайност и Божествена Любов. Както Учителят хваща здраво за ръка всеки свой ученик и го повежда с безкрайно търпение по пътеката на ученичеството, така и Служителят на Божията нива посажда с обич и жертвоготовност семената на Словото на Истината в съзнанието на хората, полива ги с откровенията на Небето, стопля ги с огъня на пламтящото в безкористна Любов сърце и отглежда реколтата на пробудените души. Плодовете ў, когато узреят и наченат да излъчват благоуханието на духовната зрелост, той поднася смирено в нозете на Бога. Само Той – Властелинът на видимото и невидимото – има последната дума за това, как и къде да бъдат използвани резултатите от безкористната работа и служение на Учителите на космическата Мъдрост. Истинският живот започва от служението на Бога – това е посланието на българския духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно). Това означава, че всичко, което се случва преди това – целият период на преминаване пътеките на изпитанията и посвещенията, е само подготовка за прекрачване прага на великата Реалност, родена от диханието на Всевишния и от безчетните въплътени усилия на Неговите най-верни, най-предани Служители. Единствено те притежават правото да прекрачат този праг и да се прислонят в подножието на олтара на Вседържителя на всичко съществуващо.
към текста >>

А за да познаеш себе си, трябва да се отдадеш с пълно съзнание и готовност на служението.
А това е дълг към Промисъла на Твореца за крайната цел на проявлението на сътворените от Него живи същества. Всяко действително познание започва от самопознанието. Познавайки себе си, ти достигаш до познание на всичко във Вселената. Нещо повече – прозираш и замисъла на Създателя за Космоса като цяло и за всяка обективна реалност в него, за назначението на всяко творение. И това е така, понеже в най-дълбоката същност на човека, в ядрото на неговото вечно и безсмъртно естество е вложена изначално Истината за Божия план, обхващащ всемирната Цялост. А за да познаеш себе си, трябва да се отдадеш с пълно съзнание и готовност на служението. Вървейки по духовния Път и изпълнявайки дълга си на Божий служител, ти откриваш в отражението на картината на света своя собствен истински облик. Това е обликът на Божието чедо, чийто духовен потенциал е равнобожествен. Влагаш ли в служението си великата Любов на Първопричината, наградата ти е по-ценна от всички богатства на Земята – заплащат ти с Истината за твоята Божествена природа и за мисията ти тук и сега. Първата и най-важна заповед още в старозаветния Закон, предадена с прости думи от Христос и оставаща актуална и в новозаветната епоха, е да любиш Бога с всичкото си сърце, ум, душа и сила (т.е. дух). В тази чиста и могъща Любов на сътвореното същество към неговия Небесен Баща изгарят всички страдания и скверноти, разсипват се на прах всички кармични вериги, задържащи го в обителта на гъстата материалност.
към текста >>

Всички природни царства (минерално, растително, животинско и човешко), както и надприродните (ангелско, с деветте ангелски чина), в своето еволюционно развитие допринасят за осъществяването на великия Божествен план за света, т.е.
Човек трябва да е бил ученик, за да може да слугува. Хората са ученици, а ангелите – служители. В това отношение ученикът се учи, а служителят служи. Казано е: „Син Человечески не дойде да Му служат, а да послужи.“ От казаното бихме могли да изведем заключението, че учението е основна, водеща характеристика на човека в земната му изява, докато служението е най-съществената характеристика на духовните същества на Светлината – ангелите. И преходът от учение към служение е преход от човешкото към ангелското царство във Вселената. Всички природни царства (минерално, растително, животинско и човешко), както и надприродните (ангелско, с деветте ангелски чина), в своето еволюционно развитие допринасят за осъществяването на великия Божествен план за света, т.е. по свой начин служат на Бога. Колкото по-съвършена е формата, толкова по-интензивно и целенасочено е проявлението на Духа чрез нея, като този процес достига своя апогей в общностите на Разума. Учителят на Бялото братство (ББ) в България разкрива тези взаимозависимости, както следва: „Плодните дървета работят за оправяне на света. Водата, Слънцето, всичко, което е в движение, работи за Господа. И животното работи за Господа и всеки от вас трябва да се запита: какво мога аз да направя за Господа?
към текста >>

Както и във всички останали случаи, оценката зависи от гледната точка и предварителната вътрешна нагласа: „Хората се страхуват от думата „слуга“, понеже имат пред вид слугите, които работят за пари и без Любов, без съзнание за своята служба.
Любовта е служене, доброволно, с радост. Майката слугува на децата си и на мъжа си, защото ги обича. Любовта движи всички същества.“) И че всяко човешко действие, всяка мисъл, чувство и слово, които са изпълнени с Любов, са проявление на служението, отдадено на Бога: „Да обичате другите хора, това е служене на Бога. Да ходите, да мислите, да работите, да се молите – това е служене на Бога“ (Учителят П. Дънов). И тъй като „служа“ и „слугувам“ са глаголи със сходно звучене и значение, в представите на повечето хора те са свързани с унизително състояние на подчинение и лишаване от достойнство. Както и във всички останали случаи, оценката зависи от гледната точка и предварителната вътрешна нагласа: „Хората се страхуват от думата „слуга“, понеже имат пред вид слугите, които работят за пари и без Любов, без съзнание за своята служба. Ние говорим за служене от Любов, както са служили пророците и апостолите. Думата „служене“ е свещено звание (курсивът мой – К.З.). След като си служил на Бога добре, тогава само можеш да се наречеш „Син Божий“ (Учителят П. Дънов). Следователно в истинското служение няма и не може да има дори и сянка от сляпо подчинение или пък от подчинение, породено от обективните условия на средата, от формални причини: „Докато не си бил слуга, ти не можеш да бъдеш син. Само синът знае как трябва да служи на баща си.
към текста >>

Наградата от Бога за Неговия верен служител е в благословението да разпознаваш безпогрешно Божия глас в съзнанието си и да го следваш безусловно – също като ангелите, първите помощници на Всемогъщия Повелител на Вселената.
Служителят на Божия план е над условията на средата. От тях той винаги почерпва максималното, пресътворява го в принос към Общото благо и смирено го полага в нозете на небесния си Баща. А Той от Своя страна му се отплаща с щедър импулс на сила, с непостижима Мъдрост и нови, безценни знания: „В каквото положение ме постави Бог, толкова умен да бъда, че и при най-оскъдните условия да съм, да мога да ги използвам правилно. Това е великата наука – служене на Бога, – нея ще изучаваме на Земята. Бог дава сила, Своята мъдрост, Своето знание само на онези, които Го обичат и в дълбочината на сърцето си са готови да вършат Неговата Воля“ (Учителят П. Дънов). Наградата от Бога за Неговия верен служител е в благословението да разпознаваш безпогрешно Божия глас в съзнанието си и да го следваш безусловно – също като ангелите, първите помощници на Всемогъщия Повелител на Вселената. Този водещ импулс на човешката изява, съчетан с неизменната готовност да служиш, проправя най-пряката пътека към съвършенството: „Божието благословение иде чрез готовността да услужваш. В ангелския свят заповед не се издава никога. Там всеки схваща Божиите мисли и ги прилага – досетлив е. Един ден и вие може да чувствате, да схващате Божиите мисли и да ги прилагате. Това е Божието благословение“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>

Това състояние на съзнанието и радикално променената земна реалност, назована в Библията „Царство Божие“ или „Царство Небесно“, е разкрита от Учителя на ББ у нас в ярки и точни щрихи: „Един ден туй, което засега е невидимо, ще стане видимо.
Изгряващата днес Нова Култура на VI коренна раса и периодът на самата VI раса ще се характеризират с повсеместен приоритет на служението. От придобивка за духовно зрелите и дълг на духовните Учители то ще се превърне в естествен начин на мислене и поведение за всички хора, правещи решителна крачка към ангелското царство, към нематериална форма на съществуване. Образът на съвършената личност на бъдещето, нарисуван от Христос в неговата Проповед на планината и по-конкретно – в стиховете за блаженствата (Мат. 5:3-12), ще бъде реализиран в пълнота. Невидимият свят ще разкрие своите тайни на хората, но те никога не ще злоупотребят с новото познание, а ще го употребяват единствено и само за добро, за целите на мировата еволюция. Това състояние на съзнанието и радикално променената земна реалност, назована в Библията „Царство Божие“ или „Царство Небесно“, е разкрита от Учителя на ББ у нас в ярки и точни щрихи: „Един ден туй, което засега е невидимо, ще стане видимо. Новият порядък ще бъде порядък на братство, на кротост, на милосърдие. И няма нещо, което да задържа вече новия порядък. Наближило е Царството Божие, при вратата е. Пригответе се да служите на Бога. Единствен Той заслужава да Му служим.“ Едни от най-характерните добродетели на новия човек – човека на Новата Култура, са милосърдието, разумността и скромността.
към текста >>

И да го извършиш с пълното съзнание, че така допринасяш – макар и скромно, според възможностите си – за успеха на Божието Дело на тази планета, както и за собственото си духовно-нравствено развитие и усъвършенстване.
Така именно постъпва ученикът от окултната Школа. С една съществена разлика – придобитата от него Божествена Любов насочва усилията му първо към нуждаещите се, а едва след това към собствените потребности: „Ученикът първо услужва на другите, после на себе си“ (Учителят П. Дънов). Най-извисената форма на служение е жертвата. Измежду всички жертви най-достойна е саможертвата. Да се жертваш означава да положиш доброволно пред олтара на Божественото нещо, което е много скъпо за теб. И да го извършиш с пълното съзнание, че така допринасяш – макар и скромно, според възможностите си – за успеха на Божието Дело на тази планета, както и за собственото си духовно-нравствено развитие и усъвършенстване. Учителят П. Дънов, както обикновено, го е казал с кратки, прости и внушителни, завладяващо убедителни думи: „Най-мъчното нещо в живота на човека е да пожертва онова, което той обича.“ Великата задача на окултния ученик, който твърдо и неотклонно е решил да стане Божий служител, е формулирана от българския духовен Учител в духа на Христовото благовестие: „Да вдигнете своя кръст на гърба си, да разрешите противоречието, което се крие в него, и да кажете: „Не моята воля, а Волята на Отца си ще изпълня.“ „В Твоите ръце предавам духа си.“ Противоречието, което се крие в кръста, който сме длъжни да поемем на гръб и да го отнесем до своята собствена Голгота, е между духа и материята, между душата и тялото – предизвикателството да се преборим веднъж завинаги със зова на плътта и да я одухотворим до степен на пълно освещаване и обожествяване. Това е най-тежката, ала и най-благородната задача на искрено търсещия в Духа. Служението – когато е осмислено и целенасочено, породено от вътрешна необходимост, а не от външна принуда – предлага дори и чисто физиологически, целебен ефект.
към текста >>

83. Силата на мисълта - Павел Желязков

Когато първият окултен ученик се почувствал самотен, нещо съществено станало в съзнанието му.
Някои от въпросите, които възникват в този ред на мисли, преследват всеки човек в ежедневието му, когато е претърпял лошо влияние или когато вследствие на силно внушение е бил обсебен и измамен. Първият въпрос, който си задаваме в такъв случай, е: „Защо не помислих? " Или си казваме: „Трябваше да се досетя, но сега е твърде късно! " Адам трябваше добре да обмисли какво поведение да има пред лицето на Бога, след като неговата молба да си има другарка е била удовлетворена. Когато първият окултен ученик се почувствал самотен, нещо съществено станало в съзнанието му. Той наблюдавал животните и забелязал, че всяко живее с другар, а той е сам, и това го натъжило. В този момент се проявява самосъзнанието на Адам. Той осъзнава своята голота и попада във властта на личните чувства. Въпросът, който съвсем естествено възниква в случая, е: правилно ли е мислил първият ученик между човеците и дали въобще е мислил, след като е бил под влияние, чуждо на природата му. Когато Учителят Беинса Дуно казва, че същественото отличие на човека от животното е способността му да мисли, той има предвид, че мисълта е проява на Божественото в човека.
към текста >>

В този момент се проявява самосъзнанието на Адам.
" Или си казваме: „Трябваше да се досетя, но сега е твърде късно! " Адам трябваше добре да обмисли какво поведение да има пред лицето на Бога, след като неговата молба да си има другарка е била удовлетворена. Когато първият окултен ученик се почувствал самотен, нещо съществено станало в съзнанието му. Той наблюдавал животните и забелязал, че всяко живее с другар, а той е сам, и това го натъжило. В този момент се проявява самосъзнанието на Адам. Той осъзнава своята голота и попада във властта на личните чувства. Въпросът, който съвсем естествено възниква в случая, е: правилно ли е мислил първият ученик между човеците и дали въобще е мислил, след като е бил под влияние, чуждо на природата му. Когато Учителят Беинса Дуно казва, че същественото отличие на човека от животното е способността му да мисли, той има предвид, че мисълта е проява на Божественото в човека. Тя е средство за поддържане на жива връзка с възвишените светове, понеже чрез нея съзнанието на човека се повдига. Правата и положителна мисъл повдига и разширява съзнанието, докато отрицателната го откъсва от реалността на Божествения свят и го ограничава в рамките на индивидуалността.
към текста >>

Тя е средство за поддържане на жива връзка с възвишените светове, понеже чрез нея съзнанието на човека се повдига.
Той наблюдавал животните и забелязал, че всяко живее с другар, а той е сам, и това го натъжило. В този момент се проявява самосъзнанието на Адам. Той осъзнава своята голота и попада във властта на личните чувства. Въпросът, който съвсем естествено възниква в случая, е: правилно ли е мислил първият ученик между човеците и дали въобще е мислил, след като е бил под влияние, чуждо на природата му. Когато Учителят Беинса Дуно казва, че същественото отличие на човека от животното е способността му да мисли, той има предвид, че мисълта е проява на Божественото в човека. Тя е средство за поддържане на жива връзка с възвишените светове, понеже чрез нея съзнанието на човека се повдига. Правата и положителна мисъл повдига и разширява съзнанието, докато отрицателната го откъсва от реалността на Божествения свят и го ограничава в рамките на индивидуалността. Колкото по-мощно е едно средство, толкова по-внимателно трябва да се борави с него. Затова, за да се предпазим от влияния и внушения, трябва да бъдем особено будни за качеството на мислите възникнали спонтанно в нас или адресирани отвън до нас при известни обстоятелства. Има низходящи мисли и други, които са възходящи. Има и мисли, които бързо гаснат, и мисли на реалния живот, пълни със сила и разнообразие, които са безсмъртни и носят живот.
към текста >>

Правата и положителна мисъл повдига и разширява съзнанието, докато отрицателната го откъсва от реалността на Божествения свят и го ограничава в рамките на индивидуалността.
В този момент се проявява самосъзнанието на Адам. Той осъзнава своята голота и попада във властта на личните чувства. Въпросът, който съвсем естествено възниква в случая, е: правилно ли е мислил първият ученик между човеците и дали въобще е мислил, след като е бил под влияние, чуждо на природата му. Когато Учителят Беинса Дуно казва, че същественото отличие на човека от животното е способността му да мисли, той има предвид, че мисълта е проява на Божественото в човека. Тя е средство за поддържане на жива връзка с възвишените светове, понеже чрез нея съзнанието на човека се повдига. Правата и положителна мисъл повдига и разширява съзнанието, докато отрицателната го откъсва от реалността на Божествения свят и го ограничава в рамките на индивидуалността. Колкото по-мощно е едно средство, толкова по-внимателно трябва да се борави с него. Затова, за да се предпазим от влияния и внушения, трябва да бъдем особено будни за качеството на мислите възникнали спонтанно в нас или адресирани отвън до нас при известни обстоятелства. Има низходящи мисли и други, които са възходящи. Има и мисли, които бързо гаснат, и мисли на реалния живот, пълни със сила и разнообразие, които са безсмъртни и носят живот. Отговорът на първия съществен въпрос мислил ли е Адам при грехопадението е, че той не е мислил, не е упражнил самостоятелната си мисъл във верна посока.
към текста >>

Той е попаднал в онази сфера на влияния, където властват законите на растителното и на животинското царства.
Затова, за да се предпазим от влияния и внушения, трябва да бъдем особено будни за качеството на мислите възникнали спонтанно в нас или адресирани отвън до нас при известни обстоятелства. Има низходящи мисли и други, които са възходящи. Има и мисли, които бързо гаснат, и мисли на реалния живот, пълни със сила и разнообразие, които са безсмъртни и носят живот. Отговорът на първия съществен въпрос мислил ли е Адам при грехопадението е, че той не е мислил, не е упражнил самостоятелната си мисъл във верна посока. И тогава се е случило неизбежното в такива случаи. Той е попаднал в онази сфера на влияния, където властват законите на растителното и на животинското царства. Там мисълта му загубила своята свобода, своя простор и силата си. Този процес на падение е класически и всеки може да го наблюдава в своето ежедневие с типичните му симптоми угасване на мисълта, помрачаване и изстиване на чувствата, отслабване и отпадналост на волята. Това са все състояния на обреченост и безпътие в живота. Адам би могъл да мисли по-задълбочено преди да бъде подложен на изкусителното влияние, би могъл да има будна мисъл и когато е търпял пагубното влияние, а също така и непосредствено след грехопадението. Една активна и систематично развивана мисъл открива нови хоризонти и нови светове.
към текста >>

Тя има силата да расте и виталността да подхранва и обновява непрекъснато съзнанието, което при тези условия притежава необходимия капацитет да устоява на низши влияния.
Там мисълта му загубила своята свобода, своя простор и силата си. Този процес на падение е класически и всеки може да го наблюдава в своето ежедневие с типичните му симптоми угасване на мисълта, помрачаване и изстиване на чувствата, отслабване и отпадналост на волята. Това са все състояния на обреченост и безпътие в живота. Адам би могъл да мисли по-задълбочено преди да бъде подложен на изкусителното влияние, би могъл да има будна мисъл и когато е търпял пагубното влияние, а също така и непосредствено след грехопадението. Една активна и систематично развивана мисъл открива нови хоризонти и нови светове. Тя има силата да расте и виталността да подхранва и обновява непрекъснато съзнанието, което при тези условия притежава необходимия капацитет да устоява на низши влияния.
към текста >>

84. ШАМАНЪТ И СТАРАТА МАГЬОСНИЦА - Павел Желязков

Там, където свободните чувства не се осмислят от наличието на будно индивидуално съзнание, т. е.
Божественото начало в човека не хвърля никаква сянка, в него има пълна хармония." Учителя Стародавна истина е, че мекотата на характера зависи от силата и благородството на чувствата. Тяхната свежест и тонусът им определят волята за живот и възможностите за богати и разнообразни проявления на живота у всеки индивид. Корените, чрез които черпим сили и настроение за живот, се намират в чувствената ни природа. Там, където свободните чувства не се осмислят от наличието на будно индивидуално съзнание, т. е. у животните, природата упражнява контрол и ги ограничава в определени граници, за да не се превърнат примитивните чувства в едностранчива разрушителна сила. Според окултните науки това ръководство е поверено на груповите духове. В работата на тези духове има една благородна идея те са служители, които проявяват любовта, верността и постоянството на творческите сили от по-високите йерархии. Развитието на ума у човека е позволило да се постигне значителен личен контрол над чувствата. Умът е в състояние да ги организира и да им даде направление.
към текста >>

За да изчистим съзнанието си от заблужденията и предразсъдъците на Средновековието, ще хвърлим бегъл поглед и върху методите, завещани от традициите на народите.
Накрая идват и парфюмите, които отвличат вниманието, като имитират свежия дъх на розата или нежния полъх от теменугата и карамфила. Когато опиват силно и упойват до забрава, те приспиват ума чрез обонянието. Очевидно е, че старата вещица на емоционалните внушения разполага с много богат арсенал от средства. Който се интересува от изкуството на магията, става ученик на старата вещица. Ние ще насочим нашия читател към възпитанието на чувствата и към запознаване със смисъла и действието на онези методи и закони, които ще му помогнат да види себе си и живота в нова светлина. За да изчистим съзнанието си от заблужденията и предразсъдъците на Средновековието, ще хвърлим бегъл поглед и върху методите, завещани от традициите на народите. Въпреки че тези методи днес са модернизирани, приказката за това, че няма нищо ново под небето, е в сила и тук. Поверията и традициите на народите, останали от миналите епохи, изобилстват с такива примери. Някои пътешественици описват учудващите резултати от дейността на магьосниците в африканските племена. Това, което мнозина наричат култура със самочувствието на откриватели и дори на новатори, може да се опрости и сведе до съдържанието на една орехова черупка, в която се побират основните правила и методи на старата африканска вещица, защото всъщност те са елементарни и много прости. В тях завидно място има ефектът на ритмичното повторение в движенията на тялото, повторението на съчетания от звуци, напомнящи мантри, за да се получи екзалтиращият ефект.
към текста >>

Сведено до това състояние, съзнанието става послушно и податливо на влияние, както е податливо на ласка мъркащото пухкаво котенце.
Някои пътешественици описват учудващите резултати от дейността на магьосниците в африканските племена. Това, което мнозина наричат култура със самочувствието на откриватели и дори на новатори, може да се опрости и сведе до съдържанието на една орехова черупка, в която се побират основните правила и методи на старата африканска вещица, защото всъщност те са елементарни и много прости. В тях завидно място има ефектът на ритмичното повторение в движенията на тялото, повторението на съчетания от звуци, напомнящи мантри, за да се получи екзалтиращият ефект. Другият съществен елемент е отсъствието на мисъл, т. е. довеждането й до нулевата точка чрез механичното повторение на монотонни звукови образи, които я смекчават и огъват, докато я поставят върху голото плато на еднообразието. Сведено до това състояние, съзнанието става послушно и податливо на влияние, както е податливо на ласка мъркащото пухкаво котенце. По същество това е един инволюционен метод за интегриране на съзнанието в първичните природни сили. В такова състояние човек вижда и чувствува онова, което инстинктивно виждат и схващат животните. Без да е животно, той е събудил земните сили на змията в себе си. Учудващите ефекти на влиянията могат да се обяснят още и с „ефекта на капката". Ритмичният удар и екотът на падащата капка може да ни приспи, но може и да ни доведе до екстаз и полуда.
към текста >>

По същество това е един инволюционен метод за интегриране на съзнанието в първичните природни сили.
Това, което мнозина наричат култура със самочувствието на откриватели и дори на новатори, може да се опрости и сведе до съдържанието на една орехова черупка, в която се побират основните правила и методи на старата африканска вещица, защото всъщност те са елементарни и много прости. В тях завидно място има ефектът на ритмичното повторение в движенията на тялото, повторението на съчетания от звуци, напомнящи мантри, за да се получи екзалтиращият ефект. Другият съществен елемент е отсъствието на мисъл, т. е. довеждането й до нулевата точка чрез механичното повторение на монотонни звукови образи, които я смекчават и огъват, докато я поставят върху голото плато на еднообразието. Сведено до това състояние, съзнанието става послушно и податливо на влияние, както е податливо на ласка мъркащото пухкаво котенце. По същество това е един инволюционен метод за интегриране на съзнанието в първичните природни сили. В такова състояние човек вижда и чувствува онова, което инстинктивно виждат и схващат животните. Без да е животно, той е събудил земните сили на змията в себе си. Учудващите ефекти на влиянията могат да се обяснят още и с „ефекта на капката". Ритмичният удар и екотът на падащата капка може да ни приспи, но може и да ни доведе до екстаз и полуда. Като доминанта с обсебващ ефект върху дейността на мозъка тя е в състояние значително да затормози индивидуалното съзнание (самосъзнанието) и да го направи податливо на чужда воля.
към текста >>

Като доминанта с обсебващ ефект върху дейността на мозъка тя е в състояние значително да затормози индивидуалното съзнание (самосъзнанието) и да го направи податливо на чужда воля.
По същество това е един инволюционен метод за интегриране на съзнанието в първичните природни сили. В такова състояние човек вижда и чувствува онова, което инстинктивно виждат и схващат животните. Без да е животно, той е събудил земните сили на змията в себе си. Учудващите ефекти на влиянията могат да се обяснят още и с „ефекта на капката". Ритмичният удар и екотът на падащата капка може да ни приспи, но може и да ни доведе до екстаз и полуда. Като доминанта с обсебващ ефект върху дейността на мозъка тя е в състояние значително да затормози индивидуалното съзнание (самосъзнанието) и да го направи податливо на чужда воля. Това е възможно само когато то слезе до по-нисшите си нива, сродни на животинското съзнание. Ако човек не познава пътя и методите на възлизането и поеме пътя към дълбочините, трудно може да се избави от животинските влияния, които имат първичната сила на инстинкта. Тогава той загубва съзнание за разумния човешкия свят и се пробужда в по-нисшите полета на битието, обладан от примитивна сила, а не озарен от прозренията на ума. По този начин африканските магьосници успяват да внушат на племето своята сила, да го подчинят на личната си воля и да упражнят власт. Това е един примитивен метод за внушаване на превъзходство, сила и власт.
към текста >>

Това е възможно само когато то слезе до по-нисшите си нива, сродни на животинското съзнание.
В такова състояние човек вижда и чувствува онова, което инстинктивно виждат и схващат животните. Без да е животно, той е събудил земните сили на змията в себе си. Учудващите ефекти на влиянията могат да се обяснят още и с „ефекта на капката". Ритмичният удар и екотът на падащата капка може да ни приспи, но може и да ни доведе до екстаз и полуда. Като доминанта с обсебващ ефект върху дейността на мозъка тя е в състояние значително да затормози индивидуалното съзнание (самосъзнанието) и да го направи податливо на чужда воля. Това е възможно само когато то слезе до по-нисшите си нива, сродни на животинското съзнание. Ако човек не познава пътя и методите на възлизането и поеме пътя към дълбочините, трудно може да се избави от животинските влияния, които имат първичната сила на инстинкта. Тогава той загубва съзнание за разумния човешкия свят и се пробужда в по-нисшите полета на битието, обладан от примитивна сила, а не озарен от прозренията на ума. По този начин африканските магьосници успяват да внушат на племето своята сила, да го подчинят на личната си воля и да упражнят власт. Това е един примитивен метод за внушаване на превъзходство, сила и власт. Съвременните шамани на властта използват доста умело прийомите на африканските си колеги, като ги развиват и усъвършенстват чрез съвременните психологически техники и похвати и всички модерни средства от арсенала на информатиката.
към текста >>

Тогава той загубва съзнание за разумния човешкия свят и се пробужда в по-нисшите полета на битието, обладан от примитивна сила, а не озарен от прозренията на ума.
Учудващите ефекти на влиянията могат да се обяснят още и с „ефекта на капката". Ритмичният удар и екотът на падащата капка може да ни приспи, но може и да ни доведе до екстаз и полуда. Като доминанта с обсебващ ефект върху дейността на мозъка тя е в състояние значително да затормози индивидуалното съзнание (самосъзнанието) и да го направи податливо на чужда воля. Това е възможно само когато то слезе до по-нисшите си нива, сродни на животинското съзнание. Ако човек не познава пътя и методите на възлизането и поеме пътя към дълбочините, трудно може да се избави от животинските влияния, които имат първичната сила на инстинкта. Тогава той загубва съзнание за разумния човешкия свят и се пробужда в по-нисшите полета на битието, обладан от примитивна сила, а не озарен от прозренията на ума. По този начин африканските магьосници успяват да внушат на племето своята сила, да го подчинят на личната си воля и да упражнят власт. Това е един примитивен метод за внушаване на превъзходство, сила и власт. Съвременните шамани на властта използват доста умело прийомите на африканските си колеги, като ги развиват и усъвършенстват чрез съвременните психологически техники и похвати и всички модерни средства от арсенала на информатиката.
към текста >>

85. ЕТИКА И ЗАКОННОСТ НА ВЛИЯНИЯТА И ВНУШЕНИЯТА - Павел Желязков

Жаждата за власт е едно животинско чувство, инстинкт, завещан и наследен от нашите по-малки братя животните.
ЕТИКА И ЗАКОННОСТ НА ВЛИЯНИЯТА И ВНУШЕНИЯТА Жаждата за власт е едно животинско чувство, инстинкт, завещан и наследен от нашите по-малки братя животните. Но докато у животните е на място и полезна, при хората днес определено е признак на недоразвитост и архаизъм. Като инстинкт склонността към упражняване на власт е неосъзната и когато й се отдаде възможност да се прояви, пренебрегвайки гласа на разума, тя се проявява в цялата си сила и пълнота. Всички по-примитивни хора с ограничено съзнание се отдават с лекота на тази слабост. Интелектуалците пък роптаят, когато над тях се упражнява власт, но, от друга страна, се ласкаят силно, ако са авторитети. Тогава ги виждаме в ролята на много строги и изобретателни тирани.
към текста >>

Всички по-примитивни хора с ограничено съзнание се отдават с лекота на тази слабост.
ЕТИКА И ЗАКОННОСТ НА ВЛИЯНИЯТА И ВНУШЕНИЯТА Жаждата за власт е едно животинско чувство, инстинкт, завещан и наследен от нашите по-малки братя животните. Но докато у животните е на място и полезна, при хората днес определено е признак на недоразвитост и архаизъм. Като инстинкт склонността към упражняване на власт е неосъзната и когато й се отдаде възможност да се прояви, пренебрегвайки гласа на разума, тя се проявява в цялата си сила и пълнота. Всички по-примитивни хора с ограничено съзнание се отдават с лекота на тази слабост. Интелектуалците пък роптаят, когато над тях се упражнява власт, но, от друга страна, се ласкаят силно, ако са авторитети. Тогава ги виждаме в ролята на много строги и изобретателни тирани. За да оправдаят тази си слабост, те се кичат с най-различни звания и титли, приписват си благородство и привилегии. Интелектуалецът се характеризира с едно твърде високо ниво на мисловните си способности и силно изразен индивидуализъм. Той е съвършен индивидуалист и технократ, краен, но несъвършен продукт на развитието, което човечеството е претърпяло от възхода на римската империя до наши дни.
към текста >>

когато е излязъл от колективното съзнание и е започнал да се идентифицира със своето самосъзнание.
Той е като пуяка, който изправя перушината си и се надува, за да покаже висотата на своя ранг и достойнство. По същия начин и интелектуалецът е склонен да покаже цялото блестящо великолепие на перата си, което разцъфтява, когато например интелектуалната му сила се проявява в една полемика. Знанията са предпочитаното блюдо в менюто на интелектуалеца. Стремежът да ги разширява и обогатява е едно от добрите му качества. Човекът е развил своя интелект в процеса на своята индивидуализация, т. е. когато е излязъл от колективното съзнание и е започнал да се идентифицира със своето самосъзнание. Самосъзнанието, като една ограничена проява на неизмеримо по-богатата човешка същност, поражда едностранчивостта, а оттук и ограничените възможности за обективност в мисълта и поведението на интелектуалеца. Поради това интересите му са насочени предимно към материалния и чувствения свят, т. е. развитието на силите у него върви все още в низходяща линия. Това е съвсем нормално, като се вземе под внимание, че този тип човек, когото често определяме като образец за Homo sapiens, е продукт на инволюцията, т. е. на навлизането и дълбокото потапяне на човека в материята.
към текста >>

Самосъзнанието, като една ограничена проява на неизмеримо по-богатата човешка същност, поражда едностранчивостта, а оттук и ограничените възможности за обективност в мисълта и поведението на интелектуалеца.
По същия начин и интелектуалецът е склонен да покаже цялото блестящо великолепие на перата си, което разцъфтява, когато например интелектуалната му сила се проявява в една полемика. Знанията са предпочитаното блюдо в менюто на интелектуалеца. Стремежът да ги разширява и обогатява е едно от добрите му качества. Човекът е развил своя интелект в процеса на своята индивидуализация, т. е. когато е излязъл от колективното съзнание и е започнал да се идентифицира със своето самосъзнание. Самосъзнанието, като една ограничена проява на неизмеримо по-богатата човешка същност, поражда едностранчивостта, а оттук и ограничените възможности за обективност в мисълта и поведението на интелектуалеца. Поради това интересите му са насочени предимно към материалния и чувствения свят, т. е. развитието на силите у него върви все още в низходяща линия. Това е съвсем нормално, като се вземе под внимание, че този тип човек, когото често определяме като образец за Homo sapiens, е продукт на инволюцията, т. е. на навлизането и дълбокото потапяне на човека в материята. Когато индивидуалността се утвърждава, тя търси и дори изисква признание.
към текста >>

Ако дълго време се взираме само в себе си, в своите нужди, амбиции и интереси, в индивидуалното си съзнание, ще сведем обширния свят до онази форма, в която се ограничава нашето его, а резултатът ще е откъсване от целокупния живот, от природата.
Когато индивидуалността се утвърждава, тя търси и дори изисква признание. Като господствуваща и доминираща личност, интелектуалецът вярва, че е постигнал върха на човешките възможности и че трябва да има признанието на света. Осъществяването на индивидуализацията се характеризира с понятието „изпълване със самия себе си". Така яйцето може да бъде идентифицирано според съдържанието му, когато в действителност е въпрос само на време и възможности да се превърне в птица. Ако съдбата му зависеше само от това, какво хората вярват, скоро то би се превърнало в запъртък. Ако дълго време се взираме само в себе си, в своите нужди, амбиции и интереси, в индивидуалното си съзнание, ще сведем обширния свят до онази форма, в която се ограничава нашето его, а резултатът ще е откъсване от целокупния живот, от природата. До този крайно опасен финал може да се стигне, когато нуждите на интелекта доминират над дейността на човека. Именно в този си неосъзнат стремеж за реализация интелектът посяга спекулативно към средствата за влияние върху личността, към внушенията от различен характер, винаги с идеята за реализация и утвърждаване. Когато силата на тези влияния и внушения се затвърди в социален аспект, то голият интелект няма много задръжки да си послужи и със средствата на манипулацията. В нашето модерно време на развихрилата се технокрация, на големия бум на физическите науки, на експанзията на медийната среда и информатиката, където протичат много хаотични и несъвместими процеси, първичният шаман се е преобразил до неузнаваемост и е приел образа на техномаг. Костюмът, ризата и вратовръзката, внушителният външен вид и елегантността, както и заслепяващата светлина отразена от очилата, са само артистични реквизити, зад които стои действителният образ на шамана: неговият фиксиращ и остър поглед, който блести като меч, притаен, но застрашителен.
към текста >>

86. Божествената дистанция - Павел Желязков

Страхът е нещо животинско."
ОСНОВИ НА ДУХОВНОТО и ЕМОЦИОНАЛНОТО ЗДРАВЕ „ Ученикът трябва да бъде винаги спокоен, при всички условия; той знае, че то е за негово добро. Страхът е нещо животинско." Учителя Божествената дистанция Внушенията имат за обект емоционалния свят на човека. Поради внушенията, проявявайки емоционалната си природа, ние се ангажираме в много фиктивни и условни явления в живота. Учителя казва:
към текста >>

За да не се задъхва жизненото ни тяло и за да избегнем смущения и нарушаване на пълнотата на съзнанието, външно и вътрешно трябва да пазим Божествената дистанция между хората и нас.
И понеже този аршин е в ръцете на Бога, все още никой върху нашата малка планета не е успял да измери свободата и да й постави граници и норми, да гласува справедливи закони относно мащабите на нейните проявления. Свободата се движи и проявява според своята същност, в абсолютна хармония със законите на Любовта и върви по път, който човекът няма власт да промени. Когато един човек ограничава свободата на друг, той нарушава закона на Божествената дистанция, която е необходима за живота на душата. Когато някой се приближи по-близо от тридесет сантиметра и навлезе в онази сфера, в която диша жизненото тяло, това предизвиква известно напрежение. В този случай защитната реакция на първо време е огъването на аурата. За да не се задъхва жизненото ни тяло и за да избегнем смущения и нарушаване на пълнотата на съзнанието, външно и вътрешно трябва да пазим Божествената дистанция между хората и нас. Тази етика освобождава творческите сили на духа, които в такъв случай действат благотворно и стимулират пълноценното проявление на универсалния живот в нас.
към текста >>

87. Карма - Сава Калименов (1901 - 1990)

Всяко нещо си има своята причина, и при това тази причина не е случайна, механическа, а е придружена с една разумност, с едно съзнание, което работи по определен план.
КАРМА Прераждането на човешките души в нови тела е свързано и обусловено от един основен закон на живота — закона за Кармата или Причинността. Той е закона, който олицетворява и изразява абсолютната Божия Правда. Според този закон, никъде в живота, както във вселената, така и в обществения и частния живот на човека, няма нищо, което да става случайно, по сляпото стечение на обстоятелствата. Всяко нещо си има своята причина, и при това тази причина не е случайна, механическа, а е придружена с една разумност, с едно съзнание, което работи по определен план. Така, всички природни закони не са слепи сили, действуващи несъзнателно, механично, не са „станали от само себе си“, а са плод на един висш Разум, на едно върховно Съзнание, което ръководи тяхната дейност. Достатъчно е да хвърлим един широк поглед върху живота, за да се уверим, че това е така. И наистина, каква разумност, каква дълбока мъдрост царува навсякъде в живота — в животинското, в растителното, та и в минералното царства! Какво съвършенство, какво велико знание е вложено в устройството на организмите и във всички закони на живота ! Как разумно и с каква съвършена точност и предвидливост е устроено всичко в безграничната вселена, всичко — от най-малкия атом, до грамадните слънчеви системи! Само човешкия организъм, с неговите органи и системи, е достатъчно доказателство за разумността, съзнателността и целесъобразността, който действуват в природата. И колко смешни и детско-наивни са твърденията на хората, които мислят че всичко това е станало и продължава да съществува само по себе си, без намесата на някакъв разум и съзнание; че цялата огромна, сложна и безкрайно мъдро устроена вселена се развива без никакво разумно и съзнателно ръководство! Колко глупаво и смешно е да се мисли, че „сляпата случайност“ и механичност могат да създадат всичкото това величие, всичката тази разумност и целесъобразност! Колко ограничени са схващанията на материалистите, които вярват, че в устроената с непостижима мъдрост вселена няма ни следа от разум и съзнание! Да мислиш, че от неразумното може да произлезе разумно, от несъзнателното — съзнателно, и от мъртвото — живо, е върха на глупостта, слепотата и ограничението, а тъкмо такова е схващането на учените и неучени материалисти. И тъй, безграничната мъдрост и целесъобразност, вложени в устройството и функционирането на организмите и в цялата вселена, доказват по абсолютен начин съществуване- то на една разумна и съзнателна, а не сл1зпа, механическа причинност.
към текста >>

Така, всички природни закони не са слепи сили, действуващи несъзнателно, механично, не са „станали от само себе си“, а са плод на един висш Разум, на едно върховно Съзнание, което ръководи тяхната дейност.
КАРМА Прераждането на човешките души в нови тела е свързано и обусловено от един основен закон на живота — закона за Кармата или Причинността. Той е закона, който олицетворява и изразява абсолютната Божия Правда. Според този закон, никъде в живота, както във вселената, така и в обществения и частния живот на човека, няма нищо, което да става случайно, по сляпото стечение на обстоятелствата. Всяко нещо си има своята причина, и при това тази причина не е случайна, механическа, а е придружена с една разумност, с едно съзнание, което работи по определен план. Така, всички природни закони не са слепи сили, действуващи несъзнателно, механично, не са „станали от само себе си“, а са плод на един висш Разум, на едно върховно Съзнание, което ръководи тяхната дейност. Достатъчно е да хвърлим един широк поглед върху живота, за да се уверим, че това е така. И наистина, каква разумност, каква дълбока мъдрост царува навсякъде в живота — в животинското, в растителното, та и в минералното царства! Какво съвършенство, какво велико знание е вложено в устройството на организмите и във всички закони на живота ! Как разумно и с каква съвършена точност и предвидливост е устроено всичко в безграничната вселена, всичко — от най-малкия атом, до грамадните слънчеви системи! Само човешкия организъм, с неговите органи и системи, е достатъчно доказателство за разумността, съзнателността и целесъобразността, който действуват в природата. И колко смешни и детско-наивни са твърденията на хората, които мислят че всичко това е станало и продължава да съществува само по себе си, без намесата на някакъв разум и съзнание; че цялата огромна, сложна и безкрайно мъдро устроена вселена се развива без никакво разумно и съзнателно ръководство! Колко глупаво и смешно е да се мисли, че „сляпата случайност“ и механичност могат да създадат всичкото това величие, всичката тази разумност и целесъобразност! Колко ограничени са схващанията на материалистите, които вярват, че в устроената с непостижима мъдрост вселена няма ни следа от разум и съзнание! Да мислиш, че от неразумното може да произлезе разумно, от несъзнателното — съзнателно, и от мъртвото — живо, е върха на глупостта, слепотата и ограничението, а тъкмо такова е схващането на учените и неучени материалисти. И тъй, безграничната мъдрост и целесъобразност, вложени в устройството и функционирането на организмите и в цялата вселена, доказват по абсолютен начин съществуване- то на една разумна и съзнателна, а не сл1зпа, механическа причинност. Нека сега оставим на страна другите области на живота и да видим как действува, как се проявява тази причинност в живота на човека.
към текста >>

И наистина, каква разумност, каква дълбока мъдрост царува навсякъде в живота — в животинското, в растителното, та и в минералното царства! Какво съвършенство, какво велико знание е вложено в устройството на организмите и във всички закони на живота ! Как разумно и с каква съвършена точност и предвидливост е устроено всичко в безграничната вселена, всичко — от най-малкия атом, до грамадните слънчеви системи! Само човешкия организъм, с неговите органи и системи, е достатъчно доказателство за разумността, съзнателността и целесъобразността, който действуват в природата.
Той е закона, който олицетворява и изразява абсолютната Божия Правда. Според този закон, никъде в живота, както във вселената, така и в обществения и частния живот на човека, няма нищо, което да става случайно, по сляпото стечение на обстоятелствата. Всяко нещо си има своята причина, и при това тази причина не е случайна, механическа, а е придружена с една разумност, с едно съзнание, което работи по определен план. Така, всички природни закони не са слепи сили, действуващи несъзнателно, механично, не са „станали от само себе си“, а са плод на един висш Разум, на едно върховно Съзнание, което ръководи тяхната дейност. Достатъчно е да хвърлим един широк поглед върху живота, за да се уверим, че това е така. И наистина, каква разумност, каква дълбока мъдрост царува навсякъде в живота — в животинското, в растителното, та и в минералното царства! Какво съвършенство, какво велико знание е вложено в устройството на организмите и във всички закони на живота ! Как разумно и с каква съвършена точност и предвидливост е устроено всичко в безграничната вселена, всичко — от най-малкия атом, до грамадните слънчеви системи! Само човешкия организъм, с неговите органи и системи, е достатъчно доказателство за разумността, съзнателността и целесъобразността, който действуват в природата. И колко смешни и детско-наивни са твърденията на хората, които мислят че всичко това е станало и продължава да съществува само по себе си, без намесата на някакъв разум и съзнание; че цялата огромна, сложна и безкрайно мъдро устроена вселена се развива без никакво разумно и съзнателно ръководство! Колко глупаво и смешно е да се мисли, че „сляпата случайност“ и механичност могат да създадат всичкото това величие, всичката тази разумност и целесъобразност! Колко ограничени са схващанията на материалистите, които вярват, че в устроената с непостижима мъдрост вселена няма ни следа от разум и съзнание! Да мислиш, че от неразумното може да произлезе разумно, от несъзнателното — съзнателно, и от мъртвото — живо, е върха на глупостта, слепотата и ограничението, а тъкмо такова е схващането на учените и неучени материалисти. И тъй, безграничната мъдрост и целесъобразност, вложени в устройството и функционирането на организмите и в цялата вселена, доказват по абсолютен начин съществуване- то на една разумна и съзнателна, а не сл1зпа, механическа причинност. Нека сега оставим на страна другите области на живота и да видим как действува, как се проявява тази причинност в живота на човека. Човек е сам творец на съдбата си. Неговото настояще е точно следствие на причините, които той сам е вложил в своето минало.
към текста >>

И колко смешни и детско-наивни са твърденията на хората, които мислят че всичко това е станало и продължава да съществува само по себе си, без намесата на някакъв разум и съзнание; че цялата огромна, сложна и безкрайно мъдро устроена вселена се развива без никакво разумно и съзнателно ръководство! Колко глупаво и смешно е да се мисли, че „сляпата случайност“ и механичност могат да създадат всичкото това величие, всичката тази разумност и целесъобразност! Колко ограничени са схващанията на материалистите, които вярват, че в устроената с непостижима мъдрост вселена няма ни следа от разум и съзнание! Да мислиш, че от неразумното може да произлезе разумно, от несъзнателното — съзнателно, и от мъртвото — живо, е върха на глупостта, слепотата и ограничението, а тъкмо такова е схващането на учените и неучени материалисти.
Според този закон, никъде в живота, както във вселената, така и в обществения и частния живот на човека, няма нищо, което да става случайно, по сляпото стечение на обстоятелствата. Всяко нещо си има своята причина, и при това тази причина не е случайна, механическа, а е придружена с една разумност, с едно съзнание, което работи по определен план. Така, всички природни закони не са слепи сили, действуващи несъзнателно, механично, не са „станали от само себе си“, а са плод на един висш Разум, на едно върховно Съзнание, което ръководи тяхната дейност. Достатъчно е да хвърлим един широк поглед върху живота, за да се уверим, че това е така. И наистина, каква разумност, каква дълбока мъдрост царува навсякъде в живота — в животинското, в растителното, та и в минералното царства! Какво съвършенство, какво велико знание е вложено в устройството на организмите и във всички закони на живота ! Как разумно и с каква съвършена точност и предвидливост е устроено всичко в безграничната вселена, всичко — от най-малкия атом, до грамадните слънчеви системи! Само човешкия организъм, с неговите органи и системи, е достатъчно доказателство за разумността, съзнателността и целесъобразността, който действуват в природата. И колко смешни и детско-наивни са твърденията на хората, които мислят че всичко това е станало и продължава да съществува само по себе си, без намесата на някакъв разум и съзнание; че цялата огромна, сложна и безкрайно мъдро устроена вселена се развива без никакво разумно и съзнателно ръководство! Колко глупаво и смешно е да се мисли, че „сляпата случайност“ и механичност могат да създадат всичкото това величие, всичката тази разумност и целесъобразност! Колко ограничени са схващанията на материалистите, които вярват, че в устроената с непостижима мъдрост вселена няма ни следа от разум и съзнание! Да мислиш, че от неразумното може да произлезе разумно, от несъзнателното — съзнателно, и от мъртвото — живо, е върха на глупостта, слепотата и ограничението, а тъкмо такова е схващането на учените и неучени материалисти. И тъй, безграничната мъдрост и целесъобразност, вложени в устройството и функционирането на организмите и в цялата вселена, доказват по абсолютен начин съществуване- то на една разумна и съзнателна, а не сл1зпа, механическа причинност. Нека сега оставим на страна другите области на живота и да видим как действува, как се проявява тази причинност в живота на човека. Човек е сам творец на съдбата си. Неговото настояще е точно следствие на причините, които той сам е вложил в своето минало. А неговото бъдеще ще бъде резултат на неговата настояща и минала дейност. Макар.
към текста >>

И доброто, практикувано и опитвано дълго време, става вече неделимо и ненарушимо за човешкото съзнание.
Ако в продължение на миналите си животи той е работил дълго и настойчиво в една област на живота, като дойде наново на земята, той ще има вече готов капитал в тая област, с който ще може свободно и лесно да действува. Напр., ако той е работил дълго време в областта на музиката, той ще се яви сега на земята с ясно очертани музикални склонности и дарби и т. н. Всяка способност, всяка добродетел, всяка положителна черта, с която се ражда човек, са плод на продължителната му дейност, и на ценните му опитности от миналите му животи. Също така всяка отрицателна черта, всеки порок и лоша склонност, с които човек се ражда, са плод на дълговременно отдаване на отрицател ни сили и действия. Злото, на което човек се е отдавал дълго време, е станало вече една сила в него, с която той по-трудно се бори. И доброто, практикувано и опитвано дълго време, става вече неделимо и ненарушимо за човешкото съзнание. Външните условия и възможности за проява, които ний намираме в даден живот, също така се дължат на нашата дейност в миналите ни животи. Тук му е местото да отбележим, че цялата огромна и сложна дейност на закона за Карма във връзка с човешкия живот, се направлява от едни много по-високо стоящи от човека същества, наречени в окултната литература „господари на карма“. Те именно, преди да се роди на земята един човек, съставят общ план за неговия живот, в зависимости от неговото минало, като предвиждат външните условия, личните връзки и т. н., при които той ще трябва да се прояви и които са в причинна зависимости с неговите минали животи. Те стесняват или разширяват кръга на човешката дейност, в зависимости от това, как човек се е проявил в миналото.
към текста >>

Когато той направи едно зло, идва страданието, като негово неизбежно следствие и ако той продължава да върши зло, също така и страданията му ще продължават и ще се увеличават до тогава, докато неговото съзнание се пробуди да види своята грешка и да се поправи.
Те предвиждат и „лоши“ и „добри“ условия, и богатство и бедност, и успех и разочарования, победи и поражения, за една човешка душа в различните й животи, с една съвършена последователност и целесъобразност, с оглед тази душа да научи повече и разнообразни опитности, които са най-важните фактори за развитието и усъвършенствуването на човека. Защото човек трябва да е минал през всичко, да е опитал всички пътища в многобройните си животи, да е преживял в тях много страдания, да е минал през богатство и бедност, да е заемал първо и последно място в живота, изобщо, да има една богата непосредствена опитност в живота, за да може да се развива правилно и всестранно и да се движи сигурно към съвършенство. Само .богатата и разнообразна опитност на човека, придобита под действието на закона за Карма. му дава възможност да почне да различава доброто от злото, полезното от вредното и така го затвърдява в правия път на живота. Човек се учи преди всичко, ако не и единствено, от своята опитност. Когато той направи едно зло, идва страданието, като негово неизбежно следствие и ако той продължава да върши зло, също така и страданията му ще продължават и ще се увеличават до тогава, докато неговото съзнание се пробуди да види своята грешка и да се поправи. Въпроса за човешката карма е извънредно сложен и не може по никой начин да бъде осветлен всестранно в тия неколко страници. Има индивидуална, лична карма и колективна — такава на цели родове, общества и народи. Има зряла карма, т. е. такава, която е вече готова да се прояви в живота на дадени хора и незряла или латентна карма, която ще се прояви по-късно, когато настъпят благоприятните условия — да може тя да се понесе и да се извлече из нея нужната опитност. Има в живота редица неща, които ни се виждат несправедливи, има много добродетели невъзнаградени и много пороци и злини ненаказани.
към текста >>

88. Пробуждане на съзнанието. Новиятъ човѣкъ - Георги Радев (1900–1940)

Пробуждане на съзнанието.
Пробуждане на съзнанието. Новиятъ човѣкъ Пробуждането на съзнанието въ физическия свѣтъ става чрезъ една голѣма катастрофа. Едва следъ това настава у човѣка едно друго състояние, което може да се нарече мистично или, по-добре, музикално. И тогава човѣкъ запѣва – той мисли музикално, чувствува музикално и постѫпва музикално. Роди се нѣкой – той пѣе. Умре – той пакъ пѣе.
към текста >>

Новиятъ човѣкъ Пробуждането на съзнанието въ физическия свѣтъ става чрезъ една голѣма катастрофа.
Пробуждане на съзнанието. Новиятъ човѣкъ Пробуждането на съзнанието въ физическия свѣтъ става чрезъ една голѣма катастрофа. Едва следъ това настава у човѣка едно друго състояние, което може да се нарече мистично или, по-добре, музикално. И тогава човѣкъ запѣва – той мисли музикално, чувствува музикално и постѫпва музикално. Роди се нѣкой – той пѣе. Умре – той пакъ пѣе. Защото човѣкътъ на пробуденото съзнание вижда.
към текста >>

Защото човѣкътъ на пробуденото съзнание вижда.
Новиятъ човѣкъ Пробуждането на съзнанието въ физическия свѣтъ става чрезъ една голѣма катастрофа. Едва следъ това настава у човѣка едно друго състояние, което може да се нарече мистично или, по-добре, музикално. И тогава човѣкъ запѣва – той мисли музикално, чувствува музикално и постѫпва музикално. Роди се нѣкой – той пѣе. Умре – той пакъ пѣе. Защото човѣкътъ на пробуденото съзнание вижда. За него нѣма смъртъ, нѣма прекѫсвене на живота. Той вижда какъ животътъ минава отъ гама въ гама, какъ модулира отъ една тоналностъ въ друга, той чува да тупти безсмъртниятъ му ритъмъ. Въ човѣка на пробуденото съзнание е прозвучалъ основниятъ тонъ на живота, и затова всичко въ него се нарежда музикално. Всѣко явление, всѣко събитие звучи на своето мѣсто, подобно тоноветѣ на една музикална пиеса. Основниятъ тонъ — това е мѣрка.
към текста >>

Въ човѣка на пробуденото съзнание е прозвучалъ основниятъ тонъ на живота, и затова всичко въ него се нарежда музикално.
Роди се нѣкой – той пѣе. Умре – той пакъ пѣе. Защото човѣкътъ на пробуденото съзнание вижда. За него нѣма смъртъ, нѣма прекѫсвене на живота. Той вижда какъ животътъ минава отъ гама въ гама, какъ модулира отъ една тоналностъ въ друга, той чува да тупти безсмъртниятъ му ритъмъ. Въ човѣка на пробуденото съзнание е прозвучалъ основниятъ тонъ на живота, и затова всичко въ него се нарежда музикално. Всѣко явление, всѣко събитие звучи на своето мѣсто, подобно тоноветѣ на една музикална пиеса. Основниятъ тонъ — това е мѣрка. А този основенъ тонъ прозвучава у човѣка въ момента, когато съзнанието му се пробуди. Когато човѣкъ започне да се самосъзнава, първиятъ моментъ на самосъзнанието – това е основниятъ тонъ до. Разбира се, това до нѣма нищо общо съ условното до на нашия камертонъ.
към текста >>

А този основенъ тонъ прозвучава у човѣка въ момента, когато съзнанието му се пробуди.
За него нѣма смъртъ, нѣма прекѫсвене на живота. Той вижда какъ животътъ минава отъ гама въ гама, какъ модулира отъ една тоналностъ въ друга, той чува да тупти безсмъртниятъ му ритъмъ. Въ човѣка на пробуденото съзнание е прозвучалъ основниятъ тонъ на живота, и затова всичко въ него се нарежда музикално. Всѣко явление, всѣко събитие звучи на своето мѣсто, подобно тоноветѣ на една музикална пиеса. Основниятъ тонъ — това е мѣрка. А този основенъ тонъ прозвучава у човѣка въ момента, когато съзнанието му се пробуди. Когато човѣкъ започне да се самосъзнава, първиятъ моментъ на самосъзнанието – това е основниятъ тонъ до. Разбира се, това до нѣма нищо общо съ условното до на нашия камертонъ. Прозвучи ли у човѣка основниятъ тонъ, неговото съзнание започва вече да възлиза по една стълба, която има 25000 тона. А колко тона долавя сега човѣшкото ухо? Твърде ограниченъ брой.
към текста >>

Когато човѣкъ започне да се самосъзнава, първиятъ моментъ на самосъзнанието – това е основниятъ тонъ до.
Той вижда какъ животътъ минава отъ гама въ гама, какъ модулира отъ една тоналностъ въ друга, той чува да тупти безсмъртниятъ му ритъмъ. Въ човѣка на пробуденото съзнание е прозвучалъ основниятъ тонъ на живота, и затова всичко въ него се нарежда музикално. Всѣко явление, всѣко събитие звучи на своето мѣсто, подобно тоноветѣ на една музикална пиеса. Основниятъ тонъ — това е мѣрка. А този основенъ тонъ прозвучава у човѣка въ момента, когато съзнанието му се пробуди. Когато човѣкъ започне да се самосъзнава, първиятъ моментъ на самосъзнанието – това е основниятъ тонъ до. Разбира се, това до нѣма нищо общо съ условното до на нашия камертонъ. Прозвучи ли у човѣка основниятъ тонъ, неговото съзнание започва вече да възлиза по една стълба, която има 25000 тона. А колко тона долавя сега човѣшкото ухо? Твърде ограниченъ брой. Още по-малко тонове може да възпроизведе човѣшкиятъ гласъ – той се движи въ тѣснитѣ граници на 2 - 3 октави.
към текста >>

Прозвучи ли у човѣка основниятъ тонъ, неговото съзнание започва вече да възлиза по една стълба, която има 25000 тона.
Всѣко явление, всѣко събитие звучи на своето мѣсто, подобно тоноветѣ на една музикална пиеса. Основниятъ тонъ — това е мѣрка. А този основенъ тонъ прозвучава у човѣка въ момента, когато съзнанието му се пробуди. Когато човѣкъ започне да се самосъзнава, първиятъ моментъ на самосъзнанието – това е основниятъ тонъ до. Разбира се, това до нѣма нищо общо съ условното до на нашия камертонъ. Прозвучи ли у човѣка основниятъ тонъ, неговото съзнание започва вече да възлиза по една стълба, която има 25000 тона. А колко тона долавя сега човѣшкото ухо? Твърде ограниченъ брой. Още по-малко тонове може да възпроизведе човѣшкиятъ гласъ – той се движи въ тѣснитѣ граници на 2 - 3 октави. Засега ние боравимъ съ дългитѣ вълни на музиката. Духовната или магична музика, която е възходяща, която има свойството да разрѣдява материята, да я разширява и моделира, борави съ кѫситѣ вълни.
към текста >>

Последната е въ състояние да пробуди скрития животъ въ всичко — толкова е тя могѫща! Музиката – това е дихание на съзнанието.
Духовната или магична музика, която е възходяща, която има свойството да разрѣдява материята, да я разширява и моделира, борави съ кѫситѣ вълни. Тѣзи вълни проникватъ навсѣкѫде. Нищо не може да устои на тѣхнитѣ мощни трептения — ни болестъ, ни страдания, ни обезсърдчения, ни песимизъмъ, нито дори смъртъта. И затова не е алегория, когато се твърди отъ ония, които познаватъ свойствата на тази музика, че тя може болни да лѣкува и мъртви да възкресява. Съвременната музика е само предисловие на истинската музика. Последната е въ състояние да пробуди скрития животъ въ всичко — толкова е тя могѫща! Музиката – това е дихание на съзнанието. Чрезъ музиката човѣшкото съзнание диша. Музикалниятъ свѣтъ е срѣда, чрезъ която душата се проявява на земята. Безъ музика, безъ музикалната срѣда, която свѣтътъ на тоноветѣ образува, душата и духътъ на човѣка не могатъ да се проявятъ. Любовьта безъ подходяща музикална срѣда сѫщо така не може да се прояви. А любовьта, това е великата реалностъ въ живота.
към текста >>

Чрезъ музиката човѣшкото съзнание диша.
Тѣзи вълни проникватъ навсѣкѫде. Нищо не може да устои на тѣхнитѣ мощни трептения — ни болестъ, ни страдания, ни обезсърдчения, ни песимизъмъ, нито дори смъртъта. И затова не е алегория, когато се твърди отъ ония, които познаватъ свойствата на тази музика, че тя може болни да лѣкува и мъртви да възкресява. Съвременната музика е само предисловие на истинската музика. Последната е въ състояние да пробуди скрития животъ въ всичко — толкова е тя могѫща! Музиката – това е дихание на съзнанието. Чрезъ музиката човѣшкото съзнание диша. Музикалниятъ свѣтъ е срѣда, чрезъ която душата се проявява на земята. Безъ музика, безъ музикалната срѣда, която свѣтътъ на тоноветѣ образува, душата и духътъ на човѣка не могатъ да се проявятъ. Любовьта безъ подходяща музикална срѣда сѫщо така не може да се прояви. А любовьта, това е великата реалностъ въ живота. И когато казваме, че Любовьта не може да се прояви безъ музика, ние подразбираме оня разуменъ редъ въ проявитѣ на Природата, който въ случая се изразява по следния начинъ: музиката е срѣда на съзнанието, съзнанието е срѣда на човѣшкия умъ, а умътъ е срѣда на Любовьта.
към текста >>

И когато казваме, че Любовьта не може да се прояви безъ музика, ние подразбираме оня разуменъ редъ въ проявитѣ на Природата, който въ случая се изразява по следния начинъ: музиката е срѣда на съзнанието, съзнанието е срѣда на човѣшкия умъ, а умътъ е срѣда на Любовьта.
Чрезъ музиката човѣшкото съзнание диша. Музикалниятъ свѣтъ е срѣда, чрезъ която душата се проявява на земята. Безъ музика, безъ музикалната срѣда, която свѣтътъ на тоноветѣ образува, душата и духътъ на човѣка не могатъ да се проявятъ. Любовьта безъ подходяща музикална срѣда сѫщо така не може да се прояви. А любовьта, това е великата реалностъ въ живота. И когато казваме, че Любовьта не може да се прояви безъ музика, ние подразбираме оня разуменъ редъ въ проявитѣ на Природата, който въ случая се изразява по следния начинъ: музиката е срѣда на съзнанието, съзнанието е срѣда на човѣшкия умъ, а умътъ е срѣда на Любовьта. Така вървятъ нѣщата въ възходяща степенъ. Ето защо ние настояваме на музиката, разбрана въ високъ и широкъ смисълъ — като подготвителна срѣда на най-великата реалностъ въ свѣта, Любовьта. Мощна сила се крие въ музиката! И ако хората искатъ да се превъзпитатъ, ако тѣ искатъ да възпитатъ едно надеждно поколѣние, което да стане носителъ на нѣщо възвишено и красиво, нъщо ново, тѣ трѣбва да поставятъ въ Основата на възпитанието музиката – въ най-широкъ смисълъ. Съвременнитѣ хора сѫ много немузикални. Само крайно немузикални хора могатъ да се биятъ помежду си, да търпятъ какофонията на оръдията, които сѣятъ смъртъ и разрушения.
към текста >>

И както съвременниятъ човѣкъ сломи грубата сила на мускулитѣ и челюститѣ, на рогата и копитата съ силата на своя умъ, така и новиятъ човѣкъ, който влиза днесъ неусѣтно въ свѣта, ще сломи разрушителната сила на днешното човѣчество съ своята нова мисълъ, съ мощната енергия на оня музикаленъ свѣтъ, въ който диша неговото пробудено съзнание.
Това сѫ факти, които загатватъ за магичното влияние на музиката, приложена най-широко въ живота. Само чрезъ музика ще рухнатъ „Йерихонскитѣ стени“ на тѣсногърдия националенъ егоизъмъ, задъ които сѫ се укрепили въоржженитѣ до зѫби съвременни народи, и само чрезъ музика ще се укротятъ звѣроветѣ на нестихващитѣ страсти, които рушатъ личния и общественъ животъ на хората. И наистина, природата създава сега единъ новъ типъ, единъ новъ човѣкъ. Той влиза така тихо, така незабелязано въ живота, както е влѣзълъ нѣкога сегашниятъ човѣкъ всрѣдъ гигантитѣ млѣкопитаещи, влѣчуги и птици, които нѣкога сѫ владѣели земята. И този новъ човѣкъ ше стане господаръ на свѣта така, както стана господаръ немощниятъ отпървомъ въ сравнение съ силнитѣ хищници съвремененъ човѣкъ. И както съвременниятъ човѣкъ сломи грубата сила на мускулитѣ и челюститѣ, на рогата и копитата съ силата на своя умъ, така и новиятъ човѣкъ, който влиза днесъ неусѣтно въ свѣта, ще сломи разрушителната сила на днешното човѣчество съ своята нова мисълъ, съ мощната енергия на оня музикаленъ свѣтъ, въ който диша неговото пробудено съзнание. Едно отъ най-характернитѣ свойства на новия човѣкъ е това, че той вижда навсѣкѫде и отвсѣкѫде – и отпредъ, на далечни разстояния, и отзадъ, и нагоре – въ небесното пространство и надолу — въ недрата на земята. Той вижда какво става въ най-отдалеченитѣ кѫтове на свѣта – по суша и по море. Вижда какво става на слънцето, на луната, на планетитѣ. Вижда какво става на слънцата отъ Млѣчния пътъ и другитѣ звездни вселени. И понеже мозъкътъ му е устроенъ като най- финенъ радиоапаратъ, който може да долавя дори и най-кѫситѣ вълни, той чува онази прословута хармония на сферитѣ, която сѫ чували Посветенитѣ отъ всички времена.
към текста >>

Да мислишъ само за себе си — това е животинско състояние.
Новиятъ човѣкъ, който иде сега, е синтезъ на всичко. Той иде да организира свѣта, да внесе онова великото и красивото, за което сѫ копнѣели душитѣ на всички издигнати хора. Той иде да прокара нови пътища за съобщение съ разумния свѣтъ, невидимъ за съвременнитѣ хора. Той е, който носи разрешение на всички ония мѫчителни въпроси, които терзаятъ човѣчеството днесъ. Той не е човѣкъ, който мисли само за себе си. Да мислишъ само за себе си — това е животинско състояние. Той е въ съгласие съ цѣлокупната разумностъ въ свѣта, съ всички разумни същества и мисли като тѣхъ. Само за новия човѣкъ може да се каже, че мисли въ истинска смисълъ на думата. Защото е човѣкъ на истината и свободата. А това ще рече, че е намѣрилъ себе си. Само човѣкъ, който върви по пѫтя на Истината, може да намѣри себе си.
към текста >>

89. Ретроспективен подбор на идеята за духовно обновление върху резюмираният подбор от Словото на Учителя, на Георги Радев - Георги Радев (1900–1940)

Приложение 2 Ретроспективен подбор на идеята за духовно обновление върху резюмираният подбор от Словото на Учителя, на Георги Радев Пробуждането на съзнанието въ физическия свѣтъ става чрезъ една голѣма катастрофа.
Приложение 2 Ретроспективен подбор на идеята за духовно обновление върху резюмираният подбор от Словото на Учителя, на Георги Радев Пробуждането на съзнанието въ физическия свѣтъ става чрезъ една голѣма катастрофа. Едва следъ това настава у човѣка едно друго състояние, което може да се нарече мистично или, по-добре, музикално. Новиятъ човѣкъ, който иде сега, е синтезъ на всичко. Той иде да организира свѣта, да внесе онова великото и красивото, за което сѫ купнѣели душитѣ на всички издигнати хора. Той иде да прокара нови пътища за съобщение съ разумния свѣтъ, невидимъ за съвременнитѣ хора. Той е, който носи разрешение на всички ония мѫчителни въпроси, които терзаятъ човѣчеството днесъ.
към текста >>

Да мислишъ само за себе си — това е животинско състояние.
Новиятъ човѣкъ, който иде сега, е синтезъ на всичко. Той иде да организира свѣта, да внесе онова великото и красивото, за което сѫ купнѣели душитѣ на всички издигнати хора. Той иде да прокара нови пътища за съобщение съ разумния свѣтъ, невидимъ за съвременнитѣ хора. Той е, който носи разрешение на всички ония мѫчителни въпроси, които терзаятъ човѣчеството днесъ. Той не е човѣкъ, който мисли само за себе си. Да мислишъ само за себе си — това е животинско състояние. Той е въ съгласие съ цѣлокупната разумностъ въ свѣта, съ всички разумни същества и мисли като тѣхъ. Само за новия човѣкъ може да се каже, че мисли въ истинска смисълъ на думата. Защото е човѣкъ на истината и свободата. А това ще рече, че е намѣрилъ себе си. Само човѣкъ, който върви по пѫтя на Истината, може да намѣри себе си.
към текста >>

Ето защо, днесъ повече отъ всѣкога се изисква отъ ония, които градятъ обществения животъ, будно съзнание, широко и всестранно схващане на ония проблеми, които животътъ слага за разрешаване.
Въ живота, обаче, има нѣкои основни, божествени идеи, които съ въ абсолютна хармония помежду си, които никога не могатъ да дойдатъ въ стълкновение едни съ други, защото това би значило, животътъ да влѣзе въ стълкновени е съ самия себе си. Тѣзи идеи вѣчно съ се проявявали и вѣчно ще се проявяватъ, Съ тѣзи идеи човѣкъ се ражда. Ето защо, тѣхъ трѣбва да подържа той преди всичко и надъ всичко. Следователно, всички хора днесъ и най-вече ония, които сѫ призвани да бѫдатъ обществени строители, трѣбва да иматъ ясно различаване за онова, което е божествено, първично въ живота и онѣзи идеи, които отпосле сѫ влѣзли, за да изпълнятъ една временна задача. Всички неуспѣхи, всички страдания и бедствия — и лични и обществени — се дължатъ на онова раздвоение у хората между божественото, което винаги е истински актуално, и човѣшкото, което е често обременено съ недѫзитѣ на миналото. Ето защо, днесъ повече отъ всѣкога се изисква отъ ония, които градятъ обществения животъ, будно съзнание, широко и всестранно схващане на ония проблеми, които животътъ слага за разрешаване. Тѣ трѣбва да иматъ предъ видъ не частнитѣ възгледи и интереси на отдѣлни обществени групировки, не формални изисквания на отдѣлни институции, които искатъ да запазятъ по външенъ пѫтъ своя авторитетъ и обществено положение. Тѣ трѣбва да иматъ предвидъ цѣлокупното съзнание на единъ народъ — цѣлокупното му обществено-политическо и правно съзнание, цѣлокупното му религиозно съзнание. Истинската държава трѣбва да бѫде изразъ на цѣлокупното съзнание на единъ народъ. И тогава формитѣ на държавенъ животъ, въ които туй цѣлокупно съзнание се излива, ще бѫдатъ живи, пластични, способни за прогресъ и развитие. Тѣ ще бѫдатъ родени отъ душата на този народъ.
към текста >>

Тѣ трѣбва да иматъ предвидъ цѣлокупното съзнание на единъ народъ — цѣлокупното му обществено-политическо и правно съзнание, цѣлокупното му религиозно съзнание.
Ето защо, тѣхъ трѣбва да подържа той преди всичко и надъ всичко. Следователно, всички хора днесъ и най-вече ония, които сѫ призвани да бѫдатъ обществени строители, трѣбва да иматъ ясно различаване за онова, което е божествено, първично въ живота и онѣзи идеи, които отпосле сѫ влѣзли, за да изпълнятъ една временна задача. Всички неуспѣхи, всички страдания и бедствия — и лични и обществени — се дължатъ на онова раздвоение у хората между божественото, което винаги е истински актуално, и човѣшкото, което е често обременено съ недѫзитѣ на миналото. Ето защо, днесъ повече отъ всѣкога се изисква отъ ония, които градятъ обществения животъ, будно съзнание, широко и всестранно схващане на ония проблеми, които животътъ слага за разрешаване. Тѣ трѣбва да иматъ предъ видъ не частнитѣ възгледи и интереси на отдѣлни обществени групировки, не формални изисквания на отдѣлни институции, които искатъ да запазятъ по външенъ пѫтъ своя авторитетъ и обществено положение. Тѣ трѣбва да иматъ предвидъ цѣлокупното съзнание на единъ народъ — цѣлокупното му обществено-политическо и правно съзнание, цѣлокупното му религиозно съзнание. Истинската държава трѣбва да бѫде изразъ на цѣлокупното съзнание на единъ народъ. И тогава формитѣ на държавенъ животъ, въ които туй цѣлокупно съзнание се излива, ще бѫдатъ живи, пластични, способни за прогресъ и развитие. Тѣ ще бѫдатъ родени отъ душата на този народъ. Едно трѣбва да се помни — въ цѣлокупното съзнание на единъ народъ, а не въ временнитѣ форми, които могатъ да бѫдатъ копирани и отвънъ, функциониратъ и се стремятъ къмъ проява ония първични божествени идеи, които организиратъ отвѫтре неговото битие. И само ония държавници сѫ мѫдри, само ония държавници сѫ истински служители на своя народъ, които се вслушватъ не въ частнитѣ интереси на отдѣлни съсловия, организации и институти, а въ говора на цѣлокупното народно съзнание.
към текста >>

Истинската държава трѣбва да бѫде изразъ на цѣлокупното съзнание на единъ народъ.
Следователно, всички хора днесъ и най-вече ония, които сѫ призвани да бѫдатъ обществени строители, трѣбва да иматъ ясно различаване за онова, което е божествено, първично въ живота и онѣзи идеи, които отпосле сѫ влѣзли, за да изпълнятъ една временна задача. Всички неуспѣхи, всички страдания и бедствия — и лични и обществени — се дължатъ на онова раздвоение у хората между божественото, което винаги е истински актуално, и човѣшкото, което е често обременено съ недѫзитѣ на миналото. Ето защо, днесъ повече отъ всѣкога се изисква отъ ония, които градятъ обществения животъ, будно съзнание, широко и всестранно схващане на ония проблеми, които животътъ слага за разрешаване. Тѣ трѣбва да иматъ предъ видъ не частнитѣ възгледи и интереси на отдѣлни обществени групировки, не формални изисквания на отдѣлни институции, които искатъ да запазятъ по външенъ пѫтъ своя авторитетъ и обществено положение. Тѣ трѣбва да иматъ предвидъ цѣлокупното съзнание на единъ народъ — цѣлокупното му обществено-политическо и правно съзнание, цѣлокупното му религиозно съзнание. Истинската държава трѣбва да бѫде изразъ на цѣлокупното съзнание на единъ народъ. И тогава формитѣ на държавенъ животъ, въ които туй цѣлокупно съзнание се излива, ще бѫдатъ живи, пластични, способни за прогресъ и развитие. Тѣ ще бѫдатъ родени отъ душата на този народъ. Едно трѣбва да се помни — въ цѣлокупното съзнание на единъ народъ, а не въ временнитѣ форми, които могатъ да бѫдатъ копирани и отвънъ, функциониратъ и се стремятъ къмъ проява ония първични божествени идеи, които организиратъ отвѫтре неговото битие. И само ония държавници сѫ мѫдри, само ония държавници сѫ истински служители на своя народъ, които се вслушватъ не въ частнитѣ интереси на отдѣлни съсловия, организации и институти, а въ говора на цѣлокупното народно съзнание. Въ наши дни, както и въ миналото, изпъкватъ два вида хора съ две различни разбирания: едни, които обичатъ Истината, живѣятъ далечъ отъ обикновения животъ, и тамъ се подвизаватъ; други, които създаватъ площадната философия и рѫководятъ човѣчеството съобразно съ нея.
към текста >>

И тогава формитѣ на държавенъ животъ, въ които туй цѣлокупно съзнание се излива, ще бѫдатъ живи, пластични, способни за прогресъ и развитие.
Всички неуспѣхи, всички страдания и бедствия — и лични и обществени — се дължатъ на онова раздвоение у хората между божественото, което винаги е истински актуално, и човѣшкото, което е често обременено съ недѫзитѣ на миналото. Ето защо, днесъ повече отъ всѣкога се изисква отъ ония, които градятъ обществения животъ, будно съзнание, широко и всестранно схващане на ония проблеми, които животътъ слага за разрешаване. Тѣ трѣбва да иматъ предъ видъ не частнитѣ възгледи и интереси на отдѣлни обществени групировки, не формални изисквания на отдѣлни институции, които искатъ да запазятъ по външенъ пѫтъ своя авторитетъ и обществено положение. Тѣ трѣбва да иматъ предвидъ цѣлокупното съзнание на единъ народъ — цѣлокупното му обществено-политическо и правно съзнание, цѣлокупното му религиозно съзнание. Истинската държава трѣбва да бѫде изразъ на цѣлокупното съзнание на единъ народъ. И тогава формитѣ на държавенъ животъ, въ които туй цѣлокупно съзнание се излива, ще бѫдатъ живи, пластични, способни за прогресъ и развитие. Тѣ ще бѫдатъ родени отъ душата на този народъ. Едно трѣбва да се помни — въ цѣлокупното съзнание на единъ народъ, а не въ временнитѣ форми, които могатъ да бѫдатъ копирани и отвънъ, функциониратъ и се стремятъ къмъ проява ония първични божествени идеи, които организиратъ отвѫтре неговото битие. И само ония държавници сѫ мѫдри, само ония държавници сѫ истински служители на своя народъ, които се вслушватъ не въ частнитѣ интереси на отдѣлни съсловия, организации и институти, а въ говора на цѣлокупното народно съзнание. Въ наши дни, както и въ миналото, изпъкватъ два вида хора съ две различни разбирания: едни, които обичатъ Истината, живѣятъ далечъ отъ обикновения животъ, и тамъ се подвизаватъ; други, които създаватъ площадната философия и рѫководятъ човѣчеството съобразно съ нея. Тия, именно, площадни философи сѫ вдъхнали на хората сегашнитѣ имъ схващания за живота и свѣта.
към текста >>

Едно трѣбва да се помни — въ цѣлокупното съзнание на единъ народъ, а не въ временнитѣ форми, които могатъ да бѫдатъ копирани и отвънъ, функциониратъ и се стремятъ къмъ проява ония първични божествени идеи, които организиратъ отвѫтре неговото битие.
Тѣ трѣбва да иматъ предъ видъ не частнитѣ възгледи и интереси на отдѣлни обществени групировки, не формални изисквания на отдѣлни институции, които искатъ да запазятъ по външенъ пѫтъ своя авторитетъ и обществено положение. Тѣ трѣбва да иматъ предвидъ цѣлокупното съзнание на единъ народъ — цѣлокупното му обществено-политическо и правно съзнание, цѣлокупното му религиозно съзнание. Истинската държава трѣбва да бѫде изразъ на цѣлокупното съзнание на единъ народъ. И тогава формитѣ на държавенъ животъ, въ които туй цѣлокупно съзнание се излива, ще бѫдатъ живи, пластични, способни за прогресъ и развитие. Тѣ ще бѫдатъ родени отъ душата на този народъ. Едно трѣбва да се помни — въ цѣлокупното съзнание на единъ народъ, а не въ временнитѣ форми, които могатъ да бѫдатъ копирани и отвънъ, функциониратъ и се стремятъ къмъ проява ония първични божествени идеи, които организиратъ отвѫтре неговото битие. И само ония държавници сѫ мѫдри, само ония държавници сѫ истински служители на своя народъ, които се вслушватъ не въ частнитѣ интереси на отдѣлни съсловия, организации и институти, а въ говора на цѣлокупното народно съзнание. Въ наши дни, както и въ миналото, изпъкватъ два вида хора съ две различни разбирания: едни, които обичатъ Истината, живѣятъ далечъ отъ обикновения животъ, и тамъ се подвизаватъ; други, които създаватъ площадната философия и рѫководятъ човѣчеството съобразно съ нея. Тия, именно, площадни философи сѫ вдъхнали на хората сегашнитѣ имъ схващания за живота и свѣта. Eдно площадно схващане е, че външнитѣ условия обуславяли живота. Искатъ да ни убедятъ, че тия условия диктуватъ и въ постжпки и въ дѣла.
към текста >>

И само ония държавници сѫ мѫдри, само ония държавници сѫ истински служители на своя народъ, които се вслушватъ не въ частнитѣ интереси на отдѣлни съсловия, организации и институти, а въ говора на цѣлокупното народно съзнание.
Тѣ трѣбва да иматъ предвидъ цѣлокупното съзнание на единъ народъ — цѣлокупното му обществено-политическо и правно съзнание, цѣлокупното му религиозно съзнание. Истинската държава трѣбва да бѫде изразъ на цѣлокупното съзнание на единъ народъ. И тогава формитѣ на държавенъ животъ, въ които туй цѣлокупно съзнание се излива, ще бѫдатъ живи, пластични, способни за прогресъ и развитие. Тѣ ще бѫдатъ родени отъ душата на този народъ. Едно трѣбва да се помни — въ цѣлокупното съзнание на единъ народъ, а не въ временнитѣ форми, които могатъ да бѫдатъ копирани и отвънъ, функциониратъ и се стремятъ къмъ проява ония първични божествени идеи, които организиратъ отвѫтре неговото битие. И само ония държавници сѫ мѫдри, само ония държавници сѫ истински служители на своя народъ, които се вслушватъ не въ частнитѣ интереси на отдѣлни съсловия, организации и институти, а въ говора на цѣлокупното народно съзнание. Въ наши дни, както и въ миналото, изпъкватъ два вида хора съ две различни разбирания: едни, които обичатъ Истината, живѣятъ далечъ отъ обикновения животъ, и тамъ се подвизаватъ; други, които създаватъ площадната философия и рѫководятъ човѣчеството съобразно съ нея. Тия, именно, площадни философи сѫ вдъхнали на хората сегашнитѣ имъ схващания за живота и свѣта. Eдно площадно схващане е, че външнитѣ условия обуславяли живота. Искатъ да ни убедятъ, че тия условия диктуватъ и въ постжпки и въ дѣла. Та когато днешнитѣ хора се оплакватъ отъ условията на живота и се оправдаватъ съ тѣхъ.
към текста >>

Въ свещенитѣ книги, където вѫ една символична форма е показано развитието на човѣшкото съзнание, сѫщо се говори за договори, сключени между Бога и човѣка, между Бога и неговитѣ избрани.
А поправянето на индивидуалния животъ е лично дѣло на всѣка душа. Нѣкои очакватъ да дойде нѣкой да ги спаси. Никога, може би, въ свѣта не сѫ се подписвали толкова много договоря, не сѫ се сключвали толкова много пактове, както въ наша дни. Ала и никога, може би, тия договори не сѫ се нарушавали така често и не сѫ се разкѫсвали така безогледно, както въ наши дни. Договорътъ, погледнатъ исторически, има самъ по себе си свещенъ произходъ. Въ свещенитѣ книги, където вѫ една символична форма е показано развитието на човѣшкото съзнание, сѫщо се говори за договори, сключени между Бога и човѣка, между Бога и неговитѣ избрани. Съ други думи, тамъ се говори за онази съзнателна връзка, която се установява между пробудения, самосъзнателенъ човѣкъ и оня вѣченъ Изворъ, отъ който произтича неговиятъ животъ. Този договоръ между Бога и човѣка или единъ колективъ отъ човѣци, образуващи единъ „избранъ народъ“, се нарича въ свещенитѣ Писания съ хубавата дума „заветъ“. Ако иска единъ народъ да изпълни съзнателно своето историческо предназначение, той трѣбва да направи преди всичко свещенъ договоръ – заветъ съ Бога. Въ този заветъ той ще получи откровение за основната насока на своя животъ и ше се освободи отъ ония блуждания, които го отклоняватъ отъ неговитѣ задачи. Въ всѣки народъ е имало отдѣлни индивиди, които сѫ били истински носители на неговото народностно самосъзнание, които сѫ му посочвали неговото истинско историческо предназначение.
към текста >>

Въ всѣки народъ е имало отдѣлни индивиди, които сѫ били истински носители на неговото народностно самосъзнание, които сѫ му посочвали неговото истинско историческо предназначение.
Въ свещенитѣ книги, където вѫ една символична форма е показано развитието на човѣшкото съзнание, сѫщо се говори за договори, сключени между Бога и човѣка, между Бога и неговитѣ избрани. Съ други думи, тамъ се говори за онази съзнателна връзка, която се установява между пробудения, самосъзнателенъ човѣкъ и оня вѣченъ Изворъ, отъ който произтича неговиятъ животъ. Този договоръ между Бога и човѣка или единъ колективъ отъ човѣци, образуващи единъ „избранъ народъ“, се нарича въ свещенитѣ Писания съ хубавата дума „заветъ“. Ако иска единъ народъ да изпълни съзнателно своето историческо предназначение, той трѣбва да направи преди всичко свещенъ договоръ – заветъ съ Бога. Въ този заветъ той ще получи откровение за основната насока на своя животъ и ше се освободи отъ ония блуждания, които го отклоняватъ отъ неговитѣ задачи. Въ всѣки народъ е имало отдѣлни индивиди, които сѫ били истински носители на неговото народностно самосъзнание, които сѫ му посочвали неговото истинско историческо предназначение. И само когато единъ народъ се вслуша — презъ площадния шумъ на неговитѣ непросвѣтени политически деятели — въ гласа на ония, които му вещаятъ неговитѣ бѫднини, той става истински самосъзнателенъ народъ. До тогава той е маса, която се влияе отъ чужди вѣяния, и неговата енергия се разпилява на халостъ отъ политически дейци, които — непосветени въ историческата мисия на своя народъ — дълбоко погледнато сѫ чужди на неговата душа. Сега великото Начало на Живота, което работи у всички народи, ги кани да направятъ единъ новъ договоръ, единъ новъ заветъ. Този новъ заветъ е заветътъ на божествената Любовъ, която ще свърже всички хора въ едно велико братство. Васил Василев, 2012 г.
към текста >>

90. Животът като изкуство - Георги Радев (1900–1940)

Затова хората днес, макар и да съзнават своите мисли, чувства, желания, макар и да чувствуват, че и последните наточели се движат — идват, обхващат за известно време съзнанието им и пак си заминават — ала не знаят ни отде идват, ни накъде отиват.
В света има два вида водачи: самосветящи, на които светлината е вътре, отдето тя изхожда навън и такива, които водят със светилник, запален отвън. Тя ясно е, че мисли, чувства, желания, които човек съзнава, а не вижда, са за него полуреални. Те не му се изявяват в светлина, те нямат за него видимостта на вещите. Те не заемат „пространство“. Физически възприемащият човек не може да ги мери и сравнява, не може да открие у тях причинна закономерност, не може да ги „тегли“, сиреч да ги отнесе към някой „гравитационен център“, от който те зависят в движението си. Затова хората днес, макар и да съзнават своите мисли, чувства, желания, макар и да чувствуват, че и последните наточели се движат — идват, обхващат за известно време съзнанието им и пак си заминават — ала не знаят ни отде идват, ни накъде отиват. Тези „безпространствени" неща по някой път ги обхващат със страшна сила, предизвикват често пъти стихийни бури, изменят хода на целият им живот. И все пак хората са склонни да ги смятат за нищо. Затова тъкмо тe си позволяват да мислят какво да е, да желаят какво да е, да хранят всякакви желания и чувства. Смятат, че всичко това минава - заминава и не оставя никакви следи в живота им. Днес дори и най-видните хора, ония които ръководят съдбините на цели народи, служейки си с най-изтънченитe дипломатични похвати, мислят, че лъжата, например, е съвместима с изискванията на висшата политика.
към текста >>

„Насилието е животинско качество — то трябва да се изостави! „Лъжата е човешко качество — то трябва да се изостави! „Злото е придобито от падналите ангели — и то трябва да се изостави! „Който върви по законите на животинския свят казва: „Аз съм силен човек и трябва да си пробия път по който и да е начин — с рога, с копита“.
А силен човек е онзи, у когото няма никакво насилие. „Второ, човек трябва да бъде разумен. А разумен човек е оня, у когото няма лъжа и лицемерие. „Трето, човек трябва да бъде добър. А добър човек е онзи, у когото абсолютно е изключено всякакво зло. „Насилието е животинско качество — то трябва да се изостави! „Лъжата е човешко качество — то трябва да се изостави! „Злото е придобито от падналите ангели — и то трябва да се изостави! „Който върви по законите на животинския свят казва: „Аз съм силен човек и трябва да си пробия път по който и да е начин — с рога, с копита“. „Ученикът на живота не може да си служи нито с рога, нито с копита. „Между силата, разумността и доброто има тясна връзка. „Разумността се ражда от доброто, което е основа на космичния свят. „От разумността пък се ражда силата. Сила без разумност и доброта създава само нещастия и страдания.
към текста >>

Дойде ли лъжата, в съзнанието на човека настъпва тъмнина, и той постепенно оглупява.
„Доброто е извод на любовта от всички векове. Доброто е основа на целокупния живот. „Човек трябва да стане най-напред добър, после разумен и най-после силен. „Разумността изключва всякаква лъжа. И най-малката лъжа е в ущърб на разумността. Дойде ли лъжата, в съзнанието на човека настъпва тъмнина, и той постепенно оглупява. Лъжата е мантия на неразумния живот. „Докато силният човек не си служи с насилие, той запазва силата си. Допусне ли най-малкото насилие, той губи силата си. „Лъжата разрушава човека, затова тя не може да се извини. „Да бъдеш добър, ще рече да бъдеш абсолютно свободен.
към текста >>

91. Една историческа картина - Георги Радев (1900–1940)

Тя символизира едно състояние на съзнанието у човека, една от неговите степени.
– Защото няма по-справедлив съдия от него, отвърнал Хус. „Сетите отци" на костанцкия събор избухнали в смях. И наистина, наивен човек ще да е бил Хус. Да дръзнеш да се обявиш против папата, чиято власт се крепи на щикове, клади, инквизиции, и да апелираш към Христа, това ще се е видяло съвсем наивно на благочестивите прелати. Да се облягаш на един институт, чиято власт се крепи на нещо осезаемо (и „светите отци" са знаели добре това „осезаемо") - има смисъл, но на Христа... Изнасям горната историческа картина, защото представлява голям психологичен интерес. Тя символизира едно състояние на съзнанието у човека, една от неговите степени. И тази степен и до ден днешен в голяма част от човечеството не е още превъзмогната. И днес хората в своите действия се ръководят не от някакви морални принципи, не от веленията на вътрешния закон, а от страх пред писани закони, от страх да не попаднат под юридическа отговорност или да паднат в очите на обществото Страхът от юридическа отговорност и общественото мнение за мнозина са спирачка, за да не дадат воля на своите долни, атавистични нагони. Така запример, един чиновник изпълнява „съвестно" своите задължения, защото бди зоркото око на някой началник. Някой друг се бои да влезе в чуждо лозе или градина, защото го е страх от окото на стражаря. Какво несносно многоглаво чудовище е държавата, па и обществото за хора с такова съзнание.
към текста >>

Какво несносно многоглаво чудовище е държавата, па и обществото за хора с такова съзнание.
Тя символизира едно състояние на съзнанието у човека, една от неговите степени. И тази степен и до ден днешен в голяма част от човечеството не е още превъзмогната. И днес хората в своите действия се ръководят не от някакви морални принципи, не от веленията на вътрешния закон, а от страх пред писани закони, от страх да не попаднат под юридическа отговорност или да паднат в очите на обществото Страхът от юридическа отговорност и общественото мнение за мнозина са спирачка, за да не дадат воля на своите долни, атавистични нагони. Така запример, един чиновник изпълнява „съвестно" своите задължения, защото бди зоркото око на някой началник. Някой друг се бои да влезе в чуждо лозе или градина, защото го е страх от окото на стражаря. Какво несносно многоглаво чудовище е държавата, па и обществото за хора с такова съзнание. Ако обаче той види, че някое от очите на многоокия Аргус не го гледа, ако остане сам със себе си, както той си мисли, той смело престъпва и писани закони и обществено мнение. „Нали никой не види? " - И такива хора, хора на външния, писан закон, могат да извършат насаме всичко. Те не се гнусят от себе си, когато вършат и най-долни престъпления, защото още не виждат себе си. И наистина един човек, който тачи хорското мнение повече от внушенията на своята съвест, който пред чужди очи се бои да извърши това, което насаме извършва без страх и угризение, още не е видял себе си.
към текста >>

С една реч, този индивид още не се е издигнал до стадия на самосъзнанието, в който тепърва се проявява човека.
„Нали никой не види? " - И такива хора, хора на външния, писан закон, могат да извършат насаме всичко. Те не се гнусят от себе си, когато вършат и най-долни престъпления, защото още не виждат себе си. И наистина един човек, който тачи хорското мнение повече от внушенията на своята съвест, който пред чужди очи се бои да извърши това, което насаме извършва без страх и угризение, още не е видял себе си. Такъв човек следователно не може да почита себе си - не като личност, а като човек, като една самосъзнателна единица в света, като индивидуалност. С една реч, този индивид още не се е издигнал до стадия на самосъзнанието, в който тепърва се проявява човека. Защото онова, което прави от човека Човек, онова което представя типичното у човека от гледището на Живата Природа е самосъзнанието. Самосъзнателният човек - за да останем все още в границите на човешкото - не се води ни от писани закони, ни от преходни нравствени норми, изковани от човеци. Когато той върши нещо - върши го съзнателно и свободно, все едно дали е сам със себе си или пред людски очи. Защото през неговата пробудена съвест гледа окото на Космичното Съзнание, на Цялото, в което той е един малък, но съзнателен център. В него звучи органически живата реч на вътрешния закон, който придава основния ритъм на неговия живот и пред който всички писани закони са само сенки.
към текста >>

Защото онова, което прави от човека Човек, онова което представя типичното у човека от гледището на Живата Природа е самосъзнанието.
" - И такива хора, хора на външния, писан закон, могат да извършат насаме всичко. Те не се гнусят от себе си, когато вършат и най-долни престъпления, защото още не виждат себе си. И наистина един човек, който тачи хорското мнение повече от внушенията на своята съвест, който пред чужди очи се бои да извърши това, което насаме извършва без страх и угризение, още не е видял себе си. Такъв човек следователно не може да почита себе си - не като личност, а като човек, като една самосъзнателна единица в света, като индивидуалност. С една реч, този индивид още не се е издигнал до стадия на самосъзнанието, в който тепърва се проявява човека. Защото онова, което прави от човека Човек, онова което представя типичното у човека от гледището на Живата Природа е самосъзнанието. Самосъзнателният човек - за да останем все още в границите на човешкото - не се води ни от писани закони, ни от преходни нравствени норми, изковани от човеци. Когато той върши нещо - върши го съзнателно и свободно, все едно дали е сам със себе си или пред людски очи. Защото през неговата пробудена съвест гледа окото на Космичното Съзнание, на Цялото, в което той е един малък, но съзнателен център. В него звучи органически живата реч на вътрешния закон, който придава основния ритъм на неговия живот и пред който всички писани закони са само сенки. Него не го плаши ни юридическа отговорност, ни обществено мнение, когато дойде до изявяване на великия вътрешен закон.
към текста >>

Защото през неговата пробудена съвест гледа окото на Космичното Съзнание, на Цялото, в което той е един малък, но съзнателен център.
Такъв човек следователно не може да почита себе си - не като личност, а като човек, като една самосъзнателна единица в света, като индивидуалност. С една реч, този индивид още не се е издигнал до стадия на самосъзнанието, в който тепърва се проявява човека. Защото онова, което прави от човека Човек, онова което представя типичното у човека от гледището на Живата Природа е самосъзнанието. Самосъзнателният човек - за да останем все още в границите на човешкото - не се води ни от писани закони, ни от преходни нравствени норми, изковани от човеци. Когато той върши нещо - върши го съзнателно и свободно, все едно дали е сам със себе си или пред людски очи. Защото през неговата пробудена съвест гледа окото на Космичното Съзнание, на Цялото, в което той е един малък, но съзнателен център. В него звучи органически живата реч на вътрешния закон, който придава основния ритъм на неговия живот и пред който всички писани закони са само сенки. Него не го плаши ни юридическа отговорност, ни обществено мнение, когато дойде до изявяване на великия вътрешен закон. Не му трябват и външни стимули, за да изпълни един поет дълг. Не му трябва погледа и на никой началник, защото в неговото съзнание грее вечно живото Око, което е много по-страшно, чисто човешки казано, от хиляди хорски очи. На тази именно межда, в която става преминаването от външния, механичен закон към вътрешния, от страха - закон на животинското царство, към Любовта - закон на разумния човек, от „папата" към Христа, се развива онази дълбока вътрешна борба в съзнанието на човека, която намира понякога такъв ярък символичен израз във външния живот на човечеството: Днес именно цялото човечество се намира на синора на тия два свята и требва по необходимост да го прекрачи.
към текста >>

Не му трябва погледа и на никой началник, защото в неговото съзнание грее вечно живото Око, което е много по-страшно, чисто човешки казано, от хиляди хорски очи.
Когато той върши нещо - върши го съзнателно и свободно, все едно дали е сам със себе си или пред людски очи. Защото през неговата пробудена съвест гледа окото на Космичното Съзнание, на Цялото, в което той е един малък, но съзнателен център. В него звучи органически живата реч на вътрешния закон, който придава основния ритъм на неговия живот и пред който всички писани закони са само сенки. Него не го плаши ни юридическа отговорност, ни обществено мнение, когато дойде до изявяване на великия вътрешен закон. Не му трябват и външни стимули, за да изпълни един поет дълг. Не му трябва погледа и на никой началник, защото в неговото съзнание грее вечно живото Око, което е много по-страшно, чисто човешки казано, от хиляди хорски очи. На тази именно межда, в която става преминаването от външния, механичен закон към вътрешния, от страха - закон на животинското царство, към Любовта - закон на разумния човек, от „папата" към Христа, се развива онази дълбока вътрешна борба в съзнанието на човека, която намира понякога такъв ярък символичен израз във външния живот на човечеството: Днес именно цялото човечество се намира на синора на тия два свята и требва по необходимост да го прекрачи. Ще го прекрачат които могат. И ония, които имат око за дълбоките процеси, които стават в съзнанието на целокупното човечество, ще разберат този страшен кипеж, който е обхванал света, ще схванат явните, почти чути вече пулсации на новото, което се прелива като прясна кръв в изсъхналите жили на света, ще разберат и отчаяните усилия на старото, което е осъдено на гибел, да се закрепи. И тогава е ясна и историческата картина, която дадохме в начало: Хус, това е човекът, в когото е проговорил живият, вътрешен закон, закона на Любовта, човекът в когото се е пробудил живия Христос. Прелати, велможи, църковен събор, който в случая представя една транспозиция на фарисейския и книжнически синедрион, представя стария строй който се крепи на външен закон, на насилие.
към текста >>

На тази именно межда, в която става преминаването от външния, механичен закон към вътрешния, от страха - закон на животинското царство, към Любовта - закон на разумния човек, от „папата" към Христа, се развива онази дълбока вътрешна борба в съзнанието на човека, която намира понякога такъв ярък символичен израз във външния живот на човечеството: Днес именно цялото човечество се намира на синора на тия два свята и требва по необходимост да го прекрачи.
Защото през неговата пробудена съвест гледа окото на Космичното Съзнание, на Цялото, в което той е един малък, но съзнателен център. В него звучи органически живата реч на вътрешния закон, който придава основния ритъм на неговия живот и пред който всички писани закони са само сенки. Него не го плаши ни юридическа отговорност, ни обществено мнение, когато дойде до изявяване на великия вътрешен закон. Не му трябват и външни стимули, за да изпълни един поет дълг. Не му трябва погледа и на никой началник, защото в неговото съзнание грее вечно живото Око, което е много по-страшно, чисто човешки казано, от хиляди хорски очи. На тази именно межда, в която става преминаването от външния, механичен закон към вътрешния, от страха - закон на животинското царство, към Любовта - закон на разумния човек, от „папата" към Христа, се развива онази дълбока вътрешна борба в съзнанието на човека, която намира понякога такъв ярък символичен израз във външния живот на човечеството: Днес именно цялото човечество се намира на синора на тия два свята и требва по необходимост да го прекрачи. Ще го прекрачат които могат. И ония, които имат око за дълбоките процеси, които стават в съзнанието на целокупното човечество, ще разберат този страшен кипеж, който е обхванал света, ще схванат явните, почти чути вече пулсации на новото, което се прелива като прясна кръв в изсъхналите жили на света, ще разберат и отчаяните усилия на старото, което е осъдено на гибел, да се закрепи. И тогава е ясна и историческата картина, която дадохме в начало: Хус, това е човекът, в когото е проговорил живият, вътрешен закон, закона на Любовта, човекът в когото се е пробудил живия Христос. Прелати, велможи, църковен събор, който в случая представя една транспозиция на фарисейския и книжнически синедрион, представя стария строй който се крепи на външен закон, на насилие. Това са представители на егоистичното съзнание, в което все още център остава животинското.
към текста >>

И ония, които имат око за дълбоките процеси, които стават в съзнанието на целокупното човечество, ще разберат този страшен кипеж, който е обхванал света, ще схванат явните, почти чути вече пулсации на новото, което се прелива като прясна кръв в изсъхналите жили на света, ще разберат и отчаяните усилия на старото, което е осъдено на гибел, да се закрепи.
Него не го плаши ни юридическа отговорност, ни обществено мнение, когато дойде до изявяване на великия вътрешен закон. Не му трябват и външни стимули, за да изпълни един поет дълг. Не му трябва погледа и на никой началник, защото в неговото съзнание грее вечно живото Око, което е много по-страшно, чисто човешки казано, от хиляди хорски очи. На тази именно межда, в която става преминаването от външния, механичен закон към вътрешния, от страха - закон на животинското царство, към Любовта - закон на разумния човек, от „папата" към Христа, се развива онази дълбока вътрешна борба в съзнанието на човека, която намира понякога такъв ярък символичен израз във външния живот на човечеството: Днес именно цялото човечество се намира на синора на тия два свята и требва по необходимост да го прекрачи. Ще го прекрачат които могат. И ония, които имат око за дълбоките процеси, които стават в съзнанието на целокупното човечество, ще разберат този страшен кипеж, който е обхванал света, ще схванат явните, почти чути вече пулсации на новото, което се прелива като прясна кръв в изсъхналите жили на света, ще разберат и отчаяните усилия на старото, което е осъдено на гибел, да се закрепи. И тогава е ясна и историческата картина, която дадохме в начало: Хус, това е човекът, в когото е проговорил живият, вътрешен закон, закона на Любовта, човекът в когото се е пробудил живия Христос. Прелати, велможи, църковен събор, който в случая представя една транспозиция на фарисейския и книжнически синедрион, представя стария строй който се крепи на външен закон, на насилие. Това са представители на егоистичното съзнание, в което все още център остава животинското. ,,Папата", „църквата" - това са все символи на външния, механичен, Мойсеевски закон на слеповерието, на религиозното робство, под което все още пъшка човекът. Това е външният авторитет, който е узурпирал правата на вътрешния Христос - това е новото съзнание, в което човечеството навлиза, новата култура, в която ще бликнат изворите на Вечния Живот.
към текста >>

Това са представители на егоистичното съзнание, в което все още център остава животинското.
На тази именно межда, в която става преминаването от външния, механичен закон към вътрешния, от страха - закон на животинското царство, към Любовта - закон на разумния човек, от „папата" към Христа, се развива онази дълбока вътрешна борба в съзнанието на човека, която намира понякога такъв ярък символичен израз във външния живот на човечеството: Днес именно цялото човечество се намира на синора на тия два свята и требва по необходимост да го прекрачи. Ще го прекрачат които могат. И ония, които имат око за дълбоките процеси, които стават в съзнанието на целокупното човечество, ще разберат този страшен кипеж, който е обхванал света, ще схванат явните, почти чути вече пулсации на новото, което се прелива като прясна кръв в изсъхналите жили на света, ще разберат и отчаяните усилия на старото, което е осъдено на гибел, да се закрепи. И тогава е ясна и историческата картина, която дадохме в начало: Хус, това е човекът, в когото е проговорил живият, вътрешен закон, закона на Любовта, човекът в когото се е пробудил живия Христос. Прелати, велможи, църковен събор, който в случая представя една транспозиция на фарисейския и книжнически синедрион, представя стария строй който се крепи на външен закон, на насилие. Това са представители на егоистичното съзнание, в което все още център остава животинското. ,,Папата", „църквата" - това са все символи на външния, механичен, Мойсеевски закон на слеповерието, на религиозното робство, под което все още пъшка човекът. Това е външният авторитет, който е узурпирал правата на вътрешния Христос - това е новото съзнание, в което човечеството навлиза, новата култура, в която ще бликнат изворите на Вечния Живот. И човечеството и днес пак е изправено пред страшния въпрос: да разпъне ли или приеме Христа, да изгори ли или приеме Хус - едно живо пламъче от Големия Пламък - Христос. Но види се, че днес в света има повече светлина. И ако тя грее в човешкото съзнание то е, защото души като Хус, поели свещения път на жертвата, се преляха като живи струи в Душата на Човечеството, за да го изведат от временния живот във Вечния.
към текста >>

Това е външният авторитет, който е узурпирал правата на вътрешния Христос - това е новото съзнание, в което човечеството навлиза, новата култура, в която ще бликнат изворите на Вечния Живот.
И ония, които имат око за дълбоките процеси, които стават в съзнанието на целокупното човечество, ще разберат този страшен кипеж, който е обхванал света, ще схванат явните, почти чути вече пулсации на новото, което се прелива като прясна кръв в изсъхналите жили на света, ще разберат и отчаяните усилия на старото, което е осъдено на гибел, да се закрепи. И тогава е ясна и историческата картина, която дадохме в начало: Хус, това е човекът, в когото е проговорил живият, вътрешен закон, закона на Любовта, човекът в когото се е пробудил живия Христос. Прелати, велможи, църковен събор, който в случая представя една транспозиция на фарисейския и книжнически синедрион, представя стария строй който се крепи на външен закон, на насилие. Това са представители на егоистичното съзнание, в което все още център остава животинското. ,,Папата", „църквата" - това са все символи на външния, механичен, Мойсеевски закон на слеповерието, на религиозното робство, под което все още пъшка човекът. Това е външният авторитет, който е узурпирал правата на вътрешния Христос - това е новото съзнание, в което човечеството навлиза, новата култура, в която ще бликнат изворите на Вечния Живот. И човечеството и днес пак е изправено пред страшния въпрос: да разпъне ли или приеме Христа, да изгори ли или приеме Хус - едно живо пламъче от Големия Пламък - Христос. Но види се, че днес в света има повече светлина. И ако тя грее в човешкото съзнание то е, защото души като Хус, поели свещения път на жертвата, се преляха като живи струи в Душата на Човечеството, за да го изведат от временния живот във Вечния.
към текста >>

И ако тя грее в човешкото съзнание то е, защото души като Хус, поели свещения път на жертвата, се преляха като живи струи в Душата на Човечеството, за да го изведат от временния живот във Вечния.
Това са представители на егоистичното съзнание, в което все още център остава животинското. ,,Папата", „църквата" - това са все символи на външния, механичен, Мойсеевски закон на слеповерието, на религиозното робство, под което все още пъшка човекът. Това е външният авторитет, който е узурпирал правата на вътрешния Христос - това е новото съзнание, в което човечеството навлиза, новата култура, в която ще бликнат изворите на Вечния Живот. И човечеството и днес пак е изправено пред страшния въпрос: да разпъне ли или приеме Христа, да изгори ли или приеме Хус - едно живо пламъче от Големия Пламък - Христос. Но види се, че днес в света има повече светлина. И ако тя грее в човешкото съзнание то е, защото души като Хус, поели свещения път на жертвата, се преляха като живи струи в Душата на Човечеството, за да го изведат от временния живот във Вечния.
към текста >>

92. Едно сравнение - Георги Радев (1900–1940)

Колко много неуспехи, колко много жертви, огорчения, разочарования се откриват пред погледа на съзерцателя, който може да обхване в съзнанието си научния опит на човечеството в една епоха, когато наблюдава действието на тази или онази машина, на този или оня апарат, на тази или онази част! Неуспехи и разочарования и, които често са завършвали с някое ценно откритие, разкриващо широки кръгозори за нови постижения.
Ако се спрях на някои подробности от неговия строеж и устройство, то е защото го считам за един прекрасен символ и защото искам да наведа читателя на някои аналогии. Замислен от членовете на една мореплавателна компания, одобрен от правителството на Франция, което не можело да не види в този параход едно дело, годно да прослави френската нация, планиран и разработен от цял корпус инженери и специалисти, които са ръководили ръцете на цяла една йерархия анонимни работници, принадлежащи към всички занаяти и индустрии, този морски гигант представя истински синтез на всички постижения на техниката от столетия насам. Само в огромната електрическа инсталация, с нейната необикновена мощност, на която се дължи рекордната бързина на парахода; в електричното осветление, в телефонната мрежа, в безжичния телеграф, се крият постиженията на цяла една епоха - епохата на електричеството и радиото. През мозъка на електроинженерите са работили мозъците на толкова учени-физици и изобретатели, които търпеливо са изтръгвали в своите лаборатории тайните на електричеството. Можеше ли Нормандия да се радва на всички неоценими удобства на електричеството, ако не бе открит електричният ток от скромния физик Волта, наречен на присмех по онова време и от учени, и от прости „танцмайстор на жабешките крака"? Колко много неуспехи, колко много жертви, огорчения, разочарования се откриват пред погледа на съзерцателя, който може да обхване в съзнанието си научния опит на човечеството в една епоха, когато наблюдава действието на тази или онази машина, на този или оня апарат, на тази или онази част! Неуспехи и разочарования и, които често са завършвали с някое ценно откритие, разкриващо широки кръгозори за нови постижения. В този „плаващ град" са съсредоточени резултатите на цели епохи, постиженията на техническия гений на цялото човечество от памтивека. В тази смисъл на думата той е едно колективно дело. В него са взели участие много същества - през мозъка и ръцете на неговите знайни и незнайни строители. Четирите години на неговия строеж са едно съкращение на цели епохи, а материалите за неговото изграждане произхождат от много места. Сам председателят на френската република, при отрязване на лентата, подчертава, че всички градове, провинции и колонии на Франция са взели участие при строежа на Нормандия.
към текста >>

Има клетки от растителното царство - отлични химици, клетки от животинското царство.
Те са едно велико училище, в което той се е учил. И всичките му знания, придобити в течение на тези 250 милиарда години, са складирани в неговата малка глава, в неговия мозък". На друго място той казва: „Тъй както е създаден организма на сегашния човек, той съдържа в себе си всички предишни култури, изразени в една или друга форма. Всички предшествуващи култури, през които са минали растенията, животните и човешките раси са складирани в потенциално състояние в клетките на човешкия организъм. Има клетки от минерален произход, които са минали през минералното царство и разбират прекрасно законите му. Има клетки от растителното царство - отлични химици, клетки от животинското царство. Има четвърта категория клетки, които са минали през света на разумните същества, и те са които образуват мозъка на човека. Това са клетки напреднали, с висока култура". Освен туй, всеки орган на човешкото тяло, според Учителя, е резултат на разумни сили, които са действували в течение на много години, при специални условия, за да го създадат и приспособят за неговите функции. Ето какво говори той за ръката например: „В ръката е написана историята на човечеството. Всичко, което миналите култури са създали, е отбелязано на нея.
към текста >>

93. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

В своите две лекции, публикувани в книгата „Въпросът за Бодхисатвата"50, тя изтъква ясната идея, че ако се приеме, че именно Рудолф Щайнер е Бодхисатвата, то би трябвало да се е наблюдавал важен феномен, даден като главна мярка от самия него в живота му, а именно: коренна трансформация на съзнанието около неговата 30-33-та годишнина.
Рудолф Щайнер ясно определя: „Бодхисатвата е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха", от което става ясно, че той говори за реализираната инкорпорация на Бодхисатва Майтрея в някоя друга човешка индивидуалност. Би било крайно тщеславно и окултно нехигиенично Рудолф Щайнер да говори за Великия Учител на нашата съвременна епоха и да има предвид всъщност себе си. Теза от такъв порядък е явно понятийно недоразумение, но това не пречи тя да е крайно опасна. Това е така, защото подобна мисъл сериозно подкопава етичните основи на антропософията, а ние знаем, че нейният създател е пример за смирение и морална чистота. От друга страна, Елизабет Фрееде предоставя друг съществен довод против хипотезата за идентификация на индивидуалността на Рудолф ГЦайнер като приемник на индивидуалността на Бодхисатва Майтрея. В своите две лекции, публикувани в книгата „Въпросът за Бодхисатвата"50, тя изтъква ясната идея, че ако се приеме, че именно Рудолф Щайнер е Бодхисатвата, то би трябвало да се е наблюдавал важен феномен, даден като главна мярка от самия него в живота му, а именно: коренна трансформация на съзнанието около неговата 30-33-та годишнина. И тъй като такава дълбока промяна не се е наблюдавала, се стига до конкретния извод, че е изключителна грешка да се приема такава хипотеза. Още едно допълнително доказателство в тази посока на разсъждения е идеята, че Рудолф Щайнер пише собствен биографичен труд, в който се вижда плавността и непрекъснатостта на процесите в неговия живот, което недвусмислено показва, че коренна трансформация не е настъпила около 30-та година от живота му и явно е крайно неадекватно да се мисли, че той, прокламирайки мисията на Бодхисатвата на XX век, всъщност говори за себе си. Въпреки че тези цялостни и сериозни аргументи напълно оборват подобна идея, това не пречи и днес да съществуват хора, които продължават да подкрепят тази опасна теза51. Търсачът на Граала има нужда от чиста мисъл! (4) Изказването на Рудолф Щайнер през август 1921 г. относно раждането на Бодхисатвата около началото на столетието подлага търсещото Антропософско общество на друго сериозно изпитание.
към текста >>

Рудолф Щайнер съвсем ясно е изказал езотеричния знак, че Бодхисатвата на XX век няма да се роди, както се раждат човешките души с по-обикновено развитие, а ще се всели52 в извисена индивидуалност около нейната 30-35-та годишнина, като тази индивидуалност ще претърпи коренна промяна в тъканта на своето съзнание.
Изпитанието се състои във факта, че на пръв и не много прецизен поглед сякаш се наблюдават споменатите от Рудолф Щайнер феномени, характерни за Бодхисатвата на XX век: човек, роден точно в началото на века, с някаква дейност, насочена в езотерико-мистична посока, променя коренно своите убеждения. В доста голям период от време и в доста широки среди с езотерични интереси се заражда твърдението, че именно роденият през 1900 г. Томберг е очакваният Бодхисатва. В разсъждения от този род прозира особен род материализъм относно духовни и езотерични теми, защото се търси т.нар. раждане на Бодхисатвата по конвенционално-човешки начин. Рудолф Щайнер съвсем ясно е изказал езотеричния знак, че Бодхисатвата на XX век няма да се роди, както се раждат човешките души с по-обикновено развитие, а ще се всели52 в извисена индивидуалност около нейната 30-35-та годишнина, като тази индивидуалност ще претърпи коренна промяна в тъканта на своето съзнание. От това твърдение веднага става ясно, че ако се търси т.нар. раждане на Бодхисатвата в началото на XX век, то в никакъв случай не трябва да се очаква, че става въпрос за раждане на дете около 1900 г. Напротив, трябва да се търси човек, който около 1900 г. е вече на около 33 години, т.е. роден е приблизително в периода 1864-70 г.
към текста >>

и освен това е човек, при който именно се наблюдава рязка промяна в духовните основи на неговото съзнание и начин на живот около началото на XX век53.
От това твърдение веднага става ясно, че ако се търси т.нар. раждане на Бодхисатвата в началото на XX век, то в никакъв случай не трябва да се очаква, че става въпрос за раждане на дете около 1900 г. Напротив, трябва да се търси човек, който около 1900 г. е вече на около 33 години, т.е. роден е приблизително в периода 1864-70 г. и освен това е човек, при който именно се наблюдава рязка промяна в духовните основи на неговото съзнание и начин на живот около началото на XX век53. Явно грубото и неадекватно отъждествяване на индивидуалността на вселяващия се Духовен Учител със степен на развитие Бодхисатва с човешката индивидуалност, която се явява негов носител и проводник, довежда до материалистичната хипотеза, че Бодхисатвата на XX век ще е на 33 години именно през 1933 г. Ако се твърди, че онзи, който се прояви чрез Иешуа бен Пандира, сега отново се е родил в началото на столетието и следваме логически тезите на Рудолф ГЦайнер, трябва да се разбира, че вселяването на Бодхисатвата в човека-носител е протекло около началото на столетието. Да, Валентин Томберг има особен раздвоен живот, но промяната в неговите духовни разбирания и ориентации настъпва едва около неговата 40-а годишнина, като двата полюса на неговия живот на практика се самоизключват. Безусловно антропософията и нейните идеи нямат нищо общо с екзотеричната дейност на католическата църква и още по-малко - със създателя на йезуитското течение Игнатий Лойола, един от вдъхновителите на Валентин Томберг. Изказват се дори твърдения, че всъщност тази личност е попаднала под окултното въздействие на тайните католически среди54.
към текста >>

След като се знае, че след коренната трансформация на съзнанието на човека-носител той ще се изяви духовно могъщо, но сякаш сам в света58, така да се каже, непроизлизащ от никаква верига учител-ученик, веднага се разбира, че Михаил Иванов не е Бодхисатвата на XX век, защото той има свой духовен Учител, който въобще не крие, а напротив - широко прогласява.
Но в случая с Михаил Иванов е много по-съществен друг факт: през цялото време на своята дейност и на много места в своето слово той постоянно и многократно е изтъквал, че има свой духовен Учител и това е Учителя Петър Дънов. Нещо повече, един по-задълбочен прочит на неговите лекции веднага констатира, че по същество те представляват частна интерпретативна и творческа гледна точка към Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно). Много елементи и идеи са взети от Словото на Беинса Дуно, разработени са и са представени на един изключително ясен, достъпен и конкретен език (за разлика от езика на Учителя Петър Дънов, който се характеризира с неимоверна мистична дълбочина и многопластовост). А методологията, прилагана от Михаил Иванов, е буквално копие на някои от методите на Учителя Петър Дънов: посреща се изгрева, практикува се Паневритмия, братски обяди, пеене на духовни песни, интензивна работа чрез метода молитва, възпитаване на братска взаимопомощ и прочее. От всичко това може да се направи решителен извод, използвайки един друг знак за Бодхисатва Майтрея, даден от Рудолф Щайнер. След като се знае, че след коренната трансформация на съзнанието на човека-носител той ще се изяви духовно могъщо, но сякаш сам в света58, така да се каже, непроизлизащ от никаква верига учител-ученик, веднага се разбира, че Михаил Иванов не е Бодхисатвата на XX век, защото той има свой духовен Учител, който въобще не крие, а напротив - широко прогласява. И всеки, който задълбочено познава дейността на този духовен лидер, няма да направи грешката да твърди, че това е предсказаният от антропософията Бодхисатва. А хората, който коментират тези твърдения, трябва без какъвто и да е фундаменталистки уклон първо добре да изучат дадено духовно-социално явление и едва после да приемат или отхвърлят дадена теза. Ако при Валентин Томберг се наблюдава един много сериозен идеен разрив, стигащ до крайности, от рода на свързване с напълно идейно-контрастни социални импулси, отричане на основни идеи на антропософията и в края на краищата явно подценяване на значимостта и сериозността на импулса, даден от Рудолф Щайнер, то напротив, Михаил Иванов до края на живота си се самоопределя като ученик на Учителя Петър Дънов. За да се открие Граала, трябва да се обърне внимание и на най-малките неща, но със свещено отношение - разумно и безкритично. (6) Когато човек се развива азово и едновременно с това силно се устремява към някакъв духовен идеал, понякога настъпва типична грешка, която се явява един от опасните капани в пътя на духовното развитие.
към текста >>

Едно от тези прераждания се пада в XX век."66 Всеки, който допусне в съзнанието си този логически сблъсък, без да има опитност със Словото на Рудолф Щайнер и поне скромна и първоначална езотерична подготовка, лесно ще изпадне в опасно съмнение за духовните възможности на Рудолф Щайнер и истинността на антропософията.
Възможно да е имало временна астрална инкорпорация [а не описаната инкорпорация, пронизваща етерното тяло], при това - без заместване на личността, което е било възможно в резултат на придобитото от Рудолф Щайнер розенкройцерско посвещение..."63 Човек, четящ задълбочено тези интересни предположения и разсъждения, констатира и директно вижда как те влизат в конкретен и сериозен концептуален и логически сблъсък с редица изказвания по темата, изречени от Посветения Рудолф Щайнер. Ние ще посочим поне четири: (i) „Бодхисатва Мамрея, който в миналото, сто години преди Христа, беше въплътен като Йешуа бен Пандира, като един вестител, като един проповедник на Христа във физическо тяло..., той, който оттогава насам се е прераждал почти всеки сто години, е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха..."64; (ii) изказването на Рудолф Щайнер през август 1921 г. относно раждането на Бодхисатвата около началото на столетието; (iii) „Също в нашата епоха, сега в XX век, от този Бодхисатва, който някога ще стане Майтрея Буда, изхождат най-важните учения върху Христовото същество и върху Синовете на Огъня на индийците..."65; (iv) „Всеки Бодхисатва, който се издига до степента Буда, има свой приемник, свой последовател. Тази източна традиция е в пълно съответствие с окултните изследвания. А онзи Бодхисатва, който тогава искаше да се включи в подготовката на Христовото събитие, продължи да се инкарнира отново и отново. Едно от тези прераждания се пада в XX век."66 Всеки, който допусне в съзнанието си този логически сблъсък, без да има опитност със Словото на Рудолф Щайнер и поне скромна и първоначална езотерична подготовка, лесно ще изпадне в опасно съмнение за духовните възможности на Рудолф Щайнер и истинността на антропософията. За да не изпаднем в такава ситуация, нека с безпристрастна и трезва мисъл разгледаме възможните варианти в съотношението между цитираните предположения на по-късни антропософски изследователи и изказванията на Рудолф Щайнер. Независимо колко са опасни някои от тези варианти, чрез самото им спокойно разглеждане ще отпаднат явно неверните и безмислените, и естествено ще остане онова, което е вярно и разумно. И така, според авторите вариантите са следните: (i) Рудолф Щайнер се обърква за определен период от време и говори неадекватно и противоречиво относно вече изразената цялостна структура на Духовната наука и съответно е необходимо да бъде поправен от друга духовни изследователи; (ii) Рудолф Щайнер, говорейки за Бодхисатва Майтрея, за неговата велика мисия в бъдеще и за неговата настояща проповед за Етерния Христос, не преценява добре атаките на тъмните сили и се оказва в опасно тщеславната ситуация да говори окултно нехигиенично за един настоящ Бодхисатва, а да разбира всъщност себе си; (iii) Рудолф Щайнер, говорейки за Бодхисатва Майтрея, за неговото инкорпориране в XX век и за факта, че той ще е „истинският проповедник на Христа в етерна дреха", просто откровено казва неверни и неистинни неща, които естествено не намират своя реализация, както нещо подобно се случва при Ани Безант, Елена Рьорих, Алис Бейли и др. Току-що формулираните три варианта се появяват, ако приемем, че съвременнитеантропософскиавторинацитиранитепо-горе предположения са прави, а основателят на антропософското общество е сгрешил в нещо. (iv) Ако допуснем обаче обратното, т.е.
към текста >>

Според авторите на този труд тя е твърде специфичен синтез от характеристиките, присъщи по-скоро на идеала за съвременната научност, от една страна: (i) непривързаност и свобода от всяка догматика, (ii) готовност за вслушване във всеки нов, добре обоснован или новооткрит ракурс на дадена теза, (iii) систематичен стремеж към структурирана обоснованост и доказателствено ст и (iv) интелектуална честност и откритост в цялостния научен процес; а от друга страна, от характерните качества на духовно-изследователската дейност: (i) работа с вътрешни за съзнанието на изследователя процеси и опитности, (ii) насочване на мисълта към възвишена духовна реалност, (iii) навигация през сложната знакова среда от имагинативни прозрения, инспиративни размишления и творческо-интуитивни преживявания, (iv) постоянна будност спрямо изкушаващи и замърсяващи съзнанието процеси и (v) съзнателен и целенасочен стремеж към самоконтрол спрямо новополучените по вътрешен начин данни, основан на добродетелна самопроверка.
Той разрешава всички поставени му задачи, без да се усъмнява в своя Учител, и напредва в Пътя си без страх и без тъмнина, с Любов и Светлина! Именно това най-трудно и пълно с изпитания време е знак, че изгревът на Светия Граал в наши дни е близо. Нека бъде Виделина! В името на зората на Учителя, който пряко съзерцава Христовите Сила и Живот, нека се освободим от всички изкушаващи хипотези и да направим решителен скок към истината за Бодхисатвата на XX век. Нова теза за историческата проява на Бодхисатва Майтрея в XX век По-нататък в тази разработка ще се опитаме да реализираме една нова теза за това чрез коя индивидуалност се е проявил Бодхисатвата на XX век и къде може да бъде намерено най-същественото - настоящото Слово на онзи Учител, който един ден ще донесе най-дълбокото разбиране на Христовата мисия. Но преди това сме длъжни да направим някои уточнения. Един от основните мотиви, движещ настоящата разработка, е стремежът към духовно-научна методология. Според авторите на този труд тя е твърде специфичен синтез от характеристиките, присъщи по-скоро на идеала за съвременната научност, от една страна: (i) непривързаност и свобода от всяка догматика, (ii) готовност за вслушване във всеки нов, добре обоснован или новооткрит ракурс на дадена теза, (iii) систематичен стремеж към структурирана обоснованост и доказателствено ст и (iv) интелектуална честност и откритост в цялостния научен процес; а от друга страна, от характерните качества на духовно-изследователската дейност: (i) работа с вътрешни за съзнанието на изследователя процеси и опитности, (ii) насочване на мисълта към възвишена духовна реалност, (iii) навигация през сложната знакова среда от имагинативни прозрения, инспиративни размишления и творческо-интуитивни преживявания, (iv) постоянна будност спрямо изкушаващи и замърсяващи съзнанието процеси и (v) съзнателен и целенасочен стремеж към самоконтрол спрямо новополучените по вътрешен начин данни, основан на добродетелна самопроверка. След всичко, казано за методологията, сме длъжни да изразим искрено следните предварителни положения: (i) разискването на една нова теза няма за цел да внесе още по-голям хаос в духовните търсения по изследваната тема и не представлява атака срещу едно ново проявление на Бодхисатвата през XXI век; (ii) няма никаква „тайна ложа" или „йезуитски орден", който да е „поръчал" настоящите идейни разработки в тази монография; (iii) ако се намерят или вече има съвсем ясни и добре обосновани доказателства, или литературни източници, които оборват новоизложената теза, авторите честно и открито ще я преразгледат и ще я подложат на щателна реконструкция или дори - на ликвидация; защото тази разработка в края на краищата е само духовно-научно търсене на Истината по въпроса за Бодхисатвата на XX век и трябва да се каже, че изследователската група не е обсебена и привързана към собствените си тези; (iv) авторите нямат личностно отношение към хората, които са разработили и предложили някоя от вече показаните седем хипотези, и се стремят към безпристрастен и свободен от фундаментализъм и догматизъм подход; (v) съвсем ясно се съзнава сериозната отговорност, която се поема с едно такова разработване и излагане на настоящите тези, но едновременно с това твърдо се вярва, че духовно-научният стремеж изисква Михаелична смелост; (vi) екипът, разработил тези идеи, не желае да налага фанатично своите разработки и има за идеал свободната, посветена на Архангел Михаел, чиста творческа мисъл и духовно-научен изследователски подход. Преди да започнем същинското излагане на новата теза, сме длъжни да обърнем специално внимание на един важен детайл от последната, седма, хипотеза за конкретното проявление на Бодхисатвата. Както вече споменахме, още Адолф Аренсон излага в лекция, изнесена около 1925 г., една ранна форма на тази хипотеза, а по-късно Сергей Прокофиев подробно разгръща разгледаното вече предположение, че всъщност в XX век е нямало физическо проявление на Бодхисатвата, а само духовно влияние върху Рудолф Щайнер, инспирирано от Бодхисатва Майтрея. Вече показахме как тази идея крие в себе си сериозно логическо противоречие и е белег за концептуална пробойна в разработките на настоящите антропософски лидери. Ние, от една страна, не сме съгласни с тази разпространена в официалните антропософски среди хипотеза и вярваме в духовно-научната пълнота и цялостна логичност на всички идеи, изразени от Рудолф Щайнер.
към текста >>

Ние утвърждаваме, че изказвайки тези думи, Рудолф ГЦайнер е бил не просто в ясно съзнание, но в космическо разширено съзнание на един истински Посветен, който обхваща с мисълта си развитието на цялото човечество.
За да не се случи то, обикновено трябва да изминат приблизително сто години, за да се разбере и осмисли правилно даден духовен импулс. Рудолф Щайнер се съобразява с тази закономерност и провиждайки проявлението на един друг духовен лидер в първата половина на XX век, прави всичко възможно да предпази себе си, своите последователи, а и визирания духовен лидер и неговите евентуални последователи от отровната гордост на неправилното обожествяване. Всъщност Рудолф Щайнер с истинска Михаелична мъдрост създава свободните условия за едно духовно-научно Граалово търсене и езотерико-християнско мистично израстване на всички онези, които дръзнат да изпълнят неговия завет, тръгвайки с искрена душа да търсят Бодхисатвата на XX век. И така, вече можем да навлезем в задълбочено обсъждане на нашата нова теза. В началото нека си припомним един от може би най-важните знаци, даден ни от Рудолф Щайнер (4.11.1911): бодхисатва Майтрея... евъплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха". Ние утвърждаваме, че изказвайки тези думи, Рудолф ГЦайнер е бил не просто в ясно съзнание, но в космическо разширено съзнание на един истински Посветен, който обхваща с мисълта си развитието на цялото човечество. При това той е говорил самата конкретна истина и когато е казвал името Бодхисатва Майтрея, не е разбирал своята собствена индивидуалност. С други думи, Рудолф Щайнер всъщност е обявил конкретно, че успоредно с него в първите няколко десетилетия на XX век се проявява друг Христов пратеник, от когото извира мощен езотерико-християнски импулс, насочен в служба на Етерното пришествие на Христос. Тръгвайки от тази предварителна форма на нашата теза, нека се опитаме да приложим един от най-слабите доводи. Ще използваме формална логика, метаанализ на вече съществуващи обзори и размишление чрез методите на съвременната наука, прилагани при изследване на някакъв културен процес с историко-географски средства. Ако трябва да потърсим достъпната за всеки човек конкретна проповед на един вестител на Второто етерно пришествие на Христос, който не се назовава Рудолф Щайнер, едва ли трябва да допуснем, че това физическо и историческо проявление ще се е реализирало в една нехристиянизирана културна среда или среда, отдалечена и сравнително културно изолирана от основния еволюционен център на съвременната културна епоха - Европа.
към текста >>

Явно е, че човекът-носител е трябвало широко да изяви в културното пространство на някой народ една коренна промяна в духовната тъкан на съзнанието си през своите 30-35 години.
Стигаме до извода, че най-вероятно трябва да потърсим мощния културен импулс на Бодхисатва Майтрея в първите десетилетия на XX век, преди ужасите на Втората световна война, някъде из европейското духовно пространство. Също така едва ли трябва да търсим този импулс в областите, където е работил самият Рудолф Щайнер, защото горецитираните думи и неговото изказване от август 1921 г. (за раждането на Бодхисатвата около началото на столетието) явно показват, че специфичната инкорпорация на Бодхисатва Майтрея в някой човек-носител трябва да е станала вече преди 1911 г. (защото именно през 1911 г. РЩайнер ясно изразява идеята, че Бодхисатва е въплатен) и най-вероятно - около началото на века. Явно е, че човекът-носител е трябвало широко да изяви в културното пространство на някой народ една коренна промяна в духовната тъкан на съзнанието си през своите 30-35 години. Тук ние се различаваме сериозно от неадекватния спрямо тезите на Духовната наука материалистичен уклон на някои досегашни изследователи, които смятат, че трябва да търсят буквално раждане на човек в началото на века, който ще бъде на 33 години през 1933 г. Напротив, според нас трябва да се търси човек, роден някъде в периода 1864-70 г., който, успоредно с победата на Архангел Михаел и края на Кали Юга, започва около началото на века, т.е. около своята 30-33 годишнина, мощна духовно-морална дейност и през особения и важен период 1933-36-39 г. би трябвало да бъде приблизително на 66-75 години. Ако приемем тези доводи, ще стигнем до извода, че по времето на интензивната лекторска дейност на Рудолф Щайнер в Западна и Централна Европа вече е имало друг мощен езотерико-християнски импулс.
към текста >>

Има ли данни за вселяване, инкорпорация или рязка трансформация на съзнанието на човека Петър Дънов?
Когато Христос се роди в твоята душа, ти ще бъдеш полезен както за себе си, така и за окръжаващите. Това е Възкресение, това значи пробуждане на човешката душа. Когато Христос живее в душите на хората, всички ще оживеят, ще станат и ще си подадат ръка като братя.86 4. От данните, които предоставя Рудолф Щайнер, се знае, че изявата на Бодхисатва Майтрея няма да е известна до навършването на 50-55 години от човешката индивидуалност, която е неин конкретен физически носител. Проявил ли е широко социално своята мисия Петър Дънов преди своята 30-33-годишна възраст, или не? Има ли данни за вселяване, инкорпорация или рязка трансформация на съзнанието на човека Петър Дънов? Има ли Петър Дънов свой конкретен физически учител, който да му предаде по веригата учител-ученик някаква духовна традиция, или напротив, той разгръща своята дейност изцяло самостоятелно? Въпросът за преобразяването на човека Петър Дънов в Учителя Беинса Дуно е един от фундаменталните въпроси в духовната традиция на Бялото Братство в България, защото той характеризира самите устои на това Учение и едновременно с това е и ключът за еволюцията на човешката душа - ключ на саможертва, безкрайно смирение и неизразима Любов. Всеки задълбочен изследовател на езотеризма в България знае, че около 33-та година на Петър Дънов в съзнанието му е настъпила мистична жертва. Тази трансформация на индивидуалността на будния син на възрожденския български род Дънови протича на няколко етапа, като пронизва и завинаги променя живота му. Ако дотогава Петър Дънов се е стремял към усамотение и усилена работа върху себе си, то след неговата 33-годишна възраст се разгръща мащабна лекторска и духовно-организаторска дейност, която има за цел излъчването на един мощен езотеричен импулс.
към текста >>

Всеки задълбочен изследовател на езотеризма в България знае, че около 33-та година на Петър Дънов в съзнанието му е настъпила мистична жертва.
От данните, които предоставя Рудолф Щайнер, се знае, че изявата на Бодхисатва Майтрея няма да е известна до навършването на 50-55 години от човешката индивидуалност, която е неин конкретен физически носител. Проявил ли е широко социално своята мисия Петър Дънов преди своята 30-33-годишна възраст, или не? Има ли данни за вселяване, инкорпорация или рязка трансформация на съзнанието на човека Петър Дънов? Има ли Петър Дънов свой конкретен физически учител, който да му предаде по веригата учител-ученик някаква духовна традиция, или напротив, той разгръща своята дейност изцяло самостоятелно? Въпросът за преобразяването на човека Петър Дънов в Учителя Беинса Дуно е един от фундаменталните въпроси в духовната традиция на Бялото Братство в България, защото той характеризира самите устои на това Учение и едновременно с това е и ключът за еволюцията на човешката душа - ключ на саможертва, безкрайно смирение и неизразима Любов. Всеки задълбочен изследовател на езотеризма в България знае, че около 33-та година на Петър Дънов в съзнанието му е настъпила мистична жертва. Тази трансформация на индивидуалността на будния син на възрожденския български род Дънови протича на няколко етапа, като пронизва и завинаги променя живота му. Ако дотогава Петър Дънов се е стремял към усамотение и усилена работа върху себе си, то след неговата 33-годишна възраст се разгръща мащабна лекторска и духовно-организаторска дейност, която има за цел излъчването на един мощен езотеричен импулс. Ето какво е описал Боян Боев, един от неговите най-близки ученици, присъствал на множество разговори между последователи и Учителя Беинса Дуно: Една сестра беше приета от Учителя и Той и каза: „Аз съм вселен и това стана на 19 март 1897г. Тогава получих мисия от Небето. Тогава ми казаха, че съм Учител за цялото човечество.
към текста >>

Ако методът, използван от Рудолф Щайнер, може да се нарече описателно-съпреживяващ и цели да импрегнира Михаеличните живи идеи в мисловния микрокосмос на духовния изследовател, то методът, който използва Учителя Беинса Дуно в своето Слово, може да се нарече метод на синтез на най-широк спектър от преживявания в единната тъкан на Христос-съзнанието.
Първото основно различие в сравнение със словото наРудолф Щайнер, което вероятно ще направи впечатление на антропософския изследовател, е фактът, че Словото на Учителя Беинса Дуно има преди всичко езотерико-християнски морален акцент и едва на втори план окултно-гносеологична същност. Ето защо всеки антропософ, който започва да изследва Словото на Учителя Беинса Дуно, трябва да се настрои по различен начин към него и преди всичко да подходи напълно непредубедено и с чисто сърце. Това е естествено правило, произлизащо от принципите на т.нар. крос-културни изследвания. Учителя Беинса Дуно използва различен метод, който изявява и втъкава в своето Слово, спрямо метода, използван от Рудолф Щайнер, разгърнат в неговите книги и лекции. Ако методът, използван от Рудолф Щайнер, може да се нарече описателно-съпреживяващ и цели да импрегнира Михаеличните живи идеи в мисловния микрокосмос на духовния изследовател, то методът, който използва Учителя Беинса Дуно в своето Слово, може да се нарече метод на синтез на най-широк спектър от преживявания в единната тъкан на Христос-съзнанието. Това не е случайно избран метод. Той има за цел да съчетае всички опитности - от най-малките, изявени в ежедневието, до най-грандиозните и преобразяващи завинаги преживявания, до които може да се докосне духовно устременият човек. Учителя Беинса Дуно се изявява в своето Слово като любяща майка, която учи своето дете-ученик чрез метода на съзнателното подреждане на мозайка или пъзел - голям брой разноцветни и с различна форма парченца трябва да се съчетаят в единна и цялостна картина. Когато се постигне целта и например една беседа (обикновено посветена на неимоверната дълбочина на някой евангелски стих, нагледно демонстриран от Учителя Петър Дънов) съзнателно се подложи на подробен анализ и езотеричен синтез, самата работа по подреждането, осъзнаването, размишлението, медитативното съзерцаване и вдълбочаването в Словото има необикновен, катарзисно пречистващ, трансформиращ ефект върху вътрешните духовни структури на изследователя. И това е по същество един пряк контакт и пришествие на Христовия Дух в азовото пространство на ученика.
към текста >>

Това не са някакви специални ритуални форми, насочени към спасението на малка група хора, а са широк спектър от методи за съзнателно пречистване и спасение на всички хора и заедно с тях - и на животинското царство. 7.4.
И това е наистина така: Учителя Петър Дънов е известен като лечител и е излекувал хиляди хора. Описани са и няколко случаи, които са били интерпретирани като възкресения от неговите последователи, но това не се афишира или рекламира, защото Учителя изтъква, че това би довело до изместване и възпрепятстване на неговата мисия. Това потвърждава изказаната от Рудолф Щайнер идея, че Бодхисатвата няма да прокламира себе си.100 Друг не по-слаб знак е една от духовните традиции, приложена естествено от Бялото Братство в България. Под плавното ръководство на Учителя Петър Дънов се прилага идейно вегетарианство - от любов и състрадание към по-малките братя-животни се ликвидира всяко консумиране на храна, получена след убийство. Освен този подход към храненето, заедно с въздържанието от алкохолни питиета се прилагат и много други методи за пречистване на кръвта и тялото. Това не са някакви специални ритуални форми, насочени към спасението на малка група хора, а са широк спектър от методи за съзнателно пречистване и спасение на всички хора и заедно с тях - и на животинското царство. 7.4. Рудолф Щайнер уточнява, че съвременното човечество преминава през един вид посвещение, насочено към полусъзнателно или съзнателно овладяване на функциите на Астралното тяло, т.е. човечеството работи за придобиването на принципа Дух-Себе. Само ученикът на езотерико-християнската школа обаче насочва своята съзнателна дейност към овладяването на привичките, навиците, втората природа на човека - т.нар. характер. Съзнателното хармонизиране на характера и навиците всъщност е съзнателно хармонизиране и овладяване на Етерното тяло, което довежда до разгръщането на втория принцип на Духа в нас - Дух-Жиеот. Оказва се, както и предсказва Рудолф Щайнер, че Бодхисатвата на XX век - Учителя Петър Дънов -акцентира в създадената от него Езотерична школа главно върху тази дейност.
към текста >>

Едни от най-първите цели, поставени пред ученика на Бялото Братство, са насочени към съзнателно овладяване на всички онези функции на втората природа (подходи при мислене, чувстване и действие; процеси в съзнанието при хранене, дишане, спане и пр.) и цялостното им пронизване от Христовото присъствие.
Рудолф Щайнер уточнява, че съвременното човечество преминава през един вид посвещение, насочено към полусъзнателно или съзнателно овладяване на функциите на Астралното тяло, т.е. човечеството работи за придобиването на принципа Дух-Себе. Само ученикът на езотерико-християнската школа обаче насочва своята съзнателна дейност към овладяването на привичките, навиците, втората природа на човека - т.нар. характер. Съзнателното хармонизиране на характера и навиците всъщност е съзнателно хармонизиране и овладяване на Етерното тяло, което довежда до разгръщането на втория принцип на Духа в нас - Дух-Жиеот. Оказва се, както и предсказва Рудолф Щайнер, че Бодхисатвата на XX век - Учителя Петър Дънов -акцентира в създадената от него Езотерична школа главно върху тази дейност. Едни от най-първите цели, поставени пред ученика на Бялото Братство, са насочени към съзнателно овладяване на всички онези функции на втората природа (подходи при мислене, чувстване и действие; процеси в съзнанието при хранене, дишане, спане и пр.) и цялостното им пронизване от Христовото присъствие. Поставят се задачи за придобиване на добри навици, благороден и балансиран характер, изпълнен с Христовите добродетели. Цялото Учение на Бодхисатвата на Доброто, цялата методология на Учителя Беинса Дуно възпитава плодоносно преобразяваш в ученическата душа чрез Мъдростта на Осемстепенния път (правилно мнение, правилно съждение, правилно слово, правилно дело и т.н.) в преливащата и неудържима сила на Любовта, чрез капките Христова кръв в Светата чаша. Ако сто години преди Новата ера Бодхисатвата проповядваше и работеше за физическото проявление на Христос, то сега той проповядва и работи с конкретна методология за Етерното пришествие на Христос в душата, характера и ежедневието на ученика на езотеричната Христова школа. Когато ученикът овладява съзнателно своето Етерно тяло, той всъщност практически се подготвя за контакт и съзерцаваш на Второто пришествие на Христос в етерен образ. Ако чрез Йешуа бен Пандира Бодхисатвата работи в миналото за физически проявените тяло и кръв Христови, то сега Учителя Беинса Дуно ни учи чрез съкровени Граалови мистерии как Христовите Сила и Живот да станат наши плът и кръв.
към текста >>

Зная, че Бог живее във всяка душа, и искам в тяхното съзнание да не остане нито една крива мисъл.
Когато ученикът овладява съзнателно своето Етерно тяло, той всъщност практически се подготвя за контакт и съзерцаваш на Второто пришествие на Христос в етерен образ. Ако чрез Йешуа бен Пандира Бодхисатвата работи в миналото за физически проявените тяло и кръв Христови, то сега Учителя Беинса Дуно ни учи чрез съкровени Граалови мистерии как Христовите Сила и Живот да станат наши плът и кръв. Защото след приблизително три хиляди години Майтрея Буда ще потърси хората, които живеят според следното убеждение: „Не само моята глава разбира Мъдростта на осемстепенния път, аз притежавам не само Учението и Мъдростта на Любовта, но и моето сърце е изпълнено с живата субстанция на Любовта, която прелива и се устремява към целия свят."101 Ако Гаутама Буда донесе Учението за Любовта и Състраданието, то Учителя Беинса Дуно идва, за да даде Учението за практическия живот в Христовата Любов: „Аз нося в ума си идеята за благото на цялото човечество. Аз мисля не само за благото на цялото човечество, но и за благото на животните и растенията. Пожелавам на всички същества да живеят в Любовта и да придобиват Добродетели. Зная, че Бог живее във всяка душа, и искам в тяхното съзнание да не остане нито една крива мисъл. Аз дойдох да науча хората да живеят в Любовта."102 7.5. Свещената цел, за която работи Учителя Беинса Дуно, се постига с най-разнообразни методи на езотеричното християнство, но един от най-важните сред тях е музикалният подход на Учителя Петър Дънов. Няма друг Духовен учител в XX век, който да е разгърнал своята проява чрез такава богата музикална дейност и работа. Той дарява на човечеството около сто музикални произведения, които смирено нарича окултни музикални упражнения. Това не е случаен факт, а важен детайл от съвременната активна работа на Бялата ложа.
към текста >>

Този подход на Учителя Петър Дънов, от една страна, работи за еволюцията на Етерното тяло, но от друга, чрез силите на последното се развива един нов тип съзнание - Колективното съзнание на братята и сестрите в Христа.
Този, така да се каже, отново „музикален", но напълно различен от конвенционалното разбиране, метод104 намира своите практико-приложни форми в дейността на Учителя Петър Дънов, насочена към ритмичните, продължили много години братски събори и идейни екскурзии сред живописната българска природа. Чрез магическите жестове на Учителя Беинса Дуно Братството е учено да съзерцава дейността на Живата разумна природа, да работи заедно с нея и да ii помага. Така етерните тела на славяните се подготвят по един природен начин за случващото се Етерно пришествие на Христос. Западният езотеричен ученик живее и възприема духовното познание в една най-често силно урбанизирана обстановка и трудно би излязъл да търси Мъдростта на Посветените сред самата Жива природа. Обратно, източният езотеричен ученик ежегодно преживява Христовата школа сред мистичната обстановка на Седемте рилски езера, които живописно рисуват и конкретно символизират седморните структури на Битието и човека. Този подход на Учителя Петър Дънов, от една страна, работи за еволюцията на Етерното тяло, но от друга, чрез силите на последното се развива един нов тип съзнание - Колективното съзнание на братята и сестрите в Христа. Чрез методологията на живот в братски общества душите могат конкретно да опитват и прилагат живота на първите християни, вдъхновени от Христовите Сила и Живот. Така те се подготвят да станат зародиша на Шестата корена раса и като живи съзнателни клетки да оформят тялото и душевния организъм на Етерния Христос. 7.7. Ако в мисията на Гаутама Буда не се е включвало развитието на цялостната Съзнаваща душа, а само на част от нея - етиката на Любовта и Състраданието105, то Учението на Учителя Беинса Дуно е преди всичко учение за Пътя на един нов тип човек - човека, живеещ с ясната съзнателна идея, че се учи във Великото училище на Живота. Това е човекът Ученик. Този термин не е нищо друго, а един вид езотерична аналогия или синоним на понятието Съзнаваща душа.
към текста >>

С други думи, Паневритмията може да се съзерцава като едно конкретно проявление на зараждащата се нова култура на Водолея - култура на колективното свръхсъзнание.
Точно на тази дата всеки искрен последовател на съвременното езотерично християнство може да съзерцава и едновременно да вземе участие в грандиозно духовно явление, случващо се на над 2000 метра надморска височина: около хиляда души, дошли от цялата планета, на фона на мистична музика и песни оформят красиви геометрични фигури и по този начин изграждат чрез танц снагата на жив етерен храм, сътворен от Бодхисатвата на XX век. Озарени от пламъка на Михаеличния синтез и съзнателно водени от Духа на Пеневритмията, нека за миг да навлезем заедно под арките на това светилище, изградено от хиляди братя и сестри в Христа, и нека се опитаме заедно да съзерцаваме смисъла и съдържанието на неговите живописни форми118. Паневритмията, тази съвременна езотерико-християнска методология, се разгръща постъпателно на три етапа и се ражда в периода 1930-42 г. Бодхисатвата на XX век я дава на човечеството чрез един източно-европейски славянски народ в епохален момент от планетарната еволюция - в началото на периода на новото свръхсетивно проявление на Спасителя. Както самият Рудолф Щайнер изтъква, истинските братства се разгръщат в условията на Изтока, а от антропософията е известно, че тъкмо чрез народите на славянската Източна Европа в бъдеще ще се зазори Шестата културна епоха на Духа-Себе. С други думи, Паневритмията може да се съзерцава като едно конкретно проявление на зараждащата се нова култура на Водолея - култура на колективното свръхсъзнание. Тя се практикува изключително и преди всичко колективно, за разлика от Евритмията, която е преди всичко индивидуален метод (разбира се, може да се изпълнява и в колектив). Ето защо Паневритмията, като колективен метод, е конкретно насочена към Етерното тяло, и то по начин, различен от този на Евритмията. Несъмнено обаче и двата метода имат за цел да подготвят и облагородят Етерното тяло, за да стане то пригодно за новата изява на Христовия Дух в етерни форми във висшите области на Астралния свят. Паневритмията има, от една страна, пряко отношение към новата степен на съзнание, което постепенно и все по-силно се събужда в човечеството - дневно-будното колективно съзнание, което ще се разгърне в бъдещата славянска епоха. Доказателство за това е фактът, че за правилното изпълнение на Паневритмията се изисква не само голяма степен себеконтрол, но и пълно единство и хармония в целия колектив от съзнаващи души, които изпълняват този динамичен метод на съвременното езотерично християнство.
към текста >>

Паневритмията има, от една страна, пряко отношение към новата степен на съзнание, което постепенно и все по-силно се събужда в човечеството - дневно-будното колективно съзнание, което ще се разгърне в бъдещата славянска епоха.
Както самият Рудолф Щайнер изтъква, истинските братства се разгръщат в условията на Изтока, а от антропософията е известно, че тъкмо чрез народите на славянската Източна Европа в бъдеще ще се зазори Шестата културна епоха на Духа-Себе. С други думи, Паневритмията може да се съзерцава като едно конкретно проявление на зараждащата се нова култура на Водолея - култура на колективното свръхсъзнание. Тя се практикува изключително и преди всичко колективно, за разлика от Евритмията, която е преди всичко индивидуален метод (разбира се, може да се изпълнява и в колектив). Ето защо Паневритмията, като колективен метод, е конкретно насочена към Етерното тяло, и то по начин, различен от този на Евритмията. Несъмнено обаче и двата метода имат за цел да подготвят и облагородят Етерното тяло, за да стане то пригодно за новата изява на Христовия Дух в етерни форми във висшите области на Астралния свят. Паневритмията има, от една страна, пряко отношение към новата степен на съзнание, което постепенно и все по-силно се събужда в човечеството - дневно-будното колективно съзнание, което ще се разгърне в бъдещата славянска епоха. Доказателство за това е фактът, че за правилното изпълнение на Паневритмията се изисква не само голяма степен себеконтрол, но и пълно единство и хармония в целия колектив от съзнаващи души, които изпълняват този динамичен метод на съвременното езотерично християнство. От друга страна, Паневритмията би трябвало да се осъзнае като един от първите лъчи на изгрева, наречен Второ, етерно пришествие на Христос, не само защото започва да се проявява именно в описания от Рудолф Щайнер изключително важен период за човечеството, но това защото в този метод могат да се наблюдават типичните характеристики на нов тип колективно съзнание, проникнато от Христовия Дух. За конкретно доказателство на тази тема, ще цитираме малка част от красивия поетичен текст, изпълняван по време на 23-то упражнение от първата част на Паневритмията: Всеки хубав Божи ден дишам Радост и Живот. И ликът ми е засмян, че обича мен Господ. Слънчицето със Любов милва моето лице и гласът любим Христов шепне в моето сърце: „Крепко, смело ти живей и помагай на света.
към текста >>

От друга страна, Паневритмията би трябвало да се осъзнае като един от първите лъчи на изгрева, наречен Второ, етерно пришествие на Христос, не само защото започва да се проявява именно в описания от Рудолф Щайнер изключително важен период за човечеството, но това защото в този метод могат да се наблюдават типичните характеристики на нов тип колективно съзнание, проникнато от Христовия Дух.
Тя се практикува изключително и преди всичко колективно, за разлика от Евритмията, която е преди всичко индивидуален метод (разбира се, може да се изпълнява и в колектив). Ето защо Паневритмията, като колективен метод, е конкретно насочена към Етерното тяло, и то по начин, различен от този на Евритмията. Несъмнено обаче и двата метода имат за цел да подготвят и облагородят Етерното тяло, за да стане то пригодно за новата изява на Христовия Дух в етерни форми във висшите области на Астралния свят. Паневритмията има, от една страна, пряко отношение към новата степен на съзнание, което постепенно и все по-силно се събужда в човечеството - дневно-будното колективно съзнание, което ще се разгърне в бъдещата славянска епоха. Доказателство за това е фактът, че за правилното изпълнение на Паневритмията се изисква не само голяма степен себеконтрол, но и пълно единство и хармония в целия колектив от съзнаващи души, които изпълняват този динамичен метод на съвременното езотерично християнство. От друга страна, Паневритмията би трябвало да се осъзнае като един от първите лъчи на изгрева, наречен Второ, етерно пришествие на Христос, не само защото започва да се проявява именно в описания от Рудолф Щайнер изключително важен период за човечеството, но това защото в този метод могат да се наблюдават типичните характеристики на нов тип колективно съзнание, проникнато от Христовия Дух. За конкретно доказателство на тази тема, ще цитираме малка част от красивия поетичен текст, изпълняван по време на 23-то упражнение от първата част на Паневритмията: Всеки хубав Божи ден дишам Радост и Живот. И ликът ми е засмян, че обича мен Господ. Слънчицето със Любов милва моето лице и гласът любим Христов шепне в моето сърце: „Крепко, смело ти живей и помагай на света. С песни радостни възпей ти на Бога Любовта, наш Баща любим и свят и на вси души познат.“ Самото име на този фундаментален метод на източното езотерично християнство подсказва, че тук става въпрос за цялостен и мащабно разгърнат метод за евритмизация. И наистина Пан-ев-ритмия е тотален-жизнен-ритъм, който е насочен към задвижването и еволюцията на всичките седем духовни нива в целостта на човека.
към текста >>

Изпълнителите съзнателно работят със своето въображение като възприемат, свободно изграждат и подържат красиви образи в своето съзнание и така повдигат своето Астрално тяло.
И ликът ми е засмян, че обича мен Господ. Слънчицето със Любов милва моето лице и гласът любим Христов шепне в моето сърце: „Крепко, смело ти живей и помагай на света. С песни радостни възпей ти на Бога Любовта, наш Баща любим и свят и на вси души познат.“ Самото име на този фундаментален метод на източното езотерично християнство подсказва, че тук става въпрос за цялостен и мащабно разгърнат метод за евритмизация. И наистина Пан-ев-ритмия е тотален-жизнен-ритъм, който е насочен към задвижването и еволюцията на всичките седем духовни нива в целостта на човека. Изящните геометрически форми, описвани от движенията на изпълнителите, сякаш повдигат и благославят по специален начин физическото тяло; силовите потоци, задвижени от ритмичната групова работа на хиляди хора, синхронизирани с дейността на ларинкса и с движенията на крайниците, пронизват и структурират Етерното тяло. Изпълнителите съзнателно работят със своето въображение като възприемат, свободно изграждат и подържат красиви образи в своето съзнание и така повдигат своето Астрално тяло. Мистичната, нежна мелодика хармонизира менталната дейност на човешката индивидуалност, а живописните поетични слова носят виделината на манастичното зазоряване на нашия Дух-Себе. Играейки Паневритмия, човек започва да отглежда и дарява плодовете на своите добродетели от етерна градина, наречена Дух-Живот. Накрая всеобщият-жизнен-ритъм може да ни помогне тук, на физичния план, интуитивно да преживеем космическата реалност на Христовото същество и така пророчески да работим за нашето превръщане в Духочовеци. Паневритмията е нещо изключително древно и едновременно с това е само начало на принципно нов тип явления в човешката култура, които тепърва ще се разгръщат в далечното бъдеще. Специалистите хореографи знаят, че в определени области на света от дълбока древност се е запазил определен тип метод на съхраняване на човешки опит и познания: чрез целостта на последователни, точно определени движения се записва например историята на един народ или легендата за живота на дадено Възвишено същество.
към текста >>

На практика духовно търсещият, които играе Паневритмия, чрез този конкретен смислов ключ съзнателно инициира в себе си един вид космическо разширение на съзнанието.
Първата част с нейните двадесет и осем упражнения описва плавния, разширяващ се преход, който извършва човешката душа след смъртта си - от Земно-лунната сфера до Сатурновата сфера, като трябва да се има предвид, че всяка от тези сфери има свой физичен, етерен, астрален и идеен план. Срещата на все повече разширяващата се в космичните простори душа с дванадесетте извора на Христовата макрокосмична мъдрост, т.е. с дванадесетте Херувима, обградили нашата Слънчева система, може красиво да се преживее чрез втората част на Паневритмията - Слънчеви лъчи. А навлизането на душата сред необятните звездни простори на нашата галактика Млечен път може да се преживее чрез третата част на Паневритмията - Пентаграм. Ако в този момент Паневритмията се наблюдава отгоре, може да се видят движения, които почти буквално наподобяват спираловидните движения на ръкавите на нашата галактика Млечен път и движенията, породени от социалния живот на звездните системи с техните собствени, локални Ангелски йерархии. На практика духовно търсещият, които играе Паневритмия, чрез този конкретен смислов ключ съзнателно инициира в себе си един вид космическо разширение на съзнанието. По този начин душата придобива една полезна подготовка за процесите, които настъпват едва след смъртта - процеси описани подробно в трудовете на Рудолф Щайнер. Ето защо Паневритмията може да се нарече социално-космогонично явление, разгърнало се в условията на съвременното езотерично християнство. (iii) Паневритмията може да се съзерцава не само от макрокосмична гледна точка. Към нея може да се подходи и от микрокосмична, дори от физиологична гледна точка. Чрез трите части на Паневритмията могат да се съзерцават трите структурни нива в човека: волева област на крайниците, ритмична област и глава.
към текста >>

(iv) Ако човек се запознае задълбочено и систематично с описанията, които в редица свои лекции Рудолф Щайнер дава за духовните светове (по-специално в книгата Теософия), ще може да оформи един друг смислов ключ в своето съзнание - ключ, разкриващ структурата на Битието.
Чрез трите части на Паневритмията могат да се съзерцават трите структурни нива в човека: волева област на крайниците, ритмична област и глава. Ако се използват окултните описания, които Рудолф Щайнер дава за процесите на образуване на гръбначния и главния мозък, може да се достигне и до реалността, че Първата част на Паневритмията с нейните двадесет и осем упражнения е пряко свързана с описаните от него двадесет и осем (плюс три) двойки нервни пътища, излизащи от гръбначния мозък.119 В дванадесетте лъча на втората част на Паневритмията може да се съзерцават дванадесетте двойки нервни пътища на черепно-мозъчната нервна система. И както цялостният организъм на човешкото тяло се използва от Аз-а на човека, за да се прояви съвкупността от добродетели на неговата душа, така след първите две, така да се каже, физиологични части на Паневритмията следва третата част Пентаграм, която демонстрира сумарното действие на петте етерни силови потоци, разгръщащи се като пет принципа: Истина, Правда, Любов, Мъдрост и Добродетел. Ето защо може да се каже, че чрез Паневритмията духовният изследовател може да навлезе в свещените мистерии на своя физиологически микрокосмос. Нещо повече, чрез Паневритмията може да се постигне едно интимно преживяване на космофизиологичната структура на Великия космичен човек - Христос. (iv) Ако човек се запознае задълбочено и систематично с описанията, които в редица свои лекции Рудолф Щайнер дава за духовните светове (по-специално в книгата Теософия), ще може да оформи един друг смислов ключ в своето съзнание - ключ, разкриващ структурата на Битието. От антропософията е известно, че освен физическият, има и астрален план, който Рудолф Щайнер нарича още Свят на душите; освен това има Свят на духовете и още по-висш Свят на Провидението, който е известен още с името План Будхи. Физическият свят има седморна структура (земна, водна и въздушна стихии, топлинен, светлинен, химичен и жизнен етер). Сферата на душите или Астралният свят има също седем поднива, а Светът на духовете се разделя на два плана - Низш и Висш Девакхан, но като цяло също има седем поднива. Същото се отнася и за Света на Провидението: той също има свои седем поднива и освен че може да се нарече План на Провидението, може да се съзерцава и като Царство на Бодхисатвите, където тези дванадесет Велики Учители на Мъдростта в своята неповторима индивидуалност стават смирени ученици на Христовия Дух, слизащ от необятните висини на Макрокосмоса120. Точно тази грандиозна картина на Битието, описана от Рудолф Щайнер, можем да преживеем чрез изиграването и прочитането на Свещената книга, наречена Паневритмия.
към текста >>

Ако вие влезете в хармония с Христа, вашето съзнание ще се събуди, вие ще Го видите.
За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на Разумния живот. Той е Великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство. Този Христос трябва да знаят човеците днес, Него трябва да видят те - да Го видят и познаят. Защото мнозина искат да ни убедят, че без да видим Христа и да Го познаем вътрешно, можем да бъдем истински християни. Аз обаче поддържам, че ако човек не може да види Христа, нищо не може да стане от него. Ако вие влезете в хармония с Христа, вашето съзнание ще се събуди, вие ще Го видите. Христос иде в света със Своята Разумност и Любов. Христос иде вече на Земята да донесе Божията Любов за всички хора. Той ще учи хората на самопожертване и Любов. Той носи Любов, Мъдрост, Знание, Свобода. Светлината на Христа пронизва навсякъде! Бележки 1.
към текста >>

Още в самото начало е необходимо да опишем използваните духовно-научни методи, с които са получени и разработени настоящите идеи: (i) изследване и мащабно търсене в езотеричните текстове; (ii) духовно-научно анализиране и съпоставяне на натрупаните данни; (iii) оформяне на обобщаващи тези и теореми; (iv) прилагане на принципа на съответствието и аналогията в условията на свободни имагинативни размишления; кулминация на този процес е възприемане на инспиративни мисли и идеи от качествено ново естество (не става въпрос за имагинативно и инспиративно съзнание от най-чист вид, а за първи стъпки в тази посока); (v) разсъждение, обсъждане и проверка на новооткритите данни в група, както и изнасяне на лекции и подготвяне на семинари и дискусии в по-широк кръг по разработени теми и идеи; (vi) причинно-следствено наблюдение на живота в новосъздадената духовно-научна атмосфера; (vii) насочено наблюдение дали новите разработки служат на центриращия Христов принцип, или на полярните луциферични ариманични влияния и дали новите разработки служат на Михаилично космополитните цели за постигането на единна и цялостна общочовешка духовност, центрирана в езотеричното християнство.
Христос иде в света със Своята Разумност и Любов. Христос иде вече на Земята да донесе Божията Любов за всички хора. Той ще учи хората на самопожертване и Любов. Той носи Любов, Мъдрост, Знание, Свобода. Светлината на Христа пронизва навсякъде! Бележки 1. Още в самото начало е необходимо да опишем използваните духовно-научни методи, с които са получени и разработени настоящите идеи: (i) изследване и мащабно търсене в езотеричните текстове; (ii) духовно-научно анализиране и съпоставяне на натрупаните данни; (iii) оформяне на обобщаващи тези и теореми; (iv) прилагане на принципа на съответствието и аналогията в условията на свободни имагинативни размишления; кулминация на този процес е възприемане на инспиративни мисли и идеи от качествено ново естество (не става въпрос за имагинативно и инспиративно съзнание от най-чист вид, а за първи стъпки в тази посока); (v) разсъждение, обсъждане и проверка на новооткритите данни в група, както и изнасяне на лекции и подготвяне на семинари и дискусии в по-широк кръг по разработени теми и идеи; (vi) причинно-следствено наблюдение на живота в новосъздадената духовно-научна атмосфера; (vii) насочено наблюдение дали новите разработки служат на центриращия Христов принцип, или на полярните луциферични ариманични влияния и дали новите разработки служат на Михаилично космополитните цели за постигането на единна и цялостна общочовешка духовност, центрирана в езотеричното християнство. За да бъде настоящата глава максимално прецизна и точна, при изнасянето на дадена информация, имаща свой източник в някой антропософски труд, се посочва каталожен номер и дата на лекция в книгата. Когато се изнася нова теза, получена след интензивна работа с гореописаните методи, се използва знакът [*] като индекс. Това се прави единствено в името на Михаеличната свобода и научния подход към духовността в съвременните условия в епохата на Съзнаващата душа. Екипът, разработил настоящите идеи, по никакъв начин не желае да ги натрапва на читателя с антропософски интереси, а напротив, смирено се надява те да бъдат разгледани като опит за свободно и индивидуално навлизане в широките пространства на духовно-научния океан на съвременното езотерично християнство. 2. Виж GA 130, бележки от сказка, изнесена на 28.11.1911, Щутгарт. 3.
към текста >>

Относно дванадесетичностга на земното Аз-съзнание и въобще за факга, че Аз-ът на човека е структуриран дванадесетично, виж G4 170, 12.08.1916. 6.
Виж GA 130, бележки от сказка, изнесена на 28.11.1911, Щутгарт. 3. Виж GA 93а, 27.10.1905. 4. Виж на много места в GA 45 („Антропософия. Фрагмент от 1910 година", Дорнах, 1970) и по-специално стр. 45. 5. Относно дванадесетичностга на земното Аз-съзнание и въобще за факга, че Аз-ът на човека е структуриран дванадесетично, виж G4 170, 12.08.1916. 6. Този процес е изключително сложен и многостепенен. За него може да се прочете на много места в лекции на Р. Щайнер. Някои от тях в подходяща последователност са: (1) GA 122, 22.08.1910.; (2) GA 130, бележки от сказка, изнесена на 28.11.1911, Щутгарт; (3) GA 102, 29.02.1908. 7. Виж G4 93а, две лекции, изнесени на 9 и 10.10.1905. 8. Виж G4 93, бележки и писмени отговори към г-жа А.
към текста >>

94. Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944) - Филип Филипов

В тях човешкото съзнание се проявява и еволюира през степени на колективно, индивидуално, висше колективно и космическо.
Подпериодите в настоящия пети период се наричат културни епохи: епоха на Рак (древноиндийска). Близнаци (древноперсийска). Телец (древноегипетска). Овен (гръко-римска). Риби (западноевропейска ),Водолей(славянска)и др. В тях човешкото съзнание се проявява и еволюира през степени на колективно, индивидуално, висше колективно и космическо. Психологичен аспект на човешкото развитие според Учителя Беинса Дуно е последователната трансформация през четири културологични архетипи: старозаветен, новозаветен, праведен и ученик. Преходът към последния се схваща като съвкупност от школски езотерични методи, целящи преобразуване на представно-понятийното съзнание в образно (имагинативно), и се обозначава с термина разцъфтяване на човешката душа. Според Учителя Беинса Дуно езотеричният ученик трайно свързва съзнанието си с Христос, непрекъснато Го преживява в своята мисловна, емоционална и волева сфера, и постоянно се учи от това, което Той върши в него. По този начин съзнанието на ученика, и специално неговото етерно тяло, естествено се приема за обект и субект на т.нар. Второ пришествие на Христос.
към текста >>

Преходът към последния се схваща като съвкупност от школски езотерични методи, целящи преобразуване на представно-понятийното съзнание в образно (имагинативно), и се обозначава с термина разцъфтяване на човешката душа.
Телец (древноегипетска). Овен (гръко-римска). Риби (западноевропейска ),Водолей(славянска)и др. В тях човешкото съзнание се проявява и еволюира през степени на колективно, индивидуално, висше колективно и космическо. Психологичен аспект на човешкото развитие според Учителя Беинса Дуно е последователната трансформация през четири културологични архетипи: старозаветен, новозаветен, праведен и ученик. Преходът към последния се схваща като съвкупност от школски езотерични методи, целящи преобразуване на представно-понятийното съзнание в образно (имагинативно), и се обозначава с термина разцъфтяване на човешката душа. Според Учителя Беинса Дуно езотеричният ученик трайно свързва съзнанието си с Христос, непрекъснато Го преживява в своята мисловна, емоционална и волева сфера, и постоянно се учи от това, което Той върши в него. По този начин съзнанието на ученика, и специално неговото етерно тяло, естествено се приема за обект и субект на т.нар. Второ пришествие на Христос. Основни методи за духовна работа в Школата на Всемирното Бяло Братство са: Слово - чрез работата със Словото на Учителя Петър Дънов, ученикът разгръща съзнанието си и пробужда положителни, творчески енергии, които изграждат качествата на Новия човек от епохата на Водолея. Музика - като постоянен спътник на Словото, тя предхожда и заключава всяка беседа или лекция.
към текста >>

Според Учителя Беинса Дуно езотеричният ученик трайно свързва съзнанието си с Христос, непрекъснато Го преживява в своята мисловна, емоционална и волева сфера, и постоянно се учи от това, което Той върши в него.
Овен (гръко-римска). Риби (западноевропейска ),Водолей(славянска)и др. В тях човешкото съзнание се проявява и еволюира през степени на колективно, индивидуално, висше колективно и космическо. Психологичен аспект на човешкото развитие според Учителя Беинса Дуно е последователната трансформация през четири културологични архетипи: старозаветен, новозаветен, праведен и ученик. Преходът към последния се схваща като съвкупност от школски езотерични методи, целящи преобразуване на представно-понятийното съзнание в образно (имагинативно), и се обозначава с термина разцъфтяване на човешката душа. Според Учителя Беинса Дуно езотеричният ученик трайно свързва съзнанието си с Христос, непрекъснато Го преживява в своята мисловна, емоционална и волева сфера, и постоянно се учи от това, което Той върши в него. По този начин съзнанието на ученика, и специално неговото етерно тяло, естествено се приема за обект и субект на т.нар. Второ пришествие на Христос. Основни методи за духовна работа в Школата на Всемирното Бяло Братство са: Слово - чрез работата със Словото на Учителя Петър Дънов, ученикът разгръща съзнанието си и пробужда положителни, творчески енергии, които изграждат качествата на Новия човек от епохата на Водолея. Музика - като постоянен спътник на Словото, тя предхожда и заключава всяка беседа или лекция. Тя е средство за повдигане на човешкото съзнание.
към текста >>

По този начин съзнанието на ученика, и специално неговото етерно тяло, естествено се приема за обект и субект на т.нар.
Риби (западноевропейска ),Водолей(славянска)и др. В тях човешкото съзнание се проявява и еволюира през степени на колективно, индивидуално, висше колективно и космическо. Психологичен аспект на човешкото развитие според Учителя Беинса Дуно е последователната трансформация през четири културологични архетипи: старозаветен, новозаветен, праведен и ученик. Преходът към последния се схваща като съвкупност от школски езотерични методи, целящи преобразуване на представно-понятийното съзнание в образно (имагинативно), и се обозначава с термина разцъфтяване на човешката душа. Според Учителя Беинса Дуно езотеричният ученик трайно свързва съзнанието си с Христос, непрекъснато Го преживява в своята мисловна, емоционална и волева сфера, и постоянно се учи от това, което Той върши в него. По този начин съзнанието на ученика, и специално неговото етерно тяло, естествено се приема за обект и субект на т.нар. Второ пришествие на Христос. Основни методи за духовна работа в Школата на Всемирното Бяло Братство са: Слово - чрез работата със Словото на Учителя Петър Дънов, ученикът разгръща съзнанието си и пробужда положителни, творчески енергии, които изграждат качествата на Новия човек от епохата на Водолея. Музика - като постоянен спътник на Словото, тя предхожда и заключава всяка беседа или лекция. Тя е средство за повдигане на човешкото съзнание. Слънчев изгрев - посрещане на слънчевия изгрев, съпътствано от молитви и медитативни упражнения, последвани от утринна беседа на Учителя Беинса Дуно.
към текста >>

Основни методи за духовна работа в Школата на Всемирното Бяло Братство са: Слово - чрез работата със Словото на Учителя Петър Дънов, ученикът разгръща съзнанието си и пробужда положителни, творчески енергии, които изграждат качествата на Новия човек от епохата на Водолея.
Психологичен аспект на човешкото развитие според Учителя Беинса Дуно е последователната трансформация през четири културологични архетипи: старозаветен, новозаветен, праведен и ученик. Преходът към последния се схваща като съвкупност от школски езотерични методи, целящи преобразуване на представно-понятийното съзнание в образно (имагинативно), и се обозначава с термина разцъфтяване на човешката душа. Според Учителя Беинса Дуно езотеричният ученик трайно свързва съзнанието си с Христос, непрекъснато Го преживява в своята мисловна, емоционална и волева сфера, и постоянно се учи от това, което Той върши в него. По този начин съзнанието на ученика, и специално неговото етерно тяло, естествено се приема за обект и субект на т.нар. Второ пришествие на Христос. Основни методи за духовна работа в Школата на Всемирното Бяло Братство са: Слово - чрез работата със Словото на Учителя Петър Дънов, ученикът разгръща съзнанието си и пробужда положителни, творчески енергии, които изграждат качествата на Новия човек от епохата на Водолея. Музика - като постоянен спътник на Словото, тя предхожда и заключава всяка беседа или лекция. Тя е средство за повдигане на човешкото съзнание. Слънчев изгрев - посрещане на слънчевия изгрев, съпътствано от молитви и медитативни упражнения, последвани от утринна беседа на Учителя Беинса Дуно. Двигателни упражнения - изградени като резултат от действието на определени природни сили, те имат за задача да организират човешкото етерното тяло и психика. Наряди - особен метод за работа, при който по ритуално подобие се изричат определени формули и молитви от всички ученици в точно определено време.
към текста >>

Тя е средство за повдигане на човешкото съзнание.
Според Учителя Беинса Дуно езотеричният ученик трайно свързва съзнанието си с Христос, непрекъснато Го преживява в своята мисловна, емоционална и волева сфера, и постоянно се учи от това, което Той върши в него. По този начин съзнанието на ученика, и специално неговото етерно тяло, естествено се приема за обект и субект на т.нар. Второ пришествие на Христос. Основни методи за духовна работа в Школата на Всемирното Бяло Братство са: Слово - чрез работата със Словото на Учителя Петър Дънов, ученикът разгръща съзнанието си и пробужда положителни, творчески енергии, които изграждат качествата на Новия човек от епохата на Водолея. Музика - като постоянен спътник на Словото, тя предхожда и заключава всяка беседа или лекция. Тя е средство за повдигане на човешкото съзнание. Слънчев изгрев - посрещане на слънчевия изгрев, съпътствано от молитви и медитативни упражнения, последвани от утринна беседа на Учителя Беинса Дуно. Двигателни упражнения - изградени като резултат от действието на определени природни сили, те имат за задача да организират човешкото етерното тяло и психика. Наряди - особен метод за работа, при който по ритуално подобие се изричат определени формули и молитви от всички ученици в точно определено време. Теми - в началото на всяка лекция се задава тема за развитие през следващите дни. Това са духовно-философски теми, които имат за задача да стимулират творческото мислене у ученика.
към текста >>

Някои от идеите в научната област са: „Вашето съзнание може да се движи със скоростта на обикновен влак, може да се движи със скоростта на светлината, а може да се движи и още по-бързо.
Самият Беинса Дуно казва, че молитвата е непрестанна връзка с Духовния свят и към това състояние, той съветва учениците да се стремят. Специални методи са Завета на цветните лъчи на Светлината иПаневритмията. Всички методи се схващат като езотерични практики за преживяване на Христос посредством целостта на човешкото същество и особено чрез етерното тяло. Научни приноси Формулирани са като идеи от различни области на точните и хуманитарни науки. Разгърнати в многобройни проповеди на Учителя Беинса Дуно, те тепърва подлежат на анализ и интерпретация. Някои от идеите в научната област са: „Вашето съзнание може да се движи със скоростта на обикновен влак, може да се движи със скоростта на светлината, а може да се движи и още по-бързо. Следователно времето и пространството зависят от съзнанието. Съзнанието е извън времето и пространството..." (Младежки окултен клас, година I, лекция 13, Противоречия в живота, 24 май 1922) „Съвременните хора още не могат да си представят, че Светлината е жива. Ние живеем в жива Светлина, а тази, за която говорят физиците, представлява подсъзнанието на живата Светлина. В съзнанието на Светлината по отношение на вас има същите фази, каквито и във вашето съзнание - фази на подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание." (Младежки окултен клас, година IV, лекция 25, Влияние на вътрешната Светлина, 12 април 1925) „По светлината на слънчевия спектър би могло да се познае има ли същества на Слънцето, или няма. Преди всичко, дето има разумен живот, светлината иде по особен начин... .Има разлика между разпространението на светлинните лъчи, които излизат от едно неразумно същество [или нежив обект], и от едно разумно същество - законите са различни." (Младежки окултен клас, година IV, лекция 15, Изпитите на ученика.
към текста >>

Следователно времето и пространството зависят от съзнанието.
Специални методи са Завета на цветните лъчи на Светлината иПаневритмията. Всички методи се схващат като езотерични практики за преживяване на Христос посредством целостта на човешкото същество и особено чрез етерното тяло. Научни приноси Формулирани са като идеи от различни области на точните и хуманитарни науки. Разгърнати в многобройни проповеди на Учителя Беинса Дуно, те тепърва подлежат на анализ и интерпретация. Някои от идеите в научната област са: „Вашето съзнание може да се движи със скоростта на обикновен влак, може да се движи със скоростта на светлината, а може да се движи и още по-бързо. Следователно времето и пространството зависят от съзнанието. Съзнанието е извън времето и пространството..." (Младежки окултен клас, година I, лекция 13, Противоречия в живота, 24 май 1922) „Съвременните хора още не могат да си представят, че Светлината е жива. Ние живеем в жива Светлина, а тази, за която говорят физиците, представлява подсъзнанието на живата Светлина. В съзнанието на Светлината по отношение на вас има същите фази, каквито и във вашето съзнание - фази на подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание." (Младежки окултен клас, година IV, лекция 25, Влияние на вътрешната Светлина, 12 април 1925) „По светлината на слънчевия спектър би могло да се познае има ли същества на Слънцето, или няма. Преди всичко, дето има разумен живот, светлината иде по особен начин... .Има разлика между разпространението на светлинните лъчи, които излизат от едно неразумно същество [или нежив обект], и от едно разумно същество - законите са различни." (Младежки окултен клас, година IV, лекция 15, Изпитите на ученика. Житно зърно, 25 януари 1925) „Хората искат да дадат някаква форма на Бога, но питам каква форма може да се даде на Светлината?
към текста >>

Съзнанието е извън времето и пространството..." (Младежки окултен клас, година I, лекция 13, Противоречия в живота, 24 май 1922) „Съвременните хора още не могат да си представят, че Светлината е жива.
Всички методи се схващат като езотерични практики за преживяване на Христос посредством целостта на човешкото същество и особено чрез етерното тяло. Научни приноси Формулирани са като идеи от различни области на точните и хуманитарни науки. Разгърнати в многобройни проповеди на Учителя Беинса Дуно, те тепърва подлежат на анализ и интерпретация. Някои от идеите в научната област са: „Вашето съзнание може да се движи със скоростта на обикновен влак, може да се движи със скоростта на светлината, а може да се движи и още по-бързо. Следователно времето и пространството зависят от съзнанието. Съзнанието е извън времето и пространството..." (Младежки окултен клас, година I, лекция 13, Противоречия в живота, 24 май 1922) „Съвременните хора още не могат да си представят, че Светлината е жива. Ние живеем в жива Светлина, а тази, за която говорят физиците, представлява подсъзнанието на живата Светлина. В съзнанието на Светлината по отношение на вас има същите фази, каквито и във вашето съзнание - фази на подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание." (Младежки окултен клас, година IV, лекция 25, Влияние на вътрешната Светлина, 12 април 1925) „По светлината на слънчевия спектър би могло да се познае има ли същества на Слънцето, или няма. Преди всичко, дето има разумен живот, светлината иде по особен начин... .Има разлика между разпространението на светлинните лъчи, които излизат от едно неразумно същество [или нежив обект], и от едно разумно същество - законите са различни." (Младежки окултен клас, година IV, лекция 15, Изпитите на ученика. Житно зърно, 25 януари 1925) „Хората искат да дадат някаква форма на Бога, но питам каква форма може да се даде на Светлината? Светлината сама създава формите.
към текста >>

Ние живеем в жива Светлина, а тази, за която говорят физиците, представлява подсъзнанието на живата Светлина.
Научни приноси Формулирани са като идеи от различни области на точните и хуманитарни науки. Разгърнати в многобройни проповеди на Учителя Беинса Дуно, те тепърва подлежат на анализ и интерпретация. Някои от идеите в научната област са: „Вашето съзнание може да се движи със скоростта на обикновен влак, може да се движи със скоростта на светлината, а може да се движи и още по-бързо. Следователно времето и пространството зависят от съзнанието. Съзнанието е извън времето и пространството..." (Младежки окултен клас, година I, лекция 13, Противоречия в живота, 24 май 1922) „Съвременните хора още не могат да си представят, че Светлината е жива. Ние живеем в жива Светлина, а тази, за която говорят физиците, представлява подсъзнанието на живата Светлина. В съзнанието на Светлината по отношение на вас има същите фази, каквито и във вашето съзнание - фази на подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание." (Младежки окултен клас, година IV, лекция 25, Влияние на вътрешната Светлина, 12 април 1925) „По светлината на слънчевия спектър би могло да се познае има ли същества на Слънцето, или няма. Преди всичко, дето има разумен живот, светлината иде по особен начин... .Има разлика между разпространението на светлинните лъчи, които излизат от едно неразумно същество [или нежив обект], и от едно разумно същество - законите са различни." (Младежки окултен клас, година IV, лекция 15, Изпитите на ученика. Житно зърно, 25 януари 1925) „Хората искат да дадат някаква форма на Бога, но питам каква форма може да се даде на Светлината? Светлината сама създава формите. По какъв начин създава формите?
към текста >>

В съзнанието на Светлината по отношение на вас има същите фази, каквито и във вашето съзнание - фази на подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание." (Младежки окултен клас, година IV, лекция 25, Влияние на вътрешната Светлина, 12 април 1925) „По светлината на слънчевия спектър би могло да се познае има ли същества на Слънцето, или няма.
Разгърнати в многобройни проповеди на Учителя Беинса Дуно, те тепърва подлежат на анализ и интерпретация. Някои от идеите в научната област са: „Вашето съзнание може да се движи със скоростта на обикновен влак, може да се движи със скоростта на светлината, а може да се движи и още по-бързо. Следователно времето и пространството зависят от съзнанието. Съзнанието е извън времето и пространството..." (Младежки окултен клас, година I, лекция 13, Противоречия в живота, 24 май 1922) „Съвременните хора още не могат да си представят, че Светлината е жива. Ние живеем в жива Светлина, а тази, за която говорят физиците, представлява подсъзнанието на живата Светлина. В съзнанието на Светлината по отношение на вас има същите фази, каквито и във вашето съзнание - фази на подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание." (Младежки окултен клас, година IV, лекция 25, Влияние на вътрешната Светлина, 12 април 1925) „По светлината на слънчевия спектър би могло да се познае има ли същества на Слънцето, или няма. Преди всичко, дето има разумен живот, светлината иде по особен начин... .Има разлика между разпространението на светлинните лъчи, които излизат от едно неразумно същество [или нежив обект], и от едно разумно същество - законите са различни." (Младежки окултен клас, година IV, лекция 15, Изпитите на ученика. Житно зърно, 25 януари 1925) „Хората искат да дадат някаква форма на Бога, но питам каква форма може да се даде на Светлината? Светлината сама създава формите. По какъв начин създава формите? Щом срещне някакво препятствие, тя създава вече известна форма.
към текста >>

Преди всичко волята разбира строго определено движение в съзнанието, т.е.
Светлината сама създава формите. По какъв начин създава формите? Щом срещне някакво препятствие, тя създава вече известна форма. ...Направете средата на вашите мисли по-рядка или по-гъста и те веднага ще претърпят пречупване." (Младежки окултен клас, година I, лекция 5, Стар и нов живот, 29 март 1922) „Първият процес, с който волята започва, е ограничаването. Без ограничаване волята не може да се прояви. Преди всичко волята разбира строго определено движение в съзнанието, т.е. наклон в съзнанието." (Младежки окултен клас, година I, лекция 4, Качества и проява на волята, 15 март 1922) „Колкото по-висока е еволюцията на дадена форма [на живот], толкова по-високо интелигентни са атомите, които я съставят. За да дойде до по-голямо развитие, атомът трябва да мине през четирите царства -минерално, растително, животинско и царството на човека. ...Колкото по-устойчиви са атомите на дадени елементи, които влизат в състава на човешкия организъм, толкова по-добри качества придават на характера на човека." (Младежки окултен клас, година V, лекция 13, Реални величини, 7 февруари 1926) Принос към науките за себепошанпе В периода 1901-1912 г. Учителя Беинса Дуно провежда френологични изследвания върху избрани представители от българския народ. По-късно част от резултатите са изложени в неговите неделни проповеди, а с откриване на Езотеричната школа на Всемирното Бяло Братство (1922) се демонстрира цялостният му подход към окултните науки за себе-познание - астрология, хиромантия, физиогномия, френология, кабала и др.
към текста >>

наклон в съзнанието." (Младежки окултен клас, година I, лекция 4, Качества и проява на волята, 15 март 1922) „Колкото по-висока е еволюцията на дадена форма [на живот], толкова по-високо интелигентни са атомите, които я съставят.
По какъв начин създава формите? Щом срещне някакво препятствие, тя създава вече известна форма. ...Направете средата на вашите мисли по-рядка или по-гъста и те веднага ще претърпят пречупване." (Младежки окултен клас, година I, лекция 5, Стар и нов живот, 29 март 1922) „Първият процес, с който волята започва, е ограничаването. Без ограничаване волята не може да се прояви. Преди всичко волята разбира строго определено движение в съзнанието, т.е. наклон в съзнанието." (Младежки окултен клас, година I, лекция 4, Качества и проява на волята, 15 март 1922) „Колкото по-висока е еволюцията на дадена форма [на живот], толкова по-високо интелигентни са атомите, които я съставят. За да дойде до по-голямо развитие, атомът трябва да мине през четирите царства -минерално, растително, животинско и царството на човека. ...Колкото по-устойчиви са атомите на дадени елементи, които влизат в състава на човешкия организъм, толкова по-добри качества придават на характера на човека." (Младежки окултен клас, година V, лекция 13, Реални величини, 7 февруари 1926) Принос към науките за себепошанпе В периода 1901-1912 г. Учителя Беинса Дуно провежда френологични изследвания върху избрани представители от българския народ. По-късно част от резултатите са изложени в неговите неделни проповеди, а с откриване на Езотеричната школа на Всемирното Бяло Братство (1922) се демонстрира цялостният му подход към окултните науки за себе-познание - астрология, хиромантия, физиогномия, френология, кабала и др. Неговата оригинална методология в тази област включва следните основни принципи: • Учителя Беинса Дуно дава импулс на окултния ученик сам да изучава традицията на дадена окултна наука, коригирайки и насочвайки учебния процес и изследователските търсения.
към текста >>

За да дойде до по-голямо развитие, атомът трябва да мине през четирите царства -минерално, растително, животинско и царството на човека.
Щом срещне някакво препятствие, тя създава вече известна форма. ...Направете средата на вашите мисли по-рядка или по-гъста и те веднага ще претърпят пречупване." (Младежки окултен клас, година I, лекция 5, Стар и нов живот, 29 март 1922) „Първият процес, с който волята започва, е ограничаването. Без ограничаване волята не може да се прояви. Преди всичко волята разбира строго определено движение в съзнанието, т.е. наклон в съзнанието." (Младежки окултен клас, година I, лекция 4, Качества и проява на волята, 15 март 1922) „Колкото по-висока е еволюцията на дадена форма [на живот], толкова по-високо интелигентни са атомите, които я съставят. За да дойде до по-голямо развитие, атомът трябва да мине през четирите царства -минерално, растително, животинско и царството на човека. ...Колкото по-устойчиви са атомите на дадени елементи, които влизат в състава на човешкия организъм, толкова по-добри качества придават на характера на човека." (Младежки окултен клас, година V, лекция 13, Реални величини, 7 февруари 1926) Принос към науките за себепошанпе В периода 1901-1912 г. Учителя Беинса Дуно провежда френологични изследвания върху избрани представители от българския народ. По-късно част от резултатите са изложени в неговите неделни проповеди, а с откриване на Езотеричната школа на Всемирното Бяло Братство (1922) се демонстрира цялостният му подход към окултните науки за себе-познание - астрология, хиромантия, физиогномия, френология, кабала и др. Неговата оригинална методология в тази област включва следните основни принципи: • Учителя Беинса Дуно дава импулс на окултния ученик сам да изучава традицията на дадена окултна наука, коригирайки и насочвайки учебния процес и изследователските търсения. • Той забранява използването на окултните науки за критика.
към текста >>

НАГОРЕ

0.96364498138428