Търсене в текстове за 'Животинско качество'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 164 резултата в 29 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 7_06 ) Развитие на добродетелите - Боян Боев (1883 – 1963)

Друго качество на ученика е Разумността.
Преди всичко ученикът трябва да има безкористие в Школата – когато отиде да учи, да няма користолюбива цел. Изобщо, когато отиваш някъде, да нямаш користолюбива цел. Минете в свръхсъзнанието. Бъдете безкористни, понеже всичко, което има човек, вътрешно му се дава. Той трябва да го пази, но да не мисли, че това от него зависи; утре ще му дадат повече или по-малко. Друго качество на ученика е Разумността. Добрите желания, щом не са обмислени, са най-опасни. Разумен ли е човек, и Небето е с него. Под думата Небе се разбира Разумното, с което нещата стават. Близо до разумността е съобразителността. Трябва един вътрешен баланс.
към текста >>

Друго качество на ученика е Мекотата.
Разумен ли е човек, и Небето е с него. Под думата Небе се разбира Разумното, с което нещата стават. Близо до разумността е съобразителността. Трябва един вътрешен баланс. По сърце човек трябва да бъде Божествено дете, а по ум не трябва да бъде никакво дете. Друго качество на ученика е Мекотата. Бъди мек като водата, без да си вода. Бъди мек като въздуха, без да си въздух. Като блъснат някого, той се развиква: „Не ме ли виждаш, че се блъсна отгоре ми? “ Не така, обърни се с Мекота. Бог е навсякъде, Той е тази Мекота.
към текста >>

Друго качество на ученика е да оцени важността на малките работи.
Ти не мисли да направиш нещо, ако нямаш Мекота. Един служащ в пощата бил груб и по пътя все го биели. Той казвал: „Аман от тия хора! “, оплакал се на едного и онзи го посъветвал да измени своите обноски – меко да посреща хората. Така и направил и след една година всички изменили своите отношения към него. Друго качество на ученика е да оцени важността на малките работи. Човек, който не може да направи малките работи, какво остава за големите. Важно качество на ученика е точността. Невидимият свят не обича да обещаваш много неща, които не можеш да изпълниш. Каквото обещаеш, направи го. Природата е велика в малките работи, много е точна и затова се радва, като види, че някой е точен в малките работи.
към текста >>

Важно качество на ученика е точността.
Той казвал: „Аман от тия хора! “, оплакал се на едного и онзи го посъветвал да измени своите обноски – меко да посреща хората. Така и направил и след една година всички изменили своите отношения към него. Друго качество на ученика е да оцени важността на малките работи. Човек, който не може да направи малките работи, какво остава за големите. Важно качество на ученика е точността. Невидимият свят не обича да обещаваш много неща, които не можеш да изпълниш. Каквото обещаеш, направи го. Природата е велика в малките работи, много е точна и затова се радва, като види, че някой е точен в малките работи. Друго качество, което ученикът трябва да развие е отстъпчивостта. Адвокатът Бъчваров се провинил, лежал четири години в Софийския затвор, там чел Евангелието и станал религиозен.
към текста >>

Друго качество, което ученикът трябва да развие е отстъпчивостта.
Човек, който не може да направи малките работи, какво остава за големите. Важно качество на ученика е точността. Невидимият свят не обича да обещаваш много неща, които не можеш да изпълниш. Каквото обещаеш, направи го. Природата е велика в малките работи, много е точна и затова се радва, като види, че някой е точен в малките работи. Друго качество, което ученикът трябва да развие е отстъпчивостта. Адвокатът Бъчваров се провинил, лежал четири години в Софийския затвор, там чел Евангелието и станал религиозен. Като излязъл от затвора, имал да взема много борчове и казал на едного: „Ти готов ли си да дадеш дължимото без лихва? “ – „Готов съм.“ – „Добре, дай.“ Питал друг, а той казал: „Не мога, но мога една трета.“ – „Тогава дай една трета.“ Питал трети: „Ти готов ли си да дадеш половината? “ – „Готов съм.“ – „Дай.“ И тръгнало му всичко наред. Нямал спор с никого.
към текста >>

Друго качество на ученика е Самоотричането.
Който вземе вода пръв, ражда злото, а другият, който е недоволен, поддържа злото. Трябва взаимно да си отстъпят един на друг. За един хляб има спор между теб и някой друг; ти му дай целия, тогава той ще те погледне и ще ти даде един резен. Не се бий за този хляб. Няма спор, който да няма материален повод. Друго качество на ученика е Самоотричането. Не считай, че имаш само един брат и една сестра, това е заблуждение. Христос казва: „Един е вашият Отец, а всички вие сте братя.“ Тази е Истината, която трябва да проникне в душата. Самоотричането трябва да се обясни в нова светлина. Човек мисли, че със Самоотричане ще изгуби личността си. Да се самоотречеш, значи да придобиеш това, което никой в света не може да ти даде.
към текста >>

Друго важно качество на ученика е щедростта.
Самоотричането трябва да се обясни в нова светлина. Човек мисли, че със Самоотричане ще изгуби личността си. Да се самоотречеш, значи да придобиеш това, което никой в света не може да ти даде. Ако се самоотречеш като млекопитаещо и започнеш да живееш като човек, това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш като човек и се качиш в по-висока област, в областта на Ангелите или други Висши същества, и това самоотричане има смисъл. Друго важно качество на ученика е щедростта. Казваш: „Трябва да бъдем щедри! “ Но какво е щедростта? Една тръба има три сантиметра диаметър, тогава казваме, че нейната щедрост е три. Ако имаме тръба с шест сантиметра в диаметър, тогава щедростта ѝ е шест. Такава е инсталацията.
към текста >>

Друго качество на ученика е Обновяването.
Щедрост, но не разточителност! Природата не обича да се харчат неразумно нейните енергии. Всички хора, които харчат безразборно, тя ги държи отговорни. Всяко нещо трябва да принесе известна полза и да бъде на място. За да измиеш краката си, приготвени са 10 кг вода и ако похарчиш 20 кг, държат те отговорен. Друго качество на ученика е Обновяването. Обърни внимание на новото, което днес Бог е вложил в теб. Всеки ден Той влага по нещо ново във вас. Всеки ден да се обновявате. Понеже Животът е училище, постоянно трябва да се изменят методите. Методите от няколко хиляди години са се изменили.
към текста >>

Важно качество за ученика е обходата.
Ние сме за абсолютно новото! Като говоря по този начин, влизате в стълкновение с вашите вярвания. Свирили сте с години Цвете мило, цвете красно. Старото, което ви е дотегнало, оставете го настрани. Освободете се от старите си дрипи. Важно качество за ученика е обходата. Търси и цени Божественото в човека. Спри се върху Божественото в него, а щом търсиш погрешките му, то е човешко. Размишлявайте върху следното изречение: „Когато търсиш скъпоценните камъни, трябва да знаеш тяхната естествена форма и начина, по който те пречупват светлината.“ Скъпоценните камъни са човешките души, т. е. Бог в тях. За да познаеш Божественото в един човек, трябва да знаеш кои са отличителните черти, които Бог е вложил в него.
към текста >>

Друго качество на ученика е да чувства единството на всички същества.
Изведнъж не казвай мнението си. Като пратиш една мисъл към кучето и то си отиде, тогава си ученик. Ако разгневиш кучето с камъни, тогава постъпваш както другите. Когато ни обиди някой, злото минава най-първо през него, първо той се опетнява. В обходата влиза и следното: когато човек е между хората, да бъде най-малко на 35 см разстояние от тях. Друго качество на ученика е да чувства единството на всички същества. Колко е хубаво човек да вижда себе си в другите. Като видиш един добър човек, да видиш себе си и да се радваш и като видиш един лош човек, пак да видиш себе си. Едно от важните качества на ученика е Послушанието. И това значи да се вслушваш в себе си, да чуеш какво ти говори Бог отвътре и да го изпълниш. Ученикът трябва да има Послушание спрямо Божия глас, говорещ му отвътре, трябва да възприема Божиите мисли и да изпълнява Волята Божия.
към текста >>

Друго качество е постоянството.
Колко е хубаво човек да вижда себе си в другите. Като видиш един добър човек, да видиш себе си и да се радваш и като видиш един лош човек, пак да видиш себе си. Едно от важните качества на ученика е Послушанието. И това значи да се вслушваш в себе си, да чуеш какво ти говори Бог отвътре и да го изпълниш. Ученикът трябва да има Послушание спрямо Божия глас, говорещ му отвътре, трябва да възприема Божиите мисли и да изпълнява Волята Божия. Друго качество е постоянството. Вие сте ударили деветдесет и девет пъти един камък, казвате, че няма да се отвори и сте готови да си отидете, а пък ако ударите още един път, ще се отвори камъка и ще влезете в Новия живот. Човек трябва да бъде устойчив. Всеки ден трябва да изпридате по един тънък конец – по една хубава мисъл. Който може да изприда един тънък конец, може да направи и дебело въже, понеже всички дебели въжета са все от тънки конци. Човек трябва да бъде твърд, непоколебим, че нищо да не го измества от неговата идея.
към текста >>

Друго важно качество на ученика е Търпението.
Който може да изприда един тънък конец, може да направи и дебело въже, понеже всички дебели въжета са все от тънки конци. Човек трябва да бъде твърд, непоколебим, че нищо да не го измества от неговата идея. Такива са били светиите. Някой се въодушевява за един момент, но скоро това чувство го напуска. Постоянното въодушевление е Божествено състояние. Друго важно качество на ученика е Търпението. Първото нещо, което ще научите, е Търпението. В сегашния век рядко ще срещнете Търпение, много малко хора го имат, а и затова неволята ще я срещнете навсякъде. Търпеливият човек е съобразителен, откъдето мине не предизвиква никакво противоречие. Някой път Невидимият свят ще ни тури на такова място, където да учим Търпение. Търпението е нещо съзнателно.
към текста >>

Друго необходимо качество за ученика е приложението.
Трябва да имаме Търпение и да чакаме нещата да узреят. Да чакаш, додето получиш това, което Бог е определил, е Търпение. Търпението произтича от вътрешното разбиране на Живота. Това разбиране се придобива, когато във всички и навсякъде виждаме Бога. Бог се е скрил в нещата, но вие трябва да Го намерите. Друго необходимо качество за ученика е приложението. За да се стопи захарта, трябва вода. Ако водата е вледенена, трябва огън. Нека се изучат законите на приложението. Всяко нещо, което учиш, трябва да се прилага. Много работи съм дал в беседите и лекциите, които не сте приложили.
към текста >>

Прилежанието е качество на ученика.
Не може да говори човек за това, което не е опитал. Вярата трябва да се обосновава на един реален опит. Да има една Школа за практически правила. Досега каквото сте учили, то е само приемен изпит. Има известни практически правила и методи, които тепърва ще учите. Прилежанието е качество на ученика. Бог обича прилежните. Можеш да правиш погрешки, но Бог гледа прилежен ли си. Падаш и ставаш, падаш и ставаш, но Бог вижда, че си се трудил. Друга Добродетел на ученика е „Без отлагане.“ Сега като си отидете в къщи ще кажете: „Това е така, то е хубаво, отлично, но не може да се приложи днес.“ Днес хората си служат само с политика на отлагане. На младия ще кажат: „Рано е, я си поживей, ожени се, че после виж как стоят нещата.“ Не, когато имаш вдъхновение, когато ти се пее или свири, не отлагай – пей или свири.
към текста >>

Друго качество на ученика е самостоятелност.
Младото поколение, което тръгва по духовния път, трябва да работи, няма какво да чака да остарява и тогава да търси Бога. От изгрев до залез имаш всички възможности, това е цял един живот – милионите години, които си живял, този ден ги съдържа в себе си. Всеки ден представлява нов живот. А човек отлага с години и там му е погрешката. Като че това, което отлага, ще го чака. Друго качество на ученика е самостоятелност. Всички хора днес се влияят от мислите на другите и не са самостоятелни. Един човек не може да се откаже от месото изведнъж, понеже среща противодействие от мислите на околните. Когато човек се определя към едно учение, за което трябва да даде известна жертва, трябва да бъде много внимателен. Мислите на хората се блъскат като мухи. Някой път приемаме техните мисли като вълни, които трябва да превръщаме.
към текста >>

Друго качество на ученика е издръжливост.
Всички хора днес се влияят от мислите на другите и не са самостоятелни. Един човек не може да се откаже от месото изведнъж, понеже среща противодействие от мислите на околните. Когато човек се определя към едно учение, за което трябва да даде известна жертва, трябва да бъде много внимателен. Мислите на хората се блъскат като мухи. Някой път приемаме техните мисли като вълни, които трябва да превръщаме. Друго качество на ученика е издръжливост. Хората си причиняват обезсърчение един на друг. Това не е от Бога. Днес имаш радост, утре си я изгубил. Хубаво е човек да има качеството на дъба – да издържа, и на бора – да има стремеж нагоре. Важно качество на ученика е самообладанието.
към текста >>

Хубаво е човек да има качеството на дъба – да издържа, и на бора – да има стремеж нагоре.
Някой път приемаме техните мисли като вълни, които трябва да превръщаме. Друго качество на ученика е издръжливост. Хората си причиняват обезсърчение един на друг. Това не е от Бога. Днес имаш радост, утре си я изгубил. Хубаво е човек да има качеството на дъба – да издържа, и на бора – да има стремеж нагоре. Важно качество на ученика е самообладанието. Избухването много пъти е несъзнателно. В дадения случай като замълчиш, печелиш. Да кажем, че някой те е обидил; ти си му казал тази обидна дума в миналото и сега той ти казва същото. Някой като ти каже обидна дума, и ти – готово, кипваш.
към текста >>

Важно качество на ученика е самообладанието.
Друго качество на ученика е издръжливост. Хората си причиняват обезсърчение един на друг. Това не е от Бога. Днес имаш радост, утре си я изгубил. Хубаво е човек да има качеството на дъба – да издържа, и на бора – да има стремеж нагоре. Важно качество на ученика е самообладанието. Избухването много пъти е несъзнателно. В дадения случай като замълчиш, печелиш. Да кажем, че някой те е обидил; ти си му казал тази обидна дума в миналото и сега той ти казва същото. Някой като ти каже обидна дума, и ти – готово, кипваш. Да не им даваме оръжие, още повече – да ги обезоръжим, като им покажем добър пример.
към текста >>

Необходимо качество на ученика е спокойствието.
Дойде някой благодетел и ти даде два милиона лева, но после си ги взема обратно; твоето самообладание е да не ти трепне сърцето. Една сестра сподели: „Аз съм импулсивна и когато някой върши нещо лошо, произнасям думи, за които съжалявам.“ Най-първо се постави на неговото място, за да видиш какво трябва да се направи. Един Ангел видял, че някой човек греши и казал на Господа: „Как го търпиш? “ Господ го пратил на мястото на човека и Ангелът направил два пъти повече погрешки. Необходимо качество на ученика е спокойствието. В света идат големи противоречия, но да не се смущавате от това. Живеем и се движим в Бога, всичко зависи от любовта и обичта ни. Когато отидеш на гости при турци, те имат един хубав обичай – ще ти събуят обущата и ще ти дадат удобни пантофки. Същият закон важи и за вътрешния живот: когато влезеш в скришната си стаичка, в стаята на своя ум, остави своите обикновени безпокойства и тревоги, не ги внасяй в къщата на своя вътрешен живот. Ще изхвърлиш грижите, ще мислиш, че живееш в един свят на Хармония и на Разумност.
към текста >>

Това качество трябва да притежаваш и не трябва да се безпокоиш, че някои работи не стават, както ти ги искаш.
И понеже не го знаеш, то трябва да те интересува. Това, което те безпокои, е миналото, а не бъдещето, понеже бъдещето е светло. Хората се безпокоят за вятъра откъде духа или пък разрешават въпроси, които никой не може да разреши например колко години ще живеят и пр. Не се безпокой за това, за онова. Когато си в една светла дреха или когато си облечен в дрипи, това да не ти прави впечатление, пак да си един и същ. Това качество трябва да притежаваш и не трябва да се безпокоиш, че някои работи не стават, както ти ги искаш. Има закон, който гласи, че щом се поколебаеш малко, не можеш да постигнеш онова, което искаш. Трудно нещо е да намериш в себе си почвата на равновесие, т.е. да пазиш равновесие. Да има нещо насреща ти, което да бъде опорна точка. Няма по-хубаво нещо от това да придобиеш вътрешен Мир.
към текста >>

Едно важно качество на ученика е Безстрашието.
Внимавайте, защото докато сме ту в радост, ту в скръб, ние занемаряваме Божественото и не можем да получим онова, което трябва. Това прилича на думи, написани на морския бряг, които вълните заличават. На пътя ти е легнал някой камък; няма как да не се спънеш, ако се блъснеш в него, но ако го заобиколиш, няма нищо, вървиш си напред без сблъсъци. За посветените Животът е светъл, а за непосветените – тъмен. Непосветеният казва, че му е дотегнал вече животът, а посветеният казва, че се радва на Живота. Едно важно качество на ученика е Безстрашието. Да имаме смелост, решителност, Безстрашие. Християнството отучва хората от страха. Докато трепериш от страх, ти не можещ да се развиваш правилно. Мъчнотията е да се отучим от страха! Човек да има безстрашие и Вяра, да разбира нещата.
към текста >>

Страхът е едно животинско състояние.
Да имаме смелост, решителност, Безстрашие. Християнството отучва хората от страха. Докато трепериш от страх, ти не можещ да се развиваш правилно. Мъчнотията е да се отучим от страха! Човек да има безстрашие и Вяра, да разбира нещата. Страхът е едно животинско състояние. Няма по-опасно нещо от това да живееш при страх. Писанието казва: „Нечестивият бяга, без да има кой да го гони.“ Като се увеличават греховете на хората, те стават страхливи. На смелия Бог помага. Страхът трябва само да е една предпазителна мярка – със страха почва човешкото съзнание, съвестта. Сега трябва да бъдете юнаци, да не се плашите от мечките.
към текста >>

2. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

„Понякога в нощната тъмнина, когато животинското и краските в света са като мъртви, душата се събужда в нас с вик на неизразимо страдание.
Ние взаимно се любим, простираме един към друг ръце, и при все това, не можем да достигнем до пълно сливане. Мъчителната потребност на съюз ни гложди, но всички наши усилия остават безплодни. Всички излияния - безполезни, обятията - безсилни, ласките - напразни.” Това се вижда и от статията на И. Горбунов - Посадов „Единното вечно”[1]: „Понякога в нощната тъмнина, когато животинското и краските в света са като мъртви, душата се събужда в нас с вик на неизразимо страдание. Всичката мъгла, която я обвиваше, изведнъж се разпръсква пред нея и човек забелязва вече блещукането на вечната светлина, на вечната любов, из които е излязъл. И сълзи на неизказано щастие се търкулват по лицето му, както в детските години. Очите му се разкриват отново за живота на целия свят, за всички, и с тези очи на любовта той вижда сега отново през тъмнината на нощта всички закрити досега за него души. Той ги вижда такива, какъвто е той, откъснати един от друг, безкрайно самотни, с безпределна тъга в мрака на нощта. Той вижда задавяните бури, сърца, от които капе скръб, неизказаното страдание на самотата, на вечното разединение.
към текста >>

Желанието на младежа да живее за един висок идеал това е вече проява, качество на любовта.
13. Вегетарианството, особено ако в основата му седи една възвишена идея, води към любовта. 14. Чрез подходящи приказки, разкази, легенди, в които доброто се представя като красиво, без да се морализира, може да се действа за събуждането на любовта у децата. Могат да помагат за същото и биографиите на бележити хора, които са живяли за другите. 15. В третия образователен период гимназиалният, освен горните методи, ще се приложи и идейният живот. Това е периодът на идеализма. Желанието на младежа да живее за един висок идеал това е вече проява, качество на любовта. Това ще засегнем по-подробно при разглеждане третия образователен период. * * * Тук са скицирани само няколко от методите за развитие на любовта. Съществуват още множество други методи, които могат да изхождат от дадения момент от специфичните условия на училищния живот по време и място. Всеки най-малък подходящ повод може да се използва за целта.
към текста >>

3. 05. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят казва така: Първото качество, с което ученикът трябва да почне и което е предвидено в Школата на Всемирното Братство, е смирението. Защо?
Когато един човек стане ученик на Божествената школа, тогава той има подкрепата на духовния свят и възвишените същества му оказват известно внимание и му дават своята благодат. Как ученикът може да се справи с изпитанията си? - Тайната е човек да има връзка с Бога. Тогава той лесно ще може да преодолява мъчнотиите. Това беше като въведение. Учителят казва така: Първото качество, с което ученикът трябва да почне и което е предвидено в Школата на Всемирното Братство, е смирението. Защо? Христос казва ли: „Аз имам голямо знание, аз имам голяма сила"? Не, Той казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце." Той набляга на смирението. Тези думи на Христа показват, че смирението е много важно качество за ученика. Никога човек не може да бъде посетен от любовта, ако няма смирението. Тази мирова, космична любов никога няма да дойде в човека, ако не е смирен.
към текста >>

Тези думи на Христа показват, че смирението е много важно качество за ученика.
Тогава той лесно ще може да преодолява мъчнотиите. Това беше като въведение. Учителят казва така: Първото качество, с което ученикът трябва да почне и което е предвидено в Школата на Всемирното Братство, е смирението. Защо? Христос казва ли: „Аз имам голямо знание, аз имам голяма сила"? Не, Той казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце." Той набляга на смирението. Тези думи на Христа показват, че смирението е много важно качество за ученика. Никога човек не може да бъде посетен от любовта, ако няма смирението. Тази мирова, космична любов никога няма да дойде в човека, ако не е смирен. При смирението човек е възприемчив към това, което иде от Божествения свят. Когато няма това качество, той не може да приеме това, което иде от Бога. Следователно смирението е условие за възприемчивост към Божественото.
към текста >>

Когато няма това качество, той не може да приеме това, което иде от Бога.
Не, Той казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце." Той набляга на смирението. Тези думи на Христа показват, че смирението е много важно качество за ученика. Никога човек не може да бъде посетен от любовта, ако няма смирението. Тази мирова, космична любов никога няма да дойде в човека, ако не е смирен. При смирението човек е възприемчив към това, което иде от Божествения свят. Когато няма това качество, той не може да приеме това, което иде от Бога. Следователно смирението е условие за възприемчивост към Божественото. Ако учениците в една школа нямат смирение, няма да има и онова взаимно почитание и уважение. Смирението води към красиви отношения между учениците на Школата. Ти няма да подценяваш своя другар и няма да се смяташ по-горен от него. Знание без любов възгордява, казва Учителят.
към текста >>

Изобщо, един ученик не може да има никакви постижения, докато не придобие това качество - смирението.
Знание с любов назидава! В Библията има пример с апостол Павла. Преди да познавал Христа, той бил горделив, заради знанието, което имал. След като преживял големи страдания, той станал смирен и имал опитността да посети обществото на Белите Братя, където и видял неща, които не може да опише. Тази опитност му се дава след като придобил смирението. Изобщо, един ученик не може да има никакви постижения, докато не придобие това качество - смирението. Останалите четири качества показват дали ученикът има смирение или не. Второто качество е честността. Тя се разбира малко в друг смисъл. Учителят казва така: Честността е на границата между животинското и човешкото царство. С честността човек излиза от животинското царство и навлиза в човешкото.
към текста >>

Второто качество е честността.
Преди да познавал Христа, той бил горделив, заради знанието, което имал. След като преживял големи страдания, той станал смирен и имал опитността да посети обществото на Белите Братя, където и видял неща, които не може да опише. Тази опитност му се дава след като придобил смирението. Изобщо, един ученик не може да има никакви постижения, докато не придобие това качество - смирението. Останалите четири качества показват дали ученикът има смирение или не. Второто качество е честността. Тя се разбира малко в друг смисъл. Учителят казва така: Честността е на границата между животинското и човешкото царство. С честността човек излиза от животинското царство и навлиза в човешкото. Под „честност" се разбира това, което казваш, да го направиш, да останеш верен на дадената дума. Третото качество е добротата.
към текста >>

Учителят казва така: Честността е на границата между животинското и човешкото царство.
Тази опитност му се дава след като придобил смирението. Изобщо, един ученик не може да има никакви постижения, докато не придобие това качество - смирението. Останалите четири качества показват дали ученикът има смирение или не. Второто качество е честността. Тя се разбира малко в друг смисъл. Учителят казва така: Честността е на границата между животинското и човешкото царство. С честността човек излиза от животинското царство и навлиза в човешкото. Под „честност" се разбира това, което казваш, да го направиш, да останеш верен на дадената дума. Третото качество е добротата. За добротата Учителят казва: Добротата е външен израз на Любовта. Не се разбира само да правиш добро, но да имаш едно вътрешно разположение към всички същества.
към текста >>

С честността човек излиза от животинското царство и навлиза в човешкото.
Изобщо, един ученик не може да има никакви постижения, докато не придобие това качество - смирението. Останалите четири качества показват дали ученикът има смирение или не. Второто качество е честността. Тя се разбира малко в друг смисъл. Учителят казва така: Честността е на границата между животинското и човешкото царство. С честността човек излиза от животинското царство и навлиза в човешкото. Под „честност" се разбира това, което казваш, да го направиш, да останеш верен на дадената дума. Третото качество е добротата. За добротата Учителят казва: Добротата е външен израз на Любовта. Не се разбира само да правиш добро, но да имаш едно вътрешно разположение към всички същества. Да желаеш техния напредък, успех и дето можеш, да помагаш.
към текста >>

Третото качество е добротата.
Второто качество е честността. Тя се разбира малко в друг смисъл. Учителят казва така: Честността е на границата между животинското и човешкото царство. С честността човек излиза от животинското царство и навлиза в човешкото. Под „честност" се разбира това, което казваш, да го направиш, да останеш верен на дадената дума. Третото качество е добротата. За добротата Учителят казва: Добротата е външен израз на Любовта. Не се разбира само да правиш добро, но да имаш едно вътрешно разположение към всички същества. Да желаеш техния напредък, успех и дето можеш, да помагаш. Аз съм срещал някои хора, които казват така: „Не мога да търпя този човек, нямам доверие в него! " Такъв човек не е съзнателен ученик.
към текста >>

Четвъртото качество е интелигентността.
Не се разбира само да правиш добро, но да имаш едно вътрешно разположение към всички същества. Да желаеш техния напредък, успех и дето можеш, да помагаш. Аз съм срещал някои хора, които казват така: „Не мога да търпя този човек, нямам доверие в него! " Такъв човек не е съзнателен ученик. Човек трябва да съзнава, че във всеки човек живее Четвъртото качество е интелигентността. Думата „интелигентност" произтича от думата „интелект", което на български значи ум. Учителят казва: Човек да не бъде много интелигентен, но крайно интелигентен. Под това се разбира човек да схваща веднага всички потънкости на нещата. Бързо да разбира задачите и да ги разрешава. Това значи интелигентност!
към текста >>

Пето качество е благородството и великодушието.
Те могат да го увлекат в разни неща, да го съблазнят и да го изкушават. В началото пътят е привлекателен, но води към катастрофа. Ако човек се поддаде на тия примамки, тогава той е излъган. Интелигентен човек е този, който не се поддава на тези примамки. Той схваща веднага, че това не е Божествено и не се съблазнява. Пето качество е благородството и великодушието. Те са близки и ги броим като едно качество. Те значат човек да не бъде дребнав, но да гледа по-широко на нещата. Например някои хора казват: „Онзи човек ми каза такава една тежка, горчива дума, че оттогава 20 години минаха и аз още не мога да я забравя! " Който казва така, няма великодушие. С това той спъва онзи, който му е казал горчивата дума, обаче спъва и себе си.
към текста >>

Те са близки и ги броим като едно качество.
В началото пътят е привлекателен, но води към катастрофа. Ако човек се поддаде на тия примамки, тогава той е излъган. Интелигентен човек е този, който не се поддава на тези примамки. Той схваща веднага, че това не е Божествено и не се съблазнява. Пето качество е благородството и великодушието. Те са близки и ги броим като едно качество. Те значат човек да не бъде дребнав, но да гледа по-широко на нещата. Например някои хора казват: „Онзи човек ми каза такава една тежка, горчива дума, че оттогава 20 години минаха и аз още не мога да я забравя! " Който казва така, няма великодушие. С това той спъва онзи, който му е казал горчивата дума, обаче спъва и себе си. Ако ти помниш горчивите думи, ти внасяш отрова в себе си.
към текста >>

4. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Любовта ви към всички трябва да бъде еднаква по качество, а не по количество.
Любовта трябва да я разпратим от нас и не трябва да я спираме. Тя не е еднократен процес. Голяма мощ и сила има в нея. Любовта неправи разлика между бедни и богати. А който прави, там е човешкото и то трябва да бъде подчинено на Божественото. Любовта ви към всички трябва да бъде еднаква по качество, а не по количество. Защото в качеството е силата. Когато обичате всички същества, вие имате пълна връзка с Бога, защото Той е във всички буболечки и растения. Вие, докато не намерите доброто у човека, вие не можете да го обичате. Любовта не прави разлика. Слънцето е като образец за това, то грее еднакво на всички, но едни приемат по-малко, а други — повече.
към текста >>

Защото в качеството е силата.
Тя не е еднократен процес. Голяма мощ и сила има в нея. Любовта неправи разлика между бедни и богати. А който прави, там е човешкото и то трябва да бъде подчинено на Божественото. Любовта ви към всички трябва да бъде еднаква по качество, а не по количество. Защото в качеството е силата. Когато обичате всички същества, вие имате пълна връзка с Бога, защото Той е във всички буболечки и растения. Вие, докато не намерите доброто у човека, вие не можете да го обичате. Любовта не прави разлика. Слънцето е като образец за това, то грее еднакво на всички, но едни приемат по-малко, а други — повече. Някой ще каже: аз не съм слънце, та да огрявам всичко, но слънцето не огрява цялата Вселена, та и вие огрейте тези, които са около вас.
към текста >>

Когато човек почне да надделява животинското у себе си, то лицето му почва да се изменя.
Ако човек има външни радости, то ще му дадат вътрешни мъчнотии и обратно. Това не може да се избегне, но едновременно няма да ви дадат мъчнотии от вътре и отвън. Ако поставят любовта ви на изпит, тя трябва да издържи на изпитанията. Човек трябва да бъде твърд, за да издържи докрай. Когато човек има възвишени стремежи, той издържа на всички изпитания. Когато човек почне да надделява животинското у себе си, то лицето му почва да се изменя. Желайте да бъдете господари над себе си. Човек трябва да подчини низшето у себе си и оттам да вади енергии, както растението пускат корените си в земята и вади сокове. * * * Злото се ражда всякога, когато човек почне да живее само за себе си. А той трябва да живее за Цялото (за Бога), най-напред и от това зависи неговото щастие.
към текста >>

5. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят казва така: Първото качество, с което ученикът трябва да почне и което е предвидено в Школата на Всемирното Братство, е смирението. Защо?
Когато един човек стане ученик на Божествената школа, тогава той има подкрепата на духовния свят и възвишените същества му оказват известно внимание и му дават своята благодат. Как ученикът може да се справи с изпитанията си? - Тайната е човек да има връзка с Бога. Тогава той лесно ще може да преодолява мъчнотиите. Това беше като въведениe. Учителят казва така: Първото качество, с което ученикът трябва да почне и което е предвидено в Школата на Всемирното Братство, е смирението. Защо? Христос казва ли: „Аз имам голямо знание, аз имам голяма сила”? Не, Той казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце.” Той набляга на смирението. Тези думи на Христа показват, че смирението е много важно качество за ученика. Никога човек не може да бъде посетен от любовта, ако няма смирението. Тази мирова, космична любов никога няма да дойде в човека, ако не е смирен.
към текста >>

Тези думи на Христа показват, че смирението е много важно качество за ученика.
Тогава той лесно ще може да преодолява мъчнотиите. Това беше като въведениe. Учителят казва така: Първото качество, с което ученикът трябва да почне и което е предвидено в Школата на Всемирното Братство, е смирението. Защо? Христос казва ли: „Аз имам голямо знание, аз имам голяма сила”? Не, Той казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце.” Той набляга на смирението. Тези думи на Христа показват, че смирението е много важно качество за ученика. Никога човек не може да бъде посетен от любовта, ако няма смирението. Тази мирова, космична любов никога няма да дойде в човека, ако не е смирен. При смирението човек е възприемчив към това, което иде от Божествения свят. Когато няма това качество, той не може да приеме това, което иде от Бога. Следователно смирението е условие за възприемчивост към Божественото.
към текста >>

Когато няма това качество, той не може да приеме това, което иде от Бога.
Не, Той казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце.” Той набляга на смирението. Тези думи на Христа показват, че смирението е много важно качество за ученика. Никога човек не може да бъде посетен от любовта, ако няма смирението. Тази мирова, космична любов никога няма да дойде в човека, ако не е смирен. При смирението човек е възприемчив към това, което иде от Божествения свят. Когато няма това качество, той не може да приеме това, което иде от Бога. Следователно смирението е условие за възприемчивост към Божественото. Ако учениците в една школа нямат смирение, няма да има и онова взаимно почитание и уважение. Смирението води към красиви отношения между учениците на Школата. Ти няма да подценяваш своя другар и няма да се смяташ по-горен от него. Знание без любов възгордява, казва Учителят.
към текста >>

Изобщо, един ученик не може да има никакви постижения, докато не придобие това качество - смирението.
Знание с любов назидава! В Библията има пример с апостол Павла. Преди да познавал Христа, той бил горделив, заради знанието, което имал. След като преживял големи страдания, той станал смирен и имал опитността да посети обществото на Белите Братя, където и видял неща, които не може да опише. Тази опитност му се дава след като придобил смирението. Изобщо, един ученик не може да има никакви постижения, докато не придобие това качество - смирението. Останалите четири качества показват дали ученикът има смирение или не. Второто качество е честността. Тя се разбира малко в друг смисъл. Учителят казва така: Честността е на границата между животинското и човешкото царство. С честността човек излиза от животинското царство и навлиза в човешкото.
към текста >>

Второто качество е честността.
Преди да познавал Христа, той бил горделив, заради знанието, което имал. След като преживял големи страдания, той станал смирен и имал опитността да посети обществото на Белите Братя, където и видял неща, които не може да опише. Тази опитност му се дава след като придобил смирението. Изобщо, един ученик не може да има никакви постижения, докато не придобие това качество - смирението. Останалите четири качества показват дали ученикът има смирение или не. Второто качество е честността. Тя се разбира малко в друг смисъл. Учителят казва така: Честността е на границата между животинското и човешкото царство. С честността човек излиза от животинското царство и навлиза в човешкото. Под „честност” се разбира това, което казваш, да го направиш, да останеш верен на дадената дума. Третото качество е добротата.
към текста >>

Учителят казва така: Честността е на границата между животинското и човешкото царство.
Тази опитност му се дава след като придобил смирението. Изобщо, един ученик не може да има никакви постижения, докато не придобие това качество - смирението. Останалите четири качества показват дали ученикът има смирение или не. Второто качество е честността. Тя се разбира малко в друг смисъл. Учителят казва така: Честността е на границата между животинското и човешкото царство. С честността човек излиза от животинското царство и навлиза в човешкото. Под „честност” се разбира това, което казваш, да го направиш, да останеш верен на дадената дума. Третото качество е добротата. За добротата Учителят казва: Добротата е външен израз на Любовта. Не се разбира само да правиш добро, но да имаш едно вътрешно разположение към всички същества.
към текста >>

С честността човек излиза от животинското царство и навлиза в човешкото.
Изобщо, един ученик не може да има никакви постижения, докато не придобие това качество - смирението. Останалите четири качества показват дали ученикът има смирение или не. Второто качество е честността. Тя се разбира малко в друг смисъл. Учителят казва така: Честността е на границата между животинското и човешкото царство. С честността човек излиза от животинското царство и навлиза в човешкото. Под „честност” се разбира това, което казваш, да го направиш, да останеш верен на дадената дума. Третото качество е добротата. За добротата Учителят казва: Добротата е външен израз на Любовта. Не се разбира само да правиш добро, но да имаш едно вътрешно разположение към всички същества. Да желаеш техния напредък, успех и дето можеш, да помагаш.
към текста >>

Третото качество е добротата.
Второто качество е честността. Тя се разбира малко в друг смисъл. Учителят казва така: Честността е на границата между животинското и човешкото царство. С честността човек излиза от животинското царство и навлиза в човешкото. Под „честност” се разбира това, което казваш, да го направиш, да останеш верен на дадената дума. Третото качество е добротата. За добротата Учителят казва: Добротата е външен израз на Любовта. Не се разбира само да правиш добро, но да имаш едно вътрешно разположение към всички същества. Да желаеш техния напредък, успех и дето можеш, да помагаш. Аз съм срещал някои хора, които казват така: „Не мога да търпя този човек, нямам доверие в него! " Такъв човек не е съзнателен ученик.
към текста >>

Четвъртото качество е интелигентността.
Не се разбира само да правиш добро, но да имаш едно вътрешно разположение към всички същества. Да желаеш техния напредък, успех и дето можеш, да помагаш. Аз съм срещал някои хора, които казват така: „Не мога да търпя този човек, нямам доверие в него! " Такъв човек не е съзнателен ученик. Човек трябва да съзнава, че във всеки човек живее Бог. Четвъртото качество е интелигентността. Думата „ингелигентност” произтича от думата „интелект”, което на български значи ум. Учителят казва: Човек да не бъде много интелигентен, но крайно интелигентен. Под това се разбира човек да схваща веднага всички потънкости на нещата. Бързо да разбира задачите и да ги разрешава. Това значи интелигентност!
към текста >>

Пето качество е благородството и великодушието.
Те могат да го увлекат в разни неща, да го съблазнят и да го изкушават. В началото пътят е привлекателен, но води към катастрофа. Ако човек се поддаде на тия примамки, тогава той е излъган. Интелигентен човек е този, който не се поддава на тези примамки. Той схваща веднага, че това не е Божествено и не се съблазнява. Пето качество е благородството и великодушието. Те са близки и ги броим като едно качество. Те значат човек дa не бъде дребнав, но да гледа по-широко на нещата. Например някои хора казват: „Онзи човек ми каза такава една тежка, горчива дума, че оттогава 20 години минаха и аз още не мога да я забравя! ” Който казва така, няма великодушие. С това той спъва онзи, който му е казал горчивата дума, обаче спъва и себе си.
към текста >>

Те са близки и ги броим като едно качество.
В началото пътят е привлекателен, но води към катастрофа. Ако човек се поддаде на тия примамки, тогава той е излъган. Интелигентен човек е този, който не се поддава на тези примамки. Той схваща веднага, че това не е Божествено и не се съблазнява. Пето качество е благородството и великодушието. Те са близки и ги броим като едно качество. Те значат човек дa не бъде дребнав, но да гледа по-широко на нещата. Например някои хора казват: „Онзи човек ми каза такава една тежка, горчива дума, че оттогава 20 години минаха и аз още не мога да я забравя! ” Който казва така, няма великодушие. С това той спъва онзи, който му е казал горчивата дума, обаче спъва и себе си. Ако ти помниш горчивите думи, ти внасяш отрова в себе си.
към текста >>

6. 121 ЧОВЕКЪТ НА ШЕСТАТА РАСА - Боян Боев (1883 – 1963)

Божественото в човека приспива сега нисшето, животинското в него; хиляди години го приспива, както заспива змията.
– Има ли възможност в България да се яви шестата подраса? – Да, има условия. Затова се работи в България от няколко хиляди години. Шестата раса ще организира света. Ще поеме ръководството на Земята в ръцете си. Божественото в човека приспива сега нисшето, животинското в него; хиляди години го приспива, както заспива змията. Шестата раса ще ръководи, а жълтата и бялата раса ще изпълняват нейните нареждания. Учените хора, които ще дойдат, ще турят ред и порядък в света. Те са хората на шестата раса. Бялата раса ще отстъпи мястото си на следващата, както едно време черните отстъпиха мястото си на нея. Разумните хора от всички народи ще образуват шестата раса.
към текста >>

Ние трябва да придобием качеството на светлината - безкористието и качеството на водата - мекотата.
От лицето им ще излиза светлина, като че радиира. Вечерно време няма да има нужда от лампи. Дето ходят, ще бъде светло, понеже човек ще излъчва светлина. Техните очи ще виждат надалече, ще виждат в тъмнината. Когато гледаш един човек отдалече, не го знаеш какъв е, а пък човекът на шестата раса ще вижда подробностите отдалече. Ние трябва да придобием качеството на светлината - безкористието и качеството на водата - мекотата. Това, което е направила светлината, като е осветила пространството, направете го и вие. И това, което е направила водата, като е очистила нещата, направете го и вие. Човекът от шестата раса вече е построен, той съществува. От хиляди години го има, но го пазят, скрит е, не го показват на всички. Природата е затворена книга.
към текста >>

7. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

От центъра на космоса едно Същество слиза на Земята и носи в себе си мощните творчески сили и енергии на Любовта, които поставя в действие, за да преобрази Земята и да я превърне в слънце, и също да даде обратно направление на силите, които работят в човешкото развитие, за да излезе човек от животинското състояние, в което е изпаднал при грехопадането.
То е било в Индия, Персия, Египет, Халдея, Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия. Сега то постепенно се премества у славяните и в България. И там, където то действува, има култура, всичко се движи, расте и развива. Глава на това Братство е Христос. Така че, християнският езотеризъм не е плод на едно историческо явление, а е резултат на един космичен факт, на един космичен импулс. От центъра на космоса едно Същество слиза на Земята и носи в себе си мощните творчески сили и енергии на Любовта, които поставя в действие, за да преобрази Земята и да я превърне в слънце, и също да даде обратно направление на силите, които работят в човешкото развитие, за да излезе човек от животинското състояние, в което е изпаднал при грехопадането. Както казах в началото, човешкото развитие се извършва под влиянието на ред импулси, като всеки импулс е носител на нови творчески сили, които се включват в развитието и дават направление на човешкия живот. Така, когато започна еволюционният процес, бе даден един мощен импулс от Божествения Дух, който имаше за задача да облече човека във все по-плътни облекла, за да може да се прояви в по-гъстата материя. Но понеже в по-гъстите области на материята действуват силите на злото, човек попадна под влиянието на тези сили. А всяка сила има тенденцията да създава форма в зависимост от средата, от която излиза. Така силите, породени от Божествения Дух дадоха образ на човека, който беше образ на Божия Дух и човек стана същество по образ и подобие Божие.
към текста >>

С Христовия импулс човек трябва да се освободи от това животинско влияние и да придобие първоначалния човешки образ.
Но когато изпадна под влияние на силите на злото, те имаха тенденция да създават други образи, образи на животни. И понеже материята беше още пластична, под влиянието на тези сили човек, който вътрешно имаше образа на Божествения Дух, външно доби животински образ. И със слизането си на Земята Христос даде нов импулс на Божественото в човека да се прояви и да разчупи черупката на животното, в което е облечен, и да излезе от него човешкия образ, който е роден от първоначалния Божествен импулс. Тази идея от древните мистерии е символизирана от сфинкса, който има човешка глава, тяло на бик, крака и гърди на лъв и крила на орел. Това са животински образи, присъщи на четирите вида групови души, които човек приема под влиянието на импулсите назлото. С Христовия импулс човек трябва да се освободи от това животинско влияние и да придобие първоначалния човешки образ. Тези четири животински форми, респективно сили, които стоят зад тях, оформят постепенно човешкото тяло с неговите четири главни системи: мозъчната, белодробната, сърдечно-съдовата и храносмилателната. Така груповата душа в образа на човек създава човешкия мозък. Груповата душа в образа на орел създава човешките бели дробове. Груповата душа в образа на лъв създава човешкото сърце и кръвоносната система. Груповата душа в образа на бик създава човешката храносмилателна система.
към текста >>

Така че, Христовият импулс, който е носител на Любовта, стана причина за появата на човека в Битието и сега пак Христовият импулс ще освободи човека от животинското естество, от животинските обвивки.
Защото тези четири системи в човека са кристализация на тези четири свята. Това е Земята, за която се казва в Писанието, че е неустроена и пуста и Духът Божий се носил над нея. Това са четирите нисши принципа в човека, в които е вложен по един Божествен принцип като зародиш, а те са като почва, в която тези Божествени зародиши ще израстат. Така във физическия свят е вложен принципът на Истината, в етерния свят - принципът на Мъдростта, в астралния свят - принципът на Любовта, и в умствения свят - принципът на интелигентността. Това става по закона на полярността, като отрицателният полюс става почва, в която се посажда положителният полюс като Божествен принцип. Така че, Христовият импулс, който е носител на Любовта, стана причина за появата на човека в Битието и сега пак Христовият импулс ще освободи човека от животинското естество, от животинските обвивки. Под негово влияние „Азът" ще трансформира животинските енергии и ще даде възможност на Божествените принципи, вложени в тях, да се проявят. Този именно Христов импулс, Христов принцип стои в основата на християнския езотеризъм. За да стане това трансформиране Любовта трябва да проникне в целокупния живот на човека, в неговия органически и психически живот, във всички функции и органи, във всички клетки и да събуди Божественото в тях. Така ще стане преобразяването и освобождаването на човека. Това е задачата и мисията на християнския езотеризъм, да работи за проникването на Любовта във всички прояви на живота, за да освободи скритите енергии на живота, които ще преобразят живота на човека физически и психически.
към текста >>

В качеството си на розенкройцер и д-р Рудолф Щайнер е чувствувал дълбоката разлика между западната практика на Посвещение и тези на източното Посвещение.
Всред тях трябва да посочим на първо място най-големият поет на Германия Гьоте. Той получил на младини розенкройцерско Посвещение. Научните му дела са изпълнени с това Посвещение, а поезията му прелива от него. Езотеричните идеи изобилстват и във Фауст. Под тяхно влияние се развиват Шилер, Лесинг, Лайбниц и други. В качеството си на розенкройцер и д-р Рудолф Щайнер е чувствувал дълбоката разлика между западната практика на Посвещение и тези на източното Посвещение. Тази разлика не се състои в някакъв друг възглед за вселената и нейната еволюция, но в друго разбиране на света и живота, и в други методи на окултно обучение. Щайнер определи сам отношението на западния окултист към Реалността на живота, което е диаметрално противоположно на това на източния будизъм. „Претендираха, казва той в една от най-забележителните си беседи, че теософията целяла да установи някакви догми и че се домогвала до унищожаването на тялото чрез аскетизъм. Разпространили идеята, че физическата реалност е илюзия и че трябва да бъде победена и унищожена. Това са неща, повече от преувеличени, това са теоретически грешки, опровергани от науката и практиката на истинския окултизъм.
към текста >>

Без Христа човешката душа не може да намери пътя към Бога, не може да придобие безсмъртието, не може да продължи своето развитие и ще се върне към животинското царство, през което е минавала през инволюционния период.
Така че, стремежът на Христа е да проникне в човешките души и да ги направи безсмъртни. Затова Той казва: Аз и Отец Ми ще дойдем и направим жилище във вас. Това жилище е духовното тяло, което човек трябва да изгради и това духовно тяло се гради с помощта на принципа на Христа и на Отца - т.е. на Любовта и Мъдростта, които действуват заедно. С това духовно тяло човек е живял някога в Божествения свят и при съгрешаването го е изгубил, и сега с помощта на Христа трябва отново да го придобие, за да стане гражданин на Божествения свят, откъдето е излязъл. Без Христа човешката душа не може да намери пътя към Бога, не може да придобие безсмъртието, не може да продължи своето развитие и ще се върне към животинското царство, през което е минавала през инволюционния период. Затова, когато се казва в окултната наука, че мисията на нашата Земя е да развие и прояви Любовта, това подразбира, че на Земята ще слезе Христос, Божественият Дух, Който е носител на Любовта. И под влияние на Неговата Любов постепенно цялата Земя ще се проникне от силите на Любовта и ще оживее. Импулсът на Любовта е внесен още със слизането на човека на Земята, още с разделянето на половете. Но той минава през различни фази. Сега се дава импулс за духовната Любов, която ще събуди Висшето Аз в човека и ще съедини душата с Духа.
към текста >>

8. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Утехата е Божествено качество.
В блаженствата Христос е дал най-елементарните правила, които човек трябва да познава, за да влезе във връзка с разумния свят. Хубаво е да размишлявате върху блаженствата, за да се ползувате от тяхната Светлина. Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно. Значи те имат условия да направят всичко, каквото пожелаят. Блажени нажалените, защото те ще се утешат. Утехата е Божествено качество. Няма по-лошо от това да не бъдеш обичан. При това положение ще изпиташ най-голямо страдание. Като те обичат хората, те ти дават най-хубавото, което имат в себе си. А като не те обичат, те ти дават най-лошото. Човек може да се утеши само когато го обичат.
към текста >>

- Жената трябва да разбере характера на змията, с други думи жената трябва да разбира естеството на животинското начало в себе си.
Вследствие на това ги изпъдиха от рая. И Адам, и Ева съгрешиха в рая, но причината за погрешката не е една и съща. Ева се изкуси от змията, тя повярва на думите й и яде от забраненото дърво. Адам пък се изкуси от Ева, от жената. Какво трябва да направят, за да се освободят от погрешката си? - Жената трябва да разбере характера на змията, с други думи жената трябва да разбира естеството на животинското начало в себе си. Щом го разбере, тя ще изправи живота си. Ако мъжът иска да изправи погрешките си, трябва да разбира естеството и характера на жената. Под животински живот разбираме първичния живот, който не е диференциран, не е организиран. Мъжът живее на северния полюс, там е неговият рай, а жената живее на южния полюс. Северният полюс представлява още умствения свят, а южния полюс - астралния свят.
към текста >>

9. 3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

При него не се предава основното качество на Авраам, а тази природа на Авраам, която е по атавизъм наследена от древни времена.
Но смисълът на това изречение е, че Бог иска да направи да царува в размножението и разпространението на евреите по Земята онова отношение на числата, което царува и в звездите на небето. В неговото развитие еврейският народ е трябвало да бъде устроен според хармонията на числата и на звездите. Както ни разказва легендата, Авраам имал двама сина: един от Агар - робинята, наречен Исмаил, и друг - от Сара, наречен Исак. Исмаил е, така да се каже, изпъден и отпада от правата линия на Авраамовото наследство. Той образува друг народ исмаиляни, които нямат нищо общо с еврейския народ. При него не се предава основното качество на Авраам, а тази природа на Авраам, която е по атавизъм наследена от древни времена. Исак имал двама сина - Яков и Исав. Исав също отпада от линията, по която се предава същността на Авраамовото наследство; той образува друг народ, който също няма нищо общо с еврейския народ. Яков от своя страна има дванадесет синове, които отговарят на дванадесетте зодиакални знаци, което показва, че еврейският народ ще се развива по законите на звездите. Легендата ни разказва, че между дванадесетте синове на Яков имало един Йосиф, когото братята му не обичали и го продали на египтяните. Това не е случайно явление.
към текста >>

Заложбата, дадена на еврейския народ от Авраам, трябвало да бъде запазена чиста от другите народи; качеството, предадено на кръвта, трябвало да бъде запазено непокварено.
И така Йосиф, който бил продаден на египтяните, образува връзката между древния еврейски народ и египтяните, народ, при който можело да бъде научено това, което древ-ноеврейският народ не притежавал като собствена опитност. Това, което днес човек може сам да съедини - своите собствени вътрешни преживявания с познанията, добити от външния свят, еврейският народ трябвало да го направи като отиде при египтяните, които притежавали във висока степен тази духовна опитност. Тази вътрешна способност за преживяване на духовни откровения той трябвало да постави в хармония с ума, който бил добил в пътя на логичното мислене. Йосиф бил този, който направил връзката на еврейския народ с египтяните, а Мойсей, който беше египетски посветен, а същевременно притежаваше и логичната мисъл, осъществи тази връзка, тази хармония между древ-ноегипетските преживявания и опитности, и между познаването на външния свят по пътя на логичното мислене. Когато това е било постигнато, еврейският народ трябвало да бъде изведен от Египет, за да преработи по свой начин изпитаното, но неизживяно в Египет. Заложбата, дадена на еврейския народ от Авраам, трябвало да бъде запазена чиста от другите народи; качеството, предадено на кръвта, трябвало да бъде запазено непокварено. Но от друга страна трябвало да бъде спасено и това, което древните народи били придобили. Това, което египетският народ притежавал като благо на Мъдростта, било въплътено чрез Мойсей в древноеврейския народ, притежаващ логичното мислене. След това този народ трябвало отново да бъде изолиран, откъснат от Египет, за да култивира наследеното от Авраам, като го свързва с това, което е придобил от Мъдростта на египтяните. Предавайки по наследство заложбите на Авраам и усъвършенствайки ги, еврейският народ трябвало да създаде едно тяло, което да бъде така организирано, че да бъде добър проводник на силите на Логоса, Който трябвало да се всели в едно земно тяло. Това тяло трябвало да съчетава способностите на логичното мислене със способността да преживява откровенията на духовния свят и да ги свързва с познанието на външния свят, като по такъв начин прави възможно тези откровения да се приложат в обективния живот, който протича през народа и човечеството, и създава история.
към текста >>

Защото онзи, който обича само затова, защото към това го тласкат кръвните връзки, изразява на по-висока степен това, което съществува на по-ниска степен и в животинското царство.
Азът се намирал пред този решителен момент, той трябвало да стане самостоятелен. Така цялото човечество по това време е стояло пред раждането на аза, пред едно такова раждане на аза, чрез което той е трябвало да дойде до една Любов, родена от самия него. Азът е трябвало да развие Любовта в себе си и от Любовта да развие свобода. И всъщност, само едно такова същество е истински човек. Истински човек е този, който развива един такъв аз. Защото онзи, който обича само затова, защото към това го тласкат кръвните връзки, изразява на по-висока степен това, което съществува на по-ниска степен и в животинското царство. Едва в момента, който току-що описахме, човечеството било назряло да премине към една нова форма на живота. В този момент по Земята трябвало да премине онова влияние, което прави от човека истински човек. Чрез своя напълно развит аз, човекът е венец на земното творение. Всички други живи същества имат имена, които могат да им бъдат дадени отвън. Азът има такова име, което той сам може да даде на себе си.
към текста >>

За да разберем по-добре този въпрос, нека да кажа, че до този момент в развитието на Земята са съществували три царства: минерално, растително и животинско.
Всички други живи същества имат имена, които могат да им бъдат дадени отвън. Азът има такова име, което той сам може да даде на себе си. В аза говори и се проявява Бог; в аза не говорят вече земни отношения на кръвни връзки, но в него говори Царството на Духа. Духът от Небесата говори, когато този аз е стигнал до себе си, т.е. когато е пробудил Божественото в себе си, което го прави от една страна самостоятелен, силен и мощен, а от друга страна го свързва с всички същества връзката на духовната Любов, която се ражда свободно в него по подтик на Духа, който живее в него. За да разберем по-добре този въпрос, нека да кажа, че до този момент в развитието на Земята са съществували три царства: минерално, растително и животинско. Редом с тях съществувало още едно царство, което наистина се е издигнало над тези трите, но което още не е стигнало до своето съвършенство, което не е било приело още в себе си напълно своята свръхземна същност. Това царство се състои в това, че в един аз, в една душа може да бъде приет духовният свят, Царството Небесно, нещо, което никое друго същество по Земята не може да направи. Това царство на езика на Библията се нарича Царство Небесно или Царство Божие. А в смисъла, в който тук говорим, това Царство Небесно не е нищо друго, освен перифраза на израза човешко царство - царство, чрез което се проявява или въплътява Небето чрез аза, който живее в човека. Във времената, когато азът не е бил още пробуден в човека, той не е бил истински човек, а същество на път да стане човек.
към текста >>

10. 14. Трите свята, 5 март 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук спада животинското царство - тук се чувстват нещата без да могат да се обяснят.
В него няма никакво чувство и мисъл. Като образ на физическия свят може да ни послужи часовникът, в който няма мисъл и чувство, но той точно и правилно определя времето. В него има само прости движения. Но той е построен и нагласен от една разумност извън него. Във втория свят, душевния, света на чувствата имаме не само движение, но в това движение има вече и чувство, но още няма мисъл. Тук спада животинското царство - тук се чувстват нещата без да могат да се обяснят. Имаме след това и трети свят, умствения или Божествения, в който имаме движение, чувство и мисъл. Три качества има той. Физическият свят има едно качество - движение; душевният - две качества, движение и чувство; а умственият има три качества движение, чувство и мисъл. Това е едно просто и ясно определение. Тези три свята взаимно се проникват и се проявяват едновременно в строежа на формите.
към текста >>

Физическият свят има едно качество - движение; душевният - две качества, движение и чувство; а умственият има три качества движение, чувство и мисъл.
Но той е построен и нагласен от една разумност извън него. Във втория свят, душевния, света на чувствата имаме не само движение, но в това движение има вече и чувство, но още няма мисъл. Тук спада животинското царство - тук се чувстват нещата без да могат да се обяснят. Имаме след това и трети свят, умствения или Божествения, в който имаме движение, чувство и мисъл. Три качества има той. Физическият свят има едно качество - движение; душевният - две качества, движение и чувство; а умственият има три качества движение, чувство и мисъл. Това е едно просто и ясно определение. Тези три свята взаимно се проникват и се проявяват едновременно в строежа на формите. И затова всякога трябва да определяме едно явление или процес към кой свят спада - към физическия ли, към душевния ли, или към умствения. Всяко едно явление трябва да се проучи строго научно, обективно - към коя категория спада, а да се отричат нещата и да се отбягва тяхното обяснение и проучване, както правят някои, това не е наука. Те казват: Това е илюзия, или това са заблуждения.
към текста >>

11. 29. Ролята на красотата и чистотата в живота, 26 ноември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Страхът е едно състояние, което регулира животинското царство, защото в животинското царство превъзходството е на силния.
РОЛЯТА НА КРАСОТАТА И ЧИСТОТАТА В ЖИВОТА За законите и порядките, които съществуват в природата и обуславят живота през всичките векове на миналото, хората, с изключение на посветените, които са ги ръководели, са имали твърде смътни понятия. И сега обикновените хора почти никакви закони не познават. Познаването на един закон не седи в разбирането само на механическите му прояви във физическия свят, което е външната му страна. Така също не е разбиране на един закон, когато той се изпълнява от страх. Страхът е едно състояние, което регулира животинското царство, защото в животинското царство превъзходството е на силния. При хората, обаче, господства силният по ум, а умствено слабите му се подчиняват и му слугуват. И който иска да се избави от подчинение и слугуване, трябва да стане силен по ум и добър по сърце. В природата няма пристрастие в отношения спрямо хората, затова човек не може да се избави от робство, ако не стане мен и добър. Външен израз на доброто и разумността са чистотата, която има за емблема Слънцето и красотата, която има за емблема месечината. Аз съм чел 5 много книги, които разглеждат красотата и чистотата, но не съм срещал нито един автор, който да даде нещо обективно по въпроса.
към текста >>

Дългият живот най-първо зависи от силата и качеството на любовта, която човек има; дългият живот зависи от количеството и качеството на свободата, която човек има.
За всичко това трябва да се правят ред опити, защото не е важно да се определи само количеството на елементите, от които има нужда организмът, но трябва да се проучат и жизнените свойства на различните храни и тяхното влияние върху развитието на организма. И нашата красота и чистота зависят от храната, която възприемаме. Това е сега практичната страна на живота. Мнозина искат да живеят дълъг живот, но не знаят как. Чел съм различни книги, които препоръчват разни правила за дълъг живот, но това са все безплодни средства. Дългият живот най-първо зависи от силата и качеството на любовта, която човек има; дългият живот зависи от количеството и качеството на свободата, която човек има. Има и второстепенни качества, но това са основните. Здравословното състояние на живота само любовта може да ни го даде. Тя е като сол за живота. Тя го охранява от външните лоши условия, при които животът може да се развали. А в съвременното общество, колко лесно може да се развали животът.
към текста >>

12. 6. Пътят на човешкия възход, 30 март 1935г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Среден път няма - или ще се движи напред, а то става като мисли, или ще се движи назад- ще се върне към животинското царство.
Ако мисълта престане да функционира както трябва, човек почва да се изражда и да се връща към маймуните и животните. Защото мисълта е, която определя човека като човек. Престане ли да мисли, той вече се връща към животните. Но това става при изключителни условия. Ако човек не мисли и не живее добре, ще се върне назад в своето развитие. Среден път няма - или ще се движи напред, а то става като мисли, или ще се движи назад- ще се върне към животинското царство. Ако върви напред, това е идеалът, към който се стреми. Ако се движи назад, това е едно връщане към всички минали форми и от това няма да получи никакво благо. Мисълта е най-мощната творческа сила в Битието. Тя е един Божествен процес, който организира формите. Ако разбирахте силата на мисълта, вие щяхте да бъдете по-внимателни в мислите, на които давате достъп във вашия мозък.
към текста >>

А като увеличава водата си и подобрява качеството, той придобива по-голяма цена.
Не в какво вярвам, но онова, което прилагам и което излиза от мен, в това хората вярват. Те не знаят в какво вярвам и няма нужда да знаят. Хората вярват в един извор дотолкова, доколкото извира. Този извор има цена дотолкова, доколкото извира и според чистотата на водата. Ако престане да дава вода, той губи своята цена. А като увеличава водата си и подобрява качеството, той придобива по-голяма цена. Дотолкова, доколкото сме проводници на Божествената Любов, дотолкова и нашата се увеличава. Това значи да се учите. Това е основата, върху която можем да градим нашия живот. По беседа от Учителя, държана на 30 март 1935г.
към текста >>

13. 21-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Щом се страхува, човек се свързва с животните, защото страхът е животинско качество.
51. Човек и светът. Каквото и да правите, вие сте потопени в света, от чиито влияния не може да се освободите. Благодарете на Разумните Възвишени Братя, които грижливо пазят телата ви, когато вие се излъчвате във време на сън. Ако нямаше кой да пази телата ви, щяхте да се намерите ограбени и разрушени. 52. Причина на различните връзки. Щом се страхува, човек се свързва с животните, защото страхът е животинско качество. Щом се гневи - същото. За да не се поддава на отрицателните чувства в себе си, човек трябва да държи съзнанието си будно, да се свързва с Възвишените Разумни Същества. Човек е колективно същество, свързан със същества по-високо и по-ниско стоящи по съзнание от него. От човека зависи с кои от тях ще се свърже. Много помагачи има човек, но той трябва да съзнава това, да се свързва с тях и да се ползува разумно от тяхната помощ.
към текста >>

14. 38–мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Първото качество, което Ученикът трябва да притежава, е смирението.
Тази карма трябва да се ликвидира, за да може Ученикът да стане една свободна душа. Затова идва тази буря в живота на Ученика и той трябва да се радва за това. Когато човек стане Ученик, той има подкрепа и ръководство от духовния свят. Възвишените Същества му указват известно внимание и му дават своята благодат. За да се справи с изпитанията и мъчнотиите си, Ученикът трябва да има връзка с Бога. Първото качество, което Ученикът трябва да притежава, е смирението. За него Учителят казва: "Първото качество, с което Ученикът трябва да почне, което е предвидено в Школата на Всемирното Бяло Братство, е смирението. И Христос, Великият Учител на Бялото Братство, който имаше големи знания и сила, казва: "Аз съм кротък и смирен по сърце". Тези думи на Христа показват, че смирението е много важно качество за Ученика. Никой човек не може да бъде посетен от Любовта ако няма смирение. При смирението човек е възприемчив към това, което иде от Божествения свят.
към текста >>

За него Учителят казва: "Първото качество, с което Ученикът трябва да почне, което е предвидено в Школата на Всемирното Бяло Братство, е смирението.
Затова идва тази буря в живота на Ученика и той трябва да се радва за това. Когато човек стане Ученик, той има подкрепа и ръководство от духовния свят. Възвишените Същества му указват известно внимание и му дават своята благодат. За да се справи с изпитанията и мъчнотиите си, Ученикът трябва да има връзка с Бога. Първото качество, което Ученикът трябва да притежава, е смирението. За него Учителят казва: "Първото качество, с което Ученикът трябва да почне, което е предвидено в Школата на Всемирното Бяло Братство, е смирението. И Христос, Великият Учител на Бялото Братство, който имаше големи знания и сила, казва: "Аз съм кротък и смирен по сърце". Тези думи на Христа показват, че смирението е много важно качество за Ученика. Никой човек не може да бъде посетен от Любовта ако няма смирение. При смирението човек е възприемчив към това, което иде от Божествения свят. Който няма това качество, той не може да приеме това, което иде от Бога.
към текста >>

Тези думи на Христа показват, че смирението е много важно качество за Ученика.
Възвишените Същества му указват известно внимание и му дават своята благодат. За да се справи с изпитанията и мъчнотиите си, Ученикът трябва да има връзка с Бога. Първото качество, което Ученикът трябва да притежава, е смирението. За него Учителят казва: "Първото качество, с което Ученикът трябва да почне, което е предвидено в Школата на Всемирното Бяло Братство, е смирението. И Христос, Великият Учител на Бялото Братство, който имаше големи знания и сила, казва: "Аз съм кротък и смирен по сърце". Тези думи на Христа показват, че смирението е много важно качество за Ученика. Никой човек не може да бъде посетен от Любовта ако няма смирение. При смирението човек е възприемчив към това, което иде от Божествения свят. Който няма това качество, той не може да приеме това, което иде от Бога. Следователно, смирението е качество, условие за възприемчивост към Божественото. Ако Учениците на една Школа нямат смирение, няма да има и онова взаимно почитание и уважение.
към текста >>

Който няма това качество, той не може да приеме това, което иде от Бога.
За него Учителят казва: "Първото качество, с което Ученикът трябва да почне, което е предвидено в Школата на Всемирното Бяло Братство, е смирението. И Христос, Великият Учител на Бялото Братство, който имаше големи знания и сила, казва: "Аз съм кротък и смирен по сърце". Тези думи на Христа показват, че смирението е много важно качество за Ученика. Никой човек не може да бъде посетен от Любовта ако няма смирение. При смирението човек е възприемчив към това, което иде от Божествения свят. Който няма това качество, той не може да приеме това, което иде от Бога. Следователно, смирението е качество, условие за възприемчивост към Божественото. Ако Учениците на една Школа нямат смирение, няма да има и онова взаимно почитание и уважение. Смирението води към красиви отношения между учениците на Школата. Изобщо един Ученик не може да има никакви постижения докато не придобие смирението. Останалите четири качества показват дали Ученикът има смирение или не.
към текста >>

Следователно, смирението е качество, условие за възприемчивост към Божественото.
И Христос, Великият Учител на Бялото Братство, който имаше големи знания и сила, казва: "Аз съм кротък и смирен по сърце". Тези думи на Христа показват, че смирението е много важно качество за Ученика. Никой човек не може да бъде посетен от Любовта ако няма смирение. При смирението човек е възприемчив към това, което иде от Божествения свят. Който няма това качество, той не може да приеме това, което иде от Бога. Следователно, смирението е качество, условие за възприемчивост към Божественото. Ако Учениците на една Школа нямат смирение, няма да има и онова взаимно почитание и уважение. Смирението води към красиви отношения между учениците на Школата. Изобщо един Ученик не може да има никакви постижения докато не придобие смирението. Останалите четири качества показват дали Ученикът има смирение или не. Второто качество е честността.
към текста >>

Второто качество е честността.
Следователно, смирението е качество, условие за възприемчивост към Божественото. Ако Учениците на една Школа нямат смирение, няма да има и онова взаимно почитание и уважение. Смирението води към красиви отношения между учениците на Школата. Изобщо един Ученик не може да има никакви постижения докато не придобие смирението. Останалите четири качества показват дали Ученикът има смирение или не. Второто качество е честността. За нея Учителят казва: "Честността е границата между животинското и човешкото царство". С честността човек излиза от животинското царство а влиза в човешкото. Под честност се разбира това, което казваш, да го направиш, да останеш верен на дадената дума. Трето качество е добротата. За добротата Учителят казва: "Добротата е външен израз на Любовта".
към текста >>

За нея Учителят казва: "Честността е границата между животинското и човешкото царство".
Ако Учениците на една Школа нямат смирение, няма да има и онова взаимно почитание и уважение. Смирението води към красиви отношения между учениците на Школата. Изобщо един Ученик не може да има никакви постижения докато не придобие смирението. Останалите четири качества показват дали Ученикът има смирение или не. Второто качество е честността. За нея Учителят казва: "Честността е границата между животинското и човешкото царство". С честността човек излиза от животинското царство а влиза в човешкото. Под честност се разбира това, което казваш, да го направиш, да останеш верен на дадената дума. Трето качество е добротата. За добротата Учителят казва: "Добротата е външен израз на Любовта". Не се разбира само да правиш добро, но да имаш едно вътрешно разположение към всички същества.
към текста >>

С честността човек излиза от животинското царство а влиза в човешкото.
Смирението води към красиви отношения между учениците на Школата. Изобщо един Ученик не може да има никакви постижения докато не придобие смирението. Останалите четири качества показват дали Ученикът има смирение или не. Второто качество е честността. За нея Учителят казва: "Честността е границата между животинското и човешкото царство". С честността човек излиза от животинското царство а влиза в човешкото. Под честност се разбира това, което казваш, да го направиш, да останеш верен на дадената дума. Трето качество е добротата. За добротата Учителят казва: "Добротата е външен израз на Любовта". Не се разбира само да правиш добро, но да имаш едно вътрешно разположение към всички същества. Да желаеш техния напредък, успех и дето можеш, да помагаш.
към текста >>

Трето качество е добротата.
Останалите четири качества показват дали Ученикът има смирение или не. Второто качество е честността. За нея Учителят казва: "Честността е границата между животинското и човешкото царство". С честността човек излиза от животинското царство а влиза в човешкото. Под честност се разбира това, което казваш, да го направиш, да останеш верен на дадената дума. Трето качество е добротата. За добротата Учителят казва: "Добротата е външен израз на Любовта". Не се разбира само да правиш добро, но да имаш едно вътрешно разположение към всички същества. Да желаеш техния напредък, успех и дето можеш, да помагаш. Човек трябва да съзнава, че във всеки човек живее Бог. Четвъртото качество е интелигентността.
към текста >>

Четвъртото качество е интелигентността.
Трето качество е добротата. За добротата Учителят казва: "Добротата е външен израз на Любовта". Не се разбира само да правиш добро, но да имаш едно вътрешно разположение към всички същества. Да желаеш техния напредък, успех и дето можеш, да помагаш. Човек трябва да съзнава, че във всеки човек живее Бог. Четвъртото качество е интелигентността. Учителят казва: "Човек да не бъде много интелигентен, но крайно интелигентен". Под това се разбира, човек да схваща веднага всички потънкости на нещата. Бързо да се справя със задачите на живота. Това не значи, човек да има много знания, баласт в главата си, но да бъде схватлив и бързо да намира начин за разрешение на задачите си. Така да схваща нещата, че да не се оставя да бъде излъган нито от хората, нито от нисшите духове.
към текста >>

Петото качество е благородство и великодушие.
Учителят казва: "Човек да не бъде много интелигентен, но крайно интелигентен". Под това се разбира, човек да схваща веднага всички потънкости на нещата. Бързо да се справя със задачите на живота. Това не значи, човек да има много знания, баласт в главата си, но да бъде схватлив и бързо да намира начин за разрешение на задачите си. Така да схваща нещата, че да не се оставя да бъде излъган нито от хората, нито от нисшите духове. Петото качество е благородство и великодушие. Тези качества са близки и ги броим като едно качество. Те значат човек да не бъде дребнав, но да гледа по-широко на нещата. Великодушие и благородство значи да простиш на всеки човек, който те обижда по някакъв начин, и твоето отношение към него да не се изменя. Даже му направи услуга при даден случай. Един Ученик, който е усвоил тези пет качества, може да гради по-нататък.
към текста >>

Тези качества са близки и ги броим като едно качество.
Под това се разбира, човек да схваща веднага всички потънкости на нещата. Бързо да се справя със задачите на живота. Това не значи, човек да има много знания, баласт в главата си, но да бъде схватлив и бързо да намира начин за разрешение на задачите си. Така да схваща нещата, че да не се оставя да бъде излъган нито от хората, нито от нисшите духове. Петото качество е благородство и великодушие. Тези качества са близки и ги броим като едно качество. Те значат човек да не бъде дребнав, но да гледа по-широко на нещата. Великодушие и благородство значи да простиш на всеки човек, който те обижда по някакъв начин, и твоето отношение към него да не се изменя. Даже му направи услуга при даден случай. Един Ученик, който е усвоил тези пет качества, може да гради по-нататък. Това е една основа.
към текста >>

Друго качество на Ученика е безстрашие и решителност.
Като работи с Любов, той добива светлина на ума и разбира Мъдростта. Понеже той гледа през очите на Любовта, в него царува Мир и Радост. Той разбира причините на всички неща, тъй като има знание и светлина. Ученикът се отличава с непреодолим стремеж към Бога. Когато Учителят забележи у Ученика стремеж към Бога, той получава отплата за положената грижа над този Ученик. Друго качество на Ученика е безстрашие и решителност. Това е качество на волята. Ученикът не трябва да трепва пред никаква опасност. Той трябва да има безстрашие, защото ще мине през големи изпитания, обикновено по-големи от тези, на другите хора. Ученикът ще мине през изпита на Йова и през изпита на Голгота, след което ще дойде възкресението и новият Божествен Живот. Ученикът трябва да развие също търпение и милосърдие.
към текста >>

Това е качество на волята.
Понеже той гледа през очите на Любовта, в него царува Мир и Радост. Той разбира причините на всички неща, тъй като има знание и светлина. Ученикът се отличава с непреодолим стремеж към Бога. Когато Учителят забележи у Ученика стремеж към Бога, той получава отплата за положената грижа над този Ученик. Друго качество на Ученика е безстрашие и решителност. Това е качество на волята. Ученикът не трябва да трепва пред никаква опасност. Той трябва да има безстрашие, защото ще мине през големи изпитания, обикновено по-големи от тези, на другите хора. Ученикът ще мине през изпита на Йова и през изпита на Голгота, след което ще дойде възкресението и новият Божествен Живот. Ученикът трябва да развие също търпение и милосърдие. Милосърдието е приложение на Любовта.
към текста >>

15. 40-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Второто качество на Ученика е да има вяра, да не се съмнява в това, което учи и слуша.
Втората стъпка е вярата, а ученето е третата стъпка. Но той не свършва там. Следователно, трябва да се научите да слушате. То е едно от първите качества. Слушането в Окултизма се нарича концентриране на ума или умът да бъде съсредоточен в една посока, без да се разсейва. Второто качество на Ученика е да има вяра, да не се съмнява в това, което учи и слуша. Усъмни ли се веднъж, този процес на учене спира. Във вярата съмнение не се допуща. Третото качество, с което се отличава Ученикът, е стремежът към ученето, т.е. той иска да придобие знание, което произтича от мъдростта. Следователно, той не може да се съмнява в това знание.
към текста >>

Третото качество, с което се отличава Ученикът, е стремежът към ученето, т.е.
То е едно от първите качества. Слушането в Окултизма се нарича концентриране на ума или умът да бъде съсредоточен в една посока, без да се разсейва. Второто качество на Ученика е да има вяра, да не се съмнява в това, което учи и слуша. Усъмни ли се веднъж, този процес на учене спира. Във вярата съмнение не се допуща. Третото качество, с което се отличава Ученикът, е стремежът към ученето, т.е. той иска да придобие знание, което произтича от мъдростта. Следователно, той не може да се съмнява в това знание. То се отличава от обикновеното знание, което сега имате. Да знаеш да слушаш, това е едно от великите качества на човека. Да се вслушваш и да слушаш и да знаеш как да слушаш, то е най-приятното в живота.
към текста >>

И ако в Ученика, който влиза в една Окултна Школа, има това животинско чувство, очакват го големи страдания.
17. Когато влезете в една Окултна Школа, най-първо ще ви очистят хубаво, както калайджията чисти съдовете, за да хванат добре калая. Докато не ви очистят, калай не ви се туря. Има някои черти у вас, които трябва да напуснете. Най-първата между тях е тщеславието. Това е една животинска проява у човека. И ако в Ученика, който влиза в една Окултна Школа, има това животинско чувство, очакват го големи страдания. Хората като видят неговата слабост, ще почнат да го подиграват. И дето хората страдат от неврастения, това се дължи на тщеславието. В тщеславието хората искат да бъдат такива, каквито не са и затова се тревожат и стават неврастеници. И религиозните хора тщеславието ги е направило такива, каквито не са. Тщеславието е внесло лицемерието в религията.
към текста >>

16. 41-во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

И понеже при влизането в една Окултна Школа се развива чувствителността, то вие ще бъдете в състояние да възприемате мислите на по-нисшите същества от животинското царство.
Та у всички ви има заложени известни истини, които трябва да възрастнат, има благородни мисли и чувства от миналото, които трябва да проявите. И най-малкото усилие, което можете да направите, е за ваша полза. 2. Сега имайте предвид, че в света има две влияния. Ако вие не се подчините доброволно на Божественото влияние, на разумния живот, тогава ще дойдат земните влияния, магнетичното и електрическото влияние на най-нисшите животни. Най-нисшите животни ще почнат да упражняват влияние върху вас. И понеже при влизането в една Окултна Школа се развива чувствителността, то вие ще бъдете в състояние да възприемате мислите на по-нисшите същества от животинското царство. Затова има опасност всеки Ученик да се зарази от своите минали нисши състояния на Битието. Когато всички Учители предупреждават учениците си, те ги предупреждават именно за тези състояния, докато Учениците не дойдат в състояние да разбират своя ум, да регулират тези течения от Слънцето и от центъра на Земята и после да разпознават тези течения и ключовете на нисшото животинско царство. Всички отрицателни мисли и желания, които минават през ума на човека, идват от животинското царство. Всички тези мисли вие ще ги приемете и тогава вашият ум ще влезе в това течение и ще направите едно престъпление. И по този закон аз мога да анализирам всяка ваша мисъл или желание откъде идват.
към текста >>

Когато всички Учители предупреждават учениците си, те ги предупреждават именно за тези състояния, докато Учениците не дойдат в състояние да разбират своя ум, да регулират тези течения от Слънцето и от центъра на Земята и после да разпознават тези течения и ключовете на нисшото животинско царство.
2. Сега имайте предвид, че в света има две влияния. Ако вие не се подчините доброволно на Божественото влияние, на разумния живот, тогава ще дойдат земните влияния, магнетичното и електрическото влияние на най-нисшите животни. Най-нисшите животни ще почнат да упражняват влияние върху вас. И понеже при влизането в една Окултна Школа се развива чувствителността, то вие ще бъдете в състояние да възприемате мислите на по-нисшите същества от животинското царство. Затова има опасност всеки Ученик да се зарази от своите минали нисши състояния на Битието. Когато всички Учители предупреждават учениците си, те ги предупреждават именно за тези състояния, докато Учениците не дойдат в състояние да разбират своя ум, да регулират тези течения от Слънцето и от центъра на Земята и после да разпознават тези течения и ключовете на нисшото животинско царство. Всички отрицателни мисли и желания, които минават през ума на човека, идват от животинското царство. Всички тези мисли вие ще ги приемете и тогава вашият ум ще влезе в това течение и ще направите едно престъпление. И по този закон аз мога да анализирам всяка ваша мисъл или желание откъде идват. Ще кажете, че Господ е тъй наредил света. He, Господ е наредил всичко много хубаво в Битието.
към текста >>

Всички отрицателни мисли и желания, които минават през ума на човека, идват от животинското царство.
Ако вие не се подчините доброволно на Божественото влияние, на разумния живот, тогава ще дойдат земните влияния, магнетичното и електрическото влияние на най-нисшите животни. Най-нисшите животни ще почнат да упражняват влияние върху вас. И понеже при влизането в една Окултна Школа се развива чувствителността, то вие ще бъдете в състояние да възприемате мислите на по-нисшите същества от животинското царство. Затова има опасност всеки Ученик да се зарази от своите минали нисши състояния на Битието. Когато всички Учители предупреждават учениците си, те ги предупреждават именно за тези състояния, докато Учениците не дойдат в състояние да разбират своя ум, да регулират тези течения от Слънцето и от центъра на Земята и после да разпознават тези течения и ключовете на нисшото животинско царство. Всички отрицателни мисли и желания, които минават през ума на човека, идват от животинското царство. Всички тези мисли вие ще ги приемете и тогава вашият ум ще влезе в това течение и ще направите едно престъпление. И по този закон аз мога да анализирам всяка ваша мисъл или желание откъде идват. Ще кажете, че Господ е тъй наредил света. He, Господ е наредил всичко много хубаво в Битието. Великият Учител на Битието много добре е наредил всичко.
към текста >>

Безстрашието е качество на разумния човек.
Например, за да бъде ясновидец, човек трябва да има широко чело - въображението в него трябва да е добре развито. Тъй щото, за да развие в себе си ясновидски способности, човек трябва да бъде в контакт с хора, в които тези способности са добре развити. Вие като Окултни Ученици трябва да търсите учени хора, които знаят повече от вас. Преди да се стремите към видения, трябва да развиете в себе си безстрашие, но не нахалство. Някой е нахален, натрапва се и мисли че е безстрашен. Безстрашието е качество на разумния човек. Вие трябва да се стремите към връзка с Божественото начало и тогава ясновидството ще дойде като последствие на тази връзка. Свещено нещо е връзката ви с Великото Божествено Начало на Живота. Дойдете ли до тази връзка, не позволявайте на никого да я пипа. Нито вие имате право да я чоплите. Уповавайте на нея.
към текста >>

17. 62-ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Той е верен във всички векове, а това е ценно качество.
Страхът е начало на греха в света. 493. Велик закон. За да бъде човек абсолютно свободен, трябва да бъде абсолютно чист. Абсолютно свободен и чист е онзи, който е безстрашен. Само безстрашният човек може да стане верен на Бога. Той е верен във всички векове, а това е ценно качество. Имаш ли страх, може да измениш на Бога. Добре е човек да върши нещата без страх. Това е едно от най-благородните качества. Не говоря за нахалството, но за безстрашието. Веднъж приемеш едно убеждение, искаш да служиш на Бога, изпълни го.
към текста >>

Страхът е качество само на животинския човек.
За да можеш да излезеш от тялото си, трябва да изучаваш закона на смаляването. Аз не ви говоря по този въпрос, защото сте страхливи, а на страхливи хора не може нищо да се говори. Един ден когато се освободите от страха, аз ще ви говоря по това. 495. Пътят към безстрашие. За да бъде Ученикът без страх, душата му трябва да бъде изпълнена с любов. Страхът е качество само на животинския човек. Следователно всички хора, които се страхуват, животинското ги управлява. 496. Безстрашие. Всички Учители, които са идвали в света, са изисквали от своите Ученици безстрашие. Това е първото нещо, което се иска от Ученика. Но за да се придобие безстрашието, трябва да се придобият други по-малки качества.
към текста >>

Следователно всички хора, които се страхуват, животинското ги управлява.
Аз не ви говоря по този въпрос, защото сте страхливи, а на страхливи хора не може нищо да се говори. Един ден когато се освободите от страха, аз ще ви говоря по това. 495. Пътят към безстрашие. За да бъде Ученикът без страх, душата му трябва да бъде изпълнена с любов. Страхът е качество само на животинския човек. Следователно всички хора, които се страхуват, животинското ги управлява. 496. Безстрашие. Всички Учители, които са идвали в света, са изисквали от своите Ученици безстрашие. Това е първото нещо, което се иска от Ученика. Но за да се придобие безстрашието, трябва да се придобият други по-малки качества. Какво качество се иска от Ученика, за да бъде безстрашен?
към текста >>

Какво качество се иска от Ученика, за да бъде безстрашен?
Следователно всички хора, които се страхуват, животинското ги управлява. 496. Безстрашие. Всички Учители, които са идвали в света, са изисквали от своите Ученици безстрашие. Това е първото нещо, което се иска от Ученика. Но за да се придобие безстрашието, трябва да се придобият други по-малки качества. Какво качество се иска от Ученика, за да бъде безстрашен? - За да бъде Ученикът без страх, душата му трябва да бъде изпълнена с Любов, страхът се проявява в различни форми в живота. И ексцентричността е качество на страха. Който иска да премине от животинското към човешкото, трябва абсолютно да се освободи от страха. Като се освободи от страха, ще влезе в областта на Любовта и ще бъде свободен. 497. Нашето тяло като почва.
към текста >>

И ексцентричността е качество на страха.
Всички Учители, които са идвали в света, са изисквали от своите Ученици безстрашие. Това е първото нещо, което се иска от Ученика. Но за да се придобие безстрашието, трябва да се придобият други по-малки качества. Какво качество се иска от Ученика, за да бъде безстрашен? - За да бъде Ученикът без страх, душата му трябва да бъде изпълнена с Любов, страхът се проявява в различни форми в живота. И ексцентричността е качество на страха. Който иска да премине от животинското към човешкото, трябва абсолютно да се освободи от страха. Като се освободи от страха, ще влезе в областта на Любовта и ще бъде свободен. 497. Нашето тяло като почва. Нашето тяло е почва, в която се посажда нашият духовен кивот. Затова тази почва трябва да бъде богата, за да могат да растат нашите мисли, чувства и желания.
към текста >>

Който иска да премине от животинското към човешкото, трябва абсолютно да се освободи от страха.
Това е първото нещо, което се иска от Ученика. Но за да се придобие безстрашието, трябва да се придобият други по-малки качества. Какво качество се иска от Ученика, за да бъде безстрашен? - За да бъде Ученикът без страх, душата му трябва да бъде изпълнена с Любов, страхът се проявява в различни форми в живота. И ексцентричността е качество на страха. Който иска да премине от животинското към човешкото, трябва абсолютно да се освободи от страха. Като се освободи от страха, ще влезе в областта на Любовта и ще бъде свободен. 497. Нашето тяло като почва. Нашето тяло е почва, в която се посажда нашият духовен кивот. Затова тази почва трябва да бъде богата, за да могат да растат нашите мисли, чувства и желания. Това значи нашето тяло да бъде здраво и добре организирано.
към текста >>

Това е първото качество.
Най-първо ще решите основното в живота. Туй основното взема най-малко време, за да се разреши. Когато ние дойдем да се занимаваме с Бога, да го проучваме, с този въпрос най-лесно ще се оправим. Ученикът трябва да знае, че от всички същества най-лесно може да намери Бога. И като го намери, ще придобие едно разширение на душата, каквото никога не е предполагал. Това е първото качество. Той усеща една абсолютна свобода, умът му е пъргав, деятелен. Някои мислят, че като намерят Бога, няма за какво да мислят, всичко им е в ред и порядък. Не е така. Онзи, който изгуби Господа, за него е тъй, но онзи, който намира Господа, той ще има хиляди работи, с които да се занимава. 510. Първото нещо.
към текста >>

18. Човек - Георги Радев (1900–1940)

голямо или по-малко надмощие на животинското естество.
Ето защо под думата човек се разбира сбор от всички добродетели. Който не представлява такъв сбор от добродетели, не може да се нарече истински човек. Днешният човек не е дошъл още до положението на истински човек. В него има по- голямо или по-малко надмощие на животинското естество. Истинският човек отсега нататък ще се прояви. Сегашният човек не може още да се обуздава, у него има още много животински прояви. Всички престъпления, които човек днес върши, се дължат на
към текста >>

животинското у него.
Истинският човек отсега нататък ще се прояви. Сегашният човек не може още да се обуздава, у него има още много животински прояви. Всички престъпления, които човек днес върши, се дължат на животинското у него. И той трябва да прави много усилия, за да се освободи от животинското, да го превъзмогне. Човекът обаче е съчетание на добродетели, а не на престъпления. Човек сам по себе си, по своя произход, по своето естество е нещо велико.
към текста >>

животинското, да го превъзмогне.
Сегашният човек не може още да се обуздава, у него има още много животински прояви. Всички престъпления, които човек днес върши, се дължат на животинското у него. И той трябва да прави много усилия, за да се освободи от животинското, да го превъзмогне. Човекът обаче е съчетание на добродетели, а не на престъпления. Човек сам по себе си, по своя произход, по своето естество е нещо велико. Бог, като се е ограничил сам в Себе Си, е създал човека. Ала със създаването на
към текста >>

Едно помнете: първото качество на истинския човек е Любовта.
отличава от животните, което го е изправило на два крака, то е неговият разум. Но аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли. Великото в света не може да се определи напълно. Едно помнете: първото качество на истинския човек е Любовта. Любовта е Божественото в човека. Без Любов човек се превръща в животно. Без Любов, той е изложен само на грехове и престъпления.
към текста >>

Разумността, в дълбок смисъл на думата, е качество на светията, на гениалния човек.
Разумният човек винаги се уповава на своя разум. Той го цени като велик дар, който му е даден от Ангелите в подкрепа на Живота. И знае, че само истински разумният може да бъде свободен. Разумността, в дълбок смисъл на думата, е качество на светията, на гениалния човек. И затова помнете: умен човек може да бъде само добродетелният човек. А всички хора на Добродетелта са смирени хора (в онзи смисъл, в който Христос разбира тази дума) и тези хора са най-великите, най-силните. Според мен, най-великото качество, което човек може да притежава, е смирението. То
към текста >>

Според мен, най-великото качество, което човек може да притежава, е смирението. То
Разумността, в дълбок смисъл на думата, е качество на светията, на гениалния човек. И затова помнете: умен човек може да бъде само добродетелният човек. А всички хора на Добродетелта са смирени хора (в онзи смисъл, в който Христос разбира тази дума) и тези хора са най-великите, най-силните. Според мен, най-великото качество, което човек може да притежава, е смирението. То не е слабост. Смиреният човек е най-еластичният, най-пластичният човек в света. Той може всичко да издържа – и болести, и сиромашия, дори и смърт. Всъщност за смирения човек
към текста >>

19. Отново в България - Георги Томалевски (1897-1988)

В същата статия се съдържат материали за връзката между количеството и качеството на мозъчното вещество и умствените способности у човека.
Освен това в статията се говори, че формата на главата съответствува на вътрешното развитие на мозъка. Тази квалификация става по схемата на д-р Гал. По-нататък в седем точки се излагат основните принципи на френологическата наука, както и историята на нейното появяване. Втора статия: В нея се дават някои наблюдавани факти, свързани с изводите, направени от измервания, тъй като срещу френологията са били изказани ред мисли на недоверие в нейните истини. Тук се дават сравнително сведения от измервания на черепа, направени сред племена на изостанали и паралелно с тях на по-развити в културно отношение народи. В същата статия се съдържат материали за връзката между количеството и качеството на мозъчното вещество и умствените способности у човека. Трета статия: В нея се разглеждат темпераментите в съгласие с подразделението, дадено от Хипократ и характеристиката им от д-р Спурзеум. Четвърта статия: Тя разглежда устройството на черепа и мозъчното вещество. Спира се на полушарията, лобовете, както и на устройството и предназначението на малкия мозък. Пета статия: В нея са изложени разпределенията на умствените способности по една френологическа карта на д-р Гал и д-р Спурзеум. Има и една друга причина, поради която Учителят избира българския народ и българската земя за своята мисия като духовен наставник на човека в неговото развитие.
към текста >>

Той често споменаваше в беседите си за единството между минералното, растителното и животинското царство, като свързваше с тях и появата на човека, Учителят създаде едно съвсем ново разбиране в природознанието, защото извън онова, на което ни учи науката за еволюцията в природата, той посочи ръста и вида на онази специфична „душевност", която притежават видовете на всяко от тези царства на природата.
При това положение връзката между законите на природата и живота и законите на тайната Божествена наука са във взаимна зависимост и пред Учителя се открива широкото поле за неговата мисия. Начинът, по който ще се изпълни тя, бе очертан. Очертани са беседите, които ще държи, съборите, които ще се състоят, езикът оня чудесен достъпен език, в дълбините на който, за този, комуто очите са отворени, се крият най-великите тайни, е готов. В тези години, когато се пробужда най-дълбокият кът на космическото съзнание, свойствено за посветените, Учителят преповтори за себе си всички истини за човека, природата и Бога. Той подканяше по-късно своите ученици и слушатели да не подминават с безразличие и равнодушно явленията в природата, учеше ги да се вглъбяват в земните пластове и да проумяват силите, които са действували в различните геологически епохи при устрояването на земната кора. Той често споменаваше в беседите си за единството между минералното, растителното и животинското царство, като свързваше с тях и появата на човека, Учителят създаде едно съвсем ново разбиране в природознанието, защото извън онова, на което ни учи науката за еволюцията в природата, той посочи ръста и вида на онази специфична „душевност", която притежават видовете на всяко от тези царства на природата.
към текста >>

20. Разговори с Учителя. Разговор седми - Георги Томалевски (1897-1988)

Тази твърдост е от по-високо качество, макар понякога да прави впечатление на фанатичност.
Той държи на своето мнение, без да е ясно защо прави това. Не отстъпва само заради „неотстъпването“. Има също така упорита твърдост, която се отличава от посочената по това, че на този човек са засегнати личните чувства. Тази твърдост е продукт на себелюбие и култ към собствената личност. На трето място твърдостта може да се прояви в човека, който защищава своите убеждения. Тази твърдост е от по-високо качество, макар понякога да прави впечатление на фанатичност. И така трите варианта на твърдостта са: физическа вродена, несъзнателна твърдост, на второ място чувствена (емоционална) твърдост и най-после идейна твърдост. Предстои да разгледаме смелостта и нейните прояви и варианти. Смелият човек е високо морален образец. Неговата смелост не идва от принуждение, а от вътрешен подтик. Известно е, че качеството на една смела постъпка е в зависимост и от ръста, и от духовното развитие на този, който я проявява.
към текста >>

Известно е, че качеството на една смела постъпка е в зависимост и от ръста, и от духовното развитие на този, който я проявява.
Тази твърдост е от по-високо качество, макар понякога да прави впечатление на фанатичност. И така трите варианта на твърдостта са: физическа вродена, несъзнателна твърдост, на второ място чувствена (емоционална) твърдост и най-после идейна твърдост. Предстои да разгледаме смелостта и нейните прояви и варианти. Смелият човек е високо морален образец. Неговата смелост не идва от принуждение, а от вътрешен подтик. Известно е, че качеството на една смела постъпка е в зависимост и от ръста, и от духовното развитие на този, който я проявява. Един смел човек може да се втурне сред опасността, за да спаси някого, но със същата смелост друг може да направи поражение. И в двата случая подтикът идва от самия човек, от решението, което е взел той. Има смели люде, които обаче не са достатъчно твърди. Смелостта е по-краткотрайна, дори мигновена проява, а твърдостта притежава продължителност. Както не винаги твърдият е смел, така и смелият не винаги е твърд.
към текста >>

Смелият не винаги притежава това качество.
И в двата случая подтикът идва от самия човек, от решението, което е взел той. Има смели люде, които обаче не са достатъчно твърди. Смелостта е по-краткотрайна, дори мигновена проява, а твърдостта притежава продължителност. Както не винаги твърдият е смел, така и смелият не винаги е твърд. Твърдият може да чака затворен дълго време в една крепост. Смелият не винаги притежава това качество. Една илюстрация за тези състояния може да бъде и някакъв пример от природата. Водата, която слиза от високата планина по някакъв наклон или улей, има голям ефект, но тя не проявява своя смелост, защото тя е принудена да направи това поради земната гравитация. И онази вода, която се изкачва нагоре поради някакво налягане, също не проявява смелост, тъй като външни сили я принуждават да прави това. Смелият човек черпи сили и подтик от себе си. Той обаче не винаги е деен и изпълнителен.
към текста >>

При работа с тези сили често у човека се явява и едно друго качество, което придружава описаните екзекутивни качества.
Нека бъде и твърд, но да знае защо. Същото се отнася и за изпълнителността. Следователно и смелостта, и твърдостта, и изпълнителността трябва да бъдат в услуга на едно убеждение, на една идейност. Описаните по-горе сили или качества имат своето място и значение във физическия свят. Всяко същество, което слиза на земята, трябва да се въоръжи с тях. При работа с тези сили често у човека се явява и едно друго качество, което придружава описаните екзекутивни качества. Това качество, по-право - сила е разрушителността - най-грубата сила, която действува у човека. Тази сила се храни от грозната трапеза на жестокостта. Разрушителността убива физически и морално. Всички състояния у човека се отразяват на неговото физическо естество. Така например ноктите могат да бъдат едно прекрасно огледало на тези състояния.
към текста >>

Това качество, по-право - сила е разрушителността - най-грубата сила, която действува у човека.
Същото се отнася и за изпълнителността. Следователно и смелостта, и твърдостта, и изпълнителността трябва да бъдат в услуга на едно убеждение, на една идейност. Описаните по-горе сили или качества имат своето място и значение във физическия свят. Всяко същество, което слиза на земята, трябва да се въоръжи с тях. При работа с тези сили често у човека се явява и едно друго качество, което придружава описаните екзекутивни качества. Това качество, по-право - сила е разрушителността - най-грубата сила, която действува у човека. Тази сила се храни от грозната трапеза на жестокостта. Разрушителността убива физически и морално. Всички състояния у човека се отразяват на неговото физическо естество. Така например ноктите могат да бъдат едно прекрасно огледало на тези състояния. В продължение на 180 дни, през които ноктите се сменят, всичко се хроникира върху тях.
към текста >>

Ученикът: Кое негативно качество у човека пречи да се приложи на дело това знание, което получаваме от Словото?
Разрушителността убива физически и морално. Всички състояния у човека се отразяват на неговото физическо естество. Така например ноктите могат да бъдат едно прекрасно огледало на тези състояния. В продължение на 180 дни, през които ноктите се сменят, всичко се хроникира върху тях. За този, който може да чете по ноктите, всичко за даден индивид е ясно като бял ден. Ученикът: Кое негативно качество у човека пречи да се приложи на дело това знание, което получаваме от Словото? Учителят: Страхът! Ако разгледаме страха също така по-подробно, ще установим, че има три категории страх. Страх физически, страх на чувствата и на ума и на трето място - морален страх. Морално страхливият се бои да не сгреши в нещо от своите принципи. Той анализира постъпките си, за да се убеди, че не е направил нещо, което ще му попречи да влезе в Царството Божие.
към текста >>

В животинското царство страхът има място, но за човека, който е тръгнал по Божествения Път, страхът се явява като ненужна спънка.
Ако разгледаме страха също така по-подробно, ще установим, че има три категории страх. Страх физически, страх на чувствата и на ума и на трето място - морален страх. Морално страхливият се бои да не сгреши в нещо от своите принципи. Той анализира постъпките си, за да се убеди, че не е направил нещо, което ще му попречи да влезе в Царството Божие. Страхливият умствено и емоционално се безпокои, че идеите му за умственото му и емоционалното му развитие не ще се сбъднат, а физически страхливият е като заек, който бяга от сянката си. В животинското царство страхът има място, но за човека, който е тръгнал по Божествения Път, страхът се явява като ненужна спънка. Трябва да правите разлика между благоразумие и страх. Благоразумието не бива де се превръща в страх, но страхът да се превръща в благоразумие. Човек може да знае много закони, но тези закони ще имат за него сила, когато направи с тях един малък опит. Един пример: може у вас да се породи обезсърчение. Ще знаете, че е мисъл, дошла някъде отвън.
към текста >>

21. 53. ЕТО КАКВО НИ ПРЕДАДЕ БОЖИЯТ ДУХ ЧРЕЗ МИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСАДУНО ПРЕЗ ДВАДЕСЕТИЯ ВЕК - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Еволюцията се състои в подобряване качеството на живота.
Формата е израз на безсмъртната хармония в битието и всяка разумна проява има форма. Всяка хармонична форма е израз на разумна дейност. Съдържанието на човека е жизненият, емоционалният и умственият му заряд. Животът също има огромен качествен диапазон. От пасивната си проява и вегетирането в кристалния и растителния свят, идваме до емоционалния и умствен живот в животинския и човешкия свят. Еволюцията се състои в подобряване качеството на живота. Духовният напредък е същото. Човек, който живее само за тялото си, без никакви духовни интереси, просто вегетира. Неговото съзнание е още на много ниско ниво. Гениите и Учителите идват на земята да покажат на хората един по-висш живот и пътя, по който може той да се достигне. Учителите чертаят пътя на духовното развитие на света столетия по-рано.
към текста >>

Подобряването на качеството на живота става чрез усилване на вътрешната виделина.
Човек не е господар на природата. Та той още не е господар на себе си, а иска да управлява природата! Светлината във вселената е проява на Мъдростта. В тъмнина не може да се чете. Слънцата ни дават светлина, както Всемирният Дух озарява съзнанията на хората и им вдъхва разум. Подобряването на качеството на живота става чрез усилване на вътрешната виделина. Духовна просвета е нужна на хората. Човекът с изобилна духовна светлина подобрява чуствата си. От сурови и груби той ги претворява във фини и благородни. Човешкото сърце става разсадник на добродетели вместо тъмно подземие, където се развъждат гризачи и отровни гадини. Повече топлина в сърцето и светлина в ума е повикът днес към духовното ни повдигане.
към текста >>

Има количествено натрупване, което в даден момент преминава в ново качество.
Той иска да просвети хората, да смекчи сърцата им и да внесе мисъл в ума им. Смисълът е главната цел на битието. Като проучваме неизменната закономерност при създаването и проявлението на формите в природата, се замисляме за смисъла на всичко това. Съвършената градация на формите от по-нисши и по-неодухотворени, към по-висши и по- смислени ни кара да се замислим за смисъла на нещата. Има абсолютна логичност в проявите на природата. Има количествено натрупване, което в даден момент преминава в ново качество. Тъй нареченият скок в еволюцията, както рибата след дълги опити да се носи над водата е превърнала хрилете си в крила и е станала птица. Виждаме, че всичко се движи неумолимо към една цел — усъвършенстване. Виждаме, че цялата материална природа е разложеният човек и че самият човек, освен че е сбор от цялата зелена природа, е още и космос в миниатюр — микрокосмос. Великият ясновидец на XVIII век шведът Емануил Сведенборг е описал човешкия мозък, като твърди, че в кората на мозъка има център за всяка звезда във вселената. Когато тези центрове се развият, човек ще стане едно космично осъзнато творение, слято с всемирния Дух.
към текста >>

Предстои й да мине през стадия на растителното, животинското и човешкото царство и да стане едно с Твореца.
Виждаме, че цялата материална природа е разложеният човек и че самият човек, освен че е сбор от цялата зелена природа, е още и космос в миниатюр — микрокосмос. Великият ясновидец на XVIII век шведът Емануил Сведенборг е описал човешкия мозък, като твърди, че в кората на мозъка има център за всяка звезда във вселената. Когато тези центрове се развият, човек ще стане едно космично осъзнато творение, слято с всемирния Дух. Каква дълга еволюция ни очаква! А в розенкройцерската космогония се разкрива еволюцията на човешката мисъл, а именно, че днес тя е в кристалния стадий на развитие. Предстои й да мине през стадия на растителното, животинското и човешкото царство и да стане едно с Твореца. Творческият процес във вселената не е завършен. Милиони същества, достигнали тази фаза на развитие в своята еволюция, създават планети и слънца и ръководят вселенските галактики и мирове. Вселената, казват астрономите, е в непрестанен творчески процес. Зараждат се нови небули и огромни мъглявини, начала на нови светове, изчезват огромни тела и се превръщат в черни дупки, които служат за уравновесяване на силите на Космоса. Самата наша Земя излиза от 13-ата сфера в пространството и преминава в 12-ата сфера, по-близо до вселенския екватор.
към текста >>

Но след този кипеж ще дойде Мирът, качество на Божия Дух — Той ще бъде победителят в края на всичко човешко.
Тя руши всички прегради и окови, всички догми и предразсъдъци, помита всичко старо и прави път на Новото, което днес влиза в живота. Които са живели само с индивидуално съзнание, влизат в социално съзнание, а от социалното будните тръгват към космическото съзнание. От индивидуалното започваме при капитализма, вървим към социалната идая, която ще ни доведе до прага на общочовешкия живот на братство и любов. Огромна социална буря вилнее в целия свят и преобразява и съзнания, и строеве, и начини на живот. Всичко кипи. Но след този кипеж ще дойде Мирът, качество на Божия Дух — Той ще бъде победителят в края на всичко човешко. Хиляди съзнания днес се молят да дойде Царството Божие на земята, да бъде мир и братство на света. От дисонанса днес ще се роди новата хармония, която сам Духът ще наложи на света. Квартите и секундите ще се превърнат в терци и квинти. Слънчевият строеж на музиката ще замени лунния строеж на отраженията и нереалността в живота. Човекът ще осъзнае своята божественост и ще стане съработник на Бога.
към текста >>

22. Божественият Принцип на МЪДРОСТТА - Константин Златев

Духът присъства навсякъде (понеже е вездесъщ, всепроникващ), ала се проявява по различен начин, с различна интензивност в природните царства: минерално, растително, животинско, човешко, ангелско (последното би могло да бъде наречено и "свръхприродно", ако разглеждането на първите четири царства бъде ограничено само в пределите на материалната вселена).
б) Мъдростта като вездесъща (всеприсъстваща = присъстваща навсякъде и във всичко) разумност в природата В съответствие с Новото учение природата е абсолютна форма на съществуването на всемирния Живот. Тя е една разумна безкрайност. Тя утвърждава закона на еволюцията, на обновлението. Природата е жива, тя не е съставена от мъртви форми. Духът присъства навсякъде (понеже е вездесъщ, всепроникващ), ала се проявява по различен начин, с различна интензивност в природните царства: минерално, растително, животинско, човешко, ангелско (последното би могло да бъде наречено и "свръхприродно", ако разглеждането на първите четири царства бъде ограничено само в пределите на материалната вселена). Разумността е навсякъде в природата като иманентно начало - и в живата, и в т.нар. "нежива" материя. Тази всеприсъстваща, неспирно пламтяща с огъня на възраждането разумност крие своя произход в извечната и всепобеж- даваща Премъдрост на Създателя - Бог. Продължавайки тези разсъждения, Учителят П. Дънов заключава: "Аз не разбирам под думите "Жива Природа" това, което съвременните естественици разбират.
към текста >>

Първото качество на любовта е великата жажда да учи.
Аналогично - 6-та подраса на V коренна раса поставя ударението върху такива особености на личната и глобалната еволюция, които ще станат цялостно достояние през епохата на VI коренна раса. Една от тези особености - подчертано важна и наситена с енергиен потенциал - е взаимната връзка между Любовта и Мъдростта като водещи принципи, проявяващи се на всички равнища в Битието. По този въпрос Учителят П. Дънов съобщава следното: "Онзи, който люби и обича, иска да придобие Мъдрост. Не желае ли това, той няма любов. Първото качество на любовта е великата жажда да учи. За да покажеш, че обичаш, трябва да учиш." Следователно един от пробните камъни за Любовта е учението. На тази материална планета, на която сме въплътени ние, хората, основната ни задача (както многократно подчертава и Учителят П. Дънов) е да се учим. В най-висока степен стремежът към знание е червена нишка и в Новото учение. Затова Учителят П.
към текста >>

Страданието в качеството си на път към Мъдростта е една от водещите характеристики на съвременната епоха, съответстваща на настоящия етап от духовната еволюция на земното човечество.
От него не бива да очакваме постиженията, отвеждащи в красивите и светли селения на Новата Култура. в) страданието - път към Мъдростта "Страданието - това е език на природата. Чрез страданията природата учи човека на Мъдрост. Чрез страданията природата иска да ни направи разумни." (Учителят П. Дънов) Страданието в качеството си на път към Мъдростта е една от водещите характеристики на съвременната епоха, съответстваща на настоящия етап от духовната еволюция на земното човечество. След изчерпването на заряда в тази негова (на страданието) роля и най-вече - след духовното съзряване на човека, то няма да бъде необходимо като присъствие в следващите фази от духовното развитие на хомо сапиенс. Сиреч - страданието няма да съпътства вечно индивидуалната и колективна еволюция на хората, но понастоящем то е наложително като присъствие и въздействие заради победата на разума над хаоса в човешките взаимоотношения и в отношението към природата. Значи днес без него не може! Когато страдаме, автоматично бива активирано мисловното начало у нас. Потребността да намерим изход от създадената кризисна ситуация е прекрасна възможност да усъвършенстваме механизмите на нашето мислене.
към текста >>

23. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

Тяхната лична и колективна еволюция е подчинена на всемирния Закон за качеството: Количественият компонент (част, съставна част) на Вселената (материята, материалната структура на Вселената) в своето неизменно, необратимо и непрекъснато движение и развитие се стреми да се превърне в качествен компонент (част, съставна част) на Вселената (Дух, Съзнание, Висша Сила, Бог), т. е.
Всички те - безбройните заселници на Космоса - са носители на Негова искра. Всяка форма говори по собствен, неповторим начин за творческата Воля на Бога. Същевременно всяка форма Го отразява по определен начин, т. е. тя притежава в потенциал Божествено съдържание. Съществуването и развитието на обективните реалности в Битието съответства на творческата потребност на Всевишния да изрази Себе Си посредством неизчислимо количество форми. Тяхната лична и колективна еволюция е подчинена на всемирния Закон за качеството: Количественият компонент (част, съставна част) на Вселената (материята, материалната структура на Вселената) в своето неизменно, необратимо и непрекъснато движение и развитие се стреми да се превърне в качествен компонент (част, съставна част) на Вселената (Дух, Съзнание, Висша Сила, Бог), т. е. материалното има за крайна цел в своето развитие нематериалното, духовното (на проблема за Закона за качеството, който - според автора - е Основен закон на Вселената, предстои да бъде посветена отделна студия; бел. К. З.). Очевидно универсалният Закон за качеството е еманация (проявление) на универсалния Принцип на еволюционност на всичко съществуващо. Многообразието на живота като въплътен извечен Промисъл на Твореца е залегнало и в основите на учението на ББ: "За да се прояви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и движение. Стремежът, това е разумният вътрешен подтик, а движението е физическият му израз.
към текста >>

материалното има за крайна цел в своето развитие нематериалното, духовното (на проблема за Закона за качеството, който - според автора - е Основен закон на Вселената, предстои да бъде посветена отделна студия; бел.
Всяка форма говори по собствен, неповторим начин за творческата Воля на Бога. Същевременно всяка форма Го отразява по определен начин, т. е. тя притежава в потенциал Божествено съдържание. Съществуването и развитието на обективните реалности в Битието съответства на творческата потребност на Всевишния да изрази Себе Си посредством неизчислимо количество форми. Тяхната лична и колективна еволюция е подчинена на всемирния Закон за качеството: Количественият компонент (част, съставна част) на Вселената (материята, материалната структура на Вселената) в своето неизменно, необратимо и непрекъснато движение и развитие се стреми да се превърне в качествен компонент (част, съставна част) на Вселената (Дух, Съзнание, Висша Сила, Бог), т. е. материалното има за крайна цел в своето развитие нематериалното, духовното (на проблема за Закона за качеството, който - според автора - е Основен закон на Вселената, предстои да бъде посветена отделна студия; бел. К. З.). Очевидно универсалният Закон за качеството е еманация (проявление) на универсалния Принцип на еволюционност на всичко съществуващо. Многообразието на живота като въплътен извечен Промисъл на Твореца е залегнало и в основите на учението на ББ: "За да се прояви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и движение. Стремежът, това е разумният вътрешен подтик, а движението е физическият му израз. Животът, обаче, не се проявява само в една форма, той се проявява в безкрайно много форми.
към текста >>

Очевидно универсалният Закон за качеството е еманация (проявление) на универсалния Принцип на еволюционност на всичко съществуващо.
тя притежава в потенциал Божествено съдържание. Съществуването и развитието на обективните реалности в Битието съответства на творческата потребност на Всевишния да изрази Себе Си посредством неизчислимо количество форми. Тяхната лична и колективна еволюция е подчинена на всемирния Закон за качеството: Количественият компонент (част, съставна част) на Вселената (материята, материалната структура на Вселената) в своето неизменно, необратимо и непрекъснато движение и развитие се стреми да се превърне в качествен компонент (част, съставна част) на Вселената (Дух, Съзнание, Висша Сила, Бог), т. е. материалното има за крайна цел в своето развитие нематериалното, духовното (на проблема за Закона за качеството, който - според автора - е Основен закон на Вселената, предстои да бъде посветена отделна студия; бел. К. З.). Очевидно универсалният Закон за качеството е еманация (проявление) на универсалния Принцип на еволюционност на всичко съществуващо. Многообразието на живота като въплътен извечен Промисъл на Твореца е залегнало и в основите на учението на ББ: "За да се прояви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и движение. Стремежът, това е разумният вътрешен подтик, а движението е физическият му израз. Животът, обаче, не се проявява само в една форма, той се проявява в безкрайно много форми. Когато повече форми се съчетаят и образуват една по-голяма форма, казваме, че животът е разумно организиран. Тогава всички форми имат стремеж да дадат израз на тази по-висока форма" (Учителят П. Дънов).
към текста >>

За връзката на живота в качеството му на абсолютна нравствена ценност с великите космически принципи на Любовта, Мъдростта и Истината говори Учителят на ББ в България: "Животът е съкровище, което трябва да се пази.
Ала всички тия прояви на живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло - на целокупния, безграничен Живот. За да разбере човек живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот " (Учителят П. Дънов). От морално-етическа гледна точка животът има абсолютна ценност. Сиреч - той не може да бъде заменен с нищо друго (например, с друг живот) поради своята неповторимост; никой няма право да посяга на неговата цялост поради Божествения му произход; той следва да бъде използван разумно, целенасочено и с постоянна мисъл за Общото благо. За връзката на живота в качеството му на абсолютна нравствена ценност с великите космически принципи на Любовта, Мъдростта и Истината говори Учителят на ББ в България: "Животът е съкровище, което трябва да се пази. Пази го чрез Мъдростта и нека истинското знание, което произтича от нея, да му бъде охрана! Остави го да тече свободно от великия извор - Любовта. Освети го чрез Истината, света на абсолютната разумност. Освети го чрез Истината, която дава свобода на живота във всички направления. Защото и животът си има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне.
към текста >>

Интуицията - отличително качество на бъдещата VI коренна (окултна) раса - е водещото начало в това направление на позитивен обмен между човека и природната реалност.
"Слушайте гласа на Възвишеното, което ви говори отвътре. Каквото ви каже, направете го. Ако искате да бъдете щастливи, слушайте Божия глас" (Учителят П. Дънов). Посредством Божия глас в душата на човека бива осъществявано т.нар. вътрешно ръководство на личността. Интуицията - отличително качество на бъдещата VI коренна (окултна) раса - е водещото начало в това направление на позитивен обмен между човека и природната реалност. Вътрешното ръководство е първият и незаменим помощник на човека по всички житейски пътеки. Затова Учителят на ББ в България ни съветва: "За всичко, което ви се изпречи на пътя, ще се попитате вътре в себе си, как да постъпите, и след това ще бъдете смели и решителни. Постъпвате ли съобразно с този закон, цялата Разумна Природа е с вас, всички Разумни Същества са с вас. Те ще оправят вашия път. ...Космичната Мъдрост ръководи и направлява хората.
към текста >>

Дънов) Езотеричното познание ни разкрива истината за наличието на четири природни царства: минерално, растително, животинско и човешко, и едно свръхприродно - ангелско.
2. Отношението на ученика по духовния Път към Природата и нейните царства "Всички форми в природата са символи на един вечен идеален свят. Те са книгата, от която ученикът чете какво е писал Бог. Ученикът започва своето учение от природата: от изворите, тревите, цветята, планините. Там търси той правилните методи за живот и чистота." (Учителят П. Дънов) Езотеричното познание ни разкрива истината за наличието на четири природни царства: минерално, растително, животинско и човешко, и едно свръхприродно - ангелско. Структурата на тези царства в Природата, които представляват огромни общности от същности (монади, единици живот, проявления на Духа в света на формите) на сходна или съпоставима степен на духовно развитие, е вертикална. Започвайки от най-ниското - минералното, и продължавайки все по-нагоре - през растителното, животинското и човешкото, и достигайки до ангелското, в подножието на Божествения свят, тази структура в същност се явява еволюционната стълбица на Проявеното Битие. Отношението на окултния ученик към Природата като цяло и към нейните царства в най-висока степен обуславя възможностите му за израстване по вечния Път към Бога, който той - ученикът - съзнателно е поел и се стреми да го следва целенасочено и всеотдайно. Учението на ББ в редакцията на Мировия Учител П. Дънов свидетелства, че животът е вечен.
към текста >>

Започвайки от най-ниското - минералното, и продължавайки все по-нагоре - през растителното, животинското и човешкото, и достигайки до ангелското, в подножието на Божествения свят, тази структура в същност се явява еволюционната стълбица на Проявеното Битие.
Те са книгата, от която ученикът чете какво е писал Бог. Ученикът започва своето учение от природата: от изворите, тревите, цветята, планините. Там търси той правилните методи за живот и чистота." (Учителят П. Дънов) Езотеричното познание ни разкрива истината за наличието на четири природни царства: минерално, растително, животинско и човешко, и едно свръхприродно - ангелско. Структурата на тези царства в Природата, които представляват огромни общности от същности (монади, единици живот, проявления на Духа в света на формите) на сходна или съпоставима степен на духовно развитие, е вертикална. Започвайки от най-ниското - минералното, и продължавайки все по-нагоре - през растителното, животинското и човешкото, и достигайки до ангелското, в подножието на Божествения свят, тази структура в същност се явява еволюционната стълбица на Проявеното Битие. Отношението на окултния ученик към Природата като цяло и към нейните царства в най-висока степен обуславя възможностите му за израстване по вечния Път към Бога, който той - ученикът - съзнателно е поел и се стреми да го следва целенасочено и всеотдайно. Учението на ББ в редакцията на Мировия Учител П. Дънов свидетелства, че животът е вечен. Той преминава от една, по-нисша, към друга, по-висока степен на развитие, разгръща се от едно природно царство в друго според законите на еволюцията. В своето неразривно и прекрасно единство животът е подчинен на еволюцията и същевременно той сам я твори.
към текста >>

Всички те го даряват с незаменима по качество енергия, която той може да въплъти в благородни мисли, чувства и дела.
Планинските върхове са свързани с центъра на Слънцето. Същевременно те са помпи, които изтеглят нечистотиите. Например, ако сте неразположени и се изкачвате на някой планински връх, неразположението ви ще изчезне и вие ще се върнете освежен, обновен. В долината човек се чувства неразположен, угнетен, напрегнат. Щом се качи на планината, неразположението изчезва." Всички елементи от природата в планината съдействат за духовните търсения на ученика: кристалният въздух, чистата изворна вода, светлината на изгряващото слънце. Всички те го даряват с незаменима по качество енергия, която той може да въплъти в благородни мисли, чувства и дела. В сърцето му се ражда топла благодарност към Онзи, Който го е обсипал с толкова много блага и с грижа като за най-скъпо чедо: "Ще благодарим на Бога, че сме на планината при чистия въздух, при чистата вода и при изгряващото Слънце. Ако искате да се ползвате от чистия въздух, качвайте се по върховете. Ако искате да се ползвате от чистата вода, ходете при изворите и оттам я носете. Водата е като дете, тя обича да я носят. Искате ли да придобиете чистота, вода носете.
към текста >>

24. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

Заключението на великия духовен Учител е, че: "Животинското, човешкото и Божественото в хората са така преплетени, че образуват цялостния човек."
Но той притежава и един още по- извисен духовен живот, който го приобщава към първичното Божествено Начало. В своята глъбинна същност като дух човекът е една искра от онзи свещен огън на всемирния живот, който наричаме Първопричина, основно Начало, Бог. Чрез човешкото същество, както и чрез цялата еволюция на разумната природа, се проявява това първично Начало във все по-голяма пълнота и съвършенство. "Човешкото в човека - това е опаковката - казва Учителят П. Дънов, - а Божественото - това е същността на човешкото естество." В сегашната си форма човек само отчасти е проявил своята изконна, истинска същност; той тепърва има да се проявява. Заключението на великия духовен Учител е, че: "Животинското, човешкото и Божественото в хората са така преплетени, че образуват цялостния човек." Разширявайки мащабите на своето проникновение до размерите на общовселенско обобщение, на друго място в учението си П. Дънов подчертава: "Човекът съществува не само на Земята, не само в Слънчевата система. Той населява цялата звездна вселена - всички слънца и планети. Планетите и слънцата са населени със същества от разни степени на интелигентност. Не е важно какви тела имат те.
към текста >>

Трябва да правите разлика кое е човешко състояние и кое животинско, кое е човешко желание и кое животинско.
Той не воюва за своите права. Само слабият воюва за своите права. И когато силният човек, човекът-герой бъде прикован на позорния стълб заради Истината, той с великодушие понася и позор, и хули, и злорадства, и обвинения." За да бъде в състояние да носи с чест своето призвание, човек е длъжен преди всичко да се освободи от въздействието на своята низша природа. Това изискване на Божия Промисъл към неговия път в живота се превръща в задължително условие за ученика на духовната Школа. И в тази насока Учителят на ББ в България предлага ценни наставления: "Вие най-първо трябва да се освободите от своите животински желания. Трябва да правите разлика кое е човешко състояние и кое животинско, кое е човешко желание и кое животинско. Вземете ревността. Тя е едно животинско състояние. После гневът, подозрението, злобата, съмнението - всичко това са все животински състояния. Също гордостта, тщеславието и пр. А пък човек е същество на всички добродетели.
към текста >>

Тя е едно животинско състояние.
И когато силният човек, човекът-герой бъде прикован на позорния стълб заради Истината, той с великодушие понася и позор, и хули, и злорадства, и обвинения." За да бъде в състояние да носи с чест своето призвание, човек е длъжен преди всичко да се освободи от въздействието на своята низша природа. Това изискване на Божия Промисъл към неговия път в живота се превръща в задължително условие за ученика на духовната Школа. И в тази насока Учителят на ББ в България предлага ценни наставления: "Вие най-първо трябва да се освободите от своите животински желания. Трябва да правите разлика кое е човешко състояние и кое животинско, кое е човешко желание и кое животинско. Вземете ревността. Тя е едно животинско състояние. После гневът, подозрението, злобата, съмнението - всичко това са все животински състояния. Също гордостта, тщеславието и пр. А пък човек е същество на всички добродетели. Някой казва, че е религиозен, а десет пъти се гневи на ден. Той е в животинско състояние." От особено значение в този дълъг и съвсем нелек процес на пречистване е взаимопомощта между хората, съзнателното извършване на добри дела.
към текста >>

Той е в животинско състояние." От особено значение в този дълъг и съвсем нелек процес на пречистване е взаимопомощта между хората, съзнателното извършване на добри дела.
Тя е едно животинско състояние. После гневът, подозрението, злобата, съмнението - всичко това са все животински състояния. Също гордостта, тщеславието и пр. А пък човек е същество на всички добродетели. Някой казва, че е религиозен, а десет пъти се гневи на ден. Той е в животинско състояние." От особено значение в този дълъг и съвсем нелек процес на пречистване е взаимопомощта между хората, съзнателното извършване на добри дела. Нерядко този положителен обмен между тях крие своите корени в миналото, в предишни въплъщения: "Някой човек ви прави добро. В миналото вие сте му правили добро. Ти като живееш добре, в бъдеще ще ти помагат. За Господа като живееш, това, което Му поднасяш, Той ще ти го върне" (Учителят П. Дънов). В съответствие с учението на ББ човешкият живот, колективен и индивидуален, е в неразделно единство с живота на цялото Битие.
към текста >>

Именно Любовта е онази характеристика на Бога-Творец, която може да бъде отъждествена изцяло с Неговата същност и която Той е заложил и в ядрото, в изконните дълбини на сътвореното от него разумно същество, наречено "човек": "Едно помнете: първото качество на истинския човек е любовта.
Тук ще бъдат изложени някои от водещите ракурси на тематиката за Новата култура - култура на Любовта.) Тя е свързана с вълна, изпратена от "Великия Разумен център на Вселената". В новата епоха "Земята ще излезе от 13-та сфера на страданието" и ще навлезе в ерата на Водолея (от астрологическо гледище една подобна ера трае 2160 години). Сред хората ще дойде, по-точно - ще се утвърди, "шестата раса, която ще бъде преход между ангели и човеци; в нея всички ще бъдат ясновидци". Новата култура на VI раса е културата на Любовта, тя е "онзи нов живот, дето ще цари пълна свобода и дето любовта ще бъде общ закон за всички". Съвсем не е случайно, че именно Любовта - Божествената, а не човешката Любов - ще бъде главната отличителна черта на този период от развитието на земното човечество. Именно Любовта е онази характеристика на Бога-Творец, която може да бъде отъждествена изцяло с Неговата същност и която Той е заложил и в ядрото, в изконните дълбини на сътвореното от него разумно същество, наречено "човек": "Едно помнете: първото качество на истинския човек е любовта. Любовта е Божественото в човека. Без любов човек се превръща в животно. Без любов той е изложен само на грехове и престъпления. Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Той няма още "образ и подобие Божие" (Учителят П. Дънов).
към текста >>

Животинското трябва да се подчини на човешкото, на Духа, който има Божественото начало на безсмъртието.
Идете, погледнете гробищата. Какво показват те? Каква утеха е това? Ще погребват в гробища, докато човек живее животински живот. Истинското човешко в човека е в борба с плътта. Животинското трябва да се подчини на човешкото, на Духа, който има Божественото начало на безсмъртието. Под плътта се разбира не тялото, но животинското естество у човека." Истината за това, че Божията глъбинна Същност е Любовта, е скрита за човека с низше съзнание. Само ако следва Божия закон, той може да просветли съзнанието си и да открие пътя към Истината. "Христовото чисто учение, учението за доброто и любовта е вратата на пътя" - казва Учителят на ББ. Да си припомним и думите на Спасителя Иисус Христос за самия Себе Си: "Аз съм Пътят и Истината, и Животът" (Йоан 14:6). Учителят П.
към текста >>

Под плътта се разбира не тялото, но животинското естество у човека." Истината за това, че Божията глъбинна Същност е Любовта, е скрита за човека с низше съзнание.
Какво показват те? Каква утеха е това? Ще погребват в гробища, докато човек живее животински живот. Истинското човешко в човека е в борба с плътта. Животинското трябва да се подчини на човешкото, на Духа, който има Божественото начало на безсмъртието. Под плътта се разбира не тялото, но животинското естество у човека." Истината за това, че Божията глъбинна Същност е Любовта, е скрита за човека с низше съзнание. Само ако следва Божия закон, той може да просветли съзнанието си и да открие пътя към Истината. "Христовото чисто учение, учението за доброто и любовта е вратата на пътя" - казва Учителят на ББ. Да си припомним и думите на Спасителя Иисус Христос за самия Себе Си: "Аз съм Пътят и Истината, и Животът" (Йоан 14:6). Учителят П. Дънов, независимо от окултния дух на своята доктрина, не се отделя от евангелските истини и макар да влиза в противоречие с църковните канони, се придържа към идеалите на християнската общност.
към текста >>

На друго място в своето Слово той предлага още по-задълбочена интерпретация на качеството, издигнато на пиедестал не само в езо- теричното познание, но и в повечето от световните религии, особено в християнството - смирението: "Кой изправя погрешките си?
Не се позволява да се гневиш. Вън ще се гневиш. Като влезеш в Школата, другояче ще мислиш; трябва да си чужд за гнева, съмнението, скръбта и пр." И нещо конкретно за смирението и реалната близост между разумните същества: " Човек не трябва да се мисли за много учен, за да има към какво да се стреми. ... Физическата близост не е всякога близост. Близостта е във вътрешното разбиране" (курсивът мой - К. З.). На друго място в своето Слово той предлага още по-задълбочена интерпретация на качеството, издигнато на пиедестал не само в езо- теричното познание, но и в повечето от световните религии, особено в християнството - смирението: "Кой изправя погрешките си? Смиреният. Едно от качествата на жената хананейка беше смирението (ср. Йоан 4 гл. - бел. К. З.). Всеки човек трябва да придобие смирение.
към текста >>

Преди да поеме по пътя на окултното ученичество човекът е малък и безпомощен, но той може да стане силен и съзидателен, ако притежава и проявява едно качество - Любовта.
Животът, пред който всички се прекланят, от който никой не се отказва, освен при фатални ситуации, за Учителя на ББ в нашата страна има четири основни проявления: красота и истина, свобода и творчество. Ако човек придобие тези четири характеристики на личността, той ще бъде в състояние да чете в книгата на вечната природа, да бъде щастлив и неговият път във вечността, неговите превъплъщения ще го освободят от веригите на кармичните разплащания. Животът в този му вид е единен, пълноценен, всепо- беждаващ, независещ от случайността, от волята на отделната личност. Човекът не може да се бори с живота. Той не го управлява, както не е способен да управлява и природата, която представя живота в неговата цялост. Преди да поеме по пътя на окултното ученичество човекът е малък и безпомощен, но той може да стане силен и съзидателен, ако притежава и проявява едно качество - Любовта. Само чрез нея животът изявява истинската си същност. Това е Любовта, предназначена като светлината за всичко в света, разкриваща действителната и вечната стойност на живота. А животът е висшето благо. По пътищата на историята, в събитията на индивидуалната човешка съдба, в най-скритите гънки на природата животът се проявява като Любов, милосърдие, справедливост. Така онтоло- гиче ската проблематика в теоретичната концепция на Учителя П.
към текста >>

"Здравето е качество на човешката душа, на човешкия дух."
А истинско, неподправено себеотрицание можем да срещнем само у човека, прекрачващ прага на светостта. Когато веднъж запитали Учителя П. Дънов кой човек е свят, той отговорил: "Светият е онзи, който и като има пари, и като няма, пак е радостен; и като го обидят, и като го хвалят, еднакво е разположен. Светията от нищо не се смущава: и като има, и като няма, и като му се даде, и като му се вземе, не губи своя мир." 3. Здравословен начин на живот "Здравето е качество на човешката душа, на човешкия дух." "Три неща изисква Духът Божий: първото е да се храним добре; второ - да живеем добре, и трето - да мислим добре. ... Който не мисли правилно, не диша правилно, който не чувства правилно, не се храни правилно, който не постъпва правилно, не може да бъде здрав." "Всяка болест е последствие на извършени погрешки в миналото или настоящето. Болестите на нашата епоха, вместо да намаляват, се увеличават. Докога ще продължи това?
към текста >>

Качеството на това общуване обуславя и степента на духовна извисеност на индивида: "За да бъде здрав, човек трябва да изправи отношенията си към целия органически свят.
...Истински здравият човек е здрав във физическо, в умствено и в сърдечно отношение" И още: "Много често вие се заблуждавате от външността на хората. Казвате: колко е здрав този човек! Здравето се базира на хармонията в мислите, чувствата и силите в организма на човека. Не можем да бъдем здрави, ако няма хармония в ума, в чувствата, в действията"(Учителят П. Дънов). Отношението на човека към заобикалящата го реалност, както и начинът, по който той общува с нея, играят решаваща роля за неговото здраве. Качеството на това общуване обуславя и степента на духовна извисеност на индивида: "За да бъде здрав, човек трябва да изправи отношенията си към целия органически свят. Обикновеният човек живее във физическия свят, талантливият живее в астралния свят, гениалният - в умствения, а светията - в причинния. Докато боледуваш, ти си в обикновеното съзнание. Щом започнеш да изправяш грешките си, ти влизаш в самосъзнанието и твоята сила се удвоява" (Учителят П. Дънов). Интерес представлява и обвързаността между здравословното състояние на човека и неговата добродетелност. По този въпрос Учителят на ББ казва: "Здравето се отнася до външната страна на живота, а доброто - до вътрешната, до органическата.
към текста >>

25. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

Безсмъртието е качество на човешката душа, а не на човешкото тяло."
III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО "Що е душата? То е човекът в своята същина, която не може да умре." "По тяло всички ще умрем, ще се стопим. Безсмъртието е качество на човешката душа, а не на човешкото тяло." (Учителят П. Дънов) 1. Учение за безсмъртието на душата Една от водещите идеи в учението на ББ е тази за безсмъртието на човешката духовна същност, на индивидуализираното живо същество, на душата. Достатъчно важна сама по себе си, тя е неразривно свързана и с тезата за вечния живот, кореспондираща с аналогичното гледище на традиционното църковно християнство. Връзката между двете фундаментални по значението си категории (безсмъртие и вечен живот) е, както би могло да се предполага, от нетленно естество и протича по руслото на пълноводната река на Божествената Любов.
към текста >>

Това й качество кореспондира пряко и с изследваното тук нейно безсмъртие.
Тези разсъждения са подкрепени и от друго подобно твърдение на Учителя на ББ у нас, разгръщащо и конкретизиращо темата: "Душата излиза от своя първоизточник като Божествен лъч (курсивът мой - К. З.) и влиза в необятната Вселена, за да извърши работата, която й предстои. " Тези думи крият два особено важни момента: 1) характеризирането на душата като "Божествен лъч" означава, че тя притежава като потенциал цялата пълнота на Божието съвършенство; как и в какви срокове ще разгърне този потенциал зависи изцяло от свободната воля на живото същество; 2) раждането на душата от Бога не е и не би могло да бъде самоцелно; тя има своя собствена мисия в Космоса (наречена тук "работата, която й предстои"), която не може да бъде осъществена от никой друг освен от самата нея, във форма и по начини, избрани лично от нея; формата и начините на самореализацията - плод на свободния избор на въплътената душа - обуславят именно нейната индивидуализация (т. е. изграждането на вече посочения неин неповторим облик). Основна характеристика на душата от позициите на учението на ББ е нейната вечност. Това й качество кореспондира пряко и с изследваното тук нейно безсмъртие. Тъй като вечността е водещо качество на Бога, би било интересно да проследим взаимовръзката между частта (душата) и Цялото (Бога) в това направление. Разглеждайки корелацията между Твореца и творението в тази му плоскост, Учителят П. Дънов изтъква: "Душата е вечна. Тя е така вечна, както Бог е вечен. Но докато Бог е абсолютно неизменен, душата непрекъснато се изменя, като по такъв начин се развива и добива нови качества." В субстанциално отношение, пред вид на факта, че е родена от Божия Дух и представлява частица, лъч, еманация (= излъчване, проявление) от Него, душата е също така неизменна и вечна, както е и самият Бог.
към текста >>

Както вече подчертахме в предидущото изложение, тезата в учението на ББ, засягаща вечността на душата, е свързана пряко с може би най-важното нейно качество - безсмъртието.
З.)." Освен всичко останало тези думи на Учителя П. Дънов ни разкриват и една извънредно важна черта на Божията творческа дейност - нейната непрекъснатост и логическа последователност. Така както творческият процес на пресътворяване във Вселената не спира нито за миг, така и от недрата на Всевишния непрестанно излизат за живот нови лъчи на проявлението Му - душите. И те са също толкова не- подвластни на закона на преходността, колкото и техният Небесен Родител: "Всичко може да изчезне в света, но душите - никога. Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне и Божествената Душа, Божественото Съзнание" (Учителят П. Дънов). Както вече подчертахме в предидущото изложение, тезата в учението на ББ, засягаща вечността на душата, е свързана пряко с може би най-важното нейно качество - безсмъртието. В същност да си вечен означава точно това - да притежаваш безсмъртие. Доказателства за тази водеща концепция откриваме и в беседите на Учителя П. Дънов: "Под думата "душа" аз разбирам онова, което си ти, човекът - казва той. - Що е душата? То е човекът в своята същина, която не може да умре." На друго място в теоретичната си схема той предлага и косвено свидетелство за безсмъртието на душата: "... Душата ти е всякога млада." Тоест - тя няма възраст, понеже е безсмъртна и вечна!
към текста >>

Душата в качеството си на носител на съзнанието не познава смъртта.
Дънов: "Под думата "душа" аз разбирам онова, което си ти, човекът - казва той. - Що е душата? То е човекът в своята същина, която не може да умре." На друго място в теоретичната си схема той предлага и косвено свидетелство за безсмъртието на душата: "... Душата ти е всякога млада." Тоест - тя няма възраст, понеже е безсмъртна и вечна! Душата изразява себе си чрез формата - в случая човешкото тяло. Преходността и тленността на материалната форма нямат отношение към вечността на душата, не са в състояние да я накърнят или да я подложат на съмнение. Душата в качеството си на носител на съзнанието не познава смъртта. Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да заключи: "Да знаем, че смърт няма. Човешката душа, човешкото съзнание не умира. Промяна на човешкото тяло става. Формата се променя, но това не е съществено.
към текста >>

Безсмъртието е качество на човешката душа, а не на човешкото тяло."
Дънов е в правото си да заключи: "Да знаем, че смърт няма. Човешката душа, човешкото съзнание не умира. Промяна на човешкото тяло става. Формата се променя, но това не е съществено. Това е един факт, в който няма никакво изключение." И допълва на друго място в учението си: "По тяло всички ще умрем, ще се стопим. Безсмъртието е качество на човешката душа, а не на човешкото тяло." Безсмъртието е заложено като потенциал в човешкото същество още от мига на неговото сътворяване от Бога. В морално-етически план то обладава своя специфична обагреност, своя насоченост към идеал, единствено достоен за това, на него да бъде посветен вечният път на душата. Този идеал, разбира се, е Бог. "Безсмъртието, това е стремежът на човешката душа, идеал, към който тя се стреми и желае всякога да го осъществи" (Учителят П. Дънов). Поради Божествения произход на душата в нея е вложена цялата Вечност - не само собствената й история на съществуване и проявление, но и миналото, настоящето и дори бъдещето на цялата Вселена.
към текста >>

Както е известно, на нашата планета Земя съществуват четири природни царства: минерално, растително, животинско и човешко.
Ученик е онзи, който съзнателно работи в това направление. Той участва в колективния ход на еволюцията." (Учителят П. Дънов) Еволюцията като процес на израстване и усъвършенстване на всички равнища в Битието може да бъде разглеждана в два основни аспекта от позициите на материалния свят: еволюция на формите (материална, биологическа и пр.) и еволюция на съзнанието (духовна). Тези две главни течения и направления на всемирната еволюция протичат успоредно и са взаимно свързани и обусловени. В пределите на Живата Разумна Природа между еволюцията на формите и еволюцията на съзнанието е налице ярко изразен па- ралелизъм, движен и насочван от разумни космически сили и същности. Както е известно, на нашата планета Земя съществуват четири природни царства: минерално, растително, животинско и човешко. Еволюцията на всяко едно от тях е в съответствие с проявлението на посочения по-горе паралелизъм. Той от своя страна е израз на висшата телеология във Вселената - целесъобразността на всичко съществуващо, която пък е функция от Единството на Живота в Цялото, което наричаме Космос или Божие творение. Напредъкът по еволюционния път се реализира в две направления: 1) развитие и усъвършенстване на формите в съответствие със степента на съзнанието, което се проявява чрез тях; 2) развитие, издигане и разширяване на самото индивидуално съзнание като изява на вездесъщото, абсолютно Божествено Свръхсъзнание. Формите - вместилищата за изява на съзнанието - биват изграждани въз основа на Божия план за всяка конкретна индивидуалност или общност от същества, отчитайки редица фактори: първоначалния замисъл на Твореца; дадения еволюционен момент; кармичните обвързаности и задачи на съществото или групата същества; степента на напредък на съзнанието по пътя на индивидуализацията и усъвършенстването и т. н. Тъй като в тази подтема предстои да бъде разгледана еволюцията на съзнанието в светлината на Словото на Учителя П.
към текста >>

Тази е причината, дето растенията, горите оказват голямо влияние върху физическия живот на човека." Имайки на разположение "склада" на подсъзнанието, всеки от нас би могъл да извади от него в подходящия момент оставеното на съхранение там качество.
Но когато пожелае, човек може да извади нещо от този склад, от подсъзнанието си, както вади вода от кладенец: спуща кофата в кладенеца, нагребва вода и я изважда навън. В подсъзнанието се крият известни добродетели, но в подсъзнанието се крият и много погрешки от миналото. Когато човек не очаква, тогава ще излезе някоя добродетел или някоя погрешка от подсъзнанието и той се чуди къде са се скрили тези неща в него." Както вече бе отбелязано в предишния цитат, Учителят на ББ у нас свързва силите на подсъзнанието с растителния свят. Изхождайки от тази основна теза, той достига до извода за естеството на контакта между човека и растенията на нашата планета: "Подсъзнателните сили действат в растителното царство. Те са свързани с растенията, отдето започва оформяването и развиването на човешкото тяло. Тази е причината, дето растенията, горите оказват голямо влияние върху физическия живот на човека." Имайки на разположение "склада" на подсъзнанието, всеки от нас би могъл да извади от него в подходящия момент оставеното на съхранение там качество. Ако, разбира се, е получил съзнателен достъп до тази невидима съкровищница на личността. А може да има и случаи, когато ситуацията да провокира човека да изнесе от подсъзнанието свои негативни страни, за които преди дори и не е подозирал. Затова Учителят П. Дънов ни предупреждава: "В подсъзнанието на човека е вложено доброто и злото." - Съзнание: Съзнанието само по себе си се явява грандиозна тайна на съществуването.
към текста >>

Именно върху основата на това качество предстои да бъде изградено реалното побратимяване между народите, за което вече стана дума по-горе.
Тогава тя ще стане по-активна и ще почне да поема ръководството. Шестата раса, която иде, ще оправи света. Тя ще вземе всичко в ръцете си и ще организира света. В Шестата раса ще бъде изключено всякакво насилие." "Едно от качествата на Шестата раса е братолюбието ", казва Учителят на ББ у нас. Именно върху основата на това качество предстои да бъде изградено реалното побратимяване между народите, за което вече стана дума по-горе. Нещо повече: "Членовете на Шестата раса ще бъдат преход между ангели и човеци. Те ще бъдат по-близко до ангелите." Отчитайки трезво и обективно настоящото духовно състояние на нашия съвременник, можем да заключим, че той следва да извърви още доста дълъг път към перспективата, рисувана от Учителя П. Дънов. Но след като подобна реализация е залегнала в Божия план за Земята, то тя неизбежно ще бъде осъществена. Наш дълг е да подпомогнем нейното оделотворяване, а не да я забавяме или осуетяваме с невежеството си. Утвърждаването на VI раса ще бъде съпътствано и с извънредно важни открития в областта на науката и технологиите.
към текста >>

26. VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА - Константин Златев

В историята на Земята те са носителите и изпълнителите на всички идеи за напредък и усъвършенстване – индивидуално и колективно – на четирите природни царства: минерално, растително, животинско и човешко.
VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА 1. Увод: Понятието „Бяло братство (ББ)“ като съдържание е свързано с наличието на една невидима, духовна структура от високо напреднали същества, които отдавна са приключили със земния (материалния) етап от своето развитие и като общност направляват еволюцията на целия Космос. Техни центрове и представители има във всички галактики, звездни системи и планети с проявен разумен живот във Вселената. В историята на Земята те са носителите и изпълнителите на всички идеи за напредък и усъвършенстване – индивидуално и колективно – на четирите природни царства: минерално, растително, животинско и човешко. Немалка част от най-видните представители на ББ са оставили имената си в аналите на планетата ни като велики реформатори, народни водачи, основатели на религии, на духовни школи и учения, учени, философи, хора на изкуството – въобще труженици на Духа. В различни епохи, при различни космически и социални условия, при различен манталитет и степен на духовно израстване на човеците те са предавали безвъзмездно съответстващи на духа на времето редакции на извечното Божествено учение. Ако проследим внимателно ръководната нишка на тяхното обновително Слово, неизменно ще достигнем до единия за всички Първоизвор – Премъдростта и Промисъла на Всевишния. Никой от нас, обаче, не би могъл да каже колко са незнайните служители на тази прадревна Йерархия на Светлината, останали скрити зад кулисите на световната драма, но с не по-малки заслуги за осъществяването на нейните задачи от своите именити събратя. Всички те – и знайните, и незнайните Бели Братя, Великите Посветени на човечеството – са идвали при хората от едно място (една твърде извисена област от духовния свят) и са им посочвали пътя към Божественото, който е Път на духовно-нравственото развитие и усъвършенстване и има едничка Цел – единението с Първопричината на всичко съществуващо.
към текста >>

Тъй като вечността е водещо качество и на Бога, интересно е да проследим взаимовръзката между частта и Цялото и в това направление.
3. Същност и качества на душата: Както вече навярно стана ясно, подтемите в тази разработка се преплитат и е много трудно да бъдат ясно и категорично обособени. И все пак, заради известна наложителна прегледност и в името на академичния подход, длъжни сме да се придържаме към някаква същностна и хронологическа последователност при излагането на проблематиката. Затова в рамките на настоящата подтема насочваме вниманието си главно към най-съществените елементи, разкриващи природата на душата – нейната същност и качествата ў. Основна характеристика на душата от гледището на учението на ББ е нейната вечност. Тъй като вечността е водещо качество и на Бога, интересно е да проследим взаимовръзката между частта и Цялото и в това направление. По този повод Учителят П. Дънов подчертава: „Душата е вечна. Тя е така вечна, както Бог е вечен. Но докато Бог е абсолютно неизменен, душата непрекъснато се изменя, като по такъв начин се развива и добива нови качества.“ В субстанциално отношение, пред вид на факта, че е родена от Божия Дух и представлява частица, лъч, еманация (= излъчване, проявление) от Него, душата е също така неизменна и вечна, както е и самият Бог. Ала върху съвършената тъкан на нейната субстанция се отпечатват незримо и незаличимо всички култивирани от нея опитности, придобити по пътя на безбройните ў въплъщения в световете на Проявеното Битие.
към текста >>

Душата в качеството си на носител на съзнанието не познава смъртта.
Дънов: „Под думата „душа“ аз разбирам онова, което си ти, човекът – казва той. – Що е душата? То е човекът в своята същина, която не може да умре.“ На друго място в теоретичната си схема той предлага и косвено свидетелство за безсмъртието на душата: „... Душата ти е всякога млада.“ Тоест – тя няма възраст, понеже е безсмъртна и вечна! Душата изразява себе си чрез формата – в случая човешкото тяло. Преходността и тленността на материалната форма нямат отношение към вечността на душата, не са в състояние да я накърнят или да я подложат на съмнение. Душата в качеството си на носител на съзнанието не познава смъртта. Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да заключи: „Да знаем, че смърт няма. Човешката душа, човешкото съзнание не умира. Промяна на човешкото тяло става. Формата се променя, но това не е съществено.
към текста >>

Безсмъртието е качество на човешката душа, а не на човешкото тяло.“ Безсмъртието е заложено като потенциал в човешкото същество още от мига на неговото сътворяване от Бога.
Дънов е в правото си да заключи: „Да знаем, че смърт няма. Човешката душа, човешкото съзнание не умира. Промяна на човешкото тяло става. Формата се променя, но това не е съществено. Това е един факт, в който няма никакво изключение.“ И на друго място в учението му: „По тяло всички ще умрем, ще се стопим. Безсмъртието е качество на човешката душа, а не на човешкото тяло.“ Безсмъртието е заложено като потенциал в човешкото същество още от мига на неговото сътворяване от Бога. В морално-етически план то обладава своя специфична обагреност, своя насоченост към идеал, единствено достоен за това, на него да бъде посветен вечният път на душата. Този идеал, разбира се, е Бог. „Безсмъртието, това е стремежът на човешката душа, идеал, към който тя се стреми и желае всякога да го осъществи“ (Учителят П. Дънов). Поради Божествения произход на душата в нея е вложена цялата Вечност – не само собствената ў история на съществуване и проявление, но и миналото, настоящето и дори бъдещето на цялата Вселена. Логиката на това заявление произтича от холографския принцип – частта от Цялото го съдържа в себе си латентно (непроявено).
към текста >>

Може би най-важното качество на душата е, че тя – в светлината на учението на ББ – е символ и носител на живота.
И ако вие не обръщате внимание на вашата душа, тогава на какво ще обърнете внимание!? Ако вие не познавате своята душа, как ще познавате душите на другите хора? Ако вие не можете да обичате душата си, тогава как ще можете да обичате другите хора? Кое можете да обичате в другите хора? Душата. А пък всичко друго, което обичате в човека, то е все едно да обичате дрехите му.“ Може би най-важното качество на душата е, че тя – в светлината на учението на ББ – е символ и носител на живота. Нещо повече, тя бива разглеждана като единствен синоним на съществуването. Сиреч наличието на душа означава наличие на живот – ни повече, ни по-малко. Ето как Учителят П. Дънов излага тази взаимозависимост: „Самият човек е душата. Някой пита има ли душа човек, или не.
към текста >>

За да играе ролята на морален съдник, душата следва да обладава още едно качество – непорочност.
Чистотата на неговите мисли, чувства, думи и дела е критерият за това, до каква степен успява да превъплъти Божественото в своето ежедневие. В този ред на размисли с мистичен оттенък се връщаме към едно изявление на Учителя П. Дънов, в което той определя душата като мярка на Божествената мисъл. В древността един от представителите на школата на софистите – Протагор, отива още по-далеч в своето прозрение с крилатата си фраза: „Човекът е мярка за всички неща! “ И отново душата е тази, която отсъжда нравствената стойност на човешките действия посредством гласа на Вечното Начало у себе си – съвестта. За да играе ролята на морален съдник, душата следва да обладава още едно качество – непорочност. Такова гледище застъпва и Учителят на ББ у нас: „Никоя сила в света не е в състояние да превърне душата във въглен. Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък на Небесното царство. Тя е излязла от Божественото дихание. Туй трябва да считате като закон. Чистата душа не може да се опорочи, тя всякога си е чиста!
към текста >>

Друго качество на душата, обект на осветляване в учението на ББ, е мекотата.
Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък на Небесното царство. Тя е излязла от Божественото дихание. Туй трябва да считате като закон. Чистата душа не може да се опорочи, тя всякога си е чиста! “ Друго качество на душата, обект на осветляване в учението на ББ, е мекотата. Всеки от нас навярно е забелязал, че истински духовните хора (а не позьорите и фарисеите) излъчват неподправена благост и мекота. Тя струи и от погледа, и от говора, и от жестовете им. Човекът, който живее пълноценно в Духа, винаги е готов да отстъпи. Той не прави компромис само с едно – своите убеждения. Ето как характеризира това качество на душата Учителят П.
към текста >>

Ето как характеризира това качество на душата Учителят П.
Друго качество на душата, обект на осветляване в учението на ББ, е мекотата. Всеки от нас навярно е забелязал, че истински духовните хора (а не позьорите и фарисеите) излъчват неподправена благост и мекота. Тя струи и от погледа, и от говора, и от жестовете им. Човекът, който живее пълноценно в Духа, винаги е готов да отстъпи. Той не прави компромис само с едно – своите убеждения. Ето как характеризира това качество на душата Учителят П. Дънов: „Мекотата е едно от великите качества на душата. Само душата може да бъде мека и пластична. Когато говорим за мекота на характера, имаме предвид проява на душата във физическия свят. Когато говорим за нежни чувства, имаме предвид проява на душата в астралния свят. Мекота и нежност представят едно и също качество, проявено в два различни свята.
към текста >>

Мекота и нежност представят едно и също качество, проявено в два различни свята.
Ето как характеризира това качество на душата Учителят П. Дънов: „Мекотата е едно от великите качества на душата. Само душата може да бъде мека и пластична. Когато говорим за мекота на характера, имаме предвид проява на душата във физическия свят. Когато говорим за нежни чувства, имаме предвид проява на душата в астралния свят. Мекота и нежност представят едно и също качество, проявено в два различни свята. Мекотата носи в себе си влага и скрита топлина. Скритата топлина носи условия за живот. Когато човек изгуби мекотата си, в психическия му живот се явяват ред набраздявания: недоволство, вкисване, ожесточаване и т.н.“ В учението на ББ откриваме свидетелства за още две качества на душата: девственост („Девствеността е качество на душата. Тя не е нещо външно.“) и самообладание („Самообладанието е качество на душата, една висша интелигентност.“). Естествено продължение при разкриването на особеностите на душевността представлява и засвидетелстването на още две хармонични помежду си и с останалите качества, свързващи непоклатимо душата с нейния Първоизточник – Бога.
към текста >>

Когато човек изгуби мекотата си, в психическия му живот се явяват ред набраздявания: недоволство, вкисване, ожесточаване и т.н.“ В учението на ББ откриваме свидетелства за още две качества на душата: девственост („Девствеността е качество на душата.
Когато говорим за мекота на характера, имаме предвид проява на душата във физическия свят. Когато говорим за нежни чувства, имаме предвид проява на душата в астралния свят. Мекота и нежност представят едно и също качество, проявено в два различни свята. Мекотата носи в себе си влага и скрита топлина. Скритата топлина носи условия за живот. Когато човек изгуби мекотата си, в психическия му живот се явяват ред набраздявания: недоволство, вкисване, ожесточаване и т.н.“ В учението на ББ откриваме свидетелства за още две качества на душата: девственост („Девствеността е качество на душата. Тя не е нещо външно.“) и самообладание („Самообладанието е качество на душата, една висша интелигентност.“). Естествено продължение при разкриването на особеностите на душевността представлява и засвидетелстването на още две хармонични помежду си и с останалите качества, свързващи непоклатимо душата с нейния Първоизточник – Бога. Това са нежността и благостта. За тяхното наличие и за връзката им с Твореца на света говори Учителят на ББ в България: „Нежността, благостта, които притежава душата, това са качества на Бога.“ Освен изброените по-горе качества на душата, които в своята съвкупност изграждат облика на духовното начало у човека, учението на ББ възприема душата и като носителка на универсални блага.
към текста >>

Тя не е нещо външно.“) и самообладание („Самообладанието е качество на душата, една висша интелигентност.“).
Когато говорим за нежни чувства, имаме предвид проява на душата в астралния свят. Мекота и нежност представят едно и също качество, проявено в два различни свята. Мекотата носи в себе си влага и скрита топлина. Скритата топлина носи условия за живот. Когато човек изгуби мекотата си, в психическия му живот се явяват ред набраздявания: недоволство, вкисване, ожесточаване и т.н.“ В учението на ББ откриваме свидетелства за още две качества на душата: девственост („Девствеността е качество на душата. Тя не е нещо външно.“) и самообладание („Самообладанието е качество на душата, една висша интелигентност.“). Естествено продължение при разкриването на особеностите на душевността представлява и засвидетелстването на още две хармонични помежду си и с останалите качества, свързващи непоклатимо душата с нейния Първоизточник – Бога. Това са нежността и благостта. За тяхното наличие и за връзката им с Твореца на света говори Учителят на ББ в България: „Нежността, благостта, които притежава душата, това са качества на Бога.“ Освен изброените по-горе качества на душата, които в своята съвкупност изграждат облика на духовното начало у човека, учението на ББ възприема душата и като носителка на универсални блага. В Словото на Учителя П.
към текста >>

Свободата е качество на душата, което решително я дистанцира както от неволите на преходното царство на Майя (великата илюзия на материалното битие според древната индийска мъдрост), така и от естествените ограничения, оковаващи тялото и привързващи го към земното.
Всяка една душа носи благо за цялото човечество.“ Едно подобно универсално благо, което същевременно се явява и Божествен принцип на Битието, и цел на индивидуалната еволюция на всички живи същества, е Истината. Според учението на ББ душата не само е носителка на великата космическа Истина, нещо повече – тя е тъждествена с нея по един своеобразен, неповторим начин: „Истината – това представлява нашата душа, това, което е излязло от Бога. Тая Божествена частица, това, в което не можем да се изменим, него Бог обича в нас, а пък другите неща, които сме натрупали наоколо – нашите друхи, нашите къщи, нашето знание – като ги погледне Бог, Той ги възприема като забавление, като наши играчки. За Него нямат никакво значение тези играчки, Той ги оставя за наша сметка, а пък това, което Го интересува, то е душата ни“ (Учителят П. Дънов). За разлика от тленната природа на човека душата не е подвластна на болката и страданията, така обичайни за действителността на гъстата материя, за нашия земен живот. Свободата е качество на душата, което решително я дистанцира както от неволите на преходното царство на Майя (великата илюзия на материалното битие според древната индийска мъдрост), така и от естествените ограничения, оковаващи тялото и привързващи го към земното. И е нормално да бъде така, тъй като тя е безсмъртна, а физическият ў носител е смъртен. Ето какво споделя по въпроса Учителят П. Дънов: „Сърцето може да страда, душата – никога, защото тя не е от материалния свят, тя временно е свързана с тялото. Един ден тя ще напусне тялото и ще се освободи. Всякога тя може да се освободи.
към текста >>

27. Силата на мисълта - Павел Желязков

Затова, за да се предпазим от влияния и внушения, трябва да бъдем особено будни за качеството на мислите възникнали спонтанно в нас или адресирани отвън до нас при известни обстоятелства.
Въпросът, който съвсем естествено възниква в случая, е: правилно ли е мислил първият ученик между човеците и дали въобще е мислил, след като е бил под влияние, чуждо на природата му. Когато Учителят Беинса Дуно казва, че същественото отличие на човека от животното е способността му да мисли, той има предвид, че мисълта е проява на Божественото в човека. Тя е средство за поддържане на жива връзка с възвишените светове, понеже чрез нея съзнанието на човека се повдига. Правата и положителна мисъл повдига и разширява съзнанието, докато отрицателната го откъсва от реалността на Божествения свят и го ограничава в рамките на индивидуалността. Колкото по-мощно е едно средство, толкова по-внимателно трябва да се борави с него. Затова, за да се предпазим от влияния и внушения, трябва да бъдем особено будни за качеството на мислите възникнали спонтанно в нас или адресирани отвън до нас при известни обстоятелства. Има низходящи мисли и други, които са възходящи. Има и мисли, които бързо гаснат, и мисли на реалния живот, пълни със сила и разнообразие, които са безсмъртни и носят живот. Отговорът на първия съществен въпрос мислил ли е Адам при грехопадението е, че той не е мислил, не е упражнил самостоятелната си мисъл във верна посока. И тогава се е случило неизбежното в такива случаи. Той е попаднал в онази сфера на влияния, където властват законите на растителното и на животинското царства.
към текста >>

Той е попаднал в онази сфера на влияния, където властват законите на растителното и на животинското царства.
Затова, за да се предпазим от влияния и внушения, трябва да бъдем особено будни за качеството на мислите възникнали спонтанно в нас или адресирани отвън до нас при известни обстоятелства. Има низходящи мисли и други, които са възходящи. Има и мисли, които бързо гаснат, и мисли на реалния живот, пълни със сила и разнообразие, които са безсмъртни и носят живот. Отговорът на първия съществен въпрос мислил ли е Адам при грехопадението е, че той не е мислил, не е упражнил самостоятелната си мисъл във верна посока. И тогава се е случило неизбежното в такива случаи. Той е попаднал в онази сфера на влияния, където властват законите на растителното и на животинското царства. Там мисълта му загубила своята свобода, своя простор и силата си. Този процес на падение е класически и всеки може да го наблюдава в своето ежедневие с типичните му симптоми угасване на мисълта, помрачаване и изстиване на чувствата, отслабване и отпадналост на волята. Това са все състояния на обреченост и безпътие в живота. Адам би могъл да мисли по-задълбочено преди да бъде подложен на изкусителното влияние, би могъл да има будна мисъл и когато е търпял пагубното влияние, а също така и непосредствено след грехопадението. Една активна и систематично развивана мисъл открива нови хоризонти и нови светове.
към текста >>

28. Животът като изкуство - Георги Радев (1900–1940)

„Насилието е животинско качество — то трябва да се изостави! „Лъжата е човешко качество — то трябва да се изостави! „Злото е придобито от падналите ангели — и то трябва да се изостави! „Който върви по законите на животинския свят казва: „Аз съм силен човек и трябва да си пробия път по който и да е начин — с рога, с копита“.
А силен човек е онзи, у когото няма никакво насилие. „Второ, човек трябва да бъде разумен. А разумен човек е оня, у когото няма лъжа и лицемерие. „Трето, човек трябва да бъде добър. А добър човек е онзи, у когото абсолютно е изключено всякакво зло. „Насилието е животинско качество — то трябва да се изостави! „Лъжата е човешко качество — то трябва да се изостави! „Злото е придобито от падналите ангели — и то трябва да се изостави! „Който върви по законите на животинския свят казва: „Аз съм силен човек и трябва да си пробия път по който и да е начин — с рога, с копита“. „Ученикът на живота не може да си служи нито с рога, нито с копита. „Между силата, разумността и доброто има тясна връзка. „Разумността се ражда от доброто, което е основа на космичния свят. „От разумността пък се ражда силата. Сила без разумност и доброта създава само нещастия и страдания.
към текста >>

29. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Всеки езотерик знае, че злото има сила в количеството, а Доброто - в качеството, т.е.
С други думи, неявно се признава, че Грааловото търсене на предсказаната от Рудолф Щайнер втора мощна проповед в името на Етерното пришествие, произлизаща от физически проявения Бодхисатва на XX век, е повече невъзможно или вече нежелано. Така, дори с цената на явно логическо противоречие и съмнение в духовно-научната последователност на Рудолф Щайнер, се прави последен трагичен опит да се създаде концептуална цялост на антропософията. Сякаш се признава: „Ние не можахме да решим поставената задача от нашия Учител. Той може би е сбъркал при задаването на условието и. Поне ще си спомняме отново и отново как ни учеше." Ние сме длъжни да попитаме: ако се допуска, че тъмните сили са били толкова силни, че да спрат мисията на един Бодхисатва, защо не се допуска също, че сияещата виделина на Светия Дух, която е аура и вътрешна същност на Посланика на Ложата на Великите Учители на Мъдростта, е многократно по-силна от всичките машинации, взети заедно, на медиумичните посредници на псевдомахатмите? Всеки езотерик знае, че злото има сила в количеството, а Доброто - в качеството, т.е. на многото тъмни дела на адептите на злото Учителите на Христовата виделина могат да противопоставят един или два импулса и това е достатъчно за адекватното балансиране спрямо силите на тъмнината или дори за тяхното пълно ликвидиране. Непременно трябва да се изтъкне и фактът, че визираната позиция на някои сериозни антропософски изследователи крие в себе си и друга съществена слабост. Всеки сто години Бодхисатвата, който един ден ще стане Буда Майтрея, се проявява отново и отново, но ако предсказаното конкретно историческо проявление в XX век умишлено или неумишлено се обяви за неслучило се (при условие, че то все пак се е случило), като всъщност цитираните антропософски изследователи не са разбрали за него, така то може да остане реално непроучено, неразбрано и неприето не само от антропософските среди, но и от цялото човечество по принцип. Това е така, защото антропософската социална среда е един вид специален духовен орган на цялото човечество. Ако за огромно нещастие това се случи, едва ли следващите проявления на Бодхисатвата в XXI, XXII век и прочее ще бъдат правилно разпознати и възприети от човечеството и едва ли хората ще имат правилната подготовка за кулминацията на неговата мисия след приблизително 3000 години.
към текста >>

Това не са някакви специални ритуални форми, насочени към спасението на малка група хора, а са широк спектър от методи за съзнателно пречистване и спасение на всички хора и заедно с тях - и на животинското царство. 7.4.
И това е наистина така: Учителя Петър Дънов е известен като лечител и е излекувал хиляди хора. Описани са и няколко случаи, които са били интерпретирани като възкресения от неговите последователи, но това не се афишира или рекламира, защото Учителя изтъква, че това би довело до изместване и възпрепятстване на неговата мисия. Това потвърждава изказаната от Рудолф Щайнер идея, че Бодхисатвата няма да прокламира себе си.100 Друг не по-слаб знак е една от духовните традиции, приложена естествено от Бялото Братство в България. Под плавното ръководство на Учителя Петър Дънов се прилага идейно вегетарианство - от любов и състрадание към по-малките братя-животни се ликвидира всяко консумиране на храна, получена след убийство. Освен този подход към храненето, заедно с въздържанието от алкохолни питиета се прилагат и много други методи за пречистване на кръвта и тялото. Това не са някакви специални ритуални форми, насочени към спасението на малка група хора, а са широк спектър от методи за съзнателно пречистване и спасение на всички хора и заедно с тях - и на животинското царство. 7.4. Рудолф Щайнер уточнява, че съвременното човечество преминава през един вид посвещение, насочено към полусъзнателно или съзнателно овладяване на функциите на Астралното тяло, т.е. човечеството работи за придобиването на принципа Дух-Себе. Само ученикът на езотерико-християнската школа обаче насочва своята съзнателна дейност към овладяването на привичките, навиците, втората природа на човека - т.нар. характер. Съзнателното хармонизиране на характера и навиците всъщност е съзнателно хармонизиране и овладяване на Етерното тяло, което довежда до разгръщането на втория принцип на Духа в нас - Дух-Жиеот. Оказва се, както и предсказва Рудолф Щайнер, че Бодхисатвата на XX век - Учителя Петър Дънов -акцентира в създадената от него Езотерична школа главно върху тази дейност.
към текста >>

НАГОРЕ

0.52499198913574