Търсене в текстове за 'Дърво на Живота'

47. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

От втори клас се учи елементарното дърводелство - подготвителна работа.
После купуват се някои работи, нужни за градината. Децата купуват и изчисляват: колко килограма са нужни, каква е пазарната цена, колко струват общо и пр. После се изчислява какви разходи са направени за градината през годината. Те се събират, за да се види общият разход. Сравнява се с разхода за миналите години. От втори клас се учи елементарното дърводелство - подготвителна работа. Това занимание пак може да се свърже със смятане и геометрия. Например, изчисление дължината, дебелината и широчината на дъските; дължината, височината и обемът на изработени предмети и пр. Така ще се изучават формите и обемите на телата. Геометрията ще се изучава, като се почне от цялото и се дойде до елементите. А в старото училище се почва от елементите и се идва до цялото.
към текста >>

После нарисувайте и самото дърво и ще забележите, каква промяна ще стане с вас.
Разбира се, рисуването отначало ще бъде илюстративно - в първите две отделения, в третото - паметно, а от четвъртото може да се почне с натурното рисуване. Учителят казва: „Децата най-първо ще бъдат подбудени да наблюдават цветята, венечните листа, тичинките; ще видят, как са поставени в цвета и пр. След това нека детето да се заинтересува да нарисува формата на цвета в най-прост вид.” Рисуването на природни обекти - цветя, плодове, дървета - има също психично въздействие върху детето. Така то ще се свърже със силите, които работят в тях. Учителят казва: „Когато сте неразположени, нарисувайте някои плодове, особено круша. После нарисувайте и самото дърво и ще забележите, каква промяна ще стане с вас. Нарисувайте ябълка, цветя. Като рисувате едно цвете, то трябва да изпъкне във вас като живо. В това отношение трябва да имате въображение.” Детският труд сред природата може да се свърже много естествено с моделиране: могат да се моделират плодове - ябълки, круши, грозде, череши и пр. сами или в кошнички с листа и клончета и пр. Роден език и чужди езици
към текста >>

При изучаване историята трябва да се спрат децата повече върху живота на благородни характери, върху личности с висок морал и себеотрицание.
Множество въпроси ще възникват във връзка с детския труд. И много от тях имат допирни точки с историята и географията. Например отглеждането на царевицата ще стане причина детето да научи, че тя е пренесена от Америка. Тогава то ще се заинтересува, как е станало това, каква е тая страна, от където е пренесена царевицата и пр. В първите три отделения историята ще се учи повече във вид на разкази, на събития, приказки, легенди и пр., които могат да дадат известно понятие за духа на културата, на епохата. При изучаване историята трябва да се спрат децата повече върху живота на благородни характери, върху личности с висок морал и себеотрицание. Историята ще се преподава по такъв начин, че чрез нея да не се сее омраза против никой народ, а напротив, тя да допринесе за сближението им. Новата култура ще бъде култура на сближение на народите; не култура на взаимно съперничество, а култура на международно сътрудничество. Максим Горки казва: „Онова, което детето трябва да знае преди всичко, то е да му се представи човечеството във вид на едно единствено всемирно семейство, на което членовете все повече се сближават вследствие на стремежите им към доброто.”[2] При географията отначало ще се изхожда от родинознанието. Най-първо ще се учи околността, в която детето живее, ще се начертае карта на околностите и пр.
към текста >>

И същите отношения - сътрудничество, солидарност, взаимопомощ, които съществуват в едно семейство, трябва да съществуват и в живота на цялото човечество.
От кое трябва да се изхожда при събуждане на любов към родината и към цялото човечество? Учителят казва: „За развитието на любов към родината и човечеството трябва да се изхожда от семейството.” На детето семейството е познато, позната е и любовта на членовете на едно семейство един към друг, познато е, каква е взаимопомощта в едно семейство. Ще му се изтъкне, че народът е едно голямо семейство, и каквито са отношенията в семейството, такива трябва да бъдат отношенията между членовете на един народ. Детето това ще го разбере. После ще му се каже, че има едно още по-голямо семейство - цялото човечество. И същите отношения - сътрудничество, солидарност, взаимопомощ, които съществуват в едно семейство, трябва да съществуват и в живота на цялото човечество. Астрономия Тя може да се учи от първи клас и то във връзка с наблюдението на небето. Чрез такива наблюдения децата ще установят, че движението на целия звезден свят е от изток към запад около полярната звезда. Децата ще проследят изгрева на звездите, движението им по небесния път и залеза им. Те ще видят при наблюдения през разни месеци и часове, че звездите подобно на слънцето изгряват и залязват.
към текста >>

Децата могат да се упражняват в кошничарство, плетачество, книговезство, дърводелство и пр.
Учителят казва: „Колко е хубаво човек вечер да излиза под открито небе, да накладе огън, да седне на земята и да наблюдава звездите на небето! ” Изучаването на химия, физика и минералогия може да почне от III клас. Ръчен труд Той може да почне от II клас. Децата могат да се упражняват в кошничарство, плетачество, книговезство, дърводелство и пр. Но тези отрасли ще се изучават не с цел да придобие детето професионална сръчност и умение, но главно за общообразователни цели. От друга страна, те ще се практикуват не като нещо чуждо на живота, в който детето е поставено, но във връзка с реалните нужди на неговия живот например, във връзка с нуждата от кошници при детския труд в градината; във връзка с нуждата да се подвързват книгите в класната или общо-училищната библиотека и пр. * * * Детският труд не трябва да бъде еднообразен. За да бъде разнообразен, в първите години детето ще работи най-лек труд и после ще премине към труд, при който се изискват по-голяма воля и умение.
към текста >>

От друга страна, те ще се практикуват не като нещо чуждо на живота, в който детето е поставено, но във връзка с реалните нужди на неговия живот например, във връзка с нуждата от кошници при детския труд в градината; във връзка с нуждата да се подвързват книгите в класната или общо-училищната библиотека и пр.
Изучаването на химия, физика и минералогия може да почне от III клас. Ръчен труд Той може да почне от II клас. Децата могат да се упражняват в кошничарство, плетачество, книговезство, дърводелство и пр. Но тези отрасли ще се изучават не с цел да придобие детето професионална сръчност и умение, но главно за общообразователни цели. От друга страна, те ще се практикуват не като нещо чуждо на живота, в който детето е поставено, но във връзка с реалните нужди на неговия живот например, във връзка с нуждата от кошници при детския труд в градината; във връзка с нуждата да се подвързват книгите в класната или общо-училищната библиотека и пр. * * * Детският труд не трябва да бъде еднообразен. За да бъде разнообразен, в първите години детето ще работи най-лек труд и после ще премине към труд, при който се изискват по-голяма воля и умение. Значи, детето няма да повтаря всяка година един и същи вид труд. Второ средство, за да се внесе разнообразие в неговия труд, е следното: през първите учебни години то, естествено е че ще обръща своето внимание, ще насочи своя интерес към известен вид явления в природата, които съответстват на степента на неговото съзнание и наблюдателност.
към текста >>

Така детето живее с живота на природата, преживявайки нейното заспиване, пробуждане и разцвет.
Грижеха се за тях и ги обичаха като свои собствени деца. Отглеждаха ги с любов. И, разбира се, в тях изчезна желанието да ги късат, за да не им причиняват страдание. Градината стана място за приложение на труда, за наблюдение, за отмора и възпитание. Детето през четирите годишни времена работеше на двора, градината и полето и следеше всички промени, които стават в природата. Така детето живее с живота на природата, преживявайки нейното заспиване, пробуждане и разцвет. Детето е наклонно да одухотворява всичко: за него всичко е живо, чувства, мисли, говори, изпитва радост и болка! И ние се стараехме да не подценим това детско разбиране и преживяване. В живота на природата има взаимност, единство и допълване. Детето посажда дръвчето, грижи се за него. То расте, цъфти и се отблагодарява със сочен и вкусен плод.
към текста >>

В живота на природата има взаимност, единство и допълване.
Градината стана място за приложение на труда, за наблюдение, за отмора и възпитание. Детето през четирите годишни времена работеше на двора, градината и полето и следеше всички промени, които стават в природата. Така детето живее с живота на природата, преживявайки нейното заспиване, пробуждане и разцвет. Детето е наклонно да одухотворява всичко: за него всичко е живо, чувства, мисли, говори, изпитва радост и болка! И ние се стараехме да не подценим това детско разбиране и преживяване. В живота на природата има взаимност, единство и допълване. Детето посажда дръвчето, грижи се за него. То расте, цъфти и се отблагодарява със сочен и вкусен плод. Пчеличките бръмчат и кацат на цветовете като сватбари, и птиченце вие там гнездо и го чисти от вредители. Детето се прониква от съзнанието за разумността и единството на единния живот в природата. Такова съзнание в детето пробужда в него усет, че и то е неразривно свързано с целокупния живот на природата.
към текста >>

Опознаване с живота на пчелите има и стопански придобивки: един овощарски район като нашия се нуждае от много пчелни кошери, от които всяко домакинство има нужда.
Нашата градина не би била пълна, ако не поставихме и пчелин. Пчелите и оплождането на овощните дървета са неразделни. Пчелният кошер и училището-кошер си приличат. Примерът, който дава животът на кошера, се използва нагледно. Училището прояви грижи със засаждане на горски поройни места с медоносна акация, детелина и еспарзет. Опознаване с живота на пчелите има и стопански придобивки: един овощарски район като нашия се нуждае от много пчелни кошери, от които всяко домакинство има нужда. От работата в училищните градини ние минавахме и към полето: пролет почиствахме ливадите от суха горска шума, нивите - от плевели, дръвчетата в градините от сухи клони, гъсенични семена и гнезда, а горските извори изчиствахме от нападалата шума, тиня и настилахме с камъчета. Направихме и един извор на чешма край многолюден път. Дадохме начало за залесяване на цяла местност с борчета и смесен лес. Изравнихме място - поляна за детско игрище край р. Искър в с.
към текста >>

Отбелязва положението на дръвчето по посоките на хоризонта, та при посаждането да се спази това разположение /особено северната посока, откъдето дървото се развива по-слабо/, което е необходимо за правилното поставяне на новото посаждане, за да се прихване и вегетира правилно.
Тегленето на плодове и зеленчуци и измерването на дължини и лица е нагледност при запознаване и опериране с мерки и теглилки, както и обзавеждането на малко сметководство при домакинството на трапезарията дава възможност за приложение на смятане и аритметика. Обилието на природни обекти в така разнообразната околност и училищния двор дават възможност за подбиране на подходящи комплекси при обучението и възпитанието. Ето някои: 1. Изкопаване на гнездо за посаждане на круша-дивачка, която заедно с много други, е донесена от гората. Ученикът трябва да я намери сред гората, да я разпознае между многото видове в широколистния лес, между многото едновидови да подбере най-хубавия екземпляр по стебло и коренна система, което заключава по терена, дето расте, клончетата и разположението им и тяхното развитие /на всяко клонче съответства коренче/. Отбелязва положението на дръвчето по посоките на хоризонта, та при посаждането да се спази това разположение /особено северната посока, откъдето дървото се развива по-слабо/, което е необходимо за правилното поставяне на новото посаждане, за да се прихване и вегетира правилно. Поставяне колче от южната страна, за което се привързва фиданката, за да се държи в отвесно положение и изправят кривините, ако има такива. Окопаване, поливане през сухите летни месеци, замазване на раните с дървесен восък за запазване стъблото от засъхване и изпаряване. Облагородяване на укрепналото вече дърво на другата година с поставяне питомни присадки: на пъпка през май или август, или с калемче през април. И пак грижи за растежа и отправяне на соковете в питомния филиз, създаване на питомната корона. Грижи през всички годишни времена, редица години грижи.
към текста >>

Облагородяване на укрепналото вече дърво на другата година с поставяне питомни присадки: на пъпка през май или август, или с калемче през април.
1. Изкопаване на гнездо за посаждане на круша-дивачка, която заедно с много други, е донесена от гората. Ученикът трябва да я намери сред гората, да я разпознае между многото видове в широколистния лес, между многото едновидови да подбере най-хубавия екземпляр по стебло и коренна система, което заключава по терена, дето расте, клончетата и разположението им и тяхното развитие /на всяко клонче съответства коренче/. Отбелязва положението на дръвчето по посоките на хоризонта, та при посаждането да се спази това разположение /особено северната посока, откъдето дървото се развива по-слабо/, което е необходимо за правилното поставяне на новото посаждане, за да се прихване и вегетира правилно. Поставяне колче от южната страна, за което се привързва фиданката, за да се държи в отвесно положение и изправят кривините, ако има такива. Окопаване, поливане през сухите летни месеци, замазване на раните с дървесен восък за запазване стъблото от засъхване и изпаряване. Облагородяване на укрепналото вече дърво на другата година с поставяне питомни присадки: на пъпка през май или август, или с калемче през април. И пак грижи за растежа и отправяне на соковете в питомния филиз, създаване на питомната корона. Грижи през всички годишни времена, редица години грижи. Грижи, детски труд приятен и благословен - жива, приложна, радостна, дейна любов. В ранна пролет фиданките се окопават, покрива се с пръст насъбрания през зимата сняг за повече влага. Варосва се стъблото, като предварително се изрязват счупените клони и засъхналите клончета.
към текста >>

Рисува се дървото разлистено и цъфнало, с отделен лист и цвят.
Рисува се тя в ранна пролет, когато е само напъпила. Фиданката е гола, без лятното облекло. Обръща се внимание и създава интерес симетричното разположение на клончетата в развитието на короната, като се обясняват скритите съзнателни сили, които действат в растението, проектират се в клоните. Последните се разполагат сферично или пирамидално и пр., за да се осветляват правилно. Подчертават се цветните и листни пъпки, които се разпознават по своята форма. Рисува се дървото разлистено и цъфнало, с отделен лист и цвят. Рисува се с превити клони от плодове, с отделен най-правилно развит плод. Стилизират се голи клончета с пъпки, клончета с листа, с цветчета, клончета с плодове. Рисува се перспектива - алея от дръвчета, перспектива от плодове и пр. Моделират се клончета, цветчета, листа, плодове и комбинации. Каква възможност за наблюдение, за опознаване на един природен обект, който оживява в съзнанието на ученика.
към текста >>

Наблюдавайки живота, който дава сила на семето, така дребно и нищожно, да кълни, прорасне в коренче и стъбло, неговото развиване в стъбло, клончета, пъпки, листа, цвят и плод; участието на слънцето чрез светлината за проява на скритите сили в семето, на влагата; значението на почвата като среда за посаждане и укореняване; на въздуха и неговото участие при асимилацията; заспиването есен, зимният сън, пролетното пробуждане и вегетацията през лятото.
Поставяше се цветна рисунка - името на вестника. Първата статия се написваше винаги от учител, а междините се попълваха от картинки, ребуси, гатанки и поговорки. Излагаше се на определено място на стената. Прочиташе се от добри четци в другарския час. Идеята за Бога е всеобхватна. Наблюдавайки живота, който дава сила на семето, така дребно и нищожно, да кълни, прорасне в коренче и стъбло, неговото развиване в стъбло, клончета, пъпки, листа, цвят и плод; участието на слънцето чрез светлината за проява на скритите сили в семето, на влагата; значението на почвата като среда за посаждане и укореняване; на въздуха и неговото участие при асимилацията; заспиването есен, зимният сън, пролетното пробуждане и вегетацията през лятото. Те виждаха и чувстваха, как се заражда, пробужда скритият живот непосредствено под техните грижи и очи. Виждаха, как животът се проявява в разни форми: треви, дървета, цветя, зеленчуци и семена, преминава от една форма в друга. У тях се заражда мисълта, подпомогнати от нас, че животът е мощен, един и неделим. Навсякъде ние ги водехме да видят този един, велик скъп и неделим живот - неделим по проява, взаимност и среда. Това ги навежда на мисълта за вечния извор на живота, Великото Разумно Начало в света.
към текста >>

Това ги навежда на мисълта за вечния извор на живота, Великото Разумно Начало в света.
Наблюдавайки живота, който дава сила на семето, така дребно и нищожно, да кълни, прорасне в коренче и стъбло, неговото развиване в стъбло, клончета, пъпки, листа, цвят и плод; участието на слънцето чрез светлината за проява на скритите сили в семето, на влагата; значението на почвата като среда за посаждане и укореняване; на въздуха и неговото участие при асимилацията; заспиването есен, зимният сън, пролетното пробуждане и вегетацията през лятото. Те виждаха и чувстваха, как се заражда, пробужда скритият живот непосредствено под техните грижи и очи. Виждаха, как животът се проявява в разни форми: треви, дървета, цветя, зеленчуци и семена, преминава от една форма в друга. У тях се заражда мисълта, подпомогнати от нас, че животът е мощен, един и неделим. Навсякъде ние ги водехме да видят този един, велик скъп и неделим живот - неделим по проява, взаимност и среда. Това ги навежда на мисълта за вечния извор на живота, Великото Разумно Начало в света. За съзнаване зависимостта на живота в градините и полето от атмосферата, направихме метеорологическа училищна станция На специален разграфен лист се нанасяха промените по барометъра, термометъра, ветропоказателя, облачността и падналите валежи. Тези белези се сумираха по месеци и се установяваха заключения, полезни за местното селско стопанство и земеделските култури. Ние свикнахме с тази станция, и тя стана едно необходимо училищно стопанско помагало. /При засяване, разораване, сеитба, беритба, коситба, ръсене на лозята и др. селяните се допитват до нашия училищен оракул/.
към текста >>

За съзнаване зависимостта на живота в градините и полето от атмосферата, направихме метеорологическа училищна станция На специален разграфен лист се нанасяха промените по барометъра, термометъра, ветропоказателя, облачността и падналите валежи.
Те виждаха и чувстваха, как се заражда, пробужда скритият живот непосредствено под техните грижи и очи. Виждаха, как животът се проявява в разни форми: треви, дървета, цветя, зеленчуци и семена, преминава от една форма в друга. У тях се заражда мисълта, подпомогнати от нас, че животът е мощен, един и неделим. Навсякъде ние ги водехме да видят този един, велик скъп и неделим живот - неделим по проява, взаимност и среда. Това ги навежда на мисълта за вечния извор на живота, Великото Разумно Начало в света. За съзнаване зависимостта на живота в градините и полето от атмосферата, направихме метеорологическа училищна станция На специален разграфен лист се нанасяха промените по барометъра, термометъра, ветропоказателя, облачността и падналите валежи. Тези белези се сумираха по месеци и се установяваха заключения, полезни за местното селско стопанство и земеделските култури. Ние свикнахме с тази станция, и тя стана едно необходимо училищно стопанско помагало. /При засяване, разораване, сеитба, беритба, коситба, ръсене на лозята и др. селяните се допитват до нашия училищен оракул/. Чрез него учениците - дежурни се практикуват на ежедневно, системно, точно наблюдение, записване и систематизиране, който труд ги подготвя към научен труд и начин за придобиване знания чрез опит.
към текста >>

Факторите за провеждане и организиране на живота в едно селище - училище, читалище, кооперация и община - хармонизираха своите усилия в едно взаимодействие за създаване на едно образцово село, каквото то стана;
2. Построихме читалищен салон със сцена и 120 стола в етажа на училищната сграда; 3. Организирахме вечерни и неделни народни четения и народен университет с три седмични сказка; 4. Устроихме агрономически и други курсове. Селяните привикнаха до такава степен да посещават редовно, че всяка беседа и на всяко време можеше да се изнесе в Ребърково, стига да зазвъни училищният звънец и прикани за посещение; 5. Организирахме кооперацията. Факторите за провеждане и организиране на живота в едно селище - училище, читалище, кооперация и община - хармонизираха своите усилия в едно взаимодействие за създаване на едно образцово село, каквото то стана; Учениците от училището влизаха в читалището, а от там в кооперацията. Придобитото в училището укрепваше в читалището, пренасяше се в домовете, а от там на полето. Това наше дело се оцени и отвън. За да се види непосредствено постигнатото в училището, през пролетта на 1935 г. стана околийска учителска конференция на Мездренската учебна околия в Ребърково.
към текста >>

После ги учех да си говорят с дървото, да проверят, дали то е доволно от това, което са направили - с други думи да влизат в досег с дръвчето и да наблюдават развитието му: неговия растеж, цъфтеж, завързване и узряване на плода.
Първоначалната учителка Р.Г, която се е стараела да приложи някои от педагогическите идеи на Учителя, ето как е възпитавала децата за едно ново, по-интимно, по-вътрешно отношение към природата: „Гледах да развия у децата любов към дърветата, да се роди у тях желание да им помагат. Насадихме с децата една овощна градина с 80 -100 плодни дръвчета, като им напомних, че както те идат от къщи нахранени, така трябва да поливат и дърветата. Казвах им: „Напоихте ли вашите дървета? Те са вашите деца. Вие ги отглеждате Когато вие се храните в къщи, трябва да си спомняте, че имате приятели, за които трябва да мислите.” Те поливаха дърветата. После ги учех да си говорят с дървото, да проверят, дали то е доволно от това, което са направили - с други думи да влизат в досег с дръвчето и да наблюдават развитието му: неговия растеж, цъфтеж, завързване и узряване на плода. След узряването на плода обирахме го всички задружно. И отиваха при дръвчето и му благодаряха, че то е дало плод, и обещаваха, че есента ще го наторят и на другата година пак ще го поливат. И замолваха дръвчето да им даде следващата година пак изобилен плод. Това се вършеше от малки и големи. Аз имах четири слети отделения.
към текста >>

48. Трудът - изходна точка при обучението по природознание - Боян Боев (1883 – 1963)

до връзката между строежа на органите, техните функции, живота на организма и околната среда.
То да влезе по възможност в непосредствен досег с тях. По вътрешен почин и подтик да пристъпи към тяхното проучаване. При изследването на фактите у него ще изпъкнат въпроси, проблеми, които да го заинтересуват да търси разрешението им. Децата чрез колективна работа на целия клас въз основа на направените от тях наблюдения и опити, и въз основа на проучвания на съществуващата популярно-научна литература, която ще потърсят и ще намерят, да дойдат до разрешението на тия въпроси, които са възникнали при тяхния досег с природата. Така сами да дойдат до целесъобразността в организма, т.е. до връзката между строежа на органите, техните функции, живота на организма и околната среда. Децата чрез подобно проучаване на множество факти в природата сами да дойдат до установяване на следните три принципа: а/ Начинът на живота на организма е приспособен към околната среда; б/ Функциите на органите са приспособени към начина на живота; в/ Строежът на органите е приспособен към функциите им. Тук ще дам само няколко примера за наблюдение сред природата, но учителят има навсякъде около себе си безброй обекти на проучване с учениците:
към текста >>

а/ Начинът на живота на организма е приспособен към околната среда;
При изследването на фактите у него ще изпъкнат въпроси, проблеми, които да го заинтересуват да търси разрешението им. Децата чрез колективна работа на целия клас въз основа на направените от тях наблюдения и опити, и въз основа на проучвания на съществуващата популярно-научна литература, която ще потърсят и ще намерят, да дойдат до разрешението на тия въпроси, които са възникнали при тяхния досег с природата. Така сами да дойдат до целесъобразността в организма, т.е. до връзката между строежа на органите, техните функции, живота на организма и околната среда. Децата чрез подобно проучаване на множество факти в природата сами да дойдат до установяване на следните три принципа: а/ Начинът на живота на организма е приспособен към околната среда; б/ Функциите на органите са приспособени към начина на живота; в/ Строежът на органите е приспособен към функциите им. Тук ще дам само няколко примера за наблюдение сред природата, но учителят има навсякъде около себе си безброй обекти на проучване с учениците: Връзката между корените и листната корона Децата са на разходка в гората.
към текста >>

б/ Функциите на органите са приспособени към начина на живота;
Децата чрез колективна работа на целия клас въз основа на направените от тях наблюдения и опити, и въз основа на проучвания на съществуващата популярно-научна литература, която ще потърсят и ще намерят, да дойдат до разрешението на тия въпроси, които са възникнали при тяхния досег с природата. Така сами да дойдат до целесъобразността в организма, т.е. до връзката между строежа на органите, техните функции, живота на организма и околната среда. Децата чрез подобно проучаване на множество факти в природата сами да дойдат до установяване на следните три принципа: а/ Начинът на живота на организма е приспособен към околната среда; б/ Функциите на органите са приспособени към начина на живота; в/ Строежът на органите е приспособен към функциите им. Тук ще дам само няколко примера за наблюдение сред природата, но учителят има навсякъде около себе си безброй обекти на проучване с учениците: Връзката между корените и листната корона Децата са на разходка в гората. Ще срещнат някое растение, чийто листа са наведени навън, и друго растение, с листа наведени навътре към центъра.
към текста >>

В свободното си време с най-голяма любов изучавал живота на насекомите.
Природата около нас ни дава неизчерпаеми случаи за опити и наблюдения! Подобни изучавания децата могат да правят и върху животинското царство. И там можем да ги въведем в едно приказно царство! За да изясним мисълта си, нека кажем няколко думи за Фабр, прочутият френски ентомолог. Той бил учител във френски провинциален град. В свободното си време с най-голяма любов изучавал живота на насекомите. Той е могъл да се снабди с едно диво, пусто място, негодно за земеделска работа. Земеделецът не би му поверил и една шепа репени семена, казва Фабр. Но за него това място е било „великолепен Едем”. Той е бил цял рай за ципокрилите. Било обрасло с тръни и диви цветя.
към текста >>

Тук живеели насекоми - „строители от глина”, „тъкачи на книжна тъкан”, „листорезачи”, „строители от картон”, „каменари”, „дърводелци”, „земекопачи” и пр.
Той е могъл да се снабди с едно диво, пусто място, негодно за земеделска работа. Земеделецът не би му поверил и една шепа репени семена, казва Фабр. Но за него това място е било „великолепен Едем”. Той е бил цял рай за ципокрилите. Било обрасло с тръни и диви цветя. Тук живеели насекоми - „строители от глина”, „тъкачи на книжна тъкан”, „листорезачи”, „строители от картон”, „каменари”, „дърводелци”, „земекопачи” и пр. За да изтъкнем любовта и търпението, с които Фабр правил своите наблюдения, ще цитираме един случай, разправен от самия него: Веднъж още от ранна сутрин седнал на камъка в дъното на една яма и наблюдавал внимателно живота на ципокрилото насекомо сфекс /Sphex occidentalis/. Минала група от три гроздоберки, които отивали на работа. Те съгледали Фабр, който приличал на човек, вдаден в размишление. На мръкване същите лица се завръщали с пълни кошници на глава, Фабр стоял още на същия камък с поглед устремен към една точка. Неподвижността му, продължителното му пребиваване на това пусто място трябва силно да ги е поразило.
към текста >>

За да изтъкнем любовта и търпението, с които Фабр правил своите наблюдения, ще цитираме един случай, разправен от самия него: Веднъж още от ранна сутрин седнал на камъка в дъното на една яма и наблюдавал внимателно живота на ципокрилото насекомо сфекс /Sphex occidentalis/.
Земеделецът не би му поверил и една шепа репени семена, казва Фабр. Но за него това място е било „великолепен Едем”. Той е бил цял рай за ципокрилите. Било обрасло с тръни и диви цветя. Тук живеели насекоми - „строители от глина”, „тъкачи на книжна тъкан”, „листорезачи”, „строители от картон”, „каменари”, „дърводелци”, „земекопачи” и пр. За да изтъкнем любовта и търпението, с които Фабр правил своите наблюдения, ще цитираме един случай, разправен от самия него: Веднъж още от ранна сутрин седнал на камъка в дъното на една яма и наблюдавал внимателно живота на ципокрилото насекомо сфекс /Sphex occidentalis/. Минала група от три гроздоберки, които отивали на работа. Те съгледали Фабр, който приличал на човек, вдаден в размишление. На мръкване същите лица се завръщали с пълни кошници на глава, Фабр стоял още на същия камък с поглед устремен към една точка. Неподвижността му, продължителното му пребиваване на това пусто място трябва силно да ги е поразило. Кога минавали край него, той видял, как една от тях поднесла ръката си до челото и прошепнала на другите: „Бедният идиот!
към текста >>

Фабр намерил в живота на насекомите вълшебен свят!
Те съгледали Фабр, който приличал на човек, вдаден в размишление. На мръкване същите лица се завръщали с пълни кошници на глава, Фабр стоял още на същия камък с поглед устремен към една точка. Неподвижността му, продължителното му пребиваване на това пусто място трябва силно да ги е поразило. Кога минавали край него, той видял, как една от тях поднесла ръката си до челото и прошепнала на другите: „Бедният идиот! У него не е всичко на мястото си.” Фабр намерил в живота на насекомите вълшебен свят! Той с възторг описва чудните им инстинкти. За илюстрация ще дадем само няколко примери от неговите опити и наблюдения. Наблюдения над торния бръмбар /Ateuchus или Scarabaeus/ Често може да се види той по полето, как търкаля топка тор. Търкаля я, додето намери удобно място и я постави в една дупка под земята.
към текста >>

На една снимка Фабр със свои близки наблюдава живота на едни бръмбари.
Гробарите изкопали яма и под кола, за да го съборят, та да катурнат и къртицата. Веднъж вързал къртица с лико за един хоризонтално закрепен кол. Те изкопали яма под къртицата, но тя не падала в ямата. От начало те се изненадали, но после отишли и прегризали ликото, и къртицата паднала. * * * На една снимка Фабр със свои близки наблюдава живота на едни бръмбари. Какъв интерес се чете по лицата им! Как те са погълнати всецяло в своята работа! Като че ли са откъснати от целия свят! Като че ли са унесени при слушане приказка от 1001 нощ. Това е настроението, което трябва да се събуди у детето.
към текста >>

49. Ново отношение към природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Никога няма да забравя примера с едно великолепно стогодишно лаврово дърво.
Цветовете му са нежносини, красиви, както някои цветчета по старите картини. Тичинките са много по-ниски от муцунките на пестиците. В един определен момент, когато окапят венечните листа, петте пестици се навеждат със симетрични движения на пет страни и се допират до тичинките, за да вземат прашец от тях. Тук виждаме изобилно това, на което не си се надявал. Може да се напише дебела книга за душата на цветята, както е написана за ума на животните. Никога няма да забравя примера с едно великолепно стогодишно лаврово дърво. По неговото измъчено и болезнено извито стъбло беше написана драмата на неговия труден и упорит живот. Една птица или вятърът - господари на неговата съдба - бяха донесли семенцето на една скала, която отвесно се спущаше надолу. Там беше поникнало дървото, 200 метра над планинската вода, недостъпно и самотно, сред нажежени, безплодни скали. В първо време то бе изпратило своите слепи корени за дълго и мъчително търсене на вода и почва. Но това растение по наследствен начин можеше да се справи с тая задача, защото е един вид, който познава южната суша.
към текста >>

Там беше поникнало дървото, 200 метра над планинската вода, недостъпно и самотно, сред нажежени, безплодни скали.
Тук виждаме изобилно това, на което не си се надявал. Може да се напише дебела книга за душата на цветята, както е написана за ума на животните. Никога няма да забравя примера с едно великолепно стогодишно лаврово дърво. По неговото измъчено и болезнено извито стъбло беше написана драмата на неговия труден и упорит живот. Една птица или вятърът - господари на неговата съдба - бяха донесли семенцето на една скала, която отвесно се спущаше надолу. Там беше поникнало дървото, 200 метра над планинската вода, недостъпно и самотно, сред нажежени, безплодни скали. В първо време то бе изпратило своите слепи корени за дълго и мъчително търсене на вода и почва. Но това растение по наследствен начин можеше да се справи с тая задача, защото е един вид, който познава южната суша. Но сега дръвчето имаше да разреши един много по-сериозен и неочакван проблем: то се намираше на една отвесна скала, тъй че неговите върхове вместо да растат към небето, се наклоняваха към пропастта. Значи дървото трябваше, въпреки голямата си тежест, да се доближи до скалите, да извие стъблото си. И след това дървото изпрати, не знам от кой инстинкт вдъхновено, два яки корена, които излизаха над извитото място на стъблото, за да се заловят на гранитната скала.”
към текста >>

Значи дървото трябваше, въпреки голямата си тежест, да се доближи до скалите, да извие стъблото си.
Една птица или вятърът - господари на неговата съдба - бяха донесли семенцето на една скала, която отвесно се спущаше надолу. Там беше поникнало дървото, 200 метра над планинската вода, недостъпно и самотно, сред нажежени, безплодни скали. В първо време то бе изпратило своите слепи корени за дълго и мъчително търсене на вода и почва. Но това растение по наследствен начин можеше да се справи с тая задача, защото е един вид, който познава южната суша. Но сега дръвчето имаше да разреши един много по-сериозен и неочакван проблем: то се намираше на една отвесна скала, тъй че неговите върхове вместо да растат към небето, се наклоняваха към пропастта. Значи дървото трябваше, въпреки голямата си тежест, да се доближи до скалите, да извие стъблото си. И след това дървото изпрати, не знам от кой инстинкт вдъхновено, два яки корена, които излизаха над извитото място на стъблото, за да се заловят на гранитната скала.” Също и в книгите „Животът на пчелите” и „Животът на термитите” Метерлинк описва великата разумност, която царува в тяхното общежитие, разумност, която изглежда непонятна за хората в много отношения. Чрез факти, изложени в тия книги, човек влиза в досег с една вътрешна велика разумна страна на природата. Интересна е в това отношение и книгата на Жорж Дюамел, член на френската академия: „Fables de mon jardin”/1906/. Той разглежда цветята като същества, които имат свои скърби и радости, свои копнежи и мечти, те могат да обичат и да се привързват.
към текста >>

И след това дървото изпрати, не знам от кой инстинкт вдъхновено, два яки корена, които излизаха над извитото място на стъблото, за да се заловят на гранитната скала.”
Там беше поникнало дървото, 200 метра над планинската вода, недостъпно и самотно, сред нажежени, безплодни скали. В първо време то бе изпратило своите слепи корени за дълго и мъчително търсене на вода и почва. Но това растение по наследствен начин можеше да се справи с тая задача, защото е един вид, който познава южната суша. Но сега дръвчето имаше да разреши един много по-сериозен и неочакван проблем: то се намираше на една отвесна скала, тъй че неговите върхове вместо да растат към небето, се наклоняваха към пропастта. Значи дървото трябваше, въпреки голямата си тежест, да се доближи до скалите, да извие стъблото си. И след това дървото изпрати, не знам от кой инстинкт вдъхновено, два яки корена, които излизаха над извитото място на стъблото, за да се заловят на гранитната скала.” Също и в книгите „Животът на пчелите” и „Животът на термитите” Метерлинк описва великата разумност, която царува в тяхното общежитие, разумност, която изглежда непонятна за хората в много отношения. Чрез факти, изложени в тия книги, човек влиза в досег с една вътрешна велика разумна страна на природата. Интересна е в това отношение и книгата на Жорж Дюамел, член на френската академия: „Fables de mon jardin”/1906/. Той разглежда цветята като същества, които имат свои скърби и радости, свои копнежи и мечти, те могат да обичат и да се привързват. Той се разговаря с тях.
към текста >>

Някои се стремят да обяснят живота механически.
Най-новите научни изследвания са установили опитно това, което поетични души долавят със своята интуиция. Днешната биология със своите нови факти вече доказва съществуването на психичното в организма, между другото и в растенията. У хидрата, ако се откъсне основата й и се присади на горния край, дето са пипалата, присадената част ще си образува нови уста и венец от пипала. Присадената част, която образува устата, по-рано е била основата на хидрата. Този опит между многото други, които привеждат новите експериментатори в биологията, доказва целесъобразното изменение на поляритета. Някои се стремят да обяснят живота механически. Чрез разните опити на Бючли, Квинке, Румблер и пр. искат да получат по физикохимичен начин същите явления, които срещаме в живата клетка, в живия организъм. Обаче това е напразно, понеже в организма има нещо по-висше от механичните процеси. * * * Чрез приложението на трудовия принцип в училището детето ще влезе в общение със силите на живата природа.
към текста >>

Със съвсем други, по-дълбоки и по-живи мисли, чувства и желания ще работи детето с едно дърво или цвете, когато знае, че то е живо същество, което е отзивчиво на неговата любов.
По този въпрос Учителят казва: „Мнозина нямат методи, как да изучават природата. Те я изучават много механически. Механичното изучаване на природата, без да разбира човек вътрешната, духовната й страна, го огрубява.” Защо детето огрубява, когато влиза в общение само с материалната страна на природата? Защото се засягат само известни сили на душата, а по-дълбоките й сили остават незасегнати. Когато детето отглежда ябълкови дръвчета като мъртви форми, силите у него заглъхват. Със съвсем други, по-дълбоки и по-живи мисли, чувства и желания ще работи детето с едно дърво или цвете, когато знае, че то е живо същество, което е отзивчиво на неговата любов. Тогава неговата дейност ще има истинско образователно значение. Само тогава е възможна истинска обмяна между него и природата. И само тогава дейността му ще действа дълбоко обновително върху него. В нашите училища се прилага при обучение по природознание биологичният метод на Шмайл и други. Прилагат този метод повечето в клас, а природата трябва да се изучава не само сред самата нея, но и във връзка с дейността, труда на децата.
към текста >>

Врабчето няма да се изучава само по отношение жизнените функции, само по отношение външната страна на живота, но ще се изучава и във връзка със степента на разумното съзнание, което то притежава.
И само тогава дейността му ще действа дълбоко обновително върху него. В нашите училища се прилага при обучение по природознание биологичният метод на Шмайл и други. Прилагат този метод повечето в клас, а природата трябва да се изучава не само сред самата нея, но и във връзка с дейността, труда на децата. Значи обучението трябва да се свърже с трудовия принцип, и детето да влезе в по-интимно общение с живата природа. Учителят казва: „Детето ще изучава оная степен на вътрешния живот, който паякът, бръмбарът и птицата проявяват в своята дейност. Врабчето няма да се изучава само по отношение жизнените функции, само по отношение външната страна на живота, но ще се изучава и във връзка със степента на разумното съзнание, което то притежава. Детето да почувства, че това е същество, което усеща глад, жажда, болка, страдание, че то чувства нашата любов, и тя намира отглас в него. Тогава то ще може да разбере животните и растенията и да ги обикне. Значи от формата и жизнените функции ще се издигне до съзнанието им.” Ето един от методите, които Учителят препоръчва, за свързването на децата с разумните сили в природата: „На детето можете да му покажете, че има разумност в природата. Можете да напишете на плочата или на хартията един шестоъгълник, петоъгълник, четириъгълник, и ще го попитате: Тия линии сами ли дойдоха върху листа хартия?
към текста >>

По този начин детето ще се научи да вижда не само формата, да няма механично отношение към растението или животното, но да вижда в цялата природа действието на едно разумно начало, да вижда в мъдрото, целесъобразно устройство на едно цвете, на едно дърво дейността на разумни сили, на едно съзнание на известна степен на развитие, и във всяко едно от тях да вижда нещо родно и близко.
„Кажете на децата, че цветята се радват, че им е приятно, когато ги поливаме. Може да им покажем, как се радва цветето. Заведете го при едно цвете, което не сте поливали 2-3 дена и е започнало да увяхва. И ще му кажете: Ела да видиш, как ще се радва това цвете, като го полеем. Поливате го, и след малко листата му се съживяват.” По този начин детето ще се научи да вижда не само формата, да няма механично отношение към растението или животното, но да вижда в цялата природа действието на едно разумно начало, да вижда в мъдрото, целесъобразно устройство на едно цвете, на едно дърво дейността на разумни сили, на едно съзнание на известна степен на развитие, и във всяко едно от тях да вижда нещо родно и близко. Учителят казва: „Ако иска човек да стане културен, трябва да започне от растенията! Да не се мисли, че у тях няма съзнание. Като минавате покрай някое дърво, спрете се под неговата сянка, помилвайте го малко и кажете: Колко е хубаво при тебе, под твоята сянка! Някои казват: Аз работя духовно. Нека другите да работят физически.
към текста >>

Като минавате покрай някое дърво, спрете се под неговата сянка, помилвайте го малко и кажете: Колко е хубаво при тебе, под твоята сянка!
И ще му кажете: Ела да видиш, как ще се радва това цвете, като го полеем. Поливате го, и след малко листата му се съживяват.” По този начин детето ще се научи да вижда не само формата, да няма механично отношение към растението или животното, но да вижда в цялата природа действието на едно разумно начало, да вижда в мъдрото, целесъобразно устройство на едно цвете, на едно дърво дейността на разумни сили, на едно съзнание на известна степен на развитие, и във всяко едно от тях да вижда нещо родно и близко. Учителят казва: „Ако иска човек да стане културен, трябва да започне от растенията! Да не се мисли, че у тях няма съзнание. Като минавате покрай някое дърво, спрете се под неговата сянка, помилвайте го малко и кажете: Колко е хубаво при тебе, под твоята сянка! Някои казват: Аз работя духовно. Нека другите да работят физически. Не, всичко в света е свързано. Когато човек посади в Земята три царевични зърна, да не ги счита, че са мъртви същества, но да ги наглежда като свои малки братчета. Като отива човек при някоя слива или ябълка, да се спре при тях.
към текста >>

С изучаване живота сред самата природа детето трябва да се сближи с вътрешния й живот.
Като отива човек при някоя слива или ябълка, да се спре при тях. Те не трябва да са мъртви за него, а живи същества, които ще помилва и ще им каже: Доволни ли сте? ” Детето не трябва да се ограничава само с формата, а трябва да долови зад материалното пулса на самия живот, вътрешния живот на природата. Ако е въпрос за изучаване само на материалните форми и процеси, тогава по-добре нека се задоволим с откъснати растения, донесени в клас, или с учебника. С изучаване живота сред самата природа детето трябва да се сближи с вътрешния й живот. Детето ще схване цветето като живо същество със своя особен вътрешен живот. С какво чувство ще бъде тогава изпълнено то, когато разкопава около растението, когато го полива! Тогава то ще чувства, че това е добро за растението, а когато види някое увяхнало растение, ще чувства, че то страда. Когато детето сади или полива цветя или дръвчета, ще се научи да ги обича. Учителят казва: „Като видиш, че цветята цъфтят, че реките текат, че слънцето изгрява и пр., ще се подмладиш.
към текста >>

Някаква психическа сила, която блика от живота на всемира.
Чистотата, хармонията, силите, които работят в цветята в плодовете и пр. събуждат красивото в човешката душа. Следните думи на Прентис Мълфорд много добре характеризират този нов дух, това ново отношение към природата: „Ние дишаме това, което се излъчва непрекъснато от дърветата, от скалите, от птичките, от всяка форма на безкрайното. Това изцерява и възобновява! То е нещо повече от въздух! Някаква психическа сила, която блика от живота на всемира. Щастлив е онзи, който чувства жива, силна и дълбока обич към дърветата, птичките и другите животни, който ги чувства сродни със себе си и знае, че и те в замяна на неговата обич му подаряват нещо много ценно. Всичко живо се движи по симпатии и антипатии. Ние представяме една част от безкрайното съзнание, дърветата - друга. Обичта пък е невидим елемент, „живата вода” в света, която тече в големи вълни във всемира и обхваща невидимо всички нас. Дървото е една жива мисъл на Бога.
към текста >>

Дървото е една жива мисъл на Бога.
Някаква психическа сила, която блика от живота на всемира. Щастлив е онзи, който чувства жива, силна и дълбока обич към дърветата, птичките и другите животни, който ги чувства сродни със себе си и знае, че и те в замяна на неговата обич му подаряват нещо много ценно. Всичко живо се движи по симпатии и антипатии. Ние представяме една част от безкрайното съзнание, дърветата - друга. Обичта пък е невидим елемент, „живата вода” в света, която тече в големи вълни във всемира и обхваща невидимо всички нас. Дървото е една жива мисъл на Бога. Една мисъл, която заслужава нашето внимание. В него се крие една форма на мъдростта, която нам може би липсва - която ние още не сме постигнали. Нам е нужна тая мъдрост, защото всяко вярно схващане докарва мощ: а нам е нужна мощ, за да се сдобием с по-чисти, по-красиви и по-здрави тела. Ние искаме в края на краищата да се отървем от болестите. Имаме нужда от по-леки сърца и по-весел дух!
към текста >>

Всяка от тия форми на живота има свой специален вид сила, която по симпатия се пренася в нас.
Искаме нов живот и нова радост. Могат ли дърветата да ни дадат всичко това? Те могат да ни подпомогнат тогава, когато сполучим да вникнем в техния дух, когато все повече и повече схванем оная частица от безкрайната сила, която е изразена в тях. Когато гледаме на дърветата като на материали за горене или за правене на бъчви, малко ще получим от техния живот. Който действително е достигнал до там, да обича мировото съзнание във всяка негова форма, ще получи в замяна на тая обич един елемент, който е проникнат с оная премъдрост, която се включва в тая именно форма и чийто жив образ представлява тя. Всяка от тия форми на живота има свой специален вид сила, която по симпатия се пренася в нас. Любов обаче получава само тоя, който дава любов! Ние можем да извлечем от безкрайното толкова обич, колкото ние даваме като обичаме всяка форма на безкрайното - било то храст, плодове, някое насекомо или птичка. Тогава частта от безкрайното, която съставлява цялата светлина, от благодарност ще премине в нас.”[1] Джон Ръскин казва: „Съзнанието на прекрасното и любовта към прекрасното в природата води непременно към съзнанието на прекрасното в моралния свят.” От българските педагози най-много се приближава до това схващане Виолино Примо.
към текста >>

Това ще отбори нови хоризонти за човешкото творчество, ще внесе нова поезия, нова красота в живота, ще създаде по-благоприятни условия за повдигането на човечеството.
Благодари на Разумното Начало, което работи в природата, и му кажи: „Досега не можех да те виждам, а сега едва надзъртвам, че си в цветенцето. Това е път, който води към любовта! ” В новата епоха човек ще има едно по-близко, по-вътрешно отношение към природата. Това ще отбори нови хоризонти за човешкото творчество, ще внесе нова поезия, нова красота в живота, ще създаде по-благоприятни условия за повдигането на човечеството. Учителят казва: „В духането на вятъра, в течението на реките, в движението на светлината, в проявите на живота се крие езикът на разумната природа. Аз слушам от тях такава отлична реч, каквато не съм слушал и от най-красноречивите оратори в света.” Като влезе в общение с великия неизчерпаем живот на природата, детето ще бъде физически здраво и жизнерадостно чрез изобилния живот, който ще се влее от природата в него. То ще развие своите дарби, ще облагороди своя характер, ще развие своя идеализъм; ще получи нещо слънчево, светло в своя характер. У него ще се развие и вярата, усетът на Разумното Начало, което работи в природата, както у известния немски физик Планк, автор на прочутата квантова теория във физиката.
към текста >>

Учителят казва: „В духането на вятъра, в течението на реките, в движението на светлината, в проявите на живота се крие езикът на разумната природа.
„Досега не можех да те виждам, а сега едва надзъртвам, че си в цветенцето. Това е път, който води към любовта! ” В новата епоха човек ще има едно по-близко, по-вътрешно отношение към природата. Това ще отбори нови хоризонти за човешкото творчество, ще внесе нова поезия, нова красота в живота, ще създаде по-благоприятни условия за повдигането на човечеството. Учителят казва: „В духането на вятъра, в течението на реките, в движението на светлината, в проявите на живота се крие езикът на разумната природа. Аз слушам от тях такава отлична реч, каквато не съм слушал и от най-красноречивите оратори в света.” Като влезе в общение с великия неизчерпаем живот на природата, детето ще бъде физически здраво и жизнерадостно чрез изобилния живот, който ще се влее от природата в него. То ще развие своите дарби, ще облагороди своя характер, ще развие своя идеализъм; ще получи нещо слънчево, светло в своя характер. У него ще се развие и вярата, усетът на Разумното Начало, което работи в природата, както у известния немски физик Планк, автор на прочутата квантова теория във физиката. Чрез интимно общение с природата, чрез изследване на нейните тайни той е дошъл до съзнаването на Разумното, което работи в нея.
към текста >>

50. Работата на детето в цветната, зеленчукова и овощна градини и в околната природа. - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато поколението, което е възпитано по този начин порасне, то ще видоизмени целия външен свят около себе си, ще внесе култура и ред във всички области на живота.
И после, когато учителят влезе в разговор с тях, у самите тях да се яви желание да го почистят. Децата се намират в правилна посока на развитие, ако подбудителните причини за очистването на пътя са любовта към красотата и към хората. Значи, за да има тая работа образователен характер, децата трябва да я вършат по собствена подбуда, от любов към околните и от желание да внесат красота, като отстранят всяко безредие и разхвърляност. Ще съберат на едно място листата и клечките, а камъчетата - на друго. Тая тяхна работа е от голямо образователно значение. Когато поколението, което е възпитано по този начин порасне, то ще видоизмени целия външен свят около себе си, ще внесе култура и ред във всички области на живота. Такива деца после могат да станат строители на новото общество. Прокарване пътища При излети в гората или планината, когато се срещнат мочурливи или непристъпни места, могат да се прокарат пътища от децата. Път по мочурливите места може да се прокара чрез камъни и мостчета; по стръмни места могат да се направят стъпала, удобни за ходене. Това децата трябва да правят, вдъхновени от любов към хората, които ще минават по тия места.
към текста >>

В ранна пролет се събират гъсеничните гнезда, още докато не са се разпълзяли гъсениците по дървото, и се отстраняват.
Колцата ще бъдат малки, според възрастта му. То ще копае, ще пренася пръст, ще помага при разпределението на градината на лехи. У него ще се развие усет за прокарване на красиви, симетрични фигури. То ще брои лехите, ще добие умение да брои, ще добие понятие за ред и форма. Освобождение дръвчетата от гъсеници В ранна пролет се събират гъсеничните гнезда, още докато не са се разпълзяли гъсениците по дървото, и се отстраняват. Отглеждане цветя и зеленчуци При отглеждане на цветята и зеленчуците децата ще проследяват тяхното развитие, ще изучават условията и грижите, които изисква всяко цвете и всеки вид зеленчук през ранните годишни времена. Ще изучат, какви мерки трябва да се вземат през есента за запазване през зимата на някои цветя или на техните луковици. Цветята ще внесат красота и разнообразие в детския живот, една светла радост в детските души. Те ще действат с красивите си форми и своя аромат.
към текста >>

Чрез пчеларството децата ще се запознаят с живота на пчелите.
От друга страна това може да даде и голям подем на овощарството в България, понеже днешните ученици са утрешни граждани. Ще се облагородяват дръвчета не само в училищната градина, но и в гората. Там ще се облагородяват главно киселици и круши. Децата с радост продължават това и след като излязат от училище. Пчеларство Чрез пчеларството децата ще се запознаят с живота на пчелите. Могат да извадят нравствени правила от тях за човешкия живот. Тяхната разумност, търпение, трудолюбие, чистота, предвидливост и пр. ще упражнят голямо образователно влияние върху детето. Във връзка с пчеларството ще научат, кои цветя и дървета са медоносни, и ще ги садят в градината. Отглеждане на пшеница
към текста >>

В разнообразието е красотата на живота.
Общите обеди имат образователно значение. Всяка паралелка не обядва непрекъснато – всеки ден, за да не се откъсне детето от семейството. Децата непременно трябва да се хранят и с домашните си, за да не се лишават от семейния образователен фактор. Да има разнообразие в това отношение. Всички форми трябва да бъдат опитани, за да има разнообразие. В разнообразието е красотата на живота. Чрез общите обеди се развива у децата чувство за общност, дух на коопериране, колективно съзнание. Така постепенно се изключват недоразуменията между тях и се усилва взаимната им любов. Това е констатирано от учителите, които са го практикували. Работа в градината през зимата На есен стъблата на дърветата се намазват с вар за запазване от гризене.
към текста >>

51. ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя ще влее в него нови сили, подем и възторг, за да го научи да запази в себе си до края на живота си нейната младост и свежест.
Нека да го възпитава великата природа. Тя е най-великият педагог. Тя е пълна с велика любов към своите деца. Нейните методи са най-разумни, най-целесъобразни. Детето сред природата ще учи нейните методи и нейния език. Тя ще влее в него нови сили, подем и възторг, за да го научи да запази в себе си до края на живота си нейната младост и свежест. В погледа на детето, израснало в лоното на живата природа, ще има животът и радостта на слънчевите лъчи; то ще има в характера си нещо от щедростта на плодните дървета; ще има в душата си музиката на поточето и симфонията на гората. Така то ще расте като син на майката природа, ще расте в една среда на радост и светлина. Детето трябва да живее в една радостна среда, радостта трябва да бъде за него един велик възпитател, защото при нея се разцъфтяват и крепнат силите на тялото, ума, сърцето и волята; при нея се запазват вътрешното равновесие и хармония; при нея се развива любовта. Така детето в тази радостна, красива обстановка ще крепне, ще се разцъфтят силите му и то ще се чувства едно с камъните, птичките, езерата, изворите, планините, хората и звездите. То ще чувства единството на живота.
към текста >>

То ще чувства единството на живота.
Тя ще влее в него нови сили, подем и възторг, за да го научи да запази в себе си до края на живота си нейната младост и свежест. В погледа на детето, израснало в лоното на живата природа, ще има животът и радостта на слънчевите лъчи; то ще има в характера си нещо от щедростта на плодните дървета; ще има в душата си музиката на поточето и симфонията на гората. Така то ще расте като син на майката природа, ще расте в една среда на радост и светлина. Детето трябва да живее в една радостна среда, радостта трябва да бъде за него един велик възпитател, защото при нея се разцъфтяват и крепнат силите на тялото, ума, сърцето и волята; при нея се запазват вътрешното равновесие и хармония; при нея се развива любовта. Така детето в тази радостна, красива обстановка ще крепне, ще се разцъфтят силите му и то ще се чувства едно с камъните, птичките, езерата, изворите, планините, хората и звездите. То ще чувства единството на живота. Така ще се развие у него един светъл ум, едно любвеобвилно сърце, пълно с дейна любов и дух на служене и на труд. Трудът сред природата ще го възпитава. Всички предмети, които то ще вижда около себе си, ще бъдат за него предметно учение, от които детето ще чете великата книга на живота. Всичко, което вижда около себе си, ще го учи. Изворът ще го учи да бъде щедър.
към текста >>

Всички предмети, които то ще вижда около себе си, ще бъдат за него предметно учение, от които детето ще чете великата книга на живота.
Детето трябва да живее в една радостна среда, радостта трябва да бъде за него един велик възпитател, защото при нея се разцъфтяват и крепнат силите на тялото, ума, сърцето и волята; при нея се запазват вътрешното равновесие и хармония; при нея се развива любовта. Така детето в тази радостна, красива обстановка ще крепне, ще се разцъфтят силите му и то ще се чувства едно с камъните, птичките, езерата, изворите, планините, хората и звездите. То ще чувства единството на живота. Така ще се развие у него един светъл ум, едно любвеобвилно сърце, пълно с дейна любов и дух на служене и на труд. Трудът сред природата ще го възпитава. Всички предмети, които то ще вижда около себе си, ще бъдат за него предметно учение, от които детето ще чете великата книга на живота. Всичко, което вижда около себе си, ще го учи. Изворът ще го учи да бъде щедър. Камъните ще го научат да бъде твърд в своите убеждения, в своята воля и характер при постигането на своите цели. Планинският връх ще го научи да даде висок полет на своя дух. Слънчевите лъчи ще го учат да пръска навсякъде живот и любов.
към текста >>

Това може да се наблюдава навсякъде в живота.
Дърветата ще го учат на търпение, а цветята ще го научат да пръска като тях наоколо благоуханието на красиви мисли, чувства, добродетели и на своята любов. Нека детето да мине през едно златно детство, пълно със слънце, музика, движение и радост. И така ще израстне едно ново поколение, което ще донесе на земята Великата слънчева култура на хармония и братство - култура, за която копнее човешката душа. Що е творчески труд Голяма радост изпитва човек, когато твори. Това може да се наблюдава навсякъде в живота. Иполит Тен[1] казва, че картина, нарисувана с най-големи подробности, не ни се харесва. Той споменава за една картина на Денер в Лувърския музей. Денер е работил за нея четири години, като употребявал увеличително стъкло. Неговите портрети са нарисувани с най-малки подробности; с най-дребните черни точки по носа; с луничките по страните, с микроскопичните сини жилки по кожата, които едвам се виждат; представено е даже отражението на околните предмети в окото. Като че ли главата, казва Тен, иска да изскочи от рамката.
към текста >>

Най-добре е това да става във връзка с детския труд, детската дейност, която се бърши за задоволяване на някои насъщни нужди на живота.
Само така може да се осъществи свободното възпитание. Цв. Петков казва по това: „Немислима е никаква плодотворна дейност, когато в нейните основи не лежи трайна и дълбока нужда. Душевният живот като цяло и в частичните си прояви като мислене и фантазия, възприемане и памет, чувство и воля, е оръдие, инструмент, за да се справим ние като живи същества с нуждите си в цялата им широта и дълбочина. Благодарение на нуждите дейността - безразлично дали е телесна или духовна - се отправя в различни посоки, към различни обекти.”[3] В някои училища сетивата се развиват чрез изкуствени занимания, които нямат нищо общо с детските нужди. Най-добре е това да става във връзка с детския труд, детската дейност, която се бърши за задоволяване на някои насъщни нужди на живота. Например, Монтесори учи да се развива у децата усет за тежест чрез упражнения с разни специални тежести и апарати. Една наша учителка в детска градина ни казва от своята практика: „В моето училище децата проявяват разни дейности и при самия си труд развиват усета за тежест, и то труд, който се прилага за задоволяване на някоя реална нужда. Например, вместо да учат да правят възли по изкуствен начин, аз ги уча, как да връзват обущата си и как да връзват един пакет, когато се яви нужда за това в техния живот.” Детският труд подбуден от необходимостта да се задоволяват някои насъщни външни нужди, изпъкнали в детската среда, може в много случаи да стане любовен акт, когато тези нужди не са само на детето, но общи - нужди и на другите. Тъй че то като работи за задоволяване на тия нужди, работи и за другите.
към текста >>

Това е нужно, за да създаде училището творци в живота.
г/ При разходка или излет децата ще видят, че много мъчно се върви по горската пътека, по която има разхвърлени много камъни. Или ще видят извори, замърсени от жабуняк, тиня, клечки, сламки и пр. Или ще констатират, че на едно място реката се нуждае от мостче. Подобни факти могат да ги подтикнат по естествен начин към труд, за да внесат подобрение в околната местност. По този начин детският труд сред природата няма да бъде наложен на децата от вън като нещо чуждо на тях, но той ще се свърже с принципа на свободата, самодейността и творчеството. Това е нужно, за да създаде училището творци в живота. Ако натрапваме на детето този или онзи вид дейност, това или онова занимание, ще получим пасивни натури, негодни за създаване нови културни ценности. В/ Чрез този начин на обучение - приложение на трудовия принцип сред природата - се осъществяват основните дидактични принципи: природосъобразност, нагледност, активност, творчество и трудов принцип. При този начин на обучение се прилага принципът: обучение чрез дейност. Детето е склонно към движение, активност. Приложението на трудовия принцип при обучението е в съгласие с детското естество.
към текста >>

Някои защитници на трудовия принцип искат да направят изходна точка на обучението ръчния труд: дърводелство, книговезство, тъкачество и пр.
Центровете на мозъка са наредени спиралообразно. Като се работи по посочения начин, няма да има голямо напрежение на мисълта. Защото много мислене - това е изхарчване на много енергия, а детето не разполага с толкова енергия в мозъка си.” „Ако децата почнат от начало с машини, те ще станат бездушни. Ако искат да направят детето без душа, тогава нека то почне от малък с машина.” Такова преждевременно занимание убива ценни сили у него. Някои защитници на трудовия принцип искат да направят изходна точка на обучението ръчния труд: дърводелство, книговезство, тъкачество и пр. За да подсладят тази работа, те казват, че детето разбира се, отначало ще почне с игра и след това ще премине към труд. Обаче такъв труд не подхожда на детската природа при такава ранна възраст. Тия които искат детето от ранна възраст да почне с машинен труд, и то от малко да стане „малък индустриалец”, между другото разсъждават така: „Детето трябва да се свърже с днешния живот, а понеже той е епоха на силен индустриализъм, то непременно детето трябва да разбира този последния.” Но подхожда ли това на детската природа? До 14-та година благотворно действа върху детето и събужда спящите му сили само това, в което има живот, например, цветята, дърветата и пр. Занимания с механизми, машини и пр.
към текста >>

Защото изкуството има тази обновителна сила, която пробужда човека и осмисля живота му.
Два са пътищата, вървейки по които ще изградим твореца – човек: 1/ като го запознаем с най-висшата творба - природата. 2/ като го запознаем и с творбите на човешкия гений в областта на изкуството. Училището не трябва да бъде нито това, което е днес - един схоластичен кабинет, нито една работилница и търговска кантора. Да развием художествените заложби на детето - към това трябва да приспособим училището с неговия трудов принцип. Защото изкуството има тази обновителна сила, която пробужда човека и осмисля живота му. Ние винаги забравяме разликата между природата на детето и тая на възрастния. Искаме нуждите и желанията на възрастния да припишем на детето. Същата грешка са правили в миналите векове и най-видните педагози по отношение на детето, като са му приписвали физиката на възрастния, искали са да го обучават така, като че ли то има схващанията и способностите на възрастния.”[4] Тук пак става ясно, колко е нужно изследването на детските периоди - изучаването, кои сили и способности в кой период се развиват. От пренебрегването на тия закони могат да последват капитални грешки.
към текста >>

Разумното, което е в дървото, се предава на детето и подтиква неговия ум, сърце и воля.
Ако искате да събудите духовната си природа, трябва да се занимавате с отглеждането на цветя, зеленчуци и плодни дървета.” Ето защо в програмата на всяка образователна система като метод трябва да влезе отглеждането на растения. В училищната градина трябва да има хубави череши, ябълки, круши, сливи, зарзали и пр. И като общува детето с тях, ще получава нещо. Те действат върху него. Разумното, което е в дървото, се предава на детето и подтиква неговия ум, сърце и воля. Става една обмяна между дървото и детето. Учителят казва: „Трябва да учим любовта от черешите, ябълките, крушите, сливите и пр. Тия плодни дървета са форми на любовта. Когато учим любовта от тях, ние ще бъдем по-близки до Великата реалност. Като отидете при дървото, не се изисква да стоите много, за да получите нещо.
към текста >>

Става една обмяна между дървото и детето.
Ето защо в програмата на всяка образователна система като метод трябва да влезе отглеждането на растения. В училищната градина трябва да има хубави череши, ябълки, круши, сливи, зарзали и пр. И като общува детето с тях, ще получава нещо. Те действат върху него. Разумното, което е в дървото, се предава на детето и подтиква неговия ум, сърце и воля. Става една обмяна между дървото и детето. Учителят казва: „Трябва да учим любовта от черешите, ябълките, крушите, сливите и пр. Тия плодни дървета са форми на любовта. Когато учим любовта от тях, ние ще бъдем по-близки до Великата реалност. Като отидете при дървото, не се изисква да стоите много, за да получите нещо. Съсредоточете тогава всичкия си ум и сърце, и ще получите нещо от дървото.
към текста >>

Като отидете при дървото, не се изисква да стоите много, за да получите нещо.
Разумното, което е в дървото, се предава на детето и подтиква неговия ум, сърце и воля. Става една обмяна между дървото и детето. Учителят казва: „Трябва да учим любовта от черешите, ябълките, крушите, сливите и пр. Тия плодни дървета са форми на любовта. Когато учим любовта от тях, ние ще бъдем по-близки до Великата реалност. Като отидете при дървото, не се изисква да стоите много, за да получите нещо. Съсредоточете тогава всичкия си ум и сърце, и ще получите нещо от дървото. Хубаво е, като станете сутринта да видите един плод: круша, ябълка, и пр. Всички те действат здравословно. Ако аз бях учител, през цялата година щях да внасям в клас круши, ябълки, сливи, череши, грозде и пр. Природата е създала вече всички пособия за възпитание.
към текста >>

Съсредоточете тогава всичкия си ум и сърце, и ще получите нещо от дървото.
Става една обмяна между дървото и детето. Учителят казва: „Трябва да учим любовта от черешите, ябълките, крушите, сливите и пр. Тия плодни дървета са форми на любовта. Когато учим любовта от тях, ние ще бъдем по-близки до Великата реалност. Като отидете при дървото, не се изисква да стоите много, за да получите нещо. Съсредоточете тогава всичкия си ум и сърце, и ще получите нещо от дървото. Хубаво е, като станете сутринта да видите един плод: круша, ябълка, и пр. Всички те действат здравословно. Ако аз бях учител, през цялата година щях да внасям в клас круши, ябълки, сливи, череши, грозде и пр. Природата е създала вече всички пособия за възпитание. Ще внеса в клас една саксия с цвете - хубава роза или нещо друго.
към текста >>

52. СЛЕДВАНЕ МЕТОДИТЕ НА ПРИРОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Това важи за всички области на живота.
Тя е вечно млада, с неизчерпаем, бликащ живот. Всяко най-малко отклонение от законите й води към страдание. Всяко съгласуване с тях води към сила и радост. Ние сме ученици в нейното велико училище. С благоговение трябва да учим уроците, които тя ни дава. Това важи за всички области на живота. И образователното дело много може да научи от нейните методи. Тя е най-великата учителка, най-великата възпитателка. С голяма любов възпитава своите деца в течение на милиони години и ги води от най-нисшите форми до върховете на съвършенството. Тя работи с търпение, планомерно и систематично. И плодовете от нейните методи са чудно красиви.
към текста >>

В живота има голямо разнообразие и при всеки даден случай тя си служи с особени методи.
В това зарастване вече са в действие методите на разумната природа. Методите си тя е опитвала и изпробвала в течение на милиони години. Те са сигурни, понеже са пропити от една велика мъдрост. Ето защо внимателно трябва да изучим нейните възпитателни методи, чрез които тя издига съществата все по-нагоре във великата еволюционна стълба, и да ги приложим в образователното дело. Какви са методите на разумната природа? В живота има голямо разнообразие и при всеки даден случай тя си служи с особени методи. Тук има едно неизчерпаемо поле за наблюдение и поука. От голямото богатство на примери ще вземем само няколко, за да изясним идеята: 1. Нека разгледаме методите, чрез които природата е възпитавала човека. Първият човек е трябвало да напряга всички свои сили, за да задоволи своите нужди и да върви напред. При неговия досег с живота се явявали много проблеми, които той е трябвало правилно да разреши.
към текста >>

При неговия досег с живота се явявали много проблеми, които той е трябвало правилно да разреши.
В живота има голямо разнообразие и при всеки даден случай тя си служи с особени методи. Тук има едно неизчерпаемо поле за наблюдение и поука. От голямото богатство на примери ще вземем само няколко, за да изясним идеята: 1. Нека разгледаме методите, чрез които природата е възпитавала човека. Първият човек е трябвало да напряга всички свои сили, за да задоволи своите нужди и да върви напред. При неговия досег с живота се явявали много проблеми, които той е трябвало правилно да разреши. Тия проблеми, тия нужди го заставят да изследва природата. Така той добива познания за нея, развива постепенно ума си. В съзнанието на първия човек възникват много въпроси, на които не може да отговори. Това го кара да учи, да търси, да прави наблюдения и опити, за да намери законите, върху които почиват природните явления. И тъй, природата кара човека да работи и чрез работата го учи.
към текста >>

И тъй, подтикът към учение у първия човек е неговата любознателност и желанието му да задоволи нуждите на живота.
Всичко подтиква към работа неговото въображение и неговата воля. Природата не дава на човека наготово знание и сръчности, а само го поставя в условия да ги добие. И той трябва да прави усилия, да бъде активен, за да ги добие. При преодоляване на трудности човек развива своите сетива, наблюдателност, търпение, хладнокръвие, смелост, съобразителност, творчество и пр. Природата възпитава човека както с трудностите, които той среща на всяка крачка по своя път, тъй и с хармонията и красотата, които я изпълват. И тъй, подтикът към учение у първия човек е неговата любознателност и желанието му да задоволи нуждите на живота. Всичко, което е около него, го кара да мисли, да чувства и да действа. Всичко това трябва да се приложи в образованието. Детето трябва да бъде поставено в една красива, разнообразна обстановка с всички условия. Както у първия човек, така и у детето ще възникнат много въпроси и задачи, които ще го подтикнат да учи и да работи. И чрез такава работа детето ще развие своите сили.
към текста >>

Те отговарят на плодовете на ябълковото дърво.
Това има голямо приложение във възпитанието. Детето ще бъде поставено в досег с физическия свят, както растението със своя корен е в досег със земята. Както растението черпи сокове от земята и ги праща към листата, тъй и човек чрез изучаване фактите на материалния свят ще помогне за развитието на духовния си живот - ума, чувствата и волята. Те отговарят на цвета. Чрез такава работа човек ще развие дарби и добродетели. Те отговарят на плодовете на ябълковото дърво. И както ябълката ги предлага на тия, които минават край нея, така и човек, ще употреби дарбите и добродетелите си за благото на другите. 3. В природата нявсякъде виждаме приспособление на организма към околната среда. Например, едно растение по чуден, по най-целесъобразен начин се приспособява към сухотата и влажността на въздуха. Ако въздухът е влажен, листата имат тънка кутикула и широки петури, за да се усили изпарението. Растенията имат целесъобразни методи за приспособление и към светлината.
към текста >>

53. Свобода - Боян Боев (1883 – 1963)

Ябълковата семка може да бъде цяло дърво.
Оставете го свободно да се прояви. А ние ограничаваме този живот и тогава идат страданията. Ролята на учителя е само в подпомагане на детето, то да прояви Божествения живот, който минава през него; трябва да отстрани само всички препятствия, които могат да го ограничат. Той трябва винаги да изхожда от съзнанието за Божествеността на Вътрешната същина на човешкия дух. Учителят казва: „Аз считам едно дете толкова културно, колкото е баща му, само че не е проявено. Ябълковата семка може да бъде цяло дърво. Едно дете ще стане това, което съдържа в себе си.” Друго нещо, което се включва в свободното възпитание, е да не се пренебрегват сегашните нужди на детето за сметка на някои бъдещи нужди, защото ако се прави това, пренебрегва се и се жертва детството. А ако се задоволят сегашните му нужди и му се дадат условия то да живее пълен живот в настоящето, то с това се създават условия за задоволяване и на бъдещите му нужди. За да се спазва това правило, трябва да се знаят детските нужди през всеки период. А това е невъзможно без знанието на трите периода.
към текста >>

Ние, като се бъркаме в работите на природата, изопачаваме живота.
Имам право да бъда господар само на своите мисли и желания, на тях мога да заповядвам. Но на всичко, което е извън мене, трябва да слугувам. Така и вие трябва да правите.” „Учителят не ще каже: “Да идем на разходка”, но ще каже: „Искам да ида на разходка. Искате ли да дойдете с мене? ” Всеки, който мисли, че насилието ще оправи работите, влиза в животинското царство. Ние, като се бъркаме в работите на природата, изопачаваме живота. Тъкмо започваме да се развиваме според методите на природата, дойде педагогът и започне да действа според своите правила и методи. Нещата в света, в живата природа са организирани. Няма какво да ги възпитаваме. Трябва само да ги подпомагаме. В свободнто възпитание влиза и следното: Материалът, който детето ще учи, да не му се натрапва отвън.
към текста >>

Само когато детето твори в училище, ще твори и в живота.
Това е важен елемент на свободното възпитание. Как може да стане това, ще видим по-нататък. Само при такова свободно възпитание ученикът проявява творчество. Само когато подбудата за учене и работа иде от самото дете, то твори. Целта на училището е да създава хора - творци на нови културни ценности. Само когато детето твори в училище, ще твори и в живота. Някой би могъл да направи следното възражение против свободното възпитание: „Ако не упражняваме ни най-малко насилие върху ученика, ни най-малко наказание, заплашване, ако не събудим у него страх, няма ли опасност да се развие той в крива посока, да го изпуснем? Ако се премахне принуждението от училището, тогава няма ли да бъде учителят безсилен, когато ученикът почва да се развива в крива посока? Ако се премахне наказанието и насилието в училището, няма ли да се даде свободен ход да се развие у ученика низшето, няма ли опасност да се проявят неговите долни навици и склонности? ” Винаги трябва да помним, че свободата като образователна среда е възможна само при събуждане висшия душевен живот у детето, когато детската енергия е насочена към възвишеното.
към текста >>

54. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

Очите му се разкриват отново за живота на целия свят, за всички, и с тези очи на любовта той вижда сега отново през тъмнината на нощта всички закрити досега за него души.
Това се вижда и от статията на И. Горбунов - Посадов „Единното вечно”[1]: „Понякога в нощната тъмнина, когато животинското и краските в света са като мъртви, душата се събужда в нас с вик на неизразимо страдание. Всичката мъгла, която я обвиваше, изведнъж се разпръсква пред нея и човек забелязва вече блещукането на вечната светлина, на вечната любов, из които е излязъл. И сълзи на неизказано щастие се търкулват по лицето му, както в детските години. Очите му се разкриват отново за живота на целия свят, за всички, и с тези очи на любовта той вижда сега отново през тъмнината на нощта всички закрити досега за него души. Той ги вижда такива, какъвто е той, откъснати един от друг, безкрайно самотни, с безпределна тъга в мрака на нощта. Той вижда задавяните бури, сърца, от които капе скръб, неизказаното страдание на самотата, на вечното разединение. Да падне на колене пред тях, да хване да им целуне братската ръка, да погледне с любящ поглед в очите на братята и да им каже: „Мили, родни мили, ето ние сме все едно. Ние сме нейни деца, на вечната любов” и да плаче заедно с тях за възкръсналата любов! ”
към текста >>

Тези и много други симптоми в живота показват, че сега се разкрива тая страна на човешкия дух, чрез която човек ще стане способен да се вживее в целокупното, в общото, да чувства единството в множеството.
Но тяхната проява не става произволно, а по точно определени закони. Тогава, пита се, кои са тия нови страни, нови сили на човешкия дух, чието разкриване предвещават днешната и следващите епохи? Сега има много признаци, по които се познава, че отиваме към култура на единството. Днес стават международни конгреси от всякакъв вид - икономически, научни и пр. Вегетарианското движение, есперантското, международните съюзи, разцветът на кооперативното движение също говорят за това. Тези и много други симптоми в живота показват, че сега се разкрива тая страна на човешкия дух, чрез която човек ще стане способен да се вживее в целокупното, в общото, да чувства единството в множеството. Значи, новата идея, на която принадлежи бъдещето, е живот за цялото, а не за частите. Това е една по-горна степен на съзнание, понеже е по-близка до реалността. Съзнанието на новия човек можем да наречем космическо съзнание в този смисъл, че той чувства единството на живота, вижда в частите проекция на Цялото и всичко върши за цялото. С развитие на това ново съзнание човек влиза от личния живот в един по-широк живот - живот на любовта. С други думи, разцъфтяването на космичното съзнание у човека води към културата на любовта.
към текста >>

Съзнанието на новия човек можем да наречем космическо съзнание в този смисъл, че той чувства единството на живота, вижда в частите проекция на Цялото и всичко върши за цялото.
Днес стават международни конгреси от всякакъв вид - икономически, научни и пр. Вегетарианското движение, есперантското, международните съюзи, разцветът на кооперативното движение също говорят за това. Тези и много други симптоми в живота показват, че сега се разкрива тая страна на човешкия дух, чрез която човек ще стане способен да се вживее в целокупното, в общото, да чувства единството в множеството. Значи, новата идея, на която принадлежи бъдещето, е живот за цялото, а не за частите. Това е една по-горна степен на съзнание, понеже е по-близка до реалността. Съзнанието на новия човек можем да наречем космическо съзнание в този смисъл, че той чувства единството на живота, вижда в частите проекция на Цялото и всичко върши за цялото. С развитие на това ново съзнание човек влиза от личния живот в един по-широк живот - живот на любовта. С други думи, разцъфтяването на космичното съзнание у човека води към културата на любовта. У него се отваря изворът на любовта към всички. Във всяко цвете, тревичка, буболечка, мушичка и пр. той ще обича единния живот.
към текста >>

С разцъфтяването на това ново създание ще бъдат разрешени правилно всички противоречия на живота.
Днес има чутки (рус. – чувствителни) души, които са в състояние да доловят вълните на новото, което се ражда. Те са носителите на новите идеи. Щастлив е онзи народ, който има повече такива. Той върви по пътя на възлизането. С разцъфтяването на това ново създание ще бъдат разрешени правилно всички противоречия на живота. Само при културата на любовта можем да имаме едно хармонично общество. Разни методи са били опитвани и се опитват за да разрешат въпросите на днешната епоха. Но тези методи са били външни, механични и затова не могат да дадат желания резултат. Учителят казва: „Нищо не може да оправи света, освен любовта. Тя е единствената сила, която може да изправи човечеството.
към текста >>

Действително, всеки човек, който иска да бъде цялостно развита личност, трябва да има реално знание за живота, за цялата природа.
” На това може да се отговори следното: а/ Да, но както казахме по-горе, любовта е вратата, през която човек ще влезе в царството на знанието и мъдростта, в царството на истината и свободата. Защото тя събужда всички центрове в човека, стимулира у него ония сили, които ще го направят способен да има постижения в областта на ума, мъдростта и истината. б/ От друга страна дейната любов е ценна и в друго отношение: Действително, всеки човек, който иска да бъде цялостно развита личност, трябва да има реално знание за живота, за цялата природа. То ще даде разумните методи за работа, но направлението, в което човек ще употреби това знание, както казахме по-горе, зависи от степента, в която човек е осъществил любовта в себе са Само при любовта човек ще употреби своето знание и воля за велика, благородна цел, за свята кауза, за общо добро. Нима не виждаме хора с големи знания, но автори на много злоупотребления в днешния обществен живот? Само любовта може да впрегне всички сили на човешката природа да работят за един висок идеал. Това ново съзнание ще доведе човешката култура до небивал разцвет; човечеството ще се издигне до постижения в науката, изкуството, философията, в обществения живот и пр. От горното следва, че училището трябва да съдейства за създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов - за да е в хармония със задачите и нуждите на днешната епоха.
към текста >>

Всеки ден детето да учи чрез живия опит, че любовта е в състояние да разреши всички мъчнотии в живота, че тя е ключът, който отваря хорските сърца и пр.
Тя не е имала случаи да работи с очите си, понеже е живяла в тъмнина - в земята - и те са се атрофирали. Значи всеки орган или способност се развива, като функционира. Този принцип трябва да се приложи и за любовта. Всекидневният живот на детето в училището, в природата, в дома и пр. трябва да бъде предметно учение на любовта: то всеки ден да има случаи да учи, как тя се практикува, какви са нейните закони и методи, какво е нейното действие. Всеки ден детето да учи чрез живия опит, че любовта е в състояние да разреши всички мъчнотии в живота, че тя е ключът, който отваря хорските сърца и пр. Детският живот е достатъчно разнообразен, за да даде множество случаи за подобен жив опит на любовта. Тук ще кажа само няколко думи за методите, чрез които горните общи принципи намират своето приложение. Съвсем накратко ще разгледаме някои от начините, чрез които детето ще учи любовта чрез живия опит: 1. Най-важният метод си остава любовта на учителя към ученика. Това е магическият метод, който отваря всички врати, води към всички постижения.
към текста >>

То с любов ще полива цветето или дървото, и по този начин това ще бъде практикуване на любовта.
води към любовта! Природата е великият учител, който събужда всичко благородно и красиво в човека. Тя облагородява характера, внася в човека хармония, чистота, невинност - създава условия, за да се изяви любовта. 5. Детският труд сред природата няма да бъде механичен. Детето с любов ще сади и отглежда цветя, зеленчуци и плодни дървета. То с любов ще полива цветето или дървото, и по този начин това ще бъде практикуване на любовта. Подобно практикуване на любовта е чистенето на пътеките в гората, на изворите в планината и пр., защото детето ще върши тези действия, подбудено от любовта. Грижите на детето към цветето или дървото ще наподобяват тия на майката към своето дете. Детето ще има състрадание към едно цвете, което не е полято и е изсъхнало. То ще разбира неговия език, неговите нужди. Любовта към растенията ще се разшири после и към хората.
към текста >>

Грижите на детето към цветето или дървото ще наподобяват тия на майката към своето дете.
Тя облагородява характера, внася в човека хармония, чистота, невинност - създава условия, за да се изяви любовта. 5. Детският труд сред природата няма да бъде механичен. Детето с любов ще сади и отглежда цветя, зеленчуци и плодни дървета. То с любов ще полива цветето или дървото, и по този начин това ще бъде практикуване на любовта. Подобно практикуване на любовта е чистенето на пътеките в гората, на изворите в планината и пр., защото детето ще върши тези действия, подбудено от любовта. Грижите на детето към цветето или дървото ще наподобяват тия на майката към своето дете. Детето ще има състрадание към едно цвете, което не е полято и е изсъхнало. То ще разбира неговия език, неговите нужди. Любовта към растенията ще се разшири после и към хората. Този, който е внимателен към едно растение, ще бъде внимателен и към хората. Детето, което обича цветята и дърветата, ще обича и хората.
към текста >>

Този закон има приложение в много области на живота.
Вътрешна връзка между учител и ученик. Законът на Хелмхолц. Ако вдигнем капака на пианото и изпеем срещу струните някой тон, например „ла”, то макар и въздушните вълни на изпетия тон да докосват всички струни, само струните “ла” на пианото ще затрептят и ще издадат изпетия тон „ла”. Също така ще затрептят и струните, които съдържат изпетия тон като свой обертон. Обаче, господстващият тон, който ще се чуе от пианото в отговор, ще бъде „ла”. Този закон има приложение в много области на живота. Той може да се използва за обяснение на някои факти във възпитателната област. От този закон става ясно, колко важна е хармонията между душите на учител и ученик. Ако музикантът, който дава концерт, има публика, която го обича, той ще получи вдъхновение от нея. Това е вярно и за ораторите и учителите. Ако учителят работи с ученици, които го обичат, ще получи вдъхновение от тях.
към текста >>

Когато учителят влиза в клас с повдигнато разположение на духа, с възвишени мисли и чувства, бидейки във връзка със свещените извори на живота, той може по закона на Хелмхолц да причини затрептяване на най-висшите страни на детската душа.
При такава любов висшата детска природа ще бъде активна и по закона на Хелмхолц ще приведе в активност най-възвишените области в душата на учителя. Така ще се получи онзи възторг, онова вдъхновение, с което той ще работи. И обратното е вярно: любовта, повдигнатото състояние на учителя във време на час, пак по закона на Хелмхолц, ще събуди най-нежните, най-възвишените струни на детската душа. Значи, не е важна само външната хармония в класа, само външната учтивост на учителя. При липсата на тая хармония и любов пресича се вдъхновението на учителя и в същото време, като че ли са отрязани крилата на детската душа. Когато учителят влиза в клас с повдигнато разположение на духа, с възвишени мисли и чувства, бидейки във връзка със свещените извори на живота, той може по закона на Хелмхолц да причини затрептяване на най-висшите страни на детската душа. Ето защо учителят с любовта си извиква на живот любовта у децата. Със своето милосърдие събужда тяхното милосърдие; със своята чистота и идеализъм събужда чистота и идеализъм у тях и пр. В случая тук учителят не толкова предава на детето, но по закона на Хелмхолц събужда съответната му природа. Ако учителят влезе в клас с раздвоени мисли, например с мисълта, че има да пише едно писмо, че има среща след обед и пр. тогава по закона на Хелмхолц ще станат активни по-нисши, по-обикновени детски психични сили, а Божествените кътове на детската душа ще останат незасегнати, пасивни, независимо от думите, които учителят ще произнесе.
към текста >>

55. Основни образователни принципи - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя е най-разбраният, най-лесният и най-естественият път, по който човек може да се домогне до живота.”
„Безлюбието е сляпо. Щом някой не вижда, той е без любов. Аз ви говоря за любовта за да прогледнете. Любовта е, която отваря очите. И тогава ще видите хубостта на Божествения живот около себе си. Тя е най-разбраният, най-лесният и най-естественият път, по който човек може да се домогне до живота.” Учителят Любовта произтича от виждане великото в човешката душа и във всички същества. Любовта е в прозрението на Красивото и Чистото, което се крие в светилището на човешката душа. Ето защо, чрез любовта човек влиза в реалния живот, а без нея той е още в живота на илюзиите и преходното. Учителят казва: „За да познаете някого, трябва да го обичате”.
към текста >>

Ето защо, чрез любовта човек влиза в реалния живот, а без нея той е още в живота на илюзиите и преходното.
И тогава ще видите хубостта на Божествения живот около себе си. Тя е най-разбраният, най-лесният и най-естественият път, по който човек може да се домогне до живота.” Учителят Любовта произтича от виждане великото в човешката душа и във всички същества. Любовта е в прозрението на Красивото и Чистото, което се крие в светилището на човешката душа. Ето защо, чрез любовта човек влиза в реалния живот, а без нея той е още в живота на илюзиите и преходното. Учителят казва: „За да познаете някого, трябва да го обичате”. Само като гледаме някого през очите на любовта, можем да видим зад живота на личността свещения олтар, възвишения храм на чистота и святост в глъбините на неговата душа! Тогава го познаваме. Ако виждаме у човека само обикновените черти, навици и склонности на личността, още не го познаваме. Учителят казва още: „Невъзможно е да любите един човек, докато не цените душата му.
към текста >>

Само като гледаме някого през очите на любовта, можем да видим зад живота на личността свещения олтар, възвишения храм на чистота и святост в глъбините на неговата душа!
Учителят Любовта произтича от виждане великото в човешката душа и във всички същества. Любовта е в прозрението на Красивото и Чистото, което се крие в светилището на човешката душа. Ето защо, чрез любовта човек влиза в реалния живот, а без нея той е още в живота на илюзиите и преходното. Учителят казва: „За да познаете някого, трябва да го обичате”. Само като гледаме някого през очите на любовта, можем да видим зад живота на личността свещения олтар, възвишения храм на чистота и святост в глъбините на неговата душа! Тогава го познаваме. Ако виждаме у човека само обикновените черти, навици и склонности на личността, още не го познаваме. Учителят казва още: „Невъзможно е да любите един човек, докато не цените душата му. Да ценим човешката душа - това значи да виждаме у нея Божия образ. И когато човекът стане способен да вижда Великото Разумно Начало навсякъде, тогава може да люби всички хора.
към текста >>

Тя е велика сила, понеже е в хармония с истината за единството на живота.
Тя примирява всички противоречия в света”. Човек, който има любовта като принцип, чувства единството на всички същества и вижда и люби във всички форми Единния живот, Великото Разумно Начало. Любовта произтича от единството на цялото битие. В основата на целокупния живот седи единството. Всички същества са само клони или листа на великия космичен живот, който минава през всички тях. Тя е велика сила, понеже е в хармония с истината за единството на живота. Единството на днешното човечество е механично, понеже онова, което споява хората в едно е нещо външно. А вътрешното, истинското единство се постига чрез любовта. Кога двама души са в най-голяма хармония, най-голямо единство? Нали когато са свързани с връзките на любовта? „Любовта е най-красивото отношение, което човек може да има.
към текста >>

При нея човешката душа се разцъфтява, както едно ябълково дърво, изложено на животворните слънчеви лъчи.
Божественото - Вечната Красота - което работи във вас, работи и в тях”. Учителят казва: „Когато обичате някого, образува се връзка, между вас и Великото Разумно Начало в света. Онзи, когото обичате, ви довежда в досег с това Начало, и вие ще му благодарите и ще кажете: Благодаря Ти за точката, на която мога да се опра, за да Те позная. Ония, които искат да бъдат учители, трябва да приложат тоя метод”. Затова любовта има мощно действие. При нея човешката душа се разцъфтява, както едно ябълково дърво, изложено на животворните слънчеви лъчи. Любовта представя тия слънчеви лъчи, в които човек трябва да се къпе постоянно. „Ябълковата семка ти казва: Посей ме, и ще видиш, какво ще излезе от мен. Тая семка говори за възможностите на ябълката. Както за семката благоприятната почва е условие, за да се изявят скритите й възможности, по същия начин и любовта представя тая среда, в която красивото у човека може да се изяви и възрастне.” При любовта присъства цялото битие, целият разумен свят.
към текста >>

Ето защо, при нея човекът прилича на клонче, заловено за космичното дърво, и соковете минават през него.
„Ябълковата семка ти казва: Посей ме, и ще видиш, какво ще излезе от мен. Тая семка говори за възможностите на ябълката. Както за семката благоприятната почва е условие, за да се изявят скритите й възможности, по същия начин и любовта представя тая среда, в която красивото у човека може да се изяви и възрастне.” При любовта присъства цялото битие, целият разумен свят. Тя е колективно дело. Ето защо, при нея човекът прилича на клонче, заловено за космичното дърво, и соковете минават през него. Затова човекът на любовта получава сили от цялото битие и се развива правилно. Любовта събужда силите и дарбите на душата.Това е, защото тя свързва човека с целокупния живот. Учителят казва: „Колкото повече ви обичат, толкова повече дарби ще имате. Всеки човек, когото обичате, е радостен. Като обичате някого, той и вие ще се разцъфтите и ще дадете плод!
към текста >>

Днешното механизиране на живота води към такова разхлабване.
Като обичате някого, той и вие ще се разцъфтите и ще дадете плод! ” Личният живот, когато са разхлабени връзките с колективния живот, е безплоден. Тогава дарбите на душата остават непроявени. Всяко разхлабване на тия връзки води към израждане. Днешното механизиране на живота води към такова разхлабване. Учителят сравнява любовта с вадата, която полива градината. Той казва: „Ако любовта бъде обект на вашето сърце, бие ще се развивате правилно. Без нея няма успех. Какво ще стане с градината ви, ако нямате вода? Всички цветя, зеленчуци и плодни дръвчета ще изсъхнат.
към текста >>

Водата представя живота, който излиза от любовта, а градината - това е човешката душа.” „Когато любовта посети човека, той се превръща в градина, в която всичко започва да расте, да се развива и да цъфти: у него се събужда стремеж, разсъдителност, нежност, благоговение, мекота и пр.
Учителят сравнява любовта с вадата, която полива градината. Той казва: „Ако любовта бъде обект на вашето сърце, бие ще се развивате правилно. Без нея няма успех. Какво ще стане с градината ви, ако нямате вода? Всички цветя, зеленчуци и плодни дръвчета ще изсъхнат. Водата представя живота, който излиза от любовта, а градината - това е човешката душа.” „Когато любовта посети човека, той се превръща в градина, в която всичко започва да расте, да се развива и да цъфти: у него се събужда стремеж, разсъдителност, нежност, благоговение, мекота и пр. Само любовта дава условия, за да се проявят всички велики добродетели. Без любовта добродетели не може да има.” Любовта е създала всичко в света. Всичко е потопено в нея. Тя движи всичко към слънчеви върхове.
към текста >>

Когато обичате, през вас минава потокът на живота и полива с живите си струи тревите, цветята и дърветата в градината на вашата душа.
Тя претворява, пречиства, просветлява, прави лошия добър, дава мекота, търпение, вяра. Тя организира нещата. Превръща скръбта в радост. Дава вдъхновение към изкуства, към наука, към всичко. Тя дава крила. Когато обичате, през вас минава потокът на живота и полива с живите си струи тревите, цветята и дърветата в градината на вашата душа. И у онзи, когото обичате, те израстват с всичкото си великолепие. При любовта човек влиза в досег с живота, и това носи разцвет и подем. Учителят казва: „Всички хора искат да бъдат обичани. Защо? За да получат нещо от плодовете, които зреят при любовта. Вътрешната нужда на човека да бъде обичан показва, че той търси живота.
към текста >>

При любовта човек влиза в досег с живота, и това носи разцвет и подем.
Превръща скръбта в радост. Дава вдъхновение към изкуства, към наука, към всичко. Тя дава крила. Когато обичате, през вас минава потокът на живота и полива с живите си струи тревите, цветята и дърветата в градината на вашата душа. И у онзи, когото обичате, те израстват с всичкото си великолепие. При любовта човек влиза в досег с живота, и това носи разцвет и подем. Учителят казва: „Всички хора искат да бъдат обичани. Защо? За да получат нещо от плодовете, които зреят при любовта. Вътрешната нужда на човека да бъде обичан показва, че той търси живота. Любовта носи свобода, истина, щастие. Следователно, когато човек разбере живота, свободата, истината и щастието, той вече се намира в областта на великата любов!
към текста >>

Вътрешната нужда на човека да бъде обичан показва, че той търси живота.
Когато обичате, през вас минава потокът на живота и полива с живите си струи тревите, цветята и дърветата в градината на вашата душа. И у онзи, когото обичате, те израстват с всичкото си великолепие. При любовта човек влиза в досег с живота, и това носи разцвет и подем. Учителят казва: „Всички хора искат да бъдат обичани. Защо? За да получат нещо от плодовете, които зреят при любовта. Вътрешната нужда на човека да бъде обичан показва, че той търси живота. Любовта носи свобода, истина, щастие. Следователно, когато човек разбере живота, свободата, истината и щастието, той вече се намира в областта на великата любов! Докато любовта се проявява чрез човека, той свети. Щом любовта престане да действа в него, той става черен въглен; съзнанието му се помрачава, и всичко у него потъмнява. Който е изгубил любовта си, той се намира в свят, гдето всичко умира.
към текста >>

Следователно, когато човек разбере живота, свободата, истината и щастието, той вече се намира в областта на великата любов!
При любовта човек влиза в досег с живота, и това носи разцвет и подем. Учителят казва: „Всички хора искат да бъдат обичани. Защо? За да получат нещо от плодовете, които зреят при любовта. Вътрешната нужда на човека да бъде обичан показва, че той търси живота. Любовта носи свобода, истина, щастие. Следователно, когато човек разбере живота, свободата, истината и щастието, той вече се намира в областта на великата любов! Докато любовта се проявява чрез човека, той свети. Щом любовта престане да действа в него, той става черен въглен; съзнанието му се помрачава, и всичко у него потъмнява. Който е изгубил любовта си, той се намира в свят, гдето всичко умира. Всяка мисъл, чувство и постъпка, които човек изявява не по пътя на любовта, носят страдания. Всички онези прояви на живота, които не са свързани с процеса на любовта, са опасни, те носят смърт.” Затова всяка работа, вършена с любов, успява.
към текста >>

Всички онези прояви на живота, които не са свързани с процеса на любовта, са опасни, те носят смърт.” Затова всяка работа, вършена с любов, успява.
Следователно, когато човек разбере живота, свободата, истината и щастието, той вече се намира в областта на великата любов! Докато любовта се проявява чрез човека, той свети. Щом любовта престане да действа в него, той става черен въглен; съзнанието му се помрачава, и всичко у него потъмнява. Който е изгубил любовта си, той се намира в свят, гдето всичко умира. Всяка мисъл, чувство и постъпка, които човек изявява не по пътя на любовта, носят страдания. Всички онези прояви на живота, които не са свързани с процеса на любовта, са опасни, те носят смърт.” Затова всяка работа, вършена с любов, успява. Тя е магическият ключ. Даже, ако отгледаме едно растение с любов, то ще даде по-изобилен плод. Може да се направи опит, като се отгледа едно растение по новия начин, а друго - по стария, при равни условия. „Това което е направено от любов, то вечно остава, а това което е направено без любов, то е малотрайно, преходно.” Любовта гради.
към текста >>

Ако човешкото сърце не изпраща кръв към мозъка, то последният спира своята дейност.” „Любовта е това, което ни ориентира в живота.
Тя е причина за вечното обновяване на човешката душа.” „Любовта е най-деликатната храна, която се доставя на човешкия ум, сърце, душа и дух. Без любовта не може да им се достави храна. Човешкото сърце събира енергия, а умът я обработва. Това, което става в сърцето, винаги подкрепя човешкия ум. Ако човешкото сърце не изпраща кръв към мозъка, то последният спира своята дейност.” „Любовта е това, което ни ориентира в живота. Тя е това, което ориентира ума, сърцето и волята ни и ни учи, как да живеем. Тя ни ориентира да мислим добре, да чувстваме добре и да постъпваме добре.” „Да любиш, това е начало на новия живот, това е поставяне първия камък на Божествената сграда. Да любиш, това значи да изградиш в душата си храм, в който да обитава Безграничния.” Любовта дава устой и сила на волята; затова тя изключва страха.
към текста >>

Любовта подмладява: „Който иска да се подмлади, той трябва да обича.” Любовта продължава живота.
Учителят казва: „Учете се да запазите детинските си черти, своята младост. Тя е едно божествено състояние. Не го осакатявайте. Само любовта запазва у човека детинските черти през целия живот. Човекът на любовта винаги има нещо детско и чисто.” Любовта подмладява: „Който иска да се подмлади, той трябва да обича.” Любовта продължава живота. Човек не може да продължи живота си без нея. Тя укрепва и обновява нервната система. „Единствената сила, която запазва мозъчната енергия, е любовта. Тя внася животворни струи в нервната система.” Всяко дисхармонично състояние състарява човека. Любовта подмладява, понеже при нея човек е в едно хармонично, слънчево състояние, което дава подем на целия организъм.
към текста >>

Човек не може да продължи живота си без нея.
Тя е едно божествено състояние. Не го осакатявайте. Само любовта запазва у човека детинските черти през целия живот. Човекът на любовта винаги има нещо детско и чисто.” Любовта подмладява: „Който иска да се подмлади, той трябва да обича.” Любовта продължава живота. Човек не може да продължи живота си без нея. Тя укрепва и обновява нервната система. „Единствената сила, която запазва мозъчната енергия, е любовта. Тя внася животворни струи в нервната система.” Всяко дисхармонично състояние състарява човека. Любовта подмладява, понеже при нея човек е в едно хармонично, слънчево състояние, което дава подем на целия организъм. Любовта носи красота.
към текста >>

Тя е козметиката в живота.”
Любовта носи красота. И това е много естествено: възвишеният свят на мисли и чувства, в който живее оня, който обича, преустройва чертите на неговото лице и неговия череп. Тя извайва нови линии на човешкото лице, префинва ги. Учителят казва: „Онова, което прави човека красив, е любовта. Тя дава истинската красота. Тя е козметиката в живота.” Страданията на човека продължават, докато зърне първия лъч на любовта! Учителят казва: „При най-малкото разколебаване в любовта, идат нещастията. И при най-малкото решение на човека да върви по пътя на любовта, идват радостта, хармонията и животът! Само като помисли човек за любовта, и обновата идва.” Любовта претопява недостатъците и ги превръща в скъпоценни камъни.
към текста >>

За да запази чистотата и съвършенството си, човек трябва да прилага в живота си Божествената любов.”
Божествената любов можем да сравним с топлина от толкова милиона градуса, че всички недостатъци, хвърлени в огъня на любовта, се преобразяват. Всичко се стопява при нейната температура. Ето защо целият днешен строй, всички днешни форми ще се стопят, и тогава ще се влезе в новия живот. „Ако човек приложи законите на любовта, мъдростта и истината, може да се освободи от погрешките си - да стане съвършен. Искате ли да се освободите от погрешките си, стъпете на диска на любовта и пуснете нейния ток да тече през вас. За да запази чистотата и съвършенството си, човек трябва да прилага в живота си Божествената любов.” „Любовта като се докосне до някой лош човек, злото веднага го напуща. До когото се докосне любовта, тя извършва преврат у него. Докато любовта е в човека, той е готов на всички жертви.” Единственото нещо, което поправя всичко в света, това е любовта. Единственото нещо, което отхвърля страданията и скърбите, това е любовта.
към текста >>

56. Детската природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Оня, който бил прекарал един Живот сред висшите интелигентни кръгове в столицата, сега се озовава на другия полюс на живота.
Илюша, против когото най-много била насочена омразата им, станал любимец на всички. Един аналогичен пример привежда и Георги Иванов в статията си: „Моето свободно възпитание” - разказ за ученика Костадин. Поучителни са в това отношение „Записки от Мъртвия Дом” от Достоевски. Той прекарва четири години в сибирски затвор, поради революционна дейност. Там е заобиколен с крадци и убийци. Оня, който бил прекарал един Живот сред висшите интелигентни кръгове в столицата, сега се озовава на другия полюс на живота. Отначало той вижда в лицето на тия крадци и убийци закоравяли престъпници, развалени до мозъка на костите си и непоправими. Той, като добър психолог, изучава тяхния характер. Колкото повече ги изучава, толкова повече вижда, че това са хора като него, в които доброто, възвишеното не е изгаснало, но само е заглъхнало временно. Той описва трогателни моменти, когато един закоравял разбойник се трогва от невинността, от доброто - трогва се до сълзи. Например, когато един разбойник погалва едно дете или когато донасят в затвора ранен орел.
към текста >>

И както дървото развива листа и цветове под влиянието на слънчевата светлина, така и човешката душа се развива под влиянието на тая Божествена сила вътре в нея.
Това трябва да считате като закон.” ”3наете ли, колко е нежна човешката душа? В нея няма абсолютно никаква грубост. А нежността, благостта, които тя притежава, това са качества на Безграничния.” Едвин Бьоме казва: „Човек по природа е божествен. Божественото действа при душевното развитие като духовна сила. И както дървото развива листа и цветове под влиянието на слънчевата светлина, така и човешката душа се развива под влиянието на тая Божествена сила вътре в нея. Тя е постоянно огряна от тая Божествена сила, за да се осъществи мировият Божествен план.” Чистотата на планинските върхове и езера, красотата на пролетните цветя, свободният полет на орела в сините небесни простори, музиката на звездните светове живеят в глъбините на човешката природа. Всички велики мъдреци, философи и поети с интуиция са говорили за възвишеното, което живее в човека и което може да бъде събудено. Това е основната идея на множество дълбоки литературни произведения. Ето Метерлинк, пророкът на новото време, с ясновидски чар рисува мистичните глъбини на душата.
към текста >>

Проявата на Божественото виждаме и у Разколников, у Соня, даже и у Свидригайлов към края на живота му, когато вижда пустотата на досегашния си живот - романа „Престъпление и наказание” от Достоевски.
За Божественото в човека загатва и Хауптман в драмата „Потъналата камбана”, където Хенрих иска да издигне камбаната из дълбочините на водите. Това е кулата, до която иска да се изкачи Солнес в драмата „Строител Солнес” от Ибсен. Това са високите планински върхове, към които се стреми, към които тръгва Рубек в драмата „Когато ние мъртвите се пробудим” от Ибсен. Тези Ибсенови драми са две от най-мистичните му произведения. Възвишеното в човека е символизирано в Елена и Ефорион във „Фауст” от Гьоте. Проявата на Божественото виждаме и у Разколников, у Соня, даже и у Свидригайлов към края на живота му, когато вижда пустотата на досегашния си живот - романа „Престъпление и наказание” от Достоевски. Свидригайлов е морално покварен, живее само за себе си, живее живот развратен и безидеен. Обаче, в един момент на своя живот той чувства, че е неудовлетворен, не го задоволява това, което вижда около себе си, макар и във външно, материално отношение да е обезпечен и може да се отдава на всички светски удоволствия.Това възвишеното виждаме проявено у Неклюдов и Катюша в романа „Възкресение” от Толстой, после у самия Толстой, у Гогол във втория период на неговия живот, след душевната криза и вътрешното му просветление. Това възвишеното, Божественото не го ли виждаме проявено в живота на хиляди хора около нас? Всеки ден не усеща ли човек неговия шепот повече или по-малко, по-слабо или по-силно? Соловьов казва: „Нашето съзнание, нашият дух е по-дълбок, отколкото обикновените ни преживявания.
към текста >>

Това възвишеното, Божественото не го ли виждаме проявено в живота на хиляди хора около нас?
Тези Ибсенови драми са две от най-мистичните му произведения. Възвишеното в човека е символизирано в Елена и Ефорион във „Фауст” от Гьоте. Проявата на Божественото виждаме и у Разколников, у Соня, даже и у Свидригайлов към края на живота му, когато вижда пустотата на досегашния си живот - романа „Престъпление и наказание” от Достоевски. Свидригайлов е морално покварен, живее само за себе си, живее живот развратен и безидеен. Обаче, в един момент на своя живот той чувства, че е неудовлетворен, не го задоволява това, което вижда около себе си, макар и във външно, материално отношение да е обезпечен и може да се отдава на всички светски удоволствия.Това възвишеното виждаме проявено у Неклюдов и Катюша в романа „Възкресение” от Толстой, после у самия Толстой, у Гогол във втория период на неговия живот, след душевната криза и вътрешното му просветление. Това възвишеното, Божественото не го ли виждаме проявено в живота на хиляди хора около нас? Всеки ден не усеща ли човек неговия шепот повече или по-малко, по-слабо или по-силно? Соловьов казва: „Нашето съзнание, нашият дух е по-дълбок, отколкото обикновените ни преживявания. Човек е повече от това, което се вижда и проявява външно. Човек е Божественото.” Същата мисъл е изказана и от Шилер. Възвишеното, което лежи дълбоко в човешката душа, трябва да се проява.
към текста >>

Това, което човек е имал в празнични минути на своя живот - минути на подем, доброта, прощение, любов - това иде сега да влее светлите си струи в живота и да поеме ръководството и строителството.
Интуитивните способности на душата се проявяват все повече и повече. Даже и в „Съкровището на смирените” от Метерлинк има специална глава „Пробуждане на душата”. Една духовна вълна се издига днес в съвременната култура. Тая вълна можем да наречем пробуждане на душата. Вечно младото, красивото и чистото в човешката душа отново проговаря и ще поведе човечеството със себе си. Това, което човек е имал в празнични минути на своя живот - минути на подем, доброта, прощение, любов - това иде сега да влее светлите си струи в живота и да поеме ръководството и строителството. Това се нарича разцъфтяване на човешката душа. Да си представим диамант обвит с черна кора, това е именно детската природа. Черната кора представят разните наследени или придобити черти, навици, подтици, склонности и пр., обаче в глъбините на детската природа живее нещо възвишено, свещено, Божествено! Познанието на тая истина е основата и ключът на всяка педагогика. И това познание определя характера на всички педагогически принципи и методи, които трябва да се приложат.
към текста >>

57. 02. Мекота - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек, за да бъде издръжлив в живота, трябва да има мекота.
Мекота Човек, за да бъде издръжлив в живота, трябва да има мекота. Някои намират мекотата за слабост, но те не са проучвали какво нещо е тя. Мекотата е една магическа сила у човека, една велика сила. Мекотата има качествата на водата, въздуха и светлината. Светлината слиза от слънцето към земята без какъвто и да е натиск, тя не удря земята. Нейните лъчи много нежно милват земната повърхност и внасят всичкия живот.
към текста >>

Който иска да придобие любов, отначало ще прави опити да практикува мекотата много пъти в живота си.
Който има мекота, той е със силна воля. Животът с мекота е радостен, а без нея е тежък. Защо говорим сега за мекотата, а не говорим за любовта? Аз питам: Мога ли да ви говоря за алгебрата, ако не знаете четирите аритметични действия? Мекотата подготвя пътя за любовта. Който иска да придобие любов, отначало ще прави опити да практикува мекотата много пъти в живота си. Например, като те обиди някой, ти не кипвай, а придобивай мекота и любов. Защо не говоря за смирението? Смирението е качество, по-високо от мекотата. Мекотата подготвя смирението и любовта. Някой иска да придобие знание, да изучи Божествената наука, да развие своите дарби и пр.
към текста >>

В човека, който има мекота, се влива свещеният извор на живота.
Не може да получи Божието благословение. Той има нужда от помощ. Прости му и му помогни. Ако ти кипнеш като него, пропадаш на изпита; ако запазиш равновесие, издържаш сполучливо изпита. Като виждаш, че другият е по-слаб, съжаляваш го и гледаш да му помогнеш. В човека, който има мекота, се влива свещеният извор на живота. Такъв човек е опитал какво нещо е Божията любов. Тази любов се проявява спрямо всички. Този, който няма мекота, туря преграда между себе си и любовта, която слиза отгоре, и не може да я приеме. Човекът, който има мекота, е по-близо до Бога. Без мекота човек не може да върши Волята Божия.
към текста >>

Едно изсъхнало дърво не привлича хората.
А жизнената сила е богатството на човека. Човек, като един магнит, привлича жизнената сила от цялата природа. Затова човекът на мекотата е богат на магнетизъм. Защо изворът привлича всички хора? Защото дава чиста вода. Едно изсъхнало дърво не привлича хората. Един човек, който има в себе си жизнена сила, мекота, Божествен живот, всички му се радват и искат да го имат в своята среда, защото той пръска живот около себе си. Такъв човек е желан, той привлича хората, защото е богат с магнетизъм. Човек, който при обида премълчава и прощава, има власт над себе си. Той е господар на себе си. Следователно, да имаме мекота, за да станем господари на себе си.
към текста >>

58. 05. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой не иска да работи върху себе си, върху своето повдигане и при първите пречки в живота може да каже така: „То се видя, че сега няма условия, но в другото прераждане." Който казва така, стои на много несигурна почва.
Пет първоначални качества на ученика Ще изложа що говори Учителят върху петте първоначални качества на ученика. Ученикът, разбира се, трябва да се развива всестранно, но специално внимание трябва да обърне на тези пет качества. Те са условие за добиване на другите качества. Някой не иска да работи върху себе си, върху своето повдигане и при първите пречки в живота може да каже така: „То се видя, че сега няма условия, но в другото прераждане." Който казва така, стои на много несигурна почва. Първо, отде знае той, че в следващото прераждане ще има подобри условия? От друга страна, понеже в него има един навик за отлагане, то и в другото прераждане пак ще има някои мъчнотии и той пак ще каже така. Ако иска идеални условия, за да почне своето ученичество тук, на земята, при тия условия, в тази епоха, не може да бъде. Ученикът винаги ще има известни мъчнотии и препятствия, и при тях ученикът трябва да почне да работи. Но, казва той, време има много, цялата вечност е на наше разположение.
към текста >>

Той мисли, че все така ще продължава, обаче след няколко години много лесен живот, изведнъж дойдат бури, изпитания и мъчнотии в живота му.
За всяко време, за всяка епоха има предвидено известна работа. Щом отлагаш, после условията ще станат по-трудни. Един ученик, когато влезе в една Божествена школа и почне да работи върху себе си, може да помисли, че работите му трябва да се оправят, че той е в хармония с цялата природа, с Бога, следователно всички мъчнотии трябва да се премахнат и да дойдат най- благоприятните условия. Напротив, когато човек стане ученик, мъчнотиите се увеличават. Тук има един важен закон: Отначало човек в Школата е като оглашен и всичко върви гладко. Той мисли, че все така ще продължава, обаче след няколко години много лесен живот, изведнъж дойдат бури, изпитания и мъчнотии в живота му. Това показва, че от този момент той е приет за ученик. Причината е тази: духовният ученик ускорява своето развитие и това, което обикновеният човек учи бавно, в продължение на стотина прераждания, той може да го вземе за няколко такива. Той наближава по-бързо до онзи момент, когато ще влезе в съвсем друг живот, нови условия, нова светлина. Но, за да може да придобие тази светлина, този простор на душата, трябва да стане едно нещо, което на окултен език се казва „ускорено ликвидиране на кармата". Тази карма трябва да се ликвидира, за да можеш да станеш по-скоро една свободна душа.
към текста >>

Затова идва тази буря в живота на човека и той трябва да се радва за това.
Това показва, че от този момент той е приет за ученик. Причината е тази: духовният ученик ускорява своето развитие и това, което обикновеният човек учи бавно, в продължение на стотина прераждания, той може да го вземе за няколко такива. Той наближава по-бързо до онзи момент, когато ще влезе в съвсем друг живот, нови условия, нова светлина. Но, за да може да придобие тази светлина, този простор на душата, трябва да стане едно нещо, което на окултен език се казва „ускорено ликвидиране на кармата". Тази карма трябва да се ликвидира, за да можеш да станеш по-скоро една свободна душа. Затова идва тази буря в живота на човека и той трябва да се радва за това. Когато човек се откаже от ученичеството, тогава и мъчнотиите изчезват, обаче заедно с това и благоприятните условия за неговото развитие ще изчезнат. Невидимият свят се оттегля от него. Когато един човек стане ученик на Божествената школа, тогава той има подкрепата на духовния свят и възвишените същества му оказват известно внимание и му дават своята благодат. Как ученикът може да се справи с изпитанията си? - Тайната е човек да има връзка с Бога.
към текста >>

Свитъкът, който оставил в ръката му, се казва Антиминс, рисунки, изобразяващи сцени от живота на Христа.
Казва му, че славянството почва своя възход. Славянството за Бога става като избран народ и то има да играе важна роля в бъдещето на човечеството. Казва му още, че трябва да се върне във Варна и ще му се роди син, който ще бъде Божи пратеник. Дава му и един свитък в ръката. Костадин мислил, че това е един обикновен човек, но старецът става невидим и тогава чак разбрал, че това е едно същество от невидимия свят. Свитъкът, който оставил в ръката му, се казва Антиминс, рисунки, изобразяващи сцени от живота на Христа. Оригиналът и досега се пази във Варненската черква. Бащата на Учителя бил свещеник. По този въпрос Учителят казва така: Това е била една реална среща с Белите Братя. Значи в бъдеще ученикът ще влиза в съзнателно общение с ангелите. Велики неща очакват човека, когато напредне като ученик.
към текста >>

Когато човек възлюби Бога и има връзка с Него, тогава ще може да побеждава всички мъчнотии в живота си.
Оригиналът и досега се пази във Варненската черква. Бащата на Учителя бил свещеник. По този въпрос Учителят казва така: Това е била една реална среща с Белите Братя. Значи в бъдеще ученикът ще влиза в съзнателно общение с ангелите. Велики неща очакват човека, когато напредне като ученик. Когато човек възлюби Бога и има връзка с Него, тогава ще може да побеждава всички мъчнотии в живота си. Тогава Бог ще го покани на работа и той ще стане съработник на Бога. Следователно, в края на краищата, задачата на ученика е да стане съработник на Бога. Какво значи това? - От Бога ние получаваме всички блага, всичко в света иде от Бога - светлина, въздух, храна, красиви мисли и всички условия, в които сме поставени. Когато човек стане съработник на Бога, той има желание да даде нещо от себе си.
към текста >>

Една клетка, едно листче от едно дърво трябва да съзнава, че е част , цялото дърво.
- Ако ти цял ден се молиш, когато заспиш, пак ще бъдеш в едно молитвено, будно състояние. Ти в душата си пак ще продължаваш да се молиш. Това показва, че имаш будно съзнание. Човек трябва да се моли и когато е буден, и когато спи. Сега ще ви дам една задача за две седмици. Една клетка, едно листче от едно дърво трябва да съзнава, че е част , цялото дърво. Усилията на цялото дърво произвеждат благата, които дървото дава. Също така и ние сме части, органи на общочовешкия живот, на общочовешкия организъм. Ние не можем откъснато, самостоятелно да живеем. Затова именно трябва да работим за цялото човечество чрез дела, думи и мисли. Упражнението е следното.
към текста >>

Усилията на цялото дърво произвеждат благата, които дървото дава.
Ти в душата си пак ще продължаваш да се молиш. Това показва, че имаш будно съзнание. Човек трябва да се моли и когато е буден, и когато спи. Сега ще ви дам една задача за две седмици. Една клетка, едно листче от едно дърво трябва да съзнава, че е част , цялото дърво. Усилията на цялото дърво произвеждат благата, които дървото дава. Също така и ние сме части, органи на общочовешкия живот, на общочовешкия организъм. Ние не можем откъснато, самостоятелно да живеем. Затова именно трябва да работим за цялото човечество чрез дела, думи и мисли. Упражнението е следното. Всеки ден през един час, когато намираме за важно, според условията, в които сме поставени, да пращаме една силна, молитвена мисъл за пробуждане на човечеството.
към текста >>

59. 06. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

юли, август или септември, минавате покрай едно ябълково или крушово дърво и виждате, че то е отрупано с плодове.
Закон е: Когато човек благодари за известни страдания, нещастия, те си отиват. Друг пример, природата е пълна схиляди примери. Аз ще ви приведа много малко. Целта е не да изчерпя въпроса, а всеки от нас да се научи сам да превежда природните явления, за да може по този начин да си обяснява Божествените истини. Да кажем, че през м. юли, август или септември, минавате покрай едно ябълково или крушово дърво и виждате, че то е отрупано с плодове. Тези плодове преди са били зелени. Като узреят, стават червени, жълти, лъскави. Защо? За да привлекат вниманието на хората и птиците и те да ги берат. Така семената ще се разсеят. С други думи, дърветата правят своите узрели плодове красиви, привлекателни, за да ги раздават.
към текста >>

Значи и човек трябва да намери начин за преодоляване на пречките в живота си, както коренът постига целта си.
Ето една поука от една малка теменужка. Когато вие разровите земята и разкриете някой камък, ще видите, че той е разяден, особено ако е варовит. Това е от корените на растенията. Те могат да извличат само тази храна, която е разтворена във вода. Когато среща един варовит камък и коренът има нужда от тези варовити вещества, той започва да изпуща киселина, която разтваря калциевия карбонат и го всмуква за градеж на растението. Значи и човек трябва да намери начин за преодоляване на пречките в живота си, както коренът постига целта си. Някога отиваме в планината и потъваме в мъгла, на 3-4 крачки нищо не се вижда, всичко е изчезнало. Но някога сме прекарвали по 7-8 дни в такава мъгла. На какво ни учи тази мъгла? Веднъж Учителят каза това: При мъглите човек се уединява, остава сам. Всичко е скрито за него, нищо не се вижда.
към текста >>

„Мъдростта съдържа познанието на великите природни закони и методите за тяхното приложение в живота.
Това е нужно, за да се извърши хлорофилната асимилация. Виждаме каква разумност проявява природата в много малките работи. От това вадим поука: Във всичките наши постъпки да проявяваме голяма разумност. Да не правим нищо без обмисляне какви ще бъдат последствията. Учителят каза веднъж какво наричаме разумност. „Мъдростта съдържа познанието на великите природни закони и методите за тяхното приложение в живота. Освен Мъдростта нали имаме и Любов? Когато в една твоя постъпка вложиш едновременно Мъдрост и Любов, тогава тя е разумна. Разумността е съчетание на Мъдростта и Любовта едновременно." Когато православните посрещат Великден, събота срещу неделя, какво правят в 12 часа вечерта? Всеки един има по една свещ и в 12 часа свещеникът запалва свещта на близкия до него богомолец, той на своя съсед и т.н. След половин час всички хора държат запалени свещи.
към текста >>

60. 07. Законът на справедливостта - Боян Боев (1883 – 1963)

Тази тема е важна, понеже има връзка с уреждането на живота, с неговата външна форма.
Законът на справедливостта Тази тема е важна, понеже има връзка с уреждането на живота, с неговата външна форма. Преди всичко трябва да видим що разбират хората, светът под думата „справедливост" и какво разбираме ние. Има голяма разлика. Справедливостта може да се преведе в български език с думите „Божествено право". А това право, което сега учим в университета, се казва човешко право. Професорите, учените пишат много книги върху правото - римско, гражданско, но това е човешко право.
към текста >>

Когато тя се посади, след време ще даде едно ябълково дърво.
Това право е дадено на човека от самата природа, от Божествената справедливост. Виждате, че има голяма разлика между човешкото и Божественото право. Божественото право е правото на новата култура. Тогава човекът ще има всички благоприятни условия да развива всички сили на своята душа и да ги прояви за благото на всички. Да си представим, че имаме една семка от ябълка. Когато тя се посади, след време ще даде едно ябълково дърво. Крушевото дърво ще даде круша. Човешката душа също представлява една такава семка. Когато има условия, тя расте и се развива. Човек, който отнема това свещено право на едно същество, върши престъпление. Четвъртият закон.
към текста >>

Крушевото дърво ще даде круша.
Виждате, че има голяма разлика между човешкото и Божественото право. Божественото право е правото на новата култура. Тогава човекът ще има всички благоприятни условия да развива всички сили на своята душа и да ги прояви за благото на всички. Да си представим, че имаме една семка от ябълка. Когато тя се посади, след време ще даде едно ябълково дърво. Крушевото дърво ще даде круша. Човешката душа също представлява една такава семка. Когато има условия, тя расте и се развива. Човек, който отнема това свещено право на едно същество, върши престъпление. Четвъртият закон. За да го обясня, ще отворя една страница от живота на братството.
към текста >>

За да го обясня, ще отворя една страница от живота на братството.
Крушевото дърво ще даде круша. Човешката душа също представлява една такава семка. Когато има условия, тя расте и се развива. Човек, който отнема това свещено право на едно същество, върши престъпление. Четвъртият закон. За да го обясня, ще отворя една страница от живота на братството. При ловния парк, през 1928-ма г. имаше едно изворче. Учителят го откри. Чистенето на изворите има голямо окултно значение. Щом изчистиш един кален, пълен със жабуняк извор, ти не само даваш възможност на пътника да пие чиста вода, но към теб ще се приложи следният окултен закон: Каквото правиш отвън, такъв процес става и в твоя душевен живот.
към текста >>

В новата култура ще те занимава само въпросът как да развиеш дарбите си и как да приложиш любовта в живота, как да служиш на Бога.
Днес има едни блага като светлината, въздуха, водата, които са изобилни за всички. Обаче има други, например храната, която не е правилно разпределена. Науката, музиката, изкуствата още не са еднакви за всички. В културата на шестата раса хората няма да се грижат за храната, да се осигуряват с материални неща, както сега не правят това с въздуха. В новата култура ще те занимава само въпросът как да развиеш дарбите си и как да приложиш любовта в живота, как да служиш на Бога. Материалните, икономическите въпроси няма да те занимават, както сега се грижиш как да бъдеш подсигурен. В бъдеще [... ] с въздуха и светлината. Този нов живот ще бъде, когато се приложат справедливостта и любовта. Законът на справедливостта почва вече да се съзнава от човека. Той ще разбере, че не може да се приложи абсолютно без любовта.
към текста >>

61. 10. Беседи – разговор при хижа „Еделвайс' на 27.08.1944 - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек трябва да се интересува в живота от това, което е най-съществено.
Беседа – разговор на 27.08.1944 . над хижа „Еделвайс", 6 ч сутринта Прочете се беседата „Закон на доволство" от книгата „Отворени форми". Човек трябва да се интересува в живота от това, което е най-съществено. А кое е най-същественото? - Най-същественото е Любовта. Щом имаш Любовта, ще имаш всички възможности. Щом изгубиш Любовта, ще изгубиш всички възможности. Та, първото нещо е: Човек трябва да търси най-ценното в света, а другите неща идат сами по себе си.
към текста >>

Те търсят живота там, гдето не е.
Щом имаш Любовта, ще имаш всички възможности. Щом изгубиш Любовта, ще изгубиш всички възможности. Та, първото нещо е: Човек трябва да търси най-ценното в света, а другите неща идат сами по себе си. Човек, като изгуби най-ценното, другите неща не идат при него. Съвременният свят е изгубил най- ценното. Те търсят живота там, гдето не е. Както хората живеят, хората са изгубили ценното, не служат на Любовта, а служат на посторонни работи, отгдето идат всички страдания и противоречия. Беседа – разговор на 27.08.1944 г. на хижа „Еделвайс" в 11,30 ч преди обяд Или ще се самоотречеш сам, или ще те накарат.
към текста >>

Един човек, който няма една основна идея в живота си, прилича на отбрулен от дървото лист, който вятърът вдига и сваля и носи насам и нататък.
Ние все отлагаме. Като ти дойде Божествената мисъл да направиш нещо, направи го! Основната идея в човешкия живот Необходимо е човек да има една основна идея в своя живот, която да бъде неговата цел. Тази идея да бъде канара, на която той стъпва, тази канара да бъде единствената опора в неговия живот. Един човек, който няма една основна идея в живота си, прилича на отбрулен от дървото лист, който вятърът вдига и сваля и носи насам и нататък. А това значи, че листът не е господар на външните условия, т.е. те му командват. А когато има една основна идея в живота си, той е силен и тази идея трябва да бъде добра, да бъде Божествена. Такъв човек е силен, той даже може да изменя характера на окръжаващите го хора. Където и да бъде той, такава сила излиза от него, че наоколо хората започват да се изменят.
към текста >>

А когато има една основна идея в живота си, той е силен и тази идея трябва да бъде добра, да бъде Божествена.
Необходимо е човек да има една основна идея в своя живот, която да бъде неговата цел. Тази идея да бъде канара, на която той стъпва, тази канара да бъде единствената опора в неговия живот. Един човек, който няма една основна идея в живота си, прилича на отбрулен от дървото лист, който вятърът вдига и сваля и носи насам и нататък. А това значи, че листът не е господар на външните условия, т.е. те му командват. А когато има една основна идея в живота си, той е силен и тази идея трябва да бъде добра, да бъде Божествена. Такъв човек е силен, той даже може да изменя характера на окръжаващите го хора. Където и да бъде той, такава сила излиза от него, че наоколо хората започват да се изменят. Но дали един човек има една добра Божествена идея, се познава по това, че когато дойдат неблагоприятни условия, ако той изгуби добротата си, изневерява й, това показва, че добротата не е основната идея в неговия живот. И обратно, основната идея в живота си има онзи човек, който не й изневерява никога при каквито и условия да се намира той. Такъв човек непременно постига успех и той е фактор за повдигането на живота на цялото човечество.
към текста >>

И обратно, основната идея в живота си има онзи човек, който не й изневерява никога при каквито и условия да се намира той.
те му командват. А когато има една основна идея в живота си, той е силен и тази идея трябва да бъде добра, да бъде Божествена. Такъв човек е силен, той даже може да изменя характера на окръжаващите го хора. Където и да бъде той, такава сила излиза от него, че наоколо хората започват да се изменят. Но дали един човек има една добра Божествена идея, се познава по това, че когато дойдат неблагоприятни условия, ако той изгуби добротата си, изневерява й, това показва, че добротата не е основната идея в неговия живот. И обратно, основната идея в живота си има онзи човек, който не й изневерява никога при каквито и условия да се намира той. Такъв човек непременно постига успех и той е фактор за повдигането на живота на цялото човечество. На такива хора човечеството дължи своя напредък. Те дават за културите. Появява се един въпрос: Каква трябва да бъде основната идея в човешкия живот? За да разгледаме този въпрос, ще трябва малко да се отклоним.
към текста >>

Такъв човек непременно постига успех и той е фактор за повдигането на живота на цялото човечество.
А когато има една основна идея в живота си, той е силен и тази идея трябва да бъде добра, да бъде Божествена. Такъв човек е силен, той даже може да изменя характера на окръжаващите го хора. Където и да бъде той, такава сила излиза от него, че наоколо хората започват да се изменят. Но дали един човек има една добра Божествена идея, се познава по това, че когато дойдат неблагоприятни условия, ако той изгуби добротата си, изневерява й, това показва, че добротата не е основната идея в неговия живот. И обратно, основната идея в живота си има онзи човек, който не й изневерява никога при каквито и условия да се намира той. Такъв човек непременно постига успех и той е фактор за повдигането на живота на цялото човечество. На такива хора човечеството дължи своя напредък. Те дават за културите. Появява се един въпрос: Каква трябва да бъде основната идея в човешкия живот? За да разгледаме този въпрос, ще трябва малко да се отклоним. Има инволюция и еволюция.
към текста >>

Човек, който има за едничка главна основна идея в живота си Любовта, той привлича вниманието и подкрепата на всички светли същества от невидимия свят.
- „Бог те е посетил, за да ти покаже как Той обича. И това не ще продължи много, понеже нервната система ще се стопи." И след няколко дни това състояние се е променило, обаче тя разбрала, че съществува една велика любов, една велика реалност. Ние, всичките други хора, спим. Само този, който влезе в тази велика реалност, той е буден. Учителят казва: Желателно е поне веднъж в своя живот човек да влезе в тази реалност, за да разбере плана на Бога. Човек, който има за едничка главна основна идея в живота си Любовта, той привлича вниманието и подкрепата на всички светли същества от невидимия свят. Той влиза в един велик живот на Божествено щастие, на радост, на чистота, на съвършенство. Той привлича всички добри условия към себе си и влиза в изобилния живот. Когато човек има като основна идея Любовта, той възлюбва всичко - и червея, и звяра, и приятели, и врагове. Той влиза в мировата любов и с това съдействува за събуждането на цялото човечество. Защото той, като привлича мировата любов на земята, после тя се разлива по цялата земя и събужда другите.
към текста >>

Човек, който има за основна идея Любовта в живота, саможертва се за тези, които люби.
Когато човек има като основна идея Любовта, той възлюбва всичко - и червея, и звяра, и приятели, и врагове. Той влиза в мировата любов и с това съдействува за събуждането на цялото човечество. Защото той, като привлича мировата любов на земята, после тя се разлива по цялата земя и събужда другите. Човек, който има като основна идея Любовта, той е пълен с Божествено състрадание към всички страдащи и желае да им помогне. Висшата форма на Любовта е изразена в милосърдието. Човек, който има за основна идея Любовта в живота, саможертва се за тези, които люби. Чрез саможертвата човек влиза във висшето осмисляне на живота и в по-съвършената проява на Божественото си естество. Той надраства личния живот. Това е единствената му цел. Но този път той има всички постижения. Влиза в общение с Христа и с напредналите същества.
към текста >>

Чрез саможертвата човек влиза във висшето осмисляне на живота и в по-съвършената проява на Божественото си естество.
Той влиза в мировата любов и с това съдействува за събуждането на цялото човечество. Защото той, като привлича мировата любов на земята, после тя се разлива по цялата земя и събужда другите. Човек, който има като основна идея Любовта, той е пълен с Божествено състрадание към всички страдащи и желае да им помогне. Висшата форма на Любовта е изразена в милосърдието. Човек, който има за основна идея Любовта в живота, саможертва се за тези, които люби. Чрез саможертвата човек влиза във висшето осмисляне на живота и в по-съвършената проява на Божественото си естество. Той надраства личния живот. Това е единствената му цел. Но този път той има всички постижения. Влиза в общение с Христа и с напредналите същества. Човек, който има като основна идея Любовта, пръска изобилно благословение, гдето отива и до каквото да се докосне.
към текста >>

62. 16. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

В живота на Школата е забелязан следният факт.
Няколко думи за първите стъпки на ученика – I (Настоящото изложение е направено по беседите и лекциите на Учителя и по общи и частни разговори с Него.) В живота на Школата е забелязан следният факт. Първите стъпки на ученика са много поетични, възторжени, пълни с красота. Като влезе в Школата, човек става поет, музикант, животът му е пълен с радост, в него гори един свещен огън; той живее в мир с всички; за страданията, през които минава, не иска нищо да знае. Но след няколко години казва: „Знаете ли какъв бях някога, колко усърден, старателен бях в Школата, как изпълнявах всички закони на Окултната школа? Това беше красиво време, тогава бях щастлив." Учителят се обръща към този човек и му отговаря така: „Щом ти говориш, че едно време си бил такъв, а сега не си, това показва, че не си работил правилно. Защото, ако ти съзнателно беше работил върху себе си, този възторг, тая поезия сега трябваше да бъдат още по- големи.
към текста >>

Няма нещо случайно в живота на ученика.
В окултната наука няма морализиране. Тук се изтъкват законите на разумната природа и се оставя човек свободен, да се съобразява с тях или не. Ако не се съобразява, ще носи последствията. Интересен е начинът, по който са дошли учениците в Школата. Тук виждаме чудните пътища, по които работи Божественият Промисъл. Няма нещо случайно в живота на ученика. Една книга, един разговор, една среща, уж случайни, са резултат на едно разумно ръководство отгоре. Много братя и сестри не идват за пръв път в Братството. В миналите прераждания те са били ученици на окултните школи в Египет, Индия, Халдея, Персия, Палестина и пр. За да влезе един човек в Школата, той със своите стремежи трябва да привлече вниманието на Светлите Същества, които ръководят човечеството. И тогава те му идват на помощ.
към текста >>

Думите „твърд като земята" значат да си постоянен, устойчив в основните идеи на живота си.
„Бъди твърд като земята! Бъди мек като водата! Бъди бърз като въздуха! Бъди лъчезарен като светлината! " Думите „твърд като земята" значат да си постоянен, устойчив в основните идеи на живота си. Никакви съблазни и изкушения да не могат да те отклонят от твоите убеждения. Думите „мек като водата" значат да имаш мекотата на любовта. Всяка груба постъпка на човека сгъстява и втвърдява материята на тялото му и в него не могат да проникват висшите трептения, които идат от Божествения свят. Думите „бърз като въздуха" значат бърз в служенето на Бога, във вършене делото Божие. Когато ти дойде една Божествена идея да направиш нещо, направи го веднага, пристъпи веднага към работа, без отлагане.
към текста >>

Думите „Не късай най-дебелото въже" значат: „Никога не прекъсвай своята любовна връзка с Бога." Когато човек прекъсне своята любовна връзка с Бога, ще прилича на клонче, откъснато от дървото.
Всеки ученик да напише на един елипсовиден картон следните думи наоколо: „Не късай най-дебелото въже! Не късай най-тънкия конец! " Тия думи да бъдат поставени на видно място в стаята на ученика, за да ги гледа често и да ги държи в съзнанието си постоянно. Думите „Не късай най-дебелото въже" значат: „Никога не прекъсвай своята любовна връзка с Бога." Когато човек прекъсне своята любовна връзка с Бога, ще прилича на клонче, откъснато от дървото. Той ще изсъхне без никакво бъдеще. Думите „Не късай най-тънкия конец" значат: „Никога не прекъсвай своята любовна връзка с всяко същество." Когато човек има едно отрицателно отношение към едно същество, няма да има пълна връзка с Бога, понеже Бог живее и в това същество. „Опасността за съвременните ученици седи в това, че каквито правила съм дал, вие не сте ги приложили, даже една десета от тях. Казвате: „Тъй казва Учителят." Да, никой от вас не е направил най-малкия опит." Учителят
към текста >>

Чрез правилното разрешаване на тази задача, каквито са страданията, противоречията в живота, ученикът развива своите спящи духовни сили.
Гимнастикът, да развие своите мускули, има нужда от всекидневни упражнения. И ученикът трябва да счита противоречията, мъчнотиите, страданията, през които минава, като задачи за разрешаване. Ученикът трябва да има правилно отношение към страданието. Учителят каза веднъж в разговор: „За някой човек Бог казва: „Сега съм много занят, ще оставя засега този човек, няма да се занимавам с него." И този човек ще му е широко около врата, не минава през никакви страдания. А когато човек минава през страдания, Бог е най-близо до него и работи върху него." Чрез правилното разрешаване на тази задача, каквито са страданията, противоречията в живота, ученикът развива своите спящи духовни сили. Един пример. Една сестра разправя следното. Тя гледала един болен. В първите фази на болестта си той проявява ожесточение. През втората фаза ожесточението е заменено с мъка.
към текста >>

Който е лош, той е в смъртта, който е добър, той е живота.
Страданията са временно явление в човешкия живот, само в сегашната фаза на неговото развитие. В бъдеще човек ще влезе в друга фаза, когато няма да има никакви страдания. По какво се познава дали любовта в човека е Божествена? Тя е Божествена, ако тия, които обича, минават от смърт към живот. Какво значи преминаване от смърт към живот? Който е лош, той е в смъртта, който е добър, той е живота. Любовта е Божествена, ако ония, които обича, ако са били лоши, стават добри; ако са били болни, оздравват; ако са били обезсърчени, стават радостни. Любовта на ученика трябва да се издигне дотам, че да издържи всички недостатъци на хората в света. Какво значи това? Ти обичаш някои хора, но ако забележиш някои недостатъци в тях, ти ги разлюбваш. Значи твоята любов не може да издържи греховете на света.
към текста >>

63. 17. Първи стъпки на ученика – II - Боян Боев (1883 – 1963)

Нека наблюдаваме едно плодно дърво - това, което произвежда, то го предлага на всички.
Човекът също трябва да има две посоки на растене. Освен към материалното, човек трябва да се стреми и към Божественото, така той правилно ще се развива. Като се стремим към материалния свят, ние изучаваме и неговите материални закони. Както растението не може да направи нищо без слънчевата енергия, така и човек нищо не може да направи без Бога. Човешката душа трябва да получава от Бога този подтик към знанието и добродетелите, за да се развива правилно. Нека наблюдаваме едно плодно дърво - това, което произвежда, то го предлага на всички. Изворът също предлага своята вода на всички. Така и човекът всичко, което изработва, трябва да го предлага на всички. Това значи да си служим и прилагаме методите на природата. Човешкото тяло представя микрокосмос, построен по законите на макрокосмоса, или голямата вселена. Всеки орган от човешкото тяло съдържа, освен материални, и духовни сили.
към текста >>

Да кажем, че някой те обидил или си неразположен поради друга някоя неприятност в живота си.
Безименният пръст има връзка със Слънцето и има отношение към красотата и изкуството. Затова хората на изкуството имат под безимения пръст силно изразени линии, дълбоки, ярко изразени. Малкият пръст е свързан с Меркурий и има връзка с интелигентността и практичността. Палецът е свързан с планетата Венера, свързан е и с Божествената любов. Тази наука ние можем да използуваме за следния опит. Да кажем, че някой те обидил или си неразположен поради друга някоя неприятност в живота си. Как ще промениш това състояние в едно такова на радост, мир и хармония? Ето какво можеш да направиш. Хвани с всичките пръсти на дясната ръка основата на палеца на лявата ръка и движи нагоре, като едновременно мислиш за любовта. Хвани основата на показалеца и движи пръстите си нагоре. Така ти събуждаш енергията на благородството и повече няма да помниш обидата.
към текста >>

Да кажем, че човек живее 90 години, тогава 30 години той прекарва в сън, 30 години от живота си спи.
След туй хвани безимения пръст, мисли за красотата, която ще внесе хармония в тебе. Честото неразположение нарушава кръвообращението и може да доведе до парализация. Когато движиш пръстите си по палеца, ти събуждаш Божествената любов и тогава не само ще простиш на човека, който те е обидил, но и ще го възлюбиш. Едно важно нещо в първите стъпки на ученика е да знае как да се учи и когато спи. Сънят може да е 7-8 часа, значи 1/3 от денонощието. Да кажем, че човек живее 90 години, тогава 30 години той прекарва в сън, 30 години от живота си спи. Тези 30 години могат да бъдат загубени, ако той не учи и през време на съня. Затова човек трябва да знае как да спи и как да учи, когато спи. Това се постига чрез будното съзнание. През време на съня душата на човека излиза вън от тялото, но една нишка поддържа връзката. При смъртта тази нишка се скъсва.
към текста >>

Понеже Бог е извор на всяка любов, на всяка красота, всяка чистота, невинност, всичко добро и възвишено, следователно, когато ти търсиш нещо възвишено, благородно в живота, ти търсиш Бога.
„Ако ученикът веднъж само се опита да коригира Абсалютното, Божественото, той се отстранява от класа." Това правило подразбира да имаш едно пълно доверие в Бога, в Неговата любов, мъдрост, справедливост, никога да се не усъмниш в Него. Във всичко можеш да се усъмниш, но за Бога ще имаш само правилната възвишена свещена мисъл. Ще Го смяташ като едно идеално същество, същество, което те обича. Ще Го смяташ даже като едничкия възлюблен на твоята душа. Тази мисъл е много мистична: „Обект на всичко в света е Бог." Това е много дълбока мисъл. Понеже Бог е извор на всяка любов, на всяка красота, всяка чистота, невинност, всичко добро и възвишено, следователно, когато ти търсиш нещо възвишено, благородно в живота, ти търсиш Бога. Когато ти обичаш един човек, ти обичаш Бога в него. Във всеки човек Бог живее и се проявява. Едничкото нещо, което търсиш в живота си, това е Бог. Бог е едничкият твой възлюблен. Когато почувствуваш Бога във всички същества, тогава ще дойдеш до мировата любов.
към текста >>

Едничкото нещо, което търсиш в живота си, това е Бог.
Ще Го смяташ даже като едничкия възлюблен на твоята душа. Тази мисъл е много мистична: „Обект на всичко в света е Бог." Това е много дълбока мисъл. Понеже Бог е извор на всяка любов, на всяка красота, всяка чистота, невинност, всичко добро и възвишено, следователно, когато ти търсиш нещо възвишено, благородно в живота, ти търсиш Бога. Когато ти обичаш един човек, ти обичаш Бога в него. Във всеки човек Бог живее и се проявява. Едничкото нещо, което търсиш в живота си, това е Бог. Бог е едничкият твой възлюблен. Когато почувствуваш Бога във всички същества, тогава ще дойдеш до мировата любов. Второ правило: „Когато човек постъпи в клас и отсъствува без никаква причина, той се отстранява от клас." Кой го отстранява? Никой. Той сам се отстранява. Горе, в невидимия свят, той се отписва.
към текста >>

64. 22. Ученик (Продължение) - Боян Боев (1883 – 1963)

Можем да сравним човечеството с едно дърво, в което различаваме 4 основни части: корен, клони, цветове и плодове.
Ученик (Продължение) Можем да сравним човечеството с едно дърво, в което различаваме 4 основни части: корен, клони, цветове и плодове. Тези четири части на дървото отговарят на четири фази, през които минава както човечеството, така и всеки отделен човек. Първата фаза е на старозаветния човек, втората - на новозаветния, третата - на праведния и четвъртата фаза - на ученика. Старозаветният човек, това е коренът на дървото; новозаветният - стъблото, праведният - цветовете и ученикът - плодовете. Като казваме човек на Стария завет, не разбираме само човек, който е живял преди Христа, но човек с известна степен на съзнание. Кой човек е старозаветен?
към текста >>

Тези четири части на дървото отговарят на четири фази, през които минава както човечеството, така и всеки отделен човек.
Ученик (Продължение) Можем да сравним човечеството с едно дърво, в което различаваме 4 основни части: корен, клони, цветове и плодове. Тези четири части на дървото отговарят на четири фази, през които минава както човечеството, така и всеки отделен човек. Първата фаза е на старозаветния човек, втората - на новозаветния, третата - на праведния и четвъртата фаза - на ученика. Старозаветният човек, това е коренът на дървото; новозаветният - стъблото, праведният - цветовете и ученикът - плодовете. Като казваме човек на Стария завет, не разбираме само човек, който е живял преди Христа, но човек с известна степен на съзнание. Кой човек е старозаветен? - Човек, който се стреми да трупа богатства и то за лични цели.
към текста >>

Старозаветният човек, това е коренът на дървото; новозаветният - стъблото, праведният - цветовете и ученикът - плодовете.
Ученик (Продължение) Можем да сравним човечеството с едно дърво, в което различаваме 4 основни части: корен, клони, цветове и плодове. Тези четири части на дървото отговарят на четири фази, през които минава както човечеството, така и всеки отделен човек. Първата фаза е на старозаветния човек, втората - на новозаветния, третата - на праведния и четвъртата фаза - на ученика. Старозаветният човек, това е коренът на дървото; новозаветният - стъблото, праведният - цветовете и ученикът - плодовете. Като казваме човек на Стария завет, не разбираме само човек, който е живял преди Христа, но човек с известна степен на съзнание. Кой човек е старозаветен? - Човек, който се стреми да трупа богатства и то за лични цели. Когато срещне пречки и страдания в живота си, той проявява злоба и омраза. Такива хора ги имало по-рано, има ги и сега.
към текста >>

Когато срещне пречки и страдания в живота си, той проявява злоба и омраза.
Първата фаза е на старозаветния човек, втората - на новозаветния, третата - на праведния и четвъртата фаза - на ученика. Старозаветният човек, това е коренът на дървото; новозаветният - стъблото, праведният - цветовете и ученикът - плодовете. Като казваме човек на Стария завет, не разбираме само човек, който е живял преди Христа, но човек с известна степен на съзнание. Кой човек е старозаветен? - Човек, който се стреми да трупа богатства и то за лични цели. Когато срещне пречки и страдания в живота си, той проявява злоба и омраза. Такива хора ги имало по-рано, има ги и сега. Новозаветният човек, като срещне страдания, се разколебава и изкушава. По времето на Христа повечето хора са били новозаветни. Праведен е пък онзи човек, който се стреми към правдата, но не знае метода за постигането й. От друга страна, той не се е освободил от известни лични елементи.
към текста >>

Понеже ученикът се отличава главно с любовта си, той може лесно изпитите си да издържи в живота.
От друга страна, обиква Божественото в човека. Това, възвишеното, красивото, което вижда в душата на всеки човек, е самият Бог и той съзнава това. Ученикът се отличава още и с други качества. Той има вечен стремеж към Бога. Когато Учителят забележи в ученика стремеж към Бога, той получава отплата за положените грижи над този ученик. Понеже ученикът се отличава главно с любовта си, той може лесно изпитите си да издържи в живота. Повечето от хората пропадат на изпитите си, понеже нямат любовта. Друго качество на ученика е мирът, който е следствие на любовта. Който няма вътрешен мир, той още не е познал любовта. Също следствие на любовта са нежността и мекотата. Мирът на ученика произтича от съзнанието, че във всеки момент той е в съгласие с Бога.
към текста >>

Ако издържи и на този изпит, ще премине в една нова фаза на живота - фаза на възкресението.
Ще бъде поставен при най- лоши условия. Ако издържи добре на този изпит, той добива посвещение. Колкото повече човек напредва, толкова изпитите му са по-големи. Накрая последен е „изпитът на Голгота". Ще му се отнеме и животът. Ако издържи и на този изпит, ще премине в една нова фаза на живота - фаза на възкресението. По-рано, в древните окултни школи, ученикът е бил подлаган на изкуствени изпити. Например вкарват го в едно подземие, в дъното на което гори голям огън. Ще му кажат да влезе и мине през огъня. Ако е безстрашен и мине, ученикът ще види, че няма никакъв огън, а това са само отражения от огледала. Тези изпити са били нужни, понеже тогава животът е бил много монотонен.
към текста >>

Тогава той спестява излишни страдания в живота си и с това ускорява развитието си.
Ученикът се отличава още по чистотата - чистота в мисли, чувства и постъпки. Изгуби ли чистотата си, ученикът изгубва и любовта си. Ученикът трябва да изпълни три задачи: да просвети и укрепи ума си, да огради и очисти сърцето си и да уякчи волята си. Душата на ученика е изпълнена само с една идея - какво да направи за делото Божие, какво да направи за цялото, за другите. Ученикът се ползува не само от своите опитности, но и от тези на другите хора. Тогава той спестява излишни страдания в живота си и с това ускорява развитието си. Какво нещо е милосърдието, което е качество на ученика? Милосърдието е приложение на любовта. То е висша проява на любовта. Ученикът трябва да спазва следното правило: Преди да си легне да спи, да прегледа преживяното през деня и да види къде е постъпил добре и къде - зле. Трябва да си направи, значи, равносметка и да извлече поука от нея.
към текста >>

65. Екскурзия на 24 януари 1928 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Но щом стане недоволна от живота, тогава дохождат ловците, харесват й козината и казват: „Чакай да й вземем дрехата!..."
Когато облечеш една дреха и не си доволен, тя ще се закачи някъде и ще се скъса. Когато направиш къща и не си доволен, тази къща ще се развали. Ако и къщата ти да има някой недостатък, ти пак бъди доволен. Като направиш втора къща, ще прибавиш това, което е липсвало в първата. Когато мечката е доволна, тя се разхожда като царица и никой не я закача. Но щом стане недоволна от живота, тогава дохождат ловците, харесват й козината и казват: „Чакай да й вземем дрехата!..." Ние живеем в един век на интензивна дейност. Има принципи и методи на живота, но ние не ги прилагаме и страдаме. Един човек, който върви по Божието разписание, където отиде, навсякъде е добре приет. Човек трябва да има присъствие на Духа. Това е най-трудното нещо.
към текста >>

Има принципи и методи на живота, но ние не ги прилагаме и страдаме.
Ако и къщата ти да има някой недостатък, ти пак бъди доволен. Като направиш втора къща, ще прибавиш това, което е липсвало в първата. Когато мечката е доволна, тя се разхожда като царица и никой не я закача. Но щом стане недоволна от живота, тогава дохождат ловците, харесват й козината и казват: „Чакай да й вземем дрехата!..." Ние живеем в един век на интензивна дейност. Има принципи и методи на живота, но ние не ги прилагаме и страдаме. Един човек, който върви по Божието разписание, където отиде, навсякъде е добре приет. Човек трябва да има присъствие на Духа. Това е най-трудното нещо. Ако нямаш присъствие на Духа, положението е лошо. Една сестра сподели:
към текста >>

Някои, които са били много горделиви в миналото, сега заемат много ниско положение в живота, за да се освободят от гордостта.
Това е най-трудното нещо. Ако нямаш присъствие на Духа, положението е лошо. Една сестра сподели: - Учителю, сега ми е много ясно, когато ми говорите, а по-рано не ми беше ясно. — Обаче колко много въпроси има, които не разбирате и които ще се появят по-късно във вас... Някои, които са били много горделиви в миналото, сега заемат много ниско положение в живота, за да се освободят от гордостта. Някой обиди сега такъв човек, накърни честолюбието му - той чувства това, зъби се, но после идва съзнанието му, че един ден така е живял и си казва: „Защо да се сърдя? И аз едно време бях такъв. И те ще бъдат на моето място. Ще ходя сега, Господи, по Твоите пътища и няма да се отклонявам нито наляво, нито надясно." Като тръгнеш по Божия път, там е голяма свобода.
към текста >>

Той е хубав; но щом малко кривнеш, ще дойде дървото.
На бащата ще препоръчаш едно нещо, на нея друго. Ще стоиш доста у тях. Като си завършиш работата, те ще ти кажат: „Пак ще дойдеш! " Ще отговориш: „Няма да забравя, когато дойда друг път в града, ще дойда и у вас". Този е Божественият път. Той е хубав; но щом малко кривнеш, ще дойде дървото. При каквито и условия да е човек, той не трябва да се обезсьрчава! - Имаш една задача; като я разрешиш, ще дойде нещо много красиво. Когато си неразположен, отпаднал духом, като прочетеш само няколко страници от беседите, веднага се изменя състоянието ти. Сега трябва да почна един цикъл от десет-дванадесет лекции, да ви кажа как трябва да четете. Човек може да чете, не че не знае да чете, но има много начини на четене.
към текста >>

66. Екскурзия на 30 януари 1928 година - Боян Боев (1883 – 1963)

- Докато човек не мине през тази Школа, не може да разбере Живота.
Екскурзия на 30 януари 1928 година - Докато човек не мине през тази Школа, не може да разбере Живота. Една душа може да живее при най-хубавите условия, и пак да се мъчи. Щом човек е един лист на дървото, когато някой му се поусмихне насреща и той напусне дървото, тогава той оставя най-хубавото положение. Сега човек трябва да дойде до „Възкресението". После да бъде като ангел, а после да стане от Синовете Божии. Само на Божественото можем да се подчиним.
към текста >>

Щом човек е един лист на дървото, когато някой му се поусмихне насреща и той напусне дървото, тогава той оставя най-хубавото положение.
Екскурзия на 30 януари 1928 година - Докато човек не мине през тази Школа, не може да разбере Живота. Една душа може да живее при най-хубавите условия, и пак да се мъчи. Щом човек е един лист на дървото, когато някой му се поусмихне насреща и той напусне дървото, тогава той оставя най-хубавото положение. Сега човек трябва да дойде до „Възкресението". После да бъде като ангел, а после да стане от Синовете Божии. Само на Божественото можем да се подчиним. На човешкото не можем да се подчиним. В човека има нещо животинско.
към текста >>

67. Свещената връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

Дървото, като го отделиш от земята, изсъхва, като го отдалечиш от реката, пак изсъхва.
Свещената връзка - При голяма суша малките изворчета пресъхват, но големите извори не пресъхват, защото извират от дълбоко. Дървото, като го отделиш от земята, изсъхва, като го отдалечиш от реката, пак изсъхва. Представете си едно езеро: Ако се прекъснат връзките му с извора, какво ще стане с него? - Ще пресъхне. Това е обезверяването. Като се обезвериш, в този малък живот, който имаш, нищо няма да остане. Обезверяването е прекъсване на връзката с Реалното.
към текста >>

към Онзи, който го е създал, комуто дължи живота си.
Една връзка е достатъчна. Аз вчера говорих, че признавам само Бога над мен. Човек построи къща и я направи идол; спечели богатство и го направи идол; роди дете и го направи идол. Това е една фалшива основа. Той трябва да тури като основа на всичко своите отношения към Бога, т. е. към Онзи, който го е създал, комуто дължи живота си. Духовните хора трябва да имат пълно единение с Бога. Виждайте Бога във всичко! Мисълта, която идва от Бога, внася живот и радост. Когато ви дойде такава мисъл, цял ден сте радостни. Всяка друга мисъл не носи радост.
към текста >>

Една цигуларка в Пловдив свири пред мен, след това каза: „Никога в живота си не съм свирила както сега!
Ние ще бъдем добре, когато станем проводници, когато Бог чрез нас се изявява. Обаче ние въздействуваме на Божественото - Бог в нас не е свободен, ние Го ограничаваме. Когато ние се проявяваме, скръбни сме, а когато Бог се проявява в нас, ние сме радостни. Няма по-хубаво нещо от това човек да уповава тихо на Бога. * Една цигуларка в Пловдив свири пред мен, след това каза: „Никога в живота си не съм свирила както сега! " И баща й, като я гледаше, каза: „Никога не съм я виждал толкова красива, колкото сега! " Значи тя е имала, вдъхновение. Трябва да имаме вдъхновение. Когато искаш нещо и ти дадат десет пъти повече, значи изпълнил си Волята Божия. Някой път искаш и не ти дават - значи не си изпълнил Волята Божия.
към текста >>

И колко е хубаво човек да гледа на живота с по-високо съзнание!
Това е магията на духовния живот. Животът не е място за забавление. Той е сериозна работа, училище. Животът е много сложно нещо, преплитане на духове, на сили. И не може човек да излезе от тези условия с обикновеното съзнание, а с едно по-високо, Божествено съзнание. И колко е хубаво човек да гледа на живота с по-високо съзнание! Понякога вие се чувствате изоставен, усещате се сам. Изкуството е и в тази самота да намерите Божественото. Дето и да си - да намериш Божественото, да чуеш гласа Му: и при извора, и при дърветата - навсякъде! Да няма прекъсване на съзнанието ви. Съзнанието ви трябва да бъде будно!
към текста >>

68. Зазоряване на новата култура - Боян Боев (1883 – 1963)

Който е дошъл на Земята, трябва да използва това, тези хубави условия на живота, да не отлага.
Да се използва вълната, която иде сега. - Тази вълна занапред ли има да идва, или вече е дошла? -Не е дошла още. Тя сега се подема, но още не е дошла в същинската си сила. Затова можем да кажем, че тя иде. Който е дошъл на Земята, трябва да използва това, тези хубави условия на живота, да не отлага. По-важни времена от сегашните няма. Човек трябва да ги използва. Това е едно преходно състояние. Ние се намираме в период, когато Земята коренно ще се преустрои. Затова казваме, че най-хубавите времена са сегашните.
към текста >>

Последното учение е : приложение на Любовта в живота!
В бъдеще всички тия ограничения ще рухнат и хората ще бъдат свободни да се проявят. Коренно ще се изменят и отношенията между тях. Любовта е потребна за спасението на света. Любовта ще спаси света. Това е новото учение. Последното учение е : приложение на Любовта в живота! И Христос казва: „Идете и известете на моите ученици да учат хората на това учение на Любовта! " Знание без Любов никога не може да се приложи. А пък, ако нямаш знание, тогава Любовта какво ще приложи? *
към текста >>

Но тогава ще има голяма промяна В живота на човечеството.
Тя е като пролет. Старото ще се разглежда като нещо архаично. Тази епоха ще изтече за 2100 години и след това Земята ще Влезе В нова зодия. При един щастлив живот 2100 години са кратък период. За това Време Всички хора няма да дойдат до новото съзнание. Но тогава ще има голяма промяна В живота на човечеството. След 2100 години ще има много по-малко хора, които ще Вървят в крива посока. Няма да гладуват, да се изкушават. Сегашният ред на нещата ще се измени. Ние искаме той да се измени в наше време и той в наше време ще се измени. Христос като дойде, започна да говори за новите времена.
към текста >>

Ще тръгнете по този път, за да спасите живота си.
Но онзи процес, по който е направен човека и процесът, по който са направени грънците, ни най-малко не си приличат. Много хора има, които са като автомати. Но сега на Земята се разиграва една нова драма, в която трябва да вземете участие. Дошли сте сега на Земята, за да научите нещо ново. Защото като се лутате и като обикаляте, ще видите най-после, че друг път няма и ще дойдете до новото. Ще тръгнете по този път, за да спасите живота си. Иначе, ако останете, чака ви смърт. Трябват хора носители на новото учение, на новите идеи. Нека десет години да носят хората новите идеи, и ще израснат. Човек трябва да стане радио, антена, която да възприема новото. Като приемат новите идеи, хората ще бъдат готови да възприемат Божиите благословения, които идват в света.
към текста >>

Хората виждат, че войната е несъвместима с живота, но не могат да намерят изходния път, не могат да намерят подходящата форма, в която да изразходват своите енергии.
Мъчениците от едно време идат вече на Земята, едни по закона на вселяването, а други чрез въплъщение. Това, което ние проповядваме, ще се наложи в бъдеще. Има един закон: Най-лошите прояви ще се сменят в бъдеще с най-добри. Войната непременно ще се смени с друг процес, точно обратен. Този закон съществува в Природата, това е неизбежно. Хората виждат, че войната е несъвместима с живота, но не могат да намерят изходния път, не могат да намерят подходящата форма, в която да изразходват своите енергии. За нас въпросът е ясен, но за управляващите не е ясен. Невъзможните сега неща ще бъдат възможни за бъдещите поколения. * Един брат попита: - Какво означават думите: „Оставете мъртвите да погребват мъртвите си"?
към текста >>

Работата на днешните общественици е като дърво без корен.
Един брат попита: - Какво означават думите: „Оставете мъртвите да погребват мъртвите си"? - Това значи, че трябва да се гради върху новото. В този народ трябва да се създаде едно ново верую. И това ще дойде В тези усилни Времена. Работата на днешните общественици е като дърво без корен. Отживелите идеи нищо не могат да донесат на света. Друго трябва да се даде на новото поколение. Те сега В нищо не Вярват. И българите, ако могат да очакват нещо, то е от новото. В новото направление само може да се спечели нещо.
към текста >>

69. 18. НА ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО МУСАЛА 9.1Х.1935г. - Боян Боев (1883 – 1963)

ние познаваме живота сега, чрез който се изявява Любовта.
Цялата бяла раса сега минава през фазата на алчността, но невидимия свят използва и това, разбира се, за добро. България няколко пъти е била море и суша, обаче Рилският манастир винаги е бил суша и е стърчал над вълните като голям остров. На другия ден след като пренощувахме в хижа Мусала, рано сутринта потеглихме за върха. След молитвата Учителят почна да говори. "Първата проява на Бога, която знаем е Любовта, т.е. ние познаваме живота сега, чрез който се изявява Любовта. Божията Любов е във всяка форма, която срещаме: въздух, вода, плодове, хляб и пр., те са проводници и ние като ги ядем и правим връзка с Любовта (Бога), тогава ние сме яли добре, дишали сме добре (връзката във въздуха), гледали сме добре (връзката с всичко, що ни заобикаля). Любовта е великата среда, в която сме потопени. Тя прониква навсякъде в една или друга форма. Например: Виждате чешма — виждате значи Любовта, т.е. този, който е направил и мислил доброто на хората.
към текста >>

После виждате дърво, което расте — това е Любовта, която го кара да расте и пр.
Божията Любов е във всяка форма, която срещаме: въздух, вода, плодове, хляб и пр., те са проводници и ние като ги ядем и правим връзка с Любовта (Бога), тогава ние сме яли добре, дишали сме добре (връзката във въздуха), гледали сме добре (връзката с всичко, що ни заобикаля). Любовта е великата среда, в която сме потопени. Тя прониква навсякъде в една или друга форма. Например: Виждате чешма — виждате значи Любовта, т.е. този, който е направил и мислил доброто на хората. После виждате дърво, което расте — това е Любовта, която го кара да расте и пр. Значи, зад всички неща е Любовта. Навсякъде виждаме какъв велик промисъл има. Любовта е по-силна от страданията и смъртта (случая с Христос). Без Любов хората не могат да се познаят. Любовта е светлината на живота и животът без Любов е безсмислен.
към текста >>

Любовта е светлината на живота и животът без Любов е безсмислен.
После виждате дърво, което расте — това е Любовта, която го кара да расте и пр. Значи, зад всички неща е Любовта. Навсякъде виждаме какъв велик промисъл има. Любовта е по-силна от страданията и смъртта (случая с Христос). Без Любов хората не могат да се познаят. Любовта е светлината на живота и животът без Любов е безсмислен. Трябва да се обичате едни-други. ЖИВОТА Е САМО УСЛОВИЕ ДА СЕ ПРОЯВИ ЛЮБОВТА. Затова първият подтик на човека е да възприеме Любовта — от Слънцето, водата, въздуха, дърветата, хората и всичко що го заобикаля. Енергиите слизат от планините надолу в полето, за да го направят плодотворно. Напредналите същества изобщо обичат да живеят на чисти места, там, където не е стъпвал човешки крак, където няма кой да ги безпокои.
към текста >>

ЖИВОТА Е САМО УСЛОВИЕ ДА СЕ ПРОЯВИ ЛЮБОВТА.
Навсякъде виждаме какъв велик промисъл има. Любовта е по-силна от страданията и смъртта (случая с Христос). Без Любов хората не могат да се познаят. Любовта е светлината на живота и животът без Любов е безсмислен. Трябва да се обичате едни-други. ЖИВОТА Е САМО УСЛОВИЕ ДА СЕ ПРОЯВИ ЛЮБОВТА. Затова първият подтик на човека е да възприеме Любовта — от Слънцето, водата, въздуха, дърветата, хората и всичко що го заобикаля. Енергиите слизат от планините надолу в полето, за да го направят плодотворно. Напредналите същества изобщо обичат да живеят на чисти места, там, където не е стъпвал човешки крак, където няма кой да ги безпокои. Те знаят изкуството да стават видими и невидими. Те живеят полуфизически и полуастрален живот.
към текста >>

70. 29. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВ - Боян Боев (1883 – 1963)

Дървото на живота е Любовта и в човека има нещо Божествено.
Злото е в това, когато човек живее изключително само за себе си и забравя да живее за другите. С безлюбието на хората е влязла смъртта. Най-хубавото нещо за човека е да обича. Любовта е мощна сила и онзи, който те люби, нищо не иска от тебе, той се радва, че дава от Любовта си. Бъдете проводници на Божията Любов и обич. Дървото на живота е Любовта и в човека има нещо Божествено. При Любовта няма лъжа, при нея човек има мир в ума, сърцето и душата си, тя доставя всичката им храна и при каквито и условия да се намира, той може да се приспособи тогава. В Божествения свят най-първо трябва да изпратиш любовта от теб и обичта идва след това непременно при теб и човек се радва тогава, че люби и обича. Тук на земята, човек е на пансион и тя е най-хубавото училище. Трябва да ви дадат диплом тук, за да ви освободят, иначе и да отидете на онзи свят, пак ще трябва да се върнете и докато не го получиш, не можеш да се освободиш, т.е. трябва да се научиш да живееш добре!
към текста >>

Най-голямото благо, което има човек от Бога, това е живота.
Когато обичаш Бога, тогава хората ще те обичат. Бог не може да се ограничи в своята благост! Той повдига хиляди паднали души, които са уповавали Нему. Той е верен и Истинен към тях. Чистотата е израз на съвършен живот. Най-голямото благо, което има човек от Бога, това е живота. Най-голямата благодарност, която човек може да даде за този живот е работата, защото, който работи — обича, а който разбира — живее. Велик закон е: да зачиташ работата на другите и колкото сте по-внимателни към работата на другите, толкова Невидимия свят ще бъде по-внимателен към вашата. Само който разбира, той работи. Колкото мисълта ви е по-светла, толкова тя е по-разумна и колкото сърцето ви е по-топло, толкова то е по-благородно. Всичко, което Бог допуска в живота ви, вярвайте, че Той ще го обърне на добро.
към текста >>

Всичко, което Бог допуска в живота ви, вярвайте, че Той ще го обърне на добро.
Най-голямото благо, което има човек от Бога, това е живота. Най-голямата благодарност, която човек може да даде за този живот е работата, защото, който работи — обича, а който разбира — живее. Велик закон е: да зачиташ работата на другите и колкото сте по-внимателни към работата на другите, толкова Невидимия свят ще бъде по-внимателен към вашата. Само който разбира, той работи. Колкото мисълта ви е по-светла, толкова тя е по-разумна и колкото сърцето ви е по-топло, толкова то е по-благородно. Всичко, което Бог допуска в живота ви, вярвайте, че Той ще го обърне на добро. Винаги знайте, че има предупреждение от невидимия свят. Щом човек не може да поправи една своя грешка — да преобрази глупостта в разумност, той значи не е свободен. Върху всеки човек работи едно светло същество и тези светли същества чакат момента да се проявят. Хората в шестата раса ще живеят по Любов. Аз проповядвам за един свят, в който живея и го виждам.
към текста >>

71. 04 ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР ДАРУ' - Боян Боев (1883 – 1963)

Тук чувствуваш по-ясно, отколкото на друго място, свещения пулс на живота, светостта на всяко мигновение, скритата красота на нещата!
Пак сме при седмострунната арфа на Рила! Пред нас е второто езеро „Елбур". Колко сме сближени с него от миналите години! Ето Изгревния връх: скъпи мигове ни свързват с него. В кристалните сини води на езерото се оглеждат върхът „Харно ми е" и околните върхове. Тук чувствуваш по-ясно, отколкото на друго място, свещения пулс на живота, светостта на всяко мигновение, скритата красота на нещата! Тук долавяш вътрешната светлина, която озарява всяко същество. Колко живо се чувствува тук присъствието на тия същества, Синове на Светлината, чиято любов като мощна струя чертае линиите и контурите на бъднините! Как чудният замах на тяхната ръка е изваял тия форми, които виждаме около нас. Сочна трева покрива поляните около нас; наоколо летят мушички. Но една любеща ръка бди над тия деца и ги води към свещения връх на Пробуждането и Осъзнаването.
към текста >>

Тя гради, тя тъче постоянно великата симфония на живота, за да изведе всички към радостта на свободата!
Един лъч на Абсолютното те е озарил и ти си близо до свещената тайна! В красивите минути на тия движения ти искаш да простиш на всички, ти искаш да се жертвуваш. Всичко наоколо ти се явява в нов вид и ти говори по нов начин. В дърветата, в скалите, в езерата, в синьото небе, в тревите и цветята ти почваш да виждаш нещо, което до сега не си виждал и като че ли почваш да прозираш скрития смисъл на цялото битие. Почваш да прозираш, че зад всички тия форми е Любовта! Тя гради, тя тъче постоянно великата симфония на живота, за да изведе всички към радостта на свободата! Красиви мигове, преживени при Паневритмията! Останете винаги при нас. Колко искаме да ви бъдем верни постоянно. Нека да бъдем винаги такива, каквито сме тогаз! Нека да останем винаги верни на светлината, която тогаз ни озарява!
към текста >>

За да я възприемете, непременно у вас трябва да се роди желание да обикнете когото и да е, някоя мушичка, бръмбар, дърво, човек.
Всеки подтик да се прави добро, всеки подтик за любов иде от Безграничния. Любовта да ти стане път. Не си ли в пътя на любовта, ти ще попаднеш в най-големите нещастия. Пътят на усъвършенствуването е път на любовта. У човека трябва да се роди божественото съзнание, да се роди великата божествена любов. За да я възприемете, непременно у вас трябва да се роди желание да обикнете когото и да е, някоя мушичка, бръмбар, дърво, човек. Знанието е подтик към любовта. Човек като се научи, почва да обича. Само умният може да обича. Любовта не е наука за глупавите. Любовта, която имаш, е едно богатство.
към текста >>

Смисълът на живота е в ежедневните придобивки.
Всички страдате по единствената причина, че не употребявате закона на любовта. Научете се да обичате и добрите и лошите хора. Ако ти имаш любов към Безграничния, можеш да имаш всички постижения. Това, което разрешава въпросите, това е любовта. Който влезе в пълнотата на божествената любов, всичко каквото желае, ще му се даде. Смисълът на живота е в ежедневните придобивки. Любовта подразбира условията, при които може да дойде това, което искате. Единственото нещо в любовта е, че тя дава щастие, блаженство, сила. Най- първо тя ще внесе подмладяване във вас. Вие ще станете млад. Оня, който обича, той не може да умре.
към текста >>

72. 13. СВЕТЛИЯТ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА - Боян Боев (1883 – 1963)

Още от старо време те са се пръскали като бъчвари в далечни земи; тъй са се запознавали с живота и туй е развивало тяхната интелигентност.
Мъглиж е буден център. Голяма е интелигенцията му. Повече от стотина тукашни учители пръскат светлина в близки и далечни краища на страната. Лятно време те се прибират и дават особена окраска на селото. Но и всички останали са будни. Още от старо време те са се пръскали като бъчвари в далечни земи; тъй са се запознавали с живота и туй е развивало тяхната интелигентност. Когато говориш с едного от тях, чувствуваш, че пред тебе е един човек умен, но не само умен, но и напредничав, който следи живота и се интересува от всички въпроси, които вълнуват днес едно будно съзнание. Щом посетите Мъглиж, веднага нещо ще ви обърне внимание: тук ще срещнете, у млади и стари, почти всички видове напредничави, идейни движения и течения. Още от турско време нямало е нова идея, напредничаво течение, което да не намери отзвук в душите на мъглижани. По разните въпроси на днешната култура мъглижанинът има мнение и то съзнателно, изходящо от светогледа. Той говори безискуствено, трезво, реалистично и същевременно идейно върху тях.
към текста >>

Когато говориш с едного от тях, чувствуваш, че пред тебе е един човек умен, но не само умен, но и напредничав, който следи живота и се интересува от всички въпроси, които вълнуват днес едно будно съзнание.
Голяма е интелигенцията му. Повече от стотина тукашни учители пръскат светлина в близки и далечни краища на страната. Лятно време те се прибират и дават особена окраска на селото. Но и всички останали са будни. Още от старо време те са се пръскали като бъчвари в далечни земи; тъй са се запознавали с живота и туй е развивало тяхната интелигентност. Когато говориш с едного от тях, чувствуваш, че пред тебе е един човек умен, но не само умен, но и напредничав, който следи живота и се интересува от всички въпроси, които вълнуват днес едно будно съзнание. Щом посетите Мъглиж, веднага нещо ще ви обърне внимание: тук ще срещнете, у млади и стари, почти всички видове напредничави, идейни движения и течения. Още от турско време нямало е нова идея, напредничаво течение, което да не намери отзвук в душите на мъглижани. По разните въпроси на днешната култура мъглижанинът има мнение и то съзнателно, изходящо от светогледа. Той говори безискуствено, трезво, реалистично и същевременно идейно върху тях. Учениците на Всемирното Братство тук отдавна мислят за салон.
към текста >>

Новият тип човек дава, както дава изворът от животворните си струи, както дава плодното дърво, както дават слънчевите лъчи!
Но сумите, събрани от нивите, далеч не стигат. Тогаз всеки широко отваря сърцето си и дава пред олтара на общото. Всеки има съзнание: това, което притежава, не е негово, а на Цялото. Всеки дава с радост. Духът на новото е даването. Новият тип човек дава, както дава изворът от животворните си струи, както дава плодното дърво, както дават слънчевите лъчи! Това, което дават тия хора, е техният любовен дар. Ето защо построеният светъл дом е въплътена любов, кристализирана музика. Кой ще пази сумите? Един от младите братя. Всички имат пълно доверие в него.
към текста >>

Те ще внесат поезия в живота.
Защото всеки знае, че всички са дали от глъбините на своята душа и сърце: всички са дали различно, но всеки е дал много, понеже дарът, придружен от топлината на любовта, има вътрешна цена; той е изобилен дар. Днес, когато дебели прегради делят душите една от друга, красива картина е взаимното доверие между тия идеалисти. И тоя брат, който пази сумите, харчи, харчи разумно за строежа, но никой не го пита за нищо. Никой не му иска сметка за нищо. Това са новите отношения, които идат. Те ще внесат поезия в живота. Кое може да внесе тая поезия в човешките отношения? Само възвишена идея, която черпи сокове от една висша реалност, има в себе си силата да събуди благородните подтици на човешката душа. Кипи живот около салона. След изкопаването на основите работят и няколко души външни работници, но работата на съидейниците не престава. Салонът ще бъде двуетажен.
към текста >>

73. 30. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Любовта като дойде, изключва всички отрицателни страни на живота.
Аз се радвам, като срещна добър човек, понеже аз и той сме едно. Един човек, който те обича, като дойде при тебе, ти вече сиромах не можеш да бъдеш. И болен не можеш да бъдеш. Щом не те обича, болен ще бъдеш. Щом не те обича, сиромах ще бъдеш. Любовта като дойде, изключва всички отрицателни страни на живота. Има навсякъде обнова. И животни, и растения се обновяват. И човек, и ангели се обновяват. Но човек се обновява като човек; растението се обновява като растение; камъкът се обновява като камък; и ангелът се обновява като ангел. Вие не сте се научили най-първо да възприемате любовта.
към текста >>

Всички неща са написани божествени книги: дървото, камъкът и пр.. Като гледаме така и животът става радостен и весел.
Първом ще приемем божествената любов, и тогава ще я проявим. – Кого трябва да обичаме? – Безграничният, който живее в тебе и обича всичко. И ти ще се учиш да обичаш всичко. Обичай Цялото, всички, и ще бъдеш здрав. Всички неща са написани божествени книги: дървото, камъкът и пр.. Като гледаме така и животът става радостен и весел. Като проявяваш любовта, ти си в идеалния свят. Има музика в материалния свят, в реалния и в идеалния. Музиката в материалния свят, това са постъпките. Музиката в реалния свят, това са добродетелите. Музиката в идеалния свят, това е мисълта, това е любовта.
към текста >>

Противоречията, които идат в живота, са като резултат на противодействието на човека против любовта.
– Страданията проправят пътя на Безграничния да дойде в човека. Те пречистват. Всяко страдание е затворена каса, която носите на гърба си. Не я носете, но я отворете и вземете нужното за вас. Страданието е Божествената банка, в която Безграничният е вложил скъпи съкровища, които трябва да отворите и използувате. Противоречията, които идат в живота, са като резултат на противодействието на човека против любовта. Когато има такова противодействие, тя като минава, всичко руши, не се спира в пътя си. Като желаете добро на другите хора, това добро ще дойде и на вас. Ако им желаете зло, това зло ще дойде върху вас. Като дойде една идея в човека, той трябва да я подхранва, за да може да възрасне. За да подхранваш една идея, трябва да бъдеш добър.
към текста >>

74. 35. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Страданието удължава живота, а неразбраните радости го скъсяват.
И скръбта на всички хора е моя скръб. Някой казва: „Да се пожертваме за Цялото". Това пожертване за Цялото ще дойде по-после. Ти никога не можеш да се пожертваш, ако не разбираш страданията и радостите. Като се пожертваш, ще излезеш над скърбите и радостите — към нещо по-велико. Страданието удължава живота, а неразбраните радости го скъсяват. Трябва да прекараш 100 скърби, за да можеш да издържиш и разбереш една истинска радост. Страданието е приготовление за радостта. Като минеш 99 страдания, тогава стотното преживяване ще бъде радостта. Страданието съществува като психологическа необходимост за радостта. Това е само за днешната фаза в развитието на човечеството.
към текста >>

Вярвай в силата, в свободата, в живота.
И на извора могат да се скарат, понеже всеки може да иска да бъде пръв. Всеки да отстъпва на другия. Във всичко онова, което е около вас и от което се ползувате, има вложено нещо божествено, напр. в светлината, във въздуха и пр. Като дойде болестта, не вярвай в нея. Вярвай в силата, в свободата, в живота. В онова, което не е добро, не вярвайте. Онова, което ви говори слънцето, е вярно. В щастието е Бог. Във всичко добро е Бог. Радвай се на слънцето, че си върви по пътя.
към текста >>

Тя е ябълково дърво, само че още не е проявено.
Доброто е един велик ангел. Той носи богатства и раздава плодове. Красивото пребивава в човека, само че не е още проявено. Има велики заложби в човека. Аз нося една ябълчна семка. Тя е ябълково дърво, само че още не е проявено. Вие сте още непроявени. Вие всички сте богати, щастливи и силни, но не знаете това. Сега искам да ви убедя в това. Ще кажете: „Къде е богатството ни? " То е вложено някъде.
към текста >>

75. 39. НОВОГОДИШЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Над главата му ще блести светла звезда, която ще показва пътя на всички, които са се залутали в лабиринта на живота.
Велика работа предстои: небето трябва да се свали на земята. Това, което е горяло като свещен копнеж в сърцата на най- умните и най-добрите хора през всички векове, ще стане велика действителност на земята. В тая красива градежна работа участвуват не само всички решителни, искрени борци на земята, но и цялото небе. Цялата природа е затаила дъх, за да присъствува при раждането на новия човек на земята. От сърцето му ще блика бистър кристален извор, който ще напоява всички тревички, цветенца и дървета, които среща по пътя си. Над главата му ще блести светла звезда, която ще показва пътя на всички, които са се залутали в лабиринта на живота. В очите му ще се чете светлината на възвишения свят, от който иде. Гласът му ще бъде като музика на многострунен инструмент. През дето мине, пустинните пясъци ще се превърнат в китни цветни и плодни градини. Изсъхналото дърво, до което се приближи, ще се раззелени, ще се покрие изобилно с цветове и ще завърже. Сухата чешма, до която се приближи, ще протече.
към текста >>

Изсъхналото дърво, до което се приближи, ще се раззелени, ще се покрие изобилно с цветове и ще завърже.
От сърцето му ще блика бистър кристален извор, който ще напоява всички тревички, цветенца и дървета, които среща по пътя си. Над главата му ще блести светла звезда, която ще показва пътя на всички, които са се залутали в лабиринта на живота. В очите му ще се чете светлината на възвишения свят, от който иде. Гласът му ще бъде като музика на многострунен инструмент. През дето мине, пустинните пясъци ще се превърнат в китни цветни и плодни градини. Изсъхналото дърво, до което се приближи, ще се раззелени, ще се покрие изобилно с цветове и ще завърже. Сухата чешма, до която се приближи, ще протече. В тая ранна сутрин тези мисли са тъй живи в мен! Днес е Нова година. Новогодишната лекция на Учителя е свършена. В нея той ни изведе до високи планински върхове и ни показа дивни изгледи, които се откриват от там.
към текста >>

Има два живота в света: живот на безлюбието, който образува ада, и живот на любовта, който образува рая.
Не противодействувайте на онова, което разумната природа мисли да направи от вас. И като падате, и като ставате, и като умирате и като се раждате, имайте абсолютно доверие, че онова, което тя прави с вас, е за ваше добро. Без любовта ти не можеш да придобиеш благата, които животът носи в себе си. Ако не се родите от оная любов, която носи в себе си светлина, топлина и сила, не можете да влезете в новия живот. В бъдещето, което иде, щастието на нашия живот зависи от любовта, която ще възприемем сега и ще приложим. Има два живота в света: живот на безлюбието, който образува ада, и живот на любовта, който образува рая. Всички страдания произтичат от живота на безлюбието. И всички радости произтичат от закона на любовта. Новото, което иде, е любовта. То трябва да се разбере и приложи. При новия порядък на нещата няма да има лъжа.
към текста >>

Всички страдания произтичат от живота на безлюбието.
И като падате, и като ставате, и като умирате и като се раждате, имайте абсолютно доверие, че онова, което тя прави с вас, е за ваше добро. Без любовта ти не можеш да придобиеш благата, които животът носи в себе си. Ако не се родите от оная любов, която носи в себе си светлина, топлина и сила, не можете да влезете в новия живот. В бъдещето, което иде, щастието на нашия живот зависи от любовта, която ще възприемем сега и ще приложим. Има два живота в света: живот на безлюбието, който образува ада, и живот на любовта, който образува рая. Всички страдания произтичат от живота на безлюбието. И всички радости произтичат от закона на любовта. Новото, което иде, е любовта. То трябва да се разбере и приложи. При новия порядък на нещата няма да има лъжа. Като дойде любовта в човека и най-малките работи стават за него интересни и красиви.
към текста >>

76. 55. ИЗЛЕТ ДО ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

Тук той по-лесно вижда скритата поезия, която прониква целия живот; по-ясно долавя неуловимата вътрешна красота на живота.
Ето полянката, която е свързана с куп спомени. Всеки кът на този стан и на околните върхове и скали е свързан с незабравими преживявания от миналите излети, и те като картини се изнизват пред вътрешния ни взор. Планината внася нещо светло и чисто в нас. Тук, на планината, един лъч от друго битие озарява нашите умове, една топлина, която иде от възвишени сфери, сгрява нашите сърца, нова сила дава крила и полет на нашата воля. Тук човек намира себе си. Тук той по-лесно вижда скритата поезия, която прониква целия живот; по-ясно долавя неуловимата вътрешна красота на живота. Човек трябва да дойде тук на планината, за да долови пулса и ритъма на великия живот, в който сме потопени. Безкрайното тук ни озарява с нови прозрения. Посещавам всички скъпи за нас места: познатите върхове, полянки и поточета. Изкачваме се по-нагоре, минаваме Горския дом и сме вече при първия заслон. Обширната полянка до него се прорязва от бистра рекичка.
към текста >>

Обикни когото и да е: някое дърво — череша или ябълка, куче, кокошка, човек.
и неусетно се издига до идейни висоти. Става въпрос за любовта. Учителят казва: — Ако всички приложите любовта, не ще да има болни. Ти си болен; дай път на любовта и ще имаш условия за оздравяване. Обикни когото и да е: някое дърво — череша или ябълка, куче, кокошка, човек. Обичай Великото разумно начало в света и болестта ще си отиде. Невъзможно е да обичаш и да бъдеш болен. Любовта носи живот. Аз ви говоря за Божествената любов. Хората са опитали любовта, от която умират.
към текста >>

77. Ученик - Боян Боев (1883 – 1963)

Можем да сравним човечеството с едно дърво, в което различаваме 4 основни части: корен, клони, цветове и плодове.
Ученик (Продължение) Можем да сравним човечеството с едно дърво, в което различаваме 4 основни части: корен, клони, цветове и плодове. Тези четири части на дървото отговарят на четири фази, през които минава както човечеството, така и всеки отделен човек. Първата фаза е на старозаветния човек, втората - на новозаветния, третата - на праведния и четвъртата фаза - на ученика. Старозаветният човек, това е коренът на дървото; новозаветният - стъблото, праведният - цветовете и ученикът - плодовете. Като казваме човек на Стария завет, не разбираме само човек, който е живял преди Христа, но човек с известна степен на съзнание. Кой човек е старозаветен?
към текста >>

Тези четири части на дървото отговарят на четири фази, през които минава както човечеството, така и всеки отделен човек.
Ученик (Продължение) Можем да сравним човечеството с едно дърво, в което различаваме 4 основни части: корен, клони, цветове и плодове. Тези четири части на дървото отговарят на четири фази, през които минава както човечеството, така и всеки отделен човек. Първата фаза е на старозаветния човек, втората - на новозаветния, третата - на праведния и четвъртата фаза - на ученика. Старозаветният човек, това е коренът на дървото; новозаветният - стъблото, праведният - цветовете и ученикът - плодовете. Като казваме човек на Стария завет, не разбираме само човек, който е живял преди Христа, но човек с известна степен на съзнание. Кой човек е старозаветен? - Човек, който се стреми да трупа богатства и то за лични цели.
към текста >>

Старозаветният човек, това е коренът на дървото; новозаветният - стъблото, праведният - цветовете и ученикът - плодовете.
Ученик (Продължение) Можем да сравним човечеството с едно дърво, в което различаваме 4 основни части: корен, клони, цветове и плодове. Тези четири части на дървото отговарят на четири фази, през които минава както човечеството, така и всеки отделен човек. Първата фаза е на старозаветния човек, втората - на новозаветния, третата - на праведния и четвъртата фаза - на ученика. Старозаветният човек, това е коренът на дървото; новозаветният - стъблото, праведният - цветовете и ученикът - плодовете. Като казваме човек на Стария завет, не разбираме само човек, който е живял преди Христа, но човек с известна степен на съзнание. Кой човек е старозаветен? - Човек, който се стреми да трупа богатства и то за лични цели. Когато срещне пречки и страдания в живота си, той проявява злоба и омраза. Такива хора ги имало по-рано, има ги и сега.
към текста >>

Когато срещне пречки и страдания в живота си, той проявява злоба и омраза.
Първата фаза е на старозаветния човек, втората - на новозаветния, третата - на праведния и четвъртата фаза - на ученика. Старозаветният човек, това е коренът на дървото; новозаветният - стъблото, праведният - цветовете и ученикът - плодовете. Като казваме човек на Стария завет, не разбираме само човек, който е живял преди Христа, но човек с известна степен на съзнание. Кой човек е старозаветен? - Човек, който се стреми да трупа богатства и то за лични цели. Когато срещне пречки и страдания в живота си, той проявява злоба и омраза. Такива хора ги имало по-рано, има ги и сега. Новозаветният човек, като срещне страдания, се разколебава и изкушава. По времето на Христа повечето хора са били новозаветни. Праведен е пък онзи човек, който се стреми към правдата, но не знае метода за постигането й. От друга страна, той не се е освободил от известни лични елементи.
към текста >>

Понеже ученикът се отличава главно с любовта си, той може лесно изпитите си да издържи в живота.
От друга страна, обиква Божественото в човека. Това, възвишеното, красивото, което вижда в душата на всеки човек, е самият Бог и той съзнава това. Ученикът се отличава още и с други качества. Той има вечен стремеж към Бога. Когато Учителят забележи в ученика стремеж към Бога, той получава отплата за положените грижи над този ученик. Понеже ученикът се отличава главно с любовта си, той може лесно изпитите си да издържи в живота. Повечето от хората пропадат на изпитите си, понеже нямат любовта. Друго качество на ученика е мирът, който е следствие на любовта. Който няма вътрешен мир, той още не е познал любовта. Също следствие на любовта са нежността и мекотата. Мирът на ученика произтича от съзнанието, че във всеки момент той е в съгласие с Бога.
към текста >>

Ако издържи и на този изпит, ще премине в една нова фаза на живота - фаза на възкресението.
Ще бъде поставен при най- лоши условия. Ако издържи добре на този изпит, той добива посвещение. Колкото повече човек напредва, толкова изпитите му са по-големи. Накрая последен е „изпитът на Голгота”. Ще му се отнеме и животът. Ако издържи и на този изпит, ще премине в една нова фаза на живота - фаза на възкресението. По-рано, в древните окултни школи, ученикът е бил подлаган на изкуствени изпити. Например вкарват го в едно подземие, в дъното на което гори голям огън. Ще му кажат да влезе и мине през огъня. Ако е безстрашен и мине, ученикът ще види, че няма никакъв огън, а това са само отражения от огледала. Тези изпити са били нужни, понеже тогава животът е бил много монотонен.
към текста >>

Тогава той спестява излишни страдания в живота си и с това ускорява развитието си.
Ученикът се отличава още по чистотата - чистота в мисли, чувства и постъпки. Изгуби ли чистотата си, ученикът изгубва и любовта си. Ученикът трябва да изпълни три задачи: да просвети и укрепи ума си, да огради и очисти сърцето си и да уякчи волята си. Душата на ученика е изпълнена само с една идея - какво да направи за делото Божие, какво да направи за цялото, за другите. Ученикът се ползува не само от своите опитности, но и от тези на другите хора. Тогава той спестява излишни страдания в живота си и с това ускорява развитието си. Какво нещо е милосърдието, което е качество на ученика? Милосърдието е приложение на любовта. То е висша проява на любовта. Ученикът трябва да спазва следното правило: Преди да си легне да спи, да прегледа преживяното през деня и да види къде е постъпил добре и къде - зле. Трябва да си направи, значи, равносметка и да извлече поука от нея.
към текста >>

78. Първи стъпки на ученика – II - Боян Боев (1883 – 1963)

Нека наблюдаваме едно плодно дърво - това, което произвежда, то го предлага на всички.
Човекът също трябва да има две посоки на растене. Освен към материалното, човек трябва да се стреми и към Божественото, така той правилно ще се развива. Като се стремим към материалния свят, ние изучаваме и неговите материални закони. Както растението не може да направи нищо без слънчевата енергия, така и човек нищо не може да направи без Бога. Човешката душа трябва да получава от Бога този подтик към знанието и добродетелите, за да се развива правилно. Нека наблюдаваме едно плодно дърво - това, което произвежда, то го предлага на всички. Изворът също предлага своята вода на всички. Така и човекът всичко, което изработва, трябва да го предлага на всички. Това значи да си служим и прилагаме методите на природата. Човешкото тяло представя микрокосмос, построен по законите на макрокосмоса, или голямата вселена. Всеки орган от човешкото тяло съдържа, освен материални, и духовни сили.
към текста >>

Да кажем, че някой те обидил или си неразположен поради друга някоя неприятност в живота си.
Безименният пръст има връзка със Слънцето и има отношение към красотата и изкуството. Затова хората на изкуството имат под безимения пръст силно изразени линии, дълбоки, ярко изразени. Малкият пръст е свързан с Меркурий и има връзка с интелигентността и практичността. Палецът е свързан с планетата Венера, свързан е и с Божествената любов. Тази наука ние можем да използуваме за следния опит. Да кажем, че някой те обидил или си неразположен поради друга някоя неприятност в живота си. Как ще промениш това състояние в едно такова на радост, мир и хармония? Ето какво можеш да направиш. Хвани с всичките пръсти на дясната ръка основата на палеца на лявата ръка и движи нагоре, като едновременно мислиш за любовта. Хвани основата на показалеца и движи пръстите си нагоре. Така ти събуждаш енергията на благородството и повече няма да помниш обидата.
към текста >>

Да кажем, че човек живее 90 години, тогава 30 години той прекарва в сън, 30 години от живота си спи.
След туй хвани безимения пръст, мисли за красотата, която ще внесе хармония в тебе. Честото неразположение нарушава кръвообращението и може да доведе до парализация. Когато движиш пръстите си по палеца, ти събуждаш Божествената любов и тогава не само ще простиш на човека, който те е обидил, но и ще го възлюбиш. Едно важно нещо в първите стъпки на ученика е да знае как да се учи и когато спи. Сънят може да е 7-8 часа, значи 1/3 от денонощието. Да кажем, че човек живее 90 години, тогава 30 години той прекарва в сън, 30 години от живота си спи. Тези 30 години могат да бъдат загубени, ако той не учи и през време на съня. Затова човек трябва да знае как да спи и как да учи, когато спи. Това се постига чрез будното съзнание. През време на съня душата на човека излиза вън от тялото, но една нишка поддържа връзката. При смъртта тази нишка се скъсва.
към текста >>

Понеже Бог е извор на всяка любов, на всяка красота, всяка чистота, невинност, всичко добро и възвишено, следователно, когато ти търсиш нещо възвишено, благородно в живота, ти търсиш Бога.
„Ако ученикът веднъж само се опита да коригира Абсалютното, Божественото, той се отстранява от класа.” Това правило подразбира да имаш едно пълно доверие в Бога, в Неговата любов, мъдрост, справедливост, никога да се не усъмниш в Него. Във всичко можеш да се усъмниш, но за Бога ще имаш само правилната възвишена свещена мисъл. Ще Го смяташ като едно идеално същество, същество, което те обича. Ще Го смяташ даже като едничкия възлюблен на твоята душа. Тази мисъл е много мистична: „Обект на всичко в света е Бог.” Това е много дълбока мисъл. Понеже Бог е извор на всяка любов, на всяка красота, всяка чистота, невинност, всичко добро и възвишено, следователно, когато ти търсиш нещо възвишено, благородно в живота, ти търсиш Бога. Когато ти обичаш един човек, ти обичаш Бога в него. Във всеки човек Бог живее и се проявява. Едничкото нещо, което търсиш в живота си, това е Бог. Бог е едничкият твой възлюблен. Когато почувствуваш Бога във всички същества, тогава ще дойдеш до мировата любов.
към текста >>

Едничкото нещо, което търсиш в живота си, това е Бог.
Ще Го смяташ даже като едничкия възлюблен на твоята душа. Тази мисъл е много мистична: „Обект на всичко в света е Бог.” Това е много дълбока мисъл. Понеже Бог е извор на всяка любов, на всяка красота, всяка чистота, невинност, всичко добро и възвишено, следователно, когато ти търсиш нещо възвишено, благородно в живота, ти търсиш Бога. Когато ти обичаш един човек, ти обичаш Бога в него. Във всеки човек Бог живее и се проявява. Едничкото нещо, което търсиш в живота си, това е Бог. Бог е едничкият твой възлюблен. Когато почувствуваш Бога във всички същества, тогава ще дойдеш до мировата любов. Второ правило: „Когато човек постъпи в клас и отсъствува без никаква причина, той се отстранява от клас.” Кой го отстранява? Никой. Той сам се отстранява. Горе, в невидимия свят, той се отписва.
към текста >>

79. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

В живота на Школата е забелязан следният факт.
Няколко думи за първите стъпки на ученика – I (Настоящото изложение е направено по беседите и лекциите на Учителя и по общи и частни разговори с Него.) В живота на Школата е забелязан следният факт. Първите стъпки на ученика са много поетични, възторжени, пълни с красота. Като влезе в Школата, човек става поет, музикант, животът му е пълен с радост, в него гори един свещен огън; той живее в мир с всички; за страданията, през които минава, не иска нищо да знае. Но след няколко години казва: „Знаете ли какъв бях някога, колко усърден, старателен бях в Школата, как изпълнявах всички закони на Окултната школа? Това беше красиво време, тогава бях щастлив.” Учителят се обръща към този човек и му отговаря така: „Щом ти говориш, че едно време си бил такъв, а сега не си, това показва, че не си работил правилно. Защото, ако ти съзнателно беше работил върху себе си, този възторг, тая поезия сега трябваше да бъдат още по-големи.
към текста >>

Няма нещо случайно в живота на ученика.
В окултната наука няма морализиране. Тук се изтъкват законите на разумната природа и се оставя човек свободен, да се съобразява с тях или не. Ако не се съобразява, ще носи последствията. Интересен е начинът, по който са дошли учениците в Школата. Тук виждаме чудните пътища, по които работи Божественият Промисъл. Няма нещо случайно в живота на ученика. Една книга, един разговор, една среща, уж случайни, са резултат на едно разумно ръководство отгоре. Много братя и сестри не идват за пръв път в Братството. В миналите прераждания те са били ученици на окултните школи в Египет, Индия, Халдея, Персия, Палестина и пр. За да влезе един човек в Школата, той със своите стремежи трябва да привлече вниманието на Светлите Същества, които ръководят човечеството. И тогава те му идват на помощ.
към текста >>

Думите „твърд като земята” значат да си постоянен, устойчив в основните идеи на живота си.
„Бъди твърд като земята! Бъди мек като водата! Бъди бърз като въздуха! Бъди лъчезарен като светлината! ” Думите „твърд като земята” значат да си постоянен, устойчив в основните идеи на живота си. Никакви съблазни и изкушения да не могат да те отклонят от твоите убеждения. Думите „мек като водата” значат да имаш мекотата на любовта. Всяка груба постъпка на човека сгъстява и втвърдява материята на тялото му и в него не могат да проникват висшите трептения, които идат от Божествения свят. Думите „бърз като въздуха” значат бърз в служенето на Бога, във вършене делото Божие. Когато ти дойде една Божествена идея да направиш нещо, направи го веднага, пристъпи веднага към работа, без отлагане.
към текста >>

Думите „Не късай най-дебелото въже” значат: „Никога не прекъсвай своята любовна връзка с Бога.” Когато човек прекъсне своята любовна връзка с Бога, ще прилича на клонче, откъснато от дървото.
Всеки ученик да напише на един елипсовиден картон следните думи наоколо: „Не късай най-дебелото въже! Не късай най-тънкия конец! ” Тия думи да бъдат поставени на видно място в стаята на ученика, за да ги гледа често и да ги държи в съзнанието си постоянно. Думите „Не късай най-дебелото въже” значат: „Никога не прекъсвай своята любовна връзка с Бога.” Когато човек прекъсне своята любовна връзка с Бога, ще прилича на клонче, откъснато от дървото. Той ще изсъхне без никакво бъдеще. Думите „Не късай най-тънкия конец” значат: „Никога не прекъсвай своята любовна връзка с всяко същество.” Когато човек има едно отрицателно отношение към едно същество, няма да има пълна връзка с Бога, понеже Бог живее и в това същество. „Опасността за съвременните ученици седи в това, че каквито правила съм дал, вие не сте ги приложили, даже една десета от тях. Казвате: „Тъй казва Учителят.” Да, никой от вас не е направил най-малкия опит.” Учителят
към текста >>

Чрез правилното разрешаване на тази задача, каквито са страданията, противоречията в живота, ученикът развива своите спящи духовни сили.
Гимнастикът, да развие своите мускули, има нужда от всекидневни упражнения. И ученикът трябва да счита противоречията, мъчнотиите, страданията, през които минава, като задачи за разрешаване. Ученикът трябва да има правилно отношение към страданието. Учителят каза веднъж в разговор: „За някой човек Бог казва: „Сега съм много занят, ще оставя засега този човек, няма да се занимавам с него.” И този човек ще му е широко около врата, не минава през никакви страдания. А когато човек минава през страдания, Бог е най-близо до него и работи върху него.” Чрез правилното разрешаване на тази задача, каквито са страданията, противоречията в живота, ученикът развива своите спящи духовни сили. Един пример. Една сестра разправя следното. Тя гледала един болен. В първите фази на болестта си той проявява ожесточение. През втората фаза ожесточението е заменено с мъка.
към текста >>

Който е лош, той е в смъртта, който е добър, той е живота.
Страданията са временно явление в човешкия живот, само в сегашната фаза на неговото развитие. В бъдеще човек ще влезе в друга фаза, когато няма да има никакви страдания. По какво се познава дали любовта в човека е Божествена? Тя е Божествена, ако тия, които обича, минават от смърт към живот. Какво значи преминаване от смърт към живот? Който е лош, той е в смъртта, който е добър, той е живота. Любовта е Божествена, ако ония, които обича, ако са били лоши, стават добри; ако са били болни, оздравват; ако са били обезсърчени, стават радостни. Любовта на ученика трябва да се издигне дотам, че да издържи всички недостатъци на хората в света. Какво значи това? Ти обичаш някои хора, но ако забележиш някои недостатъци в тях, ти ги разлюбваш. Значи твоята любов не може да издържи греховете на света.
към текста >>

80. Основната идея в човешкия живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Един човек, който няма една основна идея в живота си, прилича на отбрулен от дървото лист, който вятърът вдига и сваля и носи насам и нататък.
Основната идея в човешкия живот Необходимо е човек да има една основна идея в своя живот, която да бъде неговата цел. Тази идея да бъде канара, на която той стъпва, тази канара да бъде единствената опора в неговия живот. Един човек, който няма една основна идея в живота си, прилича на отбрулен от дървото лист, който вятърът вдига и сваля и носи насам и нататък. А това значи, че листът не е господар на външните условия, т.е. те му командват. А когато има една основна идея в живота си, той е силен и тази идея трябва да бъде добра, да бъде Божествена. Такъв човек е силен, той даже може да изменя характера на окръжаващите го хора. Където и да бъде той, такава сила излиза от него, че наоколо хората започват да се изменят.
към текста >>

А когато има една основна идея в живота си, той е силен и тази идея трябва да бъде добра, да бъде Божествена.
Необходимо е човек да има една основна идея в своя живот, която да бъде неговата цел. Тази идея да бъде канара, на която той стъпва, тази канара да бъде единствената опора в неговия живот. Един човек, който няма една основна идея в живота си, прилича на отбрулен от дървото лист, който вятърът вдига и сваля и носи насам и нататък. А това значи, че листът не е господар на външните условия, т.е. те му командват. А когато има една основна идея в живота си, той е силен и тази идея трябва да бъде добра, да бъде Божествена. Такъв човек е силен, той даже може да изменя характера на окръжаващите го хора. Където и да бъде той, такава сила излиза от него, че наоколо хората започват да се изменят. Но дали един човек има една добра Божествена идея, се познава по това, че когато дойдат неблагоприятни условия, ако той изгуби добротата си, изневерява й, това показва, че добротата не е основната идея в неговия живот. И обратно, основната идея в живота си има онзи човек, който не й изневерява никога при каквито и условия да се намира той. Такъв човек непременно постига успех и той е фактор за повдигането на живота на цялото човечество.
към текста >>

И обратно, основната идея в живота си има онзи човек, който не й изневерява никога при каквито и условия да се намира той.
те му командват. А когато има една основна идея в живота си, той е силен и тази идея трябва да бъде добра, да бъде Божествена. Такъв човек е силен, той даже може да изменя характера на окръжаващите го хора. Където и да бъде той, такава сила излиза от него, че наоколо хората започват да се изменят. Но дали един човек има една добра Божествена идея, се познава по това, че когато дойдат неблагоприятни условия, ако той изгуби добротата си, изневерява й, това показва, че добротата не е основната идея в неговия живот. И обратно, основната идея в живота си има онзи човек, който не й изневерява никога при каквито и условия да се намира той. Такъв човек непременно постига успех и той е фактор за повдигането на живота на цялото човечество. На такива хора човечеството дължи своя напредък. Те дават за културите. Появява се един въпрос: Каква трябва да бъде основната идея в човешкия живот? За да разгледаме този въпрос, ще трябва малко да се отклоним.
към текста >>

Такъв човек непременно постига успех и той е фактор за повдигането на живота на цялото човечество.
А когато има една основна идея в живота си, той е силен и тази идея трябва да бъде добра, да бъде Божествена. Такъв човек е силен, той даже може да изменя характера на окръжаващите го хора. Където и да бъде той, такава сила излиза от него, че наоколо хората започват да се изменят. Но дали един човек има една добра Божествена идея, се познава по това, че когато дойдат неблагоприятни условия, ако той изгуби добротата си, изневерява й, това показва, че добротата не е основната идея в неговия живот. И обратно, основната идея в живота си има онзи човек, който не й изневерява никога при каквито и условия да се намира той. Такъв човек непременно постига успех и той е фактор за повдигането на живота на цялото човечество. На такива хора човечеството дължи своя напредък. Те дават за културите. Появява се един въпрос: Каква трябва да бъде основната идея в човешкия живот? За да разгледаме този въпрос, ще трябва малко да се отклоним. Има инволюция и еволюция.
към текста >>

Човек, който има за едничка главна основна идея в живота си Любовта, той привлича вниманието и подкрепата на всички светли същества от невидимия свят.
– „Бог те е посетил, за да ти покаже как Той обича. И това не ще продължи много, понеже нервната система ще се стопи.” И след няколко дни това състояние се е променило, обаче тя разбрала, че съществува една велика любов, една велика реалност. Ние, всичките други хора, спим. Само този, който влезе в тази велика реалност, той е буден. Учителят казва: Желателно е поне веднъж в своя живот човек да влезе в тази реалност, за да разбере плана на Бога. Човек, който има за едничка главна основна идея в живота си Любовта, той привлича вниманието и подкрепата на всички светли същества от невидимия свят. Той влиза в един велик живот на Божествено щастие, на радост, на чистота, на съвършенство. Той привлича всички добри условия към себе си и влиза в изобилния живот. Когато човек има като основна идея Любовта, той възлюбва всичко - и червея, и звяра, и приятели, и врагове. Той влиза в мировата любов и с това съдействува за събуждането на цялото човечество. Защото той, като привлича мировата любов на земята, после тя се разлива по цялата земя и събужда другите.
към текста >>

Човек, който има за основна идея Любовта в живота, саможертва се за тези, които люби.
Когато човек има като основна идея Любовта, той възлюбва всичко - и червея, и звяра, и приятели, и врагове. Той влиза в мировата любов и с това съдействува за събуждането на цялото човечество. Защото той, като привлича мировата любов на земята, после тя се разлива по цялата земя и събужда другите. Човек, който има като основна идея Любовта, той е пълен с Божествено състрадание към всички страдащи и желае да им помогне. Висшата форма на Любовта е изразена в милосърдието. Човек, който има за основна идея Любовта в живота, саможертва се за тези, които люби. Чрез саможертвата човек влиза във висшето осмисляне на живота и в по-съвършената проява на Божественото си естество. Той надраства личния живот. Това е единствената му цел. Но този път той има всички постижения. Влиза в общение с Христа и с напредналите същества.
към текста >>

Чрез саможертвата човек влиза във висшето осмисляне на живота и в по-съвършената проява на Божественото си естество.
Той влиза в мировата любов и с това съдействува за събуждането на цялото човечество. Защото той, като привлича мировата любов на земята, после тя се разлива по цялата земя и събужда другите. Човек, който има като основна идея Любовта, той е пълен с Божествено състрадание към всички страдащи и желае да им помогне. Висшата форма на Любовта е изразена в милосърдието. Човек, който има за основна идея Любовта в живота, саможертва се за тези, които люби. Чрез саможертвата човек влиза във висшето осмисляне на живота и в по-съвършената проява на Божественото си естество. Той надраства личния живот. Това е единствената му цел. Но този път той има всички постижения. Влиза в общение с Христа и с напредналите същества. Човек, който има като основна идея Любовта, пръска изобилно благословение, гдето отива и до каквото да се докосне.
към текста >>

81. Законът на справедливостта - Боян Боев (1883 – 1963)

Тази тема е важна, понеже има връзка с уреждането на живота, с неговата външна форма.
Законът на справедливостта Тази тема е важна, понеже има връзка с уреждането на живота, с неговата външна форма. Преди всичко трябва да видим що разбират хората, светът под думата „справедливост” и какво разбираме ние. Има голяма разлика. Справедливостта може да се преведе в български език с думите „Божествено право”. А това право, което сега учим в университета, се казва човешко право. Професорите, учените пишат много книги върху правото - римско, гражданско, но това е човешко право.
към текста >>

Когато тя се посади, след време ще даде едно ябълково дърво.
Това право е дадено на човека от самата природа, от Божествената справедливост. Виждате, че има голяма разлика между човешкото и Божественото право. Божественото право е правото на новата култура. Тогава човекът ще има всички благоприятни условия да развива всички сили на своята душа и да ги прояви за благото на всички. Да си представим, че имаме една семка от ябълка. Когато тя се посади, след време ще даде едно ябълково дърво. Крушевото дърво ще даде круша. Човешката душа също представлява една такава семка. Когато има условия, тя расте и се развива. Човек, който отнема това свещено право на едно същество, върши престъпление. Четвъртият закон.
към текста >>

Крушевото дърво ще даде круша.
Виждате, че има голяма разлика между човешкото и Божественото право. Божественото право е правото на новата култура. Тогава човекът ще има всички благоприятни условия да развива всички сили на своята душа и да ги прояви за благото на всички. Да си представим, че имаме една семка от ябълка. Когато тя се посади, след време ще даде едно ябълково дърво. Крушевото дърво ще даде круша. Човешката душа също представлява една такава семка. Когато има условия, тя расте и се развива. Човек, който отнема това свещено право на едно същество, върши престъпление. Четвъртият закон. За да го обясня, ще отворя една страница от живота на братството.
към текста >>

За да го обясня, ще отворя една страница от живота на братството.
Крушевото дърво ще даде круша. Човешката душа също представлява една такава семка. Когато има условия, тя расте и се развива. Човек, който отнема това свещено право на едно същество, върши престъпление. Четвъртият закон. За да го обясня, ще отворя една страница от живота на братството. При ловния парк, през 1928-ма г. имаше едно изворче. Учителят го откри. Чистенето на изворите има голямо окултно значение. Щом изчистиш един кален, пълен със жабуняк извор, ти не само даваш възможност на пътника да пие чиста вода, но към теб ще се приложи следният окултен закон: Каквото правиш отвън, такъв процес става и в твоя душевен живот.
към текста >>

В новата култура ще те занимава само въпросът как да развиеш дарбите си и как да приложиш любовта в живота, как да служиш на Бога.
Ние работим за една такава култура, в която Божиите блага ще станат блага за всички. Днес има едни блага като светлината, въздуха, водата, които са изобилни за всички. Обаче има други, например храната, която не е правилно разпределена. Науката, музиката, изкуствата още не са еднакви за всички. В културата на шестата раса хората няма да се грижат за храната, да се осигуряват с материални неща, както сега не правят това с въздуха. В новата култура ще те занимава само въпросът как да развиеш дарбите си и как да приложиш любовта в живота, как да служиш на Бога. Материалните, икономическите въпроси няма да те занимават, както сега се грижиш как да бъдеш подсигурен. В бъдеще [ ... ]* с въздуха и светлината. Този нов живот ще бъде, когато се приложат справедливостта и любовта. Законът на справедливостта почва вече да се съзнава от човека. Той ще разбере, че не може да се приложи абсолютно без любовта.
към текста >>

82. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

юли, август или септември, минавате покрай едно ябълково или крушово дърво и виждате, че то е отрупано с плодове.
Закон е: Когато човек благодари за известни страдания, нещастия, те си отиват. Друг пример, природата е пълна с хиляди примери. Аз ще ви приведа много малко. Целта е не да изчерпя въпроса, а всеки от нас да се научи сам да превежда природните явления, за да може по този начин да си обяснява Божествените истини. Да кажем, че през м. юли, август или септември, минавате покрай едно ябълково или крушово дърво и виждате, че то е отрупано с плодове. Тези плодове преди са били зелени. Като узреят, стават червени, жълти, лъскави. Защо? За да привлекат вниманието на хората и птиците и те да ги берат. Така семената ще се разсеят. С други думи, дърветата правят своите узрели плодове красиви, привлекателни, за да ги раздават.
към текста >>

Значи и човек трябва да намери начин за преодоляване на пречките в живота си, както коренът постига целта си.
Ето една поука от една малка теменужка. Когато вие разровите земята и разкриете някой камък, ще видите, че той е разяден, особено ако е варовит. Това е от корените на растенията. Те могат да извличат само тази храна, която е разтворена във вода. Когато среща един варовит камък и коренът има нужда от тези варовити вещества, той започва да изпуща киселина, която разтваря калциевия карбонат и го всмуква за градеж на растението. Значи и човек трябва да намери начин за преодоляване на пречките в живота си, както коренът постига целта си. Някога отиваме в планината и потъваме в мъгла, на 3-4 крачки нищо не се вижда, всичко е изчезнало. Но някога сме прекарвали по 7-8 дни в такава мъгла. На какво ни учи тази мъгла? Веднъж Учителят каза това: При мъглите човек се уединява, остава сам. Всичко е скрито за него, нищо не се вижда.
към текста >>

„Мъдростта съдържа познанието на великите природни закони и методите за тяхното приложение в живота.
Това е нужно, за да се извърши хлорофилната асимилация. Виждаме каква разумност проявява природата в много малките работи. От това вадим поука: Във всичките наши постъпки да проявяваме голяма разумност. Да не правим нищо без обмисляне какви ще бъдат последствията. Учителят каза веднъж какво наричаме разумност. „Мъдростта съдържа познанието на великите природни закони и методите за тяхното приложение в живота. Освен Мъдростта нали имаме и Любов? Когато в една твоя постъпка вложиш едновременно Мъдрост и Любов, тогава тя е разумна. Разумността е съчетание на Мъдростта и Любовта едновременно.” Когато православните посрещат Великден, събота срещу неделя, какво правят в 12 часа вечерта? Всеки един има по една свещ и в 12 часа свещеникът запалва свещта на близкия до него богомолец, той на своя съсед и т.н. След половин час всички хора държат запалени свещи.
към текста >>

83. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой не иска да работи върху себе си, върху своето повдигане и при първите пречки в живота може да каже така: „То се видя, че сега няма условия, но в другото прераждане.” Който казва така, стои на много несигурна почва.
Пет първоначални качества на ученика Ще изложа що говори Учителят върху петте първоначални качества на ученика. Ученикът, разбира се, трябва да се развива всестранно, но специално внимание трябва да обърне на тези пет качества. Те са условие за добиване на другите качества. Някой не иска да работи върху себе си, върху своето повдигане и при първите пречки в живота може да каже така: „То се видя, че сега няма условия, но в другото прераждане.” Който казва така, стои на много несигурна почва. Първо, отде знае той, че в следващото прераждане ще има по-добри условия? От друга страна, понеже в него има един навик за отлагане, то и в другото прераждане пак ще има някои мъчнотии и той пак ще каже така. Ако иска идеални условия, за да почне своето ученичество тук, на земята, при тия условия, в тази епоха, не може да бъде. Ученикът винаги ще има известни мъчнотии и препятствия, и при тях ученикът трябва да почне да работи. Но, казва той, време има много, цялата вечност е на наше разположение.
към текста >>

Той мисли, че все така ще продължава, обаче след няколко години много лесен живот, изведнъж дойдат бури, изпитания и мъчнотии в живота му.
За всяко време, за всяка епоха има предвидено известна работа. Щом отлагаш, после условията ще станат по-трудни. Един ученик, когато влезе в една Божествена школа и почне да работи върху себе си, може да помисли, че работите му трябва да се оправят, че той е в хармония с цялата природа, с Бога, следователно всички мъчнотии трябва да се премахнат и да дойдат най-благоприятните условия. Напротив, когато човек стане ученик, мъчнотиите се увеличават. Тук има един важен закон: Отначало човек в Школата е като оглашен и всичко върви гладко. Той мисли, че все така ще продължава, обаче след няколко години много лесен живот, изведнъж дойдат бури, изпитания и мъчнотии в живота му. Това показва, че от този момент той е приет за ученик. Причината е тази: духовният ученик ускорява своето развитие и това, което обикновеният човек учи бавно, в продължение на стотина прераждания, той може да го вземе за няколко такива. Той наближава по-бързо до онзи момент, когато ще влезе в съвсем друг живот, нови условия, нова светлина. Но, за да може да придобие тази светлина, този простор на душата, трябва да стане едно нещо, което на окултен език се казва „ускорено ликвидиране на кармата”. Тази карма трябва да се ликвидира, за да можеш да станеш по-скоро една свободна душа.
към текста >>

Затова идва тази буря в живота на човека и той трябва да се радва за това.
Това показва, че от този момент той е приет за ученик. Причината е тази: духовният ученик ускорява своето развитие и това, което обикновеният човек учи бавно, в продължение на стотина прераждания, той може да го вземе за няколко такива. Той наближава по-бързо до онзи момент, когато ще влезе в съвсем друг живот, нови условия, нова светлина. Но, за да може да придобие тази светлина, този простор на душата, трябва да стане едно нещо, което на окултен език се казва „ускорено ликвидиране на кармата”. Тази карма трябва да се ликвидира, за да можеш да станеш по-скоро една свободна душа. Затова идва тази буря в живота на човека и той трябва да се радва за това. Когато човек се откаже от ученичеството, тогава и мъчнотиите изчезват, обаче заедно с това и благоприятните условия за неговото развитие ще изчезнат. Невидимият свят се оттегля от него. Когато един човек стане ученик на Божествената школа, тогава той има подкрепата на духовния свят и възвишените същества му оказват известно внимание и му дават своята благодат. Как ученикът може да се справи с изпитанията си? - Тайната е човек да има връзка с Бога.
към текста >>

Свитъкът, който оставил в ръката му, се казва Антиминс, рисунки, изобразяващи сцени от живота на Христа.
Казва му, че славянството почва своя възход. Славянството за Бога става като избран народ и то има да играе важна роля в бъдещето на човечеството. Казва му още, че трябва да се върне във Варна и ще му се роди син, който ще бъде Божи пратеник. Дава му и един свитък в ръката. Костадин мислил, че това е един обикновен човек, но старецът става невидим и тогава чак разбрал, че това е едно същество от невидимия свят. Свитъкът, който оставил в ръката му, се казва Антиминс, рисунки, изобразяващи сцени от живота на Христа. Оригиналът и досега се пази във Варненската черква. Бащата на Учителя бил свещеник. По този въпрос Учителят казва така: Това е била една реална среща с Белите Братя. Значи в бъдеще ученикът ще влиза в съзнателно общение с ангелите. Велики неща очакват човека, когато напредне като ученик.
към текста >>

Когато човек възлюби Бога и има връзка с Него, тогава ще може да побеждава всички мъчнотии в живота си.
Оригиналът и досега се пази във Варненската черква. Бащата на Учителя бил свещеник. По този въпрос Учителят казва така: Това е била една реална среща с Белите Братя. Значи в бъдеще ученикът ще влиза в съзнателно общение с ангелите. Велики неща очакват човека, когато напредне като ученик. Когато човек възлюби Бога и има връзка с Него, тогава ще може да побеждава всички мъчнотии в живота си. Тогава Бог ще го покани на работа и той ще стане съработник на Бога. Следователно, в края на краищата, задачата на ученика е да стане съработник на Бога. Какво значи това? - От Бога ние получаваме всички блага, всичко в света иде от Бога - светлина, въздух, храна, красиви мисли и всички условия, в които сме поставени. Когато човек стане съработник на Бога, той има желание да даде нещо от себе си.
към текста >>

Една клетка, едно листче от едно дърво трябва да съзнава, че е част , цялото дърво.
– Ако ти цял ден се молиш, когато заспиш, пак ще бъдеш в едно молитвено, будно състояние. Ти в душата си пак ще продължаваш да се молиш. Това показва, че имаш будно съзнание. Човек трябва да се моли и когато е буден, и когато спи. Сега ще ви дам една задача за две седмици. Една клетка, едно листче от едно дърво трябва да съзнава, че е част , цялото дърво. Усилията на цялото дърво произвеждат благата, които дървото дава. Също така и ние сме части, органи на общочовешкия живот, на общочовешкия организъм. Ние не можем откъснато, самостоятелно да живеем. Затова именно трябва да работим за цялото човечество чрез дела, думи и мисли. Упражнението е следното.
към текста >>

Усилията на цялото дърво произвеждат благата, които дървото дава.
Ти в душата си пак ще продължаваш да се молиш. Това показва, че имаш будно съзнание. Човек трябва да се моли и когато е буден, и когато спи. Сега ще ви дам една задача за две седмици. Една клетка, едно листче от едно дърво трябва да съзнава, че е част , цялото дърво. Усилията на цялото дърво произвеждат благата, които дървото дава. Също така и ние сме части, органи на общочовешкия живот, на общочовешкия организъм. Ние не можем откъснато, самостоятелно да живеем. Затова именно трябва да работим за цялото човечество чрез дела, думи и мисли. Упражнението е следното. Всеки ден през един час, когато намираме за важно, според условията, в които сме поставени, да пращаме една силна, молитвена мисъл за пробуждане на човечеството.
към текста >>

84. Мекота - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек, за да бъде издръжлив в живота, трябва да има мекота.
Мекота Човек, за да бъде издръжлив в живота, трябва да има мекота. Някои намират мекотата за слабост, но те не са проучвали какво нещо е тя. Мекотата е една магическа сила у човека, една велика сила. Мекотата има качествата на водата, въздуха и светлината. Светлината слиза от слънцето към земята без какъвто и да е натиск, тя не удря земята. Нейните лъчи много нежно милват земната повърхност и внасят всичкия живот.
към текста >>

Който иска да придобие любов, отначало ще прави опити да практикува мекотата много пъти в живота си.
Който има мекота, той е със силна воля. Животът с мекота е радостен, а без нея е тежък. Защо говорим сега за мекотата, а не говорим за любовта? Аз питам: Мога ли да ви говоря за алгебрата, ако не знаете четирите аритметични действия? Мекотата подготвя пътя за любовта. Който иска да придобие любов, отначало ще прави опити да практикува мекотата много пъти в живота си. Например, като те обиди някой, ти не кипвай, а придобивай мекота и любов. Защо не говоря за смирението? Смирението е качество, по-високо от мекотата. Мекотата подготвя смирението и любовта. Някой иска да придобие знание, да изучи Божествената наука, да развие своите дарби и пр.
към текста >>

В човека, който има мекота, се влива свещеният извор на живота.
Не може да получи Божието благословение. Той има нужда от помощ. Прости му и му помогни. Ако ти кипнеш като него, пропадаш на изпита; ако запазиш равновесие, издържаш сполучливо изпита. Като виждаш, че другият е по-слаб, съжаляваш го и гледаш да му помогнеш. В човека, който има мекота, се влива свещеният извор на живота. Такъв човек е опитал какво нещо е Божията любов. Тази любов се проявява спрямо всички. Този, който няма мекота, туря преграда между себе си и любовта, която слиза отгоре, и не може да я приеме. Човекът, който има мекота, е по-близо до Бога. Без мекота човек не може да върши Волята Божия.
към текста >>

Едно изсъхнало дърво не привлича хората.
А жизнената сила е богатството на човека. Човек, като един магнит, привлича жизнената сила от цялата природа. Затова човекът на мекотата е богат на магнетизъм. Защо изворът привлича всички хора? Защото дава чиста вода. Едно изсъхнало дърво не привлича хората. Един човек, който има в себе си жизнена сила, мекота, Божествен живот, всички му се радват и искат да го имат в своята среда, защото той пръска живот около себе си. Такъв човек е желан, той привлича хората, защото е богат с магнетизъм. Човек, който при обида премълчава и прощава, има власт над себе си. Той е господар на себе си. Следователно, да имаме мекота, за да станем господари на себе си.
към текста >>

85. 015 БОЖЕСТВЕНИЯТ СКУЛПТОР - Боян Боев (1883 – 1963)

Следователно, за да се премахне аномалията в живота, трябва да се върнете към първичния живот.
Някой ми казва: „Пъшкам, измъчвам се”. Разбира се, нагоре отиваш и затова пъшкаш. Човек страда, понеже се е отдалечил от Бога и не знае, как да се върне. Отдалечаването от Бога води до лишения, страдания, нещастия, мъчнотии, болести, смърт. Колкото по-големи са страданията, толкова по-голямо е отдалечаването. Следователно, за да се премахне аномалията в живота, трябва да се върнете към първичния живот. Причината за страданията и мъчнотиите на човека е неизпълнението на Волята Божия. Изпитанията в живота идат, за да се опита и види, кое е позлатено и кое е от чисто злато. Което е златно, туря се на работа, а позлатените неща се оставят настрана. Сам човек не трябва да предизвиква страдания и противоречия. Някой път Духът дойде, каже на човека да извърши нещо, а човек отказва – няма условия, няма разположение.
към текста >>

Изпитанията в живота идат, за да се опита и види, кое е позлатено и кое е от чисто злато.
Човек страда, понеже се е отдалечил от Бога и не знае, как да се върне. Отдалечаването от Бога води до лишения, страдания, нещастия, мъчнотии, болести, смърт. Колкото по-големи са страданията, толкова по-голямо е отдалечаването. Следователно, за да се премахне аномалията в живота, трябва да се върнете към първичния живот. Причината за страданията и мъчнотиите на човека е неизпълнението на Волята Божия. Изпитанията в живота идат, за да се опита и види, кое е позлатено и кое е от чисто злато. Което е златно, туря се на работа, а позлатените неща се оставят настрана. Сам човек не трябва да предизвиква страдания и противоречия. Някой път Духът дойде, каже на човека да извърши нещо, а човек отказва – няма условия, няма разположение. Но след това, идват големи противоречия в живота му. Страданията, които имате в живота си, се дължат на безлюбието.
към текста >>

Но след това, идват големи противоречия в живота му.
Причината за страданията и мъчнотиите на човека е неизпълнението на Волята Божия. Изпитанията в живота идат, за да се опита и види, кое е позлатено и кое е от чисто злато. Което е златно, туря се на работа, а позлатените неща се оставят настрана. Сам човек не трябва да предизвиква страдания и противоречия. Някой път Духът дойде, каже на човека да извърши нещо, а човек отказва – няма условия, няма разположение. Но след това, идват големи противоречия в живота му. Страданията, които имате в живота си, се дължат на безлюбието. Знайте, че заблужденията, противоречията и страданията във вашия живот не произтичат от Бога. Страданията и нещастията във вашия живот се дължат на неразбиране великите принципи и закони, с които Природата си служи. Какво значи гняв Божий? Това значи, че има натрупани много човешки грехове и Разумната Природа употребява огън, за да изгори всичко и да освободи хората.
към текста >>

Страданията, които имате в живота си, се дължат на безлюбието.
Изпитанията в живота идат, за да се опита и види, кое е позлатено и кое е от чисто злато. Което е златно, туря се на работа, а позлатените неща се оставят настрана. Сам човек не трябва да предизвиква страдания и противоречия. Някой път Духът дойде, каже на човека да извърши нещо, а човек отказва – няма условия, няма разположение. Но след това, идват големи противоречия в живота му. Страданията, които имате в живота си, се дължат на безлюбието. Знайте, че заблужденията, противоречията и страданията във вашия живот не произтичат от Бога. Страданията и нещастията във вашия живот се дължат на неразбиране великите принципи и закони, с които Природата си служи. Какво значи гняв Божий? Това значи, че има натрупани много човешки грехове и Разумната Природа употребява огън, за да изгори всичко и да освободи хората. Страданията показват, че човек е влязъл в разрез със законите на Разумната Природа.
към текста >>

Страданията произтичат от неразбиране на Живота.
Страданията и нещастията във вашия живот се дължат на неразбиране великите принципи и закони, с които Природата си служи. Какво значи гняв Божий? Това значи, че има натрупани много човешки грехове и Разумната Природа употребява огън, за да изгори всичко и да освободи хората. Страданията показват, че човек е влязъл в разрез със законите на Разумната Природа. Който не се учи от Божествената Мъдрост, страда. Страданията произтичат от неразбиране на Живота. Който иска да се освободи от страданията, трябва да измени посоката на движението си. За да постигне това, трябва да бъде смел и решителен. Когато някой човек върши престъпления, страданията се качват на гърба му и го карат да мисли. Господ е създал хармоничен свят, а страданията в него са резултат на човешките дела. Природата гледа най-първо с мекота да ни възпитава и ако не възприемаме, тогава идва бурята.
към текста >>

Всички, които разпъват Христа в себе си, ще горят като дърво.
Слабият, когато го бие силният, да не търси причината в силния, но да каже: „Аз не съм умен”. Силният не бие умния. Слабият го бият, не защото е слаб, а защото не е умен. Слабият не трябва да мисли, че е силен. Когато престанете да мислите, че сте силни, ще престанат да ви бият. Всички, които разпъват Христа в себе си, ще горят като дърво. Това са страданията, през които ще минат. Ти се оплакваш, че те е бил някой – застанал си близо до него. Истинско посвещение получава онзи, който знае защо го бият. Човек, за да се избави от страданията, трябва да има права мисъл и да бъде добродетелен. Щом истинският живот дойде, ще престане плачът.
към текста >>

86. 020 КОГО ИЗПИТВАТ В ЖИВОТА? - УЧЕНИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

КОГО ИЗПИТВАТ В ЖИВОТА?
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] КОГО ИЗПИТВАТ В ЖИВОТА? - УЧЕНИКА - На някои хора е дадено да се учат от собствените си погрешки. Ако им се говори, няма да разберат. Такива се учат по пътя на страданието. Когато имате едно страдание, ще знаете, че Бог ви предпазва, за да не правите едно отклонение.
към текста >>

Дърво без корени не може.
Няма Същество, което да не е плакало. Страданията са корените. Радвайте се на корените! Радостите са клонищата. Радвайте се на клоните! Дърво без корени не може. Така страданията и радостите се компенсират. А пък плодовете на дървото са Божествения Свят. Не че ние искаме страданията, но те са една необходимост. Страданията са оран, радостите - сеене. Страданието трябва да се превърне в Радост, посятото трябва да израсне.
към текста >>

А пък плодовете на дървото са Божествения Свят.
Радвайте се на корените! Радостите са клонищата. Радвайте се на клоните! Дърво без корени не може. Така страданията и радостите се компенсират. А пък плодовете на дървото са Божествения Свят. Не че ние искаме страданията, но те са една необходимост. Страданията са оран, радостите - сеене. Страданието трябва да се превърне в Радост, посятото трябва да израсне. И обикновеният, и великият човек страдат, само че обикновеният човек страда и се ожесточава, а великият страда и се повдига. При всички изпитания в Живота човек трябва да служи само на Бог, само на една идея и ако не се поддаде на изкушението и изпитанията, ще познае себе си.
към текста >>

При всички изпитания в Живота човек трябва да служи само на Бог, само на една идея и ако не се поддаде на изкушението и изпитанията, ще познае себе си.
А пък плодовете на дървото са Божествения Свят. Не че ние искаме страданията, но те са една необходимост. Страданията са оран, радостите - сеене. Страданието трябва да се превърне в Радост, посятото трябва да израсне. И обикновеният, и великият човек страдат, само че обикновеният човек страда и се ожесточава, а великият страда и се повдига. При всички изпитания в Живота човек трябва да служи само на Бог, само на една идея и ако не се поддаде на изкушението и изпитанията, ще познае себе си.
към текста >>

87. 023 ПЕДАГОГИЧЕСКИ ВЪПРОСИ - Боян Боев (1883 – 1963)

При това трябва да знаем пропорциите: колко дръвчета ябълки, сливи, круши и други плодове да се насадят и какво влияние упражнява всяко дърво.
Във всеки училищен двор трябва да има градина, да има посадени растения. Трябва да има нещо, което да е проводник на Божествените енергии: череши, ябълки, сливи, круши, дюли, орехи и др. Жълтите цветя предават интелигентност, червените - живот и здраве. Като насърчавате децата да садят цветя - жълти, червени, бели, цветята ще ги възпитават чрез краските си. При всяко училище трябва да има градина, в която децата да работят. При това трябва да знаем пропорциите: колко дръвчета ябълки, сливи, круши и други плодове да се насадят и какво влияние упражнява всяко дърво. Всяко дръвче, което детето отглежда, влияе върху него. Така всичко в Природата действа възпитателно. Плодните дървета учат децата на щедрост, на любов, на даване, на служене. Трябва да се обясни на децата: тези дървета ни дават своите плодове без да искат нещо, освен да посеем техните семена. Кажете на децата: "Бъдете работливи като пчелите, бъдете постоянни, както е постоянно растението.
към текста >>

Геометрически и музикално ще им се говори за Живота, с чертежи и линии.
При възпитанието на децата всяка форма влияе по особен начин. Една круша, един грозд - това са творения на ангелите. А те са художници. В бъдеще няма да се говори на децата за добро и за зло, за прави и криви линии, за правилно вземане на тоновете. Няма да има морализиране. Геометрически и музикално ще им се говори за Живота, с чертежи и линии. Ще се изучават фигурите и формите на Природата и ще се правят преводи. Ако аз бях учител, щях да съчиня много разкази за децата, достъпни за тях. Да се изтъкне на децата чрез приказки, че когато човек прави добро, печели, а когато прави зло - губи; ще изгуби силата или богатството, или красотата си и др. Ще им се разправят приказки за камъните, за цветята, за дърветата, за животните. При гениалното дете почвата, върху която е посадено, е много добра.
към текста >>

88. 034 ОБЩЕНИЕ С ПРИРОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Мъдрецът, който пребъдва в единството на Живота, може да се намеси понякога, да отклони известни сили или да даде ход на други, да призове действието на един или друг закон.
В най-малката работа Учителят влагаше идея. Той следеше всичко, което ставаше наоколо: какво е времето, какви промени стават с него, какви трудности се явяват в работата, как ги преодоляваме, кои и колко участват. Изпитвахме чувството, като че ли той разговаря с един Разумен Свят, невидим за нас. Този език ни беше непонятен, но понякога Учителят сам правеше преводи.'' ''Всички неща бяха за него като уреди, които показват какви сили действат в даден момент в Разумната Природа. Мъдрецът, който пребъдва в единството на Живота, може да се намеси понякога, да отклони известни сили или да даде ход на други, да призове действието на един или друг закон. В случая той действа като представител на Великата Разумност. Неговите действия са пророчески и магически, те могат да изменят хода на големи събития. Не е необходимо да преместиш планини, за да призовеш един закон на Живата Природа. Достатъчно е да преместиш едно камъче, но със знание и разбиране.'' ''Като изследваше стръмния склон пред къщата, Учителят откри малко изворче.
към текста >>

В тази работа той вложи идея и нарече изворчето "Изворът на Доброто" - онзи Божествен Център, който направлява Живота.
Не е необходимо да преместиш планини, за да призовеш един закон на Живата Природа. Достатъчно е да преместиш едно камъче, но със знание и разбиране.'' ''Като изследваше стръмния склон пред къщата, Учителят откри малко изворче. Водицата едва сълзеше. Той я каптира грижливо, събра всичката в един малък басейн, направи пътека дотам и постави стъпала. В тази работа той вложи идея и нарече изворчето "Изворът на Доброто" - онзи Божествен Център, който направлява Живота. Когато се откри извора, Учителят каза:'' – Животът е непреривен процес на откриване на Божиите блага. Целият Живот е все откриване на изгубените Работи. ''Работата за деня завършихме благополучно, доволни, с онова чувство на пълнота, което човек изпитва, когато се съобразява с Живата Природа и почерпва от нея каквото му е необходимо, т.е. когато правилно е дал и правилно е взел.''
към текста >>

От Природата човек ще изучава законите на съвършенството и ще ги прилага в живота си.
''След работата всички се събрахме около нашия обичан Учител, под големия орех. Известно време ние мълчаливо се вслушвахме в гласа на пробуждащия се Живот, който струеше във всяко клонче, във всяка пъпчица на дърветата. Първите пролетни птички бяха дошли и подсвиркваха оживено. Учителят погледна с благодарност наоколо и каза:'' – Човек трябва да се радва на всичко, което го заобикаля - на изворите, на камъните, на Слънцето. От Природата човек ще изучава законите на съвършенството и ще ги прилага в живота си. Всичко влияе на човека. Спре се пред извора - изворът му влияе. Спре се пред цъфналите карамфили и те му влияят. Само че, като се спре пред извора или карамфилите, съзнанието му трябва да участва, а не да мисли за друго. Свързвайте се с Природата, черпете от нея сила и знание.
към текста >>

Ако съзнавате, че той е израз на живота на Напредналите Същества, вие сте в досег с Реалността.
Желая ви да се свържете със Силите на Разумната Природа и с всички добри хора на земята. Постигнете ли това, към вас ще потекат енергии от всички страни. Когато виждаме и съзнаваме нещата, тогава сме в досег с Реалността. Когато виждаме нещата без да ги съзнаваме, тогава не сме в досег с нея. Вие виждате слънчевия изгрев. Ако съзнавате, че той е израз на живота на Напредналите Същества, вие сте в досег с Реалността. Днешния хубав ден е израз на техните добри мисли и желания. Дръжте всички растения и животни като Божии създания в своето съзнание. Правите ли това, всичките ви работи ще вървят добре. Човек трябва да дойде до положение, когато едновременно ще вижда и ще съзнава нещата. Това е привилегия, но мъчно постижима.
към текста >>

Да влезе човек в досег с Реалността, това значи, да вижда Живота отвън и да съзнава Живота отвътре.
Човек трябва да дойде до положение, когато едновременно ще вижда и ще съзнава нещата. Това е привилегия, но мъчно постижима. Усилие се иска за това. Тогава ще се доберете до Реалността на нещата. Човек, който се е добрал до Реалността, отива да помага на другите. Да влезе човек в досег с Реалността, това значи, да вижда Живота отвън и да съзнава Живота отвътре. Тогава той е истинско общение с Природата. Излизайте вечер, обръщайте внимание на звездите. Изберете си една звезда, проследете я и вижте, с кои други звезди е свързана. Звездите оказват влияние върху човека. Като дойдете при едно дърво - здраво, хубаво, облегнете се на него, постарайте се да влезете във връзка с Живота в него.
към текста >>

Като дойдете при едно дърво - здраво, хубаво, облегнете се на него, постарайте се да влезете във връзка с Живота в него.
Да влезе човек в досег с Реалността, това значи, да вижда Живота отвън и да съзнава Живота отвътре. Тогава той е истинско общение с Природата. Излизайте вечер, обръщайте внимание на звездите. Изберете си една звезда, проследете я и вижте, с кои други звезди е свързана. Звездите оказват влияние върху човека. Като дойдете при едно дърво - здраво, хубаво, облегнете се на него, постарайте се да влезете във връзка с Живота в него. Тогава ще почерпите енергии от дървото и ще се почувствате обновени. Дойде ли човек в противоречие с околните, трябва да черпи сили от Природата, от камъните, дърветата, изворите, тревите. Единствено Природата може да ви помогне. Всред Природата човек отваря сърцето си за своите ближни и околни. Планините имат влияние върху вас.
към текста >>

Тогава ще почерпите енергии от дървото и ще се почувствате обновени.
Тогава той е истинско общение с Природата. Излизайте вечер, обръщайте внимание на звездите. Изберете си една звезда, проследете я и вижте, с кои други звезди е свързана. Звездите оказват влияние върху човека. Като дойдете при едно дърво - здраво, хубаво, облегнете се на него, постарайте се да влезете във връзка с Живота в него. Тогава ще почерпите енергии от дървото и ще се почувствате обновени. Дойде ли човек в противоречие с околните, трябва да черпи сили от Природата, от камъните, дърветата, изворите, тревите. Единствено Природата може да ви помогне. Всред Природата човек отваря сърцето си за своите ближни и околни. Планините имат влияние върху вас. Всяка река също.
към текста >>

89. 050 ДАРОВЕТЕ НА ЛЮБОВТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Дървото, като те обикне, ражда по-сладки плодове, изменя се.
Човек трябва да живее в Любовта така, както живее в светлината и във въздуха. Човекът на Любовта нито се съблазнява, нито е съблазън за другите. Когато слабият стои на пътя на Любовта, тя го заобикаля, за да не го прегази. За всички, които не познават Любовта, Бог има особени реторти. Той ще ги възпитава. Дървото, като те обикне, ражда по-сладки плодове, изменя се. Като отидеш при един извор, ако те обича, той почва да клокочи, да тече по-силно. Ако не те обича, намалява се това бликане на вода. Ако ръката на един човек те обикне, ръката ли те обича? Зад извора стои едно Разумно Същество, което те обича. Светът страда от малката Любов и благува от голямата.
към текста >>

Смисълът на Живота седи във вечното постигане на Любовта.
Като отидеш при един извор, ако те обича, той почва да клокочи, да тече по-силно. Ако не те обича, намалява се това бликане на вода. Ако ръката на един човек те обикне, ръката ли те обича? Зад извора стои едно Разумно Същество, което те обича. Светът страда от малката Любов и благува от голямата. Смисълът на Живота седи във вечното постигане на Любовта.
към текста >>

90. 057 СПРАВЕДЛИВОСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Минаваш покрай едно дърво.
Богаташ сънувал една вечер следното: иде една каруца с три чифта бели биволи, натоварена със злато и всеки получава по малко от златото. Този богаташ донесъл един голям сандък и поискал да му го напълнят. Казали му: "Всеки може да вземе само толкова, колкото може да носи на гърба си." Турили сандъка на гърба му и почнали да сипват злато - една лопата, две лопати, три и той все казвал: "Още, още! " Най-после сандъкът станал толкова тежък, че богатият не можел да се мръдне и се задушил под тежестта му. Като се събудил, разбрал, че има богатство повече, отколкото му трябва и почнал да го раздава на другите. Минаваш покрай едно дърво. Имаш право да откъснеш няколко плода и да ги изядеш. Тръгваш на път. Ако на всеки пет или десет километра има извор, има ли смисъл да носиш дамаджана с вода? Правдата е един вътрешен закон за разпределение на Божествените блага по всички части на социалния организъм. За да има мир в една държава, трябва да има Правда спрямо всички хора, без разлика.
към текста >>

Защото продавате хляба - най-великото благо в Живота.
За основа на разрешението да се вземе дишането. Благата трябва да се разпределят правилно, да има правилно вземане и даване. Така вие ще излезете от постоянната тревога за храненето. Когато Бог създаде хляба, забрани да го продават. Голямо проклятие виси върху човечеството. Защо? Защото продавате хляба - най-великото благо в Живота. Абсолютно забранено е да се продава хлябът и брашното! България трябва да бъде първата държава, която да приложи Божия закон за земята - хляба да се дава даром. Само онзи може да приложи този закон, който е чист и безгрешен. Господ казва: "Нямате право да продавате и да купувате благата, които ви дадох." Тази истина - да дадеш хляба даром - вече трябва да се приложи на земята. Не е позволено да продаваш хляб на братята си.
към текста >>

Трябва да влезем в Божествения порядък, така ще приложим новия начин на Живота.
Когато говорим за Божествения порядък, трябва да си представим един свят на изобилие. В изобилието престъпления не се вършат. Какво коства, когато съм при едно езеро, да давам на всички изобилно вода? Божественият порядък е порядък на Любовта. В него има изобилие, защото Любовта носи изобилието. Трябва да влезем в Божествения порядък, така ще приложим новия начин на Живота.
към текста >>

91. 069 ЗАКОН ЗА ЧАСТИТЕ И ЗАКОН ЗА ЦЯЛОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е неразбиране на Живота.
Оттук може да се черпи и да се полива зеленчуковата градина. Учителят се сети за това. Защо да не използваме водицата? Привечер, като привършихме работата, събрахме се около него и той започна да говори върху закона за частите и закона за цялото. - Някои казват, че светът е лош. Това е неразбиране на Живота. Те разглеждат частично нещата. Щом се откаже ръката от тялото, тя е грозна, разлага се. Ако разглеждаме света като цяло, той е красив. Човек трябва да схване целокупния Живот. Той трябва да гледа на всяко явление като част от цялото.
към текста >>

Ако един лист падне от дървото, ще има ли същите отношения каквито имат другите, които са на дървото?
То е велик организъм, държавите са негови системи, обществата - органи на тези системи. Човек трябва да разбира своето предназначение като част от общия организъм и там да намира своето място. Какво ще стане с организма, ако всяка клетка иска да живее самостоятелно? Ще се разпадне. Тази идея е прокарана в Писанието с думите, че всички хора представляват тялото Христово. Ако един лист падне от дървото, ще има ли същите отношения каквито имат другите, които са на дървото? Цялото човечество представлява едно дърво и всеки човек е лист от това дърво. Всяка промяна, която става в цялото, се отразява и върху частите и обратно. Много от страданията и радостите на хората се дължат на някаква промяна във Всемира или на страданията и радостите, които другите Същества преживяват и те ги възприемат Всеки човек трябва да се съзнава като част от общия организъм и да работи за благото на последния. Личният живот дава условия за злото.
към текста >>

Цялото човечество представлява едно дърво и всеки човек е лист от това дърво.
Човек трябва да разбира своето предназначение като част от общия организъм и там да намира своето място. Какво ще стане с организма, ако всяка клетка иска да живее самостоятелно? Ще се разпадне. Тази идея е прокарана в Писанието с думите, че всички хора представляват тялото Христово. Ако един лист падне от дървото, ще има ли същите отношения каквито имат другите, които са на дървото? Цялото човечество представлява едно дърво и всеки човек е лист от това дърво. Всяка промяна, която става в цялото, се отразява и върху частите и обратно. Много от страданията и радостите на хората се дължат на някаква промяна във Всемира или на страданията и радостите, които другите Същества преживяват и те ги възприемат Всеки човек трябва да се съзнава като част от общия организъм и да работи за благото на последния. Личният живот дава условия за злото. Ако само един пръст на ръката иска да вземе участие в една работа без участието на другите пръсти, той не може да свърши нищо.
към текста >>

Всяко Същество има смисъл само в живота на цялото.
И няма по-голямо щастие за пръста от това да седи на ръката и да върши своята служба в цялото. Туриш ли мисълта да живееш за себе си, турил си началото на своята смърт. Хубавите дрехи са направени от тънки влакна. Ако ги отделиш, те не представляват нищо. Ако влакната са съчетани добре, образуват хубава дреха. Всяко Същество има смисъл само в живота на цялото. Вие трябва да живеете за цялото човечество, за Вселената. Значи, има по-висок идеал от този, за който сега живеете. Тогава човек ще бъде ценен за всички. Отклони ли се от пътя си, всички го изоставят, всички го забравят. Който иска да стане ценен, нека вложи енергията си за повдигане на цялото човечество, т.е.
към текста >>

92. 076 ВСЕОБЕМАЩАТА ЛЮБОВ - Боян Боев (1883 – 1963)

На учениците той разкриваше великото единство на Живота, посочваше мястото и значението на всяко нещо в целокупния Живот.
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ВСЕОБЕМАЩАТА ЛЮБОВ Към всеки човек, към всяко същество, Учителят се отнасяше с внимание и почит. На учениците той разкриваше великото единство на Живота, посочваше мястото и значението на всяко нещо в целокупния Живот. Така човек има ръководна идея при изучаване на Природата. - Един лист трябва да обича и всички други листа на дървото, понеже той е в зависимост от тях. Между всички Същества има вътрешна връзка. Вие трябва да имате вътрешно отношение към всички живи Същества. Ние търсим ония отношения, които са съществували първоначално между душите.
към текста >>

- Един лист трябва да обича и всички други листа на дървото, понеже той е в зависимост от тях.
[[Изворът на доброто]] ВСЕОБЕМАЩАТА ЛЮБОВ Към всеки човек, към всяко същество, Учителят се отнасяше с внимание и почит. На учениците той разкриваше великото единство на Живота, посочваше мястото и значението на всяко нещо в целокупния Живот. Така човек има ръководна идея при изучаване на Природата. - Един лист трябва да обича и всички други листа на дървото, понеже той е в зависимост от тях. Между всички Същества има вътрешна връзка. Вие трябва да имате вътрешно отношение към всички живи Същества. Ние търсим ония отношения, които са съществували първоначално между душите. Във всяко Същество, растение, животно или човек ще намерите поне една добра черта, заради която може да го обичате. Докато едни хора са ви приятни, а други неприятни, вие разглеждате нещата вън от Любовта.
към текста >>

93. 092 ЗАКОНИ НА МИСЪЛТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Красивите мисли идат от Великия Извор на Живота.
Ако мислиш добре за другите, добре е за тебе. Ако мислиш зле за другите, лошо е за тебе. Като казвам, че човек трябва да мисли, нямам предвид обикновената мисъл. Човек трябва да се занимава с възвишени, Божествени мисли. Само те могат да го спасят. Красивите мисли идат от Великия Извор на Живота. Правата Божествена Мисъл показва присъствието на Бога. Когато човек се свърже с Бога, идат Божествените мисли, знание, Светлина. Има едно знание, което не търпи да се говори за него. Аз го разбирам като Радост. Тогава цялата Вселена се разтваря за тебе.
към текста >>

Семката е малка, но от нея израства голямо дърво.
Най-малката Божествена мисъл може да повдигне човека и да го постави на здрава основа. Приемайте и охранявайте малките Божествени мисли в себе си, както майката охранява децата си. Охранявайте ги, за да се радвате в бъдеще на големи идеи. Малките идеи растат, цъфтят и връзват плод. Те правят хората велики. Семката е малка, но от нея израства голямо дърво. Божествената мисъл, колкото и да е малка, в нея се крие магическа сила. Слънцето на човешкия Живот не е изгряло още, но човек има ръководни нишки, които го упътват. Това са малките Божествени мисли. Те отварят пътя за нашето светло бъдеще. Великата Божествена мисъл е предшествала създаването на материалния свят.
към текста >>

94. 096 ВЪЗЛЮБЕНИЯТ НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Боян Боев (1883 – 1963)

– Бог е обектът на Живота, който търсим.
А горе, в спокойното ясно небе, върховете светеха, огрени от първите лъчи на Слънцето. В настаналото безмълвие, един брат попита:'' ''– Учителю, що търси, за какво копнее човешката душа, в своите най-свещени стремежи? '' ''Учителят каза:'' – Бог е обектът на Живота, който търсим. Днес всички хора търсят нещо в света. Кого търсят? Бога, Великото Начало на Живота. Животът излиза от Бога. Всеки, който живее, в него е Бог.
към текста >>

Бога, Великото Начало на Живота.
'' ''Учителят каза:'' – Бог е обектът на Живота, който търсим. Днес всички хора търсят нещо в света. Кого търсят? Бога, Великото Начало на Живота. Животът излиза от Бога. Всеки, който живее, в него е Бог. Ти мислиш - в твоята мисъл е Бог. Има нещо, което човек търси. Един идеал има той; тук го търси, там го търси, в един живот го търси, в друг живот - все него търси.
към текста >>

Ако обичаш някое плодно дърво, любовта ти ще има един съвсем друг резултат.
Вие казвате: "Защо съществува Любовта между хората? " Любовта между двама души е израз на първичната Любов, която съществува между Бога и човешката душа. Обаче като слезе на земята, душата не може веднага да се пробуди, да разбере своето първо отношение в света, вследствие на което, проявява любовта си към когото и да е. Човек може да обича когото и да е, но резултатът от тази любов ще бъде различен. Ако обичаш кон, любовта ще има резултат. Ако обичаш някое плодно дърво, любовта ти ще има един съвсем друг резултат. Обаче обичаш ли Бога, резултатите на твоята Любов ще бъдат съвършено различни от тия, на другите видове любов. Човек трябва да използва всяко свое желание, за да намери Бога. Казваш: "Искам да ям." Значи, с яденето трябва да намериш Бога. Половин час, прекаран с Бога, струва повече от милион години, прекарани без Бога. Любовта на Бога към нас е влагата, която иде от океана, а нашата Любов към Бога е водата, която трябва да се втече обратно в океана.
към текста >>

Докато не цъфне, не можете да разберете Живота.
Тогава ще бъдете извор, който постоянно блика. Като любите Безграничния, влизате в Свободата. Любовта към Бога има своя център в горната част на главата. Този център се нарича "хилядолистник". Той още не е цъфнал. Докато не цъфне, не можете да разберете Живота. Отправете мисълта си към този център, за да се разцъфне. Ако не любите Бога, оставате кисели, сърдити и вечно недоволни, докосвате се до грубия принцип на живота. При любовта към Бога привличате космическите енергии към себе си. Това дава условия да проявите дарбите си. Обичат ли се съвременните хора?
към текста >>

Ако не любите Бога, оставате кисели, сърдити и вечно недоволни, докосвате се до грубия принцип на живота.
Любовта към Бога има своя център в горната част на главата. Този център се нарича "хилядолистник". Той още не е цъфнал. Докато не цъфне, не можете да разберете Живота. Отправете мисълта си към този център, за да се разцъфне. Ако не любите Бога, оставате кисели, сърдити и вечно недоволни, докосвате се до грубия принцип на живота. При любовта към Бога привличате космическите енергии към себе си. Това дава условия да проявите дарбите си. Обичат ли се съвременните хора? Любовта им е фиктивна, т.е. преходна. Аз говоря за множеството.
към текста >>

95. 099 ПРЕД НОВАТА ЕПОХА - Боян Боев (1883 – 1963)

Като свърша картината, тогава ще си кажеш думата.” И вие сега бързате да се произнесете за Живота, обаче той не е завършен още.
Когато великият художник започне да рисува своята картина, хубавото, красивото може ли изведнъж да изпъкне? Не. В първия ден той само ще нахвърли боите с четката си. И да не харесваме картината му, той само се усмихва. На втория ден гледаш - картината има същото положение. Той ще ти каже: „Не бързай да се произнасяш. Като свърша картината, тогава ще си кажеш думата.” И вие сега бързате да се произнесете за Живота, обаче той не е завършен още. Една сестра попита: - Учителю, кога ще дойде времето всичко да ни е ясно? - Сега сме в това време. Сега настъпва особен период в света, период на промени, които ще го организират. Сега се създава нов тип човек, нова раса.
към текста >>

Сега иде нов ритъм в Живота.
Сега настъпва особен период в света, период на промени, които ще го организират. Сега се създава нов тип човек, нова раса. Бог предоставя на хората да уреждат малките работи, а големите работи сам Той ги урежда. Днешната епоха е епоха на раждане на новата раса. Всяка нова епоха започва с нов ритъм. Сега иде нов ритъм в Живота. Божественото навсякъде си пробива път. Вълната, която иде сега, ще повдигне не само нас на по-висока степен, но и всички минерали, растения, животни. Онези, които не подеме, ще останат за в бъдеще. Помнете: Втора такава вълна няма да дойде, защото в Природата няма повторение на нещата. Ако оставите за в бъдеще, тогава условията ще бъдат по -тежки.
към текста >>

Отивам при едно дърво и обирам зрелите плодове, а за другите плодове ще чакам.
Това показва, че тя се грижи за него. Бог събужда човека, това показва, че се грижи за него. Които не се събудят за днешната епоха, ще останат за други времена. Ние мислим какво става с онези хора, които не могат да приемат Божественото. Въпросът е ясен. Отивам при едно дърво и обирам зрелите плодове, а за другите плодове ще чакам. Като узреят и тях ще обера, а лошите плодове ще употребя за тор. После те пак ще станат красиви плодове. Ти казваш: „Защо е така? ” Защото другояче не може да бъде. Казано е в Писанието: „Търсете Ме, докато съм близо”.
към текста >>

Ето защо, за да се ползва от условията на Живота, човек трябва да разполага със знание, което носи Мир на душата.
Ти казваш: „Защо е така? ” Защото другояче не може да бъде. Казано е в Писанието: „Търсете Ме, докато съм близо”. Това значи - използвайте благоприятните условия, докато съм близо до вас. Ако хората бъдат изненадани от това, което бъдещето им носи, тази изненада ще ги лиши от възможността да използват доброто, което иде. Ето защо, за да се ползва от условията на Живота, човек трябва да разполага със знание, което носи Мир на душата. Невежеството изпълва човека с тревоги. Сега навсякъде се ражда новото в света. Кое е новото, в каква форма ще се изяви, малцина могат да разберат. Нов цикъл се създава. Който може да влезе в него, намира се пред велики перспективи.
към текста >>

96. 116 УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Той вземаше много примери из живота на българите - образи, типове.
Най-после са дошли Аспаруховите българи. От тях са приели храбростта. ''Учителят познаваше душата на този народ - Божественото, което е вложено в него. Познаваше и онова, чуждото, което отпосле се бе вмъкнало. Като работеше върху характера на българите, Учителят търсеше методи да го повдигне. Той вземаше много примери из живота на българите - образи, типове. Знаеше много анекдоти, характерни за тях и често ги привеждаше в своите беседи и разговори. Веднъж, когато бяхме на планината, стана въпрос за българския народ. Учителят каза:'' – Човек, докато не обикне един народ, не може да го познае. Българското правителство трябва да даде премия на този, който напише най-добрата история за произхода на българския народ.
към текста >>

Като върви през гората, тук клъцва с брадва някое дърво или клонче, там клъцва.
И казва: „Много лоши сме били.” Разбира човекът. Обърнах окото и извадих треската - и изведнъж видя хубавата страна. Направихме една чешма там. Българинът се отличава с голяма разрушителна сила. Много обича да разрушава. Като върви през гората, тук клъцва с брадва някое дърво или клонче, там клъцва. Ако българите съумеят да превърнат разрушителната сила в творческа, ще станат велик народ. Българинът трябва да разбира онези динамични сили, които минават през него като българин. Българите са хора на волята. У тях челото, носът и брадата са еднакво развити. Ето защо, те не могат да бъдат хора само на чувството.
към текста >>

Българите имат в живота си много неща, които не са Божествени, а човешки.
Невидимият Свят им помага. По натура те са песимисти. У тях надеждата е слабо развита. В религиозно отношение у българина има много заблуждения. Не са се освободили още от идолопоклонничеството. Българите имат в живота си много неща, които не са Божествени, а човешки. Те вярват в амулети, не отиват на работа във вторник и петък. Като мине котка мислят, че няма да им върви. Българският народ е музикален. В България има музикални хора. Какво означава думата „българин”?
към текста >>

Само тогава ще разберете смисъла на Живота.
От вас, като българи, се иска геройство. Англичаните се отличават с честността си. Германците - с трудолюбието си. Славяните - със самопожертвованието си. И вие, като българи, желая да имате за девиз самопожертвованието. Само тогава ще разберете смисъла на Живота. Аз нося добро на българите. Ако не бях се застъпил пред Великия, Разумния Свят, те щяха съвсем да загазят. Сега Невидимия Свят иска да ги избави. Сегашната епоха е от голяма важност за България. Ако сега България не приеме идеите, които проповядвам, ако изтърве благоприятните условия, които й са дадени, тогава ще я оставят и тя ще има същите условия за повдигане, в най-добрия случай, след 2000 години най-малко, или при най-лошите условия - след 15 хиляди години най-късно.
към текста >>

97. 126 СЛАВЯНСТВОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

В Русия се изработват нови форми на Живота за бъдещето.
Те са най-главните сили. Тази промяна, която става сега в Русия, се дължи на действието на тези напреднали Същества. Тези Същества, които сега слизат в славянството, те именно докарват тяхното обединение и работят за мисията им. В Русия има пръснати на разни места хора, които работят за духовната наука. Те са адепти, Божествени пратеници. В Русия се изработват нови форми на Живота за бъдещето. Тя е творческото поле на тези нови форми. Интересно е, че Америка и Русия са свързани на север. Значи те ще се разберат в Истината, т.е. като бъдат свободни. Англия и Русия могат да имат отношение в името на Правдата.
към текста >>

Славянството е дървото, върху което ще бъдат присадени Англия, Германия, Америка и Франция.
Тя е творческото поле на тези нови форми. Интересно е, че Америка и Русия са свързани на север. Значи те ще се разберат в Истината, т.е. като бъдат свободни. Англия и Русия могат да имат отношение в името на Правдата. Славянството е дървото, върху което ще бъдат присадени Англия, Германия, Америка и Франция. Те са четири професора на славянството. А шестата раса ще бъде плодът на това присадено дърво. Този плод ще съчетава всички положителни черти на народите на бялата раса. У русите носът е детински, но той е благословен. Казано е: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие.”
към текста >>

А шестата раса ще бъде плодът на това присадено дърво.
Значи те ще се разберат в Истината, т.е. като бъдат свободни. Англия и Русия могат да имат отношение в името на Правдата. Славянството е дървото, върху което ще бъдат присадени Англия, Германия, Америка и Франция. Те са четири професора на славянството. А шестата раса ще бъде плодът на това присадено дърво. Този плод ще съчетава всички положителни черти на народите на бялата раса. У русите носът е детински, но той е благословен. Казано е: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие.” Славяните преминаха вече своя страшен студ и сега са пред възход. Русия и славянството сега са излезли от черната зона, от тъмния век.
към текста >>

98. 132 СЛУЖЕНИЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Смисълът на Живота е служение на Бога - Великото Творческо Начало.
[[Книги със спомени за учителя]] [[Изворът на доброто]] СЛУЖЕНИЕТО Смисълът на Живота е служение на Бога - Великото Творческо Начало. Това е задачата ви, това е най-великото нещо! Човек, който служи на Бога, трябва да бъде най-добър, най-учен, най-силен. Той ще мине през изпити, за да види доколко е готов за служение. Човек трябва да се интересува от всичко живо в света, от всички прояви на Божественото. Достойнството на човека седи в служението на Бога.
към текста >>

Ще бъде цвете, което цъфти, и дърво, отрупано със зрели, вкусни плодове.
В това, че който дойде при него, утолява жаждата си. Дали хвалиш извора, това не го интересува. Като пиеш от него той се радва. Като е дошъл на Земята, човек е обещал да реализира Божествените идеи, да изпълни Волята Божия. Когато изпълни обещанието си, той ще бъде извор, от който извира чиста, кристална вода. Ще бъде цвете, което цъфти, и дърво, отрупано със зрели, вкусни плодове. Как се изразява служението? Каквото правиш, прави го за Господа. Това е служение на Бога. Който служи, който се жертва, пръв се ползва. Да проявиш Любовта, това е служение на Бога.
към текста >>

99. 135 БЛАГОДАРНОСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Благодарете на Бога и тогава, когато срещнете противоречия в живота си.
Той е в светския живот. А като яде и благодари на Бога, той е в духовния Живот. Това се отнася и за всички други блага. Когато Бог взема участие в работите ви, вие сте в духовния Живот. Щом в работите ви Бог не взема участие, това е светският живот. Благодарете на Бога и тогава, когато срещнете противоречия в живота си. Всякога трябва да бъдете доволни. Това е един момент - може да е само една секунда, една минута - бъди доволен в този момент. Имаш скръб, неприятност, тежест; тя може би ще седи една минута, след това ще си отиде. Доволството и благодарността не значат примирение. Болен си, ще се стараеш да отстраниш болестта.
към текста >>

Ако приемете и не благодарите, няма да се ползвате от благата на Живота.
Имаш скръб, неприятност, тежест; тя може би ще седи една минута, след това ще си отиде. Доволството и благодарността не значат примирение. Болен си, ще се стараеш да отстраниш болестта. Но във всеки момент бъди доволен и благодарен. Човек, като получи нещо, за всичко да благодари на Бога - така и той дава нещо от себе си. Ако приемете и не благодарите, няма да се ползвате от благата на Живота. Обичате някой. Благодари на Бога, който се проявява чрез този човек. Любовта не е негова. Благодари за нея! Благодарността се изразява в това: да раздадеш част от това, което си получил, на другите.
към текста >>

Човек, който се доближава до едно черешово дърво, яде от черешите му и не благодари на Бога, не е разбрал Живота.
Благодарността се изразява в това: да раздадеш част от това, което си получил, на другите. ''Една сестра запита:'' - ''Учителю, как да благодаря за вниманието, с което ме приехте вчера на разговор? '' - Като проявиш същото внимание към другите. Човек, който се доближава до едно черешово дърво, яде от черешите му и не благодари на Бога, не е разбрал Живота. Всички страдат от неблагодарност. Някой е недоволен. А Бог му е дал толкова дарби, които той не е разработил. Недоволството препятства за развитието на човека. Човек, който не е доволен от това, което има, слиза в по-долна форма, проявява животински качества.
към текста >>

Тя ще ви се даде, когато пазите следното правило: като станете сутрин, първо благодарете на Бога за Живота, който ви е дал, за милостта, с която ви е обсипал, за хубавите мисли и чувства, които ви е изпратил.
Който е доволен от малкото благо, то расте и ще даде изобилен плод. Ние искаме нещата да станат по нашата воля. Това е първата погрешка. Бог е създал света, ние трябва да желаем нещата да станат по Божията Воля. Има една велика книга, която съдържа всички знания. Тя ще ви се даде, когато пазите следното правило: като станете сутрин, първо благодарете на Бога за Живота, който ви е дал, за милостта, с която ви е обсипал, за хубавите мисли и чувства, които ви е изпратил.
към текста >>

100. Съборите на Бялото братство - Боян Боев (1883 – 1963)

Около вилата на едно дърво имало гнездо с оси.
Скоро обаче и този човек дошъл да си напълни една бъчва с вода, но случило се така, че бъчвата се подхлъзнала и паднала от колата. Той се опитал да качи бъчвата, но не можал. Този наш брат бил доста як физически и с едно леко усилие качил бъчвата на колата. Човекът останал изненадан и оттогава престанал да говори против Братството. Ще разкажа един интересен случай с Учителя. Около вилата на едно дърво имало гнездо с оси. Учителя отстранил питата и застанал на известно разстояние да види какво ще правят осите. Те бръмчали около дървото, после отишли към него и пак към дървото, и пак към него. Това се повторило няколко пъти. Учителя прочел мислите им. А именно: те го молели да тури питата на мястото й.
към текста >>

Те бръмчали около дървото, после отишли към него и пак към дървото, и пак към него.
Този наш брат бил доста як физически и с едно леко усилие качил бъчвата на колата. Човекът останал изненадан и оттогава престанал да говори против Братството. Ще разкажа един интересен случай с Учителя. Около вилата на едно дърво имало гнездо с оси. Учителя отстранил питата и застанал на известно разстояние да види какво ще правят осите. Те бръмчали около дървото, после отишли към него и пак към дървото, и пак към него. Това се повторило няколко пъти. Учителя прочел мислите им. А именно: те го молели да тури питата на мястото й. Той направил това. Изтъквам този факт, за да се види, че Учителя използувал всеки случай да прави опити и наблюдения върху животните.
към текста >>

Възлюбете Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, дух и сила, за да се освободите от болести и противоречия в живота.
Човек отиде ли при Бога със свещено чувство, скърбите и страданията му моментално ще изчезнат и той ще преживее дълбока вътрешна радост, вътрешен мир. При това положение човек се чувствува силен, смел, всичко може да направи. Отдалечи ли се от Бога, пак става слаб. Работете съзнателно върху себе си, да приемете новата култура. Новата култура иска от човека едно: да намери Бога. Възлюбете Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, дух и сила, за да се освободите от болести и противоречия в живота. Силата на любовта в човека се определя от любовта му към Бога. Каквито са отношенията на човека към Бога, такива ще бъдат и отношенията на хората към него. Знаете ли какво велико предприятие е Любовта? Който е придобил Любовта, той се нагърбва със задачата да събужда заспали и да възкресява умрели. Който е придобил Любовта, той трябва да ходи по планини и гори, да съживява изсъхнали дървета, да чисти пресъхнали извори и отново да възвръща водата им.
към текста >>

Помнете, че при всяка мъчнотия, която срещате в живота си, ще имате помощта на всички, които ви обичат.
Това значи, че той обича всички хора. Който иска да съкрати пътя на своето развитие, той трябва да приема страданията с благодарност. Чрез страданията работите стават за една година, без страдания за хиляди години. Страданията и радостта представляват пробен камък за човека. Чрез тях се изпитва любовта, устойчивостта на човека. Помнете, че при всяка мъчнотия, която срещате в живота си, ще имате помощта на всички, които ви обичат. Ще дойде ден, когато хората ще се съобщават със своите близки, заминали за другия свят. Те ще знаят последните новини от другия свят. Засега съобщенията с невидимия свят не са усъвършенствувани, вследствие на което тамошните жители мълчат. Онзи, на когото сърцето е милостиво, е кандидат за новата раса. Мекотата на сърцето е един от признаците на шестата раса.
към текста >>

НАГОРЕ

0.65534806251526