Търсене в текстове за 'Духовна математика'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 99 резултата в 25 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 50) Общи и местни условия за възпитание - Боян Боев (1883 – 1963)

Какво трябва да направи учителят по математика в този случай?
В бъдеще цялата възпитателна система ще бъде построена върху това какво е било твоето минало. А сега безразборно те поставят на един друг път, не така специфичен за теб. Човек по отношение на Горните същества е като дете. Един учител отсича: „Седни си, ти нищо не знаеш! “ и ученикът до обяд не може да дойде на себе си, не може да реши ни една задача. Какво трябва да направи учителят по математика в този случай? Нека да улесни ученика, като реши три четвърти от задачата и после да го насърчи. Въпрос: „Имам ли право да пиша двойки на учениците? ” Вие можете да му пишете двойка, но не за да не минава в по-горен клас, а за да се учи повече, и му създайте условия да се поправи, да държи изпит и да премине в по-горен клас. В часовете по химия, физика, география, биология и математика трябва да се дават нови научни факти, които да говорят за духовните основи на Битието и да водят към духовен мироглед.
към текста >>

В часовете по химия, физика, география, биология и математика трябва да се дават нови научни факти, които да говорят за духовните основи на Битието и да водят към духовен мироглед.
Какво трябва да направи учителят по математика в този случай? Нека да улесни ученика, като реши три четвърти от задачата и после да го насърчи. Въпрос: „Имам ли право да пиша двойки на учениците? ” Вие можете да му пишете двойка, но не за да не минава в по-горен клас, а за да се учи повече, и му създайте условия да се поправи, да държи изпит и да премине в по-горен клас. В часовете по химия, физика, география, биология и математика трябва да се дават нови научни факти, които да говорят за духовните основи на Битието и да водят към духовен мироглед. Чрез тези науки да се дойде до духовната страна на Природата, до целесъобразността и съобразителността ѝ. Да се види, че в Природата съществува велика разумност. Учителят да не подтиква учениците си да блеснат външно, но да насочи вниманието им навътре. Да оцени техните заложби и дарби и те сами да се убедят, че чрез развитието на това богатство ще имат плодотворен живот. Учителят е за това – да насочи учениците си към едно правилно разбиране на Живота.
към текста >>

Чрез тези науки да се дойде до духовната страна на Природата, до целесъобразността и съобразителността ѝ.
Нека да улесни ученика, като реши три четвърти от задачата и после да го насърчи. Въпрос: „Имам ли право да пиша двойки на учениците? ” Вие можете да му пишете двойка, но не за да не минава в по-горен клас, а за да се учи повече, и му създайте условия да се поправи, да държи изпит и да премине в по-горен клас. В часовете по химия, физика, география, биология и математика трябва да се дават нови научни факти, които да говорят за духовните основи на Битието и да водят към духовен мироглед. Чрез тези науки да се дойде до духовната страна на Природата, до целесъобразността и съобразителността ѝ. Да се види, че в Природата съществува велика разумност. Учителят да не подтиква учениците си да блеснат външно, но да насочи вниманието им навътре. Да оцени техните заложби и дарби и те сами да се убедят, че чрез развитието на това богатство ще имат плодотворен живот. Учителят е за това – да насочи учениците си към едно правилно разбиране на Живота. Учителят да наблюдава по какво се отличават даровитите деца от обикновените, каква е стойката им, жестът и поривите.
към текста >>

2. 44) Митологията от окултно гледище - Боян Боев (1883 – 1963)

н., да мине през висшата математика, но за да се справи съвсем сам с цялата тази наука, би имал нужда от много години, докато сега, с помощта на синтезираното знание, той усвоява този обем математическо знание в съкратен срок, за 10-15 години.
Но на нейно място идва все още неизпитана, но младенчески чиста култура, носеща нови духовни и материални ценности, и чрез нейната изява ще прозвучи идеята, която Невидимият свят въплъщава в живота. При културния си възход човечеството всякога е подпомагано и ръководено от невидимата ръка на напредналите същества. Значението на тази съпричастност можем да обрисуваме с някоя подходяща аналогия. Например ако едно дете бъде оставено да изучи четирите аритметически действия без чужда помощ, то, разбира се, че ще може да ги усвои, но ще употреби повече усилия и време. Също така човек сам би могъл да открие и усвои цялата аритметика с дробите, с пропорциите, с простото и сложно тройно правило, след това – цялата алгебра, тригонометрия, аналитична и дескриптивна геометрия и т. н., да мине през висшата математика, но за да се справи съвсем сам с цялата тази наука, би имал нужда от много години, докато сега, с помощта на синтезираното знание, той усвоява този обем математическо знание в съкратен срок, за 10-15 години. Именно затова в плана на напредналите същества е да вземат всякога участие при възпитанието и развитието на културата, докато човечеството я усвоява. Средищата, чрез които Светлите същества и гениите на човечеството действат, са окултните школи. Такива просветителни центрове на висша наука, философия, изкуство и Божествена мъдрост е имало във всички култури. Например при духовния разцвет на Египет е съществувала Херметическата окултна школа, а в Гърция и Тракия – Орфическата, и т.н. В тези духовни огнища – източници на знание и просветление, са действали с възпитателни методи, които са били така точно съобразени, че да отговарят на степента на развитието на съответната култура.
към текста >>

И тези символи раждали в народната душа сили, които действали в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия са се претворявали в добродетели, във висши морални чувства и в един вътрешен подсъзнателен усет за природните и Божествени закони.
Например при духовния разцвет на Египет е съществувала Херметическата окултна школа, а в Гърция и Тракия – Орфическата, и т.н. В тези духовни огнища – източници на знание и просветление, са действали с възпитателни методи, които са били така точно съобразени, че да отговарят на степента на развитието на съответната култура. Един от начините е бил разказването на митове и легенди, в които природните и Божествени закони са били облечени в художествена и символична форма. Тези увлекателни разкази, често пъти най-фантастични, са пропити с вътрешна правда и въздействат на съзнанието и душата по единствената причина, че изразяват една висша реалност. И естествено, човечеството в своето детинство не е било все още готово да схване тази висша реалност чрез пълна философска система и да я обоснове в научна и логична форма, но е било в състояние да приема предоставените красиви символи, които са въздействали върху неговото въображение, естетическо чувство и подсъзнание. И тези символи раждали в народната душа сили, които действали в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия са се претворявали в добродетели, във висши морални чувства и в един вътрешен подсъзнателен усет за природните и Божествени закони. Древните митологични разкази доказват, че няма философска идея, няма мистични принципи и закони, макар и трудно разбираеми, които да не могат да се облекат в митологични образи, достъпни за народната душа. Един психологичен закон гласи, че това, което една култура или раса усвои през детинството си в символична форма, после, когато израсне, именно чрез това познание става способна да разбере същите истини, но вече в научна и логична форма. Затова символите, които окултните центрове на миналото са използвали в митовете и легендите, пръскани като семена из народа, са били отлично средство за повдигане културата на съзнанието. Нека да надникнем в гръцката митология и да вземем за пример легендата за Тезей – атически герой, създател на единството на атинската държава, и Ариадна – дъщеря на критския цар Минос. Тезей извършва много подвизи в своя живот.
към текста >>

3. 47) На границата - Боян Боев (1883 – 1963)

Лъчите, които изпущат човекът и другите организми, се установиха и от опитите на Херинг, професор по математика и физика в Гота; също така и от Харсс, от Шазарен, Декл и др.
Болката до известна степен изчезва, защото лъчите, които излизат от ръката, облъчват и успокояват. В един египетски папирус, открит от немския египтолог Георг Еберс в развалините на град Тива, той разчита следните думи: „Постави своята ръка върху него, за да успокоиш болката му, и кажи, че болката трябва да изчезне.“ Инженер Варлей оповестява направените опити със съпругата си, която е високосензитивна и вижда одични пламъци в магнетизирани предмети – в кристалите и в човешкото тяло. Варлей успява да магнетизира жена си, т.е. да я привежда в магнетичен сън през двойна врата, през стена и от по-далечно разстояние. Лъчите, които изпущат човекът и другите организми, се установиха и от опитите на Херинг, професор по математика и физика в Гота; също така и от Харсс, от Шазарен, Декл и др. Интересно е изследването на римските професори върху Анна Монаро, наречена „светещата жена от гр. Пирано.“ А и чрез подобни опити е констатирано, че се забелязват черни петна в аурата на парализирани хора. Нека споменем и опита на Барет, виден физик от Лондонското общество за психични изследвания. Той поставя на изследване един сензитивен човек, който в съвсем тъмна стая вижда излизащата от тялото светлина. Професорът изключва всяка възможност за телепатична халюцинация; той изважда часовника си в тъмнината и насочва към него пръстите си, за да го освети, тогава сензитивът произнася точния час.
към текста >>

Изследванията в тази посока раждат един нов клон за опознаване на духовната същност на човека – метапсихиката или парапсихологията.
Например ясновидката Фредерика Хауфе е изследвана в течение на три години от д-р Юстин Кьорнер, който излага изследванията си в съчинението „Префортската ясновидка“, преведено на няколко езика. Възбужда интерес и следният опит на д-р Гастон Дюрвил: той привежда в дълбок магнетичен сън един човек, седящ на стол, и когато физическото му тяло е вече напълно безчувствено, изпаднало в дълбок сън, той му казва да се премести на онзи стол, на който е поставен флуоресциращ диск. И флуоресциращият диск светва, защото към него отива флуидното (лъчистото) тяло на спящия. Този факт е показателен, че съзнанието може да съществува и да се проявява извън мозъка. Това доказва, че мозъкът е инструмент на съзнанието и че не той произвежда мисълта. Изследванията в тази посока раждат един нов клон за опознаване на духовната същност на човека – метапсихиката или парапсихологията. Във Франция, Италия, Естония, Гърция, Англия и на други места се създават метапсихични общества, които организират международни конгреси и издават списания. Например в гр. Осло (Норвегия) през 1935 г. се състоя конгрес по парапсихологични явления, на който присъства и проф. Ханс Дриш.
към текста >>

4. Трети образователен Период Гимназия - Боян Боев (1883 – 1963)

В повечето случаи, когато малките деца започват да ги обучават по математика, умозаключенията, за които, както е известно често се говори при това обучение, са съвършено друг род умствени процеси.”[1]
Поради това младежът през този период става по-самостоятелен. Относно времето, кога се развива у юношата логичното мислене, има голям спор в психологията. Но схващанията на някои са доста близо до нашите схващания. Ето що казва Мойман: „Аз не веднъж съм си поставял задачата да изследвам, до каква степен са достъпни за детето логичните умозаключения, и за мене стана ясно, че истинското логично умозаключение много късно е напълно изпълнимо от детето. Приблизително едва към 14-та година детето е в състояние да вижда връзката. В повечето случаи, когато малките деца започват да ги обучават по математика, умозаключенията, за които, както е известно често се говори при това обучение, са съвършено друг род умствени процеси.”[1] Обстоятелството, че след 14-а година се развива логичното мислене, ясно определя задачите на средното училище. Това трябва да измени коренно образователните методи. След 14-а година младежът почва да разсъждава. У него се заражда желание да намери истината. Той чете, разисква, спори.
към текста >>

Само ако се подкрепи и насочи правилно идеализмът на младежта през третия период, ще се създадат работници за висша духовна култура.
„Детето трябва да се възпитава в духа на идеализма с едничката цел да бъде полезно на околните.” Този отговор не е пълен и не е ясен. Детето трябва да се възпитава в духа на идеализма преди всичко, защото това е в хармония с неговата природа, в хармония със силите, които се събуждат у него през този период. Детето трябва да се възпитава в духа на идеализма и защото това най-добре съдейства за неговото развитие. Това е необходимо, защото задоволява нуждите на неговата природа. А от друга страна този начин на възпитание ще формира характери, които ще бъдат най-полезни и на околните. Само ако се подкрепи и насочи правилно идеализмът на младежта през третия период, ще се създадат работници за висша духовна култура. Професор Д. Кацаров казва: „Средното образование е насочено главно към живота, но от една по-висша гледна точка - не практическата, а интелектуално-моралната: разгръщане на детската личност с всичкото й богатство и мечти чрез нейното всестранно общо развитие - събуждане на вкус и интерес към знанието, на естетичните и морални чувства. То трябва да приучи младежта към търсене и мислене и да им помогне да се изработят здрави елементи за изграждане на техния мироглед. Обща култура значи цялостно духовно развитие на личността. Капитална грешка, следователно, е от образователно гледище, да се поставя това развитие в зависимост само от известни учебни дисциплини.
към текста >>

Той не е имал добре изработен мироглед, не е бил получил една дълбока духовна култура.
Един студент в София минаваше за голям идеалист, спореше с всички за разни теории, принципи, убеждения и всички с възторг говореха за него и му възлагаха големи надежди. Но скоро след свършването на университета той изстина, стана практичен материалист-егоист, който освен за грубите си материални интереси, други никакви по-висши не признаваше. Даже казваше така: „Аз сега поумнях. По-рано, когато бях млад, бях зелен, хвърчах по облаците, но сега станах практичен, сега разбрах, че смисълът на живота е на парата.” Защо стана в него такъв прелом? Идеализмът му е бил много плитък. Той не е имал добре изработен мироглед, не е бил получил една дълбока духовна култура. Като студент той е бил усвоил няколко фрази, които механично е повтарял и парадирал с тях, но нямал вътрешна обнова. В повестите „Депутатът Стоянов” и „Хайлайф” от Дим. Шишманов са обрисувани известни типове от нашата интелигенция. Авторът безпощадно рисува празнотата, безсъдържателността, плиткостта на своите герои. Той е реалист - не рисува фантастични, преувеличени картини.
към текста >>

5. 03. Любовта като здравен фактор - Боян Боев (1883 – 1963)

Който има Любовта, ще бъде даровит и способен в която и област да работи - музика, поезия, математика и пр.
" - За всичко. Учителят казва така: „Намерете едно село в България, на което всички жители живеят в любов, и вие ще видите какво ще стане с това село. То никога няма да страда от наводнение, суша, градушка, измръзване на посевите. Дъждовете ще падат навреме и всяка година ще има небивало плодородие." Новият път е път на Любовта. При него изобилието идва във всяко отношение. Който има Любовта, ще бъде даровит и способен в която и област да работи - музика, поезия, математика и пр. Любовта носи изобилна радост, мир, щастие и най-после - изобилие на здраве. Някой би могъл да зададе следния въпрос: „Вие твърдите, че Любовта е най- здравословният фактор, докажете това." - Може да се докаже по два начина: опитно или теоретично - научно, философски. Човек трябва да има съзнателно отношение към тези принципи и закони. Ти имаш много познания, чел си много книги по окултизъм, философия и казваш, че си много учен човек. Но, ако ти не си опитал, преживял това знание като вътрешен опит, това знание ти е чуждо, то е книжно знание.
към текста >>

Да възлюби отначало десет души и да ги кредитира всеки ден със своите мисли на духовна помощ и любов.
По тези известни начини той нека се лекува, но ако е готов, вие му кажете магическия начин. Ще му кажете така: „Опитай Любовта като най-висш лечебен фактор. Възлюби, и ти ще оздравееш." Той ще каже: „Аз обичам този, онзи, но пак съм болен." Кажете му: „Работи, да се издигнеш до висшата степен на Любовта и тогава ще оздравееш." Най-висшият лечебен фактор за излекуването на всички болести е Любовта. Болният, за да оздравее, трябва да влезе в света на Любовта. Той трябва да приложи методите за развитието на Любовта. Да възлюби отначало десет души и да ги кредитира всеки ден със своите мисли на духовна помощ и любов. Сутрин да се моли за тях, да им изпраща любовта си, вечер - също. Така да продължава известно време със своите мисли и чувства на свещена любов, и той ще оздравее. Има един друг метод. Учителят го нарича движение в Любовта. Когото срещнеш или за когото помислиш, веднага го възлюби, изпрати към него любовта си.
към текста >>

6. 14. Значение на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

Това показва духовна мощ, сила, насочена към възвишеното.
Например един интелигентен, умствено развит човек, който разсъждава логически, може да чете и най- трудните философски книги, мъдро разрешава проблемите на живота, около главата на такъв човек жълтият цвят блести с най-ярка светлина. На един религиозен човек голяма част от аурата е заета от синия цвят, от по-чист вид. Ако синият цвят е кален, този човек е религиозен, но фанатик. Ако един човек е любвеобилен, има добро сърце, обича да услужва, да състрадава на хората, тогава в него червеният и розовият цвят взимат по- голяма област. Който има силен дух, силна воля, насочена към един висок идеал, към благородното, Божественото, не се сломява от никакви пречки, тогава в неговата аура горе над главата блести виолетовият цвят. Това показва духовна мощ, сила, насочена към възвишеното. Да кажем, че един човек е страхлив, тогава в неговата аура по-долу има сив цвят. Кафявият цвят е показател на егоизма, а който има злоба, аурата му става черна. Тези цветове на човешката аура постоянно се менят. Христос е знаел с какъв човек е имал работа. Той, щом погледнел човека, познавал какъв е.
към текста >>

Когато искаш да разрешиш някоя задача по математика или четеш някоя дълбоко философска книга, или си поставен пред една дилема в живота, тогава ще си послужиш с жълтия цвят - той е символ на мъдростта.
Ще кажем нещо за нюансите на виолетовия цвят. Един бие на червено, друг - на синьо. Каква голяма разлика има между виолетовия цвят на теменугата и този на люляка! Този виолетов цвят, който клони към червения, означава благодатта, благословението от невидимия свят. Виолетовият цвят преминава към червения, защото следващата октава на цветовете започва пак с червения цвят, само че в по-друг нюанс. Когато искаш да разрешиш някоя задача по математика или четеш някоя дълбоко философска книга, или си поставен пред една дилема в живота, тогава ще си послужиш с жълтия цвят - той е символ на мъдростта. Тогава си представи мислено, че се обливаш с жълти лъчи. Този жълт цвят може да ободри твоя мозък и твоят ум ще стане готов да възприеме висшето знание и ще има по-голяма светлина да разрешава трудните и сложни проблеми на твоя живот. Представи си, че едно лице има много слабо развита интелигентност, има слаба воля, много е малодушен и мекушав, няма самостоятелност в своя характер. Каквото му кажат хората, вярва и изпълнява. Такъв човек може да се възпитава с портокаловия цвят, за да се индивидуализира и с виолетовия цвят, за да се засили неговата воля.
към текста >>

7. Значение на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

Това показва духовна мощ, сила, насочена към възвишеното.
Например един интелигентен, умствено развит човек, който разсъждава логически, може да чете и най-трудните философски книги, мъдро разрешава проблемите на живота, около главата на такъв човек жълтият цвят блести с най-ярка светлина. На един религиозен човек голяма част от аурата е заета от синия цвят, от по-чист вид. Ако синият цвят е кален, този човек е религиозен, но фанатик. Ако един човек е любвеобилен, има добро сърце, обича да услужва, да състрадава на хората, тогава в него червеният и розовият цвят взимат по-голяма област. Който има силен дух, силна воля, насочена към един висок идеал, към благородното, Божественото, не се сломява от никакви пречки, тогава в неговата аура горе над главата блести виолетовият цвят. Това показва духовна мощ, сила, насочена към възвишеното. Да кажем, че един човек е страхлив, тогава в неговата аура по-долу има сив цвят. Кафявият цвят е показател на егоизма, а който има злоба, аурата му става черна. Тези цветове на човешката аура постоянно се менят. Христос е знаел с какъв човек е имал работа. Той, щом погледнел човека, познавал какъв е.
към текста >>

Когато искаш да разрешиш някоя задача по математика или четеш някоя дълбоко философска книга, или си поставен пред една дилема в живота, тогава ще си послужиш с жълтия цвят - той е символ на мъдростта.
Ще кажем нещо за нюансите на виолетовия цвят. Един бие на червено, друг - на синьо. Каква голяма разлика има между виолетовия цвят на теменугата и този на люляка! Този виолетов цвят, който клони към червения, означава благодатта, благословението от невидимия свят. Виолетовият цвят преминава към червения, защото следващата октава на цветовете започва пак с червения цвят, само че в по-друг нюанс. Когато искаш да разрешиш някоя задача по математика или четеш някоя дълбоко философска книга, или си поставен пред една дилема в живота, тогава ще си послужиш с жълтия цвят - той е символ на мъдростта. Тогава си представи мислено, че се обливаш с жълти лъчи. Този жълт цвят може да ободри твоя мозък и твоят ум ще стане готов да възприеме висшето знание и ще има по-голяма светлина да разрешава трудните и сложни проблеми на твоя живот. Представи си, че едно лице има много слабо развита интелигентност, има слаба воля, много е малодушен и мекушав, няма самостоятелност в своя характер. Каквото му кажат хората, вярва и изпълнява. Такъв човек може да се възпитава с портокаловия цвят, за да се индивидуализира и с виолетовия цвят, за да се засили неговата воля.
към текста >>

8. Любовта като здравен фактор - Боян Боев (1883 – 1963)

Който има Любовта, ще бъде даровит и способен в която и област да работи - музика, поезия, математика и пр.
” - За всичко. Учителят казва така: „Намерете едно село в България, на което всички жители живеят в любов, и вие ще видите какво ще стане с това село. То никога няма да страда от наводнение, суша, градушка, измръзване на посевите. Дъждовете ще падат навреме и всяка година ще има небивало плодородие.” Новият път е път на Любовта. При него изобилието идва във всяко отношение. Който има Любовта, ще бъде даровит и способен в която и област да работи - музика, поезия, математика и пр. Любовта носи изобилна радост, мир, щастие и най-после - изобилие на здраве. Някой би могъл да зададе следния въпрос: „Вие твърдите, че Любовта е най-здравословният фактор, докажете това.” - Може да се докаже по два начина: опитно или теоретично - научно, философски. Човек трябва да има съзнателно отношение към тези принципи и закони. Ти имаш много познания, чел си много книги по окултизъм, философия и казваш, че си много учен човек. Но, ако ти не си опитал, преживял това знание като вътрешен опит, това знание ти е чуждо, то е книжно знание.
към текста >>

Да възлюби отначало десет души и да ги кредитира всеки ден със своите мисли на духовна помощ и любов.
По тези известни начини той нека се лекува, но ако е готов, вие му кажете магическия начин. Ще му кажете така: „Опитай Любовта като най-висш лечебен фактор. Възлюби, и ти ще оздравееш.” Той ще каже: „Аз обичам този, онзи, но пак съм болен.” Кажете му: „Работи, да се издигнеш до висшата степен на Любовта и тогава ще оздравееш.” Най-висшият лечебен фактор за излекуването на всички болести е Любовта. Болният, за да оздравее, трябва да влезе в света на Любовта. Той трябва да приложи методите за развитието на Любовта. Да възлюби отначало десет души и да ги кредитира всеки ден със своите мисли на духовна помощ и любов. Сутрин да се моли за тях, да им изпраща любовта си, вечер - също. Така да продължава известно време със своите мисли и чувства на свещена любов, и той ще оздравее. Има един друг метод. Учителят го нарича движение в Любовта. Когото срещнеш или за когото помислиш, веднага го възлюби, изпрати към него любовта си.
към текста >>

9. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Учителят казва, че около седем-осем века преди Христа една духовна вълна преминава над света и събужда човешката мисъл.
ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО Учителят казва, че около седем-осем века преди Христа една духовна вълна преминава над света и събужда човешката мисъл. Тя е почнала от бреговете на Великия океан, от Китай, минава през Индия, Персия, Гърция, Рим. В Китай по това време се явява Лао Дзъ, като последовател на езотеризма на Фо-хи. Буда - Сакия Муни проповядва в Индия. В Гърция по това време се явява Питагор, а в Рим се явява, Посветеният в тайните, крал Нума Помпилий. В Юдея по това време се явяват ред пророци, които възвестяват Волята на Йехова.
към текста >>

Тази духовна вълна е резултат на втория импулс на Бялото Братство, който има за мисия да подготви света за идването на Христа.
В Китай по това време се явява Лао Дзъ, като последовател на езотеризма на Фо-хи. Буда - Сакия Муни проповядва в Индия. В Гърция по това време се явява Питагор, а в Рим се явява, Посветеният в тайните, крал Нума Помпилий. В Юдея по това време се явяват ред пророци, които възвестяват Волята на Йехова. По това време е работил и пророк Данаил. Тази духовна вълна е резултат на втория импулс на Бялото Братство, който има за мисия да подготви света за идването на Христа. Този импулс е даден като зародиш още във времето на Авраам, минава през Мойсей и еврейските пророци и стига до есеите. Питагор по такъв начин се намира на границата между първия импулс на Бялото Братство с център Египет и втория импулс, който започва пак от Египет, но преминава на изток и оттам се връща на запад. Този импулс се изразява в различните страни в специфични форми, но общото във всичките е, че се апелира към човешката мисъл, която се пробужда като връзка с възвишения свят. Питагор е бил син на богат търговец от остров Самос. Делфийската ясновидка казала на родителите му, че ще им се роди един син, който ще бъде прочут и полезен на всички хора и във всички времена.
към текста >>

При тях той имал възможност да научи напълно Свещената математика, науката на числата или на всемирните принципи, които той направи център на своята философия.
Той преминал през всички фази на изпитанията и Посвещенията, които давали възможност да се реализира не като празна теория, но като нещо преживяно доктрината на Словото-Светлина, или на Всемирното Слово и онази на човешката еволюция през седемте планетни цикли. При всяка крачка на посвещаването в тайните изпитанията се удвоявали и ставали по-страшни. Той много пъти рискувал живота си, особено когато искал да си служи с тайните сили на природата, с опасното практикуване на магията. Но Питагор вярвал в звездата си и нищо не могло да го отклони от намеренията му да придобие Великото знание. Когато Жреците разбрали, че той притежава необикновена душевна сила и непреодолим стремеж към Мъдростта, те отворили пред него съкровищата на своите опитности. При тях той имал възможност да научи напълно Свещената математика, науката на числата или на всемирните принципи, които той направи център на своята философия. Науката на числата и изкуството на силната воля са двата ключа на магията, му казаха Жреците на Египет. Те отварят всички врати на вселената. Когато Питагор бил вече завършил обучението си в Египет и бе минал през всички изпитания и Посвещения, и бе придобил всичката Мъдрост на Египет, и мислил да се върне в Гърция, за да обнови и продължи делото на Орфей, Египет попаднал под ударите на персийците, които били завладели цяла предна Азия. Те нахлули в Египет, като разрушили и разграбили храмовете и онези от Жреците, които останали живи, преселили във Вавилон като пленници. Между тях попаднал и Питагор.
към текста >>

Така учениците на Питагор започвали изучаването на Свещената математика или науката за принципите.
По такъв начин той прониквал във вътрешния двор, в жилището на Питагор, предназначен за избраните и верни ученици. Оттам произхожда и названието езотерии (вътрешен), противоположен на екзотерии - външно. От този момент започва истинското Посвещение в тайните. Питагор запознавал новите ученици с основните принципи на своята тайна наука за числата, които са основните принципи на битието в живота, след което им разкривал пътя на еволюцията на душите. Питагор изложил тази наука в една книга, озаглавена Хиурос-логос - Свещената дума, която не е запазена, но принципите й се съдържат в по-късните питагорейски писатели. Така учениците на Питагор започвали изучаването на Свещената математика или науката за принципите. Питагор не считал числата като абстрактни количества, но като естествени и активни качества на Върховното Едно, на Бога, източник на Всемирната хармония. Науката за числата била една наука за живите сили на природата, на Божествените способности, действували в света и в човека, в макрокосмоса и микрокосмоса. Вниквайки в тях и обяснявайки техните отношения Питагор изяснявал пред учениците своята теогония. В храма на музите Питагор предавал на своите ученици вътрешната страна на учението. Той казвал, че музите са земно изображение на небесните сили, чиято безплътна и възвишена хубост учениците съзерцавали в себе си.
към текста >>

Тук също се изучавали материалната и духовната еволюция на света и човека, като и едното и другото са различни проявления на Бога.
Те са твърдели, че движението във вселената и частично на небесните тела е устроено и става с участието на музиката, тъй като всичко според тях е наредено от боговете според изискванията на хармонията." Третата степен в питагоровите Посвещения е наречена усъвършенстване. Тук вече ученикът се запознавал с еволюцията на душата. Науката за числата, която се изучава във втората степен, е предисловие към Великото Посвещение, през което минава ученикът в третата степен. В тази фаза ученикът се запознавал с езотеричната космогония и психология, които засягат най-големите тайни на живота. Тук също се изучавали материалната и духовната еволюция на света и човека, като и едното и другото са различни проявления на Бога. Питагор е знаел, че Земята се върти около оста си и заедно с другите планети се върти около Слънцето. Това беше известно на всички Посветени в древността. Но когато в своите системи те поставиха Земята като център на вселената, това беше по отношение на духовната еволюция на Земята, където Земята се поставя като център на развиващия се живот, затова тя е обкръжена от духовните сфери на другите планети и под тяхно влияние се развива както духовния, така и физическия живот на Земята. Видимата вселена, небето с всичките му звезди, е една мимолетна форма на света, на творческото Слово, което е изявление на Абсолютния Дух. Понеже всяка планета е израз на мисълта на Бога, понеже тя извършва специална функция в общия организъм на системата, затова древните Посветени са нарекли планетите с имената на великите богове, които представят действуващите във вселената Божествени сили.
към текста >>

Но когато в своите системи те поставиха Земята като център на вселената, това беше по отношение на духовната еволюция на Земята, където Земята се поставя като център на развиващия се живот, затова тя е обкръжена от духовните сфери на другите планети и под тяхно влияние се развива както духовния, така и физическия живот на Земята.
Науката за числата, която се изучава във втората степен, е предисловие към Великото Посвещение, през което минава ученикът в третата степен. В тази фаза ученикът се запознавал с езотеричната космогония и психология, които засягат най-големите тайни на живота. Тук също се изучавали материалната и духовната еволюция на света и човека, като и едното и другото са различни проявления на Бога. Питагор е знаел, че Земята се върти около оста си и заедно с другите планети се върти около Слънцето. Това беше известно на всички Посветени в древността. Но когато в своите системи те поставиха Земята като център на вселената, това беше по отношение на духовната еволюция на Земята, където Земята се поставя като център на развиващия се живот, затова тя е обкръжена от духовните сфери на другите планети и под тяхно влияние се развива както духовния, така и физическия живот на Земята. Видимата вселена, небето с всичките му звезди, е една мимолетна форма на света, на творческото Слово, което е изявление на Абсолютния Дух. Понеже всяка планета е израз на мисълта на Бога, понеже тя извършва специална функция в общия организъм на системата, затова древните Посветени са нарекли планетите с имената на великите богове, които представят действуващите във вселената Божествени сили. Питагор, както всички древни Посветени, е знаел за съществуването на Атлантида и за нейната катастрофа, и за преселението на народите от Атлантида в Азия, Африка и Европа. Космогонията на видимия свят, учил Питагор, ни довежда до историята на Земята, а тази последната - към тайните на човешката душа, с нея ние достигаме Светилището на Светлината, тайната на тайните. Щом се пробуди съзнанието в душата, тя става и за самата себе си най-удивителната гледка.
към текста >>

Но и това съзнание не е друго, освен осветената повърхност на съществото й, в което тя крие тъмни и неизмерими пропасти, в които се разкриват цели светове и цели вечности, в която се отразява цялата духовна вселена.
Видимата вселена, небето с всичките му звезди, е една мимолетна форма на света, на творческото Слово, което е изявление на Абсолютния Дух. Понеже всяка планета е израз на мисълта на Бога, понеже тя извършва специална функция в общия организъм на системата, затова древните Посветени са нарекли планетите с имената на великите богове, които представят действуващите във вселената Божествени сили. Питагор, както всички древни Посветени, е знаел за съществуването на Атлантида и за нейната катастрофа, и за преселението на народите от Атлантида в Азия, Африка и Европа. Космогонията на видимия свят, учил Питагор, ни довежда до историята на Земята, а тази последната - към тайните на човешката душа, с нея ние достигаме Светилището на Светлината, тайната на тайните. Щом се пробуди съзнанието в душата, тя става и за самата себе си най-удивителната гледка. Но и това съзнание не е друго, освен осветената повърхност на съществото й, в което тя крие тъмни и неизмерими пропасти, в които се разкриват цели светове и цели вечности, в която се отразява цялата духовна вселена. Така Питагор минавал от физическата към духовната космогония. След еволюцията на Земята той разкривал на учениците си за еволюцията на душата и преминаването й през световете, за странствуването на душите, за прераждането на душите и т.н. Душата е частица от голямата душа на света, една искра от Божествения Дух, една Безсмъртна Единица, Тази Божествена душа слиза постепенно от висшите сфери на битието, преминавайки последователно през все по-плътни и по-плътни сфери, докато стигне до Земята. И от Земята душата трябва да премине обратния път на възхода, носейки със себе си опитностите, които е придобила в своите прераждания на Земята, които опитности постепенно събудили нейните Божествени сили, които са били приспани при слизането й в гъстата материя. Така събудила Божествените си сили, душата се издига до Духа, без да губи своята индивидуалност.
към текста >>

Така Питагор минавал от физическата към духовната космогония.
Понеже всяка планета е израз на мисълта на Бога, понеже тя извършва специална функция в общия организъм на системата, затова древните Посветени са нарекли планетите с имената на великите богове, които представят действуващите във вселената Божествени сили. Питагор, както всички древни Посветени, е знаел за съществуването на Атлантида и за нейната катастрофа, и за преселението на народите от Атлантида в Азия, Африка и Европа. Космогонията на видимия свят, учил Питагор, ни довежда до историята на Земята, а тази последната - към тайните на човешката душа, с нея ние достигаме Светилището на Светлината, тайната на тайните. Щом се пробуди съзнанието в душата, тя става и за самата себе си най-удивителната гледка. Но и това съзнание не е друго, освен осветената повърхност на съществото й, в което тя крие тъмни и неизмерими пропасти, в които се разкриват цели светове и цели вечности, в която се отразява цялата духовна вселена. Така Питагор минавал от физическата към духовната космогония. След еволюцията на Земята той разкривал на учениците си за еволюцията на душата и преминаването й през световете, за странствуването на душите, за прераждането на душите и т.н. Душата е частица от голямата душа на света, една искра от Божествения Дух, една Безсмъртна Единица, Тази Божествена душа слиза постепенно от висшите сфери на битието, преминавайки последователно през все по-плътни и по-плътни сфери, докато стигне до Земята. И от Земята душата трябва да премине обратния път на възхода, носейки със себе си опитностите, които е придобила в своите прераждания на Земята, които опитности постепенно събудили нейните Божествени сили, които са били приспани при слизането й в гъстата материя. Така събудила Божествените си сили, душата се издига до Духа, без да губи своята индивидуалност. Тя си припомня всички минали съществувания, които й се виждат като стъпала за достигането на онова стъпало, от където тя обгръща с погледа си вселената.
към текста >>

10. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

От Мегара почнал да пътува и отишъл най-напред в Кирена на африканския бряг, където се заел с изучаването на математиката под ръководството на прочутия математик Теодор, и самият той станал добър математик.
Още като бил при Сократ, той изучавал по-древните философи, предимно Хераклит. Той изучавал също елеатите и особено питагорейците, чието учение той възприел и усвоил. Общувал и с най-прочутите софисти. След като се задълбочил така във философията, той загубил интерес към държавните работи, отказал се напълно от тях и се посветил на науката и философията. След смъртта на Сократ, с когото общувал осем години - от 20 до 28 годишна възраст, той, както много други философи, избягали от Атина и отишли в Мегара, при знаменития математик Евклид. От Мегара почнал да пътува и отишъл най-напред в Кирена на африканския бряг, където се заел с изучаването на математиката под ръководството на прочутия математик Теодор, и самият той станал добър математик. На него се приписва решаването на делфийската задача, зададена от оракула, която е подобна на питагоровата теорема, но се отнася до куба. От Кирена Платон отишъл в Египет, където се запознал с египетската Мъдрост и наука. Оттам се завърнал във велика Гърция (южна Италия), където се запознал с питагорейците на тогавашното време. Най- прочут от тях бил Архид Таренски, при когото Платон изучавал питагоровата философия и закупил за крупна сума съчиненията на старите питагорейци. Оттам той отишъл в Сицилия, където се запознал с Дион, също питагореец.
към текста >>

Тя събудила у Сократ духовната сила на Любовта, която трябва да го води към небесната Мъдрост.
Следователно, Любовта е Божественото. Но всеки може да разбере и прояви Божественото според степента на своето развитие. След като всички присъстващи на пира се изказват, най-после взел думата Сократ, който разглежда Любовта като връзка между човешката душа и Бога. Сократ като говори за Любовта не изказва своето мнение, но казва това, което „една изпълнена с Мъдрост жена" му казала за Любовта като откровение. Тази Мъдра жена е символизирана от Жрицата Диотима. Тя събудила у Сократ духовната сила на Любовта, която трябва да го води към небесната Мъдрост. С други думи тя го посветила. Тя е събудила спящите духовни сили в духа на Сократ. Душевната сила, която събужда стремежа на човека към Божествената Мъдрост и която предшествува разцъфтяването на Мъдростта, е представена от Сократ като Мъдрата жена. Това е материнското начало, което ражда Сина Божи, Мъдростта, Логоса. Затова Платон схваща познаването на света като познаване на Истината, като религия.
към текста >>

11. ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това знание ни свързва с духовните същества на Космоса, които ни разкриват тайните на Космоса, тайните на Божественото Битие и въобще ни запознават с живота и съществата, които населяват духовната Вселена.
Един от първите гностици в християнството е апостол Павел. За неговия гностицизъм говорих във втората част на втория том, когато говорих за християнството, когато говорих за апостол Павел. Той казва приблизително: А проповядване мъдрост между съвършените, а децата в учението храним със словесно мляко. Когато се говори за гносис, това е гръцка дума и значи знание. Но не става въпрос за обикновеното светско знание, но за духовното знание придобито чрез откровение или яс-новидство. Това знание ни свързва с духовните същества на Космоса, които ни разкриват тайните на Космоса, тайните на Божественото Битие и въобще ни запознават с живота и съществата, които населяват духовната Вселена. Гносисът също дава методи и начини за придобиване на това знание, но тези методи не са писани на книга, защото са били достояние на тайните школи, които са предавали знанието от уста ята във всички са едни и същи, само че са предадени в различна форма. И манихейството е една такава окултна школа със специална задача и мисия и като такава ще я разгледам накратко, понеже не разполагам с материал по въпроса. Оригиналната литература на манихейството е изгорена. За изложението ще използвам това, което официалната история ни дава, като го пресея в светлината на окултната наука. Защото това, което е изнесено за манихеите е изнесено от техните противници, които никога не изнасят истината, а предават нещата в извратена форма.
към текста >>

Бил запознат с математика, астрология, музика и живопис.
Пак според окултната наука той се е прераждал многократно в света в различни страни и епохи за да подготви своята мисия и задача. Манес е работел през третия век. За личността му са запазени различни противоречиви данни. Не се знае точно какъв произход е - според едни е от гръцки произход, според други - от индуски, според трети - от персийски, а според четвърти - от вавилонски. Той се отличавал с голяма начетеност. Бил запознат с математика, астрология, музика и живопис. Известно време той бил презвитер на християнската църква в град Евгац главен граф на персийската провинция Гутицис. Според официалната версия той бил изгонен от църквата заради лъжливото му учение и той се върнал към зороастровата религия, на която принадлежал отначало. Според официалното твърдение той препоръчвал себе си за Божи пратеник, какъвто е бил в действителност. Упълномощен бил да съобщи на хората истината. Той искал да реформира персийската религия на Заратустра, която също била извратена.
към текста >>

12. ОРДЕНЪТ НА 'ЧИСТИТЕ БРАТЯ' - Влад Пашов (1902- 1974)

Те са написали една енциклопедия, която обхваща 52 трактата из областта на философията, теологията, етиката, астрономията, математиката и другите клонове на знанието.
Друго мистично братство, което се развива под сянката на исляма е школата на така наречените Чистите братя. Школата на Чистите братя е енциклопедично учение, чието съдържание обхваща многообразните форми и видове на целокупното човешко знание. В този именно смисъл те преодоляват едностранчивостта на другите религиозно-философ-ски учения и показват сродни черти с енциклопедическата същност на античните философски системи. Чистите братя дават теоритична обосновка на идеите на исмаилството, което, както видяхме, по характер е неоплатонично. Орденът на Чистите братя възниква предимно през втората половина на X век в град Басора в Ирак. Те са написали една енциклопедия, която обхваща 52 трактата из областта на философията, теологията, етиката, астрономията, математиката и другите клонове на знанието. Съдържащите се в нея положения в редица отношения влизат в противоречие с официалната религия , затова те развиват своята дейност тайно. Независимо от различните възгледи и идеи, застъпени от Чистите братя, тяхното учение може да се характеризира като обективен идеализъм. В този идеализъм си дават среща крайно идеалистически. теологически и мистични възгледи с подчертан рационализъм и своеобразен натурализъм. С една дума това е еклектическо учение с обективна идеалистическа основа.
към текста >>

Те приемат душата за идеална духовна същност, в която се осъществява единението на хората с Бога.
Единното или Битието е принцип на нещата. Проявявайки и развивайки се Той става разум, който съдържа разум. Първоначалната или обща душа, първата материя, втората материя, която притежава дължина, широчина и дълбочина, но не и прелест, светът или Космосът, който показва нещата в пълна хармония, природата, способността на общата душа, която прониква във всички тела на подлунния свят и чрез които тя действа върху четирите елемента, които образуват света, минералите, растенията и животните, които произтичат от смесването на четирите елемента - представя една непрекъсната верига от същества, при което се проявява едно безупречно изкуство." Значително влияние на неоплатонизма се среща и в учението на Чистите братя за душата. Те придават на душата първенство по отношение на тялото, което е само един орден за душата. Те приемат душата за идеална духовна същност, в която се осъществява единението на хората с Бога. Както неоплатониците Плотин, Прокъл и други смятат човешкото тяло като тъмница за душата. И колкото тялото се приближава към своята физическа гибел, толкова душата се подготвя за вечен живот на другия свят. Иманентната същност на душата е непроменима. Различни са също нейната пълнота и нейното съвършенство. Сетивната, мислителната способност, ангелските сили на душата и други се проявяват в различни периоди от съществуването на душата в човешкото тяло.
към текста >>

Те приемат за последна причина и същност на всичко съществуващо духовната субстанция.
Материята притежава свойството да отблъсква от себе си формата и да се възвръща в първоначалното си състояние, т.е. да става проста субстанция, в която няма нито сложност, нито качество, нито количество. А формата пък е с линиите широчина и други подобни, т.е. тя е само съчетание на качество, което определя качествените особености на конкретните предмети. И тук формата е повече външната характеристика на нещата. Те приемат за последна причина и същност на всичко съществуващо духовната субстанция. В качеството на такава същност те приемат Бога. Който е последната причина за съединението на материята и формата. Така материята и формата принадлежат към два коренно различни свята от комбинирането на които чрез задължителното посредничество на Божествената дейност се образува конкретното многообразие на действителността. Не е трудно да се разбере, че когато говорят за формата и материята като два различни свята, те подразбират физическия и етерния свят, който придава форма на материята. Според тях, знанието не е нищо друго, освен образ на познаваемата човешка душа.
към текста >>

А духовната наука има за обект Бога и неговите еманации - ангелите, духовете и душите, както и нормите и отношенията между хората.
Като познавателна способност душата възприема формата на познаваемите предмети. Това се осъществява първо посредством сетивата и второ чрез доводи и трето с размишление и съзерцание. Те приемат вярата и знанието, като казват, че вярата служи като средство, с помощта на което се открива пътя към Божествения живот, когато със знанието той си постига. Те разделят науките на две категории - природни науки и духовни науки. Природните науки изучават основните качества и категории: материя, форма, време, пространство, движение, астрономически тела и явления, и всички неща в природата. А духовната наука има за обект Бога и неговите еманации - ангелите, духовете и душите, както и нормите и отношенията между хората. Такова е в общи линии е учението на Чистите братя, което е чисто окултно учение, предавано от Белите братя в различни форми през различните епохи и народи, в които са действали. Учението на Белите братя всред арабския народ се проявява също така и в мистицизма на суфистите, както и на други арабски мислители, за които ще спомена по-нататък. Арабската философска мисъл, както вече споменах се развива на основата на неоплатонизма, който е една от формите на окултната наука, който се развива в началото на християнството в Александрия и имал за задача да събере всичко останало в древността и да го предаде на тогавашните хора и на бъдещите поколения, които бяха изгубили връзката с древните мистерии, които бяха се изопачили и изродили. Под влияние на Христовия импулс те искаха да възродят древните мистерии. Според един съвременен френски автор: "философията на Платон има господстващо влияние в арабския свят до Аве-роес.
към текста >>

13. ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-КИНДИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Според него философията обхваща следните клонове на знанието: математика, логика, физика, метафизика и етика.
ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-КИНДИ Ал-Кинди е един от първите арабски философи. Според него философията обхваща следните клонове на знанието: математика, логика, физика, метафизика и етика. Първите два клона - математиката и етиката съставят предварителните елементи на знанието и същевременно дават основните приоми, с помощта на които се достига до познаването на същността на нещата и явленията. Физиката изследва природните тела, а метафизиката Битието и неговите закони, а етиката - обосновава ръководните принципи за постигането на добродетелите в развитието на човешката душа. С една дума философията е познание за истинската и най-дълбока същността на нещата и явленията. Нейната цел е истината, с която човек трябва да съгласува своите действия. Той признава и друго едно знание, което се добива от връзката с Бога и идва от Бога.
към текста >>

Първите два клона - математиката и етиката съставят предварителните елементи на знанието и същевременно дават основните приоми, с помощта на които се достига до познаването на същността на нещата и явленията.
ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-КИНДИ Ал-Кинди е един от първите арабски философи. Според него философията обхваща следните клонове на знанието: математика, логика, физика, метафизика и етика. Първите два клона - математиката и етиката съставят предварителните елементи на знанието и същевременно дават основните приоми, с помощта на които се достига до познаването на същността на нещата и явленията. Физиката изследва природните тела, а метафизиката Битието и неговите закони, а етиката - обосновава ръководните принципи за постигането на добродетелите в развитието на човешката душа. С една дума философията е познание за истинската и най-дълбока същността на нещата и явленията. Нейната цел е истината, с която човек трябва да съгласува своите действия. Той признава и друго едно знание, което се добива от връзката с Бога и идва от Бога. Това Божествено знание се постига по пътя на пречистването и осветяването на душата и но волята на Бога и с Негова помощ и Негово съгласие и внушение.
към текста >>

Втората степен на познанието е духовната, която се получава от контакта на чо-века с духовния свят.
Според тях продължителността на живота на хората зависи от положението на звездите. Също така продължителността на династиите се определя от положението на звездите. Както вече видяхме според него познанието има две степени: първата степен е сетивна. Това познание е по-близо до нас хората, но по-далече от същността на нещата. Той има за предмет единичните материални вещи, които запечатват своя образ чрез окото в душата на човека. Втората степен на познанието е духовната, която се получава от контакта на чо-века с духовния свят. Това познание е по-близо до същността на нещата, но по-далеч от нас.
към текста >>

14. 40-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

ЗАЩОТО УЧЕНИК Е САМО ОНЗИ, КОЙТО МОЖЕ ДА РАБОТИ СЪС СИЛИТЕ, КОИТО ДЕЙСТВУВАТ В ТАЗИ ОКУЛТНА ШКОЛА, както математикът трябва да знае всички правила на математиката, за да борави със сложните задачи и музикантът със сложните упражнения в музиката.
А онзи, който е влязъл в Божествения Живот, той седи толкова високо, че никой не го засяга. Каквото и да му кажат, той е тих и спокоен. 2. Всяка една Окултна Школа, или Великата Божествена Окултна Школа, е съпроводена с големи мъчнотии. И не е тъй лесно човек да стане Ученик на една Окултна Школа. ВИЕ МОЖЕ ДА МИНАВАТЕ В ТАЗИ ВЕЛИКА ШКОЛА САМО ЗА ОГЛАШЕНИ! ЗАЩОТО УЧЕНИК Е САМО ОНЗИ, КОЙТО МОЖЕ ДА РАБОТИ СЪС СИЛИТЕ, КОИТО ДЕЙСТВУВАТ В ТАЗИ ОКУЛТНА ШКОЛА, както математикът трябва да знае всички правила на математиката, за да борави със сложните задачи и музикантът със сложните упражнения в музиката. УЧЕНИКЪТ ВСЯКОГА ТРЯБВА ДА ЗНАЕ ПОЛОЖЕНИЕТО СИ В ШКОЛАТА, ТОЙ НЕ ТРЯБВА ДА СИ ПРАВИ ИЛЮЗИИ! ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА Е ПЪТ НА ТРУД И ПОСТОЯНСТВО. 3. Първото правило в една Окултна Школа е: Ученикът трябва да има голямо смирение, не овчедушие, а смирение, в тази велика идея, че Вечното и Безграничното не може да се събере в ограниченото. Той не трябва да си прави илюзия, че в тази малка главица, в този малък мозък вътре ще може да събере всичкото Тайно Знание. Това е нещо невъзможно за сега.
към текста >>

15. Ученикът няма право да прави разлика между физическа, духовна и умствена работа.
Ще ви дам един пример на някои от вас, че после ако ви отърва пак постъпвайте тъй. В Писанието е казано: "Бог е огън всепояждащ". - Кога? - Когато ти преподават урок, а ти си въртиш главата навсякъде. Той е огън всепояждащ, когато казва някому да изпълнява волята Му, а той каже: Аз имам особено мнение, тогава Бог се проявява като огън всепояждащ. 15. Ученикът няма право да прави разлика между физическа, духовна и умствена работа. За него физическата, духовната и умствената работи трябва да бъдат еднакво важни. Направи ли той най-малкото различие, че една работа седи по-високо от другата, с това той прави погрешка, и като направи две такива погрешки, ще му покажат вратата на Школата навън. За Ученика физическиятт, духовният и умственият труд трябва да бъдат свещени. Ученикът трябва да знае, че физическият труд е един метод за приемане на енергиите от земята. Когато обработваме земята, става обмяна между нашето тяло и силите на земята.
към текста >>

За него физическата, духовната и умствената работи трябва да бъдат еднакво важни.
В Писанието е казано: "Бог е огън всепояждащ". - Кога? - Когато ти преподават урок, а ти си въртиш главата навсякъде. Той е огън всепояждащ, когато казва някому да изпълнява волята Му, а той каже: Аз имам особено мнение, тогава Бог се проявява като огън всепояждащ. 15. Ученикът няма право да прави разлика между физическа, духовна и умствена работа. За него физическата, духовната и умствената работи трябва да бъдат еднакво важни. Направи ли той най-малкото различие, че една работа седи по-високо от другата, с това той прави погрешка, и като направи две такива погрешки, ще му покажат вратата на Школата навън. За Ученика физическиятт, духовният и умственият труд трябва да бъдат свещени. Ученикът трябва да знае, че физическият труд е един метод за приемане на енергиите от земята. Когато обработваме земята, става обмяна между нашето тяло и силите на земята. Ето защо, когато човек работи физически, порите на неговите крака духовно трябва да бъдат отворени, за да може тази енергия правилно да циркулира из тялото.
към текста >>

Когато работи духовна работа, понеже тогава се засяга човешкото сърце, тогава неговото сърце трябва да бъде отворено.
Направи ли той най-малкото различие, че една работа седи по-високо от другата, с това той прави погрешка, и като направи две такива погрешки, ще му покажат вратата на Школата навън. За Ученика физическиятт, духовният и умственият труд трябва да бъдат свещени. Ученикът трябва да знае, че физическият труд е един метод за приемане на енергиите от земята. Когато обработваме земята, става обмяна между нашето тяло и силите на земята. Ето защо, когато човек работи физически, порите на неговите крака духовно трябва да бъдат отворени, за да може тази енергия правилно да циркулира из тялото. Когато работи духовна работа, понеже тогава се засяга човешкото сърце, тогава неговото сърце трябва да бъде отворено. А при умствената работа умът трябва да бъде отворен, т.е. мозъкът да е в състояние да може да възприема. Сега аз давам тези правила само на онези, които имат желание да следват Школата. Законът е такъв. Всеки Ученик, който влезе в Школата, трябва сам да си наложи от Любов тези правила.
към текста >>

15. 55-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

321. Ученикът и духовната среда.
Една от най-големите спънки, които сега срещате, е притеснението. Едно от качествата на духовния свят е абсолютната свобода, а от Божия страна няма абсолютно никакво притеснение за никого. И при всичките си мисли, положителни и отрицателни, както ги наричам, човек е абсолютно свободен. Тия състояния, които сега имате, са създадени от вас. Тия ограничения са плод на човешкия ум, който не разбира условията. 321. Ученикът и духовната среда. Най-първо трябва да турите в ума си мисълта, че окръжаващата среда, небето е на ваша страна. Не си създавайте фиктивни положения. Някой път ви наблюдавам, у вас има ред традиции, които нямат право на никакво съществувание. Аз ги наричам традиции на внушението. Един хипнотизатор може да ти внуши една мисъл и да създаде ред пертурбации и тези пертурбации създават ред разрушения.
към текста >>

Окултните Истини са точно определени като формулите в математиката.
А понеже другите са по-далеч от него, той няма достатъчно светлина да ги освети, затова е по-строг към тях. Затова когато Ученикът разглежда постъпките на другите хора, той трябва да има Божествена светлина, за да осветява постъпките им. Това е потребно и за по-нататъшното схващане на онази велика Истина в света. 325. Характер на Окултните Истини. Ако нямате свобода в себе си, няма да може да разберете онези Истини, които ще ви се разкрият. Окултните Истини са точно определени като формулите в математиката. Ако вие не можете да разберете и приложите простите Истини, как ще разберете по-сложните? 326. Правилни отношения. Вие като Ученици трябва да се стремите да си образувате правилни отношения. Имайте като задача да възстановите помежду си една вътрешна хармония. 327. Законите на Школата.
към текста >>

16. БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Личност и Индивидуалност - Методи Константинов (1902-1979)

Зодиакалният знак, в който се намира Слънцето при раждане, е символ на индивидуалността в звездната карта и показва каква е духовната еволюция на тази индивидуалност и нейните възможности в този живот.
Той не се променя при ново прераждане, тъй като е един и същ през целия период на съществуване на Слънчевата система. Дактилоскопията доказа, че комбинациите от линии, които браздят крайната фаланга на палеца, представляват картина (табла) на биотоковете в човека и могат да се повторят едва след надхвърлянето на 17 милиарда случая. Този именно електромагнитен ключ остава неизменен в индивидуалността. Той може да претърпи промяна, само тогава, когато даденият индивид трябва да еволюира в друга слънчева система. В астрологията индивидуалността се символизира чрез Слънцето, а личността - чрез Луната. Зодиакалният знак, в който се намира Слънцето при раждане, е символ на индивидуалността в звездната карта и показва каква е духовната еволюция на тази индивидуалност и нейните възможности в този живот. Според Космичната концепция, личността е свързана с характера на човека. Индивидуалността е априорно дадена за определена Космична епоха. Индивидуалността създава личността, без обаче да се идентифицира с нея. Личността е израз на дадена историческа ситуация, тя се ражда и умира. Тя е временна дреха на индивидуалността, която, както казахме, е лъч със свой специфичен енергиен код, вложен от Вечното Космично Начало.
към текста >>

Можем да направим следната аналогия: ученикът започва да изучава първо аритметика, после алгебра, докато влезе в университета, за да изучава висша математика и аналитична геометрия.
Поради това някои хора отричат съществуването му, а други вярват в Него. Това е един от принципните въпроси, който е занимавал човешката мисъл през изминалите хилядолетия. Безсмъртието на душата е вълнувало човешкото съзнание от най- дълбока древност. Това е един велик проблем, който се намира в процес на развитие не само от векове, но и за векове. Този сложен проблем не може да се разреши априорно, защото това разрешение е вложено непосредствено в еволюцията на живота. Можем да направим следната аналогия: ученикът започва да изучава първо аритметика, после алгебра, докато влезе в университета, за да изучава висша математика и аналитична геометрия. Така работят през вековете Великите посветени с човешките души, като ги въвеждат (посвещават) първо в елементарните неща и ги подготвят постепенно за Големите мистерии. Христос, един от Великите посветени на нашата планета, даде ярък пример на смирение пред висшите проблеми на живота. Сам Той не е казвал, че е последната дума на историята, както в последствие теолозите изопачиха Неговата първична идеология. Напротив, Той подчерта, че след Него ще дойдат други, които ще правят по-големи чудеса. Не е ли това пророчество едно висшо смирение пред Незнайното, Абсолютното Космично Начало?
към текста >>

17. Истината за спасяването на евреите в България - текст - Светозар Няголов ( -2013)

той се завръща в България и започва активна духовна и спиритическа работа.
Започва да предсказва на своите домашни предстоящи за тях събития. Учи основно училище и след освобождението изкарва Варненската петокласна гимназия. След това учи в свищовското богословско училище. Висше образование по богословие и медицина добива в Америка. През 1895 г. той се завръща в България и започва активна духовна и спиритическа работа. През март 1897 г. Петър отива заедно с баща си по негова църковна работа в Русенско и преспиват в един хан в село Тетово. Рано сутринта на 7 март те излизат навън и в Петър чрез светлина се вселява Божественият Дух и той става Учител на Земята. Организира тъй наречените Верига и събори на Бялото Братство. На събора през 1912 г., състоял се във Велико Търново, на 15 август сутринта в него се вселява Христовият Дух и той става Миров Учител.
към текста >>

Айнщайн започва да преподава математика като професор в Принстънския университет.
На 24 юни 1922 г. е убит евреинът Ротенау, външен министър на Германия и близък приятел на Айнщайн. Започва тотално гонение срещу всички евреи. Няколко пъти Айнщайн е хващан от фашистките командоси, но го пускат, понеже знаят, че е световноизвестен учен. Скоро обаче е принуден да емигрира в САЩ, а фашистите обявяват награда за главата му. Айнщайн започва да преподава математика като професор в Принстънския университет. Той проявява особена слабост към българите, които живеят там, обича ги и покровителства всички, които учат в неговия университет. През 1989 г., по случай 110 годишнината от раждането на Алберт Айнщайн, „Radio difusion francaise" съобщава едно негово изказване: „Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред Учителя Беинса Дуно - Петър Дънов от България". В един разговор Учителят казва, че Айнщайн е човек от Четвъртото измерение и повече няма да се преражда на Земята. Той пребивава сега в Света на светлините. Вълната от насилие и гонение срещу гражданите от еврейски произход, запалена в Германия, скоро обхваща всички страни свързани с нея, и тези, в които стъпва техният крак.
към текста >>

" Равинът се усмихва и казва: "Това няма никакво значение, те са безценни защото са много важно условие за нашата духовна работа." След това равините прибират диамантите, благодарят на Братството за оказаната им голяма услуга и си отиват.
Учителя е в другия свят и един от Братския съвет - Никола Антов, не иска да се предадат диамантите, защото нямат никакъв документ. Тогава става брат Боян Боев и заявява, че е присъствал на срещата при Учителя, когато равините са донесли диамантите, те са техни и веднага трябва да им се върнат. След една седмица Братският съвет връща диамантите на тримата равини. Единият от тях изсипва диамантите от епруветката на ръката си и ги разглежда. Стоящият близо до него брат го пита: "Колко струват тези диаманти? " Равинът се усмихва и казва: "Това няма никакво значение, те са безценни защото са много важно условие за нашата духовна работа." След това равините прибират диамантите, благодарят на Братството за оказаната им голяма услуга и си отиват. На последния събор на Бялото Братство, състоял се през август 1944 г. при х.Острец и завършил на Марина поляна пред х.Еделвайс, на 28 август 1944 г., Учителя казва: „ I. Мир по цялата земя. II. България напълно неутрална.
към текста >>

Редовно играят паневритмия и развиват усилена духовна дейност.
царското семейство с всички придворни беше пуснато свободно да заминат със специален влак през Турция за Египет. Впоследствие то отиде да живее в Португалия. Постарада само принц Кирил като регент. След края на войната Даниел Цион, който отлично знае, че Учителя спаси евреите, отива в Палестина и създава там група на Бялото Братство. Организират свой салон, започват да четат беседи и пеят братски лесни. Редовно играят паневритмия и развиват усилена духовна дейност. Еврейските равини го преследват и ограничават много, но и сега в Палестина има братски групи, които постоянно кореспондират с България и усилено търсят словото и новия живот. Постепенно този войнстващ елемент на еврейския народ ще започва да намалява, евреите ще приемат любовта и ще я прилагат в отношенията си с всички съседи - ще заживеят в мир и хармония с всички народи. Те трябва да изпълнят отлично своята голяма духовна мисия към човечеството като избран народ и да създадат условия, при които могат да се изпълнят 36 000 обещания, дадени им от Бога.
към текста >>

Те трябва да изпълнят отлично своята голяма духовна мисия към човечеството като избран народ и да създадат условия, при които могат да се изпълнят 36 000 обещания, дадени им от Бога.
След края на войната Даниел Цион, който отлично знае, че Учителя спаси евреите, отива в Палестина и създава там група на Бялото Братство. Организират свой салон, започват да четат беседи и пеят братски лесни. Редовно играят паневритмия и развиват усилена духовна дейност. Еврейските равини го преследват и ограничават много, но и сега в Палестина има братски групи, които постоянно кореспондират с България и усилено търсят словото и новия живот. Постепенно този войнстващ елемент на еврейския народ ще започва да намалява, евреите ще приемат любовта и ще я прилагат в отношенията си с всички съседи - ще заживеят в мир и хармония с всички народи. Те трябва да изпълнят отлично своята голяма духовна мисия към човечеството като избран народ и да създадат условия, при които могат да се изпълнят 36 000 обещания, дадени им от Бога.
към текста >>

18. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА - Светозар Няголов ( -2013)

Четиридесет и осем хиляди години преди идването на Христа в Египет се заражда висока духовна култура.
Създава нови континенти и условия да се появи петата - Арийската раса. Много малка част от тези три раси на човешкото падение са останали на Земята и продължават да пречат на правилното развитие на човечеството. Това са главно падналите духове и ангели от Хиперборейската раса, обединени от Луцифер и отрицателното братство на Земята. Макар че човечеството не заслужава Божиите блага и милости поради своя неразумен живот, Бог в своята необятна любов, милост и благост, постоянно благославя и изпраща блага на непослушното човечество и му помага да стъпи на краката си - да започне да живее в хармония, любов и единство. За всяка култура от човешкото развитие Той определя Учители - Свои пратеници, които да просвещават хората и да им помагат в тяхното правилно развитие. Четиридесет и осем хиляди години преди идването на Христа в Египет се заражда висока духовна култура. Египтяните създават велика правова държава, която господства дълго време над останалите съседни народи. Египтяните са хора, които са пазели абсолютна тайна за духовните знания, които са имали. Докато мълчат и почитат своите богове, те са начело на човешката древна цивилизация. Бог им изпраща велик Учител - Хермес Тристмагист - Тройно велик, койтo създава една духовна херметическа школа, в която се обучават най-будните и културно издигнатите умове от древните държави. Паралелно се развиват древно-персийската и индийската култура с Рама, Кришна и Буда.
към текста >>

Бог им изпраща велик Учител - Хермес Тристмагист - Тройно велик, койтo създава една духовна херметическа школа, в която се обучават най-будните и културно издигнатите умове от древните държави.
За всяка култура от човешкото развитие Той определя Учители - Свои пратеници, които да просвещават хората и да им помагат в тяхното правилно развитие. Четиридесет и осем хиляди години преди идването на Христа в Египет се заражда висока духовна култура. Египтяните създават велика правова държава, която господства дълго време над останалите съседни народи. Египтяните са хора, които са пазели абсолютна тайна за духовните знания, които са имали. Докато мълчат и почитат своите богове, те са начело на човешката древна цивилизация. Бог им изпраща велик Учител - Хермес Тристмагист - Тройно велик, койтo създава една духовна херметическа школа, в която се обучават най-будните и културно издигнатите умове от древните държави. Паралелно се развиват древно-персийската и индийската култура с Рама, Кришна и Буда. По-късно се появява културата на Заратустра. Хермес е носител на такива велики идеи, които неговите съвременници не са разбирали и чак сега, в наше време учените започват да разбират много от тях и да ги прилагат. Създава се гръцко - римската култура на Питагор, Платон и Христос. Питагор, който развива математиката и геометрията, разглежда и борави в школата си с числата до 4, т.е.
към текста >>

Питагор, който развива математиката и геометрията, разглежда и борави в школата си с числата до 4, т.е.
Бог им изпраща велик Учител - Хермес Тристмагист - Тройно велик, койтo създава една духовна херметическа школа, в която се обучават най-будните и културно издигнатите умове от древните държави. Паралелно се развиват древно-персийската и индийската култура с Рама, Кришна и Буда. По-късно се появява културата на Заратустра. Хермес е носител на такива велики идеи, които неговите съвременници не са разбирали и чак сега, в наше време учените започват да разбират много от тях и да ги прилагат. Създава се гръцко - римската култура на Питагор, Платон и Христос. Питагор, който развива математиката и геометрията, разглежда и борави в школата си с числата до 4, т.е. обяснява нещата до Четвъртата раса. От него е останала Питагоровата теорема за триъгълника. По-късно в еврейското царство се издига голям мъдрец, осенен от Божията мъдрост - цар Соломон, който владее магическите сили на природата и може да връзва духовете. Той прилага в науката окултните знаци: точката, линията, равностранния триъгълник, квадрата, Пентаграма, който се отнася до човешкия живот в Петата раса, и Шестограмът - съставен от два преплетени триъгълника - Соломоновия знак, отнасящ се до макрокосмоса и развитието на Шестата раса. През 1910 г.
към текста >>

Ако можем да преминем през седемте полета на Бог Отец, Бог Син и Бог Дух = Истината, чрез усилена духовна работа ние ще се слеем с Бога и ще станем едно с Него.
Насочваме върха на Истината напред. Хващаме с дясната си ръка върха на Мъдростта, а с лявата върха на Любовта u казваме: „В изпълнението волята на Бога чрез Истината е силата на човешката душа."(3 пъти) Така ние получаваме Троицата - числото 123, проявения Бог на Земята в своята пълнота. Ако можем да преминем през седемте полета на Бог Отец, Бог Син и Бог Дух = Истината, чрез усилена духовна работа ние ще се слеем с Бога и ще станем едно с Него. Истината е Бог в своето съвършенство и абсолютна свобода на Духа. Любовта говори с всичките същества, дори и с най-мал- ките буболечки. Мъдростта говори с планетите, а Истината говори само със Слънцата. Далечна и велика е нейната цел. В развитието на шестата раса ние ще се издигнем до света на Истината и Хармонията, на Земята ще се въдвори в ми- ниатюр Царството Божие.
към текста >>

Човечеството ще стигне до това положение - да няма нужда от отделителна система, чак след 700 000 години, след преминаването му през шестата раса - на Любовта и седмата раса - на Истината, и достигне 33-годишна духовна възраст - един пълен Слънчев период.
Когато хората живеели свободно в рая, те били надарени със светъл ум и били близо до нивото на ангелите, с техните сили и възможности. Животните заемали мястото на хората и са били като нас, хората, каквито сме сега. Те са родени от Адам и той им дава имената. Когато идва Ева, тя започва да се занимава с растенията.Първите хора нямат отделителна система и в рая съществува абсолютна чистота. Те се хранят с плодове и ако някой път приемат повече храна, тя се изхвърля през порите на кожата им. Човечеството ще стигне до това положение - да няма нужда от отделителна система, чак след 700 000 години, след преминаването му през шестата раса - на Любовта и седмата раса - на Истината, и достигне 33-годишна духовна възраст - един пълен Слънчев период. Тогава то ще започне един нов цикъл на развитие като служител Божий в ангелската йерархия, много по-висок от сегашната човешка степен на развитие, в която сега се намира. В рая Адам и Ева са облечени в разкошни златни царски мантии. Когато пожелават да станат като Бога и ядат от плода на забраненото дърво, черният адепт им взема красивите мантии и влага в телата им полова и отделителна система, чрез които ги държи в подчинение и послушание. Тогава те виждат, че са голи, и се крият от Бога, който ги търси. Половите органи са тясно свързани с главния мозък, с хилядолистника.
към текста >>

19. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

Затова главният закон, по който се развива светът, е еволюцията (усъвършенстване на материалната субстанция и издигането й до духовната до пълно взаимно проникване и сливане в Духа) и обратният й процес - инволюцията, която я предхожда (низхождане на Духа в материята и изграждане на света на формите).
Налице са два основни разумни принципа: на силата (активността) и мекотата. Първият от тях действа за разделяне, индивидуализиране, разделение на Цялото. Той логично води до борба, разрушение и смърт. Другият принцип, напротив, обединява индивидуалностите и носи мир, той е произлязъл от духовния свят. Това е доказателство, че светът е изграден върху основата на две прояви на едно и също Начало. Затова главният закон, по който се развива светът, е еволюцията (усъвършенстване на материалната субстанция и издигането й до духовната до пълно взаимно проникване и сливане в Духа) и обратният й процес - инволюцията, която я предхожда (низхождане на Духа в материята и изграждане на света на формите). Посоката на инволюцията е от Центъра към периферията. А еволюцията е възкачване по обратния път, настъпващо след приключването на първия процес. Тези два принципа или направления на глобално развитие на Космоса при своето действие отделят енергията, необходима за създаването на вечно променливите условия на живота. Като такива те са методи за осъществяване на великия План на мирозданието, начертан от Бога. Живите същества са призвани да използват разумно предоставяната им непрекъснато и в изобилие енергия.
към текста >>

Природата обаче е скрила своята духовна и Божествена физиономия за нисшето съзнание.
Това, обаче, е само един образ. Ала мнозина дотам се увличат от този образ, та поддържат, че Природата и Бог са едно и също нещо. Но ако Природата и Бог са едно и също нещо, тогава Бог ще бъде едно ограничено същество. Едно знаем ние положително: че Природата е проявеното, а Бог е непроявеното, безграничното, което вечно се проявява и все непроявено остава." Според Учителя П. Дънов Природата - това е самата проявена външно висша реалност, проявената висша разумност, висша Любов. Природата обаче е скрила своята духовна и Божествена физиономия за нисшето съзнание. То вижда само сянката на нещата, променливата видимост, а не и истинското съдържание, истинския живот, не и ония духовни и разумни творчески сили, които се проявяват и работят зад тази видимост. Науката досега е изучавала само външната форма - по пътя на емпиричното и рационалното познание, и едва тепърва започва да се интересува за истинските строителни сили на Космоса. Затова и в началото на ХХ век и на третото хилядолетие човечеството вече е стъпило на Луната, извежда извън земната атмосфера пилотирани космически совалки, подготвя експедиция с астронавти до Марс и се стреми да овладее термоядрената енергия и плазмата, а все още не познава достатъчно собственото си "аз", използва едва около 3-4 % от потенциала на мозъка си - материалния носител и проводник на съзнанието. В съответствие с учението на ББ всички неща в природата, като проявление на висшата разумност, притежават дълбок вътрешен смисъл. Истинската наука на днешния ден, подавайки ръка и на метафизичното познание, трябва да отиде по-далеч от изучаването на съдържанието и вътрешните съграждащи сили; тя трябва да устреми усилията си и към дълбокия, скрит смисъл на обективните реалности в Битието.
към текста >>

Най-подходящи за духовна работа са планините.
Изводът е логичен и прост: Животът за Цялото лежи в основата на космичния живот! В Словото на Учителя П. Дънов на всяка крачка срещаме утвърждения на тезата за разумността на природата. Най-краткото измежду тях гласи: "Природата е жива и разумна." Неслучайно той толкова често препоръчва на своите последователи да прекарват колкото се може повече време извън замърсената и от хигиенна, и от нравствена гледна точка градска среда. Освен чисто физиологическото й благотворно въздействие Живата Разумна Природа винаги има и на какво да ги научи, с което да ги подпомогне по техния духовен път. Най-подходящи за духовна работа са планините. Това е причината годишните събори на ББ в България да бъдат организирани на Рила. А докато Учителят е в плът, той и учениците му непрекъснато правят екскурзии - най-често до Витоша. Затова той подчертава: "Ония, които идват тук (сред природата - бел. К. З.), чувстват, че има нещо повече от това, което виждат отвън. Материалният свят е въплътена идея, въплътена мисъл.
към текста >>

В нея всичко се гради и устройва по законите на Божествената и неизменна математика.
Тази интелигентност като художник е проявила своето изкуство." Разумността на Живата Природа обуславя и пълното отсъствие на случайност. В това направление съществува сентенция, която гласи: "Случайността е закон, чието име не познаваме! " Тази зависимост е разгледана от Учителя П. Дънов, както следва: "В същност в Природата няма нищо случайно, нищо произволно. В нея всичко се гради и устройва по законите на Божествената и неизменна математика. Ето защо всички нейни действия са строго и разумно определени. Разумността в Живата Природа ясно се вижда навсякъде. Който и организъм да разгледаме, проучим ли дълбоко и проникновено неговото устройство, неговите функции, с всичката им закономерност и целесъобразност, ние ще се убедим във великатаразумност на Природата, която всичко направлява." Езикът на природата е образен. Животът, който диша и се проявява чрез нея, не познава нито миг застой, никаква статичност или за- костенялост. Водещият закон в природата е този на Промяната.
към текста >>

За да си дадем подобен отговор, е необходима духовна зрелост, която далеч не всички човеци обладават.
Хубавите, светлите, благородните, моралните чувства са плод на нишките на светлината." Ние, хората, обичаме да правим сравнения. Харесва ни да мерим ръст с какво ли не, а най-вече - със себеподобните. Ала как бихме се почувствали, ако се изправим до величествената снага на Природата - нашата майка, нашия роден дом и обител? Ще бъдем ли достатъчно обективни да признаем, че сме по-малки от нея, че сме закърмени с нейното мляко на живота и че съществуваме благодарение на условията, които именно тя е създала за нас?! За да си дадем подобен отговор, е необходима духовна зрелост, която далеч не всички човеци обладават. Интересно е как тази мълчалива дискусия е осветлена в учението на ББ: "Има много учени хора - може да четете техните книги, но ще се намерите в голямо противоречие. Те считат, че човек стои по-високо от природата. В някои отношения са прави. Ако вземат човека за едно божество, тогава да - човек е едно проявление на Бога. Но като проявление на природата той не седи по-горе от нея.
към текста >>

Да виждаш във всичко разумността." Както вече бе изтъкнато по-горе, отношението към Природата е критерий и показател за духовната зрелост на човека изобщо и на ученика по духовния Път, в частност.
Дънов подчертава незримата Разумност, вдъхнала живот на Вселената и на всички живи същества. В същност Любовта към Бога се изразява не само в стремежа към лично общение с Него и изпълняване на нравствените Му повели, а и в отношението към сътворения от Него свят. Той е вездесъщ, присъства едновременно навсякъде. Следователно можем да Го открием навсякъде, стига да търсим както трябва: "Ако вие всички вярвахте в Бога така, както аз разбирам, никой не може да ви обере. Да вярваш в разумността, която е създала природата, да чувстваш присъствието на Бога и да благодариш и при най-големите противоречия, няма нищо по-хубаво. Да виждаш във всичко разумността." Както вече бе изтъкнато по-горе, отношението към Природата е критерий и показател за духовната зрелост на човека изобщо и на ученика по духовния Път, в частност. В съответствие с проявленията на това отношение хората могат да бъдат разделени на категории, отговарящи на степента на духовната им еволюция. Аналогично, в тези категории се включва и степента на проникване в същността на природните закони, характерна за отделната личност: "Невежите ще разберат природата по нейните ограничителни физически закони, умните - по нейните светли поеми, а духовните - по нейните животворни плодове, от които изтича животът за цялото човечество" (Учителят П. Дънов). Отличното познаване на законите, действащи в природната среда, от страна на окултния ученик е гаранция и за неговото пълноценно общуване с всички нейни царства. Ето какво казва по този повод Учителят П. Дънов: "Всички растения, всички плодове, всички скъпоценни камъни, метали, елементи са тясно свързани с човека и крият в себе си известни сили, които човек трябва да знае как да използва.
към текста >>

В съответствие с проявленията на това отношение хората могат да бъдат разделени на категории, отговарящи на степента на духовната им еволюция.
В същност Любовта към Бога се изразява не само в стремежа към лично общение с Него и изпълняване на нравствените Му повели, а и в отношението към сътворения от Него свят. Той е вездесъщ, присъства едновременно навсякъде. Следователно можем да Го открием навсякъде, стига да търсим както трябва: "Ако вие всички вярвахте в Бога така, както аз разбирам, никой не може да ви обере. Да вярваш в разумността, която е създала природата, да чувстваш присъствието на Бога и да благодариш и при най-големите противоречия, няма нищо по-хубаво. Да виждаш във всичко разумността." Както вече бе изтъкнато по-горе, отношението към Природата е критерий и показател за духовната зрелост на човека изобщо и на ученика по духовния Път, в частност. В съответствие с проявленията на това отношение хората могат да бъдат разделени на категории, отговарящи на степента на духовната им еволюция. Аналогично, в тези категории се включва и степента на проникване в същността на природните закони, характерна за отделната личност: "Невежите ще разберат природата по нейните ограничителни физически закони, умните - по нейните светли поеми, а духовните - по нейните животворни плодове, от които изтича животът за цялото човечество" (Учителят П. Дънов). Отличното познаване на законите, действащи в природната среда, от страна на окултния ученик е гаранция и за неговото пълноценно общуване с всички нейни царства. Ето какво казва по този повод Учителят П. Дънов: "Всички растения, всички плодове, всички скъпоценни камъни, метали, елементи са тясно свързани с човека и крият в себе си известни сили, които човек трябва да знае как да използва. Тази природа, която сега се открива, това е едното лице, това са отрицателните сили, които действат сега.
към текста >>

20. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

I. Физическа (пространствена) и духовна обусловеност на паневритмичните движения
В меките движения преобладават кривите линии, в силните движения - правите линии, а пък светлите движения са съчетание на прави и криви линии. Има движения на електричеството и магнетизма, има студени и топли движения." "За проучване на Паневритмията трябват школи, ред лекции, курсове. В тези курсове, които трябва да се открият във всички градове и села, тя ще трябва да се обоснове научно, ще трябва да се изучават нейните основни принципи и закони, същевременно да се изучи тя практически. Отварянето на тези курсове в училището и обществото днес е една необходимост, за да се влеят нови свежи струи в днешната култура." (Учителят П. Дънов) I. Физическа (пространствена) и духовна обусловеност на паневритмичните движения Всички паневритмични движения са разположени в пространството. Те биват извършвани - условно погледнато - в рамките на една въображаема елипса, която очертаваме с ръце около тялото си. От гледна точка на езотеричното познание тази елипса съвпада с аурата на човешкото същество. Тази е причината за констатацията, че движенията в Паневритмията притежават не само физически (пространствен, материален), но и духовен смисъл. По своята същност те са многоцелеви, многоизмерни.
към текста >>

Математиката е наука за разумните сили, които функционират във времето.
Надолу или навън, и то е едно и също нещо." Очевидно, когато трансформираме сферата на изследване от материалната действителност към нематериалната, представите за пространственост и пространствени взаимоотношения коренно се променят. Без да осъзнаем това радикално изменение на критериите за ориентация, не бихме могли да проникнем в същността на казаното от Учителя П. Дънов по този въпрос. II. Геометрични и числови съответствия "Един ден вие ще разберете Живата геометрия, живите линии в Природата, които се кръстосват и образуват триъгълници, правоъгълници, петоъгълници, допирателни." "Геометрията е наука за материята, от която всичко се създава. Математиката е наука за разумните сили, които функционират във времето. Геометрията се занимава с материята, математиката - със силите. Като ученици изучавайте геометрията. Без геометрия няма постижения. Тя разполага с различни форми, с различни методи, чрез които желанията се реализират. В нея са елементите на езика на Природата."
към текста >>

Геометрията се занимава с материята, математиката - със силите.
Без да осъзнаем това радикално изменение на критериите за ориентация, не бихме могли да проникнем в същността на казаното от Учителя П. Дънов по този въпрос. II. Геометрични и числови съответствия "Един ден вие ще разберете Живата геометрия, живите линии в Природата, които се кръстосват и образуват триъгълници, правоъгълници, петоъгълници, допирателни." "Геометрията е наука за материята, от която всичко се създава. Математиката е наука за разумните сили, които функционират във времето. Геометрията се занимава с материята, математиката - със силите. Като ученици изучавайте геометрията. Без геометрия няма постижения. Тя разполага с различни форми, с различни методи, чрез които желанията се реализират. В нея са елементите на езика на Природата." (Учителят П. Дънов)
към текста >>

Така че тази сила, след като е определила своите граници, до които ще работи, влиза в центъра, за да образува Вселената." В случая е налице процес на метаморфоза, при това и качествена, и количествена - нулата, числото без собствена стойност в математиката, се превръща в единица; нищото се превръща в нещо - кръг с точка в центъра.
Нормално е изследването на числовите съответствия да започне с нулата. Нейният геометричен еквивалент е окръжността. В тази насока предлагаме следните разсъждения на Учителя П. Дънов: "Нулата е нищо, но същевременно тя е граница на безграничния реален свят, защото и зад нулата има някакъв свят." "Светът най- напред е започнал от един кръг без център или Първичната Причина е направила едно кръгообразно движение и се е спряла. След време в центъра на този кръг се явила една малка точка. Така че тази сила, след като е определила своите граници, до които ще работи, влиза в центъра, за да образува Вселената." В случая е налице процес на метаморфоза, при това и качествена, и количествена - нулата, числото без собствена стойност в математиката, се превръща в единица; нищото се превръща в нещо - кръг с точка в центъра. А същият този кръг с точка в центъра, така добре познат на последователите на ББ, е именно кръгът на Паневритмията. Следователно изпълнението на паневритмичните упражнения може да бъде разглеждано и като творчески процес на съработничество с Бога - осъществяване на висшето предназначение на човешкото същество. Оттук до извода, че Паневритмията принадлежи към най-грандиозните идеи, въплъщавани някога в света на материята в конкретна форма, в материално изображение, има само една крачка. Точката (числото 1) не притежава никакво измерение. Но когато тя се движи, се образува права линия (числото 2).
към текста >>

Духовното съдържание на тесаракта е свързано с излизане от живота на земното, ограничено в материята човешко "аз" и проникване в естеството на духовната същност на човека.
За този процес Учителят на ББ у нас подчертава: "Четириъгълникът е основа на Битието. Целият Космос е създаден по закона на четириъгълника." Според него квадратът е закон на творчеството и "който е разбрал законите на квадрата, той ще може да разреши най-трудните задачи в живота си". При движението на плоскостта се образува тяло - представител на системата от три измерения (числото 23=8). Аналогично - при движението на квадрата се образува куб. А когато се движи кубът, тогава възниква те- саракт - тяло извън нашите представи, обективна реалност от света на четирите измерения. Духовното съдържание на тесаракта е свързано с излизане от живота на земното, ограничено в материята човешко "аз" и проникване в естеството на духовната същност на човека. Учителят П. Дънов илюстрира тази идея с разгръщането на куба и нарича този процес разцъфтяване на човешката душа. При разтварянето на куба се появява кръст. Шестте куба на тесаракта се проектират в шестте квадрата на кръста. За всичко това Учителят на ББ у нас изтъква: "В първото, второто и третото измерение не съществува време и пространство, понеже съзнанието на живите същества в тях не е пробудено и те не могат да го възприемат.
към текста >>

Освен това Марс кристализира духовната енергия.
В продължение на период от около 16 години Марс преминава през 8 съвпада и 8 опозиции със Слънцето, които рисуват осмоъгълник върху небесния свод. Осмоъгълникът разделя окръжността на осем дъги от по 45 градуса. Числото осем (23=8) има отношение към системата от три измерения, която свързваме с куба като геометрично тяло. Марс има свойството да структурира материята, да я изгражда в разнообразни форми. Неслучайно първата половина от Земния период в еволюцията на планетата ни преминава именно под знака на Марс. Освен това Марс кристализира духовната енергия. Символ на тази кристализация е химическият елемент желязо. През Марсовата половина на Земния период е сформирана окончателно структурата на човешкото същество с неговите четири тела: умствено (ментално), астрално, етерно и физическо (материално). Езотеричното познание нарича тези четири тела "смъртни", понеже те биват изграждани последователно преди всяко конкретно въплъщение на човешката духовна същност и съответно се разграждат последователно след физическата смърт на въплътения човек. Ъгълът от 45 градуса ни помага да придобием ясна представа за същността на дадена личност, за нейния произход и бъдещото й развитие. IV. Универсален характер на въздействието, оказвано от паневритмичните движения
към текста >>

Езотеричното познание нарича тези четири тела "смъртни", понеже те биват изграждани последователно преди всяко конкретно въплъщение на човешката духовна същност и съответно се разграждат последователно след физическата смърт на въплътения човек.
Марс има свойството да структурира материята, да я изгражда в разнообразни форми. Неслучайно първата половина от Земния период в еволюцията на планетата ни преминава именно под знака на Марс. Освен това Марс кристализира духовната енергия. Символ на тази кристализация е химическият елемент желязо. През Марсовата половина на Земния период е сформирана окончателно структурата на човешкото същество с неговите четири тела: умствено (ментално), астрално, етерно и физическо (материално). Езотеричното познание нарича тези четири тела "смъртни", понеже те биват изграждани последователно преди всяко конкретно въплъщение на човешката духовна същност и съответно се разграждат последователно след физическата смърт на въплътения човек. Ъгълът от 45 градуса ни помага да придобием ясна представа за същността на дадена личност, за нейния произход и бъдещото й развитие. IV. Универсален характер на въздействието, оказвано от паневритмичните движения "Аз ви казвам само общите принципи. Във време на упражненията ще ви оставим свободни, сами да се научите и да свикнете. Прекарайте мисълта си през ръцете и през краката си.
към текста >>

А когато изследваме движения, образуващи точни ъгли, имаме пред вид влиянието на планетните съчетания, аспектите и начина, по който те вземат участие в изграждането на духовната реалност на човешкото същество - именно посредством динамизиране и катализиране на психическите процеси.
В астрологията изчисленията и творческата преценка на обективните сведения и факти се реализират също въз основа на кръгова диаграма. Астрологическият кръг представя в геометрична форма начина, по който известни обекти или сфери от видимия и невидимия свят са отразяват върху живота на човека във владенията на материята. Ако адресираме всички движения към конкретна личност, ще установим, че те са насочени към определени точки и образуват ъгли с точна стойност в ъглови градуси. Когато говорим за точки от кръга, следва да имаме пред вид начина, по който силите и енергиите от духовните зони на Битието се проектират в човешката аура. Оттам те проникват в съзнанието, където оказват своето същинско въздействие. А когато изследваме движения, образуващи точни ъгли, имаме пред вид влиянието на планетните съчетания, аспектите и начина, по който те вземат участие в изграждането на духовната реалност на човешкото същество - именно посредством динамизиране и катализиране на психическите процеси. V. Позиции на участниците и партньорите при изпълнението на Паневритмията и взаимодействия със зоните и йерархиите на невидимия свят При изпълнението на паневритмичните упражнения космическите течения въздействат оптимално при наличието на две важни условия: 1) съзнанието на човека-проводник трябва да бъде събудено; 2) неговият инструмент в лицето на тялото следва да е заел оптималната позиция, за да могат теченията да текат свободно; така се създават максимално добри предпоставки за приемане и предаване на космическите енергии. В Паневритмията (в тесния смисъл на понятието или т.нар. Малък цикъл от 28 упражнения), както и при изпълнението на Слънчевите лъчи, двамата партньори се движат паралелно, разположени един спрямо друг по хоризонталната ос. Това взаимно разположение свидетелства, че в посочените два цикъла от цялостната Паневритмия (Големия цикъл) участниците оперират преди всичко със силите и енергиите на физическото, етерното и астралното поле.
към текста >>

Разбира се, следва да се има пред вид и степента на индивидуалната духовна еволюция на всеки участник в паневритмичния танц.
И все пак си заслужава да бъдат повторени правила и норми, които изглеждат очевидни и без специално тълкувание. На всяка крачка в своето Слово Учителят П. Дънов набляга на изискването: "Будни бъдете! " Будността в случая означава точно това - пълна концентрация на съзнанието при осъществяването на всички видове дейности в живота на човека и, в частност, при изпълнението на упражненията на Паневритмията. Тази вътрешна настройка на съзнанието осигурява възможния най-пълноценен контакт с духовния свят и съответно - оптималното протичане, усвояване и разпределяне на енергиите, постъпващи от него. Разбира се, следва да се има пред вид и степента на индивидуалната духовна еволюция на всеки участник в паневритмичния танц. Колкото по-напреднал е той по Пътя към Божественото, толкова по-изявени са и способностите му да възприема и използва силите и енергиите, получавани вследствие на изпълнението на Паневритмията. Ала независимо от това, на какво стъпало в тази космическа стълбица се намира участникът, той при всички случаи би трябвало да влага най-доброто от себе си, сиреч да бъде максимално концентриран в това, което извършва в момента. Това е единственият начин да получи всичко, което е в състояние да приеме от невидимия свят. А също - и да бъде максимално полезен както на себе си, така и на всички останали. И не на последно място - да допринесе според възможностите си и за повдигането на човечеството като цяло.
към текста >>

Изводът е, че и танцът (в балета, операта и оперетата), както и играта (в драмата, комедията и трагедията), биха могли да станат изразители на духовната същност на човека.
Дори и в ежедневния ни живот всяко движение изразява някаква идея. В полето на изкуството движенията най-често се явяват синтезиран израз на дълбоки естетически и духовни идеи и преживявания. Главната закономерност в случая е, че всяко движение представлява въплъщение на определена мисъл. В конкретния случай с хореографията като вид изкуство нейната изразност би трябвало да преследва такова съвършенство, че зрителят да улови, да разгадае в движенията мисълта, идеята, заложени в тях и предназначени да ни внушат замисъла на автора. Идеалното постижение е, когато достигаме като наблюдатели до пълнотата на авторовата идея и се сливаме с мисъл-формата, която той е изпълнил със съдържание - с помощта на изпълнителите, разбира се. Изводът е, че и танцът (в балета, операта и оперетата), както и играта (в драмата, комедията и трагедията), биха могли да станат изразители на духовната същност на човека. И едно далеч по-глобално обобщение: ритмиката на телесните движения ни отвежда до идеята за ритмиката на Космоса. Всички упражнения от Големия цикъл на Паневритмията - заимствани от Живата Разумна Природа - са по своята същност и съдържание израз на съответстващи им възходящи състояния на човешката душевност. Отличителен техен белег са спокойствието, липсата на стихийност и необуздана емоционалност, величествена простота и гениално прозрение за извечната връзка между земното и небесното. Играят се на ранина, в часовете на пробуждащия се живот, когато от недрата на световното сърце се изливат с пълни шепи най-ценните дарове на Божията Любов. Кръгът на Паневритмията е малка, но изящна проекция на огромния кръг на вселенския кръговрат, по който протичат силите и енергиите на макрокосмическия живот.
към текста >>

Те от своя страна му съдействат, за да покълнат и да дадат обилни плодове заложените в неговата духовна природа семена на Божественото.
Отличителен техен белег са спокойствието, липсата на стихийност и необуздана емоционалност, величествена простота и гениално прозрение за извечната връзка между земното и небесното. Играят се на ранина, в часовете на пробуждащия се живот, когато от недрата на световното сърце се изливат с пълни шепи най-ценните дарове на Божията Любов. Кръгът на Паневритмията е малка, но изящна проекция на огромния кръг на вселенския кръговрат, по който протичат силите и енергиите на макрокосмическия живот. В отделните упражнения са вложени и стаени всички положителни състояния, през които преминава човешкият живот. Играейки Паневритмия в ранните утринни часове, участникът придобива златния шанс да постигне резонанс с протичащите в тези свещени мигове благодатни сили на Живата Природа. Те от своя страна му съдействат, за да покълнат и да дадат обилни плодове заложените в неговата духовна природа семена на Божественото. За ролята на неангажиращите наглед паневритмични упражнения по отношение на планетарната действителност, за мащабите на тяхното въздействие най-ясно и вдъхновено звучат думите на Учителя на ББ в България: "Велико оръжие е Паневритмията, която ви давам. От вас зависи къде и към кого ще го насочите и от това зависи мирът и хармонията не само между нас, но и в света." Паневритмията е творчески процес на пре сътворяване на човека според изначалния Божествен План за предназначението на човешкото същество. От своя страна творчеството - само по себе си - представлява процес на създаване на ново качество. Тези две изходни предпоставки и логическата връзка между тях ни дават основание да заключим, че във вселенския ритъм на Паневритмията човек пресъздава самия себе си като личност с нов облик - подобие на идеалния първообраз, роден предвечно в свръхсъзнанието на Твореца.
към текста >>

2) Като следствие от обстоятелството, че паневритмичните движения са в хармония с глобалния космичен ритъм на Битието, който привежда в активност целокупния вселенски живот, те съдействат за активизирането на всички латентни, непроявени сили на човешката духовна природа, привеждат ги в действие в името на съзиданието.
Осмисляйки тази взаимообусловеност между всички компоненти на мировата Реалност, по-бързо и по-резултатно бихме могли да достигнем до значението на Паневритмията за живота на Цялото - на глобалната планетарна общност на Разума. Не на последно място - отчитайки действието на петия херметически принцип (за ритъма), следва да допълним, че формите на паневритмичните движения, които са съобразени с някои периоди от ритъма на всемирния Космичен Живот, оказват силно и благотворно въздействие върху организма и психиката на човека. Действието на движенията в Паневритмията може да бъде разглеждано в три насоки: 1) Те са проводници и акумулатори, посредством които участникът в Паневритмията се свързва с творческите и съзидателните сили на Живата Разумна Природа, приема ги и ги оползотворява за целите на своето духовно-нравствено развитие и израстване. В този смисъл посочените сили притежават качеството животворност. 2) Като следствие от обстоятелството, че паневритмичните движения са в хармония с глобалния космичен ритъм на Битието, който привежда в активност целокупния вселенски живот, те съдействат за активизирането на всички латентни, непроявени сили на човешката духовна природа, привеждат ги в действие в името на съзиданието. 3) Упражненията на Паневритмията обладават такъв характер, който позволява на изпълняващия ги да изпраща чрез тях благотворни енергии, мисли и идеи в ефира и оттам те продължават своето позитивно въздействие спрямо света и неговата промяна към по-добро. От друга страна, не бива да смесваме паневритмичните движения с физкултурата (в широкия смисъл на понятието), гимнастиката или балета. Те са основани като същност, форма, съдържание и въздействие върху дълбоки закони на духовния свят, чието действие служи на човека за влизане в контакт с енергиите на природата и тяхното прилагане за неговата индивидуална еволюция. Panta rei ("Всичко тече, всичко се променя! ") - възкликва Хераклит преди около две хилядолетия и половина.
към текста >>

Дънов е изяснил същинския смисъл на понятието "Паневритмия" от духовна гледна точка посредством следното изчерпателно и изпълнено с дълбок смисъл изречение (което същевременно се явява и поредната дефиниция на понятието): "Паневритмията е разумна обмяна със силите на Живата Природа." На друго място в своето Слово той допълва картината на това космическо по мащабите си взаимодействие, конкретизирайки формите и амплитудата му, както и проявлението на вселенския принцип за съответствието (аналогията) при изпълнението на паневритмич- ните упражнения: "Ние правим тези упражнения, както ги правят в другия свят.
да пазите мира и хармонията в човешките души, а не да насочвате даденото ви оръжие против Великия, всявайки раздори и разногласия помежду си. ...Внимавайте! Оръжието ви е дадено. Зависи от вас къде ще го насочите - дали против нисшите души (прояви), или против оная Велика Огромна Божествена Сила, която само с мисълта си може да ви заличи от лицето на земята." (Учителят П. Дънов) Учителят П. Дънов е изяснил същинския смисъл на понятието "Паневритмия" от духовна гледна точка посредством следното изчерпателно и изпълнено с дълбок смисъл изречение (което същевременно се явява и поредната дефиниция на понятието): "Паневритмията е разумна обмяна със силите на Живата Природа." На друго място в своето Слово той допълва картината на това космическо по мащабите си взаимодействие, конкретизирайки формите и амплитудата му, както и проявлението на вселенския принцип за съответствието (аналогията) при изпълнението на паневритмич- ните упражнения: "Ние правим тези упражнения, както ги правят в другия свят. Те не са измислени, те са снети отгоре. Може да се правят и други упражнения, но ще видите разликата. Защото в тези упражнения са свързани физическият, духовният и Божественият свят (курсивът мой - К. З.). Има преливане от един свят в друг. Във физическо отношение светът е виртуоз, а в духовно отношение - не.
към текста >>

Това е посоката на протичане на фините енергии от духовната вселена към физическата.
Някои от упражненията от Паневритмията влизат в Божествения свят, други - в духовния, трети - във физическия. Научете се да ги играете правилно" (Учителят П. Дънов). Като червена нишка в смисъла на Паневритмията е втъкана връзката между земното и небесното, между Духа и материята, между душата и тялото на изпълнителя. Упражненията въздействат едновременно и върху телесното, и върху психическото естество на участника. Посоката на въздействие е отгоре надолу. Това е посоката на протичане на фините енергии от духовната вселена към физическата. А посоката на иницииране протичането на тези енергии е отдолу нагоре. По-точно - чрез правилното изпълнение на отделните паневритмични упражнения. В този ред на разсъждения нека отново цитираме Словото на Учителя П. Дънов: "Всяко упражнение е един психо-физиологически акт. Всяка мисъл, всяка енергия трябва да се въплъти, за да има израз.
към текста >>

Дънов е разчитал на духовната зрелост на пробудените души.
Всяка мисъл, всяка енергия трябва да се въплъти, за да има израз. Ако вие може да владеете вашата ръка във всички направления, това показва, че вашата воля е нормална. Иначе имате дефект умствен, сърдечен или волев(и). Затова ще правите упражненията ден след ден, за да изправите дефектите." Не на последно място - правилното изпълняване на всички движения притежава стойността на коректив по отношение умствения и емоционалния живот на личността: "С тези упражнения ще коригирате вашите мисли и чувства" (Учителят П. Дънов). Когато е предавал Паневритмията на своите последователи - а чрез тях и на българския народ и цялото човечество, - Учителят П. Дънов е разчитал на духовната зрелост на пробудените души. Разчитал е на това, че те ще проумеят дълбокия смисъл на тази система за психическо и физиологическо израстване и усъвършенстване и ще бъдат годни да я разпространяват за лично и обществено благо. Освен по този начин - преподаването на Паневритмията в основаната от него Школа, той е направил опит да я популяризира, насочвайки вниманието си и към върха на държавната пирамида. Посредством своя предан ученик Любомир Лулчев (който, както е известно, е имал трайни контакти в дворцовите среди и лично с цар Борис III) Учителят на ББ в България многократно е настоявал да бъде съобщено на царя, че за спасението на страната и на народа е необходимо да бъде възприета и разпространена Паневритмията. Дори само този факт (засвидетелстван в спомените на последователи - съвременници на Учителя П. Дънов, например Милка Переклиева) показва огромното значение, което Учителят П.
към текста >>

Движейки се по лъча на Мъдростта, ученикът се свързва със силите на втория период (декада) от епохата на Водолея, със синовете на Мъдростта, които ще дойдат от планетата Уран и ще поставят основите на новата духовна наука.
Тук следовникът на ББ преминава през един от най-трудните изпити - този на Йов. От този момент нататък Йов - образ на човешката душа - не е вече праведен, а става ученик по духовния Път. Човек навлиза в шестия стадий на своето еволюционно развитие - Посвещение. По лъча на Любовта ученикът се свързва с първия период (декада) от епохата на Водолея, която настъпва с идването на Земята на слънчевите деви (ангели) от планетата Нептун - носители на универсалната Любов. Те съдействат на ученика да развие смирение и кротост. Движейки се по лъча на Мъдростта, ученикът се свързва със силите на втория период (декада) от епохата на Водолея, със синовете на Мъдростта, които ще дойдат от планетата Уран и ще поставят основите на новата духовна наука. По лъча на Мъдростта всеки пилигрим развива права, светла и логична мисъл. Движейки се по лъча на Добродетелта, ученикът се свързва със силите на третия период (декада) от епохата на Водолея, със синовете на волята, които ще дойдат от планетата Плутон и ще помогнат на човека да уравновеси в пълна степен силите на ума и сърцето. Когато говорим за степента Посвещение, която съответства на преминаването по лъчите на Любовта, Мъдростта и Добродетелта, както и на трите декади от епохата на Водолея, нямаме пред вид върховните прояви на тези Божествени принципи, а проекцията им в човешкото съзнание, свързването по време на изпълнението на Паневритмията с техните сили, които следва да изградят новата енергийна структура на човека, за да може той да сформира тялото, което ще му е необходимо за живота през времето на VI раса. Нужно е всеки ученик да преминава съзнателно по петте лъча на Пентаграма, за да може в момента на игра да усети единството на минало, настояще и бъдеще във всемирния Живот. Двойките във всеки лъч на Пентаграма са пет.
към текста >>

По този начин светлината в съзнанието ни ще нарасне и ще се превърне в мека, пулсираща виделина (по-високата октава на светлината в духовната вселена).
З.) щом те могат да координират в човека енергиите на Земята и Слънцето, те са добри. А упражненията, които не могат да направят това, са ненужни. Когато срещнете човек, който е координиран със слънчевите и земни енергии, той прилича на цъфнал цвят, на узрял плод." (Учителят П. Дънов) Когато играем Паневритмия, е необходимо да насочим сетивата си към душата, за да открием там съвършената форма и смисъл на всяко движение. По този начин светлината в съзнанието ни ще нарасне и ще се превърне в мека, пулсираща виделина (по-високата октава на светлината в духовната вселена). За да постигнем подобна трансформация, е нужно цялото ни внимание, мислите и чувствата ни да бъдат концентрирани. Тогава именно ще успеем да осъществим връзка с онази зона на Битието, от която Паневритмията слиза сред нас. Телата ни ще се превърнат в проводници на мощните и съзидателни природни енергии и космически сили, които са закодирани с паневритмичната трансцендентна същност. Тази перспектива дава основание на Учителя П. Дънов да бъде твърде прям в препоръката си: "Упражненията се играят съсредоточено.
към текста >>

21. Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА - Константин Златев

Тъжната истина е, че българската общественост все още не е достатъчно запозната с истината за Учителя на ББ у нас и за създадената от него духовна общност.
Дънов и ББ. Напротив, неговият духовно-езотеричен раздел буквално е наводнен с този род литература. Издателствата, които отпечатват книги и периодични издания с такова съдържание, отдавна надхвърлят първата десетица от числовия ред. Ала от гледна точка на изследваната тук тема по-важно е какво казват другите, т. е. външните за ББ личности и организации, за белите братя и сестри и техния духовен Учител Петър Дънов. Тъжната истина е, че българската общественост все още не е достатъчно запозната с истината за Учителя на ББ у нас и за създадената от него духовна общност. Все още битуват схващания и оценки, натрапени през тоталитарната епоха, а и отпреди нея - когато Православната църква в България е воювала открито срещу движението и неговия водач. Все още мнозина възприемат духовното общество "Бяло братство" като секта - тоест като организация извън християнската Църква, едва ли не с антицърковна идеология и практика. Но, слава Богу, има и изключения. Ето и две от тях. 1) Издателска къща "Кибеа" (едно от най-авторитетните и популярни издателства в страната, с подчертан вкус към духовната проблематика и с публикувани до момента десетки бестселъри в тази област) пусна през 1997 г.
към текста >>

1) Издателска къща "Кибеа" (едно от най-авторитетните и популярни издателства в страната, с подчертан вкус към духовната проблематика и с публикувани до момента десетки бестселъри в тази област) пусна през 1997 г.
Тъжната истина е, че българската общественост все още не е достатъчно запозната с истината за Учителя на ББ у нас и за създадената от него духовна общност. Все още битуват схващания и оценки, натрапени през тоталитарната епоха, а и отпреди нея - когато Православната църква в България е воювала открито срещу движението и неговия водач. Все още мнозина възприемат духовното общество "Бяло братство" като секта - тоест като организация извън християнската Църква, едва ли не с антицърковна идеология и практика. Но, слава Богу, има и изключения. Ето и две от тях. 1) Издателска къща "Кибеа" (едно от най-авторитетните и популярни издателства в страната, с подчертан вкус към духовната проблематика и с публикувани до момента десетки бестселъри в тази област) пусна през 1997 г. на книжния пазар луксозното издание "Духовни водачи на България (духовници, учители, будители)", от серията "Наследство". Авторът Боян Обретенов е включил в сборника и очерк за Учителя Петър Дънов и духовното общество "Бяло братство" под заглавие "Училище по човещина" (с.63-65). Той определя облика на Учителя на ББ у нас по следния начин: "Богослов и лекар, изградил върху основата на християнството свое учение с приложение в ежедневния живот за лично физическо, духовно и морално усъвършенстване и за установяване на нови, по-съвършени контакти с природата и Бога, което се разпространява бързо в България и намира съмишленици в много страни из Европа и в Америка." Относно дейността на българския духовен Учител авторът отбелязва: "Чете и публикува множество беседи, открива школи за младежи и за възрастни, ръководи живота и заниманията на Бялото братство, образувано от последователи на учението му. Оставя значимо теоретично творчество, както и музикални творби, свързани с цялостния му светоглед. Смятан от официалната православна българска църква за сектант."
към текста >>

Аз проповядвам Христовото учение, което трябва да се приложи в живота поне в малък размер, а именно - в отношенията между бащи и майки, синове и дъщери, слуги и господари." В рамките на изложението е предложена и кратка, но извънредно съдържателна - нелишена и от поетичност - дефиниция на духовната общност "Бяло братство" като духовно-културен феномен, присъщ за българската действителност: "цялостно и пълноводно духовно движение" (курсивът мой - К.
Оставя значимо теоретично творчество, както и музикални творби, свързани с цялостния му светоглед. Смятан от официалната православна българска църква за сектант." В самото начало на посочената статия Б. Обретенов привежда една мисъл на Учителя П. Дънов, достойна да послужи като мото на цялата му житейска изява: "Ако аз съм дошъл да говоря това, което проповядват други, нямаше нужда да идвам. Аз проповядвам Христовото учение, което трябва да се приложи в живота поне в малък размер, а именно - в отношенията между бащи и майки, синове и дъщери, слуги и господари." В рамките на изложението е предложена и кратка, но извънредно съдържателна - нелишена и от поетичност - дефиниция на духовната общност "Бяло братство" като духовно-културен феномен, присъщ за българската действителност: "цялостно и пълноводно духовно движение" (курсивът мой - К. З.). Б. Обретенов е успял да съзре и мистичната връзка между богомилството и организираното от Учителя на ББ в България движение: "Превръщането на религията във вяра Петър Дънов започва оттам, където бяха стигнали и спрели богомилите." И в една подобна приемственост няма нищо еретично - независимо от опитите на БПЦ да постави под общ сектантски знаменател и двете забележителни явления в многовековната българска история: "Д-р Дънов не е еретик. Той не воюва с никого. Не подлага на съмнение християнството - такова, каквото го е утвърдила църквата. Той само се съмнява в ефективността на действията на църковниците, превърнали вярата в професия, в тяхната способност да направят от Христовото учение "практика за всекидневния живот " и да помогнат чрез него на българите, "остарели от безлюбие"."
към текста >>

Като изключим библейската брада, ще видим един "спретнат и изящен мъж, с елегантна походка и хармонични движения", почитател на математиката и познавач на естествените науки, влюбен в музиката и в природата, школуван цигулар и страстен турист, намерил ключ към природосъобразния и естетически наситения живот." Според Б.
Той само се съмнява в ефективността на действията на църковниците, превърнали вярата в професия, в тяхната способност да направят от Христовото учение "практика за всекидневния живот " и да помогнат чрез него на българите, "остарели от безлюбие"." Авторът на очерка, черпейки сведения от спомени на ученици на Учителя П. Дънов, подчертава "пълната безкористност на подбудите и мотивите, с които е поел пътя на Учител". И подкрепя твърдението си с едно справедливо наблюдение, доказано несъмнено с фактите от жизнения път на Петър Дънов: "Той не заема позата на мистичен пророк или на вожд, жаден за фанатични привърженици, ласкаещи самолюбието му. Не извлича и никаква материална изгода от мисията си. Като изключим библейската брада, ще видим един "спретнат и изящен мъж, с елегантна походка и хармонични движения", почитател на математиката и познавач на естествените науки, влюбен в музиката и в природата, школуван цигулар и страстен турист, намерил ключ към природосъобразния и естетически наситения живот." Според Б. Обретенов речта на Учителя П. Дънов е "проста и разбрана, без външни ефекти". Единствените амбиции и цели, които основателят на ББ влага в своята дейност, "могат да се сведат до едно полезно и приложимо "ръководство по всекидневие": "Да се научиш да мислиш, да се научиш да превъзмогваш себе си и да превръщаш отрицателните мисли в положителни, да работиш за прогонване от себе си на себичността, егоизма, страха и суеверието." Или, както самият духовен Учител синтезира: "Това е Учение на Живота, а не на буквата." Авторът на статията стига до извода, че "вярата, която (Учителят П. Дънов) иска да възстанови у българите, в ръцете му приема образа на "хляба, с който се храним, без да правим химически анализ на съдържанието му". Б. Обретенов в своето кратко изследване изнася и обстоятелство от периода на следването на П.
към текста >>

В стремежа си към пълна научна и академична обективност той определя личността на българския духовен Учител по такъв начин: "Не са чак толкова много българите, поставили началото на ново религиозно учение или духовна школа, която и днес продължава да има последователи и чиито постановки и дълбок философски смисъл все още чакат своята реална преценка и място в нашия духовен живот." След което нарежда Петър Дънов до такива колоси в българската духовност и култура като св.
Автор на очерка за Учителя П. Дънов е Андрей Пантев. За мото на това свое изложение видният представител на българската историческа наука е избрал следните думи на Учителя на ББ в нашата страна: "Един ден българите ще разберат, че аз съм им бил голям приятел. Но когато си замина, не искам никакви паметници и ако ми направят, ще ги разруша." Очевидно А. Пантев е прозрял дълбоката истина, че всеки автентичен Пратеник на Божествения свят притежава преди всичко огромна, необяснима за обикновеното делнично съзнание скромност. В стремежа си към пълна научна и академична обективност той определя личността на българския духовен Учител по такъв начин: "Не са чак толкова много българите, поставили началото на ново религиозно учение или духовна школа, която и днес продължава да има последователи и чиито постановки и дълбок философски смисъл все още чакат своята реална преценка и място в нашия духовен живот." След което нарежда Петър Дънов до такива колоси в българската духовност и култура като св. Климент Охридски и "легендарния" поп Богомил. Според А. Пантев: "Цялото огромно наследство на този забележителен българин би могло да се сведе до три основни начала: "Любов, която носи изобилния и пълен Живот; Мъдрост, която носи пълното знание и Светлина; Истина, която дава пълната и безгранична Свобода" (курсивът е на А. Пантев - бел. К. З.).
към текста >>

Дънов и създадената от него духовна общност "Бяло братство" - позиция, която му прави чест със своята обективност и безпристрастност: "Учението на Бялото братство, както се наричат последователите му в България, не е нито църква, нито секта.
Дънов, историкът отделя специално внимание на "разсъжденията на Петър Дънов за същината и перспективите на съвременното познание", като цитира негова мисъл по този въпрос: "Сянката е следствие на светлината. Да отричаш Великото, значи да отричаш причината, а да приемаш следствието - сянката. Сегашната човешка наука е наука на последствията, наука на сянката. Има светлина без сенки, но не съществува сянка без светлина. " По-нататък на читателите е предложена позиция на автора относно същността на теоретичната схема на Учителя П. Дънов и създадената от него духовна общност "Бяло братство" - позиция, която му прави чест със своята обективност и безпристрастност: "Учението на Бялото братство, както се наричат последователите му в България, не е нито църква, нито секта. То повече наподобява школа, която освен своята философска страна има и практическа насоченост." Доловил съвършено вярно ярко изразения практически характер на Учителевото Слово, А. Пантев отива и значително по-далеч - той отхвърля погрешните схващания на редица авторитети от времето на П. Дънов до наши дни, дефиниращи изграденото от него духовно движение "Бяло братство" като секта, т. е. противоцърковно общество. Този тъжен рецидив на ограниченото мислене за жалост дори и днес още не е преодолян от йерарсите на Българската православна църква и от повечето православни богослови у нас.
към текста >>

22. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Този дом, с който го свързват толкова скъпи спомени, той завещава на своите близки с ясното съзнание, че занапред ще живее в братското поселище „Изгрева" и ще следва духовната школа на Учителя.
Младежите около Вено знаеха прекрасно каква вяра имаше той. Те виждаха, че всичко, което планира занапред, се реализира. Той умееше да мечтае за реални неща и да ги постига с Божията помощ. Крум е единствен син и наследник на своите родители. Домът им се намира в някога китния квартал „Павлово", разпрострял нашироко градините си в полите на Витоша. Този дом, с който го свързват толкова скъпи спомени, той завещава на своите близки с ясното съзнание, че занапред ще живее в братското поселище „Изгрева" и ще следва духовната школа на Учителя. Още като юноша Вено проявява интерес към тайните духовни науки и мистичното християнство. В училището намира приятели и съидейници, с които основава младежко християнско дружество. Интересът му към християнските добродетели, към светото писание и духовните науки става все по-голям. Освен заниманията по изучаване на Божието слово, като председател на младежка туристическа чета той организира екскурзии с младите си приятели. Въодушевени от красотите на природата, те проникват в най-дивите кътове на Витоша.
към текста >>

Това е времето, когато учителят Беинса Дуно вече е започнал своята просветителска и духовна дейност.
Вече младеж с определени интереси, Крум замисля да отиде в Индия, за да намери своя духовен учител. Баща му обаче не го насърчава да предприеме тази „авантюра". Дали пък ако следва в Америка няма да е по-лесно оттам да посети Индия? Той трябва да намери своя учител, колкото и далече да е от родния му край. Един ден от критична статия във вестник научава, че в България се е появил странен човек, за когото мнозина твърдят, че е духовен учител. Това е времето, когато учителят Беинса Дуно вече е започнал своята просветителска и духовна дейност. Цитатите от неговото слово в критичната статия, вместо да разколебаят Крум, го заинтригуват дотолкова, че той веднага решава да отиде на Изгрева и да срещне Учителя. Вероятно, като предчувствал съдбовността на това събитие, той старателно се подготвял за него. Чувството, с което ни разказа за тази наистина забележителна среща, беше породено от голямата му почит към Учителя. Впечатляват прямотата, с която той поставя своите въпроси и сдържаната сила и простота в отговорите. Първият му въпрос е: „Вие ли сте учителят?
към текста >>

Когато сподели с нас тази мисъл, в резултат от продължителната му духовна работа и силната му връзка с Учителя, която той свято пазеше, тя се бе превърнала в идея и смисъл на неговия живот.
Както самият той ни обясни, състоянието му било деликатно, но усещането от него много скоро се оформило в едно съвсем определено чувство. Без особено усилие той разбира, че връзката му с нещо много хубаво, онази свещена връзка, в която вече се оформяло отношението му към Учителя, започва да губи своята сила и красота. Тогава той решава да прекрати посещенията си при внушителния господин. Резултатът от това решение бил, че състоянието на скръб и безпокойствие много скоро го напущат, а радостта и високият смисъл на живота го осеняват с присъствието си. Навярно още тогава Крум разбира, че критерият за истината е вътрешната радост, която изпитваме. Когато сподели с нас тази мисъл, в резултат от продължителната му духовна работа и силната му връзка с Учителя, която той свято пазеше, тя се бе превърнала в идея и смисъл на неговия живот. Концентрацията в една идея, когато човек я носи продължително в съзнанието си, е в състояние да промени коренно живота му. Връзката на младия човек с Учителя е една свещена, жива идея, която го преобразява. Той става възприемчив за влиянията и мислите на своя учител. В ранната утрин, далече преди изгрева на слънцето, Крум потегля от бащиния си дом в Павлово, за да присъства на утринната беседа на Учителя. За да отиде на Изгрева, трябва да мине по пътеки, които пресичат ливадите и синурите в подножието на Витоша.
към текста >>

Мнозина мечтаят да се приютят в този свят, стоплен и оживен от изобилието на слънчевите изгреви, да се отдадат на медитация, да се потопят в мир и святост и да пият духовна благодат.
Силните лични чувства са бастион за егото, за онзи, който не обича колективния живот и отхвърля идеята за общото благо. Крум живее в общежитие с приятелите си в „Изгрева" и изучава правилата на „живота за цялото". Младежите работят мозайка в работилницата на брат Бертоли, а тя се намира в западните покрайнини на София. Привечер те се завръщат в „Изгрева", който вече се оформя като квартал зад Борисовата градина. Това място, където се събират благодушни и интелигентни хора, въплътява идеята за духовен мир и благополучие желания от светците Едем на земята. Мнозина мечтаят да се приютят в този свят, стоплен и оживен от изобилието на слънчевите изгреви, да се отдадат на медитация, да се потопят в мир и святост и да пият духовна благодат. Така си представял живота на „Изгрева" и нашият млад приятел че ще отдаде своята душа на блаженство в царството на Духа, потънал в съвършена медитация. Вместо това обаче той трябва да става в най-ранни зори, да бъде между първите на утринното слово на Учителя и след това да прекара целия си ден в прохладната работилница на брат Бертоли. „Завръщам се вечерта и сядам да медитирам." разказва Вено. „Умората обаче бързо надделява и неусетно заспивам. Така разбрах какво е медитацията при Учителя."
към текста >>

Живот за цялото, шлифоване на скъпоценния камък в душата на ученика и събуждане на съзнанието му за възприемане на Божието слово такъв по същество се оказал животът на Крум в духовната школа на „Изгрева".
Така си представял живота на „Изгрева" и нашият млад приятел че ще отдаде своята душа на блаженство в царството на Духа, потънал в съвършена медитация. Вместо това обаче той трябва да става в най-ранни зори, да бъде между първите на утринното слово на Учителя и след това да прекара целия си ден в прохладната работилница на брат Бертоли. „Завръщам се вечерта и сядам да медитирам." разказва Вено. „Умората обаче бързо надделява и неусетно заспивам. Така разбрах какво е медитацията при Учителя." Живот за цялото, шлифоване на скъпоценния камък в душата на ученика и събуждане на съзнанието му за възприемане на Божието слово такъв по същество се оказал животът на Крум в духовната школа на „Изгрева". Останалото е било устояване на духовните идеи, изпитване и затвърждаване на знанията чрез приложението им в живота. Свободният човек се отличава с три особени качества: силна интуиция, свободна мисъл и непрекъсната връзка с разумния свят. Човекът на третото хилядолетие, за който вече се говори в будните научни среди, ще бъде много по-интуитивен и разумен в отношенията си със силите на природата. Мисълта му ще се освободи, той ще добие ново съзнание с по-големи творчески възможности. Вено притежаваше в голяма степен тези паранормални качества.
към текста >>

Неведнъж в разговорите ни Вено е казвал: „Законите на физиката, химията, астрономията, математиката и другите науки са точни и строги.
Гостите се сбогуваха любезно с нас и потеглиха към хижа „Мусала". А ние тръгнахме към „Сфинкса", за да търсим отговор на въпросите как Вено узна за тази внезапна проверка, откъде беше взел официалния си туристически костюм и как съумя да дойде при нас толкова рано? Защото палатката си беше опънал в клековете край хижа „Ястребец", която отстои на около 45 минути от нашия лагер. Въпросите очакват отговор, а „Сфинксът", уви, и до днес загадъчно мълчи. Летуване под "Сфинкса", х."Мусала" Неведнъж в разговорите ни Вено е казвал: „Законите на физиката, химията, астрономията, математиката и другите науки са точни и строги. Не по-малко точни и строги са законите, които управляват процесите в духовния свят." За да бъде през август на Рила с приятелите си от строителната бригада, те трябва да са свободни след края на юли. Бригадата е мобилизирала всичките си сили и бързо, но качествено излива стълбището на високата сграда срещу централната поща в София. Управлението не е в състояние повече да осигурява необходимите материали и ги пуска в неплатен отпуск. Пътят към свободата е открит и те отново са на любимата планина.
към текста >>

23. За автора - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Етюдите, легендите и научните му есета са проникнати именно от тази светлина, която им придава духовна дълбочина и мъдрост.
Предан ученик в Бялото Братство, през целия си живот Николай Дойнов е живял и творил в светлината на Учителя Беинса Дуно. Етюдите, легендите и научните му есета са проникнати именно от тази светлина, която им придава духовна дълбочина и мъдрост. Имаме намерение останалите j нас ръкописи на нашия баща да излязат в поредица с Божията помощ! Тъй като неговата главна линия на интерес беше любимата му Астрология, която той наричаше Царската наука, поредицата започва с тази тема. На добър час! Ина и Евгения Дойнови Николай Дойнов /1904-1998/ е роден в Габрово. Завършва Априловската гимназия, а после - математика и физика в Софийския университет. Работи като търговец. От 1922 година е ученик в Бялото Братство и е един от първите заселници в новосъздаденото от Учителя Петър Дънов братско селище в кв. “Изгрева”-София.
към текста >>

Завършва Априловската гимназия, а после - математика и физика в Софийския университет.
Предан ученик в Бялото Братство, през целия си живот Николай Дойнов е живял и творил в светлината на Учителя Беинса Дуно. Етюдите, легендите и научните му есета са проникнати именно от тази светлина, която им придава духовна дълбочина и мъдрост. Имаме намерение останалите j нас ръкописи на нашия баща да излязат в поредица с Божията помощ! Тъй като неговата главна линия на интерес беше любимата му Астрология, която той наричаше Царската наука, поредицата започва с тази тема. На добър час! Ина и Евгения Дойнови Николай Дойнов /1904-1998/ е роден в Габрово. Завършва Априловската гимназия, а после - математика и физика в Софийския университет. Работи като търговец. От 1922 година е ученик в Бялото Братство и е един от първите заселници в новосъздаденото от Учителя Петър Дънов братско селище в кв. “Изгрева”-София. Дейно участва в живота тук и е избран за домакин и член на Братския съвет. През 1937 година се запознава със съпругата си оперната певица Дора Карастоянова, също ученичка на Учителя, с която имат две дъщери - Ина и Евгения. След 9 септември 1944 година цялото имущество на Николай Дойнов е конфискувано, а по време на гоненията на религиозните общности той е арестуван и без съд и присъда прекарва 2 години в концлагера в Белене при нечовешки условия, Поболява се зле и го отвеждат в затвор.
към текста >>

24. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Следват седем години на пълна духовна хармония и съзряване, докато Втората световна война не срива София и не довежда до комунистическите разстрели без съд през септември 1944 година.
Юни-септември 1941 - Летен лагер на Второто езеро в Рила. 21-23 ноември 1943 - Излет на хижа „Алеко“ с група ученици. 24 ноември 1943 - Учителят изнася беседата „Ново разбиране“ пред Общия окултен клас. Ноември-декември 1943 - Ежедневни екскурзии на Витоша до поляните над с. Симеоново. През 1937 година Изгревът достига върха на зрялостта си. Следват седем години на пълна духовна хармония и съзряване, докато Втората световна война не срива София и не довежда до комунистическите разстрели без съд през септември 1944 година. Следват и екзекуциите след съдебни процеси-подигравки на водещи фигури на братството. Дъновизмът щеше да продължи да съществува, да се приспособява и видоизменя, щеше да намери последователи в целия свят. Паневритмията на Седемте езера щеше да се превърне в грандиозен финален кадър на фентъзи филм с участието на хиляди танцуващи в бяло изпълнители от петте континента на планетата. Но това нямаше да е „Изгрева.“ А нашият разказ е за Изгрева. Време е да се огледаме и да видим какво представляваше това невероятно място в апогея на прекъснатото си с насилия развитие.
към текста >>

Към тях принадлежаха художници като Васил Иванов, Цветана Гатева-Симеонова, Диманов, диригенти, композитори, много инструменталисти в операта и държавната филхармония, академични и университетски професори по музика, лингвистика, математика; известни адвокати, издатели, журналисти, преуспяли бизнесмени и индустриалци.
В годините след Втората световна война много от членовете на братството бяха интегрирани в следвоенното българско общество. Някои вероятно не искаха да им се напомня миналата им връзка. Трябва да добавим обаче, че даже след пълното ликвидиране на Изгрева, те активно участваха в обществения и творчески живот на страната. Андро Лулчев, братът на съветника на даря Любомир Лулчев, беше много важна политическа фигура, както цялото семейство на писателя Томалевски. Между свързаните с двореца личности беше генерал Стоянов. Към тях принадлежаха художници като Васил Иванов, Цветана Гатева-Симеонова, Диманов, диригенти, композитори, много инструменталисти в операта и държавната филхармония, академични и университетски професори по музика, лингвистика, математика; известни адвокати, издатели, журналисти, преуспяли бизнесмени и индустриалци. Много от членовете на братството бяха дошли на Изгрева от чужбина. Между тях както казахме беше чешката балерина Радмила, италиянския мозайкаджия Бертоли, внучките на високо тачения поет на хърватското възраждане Надзор и пр. Повечето от братята и сестрите бяха посветени на по-скромни занаяти. Двамата видни астролози Иван Антонов (с псевдонима Иван Изворски) и Влад Пашов (който написа най-систематичната книга по астрология в страната) заедно с Бертоли организираха братската школа по мозайкаджийство, което осигуряваше добре платено занятие на много от младите дъновисти. Беседките из парковете на София, строителните декорации, изящните чешми и фонтани всичко това беше дело на братските мозайкаджии, дълги години наред.
към текста >>

Ако духовната общност на дъновистите беше изградена юридически, при идването на „Народната власт“ на Девети септември, от нея нямаше да остане и помен още в рамките на година, година и половина.
Неговата концепция е, че братството трябва да е духовно общество, което да не е свързано с никакво юридическо лице - било то стопанско, обществено, - духовно никакво! Основните причини за това са две: Първо - постоянните гонения срещу Изгрева от православната църква и непрекъснатите му арести и следствия, които можеха да доведат до окончателна забрана на Братството и тогава, съвсем естествено, всичко построено, всичко изградено от братята щеше да изчезне от лицето на земята. Второ - което е най-важното изграждането на надигащия се на Изгрева стопански колос неименуемо щеше да привлече истеричната алчност на социалните маргинални, а тяхната агресия никой не можеше да спре. След време много от белите братя се сдобиха с местата си по силата на узаконяването на собствеността на заселили се обитатели на парцели с непредявени искания за строеж, или без плащане на данъци за поземлена собственост от оригиналните си собственици. Тук - между другото влизат големи терени на Изгрева представляващи бивша собственост на избити по време на народния съд високопоставени лица от времето на Царство България като министъра на финансите, и по-късно министър председател Богдан Филов. Това отново е пример на дълбоката далновидност на Учителя. Ако духовната общност на дъновистите беше изградена юридически, при идването на „Народната власт“ на Девети септември, от нея нямаше да остане и помен още в рамките на година, година и половина. Вместо това отнемането на братските имоти и одържавяването им трябваше да мине през безкрайно разтакаване: да се въведат законите за забраната на едрата градска собственост, да се проведат съдебни процеси срещу собствениците на каквито и да било братски имоти: било то бараки и къщи, градини и паркове, или овощни и други земеделски терени. Един пример. Мястото с бараката близнак на Иван Антонов и Влад Пашов, дадено за ползване от благотворител на Братството през началото на 30-те години, беше окончателно отнето от собственика му след дълги съдебни разправии едва през края на петдесетте години за постройката на съветското посолство. Цяло десетилетие след 9.IX.1944 двамата астролози на братството си живееха там, където бяха живяли откакто са на Изгрева, докато народната власт окончателно ги изрита от картофената градина, над която се гърбеха, за да си осигурят скромната ангелска супа. Авторски блик Отивахме на „Изгрева.“ Така се казваше лагерът на Бялото братство.
към текста >>

25. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Методистката църква във Варна През петдесетте години на миналия век, както видяхме, Джеймс Стронг започва разпалената дискусия за нуждата от централна духовна семинария за солидната подготовка на методистки пастори.
Виждат се по на юг останките от стария кей и старите релси на железницата, дето бурята ги затри и затова железничарите се прибраха по към града. Така. А додето Петър тича и гледа да изкара първата си червена панделка в училището, събрано с толкова труд от баща му и дядо му, че да зарадва баща си, че се е отличил, и кака му Мария да не го гледа като че ли е някое глупаво хлапе, през океана, и то точно по това време се броят парите и хората, и умовете, с които ще се събере пък училището, дето ще се възпитат учителите, които ще дойдат да го учат в България, и учителите, които ще го учат в Америка. Така някак вървят заедно работите. В Америка образованието е като нашето образование по време на турското робство. Правят го личности, а не правителства. Методистката църква във Варна През петдесетте години на миналия век, както видяхме, Джеймс Стронг започва разпалената дискусия за нуждата от централна духовна семинария за солидната подготовка на методистки пастори. След много „за“ и „против“, след ожесточени „да“ и „не“ става ясно, че богатите и влиятелните методисти искат такава семинария, за да не се чувстват изостанали в сравнение с другите протестантски деноминации, и е очевидно вече, че семинарията ще я има. Трябва само да се намери кой да подхване работата. Начинът, по който се разрешава този основен проблем, е наистина повече от странен. Излиза напред една двойка, за която никой за нищо на света не би повярвал, че би могла да работи заедно, преди това да стане очевиден факт. Двамата души, за които говорим, са нюйоркският финансов магнат Даниел Дрю и пастор Джон Макклинток.
към текста >>

Започва като книгопродавец в една методистка книжарница на Крозби стрийт в Ню Йорк, учи в прочутия Уеслиянски университет, завършва в университета на Пенсилвания с всички възможни отличия, става професор по математика в Карлайл, пътува из средните щати да проповядва - какво ли не! Накрая, в средата на века, става известен с блестящите си статии срещу робството в методисткото списание „Кришчън Адвокейт“ и с това, че дори активно помага на „каналите“ за прехвърляне на роби на север.
В това време те вече са набутали пачките със седемте милиона в три стари куфара и прекосяват река Хъдзън с вечерния ферибот, а на другия ден, когато се отварят съдилищата, тримата вече са в щата Ню Джърси, където съдът на Ню Йорк е безсилен да действа. Историята в края на краищата завършва катастрофално за Дрю, но така или иначе, тук става дума само за характера на този човек. Макклинтък е пастор в църквата „Св. Павел“, където се черкува Дрю. Като пастор го помнят болнав, понякога нервен и неспокоен, но иначе поразително духовен и начетен човек. Започва като книгопродавец в една методистка книжарница на Крозби стрийт в Ню Йорк, учи в прочутия Уеслиянски университет, завършва в университета на Пенсилвания с всички възможни отличия, става професор по математика в Карлайл, пътува из средните щати да проповядва - какво ли не! Накрая, в средата на века, става известен с блестящите си статии срещу робството в методисткото списание „Кришчън Адвокейт“ и с това, че дори активно помага на „каналите“ за прехвърляне на роби на север. Така или иначе, Макклинтък е четиридесетгодишен, когато става президент на университета в Трой и вероятно там се запознава с Дрю, който по това време вече има отношение към благотворителността и дава помощи на този университет. Истинската им дружба обаче започва едва след 1857, когато професорът от Трой става пастор в „Свети Павел“ в Ню Йорк. В църквата има много столове, запазени от богати нюйоркчани като Дрю, и на Макклинтък му харесва тежката атмосфера тук, и в църквата, и в квартала, и в Манхатън. Интелектуалните му, убедителни проповеди, от друга страна, също пленяват сърцата на богатите богомолци. Методистките епископи за съжаление пращат Макклинтък в своята църква в Париж, но влиятелното паство от Мълбери стрийт сърдито настоява да си го върне.
към текста >>

Петър го чака и когато Константин идва, всъщност идва най-голямата духовна фигура на българите във варненския край - това е той, баща му, когато се вестне при него и майка му, човек, на когото не само кметът сваля калпак, но и всеки големец, който се случи да мине през село.
А в първия курс на варненската реалка ще видите, че се е записал като Петър Попов - на занаята на баща си, т.е. Петър поповия син. И като споменаваме реалката, докосваме още нещо, което вероятно е от значение, за да разберем наслагванията в психиката му от най-млада възраст. Той е роден и е живял като човек, на когото винаги е било постлано, в добрия смисъл на думата - винаги е бил от първите, и в повечето случаи всъщност направо първия. Първите три години от живота си прекарва без баща в Хадърча, или по-скоро с баща, който се мярка само понякога - красив, усмихнат, с царствена брада, като че препуска на висок кон. Петър го чака и когато Константин идва, всъщност идва най-голямата духовна фигура на българите във варненския край - това е той, баща му, когато се вестне при него и майка му, човек, на когото не само кметът сваля калпак, но и всеки големец, който се случи да мине през село. На това отгоре в двора на църквата лежи, и той е ходил колко пъти да я гледа, гигантска украсена плоча с името на дядо му. Голям, голям човек в Цариград! Истанбул - Босфора там, Златния рог, корабите, джамиите, италианските банки и павираните улици на Пера, островите с дворците - това е бил той, светът на дядо му. Колко пъти е гледал Петър една-двете останали протрити стереоснимки през стереоочилата с дръжките! Дядо му е бил там... и там е бил,... и там; а тука всички са го чакали да свърши работата на българите... Една портретна снимка е имало останала от чорбаджи Атанас при майка му - стара, кафява снимка, щракната в Цариград и тя. На нея дядо му седи на стол. Много висок.
към текста >>

НАГОРЕ

0.43872690200806