Търсене в текстове за 'Духовен човек'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1000 резултата в 85 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_01 ) Великата среда - Боян Боев (1883 – 1963)

Онзи човек, като я съграждал, е мислил доброто на хората.

Човек издържа страданията заради Любовта.

Затова първият подтик на човека трябва да бъде да възприеме Любовта.

Дърветата също трептят да дойде някой човек да вземе от плодовете им, а пък казвате, че няма кой да ви обича.

Българите казват, че когато човек изгуби Любовта си, става тромав, тежък; и са прави.

Считаш, че един човек е долен, а пък у него Бог живее.

Човек не трябва да казва нито една груба дума, нито да има груба мисъл, понеже с това се руши Любовта в него; не че се руши, но тя се отдалечава и човек остава изоставен.

Във всеки човек има една забулена Изида.

Това е душата, Божественото, свещеното в човека.

Да познаеш душата в човека, това е вече посвещение.

2. 1_02 ) Разумното начало в света - Боян Боев (1883 – 1963)

Най-мъчно е осъзнаването на човека.

И човек трябва да вижда в живите същества проявлението на Бога.

Когато съзнанието на Бога е насочено към една малка част, да речем, към един човек, това е присъствие на Бога в човека.

Като видим цвете, пчела, мушичка или човек, ще кажем: „Понеже Бог ги е създал, от любов към Бога ще им помагаме.

Човек се търкаля като някой камък.

Без онази интензивна връзка с Първото начало, човек може да има смущения, недоразумения и пр.

Няма по-красив момент от това, човек да почувства за миг присъствието на това Начало в себе си.

Тогава човек разрешава всички въпроси на света и у него почва да работи онази сила и той престава да се спъва в живота си.

“ Господ се проявява във всеки човек и във всички неща.

Например човек иска богатство, обаче Бог не му дава, понеже това ще му повреди.

Когато човек не прониква в далечния добър замисъл на Бога, той не разбира нещата.

Във вечната Радост човек трябва да влезе готов.

Когато човек е изоставен от всички, последният, който ще се намери до него, е Бог.

Казват, че Бог направил света, и хубаво казват, но разбират, че Го е направил така, както човек прави своята кал; кривото е тук.

Това, което човек има сега, тази форма не е още Божествена.

Трябва да видиш духовното тяло на човека, за да имаш малко понятие за Бога.

Казва се в Писанието, че Бог се е разкаял, дето създал човека.

Това трябва да се разбира мистично, а именно, че е дал преждевременно блага на човека и с това се е ограничил.

Щом се обясни, тогава човек ще разбере и Живота.

Има една истина, в която човек трябва да се убеди.

И като разбереш своето отношение към Бога, като обикнеш Бога, вътре в този човек е Бог и той ще престани да те мрази.

Когато човек живее добър живот, той се намира на видно място, дето Бог може да го види.

На връх Мусала трябва да пратят набожен човек за наблюдател, който да се посвети на науката.

Кога човек изпълнява волята на Бога?

Например, когато дойде един беден човек вкъщи, да го приемеш и да му отстъпиш своята постеля и след това да не кажеш в себе си: „По-добре е друг път да не дохожда този.“

Човек страда от своето своенравие.

Щом човек изгуби Любовта си, то изчезва Светлината и Топлината в него.

Вие правите разлика между един човек и друг.

Човек, който страда, е на по-високо място.

3. 1_03 ) Езикът на Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек слиза долу на Земята, като си носи един капитал отгоре.

Когато човек се моли на Бога или когато извърши нещо за Него, то е Любов.

Казано е: „Възлюбил си Истината в човека.“ Значи Бог обича Истината, Божественото в човека.

Един човек бил обичан от Бога, но Бог си турил човешка маска и маскиран казал на човека: „Обичам те и винаги съм те обичал.

“ След време оставил човека и последният плакал.

Когато се срещнали трети път, човекът, отново разплакан, казал: „Двама души ми казваха, че ме обичат, но сега не ме обичат и ме оставиха.“ Маскираният се усмихнал и казал: „Няма нищо.

Съзнанието на човека трябва да се разшири, да чувства Божието присъствие навсякъде и да чувства как Божията мисъл се развива навсякъде.

Ти от всичко може да се освободиш, но от един човек, който те обича, никога.

С безпокойство нищо не придобива човек.

Всеки човек, който греши, се лишава от своята Свобода, а като живее по Истината, той непреривно се освобождава.

Човекът на Истината иска да знае каква е същината и цената на нещата.

Човекът на Любовта има Топлина, която всичко разтопява.

Човекът на Любовта е огнище, което топли.

Човекът на Мъдростта е фар, който пръска Светлина.

А човекът на Истината е хлебар, който дава хляб на всички, които минават.

Там живеят Висши същества и ако дойде един човек, който не е готов, ще се осакати от силните им вибрации.

Друг брат попита: „Сигурно човек трябва да отиде не с тялото, но излъчен, така ли е?

Природата прави пусти свещените места, там не никнат растения, няма и животни; тогава и човек не се вясва там, понеже нищо не го привлича, тъй като са пусти, а и от друга страна, понеже те са и непристъпни.

Това значи, че Христос е трансформатор, защото човек направо при Бога не би могъл да отиде без Христа, понеже Бог е Огън всепояждащ.

“ Който казва, че без Христа може да се спаси човек, той не разбира закона.

Писанието казва: „Търсете ме, докато съм близо.“ Щом човек изгуби условията, трябва да чака друга епоха.

Щом човек мисли за Бога, той е обърнат към мистичния изток.

Най-първо човек трябва да се освободи от известни заблуждения.

Всяко заминаване на човека оттук горе е различно.

Като идва тук, човек идва да изправи нещо и да научи нещо.

Сега става един променлив строеж на материята в човека, в атомния и в йонния строеж на човека.

И човек все още не е дошъл до това състояние да дава Светлина от себе си, когато прави добро.

Човек трябва да вложи следното в своя живот: първо, да се освети Името Божие в нас; това е великото и означава, че каквото прави човек, да го прави за Името Божие.

Ако излезе на преден план учението, че всеки човек може да прави каквото иска, хората ще станат животни.

Един човек може да кряска, ще се чуе на един километър, а друг може да говори тихо, но неговото говорене може да отиде по цялата Земя.

Щом един човек има Любов, ти не можеш да питаш дали той е умен.

Да си представим, че между Слънцето и човека има една дъска с една малка дупка и тази дъска се върти.

Когато дупката дойде пред очите на човека, той вижда Слънцето, а в другото време то е скрито, но махне ли дъската, винаги ще го вижда.

Значи зависи от препятствието в съзнанието на съответния човек.

Когато мисълта е нечиста, тя представлява препятствие и през човека не може да се прояви Любовта.

И когато човек прояви Любовта за една хилядна част от секундата, това показва, че е имало пречистване на съзнанието в този момент и затова човек е схванал и я възприел.

Човек има Любов, но често става прекъсване на Любовта, понеже има препятствие, облаци; това е именно грехът.

Онзи човек, който те е обикнал, той не може да ти измени, той не може да престане в Любовта.

Човек, който има Любов, ръцете и вратът му се разширяват.

Човек трябва да се стреми да намира душите.

Във всеки човек да вижда Божествената душа.

Този човек, който не познава Бога, може да извърши престъпление.

Чак когато човек се роди изново, ще бъде щастлив както Йова, комуто се възвърна всичко изново.

Например откраднеш или убиеш човек и те турят в затвора, а на война като убиеш, не те наказват.

Когато човек извърши престъпление, не е той, който го е извършил, но други низши същества са влезли в него и са го направили и после човек се чуди какво е свършил.

Ще ви дам един пример: двама души яздели на коне по един път, затрупан със сняг, и видели един проснат човек, замръзнал от студ.

Единият казал: „Не искам да се спирам“, но другият слязъл от коня и съживил човека чрез търкане.

Когато човек погреши нещо, може да падне.

Ето един пример: един човек от Нови пазар имал само един лев и не знаел как ще прекарва занапред.

4. 1_04 ) Единството в света - Боян Боев (1883 – 1963)

Същият закон: ти никога не трябва да изискваш от някой човек да запълва съзнанието си само с теб; няма такова нещо в света.

Човек в живота трябва да бъде като един бижутер, който търси скъпоценен камък.

Един ден го набили хубаво, но един добър човек го излекувал и онзи казал: „Има добър човек.“ Та за да намерите Господа, много трябва да ви бият и тогава ще Го намерите.

Онзи, който ще дойде да ви лекува, ще бъде първият добър човек и ще познаете, че има нещо добро в света.

Бог, като се проявява в един човек, хората го обичат, защото Бог се е проявил в него.

Ти се радвай, че си видял Бога в него, радвай се, че Бог ти е проговорил чрез този човек.

При Любовта човек е проводник на Любовта на Бога.

Нали Христос казва: „Както Отец ме възлюби, така и Аз ви възлюбих.“ Когато човек обикне Бога, когато човек запали Свещения огън в себе си, като магнит ще привлича хората, всички ще го обичат.

Любовта в човека иде от Бога, човек е само проводник и той не може да обясни нещо, което е над него.

Човек само трябва да ѝ даде ход, да не я ограничава.

Това Учение мъчно се усвоява и ако човек не страда, трудно е да се разбере.

Нали Христос казва: „Ще ви направя ловци на человеци.“ Духовният свят ще покаже на човека къде ще отиде и къде трябва да работи.

Един човек не можеш да го познаеш, докато не го обичаш.

5. 1_05 ) Посещение на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

И когато в нашата музика поставяме паузи, то тя продължава в мисълта на човека.

Някои хора не са още готови за духовен живот.

Когато Духът Господен посети човека, тогава човек е радостен.

Когато човек е готов да извърши Волята Божия, тогава идва Радостта.

Човек може да влезе в пътя на „Eternal generation“, т.е.

Ти срещаш някой човек, който е груб.

Човек трябва да разчита на Божественото.

Има един Божествен промисъл, на който човек трябва да разчита.

Ти обичаш един човек.

Вие насърчавайте хората, защото всеки човек заслужава Любовта!

6. 1_06 ) Тихият глас - Боян Боев (1883 – 1963)

Значи когато човек желае нещо хубаво, красиво, то Бог е в нас, който действа в това желание.

Нали всички тези големи неща зависят от малките възможности, които човек е използвал.

Най-първо човек трябва да се прояви в малките условия и възможности и като не се е проявил в тях, и в големите не може.

Във време на разговора стана дума за въпроса какво значение има човек да мисли за Бога.

Човек трябва да почне да мисли за Бога, за да стане истински човек.

Човек не е само един Божествен лъч, човек е Живот, една постоянна струя, която излиза от Бога.

7. 1_07 ) Общение с Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато изгрява Слънцето, Природата вдига шум, а пък човек трябва да шепне, трябва да се моли.

И понеже човек е на Земята, често пише в дома си горе – да знаят как е.

Това упражнение трябва да се прави така, че да не е механично, и да не би като изтече часа, човек да си каже: „Е, освободих се, отървах се от този час!

“ За да може човек да прави три часа размишление на ден по горния начин, изисква се силна воля.

Но човек трябва поне за час да се уедини и да прекара в молитва и размишление за Бога.

Един човек се убедил в духовните работи и искал да направи опит и в един облачен ден той се помолил на Господа така: „За да повярвам, че ме слушаш, нека се отвори едно малко ясно отверстие на небето.“ И действително се отворило.

Когато човек се моли, известни сили в Природата влизат в действие.

Духът е Йерархията, която е посредник при молитвата между човека и Бога.

Между човека и Бога има дванадесет класа Висши същества.

Когато човек се моли, Висшите същества присъстват.

Когато човек напълно посвети ума, сърцето и волята си на Бога, когато те се потопят в трите свята, молитвата се чува.

Човек иска да се запознае с Ангелите, но първо да търси Царството Божие и всичко друго ще се приложи.

8. 1_08 ) Акордиране на човешката душа - Боян Боев (1883 – 1963)

При молитвата Бог учи човека.

Някой ще каже: „Как така, нали при молитва човек изпраща мисъл към Бога и говори с Него?

Тогава такива мисли и чувства, пропити с благодарност и Любов, ще образуват трептения, техните вълни ще минат покрай някой човек, който ще ги възприеме, и той ще почне да благодари.

Човек да се моли за това, което има вечен характер.

Човек трябва да се моли вътрешно и да каже: „Господи, осветли ме с повече светлина.“ Човек трябва да отвори прозорците си, за да дойде Светлината.

От Христа е казано: „Никой не може да дойде при Мен, ако Отец ми не го привлече.“ И още: „Никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа пътя.“ Когато човек се моли, то Бог го подбужда към това.

Един брат попита: „Когато се моли човек, дали молитвата да се отнася направо към Бога или към Висшите същества, които са между Бога и човека?

Човек да отправя ума си към Бога или към Христа.

9. 1_09 ) Страж на човека - Боян Боев (1883 – 1963)

СТРАЖ НА ЧОВЕКА

Ако в даден момент човек може да вярва, че в света съществува едно Висше съзнание, което прониква през умовете на хората, и ако отправи мисълта си към това Съзнание, всичките му мъчнотии и страдания ще изчезнат, но не изведнъж, а постепенно, както слънчевите лъчи постепенно разтопяват снега и леда.

Мислите на света изпълват въздуха и ако човек не е буден, ще навлязат в него, ще го превземат и тогава той ще почне да мисли както светът мисли.

Светът е една вълна, която ще завлече човека, ако няма постоянно будно съзнание.

Молитвата е страж на човека.

И почне ли да отслабва, човек трябва да я засили.

Човек трябва да има наоколо си една предпазителна мрежа, трябва да има на какво да разчита.

Съдбата дебне човека всеки момент.

Когато човек не се моли, челото му почва да става все по-ниско и едновременно ритва назад.

Ние трябва да кажем така: „Този човек има да върши тук Волята ти, Господи, нека остане тук да си свърши работата!

За да бъде молитвата с къси вълни, не трябва да има никакво противодействие от човека.

Също и когато човек ще отива да говори с някого, да урежда нещо; преди това дълго време трябва да се моли.

Човек, като се моли, и без да мисли специално за сказката си или за лицето, с което ще говори, възприема в себе си Божественото и после то изпълва атмосферата и това, което говори, дълбоко действа на душите.

Тук става следното: когато човек подготви нещата така, то Ангелите, които ръководят душите, предават по вътрешен път онова, което той им говори.

Когато човек се моли, известни сили в Природата влизат в действие.

За да се научи човек да се концентрира, нека бъде по-близо до хора, които се концентрират.

Когато човек падне на планината и се хлъзне, като се концентрира, ще стане господар на движенията си и ще се спре.

Човек трябва да знае кое отвлича ума му.

Несъществените работи отвличат ума на човека.

При неправилно развитие, когато човек не се упражнява в молитва и концентрация, теченията в него, вместо да отиват към горните чакри, отиват надолу и така се подпушват или се спира техния живот.

Като мисли човек върху някой въпрос, събужда се човешката душа.

Например човек се моли и иска да принуди Бог да заплаче.

10. 1_10 ) Реална връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

При молитва човек излиза навън с по-висшите си тела, а по-низшите остават на Земята.

Едно правило: когато човек се помоли и отвори Библията, онова, което се падне, не е случайно, но е дадено отгоре.

Човек да счита всичко за духовно и да вижда, че всичко е хубаво и разумно.

Ако се повдигне, човек ще види, че Природата е жива и тя за него ще има съвсем друг изглед.

Човек трябва да бъде умен да използва това, което Бог му е дал и да не се отклонява.

Когато човек нощем не може да спи, трябва да стане и да се моли.

Човек, каквото гледа, да мисли за Бога.

Кажи: „Господи, научи ме да Те любя така, както Ти ме любиш.“ Когато нямаш симпатия към един човек, кажи: „Господи, и тук искам да те видя.“ Поискай да видиш Бога и в този човек, тогава той се променя, Бог се изявява и той ти става симпатичен.

Щом искаме да Го видим в този човек, тогава Бог ще ни се покаже чрез него.

Тя ми показа, че в този дом живее един добър човек, който в това време се моли на Бога и молитвата му се приема.

Обаче не всеки човек вижда тази светлина.

Като запалиш свещта си, светлината ѝ отива във всички направления; същото става и със светлината при мисълта на човека.

В началото, когато човек тръгва по духовния път, нека да почне да изпраща хубави мисли към хората и после да премине към молитвата.

Човек да се обръща към Бога, както той си знае.

Човек вътрешно има познание за Божията ръка.

Казах, че човек трябва да отделя специални часове за молитва.

Всъщност, човек трябва да се моли непрестанно като издига съзнанието си към Вечното и Възвишеното, за да бъде в постоянна връзка с Разумното начало.

11. 1_11 ) Музикално състояние на човешката душа – благодарност и доволство - Боян Боев (1883 – 1963)

Защо човекът е пълен с хиляди мисли и желания, които не са негови?

Всеки човек трябва да благодари за въздуха, за светлината, за водата, за хляба, за здравето, за това, че има подслон, за всичко да благодари.

Като падне човек, да благодари.

Когато човек благодари, той вече се моли.

Когато дойде мисъл за Бога, човек да е винаги благодарен и доволен.

12. 1_12 ) Активен в живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато човек е недоволен, в недоволството си да е доволен.

Когато човек се обезсърчи, Бог, който е създал света, идва при него и го утешава.

Някой път човек усеща недоволство, защото у него има свещени копнежи, а живее в една груба среда, която никак не отговаря на тях.

Красиво е, когато човек посред дъжда не мисли, че ще се наквасят дрехите му, и никак не се мръщи: „Сега ли намери дъжд да вали, развали ми фасона на дрехите.“ Трябва да ти е приятно, че вали и като те напече Слънцето, пак да не роптаеш, че било горещо.

Няма по-хубаво нещо от това, човек да има една вътрешна радост, един вътрешен изблик.

Какво нещо е човек да бъде разумен и доволен?

Мъчно нещо е човек да се развесели.

Ако човек не се самовладее, тревожи се.

Да кажем, че някой си богат човек е сляп; тогава защо му са богатствата?

И човек може да отиде където поиска, стига да изпълни Волята на Бога.

Когато човек е изгубил връзката с Бога, то каквото и да му кажеш, все е недоволен.

Знаете ли колко е хубаво човек да мине през Живота без да се е обезсърчил?

Като дойде смъртта и отнеме всичко на човека, тогава той почва да оценява Живота и да съжалява за тялото си и казва.

Скръбта разстройва нервната система на човека.

Когато човек е доволен и благодарен, тръгва му!

Съвременният човек трябва да се освободи от недоволството си, което наричам проказа на съзнанието.

13. 1_13 ) Верният син, служене на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато човек започне да живее за себе си, ражда се злото.

Как човек изгубва своята Свобода?

Христос казва: „Всичко да се даде за Бога, всичко, с което човек разполага, да се тури на разположение на Бога.“ Мойсей казва: „Само една десета да се даде на Бога.“ А при обикновения човешки живот само сегиз-тогиз човек дава по малко за Бога, за Божественото.

Мъчението е инволюция, трудът е най-низкото стъпало, а служенето на Бога е най-високата точка, до която човек може да се изкачи.

Човек трябва да бъде умен, добър и силен, защото само така може да се служи на Бога.

Човек трябва да живее най-първо за Бога, после – за ближните си и накрая – за себе си.

Човек не трябва да създава кумири на собствените си дела.

Когато човек работи върху себе си, той работи за повдигането на цялото човечество, понеже има връзка между всички.

Мъдър човек е онзи, който, като работи за себе си, едновременно работи и за окръжаващите.

Когато човек работи за другите, той работи над себе си.

За две неща ще бият човека и за две неща ще го благославят.

За да може човек да слугува, трябва да знае и ако например отидеш при един болен, можеш да му помогнеш, като имаш знание за лекуването на болестта.

Човек, за да познае Бога, трябва да се учи на разумно самопожертване.

Отначало докрай човек трябва да бъде жертва, защото Любовта е жертва.

Смисълът на Живота е човек да направи всичко от Любов към Бога.

Човек трябва да се научи как да служи на Бога.

Една сестра попита: „Как може малкият човек да ограничи Бога?

14. 1_14 ) Седмият ден, седмият час, седмата минута - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек трябва да види Любовта в нейната велика работа, трябва да види навсякъде как работи Бог.

Любовта освобождава човека и в свободата си той трябва да работи.

Няма по-хубаво нещо от това да разбере човек Божиите пътища, но докато ги намери, тъмният дух се присламчва и ти казва: „Какво си тръгнал по този стръмен път?

Човек трябва да има правилно отношение към източника на Живота.

Затова човек трябва да бъде буден, трезвен.

Щом Бог е в човека, и силата е в човека.

Всеки съзнателен човек трябва да се реши да служи на Бога и щом почне служенето, всички хора ще му станат обични и той ще види, че това са души.

Човек може да ликвидира със своята карма само като служи на Бога.

За да се гради върху съзнанието на един човек, той трябва да има беззаветно желание да служи на Бога и да не са материалните блага, които го интересуват.

Когато човек се реши да служи на Бога, той гради на друга база, не се излиза от едно лично гледище; тогава Животът има друг смисъл.

Единствената работа на човека, която остава за вековете, то е работата за Бога.

Това е главната задача, която човек трябва да реши.

Когато човек се реши да служи на Бога, сърцето му се изпълва с Радост, умът му – със Светлина, а волята му – с активност.

15. 1_15 ) В полка на Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако човек иска да бъде знаменит, тогава той не е в Реалността.

На младини човек казва, че не му е време да работи за Господа.

Човек все гледа да нареди материалните си работи и после да работи за душата си.

Когато човек работи за себе си, няма резултат, понеже образува дълги вълни; те са бавни и отиват наблизо.

Ако един човек работи за Бога, за да е нему добре, всъщност подкладката е личният интерес и той работи користолюбиво.

Човек, като свърши работата за Бога, минава в по-високо положение.

Когато човек реагира на Божественото, идва реакция, идват болести и страдания.

Когато човек работи за Бога и Бог работи за него, тогава иде благословение.

При работата за Бога човек ще приеме Любовта.

16. 1_16 ) Божията воля - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек, който върши своята воля, е роб и всеки му се налага.

Човек, който върши Божията воля, е свободен.

Ти, като си добър, силен и разумен, вършиш я, а щом не си такъв, не я вършиш и си обикновен човек.

Разбойници обирали богати и пребогати хора; попаднал на тях един беден човек и вдигнал ръце: „Оберете ме!

И това е така, когато човек иска да върши нещо лично за себе си.

А Бог не е подчинил човека на злото.

Човек съжалява, че е останал назад, а не съжалява, че не е изпълнил Волята Божия.

“ Така ще се създаде новото в човека и само така може да се обнови.

Човек е дошъл за Бога, да изпълни Неговата Волята, а не да изпълнява желанието на този или онзи.

17. 1_17 ) Свещената връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек никога не трябва да прекъсва тази връзка.

Човек, който не е свързан с Бога, прилича на откъснат лист и вятърът го вее навред; затова трябва да е свързан с Бога.

Човек е свързан с Бога и не трябва да търси странични връзки.

Човек построи къща и тя става негов идол или спечели богатство и го направи свой идол, или пък роди едно дете и го възкачи за идол.

Докато човек не е във връзка с Него, той е в относителната реалност.

Истинското подмладяване стои в това – човек да влезе в Целокупния живот.

Когато човек се мисли за силен, Бог се оттегля и го оставя да опита своята сила, да види какво може сам да направи.

Човек да се държи за Бога, така както Земята – за Слънцето.

Казано е: „Ще бъдем научени от Бога.“ Има един начин, по който човек може да се научи от Бога как да мисли.

Когато се направи контакт между човека и Бога, то Божествената Светлина и Сила се вливат в него и той има прозрение, разбира с яснота нещата и добива по-висше съзнание.

Когато човек е без Бога, настава униние.

Когато човек се намира всред противоречия, идеята, че Разумното седи зад всички неща, че една Велика разумност ръководи всичко, му дава Мир, спокойствие, хармония и тогава той разрешава всички противоречия.

Когато човек не изпълнява Волята Божия, той краде.

Когато човек не може да разбере Божественото, тогава отрицателните сили в Природата го завладяват и той допуска грях.

При връзка с Великото разумно начало човек е ограден.

Животът е много сложна плетеница – преплитане между духове и сили – и човек не може лесно да излезе от тези условия с обикновеното си съзнание, а само когато гледа на Живота с по-горно съзнание.

18. 1_18 ) Който чуе гласа му, ще оживее - Боян Боев (1883 – 1963)

Само Божественото начало е в състояние да направи човека силен.

Един брат попита: „Как да се развият мистичните заложби е човека?

Докато човек не разбере нещата, не може да ги приложи.

Мисълта е от голяма важност, тя е условие, за да се привлече Божественото благо, и човек става възприемчив към него.

19. 2_01 ) Любов към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато някой човек мисли само за себе си, трябва да знае, че той е някъде долу.

Човек трябва така да обича Бога и така да се изпълни с богатство и Живот чрез Любовта си към Него, че да няма нужда да търси някои хора да го обичат.

Следният закон е много верен: когато човек призове Бога от всичкото си сърце, Бог ще му се обади отвсякъде.

Осакатеният човек не вижда и почва да вярва, че не вижда.

Човек да се научи да обикне първом Бога; тогава ще може да обикне всичко.

Човек трябва да е най-първо носител на Любовта на Бога, Като обича Бога, той ще познае, че Бог го обича и ще прояви Любов към всички същества.

Ти ще обичаш някой човек, но едновременно ще го пратиш при Бога, за да приеме Божията Любов и да стане неин носител, инак не се постига целта.

Когато човек размишлява върху Любовта, нека измени цялата постановка на съзнанието си.

За Христа може да работи само един силен човек, а силният трябва да има знания.

Според степента на Любовта иде всичко в човека.

Казва се: „Всяко дърво, което не дава плод, се разкопава и пр., за да се види дали ще даде плод и ако не даде, отсича се.“ Значи дават се на човека условия да даде плод, а плодът е да люби.

Докато Божията Любов и Духът Божи не изпълнят човешката душа, човек е странник, чужденец на Земята.

Когато Сатурновата линия излиза от Лунния хълм, други са факторите на човешкия живот, а когато излиза от средата, отдето излиза Животната линия, тогава предимно самият човек е фактор на своя живот.

Няма защо човек да страни от физическия свят, но трябва да се хармонизира с него.

И ако те са насочени надолу, човек е материалист, а ако са обърнати нагоре, човек има стремеж към Бога.

Светлите същества идват при човека, помагат му и след това си отиват.

Ръководителите на кармата, като видят един човек, който ще се въплъщава на Земята, че има нужда от повече мекота, нареждат като дете да получава повече от майката, а ако му трябва повече твърдост – от бащата.

Само когато човек направи зло, сам се ограничава и чувства, че е направил нещо, което не е в съгласие със законите на Природата.

Докато човек не знае Божията Любов, не може да бъде полезен нито на себе си, нито на другите.

Нека човек да обича Бога!

Под любов към себе си се разбира Любов към Божественото в човека.

Че Бог е много близо до човека.

Бог е най-високият идеал, към който човек се стреми.

Измениш ли своето отношение към Бога, обикнеш ли Бога, и този човек ще се измени – няма да те мрази.

Има една Истина, в която, като се убеди, човек ще има една непоклатима основа.

Когато човек обикне Бога, тогава всички цветя, треви, дървета, всички същества ще му се усмихнат.

Казано е: „Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, Бог го примирява с всичките му врагове.“ Ако не си примирен с другите, значи пътищата ти не са благоугодни.

С любовта към себе си и към ближния, човек отчасти разрешава въпроса.

За да премине към Новата любов, човек трябва да държи в себе си Бог като висок идеал и да работи за Него.

Ако при най-големите изпитания, които сполитат човека, той издържи, без да накърни с нищо своята Любов към Бога, това показва, че неговият изпит е сполучлив.

Любовта на човека към Бога се познава при най-големите изпитания, страдания и нещастия, които го сполетяват.

Човек е готов всяка друга идея, всичко да пожертва заради Любовта към Бога; без нея има разочарование, щастието му е в любовта към Бога.

20. 2_02 ) Как ще обичаш Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки миг човек трябва да се стреми да вижда проявата и присъствието на Бога в най-малките работи около него.

Да обича човек Бога повече от всичко, това значи да бъде монах.

Когато човек се прилепи с Любовта си към Бога, скъсва връзките с всички, за да бъде сам с Него.

Човек да обича другите хора, но да не прави връзки.

Това значи човек да бъде сам с Бога и да обича, без да образува връзки.

Човек трябва да служи на Бога в света.

Щом човек съгреши, ще падне, ще инволюира, ала после ще се качи и ще бъде носител на Божественото в света.

На един човек, който няма уважение и почитание към другите, слабата му страна е, че няма Любов към Бога.

Спасението на човека зависи от това да възприеме Любовта, да използва в себе си това, което може да използва, и да я изпрати на хората.

Докато човек не се свърже с Бога, той живее под закона на кармата.

Най-важното е човек да има свещено чувство към Бога, тогава скърбите и страданията му моментално ще изчезнат.

При това положение човек се чувства силен, смел и може всичко да направи.

За да измени съдбата си, човек трябва да измени отношението си към Бога.

Когато човек влезе в Безграничното, той вече не умира.

Човек трябва да е искрен, чист, да има винаги Любов и правилни отношения към Бога, за да могат Той и Бялото Братство да му съдействат.

Ако човек остане сам да върши нещо, нищо съществено не може да извърши.

21. 2_03 ) Три закона на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Щом човек възстанови отношенията си с Първата Причина, едновременно с това възстановява и отношенията си със своите ближни.

Ближен е онзи човек, комуто като служиш, ще намериш Бога.

Един човек живее в Бога, но Бог не живее в него.

Искате ли да поставите здрава основа в отношенията си, вие трябва правилно да преценявате това, което Бог е вложил във всеки човек.

22. 2_04 ) Незнайна Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато един човек почне да се изявява пред теб, че много те обича, най-после свършва с малко, понеже нищо повече не може да даде от това, което ти е казал, и свършва с нищо; това е инволюция в Любовта.

Да помогнеш на човека, когато се намира в нужда, без да му кажеш дума, без да му дадеш вид, че го обичаш, в това стои новото в света.

Какво изисква Любовта от човека?

Умният човек трябва да обича всички хора, без те да подозират това.

23. 2_05 ) Даровете на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Всичко хубаво в човека се събужда от Любовта.

Един човек, който обича, приема и предава на другите Божествените сили.

Любовта е врата, през която човек влиза в Живота.

И като отива човек в онзи свят, да отива с Любов.

Това е моментът, когато човек съзнае Любовта.

Има само едно Възкресение – то е пробуждане на съзнанието, протичането на Любовта в човека, то е свързване с Бога, то е познанието за Бога.

Непреодолима вяра трябва да има човек.

Първата храна, с която човек може да се нахрани, е Любовта.

Щом дойде Любовта, човек се освобождава от всички страдания и терзания, те му стават приятни.

Неразположен си и ти идва да ритнеш котката, обаче си казваш: „Като ритна котката, друг ще ритне мен.“ Като дойде Любовта, човек всестранно се обновява и Ангелите се обновяват; и животните, и растенията – също.

Но човек се обновява като човек, Ангелът – като Ангел, растението – като растение, камъкът – като камък.

Без Любов човек е кух орех – посаждай го колкото искаш, нищо не става от него.

Ако Любовта не дойде, заложените дарби ще останат недоразвити, човек с всичките си дарби ще остане недоразвит.

24. 2_06 ) Сила за постижение - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички други учения, с които се храни човек, приличат на мухлясал хляб.

Човек обича и е свободен да обича.

Човек не обича и е свободен да не обича, но си носи последствията.

В бъдеще човешкият организъм ще се измени и човек ще диша етер.

Когато в едно общество влезе човек, който има Любов в себе си, той може да повлияе на всички присъстващи.

Когато един човек дойде в една къща и щастието протече там, тогава той има Любов.

25. 2_07 ) РАБОТИТЕ НА СЪРЦЕТО ОСТАВАТ СВОБОДНИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Без закона на Любовта човек не може да бъде щастлив.

Само свободният човек може да люби!

Когато човек се пробуди, ще види Този, който го обича, в неговата Реалност и Красота.

Човекът на Любовта е свободният човек.

Един човек, за да има Идеална Любов към някого, не трябва да се приближава до него по- близо от 10 км и оттам с бинокъл да го гледа.

26. 2_08 ) Път към Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Стана въпрос за методи за развитие на Любовта в човека.

Много лесна работа е да възлюби човек, но не знае где да си тури пръста на цигулката – малко като мръднеш на друго място и не излиза вече верен тон.

Като говориш на човек за любов, това не е още Любов.

Най-голямото изкуство е да обича човек.

Само съвършеният човек може да обича така, както трябва.

Един брат попита: „По кой начин може Любовта да расте в човека постоянно, да става все по-интензивна и все повече да се разширява?

Човек може да се свърже с Невидимия свят чрез мисъл за Бога, съзерцание и молитва.

Когато по този начин човек се свърже с Невидимия свят, то Напредналите Същества го свързват с тези души на Земята, с които са във връзка.

Човек, като мисли за Бога, за небесните неща, Любовта в него се увеличава.

Човек не може да разбере Любовта, докато идеята за Бога не стане ясна в него.

Христос е казал: „Аз Съм Пътят, Истината и Животът“ и човек трябва да влезе в този Път, в тази Истина и в този Живот, за да разбере Свещената любов.

Казано е: „Нито око е видяло, нито ухо е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят.“ Свещената любов има връзка със следното – да живее Христос в човека.

Човек трябва да завърши с обикновените работи и тогава да дойде до мистичното.

Човек да изследва това, което е достъпно, а недостъпното да остави за после.

За тази област човек трябва да е готов.

Това не зависи от желанието на човека.

За да влезе човек в тази област, трябва да постигне други работи.

Но човек трябва да има стремеж, а и за да има постижения в тази област, трябва да чете Библията, да изучава живота на великите хора, които са имали прозрение в тази област.

Като се измени вътрешното състояние на човека, ще се събудят вътрешните му способности, инак е безполезно да се говори.

Тя беше много интелигентна и красива жена, каза ми следната мисъл: „Като срещна един човек, старая се да намеря една добра негова черта и задържам ума си върху нея.

Превод: като отидеш при един човек, трябва да извикаш Божественото и тогава то ще заповяда на човешкото да млъкне.

Вие не можете да обичате един човек, докато не престанете да виждате неговите грехове.

Това значи да търсиш добрите страни в един човек и когато ги намериш, той е вече в сърцето ти.

Като схване човек вътрешните отношения, светът ще се разшири за него.

Човек е като дете, което постепенно прохожда в пътя си.

Човек, който не е готов, е пълно шише, което трябва да се изпразни, за да му се налее ново питие.

Човек първо трябва да е оценил подаръците на Любовта, за да пристъпи към самата Любов.

Без да ги е оценил и разбрал, човек не може да разбере самата Любов.

27. 2_09 ) Когато ме потърсите с всичкото си сърце, ще ме намерите - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако човек няма Любов и остави тепърва да я добие, то е изгубена работа.

А тази любов, която човек мисли за Божествена, много пъти е човешка работа.

Човек трябва да различава човешката любов от Божествената и да не ги смесва.

Човек трябва да мине през жертвата, слугуването, служенето, за да дойде до Любовта.

С Любовта човек търси Бога!

Полезно е човек да се занимава с изучаването на Любовта.

Братът попита: „Голямо впечатление ми направиха думите Ви в една от последните беседи, че Любовта на Христа към всеки човек е по-голяма от Любовта на Данте към Беатриче, и постоянно размишлявам върху това от няколко дни, но как да работим, за да се отварят изворите на Христовата Любов и да станем проводници на тази Любов?

Цветето символизира човек или друго някое същество, а поливането означава изпращане към него струя от Любов.

Като видиш един човек или друго същество, изпрати му струя от Любов.

Друг един опит за Любовта: да проявим Любов към един болен човек и ако се излекува, това показва, че я имаме.

И още – човек трябва да счита размишлението върху Любовта Христова тъй необходимо, тъй нужно, както дишането на въздух.

Човек ще мине през там, но да не остане, а да се качи по-горе – в горната част на главата, дето е центърът на милосърдието и Любовта.

Човек учи Любовта във време на бедствие.

Човек трябва да има отворена душа за Любовта, понеже тя е навсякъде.

Човек трябва да има отворен слух да слуша песента ѝ.

Ако от Духовния свят няма просветление, то човек мъчно може да разбере.

28. 2_10 ) Степени на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

В нашето свръхсъзнание ние получаваме чиста Любов, но тя, като слиза и дойде в самосъзнанието, добива известен примес и тогава човек почва да обича доброто и злото.

Човешката любов е в астралния човек, а Божествената Любов е в Духа.

Този човек, който манифестира с любовта си, е слаб в Любовта.

Човек трябва да има връзка само с Бога, а с хората – отношения.

Човек трябва да надрасне физическата, плътската любов.

Тя е една фаза, през която е минал човек, но сега той трябва да се издигне до по-висшите форми на Любовта.

При човешката любов човек има съвсем слабо разбиране на Любовта.

По-низшите и по-висшите чувства идват у човек в стълкновение.

Това е една по-гъста материя и като се вплете човек в нея, докато се освободи, ще усеща страдания.

Човек трябва да различава човешката любов от Ангелската и от Божествената.

Когато човек има чести възвишени стремежи, тогава Светлите духове го обикват и работят върху неговото повдигане, за да го подготвят и да се вселят в него.

Първото стъпало е да дадеш на човека, когото обичаш, най-необходимото – хляб, дрехи, условия.

Човек трябва да разпростре своята любов вън от семейството.

Когато любовта не е Божествена, човек погрознява.

То заблуждава, въвежда в една област на бездействие и човек не може да работи.

Човек, който се оплаква от хората, той не обича света, нито хората го обичат.

29. 2_11 ) Качества на Божествената Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

От Любовта може да се съди доколко човек е разумен.

Тя превързва раните на човека и отминава.

Ако човек обича Бога, той ще обича и хората повече, отколкото те даже могат да носят.

Същото става между човека и Бога, между човек и човек.

Един светия, един напреднал човек изпитва Божествената Любов няколко пъти в живота си и тогава има блаженство, чувства Бог във всичко и обича Бог във всички.

В беседата Вие казахте, че когато човек обича, Духът го е посетил.“

Много е важна проводимостта на човека за Любовта.

Ако човек има облаци в мисловния и в чувствения си свят, той не може да възприеме Божествената вълна на Любов, която иде отгоре, но ако е чисто Небето му, ще я възприеме.

Ако не мисли, човек не може да обича.

Писанието нали казва: „Написан е Божият закон в сърцата ни.“ Всеки човек е една книга и когато го обичаме, ние я четем, а когато не го обичаме, книгата остава неразбираема.

Една сестра попита: „Какво се разбира, дето казвате, че човек не трябва да се привързва към тази или онази форма?

Във формите, които среща, човек трябва да види Божественото, но да не спре на тях, а да продължи по-нататък.

Човек е част, а Бог е Цялото.

При Божествената Любов човек има любов към всички същества и голямата Радост, която изпитва, е присъствието на Бога, който обича и змиите, и зверовете, и червеите наравно с вас.

30. 2_12 ) Аз и Отец ми ще направим жилище във вас - Боян Боев (1883 – 1963)

Затова човек трябва да има чисти мисли и желания и Любовта, като минава през тази чиста среда, не ще добива никакви примеси.

Братът попита Учителя: „Вие казахте в лекцията, че човек трябва да има връзка само с едно същество, само с Бога, с нищо друго да не се свързва.

Любовта има съвсем особено качество и като влезе в човека, го подбужда да чете, да учи, да работи за Господа, да се възхищава и да вижда възвишеното навред.

Като намериш Божественото в човека, ти си намерил същинския човек.

А като намериш човешкото в човека, ти си намерил сянката.

Докато не се нахрани с Любов, човек не може да бъде фактор в Живота.

Тя допринася съвсем малко на човека.

31. 2_13 ) Четири портокала - Боян Боев (1883 – 1963)

При Любовта всичко е възможно и тогава човек не би могъл да иска нещо неразумно.

Всички усилия на Любовта вървят във възходяща степен и Любовта в човека трябва всеки ден да има ново прозрение, ново откровение.

Щом човек не е при извора, търси го.

Човек трябва да намери извора на Любовта.

Човек се приготовлява да стане възприемчив към нейните трептения.

Един брат каза на Учителя: „Много неща ми станаха ясни от беседата в неделя, когато казахте, че човек не трябва да бъде нито мъж, нито жена, а човек!

При Любовта човек трябва да бъде крайно досетлив.

Човек не е философ, но трябва да бъде философ.

Човек не е поет, но трябва да стане поет.

Човек не е музикант, но трябва да стане музикант.

Човек не е Ангел, но трябва да стане Ангел.

Когато човек прави погрешки, той изгубва условия да бъде във връзка с Висшите същества, които проектират Любовта си към него.

Когато няма растеж в Любовта, тогава това е само едно заблуждение на човека, че е Любов.

Бог е създал човека и се проектира в него.

При истинската Любов човек, като обича някого, обича и всички тези, които това същество обича.

А когато любовта не е истинска, човек завижда на тези хора, които обичат любимото от него същество.

32. 2_14 ) Любов към всички - Боян Боев (1883 – 1963)

При този стремеж тя се разкрива на човека, но тя вечно ще се разкрива, все повече и повече ще се разлиства и винаги ще ни бъде вечен възвишен идеал, към който да се стремим.

В Природата, за да поправите една погрешка, трябва да обикнете някого: или дърво, или камък, змия, лъв, тигър, човек и пр.

Когато обичаш Божественото в човека, ти си на прав път.

Не може човек да не обича всички, понеже Бог е създал всички.

Някои хора мислят, че като обичат едного, обичат Бога, обаче човек трябва да обича множеството, понеже всичко е излязло от Бога и във всички живее Бог.

Всеки човек е буква от Божествената азбука.

Законът е такъв: ако Любовта на човека към някого е Божествена, тя ражда Любов към всички същества.

Щом един човек може да обича едного, може да обича всички.

Ти обичаш един човек, защото той е отражение на всички хора.

И додето не намериш доброто в човека, не можеш да го обичаш.

Нека човек да люби като Бога!

Да имаш приятелство, да изпитваш Божествена Любов към някого, това подтиква човека нагоре.

33. 2_15 ) „Обичай всички!“ e динамика - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек трябва да се преобрази, докато стане проводник на Бога.

Когато аз казвам, че човек трябва да обича много души, това не значи човешка любов, а Божествена – да им желаеш доброто и да се молиш за тях.

Любовта обича всички, а това, че човек може да няма еднакви отношения, това е допуснато, тогава естествено той няма и да обича всички по един и същ начин.

Един брат каза: „Учителю, Вие преди няколко седмици в една лекция казахте, че човек трябва да обича само тези, които обичат Бога, а преди три дни, в неделя, казахте, че трябва да обича всички същества.

Това не се ли разбира така: първото се отнася до онзи човек, който има по-неразвито съзнание – той може да обича добрите хора, а второто се отнася до човек, който е духовно развит, и като е изкачен на мистични височини, той може да обича всички – и грешни, и добри.“

А друг човек обича само претопеното злато.

Каже ли някой, че обича само един човек, той може да носи само един килограм тежест.

Силният човек може да носи Земята на гърба си.

Да обичаш всички хора, това значи да ги събереш на едно място и от тях да образуваш един нов човек.

В този човек трябва да виждаш красивото лице на Единният.

Когато човек обича само едно същество, то етерният му двойник е излязъл вън от неговото физическо тяло и затова той става нервен, подозрителен, съмнява се и бяга от хората, дразни се от тях, вследствие на това той е беззащитен и низшите духове го нападат и ограбват.

Когато човек обича само едно същество, той е като цвят, който може да се нападне от гъсеници.

Когато човек люби, това не е най-великото.

Обширна Любов трябва да изпълни душата на човека.

Като проявим Любов към един човек, ние му помагаме да прояви Любов към другите.

Това значи твоят ум и твоето сърце да намерят отзвук в ума и сърцето на друг човек или обратно.

34. 2_16 ) Любов към врага – това е една школа - Боян Боев (1883 – 1963)

Човекът, на когото не искаш да простиш, става банкер.

Любов към врага значи, че в миналото ти си тикнал този човек в крив път и си го направил враг.

Умен човек е този, който може да превърне своя неприятел в приятел.

един брат дойде и ми каза: „Един човек ме нагруби в градската градина и ми каза много груби думи.

Този брат ми каза, че сега е простил вече на онзи човек и че е склонен да отиде и устно да иска прошка.

Това не е нещо, което човек може да научи за един ден, за една седмица.

35. 2_17 ) Някои черти на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Това прилича на звук, който поради отслабване на слуха не може да се долови от човека.

Дали това се отнася и до самия човек, който обича?

Това се отнася не само за Бога, но и за самия човек.

Щом човек обича някого, винаги ще го обича, тази Любов не може да престане; може да отслабне, наглед може да се изгуби, но само когато човек заспива, т.е.

Любовта, която човек има към някого, не е от това прераждане.

Не че е лоша променливата любов, но тя се променя, престава да действа, отдалечава се временно, за да си почине човек.

Когато обичаш някой човек, то душата му те обича горе, макар и физическото съзнание на този човек все още да не знае това.

36. 2_18 ) Посещение на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки човек си има едно малко прозрение за Любовта.

Някой път, може би, човек е посетен само за кратко време, после това състояние се загубва и човек говори, че е имал такова и такова състояние.

Всеки човек все ще има един-два-три пъти прозрение за Любовта.

Замине ли си това състояние, после човек се чуди и не може да си обясни как е дошло; и как си е заминало не знае.

Когато Бог посещава човека, Любовта се проявява, понеже Бог е Любов.

В Любовта човек разбира що е Бог.

Вън от Любовта човек не може да си представи що е Бог.

При посещение на Любовта човек разбира как обича Бог.

Тогава човек обича с велика Любов цветята, дърветата, змиите, вълците, буболечките, грешните и праведните и много нови идеи нахлуват в него.

При Божествената Любов вземат участие всички Същества от Невидимия свят, тогава цялото Небе се проявява чрез човека.

Всеки човек на Земята, който ви обича, е проводник на Любовта на близки вам Същества от Невидимия свят.

37. 2_19 ) Изпити на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Любовта на Бога е неизменна и като казваме „гняв Божи“, ние разбираме нещо съвсем друго, а именно – с неспазването на Божествените закони, човек става неспособен да възприеме Божиите блага и изпада в страдание.

Или да си послужим с едно сравнение – грехът образува облаци около човека и той става неспособен да възприема слънчевите лъчи.

Когато някой човек обича, ти се радвай на неговата любов.

И не спъвай човек, който обича, защото той ще извърши много добри работи.

И най-лошия човек, като обикне, не го спъвай в любовта му.

Най-малкото ограничение на Любовта внася отрова в човека.

Оставете всеки човек да прояви свободно любовта си.

Тогава човек се съмнява в съществото, което обича.

Ревността се е появила преди да се е явил човек в тази форма.

38. 2_20 ) Сродни души - Боян Боев (1883 – 1963)

Предполага се, че човек ще има 777 кардинални прераждания и от тях ще има 12 епохални.

Обаче това е залъгване и в такъв случай човек трябва да има търпение да чака.

Братът попита Учителя: „Сродните души какво отношение имат с Духа, който се изпраща при човека?

След това една двойка ще се слее с друга двойка, после е трета и т.н., най-сетне ще се слеят всички души и ще се образува Космичният човек.

Като обича човек другите хора, с това ще може повече да обича сродната душа.

Човек, като обича всички хора, прави връзка със своята сродна душа.

Когато Любовта е безкористна, проявите са идейни, възвишени; ако идеята в човека не се мени, ако и любовта му не се мени, това показва, че сме при същински сродни души.

За да може да се прояви човек, трябва два центъра; това са именно сродните души.

Като получи човек това, което иде от сродната душа, тогава той ще обича всички.

39. 2_21 ) Любовта ще съгради новата култура - Боян Боев (1883 – 1963)

Турим ли за основа Любовта, започваме еволюционно; а някои искат да вървят с Мъдростта, но човек, като не е научил пътя на Любовта, не би могъл да върви.

Ако човек не започне с Любовта, никъде не може да отиде.

40. 2_22 ) Някои правила на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Да речем, че има една нова песен; изсвири я на човека и, без да му казваш музикални термини, да разбере какво свириш.

Има един закон: щом човек не люби, мисълта му не може да бъде правилна.

Любовта дава една черта в лицето на човека и тази черта не се мени.

Човек идва до това прозрение, когато се изкачи на свещените върхове на Любовта!

Човек да изучава онези хора, които вървят по закона на Любовта, да се свърже с тях.

Когато не обичат човек, той трябва да се измени, да внесе нещо ново в себе си и под новата форма да го обичат.

Човек трябва да обича, без да преплита двойника си.Това може.

Трябва да се изучават законите и човек трябва да живее добре, за да не си създава мъчение, физически скърби.

Вие се наплашихте и може да кажете: „Тогава не струва човек да обича.“ Не, не струва човек да се връзва.

Организмът на човека постепенно трябва да се приспособява да издържа на Любовта.

41. 2_23 ) Любовта е служене - Боян Боев (1883 – 1963)

В Любовта най-първо човек трябва да бъде активен, да вземе инициативата.

Например кажат ти отвътре: „Походи с този човек няколко десетки метра, за да му покажеш пътя.“ И тази малка услуга може да стане причина след време за голяма промяна в живота ти.

Например имаш желание да утешиш един човек и почнеш да му говориш.

42. 2_24 ) Обикновена, талантлива и гениална любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Щом обичаш един човек, той се отваря пред теб, една Светлина се разкрива в него и ти виждаш един нов, красив свят.

Когато дойде Любовта, остави човека да си върви, не му давай никакви наставления.

Какъв морал ще даваш на човека, който обича?

Като обикнем някой човек, ние се интересуваме от това, което сме вложили в него.

Всеки човек влага в този, когото обича, от капитала си и иска капиталът му да не се губи, но това е чисто материална любов.

Защо човек трябва да се моли?

43. 2_25 ) Размишлявай върху Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Казвам някому, комуто го боли главата: „Защо се караш със съседа си за два метра място, по-добре иди да се примириш и ще ти мине насъбралата се енергия.“ Едно правило: като отидеш при един човек, намери в него една добра черта; държиш ли я в ума си, ще имаш една отворена врата.

Като мисли човек върху нея, отвътре ще дойде просветление.

Човек не може да добие тази изгубена дума, ако няма послушание към Бога или пълна, абсолютна Любов към Бога.

Всеки ден човек да размишлява върху Любовта, за да добие изгубената дума и да бъде свободен.

44. 2_26 ) Мома, огън и вода - Боян Боев (1883 – 1963)

Има една истина: човек колкото и да е грешен, това засяга само личността, но не и неговата душа.

45. 2_27 ) Орбита и въздействие на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Отличителната черта на духовния човек е, че от очите му излизат невидими лъчи, които са насочени под 45 градуса нагоре.

Когато лъчите са насочени надолу, човек е материалист.

Всеки един човек е специфичен образец и като него няма друг.

46. 2_28 ) Свързан с господа на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

По Новото учение трябва да се постави на първо място Господ, а човек -на последно.

Тогава Господ привлича човека и го поставя на първо място.

Аз не знам човек, който се занимава с риболовство, кюмюрджийство, месарство, да е прокопсал.

Никога Бог не е лишил човека от тези четири елемента.

И затова човек трябва да благодари, да вярва в Господа и да Го люби, да работи и да Му служи.

Иначе човек ще е далеч нейде от Господа и ще го привлекат тъмните сили и на тях ще слугува под ударите на камшика, на мъчението и на всички нещастия на живота.

А при Новото учение Любовта е на първо място, а човек – на последно.

На човека е дадено не да я владее, а да я обработва и да бъде главно касиер на благата, които тя раздава на всички, които се нуждаят.

47. 2_29 ) Вечното благо - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя постоянно приижда в човека.

Нека човек да обича така, както Бог обича.

Като схване човек вътрешните отношения, светът ще се разшири за него и тогава ще влезе в онзи свят, ще го види, като че е над този свят.

48. 2_30 ) Ще ти израснат крила - Боян Боев (1883 – 1963)

За предпочитане е едно куче, което те обича, отколкото един човек, който те мрази.

Да, това е преходен период, защото човек не е още приспособен към нейните трептения.

Дълго време трябва да живее човек в закона на Любовта, за да възприеме нейните трептения и да се приспособи към нея.

Човек трябва да напусне този живот на безлюбието и да дойде в живота на Любовта.

Когато човек се е отчаял, той е разбрал, че живот без Любов не струва.

49. 2_31 ) Изкуството да правим добро - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако не можеш да направиш добро на някой човек, направи добро на някое животно, растение или извор.

Добър човек е онзи, който живее за Бога.

Лош човек е онзи, който живее за себе си.

Когато някой човек ти направи добро, ти отдай слава на Бога, съзнай дълбоко в себе си, че това е от Бога, а не от човека.

В човека има нещо фатално.

Та доброто, което прави човек, урежда работите на другите, а и неговите работи се подреждат.

Като видя някой човек, мен ме интересува да знам дали е отворил вратата на Доброто и на Любовта.

Един човек, като направи зло, остарява, а като направи добро – подмладява.

Човек отведнъж не може да придобие Добрия живот.

Само когато човек действа с Добро е свободен, правиш ли зло, ставаш роб на условията.

Когато човек върши зло, то идва от тъмните духове.

При всяко добро човек се освобождава.

50. 2_32 ) Ела с мен при извора - Боян Боев (1883 – 1963)

При всяка добра постъпка човек чувства в себе си една радост, влиза в един нов свят, усеща се силен, мощен.

Защо човек при Доброто се чувства радостен?

Всяко направено добро е щастие за човека.

Когато човек умре, нищичко от своето имане не може да пренесе от този свят в онзи.

Да бъде човек добър, това е здравословно състояние.

Иди, излекувай един човек и ще те почитат.

Болен или не, ти се наведи, вземи падналата ръкавица и я подай на човека.

На един човек не му вървяло никак в живота.

Веднъж се препънал в един паднал човек, чийто крак бил счупен и си казал: „Досега не съм правил добро.“ И го занесъл на гръб в града.

А този човек бил виден.

Веднъж един добър човек пропаднал, отчаял се и си казал, че не струва да се прави добро.

Казал си: „Вече никому няма да правя добро.“ Един ден той попаднал в една разбойническа банда и разправил на главатаря живота си от игла до конец, като не пропуснал да каже, че не си струва човек да прави добро.

Срещам някой човек.

Първо, човек трябва да се научи да прави добро някому; второ, щастието ще дойде след ученето и трето, другият също ще последва с правене на свое добро на някой друг и т.н.; това е то отворено, живо добро.

51. 2_33 ) Вземане и даване - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек не трябва да чака Бог да прати бирниците.

Имах един портокал; дойде един човек и му го дадох.

“ Отвърнах му: „То моето е лесно.“ И наистина додето беше още при мен, дойде един друг човек и ми донесе панерче с три портокала.

Няма по-хубаво нещо от това да се научи човек да дава, но да знае кога да дава.

Не му казвай: „Аз имам много и нямам нужда.“ Всякога, щом един човек е почнал да раздава, това показва, че той е тръгнал нагоре към Слънцето.

52. 3_01 ) Разумност в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Ангелът му каза: „Не на мен да се поклониш, а на Бога.“ Без благоговение, с човешки похвати човек не може да влезе в общение с Духовния свят.

В облаците действат Служебни духове, които не са Ангели, но са по-горе от човека в еволюцията.

Само разумният човек може да впряга силите на Природата, защото той се съобразява с нейните закони.

Например на стоножката е турила много чифтове крака, на паяка – осем, на бозайниците – четири, на човека – два.

53. 3_02 ) Закони и методи на мъдростта - Боян Боев (1883 – 1963)

Един студент запита: „Какво ще кажете за отношението между човека и природата?

Ако влезеш в една градина и видиш, че плодовете са хубави, да знаеш, че този човек е добър.

Ако човек е добър, и клоните на дърветата ще бъдат правилно разклонени.

Когато човек мисли, той изпраща наоколо мислителни радиовълни, които се поглъщат от етерните тела на околните растения и ако тези мисли са били криви, неправилни, те ще повлияят по съответен начин на растителните етерни тела, ще предизвикат в тях неправилни течения и това ще се отрази върху външните им форми.

Възпитанието на човека се отразява върху растителното царство.

Ще стане преливане на магнетизъм, на живот от дървото в човека.

Друг студент запита: „Има ли известна зависимост между човека и времето?

Човек, когато има разрушителни, отрицателни мисли, чувства и постъпки, изпраща навън в Природата разрушителни енергии, които нарушават правилните процеси в нея и създават неправилности.

И човек трябва да има усет, да влезе във връзка с Природата, да оценява какво нещо са светлината, въздухът, пролетния ден.

На времето човек не бива да заповядва.

Откъдето и да духа, вятъра винаги има добри влияния, само че човек не го разбира.

Един студент запита: „Има ли връзка между човека и земетресенията?

Един човек ще направи престъпление, защото някой си негов длъжник не му се издължава.

Ти дай парите на лицето, което има да взема, и спаси онзи човек.

Когато един човек поправи една своя погрешка, той помага на цялото човечество, защото мнозина ще поправят своите погрешки.

Затова когато измъчваш един човек, това се отразява върху съзнанието на Бога, за което ще имаш и въздаяние.

54. 3_03 ) Организиране на духовното тяло - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако човек носи риба и котките усетят, то върволица от котки ще тръгне подире му.

Лошият човек не може да ти пречи, тъй като слиза надолу; той се отдалечава от теб.

Защо пие човек вода?

Поставете един човек от лявата си страна и поставете същия човек от дясната си страна и ще имате различни резултати.

Понеже те са като вампири, които изсмукват човешките енергии, и човек се обезсилва, заболява, изражда се и в духовно отношение.

Има материален, Духовен и Божествен свят.

Когато се организира причинното тяло на човека, той ще се пренесе да живее горе в главата си.

Когато причинното тяло е събудено и развито, човек почва повече да живее в мозъка си.

И ако човек стои на стол, отстъпва го.

Такъв човек се жертва за другите.

Когато човек живее в причинното тяло, каквото помисли, става.

Организирането на причинното и на по-висшите тела в човека се нарича организиране на духовното тяло.

Няма нещо, което човек да е пожелал, и да не се изпълни.

Каквото човек пожелае, ще му се даде, но не веднага.

Един човек бил страстен пушач и искал да натрупа много тютюн в къщата си, но това било невъзможно.

Затова човек трябва да се пази от своите неразумни желания, за да не му натежат после.

Пазете се от едно – да не се задоволят всичките ви желания; тогава човек погрознява и огрубява.

Ще ви кажа един от начините: един добър човек отишъл в гората и срещнал един разбойник.

Като добър човек той съзнавал, че и в разбойника живее Божественото, и тогава това добро се проявило и разбойникът не го пипнал дори, изпратил го, а и му дал пари на разположение.

Значи като имаш доверие в един човек и като съзнаваш доброто, Божественото в него, и той вярва в теб.

Докато се научи човек на това изкуство, трябва да прави опити.

Един брат каза: „Някои окултисти изтъкват, че не трябва да се отива в света, за да не се оцапа човек.“

Като отиде човек между хората или между растенията, приема енергии, които го обновяват.

55. 3_04 ) Ще ви дам съкровища скрити - Боян Боев (1883 – 1963)

Толкова хубави работи има за изучаване, та се изисква време, докато човек дойде до тях.

Новото учение съдържа изобилие, води човека при извора.

За да се добере човек до вътрешната страна в Индия, за да му поверят нещо, той трябва да прекара там най-малко 20 години и през това време да мине през много изпити.

И всеки човек, който се свърже с Христа, ще се свърже с извора на велико знание.

На човека трябва същинско знание.

Един учен човек, ако го преследват, той ще направи мъгла, в която ще потъне, или може да образува половин метър рядка кал и да се откажат; а ако го преследват зимно време, ще направи един метър сняг и пак ще го изгубят от погледа си.

Там е силата на човека.

Как става видим и невидим, това човек не може да разбере, докато не го направи.

Природата е пълна с велико Знание, стига човек да развие способност в себе си.

Колко милиони години е взело на растението да измени положението на главата си на 90 градуса и после още на 90 градуса, и на 180 градуса, както е у човека.

Сега човек е обърнат с главата нагоре, а растението – надолу.

Но освен това всеки човек в глъбините на своето естество има един основен тон, който не се мени.

Тогава приличаш на един богат човек, който е лишен от всичко.

Лошите мисли, лошите желания в човека са една смрад!

В Природата има известни растения, от които се изважда една течност, която, като я вземеш, разтваря натрупаната в тялото кал и човек живее по-дълъг живот.

Ако човек е страдал от някаква тежка, неизлечима болест, като туберкулоза, рак, проказа и други, една капка от Жизнения елексир е в състояние моментално да предизвика реакция в него, да го съживи, да го подмлади, да го направи нов човек.

56. 3_05 Закони на мисълта - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек да се пази от отрицателни мисли.

Ако човек изпрати една мисъл на подозрение, това ще има два рода последствие: от една страна, у другия ще се събуди подозрение към него, но и самият той ще стане по-подозрителен.

Затова човек трябва да изпраща винаги добри мисли.

Човек трябва да е внимателен.

Човек, като мисли, се освобождава.

Никога човек да не остави сърцето да управлява ума и ума – сърцето.

Закон е, че каквото мисли човек, това ще направи; затова да мисли винаги хубавото.

Щастливият човек живее по-малко, понеже му завиждат, а нещастният – повече, понеже, който го види, казва „горкият, горкичкият“ и го подкрепят с мисълта си.

Една сестра попита: „Учителю, може ли човек да говори с някого с мисълта си?

Един брат каза на Учителя: „Има една американска и западноевропейска школа, която казва, че човек, като работи с мисълта си, че е щастлив и като си мисли, че е богат, красив, ще стане такъв.“

Ако човек прилага метода да добива някои неща, като си представя, че ги има, ще мине през големи разочарования.

Та когато човек се стреми по този начин да добие щастие, богатство, красота, той ще има разочарования.

57. 3_06 ) Правата мисъл - Боян Боев (1883 – 1963)

Да се примири някой човек с някого, това значи, че има права мисъл.

Докато човек се смущава от външните неща, той не познава нищо.

Като отиде в ада праведен човек, с неговата права мисъл адът ще стане Рай.

Един човек, когото осъдили на смъртно наказание, си казал, че не могат да го обесят по никой начин, смятал, че ще се скъсат всички въжета.

Човек често се връща в своето животинско състояние и някой път прави неща без мисъл.

Като не мисли, е животно, а като мисли, е човек.

Животното прилича на сал, който водата носи все надолу, а човек е параход, който отива нагоре и надолу, не го влече водата, но върви където иска.

Когато човек направи една погрешка, той не мисли.

Когато някой човек дойде при теб наежен, ако ти имаш силна, права и добра мисъл, той ще се оттегли.

Понеже клетките му долавят твоята права мисъл и му казват: „Той е добър човек, няма какво да го нападаш.

Човек, като почне да мисли право, ще се освободи.

Някой път човек не вярва в това, което мисли, и с това се спъва.

Един човек се качвал на параход за далечно плаване; всички други имали изпращачи, а той нямал и си казал: „Няма ли брат в Господа Исуса Христа който да ме поздрави?

Ако иска човек да развива ума си, трябва да се занимава с математика.

Един човек, който мисли, не пада, а който не мисли, пада.

Когато човек мисли, всички комари от вятъра ще изчезнат.

За да влезе човек в опитната страна, той трябва да мисли по съвсем друг начин.

58. 3_07 ) Единство на живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек трябва да влезе в реалния свят.

Унижението на един човек е унижение на другите.

Един човек ми разказа, че една нощ излязъл да види звездите и се почувствал в едно с планините, тревите, цветята, животните, с всички хора.

59. 3_08 ) Възвишеното в човека - Боян Боев (1883 – 1963)

ВЪЗВИШЕНОТО В ЧОВЕКА

Достигне ли човек до него, той е станал господар – ще се върне в онова първоначално състояние, в което Бог го създаде.

Всяка отрицателна мисъл, колкото и да е малка, подронва моралните устои и тогава човек казва: „Празна работа“ или „Няма да го бъде.“ Без самообладание нищо не може да бъде.

Всеки път мъчнотиите идат, за да се види, дали може да се самообладава човек.

Страданието е Божествен огън, който чисти човека.

Като погледне човек тази вода, която тече, ако е неразположен духом, веднага ще почувства подем.

Дойде ли в размишление, човек ще почне да вижда картини от миналото – грандиозни и хубави.

Когато човек прави нещо, да го направи така, както другите не са правили никога.

Всяко нещо, което човек мисли, се реализира.

Няма нищо, което човек мисли, и да не се реализира.

Тялото на човека не е реалност, а Реалността е в самия човек.

Душата на човека е истинският човек.

Човекът, когото виждате, е само дрехата му.

В човека има нещо по-съществено, отколкото умът и сърцето.

Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността.

Всеки един човек е свещена книга.

Всеки човек трябва да знае своето име.

Доста скъпоценни камъни има в човека, но трябва да дойде златар и да направи брошки от тях.

Силата на човека стои в неговото име.

За онзи човек, който разбира, Животът е красив в своите подробности.

Някой път човек се съмнява в себе си.

Съмнението произтича от човешкото, а има нещо по-възвишено в човека, нещо Божествено, което знае нещата.

Във всеки човек се крие Божественото; ако не е то, би било безпредметно да проповядваш на хората.

Големи богатства се крият в човека.

Човекът-животно се мъчи, животното-човек се двоуми, човекът-човек мисли.

А Божественото в човека е съвършено.

Човек е безкрайно малка част от това, което е.

Неговият Дух на Небето изпраща само една малка част от себе си, чрез която черпи опитност и ако Духът изпрати по-голяма част на човека долу, той става гениален.

Под обикновен човек разбираме този, който не е развил дарбите си; талантливият ги е развил, а геният вече твори.

Много ужасно е положението, когато човек мисли, че е сиромах.

Страданието на човека произлиза от неговото низше животинско естество.

Тъмнината в човека произвежда всички страдания, там са всички заблуждения.

Всеки човек, като идва на Земята да се преражда, минава през едно място, дето го потопяват в една река, за да забрави всичко, защото ако помни всичко, той няма да учи новото.

Значи има две същества, които живеят едновременно в човека.

Достатъчно е човек да дигне завесата на забравата, за да си спомни това, което е учил в далечното минало.

Няма по-хубаво състояние от това и никога не трябва да дотяга на човека.

Човек трябва да се моли и за другите.

Да се моли човек, това е една привилегия.

Едно правило: когато човек се моли с известни молитви, всеки път трябва да прибавя и от себе си нещо.

60. 3_09 ) Един закон за развитие - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек е затворен и като го убият, пущат го от затвора.

Човек, като излезе от една къща, отива в друга, после – в трета и тъй нататък, додето намери най-хубавата.

Също така човек, като излезе от едно тяло, отива в друго и т.н., додето най-после намери най-хубавото.

Значи във всяко прераждане човек си прави по-хубаво тяло, по-добре организиран мозък, по-добра глава.

Човек трябва да мине през всички народи, защото всеки народ носи известни качества и който не мине през този народ, не може да ги придобие.

Ако човек умре преждевременно, през останалите години остава на Земята да работи невидимо и след това се качва горе.

Така ще се направи проверка – на Земята човек се показва какъв е.

61. 3_10 ) Законът за причини и последствия - Боян Боев (1883 – 1963)

Всяка мисъл и всяко чувство, които човек е създал, след като извършат един кръг, непременно ще се върнат при него.

Един човек носи семена и откъдето минава, заравя тук-таме.

Друг пък един човек, като мине покрай едно място и изкорени дърветата, които са расли там, след десет години ще търси и пита: „Защо няма нищо тук?

“ – “Така е тук, защото си изкоренил дръвчетата.“ От мислите, чувствата и стремежите на човека зависи неговото здраве и неговото бъдеще на Земята.

Ако човек хвърли парчета стъкло по двора и после ходи бос, ще се нарани.

Престъпленията се дължат на низшите духове, които работят чрез човека, но човек е отговорен, че ги е допуснал.

Човек има свобода да направи добро и да направи престъпление.

Когато човек извърши убийства, той сто години се спира в своето развитие и работи за онзи, когото е убил.

Когато един човек отклони някого от Бога, страда хиляди години и в това време се спира неговото развитие.

Откъсването на едно цвете се отразява зле върху човека.

В човека има атавистични черти.

Повидимому човек може да мисли, че нещата стават произволно, но те не стават произволно.

На Земята при човека идват всички тези лица, на които дължи по закона на кармата, и вземат от него някои неща; и ако знаеш закона, ще благодариш.

Значи човек почва отначало с доброто, после средата е лоша и накрая пак свършва с доброто.

Един брат запита: „Как човек може да ликвидира със своята карма?

Човек ликвидира със своята карма като работи за другите, за Бога.

Чрез Любовта човек ликвидира със своята карма.

Когато дойде Новораждането, като се роди човек изново, ще се освободи от закона на кармата.

Щом човек има Разумност, ликвидира с нея.

Като изплаща човек кармически задължения, не трябва да прави нови дългове.

Най-голямото изкуство е човек да може да измени съдбата си.

62. 3_11 ) През тъмната зона - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато някой човек от Небето се роди тук, хората на Земята се радват, а на онези горе малко им е мъчно.

Като влезе човек във водата, туря си водолазна дреха, но като излезе, има ли нужда от нея?

Истинският човек всякога живее, а това, дето го наричат смърт, е хвърляне на старата дреха.

Физическият свят е свят на промените; няма защо тук човек да търси щастие, но при една друга култура това ще бъде възможно и на Земята.

Човек не трябва да се плаши от смъртта.

Човек, като изживее известно време на Земята, като си изкара работата, отива горе, както онзи, който цял ден е работил и вечер се прибира в дома си да почине.

След смъртта низшите духове почват да гонят човека в тъмната зона, за да отнемат това, което той носи.

Човек след смъртта си отива в място, което съответства на неговия земен живот.

Човек, който е много привързан към този свят, след смъртта си отива в по-лошия свят, а като не е привързан, отива в по-добрия.

63. 3_12 ) Имаме дом неръкотворен - Боян Боев (1883 – 1963)

Един праведен човек, когато има опасност да извърши престъпление, го вдигат.

Човек след заминаването си има следните работи: първо, да посещава Небесните училища; второ, да работи на Божията нива и то или между скоро заминалите, за да ги ориентира в новите условия, или между хората на Земята, като ги предпазва от зло (например може да му се даде задача да поправи един грешник на Земята); трето, известно време заминалите участват в процесите на Природата, например работят върху растежа на растенията.

Един брат запита: “Когато на човека се яви някой заминал, откъде знаем, че това не е наша мисъл?

Човек никога не е умрял.

Казах му: „Има един човек, когото си обидил приживе.“ Той беше бил майка си и тя умряла.

Едно низше същество ще убеди някой човек да се самоубие, за да може да вземе неговата енергия и с нея да се поддържа.

Един човек заминал и жена му се оженила за друг; умрелият, понеже не бил напреднал, се ядосвал на жена си.

В Свищов един човек имал жена, която умира при раждане.

Някой път заминалият ще намери някой жив човек на Земята, чийто трептения са близки до неговите, и ще ти се проявява чрез него: ти току-що се запознаваш, а той вече ти се усмихва някак особено и познато.

Ако някой си замине десет години по-рано, то десет години ще остане тук, за да си довърши работата, защото на човека му трябва опитност, материал.

Човек след заминаването си се издига от Етерния свят до Божествения свят.

Ето защо човек живо предчувства, че му предстои един велик път на възход, че има да расте, че го очаква нещо грандиозно.

Човек, колкото и да е грешен, все му се дава възможност да надникне във Великия живот на Божествения свят, макар и за няколко мига.

64. 3_13 ) Няколко думи за човешкото естество - Боян Боев (1883 – 1963)

Във всеки човек има трима души.

Всеки човек представлява троеличие.

Ако се извади етерния двойник на човека поне отчасти, то тялото, като се нарани, не чувства болка, защото тогава човек е вън.

“ Той ще каже: „Видях, че на пода лежеше човек, който напълно приличаше на мен.“ И ще го питам какво ще каже сега, съществува ли душа или не?

От добрия човек излиза музика, песен, която напомня звуци от нежна арфа.

От духовния човек излиза Светлина от цялото му тяло.

Човек трябва да изучи своето тяло и да види къде са центровете.

65. 3_14 ) Силни трептения - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек трябва да изпитва дали Духовете са от Бога, т.е.

А един Възвишен дух като дойде, ще ти каже: „Като пътуваш по този път, след пет километра ще срещнеш един човек; той ще направи това и това, в дома му ще спреш.“ И целият път ти описва вярно и става така, както той разправя.

66. 3_15 ) Развитие на новите сетива - Боян Боев (1883 – 1963)

Един брат повдигна въпрос за пробуждане на ясновидството или на шестото сетиво у човека.

После, човек трябва да чете, да се моли и да желае това, докато Невидимият свят се отзове.

Човек да влезе в Божествената мисъл, която Бог е вложил в цветята, е един друг еволюционен метод за развитие на шестото сетиво.

На сън човек вижда някои работи, защото се изолира от външните форми.

Обикновеният човек, понеже не е ясновидец, понеже не се е подготвил да се абстрахира от външния свят, за да може да види невидимото, той по време на сън има необходимите условия; тогава външният свят не му влияе и той има видения.

Един човек, който наближава да добие ясновидство, сънищата му почват да стават по-свързани.

Един брат запита: „Може ли човек при тези упражнения да се концентрира върху Христа?

За да има човек постижения в тази дейност, трябва продължителна работа.

Ако остане сега човек да влиза във връзка с Невидимия свят, то е изгубена работа; това той го има вложено, а сега само трябва да хармонизира своите мисли, чувства и желания, за да се прояви това, което е вложено.

Това е една област, в която човек като влезе, ако няма ръководство, ще се уплаши.

Тя каза веднъж на един човек, че откраднал едно ренде и като го върне, тогава ще му тръгне, защото откакто откраднал това ренде, все назад му вървяло.

Човек има 12 сетива.

67. 3_16 ) Съзнателно излъчване - Боян Боев (1883 – 1963)

Това прилича на следното: човек в тялото е като в затвор.

Ще видиш, че нейде далеч убиват някого и не можеш да му помогнеш или някой звяр разкъсва човек в някоя пустош и не можеш да помогнеш.

Страдание се дава на човека, за да го избави от едно голямо зло.

Човек, като има ясновидство, ще има и мъчнотии, ще има и съблазни.

Понеже като види някой човек, ще види неговото минало и ще узнае, че в миналото е бил престъпник; и той трябва да има голяма духовна сила, за да се отнася към него пак така добре, със свещено чувство – не само външно, но и вътрешно.

Човек може да развие своята чувствителност.

Ясновидецът наблюдава, че върху горната част на главата на религиозния човек слиза една струя от Светлина.

Човек трябва да държи хилядолистника в изправност.

Човек като отправи ума си към Божествения свят, към Божественото, като мисли за Бога, хилядолистникът вече работи и се развива.

Например, както някой, който се упражнява да пее, събужда и развива музикалния център на главата си, също така и хилядолистникът се събужда, като мисли човек за Бога.

Обаче човек освен с мислене за Бога, може като спомагателно средство да си служи и с движение на ръцете, при което да допира с ръце горната част на главата, дето е хилядолистникът; например при изговаряне на някои формули може да прави обливане с ръце.

Има и други секретни методи за развитие на хилядолистника, но засега човек трябва да се задоволи с малко.

Ако човек иска да влезе в езотеричния живот, в живота на една по-висша реалност, трябва да развие възприемчивостта си, защото човек не може да влезе в Невидимия свят, ако съзнанието му не се разшири.

Възвишеното в човека е главно от дясната му страна, а по-низшето, тъмното в него – от лявата му страна.

Като видя един човек, мен ме интересува възвишеното, доброто в него и аз гледам от дясната му страна.

За целта трябва предварително да се подготви човек, като се моли вечер, след полунощ – между полунощ и изгрева.

Човек да развива това предчувствие вътре в себе си, да се вслушва в своята интуиция, т.е.

Шестото сетиво е вече развитие на един орган, чрез който ще си служи човек за изучаване; и за него онзи свят ще бъде видим, ще го изучава.

Ако очите на човека се отворят, той ще види около себе си много Възвишени същества, светии, праведни, добри хора.

Преди всичко, най-главното е да влезете в живота на Любовта, която отваря очите на човека.

68. 3_17 ) Нашите по-малки братя, растенията - Боян Боев (1883 – 1963)

Разумната природа е създала растенията и човек не трябва да злоупотребява с Божиите блага.

Без растенията човек не може да бъде гениален.

Тази енергия, която човек не може да извлече, растенията я извличат.

Затова човек има самосъзнание, а другите природни царства нямат.

Трептенията на растенията, на животните и на човека са различни.

В Стара Загора един човек ми разправи, че една ябълка била нападната от листни въшки и мислел да я отсече.

Онзи човек отишъл при ябълката с Любов и събудил Любовта в нея.

Да, едно растение може да те обикне както човек.

Има една зависимост между всички плодни дървета и човека.

После се засегнаха ябълките, което показа, че хубавото, красивото ще бъде засегнато в човека.

Има връзка между растенията и човека.

69. 3_18 ) Нашите по-малки братя, животните - Боян Боев (1883 – 1963)

Животните са предметно учение за човека и без тях той не може да прогресира.

У кучето се развиват известни енергии, които са полезни за човека в някои случаи.

Ако човек издигне организма си да трепти по-силно, отколкото трептенията на паразитите, те бягат от него; същото е и с вирусите.

Животните са степени, по които човек се е качил.

И сега човек е наполовина животно, наполовина – човек.

Обаче след време животинската природа на човека ще бъде преодоляна и ще дойде моментът, когато ще се въплъти истинският човек.

Човек би помислил, че работят в тъмнина, обаче те работят в мека, астрална светлина и не пущат външна светлина, защото тя би им попречила.

Когато човек тръгне с кон на път, дето ще има премеждие, конят се спира и не иска да върви и господарят едвам и насила ще го накара да тръгне напред.

Някои неща животните знаят повече от човека.

Например човек още не знае да преде тъй тънко както паяка.

Човек чрез живата материя не може да образува електричество, а рибата може.

Това изкуство човек не го знае.

Когато човек се приближи до свръхсъзнанието, ще придобие повече.

Човек трябва да знае, че всяко животно има своя специалност.

Едно колибри, една райска птица седи по-горе от човека по дрехите.

Кой човек може да направи такива пера, с такива краски и с тези преплетени линии?

Човек трябва да съзнае, че във всяко живо същество има дарбица, а той я пренебрегва.

В това отношение човек е изостанал назад.

Човек стои по-високо от животните в някои отношения, защото в него има много възможности.

Кучето винаги гледа да се хвърли отподире върху човека, защото човешките очи са много силни и кучето се плаши от тях.

Когато това се разкрие на човека, той вижда величието на Бога.

А това е един велик свят и когато човек се одухотвори, той почва да вижда това, което по-рано не е виждал.

70. 3_19 ) Инволюция и еволюция - Боян Боев (1883 – 1963)

При човека Азът, Божествената монада, се проявява във физическия свят и затова той се съзнава като Аз – има самосъзнание.

От всичките четири природни царства на Земята човекът за пръв път има самосъзнание.

На границата между инволюцията и еволюцията човек преживява един вътрешен преврат и след това почва пътят нагоре.

И така, подсъзнание имат минералите и растенията, съзнание имат животните, самосъзнание има човек, а свръхсъзнание – Напредналите същества.

Човек, който има самосъзнание, едновременно има в себе си подсъзнание и съзнание.

Клетките в човека имат подсъзнание.

Дейността на всички органи и системи в човека се ръководят от подсъзнанието.

Ще се събудят в човека нови сили, дарби и способности, т.е.

71. 3_20 ) Фази при възлизането на човешката душа - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек в известна фаза на своето развитие преживява дълбок преврат, вътрешна криза, една вътрешна буря.

Дотогава човек е живял несъзнателно, без да се запитва за целта и за смисъла на Живота, но в известен момент той чувства пустота и съзнава, че досегашният му живот е без основа и без насока.

Дотогава човек е бил гърбом към Бога, към великия център на Живота и при Обръщението се обръща с лице към Него.

Защо в известна степен на своето развитие човек идва до идеята за Великото разумно начало?

Това иде от човека.

Човекът, който се е обърнал към Бога, прави равносметка на досегашния си живот с нов критерий, с нова мярка.

Човек, който е минал през фазите Обръщение и Покаяние, има желание да върши Волята Божия, да служи на Бога, да живее за Истината, за Красотата.

Спасение значи, че човек е записан между тези, които ще се повдигнат в нова културна степен, при новите условия на Живота.

То е от човека – Божественото в него се проявява в по-голяма степен.

При тази фаза съзнанието на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога.

Това се нарича ускорена ликвидация на кармата и са родилните мъки на новия човек.

Когато наближи да дойде Посвещение, човек пак минава през ново изпитание, което е по-голямо от онова, което предшестваше Новораждането.

Защото колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава.

При Посвещението човек почва да общува с Напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите на Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях.

По едно време слънчевото небе се покрива с тъмни облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението.

Човек се чувства сам, изоставен привидно и от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена.

И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е оставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението.

Тази фаза се нарича Възкресение и при нея човек завършва своята еволюция на Земята, у него се събужда Божественото в голяма пълнота.

Той вече не е човек, но се е издигнал в по-горна степен, влиза в един живот, в който няма никакви страдания.

72. 3_21 ) Промисъл - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек трябва да остане верен на онези, които му помагат, на Божественото.

Като задоволиш човека с всичко, ще остане чужд на хората; за да не става това, трябва да му липсва нещо.

Учителят не е условие, а възможност за човека.

Човек, който върви по Божествения път, немислимо е някой да го спъне.

Хубостта на Живота е в това да знае човек, че има някой, който мисли за него.

Какви ли не премеждия не преминават през главата на човека!

Ако Бог не пази човека, той не би устоял.

Хайде, да кажем, цветята в градината човек ги обработва; но онези, които са на планината?

Няма нещо, което да се случи на човека и за което да не го предупредят.

Някой идва при мен с някоя болест, но тя е повод, за да дойде този човек при мен.

Един беден човек обикалял света.

“ Но един млад човек го бутнал по рамото и го попитал какво има.

“ Когато хората изоставят човека, тогава Бог работи за него.

Когато човек е под Благодат, каквото пожелае, става.

73. 3_22 ) Всичко се превръща в добро - Боян Боев (1883 – 1963)

Всичко, което човек опитва, е все за негово добро, но той не разбира.

Човек никога не изгубва, въпреки че мисли, че губи.

Най-мъчното Учение е човек да повярва, че всичко, което става, е за Добро.

74. 3_23 ) Новото земеделие - Боян Боев (1883 – 1963)

Да кажем, че една ябълка е посадена от чист човек, който я полива с Любов; така той допринася нещо за качеството на ябълката.

Тогава, като минавам, казвам: „Човекът, чиято е тази нива, има такъв и такъв характер, а човекът на онази има такъв и такъв характер.“ Първият е вложил нещо хубаво в нивата.

А селяните, учудени, казвали: „Ние орем с наши волове, а този човек хваща чужди и е с надничари, а пък изкарва повече от нас?.“ Той много скоро си изплати дълговете.

“ Този човек бил от друго село – от с.

75. 3_24 ) Краските - Боян Боев (1883 – 1963)

Червеният цвят прави човека активен.

Синият цвят е за духовния живот на човека.

“ Човек да има цветя с различни краски в градината си.

Когато човек обича някой цвят, той има нужда от него и нека да го носи.

Човек може да се лекува с краски по-добре като си ги представи умствено, отколкото с физическите краски.

С мисълта си човек действително създава мисъл-форма със съответната краска и тя действа по-силно, понеже има по-къси вълни.

76. 3_25 ) Жизнен магнетизъм - Боян Боев (1883 – 1963)

И човек играе в Живота ролята на клонче и щом съзнава, че е част от Цялото, без да се отделя от него, ще се развива правилно.

И когато някой човек вреди на друг човек, той все едно, че бие своя крак.

Когато някой човек промуши някого, сам ще бъде засегнат.

В Бог човек ще живее като син, като дъщеря.

Човек страда, понеже не работи за общото, а неговият живот е предвиден в Цялото.

В новата епоха човек ще знае, че щастието му зависи от щастието на другите хора.

77. 3_26 ) Нещо за звездното небе - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки човек, който има честолюбие, е бил в Юпитер.

Тази Радост е предчувствие на онова велико щастие, което очаква човека, когато отиде да живее в Сириус.

Божествената наука твърди, че откакто човек е на Земята, има 18 милиона години.

В другите небесни тела има красоти, каквито човек не може да си представи.

Тогава човек ще разбере Мъдростта, която съществува – онова разнообразие на организмите, на културите и на живота.

78. 3_27 ) Физиономика и френология - Боян Боев (1883 – 1963)

Братята и сестрите се интересуваха от цяла палитра науки, касаещи развитието на човека като една жива Монада, и влизаха в разговор по тези въпроси.

Във всеки един живот човек трябва да внесе нещо в Невидимия свят, за да му направят с този материал едно по-добро тяло.

Чрез работа човек може да възбуди известни способности – някои центрове на мозъка.

Ако изучавате човешкия и животинския образ, ще забележите в човека някои животински линии.

Човек става ту красив, ту грозен.

Ако човек почне да става нервен, алчен или нетърпелив, всичко това изменява лицето.

Някой човек има високо чело, но тясно отстрани; значи има много идеи, но тесни схващания.

Ако на челото между веждите има отвесни черти, този човек има две релси и по тях кара колата и работата му върви добре, честен е.

Не казвам какво означава, когато човек има на челото три или четири отвесни линии.

Човек е най-интересната книга, която е написана.

Камперовият ъгъл трябва да бъде повече от 90 градуса, за да бъде човек гениален.

Човек е изминал 180 градуса в своята еволюция.

При жабите е на 45 градуса, а при човека – на 180 градуса.

Веждите са свързани с Астралния свят, с чувствата на човека.

Като изучавате човека, животните, растенията, кристалите, скъпоценните камъни, тогава ще видите какво нещо е Божията Мъдрост.

Нормалният нос е вътре в човека.

Като се освободи от ненужните натрупвания, нормалният нос в човека ще се прояви.

Човек с такъв нос иска като животните – като се наядат, легнат си и спят.

Ако носът е изкривен към лявата страна, това показва, че в чувствата на човека има недоимък, а ако е изкривен надясно, това показва, че има недостатък в неговата воля, в неговата сила.

Къде е първият човек, къде е оригиналът?

Когато виждате един човек, когото Бог е направил, като че някой извор тече, като че нещо от Небето иде.

Щом видите, че у някой човек почват да падат двете крила на носа отстрани, тогава той не е от въздържаните.

Ако долната устна е по-дебела от горната, това показва, че човек много възприема и малко дава (А).

Такъв човек е по-пасивен.

А ако горната устна е по-развита, човек е по-активен, повече дава (С).

Когато човек се облизва, то е, за да ги мокри, та да бъдат добри проводници на електричество и магнетизъм.

При големите уши човек има голям замах и е по-щедър.

Когато е много тънка, човек е обеднял.

Частта ХУ трябва да има една вътрешна извивка, паралелна на външния контур, което показва развит човек.

Когато човек почне да става умен, става промяна в ухото.

Горната третина на ухото показва степента на ума и на мъдростта в човека.

Ако тя е доста широка и правилно очертана, без чупки и неправилности, това показва, че човек в духовно отношение е по-напреднал.

Ако искаш да знаеш как постъпва един човек по ум, изучи носа му.

На един човек ще му дадеш това, за което говори ухото му.

И тъй, когато носът е по-голям от ухото, тогава човек е развит умствено – много мисли, но малко изпълнява.

А когато ухото е по-голямо от носа, тогава човек повече изпълнява, повече е активен, а по-малко мисли.

А най-добре е, когато носът и ухото са еднакво развити; тогава човек и мисли, и изпълнява едновременно и това е прекрасно.

В човека има проекции, плоскости, линии от разните светове.

Волята на човека се познава по устройството на тялото.

На волевия човек брадата и палеца са добре развити.

Палецът е волята, разумното в човека.

Постъпките на човека са изразени от носа надолу – до края на брадата.

79. 3_28 ) Поставете телата си в жертва жива, свята и благоугодна Богу - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато човек е с вдигнати рамена, това показва, че се чуди какво да прави.

А когато рамената са насочени надолу, човек се сравнява с едно старо дърво, което е високо; той се чувства силен и поглежда надолу с високо мнение за себе си.

А когато рамената са хоризонтални, това е хубав признак и показва, че човек е на екватора, в равновесие.

Белите дробове са резултатът на човешката душа, а стомахът е физическият човек.

Някой човек ти е приятен, понеже у него е развит центърът на справедливостта (С), или центъра на милосърдието, който е горе на главата, малко отпред (В), или пък центъра на Любовта към Бога, който е горе на главата (А).

Генералите имат широка глава, не им мигва окото при опасност; ако някой човек има тясна глава, не става генерал от него.

Бащата пратил портрета на един френолог и той казал да не я дава на този човек, защото той ще я убие.

Когато косата на човека стърчи нагоре, този човек прилича на нива, чиито класове са празни и затова стърчат.

Като пипнеш космите на един човек, ще познаеш как е живял той, дядо му, прадядо му.

Човек с къса коса всякога става много активен, а който е с дълги коси, става магнетичен.

Когато човек има дълга коса, е по-спокоен.

Когато човек има магнетичен характер, то в космите отива магнетизъм и те не окапват.

80. 3_29 ) Човек е микрокосмос - Боян Боев (1883 – 1963)

ЧОВЕК Е МИКРОКОСМОС

Когато човек с палеца на ръката си пипа показалеца, с това събужда благородството в себе си; при средния пръст събужда в себе си справедливостта, при безименния пръст събужда в себе си красивото, разумното, а при малкия пръст събужда в себе си практичността.

С мърдането на палеца се усилва волята; престане ли да се движи, човек не може да проявява воля.

Когато малкият пръст е дълъг, човек е настойчив в работата, а когато не е – не е настойчив и каквото започне, оставя го, за да почне друго, но и него оставя.

Човек представлява едно велико писмо, в което Природата е написала много, и който знае да чете, да чете.

Един брат запита: „Какво значи, когато човек пише една буква отначало тънка, а накрая – дебела?

Разумното начало създаде принципите и законите и човек трябва да се учи от тях.

Човек трябва да знае кои часове през деня са на Слънцето; всеки ден си има часове на Слънцето, също и всяка вечер.

Човек има дванадесет тела и всеки дом в астрологията отговаря на едно тяло; също така и всяка зодия.

Човек има отношение към Космоса; той е микрокосмос и затова всичко, което е вън, в макрокосмоса, го има и вътре в човека.

Човек трябва да знае и къде в тялото са центровете на Млечния път и на звездите от първа величина.

Всяка планета има три влияния върху човека: физическо, астрално и умствено.

Венера, като Зорница и като Вечерница, има две различни влияния върху човека.

Когато човек иска да бъде устойчив, да яде жълъди.

81. 3_30 ) „Ом“ съдържа всичко - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато мозъкът заболее, човек забравя първо съществителните, после изчезват прилагателните, местоименията, глаголите, а съюзите не изчезват.

И когато човек почне да се поправя, думите се възвръщат пак по същия ред.

Когато човек дойде до Посвещение, ще учи един свещен език, при който не можеш да пишеш или кажеш нещо, ако мисълта ти не е права.

Ангелският език е друг; има думи за обозначение на разните предмети, както нашите езици, но Любовта го прониква целия и затова съзнанието на човека трябва да е повдигнато в сферите на Любовта, за да може да го разбере и да говори на него.

За запознаване с небесния език човек трябва да почне да учи ватанския език, който се приближава в известна степен до него.

Всеки човек е бил във висшите светове, говорил е на този език и затова го има вътре в себе си, но сме вътрешно подпушени и не можем да го говорим.

82. 4_01 ) Истината - Боян Боев (1883 – 1963)

За да има човек Божието благословение, не трябва да лъже.

Божественото в човека може да го повдигне, но първо човек трябва да се освободи от лъжата.

83. 4_02 ) Свободата - Боян Боев (1883 – 1963)

Няма по-хубаво нещо от това, човек да е свободен.

Няма по-хубаво нещо от това нищо да не мъчи човека.

Човек е свободен само, когато изпълнява Волята на Бога.

Човек трябва да знае във всеки момент каква е Волята на Бога и да я направи.

Когато Бог каже нещо на човека, ако го направи веднага, тогава ще бъде свободен.

Човек не може да има Свобода, ако не мине през вратата на Любовта.

Когато обичаш някой човек, най-първо му дай Свобода.

Всеки човек в света е свободен и ако хората са станали роби, те сами са станали такива.

Истински човек е онзи, когото никога не можеш да заставиш да направи това, което не иска.

При нарушение на Божия закон няма Свобода, тогава за човека иде ограничението, защото като се събори неразумно построената къща, ти оставаш отдолу.

Представете си един човек, който има знания за природните сили и закони.

Всеки човек има особена мисъл, той е един стрък от всички останали; оставете го да си мисли свободно.

Човек иска механически да тури ред и порядък в Живота, но не може така.

Човек е по-силен от съдбата и условията и ако е по-смел, ще надделее условията, иначе условията ще го спънат.

84. 4_03 ) Справедливостта - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек трябва да отдава нужното почитание и уважение на всеки човек, на всяко животно, на всяко растение – това изисква и Новото учение от всеки нас.

85. 4_04 ) Живот за цялото - Боян Боев (1883 – 1963)

И човек играе в Живота ролята на клонче и щом съзнава, че е част от Цялото, без да се отделя от него, ще се развива правилно.

И когато някой човек вреди на друг човек, той все едно, че бие своя крак.

НАГОРЕ

1.1752750873566