Търсене в текстове за 'Духовен път'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 702 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_05 ) Посещение на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето няколко мисли от Учителя по пътя за връх Мусала.
ПОСЕЩЕНИЕ НА БОГА На 22 юли 1940 г. Учителя тръгна за Мусала с една малка група. След кратък престой на Боровец потеглихме за върха. Ето няколко мисли от Учителя по пътя за връх Мусала. В музиката на Природата няма паузи, няма прекъсване, тя е непреривна. И когато в нашата музика поставяме паузи, то тя продължава в мисълта на човека. Има един вечен кръг на живота. В него няма противоречия. И ако има противоречия, то е привидно.
към текста >>

Някои хора не са още готови за духовен живот.
Но ако дойдат умните да го оправят, много скоро ще се оправи. Всеки може да изоре нивата, но не всеки може да посее. Трябва да се посее с доброто семе. Страданието е оран. Житното зърно, за да поникне, трябва да се посее на дълбочина два пръста, а не на дълбочина един метър. Някои хора не са още готови за духовен живот. Тук, в тия места, преобладава електричество. Когато хората са инертни, нека дойдат тук, за да станат активни. На 22 юли пренощувахме на х. Мусала. На другия ден сутринта бяхме на връх Мусала. Там Учителя държа беседата „Божественият и човешкият свят“, която е публикувана в том със същото заглавие.
към текста >>

Човек може да влезе в пътя на „Eternal generation“, т.е.
Причинното тяло не е още развито и затова ние само я чувстваме, без да знаем източника. Псалмопевецът казва: „Като види лицето Ти, ще се развесели сърцето му.“ Радостта и Веселието идат от присъствието на Бога. Когато Духът Господен посети човека, тогава човек е радостен. Когато човек е готов да извърши Волята Божия, тогава идва Радостта. Един брат сподели: „В една от последните недели, в 5 ч., на събранието в салона имах едно Божествено състояние.“ Човек може да влезе в пътя на „Eternal generation“, т.е. вечното обновяване. Вечното обновяване иде от Духа, който изхожда от Бога. Имаше разговор с Учителя и при езерото „Окото“ в 13 ч. Когато Христос е пращал учениците си двама по двама, Той ги е пратил като войници на работа. И затова е било приготвено за тях всичко отгоре.
към текста >>

Продължихме пътя за Боровец.
Имайте обхода като между близки. Ако някой не може да ти даде мил поглед, ти ще му го дадеш! Пожелавай добро на всекиго. Вие не сте още проявили любовта си. Всеки ден увеличавай с по една стотна част от градуса на любовта си! Продължихме пътя за Боровец. Там стигнахме навреме и вечерта бяхме в София.
към текста >>

2. 3_03 ) Организиране на духовното тяло - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички хора се плашат много от земетресение, понеже са плашени хиляди пъти.
И това ни повдига и облагородява. Това ни дава подтик да живеем за нещо възвишено. Стана въпрос за земетресенията. Европа се движи към екватора и вследствие на това стават размествания, земетресения. Слънцето ще почне да изгрява от друго място, което ще стане след много време. Всички хора се плашат много от земетресение, понеже са плашени хиляди пъти. Друга причина за земетресението е постепенното издигане дъното на Великия океан, където се образува нов континента на Шестата раса. Един брат запита: „Какво е влиянието на каменните въглища? “ Една от причините за войната е силата, която е излъчена от каменните въглища. Стана въпрос за създаването на света.
към текста >>

В морския охлюв е показан пътят, по който е създаден света.
Един брат запита: „Какво е влиянието на каменните въглища? “ Една от причините за войната е силата, която е излъчена от каменните въглища. Стана въпрос за създаването на света. Фигура 1 В морския охлюв е показан пътят, по който е създаден света. Разрешението на нещата не е в кръга или в елипсата, но в спиралата. В отворените кръгове, спирално навити, вече има разрешение – началото е А, а краят е В (виж: Фигура 1). Началото и краят ще се свържат. Щом влезем в метагеометрията, в астралната геометрия, там фигурите са повече. Всички форми са все отсечки от горните тела.
към текста >>

След това в мозъка става още два пъти превръщане – отначало в електрически, къси вълни, после – в магнетични, дълги вълни, и след това се превръщат в тонове.
Защо пие човек вода? Не само за да приеме материалната, течна вода, но за да приеме чрез нея електричество и магнетизъм. Както Маркони запали електрическите крушки в Италия и Сидней – в Австралия, също така могат да се запалят слънцата, само като се завърти един бутон. Някое Напреднало същество, като прати енергия, може да направи планетата ни да светне като слънце. Звукът, като дойде до ухото, се превръща в електрически вълни. След това в мозъка става още два пъти превръщане – отначало в електрически, къси вълни, после – в магнетични, дълги вълни, и след това се превръщат в тонове. Свиването на сърцето също зависи от електричеството. Инсталацията е електрическа. Стана въпрос за търсене на подземни води. За тази цел могат да се наблюдават растенията. Растението може да усеща влагата, която е 20-30 метра под него.
към текста >>

Има материален, Духовен и Божествен свят.
Едните и другите са на крива страна. Бог и материята не съществуват по този начин, както ние мислим. Външните прояви на материята не са материя. Например, ако завъртиш една електрическа крушка, то се образува един светъл кръг, но той не съществува. Ние сме за побратимяване между идеализъм и материализъм. Има материален, Духовен и Божествен свят. Християнството е хармонично съчетание между физичните и духовните закони. Помолиха Учителя да кажа нещо по-подробно по въпроса. Когато се организира причинното тяло на човека, той ще се пренесе да живее горе в главата си. Когато причинното тяло е събудено и развито, човек почва повече да живее в мозъка си. И ако човек стои на стол, отстъпва го.
към текста >>

Щом живееш в своята личност, каквото намислиш, не става – може да мислиш десет пъти подред, но нищо не става.
Това е един хубав начин за развиване. Щом се развие нашето причинно тяло, то Висшите същества ще дойдат да ни помогнат. Това е колективна работа. Щом не живееш за себе си, а за другите, тези Висши същества ще ти помогнат. Причинното тяло разполага с нови сили. Щом живееш в своята личност, каквото намислиш, не става – може да мислиш десет пъти подред, но нищо не става. Когато човек живее в причинното тяло, каквото помисли, става. Организирането на причинното и на по-висшите тела в човека се нарича организиране на духовното тяло. Това става първо, чрез съзерцание, концентрация и молитва всеки ден, поне по половин час, при пълно съсредоточаване на съзнанието. Второ, в проява на Любовта. И трето, чрез служене на Бога, на Цялото.
към текста >>

При произнасянето и по три пъти на ден ще прекарате пръстите си по косата отпред назад с две ръце.
Докато се научи човек на това изкуство, трябва да прави опити. Стана въпрос за формулата, която Учителя даде сутринта в лекцията. Аз искам да бъда честен, справедлив, разумен и благороден. Ще ви кажа практически начин за прилагане на тази формула. Можете да използвате космите на главата. При произнасянето и по три пъти на ден ще прекарате пръстите си по косата отпред назад с две ръце. И косата ще направи това, което трябва; космите ще го предадат навътре. Енергията, която изпращаш през пръстите, ще се приеме от космите и оттам ще се предаде навътре. Един брат запита: „Как да превърнем неразположението в разположение? “ Когато сте неразположени, излезте, идете между хората и като се върнете, ще бъдете разположени.
към текста >>

3. 5_06 ) Опитът ще бъде през тази нощ - Боян Боев (1883 – 1963)

Казах ѝ, че трябва да има връзка с Бога, да се моли Нему и че ще дойдат при нея Светли братя, които ще я упътват и подкрепят.
Тя беше много отчаяна и плачеше. Запитах я какво има и тя ми отговори, че преди петнадесет минути в дома ѝ я убил приятелят ѝ, който мислел, че му изневерява. – „Сега какво ще правя? Къде съм, какво ме очаква? Нашата къща е на същата улица „Опълченска“ и е точно срещу Вашата, и понеже знам, че Вие сте мъдрец, дойдох да искам съвет от Вас.“ След тези нейни думи дълго ѝ говорих – около цял час – за новия живот, който ѝ предстои. Казах ѝ, че трябва да има връзка с Бога, да се моли Нему и че ще дойдат при нея Светли братя, които ще я упътват и подкрепят. Заедно изговорихме Отче наш. С течение на разговора постепенно аурата ѝ ставаше все по-светла и тя си отиде насърчена. Веднъж, когато обикалях провинцията, държах сказка, след която по-голямата част от публиката се разотиде, останаха само около петнадесет души от интелигенцията. Един от младите учители се обърна към мен: „Науката със своите последни изследвания доказва материализма и затова аз не вярвам в духове.“ Тогава му предложих да направим опит. „Опит не приемам – отвърна ми той, – защото ако приема, следва, че аз не съм убеден напълно в материализма, а аз съм.“ Казах му: „Ти приеми опита, защото ако той излезе в твоя полза, ще си още по-сигурен в материализма.“ – “Добре, приемам.“ – „Опитът ще бъде през тази нощ.“ На другия ден той ме намери там, където бях на квартира, и ми разправи какво се е случило през нощта: „Убедих се, че има духове, но моля друг път да не повтаряме опита... Изгасих лампата и легнах да спя.
към текста >>

„Опит не приемам – отвърна ми той, – защото ако приема, следва, че аз не съм убеден напълно в материализма, а аз съм.“ Казах му: „Ти приеми опита, защото ако той излезе в твоя полза, ще си още по-сигурен в материализма.“ – “Добре, приемам.“ – „Опитът ще бъде през тази нощ.“ На другия ден той ме намери там, където бях на квартира, и ми разправи какво се е случило през нощта: „Убедих се, че има духове, но моля друг път да не повтаряме опита... Изгасих лампата и легнах да спя.
Казах ѝ, че трябва да има връзка с Бога, да се моли Нему и че ще дойдат при нея Светли братя, които ще я упътват и подкрепят. Заедно изговорихме Отче наш. С течение на разговора постепенно аурата ѝ ставаше все по-светла и тя си отиде насърчена. Веднъж, когато обикалях провинцията, държах сказка, след която по-голямата част от публиката се разотиде, останаха само около петнадесет души от интелигенцията. Един от младите учители се обърна към мен: „Науката със своите последни изследвания доказва материализма и затова аз не вярвам в духове.“ Тогава му предложих да направим опит. „Опит не приемам – отвърна ми той, – защото ако приема, следва, че аз не съм убеден напълно в материализма, а аз съм.“ Казах му: „Ти приеми опита, защото ако той излезе в твоя полза, ще си още по-сигурен в материализма.“ – “Добре, приемам.“ – „Опитът ще бъде през тази нощ.“ На другия ден той ме намери там, където бях на квартира, и ми разправи какво се е случило през нощта: „Убедих се, че има духове, но моля друг път да не повтаряме опита... Изгасих лампата и легнах да спя. По едно време креватът ми почна да се люлее. Уплаших се и се завих с одеалото през глава. След това креватът ми почна да се издига към тавана и като го достигна, направи няколко обиколки и бавно се спусна на друго място. Не спах до сутринта.“ По-долу ще изложим някои други случки от живота на Учителя.
към текста >>

Той му препоръча да се моли за този свой враг и то всеки ден по шест пъти, независимо в кои часове – сам да си избере.
След като благодари от сърце, сестрата помоли Учителя да ѝ каже какво да прави през следващите две години. *** Един брат сподели, че има големи неприятности в семейството и не знае какво да прави. Учителя му обясни, че има един враг в Невидимия свят. Още от минали прераждания му бил враг, а в последното е бил негов роднина, който след заминаването си в отвъдното, го преследва и прави пакости на домашните му. Той му препоръча да се моли за този свой враг и то всеки ден по шест пъти, независимо в кои часове – сам да си избере. Да се моли и за тези от домашните, на които им се пакости. След известно време неприятностите в семейството на този брат престанаха. Учителя ни бе казал: „Мога да лекувам, няма болест, която да не мога да лекувам. Мога да издигна и мъртвите, но кои? Не всички, а тези, за които Бог ми каже.
към текста >>

Вече осъзнаваме, че г-н Дънов създава нова култура в България – чувства се навсякъде неговото ръководство и неговия духовен подтик.“
Той тръгна недоволен – не съм го бил изслушал, а после дойде при мен и ми благодари, че жена му оздравяла. Веднъж, когато бяхме на екскурзия на Витоша, прилоша на сестра Янакиева. Тя се оплака на Учителя и Той ѝ каза: „Я погледни колко са красиви онези върхове на Витоша и полянките там.“ Сестра Янакиева се зачудила, че Учителя не говори за болестта ѝ, а за съвсем други работи, но в същия миг болестта ѝ изчезна. Веднъж дойде на Изгрева един наш брат от София и разказа: „Говорих с няколко гимназиални учители в София, които не знаят, че съм в Братството, но и те смятат, че е погрешно да се наричаме „учители“, а е по-правилно да се наричаме „преподаватели“. Учителите са същества, които създават и ръководят културите и епохите – това са Кришна, Орфей, Хермес, Буда, г-н Дънов. Вече осъзнаваме, че г-н Дънов създава нова култура в България – чувства се навсякъде неговото ръководство и неговия духовен подтик.“ *** В началото на януари дойде на Изгрева един православен албански калугер от Света гора. Когато се подвизавал в Рим, той сънувал един стар калугер, който му посочил къща на една улица и го повикал там на следния ден, за да му каже нещо. На другия ден албанският калугер намира адреса и се среща със същия старец от съня, който му казва: „Аз ще умра след петнадесет дни, но ще ти помагам от отвъдното. След време ти ще отидеш в една малка държава и там един Мъдрец ще ти каже какво да правиш.“ И наистина след петнадесет дни старецът умира.
към текста >>

Учителя му даде упътвания и му каза да дойде след една година, за да му даде нови методи.
Оттам нататък, понеже калугерът имал ясновидски способности, постоянно вижда около себе си стареца, който му помага. Когато преди един месец и половина калугерът пристига в Цариград, един вътрешен глас му казва да отиде в София, но не знае точно за какво. Стои цял месец в София неориентиран, докато един познат, вече негов приятел, му казва за общество Бяло Братство. Калугерът интуитивно разбира, че там ще намери Онзи, когото търси и очаква, и идва на Изгрева. Като вижда Учителя, веднага познава, че това е онзи Мъдрец, за когото му е говорено. Учителя му даде упътвания и му каза да дойде след една година, за да му даде нови методи. *** В Нови пазар Учителя е пребивал като младеж, когато баща му е бил там свещеник. Учителя често излизал извън града и прекарвал в размишление. Веднъж тяхната прислужничка видяла, че на същата улица има отрупани дърва пред една чужда къща и взела да запали печката. Учителя се върнал, за да извади дървата от печката, казал ѝ да ги занесе на мястото, откъдето ги е взела, и пак излязъл.
към текста >>

Всеки има своя път към Учителя.
Свирил в абсолютна тишина как синът се разделя от баща си, после как се връща... И когато свършил, публиката продължавала да мълчи. Чак като се опомнила, започнала да ръкопляска. После поискали партитурата на „Песента на блудния син“, но Учителя никога не я е нотирал. Подарил я на сърцата им така, внезапно съчинена на сцената. *** Всеки има своя път към Учителя. Сестра Георгиева сънувала, че трябва да отиде на улица „Опълченска“ 66. Тя се почудила защо я пращат там и отишла със смущение. Посрещнала я сестра Гина Гумнерова и я представила на Учителя, който я приел. Така тя почнала да посещава лекциите. А писателката Мара Белчева била в будно състояние, когато видяла в салона на своята квартира образа на един мъдрец да се движи в пространството отляво надясно и постепенно да се изгубва.
към текста >>

По-късно, когато среща Учителя, познава в Него онзи неръкотворен образ и се определя в пътя на ученичеството.
Сестра Георгиева сънувала, че трябва да отиде на улица „Опълченска“ 66. Тя се почудила защо я пращат там и отишла със смущение. Посрещнала я сестра Гина Гумнерова и я представила на Учителя, който я приел. Така тя почнала да посещава лекциите. А писателката Мара Белчева била в будно състояние, когато видяла в салона на своята квартира образа на един мъдрец да се движи в пространството отляво надясно и постепенно да се изгубва. По-късно, когато среща Учителя, познава в Него онзи неръкотворен образ и се определя в пътя на ученичеството. *** Веднъж Учителя казал на духовната група, която беше съставена от няколко братя и сестри от Младежкия окултен клас: „Направете събрание и аз ще ви посетя.“ Във време на събранието една сестра почувствала извънредно голяма любов към всички присъстващи. Тя се изненадала какво става с нея и разбрала, че Учителя се е проявил и че е направила в този момент контакт със съзнанието му. И като се минало известно време, тя пак дошла в своето обикновено състояние. „Ако аз проявя Любовта си напълно, вие не ще можете да издържите, ще се стопите“ – това са думи на Учителя.
към текста >>

На другия ден, когато била горе по височините, пада гъста мъгла и тя изгубва пътя си.
Тогава разбрах думите на Исаия: „Ще се развеселя, защото ме облече в одежди на спасение.“ Разбрах, че Бог е приготвил това състояние да го имаме за постоянно, когато завършим развитието си.“ И други братя и сестри споделиха, че са изпитали подобно състояние. Това беше писмото от Невидимия свят. *** Една сестра отива при Учителя и Му казва, че иска на следния ден да се качи сама на Витоша, за да прекара в размишление. Учителя ѝ отговаря, че може да отиде. На другия ден, когато била горе по височините, пада гъста мъгла и тя изгубва пътя си. Обръща се с молитва към Бога, обръща се и към Учителя за подкрепа. Седяла сред тревата, когато чува стъпки зад гърба си. Обръща се и вижда, че към нея пристъпва Учителя. Спуща се радостна да Го поздрави. Учителя казва: „Върви след мен!
към текста >>

“ След малко излезли на пътя и докато хвърли един поглед, Учителя се изгубва.
Обръща се с молитва към Бога, обръща се и към Учителя за подкрепа. Седяла сред тревата, когато чува стъпки зад гърба си. Обръща се и вижда, че към нея пристъпва Учителя. Спуща се радостна да Го поздрави. Учителя казва: „Върви след мен! “ След малко излезли на пътя и докато хвърли един поглед, Учителя се изгубва. На другия ден тя отива да Му благодари. През 1924 г. назначиха един брат за дезинфектор на гара Дупница, но той отива в София при Учителя да му каже, че не иска да остава там. Учителя помисли малко и му каза: „След седем-осем години си в София! “ След седем години братът беше уволнен от тази длъжност и назначен в „Горска индустрия“ на братя Балабанови в Кочериново.
към текста >>

До Радомир пътували с влак, а оттам нататък – с файтон.
Там стоя една година и след това дойде в София. Така че в този случай имаха значение числата 7 и 8. *** През май 1912 г. Учителя, сестра Дукова, брат д-р Дуков и брат Епитропов тръгнали към Рилския манастир. До Радомир пътували с влак, а оттам нататък – с файтон. Като стигнали в с. Бобошево, спрели. Учителя и сестра Дукова седнали на една маса вън пред хана да поговорят, а д-р Дуков и Епитропов отишли нейде по работа. Близо до Учителя и сестра Дукова бил спрян файтонът, където било пръснато сено и зърна. По едно време се задала кокошка с четири пиленца.
към текста >>

Пътят ѝ беше оттук, но измолих Съществата да ни почакат, докато си свършим покрива.“ И наистина, тъкмо приключили, пак се задал същият облак.
Почнали да падат едри капки дъжд. Тогава Учителя минал покрай щерната, излязъл пред бялата задна порта и застанал срещу бурята около една минута. Моментално облаците тръгнали към североизток, по посока на с. Арбанаси. Когато се завърнал, другите казали: „Учителю, Вие спряхте бурята! “- „Да, но само за два часа. Пътят ѝ беше оттук, но измолих Съществата да ни почакат, докато си свършим покрива.“ И наистина, тъкмо приключили, пак се задал същият облак. Двамата братя не могли да сварят навреме да слязат от стълбата и дъждът ги измокрил до кости. Учителя казал: „Това се казва герои! Дайте им сега по един топъл чай.“ *** Един брат се молил на Бога да намери своя Духовен учител и на три пъти сънувал как Учителя му се явява.
към текста >>

Един брат се молил на Бога да намери своя Духовен учител и на три пъти сънувал как Учителя му се явява.
Пътят ѝ беше оттук, но измолих Съществата да ни почакат, докато си свършим покрива.“ И наистина, тъкмо приключили, пак се задал същият облак. Двамата братя не могли да сварят навреме да слязат от стълбата и дъждът ги измокрил до кости. Учителя казал: „Това се казва герои! Дайте им сега по един топъл чай.“ *** Един брат се молил на Бога да намери своя Духовен учител и на три пъти сънувал как Учителя му се явява. В първия сън видял Учителя с много ученици, облечени със сини дрехи, но той бил вън от групата. Във втория пак сънувал Учителя и се видял как жадува за духовното. В третия сън видял Учителя, изправен пред себе си, а зад Него – едно голямо светло Същество да се проявява. Учителя му казва: „Аз съм, когото търсиш, а сега намери Братството.“ След съня той се среща с брат Никола Камбуров и заявявя: „Аз съм член на Братството и дори да ме изгоните, пак ще съм тук. Никоя сила не може да ме изгони от Братството.“ Брат Камбуров го въвежда в салона и той се разплакал пред портрета на Учителя.
към текста >>

После извършила процедурата няколко пъти и при нашата сестра, но безрезултатно.
сестра К. била болна с едното ухо, дори не чувала с него. Учителя ѝ казал да отиде при една наша сестра, лекар по професия, за да ѝ промие ухото. Лекарката отсъствала и сестра К. отишла в Руския червен кръст. После извършила процедурата няколко пъти и при нашата сестра, но безрезултатно. Отива отново при Учителя. Той си турил дланта на близко разстояние до болното ухо за около пет минути и я попитал какво чувства. Чувствала приятна топлина, която излизала от ръката Му и влиза в нейното ухо. Учителя ѝ казал да дойде пак след три дни. Когато влязла в салона, за да свири на концерт, почувствала в същия момент, че ѝ минава.
към текста >>

На една екскурзия във Витоша един наш брат, бивш учител в Техническата гимназия, разказа: „Поканиха и мен на среща на завършилите гимназията и за моя изненада изказаха ми благодарност за напътствията, които съм им давал.
Бил силно развълнуван и съобщил, че синът му е тежко болен, в агония и помолил Учителя да помогне. След излизането на Апостолиди Учителя дал една кърпа на Епитропов и му казал да отиде при болното дете и да я сложи върху лицето му и така да стои цяла нощ. На сутринта Апостолиди пристигнал радостен и съобщил, че син му е здрав. И от тогава той станал ревностен член на Братството. *** На една екскурзия във Витоша един наш брат, бивш учител в Техническата гимназия, разказа: „Поканиха и мен на среща на завършилите гимназията и за моя изненада изказаха ми благодарност за напътствията, които съм им давал. Казаха ми, че всяка дума била като светъл фар в техния живот. Зарадвах се. Това съм направил не аз, а Учителя, понеже когато говорех, черпех от беседите Му с пълни шепи и раздавах; така събудих в моите ученици любов към живота. Получавал съм даже и от Австрия писма с благодарност за напътствията, които съм давал. С този пример изтъквам каква сила имат идеите на Учителя.“
към текста >>

Получавал съм даже и от Австрия писма с благодарност за напътствията, които съм давал.
*** На една екскурзия във Витоша един наш брат, бивш учител в Техническата гимназия, разказа: „Поканиха и мен на среща на завършилите гимназията и за моя изненада изказаха ми благодарност за напътствията, които съм им давал. Казаха ми, че всяка дума била като светъл фар в техния живот. Зарадвах се. Това съм направил не аз, а Учителя, понеже когато говорех, черпех от беседите Му с пълни шепи и раздавах; така събудих в моите ученици любов към живота. Получавал съм даже и от Австрия писма с благодарност за напътствията, които съм давал. С този пример изтъквам каква сила имат идеите на Учителя.“ *** На 19 август 1930 г. имахме Събор при Седемте рилски езера. Сутринта преди изгрев слънце се качихме на стария молитвен връх, намиращ се между езерата Елбур и Балдер-Дару.
към текста >>

Друг път в една беседа на Езерата Учителя беше казал: „Когато вие спите, Ангели обикалят около палатките ви, искат да видят как сте обзаведени и ви благославят.“ Тук ще изложа преживяването на сестра Б., понеже нейната опитност има връзка с гореказаното.
имахме Събор при Седемте рилски езера. Сутринта преди изгрев слънце се качихме на стария молитвен връх, намиращ се между езерата Елбур и Балдер-Дару. След молитвите и песните Учителя почна беседа и още в началото каза: „В този момент тук присъстват д-р Миркович, Пеню Киров, д-р Дуков, Голов, Казакова, Стойчева и други – все заминали братя и сестри. Освен това в този момент около вас има един кордон от Ангели и вие сте всред тях.“ *** Друг път в една беседа на Езерата Учителя беше казал: „Когато вие спите, Ангели обикалят около палатките ви, искат да видят как сте обзаведени и ви благославят.“ Тук ще изложа преживяването на сестра Б., понеже нейната опитност има връзка с гореказаното. На 22 август 1938 г. било вече след 20 ч., когато сестра Б. излязла пред палатката си и пяла много време. След това влязла вътре и видяла три Ангела с красиви лица и светли дрехи. Те се наредили във вид на триъгълник, при което двата Ангела били основата, а третият – върхът.
към текста >>

4. 5_20 ) Беззаветно служене - Боян Боев (1883 – 1963)

Само Христос може да покаже Пътя.
Освен вътрешни възможности, трябват и външни условия. Външните условия могат да се дадат, само че трябва да ги възприемеш и използваш. Сега е време постоянно да поддържаме връзка с Духа. Какво ще се занимава човек със своето минало! Велико нещо е да се роди новото съзнание в човека. Само Христос може да покаже Пътя. Един е, който е казал: „Аз Съм Пътят, Истината и Животът.“ Той е Пътят и затова единствено Той знае нещата. Кой е ученик? – Ученик е всеки, който върши Волята Божия, т.е. не живее за себе си. Ученикът служи на Бога беззаветно!
към текста >>

Един е, който е казал: „Аз Съм Пътят, Истината и Животът.“ Той е Пътят и затова единствено Той знае нещата.
Външните условия могат да се дадат, само че трябва да ги възприемеш и използваш. Сега е време постоянно да поддържаме връзка с Духа. Какво ще се занимава човек със своето минало! Велико нещо е да се роди новото съзнание в човека. Само Христос може да покаже Пътя. Един е, който е казал: „Аз Съм Пътят, Истината и Животът.“ Той е Пътят и затова единствено Той знае нещата. Кой е ученик? – Ученик е всеки, който върши Волята Божия, т.е. не живее за себе си. Ученикът служи на Бога беззаветно! Една задача има предвид друга по-сложна.
към текста >>

Човек трябва да изучава пътищата на тъмнината и Светлината, да знае, че светът му дава удоволствия и че светът е плътта, а тъмният дух е тъмнината.
Най-добър е този, който е свързан с Божията Доброта; най-умен е този, който е свързан с Божията Мъдрост; най-силен е този, който е свързан с Божия Дух и най-богат е този, който е свързан с Божията Истина. А на ученика му трябват три неща: учение, работа и приложение. В дисхармония си, понеже имаш много непостигнати желания. Не изтъквай две желания едновременно, защото те влизат в стълкновение. Религиозният щом влезе между нерелигиозни, ще се види дали наистина е такъв, защото между религиозни, той си е религиозен. Човек трябва да изучава пътищата на тъмнината и Светлината, да знае, че светът му дава удоволствия и че светът е плътта, а тъмният дух е тъмнината. Истинският свят е Божественият и е свят на Божията Любов, Светлина и Свобода. За да можеш да реализираш нещо, което желаеш, то трябва да мине през твоята мисъл, чувство и постъпки. Ако остане само в мисълта ти и не мине в чувствата и в постъпките, то няма да се реализира. Една сестра попита за тези, които са още в кармически отношения с другите. Те не могат да бъдат ученици.
към текста >>

Духовната придобивка, която имате, няма да се загуби и когато дойдете втори път, ще започнете оттам, дето сте спрели; при такива условия ще ви поставят.
Те не могат да бъдат ученици. Вие искате да общувате с Ангелите, а един Ангел се занимава с велики работи, както и един светия; те нямат време. Желайте да учите, но не пожелавайте да разгадаете всички тайни. На вас ви трябва хляб, който днес да употребите. Който е тръгнал да се качва на планината, все има шанс да покори някой неин връх, а който стои в низината, няма шанс да се изкачи. Духовната придобивка, която имате, няма да се загуби и когато дойдете втори път, ще започнете оттам, дето сте спрели; при такива условия ще ви поставят. Всички сте кандидати за Свещения огън. Под учене се разбира път за добиване на безсмъртие. Ще бъдете като цвят, който наближава да цъфне, и като извор, който извира. Има степени в Ангелската йерархия. През областите, които са минали те и опитностите, които са преживели, ще минат и хората.
към текста >>

Под учене се разбира път за добиване на безсмъртие.
Желайте да учите, но не пожелавайте да разгадаете всички тайни. На вас ви трябва хляб, който днес да употребите. Който е тръгнал да се качва на планината, все има шанс да покори някой неин връх, а който стои в низината, няма шанс да се изкачи. Духовната придобивка, която имате, няма да се загуби и когато дойдете втори път, ще започнете оттам, дето сте спрели; при такива условия ще ви поставят. Всички сте кандидати за Свещения огън. Под учене се разбира път за добиване на безсмъртие. Ще бъдете като цвят, който наближава да цъфне, и като извор, който извира. Има степени в Ангелската йерархия. През областите, които са минали те и опитностите, които са преживели, ще минат и хората. Хубавите работи много скъпо се дават и човек трябва да плати. Думата даром има съвсем друг смисъл: трябва да имате трима учители едновременно – във физическия, в Духовния и в Божествения свят.
към текста >>

Пътят на Любовта, Пътят на Мъдростта и Пътят на Истината влизат едновременно в Учението на Всемирното Бяло Братство и То събира тези три пътя в едно.
Ученикът трябва да учи, милосърдието не можеш да го купиш, трябва да го имаш. Също така вярата, надеждата, любовта, сръчността наготово никъде не можеш да ги вземеш, трябва да ги учиш. И като ги научиш никой не може да ти ги вземе. Един брат запита: „Коя е основната черта на Школата на Всемирното Бяло Братство? “ Пътят на Любовта, Пътят на Мъдростта и Пътят на Истината влизат едновременно в Учението на Всемирното Бяло Братство и То събира тези три пътя в едно. Ученикът периодически минава през вълните на Любовта, Мъдростта и Истината, после пак ги повтаря и т.н. Човек да помага на всички, но да дружи с даровитите, гениалните, светиите и да ги държи в ума си. Това не само за тези, които са в плът на Земята, но и за заминалите. Тези, с които дружим да бъдат чисти и безкористни. На всички помагай, но според степента на тяхното развитие.
към текста >>

В този живот можеш да се преродиш двадесет пъти, ако работиш.
Говорете на страдащи хора, понеже са готови да разбират. Те са изорана почва, защото са страдали. Докато не дойдат страданията, няма пробуждане. Много хора искат да станат добри, да влязат в Царството Божие, за да подобрят своето положение, а не искат да работят за Господа. Работете за Господа. В този живот можеш да се преродиш двадесет пъти, ако работиш. Всяка година се прераждаш по веднъж. Някой ще дойде да те пита дали има прераждане. Кажи му, че всяка година се прераждаш. Можеш да почнеш от тридесет и третата година. Можеш поне десет-петнадесет прераждания да прекараш, но трябва голяма, решителна ръка.
към текста >>

Всеки има по един духовен ръководител, който с велико търпение чака да изправим погрешките си.
Говори на хората това, което е позволено, има неща, които не са позволени. Не говори на хората за неща, за които не са готови, това е светотатство. Каквото ви се повери, вие го изнесохте на външни и неподготвени хора и станахте на каша. За мистичните неща трябва да се мълчи. Вътрешната опитност, която имаш, можеш да разправиш само за духовно повдигане. Всеки има по един духовен ръководител, който с велико търпение чака да изправим погрешките си. Сбъркаш, той ще ти покаже пътя, ще ти прошепне и ти се опомняш, това продължава стотици векове, докато човек намери пътя си и върви без отклонения.
към текста >>

Сбъркаш, той ще ти покаже пътя, ще ти прошепне и ти се опомняш, това продължава стотици векове, докато човек намери пътя си и върви без отклонения.
Не говори на хората за неща, за които не са готови, това е светотатство. Каквото ви се повери, вие го изнесохте на външни и неподготвени хора и станахте на каша. За мистичните неща трябва да се мълчи. Вътрешната опитност, която имаш, можеш да разправиш само за духовно повдигане. Всеки има по един духовен ръководител, който с велико търпение чака да изправим погрешките си. Сбъркаш, той ще ти покаже пътя, ще ти прошепне и ти се опомняш, това продължава стотици векове, докато човек намери пътя си и върви без отклонения.
към текста >>

5. УЧИТЕЛ И УЧЕНИК - Боян Боев (1883 – 1963)

Нашата къща е на улица ;Опълченска; точно срещу Вашата и понеже знам че Вие сте Мъдрец дойдох да искам съвет от Вас.След тези нейни думи дълго и говорих-около цял час-за новия живот който и предстои Казах и че трябва да има връзка с бога да се моли Нему и че ще дойдат при нея Светли братя който ще я упътват и подкрепят.
ОПИТЪТ ЩЕ БЪДЕ ПРЕЗ ТАЗИ НОЩ Веднъж в разговор Учителя сподели някой случки от своя живот. Един ден както си стоях в града в моя кабинет през стената влезе една мома.Тя беше много отчаяна и плачеше. Запитах я какво има и тя пи отговори че преди петнадесет минути приятелят и я е убил който мислел че и изневерява.- Сега какво ще правя. Къде съм какво ме очаква. Нашата къща е на улица ;Опълченска; точно срещу Вашата и понеже знам че Вие сте Мъдрец дойдох да искам съвет от Вас.След тези нейни думи дълго и говорих-около цял час-за новия живот който и предстои Казах и че трябва да има връзка с бога да се моли Нему и че ще дойдат при нея Светли братя който ще я упътват и подкрепят. Заедно изговорихме Отче наш.С течение на разговора аурата и стана по светла и тя си отиде насърчена. Веднъж когато обикалях провинцията държах сказка след което по голяма част от публиката се разотиде останаха само петнадесет души от интелигенцията. Един от младите учители се обърна към мен Науката със своите последни изследвания доказва материализма и затова аз не вярвам в духове. Тогава аз му предложих да направим опит. Опит не приемам-отвърна ми той-защо ако приема следва че аз не съм убеден в материализма; а аз съм.
към текста >>

;Казах му: ти приеми опита защото ако той излезе в твоя полза ще си още-по сигурен в материализма."Добре приемам." "Опитът ще бъде през тази нощ"На другия ден той ме намери там където бях на квартира и ми разпра- ви какво се е случило през нощта:"Убедих се че има духове но моля друг път да не повтаряме опита... Изгасих лампата и легнах да спя По едно време креватът ми започна да се люлее.
Заедно изговорихме Отче наш.С течение на разговора аурата и стана по светла и тя си отиде насърчена. Веднъж когато обикалях провинцията държах сказка след което по голяма част от публиката се разотиде останаха само петнадесет души от интелигенцията. Един от младите учители се обърна към мен Науката със своите последни изследвания доказва материализма и затова аз не вярвам в духове. Тогава аз му предложих да направим опит. Опит не приемам-отвърна ми той-защо ако приема следва че аз не съм убеден в материализма; а аз съм. ;Казах му: ти приеми опита защото ако той излезе в твоя полза ще си още-по сигурен в материализма."Добре приемам." "Опитът ще бъде през тази нощ"На другия ден той ме намери там където бях на квартира и ми разпра- ви какво се е случило през нощта:"Убедих се че има духове но моля друг път да не повтаряме опита... Изгасих лампата и легнах да спя По едно време креватът ми започна да се люлее. Уплаших се и се завих с одеялото през глава. След това креватът ми започна да се издига към тавана и като го достигна направи няколко обиколки и бавно се спусна на друго място. Не спах до сутринта. По долу ще изложим някой други случки от живота на Учителя Веднъж една сестра дойде при учителя да му благодари. Преди две години имала намерение да се ожени но Учителя я възпрял да почака защото ако се събере с бъдещия жених щял да я убие.И точно: така излязло тя отказала а онзи човек се оженил за друга която убил.
към текста >>

Той му препоръча да се моли за този свой враг и то всеки ден по шест пъти не зависимо в кой часове сам- да си избере.
Преди две години имала намерение да се ожени но Учителя я възпрял да почака защото ако се събере с бъдещия жених щял да я убие.И точно: така излязло тя отказала а онзи човек се оженил за друга която убил. След като благодари от сърце сестрата помоли Учителя да й каже какво да прави през следващите две години. Един брат сподели че има големи неприятности в семейството и не знае какво да прави. Учителя ме обясни че има един враг в Невидимия свят. Още от минали прераждания му бил враг а в последно е бил негов роднина който след заминаването си в отвъдното го преследва и прави пакости на домашните му. Той му препоръча да се моли за този свой враг и то всеки ден по шест пъти не зависимо в кой часове сам- да си избере. Д се моли и за тези от домашните на който им се пакости. След известно време неприятностите на този брат изчезнаха от семейството. Учителя ни бе казал:"Мога да лекувам няма болест която да не мога да лекувам. Мога да издигна и мъртвите но кой? Не всички а тези който Бог ми каже.
към текста >>

Вече осъзнаваме че г-н Дънов създава нова култура в България- чувства се навсякъде неговото ръководство и неговия духовен подтик"
Той тръгна недоволен не съм го бил изслушал а после дойде при мен и ми благодари че жена му оздравяла. Веднъж когато бяхме на екскурзия на Витоша прилоша на сестра Янакиева.Тя се оплака на Учителя и той й каза:я погледни колко са красиви онези върхове на Витоша и полянките там. "Сестра Янакиева се зачудила че Учителя не говори за болестта й а за съвсем други работи но в същия миг болестта и изчезна. Веднъж дойде на Изгрева един наш брат и разказа"Говорих с няколко гимназиални учители в София който не знаят че съм в братството но и те смятат че е погрешно да се наричаме "учители" а е по по-правилно да се наричаме "преподаватели". Учителите са същества който създават и ръководят културите и епохите - това са Кришна, Орфей, Хермес, Буда, г-н Дънов. Вече осъзнаваме че г-н Дънов създава нова култура в България- чувства се навсякъде неговото ръководство и неговия духовен подтик" В началото на януари на Изгрева дойде един православен албански калугер от Света гора. Когато се подвизавал в Рим той сънувал един стар калугер който му посочил къща на една улица и го повикал на следния ден да му покаже нещо.На другия ден албанския калугер намира адреса и се среща със същия старец от съня който му казва:аз ще умра след петнадесет дни но ще ти помагам от отвъдното. След време ти ще отидеш в една малка държава и там един Мъдрец ще ти каже какво да правиш." И наистина след петнадесет дни старецът умира. Отам на татък понеже калугерът имал ясновидски способности постоянно вижда около себе си старецът който му помага.Когато преди един месец и половина калугера пристига в Цариград един вътрешен глас му казва да отиде в София нож не знае точно за какво.Стой цял месец в София не ориентиран до като един вече негов приятел му казал за Общество Бяло братство. Калугерът интуитивно разбира че там ще намери Онзи който търси и очаква и идва на Изгрева.Като вижда Учителя веднага познава че това е онзи Мъдрец за когото му е говорено.Учителя му даде упътвания и му каза да дойде след една година за да му даде нови методи.
към текста >>

Калугерът интуитивно разбира че там ще намери Онзи който търси и очаква и идва на Изгрева.Като вижда Учителя веднага познава че това е онзи Мъдрец за когото му е говорено.Учителя му даде упътвания и му каза да дойде след една година за да му даде нови методи.
Вече осъзнаваме че г-н Дънов създава нова култура в България- чувства се навсякъде неговото ръководство и неговия духовен подтик" В началото на януари на Изгрева дойде един православен албански калугер от Света гора. Когато се подвизавал в Рим той сънувал един стар калугер който му посочил къща на една улица и го повикал на следния ден да му покаже нещо.На другия ден албанския калугер намира адреса и се среща със същия старец от съня който му казва:аз ще умра след петнадесет дни но ще ти помагам от отвъдното. След време ти ще отидеш в една малка държава и там един Мъдрец ще ти каже какво да правиш." И наистина след петнадесет дни старецът умира. Отам на татък понеже калугерът имал ясновидски способности постоянно вижда около себе си старецът който му помага.Когато преди един месец и половина калугера пристига в Цариград един вътрешен глас му казва да отиде в София нож не знае точно за какво.Стой цял месец в София не ориентиран до като един вече негов приятел му казал за Общество Бяло братство. Калугерът интуитивно разбира че там ще намери Онзи който търси и очаква и идва на Изгрева.Като вижда Учителя веднага познава че това е онзи Мъдрец за когото му е говорено.Учителя му даде упътвания и му каза да дойде след една година за да му даде нови методи.
към текста >>

6. 3) Болести на кръвоносната система - Боян Боев (1883 – 1963)

От вътрешния духовен живот на човека зависи възможността да отстрани сърдечен удар и други сърдечни болести.
Измивайте си краката вечер до колената с топла вода. Често сърцебиенето произтича от притеснения, смущения и безпокойства. Това се обяснява така: биенето на сърцето се дължи на електрическо течение, което минава през него, обаче при вълнение, страх и тревоги се нарушава правилният ритъм на това електрическо течение и вследствие на това може да се явят сърцебиене или други някои сърдечни болести. Това е една от важните причини за разните сърдечни болести. Ето защо, за да оздравее от разните сърдечни болести, човек трябва да събуди в себе си вътрешни духовни сили, да отстрани тревогите, безпокойствата, страха. От вътрешния духовен живот на човека зависи възможността да отстрани сърдечен удар и други сърдечни болести. Но, разбира се, човек трябва да вземе и външни мерки за излекуването си. На една сестра, която имаше сърцебиене, Учителя даде следния съвет: Всяка сутрин изпивайте по една чаша студена вода на глътки, като ги задържате в устата си, докато се стоплят. Това правете четиридесет дни подред. 2. Слабо сърце и оток на краката
към текста >>

Като прави такива мислени пътувания, тя действително ще отива там с част от своя етерен двойник, ще получава оттам енергии, с тях ще се върне и те ще я обновят.
След като изредите седемте цвята на спектъра, накрая се облейте с бялата светеща диамантена светлина. С това ще завърши упражнението. Това ще правите всеки ден по веднъж. 4.2. Тя ще носи яркочервен шал на шията си и често ще го гледа и ще го пипа. 4.3. Мислено да отива при Седемте рилски езера. Като прави такива мислени пътувания, тя действително ще отива там с част от своя етерен двойник, ще получава оттам енергии, с тях ще се върне и те ще я обновят. 4.4. Един брат от Лозана, Швейцария, страдаше от анемия. Имаше голяма слабост в краката си, поради което, след като направеше пет крачки, трябваше да спира. Не можеше да ходи вече. От друга страна, страдаше и от безсъние. Учителя му даде следните съвети за анемията:
към текста >>

Това ще се прави всеки ден два пъти – сутрин и вечер.
Никакъв хляб, никакво мляко, никаква захар, защото те повишават температурата, а горещата вода и варените или печените картофи понижават температурата. 6. Кръвоспиращо средство При кръвотечение било през носа, било през друга част на тялото, се препоръчва следното за спиране на кръвотечението: Взема се серлива, непрана вълна. Ще се изгори в чиния и от пепелта ще се вземе малко на върха на ножче, ще се тури в устата и ще се държи там, докато се стопи, и ще се гълта плюнката, докато изчезне. Това ще се прави всеки ден два пъти – сутрин и вечер. Пепелта ще се взема на гладно сърце. Това ще се прави пет дена наред; изобщо, ще се прави няколко дена, докато се спре кръвоизливът. Ако кръвоизливът спре по-рано, да не се взема повече прах. 7. Копривна треска 7.1. Най-напред се взема рициново масло.
към текста >>

7. 8) Вегетарианството - Боян Боев (1883 – 1963)

Никой не би могъл да бъде духовен, ако не е вегетарианец.
ВЕГЕТАРИАНСТВОТО Веднъж, като се върнахме в салона след гимнастическите упражнения, една сестра сподели, че изказаните в сутрешната лекция няколко думи за вегетарианството са породили в нея нови мисли. Тогава Учителя разгледа пред нас въпроса за вегетарианството по-обстойно: Началото на духовния живот е вегетарианството. То е начало и на възпитанието, защото духовният живот изключва насилието. Никой не би могъл да бъде духовен, ако не е вегетарианец. Месото е една неестествена храна, понеже съдържа много отровни вещества. При клането се заражда страх и омраза у животното, поради което в организма му се образуват и отровни реакции. На това се дължи и нервността на цялата Бяла раса, а и днешната неврастения произлиза до голяма степен по същите причини. От друга страна, веднага след смъртта на животното започва трупното разлагане и възникват други отрови, наречени птомаини, левкомаини и пр. Много е умна котката, че предразполага мишката, преди да я изяде – оставя я малко, играе си с нея и когато почувства нейното разположение, чак тогава я стиска от един път и я изяжда, за да получи месо без отрова.
към текста >>

Много е умна котката, че предразполага мишката, преди да я изяде – оставя я малко, играе си с нея и когато почувства нейното разположение, чак тогава я стиска от един път и я изяжда, за да получи месо без отрова.
Никой не би могъл да бъде духовен, ако не е вегетарианец. Месото е една неестествена храна, понеже съдържа много отровни вещества. При клането се заражда страх и омраза у животното, поради което в организма му се образуват и отровни реакции. На това се дължи и нервността на цялата Бяла раса, а и днешната неврастения произлиза до голяма степен по същите причини. От друга страна, веднага след смъртта на животното започва трупното разлагане и възникват други отрови, наречени птомаини, левкомаини и пр. Много е умна котката, че предразполага мишката, преди да я изяде – оставя я малко, играе си с нея и когато почувства нейното разположение, чак тогава я стиска от един път и я изяжда, за да получи месо без отрова. Понеже трептенията на бозайниците са по-низши от тези на човека, затова той се спъва, когато ги яде, и не може да се развива. Месната храна е проникната от трептения на животински страсти, а в това отношение растителната храна е чиста. Човек трябва да се храни с чиста храна, за да имат клетките му послушание. Ако човек дълго време се храни със свинско месо, ще добие свински характер, ако се храни с кокоше месо, ще добие кокоши характер. Едно време, преди повече от две хиляди години, Даниил и другарите му се хранеха с вегетарианска храна и станаха по-красиви и по-здрави, отколкото другите, които се хранеха с месо.
към текста >>

Сто пъти ще се повтори, а това е страшна работа.
Българинът яде повече хляб, за да стане по-мек. Някои други народи ядат месо – на закуска, на обяд и на вечеря – и добиват една груба активност в по-низша област. Ще мине доста време, докато човек се отучи да употребява месна храна. Но какво ще стане с него, ако е изял сто кокошки? – Ще го турят и в стоте, тъкмо когато ги колят, и ще изпитва състоянието им. Сто пъти ще се повтори, а това е страшна работа. И в края на краищата хората ще станат вегетарианци, защото по вътрешен път ще се отучат. Клетките, които идват в нас от животинското царство, повече изразходват и по-малко придобиват, а растителните клетки, които влизат в нас, по-малко харчат и повече придобиват. Освен това животинските клетки, които приемаме, са твърде непослушни. Сега човек е изостанал много назад и за да се повдигне, не бива да яде месо. Месоядните животни много повече боледуват, отколкото тревопасните.
към текста >>

И в края на краищата хората ще станат вегетарианци, защото по вътрешен път ще се отучат.
Някои други народи ядат месо – на закуска, на обяд и на вечеря – и добиват една груба активност в по-низша област. Ще мине доста време, докато човек се отучи да употребява месна храна. Но какво ще стане с него, ако е изял сто кокошки? – Ще го турят и в стоте, тъкмо когато ги колят, и ще изпитва състоянието им. Сто пъти ще се повтори, а това е страшна работа. И в края на краищата хората ще станат вегетарианци, защото по вътрешен път ще се отучат. Клетките, които идват в нас от животинското царство, повече изразходват и по-малко придобиват, а растителните клетки, които влизат в нас, по-малко харчат и повече придобиват. Освен това животинските клетки, които приемаме, са твърде непослушни. Сега човек е изостанал много назад и за да се повдигне, не бива да яде месо. Месоядните животни много повече боледуват, отколкото тревопасните. Вегетарианската храна е чиста.
към текста >>

8. 11) Всички образи един след друг - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако една жена е нагрубявана от мъжа си, да му даде един хубав подарък; ако втори път я нагрубява, да направи същото.
Един момък ме попита за една мома: „Ще бъда ли щастлив, когато се оженя за нея? “ Казах му: „Как ще искаш тя да те направи щастлив, когато самата тя е нещастна? Как може нещастният да направи другия щастлив? “ Вие, жените, сами сте виновни за вашите нещастия. Ако една жена е нагрубявана от мъжа си, да му даде един хубав подарък; ако втори път я нагрубява, да направи същото. Една госпожа в Търново ми разправи една своя опитност: сънувала, че седи в стаята си и покойната ѝ майка вдигнала стомната, храснала я върху главата ѝ и си отишла. Счупила се стомната, но когато жената станала сутринта, видяла, че има нова светлина в ума си. Майка ѝ, недоволна от нея, извършила цял преврат в съзнанието ѝ. Майка ѝ искала да каже: „Като ти пукнем главата, та да ти дойде умът! “ Това значело, че сегашните мисли на дъщеря ѝ не трябвало да седят в главата ѝ.
към текста >>

Та и Провидението някой път ще храсне с някоя стомна главата на човека, за да мисли правилно.
Една госпожа в Търново ми разправи една своя опитност: сънувала, че седи в стаята си и покойната ѝ майка вдигнала стомната, храснала я върху главата ѝ и си отишла. Счупила се стомната, но когато жената станала сутринта, видяла, че има нова светлина в ума си. Майка ѝ, недоволна от нея, извършила цял преврат в съзнанието ѝ. Майка ѝ искала да каже: „Като ти пукнем главата, та да ти дойде умът! “ Това значело, че сегашните мисли на дъщеря ѝ не трябвало да седят в главата ѝ. Та и Провидението някой път ще храсне с някоя стомна главата на човека, за да мисли правилно. Това са страданията, които идват. Страданието, това е Любовта, която разцъфтява в сърцето на човека. Някои хора идват на Земята да плащат дълговете си, други идват да се усъвършенстват, а трети – да помагат на другите. Този, който идва да помага, той е свободният. Сега сте при най-добрите условия.
към текста >>

Някой път се концентрираш върху Онзи свят и след това, когато почнеш да гледаш този свят, струва ти се като по-тъмен, т. е.
Сега, в този живот, ще жънете това, което в друг живот сте сели. И в бъдеще ще жънете това, което сега сеете. Това, което сеете, ще бъде за в бъдеще, сега няма да се ползвате от него. Когато дойде някой при мен, ще му препоръчам хляба, който съм опитал, или мога да му дам вода, която съм опитал. Винаги мога да му препоръчам онова, което съм опитал. Някой път се концентрираш върху Онзи свят и след това, когато почнеш да гледаш този свят, струва ти се като по-тъмен, т. е. Светлината в Онзи свят е по-силна от светлината в този. Нас ни радва Онзи свят, който е в този свят. Вие живеете в Онзи свят и изучавате този свят, понеже тук живеем временно. В Духовния живот има нещо велико и грандиозно. Когато някой обикновен човек отиде на планината, може да срещне вятър, буря.
към текста >>

А когато един духовен човек отиде на планината, времето е хубаво.
Светлината в Онзи свят е по-силна от светлината в този. Нас ни радва Онзи свят, който е в този свят. Вие живеете в Онзи свят и изучавате този свят, понеже тук живеем временно. В Духовния живот има нещо велико и грандиозно. Когато някой обикновен човек отиде на планината, може да срещне вятър, буря. А когато един духовен човек отиде на планината, времето е хубаво. Накъдето и да тръгне, работите му са хубави. Това е при духовния човек: когато завърти ключа в Божествения свят, всичките работи се уреждат. Тук, на Земята, навсякъде са измрели милиарди същества и са оставили своите нечистотии. Земята е нечиста и затова ще мине огън и всичко органическо трябва да изгори. С огън ще се изчисти тя.
към текста >>

9. 12) Всичко е за Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

По някой път хората нямат търпение да чакат и като придобият малко знание, самозаблуждават се, мислят, че всичко са научили, и не научават същинското знание.
Ти имаш желание да му направиш една услуга, да го пратиш да се образова, но той не знае за това, открадва от теб петстотин лева и избягва. Какво ще направи с тях? Ще ги изяде и ще остане простак. Той не разбира, че с това компрометира доверието на околните, не вижда последствията. И в Духовния свят се започва първоначално с началните букви. По някой път хората нямат търпение да чакат и като придобият малко знание, самозаблуждават се, мислят, че всичко са научили, и не научават същинското знание. Щом отвориш своето светилище пред невежите, щом продадеш своя Господ за нищо и никакво, ти като Самсон ще събориш стълбовете на зданието и то ще те смачка. В Божествената градина, щом нарушиш известна добродетел, веднага едно цвете изсъхва. И когато поправиш погрешката си, това цвете пак се разцъфтява. Когато нарушиш известна добродетел, в Духовния свят едно растение, което съответства на тази добродетел, изчезва. После, когато проявиш тази добродетел, това растение пак се явява.
към текста >>

В окултната наука за пробуждане на съзнанието ученикът се въвежда в Истинския път, за да стане достоен за изкупление.
Това е една хубава и красива наука, така той ще се подмлади. Безсмъртието е за в бъдеще. Безсмъртното тяло сега се гради и щом се съгради, ще дойдат Разумните и ще ви въведат във владение. Докато човек служи на греха, той е роб. Докато човек служи на безверието, съмнението, омразата, те са го заробили. В окултната наука за пробуждане на съзнанието ученикът се въвежда в Истинския път, за да стане достоен за изкупление. В света има благородни хора. Една селянка цял ден работила на нивата, била твърде уморена, но когато се върнала вкъщи, заварила гост, поляла му да се умие, омесила му погача. Макар и уморена, тази жена посрещнала Господа. Вземайте пример от хубавото, откъдето и да иде то. Един брат каза: „Учителю, кажете нещо по френология“.
към текста >>

По някой път по лицето има известни наслоявания, които опорочават типа.
Вземайте пример от хубавото, откъдето и да иде то. Един брат каза: „Учителю, кажете нещо по френология“. Най-напред ще разгледате контурите на главата, за да видите към кой тип спада. Има седем типа глави. Онези, които не са запознати с типовете, не могат да ги различат. По някой път по лицето има известни наслоявания, които опорочават типа. Да, има опорочени типове. Има лица, отрупани с мазнини. Аз наричам лице това, което е създадено от мисъл, чувство и воля. Под думата „воля“ разбирам всички неща, които могат да се реализират. Дето волята работи, нещата трябва да се реализират.
към текста >>

Един религиозен човек, един духовен човек трябва да посвети живота си на учене.
Някои питат: „Как ще прекараме живота си? “ Казвам: на Земята ще прекараш живота си много хубаво. Толкова милиона зайци са осигурени, че какво има да се плаши човек? А ние се плашим от сянката си. Искаш да служиш на Бога, ала завърши ли Неговото училище? Един религиозен човек, един духовен човек трябва да посвети живота си на учене. У човека има дарби, които той не съзнава. Някой път човек е в голяма опасност и тогава се развиват дарбите му. Случват се такива неща: например, намираш се някъде в една засада, у теб се събуди разумното и изведнъж, за една десета от секундата, ти дойде един план как да се измъкнеш оттам. Иначе с години не би намерил този план. И когато го изпълниш с най-изкусна стратегия, в дадения случай си разрешил една гениална задача и се чудиш как си се избавил.
към текста >>

Някой път човек е в голяма опасност и тогава се развиват дарбите му.
Толкова милиона зайци са осигурени, че какво има да се плаши човек? А ние се плашим от сянката си. Искаш да служиш на Бога, ала завърши ли Неговото училище? Един религиозен човек, един духовен човек трябва да посвети живота си на учене. У човека има дарби, които той не съзнава. Някой път човек е в голяма опасност и тогава се развиват дарбите му. Случват се такива неща: например, намираш се някъде в една засада, у теб се събуди разумното и изведнъж, за една десета от секундата, ти дойде един план как да се измъкнеш оттам. Иначе с години не би намерил този план. И когато го изпълниш с най-изкусна стратегия, в дадения случай си разрешил една гениална задача и се чудиш как си се избавил. Тъй че в човека има скрити заложби. Когато Провидението повика един човек да работи, то знае какво може да свърши той.
към текста >>

10. 14) Възкресение, ангел и синовете Божии - Боян Боев (1883 – 1963)

Тъмните сили са турили по пътя, по който сте тръгнали, автомати с опулени очи, изкуствени мечки, тигри, змии и навиват пружината, за да ви плашат, но вас да не ви е страх. Работете!
Молете се така: „Научи ме, Господи, как да приложа Божественото учение“. Човек трябва да си изработи план за приложение. Всеки трябва да избере един начин за приложение. Нека цялото поколение да се възпитава в този дух – да има съзнание, че служи на Бога. И хубаво е, че сега ще приложите, каквото можете, а другото тепърва иде. Тъмните сили са турили по пътя, по който сте тръгнали, автомати с опулени очи, изкуствени мечки, тигри, змии и навиват пружината, за да ви плашат, но вас да не ви е страх. Работете! Като отидете в една къща, спретнете се да шетате. Така ще направите цял преврат в дома. После направете същото и другаде. А сега ние искаме да се отделим някъде, но по този начин не може, той е механически начин. Често едно Същество от Невидимия свят, след като поседи в Небето, решава да посети някой дом и излива в душите на обитателите му Светлина, благославя ги, та всички да станат весели и радостни; цял ден То е между тях.
към текста >>

По някой път с дни и седмици ви обсебва някоя отрицателна мисъл и трябва да се справите с нея.
Това е Христовото Учение“. Ако Бог царува и не ни приемат хората, има причина и не трябва да се ожесточаваме. Бурята вилнее, аз треперя, но и хиляди същества има, които са се сгушили – птиченца, мушички и хора. Когато станете сутрин, хубаво дишайте, хубаво мислете и хубаво чувствайте и след това Духът да ви дойде на гости. Има мисли, които са влезли във вас атавистично. По някой път с дни и седмици ви обсебва някоя отрицателна мисъл и трябва да се справите с нея. Сега започнете с една нова страница. Ще отворим нов клас за учениците, в който ще дойдете до приложението. За влизане в този клас най-първо трябва да се научите да мислите. А мисълта, че сте стар, трябва да напусне главата ви. В това училище косата ви ще стане, каквато вие поискате – черна или кестенява.
към текста >>

Когато по отношение на твоя физически и духовен растеж не си имал резултат от храненето, тогава не си ял, а си внасял отрова в организма.
Той отговори: „Когато пея, едни студенти, които живеят в същата къща, казват, че хората от Братството все пеят“. Ще им кажете: „Чакайте, ние се упражняваме в пеене, още не пеем“. Идеята в тези думи е, че занапред ще дойде истинското пеене, за което се приготовляваме. Стана въпрос за храненето. Учителя каза: Когато по отношение на твоя физически и духовен растеж не си имал резултат от храненето, тогава не си ял, а си внасял отрова в организма. Когато ядеш, ще благодариш и ще растеш. Ще ядеш малко, но най-чиста храна. Хлябът да е чист, не от брашно, смляно преди четири-пет месеца, но от прясно брашно. Колко болести идват от храната! Ще платиш повече за хляба, но да бъде от прясно брашно.
към текста >>

Една сестра каза: „Учителю, Вие в една от последните лекции казахте, че Любовта носи всички постижения, отваря път за всички възможности“.
Когато ядеш, ще благодариш и ще растеш. Ще ядеш малко, но най-чиста храна. Хлябът да е чист, не от брашно, смляно преди четири-пет месеца, но от прясно брашно. Колко болести идват от храната! Ще платиш повече за хляба, но да бъде от прясно брашно. Една сестра каза: „Учителю, Вие в една от последните лекции казахте, че Любовта носи всички постижения, отваря път за всички възможности“. Човек трябва да стане проводник на Божията Любов. Тя трябва да мине през душата. Щом се говори за Божията Любов, не мислете, че човек трябва да се отрече от света, да стане калугер. Калугерство, женитба, всичко това трябва да си го минал, че тогава да дойдеш до Божията Любов; тя не е в тези работи. Когато станеш неин проводник, хората пак ще ти станат мили – щом ги видиш, ще ги познаваш, а сега ги подозираш.
към текста >>

Когато го погледнеш, ще видиш къде си, дали си в Млечния път, или на Земята.
В хода на еволюцията по-велико нещо от човешкото лице няма – по-красива форма и по-голям синтез от него няма. Това е едно съчетание: целият Космос се отразява в човешкото лице. Всичко, което става в Природата, се изразява на лицето. Някой схваща лицето като нещо обикновено; не, то е един велик свят. Има нещо Божествено в лицето. Когато го погледнеш, ще видиш къде си, дали си в Млечния път, или на Земята. Всеки трябва да се стреми да има най-хубавото лице, за да може душата постепенно да се изявява. Една сестра прочете едно свое стихотворение, написано по време на екскурзията. Учителя каза: Центърът на речта е под очите, към скулите. Има друг център – на красноречието – горе на челото, отстрани.
към текста >>

11. 15) Възпитание на детето - Боян Боев (1883 – 1963)

През училищните ваканции мнозина от нашите братя и сестри, по професия учители, идваха на Изгрева, за да се потопят в общия идеен живот, и това им даваше духовен устой през учебната година, често прекарана в някои отдалечени села, където, верни на своите възпитаници, те работеха безкористно и пълнеха душите им с нови идеи и мисли.
ВЪЗПИТАНИЕ НА ДЕТЕТО През училищните ваканции мнозина от нашите братя и сестри, по професия учители, идваха на Изгрева, за да се потопят в общия идеен живот, и това им даваше духовен устой през учебната година, често прекарана в някои отдалечени села, където, верни на своите възпитаници, те работеха безкористно и пълнеха душите им с нови идеи и мисли. Ето някои педагогически въпроси, които Учителя засегна през една великденска ваканция пред няколко учители, дошли от провинцията. Като учители трябва да станете вдъхновители. Имате широка област за работа. Понеже в обществото се е събрала доста инертна и сгъстена материя, трябва да турите фитил и да палнете, но ще гледате какво изисква от вас Разумната природа за Новия живот. Един хлебар знае какъв хляб очакват хората и с това се съобразява.
към текста >>

На учителите може да им се предоставят новите педагогически начини, но за да преподават по тях, трябва да им се дадат упътвания.
Днес се търси Новото и новите идеи си имат темп, по който вървят. Нещата, които се развиват в най-големите мъчнотии, устояват, а за онези, които се развиват при най-благоприятни условия, е въпрос дали ще устоят. В Божествените неща Разумният свят взема участие. Днес във възпитателната система липсват някои елементи. Животът е достатъчно усложнен и затова старите методи вече не са валидни, както електрическата инсталация за лампите превъзхожда газената. На учителите може да им се предоставят новите педагогически начини, но за да преподават по тях, трябва да им се дадат упътвания. Като се работи между учителите, те ще дойдат до Новото учение, понеже, като идейна и будна част от нашата интелигенция, те са готови да възприемат новите идеи. Въпрос: „Какво значение има майката при възпитанието на детето? ” След като се родят децата, много мъчно се възпитават. Необходимо е да се възпитават преди раждането.
към текста >>

Ако се приложат новите методи във възпитанието, то ще се опрости и ще стане десет пъти по-лесно.
При първия случай още в детска възраст са посадени красивите семена на възвишени идеи и после те дават своя плод, а при втория случай през детството и юношеството е имало безидеен живот и тогава няма и какво да поникне. Бъди умно дете, за да си умен старец. Когато детето е тръгнало към училище, не му купувайте кукли, а книги. Хубаво е, че децата почват с играчки и игри, с което се обръща внимание на обективния ум. Но децата трябва да се занимават с музика и изкуство, за да имат леки преходи към духовното. Ако се приложат новите методи във възпитанието, то ще се опрости и ще стане десет пъти по-лесно. Първо, нека децата имат допир с реалността, да разглеждат нещата и да опознаят тяхното естество, за да ги възприемат с Любов, и чак след това да учат теория. Новото изисква първо да се опитват нещата и после да се говори за тях. Така постъпва и Природата: първо разкрива нещата и после ги обяснява. Не занимавайте децата с отвлечени работи. Но това не означава, че не трябва да се даде храна на детското въображение.
към текста >>

През зимата децата да чистят пътеките от сняг и да правят пъртини.
Не занимавайте децата с отвлечени работи. Но това не означава, че не трябва да се даде храна на детското въображение. Въображението е противоположният полюс на обективния ум. Въпрос: „Каква работа трябва да се създаде на децата? ” През зимата децата да чистят пътеките от сняг и да правят пъртини. Хубаво е да има училищна градина, в която децата да работят, да садят овощни и медоносни растения. Децата да знаят да присаждат и култивират, да учат пчеларство. Ако аз възпитавам децата, ще кажа всяко едно от тях да си избере по няколко ябълкови дървета, да се грижи за тях и да мисли, че идната година ще родят много ябълки. Ако няма градина в училището, да се използват горите и полянките, които дават лесни възможности за работа. Децата всякога са готови да оказват помощ на птички и на болни животни.
към текста >>

Учителите да ги извеждат и на Витоша, за да чистят пътеките от камъчета, сухи листа и клончета.
Ето един повод за смятане: нека целият клас преброи колко зърна има един царевичен кочан, нека сравни колко семена има един житен, един ечемичен и един овесен клас. Важно правило при възпитанието на децата в началното училище е да се започне с физическия свят. Чрез малки изисквания трябва да се създаде работа за децата. Един-два часа физически труд на ден би било за тях голямо удоволствие, а на най-малките деца един час физически труд е достатъчен, и то разделен на няколко части, а не наведнъж. В училищната градина децата да приготвят малки лехи, да пренасят пръст от едно място на друго, да посаждат плодни дръвчета. Учителите да ги извеждат и на Витоша, за да чистят пътеките от камъчета, сухи листа и клончета. Гората ще се разлисти, а сухите клончета ще бъдат употребени за огън, т. е от непотребните неща те ще произведат динамична сила. Това за тях е едно нагледно упражнение и от друга страна пътищата ще бъдат чисти. В дадена местност нека чистотата на изворите да бъде поддържана от децата и те да посадят в околностите ѝ плодни дръвчета. В дръвчетата има духовни сили.
към текста >>

Това за тях е едно нагледно упражнение и от друга страна пътищата ще бъдат чисти.
Един-два часа физически труд на ден би било за тях голямо удоволствие, а на най-малките деца един час физически труд е достатъчен, и то разделен на няколко части, а не наведнъж. В училищната градина децата да приготвят малки лехи, да пренасят пръст от едно място на друго, да посаждат плодни дръвчета. Учителите да ги извеждат и на Витоша, за да чистят пътеките от камъчета, сухи листа и клончета. Гората ще се разлисти, а сухите клончета ще бъдат употребени за огън, т. е от непотребните неща те ще произведат динамична сила. Това за тях е едно нагледно упражнение и от друга страна пътищата ще бъдат чисти. В дадена местност нека чистотата на изворите да бъде поддържана от децата и те да посадят в околностите ѝ плодни дръвчета. В дръвчетата има духовни сили. Когато детето посажда, то не разваля. Когато се работи с Любов, става обмяна между жизнените им тела. Ако тази система се внесе в образованието, то България за десет години ще бъде покрита с плодни дръвчета, пътищата ще бъдат почистени и децата ще бъдат възпитани по съвсем нов начин.
към текста >>

Ако тази система се внесе в образованието, то България за десет години ще бъде покрита с плодни дръвчета, пътищата ще бъдат почистени и децата ще бъдат възпитани по съвсем нов начин.
Това за тях е едно нагледно упражнение и от друга страна пътищата ще бъдат чисти. В дадена местност нека чистотата на изворите да бъде поддържана от децата и те да посадят в околностите ѝ плодни дръвчета. В дръвчетата има духовни сили. Когато детето посажда, то не разваля. Когато се работи с Любов, става обмяна между жизнените им тела. Ако тази система се внесе в образованието, то България за десет години ще бъде покрита с плодни дръвчета, пътищата ще бъдат почистени и децата ще бъдат възпитани по съвсем нов начин. Децата трябва да се учат на природосъобразен живот. Има закон, че каквото работим отвън, това се съгражда и отвътре; нека това да се приложи в педагогиката. От чистенето на пътя ще се дойде до морала. Този път означава Животът, по който върви човек. Клечки и камъчета по пътя – това са слабостите.
към текста >>

От чистенето на пътя ще се дойде до морала.
Когато детето посажда, то не разваля. Когато се работи с Любов, става обмяна между жизнените им тела. Ако тази система се внесе в образованието, то България за десет години ще бъде покрита с плодни дръвчета, пътищата ще бъдат почистени и децата ще бъдат възпитани по съвсем нов начин. Децата трябва да се учат на природосъобразен живот. Има закон, че каквото работим отвън, това се съгражда и отвътре; нека това да се приложи в педагогиката. От чистенето на пътя ще се дойде до морала. Този път означава Животът, по който върви човек. Клечки и камъчета по пътя – това са слабостите. Когато се учи човек да чисти пътя от клечки, камъчета, той по същия начин ще чисти и своите мисли и чувства. По начина, по който детето чисти пътя от клечки, ще познаеш дали душата му е готова. Ако то чисти пътя, както трябва, това дете и в живота ще постъпва така, а ако не чисти пътя, както трябва, то и в живота ще му липсва нещо.
към текста >>

Този път означава Животът, по който върви човек.
Когато се работи с Любов, става обмяна между жизнените им тела. Ако тази система се внесе в образованието, то България за десет години ще бъде покрита с плодни дръвчета, пътищата ще бъдат почистени и децата ще бъдат възпитани по съвсем нов начин. Децата трябва да се учат на природосъобразен живот. Има закон, че каквото работим отвън, това се съгражда и отвътре; нека това да се приложи в педагогиката. От чистенето на пътя ще се дойде до морала. Този път означава Животът, по който върви човек. Клечки и камъчета по пътя – това са слабостите. Когато се учи човек да чисти пътя от клечки, камъчета, той по същия начин ще чисти и своите мисли и чувства. По начина, по който детето чисти пътя от клечки, ще познаеш дали душата му е готова. Ако то чисти пътя, както трябва, това дете и в живота ще постъпва така, а ако не чисти пътя, както трябва, то и в живота ще му липсва нещо. Въпрос: „Трябва ли детето да се занимава с машини и кога?
към текста >>

Клечки и камъчета по пътя – това са слабостите.
Ако тази система се внесе в образованието, то България за десет години ще бъде покрита с плодни дръвчета, пътищата ще бъдат почистени и децата ще бъдат възпитани по съвсем нов начин. Децата трябва да се учат на природосъобразен живот. Има закон, че каквото работим отвън, това се съгражда и отвътре; нека това да се приложи в педагогиката. От чистенето на пътя ще се дойде до морала. Този път означава Животът, по който върви човек. Клечки и камъчета по пътя – това са слабостите. Когато се учи човек да чисти пътя от клечки, камъчета, той по същия начин ще чисти и своите мисли и чувства. По начина, по който детето чисти пътя от клечки, ще познаеш дали душата му е готова. Ако то чисти пътя, както трябва, това дете и в живота ще постъпва така, а ако не чисти пътя, както трябва, то и в живота ще му липсва нещо. Въпрос: „Трябва ли детето да се занимава с машини и кога? ”
към текста >>

Когато се учи човек да чисти пътя от клечки, камъчета, той по същия начин ще чисти и своите мисли и чувства.
Децата трябва да се учат на природосъобразен живот. Има закон, че каквото работим отвън, това се съгражда и отвътре; нека това да се приложи в педагогиката. От чистенето на пътя ще се дойде до морала. Този път означава Животът, по който върви човек. Клечки и камъчета по пътя – това са слабостите. Когато се учи човек да чисти пътя от клечки, камъчета, той по същия начин ще чисти и своите мисли и чувства. По начина, по който детето чисти пътя от клечки, ще познаеш дали душата му е готова. Ако то чисти пътя, както трябва, това дете и в живота ще постъпва така, а ако не чисти пътя, както трябва, то и в живота ще му липсва нещо. Въпрос: „Трябва ли детето да се занимава с машини и кога? ” До 14-годишна възраст целта е детето да бъде сред Природата, да се занимава с растения и да употребява малки ръчни инструменти.
към текста >>

По начина, по който детето чисти пътя от клечки, ще познаеш дали душата му е готова.
Има закон, че каквото работим отвън, това се съгражда и отвътре; нека това да се приложи в педагогиката. От чистенето на пътя ще се дойде до морала. Този път означава Животът, по който върви човек. Клечки и камъчета по пътя – това са слабостите. Когато се учи човек да чисти пътя от клечки, камъчета, той по същия начин ще чисти и своите мисли и чувства. По начина, по който детето чисти пътя от клечки, ще познаеш дали душата му е готова. Ако то чисти пътя, както трябва, това дете и в живота ще постъпва така, а ако не чисти пътя, както трябва, то и в живота ще му липсва нещо. Въпрос: „Трябва ли детето да се занимава с машини и кога? ” До 14-годишна възраст целта е детето да бъде сред Природата, да се занимава с растения и да употребява малки ръчни инструменти. Когато се събуди умът, тогава да се занимава с машини, т.е.
към текста >>

Ако то чисти пътя, както трябва, това дете и в живота ще постъпва така, а ако не чисти пътя, както трябва, то и в живота ще му липсва нещо.
От чистенето на пътя ще се дойде до морала. Този път означава Животът, по който върви човек. Клечки и камъчета по пътя – това са слабостите. Когато се учи човек да чисти пътя от клечки, камъчета, той по същия начин ще чисти и своите мисли и чувства. По начина, по който детето чисти пътя от клечки, ще познаеш дали душата му е готова. Ако то чисти пътя, както трябва, това дете и в живота ще постъпва така, а ако не чисти пътя, както трябва, то и в живота ще му липсва нещо. Въпрос: „Трябва ли детето да се занимава с машини и кога? ” До 14-годишна възраст целта е детето да бъде сред Природата, да се занимава с растения и да употребява малки ръчни инструменти. Когато се събуди умът, тогава да се занимава с машини, т.е. когато мине 14-годишна възраст.
към текста >>

Ако бях учител, щях да туря едно момиче с едно момче на чин – момичето от лявата страна на момчето, а някой път обратно, за да има хармония между темпераментите.
Най-първо детето трябва да почне с работа всред Природата, после – със смятане, и след това – с рисуване. Ще рисува предметите, които има наоколо. Рисуването ще влезе в геометрията, т. е. ще дойде като следствие при наблюдаване реда на нещата. С боите после. Ако бях учител, щях да туря едно момиче с едно момче на чин – момичето от лявата страна на момчето, а някой път обратно, за да има хармония между темпераментите. Ще наредя така децата, че между тези, които са на един чин, да има три допирни точки. Или мога да ги наредя по друг начин: две момичета заедно, но едното да бъде такова, което върви по бащина линия, а другото – по майчина. Или може да седнат момичетата отпред, а момчетата – отзад, и никога не трябва да се нареждат момичетата отзад. Децата трябва да се възпитат на чистота. Трябва да им се дадат песни с движения за чистота, защото образното пеене с движения много влияе на човека.
към текста >>

12. 20) Движения на Доброто - Боян Боев (1883 – 1963)

А някой път, когато по ред причини не играя Паневритмия, чувствам дълбока вътрешна липса.”
ДВИЖЕНИЯ НА ДОБРОТО Веднъж след Паневритмия Учителя раздаде на участниците гевречета и, като ги разчупваше, каза: Сега имате по половин геврек, а когато дойде Любовта, ще имате по цял. Една сестра сподели: „Учителю, забележително е, че всякога след Паневритмия се чувстваме освежени, просветени и жизнерадостни! Цял ден сме в повдигнато състояние на духа. А някой път, когато по ред причини не играя Паневритмия, чувствам дълбока вътрешна липса.” Учителя каза: Тези паневритмични упражнения турят в съгласие тяло и воля с ум и с чувство, а тях четирите – в съгласие с Духа. Всичката погрешка е, че хората са изгубили връзката си с Божествения свят. Има движения, мисли, чувства и постъпки, които не са в хармония с Бога и вследствие на това човек се отдалечава от Него. Най-мъчно е да координираме упражненията с мислите и чувствата.
към текста >>

Някой път правиш упражнения, а и същевременно чувстваш недоволство.
Да, той е религиозен, но не се е научил да мисли и да чувства. Трябва да има известни упражнения предимно на мисълта, други – предимно сърдечни, и трети – предимно волеви. Всякога има опасност да се механизират нещата и това става, когато правиш нещо, без да мислиш. Например, когато ядеш, ти имаш силна подбуда – глада – и се радваш на храната. Също и при всяко упражнение човек трябва да съзнава, че ще добие нещо, и да се радва, че има нужда от това движение. Някой път правиш упражнения, а и същевременно чувстваш недоволство. Можем да дадем някои красиви гимнастически упражнения за развитие на мисленето или за развитие на някоя добродетел, но за тях трябват подготвени хора. Еднообразната мисъл образува еднообразни черти. Вземете например търговеца: само като го погледнеш, подразбираш, че е такъв; същото е и за месаря и пр. Когато погледнеш лицата им, познаваш каква професия имат, и това механизиране не е хубаво. Мозъкът зависи от движението на краката, ръцете и пр.
към текста >>

В движенията трябва да се застъпят и трите свята: физически, Духовен и Божествен.
Всяка сутрин човек трябва да се освобождава от тази набрана магнетична кал, която най-първо се набира в слепите очи и в стомаха. Орането, сеенето, копането, метенето са всевъзможни начини за изхвърлянето ѝ. А и когато търговецът вдига топовете плат, това движение има за цел да регулира енергията му. Този, който отива да прави добро, се познава по походката. Каквото и да възнамерява човек да прави, то се познава по неговия начин на ходене. В движенията трябва да се застъпят и трите свята: физически, Духовен и Божествен. Ще ви дам едно упражнение за ревматизъм: десният крак се изнася напред, лявата ръка се поставя на кръста, дясната ръка – върху дясното коляно. Кляка се бавно и се изправяте по-динамично няколко пъти подред. След това се изнася левия крак напред и се прави аналогичното. Когато се стъпва, трябва да се стъпва първо на пръсти и после на пета. Съвременните хора, когато не се раздвижват, страдат от застой в малките мускули и с това се разстройва кръвообращението им.
към текста >>

Кляка се бавно и се изправяте по-динамично няколко пъти подред.
А и когато търговецът вдига топовете плат, това движение има за цел да регулира енергията му. Този, който отива да прави добро, се познава по походката. Каквото и да възнамерява човек да прави, то се познава по неговия начин на ходене. В движенията трябва да се застъпят и трите свята: физически, Духовен и Божествен. Ще ви дам едно упражнение за ревматизъм: десният крак се изнася напред, лявата ръка се поставя на кръста, дясната ръка – върху дясното коляно. Кляка се бавно и се изправяте по-динамично няколко пъти подред. След това се изнася левия крак напред и се прави аналогичното. Когато се стъпва, трябва да се стъпва първо на пръсти и после на пета. Съвременните хора, когато не се раздвижват, страдат от застой в малките мускули и с това се разстройва кръвообращението им. При Паневритмията малките мускули вземат участие. Музиката с движения е най-добрият масаж, тогава електричеството и магнетизмът текат свободно през слънчевия възел и през цялото тяло.
към текста >>

Днес гимнастическите упражнения в света вървят по статичен път и затова мускулите стават твърди и на тях не им се придава живот.
Съвременните хора, когато не се раздвижват, страдат от застой в малките мускули и с това се разстройва кръвообращението им. При Паневритмията малките мускули вземат участие. Музиката с движения е най-добрият масаж, тогава електричеството и магнетизмът текат свободно през слънчевия възел и през цялото тяло. Ние страдаме от неестествени движения. Болезнените движения се зараждат от застоя на малките мускулчета, а точно тези упражнения имат за цел да ги раздвижат. Днес гимнастическите упражнения в света вървят по статичен път и затова мускулите стават твърди и на тях не им се придава живот. Хората умират по единствената причина, че мускулите стават статически, а всички части на тялото трябва да бъдат в движение. Едно разумно движение винаги е свързано с Живата разумна природа и хубавите движения носят Живот. Когато правя паневритмични упражнения, съм концентриран, а някои само обикалят около една каса, която е пълна със скъпоценности, без да знаят как да се ползват от нея. При Паневритмията ще намерите ключа, ще отключите касата и всичко, каквото е в нея, ще потече във вас. Тези упражнения са магнетични, снемат от човека всички тревоги, освобождават го и му олеква.
към текста >>

13. 23) Духовна и материална храна - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва да има определено време и за физически, и за умствен, и за духовен труд.
Не трябва да се налагат нещата, но човек сам трябва да избере онова, което обича, защото на някои хора цвеклото не подхожда, а на други – морковите. Наложително е да влезе в приложение законът за Обичта. Плодовете трябва да се измиват хубаво, вредна е нечистотията по тях. Искат ли хората да ядат хубави и чисти плодове, трябва да насаждат растенията на чисти места и на чиста почва. За да определи човек времето кога трябва да обядва и кога трябва да спи, нека той сам да намери хармоничните течения в Природата. Трябва да има определено време и за физически, и за умствен, и за духовен труд. Също така необходимо е да се ориентирате в кои посоки да направите заплануваните си екскурзии и разходки. Яжте колкото се може по-бавно. Храната изобщо трябва да се дъвче по-дълго време. Ако сдъвчеш хляба добре, ще го разбереш по един начин, а ако ли не, ще го разбереш по съвсем друг начин. Когато люспите на гроздето се дъвчат дълго време, тогава те действат лечебно.
към текста >>

Гроздето трябва да се мие няколко пъти с топла вода.
Например мляко и млечни продукти не бива да се съчетават с плодове. Една сестра, веднага след като пила мляко, яла кайсии и няколко дни почувствала такива силни болки, че си помислила дали няма да умре. Червеният мискет е хубав за усилване на кръвта. Мискетът урегулирва мозъчната и симпатичната нервна система. Димятът дава настроение и действа на ума. Гроздето трябва да се мие няколко пъти с топла вода. Прасковите и белите черници лекуват стомаха. Като ги ядете, сдъвквайте ги добре. Смокините са по-полезни за здравето на човека, ако се вземат пресни от дървото. Сладките и мазни храни дават мекота, солените – равновесие. Горчивите трябва да се употребяват в изключителни случаи, те тонират, а киселите активизират, дават енергия.
към текста >>

Като тръгнеш на път, вземи три-четири моркова, три-четири домата, половин килограм цвекло, ябълки, круши или череши и готово.
Ами тази вода, която иде в София, през колко тръби е минала – тя вече не е както онази вода от самия извор. Една сестра попита: „Учителю, кажете нещо за суровоядството“. Кое е по-хубаво да ядеш – печена или сурова пиперка? Печената е по-сладка, а суровата е по-здравословна. За онези, които се лекуват, суровоядството е хубаво. Като тръгнеш на път, вземи три-четири моркова, три-четири домата, половин килограм цвекло, ябълки, круши или череши и готово. За здраве почнете да ядете повече сурови храни. Суровите ябълки са по-добри, отколкото печените. Картофите ги сварете и ги яжте с малко сол и пипер. Употребявайте суров праз, сурово зеле. Ряпата, морковите могат да се настържат със зехтин.
към текста >>

14. 24) Духовно лекуване на болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

Например при ревматизъм болният всеки ден ще се пече на слънце и ще казва, че днес е по-добре и по-добре; няколко хиляди пъти ще каже това, но не непрекъснато.
Един от начините за повишение на трептенията на тялото е възприемането на музика. Тя действа лечебно. Нейните вълни проникват навсякъде в тялото и възстановяват изгубения правилен ритъм в етерната част на органите, а това вече въздейства за преорганизиране на самите органи. Мозъкът лекува всички органи, като изпраща антитоксини, електричество, магнетизъм и пр. Най-напред човек ще се научи да мисли положително. Например при ревматизъм болният всеки ден ще се пече на слънце и ще казва, че днес е по-добре и по-добре; няколко хиляди пъти ще каже това, но не непрекъснато. Всяка болест е до време. Няма болест, която да не може да премине. Тъкмо дойде време да се излекува, и човек се обезсърчи; а той сам на себе си трябва да внушава положителното. След всяка болест идват чисти и възвишени мисли. Един човек разправял, че има жаба в корема.
към текста >>

“ Това го кажи сто пъти на ден.
Един лекар напълно го излекувал. Той хванал една жаба, скрил я в джоба си и при прегледа я пуснал, викайки: „Ето я! “. Онзи казал: „Сега усещам вече облекчение“. Кажат ти: „Ще мине и замине болестта“, или: „Ще живееш сто години”; щом повярваш, то така и ще бъде, всичко е възможно. Боли те кракът; пипни го и му кажи: „Ще оздравееш! “ Това го кажи сто пъти на ден. Ако болката не премине, на следния ден го кажи петстотин пъти. Ако пак не премине, на третия ден го кажи хиляда пъти. И ако не е преминало и на четвъртия ден, тогава десет хиляди пъти кажи: „Ще оздравееш! “, и непременно ще премине. Десет хиляди пъти не е малко нещо.
към текста >>

Ако болката не премине, на следния ден го кажи петстотин пъти.
Той хванал една жаба, скрил я в джоба си и при прегледа я пуснал, викайки: „Ето я! “. Онзи казал: „Сега усещам вече облекчение“. Кажат ти: „Ще мине и замине болестта“, или: „Ще живееш сто години”; щом повярваш, то така и ще бъде, всичко е възможно. Боли те кракът; пипни го и му кажи: „Ще оздравееш! “ Това го кажи сто пъти на ден. Ако болката не премине, на следния ден го кажи петстотин пъти. Ако пак не премине, на третия ден го кажи хиляда пъти. И ако не е преминало и на четвъртия ден, тогава десет хиляди пъти кажи: „Ще оздравееш! “, и непременно ще премине. Десет хиляди пъти не е малко нещо. Мисълта е голяма сила.
към текста >>

Ако пак не премине, на третия ден го кажи хиляда пъти.
“. Онзи казал: „Сега усещам вече облекчение“. Кажат ти: „Ще мине и замине болестта“, или: „Ще живееш сто години”; щом повярваш, то така и ще бъде, всичко е възможно. Боли те кракът; пипни го и му кажи: „Ще оздравееш! “ Това го кажи сто пъти на ден. Ако болката не премине, на следния ден го кажи петстотин пъти. Ако пак не премине, на третия ден го кажи хиляда пъти. И ако не е преминало и на четвъртия ден, тогава десет хиляди пъти кажи: „Ще оздравееш! “, и непременно ще премине. Десет хиляди пъти не е малко нещо. Мисълта е голяма сила. При слаб слух казвай: „Прочувам, прочувам, прочувам!
към текста >>

И ако не е преминало и на четвъртия ден, тогава десет хиляди пъти кажи: „Ще оздравееш!
Кажат ти: „Ще мине и замине болестта“, или: „Ще живееш сто години”; щом повярваш, то така и ще бъде, всичко е възможно. Боли те кракът; пипни го и му кажи: „Ще оздравееш! “ Това го кажи сто пъти на ден. Ако болката не премине, на следния ден го кажи петстотин пъти. Ако пак не премине, на третия ден го кажи хиляда пъти. И ако не е преминало и на четвъртия ден, тогава десет хиляди пъти кажи: „Ще оздравееш! “, и непременно ще премине. Десет хиляди пъти не е малко нещо. Мисълта е голяма сила. При слаб слух казвай: „Прочувам, прочувам, прочувам! “ и слухът ти ще се усили.
към текста >>

Десет хиляди пъти не е малко нещо.
“ Това го кажи сто пъти на ден. Ако болката не премине, на следния ден го кажи петстотин пъти. Ако пак не премине, на третия ден го кажи хиляда пъти. И ако не е преминало и на четвъртия ден, тогава десет хиляди пъти кажи: „Ще оздравееш! “, и непременно ще премине. Десет хиляди пъти не е малко нещо. Мисълта е голяма сила. При слаб слух казвай: „Прочувам, прочувам, прочувам! “ и слухът ти ще се усили. Един човек заболял и се примирил, че няма да я бъде, че ще се мре, но друг му казал: „Ти заболя в такъв ден, в който, заболее ли човек, не умира“. И болният си помислил: „Тогава лесна работа!
към текста >>

Въпросът за болестта се разрешава по духовен начин.
В човека има сила, която лекува. И ако човек остави тази сила да действа, ще се излекува. Тази сила е душата. Ще вярваш в тази сила, че я имаш, ще мислиш за нея и ще очакваш тя да те излекува. На мнозина съм казвал да се лекуват с вяра. Въпросът за болестта се разрешава по духовен начин. Има стих: „Ако имате вяра, все, що попросите, ще ви бъде“. Щом вярата на човека е слаба, работите не стават. За да помагаш на един болен и за да бъде помощта ти ефикасна, той трябва да има вяра. Като има вяра, той има условия да получи помощ от Бога, понеже става възприемчив към енергиите, които идват от Божествения свят. И тези, които са около болния, трябва да имат вяра.
към текста >>

15. 27) Жилище, облекло, красота - Боян Боев (1883 – 1963)

Колкото пъти боледуваш, толкова пъти се преоблечи с нови дрехи.
Една сестра каза: „Учителю, Вие нали бяхте посочили образец за костюми, в които да сме облечени при Паневритмия. Те наподобяват ли до известна степен на бъдещите облекла? ” Да. Единствените цветове за облеклото, които съответстват на сегашното развитие на хората, са ясносиният и ясножълтият. В бъдеще ще си направите седем костюма: един за Месечината – за понеделник, един за Марс – за вторник, един за Меркурий – за сряда, после за Юпитер – за четвъртък, за Венера – за петък, за Сатурн – за събота, и за Слънцето – за неделя. Колкото пъти боледуваш, толкова пъти се преоблечи с нови дрехи. Ако си боледувал дълго време, каквито дрехи имаш, изгори ги, не ги носи, купи нови и даром не ги давай никому. Някой умрял; да не дават дрехите му никому. Не трябва да се носят дрехите на умрял човек. Всички хора страдат, че носят все стари дрехи, стари обичаи и стари вярвания. После, човек трябва да работи върху лицето си, да го измени съществено, то да стане все по-правилно, по-благородно и по-красиво.
към текста >>

Човек трябва да работи и в трите свята – физически, Духовен и Божествен, за да има резултат.
Красотата е вече колективна и не е усилие само на една личност, но на цялото общество, на целия народ. Колективното усилие дава Красота, като че ли това е едно здание, което съграждат. Една раса ще създаде един красив тип. Човек не трябва да се занемарява, трябва да държи лицето и очите си в изправност. Тялото изобщо е едно наследство, което човек трябва да запази. Човек трябва да работи и в трите свята – физически, Духовен и Божествен, за да има резултат. В Божествения свят всичко е величествено; той е толкова красив и величествен. В Ангелския свят има красота, а в човешкия – възможност за реализиране. Човек трябва да гледа и да мисли красиво и да си създава в ума красиви образи. Ако един художник може да изкара на платното, каквото иска, защо един човек да не може да изкара, каквото лице иска? Ако човек настоява, може.
към текста >>

16. 36) Лечебни методи. Болести на нервната система и главата - Боян Боев (1883 – 1963)

1.2. Три пъти през седмицата във вечерните часове да се измиват с топла вода кръстът, коремът, слабините и горният край на бедрата.
1. Нервност, нервна слабост, неврастения За нервна слабост и неврастения се препоръчват следните средства: 1.1. През летните сутрини се поставя вода, за да се сгрее на слънце до 1 ч. на обяд, след което човек се облива. Такова обливане със слънчева вода да се практикува и от здравия, докато болният от нервна слабост може да прави по две обливания на ден. 1.2. Три пъти през седмицата във вечерните часове да се измиват с топла вода кръстът, коремът, слабините и горният край на бедрата. Намокря се кърпа с топла вода и се прави обтриване. За да има реакция, разстоянието от коляното до 25 см над него трябва да се запазва сухо. Това измиване усилва кръвообращението и раздвижва силите на организма. 1.3. Всяка вечер редовно измиване на краката с топла вода. 1.4. Приема се вегетарианска храна, и то, разбира се, питателна.
към текста >>

Учителя му даде следното упътване:
Но да пусне от чешмата да изтече доста вода и тогава да напълни чашата, та да не взема застояла вода, а чиста, течаща. Чашата да има обем от 150 г. Това да прави четиридесет дни. Глътката вода да я задържа в устата си и да я премества, през това време езикът ще изсмуче праната от водата. Б. Един човек страдаше от невралгия ту на дясната, ту на лявата страна на лицето. Учителя му даде следното упътване: Гореща дъбова пепел да се смеси с много малко вода, така че да не стане на рядка кал, и да се тури в кърпа, за да налага местата по лицето, чувствителни на болка. Да престои така пет-десет минути. След като махне пепелта, да намаже мястото с чисто дървено масло. По-после да вземе вощина, която да бъде прясна. Вощина е онова вещество, което остава, след като се изтегли медът и след като се изкара и восъкът.
към текста >>

Това се прави всяка вечер по шест пъти.
Върху памука се излива вряла вода над легена и докато е още горещ, се поставя, без да се изстисква, на болното място. Ако памукът е много горещ, чака се няколко секунди, докато лицето може да търпи горещината му. Върху памука се поставя гутаперча, а върху нея се туря дебел вълнен плат. Държи се три-четири минути. След това се сваля, изстисква се водата, отново се напоява памукът с гореща вода и се повтаря опитът. Това се прави всяка вечер по шест пъти. Така се привлича кръвта към болното място и това действа лечебно. При всеки компрес се изговаря по една формула. При първия компрес и двете ръце се държат на болното място и се изговаря: „Бог е във врялата вода. И с тази влага от врялата вода всяка болежка ще се махне, защото Бог е един и в Бога е здравето“. При втория компрес: „Мекият принцип ще омекоти и ще откърти болестта.
към текста >>

Учителя му даде следното упътване:
Правят се три вечери подред или повече, според нуждата. За всеки пореден компрес да се използва нов памук, защото употребеният вече е изтеглил болезнения магнетизъм от болното място, но ако не се разполага с много памук, то същият може да се изпере със сапун и гореща вода и да се тури на слънце, за да се разпръсне изсмуканият болезнен магнетизъм. Същото се прави и с вълнения плат от компреса. Компресът, като се тури на болното място, изтегля нечистия, болезнен магнетизъм и без да има някаква рана на мястото. Г. Един брат имаше невралгия в горната част на главата и отзад по темето и тила. Учителя му даде следното упътване: Да пие съсредоточено топла вода. За половин час да приеме тридесет лъжици гореща вода. Това да прави през цялата седмица преди лягане. 4. Безсъние Един брат, художник, вече от двеста дни страдаше от безсъние, поради погрешно лекарство, което му бяха предписали.
към текста >>

Да пие три пъти по десет дни с две почивки.
7. Бучене в ушите Бученето е от кръвообращението, дължи се на тревоги, които човек трябва да загърби. Който има пищене в ушите, да пие шест чаши топла вода на ден – по две чаши сутрин, на обед и вечер. Сутрин десет дни подред да пие по една кафена чашка отвара от лайкучка. После – десет дни почивка. Да пие три пъти по десет дни с две почивки. 8. Пищене в ушите Това става от тревоги. Болният да си пече гърба от половин до един час и половина на слънце. Да направи такива четиридесет слънчеви бани. 9. Гнойно течение на ушите
към текста >>

Ако тя влезе в Божия път и работи за Бога, тогава може да се помогне.
Да се промият ушите от лекар, да се пече гръбнакът на слънце. 10. Възпаление на ухото При възпаление на ухото изцежда се сок от печен праз и докато още е топъл, се капва в ухото, после върху ухото се налага селски квас. При Учителя дойде една майка с дъщеря си, която беше глуха, за да търсят лек. Учителя каза: Ако тя влезе в Божия път и работи за Бога, тогава може да се помогне. 11. Възпалени или кръвясали очи 11.1. Сурови картофи се нарязват и студените резени се налагат на слепите очи, като се превързват с кърпа. Картофите отнемат огъня от очите. Вместо картофи на слепите очи може да се наложи и селски квас. 11.2. Всяка вечер при лягане очите се покриват с топъл компрес.
към текста >>

12.6. През деня на четири пъти да се мие цялото лице с топла вода.
Основата на Божествения свят е Любовта, затова и Венериният хълм се намира в основата на палеца, откъм дланта. 12. 4. Препоръчително е да се правят бани на очите с хладка вода, затоплена на слънце. Водата се поставя в широки съдове, очите се потапят в нея и се държат отворени една-две минути. 12.5. Пийте слънчева вода. 12.6. През деня на четири пъти да се мие цялото лице с топла вода. 12.7. Твърде полезно е да се практикува и очна гимнастика, която се прави сутрин и вечер в право или в седящо положение. При всички движения на очите главата трябва да стои неподвижна; нека се упражняват очите, а не шийните мускули. При обясненията ползвайте и предоставената таблица, за да се усвои упражнението с по-голяма лекота. Първи ден Изходно положение: очите гледат хоризонтално напред.
към текста >>

А. Без да се мърда главата, очите се движат десет пъти от едно към две и десет пъти – от две към едно.
12.7. Твърде полезно е да се практикува и очна гимнастика, която се прави сутрин и вечер в право или в седящо положение. При всички движения на очите главата трябва да стои неподвижна; нека се упражняват очите, а не шийните мускули. При обясненията ползвайте и предоставената таблица, за да се усвои упражнението с по-голяма лекота. Първи ден Изходно положение: очите гледат хоризонтално напред. А. Без да се мърда главата, очите се движат десет пъти от едно към две и десет пъти – от две към едно. Б. Очите се движат десет пъти от едно към три и десет пъти от три към едно. В. Очите се движат десет пъти от две към три и десет пъти – от три към две. Втори ден Изходно положение: главата – изправена и очите гледат надолу. А. Очите се движат десет пъти от четири към пет и десет пъти – от пет към четири.
към текста >>

Б. Очите се движат десет пъти от едно към три и десет пъти от три към едно.
При всички движения на очите главата трябва да стои неподвижна; нека се упражняват очите, а не шийните мускули. При обясненията ползвайте и предоставената таблица, за да се усвои упражнението с по-голяма лекота. Първи ден Изходно положение: очите гледат хоризонтално напред. А. Без да се мърда главата, очите се движат десет пъти от едно към две и десет пъти – от две към едно. Б. Очите се движат десет пъти от едно към три и десет пъти от три към едно. В. Очите се движат десет пъти от две към три и десет пъти – от три към две. Втори ден Изходно положение: главата – изправена и очите гледат надолу. А. Очите се движат десет пъти от четири към пет и десет пъти – от пет към четири. Б. Очите се движат десет пъти от четири към шест и десет пъти – от шест към четири.
към текста >>

В. Очите се движат десет пъти от две към три и десет пъти – от три към две.
При обясненията ползвайте и предоставената таблица, за да се усвои упражнението с по-голяма лекота. Първи ден Изходно положение: очите гледат хоризонтално напред. А. Без да се мърда главата, очите се движат десет пъти от едно към две и десет пъти – от две към едно. Б. Очите се движат десет пъти от едно към три и десет пъти от три към едно. В. Очите се движат десет пъти от две към три и десет пъти – от три към две. Втори ден Изходно положение: главата – изправена и очите гледат надолу. А. Очите се движат десет пъти от четири към пет и десет пъти – от пет към четири. Б. Очите се движат десет пъти от четири към шест и десет пъти – от шест към четири. В. Очите се движат десет пъти от пет към шест и десет пъти – от шест към четири.
към текста >>

А. Очите се движат десет пъти от четири към пет и десет пъти – от пет към четири.
А. Без да се мърда главата, очите се движат десет пъти от едно към две и десет пъти – от две към едно. Б. Очите се движат десет пъти от едно към три и десет пъти от три към едно. В. Очите се движат десет пъти от две към три и десет пъти – от три към две. Втори ден Изходно положение: главата – изправена и очите гледат надолу. А. Очите се движат десет пъти от четири към пет и десет пъти – от пет към четири. Б. Очите се движат десет пъти от четири към шест и десет пъти – от шест към четири. В. Очите се движат десет пъти от пет към шест и десет пъти – от шест към четири. Трети ден Правят се упражненията от първия и втория ден и освен това и следните упражнения: А. Очите се движат десет пъти от седем към осем и десет пъти – от осем към седем.
към текста >>

Б. Очите се движат десет пъти от четири към шест и десет пъти – от шест към четири.
Б. Очите се движат десет пъти от едно към три и десет пъти от три към едно. В. Очите се движат десет пъти от две към три и десет пъти – от три към две. Втори ден Изходно положение: главата – изправена и очите гледат надолу. А. Очите се движат десет пъти от четири към пет и десет пъти – от пет към четири. Б. Очите се движат десет пъти от четири към шест и десет пъти – от шест към четири. В. Очите се движат десет пъти от пет към шест и десет пъти – от шест към четири. Трети ден Правят се упражненията от първия и втория ден и освен това и следните упражнения: А. Очите се движат десет пъти от седем към осем и десет пъти – от осем към седем. Б. Очите се движат десет пъти от седем към девет и десет пъти – от девет към седем.
към текста >>

В. Очите се движат десет пъти от пет към шест и десет пъти – от шест към четири.
В. Очите се движат десет пъти от две към три и десет пъти – от три към две. Втори ден Изходно положение: главата – изправена и очите гледат надолу. А. Очите се движат десет пъти от четири към пет и десет пъти – от пет към четири. Б. Очите се движат десет пъти от четири към шест и десет пъти – от шест към четири. В. Очите се движат десет пъти от пет към шест и десет пъти – от шест към четири. Трети ден Правят се упражненията от първия и втория ден и освен това и следните упражнения: А. Очите се движат десет пъти от седем към осем и десет пъти – от осем към седем. Б. Очите се движат десет пъти от седем към девет и десет пъти – от девет към седем. В. Очите се движат десет пъти от осем към девет и десет пъти – от девет към осем.
към текста >>

А. Очите се движат десет пъти от седем към осем и десет пъти – от осем към седем.
А. Очите се движат десет пъти от четири към пет и десет пъти – от пет към четири. Б. Очите се движат десет пъти от четири към шест и десет пъти – от шест към четири. В. Очите се движат десет пъти от пет към шест и десет пъти – от шест към четири. Трети ден Правят се упражненията от първия и втория ден и освен това и следните упражнения: А. Очите се движат десет пъти от седем към осем и десет пъти – от осем към седем. Б. Очите се движат десет пъти от седем към девет и десет пъти – от девет към седем. В. Очите се движат десет пъти от осем към девет и десет пъти – от девет към осем. От четвъртия ден нататък човек ще повтори всички упражнения, които е правил в третия ден, и това ще продължи десет дни. След това – десет дни почивка. После пак ще се повторят упражненията, направени през първите десет дни.
към текста >>

Б. Очите се движат десет пъти от седем към девет и десет пъти – от девет към седем.
Б. Очите се движат десет пъти от четири към шест и десет пъти – от шест към четири. В. Очите се движат десет пъти от пет към шест и десет пъти – от шест към четири. Трети ден Правят се упражненията от първия и втория ден и освен това и следните упражнения: А. Очите се движат десет пъти от седем към осем и десет пъти – от осем към седем. Б. Очите се движат десет пъти от седем към девет и десет пъти – от девет към седем. В. Очите се движат десет пъти от осем към девет и десет пъти – от девет към осем. От четвъртия ден нататък човек ще повтори всички упражнения, които е правил в третия ден, и това ще продължи десет дни. След това – десет дни почивка. После пак ще се повторят упражненията, направени през първите десет дни. После пак следва десетдневна почивка и чак след това ще се пристъпи към сложни движения на очите със следното упражнение:
към текста >>

В. Очите се движат десет пъти от осем към девет и десет пъти – от девет към осем.
В. Очите се движат десет пъти от пет към шест и десет пъти – от шест към четири. Трети ден Правят се упражненията от първия и втория ден и освен това и следните упражнения: А. Очите се движат десет пъти от седем към осем и десет пъти – от осем към седем. Б. Очите се движат десет пъти от седем към девет и десет пъти – от девет към седем. В. Очите се движат десет пъти от осем към девет и десет пъти – от девет към осем. От четвъртия ден нататък човек ще повтори всички упражнения, които е правил в третия ден, и това ще продължи десет дни. След това – десет дни почивка. После пак ще се повторят упражненията, направени през първите десет дни. После пак следва десетдневна почивка и чак след това ще се пристъпи към сложни движения на очите със следното упражнение: А. Очите са насочени нагоре и напред и се изместват в хоризонтално положение и напред; прави се десет пъти подред.
към текста >>

А. Очите са насочени нагоре и напред и се изместват в хоризонтално положение и напред; прави се десет пъти подред.
В. Очите се движат десет пъти от осем към девет и десет пъти – от девет към осем. От четвъртия ден нататък човек ще повтори всички упражнения, които е правил в третия ден, и това ще продължи десет дни. След това – десет дни почивка. После пак ще се повторят упражненията, направени през първите десет дни. После пак следва десетдневна почивка и чак след това ще се пристъпи към сложни движения на очите със следното упражнение: А. Очите са насочени нагоре и напред и се изместват в хоризонтално положение и напред; прави се десет пъти подред. Б. Очите са насочени надолу и напред и се изместват в хоризонтално положение и напред; прави се десет пъти подред. В. Очите са насочени нагоре и напред и се изместват надолу и напред; прави се десет пъти подред. Г. Очите са насочени нагоре и вляво и се изместват в хоризонтално положение и вляво; прави се десет пъти подред. Д. Очите са насочени надолу и вляво и се изместват в хоризонтално положение и вляво; прави се десет пъти подред. Е. Очите са насочени нагоре и вляво и се изместват надолу и вляво; прави се десет пъти подред.
към текста >>

Б. Очите са насочени надолу и напред и се изместват в хоризонтално положение и напред; прави се десет пъти подред.
От четвъртия ден нататък човек ще повтори всички упражнения, които е правил в третия ден, и това ще продължи десет дни. След това – десет дни почивка. После пак ще се повторят упражненията, направени през първите десет дни. После пак следва десетдневна почивка и чак след това ще се пристъпи към сложни движения на очите със следното упражнение: А. Очите са насочени нагоре и напред и се изместват в хоризонтално положение и напред; прави се десет пъти подред. Б. Очите са насочени надолу и напред и се изместват в хоризонтално положение и напред; прави се десет пъти подред. В. Очите са насочени нагоре и напред и се изместват надолу и напред; прави се десет пъти подред. Г. Очите са насочени нагоре и вляво и се изместват в хоризонтално положение и вляво; прави се десет пъти подред. Д. Очите са насочени надолу и вляво и се изместват в хоризонтално положение и вляво; прави се десет пъти подред. Е. Очите са насочени нагоре и вляво и се изместват надолу и вляво; прави се десет пъти подред. Ж. Очите са насочени нагоре и вдясно и се изместват в хоризонтално положение и вдясно; прави се десет пъти подред.
към текста >>

В. Очите са насочени нагоре и напред и се изместват надолу и напред; прави се десет пъти подред.
След това – десет дни почивка. После пак ще се повторят упражненията, направени през първите десет дни. После пак следва десетдневна почивка и чак след това ще се пристъпи към сложни движения на очите със следното упражнение: А. Очите са насочени нагоре и напред и се изместват в хоризонтално положение и напред; прави се десет пъти подред. Б. Очите са насочени надолу и напред и се изместват в хоризонтално положение и напред; прави се десет пъти подред. В. Очите са насочени нагоре и напред и се изместват надолу и напред; прави се десет пъти подред. Г. Очите са насочени нагоре и вляво и се изместват в хоризонтално положение и вляво; прави се десет пъти подред. Д. Очите са насочени надолу и вляво и се изместват в хоризонтално положение и вляво; прави се десет пъти подред. Е. Очите са насочени нагоре и вляво и се изместват надолу и вляво; прави се десет пъти подред. Ж. Очите са насочени нагоре и вдясно и се изместват в хоризонтално положение и вдясно; прави се десет пъти подред. З. Очите гледат, насочени надолу и вдясно, и се изместват в хоризонтално положение и вдясно; прави се десет пъти подред.
към текста >>

Г. Очите са насочени нагоре и вляво и се изместват в хоризонтално положение и вляво; прави се десет пъти подред.
После пак ще се повторят упражненията, направени през първите десет дни. После пак следва десетдневна почивка и чак след това ще се пристъпи към сложни движения на очите със следното упражнение: А. Очите са насочени нагоре и напред и се изместват в хоризонтално положение и напред; прави се десет пъти подред. Б. Очите са насочени надолу и напред и се изместват в хоризонтално положение и напред; прави се десет пъти подред. В. Очите са насочени нагоре и напред и се изместват надолу и напред; прави се десет пъти подред. Г. Очите са насочени нагоре и вляво и се изместват в хоризонтално положение и вляво; прави се десет пъти подред. Д. Очите са насочени надолу и вляво и се изместват в хоризонтално положение и вляво; прави се десет пъти подред. Е. Очите са насочени нагоре и вляво и се изместват надолу и вляво; прави се десет пъти подред. Ж. Очите са насочени нагоре и вдясно и се изместват в хоризонтално положение и вдясно; прави се десет пъти подред. З. Очите гледат, насочени надолу и вдясно, и се изместват в хоризонтално положение и вдясно; прави се десет пъти подред. И. Очите, които гледат нагоре и вдясно, се насочват надолу и вдясно; прави се десет пъти подред.
към текста >>

Д. Очите са насочени надолу и вляво и се изместват в хоризонтално положение и вляво; прави се десет пъти подред.
После пак следва десетдневна почивка и чак след това ще се пристъпи към сложни движения на очите със следното упражнение: А. Очите са насочени нагоре и напред и се изместват в хоризонтално положение и напред; прави се десет пъти подред. Б. Очите са насочени надолу и напред и се изместват в хоризонтално положение и напред; прави се десет пъти подред. В. Очите са насочени нагоре и напред и се изместват надолу и напред; прави се десет пъти подред. Г. Очите са насочени нагоре и вляво и се изместват в хоризонтално положение и вляво; прави се десет пъти подред. Д. Очите са насочени надолу и вляво и се изместват в хоризонтално положение и вляво; прави се десет пъти подред. Е. Очите са насочени нагоре и вляво и се изместват надолу и вляво; прави се десет пъти подред. Ж. Очите са насочени нагоре и вдясно и се изместват в хоризонтално положение и вдясно; прави се десет пъти подред. З. Очите гледат, насочени надолу и вдясно, и се изместват в хоризонтално положение и вдясно; прави се десет пъти подред. И. Очите, които гледат нагоре и вдясно, се насочват надолу и вдясно; прави се десет пъти подред. 13. Ечемик на окото
към текста >>

Е. Очите са насочени нагоре и вляво и се изместват надолу и вляво; прави се десет пъти подред.
А. Очите са насочени нагоре и напред и се изместват в хоризонтално положение и напред; прави се десет пъти подред. Б. Очите са насочени надолу и напред и се изместват в хоризонтално положение и напред; прави се десет пъти подред. В. Очите са насочени нагоре и напред и се изместват надолу и напред; прави се десет пъти подред. Г. Очите са насочени нагоре и вляво и се изместват в хоризонтално положение и вляво; прави се десет пъти подред. Д. Очите са насочени надолу и вляво и се изместват в хоризонтално положение и вляво; прави се десет пъти подред. Е. Очите са насочени нагоре и вляво и се изместват надолу и вляво; прави се десет пъти подред. Ж. Очите са насочени нагоре и вдясно и се изместват в хоризонтално положение и вдясно; прави се десет пъти подред. З. Очите гледат, насочени надолу и вдясно, и се изместват в хоризонтално положение и вдясно; прави се десет пъти подред. И. Очите, които гледат нагоре и вдясно, се насочват надолу и вдясно; прави се десет пъти подред. 13. Ечемик на окото При ечемик на окото се препоръчва компрес от лайка.
към текста >>

Ж. Очите са насочени нагоре и вдясно и се изместват в хоризонтално положение и вдясно; прави се десет пъти подред.
Б. Очите са насочени надолу и напред и се изместват в хоризонтално положение и напред; прави се десет пъти подред. В. Очите са насочени нагоре и напред и се изместват надолу и напред; прави се десет пъти подред. Г. Очите са насочени нагоре и вляво и се изместват в хоризонтално положение и вляво; прави се десет пъти подред. Д. Очите са насочени надолу и вляво и се изместват в хоризонтално положение и вляво; прави се десет пъти подред. Е. Очите са насочени нагоре и вляво и се изместват надолу и вляво; прави се десет пъти подред. Ж. Очите са насочени нагоре и вдясно и се изместват в хоризонтално положение и вдясно; прави се десет пъти подред. З. Очите гледат, насочени надолу и вдясно, и се изместват в хоризонтално положение и вдясно; прави се десет пъти подред. И. Очите, които гледат нагоре и вдясно, се насочват надолу и вдясно; прави се десет пъти подред. 13. Ечемик на окото При ечемик на окото се препоръчва компрес от лайка. Лайка в книжна торбичка се сварява, полага се върху окото и както при съгреваещ компрес се налагат мушама и вълнен плат и се превързва, за да престои известно време.
към текста >>

З. Очите гледат, насочени надолу и вдясно, и се изместват в хоризонтално положение и вдясно; прави се десет пъти подред.
В. Очите са насочени нагоре и напред и се изместват надолу и напред; прави се десет пъти подред. Г. Очите са насочени нагоре и вляво и се изместват в хоризонтално положение и вляво; прави се десет пъти подред. Д. Очите са насочени надолу и вляво и се изместват в хоризонтално положение и вляво; прави се десет пъти подред. Е. Очите са насочени нагоре и вляво и се изместват надолу и вляво; прави се десет пъти подред. Ж. Очите са насочени нагоре и вдясно и се изместват в хоризонтално положение и вдясно; прави се десет пъти подред. З. Очите гледат, насочени надолу и вдясно, и се изместват в хоризонтално положение и вдясно; прави се десет пъти подред. И. Очите, които гледат нагоре и вдясно, се насочват надолу и вдясно; прави се десет пъти подред. 13. Ечемик на окото При ечемик на окото се препоръчва компрес от лайка. Лайка в книжна торбичка се сварява, полага се върху окото и както при съгреваещ компрес се налагат мушама и вълнен плат и се превързва, за да престои известно време. 14. Възпалени венци
към текста >>

И. Очите, които гледат нагоре и вдясно, се насочват надолу и вдясно; прави се десет пъти подред.
Г. Очите са насочени нагоре и вляво и се изместват в хоризонтално положение и вляво; прави се десет пъти подред. Д. Очите са насочени надолу и вляво и се изместват в хоризонтално положение и вляво; прави се десет пъти подред. Е. Очите са насочени нагоре и вляво и се изместват надолу и вляво; прави се десет пъти подред. Ж. Очите са насочени нагоре и вдясно и се изместват в хоризонтално положение и вдясно; прави се десет пъти подред. З. Очите гледат, насочени надолу и вдясно, и се изместват в хоризонтално положение и вдясно; прави се десет пъти подред. И. Очите, които гледат нагоре и вдясно, се насочват надолу и вдясно; прави се десет пъти подред. 13. Ечемик на окото При ечемик на окото се препоръчва компрес от лайка. Лайка в книжна торбичка се сварява, полага се върху окото и както при съгреваещ компрес се налагат мушама и вълнен плат и се превързва, за да престои известно време. 14. Възпалени венци Да се жабурят с отвара от лайка.
към текста >>

15.1. Четири пъти на ден си мокрете косата с хладка вода.
14. Възпалени венци Да се жабурят с отвара от лайка. 15. Против окапване на косата Една сестра се оплака, че косата ѝ почнала да окапва. Учителя каза: 15.1. Четири пъти на ден си мокрете косата с хладка вода. 15.2. Втривайте в косата отвара от корени на репей. 15.3. За да се засили косата, хубаво е да пиете цяла година отвара от корените на коприва. Даже по този начин бялата коса може да възвърне цвета си. 15. 4. Засилва се косата, като при хубаво време се ходи гологлав, за да действат благотворно въздухът и Слънцето.
към текста >>

16.6. Детето да направи дълбока вдишка и при издишване да изговори съвсем бавно една дума, например „благост“, като я изговори няколко пъти.
16.3. Всяка вечер да си мият краката с топла вода, и то пак съвсем бавно, като движат ръцете си по краката с бавни движения; така с воля ще привикнат към нужната умереност. 16.4. Когато нареждат някои прибори върху масата или книги по рафтовете, или когато си оправят леглото, или пък когато разтребват една стая, да мислят над всяко движение и да го приучват към ритъм. В началото е нужно да вършат всичко подчертано бавно, за да калят волята си с отмерени движения, което ще се отрази и на говора. 16.5. Майката да разказва с изразителен глас на детето си неща, които да са изпълнени с доброта и красота, после да го подканва то да ги разкаже и да следи изговора. Изобщо, да се създаде около детето една среда на мекота и разбирателство. 16.6. Детето да направи дълбока вдишка и при издишване да изговори съвсем бавно една дума, например „благост“, като я изговори няколко пъти. После по същия начин да произнася думата „мир“. По-нататък да изговори при издишването двете думи „благост, мир“ или думите „радост, светлина“. 17. Гърлобол При гърлобол да се употреби млечен компрес, който се приготвя така: сварява се литър мляко и щом се свали от огъня, веднага в него се изцежда един лимон и докато все още е горещо, пресеченото мляко се прецежда през марля и с гъстата маса се налага болното място. Върху марлята се поставя гутаперча, а върху нея – вълнен плат, завит няколко пъти, и всичко това се бинтова.
към текста >>

Върху марлята се поставя гутаперча, а върху нея – вълнен плат, завит няколко пъти, и всичко това се бинтова.
16.6. Детето да направи дълбока вдишка и при издишване да изговори съвсем бавно една дума, например „благост“, като я изговори няколко пъти. После по същия начин да произнася думата „мир“. По-нататък да изговори при издишването двете думи „благост, мир“ или думите „радост, светлина“. 17. Гърлобол При гърлобол да се употреби млечен компрес, който се приготвя така: сварява се литър мляко и щом се свали от огъня, веднага в него се изцежда един лимон и докато все още е горещо, пресеченото мляко се прецежда през марля и с гъстата маса се налага болното място. Върху марлята се поставя гутаперча, а върху нея – вълнен плат, завит няколко пъти, и всичко това се бинтова. Важно е гутаперчата и вълненият плат да са прилепнали така добре, че да не влиза въздух под тях, за да се запази за по-дълго време топлината на пресеченото мляко даже до сутринта. Млечният компрес се поставя вечер, за да престои дванадесет часа; това се прави няколко пъти. 18. Парализа Учителя препоръча следните средства при парализирането на един човек: 18.1. Да се прави разтриване на гръбначния стълб с дървено масло.
към текста >>

Млечният компрес се поставя вечер, за да престои дванадесет часа; това се прави няколко пъти.
По-нататък да изговори при издишването двете думи „благост, мир“ или думите „радост, светлина“. 17. Гърлобол При гърлобол да се употреби млечен компрес, който се приготвя така: сварява се литър мляко и щом се свали от огъня, веднага в него се изцежда един лимон и докато все още е горещо, пресеченото мляко се прецежда през марля и с гъстата маса се налага болното място. Върху марлята се поставя гутаперча, а върху нея – вълнен плат, завит няколко пъти, и всичко това се бинтова. Важно е гутаперчата и вълненият плат да са прилепнали така добре, че да не влиза въздух под тях, за да се запази за по-дълго време топлината на пресеченото мляко даже до сутринта. Млечният компрес се поставя вечер, за да престои дванадесет часа; това се прави няколко пъти. 18. Парализа Учителя препоръча следните средства при парализирането на един човек: 18.1. Да се прави разтриване на гръбначния стълб с дървено масло. Разтривката става по отвесна линия на гърба и ръцете се движат от горе на долу. 18.2. За да се поправи нервната система, се препоръчват дихателни упражнения.
към текста >>

18.9. Три пъти на седмица да си измива слабините с топла вода.
18.5. Вегетарианство. 18.6. Болният да бъде тих и спокоен, без тревога и нервиране. Да се моли, да му четат Евангелието, беседите и лекциите. 18.7. Жива вяра. 18.8. Всяка вечер да си мие краката с топла вода. 18.9. Три пъти на седмица да си измива слабините с топла вода. 19. Душевноболни Душевноболните са обсебени от по-нисши духове. Когато говорим за хубави влияния, то иде от Висши духове, а пък обсебването е от пакостливи нисши духове. Когато нисшите духове се намъкнат в човека, умът не функционира правилно. Това не е умопобъркване, умопобъркване няма, а чувствителността му се е усилила и възприема разни мисли отвсякъде.
към текста >>

Освен това може да се употреби и един духовен метод: една група от шест-седем души да практикува седемдневен пост подред, като се храни само вечер, в определен час и на обща вечеря.
Това става по основателни причини: дисхармония, стълкновение между ум и сърце, между мисли и чувства. За един такъв болен Учителя даде следните съвети: През летния сезон да прекара на високо в планината; тя ще укрепи, тонира и ще лекува нервната система. Да прави обливни бани със слънчева вода, да употребява чеснов лук, счукан и смесен с чисто сурово дървено масло. Това действа хубаво. Освен това може да се употреби и един духовен метод: една група от шест-седем души да практикува седемдневен пост подред, като се храни само вечер, в определен час и на обща вечеря. И в 3 ч. след полунощ да стават и да се молят за оздравяването на болния. Но вън от групата никой да не знае за нейното съществуване и за дейността ѝ, болният също трябва да не научи, иначе се губи силата. Между членовете на групата да има пълна хармония. 20. Епилепсия
към текста >>

21.3. При гнойни сливици върху шията се поставя млечен компрес няколко пъти.
Разтривката да става с дървено масло. 21. Сливици 21.1. При възпаление на сливиците отвън се налага селски квас. 21.2. В едно джезве се сварява вода и когато клокне водата, турят се в нея три листа от тетра и веднага се сваля от огъня и се захлупва, за да постои така известно време. От тая вода се пие по една кафена чашка сутрин, на обед и вечер. 21.3. При гнойни сливици върху шията се поставя млечен компрес няколко пъти. След снемане на компреса на същото място се поставя селски квас. 21.4. При гнойни сливици освен това се прави гаргара на гърлото с отвара от лайка.
към текста >>

17. 37) Музика, свръхсъзнание и яснослушане - Боян Боев (1883 – 1963)

Този път чувах по-ясно музиката.
Тук се говори за пеенето на Същества, които стоят зад звездите. Във всеки тон има много тонове, но гъстотата на земната атмосфера не позволява да се чуват и долавят и те остават скрити. А само при Ангелите средата е рядка, акустична, благоприятна за тоновете и затова в един тон се чуват много звуци и гласовете там са полифонични. Всеки тон е полифоничен – многогласен. Една сестра разказа: „Една вечер, когато си тръгвах, долових в салона хорова музика, но се прибрах у дома и по-късно, към един и половина часа след полунощ, се обух и пак влязох в салона. Този път чувах по-ясно музиката. Стоях там, слушах и когато часът стана три и нещо, хорът престана. Останах в салона до пет, за да благодаря. Учителю, Вие слушате такава музика постоянно, а аз само един път почувствах, че просто политам.“ Учителя се усмихна. Сестрата продължи: „Не мога да разбера кой учи тези Същества да пеят така хубаво! “. Учителя каза:
към текста >>

Учителю, Вие слушате такава музика постоянно, а аз само един път почувствах, че просто политам.“ Учителя се усмихна.
Всеки тон е полифоничен – многогласен. Една сестра разказа: „Една вечер, когато си тръгвах, долових в салона хорова музика, но се прибрах у дома и по-късно, към един и половина часа след полунощ, се обух и пак влязох в салона. Този път чувах по-ясно музиката. Стоях там, слушах и когато часът стана три и нещо, хорът престана. Останах в салона до пет, за да благодаря. Учителю, Вие слушате такава музика постоянно, а аз само един път почувствах, че просто политам.“ Учителя се усмихна. Сестрата продължи: „Не мога да разбера кой учи тези Същества да пеят така хубаво! “. Учителя каза: Те са научени, от векове имат тази опитност. Музиката има далечен произход. Птиците откъде са научили пеенето?
към текста >>

Като издигнеш съзнанието си към една красива, велика Реалност, ти, пеейки, заедно с музиката ще предаваш по духовен път всичко това и на другите.
Хиляди разумни велики Същества са работили чрез разни музиканти върху музиката, всичко съществува горе. И когато слушаш някои музиканти, сравнявай дали музиката им е верна с оригинала, който е горе. Големите музиканти – Бах, Бетовен, Моцарт и пр., са чули горе това, което са композирали. В музиката работят възвишени, напреднали Същества. Когато ще пееш, издигни съзнанието си в един възвишен свят, свържи се с Божествена идея, с Висши същества. Като издигнеш съзнанието си към една красива, велика Реалност, ти, пеейки, заедно с музиката ще предаваш по духовен път всичко това и на другите. За да се проявят музикалните ти дарби, трябва да дойдат на помощ членове от Ангелската йерархия, но за да могат да ти помогнат, ти трябва да се подготвиш чрез упражнения в музикалната техника и щом работиш външно върху музиката, те ще те намерят подготвен. Светът на музиката е един възвишен свят, с живи Същества. Хиляди гениални умове отгоре постоянно работят за подобрение на музикалния апарат в човешкия организъм. Музикантът е радиопредавател. Музикалните гении, когато дойдат отгоре, посещават човека, за да го вдъхновят, но не стоят много при него, само пет-десет минути, и после отиват на друго място.
към текста >>

18. 45) Невидими пътища - Боян Боев (1883 – 1963)

НЕВИДИМИ ПЪТИЩА
НЕВИДИМИ ПЪТИЩА Учителя покани осем души, братя и сестри, да направим екскурзия до хижа „Алеко“ и там прекарахме няколко дни. На 20 ноември 1943 г. в ранно утро потеглихме от Изгрева с тежки раници, минахме през село Симеоново. На Ел-Шадай се спряхме за малка почивка и продължихме нагоре. По склоновете на планината започнаха да се вият мъгли.
към текста >>

Като живееш един духовен живот, ти не го проявявай отвън, минавай за обикновен човек, гладай да не те разберат, че си светия.
И в миналото сте казвали: „Когато се преродим“. А пък сега сте се преродили и пак казвате същото. Всички няма да се просветят изведнъж. Всеки трябва да се просвети, като му дойде времето. Когато се провери, че има един Промисъл, то това е вече пробуждане на съзнанието. Като живееш един духовен живот, ти не го проявявай отвън, минавай за обикновен човек, гладай да не те разберат, че си светия. Сега вие казвате, че някой човек ви обича, и там се заблуждавате. Ако някой ви обича, то е Божественото вътре, което ви обича – значи Бог. Ако мислите, че някой друг ви обича, то е външното, човешкото. Вие имате едно понятие за Любовта и считате, че трябва да я ограничавате. В света най-първо идва нещастието и после – щастието.
към текста >>

Аз ще ви покажа Пътя.
В това време идва господарят, затваря вратата и като го набива хубаво, пуска го. Кучето излязло на улицата и почнало да си ближе раните. Всичкото нещастие е в това, че човек иска непозволени работи. При непозволените работи той ще си ближе раните. Има една дълбока философия и като я разберат, хората ще бъдат щастливи. Аз ще ви покажа Пътя. Няма да остана назад, напред ще вървя. Как ще ви докажа, че този път е добър? Трябва да вярвате, нищо повече! Онзи, който иска да излъже другите хора, лъже себе си. Ти сам ще видиш дали е вярно, или не.
към текста >>

Как ще ви докажа, че този път е добър?
Всичкото нещастие е в това, че човек иска непозволени работи. При непозволените работи той ще си ближе раните. Има една дълбока философия и като я разберат, хората ще бъдат щастливи. Аз ще ви покажа Пътя. Няма да остана назад, напред ще вървя. Как ще ви докажа, че този път е добър? Трябва да вярвате, нищо повече! Онзи, който иска да излъже другите хора, лъже себе си. Ти сам ще видиш дали е вярно, или не. И тогава ще се произнесеш. Но сега ще вярваш, че човешката душа не може да бъде излъгана.
към текста >>

Има невидими пътища, по които новите идеи се разпространяват.
Някой казва: „Бъди добър! “ Как ще бъдеш добър, ако ти не виждаш Бога и доброто навсякъде? Това е възпитание. Онова, което трябва да чуете, е: „Топли бъдете! “ Най-хубавите работи сега идват. Има невидими пътища, по които новите идеи се разпространяват. През тези четири дни вдъхновението и радостта ни бяха едно предчувствие за Новата култура, която иде на Земята. Нашето състояние бе един привкус за бъдещото състояние, което ще имат душите в Новия свят, който иде.
към текста >>

19. 50) Общи и местни условия за възпитание - Боян Боев (1883 – 1963)

Това трябва да стане като религиозно възпитание и когато детето срещне по пътя си бедно или болно дете, то няма да ги отмине, но ще помогне.
При възпитанието на детето нещата трябва да пуснат дълбоки корени в съзнанието му. Майката трябва да научи детето си да обича Бога. Щом детето обича Бога, ще се самовъзпитава. Духовният си живот детето трябва да започне с помощ към по-слабите. Така у него ще се яви готовност на самопожертвователност. Това трябва да стане като религиозно възпитание и когато детето срещне по пътя си бедно или болно дете, то няма да ги отмине, но ще помогне. У него ще се събуди религиозното чувство. Това, което обичаме, не се забравя, а това, което не обичаме, лесно се забравя. Всеки помни онова, към което има любов. Например някой обича езиците и помни думите на чуждия език. Всички неща, които искаш да придобиеш, трябва да ги обичаш.
към текста >>

А сега безразборно те поставят на един друг път, не така специфичен за теб.
Щом изкара с децата четирите отделения, той пак започва от първото и от това повторение му става тягостно. А пък то има много начини, за да се внесе разнообразие в работата на един учител. Например, след като изкара четири години с децата, после да работи няколко години над възрастни, които са неграмотни. Трябва да се внесе разнообразие. В бъдеще цялата възпитателна система ще бъде построена върху това какво е било твоето минало. А сега безразборно те поставят на един друг път, не така специфичен за теб. Човек по отношение на Горните същества е като дете. Един учител отсича: „Седни си, ти нищо не знаеш! “ и ученикът до обяд не може да дойде на себе си, не може да реши ни една задача. Какво трябва да направи учителят по математика в този случай? Нека да улесни ученика, като реши три четвърти от задачата и после да го насърчи.
към текста >>

В часовете по химия, физика, география, биология и математика трябва да се дават нови научни факти, които да говорят за духовните основи на Битието и да водят към духовен мироглед.
Какво трябва да направи учителят по математика в този случай? Нека да улесни ученика, като реши три четвърти от задачата и после да го насърчи. Въпрос: „Имам ли право да пиша двойки на учениците? ” Вие можете да му пишете двойка, но не за да не минава в по-горен клас, а за да се учи повече, и му създайте условия да се поправи, да държи изпит и да премине в по-горен клас. В часовете по химия, физика, география, биология и математика трябва да се дават нови научни факти, които да говорят за духовните основи на Битието и да водят към духовен мироглед. Чрез тези науки да се дойде до духовната страна на Природата, до целесъобразността и съобразителността ѝ. Да се види, че в Природата съществува велика разумност. Учителят да не подтиква учениците си да блеснат външно, но да насочи вниманието им навътре. Да оцени техните заложби и дарби и те сами да се убедят, че чрез развитието на това богатство ще имат плодотворен живот. Учителят е за това – да насочи учениците си към едно правилно разбиране на Живота.
към текста >>

“ Учителя даде следните упътвания:
Учителят да наблюдава по какво се отличават даровитите деца от обикновените, каква е стойката им, жестът и поривите. Онези, които не са способни за задълбочено учение, от една дадена възраст трябва да усвоят професия, занаят. На някои Природата е дала по-широк кръг на дейност, условия за общо образование, и който е даровит, макар и беден, обществото трябва да му даде възможност да продължи своето образование. Въпрос: „Едни родители имат дете, физически добре развито, но психически недоразвито – не може да учи, лениво е, упорито е, своенравно е. Как да му се помогне? “ Учителя даде следните упътвания: Детето да си напича гръбнака на слънце, за да се отпушат каналите и да протече енергията, понеже има дисхармония между симпатичната и мозъчната нервна система. Да прави сутрин гимнастика и дихателни упражнения. Да работи в градината: да копае, да полива, да сее и отглежда цветя и дръвчета. После Учителя продължи по темата: Хубаво е да се образува едно училище със светски деца и да се приложат в него новите методи, за да се видят какви са резултатите.
към текста >>

20. 52) Окото, Мусалла, Олтарят - Боян Боев (1883 – 1963)

Към 3 часа след полунощ потеглихме нагоре, наредени по двама по тясната пътека.
след полунощ брат Епитропов отиде при палатката на Учителя и му каза, че всички желаем да посрещнем Изгрева на Слънцето от върха. Учителя каза: Нека да опитат вярата си. Да направят обща молитва. Направихме обща молитва. Към 3 часа след полунощ потеглихме нагоре, наредени по двама по тясната пътека. Разпределихме лампичките на равни интервали, за да помагат по цялата линия, внимавахме да не би някой от нас да се отклони или да се подхлъзне в гъстата мъгла. И затова се поспирахме с цел да се скачат отделните части на веригата от хора. Тук-там минавахме по скали, под които бучаха невидими води и се спущаха надолу от върховете. Скоро стигнахме до една точка, откъдето можехме да обхванем с поглед устремената верига от хора. Наоколо – скали и бездни, а по стръмната пътека към върха се извива линия от живи светещи точки.
към текста >>

Наоколо – скали и бездни, а по стръмната пътека към върха се извива линия от живи светещи точки.
Към 3 часа след полунощ потеглихме нагоре, наредени по двама по тясната пътека. Разпределихме лампичките на равни интервали, за да помагат по цялата линия, внимавахме да не би някой от нас да се отклони или да се подхлъзне в гъстата мъгла. И затова се поспирахме с цел да се скачат отделните части на веригата от хора. Тук-там минавахме по скали, под които бучаха невидими води и се спущаха надолу от върховете. Скоро стигнахме до една точка, откъдето можехме да обхванем с поглед устремената верига от хора. Наоколо – скали и бездни, а по стръмната пътека към върха се извива линия от живи светещи точки. Съмваше се. Виждаха се вече по-ясно очертанията на този пробуждащ се мир. Край пътеката вече ясно различавахме едни бели цветя с красиви листа, т. нар. каменоломни, които ние преименувахме „цветята на ангелите“. Те заслужаваха името си поради белоснежния си цвят и поради чистотата на местата, които обитават.
към текста >>

Край пътеката вече ясно различавахме едни бели цветя с красиви листа, т. нар.
Тук-там минавахме по скали, под които бучаха невидими води и се спущаха надолу от върховете. Скоро стигнахме до една точка, откъдето можехме да обхванем с поглед устремената верига от хора. Наоколо – скали и бездни, а по стръмната пътека към върха се извива линия от живи светещи точки. Съмваше се. Виждаха се вече по-ясно очертанията на този пробуждащ се мир. Край пътеката вече ясно различавахме едни бели цветя с красиви листа, т. нар. каменоломни, които ние преименувахме „цветята на ангелите“. Те заслужаваха името си поради белоснежния си цвят и поради чистотата на местата, които обитават. Бяхме на няколкостотин метра под пирамидата на връх Мусалла, когато настанаха бързи промени: хоризонтът се избистряше, а склоновете захвърлиха своите була в долините. Когато се качихме на Мусалла, на изток небето вече менеше своите краски. В мълчание изчакахме да изплува слънчевият диск.
към текста >>

Любовта засяга всички области на материалния и духовен живот.
Учителя каза: Окото е едно от най-мистичните езера. Любовта създаде света. Тя създаде цялата Вселена. Първият подтик на човека трябва да бъде да възприеме Любовта. Любовта засяга всички области на материалния и духовен живот. Всички ония, които живеят в Любовта, са Божественото общество. Само чрез закона на Любовта могат да се вършат нещата правилно. Всеки подтик да правиш добро, всеки подтик на Любовта иде от Безграничния. Равенство има само в Любовта, а за да бъдат хората равни, трябва да се обичат. Човек, който обича, не може да прави престъпление.
към текста >>

На другия ден сутринта продължихме пътя.
Тази долина е наречена Царство на безмълвието. На мръкване се спряхме близо до двореца Сара-гьол. Установихме се на лагер. Запалихме големи огньове, които дежурни братя поддържаха през цялата нощ. Бяхме заобиколени отвсякъде от стройни ели. На другия ден сутринта продължихме пътя. Минахме край двореца Ситняково, стигнахме в Боровец и оттам потеглихме за София.
към текста >>

21. 63) Поезия, театър, художество - Боян Боев (1883 – 1963)

Духовното иде вече в света, затова бъдещите писатели, поети, драматурзи, музиканти трябва да внесат този духовен елемент в своите произведения.
На съвременния свят трябва да се изнесе това, което днес е изгубено, което му липсва. Животът трябва да се изнесе в този вид, в какъвто е бил първоначално създаден, в своята първична чистота и святост, а не в неговия изопачен вид. Трябва нов начин на писане и това е трудна задача. Светията никога няма да заобича грешна поезия, защото всички образи на поезията трябва да бъдат чисти. В новата драма, в новия роман трябва да се представи идеалния тип човек, със свещена глава, с добре развити гърди, с хармонично тяло, с правилни движения и без да е богат, където и да влезе, все добро да прави. Духовното иде вече в света, затова бъдещите писатели, поети, драматурзи, музиканти трябва да внесат този духовен елемент в своите произведения. Поезията трябва да описва Реалността, която изразява Живота отвътре, трябва да описва отношенията, които имат съставните неща към Центъра, към Бога! Да описваме нещата не както ги виждаме, но както са създадени, значи да ги описваме така, както ги вижда Бог, така, каквато е тяхната Божествена страна. Непроявената същественост става проявена същественост, а от последната произлиза физическата реалност. Физическата реалност е гъстата материя, а поезията описва проявената същественост. Тя описва по-висшата действителност, представя нещата във връзка с възвишеното и пoсочва Реалното и същественото, което е в основата им.
към текста >>

Някой ти казва да начертаеш една линия от 10 см; ти я начертаваш, измервате я, но се налага да чертаеш доста пъти, докато сполучиш.
Освен това нека се имат предвид и степените на добродетелта при обикновения, талантливия и гениалния човек. Чрез упражнения окото се калява. Погледът на гениалния е обърнат нагоре и е зареян някъде далече. Обикновеният човек гледа надолу, а талантливият – напред. Гениалният художник може да нарисува окото на гениалния човек. Някой ти казва да начертаеш една линия от 10 см; ти я начертаваш, измервате я, но се налага да чертаеш доста пъти, докато сполучиш. Има хора, които отмерват на ръка: вземат 100 г, теглят и се вижда, че е толкова. Това е един усет, който човек трябва да има в себе си. Има и един друг усет – усет за време, чрез който познаваш времето; това не е чувство, а способност. Идния четвъртък можем да отидем на екскурзия на Витоша. Всеки от вас да си носи по една тетрадка и там да се опита да напише поезия.
към текста >>

22. 7) В хармония със законите на Живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Окултизмът не е за сляпо приемане на истините, напротив – той извървява пътя на опита.
1. Уводни думи Окултизмът е наука, подобна на естествознанието, и той проучва действителността с убеждението, че няма граници в растежа на познанието. Окултистът изследва естеството на кристалите, растенията, животните, човека, Слънцето, цялата Природа с нейните видими и невидими знаци; той всякога е готов да разшири своите познания заедно с напредъка на науката. Там, където не участва разумът, се сформира сектантство и фанатизъм. А ако има нещо чуждо на окултизма, това е сектантството – закостенялостта и отказът от еволюционния растеж в областта на познанието; да не говорим, че той не се обвързва със слепия фанатизъм, на който е присъща упорита привързаност към някое учение и нетърпимост към противоположни възгледи. Окултизмът не е за сляпо приемане на истините, напротив – той извървява пътя на опита. Именно опитът и наблюдението са извор на окултно познание. Окултните истини всякога могат да се проверят чрез опит. Нека се спрем на няколко примера, за да се види как науката със своите последни изследвания потвърждава известни окултни истини и как, от друга страна, в своя последен развой тя се приближава до границата на окултното изследване. Например според регенерационната теория на Арениус за произхода и развоя на слънчевите системи първичната мъглявина, от която е произлязла нашата Слънчева система, е резултат от разрушението на друга слънчева система. Арениус привежда редица факти в подкрепа на теорията си.
към текста >>

Важно е да разберем как при едно разумно живеене всички енергии, с които е проникната Природата, могат да станат реален фактор за нашия духовен растеж.
Днешната официална наука твърди, че планинският въздух причинява оживена обмяна на веществата в тялото поради своята характерна разреденост и още, че той е полезен поради чистотата си. Но това е само външната страна на въпроса, а има и по-дълбока страна, която окултизмът изучава. В друго отношение, чрез екскурзии в планините, ние се поставяме в една духовно по-чиста атмосфера и там душата се чувства приповдигната и освободена от всичко дребнаво. В планините има свещени места, където може да се направи успешно излъчване. Въобще там можем с повече лекота да се издигнем на крилете на своята мисъл. Важно е да разберем как при едно разумно живеене всички енергии, с които е проникната Природата, могат да станат реален фактор за нашия духовен растеж. Изкачването на подходящи местности в планината може да измени нашата инертност във възходяща активност. Хубаво е да се раздвижим, да поставим на опитна почва нашите намерения, но непременно да се облегнем на правилния подход към естеството – дух и материя. 3. Музиката Музиката сега е едва в началото си, тя е още в предговора си. Музиката не трябва да се разглежда като развлечение, а като средство за събуждане на висшите заложби у човешката душа.
към текста >>

23. 14) Вярата е едно истинско положение - Боян Боев (1883 – 1963)

Един от тях излезе напред и каза с тържествен глас: „От наше име, като представители на българския печат, като изразители на нашия културен и духовен живот, и от името на широката маса, която изнемогва под бремето на морална разруха, дойдохме да Ви помолим да благоволите да говорите на тема, която Вие намерите за най-подходяща за днешния момент, пред тая голяма част от народа, която няма възможност да дойде да Ви чуе.“
ВЯРАТА Е ЕДНО ИСТИНСКО ПОЛОЖЕНИЕ Няколко журналисти бяха приети от Учителя. Един от тях излезе напред и каза с тържествен глас: „От наше име, като представители на българския печат, като изразители на нашия културен и духовен живот, и от името на широката маса, която изнемогва под бремето на морална разруха, дойдохме да Ви помолим да благоволите да говорите на тема, която Вие намерите за най-подходяща за днешния момент, пред тая голяма част от народа, която няма възможност да дойде да Ви чуе.“ Може да се говори, стига да се схваща добре. Преди всичко между хората трябва да има идея за човещина. Има неща, за които хората трябва да имат еднакви понятия, например за Живота, за Любовта, за Светлината и за Свободата. Но днес човечеството се намира в такава фаза, която не е здравословна – това е болезнена фаза. Политическият живот се развива в една форма, културният живот – в друга, а религиозният живот – в трета.
към текста >>

Сега тя върви по пътя на най-малките съпротивления и онзи, който търси приключения, винаги пада.
Има неща, за които хората трябва да имат еднакви понятия, например за Живота, за Любовта, за Светлината и за Свободата. Но днес човечеството се намира в такава фаза, която не е здравословна – това е болезнена фаза. Политическият живот се развива в една форма, културният живот – в друга, а религиозният живот – в трета. Идеята ви е хубава, добре – да се говори, но само ако може да се създаде една хармонична среда, защото нещата, които ще ви се кажат, са ценни. Знам, че нищо не се губи, но Природата не обича големите съпротивления. Сега тя върви по пътя на най-малките съпротивления и онзи, който търси приключения, винаги пада. Един журналист: Г-н Дънов, Вие трябва да излезете в София с една беседа за онези, които не знаят и които не са посветени във Вашето Учение, или които знаят, но са заблудени, та да се изяснят нещата. Сега може да изляза да държа беседа пред най-просветените българи – да приложат методите, които ще им дам. На най-просветените българи ще дам методи, а на другите ще им говоря по друг начин. Журналистът: Тази публика, на която ще говорите, в своята по-голяма част представлява културни, интелигентни хора, нашата учаща се младеж, студентите и голяма част от нашето чиновничество. Всички те са в неведение, нямат никакви познания или имат неверни понятия.
към текста >>

Втори път като дойдете, пак ще поговорим.
В един народ трябва да се създаде вяра, че това, което е заложено в него, ще успее, но никога да не се подкупва този народ. Идеята ви е хубава. Всички вие бъдете като запалени свещи. Там, кьдето вие може да бъдете полезни, никой друг не може да бъде полезен. Всеки от вас трябва да носи светлина. Втори път като дойдете, пак ще поговорим.
към текста >>

24. 20) Движение в хипербола - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако усилите този огън два пъти повече, отколкото трябва, какво ще придобиете?
Вие търсете сродната душа. Защото като се срещнат сродни души, те си предават и приемат нещо една от друга и чрез тях става естествено предаване на Божествените неща. Обработвайте онова, което сте възприела, и онова, което имате в себе си. Разработвайте опитността, която идва. Да допуснем, че в камината гори огън. Ако усилите този огън два пъти повече, отколкото трябва, какво ще придобиете? Ще се изпотите и с това ще се намали температурата на тялото Ви, после огънят постепенно ще почне да угасва и ще имате вече едно друго състояние. Та всякога трябва да държите мислите и чувствата си в нормално състояние. Вие живеете в един свят, където не могат да ви разберат. Понеже онези души, които не могат да Ви разберат, са влезли много надълбоко в материалния свят, и следователно нямат съответната топлина, с която да откликнат. Сега се изисква един свят, където всеки човек да е на своето място.
към текста >>

Сестрата сподели: Получих писмо от една моя приятелка, която ми казва, че трябва да се даде нов мироглед на хората, и то не само на един духовен елит, а на цялото човечество.
При надеждата нещата идат по-скоро, а вярата е за далечното бъдеще. Например външната форма на една скъпоценна чаша е надеждата; съдържанието, което е в чашата, е вярата; а силата, която се крие в това съдържание, е Любовта. Хората, които имат силна вяра, са задълбочени в мисълта. Вярата стимулира ума, Надеждата – сърцето, а Любовта – човешката воля, и тя подтиква към дейност. Редът е такъв: Вяра, Надежда и Любов. Сестрата сподели: Получих писмо от една моя приятелка, която ми казва, че трябва да се даде нов мироглед на хората, и то не само на един духовен елит, а на цялото човечество. Тя мисли, че Оксфордското движение27 е доста близо до това. То си има добри страни, не е едностранчиво, но според него всеки трябва да изповядва своите грехове публично пред общото събрание. Новото, което ще дойде в света, не е само едно течение, но то ще слезе както светлината, както въздухът. Новият живот иде в света и хората ще имат общо гледище, няма да се делят, народите ще имат само едно отечество. Изповедта, която препоръчва Оксфордското движение, това е баня.
към текста >>

25. 26) Една реалност - Боян Боев (1883 – 1963)

Този, който търси лесния път, намира мъчния, а този, който търси мъчния път, намира лесния.
ЕДНА РЕАЛНОСТ На Богоявление се състоя братска вечеря у сестра Н. В разговора Учителя каза следното: За този, който не разбира, има външна и вътрешна страна на живота, а за този, който разбира, има една реалност. Този, който търси лесния път, намира мъчния, а този, който търси мъчния път, намира лесния. Човек си прави план, но той съвсем не съответства на това, което става. Обаче имаш ли вяра, законът работи, нямаш ли вяра, законьт се спира временно. Този, който работи с Божия промисъл, трябва да изключи съмнението и да бъде умен, да не изкушава Бога. Невидимите същества, които вървят с него, имат познати навред и нагласят предварително условията – това е добротворство. Например хващат едного, който е тръгнал да проповядва.
към текста >>

А който е неук, ще мине по обикновения път.
Христос казва: „В който град влезете, вашето благословение ще почине върху него.“ Когато човек мисли светски, като го налегне старостта, идва до разочарование, но който има вътрешно просветление, той не може да остарее. И като има знание, от стар може да стане отново млад. Алхимиците са знаели еликсира на живота и са се подмладявали. Старият се изгубва и вече като млад минава под ново име. А който е неук, ще мине по обикновения път. Животът е един: физически, духовен и Божествен. Когато човек не разбира живота, за него той е само физически; когато го разбира наполовина, за него той е духовен; а когато напълно го разбира, той е Божествен. Отишъл един човек, на вид беден, при един богат и когато се сприятелили, богатият пожелал да покаже всичкото си богатство. След това другият казал: „Много съм благодарен, че ме прие, сега ти ела да ме придружиш до мястото, където живея.“ Тръгнали и вечерта замръкнали насред пътя. Бедният на вид човек бил маг.
към текста >>

Животът е един: физически, духовен и Божествен.
Когато човек мисли светски, като го налегне старостта, идва до разочарование, но който има вътрешно просветление, той не може да остарее. И като има знание, от стар може да стане отново млад. Алхимиците са знаели еликсира на живота и са се подмладявали. Старият се изгубва и вече като млад минава под ново име. А който е неук, ще мине по обикновения път. Животът е един: физически, духовен и Божествен. Когато човек не разбира живота, за него той е само физически; когато го разбира наполовина, за него той е духовен; а когато напълно го разбира, той е Божествен. Отишъл един човек, на вид беден, при един богат и когато се сприятелили, богатият пожелал да покаже всичкото си богатство. След това другият казал: „Много съм благодарен, че ме прие, сега ти ела да ме придружиш до мястото, където живея.“ Тръгнали и вечерта замръкнали насред пътя. Бедният на вид човек бил маг. Той хлопнал и се явило едно красиво здание, вътре светлината се леела, носела се музика, била сложена трапеза, имало баня и спални.
към текста >>

Когато човек не разбира живота, за него той е само физически; когато го разбира наполовина, за него той е духовен; а когато напълно го разбира, той е Божествен.
И като има знание, от стар може да стане отново млад. Алхимиците са знаели еликсира на живота и са се подмладявали. Старият се изгубва и вече като млад минава под ново име. А който е неук, ще мине по обикновения път. Животът е един: физически, духовен и Божествен. Когато човек не разбира живота, за него той е само физически; когато го разбира наполовина, за него той е духовен; а когато напълно го разбира, той е Божествен. Отишъл един човек, на вид беден, при един богат и когато се сприятелили, богатият пожелал да покаже всичкото си богатство. След това другият казал: „Много съм благодарен, че ме прие, сега ти ела да ме придружиш до мястото, където живея.“ Тръгнали и вечерта замръкнали насред пътя. Бедният на вид човек бил маг. Той хлопнал и се явило едно красиво здание, вътре светлината се леела, носела се музика, била сложена трапеза, имало баня и спални. На сутринта магът пак хлопнал и всичко се изгубило.
към текста >>

След това другият казал: „Много съм благодарен, че ме прие, сега ти ела да ме придружиш до мястото, където живея.“ Тръгнали и вечерта замръкнали насред пътя.
Старият се изгубва и вече като млад минава под ново име. А който е неук, ще мине по обикновения път. Животът е един: физически, духовен и Божествен. Когато човек не разбира живота, за него той е само физически; когато го разбира наполовина, за него той е духовен; а когато напълно го разбира, той е Божествен. Отишъл един човек, на вид беден, при един богат и когато се сприятелили, богатият пожелал да покаже всичкото си богатство. След това другият казал: „Много съм благодарен, че ме прие, сега ти ела да ме придружиш до мястото, където живея.“ Тръгнали и вечерта замръкнали насред пътя. Бедният на вид човек бил маг. Той хлопнал и се явило едно красиво здание, вътре светлината се леела, носела се музика, била сложена трапеза, имало баня и спални. На сутринта магът пак хлопнал и всичко се изгубило. Така през целия път той показвал какво притежава и казал на богатия: „Твоето богатство трябва да го пазиш постоянно, а моето богатство само се пази.“ Колко души могат да направят това? Те са рядкост.
към текста >>

Така през целия път той показвал какво притежава и казал на богатия: „Твоето богатство трябва да го пазиш постоянно, а моето богатство само се пази.“ Колко души могат да направят това?
Отишъл един човек, на вид беден, при един богат и когато се сприятелили, богатият пожелал да покаже всичкото си богатство. След това другият казал: „Много съм благодарен, че ме прие, сега ти ела да ме придружиш до мястото, където живея.“ Тръгнали и вечерта замръкнали насред пътя. Бедният на вид човек бил маг. Той хлопнал и се явило едно красиво здание, вътре светлината се леела, носела се музика, била сложена трапеза, имало баня и спални. На сутринта магът пак хлопнал и всичко се изгубило. Така през целия път той показвал какво притежава и казал на богатия: „Твоето богатство трябва да го пазиш постоянно, а моето богатство само се пази.“ Колко души могат да направят това? Те са рядкост. Непостижими са Божиите пътища и всичко е възможно за онзи, който знае. За този, който знае малко, малко е възможно, а за онзи, който много знае, много е възможно. Един ленив човек стъпил с боси крака на медно дюшеме, седял там, без да се помръдва, но като нагорещили дюшемето, и той, ще – не ще, почнал да играе с краката си. Та има неща в света, които за да направим, трябва да ни нагорещят.
към текста >>

Непостижими са Божиите пътища и всичко е възможно за онзи, който знае.
Бедният на вид човек бил маг. Той хлопнал и се явило едно красиво здание, вътре светлината се леела, носела се музика, била сложена трапеза, имало баня и спални. На сутринта магът пак хлопнал и всичко се изгубило. Така през целия път той показвал какво притежава и казал на богатия: „Твоето богатство трябва да го пазиш постоянно, а моето богатство само се пази.“ Колко души могат да направят това? Те са рядкост. Непостижими са Божиите пътища и всичко е възможно за онзи, който знае. За този, който знае малко, малко е възможно, а за онзи, който много знае, много е възможно. Един ленив човек стъпил с боси крака на медно дюшеме, седял там, без да се помръдва, но като нагорещили дюшемето, и той, ще – не ще, почнал да играе с краката си. Та има неща в света, които за да направим, трябва да ни нагорещят. Ще бъде, ще бъде – нощта преминава, денят наближава – новото ще дойде по един много естествен начин. Като дойде пролетта, и всички цветя веднага излизат над земята.
към текста >>

26. 34) Какво учение имате - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние сме носители на светлината: ще им светнем, ще им покажем пътя и ще си отминем, без да знаят кои сме.
Мнозина виждат, че в окултния ученик има нещо повече и затова, когато той влезе някъде, разпитват го: „Какво Учение имате? “ Важно е това, което човек твърди, да бъде съобразно с Природата, а не да е приемливо само защото е наше. Впрочем ние сме дегизирани и светът не ни познава. Ако ни познаваше, щеше да иска да ни изтреби, както в миналото. А ние сме пратени от Невидимия свят да работим за Бога тихо, безмълвно. Ние сме носители на светлината: ще им светнем, ще им покажем пътя и ще си отминем, без да знаят кои сме. Набожните във време на Христа отричаха Христа. И сега набожните отричат Божественото. Това, което се говори, трябва да се провери, и като се провери, трябва да се приеме, ако тези мисли могат да внесат Любов, Мъдрост и Истина. На Изгрева има братя и сестри, които идват отвън и правят нежелателни работи: те не са за тук, а са дошли. Веднъж един ми каза: „Как търпиш всичко това?
към текста >>

Властта и духовенството се отнесоха към нас по един негативен начин, но пък иначе щяха да навлязат неготови души, докато сега те имат страх за собствената си кожа и при нас ще влязат само смели хора.
Но искам да видя образец във вас. Никога външни мъчнотии, гонения и опасности не могат да повредят едно общество; всякога опасността е вътре в самото него, когато няма връзка на членовете му с Бога и когато те не са с дълбок идеен живот. По отношение на клеветите против нас отгоре ще се приложи законът: за всяка празна дума ще се даде ответ. Хората те укоряват, понеже отначало са си съставили лошо мнение за теб, но после, щом видят истината, ще те въздигнат; това е за предпочитане на Земята, вместо първо да ви превъзнасят за светии, а после да ви смаляват. Ние в Братството започнахме с укори от света. Властта и духовенството се отнесоха към нас по един негативен начин, но пък иначе щяха да навлязат неготови души, докато сега те имат страх за собствената си кожа и при нас ще влязат само смели хора. Новото учение се отличава с поезия и музика. Когато излагаме новите идеи, няма да говорим за държава и власт, а ще изнасяме мисли само за Божественото. Какво искаме ние? Ето какво: ние сме за Царството Божие и за Неговата Правда – да слязат на Земята, както са горе на Небето. Това е Учение за всички хора и то им носи живот.
към текста >>

27. 40) Който разбира времето, той е маг - Боян Боев (1883 – 1963)

След духовната работа рано сутрин следва физически труд, но дойде ли 9 ч., физическият труд ще престане, и трябва да се работи 3-4 часа умствен труд, после подир обед – умствен и духовен труд, вечер е също хубаво за умствен труд.
Сутрин, когато се отвори интензивна работа за човека, животните спят. А вечерно време, когато човек спи, животните са активни. И светските хора са будни до полунощ – тогава лягат и се събуждат към 9 или 10 ч. А духовният човек към 3 ч. сутринта се събужда и работи. След духовната работа рано сутрин следва физически труд, но дойде ли 9 ч., физическият труд ще престане, и трябва да се работи 3-4 часа умствен труд, после подир обед – умствен и духовен труд, вечер е също хубаво за умствен труд. Който разбира времето, той е маг. Съзнанията определят стойността и качествата на времето. Представете си, че времето е един плат – твоето време се тъче сега. Това, което се изработва във времето, то прави времето ценно. Към 3-4 ч.
към текста >>

Някой път, без да има причини, скърбиш, защото друг страда и ти преживяваш неговото страдание.
Опечеш ли се, изваждат те. Като направиш погрешка, пак те турят в пещта и те пекат. Душата в човека схваща това, но човекът на плътта вдига шум. Като страдаш, нещо в теб ти казва: „Ще се оправи тази работа“, но ти не знаеш как ще се оправи. И наистина се оправя и виждаш по кой начин се е оправила. Някой път, без да има причини, скърбиш, защото друг страда и ти преживяваш неговото страдание. Например при болки в малкия пръст на крака страдат и другите органи. Също такава връзка има и между хората, защото всички хора са като органи в един колективен организъм. И колкото човекът, който страда, е по-близо до теб, колкото повече го обичаш, толкова повече страдаш. Обаче има и друго в живота – синът умира за християнството и майката се радва, че той умира като мъченик, казва си: „Няма нищо, ще се видим“, което е право разбиране. Христос показва на своите ученици и на първите християни как най-лесно да ликвидират с кармата – по пътя на страданията.
към текста >>

Христос показва на своите ученици и на първите християни как най-лесно да ликвидират с кармата – по пътя на страданията.
Някой път, без да има причини, скърбиш, защото друг страда и ти преживяваш неговото страдание. Например при болки в малкия пръст на крака страдат и другите органи. Също такава връзка има и между хората, защото всички хора са като органи в един колективен организъм. И колкото човекът, който страда, е по-близо до теб, колкото повече го обичаш, толкова повече страдаш. Обаче има и друго в живота – синът умира за християнството и майката се радва, че той умира като мъченик, казва си: „Няма нищо, ще се видим“, което е право разбиране. Христос показва на своите ученици и на първите християни как най-лесно да ликвидират с кармата – по пътя на страданията. Те са вече свободни: ще дойдат, но не по закона на кармата. Има хиляди души горе в Невидимия свят, които проповядват. И грешникът като спи, те му проповядват, говорят му и му показват образи, и като стане сутрин, има една промяна в съзнанието му. Една сестра каза: Сънувах, че проповядвам. Това е хубаво.
към текста >>

Отидеш ли в Нирвана, разбираш, че определени причини дават и определени последствия, тогава осъзнаваш, че този път, по който си минал, е най-добрият.
Щастието е във връзка с Божествения свят, с Божественото съзнание. Щастието зависи от единението с Бога. Истинското щастие е в Бога. Върнеш ли се в Дома си, със съзнанието си ще почувстваш единството или ще изпиташ Нирвана. Нирвана е мястото, дето се чувства единството на нещата. Отидеш ли в Нирвана, разбираш, че определени причини дават и определени последствия, тогава осъзнаваш, че този път, по който си минал, е най-добрият. Сега никой не може да те убеди в това, но само в Нирвана ще се убедиш, че този път, по който си минал, е най-хубавият. Тук ти казваш, че може и по онзи път, обаче не знаеш какъв е той и не е важно само началото на пътя. Ако човек сега знае своето бъдеще, ще бъде страшно – никой не може да се освободи от ретортата. В бъдеще заминаването отвъд ще бъде дематериализация, също така и раждането ще бъде материализация.
към текста >>

Сега никой не може да те убеди в това, но само в Нирвана ще се убедиш, че този път, по който си минал, е най-хубавият.
Щастието зависи от единението с Бога. Истинското щастие е в Бога. Върнеш ли се в Дома си, със съзнанието си ще почувстваш единството или ще изпиташ Нирвана. Нирвана е мястото, дето се чувства единството на нещата. Отидеш ли в Нирвана, разбираш, че определени причини дават и определени последствия, тогава осъзнаваш, че този път, по който си минал, е най-добрият. Сега никой не може да те убеди в това, но само в Нирвана ще се убедиш, че този път, по който си минал, е най-хубавият. Тук ти казваш, че може и по онзи път, обаче не знаеш какъв е той и не е важно само началото на пътя. Ако човек сега знае своето бъдеще, ще бъде страшно – никой не може да се освободи от ретортата. В бъдеще заминаването отвъд ще бъде дематериализация, също така и раждането ще бъде материализация.
към текста >>

Тук ти казваш, че може и по онзи път, обаче не знаеш какъв е той и не е важно само началото на пътя.
Истинското щастие е в Бога. Върнеш ли се в Дома си, със съзнанието си ще почувстваш единството или ще изпиташ Нирвана. Нирвана е мястото, дето се чувства единството на нещата. Отидеш ли в Нирвана, разбираш, че определени причини дават и определени последствия, тогава осъзнаваш, че този път, по който си минал, е най-добрият. Сега никой не може да те убеди в това, но само в Нирвана ще се убедиш, че този път, по който си минал, е най-хубавият. Тук ти казваш, че може и по онзи път, обаче не знаеш какъв е той и не е важно само началото на пътя. Ако човек сега знае своето бъдеще, ще бъде страшно – никой не може да се освободи от ретортата. В бъдеще заминаването отвъд ще бъде дематериализация, също така и раждането ще бъде материализация.
към текста >>

28. 52) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Нека да се има предвид, че душата стои по-горе от личността, но само чрез едно активно състояние на духа ще се даде път на възвишеното.
НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА56 1. Активното състояние Външната активност, която днес бележат хората, все още не е тьрсената – част от душевната им сила остава непроявена. При човешката деятелност е необходимо всички сили на душата да бъдат активни. Нека да се има предвид, че душата стои по-горе от личността, но само чрез едно активно състояние на духа ще се даде път на възвишеното. И наистина, в живота ни има моменти на вътрешно озарение, на подем и радост, когато обичаме всички и изпитваме желание да се пожертваме – тогава именно се проявява вътрешното ни естество. Задоволявайки единствено целите на личността си, ние живеем един ограничен живот; щом нашите дела не излизат из дълбокия извор на духовното ни естество, то тогава все още не живеем или все още Човекът не е проявен на Земята. Животът ще се изяви в своята пълнота само тогава, когато има творческо присъствие на Човека. „Ние се приготовляваме да живеем – казва Учителя, – но когато чрез своите постъпки човек черпи из вътрешния извор на своята природа, тогава той се проявява, твори и цялостният човек е раздвижен.“ Трудът раздвижва издълбоко силите на човешката душа. Ала при днешните форми на дейност човек не проявява своята индивидуалност, той не твори, защото импулсът му не иде от глъбините на душата, а отвън.
към текста >>

А една от целите на окултизма е човек да влее духовен елемент в своята трудова дейност.
Ала при днешните форми на дейност човек не проявява своята индивидуалност, той не твори, защото импулсът му не иде от глъбините на душата, а отвън. Именно затова днешната култура води до обезличаване. Човекът не проявява своята Божествена природа и по този начин става деморализация в него. Дейността на човека не бива да служи само за физическо укрепване или само за придобиване на известни познания и сръчности, или само за реализация на продуктите на труда, но тя трябва да бъде подходящ случай за изявление на Целия човек и за проява на онзи безмерно красив свят, който живее в него. Щом вътрешните заложби се изявят при човешката дейност, тогава трудът ще се одухотвори. А една от целите на окултизма е човек да влее духовен елемент в своята трудова дейност. 2. Кое дава стойност на труда Мъчението става чрез насилие,трудът служи на дълга, а работата се върши винаги от Любов. Това, което човек влага от душата си в труда, му дава стойност и е без значение неговият вид – дали е физически, научен, философски, религиозен или художествен: стойността на труда се измерва с този душевен показател. Каквато и да е работата, човек се облагородява именно от вътрешния плам, който влага в нея. Чрез Любовта се издига цената на всяка постъпка.
към текста >>

10. Път към интензивен вътрешен живот
Душата, с нейните копнежи и глад за духовност, се проявява у всички хора, във всички социални среди. Някои се заблуждават, че така наречените широки маси не чувстват душата, че са увлечени само от външни интереси и че техният душевен мир е повърхностен. Всъщност далеч не е така. Няма човек, който да не жадува за красивия мир на душата, който да не я дири у другите и който да не очаква мига на просветление. При старото разбиране за труда животът е неестествен, тъй като се пречи да се прояви вътрешният мир, но в това отношение новото разбиране за труда е в хармония с човешката природа, понеже дава възможност за реална и плодотворна проява. 10. Път към интензивен вътрешен живот Където се изявява Първото Начало, то винаги носи нещо ново със себе си. Познание за Първото Начало в света човек добива дотолкова, доколкото го проявява чрез своята дейност. При новото разбиране за труда това става възможно, защото тогава човешкото съзнание работи в едно по-високо поле и преживява такова състояние на радост и вдъхновение, каквото по-рано не е констатирало. Този въпрос има и друга страна – че човек може да се учи по много начини, например чрез прочит на книги и гледане на филм, ала истинското познание се придобива от самата Природа, като законите ѝ се проверяват и преживяват чрез личен опит – така те стават живи истини, които разширяват мирогледа. При новото разбиране за труда човек вече прилага някои от природните закони и ги проверявя на практика.
към текста >>

По-силните помагат на по-слабите, по-горните – на по-долните: това е принципът, който прониква Битието.
Зад формата и съдържанието стоят разумните сили и тяхното изучаване означава разбиране на Природата по смисъл. При такъв задълбочен поглед всичко около нас ще ни се яви в нов вид, с една неподозирана от нас красота. Изявлението на разумността съставлява висшата красота в която и да е област на живота. Когато изучаваме разумните сили, които проникват Природата, ще схванем, че във всичко, което виждаме около нас, е изразена Любовта на същества, чието съзнание работи в едно поле, далеч по-високо от човешкото. Ще схванем също, че върху Любовта се крепи животът на цялото Битие. По-силните помагат на по-слабите, по-горните – на по-долните: това е принципът, който прониква Битието. Любовта, жертвата са най-великият фактор за еволюцията. Когато с такива разбирания съзерцаваме изгрева, в съзнанието си ще се издигнем до съществата, които регулират този природен процес. Ние ще се стараем да се извисим до това поле, в което работи тяхното съзнание, за да почувстваме Любовта им и тяхната идейност. При това състояние ще се изпълним с неимоверна благодарност за всичко, което те правят заради нас. Същото е и при залез слънце – спущането на пламтящото кълбо под хоризонта пак ни свързва с разумните сили, които регулират природните процеси и доставят на хората и на другите природни царства условия, годни за развитие и за проява на Божествените заложби.
към текста >>

Тази радост е един критерий, че човек се намира в правия път, чрез който се свързва с Реалното в света.
Това, което се гневи, безпокои, съмнява – това е личността. Но в момента, когато се прояви душата, се чувства мир, радост, подем. Понякога тези преживявания траят само една секунда, но дават на човека реално понятие за красотата на свръхсъзнателния живот и за силата, която той придава. При новото направление на труда човек, изявявайки душата си, едновременно с това навлиза в свръхсъзнателния живот. Един материалист не може да обясни източника на радостта при себеотрицателната дейност. Тази радост е един критерий, че човек се намира в правия път, чрез който се свързва с Реалното в света. Когато считаш нещо за свое, ти си още в стария живот, но когато си изпълнен с мисълта, че всичко е на Бога, тогава си свободен. Защо старият начин на дейност прави човека роб на труда, а новото направление на труда го освобождава? При новия начин на дейност човек проявява Разумното в себе си, а то е самият човек – ето защо тогава той е свободен, т.е. не ограничава проявата на Разумното в себе си, дава му път да се прояви. 15. Новият начин на дейност разрешава всички въпроси
към текста >>

не ограничава проявата на Разумното в себе си, дава му път да се прояви.
Един материалист не може да обясни източника на радостта при себеотрицателната дейност. Тази радост е един критерий, че човек се намира в правия път, чрез който се свързва с Реалното в света. Когато считаш нещо за свое, ти си още в стария живот, но когато си изпълнен с мисълта, че всичко е на Бога, тогава си свободен. Защо старият начин на дейност прави човека роб на труда, а новото направление на труда го освобождава? При новия начин на дейност човек проявява Разумното в себе си, а то е самият човек – ето защо тогава той е свободен, т.е. не ограничава проявата на Разумното в себе си, дава му път да се прояви. 15. Новият начин на дейност разрешава всички въпроси Бог направи този свят не за роби, не за насилие, а за забавление на Своите възлюблени деца. Новият начин на дейност разрешава всички въпроси: лични и обществени, индивидуални и духовни, общочовешки и космически. Преди всичко този нов начин на дейност ще се отрази върху физическото здраве на човека, понеже духовният подем е извор и на здраве, а болестта е белег за дисхармония в организма. Това се основава на следния закон: Духът внася хармония и сила навсякъде, където се прояви.
към текста >>

29. 59) Обяснителни бележки - Боян Боев (1883 – 1963)

Като политически деец става борец за национално освобождение и духовен водач на индийското движение за независимост, което довежда през 1947 г.
22. Част от кореспонденцията на Учителя с д-р Миркович, един от първите му ученици, е предмет на съвместно издание на Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и Издателство „Бяло Братство“, 1999 г. 23. Мохандас Ганди (Махатма Ганди) (1869–1948) – индийски адвокат, политик и пацифист. Завършва право в Лондон. По-късно ръководи партията Индийски национален конгрес. Като политически деец става борец за национално освобождение и духовен водач на индийското движение за независимост, което довежда през 1947 г. до края на британското владичество в Индия. Прекарва дълги години в затвора и получава международна известност със своята концепция за ненасилствени протести за постигане на политически цели. 24. Лев Толстой (1828–1910) – руски писател и мислител, родоначалник на движението толстоизъм, изградено върху идеологията на ненасилието и несъпротивлението на злото. Сред най-известните му романи са „Война и мир“, „Възкресение“, „Ана Каренина“. 25. Стефан Стамболов (1854–1895) – един от най-възвеличаваните и оспорвани политици в съвременната история на България.
към текста >>

На два пъти е бил министър-председател на България: по време на кризата след абдикацията на княз Александър І и по време на Първата световна война.
30. Рудолф Щайнер (1861–1925) – австрийски философ, литературовед, архитект, известен предимно като създател на антропософията, базирана на езотеричното християнство и на западните традиции в окултизма, както и на нейните практически приложения: валдорфските училища, биодинамичното земеделие, антропософската медицина и др. Като ръководител на Антропософското общество осъществява активна творческа и лекторска дейност. Известни са около 300 книги с негови лекции и практически методи. 31. Парии – представители на една от най-нисшите касти в Южна Индия. 32. Радославово правителство – правителството на Васил Радославов (1854–1929) – български политик, оглавявал Либералната партия от 1887 до 1918 год. На два пъти е бил министър-председател на България: по време на кризата след абдикацията на княз Александър І и по време на Първата световна война. 33. Кали-юга – според Ведите и хиндуизма Земята в своето развитие ще премине през четири епохи: Сатя-юга (Златен век), Дваяра-юга, Третя-юга и Кали-юга (Железен век). Последната е започнала през 3102 г. пр. Хр. с оттеглянето на Шри Кришна и ще продължи 5000 год. Характеризира се с духовна деградация и разрушение, с липса на морални ценности, милосърдие и религиозност, с господство на силата и несправедливостта.
към текста >>

Пътува по целия свят, за да изнася лекции, в центъра на които са философските теми за „ хуманността на Бога и за човека като вечност”.
Характеризира се с духовна деградация и разрушение, с липса на морални ценности, милосърдие и религиозност, с господство на силата и несправедливостта. 34. Рабиндранат Тагор (1861–1941) – индийски писател, поет, философ, педагог, композитор и общественик, критик на колониализма, радетел за национална независимост. През 1913 г. получава Нобелова награда за литература. Най-известни са стихосбирките му „Гитанджали” и „Градинарят”. Пътува по целия свят, за да изнася лекции, в центъра на които са философските теми за „ хуманността на Бога и за човека като вечност”. 35. Тези статии представляват подбор от дългогодишната публицистична дейност на Боян Боев в сп. „Житно зърно“, което излиза от 1924 г. в София като продължение на сп. „Нов живот“, издавано до 1923 г. от Георги Марков и Методий Константинов.
към текста >>

В основата му е разбирането за прераждането и за кармата и учението за Средния път, за Четирите благородни истини и за Благородния осмократен път.
Свързана е с учението на Орфей, което се основава на вярата в безсмъртието и в прераждането, изповядва култ към Слънцето и идеята за цикличното възпроизвеждане на Космоса. Орфизмът е свързан с много мистериални обреди, които целят въвеждане на Бога в себе си чрез екстаз. 43. Мозаизъм – религия на древните юдеи, свързана с Мойсей, основана на Мойсеевото законодателство, изложено в първите пет книги на Библията. 44. Будизъм – учението на Буда, възникнало през 5 в. пр. Хр., насочено към освобождаване от страданието чрез постигане на пробуждане, наречено просветление или нирвана. В основата му е разбирането за прераждането и за кармата и учението за Средния път, за Четирите благородни истини и за Благородния осмократен път. Създава много практики за йога, медитация и етика. 45. Виж статията „Инволюция и Еволюция“, сп. „Житно зърно”, год. 10, кн .7-8. (бел. авт.) 46. Статията е публикувана в сп.
към текста >>

30. 63) Паневритмия - Боян Боев (1883 – 1963)

Например, ако проследим природните царства, ще видим, че в пътя на еволюцията съзнанието постепенно се разширява.
ПАНЕВРИТМИЯ3 Днешната епоха е преходна; направен е завоят между две култури, който се отличава с хаос и с големи противоречия. А това е признак, че се намираме на границата между старото, вече залязващо, и новото, което изгрява. Забелязано е, че при зазоряването на всяка нова култура се отстояват велики духовни идеи – едно ново съзнание се ражда в човечеството. Всъщност самото развитие е въпрос на разширение на съзнанието. Например, ако проследим природните царства, ще видим, че в пътя на еволюцията съзнанието постепенно се разширява. Всяка следваща култура е едно ново откровение на човешкия Дух. И тогава кое е новото, което носи културата, която иде? Има известни признаци, по които може да се доловят новите идеи, както по първите пролетни цветя може да се съди за бъдната пролет. Новото, което иде днес, е пробуждането на Космичното съзнание. Иде духът на братството, на единението: при новото съзнание личният живот ще бъде надраснат и ще се навлезе в безграничния живот на Цялото, на Всеобщото.
към текста >>

Няма добродетел, която да не може да се изрази, и човек трябва да прави опити веднъж, дваж, десет, сто пъти и прочее, додето намери кои линии на движения отговарят на дадена добродетел.
С други думи казано, Паневритмията е сьчетание между тон, форма, движение, цвят, число и идея. И само когато има такова съответствие, движенията ще са с мощно, магично действие и ще бъдат вече носители на светли идеи. Благодарение на съответствието между движение и идеи, движенията стават въплътена идея и проникват самия изпълнител, като внасят обнова и живот. Чрез правенето на паневритмичните движения съзнанието ни едновременно е концентрирано върху тях и върху определени идеи, така чрез този език ние изразяваме външно вътрешния живот – живота на душата. Има движение на Доброто, на Милосърдието, на Справедливостта, а и Любовта си има свои линии на движение. Няма добродетел, която да не може да се изрази, и човек трябва да прави опити веднъж, дваж, десет, сто пъти и прочее, додето намери кои линии на движения отговарят на дадена добродетел. На такава основа е изградена и Паневритмията, която е проникната от музикалната мисъл на Учителя. Известно е, че в мозъка има двигателни, моторни центрове. И за съзнателните движения центровете са в главния мозък. Например центровете на движение на краката и ръцете са по горната част на главния мозък. Когато движим крак или ръка, то центърът в мозъка се въвежда в дейност, в активност, а всеки мозъчен център е свързан с особен свят и със съществата, които живеят там.
към текста >>

Напротив, всяко движение има мощно действие върху нервната система и върху целокупния духовен живот.
Когато движим крак или ръка, то центърът в мозъка се въвежда в дейност, в активност, а всеки мозъчен център е свързан с особен свят и със съществата, които живеят там. Чрез движенията ние правим врьзка с висшите мирове и със съществата, които живеят там, а това допринася за енергийна подкрепа, идваща от високо естество. Така че чрез хармонични движения ние можем да работим за развиване на нашите центрове, а чрез тяхното разбуждане можем да развием духовните дарби, които им съответстват. От друга страна, щом приведем в активност и в разцвет някой мозъчен център, чрез него влияем благотворно и върху съответните органи на тялото – така те се развиват правилно, укрепват, стават по-жизнеспособни и по-работоспособни; регулират се техните функции. Някои мислят, че движенията на човека са произволни и че нямат голямо значение. Напротив, всяко движение има мощно действие върху нервната система и върху целокупния духовен живот. Ако човек направи едно фалшиво движение, ненормално или отрицателно, то съответният мозъчен центьр ще получи неправилно развитие, което ще се отрази както върху здравословното състояние на органа, който този центьр дирижира, така и върху духовните способности и дарби на човека. По всички изнесени дотук причини чрез Паневритмията, освен че се постига духовен подем и развитие на възвишени мисли и чувства, които облагородяват характера, но се влива и здраве, и сила във всички телесни органи. Ето защо Паневритмията подмладява. Паневритмията е свещенодействие, чрез нея се творят духовни ценности, за да се влеят в общочовешката култура. Има нужда от духовни средища, чрез които Божественото да възлиза, да разбуди душата на света, да го обнови и да внесе Новата култура на Духа.
към текста >>

По всички изнесени дотук причини чрез Паневритмията, освен че се постига духовен подем и развитие на възвишени мисли и чувства, които облагородяват характера, но се влива и здраве, и сила във всички телесни органи.
Така че чрез хармонични движения ние можем да работим за развиване на нашите центрове, а чрез тяхното разбуждане можем да развием духовните дарби, които им съответстват. От друга страна, щом приведем в активност и в разцвет някой мозъчен център, чрез него влияем благотворно и върху съответните органи на тялото – така те се развиват правилно, укрепват, стават по-жизнеспособни и по-работоспособни; регулират се техните функции. Някои мислят, че движенията на човека са произволни и че нямат голямо значение. Напротив, всяко движение има мощно действие върху нервната система и върху целокупния духовен живот. Ако човек направи едно фалшиво движение, ненормално или отрицателно, то съответният мозъчен центьр ще получи неправилно развитие, което ще се отрази както върху здравословното състояние на органа, който този центьр дирижира, така и върху духовните способности и дарби на човека. По всички изнесени дотук причини чрез Паневритмията, освен че се постига духовен подем и развитие на възвишени мисли и чувства, които облагородяват характера, но се влива и здраве, и сила във всички телесни органи. Ето защо Паневритмията подмладява. Паневритмията е свещенодействие, чрез нея се творят духовни ценности, за да се влеят в общочовешката култура. Има нужда от духовни средища, чрез които Божественото да възлиза, да разбуди душата на света, да го обнови и да внесе Новата култура на Духа. Паневритмията е пригодена да изрази новите идеи и да ги предаде чрез музика, движения и думи, пробуждащи Божественото в човешкото естество. Паневритмията не е обикновен танц – в нейните движения са въплътени идеите, които днес строят и градят Новата култура.
към текста >>

Паневритмичните упражнения се основават на космичните закони за контакт на човека с енергиите на Природата и за използването им за нейния духовен растеж.
Земята в началото на пролетта е повече отрицателна и затова именно приема най-интензивно. Ето защо от всички годишни времена през пролетта слънчевите лъчи действат изключително лечебно. Благотворното влияние на Слънцето започва от 22 март – тогава Земята работи по-творчески, и дните до 22 юни са подходящи за обнова. И когато напролет съзрем как растенията напъпват и цъфтят, то в човешката ни душа трябва да се роди една дълбока вът¬решна радост, един усет, че наближава денят на нейното освобождение. Човек трябва да се отзове с обич към тая животворна сила, която го обгръща, и да приеме нейното благотворно влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили.“ Паневритмичните упражнения се основават на космичните закони за контакт на човека с енергиите на Природата и за използването им за нейния духовен растеж. Всяко нещо трябва да се движи – това е природен закон и когато движенията са разумни, човек придобива достатъчно. При паневритмичните упражнения той влиза в обмяна с живите сили на Природата, но ако не прокара своята мисьл и воля през ръцете, краката, мускулите и прочее, не би могьл да се ползва. Може да се каже, че човешкото същество е един жив радиоапарат, който приема и предава едновременно, а и движенията при Паневритмията са от такъв характер, че човек е способен да черпи изобилно сили от безграничния резервоар на Природата и с това да повдигне своите мисли, чувства и постъпки, а от друга страна, да праща в света творчески импулси и идеи, които ще съдействат за неговата обнова и преобразяване. Паневритмията се основава на взаимодействието между Природата и човека, на зависимостта между физиологичните и психологични процеси в човека и на съответствието между идея, мисъл, музика и движение. Основната идея, с която трябва да се занимава съзнанието по време на изпълняването Ă, е идеята за Бога, за Вечния Разум, за Живата Природа, за изгряващото Слънце и за пробуждането на душата.
към текста >>

4. Възлизане: Последователното вдигане на дясната и лявата ръка отвесно нагоре е израз на вечния път на Живота.
А това именно е централна идея на Новата култура, идеята на Шестата раса. Всичко, което човек получава, трябва да го раздаде, за да получи новото. Този процес е процес на освежаване, на обнова, на растеж, на радост и на сила. Ако изворът не дава постоянно, то той няма да е в състояние да получава нови струи. В какво състояние е застоялата вода на едно блато и каква е разликата между нея и един жив извор: при застоялата вода имаме процес на разложение, на смърт, а при чистия извор – на движение и на живот. 4. Възлизане: Последователното вдигане на дясната и лявата ръка отвесно нагоре е израз на вечния път на Живота. То говори за слизането и възлизането като два процеса в Природата, които взаимно се сменят. Страданието е долина, а радостта е връх; сиромашията – долина, богатството – връх. Нали и в обикновения вървеж, когато кракът се отлепва от земята, е възлизане, и когато той отново стъпва, е слизане. Това упражнение улеснява човека да разбере вечния път на Живота и да има правилно отношение към него и към посоката. 5. Дигане: Двете ръце се вдигат едновременно нагоре, след което се снемат и насочват назад.
към текста >>

Това упражнение улеснява човека да разбере вечния път на Живота и да има правилно отношение към него и към посоката.
В какво състояние е застоялата вода на едно блато и каква е разликата между нея и един жив извор: при застоялата вода имаме процес на разложение, на смърт, а при чистия извор – на движение и на живот. 4. Възлизане: Последователното вдигане на дясната и лявата ръка отвесно нагоре е израз на вечния път на Живота. То говори за слизането и възлизането като два процеса в Природата, които взаимно се сменят. Страданието е долина, а радостта е връх; сиромашията – долина, богатството – връх. Нали и в обикновения вървеж, когато кракът се отлепва от земята, е възлизане, и когато той отново стъпва, е слизане. Това упражнение улеснява човека да разбере вечния път на Живота и да има правилно отношение към него и към посоката. 5. Дигане: Двете ръце се вдигат едновременно нагоре, след което се снемат и насочват назад. Вдигането на ръцете символизира приемане на Новото, изгряващото, що иде от Божествения свят, а поставянето ръцете надолу и назад – щом си приел новото, старото ще туриш отзад. Нали и лодката се движи напред чрез вдигане на лопатите и движението им назад? С тези движения се събужда копнежът на душата към изкачване на високия идеал. 6. Отваряне: С дясната ръка и после с лявата се правят дъгообразни движения пред тялото.
към текста >>

Това е зов за преодоляване на пречките от светлия път на душата, за да може тя да осъществи своя възход.
С тези движения се събужда копнежът на душата към изкачване на високия идеал. 6. Отваряне: С дясната ръка и после с лявата се правят дъгообразни движения пред тялото. Упражнението е за разрешаване на известни противоречия при мисленето и при чувстването. Движението с дясната ръка означава разрешаване на противоречията в мислите, а движението с лявата ръка – на тия в чувствата. С ръцете си човек изпраща известни енергии, които премахват препятствията. Това е зов за преодоляване на пречките от светлия път на душата, за да може тя да осъществи своя възход. Местенето на ръката от гърдите навън е отваряне, а връщането Ă в първоначалното положение е затваряне. За да влезеш в Природата, трябва да отвориш, а като влезеш, трябва да затвориш, т.е. трябва да не се мисли за онова, което вече си загърбил, трябва да забравиш старото. Вратата на миналото трябва да се затвори и вратата на бъдещето да се отвори. Това, което отваря, е настоящето.
към текста >>

Това упражнение може да се нарече още „внасяне на чистото Слово в Живота“ или „правилен път за внасяне на чисти мисли, чувства и постъпки в живота“.
Това е и радостта на пеперудата, която е излетяла из пашкула, и радостта на тревицата, която е показала своя стрък над тъмната студена земя. 9. Чистене: Ръцете се събират пред устата и се движат настрани с леко духане. Духането е Словото, а движението на ръцете встрани – посяването на Словото. Упражнението дава израз на процеса на възприемане на Словото и неговото посяване. Разумното Слово, което се дава чрез езика, трябва да се посее. Това упражнение може да се нарече още „внасяне на чистото Слово в Живота“ или „правилен път за внасяне на чисти мисли, чувства и постъпки в живота“. 10. Летене: Тези вълнообразни движения с ръце настрани, като полет, дават и израз на закона за придобиване на Светлина и Знание. Полетът изразява стремеж за издигане и мечта посятото да възрасне. Тези движения може да се нарекат още „правилен път за разпространение и възрастване на Словото в живота“. 11. Евера: Тялото се обръща ту вляво, ту вдясно, и с движение напред ръцете се изнасят. Тук е закодирано действието на двата принципа: Любов и Мъдрост; на женския и мьжкия принцип, които работят за повдигането на света.
към текста >>

Тези движения може да се нарекат още „правилен път за разпространение и възрастване на Словото в живота“.
Упражнението дава израз на процеса на възприемане на Словото и неговото посяване. Разумното Слово, което се дава чрез езика, трябва да се посее. Това упражнение може да се нарече още „внасяне на чистото Слово в Живота“ или „правилен път за внасяне на чисти мисли, чувства и постъпки в живота“. 10. Летене: Тези вълнообразни движения с ръце настрани, като полет, дават и израз на закона за придобиване на Светлина и Знание. Полетът изразява стремеж за издигане и мечта посятото да възрасне. Тези движения може да се нарекат още „правилен път за разпространение и възрастване на Словото в живота“. 11. Евера: Тялото се обръща ту вляво, ту вдясно, и с движение напред ръцете се изнасят. Тук е закодирано действието на двата принципа: Любов и Мъдрост; на женския и мьжкия принцип, които работят за повдигането на света. Обръщането наляво е женският принцип или възприемането на Любовта. Обръщането надясно е мъжкият принцип или възприемането на Мъдростта. А пък движението напред, което следва след всяко обръщане, е движение към Истината.
към текста >>

И трите фигури отварят път за правилно използване на дадените от Природата блага.
При втората фигура се залюляваме, като стъпваме ту на пети, ту на пръсти. Петата отговаря на физическия свят, а пръстите – на Умствения. Когато стъпваме на петите, възприемаме от физическия свят, а когато стъпваме на пръстите, възприемаме от Умствения. И в двата свята трябва да уредим противоречията, които съществуват. И при третата фигура, при която се извършват паралелни движения на ръцете и нозете, е също така. И трите фигури отварят път за правилно използване на дадените от Природата блага. 27. Дишане: Чрез тези музикални дихателни упражнения се приучваме да служим в акорд с Живота, чрез музикалния метод се влиза в хармония с Природата. 28. Заключително упражнение: Ръцете се вдигат и се прави обливане. Движенията изразяват, че трябва да приемем Божиите благословения преизобилно и със свобода. Когато ръцете се вдигат и се съединят над главата, тогава сме в контакт с енергиите на висшите мирове и ги пренасяме надолу към физическото поле. Като се спуснат ръцете, те се разделят, или във физическия свят имаме поляризиране – два полюса.
към текста >>

31. 64) Пентаграмът - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителя получава този духовен знак чрез вътрешно откровение и прави необходимите записки в тефтерчето си.
ПЕНТАГРАМЪТ Пентаграмът е окултен символ, съществуващ от дълбока древност в школите на Бялото Братство. Пентаграмът, така както е даден от Учителя, със символичните знаци, с имената на добродетелите и с мисълта „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа“, вписана от вътрешната страна на окръжността, е нов и бележи отварянето на Школата. През 1898 г. Учителя получава този духовен знак чрез вътрешно откровение и прави необходимите записки в тефтерчето си. За по-голяма яснота ще изложим някои от обясненията за Пентаграма, изнесени по време на Търновския събор, състоял се през 1914 г., когато присъстващите получават и по един отпечатан Пентаграм. Като разгледаме Пентаграма, забелязваме, че той до известна степен отговаря на човешкото тяло: ако се разкрачим и поставим ръце настрани, получава се фигурата пентаграм. В Пентаграма – символ на Школата, са изписани пет думи: Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел. Тези пет добродетели са качествата, които човек трябва да изработи в себе си, за да стане съвършен. Любовта, Мъдростта и Истината са по-ясни и по-познаваеми, но що е Правда?
към текста >>

Най-първо ще изложим Пентаграма като Път за еволюция на човешката душа, а след това – като начин, по който можем да си служим с него.
В широк смисъл на думата се разбира всички добродетели, всички нравствени качества и съвършенства; в тесен смисъл – добри дела и добротворство или правене на добро; а в още по-тесен смисъл на думата безсъмнено е служенето на Бога. Който служи на Бога, той е добродетелен: той има добродетел в себе си. В Пентаграма са изписани три букви: В, У, Ж, които означават „Великото училище на живота“. С други думи, Пентаграмът излага картинно Великото училище на живота, в което сме поставени. А числата 1, 2, 3, 4, 5, които са вписани в Пентаграма, са числата на добродетелите. Най-първо ще изложим Пентаграма като Път за еволюция на човешката душа, а след това – като начин, по който можем да си служим с него. Човек, когато е все още млада душа, която тепърва добива опитност в живота, извървява външния кръг на Пентаграма. Символите от външния кръг на посвещение – сабя, чаша, книга, свещ и жезъл – са вън от петолъчката. В началото на своето развитие човек почва с насилие, служи си със сила, правилно или неправилно, и това е сабята. Като действа с насилие и неправда, тогава по закона на кармата той минава и през страдания, т.е. ще отпие от горчивата чаша на страданието – именно затова чашата е последствие на сабята.
към текста >>

Като се осветли отвътре, тогава човек извървява пътя до жезъла, а именно добива известна власт над себе си и над някои сили и закони; вече става господар на себе си.
В началото на своето развитие човек почва с насилие, служи си със сила, правилно или неправилно, и това е сабята. Като действа с насилие и неправда, тогава по закона на кармата той минава и през страдания, т.е. ще отпие от горчивата чаша на страданието – именно затова чашата е последствие на сабята. Страданията учат и човек дохожда до книгата, а щом се захване за нея, просвещава се, добива светлина и става по-разумен. Иде свещта – тя е запалена в него – той се учи. Като се осветли отвътре, тогава човек извървява пътя до жезъла, а именно добива известна власт над себе си и над някои сили и закони; вече става господар на себе си. С тези пет фази на външния кръг завършва външното учение на човека в живота, което става несъзнателно. Но след това той дохожда до вътрешна криза, чувства се незадоволен и след тази неудовлетвореност търси по-дълбокия смисъл на живота. Който мине през сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла, т.е. през външния светски живот, той вече влиза в Пътя на ученика. Символите на втория кръг са изписани в петолъчката.
към текста >>

през външния светски живот, той вече влиза в Пътя на ученика.
Иде свещта – тя е запалена в него – той се учи. Като се осветли отвътре, тогава човек извървява пътя до жезъла, а именно добива известна власт над себе си и над някои сили и закони; вече става господар на себе си. С тези пет фази на външния кръг завършва външното учение на човека в живота, което става несъзнателно. Но след това той дохожда до вътрешна криза, чувства се незадоволен и след тази неудовлетвореност търси по-дълбокия смисъл на живота. Който мине през сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла, т.е. през външния светски живот, той вече влиза в Пътя на ученика. Символите на втория кръг са изписани в петолъчката. Първият символ е арка и е разположен до върха на Истината: арката, през която ученикът влиза в Школата. В съзнанието му проблясва Истината, но не цялата, защото пълната Истина ще блесне едва когато той стане съвършен. Щом Христовият Дух започне да работи върху ученика, тогава той минава през Правдата. Като изучи Закона на Правдата в този смисъл, за който споменах по-горе, той достига до каменист път, където се откроява тясната врата, през която минава всеки духовен ученик.
към текста >>

Като изучи Закона на Правдата в този смисъл, за който споменах по-горе, той достига до каменист път, където се откроява тясната врата, през която минава всеки духовен ученик.
през външния светски живот, той вече влиза в Пътя на ученика. Символите на втория кръг са изписани в петолъчката. Първият символ е арка и е разположен до върха на Истината: арката, през която ученикът влиза в Школата. В съзнанието му проблясва Истината, но не цялата, защото пълната Истина ще блесне едва когато той стане съвършен. Щом Христовият Дух започне да работи върху ученика, тогава той минава през Правдата. Като изучи Закона на Правдата в този смисъл, за който споменах по-горе, той достига до каменист път, където се откроява тясната врата, през която минава всеки духовен ученик. Това е стръмната пътека към тясната врата, за която говори Христос, и означава отказване или отричане до известна степен от светските неща, които дотогава са сьблазнявали и отвличали друмника. Но когато той отмине пътеката на самоотричане – дори се откаже от интересите на своята личност, тогава тръгва по Пътя на Любовта. И като се развие в ученика до известна степен Божествена Любов, тя донася Мъдрост. Чак тогава работи Мъдростта. Окото символизира Мъдростта.
към текста >>

Това е стръмната пътека към тясната врата, за която говори Христос, и означава отказване или отричане до известна степен от светските неща, които дотогава са сьблазнявали и отвличали друмника.
Символите на втория кръг са изписани в петолъчката. Първият символ е арка и е разположен до върха на Истината: арката, през която ученикът влиза в Школата. В съзнанието му проблясва Истината, но не цялата, защото пълната Истина ще блесне едва когато той стане съвършен. Щом Христовият Дух започне да работи върху ученика, тогава той минава през Правдата. Като изучи Закона на Правдата в този смисъл, за който споменах по-горе, той достига до каменист път, където се откроява тясната врата, през която минава всеки духовен ученик. Това е стръмната пътека към тясната врата, за която говори Христос, и означава отказване или отричане до известна степен от светските неща, които дотогава са сьблазнявали и отвличали друмника. Но когато той отмине пътеката на самоотричане – дори се откаже от интересите на своята личност, тогава тръгва по Пътя на Любовта. И като се развие в ученика до известна степен Божествена Любов, тя донася Мъдрост. Чак тогава работи Мъдростта. Окото символизира Мъдростта. А добие ли човек Любов и Мъдрост, разцъфтява Дървото на живота.
към текста >>

Но когато той отмине пътеката на самоотричане – дори се откаже от интересите на своята личност, тогава тръгва по Пътя на Любовта.
Първият символ е арка и е разположен до върха на Истината: арката, през която ученикът влиза в Школата. В съзнанието му проблясва Истината, но не цялата, защото пълната Истина ще блесне едва когато той стане съвършен. Щом Христовият Дух започне да работи върху ученика, тогава той минава през Правдата. Като изучи Закона на Правдата в този смисъл, за който споменах по-горе, той достига до каменист път, където се откроява тясната врата, през която минава всеки духовен ученик. Това е стръмната пътека към тясната врата, за която говори Христос, и означава отказване или отричане до известна степен от светските неща, които дотогава са сьблазнявали и отвличали друмника. Но когато той отмине пътеката на самоотричане – дори се откаже от интересите на своята личност, тогава тръгва по Пътя на Любовта. И като се развие в ученика до известна степен Божествена Любов, тя донася Мъдрост. Чак тогава работи Мъдростта. Окото символизира Мъдростта. А добие ли човек Любов и Мъдрост, разцъфтява Дървото на живота. И животът на ученика дава плодове: иде Добродетелта в мистичния смисъл на думата.
към текста >>

Така човек дохожда до осмисляне на своя живот, а с това се завършва вторият кръг в развитието на ученика – Пътя на зазоряване.
И животът на ученика дава плодове: иде Добродетелта в мистичния смисъл на думата. Най-после ученикът разбира откровението за жертвеност – смисълът на живота е в служене на Бога. Добродетел значи да правиш добро. Но какво означава да правиш добро? Можеш да нахраниш гладния и да напоиш жадния, можеш да помогнеш на болния и на онеправдания, обаче всичко, каквото правиш, трябва да бъде служене на Бога. Така човек дохожда до осмисляне на своя живот, а с това се завършва вторият кръг в развитието на ученика – Пътя на зазоряване. Третата фаза на развитие е изобразена в центъра на Пентаграма: две змии, права, кръг, кръст и пак кръг. Двете змии олицетворяват борбата на човека с неговата низша природа. Побеждава висшата природа, човек надвива злото в себе си и минава през кръста. Под кръст се разбира пълно самоотричане. Този, който не гледа своите лични интереси, а се стреми да работи само за Бога, той се слива с Божественото и завършва своята еволюция.
към текста >>

Затова казваме, че Пентаграмът показва Пътя на развитието на човешката душа или Великото училище, през което човек трябва да мине, за да добие съвършенство.
Двете змии олицетворяват борбата на човека с неговата низша природа. Побеждава висшата природа, човек надвива злото в себе си и минава през кръста. Под кръст се разбира пълно самоотричане. Този, който не гледа своите лични интереси, а се стреми да работи само за Бога, той се слива с Божественото и завършва своята еволюция. Щом постигне пьлно самоотричане и пьлно единение с Бога, човек завършва напълно своето развитие, настава Вечният ден. Затова казваме, че Пентаграмът показва Пътя на развитието на човешката душа или Великото училище, през което човек трябва да мине, за да добие съвършенство. Трябва да се има предвид динамичната сила, излизаща от Пентаграма, и да се знае как да се употреби. Веднъж, намирайки се на улица „Опълченска“ 66, Учителя се обърна със следните думи към няколко души от нас, които носеха златен Пентаграм над дрехите си: Вие носите Пентаграма, обаче това е идолопоклонство.Защо го носите като украшение? Трябва да знаете, че от него излиза динамична сила! Пентаграмът е извор на светлина, всеки ясновидец ще види как излизат от него лъчи по всички посоки.
към текста >>

32. 66) План за повдигане на човечеството - Боян Боев (1883 – 1963)

Руският дух, руската музика, литература, изкуство, философия, руската душа проникна и оплоди западната култура, също така и русите взеха нещо от Запада, стана духовен обмен.
Но няма друг народ, у когото да е развито толкова силно религиозното чувство, както у русите, затова той е и така мек. Русите си остават в душите религиозни. Религиозното чувство, както и да се менят формите, не може да се изкорени – нищо не е в състояние да го изкорени от човека. В сравнение с всички други народи и раси у русите, изобщо у славяните, най-много е развито чувството на Любов към Бога и затова тяхното предназначение е да дадат тласък за Нова култура в света. Не са случайни тези страдания и изпитания, не е случайно, дето руски емигранти отидоха навсякъде в Европа – това беше нужно. Руският дух, руската музика, литература, изкуство, философия, руската душа проникна и оплоди западната култура, също така и русите взеха нещо от Запада, стана духовен обмен. Славянството е девствена почва на бялата раса. Това, което евреите не можаха да разрешат, славяните ще го разрешат. Каспийско море е аналогично на Мъртво море. Както в Мъртво море се влива река Йордан, така и в Каспийско море – река Волга. Сьветска Русия представлява женският елемент в най-твърдата форма.
към текста >>

Дворянството, духовенството, както и целият руски народ, трябва да се пречисти и в него да се пробуди Божественото съзнание.
Това е за посветените и не е нещо, което да се говори на невежи: невежите хора навсякъде са опасни. В Русия ще дойде духовното, сега там има чистене, всички стари възгледи трябва да се пречистят – това е оран. Духовното винаги дава подем. Например сегашната американска култура се дължи на най-добрите и умни хора, които бяха преследвани в Европа и отидоха в Америка: квакери8 и пуритани9 от Англия, хугеноти10 от Франция и пр. В сътресенията, които преживя руският народ, се изрази събралата се от хиляди години негова карма. Дворянството, духовенството, както и целият руски народ, трябва да се пречисти и в него да се пробуди Божественото съзнание. Между Съвършените има един план за повдигане на човечеството. Какво е бъдещето на славянството там е определено. За всеки народ има план за повдигане. За българите също има и ако спазваха досега духовните закони, не биха се изложили на тези мьчнотии, в които се намират; за много от тях те сами са причина. През двадесети век в славянството ще се въплътят осем хиляди илюминати11.
към текста >>

В този смисъл те не трябва да вървят по пътя на западните народи, защото културата на бялата раса е култура на насилието.
То е започнало вече и за славяните от дарбите и способностите е останало светийското място. Една сестра сподели, че брат X. искал да учи руски. Той предчувства, че ние ще отидем в Русия и затова учи руски. Бъдещето е на славяните. В този смисъл те не трябва да вървят по пътя на западните народи, защото културата на бялата раса е култура на насилието. Но всичко добро и красиво, придобито в разните раси, ще дойде в Шестата раса. Щом застъпваш една Божествена наука, ти не му мисли какъв ще е краят. Ако разсъждаваш, ще изгубиш време и нищо не се постига.
към текста >>

33. 68) Победата е на наша страна - Боян Боев (1883 – 1963)

А и колкото пъти имаше възможност да завали дъжд, те веднага прибавяха преграда.
ПОБЕДАТА Е НА НАША СТРАНА В началото на септември 1928 г. няколко братя и сестри бяха приети от Учителя и стана въпрос за забраната на Събора през август същата година. Със забраната на Събора, с пречките, които слагат пред това Ново учение, подпушват Божественото благословение и настъпи суша. А и колкото пъти имаше възможност да завали дъжд, те веднага прибавяха преграда. С тази забрана на Събора повикаха при себе си по-скоро онова, което щеше да стане, ускориха събитията. Ще дойдат разни катаклизми. Ние сме с Бога и победата е на наша страна. Кога не са били преследвани новите течения? Най-лошите хора в Братството са по-добри, отколкото добрите в света.
към текста >>

Иде духовен глад, а вие вече сте подготвени за онези дни, когато ще трябва да се подпомогне светът с нови идеи.
Сега Бялото Братство е в европейските народи. В бялата раса има хора и от червената, и от черната раса и всеки заема такава служба, каквато му подхожда. Централата на Всемирното Бяло Братство първо е била в Атлантида, откъдето се пренася в Египет и после от Египет – в Хималаите, които са по-нова формация. Африка и Азия някога са били свързани, но се разделят на два континента. От Хималаите се пращат клонове в разните народи. Иде духовен глад, а вие вече сте подготвени за онези дни, когато ще трябва да се подпомогне светът с нови идеи. И как ще ви търсят тогава, как ще ви търсят!
към текста >>

34. 73) Послушай моята воля и ще бъдеш щастлив - Боян Боев (1883 – 1963)

Значи не са в пътя на Истината, не се радват на Истината, която трябва да дойде да освободи всички хора, а се радват на това, което е преходно.
Този порядък, който сега кове закони против евреите, е стар, а когато дойде новият порядък, ще бъде друго. Поражда се ново съзнание у хората. Онези, които са готови, се радват, а онези, които не са готови, треперят от страх. Хората са на два лагера. Онези, които побеждават, се радват над страданията на победените, а пък те страдат, понеже не са победили. Значи не са в пътя на Истината, не се радват на Истината, която трябва да дойде да освободи всички хора, а се радват на това, което е преходно. Вие питате какво ще стане, а аз казвам, че от старото нищо няма да остане, гъсеницата, като стане пеперуда, не иска да яде листа, а ние всички ще бъдем пеперуди. Това поколение така ще си отиде – то живее в един свят на големи противоречия, в който злото царува, а доброто слугува. Но сега се създава Нов свят с друг ред и порядък, в който доброто ще царува, а злото ще слугува. Тогава светиите ще управляват. По-важни времена от сегашните няма и човек трябва да ги използва, това е едно преходно състояние.
към текста >>

След няколко години ще настане голям духовен глад по Земята.
И след 2100 години всички хора няма да дойдат до новото съзнание, но тогава ще има голяма промяна в живота: няма да има насилие, затвори, хората няма да гладуват, няма да има и кражби, ще се излиза и не ще се заключва вратата. Иде космическото съзнание в човека и тогава той ще обича всички същества, ще бъде пълен с радост, блаженство и дух на служене. Хората не бива да задържат старото. Старото прилича на листа, които трябва да окапят и на мястото им да изникнат нови. Сегашните хора имат в съзнанието си един нов елемент – старото изобщо не ги задоволява. След няколко години ще настане голям духовен глад по Земята. Един брат попита: Учителю, в склада има много беседи непродадени, какво ще ги правим? Няма нищо, ще дойде една духовна вълна и тогава ще ги потърсят. Писанието казва: „Ще има гладни години“ и тогава ще тичат от къща на къща да търсят Словото. Словото ще се носи през въздуха! Иде Третият завет – Прославянето на Синовете Божии, или всичко в света трябва да става чрез закона на Любовта.
към текста >>

Някой път хиляда години могат да се съберат в един момент; когато свещта на човека е запалена, един ден му трябва, а когато не е запалена, трябват му хиляда години.
Тогава и аз ще се стопля, и околните ще се стоплят. Царството на тъмните сили си отива, властта от техните ръце минава в други. Астралният свят е вече очистен, тъмните сили ще отстъпят и ще отидат под Земята. И Земята ще се очисти. Благодарете на Бога, че за събуждане и приемане на Новото съзнание сега сте по-близко, отколкото преди 2000 години. Някой път хиляда години могат да се съберат в един момент; когато свещта на човека е запалена, един ден му трябва, а когато не е запалена, трябват му хиляда години. Хората, като се лутат и като обикалят, ще видят, че друг път няма, и ще тръгнат по този път за спасение на живота си. Ако ли останат, чака ги явна смърт. Скръбта ще мине, когато хората се научат да не грешат. Много хора има, които са автомати, но нека да носят десет години новите идеи и ще израснат. Човек трябва да стане антена, да възприеме новото.
към текста >>

Хората, като се лутат и като обикалят, ще видят, че друг път няма, и ще тръгнат по този път за спасение на живота си.
Царството на тъмните сили си отива, властта от техните ръце минава в други. Астралният свят е вече очистен, тъмните сили ще отстъпят и ще отидат под Земята. И Земята ще се очисти. Благодарете на Бога, че за събуждане и приемане на Новото съзнание сега сте по-близко, отколкото преди 2000 години. Някой път хиляда години могат да се съберат в един момент; когато свещта на човека е запалена, един ден му трябва, а когато не е запалена, трябват му хиляда години. Хората, като се лутат и като обикалят, ще видят, че друг път няма, и ще тръгнат по този път за спасение на живота си. Ако ли останат, чака ги явна смърт. Скръбта ще мине, когато хората се научат да не грешат. Много хора има, които са автомати, но нека да носят десет години новите идеи и ще израснат. Човек трябва да стане антена, да възприеме новото. Сега на Земята се разиграва една нова драма, в която трябва да вземете участие.
към текста >>

35. 75) Пробен камък - Боян Боев (1883 – 1963)

Искаш да бъдеш духовен за себе си, а ти трябва да бъдеш духовен за другите.
Вие не допускайте грешката на онази учителка от Свищов, в която беше влюбен колегата Ă. За да изясни чувствата си, той пратил един свой ученик да говори от негово име. Ученикът се явил пред учителката, но тя поискала той да говори от свое име, а не от чуждо, и да изясни своите чувства. И в края на краищата учителката се оженила за ученика. Ние сега искаме да бъдем силни, учени и богати, но го искаме за своя изгода – там е всичката погрешка. Искаш да бъдеш духовен за себе си, а ти трябва да бъдеш духовен за другите. Погрешката на целия свят седи в това, че внесеният от Бога капитал е разпилян, не е обработен. Една майка от Чирпан се разболяла и три дни стояла в пренесено състояние. Като дошла на себе си, казала на сина си: „Синко, аз след един месец ще умра. Бях на онзи свят и видях как се живее там.“ След един месец тя умряла и слязла при сина си да му каже: „Слушай, не плачи, че да не ме смущаваш. Освободи се от политиканството и върши Волята Божия.
към текста >>

Един човек забелязал, че някой път розата издава повече благоухание.
Да знаеш как да нахраниш едно дете, да се приспособиш към характера му, това е обич. В човека има нещо Божествено. Ангелът го вижда и това, Божественото, привлича ангела към човека. И цветята обичат така, както човек. Едно цвете може да се влюби в теб и ако го изнесеш вън, то ще клюмне. Един човек забелязал, че някой път розата издава повече благоухание. Веднъж той видял, че едно много красиво същество излязло от розата и тогава розата издала по-силно ухание, после то пак влязло в цветето. Във всички същества има един напор да развиват Любовта. Ти обичаш едно цвете, едно животно за това, Божественото, което е в него. Един човек искал да се удави в Черно море и влязъл в една пещера при Варна, но една мушичка кацнала върху него и този човек се насърчил и не се самоубил. Ние се самозаблуждаваме, като търсим Господа извън въздуха, извън светлината, извън живота.
към текста >>

36. 83) Разумност в Природата и в човека - Боян Боев (1883 – 1963)

По този път човек е в състояние да влиза в общение с вътрешния живот на растението, който е също така психичен.
Тогава съзнанието се разширява и започва да работи в по-високо поле и в такъв случай и в най-обикновените наглед природни явления ще видим нещо красиво и пълно със смисъл. Защо растението събужда у нас чувства? Дали това е само под влияние на естетичната форма? И защо на тази голяма палитра от видове растения ние откликваме с разнообразни вътрешни настроения? Това се дължи на взаимодействието между етерните и висшите строителни сили на растението и тези на човешкия организъм. По този път човек е в състояние да влиза в общение с вътрешния живот на растението, който е също така психичен. Общението с живите части на Природата е духовна необходимост. За да образува човек контакт с живия импулс на Природата, той трябва да отвори душата си и да съзнава присъствието на светли сили. Това обяснява защо при нашите чисто механични виждания се свързваме тъй малко с духовния потенциал на Природата. Когато отношението ни към Природата е чисто механично, то тя стои пред нас напълно заключена. Ако мислим, че тя се изчерпва само с механични явления и закони, ние затваряме душата си и съзнанието си за живите и разумни природни сили.
към текста >>

Когато гледаме на природните красоти по духовен начин, в нас се събуждат дълбоки вътрешни сили.
Разумната Природа всеки ден донася нови откровения и ако човек е чист и с будно съзнание, то вътрешният му живот ще се изгражда само чрез нови познания. За да се раздвижат спящите сили на душата, трябва да се съзерцават природните красоти като изявление на разумни сили. Така вътрешните дарби се развиват и се събуждат силите на душата. Тук ще цитирам следните думи на Учителя: „Към формите на Природата новият човек ще има ново отношение, защото той няма да ги мисли за плод на механични сили, но ще ги възприема като изявление на разумни сили, които работят в Природата. Природата разполага със свои художници, творящи нейната неповторимост. Когато гледаме на природните красоти по духовен начин, в нас се събуждат дълбоки вътрешни сили. На тези, които са обременени, и на онези, които са песимисти, бих препоръчал да наблюдават живота на пеперудата, да видят нейната красота и стадиите ѝ на развитие. Когато посадиш едно семенце, чакаш много години, за да видиш резултата – порасналото дърво; също така и пеперудата е едно семенце и трябва да се почака следващата фаза, за да се разбере нейното естество. Пеперудените крила не са само едно съчетание на механични сили – те са изработени интелигентно с една невидима четка.“ При днешното възпитание трябва да се влее един духовен елемент. Например, когато учениците ходят на екскурзии, нека да не кьсат цветята, за да ги изучават после в клас; по-добре е да ги опознаят сред самата Природа, изпитвайки живо чувство към тях.
към текста >>

При днешното възпитание трябва да се влее един духовен елемент.
Природата разполага със свои художници, творящи нейната неповторимост. Когато гледаме на природните красоти по духовен начин, в нас се събуждат дълбоки вътрешни сили. На тези, които са обременени, и на онези, които са песимисти, бих препоръчал да наблюдават живота на пеперудата, да видят нейната красота и стадиите ѝ на развитие. Когато посадиш едно семенце, чакаш много години, за да видиш резултата – порасналото дърво; също така и пеперудата е едно семенце и трябва да се почака следващата фаза, за да се разбере нейното естество. Пеперудените крила не са само едно съчетание на механични сили – те са изработени интелигентно с една невидима четка.“ При днешното възпитание трябва да се влее един духовен елемент. Например, когато учениците ходят на екскурзии, нека да не кьсат цветята, за да ги изучават после в клас; по-добре е да ги опознаят сред самата Природа, изпитвайки живо чувство към тях. Като се свържат с вътрешния живот на Природата, подрастващите ще получат от нея поддръжка и така ще се даде голям тласък на тяхното развитие. Освен това хубаво е децата да работят сред Природата: да отглеждат цветя, плодни дръвчета, зеленчуци и да се грижат за екологичното равновесие. Необходимо е още в ранна възраст да се дойде до интуитивно долавяне на разумното, което работи зад видимите форми на Природата. Преподавателите не могат да дадат на учениците си това, което сами нямат.
към текста >>

Него, който е морално покварен и живее развратно и безидейно, в един момент го обхваща неудовлетвореност и пустота и той започва да изпитва духовен копнеж.
Именно чрез Разумното начало, което работи сред цялата Природа, ние сме в непосредствен контакт отвътре, чрез нашето собствено дълбоко естество. Човек все още не е намерил себе си. Един свещен храм се крие във всеки едного и там гори един пламък, неугасим и сред най-големите житейски бури. И копнежът към красивото, чистото, свещеното, иде отвътре, макар само в някои моменти на пробуждане. За такъв пример може да ни послужи Свидригайлов, един от героите на романа „Престъпление и наказание“ от Достоевски72. Него, който е морално покварен и живее развратно и безидейно, в един момент го обхваща неудовлетвореност и пустота и той започва да изпитва духовен копнеж. Когато човек пожелае да заживее за красивото и доброто, когато закопнее за света на Истината (вж. стихотворението „Бор“ от Иван Вазов), това иде от душата – тя нашепва за всички възможности, които се крият в нейната обител. Всеки човек може да изживее свещения миг, когато душата – Божествената семка, се проявява от вътре на вън и донася сила, радост, вяра, чистота, светлина, мир, Любов. При това положение човек съзнава себе си като същество, което обича, прощава и се жертва, обхванат е от необикновено вдъхновение и приема новите идеи – и тогава той изживява връзките си с Целокупния живот на Битието и установява, че околните са му твърде близки и мили като братя, възприема ги като сродни души. Защо, когато в нас се прояви Божественото, иде радостта?
към текста >>

37. 84) Речник на остарели и чужди думи - Боян Боев (1883 – 1963)

Воаяж (фр.) – пътуване, пътешествие
Апорти – от фр. „донасям“ – явление в медиумството, при което различни предмети се пренасят по свръхестествен начин в стаята на сеанса Биотомия (биол.) – рязане на жив организъм с научна цел Бокал (фр.) – вид чаша за вино Бир-бучуклия (тур.) – номер и половина Воаяж (фр.) – пътуване, пътешествие Гаструла (лат.) – „изпъкналост на съд“ – в биологията – третият, последен стадий от развитието на зародиша на многоклетъчните животни, когато се получава мехуреста форма и започва деленето Джобур (ост.) – дървено ведро, в което се събира вино, изтичащо от винарските кораби, или в което се пресипват джибри Детектор (лат.) – „разкриващ“ – който приема светлинни и топлинни вълни Екстериоризация (лат.) – изнасяне навън Ектодерма (гр.) – външният клетъчен пласт в зародишите на многоклетъчните животни и човека
към текста >>

Монадизъм (гр.) „монада“ – духовен първоелемент на Битието, вечен и неделим
Мезодерма (гр.) – средният клетъчен пласт в зародишите на многоклетъчните животни, от който се развиват вътрешните органи (бъбреци, полови органи и др.) Меристема (гр.) – „разделен“ – тъкан при растенията, която е образувана от делението на клетки и сама образува тъкани чрез делене Метагном (гр.) – „притежаващ знание за отвъдното“, ясновидец Микрон (µm) (от гр. – малко) – мярка за дължина, равна на една хилядна част от милиметьра (10-6 м) Монадизъм (гр.) „монада“ – духовен първоелемент на Битието, вечен и неделим На радо сърце (нар.) – на драго сърце, с готовност Неовитализъм (лат.) – „жизнен“ – схващане в биологията от края на XIX в., което обяснява жизнените явления с особени нематериални извънпространствени жизнени сили Нулипотентен (лат.) – (биол.) тъкан, която не е способна да генерира друг вид тъкани в организма Нутационни (лат.) – които изменят периодично наклона на оста си при движението си, което настъпва заедно с прецесията Омнипотентен (лат.) – „всемогъщ, с неограничени възможности“ – (биол.) тъкан, която е способна да се диференцира – да поражда различни органи
към текста >>

38. 97) Съобразяването с природните закони и здравето - Боян Боев (1883 – 1963)

А откъде идва знанието, с което си служи, Той е дал отговор по следния образен начин: „Аз черпя своите принципи от една неизчерпаема книга, на която всяко камъче, листче, клонче и цветче съставят азбуката – и постоянно превеждам оттам.“ Съобразяването с природните и Божествени закони, писани в тази Велика книга, е разрешението на всички здравни въпроси, тъй като всяка болест произтича от нарушение на някой природен закон – физичен или духовен.
СЪОБРАЗЯВАНЕТО С ПРИРОДНИТЕ ЗАКОНИ И ЗДРАВЕТО В настоящата статия ще разгледаме някои от основните здравни проблеми, изтъквани от Учителя в неговите лекции. А откъде идва знанието, с което си служи, Той е дал отговор по следния образен начин: „Аз черпя своите принципи от една неизчерпаема книга, на която всяко камъче, листче, клонче и цветче съставят азбуката – и постоянно превеждам оттам.“ Съобразяването с природните и Божествени закони, писани в тази Велика книга, е разрешението на всички здравни въпроси, тъй като всяка болест произтича от нарушение на някой природен закон – физичен или духовен. Като изучаваме Книгата на живота, ще начертаем и пътя, който трябва да следваме. Разумната Природа не е създала човека, за да боледува. И когато човечеството се издигне до една хармонична култура, когато то се изпълни със светлината на истинското познание за природните закони, тогава болестите ще изчезнат завинаги. Това носи Новата култура, която иде на Земята. За нея Учителя говори по следния начин: „В новия живот няма да има болести: ревматизъм, гастрити, глухота, слепота, счупени крака.
към текста >>

Като изучаваме Книгата на живота, ще начертаем и пътя, който трябва да следваме.
СЪОБРАЗЯВАНЕТО С ПРИРОДНИТЕ ЗАКОНИ И ЗДРАВЕТО В настоящата статия ще разгледаме някои от основните здравни проблеми, изтъквани от Учителя в неговите лекции. А откъде идва знанието, с което си служи, Той е дал отговор по следния образен начин: „Аз черпя своите принципи от една неизчерпаема книга, на която всяко камъче, листче, клонче и цветче съставят азбуката – и постоянно превеждам оттам.“ Съобразяването с природните и Божествени закони, писани в тази Велика книга, е разрешението на всички здравни въпроси, тъй като всяка болест произтича от нарушение на някой природен закон – физичен или духовен. Като изучаваме Книгата на живота, ще начертаем и пътя, който трябва да следваме. Разумната Природа не е създала човека, за да боледува. И когато човечеството се издигне до една хармонична култура, когато то се изпълни със светлината на истинското познание за природните закони, тогава болестите ще изчезнат завинаги. Това носи Новата култура, която иде на Земята. За нея Учителя говори по следния начин: „В новия живот няма да има болести: ревматизъм, гастрити, глухота, слепота, счупени крака. И това можем да го приложим и опитаме още сега.“
към текста >>

Обаче този приток на Божествен живот може да бъде спънат в неговия път именно тогава, когато личността чрез неправилни мисли, чувства и постъпки образува около себе си облак от невежество или преграда и така изпада в неспособност да възприема блага; тогава органите обедняват откъм жизнена сила и стават податливи към заболяване.
Например ако е гневен, свързва се с други хора, които са в същото състояние, поема тяхната негативна енергия и това действа разрушително върху здравето му. Всеки един от нас по закона на съзвучието е свързан с останалите, които изпитват в момента подобни състояния, и те вливат в него или положителни, творчески, строителни енергии, или пък отрицателни и разрушителни, според характера на състоянието му. Освен познатите енергии като светлина и топлина, електричество и магнетизъм, вече се регистрират и космични лъчи, идващи към Земята от безкрайните пространства на Всемира – физическият живот не е откъснат сам по себе си от висшите светове, а е в непрекъсната връзка с тях. Всъщност материята е пасивната страна на Битието, а Духът – активната, или творческият принцип в света. От Духовния свят към физическия непрестанно се отпраща мощен поток на живот, който носи обнова и сила в Битието. Обаче този приток на Божествен живот може да бъде спънат в неговия път именно тогава, когато личността чрез неправилни мисли, чувства и постъпки образува около себе си облак от невежество или преграда и така изпада в неспособност да възприема блага; тогава органите обедняват откъм жизнена сила и стават податливи към заболяване. „Всеки орган във физическото тяло съответства на някое по-горно тяло – казва Учителя. – Например мозъкът съответства на умственото тяло, а пък черният дроб е тясно свързан с астралното тяло.“ (“Черният дроб“, МОК, лекция от 2.10.1936 г.) Както трептенията, които излизат от органите, са различни по характер, така и мислите и чувствата са най-разнообразни по дължината на своите вълни. Ето защо всяка неправилна мисъл или чувство атакува този орган, с който е в съзвучие по трептения или по характера на своите вълни; по тази причина известен вид неправилни психични състояния нападат черния дроб, друг вид – сърцето, трети вид – белия дроб, и т.н. Във всичко, което се случва, има дълбока закономерност.
към текста >>

Рече ли, че не се нуждае от много мисъл, той вече е дал път на склерозата в себе си.“ (“Хигиенични правила „ из книгата „Святото място“) Трябва да изучим законите и методите за пълно преобразяване на своето тяло.
И както неправилната мисъл води към болест, така и правилната мисъл въздейства благотворно. Учителя изтъква: „Правата мисъл е здравословна.“ (“Въздухът и мисълта“, ООК, лекция от 20.12.1933 г.) Хармоничните, възвишени мисли водят към обнова и подмладяване. „Като наблюдавам лицето и походката на някои млади, виждам, че преждевременно са остарели. Който не живее правилно, натрупва известни киселини, отрови и утайки в организма си, които предизвикват болести. Докато е на Земята, човек трябва да мисли, да чувства, да се движи, да диша дълбоко и да работи. Рече ли, че не се нуждае от много мисъл, той вече е дал път на склерозата в себе си.“ (“Хигиенични правила „ из книгата „Святото място“) Трябва да изучим законите и методите за пълно преобразяване на своето тяло. В „Право ходене“, лекция 32-ра на ООК, Учителя подчертава: „Ако човек не може да преобрази своето тяло, което е резултат на неговата душа, как ще може да работи с по-висшите сили? “ II. Условия и възможности за здравето Немският писател Сурия в романа си „Модерни розенкройцери“ дава следния пример: един болен, който напразно бил обиколил доста знаменити лекари, като последна надежда опитал лечение и при един лекар окултист, живеещ в Далмация. Той го прегледал и му припомнил, че преди няколко години по неправеден, недостоен начин е отнел средствата на една вдовица в Германия и тя останала с децата си на улицата.
към текста >>

При лечението си болният трябва да създаде преди всичко в себе си възможности, което означава да даде възходящо направление на своите мисли, чувства и постъпки, да преживее духовен подем или коренен духовен преврат, и тогава лесно може да му се помогне с някои външни средства и условия.
Като разговарял със своя пациент, той му изяснил, че неговата болест може да бъде сравнена със следната изолация: болният се намира заключен в една стая, където сам е турил напречни железни пръчки отвътре на вратата, която пък е заключена и отвън. Оздравяването – това е излаз извън този затвор, но за да се освободи, той първо сам трябва да махне напречните железни пръчки, поставени на вратата отвътре – да поправи собствената си неправда спрямо вдовицата; после докторът лесно ще може да отключи вратата отвън – лечението с външни средства; по този двустранен начин той отново придобива свободата си или своето здраве. Вътрешните психични причини за болестите са погрешните, криви мисли, чувства и постъпки, които създават предразположение към болестта, или тъй наречените възможности за заболяване, при които и най-малката външна причина може да доведе до болест. Външните причини на болестта можем да наречем условия, като например простуда, микроби, неправилен живот и др. Възможностите и условията вървят успоредно, но вътрешните психични причини правят външните условия по-активни. При лечението си болният трябва да създаде преди всичко в себе си възможности, което означава да даде възходящо направление на своите мисли, чувства и постъпки, да преживее духовен подем или коренен духовен преврат, и тогава лесно може да му се помогне с някои външни средства и условия. Учителя казва: „Болният може да оздравее, като повиши вибрациите на своя организъм.“ Нека предварително разгледаме вътрешните фактори за здравето. Долните редове ще послужат за разяснение на тези думи. Знае се, че червените лъчи имат трептения 4.1014 Нz, виолетовите – 7,5.1015 Нz – значи приблизително двойно повече трептения в секунда, ултравиолетовите лъчи имат трептения 9.1015 Нz, рентгеновите лъчи – 4.1019 Нz. Колкото по-голям брой трептения имаме в секунда, толкова вълните са по-къси; например дължината на светлинните вълни е от 0,76 до 0,4 µm, а ултравиолетовите лъчи – от 0,4 µm до 0,05 µm, рентгеновите лъчи – от 12 Å до 1/14 Å.
към текста >>

Наричам Любовта път за всички Божествени блага.
Докато при безлюбието човек е клонче, откъснато от дървото; така, лишен от притоците на Великия космичен живот, у него се създава предразположение към болест и смърт. Същата мисъл Учителя изразява така: „Не дадем ли на Божественото да минава през нас, тогава спираме извора на Божествените блага. Това наричам подпушване на Любовта и то води към болести. Съвременните хора ядат без любов, спят без любов, стават без любов, учат без любов, работят без любов и после казват, че работите не вървят. Ако не се научим да любим безкористно, здрави не можем да бъдем. Наричам Любовта път за всички Божествени блага. И кой е отличният живот? – Този, който произтича от Любовта, Правдата и Доброто. Ако приложим Любовта по пътя на Правдата и Доброто, ще бъдем радостни, весели, бодри и здрави.“ В Първото послание на апостол Павел към коринтяните, 13:4-8, е казано: „Любовта дълготърпи и е милостива; Любовта не завижда; Любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с Истината; всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада.“ Значи добродетелите като вяра, търпение, кротост, милосърдие, смирение, надежда, мир, чистота, са плодовете на Любовта.
към текста >>

Ако приложим Любовта по пътя на Правдата и Доброто, ще бъдем радостни, весели, бодри и здрави.“
Съвременните хора ядат без любов, спят без любов, стават без любов, учат без любов, работят без любов и после казват, че работите не вървят. Ако не се научим да любим безкористно, здрави не можем да бъдем. Наричам Любовта път за всички Божествени блага. И кой е отличният живот? – Този, който произтича от Любовта, Правдата и Доброто. Ако приложим Любовта по пътя на Правдата и Доброто, ще бъдем радостни, весели, бодри и здрави.“ В Първото послание на апостол Павел към коринтяните, 13:4-8, е казано: „Любовта дълготърпи и е милостива; Любовта не завижда; Любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с Истината; всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада.“ Значи добродетелите като вяра, търпение, кротост, милосърдие, смирение, надежда, мир, чистота, са плодовете на Любовта. Именно затова човекът на безлюбието лесно може да изпадне в обезсърчения и разочарования, в тревоги и страхове – у него не присъства онзи магичен живот, за да превръща всичко, до което се докосне, в красота, радост, светлина и хармония. Човекът на Любовта има прозрение за великия устой на Живота и изключва отрицателните състояния, а те са, които водят към болести. Любовта възстановява хармонията между ум, сърце и воля и с това премахва причините за предразположение към болести.
към текста >>

Учителя ни напътства: „Имайте нов морал, който да внесе веселие и радост в умовете ви.
В Първото послание на апостол Павел към коринтяните, 13:4-8, е казано: „Любовта дълготърпи и е милостива; Любовта не завижда; Любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с Истината; всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада.“ Значи добродетелите като вяра, търпение, кротост, милосърдие, смирение, надежда, мир, чистота, са плодовете на Любовта. Именно затова човекът на безлюбието лесно може да изпадне в обезсърчения и разочарования, в тревоги и страхове – у него не присъства онзи магичен живот, за да превръща всичко, до което се докосне, в красота, радост, светлина и хармония. Човекът на Любовта има прозрение за великия устой на Живота и изключва отрицателните състояния, а те са, които водят към болести. Любовта възстановява хармонията между ум, сърце и воля и с това премахва причините за предразположение към болести. Учителя ни напътства: „Имайте нов морал, който да внесе веселие и радост в умовете ви. Ако имате любов и плачете три пъти на ден, чудя се що за любов е това? “ Или: „Не можеш да имаш никаква хигиена без чистота – и не само физическа, но и чистота в мисли, чувства, желания. Ако Чистотата и Любовта не влязат във вас, вие здрави не можете да бъдете.“ Всяка мисъл, чувство или постъпка, които противоречат на Любовта, създават предразположение към болести. Даже всяко нетърпение може да предизвика болест, понеже нарушава ритъма на електромагнитните течения в организма, а това се отразява върху физиологичните процеси и довежда до болезнени състояния.
към текста >>

Ако имате любов и плачете три пъти на ден, чудя се що за любов е това?
Любовта никога не отпада.“ Значи добродетелите като вяра, търпение, кротост, милосърдие, смирение, надежда, мир, чистота, са плодовете на Любовта. Именно затова човекът на безлюбието лесно може да изпадне в обезсърчения и разочарования, в тревоги и страхове – у него не присъства онзи магичен живот, за да превръща всичко, до което се докосне, в красота, радост, светлина и хармония. Човекът на Любовта има прозрение за великия устой на Живота и изключва отрицателните състояния, а те са, които водят към болести. Любовта възстановява хармонията между ум, сърце и воля и с това премахва причините за предразположение към болести. Учителя ни напътства: „Имайте нов морал, който да внесе веселие и радост в умовете ви. Ако имате любов и плачете три пъти на ден, чудя се що за любов е това? “ Или: „Не можеш да имаш никаква хигиена без чистота – и не само физическа, но и чистота в мисли, чувства, желания. Ако Чистотата и Любовта не влязат във вас, вие здрави не можете да бъдете.“ Всяка мисъл, чувство или постъпка, които противоречат на Любовта, създават предразположение към болести. Даже всяко нетърпение може да предизвика болест, понеже нарушава ритъма на електромагнитните течения в организма, а това се отразява върху физиологичните процеси и довежда до болезнени състояния. Цитирам Учителя: „Търпението изключва болестите, но човек не може да бъде търпелив, ако няма Любов.“ Или: „Възприемайте нещата чрез обичта и ги предавайте чрез Любовта; тогава и материята, плазмата на човешкия организъм, ще се обнови и реорганизира.
към текста >>

39. 100) Хигиена в три направления - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е пътят: след като си работил с молитва, после ще работиш между хората и пак с молитва, и т. н.
Няколко братя и сестри бяха приети от Учителя. Стана въпрос за работата в света. Трябва първом да се работи в причинното поле – отгоре ще се слиза постепенно надолу към физическия свят. Това значи да се работи със съзерцание и молитва. Само така ще подготвим условията за работа в света. Това е пътят: след като си работил с молитва, после ще работиш между хората и пак с молитва, и т. н. Една от сестрите разказа: Аз опитах този метод и той даде добър резултат. През учебната 1925-1926 г. бях назначена в Мърчаево. За пръв път се озовах в това софийско село и още със стъпването си горещо пожелах с мисъл и молитва пробуждането му и с надежда очаквах вътрешен интерес към Божественото. Моят хазаин забелязал, че чета книги, които отварях със свещен трепет и не давах никому.
към текста >>

За пръв път се озовах в това софийско село и още със стъпването си горещо пожелах с мисъл и молитва пробуждането му и с надежда очаквах вътрешен интерес към Божественото.
Само така ще подготвим условията за работа в света. Това е пътят: след като си работил с молитва, после ще работиш между хората и пак с молитва, и т. н. Една от сестрите разказа: Аз опитах този метод и той даде добър резултат. През учебната 1925-1926 г. бях назначена в Мърчаево. За пръв път се озовах в това софийско село и още със стъпването си горещо пожелах с мисъл и молитва пробуждането му и с надежда очаквах вътрешен интерес към Божественото. Моят хазаин забелязал, че чета книги, които отварях със свещен трепет и не давах никому. Силно заинтересован, в мое отсъствие се зачел в книгите, така се погълнал от съдържанието им, че всеки ден, когато бил свободен, четял по цели часове. Така в съзнанието му проблеснала нова светлина, която го преобразявала. Не му убягнало от погледа, че всеки неделен ден аз отсъствам, а после се връщам добре разположена и преизпълнена от щастие. Един неделен ден той тръгнал тайно след мен и така стигнал до салона на ул.
към текста >>

Чрез молитва ние искаме да влезем във връзка с готовите души, които лесно ще се обърнат към Божествения път, към Него ще тръгнат и някои учители.
Днес може да се говори на хората за Новото учение, като се засегнат някои въпроси от изкуството и науката. Но за да се отворят условия за работа в гимназиите и в университетите, трябва да се работи с молитва. Чрез нея ще се подготвят условията за работа там. Между младите хора има готови души, които са врати, и чрез тях ще може да се работи и върху останалите. Младите, каквото чуят, веднага го предават на своите другари и така разнасят идеите. Чрез молитва ние искаме да влезем във връзка с готовите души, които лесно ще се обърнат към Божествения път, към Него ще тръгнат и някои учители. Мисля да приготвим една книжка, предназначена специално за учащи. Трябва да се използват малките случаи за разпространение на Божествените идеи. Навсякьде, където тръгнете, беседите винаги трябва да бьдат с вас. Например, когато дойдат гости в базата ни на Рилските езера, извадете някоя беседа, за да почетете заедно, влезте в диалог, и като разясните това-онова, дайте им по една беседа в ръка. Учителя се обърна към една сестра от провинцията и каза да запише адресите на някои свои познати от нейното и околните села, които според нея са подготвени, и да ги остави, за да им изпратим беседи.
към текста >>

Да можем да пътуваме толкова бързо, че никой да не може да ни стигне.
Учителя се обърна към една сестра от провинцията и каза да запише адресите на някои свои познати от нейното и околните села, които според нея са подготвени, и да ги остави, за да им изпратим беседи. Но същевременно поиска от сестрата да прати на тези хора и по една добра мисъл. Изобщо, най-важната работа е разпространението на новите идеи. Ще кажете на другите така: „Сега ние учим новата хигиена в три направления. Да станем толкова малки, че да можем да минем навсякъде, без нищо да ни задържи. Да можем да пътуваме толкова бързо, че никой да не може да ни стигне. Да мислим толкова широко, че никой да не може да ни ограничи. Това е новата хигиена.“ Изтъкнете тези три правила. За Природата не е важно бързото завършване на житейското училище, но за нея е важно човек да живее с Любов и това, което е научил, да го предаде на другите. От сегашния ви живот зависи формата на бъдещия ви живот. Учителя се обърна към братята и сестрите и каза със сериозен тон:
към текста >>

Намерете десет души и ги попитайте кое ги е накарало да се обърнат към новите идеи, кое ги е подбудило да влязат в новия път, и ще видите колко са различни психологическите подбуди.
За Природата не е важно бързото завършване на житейското училище, но за нея е важно човек да живее с Любов и това, което е научил, да го предаде на другите. От сегашния ви живот зависи формата на бъдещия ви живот. Учителя се обърна към братята и сестрите и каза със сериозен тон: Идете и предайте това, което сте научили. Не всичкото, но поне част от него. Намерете десет души и ги попитайте кое ги е накарало да се обърнат към новите идеи, кое ги е подбудило да влязат в новия път, и ще видите колко са различни психологическите подбуди. Това ще ви бъде като задача – обръщайте внимание върху подбудите на тези, които са влезли в новия път, понеже причините не са едни и същи. Освен това отбележете къде и кога са се пробудили – дали през лятото, пролетта, есента или зимата, и ако помнят – дали е било предиобед или следобед и през кой месец. Всички тези неща са интересни от психологическо гледище. Правете това проучване през свободното си време и не споменавайте причината за вашия интерес. Вие ще изберете един човек, върху когото ще работите, и забележете до коя степен можете да му бъдете полезни и доколко вашето слово може да му въздейства.
към текста >>

Това ще ви бъде като задача – обръщайте внимание върху подбудите на тези, които са влезли в новия път, понеже причините не са едни и същи.
От сегашния ви живот зависи формата на бъдещия ви живот. Учителя се обърна към братята и сестрите и каза със сериозен тон: Идете и предайте това, което сте научили. Не всичкото, но поне част от него. Намерете десет души и ги попитайте кое ги е накарало да се обърнат към новите идеи, кое ги е подбудило да влязат в новия път, и ще видите колко са различни психологическите подбуди. Това ще ви бъде като задача – обръщайте внимание върху подбудите на тези, които са влезли в новия път, понеже причините не са едни и същи. Освен това отбележете къде и кога са се пробудили – дали през лятото, пролетта, есента или зимата, и ако помнят – дали е било предиобед или следобед и през кой месец. Всички тези неща са интересни от психологическо гледище. Правете това проучване през свободното си време и не споменавайте причината за вашия интерес. Вие ще изберете един човек, върху когото ще работите, и забележете до коя степен можете да му бъдете полезни и доколко вашето слово може да му въздейства. Трябва да намерите най-подходяща форма да изнесете на света това, което знаете.
към текста >>

Тя бе правила шест пъти аборт, и това все от незнание и вътрешен мрак, а сега вече искаше да изкупи този си грях.
Вие ще изберете един човек, върху когото ще работите, и забележете до коя степен можете да му бъдете полезни и доколко вашето слово може да му въздейства. Трябва да намерите най-подходяща форма да изнесете на света това, което знаете. Има закон: като учи човек хората, учи и себе си. Вие трябва да разбирате състоянията на хората и техните нужди. Веднъж една сестра от чужбина ме попита кога влиза душата на детето в тялото. Тя бе правила шест пъти аборт, и това все от незнание и вътрешен мрак, а сега вече искаше да изкупи този си грях. Отговорих Ă, че душата на детето влиза в тялото при раждането, когато поеме въздух. Казано е: „Бог вдъхна в ноздрите му дихание на живот и стана човек, жива душа.“ Обърнах Ă внимание още, че изкупването от този грях може да стане, като се обръщат души към Бога – така ние ги раждаме духовно. Както е казал и апостол Павел: „Аз ви родих.“ Това е най-бързият начин за ликвидиране на тази карма. Но трябва да се знае какво разбираме под „обръщане към Бога“. Обърнат към Бога е онзи, който не само вече почва да вярва в Бога, но и се захваща на духовна работа – и той почва да обръща души към Бога.
към текста >>

Ако в миналото си подтикнал някои хора в крив път, сега, за да си поправиш погрешката, трябва да им покажеш правия път.
Разбира се, Бог е, който обръща, а човек е само проводник на Бога. И убийството кармически се ликвидира с обръщане на души към Бога. Убитият трябва да ти стане дете – да го родиш и отгледаш. А с духовно родените деца се ликвидира по друг начин с убийството. От гледище на окултната наука всички хора, на които човек е правил добро в минали съществувания, ще го намерят и ще му направят услуга, и от друга страна, човек ще отиде при онези, на които дължи от миналото, за да ги повдигне. Ако в миналото си подтикнал някои хора в крив път, сега, за да си поправиш погрешката, трябва да им покажеш правия път. Ако си обърнал хора към Бога, то като отидеш един ден при Бога, ще имаш Неговото благословение. Кой каквото е свършил, с него върви: човек отнася със себе си това, което е направил за Бога, за ближните си и за самия себе си. Голяма е радостта на Небето, когато се покае някой грешник, а още по-голяма е радостта, когато той дава плод. Във всеки град и село има души, заровени като скъпоценни камъни. Тях трябва да намерим – може да се изпрати и обективно писмо до някои готови души.
към текста >>

Трудно е, докато водата си проправя път, но след това вече става лесно.
Тях трябва да намерим – може да се изпрати и обективно писмо до някои готови души. Един брат спомена, че в неговия град на братските срещи идват 40 души, и той се поинтересува колко души има още, готови за новите идеи. Учителя отговори: Още 400 души. Когато човек работи за Бога, неговите работи се уреждат тъй, както той не е предполагал. Трудно е, докато водата си проправя път, но след това вече става лесно. Хората, които ви привличат, те са готови души, които вас чакат. Има души, толкова готови, че само да се похлопа на вратата им, и се отзовават. Могат да се образуват кръжоци в селата. Във всяко село да има поне по една запалена свещ, която лесно ще запали другите. Една от сестрите каза, че си отива на село с единствената радост поне от малко да бъде полезна на това светло дело.
към текста >>

Можете да изнесете някаква тема, като се имат предвид трите свята – физически, духовен и Божествен, например темата „Мъчение, труд и работа“.
А има неща, които не могат днес да се изнесат пред света – дълбокото е само за посветени. Като отидете да работите в света, най-първо се вдълбочете, за да видите какво и как ще говорите. Казано е: „Духът ще ви научи какво да говорите“, но същевременно човек трябва да учи, да се развива, да натрупва знания и като дойде случаят, той веднага ще съобрази какво да изнесе. Ученикът трябва отвътре да знае къде да отиде, с кой човек да се срещне и какво да каже. Ако е нужно да изнесете беседа, можете да говорите за влиянието на светлината върху човешкия организъм, за новото направление на хигиената, за водни процедури и екскурзии през лятото, или за влиянието на храната – месна и растителна. Можете да изнесете някаква тема, като се имат предвид трите свята – физически, духовен и Божествен, например темата „Мъчение, труд и работа“. Ще ви дам една задача: изберете тема, над която да работите, и направете разбор на над шестнадесет неделни беседи, като разглеждате по какво се схождат и по какво се отличават, изведете цялостен текст по темата. За да може да се предаде Божественото учение на хората, трябва да се избере и подходящ метод.
към текста >>

40. Изгрев, 20.IХ.1960 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Стъпваме на полянката, дето толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя.
При идването от Изгрева ти първо ни посрещаш. Като минем една височина с особено вълнение поглеждам твоите тихи, сини води. При виждането ти изпъкват в нас в живи образи всичкият този вълшебен кът, който ти пазиш от тук. Над теб величествено се издига Молитвеният връх, дето сме прекарали незабравими часове. Слизаме до твоите брегове. Стъпваме на полянката, дето толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. И той на връщане от паневритмията сам е носил на рамо сухо дърво за нуждите на общежитието. Скоро сме вече при второто езеро Ел-Бур, край което ще бъде нашият стан. След кратка почивка и постройка на палатката, привечер мнозина се изкачват на Молитвения връх. Тясна пътека води към него. Върху голяма скала край пътеката се написани думите:
към текста >>

Тясна пътека води към него.
Слизаме до твоите брегове. Стъпваме на полянката, дето толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. И той на връщане от паневритмията сам е носил на рамо сухо дърво за нуждите на общежитието. Скоро сме вече при второто езеро Ел-Бур, край което ще бъде нашият стан. След кратка почивка и постройка на палатката, привечер мнозина се изкачват на Молитвения връх. Тясна пътека води към него. Върху голяма скала край пътеката се написани думите: „Пази свободата на душата си! Пази доброто на сърцето си! Пази светлината на ума си! Пази силата на духа си!
към текста >>

Върху голяма скала край пътеката се написани думите:
Стъпваме на полянката, дето толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. И той на връщане от паневритмията сам е носил на рамо сухо дърво за нуждите на общежитието. Скоро сме вече при второто езеро Ел-Бур, край което ще бъде нашият стан. След кратка почивка и постройка на палатката, привечер мнозина се изкачват на Молитвения връх. Тясна пътека води към него. Върху голяма скала край пътеката се написани думите: „Пази свободата на душата си! Пази доброто на сърцето си! Пази светлината на ума си! Пази силата на духа си! "
към текста >>

Посещаваме третото езеро Валдер-Деру, край чиито брегове толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя.
Когато те дойдоха тук при Учителя изпяха няколко песни на Братството с български думи. Това трогна всички. След това един от тях се обърна към Учителя с възторжена приветствена реч, на която Учителя отговори с няколко думи, които могат да бъдат завет за бъдещото човечество. Мястото около палатката е украсено с бели камъни. Всяка година братя и сестри като намерят някъде красиви бели камъни ги донасят тук, за да украсят тази поляна, гдето сме имали високи идейни разговори с Учителя. Посещаваме третото езеро Валдер-Деру, край чиито брегове толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. Посещаваме и близкото езеро Близнака - четвърто по ред. Тук човек като че ли се пробужда и съзнава себе си като душа, отворена да възприема говора на планината. Тук Учителя е прекарал с французите няколко часа. Изкачваме се до петото езеро - Махабур - най-обширното от Седемте езера. Още има ледени късове тук-там по неговата повърхност и снежни преспи на единия му бряг.
към текста >>

За пръв път посетихме езерата с Учителя през август 1929 г.
Чудна е гледката от тука. Пред тебе се издигат Рупите с особените си очертания. От тука те изглеждат тъй близо до нас. Дошли тук, ние неволно се отдалечаваме един от друг за известно време, за да доловим шепота на Вечния, да доловим и говора на Рупите... Нещо мощно, тайнствено иде от Рупите. Всеки, който посети езерата, непременно трябва да посети и Салона. За пръв път посетихме езерата с Учителя през август 1929 г. Тогава летуването още не беше организирано. Вместо палатки имахме навеси. Помня една подробност при връщането. Сутринта рано Учителя каза с най-голяма бързина да приготвим денковете, за да тръгнем към Сапарево и Дупница, но мнозина се забавиха. Учителя силно настояваше да работим по-бързо, обаче тръгнахме със закъснение поради късното приготвяне на денковете.
към текста >>

Друг път Учителя не е настоявал за такова бързо тръгване.
Тогава летуването още не беше организирано. Вместо палатки имахме навеси. Помня една подробност при връщането. Сутринта рано Учителя каза с най-голяма бързина да приготвим денковете, за да тръгнем към Сапарево и Дупница, но мнозина се забавиха. Учителя силно настояваше да работим по-бързо, обаче тръгнахме със закъснение поради късното приготвяне на денковете. Друг път Учителя не е настоявал за такова бързо тръгване. После разбрахме причината. Между Дупница и Радомир заваля пороен дъжд и причини голямо наводнение при с. Долна Диканя (Градини). Ние бяхме с автомобили. Когато нашите автомобили наближиха селото водата на местната река издигна нивото си и наводни селото.
към текста >>

Песните са мистични, с духовен характер и до известна степен приличат на нашите песни, но не са нашите песни.
Тя се стеснява да отиде така късно на Молитвения връх и решава да отиде при петото езеро Махабур. Отива там сама. Там прави своята молитва и завършва с „Отче наш”. Тогава чува грамаден хор отсреща. Хорът като че ли е от няколкостотин души и пее песни на няколко гласа. Песните са мистични, с духовен характер и до известна степен приличат на нашите песни, но не са нашите песни. Тя слуша захласната известно време. След това се връща в своята палатка и заплаква от благодарност, че е имала такава опитност. Едно лято Учителя препоръчва да нареждаме от бели камъни разни фигури, думи и изречения върху земята. И досега има тук-там запазени такива надписи и фигури. Например и сега като отиде човек на поляната над Езерото на чистотата и слезе малко под Харамията, ще види от бели камъни наредени окръжност с точка, думите „Бог е Любов”, „Аум” и др.
към текста >>

41. 20.II.1952 г. София - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки, който отслабва в живота на Любовта, върви в човешки път.
Ето някои мисли от прочетеното: „Никакво добро дело не можете да направите, ако не любите Бога. Любите ли Бога, Той ще ви се изяви и тогава вашата Любов ще стане като Неговата Любов. Щастието и радостта, които не изчезват, са Божествени. Любовта, която скоро изгаря, е човешка. Любовта, която не изгаря и постепенно се увеличава, е Божествена. Всеки, който отслабва в живота на Любовта, върви в човешки път. Когато повярвате в Божественото, силни сте. Не търсете Христа вън от вас. Той е вътре във вашата душа. Когато Бог почне да работи вътре във вас, Той ще ви покаже как трябва да обичате. Тогава Любовта ви ще бъде свещена.
към текста >>

Като живееш един духовен живот ти не го проявявай отвън.
Преведете това. Има един закон, който е много мъчен да се разбере: да провери човек, че има един Промисъл. Когато се провери това, то вече е пробуждане на съзнанието. Има два порядъка: човешки и Божествен. Ще оставим човешкия порядък. Като живееш един духовен живот ти не го проявявай отвън. Ти ще минеш като обикновен човек. Да не те разберат, че си светия. Сега вие казвате, че има един, който ви обича. Вие там се заблуждавате. Това е човешкият порядък.
към текста >>

Аз ще ви покажа пътя.
Но в това време идва господарят. Той затваря вратата и като го набива хубаво, пуща го вън. Кучето излиза на улицата и си ближе раните.” Има една дълбока философия. Като я разберат, хората ще бъдат щастливи. Аз ще ви покажа пътя. Няма да остана назад. Аз напред ще вървя. Как ще ви докажа, че този път е добър? - Трябва да вярвате, нищо повече! Онзи, който иска да излъже другите хора, лъже себе си.
към текста >>

Как ще ви докажа, че този път е добър?
Има една дълбока философия. Като я разберат, хората ще бъдат щастливи. Аз ще ви покажа пътя. Няма да остана назад. Аз напред ще вървя. Как ще ви докажа, че този път е добър? - Трябва да вярвате, нищо повече! Онзи, който иска да излъже другите хора, лъже себе си. Ти сам ще видиш дали е вярно или не. И тогава ще се произнесеш, но сега ще вярваш. Ами ако си изгубя времето?
към текста >>

Учителя каза: „Има невидими пътища, по които новите идеи се разпространяват.
КАК ЩЕ БЪДЕШ ДОБЪР, АКО НЕ ВИЖДАШ БОГА И ДОБРОТО НАВСЯКЪДЕ? Това е възпитание. Онова, което трябва да чуете, е: Топли бъдете! Най-хубавите работи идват сега! Един брат казва, че в едно село в България се явили 20 младежи вегетарианци. Учителя каза: „Има невидими пътища, по които новите идеи се разпространяват. Те отиват през въздуха.” Как неусетно минаха тези четири дни! В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме радостни и пълни с мир и светлина. Ние бяхме в един друг свят. Вдъхновението и радостта ни бяха едно предчувствие за великата нова култура, която иде на земята.
към текста >>

42. БЛИЗКИ ПЕРСПЕКТИВИ - Боян Боев (1883 – 1963)

За да се изгради новото училище, трябва да се познават глъбините на детската природа, нейните нужди и да се знаят истинските методи, чрез които те могат да бъдат задоволени, за да се създаде пълният образ - физичен и духовен - на всестранно развития човек.
БЛИЗКИ ПЕРСПЕКТИВИ За да се изгради новото училище, трябва да се познават глъбините на детската природа, нейните нужди и да се знаят истинските методи, чрез които те могат да бъдат задоволени, за да се създаде пълният образ - физичен и духовен - на всестранно развития човек. Който следи отблизо опитните училища в странство, ще види, че в много чужди опитни училища има разочарование. Това е, защото ръководителите на тия опитни училища, въпреки красивите им желания и благородни подбуди, не са изхождали от познанието на истинското духовно детско естество, пренебрегвали са нуждите на висшата детска духовна природа. Тук ще спомена само случая с г-ца Крос, ръководителка на първоначалното училище в Кингс - Ланглей. В това училище бил приложен трудовият принцип. Децата проявявали самодейност, творчество - те работили заедно с учителката си в къщи, в обора, на полето, в градината.
към текста >>

Учителят, който иска да схване стойността на известни педагогически принципи и методи, може да избере най-лесния път - опитът.
Пенков от Габрово е държал реферат в редовното събрание на Габровското околийско учителско дружество „Неофит Рилски” върху тия нови педагогически идеи. Той е турил начало в това направление. За да се подготвят учителите за тия нови принципи и методи, те трябва да се преподават в учителските институти.Те не трябва да дават само външна педагогична подготовка на бъдещия учител, но там трябва да се формира душата на новия учител, да се запали живият огън в неговото сърце, да се формира новият човек на дейната любов. Понеже принципите и методите на новата педагогика са нужни не само на бъдещия учител, но и на всички други, те трябва да се преподават не само в учителските институти, но и във всички средни училища - някои избрани части от нея. Науката за образованието е нужна, казва Учителят, не само за учителите, но и за всички хора, защото целият живот е училище - поле за обучение и възпитание. Учителят, който иска да схване стойността на известни педагогически принципи и методи, може да избере най-лесния път - опитът. Може да приложи някои от тия принципи и методи и ще съди по резултата. Учителят и при днешните условия, до колкото му позволява сегашната училищна програма, може да прави известни опити. Децата съвсем се променят, когато се приложи някой от методите на Учителя, казват учителите, които са проучили педагогическите идеи на Учителя и са ги приложили, доколкото допуща днешната училищна програма. Даже най-малкият опит в това направление може да даде поучителен резултат. Изложените тук принципи и методи са от такъв характер, че с тях може да се почне, без да се вземат мерки за предварително обзавеждане на училищата с нужните пособия.
към текста >>

43. Природосъобразен живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя обхваща целокупния живот на човека - физически и духовен.
Природосъобразен живот Изкуството да се живее е велика наука. Тя обхваща целокупния живот на човека - физически и духовен. Но ние тук, в тая глава, няма да разгледаме всички страни на въпроса, а предимно физичната му страна. Учителят казва: „Ако попитате съвременните културни хора, те ще кажат, че живеят културен живот, обаче ако изследвате този живот ще видите, че това не е култура: нито в яденето има култура, нито в жилищата и пр. Това не е много казано. Според мене, всеки човек, който не знае да живее, е невежа. Ако яде и след това го боли стомахът, той е невежа.
към текста >>

Месната храна увеличава количеството на пикочната киселина, намираща се в кръвта от 3 - 10 пъти повече, отколкото растителната храна.
Например, пуриновите основи се превръщат в пикочна киселина, а последната в пикочина. Креатинът се превръща в креатинин. Въглеродният двуокис, като краен продукт на дезасимилацията, заедно с част от водата се изхвърля през белите дробове, а другите крайни продукти на дезасимилацията, като пикочна киселина, пикочина, креатинин, хипурна киселина и пр. се изхвърлят чрез бъбреците и потните жлези. Пикочната киселина е един от важните причинители на болезнени процеси в организма. Месната храна увеличава количеството на пикочната киселина, намираща се в кръвта от 3 - 10 пъти повече, отколкото растителната храна. Количеството на креатина в човешкия организъм, също така нараства с месната храна. Чрезмерното увеличение на тия отрови в урината на човека, който се храни с месо, показва, че те се намират и в човешкото тяло в по-голямо количество, понеже урината ги извлича из човешките тъкани. Значи, организмът на човека, който се храни с месо, съдържа много повече отрови, отколкото организмът на човека или животното, което не се храни с месо. Бушар е доказал, че изпражненията на човек месоядец съдържат два пъти повече отрова, отколкото на човек вегетарианец. Изпражненията на месоядните животни, казва д-р Келог, издават силна смрадлива миризма в сравнение с изпражненията на тревопасните животни.
към текста >>

Бушар е доказал, че изпражненията на човек месоядец съдържат два пъти повече отрова, отколкото на човек вегетарианец.
Пикочната киселина е един от важните причинители на болезнени процеси в организма. Месната храна увеличава количеството на пикочната киселина, намираща се в кръвта от 3 - 10 пъти повече, отколкото растителната храна. Количеството на креатина в човешкия организъм, също така нараства с месната храна. Чрезмерното увеличение на тия отрови в урината на човека, който се храни с месо, показва, че те се намират и в човешкото тяло в по-голямо количество, понеже урината ги извлича из човешките тъкани. Значи, организмът на човека, който се храни с месо, съдържа много повече отрови, отколкото организмът на човека или животното, което не се храни с месо. Бушар е доказал, че изпражненията на човек месоядец съдържат два пъти повече отрова, отколкото на човек вегетарианец. Изпражненията на месоядните животни, казва д-р Келог, издават силна смрадлива миризма в сравнение с изпражненията на тревопасните животни. Същият Бушар е направил следния опит: Бавно, постепенно е вкарвал в тялото на заека урина, догдето се явили признаци на отравяне и същевременно отбелязвал всички симптоми, които настъпвали. Той е забелязал, че месната храна увеличава отровността на урината, т.е. по-малко количество урина е нужно, за да се появят у заека признаци на отравяне, ако тая урина е взета от човек, който се храни с месна храна. С опити е доказано от Бушар, че отровността на урината у човека, който се храни с месо, може да достигне 4 пъти нормалната й отровност.
към текста >>

С опити е доказано от Бушар, че отровността на урината у човека, който се храни с месо, може да достигне 4 пъти нормалната й отровност.
Бушар е доказал, че изпражненията на човек месоядец съдържат два пъти повече отрова, отколкото на човек вегетарианец. Изпражненията на месоядните животни, казва д-р Келог, издават силна смрадлива миризма в сравнение с изпражненията на тревопасните животни. Същият Бушар е направил следния опит: Бавно, постепенно е вкарвал в тялото на заека урина, догдето се явили признаци на отравяне и същевременно отбелязвал всички симптоми, които настъпвали. Той е забелязал, че месната храна увеличава отровността на урината, т.е. по-малко количество урина е нужно, за да се появят у заека признаци на отравяне, ако тая урина е взета от човек, който се храни с месна храна. С опити е доказано от Бушар, че отровността на урината у човека, който се храни с месо, може да достигне 4 пъти нормалната й отровност. При човек, който се храни с растителна храна, количеството на пикочината, изработена в 24 часа, е 23 грама, а при човек, който приема месна храна, е 54 грама. При смесената храна количеството на пикочината е 32 грама. Количеството на пикочната киселина при месната храна се покачва от 1.04 гр. на 151 гр. в 24 часа.
към текста >>

Бързината, с която тези вещества се изработват в живото тяло, е толкова голяма, че то умира за няколко минути, когато пътищата, през които те минават навън, бъдат запушени.
А понеже урината е просто извлечение из тъканите, то е ясно, че появяването на такова голямо количество отровни вещества в нея говори за увеличение количеството на отровите в тялото. Отрови, образувани поради жизнени процеси в клетките след смъртта Д-р Келог казва: „След смъртта на животното личният му живот престава, обаче клетките продължават да живеят с часове. През времето, което изминава между така наречената смърт и истинската смърт на клетките и тъканите в тялото, дейността на последните не престава: клетките поглъщат разтворените храни, които са в досег с тях и в същото време продължават да произвеждат непотребни, отровни вещества, които когато тялото е живо, бързо се изхвърлят чрез бъбреците, белите дробове и другите отделителни органи. Бързината, с която тези вещества се изработват в живото тяло, е толкова голяма, че то умира за няколко минути, когато пътищата, през които те минават навън, бъдат запушени. Докато тялото е живо, чиста кръв постоянно мие тъканите и не само ги храни, но и събира непотребните вещества и ги отнася. А след смъртта тези отрови остават натрупани в клетките и увеличават още повече количеството на отровите в животинските тъкани.” Отрови, образувани при трупното разлагане Доказано е, че трупното разлагане почва няколко часа след смъртта на животното - след 9-24 часа.
към текста >>

Д-р А Кингсфорд казва: „Един американски работник против алкохолизма, който 40 години е чел лекции върху този въпрос, старателно е изучил причините за алкохолизма в разните класи и местности и твърди, че месото възбужда нервната система и с това открива път към спиртните питиета.
Наблюдавано е, че многото пикочина в организма пречи на тялото да се съвземе след сериозна операция или повреда. Белите кръвни телца са пазители на тялото. Те изяждат микробите, влезли в него. А отровите на месната храна парализират белите кръвни телца и ги правят неспособни да изпълняват най-важната си функция - унищожението на микробите. Хора, които се задоволяват с растителна храна и живеят при еднакви условия с хора, които се хранят с месо, имат необикновена сила и издръжливост и са бележити по своето дълголетие.” Месото води към алкохолизъм. Д-р А Кингсфорд казва: „Един американски работник против алкохолизма, който 40 години е чел лекции върху този въпрос, старателно е изучил причините за алкохолизма в разните класи и местности и твърди, че месото възбужда нервната система и с това открива път към спиртните питиета. Колкото повече човек яде месо, толкова повече у него се събужда стремеж към алкохола. И много опитни лекари се съобразяват с това, когато лекуват алкохолизма.” Д-р Келог казва: „Храните от растителен произход са чисти. Те не са примесени с отровни вещества и почти никога не могат да бъдат опасни за здравето.” Ето защо, интересите на човешкото здраве изискват човек да се храни с чистата растителна храна, в която количеството на непотребните вещества е съвършено малко в сравнение с животинските тъкани, толкоз повече, че растенията съдържат и всички хранителни вещества, нужни за човешкия организъм. Д-р А.
към текста >>

Те се отвращават от месната храна в своето природно състояние.” У месоядните животни храносмилателният канал е три пъти колкото дължината на тялото.
У орангутана брадавичките по езика са разположени като у човека - във вид на буквата V. Формата и числото на резците и кътните зъби у човека са, както у маймуните, само че кучешките зъби у последните са по-дълги и мъдреците се явяват по-рано, отколкото у човека. Д-р Ана Кингсфорд казва: „Днес се говори, че съществуването на кучешките зъби у човека било очевидно доказателство, че човек по природа е месояден. Ако това е наистина доказателство, то трябва да се отнася повече за маймуните, защото техните кучешки зъби са по-дълги и по-здрави от човешките. Обаче маймуните по природа са плодоядни. Те се отвращават от месната храна в своето природно състояние.” У месоядните животни храносмилателният канал е три пъти колкото дължината на тялото. У тревопасните, като овцата - 30 пъти, а у маймуните и човека - 20 пъти. У месоядните, тревопасните и всеядните животни млечните жлези са на корема, а у човека и човекоподобните маймуни - на гърдите. Кожата на маймуната е снабдена с милиони потни жлези, а у човека те са много повече. Свинята, която е всеядна има потни жлези само на муцуната. У коня, кравата и другите животни, които се хранят с растителна храна, цялата кожа се поти, както у човека.
към текста >>

У тревопасните, като овцата - 30 пъти, а у маймуните и човека - 20 пъти.
Формата и числото на резците и кътните зъби у човека са, както у маймуните, само че кучешките зъби у последните са по-дълги и мъдреците се явяват по-рано, отколкото у човека. Д-р Ана Кингсфорд казва: „Днес се говори, че съществуването на кучешките зъби у човека било очевидно доказателство, че човек по природа е месояден. Ако това е наистина доказателство, то трябва да се отнася повече за маймуните, защото техните кучешки зъби са по-дълги и по-здрави от човешките. Обаче маймуните по природа са плодоядни. Те се отвращават от месната храна в своето природно състояние.” У месоядните животни храносмилателният канал е три пъти колкото дължината на тялото. У тревопасните, като овцата - 30 пъти, а у маймуните и човека - 20 пъти. У месоядните, тревопасните и всеядните животни млечните жлези са на корема, а у човека и човекоподобните маймуни - на гърдите. Кожата на маймуната е снабдена с милиони потни жлези, а у човека те са много повече. Свинята, която е всеядна има потни жлези само на муцуната. У коня, кравата и другите животни, които се хранят с растителна храна, цялата кожа се поти, както у човека. Някой мисли, че месото е необходимо, за да образува човек мускулна енергия.
към текста >>

Те орат полетата, те ни дават възможност да пътуваме; благодарение на тях се е създала нашата култура и благосъстояние.
Свинята, която е всеядна има потни жлези само на муцуната. У коня, кравата и другите животни, които се хранят с растителна храна, цялата кожа се поти, както у човека. Някой мисли, че месото е необходимо, за да образува човек мускулна енергия. Д-р Кингсфорд казва: „Най-износливите, полезни, работни животни се хранят не с месна храна и даже не я търпят. Всички работи на земното кълбо се извършват от тревопасни животни - кон, вол, камила, слон. Те орат полетата, те ни дават възможност да пътуваме; благодарение на тях се е създала нашата култура и благосъстояние. Ни едно месоядно животно не може да се сравни по сила с тревопасния носорог. Той почти без усилие чупи дърветата и разхвърля клоните като клечици. Една горила, която се храни само с плодове и орехи, пред очите на Дюшалю счупила на две половини пушката, изтървана от ръцете на един ловец. При състезанията вегетарианците са имали надмощие. Д-р Хейг казва: „При състезанието за една обиколка около Берлин, което съставлява 15 английски мили, първите шест победители се оказаха вегетарианци.
към текста >>

Другите двама пристигнали малко по-късно, защото се заблудили по пътя и изгубили напразно 5 мили.
Когато те дошли до местоназначението, най-близкият до тях месоядец бил 50 мили далеч. В друго състезание в Германия разстоянието е било 70 мили. Участвали 22 души, от които 8 вегетарианци. От тях се изисквало да изминат това разстояние за 14 часа. Шестима от 8-те вегетарианци пристигнали на мястото преди изтичането на това време. Другите двама пристигнали малко по-късно, защото се заблудили по пътя и изгубили напразно 5 мили. Всички вегетарианци били свежи и бодри. Един час след тяхното идване пристигнал първият месоядец, твърде много изморен и изтощен. Другите били изпопадали по пътя. Това е твърде ярка илюстрация, която изтъква голямата стойност на растителната храна като подкрепител на организма при тежка работа, казва Д-р Келог. От всичко горно се вижда, че най-здравословна храна за децата е растителната, понеже е чиста - лишена от отрова.
към текста >>

Другите били изпопадали по пътя.
От тях се изисквало да изминат това разстояние за 14 часа. Шестима от 8-те вегетарианци пристигнали на мястото преди изтичането на това време. Другите двама пристигнали малко по-късно, защото се заблудили по пътя и изгубили напразно 5 мили. Всички вегетарианци били свежи и бодри. Един час след тяхното идване пристигнал първият месоядец, твърде много изморен и изтощен. Другите били изпопадали по пътя. Това е твърде ярка илюстрация, която изтъква голямата стойност на растителната храна като подкрепител на организма при тежка работа, казва Д-р Келог. От всичко горно се вижда, че най-здравословна храна за децата е растителната, понеже е чиста - лишена от отрова. Обществото трябва да даде на децата условия най-благоприятни за техния растеж, за тяхното физическо и духовно укрепване. Ако искаме да бъдат здрави, устойчиви на болести, бодри, издръжливи на труд, ако искаме да издигнем духовното им естество, трябва да им даваме чиста храна - растителна. Учителят казва: „Дайте най-добри условия на детето.
към текста >>

44. УПЪТВАНЕ ЗА САМОВЪЗПИТАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

УПЪТВАНЕ
УПЪТВАНЕ ЗА САМОВЪЗПИТАНИЕ Стремежът на човека да работи за своя духовен растеж е признак за висока духовна култура. Това е белег на истинския самосъзнателен, а не вегетативен живот. Оскар Уайлд казва: „Ако вие срещнете човек, който целия си живот е прекарал с възпитание на самия себе си /съгласен съм, че това в наше време е голяма рядкост, но все пак се срещат такива хора/, вие ще се разделите от него по-богати и със съзнанието, че висок идеал за един миг се е докоснал до вас и е осветил вашите дни.” Само този, който гледа на живота като нещо извънредно сериозно, само той има постоянен стремеж да работи върху себе си, само той чувства нуждата всеки ден да расте духовно.
към текста >>

Стремежът на човека да работи за своя духовен растеж е признак за висока духовна култура.
УПЪТВАНЕ ЗА САМОВЪЗПИТАНИЕ Стремежът на човека да работи за своя духовен растеж е признак за висока духовна култура. Това е белег на истинския самосъзнателен, а не вегетативен живот. Оскар Уайлд казва: „Ако вие срещнете човек, който целия си живот е прекарал с възпитание на самия себе си /съгласен съм, че това в наше време е голяма рядкост, но все пак се срещат такива хора/, вие ще се разделите от него по-богати и със съзнанието, че висок идеал за един миг се е докоснал до вас и е осветил вашите дни.” Само този, който гледа на живота като нещо извънредно сериозно, само той има постоянен стремеж да работи върху себе си, само той чувства нуждата всеки ден да расте духовно. Само четенето на книги не е достатъчно. Някои мислят, че работата на човека върху себе си се състои главно в четенето на книги.
към текста >>

Между другите задачи училището трябва да има важната задача да събуди у ученика стремеж да работи непрекъснато върху своя духовен растеж и след излизането си от училището.
Някои мислят, че работата на човека върху себе си се състои главно в четенето на книги. Това е самообогатяване със знания, а самовъзпитанието е нещо повече, то е всестранно и по-дълбоко работене върху ума, чувството и волята. Това е изменение на целия човек. Всички сили, способности, добродетели на човека трябва да са в непрекъснат процес на растене. Всеки ден човек трябва да има ново прозрение, ново откровение, нова светлина, нови чувства, нови подтици за работа, които до тогава не е подозирал. Между другите задачи училището трябва да има важната задача да събуди у ученика стремеж да работи непрекъснато върху своя духовен растеж и след излизането си от училището. Ученикът ще прави това, само когато е вдъхновен от една висока идея, която изхожда от духовен мироглед. Училището трябва да му даде мощен подтик в това направление. А как може да стане това, туй е вън от рамките на настоящата книга.
към текста >>

Ученикът ще прави това, само когато е вдъхновен от една висока идея, която изхожда от духовен мироглед.
Това е самообогатяване със знания, а самовъзпитанието е нещо повече, то е всестранно и по-дълбоко работене върху ума, чувството и волята. Това е изменение на целия човек. Всички сили, способности, добродетели на човека трябва да са в непрекъснат процес на растене. Всеки ден човек трябва да има ново прозрение, ново откровение, нова светлина, нови чувства, нови подтици за работа, които до тогава не е подозирал. Между другите задачи училището трябва да има важната задача да събуди у ученика стремеж да работи непрекъснато върху своя духовен растеж и след излизането си от училището. Ученикът ще прави това, само когато е вдъхновен от една висока идея, която изхожда от духовен мироглед. Училището трябва да му даде мощен подтик в това направление. А как може да стане това, туй е вън от рамките на настоящата книга.
към текста >>

45. Интересни прояви в живота на растенията и животните - Боян Боев (1883 – 1963)

В най-разнообразни и трудни случаи винаги организмът избира най-целесъобразния път за възобновяване на тъканите, за тяхното превръщане, за да се създаде или поправи повреденият орган.
А щом приемем веднъж, че в организма действа психичният фактор като автор на целесъобразността и прякото приспособление, тогава трябва да приемем, че този фактор играе важна роля и при самия еволюционен процес. Че наистина имаме един разумно действащ вътрешен фактор в организма, се вижда между другото и от зарастването на раните - външни и вътрешни - или от поправката на други повреди в организма. При счупена кост, ако в близост имаме мускул, той се превръща в хрущял, който от своя страна става на кост, за да се постигне зарастването на костта. Тук виждаме, как разумно постъпва вътрешният фактор, като изменя даже мускула на кост, щом това е износно или целесъобразно за организма. Но ако има други по-близки тъкани, които по-лесно могат да се превърнат в костна тъкан, тогава околните мускули не вземат участие. В най-разнообразни и трудни случаи винаги организмът избира най-целесъобразния път за възобновяване на тъканите, за тяхното превръщане, за да се създаде или поправи повреденият орган. Чудна разумност се вижда в работата на околните тъкани при зарастване на вътрешни рани на организма. За да се изтъкне още по-ясно вътрешната регулативна способност на организма, биолозите правиха ред опити, при които е изключено действието на естествения подбор и констатираха целесъобразно и разумно приспособлениe на клетките, тъканите, органите и системите на организма към изменените условия. Въз основа на тези опити немските биолози въведоха термина саморегулация /авторегулация/. Саморегулация означава способността на организма чрез вътрешни свои сили да реагира целесъобразно при новите условия, за да постигне едно разумно приспособление на клетките, тъканите и органите си. Немският биолог Итеман пък въз основа на последните успехи на биологията въведе в тая наука термина организатор.
към текста >>

Колко пъти му е била правена операция в естествения му живот, та да има подборът възможност да действа?
Само в едно отношение имало различие. Лещата в зародиша се откъсва твърде скоро от своето място на образуване, а у възрастния - много по-късно. Мястото, което се избира за развитието на лещата, е много целесъобразно. Най-важното е, че тук подборът е изключен. И наистина, кога тритонът под действието на подбора е добил способността да избира целесъобразно място и начин за регенерация на лещата? Колко пъти му е била правена операция в естествения му живот, та да има подборът възможност да действа? Опити на Дриш Интересни са изследванията на професора от Лайпцигския университет Ханс Дриш. Трябва да се изучи пътят, по който Дриш е дошъл до спиритуализма чрез биологията, чрез своите зоологически изследвания. Ще резюмираме само няколко от опитите му. Той поставя яйце на морски таралеж при съвсем особени условия - между две стъкленци - и упражнява натиск върху тях.
към текста >>

Трябва да се изучи пътят, по който Дриш е дошъл до спиритуализма чрез биологията, чрез своите зоологически изследвания.
Най-важното е, че тук подборът е изключен. И наистина, кога тритонът под действието на подбора е добил способността да избира целесъобразно място и начин за регенерация на лещата? Колко пъти му е била правена операция в естествения му живот, та да има подборът възможност да действа? Опити на Дриш Интересни са изследванията на професора от Лайпцигския университет Ханс Дриш. Трябва да се изучи пътят, по който Дриш е дошъл до спиритуализма чрез биологията, чрез своите зоологически изследвания. Ще резюмираме само няколко от опитите му. Той поставя яйце на морски таралеж при съвсем особени условия - между две стъкленци - и упражнява натиск върху тях. От натиска яйцето се сплесква на тънка плоча. Делението на клетките става по посока, перпендикулярна на натиска, т.е. настрани. Получава се обезформен зародиш, приличен на плочка.
към текста >>

Тя веднага по най-целесъобразния, по най-късия път възстановява своята нормална форма, като дележът на клетките става по посока, перпендикулярна на предидущата посока на деление.
Клетъчното деление вече почва да става по посока, перпендикулярна на предишната посока на деление, т.е. по посоката, по която по-рано бил упражняван натискът. И по този начин се получава нормален организъм. Какво констатираме тук? Ларвата поради натиска е деформирана, обаче тя е имала в себе си силата на регулация. Тя веднага по най-целесъобразния, по най-късия път възстановява своята нормална форма, като дележът на клетките става по посока, перпендикулярна на предидущата посока на деление. Тук виждаме още по-ясно регулативната сила на организма. Някои искат да обяснят регулативната сила с хормони. Обаче Дриш възразява на това така: регулацията не е един прост хомогенен акт, за който може да послужи един установен специфичен материал, например някой вид хормон, но тя е един извънредно сложен процес и то типичен: в разни специални случаи регулацията се проявява по специален начин. За да се хвърли по-голяма светлина върху този въпрос, Дриш направил следния опит с яйцата на морския таралеж. Взема оплоденото яйце веднага след първото деление.
към текста >>

Обаче, при опитите на новите експериментатори виждаме, че организмът се подлага за пръв път при съвсем специфични условия, при които той не е бил подлаган в природата в течение на поколения, и при това организмът пак реагира целесъобразно - пак проявява регулацията.
Дали регулацията е получена чрез действието на естествения подбор? Трябва да се запомни, казва Дриш, че в такъв случай за всеки даден вид регулация трябва да действа специален естествен подбор. Например, регулативната способност по отношение на краката не е достатъчна, за да има организмът регулативна способност по отношение на черния дроб и пр. И даже за всеки крайник трябва да е действал естественият подбор специално. За да има време да действа естественият подбор, та да се прояви неговото действие, трябва ред поколения на даден вид да са били поставени при дадени условия. Обаче, при опитите на новите експериментатори виждаме, че организмът се подлага за пръв път при съвсем специфични условия, при които той не е бил подлаган в природата в течение на поколения, и при това организмът пак реагира целесъобразно - пак проявява регулацията. Това показва, че регулативната способност не е изработена чрез действието на естествения подбор. Значи остава да приемем, че регулативната способност се дължи на сили, фактори, лежащи в самата същност на биологичните явления. Тук ще приведа думите на Райна Станчева Андреева за изследванията на Дриш: „Въз основа на свои наблюдения върху различните случаи, когато един организъм възстановява своите изгубени части било из повърхнината на самата ранена повърхност, било на известно разстояние от това място, било по друг начин, Дриш идва до заключение, че организмът проявява особена способност да запазва своята нормална форма при въздействие на ненормални външни деятели. Следователно, според него трябва да се допусне някакъв деятел, който действа в него чисто целесъобразно, като излиза от интересите на цялото, творейки това цяло. Дриш смята, че е успял да намери четири строги доказателства за невъзможността да се схване организма като натрупване от елементи и за невъзможността да се обяснят процесите в живото тяло чисто механически.
към текста >>

Сега обаче знаем, че и тук епителиалните клетки играят дейна роля; и тук също се проявява тая удивителна способност - способността към избор: известни вещества да се приемат от кръвта, други - не; да се подхвърлят приетите вещества чрез анализ и синтез на преработка и от образуваните продукти известни и точно определени да се отвеждат към изходните проходи, а други - обратно в лимфатическите и кръвни пътища.
Второто доказателство на Дриш се състои в следното: знае се, че всяка клетка от епидермиса на бегониев лист е способна да произведе цяла бегония, че всяка клетка от яйчника на кое да е животно е способна да образува цял организъм. Значи, една и съща клетка е способна да възпроизведе било част от организма, както е в хармонически еквипотенциалните системи, както Дриш се изразява, било целия организъм, както е в комплексно еквипотенциалните системи. Ентелехията действа и тук. Друго доказателство са законите за преминаването на различните вещества през живите органически клетки и повърхности. Така физиологът Бунге заявява следното: „Ние бяхме уверени във възможността да сведем функцията на жлезите, отделителните процеси, към законите на ендосмоза. Сега обаче знаем, че и тук епителиалните клетки играят дейна роля; и тук също се проявява тая удивителна способност - способността към избор: известни вещества да се приемат от кръвта, други - не; да се подхвърлят приетите вещества чрез анализ и синтез на преработка и от образуваните продукти известни и точно определени да се отвеждат към изходните проходи, а други - обратно в лимфатическите и кръвни пътища. Клетките на епителия на млечните жлези избират от кръвта съвършено различни по състав неорганически соли и то в такива съотношения, в каквито се нуждае детето за своя ръст и развитие. Тези явления не могат да се сведат към законите на дифузията и ендосмоза. И в тия случаи се проявява ентелехията. Третото и четвъртото доказателства Дриш основава върху двигателните реакции на висшите животни и върху постъпките на човека, които безспорно са напълно целесъобразни. Сложните координирани движения, които прави, например, морската звезда, обърната на гръб, за да дойде в нормално състояние, са целесъобразни опитвания, целесъобразен ред от движения.
към текста >>

Той има вече в живота си един фар, който винаги ще хвърля своята светлина върху пътя на живота му.
Това, което се цели в гимназията, е следното: 1/ Преди всичко да се задоволи естественият копнеж на младежа към мироглед, към идейни търсения, към осмисляне на живота. 2/ Младежът да тури основа на своя мироглед, да се ориентира върху въпросите на живота, да бъде поставен в досег с най-новите научни факти. Това е необходимо. Като има една основа за своя мироглед, той вече е стъпил на една канара, не е люшкан вече като треска от вълните на живота, а неговият вътрешен глас, неговата божествена природа не може да бъде вече заглушена от шума на света, от противоречията на живота. Той има вече в живота си един фар, който винаги ще хвърля своята светлина върху пътя на живота му. Той е вече до известна степен ориентиран в живота. Чрез изграждане основа на един мироглед, той излиза от гимназията в живота с будно съзнание за висшия духовен смисъл на живота. Той вече има светлина върху великите проблеми на живота. Учителят казва: „В горните класове трябва да се използват произведенията на видни поети, художници, мъдреци и пр., от всички епохи, за да се изтъкне, че всички хора със събудени души във всички векове са проповядвали едни и същи висши истина.” Този вид занимание представлява голям интерес за гимназиста.
към текста >>

Чрез изграждане основа на един мироглед, той излиза от гимназията в живота с будно съзнание за висшия духовен смисъл на живота.
2/ Младежът да тури основа на своя мироглед, да се ориентира върху въпросите на живота, да бъде поставен в досег с най-новите научни факти. Това е необходимо. Като има една основа за своя мироглед, той вече е стъпил на една канара, не е люшкан вече като треска от вълните на живота, а неговият вътрешен глас, неговата божествена природа не може да бъде вече заглушена от шума на света, от противоречията на живота. Той има вече в живота си един фар, който винаги ще хвърля своята светлина върху пътя на живота му. Той е вече до известна степен ориентиран в живота. Чрез изграждане основа на един мироглед, той излиза от гимназията в живота с будно съзнание за висшия духовен смисъл на живота. Той вече има светлина върху великите проблеми на живота. Учителят казва: „В горните класове трябва да се използват произведенията на видни поети, художници, мъдреци и пр., от всички епохи, за да се изтъкне, че всички хора със събудени души във всички векове са проповядвали едни и същи висши истина.” Този вид занимание представлява голям интерес за гимназиста. Той ще събуди у него много въпроси, ще му даде материал да мисли. Духовният елемент, който срещаме, например в произведенията на Питагор и Платон, под друга форма ще го намерим във „Фауст” от Гьоте, в драмите „Строител Солнес”, „Когато ние мъртвите се пробудим”, „Бранд” от Ибсен, в „Потъналата камбана” от Хауптман, в „Дон Кихот”, в „Синята птица”, „Слепите” и „Съкровище на смирените” от Метерлинк и пр.
към текста >>

46. ЗА ИДЕЙНИЯ ЖИВОТ В СРЕДНИТЕ УЧИЛИЩА - Боян Боев (1883 – 1963)

Защо гимназистът трябва по чисто научен път да дойде до мироглед?
Само тогава обучението и възпитанието е природосъобразно. В третия период се развива логичното мислене, разсъдъкът. Ето защо всички истини през този период трябва да се облекат в понятия, да се свържат с науката, с умствения живот на юношата. През втория период детето е дошло до известни духовни истини, чрез сърцето, чрез чувствата, чрез приказки, притчи, символи, алегории и пр. През третия период всичко, което младежът учи, трябва да се постави във връзка с цялото научно познание, и той да види какво му говорите. Защо гимназистът трябва по чисто научен път да дойде до мироглед? Защото по този начин ще се запази преди всичко свободата на мисълта му. Така няма да бъде упражнено насилие върху него. Най-новите научни факти водят към едно по-дълбоко разбиране на природата и живота. Те могат да помогнат на човека за хвърляне мост между вярата и науката. Средношколникът трябва да се запознае с най-новите научни факти.
към текста >>

Много от тях не могат да се поддадат на материалистично обяснение и водят към духовен мироглед.
Видни биолози, физици и пр. въз основа на научните факти в последно време станаха убедени апостоли на идеята за духовните устои на битието. Тази спиритуалистична вълна се отрази и върху изкуството: в поезията, музиката, живописта и пр. Учителят казва: „В средното училище трябва да се изучат най-новите научни факти, които водят към по-дълбоко разбиране на природата и живота.” Такива факти могат да се посочат в изобилие. Младежът, докато свърши гимназията, трябва да се запознае с всички най-нови научни факти и изследвания, които ще му помогнат за по-вярно разбиране на живота. Много от тях не могат да се поддадат на материалистично обяснение и водят към духовен мироглед. Естествознанието с най-новите придобивки може да се свърже хармонично с такъв мироглед. Преди да спомена някои от тия факти, ще разгледам друг въпрос. Защо днешният човек трябва да започне именно с изучаването на материалния свят за изграждане на своя мироглед? Това зависи от характера на днешната епоха. Човечеството от няколко хиляди години се е намирало в инволюционния период, т.е слизало е все повече към една материалистична култура.
към текста >>

Главните техни въпроси са: различни обяснения на живота, цел на битието и на човека в частност; за това, което лежи в основата на Битието; идеален живот; идейна насока; културен път и пр.
На това може да се отговори следното: Преди всичко, това е запознаване с известни научни факти, а тия факти трябва да бъдат направени достояние на младежа. С тяхното познаване той по-лесно ще се ориентира в днешното състояние на науката и по-лесно ще може да си образува мироглед. Защото един научен мироглед трябва да има за основа известни факти. Че наистина това е и най-голямото желание на юношата и младежа, е ясно за всички, които са влизали в досег с гимназиалната младеж. Това личи много ясно и от въпросите, които са задали на Цвятко Петков ученици от софийските гимназии. Главните техни въпроси са: различни обяснения на живота, цел на битието и на човека в частност; за това, което лежи в основата на Битието; идеален живот; идейна насока; културен път и пр. Следователно, запознаването с най-новите постижения в науката не само че не е нещо чуждо на младежката душа, но напротив, то е удовлетворение именно на нуждата, която тя чувства, - една нужда на младежката природа, нужда, която произтича от характера на периода, през който минава младежът. Именно, разглеждането на тия нови факти в науката ще запълни една празнота, която констатирал осмокласникът в своя лист, връчен на Цвятко Петков. Основният образователен принцип трябва да бъде свободно възпитание. Трябва да се спазва и тук, в средните училища, както и в основното училище, правилото: заниманието на ученика с известни въпроси да не бъде натрапено отвън, но да иде от вътрешния интерес на ученика, от вътрешни подбуди. Във всяка гимназия учениците от горните класове се вълнуват от въпроси, подобни на тия, които са били зададени на Цвятко Петков.
към текста >>

47. Трети образователен Период Гимназия - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки духовен образ на юношата е съвсем друг, отколкото онзи на детето и на възрастния.
Младежът е склонен към идеализъм.”[3] Л. Седов казва: „Юношата харчи своите сили само за такива цели, които докосват най-съвършените форми на мечтите. Рядко са ония добри юноши, които не са полагали Анибалова клетва да унищожат злото и неправдата и да преобразят света на началата на справедливостта. В оная възраст много увлича философията. Пробуждането на нравственото чувство и търсенето смисъла на живота дава особена цена на тая наука, от която юношата очаква осветляване на всички тъмни за него въпроси. Всеки духовен образ на юношата е съвсем друг, отколкото онзи на детето и на възрастния. Мечтанията и разхвърляността на юношата огорчават възрастните. Юношеската възраст е период, през който даже посредствени личности се издигат над средното равнище, а най-добрите юноши от всичката си душа се стремят към недосегаеми висини. Възпитателят трябва да улесни да се развържат всички добри сили на юношеската душа, да поддържа юношата в самостойните търсения на нови пътища, да го подтиква винаги напред, като не му дава да се поддаде на подчиняващото влияние на вулгарната среда, на ниските стремежи на собствената природа или на гласа на отчаянието.”[4] Проф. Кацаров така говори за идеализма през третия период: „Идеализмът като устрем към идеалното, към бъдещето е присъщ на юношеството, както и бунтарството, въставане против традицията. В своя идеал юношата не се задоволява само да подражава, както това е у децата, а търси предметът - даже когато несъзнателно подражава - да оправдае и мотивира своя идеал.
към текста >>

Възпитателят трябва да улесни да се развържат всички добри сили на юношеската душа, да поддържа юношата в самостойните търсения на нови пътища, да го подтиква винаги напред, като не му дава да се поддаде на подчиняващото влияние на вулгарната среда, на ниските стремежи на собствената природа или на гласа на отчаянието.”[4]
В оная възраст много увлича философията. Пробуждането на нравственото чувство и търсенето смисъла на живота дава особена цена на тая наука, от която юношата очаква осветляване на всички тъмни за него въпроси. Всеки духовен образ на юношата е съвсем друг, отколкото онзи на детето и на възрастния. Мечтанията и разхвърляността на юношата огорчават възрастните. Юношеската възраст е период, през който даже посредствени личности се издигат над средното равнище, а най-добрите юноши от всичката си душа се стремят към недосегаеми висини. Възпитателят трябва да улесни да се развържат всички добри сили на юношеската душа, да поддържа юношата в самостойните търсения на нови пътища, да го подтиква винаги напред, като не му дава да се поддаде на подчиняващото влияние на вулгарната среда, на ниските стремежи на собствената природа или на гласа на отчаянието.”[4] Проф. Кацаров така говори за идеализма през третия период: „Идеализмът като устрем към идеалното, към бъдещето е присъщ на юношеството, както и бунтарството, въставане против традицията. В своя идеал юношата не се задоволява само да подражава, както това е у децата, а търси предметът - даже когато несъзнателно подражава - да оправдае и мотивира своя идеал. Върху идеалите на юношите влияе силно и преживяваният исторически, културен и политически момент, на чиито герои най-много подражават.”[5] Любен Абаджиев ето как разглежда идеализма на юношата: „Младежта има свой собствен духовен и физиологичен мир, значително различен от този на възрастните. Необходими са много умения и такт, за да може да се проникне в духовния мир на младежта.
към текста >>

Любен Абаджиев ето как разглежда идеализма на юношата: „Младежта има свой собствен духовен и физиологичен мир, значително различен от този на възрастните.
Юношеската възраст е период, през който даже посредствени личности се издигат над средното равнище, а най-добрите юноши от всичката си душа се стремят към недосегаеми висини. Възпитателят трябва да улесни да се развържат всички добри сили на юношеската душа, да поддържа юношата в самостойните търсения на нови пътища, да го подтиква винаги напред, като не му дава да се поддаде на подчиняващото влияние на вулгарната среда, на ниските стремежи на собствената природа или на гласа на отчаянието.”[4] Проф. Кацаров така говори за идеализма през третия период: „Идеализмът като устрем към идеалното, към бъдещето е присъщ на юношеството, както и бунтарството, въставане против традицията. В своя идеал юношата не се задоволява само да подражава, както това е у децата, а търси предметът - даже когато несъзнателно подражава - да оправдае и мотивира своя идеал. Върху идеалите на юношите влияе силно и преживяваният исторически, културен и политически момент, на чиито герои най-много подражават.”[5] Любен Абаджиев ето как разглежда идеализма на юношата: „Младежта има свой собствен духовен и физиологичен мир, значително различен от този на възрастните. Необходими са много умения и такт, за да може да се проникне в духовния мир на младежта. В душата на младежта е вложен спонтанният стремеж, които я тласка винаги напред и нагоре. Всеки младеж обладава в дъното на душата си нещо Фаустовско - Брандонско. Подобно на Фауст той иска да обгърне и опознае изведнъж цялата вселена. Нищо не го задоволява.
към текста >>

Смелият полет на мисълта, голямата решителност и изобилието на широки планове през тая възраст откриват един богат духовен живот, една неизчерпаема морална и интелектуална сила.
Подобно на Фауст той иска да обгърне и опознае изведнъж цялата вселена. Нищо не го задоволява. Постоянно търси, интересува се от всичко; затова е вечно неспокоен. Подобно на Ибсеновите герои погледът му е непрестанно отправен към висините. Ясно е, че този период от живота на човека – младенчеството - е период на едно непознато дотогава вътрешно лутане и търсене. Смелият полет на мисълта, голямата решителност и изобилието на широки планове през тая възраст откриват един богат духовен живот, една неизчерпаема морална и интелектуална сила. Целта на възпитанието би трябвало да бъде насочена към това: да се открие тая сила и да и се даде правилна насока. В младежката душа има много красота, много светлина и много благородни чувства.”[6] През този период младежта бленува за един свят на красота, светлина и хармония. Това е защото във всеки човек живее и работи една възвишена природа - Божественото. През този период по-ясно се чува гласа му.
към текста >>

Ти сега си на прав път.
Това е периодът, когато вътрешният глас говори по-ясно от всякога. В един позив до младежта Толстой казва приблизително следното: „Остани винаги такъв, какъвто си сега. Сега ти си идеалист, искаш да живееш за правдата, за идеалното, но чуваш ли как възрастните ти казват, че се лъжеш, как те ти казват, че да живееш за правдата е глупаво и че най-добре е човек да живее само за себе си. Не, именно сегашният твой живот е истинският! А ония, които по-рано са живели за идеали и после са убили този вътрешен глас и са почнали да живеят за егоистични, ограничени, дребнави цели, те са изневерили на този глас, който е гласът на тяхното истинско аз. Ти сега си на прав път. Бъди верен докрай на сегашния си вътрешен глас.” За нас е важно, че идеалистичният период съвпада почти с гимназиалния. Това е важно обстоятелство. Това показва, че възпитателят през този период има вече особено благоприятно условие за образователно въздействие. И тогава към какво трябва да се сведе неговата задача през този период?
към текста >>

Никой път не трябва да се подрязват тия крила, не трябва да се спира полетът на духа на ученика.
Днешните психолози и педагози знаят за идеалистичния характер на този период. Обаче само по-дълбоките изучавания на въпроса са в състояние да хвърлят по-голяма светлина върху него. Работата на гимназиалния учител е много важна, не по-малко важна от тая на първоначалния. През този период Божественото у младежа заговорва с по-силен глас. Тогава у него порастват крилата на духовния полет. Никой път не трябва да се подрязват тия крила, не трябва да се спира полетът на духа на ученика. През този период непременно общочовешките интереси трябва да завладеят душата на ученика. Много е опасно да убием в училище у младежа всяка наченка към идеалното, всяко негово желание да стане борец за идеал. Когато се работи с младежта, не трябва да се извършва насилие върху свободата й. Идеализмът, който естествено се заражда през този период и който е зов на вечното, безсмъртното в човешката душа, не трябва да се остави да заглъхне, а да се насърчи, за да се оформи и разцъфти с всичката си красота. На този идеализъм възпитателят трябва да даде разумно съдействие, че младежът през целия си живот да му остане верен.
към текста >>

Но колко често срещаме следната картина: той с влизането си в живота да изневери на своите идеали и да тръгне по широкия път.
Околните не знаят силите, които работят в младежката душа и не знаят, как да им дадат храна по най-целесъобразен начин. Възпитателят трябва тъй правилно и целесъобразно да подхрани идеализма на младежа през третия период, че той да му остане верен и след училищния живот - през целия си живот. Това трябва да бъде именно целта на възпитателя. Лесно е човек да бъде идеалист, през идеалистичния период. Това явление срещаме навсякъде. Но колко често срещаме следната картина: той с влизането си в живота да изневери на своите идеали и да тръгне по широкия път. Да остане човек верен на идеализма си през целия си живот - това виждаме по-рядко в живота, защото през този период не са спазени известни закони за човешкото развитие. Ако не се подкрепи, подхрани и правилно насочи идеализма на младежа пред този период, той след свършването на училището няма да се интересува от идейни въпроси, може би, няма да разгърне и книга. А ако през този период у него е имало идейни търсения, идеен кипеж, правилно подхранван и насочен от околните, той и след като свърши училището, ще продължава да търси отговор на въпросите, които вълнуват човешкия дух - ще живее за една идея. Защо младежът след изминаването на този златен период в живота му не остава винаги верен на това, което са му шепнели от сферите на чистотата и красотата? Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по утъпкания друм на обикновения живот?
към текста >>

Вътрешният духовен кипеж престава.
Тежкият валяк на живота на колко души е подрязвал тия крила! Мнозина възпитатели са склонни да считат за най-добри тия ученици, които са апатични към всички идеи и идеали, които са пасивни във всяко отношение. Любомир Абаджиев казва: „Ако в тази критическа възраст младежът не намери подкрепа, трепетите и смущенията на неговата нежна душа могат да се изострят до болезненост и да доведат до неочаквани и нежелани резултати. Не са редки случаите, когато на младите се внушава, че те трябва да жертват напълно своите току-що породили се разбирания по разни житейски въпроси, да пречупят волята си или да потъпчат най-съкровените си вътрешни психични преживявания и стремежи, ако искат да си осигурят успех в живота. И вследствие на това безграничният младежки идеализъм почва да се разбива от суровата и безпощадна действителност. Вътрешният духовен кипеж престава. Младежът става тих, спокоен, послушен, изпълнителен. Някои родители и възпитатели си въобразяват, че в лицето на такива младежи са постигнали идеала на възпитанието. Но те горчиво се мамят. Този техен „идеал” се развива у младежа изключително под влиянието на средата, в която е поставен. И той се оформя като личност колеблива, без инициатива.”[10]
към текста >>

За да насърчим, за да подхраним идеализма на младежа не е достатъчно само да му говорим, че трябва да върви в пътя на идеализма.
Известен дял в това отношение има животът; известен дял има и училището. В днешното училище ние нахранваме само паметта и ума на ученика, а нуждите на душевния му живот, нуждите на неговия дух остават незадоволени. Днешното училище не дава отговор на въпросите, които вълнуват младежката душа. Днешното училище не дава висок полет на неговия дух. Ученикът при излизане в живота, ако остане само с това, което му дава днешното училище, няма компас в живота. За да насърчим, за да подхраним идеализма на младежа не е достатъчно само да му говорим, че трябва да върви в пътя на идеализма. Ако само му казваме постоянно: „Стани идеалист”, няма да постигнем много нещо, както няма да го направим умен, ако само му казваме: „Стани умен.” Русо казва: „Постоянството и твърдостта, както и другите добродетели, трябва да се изучават през детинството, но ние учим децата на тях, не като ги запознаваме с имената им, а когато ги оставим да ги опитат, без да им ги именуваме.”[11] За да се види, какви интензивни идейни търсения има в юношата през третия образователен период, ще приведем следните примери, дадени от Цвятко Петков: „Колцина от възрастните се занимават с въпроса за обяснението на живота, за целта, която може да има животът, за ценностите и пр.? За мнозина от тях подобни въпроси отдавна са престанали да играят роля на подбудители за техния ум, не вълнуват сърцата им, не засягат волята им. Не стои обаче така въпросът с младите: по тия въпроси те мислят, четат, спорят, търсят осветление от по-възрастните.
към текста >>

Културен път.
Различни обяснения на живота. Цел в живота. Идеален живот. Що е гражданин? Идейна насока. Културен път. Ценности в живота. Ученикът добави, че би било добре периодично да се дават от гимназията ценни съобщения по тия въпроси, защото „ние излизаме в живота недостатъчно осветлени”.[12] Разбира се, зад всеки един от тия въпроси стоят грамади от факти, било от личния живот на младите, било от науката и изкуството, било от обществения живот, които ги подтикват да мислят по тях. През 1934 - 35 учебна година имахме отново и отново богата възможност, като ръководители на гимназисти да се убедим, че множество факти налагат рой въпроси в съзнанието на младите един от друг по-ценни от образователно гледище. Така например, нека посочим само по памет учениците от VI „б” клас.
към текста >>

А след 14-а година, поради развитието на логичното мислене, възпитателят трябва да подпомогне юношата научно и съзнателно да си изработи идеали и път на дейност.
Може ли паметта да се засилва? Имат ли животните разсъдък или се ръководят само от инстинкта? Що е това инстинкт? Цел на битието изобщо и на човека особено. До 14-а година чрез специални методи се подхранва стремежът на детето към доброто, възвишеното и красивото. А след 14-а година, поради развитието на логичното мислене, възпитателят трябва да подпомогне юношата научно и съзнателно да си изработи идеали и път на дейност. Душата на ученика през този период трябва да бъде насочена към високи планински върхове. Той трябва да се възпита като работник за една нова култура. У него трябва да се развие ясно съзнание за старото и новото. Но пита се как у младежа през този период трябва да се подхранва този идеализъм? Самият характер на третия период определя начина за това.
към текста >>

48. ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Но, казва той, една набързо нарисувана глава от Ван-Дайк сто пъти повече ни харесва.
Иполит Тен[1] казва, че картина, нарисувана с най-големи подробности, не ни се харесва. Той споменава за една картина на Денер в Лувърския музей. Денер е работил за нея четири години, като употребявал увеличително стъкло. Неговите портрети са нарисувани с най-малки подробности; с най-дребните черни точки по носа; с луничките по страните, с микроскопичните сини жилки по кожата, които едвам се виждат; представено е даже отражението на околните предмети в окото. Като че ли главата, казва Тен, иска да изскочи от рамката. Но, казва той, една набързо нарисувана глава от Ван-Дайк сто пъти повече ни харесва. Тен говори и за статуите от бронз или мрамор, които са с еднакъв цвят и без зеници в окото.Те са красиви, макар и еднообразни по цвят. А пък статуите на Мадоната в някои западни църкви са боядисани и облечени в красиви разноцветни копринени платове, лицето им е с розов цвят, с блестящи очи и отчетливи зеници. С такова прекалено подражание, казва Тен, художникът ни докарва не удоволствие, но отблъскващо чувство, а често дори и отвращение. Сега защо това е така? Естетиката е дала много добро обяснение на това.
към текста >>

А целта е, той да се одухотвори, т.е да се влее в него духовен елемент.
Такава дейност, при която човек не твори, го обезличава. Обезличаване е всяка дейност, при която човек не проявява своята висша божествена природа. Човешката дейност трябва да послужи като повод да се изяви онзи красив вътрешен свят, който образува истинската му природа. Тогава трудът ще носи красотата и отблясъка на един висш свят. Така трудът ще се одухотвори. А целта е, той да се одухотвори, т.е да се влее в него духовен елемент. Видът на труда - бил той физически, научен, философски, художествен и пр. - не дава стойност на труда. Единственото нещо, което му дава цена, е туй, което човек влага в него от душата си. Всяка дейност трябва да бъде един любовен акт. Всеки вид дейност чрез любовта става нещо духовно.
към текста >>

В основата на целокупния ни духовен живот лежи вечната, неуморимата ни потребност да си обясняваме фактите или света.”[2]
Ето момиченце на 6 месеца. Срещам го на улицата в количка. Движа пред погледа му блестящ предмет. Следи го и често така извива главичката си, че явно е - страда от това неестествено положение на главата. Колкото повече расте детето, толкова по-ясно става, че изследователският му рефлекс се превръща във вечно будна, съзнателна любознателност. В основата на целокупния ни духовен живот лежи вечната, неуморимата ни потребност да си обясняваме фактите или света.”[2] Когато подтикът на детето да учи, да изследва е любознателността, това е любовен акт, понеже тогава детето е движено от любов към знанието, към истината. б/ Детският труд трябва да бъде подтикнат от насъщните външни нужди, родени от конкретната детска среда. Целта е детето никога да не чувства, че му се натрапва известен материал, към който няма интерес. Само така може да се осъществи свободното възпитание. Цв. Петков казва по това: „Немислима е никаква плодотворна дейност, когато в нейните основи не лежи трайна и дълбока нужда.
към текста >>

Ще направи мостче на някоя река или ще изчисти горската пътека пак от любов към хората, които се ползват от тях.
Например, вместо да учат да правят възли по изкуствен начин, аз ги уча, как да връзват обущата си и как да връзват един пакет, когато се яви нужда за това в техния живот.” Детският труд подбуден от необходимостта да се задоволяват някои насъщни външни нужди, изпъкнали в детската среда, може в много случаи да стане любовен акт, когато тези нужди не са само на детето, но общи - нужди и на другите. Тъй че то като работи за задоволяване на тия нужди, работи и за другите. Тогава дейността му ще представя израз на любовта му към другите. Например детето чисти планински извор от любов към хората и към животните, които ще се ползват от него. Ще направи мостче на някоя река или ще изчисти горската пътека пак от любов към хората, които се ползват от тях. Когато детето залесява околните хълмове или посажда и отглежда цветя, зеленчуци и плодни дървета в градината, това пак е от любов към хората, които ще се ползват от тях. в/ Когато детето обработва цветя, зеленчуци и плодни дървета, то е движено от любов към тях. То с любов ги полива. С любов разкопава около тях и пр. По този начин целият детски труд може да бъде вдъхновен от любовта.
към текста >>

Трябва да почнем със сетивата, трябва да създадем работа на децата, например садене дръвчета, чистене на градината, правене вадички, чистене извори, правене пътеки, почистване двора, и чрез тая работа между другото ще се развият сетивата.
А/ При образователната дейност трябва да се изхожда от физичното. То е по-достъпно за детето. От физичното детето после може да се издигне до по-висши истини. Най-първо трябва да се упражнят сетивата чрез работа във физичния свят. Учителят казва: „Трябва да се приспособим към децата, да почнем от това, към което те имат желание. Трябва да почнем със сетивата, трябва да създадем работа на децата, например садене дръвчета, чистене на градината, правене вадички, чистене извори, правене пътеки, почистване двора, и чрез тая работа между другото ще се развият сетивата. Когато те са развити у децата, от това се ползва и умът.” Поставянето на детето в досег с живата природа е целесъобразно от много гледища. Преди всичко това е полезно поради обстоятелството, че така детето ще бъде поставено в допир с фактите, ще събере достатъчно фактичен материал, който после ще обработва и така ще развие ума, чувствата и волята. Винаги образователния процес трябва да изхожда от фактите, от изучаване на явленията, и по-нататъшният образователен процес ще представя обработка на този материал. Цв. Петков казва по това: „Можем да градим образователния процес само върху фактите, но това се отнася най-напред до ония факти, които младите сами възприемат, т.е чието съществувание сами откриват, сами добиват и преживяват.
към текста >>

Основното начало си остава винаги едно: лично общение с действителността като условие за цялостното образование на личността по пътя на изследователската дейност.”
Петков казва по това: „Можем да градим образователния процес само върху фактите, но това се отнася най-напред до ония факти, които младите сами възприемат, т.е чието съществувание сами откриват, сами добиват и преживяват. Следователно, и дума не може да става за факти, които се дават наготово на учениците, и те не правят никакви усилия, за да ги открият. Как ще подготвим ума на младия да открива фактите, за да не минава покрай тях с вързани очи? Няма друг начин, освен непосредственото общуване на младите пак с фактите. Необходимо е значи личното общение с фактите от страна на учениците. Основното начало си остава винаги едно: лично общение с действителността като условие за цялостното образование на личността по пътя на изследователската дейност.” Б/ Някои би могъл да каже: „Принципът на свободата изисква да не натрапваме на детето труд сред природата. То може да чувства такъв труд като наложен отвън. Може би детският интерес е насочен в друго направление, може би го вълнуват други въпроси и задачи? ” На това може да се отговори така: Общението на детето с природата е естествен подтик у него.
към текста >>

Б/ Някои би могъл да каже: „Принципът на свободата изисква да не натрапваме на детето труд сред природата.
Следователно, и дума не може да става за факти, които се дават наготово на учениците, и те не правят никакви усилия, за да ги открият. Как ще подготвим ума на младия да открива фактите, за да не минава покрай тях с вързани очи? Няма друг начин, освен непосредственото общуване на младите пак с фактите. Необходимо е значи личното общение с фактите от страна на учениците. Основното начало си остава винаги едно: лично общение с действителността като условие за цялостното образование на личността по пътя на изследователската дейност.” Б/ Някои би могъл да каже: „Принципът на свободата изисква да не натрапваме на детето труд сред природата. То може да чувства такъв труд като наложен отвън. Може би детският интерес е насочен в друго направление, може би го вълнуват други въпроси и задачи? ” На това може да се отговори така: Общението на детето с природата е естествен подтик у него. То с радост отива в нейното чаровно царство.
към текста >>

г/ При разходка или излет децата ще видят, че много мъчно се върви по горската пътека, по която има разхвърлени много камъни.
Ще им каже: - Какъв красив пример за подражание! Много дворове стоят пусти, незаградени, с купища тор и др. нечистотии, когато могат да бъдат превърнати в китни градина. Тогава у децата ще се яви естествен подтик да предприемат същото в тяхния училищен двор. г/ При разходка или излет децата ще видят, че много мъчно се върви по горската пътека, по която има разхвърлени много камъни. Или ще видят извори, замърсени от жабуняк, тиня, клечки, сламки и пр. Или ще констатират, че на едно място реката се нуждае от мостче. Подобни факти могат да ги подтикнат по естествен начин към труд, за да внесат подобрение в околната местност. По този начин детският труд сред природата няма да бъде наложен на децата от вън като нещо чуждо на тях, но той ще се свърже с принципа на свободата, самодейността и творчеството. Това е нужно, за да създаде училището творци в живота.
към текста >>

При този начин на обучение се прилага принципът: обучение чрез дейност.
Подобни факти могат да ги подтикнат по естествен начин към труд, за да внесат подобрение в околната местност. По този начин детският труд сред природата няма да бъде наложен на децата от вън като нещо чуждо на тях, но той ще се свърже с принципа на свободата, самодейността и творчеството. Това е нужно, за да създаде училището творци в живота. Ако натрапваме на детето този или онзи вид дейност, това или онова занимание, ще получим пасивни натури, негодни за създаване нови културни ценности. В/ Чрез този начин на обучение - приложение на трудовия принцип сред природата - се осъществяват основните дидактични принципи: природосъобразност, нагледност, активност, творчество и трудов принцип. При този начин на обучение се прилага принципът: обучение чрез дейност. Детето е склонно към движение, активност. Приложението на трудовия принцип при обучението е в съгласие с детското естество. Чрез труда детето калява своя характер, понеже се учи да преодолява мъчнотиите, пречките в своя живот. Чрез детската работа сред природата, при такъв производителен труд, детето среща много препятствия, които трябва да преодолее. Така проявява самостоятелност, развива волята, духна инициатива и творчество.
към текста >>

Два са пътищата, вървейки по които ще изградим твореца – човек:
Герасков казва: „При приложението на трудовия принцип трябва да бъдем внимателни, защото, увлечени от неговото значение, можем да изпаднем в прекаленост, и училището може да се превърне в работилница, която стеснява духа на ученика и преждевременно го превръща в живо производително оръжие.”* Например, Мюнхенските училища на Кершенщайнер са по-скоро професионални, отколкото общообразователни, макар и той да се стреми да запази донякъде общообразователния им характер. Там детето се научава на разни занаяти, за да бъде по-годен работник след свършването на училището. А Великов казва: „Аз не бих могъл да се съглася с ония едностранчиви схващания, щото съвременното училище да се превърне в една страшна и грозна работилница с всичкия ужас на изхабяване детските сили още от ранна възраст. Детето трябва да се води към природата, да проникне в нея съобразно силите и схващанията сиКрасотите, които природата щедро е пропиляла по всеки земен кът, детето да ги почувства живо със своите неземни възторзи и радости. Те са заложби, които трябва да се отхранят и доразвият. Два са пътищата, вървейки по които ще изградим твореца – човек: 1/ като го запознаем с най-висшата творба - природата. 2/ като го запознаем и с творбите на човешкия гений в областта на изкуството. Училището не трябва да бъде нито това, което е днес - един схоластичен кабинет, нито една работилница и търговска кантора. Да развием художествените заложби на детето - към това трябва да приспособим училището с неговия трудов принцип. Защото изкуството има тази обновителна сила, която пробужда човека и осмисля живота му.
към текста >>

Детето съкратено преминава пътя, по който се е развило човечеството.
Ето защо, този начин на обучение е в съгласие с посоката, по която върви човечеството в своето развитие. Ж/ Такова обучение в хармония и с т.нар. в биологията биогенетичен закон, който гласи: „Индивидуалното развитие е съкратено повторение на видовото.” Знае се, че първите човешки раси са живели в по-близки връзки с цялата природа. Човекът на първите раси е бил в общение с по-дълбоките сили, които работят в цветята, дърветата, планините, изворите, минералите и пр. Досегът му с живата природа е бил много по-голям, отколкото днес. Детето съкратено преминава пътя, по който се е развило човечеството. Ето защо и детето трябва да премине тази фаза. З/ Чрез полската работа, чрез работа на слънце, при такъв близък и постоянен досег с цветя, треви, дървета, извори, детето ще се намира винаги в красива обстановка. Така ще се развият естетичните му чувства. Щастливи минути ще достави този начин на възпитание! Животът на детето ще тече в една атмосфера на красота и поезия.
към текста >>

Учителят казва: „Като чисти пътя, по същия начин детето ще се учи да чисти и своите мисли.
Каквото направи човек вън, това ще стане и вътре в неговото съзнание. С каквито сили работи вън, съответно на това се гради и в неговото съзнание. Например, чистенето на извори, саденето на цветя, изменят света на човешките мисли и чувства. В това отношение всички тия дейности имат възпитателен характер. Всяко наше външно действие се отразява и върху нашия душевен свят. Учителят казва: „Като чисти пътя, по същия начин детето ще се учи да чисти и своите мисли. Значи от чистенето на пътя може да се дойде до морала.” Като внесе ред в градината, в извора и пр., детето чрез подсъзнателен процес ще внесе ред и в своите мисли, чувства и постъпки. Учителят казва още ”Кой е най-добрият начин за развиването на ума и сърцето? Детето ще вземе една малка мотичка, за да насочи вадичката към правия път и ще наблюдава, как тя полива известни цветя. Така то ще стане по-внимателно и към приятелите си, към всички.” М/ Някои ще кажат, че възпитанието и обучението сред природата се практикува от някои училища.
към текста >>

Значи от чистенето на пътя може да се дойде до морала.” Като внесе ред в градината, в извора и пр., детето чрез подсъзнателен процес ще внесе ред и в своите мисли, чувства и постъпки.
С каквито сили работи вън, съответно на това се гради и в неговото съзнание. Например, чистенето на извори, саденето на цветя, изменят света на човешките мисли и чувства. В това отношение всички тия дейности имат възпитателен характер. Всяко наше външно действие се отразява и върху нашия душевен свят. Учителят казва: „Като чисти пътя, по същия начин детето ще се учи да чисти и своите мисли. Значи от чистенето на пътя може да се дойде до морала.” Като внесе ред в градината, в извора и пр., детето чрез подсъзнателен процес ще внесе ред и в своите мисли, чувства и постъпки. Учителят казва още ”Кой е най-добрият начин за развиването на ума и сърцето? Детето ще вземе една малка мотичка, за да насочи вадичката към правия път и ще наблюдава, как тя полива известни цветя. Така то ще стане по-внимателно и към приятелите си, към всички.” М/ Някои ще кажат, че възпитанието и обучението сред природата се практикува от някои училища. Вярно е, че в много трудови училища се практикува и полска работа, обаче това, което се практикува там, е далеч от нашата идея и то ето защо:
към текста >>

Детето ще вземе една малка мотичка, за да насочи вадичката към правия път и ще наблюдава, как тя полива известни цветя.
В това отношение всички тия дейности имат възпитателен характер. Всяко наше външно действие се отразява и върху нашия душевен свят. Учителят казва: „Като чисти пътя, по същия начин детето ще се учи да чисти и своите мисли. Значи от чистенето на пътя може да се дойде до морала.” Като внесе ред в градината, в извора и пр., детето чрез подсъзнателен процес ще внесе ред и в своите мисли, чувства и постъпки. Учителят казва още ”Кой е най-добрият начин за развиването на ума и сърцето? Детето ще вземе една малка мотичка, за да насочи вадичката към правия път и ще наблюдава, как тя полива известни цветя. Така то ще стане по-внимателно и към приятелите си, към всички.” М/ Някои ще кажат, че възпитанието и обучението сред природата се практикува от някои училища. Вярно е, че в много трудови училища се практикува и полска работа, обаче това, което се практикува там, е далеч от нашата идея и то ето защо: 1. В много трудови училища в Европа и Америка полската работа се практикува наред със занаятчийския и машинен труд. Но това е в противоречие с детската природа.
към текста >>

49. ХУДОЖЕСТВЕНИЯТ ЕЛЕМЕНТ ТРЯБВА ДА ПРОНИКВА ЦЯЛОТО ОБУЧЕНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Познато е определението: „Изкуството е познание на истината под образа на прекрасното.” Изкуството е един от пътищата, чрез които се свързваме с Първичната Причина.
ХУДОЖЕСТВЕНИЯТ ЕЛЕМЕНТ ТРЯБВА ДА ПРОНИКВА ЦЯЛОТО ОБУЧЕНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ Нашият копнеж за един свят на красота показва, че в душите ни има нещо сродно с него. Светът на красотата е сроден със силите, които се крият в глъбините на човешката душа. Чрез изкуството човекът се свързва с висшите сфери на Духа. Познато е определението: „Изкуството е познание на истината под образа на прекрасното.” Изкуството е един от пътищата, чрез които се свързваме с Първичната Причина. Ето защо художественият елемент е духовен по естеството си. Изкуството освобождава, понеже събужда възвишеното у човека. През втория период се събуждат и развиват естетичните чувства у детето. Ето защо цялото обучение през този период трябва да се прониква от художествения елемент. Поради този особен характер на втория период, само това обучение, което е проникнато от такъв елемент, указва дълбоко действие върху детето, прониква в глъбините на естеството му и раздвижва всичките му психофизични сили, трансформира ги, обновява ги, внася в тях нов живот, подтиква развитието и разцвета им.
към текста >>

Ето защо художественият елемент е духовен по естеството си.
ХУДОЖЕСТВЕНИЯТ ЕЛЕМЕНТ ТРЯБВА ДА ПРОНИКВА ЦЯЛОТО ОБУЧЕНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ Нашият копнеж за един свят на красота показва, че в душите ни има нещо сродно с него. Светът на красотата е сроден със силите, които се крият в глъбините на човешката душа. Чрез изкуството човекът се свързва с висшите сфери на Духа. Познато е определението: „Изкуството е познание на истината под образа на прекрасното.” Изкуството е един от пътищата, чрез които се свързваме с Първичната Причина. Ето защо художественият елемент е духовен по естеството си. Изкуството освобождава, понеже събужда възвишеното у човека. През втория период се събуждат и развиват естетичните чувства у детето. Ето защо цялото обучение през този период трябва да се прониква от художествения елемент. Поради този особен характер на втория период, само това обучение, което е проникнато от такъв елемент, указва дълбоко действие върху детето, прониква в глъбините на естеството му и раздвижва всичките му психофизични сили, трансформира ги, обновява ги, внася в тях нов живот, подтиква развитието и разцвета им. Всяко обучение, което е лишено от такъв елемент, е безжизнено, мъртво, анемично, без никакво влияние върху психофизичния му строй, и тогава вехнат и гаснат детските сили и заложби.
към текста >>

То има най-голямо значение за целия духовен живот.
Висшето добро и висшата красота са всъщност едно и също нещо от висше гледище. Че изкуството, художественият елемент възпитава и волята, това е много лесно обяснимо, като се знае, че изкуството засяга целия човек, цялата човешка природа и я облагородява, а волята влиза в основната същина на тая природа. Изкуството буди възвишени чувства, а те дават направление и подтик на волята. Кл. Скопаков казва по този въпрос: „Изкуството стимулира най-живо и най-резултатно въображението. То има най-голямо значение за целия духовен живот. Художественото произведение действа не само на мисълта чувството и волята, а на цялостния човек, т.е. и на ония страни в духовния живот и в цялото човешко същество, които още никоя наука не е разкрила, които никое друго образователно средство не е достигнало.”[1] Художественият елемент в обучението има и друго значение: когато при обучението си служим с художествени образи или когато по други начини вмъкнем художествен елемент в детския живот, то обучението не уморява. Когато казваме, че изкуството, художественият елемент трябва да прониква детския живот във втория период с това не се разбира, че това трябва да става само с отделни учебни предмети като добавка към другото обучение. Не, съвсем друга е идеята: художественият елемент през втория период трябва да прониква всички учебни предмети.
към текста >>

Учителят казва: „Хубаво е да очистим някой извор, да му отворим път, да му постелим дъното с красиви камъчета и да го оградим наоколо.
Детският труд трябва да се проникне от художествен елемент. Във всяка своя дейност, във всичко, което прави, детето трябва да вложи художествен усет. По този начин трудовият принцип да стане средство за проникване на детския живот от художествен елемент. Със своя труд детето да внася красота, симетрия, хармония на всякъде около себе си. Детето не трябва само да съзерцава красотата, но и чрез собствено творчество да внася елемента на красотата в своята околност. Учителят казва: „Хубаво е да очистим някой извор, да му отворим път, да му постелим дъното с красиви камъчета и да го оградим наоколо. Тогава се чува красивата музика на водата. Това възпитава детето.” Каква радост се ражда у тях, че внасят красота в света чрез своята дейност! Художественият елемент може да влезе в детската дейност и чрез чертане на лехи във вид на красиви фигури, чрез отглеждане и подреждане с вкус на цветя и плодни дървета. 2. Поради характера на детския труд и чрез разходки и излети на полето, в гората, на планината, детето ще влезе в близък досег с природата и това е пак един от начините за развитие на художествения вкус у детето. Природата ще възпитава детето чрез красотата на цветята, тревите, зелените полянки, дърветата, изворите, скалите и пр.
към текста >>

5. Художественият елемент при история и география се вмъква чрез използване на художествения разказ, на легенди, художествено описание на исторични събития и на чужди страни във форма на пътни бележки и пр.
Тук ще се прилагат художествените разкази, игри, песни и декламации на съответния език. При обучението по родния език художественият елемент може да се приложи много добре при запознаване с буквите чрез т.нар. игри-приказки, после със свободни съчинения и пр. Чужд език се учи много лесно, като се свърже с музиката, защото езикът и музиката имат една и съща основа: човешкият глас е тон. 4. Художественият елемент при смятане и геометрия влиза чрез т.нар. игри-приказки. 5. Художественият елемент при история и география се вмъква чрез използване на художествения разказ, на легенди, художествено описание на исторични събития и на чужди страни във форма на пътни бележки и пр. 6. Методът на съпоставянето или уподобяването е красив начин за свързване на обучението и възпитанието с художествения елемент. 7. Чрез рисуването и приложението му при много учебни предмети, напр. при природознание. 8. Чрез музиката и приложението й при много учебни предмети; чрез паневритмията и изобщо ритмичната гимнастика. Красивите игри, в които музиката и движенията са умело съчетани, развиват естетичните чувства у детето.
към текста >>

50. Втори образователен период Основно училище ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Поради това, всички възрастни, които са в досег с детето, трябва да работят всеки ден за своя духовен растеж.
Но благородните думи и характер на проф. Грановски така силно му въздействали, щото той сред тази груба среда с възторг и умиление си спомнял за светлия му образ. И този образ поддържал у него стремежа да живее за възвишеното, идеалното. Като Грановски бил и проф. Пирогов. Родителите и другите лица около детето трябва да притежават идеални характери, които да са в състояние да събудят чувството на благоговение у детето. Поради това, всички възрастни, които са в досег с детето, трябва да работят всеки ден за своя духовен растеж. От голяма важност е да не се пропусне развитието на благоговението у детето през този период. Неразвитието му ще има лоши последици, въпреки най-доброто желание на възпитателя и въпреки спазването на всички други педагогически принципи. Безкрайно много е загубило детето, което не е имало случай да благоговее в периода между седма и четиринадесета година. Ако учителят не е искрен, детето инстиктивно схваща това и липсват условия за благоговение и възпитателно въздействие. Едничкото средство е: учителят трябва да се старае да бъде достоен за благоговение.
към текста >>

През третия период - в периода на умственото развитие и идейния живот - младежът чрез самостоятелна идейна работа, по научен път трябва да си изработи мироглед, критерии върху въпросите на живота, но той трябва преди тази възраст - през втория период - да види въплътен около себе си идеала като жив образец в лицето на околните.
От голяма важност е да не се пропусне развитието на благоговението у детето през този период. Неразвитието му ще има лоши последици, въпреки най-доброто желание на възпитателя и въпреки спазването на всички други педагогически принципи. Безкрайно много е загубило детето, което не е имало случай да благоговее в периода между седма и четиринадесета година. Ако учителят не е искрен, детето инстиктивно схваща това и липсват условия за благоговение и възпитателно въздействие. Едничкото средство е: учителят трябва да се старае да бъде достоен за благоговение. През третия период - в периода на умственото развитие и идейния живот - младежът чрез самостоятелна идейна работа, по научен път трябва да си изработи мироглед, критерии върху въпросите на живота, но той трябва преди тази възраст - през втория период - да види въплътен около себе си идеала като жив образец в лицето на околните. Един добър пример за благоговение е следният: при един учител преди Балканската война идва едно момченце на гости по случай Великден. Учителят му подарява една картинка. Момченцето, от голямо благоговение към този учител, я пази у дома си като светиня. След общо-европейската война учителят посещава дома на детето, което е вече доста пораснало. То отишло и извадило от сандъчето си картинката и я показало с благоговение.
към текста >>

Учителят казва: „Да осмеете нещо и да мислите, че по този обратен път ще можете да морализирате хората, това не е възпитание.
През този период не трябва да се прави нищо пред детето, което пречи за проявата на благоговението у него. Пред него не трябва да се хулят, осмиват, одумват или критикуват други лица. Това има грозни последици за нежните цветя, които се развиват в душата му. Това ще прилича на сланата, която попарва нежни растения. Колко се греши в това отношение! Учителят казва: „Да осмеете нещо и да мислите, че по този обратен път ще можете да морализирате хората, това не е възпитание. Това не е божествен метод на възпитание.” Той казва още по този въпрос: „Да се занимавате с недъзите на хората, това е зараза, която разрушава организма.” Но някой би казал: „Ако у детето се развие чувството на благоговение, не убиваме ли с това личността у него? Не го ли правим несамостойно, зависимо, подчинено на други личности? Не го ли правим само техен спътник? Не събуждаме ли у него по такъв начин робски чувства, които ще се отразят върху целия му живот?
към текста >>

Не го ли правим само техен спътник?
Колко се греши в това отношение! Учителят казва: „Да осмеете нещо и да мислите, че по този обратен път ще можете да морализирате хората, това не е възпитание. Това не е божествен метод на възпитание.” Той казва още по този въпрос: „Да се занимавате с недъзите на хората, това е зараза, която разрушава организма.” Но някой би казал: „Ако у детето се развие чувството на благоговение, не убиваме ли с това личността у него? Не го ли правим несамостойно, зависимо, подчинено на други личности? Не го ли правим само техен спътник? Не събуждаме ли у него по такъв начин робски чувства, които ще се отразят върху целия му живот? ” Напротив, онзи който има щастието да благоговее през тази възраст, после ще стане една самостойна, свободна личност. Силите на благоговението са лъчи, под чието влияние поникват най-красивите цветя в детската душа. * * * През този период не трябва да се развива изкуствено логичното мислене.
към текста >>

51. УЧИТЕЛЯТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето защо на новото човечество, което се ражда в света на новата ера, трябва да се даде един духовен мироглед, който да бъде одухотворен от великото мистично начало, носещо в себе си безсмъртието истинското сътрудничество между индивидите, семействата, обществата и народите.
Днес се рушат старите форми на живота. Този процес е подобен на труда на земеделеца, който разорава със своето рало земята, а самият процес на посаждане семената на новото върху браздите на разораната земя, е творческият процес на доброто. В живата природа разрушението и творчеството са два процеса, които винаги вървят заедно и помагат за прогреса и усъвършенстването на индивидите, обществата, народите и човечеството. Тези две сили - разрушението и творчеството се направляват от принципите на всемирния живот. Както подчертахме и по-горе, след разрушителния процес се открива широко, плодоносно поле за истинска, резултатна и творческа работа. Ето защо на новото човечество, което се ражда в света на новата ера, трябва да се даде един духовен мироглед, който да бъде одухотворен от великото мистично начало, носещо в себе си безсмъртието истинското сътрудничество между индивидите, семействата, обществата и народите. На второ място, светлината на науката ще бъде проникната от Божествената мъдрост, която осмисля живота и открива възможностите на разумната свобода, за която тъй много се говори в междудържавните отношения. Всички тия проблеми се съдържат в трите принципа, които Учителят неуморно и дълготърпеливо провъзгласява в България от няколко десетилетия: „Любов към Вечното Начало, което е създало вселената, за да бъдем проводници на Неговата любов, обич към ближния, за да проявим най-красивите отношения, на трето място, любов към самия себе си - любов към Вечното Начало, което работи в човека, за да се прояви Божествената мъдрост в ума, топлината на Божествената любов в сърцето и силата на Божествената истина в душата, която единствено носи истинската свобода.” Тия три принципа, които геометрически се символизират чрез равностранния триъгълник, трябва да се разработят в един философски мироглед, който ще бъде ръководното начало в света на новата ера. Това Велико Начало, което направлява живота и хармонията в природата, е било не само в миналото предмет на философията, но и днес занимава големите умове на Запад. Така, именитият немски учен Макс Планк в своята статия „Науката и нейните граници” казва: „Ние през целия си живот се виждаме подхвърлени на една по-висша Сила, чиято същност никога не ще можем да изследваме от гледището на точната наука, която обаче, никога не остава игнорирана от оня, който размишлява върху тези проблеми.”
към текста >>

България, която е пред прага на своя златен век, след дългите страдания, преживяни през вековното й съществувание и която има за в бъдеще да изпълни важна духовна мисия не само по отношение към себе си, но и в международната общност, трябва да стане пионерка на новото, на новата ера, която идва победоносно в своя път.
„Във всеки случай, на човека не остава нищо друго, освен да устоява търпеливо и храбро в своята житейска борба и да се прекланя пред волята на по-висшата сила, която управлява над него. Защото една справедлива претенция за щастие, успех и благоденствие в живота не е отказана никому от нас. Заради това, всяко приятелско разположение на съдбата, всеки весело преживян час трябва да посрещаме като обвързващ ни със задължение дар.” „Единственото, за което можем да претендираме като за наша собственост – висшето благо, което никоя сила в света не може да ни отнеме и което е в състояние да ни ощастливи за дълго, като никое друго, това е истинското самоосъзнаване, което намира своя израз в съвестното изпълнение на дълга. И тоя, на когото е дадено да сътрудничи в изграждането на екзактната наука, ще намери заедно с великия германски поет Гьоте своето доволство и своето вътрешно щастие в съзнанието, че е изследвал изследваемото и че е отдал тиха почит на неизследваемото.” България, която е пред прага на своя златен век, след дългите страдания, преживяни през вековното й съществувание и която има за в бъдеще да изпълни важна духовна мисия не само по отношение към себе си, но и в международната общност, трябва да стане пионерка на новото, на новата ера, която идва победоносно в своя път. Българският народ е достатъчно узрял, за да може да стане ценен проводник на новата творческа вълна, която се разлива по цялата земя, вълна, която ще освежи, ще реформира коренно политическия, обществения, стопанския и духовно-културния живот. Този чисто български реформаторски дух е подчертан още през времето на богомилите, както казва известният български писател Стилиян Чилингиров в своята книга „Какво е дал българинът на другите народи”: „С това учение България е първият християнски реформатор в света, който много време преди Цвингли, Лютер и Калвин проповядва на християните да се освободят от Рим и Цариград и да дирят спасение само в евангелските истини, в духовното и нравствено съвършенство на човека и на гражданина.” И много правилен е упрекът на Чилингиров, отправен към нашата интелигенция, че „когато цял свят го смяташе за българско, единствено ние дирехме корените му в манихейството, месалиянството и павликянството.” И по-нататък авторът на книгата „Какво е дал българинът на другите народи”, в своите разсъждения основателно се гордее, че както „Христос освети със смъртта си кръста, така нашият българин освети кладата и показа на света, как се служи самоотвержено на една идея, на едно учение, на една религия 415 години преди Ян Хус и цели 500 години преди италианеца Джордано Бруно.” Исторически е безспорно, че първите искри на ренесанса в Европа се излъчват от българското богомилско движение.
към текста >>

Той ще остане вечен блян за човечеството, ще бъде като указател на истинския Христов път на земята, благодарение на българския гений - негов създател, разпространител и осветител.
И много правилен е упрекът на Чилингиров, отправен към нашата интелигенция, че „когато цял свят го смяташе за българско, единствено ние дирехме корените му в манихейството, месалиянството и павликянството.” И по-нататък авторът на книгата „Какво е дал българинът на другите народи”, в своите разсъждения основателно се гордее, че както „Христос освети със смъртта си кръста, така нашият българин освети кладата и показа на света, как се служи самоотвержено на една идея, на едно учение, на една религия 415 години преди Ян Хус и цели 500 години преди италианеца Джордано Бруно.” Исторически е безспорно, че първите искри на ренесанса в Европа се излъчват от българското богомилско движение. Това учение се разля в Италия - патарени, катари, във Франция - албигойци, в Германия и Англия - катари, и чрез своята героична борба за социална справедливост, със своя чист мистицизъм наложи своите отражения в живота им. „И няма да бъде преувеличено, ако се каже, че лозунгът „Равенство, братство, свобода” с който французите обявиха и водиха своята революция и чрез нея се опитаха да преобразуват отношенията между личности, класи и народи, е наш лозунг. Той ще остане вечен блян за човечеството, ще бъде като указател на истинския Христов път на земята, благодарение на българския гений - негов създател, разпространител и осветител. Осветил я с кръвта на хиляди и хиляди мъченици българи, тръгнали по света да въдворяват нов ред между хората и нова правда на земята.” Излишно е да изтъкваме мнението на редица западни капацитети, които също са подчертали историческата мисия на богомилите. Изобщо, българският дух крие дълбоко в своята природа потенциала на един висш устрем към реформаторство. Този дух в настоящата епоха на преобразование трябва да бъде събуден и отправен по пътя на новите изисквания. Не се съмняваме, че българският народ, който както казахме, сега навлиза в своята златна епоха, ще даде както в миналото, така и сега, своите духовни ценности и усилия, за да изпълни достойно духовната си мисия в историята.
към текста >>

Този дух в настоящата епоха на преобразование трябва да бъде събуден и отправен по пътя на новите изисквания.
„И няма да бъде преувеличено, ако се каже, че лозунгът „Равенство, братство, свобода” с който французите обявиха и водиха своята революция и чрез нея се опитаха да преобразуват отношенията между личности, класи и народи, е наш лозунг. Той ще остане вечен блян за човечеството, ще бъде като указател на истинския Христов път на земята, благодарение на българския гений - негов създател, разпространител и осветител. Осветил я с кръвта на хиляди и хиляди мъченици българи, тръгнали по света да въдворяват нов ред между хората и нова правда на земята.” Излишно е да изтъкваме мнението на редица западни капацитети, които също са подчертали историческата мисия на богомилите. Изобщо, българският дух крие дълбоко в своята природа потенциала на един висш устрем към реформаторство. Този дух в настоящата епоха на преобразование трябва да бъде събуден и отправен по пътя на новите изисквания. Не се съмняваме, че българският народ, който както казахме, сега навлиза в своята златна епоха, ще даде както в миналото, така и сега, своите духовни ценности и усилия, за да изпълни достойно духовната си мисия в историята. Авторът на настоящия труд „Учителят за образованието” е извършил една ценна работа със събирането на всички живи зрънца по отношение на образованието, които се съхраняват в хилядите беседи на Учителя. Действително, тия живи зрънца, посяти в полето на образованието, не за дълго време биха дали своя богат и сочен плод. Педагогическите идеи на Учителя не са мисли само на един теоретик, а на един мъдрец, който обладава опита на вековете и дълбоко познава глъбините на човешката душа. Тия идеи, събрани и систематизирани, ще хвърлят светлина в умовете на всички скромни ратници, които работят в полето на образованието.
към текста >>

Действително, образованието като дейност, която е насочена към облагородяване на детската душа, ще успее да създаде хора на новия свят, на новата ера, която идва да внесе всички необходими преобразования за извеждането на човечеството от настоящите противоречия и за влизането в пътя на истинския прогрес и духовно културно усъвършенстване.
Не се съмняваме, че българският народ, който както казахме, сега навлиза в своята златна епоха, ще даде както в миналото, така и сега, своите духовни ценности и усилия, за да изпълни достойно духовната си мисия в историята. Авторът на настоящия труд „Учителят за образованието” е извършил една ценна работа със събирането на всички живи зрънца по отношение на образованието, които се съхраняват в хилядите беседи на Учителя. Действително, тия живи зрънца, посяти в полето на образованието, не за дълго време биха дали своя богат и сочен плод. Педагогическите идеи на Учителя не са мисли само на един теоретик, а на един мъдрец, който обладава опита на вековете и дълбоко познава глъбините на човешката душа. Тия идеи, събрани и систематизирани, ще хвърлят светлина в умовете на всички скромни ратници, които работят в полето на образованието. Действително, образованието като дейност, която е насочена към облагородяване на детската душа, ще успее да създаде хора на новия свят, на новата ера, която идва да внесе всички необходими преобразования за извеждането на човечеството от настоящите противоречия и за влизането в пътя на истинския прогрес и духовно културно усъвършенстване. Новата ера, за която сега всички мислят и говорят, ера, която ще даде своя отпечатък както в социалните, стопанските, така и в духовно-културните отношения, налага един нов мироглед в разбиранията на всички хора. Това може да се постигне единствено чрез образованието, което трябва да бъде насочено специално към крехките души на младите поколения. Сега епохата е толкова динамична, че няма място за умувания. Историята красноречиво говори, че за създаването на една нова обществена система се изисква идеализмът на младите, идеализъм, който да граничи с възторга на Божественото себеотрицание. В това отношение, на първо място се изисква една непобедима вяра в новото, което иде, от друга страна - един активен, волев интерес да се въдвори социалната справедливост и разумното сътрудничество между хората.
към текста >>

Ние сме уверени, че настоящата книга ще изпълни своето предназначение - да бъде един неугасващ светилник в стръмния, светъл път на човека, който неминуемо ще го изведе в майчинските прегръдки на живата природа, която ще му разкрие своите тайни за един истински разумен живот.
Сега епохата е толкова динамична, че няма място за умувания. Историята красноречиво говори, че за създаването на една нова обществена система се изисква идеализмът на младите, идеализъм, който да граничи с възторга на Божественото себеотрицание. В това отношение, на първо място се изисква една непобедима вяра в новото, което иде, от друга страна - един активен, волев интерес да се въдвори социалната справедливост и разумното сътрудничество между хората. Или, както казва Учителят: „Нужни са хора със сърца чисти като кристал, умове светли като слънцето, души обширни като вселената и духове единни с Вечното Начало, което е Любов, Мъдрост и Истина.” Пожелаваме, живите семена на тая книга, посветена на най-благородната обществена дейност - образованието - да попаднат на добра почва, за да израснат и дадат своя плод, както за българския народ, така и за всички други народи. Ние сме уверени, че настоящата книга ще изпълни своето предназначение - да бъде един неугасващ светилник в стръмния, светъл път на човека, който неминуемо ще го изведе в майчинските прегръдки на живата природа, която ще му разкрие своите тайни за един истински разумен живот. д-р Методи Константинов 1 януари 1943, София
към текста >>

52. 04. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

Естествено е, че ние можем да лекуваме болестите по двата начина едновременно - по духовен начин и с външни средства.
Други такива тревоги могат да засегнат зрението или слуха. Човек може да заболее от някаква болест, без да вижда душевни причини, а да го отдава на външни - например на холерната епидемия, която съществува. Макар че видимата причина е материална, но основната причина е пак духовна: грях в миналото - това е кармично заболяване. Когато човек наруши един велик Божествен закон, то се нарича грях на популярен език. Щом знаем това, нека да разгледаме и обратната страна - начина за лекуването или живата наука за болестите. Естествено е, че ние можем да лекуваме болестите по двата начина едновременно - по духовен начин и с външни средства. Ще кажа някои методи, които Учителят препоръчва. Преди всичко, който заболее от някаква болест, трябва да оправи живота си, да живее един високо морален живот и да реши да върши Волята Божия. Един човек заболял и отишъл при един мъдрец, окултист, да се лекува. Последният му казал: „Знаеш ли коя е причината на твоята болест? Ти онеправда една жена вдовица с малки деца.
към текста >>

Учителят казва: „Ако болният даде път да мине Любовта през него, той ще оздравее веднага." Дори той казва, че за болните от чума и холера има средство да оздравеят 101 %, без каквато и да е смъртност.
Понижават се вибрациите на тялото и то става податливо на болестите. Любовта предпазва човека от всички болести в света и ако има такива, моментално ги премахва. Достатъчно е болният да започне да обича хората - тези, с които болният се среща, да започне да ги обича и непременно ще оздравее. Ето тайната на оздравяването! Това е най-силното лекарство. Учителят казва: „Ако болният даде път да мине Любовта през него, той ще оздравее веднага." Дори той казва, че за болните от чума и холера има средство да оздравеят 101 %, без каквато и да е смъртност. Ето средството: Болният да не приема никакво лекарство, да пие само гореща вода и да има връзка с Бога. Ако има сто души болни от холера, ще оздравеят и стоте, без никакво изключение. Когато човек има връзка с Бога, в него ще се появи една силна, динамична, Божествена мисъл и тя ще действува на болния като една електрическа светкавица, ще разруши микробите и болният ще оздравее. Тя ще парализира дейността на болестните микроби. Едновременно ще пие и гореща вода - да приложи двата метода на лекуването: материалния и духовния.
към текста >>

Болният трябва да се разкае, поправи, да реши вътре в себе си да върви по правия, светлия път, да започне един нов живот.
Във всеки човек има душа, която се грее от свещения огън на Любовта, но която още не е проявена. Доброто и любовта са вложени във всеки човек, защото Бог живее във всеки човек, но още не е проявен. Следователно и който живее в безлюбие, и той може да прояви любовта, защото в него живее висша Божествена душа. Има хиляди начини за проявлението на Любовта, за която аз говорих в моята сказка на същата тема. Като първи лечебни методи Учителят препоръчва: вярата, молитвата, любовта и вътрешната връзка с Бога. Болният трябва да се разкае, поправи, да реши вътре в себе си да върви по правия, светлия път, да започне един нов живот. Всичко това да обещае пред Бога. Тогава какво ще стане? Болестта нали е страдание, тя иде като резултат от неправилни мисли, чувства и постъпки. Болестта иде като последствие, не за наказание, а за поучение, за да може човек чрез това страдание да измени и подобри характера си. Болестта е едно от духовните възпитателни средства на духовните ръководители.
към текста >>

Ако болният напълно е решил да върви по един нов път на добро, чистота и Любов, тогава тези ръководители, горе, в невидимия свят, които са допуснали това страдание, вземат от него болестта и той оздравява.
Всичко това да обещае пред Бога. Тогава какво ще стане? Болестта нали е страдание, тя иде като резултат от неправилни мисли, чувства и постъпки. Болестта иде като последствие, не за наказание, а за поучение, за да може човек чрез това страдание да измени и подобри характера си. Болестта е едно от духовните възпитателни средства на духовните ръководители. Ако болният напълно е решил да върви по един нов път на добро, чистота и Любов, тогава тези ръководители, горе, в невидимия свят, които са допуснали това страдание, вземат от него болестта и той оздравява. Този човек вече няма нужда от възпитатели. Ангелът на страданието казва: „Аз дойдох при този човек малко да го възпитам и понеже той стана доста събуден, добър и възпитан човек, аз си вземам чуковете и торбата и отивам при други нуждающи се от възпитание хора." Когато стане коренен духовен преврат в човека, тогава всяка болест и страдание си отиват от него. Освен тези вътрешни методи за лекуване, Учителят препоръчва и много външни начини. Един от тях е няколко дни да се пази пост - нищо да не се яде.
към текста >>

Когато стане коренен духовен преврат в човека, тогава всяка болест и страдание си отиват от него.
Болестта иде като последствие, не за наказание, а за поучение, за да може човек чрез това страдание да измени и подобри характера си. Болестта е едно от духовните възпитателни средства на духовните ръководители. Ако болният напълно е решил да върви по един нов път на добро, чистота и Любов, тогава тези ръководители, горе, в невидимия свят, които са допуснали това страдание, вземат от него болестта и той оздравява. Този човек вече няма нужда от възпитатели. Ангелът на страданието казва: „Аз дойдох при този човек малко да го възпитам и понеже той стана доста събуден, добър и възпитан човек, аз си вземам чуковете и торбата и отивам при други нуждающи се от възпитание хора." Когато стане коренен духовен преврат в човека, тогава всяка болест и страдание си отиват от него. Освен тези вътрешни методи за лекуване, Учителят препоръчва и много външни начини. Един от тях е няколко дни да се пази пост - нищо да не се яде. При други болести да се пие гореща вода, специална храна, лекуване чрез вода или дихателни упражнения, слънчеви бани и пр. Четирите основни външни начини са тези: чрез храната, чрез водата, въздуха и светлината. Като важен лечебен метод Учителят счита музиката.
към текста >>

Обаче, вън от материалните вещества, в храната има и жизнена сила, или прана, което е един духовен елемент.
Те всички действуват благотворно върху здравето, но може да се избере песен, която има по-специална връзка със здравето - например песента „Сила, здраве е богатство", друга - „Аз ще се подмладя", „Мога да постигна, що желая", „Всичко в живота е постижимо" и пр. Как се лекува чрез храна, вода, въздух и светлина, това е дълбока наука. Аз ще кажа само принципално какво човек трябва да спазва при това. Вие знаете, че днес химията и медицината дават химическия състав на храните. Изчислено е колко грама храна дневно са необходими за човека белтъчни вещества, тлъстини, хидрати (захари и скорбяла), минерални соли, витамини и пр. Обаче, вън от материалните вещества, в храната има и жизнена сила, или прана, което е един духовен елемент. Какво значи прана в храната? - Например ти ме пращаш да прекопая лозето ти, но аз не съм ял от три дни, затова не мога да вдигам мотиката. Ти ми слагаш обяд, аз ям и не се минават и десетина минути, ето че ставам бодър, здрав, чувствувам голяма енергия в себе си. Какво е станало? - Тази храна е влязла в моя стомах, там ще престои 1-2 часа, минава в червата, оттам в кръвта, която я разнася до тъканите, за да ги нахрани и за това са необходими 2-3 часа, зависи от смилаемостта на храните.
към текста >>

изпяването на песента „Вдъхновение", всеки ден по един път, като се изпитва благоговение и възторг пред великата разумност, любов, хармония, красота, която ръководи цялата вселена, и действително да се преживее едно състояние на вдъхновение, хармонизирайки се с този велик, възвишен космически живот!
Когато така изучим природата, тогава получаваме тази наука, която Учителят нарича Жива наука. Тя ще даде нов тласък, голям подем във всички други науки - химия, физика, психология, естествена история и пр. Само тогава ще можем да се ориентираме правилно в живота си и ще положим на нови основи лекуването на болестите. Брат Боев даде като задача за м. март т.г. изпяването на песента „Вдъхновение", всеки ден по един път, като се изпитва благоговение и възторг пред великата разумност, любов, хармония, красота, която ръководи цялата вселена, и действително да се преживее едно състояние на вдъхновение, хармонизирайки се с този велик, възвишен космически живот! 01.03.1947 г., Изгрев
към текста >>

53. 05. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

В началото пътят е привлекателен, но води към катастрофа.
Така да схваща нещата, че да не се оставя да бъде излъган, нито един човек да не те излъже. Това е една окултна страна на въпроса. В света има напреднали същества, които са по-горе от човека - светли духове, които постоянно помагат на хората и други по-долни същества. Обаче освен тях, в тъмните области на невидимия свят има едни ненапреднали същества, които искат да спънат човека и с това намират смисъл на своя живот. Те могат да го увлекат в разни неща, да го съблазнят и да го изкушават. В началото пътят е привлекателен, но води към катастрофа. Ако човек се поддаде на тия примамки, тогава той е излъган. Интелигентен човек е този, който не се поддава на тези примамки. Той схваща веднага, че това не е Божествено и не се съблазнява. Пето качество е благородството и великодушието. Те са близки и ги броим като едно качество.
към текста >>

Христос казва така: „Тясна е пътеката, която води към Царството Божие." Пример.
" Който казва така, няма великодушие. С това той спъва онзи, който му е казал горчивата дума, обаче спъва и себе си. Ако ти помниш горчивите думи, ти внасяш отрова в себе си. Великодушие, благородство значи да простиш на такъв човек и твоите отношения към него да не се изменят. Даже му направи услуга при даден случай. Христос казва така: „Тясна е пътеката, която води към Царството Божие." Пример. Един наш брат в гр. Неврокоп има една къща с голям двор и градина. Неговият съсед веднъж взема, че премества оградата навътре два-три метра към двора му и по цялата дължина, което прави десетки квадратни метра отнета земя. Какво е направил нашият брат? Той може да го даде под съд, защото има скица на мястото, с крепостен акт в общината, но той мислил по този въпрос и най-сетне решил следното нещо: „Няма да го съдя, ще оставя така оградата." И така я оставил.
към текста >>

Когато ученикът напредне в своя духовен живот, непременно ще влезе във зръзка с Белите Братя, с ангелите.
То зависи от степента на твоето съзнание. Белите Братя ти може да срещнеш и тук, в България. За тези напреднали същества не важи разстоянието. Те са господари на материята. Те могат да стават видими и невидими и да се явяват където поискат. Когато ученикът напредне в своя духовен живот, непременно ще влезе във зръзка с Белите Братя, с ангелите. Ще ви разправя една такава среща на един българин с един от Белите Братя. Тази среща я разправя веднъж Учителят и тя става с Неговия баща. Такива срещи е имало в България и с други хора. Аз зная още много такива примери, но ще кажа само един. Бащата на Учителя е родом от с.
към текста >>

По пътя излязла силна буря и те едва се спасили чрез плаване и излезли на брега.
Там е истинският славянски тип. Като младеж Костадин, така се казвал бащата на Учителя, отива във Варна. Още от малък той имал духовни, мистични наклонности. Събират се трима младежи и решават да отидат в Света гора. Това било през турско време, преди стотина години, в 1854 г. По пътя излязла силна буря и те едва се спасили чрез плаване и излезли на брега. Това било близо до Солун. Един ден те посетили една изоставена черква - Свети Димитрий. Като се молили, явил им се един старец и казал така на бащата на Учителя: „Ела утре пак тук, но сам, в същия час." На другия ден той отива в същия час и същият старец се явява. Тогава той видял, че от главата на стареца излиза грамадна светлина. Той му казал, че не трябва да става калугер в Света гора, а трябва да се върне във Варна.
към текста >>

Учителят каза веднъж така: „Човек трябва да се моли поне 24 пъти в денонощие." - Как ще се молим?
- От Бога ние получаваме всички блага, всичко в света иде от Бога - светлина, въздух, храна, красиви мисли и всички условия, в които сме поставени. Когато човек стане съработник на Бога, той има желание да даде нещо от себе си. Той се жертва за другите и тогава всяка една работа, която почне, се благославя. Ученикът трябва всякога да бъде в едно мистично, Божествено състояние и това става цел на ученика. Тогава ученикът е ученик, когато се намира в едно такова състояние. Учителят каза веднъж така: „Човек трябва да се моли поне 24 пъти в денонощие." - Как ще се молим? - Ако ти цял ден се молиш, когато заспиш, пак ще бъдеш в едно молитвено, будно състояние. Ти в душата си пак ще продължаваш да се молиш. Това показва, че имаш будно съзнание. Човек трябва да се моли и когато е буден, и когато спи. Сега ще ви дам една задача за две седмици.
към текста >>

Да пожелаем да тръгне по Божествения път на Любовта и братството!
Също така и ние сме части, органи на общочовешкия живот, на общочовешкия организъм. Ние не можем откъснато, самостоятелно да живеем. Затова именно трябва да работим за цялото човечество чрез дела, думи и мисли. Упражнението е следното. Всеки ден през един час, когато намираме за важно, според условията, в които сме поставени, да пращаме една силна, молитвена мисъл за пробуждане на човечеството. Да пожелаем да тръгне по Божествения път на Любовта и братството! Да пратим един зов за пробуждане на всички спящи души. Да не живеем един егоистичен живот! Да ни стане жално, че много хора живеят в тъмнина, заблуждение, погрешки, на които трябва да се помогне. Всеки ден да се пращат такива мисли за пробуждането на човечеството! 12.06.1948 г.
към текста >>

54. 07. Законът на справедливостта - Боян Боев (1883 – 1963)

Щом изчистиш един кален, пълен със жабуняк извор, ти не само даваш възможност на пътника да пие чиста вода, но към теб ще се приложи следният окултен закон: Каквото правиш отвън, такъв процес става и в твоя душевен живот.
За да го обясня, ще отворя една страница от живота на братството. При ловния парк, през 1928-ма г. имаше едно изворче. Учителят го откри. Чистенето на изворите има голямо окултно значение. Щом изчистиш един кален, пълен със жабуняк извор, ти не само даваш възможност на пътника да пие чиста вода, но към теб ще се приложи следният окултен закон: Каквото правиш отвън, такъв процес става и в твоя душевен живот. Изворите на твоята душа се отпушват и започват да текат. Всяко нещо, което човек прави отвън, намира отражение и в неговия психически живот. На този извор при ловния парк Учителят тури следния надпис: „Божието благо е благо за всички." Това е именно и четвъртият закон на справедливостта. Този закон може да се формулира още така: Добро е това, което е добро за всички, а не само за едного или няколко души. Доброто трябва да бъде добро за всички и благото трябва да бъде благо за всички.
към текста >>

Тези блага могат да бъдат от материален характер, разни продукти, но този закон се отнася и за благата от умствен и духовен характер.
С други думи, всички същества трябва да се ползуват от Божиите блага. Кои са те? Всички блага са Божии. Няма мои и твои блага. Божествените блага трябва да се разпределят разумно между всички същества. Тези блага могат да бъдат от материален характер, разни продукти, но този закон се отнася и за благата от умствен и духовен характер. Благата, които всяка година дава разумната природа, трябва да бъдат така разпределени, че нито едно същество да не остане в лишение. Това изисква Божията справедливост, защото всички същества са клончета, листа на един и същи общочовешки космически организъм. Науката е благо, музиката е благо и те трябва да бъдат достояние на всички. Блага има изобилно, но не са разпределени правилно. Божествената справедливост още не е приложена на Земята.
към текста >>

55. Екскурзия на 1 ноември 1927 година - Боян Боев (1883 – 1963)

И този път спряхме на Зеленка.
Рано сутринта потеглихме за планината през Драгалевци. Като стигнахме водениците на селото, поехме по една височина вляво от реката. Минахме една стръмнина, която някои братя и сестри бяха нарекли Вади душа. Над нея има поляна, обрасла с висока трева, където винаги спираме на почивка. Поляната бяхме кръстили Зеленка. И този път спряхме на Зеленка. Учителя каза: - Вади душа трябва да се нарича Буди душа. Бивакът ще се нарича Ел Шадай, което значи Истинският свидетел. Един брат каза: - Някои от дарбите, за които говорят окултните науки, съвременните хора откриха чрез техниката, например безжичния телеграф, телефона, радиото и др.
към текста >>

По някой път хората нямат търпение да чакат.
Какво ще прави с тях? Ще ги изяде и ще си остане простак. Той не разбира, че с това се компрометира пред доверието на околните, не вижда последствията. Ти си ученик. Както детето започва с А, Б, така и ти ще започнеш, в духовния свят. По някой път хората нямат търпение да чакат. Като придобият малко знания, самозаблуждават се, мислят, че всичко са научили и не оставят да научат същинското знание. Щом ти отвориш своето светилище за невежите, ще продадеш своя Господ за нищо и никакво. Като Самсон ще събориш стълбовете на зданието и то ще те смачка. Като нарушиш известна добродетел, веднага в Божията градина едно цвете изсъхва. И като поправиш погрешката си, това цвете пак се разцъфтява.
към текста >>

Някой път да си вземете по една хурка и хубава вълна.
Това е старото. Това да не стои в ума ви! В съзнанието ви да стои новото. Погрешките на човека за мен не съществуват! За мен съществуват само хубавите, Божествените неща, които има в него. Някой път да си вземете по една хурка и хубава вълна. И като почнете да предете, ще видя кой от вас до къде е дошъл в развитието си. А за мъжете има друго: ще ви дам плат и ще видим как ще го скроите. По кроежа ще видя на каква степен на развитие сте. Това е опитната страна на окултната Школа. Всеки иска да му се даде малко нещо да работи.
към текста >>

И като се съгради, ще дойдат Разумните и ще Ви Въведат В Пътя.
Така ще се подмладите. Гледаш, че една душа страда. Хубаво е да помогнеш, но като й помогнеш, тази душа да се научи да не се връща пак в стария живот. Безсмъртието е за В бъдеще. Безсмъртното ви тяло сега се гради. И като се съгради, ще дойдат Разумните и ще Ви Въведат В Пътя. Докато човек служи на греха, той е роб, той не е свободен. Докато служи на безверието, съмнението, омразата - те са го заробили. В окултната наука за пробуждане на съзнанието ученикът се Въвежда в истинския Път, за да стане достоен за изкупление. Днес има заробване на човечеството. Има благородни хора в света.
към текста >>

В окултната наука за пробуждане на съзнанието ученикът се Въвежда в истинския Път, за да стане достоен за изкупление.
Безсмъртието е за В бъдеще. Безсмъртното ви тяло сега се гради. И като се съгради, ще дойдат Разумните и ще Ви Въведат В Пътя. Докато човек служи на греха, той е роб, той не е свободен. Докато служи на безверието, съмнението, омразата - те са го заробили. В окултната наука за пробуждане на съзнанието ученикът се Въвежда в истинския Път, за да стане достоен за изкупление. Днес има заробване на човечеството. Има благородни хора в света. Една селянка цял ден работила на нивата, била уморена, но като се върнала вкъщи и видяла, че е дошъл гост, поляла му да се умие, омесила му погача, макар и да била много уморена. Тази жена е посрещнала Господа. Вземайте пример от хубавото, откъдето и да е то.
към текста >>

Някой път ще ви дадем да видите какво нещо е човек облечен, че да не го збравите никога.
Една селянка цял ден работила на нивата, била уморена, но като се върнала вкъщи и видяла, че е дошъл гост, поляла му да се умие, омесила му погача, макар и да била много уморена. Тази жена е посрещнала Господа. Вземайте пример от хубавото, откъдето и да е то. Вие тук на Земята сте като в театър. И се храните от трошиците на невидимия свят. Някой път ще ви дадем да видите какво нещо е човек облечен, че да не го збравите никога. Аз говоря за дрехите на ангелите. Данаил видял един ангел, облечен в бяла дреха и препасан ( сьс златен пояс... Има и друга материя, с която човек може да се облече. Един брат помоли: - Учителю, кажете нещо по френология. - Най-напред ще видите контурите на главата - към кой тип спада тя.
към текста >>

Те много по-добре я разбират от Вас, десет пъти по-добре.
пак ще дойдете, защото ще има Важна работа. Няма да стоите дълго В пространството. Всички заминали братя и сестри са Все тук между нас. Аз ги Виждам В събранието. Всички идват на беседата и си отиват. Те много по-добре я разбират от Вас, десет пъти по-добре. Ако можехте да погледнете духовно, щяхте да ги Видите. Щяхте да Видите, че за тях има отлични меки кресла, а между креслата са турени тези прости столове, на които седите вие. Те са в хубавото събрание, а вие сте се сгушили. А като гледате от ваша гледна точка, вие мислите, че тях ги няма. Но положението на светските хора след заминаването не е добро.
към текста >>

Един религиозен човек, един духовен човек трябва да посвети живота си на учене - да учи!
После ще дойдат методите. Усилете това желание още повече. Искаш да служиш на Бога. Ами свършил ли си Неговото Училище? Този, който иска да служи на Бога, най-напред ще учи в училище, след това ще го турят на стаж. Един религиозен човек, един духовен човек трябва да посвети живота си на учене - да учи! Не осигурявай човека! Понеже този човек, който е осигурен, губи вяра в себе си. Не осигурявай себе си, защото сигурността е вече едно ограничение. Някои питат: „Как ще прекараме живота си? " Казвам: Ще прекарате живота си на Земята много хубаво.
към текста >>

Някой път са в голяма опасност и тогава се развиват дарбите.
Някои питат: „Как ще прекараме живота си? " Казвам: Ще прекарате живота си на Земята много хубаво. Толкова милиони зайци са осигурени, че какво има човек да се плаши! Ние се плашим от сянката си. У хората има дарби, които те не съзнават. Някой път са в голяма опасност и тогава се развиват дарбите. Например случват се такива неща: намираш се някъде в засада, У теб се събуди Разумното и изведнъж, в една десета от секундата - дойде ти един план как да се измъкнеш от засадата. Иначе с години не би намерил този план. И по най-изкусната стратегия го изпълниш. В дадения случай ти си разрешил една гениална задача (т. е. ти си намерил едно гениално разрешение на тази трудна задача) и се чудиш как си се избавил.
към текста >>

56. Екскурзия на 30 януари 1928 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Тъмните сили са турили насреща по пътя, по който сте тръгнали, автомати с опулени очи, изкуствени мечки, тигри, змии и ги въртят на пътя ви, за да ви уплашат.
Всеки трябва да си избере един начин за приложение. Трябва цялото поколение да се възпита в този дух. Човек трябва да има съзнание, че служи на Бога. Това е хубавото. Сега ще прилагате каквото можете, а другото идва само. Тъмните сили са турили насреща по пътя, по който сте тръгнали, автомати с опулени очи, изкуствени мечки, тигри, змии и ги въртят на пътя ви, за да ви уплашат. А вас да не ви е страх! Когато отидете в една къща, спретнете се да работите: измийте дъските, изтупайте чергите, донесете вода. Така ще направите цял преврат в дома. После направете така и на друго място, на трето място. Това го правят съществата от невидимия свят.
към текста >>

- Когато не си имал резултат от храненето по отношение на твоя физически и духовен растеж, тогава не си ял, тогава си внасял отрова в организма си.
Идеята в тези думи е, че занапред ще дойде още по-хубаво пеене, за което сега се подготвяме. Ще бъде, ще бъде! Когато се казва какво ще бъде бъдещето, човек едва може да си представи това. Стана въпрос за храненето. Учителя каза: - Когато не си имал резултат от храненето по отношение на твоя физически и духовен растеж, тогава не си ял, тогава си внасял отрова в организма си. Като ядеш, ще благодариш! Тогава ще растеш. Ще ядеш малко, и то най-чиста храна. Хлябът да е чист, не от брашно, мляно преди 4-5 месеца, но от прясно брашно. Колко болести са от храната!
към текста >>

- Учителю, в една от последните лекции вие казахте, че Любовта носи всички постижения, че отваря път за всички възможности.
Тогава ще растеш. Ще ядеш малко, и то най-чиста храна. Хлябът да е чист, не от брашно, мляно преди 4-5 месеца, но от прясно брашно. Колко болести са от храната! Ще платиш повече за хляба, но да е от прясно брашно. - Учителю, в една от последните лекции вие казахте, че Любовта носи всички постижения, че отваря път за всички възможности. - Човек трябва да стане проводник на Божията Любов. Тя да мине през неговата душа. Щом се говори за Божията Любов, не мислете, че човек трябва да стане калугер. Калугерство, женитба - всичко това трябва да си го минал, че тогава да дойдеш до Божията Любов. Божията Любов не е в тези работи.
към текста >>

Като погледнеш лицето, ще видиш къде си - дали си в Млечния път, или си на Земята.
Целият космос се отразява в човешкото лице! Всичко, което става в Природата, се изразява на лицето. Някой го схваща като нещо обикновено. - Не, не! То е един велик свят! Като погледнеш лицето, ще видиш къде си - дали си в Млечния път, или си на Земята. Всеки трябва да се стреми да има най-хубавото лице, за да може душата постепенно да се изявява. То е най-красивото нещо! Най-напред ще знаеш защо Господ ти е турил носа, устата, ушите, очите, Всички тези мускули, веждите. Ще знаеш колко косми имаш на главата си. После, ще знаеш защо Господ е турил клепачите ти...
към текста >>

Някой път ще изнеса от неговите стихотворения да видите къде са несъвместими думите.
Има друг център - на красноречието, той е горе на челото, отстрани. Поетът трябва да си служи със сравнения. На сегашните поети им липсват думи. Не че им липсват, но думите, които употребяват, в своето съчетание не произвеждат, от окултна гледна точка, никакви цветове. Един от младите поети има стихосбирка. Някой път ще изнеса от неговите стихотворения да видите къде са несъвместими думите. Поетите са слънчеви типове. Те трябва да бъдат слънчеви типове. Трябва да имат влияние и от Луната, но ако им Влияе само Луната, не могат да бъдат поети. Или могат да бъдат, но ще излязат извън реалното, В областта на фантазията. Хората на изкуството - поети, музиканти, художници - се раждат такиВа.
към текста >>

57. Свещената връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

Като искаш да придобиеш знание, най-първо ще имаш желание да разбереш Божиите пътища и като ги разбереш, тогава Бог ще те изпрати при учени хора, те ще те научат на тези подробности, които те изучават.
За да имаш добро разположение, винаги трябва да мислиш за Бога, да бъдеш В непрекъснато общение с Него. Като мислиш за Бога, ще растеш. Мисълта е от Бога. Казано е: „Ще бъдем научени от Бога". Има начин, по който човек може да се научи от Бога как да мисли. Като искаш да придобиеш знание, най-първо ще имаш желание да разбереш Божиите пътища и като ги разбереш, тогава Бог ще те изпрати при учени хора, те ще те научат на тези подробности, които те изучават. Учениците Христови повярваха, че Христос е от Бога излязъл, и Божественото се предаде от Него на тях. Ако не бяха повярвали, предаването не можеше да стане. Когато се направи връзка, контакт между човека и Бога, Божествената светлина и сила се вливат в човека и той почва да прозира, да разбира нещата, добива по-висше съзнание. По-висшето съзнание се добива чрез контакт с Бога. Ние ще бъдем добре, когато станем проводници, когато Бог чрез нас се изявява.
към текста >>

Когато искаш нещо и ти дадат десет пъти повече, значи изпълнил си Волята Божия.
* Една цигуларка в Пловдив свири пред мен, след това каза: „Никога в живота си не съм свирила както сега! " И баща й, като я гледаше, каза: „Никога не съм я виждал толкова красива, колкото сега! " Значи тя е имала, вдъхновение. Трябва да имаме вдъхновение. Когато искаш нещо и ти дадат десет пъти повече, значи изпълнил си Волята Божия. Някой път искаш и не ти дават - значи не си изпълнил Волята Божия. Човек трябва да поддържа връзка с невидимия свят! Там е силата! Ако мисли само за материалния свят и се увлече от материалния свят, той губи силата си. Когато човек се намира сред противоречия, идеята, че Разумното седи зад всички неща, че една Велика Разумност ръководи Всичко, му дава мир, спокойствие, хармония.
към текста >>

Някой път искаш и не ти дават - значи не си изпълнил Волята Божия.
Една цигуларка в Пловдив свири пред мен, след това каза: „Никога в живота си не съм свирила както сега! " И баща й, като я гледаше, каза: „Никога не съм я виждал толкова красива, колкото сега! " Значи тя е имала, вдъхновение. Трябва да имаме вдъхновение. Когато искаш нещо и ти дадат десет пъти повече, значи изпълнил си Волята Божия. Някой път искаш и не ти дават - значи не си изпълнил Волята Божия. Човек трябва да поддържа връзка с невидимия свят! Там е силата! Ако мисли само за материалния свят и се увлече от материалния свят, той губи силата си. Когато човек се намира сред противоречия, идеята, че Разумното седи зад всички неща, че една Велика Разумност ръководи Всичко, му дава мир, спокойствие, хармония. И тогава той разрешава всички противоречия.
към текста >>

Но духовен човек значи: от сутрин до вечер да мислиш за Бога, да Го търсиш.
Факирът се концентрира и акулите не идват; престане ли да се концентрира, акулите идват. Факирите са научили изкуството да упражняват въздействие върху животните. При връзка с Бога - Великото Разумно Начало, човек е ограден. Престанеш ли да мислиш за Бога, чувствуваш празнота. Има някои, които търсят Бога, когато са в затруднение. Но духовен човек значи: от сутрин до вечер да мислиш за Бога, да Го търсиш. Това е магията на духовния живот. Животът не е място за забавление. Той е сериозна работа, училище. Животът е много сложно нещо, преплитане на духове, на сили. И не може човек да излезе от тези условия с обикновеното съзнание, а с едно по-високо, Божествено съзнание.
към текста >>

Великото Разумно Начало царува навсякъде и неговите пътища са неузнаваеми.
Понякога вие се чувствате изоставен, усещате се сам. Изкуството е и в тази самота да намерите Божественото. Дето и да си - да намериш Божественото, да чуеш гласа Му: и при извора, и при дърветата - навсякъде! Да няма прекъсване на съзнанието ви. Съзнанието ви трябва да бъде будно! Великото Разумно Начало царува навсякъде и неговите пътища са неузнаваеми. Всички същества са под неговия контрол. В него живеем, движим се и съществуваме.
към текста >>

58. Зазоряване на новата култура - Боян Боев (1883 – 1963)

След няколко години ще настане голям духовен глад на Земята.
- Няма нищо. Ще дойде една духовна вълна и тогава ще бъдат разграбени. Писанието казва: „Ще има гладни години". И ще тичат от къща на къща да търсят Словото. Словото ще се носи във въздуха. След няколко години ще настане голям духовен глад на Земята. В съзнанието на сегашните хора има един нов елемент, старото не ги задоволява. Сегашните хора живеят в един свят на големи противоречия, в който злото царува, а доброто слугува. Сега се създава нов свят, с нов ред и порядък, в който доброто ще царува, а злото ще слугува. Светът е натегнал от ядене и пиене йена заспиване духовно. А заспиването, немаренето не е хубаво нещо.
към текста >>

И В двата случая те не са В пътя на Истината - не се радват за Истината, която трябва да дойде да освободи Всички хора, а се радват на това, което е преходно.
Сегашните хора живеят в един свят на големи противоречия, в който злото царува, а доброто слугува. Сега се създава нов свят, с нов ред и порядък, в който доброто ще царува, а злото ще слугува. Светът е натегнал от ядене и пиене йена заспиване духовно. А заспиването, немаренето не е хубаво нещо. Хората сега са на два лагера: онези, които побеждават, се радват на страданията на другите, а другите страдат, понеже не са победили. И В двата случая те не са В пътя на Истината - не се радват за Истината, която трябва да дойде да освободи Всички хора, а се радват на това, което е преходно. Онзи народ, който е алчен, губи и това, което има. Светът ще се оправи, когато Бог се всели и заживее Във Всички хора. Така, както е сега, светът не може да се оправи, защото Бог не е във всички хора. Той работи във всички, но не живее Във Всички, не са Го Възприели Всички. Хората не вършат Волята на Бога.
към текста >>

Някой път човек има намерение да направи нещо лошо, но отвътре нещо го кара да се откаже.
Пита ме някой, как ще се оправи светът. Ето как: Влизам в една къща, където всички треперят от студ, казвам им: „Дайте да запаля печката! ", запалвам я и аз се стоплям, и ти се стопляш, и околните се стоплят. Ще се оправи светът. Той си е оправен, но хората ще се оправят, ще им се изправят гърбиците. Някой път човек има намерение да направи нещо лошо, но отвътре нещо го кара да се откаже. Кое го кара да се откаже? Значи има добри същества, които ръководят нещата. Разумните същества ръководят света. Трябва да Вървим по техните стъпки. Новият порядък се налага.
към текста >>

Хубави са Божиите пътища.
Същото е с човечеството - сега има абсцес и чрез него нечистотиите се изхвърлят навън. Който не знае този закон, се обезсърчава. Има едни, които отвън са се обезверили, но вътре имат вяра. Те са благонадеждни. Но Всеки В края на краищата ще се задоволи, Всекиму ще се Въздаде хубавото. Хубави са Божиите пътища. Човек да се въодушевява от това. Целият свят за сега, астрологически, има много лош аспект. Земята има характер на затвор. В един затвор да искаш да живееш добре! Тепърва ще се поправя положението, но днес всички хора са поставени В затвор.
към текста >>

Защото като се лутате и като обикаляте, ще видите най-после, че друг път няма и ще дойдете до новото.
" Човек сега чака механически да дойде Божественото да се излее в него, без да направи каквото трябва. Но онзи процес, по който е направен човека и процесът, по който са направени грънците, ни най-малко не си приличат. Много хора има, които са като автомати. Но сега на Земята се разиграва една нова драма, в която трябва да вземете участие. Дошли сте сега на Земята, за да научите нещо ново. Защото като се лутате и като обикаляте, ще видите най-после, че друг път няма и ще дойдете до новото. Ще тръгнете по този път, за да спасите живота си. Иначе, ако останете, чака ви смърт. Трябват хора носители на новото учение, на новите идеи. Нека десет години да носят хората новите идеи, и ще израснат. Човек трябва да стане радио, антена, която да възприема новото.
към текста >>

Ще тръгнете по този път, за да спасите живота си.
Но онзи процес, по който е направен човека и процесът, по който са направени грънците, ни най-малко не си приличат. Много хора има, които са като автомати. Но сега на Земята се разиграва една нова драма, в която трябва да вземете участие. Дошли сте сега на Земята, за да научите нещо ново. Защото като се лутате и като обикаляте, ще видите най-после, че друг път няма и ще дойдете до новото. Ще тръгнете по този път, за да спасите живота си. Иначе, ако останете, чака ви смърт. Трябват хора носители на новото учение, на новите идеи. Нека десет години да носят хората новите идеи, и ще израснат. Човек трябва да стане радио, антена, която да възприема новото. Като приемат новите идеи, хората ще бъдат готови да възприемат Божиите благословения, които идват в света.
към текста >>

Ако някои мислят, че могат да тласнат света в път, в който Божественото не иска, те много се лъжат, защото има един център, откъдето се регулират нещата.
- Преди 2000 години дойде Христос и сега Той расте в хората. 2000 години вие все растете. Ще дойде време, когато Христос ще израсне в хората, ще се прояви чрез тях, и тогава ще дойде Царството Божие на Земята. Новата епоха ще бъде епоха на обнова. Обновата сега започва. Ако някои мислят, че могат да тласнат света в път, в който Божественото не иска, те много се лъжат, защото има един център, откъдето се регулират нещата. Бъдещата култура трябва да се отличава с три неща: Първо, повдигане на жената; второ, повдигане на бедните, на слабите в света,- трето, застъпване за правата на човека - човещина, свобода и никакво насилие. Майката, ако не е одарена, не може да роди гений. За да се родят светии, трябва да се повдигне жената. Ще има взаимопомощ и братство. Както в тялото няма господар и слуга - например ръцете работят за теб, но на масата сядаш заедно с тях - така ще бъде и с хората през новата епоха, няма да сложиш на другите вън да ядат, но ще седнете заедно на трапезата.
към текста >>

Някоя идея дойде при теб, тя не минава за пръв път само през теб, но е минала през милиони проводници.
Космичното електричество го движи. И когато човек дойде в дисхармония с него, идва удар и разрив на сърцето. Идеите идват от друг свят. Ако имаш усет, ти ще ги схванеш. В невидимия свят има работници, които работят, за да се разберат новите идеи. Някоя идея дойде при теб, тя не минава за пръв път само през теб, но е минала през милиони проводници. Затова се казва, че петдесет учени хора едновременно намират една и съща идея и работят върху нея. Новата епоха като дойде, ще ликвидира всички сметки, няма да има взимане и даване. Един стар богат човек казал на сина си: „Така не се живее! " - поискал всички тефтери, в които имало писано кой колко има да му дава, и ги изгорил. Идват сега нови поколения, аз ги виждам.
към текста >>

Пътуваш през лятото и есента - всички богатства са Вън, по дърветата.
Някой ще каже: „Ние досега не сме ли имали любов? " Аз говоря за тази любов, която разтопява всички препятствия, отваря всички сърца. Няма трудност, която тя да не може да премахне. Ако обичаш едно животно, то не те напада. И индусите като си концентрират ума и обичат животното, то не ги напада, минава и си заминава. Пътуваш през лятото и есента - всички богатства са Вън, по дърветата. Ще гладуваш ли? Където минеш, ще имаш прехрана. Ти ще вярваш, че където и да си, Все ще те нахранят. Такова е състоянието на човека, ако той живее с любов към Бога. От 10 километра като отива към едно село с любов, ще го чакат вън от селото да го посрещнат.
към текста >>

Тъмните сили, които вървят по пътя на злото, ще бъдат пратени във вечния огън, за да изгори в тях злото.
От 10 километра като отива към едно село с любов, ще го чакат вън от селото да го посрещнат. Ако влезе в селото със скъсани дрехи, ще го чакат да му дадат нови дрехи. Това иде на Земята. Любовта - това е нещо като динамо, или като радио, което разпространява Божиите мисли. Любовта е единствената сила, която може да примири народите, защото различните народи изпълняват различни длъжности в света, всеки народ си има своя мисия. Тъмните сили, които вървят по пътя на злото, ще бъдат пратени във вечния огън, за да изгори в тях злото. След това и те ще се покаят, защото е казано: „Всяка плът ще слави Господа". Настъпва момент, когато известна част от хората ще стигнат до закона и ще останат под закона. В тях ще се яви мисълта, че съществува някакъв закон. Други ще влязат в закона и ще се ползват петдесет на сто. Една част ще минат над закона, т. е.
към текста >>

Хората виждат, че войната е несъвместима с живота, но не могат да намерят изходния път, не могат да намерят подходящата форма, в която да изразходват своите енергии.
Мъчениците от едно време идат вече на Земята, едни по закона на вселяването, а други чрез въплъщение. Това, което ние проповядваме, ще се наложи в бъдеще. Има един закон: Най-лошите прояви ще се сменят в бъдеще с най-добри. Войната непременно ще се смени с друг процес, точно обратен. Този закон съществува в Природата, това е неизбежно. Хората виждат, че войната е несъвместима с живота, но не могат да намерят изходния път, не могат да намерят подходящата форма, в която да изразходват своите енергии. За нас въпросът е ясен, но за управляващите не е ясен. Невъзможните сега неща ще бъдат възможни за бъдещите поколения. * Един брат попита: - Какво означават думите: „Оставете мъртвите да погребват мъртвите си"?
към текста >>

59. Екскурзия на Витоша на 17 май 1937 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако една жена е нагрубявана от мъжа си, да му даде един хубав подарък, ако втори път я нагрубява, да направи същото и така нататък.
- Един момък ме попита за една мома: „Ще бъда ли щастлив, като се оженя за нея? " Казах му: „Как ще искаш тя да те направи щастлив, когато тя е нещастна? Как може нещастният да направи други щастливи? " И обратното казвам. Вие жените сами сте си виновни за вашите нещастия. Ако една жена е нагрубявана от мъжа си, да му даде един хубав подарък, ако втори път я нагрубява, да направи същото и така нататък. Една госпожа в Търново ми разправи една своя опитност: „Сънувам, казва, че една вечер седя в стаята и покойната ми майка дойде, вдигна стомната, храсна я върху главата ми и си отиде. Счупи се стомната. Като станах сутринта, видях, че имам нова светлина в ума си." Майка й, недоволна от нея, направила това и цял преврат станал с нея. Майка й искала да каже: „Като ти пукнем главата, това значи, че сегашните ти мисли не трябва да седят в главата ти."
към текста >>

Та Провидението някой път ще храсне някоя стомна върху главата на човека, за да мисли правилно.
Една госпожа в Търново ми разправи една своя опитност: „Сънувам, казва, че една вечер седя в стаята и покойната ми майка дойде, вдигна стомната, храсна я върху главата ми и си отиде. Счупи се стомната. Като станах сутринта, видях, че имам нова светлина в ума си." Майка й, недоволна от нея, направила това и цял преврат станал с нея. Майка й искала да каже: „Като ти пукнем главата, това значи, че сегашните ти мисли не трябва да седят в главата ти." Та Провидението някой път ще храсне някоя стомна върху главата на човека, за да мисли правилно. Това са страданията, които идват. Страданието, това е Любовта, която разцъфтява в сърцето на човека. Някои хора идват на Земята да плащат дълговете си, други идват да се усъвьршенствуват, а трети идват да помагат на другите. Този, който идва да помага, той е свободният. Сега сте при най-добрите условия.
към текста >>

Някой път се концентрираш върху онзи свят и като почнеш след това да гледаш този свят, той ти се струва като по-тъмен.
Ще благодарим на Бога и ще почнем на другия ден друг живот... Сега, в този живот ще жънете това, което в друг живот сте сели. И в бъдеще ще жънете това, което сега сеете. Това, което сеете, то ще бъде за в бъдеще, сега няма да се ползвате от него. Когато дойде някой при мен, ще му препоръчам хляба, който съм опитал или мога да му дам вода, която съм опитал. Някой път се концентрираш върху онзи свят и като почнеш след това да гледаш този свят, той ти се струва като по-тъмен. Значи светлината в онзи свят е по-силна от светлината в този свят. Нас ни радва онзи свят, който е в този свят. Вие живеете в онзи свят и изучавате този свят. Тук живеем временно и след това отиваме в онзи свят. В духовния живот има нещо велико и грандиозно.
към текста >>

А когато един духовен човек отиде на планината, времето е хубаво.
Нас ни радва онзи свят, който е в този свят. Вие живеете в онзи свят и изучавате този свят. Тук живеем временно и след това отиваме в онзи свят. В духовния живот има нещо велико и грандиозно. Когато някой обикновен човек отиде на планината, може да има вятър, буря. А когато един духовен човек отиде на планината, времето е хубаво. Накъдето отиде, работите са хубави - това е при духовния човек. Някой път работите ти вървят добре, а някой път град очуква гроздето и нивите. Та като завъртят ключа в Божествения свят, всички работи се уреждат, а като затворят ключа, всички работи отиват от лошо към по-лошо. Тук на Земята милиарди същества са измрели и са оставили навсякъде своите нечистотии. Земята е нечиста.
към текста >>

Някой път работите ти вървят добре, а някой път град очуква гроздето и нивите.
Тук живеем временно и след това отиваме в онзи свят. В духовния живот има нещо велико и грандиозно. Когато някой обикновен човек отиде на планината, може да има вятър, буря. А когато един духовен човек отиде на планината, времето е хубаво. Накъдето отиде, работите са хубави - това е при духовния човек. Някой път работите ти вървят добре, а някой път град очуква гроздето и нивите. Та като завъртят ключа в Божествения свят, всички работи се уреждат, а като затворят ключа, всички работи отиват от лошо към по-лошо. Тук на Земята милиарди същества са измрели и са оставили навсякъде своите нечистотии. Земята е нечиста. И затова ще мине огън - всичко органическо трябва да изгори и Земята трябва да стане чиста. С огън ще се изчисти Земята.
към текста >>

60. Екскурзия до хижа „Алеко'през ноември 1943 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки, който отслабва в любовта, върви по човешки път.
„Никакво добро не можете да направите, ако не любите Бога. Любите ли Бога, Той ще ви се изяви и тогава вашата любов ще стане като Неговата. Щастието и радостта, които изчезват, са човешки. А щастието и радостта, които не изчезват, са Божествени. Любовта, която скоро изгаря, е човешка, а любовта, която не изгаря и постепенно се увеличава е Божествена. Всеки, който отслабва в любовта, върви по човешки път. Всеки, който отслабва в знанието, върви по човешки път. Когато повярвате в Божественото, силни сте. Не търсете Христа вън от вас. Той е вътре във вашата душа. Когато Бог почне да работи Вътре във вас, Той ще ви покаже как трябва да обичате.
към текста >>

Всеки, който отслабва в знанието, върви по човешки път.
Любите ли Бога, Той ще ви се изяви и тогава вашата любов ще стане като Неговата. Щастието и радостта, които изчезват, са човешки. А щастието и радостта, които не изчезват, са Божествени. Любовта, която скоро изгаря, е човешка, а любовта, която не изгаря и постепенно се увеличава е Божествена. Всеки, който отслабва в любовта, върви по човешки път. Всеки, който отслабва в знанието, върви по човешки път. Когато повярвате в Божественото, силни сте. Не търсете Христа вън от вас. Той е вътре във вашата душа. Когато Бог почне да работи Вътре във вас, Той ще ви покаже как трябва да обичате. Тогава любовта Ви ще бъде свещена.
към текста >>

Като живееш духовен живот, ти не го проявявай отвън.
Яйцето, на което е дошло времето да се излюпи, то да се излюпи, а не да се безпокои за другите яйца. Да кажем, че една домакиня слага всеки ден по една квачка, по едно яйце и след 21 деня се чуди, защо някои яйца са се излюпили, а други още не са. Преведете това. Има един закон, който е много мъчен да се разбере: да провери човек, че има един Промисъл. Когато се провери това, то е вече пробуждане на съзнанието. Като живееш духовен живот, ти не го проявявай отвън. Да минеш като обикновен човек, да не те разберат, че си светия. Сега вие казвате, че някой човек ви обича. Вие там се заблуждавате. Ако някой ви обича, то е Божественото вътре в него, което ви обича, значи Бог. Ако мислите, че някой друг ви обича, то е външното, човешкото.
към текста >>

Аз ще ви покажа пътя.
Кучето излязло навън и почнало да си блже раните. Всичкото нещастие е, че човек иска непозволени работи. При непозволените работи ще си ближе раните. Има една дълбока философия. Като я разберат, хората ще бъдат щастливи. Аз ще ви покажа пътя. Няма да остана назад, напред ще вървя. Как ще ви докажа, че този път е добър? Трябва да вярвате, нищо повече! Онзи, който иска да излъже другите хора, лъже себе си. Ти сам ще Видиш дали е Вярно или не и тогава ще се произнесеш.
към текста >>

Как ще ви докажа, че този път е добър?
При непозволените работи ще си ближе раните. Има една дълбока философия. Като я разберат, хората ще бъдат щастливи. Аз ще ви покажа пътя. Няма да остана назад, напред ще вървя. Как ще ви докажа, че този път е добър? Трябва да вярвате, нищо повече! Онзи, който иска да излъже другите хора, лъже себе си. Ти сам ще Видиш дали е Вярно или не и тогава ще се произнесеш. Но сега ще вярваш. Но ти казваш: ,Ами ако си изгубя времето?
към текста >>

- Има невидими пътища, по които новите идеи се разпространяват.
" Това е Възпитание. Онова, което трябва да чуете, е: „Топли бъдете! " Най-хубавите работи сега идват. Един брат каза, че в едно село в България се явили 20 души младежи вегетарианци. Учителя каза: - Има невидими пътища, по които новите идеи се разпространяват. Как неусетно се минаха тези 4 деня! В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме радостни, пълни с мир и светлина. Ние бяхме в един друг свят. Вдъхновението и радостта ни бяха предчувствие за великата нова култура, която иде на Земята. Нашето състояние беше едно предвкусване за живота, който ще имат душите в новия свят, който иде.
към текста >>

61. 03. КЪМ МУСАЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние не идем тук за първи път.
И той вижда, че целият живот е радост, сила, мощ. Той долавя, че всичко има един вечен стремеж към доброто. Иска да прегърне всички, той се потопява във всички. Той разбира, че всички същества са само разни степени във възхода към чистотата и красотата на ангелското състояние. Всички тия места ни познават. Ние не идем тук за първи път. Ние сме тъй близки до тях! И те са ни очаквали цяла година. Планината е тъй богата и тя очаква всички, за да ги дари щедро от своите съкровища! Отивай при нея с отворена душа.
към текста >>

Нареждаме се всички по двама по тясната пътека, която се извива нагоре към висините.
Понякога хиляди искри изкачат от огъня и изпълват пространството над главите ни. При някои огньове се пее, при други огньове тихо се вслушват в нощната симфония на планината! Но часът е вече три! Време е за нагоре! Всички, които имат електрически лампички, ги запалват. Нареждаме се всички по двама по тясната пътека, която се извива нагоре към висините. Всички са изпълнени със светло ожидание. Каквато и да е планината, тя е красива. Всичко, което ни говори планината, е добро. Нещо повече. Планината, която ни посреща със слънце, със синьо небе, с тишина, е същата, която ни говори със своите ветрове, бури и гърмове.
към текста >>

Някъде край нас скални отвесни стени, а някъде около нас - бездни, над които вървим по тясна пътека.
Лампичките са разпределени на равни интервали, за да помагат по цялата линия. Вървим нагоре с отворени души. Отиваме към върха, за да получим нещо. Сегиз-тогиз се спираме, за да има време да се скачат отново отделните части на линията. Тук-там минаваме рекички, а някъде минаваме по скали, под които бучат невидими води и се спущат надолу от върховете. Някъде край нас скални отвесни стени, а някъде около нас - бездни, над които вървим по тясна пътека. Но какво виждам! Ето на едно място сме стигнали на такава точка, че се вижда цялата ивица нагоре и надолу! Да запомним тая гледка, защото тя е една от най-фееричните! Наоколо скали, бездни и по тях се движи нагоре една жива линия! Тая линия се извива постоянно, непрекъснато мени своите очертания и стъпка по стъпка се приближава към върха!
към текста >>

Любовта засяга всички области на материалния и духовен живот.
Някой иска да пише. Нека свърши по любовта и тогаз да пише. Вие трябва да се стремите да се освободите от ненужните работи и да виждате красивото, хубавото. При любовта всеки ще бъде задоволен от това, от което има нужда. Щастието ти зависи от любовта, която имаш. Любовта засяга всички области на материалния и духовен живот. Тогаз ще имаш всичко! Всички ония, които живеят в любовта, са божественото общество. Само чрез закона на любовта могат да се вършат нещата правилно. Всеки подтик да правим добро, всеки подтик за любовта иде от Безграничния! Равенство има само в любовта.
към текста >>

Колко нежно се люлеят те от най-малкия ветрец, малко приведени, като че ли вслушани дълбоко в музиката на водите, които се спущат от тия свещени места към долините и бързат, за да занесат по-скоро радост на всички цветя, треви и дървета, които срещат през време на дългия си път.
Отнеси тоя скъп дар долу със себе си! След малка почивка се спущаме отвъд „Мусала" към „Олтара" - дето са двете езера - изворите на Марица. Бавно се спущаме надолу. Долу минаваме реката и се приближаваме към езерата. Около реката множество цветя, между които особено изпъкват красивите морави звънчета. Колко нежно се люлеят те от най-малкия ветрец, малко приведени, като че ли вслушани дълбоко в музиката на водите, които се спущат от тия свещени места към долините и бързат, за да занесат по-скоро радост на всички цветя, треви и дървета, които срещат през време на дългия си път. И тая тяхна музика съдържа всичко онова, което можеш да чувствуваш, когато носиш радост на същества, които обичаш. Установихме се при първото езеро. Ясно е, че се намираме при един от многото циркуси, останали от ледената епоха. Какви величествени стени заобикалят Маришките езера! Това не наподобява ли някой храм, светилище?
към текста >>

62. 26. ЕДНА СРЕЩА НА ИЗГРЕВА - Боян Боев (1883 – 1963)

– Тия идейни движения, които са по-близки до центъра, са запазили в по- голяма чистота първоначалния импулс и затова имат по-мистичен, по-духовен елемент в себе си, а външните са изгубили отчасти тая първоначална чистота.
И колкото отиват по-навън, кръговете стават по-слаби, по-бавни, и даже най-външните кръгове до брега едвам се забелязват, – като че ли се сливат с езерната повърхност. – На кое отговарят кръговете? – На разните идейни движения в света. Всички идейни движения в света, които носят характера на новото в себе си, идат от един велик божествен център. – Но по какво ще познаем, кои са по-далеч и кои по-близо до центъра? – Тия идейни движения, които са по-близки до центъра, са запазили в по- голяма чистота първоначалния импулс и затова имат по-мистичен, по-духовен елемент в себе си, а външните са изгубили отчасти тая първоначална чистота. И затова даже най-външните могат да изглеждат до известна степен привидно материалистически, лишени от духовен елемент. А това е, защото те са най-далеч от центъра и сдържат много външни примеси в себе си. Нали водата е най-чиста при самия извор и колкото отива по-надолу, добива примеси и става мътна? – Кое идейно движение може да се постави в най-вътрешния кръг? – По принцип това, което съдържа в най-голяма чистота и пълнота вълната на новото, пратена в света.
към текста >>

И затова даже най-външните могат да изглеждат до известна степен привидно материалистически, лишени от духовен елемент.
– На кое отговарят кръговете? – На разните идейни движения в света. Всички идейни движения в света, които носят характера на новото в себе си, идат от един велик божествен център. – Но по какво ще познаем, кои са по-далеч и кои по-близо до центъра? – Тия идейни движения, които са по-близки до центъра, са запазили в по- голяма чистота първоначалния импулс и затова имат по-мистичен, по-духовен елемент в себе си, а външните са изгубили отчасти тая първоначална чистота. И затова даже най-външните могат да изглеждат до известна степен привидно материалистически, лишени от духовен елемент. А това е, защото те са най-далеч от центъра и сдържат много външни примеси в себе си. Нали водата е най-чиста при самия извор и колкото отива по-надолу, добива примеси и става мътна? – Кое идейно движение може да се постави в най-вътрешния кръг? – По принцип това, което съдържа в най-голяма чистота и пълнота вълната на новото, пратена в света. Понеже Христос е главата на Всемирното Братство, затова можем да кажем, че вълната, която се праща в света, иде от Христа!
към текста >>

Те имат и други въпроси, които оставят за друг път.
прояви на единение, коопериране, взаимопомощ, сътрудничество, дух на братство, на слугуване и жертва, личи действието на тая вълна. И тия общества, народи и раси, които отричат новото, което иде, ще бъдат изродени и нямат никакво бъдеще. Само тия общества и народи имат бъдеще, които имат усет за новите идеи и в които последните намират място и се разцъфтяват. Времето е напреднало. Гостите се сбогуват. Те имат и други въпроси, които оставят за друг път. сп. „Житно зърно”, бр. 12, кн. 6
към текста >>

63. Законът на справедливостта - Боян Боев (1883 – 1963)

Щом изчистиш един кален, пълен със жабуняк извор, ти не само даваш възможност на пътника да пие чиста вода, но към теб ще се приложи следният окултен закон: Каквото правиш отвън, такъв процес става и в твоя душевен живот.
За да го обясня, ще отворя една страница от живота на братството. При ловния парк, през 1928-ма г. имаше едно изворче. Учителят го откри. Чистенето на изворите има голямо окултно значение. Щом изчистиш един кален, пълен със жабуняк извор, ти не само даваш възможност на пътника да пие чиста вода, но към теб ще се приложи следният окултен закон: Каквото правиш отвън, такъв процес става и в твоя душевен живот. Изворите на твоята душа се отпушват и започват да текат. Всяко нещо, което човек прави отвън, намира отражение и в неговия психически живот. На този извор при ловния парк Учителят тури следния надпис: „Божието благо е благо за всички.” Това е именно и четвъртият закон на справедливостта. Този закон може да се формулира още така: Добро е това, което е добро за всички, а не само за едного или няколко души. Доброто трябва да бъде добро за всички и благото трябва да бъде благо за всички.
към текста >>

Тези блага могат да бъдат от материален характер, разни продукти, но този закон се отнася и за благата от умствен и духовен характер.
С други думи, всички същества трябва да се ползуват от Божиите блага. Кои са те? Всички блага са Божии. Няма мои и твои блага. Божествените блага трябва да се разпределят разумно между всички същества. Тези блага могат да бъдат от материален характер, разни продукти, но този закон се отнася и за благата от умствен и духовен характер. Благата, които всяка година дава разумната природа, трябва да бъдат така разпределени, че нито едно същество да не остане в лишение. Това изисква Божията справедливост, защото всички същества са клончета, листа на един и същи общочовешки космически организъм. Науката е благо, музиката е благо и те трябва да бъдат достояние на всички. Блага има изобилно, но не са разпределени правилно. Божествената справедливост още не е приложена на Земята.
към текста >>

64. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

В началото пътят е привлекателен, но води към катастрофа.
Така да схваща нещата, че да не се оставя да бъде излъган, нито един човек да не те излъже. Това е една окултна страна на въпроса. В света има напреднали същества, които са по-горе от човека - светли духове, които постоянно помагат на хората и други по-долни същества. Обаче освен тях, в тъмните области на невидимия свят има едни ненапреднали същества, които искат да спънат човека и с това намират смисъл на своя живот. Те могат да го увлекат в разни неща, да го съблазнят и да го изкушават. В началото пътят е привлекателен, но води към катастрофа. Ако човек се поддаде на тия примамки, тогава той е излъган. Интелигентен човек е този, който не се поддава на тези примамки. Той схваща веднага, че това не е Божествено и не се съблазнява. Пето качество е благородството и великодушието. Те са близки и ги броим като едно качество.
към текста >>

Христос казва така: „Тясна е пътеката, която води към Царството Божие.” Пример.
” Който казва така, няма великодушие. С това той спъва онзи, който му е казал горчивата дума, обаче спъва и себе си. Ако ти помниш горчивите думи, ти внасяш отрова в себе си. Великодушие, благородство значи да простиш на такъв човек и твоите отношения към него да не се изменят. Даже му направи услуга при даден случай. Христос казва така: „Тясна е пътеката, която води към Царството Божие.” Пример. Един наш брат в гр. Неврокоп има една къща с голям двор и градина. Неговият съсед веднъж взема, че премества оградата навътре два-три метра към двора му и по цялата дължина, което прави десетки квадратни метра отнета земя. Какво е направил нашият брат? Той може да го даде под съд, защото има скица на мястото, с крепостен акт в общината, но той мислил по този въпрос и най-сетне решил следното нещо: „Няма да го съдя, ще оставя така оградата.” И така я оставил.
към текста >>

Когато ученикът напредне в своя духовен живот, непременно ще влезе във зръзка с Белите Братя, с ангелите.
То зависи от степента на твоето съзнание. Белите Братя ти може да срещнеш и тук, в България. За тези напреднали същества не важи разстоянието. Те са господари на материята. Те могат да стават видими и невидими и да се явяват където поискат. Когато ученикът напредне в своя духовен живот, непременно ще влезе във зръзка с Белите Братя, с ангелите. Ще ви разправя една такава среща на един българин с един от Белите Братя. Тази среща я разправя веднъж Учителят и тя става с Неговия баща. Такива срещи е имало в България и с други хора. Аз зная още много такива примери, но ще кажа само един. Бащата на Учителя е родом от с.
към текста >>

По пътя излязла силна буря и те едва се спасили чрез плаване и излезли на брега.
Там е истинският славянски тип. Като младеж Костадин, така се казвал бащата на Учителя, отива във Варна. Още от малък той имал духовни, мистични наклонности. Събират се трима младежи и решават да отидат в Света гора. Това било през турско време, преди стотина години, в 1854 г. По пътя излязла силна буря и те едва се спасили чрез плаване и излезли на брега. Това било близо до Солун. Един ден те посетили една изоставена черква - Свети Димитрий. Като се молили, явил им се един старец и казал така на бащата на Учителя: „Ела утре пак тук, но сам, в същия час.” На другия ден той отива в същия час и същият старец се явява. Тогава той видял, че от главата на стареца излиза грамадна светлина. Той му казал, че не трябва да става калугер в Света гора, а трябва да се върне във Варна.
към текста >>

Учителят каза веднъж така: „Човек трябва да се моли поне 24 пъти в денонощие.” – Как ще се молим?
- От Бога ние получаваме всички блага, всичко в света иде от Бога - светлина, въздух, храна, красиви мисли и всички условия, в които сме поставени. Когато човек стане съработник на Бога, той има желание да даде нещо от себе си. Той се жертва за другите и тогава всяка една работа, която почне, се благославя. Ученикът трябва всякога да бъде в едно мистично, Божествено състояние и това става цел на ученика. Тогава ученикът е ученик, когато се намира в едно такова състояние. Учителят каза веднъж така: „Човек трябва да се моли поне 24 пъти в денонощие.” – Как ще се молим? – Ако ти цял ден се молиш, когато заспиш, пак ще бъдеш в едно молитвено, будно състояние. Ти в душата си пак ще продължаваш да се молиш. Това показва, че имаш будно съзнание. Човек трябва да се моли и когато е буден, и когато спи. Сега ще ви дам една задача за две седмици.
към текста >>

Да пожелаем да тръгне по Божествения път на Любовта и братството!
Също така и ние сме части, органи на общочовешкия живот, на общочовешкия организъм. Ние не можем откъснато, самостоятелно да живеем. Затова именно трябва да работим за цялото човечество чрез дела, думи и мисли. Упражнението е следното. Всеки ден през един час, когато намираме за важно, според условията, в които сме поставени, да пращаме една силна, молитвена мисъл за пробуждане на човечеството. Да пожелаем да тръгне по Божествения път на Любовта и братството! Да пратим един зов за пробуждане на всички спящи души. Да не живеем един егоистичен живот! Да ни стане жално, че много хора живеят в тъмнина, заблуждение, погрешки, на които трябва да се помогне. Всеки ден да се пращат такива мисли за пробуждането на човечеството! 12.06.1948 г.
към текста >>

65. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

Естествено е, че ние можем да лекуваме болестите по двата начина едновременно - по духовен начин и с външни средства.
Други такива тревоги могат да засегнат зрението или слуха. Човек може да заболее от някаква болест, без да вижда душевни причини, а да го отдава на външни - например на холерната епидемия, която съществува. Макар че видимата причина е материална, но основната причина е пак духовна: грях в миналото - това е кармично заболяване. Когато човек наруши един велик Божествен закон, то се нарича грях на популярен език. Щом знаем това, нека да разгледаме и обратната страна - начина за лекуването или живата наука за болестите. Естествено е, че ние можем да лекуваме болестите по двата начина едновременно - по духовен начин и с външни средства. Ще кажа някои методи, които Учителят препоръчва. Преди всичко, който заболее от някаква болест, трябва да оправи живота си, да живее един високо морален живот и да реши да върши Волята Божия. Един човек заболял и отишъл при един мъдрец, окултист, да се лекува. Последният му казал: „Знаеш ли коя е причината на твоята болест? Ти онеправда една жена вдовица с малки деца.
към текста >>

Учителят казва: „Ако болният даде път да мине Любовта през него, той ще оздравее веднага.” Дори той казва, че за болните от чума и холера има средство да оздравеят 101 %, без каквато и да е смъртност.
Понижават се вибрациите на тялото и то става податливо на болестите. Любовта предпазва човека от всички болести в света и ако има такива, моментално ги премахва. Достатъчно е болният да започне да обича хората - тези, с които болният се среща, да започне да ги обича и непременно ще оздравее. Ето тайната на оздравяването! Това е най-силното лекарство. Учителят казва: „Ако болният даде път да мине Любовта през него, той ще оздравее веднага.” Дори той казва, че за болните от чума и холера има средство да оздравеят 101 %, без каквато и да е смъртност. Ето средството: Болният да не приема никакво лекарство, да пие само гореща вода и да има връзка с Бога. Ако има сто души болни от холера, ще оздравеят и стоте, без никакво изключение. Когато човек има връзка с Бога, в него ще се появи една силна, динамична, Божествена мисъл и тя ще действува на болния като една електрическа светкавица, ще разруши микробите и болният ще оздравее. Тя ще парализира дейността на болестните микроби. Едновременно ще пие и гореща вода - да приложи двата метода на лекуването: материалния и духовния.
към текста >>

Болният трябва да се разкае, поправи, да реши вътре в себе си да върви по правия, светлия път, да започне един нов живот.
Във всеки човек има душа, която се грее от свещения огън на Любовта, но която още не е проявена. Доброто и любовта са вложени във всеки човек, защото Бог живее във всеки човек, но още не е проявен. Следователно и който живее в безлюбие, и той може да прояви любовта, защото в него живее висша Божествена душа. Има хиляди начини за проявлението на Любовта, за която аз говорих в моята сказка на същата тема. Като първи лечебни методи Учителят препоръчва: вярата, молитвата, любовта и вътрешната връзка с Бога. Болният трябва да се разкае, поправи, да реши вътре в себе си да върви по правия, светлия път, да започне един нов живот. Всичко това да обещае пред Бога. Тогава какво ще стане? Болестта нали е страдание, тя иде като резултат от неправилни мисли, чувства и постъпки. Болестта иде като последствие, не за наказание, а за поучение, за да може човек чрез това страдание да измени и подобри характера си. Болестта е едно от духовните възпитателни средства на духовните ръководители.
към текста >>

Ако болният напълно е решил да върви по един нов път на добро, чистота и Любов, тогава тези ръководители, горе, в невидимия свят, които са допуснали това страдание, вземат от него болестта и той оздравява.
Всичко това да обещае пред Бога. Тогава какво ще стане? Болестта нали е страдание, тя иде като резултат от неправилни мисли, чувства и постъпки. Болестта иде като последствие, не за наказание, а за поучение, за да може човек чрез това страдание да измени и подобри характера си. Болестта е едно от духовните възпитателни средства на духовните ръководители. Ако болният напълно е решил да върви по един нов път на добро, чистота и Любов, тогава тези ръководители, горе, в невидимия свят, които са допуснали това страдание, вземат от него болестта и той оздравява. Този човек вече няма нужда от възпитатели. Ангелът на страданието казва: „Аз дойдох при този човек малко да го възпитам и понеже той стана доста събуден, добър и възпитан човек, аз си вземам чуковете и торбата и отивам при други нуждающи се от възпитание хора.” Когато стане коренен духовен преврат в човека, тогава всяка болест и страдание си отиват от него. Освен тези вътрешни методи за лекуване, Учителят препоръчва и много външни начини. Един от тях е няколко дни да се пази пост - нищо да не се яде.
към текста >>

Когато стане коренен духовен преврат в човека, тогава всяка болест и страдание си отиват от него.
Болестта иде като последствие, не за наказание, а за поучение, за да може човек чрез това страдание да измени и подобри характера си. Болестта е едно от духовните възпитателни средства на духовните ръководители. Ако болният напълно е решил да върви по един нов път на добро, чистота и Любов, тогава тези ръководители, горе, в невидимия свят, които са допуснали това страдание, вземат от него болестта и той оздравява. Този човек вече няма нужда от възпитатели. Ангелът на страданието казва: „Аз дойдох при този човек малко да го възпитам и понеже той стана доста събуден, добър и възпитан човек, аз си вземам чуковете и торбата и отивам при други нуждающи се от възпитание хора.” Когато стане коренен духовен преврат в човека, тогава всяка болест и страдание си отиват от него. Освен тези вътрешни методи за лекуване, Учителят препоръчва и много външни начини. Един от тях е няколко дни да се пази пост - нищо да не се яде. При други болести да се пие гореща вода, специална храна, лекуване чрез вода или дихателни упражнения, слънчеви бани и пр. Четирите основни външни начини са тези: чрез храната, чрез водата, въздуха и светлината. Като важен лечебен метод Учителят счита музиката.
към текста >>

Обаче, вън от материалните вещества, в храната има и жизнена сила, или прана, което е един духовен елемент.
Те всички действуват благотворно върху здравето, но може да се избере песен, която има по-специална връзка със здравето - например песента „Сила, здраве е богатство”, друга – „Аз ще се подмладя”, „Мога да постигна, що желая”, „Всичко в живота е постижимо” и пр. Как се лекува чрез храна, вода, въздух и светлина, това е дълбока наука. Аз ще кажа само принципално какво човек трябва да спазва при това. Вие знаете, че днес химията и медицината дават химическия състав на храните. Изчислено е колко грама храна дневно са необходими за човека белтъчни вещества, тлъстини, хидрати (захари и скорбяла), минерални соли, витамини и пр. Обаче, вън от материалните вещества, в храната има и жизнена сила, или прана, което е един духовен елемент. Какво значи прана в храната? - Например ти ме пращаш да прекопая лозето ти, но аз не съм ял от три дни, затова не мога да вдигам мотиката. Ти ми слагаш обяд, аз ям и не се минават и десетина минути, ето че ставам бодър, здрав, чувствувам голяма енергия в себе си. Какво е станало? - Тази храна е влязла в моя стомах, там ще престои 1-2 часа, минава в червата, оттам в кръвта, която я разнася до тъканите, за да ги нахрани и за това са необходими 2-3 часа, зависи от смилаемостта на храните.
към текста >>

изпяването на песента „Вдъхновение”, всеки ден по един път, като се изпитва благоговение и възторг пред великата разумност, любов, хармония, красота, която ръководи цялата вселена, и действително да се преживее едно състояние на вдъхновение, хармонизирайки се с този велик, възвишен космически живот!
Когато така изучим природата, тогава получаваме тази наука, която Учителят нарича Жива наука. Тя ще даде нов тласък, голям подем във всички други науки - химия, физика, психология, естествена история и пр. Само тогава ще можем да се ориентираме правилно в живота си и ще положим на нови основи лекуването на болестите. Брат Боев даде като задача за м. март т.г. изпяването на песента „Вдъхновение”, всеки ден по един път, като се изпитва благоговение и възторг пред великата разумност, любов, хармония, красота, която ръководи цялата вселена, и действително да се преживее едно състояние на вдъхновение, хармонизирайки се с този велик, възвишен космически живот! 01.03.1947 г., Изгрев
към текста >>

66. 001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Боян Боев - един от най-светлите и достойни мъже, които придружават Учителя почти през целия му земен път, присъствува неотклонно край него и през този мърчаевски период и стенографира много разговори.
От тази гледна точка книгата представлява сборник разговори между Учителя Петър Дънов и негови последователи. Годината е 1944, политическата атмосфера - въздушните бомбардировки на съюзниците над София. "Изгрев" - селището на "дъновистите" - се евакуира от столицата в с.Мърчаево (на 24 км. югозападно от града). Място на разговорите е домът на Темелко Темелков (ученик-последовател на Учителя Петър Дънов) и околностите на Мърчаево. Боян Боев - един от най-светлите и достойни мъже, които придружават Учителя почти през целия му земен път, присъствува неотклонно край него и през този мърчаевски период и стенографира много разговори. Не след дълго (декември 1944 година) Учителя напуска земята. През настъпилите след 1956 година трудни за българската духовност времена стенограмите се съхраняват нелегално и постепенно се дешифрират от Боян Боев (до кончината му през 1964 година) и от друг мъченик на Словото - Борис Николов. Едва през 1977 година последният съставя "Изворът на доброто". В няколко ръчно отпечатани екземпляра книгата е разпространявана неофициално в България. Блажени са спасителите на записаното Слово; с евангелисткия си подвиг те се благословиха през вековете.
към текста >>

За съжаление, в навечерието на настоящото издание не успяхме да осъществим пълноценен контакт с Борис Николов.(Борис Николов не дочака излизането на книгата и прекъсна земния си път през декември 1991 година) Имаме основание да подозираме, че някои от разговорите са стенографирани по време на последните излети на Бялото Братство край Седемте рилски езера, а не в Мърчаево.
Не след дълго (декември 1944 година) Учителя напуска земята. През настъпилите след 1956 година трудни за българската духовност времена стенограмите се съхраняват нелегално и постепенно се дешифрират от Боян Боев (до кончината му през 1964 година) и от друг мъченик на Словото - Борис Николов. Едва през 1977 година последният съставя "Изворът на доброто". В няколко ръчно отпечатани екземпляра книгата е разпространявана неофициално в България. Блажени са спасителите на записаното Слово; с евангелисткия си подвиг те се благословиха през вековете. За съжаление, в навечерието на настоящото издание не успяхме да осъществим пълноценен контакт с Борис Николов.(Борис Николов не дочака излизането на книгата и прекъсна земния си път през декември 1991 година) Имаме основание да подозираме, че някои от разговорите са стенографирани по време на последните излети на Бялото Братство край Седемте рилски езера, а не в Мърчаево. Този факт, немаловажен като документ, не променя идейната претенция на книгата - да бъде заключителен, обобщаващ акорд на цяло едно Учение. Нито една дума от късите текстове на съставителите не е променена, въпреки че читателят може да ги намери твърде наивни и нелитературни. Убедени сме, че те носят своеобразна автентичност, изразявайки характера на Учителовото обкръжение - детински чисто, смирено и вярващо. Със съвсем малки изключения, изнесените в разговорите идеи не носят конкретно документално съдържание и би било погрешно да се търсят в тях или да им се приписват някакво директни политически внушения. ЗА ЛИЧНОСТТА НА УЧИТЕЛЯ Петър ДЪНОВ (12.07.1864 - 27.12.1944).
към текста >>

Гласът на Исус започва да говори от името на непонятни за обикновеното съзнание категории: "Аз съм Пътят, Истината и Животът".
Но в съзнанието на един индиец, например, личността на духовния Учител има твърде ясен нравствен, та дори и социален статут, докато за рационалното европейско съзнание това е мъгляво и отвлечено понятие, будещо в много българи недоверие и подозрение. Явно "сетивата" за Учител са на последно място интелектуални, затова ще си помогнем с образни внушения от Евангелието. В богоявленската мистерия при река Йордан е описано как тридесет годишният човек Исус влиза във водата и над него слиза Духа като Абсолют, като единна космична субстанция. В акта на това посвещение Исус става Христос - човешка монада (Син Човечески), любовна субстанция за всечовешката психична феноменология. Личността на Исус се претопява, а физическото му тяло се използва като триизмерен инструмент на Абсолюта. Гласът на Исус започва да говори от името на непонятни за обикновеното съзнание категории: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". Петър го идентифицира като Христос, а последователите се обръщат към него с "Рави" (Учителю). Исус Христос е абсурдното за интелектуалното мислене тъждество между дух и плът, фантастичното примирение между човек и Бог. Тези евангелски аналогии предлагаме на читателя, ако все пак той се опита да разграничи личността на Петър Дънов от Духа на Учителя, нещо, което други правя г чрез инструмента на вярата и интуицията. Разпознаването на собствения духовен Учител е дълбоко съкровен и вътрешен проблем за всяко човешко същество. Но ако действително мистичната етимология на понятието "българин" означава "човек, който намира своя Учител", то националното ни "сетиво" за Учителя би трябвало да се схваща като историческа даденост, като все още недостатъчно осъзната национална дарба.
към текста >>

Разпознаването на собствения духовен Учител е дълбоко съкровен и вътрешен проблем за всяко човешко същество.
Личността на Исус се претопява, а физическото му тяло се използва като триизмерен инструмент на Абсолюта. Гласът на Исус започва да говори от името на непонятни за обикновеното съзнание категории: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". Петър го идентифицира като Христос, а последователите се обръщат към него с "Рави" (Учителю). Исус Христос е абсурдното за интелектуалното мислене тъждество между дух и плът, фантастичното примирение между човек и Бог. Тези евангелски аналогии предлагаме на читателя, ако все пак той се опита да разграничи личността на Петър Дънов от Духа на Учителя, нещо, което други правя г чрез инструмента на вярата и интуицията. Разпознаването на собствения духовен Учител е дълбоко съкровен и вътрешен проблем за всяко човешко същество. Но ако действително мистичната етимология на понятието "българин" означава "човек, който намира своя Учител", то националното ни "сетиво" за Учителя би трябвало да се схваща като историческа даденост, като все още недостатъчно осъзната национална дарба. ЗА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Петър ДЪНОВ. Всеки читател, поне интуитивно, се досеща, че не става дума за обикновено литературно слово, нито за своеобразна семиотична система. Не става дума и за някаква спекулативна философия със схоластичен привкус, в която произволно се фиксират чисти понятия и свободно се движат абстрактни съждения. Още по-малко - за традиционен проповеднически коментар върху библейски текстове.
към текста >>

И ако накрая изкажем твърдението, че когато един духовен Учител говори, нови психични светове се изграждат, а стари се преустройват, това би било една прекалено явна, но необходима провокация към читателския интелект.
Още по-малко - за традиционен проповеднически коментар върху библейски текстове. За да не се изкушим в Словото, трябва отначало да му признаем една нефонетична, незнакова, дори и немисловна същност. Да върнем етимологичното му тъждество с неоплатоническия Логос, крито чрез своя отвъдсубстанциален и телеологичен живот възстановява "самородността на Битието". С други думи, да признаем творческия потенциал на Словото. Такъв един поглед е съвсем в духа на европейската християнска култура, респективно философия, които по наше дълбоко убеждение представляват своеобразно "тълкуване" на първия евангелски стих от Йоана "В началото бе Словото". И ако накрая изкажем твърдението, че когато един духовен Учител говори, нови психични светове се изграждат, а стари се преустройват, това би било една прекалено явна, но необходима провокация към читателския интелект. Живата, субстанциална същност на Логоса ни заставят да пишем "слово" с главна буква, както и всички останали форми на неговото инобитие. Природа, Слънце, Живот, Сила, Любов, Мъдрост, Истина, Светлина, Първа Причина, Единният, Неизменният, Безграничният, Благославящият и т.н. - това са също така живи, субстанциални светове със своя специфична феноменология. ЗА СТИЛА НА СЛОВОТО. Всякакъв стилистичен анализ до голяма степен се обезмисля в гореизложения контекст на Словото.
към текста >>

Така или иначе, това са конструкции от българския език, на който за първи път в хилядолетната му история се налага да въплъщава една толкова трансцедентна идейна система.
Това твърдение важи както за неговите разговори, беседи и утринни слова, така и за многобройните му лекции. Разговорите в "Изворът на доброто" носят всички характеристики на говорната реч: директни образни внушения, живи народни думи, внезапни обрати на мисълта, изобилие от условни и повелителни наклонения; не липсват турцизми и привидни архаизми. Иначе бихме определили мърчаевските разговори като "стил на евангелската проповед", в който основни структури са евангелската притча и метафора. По наше дълбоко убеждение те и до днес остават най-съвършена форма на словесност, при която образът чрез изящно вертикално самодвижение през всички светове се провъзгласява за еднакъв със същността. Няма да се изненадаме, ако някои читатели открият и елементи на философския фрагмент. Така или иначе, това са конструкции от българския език, на който за първи път в хилядолетната му история се налага да въплъщава една толкова трансцедентна идейна система. "Учителят по мислене" на Европа Хегел ни убеждаваше, че само немският език е съхранил феноменологичната същност на понятието "истина"; в по-ново време Йосиф Бродски обявява руснаците за жертва на хилиастката чувствителност в езика си. У нас трябваше Учителят Петър Дънов да изрече Словото си, за да уловим в етимологичната същност на българския език една неподозирана до сега "телеологичност". Това вече ни приближава до представата за езика като "психична вибрация". И докато за нея все още нямаме ясна перцепция, не бива да виним езика на Словото в немодерност и архаичност. ЗА СЛОВОТО КАТО ФИЛОСОФСКА СИСТЕМА.
към текста >>

67. 105 КУЛТУРАТА НА АНГЕЛИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Има три вида слънчеви системи: Едни изразяват материалния свят, други са направени от фин духовен елемент - те спадат към духовния, ангелския свят.
Те живеят в един етерен свят. Там няма никаква гъста материя както на Земята. Там материята е в етерно състояние. На Сириус и на другите небесни тела живеят напреднали Същества. Човешката култура, в сравнение с културата на Сириус, е още в своите пелени. Има три вида слънчеви системи: Едни изразяват материалния свят, други са направени от фин духовен елемент - те спадат към духовния, ангелския свят. След време, когато вашите духовни очи започнат да се развиват, ще видите всички светове. Засега астрономите виждат само материалните светове. Третият вид слънчеви системи това са Божествените светове, които са създадени от най - фин Божествен елемент. Човек ще мине през всичките слънчеви системи. Нашата слънчева система е на границата на космоса.
към текста >>

Те са минали през друг път, но се интересуват и от нашия свят.
Ангелите имат съзнание, те не смесват доброто със злото. Ангелската вселена е много по-голяма от нашата. Ние сме деца, а те са възрастни. Ангелът, като направи погрешка, за десет хиляди години не го приемат на Небето, а към човека са по-снизходителни. Какво са нашите грехове ангелите не знаят, защото ако знаят, ще се опетнят. Те са минали през друг път, но се интересуват и от нашия свят. Ние сме предметно учение за тях, както растенията са предметно учение за нас. Някои ангели са минали през една епоха на човешката мисъл и там са се сблъскали и паднали. Ангелите, като бяха изпитани, едни останаха светли, а други станаха тъмни. Тези, които се възгордяха, станаха тъмни. Ангелите се интересуват от човека.
към текста >>

Божественото в човека те не го знаят, понеже човек минава по друг път на развитие, а не по пътя, по който минаха те.
Ние сме предметно учение за тях, както растенията са предметно учение за нас. Някои ангели са минали през една епоха на човешката мисъл и там са се сблъскали и паднали. Ангелите, като бяха изпитани, едни останаха светли, а други станаха тъмни. Тези, които се възгордяха, станаха тъмни. Ангелите се интересуват от човека. Божественото в човека те не го знаят, понеже човек минава по друг път на развитие, а не по пътя, по който минаха те. Ангелите се учат от живота на хората, понеже в него има нещо незнайно за тях. Тази опитност, която ние имаме, те я нямат. Ние не знаем опитността, която те имат, затова ние ставаме интересни за тях. Те са били човечество преди милиони години. Ангелът носи знание, приложимо за всички светове: физически, духовен и Божествен.
към текста >>

Ангелът носи знание, приложимо за всички светове: физически, духовен и Божествен.
Божественото в човека те не го знаят, понеже човек минава по друг път на развитие, а не по пътя, по който минаха те. Ангелите се учат от живота на хората, понеже в него има нещо незнайно за тях. Тази опитност, която ние имаме, те я нямат. Ние не знаем опитността, която те имат, затова ние ставаме интересни за тях. Те са били човечество преди милиони години. Ангелът носи знание, приложимо за всички светове: физически, духовен и Божествен. Що е ангел? Ако съберете цялото знание на човечеството, колкото то знае от хиляда години, ангелът знае всичко това, а знае и нещо повече. На един ангел, който пътува от една слънчева система до друга, какви превозни средства му трябват? От Слънцето до най-близката звезда те пътуват с бързина по-голяма от тази на светлината. Възвишените Същества, които живеят на Слънцето, слизат на Земята.
към текста >>

На един ангел, който пътува от една слънчева система до друга, какви превозни средства му трябват?
Ние не знаем опитността, която те имат, затова ние ставаме интересни за тях. Те са били човечество преди милиони години. Ангелът носи знание, приложимо за всички светове: физически, духовен и Божествен. Що е ангел? Ако съберете цялото знание на човечеството, колкото то знае от хиляда години, ангелът знае всичко това, а знае и нещо повече. На един ангел, който пътува от една слънчева система до друга, какви превозни средства му трябват? От Слънцето до най-близката звезда те пътуват с бързина по-голяма от тази на светлината. Възвишените Същества, които живеят на Слънцето, слизат на Земята. Също така слизат Същества и от Венера, Марс, Меркурий и пр. Те имат превозни средства. 500 милиона години пътува светлината от някоя вселена, за да дойде до тук.
към текста >>

От Слънцето до най-близката звезда те пътуват с бързина по-голяма от тази на светлината.
Те са били човечество преди милиони години. Ангелът носи знание, приложимо за всички светове: физически, духовен и Божествен. Що е ангел? Ако съберете цялото знание на човечеството, колкото то знае от хиляда години, ангелът знае всичко това, а знае и нещо повече. На един ангел, който пътува от една слънчева система до друга, какви превозни средства му трябват? От Слънцето до най-близката звезда те пътуват с бързина по-голяма от тази на светлината. Възвишените Същества, които живеят на Слънцето, слизат на Земята. Също така слизат Същества и от Венера, Марс, Меркурий и пр. Те имат превозни средства. 500 милиона години пътува светлината от някоя вселена, за да дойде до тук. Какво огромно пространство!
към текста >>

500 милиона години пътува светлината от някоя вселена, за да дойде до тук.
На един ангел, който пътува от една слънчева система до друга, какви превозни средства му трябват? От Слънцето до най-близката звезда те пътуват с бързина по-голяма от тази на светлината. Възвишените Същества, които живеят на Слънцето, слизат на Земята. Също така слизат Същества и от Венера, Марс, Меркурий и пр. Те имат превозни средства. 500 милиона години пътува светлината от някоя вселена, за да дойде до тук. Какво огромно пространство! За ангела това е разходка. Нашата мярка е мярка на микроб. Ангелите пътуват по-бързо от светлината. Светлината за тях е биволска кола.
към текста >>

Ангелите пътуват по-бързо от светлината.
Те имат превозни средства. 500 милиона години пътува светлината от някоя вселена, за да дойде до тук. Какво огромно пространство! За ангела това е разходка. Нашата мярка е мярка на микроб. Ангелите пътуват по-бързо от светлината. Светлината за тях е биволска кола. За човека бързината на светлината е непонятна, а какво остава за по-бързото движение. Светлината има най-голяма възможна бързина във физическия свят, а тези бързини, за които говорим, стават в други по-горни светове, в други измерения. Ангелите са Възвишени Същества, които изпращат енергии по цялата слънчева система Земята е много тясно поле за мощта на един ангел. Ако ангелът се движеше с бързината на светлината, той за част от секундата щеше да обходи цялата Земя.
към текста >>

Той трябва да се свързва с напредналите Същества, които му помагат в неговия път.
Тези светли души ще ви кажат: „Ние ще бъдем с вас.” Това са помощници, ангели-хранители на човечеството. Тези напреднали души ви заобикалят и благодарение на това вашият живот може да напредва. Трябва да правите усилия, да станат умовете и сърцата ни олтар, за да работим заедно с тези напреднали души. Човек трябва да изучава не само физическия свят, но и духовния. Той трябва да се свързва не само с физическия свят, но и с духовния. Той трябва да се свързва с напредналите Същества, които му помагат в неговия път. Много от нашите мисли са плод на мислите на Висшите Същества. Когато някоя семка от тези плодове падне в ума, сърцето и душата ви, тя вече сама по себе си се организира. Това са Божествени идеи, които поникват във вас. Те са голямо богатство. Ако всеки ден във вас прониква по една от тези малки скъпоценни мисли, в продължение на десет години вашият живот коренно ще се измени.
към текста >>

Следвайте пътя на ангелите, за да изправите погрешките си.
Каква по-велика музика от това - да мислиш както мислят напредналите Същества! Над нас са ангелите, които ни учат. Учете се от тях. Защо да се учите от тях? Защото те разбират по-добре от вас. Следвайте пътя на ангелите, за да изправите погрешките си. Съвременните хора мислят, че като повярват, за тях вече не трябва наука, не трябва изкуство. Чудни са хората със своите вярвания за Бога и със своите схващания за вярата. Не е ли този Великият Бог на Мъдростта, Великото Начало, което е създало всички светове? Не е ли Той, който е създал ангелите? Не, има друга наука, друга музика, друга поезия, друго изкуство, има други светове, има други организми, хиляди пъти по-хубави от човешките.
към текста >>

Не, има друга наука, друга музика, друга поезия, друго изкуство, има други светове, има други организми, хиляди пъти по-хубави от човешките.
Следвайте пътя на ангелите, за да изправите погрешките си. Съвременните хора мислят, че като повярват, за тях вече не трябва наука, не трябва изкуство. Чудни са хората със своите вярвания за Бога и със своите схващания за вярата. Не е ли този Великият Бог на Мъдростта, Великото Начало, което е създало всички светове? Не е ли Той, който е създал ангелите? Не, има друга наука, друга музика, друга поезия, друго изкуство, има други светове, има други организми, хиляди пъти по-хубави от човешките. Има какво да се учи. Вие живеете в един разумен свят. Възвишените Същества, които са участвали при създаването на света, работят върху съзнанието ви и искат от вас да се учите и да разбирате нещата. Истинското богатство на човека е доброто в него. Както доброто, тъй и Любовта, и Мъдростта и Истината са неделими.
към текста >>

Някой път Разумни, напреднали Същества се вселяват в хората за 10, 15, 20 години и работят.
Когато вие се силите да обичате, Възвишените Същества използват тази енергия за работа. Има ангели - ръководители на народите. Ангелът е много реално Същество. Той има свое тяло и свой ум. И човекът мисли, и животно го мисли, но каква е разликата между животното и човека? Някой път Разумни, напреднали Същества се вселяват в хората за 10, 15, 20 години и работят. Това е по-икономично, спестява време в сравнение с раждането. Геният е колективно същество. Едно или много напреднали Същества са се влюбили в него, вселили са се в него и чрез него се проявяват. Тези хора, в които се вселява един ангел, наричаме гениални, святи хора. Във всеки велик човек живее по един велик дух.
към текста >>

68. На екскурзия с Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки, който отслабва в живота на любовта, върви в човешки път.
Никакво добро дело не можете да направите, ако не любите Бога. Любите ли Бога, Той ще ви се изяви и тогава вашата любов ще стане като Неговата любов. Щастието и радостта, които не изчезват, са Божествени. Любовта, която скоро изгаря, е човешка. Любовта, която не изгаря, а постоянно се увеличава, е Божествена. Всеки, който отслабва в живота на любовта, върви в човешки път. Когато повярвате в Божественото, силни сте. Не търсете Христа вън от вас. Той е вътре във вашата душа. Когато Бог почне да работи вътре във вас, Той ще ви покаже как трябва да обичате. Тогава любовта ви ще бъде свещена.
към текста >>

Като живееш един духовен живот, ти не го проявявай отвън.
Има един закон, който е много мъчен да се разбере. Да провери човек, че има Промисъл. Когато се провери това, то вече е пробуждане на съзнанието. Има два порядъка: човешки и Божествен. Ще оставим човешкия порядък. Като живееш един духовен живот, ти не го проявявай отвън. Ти ще минеш като обикновен човек. Да не те разберат, че си светия. Сега вие казвате, че има един, който ви обича. Там се заблуждавате. Това е човешкият порядък.
към текста >>

Аз ще ви покажа пътя.
Кучето видяло, че няма никой и че има нещо за ядене. Но в това време идва господарят. Той затваря вратата и като го набива хубаво, пуща го вън. Кучето излиза на улицата и си ближе раните. Има една дълбока философия, като я разберат хората, ще бъдат щастливи. Аз ще ви покажа пътя. Няма да остана назад. Аз напред ще вървя. Как ще ви докажа, че този път е добър? Трябва да вярвате, нищо повече. Онзи, който иска да излъже другите хора, лъже себе си.
към текста >>

Как ще ви докажа, че този път е добър?
Кучето излиза на улицата и си ближе раните. Има една дълбока философия, като я разберат хората, ще бъдат щастливи. Аз ще ви покажа пътя. Няма да остана назад. Аз напред ще вървя. Как ще ви докажа, че този път е добър? Трябва да вярвате, нищо повече. Онзи, който иска да излъже другите хора, лъже себе си. Ти сам ще видиш дали е вярно или не. И тогава ще се произнесеш, но сега ще вярваш. Но ти казваш: Ами ако си загубя времето?
към текста >>

Има невидими пътища, по които новите идеи се разпространяват.
Това е възпитание. Онова, което трябва да чуете, е: Топли бъдете. Най-хубавите работи идат сега. Един брат каза, че в едно село се явили 20 души младежи вегетарианци. Учителя каза: Има невидими пътища, по които новите идеи се разпространяват. Те отиват през въздуха. Как неусетно минаха тези четири дена! В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме радостни и пълни с мир и светлина. Ние бяхме в един друг свят. Вдъхновението ни и радостта ни бяха едно предчувствие за великата нова култура, която иде на земята.
към текста >>

69. Божественият свят - Боян Боев (1883 – 1963)

Искаш да бъдеш духовен за себе си.
Защо тя иска да бъде красива? За да влияе, за да поправи своите работи. Ако тя би употребила своята красота за общо добро, то е хубаво. Ние сега искаме да бъдем силни, учени, богати, но искаме това за себе си, за своя изгода, а не за другите. Там е всичката погрешка. Искаш да бъдеш духовен за себе си. Там е погрешката. А ти трябва да бъдеш духовен за другите. Погрешката на целия свят седи в това, че внесения от Бога капитал е изпояден, а не е обработен. Един брат попита за състоянието на човека след смъртта. Учителя каза:
към текста >>

А ти трябва да бъдеш духовен за другите.
Ако тя би употребила своята красота за общо добро, то е хубаво. Ние сега искаме да бъдем силни, учени, богати, но искаме това за себе си, за своя изгода, а не за другите. Там е всичката погрешка. Искаш да бъдеш духовен за себе си. Там е погрешката. А ти трябва да бъдеш духовен за другите. Погрешката на целия свят седи в това, че внесения от Бога капитал е изпояден, а не е обработен. Един брат попита за състоянието на човека след смъртта. Учителя каза: Една майка в Чирпан се разболяла и три дена прекарала в пренесено състояние. И когато дошла на себе си, казала на сина си:“Слушай, синко, след един месец ще умра.
към текста >>

Един човек забелязал, че някой път розата издава повече благоухание.
Ангелът го вижда. Това, Божественото, привлича ангела към човека. Това, което не носи живот, не е Бог. Цветята обичат така, както един човек обича. Едно цвете може да се влюби в теб и ако го изнесеш, вън, то ще клюмне. Един човек забелязал, че някой път розата издава повече благоухание. Веднъж той видял, че едно много красиво същество излязло от розата и тогава розата издавала по-силно ухание. И после пак влязло в розата. (Настоящият разговор продължава в следващото писмо.) Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>

70. Слово за Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Вчерашният ден е денят на вчерашното и недалечно минало, когато виждаме Учителя още млад човек, тогава познат с фамилното си име господин Петър Дънов, с факела на истината в едната ръка и с куфарче в другата, да обикаля България от град на град, от село на село, проникнат от великата идея да посочи на човечеството един от пътищата за себепознанието, а именно изучаването на човешката глава, да знае човек с какъв капитал разполага и в какви предприятия да се хвърли.
Тази дата е написана със слънчеви букви на необятния небосвод, отдето човешката ръка не може да я заличи, нито тъмнината може да я обземе. На същото място и със същите букви е написан един от великите методи, с които Учителя си служеше за постигането на ценни неща, а именно: С любов и със светлина към мир, прогрес и свобода! От тази дата 1864 г. до 1954 г. са изминали деветдесет години една епоха, която може да се раздели на три неравни периода, на три големи дълги дни: вчера, днес и утре. Вчерашният ден е денят на вчерашното и недалечно минало, когато виждаме Учителя още млад човек, тогава познат с фамилното си име господин Петър Дънов, с факела на истината в едната ръка и с куфарче в другата, да обикаля България от град на град, от село на село, проникнат от великата идея да посочи на човечеството един от пътищата за себепознанието, а именно изучаването на човешката глава, да знае човек с какъв капитал разполага и в какви предприятия да се хвърли. Така обикаляше по своя неравен, негладък път сам, от никого не подпомогнат, с безкористно усилие и труд. Този период, вчерашният ден, може да се нарече“период на подготовка и труд“. Един от учителите в Сливенската гимназия разказваше: “Един пролетен ден дойде директорът в учителската стая с един млад господин, препоръча ни го като господин Петър Дънов, голям френолог, който изучава и проверява своите знания върху черепите, иска да направи няколко измервания със своите инструменти върху главите на някои ученици. Ние погледнахме с недоверие каза нашият брат. Извикахме някои ученици, способни и посредствени.
към текста >>

Така обикаляше по своя неравен, негладък път сам, от никого не подпомогнат, с безкористно усилие и труд.
На същото място и със същите букви е написан един от великите методи, с които Учителя си служеше за постигането на ценни неща, а именно: С любов и със светлина към мир, прогрес и свобода! От тази дата 1864 г. до 1954 г. са изминали деветдесет години една епоха, която може да се раздели на три неравни периода, на три големи дълги дни: вчера, днес и утре. Вчерашният ден е денят на вчерашното и недалечно минало, когато виждаме Учителя още млад човек, тогава познат с фамилното си име господин Петър Дънов, с факела на истината в едната ръка и с куфарче в другата, да обикаля България от град на град, от село на село, проникнат от великата идея да посочи на човечеството един от пътищата за себепознанието, а именно изучаването на човешката глава, да знае човек с какъв капитал разполага и в какви предприятия да се хвърли. Така обикаляше по своя неравен, негладък път сам, от никого не подпомогнат, с безкористно усилие и труд. Този период, вчерашният ден, може да се нарече“период на подготовка и труд“. Един от учителите в Сливенската гимназия разказваше: “Един пролетен ден дойде директорът в учителската стая с един млад господин, препоръча ни го като господин Петър Дънов, голям френолог, който изучава и проверява своите знания върху черепите, иска да направи няколко измервания със своите инструменти върху главите на някои ученици. Ние погледнахме с недоверие каза нашият брат. Извикахме някои ученици, способни и посредствени. Господин Дънов седна на стола и без да вади своите инструменти, започна да казва:“Този ученик има математически способности.“ веднага ние побързахме да извадим тефтерчетата си да видим вярно ли е.
към текста >>

Не е чудно, че когато братя и сестри от провинцията, от цяла България, идваха да слушат Словото само един път в годината по нямане на възможност, казваха: “Чухме една беседа, но тя ще ни държи влага за цяла година.“ Значи така са се качили, че докато слязат от високите върхове, има какво да учат.
Така той поставяше съзнанието на слушателите на по-високо ниво. Там предварително с песен и молитва той започваше беседата. Една беседа, това е словесна екскурзия, в която Учителя имаше крайната цел да стигне високите върхове на Словото. В тази словесна екскурзия той ни посочваше всички забележителни места отляво и отдясно и казваше по нещо за тях, но целта беше високите върхове. Стигнем ли там, там ни оставяше, и всеки според степента на своето съзнание постепенно слизаше. Не е чудно, че когато братя и сестри от провинцията, от цяла България, идваха да слушат Словото само един път в годината по нямане на възможност, казваха: “Чухме една беседа, но тя ще ни държи влага за цяла година.“ Значи така са се качили, че докато слязат от високите върхове, има какво да учат. Често Учителя казваше: “Учете се от всичко, но доброто дръжте. Учете се от външния свят. Учете се от светските хора. Учете се от децата. Учете се от простите хора.“ По този случай си спомням една хубава опитност към края на Общоевропейската война.
към текста >>

Аз се заинтересувах и проследих жената, която се загърна хубаво в своята дреха и закрачи към пътната врата.
Нямаше къде повече мисълта й да се издига.“Чух и разбрах, че много неща знаеш, моля те, кажи ми кога ще свърши войната? “ Учителя я погледна и тихо й отговори:“Скоро ще се свърши войната.“ Жената продължи:“Да, но положението от ден на ден става по-тежко.“ „Едно знай каза Учителя когато нещата стават тежки, когато положението се сгъстява, когато болестта идва към своята криза, настъпва краят. Скоро ще се свърши войната.“ „Много ти благодаря! “ каза жената и излезе. И наистина, войната скоро свърши. Аз се заинтересувах и проследих жената, която се загърна хубаво в своята дреха и закрачи към пътната врата. Тя не се спря да пита: Кой е този човек, от каква нация произхожда, кой го кара да говори. Тогава си спомних един велик закон, казан от Учителя: “Който учи истината, той никога не се интересува от дребните неща.“ Това научих от тази проста жена. Учителя много говореше за живота. Питаме се: “За кой живот? “ Друг един хубав пример ще отговори на въпроса.
към текста >>

Докога ще ги отклоняваш от пътя?
Учителя сам отговаря. Бе 1920 година. Беседа. Учителя говори. Отваря се вратата и една неканена гостенка застава сред стаята. С негодувание и протест се обърна тя към Учителя: “Докога ти ще заблуждаваш тия хора? Докога ще ги отклоняваш от пътя? Докога ще объркваш техните умове? “ Навярно доволна, че изля своя гняв, нямаше какво повече да каже. Някои от нашите братя със силни и здрави мишци може би се канеха да хванат гостенката под ръка и по-деликатно или по-грубо да я изведат вън. Обаче Учителя отправи поглед към нас, после се обърна към жената и каза: “Сестра, аз имам една вина, аз съм първата пролетна птичка, рано подранила и дошла най-рано от всички дружки и със своята песен оповестявам на целия свят: Иде пролетта на живота. Иде новото в света!
към текста >>

Всеки видя тази вечно горяща свещ дали отвън или отвътре но във всеки случай тя е нашият пътеводител.
Но днес и в миналото ние сме свидетели на една действителност, на една опитност. Пред нас бе тази вечно горяща свещ. Всеки, който се докосне до тази свещ, той се ползува. Той запалва с нея своята малка или голяма загаснала свещ и продължава като царския син да се радва на тази хубава светлина. И наистина, завърши се една малка работа. Всеки видя тази вечно горяща свещ дали отвън или отвътре но във всеки случай тя е нашият пътеводител. Какво получи и разбра всеки от светлината на тази вечно горяща свещ? Жената разбра своето велико предназначение и застана сред човечеството като равноправен член. Ученият разшири своя умствен кръгозор, пое нова насока на своята мисъл. Алхимикът осъществи своя древен блян превръщането на материята. Новият химик се домогна до една от тайните на живота и успя да раздроби материята на безброй малки частици, което днес обещава на човечеството не разрушение, а вечно благоденствие, обещава материални и духовни чудеса.
към текста >>

Младият пое пътеката на вечно зазоряване, а възрастният и старият разбраха, че тяхната работа е към мъдростта и вечното усъвършенствуване.
Педагогът откри ония вечни методи, които водят първо към себевъзпитание и после към възпитание на своя ближен. Музикантът при тази нова светлина на вечно горящата свещ промени всички струни на своя инструмент и запя нова песен за благодарност към Онзи, който го е дарил с тоя Божествен дар. Поетът и писателят настроиха своята лира на нов глас. И потопиха своето златно перо не в черното мастило, но в нектара на великата любов. Туристът се свърза с живата разумна природа и разбра, че от нея черпи истинска обнова за една благородна и съзнателна работа в живота. Младият пое пътеката на вечно зазоряване, а възрастният и старият разбраха, че тяхната работа е към мъдростта и вечното усъвършенствуване. Болният осмисли своята болест и разбра, че само със смирение ще се излекува. Здравият разбра, че задачата му е да помага на слабите и болните. Бедният разбра смисъла на беднотията, богатият смисъла на богатството. Така се заличи вековната вражда между тях и те си подадоха ръка за взаимопомощ. И още много, много хора и същества се ползуват от светлината на тази вечно горяща свещ наследство за целия свят.
към текста >>

Този, който донесе вечно горящата свещ, той повдигна нивото на твоя духовен живот.
Бедният разбра смисъла на беднотията, богатият смисъла на богатството. Така се заличи вековната вражда между тях и те си подадоха ръка за взаимопомощ. И още много, много хора и същества се ползуват от светлината на тази вечно горяща свещ наследство за целия свят. Дотук бих свършила да говоря, ако в момента не виждам въпросителните погледи на българския народ и на България. Те ме питат:“Ако това богатство е за целия свят, за нас нищо ли няма.“ Обръщам се към българския народ с думите: И за тебе има дял, и то богат дял. Този, който донесе вечно горящата свещ, той повдигна нивото на твоя духовен живот. Казвам: Радвай се, че от твоята среда излезе онзи, когото не познаваш, но който работи за тебе. С тази светлина той издири всички кътчета на твоята земя и дето намери целина, разора я, обработи я, натори я, превърна я в чернозем и пося в нея семето на новия живот, семето на вечния живот. Българският народ ще ме пита:“Голям ли беше този човек? “ Не го знам колко бе голям, но ръстът му мъчно се определя. Аз ще кажа: За мене той е Учител, за мене той е големият работник в света.
към текста >>

71. Последните времена - Боян Боев (1883 – 1963)

По някой път хората нямат търпение да чакат.
Какво ще направи с тях? Ще ги изяде и ще остане простак. Той не разбира, че с това компрометира доверието на околните, не вижда последствията. Ти си ученик. Както детето започва с а, б, така и ти ще започнеш в духовния свят. По някой път хората нямат търпение да чакат. Като придобият малко знание, самозаблуждават се, мислят, че всичко са научили и не остават да научат същинското. Щом ти отвориш твоето светилище на невежите, щом предадеш твоя Господ за нищо и никакво, ти като Самсона ще събориш стълбовете на зданието и то ще те смачка. В Божествената градина, като нарушиш известна добродетел, веднага едно цвете изсъхва. И като поправиш погрешката си, това цвете пак се разцъфтява. Когато нарушиш известна добродетел, после, като проявиш тази добродетел, това растение пак се проявява.
към текста >>

Някой път да си вземете една хубава хурка и хубава вълна и като почнете да предете, ще видя кой от вас докъде е стигнал.
Някой казва:“Ние ще живеем добър живот.“ Това е старото. Това да не стои в ума ви. В съзнанието ви да стои новото. Погрешките на човека за мене не съществуват. За мене съществуват само хубавите, Божествените неща, които има в него. Някой път да си вземете една хубава хурка и хубава вълна и като почнете да предете, ще видя кой от вас докъде е стигнал. А за мъжете има друго: ще ви дам плат и ще видя как ще го скроите. По кроежа ще видя на каква степен на развитие стоите. Гледаш, че една душа страда. Хубаво е да помогнеш. Но като й помогнеш, тази душа да се научи да не се връща пак в стария живот.
към текста >>

В окултната наука за пробуждане на съзнанието ученикът се въвежда в истинския път, за да стане достоен за изкупление.
Безсмъртието е за в бъдеще. Безсмъртното тяло сега се създава и гради. И като се съгради, ще дойдат разум ните и ще ви въведат във владение. Докато човек служи на греха, той е роб, не е свободен. Докато човек служи на безверието, съмнението, омразата, те са го заробили. В окултната наука за пробуждане на съзнанието ученикът се въвежда в истинския път, за да стане достоен за изкупление. Днес има заробване на човечеството. Има благородни хора в света. Една селянка цял ден е работила на нивата, била уморена, но като се върнала в къщи, видяла гост. Поляла му да се измие. Макар и уморена, омесила му погача.
към текста >>

Някой път ще ви дадем да видите какво нещо е човек облечен, че да не го забравите никога.
Поляла му да се измие. Макар и уморена, омесила му погача. Тази жена е посрещнала Господа. Вземайте пример от хубавото, откъдето и да иде то. Вие тук на земята сте в театър и се храните от трошиците на невидимия свят. Някой път ще ви дадем да видите какво нещо е човек облечен, че да не го забравите никога. Аз говоря за дрехите на ангелите. Данаил видял един ангел облечен с бяла дреха и препасан със златен пояс. Има и друга материя, с която човек да се облече. Един брат каза: “Учителю, кажете нещо по френология.“ Най-напред ще видите контурите на главата, към кой тип спада главата.
към текста >>

По някой път по лицето има известни наслоявания, които опорочават типа.
Има и друга материя, с която човек да се облече. Един брат каза: “Учителю, кажете нещо по френология.“ Най-напред ще видите контурите на главата, към кой тип спада главата. Има седем типа глави. Онези, които не са запознати с типовете, не могат да ги различат. По някой път по лицето има известни наслоявания, които опорочават типа. Има опорочени типове. Някои лица са отрупани с излищни мазнини. Аз наричам лице това, което е създадено от мисъл, чувство и воля. Под думата воля разбирам всички неща, които могат да се реализират. Дето волята работи, нещата трябва да се реализират.
към текста >>

Те много по-добре разбират от вас, десет пъти по-добре.
Сега, ако си заминете, пак ще дойдете към 1975 година, защото ще има важна работа. Няма да стоите дълго в пространството. Всички заминали ваши братя и сестри са все тука между вас. Аз ги виждам в събранието. Всички идват на беседите и си отиват. Те много по-добре разбират от вас, десет пъти по-добре. Те са хубавото събрание, а вие сте се сгушили между тях. А вие, от ваше гледище мислите, че ги няма. Един слон върви. Лаят го няколко кучета. Той, като хване някое куче с хобота си за крака му, повдигне го малко във въздуха и пак го остави.
към текста >>

Един религиозен човек, един духовен човек, трябва да посвети живота си на учение.
Ние се плашим от сянката си. Искаш да служиш на Бога. Ами свършил си неговото училище. Този, който иска да служи на Бога, най-напред се учи в училище. След това го турят на стаж. Един религиозен човек, един духовен човек, трябва да посвети живота си на учение. Да учи. У човека има дарби, които той не съзнава. Някой път си в голяма опасност и тогава се развиват дарбите. Например случват се такива неща: Намираш се някъде в една засада, у тебе се събуди разумното и изведнъж, в една десета от секундата, дойде ти един план как да се измъкнеш от засадата. Иначе с години не би намерил този план.
към текста >>

Някой път си в голяма опасност и тогава се развиват дарбите.
Този, който иска да служи на Бога, най-напред се учи в училище. След това го турят на стаж. Един религиозен човек, един духовен човек, трябва да посвети живота си на учение. Да учи. У човека има дарби, които той не съзнава. Някой път си в голяма опасност и тогава се развиват дарбите. Например случват се такива неща: Намираш се някъде в една засада, у тебе се събуди разумното и изведнъж, в една десета от секундата, дойде ти един план как да се измъкнеш от засадата. Иначе с години не би намерил този план. И по най-изкусната стратегия го изпълниш. В дадения случай ти си решил една гениална задача и се чудиш как си се избавил. Тъй че в човека има скрити заложби.
към текста >>

72. Братска вечеря - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой път, като спиш и сънуваш нещо тревожно, може да се събудиш веднага и двойникът да не се намести при събуждането, тогава целия ден си неразположен.
Като обичаш, да не влагаш двойника си. Когато обичаш някого или тебе обичат, могат да разместят двойника ти. Онази любов, която не е истинска, размества двойника. И тогава хората страдат. А при истинската любов двойникът не се размества: Да няма разместване, преплитане на двойниците. Някой път, като спиш и сънуваш нещо тревожно, може да се събудиш веднага и двойникът да не се намести при събуждането, тогава целия ден си неразположен. За да се намести двойникът правилно, сутринта, като станеш, ще се помолиш, та той да се намести добре и ще си разположен. Защо човек трябва да се моли? Молитвата не е нищо друго, освен да се намести двойникът правилно, за да можеш да възприемаш нещата правилно. Когато двойникът ти не е наместен добре, ти си раздразнен, пуснал си пояса си и търсиш повод да се караш. Когато другите след това почнаха да говорят други работи, Учителя си затвори очите и тихо произнесе: „Господи!
към текста >>

Забелязвали сме много пъти, че Учителя непрестанно се моли.
Когато двойникът ти не е наместен добре, ти си раздразнен, пуснал си пояса си и търсиш повод да се караш. Когато другите след това почнаха да говорят други работи, Учителя си затвори очите и тихо произнесе: „Господи! Господи! “ и другото не се чуваше. Но каза още и други неща. Забелязвали сме много пъти, че Учителя непрестанно се моли. Даже и при разговор незабелязано си затваря очите и произнася думите: „Господи благослови! “ и другите думи не се чуват. След това Учителя продължи да говори: Милиарди благословения ви дава Господ, пътувате с хиляди години като царски синове, имате ядене и пиене, и какво сте направили за Господа? Не се обезсърчавайте.
към текста >>

Милиарди благословения ви дава Господ, пътувате с хиляди години като царски синове, имате ядене и пиене, и какво сте направили за Господа?
Но каза още и други неща. Забелязвали сме много пъти, че Учителя непрестанно се моли. Даже и при разговор незабелязано си затваря очите и произнася думите: „Господи благослови! “ и другите думи не се чуват. След това Учителя продължи да говори: Милиарди благословения ви дава Господ, пътувате с хиляди години като царски синове, имате ядене и пиене, и какво сте направили за Господа? Не се обезсърчавайте. Не си внушавайте, че от вас нищо няма да излезе. Кажи си обратното: От мене ще излезе повече, отколкото очаквам, вие, като работите за Бога, ще бъдете силни. Ако имате вяра, капиталът е вътре във вас. Един ден се опитайте, като пеете, да се уясни небето, а друг път като пеете, да пожелаете да завали дъжд за растенията и това да стане.
към текста >>

Един ден се опитайте, като пеете, да се уясни небето, а друг път като пеете, да пожелаете да завали дъжд за растенията и това да стане.
Милиарди благословения ви дава Господ, пътувате с хиляди години като царски синове, имате ядене и пиене, и какво сте направили за Господа? Не се обезсърчавайте. Не си внушавайте, че от вас нищо няма да излезе. Кажи си обратното: От мене ще излезе повече, отколкото очаквам, вие, като работите за Бога, ще бъдете силни. Ако имате вяра, капиталът е вътре във вас. Един ден се опитайте, като пеете, да се уясни небето, а друг път като пеете, да пожелаете да завали дъжд за растенията и това да стане. Някого го боли главата. Турям двете си ръце на слепите му очи и главоболието му минава. Така образувам магнетично поле. Той има натрупана енергия и затова го боли главата. Чрез това магнетично поле му се взема енергията и му минава.
към текста >>

Когато тези лъчи са насочени надолу, човек е материалист, а когато лъчите са насочени 45 градуса нагоре, той е духовен.
В този ден, като си покривал къщата, паднал и си строшил крака. Валял дъжд. И ми писа: „Как си видял това? “ Отличителната черта на духовния човек е следната: От очите излизат едни невидими лъчи. Когато тези лъчи са насочени надолу, човек е материалист, а когато лъчите са насочени 45 градуса нагоре, той е духовен. Някой може да говори за духовни и Божествени работи, но ако няма този ъгъл от 45 градуса нагоре, той не е духовен. За него духовното и Божественото са параван. Когато пред тебе се намира един човек, нали ще му кажеш: Застани отляво или отдясно, за да видя слънцето. И на онзи, който те обича, ще кажеш така, т. е. да не застава между тебе и Бога.
към текста >>

Някой може да говори за духовни и Божествени работи, но ако няма този ъгъл от 45 градуса нагоре, той не е духовен.
Валял дъжд. И ми писа: „Как си видял това? “ Отличителната черта на духовния човек е следната: От очите излизат едни невидими лъчи. Когато тези лъчи са насочени надолу, човек е материалист, а когато лъчите са насочени 45 градуса нагоре, той е духовен. Някой може да говори за духовни и Божествени работи, но ако няма този ъгъл от 45 градуса нагоре, той не е духовен. За него духовното и Божественото са параван. Когато пред тебе се намира един човек, нали ще му кажеш: Застани отляво или отдясно, за да видя слънцето. И на онзи, който те обича, ще кажеш така, т. е. да не застава между тебе и Бога. Някой човек ти е неприятен и не искаш да му направиш услуга, но после идват по-големи трудности.
към текста >>

Аз, като пътувам, виждам смисъла на камъните, тревичките, цветята, водата и пр.
Когато ще става промяна, всички чувствуват, че тя ще стане. Ако знаеш, ще вземеш известни мерки, ще се подготвиш и ще извадиш добра поука. Човешката любов си отива при сланата и следната пролет пак идва, а Божествената любов е като иглолистните растения, те са винаги зелени. Щом тези, които се обичат, дойдат един до друг по-близо, отколкото трябва, тогава се раждат всички дисонанси. Природата има една орбита и тя забранява да излизаш вън от тази орбита. Аз, като пътувам, виждам смисъла на камъните, тревичките, цветята, водата и пр. Всичко ме интересува. Навсякъде в безкрайните форми виждам проявлението на Божията Любов. Стана дума за един стих от Писанието: „Слънцето ще потъмнее, месечината няма да дава светлината си и звездите ще потъмнеят“. Учителя каза: Това се отнася за сегашните времена.
към текста >>

73. Сеятелят на Божията нива - Боян Боев (1883 – 1963)

Той прокара път за Словото и за музиката в човешката душа, с което даде условия за пробуждане на човешкото съзнание, за разцъфтяване на човешката душа.
От деня, когато обичният ни Учител напусна Земята, изминаха 12 интензивни години, 12 зодиака. Въпреки това словото на Учителя не престана да звучи, защото това слово се проектира върху екрана на живота, отдето ехото на самия живот го поема, отнася го до най-отдалеченото човешко ухо, до най-усамотения човек в света и тихо ни нашепва: Има музика в живота! Затова човешката душа непрестанно пее своята възторжена песен за мир и любов, за знание и светлина, за истина и свобода. Учителя донесе на света ключа на великото Слово Божие и с този ключ отключи богатата съкровищница, от която дава всекиму според стремежа, желанията и нуждата. Учителя донесе на човечеството музиката на новия живот. Той прокара път за Словото и за музиката в човешката душа, с което даде условия за пробуждане на човешкото съзнание, за разцъфтяване на човешката душа. Словото на Учителя е музика, а музиката на Учителя - Слово. Неговото Слово и музика се взаимно преплитат, и то така хармонично, че образуват еднородна, жива, безкрайна нишка, по която тече животът в своята сила и мощ, в своята чистота, истина, красота. И наистина едва ли ще срещнем човек на Земята, който да е говорил толкова много за музиката, който да е пял и свирил толкова много, както Учителя. Цялото пространство, атмосферата на Земята е запълнена с вибрациите на словото, с трептенията на музиката. Трябва ли да се питаме тогава защо светът днес пее и свири толкова много?
към текста >>

По тези пътища идват и ще идват хора със силна воля, със силен стремеж към духовното, направо да черпят от това богатство, от ръцете, които щедро дават.
Учителя донесе много блага и благословения на цялото човечество, но какво остави? - На този въпрос ще отговоря на българския народ. Той знае с какви блага го е надарила майката земя, обаче българският народ не знае, а трябва да знае с какви духовни блага и богатства го е надарила Божествената майка - Любовта. Учителя донесе ключа на великото Слово Божие и с този ключ отвори богатата съкровищница, онази необятна, неизчерпаема духовна мина и я остави да се ползува от нейните блага цялото човечество, целият свят. От ръцете на тази мина се точат безброй нишки, които като подземни и надземни жили опасват сушата на цялата Земя. По тези пътища идват и ще идват хора със силна воля, със силен стремеж към духовното, направо да черпят от това богатство, от ръцете, които щедро дават. От сърцето на тази мина извират енергии, които се носят по водните сили на реки, морета и океани в целия свят. По тези пътища идат и ще дойдат хора с благородни сърца и отворени души, да черпят направо од Извора на това сърце. Идат и ще дойдат ония хора, които искат да чуят пулса на всемира. От главата на тази мина се пръскат лъчи от светлина, които проникват цялото пространство. По този път като по въздушни антени идат и ще дойдат хора със светъл ум и творчески дух да се свържат направо с главата на това голямо богатство - с извора на великото Слово Божие, за което е казано:
към текста >>

По тези пътища идат и ще дойдат хора с благородни сърца и отворени души, да черпят направо од Извора на това сърце.
Той знае с какви блага го е надарила майката земя, обаче българският народ не знае, а трябва да знае с какви духовни блага и богатства го е надарила Божествената майка - Любовта. Учителя донесе ключа на великото Слово Божие и с този ключ отвори богатата съкровищница, онази необятна, неизчерпаема духовна мина и я остави да се ползува от нейните блага цялото човечество, целият свят. От ръцете на тази мина се точат безброй нишки, които като подземни и надземни жили опасват сушата на цялата Земя. По тези пътища идват и ще идват хора със силна воля, със силен стремеж към духовното, направо да черпят от това богатство, от ръцете, които щедро дават. От сърцето на тази мина извират енергии, които се носят по водните сили на реки, морета и океани в целия свят. По тези пътища идат и ще дойдат хора с благородни сърца и отворени души, да черпят направо од Извора на това сърце. Идат и ще дойдат ония хора, които искат да чуят пулса на всемира. От главата на тази мина се пръскат лъчи от светлина, които проникват цялото пространство. По този път като по въздушни антени идат и ще дойдат хора със светъл ум и творчески дух да се свържат направо с главата на това голямо богатство - с извора на великото Слово Божие, за което е казано: „Глава на твоето Слово е истината“. Тук е мястото да изнеса онези пророчески думи, които Учителя е казал за това богатство:
към текста >>

По този път като по въздушни антени идат и ще дойдат хора със светъл ум и творчески дух да се свържат направо с главата на това голямо богатство - с извора на великото Слово Божие, за което е казано:
По тези пътища идват и ще идват хора със силна воля, със силен стремеж към духовното, направо да черпят от това богатство, от ръцете, които щедро дават. От сърцето на тази мина извират енергии, които се носят по водните сили на реки, морета и океани в целия свят. По тези пътища идат и ще дойдат хора с благородни сърца и отворени души, да черпят направо од Извора на това сърце. Идат и ще дойдат ония хора, които искат да чуят пулса на всемира. От главата на тази мина се пръскат лъчи от светлина, които проникват цялото пространство. По този път като по въздушни антени идат и ще дойдат хора със светъл ум и творчески дух да се свържат направо с главата на това голямо богатство - с извора на великото Слово Божие, за което е казано: „Глава на твоето Слово е истината“. Тук е мястото да изнеса онези пророчески думи, които Учителя е казал за това богатство: „България ще бъде духовен кредитор, духовен, разсадник за целия свят“. Питам тогава: Не трябва ли да пазим богатството като зеницата на очите си?
към текста >>

„България ще бъде духовен кредитор, духовен, разсадник за целия свят“.
Идат и ще дойдат ония хора, които искат да чуят пулса на всемира. От главата на тази мина се пръскат лъчи от светлина, които проникват цялото пространство. По този път като по въздушни антени идат и ще дойдат хора със светъл ум и творчески дух да се свържат направо с главата на това голямо богатство - с извора на великото Слово Божие, за което е казано: „Глава на твоето Слово е истината“. Тук е мястото да изнеса онези пророчески думи, които Учителя е казал за това богатство: „България ще бъде духовен кредитор, духовен, разсадник за целия свят“. Питам тогава: Не трябва ли да пазим богатството като зеницата на очите си?
към текста >>

74. Красотата на Рила - Боян Боев (1883 – 1963)

Стъпваме на полянката, дето толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя.
При идването от Изгрева ти първо ни посрещаш. Като минем една височина, е особено вълнение поглеждаме твоите тихи, сини води. При идването и виждането ти изпъква в нас в живи образи всичкият този вълшебен кът, който ти пазиш оттук. Над тебе величествено се издига Молитвеният връх, дето сме прекарвали незабравими часове. Слизаме до твоите брегове. Стъпваме на полянката, дето толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. И той на връщане от па- невритмия сам е носел на рамо сухо дърво за нуждите на общежитието. Скоро вече сме при второто езеро - Елбур, край което ще бъде нашият стан. След кратка почивка и построяване на палатката привечер мнозина се изкачват на Молитвения връх. Тясна пътека води към него. Върху голяма скала край пътеката са написани думите:
към текста >>

Тясна пътека води към него.
Слизаме до твоите брегове. Стъпваме на полянката, дето толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. И той на връщане от па- невритмия сам е носел на рамо сухо дърво за нуждите на общежитието. Скоро вече сме при второто езеро - Елбур, край което ще бъде нашият стан. След кратка почивка и построяване на палатката привечер мнозина се изкачват на Молитвения връх. Тясна пътека води към него. Върху голяма скала край пътеката са написани думите: Пази свободата на душата си! Пази доброто на сърцето си! Пази светлината на ума си! Пази силата на духа си!
към текста >>

Върху голяма скала край пътеката са написани думите:
Стъпваме на полянката, дето толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. И той на връщане от па- невритмия сам е носел на рамо сухо дърво за нуждите на общежитието. Скоро вече сме при второто езеро - Елбур, край което ще бъде нашият стан. След кратка почивка и построяване на палатката привечер мнозина се изкачват на Молитвения връх. Тясна пътека води към него. Върху голяма скала край пътеката са написани думите: Пази свободата на душата си! Пази доброто на сърцето си! Пази светлината на ума си! Пази силата на духа си! Един брат се зае да издълбае върху камъка с длето и чук тези думи, за да се увековечат.
към текста >>

Посещаваме третото езеро - Балдер-Дару, край чийто брегове толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя.
Когато те дойдоха тука, при Учителя, изпяха няколко песни на Братството с български думи. Това трогна всички. След това един от тях се обърна към Учителя с възторжена приветствена реч, на която Учителя отговори с няколко думи, които могат да бъдат завет към бъдещото човечество. Мястото около палатката е украсено с бели камъни. Всяка година братя и сестри, като намерят някъде красиви бели камъни, ги донасят тук, за да украсят тази полянка, гдето сме имали високоидейни разговори с Учителя. Посещаваме третото езеро - Балдер-Дару, край чийто брегове толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. Посещаваме и близкото езеро Близнака - четвърто по ред. Тук човек като че ли се пробужда и съзнава себе си като душа, отворена да възприема говора на планината. Тук Учителя е прекарал с французите няколко часа. Изкачваме се до петото езеро - Махабур - най-обширното от Седемте езера. Още по-нагоре е шестото езеро - Сърцето.
към текста >>

За пръв път посетихме езерата с Учителя през август 1929 г.
Можем да кажем, че Салонът е едно от най-мистичните и най-красивите места в тази част на Рила. Чудна е гледката оттука: пред теб в далечината се издигат Рупите с особените си очертания. Оттук те изглеждат тъй близо до нас. Ние неволно се отдалечаваме един от друг за известно време, за да доловим шепота на вечния, да доловим и говора на Рупите... Нещо силно, мощно, тайнствено иде от Рупите. Всеки, който посети езерата, непременно трябва да посети и Салона. За пръв път посетихме езерата с Учителя през август 1929 г. Тогава летуването още не беше организирано. Вместо палатки имаше навеси. Помня една подробност при връщането. Сутринта рано Учителя каза, че трябва с най-голяма бързина да подготвим денковете, за да тръгнем към Сапарево и Дупница, но мнозина се забавиха. Учителя силно настояваше да работим по-бързо, обаче тръгнахме със закъснение.
към текста >>

Друг път Учителя не е настоявал за такова бързо тръгване.
Тогава летуването още не беше организирано. Вместо палатки имаше навеси. Помня една подробност при връщането. Сутринта рано Учителя каза, че трябва с най-голяма бързина да подготвим денковете, за да тръгнем към Сапарево и Дупница, но мнозина се забавиха. Учителя силно настояваше да работим по-бързо, обаче тръгнахме със закъснение. Друг път Учителя не е настоявал за такова бързо тръгване. После разбрахме причината. Между Дупница и Радомир заваля пороен дъжд и причини голямо наводнение при с. Долна Диканя. Ние бяхме с автомобили. Когато наближихме селото, водите на местната река се издигнаха и.
към текста >>

Песните са мистични, с духовен характер и до известна степен приличат на нашите песни, но не са нашите.
Тя вижда, че вече всички са на Молитвения връх и молитвата е почнала. Понеже се стеснява да отиде така късно на Молитвения връх, тръгва сама за петото езеро Махабур. Там прави своята молитва и завършва с „Отче наш“. Тогава чува грамаден хор отсреща. Хорът като че ли е от неколкостотин души и пее песен на няколко гласа. Песните са мистични, с духовен характер и до известна степен приличат на нашите песни, но не са нашите. Тя слуша захласната известно време. След това се връща в своята палатка и заплаква от благодарност, че е имала тази опитност. Едно лято Учителя препоръча да нареждаме от бели камъни разни фигури, думи и изречения върху земята. И досега има тук-таме запазени такива надписи и фигури. Например и сега, като отиде човек на полянката над Езерото на Чистотата и слезе малко под Харамията, ще види от бели камъни, наредена окръжност е точка, думите: „Бог е Любов“, „ Ум“ и др.
към текста >>

75. 02 ПЕТТЕ СТЪПКИ ЗА ПОВДИГАНЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Те са изразени символично в Пентаграма, който представлява синтезиран образ на човешка фигура с разперени встрани ръце и крака - Път към истинския живот.
[[И очите ми видяха Изгрева]] ПЕТТЕ СТЪПКИ ЗА ПОВДИГАНЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША Петте стъпки в повдигането на човешката душа имат връзка с петте планински върха, където на времето си са станали петте велики събития за прогреса на човечеството. Те са: Арарат, Мория, Синай с връх Хорив, Тавор и Голгота. Те са изразени символично в Пентаграма, който представлява синтезиран образ на човешка фигура с разперени встрани ръце и крака - Път към истинския живот. Пентаграмът има три кръга, които отговарят на трите категории хора в света, а именно: 1. Външният кръг отговаря на светските хора. 2. Средният кръг, между самите линии на Пентаграма, отговаря на учениците на окултизма, които не са светски, а духовни хора. 3. Третият кръг "Светая Светих" е, който отговаря на Учителите - Великите Посветени. Засега може да се говори и то много накратко само за първия и втория кръг от Пентаграма, т.е.
към текста >>

Той ще плати за стореното не един, а четири пъти повече.
Капиталистите със своите пари, учените със своето знание, държавниците със своята власт - всички те имат силата в своите ръце. Сила груба, егоистична, която служи само за тяхното благоденствие, а не на всички хора. В света обаче съществува един неотменим закон, наречен Закон на кармата, който връща на всекиго онова, което е сторил на другите - било то добро или зло. И когато някой забогатее с пари, със знание или с власт и почне да угнетява другите за своя лична полза, т.е. когато е взел сабята в ръцете си и сече с нея наляво и надясно, след известно време той ще се намери на мястото на угнетените и ще изпита на гърба си онова, което е сторил на другите. Той ще плати за стореното не един, а четири пъти повече. Това второ състояние или втори кръг, който почва за този човек, е символизиран в Пентаграма със знака Чаша. Той изпива до дъно горчивата чаша, в която са събрани всичките страдания, причинени от него на другите и то в четворен размер. След това у него, подобно на болен, който взема някакво лекарство, настъпва едно приятно подобрение. Излекуван вече от една болест, той е научил урока си - да живее без да угнетява хората. Това му състояние е символизирано в Пентаграма с Разтворената книга.
към текста >>

Само тогава той ще разбере, че още е на първото стъпало на пътя - на широкия светски път, а не на духовния, както може би си е мислил.
И тъй Сабя и Скиптър са два символа на власт: на светската власт, която убива и взема и на духовната власт, която дава и възкресява. Тези два вида власт взаимно се изключват. Там където е едната, другата не може да бъде. От това следва, че онзи, който държи Сабята на узурпатора, учения или на държавника и казва, че служи на Бога, лъже и себе си и другите. Той сам ще се увери в това, когато му отнемат Сабята и го поставят на мястото на онези, които е управлявал със Сабята. Само тогава той ще разбере, че още е на първото стъпало на пътя - на широкия светски път, а не на духовния, както може би си е мислил. С този момент, когато човекът запалва светлината на своя собствен ум и добива Скиптъра на знанието, се завършва първия светски цикъл на неговото развитие, той влиза във втория кръг - вече духовен. За да стъпи в духовния път на ученичеството, или на Стръмната пътека, както още я наричат, човек трябва да мине Тясната врата, за която говори Свещеното Писание. Преминал през нея, той среща Великия Учител Христос - лице с лице, физически, както е посочено в Пентаграма. Оттук нататък ученикът е в непрекъснато общение с Христа. И пътят на ученика има вече връзка с петте върха, за които споменах в началото.
към текста >>

С този момент, когато човекът запалва светлината на своя собствен ум и добива Скиптъра на знанието, се завършва първия светски цикъл на неговото развитие, той влиза във втория кръг - вече духовен.
Тези два вида власт взаимно се изключват. Там където е едната, другата не може да бъде. От това следва, че онзи, който държи Сабята на узурпатора, учения или на държавника и казва, че служи на Бога, лъже и себе си и другите. Той сам ще се увери в това, когато му отнемат Сабята и го поставят на мястото на онези, които е управлявал със Сабята. Само тогава той ще разбере, че още е на първото стъпало на пътя - на широкия светски път, а не на духовния, както може би си е мислил. С този момент, когато човекът запалва светлината на своя собствен ум и добива Скиптъра на знанието, се завършва първия светски цикъл на неговото развитие, той влиза във втория кръг - вече духовен. За да стъпи в духовния път на ученичеството, или на Стръмната пътека, както още я наричат, човек трябва да мине Тясната врата, за която говори Свещеното Писание. Преминал през нея, той среща Великия Учител Христос - лице с лице, физически, както е посочено в Пентаграма. Оттук нататък ученикът е в непрекъснато общение с Христа. И пътят на ученика има вече връзка с петте върха, за които споменах в началото. Но само онзи може да стане ученик, да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него.
към текста >>

За да стъпи в духовния път на ученичеството, или на Стръмната пътека, както още я наричат, човек трябва да мине Тясната врата, за която говори Свещеното Писание.
Там където е едната, другата не може да бъде. От това следва, че онзи, който държи Сабята на узурпатора, учения или на държавника и казва, че служи на Бога, лъже и себе си и другите. Той сам ще се увери в това, когато му отнемат Сабята и го поставят на мястото на онези, които е управлявал със Сабята. Само тогава той ще разбере, че още е на първото стъпало на пътя - на широкия светски път, а не на духовния, както може би си е мислил. С този момент, когато човекът запалва светлината на своя собствен ум и добива Скиптъра на знанието, се завършва първия светски цикъл на неговото развитие, той влиза във втория кръг - вече духовен. За да стъпи в духовния път на ученичеството, или на Стръмната пътека, както още я наричат, човек трябва да мине Тясната врата, за която говори Свещеното Писание. Преминал през нея, той среща Великия Учител Христос - лице с лице, физически, както е посочено в Пентаграма. Оттук нататък ученикът е в непрекъснато общение с Христа. И пътят на ученика има вече връзка с петте върха, за които споменах в началото. Но само онзи може да стане ученик, да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която да се разбиват вълните на житейското море.
към текста >>

И пътят на ученика има вече връзка с петте върха, за които споменах в началото.
Само тогава той ще разбере, че още е на първото стъпало на пътя - на широкия светски път, а не на духовния, както може би си е мислил. С този момент, когато човекът запалва светлината на своя собствен ум и добива Скиптъра на знанието, се завършва първия светски цикъл на неговото развитие, той влиза във втория кръг - вече духовен. За да стъпи в духовния път на ученичеството, или на Стръмната пътека, както още я наричат, човек трябва да мине Тясната врата, за която говори Свещеното Писание. Преминал през нея, той среща Великия Учител Христос - лице с лице, физически, както е посочено в Пентаграма. Оттук нататък ученикът е в непрекъснато общение с Христа. И пътят на ученика има вече връзка с петте върха, за които споменах в началото. Но само онзи може да стане ученик, да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която да се разбиват вълните на житейското море. Тази вяра е символизирана с планината Арарат, на която е спрял Ноевият ковчег. Значи планината Арарат е онази здрава канара, която символизира непоклатимата вяра на ученика. В Свещеното Писание имаме три образа с такава непоколебима вяра: Авраам, Петър и Разбойникът на кръста.
към текста >>

С такова смирение вече човек напредва бързо по своя духовен път и се изкачва, като Мойсей на планината Синай на връх Хорив, където получава Заповедите Божии.
Тази вяра е символизирана с планината Арарат, на която е спрял Ноевият ковчег. Значи планината Арарат е онази здрава канара, която символизира непоклатимата вяра на ученика. В Свещеното Писание имаме три образа с такава непоколебима вяра: Авраам, Петър и Разбойникът на кръста. Авраам, който имаше тази вяра се удостои да бъде наречен Приятел на Бога. Но това високо положение вместо да го направи горделив, толкова го смири, щото той не се подвоуми да принесе в жертва сина си на планината Мория. С такова смирение вече човек напредва бързо по своя духовен път и се изкачва, като Мойсей на планината Синай на връх Хорив, където получава Заповедите Божии. Когато ги получава, човек се преобразява и над него слиза Духът. Това е планината Тавор. Той се преобразява, но това още не е краят. Краят е безсмъртието, но за да го получи, човек трябва да се отрече от себе си, т.е. да умре за света.
към текста >>

Това са петте посвещения, които очакват всеки окултен ученик, тръгнал по пътя на Христа и ръководен от Него.
Христос казва: "Ако не умрете за света, нямате живот вечен." Но трябва да се знае, че човек умира плътски, т.е. за всички наслади и удоволствия на светския живот, за да се роди изново. Това вече е "Възкресението от мъртвите", а то става на Голгота. И тъй, планините Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота са петте стъпки на възлизането на човешката душа. Те са петте цикъла в развитието на човека, които той минава за хиляди, а може би и за милиони години, докато завърши своята земна, човешка еволюция. Това са петте посвещения, които очакват всеки окултен ученик, тръгнал по пътя на Христа и ръководен от Него. Всички, които сте чели и постоянно четете окултна литература, знаете за пътя на ученика и посвещенията. Тия пет стъпки не са указани там. Те са стъпки на един път, по който трудно се върви, защото не е път на философстване, а път на живото дело, на постоянно творчество. Той е именно пътят на Христа. Всеки, който иска да върви по този път, се задължава в определено време от деня да мисли поне пет минути за значението на петте планини Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота.
към текста >>

Всички, които сте чели и постоянно четете окултна литература, знаете за пътя на ученика и посвещенията.
за всички наслади и удоволствия на светския живот, за да се роди изново. Това вече е "Възкресението от мъртвите", а то става на Голгота. И тъй, планините Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота са петте стъпки на възлизането на човешката душа. Те са петте цикъла в развитието на човека, които той минава за хиляди, а може би и за милиони години, докато завърши своята земна, човешка еволюция. Това са петте посвещения, които очакват всеки окултен ученик, тръгнал по пътя на Христа и ръководен от Него. Всички, които сте чели и постоянно четете окултна литература, знаете за пътя на ученика и посвещенията. Тия пет стъпки не са указани там. Те са стъпки на един път, по който трудно се върви, защото не е път на философстване, а път на живото дело, на постоянно творчество. Той е именно пътят на Христа. Всеки, който иска да върви по този път, се задължава в определено време от деня да мисли поне пет минути за значението на петте планини Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота. По този начин ние ще се приближим към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си душа.
към текста >>

Те са стъпки на един път, по който трудно се върви, защото не е път на философстване, а път на живото дело, на постоянно творчество.
И тъй, планините Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота са петте стъпки на възлизането на човешката душа. Те са петте цикъла в развитието на човека, които той минава за хиляди, а може би и за милиони години, докато завърши своята земна, човешка еволюция. Това са петте посвещения, които очакват всеки окултен ученик, тръгнал по пътя на Христа и ръководен от Него. Всички, които сте чели и постоянно четете окултна литература, знаете за пътя на ученика и посвещенията. Тия пет стъпки не са указани там. Те са стъпки на един път, по който трудно се върви, защото не е път на философстване, а път на живото дело, на постоянно творчество. Той е именно пътят на Христа. Всеки, който иска да върви по този път, се задължава в определено време от деня да мисли поне пет минути за значението на петте планини Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота. По този начин ние ще се приближим към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си душа. Ние ще станем едно с тях. И само тогава ще завършим нашата човешка еволюция.
към текста >>

Той е именно пътят на Христа.
Те са петте цикъла в развитието на човека, които той минава за хиляди, а може би и за милиони години, докато завърши своята земна, човешка еволюция. Това са петте посвещения, които очакват всеки окултен ученик, тръгнал по пътя на Христа и ръководен от Него. Всички, които сте чели и постоянно четете окултна литература, знаете за пътя на ученика и посвещенията. Тия пет стъпки не са указани там. Те са стъпки на един път, по който трудно се върви, защото не е път на философстване, а път на живото дело, на постоянно творчество. Той е именно пътят на Христа. Всеки, който иска да върви по този път, се задължава в определено време от деня да мисли поне пет минути за значението на петте планини Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота. По този начин ние ще се приближим към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си душа. Ние ще станем едно с тях. И само тогава ще завършим нашата човешка еволюция. Еволюцията от третия кръг на Пентаграма не е човешка, а ангелска, затова за нея не се говори.
към текста >>

Всеки, който иска да върви по този път, се задължава в определено време от деня да мисли поне пет минути за значението на петте планини Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота.
Това са петте посвещения, които очакват всеки окултен ученик, тръгнал по пътя на Христа и ръководен от Него. Всички, които сте чели и постоянно четете окултна литература, знаете за пътя на ученика и посвещенията. Тия пет стъпки не са указани там. Те са стъпки на един път, по който трудно се върви, защото не е път на философстване, а път на живото дело, на постоянно творчество. Той е именно пътят на Христа. Всеки, който иска да върви по този път, се задължава в определено време от деня да мисли поне пет минути за значението на петте планини Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота. По този начин ние ще се приближим към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си душа. Ние ще станем едно с тях. И само тогава ще завършим нашата човешка еволюция. Еволюцията от третия кръг на Пентаграма не е човешка, а ангелска, затова за нея не се говори. Централният кръг се нарича Светая Светих.
към текста >>

76. 07 ОТКРИВАНЕ НА ШКОЛНИТЕ КЛАСОВЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Преди това в някои от младите се заражда идея да образуват група, която редовно да се събира поне един път в седмицата, за да обменят мисли по разни въпроси от духовен характер.
[[И очите ми видяха Изгрева]] ОТКРИВАНЕ НА ШКОЛНИТЕ КЛАСОВЕ На 22 март 1922 година Учителя открива Школата на младите братя и сестри. Тъй нареченият Младежки окултен клас или Специален клас. Преди това в някои от младите се заражда идея да образуват група, която редовно да се събира поне един път в седмицата, за да обменят мисли по разни въпроси от духовен характер. Към тази идея се приобщават около 30 души. Така оформената група, наречена "духовна група", решава да се събира всеки неделен ден в осем часа, сутринта, в дома на един от тях. Към работната задача на групата са включени изнасяне на беседи, песни и молитви. След това те посещават беседата на Учителя, която започвала в десет часа. Едно нещо прави особено впечатление.
към текста >>

77. 08 ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

И този път резултатът е провал, грамада от нещастия и страдания, по-жестоки от първите.
Как и откъде би могла да вземе Германия толкова злато, още повече смазана от една унищожителна война? Ако пък е трябвало да го търси извън световните запаси, то като се има предвид, че годишният добив на злато по онова време в целия свят е бил 708 тона, следва Германия да го изкупува в продължение на 70 години, с цел да изплати тези репарации. Явно, наложена мярка без никакъв смисъл. Тази несправедливост на победителите им донесе нещастията и страданията през Втората световна война. В 1939 година Германия, ненаучила урока си от миналото, отново е тласната от устрем за хегемония и грабежи. И този път резултатът е провал, грамада от нещастия и страдания, по-жестоки от първите. Въпреки всичко, справедливостта бавно, но сигурно се налага. Вече почти всички поробени народи получиха свободата си. Създават се закони за опазване правата на отделния човек. В ООН, в този висш обществен институт, ярко се изрази стремежът да се даде навсякъде по света правото на човека за свободно творчество и изява. Сега на дневен ред е енергийният проблем.
към текста >>

НИЕ два пъти грешка не правим." Развилнялото се някога в Атлантида зло, намерило в лицето на изостанали човешки раси възможност да му станат проводници, се проявява с цялата си суровост.
И ако големите и силни държави не се вразумят и приемат едно справедливо разрешение на проблема, човечеството неизбежно ще се изправи пред небивала катастрофа. Разумният свят има здрави клещи да оправи както отделния човек, така и обществата. Човешкият род ще трябва да научи урока си за справедливост. Пак в един разговор, който имах с Учителя, Той ми каза: "По време на Атлантида НИЕ загубихме сражението, защото не можахме да проникнем в най-дълбоките помисли на Злото. Но сега победата е на наша страна. НИЕ два пъти грешка не правим." Развилнялото се някога в Атлантида зло, намерило в лицето на изостанали човешки раси възможност да му станат проводници, се проявява с цялата си суровост. С небивалото си множество тези раси прогонват висшите, светли и интелигентни, представители на човешкия род, които са били в ограничено малцинство. Този пристъп на Злото по целия континент не е могъл да бъде ликвидиран по друг начин, освен да се удави във водите на Океана, Това никога няма да се повтори. Урокът, който човечеството получи през Първата световна война, за кратко време го опомни. Разбирайки гибелта, към която го води лакомията и несправедливостта към материалните ценности, то отправи поглед към идейното и към духовните ценности. След Първата световна война именно се създаде и общочовешкият институт - Общество на народите, който имаше за задача да провежда на първо място справедливостта.
към текста >>

В България преди Школата на Учителя, Теософското общество привлича онези хора с духовен интерес към отвъдното.
Социализмът по това време беше във възход. Трябва да спомена, че успоредно с него, но в по-слаба форма, се развиваше и анархизма. Неговите сторонници предлагаха едно общество на безвластие, но не и на някакво безредие, ала те и така не посочваха как може да се развива общество, в което да няма ръководен орган. Друга част от хората, поддали се на това велико космично течение, приемаха, че едно ново и щастливо общество може да се изгради само тогава, когато членовете му бъдат възпитани, облагородени, интелектуално издигнати, с естествен подтик към наука и изкуство. Отварянето на Школата, поднасянето на живото Слово и присъствието на Учителя дават новите методи и новите духовни сетива, за да се развива човечеството през настъпилия период на Водолея. В България преди Школата на Учителя, Теософското общество привлича онези хора с духовен интерес към отвъдното. Теософското общество е основано от рускинята Елена Петровна Блаватска и от американския полковник Хенри Олкът. На 7 септември 1875 година в скромната квартира на Блаватска се събират 17 души - няколко редактори и писатели, един учен, един еврейски равин, председателят на нюйоркското общество за разследване на спиритизма, двама лекари и още няколко лица. Полковник Олкът произнася реч, в която очертава съвременното духовно състояние на света, конфликта между материализма и спиритизма от една страна, между религията и науката от друга. На тези безизходни препирни той противопоставя философията на древните мъдреци, които са познавали скритите природни закони. Той предлага да се образува общество на окултистите и да се създаде библиотека от духовни книги, забравени и пръснати по света.
към текста >>

Теософите пробудиха интереса към окултното, ала изнесените от тях възможности за ускорена еволюция и реализиране на свръхчовешки способности и сетива, тласнаха някои в неестествени режими и неправилни илюзорни пътища.
Всичко това беше една добра агитация за техните идеи. Идеите на Земенхоф за общ международен език - есперантото - също събират хора. Изявяват се още всевъзможни клонки от утвърдената православна религия като съботяни, евангелисти, баптисти, Ангелска тръба и пр. Но те са само някакъв вял повей от екрана на епохата. Спрях се малко по-обстойно върху Теософското общество и това на Толстой, защото те изиграха една значителна роля в нашите духовни среди, и в добро, и в неблагоприятно отношение. Теософите пробудиха интереса към окултното, ала изнесените от тях възможности за ускорена еволюция и реализиране на свръхчовешки способности и сетива, тласнаха някои в неестествени режими и неправилни илюзорни пътища. Толстой пък със своето въздържание, вегетарианство и естествен, близък до природата живот, стана нещо като предтеча на Учителя. Защото това беше като едно необходимо условие за онези, които искат да следват Учителя. Но и тук се явиха крайности, които спъваха. Ще приведа само по един случай от спънките, които теософските и толстоиските идеи, приети в тяхната неправилна форма, донесоха на Братството.
към текста >>

78. 09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Един път вече оформена тази монада, разумното и могъщо течение, животът, непрекъснато подтиква, като за това създава съответните условия да обогатява, организира и облагородява както придобитото, така и онова, което се придобива.
Да приемем, че с нашите сетивни възможности сме способни да обхванем всички прояви на тази необятност и неизчерпаемост и да приемем, че изявата на живота е само в тази, практически безкрайно малка ивичка от вибрации, е повече от наивно. Трябва да отбележим, че само тази тъй тясна ивичка ни дава възможност да доловим толкова разнообразни изяви на живота, че ние за много дълго време ще трябва да ги изучаваме. Всяка форма, която ни заобикаля, е изпълнена с живот и живеейки, изгражда в двойника съответни качества и воля за проява. Учителя казва: "И в минералния свят има живот, но там той протича много медлено." В растителния свят протича по-интензивно, при животните - бавно, но със сигурност животът вече оформя една индивидуалност, нещо особено като цяло със своя специфичен израз. При човека тази индивидуалност е вече напълно оформена, тя е една съвкупност от качества и способности за тяхната изява. Един път вече оформена тази монада, разумното и могъщо течение, животът, непрекъснато подтиква, като за това създава съответните условия да обогатява, организира и облагородява както придобитото, така и онова, което се придобива. Тази индивидуалност някои наричат, и то съвсем правилно, Двойника на човека, който всъщност е и истинският човек. Този двойник, за да се усъвършенства, периодически се включва в една груба материална форма, наречена физическо тяло. Този плътен физически свят е свят на най-голямото съпротивление. В него подтиците и неотложните нужди, които той създава трудно се преодоляват и карат двойника с напрежение да търси тяхното удовлетворение. Това напрежение е най-важният стимул за придобиване, организиране и облагородяване на ценни качества и способности.
към текста >>

Тук описвам един случай от живота на група наши приятели, търсещи пътища за бърза и ускорена еволюция - подтик, получен от четенето на теософска литература.
Това вмъкване може да бъде временно и тогава имаме тъй наречените МЕДИУМИ, които почват да говорят, да пишат, а понякога да правят неща, които новодошлият двойник, чрез мозъка на медиума казва, без самият медиум да знае, да помни какво е вършил. Ако това вмъкване е по-продължително, често неправилно и непълно, тогава имаме тъй нареченото психическо разстройство. Такова вмъкване е опасно, даже и когато е временно, защото в повечето случаи идват разни лъжци и с други принизени качества, заминали умрели, които със своето нахалство и жажда за проява, лесно взимат преднина. Те ограбват човека, чрез който се проявяват, вземат му жизнените сили. Ето защо след сеанси медиумите обикновено се чувстват отпаднали. Тук описвам един случай от живота на група наши приятели, търсещи пътища за бърза и ускорена еволюция - подтик, получен от четенето на теософска литература. В този си стремеж, без да искат, попадат в лапите на такива примитивни двойници, проявяващи се чрез две момичета - медиуми. Този случай ми разкри един мой близък приятел Михаил Влаевски. "Като войник през 1916 година - разказва той, - разхождайки се около халите, се запознах с фотографа Дончо Попов, Той имаше малко ателие за моментални снимки на улица "Кирил и Методий" и "Мария Луиза", между нас се създаде приятелство, най-вече, че аз като художник, а той като фотограф имахме общ език във връзка с увеличаването на портрети. Веднъж той ме покани да ме заведе следващия неделен ден на едно място, без да ми обясни къде и защо. Приех. В уречения ден сутринта отидохме на улица "Витоша" №12.
към текста >>

От този момент редовно посещавах беседите на Учителя, които се провеждаха на различни места - на улица "Кърниградска", където беше клуба на Радикалната партия; друг път в едно салонче, намиращо се на ъгъла на "Раковска" и "Граф Игнатиев".
Влизам аз в неголяма стая, на малък подиум разположени масичка и стол, а отпреде им наредени столове в няколко реда. Помещението се изпълни от хора, на подиума излезе човек с брада и дълга коса. Той прочете стих от Библията, а след това започна да говори. През цялото време слушах с голямо внимание и си казах с благоговение: "Само тук ще намеря смисъл на живота, само тук е Истината. Най-сетне ще мога да задоволя онази своя вечна жажда към духовното и към възвишеното." Гледах с копнеещата си душа този човек и виждах около Него някаква неземна синкава светлина. От този момент редовно посещавах беседите на Учителя, които се провеждаха на различни места - на улица "Кърниградска", където беше клуба на Радикалната партия; друг път в едно салонче, намиращо се на ъгъла на "Раковска" и "Граф Игнатиев". По това време бушуваше Първата световна война. Властта тогава беше разпоредила да се иска разрешение за правене на събрания от какъвто и да е характер. За своите беседи Учителя не бил взел разрешение. Навярно под натиска на владиците, властите таксуват беседите като събрания, и глобяват Учителя 25 лева. Поради тази причина и по-скоро за изказването Му, че България трябва да остане неутрална и че Германия ще загуби войната, интернираха Учителя във Варна през 1917 година.
към текста >>

По това време, за което говоря, аз и бай Дончо посещавахме и други събрания от духовен характер.
Оформената вече група около Учителя от редовни посетители остана без ръководител. Тогава Бай Дончо, ревностен и предан слушател на беседите, взе инициативата за продължаването им, като на първо време се събирахме в неговата квартира, а в последствие в моята, като по-удобна и по-голяма. Бай Дончо, както всички го наричахме, беше религиозен, начетен и улегнал човек с трезва мисъл. Характерът му беше мек и предразполагащ. Имаше връзка и с други духовни течения, а също и с Кръстников - един от пропагандаторите на духовното. По това време, за което говоря, аз и бай Дончо посещавахме и други събрания от духовен характер. На първо място тези на теософското общество, където ръководител и проповедник беше Софроний Ников. Слушах по късно от други да казват, че Софроний Ников е ходил при Учителя, като Го е канил да влезе в тяхното общество и да стане проповедник, но Той отказал. С литературата, която бяха наводнили книжния пазар, се отваряше вратата към един нов свят и събуждаше голям интерес у хората, търсещи нещо необикновено от ежедневието им. В тази литература най-вече се говореше за по-висши от човека същества, с големи възможности. Там се даваха и методи за бързо постигане на това състояние, методи за бърза еволюция.
към текста >>

Но въпреки усилието, напрежението и съсредоточаването, този път духовете не дойдоха и медиумите нищо не написаха.
Решихме да поканим Учителя на наше събрание, за да види и Той големите "чудеса", които се пишат от духовете. Учителя прие и в уречения ден и час Дончо го довежда на събранието. Учителя седна на стола, определен за Него, малко по-настрана. Направи ми впечатление, че Той седи някак напрегнато. Събранието почна по установения ред - песни, много, много молитви, за да има сигурно присъствие на духовете и за да се създаде възможно най-благоприятна атмосфера. Но въпреки усилието, напрежението и съсредоточаването, този път духовете не дойдоха и медиумите нищо не написаха. Настъпи едно тягостно мълчание - състояние на безизходица. Тогава Учителя се обади: "Изглежда, че духовете си имат работа, заети са, няма да дойдат." След това ни обясни, че сме подведени от тези духове по един неправилен път. Учителя видял след това и обстановката, запитал и за начина, по който провеждаме общото хранене. Продуктите се купуваха само от Дончо и мен, а другарката ми вършеше цялата домакинска работа. Тогава Учителя каза: "Така комуна не се прави.
към текста >>

Тогава Учителя се обади: "Изглежда, че духовете си имат работа, заети са, няма да дойдат." След това ни обясни, че сме подведени от тези духове по един неправилен път.
Учителя седна на стола, определен за Него, малко по-настрана. Направи ми впечатление, че Той седи някак напрегнато. Събранието почна по установения ред - песни, много, много молитви, за да има сигурно присъствие на духовете и за да се създаде възможно най-благоприятна атмосфера. Но въпреки усилието, напрежението и съсредоточаването, този път духовете не дойдоха и медиумите нищо не написаха. Настъпи едно тягостно мълчание - състояние на безизходица. Тогава Учителя се обади: "Изглежда, че духовете си имат работа, заети са, няма да дойдат." След това ни обясни, че сме подведени от тези духове по един неправилен път. Учителя видял след това и обстановката, запитал и за начина, по който провеждаме общото хранене. Продуктите се купуваха само от Дончо и мен, а другарката ми вършеше цялата домакинска работа. Тогава Учителя каза: "Така комуна не се прави. В една комуна трябва всички да вземат участие, както с разноските, така и с работата." След тази среща един по един се откъснахме и почнахме да посещаваме само беседите на Учителя, разбирайки добре голямата заблуда, в която бяхме тласнати. Не след много бай Дончо почина и групата се разпадна."
към текста >>

От изказванията на Учителя по-късно по този случай се разбра, че тези духове са искали да спъват приятелите в техния път и да ги задигнат от този свят, както вече станало с трима от тях - брат и сестра Сапунджиеви и Дончо и с това да загубят благоприятните условия, които биха имали при Учителя.
Учителя видял след това и обстановката, запитал и за начина, по който провеждаме общото хранене. Продуктите се купуваха само от Дончо и мен, а другарката ми вършеше цялата домакинска работа. Тогава Учителя каза: "Така комуна не се прави. В една комуна трябва всички да вземат участие, както с разноските, така и с работата." След тази среща един по един се откъснахме и почнахме да посещаваме само беседите на Учителя, разбирайки добре голямата заблуда, в която бяхме тласнати. Не след много бай Дончо почина и групата се разпадна." От изказванията на Учителя по-късно по този случай се разбра, че тези духове са искали да спъват приятелите в техния път и да ги задигнат от този свят, както вече станало с трима от тях - брат и сестра Сапунджиеви и Дончо и с това да загубят благоприятните условия, които биха имали при Учителя. По отношение на придобиването на знания и истини, Учителя се изказва всякога в този смисъл - знанието, истината се добиват с голямо усилие, търсене, напън на мисълта и наготово не се дават. По този случай имам една малка опитност. Един ден отивам при Учителя и Го запитвам за значението на някои линии по ръката, въпроси от хиромантията, която със старание изучавах, а и върху тази наука Той често спираше вниманието ни. Погледна ме и ми каза: "Наблюдавай, ще проучваш и ще разбереш." Явно беше, даде ми да разбера, че така наготово не може. При такава обстановка Учителя отвори Школата.
към текста >>

Следователно, като ученици на Бялото Братство, трябва да вървите по неговия път, да следвате живота на Белите Братя.
според законите на Живата Разумна Природа. Те живеят и на високите и на ниските места, между хората. Бялото Братство съществува от незапомнени времена, откак Вселената съществува. Бялото Братство е взело участие още при създаването на света, на целия Космос. Всеки член от това Братство е проява на Бога. Следователно, като ученици на Бялото Братство, трябва да вървите по неговия път, да следвате живота на Белите Братя. Изучавали ли сте техния живот, за да знаете как са дошли до това знание, до тази Любов? Те са придобили всичко това чрез усилена работа, а не по наследство. Ако изучавате живота на тия Братя, ще видите каква жертва са дали те на света. Ако би се намерил някой да опише живота им като роман, вие веднага бихте тръгнали по техния път. За съжаление сега не може да се намери поет или писател, който би могъл да напише такъв роман. Защо?
към текста >>

Ако би се намерил някой да опише живота им като роман, вие веднага бихте тръгнали по техния път.
Всеки член от това Братство е проява на Бога. Следователно, като ученици на Бялото Братство, трябва да вървите по неговия път, да следвате живота на Белите Братя. Изучавали ли сте техния живот, за да знаете как са дошли до това знание, до тази Любов? Те са придобили всичко това чрез усилена работа, а не по наследство. Ако изучавате живота на тия Братя, ще видите каква жертва са дали те на света. Ако би се намерил някой да опише живота им като роман, вие веднага бихте тръгнали по техния път. За съжаление сега не може да се намери поет или писател, който би могъл да напише такъв роман. Защо? Защото той не може да намери такива красиви образи, нито в ума, нито в сърцето си. Само онзи човек познава новата философия на живота, който се е свързал с Белите Братя и върви по техния път. За историческите процеси не са фактори този или онзи народ, това или онова лице, но Невидимият свят - силите, които дирижират събитията отгоре, а именно членовете на Бялото Братство. Всички закони, които владееха свещените Школи в Египет, посветените са ги заимствали от други Свещени школи, а първоначално всички тези закони са получени отгоре.
към текста >>

Само онзи човек познава новата философия на живота, който се е свързал с Белите Братя и върви по техния път.
Те са придобили всичко това чрез усилена работа, а не по наследство. Ако изучавате живота на тия Братя, ще видите каква жертва са дали те на света. Ако би се намерил някой да опише живота им като роман, вие веднага бихте тръгнали по техния път. За съжаление сега не може да се намери поет или писател, който би могъл да напише такъв роман. Защо? Защото той не може да намери такива красиви образи, нито в ума, нито в сърцето си. Само онзи човек познава новата философия на живота, който се е свързал с Белите Братя и върви по техния път. За историческите процеси не са фактори този или онзи народ, това или онова лице, но Невидимият свят - силите, които дирижират събитията отгоре, а именно членовете на Бялото Братство. Всички закони, които владееха свещените Школи в Египет, посветените са ги заимствали от други Свещени школи, а първоначално всички тези закони са получени отгоре. Вдигането на грамадните каменни блокове за постройката на египетските пирамиди е станало чрез обезтегляване, посредством законите на електричеството и магнетизма. Египетските посветени са владеели тези закони, които днес са непознати. Единственото ръководство в света е това на Всемирното Бяло Братство.
към текста >>

Няма друг път.
Белите Братя никога не оспорват съвременните теории, Те си мълчат за тях. Те не казват никому: "Ти не си прав! " Вие ще кажете: "Защо ни е нужно да влезнем и да учим в школите, в училището на Бялото Братство? " - За да научите законите на щастието, законите на живота, да знаете как да живеете. Няма друг път. Новият живот е път към Бялото Братство. То ще ви даде истинските методи и закони. Бъдещият ни живот ще се обусловя от Школата. Затова трябва да влезете, няма как другояче, защото, ако не влезете да научите новите методи и начини как да живеете, вие ще фалирате, тъй както досега сте фалирали. Ние сме едно Велико братство, което има клонове и на земята, и на небето, и в цялата вселена.
към текста >>

Новият живот е път към Бялото Братство.
Те не казват никому: "Ти не си прав! " Вие ще кажете: "Защо ни е нужно да влезнем и да учим в школите, в училището на Бялото Братство? " - За да научите законите на щастието, законите на живота, да знаете как да живеете. Няма друг път. Новият живот е път към Бялото Братство. То ще ви даде истинските методи и закони. Бъдещият ни живот ще се обусловя от Школата. Затова трябва да влезете, няма как другояче, защото, ако не влезете да научите новите методи и начини как да живеете, вие ще фалирате, тъй както досега сте фалирали. Ние сме едно Велико братство, което има клонове и на земята, и на небето, и в цялата вселена. Някой път Разумни напреднали същества се вселяват в хората за 10, 15, 20 години и работят.
към текста >>

Някой път Разумни напреднали същества се вселяват в хората за 10, 15, 20 години и работят.
Новият живот е път към Бялото Братство. То ще ви даде истинските методи и закони. Бъдещият ни живот ще се обусловя от Школата. Затова трябва да влезете, няма как другояче, защото, ако не влезете да научите новите методи и начини как да живеете, вие ще фалирате, тъй както досега сте фалирали. Ние сме едно Велико братство, което има клонове и на земята, и на небето, и в цялата вселена. Някой път Разумни напреднали същества се вселяват в хората за 10, 15, 20 години и работят. Това е по-икономично, спестяват си времето. Геният е колективно същество. Едно или много напреднали същества са се влюбили в него и чрез него се проявяват. Тези хора, в които се вселява един ангел, наричаме гениални.
към текста >>

79. 13 Мигове или нашият живот за Учителя беше напълно открит - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Всяка година съм бил при тия изкачвания и нито един път не сме имали ясно и слънчево време.
Животът ни край мусаленските езера беше щастие за нас. На този бивак прекарвахме доста дни наред като не пропускахме най-ранните утринни часове. Още по тъмно поемахме за върха с фенери в ръка - по един през няколко души. Отдалече величавата светла ивица от хора, която бавно пълзеше към планинския първенец, беше вълшебна за гледане. През цялото време на тези екскурзии прекарвахме все на открито. Всяка година съм бил при тия изкачвания и нито един път не сме имали ясно и слънчево време. На нас, младите, тогава се падаше грижата да палим и поддържаме огньовете, да има гореща вода в чайниците за пиене. При една от тези екскурзии, след като дни и нощи наред съм бил в едно непрекъснато напрежение за поддържане на огньовете, почувствах голяма нужда от сън. Беше привечер. Виждам Учителя да идва при мен, погледна ме и аз неволно се свих на земята, върху купчина хвойна. Задрямал съм, по моя преценка, само за броени минути, не повече от четвърт час, защото като станах, беше още светло.
към текста >>

В деня, в който Учителя нареди да се вдигне бивака и да тръгнем, избраните двама братя за уреждането на въпроса с гювеча, изхвърчаха напред към Чам Кория, а ние другите останахме да помогнем за трудния път на връщането.
Да дадат продуктите на фурнаджията да направи гювеч и като пристигнем да можем да се нахраним до насита. По това време като студенти бяхме с много скромни средства и за да посрещнем изчислените разноски, стана нужда да изметем от джобовете си и последните монети. На сутринта тъкмо съм се разтичал, погълнат от грижата за огъня, ето Го Учителя пред мен, спря се, погледна ме и каза: "Отложете гювеча за София." Аз занемях от почуда, не можах нищо да кажа. Останах крайно изненадан как и откъде Учителя знаеше за нашия план с гювеча в Чам Кория. За съжаление тези Негови думи се плъзнаха в съзнанието ми и не можаха да произведат необходимия ефект там, за да им обърна внимание и да взема мерки за спиране на замисления план. В деня, в който Учителя нареди да се вдигне бивака и да тръгнем, избраните двама братя за уреждането на въпроса с гювеча, изхвърчаха напред към Чам Кория, а ние другите останахме да помогнем за трудния път на връщането. При пътуването групата се разтегли и наистина имаше време, докато всички стигнем, за да направим прекрасния обяд. Бяхме се уговорили къде точно да се съберем, обаче доста почакахме на уреченото място. Най-после гледаме, пристигат двамата, но с посърнали лица и празни ръце. Изненадани всички ги запитахме в хор какво стана. "Оставете - изхълцаха те, - фурнаджията ограбил продуктите и вместо гювеч ни поднесе чинийка с нещо, което нямаше смисъл да носим дотук и затова го оставихме." Разочарованието ни беше мъчително и мълчахме.
към текста >>

При пътуването групата се разтегли и наистина имаше време, докато всички стигнем, за да направим прекрасния обяд.
По това време като студенти бяхме с много скромни средства и за да посрещнем изчислените разноски, стана нужда да изметем от джобовете си и последните монети. На сутринта тъкмо съм се разтичал, погълнат от грижата за огъня, ето Го Учителя пред мен, спря се, погледна ме и каза: "Отложете гювеча за София." Аз занемях от почуда, не можах нищо да кажа. Останах крайно изненадан как и откъде Учителя знаеше за нашия план с гювеча в Чам Кория. За съжаление тези Негови думи се плъзнаха в съзнанието ми и не можаха да произведат необходимия ефект там, за да им обърна внимание и да взема мерки за спиране на замисления план. В деня, в който Учителя нареди да се вдигне бивака и да тръгнем, избраните двама братя за уреждането на въпроса с гювеча, изхвърчаха напред към Чам Кория, а ние другите останахме да помогнем за трудния път на връщането. При пътуването групата се разтегли и наистина имаше време, докато всички стигнем, за да направим прекрасния обяд. Бяхме се уговорили къде точно да се съберем, обаче доста почакахме на уреченото място. Най-после гледаме, пристигат двамата, но с посърнали лица и празни ръце. Изненадани всички ги запитахме в хор какво стана. "Оставете - изхълцаха те, - фурнаджията ограбил продуктите и вместо гювеч ни поднесе чинийка с нещо, което нямаше смисъл да носим дотук и затова го оставихме." Разочарованието ни беше мъчително и мълчахме. Момчетата затършуваха из торбите си, за да измъкнат от там някоя и друга коричка хляб.
към текста >>

Ето, след малко дойде Учителя, седна до мен, погледна ме някак мило, като любящ баща и ми каза: "Николай, Николай, всичко, което човек е направил се плаща - закон е това." Аз разбрах, че цялото ми състояния на мъка и тежест, не е нищо друго, освен предчувствие за тежката съдба, която имам, за суровия път, по който ще мина.
В края на изгревската поляна бяхме направили беседка под формата на дъга. Тя беше добре закътана, с широк отвор с изглед към Витоша. Там царуваше една успокояваща, мистична атмосфера. Отидох там, защото преживявах някакви смътни и тъжни предчувствия, които създаваха в мен едно мъчително настроение, за което нямах представа и не можех да си го обясня. Нямаше никой наоколо, седнах на пейката, а това мъчително състояние не ми даваше мира. Ето, след малко дойде Учителя, седна до мен, погледна ме някак мило, като любящ баща и ми каза: "Николай, Николай, всичко, което човек е направил се плаща - закон е това." Аз разбрах, че цялото ми състояния на мъка и тежест, не е нищо друго, освен предчувствие за тежката съдба, която имам, за суровия път, по който ще мина. Капнаха само няколко сълзи от очите ми и аз се прибрах. Но благодарение на Учителя и топлите Му грижи към мен, аз минах само на косъм от чудовищната гибел. В лекциите си Учителя ни изясняваше, че някои от събитията, които човек има да мине, са неизбежни. Такива са тези, които са по закона на необходимостта или както се казва по закона на кармата, те трябва да станат. Те са плод на извършени вече деяния от човека в един минал живот.
към текста >>

Разказвам по съвест по-интересни случки и събития, отнасящи се до моята личност и връзката ми с Учителя, за да изнеса пред вас този духовен опит.
Първите са кармични, носещи събитията от минал живот, а вторите създават условията за следващия живот. В продължение на 20 години бях около Учителя, когото аз считам за един велик представител на Всемирното Бяло Братство, глава на което, както Той често казваше, е Христос. През този период, особено през времето, когато се създаваше и оформяше Изгрева - място на дейността на Учителя и на интензивен братски живот, аз като един от първите пет братя, заселили се там, взех живо участие. В тази обща братска работа, често имах допир с Учителя, който малко по-късно след нас дойде да живее там. Тази връзка допринесе извънредно много за моето оформяне и издигане като човек, не само с качествата си, но и с мирогледа и начина на мисленето си. Разказвам по съвест по-интересни случки и събития, отнасящи се до моята личност и връзката ми с Учителя, за да изнеса пред вас този духовен опит.
към текста >>

80. 51 ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Идваха братя и сестри от София и провинцията, споделяха се и се разискваха въпроси от най-различно естество, с идеи предимно от духовен характер.
" Като наближи зимата, облицовахме я отвътре с дебела амбалажна хартия. Така при запалена печка, даже и тогава, когато беше твърде студено, вътре ставаше приятно и уютно. Така, без особени трудности, прекарахме студените и дълги зими през 1928 и 1929 година. Явиха се приятели, които обясниха чудото, като напомниха, че в Сибир се строят къщи предимно от дърво и уточниха, че една дебела дъска от три сантиметра, пази не по-малко от зид, дебел тридесет сантиметра. Тази малка къщичка, стана център на интензивен братски живот. Идваха братя и сестри от София и провинцията, споделяха се и се разискваха въпроси от най-различно естество, с идеи предимно от духовен характер. Животът в нея беше част от общия братски живот в салона на улица "Оборище" №14, а след това в салона на Изгрева. Тази къщичка изгоря, изчезна по времето, когато беше пометено и разрушено всичко скъпо за нас на Изгрева. Тази малка постройка, като че ли отвори някаква врата към един нов свят за очите на приятелите и те разбраха колко по-приятно е да се живее на Изгрева, отколкото в София, потънала в прах и изпарения. И всички с неудържим устрем, особено онези, които нямаха свое жилище, се впуснаха да купуват места с цел да построят и те нещо. Разбра се от всекиго, че Изгрева, разположен на доминираща над София и софийското поле височина, и намиращ се в непосредствена близост до борова гора, която беше стена за вредните градски изпарения, е много хигиенично и приятно място за живеене.
към текста >>

Чух един път Учителя да казва, че е дал идеята на един богат наш брат да закупи това място, но той все отлагал и накрая не приел.
Освен поляната, Братството успя да закупи само някои съседни места до нея. Учителя е посочвал да се закупи също така и цялото място зад линията - до рекичката, където сега е къпалнята "Дианабад". Това място беше пусто, занемарено, почти празно, цялото буренясало. То беше собственост на някакъв софийски богаташ, който си бе построил там вила, но при пожар, тя изгаря до основи и оттогава той всичко изоставил. Макар и така опустошено, това място беше голямо и между другото покрай него минаваше бистра рекичка. Чух един път Учителя да казва, че е дал идеята на един богат наш брат да закупи това място, но той все отлагал и накрая не приел.
към текста >>

81. 52a ПРОТОКОЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Никому нищо не се налага, а на всички помагам по желанието им със съвети, упътвания и разумни лечебни средства, съобразно законите на Разумната Жива Природа.
Тия знания се преподават на ония, които желаят доброволно да се учат и напредват. Ако те са здрави умствено и морално, лесно схващат предаваните им уроци, в противен случай могат сами да се откажат от една работа, която не е по силите им. Аз нито викам някого, нито принуждавам, нито задържам. В моето учение се прилага разумната свобода. Който дойде, няма да бъде изпъден, но и който желае да си отиде, няма да бъде задържан. Никому нищо не се налага, а на всички помагам по желанието им със съвети, упътвания и разумни лечебни средства, съобразно законите на Разумната Жива Природа. И всичко това върша абсолютно безплатно. Бог, комуто служа, премисля за моята прехрана. Предвид на горното, заявявам че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мен, от когото и да било, са лишени от всякаква истинност и основание. Моето Учение, изложено в повече от шест печатни тома и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита. Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват и животът им е общопризнат образец за подражание.
към текста >>

Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват и животът им е общопризнат образец за подражание.
Никому нищо не се налага, а на всички помагам по желанието им със съвети, упътвания и разумни лечебни средства, съобразно законите на Разумната Жива Природа. И всичко това върша абсолютно безплатно. Бог, комуто служа, премисля за моята прехрана. Предвид на горното, заявявам че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мен, от когото и да било, са лишени от всякаква истинност и основание. Моето Учение, изложено в повече от шест печатни тома и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита. Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват и животът им е общопризнат образец за подражание. Нищожните на брой изключения на застой в развитието, се дължат очевидно на атавистични причини, т.е. ако между множеството мои има един-два случая на душевно разхлабване и на морална поквара, това се дължи на самите тях от родителите им. Техният минал живот и сегашното им поведение ясно свидетелстват за това. Но те не са мои ученици, макар да са се явили при мен. Друго няма какво да кажа.
към текста >>

82. 53 СПОМЕН НА ГЕОРГИ ПОПОВ ЗА СЪБОРА В ГРАД ТЪРНОВО - 1922 год. - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ето една постъпка на духовенството, в лицето на своите владици и попове, през време на събора на Бялото Братство в град Търново — 1922 година, описан от Георги Попов, наш брат от град Пловдив:
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] СПОМЕН НА ГЕОРГИ ПОПОВ ЗА СЪБОРА В ГРАД ТЪРНОВО - 1922 год. Ето една постъпка на духовенството, в лицето на своите владици и попове, през време на събора на Бялото Братство в град Търново — 1922 година, описан от Георги Попов, наш брат от град Пловдив: "Учениците на Бялото Братство през 1922 година проведоха Събора в Търновград. За тази среща с Мировия Учител Петър Дънов се стичаха хора от градове и села. С нетърпение очаквах уречения ден за тръгване от село. Извървях 60 километра пеша до гарата на град Ямбол. И на другия ден, 1 август, потеглих за град Търново.
към текста >>

Повечето пътници бяха облечени в бели дрехи и в хор пееха песента "Братство, единство ние искаме".
За тази среща с Мировия Учител Петър Дънов се стичаха хора от градове и села. С нетърпение очаквах уречения ден за тръгване от село. Извървях 60 километра пеша до гарата на град Ямбол. И на другия ден, 1 август, потеглих за град Търново. Какви бяха първите ми впечатления? Повечето пътници бяха облечени в бели дрехи и в хор пееха песента "Братство, единство ние искаме". Като че ли влакът принадлежеше на тези хора, които говореха на един език, всички бяха свои. Като малка капчица се влях и аз в това сребристо-бяло море. На всяка спирка прииждаха все нови и нови братя и сестри, които също като мен се сливаха всред своите. За неусетно време пристигнахме до полите на Балкана и влакът даде сигнал за навлизане в тунел. Тогава една сестра се загрижи за бялото ми сако.
към текста >>

Къде е нейният висок идеал, за който говореше през цялото пътуване?
Претърсих отново. Къде може да бъде? В главата ми нахлуха най-различни предположения, но не крия, че мисълта ми се спираше главно на сестрата добродетелка. Да не би тя да го е прибрала? Къде е тогава смисълът на нейното посещение на святото място - събора? Къде е нейният висок идеал, за който говореше през цялото пътуване? Аз все продължавах да се претърсвам. Един стар, белокос брат сигурно забеляза моето явно смущение и тихичко ме запита: "Братко, какво има, загубил ли си нещо? " "Изгубих си портмонето с парите и какво ще правя, не зная." И докато се колебаех дали да споделя цялата история със сакото и сестрата, той с висок глас извика: "Братя, има изгубено портмоне на един брат, потърсете го! " А народ, свят, такава навалица, че дето е рекло яйце да хвърлиш, няма къде да падне. За мен всичко беше загубено и вече се чудех откъде бих могъл да намеря пари за връщане.
към текста >>

Един от нашите братя, който стоеше до мен, ми прошепна: "Брат, да останем тук да видим какво ще стане." Аз му отговорих, че щом Учителя напуска салона, нямам работа тук, и веднага си излязох, пробивайки си път през навалицата.
никой не ще може да дойде тука, нито, който е тук, ще може да излезне. Който иска в това време да бъде тук, нека не си отива, а да изчака." Като каза тези думи, Учителя постави малкото си бележниче във вътрешния джоб на сакото си и с бърза походка напусна салона. Един от владиците се провикна подигравателно: "А-а, чувате ли?! Значи се заканва! " И пак повтори апела си, като набърбори ред нелепости по адрес на Учителя. Един от нашите братя, който стоеше до мен, ми прошепна: "Брат, да останем тук да видим какво ще стане." Аз му отговорих, че щом Учителя напуска салона, нямам работа тук, и веднага си излязох, пробивайки си път през навалицата. Небето беше ясно и синьо, чудесно време. Народът бавно напущаше двора, като продължаваше да коментира последните думи на Учителя. Едни предричаха земетресение, други - градушка, трети - буря, а нашите братя само мълчаха и се чудеха какво може да стане. Щом владиците и официалните лица напуснаха читалището, навалицата се разпръсна в разни страни и само след пет минути всичко утихна. Аз се прибрах в 12 часа, а някои от нашите братя останаха, за да бъдат свидетели на събитието, което се предполагаше от думите на Учителя.
към текста >>

83. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Насъсквани и предвождани от официалното духовенство, те провъзгласяват новото учение за деморализиращо и гибелно; че то подкопавало устоите на народността, държавата, семейството и особено на черквата.
Семето е прозябнало дори и отвъд пределите на малка България. А загадъчно го нарекох, защото увлечението в това учение, предизвиква спрямо себе си между нас, българите, най-малко три различни становища и настроения. Едни го посрещат със зачудено любопитство, други – с подозрение, страх и омраза, а трети – с надежда за удовлетворение глада и жаждата си за Богопознание. Първите смятат дъновистите за странни, непонятни, вторите – за опасни сектанти, "Нови Богомили" (калугерско разбиране), а трети – за съвременни Божии люде – истински християни, носители на здраве и спасение за днешния погиващ свят. Днес за днес, най-активни и гласовити в случая са хората от второто становище. Насъсквани и предвождани от официалното духовенство, те провъзгласяват новото учение за деморализиращо и гибелно; че то подкопавало устоите на народността, държавата, семейството и особено на черквата. Приписват на привържениците му странни, чудовищни, неморални постъпки и похвати, особено на техния водач. Той бил враг на християнството и се гаврел с Него, като казвал за себе си, че е превъплотен Христос. Кои и какви са тези загадъчни хора? Кое от трите, спрямо тях, становища е право? Как трябва да се отнасяме спрямо тях?
към текста >>

Из бориките имаше пътеки и скамейки за сядане.
В пет минути – ето го, бърза. Прие ни приветливо. Последвахме го вътре. В миг се намерихме в една от Природата украсена, а от хората твърде оживена местност. Бяхме на широка поляна, заобиколена, освен откъм юг, с иглолистна гора. Из бориките имаше пътеки и скамейки за сядане. Близо откъм изток и югоизток се прозираха през гората множество палатки. Далеч откъм юг теглеха погледа величествените върхове на Витоша, дето се белееше последната останка от сняг. А в полите на планината, из зелени кичури, надзъртаха селата Драгалевци, Драгалевският манастир, по-нататък Симеоново, Горубляне, Герман и Искърският пролом при Панчарево. Но кой ти гледа тия природни омайности? Ние сме дошли да видим тия приказни хора, тия странни или страшни хора – дъновистите.
към текста >>

При склада за провизии и хляб: "Търсете живия хляб." Край една пътека: "Чисто сърце, Светъл ум, Диамантена воля." Край друга пътека: "Мисли, право мисли." При слънчевия часовник: "Вложи Истината в душата си и Свободата, която търсиш, ще я намериш."
Тези повече от хиляда души, от всички възрасти и класи, бяха живели денонощно тук близо седмица, а никъде нямаше ни мирис на смет, ни хвърлена помия, ни люспа или кора от плод, никъде късче хартия! Който е видял български лагер или дружина по екскурзия, само за един ден, мъчно ще повярва възможността на това, което в лагера на дъновистите е хубав факт. Тоя ред и чистота свидетелстваха, както ми каза брат Б., за присъствието не само на дисциплина, но и че у тия хора имаше високо съзнание. Съзнание тъй желано и тъй рядко у нас! На разни места из лагера видях следните няколко надписа, назначени за умствена дисциплина. При склада за провизии и хляб: "Търсете живия хляб." Край една пътека: "Чисто сърце, Светъл ум, Диамантена воля." Край друга пътека: "Мисли, право мисли." При слънчевия часовник: "Вложи Истината в душата си и Свободата, която търсиш, ще я намериш." Мръкваше се и аз тръгнах със своя другар да си отида. Но приятелите дъновисти ме поканиха да нощувам с тях, за да видя, на другия ден, упражненията им при изгрев слънце. Още по-лесно ме склониха като узнах, че щяло да има беседа от Учителя им, когото аз никога не бях слушал в публична реч. А Петър Дънов, създател, водител и душата на това оригинално и грандиозно движение, струваше си да бъде слушан и ако е възможно, преценен. Според "Църковен вестник", в България има 15 000 дъновисти.
към текста >>

Последните четири реда се повтарят три пъти, първият път силно, вторият път по-тихо, третият път много тихо.
Не забравяй вейте Му добрини. Не забравяй милостта Му, Не забравяй благостта Му, Не забравяй Обичта Му, Не забравяй Любовта Му! Последните четири реда се повтарят три пъти, първият път силно, вторият път по-тихо, третият път много тихо. След това почнаха седемте физически упражнения, които изразяваха с разни телесни пози и движения – с глава, ръце и крака, но и с цялото тяло, като всички следваха сякаш автоматично Учителя, който стоеше пред тях и сам, с чудесна за възрастта Му ловкост, правеше едновременно същите движения. Понякога коленичеха и ставаха, всички едновременно, в чудесен такт, хармония и пълна тишина. А преди всички тези упражнения, всички заедно, наизуст, пееха някоя песен, изговаряха една молитва или някое назидателно изречение. Песните и изреченията се повтаряха, или част от тях, трикратно. Между молитвите бяха: Господнята молитва "Отче наш" и 91 псалом, изговаряни задружно от всички.
към текста >>

6. "Ще ходя в Пътя на Истината!
" 4. "Да служа на Господа с всичката си душа! " 5. "Да се радвам на Божиите блага! " 6. "Ще ходя в Пътя на Истината! " 7. "Верен, Истинен, Чист и Благ всякога бъди! " Тъкмо тогава, след седмото упражнение, се зададе слънцето. С появяването на крайчеца на светилото, множеството се раздвижи.
към текста >>

Гонения от пътя Му няма да го отклонят.
Само глупавият невежа би бил на противното мнение и само престъпният би ги мразил, преследвал и наричал опасни. Все таки, това е убеждението на неговите предани последователи, че Той е епохална, историческа личност; затова не Го наричат "дядо Дънов" или "господин Дънов", а Учителя. Учителя с главно "У" е един, несравним на земята. И с право, защото, доколкото знаем, Той е несравним с никой свой сънародник, с никой съвременник. Нито е потребно човек да бъде дъновист, за да види, че Дънов е вече човек на историята, издигнат до недосегаема неувредимост в света, от когото и да е било, Той е вече неуязвим. Гонения от пътя Му няма да го отклонят. Смърт делото Му няма да спре. Насилствена смърт само би Го засилила и ускорила. Българинът, господин Петър Дънов, не е вече ни Петър, ни Господин; Той е Дънов – предмет на историята, за критика и за славословие. Неговото велико дело, което е като пристигаща пролет, носи пъпките на живота, началото на зората на утрешния ден. Историческо Братско движение, на което Той е родител, глава и душа.
към текста >>

Ако днешната реформа вземе същия ход, същия път, тя ще има на по-висок етап подобни последици и постижения.
Българинът, господин Петър Дънов, не е вече ни Петър, ни Господин; Той е Дънов – предмет на историята, за критика и за славословие. Неговото велико дело, което е като пристигаща пролет, носи пъпките на живота, началото на зората на утрешния ден. Историческо Братско движение, на което Той е родител, глава и душа. Ще се отнесе името Му над всяко българско име ,до краищата на света. България е дала досега само един друг велик реформатор, чието дело, отхвърлено у дома му, преобрази и издигна до първостепенна сила в света Германия, Англия, Америка – страните, които го възприеха и доразвиха. Ако днешната реформа вземе същия ход, същия път, тя ще има на по-висок етап подобни последици и постижения. Народ, който я приеме и доразвие, ще се издигне. Народ, който я отхвърли, ще изпадне на долно стъпало и ще лае на месечина против великите сили, т.е. против издигнатите чрез Истината. Бялото Братство е пиле, излюпено из черупката на християнските догми и с освободените си, засилени крака и криле, то ще ускори хода на България към Божието царство на Земята. Обвиняват Го, че Дънов е казал, че е превъплотен Христос.
към текста >>

84. 59 ИЗГРЕВА И НЕГОВОТО БЛАГОУСТРОЯВАНЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ние с радост отивахме там, още повече, че пътечката, по която се движехме, минаваше през ниви и ливади.
Облагородихме мястото, направихме бетонно мостче над рекичката, което водеше до изворчето зад нея. На самото изворче, приятелите мозайкаджии около брат Бертоли, направиха кокетна чешмичка, с широк, постлан с мозаечни плочи площад пред нея. Водата, макар и с неголям дебит, беше много приятна и пивка. От него най-често си носехме вода. Учителя казваше, че носенето на вода от извор е лековито. Ние с радост отивахме там, още повече, че пътечката, по която се движехме, минаваше през ниви и ливади. Особено през пролетта и лятото те бяха облечени с багрите и аромата на горските и полските цветя. От близката гора пък лъхаше боровият аромат. Изкарването на отровите от тялото чрез потни бани е едно ефикасно средство за лекуване. Затова Учителя препоръчва изпотяването, при специални условия. Даде ни и следното упражнение (това беше през лятото на 1928 година) – много добре облечени, с по-дебели дрехи, да си носим вода с две стомни от тази чешмичка.
към текста >>

Първия ден един път се донася вода и като се върнеш, се обливаш с топла вода и се преобличаш с чисти и сухи дрехи.
Особено през пролетта и лятото те бяха облечени с багрите и аромата на горските и полските цветя. От близката гора пък лъхаше боровият аромат. Изкарването на отровите от тялото чрез потни бани е едно ефикасно средство за лекуване. Затова Учителя препоръчва изпотяването, при специални условия. Даде ни и следното упражнение (това беше през лятото на 1928 година) – много добре облечени, с по-дебели дрехи, да си носим вода с две стомни от тази чешмичка. Първия ден един път се донася вода и като се върнеш, се обливаш с топла вода и се преобличаш с чисти и сухи дрехи. Втория ден носиш със стомните два пъти, след това обливане с топла вода и отново преобличане. Третия ден се носи вода три пъти и пак същата процедура, и така нататък – до десетия ден. Тогава ще се донесе вода десет пъти, след което пак, разбира се, обливането с топла вода и преобличането. Поради дебелите дрехи, изпотяването е обилно. След това се дават десет дни почивка.
към текста >>

Втория ден носиш със стомните два пъти, след това обливане с топла вода и отново преобличане.
От близката гора пък лъхаше боровият аромат. Изкарването на отровите от тялото чрез потни бани е едно ефикасно средство за лекуване. Затова Учителя препоръчва изпотяването, при специални условия. Даде ни и следното упражнение (това беше през лятото на 1928 година) – много добре облечени, с по-дебели дрехи, да си носим вода с две стомни от тази чешмичка. Първия ден един път се донася вода и като се върнеш, се обливаш с топла вода и се преобличаш с чисти и сухи дрехи. Втория ден носиш със стомните два пъти, след това обливане с топла вода и отново преобличане. Третия ден се носи вода три пъти и пак същата процедура, и така нататък – до десетия ден. Тогава ще се донесе вода десет пъти, след което пак, разбира се, обливането с топла вода и преобличането. Поради дебелите дрехи, изпотяването е обилно. След това се дават десет дни почивка. После, ако има разположение, човек може да повтори това упражнение още десет дни.
към текста >>

Третия ден се носи вода три пъти и пак същата процедура, и така нататък – до десетия ден.
Изкарването на отровите от тялото чрез потни бани е едно ефикасно средство за лекуване. Затова Учителя препоръчва изпотяването, при специални условия. Даде ни и следното упражнение (това беше през лятото на 1928 година) – много добре облечени, с по-дебели дрехи, да си носим вода с две стомни от тази чешмичка. Първия ден един път се донася вода и като се върнеш, се обливаш с топла вода и се преобличаш с чисти и сухи дрехи. Втория ден носиш със стомните два пъти, след това обливане с топла вода и отново преобличане. Третия ден се носи вода три пъти и пак същата процедура, и така нататък – до десетия ден. Тогава ще се донесе вода десет пъти, след което пак, разбира се, обливането с топла вода и преобличането. Поради дебелите дрехи, изпотяването е обилно. След това се дават десет дни почивка. После, ако има разположение, човек може да повтори това упражнение още десет дни. Самото носене на вода е важно, изпотяването почиства порите на кожата, което е много важно за здравето на човека.
към текста >>

Тогава ще се донесе вода десет пъти, след което пак, разбира се, обливането с топла вода и преобличането.
Затова Учителя препоръчва изпотяването, при специални условия. Даде ни и следното упражнение (това беше през лятото на 1928 година) – много добре облечени, с по-дебели дрехи, да си носим вода с две стомни от тази чешмичка. Първия ден един път се донася вода и като се върнеш, се обливаш с топла вода и се преобличаш с чисти и сухи дрехи. Втория ден носиш със стомните два пъти, след това обливане с топла вода и отново преобличане. Третия ден се носи вода три пъти и пак същата процедура, и така нататък – до десетия ден. Тогава ще се донесе вода десет пъти, след което пак, разбира се, обливането с топла вода и преобличането. Поради дебелите дрехи, изпотяването е обилно. След това се дават десет дни почивка. После, ако има разположение, човек може да повтори това упражнение още десет дни. Самото носене на вода е важно, изпотяването почиства порите на кожата, което е много важно за здравето на човека. Така това изворче беше, между другото, и един полезен и приятен елемент в живота на Изгрева.
към текста >>

Управлението на дружеството, тогава хора без всякакъв усет към красотата, без всякакво човешко отношение към положения толкова много труд, преди всичко за общото благо, навярно подтикнато от озлобеното към нас духовенство, нарежда да се прокара оградата на поляната им точно над самата чешмичка.
След това се дават десет дни почивка. После, ако има разположение, човек може да повтори това упражнение още десет дни. Самото носене на вода е важно, изпотяването почиства порите на кожата, което е много важно за здравето на човека. Така това изворче беше, между другото, и един полезен и приятен елемент в живота на Изгрева. Един ден обаче, като отидохме там, видяхме, че управлението на Ловното дружество е успяло да издейства за свои цели голямата поляна, която се намираше точно над изворчето, в края на гората. Управлението на дружеството, тогава хора без всякакъв усет към красотата, без всякакво човешко отношение към положения толкова много труд, преди всичко за общото благо, навярно подтикнато от озлобеното към нас духовенство, нарежда да се прокара оградата на поляната им точно над самата чешмичка. Това, разбира се, се посрещна с голямо огорчение от всички нас и пречупи радостта ни от този дар на Небето. Извиращата вода се втичаше в едно малко басейнче, за да може да се огрява от слънцето, което подобрява качеството на водата за пиене. Поставена така, оградата отнемаше възможността – не само да се почиства басейнчето, но и да се използва чешмичката. Така, с мъка и скръб минавахме край него, като че ли там бе погребан скъп наш близък. Малко по-късно, близо до Изгрева мина водопровод, от който с наш труд и средства си прекарахме вода.
към текста >>

В единия край на поляната, където имаше млада борова гора, беше устроено кътче с пейки за сядане, където се събирахме да беседваме и разисквахме въпроси от по-духовен характер.
Така и продоволственият въпрос беше разрешен. Устройването и необходимите грижи около Изгрева бяха сериозна работа за малкото хора с умения и възможности. Цялата дейност, пък и какво ли още не, извършвахме сами, без каквото и да било заплащане. Пред салона бяхме направили дълги маси, с пейки от двете им страни, където в топли и благоприятни дни се хранехме. Край масите имаше богато разклонени облагородени лешници и една дюля, които даваха не само добра сянка, но създаваха приятна за окото гледка. В единия край на поляната, където имаше млада борова гора, беше устроено кътче с пейки за сядане, където се събирахме да беседваме и разисквахме въпроси от по-духовен характер. В последствие, този кът се преустрои в една своеобразна, заоблена къщичка от едно помещение, в размер около двадесет квадратни метра, където се установиха да работят и живеят трите стенографки, наши сестри: Паша Тодорова, Елена Андреева и Савка Керемидчиева. Заоблената форма на постройката даде основание на сестра Паша, да й даде името – нарече я "Парахода". Така всички го наричахме и с това име си остана до края. "Парахода" беше един център на интензивен живот. Трите стенографки неотлъчно и с похвално прилежание записваха всички беседи, които Учителя държеше.
към текста >>

"Слушай Раде, казах му аз, няма да си отида оттук, докато ти не ми кажеш, защо не прие поне едно парче от тъй хубавите круши, които ядох." Ради вдигна глава и ми отговори: "Знаеш ли, брат, Учителя като дойде един път при мен, в мазето, ми каза – Раде, всеки, който идва тук, го тегля и на влизане, и на излизане." Не приел да хапне парче круша, за да не стане по-тежък, на излизане от мазето."
Това позасили моята изненада, още повече, че не се бе случвало от негова страна, така упорито да ми отказва, когато съм му давал нещо. Освен това, денят не беше ден, през който почивахме откъм храна. Мълчах и се учудвах. Когато Ради привърши работата, излезнахме от мазето и отидохме в стаята му. Загложди ме мисълта да разбера, защо Ради така упорито ми отказваше да приеме и изяде едно парче от круша. "Слушай Раде, казах му аз, няма да си отида оттук, докато ти не ми кажеш, защо не прие поне едно парче от тъй хубавите круши, които ядох." Ради вдигна глава и ми отговори: "Знаеш ли, брат, Учителя като дойде един път при мен, в мазето, ми каза – Раде, всеки, който идва тук, го тегля и на влизане, и на излизане." Не приел да хапне парче круша, за да не стане по-тежък, на излизане от мазето." Ради ходеше с дълга брада. Скулпторът, който е бил натоварен да изработи паметника на Патриарх Евтимий, като го срещнал един път, го повикал, да му бъде модел за образа на Патриарха. Така образът на Ради е увековечен в скулптурната фигура на Патриарх Евтимий, намираща се на улица "Граф Игнатиев" и едноименния булевард.
към текста >>

Скулпторът, който е бил натоварен да изработи паметника на Патриарх Евтимий, като го срещнал един път, го повикал, да му бъде модел за образа на Патриарха.
Мълчах и се учудвах. Когато Ради привърши работата, излезнахме от мазето и отидохме в стаята му. Загложди ме мисълта да разбера, защо Ради така упорито ми отказваше да приеме и изяде едно парче от круша. "Слушай Раде, казах му аз, няма да си отида оттук, докато ти не ми кажеш, защо не прие поне едно парче от тъй хубавите круши, които ядох." Ради вдигна глава и ми отговори: "Знаеш ли, брат, Учителя като дойде един път при мен, в мазето, ми каза – Раде, всеки, който идва тук, го тегля и на влизане, и на излизане." Не приел да хапне парче круша, за да не стане по-тежък, на излизане от мазето." Ради ходеше с дълга брада. Скулпторът, който е бил натоварен да изработи паметника на Патриарх Евтимий, като го срещнал един път, го повикал, да му бъде модел за образа на Патриарха. Така образът на Ради е увековечен в скулптурната фигура на Патриарх Евтимий, намираща се на улица "Граф Игнатиев" и едноименния булевард.
към текста >>

85. 68 ЗА КРИШНАМУРТИ И МИРОВИЯ УЧИТЕЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Много често пътуваше из другите държави и казваха, че е обиколила 19 от тях.
Тя винаги се държеше някак особено. Беше крайно чувствителна, самостоятелна, упорита, незачитаща установените порядки. Беше дошла от Пловдив, където беше загърбила професията на гимназиална учителка по немски език. Научихме, че е завършила католически пансион и е човек с големи способности за изучаване на езици. Владееше всички европейски езици, включително и испански. Много често пътуваше из другите държави и казваха, че е обиколила 19 от тях. Дойдеше ли й някаква идея, тя не се спираше пред нищо, за да я постигне. Стане ли каквото и да е било събитие по света от по-забележителен духовен характер, Магдалина е там. Някъде около 1933 година теософското общество е в най-голям разцвет. Години преди това водачите на това общество - Ани Безант, Ледбийтър и индусът Джинараджаса, установяват по ясновидски път, че на Земята се е родил вече Миров Учител, който се очаква съгласно Стария и Новия Завет. Тримата тръгват да го търсят и го намират в младото момче индуса Кришнамурти.
към текста >>

Стане ли каквото и да е било събитие по света от по-забележителен духовен характер, Магдалина е там.
Беше дошла от Пловдив, където беше загърбила професията на гимназиална учителка по немски език. Научихме, че е завършила католически пансион и е човек с големи способности за изучаване на езици. Владееше всички европейски езици, включително и испански. Много често пътуваше из другите държави и казваха, че е обиколила 19 от тях. Дойдеше ли й някаква идея, тя не се спираше пред нищо, за да я постигне. Стане ли каквото и да е било събитие по света от по-забележителен духовен характер, Магдалина е там. Някъде около 1933 година теософското общество е в най-голям разцвет. Години преди това водачите на това общество - Ани Безант, Ледбийтър и индусът Джинараджаса, установяват по ясновидски път, че на Земята се е родил вече Миров Учител, който се очаква съгласно Стария и Новия Завет. Тримата тръгват да го търсят и го намират в младото момче индуса Кришнамурти. Той написва книгата „При нозете на Учителя“. Теософите намират, че пълното утвърждаване и популяризиране на Кришнамурти като нов Миров Учител, трябва да стане с подходяща церемония.
към текста >>

Години преди това водачите на това общество - Ани Безант, Ледбийтър и индусът Джинараджаса, установяват по ясновидски път, че на Земята се е родил вече Миров Учител, който се очаква съгласно Стария и Новия Завет.
Владееше всички европейски езици, включително и испански. Много често пътуваше из другите държави и казваха, че е обиколила 19 от тях. Дойдеше ли й някаква идея, тя не се спираше пред нищо, за да я постигне. Стане ли каквото и да е било събитие по света от по-забележителен духовен характер, Магдалина е там. Някъде около 1933 година теософското общество е в най-голям разцвет. Години преди това водачите на това общество - Ани Безант, Ледбийтър и индусът Джинараджаса, установяват по ясновидски път, че на Земята се е родил вече Миров Учител, който се очаква съгласно Стария и Новия Завет. Тримата тръгват да го търсят и го намират в младото момче индуса Кришнамурти. Той написва книгата „При нозете на Учителя“. Теософите намират, че пълното утвърждаване и популяризиране на Кришнамурти като нов Миров Учител, трябва да стане с подходяща церемония. За тази цел те свикват Всемирен теософски събор в Холандия, в замъка Ерде. Разбира се, такова едно голямо събитие на духовните среди от световен мащаб, не можеше да мине без Магдалина и тя потегли натам.
към текста >>

86. 69 ФАРХИ И АМЕРИКА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

След това ни писа, че когато бил на конгрес на спиритистите през лятото на 1941 година човек от присъстващите му казал, че е видял по духовен път едно забележително лице да стои до него.
Имахме един брат, на име Фархи. Той си купи място на Изгрева и си направи къщичка от две стаички. Но интересното е, че едва що я довърши (това беше малко преди да започнат гоненията на евреите), създадоха се условия да замине за Съединените американски щати. Предполагам, че Учителя е имал предвид неговото заминаване, за да избегне нещастието, което надвисна над българското еврейство. От Америка Фархи изпрати най-първо един американски вестник със статия за Учителя и Негова снимка. След това ни писа, че когато бил на конгрес на спиритистите през лятото на 1941 година човек от присъстващите му казал, че е видял по духовен път едно забележително лице да стои до него. Фархи веднага му показал портрета на Учителя, който носел със себе си. Тогава спиритистът потвърдил, че видял именно него и се завързал разговор между тях. Фархи му говорил за Учителя и Неговото дело в България. Дал му беседата „Свещените думи“, която била в превод на английски. По време на същия този конгрес, до него се приближил и един друг спиритист, който го попитал: „Вие да не се казвате Дънов?
към текста >>

87. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

И че християнството е учението, което е съпътствувало човека в целия път на неговото развитие.
Този човек и до днес още живее в рая. Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст и за непослушание изгонен от рая. Третата епоха е епохата на сегашното човечество, когато човек се роди вън от рая." Учителят От горните мисли на Учителя се вижда, че Христос е онова същество, което е причина за явяването на човека в света и е под Негово ръководство; той се е развивал както в течение на слизането си, така и в течение на своето възлизане. И че християнството е учението, което е съпътствувало човека в целия път на неговото развитие. С това учение Христос, Божественият Дух, най-възвишеният в йерархията на ангелите, е ръководил и хранил човешките души в пътя на тяхното развитие. Но до преди две хиляди години Христос е бил по особен начин в контакт с човечеството. От преди две хиляди години той слезе на Земята, той постепенно прониква в душите на хората и пробужда „Аза" в човешките души. И човек се осъзна като самостоятелно същество, което може да калже „Аз". Затова според западното езотерично учение Христос е централният двигател на човешкото развитие.
към текста >>

С това учение Христос, Божественият Дух, най-възвишеният в йерархията на ангелите, е ръководил и хранил човешките души в пътя на тяхното развитие.
Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст и за непослушание изгонен от рая. Третата епоха е епохата на сегашното човечество, когато човек се роди вън от рая." Учителят От горните мисли на Учителя се вижда, че Христос е онова същество, което е причина за явяването на човека в света и е под Негово ръководство; той се е развивал както в течение на слизането си, така и в течение на своето възлизане. И че християнството е учението, което е съпътствувало човека в целия път на неговото развитие. С това учение Христос, Божественият Дух, най-възвишеният в йерархията на ангелите, е ръководил и хранил човешките души в пътя на тяхното развитие. Но до преди две хиляди години Христос е бил по особен начин в контакт с човечеството. От преди две хиляди години той слезе на Земята, той постепенно прониква в душите на хората и пробужда „Аза" в човешките души. И човек се осъзна като самостоятелно същество, което може да калже „Аз". Затова според западното езотерично учение Христос е централният двигател на човешкото развитие. Затова Учителят казва: Без Христа няма космос, т.е.
към текста >>

Висшето познание не се разкрива на обикновеното човешко аз, което трябва да превъзмогне себе си, за да даде път на Божественото, което е вложено в самия него.
Това е ясно показано в Откровението на Йоан, който в началото на своето Откровение казва: „Откровението на Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на служителите си онова, което има да стане скоро. А Христос прати та го яви чрез ангела си на своя слуга Йоан." От това се вижда, че Христос е главният вдъхновител и фактор на човешкия прогрес, на развитието на човека и човечеството. Следователно Той заема централно място в духовното ръководство на човека и човечеството. Той е онази ос, около която се движи целият човешки прогрес. И едно учение, и една традиция, в които няма място за Христа, сами по себе си са осъдени на безплодие, защото Христос е, Който оплодява човешката душа, за да може да се роди висшето Аз, който води човека до висшето познание. Висшето познание не се разкрива на обикновеното човешко аз, което трябва да превъзмогне себе си, за да даде път на Божественото, което е вложено в самия него. Стремежът на Христа е да пробуди Божественото в човешките души, да ги обърне към Бога, да ги свърже отново с Бога, както са били свързани едно време. Така че мисията на Христа е да освободи човешките души от пленничеството на тъмните сили и да ги свърже с Бога, за да ги направи безсмъртни. Затова той казва: Моето Царство не е от този свят. Казва още: Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене. Князът на този свят са именно тези сили, които са дали първият импулс за пробуждане на човешката личност и са внесли в човека егоизма и стремежа към материята.
към текста >>

Той по естество е скрит и вътрешен, затова започва да работи вътрешно, като влияе по вътрешни пътища върху по-пробудените души и ги привлича към себе си.
И така от взаимодействието на двете ложи - Бялата и Черната - от борбата между тях се извършва развитието на човечеството. Всяко ново учение, което е външен израз на един космически импулс, изхожда от един езотеричен център, който е приемник на космичния импулс и го провежда в живота на човека и човечеството. Но понеже всички хора не са еднакво готови да приемат новия импулс и освен това, както казах, намесват се тъмните сили, които използуват неподготвеността на хората и отбиват до известна степен течението на импулса, като го вкарват в известни рамки, в известни форми и канализации и по такъв начин създават външната, екзотерична традиция, която се явява на историческата сцена като законен представител на Новото учение, родено от езотеричния център. Но с това дейността на езотеричния център не се прекратява. Неговата дейност продължава в нова посока. Той по естество е скрит и вътрешен, затова започва да работи вътрешно, като влияе по вътрешни пътища върху по-пробудените души и ги привлича към себе си. По такъв начин се оформя известен езотеричен център, който има във външния си израз една окултна школа, в която се изнасят по-дълбоките Истини, които този импулс има да внесе в света. Когато Христос дойде на Земята, случи се това, което описах по-горе. Той донесе едно Ново учение и докато то беше в един ограничен кръг, беше строго езотерично, като същевременно имаше контакт с широките народни маси, на които учението се предаваше, както и сам Христос казва, в притчи. Но понеже това учение имаше тенденция да проникне и обхване цялото човечество, да проникне широките народни слоеве, то неизбежна беше една външна форма, която да бъде достъпна за широките народни маси. И понеже, както казах, всички хора не са еднакво готови да приемат и разберат Истината в нейната първична чистота, то учението постепенно се примеси с изостанали и извратени древни традиции и първоначалната Истина се изопачи в нейната популярна проява и Новото учение, което Христос донесе, се превърна в религия, в една църква.
към текста >>

Църквата тръгна по свой път, по пътя на външните форми и външните ефекти, а школата се затвори в себе си и продължи своята вътрешна работа.
Така вървяха работите до четвърти век, до което време последователите на Христа се наричаха ученици на новото учение и чакпрез 354 година на един вселенски събор приеха името християни. Дотогава редом с външната църква съществуваше и вътрешната школа за по-напреднали. Школата подкрепяше и ръководеше църквата. Но от средата на църквата се явиха хора, които под влияние на тъмните сили отрекоха езотеризма и трябваше да се скъса връзката между църквата и школата, т.е. между езотеричната и екзотеричната традиции. Църквата тръгна по свой път, по пътя на външните форми и външните ефекти, а школата се затвори в себе си и продължи своята вътрешна работа. Както казах в началото, развитието се извършва чрез ред последователни импулси, които идват от Духа. Има импулси, по-големи и по-малки. Един голям импулс, какъвто е Христовият, който обхваща цялата планетна еволюция и цялото бъдеще на човечеството, се провежда и проявява последователно, на етапи. То е като едно мощно течение, на което като турят преграда в известно направление, то се отбива в друга посока, но неотклонно върви все напред и прониква в живота на човека и човечеството, и на цялата Земя. Защото Христовият импулс обхваща както човека и човечеството, така и цялата Земя.
към текста >>

Когато Христос каза на Петра за Йоана: Тебе що ти е, ако той остане, докато Аз дойда втори път.
Затова се казва, че той е ученикът, когото Исус обичаше най-много. И той отрази най-пълно и най-дълбоко в своето Евангелие и Откровението вътрешната страна на учението. Те послужиха като основа на бъдещите езотерични школи, които носеха и продължаваха да развиват импулса, даден от Христа. Има едно поверие, в което трябва да има Истина, че кръвта, която капела от Христа на кръста, била събрана в една чаша от Йосиф Ариматейски или от Йоан и съхранявана от учениците на Йоан, и после предадена на бъдещите поколения. По тази линия се явява Братството на Светия Граал, от средата на което пък изхождат розенкройцерите, както ще видим по-късно. Когато Христос каза на Петра за Йоана: Тебе що ти е, ако той остане, докато Аз дойда втори път. Това подразбира, че езотеричната традиция, представител на която е Йоан, ще продължи съществуването си до второто идване на Христа и ще се обновява постоянно от все нови и нови импулси, които идват от Христа. Един от тези импулси се изрази чрез манихейството, което, както казах, остана неразбрано. След манихеите дойдоха богомилите в България, които също се развиха под влиянието на третия импулс на Бялото Братство, което идваше да подсили отслабналия първоначален христов импулс. Основа на богомилското учение бяха Евангелието на Йоана и Откровението. Но и богомилите бяха жестоко преследвани от църквата, която влезе в съюз с държавата.
към текста >>

Той се ражда втори път през четиринадесети век и израства в средата на учениците на неговите приятели - Посветените от тринадесети век.
Тогава по инициатива на Посветените от езотеричния център, които са работили тайно, се прави опит да се пробие този мрак и да се влезе във връзка с духовния свят. Понеже тогава трябваше да се даде импулс за развитието на западноевропейската култура, в Европа бяха се превъплотили много от Посветените, които бяха работили в миналите културни епохи като Учители на човечеството. Външно те са принадлежали към богомилството и други езотерични центрове, каквито съществуваха тогава като Братството на Светия Граал, Братството на Златния камък, Братята на Свети Йоана, Рицарите на кръглата маса, Братята на Розата и кръста и т.н. Между тези Посветени израсна Християн Розенкройц през тринадесети век и той с помощта на всички успя да се излъчи и съзнателно да се пренесе в духовния свят, където се срещна с Христа, и прие от Него нови сили и нова Светлина, с които той обнови традицията и даде нов импулс на християнската езотерична традиция. Тогава той е живял малко, след като направил връзката с Христа и предал тази си опитност на другите Посветени, които събрали ученици около себе си, на които предават тази нова вест от Слънцето. Той се ражда втори път през четиринадесети век и израства в средата на учениците на неговите приятели - Посветените от тринадесети век. Тогава той прави една обиколка на всички окултни центрове на Изток и като се връща в Европа, основава Братството и школата на розенкройцерите, която се състои изключително от Посветени. Християн Розенкройц получава Посвещение направо от Христа през тринадесети век и получил новата Мъдрост от Него, той с тази нова Светлина обнови древната Мъдрост и даде нов живот на древната християнска езотерична традиция. Най-после, когато и розенкройцерството изпълни своята мисия и импулсът привидно беше замрял, дойде Учителят и даде нов тласък на езотеричното учение, като стимулира нови сили и събра около себе си учениците, които са работили и в другите клонове на езотеричната традиция. Богомилството и розенкройцерството, както казах, бяха плод на третия импулс на Бялото Братство или казано с други думи, представяха от себе си втората фаза на големия Христов импулс. Но когато импулсът, който породи богомилството и розенкройцерството намали силата си и се зазори новият импулс, начело на който стоеше Учителят, под влияние на тези два импулса се стимулира древната езотерична традиция от преди християнската епоха, оформила се като източна езотерична традиция и даде живот на теософското общество, което изигра ролята на Йоан Кръстител по отношение на големия импулс, който Учителят носи в света.
към текста >>

Но впоследствие Блаватска се подаде на друго влияние и се отклони от първоначалния си път и заедно с това отклони и теософското общество, което по такъв начин не можа да изпълни възложената му задача.
Но когато импулсът, който породи богомилството и розенкройцерството намали силата си и се зазори новият импулс, начело на който стоеше Учителят, под влияние на тези два импулса се стимулира древната езотерична традиция от преди християнската епоха, оформила се като източна езотерична традиция и даде живот на теософското общество, което изигра ролята на Йоан Кръстител по отношение на големия импулс, който Учителят носи в света. Теософското общество беше основано от Елена Блаватска и полковник Олкът през 1875 година в Ню Йорк. Според Учителя Блаватска беше един окултен ученик, който послужи като посредник на Християн Розенкройц да изнесе част от окултните Истини пред света. Затова Учителят казва: Теософското общество беше пратено от Бялото Братство да обнови човешката мисъл, за да може да се влеят в нея след това Новите идеи, идеите на Бялото Братство, които Учителят донесе. Под това влияние Блаватска написа „Разбулената Изида", в която изложи някои от ученията на западната езотерична традиция. Но впоследствие Блаватска се подаде на друго влияние и се отклони от първоначалния си път и заедно с това отклони и теософското общество, което по такъв начин не можа да изпълни възложената му задача. Но тази задача се поде от други окултни Братства, които стояха на основата на западната, т.е. на християнската езотерична традиция. Такива Братства са антропо- софското движение на Щайнер, розенкройцерското общество на Макс Хайндел и други розенкройцерски школи в Европа и Америка. Под този импулс се развиха и обществото на Седир във Франция, а също и приятелите на Сент Ив д'Алвейдър, Папюс и др. Във всички езотерични християнски школи централно място заема Христос като въплотено Слово, като Учител на Бялото Братство, като Велик Учител и ръководител на човечеството и на окултните школи, като Учител на Любовта, който внесе Любовта като мощна сила, която трябвада преобрази както Земята, така и човека и човечеството.
към текста >>

Езотеричната традиция не се предава по външни пътища, но по вътрешни пътища, защото носителите на тази традиция са винаги във връзка с Христа и от Него получават допълнителни импулси и енергии за работата, която имат да извършат.
Но тази задача се поде от други окултни Братства, които стояха на основата на западната, т.е. на християнската езотерична традиция. Такива Братства са антропо- софското движение на Щайнер, розенкройцерското общество на Макс Хайндел и други розенкройцерски школи в Европа и Америка. Под този импулс се развиха и обществото на Седир във Франция, а също и приятелите на Сент Ив д'Алвейдър, Папюс и др. Във всички езотерични християнски школи централно място заема Христос като въплотено Слово, като Учител на Бялото Братство, като Велик Учител и ръководител на човечеството и на окултните школи, като Учител на Любовта, който внесе Любовта като мощна сила, която трябвада преобрази както Земята, така и човека и човечеството. Езотеричната традиция не се предава по външни пътища, но по вътрешни пътища, защото носителите на тази традиция са винаги във връзка с Христа и от Него получават допълнителни импулси и енергии за работата, която имат да извършат. Общността и връзката между отделните етапи и фази се изразява в единството на идеите и принципите, които лежат в тяхната основа. Обединяващ център, който свързва и обединява всички, имаме в лицето на онзи център, от който дойдоха тримата Мъдреци при раждането на Христа, които по духовен път поддържат всеки един външен импулс и движение, които се пращат в света. Затова Учителят казва: Има едно Братство, което пътува в света и носи културата. То е било в Индия, Персия, Египет, Халдея, Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия. Сега то постепенно се премества у славяните и в България.
към текста >>

Обединяващ център, който свързва и обединява всички, имаме в лицето на онзи център, от който дойдоха тримата Мъдреци при раждането на Христа, които по духовен път поддържат всеки един външен импулс и движение, които се пращат в света.
Такива Братства са антропо- софското движение на Щайнер, розенкройцерското общество на Макс Хайндел и други розенкройцерски школи в Европа и Америка. Под този импулс се развиха и обществото на Седир във Франция, а също и приятелите на Сент Ив д'Алвейдър, Папюс и др. Във всички езотерични християнски школи централно място заема Христос като въплотено Слово, като Учител на Бялото Братство, като Велик Учител и ръководител на човечеството и на окултните школи, като Учител на Любовта, който внесе Любовта като мощна сила, която трябвада преобрази както Земята, така и човека и човечеството. Езотеричната традиция не се предава по външни пътища, но по вътрешни пътища, защото носителите на тази традиция са винаги във връзка с Христа и от Него получават допълнителни импулси и енергии за работата, която имат да извършат. Общността и връзката между отделните етапи и фази се изразява в единството на идеите и принципите, които лежат в тяхната основа. Обединяващ център, който свързва и обединява всички, имаме в лицето на онзи център, от който дойдоха тримата Мъдреци при раждането на Христа, които по духовен път поддържат всеки един външен импулс и движение, които се пращат в света. Затова Учителят казва: Има едно Братство, което пътува в света и носи културата. То е било в Индия, Персия, Египет, Халдея, Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия. Сега то постепенно се премества у славяните и в България. И там, където то действува, има култура, всичко се движи, расте и развива. Глава на това Братство е Христос.
към текста >>

Затова Учителят казва: Има едно Братство, което пътува в света и носи културата.
Под този импулс се развиха и обществото на Седир във Франция, а също и приятелите на Сент Ив д'Алвейдър, Папюс и др. Във всички езотерични християнски школи централно място заема Христос като въплотено Слово, като Учител на Бялото Братство, като Велик Учител и ръководител на човечеството и на окултните школи, като Учител на Любовта, който внесе Любовта като мощна сила, която трябвада преобрази както Земята, така и човека и човечеството. Езотеричната традиция не се предава по външни пътища, но по вътрешни пътища, защото носителите на тази традиция са винаги във връзка с Христа и от Него получават допълнителни импулси и енергии за работата, която имат да извършат. Общността и връзката между отделните етапи и фази се изразява в единството на идеите и принципите, които лежат в тяхната основа. Обединяващ център, който свързва и обединява всички, имаме в лицето на онзи център, от който дойдоха тримата Мъдреци при раждането на Христа, които по духовен път поддържат всеки един външен импулс и движение, които се пращат в света. Затова Учителят казва: Има едно Братство, което пътува в света и носи културата. То е било в Индия, Персия, Египет, Халдея, Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия. Сега то постепенно се премества у славяните и в България. И там, където то действува, има култура, всичко се движи, расте и развива. Глава на това Братство е Христос. Така че, християнският езотеризъм не е плод на едно историческо явление, а е резултат на един космичен факт, на един космичен импулс.
към текста >>

Така във физическия свят е вложен принципът на Истината, в етерния свят - принципът на Мъдростта, в астралния свят - принципът на Любовта, и в умствения свят - принципът на интелигентността.
Груповата душа в образа на лъв включва силите на астралния свят. Груповата душа в образа на орел включва силите на етерния свят и груповата душа в образа на бик включва силите на физическия свят. Защото тези четири системи в човека са кристализация на тези четири свята. Това е Земята, за която се казва в Писанието, че е неустроена и пуста и Духът Божий се носил над нея. Това са четирите нисши принципа в човека, в които е вложен по един Божествен принцип като зародиш, а те са като почва, в която тези Божествени зародиши ще израстат. Така във физическия свят е вложен принципът на Истината, в етерния свят - принципът на Мъдростта, в астралния свят - принципът на Любовта, и в умствения свят - принципът на интелигентността. Това става по закона на полярността, като отрицателният полюс става почва, в която се посажда положителният полюс като Божествен принцип. Така че, Христовият импулс, който е носител на Любовта, стана причина за появата на човека в Битието и сега пак Христовият импулс ще освободи човека от животинското естество, от животинските обвивки. Под негово влияние „Азът" ще трансформира животинските енергии и ще даде възможност на Божествените принципи, вложени в тях, да се проявят. Този именно Христов импулс, Христов принцип стои в основата на християнския езотеризъм. За да стане това трансформиране Любовта трябва да проникне в целокупния живот на човека, в неговия органически и психически живот, във всички функции и органи, във всички клетки и да събуди Божественото в тях.
към текста >>

Затова усилията на Бялото Братство сега са да се пробудят колкото се може повече човешки души, да се заквасят от импулса на Любовта, за да имат сила да трансформират нисшата си природа, да победят животинската природа в себе си, да организират неорганизираните земни сили и да дадат път на Божественото в себе си.
Този именно Христов импулс, Христов принцип стои в основата на християнския езотеризъм. За да стане това трансформиране Любовта трябва да проникне в целокупния живот на човека, в неговия органически и психически живот, във всички функции и органи, във всички клетки и да събуди Божественото в тях. Така ще стане преобразяването и освобождаването на човека. Това е задачата и мисията на християнския езотеризъм, да работи за проникването на Любовта във всички прояви на живота, за да освободи скритите енергии на живота, които ще преобразят живота на човека физически и психически. Без този Христов импулс, без влияние на Любовта в живота на човека като организираща сила, под влияние само на земните сили, човек постепенно би изгубил човешкия си образ и би се превърнал на животно. Затова усилията на Бялото Братство сега са да се пробудят колкото се може повече човешки души, да се заквасят от импулса на Любовта, за да имат сила да трансформират нисшата си природа, да победят животинската природа в себе си, да организират неорганизираните земни сили и да дадат път на Божественото в себе си. Затова задачата на християнския езотеризъм, изразен в ред школи и Братства по цялата Земя, намиращи се под Върховното ръководство на Христа - Великият Учител на Бялото Братство, е да проведат импулса на Любовта, който ще преобрази света. Последна проява на този велик импулс, както вече казах, се явява учението на Учителя, което иде в началото на епохата на Водолея, да подготви условията за раждането на Шестата раса. Учителят сега посява семената, които ще израстат в шестата културна епоха и ще се развият и дадат плод в Шестата раса, която ще бъде раса на Любовта и Братството. Затова Учителят сега носи учението на Любовта и Братството и Братството па човечеството, която ще обнови и трансформира целокупния живот на човека и човечеството. Християнският езотеризъм е изложен в ред документи от миналото и настоящето.
към текста >>

Учителят казва: Знанието се придобива по три пътя: чрез прозрения и съзерцания, чрез вдъхновение и чрез интуиция.
Най-после идва Откровението което е най-дълбокото съчинение върху Християнския езотеризъм. Те ни разкриват Великите тайни на Битието или човешкото развитие, разкриват законите и принципите в живота и Битието, разкриват ни мисията на Христа и тайната на Голготската мистерия, тайната на Любовта, разкриват ни най-после тайната на човешкото съществуване. Но всичко там е така предвидено, че човек трябва да притежава ключ, за да го разбере и разчете. Това са принципи, факти и събития, преживени от един Посветен и той ни издава фактите, както ги е преживял, както ги е видял и съзерцал. В тях е вложено Великото Знание, но което е достъпно само за онези, които имат ключ да разчетат символичния език, на който е предадено това знание. Учителят казва: Знанието се придобива по три пътя: чрез прозрения и съзерцания, чрез вдъхновение и чрез интуиция. Това са три метода, три начина за придобиване на Висшето Знание. Йоан както в Евангелието, така и в Апокалипсиса е използувал и трите метода, за да придобие цялостно откровение за тайните на Битието и живота. По този начин Посветеният влиза в контакт със самата Реалност и понеже тя е жива и разумна, му разкрива своите тайни според степента на неговото развитие. Йоан е предал в образи и картини това, което е видял и преживял, за да послужи като основа на Християнския езотеризъм. С него той показва какви Велики тайни са скрити в Битието и живота, и какви са пътищата, по които човек може да се домогне до тези тайни.
към текста >>

С него той показва какви Велики тайни са скрити в Битието и живота, и какви са пътищата, по които човек може да се домогне до тези тайни.
Учителят казва: Знанието се придобива по три пътя: чрез прозрения и съзерцания, чрез вдъхновение и чрез интуиция. Това са три метода, три начина за придобиване на Висшето Знание. Йоан както в Евангелието, така и в Апокалипсиса е използувал и трите метода, за да придобие цялостно откровение за тайните на Битието и живота. По този начин Посветеният влиза в контакт със самата Реалност и понеже тя е жива и разумна, му разкрива своите тайни според степента на неговото развитие. Йоан е предал в образи и картини това, което е видял и преживял, за да послужи като основа на Християнския езотеризъм. С него той показва какви Велики тайни са скрити в Битието и живота, и какви са пътищата, по които човек може да се домогне до тези тайни. Към Християнското езотерично течение принадлежат в наше време различни розенкройцерски групировки, школата на Седир, д'Алвейдър, Папюс, Сен Мартен и други. Също така антропософията на Щайнер и движението на Толстой. Тук бих сложил и движението на Осмото в Япония и движението на Бахаула. И най-после учението на Учителя, което е най-пълно изложение на Християнското езотерично учение и синтез на всичко, изнесено от Християнската традиция досега. Учителят като говори за четирите импулса на Бялото Братство казва: Първият импулс се разви в Египет и под негово влияние се развиха окултните школи в древния свят.
към текста >>

Главната задача на окултното обучение и развитие е да се организира астралното тяло, което е носител на страстите и инстинктите, и в което е вложен принципът на Любовта като зародиш.
То не отхвърля древната традиция, но защото тя само подкрепя това, което творческият процес сега ни дава. И докато източното предание е обърнато назад към миналото и към него апелира, западното предание е обърнато към бъдещето и изнася идеите, принципите и методите, които ще легнат в основата на живота на бъдещото човечество. С това не искам да злепоставя източното предание, но само изнасям най-характерното за двете течения. Това е първата разлика между Изтока и Запада. Втората разлика е в методите на Посвещението, което е в зависимост от степента на развитие в даден момент. Главната задача на окултното обучение и развитие е да се организира астралното тяло, което е носител на страстите и инстинктите, и в което е вложен принципът на Любовта като зародиш. В миналото, когато е дадено на света източното предание, „Азът" се е проявявал главно чрез астралното тяло или съзнанието на човека е било в астралното тяло, което се изразява чрез симпатичната нервна система във физическото тяло. Затова Учителят казва, че едно време столицата на човешката душа е била симпатичната нервна система, а сега е преместена в главномозъчната система. И в онези времена, за да може един Посветен да действува върху астралното тяло на ученика, той го е поставял в магнетичен сън, изваждал е астралното тяло вън от физическото и тогава е действувал върху него с известни методи от окултната наука, за да вложи в него известни импулси, образи и сили, които да го преобразят. Това е ставало в продължение на три и половина дни, в течение на което време физическото тяло е било в транс. Тези три и половина дни отговарят на трите и половина космични периода, през които е минало световното развитие досега.
към текста >>

Това е в общи черти пътят на Посвещението в древните мистерии.
Затова Учителят казва, че едно време столицата на човешката душа е била симпатичната нервна система, а сега е преместена в главномозъчната система. И в онези времена, за да може един Посветен да действува върху астралното тяло на ученика, той го е поставял в магнетичен сън, изваждал е астралното тяло вън от физическото и тогава е действувал върху него с известни методи от окултната наука, за да вложи в него известни импулси, образи и сили, които да го преобразят. Това е ставало в продължение на три и половина дни, в течение на което време физическото тяло е било в транс. Тези три и половина дни отговарят на трите и половина космични периода, през които е минало световното развитие досега. И когато ученикът се събуждал, той бил вече нов човек - притежавал е космичното знание и Мъдрост, предадени му от неговия Учител на неговото астрално тяло и той ставал ясновидец и Посветен. Това е в общи черти пътят на Посвещението в древните мистерии. В Християнските мистерии Посвещението е поставено на съвсем друга основа. Тук ученикът трябва в будно състояние на съзнанието да приеме известни импулси, идеи, образи, които се предават на неговото астрално тяло и през нощта, когато то е свободно от физическото тяло, те работят по-мощно за организиране на астралното тяло и за пробуждане на спящите в него сили и добродетели. Така с течение на времето ученикът организира своето астрално тяло и изработва своите духовни органи, с което постепенно влиза във връзка с духовния свят. Но това е един дълъг процес, за който се иска усилия и работа. Тук Учителят не влага знанието в астралното тяло по време на сън, но в будно съзнание му предава знанието и той го приема при пълна свобода.
към текста >>

3) Най-сетне това, което се нарича зло не било в неговите очи нещо абсолютно, което трябва да се унищожи, но една отклонена сила, която трябва да се възвърне в своя път, едно необходимо състояние в общата икономия на света, един стимулант на неговия ход, един квас на световната еволюция.
Първоначално той е бил ученик на персийските маги, но впоследствие станал християнин чрез свои лични размишления и вдъхновения и пряка връзка с Христа. Учението, което той проповядвал, се различавало в три точки от официалната доктрина на църквата. Те са следните: 1) Исус бе за него, както и за църквата, център на откровението, но Манес схващал иначе връзката на Пророка от Назарет с Божеството, или казано по-добре с Христа, арканът на планетното Слово, на което Учителят Исус бе само проводник и тълкувател. 2) Той вярва в превъплъщението и в многобройните възходящи съществувания на човешката душа. 3) Най-сетне това, което се нарича зло не било в неговите очи нещо абсолютно, което трябва да се унищожи, но една отклонена сила, която трябва да се възвърне в своя път, едно необходимо състояние в общата икономия на света, един стимулант на неговия ход, един квас на световната еволюция. Манес бил осъден от някакъв църковен събор и умъртвен, не се знае от кого - дали от църквата или от персийския шах. Но той имал време да обучи ученици и да ги разпрати в Палестина, в Гърция, в Италия, в Африка, в Галилея и дори в Скития и на Дунава. Неговото учение се предавало устно в течение на следващите векове, защото църквата унищожила всичко, писано от него. Под негово влияние възникнали ред Братства и ордени, които се пръснали по света. Но онези, които запазили и развили християнската традиция в нейната най-чиста форма, били братята на Свети Йоан от Ерусалим, които се пръснали в цяла Европа.
към текста >>

Когато ученикът се събуждал, той бил смятан като новороден или два пъти роден.
В храмовете на Индия ученикът е бил поставен от неговия Учител в летаргичен сън в течение обикновено па три и половина дни и нощи. В една такава летаргия душата, т.е. съзнателното Аз се отделя временно от физическото тяло, придружено от етерното и астралното тяло. Впечатлителността на етерното тяло, отделено от физическото тяло, е много по-голяма, отколкото когато е преплетено с физическото. Бидейки така извлякъл отделно душата на ученика от неговото физическо тяло, Посветителят е предавал със силата на Мъдростта и мисълта си под формата на образи, които оставали в него до края на живота му като неизгладим отпечатък на Учителя. Когато ученикът се събуждал, той бил смятан като новороден или два пъти роден. Той наистина е придобил Мъдрост и съзнание за нови способности. Но той остава до края на живота си в тясна зависимост от своя Учител. Източното Посвещение, следователно, е внушение до живот. Принципът на западното Посвещение е по-широк и уважава индивидуалната оригиналност и свобода на ученика. Неговата цел е същата, както и при източното Посвещение, т.е.
към текста >>

Принципът на западното Посвещение е по-широк и уважава индивидуалната оригиналност и свобода на ученика.
Бидейки така извлякъл отделно душата на ученика от неговото физическо тяло, Посветителят е предавал със силата на Мъдростта и мисълта си под формата на образи, които оставали в него до края на живота му като неизгладим отпечатък на Учителя. Когато ученикът се събуждал, той бил смятан като новороден или два пъти роден. Той наистина е придобил Мъдрост и съзнание за нови способности. Но той остава до края на живота си в тясна зависимост от своя Учител. Източното Посвещение, следователно, е внушение до живот. Принципът на западното Посвещение е по-широк и уважава индивидуалната оригиналност и свобода на ученика. Неговата цел е същата, както и при източното Посвещение, т.е. раждането на Божественото и човешката душа, което е едно истинско възкресение. По тук Посветителят се пази да не налага, той се стреми да намери начин да постигне целта с личните усилия на ученика, чийто водач е той, и когото той само подготвя сам да намери пътя си. Учителят не е вече внушител, а Будител. На ученика, който би му поискал науката, включена в една формула или в едно внезапно откровение, той би отговорил, както Учителят Янус в Аксел Дьо Вилие от Лил Адем: „Аз не обучавам, аз пробуждам."
към текста >>

По тук Посветителят се пази да не налага, той се стреми да намери начин да постигне целта с личните усилия на ученика, чийто водач е той, и когото той само подготвя сам да намери пътя си.
Но той остава до края на живота си в тясна зависимост от своя Учител. Източното Посвещение, следователно, е внушение до живот. Принципът на западното Посвещение е по-широк и уважава индивидуалната оригиналност и свобода на ученика. Неговата цел е същата, както и при източното Посвещение, т.е. раждането на Божественото и човешката душа, което е едно истинско възкресение. По тук Посветителят се пази да не налага, той се стреми да намери начин да постигне целта с личните усилия на ученика, чийто водач е той, и когото той само подготвя сам да намери пътя си. Учителят не е вече внушител, а Будител. На ученика, който би му поискал науката, включена в една формула или в едно внезапно откровение, той би отговорил, както Учителят Янус в Аксел Дьо Вилие от Лил Адем: „Аз не обучавам, аз пробуждам." Ето как Рудолф Щайнер се е изразил по този въпрос в една от своите беседи: „Разликата между източното и западното Посвещение се състои в това, че първото става в състояние на сън, а второто е в будно състояние. Избягва се следователно винаги опасното отделяне на етерното тяло от физическото.
към текста >>

Без Христа човешката душа не може да намери пътя към Бога, не може да придобие безсмъртието, не може да продължи своето развитие и ще се върне към животинското царство, през което е минавала през инволюционния период.
Така че, стремежът на Христа е да проникне в човешките души и да ги направи безсмъртни. Затова Той казва: Аз и Отец Ми ще дойдем и направим жилище във вас. Това жилище е духовното тяло, което човек трябва да изгради и това духовно тяло се гради с помощта на принципа на Христа и на Отца - т.е. на Любовта и Мъдростта, които действуват заедно. С това духовно тяло човек е живял някога в Божествения свят и при съгрешаването го е изгубил, и сега с помощта на Христа трябва отново да го придобие, за да стане гражданин на Божествения свят, откъдето е излязъл. Без Христа човешката душа не може да намери пътя към Бога, не може да придобие безсмъртието, не може да продължи своето развитие и ще се върне към животинското царство, през което е минавала през инволюционния период. Затова, когато се казва в окултната наука, че мисията на нашата Земя е да развие и прояви Любовта, това подразбира, че на Земята ще слезе Христос, Божественият Дух, Който е носител на Любовта. И под влияние на Неговата Любов постепенно цялата Земя ще се проникне от силите на Любовта и ще оживее. Импулсът на Любовта е внесен още със слизането на човека на Земята, още с разделянето на половете. Но той минава през различни фази. Сега се дава импулс за духовната Любов, която ще събуди Висшето Аз в човека и ще съедини душата с Духа.
към текста >>

Без христовия импулс човек не би могъл да поеме възходящия път на своето развитие, защото развитието не е механическо, а разумен процес.
Затова, когато се казва в окултната наука, че мисията на нашата Земя е да развие и прояви Любовта, това подразбира, че на Земята ще слезе Христос, Божественият Дух, Който е носител на Любовта. И под влияние на Неговата Любов постепенно цялата Земя ще се проникне от силите на Любовта и ще оживее. Импулсът на Любовта е внесен още със слизането на човека на Земята, още с разделянето на половете. Но той минава през различни фази. Сега се дава импулс за духовната Любов, която ще събуди Висшето Аз в човека и ще съедини душата с Духа. Без христовия импулс човек не би могъл да поеме възходящия път на своето развитие, защото развитието не е механическо, а разумен процес. Според християнския езотеризъм развитието се извършва под влияние на два принципа, които периодически се редуват. Единият принцип е този, от който произлиза злото, а другият принцип е този, от който произлиза доброто. Чрез първия принцип Бог създава нещата, а чрез втория принцип ги организира и възраства. Бог работи и с двата принципа, но пребъдва във втория принцип. В края на краищата вторият принцип поглъща първия в себе си.
към текста >>

88. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Учителят обяснява това по следния начин: Адът - това е пътят, през който всички човешки души трябва да минат.
Така например, като говори Учителят в един разговор за изкушението на Ева от змията, като дава известни обяснение по този въпрос, казва: По-ясно по този въпрос не може да се говори, защото който е слаб, ще се съблазни (по-нататък ще предам целия разговор по този въпрос). В следващото изложение ще дам ред мисли от Учителя върху вътрешната страна на някои текстове от Евангелието и въобще върху вътрешната страна на християнството. Така например Учителят казва на едно място в беседите: „Хората говорят за ада и рая, без да имат ясна представа за тях. Казано е в Писанието, че Христос държи ключовете на ада, а апостол Петър - ключовете на рая. Учителят обяснява това по следния начин: Адът - това е пътят, през който всички човешки души трябва да минат. Това е пътят на слизането в гъстата материя и Христос е, Който ръководи този процес. А раят - това е пътят на възлизането на човешките души, който възход се ръководи от Посветените от човешката раса под ръководството на Христа, като символ за който е взет апостол Петър." Учителят дава и ред други тълкувания за ада и рая, което показва, че известни екзотерични текстове имат няколко езотерични значения. Учителят казва: „Днес на хората се проповядва Божественото учение. Това учение не е секта, както някои го считат, нито някаква религия.
към текста >>

Това е пътят на слизането в гъстата материя и Христос е, Който ръководи този процес.
В следващото изложение ще дам ред мисли от Учителя върху вътрешната страна на някои текстове от Евангелието и въобще върху вътрешната страна на християнството. Така например Учителят казва на едно място в беседите: „Хората говорят за ада и рая, без да имат ясна представа за тях. Казано е в Писанието, че Христос държи ключовете на ада, а апостол Петър - ключовете на рая. Учителят обяснява това по следния начин: Адът - това е пътят, през който всички човешки души трябва да минат. Това е пътят на слизането в гъстата материя и Христос е, Който ръководи този процес. А раят - това е пътят на възлизането на човешките души, който възход се ръководи от Посветените от човешката раса под ръководството на Христа, като символ за който е взет апостол Петър." Учителят дава и ред други тълкувания за ада и рая, което показва, че известни екзотерични текстове имат няколко езотерични значения. Учителят казва: „Днес на хората се проповядва Божественото учение. Това учение не е секта, както някои го считат, нито някаква религия. То е христовото учение.
към текста >>

А раят - това е пътят на възлизането на човешките души, който възход се ръководи от Посветените от човешката раса под ръководството на Христа, като символ за който е взет апостол Петър."
Така например Учителят казва на едно място в беседите: „Хората говорят за ада и рая, без да имат ясна представа за тях. Казано е в Писанието, че Христос държи ключовете на ада, а апостол Петър - ключовете на рая. Учителят обяснява това по следния начин: Адът - това е пътят, през който всички човешки души трябва да минат. Това е пътят на слизането в гъстата материя и Христос е, Който ръководи този процес. А раят - това е пътят на възлизането на човешките души, който възход се ръководи от Посветените от човешката раса под ръководството на Христа, като символ за който е взет апостол Петър." Учителят дава и ред други тълкувания за ада и рая, което показва, че известни екзотерични текстове имат няколко езотерични значения. Учителят казва: „Днес на хората се проповядва Божественото учение. Това учение не е секта, както някои го считат, нито някаква религия. То е христовото учение. То е за онези, които имат дълбоко разбиране за живота.
към текста >>

Пътят, по който този живот се изявява, наричаме Истина.
Всички тези сили са подчинени на този Висш принцип. Така че, Ешуа, Исус, съдържа в себе си творчески и позитивни сили, които творят и създават, формативни сили, които организират нещата и козативни сили и воятивни сили, които внасят хармония и дават направление на живота да се прояви и да добие свобода и простор. Така че, Ешуа е онзи Учител, Който е определен от Бога за човечеството още от създаването на света. Говорейки за тези сили, Учителят казва още следното: Силата, която образува връзката между две същества, която ги свързва и обединява, наричаме Любов. Условията, които поддържат и продължават този живот, наричаме разумност. Пътят, по който този живот се изявява, наричаме Истина. Един от централните мотиви на християнството е повораждането от вода и Дух. Христос казва: Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие. За онези, които не са запознати с дълбоката мистична философия, водата не означава нищо особено. По ако се погледне по-дълбоко, фактите показват, че водата е носителка на живота. В чисто физически смисъл тя носи живот, защото където няма вода, никакъв живот не може да се прояви.
към текста >>

А в духовен смисъл тя означава онова възвишено състояние на нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, в което е вложен възвишения живот, в което е вложено безсмъртието.
Един от централните мотиви на християнството е повораждането от вода и Дух. Христос казва: Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие. За онези, които не са запознати с дълбоката мистична философия, водата не означава нищо особено. По ако се погледне по-дълбоко, фактите показват, че водата е носителка на живота. В чисто физически смисъл тя носи живот, защото където няма вода, никакъв живот не може да се прояви. А в духовен смисъл тя означава онова възвишено състояние на нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, в което е вложен възвишения живот, в което е вложено безсмъртието. Значи, водата означава будическото състояние, будическото тяло на човека, което е тялото на Любовта, а Духът е онова разумно начало, което носи този живот. Следователно, ако човек не се издигне до онова будическо състояние, при което в него се пробужда космичното съзнание, не може да има безсмъртния живот в себе си, не може да влезе в Царството Божие. Значи, в родения от Дух и вода се пробужда будическото, космичното съзнание и той е роден от Бога, а роденият от Бога не умира. Той е съградил безсмъртното тяло на Любовта в себе си, в което са обединени Духът и душата да живеят заедно. Така че, само роденият от Дух и вода, т.е.
към текста >>

Те дойдоха за първи път на Земята и не знаеха какво нещо е Любовта.
Когато човек съгреши, те изгубиха своята чистота и трайност. Така се създадоха различните болести, от които днес хората страдат. Адам значи син на Земята, значи роден от Земята. Някои го тълкуват, че Адам е направен от червена пръст. Погрешката на Адам и Ева седеше в това, че не знаеха какво нещо е Любовта. Те дойдоха за първи път на Земята и не знаеха какво нещо е Любовта. Те се оплетоха в Любовта. Когато змията влезе в рая и излъга Ева, в душата на Адам се роди ревност. Ева беше кръстена на името на Бога Йехова - Еве - Ева. Това е онази Свещена идея, която всеки човек има в душата си. Две идеи има в света - едната е Ева - Йехова, която съдържа всичко в себе си.
към текста >>

Преди да се свърже с Ева, Адам е бил женен за Духа, а щом се ожени втори път за плътта - Ева, тя му донесе всички страдания и нещастия на земята.
това, което създава нещата. Значи Адам подразбира разумната душа. Духът в нас, това е Адам, а душата в нас - това е Ева. Вашата душа е Ева, а вашият дух е Адам. Друго положение: вие сте умът - Адам, а вашата възлюбена Ева - това е вашето сърце. Преди да се свърже с Ева, Адам е бил женен за Духа, а щом се ожени втори път за плътта - Ева, тя му донесе всички страдания и нещастия на земята. Първоначално по естество Адам е бил двуполов - и мъжът и жената са били в него. Той не се е нуждаел нито от мъж, нито от жена. Един ден намислил да се раздели на два полюса и да се ожени. Така той подписа нов договор и стана еднополов. Оттук започва началото на човешката карма, когато човек се е поляризирал и се е започнала борба за надмощие и власт между двата полюса.
към текста >>

Той ще остане абсолютно сам, като самотен пътник в пустиня.
В Писанието се казва още: Нищо няма да остане от старото небе и старата земя. Това значи, че в света на ученика, от неговия ум, от неговото съзнание ще изчезне всичко и той ще остане като пустиня. От него няма да остане нито слънце, нито месечина, нито звезди и той ще увисне сам във въздуха. От неговата земя няма да остане нито един човек, нито животни, нито растение. Отникъде няма да чува глас. Той ще остане абсолютно сам, като самотен пътник в пустиня. Като говори и себе си няма да познава. Ще се намери в едно страшно противоречие в живота. Това противоречие се нарича смърт. Това е тъмнината, за която се казва в Битието: „И тъмнината беше върху бездната." Всичко онова, което го е радвало и веселило, всичко онова, което е знаел в живота, всичко онова, в което е вярвал и на което е уповавал, всичко онова, с което е разрешавал великите задачи на живота си изчезва, и той се намира сам самичък, не знае какво да прави. В чудо се намира.
към текста >>

Велик и славен е пътят на ученика!
Той сам ще образува своите морета и океани, творец ще бъде той. Ученикът ще твори. И като види Бог, че е добро, ще се произнесе. И като организира сушата и я обработи, ще мине от физическия свят на духовния и оттам в Божествения. Когато обработи и там своята земя, ще отиде във Великия живот да учи велики и славни неща. Велик и славен е пътят на ученика! В четвъртия ден са създадени Слънцето, Месечината и звездите, за да определят човешкия живот. Тогава са създадени и човешкият ум и човешкото сърце. Четвъртият ден е страшен ден, страшно число. Като говорим за ученика, ние разбираме живот на творчество, а не живот на благодат, която му се дава. Всеки, който стане ученик, шест дни, т.е.
към текста >>

Учителят никога не дава нещата наготово, но той само посочва пътя, по който ученикът може да отиде до Реалността.
Христос казва: „Ето, хлопам на вратата ви." Този стих се отнася до учениците, до пробудените души. Христос хлопа само на вратата на учениците, както и на тези хора, у които съзнанието е пробудено. Христос ще хлопа, ученикът ще му отвори и Той ще му предаде първия урок. Това са няколко мисли от беседите, в които Учителят посочва вътрешната страна на Писанието - Новия и Стария завет. Дава известни ключове, повдига малко завесата, без да я вдигне цялата, за да ни покаже Реалността такава, каквато я съзерцава един Посветен. Учителят никога не дава нещата наготово, но той само посочва пътя, по който ученикът може да отиде до Реалността. Той никога не дава сдъвкана храна, както на малки деца, но ни оставя сами да си дъвчем нещата, като ни дава Светлината и посоката, в която трябва да работим.
към текста >>

89. ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

И приблизително тринадесет века преди Христа той се ражда в Тракия, за да даде духовен импулс на жителите на Балканския полуостров и оттам на цяла Европа впоследствие.
ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО Орфей, заедно със Заратустра, Хермес, Мойсей и други Посветени е бил служител в храма на Слънцето в древна Атлантида. И приблизително тринадесет века преди Христа той се ражда в Тракия, за да даде духовен импулс на жителите на Балканския полуостров и оттам на цяла Европа впоследствие. На Балканския полуостров от незапомнени времена са съществували храмове на мистериите, които са имали центъра си в Рило-Родопския масив с център Мусала. Учителят казва, че на Мусала, в неговата етерна област се намира най-старата, най-древната окултна школа на Земята, където са идвали да учат Посветените от Индия, Персия, Египет и всички източни мистерии и школи. Защото Мусала, казва Учителят, никога не е потъвал под вода. И Орфей, раждайки се в Тракия, е бил заквасен с тази Мъдрост, която излизала от скритите светилища, разпръснати из Рило-Родопския масив. И затова преданието казва, че той е бил син на жрица от храма на Аполон.
към текста >>

Редом с тези храмове са съществували и други храмове, посветени на богинята Хеката (Луната), които са се били отклонили от правия път и са се отдали на черната магия, и са водили борба и война със слънчевите богове.
Затова него още от малък го е привличала Мъдростта, която е скрита в цялата природа, привличала го е тайната, която е скрита зад видимите неща. Той е бил поетична и музикална натура, която изливала в музика и поезия мисълта си. Затова легендите говорят, че и зверовете в планината се спирали да слушат неговата вълшебна музика. Под влияние на това тайнствено светилище в Рило- Родопските планини, на различни места в Тракия и Гърция и по целия Балкански полуостров са били издигнати храмове най-вече по планините. Светилищата са носили имената на различни богове, но всички тези имена водят към Единния Бог, към слънчевото Слово, което се изявява и чрез Зевс, и чрез Аполон, и чрез Дионисий, и чрез Уранус и Кронус. Редом с тези храмове са съществували и други храмове, посветени на богинята Хеката (Луната), които са се били отклонили от правия път и са се отдали на черната магия, и са водили борба и война със слънчевите богове. Редом с тези местни храмове-светилища по бреговете на Гърция и целия полуостров са се били настанили колонизатори от различните източни цивилизации - индуска, персийска, асиро-вавилонска, египетска и пр. Освен това много от жителите на тези страни са се заселили и навътре в Гърция и Тракия. Всички те носили със себе си и своите божества, своите религии, своите култури и обичаи, които като дошли в контакт с местните жители, постепенно им повлияли. С тези колонизатори постепенно прониква на полуострова и Светлината на мистериите на тези страни, най-вече тези на Египет и Финикия, които са били най-близко. Местното население на полуострова е било от Бялата раса, сродно с гетите, скитите и първобитните келти.
към текста >>

Виж този блестящ кръг от съзвездия, върху който е хвърлена тънката и прозрачна плащеница на Млечния път, прах от слънца и цветове.
От техния свещен брак, от тяхната вечна сватба произлизат непрестанно огън и вода, земя и етер, нощта и деня, гордите титани, неизменните богове и плаващият зародиш на хората. Любовта на небето и земята не е известна на невежите. Тайната на съпруга и съпругата се откриват само на просветените хора. Но аз ще ти съобщя онова, което е Истина. Сега погледни небесната твърд. Виж този блестящ кръг от съзвездия, върху който е хвърлена тънката и прозрачна плащеница на Млечния път, прах от слънца и цветове. Виж как пламти Орион, как блестят Близнаците и колко сияе Лирата. Това е тялото на Божествената съпруга, която хармонично се движи към песента на съпруга. Гледай с духовните си очи и ще видиш опънатата й назад глава, протегнатите й ръце и полека ще повдигнеш нейното осеяно със звезди було. Юпитер е Божествен съпруг и Божествена съпруга. Ето първата тайна.
към текста >>

Когато бледните сенки стигнат до пламтящото сърце на Бога, те ще светнат и ще станат като пламъци и целият Дионисиус ще възкръсне по-жив от всеки друг път във висините на седмото небе.
Първите, завиждайки на хубостта му, а вторите влюбени с лудешка страст, се нахвърлили върху него като беснееща стихия, и го разкъсали. Сетне, като си поделили членовете му, те ги сварили и закопали сърцето му. Юпитер поразил с гръмотевица титаните и Минерва отнесла в етера сърцето на Дионисиус. То станало там пламтящо слънце. А от дима на тялото на Дионисий произлезли душите на хората, които отново се изкачват към небето. Когато бледните сенки стигнат до пламтящото сърце на Бога, те ще светнат и ще станат като пламъци и целият Дионисиус ще възкръсне по-жив от всеки друг път във висините на седмото небе. Това е тайната за смъртта и възкресението на Дионисиус. Сега слушай тайната на неговото възкресение. Хората са плът и кръв на Дионисиус. Нещастните човеци са неговите пръснати членове, които се дирят, гърчейки се всред престъпления и омраза, всред скръб и любов. Но ние, Посветените в тайните, ние, които знаем какво има горе и какво долу, ние сме спасителите на душите, херме- совците на хората.
към текста >>

След това изложение на Свещената доктрина от Орфей, ученикът му го пита за пътя, който води към боговете.
След това Орфей се обръща към ученика си със следните думи: „Нека неизразимият Зевс и трижди откриващият се Дионисиус - в ада, на Земята и на небето - да бъдат благосклонни към твоята младост и нека влеят в сърцето ти науката на боговете." Това е учението за въплотеното Слово, което прониква цялата природа и всички същества, които са членове и органи на Божественото Тяло. Това учение под различни форми е предадено във всички мистерии на древността. В Египет имаме същото учение, предадено почти под същата форма - разкъсване тялото на Озирис на части от Тифон и възкресението му чрез събиране на членовете му от сина му Хорус. След това изложение на Свещената доктрина от Орфей, ученикът му го пита за пътя, който води към боговете. Орфей му отговаря: „Страшен и труден е пътят, който води от тук, долу, към боговете. Пътят започва с една цветиста пътека, след това идва един страшен хълм и сетне скали, посещавани от гръмотевици и заобиколени от безкрайни пропасти - ето каква е участта на ясновидеца и пророка на Земята. Затова, мило дете, остани в цветистата пътека на полето и не дири какво има зад нея. След това Орфей завежда ученика си в един мистичен храм за Посвещение, като предварително му казва, че цяла година трябва да работи, за да се пречисти, защото там ще му се отворят очите и ще се срещне с боговете и със самия Дионисиус. В този храм Орфей пак разкрива много тайни на ученика си в присъствието на много Посветени и посвещаващи се, и след този дълъг разговор той казва да запеят песента „Евохе".
към текста >>

Орфей му отговаря: „Страшен и труден е пътят, който води от тук, долу, към боговете.
„Нека неизразимият Зевс и трижди откриващият се Дионисиус - в ада, на Земята и на небето - да бъдат благосклонни към твоята младост и нека влеят в сърцето ти науката на боговете." Това е учението за въплотеното Слово, което прониква цялата природа и всички същества, които са членове и органи на Божественото Тяло. Това учение под различни форми е предадено във всички мистерии на древността. В Египет имаме същото учение, предадено почти под същата форма - разкъсване тялото на Озирис на части от Тифон и възкресението му чрез събиране на членовете му от сина му Хорус. След това изложение на Свещената доктрина от Орфей, ученикът му го пита за пътя, който води към боговете. Орфей му отговаря: „Страшен и труден е пътят, който води от тук, долу, към боговете. Пътят започва с една цветиста пътека, след това идва един страшен хълм и сетне скали, посещавани от гръмотевици и заобиколени от безкрайни пропасти - ето каква е участта на ясновидеца и пророка на Земята. Затова, мило дете, остани в цветистата пътека на полето и не дири какво има зад нея. След това Орфей завежда ученика си в един мистичен храм за Посвещение, като предварително му казва, че цяла година трябва да работи, за да се пречисти, защото там ще му се отворят очите и ще се срещне с боговете и със самия Дионисиус. В този храм Орфей пак разкрива много тайни на ученика си в присъствието на много Посветени и посвещаващи се, и след този дълъг разговор той казва да запеят песента „Евохе". Всички запяват тази Свещена песен и целият храм, и цялата долина екват от нея.
към текста >>

Пътят започва с една цветиста пътека, след това идва един страшен хълм и сетне скали, посещавани от гръмотевици и заобиколени от безкрайни пропасти - ето каква е участта на ясновидеца и пророка на Земята.
Това е учението за въплотеното Слово, което прониква цялата природа и всички същества, които са членове и органи на Божественото Тяло. Това учение под различни форми е предадено във всички мистерии на древността. В Египет имаме същото учение, предадено почти под същата форма - разкъсване тялото на Озирис на части от Тифон и възкресението му чрез събиране на членовете му от сина му Хорус. След това изложение на Свещената доктрина от Орфей, ученикът му го пита за пътя, който води към боговете. Орфей му отговаря: „Страшен и труден е пътят, който води от тук, долу, към боговете. Пътят започва с една цветиста пътека, след това идва един страшен хълм и сетне скали, посещавани от гръмотевици и заобиколени от безкрайни пропасти - ето каква е участта на ясновидеца и пророка на Земята. Затова, мило дете, остани в цветистата пътека на полето и не дири какво има зад нея. След това Орфей завежда ученика си в един мистичен храм за Посвещение, като предварително му казва, че цяла година трябва да работи, за да се пречисти, защото там ще му се отворят очите и ще се срещне с боговете и със самия Дионисиус. В този храм Орфей пак разкрива много тайни на ученика си в присъствието на много Посветени и посвещаващи се, и след този дълъг разговор той казва да запеят песента „Евохе". Всички запяват тази Свещена песен и целият храм, и цялата долина екват от нея. Едуард Шуре казва: „Викът „Евохе", който всъщност се произнасяше Хе-во-хе, беше свещен вик на всички Посветени в тайните - в Египет, в Юдея, във Финикия, в Мала Азия и в Гърция.
към текста >>

Затова, мило дете, остани в цветистата пътека на полето и не дири какво има зад нея.
Това учение под различни форми е предадено във всички мистерии на древността. В Египет имаме същото учение, предадено почти под същата форма - разкъсване тялото на Озирис на части от Тифон и възкресението му чрез събиране на членовете му от сина му Хорус. След това изложение на Свещената доктрина от Орфей, ученикът му го пита за пътя, който води към боговете. Орфей му отговаря: „Страшен и труден е пътят, който води от тук, долу, към боговете. Пътят започва с една цветиста пътека, след това идва един страшен хълм и сетне скали, посещавани от гръмотевици и заобиколени от безкрайни пропасти - ето каква е участта на ясновидеца и пророка на Земята. Затова, мило дете, остани в цветистата пътека на полето и не дири какво има зад нея. След това Орфей завежда ученика си в един мистичен храм за Посвещение, като предварително му казва, че цяла година трябва да работи, за да се пречисти, защото там ще му се отворят очите и ще се срещне с боговете и със самия Дионисиус. В този храм Орфей пак разкрива много тайни на ученика си в присъствието на много Посветени и посвещаващи се, и след този дълъг разговор той казва да запеят песента „Евохе". Всички запяват тази Свещена песен и целият храм, и цялата долина екват от нея. Едуард Шуре казва: „Викът „Евохе", който всъщност се произнасяше Хе-во-хе, беше свещен вик на всички Посветени в тайните - в Египет, в Юдея, във Финикия, в Мала Азия и в Гърция. Четирите свещени букви, произнесени както следва: Йод-хе-во-хе, представя Бога във Вечното му сливане с природата.
към текста >>

Той доверяваше познанието на тайните на едно избрано духовенство и подчинявайки народа на една безпощадна дисциплина, без да му открие нещо от тайните.
Орфей беше запазил науките, които съответстваха на буквата Йод (Ииове, Зевс, Юпитер) и идеята за единството на Бога, за първостепенните Посветени в тайните, опитвайки се да заинтересува с тази тайна народа чрез поезията, музиката, изкуствата и живите символи. И затова викът Евохе открито се провъзгласяваше в празненствата на Дионисиус, гдето освен Посветените в тайните се допускаха и онези, които просто се домогваха да бъдат Посветени в тези тайни. В това се състои цялата разлика между делото на Мойсей и онова на Орфей. И двамата са последователи на египетското Посвещение в тайните и притежават същата Истина, но я приспособяват в различни посоки. Мойсей строго и усърдно прославя Бащата, мъжкия Бог. Той доверяваше познанието на тайните на едно избрано духовенство и подчинявайки народа на една безпощадна дисциплина, без да му открие нещо от тайните. Орфей беше влюбен в природата и прославяше името на Бога, който се намира в нея, и Когото иска да накара да се прояви в човечеството. Ето защо викът Евохе е станал Свещен вик при всички тайни на Гърция." През време на празненствата в този мистичен храм Орфей говори пред Посветените и пред своя любим ученик и казва: „Слушайте Истините, които не трябва да се казват на множеството, които са силата на светилищата: Бог е един и винаги подобен Сам на Себе Си. Той царува навсякъде - и на Небето, и на Земята.
към текста >>

90. ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ - Влад Пашов (1902- 1974)

„Вътрешната връзка на Хераклит Ефески с Мистериите е доказана за нас от едно предание, което нарича мисълта му „мъчно проходима пътека" и което носи „тъмнина и мрак" за този, който тръгва по нея без Посвещение, прибавяйки, че същата тази пътека „става по-ясна от слънце" за този, който е воден от един Посветен.
ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ Друг гръцки философ, който е бил свързан с Мистериите и е предал в своята философия езотеричната доктрина, е Хераклит Ефески, живял между 535 и 475 година преди Христа. Връзката му с Мистериите е доказана от един немски автор Едмунд Плайдерер в книгата му Философията на Хераклит Ефески в Светлината на Мистериите, издадена през 1866 година в Берлин. В предговора авторът казва: „Вътрешната връзка на Хераклит Ефески с Мистериите е доказана за нас от едно предание, което нарича мисълта му „мъчно проходима пътека" и което носи „тъмнина и мрак" за този, който тръгва по нея без Посвещение, прибавяйки, че същата тази пътека „става по-ясна от слънце" за този, който е воден от един Посветен. И като разказва, че той е оставил своята книга на съхранение в храма на Диана Ефеска, това значи, че само Посветените са могли да я разберат. Хераклит е наречен „тъмният", защото само Светлината на мистериите може да освети идеите му. Ще предам някои основни мисли от книгата му, от която са запазени само отделни фрагменти. Хераклит е представен като човек, който гледа на живота много сериозно. Той казвал, че думите могат само да покажат вътрешната наука, но не и да я обяснят.
към текста >>

Плутарх, коментирайки това изречение, казва: „Не може да се потопите два пъти в една и съща вода на реката и не може да хванем два пъти едно и също смъртно същество.
Ще предам някои основни мисли от книгата му, от която са запазени само отделни фрагменти. Хераклит е представен като човек, който гледа на живота много сериозно. Той казвал, че думите могат само да покажат вътрешната наука, но не и да я обяснят. Науката се обяснява само когато се преживее. Прочуто е неговото изречение „Панта рей" - „Всичко тече", което ще рече, че всички неща са в движение, в постоянен прилив. Плутарх, коментирайки това изречение, казва: „Не може да се потопите два пъти в една и съща вода на реката и не може да хванем два пъти едно и също смъртно същество. Със своята сила и бързина то се разпръсва и съединява, то отива и се връща по хиляди начини." По-нататък той казва: „Животът и смъртта, бдението и сънят, младостта и старостта са едно и също нещо. Едното минава в другото, и другото става отново в първото." И продължава: „Има живот и смърт в акта на живеенето, както ги има и в акта на умирането." „Как бихме могли да кажем на всекидневния си живот „ние сме", когато от гледна точка на Вечното ние знаем, че „ние сме и не сме." „Хадес и Дионисий са един и същ бог. Дионисий, богът на радостта да живеем, на възраждането и растежа, е богът, за когото се празнуваха дионисиевите празници. За Хераклит той е като Хадес, богът на разрушението и унищожението. Затова той казва: „Този, който вижда смъртта в живота и живота в смъртта, само той вижда в истинската Светлина недостатъците и преимуществата на съществуването.
към текста >>

Тази сила на растеж и на увеличаваща се сила е неговият духовен елемент.
Духът действува в човека, но той действува по особен начин. Той действува чрез временното. Отличителната черта на човешката душа е, че едно преходно нещо може да действува като вечно, че то може да се увеличава или усилва, докато стане неразрушима сила. Поради това душата прилича на Бога и на червея. Затова човек държи средата между Бога и животните. Тази сила на растеж и на увеличаваща се сила е неговият духовен елемент. „Даймонът (духът) на човека е неговата съдба. Според него жизнената сила на човека далеч надхвърля неговата личност. Човек е носител на своя даймон и този даймон не е затворен в границите на неговата личност. За него раждането и смъртта на личността са само моменти от живота на духа. Човешката личност е само една преходна форма, едно частично проявление на духа, което я засенчва и осветява.
към текста >>

И Платон казва за Хераклит: „Той сравнява нещата с течението на реката и твърди, че не може да се влезе два пъти в една и съща река."
Ето защо онова, което на всички изглежда общо, е убедително, защото то участвува във Всеобщия и Божествен Логос. А онова, което се харесва само на отделен човек поради противоположни причини, няма в себе си никаква убедителност." Във философията на Хераклит намираме първо Божествения Разум, Логоса, Словото като неизменна Реалност в сетивния свят, който произхожда от това Слово, който е в непрестанно движение, в непрестанно изменение. Затова той казва, че всичко тече, всичко е в движение, няма два момента от ставащото, които да са еднакви. И Платон казва за Хераклит: „Той сравнява нещата с течението на реката и твърди, че не може да се влезе два пъти в една и съща река." Вечният Божествен Разум, Словото, от когото произхожда всичко, той го нарича живият Огън, от който произлиза всичко и към който всичко се възвръща. Хераклит казва още: „Хората са смъртни богове, а боговете са безсмъртни хора. Животът на първите е смърт, а смъртта на последните е живот." Не само Хераклит, но и други гръцки философи и Мъдреци са се намирали и са творили под влияние на мистериите или сами са били Посветени в тези мистерии. Такива са били например Емпедокъл, Софокъл, Пиндар, Есхил и даже Омир и Хезиод.
към текста >>

Гореказаното ни потвърждава мисълта на Учителя, която многократно изнесох, където се казва, че има едно Братство, което пътува в света и носи културата.
Вечният Божествен Разум, Словото, от когото произхожда всичко, той го нарича живият Огън, от който произлиза всичко и към който всичко се възвръща. Хераклит казва още: „Хората са смъртни богове, а боговете са безсмъртни хора. Животът на първите е смърт, а смъртта на последните е живот." Не само Хераклит, но и други гръцки философи и Мъдреци са се намирали и са творили под влияние на мистериите или сами са били Посветени в тези мистерии. Такива са били например Емпедокъл, Софокъл, Пиндар, Есхил и даже Омир и Хезиод. Гореказаното ни потвърждава мисълта на Учителя, която многократно изнесох, където се казва, че има едно Братство, което пътува в света и носи културата. Където то се установи, там се ражда и развива култура. Когато преминава през даден народ или раса, то се явява най- първо като една вътрешна Светлина и топлина, които стимулират народната душа към мисъл и творчество и към благородни чувства. И това присъствие в даден народ се изявява чрез някаква личност или плеяда от личности, които в течение на развитието на народа става център, около който се групират онези чудни души, които са довели присъствието на Братството в своята среда. По такъв начин се дава едно ново направление на мисълта и живота, и се създава нова епоха, която най-напред е в един тесен кръг, но впоследствие обхваща целия народ и цялото човечество. Учителят казва: „За днешната епоха аз съм първата прелетна птица, която иде да възвести идването на духовната пролет.
към текста >>

Хората започват да търсят нови пътища на мисълта, на живот, на творчество и тогава се явява пратеникът на Братството сред този народ или раса, който привлича към себе си онези души, които са по-чувствителни към невидимото присъствие.
Същото нещо забелязваме, когато Братството в лицето на розенкройцерите премина в Западна Европа и събуди творческата мисъл на европееца, и се почна творчество във всички области на човешката мисъл и дейност, което създаде Западно-европейската култура. Присъствието на Братството се изявява като извор сред суха местност, където животът едва-едва се проявява. Щом избликне изворът, околността се оживява, покрива се с трева, цветя, дървета и птички почват да пеят. По такъв начин се изявява присъствието на Братството в даден народ и раса. Неговите невидими енергии на Светлина и топлина действуват на цялата душа, на расата или народа, като събуждат в нея онова, което твори и създава, събуждат Божественото. Хората започват да търсят нови пътища на мисълта, на живот, на творчество и тогава се явява пратеникът на Братството сред този народ или раса, който привлича към себе си онези души, които са по-чувствителни към невидимото присъствие. В различни времена и епохи Братството действува с различни методи, по различни начини въздействува на човешките души, в зависимост от нуждите и задачите на епохата. Когато трябва да се даде подтик на науката, някой от братята се въплощава или изявява чрез учените хора на епохата. Когато трябва да се даде насока на изкуството, те се проявяват като музиканти, художници, скулптори и пр., както беше в Гърция и в Ренесанса, когато се явиха гениални художници като Леонардо да Винчи, Рафаел, Микеланджело и др., които бяха вдъхновени от Братството. Когато трябва да се даде нова насока на целокупния живот на дадено общество, явява се сред това общество някой Велик Учител или реформатор, който изнася нови принципи, които да легнат в основата на новия живот, който се зазорява на хоризонта на човешката мисъл. Най-после когато трябва да се преобрази обществения строй, да се даде нова форма на държавния и обществения живот, те действуват и се проявяват чрез някои видни държавници и т.н.
към текста >>

Огънят, това е принципът на Духа, на Вечната Същина, а трите други елемента образуват сетивния свят, чрез който Вечното се проявява.
доброто и злото. Под добро той разбира онова, което е цел в себе си и за себе си, което е непоколебимо в себе си, т.е. Вечното, което е целта. По такъв начин тя е истинното, което съществува единствено за себе си и чрез което съществува всичко. Той е поставил принципа на огъня на една страна, а другите три елемента - въздух, вода и земя на другата страна, като противоположност на огъня. Огънят, това е принципът на Духа, на Вечната Същина, а трите други елемента образуват сетивния свят, чрез който Вечното се проявява. Пиндар, друг гръцки философ казва: „Блажен, който е видял мистериите и после слиза в гроба. Той познава края на живота, той познава и началото му." Ксенофон казва: Има един Бог по-велик от всички хора, тялото му не е подобно на тялото на смъртните, нито мисълта му е като мисълта на смъртните. А Плутарх казва, че мистериите са давали най- великите откровения върху природата на даймоните. Софокъл казва: Блажени Посветените, които влизат в царството на сенките.
към текста >>

91. ПЛУТАРХ - Влад Пашов (1902- 1974)

„Не би могло, казва Хераклит, да се потопиш два пъти в същите води на реката." Още повече не можеш да доловиш два пъти в същото състояние едно смъртно същество.
Той ни запознава с поздрава, който Посветеният отправя към приближаващото се при него Божество: „Защото когато ние се приближаваме до светилището, Бог, като че ли за да ни поздрави, ни отправя този призив: „Познай себе си! " Това е една формула не по-малко знаменателна от обикновеното „възрадвай се", с което хората се поздравяват. Тогава ние на свой ред казваме на Бога: „Ей, Ти Си! " като че ли да потвърдим, че истинското, единичното наименование, което му подхожда и подхожда само Нему е, че Той Е." За нас, наистина, съществуването не е по никой начин наш дял. Всяко преходящо съществуване, поставено между раждането и умирането е само една външност, една неясна и ненадеждна представа за себе си. „Не би могло, казва Хераклит, да се потопиш два пъти в същите води на реката." Още повече не можеш да доловиш два пъти в същото състояние едно смъртно същество. Молекулите се разединяват и свързват с голяма бързина и това създава промени, но при тях няма подновяване, ни послешно време, но има една постоянна същевременност между сцеплението и разложението, между явяването и изчезването. И наистина, зрелият човек е изчезнал, когато се ражда старецът; юношата е загинал, за да стори място на зрелия човек; детето - за да стори място на юношата; пеленачето - за да стори място на детето. Вчерашният човек днес е умрял, днешният ще бъде умрял утре. Но ако индивидът не е вече същият, това не значи, че той не съществува. Това значи, че той е подложен на постоянни промени.
към текста >>

Рим също не е останал без своите Посвещения и езотерични учения, но понеже там след духовната вълна, която премина през Елада последва отлив от духовното, затова малко сведения има за техния духовен живот.
Надписът ни напомня, че ние сме смъртни и е за нас предупреждение за естеството и слабостта." Сричката Ел стои в началото на думата Елена, за която е станала Троянската война. И затова окултистите казват, че Елена е човешката душа, а Ел е Божественото в нея, заради което става войната в света. Тъмните сили похитяват Божественото и го вплитат в материята, а Божествените сили воюват за неговото освобождение. И затова Едуард Шуре казва, че Омировата Илиада предава в поетична форма теогонията и въобще митологията на Санхониатон от Финикия. Рим също не е останал без своите Посвещения и езотерични учения, но понеже там след духовната вълна, която премина през Елада последва отлив от духовното, затова малко сведения има за техния духовен живот. Нума Помпилий, изглежда, че ако не единственият, то поне е един от първите Посветени, който установява римската митология и който е бил Посветен в етруските мистерии. Вследствие на това, че техният живот е бил насочен почти изключително към външния свят и живот, затова и духовният живот е останал в сянка. Езотеричната доктрина е била в упадък и в чистия си вид и да не е съществувала, е била пазена в дълбока тайна, защото официално е съществувало неверието и скептицизмът. Към края на живота на империята под гръко-александрийско влияние се явяват някои автори, които се занимават с окултни въпроси. В пределите на римската империя е работил, както видяхме Аполоний
към текста >>

Тъй щото, на гениите си ние принасяме жертва всяка година по един път.
Той се нарича гений, от латинската дума генере, което значи пораждам - раждам. Вярва се, че този Бог упражнява не само твърде голямо, но дори безусловно влияние. Някои са мислили, че трябва да се почитат два гения, но това е само в къщите на женените лица. Евклид, ученик на Сократ даже казва, че двоен гений е поставен при всекиго от нас. Това може да прочетем у Луцилиус. Тъй щото, на гениите си ние принасяме жертва всяка година по един път. Освен този дух обаче, съществуват много други, които управляват човешкия живот. Но всички тези духове упражняват само един път за всеки човек Божественото си влияние. Затова не им се отправят молитви през целия живот. Геният, напротив, е постоянно при нас като наблюдател и толкова усърден, щото нито за минута не се отдалечава от нас. Той ни приема при излизането от майчината утроба и ни придружава до края на живота."
към текста >>

Но всички тези духове упражняват само един път за всеки човек Божественото си влияние.
Някои са мислили, че трябва да се почитат два гения, но това е само в къщите на женените лица. Евклид, ученик на Сократ даже казва, че двоен гений е поставен при всекиго от нас. Това може да прочетем у Луцилиус. Тъй щото, на гениите си ние принасяме жертва всяка година по един път. Освен този дух обаче, съществуват много други, които управляват човешкия живот. Но всички тези духове упражняват само един път за всеки човек Божественото си влияние. Затова не им се отправят молитви през целия живот. Геният, напротив, е постоянно при нас като наблюдател и толкова усърден, щото нито за минута не се отдалечава от нас. Той ни приема при излизането от майчината утроба и ни придружава до края на живота." Друг римлянин, който се е занимавал с окултните науки и специално с астрологията, е Юлиус Матернус Фирмикус, който е живял в средата на четвърти век след Христа. От неговата книга върху астрологията се вижда, че той е познавал учението на египтяните, на халдейците и на питагорейците.
към текста >>

Мъдростта на Хермес не е нищо друго, освен Божествената Мъдрост, която той е приел от Христа, от Божественото Слово, която осветяваше пътя на човечеството в мрака, в който живееше и развиваше неговите вътрешни сили.
Те са разгледали херметичната Мъдрост и въобще ученията на мистериите в Светлината, която се получи от християнството. С тях ще се занимаем по- подробно в следващите страници. Дотук разгледахме влиянието и дейността на вълната на първия импулс на Бялото Братство, който води началото си от Хермес в Египет и който заля целия древен свят. Този импулс, този клон имаше за задача, както казва Учителят, да подготви човешката мисъл за идването на Христа. Затова Учителят казва, че в Египет, от Хермес, са били изнесени принципите на Божествената наука, които принципи легнаха в основата на всички Посвещения в древността, на всички окултни и философски школи, които се развиха в течение на хилядолетията и породиха и развиха ред култури, в течението на които като вечно жива Светлина гореше Мъдростта на Хермес. Мъдростта на Хермес не е нищо друго, освен Божествената Мъдрост, която той е приел от Христа, от Божественото Слово, която осветяваше пътя на човечеството в мрака, в който живееше и развиваше неговите вътрешни сили. Когато този първи импулс на Бялото Братство изпълни задачата си, да подготви човешката мисъл, за да може да приеме Словото на Христа, от Бялото Братство беше даден втори импулс, влиянието и задачите на който ще разгледаме във втората част на тази книга.
към текста >>

92. ФИЛОН АЛЕКСАНДРИЙСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той се стремил, като прилага метода на алегоричното тълкуване на книгите на Стария завет, да открие техния по-дълбок духовен смисъл.
Той бил много добре запознат с гръцката философия и с еврейската Кабала и въобще с еврейското езотерично учение. Той познавал много добре Платон и се стремил да покаже, че и Свещените книги на евреите имат дълбока философия, подобна на платоновата и се стремил да разкрие тази философия. Той поставял в основата историята на еврейския народ, както е дадена в Писанието, но я разглеждал като алегория, зад която се криел по-дълбок смисъл. В тази си работа той прилагал закона на алегорията и намирал мистичния и алегоричен смисъл на Свещените Писания. По такъв начин някои негови съчинения са само алегорично-мистични разяснения за сътворението на света. Той се стремил, като прилага метода на алегоричното тълкуване на книгите на Стария завет, да открие техния по-дълбок духовен смисъл. Под буквално историческия смисъл той виждал друг по-дълбок духовен смисъл. По такъв начин той откривал връзката, която съществувала между древната езотерична Мъдрост, отразена в гръцката философия и специално в Платон и Свещените Писания на евреите. В своите разсъждения той показвал на езичниците и на евреите, че християнството не било чуждо на древния свят и обяснявал, че философията на древните е подготвила почвата за християнството, в което се изявило най-пълно Божественото откровение. Климент Александрийски, който работил в същия дух казва, че философията като изследване на Истината всякога е водила към Оногова, Който е Истина. Както Законът е бил водач на евреите към Христа, така и философията е подготвила гърците за Евангелието.
към текста >>

Под буквално историческия смисъл той виждал друг по-дълбок духовен смисъл.
Той познавал много добре Платон и се стремил да покаже, че и Свещените книги на евреите имат дълбока философия, подобна на платоновата и се стремил да разкрие тази философия. Той поставял в основата историята на еврейския народ, както е дадена в Писанието, но я разглеждал като алегория, зад която се криел по-дълбок смисъл. В тази си работа той прилагал закона на алегорията и намирал мистичния и алегоричен смисъл на Свещените Писания. По такъв начин някои негови съчинения са само алегорично-мистични разяснения за сътворението на света. Той се стремил, като прилага метода на алегоричното тълкуване на книгите на Стария завет, да открие техния по-дълбок духовен смисъл. Под буквално историческия смисъл той виждал друг по-дълбок духовен смисъл. По такъв начин той откривал връзката, която съществувала между древната езотерична Мъдрост, отразена в гръцката философия и специално в Платон и Свещените Писания на евреите. В своите разсъждения той показвал на езичниците и на евреите, че християнството не било чуждо на древния свят и обяснявал, че философията на древните е подготвила почвата за християнството, в което се изявило най-пълно Божественото откровение. Климент Александрийски, който работил в същия дух казва, че философията като изследване на Истината всякога е водила към Оногова, Който е Истина. Както Законът е бил водач на евреите към Христа, така и философията е подготвила гърците за Евангелието. Основните положения във философията на Филон са следните:
към текста >>

Принципът на този свят, според Филон, е материята, като Бог е Вечното битие, а материята е преходното битие или това, което се нарича небитие.
Същевременно за самосъзнанието Логосът е Учител на Мъдростта. Това е Първосвещеникът, който посредничи между Бога и хората, Духът Божи, който поучава хората. 3) Най-първо Бог чрез Логоса създава идейния свят, който е светът на самата Истина. А тази Истина не е нищо друго, освен Словото Божие. От този идеален свят се ражда сетивния, конкретния, феноменалния свят. Принципът на този свят, според Филон, е материята, като Бог е Вечното битие, а материята е преходното битие или това, което се нарича небитие. Филон казва: В началото, Словото Божие сътвори небето, което се състои от най-чисто битие и където живеят най- чистите ангели, които не се явяват и не се разкриват на сетивата, а само на мисълта. Това са Елохимите. Така че, Създателят направи преди всичко идеалния свят, нетелесното небе и несетивната земя и идеята за въздуха, след това телесната същност на водата и една нетелесна Светлина и един несетивен образ на Слънцето и на всички звезди. А сетивният свят е копие на всичко това.
към текста >>

93. МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

За тази цел най-напред бил създаден, както видяхме, еврейският народ с неговата специална организация, където при познаването на Бога не се апелира към ясновидството, но по пътя на логичната мисъл се идва до това познание.
МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО Мойсей стои на изходната точка на втория импулс на Бялото Братство. Мисията на този втори клон била да подготви хората, които да приемат Божественото Слово и да го разпространят по целия свят. За тази цел най-напред бил създаден, както видяхме, еврейският народ с неговата специална организация, където при познаването на Бога не се апелира към ясновидството, но по пътя на логичната мисъл се идва до това познание. Затова и писанията на носителите на втория клон се различават от тези на носителите на първия клон. Носителите на първия клон винаги апелирали към ясновидството, когато във втория клон апелирали към мисълта. И понеже във втория клон със слизането на Духа на Слънцето на Земята в тялото на Исус от Назарет бил спрян инволюционният процес и бил даден импулса на възхода, в началото на който трябвало да се развие и оформи човешката мисъл, за да може да познае Словото, въплотено в цялата природа и в човешката душа. Началото на това познание дал още Хермес, но във втория клон то е вече по-конкретно дадено. Това било необходимо, защото Словото на Христа щяло да се разпространи между народите на петата подраса на Петата раса, която имала за задача развитието на човешкия ум.
към текста >>

Мойсей е един от най-загадъчните Посветени в пътя на човешкото развитие.
По такъв начин това, което било посято у Авраам дало своите плодове в Западна Европа. Затова и писанията на носителите на втория клон, както казах, са продукт на вглъбяване на мисълта в тайните на битието и живота, изложени в образи, взети от природата и живота. Не че в носителите на втория клон не е съществувало ясновидство, но това ясновидство било малко по- особено от древното ясновидство. То било проникнато от мисълта и се изразявало чрез мисълта. Понеже Мойсей е един от първите адепти на този импулс, ще разгледаме неговото дело. Мойсей е един от най-загадъчните Посветени в пътя на човешкото развитие. Също така и неговите писания са така загадъчни и забулени, че мъчно може да се проникне в скрития им смисъл. Както е дадено в Библията Мойсей е роден от еврейско семейство и е хвърлен в една кошничка на брега на реката Нил, където го намира царската дъщеря. Но и самото това описание е един символ на едно Посвещение, през което минава Мойсей. Самото това Посвещение е описано напълно в духа на Мойсей. Но според хронологията на Манетон, египетски жрец, той бил син на сестрата на фараона и е носил името Хозарзив.
към текста >>

Отвъд Червено море, зад Синайския полуостров, в страната на миямитяните, се намирал един храм, който не зависел от египетското духовенство.
Един ден Хозарзив видял един египетски надзирател да бие немилостиво и жестоко един беззащитен евреин. Кръвта му кипнала, той се нахвърлил върху египтянина, изтръгнал оръжието от ръцете му и го убил на място. Тази постъпка решила по-нататъшната му съдба. Но той решил да избяга в пустинята и да си наложи сам изкуплението за престъплението. Той чувствувал, че е предопределен за някаква важна мисия, но не можел да я обхване и прозре с мисълта си. Отвъд Червено море, зад Синайския полуостров, в страната на миямитяните, се намирал един храм, който не зависел от египетското духовенство. Този храм бил посветен на Озирис, но в него се покланяли на Господа под името Елохим. Това Светилище било от етиопски произход и служило за религиозен център на арабите, на семитите и на хората от черната раса, които копнеели за Посвещение в тайните. От векове Синай, Хорив и милиамския храм са били мистичния център на една монотеистична вяра. След като Мойсей убил египтянина и подлежал на наказание, той забягнал в тази пустиня, в храма на медиямитяните. Великият жрец на храма по това време бил Йетро, който принадлежал на черната раса или по-право на етиопската раса, която е едно смешение на белите и черните.
към текста >>

Йетро бил духовен баща на тези независими племена, на тези скитници, на тези свободни хора.
Великият жрец на храма по това време бил Йетро, който принадлежал на черната раса или по-право на етиопската раса, която е едно смешение на белите и черните. Той бил голям Мъдрец и притежавал знанието както на черната раса, така и на атлантите и на египтяните. Той имал грамадна каменна библиотека в храма. Бил покровител и учител на скитащите се из пустинята жители - ливийци, араби, семити. Всичките били пастирски племена, които се местили от едно място на друго и в които имало един смътен стремеж към Единния Вечен Бог и се отличавали с голямо упование в Елохима. Йетро бил духовен баща на тези независими племена, на тези скитници, на тези свободни хора. Той познавал душата им и предчувствувал съдбата им. Когато Хозарзив отишъл при него да му поиска убежище в името на Озирис-Елохим, той го посрещнал с отворени обятия. Библейският разказ ни казва, че Йетро имал седем дъщери, които пасли овцете му. Мойсей, като дошъл в тяхната страна, ги намерил при кладенеца и им помогнал да си напоят овцете, и те го завели при баща си, който го посрещнал много любезно и го поканил да вечеря с него. След това се казва, че той се оженил за една от дъщерите на Йетро, Сепфора, която му родила син, когото нарекъл Герсен.
към текста >>

да се поставят в летаргичен сън и да се пренесат в невидимия свят, да намерят своята жертва, от която да искат извинение и да й помогнат да намери пътя на Светлината.
Мойсей, като дошъл в тяхната страна, ги намерил при кладенеца и им помогнал да си напоят овцете, и те го завели при баща си, който го посрещнал много любезно и го поканил да вечеря с него. След това се казва, че той се оженил за една от дъщерите на Йетро, Сепфора, която му родила син, когото нарекъл Герсен. Това е библейската легенда, която е дълбоко символична. Седемте дъщери на Йетро са седемте добродетели и той оженил Мойсей за Сепфора - справедливостта, с което иска да се каже, че той искал да възстанови нарушената справедливост с убийството на египтянина. Закон е за Посветените, че когато извършват волно или неволно убийство, за да го изкупят, трябва да преминат през смъртта, т.е. да се поставят в летаргичен сън и да се пренесат в невидимия свят, да намерят своята жертва, от която да искат извинение и да й помогнат да намери пътя на Светлината. Тогава тяхната погрешка е изкупена. И Мойсей се подложил на този опит. Преминал в невидимия свят, срещнал се със своята жертва, от когото искал извинение и го упътил в пътя на Светлината, и се оженил, за да може да роди и отгледа убития, с което изкупва грешката си. Това значи, че той се оженил за Сепфора - справедливостта. По-нататък библейската легенда ни разказва, че той пасъл овцете на тъста си и ги закарал един път в задната страна на пустинята, отишъл в планината Божи Хорив.
към текста >>

Преминал в невидимия свят, срещнал се със своята жертва, от когото искал извинение и го упътил в пътя на Светлината, и се оженил, за да може да роди и отгледа убития, с което изкупва грешката си.
Седемте дъщери на Йетро са седемте добродетели и той оженил Мойсей за Сепфора - справедливостта, с което иска да се каже, че той искал да възстанови нарушената справедливост с убийството на египтянина. Закон е за Посветените, че когато извършват волно или неволно убийство, за да го изкупят, трябва да преминат през смъртта, т.е. да се поставят в летаргичен сън и да се пренесат в невидимия свят, да намерят своята жертва, от която да искат извинение и да й помогнат да намери пътя на Светлината. Тогава тяхната погрешка е изкупена. И Мойсей се подложил на този опит. Преминал в невидимия свят, срещнал се със своята жертва, от когото искал извинение и го упътил в пътя на Светлината, и се оженил, за да може да роди и отгледа убития, с което изкупва грешката си. Това значи, че той се оженил за Сепфора - справедливостта. По-нататък библейската легенда ни разказва, че той пасъл овцете на тъста си и ги закарал един път в задната страна на пустинята, отишъл в планината Божи Хорив. Там му се явява ангел господен всред огнен пламък в къпината. Той видял огнения пламък и чул от него гласа на ангела, но видял, че къпината не изгаря. След това се казва, че той се върнал да види защо къпината не изгаря.
към текста >>

По-нататък библейската легенда ни разказва, че той пасъл овцете на тъста си и ги закарал един път в задната страна на пустинята, отишъл в планината Божи Хорив.
да се поставят в летаргичен сън и да се пренесат в невидимия свят, да намерят своята жертва, от която да искат извинение и да й помогнат да намери пътя на Светлината. Тогава тяхната погрешка е изкупена. И Мойсей се подложил на този опит. Преминал в невидимия свят, срещнал се със своята жертва, от когото искал извинение и го упътил в пътя на Светлината, и се оженил, за да може да роди и отгледа убития, с което изкупва грешката си. Това значи, че той се оженил за Сепфора - справедливостта. По-нататък библейската легенда ни разказва, че той пасъл овцете на тъста си и ги закарал един път в задната страна на пустинята, отишъл в планината Божи Хорив. Там му се явява ангел господен всред огнен пламък в къпината. Той видял огнения пламък и чул от него гласа на ангела, но видял, че къпината не изгаря. След това се казва, че той се върнал да види защо къпината не изгаря. В това време от горящата къпина го повикал сам Бог, като му казал: „Мойсее, Мойсее! " Той рекъл: Ето ме.
към текста >>

Това е първата среща на Мойсей с Божествения Дух, който го е водил през целия път до Ханаанската земя.
В случая планината Божи Хорив с горящата къпина е етерния свят, който е границата между духовния и физическия свят. Значи Слънчевият Дух е слязъл до етерния свят и дава мисия на Мойсей да изведе евреите от Египет, за да се изпълни обещанието, дадено на Авраам и да може този народ да си създаде с течение на времето подходящо тяло. в което да се въплоти Заратустра, който да стане проводник на Слънчевия Дух, на Божествения Дух. И този Слънчев Дух се явил на Мойсей, което е едно ново Посвещение за него, и му разкрива кой е той, като казва: „Аз съм СИЙ", т.е. Аз съм този, който е, който е бил и който ще бъде, Вечният Божествен Дух, същината на човешкия Аз; затова казва: „Аз съм". Това е първата среща на Мойсей с Божествения Дух, който го е водил през целия път до Ханаанската земя. Той се е явявал на евреите в огнения стълб и при разни други случаи. Той ги е водил и ръководил чрез Мойсей. Мойсей, подготвен от тази среща, поема мисията си и накрая на живота си, той се обръща към израилевите синове и им казва пророческите думи: „Завърнете се при Израиля. Когато настанат времената, Вечният ще изпрати един пророк като мене измежду братята ви и Той ще тури Словото си в неговите уста, и този пророк ще ви каже всичко, което Вечният ще му заповяда. И ще стане така, че който не послуша думите, които ще ви каже, Вечният ще поиска сметка от него." (Второзаконие, 18:18,19) По такъв начин той предупредил евреите за идването на Христа, на Слънчевия Дух, който ще се всели в тялото на Исуса.
към текста >>

В своите две книги той представя Бога не като някакво далечно, метафизично Същество, но като Същество, близко до човека, реално, обективно, което е в общение с хората и ги ръководи в техния път.
След тази среща, след това ново Посвещение, Мойсей се връща в мадиамския храм при Йетро, където престоява дълги години. Там, в храма на Йетро, той намира етиопски и хал- дейски ръкописи, които попълнили познанията му по тайната наука и специално по магията. Там той намерил две важни космогонични книги: „Воините на Йехова" и „Поколенията на Адама", които след като проучил, дали му идеята за написването на неговото Битие, за които идеи той бил учил и в Египет и сам имал откровение. Учителят казва, че Мойсей е написал своето Битие въз основа на това, което е научил в Египет, като е имал и собствени откровения върху тайните на битието. Тези две книги му дали, така да се каже, само идеята за формата, в която да изложи идеите си върху тайните на битието, съобразявайки се с манталитета и мисията на народа, на който ги дал. В своите две книги той представя Бога не като някакво далечно, метафизично Същество, но като Същество, близко до човека, реално, обективно, което е в общение с хората и ги ръководи в техния път. На Мойсей била възложена задачата от Слънчевия Дух да създаде един народ, който да бъде носител на Вечната Религия, която Самият Слънчев Дух щял да основе, когато слезе на Земята. Затова е било нужно една здрава основа, едно вещо ръководство на този народ, който се намирал още в началото на своето формиране. Затова Мойсей написал своята книга „Сефер Берешит" или Книга на принципите, в която в много сбита форма изложил тайната наука, науката за развитието на света и човечеството с течение на времето. Затова и Щайнер казва по този въпрос следното: „Мойсей е бил приел от Заратустра онези тайни, които се отнасят до хода на времето и заедно с тях трябвало да приеме и това. което стои в еволюцията като едно препречване на старото и новото, действуващи като два противоположни полюси.
към текста >>

знанието за това, което живее тайнствено като Същност във външните физически обвивки на Светлината и на слънчевото тяло, онова, следователно, което върви по един пряк път.
което стои в еволюцията като едно препречване на старото и новото, действуващи като два противоположни полюси. С тази Мъдрост за тайната на времето е бил надарен Мойсей и той можал да я прояви, като изложил тази Мъдрост на времето в образи, подходящи за неговия народ, образи, редуващи се един след друг. Ето защо у Мойсей ние срещаме великите картини па сътворението като образ на Мъдростта на времето. Тази Мъдрост на времето и тайните, свързани с нея, се характеризират с това, че през всички времена нещо, което е съществувало по-рано се сблъсква с нещо, което възниква по-късно и чрез това се ражда една противоположност. Мойсей, като организатор на един народ, трябвало да се срещне и с Мъдростта на Хермес, която е така да се каже, Слънчевата Мъдрост, т.е. знанието за това, което живее тайнствено като Същност във външните физически обвивки на Светлината и на слънчевото тяло, онова, следователно, което върви по един пряк път. Мойсей е бил приел онази Мъдрост, която не поглежда само към Слънцето, която не иде направо от Слънцето, но която разбира също и това, което се противопоставя на слънчевата светлина, на слънчевото благо. Тайните на земното развитие, за начина, по който човек се развива на Земята и прави да се развива и земната вещественост, след като Земята се била отделила от Слънцето, тази Мъдрост е бил приел Мойсей. Когато оставим да действува върху нас херметичната Мъдрост, ние намираме всичко, което ни прави света изпълнен със Светлина, което ни показва каква е първата причина на света и как Светлината действува в него. Но в Мъдростта на Хермес ние не намираме понятия, които да ни показват същевременно как във всичко развиващо се, във всичко ставащо, нещо, което е съществувало по-рано, действува върху възникналото по-късно, как чрез това миналото влиза в борба с настоящето и как тъмнината се противопоставя на Светлината. Земната Мъдрост, която ни прави да разбираме как след отделянето от Слънцето, Земята се развива заедно с човека, това никак не се съдържа в херметичната Мъдрост.
към текста >>

И Мойсеевата Мъдрост, която била станала земна Мъдрост, трябвало да намери отново пътя към Слънцето.
Ето защо Мойсеевата Мъдрост останала само до тогава в Египет, докато могла да взема, да приема достатъчно от това, от което се нуждаела. След това последва „Изхода на децата израилеви из Египет", за да бъде асимилирано това, което земната Мъдрост била приела от Слънчевата Мъдрост и да се развива по-нататък самостоятелно. „Следователно, в Мойсеевата Мъдрост ние трябва да различаваме две части: една част, когато Мойсеевата Мъдрост се развива в лоното на херметичната Мъдрост, един вид заобиколена е отвсякъде от нея и постоянно приема от херметичната Мъдрост. След това се отделила от нея и се развивала отделно от нея след изхода от Египет. Тя развива по-нататък херметичната Мъдрост в своето собствено лоно и при това по-нататъшно развитие минава през три етапа. И Мойсеевата Мъдрост, която била станала земна Мъдрост, трябвало да намери отново пътя към Слънцето. И в своите различни етапи тя търси този обратен път към Слънцето, като през първия етап се прониква от херметичната Мъдрост. След това се развива по-нататък самостоятелно." Съвременната научна критика оспорва, че Битието, Сефер Йецира. Петокнижието въобще са написани от Мойсей и даже твърдят, че Мойсей е легендарна личност, която не е съществувала. Това са хипотези на съвременните критици, които не познават нещата.
към текста >>

И в своите различни етапи тя търси този обратен път към Слънцето, като през първия етап се прониква от херметичната Мъдрост.
След това последва „Изхода на децата израилеви из Египет", за да бъде асимилирано това, което земната Мъдрост била приела от Слънчевата Мъдрост и да се развива по-нататък самостоятелно. „Следователно, в Мойсеевата Мъдрост ние трябва да различаваме две части: една част, когато Мойсеевата Мъдрост се развива в лоното на херметичната Мъдрост, един вид заобиколена е отвсякъде от нея и постоянно приема от херметичната Мъдрост. След това се отделила от нея и се развивала отделно от нея след изхода от Египет. Тя развива по-нататък херметичната Мъдрост в своето собствено лоно и при това по-нататъшно развитие минава през три етапа. И Мойсеевата Мъдрост, която била станала земна Мъдрост, трябвало да намери отново пътя към Слънцето. И в своите различни етапи тя търси този обратен път към Слънцето, като през първия етап се прониква от херметичната Мъдрост. След това се развива по-нататък самостоятелно." Съвременната научна критика оспорва, че Битието, Сефер Йецира. Петокнижието въобще са написани от Мойсей и даже твърдят, че Мойсей е легендарна личност, която не е съществувала. Това са хипотези на съвременните критици, които не познават нещата. За окултната наука Мойсей е съществувал като една реална личност.
към текста >>

94. Щайнер за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

Нищо в природата не се повтаря два пъти.
Лунният човек е бил затворен в астрала и е чувствал своя вътрешен живот като един външен факт. Ако се възприема днес живота на душата под тази форма, без да могат да бъдат отличени външните предмети от това отражение на вътрешната дейност, то би било нещо патологично, докато за лунното съзнание на човека то е било естествено. Човек е възприемал в себе си работата на съществата, които нарекохме Елохими. По-рано не само човек, но и самите йерархии нямали това съзнание, което има сегашния човек. Ангелите, които тогава са минавали през стадия на човека, не са имали съзнанието на днешния човек, но те са имали друго съзнание. Нищо в природата не се повтаря два пъти. Всеки момент в еволюцията става само веднъж, а не се повтаря вече един минал момент. За да може да се прояви съзнанието на днешния човек, е трябвало да станат всички събития, които са станали причина за оформянето на Земята. Всяко по-ранно съзнаване на духовните същества в йерархиите не е могло да различава външното от вътрешното. Това съзнание за пръв път се явява на Земята. Така Елохимите не биха могли да кажат: нещо идва към нас.
към текста >>

Това съзнание за пръв път се явява на Земята.
Ангелите, които тогава са минавали през стадия на човека, не са имали съзнанието на днешния човек, но те са имали друго съзнание. Нищо в природата не се повтаря два пъти. Всеки момент в еволюцията става само веднъж, а не се повтаря вече един минал момент. За да може да се прояви съзнанието на днешния човек, е трябвало да станат всички събития, които са станали причина за оформянето на Земята. Всяко по-ранно съзнаване на духовните същества в йерархиите не е могло да различава външното от вътрешното. Това съзнание за пръв път се явява на Земята. Така Елохимите не биха могли да кажат: нещо идва към нас. Те могли само да кажат: Ние действаме във вселената, ние творим и в това творение ние възприемаме нашето собствено творчество. Никакъв предмет не се намира пред нас, нищо не ни се явява. Когато върху древната Луна Елохимите се чувствуваха действащи в Светлината, излъчвана от тогавашното Слънце, те биха могли да кажат: Ние се чувстваме в тази Светлина. Ние се чувстваме чрез нея в съществата, представящи хората от тази епоха.
към текста >>

Битието говори за този процес с един дълбок духовен разказ.
А тези души, които слязоха преждевременно на Земята, се облякоха със животински форми и станаха животни. В петия ден на творението Земята е била изпълнена с въздух и вода. В тези условия човек още не е можел да си образува едно земно тяло. Животинските същности, груповите души на животните, които са слезли тогава, са били същества от въздух и вода. И докато те притежавали едно тяло, образувано от субстанцията на въздуха и водата, човек е трябвало да изчака, за да може да облече една човешка форма. Битието говори за този процес с един дълбок духовен разказ. За да е могъл човек да приеме човешка форма, трябвало е да му бъде вдъхната една сила, която е липсвала в петия ден на творението, когато се развиха животните. Тази сила се е проявила, когато се образува единството на елохимите и се явява Йехова-Елохим, който вече е можел да даде на човека телесна форма, вдъхвайки му дихание на живот чрез въздуха. Това дихание е самата еманация на Йехова-Елохим, която заедно с въздуха влезе в човека и го направи човек. По такъв начин Битието ни дава възможност да вникнем във вътрешната страна на еволюцията и ни показва това. което трябва да стане в надсетивния свят, за да може човек да прогресира до едно сетивно съществуване.
към текста >>

По този начин върху Земята се сформирало за пръв път етерното и физическото тяло на човека.
По такъв начин вторият ден на творението съвпада напълно с определена епоха, която се намира между отделянето на Слънцето и отделянето на Луната и емигрирането на човешките души. В това време човек не е имал още физическо и етерно тяло в днешния смисъл на думата, а е имал само астрално тяло. В периода, който се описва като трети ден на творението, с изключение на човешките души за които се казва, че са останали на Земята, другите емигрирали на другите планети, където продължили своята еволюция. И тези, които са останали на Земята продължават да еволюират, като тяхната еволюция се заключава в това. че те се обличат все повече и повече в материален елемент. По този начин върху Земята се сформирало за пръв път етерното и физическото тяло на човека. За да могат тези тела да изпълняват всички условия, необходими за земното развитие, известен брой души бяха задържани на Земята. Благодарение на това бе възможно полагането на зародиша на етерното и физическото тяло. След отделянето на Слънцето от Земята, както казахме, става емигрирането на душите по другите планети. В това време Земята е била обкръжена от гъсти мъгливи маси от изпаряващи се и втечняващи се водни пари и Слънцето не се е виждало. С течение на времето мъглите постепенно се разпръсват, прояснява се и се създават подходящи условия за развитието на човека.
към текста >>

Докато Луната била съединена със Земята, човешкият зародиш на физическото и етерното тяло се проникнал от този духовен елемент, който носел в себе си смъртта.
за да произведат голямото събитие за откъсването на Луната от Земята, а чрез това да създадат началото на истинските човешки същества, не са нищо друго освен това, което бе дало възможност на елохимите да прогресират като група до съзнанието на Йехова-Елохим издигайки чрез това тяхната природа. Тази сила остана обединена с Луната и тя е, която откъсна Луната от Земята. Ето защо това, което ние наричаме Йехова- Елохим, е интимно свързано в историята на творението с Луната. Ако Слънцето не се бе отделило от Земята, човек би продължил да живее в лоното на елохимите и не би получил своята независимост. Но след отделянето на Слънцето човек изпадна под влияние на лунния елемент, който втвърдява материята и човек би се превърнал в мумия, би минал през едно състояние, което можеше да го доведе до окончателна смърт. Докато Луната била съединена със Земята, човешкият зародиш на физическото и етерното тяло се проникнал от този духовен елемент, който носел в себе си смъртта. Така че, чрез лунния елемент в своята природа човекът има един елемент, който го тегли към смъртта. И той би получил една твърде силна доза от този елемент, ако Луната не се бе отделила от Земята. От това може да се разбере, че този лунен елемент е една космична субстанция, която е в тясна връзка със способностите на човека към независимост. Ако се вземат предвид сегашните земни условия ще се види, че те се появили едва след отделянето на Луната, когато в Земята няма вече такова голямо количество от лунните сили, както преди. Докато Луната е била още свързана със Земята, човек е бил проникнат от тези лунни сили дори до зародиша на неговото физическо и етерно тяло.
към текста >>

95. ЕВРЕИСКИТЕ ПРОРОЦИ и тяхната окултно-мистична наука - Влад Пашов (1902- 1974)

Те са виждали по духовен начин, духовно са се съобщавали с Христа, с невидимия свят."
Животът на всички пророци и апостоли е все изявление на Божествения живот в тях. Централно лице в Библията, обаче, е Христос. Да се разбере животът на Христа в най-широк смисъл, затова се изисква един възвишен ум. Защото според степента на нашето съзнание е и схващането ни за Бога." „Апостолите са имали видимо съприкосновение с Христа на земята, а пророците са имали духовно съприкосновение с него. Те са виждали по духовен начин, духовно са се съобщавали с Христа, с невидимия свят." „В Писанието някъде един пророк казва: „Опитайте и вижте, че Господ е благ." Туй е едно изречение на окултната школа. Това е било учението на старите пророци, които са учили тези правила и още по-високи правила в окултната школа." „Като четете живота на пророците виждате, че те са свързани с невидимия свят. Аз наричам невидимия свят реален свят, значи пророците са били посещавани от Белите братя, от реалния свят и са разговаряли с тях." „Като четете книгите на пророците виждате, че те са били смели и решителни.
към текста >>

Така че, еврейските пророци не са изолирано и случайно явление, израснало на местна почва, но те са резултат на един голям духовен импулс, който иде от Слънцето и преминава по цялата Земя.
Учителят казва, че шестотин-седемстотин години преди Христа, една велика духовна вълна е дошла от северния полюс през Великия океан, като преминава от Изток на Запад. Под нейно влияние в Китай са работили Лао Дзъ и Конфуций; в Индия по това време е работил Буда; минавайки по на запад в Персия, Сирия и Вавилон е работил Зороатос, превъплътен Зороастър. Под влияние на тази вълна в Палестина, в Израел са работили еврейските пророци. Преминавайки още по на запад, в Гърция под влияние на тази вълна е работил Питагор и след него Сократ, Платон, Хераклит и редица други философи, които дадоха израз на духовното съдържание в тази вълна. Защото тази вълна не е един механичен процес, а един разумен процес, съвкупност от разумни духовни същества, които идват от духовния свят, за да дадат подтик за развиване на човешката мисъл, която трябва да се пробуди, за да може човечеството да приеме учението, което Духът на Слънцето - Христос - ще донесе на човечеството. Така че, еврейските пророци не са изолирано и случайно явление, израснало на местна почва, но те са резултат на един голям духовен импулс, който иде от Слънцето и преминава по цялата Земя. Затова и те, както и всички, които са засегнати от тази вълна, са проводници на мислите и идеите на Слънчевия Дух, който чрез тази вълна прониква на земята и създава условия за развиване на човешката мисъл. Всичките пророци в техните минали животи са минали през различни окултни школи, през ред Посвещения и сега те като едно ято прелетни птици кацват в Израел, да възвестят идването на Божия Син на Земята, да възвестят духовната пролет на човечеството. Затова те са готови и когато вълната, която носи новата вест на Слънцето ги засяга, те като нагласени антени възприемат Божествените мислиш ги предават на народите и човечеството. Те не са едно случайно явление, както обикновено се мисли, а са проводници на окултната школа на есеите, която работи в Израел още от времето на Мойсей. Затова те имат своя тайна наука, която ще се опитам да дешифрирам.
към текста >>

Тук ще повторя мисълта на Учителя, която изнесох като мото в първата част на тази книга: „Има едно Велико Братство, което пътува по света.
„Сега поставете за основа Любовта като най-достъпна, качете се при Мъдростта като най-висока точка, слезте при Истината като най-дълбокото място. Любовта и Истината са на една линия. Мъдростта е горе, доброто и злото - долу. Значи, Мъдростта е на главата, доброто и злото - под краката. Турете всички ваши смущения под краката си, след това се качете горе при Мъдростта, откъдето ще ги изучите с ума, сърцето и силата си." Тук ще повторя мисълта на Учителя, която изнесох като мото в първата част на тази книга: „Има едно Велико Братство, което пътува по света. То е било в Египет, Индия, Персия, Халдея, Асирия, Вавилон, Палестина, Гърция. Рим, Англия, Франция, Германия и сега постепенно преминава в славянството. И там, където се явява това Братство, цъфти и се развива култура. Глава на това Братство е Христос." Ако проследим историческото развитие на човечеството ще видим, че културите се местят от едно място на друго.
към текста >>

Така че, пророците на Израиля не са едно случайно явление, нито пък са някакво достойнство на еврейския народ, но това са учениците на Бялото Братство, които пътуват по света и носят културата и прогреса.
Така че истинският фактор за историческият прогрес и създаването на културите са Белите братя, които присъстват между даден народ невидимо, като се изявяват чрез хората от народа в който са, било като се въплотят някои от тях като учители на народа, а други се вселяват или пък вдъхновяват по-будните между хората със своята Светлина. Със своето присъствие в даден народ и епоха, те носят една невидима светлина и топлина, които са израз на тяхната Любов и Мъдрост и са необходими за развиване на дарбите, способностите и добродетелите. Същите са основа на всяка култура и прогрес. В Гърция те се изявиха чрез ред философски школи, а в Палестина се изявиха чрез пророците. Когато преминаха в Западна Европа, те стимулираха изкуството и науката. Така че, пророците на Израиля не са едно случайно явление, нито пък са някакво достойнство на еврейския народ, но това са учениците на Бялото Братство, които пътуват по света и носят културата и прогреса. Във всеки народ те се изявяват по специфичен начин в зависимост от мисията и задачите, които провидението възлага на даден народ. Еврейските пророци са изнесли духовната наука в популярна форма пред народа, а в школата на пророците, на своите ученици те са изнасяли по-открито окултните истини. Учителят казва някъде: „Науката на Бялото Братство е разпръсната във всичките религии и във всички окултни школи." Пророците изнасят известни положения от окултната наука и известни закони, които имат отношение към ежедневния живот и ги свързват с историята и съдбата на еврейския народ. Характерното в цялата еврейска история е това.
към текста >>

96. СЪЩНОСТ И ЕСТЕСТВО НА МИСТИЦИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

И ако някой път си налага ограничения на света и живота, това го прави съзнателно, с цел да изпълни някаква задача в света.
Понеже Бог е една всеобхващаща Мъдрост, която прониква и организира цялото битие, затова и мистикът преживява в себе си Бога и като Мъдрост, която е Светлина без сенки, която е абсолютна разумност и хармония. Затова и мистикът е човек мъдър и разумен и живее в хармония. Затова той работи в света за въдворяването на Царството Божие и Неговата правда. Понеже Бог е реалността в света, към която се стреми всичко съществуващо, затова мистикът преживява Бога като една Велика Истина, която носи свобода и разкрива красотата на света. Затова мистикът е човек, който изпълнява волята Божия в живота си и е абсолютно свободен. И ако някой път си налага ограничения на света и живота, това го прави съзнателно, с цел да изпълни някаква задача в света. Така че, мистикът е човек, който е свързан с Великата Реалност и затова той не е фантазьор и празен мечтател, а творческа личност в света, както Бог е творец, защото Бог живее и се проявява чрез него. Мистикът е човек със светъл ум и чисто сърце и неговото съзнание е чисто и тихо, за да може да отразява и преживява в себе си Божественото блаженство, красота и хармония. Той е в непрекъснато общение с Бога и Бог винаги му изявява своята воля. Когато Божественото се пробуди в човека, то се изявява чрез ума, сърцето, волята и душата на човека. Когато те всички са организирани и са добри проводници на Божественото, тогава Божественото се проявява чрез цялата човешка природа и това именно е съвършеният мистик.
към текста >>

Учителят казва: „Някой път Бог говори на ума, друг път говори на сърцето, трети път говори на волята." И ако човек не послуша, тогава Бог го оставя да си спи.
В него Божественото е пробудено и се проявява, но понеже е със силно развит интелект, затова дава интелектуална окраска на преживяванията си. За него Учителят казва: „Толстой говори от прага на Царството Божие." Когато Божественото се проявява предимно чрез сърцето, тогава този човек преживява в себе си Божествената Любов, преживява Божественото блаженство и е изпълнен със състрадание и милосърдие. Такъв вид мистик имаме в лицето на Руксброк и Екхарт. Когато Божественото се проявява повече чрез волята, такъв човек това, което преживява като изявление на Бога, се стреми да го въплоти в практичния и обществения живот. Такъв мистик имаме в лицето на Ганди. Учителят казва: „Някой път Бог говори на ума, друг път говори на сърцето, трети път говори на волята." И ако човек не послуша, тогава Бог го оставя да си спи. Пример за мистик, в когото Божественото се проявява и в ума, и в сърцето, имаме в Паскал. Мистик, в който Божественото се проявява в цялото негово същество имаме в Сведенборг. За него Учителят казва, че е съвършен човек. Съвършен мистик в нашата епоха имаме в лицето на Учителя. Мистикът преживява мистериите на живота и според степента на неговото развитие му се разкриват законите и методите на вътрешния живот.
към текста >>

Ако в тази светлина разгледаме световната история ще видим, че начело на прогреса и културата винаги стоят мистиците, хората с духовен поглед за света и живота, а тези, които се кичат с титлата учени, са само дилетанти в науката.
Но какъвто и да е мистикът външно, той винаги в своите творби дава израз на своите духовни преживявания. Затова в изкуството и литературата мистиците са символисти, а в науката зад материалните процеси и явления те виждат Духа, който работи в природата. Така че. мистиците не са хора с мъгляви съзнания, унесени и занесени, но са творчески личности, хора на трезвата и дълбока мисъл, хора с благородни сърца и силна благородна воля, която осъществява в дела тяхното мистично съзерцание и преживяване. И прогресът в света, културата е дело на мистиците, а не на онези, които се мислят за учени и умни. Ако в тази светлина разгледаме световната история ще видим, че начело на прогреса и културата винаги стоят мистиците, хората с духовен поглед за света и живота, а тези, които се кичат с титлата учени, са само дилетанти в науката. Те само разработват и много често опорочават първоначалните идеи, дадени от истинските учени, които са били винаги мистици. Даже и най-големите светила на съвременната наука, Алберт Айнщайн и Иван Петрович Павлов, са хора с дълбоко религиозно убеждение. Мистиците са обикновено хора, които в миналото са преминали през Посвещение и през духовно подвизаване и сега спонтанно избликват в тяхната душа, в тяхното съзнание преживените минали опитности. Това е ясно илюстрирано от живота на Сведенборг, който до 50 годишна възраст се е занимавал с научна работа и е бил дълбоко религиозен. От един път миналите опитности и светлина разкъсват булото на материята, неговото съзнание се разширява и той влиза във връзка с духовния свят и със съществата, които го населяват.
към текста >>

От един път миналите опитности и светлина разкъсват булото на материята, неговото съзнание се разширява и той влиза във връзка с духовния свят и със съществата, които го населяват.
Ако в тази светлина разгледаме световната история ще видим, че начело на прогреса и културата винаги стоят мистиците, хората с духовен поглед за света и живота, а тези, които се кичат с титлата учени, са само дилетанти в науката. Те само разработват и много често опорочават първоначалните идеи, дадени от истинските учени, които са били винаги мистици. Даже и най-големите светила на съвременната наука, Алберт Айнщайн и Иван Петрович Павлов, са хора с дълбоко религиозно убеждение. Мистиците са обикновено хора, които в миналото са преминали през Посвещение и през духовно подвизаване и сега спонтанно избликват в тяхната душа, в тяхното съзнание преживените минали опитности. Това е ясно илюстрирано от живота на Сведенборг, който до 50 годишна възраст се е занимавал с научна работа и е бил дълбоко религиозен. От един път миналите опитности и светлина разкъсват булото на материята, неговото съзнание се разширява и той влиза във връзка с духовния свят и със съществата, които го населяват. Характерното за мистика, както и за Посветения е това, че тяхното съзнание се разширява и Светлината им се увеличава. Такъв е случаят с апостол Павел. Той е бил много ревностен, даже фанатично религиозен. Но на път за Дамаск го среща Христос и неговото съзнание се пробудило от тази среща, и той става един от най-големите мистици на християнството. Подобно преживяване е имал един съвременен канадски професор, Херман Бек.
към текста >>

Но на път за Дамаск го среща Христос и неговото съзнание се пробудило от тази среща, и той става един от най-големите мистици на християнството.
Това е ясно илюстрирано от живота на Сведенборг, който до 50 годишна възраст се е занимавал с научна работа и е бил дълбоко религиозен. От един път миналите опитности и светлина разкъсват булото на материята, неговото съзнание се разширява и той влиза във връзка с духовния свят и със съществата, които го населяват. Характерното за мистика, както и за Посветения е това, че тяхното съзнание се разширява и Светлината им се увеличава. Такъв е случаят с апостол Павел. Той е бил много ревностен, даже фанатично религиозен. Но на път за Дамаск го среща Христос и неговото съзнание се пробудило от тази среща, и той става един от най-големите мистици на християнството. Подобно преживяване е имал един съвременен канадски професор, Херман Бек. Той разправя по следния начин своята опитност, която накратко ще разкажа. „Бяхме се събрали на приятелски разговор и разисквахме върху религиозни и философски теми, четяхме различни поети и философи с мистични тенденции, и така увлечени в разговора не забелязахме кога стана 12 часа през нощта. И понеже живеех извън града в една вила, тръгнах през нощта да си отивам, като трябваше да мина през поле. Като вървях през полето и още размишлявах върху прочетеното и говореното, изведнъж видях пред себе си светлина и помислих, че близко някъде има пожар.
към текста >>

След това Светлината изчезна, но знанието, което нахлу в главата остана, блаженството и мирът, които преживях също останаха." Такива преживявания той имал няколко пъти и това му дава повод да изследва подобни преживявания и на други хора.
Като вървях през полето и още размишлявах върху прочетеното и говореното, изведнъж видях пред себе си светлина и помислих, че близко някъде има пожар. Но в следния миг видях, че аз съм обгърнат от Светлина като пламъци. В този момент съзнанието ми се разшири и преживях живота на цялото битие. В ума ми нахлу толкова много Светлина, че придобих толкова много знания, каквито не бях придобил в течение на тридесетгодишното си професорствуване. Преживях едно безкрайно блаженство. След това Светлината изчезна, но знанието, което нахлу в главата остана, блаженството и мирът, които преживях също останаха." Такива преживявания той имал няколко пъти и това му дава повод да изследва подобни преживявания и на други хора. И действително намира много такива случаи в света. След като изследвал много подобни случаи, той написва една книга върху съзнанието, което е основа на всеки мистицизъм. Така че при мистичните преживявания и при Посвещенията винаги става една голяма промяна на съзнанието: съзнанието се разширява по обем, ако мога така да се изразя, в него прониква много и изобилна Светлина. И когато някои говорят за среща с духовни същества и някаква промяна става в тяхното съзнание, това показва, че те не са имали среща с реално Възвишено Същество, а с някакви семки и черупки от духовния свят, които са като автомати без никакво съзнание за себе си. Или пък са същества, които са със съзнание по-ниско от човешкото; или са човешки души, които са заминали и в които съзнанието не се е пробудило и живеят в самосъзнанието, което показва, че те са още във физическия свят, макар и без физическо тяло.
към текста >>

97. Пророк Елисей - Влад Пашов (1902- 1974)

Той отива при него и Елисей му казва да отиде да се потопи седем пъти в реката Йордан и ще му мине проказата.
Тук пак имаме процес на умножаване на благата, което показва, че пророкът е познавал закона на изобилието и е умножавал благата. Нееман, сирийски войвода, бил болен от проказа и една мома самарянка, която прислужвала на жена му му казва, че в Израил има един пророк, който може да го изцери. И той отива с писмо от сирийския цар до израилския цар. Но царят се уплашил, като помислил, че това е повод за война, защото той не можел да изцери прокажения. Тогава Елисей проводил човек да каже на Нееман да отиде при него и той ще го изцери. Той отива при него и Елисей му казва да отиде да се потопи седем пъти в реката Йордан и ще му мине проказата. Той отначало отказал, но по настояване на слугите си се съгласил Да се окъпе в Йордан и действително проказата му изчезнала. Той носил подаръци на Елисей, но той не приел нищо, защото знаел, че за изцеряване по духовен път не се взема възнаграждение. Като си тръгнал Нееман, настигнал го слугата на Елисей и казал, че дошли гости на господаря му иска талант сребро и дрехи, и той му дал. Слугата направил това скришно от Елисей. Но Елисей като ясновидец узнал това и му казал: Понеже ти взема от подаръците на Нееман, затова проказата от него премина върху тебе.
към текста >>

Той носил подаръци на Елисей, но той не приел нищо, защото знаел, че за изцеряване по духовен път не се взема възнаграждение.
И той отива с писмо от сирийския цар до израилския цар. Но царят се уплашил, като помислил, че това е повод за война, защото той не можел да изцери прокажения. Тогава Елисей проводил човек да каже на Нееман да отиде при него и той ще го изцери. Той отива при него и Елисей му казва да отиде да се потопи седем пъти в реката Йордан и ще му мине проказата. Той отначало отказал, но по настояване на слугите си се съгласил Да се окъпе в Йордан и действително проказата му изчезнала. Той носил подаръци на Елисей, но той не приел нищо, защото знаел, че за изцеряване по духовен път не се взема възнаграждение. Като си тръгнал Нееман, настигнал го слугата на Елисей и казал, че дошли гости на господаря му иска талант сребро и дрехи, и той му дал. Слугата направил това скришно от Елисей. Но Елисей като ясновидец узнал това и му казал: Понеже ти взема от подаръците на Нееман, затова проказата от него премина върху тебе. И на часа станал прокажен и бял като платно. От този пример се вижда, че духовните закони са много строги и човек трябва много строго да ги спазва, когато има работа с духовни сили.
към текста >>

„И рече им Елисей: Не е този пътят, нито този градът.
Тогава Елисей му казва: Не бой се, защото повече са онези, които са с нас, отколкото онези, които са с тях. И Елисей се помолил на Бога да отвори очите на слугата му да види това. И отворил Господ очите на слугата и той видял, че цялата гора е пълна с коне и колесници огнени около Елйсея. И когато слезли към него сирийците, помолил се Елисей на Господа, като казал: Порази, моля те, тези люде със слепота. И поразил ги, та не виждали нищо според Словото на Елисей. „И рече им Елисей: Не е този пътят, нито този градът. Дойдете след мене и ще ви заведа при човека, когото търсите. И отведе ги в Самария. Когато дойдоха в Самария, рече Елисей: Отвори, Господи, очите на тези да гледат. И отвори Господ очите им и видяха. И ето, бяха всред Самария.
към текста >>

Той може да се справи с цяла войска и с всички неща, които се изпречват на пътя му.
А той рече: Не поразявай. Тури хляб и вода пред тях и да ядат и да пият, и да идат при господаря си. И туриха пред тях много ястия, и като ядоха и пиха, пуснаха ги да отидат при господаря си. И не дойдоха вече сирийски полкове в земята на Израил." Този пример показва нагледно, че Елисей е Велик Посветен и какви са възможностите на един такъв Посветен. Той може да се справи с цяла войска и с всички неща, които се изпречват на пътя му. И ако някой път такива Посветени не използват силите и възможностите си, това си има други причини, а не че не могат. Такъв е бил случая с Христа, който казваше, че има възможност да извика 12 легиона ангели, но не иска, защото казва, че за този час е дошъл. Учителят казва, че един ангел може да се справи със 150 хилядна армия. В 7-та глава се описва пророчеството на Елисей, че сирийците, които обсаждали Самария през нощта, Господ ще ги смути и ще избягат, и ще оставят стана си. И станало точно така, както казал Елисей.
към текста >>

И ако някой път такива Посветени не използват силите и възможностите си, това си има други причини, а не че не могат.
Тури хляб и вода пред тях и да ядат и да пият, и да идат при господаря си. И туриха пред тях много ястия, и като ядоха и пиха, пуснаха ги да отидат при господаря си. И не дойдоха вече сирийски полкове в земята на Израил." Този пример показва нагледно, че Елисей е Велик Посветен и какви са възможностите на един такъв Посветен. Той може да се справи с цяла войска и с всички неща, които се изпречват на пътя му. И ако някой път такива Посветени не използват силите и възможностите си, това си има други причини, а не че не могат. Такъв е бил случая с Христа, който казваше, че има възможност да извика 12 легиона ангели, но не иска, защото казва, че за този час е дошъл. Учителят казва, че един ангел може да се справи със 150 хилядна армия. В 7-та глава се описва пророчеството на Елисей, че сирийците, които обсаждали Самария през нощта, Господ ще ги смути и ще избягат, и ще оставят стана си. И станало точно така, както казал Елисей. И още много пророчества и чудеса е направил Елисей.
към текста >>

И удари три пъти и престана.
И рече: Стрелата на спасението Господне и стрелата на спасението от сирийците. И ще поразиш сирий- ците на Афек, догдето ги свършиш. И рече: Вземи стрелите. И взе ги. И рече на израилевия цар: Удари на земята. И удари три пъти и престана. И разгневи се на него человекът Божи и рече: Трябваше да удариш пет пъти или шест пъти, тогаз щеше да удариш сирийците доде ги свършиш. Но сега само три пъти ще поразиш сирийците. И умря Елисей и погребаха го. В следващото лято някакви моавски полкове нападнали на земята. И като погребваха едного човека, ето видяха полк и хвърлиха човека в гроба на Елисея.
към текста >>

И разгневи се на него человекът Божи и рече: Трябваше да удариш пет пъти или шест пъти, тогаз щеше да удариш сирийците доде ги свършиш.
И ще поразиш сирий- ците на Афек, догдето ги свършиш. И рече: Вземи стрелите. И взе ги. И рече на израилевия цар: Удари на земята. И удари три пъти и престана. И разгневи се на него человекът Божи и рече: Трябваше да удариш пет пъти или шест пъти, тогаз щеше да удариш сирийците доде ги свършиш. Но сега само три пъти ще поразиш сирийците. И умря Елисей и погребаха го. В следващото лято някакви моавски полкове нападнали на земята. И като погребваха едного човека, ето видяха полк и хвърлиха човека в гроба на Елисея. И като стигна човекът, та досегна костите на Елисея, оживе и стана на нозете си.
към текста >>

Но сега само три пъти ще поразиш сирийците.
И рече: Вземи стрелите. И взе ги. И рече на израилевия цар: Удари на земята. И удари три пъти и престана. И разгневи се на него человекът Божи и рече: Трябваше да удариш пет пъти или шест пъти, тогаз щеше да удариш сирийците доде ги свършиш. Но сега само три пъти ще поразиш сирийците. И умря Елисей и погребаха го. В следващото лято някакви моавски полкове нападнали на земята. И като погребваха едного човека, ето видяха полк и хвърлиха човека в гроба на Елисея. И като стигна човекът, та досегна костите на Елисея, оживе и стана на нозете си. Още много чудеса и знамения са описани за Елисей, но и тези са достатъчни, за да ни го представят като Велик Посветен с големи възможности и сили.
към текста >>

98. Пророк Йезекил - Влад Пашов (1902- 1974)

С това видение на Йезекил се разкрива целия духовен свят в образи.
През първите осем години той е съвременник на Йеремия. По същото време е живял и Данаил. Книгата на Йезекил е изпълнена с великолепни видения на Божествената Слава и на ужасни осъждания на евреите за възмутителното им отношение към Бога. Последната част на книгата съдържа някои предсказания за връщането на евреите. В първа глава се дава признаването на Йезекил за пророк и неговото видение за четирите животни, за четирите колела и за престола Божи. С това видение на Йезекил се разкрива целия духовен свят в образи. В образа на четирите животни и на четирите колела се разкриват четирите вида групови души. А твърдта, за която се говори, е границата между духовния и умствения или Божествения свят. Престолът и дъгата, и, седящият на престола е Божественият свят. Значи, той е обхванал с ясновидския си поглед световете от земята до Божествения свят или света на възвишените Божествени духове, наречен още Девакан. Това показва, че той е първостепенен Посветен с големи възможности.
към текста >>

И чух оногоз, който ми говореше." Този, който му говори, го праща при евреите да им говори да се върнат в правия път.
Като вид на дъга, която става в дъждовен ден, така бе видът на сиянието наоколо. Такъв бе видът на подобието на Славата Господня. И като видях, паднах на лицето си и чух глас, който говореше." И във втората глава продължава: „И рече ми: Сине человечески, стъпи на нозете си и ще ти говоря. И като ми говореше, влезе в мене Духа и ме постави на нозете ми. И чух оногоз, който ми говореше." Този, който му говори, го праща при евреите да им говори да се върнат в правия път. В тази глава е описано Посвещението на Йезекил, при което е имал откровение на Божествения свят и му са разкрити велики неща, за които само загатва. Четирите животни, колелата и престола, това е една картина на висшата човешка природа, която е троична и която се разкрива при високо Посвещение, когато човек проникне в Божествения свят. където се среща с херувимите и серафимите и Словото, което ги оживява, които се представяли от животните и колелата. Който се е занимавал с Кабала знае, че най-висшата сефирота е наречена Венец или още колело, която отговаря на серафимите, а животните представят следващата сефирота, която отговаря па херувимите и са наречени в Кабала свещените животни Забележително е обръщението, с което се обръща Господ към пророка „Сине человечески" - това е титла, която се дава за високо Посвещение, докато „Син Божи" е титла за най- високо Посвещение.
към текста >>

Когато говоря към беззакония: непременно ще умреш, и ти не го свестиш и не говориш, за да предпазиш беззакон- ния от беззаконния му път, та да спасиш живота му, онзи без- законник ще умре в беззаконието си, но от твоята ръка ще пре- диря кръвта му.
И възвиси ме въздухът и ме взе. И в разпалването на духа отидох в огорчение. Но ръката Господня бе крепка върху мен и отидох при пленниците и стоях седем деня в смайване." От 16-ти до 20-ти стих изнася два важни окултни закона: „И след седем дни биде Слово Господне към мене и рече ми: Сине человечески, поставих те страж над Израилевия дом. Слушай, прочее, Словото от устата Ми и свести ги от Моя страна. Когато говоря към беззакония: непременно ще умреш, и ти не го свестиш и не говориш, за да предпазиш беззакон- ния от беззаконния му път, та да спасиш живота му, онзи без- законник ще умре в беззаконието си, но от твоята ръка ще пре- диря кръвта му. Ако ли ти свестиш беззаконния, но той не се върне от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре в беззаконието си, а ти ще избавиш душата си." Друго положение: „Ако се върне праведния от правдата си и направи беззакония, и Аз ще изгубя търпението си пред него, и той ще умре в греха си и правдата, която е правил няма да се помене, но от твоята ръка ще предиря кръвта му. Но ако ти свестиш праведния, за да не греши и той не сгреши, праведният непременно ще живее, защото се свести и ти си избави душата си." По-нататък се казва: „И ръката Господня биде върху мене и рече ми: Стани, излез на полето и там ще ти говоря. И станах, и излязох на полето.
към текста >>

Ако ли ти свестиш беззаконния, но той не се върне от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре в беззаконието си, а ти ще избавиш душата си."
И в разпалването на духа отидох в огорчение. Но ръката Господня бе крепка върху мен и отидох при пленниците и стоях седем деня в смайване." От 16-ти до 20-ти стих изнася два важни окултни закона: „И след седем дни биде Слово Господне към мене и рече ми: Сине человечески, поставих те страж над Израилевия дом. Слушай, прочее, Словото от устата Ми и свести ги от Моя страна. Когато говоря към беззакония: непременно ще умреш, и ти не го свестиш и не говориш, за да предпазиш беззакон- ния от беззаконния му път, та да спасиш живота му, онзи без- законник ще умре в беззаконието си, но от твоята ръка ще пре- диря кръвта му. Ако ли ти свестиш беззаконния, но той не се върне от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре в беззаконието си, а ти ще избавиш душата си." Друго положение: „Ако се върне праведния от правдата си и направи беззакония, и Аз ще изгубя търпението си пред него, и той ще умре в греха си и правдата, която е правил няма да се помене, но от твоята ръка ще предиря кръвта му. Но ако ти свестиш праведния, за да не греши и той не сгреши, праведният непременно ще живее, защото се свести и ти си избави душата си." По-нататък се казва: „И ръката Господня биде върху мене и рече ми: Стани, излез на полето и там ще ти говоря. И станах, и излязох на полето. И ето Славата Господня стоеше там като Славата, която видях при реката Ховар и паднах на лицето си.
към текста >>

И ще те съдя според пътищата ти и ще ти въздам за всите твои мерзости.
От това изваждаме закона, че онзи, когото Бог е призовал да му служи и който е обещал, че ще служи на Бога, ако се отклони съзнателно от изпълнението на Божията воля, ще го сполети голямо зло, по-голямо отколкото злото, което може да дойде върху този, който не познава Бога и не е дал обещание да Му служи. Този закон се спазва много строго в окултните школи. В шеста глава продължава да изрежда от какво ще пострадат евреите заради отстъпничеството си. В седмата глава се обяснява закона на кармата как действува индивидуално и колективно. В осми и девети стих се казва: „Сега тутакси ще излея гнева Си върху тебе и ще свърша яростта Си върху тебе. И ще те съдя според пътищата ти и ще ти въздам за всите твои мерзости. И окото Ми няма да пощади и няма да помилва, според пътищата ти ще ти въздам, и мерзостите ти ще бъдат върху теб. И ще познаете, че Аз съм Господ, който поразява." В осмата глава Бог пренася пророка духом в храма в Ерусалим и му показва всичките мерзости, които вършат еврейските старейшини, свещеници и народ. В девета глава се описва изпълнението на кармата. Във видение пророкът вижда, че слизат шест души в храма, един облечен в ленена дреха с мастилница и казва му Господ да мине през града и да бележи с мастило по челото онези мъже, конто стенат и плачат заради всичките мерзости, които стават в града.
към текста >>

И окото Ми няма да пощади и няма да помилва, според пътищата ти ще ти въздам, и мерзостите ти ще бъдат върху теб.
Този закон се спазва много строго в окултните школи. В шеста глава продължава да изрежда от какво ще пострадат евреите заради отстъпничеството си. В седмата глава се обяснява закона на кармата как действува индивидуално и колективно. В осми и девети стих се казва: „Сега тутакси ще излея гнева Си върху тебе и ще свърша яростта Си върху тебе. И ще те съдя според пътищата ти и ще ти въздам за всите твои мерзости. И окото Ми няма да пощади и няма да помилва, според пътищата ти ще ти въздам, и мерзостите ти ще бъдат върху теб. И ще познаете, че Аз съм Господ, който поразява." В осмата глава Бог пренася пророка духом в храма в Ерусалим и му показва всичките мерзости, които вършат еврейските старейшини, свещеници и народ. В девета глава се описва изпълнението на кармата. Във видение пророкът вижда, че слизат шест души в храма, един облечен в ленена дреха с мастилница и казва му Господ да мине през града и да бележи с мастило по челото онези мъже, конто стенат и плачат заради всичките мерзости, които стават в града. А на другите казва да минат през града и да избият всички, които не са белязани, като почнат от старейшините.
към текста >>

А на който сърцето ходи според желанието на гнусотиите им и мерзостите им, техният път ще въздам на главите им" говори Господ Иеова.
От 13-ти до 15-ти стих се казва: „А за колелата, те се зовеха както слушах Галгал, и всяко имаше четири лица: лицето на единия е лице херувимско, и лицето на втория - лице человеческо, и лицето на третия е лъвово и на четвъртия лице орлово. И херувимите се възвисиха. Това е животното, което видех при реката Ховар." В 11 -та глава видението продължава и пророкът вижда как Бог започва да поразява първенците и започва да се моли за милост. Тогава Бог казва, че ще събере всички израилеви синове, разпръснати между народите и казва: „И ще им дам ново сърце, и дух нов ще туря в тях и ще отнема каменното сърце от плътта им, и ще им дам плътско сърце, за да ходят в повеленията Ми и да пазят съдбите Ми и да ги вършат, и ще ми бъдат люде и Аз ще им бъда Бог. А на който сърцето ходи според желанието на гнусотиите им и мерзостите им, техният път ще въздам на главите им" говори Господ Иеова. След това Духът го пренася при пленниците в халдейската земя. В 12-та глава пак се дава една магическа операция, която показва как ще бъдат разпръснати евреите между народите заради греховете им. В 19-ти стих се казва: „Щото земята му да запустее от пълнотата си, заради беззаконията на всички, които живеят в нея." С това се изразява закона, че изобилието и плодородието на земята зависи от изпълнението на волята Божия, или общо казано от живота на хората. Ако живеят добре, според законите на природата, ще им даде плодородие. Ако не живеят добре, ще има намаляване на плодородието.
към текста >>

В 16-та глава говори за пътя на развитието на еврейския народ и заради страшните му престъпления, заради които Господ го отхвърля.
Те не ще бъдат в съвета на людете Ми и в написанието на Израилевия дом няма да се напишат, нито ще влязат в Израилевата земя." Последният стих се отнася до Бялото Братство, наречено „Съвет на людете ми". Лъжливите пророци не могат да влязат в него. Цялата глава е написана в този дух против лъжливите пророци. В 14-та глава се изнася един важен окултен закон, според който когато човек живее в сърцето си с известни идоли и заблуждения и дойде пророкът, за да търси Господа, Господ казва: „Аз, Господ, ще му дам ответ от Мене си и ще поставя лицето Си против онзи человек, и ще го направя беглец и пословица, и ще го отсека отсред людете Си и ще познаете, че Аз съм Господ." И в 12-ти стих казва: „Сине человечески, когато някоя земя ми съгреши с тежко престъпление, тогаз ще простра ръката си върху нея и ще съкруша подпорката й от хлеб, и ще проводя глад върху нея и ще отсека от нея чело- век и скот." В 15-та глава се изнася същия закон за запустението на земята поради греховете на хората. В 16-та глава говори за пътя на развитието на еврейския народ и заради страшните му престъпления, заради които Господ го отхвърля. В 17-та глава в поетична форма прокарва закона, че без Бога всички усилия на човека остават безплодни, а с помощта на Бога даже и сухото дърво ще се раззелени. В началото на 18-та глава се говори, че съдбата на човека зависи от неговия живот. Според делата му ще бъде и животът му, и съдбата му. По-нататък изяснява закона, че синът няма да понесе беззаконието на баща си и бащата няма да понесе беззаконието на сина си. Правдата на праведния ще бъде върху него и беззаконието на беззаконния ще бъде върху него.
към текста >>

В 33-та глава се изнася пак законът, че ако грешникът се върне от грешния път, ще се спаси и ако праведникът се отклони от правия път, ще умре в греховете си.
Също се проро- чествува за разорението на Сидон. В 29-та глава се пророчествува против Египет, че ще бъде завладян от Вавилон, заради гордостта му и че Господ ще разпръсне египтяните всред народите и след 40 години ще ги върне отново, но няма да бъдат вече силно царство. В 30- та глава се говори пак за разорението на Египет от Вавилон. В 31 -ва глава се говори пак същото. В 32-ра глава се говори пак за поражението на Египет. В 33-та глава се изнася пак законът, че ако грешникът се върне от грешния път, ще се спаси и ако праведникът се отклони от правия път, ще умре в греховете си. В 34-та глава се говори против пастирите на народа, които криво го ръководят и към края на главата се казва: „Ще поставя над тях едного пастира и ще ги пасе, раба си Давида, той ще ги пасе, и той ще им е пастир. И Аз, Господ, ще им бъда Бог, и рабът ми Давид, княз всред тях. Аз, Господ, говорех. И ще направя с тях завет на мир, и ще махна от земята лошите зверове. И ще обитават в безопасност в пустинята и ще спят под дъбравите.
към текста >>

99. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

Тя се тълкува по три начина: първият начин е материалистичен, вторият е духовен, а третият - Божествен.
Псалмите на Давид За Библията въобще, което се отнася и за всяка езотерична книга, отнася се и за псалмите на Давид, Учителят казва: „Когато човек работи едновременно с ума и със сърцето си, когато те са хармонични помежду си, човек ще може да разбере тази Свещена книга - Библията - по един нов начин." „Библията е много символична книга. Тя се тълкува по три начина: първият начин е материалистичен, вторият е духовен, а третият - Божествен. Тъй като някой може да чете Библията по първия начин и да каже, че е обикновена книга. Някой може да я чете по втория начин и ще каже, че в нея има полезни работи, а трети може да я чете по третия начин и да се вдъхнови от тази книга. Следователно, третият начин е най-полезен." „При изучаване на Свещените Книги всички трябва да минат и през първия, и през втория, и през третия начин. Изучаването на тези Книги е необходимо, понеже те съдържат в себе си опитността на онези, които са минали преди нас и са завършили своето развитие.
към текста >>

В първия псалом псалмопевецът очертава двата пътя - пътя на доброто и пътя на злото.
Така че, историята на еврейския народ е история на цялото човечество." „Ако четете псалмите на Давид, вие трябва да се свържете с него. Като се свържете с него, ще разберете какво е вложил той във всеки псалом и ще можете да се ползвате от него. Всеки псалм представя известна формула, известен ключ, с който се отварят тайните на природата." Сега ще изложим накратко съдържанието на псалмите и тяхното окултно значение, доколкото съм могъл да ги разбера. В първия псалом псалмопевецът очертава двата пътя - пътя на доброто и пътя на злото. Като на всеки път е посветил по три стиха, които образуват по един триъгълник и по такъв начин в поетична форма е изразил идеята за хексаграмата, която представя два преплетени триъгълника: един с връх нагоре, бял, и един с връх надолу - черен, които са емблема на двата пътя. Единият път води към Слънцето, а другият към центъра на земята. Във втория псалом говори за положението на Посветения сред обикновените хора. Показано е, че когато се яви един Посветен, който е носител на нещо ново, винаги крепителите на старото, които тук са наречени езичници, се опълчват против него и против Господа. Но казва по-нататък, че Бог ще излее гнева си върху тях.
към текста >>

Като на всеки път е посветил по три стиха, които образуват по един триъгълник и по такъв начин в поетична форма е изразил идеята за хексаграмата, която представя два преплетени триъгълника: един с връх нагоре, бял, и един с връх надолу - черен, които са емблема на двата пътя.
„Ако четете псалмите на Давид, вие трябва да се свържете с него. Като се свържете с него, ще разберете какво е вложил той във всеки псалом и ще можете да се ползвате от него. Всеки псалм представя известна формула, известен ключ, с който се отварят тайните на природата." Сега ще изложим накратко съдържанието на псалмите и тяхното окултно значение, доколкото съм могъл да ги разбера. В първия псалом псалмопевецът очертава двата пътя - пътя на доброто и пътя на злото. Като на всеки път е посветил по три стиха, които образуват по един триъгълник и по такъв начин в поетична форма е изразил идеята за хексаграмата, която представя два преплетени триъгълника: един с връх нагоре, бял, и един с връх надолу - черен, които са емблема на двата пътя. Единият път води към Слънцето, а другият към центъра на земята. Във втория псалом говори за положението на Посветения сред обикновените хора. Показано е, че когато се яви един Посветен, който е носител на нещо ново, винаги крепителите на старото, които тук са наречени езичници, се опълчват против него и против Господа. Но казва по-нататък, че Бог ще излее гнева си върху тях. „Тогаз ще им подума с гнева си, и с яростта си ще ги смути.
към текста >>

Единият път води към Слънцето, а другият към центъра на земята.
Като се свържете с него, ще разберете какво е вложил той във всеки псалом и ще можете да се ползвате от него. Всеки псалм представя известна формула, известен ключ, с който се отварят тайните на природата." Сега ще изложим накратко съдържанието на псалмите и тяхното окултно значение, доколкото съм могъл да ги разбера. В първия псалом псалмопевецът очертава двата пътя - пътя на доброто и пътя на злото. Като на всеки път е посветил по три стиха, които образуват по един триъгълник и по такъв начин в поетична форма е изразил идеята за хексаграмата, която представя два преплетени триъгълника: един с връх нагоре, бял, и един с връх надолу - черен, които са емблема на двата пътя. Единият път води към Слънцето, а другият към центъра на земята. Във втория псалом говори за положението на Посветения сред обикновените хора. Показано е, че когато се яви един Посветен, който е носител на нещо ново, винаги крепителите на старото, които тук са наречени езичници, се опълчват против него и против Господа. Но казва по-нататък, че Бог ще излее гнева си върху тях. „Тогаз ще им подума с гнева си, и с яростта си ще ги смути. Но аз, ще рече, помазах царя си над Сион, светата моя гора.
към текста >>

В 7-ми псалом, както и в повечето от псалмите си, Давид подчертава резултата на двата пътя на живота - пътя на доброто и правдата, и пътя на злото и неправдата.
И по-нататък дава ред формули за призоваване на Божието благословение и за отстраняване на влиянията на тъмните сили. Псаломът завършва с формулата: „Защото Ти, Господи, ще благословиш праведния, ще го покриеш с благоволение като с щит." В 6-ия псалом Давид се обръща с голямо смирение към Господа, да го избави от неприятелите. В 8-ми стих казва: „Отдалечете се от мене всички, които правите беззаконие, защото чу Господ гласа на плача ми. Послуша Господ молени- ето ми, Господ ще приеме молитвата ми." Тук не се отнася само за външни врагове, но и тези, които нахлуват в съзнанието на човека, за тях говори Давид. В 7-ми псалом, както и в повечето от псалмите си, Давид подчертава резултата на двата пътя на живота - пътя на доброто и правдата, и пътя на злото и неправдата. Пътят на доброто е живот и спасение, а пътят на злото е смърт и разрушение. Псаломът започва с думите: „Господи Боже, на Тебе се надея, спаси ме от всичките ми гонители и избави ме, да не би врагът да грабне като лъв душата ми и да я разкъса, без да се намери избавител." Тук ясно се говори не за физически врагове, но за духовните неприятели на човека, които искат да погубят душата му. И по-нататък казва: „Бог ще съди народите, съди ме. Господи, според правдата ми и според моето незлобие, което е в мене." В този стих, както и в цялата глава говори за проявлението на закона на кармата, на Божествената справедливост и завършва с думите: „Аз ще хваля Господа за Неговата правда и ще възпявам Името на Господа Вишнаго." Осмият псалом е славословие за величието на Божието Име и за Неговите дела.
към текста >>

Пътят на доброто е живот и спасение, а пътят на злото е смърт и разрушение.
Псаломът завършва с формулата: „Защото Ти, Господи, ще благословиш праведния, ще го покриеш с благоволение като с щит." В 6-ия псалом Давид се обръща с голямо смирение към Господа, да го избави от неприятелите. В 8-ми стих казва: „Отдалечете се от мене всички, които правите беззаконие, защото чу Господ гласа на плача ми. Послуша Господ молени- ето ми, Господ ще приеме молитвата ми." Тук не се отнася само за външни врагове, но и тези, които нахлуват в съзнанието на човека, за тях говори Давид. В 7-ми псалом, както и в повечето от псалмите си, Давид подчертава резултата на двата пътя на живота - пътя на доброто и правдата, и пътя на злото и неправдата. Пътят на доброто е живот и спасение, а пътят на злото е смърт и разрушение. Псаломът започва с думите: „Господи Боже, на Тебе се надея, спаси ме от всичките ми гонители и избави ме, да не би врагът да грабне като лъв душата ми и да я разкъса, без да се намери избавител." Тук ясно се говори не за физически врагове, но за духовните неприятели на човека, които искат да погубят душата му. И по-нататък казва: „Бог ще съди народите, съди ме. Господи, според правдата ми и според моето незлобие, което е в мене." В този стих, както и в цялата глава говори за проявлението на закона на кармата, на Божествената справедливост и завършва с думите: „Аз ще хваля Господа за Неговата правда и ще възпявам Името на Господа Вишнаго." Осмият псалом е славословие за величието на Божието Име и за Неговите дела. Също говори за мястото на човека във вселената.
към текста >>

Тук не случайно или само за рима е употребена един път думата човек и след това Син человечески.
Като гледам Твоите небеса, делото на пръстите Ти, Луната и звездите, които Ти си поставил, що е человекът, та да го помниш? Или Син человечески. та да го посещаваш? А Ти си го направил малко нещо по-долу от ангелите, и със слава ч чест си го венчал. Поставил си го господар над делата на ръцете си, всичко си покорил под нозете му." Забележителни са тук думите: „Що е човек, та да помниш, или Син человечески, та да го посещаваш"? Тук не случайно или само за рима е употребена един път думата човек и след това Син человечески. Това са две лични степени или състояния на човека. Под човек се разбира обикновения човек, а под Син человечески се разбира Посветения, когото Бог посещава и който е малко по-долу от ангелите. „И венчан със слава и чест и всичко си покорил под нозете му" - това се отнася за Посветените. Деветият псалом е пак славословие на Господа. „Ще те славословя, Господи, с всичкото си сърце, ще прикажа всичките Твои чудеса.
към текста >>

Шестнадесетият псалом е молба на Давид да го опази Бог, защото на Него възлага надеждите си и да го води в пътя на живота.
Защото който има ум в главата си, той знае, че има Бог. В 15-ти псалом се описва душевното състояние на праведния, на добрия, на святия човек. Псаломът започва с думите: „Господи, кой ще обитава в Твоята скиния? Кой ще живее в светата Твоя гора? " И отговаря: „Който ходи в незло- бие и прави правда, и който говори Истината от сърцето си", и по-нататък изрежда всичките му качества. Шестнадесетият псалом е молба на Давид да го опази Бог, защото на Него възлага надеждите си и да го води в пътя на живота. Защото всеки, който е тръгнал в пътя знае и съзнава, че опасности го дебнат на всяка крачка и трябва да държи винаги връзката си с Бога, т.е. съзнанието му да е винаги будно, за да не се отклони. Казва: „Ще благославям Господа, Който ме вразуми, още и в нощно време учат ме вътрешностите ми." „Винаги имам Господа пред себе си, понеже е отдясно ми, да не се поколебая." Значи, Посветеният знае, че за да не се отклони, винаги трябва да държи Бога в съзнанието си пред себе си, отдясно, т.е. да бъде светлина в ума му. И после казва: „Ще ми изявиш пътя на живота."
към текста >>

Защото всеки, който е тръгнал в пътя знае и съзнава, че опасности го дебнат на всяка крачка и трябва да държи винаги връзката си с Бога, т.е.
В 15-ти псалом се описва душевното състояние на праведния, на добрия, на святия човек. Псаломът започва с думите: „Господи, кой ще обитава в Твоята скиния? Кой ще живее в светата Твоя гора? " И отговаря: „Който ходи в незло- бие и прави правда, и който говори Истината от сърцето си", и по-нататък изрежда всичките му качества. Шестнадесетият псалом е молба на Давид да го опази Бог, защото на Него възлага надеждите си и да го води в пътя на живота. Защото всеки, който е тръгнал в пътя знае и съзнава, че опасности го дебнат на всяка крачка и трябва да държи винаги връзката си с Бога, т.е. съзнанието му да е винаги будно, за да не се отклони. Казва: „Ще благославям Господа, Който ме вразуми, още и в нощно време учат ме вътрешностите ми." „Винаги имам Господа пред себе си, понеже е отдясно ми, да не се поколебая." Значи, Посветеният знае, че за да не се отклони, винаги трябва да държи Бога в съзнанието си пред себе си, отдясно, т.е. да бъде светлина в ума му. И после казва: „Ще ми изявиш пътя на живота." В 17-ти псалом пак продължава молбата да го пази Господ, като казва: „Изпитал си сърцето ми, посетил си го в нощно време, опитал си ме и не си намерил нищо в него... Утвърди стъпките ми в пътищата си, за да не се подхлъзнат нозете ми." И защото враговете го дебнат да го нападнат, затова казва: „Стани, Господи, предвари го, свали го, извади душата му от нечестие с твоя меч." Тук не става въпрос за физически врагове и неприятели, но за духовни врагове, които дебнат човека да го отклонят от правия път и да го вплетат в мрежите си, и да го погубят.
към текста >>

И после казва: „Ще ми изявиш пътя на живота."
Шестнадесетият псалом е молба на Давид да го опази Бог, защото на Него възлага надеждите си и да го води в пътя на живота. Защото всеки, който е тръгнал в пътя знае и съзнава, че опасности го дебнат на всяка крачка и трябва да държи винаги връзката си с Бога, т.е. съзнанието му да е винаги будно, за да не се отклони. Казва: „Ще благославям Господа, Който ме вразуми, още и в нощно време учат ме вътрешностите ми." „Винаги имам Господа пред себе си, понеже е отдясно ми, да не се поколебая." Значи, Посветеният знае, че за да не се отклони, винаги трябва да държи Бога в съзнанието си пред себе си, отдясно, т.е. да бъде светлина в ума му. И после казва: „Ще ми изявиш пътя на живота." В 17-ти псалом пак продължава молбата да го пази Господ, като казва: „Изпитал си сърцето ми, посетил си го в нощно време, опитал си ме и не си намерил нищо в него... Утвърди стъпките ми в пътищата си, за да не се подхлъзнат нозете ми." И защото враговете го дебнат да го нападнат, затова казва: „Стани, Господи, предвари го, свали го, извади душата му от нечестие с твоя меч." Тук не става въпрос за физически врагове и неприятели, но за духовни врагове, които дебнат човека да го отклонят от правия път и да го вплетат в мрежите си, и да го погубят. Тук му е мястото да кажа, че онзи, който е тръгнал в духовния път, е изложен на два вида опасности, на два вида изкушения. От една страна има духове, които го съветват да се откаже от живота и събуждат в него гордост и тщеславие, че не е като другите хора. А от друга страна има други, които за да го спънат, го вплитат в материалния живот и по този начин той незабелязано се откъсва от връзката с духовния свят. Началото на 18-ти псалом е славословие към Господа, в заключение на което се казва: „Ще призова Господа хвалимаго, и ще се избавя от враговете си." След това се оплаква пак от нападението на вътрешните врагове и като се обърнал към Бога за помощ, помощта дошла и в заключение на това казва: „Проводи от височината, взе ме, извлече ме от много води.
към текста >>

В 17-ти псалом пак продължава молбата да го пази Господ, като казва: „Изпитал си сърцето ми, посетил си го в нощно време, опитал си ме и не си намерил нищо в него... Утвърди стъпките ми в пътищата си, за да не се подхлъзнат нозете ми." И защото враговете го дебнат да го нападнат, затова казва: „Стани, Господи, предвари го, свали го, извади душата му от нечестие с твоя меч." Тук не става въпрос за физически врагове и неприятели, но за духовни врагове, които дебнат човека да го отклонят от правия път и да го вплетат в мрежите си, и да го погубят.
Защото всеки, който е тръгнал в пътя знае и съзнава, че опасности го дебнат на всяка крачка и трябва да държи винаги връзката си с Бога, т.е. съзнанието му да е винаги будно, за да не се отклони. Казва: „Ще благославям Господа, Който ме вразуми, още и в нощно време учат ме вътрешностите ми." „Винаги имам Господа пред себе си, понеже е отдясно ми, да не се поколебая." Значи, Посветеният знае, че за да не се отклони, винаги трябва да държи Бога в съзнанието си пред себе си, отдясно, т.е. да бъде светлина в ума му. И после казва: „Ще ми изявиш пътя на живота." В 17-ти псалом пак продължава молбата да го пази Господ, като казва: „Изпитал си сърцето ми, посетил си го в нощно време, опитал си ме и не си намерил нищо в него... Утвърди стъпките ми в пътищата си, за да не се подхлъзнат нозете ми." И защото враговете го дебнат да го нападнат, затова казва: „Стани, Господи, предвари го, свали го, извади душата му от нечестие с твоя меч." Тук не става въпрос за физически врагове и неприятели, но за духовни врагове, които дебнат човека да го отклонят от правия път и да го вплетат в мрежите си, и да го погубят. Тук му е мястото да кажа, че онзи, който е тръгнал в духовния път, е изложен на два вида опасности, на два вида изкушения. От една страна има духове, които го съветват да се откаже от живота и събуждат в него гордост и тщеславие, че не е като другите хора. А от друга страна има други, които за да го спънат, го вплитат в материалния живот и по този начин той незабелязано се откъсва от връзката с духовния свят. Началото на 18-ти псалом е славословие към Господа, в заключение на което се казва: „Ще призова Господа хвалимаго, и ще се избавя от враговете си." След това се оплаква пак от нападението на вътрешните врагове и като се обърнал към Бога за помощ, помощта дошла и в заключение на това казва: „Проводи от височината, взе ме, извлече ме от много води. Избави ме от силния ми враг, и от онези, които ме ненавидят, защото бяха по-силни от мене.
към текста >>

Тук му е мястото да кажа, че онзи, който е тръгнал в духовния път, е изложен на два вида опасности, на два вида изкушения.
съзнанието му да е винаги будно, за да не се отклони. Казва: „Ще благославям Господа, Който ме вразуми, още и в нощно време учат ме вътрешностите ми." „Винаги имам Господа пред себе си, понеже е отдясно ми, да не се поколебая." Значи, Посветеният знае, че за да не се отклони, винаги трябва да държи Бога в съзнанието си пред себе си, отдясно, т.е. да бъде светлина в ума му. И после казва: „Ще ми изявиш пътя на живота." В 17-ти псалом пак продължава молбата да го пази Господ, като казва: „Изпитал си сърцето ми, посетил си го в нощно време, опитал си ме и не си намерил нищо в него... Утвърди стъпките ми в пътищата си, за да не се подхлъзнат нозете ми." И защото враговете го дебнат да го нападнат, затова казва: „Стани, Господи, предвари го, свали го, извади душата му от нечестие с твоя меч." Тук не става въпрос за физически врагове и неприятели, но за духовни врагове, които дебнат човека да го отклонят от правия път и да го вплетат в мрежите си, и да го погубят. Тук му е мястото да кажа, че онзи, който е тръгнал в духовния път, е изложен на два вида опасности, на два вида изкушения. От една страна има духове, които го съветват да се откаже от живота и събуждат в него гордост и тщеславие, че не е като другите хора. А от друга страна има други, които за да го спънат, го вплитат в материалния живот и по този начин той незабелязано се откъсва от връзката с духовния свят. Началото на 18-ти псалом е славословие към Господа, в заключение на което се казва: „Ще призова Господа хвалимаго, и ще се избавя от враговете си." След това се оплаква пак от нападението на вътрешните врагове и като се обърнал към Бога за помощ, помощта дошла и в заключение на това казва: „Проводи от височината, взе ме, извлече ме от много води. Избави ме от силния ми враг, и от онези, които ме ненавидят, защото бяха по-силни от мене. Стигнаха ме в деня на скръбта ми, но Господ ми стана подпорка и изведе ме на ширина, избави ме.
към текста >>

според чистотата на ръцете ми възмезди ме, защото опазих пътищата Господни." След това славослови Господа и казва: „А на Бога пътят Му е непорочен, Словото Господне е опитано, той е щит на всички, които се надеят на Него." В този псалом се изнася паралелно учението за кар- мата и за дихармата.
Началото на 18-ти псалом е славословие към Господа, в заключение на което се казва: „Ще призова Господа хвалимаго, и ще се избавя от враговете си." След това се оплаква пак от нападението на вътрешните врагове и като се обърнал към Бога за помощ, помощта дошла и в заключение на това казва: „Проводи от височината, взе ме, извлече ме от много води. Избави ме от силния ми враг, и от онези, които ме ненавидят, защото бяха по-силни от мене. Стигнаха ме в деня на скръбта ми, но Господ ми стана подпорка и изведе ме на ширина, избави ме. защото благоволи над мене. Въздаде ми Господ според правдата ми. според чистотата на ръцете ми възмезди ме, защото опазих пътищата Господни." След това славослови Господа и казва: „А на Бога пътят Му е непорочен, Словото Господне е опитано, той е щит на всички, които се надеят на Него." В този псалом се изнася паралелно учението за кар- мата и за дихармата. Деветнадесетият псалом е славословие към Господа и започва много тържествено: „Небесата разказват Славата Божия, и твърдта възвещава делата на ръцете Му. Ден на ден казва Слово, и нощ на нощ изявява знание. Без говорене, без думи, без да се чуе гласът им по всичката земя излезе веща- нието и до краищата на вселената словесата им." И след като говори за Слънцето и неговия път, казва: „Законът Господен е непорочен, възвръща душата. Свидетелството Господне е верно, умъдрява простия, Повеленията Господни са прави, веселят сърцето. Заповедта Господня е светла, просвещава очите.
към текста >>

Без говорене, без думи, без да се чуе гласът им по всичката земя излезе веща- нието и до краищата на вселената словесата им." И след като говори за Слънцето и неговия път, казва: „Законът Господен е непорочен, възвръща душата.
защото благоволи над мене. Въздаде ми Господ според правдата ми. според чистотата на ръцете ми възмезди ме, защото опазих пътищата Господни." След това славослови Господа и казва: „А на Бога пътят Му е непорочен, Словото Господне е опитано, той е щит на всички, които се надеят на Него." В този псалом се изнася паралелно учението за кар- мата и за дихармата. Деветнадесетият псалом е славословие към Господа и започва много тържествено: „Небесата разказват Славата Божия, и твърдта възвещава делата на ръцете Му. Ден на ден казва Слово, и нощ на нощ изявява знание. Без говорене, без думи, без да се чуе гласът им по всичката земя излезе веща- нието и до краищата на вселената словесата им." И след като говори за Слънцето и неговия път, казва: „Законът Господен е непорочен, възвръща душата. Свидетелството Господне е верно, умъдрява простия, Повеленията Господни са прави, веселят сърцето. Заповедта Господня е светла, просвещава очите. Страхът Господен е чист, пребивава във век. Съдбите Господни са истинни, купно праведни, желателни повече от злато, повече от множество чисто злато и по-сладки от мед и от капките на меден сок. Слугата ти ще се вразумява чрез тях." Това са ред окултни правила и формули, чрез които се разкриват пътеките, по които ако върви човек, ще дойде до освобождение и пречистване.
към текста >>

Слугата ти ще се вразумява чрез тях." Това са ред окултни правила и формули, чрез които се разкриват пътеките, по които ако върви човек, ще дойде до освобождение и пречистване.
Без говорене, без думи, без да се чуе гласът им по всичката земя излезе веща- нието и до краищата на вселената словесата им." И след като говори за Слънцето и неговия път, казва: „Законът Господен е непорочен, възвръща душата. Свидетелството Господне е верно, умъдрява простия, Повеленията Господни са прави, веселят сърцето. Заповедта Господня е светла, просвещава очите. Страхът Господен е чист, пребивава във век. Съдбите Господни са истинни, купно праведни, желателни повече от злато, повече от множество чисто злато и по-сладки от мед и от капките на меден сок. Слугата ти ще се вразумява чрез тях." Това са ред окултни правила и формули, чрез които се разкриват пътеките, по които ако върви човек, ще дойде до освобождение и пречистване. В 20-ти псалом се дават ред окултни формули, чрез които човек може да получи Божията помощ и Божието благословение. Псаломът започва с думите: „Господ да те послуша в скръбен ден, Името на Бога Яковов да те защити и да изпроводи помощ от Светилището, и от Сион да те подкрепи." Двадесет и първи псалом в качалото е благодарствена песен и молитва, че Господ му е дал всичко, каквото е пожелал и го е послушал във всички молби, и молитвата завършва с думите: „Защото царят уповава на Господа и чрез милостта на Вишнаго няма да се поклати." По-нататък изнася закона за кармата, при какви условия се поражда и как се проявява. Кармата се поражда, когато човек се противи на Божията воля. В 11-ти стих се казва: „Защото ухитриха злоба срещу Тебе, намислиха кроеж, който не можаха да извършат." Така се поражда кармата, а как се изявява кармата е показано в следния стих: „Десницата Ти ще намери неприятелите Ти.
към текста >>

В него е посочен пътя на Великите Посветени, които минават последния изпит и през последното си Посвещение.
В 11-ти стих се казва: „Защото ухитриха злоба срещу Тебе, намислиха кроеж, който не можаха да извършат." Така се поражда кармата, а как се изявява кармата е показано в следния стих: „Десницата Ти ще намери неприятелите Ти. Във времето на гнева Си ще ги направиш като огнена пещ. Господ ще ги погълне с яростта Си и огън ще ги изпояде. Ще изтребиш от земята плода им и семето им от человеческите синове." Двадесет и втори псалом е един много дълбок псалом. В него е посочен пътя на Великите Посветени, които минават последния изпит и през последното си Посвещение. Той започва със силни думи: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? " Това са думите, които Христос изрече на кръста и които всеки Посветен, когато минава през този стадий на Посвещение, изрича. Това е най-страшният изпит, казва Учителят. По-нататък псаломът продължава: „Защо стоиш далеч от спасението ми? Боже мой, викам ден и не отговаряш, и нощ и не премълкнувам.
към текста >>

Двадесет и трети псалом е благодарствена молитва на пробудената душа, която познава Господа като пастир и ръководител на душите в пътя на тяхното развитие.
Боже мой, викам ден и не отговаряш, и нощ и не премълкнувам. Но Ти Си Свят... " И по-нататък описва вътрешното състояние на онзи, който минава през този страшен изпит. В 16-ти стих казва: „Защото псетата ме обиколиха, събрание на лукави ме окръжи, продупчиха нозете и ръцете ми... , разделиха си дрехите ми за одеждата ми хвърлиха жребие." И по-нататък описва молбата си и надеждата си на Господа и казва, че като го избави, в което не се съмнява, ще проповядва Името Му между братята си, и „всред събранието ще Те хваля". Този псалом има известно отношение и подобие с 22-ия аркан от книгата на арканите на Хермес. А същите думи, които той отправя към Господ, ги отправя и Христос, когато беше на кръста. Двадесет и трети псалом е благодарствена молитва на пробудената душа, която познава Господа като пастир и ръководител на душите в пътя на тяхното развитие. Във втори и трети стих се казва: „На зелени пасища ме успокоява, при тихи води ме води. Възвръща душата ми. води ме в пътеки на правда заради Името Си." Тези няколко стиха посочват ръководството на душата от Бога в трите свята - физическия, духовния и Божествения в пътя на нейното развитие и след това се казва, че и в дола на смъртна сянка ако ходя, пак няма да се уплаша от злото. И достига до Посвещението на душата, която казва: „Помазал си с елей главата ми, чашата ми се прелива. Наистина благодат и милост ще следват през всичките дни на живота ми и живея в дома Господен на дълги дни." Целият този псалом описва пътя на ученика, който постепенно преминава през трите свята и получава Посвещение.
към текста >>

води ме в пътеки на правда заради Името Си." Тези няколко стиха посочват ръководството на душата от Бога в трите свята - физическия, духовния и Божествения в пътя на нейното развитие и след това се казва, че и в дола на смъртна сянка ако ходя, пак няма да се уплаша от злото.
Този псалом има известно отношение и подобие с 22-ия аркан от книгата на арканите на Хермес. А същите думи, които той отправя към Господ, ги отправя и Христос, когато беше на кръста. Двадесет и трети псалом е благодарствена молитва на пробудената душа, която познава Господа като пастир и ръководител на душите в пътя на тяхното развитие. Във втори и трети стих се казва: „На зелени пасища ме успокоява, при тихи води ме води. Възвръща душата ми. води ме в пътеки на правда заради Името Си." Тези няколко стиха посочват ръководството на душата от Бога в трите свята - физическия, духовния и Божествения в пътя на нейното развитие и след това се казва, че и в дола на смъртна сянка ако ходя, пак няма да се уплаша от злото. И достига до Посвещението на душата, която казва: „Помазал си с елей главата ми, чашата ми се прелива. Наистина благодат и милост ще следват през всичките дни на живота ми и живея в дома Господен на дълги дни." Целият този псалом описва пътя на ученика, който постепенно преминава през трите свята и получава Посвещение. И завършва, че ще живее в дома Господен на дълги дни. Това е състоянието на Посветения ученик. Двадесет и четвърти псалом описва състоянието на ученика, след като е преминал Посвещението и добил вътрешното просветление, може да проникне в тайните на земята и вселената, които са проникнати от Божието присъствие.
към текста >>

Наистина благодат и милост ще следват през всичките дни на живота ми и живея в дома Господен на дълги дни." Целият този псалом описва пътя на ученика, който постепенно преминава през трите свята и получава Посвещение.
Двадесет и трети псалом е благодарствена молитва на пробудената душа, която познава Господа като пастир и ръководител на душите в пътя на тяхното развитие. Във втори и трети стих се казва: „На зелени пасища ме успокоява, при тихи води ме води. Възвръща душата ми. води ме в пътеки на правда заради Името Си." Тези няколко стиха посочват ръководството на душата от Бога в трите свята - физическия, духовния и Божествения в пътя на нейното развитие и след това се казва, че и в дола на смъртна сянка ако ходя, пак няма да се уплаша от злото. И достига до Посвещението на душата, която казва: „Помазал си с елей главата ми, чашата ми се прелива. Наистина благодат и милост ще следват през всичките дни на живота ми и живея в дома Господен на дълги дни." Целият този псалом описва пътя на ученика, който постепенно преминава през трите свята и получава Посвещение. И завършва, че ще живее в дома Господен на дълги дни. Това е състоянието на Посветения ученик. Двадесет и четвърти псалом описва състоянието на ученика, след като е преминал Посвещението и добил вътрешното просветление, може да проникне в тайните на земята и вселената, които са проникнати от Божието присъствие. След това казва: „Кой ще възлезе на гората Господня? - Божественйя свят - И кой ще застане на святото Негово място?
към текста >>

Двадесет и петият псалом пак описва състоянието на посветената душа, която уповава на Господа и от четвърти стих нататък се казва: „Покажи ми, Господи, пътищата Си, научи ме на стъпките Си, води ме в пътя на Истината Си и научи ме, защото Ти Си Бог на спасението ми, Тебе чакам всеки ден."
Това е състоянието на Посветения ученик. Двадесет и четвърти псалом описва състоянието на ученика, след като е преминал Посвещението и добил вътрешното просветление, може да проникне в тайните на земята и вселената, които са проникнати от Божието присъствие. След това казва: „Кой ще възлезе на гората Господня? - Божественйя свят - И кой ще застане на святото Негово място? " И отговаря: „Който е с чисти ръце и с непорочно сърце, който не е дал на суетата душата си и не се е клел с лъст, той ще приема благословение от Господа и правда от Бога на спасението си." Двадесет и петият псалом пак описва състоянието на посветената душа, която уповава на Господа и от четвърти стих нататък се казва: „Покажи ми, Господи, пътищата Си, научи ме на стъпките Си, води ме в пътя на Истината Си и научи ме, защото Ти Си Бог на спасението ми, Тебе чакам всеки ден." В 26-ти псалом ученикът, след като е придобил вътрешна Светлина, казва: „Съди ме, Господи, защото ходих в незлобието си, уповавах на Господа и няма да се поклатя. Изпитай ме, Господи, и изкуси ме, опитай утробата и сърцето ми, защото Твоята милост е пред очите ми и ходих в Истината." Двадесет и седми псалом описва по-нататъшното състояние на осветения ученик, който казва: „Господ е виделина моя и спасение мое, от кого ще се боя? Господ е силата на живота ми, от кого ще се устраша?... Едно просих от Господа, това ще търся, да живея в дома Господен във всичките дни на живота си, да гледам красотата на Господа и да Го диря в храма Му."
към текста >>

Послушай гласа на молението и когато викам към Тебе, когато дигам ръце към Светия Твой дозор." След това изнася пак закона на кармата, който възпитава онези, които не следват пътя Господен и вървят в пътя на нечестивите.
Двадесет и седми псалом описва по-нататъшното състояние на осветения ученик, който казва: „Господ е виделина моя и спасение мое, от кого ще се боя? Господ е силата на живота ми, от кого ще се устраша?... Едно просих от Господа, това ще търся, да живея в дома Господен във всичките дни на живота си, да гледам красотата на Господа и да Го диря в храма Му." Двадесет и осмият псалом описва отношението на ученика към Господа, след като го е опитал и след като е бил изпитан, и казва: „Към Тебе ще викна, Господи, крепост моя. Да не мълчиш към мене, да не ако млъкнеш към мене, да се оприлича на онези, които слизат в рова. Послушай гласа на молението и когато викам към Тебе, когато дигам ръце към Светия Твой дозор." След това изнася пак закона на кармата, който възпитава онези, които не следват пътя Господен и вървят в пътя на нечестивите. Двадесет и девети псалом описва състоянието на ученика, след като е опитал Господа като основа на живота и казва: „Принесете Господу, синове на силните, принесете Господу слава и държава, принесете Господу славата на Името Му, поклонете се Господу с великолепие свято." След това говори за силата на гласа Господен. Гласът Господен, това е Словото Господне. Казва се: „Гласът Господен е над водите." Водите са емблема на астралния свят. И като се казва „гласът Господен е над водите", подразбира се умствения свят, който е светът на гласа, на Словото. „Гласът Господен е силен, гласът Господен е величествен", като изрежда всичко какво прави гласът Господен.
към текста >>

Тридесети псалом е благодарствена молитва на Посветения към Господа, Който го е водил в пътя на живота и му помагал при всички изпитания.
Двадесет и девети псалом описва състоянието на ученика, след като е опитал Господа като основа на живота и казва: „Принесете Господу, синове на силните, принесете Господу слава и държава, принесете Господу славата на Името Му, поклонете се Господу с великолепие свято." След това говори за силата на гласа Господен. Гласът Господен, това е Словото Господне. Казва се: „Гласът Господен е над водите." Водите са емблема на астралния свят. И като се казва „гласът Господен е над водите", подразбира се умствения свят, който е светът на гласа, на Словото. „Гласът Господен е силен, гласът Господен е величествен", като изрежда всичко какво прави гласът Господен. Тридесети псалом е благодарствена молитва на Посветения към Господа, Който го е водил в пътя на живота и му помагал при всички изпитания. Псаломът започва с думите: „Ще Те превъзнасям, Господи, защото си ме избавил и не си оставил враговете ми да се радват над мене. Господи, Боже мой, виках към Тебе и изцелил си ме, Господи, възвел си от ада душата ми, опазил си живота ми, за да не сляза в рова." Тридесет и първи псалом е псалом на надеждата в Господа. Започва с думите: „На Тебе, Господи, уповавах, да не се посрамя във век, спаси ме с правдата си. В ръцете предавам духа си.
към текста >>

И тогава Господ се обръща към такъв човек и казва: „Аз ще те вразумя и ще те науча пътя, по който трябва да ходиш.
В ръцете предавам духа си. Ти си ме избавил. Господи Боже на Истината... Колко голяма е Твоята благост, която си съхранил за онези: които Ти се боят, и която си направил на онези, които се на- деят на Тебе." В 32-ри псалом описва състоянието на онзи човек, на когото е простено престъплението. Казва се: „Блажен е онзи человек, на когото Господ не вменява беззаконие и на когото в духа няма лъст... Рекох: Господу ще изповядам престъпленията си, и Ти си простил беззаконията на греха ми." За да се простят прегрешенията на човека, той трябва да се изповяда пред Господа и да не скрива греховете си. И тогава Господ се обръща към такъв човек и казва: „Аз ще те вразумя и ще те науча пътя, по който трябва да ходиш. Ще те съветвам, връх тебе ще бъде окото ми." Тридесет и трети псалом е славословие към Господа за големите Му милости. След като описва величието, силата и творческата мощ на Бога, казва: „С милостта Господня е пълна земята. Със Словото Господне станаха небесата и с дигани- ето на устата Му всичкото им войнство. Да се убои от Господа всичката земя, да потреперят от Него всички жители на вселената, защото Той рече и стана, Той повеле и утвърди всичко."
към текста >>

В 34-ти псалом се описва състоянието на онези, които ходят в пътя Господен и състоянието на онези, които не вървят в този път и вършат зло.
Ще те съветвам, връх тебе ще бъде окото ми." Тридесет и трети псалом е славословие към Господа за големите Му милости. След като описва величието, силата и творческата мощ на Бога, казва: „С милостта Господня е пълна земята. Със Словото Господне станаха небесата и с дигани- ето на устата Му всичкото им войнство. Да се убои от Господа всичката земя, да потреперят от Него всички жители на вселената, защото Той рече и стана, Той повеле и утвърди всичко." В 34-ти псалом се описва състоянието на онези, които ходят в пътя Господен и състоянието на онези, които не вървят в този път и вършат зло. Казва се: „Потърсих Господа и послуша ме, и от всичките ми страдания ме избави. Бойте се Господу светии Негови, защото за онези, които Му се боят, няма лишение, които търсят Господа не ще бъдат лишени от никое добро. Елате, чада, на страх Господен ще ви науча. Очите Господни са върху праведните и ушите Му към техния вик. Лицето Господне е против онези, които правят зло, за да изтреби от земята помена им."
към текста >>

И в заключение казва: „Защото у Тебе е източникът на живота, във виделината Ти ще видим виделина." След това казва, че нечестивите ще се спънат в гордостта си и се моли да не дойде до него гордостта, която е път на падение.
Да се пое- тидят и да се посрамят онези, които искат да погубят душата ми. Да се върнат назад и да се постидят онези, които мислят зло. Да бъдат като прах от плява пред вятъра и ангел Господен да ги гони." В 36-ти псалом първо се описва състоянието на беззакон- ния човек, който прави зло и не прави добро. След това изрежда Божиите добродетели - милосърдие, Истина, правда, съдба, чрез които Господ опазва и хората, и животните. И в заключение казва: „Защото у Тебе е източникът на живота, във виделината Ти ще видим виделина." След това казва, че нечестивите ще се спънат в гордостта си и се моли да не дойде до него гордостта, която е път на падение. В 37-ми псалом са дадени двата пътя на живота - пътят на доброто и пътят на злото, и резултатите от тях. Очертавайки пътя на доброто, Давид започва псалома с думите: „Не се раз- дражавай заради лукавите, нито завиждай на онези, които правят беззаконие, защото като трева скоро ще се окосят и като зелен злак ще повяхнат. Уповай на Господа и прави добро. Населявай земята и нрави се на Истината, и весели се в Господа и ще ти даде прошенията на сърцето ти. Предай на Господа пътя си и уповай на Него и Той ще извърши... кротките ще наследят земята и ще се наслаждават с много мир... праведните ще наследят земята и ще живеят във век..." Законът на неговия Бог е в сърцето му.
към текста >>

В 37-ми псалом са дадени двата пътя на живота - пътят на доброто и пътят на злото, и резултатите от тях.
Да се върнат назад и да се постидят онези, които мислят зло. Да бъдат като прах от плява пред вятъра и ангел Господен да ги гони." В 36-ти псалом първо се описва състоянието на беззакон- ния човек, който прави зло и не прави добро. След това изрежда Божиите добродетели - милосърдие, Истина, правда, съдба, чрез които Господ опазва и хората, и животните. И в заключение казва: „Защото у Тебе е източникът на живота, във виделината Ти ще видим виделина." След това казва, че нечестивите ще се спънат в гордостта си и се моли да не дойде до него гордостта, която е път на падение. В 37-ми псалом са дадени двата пътя на живота - пътят на доброто и пътят на злото, и резултатите от тях. Очертавайки пътя на доброто, Давид започва псалома с думите: „Не се раз- дражавай заради лукавите, нито завиждай на онези, които правят беззаконие, защото като трева скоро ще се окосят и като зелен злак ще повяхнат. Уповай на Господа и прави добро. Населявай земята и нрави се на Истината, и весели се в Господа и ще ти даде прошенията на сърцето ти. Предай на Господа пътя си и уповай на Него и Той ще извърши... кротките ще наследят земята и ще се наслаждават с много мир... праведните ще наследят земята и ще живеят във век..." Законът на неговия Бог е в сърцето му. Това е пътят на доброто.
към текста >>

Очертавайки пътя на доброто, Давид започва псалома с думите: „Не се раз- дражавай заради лукавите, нито завиждай на онези, които правят беззаконие, защото като трева скоро ще се окосят и като зелен злак ще повяхнат.
Да бъдат като прах от плява пред вятъра и ангел Господен да ги гони." В 36-ти псалом първо се описва състоянието на беззакон- ния човек, който прави зло и не прави добро. След това изрежда Божиите добродетели - милосърдие, Истина, правда, съдба, чрез които Господ опазва и хората, и животните. И в заключение казва: „Защото у Тебе е източникът на живота, във виделината Ти ще видим виделина." След това казва, че нечестивите ще се спънат в гордостта си и се моли да не дойде до него гордостта, която е път на падение. В 37-ми псалом са дадени двата пътя на живота - пътят на доброто и пътят на злото, и резултатите от тях. Очертавайки пътя на доброто, Давид започва псалома с думите: „Не се раз- дражавай заради лукавите, нито завиждай на онези, които правят беззаконие, защото като трева скоро ще се окосят и като зелен злак ще повяхнат. Уповай на Господа и прави добро. Населявай земята и нрави се на Истината, и весели се в Господа и ще ти даде прошенията на сърцето ти. Предай на Господа пътя си и уповай на Него и Той ще извърши... кротките ще наследят земята и ще се наслаждават с много мир... праведните ще наследят земята и ще живеят във век..." Законът на неговия Бог е в сърцето му. Това е пътят на доброто. А за пътя на злите казва: „Нечестивите изтръгнаха меч и запнаха лъка си, за да свалят сиромаха и нисшия, да заколят ходещите в правота.
към текста >>

Предай на Господа пътя си и уповай на Него и Той ще извърши... кротките ще наследят земята и ще се наслаждават с много мир... праведните ще наследят земята и ще живеят във век..." Законът на неговия Бог е в сърцето му.
И в заключение казва: „Защото у Тебе е източникът на живота, във виделината Ти ще видим виделина." След това казва, че нечестивите ще се спънат в гордостта си и се моли да не дойде до него гордостта, която е път на падение. В 37-ми псалом са дадени двата пътя на живота - пътят на доброто и пътят на злото, и резултатите от тях. Очертавайки пътя на доброто, Давид започва псалома с думите: „Не се раз- дражавай заради лукавите, нито завиждай на онези, които правят беззаконие, защото като трева скоро ще се окосят и като зелен злак ще повяхнат. Уповай на Господа и прави добро. Населявай земята и нрави се на Истината, и весели се в Господа и ще ти даде прошенията на сърцето ти. Предай на Господа пътя си и уповай на Него и Той ще извърши... кротките ще наследят земята и ще се наслаждават с много мир... праведните ще наследят земята и ще живеят във век..." Законът на неговия Бог е в сърцето му. Това е пътят на доброто. А за пътя на злите казва: „Нечестивите изтръгнаха меч и запнаха лъка си, за да свалят сиромаха и нисшия, да заколят ходещите в правота. Мечът им ще влезе в сърцето им и лъковете им ще се строшат." В 38-ми псалом се описва състоянието на праведен човек, който съзнава погрешките си и се мъчи заради това, че е направил погрешки и моли Бога да не го оставя в това изпитание, което е допуснато, за да не се радват враговете му. Казва се: „И онези, които въздават зло за добро, противят ми се.
към текста >>

Това е пътят на доброто.
В 37-ми псалом са дадени двата пътя на живота - пътят на доброто и пътят на злото, и резултатите от тях. Очертавайки пътя на доброто, Давид започва псалома с думите: „Не се раз- дражавай заради лукавите, нито завиждай на онези, които правят беззаконие, защото като трева скоро ще се окосят и като зелен злак ще повяхнат. Уповай на Господа и прави добро. Населявай земята и нрави се на Истината, и весели се в Господа и ще ти даде прошенията на сърцето ти. Предай на Господа пътя си и уповай на Него и Той ще извърши... кротките ще наследят земята и ще се наслаждават с много мир... праведните ще наследят земята и ще живеят във век..." Законът на неговия Бог е в сърцето му. Това е пътят на доброто. А за пътя на злите казва: „Нечестивите изтръгнаха меч и запнаха лъка си, за да свалят сиромаха и нисшия, да заколят ходещите в правота. Мечът им ще влезе в сърцето им и лъковете им ще се строшат." В 38-ми псалом се описва състоянието на праведен човек, който съзнава погрешките си и се мъчи заради това, че е направил погрешки и моли Бога да не го оставя в това изпитание, което е допуснато, за да не се радват враговете му. Казва се: „И онези, които въздават зло за добро, противят ми се. понеже следвам доброто.
към текста >>

А за пътя на злите казва: „Нечестивите изтръгнаха меч и запнаха лъка си, за да свалят сиромаха и нисшия, да заколят ходещите в правота.
Очертавайки пътя на доброто, Давид започва псалома с думите: „Не се раз- дражавай заради лукавите, нито завиждай на онези, които правят беззаконие, защото като трева скоро ще се окосят и като зелен злак ще повяхнат. Уповай на Господа и прави добро. Населявай земята и нрави се на Истината, и весели се в Господа и ще ти даде прошенията на сърцето ти. Предай на Господа пътя си и уповай на Него и Той ще извърши... кротките ще наследят земята и ще се наслаждават с много мир... праведните ще наследят земята и ще живеят във век..." Законът на неговия Бог е в сърцето му. Това е пътят на доброто. А за пътя на злите казва: „Нечестивите изтръгнаха меч и запнаха лъка си, за да свалят сиромаха и нисшия, да заколят ходещите в правота. Мечът им ще влезе в сърцето им и лъковете им ще се строшат." В 38-ми псалом се описва състоянието на праведен човек, който съзнава погрешките си и се мъчи заради това, че е направил погрешки и моли Бога да не го оставя в това изпитание, което е допуснато, за да не се радват враговете му. Казва се: „И онези, които въздават зло за добро, противят ми се. понеже следвам доброто. Да ме не оставиш.
към текста >>

В 39-ти псалом се описва състоянието на човек, който има съзнание, че трябва да върви по Божествен път и прави усилие в това направление.
Да ме не оставиш. Господи Боже мой. да се не отдалечиш от мене. побързай да ми помогнеш. Господи, спасение мое." В 39-ти псалом се описва състоянието на човек, който има съзнание, че трябва да върви по Божествен път и прави усилие в това направление. Псаломът започва с думите: „Рекох, ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. ще имам уза на устата си, когато е нечестивият пред мене." След това говори за скръбта си, че се е увеличила и идва до идеята, че човешкият живот е кратък и мимолетен, и казва: „Ето, направил си дните ми като педя, и времето на живота ми е нищо пред Тебе." И след това говори за суетата на обикновения човешки живот и казва: „Наистина, всеки человек е суета." И се моли на Бога да послуша молитвата му и казва: „Остави ме на отряда, за да се съвзема преди да отида и да ме няма вече." Целият псалом е композиран така, че показва празнотата и суетата на обикновения живот на човек без идея и идеал. 40-ти псалом започва с думите: „Очаквах с нетърпение Господа. И Той се приклони към мене и чу вика ми. И възведе ме из рова на погибелта, из тинята и калта, и постави на камък нозете ми, утвърди стъпките ми и тури в устата ми песен нова, пение Богу нашему... " Който възлага надеждата си на Бога, Бог винаги ще го изведе на спасителния бряг.
към текста >>

Псаломът започва с думите: „Рекох, ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си.
Господи Боже мой. да се не отдалечиш от мене. побързай да ми помогнеш. Господи, спасение мое." В 39-ти псалом се описва състоянието на човек, който има съзнание, че трябва да върви по Божествен път и прави усилие в това направление. Псаломът започва с думите: „Рекох, ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. ще имам уза на устата си, когато е нечестивият пред мене." След това говори за скръбта си, че се е увеличила и идва до идеята, че човешкият живот е кратък и мимолетен, и казва: „Ето, направил си дните ми като педя, и времето на живота ми е нищо пред Тебе." И след това говори за суетата на обикновения човешки живот и казва: „Наистина, всеки человек е суета." И се моли на Бога да послуша молитвата му и казва: „Остави ме на отряда, за да се съвзема преди да отида и да ме няма вече." Целият псалом е композиран така, че показва празнотата и суетата на обикновения живот на човек без идея и идеал. 40-ти псалом започва с думите: „Очаквах с нетърпение Господа. И Той се приклони към мене и чу вика ми. И възведе ме из рова на погибелта, из тинята и калта, и постави на камък нозете ми, утвърди стъпките ми и тури в устата ми песен нова, пение Богу нашему... " Който възлага надеждата си на Бога, Бог винаги ще го изведе на спасителния бряг. Но затова трябва да събуди Бога в себе си и Той ще го изведе на спасителния бряг.
към текста >>

Господ ще го варди и ще опази живота му, блажен ще бъде той на земята." Това е пътят на доброто.
40-ти псалом започва с думите: „Очаквах с нетърпение Господа. И Той се приклони към мене и чу вика ми. И възведе ме из рова на погибелта, из тинята и калта, и постави на камък нозете ми, утвърди стъпките ми и тури в устата ми песен нова, пение Богу нашему... " Който възлага надеждата си на Бога, Бог винаги ще го изведе на спасителния бряг. Но затова трябва да събуди Бога в себе си и Той ще го изведе на спасителния бряг. 41-ви псалом започва с думите: „Блажен, който приглеж- да сиромаха, в скръбен ден ще го избави Господ. Господ ще го варди и ще опази живота му, блажен ще бъде той на земята." Това е пътят на доброто. Когато човек прави добро, с това той събужда Бога в себе си. който ще го варди и опазва живота му. 42-ри псалом е славословие към Бога и в много поетична форма описва стремежа та душата към Бога. Казано е: „Както еленът желае водните извори, така душата ми желае Тебе, Боже. Жадна е душата AMI за Бога, за Бога живаго."
към текста >>

Устата ви ще говорят Мъдрост и преговарянето на сърцето - разум." И по-нататък развива мисълта си, че тъй както живее човек, като се стреми само към богатство, слава и тем подобни, той нищо не печели в живота си и ... .този техен път е лудост за тях.
Това е пак едно мистично преживяване на един Посветен, който преживява величието на Бога в себе си и апелира към цялата си природа да пее и слави Бога. 48-ми псалод1 е славословие към Бога, който живее в Светия Си град, в Светата Своя гора, „красна на възвишението, радост на всичката земя е гората Сион на северните страни, градът на Великия Цар." Под Сион в мистичен смисъл се разбира най-възвишеното в човека, където живее Бо, но тук както е дадено „Сион на северните страни, градът па Великия Цар", се подразбира централната ложа на Бялото Братство, която има седалището си на северния полюс. Там е градът на Великия Цар. 49-ти псалом започва много тържествено: „Чуйте това, всички народи, слушайте всички жители на вселената, и малки и големи, богати и сиромаси купно. Устата ви ще говорят Мъдрост и преговарянето на сърцето - разум." И по-нататък развива мисълта си, че тъй както живее човек, като се стреми само към богатство, слава и тем подобни, той нищо не печели в живота си и ... .този техен път е лудост за тях. Като овци се турят в ада и смъртта да ги пасе." Но за онзи, който следва пътя на правдата и Истината, за него казва: „Но Бог ще избави душата ми из ръката адова, защото ще ме приеме." Това са двата пътя в живота - пътят на материалния живот, на материалните придобивки и грижи, и пътят на високия идеал, който води към Бога. Това е Мъдростта, която Посветеният възвестява на всички същества на вселената - Мъдростта за двата пътя и техните резултати. В 50-ти псалом пак са посочени двата пътя в живота в друга светлина, от друго гледище. Първо описва величието и съвършенството на Бога, като казва: „Бог на боговете, Господ говори и призовава земята от Сион, който е съвършенство на красота, възсия Бог... ще призове небесата отгоре и земята, за да съди людете си." И след това им казва, че той не иска да му принасят жертви, каквито и да било животни или каквито и да е неща, защото всичко е негово, като казва: „Защото моя е вселената и всичко, което я населява. Ще ям ли аз месо от юнци?
към текста >>

Като овци се турят в ада и смъртта да ги пасе." Но за онзи, който следва пътя на правдата и Истината, за него казва: „Но Бог ще избави душата ми из ръката адова, защото ще ме приеме." Това са двата пътя в живота - пътят на материалния живот, на материалните придобивки и грижи, и пътят на високия идеал, който води към Бога.
48-ми псалод1 е славословие към Бога, който живее в Светия Си град, в Светата Своя гора, „красна на възвишението, радост на всичката земя е гората Сион на северните страни, градът на Великия Цар." Под Сион в мистичен смисъл се разбира най-възвишеното в човека, където живее Бо, но тук както е дадено „Сион на северните страни, градът па Великия Цар", се подразбира централната ложа на Бялото Братство, която има седалището си на северния полюс. Там е градът на Великия Цар. 49-ти псалом започва много тържествено: „Чуйте това, всички народи, слушайте всички жители на вселената, и малки и големи, богати и сиромаси купно. Устата ви ще говорят Мъдрост и преговарянето на сърцето - разум." И по-нататък развива мисълта си, че тъй както живее човек, като се стреми само към богатство, слава и тем подобни, той нищо не печели в живота си и ... .този техен път е лудост за тях. Като овци се турят в ада и смъртта да ги пасе." Но за онзи, който следва пътя на правдата и Истината, за него казва: „Но Бог ще избави душата ми из ръката адова, защото ще ме приеме." Това са двата пътя в живота - пътят на материалния живот, на материалните придобивки и грижи, и пътят на високия идеал, който води към Бога. Това е Мъдростта, която Посветеният възвестява на всички същества на вселената - Мъдростта за двата пътя и техните резултати. В 50-ти псалом пак са посочени двата пътя в живота в друга светлина, от друго гледище. Първо описва величието и съвършенството на Бога, като казва: „Бог на боговете, Господ говори и призовава земята от Сион, който е съвършенство на красота, възсия Бог... ще призове небесата отгоре и земята, за да съди людете си." И след това им казва, че той не иска да му принасят жертви, каквито и да било животни или каквито и да е неща, защото всичко е негово, като казва: „Защото моя е вселената и всичко, което я населява. Ще ям ли аз месо от юнци? Ще пия ли кръв от ярци?
към текста >>

Това е Мъдростта, която Посветеният възвестява на всички същества на вселената - Мъдростта за двата пътя и техните резултати.
Под Сион в мистичен смисъл се разбира най-възвишеното в човека, където живее Бо, но тук както е дадено „Сион на северните страни, градът па Великия Цар", се подразбира централната ложа на Бялото Братство, която има седалището си на северния полюс. Там е градът на Великия Цар. 49-ти псалом започва много тържествено: „Чуйте това, всички народи, слушайте всички жители на вселената, и малки и големи, богати и сиромаси купно. Устата ви ще говорят Мъдрост и преговарянето на сърцето - разум." И по-нататък развива мисълта си, че тъй както живее човек, като се стреми само към богатство, слава и тем подобни, той нищо не печели в живота си и ... .този техен път е лудост за тях. Като овци се турят в ада и смъртта да ги пасе." Но за онзи, който следва пътя на правдата и Истината, за него казва: „Но Бог ще избави душата ми из ръката адова, защото ще ме приеме." Това са двата пътя в живота - пътят на материалния живот, на материалните придобивки и грижи, и пътят на високия идеал, който води към Бога. Това е Мъдростта, която Посветеният възвестява на всички същества на вселената - Мъдростта за двата пътя и техните резултати. В 50-ти псалом пак са посочени двата пътя в живота в друга светлина, от друго гледище. Първо описва величието и съвършенството на Бога, като казва: „Бог на боговете, Господ говори и призовава земята от Сион, който е съвършенство на красота, възсия Бог... ще призове небесата отгоре и земята, за да съди людете си." И след това им казва, че той не иска да му принасят жертви, каквито и да било животни или каквито и да е неща, защото всичко е негово, като казва: „Защото моя е вселената и всичко, което я населява. Ще ям ли аз месо от юнци? Ще пия ли кръв от ярци? Пожертвувайте Богу жертва на хвала, и отдайте Вишному обричанията си, и призови ме в скръбен ден, ще ти се изявя и ще ме прославиш." Но на нечестивия рече Бог: Що имаш ти да казваш Моите повеления и да вземяш завета Ми в устата си?
към текста >>

В 50-ти псалом пак са посочени двата пътя в живота в друга светлина, от друго гледище.
Там е градът на Великия Цар. 49-ти псалом започва много тържествено: „Чуйте това, всички народи, слушайте всички жители на вселената, и малки и големи, богати и сиромаси купно. Устата ви ще говорят Мъдрост и преговарянето на сърцето - разум." И по-нататък развива мисълта си, че тъй както живее човек, като се стреми само към богатство, слава и тем подобни, той нищо не печели в живота си и ... .този техен път е лудост за тях. Като овци се турят в ада и смъртта да ги пасе." Но за онзи, който следва пътя на правдата и Истината, за него казва: „Но Бог ще избави душата ми из ръката адова, защото ще ме приеме." Това са двата пътя в живота - пътят на материалния живот, на материалните придобивки и грижи, и пътят на високия идеал, който води към Бога. Това е Мъдростта, която Посветеният възвестява на всички същества на вселената - Мъдростта за двата пътя и техните резултати. В 50-ти псалом пак са посочени двата пътя в живота в друга светлина, от друго гледище. Първо описва величието и съвършенството на Бога, като казва: „Бог на боговете, Господ говори и призовава земята от Сион, който е съвършенство на красота, възсия Бог... ще призове небесата отгоре и земята, за да съди людете си." И след това им казва, че той не иска да му принасят жертви, каквито и да било животни или каквито и да е неща, защото всичко е негово, като казва: „Защото моя е вселената и всичко, което я населява. Ще ям ли аз месо от юнци? Ще пия ли кръв от ярци? Пожертвувайте Богу жертва на хвала, и отдайте Вишному обричанията си, и призови ме в скръбен ден, ще ти се изявя и ще ме прославиш." Но на нечестивия рече Бог: Що имаш ти да казваш Моите повеления и да вземяш завета Ми в устата си? А сам ти ненавидиш поучение и хвърляш зад себе си Моите думи... Ще те облича и ще представя всичко пред очите ти.
към текста >>

И на оногоз, който оправя пътя си, ще покажа Божието спасение."
Ще пия ли кръв от ярци? Пожертвувайте Богу жертва на хвала, и отдайте Вишному обричанията си, и призови ме в скръбен ден, ще ти се изявя и ще ме прославиш." Но на нечестивия рече Бог: Що имаш ти да казваш Моите повеления и да вземяш завета Ми в устата си? А сам ти ненавидиш поучение и хвърляш зад себе си Моите думи... Ще те облича и ще представя всичко пред очите ти. Разумейте, прочее, това вие, които забравяте Бога, да не би да ви разкъсам, и не ще се намери никой да ви избави. Който принася жертва на хвала, той Ме слави. И на оногоз, който оправя пътя си, ще покажа Божието спасение." 51-ви псалом е изповед на Давид, след като взема Витсавия, жената на Урия. Той съзнава грешката си и моли Бога да измие греха му. Казва: „Помилвай ме, Боже, според милостта си, според множеството на милосърдието си изглади беззаконията ми. Най-вече омий ме от беззаконието ми и очисти ме от греха ми. Защото беззаконията си аз зная и грехът ми е винаги пред мене." И по-нататък казва: „Ето, родих се в беззаконие, и в грях ме зачена майка ми.
към текста >>

В 52-ри псалом се изнасят двата пътя на живота в друга светлина.
Най-вече омий ме от беззаконието ми и очисти ме от греха ми. Защото беззаконията си аз зная и грехът ми е винаги пред мене." И по-нататък казва: „Ето, родих се в беззаконие, и в грях ме зачена майка ми. Ето, възлюбил си Истината в човека, и в тайното на сърцето ми ще ме научиш на Мъдрост. Поръси ме с исоп и ще бъда чист, омий ме и ще бъда по-бял от сняг... Сърце чисто сътвори, Боже, в мене и дух прав обнови вътре в мене." Тук се изнася един много важен окултен закон, че когато човек направи погрешка, да не я крие, но да я признае пред себе си като грешка и да помоли Бога да му помогне да я изправи, като има пълна вяра, че Бог ще чуе молбата му и ще му помогне. В 52-ри псалом се изнасят двата пътя на живота в друга светлина. От една страна се представя човека на греха, на злото, за когото се казва, че Бог ще го съсипе и ще го изкорени от земята на живите. Това са хората, които уповават на богатството и на силата си. А пътят на праведния е описан по следния начин: „А аз съм като маслина цъфтяща в Божия дом, надея се на Божията милост във век века. Ще те славословя всякога, защото си направил така и ще се надея на Твоето Име, защото е благо пред твоите преподобни." 53-ти псалом започва със знаменитите думи: „Рече безумният в сърцето си няма Бог." И по-нататък разсъждава, че всички хора са се отклонили от Божия път и няма кой да прави добро.
към текста >>

А пътят на праведния е описан по следния начин: „А аз съм като маслина цъфтяща в Божия дом, надея се на Божията милост във век века.
Поръси ме с исоп и ще бъда чист, омий ме и ще бъда по-бял от сняг... Сърце чисто сътвори, Боже, в мене и дух прав обнови вътре в мене." Тук се изнася един много важен окултен закон, че когато човек направи погрешка, да не я крие, но да я признае пред себе си като грешка и да помоли Бога да му помогне да я изправи, като има пълна вяра, че Бог ще чуе молбата му и ще му помогне. В 52-ри псалом се изнасят двата пътя на живота в друга светлина. От една страна се представя човека на греха, на злото, за когото се казва, че Бог ще го съсипе и ще го изкорени от земята на живите. Това са хората, които уповават на богатството и на силата си. А пътят на праведния е описан по следния начин: „А аз съм като маслина цъфтяща в Божия дом, надея се на Божията милост във век века. Ще те славословя всякога, защото си направил така и ще се надея на Твоето Име, защото е благо пред твоите преподобни." 53-ти псалом започва със знаменитите думи: „Рече безумният в сърцето си няма Бог." И по-нататък разсъждава, че всички хора са се отклонили от Божия път и няма кой да прави добро. И Бог пита: „Нямат ли разум, които правят беззаконие? Които изпояждат людете Ми като че ядат хляб? "
към текста >>

53-ти псалом започва със знаменитите думи: „Рече безумният в сърцето си няма Бог." И по-нататък разсъждава, че всички хора са се отклонили от Божия път и няма кой да прави добро.
В 52-ри псалом се изнасят двата пътя на живота в друга светлина. От една страна се представя човека на греха, на злото, за когото се казва, че Бог ще го съсипе и ще го изкорени от земята на живите. Това са хората, които уповават на богатството и на силата си. А пътят на праведния е описан по следния начин: „А аз съм като маслина цъфтяща в Божия дом, надея се на Божията милост във век века. Ще те славословя всякога, защото си направил така и ще се надея на Твоето Име, защото е благо пред твоите преподобни." 53-ти псалом започва със знаменитите думи: „Рече безумният в сърцето си няма Бог." И по-нататък разсъждава, че всички хора са се отклонили от Божия път и няма кой да прави добро. И Бог пита: „Нямат ли разум, които правят беззаконие? Които изпояждат людете Ми като че ядат хляб? " Често Давид използва лични преживявания и положения в живота си. за да изнесе известни принципи, легнали в живота, за да изнесе известни закони и правила, по които трябва да се ръководи живота на човека, за да успява в живота си.
към текста >>

Такъв е случаят с 54-ти псалом, където като че говори за себе си, но това са общи положения, формули, с които може да си служи всеки, който върви в пътя на съвършенството.
И Бог пита: „Нямат ли разум, които правят беззаконие? Които изпояждат людете Ми като че ядат хляб? " Често Давид използва лични преживявания и положения в живота си. за да изнесе известни принципи, легнали в живота, за да изнесе известни закони и правила, по които трябва да се ръководи живота на човека, за да успява в живота си. Такъв е случаят с 54-ти псалом, където като че говори за себе си, но това са общи положения, формули, с които може да си служи всеки, който върви в пътя на съвършенството. Псаломът започва с думите: „Боже, спаси ме с Името Си и със Силата Си съди ме." Името Божие е сила, с която си служат всички Посветени. Затова и Мойсей казва: Не произнасяй напразно Името Божие. И после казва: „Господ е с онези, които подкрепят душата ми." Онези, които подкрепват човешката душа в пътя на нейното развитие, това са светлите Божии духове и Господ е с тях. Говорейки за Божието Име, Учителят казва: „Първият човек, който е назовал Бога с истинското Му Име, той изгубил тази дума. Коя е тази дума?
към текста >>

И после казва: „Господ е с онези, които подкрепят душата ми." Онези, които подкрепват човешката душа в пътя на нейното развитие, това са светлите Божии духове и Господ е с тях.
Често Давид използва лични преживявания и положения в живота си. за да изнесе известни принципи, легнали в живота, за да изнесе известни закони и правила, по които трябва да се ръководи живота на човека, за да успява в живота си. Такъв е случаят с 54-ти псалом, където като че говори за себе си, но това са общи положения, формули, с които може да си служи всеки, който върви в пътя на съвършенството. Псаломът започва с думите: „Боже, спаси ме с Името Си и със Силата Си съди ме." Името Божие е сила, с която си служат всички Посветени. Затова и Мойсей казва: Не произнасяй напразно Името Божие. И после казва: „Господ е с онези, които подкрепят душата ми." Онези, които подкрепват човешката душа в пътя на нейното развитие, това са светлите Божии духове и Господ е с тях. Говорейки за Божието Име, Учителят казва: „Първият човек, който е назовал Бога с истинското Му Име, той изгубил тази дума. Коя е тази дума? - На български е Бог, на турски е Аллах, обаче това са преводи на Истинското Име на Бога. Понеже тази дума е изгубена, хората и до днес говорят неразбрано. Говориш на Бога, но Той не те слуша.
към текста >>

Този псалом започва с думите: „Боже, чуй молитвата ми и не се крий от молението ми." В този псалом се описва състоянието на една душа, която в пътя на живота си е нападната от врагове, което е обикновено явление в пътя на окултното развитие.
- На български е Бог, на турски е Аллах, обаче това са преводи на Истинското Име на Бога. Понеже тази дума е изгубена, хората и до днес говорят неразбрано. Говориш на Бога, но Той не те слуша. Бог ще те слуша само тогаз, когато произнесеш истинското Му Име." В 55-ти псалом Давид като че описва външни събития и явления, но всъщност той описва вътрешни мистични преживявания и събития, през които преминават душите на различна степен на развитие. Този псалом започва с думите: „Боже, чуй молитвата ми и не се крий от молението ми." В този псалом се описва състоянието на една душа, която в пътя на живота си е нападната от врагове, което е обикновено явление в пътя на окултното развитие. Но за тази борба, която душата води, Посветеният казва: „Възложи на Господа товара си и Той ще те подпре." Това е един закон, който се спазва от всички Посветени и от всички окултни ученици - да възлагат товара си на Господа, в смисъл техният поглед, тяхното съзнание винаги да е отправено и свързано с Божественото съзнание, т.е. съзнанието им да е будно, за да могат всякога да получават Божията помощ. Защото в пътя на развитието си, както всеки човек, така и окултния ученик е изложен на нападения от много страни. 56-ти псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, защото человек е зинал да ме погълне." И после казва: „Какво ще ми стори плът? " Псаломът завършва с думите: „Ще ти отдам славословие, понеже си избавил душата ми от смърт, дали не и нозете ми от подхлъзване, за да ходя пред Бога във виделината на живите." Това са заключителни думи на триумф на един Посветен, който е минал през големи борби и изпитания, но с Божия помощ е преодолял всичко и казва горните, пълни със значение думи.
към текста >>

Защото в пътя на развитието си, както всеки човек, така и окултния ученик е изложен на нападения от много страни.
Бог ще те слуша само тогаз, когато произнесеш истинското Му Име." В 55-ти псалом Давид като че описва външни събития и явления, но всъщност той описва вътрешни мистични преживявания и събития, през които преминават душите на различна степен на развитие. Този псалом започва с думите: „Боже, чуй молитвата ми и не се крий от молението ми." В този псалом се описва състоянието на една душа, която в пътя на живота си е нападната от врагове, което е обикновено явление в пътя на окултното развитие. Но за тази борба, която душата води, Посветеният казва: „Възложи на Господа товара си и Той ще те подпре." Това е един закон, който се спазва от всички Посветени и от всички окултни ученици - да възлагат товара си на Господа, в смисъл техният поглед, тяхното съзнание винаги да е отправено и свързано с Божественото съзнание, т.е. съзнанието им да е будно, за да могат всякога да получават Божията помощ. Защото в пътя на развитието си, както всеки човек, така и окултния ученик е изложен на нападения от много страни. 56-ти псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, защото человек е зинал да ме погълне." И после казва: „Какво ще ми стори плът? " Псаломът завършва с думите: „Ще ти отдам славословие, понеже си избавил душата ми от смърт, дали не и нозете ми от подхлъзване, за да ходя пред Бога във виделината на живите." Това са заключителни думи на триумф на един Посветен, който е минал през големи борби и изпитания, но с Божия помощ е преодолял всичко и казва горните, пълни със значение думи. Всеки псалом има специфичен строеж и представя специфично откровение, и е специфичен ключ към тайните на природата. 57-ми псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, помилвай ме, защото на Тебе уповава душата ми, и на сянката на Твоите крила ще се надея, доде заминат злощастията." И по-нататък описва различните изпитания, през които минава душата, но щом уповава на Бога, тя превъзмогва всичко. Псаломът завършва със славословие към Бога на победилата и превъзмогнала душа: „Ще Те похваля, Господи, между народите, ще Ти пея между племената, защото се възвеличи до небесата Твоята милост и до облаците Твоята Истина."
към текста >>

61 -ви псалом е молитва на пробудилата се душа, която отправя благодарност към Бога за подкрепата, която й е дал в дългия път на нейните борби и изпитания, и псаломът завършва с думите: „Ще пребъде во век пред Бога, и повели да го пазят милостта и Истината, така ще песнопея винаги Твоето Име, за да изпълнявам обричанията си всеки ден."
В 5-ти стих се казва: „Ти, Господи, Боже на силите, Боже Израилев, събуди се, за да посетиш всичките езичници." От израза „събуди се" ясно се вижда, че душата апелира към Бога, който спи дълбоко в нея, да се събуди и да я спаси от езичниците. Под езичници тук се разбира нисшият душевен живот - страсти, инстинкти. И към края казва: „Аз ще пея на Твоята сила, и на ранина с радост ще песнословя Твоята милост, защото си ми станал крепост и прибежище в деня на скръбта." 60-ти псалом като че описва физически събития, но това са вътрешни събития, на които външните са само уподобление. Това е положението на душата, когато се чувствува отхвърлена, но най-после просветва в съзнанието и тя казва: „Чрез Бога ще направя юначество и Той ще стъпче враговете ми." 61 -ви псалом е молитва на пробудилата се душа, която отправя благодарност към Бога за подкрепата, която й е дал в дългия път на нейните борби и изпитания, и псаломът завършва с думите: „Ще пребъде во век пред Бога, и повели да го пазят милостта и Истината, така ще песнопея винаги Твоето Име, за да изпълнявам обричанията си всеки ден." 62-ри псалом говори за увереността на победилата и превъзмогнала душа, която уповава на Бога. Псаломът започва с думите: „Наистина, душата ми има тихо упование на Бога, на Него е спасението ми." След това говори за враговете, които нападат душата в пътя на нейното развитие, но когато тя се надее на Бога, всички ще бъдат победени. И псаломът завършва с думите: „Веднъж казва Бог, два пъти чух това, че силата е Божия, и Твоя е, Господи, милостта, защото Ти ще отдадеш на всекиго според делата му." 63-ти псалом описва състоянието на душата на един Посветен, когато минава през пустинята на живота и там уповава и намира Бога в себе си, и казва: „Душата ми е жадна за Тебе, желае Те плътта ми, в една пуста, суха и безводна земя, за да гледам Твоята Сила и Твоята Слава, както Те видях в Светилището." 64-ти псалом описва състоянието на една праведна душа, която се намира в утеснение от вътрешни врагове, които я окръжават, но тя се надява на Бога и побеждава.
към текста >>

Псаломът започва с думите: „Наистина, душата ми има тихо упование на Бога, на Него е спасението ми." След това говори за враговете, които нападат душата в пътя на нейното развитие, но когато тя се надее на Бога, всички ще бъдат победени.
И към края казва: „Аз ще пея на Твоята сила, и на ранина с радост ще песнословя Твоята милост, защото си ми станал крепост и прибежище в деня на скръбта." 60-ти псалом като че описва физически събития, но това са вътрешни събития, на които външните са само уподобление. Това е положението на душата, когато се чувствува отхвърлена, но най-после просветва в съзнанието и тя казва: „Чрез Бога ще направя юначество и Той ще стъпче враговете ми." 61 -ви псалом е молитва на пробудилата се душа, която отправя благодарност към Бога за подкрепата, която й е дал в дългия път на нейните борби и изпитания, и псаломът завършва с думите: „Ще пребъде во век пред Бога, и повели да го пазят милостта и Истината, така ще песнопея винаги Твоето Име, за да изпълнявам обричанията си всеки ден." 62-ри псалом говори за увереността на победилата и превъзмогнала душа, която уповава на Бога. Псаломът започва с думите: „Наистина, душата ми има тихо упование на Бога, на Него е спасението ми." След това говори за враговете, които нападат душата в пътя на нейното развитие, но когато тя се надее на Бога, всички ще бъдат победени. И псаломът завършва с думите: „Веднъж казва Бог, два пъти чух това, че силата е Божия, и Твоя е, Господи, милостта, защото Ти ще отдадеш на всекиго според делата му." 63-ти псалом описва състоянието на душата на един Посветен, когато минава през пустинята на живота и там уповава и намира Бога в себе си, и казва: „Душата ми е жадна за Тебе, желае Те плътта ми, в една пуста, суха и безводна земя, за да гледам Твоята Сила и Твоята Слава, както Те видях в Светилището." 64-ти псалом описва състоянието на една праведна душа, която се намира в утеснение от вътрешни врагове, които я окръжават, но тя се надява на Бога и побеждава. Псаломът завършва с думите: „Праведният ще се развесели в Господа и ще се надее на Него, и ще се хвалят всичките прави в сърце." 65-ти псалом е славословие към Бога.
към текста >>

И псаломът завършва с думите: „Веднъж казва Бог, два пъти чух това, че силата е Божия, и Твоя е, Господи, милостта, защото Ти ще отдадеш на всекиго според делата му."
60-ти псалом като че описва физически събития, но това са вътрешни събития, на които външните са само уподобление. Това е положението на душата, когато се чувствува отхвърлена, но най-после просветва в съзнанието и тя казва: „Чрез Бога ще направя юначество и Той ще стъпче враговете ми." 61 -ви псалом е молитва на пробудилата се душа, която отправя благодарност към Бога за подкрепата, която й е дал в дългия път на нейните борби и изпитания, и псаломът завършва с думите: „Ще пребъде во век пред Бога, и повели да го пазят милостта и Истината, така ще песнопея винаги Твоето Име, за да изпълнявам обричанията си всеки ден." 62-ри псалом говори за увереността на победилата и превъзмогнала душа, която уповава на Бога. Псаломът започва с думите: „Наистина, душата ми има тихо упование на Бога, на Него е спасението ми." След това говори за враговете, които нападат душата в пътя на нейното развитие, но когато тя се надее на Бога, всички ще бъдат победени. И псаломът завършва с думите: „Веднъж казва Бог, два пъти чух това, че силата е Божия, и Твоя е, Господи, милостта, защото Ти ще отдадеш на всекиго според делата му." 63-ти псалом описва състоянието на душата на един Посветен, когато минава през пустинята на живота и там уповава и намира Бога в себе си, и казва: „Душата ми е жадна за Тебе, желае Те плътта ми, в една пуста, суха и безводна земя, за да гледам Твоята Сила и Твоята Слава, както Те видях в Светилището." 64-ти псалом описва състоянието на една праведна душа, която се намира в утеснение от вътрешни врагове, които я окръжават, но тя се надява на Бога и побеждава. Псаломът завършва с думите: „Праведният ще се развесели в Господа и ще се надее на Него, и ще се хвалят всичките прави в сърце." 65-ти псалом е славословие към Бога. Който прониква цялата земя и цялата вселена със сила и могъщество, и дава всички блага на живеещите в нея същества, от хората до тревите.
към текста >>

68-ми псалом е съставен от много формули за разпръс- ване враговете на Бога, на онези, които не вървят в Божествения път.
Развеселяваш изходите на зората и на вечерта." 66-ти псалом е славословие към Бога за Неговата сила, за Неговото величие и могъщество, за Неговото милосърдие и справедливост. Псаломът започва с думите: „Възкликнете към Бога, всичката земя, възпейте славата на Името Му, направете славно хвалението Му." И завършва с благодарност към Бога: „Благословен Бог, Който не отстрани молитвата ми и милостта Си от мене." 67-ми псалом е също славословие към Бога и същевременно окултна формула, с която Посветеният извиква Божието благословение. Псаломът започва с думите: „Бог да ни помилва и благослови, да яви лицето Си нам." 68-ми псалом е съставен от много формули за разпръс- ване враговете на Бога, на онези, които не вървят в Божествения път. Псаломът започва с една такава формула: „Да стане Бог и да се разпръснат враговете Му, и да бягат от лицето Му, които го мразят." Също така състои се и от формули, с които се призовава Божието благословение от онези, които вървят в пътя на Светлината и Правдата. „А праведните да се веселят, да се радват пред Бога и да се наслаждават с веселие." 69-ти псалом е изповедта на страдащата душа, която съзнава прегрешенията си и дюли Бога да й помогне да излезе из трудните положения в живота, като казва: „Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, във време благоприятно, Боже, според голямата Твоя милост, послушай ме според Истината на Твоето спасение." След това има формули за раз- пръсване на враговете на душата, а също и формули за призоваване на Божието благословение и милост. 70-ти псалом е съставен също от формули за призоваване на Божията помощ. Но за да дойде Божията помощ, човек трябва да бъде смирен.
към текста >>

Псаломът започва с една такава формула: „Да стане Бог и да се разпръснат враговете Му, и да бягат от лицето Му, които го мразят." Също така състои се и от формули, с които се призовава Божието благословение от онези, които вървят в пътя на Светлината и Правдата.
66-ти псалом е славословие към Бога за Неговата сила, за Неговото величие и могъщество, за Неговото милосърдие и справедливост. Псаломът започва с думите: „Възкликнете към Бога, всичката земя, възпейте славата на Името Му, направете славно хвалението Му." И завършва с благодарност към Бога: „Благословен Бог, Който не отстрани молитвата ми и милостта Си от мене." 67-ми псалом е също славословие към Бога и същевременно окултна формула, с която Посветеният извиква Божието благословение. Псаломът започва с думите: „Бог да ни помилва и благослови, да яви лицето Си нам." 68-ми псалом е съставен от много формули за разпръс- ване враговете на Бога, на онези, които не вървят в Божествения път. Псаломът започва с една такава формула: „Да стане Бог и да се разпръснат враговете Му, и да бягат от лицето Му, които го мразят." Също така състои се и от формули, с които се призовава Божието благословение от онези, които вървят в пътя на Светлината и Правдата. „А праведните да се веселят, да се радват пред Бога и да се наслаждават с веселие." 69-ти псалом е изповедта на страдащата душа, която съзнава прегрешенията си и дюли Бога да й помогне да излезе из трудните положения в живота, като казва: „Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, във време благоприятно, Боже, според голямата Твоя милост, послушай ме според Истината на Твоето спасение." След това има формули за раз- пръсване на враговете на душата, а също и формули за призоваване на Божието благословение и милост. 70-ти псалом е съставен също от формули за призоваване на Божията помощ. Но за да дойде Божията помощ, човек трябва да бъде смирен. И псаломът завършва с думите: „Но аз съм сиромах и нищ, Боже, побързай при мене.
към текста >>

В 73-ти псалом се изнасят контрастите, които съществуват на земята между онези, които имат всичко на земята и са изпълнени с гордост, сила и власт, и като гледат това онези, които вървят в Божествения път, привидно като че се съблазняват от това положение.
И драгоценна ще бъде кръвта им пред очите Му. И ще става всякога моление за Него, всеки ден ще Го благославят. Изобилие от жито ще има на земята по върховете на горите. Плодът му ще се люлее като ливан в гора, и жителите на градовете ще цъфтят като земната трева. Името Му ще пребъдва във век." В 73-ти псалом се изнасят контрастите, които съществуват на земята между онези, които имат всичко на земята и са изпълнени с гордост, сила и власт, и като гледат това онези, които вървят в Божествения път, привидно като че се съблазняват от това положение. Псаломът започва с думите: „Благ е наистина Бог към Израиля, към чистите в сърце. А мене нозете ми почти помръднаха, без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми; защото поревнувах гордите, като гледах благополучието на нечестивите, които винаги са благополучни и умножават богатството." И като гледа това положение без да го разбира, човек си казва: „Истина, аз напразно очистих сърцето си и омих в неповинност ръцете си, защото съм порязван всеки ден и се наказвам всяка заран. Помислих да разу- мея това, но беше мъчно през очите ми, додето влязох в Божието Светилище и разумях сетнините им... защото ето тези, които се отдалечават от Тебе, ще погинат." В този псалом е даден пътя на стремящата се душа и съб- лазняването е от привидното благополучие на нечестивите. Но когато влезе в Божието Светилище, т.е.
към текста >>

В този псалом е даден пътя на стремящата се душа и съб- лазняването е от привидното благополучие на нечестивите.
Името Му ще пребъдва във век." В 73-ти псалом се изнасят контрастите, които съществуват на земята между онези, които имат всичко на земята и са изпълнени с гордост, сила и власт, и като гледат това онези, които вървят в Божествения път, привидно като че се съблазняват от това положение. Псаломът започва с думите: „Благ е наистина Бог към Израиля, към чистите в сърце. А мене нозете ми почти помръднаха, без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми; защото поревнувах гордите, като гледах благополучието на нечестивите, които винаги са благополучни и умножават богатството." И като гледа това положение без да го разбира, човек си казва: „Истина, аз напразно очистих сърцето си и омих в неповинност ръцете си, защото съм порязван всеки ден и се наказвам всяка заран. Помислих да разу- мея това, но беше мъчно през очите ми, додето влязох в Божието Светилище и разумях сетнините им... защото ето тези, които се отдалечават от Тебе, ще погинат." В този псалом е даден пътя на стремящата се душа и съб- лазняването е от привидното благополучие на нечестивите. Но когато влезе в Божието Светилище, т.е. когато влезе в пътя на ученика, в пътя на Посвещението, тя разбира, че всичко това е привидно и че те са изложени на погибел. Тук е изнесена идеята за тесния път и идеята за широкия път, който води към погибел. 74-ти псалом описва едно състояние, когато неправдата, беззаконието и злото се ширят по земята, и унищожават всичко свято, и притесняват и унищожават Светилищата. И Бог мълчи и не им въздава, макар и да е силен и мощен.
към текста >>

когато влезе в пътя на ученика, в пътя на Посвещението, тя разбира, че всичко това е привидно и че те са изложени на погибел.
Псаломът започва с думите: „Благ е наистина Бог към Израиля, към чистите в сърце. А мене нозете ми почти помръднаха, без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми; защото поревнувах гордите, като гледах благополучието на нечестивите, които винаги са благополучни и умножават богатството." И като гледа това положение без да го разбира, човек си казва: „Истина, аз напразно очистих сърцето си и омих в неповинност ръцете си, защото съм порязван всеки ден и се наказвам всяка заран. Помислих да разу- мея това, но беше мъчно през очите ми, додето влязох в Божието Светилище и разумях сетнините им... защото ето тези, които се отдалечават от Тебе, ще погинат." В този псалом е даден пътя на стремящата се душа и съб- лазняването е от привидното благополучие на нечестивите. Но когато влезе в Божието Светилище, т.е. когато влезе в пътя на ученика, в пътя на Посвещението, тя разбира, че всичко това е привидно и че те са изложени на погибел. Тук е изнесена идеята за тесния път и идеята за широкия път, който води към погибел. 74-ти псалом описва едно състояние, когато неправдата, беззаконието и злото се ширят по земята, и унищожават всичко свято, и притесняват и унищожават Светилищата. И Бог мълчи и не им въздава, макар и да е силен и мощен. Псалмопевецът пита: „Докога, Боже, неприятелят ще те хули? "
към текста >>

Тук е изнесена идеята за тесния път и идеята за широкия път, който води към погибел.
А мене нозете ми почти помръднаха, без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми; защото поревнувах гордите, като гледах благополучието на нечестивите, които винаги са благополучни и умножават богатството." И като гледа това положение без да го разбира, човек си казва: „Истина, аз напразно очистих сърцето си и омих в неповинност ръцете си, защото съм порязван всеки ден и се наказвам всяка заран. Помислих да разу- мея това, но беше мъчно през очите ми, додето влязох в Божието Светилище и разумях сетнините им... защото ето тези, които се отдалечават от Тебе, ще погинат." В този псалом е даден пътя на стремящата се душа и съб- лазняването е от привидното благополучие на нечестивите. Но когато влезе в Божието Светилище, т.е. когато влезе в пътя на ученика, в пътя на Посвещението, тя разбира, че всичко това е привидно и че те са изложени на погибел. Тук е изнесена идеята за тесния път и идеята за широкия път, който води към погибел. 74-ти псалом описва едно състояние, когато неправдата, беззаконието и злото се ширят по земята, и унищожават всичко свято, и притесняват и унищожават Светилищата. И Бог мълчи и не им въздава, макар и да е силен и мощен. Псалмопевецът пита: „Докога, Боже, неприятелят ще те хули? " Движението на живота напред върви по вълнообразна линия, по която има височини и долини.
към текста >>

По височините се развива възвишен духовен живот, устремен към Бога, а в долините се развива живот, свързан с гъстата материя, където хората забравят Бога и живеят най-обикновен живот.
74-ти псалом описва едно състояние, когато неправдата, беззаконието и злото се ширят по земята, и унищожават всичко свято, и притесняват и унищожават Светилищата. И Бог мълчи и не им въздава, макар и да е силен и мощен. Псалмопевецът пита: „Докога, Боже, неприятелят ще те хули? " Движението на живота напред върви по вълнообразна линия, по която има височини и долини. По височините се развива възвишен духовен живот, устремен към Бога, а в долините се развива живот, свързан с гъстата материя, където хората забравят Бога и живеят най-обикновен живот. В този пса- лом псалмопевецът описва именно такъв един живот, когато хората са се отдалечили от Бога и са Го забравили, и похули- ли Името Му. В 75-ти псалом се описва точно противоположно състояние, когато животът се проявява по височините на творческата вълна на живота, животът на Светлината, живот на близост с Бога, живот на хваление на Името Божие. И псалмът завършва с думите: „Всички рогове на нечестивите ще съкруша, а роговете на праведните ще се възвисят." В 76-ти псалом се говори, че Бог ще съкруши насилието и гордостта в каквато и форма да се проявяват. И ще се проведе съдба на земята, „за да спаси всички кротки на земята."
към текста >>

Боже, в Святост е пътят Ти."
В 76-ти псалом се говори, че Бог ще съкруши насилието и гордостта в каквато и форма да се проявяват. И ще се проведе съдба на земята, „за да спаси всички кротки на земята." В 77-ми псалом отначало се описва смущението на псал- мопевеца от това, че Бог ни е забравил и казва: „Дали престана милостта Му за всегда? Дали забрави да помилва Бог? Или в гнева Си затвори своите щедрости" - това е състоянието на душата, когато изпада в известна тъмнина, но след дълбоко размишление нахлува Светлина в съзнанието и казва: „Тогаз рекох: немощ е за мене това, да се изменява десницата на Всевишния... ще се поучавам във всичките Твои дела, и за деянията Ти ще размишлявам. Боже, в Святост е пътят Ти." 78-ми псалом започва с думите: „Слушайте, люде мои, закона ми, приклонете очите си към словата на устата ми. Ще отворя устата си за притчи, ще произнеса гадания от древността, които чухме и познахме, и нашите отци казаха нам." И след това разказва историята на еврейския народ от излизането му от Египет и всички чудеса, които Бог е направил за Него и как те всякога са недоволни и непризнателни. И се отклоняват от Божия път, което предизвиква Божия гняв, но Бог се въздържа, като от време на време ги наказва, но пак се грижи за тях. И накрая казва: „Тогаз се събуди Господ като от сън, като силен, който изтрезва от вино и порази неприятелите си изотзад." И казва, че избрал юдиното племе на лицето на Давида да пасе овцете Му, „...и пасех ги според нез- лобието на сърцето си и изкуството на ръцете си ги води." 79-ти псалом в началото е едно пророчество за бъдещото заробване на Израил от езичниците, които оскверняват храма и развращават Ерусалим, и избиват народа.
към текста >>

И се отклоняват от Божия път, което предизвиква Божия гняв, но Бог се въздържа, като от време на време ги наказва, но пак се грижи за тях.
Дали забрави да помилва Бог? Или в гнева Си затвори своите щедрости" - това е състоянието на душата, когато изпада в известна тъмнина, но след дълбоко размишление нахлува Светлина в съзнанието и казва: „Тогаз рекох: немощ е за мене това, да се изменява десницата на Всевишния... ще се поучавам във всичките Твои дела, и за деянията Ти ще размишлявам. Боже, в Святост е пътят Ти." 78-ми псалом започва с думите: „Слушайте, люде мои, закона ми, приклонете очите си към словата на устата ми. Ще отворя устата си за притчи, ще произнеса гадания от древността, които чухме и познахме, и нашите отци казаха нам." И след това разказва историята на еврейския народ от излизането му от Египет и всички чудеса, които Бог е направил за Него и как те всякога са недоволни и непризнателни. И се отклоняват от Божия път, което предизвиква Божия гняв, но Бог се въздържа, като от време на време ги наказва, но пак се грижи за тях. И накрая казва: „Тогаз се събуди Господ като от сън, като силен, който изтрезва от вино и порази неприятелите си изотзад." И казва, че избрал юдиното племе на лицето на Давида да пасе овцете Му, „...и пасех ги според нез- лобието на сърцето си и изкуството на ръцете си ги води." 79-ти псалом в началото е едно пророчество за бъдещото заробване на Израил от езичниците, които оскверняват храма и развращават Ерусалим, и избиват народа. И като вижда това видение на бъдещето, пророкът псалмопевец се обръща към Бога с молба, докога ще бъде това и моли да прости Господ прегрешенията на народа му, за да не се петни Името Му пред езичниците, че Бог не е помогнал на народа Си, а го е оставил. 80-ти псалом е молитва към Бога да избави Израил и да не го оставя на поругание и грабеж на езичниците. Псаломът завършва с думите: „Върни ни, Господи Боже на силите, направи да просветне лицето Ти и ще се избавим."
към текста >>

Израил в случая е човешката душа, с която Бог е направил договор, но душата в пътя си често се отклонява и предизвиква Божия гняв, т.е.
82-ри псалом е дълбоко окултен и започва по следния начин: "Бог стои в събора Божи, сред боговете ще съди" - Кого? - Народите, заради беззаконията и неправдите им и казва: „Съдете право сиромаха и сирачето, правете правда на оскърбения и бедния, избавяйте сиромаха и нищия, отървавайте от ръката на нечестивите." След това казва знаменитите думи: „Аз рекох: Богове сте вие и Синове на Вишнаго сте всички, но вие като человеци ще умрете, и като един от кня- зовете ще паднете." 83-ти псалом е молитва към Бога против неприятелите на Израил, които са неприятели и на Бога. И които искат да унищожат Израил, „да познаят, че Ти, Комуто Името е Иеова, един си Вишний и на цялата земя." Както този псалом, така и всички имат освен историческо, още и мистично значение. Израил в случая е човешката душа, с която Бог е направил договор, но душата в пътя си често се отклонява и предизвиква Божия гняв, т.е. създава си карма и носи последствията на своето беззаконие. В 84-ти псалом е описан копнежът на душата по Божествения свят, към Божествения живот и започва с думите: „Колко са любезни Твоите селения, Господи на силите. Желае и даже примира душата ми за дворовете Господни... " и завършва с думите: „Блажен онзи человек, който се надее на Тебе." 85-ти псалом започва с една благодарност към Бога, че е върнал Яков от плен. „Яви ни, Господи, милостта Си и дай ни спасението Си.
към текста >>

Правдата пред Него ще предиде и ще тури на път стъпките си."
Желае и даже примира душата ми за дворовете Господни... " и завършва с думите: „Блажен онзи человек, който се надее на Тебе." 85-ти псалом започва с една благодарност към Бога, че е върнал Яков от плен. „Яви ни, Господи, милостта Си и дай ни спасението Си. Наистина, Неговото спасение е близко при онези, които му се боят, за да обитава слава в нашата земя." И след това следва окултната формула: „Милост и Истина се срещнаха, правда и мир се целунаха, Истината от земята ще прозябне и правда от небето ще надникне. И Господ ще даде доброто и земята ще даде плода си. Правдата пред Него ще предиде и ще тури на път стъпките си." 86-ти псалом е молитва на Давид, молитва на душата, която търси и се надява на Бога. Псаломът започва по следния начин: „Приклони, Господи, ухото Си. послушай ме, защото сиромах и нищ съм аз. Опази душата дай, защото съм богобоязлив. Ти, Боже, спаси раба Си, който се надее на тебе... Послушай, Господи, молитвата ми и дай внимание на гласа на моленията ми.
към текста >>

И в 9-ти стих казва: „Понеже си направил Господа моето упование, Вишнаго свое прибежище, няма да ти се случи никакво зло... защото ще заповядам на ангела си за тебе да те пазят във всичките твои пътища." И като изрежда всичко, от което ще го пазят, в 14-ти стих се обажда третият индивид, който участвува в този разговор, самият Бог, който живее в духа на човека и казва: „Понеже положи в Мене Любовта си, за това ще го избавя, ще туря в безопасност, защото позна Името Ми." Тук става въпрос за Свещеното Име на Бога.
Той е много силен псалом и неговата композиция е много особена и е в зависимост от тройния строеж на човека. Първият стих е, така да се каже, пролог. „Който живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогъщаго." От втория стих започва да говори въплотеният човек, който е с пробудено съзнание или ученикът на Бялото Братство, и казва: „Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое, крепост моя, Бог мой, на Него ще се надея." Това е утвърждението на ученика, който е познал Бога и възлага на Него живота си. В следващия стих, третият, започва да говори друг, това е духовният ръководител на въплотения човек, това е висшето Аз на човека, което го ръководи и обяснява защо е горното утвърждение. „Защото той ще те избавя от сетта на ловеца и от губителен мор... " и изрежда всичко, каквото Бог прави за онези, които се надеят на Него. И в 9-ти стих казва: „Понеже си направил Господа моето упование, Вишнаго свое прибежище, няма да ти се случи никакво зло... защото ще заповядам на ангела си за тебе да те пазят във всичките твои пътища." И като изрежда всичко, от което ще го пазят, в 14-ти стих се обажда третият индивид, който участвува в този разговор, самият Бог, който живее в духа на човека и казва: „Понеже положи в Мене Любовта си, за това ще го избавя, ще туря в безопасност, защото позна Името Ми." Тук става въпрос за Свещеното Име на Бога. за което Мойсей казва: Не произнасяй напразно Името Божие, и продължава: „Ще ме прикове и ще го послушам, с него ще съм, когато е в скръб, ще го избавя и ще го прославя, ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си." В този псалом са посочени трите начала в човека - човешката личност, която е влязла в пътя на окултното развитие, въп- лотеният човек; душата и духът на човека и техните взаимоотношения, и Бог, който живее в духа на човека и го ръководи. По дълбочина този псалом е един от най- дълбоките, който загатва и разкрива отчасти най-възвишените и дълбоки тайни на битието. 92-ри псалом е едно славословие за величието и силата на Господа, Който подкрепя своите помазаници и ги води от Светлина в Светлина, все по-високо в познаване на Божиите тайни. Започва с думите: „Добро е да славословим Господа и да песнопеем Името Ти, Всевишний, да възвещаваме на ранина милостта Ти и Истината Ти всяка нощ."
към текста >>

В този псалом са посочени трите начала в човека - човешката личност, която е влязла в пътя на окултното развитие, въп- лотеният човек; душата и духът на човека и техните взаимоотношения, и Бог, който живее в духа на човека и го ръководи.
„Който живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогъщаго." От втория стих започва да говори въплотеният човек, който е с пробудено съзнание или ученикът на Бялото Братство, и казва: „Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое, крепост моя, Бог мой, на Него ще се надея." Това е утвърждението на ученика, който е познал Бога и възлага на Него живота си. В следващия стих, третият, започва да говори друг, това е духовният ръководител на въплотения човек, това е висшето Аз на човека, което го ръководи и обяснява защо е горното утвърждение. „Защото той ще те избавя от сетта на ловеца и от губителен мор... " и изрежда всичко, каквото Бог прави за онези, които се надеят на Него. И в 9-ти стих казва: „Понеже си направил Господа моето упование, Вишнаго свое прибежище, няма да ти се случи никакво зло... защото ще заповядам на ангела си за тебе да те пазят във всичките твои пътища." И като изрежда всичко, от което ще го пазят, в 14-ти стих се обажда третият индивид, който участвува в този разговор, самият Бог, който живее в духа на човека и казва: „Понеже положи в Мене Любовта си, за това ще го избавя, ще туря в безопасност, защото позна Името Ми." Тук става въпрос за Свещеното Име на Бога. за което Мойсей казва: Не произнасяй напразно Името Божие, и продължава: „Ще ме прикове и ще го послушам, с него ще съм, когато е в скръб, ще го избавя и ще го прославя, ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си." В този псалом са посочени трите начала в човека - човешката личност, която е влязла в пътя на окултното развитие, въп- лотеният човек; душата и духът на човека и техните взаимоотношения, и Бог, който живее в духа на човека и го ръководи. По дълбочина този псалом е един от най- дълбоките, който загатва и разкрива отчасти най-възвишените и дълбоки тайни на битието. 92-ри псалом е едно славословие за величието и силата на Господа, Който подкрепя своите помазаници и ги води от Светлина в Светлина, все по-високо в познаване на Божиите тайни. Започва с думите: „Добро е да славословим Господа и да песнопеем Името Ти, Всевишний, да възвещаваме на ранина милостта Ти и Истината Ти всяка нощ." 93-ти псалом е също славословие за великолепието и силата на Господа. Започва с думите: „Господ царува, облечен е с великолепие, облечен е Господ с крепост и опасан.
към текста >>

101-ви псалом е един мистичен псалом, който Посветеният псалмопевец казва: „Ще постъпвам разумно в път непорочен... , ще ходя с незлобие в сърцето си... , всяка заран ще погубвам всички нечестиви на земята, за да изтребя от гнева Господен всички делатели на беззаконие." Този псалом показва работата, която ученикът върши.
98-ми псалом е също славословие към Господа за Неговите чудни дела. 99-ти псалом говори пак за величието и силата на Господа, който седи на херувими. И в третия стих се казва: Да славос- ловят Твоето Велико и Страшно Име. Посветеният знае, че Божието Име е Велико, защото носи всички блага и благословения за праведните и чистите, а страшно за нечестивите, защото ги поразява. Стотният псалом е славословие към Господа и започва с думите: „Възкликнете към Господа всичката земя, работете Господу с веселие, идете пред Него с радост" и завършва с думите: „Славословете Го, благославяйте Името Му, защото Господ е благ, милостта Му е във век и до род и род Истината Му." Този стих, както и всички подобни, са формули, методи, с които Посветените и учениците на Бялото Братство призовават Божието благословение. 101-ви псалом е един мистичен псалом, който Посветеният псалмопевец казва: „Ще постъпвам разумно в път непорочен... , ще ходя с незлобие в сърцето си... , всяка заран ще погубвам всички нечестиви на земята, за да изтребя от гнева Господен всички делатели на беззаконие." Този псалом показва работата, която ученикът върши. Всяка сутрин той преглежда мислите и чувствата си и изхвърля от главата и сърцето си всички нечисти мисли и чувства. Това е смисълът на гореказаното. 102-ри псалом е озаглавен: „Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа." Псаломът започва с думите: „Господи, послушай молитвата ми и викането ми да дойде при Тебе." И по-нататък описва страданията на скърбящата душа: „Поради гнева Ти и раздразнението Ти. защото си ме дигнал и хвърлил долу." Това са моментите, когато кармата на човека действа и той минава през големи страдания и изпитания, и моли Бога да го послуша и помилва. 103-ти псалом е благодарност на избавената душа, която е минала през страданията, изплатила си е кармата и сега живее в дихармата, в благодатта Божия.
към текста >>

Давид го описва по следния начин: „Блажени, които са непорочни в пътя си, които ходят в закона на Господа.
И чудно е в нашите очи." И след това казва: „Благословен, който иде в Името Господне." Последните два пасажа загатват за Христа и са цитирани в Евангелието. 119-ти псалом е посветен на 22-те еврейски букви, които отговарят на 22-та големи аркана от книгата Таро. И по такъв начин този псалом има 22 раздела, които характеризират 22- та големи аркана, които също отговарят на 22-те глави на Откровението на Йоана. Под раздела на буквата алеф е описан първия голям аркан. В Таро той е символизиран от един Посветен в тайните маг, съвършен човек. Давид го описва по следния начин: „Блажени, които са непорочни в пътя си, които ходят в закона на Господа. Блажени, които пазят свидетелствата Му и търсят Го със все сърце." Под раздела на буквата бет е описан втория аркан, който е наречен „вратата на окултното светилище." Псаломът го описва по следния начин: „Как ще очисти младият пътя си? - Като го пази според Словото Ти... Благословен си, Господи, научи ме на повеленията Си. В пътя на Твоите свидетелства се развеселих, като за всичкото богатство. В завещанията Ти ще се поучавам и ще гледам Твоите пътища.
към текста >>

Под раздела на буквата бет е описан втория аркан, който е наречен „вратата на окултното светилище." Псаломът го описва по следния начин: „Как ще очисти младият пътя си?
И по такъв начин този псалом има 22 раздела, които характеризират 22- та големи аркана, които също отговарят на 22-те глави на Откровението на Йоана. Под раздела на буквата алеф е описан първия голям аркан. В Таро той е символизиран от един Посветен в тайните маг, съвършен човек. Давид го описва по следния начин: „Блажени, които са непорочни в пътя си, които ходят в закона на Господа. Блажени, които пазят свидетелствата Му и търсят Го със все сърце." Под раздела на буквата бет е описан втория аркан, който е наречен „вратата на окултното светилище." Псаломът го описва по следния начин: „Как ще очисти младият пътя си? - Като го пази според Словото Ти... Благословен си, Господи, научи ме на повеленията Си. В пътя на Твоите свидетелства се развеселих, като за всичкото богатство. В завещанията Ти ще се поучавам и ще гледам Твоите пътища. В повеленията Ти ще се наслаждавам, не ще да забравя Твоето Слово." Това са пътищата, по които се стига до окултното знание. Третият аркан, който отговаря на буквата гимел, носи името Изис - Урания.
към текста >>

В пътя на Твоите свидетелства се развеселих, като за всичкото богатство.
В Таро той е символизиран от един Посветен в тайните маг, съвършен човек. Давид го описва по следния начин: „Блажени, които са непорочни в пътя си, които ходят в закона на Господа. Блажени, които пазят свидетелствата Му и търсят Го със все сърце." Под раздела на буквата бет е описан втория аркан, който е наречен „вратата на окултното светилище." Псаломът го описва по следния начин: „Как ще очисти младият пътя си? - Като го пази според Словото Ти... Благословен си, Господи, научи ме на повеленията Си. В пътя на Твоите свидетелства се развеселих, като за всичкото богатство. В завещанията Ти ще се поучавам и ще гледам Твоите пътища. В повеленията Ти ще се наслаждавам, не ще да забравя Твоето Слово." Това са пътищата, по които се стига до окултното знание. Третият аркан, който отговаря на буквата гимел, носи името Изис - Урания. Символът й е една жена, седнала посред лъчезарното слънце, коронясана с 12 звезди, и единия крак почива върху Луната. Псалмопевецът го описва по следния начин: „Стори добро на раба ти, за да живее и да опази Словото Ти.
към текста >>

В завещанията Ти ще се поучавам и ще гледам Твоите пътища.
Давид го описва по следния начин: „Блажени, които са непорочни в пътя си, които ходят в закона на Господа. Блажени, които пазят свидетелствата Му и търсят Го със все сърце." Под раздела на буквата бет е описан втория аркан, който е наречен „вратата на окултното светилище." Псаломът го описва по следния начин: „Как ще очисти младият пътя си? - Като го пази според Словото Ти... Благословен си, Господи, научи ме на повеленията Си. В пътя на Твоите свидетелства се развеселих, като за всичкото богатство. В завещанията Ти ще се поучавам и ще гледам Твоите пътища. В повеленията Ти ще се наслаждавам, не ще да забравя Твоето Слово." Това са пътищата, по които се стига до окултното знание. Третият аркан, който отговаря на буквата гимел, носи името Изис - Урания. Символът й е една жена, седнала посред лъчезарното слънце, коронясана с 12 звезди, и единия крак почива върху Луната. Псалмопевецът го описва по следния начин: „Стори добро на раба ти, за да живее и да опази Словото Ти. Отвори очите ми и ще гледам чудесата на Твоя закон."
към текста >>

В повеленията Ти ще се наслаждавам, не ще да забравя Твоето Слово." Това са пътищата, по които се стига до окултното знание.
Блажени, които пазят свидетелствата Му и търсят Го със все сърце." Под раздела на буквата бет е описан втория аркан, който е наречен „вратата на окултното светилище." Псаломът го описва по следния начин: „Как ще очисти младият пътя си? - Като го пази според Словото Ти... Благословен си, Господи, научи ме на повеленията Си. В пътя на Твоите свидетелства се развеселих, като за всичкото богатство. В завещанията Ти ще се поучавам и ще гледам Твоите пътища. В повеленията Ти ще се наслаждавам, не ще да забравя Твоето Слово." Това са пътищата, по които се стига до окултното знание. Третият аркан, който отговаря на буквата гимел, носи името Изис - Урания. Символът й е една жена, седнала посред лъчезарното слънце, коронясана с 12 звезди, и единия крак почива върху Луната. Псалмопевецът го описва по следния начин: „Стори добро на раба ти, за да живее и да опази Словото Ти. Отвори очите ми и ще гледам чудесата на Твоя закон." Четвъртият аркан е наречен „Кубическият камък", отговаря на буквата далет и е описан по следния начин: „Душата ми се залепи за пръстта, оживи ме според Словото Си."
към текста >>

Петият аркан е наречен „Учителят на тайните", отговаря на буквата хе и е описан по следния начин: „Покажи ми, Господи, пътя на Твоите повеления и ще ги съхранявам до край.
Третият аркан, който отговаря на буквата гимел, носи името Изис - Урания. Символът й е една жена, седнала посред лъчезарното слънце, коронясана с 12 звезди, и единия крак почива върху Луната. Псалмопевецът го описва по следния начин: „Стори добро на раба ти, за да живее и да опази Словото Ти. Отвори очите ми и ще гледам чудесата на Твоя закон." Четвъртият аркан е наречен „Кубическият камък", отговаря на буквата далет и е описан по следния начин: „Душата ми се залепи за пръстта, оживи ме според Словото Си." Петият аркан е наречен „Учителят на тайните", отговаря на буквата хе и е описан по следния начин: „Покажи ми, Господи, пътя на Твоите повеления и ще ги съхранявам до край. Вразуми ме и ще съхранявам закона Ти, ще го пазя от все сърце." Шестият аркан е наречен „двата пътя", отговаря на буквата вав или вау, и е описан по следния начин: „И да дойде върху мене, Господи, Твоята милост, Твоето спасение според Словото Ти. Тогаз ще дам ответ на оногоз, който ме укорява, защото аз се надея на Твоето Слово." Седмият аркан е наречен „Колесницата на Озирис", отговаря на буквата заин и е описан по следния начин: „Помни Словото към раба си, на което си ме направил да уповавам. Това е моето утешение в скръбта ми, че Твоето Слово ме оживи."
към текста >>

Шестият аркан е наречен „двата пътя", отговаря на буквата вав или вау, и е описан по следния начин: „И да дойде върху мене, Господи, Твоята милост, Твоето спасение според Словото Ти.
Псалмопевецът го описва по следния начин: „Стори добро на раба ти, за да живее и да опази Словото Ти. Отвори очите ми и ще гледам чудесата на Твоя закон." Четвъртият аркан е наречен „Кубическият камък", отговаря на буквата далет и е описан по следния начин: „Душата ми се залепи за пръстта, оживи ме според Словото Си." Петият аркан е наречен „Учителят на тайните", отговаря на буквата хе и е описан по следния начин: „Покажи ми, Господи, пътя на Твоите повеления и ще ги съхранявам до край. Вразуми ме и ще съхранявам закона Ти, ще го пазя от все сърце." Шестият аркан е наречен „двата пътя", отговаря на буквата вав или вау, и е описан по следния начин: „И да дойде върху мене, Господи, Твоята милост, Твоето спасение според Словото Ти. Тогаз ще дам ответ на оногоз, който ме укорява, защото аз се надея на Твоето Слово." Седмият аркан е наречен „Колесницата на Озирис", отговаря на буквата заин и е описан по следния начин: „Помни Словото към раба си, на което си ме направил да уповавам. Това е моето утешение в скръбта ми, че Твоето Слово ме оживи." Осмият аркан е наречен „Везните и меча", отговаря на буквата хет и е описан по следния начин: „Господи, Ти си мой дял. рекох да опазя Твоите думи.
към текста >>

Четиринадесетият аркан е наречен „Двете урни", отговаря на буквата нун и е описан по следния начин: „Твоето Слово е светилник на нозете ми и виделина на пътеката ми."
" Дванадесетият аркан е наречен „Жертвата", отговаря на буквата ламед и е описан по следния начин: „Во век, Господи, Твоето Слово е утвърдено на небето. Истината Ти е в род в род, основал си земята и тя стои." Тринадесетият аркан е наречен „Скелетът-косач" - смъртта, отговаря на буквата мем и е описан по следния начин: „Колко обичам аз закона Ти! Вее ден той е поучение мое, по- мъдър от неприятелите ми направили са ме Твоите заповеди, защото те са всякога с мене." Четиринадесетият аркан е наречен „Двете урни", отговаря на буквата нун и е описан по следния начин: „Твоето Слово е светилник на нозете ми и виделина на пътеката ми." Петнадесетият аркан е наречен „Колела Менда", отговаря на буквата самех и е описан по следния начин: „Възневидях двоеумните, а закона ти възлюбих. Ти си покров мой и щит мой. На Твоето Слово се надея. Отдалечете се от мене, лукави." Шестнадесетият аркан е наречен „Гръмнатата кула", отговаря на буквата аин и е описан, както следва: „Направих съд и правда, да Ме не предадеш на онези, които ме угнетяват.
към текста >>

Седем пъти на ден те хваля."
Предварих зората и виках, на Твоето Слово уповавах." Двадесетият аркан е наречен „Събуждане след смъртта", отговаря на буквата реш и е описан, както следва: „Виж скръбта ми и избави ме, защото не съм забравил закона Ти, отсъди съдбата ми и изкупи ме, оживи ме според Словото Си... Господи, оживи ме според Милостта Си. Глава на Твоето Слово е Истината, и во век пребъдват всичките съдби на правдата Ти." Двадесет и първият аркан е наречен „Короната на маги- те", отговаря на буквата шин и е описан, както следва: „Князовете ме погнаха без причина, но сърцето ми трепери от Словото Ти. Аз се радвам на Твоето Слово. Седем пъти на ден те хваля." Двадесет и вторият аркан е наречен „Крокодилът", отговаря на буквата таф и е описан по следния начин: „Да приближи викането ми пред Тебе, Господи. Вразуми ме според Словото Си... Да живее душата ми и да Те хвали, и съдбите Ти да ми помагат. Скитах се като изгубена овца, потърси раба си, защото не забравих Твоите заповеди." Анализът, който направих на арканите във връзка с 119- ти псалом е много общ и повърхностен. Понеже всеки аркан има отношение към трите свята - физически, духовен и Божествен, то в псалома има стихове, които се отнасят за всеки един от тези светове, с което се характеризират проявите на аркана в тези светове.
към текста >>

Понеже всеки аркан има отношение към трите свята - физически, духовен и Божествен, то в псалома има стихове, които се отнасят за всеки един от тези светове, с което се характеризират проявите на аркана в тези светове.
Седем пъти на ден те хваля." Двадесет и вторият аркан е наречен „Крокодилът", отговаря на буквата таф и е описан по следния начин: „Да приближи викането ми пред Тебе, Господи. Вразуми ме според Словото Си... Да живее душата ми и да Те хвали, и съдбите Ти да ми помагат. Скитах се като изгубена овца, потърси раба си, защото не забравих Твоите заповеди." Анализът, който направих на арканите във връзка с 119- ти псалом е много общ и повърхностен. Понеже всеки аркан има отношение към трите свята - физически, духовен и Божествен, то в псалома има стихове, които се отнасят за всеки един от тези светове, с което се характеризират проявите на аркана в тези светове. Но това е предмет на друга специална работа. Засега това е достатъчно. 120-ти псалом говори за характера на лъжливите хора и моли Господа да го избави от тях. 121-ви псалом говори за пълно упование в Бога, който се грижи за онези души, които уповават на Него. „Господ ще те пази от всяко зло, ще пази душата ти."
към текста >>

125-ти псалом говори за пътя на онези, които се надяват на Господа и за пътя на онези, които вършат беззаконие и неправда.
„Господ ще те пази от всяко зло, ще пази душата ти." 122-ри псалом е славословие на Ерусалим като място на дома Господен, което е място на мир. 123-ти псалом е славословие към Бога, за да помилва душата и да я избави от презрението на гордите. 124-ти псалом разкрива тайната на Божията помощ към онези, които му се надеят. „Помощта ни е в Името на Господа, който направи небето и земята." " 125-ти псалом говори за пътя на онези, които се надяват на Господа и за пътя на онези, които вършат беззаконие и неправда. 126-ти псалом говори за радостта на онези, които се надяват на Господа и казват: „Тези, които сеят със сълзи, с радост ще пожънат. Който излиза с плач и носи семе за сеене, той непременно с радост ще се върне и ще носи сноповете си." Тук говори за светлата страна на закона на причина и последствие. 127-ми псалом говори за това, че ако в едно дело не участвува Господ, то не може да се реализира. Казано е: „Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. Ако не опази града, напразно бди стражът."
към текста >>

Съдържанието на 128-ми псалом е изразено в първия стих: „Блажен всеки, който се бои от Господа и ходи в Неговите пътища, защото ще ядеш от труда на ръцете си, блажен ще си и добре ще ти бъде."
126-ти псалом говори за радостта на онези, които се надяват на Господа и казват: „Тези, които сеят със сълзи, с радост ще пожънат. Който излиза с плач и носи семе за сеене, той непременно с радост ще се върне и ще носи сноповете си." Тук говори за светлата страна на закона на причина и последствие. 127-ми псалом говори за това, че ако в едно дело не участвува Господ, то не може да се реализира. Казано е: „Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. Ако не опази града, напразно бди стражът." Съдържанието на 128-ми псалом е изразено в първия стих: „Блажен всеки, който се бои от Господа и ходи в Неговите пътища, защото ще ядеш от труда на ръцете си, блажен ще си и добре ще ти бъде." 129-ти псалом започва с думите: „Много пъти са воювали против мене от младостта ми, но не ми надвиваха, защото Господ е с мене." Това е пътят на душата, която е положила съдбите си в ръцете на Господа. 130-тй псалом говори за Божията Милост и казва: „Ако погледнеш на беззаконията. Господи, кой може да устои? При Тебе, обаче, има прошение, за да Ти се боят." Тук е подчертан много важен и дълбок окултен закон, според който, ако не е помощта на Господа, никой човек, никое същество не би могло да се справи с кармата си и със задълженията си, с погреш- ките си. Това е една голяма тайна, която не всички, които се занимават с окултизъм, я познават.
към текста >>

129-ти псалом започва с думите: „Много пъти са воювали против мене от младостта ми, но не ми надвиваха, защото Господ е с мене." Това е пътят на душата, която е положила съдбите си в ръцете на Господа.
Който излиза с плач и носи семе за сеене, той непременно с радост ще се върне и ще носи сноповете си." Тук говори за светлата страна на закона на причина и последствие. 127-ми псалом говори за това, че ако в едно дело не участвува Господ, то не може да се реализира. Казано е: „Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. Ако не опази града, напразно бди стражът." Съдържанието на 128-ми псалом е изразено в първия стих: „Блажен всеки, който се бои от Господа и ходи в Неговите пътища, защото ще ядеш от труда на ръцете си, блажен ще си и добре ще ти бъде." 129-ти псалом започва с думите: „Много пъти са воювали против мене от младостта ми, но не ми надвиваха, защото Господ е с мене." Това е пътят на душата, която е положила съдбите си в ръцете на Господа. 130-тй псалом говори за Божията Милост и казва: „Ако погледнеш на беззаконията. Господи, кой може да устои? При Тебе, обаче, има прошение, за да Ти се боят." Тук е подчертан много важен и дълбок окултен закон, според който, ако не е помощта на Господа, никой човек, никое същество не би могло да се справи с кармата си и със задълженията си, с погреш- ките си. Това е една голяма тайна, която не всички, които се занимават с окултизъм, я познават. В 131 -ви псалом е посочен пътя на смирения човек.
към текста >>

В 131 -ви псалом е посочен пътя на смирения човек.
129-ти псалом започва с думите: „Много пъти са воювали против мене от младостта ми, но не ми надвиваха, защото Господ е с мене." Това е пътят на душата, която е положила съдбите си в ръцете на Господа. 130-тй псалом говори за Божията Милост и казва: „Ако погледнеш на беззаконията. Господи, кой може да устои? При Тебе, обаче, има прошение, за да Ти се боят." Тук е подчертан много важен и дълбок окултен закон, според който, ако не е помощта на Господа, никой човек, никое същество не би могло да се справи с кармата си и със задълженията си, с погреш- ките си. Това е една голяма тайна, която не всички, които се занимават с окултизъм, я познават. В 131 -ви псалом е посочен пътя на смирения човек. Псаломът започва с думите: „Господи, сърцето ми не се горди, нито се превъзнасят очите ми, нито ходя в неща големи и по- високи от мене. Наистина, смирих и утеших душата си." В 132-ри псалом, във връзка с Давидовия живот се прокарва идеята, че когато човек преди всичко търси Господа и жертва за Него всичко лично, и Господ ще му въздаде според както му е обещал, като го въвежда в Свещения път на пробудените души. 133-ти псалом: Понеже този псалом е много силен за ограждане и за избавяне от опасности, със своя окултен строеж, затова ще го предам изцяло: „Колко е добро и колко е угодно, да живеят братя в единомислие, както многоценното онова миро на главата, което слезваше по брадата, брадата Ааронова, което слезваше на полите на одеждите му, както Ермонската роса, която слязла на Сионските гори, защото там е определил Господ благос- ловение и живот до века."
към текста >>

В 132-ри псалом, във връзка с Давидовия живот се прокарва идеята, че когато човек преди всичко търси Господа и жертва за Него всичко лично, и Господ ще му въздаде според както му е обещал, като го въвежда в Свещения път на пробудените души.
При Тебе, обаче, има прошение, за да Ти се боят." Тук е подчертан много важен и дълбок окултен закон, според който, ако не е помощта на Господа, никой човек, никое същество не би могло да се справи с кармата си и със задълженията си, с погреш- ките си. Това е една голяма тайна, която не всички, които се занимават с окултизъм, я познават. В 131 -ви псалом е посочен пътя на смирения човек. Псаломът започва с думите: „Господи, сърцето ми не се горди, нито се превъзнасят очите ми, нито ходя в неща големи и по- високи от мене. Наистина, смирих и утеших душата си." В 132-ри псалом, във връзка с Давидовия живот се прокарва идеята, че когато човек преди всичко търси Господа и жертва за Него всичко лично, и Господ ще му въздаде според както му е обещал, като го въвежда в Свещения път на пробудените души. 133-ти псалом: Понеже този псалом е много силен за ограждане и за избавяне от опасности, със своя окултен строеж, затова ще го предам изцяло: „Колко е добро и колко е угодно, да живеят братя в единомислие, както многоценното онова миро на главата, което слезваше по брадата, брадата Ааронова, което слезваше на полите на одеждите му, както Ермонската роса, която слязла на Сионските гори, защото там е определил Господ благос- ловение и живот до века." 134-ти псалом е благодарствена молитва към Господа, за да ни благослови. 135-ти псалом е славословие към Господа за всички Негови Велики дела, за всички блага, които излял към онези, които Го търсят и Му се надеят. 136-ти псалом е славословие към Господа за Неговата Благост и Милост.
към текста >>

140-ти псалом е зов на душата към Господа, да я запази от неприятелите й, които искат да я спънат в пътя на живота.
Целият този пасаж показва, че Посветеният е проникнал в Божествения свят и е видял първообразите на нещата, по които впоследствие се създават реално съществуващите неща. Там той е видял целия строеж на човека и е разбрал, че много чудно и странно е създаден човекът. Действително, чудно е устройството на човека не само във физическо отношение, но и в духовно отношение. Той е такава сложна композиция, каквато обикновеният човек не може да си представи. А че е страшно създаден, това е още по-дълбока мисъл, за която няма нищо да говоря. 140-ти псалом е зов на душата към Господа, да я запази от неприятелите й, които искат да я спънат в пътя на живота. Това се отнася както до външния, така и до вътрешния свят. И към края на псалома говори за съдбата на нечестивите и казва: „Лукавството на устните на онези, които ме окръжават, ще покрие главите им. Въглища разпалени ще паднат върху тях, ще бъдат хвърлени в огъня." Този пасаж ни показва действието на закона на кармата. 141 -ви псалом е молитва на стремящата се към чист и свят живот душа, да я пази Господ да не се поддаде на греха и казва: „Нека ме удари праведния, то е милост, и нека ме обличава, то е миро за главата. Главата ми да не го отхвърля, защото още и в злощастието ми ще се моля за тях." И казва по-нататък, че тези, които правят примки за другите, сами ще паднат в тях, а праведният, добрият ще премине неповредим.
към текста >>

Покажи ми пътя, по който трябва да ходя, защото към Тебе възнесох душата си.
141 -ви псалом е молитва на стремящата се към чист и свят живот душа, да я пази Господ да не се поддаде на греха и казва: „Нека ме удари праведния, то е милост, и нека ме обличава, то е миро за главата. Главата ми да не го отхвърля, защото още и в злощастието ми ще се моля за тях." И казва по-нататък, че тези, които правят примки за другите, сами ще паднат в тях, а праведният, добрият ще премине неповредим. 142-ри псалом е молитва на скръбната душа, която моли Бога да й помогне да я избави от враговете й, като казва: „Изведи из тъмница душата ми, за да славя Името Ти. Праведните ще се съберат около мене, когато ми сториш благодеяние." 143-ти псалом в целостта си е молитва, зов към Бога да помогне на онзи, който го търси и казва: „Не влизай в сън с раба си, защото няма да се оправдае пред Тебе нито един жив човек... Душата ми е жадна за Тебе като безводна земя. Покажи ми пътя, по който трябва да ходя, защото към Тебе възнесох душата си. Научи ме да правя волята Ти, защото Ти си Бог мои." След това следват ред окултни формули, с които човек може да се огражда и привлича Божието благословение. Такава е например следната: „Заради Името Ти, Господи, оживи ме, заради правдата Си, изведи душата ми из утеснението, и заради милостта Си изтреби враговете ми." 144-ти псалом отначало е славословие към Господа, Който е опора на душата. След това казва: „Що е человек, та да го познаваш? Син человечески, та да мислиш за него?
към текста >>

Благ е Бог към всички и щедростите Му са върху всички творения... Праведен е Господ във всичките си пътища и Благ във всички свои дела.
След това казва: „Що е человек, та да го познаваш? Син человечески, та да мислиш за него? Человек прилича на суета, дните му са като сянка, която прехожда." Тук се има предвид земния въплотения човек. След това моли Божието благословение да се излее върху всички, които търсят Господа. 145-ти псалом е славословие към Господа за Неговите Велики и Мъдри дела и за Неговото Великолепие и Величие, и казва: „Милостив и жалостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив. Благ е Бог към всички и щедростите Му са върху всички творения... Праведен е Господ във всичките си пътища и Благ във всички свои дела. Господ е близо при всички, които Го призовават, при всички, които с Истина ги призовават. Изпълнява желанията на тези, които Му се боят и вниманието им се слуша, и избавя ги. Господ пази всички, които Го обичат. А ще изтреби всички нечестиви." 146-ти псалом е хваление към Господа.
към текста >>

А пътят на нечестивите превръща в погибел."
Изпълнява желанията на тези, които Му се боят и вниманието им се слуша, и избавя ги. Господ пази всички, които Го обичат. А ще изтреби всички нечестиви." 146-ти псалом е хваление към Господа. Започва по следния начин: „Който прави правосъдие на угнетените, който дава храна на гладните, Господ развързва вързаните, Господ отваря очите на слепите, Господ изправя сгърбените, Господ обича праведните, Господ пази странниците, въздига сирачето и вдовицата. А пътят на нечестивите превръща в погибел." 147-ми псалом е славословие към Господа за всичките блага и добрини, които дава на человеците и казва: „Велик е Господ наш, и силата Му е велика, разумът Му е безкраен. Господ въздига смирените, а нечестивите унищожава дори до земята. Господ благоволява в онези, които Му се боят и в онези, които се надеят на Неговата Милост." 148-ми псалом е хваление към Господа. Започва с думите: „Алилуйя.
към текста >>

100. УВОД - Влад Пашов (1902- 1974)

Има едно Братство, което пътува по света и носи културата.
Има едно Братство, което пътува по света и носи културата. То е било в Египет, Индия, Персия, Халдея, Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия. Сега то постепенно се премества у славяните и в България. И там, където то действа, има култура, всичко се движи, расте и развива.
към текста >>

духовен живот и опит на човека и човечеството.
сиреч организиран и устроен свят. Без Христа няма мистичен живот. Той е Великият вдъхновител на всички Откровения във всички времена и епохи. Той е невидимият двигател на целия духовен живот и опит на човека и човечеството. Учителят УВОД Във втория том на "Историческият път на Бялото Братство през вековете", разгледах пътя на Втория клон на Бялото Братство от Авраам до Христа. Мисията на този клон, както казах, беше да подготви човечеството за християнството, да подготви хората да посрещнат Божествения Дух, който слиза на Земята, да приемат от Него Божественото Учение и да го разнесат по цялата земя, да го предадат на всички народи. Християнството, което е последен плод на този втори клон и същевременно целта и задачата на клона, ще разгледам в следващото изложение.
към текста >>

Във втория том на "Историческият път на Бялото Братство през вековете", разгледах пътя на Втория клон на Бялото Братство от Авраам до Христа.
във всички времена и епохи. Той е невидимият двигател на целия духовен живот и опит на човека и човечеството. Учителят УВОД Във втория том на "Историческият път на Бялото Братство през вековете", разгледах пътя на Втория клон на Бялото Братство от Авраам до Христа. Мисията на този клон, както казах, беше да подготви човечеството за християнството, да подготви хората да посрещнат Божествения Дух, който слиза на Земята, да приемат от Него Божественото Учение и да го разнесат по цялата земя, да го предадат на всички народи. Християнството, което е последен плод на този втори клон и същевременно целта и задачата на клона, ще разгледам в следващото изложение. Както се вижда от заглавието на тома, ще го разгледам, доколкото ми е възможно, като една Окултна Школа, каквато е то в действителност. Христос е Върховният йерофант във всички древни Посвещения или, както Учителят го нарича, Вдъхновител на всички вдъхновения през всички времена и епохи. Той е говорил в миналото чрез устата на всички Велики Учители и Пророци и сега в Палестина Той се въплъти в тялото на Исус от Назарет.
към текста >>

Изнесе непосредствено Божественото Учение пред човечеството, с което вля в него нови и свежи струи на живот и обнови целокупния живот на човека и човечеството, като даде нов импулс, който откри пътя на човешките души към Бога.
Мисията на този клон, както казах, беше да подготви човечеството за християнството, да подготви хората да посрещнат Божествения Дух, който слиза на Земята, да приемат от Него Божественото Учение и да го разнесат по цялата земя, да го предадат на всички народи. Християнството, което е последен плод на този втори клон и същевременно целта и задачата на клона, ще разгледам в следващото изложение. Както се вижда от заглавието на тома, ще го разгледам, доколкото ми е възможно, като една Окултна Школа, каквато е то в действителност. Христос е Върховният йерофант във всички древни Посвещения или, както Учителят го нарича, Вдъхновител на всички вдъхновения през всички времена и епохи. Той е говорил в миналото чрез устата на всички Велики Учители и Пророци и сега в Палестина Той се въплъти в тялото на Исус от Назарет. Изнесе непосредствено Божественото Учение пред човечеството, с което вля в него нови и свежи струи на живот и обнови целокупния живот на човека и човечеството, като даде нов импулс, който откри пътя на човешките души към Бога. Той донесе не само учението на Любовта, но внесе в земното развитие и силата на Любовта, която има за мисия да внесе новия живот и да оживотвори цялата планета, да възкреси в човека всичко, което е умъртвено. Защото в пътя на своето слизане, под влияние на тъмните сили, човек е умъртвил много неща в себе си, които само с помощта на Любовта могат да бъдат събудени за живот и възкресение. Любовта, която Христос донесе на човечеството, има за мисия да обедини и сближи хората помежду им, да разберат и почувстват, че са братя, а също да обедини и хармонизира силите на самия човек, които са в дисхармония помежду си. У сегашния човек силите на сърцето теглят в една посока, силите на ума в друга, а силите на волята - в трета. Те са като орел, рак и щука.
към текста >>

Защото в пътя на своето слизане, под влияние на тъмните сили, човек е умъртвил много неща в себе си, които само с помощта на Любовта могат да бъдат събудени за живот и възкресение.
Както се вижда от заглавието на тома, ще го разгледам, доколкото ми е възможно, като една Окултна Школа, каквато е то в действителност. Христос е Върховният йерофант във всички древни Посвещения или, както Учителят го нарича, Вдъхновител на всички вдъхновения през всички времена и епохи. Той е говорил в миналото чрез устата на всички Велики Учители и Пророци и сега в Палестина Той се въплъти в тялото на Исус от Назарет. Изнесе непосредствено Божественото Учение пред човечеството, с което вля в него нови и свежи струи на живот и обнови целокупния живот на човека и човечеството, като даде нов импулс, който откри пътя на човешките души към Бога. Той донесе не само учението на Любовта, но внесе в земното развитие и силата на Любовта, която има за мисия да внесе новия живот и да оживотвори цялата планета, да възкреси в човека всичко, което е умъртвено. Защото в пътя на своето слизане, под влияние на тъмните сили, човек е умъртвил много неща в себе си, които само с помощта на Любовта могат да бъдат събудени за живот и възкресение. Любовта, която Христос донесе на човечеството, има за мисия да обедини и сближи хората помежду им, да разберат и почувстват, че са братя, а също да обедини и хармонизира силите на самия човек, които са в дисхармония помежду си. У сегашния човек силите на сърцето теглят в една посока, силите на ума в друга, а силите на волята - в трета. Те са като орел, рак и щука. Христовият импулс, Любовта, която Той внесе като сила в земното развитие, има за задача да хармонизира тези три страни на човека, с което се открива пътя на човешката душа към Бога и тя постепенно ще придобие изгубеното си безсмъртие. По такъв начин и Земята ще реализира своята мисия - проникването на Любовта като сила в цялата планета и във всички души и обединението на човечеството в едно велико Братство.
към текста >>

Христовият импулс, Любовта, която Той внесе като сила в земното развитие, има за задача да хармонизира тези три страни на човека, с което се открива пътя на човешката душа към Бога и тя постепенно ще придобие изгубеното си безсмъртие.
Той донесе не само учението на Любовта, но внесе в земното развитие и силата на Любовта, която има за мисия да внесе новия живот и да оживотвори цялата планета, да възкреси в човека всичко, което е умъртвено. Защото в пътя на своето слизане, под влияние на тъмните сили, човек е умъртвил много неща в себе си, които само с помощта на Любовта могат да бъдат събудени за живот и възкресение. Любовта, която Христос донесе на човечеството, има за мисия да обедини и сближи хората помежду им, да разберат и почувстват, че са братя, а също да обедини и хармонизира силите на самия човек, които са в дисхармония помежду си. У сегашния човек силите на сърцето теглят в една посока, силите на ума в друга, а силите на волята - в трета. Те са като орел, рак и щука. Христовият импулс, Любовта, която Той внесе като сила в земното развитие, има за задача да хармонизира тези три страни на човека, с което се открива пътя на човешката душа към Бога и тя постепенно ще придобие изгубеното си безсмъртие. По такъв начин и Земята ще реализира своята мисия - проникването на Любовта като сила в цялата планета и във всички души и обединението на човечеството в едно велико Братство.
към текста >>

НАГОРЕ

0.6687490940094