НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
4
резултата в
2
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Фарисей и митаръ
- Георги Радев (1900–1940)
Има учени хора, които сѫ се занимавали дълго време съ сравнителна анатомия, изучили сѫ устройството на животнитѣ тъй добре, че ако имъ дадешъ най-малката частъ отъ нѣкое
допотопно
животно
, могатъ да опишатъ ръста му, да съпоставятъ всичкитѣ му части, да турятъ мускулитѣ и жилитѣ му и по тоя начинъ да възстановятъ изчезналата форма.
Само така можемъ да си уяснимъ вложената въ текста идея и да се възползуваме отъ нея. Христосъ, който е билъ великъ художникъ, е далъ само две отличителни черти на тия два характера; по тѣхъ азъ ще опиша фарисея и митаря. Но ще кажете: „Какъ ще можете да опишете човѣка само по нѣколко думи, които сѫ казани за него? “ Това е наука. Може да се опише.
Има учени хора, които сѫ се занимавали дълго време съ сравнителна анатомия, изучили сѫ устройството на животнитѣ тъй добре, че ако имъ дадешъ най-малката частъ отъ нѣкое
допотопно
животно
, могатъ да опишатъ ръста му, да съпоставятъ всичкитѣ му части, да турятъ мускулитѣ и жилитѣ му и по тоя начинъ да възстановятъ изчезналата форма.
Възъ основа на сѫшия законъ, горе долу, ще се постарая да ви опиша фарисея и митаря, да ви покажа какво сѫ тѣ. Но ще ми възразите: „Какво общо има между съвременнитѣ хора и тия двама, които сѫ живѣли преди две хиляди години? “ Въ свѣта живѣятъ два вила хора — митари и фарисеи. Отъ тѣхъ сѫ произлезли много други, но тѣ си оставатъ основнитѣ. Тия два характера се преплитатъ и изпъкватъ въ живота на всички.
към текста >>
2.
Глава трета: Колежанинът
- Атанас Славов
И издялано
животно
- тигър ли е, лъв ли е?
Не е ли това място прокълнато!? Ето ги летят през мостове, край кантони и станции и перони, постлани с огромни плочи, пльоснати направо сред калта, по които се стичат водите от огромните въртящи се хоризонтални кранове за наливане на вода за парата на локомотивчето. На някои от гарите доста се чака както за тази операция, така и да се насипят въглища и като слезеш да идеш до едното място - под краката ти лъщи огромна бяла плоча с изчукана дупка в средата за онези работи, но това е нещо невероятно, защото плочата е цяла и от голяма по-голяма. И като свикнеш с полумрака, дето се струи през издъненото прозорче, различаваш по плочата, както си клекнал, странни букви. Неразчетими букви.
И издялано
животно
- тигър ли е, лъв ли е?
Сетне упорният камък на моста на Шейтанджик, дето е станала голямата катастрофа, той пък има на него издялан заек. Станцията на Каспичан - перонът й също има такива плочи и маймунка в едното кьоше. Свиня в темелите на друг един кантон за вода и този път - без съмнение - наши църковни букви! Години и години след това, малко преди да се проведе първият всемирен събор на Бялото братство във Варна под председателството на Петър Дънов, той пише до една от тогавашните си последователки и поддръжнички за Плиска и Абоба, откъдето са взети тези камъни. Знае ги много добре; и баща му го е водил там - на развалините. И му е показвал из Варна от тях - приятелят му Ибрахим го е водил горе на Пипи-капу да види крилатото змейче с българските букви.
към текста >>
Когато бил в девическото училище при г-ца Молтби, цялото му образование се състояло от учене наизуст на стихове от Библията и четене на
допотопно
старата книга на Джон Бънян „Пилгримс прогрес“ - история за страданията на християнина.
Чувал ги Георги как мърморят: „Ти ли бе, долномахленецо, се намери да не одобряваш нашата религия, начело на която стоят владици и патриарси!“ Самият той станал непопулярен между бившите си другарчета. Отлъчили го от игрите, а понякога го спирали на улицата и го блъскали насам натам да го накарат да се прекръсти. Сякаш бил езичник! Така че светът станал тесен за него. Трябвало след първо отделение да се премести в протестантското училище: две години в девическото, сетне в мъжкото. Всички били в една голяма стая и вътре се преподавало на четири класа едновременно от учителите Въргов (за първо отделение) и Соколов (за четвърто).
Когато бил в девическото училище при г-ца Молтби, цялото му образование се състояло от учене наизуст на стихове от Библията и четене на
допотопно
старата книга на Джон Бънян „Пилгримс прогрес“ - история за страданията на християнина.
Нищо не можел да разбере. Спасила го с идването си мис Стоун, която го взела под свое покровителство. Дала му първата английска читанка: малка, красива, подвързана читанка с хубави картинки на всяка страница - искало му се да я разцелува след Библията и скуката на Бънян. На нея не й трябвало никакво тълкуване на Евангелието, а просто му пъхала един молив между зъбите и му казвала, както го е захапал, да каже „ди.“ Получавало се непроизносимия за българите тенален фрикатив „the“. Чудо на чудесата! Чисто английска работа! Оттук нататък английският му тръгнал по мед и масло.
към текста >>
Алеко обича бай Ганю, защото е като сляпо
животно
, но няма да подвие врат и да склони глава-дори да разбира колко мизерни са познанията му за живота.
Така Алберт Лонг обича мрящите в мизерията бедни цариградчани по време на холерата през 1879 година - отвратителна гледка! Така дебелоглавецът Джеймс Кларк обича останалите в парцали, покритите в собствената си мръсотия и съсирената кръв на закланите си родители български петгодишни момиченца, които се крият в хралупите на буките над Батак. И ги мие в примитивно скованата барака от Никола Чакалов, и сърцето му се разкъсва - на дебелоглавия мълчаливец - и ги води в Самоков, да им даде живот. Някакъв! Оттук нататък колкото му разбира дебелата догматична, протестантска глава. Тази християнска любов е, която събира тримата. Любов, извираща от истината.
Алеко обича бай Ганю, защото е като сляпо
животно
, но няма да подвие врат и да склони глава-дори да разбира колко мизерни са познанията му за живота.
Много пъти този задръстен, силен човек сам ще се надсмива над себе си, но няма да се разколебае! Алеко обича неизчерпаемата му енергия, тъмния му стремеж да изпълзи от дупката на собствения си исторически мрак и да е хубав и чист, и добре облечен, и да знае как да яде и да държи вилицата, когато седне да яде заедно с хората, там, където е „чисто и светло“ (както казва Хемингуей), и те да разговарят с него като с истински човек. Алеко трепери разнищен до костния си мозък от непреклонната си вяра, че това рано или късно ще стане; и господин Ганю ще положи огромните си лапи на ленената покривка да си почиват най-сетне, и те - ръцете му - няма да са грозни. Каква само вяра е вярата на Алеко в бай Ганю, и каква любов е любовта на този българин, който така добре знае, че яснотата, с която вижда, ще го разкъса на парчета. Да ви подсетя тук. Алеко млад още губи цялото това златно свое семейство: баща, майка, сестри; той е адски нещастен млад човек, защото е роден в коприна и сребро, и кристал, и така е отгледан, а е загубил всичко, което е обичал и го е обичало, преди да са укрепнали мускулите на душата му.
към текста >>
НАГОРЕ
