Търсене в текстове за 'Десен път'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 220 резултата в 20 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 63) Паневритмия - Боян Боев (1883 – 1963)

Например, ако проследим природните царства, ще видим, че в пътя на еволюцията съзнанието постепенно се разширява.
ПАНЕВРИТМИЯ3 Днешната епоха е преходна; направен е завоят между две култури, който се отличава с хаос и с големи противоречия. А това е признак, че се намираме на границата между старото, вече залязващо, и новото, което изгрява. Забелязано е, че при зазоряването на всяка нова култура се отстояват велики духовни идеи – едно ново съзнание се ражда в човечеството. Всъщност самото развитие е въпрос на разширение на съзнанието. Например, ако проследим природните царства, ще видим, че в пътя на еволюцията съзнанието постепенно се разширява. Всяка следваща култура е едно ново откровение на човешкия Дух. И тогава кое е новото, което носи културата, която иде? Има известни признаци, по които може да се доловят новите идеи, както по първите пролетни цветя може да се съди за бъдната пролет. Новото, което иде днес, е пробуждането на Космичното съзнание. Иде духът на братството, на единението: при новото съзнание личният живот ще бъде надраснат и ще се навлезе в безграничния живот на Цялото, на Всеобщото.
към текста >>

Дясната страна на човека – десен крак, ръка и прочее, е израз на творческите сили в Природата, а лявата страна – ляв крак, ръка и прочее – на съграждащите сили.
Изразът в Библията „Бог създаде небето и земята“ обрисува действието на творческите сили в Природата, а изразът „и земята беше неустроена“ и последвалото Ă постепенно устройване обрисува действието на съграждащите сили. Разбира се, във всеки момент са в изява двата вида сили. И например раждането на новите идеи в идващата култура – това е действието на творческия принцип, докато прилагането им, като се преустройва Битието в съгласие с тях – това вече се извършва под действието на съграждащия принцип. Същото важи и за живота на отделния човек: когато той достигне до нови прозрения, това става под въздействието на творческия принцип в него, докато преустройването на живота му в съгласие с новото – това вече е работа на съграждащите сили в него. Паневритмичните упражнения са израз на творческите и съграждащите сили в Природата, те свързват човека с тях и той ги приема в себе си. Дясната страна на човека – десен крак, ръка и прочее, е израз на творческите сили в Природата, а лявата страна – ляв крак, ръка и прочее – на съграждащите сили. Ето защо при паневритмичните упражнения е от значение коя страна взема участие в движенията: съответно движението на десните крайници или самото обръщане надясно изразява свързване на човека с творческите сили, а движението на левите крайници или обръщане на тялото наляво изразява свързването със съграждащите сили. Паневритмията почва винаги с десния крак именно защото творческите сили действат първи, те творят, създават ония елементи, върху които работят съграждащите сили. Човешкото естество има троен поляритет. От изследванията и научните заключения на Райхенбах4, Гастон Дюрвил5 и други се констатира, че дясната страна на тялото е положителна, а лявата – отрицателна; горната част на тялото е положителна, а долната – отрицателна; предната страна на тялото е положителна, а задната – отрицателна. С научната си работа Александър Гурвич6, Жорж Лаковски7 и други учени доказват, че човешкият организъм, както и всички живи организми, имат радиации, т.е.
към текста >>

Няма добродетел, която да не може да се изрази, и човек трябва да прави опити веднъж, дваж, десет, сто пъти и прочее, додето намери кои линии на движения отговарят на дадена добродетел.
С други думи казано, Паневритмията е сьчетание между тон, форма, движение, цвят, число и идея. И само когато има такова съответствие, движенията ще са с мощно, магично действие и ще бъдат вече носители на светли идеи. Благодарение на съответствието между движение и идеи, движенията стават въплътена идея и проникват самия изпълнител, като внасят обнова и живот. Чрез правенето на паневритмичните движения съзнанието ни едновременно е концентрирано върху тях и върху определени идеи, така чрез този език ние изразяваме външно вътрешния живот – живота на душата. Има движение на Доброто, на Милосърдието, на Справедливостта, а и Любовта си има свои линии на движение. Няма добродетел, която да не може да се изрази, и човек трябва да прави опити веднъж, дваж, десет, сто пъти и прочее, додето намери кои линии на движения отговарят на дадена добродетел. На такава основа е изградена и Паневритмията, която е проникната от музикалната мисъл на Учителя. Известно е, че в мозъка има двигателни, моторни центрове. И за съзнателните движения центровете са в главния мозък. Например центровете на движение на краката и ръцете са по горната част на главния мозък. Когато движим крак или ръка, то центърът в мозъка се въвежда в дейност, в активност, а всеки мозъчен център е свързан с особен свят и със съществата, които живеят там.
към текста >>

4. Възлизане: Последователното вдигане на дясната и лявата ръка отвесно нагоре е израз на вечния път на Живота.
А това именно е централна идея на Новата култура, идеята на Шестата раса. Всичко, което човек получава, трябва да го раздаде, за да получи новото. Този процес е процес на освежаване, на обнова, на растеж, на радост и на сила. Ако изворът не дава постоянно, то той няма да е в състояние да получава нови струи. В какво състояние е застоялата вода на едно блато и каква е разликата между нея и един жив извор: при застоялата вода имаме процес на разложение, на смърт, а при чистия извор – на движение и на живот. 4. Възлизане: Последователното вдигане на дясната и лявата ръка отвесно нагоре е израз на вечния път на Живота. То говори за слизането и възлизането като два процеса в Природата, които взаимно се сменят. Страданието е долина, а радостта е връх; сиромашията – долина, богатството – връх. Нали и в обикновения вървеж, когато кракът се отлепва от земята, е възлизане, и когато той отново стъпва, е слизане. Това упражнение улеснява човека да разбере вечния път на Живота и да има правилно отношение към него и към посоката. 5. Дигане: Двете ръце се вдигат едновременно нагоре, след което се снемат и насочват назад.
към текста >>

Това упражнение улеснява човека да разбере вечния път на Живота и да има правилно отношение към него и към посоката.
В какво състояние е застоялата вода на едно блато и каква е разликата между нея и един жив извор: при застоялата вода имаме процес на разложение, на смърт, а при чистия извор – на движение и на живот. 4. Възлизане: Последователното вдигане на дясната и лявата ръка отвесно нагоре е израз на вечния път на Живота. То говори за слизането и възлизането като два процеса в Природата, които взаимно се сменят. Страданието е долина, а радостта е връх; сиромашията – долина, богатството – връх. Нали и в обикновения вървеж, когато кракът се отлепва от земята, е възлизане, и когато той отново стъпва, е слизане. Това упражнение улеснява човека да разбере вечния път на Живота и да има правилно отношение към него и към посоката. 5. Дигане: Двете ръце се вдигат едновременно нагоре, след което се снемат и насочват назад. Вдигането на ръцете символизира приемане на Новото, изгряващото, що иде от Божествения свят, а поставянето ръцете надолу и назад – щом си приел новото, старото ще туриш отзад. Нали и лодката се движи напред чрез вдигане на лопатите и движението им назад? С тези движения се събужда копнежът на душата към изкачване на високия идеал. 6. Отваряне: С дясната ръка и после с лявата се правят дъгообразни движения пред тялото.
към текста >>

Това е зов за преодоляване на пречките от светлия път на душата, за да може тя да осъществи своя възход.
С тези движения се събужда копнежът на душата към изкачване на високия идеал. 6. Отваряне: С дясната ръка и после с лявата се правят дъгообразни движения пред тялото. Упражнението е за разрешаване на известни противоречия при мисленето и при чувстването. Движението с дясната ръка означава разрешаване на противоречията в мислите, а движението с лявата ръка – на тия в чувствата. С ръцете си човек изпраща известни енергии, които премахват препятствията. Това е зов за преодоляване на пречките от светлия път на душата, за да може тя да осъществи своя възход. Местенето на ръката от гърдите навън е отваряне, а връщането Ă в първоначалното положение е затваряне. За да влезеш в Природата, трябва да отвориш, а като влезеш, трябва да затвориш, т.е. трябва да не се мисли за онова, което вече си загърбил, трябва да забравиш старото. Вратата на миналото трябва да се затвори и вратата на бъдещето да се отвори. Това, което отваря, е настоящето.
към текста >>

Това упражнение може да се нарече още „внасяне на чистото Слово в Живота“ или „правилен път за внасяне на чисти мисли, чувства и постъпки в живота“.
Това е и радостта на пеперудата, която е излетяла из пашкула, и радостта на тревицата, която е показала своя стрък над тъмната студена земя. 9. Чистене: Ръцете се събират пред устата и се движат настрани с леко духане. Духането е Словото, а движението на ръцете встрани – посяването на Словото. Упражнението дава израз на процеса на възприемане на Словото и неговото посяване. Разумното Слово, което се дава чрез езика, трябва да се посее. Това упражнение може да се нарече още „внасяне на чистото Слово в Живота“ или „правилен път за внасяне на чисти мисли, чувства и постъпки в живота“. 10. Летене: Тези вълнообразни движения с ръце настрани, като полет, дават и израз на закона за придобиване на Светлина и Знание. Полетът изразява стремеж за издигане и мечта посятото да възрасне. Тези движения може да се нарекат още „правилен път за разпространение и възрастване на Словото в живота“. 11. Евера: Тялото се обръща ту вляво, ту вдясно, и с движение напред ръцете се изнасят. Тук е закодирано действието на двата принципа: Любов и Мъдрост; на женския и мьжкия принцип, които работят за повдигането на света.
към текста >>

Тези движения може да се нарекат още „правилен път за разпространение и възрастване на Словото в живота“.
Упражнението дава израз на процеса на възприемане на Словото и неговото посяване. Разумното Слово, което се дава чрез езика, трябва да се посее. Това упражнение може да се нарече още „внасяне на чистото Слово в Живота“ или „правилен път за внасяне на чисти мисли, чувства и постъпки в живота“. 10. Летене: Тези вълнообразни движения с ръце настрани, като полет, дават и израз на закона за придобиване на Светлина и Знание. Полетът изразява стремеж за издигане и мечта посятото да възрасне. Тези движения може да се нарекат още „правилен път за разпространение и възрастване на Словото в живота“. 11. Евера: Тялото се обръща ту вляво, ту вдясно, и с движение напред ръцете се изнасят. Тук е закодирано действието на двата принципа: Любов и Мъдрост; на женския и мьжкия принцип, които работят за повдигането на света. Обръщането наляво е женският принцип или възприемането на Любовта. Обръщането надясно е мъжкият принцип или възприемането на Мъдростта. А пък движението напред, което следва след всяко обръщане, е движение към Истината.
към текста >>

И трите фигури отварят път за правилно използване на дадените от Природата блага.
При втората фигура се залюляваме, като стъпваме ту на пети, ту на пръсти. Петата отговаря на физическия свят, а пръстите – на Умствения. Когато стъпваме на петите, възприемаме от физическия свят, а когато стъпваме на пръстите, възприемаме от Умствения. И в двата свята трябва да уредим противоречията, които съществуват. И при третата фигура, при която се извършват паралелни движения на ръцете и нозете, е също така. И трите фигури отварят път за правилно използване на дадените от Природата блага. 27. Дишане: Чрез тези музикални дихателни упражнения се приучваме да служим в акорд с Живота, чрез музикалния метод се влиза в хармония с Природата. 28. Заключително упражнение: Ръцете се вдигат и се прави обливане. Движенията изразяват, че трябва да приемем Божиите благословения преизобилно и със свобода. Когато ръцете се вдигат и се съединят над главата, тогава сме в контакт с енергиите на висшите мирове и ги пренасяме надолу към физическото поле. Като се спуснат ръцете, те се разделят, или във физическия свят имаме поляризиране – два полюса.
към текста >>

2. Интересни прояви в живота на растенията и животните - Боян Боев (1883 – 1963)

В най-разнообразни и трудни случаи винаги организмът избира най-целесъобразния път за възобновяване на тъканите, за тяхното превръщане, за да се създаде или поправи повреденият орган.
А щом приемем веднъж, че в организма действа психичният фактор като автор на целесъобразността и прякото приспособление, тогава трябва да приемем, че този фактор играе важна роля и при самия еволюционен процес. Че наистина имаме един разумно действащ вътрешен фактор в организма, се вижда между другото и от зарастването на раните - външни и вътрешни - или от поправката на други повреди в организма. При счупена кост, ако в близост имаме мускул, той се превръща в хрущял, който от своя страна става на кост, за да се постигне зарастването на костта. Тук виждаме, как разумно постъпва вътрешният фактор, като изменя даже мускула на кост, щом това е износно или целесъобразно за организма. Но ако има други по-близки тъкани, които по-лесно могат да се превърнат в костна тъкан, тогава околните мускули не вземат участие. В най-разнообразни и трудни случаи винаги организмът избира най-целесъобразния път за възобновяване на тъканите, за тяхното превръщане, за да се създаде или поправи повреденият орган. Чудна разумност се вижда в работата на околните тъкани при зарастване на вътрешни рани на организма. За да се изтъкне още по-ясно вътрешната регулативна способност на организма, биолозите правиха ред опити, при които е изключено действието на естествения подбор и констатираха целесъобразно и разумно приспособлениe на клетките, тъканите, органите и системите на организма към изменените условия. Въз основа на тези опити немските биолози въведоха термина саморегулация /авторегулация/. Саморегулация означава способността на организма чрез вътрешни свои сили да реагира целесъобразно при новите условия, за да постигне едно разумно приспособление на клетките, тъканите и органите си. Немският биолог Итеман пък въз основа на последните успехи на биологията въведе в тая наука термина организатор.
към текста >>

Същото се получава и при разменяне на десен и ляв крайник.
Опити на Шаксел и Милоевич Първият е правил опити върху Axolotl, а вторият - върху тритона. Те отделили предните и задни крайници на зародиша и ги сменили: предните крайници турили на мястото на задните и обратно. А по форма предните и задните крайници се различават. И ако ларвата е млада, то се получават крайници, които съответстват на тяхното ново място. Същото се получава и при разменяне на десен и ляв крайник. Десният крайник тогава става ляв и обратно. Някой може да каже, че това е станало като резултат от функцията на крайниците. Не, крайникът чрез регулативна способност е добил форма, съответна на своето ново място, преди да е почнал да функционира. Опити на Морган Той е правил опити върху планарии /плоски червеи/.
към текста >>

Колко пъти му е била правена операция в естествения му живот, та да има подборът възможност да действа?
Само в едно отношение имало различие. Лещата в зародиша се откъсва твърде скоро от своето място на образуване, а у възрастния - много по-късно. Мястото, което се избира за развитието на лещата, е много целесъобразно. Най-важното е, че тук подборът е изключен. И наистина, кога тритонът под действието на подбора е добил способността да избира целесъобразно място и начин за регенерация на лещата? Колко пъти му е била правена операция в естествения му живот, та да има подборът възможност да действа? Опити на Дриш Интересни са изследванията на професора от Лайпцигския университет Ханс Дриш. Трябва да се изучи пътят, по който Дриш е дошъл до спиритуализма чрез биологията, чрез своите зоологически изследвания. Ще резюмираме само няколко от опитите му. Той поставя яйце на морски таралеж при съвсем особени условия - между две стъкленци - и упражнява натиск върху тях.
към текста >>

Трябва да се изучи пътят, по който Дриш е дошъл до спиритуализма чрез биологията, чрез своите зоологически изследвания.
Най-важното е, че тук подборът е изключен. И наистина, кога тритонът под действието на подбора е добил способността да избира целесъобразно място и начин за регенерация на лещата? Колко пъти му е била правена операция в естествения му живот, та да има подборът възможност да действа? Опити на Дриш Интересни са изследванията на професора от Лайпцигския университет Ханс Дриш. Трябва да се изучи пътят, по който Дриш е дошъл до спиритуализма чрез биологията, чрез своите зоологически изследвания. Ще резюмираме само няколко от опитите му. Той поставя яйце на морски таралеж при съвсем особени условия - между две стъкленци - и упражнява натиск върху тях. От натиска яйцето се сплесква на тънка плоча. Делението на клетките става по посока, перпендикулярна на натиска, т.е. настрани. Получава се обезформен зародиш, приличен на плочка.
към текста >>

Тя веднага по най-целесъобразния, по най-късия път възстановява своята нормална форма, като дележът на клетките става по посока, перпендикулярна на предидущата посока на деление.
Клетъчното деление вече почва да става по посока, перпендикулярна на предишната посока на деление, т.е. по посоката, по която по-рано бил упражняван натискът. И по този начин се получава нормален организъм. Какво констатираме тук? Ларвата поради натиска е деформирана, обаче тя е имала в себе си силата на регулация. Тя веднага по най-целесъобразния, по най-късия път възстановява своята нормална форма, като дележът на клетките става по посока, перпендикулярна на предидущата посока на деление. Тук виждаме още по-ясно регулативната сила на организма. Някои искат да обяснят регулативната сила с хормони. Обаче Дриш възразява на това така: регулацията не е един прост хомогенен акт, за който може да послужи един установен специфичен материал, например някой вид хормон, но тя е един извънредно сложен процес и то типичен: в разни специални случаи регулацията се проявява по специален начин. За да се хвърли по-голяма светлина върху този въпрос, Дриш направил следния опит с яйцата на морския таралеж. Взема оплоденото яйце веднага след първото деление.
към текста >>

Обаче, при опитите на новите експериментатори виждаме, че организмът се подлага за пръв път при съвсем специфични условия, при които той не е бил подлаган в природата в течение на поколения, и при това организмът пак реагира целесъобразно - пак проявява регулацията.
Дали регулацията е получена чрез действието на естествения подбор? Трябва да се запомни, казва Дриш, че в такъв случай за всеки даден вид регулация трябва да действа специален естествен подбор. Например, регулативната способност по отношение на краката не е достатъчна, за да има организмът регулативна способност по отношение на черния дроб и пр. И даже за всеки крайник трябва да е действал естественият подбор специално. За да има време да действа естественият подбор, та да се прояви неговото действие, трябва ред поколения на даден вид да са били поставени при дадени условия. Обаче, при опитите на новите експериментатори виждаме, че организмът се подлага за пръв път при съвсем специфични условия, при които той не е бил подлаган в природата в течение на поколения, и при това организмът пак реагира целесъобразно - пак проявява регулацията. Това показва, че регулативната способност не е изработена чрез действието на естествения подбор. Значи остава да приемем, че регулативната способност се дължи на сили, фактори, лежащи в самата същност на биологичните явления. Тук ще приведа думите на Райна Станчева Андреева за изследванията на Дриш: „Въз основа на свои наблюдения върху различните случаи, когато един организъм възстановява своите изгубени части било из повърхнината на самата ранена повърхност, било на известно разстояние от това място, било по друг начин, Дриш идва до заключение, че организмът проявява особена способност да запазва своята нормална форма при въздействие на ненормални външни деятели. Следователно, според него трябва да се допусне някакъв деятел, който действа в него чисто целесъобразно, като излиза от интересите на цялото, творейки това цяло. Дриш смята, че е успял да намери четири строги доказателства за невъзможността да се схване организма като натрупване от елементи и за невъзможността да се обяснят процесите в живото тяло чисто механически.
към текста >>

Сега обаче знаем, че и тук епителиалните клетки играят дейна роля; и тук също се проявява тая удивителна способност - способността към избор: известни вещества да се приемат от кръвта, други - не; да се подхвърлят приетите вещества чрез анализ и синтез на преработка и от образуваните продукти известни и точно определени да се отвеждат към изходните проходи, а други - обратно в лимфатическите и кръвни пътища.
Второто доказателство на Дриш се състои в следното: знае се, че всяка клетка от епидермиса на бегониев лист е способна да произведе цяла бегония, че всяка клетка от яйчника на кое да е животно е способна да образува цял организъм. Значи, една и съща клетка е способна да възпроизведе било част от организма, както е в хармонически еквипотенциалните системи, както Дриш се изразява, било целия организъм, както е в комплексно еквипотенциалните системи. Ентелехията действа и тук. Друго доказателство са законите за преминаването на различните вещества през живите органически клетки и повърхности. Така физиологът Бунге заявява следното: „Ние бяхме уверени във възможността да сведем функцията на жлезите, отделителните процеси, към законите на ендосмоза. Сега обаче знаем, че и тук епителиалните клетки играят дейна роля; и тук също се проявява тая удивителна способност - способността към избор: известни вещества да се приемат от кръвта, други - не; да се подхвърлят приетите вещества чрез анализ и синтез на преработка и от образуваните продукти известни и точно определени да се отвеждат към изходните проходи, а други - обратно в лимфатическите и кръвни пътища. Клетките на епителия на млечните жлези избират от кръвта съвършено различни по състав неорганически соли и то в такива съотношения, в каквито се нуждае детето за своя ръст и развитие. Тези явления не могат да се сведат към законите на дифузията и ендосмоза. И в тия случаи се проявява ентелехията. Третото и четвъртото доказателства Дриш основава върху двигателните реакции на висшите животни и върху постъпките на човека, които безспорно са напълно целесъобразни. Сложните координирани движения, които прави, например, морската звезда, обърната на гръб, за да дойде в нормално състояние, са целесъобразни опитвания, целесъобразен ред от движения.
към текста >>

Той има вече в живота си един фар, който винаги ще хвърля своята светлина върху пътя на живота му.
Това, което се цели в гимназията, е следното: 1/ Преди всичко да се задоволи естественият копнеж на младежа към мироглед, към идейни търсения, към осмисляне на живота. 2/ Младежът да тури основа на своя мироглед, да се ориентира върху въпросите на живота, да бъде поставен в досег с най-новите научни факти. Това е необходимо. Като има една основа за своя мироглед, той вече е стъпил на една канара, не е люшкан вече като треска от вълните на живота, а неговият вътрешен глас, неговата божествена природа не може да бъде вече заглушена от шума на света, от противоречията на живота. Той има вече в живота си един фар, който винаги ще хвърля своята светлина върху пътя на живота му. Той е вече до известна степен ориентиран в живота. Чрез изграждане основа на един мироглед, той излиза от гимназията в живота с будно съзнание за висшия духовен смисъл на живота. Той вече има светлина върху великите проблеми на живота. Учителят казва: „В горните класове трябва да се използват произведенията на видни поети, художници, мъдреци и пр., от всички епохи, за да се изтъкне, че всички хора със събудени души във всички векове са проповядвали едни и същи висши истина.” Този вид занимание представлява голям интерес за гимназиста.
към текста >>

3. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Из бориките имаше пътеки и скамейки за сядане.
В пет минути – ето го, бърза. Прие ни приветливо. Последвахме го вътре. В миг се намерихме в една от Природата украсена, а от хората твърде оживена местност. Бяхме на широка поляна, заобиколена, освен откъм юг, с иглолистна гора. Из бориките имаше пътеки и скамейки за сядане. Близо откъм изток и югоизток се прозираха през гората множество палатки. Далеч откъм юг теглеха погледа величествените върхове на Витоша, дето се белееше последната останка от сняг. А в полите на планината, из зелени кичури, надзъртаха селата Драгалевци, Драгалевският манастир, по-нататък Симеоново, Горубляне, Герман и Искърският пролом при Панчарево. Но кой ти гледа тия природни омайности? Ние сме дошли да видим тия приказни хора, тия странни или страшни хора – дъновистите.
към текста >>

При склада за провизии и хляб: "Търсете живия хляб." Край една пътека: "Чисто сърце, Светъл ум, Диамантена воля." Край друга пътека: "Мисли, право мисли." При слънчевия часовник: "Вложи Истината в душата си и Свободата, която търсиш, ще я намериш."
Тези повече от хиляда души, от всички възрасти и класи, бяха живели денонощно тук близо седмица, а никъде нямаше ни мирис на смет, ни хвърлена помия, ни люспа или кора от плод, никъде късче хартия! Който е видял български лагер или дружина по екскурзия, само за един ден, мъчно ще повярва възможността на това, което в лагера на дъновистите е хубав факт. Тоя ред и чистота свидетелстваха, както ми каза брат Б., за присъствието не само на дисциплина, но и че у тия хора имаше високо съзнание. Съзнание тъй желано и тъй рядко у нас! На разни места из лагера видях следните няколко надписа, назначени за умствена дисциплина. При склада за провизии и хляб: "Търсете живия хляб." Край една пътека: "Чисто сърце, Светъл ум, Диамантена воля." Край друга пътека: "Мисли, право мисли." При слънчевия часовник: "Вложи Истината в душата си и Свободата, която търсиш, ще я намериш." Мръкваше се и аз тръгнах със своя другар да си отида. Но приятелите дъновисти ме поканиха да нощувам с тях, за да видя, на другия ден, упражненията им при изгрев слънце. Още по-лесно ме склониха като узнах, че щяло да има беседа от Учителя им, когото аз никога не бях слушал в публична реч. А Петър Дънов, създател, водител и душата на това оригинално и грандиозно движение, струваше си да бъде слушан и ако е възможно, преценен. Според "Църковен вестник", в България има 15 000 дъновисти.
към текста >>

Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чудесен ред, на които един Соколски вожд, един параден генерал би завидел.
Когато малко подир четири часа и половина стигнахме голямата поляна сред лагера, аз бях изненадан от неочакваната гледка. Може би по-право е да кажа, че моите изненади започнаха усилено да се нижат. Там ние заварихме около 500 мъже и жени, а други едновременно с нас прииждаха на групи и тихичко заемаха местата си в стройни редове. Още при пръв поглед, три неща ме изненадаха, най-малко три: че толкова хора бяха самоволно там толкова рано, че всички стояха и продължаваха да образуват стройни, геометрично правилни редове и то без никакъв видим или гласен разпоредител, и че там владееше, невъобразима за такова множество, пълна тайнствена тишина. Сякаш че това множество стоеше със страхопочитание пред живо някое Божество в тайнствен храм. Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чудесен ред, на които един Соколски вожд, един параден генерал би завидел. Редът беше тъй правилен, щото откъдето и да го погледне човек, виждаха се прави редици от човеци, поединично, отстоящи равномерно на два метра един от друг. Мъжете, гологлави, стояха отдясно, а жените, в забрадките си, побелявяха лявата половина на полянката. Всички с лице към изток, стояха прави, мълчаливи и неподвижни като статуи. Изненадан и трогнат от грандиозната пред мен гледка, аз напразно търсех с око оня, който е пружината и душата на този народ. Затова попитах – тихо, на английски, брат С.: "Къде е Дънов?
към текста >>

Последните четири реда се повтарят три пъти, първият път силно, вторият път по-тихо, третият път много тихо.
Не забравяй вейте Му добрини. Не забравяй милостта Му, Не забравяй благостта Му, Не забравяй Обичта Му, Не забравяй Любовта Му! Последните четири реда се повтарят три пъти, първият път силно, вторият път по-тихо, третият път много тихо. След това почнаха седемте физически упражнения, които изразяваха с разни телесни пози и движения – с глава, ръце и крака, но и с цялото тяло, като всички следваха сякаш автоматично Учителя, който стоеше пред тях и сам, с чудесна за възрастта Му ловкост, правеше едновременно същите движения. Понякога коленичеха и ставаха, всички едновременно, в чудесен такт, хармония и пълна тишина. А преди всички тези упражнения, всички заедно, наизуст, пееха някоя песен, изговаряха една молитва или някое назидателно изречение. Песните и изреченията се повтаряха, или част от тях, трикратно. Между молитвите бяха: Господнята молитва "Отче наш" и 91 псалом, изговаряни задружно от всички.
към текста >>

Понякога коленичеха и ставаха, всички едновременно, в чудесен такт, хармония и пълна тишина.
Не забравяй благостта Му, Не забравяй Обичта Му, Не забравяй Любовта Му! Последните четири реда се повтарят три пъти, първият път силно, вторият път по-тихо, третият път много тихо. След това почнаха седемте физически упражнения, които изразяваха с разни телесни пози и движения – с глава, ръце и крака, но и с цялото тяло, като всички следваха сякаш автоматично Учителя, който стоеше пред тях и сам, с чудесна за възрастта Му ловкост, правеше едновременно същите движения. Понякога коленичеха и ставаха, всички едновременно, в чудесен такт, хармония и пълна тишина. А преди всички тези упражнения, всички заедно, наизуст, пееха някоя песен, изговаряха една молитва или някое назидателно изречение. Песните и изреченията се повтаряха, или част от тях, трикратно. Между молитвите бяха: Господнята молитва "Отче наш" и 91 псалом, изговаряни задружно от всички. А седемте назидателни изречения, по едно пред всяко упражнение, са следните: 1. "Господи, да дойде Твоето благословение върху мен!
към текста >>

6. "Ще ходя в Пътя на Истината!
" 4. "Да служа на Господа с всичката си душа! " 5. "Да се радвам на Божиите блага! " 6. "Ще ходя в Пътя на Истината! " 7. "Верен, Истинен, Чист и Благ всякога бъди! " Тъкмо тогава, след седмото упражнение, се зададе слънцето. С появяването на крайчеца на светилото, множеството се раздвижи.
към текста >>

Гонения от пътя Му няма да го отклонят.
Само глупавият невежа би бил на противното мнение и само престъпният би ги мразил, преследвал и наричал опасни. Все таки, това е убеждението на неговите предани последователи, че Той е епохална, историческа личност; затова не Го наричат "дядо Дънов" или "господин Дънов", а Учителя. Учителя с главно "У" е един, несравним на земята. И с право, защото, доколкото знаем, Той е несравним с никой свой сънародник, с никой съвременник. Нито е потребно човек да бъде дъновист, за да види, че Дънов е вече човек на историята, издигнат до недосегаема неувредимост в света, от когото и да е било, Той е вече неуязвим. Гонения от пътя Му няма да го отклонят. Смърт делото Му няма да спре. Насилствена смърт само би Го засилила и ускорила. Българинът, господин Петър Дънов, не е вече ни Петър, ни Господин; Той е Дънов – предмет на историята, за критика и за славословие. Неговото велико дело, което е като пристигаща пролет, носи пъпките на живота, началото на зората на утрешния ден. Историческо Братско движение, на което Той е родител, глава и душа.
към текста >>

Ако днешната реформа вземе същия ход, същия път, тя ще има на по-висок етап подобни последици и постижения.
Българинът, господин Петър Дънов, не е вече ни Петър, ни Господин; Той е Дънов – предмет на историята, за критика и за славословие. Неговото велико дело, което е като пристигаща пролет, носи пъпките на живота, началото на зората на утрешния ден. Историческо Братско движение, на което Той е родител, глава и душа. Ще се отнесе името Му над всяко българско име ,до краищата на света. България е дала досега само един друг велик реформатор, чието дело, отхвърлено у дома му, преобрази и издигна до първостепенна сила в света Германия, Англия, Америка – страните, които го възприеха и доразвиха. Ако днешната реформа вземе същия ход, същия път, тя ще има на по-висок етап подобни последици и постижения. Народ, който я приеме и доразвие, ще се издигне. Народ, който я отхвърли, ще изпадне на долно стъпало и ще лае на месечина против великите сили, т.е. против издигнатите чрез Истината. Бялото Братство е пиле, излюпено из черупката на християнските догми и с освободените си, засилени крака и криле, то ще ускори хода на България към Божието царство на Земята. Обвиняват Го, че Дънов е казал, че е превъплотен Христос.
към текста >>

4. КОМПОЗИЦИЯТА НА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той е последван от живота на Исус Христос в кръга на 12-те апостоли, и третият кръг е животът на Църквата, която според Откровението на Йоан в нейното първично състояние се състои от 12 пъти по 12 хиляди души.
Старият Завет ни рисува историята на еврейския народ и с това историята на човечеството. Тук ние виждаме как на земята човечеството все повече изживява старото Божие наследство. Евангелията ни рисуват идването на Небето на земята, а Деянията на апостолите ни описват земята все повече проникната от Небето. В този процес, който се извършва с течение на времето, се редуват пред нас три кръга един след друг, в които има известно подобие. Животът на народа в неговите 12 колена е обект на Стария Завет. Той е последван от живота на Исус Христос в кръга на 12-те апостоли, и третият кръг е животът на Църквата, която според Откровението на Йоан в нейното първично състояние се състои от 12 пъти по 12 хиляди души. Три различни живота се редуват един след друг, от които нито един, даже и средният не са просто човешки. Тези три живота са свързани помежду си с една вътрешна връзка на Духа. В началото на всеки от тях стои образът на избиването на децата - избиването на децата по заповед на фараона в Египет, избиването на децата по заповед на Ирод и в третия кръг - гонението на първите християни, първата жертва на което става най-старият апостол Яков. Един ключ за разбиране на Деянията на апостолите намираме, когато разглеждаме Деянията като описание на живота на една общност, която не е свързана с кръвна връзка, както народът от Стария Завет. Това е една общност, свързана чрез Духа, която в своето развитие обхваща цялото човечество.
към текста >>

Това, което трябвало да се роди, е вече родено и поема своя път на развитие.
Неговото изчезване в описанието означава раждането на Петровото християнство в Рим. Във връзка с това е важно да се отбележи, че накрая книгата като че прекъсва, не описва всичко, което според историческото описание би трябвало да се опише. Както от средата изчезва личността на Петър, така към края се говори за края на живота на Павел и неговата мъченическа смърт. С идването на Павел в Рим, там вече в действителност е налице Петровото християнство. Това показва, че след образуване на общността, неговата личност не е вече важна. Това, което трябвало да се роди, е вече родено и поема своя път на развитие. Емил Бок казва: "Пътят от Петър до Павел, който определя в общи черти строежа на Деянията на апостолите, означава в много отношения разрастването на Християнството до неговата универсалност. Петър е представител на едно течение между много други, подобно на Яков, Йоан и други. Напротив, Павел е въобще представител на общочовешкото Християнство. Ние знаем, че Йоан е разгърнал своята дейност в Ефес, а Петър своята дейност в Рим. В тези два клона имаме изток и запад на първичното Християнство.
към текста >>

Емил Бок казва: "Пътят от Петър до Павел, който определя в общи черти строежа на Деянията на апостолите, означава в много отношения разрастването на Християнството до неговата универсалност.
Във връзка с това е важно да се отбележи, че накрая книгата като че прекъсва, не описва всичко, което според историческото описание би трябвало да се опише. Както от средата изчезва личността на Петър, така към края се говори за края на живота на Павел и неговата мъченическа смърт. С идването на Павел в Рим, там вече в действителност е налице Петровото християнство. Това показва, че след образуване на общността, неговата личност не е вече важна. Това, което трябвало да се роди, е вече родено и поема своя път на развитие. Емил Бок казва: "Пътят от Петър до Павел, който определя в общи черти строежа на Деянията на апостолите, означава в много отношения разрастването на Християнството до неговата универсалност. Петър е представител на едно течение между много други, подобно на Яков, Йоан и други. Напротив, Павел е въобще представител на общочовешкото Християнство. Ние знаем, че Йоан е разгърнал своята дейност в Ефес, а Петър своята дейност в Рим. В тези два клона имаме изток и запад на първичното Християнство. Обаче Павел е действал заедно както с Йоан в Ефес, така и с Петър в Рим.
към текста >>

Това изживяване служи по един чудесен начин за мост между изживяването на Петър и това на Павел.
В тази сфера на Светлина, намираща се зад сферата на земното, той вижда образа на Христос. Даже в продължение на три дни неговите физически очи са ослепени, след като му бяха отворени вътрешните очи. В този смисъл изживяването на Павел е един космичен факт. Павел изживява Христос като Господар на Природата и на природните стихии и още от самото начало приема поръчението, което му позволява да преброди най-големите ширини на земния свят. Между Петдесетница и Дамаск стои друго едно изживяване - мъченичеството и убиването на Стефан. Това изживяване служи по един чудесен начин за мост между изживяването на Петър и това на Павел. Силите, които оживяват в душата на Петър на Петдесетница са такива, които човечеството е притежавало още в древни времена. Чудото на езиците е възобновяване на магическите сили на Словото, които са владели до най- висока степен в цялата египетска жреческа култура. Поради това и по-късно Павел се изказва върху говоренето езици в църквите с известни ограничения. Той виждал някаква стойност в това говорене, само когато несъзнателността, свързана с него, може да бъде допълнена, било че самият говорещ на чужди езици е в състояние да предаде на ясен език мисълта, казана преди това от него, или някой друг, който има способността да го изтълкува. Павел е писал после и до коринтяните, че самият той не желае да си служи с говорене на езици, въпреки че имал способността да го стори.
към текста >>

Една от тях е събитието пред Дамаск, за което се споменава три пъти в Деянията.
Третият раздел на Деянията на апостолите е най-голям. Този раздел отговаря на Преображението в Евангелието. Тук става вътрешно преобразяване в ръководните личности. И всички тези съдби на преобразяването се групират около преобразяването на Павел пред Дамаск. Има няколко сцени в Деянията на апостолите, които често се повтарят. Една от тях е събитието пред Дамаск, за което се споменава три пъти в Деянията. Първо го намираме в 9-та глава, като част от историята на събитията, които самата книга излага. След това Павел го описва два пъти в своите речи. Първото истинско описание се намира в трета част на Деянията на апостолите. Двете повторения се намират вече в четвъртата част. Едно събитие, което се описва два пъти с големи подробности е видението, което Петър е имал в Йопе, което го подготвя за срещата с Корнелий от Кесария.
към текста >>

След това Павел го описва два пъти в своите речи.
Тук става вътрешно преобразяване в ръководните личности. И всички тези съдби на преобразяването се групират около преобразяването на Павел пред Дамаск. Има няколко сцени в Деянията на апостолите, които често се повтарят. Една от тях е събитието пред Дамаск, за което се споменава три пъти в Деянията. Първо го намираме в 9-та глава, като част от историята на събитията, които самата книга излага. След това Павел го описва два пъти в своите речи. Първото истинско описание се намира в трета част на Деянията на апостолите. Двете повторения се намират вече в четвъртата част. Едно събитие, което се описва два пъти с големи подробности е видението, което Петър е имал в Йопе, което го подготвя за срещата с Корнелий от Кесария. Това видение и опитност на Петър с Корнелий принадлежи към вътрешните преобразувания, през които трябва да мине Петър. Интересно е, че пълното вътрешно преобразувание на Петър става след изживяването на Павел.
към текста >>

Едно събитие, което се описва два пъти с големи подробности е видението, което Петър е имал в Йопе, което го подготвя за срещата с Корнелий от Кесария.
Една от тях е събитието пред Дамаск, за което се споменава три пъти в Деянията. Първо го намираме в 9-та глава, като част от историята на събитията, които самата книга излага. След това Павел го описва два пъти в своите речи. Първото истинско описание се намира в трета част на Деянията на апостолите. Двете повторения се намират вече в четвъртата част. Едно събитие, което се описва два пъти с големи подробности е видението, което Петър е имал в Йопе, което го подготвя за срещата с Корнелий от Кесария. Това видение и опитност на Петър с Корнелий принадлежи към вътрешните преобразувания, през които трябва да мине Петър. Интересно е, че пълното вътрешно преобразувание на Петър става след изживяването на Павел. Отначало той още не е самостоятелен и затова винаги го виждаме да върши своите дела заедно с Йоан. Едва след Павловото изживяване Петър намира пътя на своята самостоятелна мисия. Изцелението на Еней и възкресението на Тавита са първите деяния, които Петър извършва напълно самостоятелно.
към текста >>

Едва след Павловото изживяване Петър намира пътя на своята самостоятелна мисия.
Двете повторения се намират вече в четвъртата част. Едно събитие, което се описва два пъти с големи подробности е видението, което Петър е имал в Йопе, което го подготвя за срещата с Корнелий от Кесария. Това видение и опитност на Петър с Корнелий принадлежи към вътрешните преобразувания, през които трябва да мине Петър. Интересно е, че пълното вътрешно преобразувание на Петър става след изживяването на Павел. Отначало той още не е самостоятелен и затова винаги го виждаме да върши своите дела заедно с Йоан. Едва след Павловото изживяване Петър намира пътя на своята самостоятелна мисия. Изцелението на Еней и възкресението на Тавита са първите деяния, които Петър извършва напълно самостоятелно. Следващото е призоваването при Корнелий чрез духовно преживяване. И той първо скъсва с приетото дотогава правило, че пътят на Християнството трябва да води през юдейството. След събитието пред Дамаск, навсякъде рамките на юдейството стават тесни за Християнството. Универсализмът на Християнството си пробива път, като самите ръководни личности надрастват границите на наследствения духовен живот.
към текста >>

И той първо скъсва с приетото дотогава правило, че пътят на Християнството трябва да води през юдейството.
Интересно е, че пълното вътрешно преобразувание на Петър става след изживяването на Павел. Отначало той още не е самостоятелен и затова винаги го виждаме да върши своите дела заедно с Йоан. Едва след Павловото изживяване Петър намира пътя на своята самостоятелна мисия. Изцелението на Еней и възкресението на Тавита са първите деяния, които Петър извършва напълно самостоятелно. Следващото е призоваването при Корнелий чрез духовно преживяване. И той първо скъсва с приетото дотогава правило, че пътят на Християнството трябва да води през юдейството. След събитието пред Дамаск, навсякъде рамките на юдейството стават тесни за Християнството. Универсализмът на Християнството си пробива път, като самите ръководни личности надрастват границите на наследствения духовен живот. Заключението на вътрешното освобождаване, което Петър постига, е отбелязано от неговото освобождаване от тъмницата от Ангела, за което се разказва в 12-та глава на Деянията. Освобождението от външната тъмница беше едновременно освобождение от един вътрешен плен, който постоянно го потискаше. След това ние го срещаме в Деянията на апостолите само още веднъж.
към текста >>

Универсализмът на Християнството си пробива път, като самите ръководни личности надрастват границите на наследствения духовен живот.
Едва след Павловото изживяване Петър намира пътя на своята самостоятелна мисия. Изцелението на Еней и възкресението на Тавита са първите деяния, които Петър извършва напълно самостоятелно. Следващото е призоваването при Корнелий чрез духовно преживяване. И той първо скъсва с приетото дотогава правило, че пътят на Християнството трябва да води през юдейството. След събитието пред Дамаск, навсякъде рамките на юдейството стават тесни за Християнството. Универсализмът на Християнството си пробива път, като самите ръководни личности надрастват границите на наследствения духовен живот. Заключението на вътрешното освобождаване, което Петър постига, е отбелязано от неговото освобождаване от тъмницата от Ангела, за което се разказва в 12-та глава на Деянията. Освобождението от външната тъмница беше едновременно освобождение от един вътрешен плен, който постоянно го потискаше. След това ние го срещаме в Деянията на апостолите само още веднъж. Това е при така наречения апостолски събор, който е описан в 15-та глава. След това Петър изглежда, че напуска Ерусалим и заминава за Рим.
към текста >>

В третата част на Деянията е описано първото пътешествие на Павел.
След това ние го срещаме в Деянията на апостолите само още веднъж. Това е при така наречения апостолски събор, който е описан в 15-та глава. След това Петър изглежда, че напуска Ерусалим и заминава за Рим. На този събор апостолите вземат решението по настояването на Павел и Варнава да не се иска от езичниците да приемат юдейския закон, преди да станат Християни. С това имаме едно цялостно преобразяване, с което пред Християнството се открива света и то добива своята универсалност. В третата част на Деянията е описано първото пътешествие на Павел. Още отначало той вече действа като апостол на народите, но същевременно в него завършва развитието, получило своя първоначален тласък при Дамаск. За второто пътешествие на Павел говори четвъртата част. Това е моментът, когато той напуска Азия и навлиза в Европа, което е описано в 16-та глава. Едва сега е свободен вече пътят към човечеството. Тук вече Павел идва в Солун и Атина и започва да се намесва в европейските събития.
към текста >>

За второто пътешествие на Павел говори четвъртата част.
След това Петър изглежда, че напуска Ерусалим и заминава за Рим. На този събор апостолите вземат решението по настояването на Павел и Варнава да не се иска от езичниците да приемат юдейския закон, преди да станат Християни. С това имаме едно цялостно преобразяване, с което пред Християнството се открива света и то добива своята универсалност. В третата част на Деянията е описано първото пътешествие на Павел. Още отначало той вече действа като апостол на народите, но същевременно в него завършва развитието, получило своя първоначален тласък при Дамаск. За второто пътешествие на Павел говори четвъртата част. Това е моментът, когато той напуска Азия и навлиза в Европа, което е описано в 16-та глава. Едва сега е свободен вече пътят към човечеството. Тук вече Павел идва в Солун и Атина и започва да се намесва в европейските събития. Третото пътешествие на Павел е съдбоносно. Той прави това пътешествие не по собствена инициатива, а като пленник, когото водят при цезаря в Рим.
към текста >>

Едва сега е свободен вече пътят към човечеството.
С това имаме едно цялостно преобразяване, с което пред Християнството се открива света и то добива своята универсалност. В третата част на Деянията е описано първото пътешествие на Павел. Още отначало той вече действа като апостол на народите, но същевременно в него завършва развитието, получило своя първоначален тласък при Дамаск. За второто пътешествие на Павел говори четвъртата част. Това е моментът, когато той напуска Азия и навлиза в Европа, което е описано в 16-та глава. Едва сега е свободен вече пътят към човечеството. Тук вече Павел идва в Солун и Атина и започва да се намесва в европейските събития. Третото пътешествие на Павел е съдбоносно. Той прави това пътешествие не по собствена инициатива, а като пленник, когото водят при цезаря в Рим. В заключение ще приведа заключителните думи на Емил Бок от неговото разглеждане на строежа на Деянията на апостолите. Той казва:
към текста >>

Третото пътешествие на Павел е съдбоносно.
Още отначало той вече действа като апостол на народите, но същевременно в него завършва развитието, получило своя първоначален тласък при Дамаск. За второто пътешествие на Павел говори четвъртата част. Това е моментът, когато той напуска Азия и навлиза в Европа, което е описано в 16-та глава. Едва сега е свободен вече пътят към човечеството. Тук вече Павел идва в Солун и Атина и започва да се намесва в европейските събития. Третото пътешествие на Павел е съдбоносно. Той прави това пътешествие не по собствена инициатива, а като пленник, когото водят при цезаря в Рим. В заключение ще приведа заключителните думи на Емил Бок от неговото разглеждане на строежа на Деянията на апостолите. Той казва: "В първата част, която отговаря на четенето на Евангелието, в центъра на която стои разказът за слизането на Светия Дух, е изживяна в духовната област, т.е. в действието на Петър чрез Словото.
към текста >>

Той прави това пътешествие не по собствена инициатива, а като пленник, когото водят при цезаря в Рим.
За второто пътешествие на Павел говори четвъртата част. Това е моментът, когато той напуска Азия и навлиза в Европа, което е описано в 16-та глава. Едва сега е свободен вече пътят към човечеството. Тук вече Павел идва в Солун и Атина и започва да се намесва в европейските събития. Третото пътешествие на Павел е съдбоносно. Той прави това пътешествие не по собствена инициатива, а като пленник, когото водят при цезаря в Рим. В заключение ще приведа заключителните думи на Емил Бок от неговото разглеждане на строежа на Деянията на апостолите. Той казва: "В първата част, която отговаря на четенето на Евангелието, в центъра на която стои разказът за слизането на Светия Дух, е изживяна в духовната област, т.е. в действието на Петър чрез Словото. На втората част, която отговаря на жертвоприношението, Духът е изживян в човека, преди всичко в образа на Стефан, който пристъпва към мъченичеството като озарен човек.
към текста >>

Тук в пътешествието и съденето на Павел ние изживяваме духовното в борба заради човечеството.
На втората част, която отговаря на жертвоприношението, Духът е изживян в човека, преди всичко в образа на Стефан, който пристъпва към мъченичеството като озарен човек. В третата част, която отговаря на преобразяването, на преден план стои преживяването пред Дамаск. Тук Духът е изживян във видимата вселена. Самият свят на земните елементи е хлябът на причастието, в което става превръщането. Четвъртата част отговаря на причастието. Тук в пътешествието и съденето на Павел ние изживяваме духовното в борба заради човечеството. Духовното става фактор на културата и с това се явява като сила, създаваща историята".
към текста >>

5. 1. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Първо имаме животът на народа с неговите 12 колена, което е последвано от живота на Исуса в кръга на 12-те апостоли и най-после животът на църквата, която според Откровението на Йоана в едно първично явление, се състои от 12 пъти по 12 хиляди души.
Ние виждаме как на Земята човечеството все повече изразходва старото Божие наследство. Проникването на Земята от Небето става обект на все по-голям копнеж, но то е още предстоящо. Евангелията рисуват идването на Небето на Земята. Най-после Деянията на апостолите описват Земята все повече проникната от Небето. Тук виждаме да се редуват три кръга, които в известно отношение са изпълнени с подобни закони на формиране. Първо имаме животът на народа с неговите 12 колена, което е последвано от живота на Исуса в кръга на 12-те апостоли и най-после животът на църквата, която според Откровението на Йоана в едно първично явление, се състои от 12 пъти по 12 хиляди души. Три различни живота се редуват един след друг, от които нито един, даже и средният, не са просто човешки. Тези три живота са свързани помежду си чрез изобилието от отражения и повторения на едно по-високо поле. В началото на всеки един от тези кръгове стои избиването на децата. Там, където започва да се развива животът на народа, става избиване на децата по заповед на фараона на Египет, от което избиване е избавен Мойсей. В началото на Евангелието стои избиването на децата по заповед на Ирода във Витлеем.
към текста >>

Погледнато изцяло, Деянията на апостолите поемат пътя на Петра към Павла.
Деянията на апостолите ни предлагат всичко, което е необходимо, за да се стигне до един възглед за световна широта на световното Християнство. Това Писание ни показва най-различните извори и места, от които са бликнали реките, които после са се разпределяли по народите и континентите. Необходимо е да се обърне внимание на това, че съставът на лицата, които носят описаните събития в началото на Деянията на апостолите, е напълно различен от тези в края. Тези, които в началото стоят на преден план, напускат един след друг сцената. Но това не е истинско изчезване, а всъщност раждането на едно особено течение, начело на което стои дадено лице. Погледнато изцяло, Деянията на апостолите поемат пътя на Петра към Павла. От средата на книгата нататък Петър вече не се споменава, след като в началото той е личността, която е на преден план. Неговото замлъкване в описанията означава раждането на Петровото Християнство в Рим. Пътят от Петър към Павел, който определя в общи черти строежът на Деянията на апостолите, означава в много отношения израстването на Християнството до неговата универсалност. Петър е представител на едно течение между много други, подобно на Яков и Йоан и много други. Напротив, Павел е въобще представител на универсалното Християнство.
към текста >>

Пътят от Петър към Павел, който определя в общи черти строежът на Деянията на апостолите, означава в много отношения израстването на Християнството до неговата универсалност.
Тези, които в началото стоят на преден план, напускат един след друг сцената. Но това не е истинско изчезване, а всъщност раждането на едно особено течение, начело на което стои дадено лице. Погледнато изцяло, Деянията на апостолите поемат пътя на Петра към Павла. От средата на книгата нататък Петър вече не се споменава, след като в началото той е личността, която е на преден план. Неговото замлъкване в описанията означава раждането на Петровото Християнство в Рим. Пътят от Петър към Павел, който определя в общи черти строежът на Деянията на апостолите, означава в много отношения израстването на Християнството до неговата универсалност. Петър е представител на едно течение между много други, подобно на Яков и Йоан и много други. Напротив, Павел е въобще представител на универсалното Християнство. Ние знаем, че Йоан е развивал своята дейност в Ефес, а Петър своята - в Рим. В тези два клона имаме Изтокът и Западът на Първичното християнство. Обаче, Павел е действал както заедно с Йоана в Ефес, така и в Рим с Петър.
към текста >>

Това изживяване служи за един чудесен мост между изживяването на Петра и това на Павла.
В тази сфера от Светлина, намираща се зад стената на земното, той вижда образа на Христа. Изживяването пред Дамаск е един космически факт. Той преминава от изживяването на Божественото в собствената душа към изживяването на Божественото, което отново започва да оживява в Природата. Павел вижда Христа като Господар на Стихиите и още от самото начало приема поръчението, което му позволява да преброди най-голямата ширина на земния свят. Между Петдесетница и Дамаск стои едно трето изживяване - мъченичеството на Стефан. Това изживяване служи за един чудесен мост между изживяването на Петра и това на Павла. Тук ще обърна внимание само на една страна на това събитие. Силите, които оживяват душата на Петър чрез изживяването на Петдесетница, са такива, каквито човечеството е притежавало още в древни времена. Чудото на езиците предимно, е възобновяване на магическата сила на Словото, която са владеели до висока степен египтяните. Поради това и по-късно Павел се е изказвал върху говоренето на езиците в църквите с известни ограничения. Той може да вижда някаква стойност в това говорене само когато несъзнателността, свързана с него, може да бъде допълнена, било че самият говорещ на различни езици е бил в състояние да преведе на ясния език на мисълта казаното преди това от него в понижено съзнание, или някой друг от присъстващите, който имал способността да го изтълкува.
към текста >>

След смъртта на Стефан за пръв път тръгват по-голям брой хора, за да разнесат Евангелието по света.
Това, което гърците искаха да изразят като ознаменуваха повишената човечност на победителя чрез увенчаване с венец, тук е осъществено по вътрешен начин. В троичността на основните събития: Петдесетница, смъртта на Стефан и изживяването на Павел пред Дамаск, става видим основният строеж на Деянията на апостолите. Първите три от четирите големи Деяния се изживяват в тези три събития. Не трябва да се мисли, че апостолите са тръгнали по света като апостоли веднага след изживяването на Петдесетница. Първият тласък за мисионерска дейност е създаден не от небесното събитие, а от тежката съдба. След смъртта на Стефан за пръв път тръгват по-голям брой хора, за да разнесат Евангелието по света. И ние виждаме Петър да остава в Ерусалим повече от десет години след събитието на Петдесетница, преди да тръгне по света като апостол. Събитието на освобождаването на Петър от тъмницата, за което се разказва в 12-те глава, става през 44-та година. В първия раздел на Деянията на апостолите ни се описват Възнесението и слизането на Светия Дух. Във втория раздел се описва убиването на Стефан и на стария Яков и началото на гонението, което става причина апостолите постепенно да се пръснат по света. Третият раздел на Деянията на апостолите е най-обширен.
към текста >>

Такова е събитието пред Дамаск, за което се споменава три пъти в Деянията на апостолите.
Във втория раздел се описва убиването на Стефан и на стария Яков и началото на гонението, което става причина апостолите постепенно да се пръснат по света. Третият раздел на Деянията на апостолите е най-обширен. Тук ръководните личности преминават през свое вътрешно преобразяване. И всички тези съдби на преобразяване се групират около великото събитие на преобразяването пред Дамаск. Има някои сцени, които Деянията често повтарят. Такова е събитието пред Дамаск, за което се споменава три пъти в Деянията на апостолите. Първо го намираме в 9-та глава като част от едно продължаващо събитие, което самата книга излага. Но след това Павел го споменава още два пъти в своите речи. Първото истинско описание се намира в третата част на Деянията на апостолите. Двете повторения се намират в четвъртата част. Друго едно събитие, което е описано два пъти в големи подробности, е видението, което Петър е имал в Попия и което го подготвя за неговата среща с римския управител Кор- нилий от Кесария.
към текста >>

Но след това Павел го споменава още два пъти в своите речи.
Тук ръководните личности преминават през свое вътрешно преобразяване. И всички тези съдби на преобразяване се групират около великото събитие на преобразяването пред Дамаск. Има някои сцени, които Деянията често повтарят. Такова е събитието пред Дамаск, за което се споменава три пъти в Деянията на апостолите. Първо го намираме в 9-та глава като част от едно продължаващо събитие, което самата книга излага. Но след това Павел го споменава още два пъти в своите речи. Първото истинско описание се намира в третата част на Деянията на апостолите. Двете повторения се намират в четвъртата част. Друго едно събитие, което е описано два пъти в големи подробности, е видението, което Петър е имал в Попия и което го подготвя за неговата среща с римския управител Кор- нилий от Кесария. То принадлежи към вътрешните преобразявания, през които Петър трябваше да мине. Интересно е, че решаващите промени в душата на Петър започват едва след изживяването на Павел пред Дамаск.
към текста >>

Друго едно събитие, което е описано два пъти в големи подробности, е видението, което Петър е имал в Попия и което го подготвя за неговата среща с римския управител Кор- нилий от Кесария.
Такова е събитието пред Дамаск, за което се споменава три пъти в Деянията на апостолите. Първо го намираме в 9-та глава като част от едно продължаващо събитие, което самата книга излага. Но след това Павел го споменава още два пъти в своите речи. Първото истинско описание се намира в третата част на Деянията на апостолите. Двете повторения се намират в четвъртата част. Друго едно събитие, което е описано два пъти в големи подробности, е видението, което Петър е имал в Попия и което го подготвя за неговата среща с римския управител Кор- нилий от Кесария. То принадлежи към вътрешните преобразявания, през които Петър трябваше да мине. Интересно е, че решаващите промени в душата на Петър започват едва след изживяването на Павел пред Дамаск. Неговото пробуждане е започнало още на Петдесетница, но още не е напълно преобразен. Отначало той е несамостоятелен и затова го виждаме да върши своите дела заедно с Йоан. Едва след изживяването на Павел пред Дамаск Петър намира вече пътя на своята самостоятелна дейност.
към текста >>

Едва след изживяването на Павел пред Дамаск Петър намира вече пътя на своята самостоятелна дейност.
Друго едно събитие, което е описано два пъти в големи подробности, е видението, което Петър е имал в Попия и което го подготвя за неговата среща с римския управител Кор- нилий от Кесария. То принадлежи към вътрешните преобразявания, през които Петър трябваше да мине. Интересно е, че решаващите промени в душата на Петър започват едва след изживяването на Павел пред Дамаск. Неговото пробуждане е започнало още на Петдесетница, но още не е напълно преобразен. Отначало той е несамостоятелен и затова го виждаме да върши своите дела заедно с Йоан. Едва след изживяването на Павел пред Дамаск Петър намира вече пътя на своята самостоятелна дейност. Между Петър и Павел е имало много добри отношения. Отначало Павел не намира никакво разбиране от страна на Петър и апостолите. Изцелението на Еней и възкресението на Тавита са първите деяния, които Петър извършва напълно самостоятелно. След това е срещата с Корнилий. С това той отстъпва от юдейския закон, като влиза в дома на римлянина.
към текста >>

И гой пръв скъсва с приетото дотогава правило, че пътят на Християнството трябва да води през юдействого.
Между Петър и Павел е имало много добри отношения. Отначало Павел не намира никакво разбиране от страна на Петър и апостолите. Изцелението на Еней и възкресението на Тавита са първите деяния, които Петър извършва напълно самостоятелно. След това е срещата с Корнилий. С това той отстъпва от юдейския закон, като влиза в дома на римлянина. И гой пръв скъсва с приетото дотогава правило, че пътят на Християнството трябва да води през юдействого. Петър покръства хората на Корнилий. След като веднъж събитието пред Дамаск беше станало, навсякъде рамките на юдействого стават вече тесни за Християнството. Универсализмът на Християнството си пробива път, като самите ръководни личности надрастват границите на наследствения духовен живот. Заключението на вътрешното освобождаване, което Петър намира, е отбелязано от неговото освобождаване от тъмницата чрез ангела, за което се разказва в 12-та глава. Дванадесета глава е важна с това, че по времето, което описва, стават важни събития.
към текста >>

Универсализмът на Християнството си пробива път, като самите ръководни личности надрастват границите на наследствения духовен живот.
След това е срещата с Корнилий. С това той отстъпва от юдейския закон, като влиза в дома на римлянина. И гой пръв скъсва с приетото дотогава правило, че пътят на Християнството трябва да води през юдействого. Петър покръства хората на Корнилий. След като веднъж събитието пред Дамаск беше станало, навсякъде рамките на юдействого стават вече тесни за Християнството. Универсализмът на Християнството си пробива път, като самите ръководни личности надрастват границите на наследствения духовен живот. Заключението на вътрешното освобождаване, което Петър намира, е отбелязано от неговото освобождаване от тъмницата чрез ангела, за което се разказва в 12-та глава. Дванадесета глава е важна с това, че по времето, което описва, стават важни събития. По това време, през 44~та година, настава голям глад, избухва бунт, в течение на който Ирод заповядва да обезглавят Якова, брата на Йоана. Това е било през страстната седмица, може би на страстен петък, когато апостолите и общностга били вглъбени в спомена за смъртта на Христа. Скръбта за Христа била повишена чрез една настояща скръб.
към текста >>

По това време Павел и Варнава са се били върнали вече от своето първо пътуване и сега трябва да се реши въпроса, дали езичниците, които приемат Християнството, трябва да преминат през юдейството или не.
Отблясъка от изживяването с ангела, което Петър е имал, преминава сега върху всички. Тук е и младият Марко. От всичко, което става наоколо, в неговата душа става голямо преобразяване. Предполага се, че и Петър след това е напуснал Ерусалим, след апостолския събор, за което се говори в 12-та глава, и е заминал за Рим. Така освобождаването от външната тъмница е било едно освобождаване и на вътрешен план от традицията, която постоянно го потискала. По това време Павел и Варнава са се били върнали вече от своето първо пътуване и сега трябва да се реши въпроса, дали езичниците, които приемат Християнството, трябва да преминат през юдейството или не. Петър беше решил вече този въпрос за себе си със случая с Корнилий. След него цялото апостолско събрание трябваше да се справи с този въпрос, за да не пречат на световната широта, която Първичното християнство трябваше да добие и за което ратуваше Павел. В третата част на Деянията на апостолите е поместено само първото пътешествие на Павел. По това време той вече е действал мощно като апостол на народите, но същевременно в него завършва развитието, което беше получило такъв мощен тласък при случката пред Дамаск. За второто пътешествие на Павел говори четвъртата част от Деянията на апостолите.
към текста >>

В третата част на Деянията на апостолите е поместено само първото пътешествие на Павел.
Предполага се, че и Петър след това е напуснал Ерусалим, след апостолския събор, за което се говори в 12-та глава, и е заминал за Рим. Така освобождаването от външната тъмница е било едно освобождаване и на вътрешен план от традицията, която постоянно го потискала. По това време Павел и Варнава са се били върнали вече от своето първо пътуване и сега трябва да се реши въпроса, дали езичниците, които приемат Християнството, трябва да преминат през юдейството или не. Петър беше решил вече този въпрос за себе си със случая с Корнилий. След него цялото апостолско събрание трябваше да се справи с този въпрос, за да не пречат на световната широта, която Първичното християнство трябваше да добие и за което ратуваше Павел. В третата част на Деянията на апостолите е поместено само първото пътешествие на Павел. По това време той вече е действал мощно като апостол на народите, но същевременно в него завършва развитието, което беше получило такъв мощен тласък при случката пред Дамаск. За второто пътешествие на Павел говори четвъртата част от Деянията на апостолите. Там се описва, че Павел преминавал от Азия в Европа /16-та глава/. С това му се отваря път към човечеството. Раздаването на Духа на човечеството започва там, когато Павел идва в Солун и Атина и започва да се намесва в европейските съдби.
към текста >>

За второто пътешествие на Павел говори четвъртата част от Деянията на апостолите.
По това време Павел и Варнава са се били върнали вече от своето първо пътуване и сега трябва да се реши въпроса, дали езичниците, които приемат Християнството, трябва да преминат през юдейството или не. Петър беше решил вече този въпрос за себе си със случая с Корнилий. След него цялото апостолско събрание трябваше да се справи с този въпрос, за да не пречат на световната широта, която Първичното християнство трябваше да добие и за което ратуваше Павел. В третата част на Деянията на апостолите е поместено само първото пътешествие на Павел. По това време той вече е действал мощно като апостол на народите, но същевременно в него завършва развитието, което беше получило такъв мощен тласък при случката пред Дамаск. За второто пътешествие на Павел говори четвъртата част от Деянията на апостолите. Там се описва, че Павел преминавал от Азия в Европа /16-та глава/. С това му се отваря път към човечеството. Раздаването на Духа на човечеството започва там, когато Павел идва в Солун и Атина и започва да се намесва в европейските съдби. Четвъртото пътешествие на Павел отново има повече съдбоносен характер, подобно на първото. Обаче той прави това пътешествие не по собствена инициатива, а като пленник, когото водят при цезаря в Рим.
към текста >>

С това му се отваря път към човечеството.
След него цялото апостолско събрание трябваше да се справи с този въпрос, за да не пречат на световната широта, която Първичното християнство трябваше да добие и за което ратуваше Павел. В третата част на Деянията на апостолите е поместено само първото пътешествие на Павел. По това време той вече е действал мощно като апостол на народите, но същевременно в него завършва развитието, което беше получило такъв мощен тласък при случката пред Дамаск. За второто пътешествие на Павел говори четвъртата част от Деянията на апостолите. Там се описва, че Павел преминавал от Азия в Европа /16-та глава/. С това му се отваря път към човечеството. Раздаването на Духа на човечеството започва там, когато Павел идва в Солун и Атина и започва да се намесва в европейските съдби. Четвъртото пътешествие на Павел отново има повече съдбоносен характер, подобно на първото. Обаче той прави това пътешествие не по собствена инициатива, а като пленник, когото водят при цезаря в Рим.
към текста >>

Четвъртото пътешествие на Павел отново има повече съдбоносен характер, подобно на първото.
По това време той вече е действал мощно като апостол на народите, но същевременно в него завършва развитието, което беше получило такъв мощен тласък при случката пред Дамаск. За второто пътешествие на Павел говори четвъртата част от Деянията на апостолите. Там се описва, че Павел преминавал от Азия в Европа /16-та глава/. С това му се отваря път към човечеството. Раздаването на Духа на човечеството започва там, когато Павел идва в Солун и Атина и започва да се намесва в европейските съдби. Четвъртото пътешествие на Павел отново има повече съдбоносен характер, подобно на първото. Обаче той прави това пътешествие не по собствена инициатива, а като пленник, когото водят при цезаря в Рим.
към текста >>

Обаче той прави това пътешествие не по собствена инициатива, а като пленник, когото водят при цезаря в Рим.
За второто пътешествие на Павел говори четвъртата част от Деянията на апостолите. Там се описва, че Павел преминавал от Азия в Европа /16-та глава/. С това му се отваря път към човечеството. Раздаването на Духа на човечеството започва там, когато Павел идва в Солун и Атина и започва да се намесва в европейските съдби. Четвъртото пътешествие на Павел отново има повече съдбоносен характер, подобно на първото. Обаче той прави това пътешествие не по собствена инициатива, а като пленник, когото водят при цезаря в Рим.
към текста >>

6. ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

През време на пътуването си по Индия и Китай, той се запознал с учението на будизма и браманизма и с учение на Лао-Дзъ от Китай.
4. ОРИГЕН. Сега ще разгледаме накратко поотделно най-напред сирийските гностици, а след това александрийските. стави в нейната първоначална чистота. Но поради голямото противодействие от страна на жреците, той напуснал Персия през 270 г. и заминал за Индия и Китай. През време на пътуването си по Индия и Китай, той се запознал с учението на будизма и браманизма и с учение на Лао-Дзъ от Китай. Според преданието в една туркестанска пещера той обработил своето учение като го илюстрирал с картини. Тази книга, пълна с поезия и величествени образи, получава значението на евангелие за манихеите. В нея той съчетава учението на Зороастър с учението на Исуса Христа. Като се върнал в Персия, бил обвинен от жреците, че изопачава тяхната религия и го отхвърлили на ужасна смърт - одрали му на живо кожата и го обесили за страх на други вероотстъпници. Според официалното схващане учението на Манес в първоначалната си форма нямал нищо общо с християнството.
към текста >>

От своя страна Ахамот вдъхнал живот в хаоса и се съединил с него, като родил два сина - Десен, който седял от дясно на нея и Ляв, който стоял от ляво на нея.
Еонът Мъдрост родил недоносчето - нисшата мъдрост или Ахамот по еврейски. Нарушеното от Мъдростта единство в Мирома било възстановено от новата двойка еони, Христос и Руах (еврейско име на св. Дух). Мъдростта отново била съединена със своя предишен съпруг еона Воля. Обаче нейната рожба Ахамот била изхвърлена от Плиром. В своята радост, че единството в природата било възстановено, нейните 30 еона произвели еона Исус или Спасител на множество ангели - негови слуги, като му възложили да спаси блуждаещата в хаоса Ахамот. От своя страна Ахамот вдъхнал живот в хаоса и се съединил с него, като родил два сина - Десен, който седял от дясно на нея и Ляв, който стоял от ляво на нея. Десният син е психичният Демиург, който е вседържител. Той образувал видимия свят, владетел на който е левият син, който е тъждествен със Сатаната. Еонът Исус се съединил с Месия, когото Демиург изпратил на своя народ, евреите, за да ги избави от владичеството. Той открил истинският гносис (знание) на духовните люде (плевматиците), т.е. довел ги до съзнание на своя висш произход.
към текста >>

Исус ни е посочил пътя на нашето спасение, именно, да си спомняме за нашия небесен произход и да отбягваме от Димиурга.
Валентиновите възгледи били усвоени и от сирийските гностици Офити. Виден александрийски гностик бил Карпократ, който действал в първата половина на втория век. Според него Бог е първобитно единство, от което излиза и се връща всичко духовно, а също и човешките души. Светът е създание на нисши еони, които пречат на излязлите от Бога души, да се върнат към Него. Човеците трябва да се стремят чрез гноси-са да се издигнат до Бога, които не дойдат до това съзнание техните души ще се поселят в нови тела. Исус ни е посочил пътя на нашето спасение, именно, да си спомняме за нашия небесен произход и да отбягваме от Димиурга. Преди Исус такива примери са ни дали Орфей, Питагор, Платон, Аристотел и др. Те са се спасили чрез вяра и любов. Делата нямат значение. Нравственият закон е товар поставен на света от Димиурга и неговото изпълнение не ни ползва. КЛИМЕНТ АЛЕКСАНДРИЙСКИ
към текста >>

Пътувал в разни страни - Италия, Сирия, Палестина, Египет за да слуша някои прочути учители.
Климент Александрийски и Ориген укрепили и издигнали катехизисното училище в школа, където се изучавала вътрешната страна на християнството. Пълното име на Климент е Тит Флавий Климент. Роден е около Атина към 150-та година. Първоначално той е бил езичник. Изучил основно гръцката литература и философия. Пътувал в разни страни - Италия, Сирия, Палестина, Египет за да слуша някои прочути учители. В Александрия ученик на Пантен и негов помощник около 190-та година. След като Пантен напуснал Александрия станал управител на александрийската школа. Около 190 - 202-та година на Александрия бил ръкоположен за презвитер. Поради гоненията на Септимий Север, Климент напуснал Александрия и прекарал известно време в Кападокия при своя приятел епископа Александър като и там проповядвал христовото учение. Той умрял около 215 година.
към текста >>

Ориген ходил втори път в Арабия, където оборил друга една ерес, така нареченото тнитопсихитското учение.
Навярно по предложение на своите приятели епископи Ориген бил поканен на църковния събор в Бостра през 244 година, където успял да убеди бостренския епископ Берил да се откаже от монархиянската ерес. В Кесария и Ерусалим Ориген намерил добри условия за книжовна работа. Там продължил и може би довършил своя огромен библейскокритичен труд Ексампли. Неговият ръкопис бил дълго време пазен в Кесария и може би изчезнал, когато арабите унищожили кесарийската библиотека. От този труд се ползвали Памфил и Евсевий Кесарийски и други. Ориген ходил втори път в Арабия, където оборил друга една ерес, така нареченото тнитопсихитското учение. С него водил преписка римският император Филип Арабин и жена му Севера. Гонението на императора Декин Траян го заварило в Тир, където вероятно е умрял в 254 година на 70 годишна възраст вследствие на претърпели мъки в затвора. Ориген бил най-плодовитият от църковните писатели през първите векове на християнството. Според Епифания Кипарски той бил написал шест хиляди книги, а според Ру-фина Аквилийски - две хиляди. Той могъл да напише толкова много съчинения, защото не ги пишел сама а диктувал на бър-зописци (повече от седем според Евсений Кесарийски) и след това стенографите превеждали на обикновено писмо от множество книгописци и краснописци.
към текста >>

В него за първи път християнското учение било изложено като философска система.
Този библейски критичен труд бил работен много години, според мнението на някои учени 27 години и имал голямо значение. Сетнешните издатели Памфил и Евсений Кесарийски поправили по него текста на седемдесетте. От този труд са запазени само откъслеци. Най-ценното догматично съчинение на Ориген е "За Началата" в четири книги. Главно с този свой труд той се явява като баща на богословската наука. В него за първи път християнското учение било изложено като философска система. Ориген се намирал под силното влияние на платоновата философия и допускал неправославни мисли, като например: " От вечността съществуването на световете, предше-ствуването и преселението на душите, пъкъла ще бъде временно мъчилище и Сатаната също ще се върне при Бога в последния момент ". Това Ориген наричал възстановяване на първоначалното състояние. Син Божи е подчинение на Отца. От 520 до 580 година се е водила остра борба между християнските църкви за и против учението на Ориген. В края на краищата надделяват противниците и неговото учение било обявено за еретическо.
към текста >>

Пътуването му в другите светове става както при въвеждането в мистериите на Елевзим и другаде.
Според Седир учението на гностиците е остатък от древните мистерии, които били изродени и гностиците направили опит да бъдат обновени чрез евангелието. Разглеждайки ги в тяхното развитие, той стига до средните векове и намира, че най-съвършеното им разцъфтяване и достигнатата висота е "Божествената комедия" на Данте, който бил един от най-просветените гностици на своето време. Според Босуе "Божествената комедия" на Данте е едно обявяване на война на папството чрез смело откриване на мистериите. Епохата на Данте е йонийска и гностическа. Това е едно смело приложение на фигурите от Кабалата към християнските догми, което е отричане на всичко, което има в догмите. Пътуването му в другите светове става както при въвеждането в мистериите на Елевзим и другаде. Виргилий го води и го пази в кръговете на ада. Да забележим също, че адът на Данте е едно чистилище. Неговото чистилище из-глежда да се е формирало в неговия ад като в калъп, то е като капак и като запушалка на Бездната, и тогава разбираме, че флорентинския титан, като изкачва рая би искал да хвърли с един ритник чистилището в ада. "Небето му се състояло от серия кабалистически кръгове, разделени от един кръст като пентакъла на Езекил. В центъра на този кръст има една роза и виждаме да се явява за първи път изложен публично и почти категорично обяснен символа на розенкройцерите".
към текста >>

В центъра на този кръст има една роза и виждаме да се явява за първи път изложен публично и почти категорично обяснен символа на розенкройцерите".
Пътуването му в другите светове става както при въвеждането в мистериите на Елевзим и другаде. Виргилий го води и го пази в кръговете на ада. Да забележим също, че адът на Данте е едно чистилище. Неговото чистилище из-глежда да се е формирало в неговия ад като в калъп, то е като капак и като запушалка на Бездната, и тогава разбираме, че флорентинския титан, като изкачва рая би искал да хвърли с един ритник чистилището в ада. "Небето му се състояло от серия кабалистически кръгове, разделени от един кръст като пентакъла на Езекил. В центъра на този кръст има една роза и виждаме да се явява за първи път изложен публично и почти категорично обяснен символа на розенкройцерите". От съвестната работа на Е. Ару "Комедията на Данте е преведена по буква и коментирана по дух с ключа на символичния език на верните в любовта се вижда, че Данте имал тясна връзка с гностическото братство на албигойците. От тяхното учение той е почерпил омразата си към папите и римската черква както и окултните теории, които намираме във всеки ред на съчинението му". Според Ару адът представя обикновения свят, чистилището - изпитанията при посвещението, а Небето е обиталището на съвършените, при които се намират в най-висша степен Мъдростта и Любовта. Според Ару в горепосочената му книга катарите са имали през XII век знаци за разпознаване, думи за преминаване (пароли), и една астрологична доктрина.
към текста >>

7. Увод към френското издание - Методи Константинов (1902-1979)

Пословицата „Един път се живее" не е ли изцяло погрешна?
Човек мечтае за отлитащи удоволствия: или непрестанно строи мимолетни кули за бъдещето; или отчаяно се отдава на скърби, неуспехи, изпитания от миналото; или се опасява, изпреварва и „предвижда" всички неприятни неща, които ще му се „случат" или които „трябва" да му се случат. Той живее с постоянен страх от неуспех, отчаяна суета по нашите малки, оскъдни материални съществувания...! Дали съществуването, което води всеки от нас, е наистина единствено и дали след него ще последва само един скок в небитието: в рая или в ада? Ако социалните и религиозните условности принудиха хората в нашия християнски Запад да отричат това вярване, то Учението за прераждането (за последователни земни съществувания) изглежда съвсем естествено. Далеч от това да бъде една доктрина, не се ли опира то на безброй факти и конкретни случаи? Пословицата „Един път се живее" не е ли изцяло погрешна? В превъзходното съчинение, което ви представяме тук, ще намерите съвсем ясни обяснения върху начина, по който Учителят показва на своите ученици, че Законът за прераждането единствен обяснява всички етапи, които е необходимо да се изживеят върху земен план, преди съзнанието да се освободи от материалното тяло, за да може да действа в лъчистите пространства. Дали е непреодолима абсурдността на света, в който живеем? Да си представим следната картина: воинът в голяма битка има впечатлението, че се намира в страшен хаос - снаряди и куршуми свистят и избухва! около него без синхрон и видим смисъл. Но генералът, наблюдавайки битката от хълма, вижда общото движение на воюващите и към кого клони победата.
към текста >>

Те не само водят човечеството към еволюция, но подават ръка за помощ и на всички пътници по Пътеката на живота.
Така днешният негативен кипеж има своето право на съществуване. Да не забравяме, че сме в един период на раждане, в който Ерата на Водолея започва тепърва да се гради. Така е било при всяка промяна на зодиакалния цикъл; така е и сега, колкото и ужасна да ни се струва тази необходимост. Една приятелка ни показа удивителна снимка на Учителя със сълзи в очите - плачейки от състрадание пред гледката на редицата необходими страдалия, преди човечеството да достигне до своята цялостна реализация... Има още една констатация, която не би трябвало никога да се забравя: човек е поставен пред лични избори, които определят неговата съдба, по „Старшите Братя" [2] никога не оставят без помощ човешките същества, които се стремят към повече светлина. Те не само водят човечеството към еволюция, но подават ръка за помощ и на всички пътници по Пътеката на живота. В представения труд на д-р М. Константинов ще намерим много точни обяснения върху начина, осветлен от Учителя, как три невидими Школи, координирани помежду си, обхващат цялата човешка еволюция. И в най- тежките моменти на отчаяние и съмнение, дори и в най-критични епохи (като нашата), не бива да забравяме, че Великото Всемирно Братство продължава да твори в невидимата история на човечеството. Фактът, че Школите на Учителя са три на брой, координирани една с друга, не е случаен. Тук намираме Закона на Троицата, който наистина е всемирен, както потвърждават всички изследователи на езотеризма.
към текста >>

Учителят остави едно Учение, което, по пътя на безкрайния прогрес, разкрит от Него, ще бъде способно да подкрепя и стимулира човека.
Тук намираме Закона на Троицата, който наистина е всемирен, както потвърждават всички изследователи на езотеризма. Нашият съвременник е подтиснат от „царството на количеството" (Рене Генон). Дали това е окончателния триумф на материята? Разбира се, че не! Според разкритото от Учителя, достигаме до един пълен оптимизъм: злото наистина триумфира (което влиза във временната необходимост на Божествения План), но това е преходно. Учителят остави едно Учение, което, по пътя на безкрайния прогрес, разкрит от Него, ще бъде способно да подкрепя и стимулира човека. Когато видим пълното развитие, перспективите за всичко се сменят изцяло. Тогава: „Смърт, къде ти е победата? " След като познаем живота в неговото историческо и циклично развитие, т е. в надлъжен план, нека се опитаме да го видим и в напречен срез.
към текста >>

Учителят Беинса Дуно даде един чудесен анализ на Космичната Стълба, чиито последователни нива водят от осезаемата външност (област на материята) към Божественото.
Ако разгледаме нещата на молекулно и атомно ниво, там има много повече празно пространство, отколкото плътност. Ядрената физика доказа, че тези „плътности" са формирани всъщност от частици, извършващи непрестанни вибрации, подигравайки се очевидно с всички наши, най-очевидни закони на „здравия разум". Къде свършва „материята"? Къде започва „Духът"? Мнозина днешни учени и философи са твърде затруднени при отговора на този въпрос. Учителят Беинса Дуно даде един чудесен анализ на Космичната Стълба, чиито последователни нива водят от осезаемата външност (област на материята) към Божественото. Този ясен анализ отговаря на безбройните въпроси, които бихме могли да поставим върху истинската структура на Вселената. Ако не искаме да приемем ужасната идея (очевидно неправилна) за един непоправимо абсурден свят, не ни остава друго, освен да допуснем, че всичко това, което съществува около нас, е организирано според една йерархична структура. Ако обикновената личност отчита само конкретно-материалното, то еволюционната спирала позволява да се опознават последователно висшите степени на Йерархията (Стълбата). Но, от единия до другия й край, Божественото реализира своя План, който ще бъде завършен тогава, когато цялото човечество премине през необходимите последователни етапи на космично пречистване. Д-р Константинов прави забележително ясен анализ на двете големи тенденции на съвременната философия: Материализъм и Идеализъм.
към текста >>

8. 1935 ГОДИНА - Теофана Савова

„Бог, който мисли, е направил света съвършен и следователно, ако ние вървим по неговия път на съвършенство, няма какво да се оплакваме.
В този разговор мисълта се извисява, а сърцето се облагородява. Тогава започваме да ценим повече онова, което ни се дава всеки ден, и знаем, че Всевишният ще превърне всичко в добро. И от всичко сме доволни: че работим добре, че се храним добре и се учим да мислим, както Той мисли. Защото „ който мисли, нещастието не идва при него." Който е дошъл при Учителя, не се оплаква от съдбата си? Словото ни казва: „Бог, който мисли, е направил света съвършен и следователно, ако ние вървим по неговия път на съвършенство, няма какво да се оплакваме. Но понеже ние не мислим, както Бог мисли, затова идват и всичките ни нещастия." Ние следваме Учителя, изучаваме словото му и живеем като братя и сестри в едно голямо семейство, в което има място за всички. Днес сме радостни, защото получихме най-хубавия пролетен подарък - един добър въпрос. „Ако Господ е нашият баща, може ли да бъдем сиромаси? "
към текста >>

По пътя за Ел Шадай
Най-напред се чистят външно и вътрешно, докато възстановят първичната си вътрешна връзка с природата. За да са в съзвучие със Словото, да го разбират и да изучават законите и правилата на живота, които се преподават в духовната школа, те трябва да станат чисти и искрени като новородените. Всичко тук е предметно учение. Наличието на роял в братския дом обещава по-богати преживявания и по-интензивен живот на работа и учение. 25 април По пътя за Ел Шадай Тръгваме за Витоша преди зазоряване - в четири часа сутринта. Щом излязохме от „Изгрева", почувствахме по лицата си хладната милувка на вятъра. Това обаче ни най-малко не ни разколеба. Много често, когато долу времето е хладно и влажно, в планината е слънчево и приятно. Лицето на Витоша често се мени, но тя има добър характер и е вярна на нрава си - винаги е гостоприемна към нас.
към текста >>

По пътя над село Симеоново ни радват ту изобилните слънчеви лъчи, които избликват зад забързани облаци, ту леките напори на прохладен планински вятър.
Тръгваме за Витоша преди зазоряване - в четири часа сутринта. Щом излязохме от „Изгрева", почувствахме по лицата си хладната милувка на вятъра. Това обаче ни най-малко не ни разколеба. Много често, когато долу времето е хладно и влажно, в планината е слънчево и приятно. Лицето на Витоша често се мени, но тя има добър характер и е вярна на нрава си - винаги е гостоприемна към нас. По пътя над село Симеоново ни радват ту изобилните слънчеви лъчи, които избликват зад забързани облаци, ту леките напори на прохладен планински вятър. Разнообразието на природния пейзаж придава нещо особено на днешната ни екскурзия. Пристигнахме на Ел Шадай в осем часа и петдесет минути. Никога не сме вървяли така бавно. Обикновено пътят ни трае от два часа и тридесет минути до два часа и петдесет минути. По време на екскурзиите ни през 1927 година Учителя вървеше много бързо.
към текста >>

Обикновено пътят ни трае от два часа и тридесет минути до два часа и петдесет минути.
Лицето на Витоша често се мени, но тя има добър характер и е вярна на нрава си - винаги е гостоприемна към нас. По пътя над село Симеоново ни радват ту изобилните слънчеви лъчи, които избликват зад забързани облаци, ту леките напори на прохладен планински вятър. Разнообразието на природния пейзаж придава нещо особено на днешната ни екскурзия. Пристигнахме на Ел Шадай в осем часа и петдесет минути. Никога не сме вървяли така бавно. Обикновено пътят ни трае от два часа и тридесет минути до два часа и петдесет минути. По време на екскурзиите ни през 1927 година Учителя вървеше много бързо. Когато се изкачвахме към някоя височина, можеха да го следват само двама или трима души. Ще се спре някъде напред, ще погледне към онези, които го следват, и ще ги изчака. Върнахме се на „Изгрева" в осемнадесет часа. След хубавата разходка ни очаква вкусна картофена чорбица - ангелска супа; много леко и достъпно ястие, което всеки може да си сготви.
към текста >>

- Може, но трябва да пътува през деня, когато е светло.
Ако водата мине през нечист съд и се оцапа, кой е виновен за това? - Вината е в нечистия съд, а не във водата. Има една област в света, през която човек непременно ще мине... И праведният, и грешният, като минат през тази област, непременно ще се оцапат. Защо? — Ще се натъкнат на кал и на нечистотии и ще оцапат дрехите си. — Не може ли да не се оцапа човек? - Може, но трябва да пътува през деня, когато е светло. Какво представлява животът на съвременните хора? — Нищо друго освен комедия, драма или трагедия. - Защо? - Защото не знаят как да живеят, не знаят как да се ползуват от благата, които им се дават. Какво ти струва да се запретнеш на работа, да развиеш добродетелите си.
към текста >>

Той изслушваше слабите духом и ги насърчаваше, напътстваше млади и възрастни, даваше сила и здраве на болните.
Велик ден! 4 май Срещи с Учителя Учителя приемаше посетители през целия ден. Виждахме го често да се качва по стълбата в стаята си и отново да слиза. Той изслушваше слабите духом и ги насърчаваше, напътстваше млади и възрастни, даваше сила и здраве на болните. Някой току-що се е завърнал от работа и бърза да види Учителя. По поляната, из двора и в градината се разхождат учители, чиновници, работници и др. През целия ден те са работили и сега са тук, за да се срещнат с Учителя, с надеждата да изменят и подобрят живота си. Те са слушали словото му, чели са беседите му и сега мислят върху казаното от него. Учителя излиза от приемната, за да се прибере в стаята си, но пред стълбището го заговарят.
към текста >>

То направи чудесен подарък на Учителя - изобилие от светлина.
12 юли Петровден Всеки се старае да допринесе с нещо за празника и все пак тържеството в този ден ще ни даде Учителя. Мнозина му поднасят подаръци, най-вече плодове и сладки. След студената и дъждовна нощ слънцето се усмихна приятно. То направи чудесен подарък на Учителя - изобилие от светлина. В един букет от слънчеви лъчи се съдържат всичките блага на живота. Големият подарък, който ни поднесе, бе беседата му - вдъхновено слово, с което се обърна към нас и към югославянските братя. Между другото той каза и следното: „ Сега хората се делят на българи, на югославяни, на французи и т. н. Според мене, който обича, който върши Волята Божия, той е българин; който обича, който върши Волята Божия, той е югославянин; който обича, който върши Волята Божия, той е французин."
към текста >>

9. Село Хатърджа - Георги Томалевски (1897-1988)

Още с пристигането в селото, този човек въведе младия момък в своя дом, където трябваше временно да престои, докато отпочине от дългия път.
Село Хатърджа Село Хатърджа, което някога се наричало Деде-Бунар, не се отличаваше по външния си вид много от другите села във Варненския край. Това обаче, което веднага направи впечатление на Константин, беше изострената будност на хората и голямата почит, с която те се отнасяха към чорбаджи Атанас. Още с пристигането в селото, този човек въведе младия момък в своя дом, където трябваше временно да престои, докато отпочине от дългия път. Патриархалната обстановка, честният и дълбок религиозен живот на семейството, смирението, с което се отнасяха домашните към бащата, много се хареса на Константин. Между хората, които живееха тук, и тия, които влизаха и излизаха по всякакви работи, молби и грижи, най-силно впечатление му направи кротостта, послушанието и свенливостта на младата дъщеря на чорбаджи Атанас Добра, която на пръв вид изглеждаше с четири-пет години помалка от него. Тя вършеше всичко съвсем сръчно и безшумно, че беше истинско удоволствие да я наблюдава. И друго нещо удивляваше младия човек. Той не можеше да си обясни голямата разпоредителност, с която чорбаджи Атанас вършеше многобройните и всякакви по вид работи.
към текста >>

Дядо Георги и семейството му заедно с група съселяни напускат Голица и се запътват за Бесарабия, където имали свои роднини, заселени там преди 1812 г.
Безпризорни българите плъзват из планините, за да дирят спасение. Същото направили и жителите на селата Голица и Еркеч. До свършване на войната те скитали, където им очи видят. Синът на дядо Георги - Атанас, който както видяхме е владеел говоримо и писмено няколко езика, бива привлечен от руските войски като преводач, с които отива до Одрин. След подписване на Одринския мир (1828 г.) една част от бежанците се завръщат обратно по старите си места, а други емигрират в Русия. Дядо Георги и семейството му заедно с група съселяни напускат Голица и се запътват за Бесарабия, където имали свои роднини, заселени там преди 1812 г. Достигнали до село Кайнаджа, близо до Варна, една част от групата, в което число и семейството на дядо Георги, решават да се установят в село Хатърджа (сега село Николаевка, Варненско) при свои близки роднини. Във връзка с това преселение на българите проф. д-р Л. Милетич в книгата си „Старото българско население в Североизточна България" пише: „Между преселниците във варненско най-видно място заемат колониите на Еркеч и Голица"5, като добавя, че „еркечени и голичани се настаняват в с. Николаевка, бивше Хатърджа", което по това време наброява към 140 къщи.
към текста >>

Блъсков като послеслов към специално посветената статия за живота и делото на Атанас Георгиев Чорбаджи пише следното: „Няма ги вече тия стари сили като дядо Атанас и надали нашето общество ще види някой път такива старци, които да заслужат уважението си между младите..."
Нашите тогавашни вестници не знаеха как да се изхвалят пред света с този доста уважаван старец. Целият български народ произнасяше с възторг неговото име..." В кн. 6 на г. 1-ва от 1896 г. на същото списание „Памятник" Илия Р. Блъсков като послеслов към специално посветената статия за живота и делото на Атанас Георгиев Чорбаджи пише следното: „Няма ги вече тия стари сили като дядо Атанас и надали нашето общество ще види някой път такива старци, които да заслужат уважението си между младите..." Атанас Георгиев Чорбаджи има двама сина - Петър и Злати и една дъщеря - Добра. Последната впоследствие става съпруга на свещеник Константин Дъновски. Атанас Георгиев Чорбаджи се оформи като ярък закрилник на слабите и безпристрастен съдник при местни спорове. Той покровителствува българите, които биват малтретирани от турците и гръцките духовници. Чрез застъпничеството си и отстояване интересите на своите съселяни, той става известен във Варна и Варненско, като печели симпатиите не само на българите, но и на турци и гърци.6 Той съумява да се сближи с първенците, да създаде тесен контакт с тях, като непрестанно е във връзка с будните родолюбиви българи от цялата околия.
към текста >>

Константин Дъновски, който спечели със своя чудесен характер обичта и доверието както на Атанас, така и на цялото семейство, а постепенно и на селяните от Хатърджа, усилено се готвеше за даскал.
Атанас Георгиев Чорбаджи се оформи като ярък закрилник на слабите и безпристрастен съдник при местни спорове. Той покровителствува българите, които биват малтретирани от турците и гръцките духовници. Чрез застъпничеството си и отстояване интересите на своите съселяни, той става известен във Варна и Варненско, като печели симпатиите не само на българите, но и на турци и гърци.6 Той съумява да се сближи с първенците, да създаде тесен контакт с тях, като непрестанно е във връзка с будните родолюбиви българи от цялата околия. Чорбаджи Атанас използува всички свои връзки и подготвя чрез умели разговори с първенци гърци и турци своя избор за мухтар (кмет) на селото, а селяните от своето и околните села - да съдействуват за отварянето на първото българско училище, разноските по направата и уреждането на което заплаща той. Така вървяха дни, седмици, месеци. Константин Дъновски, който спечели със своя чудесен характер обичта и доверието както на Атанас, така и на цялото семейство, а постепенно и на селяните от Хатърджа, усилено се готвеше за даскал. Той работеше на нивата, в двора, около добитъка, защото не обичаше мързела и готованството, но през свободните часове залягаше на четмото и писмото, на черковната история и на сметките. - Готви се, Константине. Наближава времето, в което това, за което се бе запътил към манастира, да го правиш тук за народа казваше с лека усмивка Атанас. - Скоро ще бъде това. Когато мръкнеше и Константин се прибереше в своята стаичка, отредена за него на горния кат, той четеше, молеше се и размишляваше за това, което му предстоеше да извърши в живота си.
към текста >>

Наближава времето, в което това, за което се бе запътил към манастира, да го правиш тук за народа казваше с лека усмивка Атанас.
Чорбаджи Атанас използува всички свои връзки и подготвя чрез умели разговори с първенци гърци и турци своя избор за мухтар (кмет) на селото, а селяните от своето и околните села - да съдействуват за отварянето на първото българско училище, разноските по направата и уреждането на което заплаща той. Така вървяха дни, седмици, месеци. Константин Дъновски, който спечели със своя чудесен характер обичта и доверието както на Атанас, така и на цялото семейство, а постепенно и на селяните от Хатърджа, усилено се готвеше за даскал. Той работеше на нивата, в двора, около добитъка, защото не обичаше мързела и готованството, но през свободните часове залягаше на четмото и писмото, на черковната история и на сметките. - Готви се, Константине. Наближава времето, в което това, за което се бе запътил към манастира, да го правиш тук за народа казваше с лека усмивка Атанас. - Скоро ще бъде това. Когато мръкнеше и Константин се прибереше в своята стаичка, отредена за него на горния кат, той четеше, молеше се и размишляваше за това, което му предстоеше да извърши в живота си. Струваше му се, че някаква написана с огнени букви съдба го направляваше в неговия път. Още от Устово почна всичко това, когато се зае да учи младежите на славяно-българско писмо. В утринните часове, когато и хората, и планината бяха още в сън, той говореше за тежката съдба на народа и как солунските свети братя Кирил и Методий дадоха писмо, на което сега можем да четем словото Божие.
към текста >>

Струваше му се, че някаква написана с огнени букви съдба го направляваше в неговия път.
Той работеше на нивата, в двора, около добитъка, защото не обичаше мързела и готованството, но през свободните часове залягаше на четмото и писмото, на черковната история и на сметките. - Готви се, Константине. Наближава времето, в което това, за което се бе запътил към манастира, да го правиш тук за народа казваше с лека усмивка Атанас. - Скоро ще бъде това. Когато мръкнеше и Константин се прибереше в своята стаичка, отредена за него на горния кат, той четеше, молеше се и размишляваше за това, което му предстоеше да извърши в живота си. Струваше му се, че някаква написана с огнени букви съдба го направляваше в неговия път. Още от Устово почна всичко това, когато се зае да учи младежите на славяно-българско писмо. В утринните часове, когато и хората, и планината бяха още в сън, той говореше за тежката съдба на народа и как солунските свети братя Кирил и Методий дадоха писмо, на което сега можем да четем словото Божие. От тогава ние станахме народ наравно с всички писмени народи и наследници на Христовото Благовестие. Сега наближаваше времето да стане учител на тези добри, верни, но още непросветени селски люде, които ще научат от него онова, което им трябва и да не се срамуват, че са българи. А как ще отговори той на гръцките духовници и даскали, когато му рекат, че той няма право да върши това?
към текста >>

10. Отново в България - Георги Томалевски (1897-1988)

Смирено, със страхопочитание добрите хора, които не знаеха нито принципите на френологията, нито намеренията на този чудесен човек, се подчиняваха на неговите странни действия, защото вярваха, че с тях той ще проникне в душите им, ще им каже много полезни напътствия и ще очертае самия им живот.
Една от основните му задачи бе да опознае основно народа си, сред който ще посее своето учение. Българинът трябваше да му бъде съвсем ясен и преди да хвърли семето на Божественото слово, той се залови да придобие ясно виждане за неговия среден натюрел. Не са малко годините, които той посвети на тази предварителна и крайно прецизна работа. Много градове и села обходи със своите мерни инструменти - с линийката, транспортира и таблиците, графите на които бяха предварително напечатани и които той попълваше с най-голяма точност. На тези инструменти помагаше могъщата духовна проникновеност, която се покриваше с получените дължини и ъгли. Смирено, със страхопочитание добрите хора, които не знаеха нито принципите на френологията, нито намеренията на този чудесен човек, се подчиняваха на неговите странни действия, защото вярваха, че с тях той ще проникне в душите им, ще им каже много полезни напътствия и ще очертае самия им живот. - Имам ли късмет? Ще успеем ли в работата си и каква е моята съдба? - питаше човек на средна възраст, който бе опитвал много пътища, за да постигне материално благополучие. - Късметът ти зависи от тебе - отговаряше му кротко и учтиво ученият човек. - Опитах много пътища и получавах наполовина от това, което очаквах - казваше търговецът, като се надяваше, че ще получи някаква чародейна формула за материален прогрес.
към текста >>

- питаше човек на средна възраст, който бе опитвал много пътища, за да постигне материално благополучие.
Много градове и села обходи със своите мерни инструменти - с линийката, транспортира и таблиците, графите на които бяха предварително напечатани и които той попълваше с най-голяма точност. На тези инструменти помагаше могъщата духовна проникновеност, която се покриваше с получените дължини и ъгли. Смирено, със страхопочитание добрите хора, които не знаеха нито принципите на френологията, нито намеренията на този чудесен човек, се подчиняваха на неговите странни действия, защото вярваха, че с тях той ще проникне в душите им, ще им каже много полезни напътствия и ще очертае самия им живот. - Имам ли късмет? Ще успеем ли в работата си и каква е моята съдба? - питаше човек на средна възраст, който бе опитвал много пътища, за да постигне материално благополучие. - Късметът ти зависи от тебе - отговаряше му кротко и учтиво ученият човек. - Опитах много пътища и получавах наполовина от това, което очаквах - казваше търговецът, като се надяваше, че ще получи някаква чародейна формула за материален прогрес. - И пътищата си ги извървял наполовина, драги. Ти си от тия, които не изкарват нещата докрай. След завръщането от Съединените щати
към текста >>

- Опитах много пътища и получавах наполовина от това, което очаквах - казваше търговецът, като се надяваше, че ще получи някаква чародейна формула за материален прогрес.
Смирено, със страхопочитание добрите хора, които не знаеха нито принципите на френологията, нито намеренията на този чудесен човек, се подчиняваха на неговите странни действия, защото вярваха, че с тях той ще проникне в душите им, ще им каже много полезни напътствия и ще очертае самия им живот. - Имам ли късмет? Ще успеем ли в работата си и каква е моята съдба? - питаше човек на средна възраст, който бе опитвал много пътища, за да постигне материално благополучие. - Късметът ти зависи от тебе - отговаряше му кротко и учтиво ученият човек. - Опитах много пътища и получавах наполовина от това, което очаквах - казваше търговецът, като се надяваше, че ще получи някаква чародейна формула за материален прогрес. - И пътищата си ги извървял наполовина, драги. Ти си от тия, които не изкарват нещата докрай. След завръщането от Съединените щати - Къде пък видя това? - отвръща човекът и виновна усмивка се мярва по лицето му.
към текста >>

- И пътищата си ги извървял наполовина, драги.
- Имам ли късмет? Ще успеем ли в работата си и каква е моята съдба? - питаше човек на средна възраст, който бе опитвал много пътища, за да постигне материално благополучие. - Късметът ти зависи от тебе - отговаряше му кротко и учтиво ученият човек. - Опитах много пътища и получавах наполовина от това, което очаквах - казваше търговецът, като се надяваше, че ще получи някаква чародейна формула за материален прогрес. - И пътищата си ги извървял наполовина, драги. Ти си от тия, които не изкарват нещата докрай. След завръщането от Съединените щати - Къде пък видя това? - отвръща човекът и виновна усмивка се мярва по лицето му. - Нали затова те измервам, за да те позная.
към текста >>

Друг път един дюкянджия от търновските села, привел зачервен врат, очаква този „доктор", че е най-знатният човек в селото, защото неведнъж бе чувал, че комуто каквото е казал, е самата истина.
След завръщането от Съединените щати - Къде пък видя това? - отвръща човекът и виновна усмивка се мярва по лицето му. - Нали затова те измервам, за да те позная. - Гледай ти, каква е била твоята наука... Друг път един дюкянджия от търновските села, привел зачервен врат, очаква този „доктор", че е най-знатният човек в селото, защото неведнъж бе чувал, че комуто каквото е казал, е самата истина. - Та какво ще кажеш за мен? - пита маститият търговец, след като „докторът", както го наричаха хората, записа в един лист това, което измери. - Да ти кажа ли искаш? - Кажи, кажи, ама правичката, нали? - Ако ти кажа правичката, няма ли да ми се разсърдиш?
към текста >>

Един тъмен дух ти пречи, за да не се изяви твоята дарба и за да не тръгнеш по Божиите пътища.
Твоята ненавист към нея стои като завеса пред очите ти и затова не можеш да я видиш добре. Доброто у нея не можеш да видиш. Ако се опиташ да видиш доброто, завесата ще падне. Изгони този дявол на ревността от сърцето си. Тази омраза не е твоя. Един тъмен дух ти пречи, за да не се изяви твоята дарба и за да не тръгнеш по Божиите пътища. Жената си отива хем озарена от тази среща, хем учудена как така този човек надникна и видя що има в сърцето й. Измерванията стават все повече и хората вече знаят, че някакъв учен човек ходи по градове и села и с мерките, които взема от главата, определя характера на човека и предсказва бъдещето му. Минава време, затворен в една скромно мобилирана стая, Учителят готви няколко публикации по френология. - Да има какво да прочетат хората по този въпрос - казва той. Данни от френологическите изследвания на Учителя в България
към текста >>

В тази среща те ясно виждат своя път и получават указания за това, което предстои да сторят.
той издаде своята книга „Наука и възпитание", чрез която успя да въведе голяма част от слушателите си в потребността да търсят скрития смисъл на свещените писания и в това, което ни дава положителното, експерименталното и достъпното за нашите триизмерни възможности знание. Преди спомената 1900 г., която бележи заедно с началото на века и началото на неговата по-задълбочена и забележителна дейност, могат да се кажат някои важни моменти за живота му. През март на 1897 г., в живота на Учителя настъпват събития без никакъв външен ефект. На езика на езотерическата наука то се нарича посвещение. Това е един свещен миг или час, когато пратениците от небето, от каквато и степен да са и с каквато мисия да са дошли, биват посвещавани от същества, за които ние не можем да приказваме. В тази среща те ясно виждат своя път и получават указания за това, което предстои да сторят. По такъв начин духът на едно въплътено същество осъзнава единството си с Великия Дух, който го е съпроводил на земята. Доколкото можем да бъдем осведомени, този момент Учителят е нарекъл ден на изпълнение обещанието Господне. За такъв момент от живота на различните учители се говори в езотерическата литература, а за най-великия и най-светлия от Божествените пратеници - Христос, религията на християнските народи сочи кръщаването на Исуса в река Йордан, когато не на събраните там люде, а само на Йоан пустинника, наречен Кръстител, се даде възможност да види Духа Господен във вид на гълъб и да чуе гласа, който извика: „Този е Моят Син възлюбен, в когото благоволих". Между забележителните дати на Учителя трябва да се отбележи и тази, когато той написа и издаде книгата „Заветът на цветните лъчи". Ние не знаем точно колко време е било потребно да излезе тази книга, но най-вероятното допускане е, че тя е започната след 7 март 1897 г.
към текста >>

Очертани са беседите, които ще държи, съборите, които ще се състоят, езикът оня чудесен достъпен език, в дълбините на който, за този, комуто очите са отворени, се крият най-великите тайни, е готов.
В тези часове са се разкривали за него всички тайни на живата природа, говорът на хилядолетията, безкрайните възможности на великите творчески сили, които по-късно намериха място в неговите беседи и школски лекции. Това е времето, когато Учителят видя наново Бога - сега във всяка тревица, във вековните дървета, в дълбокото и загадъчно мълчание на канарите, по които стои написана хилядовековната история на земята. Той чу говора на тия векове в нежния шепот на планинските води и извори и в планинския ветрец, който шуми в листата. При това положение връзката между законите на природата и живота и законите на тайната Божествена наука са във взаимна зависимост и пред Учителя се открива широкото поле за неговата мисия. Начинът, по който ще се изпълни тя, бе очертан. Очертани са беседите, които ще държи, съборите, които ще се състоят, езикът оня чудесен достъпен език, в дълбините на който, за този, комуто очите са отворени, се крият най-великите тайни, е готов. В тези години, когато се пробужда най-дълбокият кът на космическото съзнание, свойствено за посветените, Учителят преповтори за себе си всички истини за човека, природата и Бога. Той подканяше по-късно своите ученици и слушатели да не подминават с безразличие и равнодушно явленията в природата, учеше ги да се вглъбяват в земните пластове и да проумяват силите, които са действували в различните геологически епохи при устрояването на земната кора. Той често споменаваше в беседите си за единството между минералното, растителното и животинското царство, като свързваше с тях и появата на човека, Учителят създаде едно съвсем ново разбиране в природознанието, защото извън онова, на което ни учи науката за еволюцията в природата, той посочи ръста и вида на онази специфична „душевност", която притежават видовете на всяко от тези царства на природата.
към текста >>

11. Теменужките - Георги Томалевски (1897-1988)

Сам Учителят е давал няколко пъти неповторимо мъдри указания на някои български управници, без обаче всякога да е бил послушан.
Една идея с по-висок интензитет надвива над ония с по-нисък интензитет. Това е причината, че когато в света се появи някоя нова идея, поддръжниците на старите разбирания полагат всички усилия да повишат емоционалната фреквенция на своите идеи, за да се явят те в по-висока гама от проявилата се нова идея. Това обаче са изкуствени неща с малка трайност и малък ефект. Учениците на Бялото Братство не са за някакъв хаотичен анархизъм. Те ценят със съответна цена нацията си, както и всички други определености на човека, необходими и все още валидни за живота на земята. Сам Учителят е давал няколко пъти неповторимо мъдри указания на някои български управници, без обаче всякога да е бил послушан. Само фаталните последици от това непослушание са доказвали правотата на неговата мисъл. Но когато същите тези ученици слушаха Неговото Слово, потопени в атмосферата на неговата аура, тогава изчезваха всички отлики на земната координация. В салона на Братството можеше да има друговерци и хора от други народности, от други класи, от друго съсловие. Тези определености съвсем избледняваха и дори се стопяваха съвсем, защото могъщите вибрации на Божественото начало се налагаха над всичко със своята сила. В такива минути, когато всеки отделен индивид е в съзвучие с частица поне от величието на Всемирния Творчески Дух, хората недоумяват как е възможно за такива дребни, незначителни и изкуствено създадени отлики да се пролива кръв и да се нанасят такива адски страдания.
към текста >>

Те сами го намираха така, както жадният пътник в зноя на летния ден търси и намира чешмата с планинската вода или самия извор в дебрите на планината.
Безграничната свобода, която Учителят даваше на своите ученици, ставаше понякога причина неулегнали и неутвърдени в идеите „последователи“ да правят неправилни стъпки, които невежествената тълпа прехвърля дори върху чистия и светъл образ на Учителя. Много непросветени граждани, не проучили и не разбрали нищо от окултната наука, незапознати с школите от изток и от запад, не чули нищо за Хермес, Питагор, Платон, както и за тайната наука на Изтока, неосведомени за теософията, антропософията и розенкройцерите, недокоснали се още до принципите на парапсихологията, не могат да разберат, че Учителят на Бялото Братство е един от тези, които продължават започнатото от векове и хилядолетия дело, насочено към духовното повдигане на човечеството. Учителят на Бялото Братство не обичаше агитация с идеите на Божественото учение. Той считаше такъв вид проповядване на люде, у които не е пробудена свещената жажда, за недостойно. Хората, които идваха при него, не бяха събрани от стъгдите с агитационни речи. Те сами го намираха така, както жадният пътник в зноя на летния ден търси и намира чешмата с планинската вода или самия извор в дебрите на планината. Един показателен пример за това е разговорът на брат М. 3. възторжен и предан брат, с Учителя. Това стана на Изгрева през един хубав ден през лятото. Понесъл в себе си радостта на човек, намерил своя път в живота и нахранил душата си със зрънца от Божественото знание, М. 3. почукал на вратата на скромната приемна стая на Учителя.
към текста >>

Понесъл в себе си радостта на човек, намерил своя път в живота и нахранил душата си със зрънца от Божественото знание, М. 3.
Хората, които идваха при него, не бяха събрани от стъгдите с агитационни речи. Те сами го намираха така, както жадният пътник в зноя на летния ден търси и намира чешмата с планинската вода или самия извор в дебрите на планината. Един показателен пример за това е разговорът на брат М. 3. възторжен и предан брат, с Учителя. Това стана на Изгрева през един хубав ден през лятото. Понесъл в себе си радостта на човек, намерил своя път в живота и нахранил душата си със зрънца от Божественото знание, М. 3. почукал на вратата на скромната приемна стая на Учителя. - Какво те вълнува сега? - запитал Учителят своя посетител след недълго мълчание. - Учителю, - започнал М. 3. - желая да ида в провинцията да върша работа.
към текста >>

- Ти си поемал този чудесен аромат, без да виждаш теменужките.
- Тогава кажете как да работим? - обадил се М. 3. - Ти нали ходиш по планината? Вярвам, че си се спирал по някои хубави поляни и си дишал въздуха, напоен с аромата на теменужки. - Да, Учителю. - Ти си поемал този чудесен аромат, без да виждаш теменужките. Може би по-късно погледът ти да е паднал зад някой храст - там, където се гушели малките ароматни цветенца, които ти пращат този аромат. Ето така, както теменужките ще работим. Нашите светли мисли, благородните ни чувства и полезните безкористни дела са като аромата на теменужките. - Този ли е единственият метод? - запитал М. 3.
към текста >>

12. Някои основни истини - Георги Томалевски (1897-1988)

В началото на настоящата книга се каза, че през всички времена сред човечеството са се появявали учители, които по различни пътища и методи са помагали на човека да тръгне в пътя на духовния възход.
Някои основни истини В началото на настоящата книга се каза, че през всички времена сред човечеството са се появявали учители, които по различни пътища и методи са помагали на човека да тръгне в пътя на духовния възход. Всички те са били под духовното ръководство на Божествения Дух. От Него те са получавали откровения за тайните на световете и на живота, който протича в тях. Не всички от тези учители са направили от тези откровения стройна система, която да има научен характер и която би дала обяснение на всички явления в природата и живота. Пръв Хермес е, който след едно специално посвещение, успя да даде на тази вечна мъдрост, дошла от Божествения свят, строго определена научна формулировка. Той прозря тази мъдрост, проникваща цялото битие, и я формулира в седем принципа, с които се обясняват всички процеси и явления както в природата, така и в живота, който протича по различен начин във видовете на всички царства от амебата до човека.
към текста >>

Развитието на тайната наука е вървяло по най-различни пътища, променяло се е, придобивало най-различни варианти, обличало се в символи и обреди, докато при юдаизма е достигнало най-високата точка на монотеизма - единобожието.
Известно е, че обществото на есеите не е друго освен херметическата школа на Израил. Христос чрез великия принцип на любовта доказва правотата на Хермесовото учение. В юношеските си години Исус е бил при есеите и не толкова да научи от тях Божествената мъдрост, а да я възкреси и припомни, защото Той я носел жива в себе си, дарена му от Отца. Годините на Исуса от срещата му в храма, когато е учудвал учените фарисеи със знанието си и когато Той е бил на дванадесет години, до кръщението Му в Йордан, се губят в Евангелието. Тъкмо през тия години се осъществява срещата му с братята и учениците на тази школа. Развитието на тайната наука е вървяло по най-различни пътища, променяло се е, придобивало най-различни варианти, обличало се в символи и обреди, докато при юдаизма е достигнало най-високата точка на монотеизма - единобожието. Тъкмо от тая най-строга и най-компромисна форма, в която беше изключено създаването на каквито и да са варианти за разбирането на истината, се роди и най-великата свобода в лицето на Исуса, Който е Христос. Това явление е най-великият момент от еволюцията на човешкия дух, защото в тая най-ниска точка на слизане във веществото, не дойде един обикновен учител, а Христос - Божият Син. Христос донесе любовта като най-висш дар на човешкия род, тъй като той замени познанието на Бога чрез сложните науки на числата и тълмежа1 на звездните небеса, което е второстепенно, с първостепенното - любовта към Бога и ближния, родена в непорочното сърце и изявена в живота като спасяваща и действена сила. В тринадесета глава на Йоан, където се говори как Исус изми краката на учениците на Тайната вечеря, трябва да се дири дълбокият смисъл, вложен в тоя разказ. Краката - това са добродетелите на човека и ученика.
към текста >>

Три пъти се обърна той към своя ученик Петър, който символизира нашата епоха, и го запита:
Краката - това са добродетелите на човека и ученика. И когато Симон Петър не е искал от свенливост да позволи на Учителя си да му умие краката, Исус му каза: „Ако ти не ми позволиш да умия краката ти, нямаш дял в моето дело и моето Слово.“ И добави: „Когато краката са умити, всичко е умито.“ Исус, Който владееше до най-непостижимото за човека съвършенство и тайните науки, знаеше, че те нищо не биха ползували човека, ако той няма чистота и преданост. Без тия добродетели ангел да си, ще сгрешиш. Христос не поиска от учениците си техните умове, да провери дали имат знания, а погледна сърцата им. Три пъти се обърна той към своя ученик Петър, който символизира нашата епоха, и го запита: „Симоне, сине Йонин, любиш ли ме? “ „Любя те, Господи! “ - отвърна Симон Петър. „Тогава паси агънцата ми“ - рече Христос.
към текста >>

Тези от учениците на Бялото Братство, които се заловиха със съставянето на настоящата книга, си позволиха да подчертаят едно важно обстоятелство и да го препоръчат горещо на всички, тръгнали в духовния път.
„Любя те, Господи! “ - отвърна Симон Петър. „Тогава паси агънцата ми“ - рече Христос. И това се повтори и потрети, за да се запечата в ума и сърцата на всички Христови последователи. Ето защо учението на Бялото Братство може да се нарече преведено, разпространено в един по-широк регистър и осъвременено учение на Христа. Тези от учениците на Бялото Братство, които се заловиха със съставянето на настоящата книга, си позволиха да подчертаят едно важно обстоятелство и да го препоръчат горещо на всички, тръгнали в духовния път. За него е ставало дума и на друго място в настоящата книга за Учителя Беинса Дуно, но тук отново то се подчертава като основно начало в учението. Става дума за опасността, която дебне всеки един от учениците или духовните хора, които чрез упражнения и настойчивост работят за придобиване на психични сили, преди да са им „измити краката“, т. е. преди да са затвърдени добродетелите и духовно-нравствения гръбнак на характера и преди да са направили смирението като своя защитна крепост. Много от учениците на Бялото Братство имат съвсем реална опитност, получена от наблюдение и от анализиране на случаи в живота, когато хора, неизвървели подготвителния, а в същност истинския и най-съществен път на ученичеството, в смирение, чистота и безкористна любов са упражнявали различни, можем да ги наречем, принудителни спрямо своето естество методи и са придобивали някои свръхестествени ефекти, които те са считали за небесни откровения. Това е ставало не само тук, целият свят е изпълнен с такива „чародейци“, които минават за посветени, но бързо са показали тривиални, алчни, нечисти прояви, дори прояви, с които са внасяли горчиво разочарование както в добронамереността на духовните хора, така и в духовния живот.
към текста >>

Много от учениците на Бялото Братство имат съвсем реална опитност, получена от наблюдение и от анализиране на случаи в живота, когато хора, неизвървели подготвителния, а в същност истинския и най-съществен път на ученичеството, в смирение, чистота и безкористна любов са упражнявали различни, можем да ги наречем, принудителни спрямо своето естество методи и са придобивали някои свръхестествени ефекти, които те са считали за небесни откровения.
Ето защо учението на Бялото Братство може да се нарече преведено, разпространено в един по-широк регистър и осъвременено учение на Христа. Тези от учениците на Бялото Братство, които се заловиха със съставянето на настоящата книга, си позволиха да подчертаят едно важно обстоятелство и да го препоръчат горещо на всички, тръгнали в духовния път. За него е ставало дума и на друго място в настоящата книга за Учителя Беинса Дуно, но тук отново то се подчертава като основно начало в учението. Става дума за опасността, която дебне всеки един от учениците или духовните хора, които чрез упражнения и настойчивост работят за придобиване на психични сили, преди да са им „измити краката“, т. е. преди да са затвърдени добродетелите и духовно-нравствения гръбнак на характера и преди да са направили смирението като своя защитна крепост. Много от учениците на Бялото Братство имат съвсем реална опитност, получена от наблюдение и от анализиране на случаи в живота, когато хора, неизвървели подготвителния, а в същност истинския и най-съществен път на ученичеството, в смирение, чистота и безкористна любов са упражнявали различни, можем да ги наречем, принудителни спрямо своето естество методи и са придобивали някои свръхестествени ефекти, които те са считали за небесни откровения. Това е ставало не само тук, целият свят е изпълнен с такива „чародейци“, които минават за посветени, но бързо са показали тривиални, алчни, нечисти прояви, дори прояви, с които са внасяли горчиво разочарование както в добронамереността на духовните хора, така и в духовния живот. Такива самозвани и тайнствени „маги“ са ставали причина да върнат някои пробудени души в мрачната сянка на неверието и грубия атеизъм. Разбира се, голяма вина за „отглеждането“ на тия съмнителни величия имат самите лековерни хора, които търсят доказателства за съществуването на Бога и невидимия свят не в безмерната и мъдра наредба на природните и нравстве ни закони, а в някои „смайващи“ явления. Такива хора приличат на ония посетители на цирка, които в ловкостта на един илюзионист виждат осъществено невъзможното. „Няма по-хубаво нещо в света от това да срещнеш своя учител"
към текста >>

Ето защо не само в Евангелието, но навсякъде, където са се появявали истински служители на светлината, се прави първата препоръка на стъпилите в пътя, която има отношение към различаването.
Такива самозвани и тайнствени „маги“ са ставали причина да върнат някои пробудени души в мрачната сянка на неверието и грубия атеизъм. Разбира се, голяма вина за „отглеждането“ на тия съмнителни величия имат самите лековерни хора, които търсят доказателства за съществуването на Бога и невидимия свят не в безмерната и мъдра наредба на природните и нравстве ни закони, а в някои „смайващи“ явления. Такива хора приличат на ония посетители на цирка, които в ловкостта на един илюзионист виждат осъществено невъзможното. „Няма по-хубаво нещо в света от това да срещнеш своя учител" На учениците от Бялото Братство не е позволено да замайват умовете на хората с подобни неща и ако някой си позволява да прави това, той престава да е войник на Христа, който воюва с вяра, търпение и сам по себе си се нарежда във фалангата на другия фронт, на който не давам тук истинското име. Ето защо не само в Евангелието, но навсякъде, където са се появявали истински служители на светлината, се прави първата препоръка на стъпилите в пътя, която има отношение към различаването. В Евангелието се казва: „Изпитвайте духовете“. А в други книги има текст: „Първото качество на ученика е да се научи да различава“. * Учителят е оригинален и самобитен в своите принципи. Когато говори за любовта, той е съвършено категоричен.
към текста >>

Науката той признава като път към достигане на някои истини, но път аналитичен и бавен.
А в други книги има текст: „Първото качество на ученика е да се научи да различава“. * Учителят е оригинален и самобитен в своите принципи. Когато говори за любовта, той е съвършено категоричен. Без тази любов казва той - не може да се направи нито стъпка напред в духовното развитие. Науката той признава като път към достигане на някои истини, но път аналитичен и бавен. Беседите му обхващат всичко, което срещаме в живота, но за нищо не е говорил той така категорично и същевременно вдъхновено както за любовта към Бога. Само с тази любов човек престава да е духовно мъртъв и е жив сред мъртвилото на безлюбието. Той ще го „проумее“ в сърцето си така, както детето познава тия, които го любят по безкрайното доверие, което има то за тях. Словото на Учителя съставлява огромно богатство и завидно духовно наследство. Върху него ще работят хората на бъдещето както в научно-философско поле, така и във всички изкуства.
към текста >>

Дълбоки, мъдри принципи и напътствия остави той в своето слово.
За тези, които не познават живота на Бялото Братство и начина, по който Учителят провеждаше своята работа, ще кажем някои малки подробности. Беседите Учителят държеше в салона на „Изгрева“, а преди това в други салони в София, а най-напред в двора на малката къща на улица „Опълченска“ 66. Преди беседата той прочиташе глава от библията или по-често от Евангелието. След това следваше молитва и някоя от братските духовни песни. При свършване на песента Учителят избираше някой стих от прочетената глава и построяваше върху него своята беседа. Дълбоки, мъдри принципи и напътствия остави той в своето слово. Понякога са необходими само някои кратки цитати и мисли от словото му, за да станат отведнъж ясни и най-трудните неща. Той казваше, че е време хората да разберат живота в неговата същина. А към същината на живота се отива, когато човек смогне да се отдели от дребнавостите, тъй като човек най-трудно се приближава към истината, когато е дребнав. Учениците на Великия Живот трябва да излязат от обикновените условия. Обикновените условия са необходими тук, на земята, но само временно.
към текста >>

В много беседи, особено в младежкия клас, той говореше за математиката като за символична наука, която в своите аксиоми крие основните истини за живота и разкрива както по аналитичен, така и по геометричен път много тайни.
Има два момента, които са много важни в живота на земята: първият момент е пробуждане на човешката душа и вторият е разцъфтяването на човешката душа, когато е вече изграден хармоничният човек - равностранният триъгълник на любовта, мъдростта и истината. Учителят на Бялото Братство в България имаше да се справя с един онаследен духовен поглед на душите, въплътени в тази страна, намиращи се под консервативния пазител на старото - Сатурн, господар на съзвездието Козирог. На тази земя, на която Учителят изяви своето учение, старият сатурнов консерватизъм и по-рано е бил пречка за осъществяване учението на Орфей, както и по-късно на богомилството, което трябваше да емигрира от своята родина. * В своите беседи, а много често и в частни разговори с любознателни и запознати с математиката лица, Учителят изнасяше много истини на Божествената наука с примери и постулати от математиката. В много беседи, особено в младежкия клас, той говореше за математиката като за символична наука, която в своите аксиоми крие основните истини за живота и разкрива както по аналитичен, така и по геометричен път много тайни. Тук ние нямаме възможност да кажем всичко, което той е казал в беседите. Ще предадем само една част от един разговор с математик, в който разговор Учителят дава изяснения във връзка с някои установени закони. Знае се, че за основа на „Началата на Евклида“ служат системи от тридесет и пет определения, пет постулата и шест аксиоми. На петата аксиома, която гласи: „Цялото е по-голямо от своите части“, Учителят направи следното допълнение: „Частта не може да бъде по-голяма от цялото, но частта може да бъде като цялото.“ И друго: Знае се, че две числа (две координати) определят положението на една точка в равнината - координатна система. Обратно - на една точка от равнината (повърхнината) съответствуват две координати (измерения).
към текста >>

В задушевната атмосфера на тези трапези се извършваше един чудесен алхимизъм на взаимно опознаване.
Нещо повече, много от несъвършенствата и погрешките на някои приближени към Братството люде се приписват на учението на Учителя. Тези неща обаче са пръски от калта на човешкото невежество. Тези, които хвърлят кал по светлите извори на словото, приличат на децата, които хвърлят кал или прах нагоре, без да знаят, че всичко това пада на главата им. Учителят създаваше на учениците си малки на вид, но пълни със смисъл, символика и красота навици. Често устройваше общи вечери, преди почването на които се прочиташе молитва и някои текстове от Евангелието. В задушевната атмосфера на тези трапези се извършваше един чудесен алхимизъм на взаимно опознаване. Храненето - този съществено важен за живота акт на приемане енергии от природата, е средство, което Учителят бе избрал като най-подходящо за братско общуване между учениците. Прекрасният изглед на изобилната плодова трапеза винаги дава чудесен, пълен с живот и бодрост отпечатък в съзнанието на човека. Учителят учеше своите ученици на чист и природен живот. Насърчаваше ги да ходят по планината, да се лекуват със слънце, чист въздух и да употребяват чиста безмесна храна. Той осъждаше леността и на много места в словото си е казал, че това, което религиозните хора наричат спасение, се добива така, както споменахме и по-горе - с усърдието на един музикант да овладее своя инструмент.
към текста >>

Прекрасният изглед на изобилната плодова трапеза винаги дава чудесен, пълен с живот и бодрост отпечатък в съзнанието на човека.
Тези, които хвърлят кал по светлите извори на словото, приличат на децата, които хвърлят кал или прах нагоре, без да знаят, че всичко това пада на главата им. Учителят създаваше на учениците си малки на вид, но пълни със смисъл, символика и красота навици. Често устройваше общи вечери, преди почването на които се прочиташе молитва и някои текстове от Евангелието. В задушевната атмосфера на тези трапези се извършваше един чудесен алхимизъм на взаимно опознаване. Храненето - този съществено важен за живота акт на приемане енергии от природата, е средство, което Учителят бе избрал като най-подходящо за братско общуване между учениците. Прекрасният изглед на изобилната плодова трапеза винаги дава чудесен, пълен с живот и бодрост отпечатък в съзнанието на човека. Учителят учеше своите ученици на чист и природен живот. Насърчаваше ги да ходят по планината, да се лекуват със слънце, чист въздух и да употребяват чиста безмесна храна. Той осъждаше леността и на много места в словото си е казал, че това, което религиозните хора наричат спасение, се добива така, както споменахме и по-горе - с усърдието на един музикант да овладее своя инструмент. Учителят на Бялото Братство бе дошъл на земята с една положителна мисъл, която изявяваше неизменно както в своите беседи, така и в частните си разговори. Каквото и да станеше с него или около него, с Братството или с далечните светове, той го трансформираше с гамата на един абсолютен оптимизъм.
към текста >>

Спрете се, почистете го, оправете пътя на водата, за да се оправят и вашите пътища.
Каквото и да станеше с него или около него, с Братството или с далечните светове, той го трансформираше с гамата на един абсолютен оптимизъм. И за най-незначителните неща, с които го занимаваха неговите посетители и ученици, както и за големите събития, Той казваше, че всичко е станало за добро. Боледува ли някой, Учителят му помагаше, но му казваше, че тази болест е дошла за добро. Господ не оставя своите деца. „Никога не отминавайте един затлачен извор“ - казваше Той. Спрете се, почистете го, оправете пътя на водата, за да се оправят и вашите пътища. Свикнете да внасяте порядък в места, където има безпорядък. Насочете потоците към градините, към лозята и насадените лехи.“ За да покаже на дело тия свои истини, той участвуваше в копането на лозето, в подреждането на градината, в почистването на овощните дървета, в покриване с плочи на заслоните, работеше в изграждането на чешми. * Учителят даде категорично изяснение за ролята на жената и майката в живота на хората.
към текста >>

13. Защо Учителят отказа амвона в Ямбол и участието си в Теософската ложа? - Георги Томалевски (1897-1988)

Тъкмо на този кръстопът в духовния му стремеж, свързан с мисията му и перспективите на една предлагана длъжност, която би могла да бъде начало на една кариера, се проявява специфичното, особеното у този непознат в своята дълбока същност човек.
Защо Учителят отказа амвона в Ямбол и участието си в Теософската ложа? След завръщането си от Америка през 1895 г., където в Медисън Учителят учил медицина и богословие, видни люде от евангелските среди в България, които имали високо мнение за неговите познания и духовни добродетели, му предложили амвон в една от евангелистките църкви в град Ямбол. Това е един особено характерен, показателен момент от живота на Учителя. Тъкмо на този кръстопът в духовния му стремеж, свързан с мисията му и перспективите на една предлагана длъжност, която би могла да бъде начало на една кариера, се проявява специфичното, особеното у този непознат в своята дълбока същност човек. Няколко пъти в своя живот Учителят показа, че има свой, строго избран път и мисия. Първият случай е важен като прелом, когато той е трябвало да покаже на своя баща - свещеник Константин Дъновски, че неговото верую е Божествената виделина, която ще обнови човека, че не се заключва в установените догми и обряди на една религия, която и да е тя, а е свободна, дълбоко научна и разширена извън границите на нашия триизмерен свят същина. Учителят, който още в ранните си години е познавал дълбините на Христовото учение, е показал без колебание и със смелостта на човек, който знае, че то не се изчерпва само с изискванията, които има установеният ред на една църква и е в пълен преизобилен живот в любовта на човека към Бога и истината. Като православен свещеник Константин Дъновски вероятно е изпитал огорчение от това, че за неговия син черква представлява цялата величествена вселена и че ако има нещо свято в църквата, това свято нещо се намира и във всички други църкви, както и на всяко друго място, където хората поменуват и се молят на Христа. Учителят в желанието си да опознае по-широк кръг от верующи в различните религиозни формации и чрез личен опит да установи каква е разликата в дълбочината на разбирането във всички тях, доста дълго време е наблюдавал работата и службите в евангелистките църкви.
към текста >>

Няколко пъти в своя живот Учителят показа, че има свой, строго избран път и мисия.
Защо Учителят отказа амвона в Ямбол и участието си в Теософската ложа? След завръщането си от Америка през 1895 г., където в Медисън Учителят учил медицина и богословие, видни люде от евангелските среди в България, които имали високо мнение за неговите познания и духовни добродетели, му предложили амвон в една от евангелистките църкви в град Ямбол. Това е един особено характерен, показателен момент от живота на Учителя. Тъкмо на този кръстопът в духовния му стремеж, свързан с мисията му и перспективите на една предлагана длъжност, която би могла да бъде начало на една кариера, се проявява специфичното, особеното у този непознат в своята дълбока същност човек. Няколко пъти в своя живот Учителят показа, че има свой, строго избран път и мисия. Първият случай е важен като прелом, когато той е трябвало да покаже на своя баща - свещеник Константин Дъновски, че неговото верую е Божествената виделина, която ще обнови човека, че не се заключва в установените догми и обряди на една религия, която и да е тя, а е свободна, дълбоко научна и разширена извън границите на нашия триизмерен свят същина. Учителят, който още в ранните си години е познавал дълбините на Христовото учение, е показал без колебание и със смелостта на човек, който знае, че то не се изчерпва само с изискванията, които има установеният ред на една църква и е в пълен преизобилен живот в любовта на човека към Бога и истината. Като православен свещеник Константин Дъновски вероятно е изпитал огорчение от това, че за неговия син черква представлява цялата величествена вселена и че ако има нещо свято в църквата, това свято нещо се намира и във всички други църкви, както и на всяко друго място, където хората поменуват и се молят на Христа. Учителят в желанието си да опознае по-широк кръг от верующи в различните религиозни формации и чрез личен опит да установи каква е разликата в дълбочината на разбирането във всички тях, доста дълго време е наблюдавал работата и службите в евангелистките църкви. Както в Свищов, където той е завършил средното си образование в евангелско-методическото училище, така и в Америка, където също между методисти е изучил подробно живота на евангелистите, той е разбрал всичко, което му е необходимо да разбере.
към текста >>

В своето слово по един чудесен, неповторим начин Учителят говори за ония пътища, по които човешката душа трябва да се движи към своя възход.
Поради това свое уверение те уведомили ръководителите на някои от европейските теософски ложи, от които получили разрешение да привлекат Учителя в редицата на своите „добри работници“. Председателят на теософската ложа в България не закъснял да поиска среща с Учителя, в която да го уведоми за добрите възможности, които му предлага организираното теософско общество и големите успехи, които го очакват както в нашата страна, така и в чужбина. На устроената среща се разменят мисли и наново се чува доброто мнение и високата оценка за публичната дейност на Учителя в духа и стила на теософските идеи. С голямо внимание Учителят изслушал поднесената покана за работа в полето на теософията, пожелал на ложата успех, но се отказал да стане сътрудник. Дълги години след тази среща в редица разговори с Учителя, както и от самите негови беседи стават ясни принципите на започнатото от него дело и онези съществени неща, които отделят учението му както от църквата, така и от теософията и източния йогизъм. В своето слово по един чудесен, неповторим начин Учителят говори за ония пътища, по които човешката душа трябва да се движи към своя възход. В това слово проличава особената езотерика, която поставя на централно място Христос и евангелското слово. Учението на Бялото Братство е учение, което поставя на първо място действената любов към ближния и любовта към Бога. Учителят категорично заявява, че Хермес, Рама, Кришна, Зороастър, Буда и други учители са човешки души, които чрез много прераждания и упорита работа върху себе си са напреднали в своето развитие, че тяхната мисия е била да подготвят човешките души за идването на Христа, а Христос не е човек. Той не върви в тази еволюция, по която са минали и другите учители. Христос е дошъл направо от Божествения свят.
към текста >>

Трябва да се знае, че тази страна е била три пъти център на окултно-мистични движения.
Това според схващанията на учениците на Бялото Братство е явен показател, че теософите нямат правилно отношение към Христа и Неговата Мисия. Във връзка с този събор и особено поради речта на Кришнамурти, Учителят каза следните думи: „Кришнамурти излезе много по-честен и по-благороден от средата, в която работеше. Пак по този случай Софрони Ников - тогавашен представител на теософското общество в България, който присъстваше на този събор в Холандия, казал на нашия брат от Айтос Георги Куртев следното: „И аз бях на събора в Холандия и чух речта на Кришнамурти. Когато след това си позволих да го запитам има ли на земята въплътен учител, той отвърна: „В България.“ По повод на горното потребно е да се кажат няколко думи за това как малката страна България е удостоена между толкова страни на Балканския полуостров и в Европа да бъде посетена от един учител. Трябва да се знае, че тази страна е била три пъти център на окултно-мистични движения. Първият път във времето на Орфей в древността, вторият път преди около хиляда години, когато се развило богомилството, и сега, когато Учителят Беинса Дуно донесе учението на Бялото Братство. „Ако българите приложат това учение в живота си - каза Учителят, - ще идват хора от всички страни на света и ще се възхищават на духовната култура на българския народ.“ Появяването на Учителя стана в едно време, когато предстои пробуждане на човешката душа. Има много признаци за това не само тук, но и по целия свят. С това“ ние не твърдим, че учениците на Бялото Братство са някакъв показателен пример за постигнато съвършенство.
към текста >>

Първият път във времето на Орфей в древността, вторият път преди около хиляда години, когато се развило богомилството, и сега, когато Учителят Беинса Дуно донесе учението на Бялото Братство.
Във връзка с този събор и особено поради речта на Кришнамурти, Учителят каза следните думи: „Кришнамурти излезе много по-честен и по-благороден от средата, в която работеше. Пак по този случай Софрони Ников - тогавашен представител на теософското общество в България, който присъстваше на този събор в Холандия, казал на нашия брат от Айтос Георги Куртев следното: „И аз бях на събора в Холандия и чух речта на Кришнамурти. Когато след това си позволих да го запитам има ли на земята въплътен учител, той отвърна: „В България.“ По повод на горното потребно е да се кажат няколко думи за това как малката страна България е удостоена между толкова страни на Балканския полуостров и в Европа да бъде посетена от един учител. Трябва да се знае, че тази страна е била три пъти център на окултно-мистични движения. Първият път във времето на Орфей в древността, вторият път преди около хиляда години, когато се развило богомилството, и сега, когато Учителят Беинса Дуно донесе учението на Бялото Братство. „Ако българите приложат това учение в живота си - каза Учителят, - ще идват хора от всички страни на света и ще се възхищават на духовната култура на българския народ.“ Появяването на Учителя стана в едно време, когато предстои пробуждане на човешката душа. Има много признаци за това не само тук, но и по целия свят. С това“ ние не твърдим, че учениците на Бялото Братство са някакъв показателен пример за постигнато съвършенство. Те са обикновени хора, които следват един установен път, учат се, мъчат се да преодоляват препятствията, които самият процес на ученичество поставя пред тях и както всички хора понякога имат и погрешни стъпки.
към текста >>

Те са обикновени хора, които следват един установен път, учат се, мъчат се да преодоляват препятствията, които самият процес на ученичество поставя пред тях и както всички хора понякога имат и погрешни стъпки.
Първият път във времето на Орфей в древността, вторият път преди около хиляда години, когато се развило богомилството, и сега, когато Учителят Беинса Дуно донесе учението на Бялото Братство. „Ако българите приложат това учение в живота си - каза Учителят, - ще идват хора от всички страни на света и ще се възхищават на духовната култура на българския народ.“ Появяването на Учителя стана в едно време, когато предстои пробуждане на човешката душа. Има много признаци за това не само тук, но и по целия свят. С това“ ние не твърдим, че учениците на Бялото Братство са някакъв показателен пример за постигнато съвършенство. Те са обикновени хора, които следват един установен път, учат се, мъчат се да преодоляват препятствията, които самият процес на ученичество поставя пред тях и както всички хора понякога имат и погрешни стъпки. Христовото и Учителевото Слово изискват смирение, за да не се получи неправилният извод за учението и за Учителя по ръста, до който са стигнали неговите ученици. За непрекъснатата дейност на Учителя, за неговото забележително трудолюбие, като не поменаваме за ред неща, родени като негова инициатива, ще кажем, че в едно полустолетие - в непълни петдесет години, Учителят е изнесъл около седем хиляди беседи. Като прибавим и броя на специалните разговори с групи ученици, които разговори са бивали често доста продължителни, можем да заключим, че в това половин столетие той е държал на всеки два дни по една беседа.
към текста >>

14. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ
II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ 1. Детство и юношество Петър Константинов Дънов е роден на 12 юли 1864 г. в село Хадърча (понастоящем Николаевка), Варненско. Според стария стил на православния църковен календар се паднало точно Петровден. Затова и кръстили новороденото момче с името Петър.
към текста >>

Пътят му минавал през Солун.
Личността на К. Дъновски е свързана с един от най- буреносните и светли периоди в нашата история. Роден е в с.Устово, Родопите. Още в ранната му младост се зародил копнежът да посвети живота си на Бога. Заминал за Атон, Света Гора, с намерението да стане монах. Пътят му минавал през Солун. Там, в старинната църква "Св. Димитър" той решил да отправи молитва към Всевишния, за да му вдъхне смелост и упование по избрания път. Ала Онзи, Който по-добре от всеки друг познава стремленията на сърцата ни, бил решил нещо друго. В храма младият Константин срещнал един престарял монах, изпратен при него от самото Провидение. Разговорът между двамата не бил обикновен.
към текста >>

Димитър" той решил да отправи молитва към Всевишния, за да му вдъхне смелост и упование по избрания път.
Роден е в с.Устово, Родопите. Още в ранната му младост се зародил копнежът да посвети живота си на Бога. Заминал за Атон, Света Гора, с намерението да стане монах. Пътят му минавал през Солун. Там, в старинната църква "Св. Димитър" той решил да отправи молитва към Всевишния, за да му вдъхне смелост и упование по избрания път. Ала Онзи, Който по-добре от всеки друг познава стремленията на сърцата ни, бил решил нещо друго. В храма младият Константин срещнал един престарял монах, изпратен при него от самото Провидение. Разговорът между двамата не бил обикновен. Той продължил часове и разтърсил из основи съзнанието на младежа. Контактът с Божия служител, макар и еднократен, изменил радикално житейската пътека на К. Дъновски.
към текста >>

Контактът с Божия служител, макар и еднократен, изменил радикално житейската пътека на К. Дъновски.
Димитър" той решил да отправи молитва към Всевишния, за да му вдъхне смелост и упование по избрания път. Ала Онзи, Който по-добре от всеки друг познава стремленията на сърцата ни, бил решил нещо друго. В храма младият Константин срещнал един престарял монах, изпратен при него от самото Провидение. Разговорът между двамата не бил обикновен. Той продължил часове и разтърсил из основи съзнанието на младежа. Контактът с Божия служител, макар и еднократен, изменил радикално житейската пътека на К. Дъновски. Той се завърнал в Родината, защото разбрал, че на Бога може да се служи на всяко поприще и че неговата земя, народът му сега повече от всякога има нужда от него. Оженил се за дъщерята на чорбаджията от с. Хадърча Атанас Георгиев - Добра, и станал свещеник (ръкополагането му в този духовен сан е извършено през 1857 г. от Варненския митрополит Порфирий). Майката на П.
към текста >>

Едва навършил 24 години, Петър Дънов е изправен на кръстопът в своя живот.
Дънов проявява искрена привързаност към музиката, която остава завинаги любимото му изкуство. Като ученик започва да свири на цигулка и не се разделя с нея до края на живота си. Това е и инструментът, чрез който е предал на своите ученици и последователи множество песни и мелодии с дълбоко духовно съдържание и необичайна звукова картина. Самият той ги е създал не самоцелно, а като част от заниманията в о снованата от него Школа. 2. Студентски години в САЩ Едва навършил 24 години, Петър Дънов е изправен на кръстопът в своя живот. Към дипломата си от Американското научно-бо- гословско училище в Свищов той притежава и свидетелство на пра- воимащ протестантски проповедник. Би могъл да остане в България и да започне служение на евангелски духовен пастир. Ала нещо отвътре му подсказва, че трябва да извърви още дълъг път, усвоявайки познанието на своята епоха, за да го съедини с онзи небесен пламък, който вече се разгаря в душата му и обещава богати плодове в бъдещето. И през август 1888 г. Петър заминава за САЩ.
към текста >>

Ала нещо отвътре му подсказва, че трябва да извърви още дълъг път, усвоявайки познанието на своята епоха, за да го съедини с онзи небесен пламък, който вече се разгаря в душата му и обещава богати плодове в бъдещето.
Самият той ги е създал не самоцелно, а като част от заниманията в о снованата от него Школа. 2. Студентски години в САЩ Едва навършил 24 години, Петър Дънов е изправен на кръстопът в своя живот. Към дипломата си от Американското научно-бо- гословско училище в Свищов той притежава и свидетелство на пра- воимащ протестантски проповедник. Би могъл да остане в България и да започне служение на евангелски духовен пастир. Ала нещо отвътре му подсказва, че трябва да извърви още дълъг път, усвоявайки познанието на своята епоха, за да го съедини с онзи небесен пламък, който вече се разгаря в душата му и обещава богати плодове в бъдещето. И през август 1888 г. Петър заминава за САЩ. Тук той завършва последователно четиригодишен курс в Теологиче ската семинария на университета Дрю, Медисън, и двугодишен курс в Богословския факултет към Бостънския университет (диплом за висше богословско образование от 04.06.1894 г.). През учебната 189394 г. завършва и кратък курс по обща медицина в Медицинския факултет към Бостънския университет (удостоверение от 03.02.1894 г.).
към текста >>

Ала той самият, за да поеме като награда нетленния венец на своя живот, има да извърви още дълъг път.
Дънов се докосва до всичко това. Запознава се на място с новите учения, които разтърсват основите на познанието и започват да изграждат мирогледа на епохата: спиритизъм, теософия, интуитивизъм, феноменология, различни форми на идеализма. Положено е грандиозното начало на изграждане на нова научно-философска картина на света - процес, който продължава и до днес и на чието могъщо разгръщане самите ние сме свидетели. А някои от нас - и участници. И тук е моментът да подчертаем, че без приноса на Петър Дънов в това всемирно извисяване, в което човекът направи колосална крачка напред в познанието за Космоса и в самопознанието, без духовно-културното наследство на този велик и все още недооценен българин днес не бихме могли да бъдем така наясно с това, което ни предстои, и с онова, което следва да извършим, за да постигнем желаното. Ала той самият, за да поеме като награда нетленния венец на своя живот, има да извърви още дълъг път. И навън - към неизбежния досег с реалността, в който се роят изпитанията на земното битие и в чието лоно се раждат съдбоносните сътресения на духа, чрез които и в които той се развива и усъвършенства. И навътре - в самия себе си, където е длъжен да открие истината за целта на своето присъствие на тази планета. Годината е 1895-а. Петър Дънов поема обратния път към България. 3. Отново на родна земя.
към текста >>

Петър Дънов поема обратния път към България.
И тук е моментът да подчертаем, че без приноса на Петър Дънов в това всемирно извисяване, в което човекът направи колосална крачка напред в познанието за Космоса и в самопознанието, без духовно-културното наследство на този велик и все още недооценен българин днес не бихме могли да бъдем така наясно с това, което ни предстои, и с онова, което следва да извършим, за да постигнем желаното. Ала той самият, за да поеме като награда нетленния венец на своя живот, има да извърви още дълъг път. И навън - към неизбежния досег с реалността, в който се роят изпитанията на земното битие и в чието лоно се раждат съдбоносните сътресения на духа, чрез които и в които той се развива и усъвършенства. И навътре - в самия себе си, където е длъжен да открие истината за целта на своето присъствие на тази планета. Годината е 1895-а. Петър Дънов поема обратния път към България. 3. Отново на родна земя. Търсене и откриване на Пътя Стъпил отново на родна земя, П. Дънов веднага открива колко голяма и всеобхватна е разликата между реалността, в която е бил вписан до вчера, и тази, която го посреща - близка и позната, но същевременно толкова далечна и чужда. Възрожденските идеали на Отечеството му отдавна вече са потъпкани в прахта на прясно избуяли, хищни пориви за власт, бързо забогатяване, ползване на облагите от общественото положение, кариеризъм, фарисейщина.
към текста >>

Търсене и откриване на Пътя
И навън - към неизбежния досег с реалността, в който се роят изпитанията на земното битие и в чието лоно се раждат съдбоносните сътресения на духа, чрез които и в които той се развива и усъвършенства. И навътре - в самия себе си, където е длъжен да открие истината за целта на своето присъствие на тази планета. Годината е 1895-а. Петър Дънов поема обратния път към България. 3. Отново на родна земя. Търсене и откриване на Пътя Стъпил отново на родна земя, П. Дънов веднага открива колко голяма и всеобхватна е разликата между реалността, в която е бил вписан до вчера, и тази, която го посреща - близка и позната, но същевременно толкова далечна и чужда. Възрожденските идеали на Отечеството му отдавна вече са потъпкани в прахта на прясно избуяли, хищни пориви за власт, бързо забогатяване, ползване на облагите от общественото положение, кариеризъм, фарисейщина. Плевелите на новото време. Неизбежни, грозни, отблъскващи.
към текста >>

Изглежда е най-добре да го оставят да си върви по пътя, но извън системата на тази евангелска църква.
Съвсем логично като перспектива въз основа на досегашното му развитие и придобитата квалификация. Той дава съгласието си, но... при едно условие - да не получава заплата. По негово мнение не можеш да служиш на Бога за пари. Лицата и на началници, и на колеги се изопват. Той безспорно е ценен кадър, обаче ако възникне прецедент.?! Изглежда е най-добре да го оставят да си върви по пътя, но извън системата на тази евангелска църква. А може би - и на всяка друга. А сега - накъде? Петър Дънов дълбоко в себе си знае, че най-важното тепърва предстои. Но преди да се изправи с лице срещу бурята, не е ли най-разумно да подири едно тихо пристанище, където да се уедини и в тихия пламък на вътрешното съзряване да открие най-вярната посока към утрешния ден? И той заминава за Варна, където отсяда при сестра си Мария.
към текста >>

Оттук нататък пътят на П.
Дънов постига отговорите на всички тези въпроси. И на много други, не по-малко важни. Скоро след като е получил просветлението, той преживява непосредствен контакт с Божия Дух. Израз на това мистично общение става книжката под заглавие "Хио-Ели-Мели-Месаил". От редовете на текста, а и между тях, извира светлината на Словото на Истината, звучи Гласът на Бога, изваян чрез прости и красиви думи от Неговия достоен Пратеник. Оттук нататък пътят на П. Дънов напред е вече недвусмислено предначертан. Той знае вече, че никога повече не ще бъде сам. Онзи, Който го е пратил тук и му е разкрил предназначението на неговия живот, го изпълва с непобедима сила и упование за осъществяване на Божия план. Предстои да бъде отворена нова страница не само за българите, а за всички народи навред по планетата. И колкото и могъщ да е духът на Мировия Учител, той не би се справил със задачата си, ако не привлече на своя страна помощници - предани воини в лютата битка между Светлината и мрака.
към текста >>

Дънов започва дългогодишна серия пътувания из България, като държи сказки във всички по- големи градове и в по-малки селища.
Петър Дънов прекарва в почти пълна самота, посвещавайки това време изключително на работа върху самия себе си. През 1900 г. завършва труда си "Седем разговора с Духа Господен", в който дава израз на своите мистично-окултни търсения и разсъждения. 1901 г. бележи едно ново начало. П. Дънов започва дългогодишна серия пътувания из България, като държи сказки във всички по- големи градове и в по-малки селища. Тематиката е съсредоточена върху едно нестандартно, ненапълно признато, но твърде интересно познание - окултните науки за Вселената и човека. Успоредно с лекторията П. Дънов извършва измервания на черепите на някои слушатели (френологически анализ) с цел да определи личностните им характеристики. Входът за сказките като правило е свободен и навсякъде те се радват на подчертан интерес. Така в продължение на 12 години П.
към текста >>

Този термин се разпростира по естествен път и върху учението на П.
Дънов върху околните е огромно, всеобхватно и непоклатимо. Резюмето на тази преценка е с подтекст, че за своите последователи П. Дънов е Бог или, формулирано с езика на езотеричното познание, Миров (Световен) Учител. Самото духовно общество "Всемирно Бяло братство" получава различни наименования в обществен план. Най-разпространеното измежду тях е "дъновизъм" по името на неговия основател, водач и идеен вдъхновител. Този термин се разпростира по естествен път и върху учението на П. Дънов с претенциите за изчерпателност. Тук следва да подчертаем обаче, че названието "дъновизъм" се използва само от изследователи и лица, външни за движението. В рамките на самото ББ такова понятие не съществува. Членовете на братството се назовават помежду си "бели братя" или просто "братя и сестри", с което изразяват и една от основоположните цели на движението - постигане на братство между всички хора на планетата. Самият П.
към текста >>

Тази формулировка означава не толкова, че достъпът е свободен, защото на всички беседи той никога не е бил забраняван за никого, а че на новодошлите не се гледа непременно като на бъдещи членове на движението.
"Оборище" след 1926 г. с измама е отнет от ББ и е превърнат в квартално кино. Неделните беседи на П. Дънов още отпреди 1918 г. са предвидени със свободен вход за граждани и тази традиция се съхранява до кончината на лектора на 27.12.1944 г. Тази формулировка означава не толкова, че достъпът е свободен, защото на всички беседи той никога не е бил забраняван за никого, а че на новодошлите не се гледа непременно като на бъдещи членове на движението. С неделните беседи П. Дънов разкрива своите идеи пред обществото и се стреми да работи сред максимално широк кръг от хора, за да ги убеди да тръгнат по пътя на истинското Христово учение, така както той го разбира и интерпретира. От 1920-1922 г. датират първите разходки сред природата. Първоначално обект на посещения са поляните под Драгалевския манастир, след това - пеша до Чамкория (днешният Боровец) и до връх Мусала.
към текста >>

Дънов разкрива своите идеи пред обществото и се стреми да работи сред максимално широк кръг от хора, за да ги убеди да тръгнат по пътя на истинското Христово учение, така както той го разбира и интерпретира.
Неделните беседи на П. Дънов още отпреди 1918 г. са предвидени със свободен вход за граждани и тази традиция се съхранява до кончината на лектора на 27.12.1944 г. Тази формулировка означава не толкова, че достъпът е свободен, защото на всички беседи той никога не е бил забраняван за никого, а че на новодошлите не се гледа непременно като на бъдещи членове на движението. С неделните беседи П. Дънов разкрива своите идеи пред обществото и се стреми да работи сред максимално широк кръг от хора, за да ги убеди да тръгнат по пътя на истинското Христово учение, така както той го разбира и интерпретира. От 1920-1922 г. датират първите разходки сред природата. Първоначално обект на посещения са поляните под Драгалевския манастир, след това - пеша до Чамкория (днешният Боровец) и до връх Мусала. При тези излети П. Дънов говори на последователите си за езика на "Живата Разумна Природа" и за величието на нейната разумност.
към текста >>

Дънов започва да държи беседи и лекции по три пъти седмично: неделна беседа от 10 ч.; лекция на Общия окултен клас в сряда от 5 ч.; лекция на Младежкия клас в петък от 5 ч.
Дънов, а всеки негов последовател - да участва непосредствено в съвместното съжителство според новите закони, залегнали в основата на изповядваното учение. Именно затова от началото на 30-те години на XX в. настъпва период на най-активна дейност вече не толкова за откриване на вътрешни организационни форми, колкото за въздействие, насочено извън самото Братство - върху обществения живот в България и за набиране на съмишленици зад граница. Както и преди, външни хора винаги са били добре дошли и за беседи, и за концерти, и за братски трапези. След установяването си на "Изгрева" П. Дънов започва да държи беседи и лекции по три пъти седмично: неделна беседа от 10 ч.; лекция на Общия окултен клас в сряда от 5 ч.; лекция на Младежкия клас в петък от 5 ч. Неделната беседа остава в традиционната си форма - започва с прочитане на глава от Библията, след което Учителят на ББ прави коментар върху един стих от нея. 8. Бялото братство и неговият Учител в периода между Първата и Втората световни войни През двайсетте години на миналото столетие укрепването на движението поставя на дневен ред въпроса за периодични издания, които да го представят пред лицето на обществото и да съдействат за разпространение на идеите му. Първо подобно издание е сп. "Всемирна летопис", което излиза в четири годишнини от 1919 до 1926 г.
към текста >>

За последен път съборът на ББ се състои във В.
От друга страна, Н. Дойнов отбелязва, че П. Дънов направил толкова убедително изявление, че след него никой не посмял да вземе думата. В едно всички свидетели са единодушни: на предложението за диспут П. Дънов е отговорил с контрапредложение да се качат на Мусала и там да проведат полемиката. За последен път съборът на ББ се състои във В. Търново през 1925 г. След закриването му търновското православно духовенство разпространява декларация, че жителите на града не желаят повече П. Дънов да организира събори в тяхното населено място. Това налага пренасянето на съборите в столицата и довежда до ускоряване създаването на "Изгрева". През 1926 г.
към текста >>

За първи път в началото на 30-те години член на Братството осъществява обиколка из Европа, за да разпространява идеите на П. Дънов.
Така например, на Нова година се чете обща молитва за благото на българския народ и на цялото човечество. Като празнични се третират и съборните дни на Рила (най-вече периодът 19-25 август). Летният лагер на ББ в района на Седемте Рилски езера придобива широка известност като второ най-важно средище на движението. Там П. Дънов бива посещаван от видни държавници, обществени дейци, хора на културата, чужденци и пр. За първи път в началото на 30-те години член на Братството осъществява обиколка из Европа, за да разпространява идеите на П. Дънов. Това е П. Г. Пампоров, завършил философия в Софийския университет, от младата студентска вълна в движението. През 1930 г. той предприема пътуване по Стария континент като организатор на курсове по есперанто. Паралелно с това изнася лекции за "учението на ББ в България".
към текста >>

той предприема пътуване по Стария континент като организатор на курсове по есперанто.
Дънов бива посещаван от видни държавници, обществени дейци, хора на културата, чужденци и пр. За първи път в началото на 30-те години член на Братството осъществява обиколка из Европа, за да разпространява идеите на П. Дънов. Това е П. Г. Пампоров, завършил философия в Софийския университет, от младата студентска вълна в движението. През 1930 г. той предприема пътуване по Стария континент като организатор на курсове по есперанто. Паралелно с това изнася лекции за "учението на ББ в България". Посещава Англия, Франция, Германия, Италия, Полша, Чехословакия и Швеция. Отзиви за беседите му, посветени на Словото на П. Дънов, са поместени, например, в английския вестник "The Manchester Guardian". Налице са данни и за дейността на Михаил Иванов във Франция.
към текста >>

При едно от пътуванията си на Изток, в Индия, получава духовното звание (титла) "омраам".
Налице са данни и за дейността на Михаил Иванов във Франция. През 1937 г. той заминава за тази страна по поръчение на своя Учител и основава там най-мощния клон на ББ извън територията на България. Идеите му са почерпани от беседите на П. Дънов, като той се старае да доразвие някои от тях. При едно от пътуванията си на Изток, в Индия, получава духовното звание (титла) "омраам". При транскрипцията от френски език фамилията му звучи като "Айванов" (или "Айвънхов" на английски), с което име може да бъде срещнат върху страниците на съвременни издания. Понастоящем създаденото от него подразделение на ББ във Франция разполага с впечатляваща материална база: собствени издателства, ваканционно селище в Алпите, лагер в Париж. Тамошните членове на движението са хиляди. Техни представители (хор и членове на ръководството) гостуваха у нас през м. юли 1995 г.
към текста >>

Дънов на чудесен български език.
Понастоящем създаденото от него подразделение на ББ във Франция разполага с впечатляваща материална база: собствени издателства, ваканционно селище в Алпите, лагер в Париж. Тамошните членове на движението са хиляди. Техни представители (хор и членове на ръководството) гостуваха у нас през м. юли 1995 г. Хористите изнесоха запомнящ се концерт в зала "България" в столицата, изпълнявайки песните на П. Дънов на чудесен български език. Второто подобно посещение в нашата страна на група членове на ББ от десет държави бе през м. октомври 2003 г. Незабравима ще остане споделената братска обич, преодолените езикови бариери и хармонията в общуването посредством универсалния език на Любовта и Доброто. Ако отново се върнем в разглежданата от нас епоха, следва да отбележим, че друга важна форма за представяне на новото учение извън България е преводаческата работа - главно на есперанто, а също и на френски и английски език. Освен изброените беседите на П.
към текста >>

той завършва земния си път.
През лятото на 1944 г. е организиран последният събор на Рила преди периода на комунистическия тоталитаризъм. През октомври същата година П. Дънов се завръща на "Изгрева". На 27.12.1944 г. той завършва земния си път. Последните му думи са: "Свършихме една малка работа за Бога! " От гледна точка на един велик Миров Учител това може би наистина е една "малка работа". Но оценена през призмата на земното измерение, жизнената изява на П. Дънов носи титаничния потенциал за радикална промяна на света. Семето, посято от Словото в човешките души, дава и ще продължава да дава богати плодове.
към текста >>

Съдейства на всеки, който искрено се стреми да следва избрания достоен път на духовно-нравствено усъвършенстване.
Семето, посято от Словото в човешките души, дава и ще продължава да дава богати плодове. Раздялата на Учителя с неговите ученици е само на материално равнище. Той им оставя едно неоценимо съкровище на познанието, което - ако бъде приложено - помага на всеки да изпълни своето предназначение на тази планета. Учителят на ББ невидимо присъства сред нас. Той наблюдава внимателно как се изпълняват неговите свещени завети и повели. Съдейства на всеки, който искрено се стреми да следва избрания достоен път на духовно-нравствено усъвършенстване. Нещо повече, Той подготвя в отвъдния свят душите на онези, които желаят да се завърнат сред нас и да внесат своя дял в грандиозното начинание за утвърждаването на Новата Култура на VI раса. Ето и оценката на самия Петър Дънов за неговото учение: "Всичко онова, което съм казал, няма да загине, то ще си бъде, това са живи думи...", "Аз проповядвам едно учение за развитието на душата, ума и сърцето. То е учение, което носи спокойствие на сърцето, носи светлина на ума, обнова на душата и сила на духа." И тъй, Учителят на Бялото братство Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно) си заминава от този свят на Стефановден (според новия църковен стил) в самия край на бурната и съдбоносна 1944 г., оставяйки основаното от него движение без водач и обединителен център. Скоро секва активният живот на белите братя и сестри, спират техните изяви в обществото, а процесът е довършен от "на- родно-демократичното" правителство на БКП (под прикритието на ОФ) - партията изтребителка, морален и физически убиец на цвета на българската интелигенция след Втората световна война.
към текста >>

15. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Първите десет упражнения са: 1) "Пробуждане" (разтваряща се пъпка на цвят); 2) "Примирение" (опасност и примирение); 3) "Даване" (поднасяне отвътре на съкровеното); 4) "Възлизане" (слизане и възкачване); 5) "Издигане" (гребане с посока нагоре); 6) "Отваряне" (проправяне на път); 7) "Освобождение" (раздиране на завесата); 8) "Пляскане" (радост от освобождението); 9) "Чистене" (подготвяне на почвата); 10) "Летене" (посяване на семена и възрастване).
Трите малки цикъла - трите съставни части, които посочихме по-горе - в своята цялост съставляват големия цикъл, Паневрит- мията (в широкия смисъл на понятието). Изпълнението им е непосредствено един след друг, с малки паузи. Паневритмията (в тесен смисъл) е система от 28 упражнения. Представлява танц в кръг по двойки - обикновено от двата пола. Движенията са съпроводени с музика и текст. Първите десет упражнения са: 1) "Пробуждане" (разтваряща се пъпка на цвят); 2) "Примирение" (опасност и примирение); 3) "Даване" (поднасяне отвътре на съкровеното); 4) "Възлизане" (слизане и възкачване); 5) "Издигане" (гребане с посока нагоре); 6) "Отваряне" (проправяне на път); 7) "Освобождение" (раздиране на завесата); 8) "Пляскане" (радост от освобождението); 9) "Чистене" (подготвяне на почвата); 10) "Летене" (посяване на семена и възрастване). В своята съвкупност те образуват малък цикъл, наречен "Пролет". Тези първи упражнения се изпълняват едно след друго без спиране, като едно цяло. Те са свързани с физическото поле, с материалната действителност. Чрез тях бива преодоляна инертността на материята в нашия свят, постига се излаз от съществуването в реалността от три измерения, за да навлезем в онази с четири измерения - на гъвкавата и вечно подвижна астрална субстанция. Посредством десетте упражнения човек изминава първите две стъпки (степени) от своето духовно развитие и усъвършенстване (споменати по-горе) - Обръщане към Бога и Покаяние.
към текста >>

Посредством тази втора група упражнения човекът по духовния Път изминава следващите две стъпки от личната си еволюция - Спасение и Възраждане.
Те са свързани с физическото поле, с материалната действителност. Чрез тях бива преодоляна инертността на материята в нашия свят, постига се излаз от съществуването в реалността от три измерения, за да навлезем в онази с четири измерения - на гъвкавата и вечно подвижна астрална субстанция. Посредством десетте упражнения човек изминава първите две стъпки (степени) от своето духовно развитие и усъвършенстване (споменати по-горе) - Обръщане към Бога и Покаяние. Следващите десет упражнения са: 11) "Евера ; 12) "Скачане"; 13) "Тъкане"; 14) "Мисли"; 15) "Аум"; 16) "Изгрява Слънцето"; 17) "Квадрат"; 18)"Красота"; 19) "Подвижност"; 20) "Побеждаване". Техният малък цикъл носи наименованието "Лято". Посредством тази втора група упражнения човекът по духовния Път изминава следващите две стъпки от личната си еволюция - Спасение и Възраждане. Резултатът е окончателното напускане на низшите зони от астралното поле, където е изворът на съблазните в нашия живот. Третата група се състои от осем упражнения: 21) "Радостта на Земята"; 22) "Запознаване"; 23) "Хубав ден"; 24) "Колко сме доволни"; 25) "Стъпка по стъпка"; 26) "На ранина"; 27) "Дишане"; 28) "Промисъл". Те обединяват два малки цикъла - "Есен" и "Зима". Тези осем упражнения символизират възраждането на човешката душа и са свързани с петата степен от духовното развитие, назована от Учителя П. Дънов Новораждане.
към текста >>

Принципът има всеобхватно действие във всички сфери и зони на Космоса - видимия и невидимия.
До нас са достигнали думите на Учителя на ББ у нас относно упражнението от Паневритмията "Аум": "Аум е дума на Духа." Понятието "аум" е съставено от две срички: 1) "А" - това е първата буква във всички азбуки навред по земното кълбо; тя е символ на Бога в ролята Му на Творец, Носител и Създател на всемирния живот; буквата "а" изразява и самосъзнанието като степен от еволюцията на съзнанието; 2) "ум" - втората сричка от думата "Аум" разкрива универсалната истина, която осветляваме в момента - че първият принцип, стоящ в основата на всяка творческа или разумна дейност, е именно умът; включително и вече подчертания езотеричен факт, че Бог се проявява чрез ума. II. Принцип на съответствието (аналогията) Херметическата философия изразява този принцип по следния начин: "Каквото е горе, това е и долу." Съдържанието на принципа е свързано с друга универсална истина - между всички неща в света, между всички обективни реалности в Битието има подобие, съответствие, аналогия. Това, което възниква в духовния свят, рано или късно се проектира във владенията на материалното. И обратното - създаденото в нашата преходна, тленна реалност също оказва влияние върху субектите и взаимоотношенията във фините области на Вселената. Принципът има всеобхватно действие във всички сфери и зони на Космоса - видимия и невидимия. Главният урок от осмислянето и прилагането на този принцип в практиката е разкриването на логическите връзки между обектите и явленията на действителността, разпознаването на подобията и съответствията между силите, енергиите и техните трансформации в полетата и световете на космическата необятност, обикновено тръгвайки от вече известното с посока към неизвестното. Конкретно за Паневритмията от особено значение е съответствието между идея, тон, форма, движение, цвят и число. Тяхното хармонично съчетание извайва външната прелест на паневритмичните движения и същевременно обуславя дълбочината на вътрешното им въздействие. III. Принцип на трептенията (вибрациите) Този принцип гласи: "Всичко е в движение, всичко трепти (вибрира)." Нищо в Космоса не е в покой.
към текста >>

Редуването на десен и ляв крак или дясна и лява ръка е израз на същата необходимост.
Следователно полюсите като такива са елемент от мировата илюзия - Майя. Те съществуват само като декор върху сцената на мировата драма. Наличието и действието им са необходими за проявлението на живота в неговата цялост и пълнота. В частност, в упражненията на Паневритмията почти всички музикални колена (фрази) са повтаряеми. Това обстоятелство е продиктувано от потребността за съхраняване на равновесието между полярните сили, проявяващи се във Висшия космически танц. Редуването на десен и ляв крак или дясна и лява ръка е израз на същата необходимост. Учителят П. Дънов е установил хармоничен баланс между полюсите във всяко едно паневритмично упражнение. Освен това в самото им редуване се наблюдава определена цикличност. V. Принцип на ритъма Принципът гласи: "Всичко в Природата е ритмично и периодично." Космическият закон за ритъма и периодичността също е универсален, т. е.
към текста >>

Принципът гласи: "Всичко в Природата е ритмично и периодично." Космическият закон за ритъма и периодичността също е универсален, т. е.
Редуването на десен и ляв крак или дясна и лява ръка е израз на същата необходимост. Учителят П. Дънов е установил хармоничен баланс между полюсите във всяко едно паневритмично упражнение. Освен това в самото им редуване се наблюдава определена цикличност. V. Принцип на ритъма Принципът гласи: "Всичко в Природата е ритмично и периодично." Космическият закон за ритъма и периодичността също е универсален, т. е. всеобщо валиден. Всички явления във Вселената, всички процеси са подчинени на проявата на определен ритъм, периодичност или цикличност. Примерите са толкова много и така очевидни, че не се нуждаят от специално осветляване: редуването на деня и нощта, на лунните фази, на океанските и морските приливи и отливи, на годишните времена, на ударите и почивките на сърцето и пр. Сравнително наскоро официалната наука разкри съществуването и на три цикъла, характеризиращи изявите на човешката личност: биологически, емоционален и интелектуален. Свързаните с тях т.нар.
към текста >>

"Числото две е пътят на единицата, то е утробата на числото едно.
А същият този кръг с точка в центъра, така добре познат на последователите на ББ, е именно кръгът на Паневритмията. Следователно изпълнението на паневритмичните упражнения може да бъде разглеждано и като творчески процес на съработничество с Бога - осъществяване на висшето предназначение на човешкото същество. Оттук до извода, че Паневритмията принадлежи към най-грандиозните идеи, въплъщавани някога в света на материята в конкретна форма, в материално изображение, има само една крачка. Точката (числото 1) не притежава никакво измерение. Но когато тя се движи, се образува права линия (числото 2). "Числото две е пътят на единицата, то е утробата на числото едно. За да може силата на единицата да се раздвои, тя трябва да мине през числото две... Единицата е човешкият ум, а двойката е човешкото сърце. Числата едно и две в пространството са понятия само за Бога " (Учителят П. Дънов). По отношение на правата линия той отбелязва: "Ние определяме правата линия като първата съзнателна връзка между две разумни същества. Който не може да направи тази връзка, той се намира в един въображаем свят, следствие на което всичките му идеи претърпяват морален крах." Как да разпознаем тези две разумни същества? Отговорът е: горе е Бог, а долу - човешката душа, човекът, стъпил върху пътеката на духовното развитие и усъвършенстване.
към текста >>

Отговорът е: горе е Бог, а долу - човешката душа, човекът, стъпил върху пътеката на духовното развитие и усъвършенстване.
"Числото две е пътят на единицата, то е утробата на числото едно. За да може силата на единицата да се раздвои, тя трябва да мине през числото две... Единицата е човешкият ум, а двойката е човешкото сърце. Числата едно и две в пространството са понятия само за Бога " (Учителят П. Дънов). По отношение на правата линия той отбелязва: "Ние определяме правата линия като първата съзнателна връзка между две разумни същества. Който не може да направи тази връзка, той се намира в един въображаем свят, следствие на което всичките му идеи претърпяват морален крах." Как да разпознаем тези две разумни същества? Отговорът е: горе е Бог, а долу - човешката душа, човекът, стъпил върху пътеката на духовното развитие и усъвършенстване. И когато в Паневритмията извършваме движения по права линия, тогава пулсира живата връзка между душата и Бога. Стига да успеем да я почувстваме... В това е съсредоточен смисълът на движението по вертикалната права. Това е моментът, в който - според думите на Учителя П. Дънов - тя би могла да се превърне в жива линия. От своя страна при движението на правата линия възниква плоскостта.
към текста >>

Той разкрива изминатия от съзнанието път в миналото, както и пътя, който му предстои да извърви в бъдещето.
Числото на света с четири измерения е 24=16, а шестнадесетото упражнение на Паневритмията е съответно "Изгрява слънцето". И това не е съвпадение. На последно място, при движението на тесаракта възниква фигура, чийто символ е петоъгълникът или пентаграмната звезда (числото тук е 25=32). Пентаграмът е звезда на свободата, символ на човека, който се е освободил от закона на необходимостта. Пентаграмът има свойството да насочва силите на душата в правилната посока. Той разкрива изминатия от съзнанието път в миналото, както и пътя, който му предстои да извърви в бъдещето. В Големия цикъл на Паневритмията бива изпълняван Пентаграмът на символите. От гледна точка на геометричните линии, които движенията очертават, Учителят П. Дънов ги разделя на четири вида: 1) По права линия движенията са мъжки, електрични, студени, твърди. 2) По крива линия движенията са женски, магнетични, топли, меки.
към текста >>

Когато си служим с Пентаграма, по невидим път се обръщаме към съществата от тази планета и те откликват на призива ни.
Ако наблюдаваме движението й за период от 3 години и 9 месеца, ще установим, че чрез съвпадите си със Слънцето за това време тя очертава небесен Пен- таграм. Очевидна е, следователно, връзката между този езотеричен символ - водещ за учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов - и Венера. Тази планета може да бъде определена като космическа матрица на Пентаграма. Венера съдейства за успеха на човешките начинания. Когато си служим с Пентаграма, по невидим път се обръщаме към съществата от тази планета и те откликват на призива ни. Живият Пентаграм има за свой първообраз човека, който е сътворен от Бога в шестия ден (творчески период) от Сътворението на света (Бит. 1 гл.). Ако неделята бъде приета за първи ден от седмицата и за начало на Божието творческо Дело, това означава, че човекът е създаден в петък - деня на Венера от астрологическа гледна точка. От друга страна, отрязъкът от време между два съвпада на Слънцето и Венера е девет месеца - съответства на периода на човешката бременност, последвана от раждане на физическия човек. Обвързаността на дадена форма с конкретно космическо събитие подсказва за това, че в изграждането на структурата на тази форма вземат участие същества от духовните йерархии.
към текста >>

Колкото по-напреднал е той по Пътя към Божественото, толкова по-изявени са и способностите му да възприема и използва силите и енергиите, получавани вследствие на изпълнението на Паневритмията.
На всяка крачка в своето Слово Учителят П. Дънов набляга на изискването: "Будни бъдете! " Будността в случая означава точно това - пълна концентрация на съзнанието при осъществяването на всички видове дейности в живота на човека и, в частност, при изпълнението на упражненията на Паневритмията. Тази вътрешна настройка на съзнанието осигурява възможния най-пълноценен контакт с духовния свят и съответно - оптималното протичане, усвояване и разпределяне на енергиите, постъпващи от него. Разбира се, следва да се има пред вид и степента на индивидуалната духовна еволюция на всеки участник в паневритмичния танц. Колкото по-напреднал е той по Пътя към Божественото, толкова по-изявени са и способностите му да възприема и използва силите и енергиите, получавани вследствие на изпълнението на Паневритмията. Ала независимо от това, на какво стъпало в тази космическа стълбица се намира участникът, той при всички случаи би трябвало да влага най-доброто от себе си, сиреч да бъде максимално концентриран в това, което извършва в момента. Това е единственият начин да получи всичко, което е в състояние да приеме от невидимия свят. А също - и да бъде максимално полезен както на себе си, така и на всички останали. И не на последно място - да допринесе според възможностите си и за повдигането на човечеството като цяло. Защото ролята на Паневритмията - както вече неведнъж бе изрично подчертано - далеч не се изчерпва с конюнктурно и/или локално, местно влияние.
към текста >>

Затова нека се вслушаме в напътствията на великия духовен Учител: "Ако държите ръцете си хлабаво във време на упражненията, тогава няма никакъв контакт със силите на природата.
Тя има всемирно, планетарно въздействие. Именно поради него (посочвано многократно от Учителя П. Дънов при изясняване от негова страна на същността и резултатите от паневритмичните упражнения) произтича и огромната отговорност за начина, по който изпълняваме както Паневритмията като цяло, така и всяко отделно движение. За да избегнем механичното възпроизвеждане на упражненията, би било от полза да събудим у себе си интерес и обич към тях. Вниманието ни трябва да бъде съсредоточено не само върху правилното изпълнение на конкретното упражнение, но и върху мускулните усещания и чувствата, които го придружават. Затова нека се вслушаме в напътствията на великия духовен Учител: "Ако държите ръцете си хлабаво във време на упражненията, тогава няма никакъв контакт със силите на природата. Ръцете трябва да се държат обтегнати. Тогава чрез упражненията влизате в досег със силите на природата. После, когато правите упражненията, вие мислите за обикновените си работи: за къща, за сметки и пр. Когато правите упражненията, мисълта ви да бъде концентрирана (курсивът мой - К. З.). Движението е живот.
към текста >>

Може някой път да направим само три упражнения, но внимателно."
Движението е живот. Без движение животът не може да се прояви. Движението трябва да бъде разумно. И един сантиметър да се подвижиш, трябва да имаш някаква цел, някакво постижение." На друго място в Словото си Учителят П. Дънов отново подчертава значението на будността при изпълнението на паневритмичните упражнения: "В движенията вие бързате - изведнъж искате да свършите упражненията. Може някой път да направим само три упражнения, но внимателно." г) философско-езотерично съдържание Част от съдържанието на изнесените дотук подтеми, както и на тези, които предстои да бъдат разработени оттук нататък, се припокрива. И това е неизбежно пред вид характера на третираната проблематика. Основната цел на това изследване не е толкова подчертаването на обособеността и различията между подтемите за Паневритмията, колкото стремежът към по-задълбочено проучване и излагане на съдържанието на толкова богатата в смислово и концептуално отношение главна тема. "Паневритмията е наука за приемане разумните движения на природата.
към текста >>

И затова, когато разглеждаме нейното философско-езотерично съдържание, за пореден - и далеч не последен - път сме длъжни да изтъкнем: всяка идея, всяко качество на човешката душевност съответства на определено движение.
За погледа на ясновиждащия Земята е заобиколена от плътна мрачна аура с мръсно кафяви, сиви, отровно зелени и черни оттенъци. Само тук-там проблясват отделни снежно бели и златисти искрици на чисти духовни стремления, на дела, изтъкани от честност, благородство и всеотдайност. Проблясват и скоро угасват, потопени в общия фон на посредственост, злонамереност, егоизъм, тщеславие, алчност и корист. Не бива да се борим със злото, многократно ни поучава Учителят на ББ в България, а трябва да творим добро. Едно от най-могъщите оръжия в тази битка за съдбата на човечеството е Паневритмията. И затова, когато разглеждаме нейното философско-езотерично съдържание, за пореден - и далеч не последен - път сме длъжни да изтъкнем: всяка идея, всяко качество на човешката душевност съответства на определено движение. И обратното - всяко движение, включително при изпълнение на паневритмичния танц, отразява съответна настройка на психиката, нейното вътрешно съдържание. В този ред на мисли можем да говорим за движения на Любовта, на красотата, на Доброто, на милосърдието, на справедливостта (въобще на всички добродетели) и т. н. Именно върху подобна здрава основа е изградена и Паневритмията. Хората, които не спазват нравствените закони в своя живот, погрозняват (погледнете, например, лицата на жените, които търгуват с плътта си, или на онези, които редовно угаждат на тялото си във всяко отношение). Движенията им също стават неестетични, недодялани, грозни.
към текста >>

И, от друга страна, когато човек върви неотклонно по духовния Път и животът му преминава в съзвучие с Божиите нравствени повели, самият той се разхубавява и движенията му започват да се отличават с все по- голяма плавност, мекота, грация и красота.
И обратното - всяко движение, включително при изпълнение на паневритмичния танц, отразява съответна настройка на психиката, нейното вътрешно съдържание. В този ред на мисли можем да говорим за движения на Любовта, на красотата, на Доброто, на милосърдието, на справедливостта (въобще на всички добродетели) и т. н. Именно върху подобна здрава основа е изградена и Паневритмията. Хората, които не спазват нравствените закони в своя живот, погрозняват (погледнете, например, лицата на жените, които търгуват с плътта си, или на онези, които редовно угаждат на тялото си във всяко отношение). Движенията им също стават неестетични, недодялани, грозни. И, от друга страна, когато човек върви неотклонно по духовния Път и животът му преминава в съзвучие с Божиите нравствени повели, самият той се разхубавява и движенията му започват да се отличават с все по- голяма плавност, мекота, грация и красота. Ето защо трябва да признаем необходимостта от внасяне на съзнателни елементи в подсъзнателния живот. Изложената по-горе обвързаност между форма (движение) и съдържание (духовния облик на човека) би могла да бъде разглеждана като следствие от проявлението на вече разгледания втори херметически принцип - за съответствието (аналогията). Както е известно, той формулира глобалното съответствие между всички обективни реалности в Битието, между всички неща във Вселената. А това съответствие от своя страна е основано върху всеобщото Единство, лежащо в корените на всичко съществуващо, на целия Космос. Осмисляйки тази взаимообусловеност между всички компоненти на мировата Реалност, по-бързо и по-резултатно бихме могли да достигнем до значението на Паневритмията за живота на Цялото - на глобалната планетарна общност на Разума.
към текста >>

Така гласи и третият херметически принцип, залегнал в основите на философско- езотеричното съдържание на Паневритмията - принципът на полярността (двойнствеността, пола).
Да, всичко се движи и подлежи на промяна. Такива са законите на творението, вложени в него от Твореца. Ала когато в тези движения влагаме разумност, тогава получаваме придобивка. И тя може да бъде изразена по следния начин: при изпълнението на паневритмичните упражнения влизаме в активен и взаимно полезен обмен с живите сили на Природата. Тези живи сили и енергии са поляризирани, както и всички останали обективни реалности в природната среда. Така гласи и третият херметически принцип, залегнал в основите на философско- езотеричното съдържание на Паневритмията - принципът на полярността (двойнствеността, пола). Излъчванията на човешкия организъм не правят изключение от действието на този принцип - те също са поляризирани. В този смисъл дясната страна на човека (десният му крак, дясната ръка и т. н.) е израз на творческите сили в природата, а лявата му страна (левият крак, лявата ръка и т. н.) - съответно на съграждащите сили. Затова при паневритмичните упражнения е от значение коя страна взима участие в движенията.
към текста >>

Това развитие свързваме с пътя на душата през четирите полета на Космоса: физическото, астралното, умственото и причинното.
Дънов: "Упражненията на Паневритмията са като преддверие за Божествения свят. Някои от движенията на Паневритмията влизат в Божествения свят, други - в духовния, трети - във физическия. Научете се да ги играете правилно." Следователно Учителят на ББ в България е разграничавал упражненията. Насоката на всичко изнесено дотук ни дава право да търсим строгата логика на Божествения закон, според който нищо не е случайно, а се подчинява на Принципа на причини и последствия. В Големия цикъл на Паневритмията се наблюдава една последователност на развитието, която започва с упражнението "Пробуждане" и завършва с "Пентаграм". Това развитие свързваме с пътя на душата през четирите полета на Космоса: физическото, астралното, умственото и причинното. И отново може да възникне въпрос: какъв смисъл има днес да се играят упражненията, за които подчертахме, че имат връзка с живота на старозаветния тип човек, при положение че човешкото съзнание вече е излязло от периода на инволюцията? На подобно запитване - макар и хипотетично - Учителят П. Дънов отговаря: "Староза- ветният живот тече във вашите жили, в дебелото черво. Вие не можете да се избавите от старозаветния живот. Следователно той носи ред противоречия в себе си, от които вие не можете да избягате." У всекиго от нас дремят като потенциал силите на този живот - неизбежна наследственост от миналото.
към текста >>

А учениците (разбира се, имаме пред вид окултните ученици) са онази общност от пробудени, напреднали по духовния Път индивидуалности, които следват своя Учител и работят за осъществяване на неговата мисия на планетата.
Новозаветните са душите, все още неовладели емоционалната си природа, затова на Земята те страдат. Житейските изпитания им носят разколебаване, съблазняване, съмнение. Праведните са надарените, талантливите, гениалните, които идват да служат на по- високи нравствени идеали. Техният живот е изпълнен с разочарования. Изпитанията ги натъжават и наскърбяват. А учениците (разбира се, имаме пред вид окултните ученици) са онази общност от пробудени, напреднали по духовния Път индивидуалности, които следват своя Учител и работят за осъществяване на неговата мисия на планетата. Те са тружениците, работниците на Божията нива. Изпитанията в живота ги изпълват с радост и им помагат да продължават да се учат. А защо именно се радват, вместо да страдат при сблъсъка с горнилото на земното битие? Понеже придобиват ново знание, нова поука, нова сила. Затова ги назоваваме "ученици" и свързваме житейската им проява с Школата на великия Разумен Живот.
към текста >>

Ние играем Паневритмия, за да се свържем с невидимите помагачи от всички светове и по този начин да улесним пътя на българския народ."
Те са подготвителни движения. Те имат магическа мощ и влияят върху целия свят, а не само върху нас. Тези движения са взети от природата, от целия всемир и са в хармония с космичния ритъм." "Целта на Паневритмията - тя може да даде големи резултати. Ако всички българи биха играли всяка сутрин Паневритмия съзнателно, никакво зло не би постигнало държавата им и никога не биха боледували. Ние играем Паневритмия, за да се свържем с невидимите помагачи от всички светове и по този начин да улесним пътя на българския народ." "Бог изпрати Великия Си Дух на Земята, а вие сте назначени на служба при Него като стрелци и телохранители. Дадено ви е оръжие в ръцете, с което строго да пазите изпълнението на Великия Закон, т. е. да пазите мира и хармонията в човешките души, а не да насочвате даденото ви оръжие против Великия, всявайки раздори и разногласия помежду си. ...Внимавайте! Оръжието ви е дадено. Зависи от вас къде ще го насочите - дали против нисшите души (прояви), или против оная Велика Огромна Божествена Сила, която само с мисълта си може да ви заличи от лицето на земята."
към текста >>

Пътят на човешката душа е свързан с процеса на одухотворява- не на материята.
То е от значение преди всичко за развитието и обновата на организма (тялото) и психиката (душата, безсмъртното духовно начало). Движенията на Паневритмията не са изморителни, а представляват плод на познаването на живите сили в Разумната Природа, които се пробуждат и в човешкия организъм и дават възхитителни резултати. Тъй като паневритмичните движения са придружени от специална музика, специфична за всяко упражнение, съчетанието на играта с музиката изгражда у човека паневритмична и естетическа наслада, която повдига тонуса и създава възвишено настроение. Изпълнението на Паневритмията предлага най-висок ефект, когато е масово. Тогава участникът в нея се чувства включен в един ритмичен процес, който е сякаш продължение от ритмиката на Природата и Космоса. Пътят на човешката душа е свързан с процеса на одухотворява- не на материята. В своето безсмъртно произведение "Алексис Зорбас" великият гръцки писател Никос Казандзакис (предлаган четири пъти за Нобелова награда за литература; и четирите пъти удостояването му с това най-високо признание е осуетено от управляващата по онова време в Гърция военна хунта) обобщава философско-езотеричното предназначение на физическия свят в рамките на едно кратко изречение: "Материята съществува, за да се превърне в дух! " Само геният би могъл да бъде толкова лаконичен и точен... Ако се върнем към темата за Паневритмията, трябва да отбележим, че тя има своето достойно място в грандиозния процес на трансформация на материалното в духовно. Двуизмерната форма на паневритмичния кръг е уникална, понеже в нея е проектирана спиралата на Развитието - вечния процес на пресътворение на кос- мичната необятност. В същност целият свят може да бъде сравнен с една гигантска спирала, в която се вместват като градивни елементи и се развиват безброй други, по-малки спирали.
към текста >>

В своето безсмъртно произведение "Алексис Зорбас" великият гръцки писател Никос Казандзакис (предлаган четири пъти за Нобелова награда за литература; и четирите пъти удостояването му с това най-високо признание е осуетено от управляващата по онова време в Гърция военна хунта) обобщава философско-езотеричното предназначение на физическия свят в рамките на едно кратко изречение: "Материята съществува, за да се превърне в дух!
Движенията на Паневритмията не са изморителни, а представляват плод на познаването на живите сили в Разумната Природа, които се пробуждат и в човешкия организъм и дават възхитителни резултати. Тъй като паневритмичните движения са придружени от специална музика, специфична за всяко упражнение, съчетанието на играта с музиката изгражда у човека паневритмична и естетическа наслада, която повдига тонуса и създава възвишено настроение. Изпълнението на Паневритмията предлага най-висок ефект, когато е масово. Тогава участникът в нея се чувства включен в един ритмичен процес, който е сякаш продължение от ритмиката на Природата и Космоса. Пътят на човешката душа е свързан с процеса на одухотворява- не на материята. В своето безсмъртно произведение "Алексис Зорбас" великият гръцки писател Никос Казандзакис (предлаган четири пъти за Нобелова награда за литература; и четирите пъти удостояването му с това най-високо признание е осуетено от управляващата по онова време в Гърция военна хунта) обобщава философско-езотеричното предназначение на физическия свят в рамките на едно кратко изречение: "Материята съществува, за да се превърне в дух! " Само геният би могъл да бъде толкова лаконичен и точен... Ако се върнем към темата за Паневритмията, трябва да отбележим, че тя има своето достойно място в грандиозния процес на трансформация на материалното в духовно. Двуизмерната форма на паневритмичния кръг е уникална, понеже в нея е проектирана спиралата на Развитието - вечния процес на пресътворение на кос- мичната необятност. В същност целият свят може да бъде сравнен с една гигантска спирала, в която се вместват като градивни елементи и се развиват безброй други, по-малки спирали. Те отразяват съществуванието на всяка обективна реалност в Битието - като започнем от най-мащабните: галактики, звездни купове, мъглявини, слънца и планети, и стигнем до всяка обособена индивидуалност, включително човешката.
към текста >>

Всеки лъч три пъти се движи по посока от периферията към центъра и обратно.
Всеки кръг - независимо каква степен на разумност отразява - е ориентиран в пространството чрез момента на своето проявление, има четири опорни точки, свързани с четирите посоки на света. Те визират четирите свята на мировата еволюция. Всеки свят от своя страна се разделя на три сектора, свързани с трите Божествени принципа: Истина, Любов, Мъдрост - съответно воля, сърце, ум (триадата на човешката духовност). Именно върху тези три универсални принципа се основават движенията на "Слънчеви лъчи". Движението напред извършваме винаги при третата стъпка - Мъдростта, първите две са на място. Всеки лъч три пъти се движи по посока от периферията към центъра и обратно. Учителят на ББ у нас коментира: "С числото три може да работи само Бог." Когато говорим за три повторения, за три движения на един и същ музикален съпровод, винаги имаме пред вид изява на същества от напредналите духовни йерархии в трите свята. Всяка четвърт от кръга се разделя на три сектора. Целият кръг има, следователно, 12 сектора. Това са 12 потока от сили и енергии, притежаващи центрове в пространството и вътре в човека. 12-те сектора в пространството наричаме зодиакални знаци, а на Земята - слънчеви домове.
към текста >>

Дънов има пред вид централното Слънце на нашата галактика - Млечния път, известно в езотеричната литература с името Алфиола; бел.
От планетите тази енергия - претърпяла метаморфоза - се връща обратно към Слънцето, което я препраща в открития Космос. В този енергиен кръговрат Слънцето и Земята представляват два мощни трансформатора. По този въпрос Учителят П. Дънов изтъква: "В организма стават процеси, аналогични на процесите в Слънчевата система. Слънчевата енергия, като дойде в мозъка, претърпява такива видоизменения, каквито претърпява, като дойде на Слънцето от централното Слънце" (Учителят П. Дънов има пред вид централното Слънце на нашата галактика - Млечния път, известно в езотеричната литература с името Алфиола; бел. К. З.). Тази енергия се движи радиално през космическото пространство, като пулсира между точките на своята трансформация и по линията на кръга - окръжността на еволюционната спирала. Ангелските йерархии работят върху човешкото съзнание чрез радиуса на кръга. Чрез радиусите на 12-те силови полета те проникват в дълбочина цялата Вселена. Така достигат до центъра на нашата звездна система, до центъра на Земята, до душата на всяко живо същество.
към текста >>

Движението на 12-те лъча три пъти към центъра и след това към периферията на паневритмичния кръг е проекция на тази животворяща пулсация.
К. З.). Тази енергия се движи радиално през космическото пространство, като пулсира между точките на своята трансформация и по линията на кръга - окръжността на еволюционната спирала. Ангелските йерархии работят върху човешкото съзнание чрез радиуса на кръга. Чрез радиусите на 12-те силови полета те проникват в дълбочина цялата Вселена. Така достигат до центъра на нашата звездна система, до центъра на Земята, до душата на всяко живо същество. Движението на 12-те лъча три пъти към центъра и след това към периферията на паневритмичния кръг е проекция на тази животворяща пулсация. Смисълът на нашия живот тук, в царството на материята, е съсредоточен в опита да се влеем в нейния ритъм. От своя страна "Пентаграмът" синтезира в образи и картини човешката еволюция, включвайки всички нейни етапи. Външният кръг със символите: сабя, чаша, книга, свещ и жезъл, е свързан с живота на старозаветния човек. Животът на старозаветния в Паневритмията е представен от първите 10 упражнения. Те кореспондират с нравствената криза, която той преживява и чрез която обръща живота си към една по-извисена реалност.
към текста >>

От този момент нататък Йов - образ на човешката душа - не е вече праведен, а става ученик по духовния Път.
Животът на праведния е представен в Пентаграма от лъча на Правдата, а в Големия цикъл - от "Слънчеви лъчи". Душата на този етап от развитието си започва да осмисля великия План на Бога-Творец, живота - като единство, и своето място в него. Чрез десетте движения на "Слънчеви лъчи", динамизирайки силите и енергиите на живота на праведния, разрушаваме третия психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като сила в света на мисълта (умственото или ментално поле на Космоса). Животът на окултния ученик започва по лъча на Любовта в Пентаграма. Тук следовникът на ББ преминава през един от най-трудните изпити - този на Йов. От този момент нататък Йов - образ на човешката душа - не е вече праведен, а става ученик по духовния Път. Човек навлиза в шестия стадий на своето еволюционно развитие - Посвещение. По лъча на Любовта ученикът се свързва с първия период (декада) от епохата на Водолея, която настъпва с идването на Земята на слънчевите деви (ангели) от планетата Нептун - носители на универсалната Любов. Те съдействат на ученика да развие смирение и кротост. Движейки се по лъча на Мъдростта, ученикът се свързва със силите на втория период (декада) от епохата на Водолея, със синовете на Мъдростта, които ще дойдат от планетата Уран и ще поставят основите на новата духовна наука. По лъча на Мъдростта всеки пилигрим развива права, светла и логична мисъл.
към текста >>

Истинският човек начева да се проявява, едва когато влезе в стъпката Посвещение, в пътя на окултното ученичество - стъпка, която е свързана именно с Пентаграма.
Движейки се по лъча на Добродетелта, ученикът се свързва със силите на третия период (декада) от епохата на Водолея, със синовете на волята, които ще дойдат от планетата Плутон и ще помогнат на човека да уравновеси в пълна степен силите на ума и сърцето. Когато говорим за степента Посвещение, която съответства на преминаването по лъчите на Любовта, Мъдростта и Добродетелта, както и на трите декади от епохата на Водолея, нямаме пред вид върховните прояви на тези Божествени принципи, а проекцията им в човешкото съзнание, свързването по време на изпълнението на Паневритмията с техните сили, които следва да изградят новата енергийна структура на човека, за да може той да сформира тялото, което ще му е необходимо за живота през времето на VI раса. Нужно е всеки ученик да преминава съзнателно по петте лъча на Пентаграма, за да може в момента на игра да усети единството на минало, настояще и бъдеще във всемирния Живот. Двойките във всеки лъч на Пентаграма са пет. Петицата е число на човека. Истинският човек начева да се проявява, едва когато влезе в стъпката Посвещение, в пътя на окултното ученичество - стъпка, която е свързана именно с Пентаграма. Само пред очите на ученика може постепенно да се разкрие великата Мъдрост на Твореца. Този истински човек вече е развил петте основни добродетели (в широкия смисъл на понятието): Истина, Правда, Любов, Мъдрост, Добродетел. Мъжът, който в лъча заема предна позиция спрямо своята партньорка, е носителят на тези пет принципа, а жената - на тяхната трансформация, като проява в световете на гъстата материя. Пентаграмът се състои от 12 лъча. Броят на участниците в кръга е 120.
към текста >>

В тази връзка Учителят на ББ в България изтъква: "В красивия свещен час, когато цялата природа тръпне от радост, при изгрев слънце се образува живият кръг на Паневритмията." Както всеки човек се пробужда сутрин при изгрева на Слънцето, така и нашата космическа люлка и пътешественица - Земята, се пробужда всяка година, когато нашата звезда - Слънцето, преминава екватора и поема пътя си към полюсите.
Участниците в него обединяват духовните си стремления и усилия, за да може всеки от тях да проникне в царството на Живата Разумна Природа, което е царство на Духа. Този процес адекватно отразява действието на Божия Промисъл в нашата епоха, характеризираща се с победоносното настъпление на новия тип човек от VI раса. Понеже Духът на Времето винаги и неизменно е проява на Божия Дух във всеки исторически отрязък на еволюцията, във всеки космически момент от вездесъщото, неспирно Развитие... Паневритмията играем рано сутрин, след изгрева на Слънцето. Тогава енергиите на Земята, както вече бе посочено по-горе, са отрицателни. В тази връзка Учителят на ББ в България изтъква: "В красивия свещен час, когато цялата природа тръпне от радост, при изгрев слънце се образува живият кръг на Паневритмията." Както всеки човек се пробужда сутрин при изгрева на Слънцето, така и нашата космическа люлка и пътешественица - Земята, се пробужда всяка година, когато нашата звезда - Слънцето, преминава екватора и поема пътя си към полюсите. За северното полукълбо това пробуждане става на 22 март. За тази природна метаморфоза Учителят П. Дънов казва: "Дните растат, светлината се увеличава, защото Истината се изявява навън." Това е времето, когато се начева космическият прилив на енергия и всяко живо същество се стреми да почерпи тази енергия от природата. Докато играем Паневритмия, ние улавяме прилива на тези космически течения, които като могъщ живителен поток обгръщат Земята. Учителят на ББ у нас подчертава, че напредналите по духовния Път ученици изпълняват такива упражнения освен сутрин, също и на обед, вечер и в полунощ.
към текста >>

Учителят на ББ у нас подчертава, че напредналите по духовния Път ученици изпълняват такива упражнения освен сутрин, също и на обед, вечер и в полунощ.
В тази връзка Учителят на ББ в България изтъква: "В красивия свещен час, когато цялата природа тръпне от радост, при изгрев слънце се образува живият кръг на Паневритмията." Както всеки човек се пробужда сутрин при изгрева на Слънцето, така и нашата космическа люлка и пътешественица - Земята, се пробужда всяка година, когато нашата звезда - Слънцето, преминава екватора и поема пътя си към полюсите. За северното полукълбо това пробуждане става на 22 март. За тази природна метаморфоза Учителят П. Дънов казва: "Дните растат, светлината се увеличава, защото Истината се изявява навън." Това е времето, когато се начева космическият прилив на енергия и всяко живо същество се стреми да почерпи тази енергия от природата. Докато играем Паневритмия, ние улавяме прилива на тези космически течения, които като могъщ живителен поток обгръщат Земята. Учителят на ББ у нас подчертава, че напредналите по духовния Път ученици изпълняват такива упражнения освен сутрин, също и на обед, вечер и в полунощ. В периода от 22 март до 22 септември Духът на Вселената излиза от анонимност. Тогава човешкото съзнание се разделя с фазата на семето, събрало уроците и опитностите на предходната пролет. Символ на новото проявление на великия Дух на Живота са зелените листа, цветовете и плодовете. През пролетта и лятото и ние играем Паневритмия, за да се разлистят, да разцъфнат и да дадат плод духовните ни качества, сили и способности. Във всяка епоха от мировата еволюция действат залязващи и изгряващи сили.
към текста >>

В такава насока са и напътствията на Учителя на ББ: "Щом урегулираш енергиите на краката си, ще се възстанови съотношението между Земята и тебе, защото енергиите на краката са свързани с центъра на Земята.
Придобиването на този полезен навик помага след това и в ежедневния живот: "Научете се първо да стъпвате на пръстите, а после - на петите. Така ще избегнете сътресенията на гръбначния стълб." От позициите на теорията за тройната полярност в човешкото тяло ръцете и краката служат като рецептори и трансмитери (антени) на силите, които преминават през тялото. Движенията на крайниците описват фигури и линии пред тялото - активната му предна част. Тези енергии се формират и уравновесяват в рамките на паневритмичния цикъл. След това енергиите, които са в повече, се насочват към задната част на тялото (която е отрицателна, пасивна), откъдето те се отправят към Земята. В такава насока са и напътствията на Учителя на ББ: "Щом урегулираш енергиите на краката си, ще се възстанови съотношението между Земята и тебе, защото енергиите на краката са свързани с центъра на Земята. Преди това не е имало правилно съотношение между твоите енергии и тези на Земята. Има съотношение между Земята и Слънцето. И това съотношение е разумно. Ти трябва да възстановиш правилното отношение между тебе и Земята. При движение на краката си ще съсредоточите ума си върху тях и ще ви стане приятно." На друго място той внася допълнителна яснота относно взаимодействието между трите полюса в тялото и тяхната взаимообвързаност с природните царства: "Ръцете и краката са два противоположни полюса и играят много важна роля.
към текста >>

16. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

Това искам да го изтъкна, защото в окултната наука се говори, че децата още в своята млада възраст запазват спомена от миналите си прераждания и после, когато те навлязат в живота, в обикновения земен човешки живот, тези спомени за миналото се изтриват, заглъхват, забравят се и човек тръгва по пътища съвсем други.
Един вид то беше като едно предчувствие, като една светлинка, че някога съм живял и аз. Макар, че сега съм на 90, още се е запазило в моето съзнание онова детско възприятие. От къде е дошло това нещо в моето съзнание, аз не мога да отговоря, че е съществувало, мога да се подпиша с две ръце. Представях си, че съм бил еди кой си, еди какъв си и еди кога си. И всичко туй в моето детско съзнание без да съм имал някакви теоретически познания. Това искам да го изтъкна, защото в окултната наука се говори, че децата още в своята млада възраст запазват спомена от миналите си прераждания и после, когато те навлязат в живота, в обикновения земен човешки живот, тези спомени за миналото се изтриват, заглъхват, забравят се и човек тръгва по пътища съвсем други. Минах този етап на увлечение по религията. Съвсем набързо минах и следващия етап, през който минават юношите. Той беше етап на родолюбив, когато човек заживява с интересите на националното, това е период на патриотизъм. И главните мисли на човек са свързани с миналото, настоящето и бъдещето. - Нещо повече за този период?
към текста >>

Те се разбунтуват по пътя.
Доста литература напечатаха там. Аз между другото си спомням романа „Свободна земя“. Романът „Свободна земя“, доколкото си спомням, беше от Жан Граф. Навярно французин. Накратко казано, изпращат група затворници революционери, изпращат ги на заточение из Южна Америка, из островите. Те се разбунтуват по пътя. Вземат властта в парахода. Евакуират се на някакъв остров и почват да установяват своето царство на новия живот според разбирането на революционерите. Там в романа има контрасти, имало някои или други, на които повече им се лежало отколкото да им се работи. Обаче чрез превъзпитание и чрез примера на другите всичко тръгнало по мед и масло, както си го въобразявахме и ние и както нашите другари комунистите си го въобразяваха, че ще тръгне по мед и масло. Както и да е, този роман за 15-годишни юноши е чудесен.
към текста >>

Както и да е, този роман за 15-годишни юноши е чудесен.
Те се разбунтуват по пътя. Вземат властта в парахода. Евакуират се на някакъв остров и почват да установяват своето царство на новия живот според разбирането на революционерите. Там в романа има контрасти, имало някои или други, на които повече им се лежало отколкото да им се работи. Обаче чрез превъзпитание и чрез примера на другите всичко тръгнало по мед и масло, както си го въобразявахме и ние и както нашите другари комунистите си го въобразяваха, че ще тръгне по мед и масло. Както и да е, този роман за 15-годишни юноши е чудесен. Така да ги вдъхновява и да възбужда в тях ревността да работят с всички сили за това общество на светлината, доброто, истината. Много бяха книгите, прочетени в тази насока. Може да разкажа поне още един роман. Нали романите все пак са едно много силно действащо средство. Той е „Новини от никъде“ от английски автор.
към текста >>

Ходих на два пъти в затвора.
В една много ранна епоха е имало най-различни разбирания. Главният герой, който е в анархистичен Лондон, отива в един магазин. Магазинът е пълен с най-скъпи работи. Каквото ти потрябва можеш да си вземеш, без да плащаш нищо. После се казва, когато падне голям сняг или има нечистотии в града, има един професор - той си е професор с много големи знания, и като стане нужда взема и той метлата и започва да мете лондонските улици, без никой да го кара, без да го заставя. Ходих на два пъти в затвора. Бях за такива прима акции както ги наричахме ние тогава. Аз имах една руска книга, в която се разказваше за тези прима акции. Под прима акция се разбира нападение на банки, на затвори, убийства на генерал-губернатори в Русия, тогава тя не беше Съветски съюз и във Франция. Стана един атентат в Народното събрание, който го защитиха много интелектуалци... Даже д-р Георги Миркович - първият ученик на Учителя, защити и подкрепи този атентат. От тази акция резултатът беше моето първо отиване в затвора.
към текста >>

Както и да е аз по-нататък, към края на годината, пожелах да отидем втори път в България, да се върнем там.
и нас не ни се стоеше и искахме да се върнем в България и да вземем участие в движението. Една нощ тръгнахме за Тутракан - за българския бряг. Отидохме в един градец с намерение да търсим начин да се прехвърлим в България. Обаче и там ни заловиха, върнаха ни отново в Букурещ, но нищо не ни направиха и тогава ни пратиха в Добруджа и ни дадоха документи, че ни освобождават. Да се движим само там, в този край, да не слизаме по други места. Както и да е аз по-нататък, към края на годината, пожелах да отидем втори път в България, да се върнем там. Христо Кузманов не се съгласи, заради това аз минах самичък границата. А тя е дълга и широка, но всеки случай минах я. Сутринта се озовах във Варна. По вестниците, пръснати около шосето, разбрах, че съм в българска територия и наистина Варна се изпречи пред мен. Там пак се свързах набързо с анархисти, но много бързо ме хванаха.
към текста >>

Отидох втори път в затвора и дойде светлината върху мене.
Биха ме цяла нощ, защото стражарите се научили, че аз съм убил оня стражар. Псуваха и биеха: „Защо уби стражаря“. Пък аз не съм, защото ръцете ми бяха вързани с белекчета. Как ще го убия! Бяхме във вериги и двамата. Както и да е. Отидох втори път в затвора и дойде светлината върху мене. Друг път ще опиша по-просторно това. Обаче то беше като някакво влизане в един нов свят. Дойдоха две съгражданки - едната стара, другата по-млада. Старата каза: „Сава, да ти донеса Библията“. Викам си наум: „Какъв ти е акълът да ми носиш Библията!“ Обаче устно нищо не казах.
към текста >>

Друг път ще опиша по-просторно това.
Псуваха и биеха: „Защо уби стражаря“. Пък аз не съм, защото ръцете ми бяха вързани с белекчета. Как ще го убия! Бяхме във вериги и двамата. Както и да е. Отидох втори път в затвора и дойде светлината върху мене. Друг път ще опиша по-просторно това. Обаче то беше като някакво влизане в един нов свят. Дойдоха две съгражданки - едната стара, другата по-млада. Старата каза: „Сава, да ти донеса Библията“. Викам си наум: „Какъв ти е акълът да ми носиш Библията!“ Обаче устно нищо не казах. Другата рече: „Сава, да ти донеса една книга от Толстой - „Пътят на живота“.
към текста >>

Другата рече: „Сава, да ти донеса една книга от Толстой - „Пътят на живота“.
Друг път ще опиша по-просторно това. Обаче то беше като някакво влизане в един нов свят. Дойдоха две съгражданки - едната стара, другата по-млада. Старата каза: „Сава, да ти донеса Библията“. Викам си наум: „Какъв ти е акълът да ми носиш Библията!“ Обаче устно нищо не казах. Другата рече: „Сава, да ти донеса една книга от Толстой - „Пътят на живота“. Викам, донеси, и тя я донесе. Тази книга на Толстой беше подготовка да приема Бог. Няма да казвам как, но има една глава „Бог“, в която идеята за Бог се приема някак си отвлечено, В смисъл, че всичко съществуващо се стреми нагоре, към нещо по-високо, нещо велико, съвършено и тоя стремеж именно отбелязва посоката към Бога. И аз тогава викам: „Ако е тъй, може да го приема относително това нещо като БОГ“. Добре обаче тая наша сестра, която е дошла при мене в затвора, която е идвала някога и у дома, ми донесе след това една огромна книга под заглавие „Безсмъртна любов“.
към текста >>

Човек има сила, ако има разум; ако има способности трябва да отдаде всички свои сили, всички свои възможности да работи за просвещение на хората да влязат в този път.
Добре обаче тая наша сестра, която е дошла при мене в затвора, която е идвала някога и у дома, ми донесе след това една огромна книга под заглавие „Безсмъртна любов“. В този роман се описваше надълго и нашироко, и то много надълго в близо 1000 страници, преражданията на няколко души, които в различните свои прераждания контактуват и продължават тази връзка. Връзката съществува като дълбоко истинска вечна връзка и всичко това открехна пред мен една завеса. И аз всичко това прочетено като че ли съм го знаел от 1000 години, че то е дълбоко в мене и само се дига тази тъмна завеса и вече живея само с тия разбирания, съществува една разумна сила в света, че човек е безсмъртно същество, че животът му върви чрез последователни прераждания, т.е. възвръщания на земята, за да продължи неговото развитие, неговото усъвършенстване. Човек има сила, ако има разум; ако има способности трябва да отдаде всички свои сили, всички свои възможности да работи за просвещение на хората да влязат в този път. Да Видят тази истина, за да може човечеството като цяло и отделните личности да влязат в този светъл път към истината - Бог. Всичко това стана един нов идеал за мене. Въпреки че имаше няколко души, ранени от мен в друга една акция, като малолетен много скоро ме пуснаха на свобода под гаранция. Поради редица обстоятелства аз останах свободен и в края на краищата, когато окончателно съдът се произнесе, осъди ме само на 10 дни, и то запиране, а не затвор. Това запиране го изкарах в участъка, съвсем свободно можех да излизам.
към текста >>

Да Видят тази истина, за да може човечеството като цяло и отделните личности да влязат в този светъл път към истината - Бог.
В този роман се описваше надълго и нашироко, и то много надълго в близо 1000 страници, преражданията на няколко души, които в различните свои прераждания контактуват и продължават тази връзка. Връзката съществува като дълбоко истинска вечна връзка и всичко това открехна пред мен една завеса. И аз всичко това прочетено като че ли съм го знаел от 1000 години, че то е дълбоко в мене и само се дига тази тъмна завеса и вече живея само с тия разбирания, съществува една разумна сила в света, че човек е безсмъртно същество, че животът му върви чрез последователни прераждания, т.е. възвръщания на земята, за да продължи неговото развитие, неговото усъвършенстване. Човек има сила, ако има разум; ако има способности трябва да отдаде всички свои сили, всички свои възможности да работи за просвещение на хората да влязат в този път. Да Видят тази истина, за да може човечеството като цяло и отделните личности да влязат в този светъл път към истината - Бог. Всичко това стана един нов идеал за мене. Въпреки че имаше няколко души, ранени от мен в друга една акция, като малолетен много скоро ме пуснаха на свобода под гаранция. Поради редица обстоятелства аз останах свободен и в края на краищата, когато окончателно съдът се произнесе, осъди ме само на 10 дни, и то запиране, а не затвор. Това запиране го изкарах в участъка, съвсем свободно можех да излизам. Участъкът беше на същото място, където е и сега, само че в друга постройка.
към текста >>

След това всичко тръгна по пътя на моите желания - да работя за делото на Бялото братство, с което постоянно се свързах.
Можех да излизам покрай реката да си лежа. Никой не ме спираше. Идваха ми даже и гости от Братството. Иван Киримов идваше при мен. Изобщо моето положение се разреши в много благоприятен смисъл. След това всичко тръгна по пътя на моите желания - да работя за делото на Бялото братство, с което постоянно се свързах. - Разкажи нещо за печатарската и книгоиздателската си дейност. - Баща ми беше печатар и книжар същевременно. След Освобождението отначало е почнал с чирачество на разни места и чиновник е бил. Малко по-късно се съюзява с Атанас Сърбенов. Отварят печатница, после се разделят.
към текста >>

Далеч по всички пътища има образувани Братства, които работят свободно.
Изобщо прекъсна се нашето движение. Спусна се така наречената „желязна завеса“. Откъснаха ни от множеството чужденци, които идваха за съборите на Братството и през цялото време може да се каже до 10.11.1989 год. ние сме били откъснати от световното движение. Когато вече се разтвориха вратите да можем да влезем във връзка и да разберем от чуждата преса, че движението на Бялото братство е пуснало своите разклонения по цялата наша земя. Далеч по всички пътища има образувани Братства, които работят свободно. - Узаконихте ли Възобновяването на вестник „Братство“? - Още не сме, чакаме и обмисляме. Изчакваме да излезе законът за Печата. В Съветския съюз като че ли е излязъл. Моята внучка уреди външната страна, защото аз не мога да ходя.
към текста >>

И на него, и на Кую Куев им дадох път, в смисъл, че първите техни книги аз ги издадох.
И затуй ще трябва да се работи. - Колко заглавия сте издали от издателство „Братство“? - Туй не мога да определя, защото не съм изчислявал точно. Гледам Николай Ковачев, нали го знаеш кой е той, се пенсионира вече - на село ли или в Търново, не зная. Той идва веднъж тука. И на него, и на Кую Куев им дадох път, в смисъл, че първите техни книги аз ги издадох. Той и Куев са от Балкана. Та тук, при мене аз им напечатах първите книги. Те им послужиха като трамплин и станаха професори. Виж, Куев по-високо седи, но и Ковачев е добър. На Ковачев му издадох преводи от полски.
към текста >>

Често пъти самият автор може да се чуди как са дошли до неговото съзнание и как той е станал проводник на тия неща.
Това са прояви на по- висши същества. Нарежда им се отгоре. Понятието „вдъхновение“ - то съвсем не е така отвлечено, измислено и нереално. То е много важен термин, който отговаря на едни мисли, които не идват случайно... - Дар божий? - Да, те идват при определено положение. Често пъти самият автор може да се чуди как са дошли до неговото съзнание и как той е станал проводник на тия неща. - Имаш ли непубликувани работи? - Имам много написани работи не като книги, а като статии и др. на пишеща машина и ръкопис. Даже се страхувам да не се загубят. Аз съм работил и като преводач.
към текста >>

Сега я прочетох за втори път.
Сара Бернар с предговор от някакъв учен. - Как се казва? - Превеждам я като „Откровение“ (Revelation). Етюд върху съвременните религии. Понеже на български не върви, мисля да го преведа „мисията на жената“, защото по същество се отнася за мисия. Сега я прочетох за втори път. Мисията на жената в древните традиции. - Започнал ли си да я превеждаш? - Не, не съм. Тези дни мисля да почна. - За колко можеш да я преведеш?
към текста >>

- Ти допускаш ли, че Учителя съществува като дух и напътства?
- Сега ли я откриваш тази книга? - Знам я отдавна като ценна, защото от нея съм превеждал части и съм ги печатал в сборници. Всичко е след Девети септември. Разбираш ли? Идеите на книгите съвпадат с туй, което Учителя и други велики духове казват за бъдещето на човечеството. - Ти допускаш ли, че Учителя съществува като дух и напътства? - Това е било нещо, което винаги е ставало, докато беше на земята. Той ни е напътствал без ние да го виждаме, преди ние да го познаваме. Ние всички сме придружавани в живота от тези висши съзнания, които знаят нашето предназначение, нашата задача и нашата мисия и са ни напътствали. Това е закон на живота и природата. - Напътстването зависили от теб?
към текста >>

Той ни е напътствал без ние да го виждаме, преди ние да го познаваме.
Всичко е след Девети септември. Разбираш ли? Идеите на книгите съвпадат с туй, което Учителя и други велики духове казват за бъдещето на човечеството. - Ти допускаш ли, че Учителя съществува като дух и напътства? - Това е било нещо, което винаги е ставало, докато беше на земята. Той ни е напътствал без ние да го виждаме, преди ние да го познаваме. Ние всички сме придружавани в живота от тези висши съзнания, които знаят нашето предназначение, нашата задача и нашата мисия и са ни напътствали. Това е закон на живота и природата. - Напътстването зависили от теб? - Да, това е вярно. - Сам си избираш своя Бог.
към текста >>

Ние всички сме придружавани в живота от тези висши съзнания, които знаят нашето предназначение, нашата задача и нашата мисия и са ни напътствали.
Разбираш ли? Идеите на книгите съвпадат с туй, което Учителя и други велики духове казват за бъдещето на човечеството. - Ти допускаш ли, че Учителя съществува като дух и напътства? - Това е било нещо, което винаги е ставало, докато беше на земята. Той ни е напътствал без ние да го виждаме, преди ние да го познаваме. Ние всички сме придружавани в живота от тези висши съзнания, които знаят нашето предназначение, нашата задача и нашата мисия и са ни напътствали. Това е закон на живота и природата. - Напътстването зависили от теб? - Да, това е вярно. - Сам си избираш своя Бог. - Нашият избор не е случаен, ние предварително сме заангажирани с туй движение и туй учение.
към текста >>

- Напътстването зависили от теб?
- Ти допускаш ли, че Учителя съществува като дух и напътства? - Това е било нещо, което винаги е ставало, докато беше на земята. Той ни е напътствал без ние да го виждаме, преди ние да го познаваме. Ние всички сме придружавани в живота от тези висши съзнания, които знаят нашето предназначение, нашата задача и нашата мисия и са ни напътствали. Това е закон на живота и природата. - Напътстването зависили от теб? - Да, това е вярно. - Сам си избираш своя Бог. - Нашият избор не е случаен, ние предварително сме заангажирани с туй движение и туй учение. - Толстоизмът влиза ли в учението на Учителя? Има ли разлика между вегетарианството и Толстоизма?
към текста >>

Изглежда там се е запознал с теософията - окултното учение за първи път от него чух думата, както ти ме питаш сега.
В тая група имаше един много интелигентен и издигнат - казваше се Стефан Караиванов. Имаше такава фамилия. Баща му е бил офицер от руската армия. Българин е. Тука имаше и фабричка. Изглежда там се е запознал с теософията - окултното учение за първи път от него чух думата, както ти ме питаш сега. Викаш, а не е ли това теология. А, не е, бил съм на 16 години. Бях по пътя на революционерите. В затвора бях за втори път и внесоха такава литература. Под окултизъм разбираме наука за невидимия свят.
към текста >>

Бях по пътя на революционерите.
Българин е. Тука имаше и фабричка. Изглежда там се е запознал с теософията - окултното учение за първи път от него чух думата, както ти ме питаш сега. Викаш, а не е ли това теология. А, не е, бил съм на 16 години. Бях по пътя на революционерите. В затвора бях за втори път и внесоха такава литература. Под окултизъм разбираме наука за невидимия свят. Животът на човешката душа в другите светове. Напускайки земята, продължава животът, само че в по- ефирно тяло. Тялото е пак от материя, невидима за нашите очи.
към текста >>

В затвора бях за втори път и внесоха такава литература.
Тука имаше и фабричка. Изглежда там се е запознал с теософията - окултното учение за първи път от него чух думата, както ти ме питаш сега. Викаш, а не е ли това теология. А, не е, бил съм на 16 години. Бях по пътя на революционерите. В затвора бях за втори път и внесоха такава литература. Под окултизъм разбираме наука за невидимия свят. Животът на човешката душа в другите светове. Напускайки земята, продължава животът, само че в по- ефирно тяло. Тялото е пак от материя, невидима за нашите очи. Теософите отричат спиритизма като опасна работа.
към текста >>

Често пъти се явяват лъжливи духове.
Животът на човешката душа в другите светове. Напускайки земята, продължава животът, само че в по- ефирно тяло. Тялото е пак от материя, невидима за нашите очи. Теософите отричат спиритизма като опасна работа. Които правят сеанси, не знаят кои духове се явяват. Често пъти се явяват лъжливи духове. Лоши духове се явяват, могат да лъжат. То става несъзнателно. Спиритизмът изигра известна положителна роля. Въпреки туй теософията не го препоръчва, защото могат всякакви грешки да станат. До края на XVIII и началото на XIX век материализмът беше завладял умовете на цялата световна интелигенция.
към текста >>

Това го прави три пъти.
“. Казва им: „Заключете вратата“. И той изчезва, обажда се от коридорчето. „Чувате ли ме? “. „Тук съм!“. И той пак се явява при тях? Това го прави три пъти. „Разбрахте ли, че не съм като вас!“. Туй го казвам да се знае, че той има способност да се дематериализира. Дематериализира тялото си. Да ме питаш и аз не мога да ти го обясня. Обаче има и друго нещо.
към текста >>

Аз за пръв път, когато се срещнах с него, бях на 23 години на първи младежки събор от учението на Бялото братство в Търново 1923 г.
Прераждането също се включва. Той е една част от тези окултни знания. Прераждането е продължение на живота. Сега ние имаме много доказателства за нашия Учител. Почти на всеки един от нас се е случвало да се види с него. Аз за пръв път, когато се срещнах с него, бях на 23 години на първи младежки събор от учението на Бялото братство в Търново 1923 г. Този термин е антипод на черното понеже има и тъмни сили, а бялото означава тези сили на светлината, на доброто, на истината, на правдата, на любовта. Както светлината се разделя на 7 и от там има много повече допълнителни. От тука е мнението, че това е учение, което помага на човека и го отправя по възходящия път към съвършенството. Пък има други сили, които гледат да спънат човека. А защо е така ние, обикновените хора, трудно е да го разберем, още по-трудно е да го обясним на другите.
към текста >>

От тука е мнението, че това е учение, което помага на човека и го отправя по възходящия път към съвършенството.
Сега ние имаме много доказателства за нашия Учител. Почти на всеки един от нас се е случвало да се види с него. Аз за пръв път, когато се срещнах с него, бях на 23 години на първи младежки събор от учението на Бялото братство в Търново 1923 г. Този термин е антипод на черното понеже има и тъмни сили, а бялото означава тези сили на светлината, на доброто, на истината, на правдата, на любовта. Както светлината се разделя на 7 и от там има много повече допълнителни. От тука е мнението, че това е учение, което помага на човека и го отправя по възходящия път към съвършенството. Пък има други сили, които гледат да спънат човека. А защо е така ние, обикновените хора, трудно е да го разберем, още по-трудно е да го обясним на другите. Братството има две значения: 1. Физически събрани хора да живеят заедно като в семейство. 2. Като идея, че всички хора са братя, Библейската истина е нещо такова.
към текста >>

Друг път е казвал обратното.
А ние не ги знаем. Аз и след като напуснах София - често ходех между другото и по търговска работа за стока за книжарницата и винаги съм отивал при него. Някога ми е казвал „Иди си, свърши работата в града и после ела“. Не знам какви са му съображенията. Си- гурно щото вижда, че в ума ми има други работи. Друг път е казвал обратното. Както и да е. Веднъж като бях отишъл, той казва така: „Вие сега ще имате момче“ и го характеризира. Сега той ако не знае 100% нещата, няма да рискува. Той показва, че знае 100%. Аз не зная, че ще имам дете и то пък момче.
към текста >>

Безкористна преданост към приетите от него идеи, но и широк поглед към съвременните му житейски, социални и философски проблеми му позволиха да надмогне някои свои ранни увлечения и да тръгне нагоре по тесния и неравен път на духа. С.К.
Цялото тържество става под звуците на тази песен. Те някак си се носят и във въздуха даже. Защото трептят тези вибрации навсякъде. Сава Калименов и авторът * * * Разказът на Сава Калименов (1901-1990) остана недовършен. Изтънялата нишка на живота му се прекъсна само дни след последните записани думи, изречени с угасващите сили на едно дълго и плодотворно земно пребиваване. Безкористна преданост към приетите от него идеи, но и широк поглед към съвременните му житейски, социални и философски проблеми му позволиха да надмогне някои свои ранни увлечения и да тръгне нагоре по тесния и неравен път на духа. С.К.
към текста >>

17. Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло - Георги Радев (1900–1940)

Неговата книга „Le fantom des vivants" съдържа резултатите от експерименталните му изследвания върху „флуидното яло" на човека, тъй както пък книгата му „Физика на животния магнетизъм " дава систематично изложение на всички данни, добити по опитен път, върху свойствата на така наречения „физиологичен" или „витален магнетизъм" и по-специално върху полярността на човешкото тяло.
Те се подземат, в по-друга форма и постановка, от ред учени преди всичко във Франция. Алберт до Роша в трудовете си „Extériorisation de la sensibilité" и „Extériorisation de la motrisité" („Излъчване на чувствителността" и „Излъчване на двигателната способност"), където са изложени резултатите от неговите системни изследвания, произвели на времето си поразяващо впечатление, продължава фактически делото на Райхенбах. По същото време и Д-р Люис, със смелостта и ударната мощ на своите експерименти, разтърсва предвзетите схващания на тогавашната физиология. Откриването на така наречените „N-лъчи" от физика Блондло, чиито свойства при едно системно сравняване, се оказват тъждествени с тия на Райхенбаховите одични лъчи, идва още веднъж в подкрепа на Райхенбаховите изследвания. На почвата на тия изследвания стъпва, подобно Роша, и първоразредният експериментатор Д-р Хектор Дюрвил, директор на „Institut Magnetique de la France" Той не само блестящо потвърждава откритията на Райхенбах, а прави и нови такива. Неговата книга „Le fantom des vivants" съдържа резултатите от експерименталните му изследвания върху „флуидното яло" на човека, тъй както пък книгата му „Физика на животния магнетизъм " дава систематично изложение на всички данни, добити по опитен път, върху свойствата на така наречения „физиологичен" или „витален магнетизъм" и по-специално върху полярността на човешкото тяло. Тук ще изложим накъсо някои от опитите на този вещ експериментатор, така както са изнесени в книгата му, „Физика на животния магнетизъм", като ще се спрем по-специално на ония от тях, като потвърждават полярността на човешкото тяло. Преди всичко няколко думи за жизнения магнетизъм. Този термин – сполучливо или не – е даден на един природен агент, който действува особено могъщо в по-високо организираните живи същества, по аналогия с известни прояви на земния или минерален магнетизъм. Именно, в човешкото тяло са били наблюдавани явления, които показват известни прилики с магнитните, макар да са от съвсем друго естество. Сборът от тия явления е бил наречен чисто по аналогия с името „магнетизъм".
към текста >>

При по-нататъшно облъчване с десен магнетизъм, лявата ръка на субекта ще се парализира - ще се отпусне халтаво и безжизнено, неспособна за никакво движение.
Същите въздействия се получавате, ако се оперира в противоположно направление с лявата ръка. 2. Експериментаторът насочва върховете на пръстите на дясната си ръка срещу дясната ръка на сензитива. Ръката се възбужда. Явяват се контракции, а у високочувствителни субекти се констатира пълно мускулно вцепеняване. Ако веднага след това се насочи дясната ръка срещу лявата ръка на субекта, контракцията в дясната му ръка ще изчезне, без обаче да настъпи в лявата. При по-нататъшно облъчване с десен магнетизъм, лявата ръка на субекта ще се парализира - ще се отпусне халтаво и безжизнено, неспособна за никакво движение. Изобщо, ако се насочат излъчванията на двете ръце едноименно дясна към дясна и лява към лява - и двете ръце на субекта се вцепеняват. Насочат ли се разноименно – парализират се. Същите ефекти се получават като се действува върху краката, респективно бедрата. Многобройни опити от този характер, в най-различни вариации, както върху дясната и лавата страна на тялото, тъй и върху предната - лицевата и задната (гръбната) страна, са установили по един безспорен начин анимистичната полярност на човешкото тяло. Дюрвил представя схематично общата полярност на човешкото тяло с помощта на два подковообразни магнита.
към текста >>

18. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Глава пета БАУЧЕРОВОТО Автоматична фотокамера 24 февруари 1922 - Учителят открива Окултна школа за духовно самоусъвършенстване с два класа: „Младежки“ с лекцията „Двата пътя“, и „Общ клас“ с лекцията „Трите живота.“ 22 март 1922 - На Слатинската ливада „Баучеровото“ в Западен Лозенец се поставя началото на комуналния живот на Бялото Братство.
Глава пета БАУЧЕРОВОТО Автоматична фотокамера 24 февруари 1922 - Учителят открива Окултна школа за духовно самоусъвършенстване с два класа: „Младежки“ с лекцията „Двата пътя“, и „Общ клас“ с лекцията „Трите живота.“ 22 март 1922 - На Слатинската ливада „Баучеровото“ в Западен Лозенец се поставя началото на комуналния живот на Бялото Братство. Април 1922 - Учителят дава Правилника за учениците от Първи окултен клас на Братството. 24-26 май 1922 - Провежда се голяма екскурзия на Братството във Витоша. 7 юли 1922 - Архиерейският събор на Българската православна църква обявява Дънов за самоотлъчил се. 14-31 юли 1922 - Учителят прекарва с група ученици край Първото Мусаленско езеро. 26 юли 1922 - Среща с Александър Стамболийски в Чам Кория (Боровец) 19 август 1922 - Учителят открива събора на Бялото братство в Търново с беседата „Новият Живот“ в читалище „Надежда“.
към текста >>

Цар Борис Трети е искал да насади гора в разширения софийски парк и го прави, въпреки че разярените слатинци на няколко пъти гонят нахълтващите в мерата им градинари, а после и притеклата се на помощ полицейска конница, която налагат с мотики и замерват с камъни.
Дават се от властите превилегии на тамошните селяни, за да ги поддържат. Запазен е от такава верига, кажи речи до днес, Слатинския редут. Следващата гърбица към Витоша също имаше редут. Личеше ясно до след края на Втората световна война. Отбранителен ров със следи от ограда зад него! На сто, сто и петдесет метра в гората на бившата Борисова градина на запад от отоплителната централа на Руското посолство... Не се виждаше ясно, защото нещата се променят. Цар Борис Трети е искал да насади гора в разширения софийски парк и го прави, въпреки че разярените слатинци на няколко пъти гонят нахълтващите в мерата им градинари, а после и притеклата се на помощ полицейска конница, която налагат с мотики и замерват с камъни. Не си дават мерата, отстъпена им от турците, за да поддържат тамошния отдавна зарязан редут. Не си дава мерата шопското дебелоглавие, въпреки че местността отдавна е закупена от английския защитник на България Джеймс Баучер, който преди смъртта си през 1920 година я подарява на прислужника си Иван. Знам! Много има да задрасквам преди да продължа, ама безкрайно ми се разправя всичко, което мога да разправя за „Баучеровото“: Божествената ливада, която след пет-шест години щеше да бъде преименувана на „Изгрева.“ Още от началото на установяването си в София Учителят прави утринни разходки до този гледащ на изток склон, за да посреща изгрева на слънцето. Отначало сам, но по-нататък с приятели от братството. Той урежда закупуването на Баучеровото през 1921 година за доста внушителната сума от 200,000 лева (тогавашната цена на четири апартамента в София).
към текста >>

Пресякохме града и се насочихме към зеленеещата се в далечината борова гора... където за пръв път минавах.
Методи Константинов. Дипломиран в Полша учен, и в бъдеще една от големите фигури на братския живот. Той гостува на Учителя ... (и оттук нататък цитирам) „в пределно скромната му квартира на улица Опълченска 66. След приятните и полезни разговори, които имахме, стана късно и той ме покани да нощувам там. В ранни зори тръгнахме заедно. Пресякохме града и се насочихме към зеленеещата се в далечината борова гора... където за пръв път минавах. Славеите разнасяха своята чудна песен, въздухът беше чист и ароматен от горски и полски цветя и ухание на борова смола. Гърдите дишаха свободно, мисълта се извисяваше високо над прозаичното всекидневие... Той ми каза: „Тук е мястото, където всяка сутрин посрещаме слънцето.“ На поляната вече имаше много мъже и жени... които помежду си се наричаха братя и сестри.“ Пращящ от младост и пълен с енергия Методи Константинов решава да си опъне тук палатка и да остане да живее в нея. Както сам разправя, след три дни, в първия ден на пролетта на 22 март, тя кацва на „Изгрева.“ Палатката е подарък от италианецът, член на братството Бертоли, за когото вече стана дума. Методи живее в нея до месец ноември, когато една силна буря през нощта я разкъсва. На сутринта го приютяват на „Опълченска“ 66.
към текста >>

Пътят за развитие и разпространение на идеите на Учителя е постлан.
Братството му изплаща дълговете, и в предната част на имота се строи Салона, а зад него дървена постройка, в която да се набират за издаване беседите на Учителя. През 1923 салонът е завършен. Той приютява Учителя при изнасянето на беседите му, както и школите на Общия и Специален клас и Неделните беседи в 10 часа сутринта, Младежкият клас от 80 души, и спорадично, така наречената „духовна група“. Основен ръководител на строежа е чиновникът в министерството на правосъдието Симеон Симеонов, който след време създава и организира братския хор. Документите оформя счетоводителят на братството Жечо Панайотов. Пътят за развитие и разпространение на идеите на Учителя е постлан. В това няма съмнение. Постепенно се присъединяват нови хора, изграждат се нови групи за усвояване на учението на Дънов, расте духовно и се разпространява с непреодолимо темпо. Има обаче един проблем в тогавашното общество, който вече характеризирахме. И това е, че България е залята от вълна на духовна и социална неудовлетвореност. Расте неустоимият глад за рязка промяна! Кой е готов да вложи силите си в изграждането на нещо, победния завършек на което няма да види в рамките на живота си?
към текста >>

Стяга се пътната мрежа.
Когато му разцепват главата със сабя в центъра на София, той е абсолютен владетел на цели две села! Апелите на Т. Г. Влайков за даване на малко чист въздух на задушаваните дребни собственици, звучат на фона на марша на поелата властта „Оранжева гвардия“ на Стамболийски: „Ред по ред, двя по двя, къртете буци бийте гражданя!“ В речите си той нарича с ярост София „Содом и Гоморът“ на България. Това е само фонът на политическите събития. Стамболийски всъщност въвежда вместо армия Трудовата повинност, която за нула време благоустроява селско-чорбаджийска България в държава с цивилизован стопански живот. По шосетата строени от трудоваците, местните общини, или инициативни частници садят плодни дървета, които есенно време се отстъпват на търг за бране. Стяга се пътната мрежа. И пр. и пр. В стопанството изригват десетки нови опори на дребните собственици: Селско-стопански кооперации, популярни банки. Кооперативното движение във Видинско изгражда невиждана напоителна система по крайдунавските лозя и зеленчукови градини. Разцъфтяват толстоистките комуни.
към текста >>

Шестдесет-седемдесет километра път! Пак почти боси.
Студ! Мучене на крави, джафкане! Но пристигат. След ден два откриват, че нямат сили и време да отворят ни една от книгите, които са донесли със себе си. Жечо това не го интересува. Той излиза алчен, лаком, и ги използва като безплатна работна ръка. Около вършитбата им се отварят 15 свободни дни и комунарите тръгват на екскурзия в Коджа-Балкан. Шестдесет-седемдесет километра път! Пак почти боси. Пренощуват край Камчия. Разболяват се от остра малария! Връщат се напълно съсипани, когато идва време за реколтата. Свършват задълженията си по земеделската работа на комуната, и неколцина от тях успяват да се доберат до братския събор в Търново, където славата им на комунари се разнася с голяма обич. За съжаление не успяват да се преборят с маларията, и двама от тях умират. На следната година създават комуна в Русе, която върви по-добре.
към текста >>

За пръв път се появяват вътрешни търкания от неконтролирани лични амбиции, завист, ревност, и заедно с това расте и предишния външен натиск това развитие да бъде спряно.
Много голям успех се постига с отварянето на школата на Сава Калименов от Севлиево. Той е високо образован, владее няколко западни езика и е запален пропагандатор на международния език Есперанто. Калименов има елитна книжарница, добре подредена печатница, и започва издаването на седмичният вестник „Братство“. Излиза и елитното списание „Всемирна летопис“, което за съжаление, според някои братя, бива провалено от издателя си поради користни подбуди. Братството расте, покритият от него терен се разширява, и с това тук там пръкват временни недостатъци в устременото му предвижване напред и нагоре. За пръв път се появяват вътрешни търкания от неконтролирани лични амбиции, завист, ревност, и заедно с това расте и предишния външен натиск това развитие да бъде спряно. На 21 юли 1925 година Учителят е призован на разследване по искова молба на бивш свой последовател. В сградата на Обществена безопасност той написва протокол по направеното дознание. Телескопичен блик Протокол за разпит на свидетел. Именувам се Петър Дънов, от Варна, 60 г., българин, Неженен, Неосъждан, Учител, Показвам: Моето учение е основано на три главни принципа: Божествената любов, Божествената мъдрост и Божествената истина. От тия принципи произтича, че е необходим пълен мир и взаимно разбирателство между хората, братство и взаимна помощ за общо благо.
към текста >>

Никому нищо не се налага, а на всички помагам според желанието им и със съвети, упътвания и рационални лечебни средства, съобразно законите на живата разумна природа.
Тия знания се преподават на ония, които желаят доброволно да се учат и да напредват. Ако те са здрави умствено и морално, лесно схващат преподаваните уроци, а в противен случай могат сами да се откажат от една работа, която не е по силите им. Аз нито викам някого, нито принуждавам, нито задържам. В моето учение се прилага закона за разумната свобода. Който дойде няма да бъде изпъден, но и който желае да си отиде няма да бъде задържан. Никому нищо не се налага, а на всички помагам според желанието им и със съвети, упътвания и рационални лечебни средства, съобразно законите на живата разумна природа. И всичко върви абсолютно безкористно. Бог, Комуто служа, промисли за моята прехрана и издръжка. Предвид горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мен, от когото и да било, са лишени от всяка истинност и основание. Моето учение, изложено в повече от шест печатани тома, и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита. Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът ми е общопризнат образец за подражаване.
към текста >>

Из бориките имаше пътеки и скамейки за сядане.
В пет минути - ето го бърза. Прие ни приветливо. Последвахме го вътре. В миг се намерихме в една от Природата украсена, а от хората твърде оживена, местност. Бяхме на широка поляна, заобиколена, освен откъм Юг, с иглолистни гора. Из бориките имаше пътеки и скамейки за сядане. Близо откъм изток и юго-изток се прозираха през гората множество палатки. Далеч откъм Юг теглеха погледа величествените върхове на Витоша, дето се белееше последната останка от сняг. А в полите на планината из зелени кичури надзъртаха селата Драгалевци и Драгалевския Монастир, още по на изток селата Симеоново, Горубляне, Герман и Искърския пролом при Панчарево. Но кой ти гледа тия природни омайности? Ние сме дошли да видим тия приказни хора, тия странни, или страшни хора - Дъновистите.
към текста >>

Край една пътека: „Чисто сърце, Светъл ум, Диамантена воля“.
Който е видял български лагер, или дружина на екскурзия, само за един ден, мъчно ще повярва, възможността на това, което в лагера на дъновистите е хубав факт. Тоя ред и чистота свидетелствуваха, както ми каза брат „Б,“ за присъствието не само на дисциплина, но че в тия хора имаше високо съзнание. Съзнание тъй желано и тъй рядко у нас. На разни места из лагера видях следните няколко надписа, назначени за умствена дисциплинa. При склада за провизии и хляб: „Търсете живия хляб“. Край една пътека: „Чисто сърце, Светъл ум, Диамантена воля“. При слънчевият часовник: „Вложи истината в душата си и свободата, която търсиш, щея намериш“. Мръкваше се, и аз тръгнах със своя другар да си отида. Но приятелите дъновисти ме поканиха да нощувам с тях, за да видя на другия ден упражненията им при изгрев слънце. Още по-лесно ме склониха, като узнах, че щяло да има беседа с Учителя им, когото аз никога не бях слушал в публична реч. А Петър Дънов, създател, водител и душата на това оригинално и грандиозно движение, струваше да бъде слушан, и ако е възможно, преценен.
към текста >>

Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чудесен ред, на който един Соколски вожд, един параден генерал, би завидил.
Когато малко след четири часа стигнахме голямата поляна сред лагера, аз бях изненадан от неочакване гледка. Може би по право е да се кажа, че моите изненади започнаха засилено да се нижат. Там ние заварихме може би 500 мъже и жени, а други едновременно с нас прииждаха на групи и тихичко заемаха местата си в стройни редове. Още при пръв поглед три неща ме изненадаха, най-малко три! Че толкова хора самоволно бяха там толкова рано, че всички стояха и продължаваха да се образуват стройни геометрически правилни редове и то без никакъв видим, или гласен разпоредител, и че там владееше невъобразима за такова множество пълна тайнствена тишина. Сякаш че това множество стоеше със страхопочитание пред живо някое Божество в тайнствен храм. Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чудесен ред, на който един Соколски вожд, един параден генерал, би завидил. Редът беше тъй правилен, щото от където и да го погледне човек, виждаха се прави редици от човеци поединично отстояващи равномерно два метра един от друг. Мъжете гологлави стояха от дясно, а жените в забрадките си побеляваха лявата половина на полянката. Всички с лице на изток стояха прави, и неподвижни като статуи. Изненадан и трогнат от грандиозната пред мене гледка, аз напразно търсех с око оня, който е пружината и душата на този народ. Затова попитах тихо на английски брат „С“ къде е Дънов! - Той още не е тук отговори „С“, но е вече време да пристигне.
към текста >>

А думите които тъй тържествено се пееха бяха следните: „Благослови, душе моя, Господа! Не забравяй вейте му милости Не забравяй вейте му благости Не забравяй всичките му добрини Не забравяй милостта му Не забравяй благостта му; Не забравяй обичта му.“ Последните четири реда се повтаряха три пъти, първият път силно, вторият път по-тихо, третият път много тихо.
Пред нас с потайна тържественост се издигаха замъглени в утринна дрезгавина стройни борики. Над тях търпеливо блестеше Зорницата готова да избяга от ослепителния рефлектор на Аврора, когато един висок, спокоен глас наруши отпред тишината: „Благославяй, душе моя, Господа!“ Тогава се разигра една част от драматичната, невъзможна за описание сцена, която не се подава на изказване, но която може да разплаче от радостно умиление един Арахангел. Дължимо може би на ранното утро, на горският под небето свод, обстановка на тисячогласният хор от клеветени и угрозявани (.заплашвани) лица, не зная на какво се дължи, но ефектът от изпятия псалом бе за мене несравняем освен с апокалиптичните сцени в Откровението на Йоана. Никаква тържествена литургия не може да се сравни с това тържество в неръкотворния храм в подножието на Витоша. В миг с ръце издигнати над главите си, песента се поде от хиляди и повече гърла, с такава трогателна ревност и хармонични повторения, докато се разлюля гората и Душата на всеки неатрофиран духовен човек. А думите които тъй тържествено се пееха бяха следните: „Благослови, душе моя, Господа! Не забравяй вейте му милости Не забравяй вейте му благости Не забравяй всичките му добрини Не забравяй милостта му Не забравяй благостта му; Не забравяй обичта му.“ Последните четири реда се повтаряха три пъти, първият път силно, вторият път по-тихо, третият път много тихо. След това почнаха седемтях физически упражнения, които се изразяваха с разни телесни пози и движения, с главата, ръцете и краката, но и с цялото тяло, като следваха сякаш автоматично Учителя, който стоеше пред тях и сам с чудесна ловкост за възрастта му правеше едновременно същите движения. Понякога коленичеха и ставаха, всички едновременно, с чудесен такт, хармония и в пълна тишина. А преди всичко с тези упражнения, всички заедно наизуст пееха някоя песен, изговаряха една молитва, или някое назидателно упражнение с изречение. Песните и изреченията си повтаряха част от тях трикратно. Между молитвите бяха Господнята молитва „Отче наш“ и 91-ви псалом, изговаряни дружно от всички.
към текста >>

Понякога коленичеха и ставаха, всички едновременно, с чудесен такт, хармония и в пълна тишина.
Дължимо може би на ранното утро, на горският под небето свод, обстановка на тисячогласният хор от клеветени и угрозявани (.заплашвани) лица, не зная на какво се дължи, но ефектът от изпятия псалом бе за мене несравняем освен с апокалиптичните сцени в Откровението на Йоана. Никаква тържествена литургия не може да се сравни с това тържество в неръкотворния храм в подножието на Витоша. В миг с ръце издигнати над главите си, песента се поде от хиляди и повече гърла, с такава трогателна ревност и хармонични повторения, докато се разлюля гората и Душата на всеки неатрофиран духовен човек. А думите които тъй тържествено се пееха бяха следните: „Благослови, душе моя, Господа! Не забравяй вейте му милости Не забравяй вейте му благости Не забравяй всичките му добрини Не забравяй милостта му Не забравяй благостта му; Не забравяй обичта му.“ Последните четири реда се повтаряха три пъти, първият път силно, вторият път по-тихо, третият път много тихо. След това почнаха седемтях физически упражнения, които се изразяваха с разни телесни пози и движения, с главата, ръцете и краката, но и с цялото тяло, като следваха сякаш автоматично Учителя, който стоеше пред тях и сам с чудесна ловкост за възрастта му правеше едновременно същите движения. Понякога коленичеха и ставаха, всички едновременно, с чудесен такт, хармония и в пълна тишина. А преди всичко с тези упражнения, всички заедно наизуст пееха някоя песен, изговаряха една молитва, или някое назидателно упражнение с изречение. Песните и изреченията си повтаряха част от тях трикратно. Между молитвите бяха Господнята молитва „Отче наш“ и 91-ви псалом, изговаряни дружно от всички. Тъкмо тогава след седмото упражнение се зададе Слънцето. С появяването на крайчеца на светилото, множеството се раздвижи.
към текста >>

България по това време устремно се развива по пътя, който я превръща в една от най-цивилизованите страни в света и стопански, и политически, и духовно.
Всеки грамотен българин е наясно по това. Мара Белчева например, по времето за което говорим, цитира Толстой, за да покаже колко глупаво е обвинението срещу дъновистите, че са секта. „Ако вземем определението на Толстой всяка религия е секта, защото счита себе си за носителка на благодатта Божия, счита своите догми за истински, а другите религии обвинява в заблуждение. Тъкмо учението на Петър Дънов не е секта, защото е религия.“ Преди малко се спряхме на причината поради която дъновистите се оказват под съсредоточената атака на православната църква. И това е, че нямат непоклатимата подкрепа на външните, недосегаеми религиозни общности на католицизма, протестантството и пр. България по това време устремно се развива по пътя, който я превръща в една от най-цивилизованите страни в света и стопански, и политически, и духовно. Започнал е процесът на духовното съзряване на интелигенцията й, който я извежда на върха на либерализма с отказа на парламента й да даде за изтребление евреите и циганите си в немските лагери на смъртта през Втората световна война. С други думи освен симпатягите си, на които им стига боядисването на яйцата си по Великден, България има и неудържимо растяща нагоре и напред интелигенция, за която днес и дума няма да чуете. Цитирах поетесата Мара Белчева. Когато казва, че учението на Дънов не е секта, тя вече е над петдесетгодишна. По време на Априлското въстание баща й е бил ръководител на севлиевския революционен комитет.
към текста >>

Тая утеха те искат да я намерят не в черквата на моя поп (попът дето му грабнал хляба А.С.), където има повече панаир, отколкото благоговение, където е повече театър, отколкото молитвен дом, а в тихите дебри на планината, или в първия лъч на зората... Наричали се „братя“ и „сестри“ какво от това?
Божинов печата във вестник „Сговор“ нещо за дъновския събор, и как един лаком поп му грабнал хляба от масата без да благодари, или да се извини. Попските вестници, както ги нарича той, не закъсняват да се обадят. „Търновски епархийски вести“ пускат брошура „Дъновизма като вредна секта.“ Замесват се в разправията „Сговор“, „Пряпорец“, „Зора“, „Зорница“, „Ново време.“ Става ясно, че никой от тези вестници не е дъновистки пропагандатор, и че искането дъновисткия събор да се забрани е смешно. Просто цитирам „има хора с покрусени души, които търсят в нещо утеха. Такива сломени души не са един, не са двама те са легион. Тая утеха те искат да я намерят не в черквата на моя поп (попът дето му грабнал хляба А.С.), където има повече панаир, отколкото благоговение, където е повече театър, отколкото молитвен дом, а в тихите дебри на планината, или в първия лъч на зората... Наричали се „братя“ и „сестри“ какво от това? Нали ние всички според христовото учение сме братя и сестри на земята?... За да не помислите, че съм дъновист ще кажа, че пуша по 30 цигари на ден, плюс две-три лули, попийвам си и на обяд и надвечер, ям повече месо отколкото зеленчук, лъчите на зората твърде рядко съм имал щастието да посрещам, и след това като ми се завърти главата... заключвам дори вратата на кабинета си.“ Въпреки врявата и истеричните нападки срещу Дънов, обикновеният българин не вижда в него никаква заплаха, не изпитва никаква омраза. Или поне решително по-малко отколкото към католическите църкви и синагогите. Хората не се свързват с учението предлагано от Дънов поради една единствена причина, която вече споменахме: нагърбването с него ще доведе до нови навици, нови обичаи, нови задължения, нови ограничения, с които нито те, нито семействата и роднините им са свикнали. Ще се разклати уюта на старата семейна култура, в която са отгледани и с която се чувстват добре.
към текста >>

Като пътувам за някъде, те ме запитват: - Откъде идеш и накъде отиваш?
“ Прочутото българско лигаво подпитване, ръгане с лакти и триумфално намигане! Авторски блик Я чакайте да споделя с вас какво точно отговаря Учителят, като го човъркат на тази тема! „В обиколките си из България от преди 10-15 години се занимавах с изследване на главите на българите. Измервал съм ги с кръгове, пергели, правил съм изчисления и съм дошъл до известни заключения. Като ме гледат, че правя такива изчисления, мнозина ме питат: - Какво правиш? - Уча се да смятам. Научил съм се вече от какви въпроси се интересуват българите. Като пътувам за някъде, те ме запитват: - Откъде идеш и накъде отиваш? С каква цел пътуваш? И тъй нататък. Веднаж казах: - От слънцето ида да наблюдавам България. - Можеш ли да ни довериш някои от твоите изследвания? - Това не поверявам! - С друго какво се занимаваш?
към текста >>

С каква цел пътуваш?
Измервал съм ги с кръгове, пергели, правил съм изчисления и съм дошъл до известни заключения. Като ме гледат, че правя такива изчисления, мнозина ме питат: - Какво правиш? - Уча се да смятам. Научил съм се вече от какви въпроси се интересуват българите. Като пътувам за някъде, те ме запитват: - Откъде идеш и накъде отиваш? С каква цел пътуваш? И тъй нататък. Веднаж казах: - От слънцето ида да наблюдавам България. - Можеш ли да ни довериш някои от твоите изследвания? - Това не поверявам! - С друго какво се занимаваш? - Беседвам.
към текста >>

19. 27 март [сряда], 1923 г. - София - Георги Христов

Залюля- ват се силно надолу и напред два пъти и подскачане напред с десен крак и ръцете остават пак обтегнати.
- София ПЕТ НОВИ УПРАЖНЕНИЯ I 1. Ръцете, кръстосани на гърдите, пристъпва се една крачка напред и се отварят силно. 2. Пристъпва се крачка напред и се прибират на гърдите и пр. По същият начин става и с крачка назад. II Издигане ръцете напред, обтегнати. Залюля- ват се силно надолу и напред два пъти и подскачане напред с десен крак и ръцете остават пак обтегнати. По същия начин и назад. III Издигане ръцете напред, отнасяне ръцете надясно с десния крак и главата наляво. Същото става и с левия крак. По същия начин се прави и назад. IV Издигане десния крак напред и ръката нагоре с приклякане, но ръката се снема до коляното.
към текста >>

След това става обливане от главата надолу - три пъти.
Същото става и с левия крак. По същия начин се прави и назад. IV Издигане десния крак напред и ръката нагоре с приклякане, но ръката се снема до коляното. V Издигане дясната ръка напред с дланта надолу, а лявата - турена на гърба с отворена длан навън. Концентрираме мисълта само по минута върху: палеца, показалеца, средния, безименния и кутрето и обратно до палеца. След това става обливане от главата надолу - три пъти. На Витоша Добрата молитва Четиво: Ев. От Йоана, 12 Молитва на Духа Пътят на живота I Коринтяном, 10:10 I Коринтяном, 7:7 Евреем, 10:10 Ефесяном, 3: 3, 4 и 5 Сега ще се стараете да намерите онова вътрешно единство за изпълнение Волята Божия. Досега сте дохождали при мен и сте ме питали: „Тъй не може ли? “, аз ви казвам: „Може“. А отсега ще ви казвам: „Тъй не може, а тъй може“.
към текста >>

От Йоана, 12 Молитва на Духа Пътят на живота I Коринтяном, 10:10 I Коринтяном, 7:7 Евреем, 10:10 Ефесяном, 3: 3, 4 и 5 Сега ще се стараете да намерите онова вътрешно единство за изпълнение Волята Божия.
IV Издигане десния крак напред и ръката нагоре с приклякане, но ръката се снема до коляното. V Издигане дясната ръка напред с дланта надолу, а лявата - турена на гърба с отворена длан навън. Концентрираме мисълта само по минута върху: палеца, показалеца, средния, безименния и кутрето и обратно до палеца. След това става обливане от главата надолу - три пъти. На Витоша Добрата молитва Четиво: Ев. От Йоана, 12 Молитва на Духа Пътят на живота I Коринтяном, 10:10 I Коринтяном, 7:7 Евреем, 10:10 Ефесяном, 3: 3, 4 и 5 Сега ще се стараете да намерите онова вътрешно единство за изпълнение Волята Божия. Досега сте дохождали при мен и сте ме питали: „Тъй не може ли? “, аз ви казвам: „Може“. А отсега ще ви казвам: „Тъй не може, а тъй може“. Вие мислите, че аз може да ви кажа нещо, което не е по силите ви. Божият план е строго определен, той е, който може всичко да направи.
към текста >>

20. Жорж (Георги) Радев - Георги Христов

Тъмнокафявите не особено големи очи са понякога сериозно замислени, а друг път блестящо и сърдечно усмихнати.
От време на време го чувам да казва: - Ех, неразбрани, вие такива! Че защо е това? Има ли смисъл да се бодете така? Гледай сега, холан97! На какво прилича това! Най-после ще ви ударя и толкова! Кравите се блъскат, а Жорж чевръсто подскача на една и на друга страна, за да не го стъпчат с тежките копита. Пръчицата като палка на диригент се носи из въздуха уж да вразуми животните, но те продължават своето ненавистно отношение една към друга. Трудно е да нарисува човек този тъничък, изящен в движенията си Жорж, с високото си а ла Хершел98 чело, с дългите си къдрави коси. Тъмнокафявите не особено големи очи са понякога сериозно замислени, а друг път блестящо и сърдечно усмихнати. В братската комуна Жорж е един от много съзнателните членове, а вероятно и най-предан на идеята, заради която е образувана тази комуна. Когато приказвам с него, се сещам колко дълбоко е залегнал в съзнанието му вътрешният смисъл на нашия привидно наивен опит. Това съзнание кара Жорж, както и всички останали, да понасят съвсем съзнателно всички несгоди на нашия почти примитивен живот. Понякога, когато бай Жечо малко прекали в пестеливостта си, Жорж философски поклаща глава, цъка с уста и изказва учудване за този семпъл, но много ясно очертан селски консерватизъм. Особено ясно е изказано възмущението, когато нашият „шеф“ ни вика за вечеря, като преди това прави нещо като анкета по какъв начин ще решим да изядем киселото мляко.
към текста >>

Това насищане може да дойде по различни пътища.
При мисълта, че ние правим всичко свободно, съзнателно и с любов, коравата дъска на която спях понякога на открито в двора, ми носеше такива удоволствия, каквито не е изпитал никой от персийските шахове на своето меко ложе, обграден с дузини прислужници и приказен разкош. Преди да заспя, погледът ми се плъзваше по трептящите звезди и потъваше в бездната на откритата вселена, откъдето идва всяка радост. Тогава познах минути на истинско богатство, защото нямах нито едно от желанията на земята, които често са придружени с много угнетяващи страдания. Вероятно е някой от материалистически настроените философи да кажат, че това е примирение или отричане, но това е съвсем друго нещо. Има у човека степени на насищане на желанията. Това насищане може да дойде по различни пътища. Ако то е дошло по пътя на духовното сливане с мълчаливата радост на света, то е реално, радостно и толкова интензивно, колкото е интензивно всяко земно удоволствие, което всъщност е измамен мит и което се изкупва със страдания. Сега, когато предстои да продължа още за Жорж Радев, налага се да кажа нещо комично. Наистина доста хумор вече се е настанил в нашия външен вид и в нашия живот. Панталонът на астролога е доста скъсан. Само на коленете е закърпен, но по такъв начин, че заслужаваше да бъде демонстриран на световния кинопреглед.
към текста >>

Ако то е дошло по пътя на духовното сливане с мълчаливата радост на света, то е реално, радостно и толкова интензивно, колкото е интензивно всяко земно удоволствие, което всъщност е измамен мит и което се изкупва със страдания.
Преди да заспя, погледът ми се плъзваше по трептящите звезди и потъваше в бездната на откритата вселена, откъдето идва всяка радост. Тогава познах минути на истинско богатство, защото нямах нито едно от желанията на земята, които често са придружени с много угнетяващи страдания. Вероятно е някой от материалистически настроените философи да кажат, че това е примирение или отричане, но това е съвсем друго нещо. Има у човека степени на насищане на желанията. Това насищане може да дойде по различни пътища. Ако то е дошло по пътя на духовното сливане с мълчаливата радост на света, то е реално, радостно и толкова интензивно, колкото е интензивно всяко земно удоволствие, което всъщност е измамен мит и което се изкупва със страдания. Сега, когато предстои да продължа още за Жорж Радев, налага се да кажа нещо комично. Наистина доста хумор вече се е настанил в нашия външен вид и в нашия живот. Панталонът на астролога е доста скъсан. Само на коленете е закърпен, но по такъв начин, че заслужаваше да бъде демонстриран на световния кинопреглед. Сивите кръпки, прикрепени на черния плат с чудовищни едри бодове и бял конец, са подходящи за четката на Мурильо99.
към текста >>

Каква изненадваща гледка - като че за пръв път поглеждам към Жорж! По изпеченото му лице расте чудовищна брада.
Това не правехме съзнателно, а просто така, от залисия. Може да имаше тук-таме и някоя мисъл да се видим как ще изглеждаме с бради, но изведнъж се озовахме в един изненадващ вид. Към края на втория месец от нашия комунален живот се появи такава една поразяваща колекция от бради, каквато човек може да види само в някой стар коафьорски албум. Аз мисля, че дори в необозримото многообразие на Балзак, а и на богатия с бради свят на Максим Горки, не ще се намери такова богатство. Отбивам се за минутка под стряхата на пруста и поглеждам към хармана. Каква изненадваща гледка - като че за пръв път поглеждам към Жорж! По изпеченото му лице расте чудовищна брада. Тя се е появила на зони и стои странно на Хершеловс- кото му лице. Той е стъпил на диканята и се носи гротескно над хармана. Вечерта, когато насядахме при светлината на газената лампа, внимателно регулирана от Жечо, що се отнася до светлинната и сила, аз пак се вгледах в Жорж и ми дойде наум да разгледам брадите на останалите братя. Усмихнах се и заглуших смеха си, защото Жорж бе почнал дълбоки философски разсъждения. Той ни предлага, облечени в геометрична изящност, своите мисловни опити, които аз слушам с удоволствие.
към текста >>

Това е нашата спалня, послана с ръжена слама, където ни чакат недосънуваните сънища на един чудесен свят, на който искаме да станем скромни безименни пионери.
Изобщо словото на Жорж е наситено освен с оригинален размисъл, но и с шепота на музика, която оцветява мисълта и прави проблемите по-леки и по-понятни. Така хубаво говори тази вечер Жорж, че аз забравям колко е смешна брадата му. Късно е. Отдавна над селото лежи тишината на лятната жетварска умора. Ние бавно тръгваме към сайванта. Това е нашата спалня, послана с ръжена слама, където ни чакат недосънуваните сънища на един чудесен свят, на който искаме да станем скромни безименни пионери. От разтворената врата на къщата, където лампата още не е угасена, излиза сноп мека жълтеникава светлина. Тя пада върху част от двора, разкрива сякаш задрямали в морен сън сечива и спира при насрещния плет. Прочитаме си вечерната молитва. Лягаме и заспиваме върху коравия нар. Струва ми се в съня, че някакви длани ме докосват.
към текста >>

Най-големите му постижения са откриването на планетата Уран и на двата и спътника (Титания и Оберон), откриването на спътниците на Сатурн (Мимас и Ен- целад), както и откриването на инфрачервеното излъчване.
___________________________________________________ 96 Диканята е земеделски уред за вършитба. Представлява тежко шейновидно приспособление, направено от дъски, за очукване на зърната на зърнените култури след жътва. Наименованието и произлиза от турската дума diken - шип. 97 Холан - дума за несъгласие, възразяване. 98 Уилям Хершел (1738-1822) - английски астроном и композитор от немски произход. Най-големите му постижения са откриването на планетата Уран и на двата и спътника (Титания и Оберон), откриването на спътниците на Сатурн (Мимас и Ен- целад), както и откриването на инфрачервеното излъчване. По- малко е известен като автор на 24 симфонии. 99 Бартоломе Естебан Мурильо (1617-1682 г.) е знаменит испански художник, един от най-значителните представители на испанската барокова живопис и глава на севилската школа.
към текста >>

НАГОРЕ

0.67323684692383