Търсене в текстове за 'Господня молитва'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 228 резултата в 29 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 29) Земята е Господня - Боян Боев (1883 – 1963)

ЗЕМЯТА Е ГОСПОДНЯ
ЗЕМЯТА Е ГОСПОДНЯ Яворови присои, 8 юли 1934 г. Привечер бяхме се събрали около Учителя. В разговор Той каза: Първоначално хората са излезли от Бога равни, но сега се раждат различни, понеже през вековете някои от тях са дремали, а други са работили. Днес има някои надарени, а други не са, защото последните не са разработвали талантите си в миналото.
към текста >>

Земята е Господня.
Като очистиш мочурляка тук, то се очиства мочурлякът вътре в теб. Каквото правиш вън, същото нещо става и вътре. Някой казва: „Защо работиш при този извор? “ Той не знае закона и ще каже: „Държавата трябва да чисти чешмата“. Ние сме държавата. Земята е Господня. Ще дадеш път на водата да върви. Не само трябва да направиш това, но като го направиш, трябва да се роди в теб една нова мисъл. Има злато, заровено в България. Аз го знам къде е, но не го посочвам. Това злато е за праведните.
към текста >>

В Божествения живот трябва да има разнообразие: човек да не се ограничава само с размишление и молитва, но да върши и външна работа, и то разнообразна.
Аз го знам къде е, но не го посочвам. Това злато е за праведните. Един народ може да използва своите блага само ако е праведен. А ако не е праведен, всичко това се крие. Природата е опитала своите деца и познава кой какъв е. В Божествения живот трябва да има разнообразие: човек да не се ограничава само с размишление и молитва, но да върши и външна работа, и то разнообразна. Например екскурзии, гимнастики, строеж на чешми, прокарване на пътища, земеделска работа и пр. Най-важното е човек да има стремеж да върши Волята Божия, и то в мисли, в чувства и в постъпки. Човек трябва да изпраща към човечеството мощни, добри мисли в духа на новите идеи. Човек трябва да изпраща Любов към другите и чрез постъпките си да покаже на хората пътя на новите идеи. Така ще ги събуди за Новото.
към текста >>

2. ЯВОРОВИ ПРИСОИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Земята е Господня!
Като очистиш мочурлака тук, очистваш мочурлака вътре в теб. Някой ще ви попита: „Защо работите при този извор? Държавата трябва да чисти чешмите". Той не знае закона. Ние сме държавата! Земята е Господня! Ще дадеш път на водата да върви. И не само да направиш това, но като го направиш, да се роди в тебе една нова мисъл! Има злато, заровено в България. Аз го знам, но не го казвам. Това злато е за праведните.
към текста >>

Това значи човек да не се ограничава само с размишление и молитва, но да Върши и Външна работа, и то разнообразна, например: екскурзии, гимнастики, строеж на чешми, правене на пътища, земеделска работа.
Тогава неизбежно ще опита противоречията на живота, но той ще носи нещо светло в себе си, ще бъде свободен. 9 август Към десет часа сутринта няколко братя и сестри се срещнаха с Учителя. В разговора с тях Учителя каза: - В живота на човека трябва да има разнообразие, както в Божествения живот има разнообразие. Това значи човек да не се ограничава само с размишление и молитва, но да Върши и Външна работа, и то разнообразна, например: екскурзии, гимнастики, строеж на чешми, правене на пътища, земеделска работа. Най-важното е стремежът на човека да върши Волята Божия и то в мисли, в чувства и в постъпки: в мисли -чрез изпращане към човечеството на мощни, добри мисли в духа на новите идеи; в чувства - чрез изпращане на любов към другите; в постъпки - чрез показване на хората Пътя на новите идеи, за да ги събуди за Новото. Един брат се обърна към Учителя: - Нали под „небесен живот" трябва да разбираме място, дето царува пълнотата на Божията Любов? Когато апостол Павел казва: „Ухо не е чуло и око не е видяло онова, което Бог е приготвил за вас", под това той не подразбира ли преживяване пълнотата на Божествената Любов? Защото тази любов, която човек преживява сега на Земята, е само слабо отражение, бледа проекция на пълнотата на Божията Любов.
към текста >>

3. СЪДЪРЖАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Молитва
Новото учение В реалността на Божествения живот Желай непостижимото Служене Божествената мисъл Молитва Формула Сказка Слово за Учителя Сеятелят на Божията нива По стъпките на Учителя
към текста >>

Земята е Господня
Летуване и екскурзии на планината Живот, посветен на Бога Езотеричният път на ученика Разумната реалност Седем принципа Земята е Господня Добрата хигиена Вътрешната свобода Писма до Ярмила Менцлова Писмо до редакцията на „Cahiers du novel enseignement“ - Франция
към текста >>

4. На Яворови присои - Боян Боев (1883 – 1963)

Всяка сутрин се изкачвахме на една полянка над нашия стан, дето при изгрев слънце произнасяхме молитва.
Тук ще ви изложа едно летуване с Учителя на Яворови присои на Витоша. В разговора са прибавени и някои мисли от други разговори на Витоша. През лятото на 1934 г. прекарахме на Яворови присои с Учителя, на палатки. Бяхме около 70 души. Всяка сутрин се изкачвахме на една полянка над нашия стан, дето при изгрев слънце произнасяхме молитва. След това играехме паневритмия на същата полянка, изравнена специално за целта от нас. Понеже паневритмията изпълнявахме всеки ден, скоро на тази полянка се очерта един кръг. Програмата тук беше почти като на Рилските езера. Имаше общи обеди, вечерен огън. Често уреждахме общи екскурзии с Учителя до Резньовете.
към текста >>

Земята е Господня.
Каквото правиш вън, същото става и вътре. Някой казва: „Защо работиш при този извор? “ Той не знае закона. Сега ще кажат: „Държавата трябва да чисти чешмата. " Държавата сме ние. Земята е Господня. Ще дадеш път на водата да върви. Не само да направиш това, но като го направиш, да се роди в тебе една нова мисъл. Има злато, заровено в България. Аз го зная, но не го казвам. Това злато е за праведните.
към текста >>

Вие, ако не правите молитва преди лягане и не се ограждате, то по време на спане, като нямате будно съзнание, тъмните духове ще ви зашият за кревата и като се събудите, виждате, че сте зашити, т. е.
Най-важното е стремежът на човека да върши волята Божия, и то в мисли, чувства и постъпки. В мислите, чрез изпращане към човечеството на мощни, добри мисли в духа на новите идеи. В чувства чрез изпращане любов към другите. В постъпки чрез показване на хората пътя на новите идеи, за да ги събуди за новото. Едно дете като заспи, други деца го зашиват на кревата и като се събуди, вижда се зашито. Вие, ако не правите молитва преди лягане и не се ограждате, то по време на спане, като нямате будно съзнание, тъмните духове ще ви зашият за кревата и като се събудите, виждате, че сте зашити, т. е. с кисело настроение, с отрицателни лоши мисли и чувства. Значи вързан си. Човек върши несъзнателни движения, но те имат смисъл. Когато си турите показалеца на горния край на челото отстрани, то искате да разсъждавате върху нещо (виж във фигурата буква „а“). Когато си турите показалеца на челото малко над слепите очи, то искате да смятате нещо (буква „б“).
към текста >>

5. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Свирна тръба за молитва.
По-правилно, на една от трапезите. Защото разбира се, хиляда и повече души не могат да се хранят на една трапеза. Та имаше (не броих колко са) Варненска трапеза - за варненци, Търновска - за търновци и пр. Нас ни настаниха на Пловдивската. Поканени любезно, седнахме, както всички, на постлани черджета. Свирна тръба за молитва. Всички стават на крака. Станахме и ние. И хилядното множество, като един човек, изрече: "Няма Любов като Божията Любов, само Божията Любов е Любов! " След това насядахме пак. Като всяка вегетарианска трапеза, тя беше постна и проста, ала богата до разкош със засмени лица, братски думи и благи чувства.
към текста >>

А преди всички тези упражнения, всички заедно, наизуст, пееха някоя песен, изговаряха една молитва или някое назидателно изречение.
Не забравяй Обичта Му, Не забравяй Любовта Му! Последните четири реда се повтарят три пъти, първият път силно, вторият път по-тихо, третият път много тихо. След това почнаха седемте физически упражнения, които изразяваха с разни телесни пози и движения – с глава, ръце и крака, но и с цялото тяло, като всички следваха сякаш автоматично Учителя, който стоеше пред тях и сам, с чудесна за възрастта Му ловкост, правеше едновременно същите движения. Понякога коленичеха и ставаха, всички едновременно, в чудесен такт, хармония и пълна тишина. А преди всички тези упражнения, всички заедно, наизуст, пееха някоя песен, изговаряха една молитва или някое назидателно изречение. Песните и изреченията се повтаряха, или част от тях, трикратно. Между молитвите бяха: Господнята молитва "Отче наш" и 91 псалом, изговаряни задружно от всички. А седемте назидателни изречения, по едно пред всяко упражнение, са следните: 1. "Господи, да дойде Твоето благословение върху мен! "
към текста >>

Между молитвите бяха: Господнята молитва "Отче наш" и 91 псалом, изговаряни задружно от всички.
Последните четири реда се повтарят три пъти, първият път силно, вторият път по-тихо, третият път много тихо. След това почнаха седемте физически упражнения, които изразяваха с разни телесни пози и движения – с глава, ръце и крака, но и с цялото тяло, като всички следваха сякаш автоматично Учителя, който стоеше пред тях и сам, с чудесна за възрастта Му ловкост, правеше едновременно същите движения. Понякога коленичеха и ставаха, всички едновременно, в чудесен такт, хармония и пълна тишина. А преди всички тези упражнения, всички заедно, наизуст, пееха някоя песен, изговаряха една молитва или някое назидателно изречение. Песните и изреченията се повтаряха, или част от тях, трикратно. Между молитвите бяха: Господнята молитва "Отче наш" и 91 псалом, изговаряни задружно от всички. А седемте назидателни изречения, по едно пред всяко упражнение, са следните: 1. "Господи, да дойде Твоето благословение върху мен! " 2. "Да се изпълни Душата ми с Божията Любов! "
към текста >>

Преди да почне да говори, както и след като свърши, имаше песен и молитва, в която участваха всички.
Изведнъж всички се изправиха на крака. Значи – Учителя иде. И всички стоят, докато Той бавно се изкачи и седна, тогава едва сядат и другите. Г-н Дънов проповядва седешком, без каквито и да било писмени бележки. Онази сутрин Той говори повече от час, но макар и слънцето да печеше силно, та мнозина бяха в пот, никой не се помръдна от мястото си. Преди да почне да говори, както и след като свърши, имаше песен и молитва, в която участваха всички. Музиката им е особена, за качеството на която не съм компетентен да дам мнение. Хор нямаше, нито музикален инструмент да води пеенето, но те пееха въодушевено, с победна вяра и радостен екстаз. Техният особен начин да преповтарят части от строфите, въздействаше упоително и увеличаваше заразителността на новата вяра. Интересни бяха тези нововерци да ги наблюдава човек от близо, като слушател. Мнозина от възрастните имаха бледи лица, но с усърден, решителен характер, тяхната пълна вяра и преданост към Учителя се четеше ясно.
към текста >>

6. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В допълнение на гореказаното общите черти между питагорей- ците и есеите са следните: 1) Молитва при започването и свършването на всяка работа.
Трето, основали своята философия на алегорическите тълкувания на древните предания, авторитетността на които признавали. Четвърто, прекланяли се пред висшите сили, проявени в четирите елемента и въз- насяли молитви пред изгряващото слънце. Пето, вярвали в йерархическата стълба от същества, наредени между човека и върховното Божество. Шесто, придържали се към дуалисти- ческия възглед за същността на света, признавали взаимодействието между духа и материята, между доброто и злото, но в основата на този дуализъм стоял строгият монизъм, според който доброто и злото, духът и материята са проява на Абсолютния Бог. Цялата организация и учение на есеите са подобни на тия на питагорейците и на всички окултни школи на миналото. В допълнение на гореказаното общите черти между питагорей- ците и есеите са следните: 1) Молитва при започването и свършването на всяка работа. 2) Посрещане изгрева на Слънцето с песни и молитви. 3) Обличане с бели ленени дрехи при посрещане изгрева на Слънцето, при молитви и братски трапези. 4) Братски трапези. 5) Комунален живот. 6) Дълги изпитания преди да влезе човек в ордена.
към текста >>

Това са думите на Исус към Натанаила: „Наистина, аз те видях под смоковницата", на което Натанаил отговорил: „Учителю, Ти си Син Божий." Лозата и смоковницата у египтяните са били символи на Господа и майката Господня.
Есеите повече от всичко почитали Върховния Законодател, т.е. Духа Святаго. Провинените и светотатството наказвали със смърт. Известно е, че Христос счита греха срещу Духа Святаго за непростим. Мария Карадия в своята беседа за есеите казва: „Съществува един случай, един епизод в Евангелието, който превръща всичките положения, че Исус и учениците му са били есеи, в положителен факт. Това са думите на Исус към Натанаила: „Наистина, аз те видях под смоковницата", на което Натанаил отговорил: „Учителю, Ти си Син Божий." Лозата и смоковницата у египтяните са били символи на Господа и майката Господня. Те са символи на двата пътя. за които се говори в „Книгата на мъртвите", ръководство, следвано приВеликите египетски Посвещения. Лозата съответствувала на царската стая в голямата пирамида, приготвена за посветяване във великите, Големите Мистерии. Смоковницата съответствувала на покоите на царицата и се отнасяла за Посветените в малките Мистерии. С изключение на Великият йерофант, никой не е знаел името на посветявания неофит.
към текста >>

7. Божествените имена и седемдесет и двамата гении - Влад Пашов (1902- 1974)

Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие."
Употребява се против нечестие в религиите. Произнасяйки тяхното име с Божествените Имена и псалом 24, 22 стих: „Но Господ стана мое пристанище, Бог мой, твърдина и убежище мое." Шестнадесетият гений е наречен Хакамиах, има отношение към Божественото Име Диес, което значи Бог създаващ вселената. Управлява от 76-ти до 80-ти градус на зодиака. Употребява се против изменници, за да се удържи победа и освобождаване от тези, които искат да ни притесняват, като се произнасят техните имена със следващото: „Всемогъщи Боже, Ти, Който си създал вселената и покровителствуваш българския народ, аз Те призовавам с името Хакамиах за избавление на България от нейните врагове", като се прочете и псалом 88, 2 стих: „Господи Боже, спасителю мой, и деня и нощя съм викал пред Тебе. Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие." Седемнадесетият гений е наречен Лавиах, който съответства на Божественото Име Гот, което значи Бог дивен. Управлява от 81-ви до 85-ти градус на зодиака. Употребява се против вълнение на духа и огорчение, като се произнасят Божествените Имена и псалом 8. 10 стих: „Йехова, Господи наш, колко е превъзходно Твоето Име по цялата земя." Деветнадесетият гений е наречен Леувиах, което съответства на Божественото Име Божи, което значи Бог помилващ грешните.
към текста >>

Употребява се за унищожение на враговете и освобождение от робство, като се произнасят Божествените Имена и псалом 88, 13 стих: „Но аз към Тебе, Господи, извиках и на ранина молитвата ми Те превари."
Четиридесет и вторият гений е наречен Микаел, което съответства на Божественото Име Виюд, което значи свойство на Бога, дом Божи, подобие Божие. Управлява от 206-ти до 210-ти градус на зодиака. Употребява се за безопасно пътуване и разкриване на заговори, като се произнасят Божествените Имена и псалом 121,7 стих: „Господ ще те пази от всяко зло, ще пази душата ти." Четиридесет и третият гений е наречен Вевалиях, съответстващ на Божественото Име Солу, което значи покровител. Управлява от 211 -ти до 215-ти градуса на зодиака. Употребява се за унищожение на враговете и освобождение от робство, като се произнасят Божествените Имена и псалом 88, 13 стих: „Но аз към Тебе, Господи, извиках и на ранина молитвата ми Те превари." Четиридесет и четвъртият гений е наречен Йелахиах. съответстващ на Божественото Име Боза. което значи Бог вечен. Управлява от 216-ти до 220-ти градус на зодиака. Употребява се за успех и полезни предприятия, като се произнасят Божествените Имена и псалом 119, 108 стих: „Приеми, моля Ти се Господи, доброволните приноси на устата ми и научи ме на съдбите си."
към текста >>

Употребява се за възвисяване на душата, за да й се разкрият тайните на Мъдростта, като се произнасят Божествените Имена и пса- лом 104, 31 стих: „Да пребъде във веки славата Господня, да се весели Господ в своите дела."
Петдесетият гений е наречен Даниел, което съответства на Божественото Име Пола, което значи Бог на милосърдие, ангел на изповед. Управлява от 246-ти до 250-ти градус на зодиака. Употребява се за измолване на Божието милосърдие и получаване утешение, като се произнасят Божествените Имена и псалом 103, 8 стих: „Милосърд е благ Господ, дъл- готърпелив и многомилостив." Петдесет и първият гений е наречен Хахасиах, което отговаря на Божественото Име Била, което значи Бог съкровен. Управлява от 251 -ви до 255-ти градус на зодиака. Употребява се за възвисяване на душата, за да й се разкрият тайните на Мъдростта, като се произнасят Божествените Имена и пса- лом 104, 31 стих: „Да пребъде във веки славата Господня, да се весели Господ в своите дела." Петдесет и вторият гений е наречен Имамиах, което съответства на Божественото Име Абаг, което значи Бог възвишаващ се над всички неща. Управлява от 256-ти до 260-ти градус на зодиака. Употребява се за разстройване силите на враговете и тяхното унищожение, като се произнасят Божествените Имена и псалом 7, стих 18: „Аз ще прославям Господа и Неговата правда и ще възпявам името на Всевишния Господ." Петдесет и третият гений е наречен Нанаел, което съответства на Божественото Име Обра, което значи Бог укротя- ващ гордостта. Управлява от 261-ви до 266-ти градус на зодиака.
към текста >>

8. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

И много племена ще отидат и ще рекат: Дойдете да възлезем на гората Господня, в дома на Бога Яковова.
Измийте се, очистете се, отмахнете злото на деянията си от очите Ми, престанете да правите зло, научете се да струвате добро, изисквайте правосъдие, сторете право на насилвания, не съдете сирачето, защитете правото на вдовицата... Ако Ме слушате, ще ядете благата на земята, ако ли не щете и отстъпите, ще бъдете по- ядени от нож." В тези няколко реда Исайя дава на евреите истинското Божествено учение, което не е в жертвоприношенията и формалното спазване на закона, но в правене на добро. Това учение е проповядвано от всички Посветени във всички времена и народи. Втора глава започва с думите: „Словото, което се откри на Исайя, сина Амосов, за юдеите и Ерусалим." И тук във видение пророкът вижда бъдещето, когато Господ ще се възцари в света и Божият закон ще царува в света. Казва се: „В последните дни гората на дома Господен ще се утвърди над върха на горите, и ще се извиси над хълмовете, и всички народи ще се стекат в нея. И много племена ще отидат и ще рекат: Дойдете да възлезем на гората Господня, в дома на Бога Яковова. И ще ни научи пътищата Си и ще ходим в стъпките Му, защото от Сион ще излезе закон и Слово Господне от Ерусалим. И ще съди помежду народите и ще обличи много племена. И ще изковат ножовете си за палешници, и копията си в сърпове. Народ връх народ не ще вдигне нож, нито ще научат вече бран." И по-нататък се разказва, че в онези дни всяка гордост и високомерие ще се снишат и само Господ ще се възвиси.
към текста >>

Когато даде думата му приношение за престъпление, ще види семе, ще продължи дните си и волята Господня ще благоуспее в ръката му.
Чрез угнетение и съдба биде грабнат, а за рода му кой ще повествува? Защото се отсече от земята на живите. Заради престъплението на людете ми биде уязвен. И гробът му ще се определи при злодеите, но в смъртта си остана с богатия, защото не бе направил правда и нямаше лъст от устата му. Но Господ благоволи да го предаде на биене и страдание. Когато даде думата му приношение за престъпление, ще види семе, ще продължи дните си и волята Господня ще благоуспее в ръката му. И ще види плодовете от труда на душата си и ще се насити. Праведният ми раб ще оправдае мнозина чрез опознанието си, защото той ще се натовари с беззаконията им. Затова ще му дам дял с големите и със силните ще раздели корист, защото предаде себе си на смърт и с престъпниците се счете. И Той взе на себе си греховете на мнозина и ще ходатайствува за престъпниците." В тази глава пророкът описва конкретно това, което става приблизително 800 години след него.
към текста >>

Блажен онзи человек, който пази съботата да не я оскверни и държи ръката си да не стори никакво зло." (1-2 ст.) И каза Господ по-нататък, че всеки човек и всеки народ, който се обърне към Него, ще го благослови и ще приеме молитвата му.
Това се отнася и за всички, които любят Бога. В 55-та глава Бог приканва всички жадни и наскърбени да дойдат при Него и Той да ги напои и утеши. И всеки, който е съгрешил и се разкае, Бог ще го помилва. Към края на главата Бог казва: „Словото, което излиза от устата Ми, не ще се върне при Мене празно, но ще извърши волята Ми и ще бла- гоуспее в каквото го провождам." Петдесет и шеста глава започва по следния начин: „Така говори Господ, пазете съд и правете правда, защото наближава да дойде спасението ни и правдата ми да се открие. Блажен онзи человек, който пази съботата да не я оскверни и държи ръката си да не стори никакво зло." (1-2 ст.) И каза Господ по-нататък, че всеки човек и всеки народ, който се обърне към Него, ще го благослови и ще приеме молитвата му. И казва: „Защото домът ми ще се нарече дом молитвен за всички народи." (7 ст.) Петдесет и седма глава започва със следните силни думи: „Праведният загива и никой не туря на сърце и благочестивите человеци се вземат от земята, без да разумява някой, че праведният се взима преди злото и ще влезе в мир. Които ходят в правдата си, ще си почиват на леглото." След това се обръща към онези, които се кланят на идоли и им казва, че не ще успеят и ще съсипе всичките им дела. А след това казва: „А който уповават на Мене, ще наследят земята и ще придобият Светата Ми гора..." После казва: „Аз обитавам на високи и свети места, още със съкрушения в сърце и смирения духом, за да оживявам духа на смирени и да оживявам сърцата на съкрушените. Защото не ще бъда вечно съдба, нито ще бъда всякога гневен, понеже тогаз примрели пред Мен биха духът и душата, които съм направил."
към текста >>

И Славата Господня ще ти е задна стража.
Защото не ще бъда вечно съдба, нито ще бъда всякога гневен, понеже тогаз примрели пред Мен биха духът и душата, които съм направил." В 58-ма глава се говори отначало за погрешните разбирания на хората за поста и покаянието и казва: „Постът, който аз избрах, не е ли този, да развързваш узите на злото, да отв- ръзваш стеганията на ярема и да оставяш свободни насилваните, и да съкрушаваш всеки хомот? Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да възвождаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го обличаш и да не криеш себе си от своята си плът? Тогаз твоята светлина ще изгрее като зората и здравето ти скоро ще прозябне, и правдата ти ще придиде пред тебе. И Славата Господня ще ти е задна стража. Тогаз ще зовеш и Господ ще отговаря, ще викаш и Той ще рече: „Ето Аз." Ако извадиш из сред си хомота, посочването с пръст в суетните думи и отвориш душата си за гладния, и наситиш утешената си душа, тогаз светлината ти ще изгрее в тъмнината и мракът ти ще бъде като пладне. И Господ ще те води всякога." (6-11 ст.) В тази глава пророкът посочва пътя за духовното развитие и подигане на човека. В 59-та глава се изяснява закона на кармата и се казва, че когато Господ не ни чува, причината за това са нашите грехове и престъпления, които са скрили лицето Му от нас да не чува. Ето как е казано: „Ето, ръката Господня не се е съкратила да не може да спаси, нито ухото Му е натегнало да не може да чува. Но беззаконията ви туриха разлъчения между вас и Бога вашего и греховете ви скриха лицето Му от нас, за да не чуе." (1-2 ст.) И след като изрежда всичко, що отделя човека от Бога, казва: „Според делата ви така ще въздаде гняв на противниците си, въздаяние на враговете си ще направи въздаяние на островите." (18 ст.)
към текста >>

Ето как е казано: „Ето, ръката Господня не се е съкратила да не може да спаси, нито ухото Му е натегнало да не може да чува.
Тогаз твоята светлина ще изгрее като зората и здравето ти скоро ще прозябне, и правдата ти ще придиде пред тебе. И Славата Господня ще ти е задна стража. Тогаз ще зовеш и Господ ще отговаря, ще викаш и Той ще рече: „Ето Аз." Ако извадиш из сред си хомота, посочването с пръст в суетните думи и отвориш душата си за гладния, и наситиш утешената си душа, тогаз светлината ти ще изгрее в тъмнината и мракът ти ще бъде като пладне. И Господ ще те води всякога." (6-11 ст.) В тази глава пророкът посочва пътя за духовното развитие и подигане на човека. В 59-та глава се изяснява закона на кармата и се казва, че когато Господ не ни чува, причината за това са нашите грехове и престъпления, които са скрили лицето Му от нас да не чува. Ето как е казано: „Ето, ръката Господня не се е съкратила да не може да спаси, нито ухото Му е натегнало да не може да чува. Но беззаконията ви туриха разлъчения между вас и Бога вашего и греховете ви скриха лицето Му от нас, за да не чуе." (1-2 ст.) И след като изрежда всичко, що отделя човека от Бога, казва: „Според делата ви така ще въздаде гняв на противниците си, въздаяние на враговете си ще направи въздаяние на островите." (18 ст.) В 60-та глава се описва състоянието на един Посветен, на един новороден. Главата започва със следните думи: „Стани, свети, защото Светлината ти дойде. И Славата Господня изгря за тебе. Защото ето тъмнина ще покрие земята и мрак народите, а над тебе ще огрее Господ и славата Му ще се яви на тебе.
към текста >>

И Славата Господня изгря за тебе.
В 59-та глава се изяснява закона на кармата и се казва, че когато Господ не ни чува, причината за това са нашите грехове и престъпления, които са скрили лицето Му от нас да не чува. Ето как е казано: „Ето, ръката Господня не се е съкратила да не може да спаси, нито ухото Му е натегнало да не може да чува. Но беззаконията ви туриха разлъчения между вас и Бога вашего и греховете ви скриха лицето Му от нас, за да не чуе." (1-2 ст.) И след като изрежда всичко, що отделя човека от Бога, казва: „Според делата ви така ще въздаде гняв на противниците си, въздаяние на враговете си ще направи въздаяние на островите." (18 ст.) В 60-та глава се описва състоянието на един Посветен, на един новороден. Главата започва със следните думи: „Стани, свети, защото Светлината ти дойде. И Славата Господня изгря за тебе. Защото ето тъмнина ще покрие земята и мрак народите, а над тебе ще огрее Господ и славата Му ще се яви на тебе. И народите ще дойдат в Светлината ти и царете в сиянието на зората ти. Подигни очите си наоколо, та виж: всички тези се събират, идат при тебе." (1-4 ст.) „Не ще ти бъде вече Слънцето светлина на деня, нито Луната със сиянието си ще ти свети, но Господ ще ти бъде Вечна Светлина и Бог твой, слава твоя. Слънцето ти не ще зайде вече, нито ще оскудее Луната ти, защото Господ ще ти е Вечна Светлина." (19-20 ст.) В 61-ва глава продължава да описва състоянието на Посветения.
към текста >>

Шестдесет и четвърта глава е молитвата на пророка, на Посветения.
В 62-ра глава се говори за Сион и Ерусалим, че Бог ще ги въздигне и ще им даде ново име. Това се отнася до Бялото Братство. Сион е Бялото Братство. В 63-та глава Бог говори за Себе Си като човек, който иде в света да се съди с народите, защото отстъпили от закона Му. Това пък се отнася до закона на кармата. Шестдесет и четвърта глава е молитвата на пророка, на Посветения. Той призовава Господа да се смили над прегрешенията на хората и да ги прости. В 65-та глава Бог говори, че ще бъде потърсен от онези, които не са Го търсили. „Потърсен бидох от онези, които не питаха за мене, намерен бидох от онези, които не ме търсеха. Рекох: ето аз, ето аз. Към народ, който не призоваваше Името Ми." (1 ст.) След това говори за верующите, които не изпълнили волята Му.
към текста >>

9. Пророк Авакум - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото земята ще е пълна с познаването на Славата Господня, както водите покриват морето... Чашата на десницата Господня ще се върне към тебе.
И Ти, крепкий, турил си ги за наказание нам." Във втора глава описва друго видение, за което Господ му казва: „Пиши видението и изложи го на таблички, щото да тича, който го чете. Защото видението е още за определено време, но бърза към свършека и няма да излъже, ако и да се бави, чакай го, защото непременно ще дойде, няма да закъснее." След това описва халдейците и тяхното състояние, „които събират при себе си всички народи, изкупват при себе си всички люде... Не ще ли станат внезапно онези, които те хапят, и да се повдигнат онези, които те правят окаяни, и ти да си им в разграбване. Понеже ти обра много народи, всичкият остатък на людете ще те оберат, заради кръвта на человеците и заради неправдата ти на земята, на града и на всички живущи в него... Ето, не е ли това от Господа на силите, да се турят людете за огъня и народите да се мъчат за суетата? Защото земята ще е пълна с познаването на Славата Господня, както водите покриват морето... Чашата на десницата Господня ще се върне към тебе. От приведените пасажи се вижда, че пророкът вижда бъдещето и изтъква идеята, че това, което става на световната историческа сцена не е случайно и произволно, но е обусловено от закона за причини и последствия. И че двигател, фактор на историческите събития е Господ, разумният духовен свят. великите разумни същества, които управляват и ръководят както цялата вселена, така и историческия живот на народите и човечеството. Третата глава е озаглавена: Молитвата на пророка Авакум. В нея се прави опит да се даде идея и представа за величието и могъществото на Бога, за Неговата сила и Неговия гняв.
към текста >>

Третата глава е озаглавена: Молитвата на пророка Авакум.
Понеже ти обра много народи, всичкият остатък на людете ще те оберат, заради кръвта на человеците и заради неправдата ти на земята, на града и на всички живущи в него... Ето, не е ли това от Господа на силите, да се турят людете за огъня и народите да се мъчат за суетата? Защото земята ще е пълна с познаването на Славата Господня, както водите покриват морето... Чашата на десницата Господня ще се върне към тебе. От приведените пасажи се вижда, че пророкът вижда бъдещето и изтъква идеята, че това, което става на световната историческа сцена не е случайно и произволно, но е обусловено от закона за причини и последствия. И че двигател, фактор на историческите събития е Господ, разумният духовен свят. великите разумни същества, които управляват и ръководят както цялата вселена, така и историческия живот на народите и човечеството. Третата глава е озаглавена: Молитвата на пророка Авакум. В нея се прави опит да се даде идея и представа за величието и могъществото на Бога, за Неговата сила и Неговия гняв. „Славата Му покрива небесата и земята е пълна с хвалата Му." Сиянието му бе като виделината, лъчи излизат из ръката му и там бе скришницата на крепостта Му. Застана, измери земята, погледна и направи да трептят народите... С негодувание си прошъл през земята, с яростта си стъпкал народите. Излязъл си за избавление на людете си, за избавление на помазаните." След това описва запустението, което ще настъпи на земята от гнева Господен, и казва: Аз, обаче, ще се веселя в Господа, ще се радвам за Бога на спасението си. И Иеова Господ и силата ми, и ще направи нозете ми като на елените и ще направи да ходя по високите си места."
към текста >>

10. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

В началото на петия псалом се дава една кратка молитва на Посветения към Господа.
В третия псалом се описва вярата на Посветения, когато е обиколен отвсякъде от врагове, но той уповава на Господа, който поразява всичките му врагове. Псаломът завършва с думите: От Господа е спасението. Върху твоите люде е бла- гословението ти." В четвъртия псалом се дават ред магически формули, с които Посветеният се обръща към Господа. Той започва с думите: „Когато викам, послушай ме, Боже, на правдата ми" и завършва: „Мирно ще легна да спя, защото само Ти, Господи, правиш ме да живея в безопасност." В началото на петия псалом се дава една кратка молитва на Посветения към Господа. Започва така: „Послушай, Господи, думите ми, разумей стенанието ми, внимавай на гласа на викането ми, царю мой и Боже мой, защото на Тебе ще се помоля. Господи, на ранина ще чуеш гласа ми, на ранина ще застана пред Тебе и ще чакам." Значи Давид на ранина, преди изгрев слънце си е правил молитвата и е виждал в Слънцето лицето на Бога. И по-нататък дава ред формули за призоваване на Божието благословение и за отстраняване на влиянията на тъмните сили. Псаломът завършва с формулата: „Защото Ти, Господи, ще благословиш праведния, ще го покриеш с благоволение като с щит." В 6-ия псалом Давид се обръща с голямо смирение към Господа, да го избави от неприятелите.
към текста >>

Господи, на ранина ще чуеш гласа ми, на ранина ще застана пред Тебе и ще чакам." Значи Давид на ранина, преди изгрев слънце си е правил молитвата и е виждал в Слънцето лицето на Бога.
Върху твоите люде е бла- гословението ти." В четвъртия псалом се дават ред магически формули, с които Посветеният се обръща към Господа. Той започва с думите: „Когато викам, послушай ме, Боже, на правдата ми" и завършва: „Мирно ще легна да спя, защото само Ти, Господи, правиш ме да живея в безопасност." В началото на петия псалом се дава една кратка молитва на Посветения към Господа. Започва така: „Послушай, Господи, думите ми, разумей стенанието ми, внимавай на гласа на викането ми, царю мой и Боже мой, защото на Тебе ще се помоля. Господи, на ранина ще чуеш гласа ми, на ранина ще застана пред Тебе и ще чакам." Значи Давид на ранина, преди изгрев слънце си е правил молитвата и е виждал в Слънцето лицето на Бога. И по-нататък дава ред формули за призоваване на Божието благословение и за отстраняване на влиянията на тъмните сили. Псаломът завършва с формулата: „Защото Ти, Господи, ще благословиш праведния, ще го покриеш с благоволение като с щит." В 6-ия псалом Давид се обръща с голямо смирение към Господа, да го избави от неприятелите. В 8-ми стих казва: „Отдалечете се от мене всички, които правите беззаконие, защото чу Господ гласа на плача ми. Послуша Господ молени- ето ми, Господ ще приеме молитвата ми." Тук не се отнася само за външни врагове, но и тези, които нахлуват в съзнанието на човека, за тях говори Давид.
към текста >>

Послуша Господ молени- ето ми, Господ ще приеме молитвата ми." Тук не се отнася само за външни врагове, но и тези, които нахлуват в съзнанието на човека, за тях говори Давид.
Господи, на ранина ще чуеш гласа ми, на ранина ще застана пред Тебе и ще чакам." Значи Давид на ранина, преди изгрев слънце си е правил молитвата и е виждал в Слънцето лицето на Бога. И по-нататък дава ред формули за призоваване на Божието благословение и за отстраняване на влиянията на тъмните сили. Псаломът завършва с формулата: „Защото Ти, Господи, ще благословиш праведния, ще го покриеш с благоволение като с щит." В 6-ия псалом Давид се обръща с голямо смирение към Господа, да го избави от неприятелите. В 8-ми стих казва: „Отдалечете се от мене всички, които правите беззаконие, защото чу Господ гласа на плача ми. Послуша Господ молени- ето ми, Господ ще приеме молитвата ми." Тук не се отнася само за външни врагове, но и тези, които нахлуват в съзнанието на човека, за тях говори Давид. В 7-ми псалом, както и в повечето от псалмите си, Давид подчертава резултата на двата пътя на живота - пътя на доброто и правдата, и пътя на злото и неправдата. Пътят на доброто е живот и спасение, а пътят на злото е смърт и разрушение. Псаломът започва с думите: „Господи Боже, на Тебе се надея, спаси ме от всичките ми гонители и избави ме, да не би врагът да грабне като лъв душата ми и да я разкъса, без да се намери избавител." Тук ясно се говори не за физически врагове, но за духовните неприятели на човека, които искат да погубят душата му. И по-нататък казва: „Бог ще съди народите, съди ме. Господи, според правдата ми и според моето незлобие, което е в мене." В този стих, както и в цялата глава говори за проявлението на закона на кармата, на Божествената справедливост и завършва с думите: „Аз ще хваля Господа за Неговата правда и ще възпявам Името на Господа Вишнаго."
към текста >>

Заповедта Господня е светла, просвещава очите.
според чистотата на ръцете ми възмезди ме, защото опазих пътищата Господни." След това славослови Господа и казва: „А на Бога пътят Му е непорочен, Словото Господне е опитано, той е щит на всички, които се надеят на Него." В този псалом се изнася паралелно учението за кар- мата и за дихармата. Деветнадесетият псалом е славословие към Господа и започва много тържествено: „Небесата разказват Славата Божия, и твърдта възвещава делата на ръцете Му. Ден на ден казва Слово, и нощ на нощ изявява знание. Без говорене, без думи, без да се чуе гласът им по всичката земя излезе веща- нието и до краищата на вселената словесата им." И след като говори за Слънцето и неговия път, казва: „Законът Господен е непорочен, възвръща душата. Свидетелството Господне е верно, умъдрява простия, Повеленията Господни са прави, веселят сърцето. Заповедта Господня е светла, просвещава очите. Страхът Господен е чист, пребивава във век. Съдбите Господни са истинни, купно праведни, желателни повече от злато, повече от множество чисто злато и по-сладки от мед и от капките на меден сок. Слугата ти ще се вразумява чрез тях." Това са ред окултни правила и формули, чрез които се разкриват пътеките, по които ако върви човек, ще дойде до освобождение и пречистване. В 20-ти псалом се дават ред окултни формули, чрез които човек може да получи Божията помощ и Божието благословение. Псаломът започва с думите: „Господ да те послуша в скръбен ден, Името на Бога Яковов да те защити и да изпроводи помощ от Светилището, и от Сион да те подкрепи."
към текста >>

Двадесет и първи псалом в качалото е благодарствена песен и молитва, че Господ му е дал всичко, каквото е пожелал и го е послушал във всички молби, и молитвата завършва с думите: „Защото царят уповава на Господа и чрез милостта на Вишнаго няма да се поклати." По-нататък изнася закона за кармата, при какви условия се поражда и как се проявява.
Страхът Господен е чист, пребивава във век. Съдбите Господни са истинни, купно праведни, желателни повече от злато, повече от множество чисто злато и по-сладки от мед и от капките на меден сок. Слугата ти ще се вразумява чрез тях." Това са ред окултни правила и формули, чрез които се разкриват пътеките, по които ако върви човек, ще дойде до освобождение и пречистване. В 20-ти псалом се дават ред окултни формули, чрез които човек може да получи Божията помощ и Божието благословение. Псаломът започва с думите: „Господ да те послуша в скръбен ден, Името на Бога Яковов да те защити и да изпроводи помощ от Светилището, и от Сион да те подкрепи." Двадесет и първи псалом в качалото е благодарствена песен и молитва, че Господ му е дал всичко, каквото е пожелал и го е послушал във всички молби, и молитвата завършва с думите: „Защото царят уповава на Господа и чрез милостта на Вишнаго няма да се поклати." По-нататък изнася закона за кармата, при какви условия се поражда и как се проявява. Кармата се поражда, когато човек се противи на Божията воля. В 11-ти стих се казва: „Защото ухитриха злоба срещу Тебе, намислиха кроеж, който не можаха да извършат." Така се поражда кармата, а как се изявява кармата е показано в следния стих: „Десницата Ти ще намери неприятелите Ти. Във времето на гнева Си ще ги направиш като огнена пещ. Господ ще ги погълне с яростта Си и огън ще ги изпояде. Ще изтребиш от земята плода им и семето им от человеческите синове."
към текста >>

Двадесет и трети псалом е благодарствена молитва на пробудената душа, която познава Господа като пастир и ръководител на душите в пътя на тяхното развитие.
Боже мой, викам ден и не отговаряш, и нощ и не премълкнувам. Но Ти Си Свят... " И по-нататък описва вътрешното състояние на онзи, който минава през този страшен изпит. В 16-ти стих казва: „Защото псетата ме обиколиха, събрание на лукави ме окръжи, продупчиха нозете и ръцете ми... , разделиха си дрехите ми за одеждата ми хвърлиха жребие." И по-нататък описва молбата си и надеждата си на Господа и казва, че като го избави, в което не се съмнява, ще проповядва Името Му между братята си, и „всред събранието ще Те хваля". Този псалом има известно отношение и подобие с 22-ия аркан от книгата на арканите на Хермес. А същите думи, които той отправя към Господ, ги отправя и Христос, когато беше на кръста. Двадесет и трети псалом е благодарствена молитва на пробудената душа, която познава Господа като пастир и ръководител на душите в пътя на тяхното развитие. Във втори и трети стих се казва: „На зелени пасища ме успокоява, при тихи води ме води. Възвръща душата ми. води ме в пътеки на правда заради Името Си." Тези няколко стиха посочват ръководството на душата от Бога в трите свята - физическия, духовния и Божествения в пътя на нейното развитие и след това се казва, че и в дола на смъртна сянка ако ходя, пак няма да се уплаша от злото. И достига до Посвещението на душата, която казва: „Помазал си с елей главата ми, чашата ми се прелива. Наистина благодат и милост ще следват през всичките дни на живота ми и живея в дома Господен на дълги дни." Целият този псалом описва пътя на ученика, който постепенно преминава през трите свята и получава Посвещение.
към текста >>

След това казва: „Кой ще възлезе на гората Господня?
И достига до Посвещението на душата, която казва: „Помазал си с елей главата ми, чашата ми се прелива. Наистина благодат и милост ще следват през всичките дни на живота ми и живея в дома Господен на дълги дни." Целият този псалом описва пътя на ученика, който постепенно преминава през трите свята и получава Посвещение. И завършва, че ще живее в дома Господен на дълги дни. Това е състоянието на Посветения ученик. Двадесет и четвърти псалом описва състоянието на ученика, след като е преминал Посвещението и добил вътрешното просветление, може да проникне в тайните на земята и вселената, които са проникнати от Божието присъствие. След това казва: „Кой ще възлезе на гората Господня? - Божественйя свят - И кой ще застане на святото Негово място? " И отговаря: „Който е с чисти ръце и с непорочно сърце, който не е дал на суетата душата си и не се е клел с лъст, той ще приема благословение от Господа и правда от Бога на спасението си." Двадесет и петият псалом пак описва състоянието на посветената душа, която уповава на Господа и от четвърти стих нататък се казва: „Покажи ми, Господи, пътищата Си, научи ме на стъпките Си, води ме в пътя на Истината Си и научи ме, защото Ти Си Бог на спасението ми, Тебе чакам всеки ден." В 26-ти псалом ученикът, след като е придобил вътрешна Светлина, казва: „Съди ме, Господи, защото ходих в незлобието си, уповавах на Господа и няма да се поклатя. Изпитай ме, Господи, и изкуси ме, опитай утробата и сърцето ми, защото Твоята милост е пред очите ми и ходих в Истината."
към текста >>

Тридесети псалом е благодарствена молитва на Посветения към Господа, Който го е водил в пътя на живота и му помагал при всички изпитания.
Двадесет и девети псалом описва състоянието на ученика, след като е опитал Господа като основа на живота и казва: „Принесете Господу, синове на силните, принесете Господу слава и държава, принесете Господу славата на Името Му, поклонете се Господу с великолепие свято." След това говори за силата на гласа Господен. Гласът Господен, това е Словото Господне. Казва се: „Гласът Господен е над водите." Водите са емблема на астралния свят. И като се казва „гласът Господен е над водите", подразбира се умствения свят, който е светът на гласа, на Словото. „Гласът Господен е силен, гласът Господен е величествен", като изрежда всичко какво прави гласът Господен. Тридесети псалом е благодарствена молитва на Посветения към Господа, Който го е водил в пътя на живота и му помагал при всички изпитания. Псаломът започва с думите: „Ще Те превъзнасям, Господи, защото си ме избавил и не си оставил враговете ми да се радват над мене. Господи, Боже мой, виках към Тебе и изцелил си ме, Господи, възвел си от ада душата ми, опазил си живота ми, за да не сляза в рова." Тридесет и първи псалом е псалом на надеждата в Господа. Започва с думите: „На Тебе, Господи, уповавах, да не се посрамя във век, спаси ме с правдата си. В ръцете предавам духа си.
към текста >>

След като описва величието, силата и творческата мощ на Бога, казва: „С милостта Господня е пълна земята.
В 32-ри псалом описва състоянието на онзи човек, на когото е простено престъплението. Казва се: „Блажен е онзи человек, на когото Господ не вменява беззаконие и на когото в духа няма лъст... Рекох: Господу ще изповядам престъпленията си, и Ти си простил беззаконията на греха ми." За да се простят прегрешенията на човека, той трябва да се изповяда пред Господа и да не скрива греховете си. И тогава Господ се обръща към такъв човек и казва: „Аз ще те вразумя и ще те науча пътя, по който трябва да ходиш. Ще те съветвам, връх тебе ще бъде окото ми." Тридесет и трети псалом е славословие към Господа за големите Му милости. След като описва величието, силата и творческата мощ на Бога, казва: „С милостта Господня е пълна земята. Със Словото Господне станаха небесата и с дигани- ето на устата Му всичкото им войнство. Да се убои от Господа всичката земя, да потреперят от Него всички жители на вселената, защото Той рече и стана, Той повеле и утвърди всичко." В 34-ти псалом се описва състоянието на онези, които ходят в пътя Господен и състоянието на онези, които не вървят в този път и вършат зло. Казва се: „Потърсих Господа и послуша ме, и от всичките ми страдания ме избави. Бойте се Господу светии Негови, защото за онези, които Му се боят, няма лишение, които търсят Господа не ще бъдат лишени от никое добро.
към текста >>

ще имам уза на устата си, когато е нечестивият пред мене." След това говори за скръбта си, че се е увеличила и идва до идеята, че човешкият живот е кратък и мимолетен, и казва: „Ето, направил си дните ми като педя, и времето на живота ми е нищо пред Тебе." И след това говори за суетата на обикновения човешки живот и казва: „Наистина, всеки человек е суета." И се моли на Бога да послуша молитвата му и казва: „Остави ме на отряда, за да се съвзема преди да отида и да ме няма вече." Целият псалом е композиран така, че показва празнотата и суетата на обикновения живот на човек без идея и идеал.
да се не отдалечиш от мене. побързай да ми помогнеш. Господи, спасение мое." В 39-ти псалом се описва състоянието на човек, който има съзнание, че трябва да върви по Божествен път и прави усилие в това направление. Псаломът започва с думите: „Рекох, ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. ще имам уза на устата си, когато е нечестивият пред мене." След това говори за скръбта си, че се е увеличила и идва до идеята, че човешкият живот е кратък и мимолетен, и казва: „Ето, направил си дните ми като педя, и времето на живота ми е нищо пред Тебе." И след това говори за суетата на обикновения човешки живот и казва: „Наистина, всеки человек е суета." И се моли на Бога да послуша молитвата му и казва: „Остави ме на отряда, за да се съвзема преди да отида и да ме няма вече." Целият псалом е композиран така, че показва празнотата и суетата на обикновения живот на човек без идея и идеал. 40-ти псалом започва с думите: „Очаквах с нетърпение Господа. И Той се приклони към мене и чу вика ми. И възведе ме из рова на погибелта, из тинята и калта, и постави на камък нозете ми, утвърди стъпките ми и тури в устата ми песен нова, пение Богу нашему... " Който възлага надеждата си на Бога, Бог винаги ще го изведе на спасителния бряг. Но затова трябва да събуди Бога в себе си и Той ще го изведе на спасителния бряг. 41-ви псалом започва с думите: „Блажен, който приглеж- да сиромаха, в скръбен ден ще го избави Господ.
към текста >>

Този псалом започва с думите: „Боже, чуй молитвата ми и не се крий от молението ми." В този псалом се описва състоянието на една душа, която в пътя на живота си е нападната от врагове, което е обикновено явление в пътя на окултното развитие.
- На български е Бог, на турски е Аллах, обаче това са преводи на Истинското Име на Бога. Понеже тази дума е изгубена, хората и до днес говорят неразбрано. Говориш на Бога, но Той не те слуша. Бог ще те слуша само тогаз, когато произнесеш истинското Му Име." В 55-ти псалом Давид като че описва външни събития и явления, но всъщност той описва вътрешни мистични преживявания и събития, през които преминават душите на различна степен на развитие. Този псалом започва с думите: „Боже, чуй молитвата ми и не се крий от молението ми." В този псалом се описва състоянието на една душа, която в пътя на живота си е нападната от врагове, което е обикновено явление в пътя на окултното развитие. Но за тази борба, която душата води, Посветеният казва: „Възложи на Господа товара си и Той ще те подпре." Това е един закон, който се спазва от всички Посветени и от всички окултни ученици - да възлагат товара си на Господа, в смисъл техният поглед, тяхното съзнание винаги да е отправено и свързано с Божественото съзнание, т.е. съзнанието им да е будно, за да могат всякога да получават Божията помощ. Защото в пътя на развитието си, както всеки човек, така и окултния ученик е изложен на нападения от много страни. 56-ти псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, защото человек е зинал да ме погълне." И после казва: „Какво ще ми стори плът? " Псаломът завършва с думите: „Ще ти отдам славословие, понеже си избавил душата ми от смърт, дали не и нозете ми от подхлъзване, за да ходя пред Бога във виделината на живите." Това са заключителни думи на триумф на един Посветен, който е минал през големи борби и изпитания, но с Божия помощ е преодолял всичко и казва горните, пълни със значение думи.
към текста >>

61 -ви псалом е молитва на пробудилата се душа, която отправя благодарност към Бога за подкрепата, която й е дал в дългия път на нейните борби и изпитания, и псаломът завършва с думите: „Ще пребъде во век пред Бога, и повели да го пазят милостта и Истината, така ще песнопея винаги Твоето Име, за да изпълнявам обричанията си всеки ден."
В 5-ти стих се казва: „Ти, Господи, Боже на силите, Боже Израилев, събуди се, за да посетиш всичките езичници." От израза „събуди се" ясно се вижда, че душата апелира към Бога, който спи дълбоко в нея, да се събуди и да я спаси от езичниците. Под езичници тук се разбира нисшият душевен живот - страсти, инстинкти. И към края казва: „Аз ще пея на Твоята сила, и на ранина с радост ще песнословя Твоята милост, защото си ми станал крепост и прибежище в деня на скръбта." 60-ти псалом като че описва физически събития, но това са вътрешни събития, на които външните са само уподобление. Това е положението на душата, когато се чувствува отхвърлена, но най-после просветва в съзнанието и тя казва: „Чрез Бога ще направя юначество и Той ще стъпче враговете ми." 61 -ви псалом е молитва на пробудилата се душа, която отправя благодарност към Бога за подкрепата, която й е дал в дългия път на нейните борби и изпитания, и псаломът завършва с думите: „Ще пребъде во век пред Бога, и повели да го пазят милостта и Истината, така ще песнопея винаги Твоето Име, за да изпълнявам обричанията си всеки ден." 62-ри псалом говори за увереността на победилата и превъзмогнала душа, която уповава на Бога. Псаломът започва с думите: „Наистина, душата ми има тихо упование на Бога, на Него е спасението ми." След това говори за враговете, които нападат душата в пътя на нейното развитие, но когато тя се надее на Бога, всички ще бъдат победени. И псаломът завършва с думите: „Веднъж казва Бог, два пъти чух това, че силата е Божия, и Твоя е, Господи, милостта, защото Ти ще отдадеш на всекиго според делата му." 63-ти псалом описва състоянието на душата на един Посветен, когато минава през пустинята на живота и там уповава и намира Бога в себе си, и казва: „Душата ми е жадна за Тебе, желае Те плътта ми, в една пуста, суха и безводна земя, за да гледам Твоята Сила и Твоята Слава, както Те видях в Светилището." 64-ти псалом описва състоянието на една праведна душа, която се намира в утеснение от вътрешни врагове, които я окръжават, но тя се надява на Бога и побеждава.
към текста >>

Псаломът започва с думите: „Възкликнете към Бога, всичката земя, възпейте славата на Името Му, направете славно хвалението Му." И завършва с благодарност към Бога: „Благословен Бог, Който не отстрани молитвата ми и милостта Си от мене."
65-ти псалом е славословие към Бога. Който прониква цялата земя и цялата вселена със сила и могъщество, и дава всички блага на живеещите в нея същества, от хората до тревите. Казва се в псалома: „Посещаваш земята и я напояваш, преобогатяваш я. Развеселяваш изходите на зората и на вечерта." 66-ти псалом е славословие към Бога за Неговата сила, за Неговото величие и могъщество, за Неговото милосърдие и справедливост. Псаломът започва с думите: „Възкликнете към Бога, всичката земя, възпейте славата на Името Му, направете славно хвалението Му." И завършва с благодарност към Бога: „Благословен Бог, Който не отстрани молитвата ми и милостта Си от мене." 67-ми псалом е също славословие към Бога и същевременно окултна формула, с която Посветеният извиква Божието благословение. Псаломът започва с думите: „Бог да ни помилва и благослови, да яви лицето Си нам." 68-ми псалом е съставен от много формули за разпръс- ване враговете на Бога, на онези, които не вървят в Божествения път. Псаломът започва с една такава формула: „Да стане Бог и да се разпръснат враговете Му, и да бягат от лицето Му, които го мразят." Също така състои се и от формули, с които се призовава Божието благословение от онези, които вървят в пътя на Светлината и Правдата. „А праведните да се веселят, да се радват пред Бога и да се наслаждават с веселие."
към текста >>

69-ти псалом е изповедта на страдащата душа, която съзнава прегрешенията си и дюли Бога да й помогне да излезе из трудните положения в живота, като казва: „Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, във време благоприятно, Боже, според голямата Твоя милост, послушай ме според Истината на Твоето спасение." След това има формули за раз- пръсване на враговете на душата, а също и формули за призоваване на Божието благословение и милост.
67-ми псалом е също славословие към Бога и същевременно окултна формула, с която Посветеният извиква Божието благословение. Псаломът започва с думите: „Бог да ни помилва и благослови, да яви лицето Си нам." 68-ми псалом е съставен от много формули за разпръс- ване враговете на Бога, на онези, които не вървят в Божествения път. Псаломът започва с една такава формула: „Да стане Бог и да се разпръснат враговете Му, и да бягат от лицето Му, които го мразят." Също така състои се и от формули, с които се призовава Божието благословение от онези, които вървят в пътя на Светлината и Правдата. „А праведните да се веселят, да се радват пред Бога и да се наслаждават с веселие." 69-ти псалом е изповедта на страдащата душа, която съзнава прегрешенията си и дюли Бога да й помогне да излезе из трудните положения в живота, като казва: „Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, във време благоприятно, Боже, според голямата Твоя милост, послушай ме според Истината на Твоето спасение." След това има формули за раз- пръсване на враговете на душата, а също и формули за призоваване на Божието благословение и милост. 70-ти псалом е съставен също от формули за призоваване на Божията помощ. Но за да дойде Божията помощ, човек трябва да бъде смирен. И псаломът завършва с думите: „Но аз съм сиромах и нищ, Боже, побързай при мене. Ти си моя помощ, избавителю мой. Господи, да не закъснееш."
към текста >>

72-ри псалом е молитва и хваление за Бога, „на когото се покланят всички царе и всичките народи ще му бъдат раби.
Но за да дойде Божията помощ, човек трябва да бъде смирен. И псаломът завършва с думите: „Но аз съм сиромах и нищ, Боже, побързай при мене. Ти си моя помощ, избавителю мой. Господи, да не закъснееш." 71-ви псалом също е съставен от ред формули за призоваване на Божията помощ и за разпръсване на враговете. 72-ри псалом е молитва и хваление за Бога, „на когото се покланят всички царе и всичките народи ще му бъдат раби. Защото ще избави сиромаха, който вика, и угнетения, и безпомощния. Ще помилва сиромаха и убогия, и ще спаси душите на убогите. От угнетение и насилие ще изкупи душите им. И драгоценна ще бъде кръвта им пред очите Му. И ще става всякога моление за Него, всеки ден ще Го благославят.
към текста >>

80-ти псалом е молитва към Бога да избави Израил и да не го оставя на поругание и грабеж на езичниците.
Ще отворя устата си за притчи, ще произнеса гадания от древността, които чухме и познахме, и нашите отци казаха нам." И след това разказва историята на еврейския народ от излизането му от Египет и всички чудеса, които Бог е направил за Него и как те всякога са недоволни и непризнателни. И се отклоняват от Божия път, което предизвиква Божия гняв, но Бог се въздържа, като от време на време ги наказва, но пак се грижи за тях. И накрая казва: „Тогаз се събуди Господ като от сън, като силен, който изтрезва от вино и порази неприятелите си изотзад." И казва, че избрал юдиното племе на лицето на Давида да пасе овцете Му, „...и пасех ги според нез- лобието на сърцето си и изкуството на ръцете си ги води." 79-ти псалом в началото е едно пророчество за бъдещото заробване на Израил от езичниците, които оскверняват храма и развращават Ерусалим, и избиват народа. И като вижда това видение на бъдещето, пророкът псалмопевец се обръща към Бога с молба, докога ще бъде това и моли да прости Господ прегрешенията на народа му, за да не се петни Името Му пред езичниците, че Бог не е помогнал на народа Си, а го е оставил. 80-ти псалом е молитва към Бога да избави Израил и да не го оставя на поругание и грабеж на езичниците. Псаломът завършва с думите: „Върни ни, Господи Боже на силите, направи да просветне лицето Ти и ще се избавим." Аз мисля, че тази молитва има повече мистично значение и се отнася за душата, която е нападната от вътрешни врагове, защото по времето на Давид еврейският народ не беше в такова плачевно положение, каквото се описва в псалома. 81-ви псалом в началото е много оптимистичен и е едно славословие към Бога за всичко, което ни е дал. След това Господ се обръща към еврейския народ, че е народ непослушен и Бог казва: „Ако бяха Ме слушали людете ми, тутакси бих свалил враговете им и против оскърбителите им бих обърнал ръката Си." 82-ри псалом е дълбоко окултен и започва по следния начин: "Бог стои в събора Божи, сред боговете ще съди" -
към текста >>

Аз мисля, че тази молитва има повече мистично значение и се отнася за душата, която е нападната от вътрешни врагове, защото по времето на Давид еврейският народ не беше в такова плачевно положение, каквото се описва в псалома.
И накрая казва: „Тогаз се събуди Господ като от сън, като силен, който изтрезва от вино и порази неприятелите си изотзад." И казва, че избрал юдиното племе на лицето на Давида да пасе овцете Му, „...и пасех ги според нез- лобието на сърцето си и изкуството на ръцете си ги води." 79-ти псалом в началото е едно пророчество за бъдещото заробване на Израил от езичниците, които оскверняват храма и развращават Ерусалим, и избиват народа. И като вижда това видение на бъдещето, пророкът псалмопевец се обръща към Бога с молба, докога ще бъде това и моли да прости Господ прегрешенията на народа му, за да не се петни Името Му пред езичниците, че Бог не е помогнал на народа Си, а го е оставил. 80-ти псалом е молитва към Бога да избави Израил и да не го оставя на поругание и грабеж на езичниците. Псаломът завършва с думите: „Върни ни, Господи Боже на силите, направи да просветне лицето Ти и ще се избавим." Аз мисля, че тази молитва има повече мистично значение и се отнася за душата, която е нападната от вътрешни врагове, защото по времето на Давид еврейският народ не беше в такова плачевно положение, каквото се описва в псалома. 81-ви псалом в началото е много оптимистичен и е едно славословие към Бога за всичко, което ни е дал. След това Господ се обръща към еврейския народ, че е народ непослушен и Бог казва: „Ако бяха Ме слушали людете ми, тутакси бих свалил враговете им и против оскърбителите им бих обърнал ръката Си." 82-ри псалом е дълбоко окултен и започва по следния начин: "Бог стои в събора Божи, сред боговете ще съди" - Кого? - Народите, заради беззаконията и неправдите им и казва: „Съдете право сиромаха и сирачето, правете правда на оскърбения и бедния, избавяйте сиромаха и нищия, отървавайте от ръката на нечестивите." След това казва знаменитите думи: „Аз рекох: Богове сте вие и Синове на Вишнаго сте всички, но вие като человеци ще умрете, и като един от кня- зовете ще паднете."
към текста >>

83-ти псалом е молитва към Бога против неприятелите на Израил, които са неприятели и на Бога.
81-ви псалом в началото е много оптимистичен и е едно славословие към Бога за всичко, което ни е дал. След това Господ се обръща към еврейския народ, че е народ непослушен и Бог казва: „Ако бяха Ме слушали людете ми, тутакси бих свалил враговете им и против оскърбителите им бих обърнал ръката Си." 82-ри псалом е дълбоко окултен и започва по следния начин: "Бог стои в събора Божи, сред боговете ще съди" - Кого? - Народите, заради беззаконията и неправдите им и казва: „Съдете право сиромаха и сирачето, правете правда на оскърбения и бедния, избавяйте сиромаха и нищия, отървавайте от ръката на нечестивите." След това казва знаменитите думи: „Аз рекох: Богове сте вие и Синове на Вишнаго сте всички, но вие като человеци ще умрете, и като един от кня- зовете ще паднете." 83-ти псалом е молитва към Бога против неприятелите на Израил, които са неприятели и на Бога. И които искат да унищожат Израил, „да познаят, че Ти, Комуто Името е Иеова, един си Вишний и на цялата земя." Както този псалом, така и всички имат освен историческо, още и мистично значение. Израил в случая е човешката душа, с която Бог е направил договор, но душата в пътя си често се отклонява и предизвиква Божия гняв, т.е. създава си карма и носи последствията на своето беззаконие. В 84-ти псалом е описан копнежът на душата по Божествения свят, към Божествения живот и започва с думите: „Колко са любезни Твоите селения, Господи на силите. Желае и даже примира душата ми за дворовете Господни... " и завършва с думите: „Блажен онзи человек, който се надее на Тебе."
към текста >>

86-ти псалом е молитва на Давид, молитва на душата, която търси и се надява на Бога.
85-ти псалом започва с една благодарност към Бога, че е върнал Яков от плен. „Яви ни, Господи, милостта Си и дай ни спасението Си. Наистина, Неговото спасение е близко при онези, които му се боят, за да обитава слава в нашата земя." И след това следва окултната формула: „Милост и Истина се срещнаха, правда и мир се целунаха, Истината от земята ще прозябне и правда от небето ще надникне. И Господ ще даде доброто и земята ще даде плода си. Правдата пред Него ще предиде и ще тури на път стъпките си." 86-ти псалом е молитва на Давид, молитва на душата, която търси и се надява на Бога. Псаломът започва по следния начин: „Приклони, Господи, ухото Си. послушай ме, защото сиромах и нищ съм аз. Опази душата дай, защото съм богобоязлив. Ти, Боже, спаси раба Си, който се надее на тебе... Послушай, Господи, молитвата ми и дай внимание на гласа на моленията ми. В деня на скръбта си призовавам Те, защото ще ме послушаш."
към текста >>

Ти, Боже, спаси раба Си, който се надее на тебе... Послушай, Господи, молитвата ми и дай внимание на гласа на моленията ми.
Правдата пред Него ще предиде и ще тури на път стъпките си." 86-ти псалом е молитва на Давид, молитва на душата, която търси и се надява на Бога. Псаломът започва по следния начин: „Приклони, Господи, ухото Си. послушай ме, защото сиромах и нищ съм аз. Опази душата дай, защото съм богобоязлив. Ти, Боже, спаси раба Си, който се надее на тебе... Послушай, Господи, молитвата ми и дай внимание на гласа на моленията ми. В деня на скръбта си призовавам Те, защото ще ме послушаш." 87-ми псалом говори за Сион като град Божи. Това е градът на Посветените на земята. Това е центърът на Бялото Братство на земята, където живеят Синовете Божии, онези, които са родени от Бога. И хората, които са вън от този Божествен град, ще казват: „Този се е родил там.
към текста >>

90-ти псалом е наречен молитва на Мойсей, Божия человек.
Силен си, Господи, и Истината Ти е около Тебе." Това са окултни изречения, които са напълно ясни само за Посветените. Това показва, че Бог е взискателен към светиите и боговете и най-малкото нарушение на закона Му, който е Любов, е катастрофален за тях. По-нататък говори за силата и величието на Бога и казва: „Правдата и съдът Ти са основание за престола Ти, милост и Истина ще предходят пред Твоето лице." В 19-ти стих казва: „Говорил си на преподобния Ти чрез видение и си рекъл: Турих помощ върху силния, възвисих избрания измежду людете. А Истината и милостта Му ще бъдат с него и с Моето Име ще се възвиси рогът му... Той ще викне към Мене: Отец ми си, Бог мой, и канара на спасението ми, и аз ще го направя първороден Мой, по-висок от земните царе." Тук е описано отношението на Бога към Посветения и неговите възможности. 90-ти псалом е наречен молитва на Мойсей, Божия человек. Това е молитва на Посветения, който познава Господа и когото Господ познава. Започва с думите: „Господи, Ти си бил нам прибежище на род в род." 91-ви псалом е също молитва на Посветения, която Учителят е дал за молитва. Той е много силен псалом и неговата композиция е много особена и е в зависимост от тройния строеж на човека. Първият стих е, така да се каже, пролог.
към текста >>

Това е молитва на Посветения, който познава Господа и когото Господ познава.
Това са окултни изречения, които са напълно ясни само за Посветените. Това показва, че Бог е взискателен към светиите и боговете и най-малкото нарушение на закона Му, който е Любов, е катастрофален за тях. По-нататък говори за силата и величието на Бога и казва: „Правдата и съдът Ти са основание за престола Ти, милост и Истина ще предходят пред Твоето лице." В 19-ти стих казва: „Говорил си на преподобния Ти чрез видение и си рекъл: Турих помощ върху силния, възвисих избрания измежду людете. А Истината и милостта Му ще бъдат с него и с Моето Име ще се възвиси рогът му... Той ще викне към Мене: Отец ми си, Бог мой, и канара на спасението ми, и аз ще го направя първороден Мой, по-висок от земните царе." Тук е описано отношението на Бога към Посветения и неговите възможности. 90-ти псалом е наречен молитва на Мойсей, Божия человек. Това е молитва на Посветения, който познава Господа и когото Господ познава. Започва с думите: „Господи, Ти си бил нам прибежище на род в род." 91-ви псалом е също молитва на Посветения, която Учителят е дал за молитва. Той е много силен псалом и неговата композиция е много особена и е в зависимост от тройния строеж на човека. Първият стих е, така да се каже, пролог. „Който живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогъщаго." От втория стих започва да говори въплотеният човек, който е с пробудено съзнание или ученикът на Бялото Братство, и казва: „Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое, крепост моя, Бог мой, на Него ще се надея." Това е утвърждението на ученика, който е познал Бога и възлага на Него живота си.
към текста >>

91-ви псалом е също молитва на Посветения, която Учителят е дал за молитва.
По-нататък говори за силата и величието на Бога и казва: „Правдата и съдът Ти са основание за престола Ти, милост и Истина ще предходят пред Твоето лице." В 19-ти стих казва: „Говорил си на преподобния Ти чрез видение и си рекъл: Турих помощ върху силния, възвисих избрания измежду людете. А Истината и милостта Му ще бъдат с него и с Моето Име ще се възвиси рогът му... Той ще викне към Мене: Отец ми си, Бог мой, и канара на спасението ми, и аз ще го направя първороден Мой, по-висок от земните царе." Тук е описано отношението на Бога към Посветения и неговите възможности. 90-ти псалом е наречен молитва на Мойсей, Божия человек. Това е молитва на Посветения, който познава Господа и когото Господ познава. Започва с думите: „Господи, Ти си бил нам прибежище на род в род." 91-ви псалом е също молитва на Посветения, която Учителят е дал за молитва. Той е много силен псалом и неговата композиция е много особена и е в зависимост от тройния строеж на човека. Първият стих е, така да се каже, пролог. „Който живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогъщаго." От втория стих започва да говори въплотеният човек, който е с пробудено съзнание или ученикът на Бялото Братство, и казва: „Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое, крепост моя, Бог мой, на Него ще се надея." Това е утвърждението на ученика, който е познал Бога и възлага на Него живота си. В следващия стих, третият, започва да говори друг, това е духовният ръководител на въплотения човек, това е висшето Аз на човека, което го ръководи и обяснява защо е горното утвърждение. „Защото той ще те избавя от сетта на ловеца и от губителен мор... " и изрежда всичко, каквото Бог прави за онези, които се надеят на Него.
към текста >>

102-ри псалом е озаглавен: „Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа." Псаломът започва с думите: „Господи, послушай молитвата ми и викането ми да дойде при Тебе." И по-нататък описва страданията на скърбящата душа: „Поради гнева Ти и раздразнението Ти.
Посветеният знае, че Божието Име е Велико, защото носи всички блага и благословения за праведните и чистите, а страшно за нечестивите, защото ги поразява. Стотният псалом е славословие към Господа и започва с думите: „Възкликнете към Господа всичката земя, работете Господу с веселие, идете пред Него с радост" и завършва с думите: „Славословете Го, благославяйте Името Му, защото Господ е благ, милостта Му е във век и до род и род Истината Му." Този стих, както и всички подобни, са формули, методи, с които Посветените и учениците на Бялото Братство призовават Божието благословение. 101-ви псалом е един мистичен псалом, който Посветеният псалмопевец казва: „Ще постъпвам разумно в път непорочен... , ще ходя с незлобие в сърцето си... , всяка заран ще погубвам всички нечестиви на земята, за да изтребя от гнева Господен всички делатели на беззаконие." Този псалом показва работата, която ученикът върши. Всяка сутрин той преглежда мислите и чувствата си и изхвърля от главата и сърцето си всички нечисти мисли и чувства. Това е смисълът на гореказаното. 102-ри псалом е озаглавен: „Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа." Псаломът започва с думите: „Господи, послушай молитвата ми и викането ми да дойде при Тебе." И по-нататък описва страданията на скърбящата душа: „Поради гнева Ти и раздразнението Ти. защото си ме дигнал и хвърлил долу." Това са моментите, когато кармата на човека действа и той минава през големи страдания и изпитания, и моли Бога да го послуша и помилва. 103-ти псалом е благодарност на избавената душа, която е минала през страданията, изплатила си е кармата и сега живее в дихармата, в благодатта Божия. Също изяснява как действува кармата и ако в кармата не би се намесила Божията милост, никой не би могъл да се спаси. Псалмът започва с думите: „Благославяй, душе моя Господа, и не забравяй всичките Му благодеяния, който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести... жалостив и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив, не ще е противен за всякога, нито ще държи гняв във век. Не ни е сторил според греховете ни, нито е въздал нам според беззаконията ни.
към текста >>

117-ти псалом е славословие към Господа и започва с думите: „Хвалете Господа всички народи, славословете Го всички племена, защото Милостта Му е голяма върху нас и Истината Господня е във век. Алилуйя."
И псаломът завършва с думите:....................... не ще хвалят Господа мъртвите, нито всичките, които слизат в мястото на мълчанието, но ние ще благославяме Господа от сега и до века. Алилуйя." 116-ти псалом е благодарност на душата, която е била в скръб и утеснение и е получила помощ, като е призовала Името Господне. Псаломът завършва с думите: „върни се, душо моя, в покоя си, защото Господ ти стори добро. Защото си избавил душата ми от смърт, очите ми от сълзи, нозете ми от подплъзване. Ще ходя пред Господа в земята на живите." 117-ти псалом е славословие към Господа и започва с думите: „Хвалете Господа всички народи, славословете Го всички племена, защото Милостта Му е голяма върху нас и Истината Господня е във век. Алилуйя." 118-ти псалом е славословие към Господа и от 5-ти до 7- ми стих казва: „В скръб призовах Господа, Господ ме послуша и даде ширина. Господ ми е помощник, няма да се уплаша, що може да ми стори человек? Господ е откъм мене, между помощниците ми, и аз ще видя падението на неприятелите си. По-добре да се надее някой на Господа, а не да уповава на человек." И в 22-ри и 23-ти стих казва: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла.
към текста >>

134-ти псалом е благодарствена молитва към Господа, за да ни благослови.
Псаломът започва с думите: „Господи, сърцето ми не се горди, нито се превъзнасят очите ми, нито ходя в неща големи и по- високи от мене. Наистина, смирих и утеших душата си." В 132-ри псалом, във връзка с Давидовия живот се прокарва идеята, че когато човек преди всичко търси Господа и жертва за Него всичко лично, и Господ ще му въздаде според както му е обещал, като го въвежда в Свещения път на пробудените души. 133-ти псалом: Понеже този псалом е много силен за ограждане и за избавяне от опасности, със своя окултен строеж, затова ще го предам изцяло: „Колко е добро и колко е угодно, да живеят братя в единомислие, както многоценното онова миро на главата, което слезваше по брадата, брадата Ааронова, което слезваше на полите на одеждите му, както Ермонската роса, която слязла на Сионските гори, защото там е определил Господ благос- ловение и живот до века." 134-ти псалом е благодарствена молитва към Господа, за да ни благослови. 135-ти псалом е славословие към Господа за всички Негови Велики дела, за всички блага, които излял към онези, които Го търсят и Му се надеят. 136-ти псалом е славословие към Господа за Неговата Благост и Милост. Той е композиран от ред окултни формули, като е спазен закона на ритъма, който е закон за реализиране на нещата. 137-ми псалом е пророческо видение за вавилонското пленничество, което се изпълни. Това ни потвърждава, че Давид е Посветен или ясновидец, който вижда далечното бъдеще - вавилонското пленничество е станало след повече от 500 години след Давид и той го описва, а говори също и за въз- даянието на Вавилон, който развали Ерусалим.
към текста >>

141 -ви псалом е молитва на стремящата се към чист и свят живот душа, да я пази Господ да не се поддаде на греха и казва: „Нека ме удари праведния, то е милост, и нека ме обличава, то е миро за главата.
А че е страшно създаден, това е още по-дълбока мисъл, за която няма нищо да говоря. 140-ти псалом е зов на душата към Господа, да я запази от неприятелите й, които искат да я спънат в пътя на живота. Това се отнася както до външния, така и до вътрешния свят. И към края на псалома говори за съдбата на нечестивите и казва: „Лукавството на устните на онези, които ме окръжават, ще покрие главите им. Въглища разпалени ще паднат върху тях, ще бъдат хвърлени в огъня." Този пасаж ни показва действието на закона на кармата. 141 -ви псалом е молитва на стремящата се към чист и свят живот душа, да я пази Господ да не се поддаде на греха и казва: „Нека ме удари праведния, то е милост, и нека ме обличава, то е миро за главата. Главата ми да не го отхвърля, защото още и в злощастието ми ще се моля за тях." И казва по-нататък, че тези, които правят примки за другите, сами ще паднат в тях, а праведният, добрият ще премине неповредим. 142-ри псалом е молитва на скръбната душа, която моли Бога да й помогне да я избави от враговете й, като казва: „Изведи из тъмница душата ми, за да славя Името Ти. Праведните ще се съберат около мене, когато ми сториш благодеяние." 143-ти псалом в целостта си е молитва, зов към Бога да помогне на онзи, който го търси и казва: „Не влизай в сън с раба си, защото няма да се оправдае пред Тебе нито един жив човек... Душата ми е жадна за Тебе като безводна земя. Покажи ми пътя, по който трябва да ходя, защото към Тебе възнесох душата си.
към текста >>

142-ри псалом е молитва на скръбната душа, която моли Бога да й помогне да я избави от враговете й, като казва: „Изведи из тъмница душата ми, за да славя Името Ти.
Това се отнася както до външния, така и до вътрешния свят. И към края на псалома говори за съдбата на нечестивите и казва: „Лукавството на устните на онези, които ме окръжават, ще покрие главите им. Въглища разпалени ще паднат върху тях, ще бъдат хвърлени в огъня." Този пасаж ни показва действието на закона на кармата. 141 -ви псалом е молитва на стремящата се към чист и свят живот душа, да я пази Господ да не се поддаде на греха и казва: „Нека ме удари праведния, то е милост, и нека ме обличава, то е миро за главата. Главата ми да не го отхвърля, защото още и в злощастието ми ще се моля за тях." И казва по-нататък, че тези, които правят примки за другите, сами ще паднат в тях, а праведният, добрият ще премине неповредим. 142-ри псалом е молитва на скръбната душа, която моли Бога да й помогне да я избави от враговете й, като казва: „Изведи из тъмница душата ми, за да славя Името Ти. Праведните ще се съберат около мене, когато ми сториш благодеяние." 143-ти псалом в целостта си е молитва, зов към Бога да помогне на онзи, който го търси и казва: „Не влизай в сън с раба си, защото няма да се оправдае пред Тебе нито един жив човек... Душата ми е жадна за Тебе като безводна земя. Покажи ми пътя, по който трябва да ходя, защото към Тебе възнесох душата си. Научи ме да правя волята Ти, защото Ти си Бог мои." След това следват ред окултни формули, с които човек може да се огражда и привлича Божието благословение. Такава е например следната: „Заради Името Ти, Господи, оживи ме, заради правдата Си, изведи душата ми из утеснението, и заради милостта Си изтреби враговете ми."
към текста >>

143-ти псалом в целостта си е молитва, зов към Бога да помогне на онзи, който го търси и казва: „Не влизай в сън с раба си, защото няма да се оправдае пред Тебе нито един жив човек... Душата ми е жадна за Тебе като безводна земя.
Въглища разпалени ще паднат върху тях, ще бъдат хвърлени в огъня." Този пасаж ни показва действието на закона на кармата. 141 -ви псалом е молитва на стремящата се към чист и свят живот душа, да я пази Господ да не се поддаде на греха и казва: „Нека ме удари праведния, то е милост, и нека ме обличава, то е миро за главата. Главата ми да не го отхвърля, защото още и в злощастието ми ще се моля за тях." И казва по-нататък, че тези, които правят примки за другите, сами ще паднат в тях, а праведният, добрият ще премине неповредим. 142-ри псалом е молитва на скръбната душа, която моли Бога да й помогне да я избави от враговете й, като казва: „Изведи из тъмница душата ми, за да славя Името Ти. Праведните ще се съберат около мене, когато ми сториш благодеяние." 143-ти псалом в целостта си е молитва, зов към Бога да помогне на онзи, който го търси и казва: „Не влизай в сън с раба си, защото няма да се оправдае пред Тебе нито един жив човек... Душата ми е жадна за Тебе като безводна земя. Покажи ми пътя, по който трябва да ходя, защото към Тебе възнесох душата си. Научи ме да правя волята Ти, защото Ти си Бог мои." След това следват ред окултни формули, с които човек може да се огражда и привлича Божието благословение. Такава е например следната: „Заради Името Ти, Господи, оживи ме, заради правдата Си, изведи душата ми из утеснението, и заради милостта Си изтреби враговете ми." 144-ти псалом отначало е славословие към Господа, Който е опора на душата. След това казва: „Що е человек, та да го познаваш?
към текста >>

11. 6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тя казва: Ето Господнята слугиня, нека бъде тъй, както си рекъл и Ангелът си отиде".
Той ще бъде велик и Син на Всевишнаго ще се нарече. И Господ Бог ще му даде Престола на баща му Давида. И ще царува във веки над дома Яковов и Царството му не ще има край. Мария казва: Как ще стане това, тъй като аз не познавам мъж. Ангелът й рече: Святият Дух ще дойде върху ти и силата на Всевишния ще осени, затова и святото онова, което ще се роди от тебе, ще се нарече Божи Син. Тя казва: Ето Господнята слугиня, нека бъде тъй, както си рекъл и Ангелът си отиде". След това Мария отива при Елисавета, майката на Йоан Кръстител. И казано е в Евангелието: "Щом Елисавета чу Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й и Елисавета се изпълни със Светия Дух и като извика със силен глас, рече: Благословена си между жените и благословен е плодът на твоята утроба. И каква е тая чест, да дойде майката на моя Господ при мене. Защото, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми". От това отношение, което е показано между Йоан Кръстител, който е още в утробата и Исус, който е също в утробата, е показана една Велика Тайна, за която сега само ще ви кажа, че двете души са почувствали своята близост, своето родство и затова Йоан заиграва в утробата.
към текста >>

Също имало и някоя пророчица Ана, която не се отделяла от храма, където денем и нощем служела на Бога в пост и молитва.
И нему било открито от Духа, че няма да види смърт, преди да види Христа Господа. И по внушение той отишъл в храма и когато родителите внесли детето Исус, той Го взел на ръцете си, благословил Господа, като казал: "Сега, Владико, отпущаш слугата Си с мир, според думите Си, защото видяха очите ми спасението, Светлината, която посещава народите. А баща му и майка му се чудеха на това, което се говореше за него. А Симеон ги благослови и рече на майка му Мария: "Ето това детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля и за белег, против който ще се говори. Да, и на самата тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца". Също имало и някоя пророчица Ана, която не се отделяла от храма, където денем и нощем служела на Бога в пост и молитва. И тя се приближавала при детето, благодарила на Бога и говорела за него на всички. И като се свършило всичко, което било определено според Господния Закон, завърнаха се в Галилея в града си Наза- рет. А детенцето растеше, крепнеше и се изпълваше с Мъдрост и Божията благодат беше над него. И родителите му ходеха всяка година в Ерусалим на празника на пасхата. И когато Той беше на 12 години, като отидоха за обичая на празника, като свърши празника си тръгнаха.
към текста >>

12. 6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но ангелът му рече: Не бой се, Захари, защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще роди син, когото ще наречеш Йоан.
А може и тези същества на Духовния свят да се материализират с помощта на определено етерно тяло във физически образи, да се явят пред човека и да му кажат това, което има да му кажат като благовестие и откровение от Духовния свят, да му възложат известна задача и мисия или да му съобщят неща, които има да станат и в които той сам ще вземе участие или не. 1. Евангелието на Лука в своето начало е пълно, така да се каже, с откровения, с благовестия на Духовния свят, на духовните същества. Първо ни се съобщава за явяването на ангела, пратен от Господа при свещеник Захари, да му съобщи за раждането на Йоан Кръстител. В първата глава, от 11 до 20 стих е казано: "И яви му се ангел от Господа, стоящ отдясно на кадилния олтар. И Захари, като го видя, смути се и страх го обзе. Но ангелът му рече: Не бой се, Захари, защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще роди син, когото ще наречеш Йоан. Той ще бъде за радост и веселие, и мнозина ще се зарадват на неговото раждане. Защото ще бъде велик пред Господа. Вино и спиртно питие няма да пие и ще се изпълни със Светия Дух още от зачатието си. И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа, техния Бог. Той ще предиде пред лицето Му в дух и сила на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата и непокорните към Мъдростта, да приготви за Господа благоразположен народ.
към текста >>

А Мария рече: Ето Господнята слугиня.
И ангелът в отговор й рече: Светият Дух ще дойде върху ти и силата на Всевишния ще те осени. И тъй святото онова, което ще се роди от тебе, ще се нарече Божи Син. И ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е заченала син. И това е шестият месец за нея, която се казваше не- плодна. Защото за Бога няма невъзможни неща. А Мария рече: Ето Господнята слугиня. Нека ми бъде според както си казал, и ангелът си отиде от нея". Това благовестие е също много интересно и в него има скрити много окултни истини, за някои от които споменавам на друго място в тази книга, а други, за които не е казано, всеки сам ще си ги открие. 3. Интересна е също срещата на Мария с Елисавета. В 41 стих на първа глава е казано: "Щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й. И Елисавета се изпълни със Светия Дух".
към текста >>

Тя беше в много напреднала възраст, като беше живяла с мъжа си седем години от девството си и беше вдовица за цели 84 години, която не се отделяше от храма, дето денем и нощем служеше на Бога в пост и молитва.
А баща му и майка му се чудеха за това, което се говори за него. А Симеон ги благослови и рече на майка му Мария: Ето, това Детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля и за белег, против който ще се говори; да! И на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца" "Имаше и някоя си Ана Фануилова. дъщеря от Асировото племе. Тя беше в много напреднала възраст, като беше живяла с мъжа си седем години от девството си и беше вдовица за цели 84 години, която не се отделяше от храма, дето денем и нощем служеше на Бога в пост и молитва. И тя като се приближи в същия час, благодареше Богу и говореше за него на всички, които ожидат изкуплението на Ерусалим" (2;36-39). 7. Следващото откровение, което не е изказано с думи, а дадено като образ, е 12-годишният Исус в храма между книжниците и мъдреците, където разисква с тях върху закона. От 39 стих на втората глава нататък е казано: "И като свършиха всичко, що беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет. А детенцето растеше, крепнеше и се изпълваше с Мъдрост и Божията благодат бе на него. И родителите му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на пасхата.
към текста >>

И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб.
И Той се отдели от тях, като на един хвърлей камък и като коленичи, молеше се, думайки: Отче, ако щеш, отмени Ме с тази чаша, обаче не Моята воля, а Твоята да бъде. Яви Му се ангел от небето и Го укрепваше. Като беше на мъка, молеше се по-усърдно. И потта Му стана като големи капки кръв, които капеха по земята. И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб. И рече им: Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение... И докато още говореше, пристига Юда, който Го предаде... И един от учениците удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо. А Исус проговори, казвайки: Остави до тук! И допре се до ухото и го изцели... Христос, обръщайки се към гонителите, казва им: когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръцете си върху Мен. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината".
към текста >>

13. въведение - Влад Пашов (1902- 1974)

Техният идеал беше да въдворят Царството Божие на Земята, както е казано в Господнята молитва.
Те притежаваха Бялата магия, което се вижда и от прозвището, дадено на Боян — Мага. Магът е човек мъ- дрец, който познава законите на Природата и Живота, позна- ва скритите сили на Природата и си служи с тях за доброто и повдигането на човечеството. Благодарение на владението на тези сили, те бяха много магнетични, с което привличаха хора- та към себе си и те ги слушаха и тръгваха след тях. Богомилите не бяха пустоверци и пустословци, но това, което говореха, те го прилагаха, те го живееха. Искаха да съз- дадат едно ядро от хора, които да приложат Любовта в живо- та и по този начин да поставят началото на Царството Божие на Земята. Техният идеал беше да въдворят Царството Божие на Земята, както е казано в Господнята молитва. „Да дойте Царството Ти както на Небето, така и на Земята." Те работиха именно за идването на това Царство на Земята — Царството на братство и Любов, Царство на хармония и разбирателство между хората. Затова работиха богомилите, затова хората ги слушаха и тръгваха след тях, защото това е копнеж на всяка човешка душа. Богомилите бяха наследници на първите християни, които като ученици на Бялото Братство, Глава на което е Христос, по- знаваха езотеричната доктрина и я предадоха на следващите поколения. Но под влияние на невежеството, което навлезе в Християнството, езотеричното учение постепенно бе отхвър- лено и остана само буквалното разбиране на учението и така то бе откъснато от живота; хората започнаха да живеят като езичници, а си туриха фирмата християни. Затова богомилите искаха да възстановят първоначалната чистота на Христовото учение с неговата езотерична доктрина, като го приложат как- то в индивидуалния, така и в социалния живот.
към текста >>

14. ПЪТИЩА И МЕТОДИ ЗА ВЛИЗАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕВИДИМИЯ СВЯТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Така че, за да развиете свръхсъзнанието си, което по естествен път ви поставя в контакт с разумния свят, трябва да прекарвате в молитва, размишления и концентрация.
"За да развие висшето съзнание, вие трябва да изучавате лекциите и да направите упражненията, които са дадени там." "Никой не може да бъде ученик, ако не си избере един свещен час за размишление върху великите Божествени истини. По този път той се свързва с разумните същества, които му предават Божествената светлина и знание. Ако само по половин час размишлявате върху духовните истини, все ще дойдете до положение да влизате в съзнателна връзка с разумния свят и той ще ви разкрие своето величие и красота. Материали за размишления вземайте от Еван-гелието на Йоана, от "Свещените думи на Учителя" и от всички беседи и лекции. Така че, за да развиете свръхсъзнанието си, което по естествен път ви поставя в контакт с разумния свят, трябва да прекарвате в молитва, размишления и концентрация. Размишлението върху една мисъл е подобно на дъвченето на храната. Значи когато човек размишлява върху една Божествена мисъл дълго време, той приема чрез своето свръхсъзнание много Божествени идеи и сили и приема също така да изпълни волята Божия." Учителя Ще разгледам пред вас един твърде важен въпрос, от правилното ориентиране на който зависи и нашето правилно разбиране и отношение към Учението. Това е въпросът за методите и пътищата за влизане във връзка с Невидимия свят.
към текста >>

Религията дава молитвата като метод за влизане във връзка с разумния свят, с възвишените същества, с Бога.
Четете внимателно беседите и лекциите и ще се убедите в това. Защото под думата ум, според Учителя, разбираме съвкупността на всички добродетели и сили, които са като възможности на човешката душа. Умът, това е свещеното, разум, това е пътят, който води към вечния живот, към разумния безсмъртен живот, а човешкият мозък е само една антена, чрез която се проявяват силите на човешкия ум. И колкото по-организиран е човешкият мозък, толкова по-добре се проявява умът. Човек е затворен в своята глава и трябва да намери вратата, за да излезе оттам и да направи връзка с обкръжаващия свят. Религията дава молитвата като метод за влизане във връзка с разумния свят, с възвишените същества, с Бога. Това е един правилен път, но той е профанизиран, защото днес молитвата е превърната в механически акт, а молитвата има сила, когато не е един механически акт, а съзнателно отношение към разумния, възвишен свят. Само ученикът знае в истинския смисъл на думата какво представя молитвата и знае как да се моли, и знае нейната сила и нейния ефект. Но той знае, когато се моли да влиза в тайната си стаичка, знае да издигне съзнанието си към възвишения свят и така с подвигнато съзнание той влиза във връзка и общение с разумните, възвишени същества и с Бога, и се ползва от техните енергии, сили и знание. За ученика молитвата не е просия, но акт на благодарност, в който човек се съсредоточава в себе си и чрез себе си влиза в необятния свят, където живеят разумните същества. Молитвата е един от най-безопасните методи.
към текста >>

Това е един правилен път, но той е профанизиран, защото днес молитвата е превърната в механически акт, а молитвата има сила, когато не е един механически акт, а съзнателно отношение към разумния, възвишен свят.
Защото под думата ум, според Учителя, разбираме съвкупността на всички добродетели и сили, които са като възможности на човешката душа. Умът, това е свещеното, разум, това е пътят, който води към вечния живот, към разумния безсмъртен живот, а човешкият мозък е само една антена, чрез която се проявяват силите на човешкия ум. И колкото по-организиран е човешкият мозък, толкова по-добре се проявява умът. Човек е затворен в своята глава и трябва да намери вратата, за да излезе оттам и да направи връзка с обкръжаващия свят. Религията дава молитвата като метод за влизане във връзка с разумния свят, с възвишените същества, с Бога. Това е един правилен път, но той е профанизиран, защото днес молитвата е превърната в механически акт, а молитвата има сила, когато не е един механически акт, а съзнателно отношение към разумния, възвишен свят. Само ученикът знае в истинския смисъл на думата какво представя молитвата и знае как да се моли, и знае нейната сила и нейния ефект. Но той знае, когато се моли да влиза в тайната си стаичка, знае да издигне съзнанието си към възвишения свят и така с подвигнато съзнание той влиза във връзка и общение с разумните, възвишени същества и с Бога, и се ползва от техните енергии, сили и знание. За ученика молитвата не е просия, но акт на благодарност, в който човек се съсредоточава в себе си и чрез себе си влиза в необятния свят, където живеят разумните същества. Молитвата е един от най-безопасните методи. За ученика тя се пре-връща в медитация, при която съзнанието му се повдига във възвишения свят и той съзерцава Божествената красота и хармония и преживява блаженството от съзерцанието на хармонията на сферите.
към текста >>

Само ученикът знае в истинския смисъл на думата какво представя молитвата и знае как да се моли, и знае нейната сила и нейния ефект.
Умът, това е свещеното, разум, това е пътят, който води към вечния живот, към разумния безсмъртен живот, а човешкият мозък е само една антена, чрез която се проявяват силите на човешкия ум. И колкото по-организиран е човешкият мозък, толкова по-добре се проявява умът. Човек е затворен в своята глава и трябва да намери вратата, за да излезе оттам и да направи връзка с обкръжаващия свят. Религията дава молитвата като метод за влизане във връзка с разумния свят, с възвишените същества, с Бога. Това е един правилен път, но той е профанизиран, защото днес молитвата е превърната в механически акт, а молитвата има сила, когато не е един механически акт, а съзнателно отношение към разумния, възвишен свят. Само ученикът знае в истинския смисъл на думата какво представя молитвата и знае как да се моли, и знае нейната сила и нейния ефект. Но той знае, когато се моли да влиза в тайната си стаичка, знае да издигне съзнанието си към възвишения свят и така с подвигнато съзнание той влиза във връзка и общение с разумните, възвишени същества и с Бога, и се ползва от техните енергии, сили и знание. За ученика молитвата не е просия, но акт на благодарност, в който човек се съсредоточава в себе си и чрез себе си влиза в необятния свят, където живеят разумните същества. Молитвата е един от най-безопасните методи. За ученика тя се пре-връща в медитация, при която съзнанието му се повдига във възвишения свят и той съзерцава Божествената красота и хармония и преживява блаженството от съзерцанието на хармонията на сферите. При това състояние ученикът отваря в себе си вратата, за да влязат в него възвишените енергии на Божествения свят и той да влезе в общение с разумните същества.
към текста >>

За ученика молитвата не е просия, но акт на благодарност, в който човек се съсредоточава в себе си и чрез себе си влиза в необятния свят, където живеят разумните същества.
Човек е затворен в своята глава и трябва да намери вратата, за да излезе оттам и да направи връзка с обкръжаващия свят. Религията дава молитвата като метод за влизане във връзка с разумния свят, с възвишените същества, с Бога. Това е един правилен път, но той е профанизиран, защото днес молитвата е превърната в механически акт, а молитвата има сила, когато не е един механически акт, а съзнателно отношение към разумния, възвишен свят. Само ученикът знае в истинския смисъл на думата какво представя молитвата и знае как да се моли, и знае нейната сила и нейния ефект. Но той знае, когато се моли да влиза в тайната си стаичка, знае да издигне съзнанието си към възвишения свят и така с подвигнато съзнание той влиза във връзка и общение с разумните, възвишени същества и с Бога, и се ползва от техните енергии, сили и знание. За ученика молитвата не е просия, но акт на благодарност, в който човек се съсредоточава в себе си и чрез себе си влиза в необятния свят, където живеят разумните същества. Молитвата е един от най-безопасните методи. За ученика тя се пре-връща в медитация, при която съзнанието му се повдига във възвишения свят и той съзерцава Божествената красота и хармония и преживява блаженството от съзерцанието на хармонията на сферите. При това състояние ученикът отваря в себе си вратата, за да влязат в него възвишените енергии на Божествения свят и той да влезе в общение с разумните същества. При влизане в контакт с Невидимия свят, човек преди всичко трябва да е станал госпо-дар на себе си, на всички сили, които функционират в неговото тяло, за да може да се спра-ви след това с космичните течения, които текат в Природата. Затова първата задача на оня, който иска да влезе във връзка с Невидимия свят, е да добие власт и контрол на силите в себе си, а оттам ще знае вече да владее и силите, които функционират в Природата.
към текста >>

Молитвата е един от най-безопасните методи.
Религията дава молитвата като метод за влизане във връзка с разумния свят, с възвишените същества, с Бога. Това е един правилен път, но той е профанизиран, защото днес молитвата е превърната в механически акт, а молитвата има сила, когато не е един механически акт, а съзнателно отношение към разумния, възвишен свят. Само ученикът знае в истинския смисъл на думата какво представя молитвата и знае как да се моли, и знае нейната сила и нейния ефект. Но той знае, когато се моли да влиза в тайната си стаичка, знае да издигне съзнанието си към възвишения свят и така с подвигнато съзнание той влиза във връзка и общение с разумните, възвишени същества и с Бога, и се ползва от техните енергии, сили и знание. За ученика молитвата не е просия, но акт на благодарност, в който човек се съсредоточава в себе си и чрез себе си влиза в необятния свят, където живеят разумните същества. Молитвата е един от най-безопасните методи. За ученика тя се пре-връща в медитация, при която съзнанието му се повдига във възвишения свят и той съзерцава Божествената красота и хармония и преживява блаженството от съзерцанието на хармонията на сферите. При това състояние ученикът отваря в себе си вратата, за да влязат в него възвишените енергии на Божествения свят и той да влезе в общение с разумните същества. При влизане в контакт с Невидимия свят, човек преди всичко трябва да е станал госпо-дар на себе си, на всички сили, които функционират в неговото тяло, за да може да се спра-ви след това с космичните течения, които текат в Природата. Затова първата задача на оня, който иска да влезе във връзка с Невидимия свят, е да добие власт и контрол на силите в себе си, а оттам ще знае вече да владее и силите, които функционират в Природата. Това подразбира човек да е развил в себе си възвишените Божествени добродетели и да е подчинил всичките отрицателни сили в себе си на разумната воля.
към текста >>

Така че първият и най-лесен начин за влизане във връзка с Невидимия свят е молитвата.
Той не е от висшите духове, които са завършили своето развитие, за да могат да ви помагат. Тези възвишени духове могат да изменят из-цяло насоката на вашето развитие. Те са носители на великата Божия мисъл, затова могат да ви помогнат. Те са помощници на всички участници в Школата. Всеки ученик, който влиза в Школата, има вече тяхното съдействие." Така че първият и най-лесен начин за влизане във връзка с Невидимия свят е молитвата. Той е достъпен за всички хора и е подго-товление на следващия по-труден метод -пътят на ученика. Ученикът се отличава с любов към знанието, с любов към Учителя и към Бога. Учителя казва: "Ако искате да бъде-те ученици, от вас се иска да учите и да имате Любов към Учителя си, Любов към Бога и Любов към Духа. Учителят ще ви въведе в училището, Бог ще ви научи на великата Мъдрост, а Духът ще ви даде вътрешна светлина. Щом дойде вътрешната светлина, всички тези качества ще ви свържат с великите сили на Природата и вие ще станете самостоятелни.
към текста >>

На едното говори Майката Господня, на други - Христос.
Ти искаш да си образ и подобие на Господа. Това е право, дадено на всеки човек, който слуша Истината. Но преди да добиеш това, ти трябва да станеш носител на Истината, изпълнител на Правдата и образ на Любовта и да търсиш не своята слава, но Славата Божия. Човек може да излъже себе си, може да излъже хората, но никога Бога. Сега вие се надхитряте. На едното говори Майката Господня, на други - Христос. Е, моля ви, как ще оправдаете факта, когато двата тези духове се карат помежду си? Дали в светлото чисто небе пречистите духове са се опълчили един срещу друг? Плодът показва дървото и делата на човека. Предупреждавам ви всинца, да пазите свято името Божие. Бог не е Бог на немирствата, на завист, на крамоли.
към текста >>

15. 45-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Казано е в Господнята молитва: Хляб наш насъщни, дай ни го нам днес.
Оставете този живот настрана. Какъв е животът ви сега, това е важно за вас. За бъдещето не мислете. Когато се изправите пред бъдещето, то става настояще. Словото е хляб и няма по-хубаво нещо за човека от това, да слуша Божието Слово. Казано е в Господнята молитва: Хляб наш насъщни, дай ни го нам днес. Словото е насъщна храна за душата, от която тя се нуждае всеки ден. Когато душата се храни със Словото Божие, тя става силна, мощна и велика. Който е хранил душата си със Словото Божие, днес той е гражданин на Царството Божие. Сега и вие се приготовлявате да станете граждани на това Царство. Ако се храните със Словото Божие, вратите на Царството Божие се отварят за вас.
към текста >>

16. 22 март - Теофана Савова

Започваме с молитва, после следва песен и завършваме с упражнения.
Той разчиства облаците и отговаря на усмивките с усмивка. Колко е хубав нашият Изгрев! Колко е хубава картината на изгряващото слънце! Гледа човек и не може да се нагледа; радва се сърцето и не може да се нарадва. Учителя! Започваме с молитва, после следва песен и завършваме с упражнения. Целуваме ръка на Учителя! Сестри и братя се поздравяваме сърдечно! Това е приказка, нечувана, невиждана, неразказана. * Прекрасните утрини се редуват една от друга поинтересни, по-богати, по-разнообразни.
към текста >>

- Молитва!
- Учителя! - казва вякой. - Слънцето! - обажда се друг. Поглеждаш към Учителя и отправяш поглед към изгрева, а сърцето ти се радва, радва. - Молитва! - казва тихо Учителя. „Отче наш" зашепва душата. И така любовно, топло и съсредоточено всички се молят с Господнята молитва. Няколко още песни и молитви доизказват копнежа на душите, задоволят ги и после всички се отправят към поляната, където с гимнастически упражнения завършваме празника. Веднага около Учителя се образува кръг, група от хора, които искат да го попитат нещо, да го погледат още и той да ги погледне.
към текста >>

И така любовно, топло и съсредоточено всички се молят с Господнята молитва.
- обажда се друг. Поглеждаш към Учителя и отправяш поглед към изгрева, а сърцето ти се радва, радва. - Молитва! - казва тихо Учителя. „Отче наш" зашепва душата. И така любовно, топло и съсредоточено всички се молят с Господнята молитва. Няколко още песни и молитви доизказват копнежа на душите, задоволят ги и после всички се отправят към поляната, където с гимнастически упражнения завършваме празника. Веднага около Учителя се образува кръг, група от хора, които искат да го попитат нещо, да го погледат още и той да ги погледне. Те търсят отговор на вътрешно зададен въпрос, одобрение за разрешен проблем. Всички искат. И той дава.
към текста >>

Този образ се нарича с право „Молитвата на ученика".
II,10 лекция, 3 декември 1922 г. 11. „Мусала" - музикален образ, даден в Общ окултен клас. 12 „Махар Бену Аба" - даден също на 3 декември1922 г. в Общия окултен клас, г. II, 10 лекция. Този образ се нарича с право „Молитвата на ученика". „Махар" значи Великият. „Бену" - Онзи, Който благославя. „Аба" - Баща на всичко. 13. „Бог е Любов" - първата част е дадена на 10декември 1922 г., а втората - „Ний ще ходим" - на 17декември същата година, на следващата лекция на Общия окултен клас. 14. „Благост" - първите пет такта са дадени на 19 декември 1923 г.
към текста >>

3. Добрата молитва.
Вечната свобода, в която Бог живее, Духът царува. Матея, 8 гл. 10 ст.: „И като чу Исус, почуди се и рече на ония, които идеха след Него: Истина ви казвам,нито в Израиля съм видял толкова вяра". 1. Кратко размишление. 2. Бог е Любов (песен). 3. Добрата молитва. 4. Отче наш. 5. Верен, истинен, чист и благ всякога бъди (мото). Гимнастически упражнения. Концентрични кръгове.
към текста >>

17. СЪБОР В СОФИЯ - Теофана Савова

Свирна знак за молитва.
По-право на една от трапезите. Защо? Разбира се, хиляда души не могат да се хранят на една трапеза. Та имаше (не броих колко са) варненска за варненци; търновска за търновци и пр. Нас настаниха на пловдивската. Поканени любезно, седнахме, както всички, на постлани черджета. Свирна знак за молитва. Всички стават на крак. Станахме и ние. И хилядното множество като един човек изрече: „Няма любов като Божията Любов - само Божията Любов е Любов". След това насядахме пак. Като всяка вегетарианска трапеза, тя беше проста и постна; ала богата до разкош със засмени лица, братски думи и благи чувства.
към текста >>

След това започнаха седемте физически упражнения, които се изразяваха с разни телесни пози и движения: с главата, ръцете, краката, но и е цялото тяло, като следваха сякаш автоматично Учителя, който стоеше пред тях и с чудесна ловкост за възрастта му, правеше едновременно същите движения... А преди всяко от тия телесни упражнения всички заедно наизуст пееха някоя песен, изговаряха една молитва или някое назидателно изречение.
Не забравяй благостта Му, Не забравяй обичта Му, Не забравяй Любовта Му! " Последните 4 реда се повтарят 3 пъти: първият път силно; вторият път тихо; третият път много тихо. След това започнаха седемте физически упражнения, които се изразяваха с разни телесни пози и движения: с главата, ръцете, краката, но и е цялото тяло, като следваха сякаш автоматично Учителя, който стоеше пред тях и с чудесна ловкост за възрастта му, правеше едновременно същите движения... А преди всяко от тия телесни упражнения всички заедно наизуст пееха някоя песен, изговаряха една молитва или някое назидателно изречение. Песните и изреченията или част от тях се повтаряха трикратно. Между молитвите бяха Господнята молитва „Отче наш" и 91 псалом, изговаряни задружно от всички. А седемте назидателни изречения, по едно пред всяко упражнение, са следните: 1. Господи, да дойде Твоето благословение върху мен! 2. Да се изпълни душата ми с Божията Любов!
към текста >>

Между молитвите бяха Господнята молитва „Отче наш" и 91 псалом, изговаряни задружно от всички.
Не забравяй Любовта Му! " Последните 4 реда се повтарят 3 пъти: първият път силно; вторият път тихо; третият път много тихо. След това започнаха седемте физически упражнения, които се изразяваха с разни телесни пози и движения: с главата, ръцете, краката, но и е цялото тяло, като следваха сякаш автоматично Учителя, който стоеше пред тях и с чудесна ловкост за възрастта му, правеше едновременно същите движения... А преди всяко от тия телесни упражнения всички заедно наизуст пееха някоя песен, изговаряха една молитва или някое назидателно изречение. Песните и изреченията или част от тях се повтаряха трикратно. Между молитвите бяха Господнята молитва „Отче наш" и 91 псалом, изговаряни задружно от всички. А седемте назидателни изречения, по едно пред всяко упражнение, са следните: 1. Господи, да дойде Твоето благословение върху мен! 2. Да се изпълни душата ми с Божията Любов! 3. Да възрастне в мен Божията Правда! 4. Ще служа Господу с всичката си душа!
към текста >>

Преди да започне да говори, както и след като свърши, имаше песен и молитва, в които участвуваха всички наизуст.
И всички стават, докато той бавно стигна стъпалата, изкачи се на катедрата и седна. Тогава едва седнаха и те. Господин Дънов чете и проповядва седешком, без каквито и да са писмени бележки. И чете с увеличително стъкло (леща). Оная утрина той говори повече от час, но макар слънцето да печеше силно, та мнозина бяхме в пот, никой не се помръдна от мястото си. Преди да започне да говори, както и след като свърши, имаше песен и молитва, в които участвуваха всички наизуст. Музиката им е особена, за качествата на която не съм компетентен да дам мнение. Песните са чисто духовни и щастливо засягат братствените подвизи на земния живот. Това е евангелската черта, която пакостно липсва у старите формалистки черкви. За пример вземете следните откъслеци: „Зора се чудна зазорява,
към текста >>

18. ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

- Молитва!
Слънцето наистина ги „почака". И сега ги погали с тържеството на първия си лъч. После сноп от лъчи го последваха и заиграха по треви и цветя. Слънчевият диск бавно се издигна над хоризонта и показа цялото си великолепие. Това събитие, избликът на светлината, която носи радост и живот, бе ознаменувано с песен. - Молитва! - каза тихо Учителя. - Отче наш! - издигна се като в дитирамб зовът на душата в небесния простор. Тихо и съсредоточено те се помолиха с Господнята молитва. Около Учителя е оживено, блика спонтанна радост.
към текста >>

Тихо и съсредоточено те се помолиха с Господнята молитва.
Това събитие, избликът на светлината, която носи радост и живот, бе ознаменувано с песен. - Молитва! - каза тихо Учителя. - Отче наш! - издигна се като в дитирамб зовът на душата в небесния простор. Тихо и съсредоточено те се помолиха с Господнята молитва. Около Учителя е оживено, блика спонтанна радост. Природата е притихнала, всичко наоколо изразява жив интерес към изгрева на деня. - Къде бяхте вчера? - обърна се Учителя към един брат. - Тук бях.
към текста >>

Той скромно зае своето място и с благ глас подкани всички за молитва.
Приятно е в топлата атмосфера на близост и доверие. Гозбата те подканва да споделиш обяда с всички, но има и нещо по-силно -да бъдеш между добри приятели. Очаквахме всеки миг Учителя да дойде. Присъствието му вече се чувстваше силно, когато някой каза с тих глас: - Учителя! Всички станахме прави и отправихме поглед към него. Той скромно зае своето място и с благ глас подкани всички за молитва. Всички казахме кратката, но много съдържателна молитва - тихо, съсредоточено и с благоговение: - Божията Любов носи изобилния и пълен живот! - Какво са приготвили днес сестрите? - запита Учителя. - Днес братята от провинцията донесоха хубави картофи.
към текста >>

Всички казахме кратката, но много съдържателна молитва - тихо, съсредоточено и с благоговение:
Гозбата те подканва да споделиш обяда с всички, но има и нещо по-силно -да бъдеш между добри приятели. Очаквахме всеки миг Учителя да дойде. Присъствието му вече се чувстваше силно, когато някой каза с тих глас: - Учителя! Всички станахме прави и отправихме поглед към него. Той скромно зае своето място и с благ глас подкани всички за молитва. Всички казахме кратката, но много съдържателна молитва - тихо, съсредоточено и с благоговение: - Божията Любов носи изобилния и пълен живот! - Какво са приготвили днес сестрите? - запита Учителя. - Днес братята от провинцията донесоха хубави картофи. Сготвихме ги с пресен лук - обясни една дежурна сестра.
към текста >>

19. 3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

— Той изчаква неговия положителен отговор и продължава да го напътства: За да се угоди на Бога, трябва работа с истинска вяра и постоянна молитва.
Изведнъж лицето му се изменя и над главата му се появява огнен пламък. Неволно Константин усеща студени тръпки и се изпотява. Старецът започва да му говори и между другото му казва: Послушай съвета ми да си отидеш там, на мястото си във Варна, където е определил Божественият Промисъл, понеже това място е и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча. Ще бъде за уверение като от Бога. — Той изчаква неговия положителен отговор и продължава да го напътства: За да се угоди на Бога, трябва работа с истинска вяра и постоянна молитва. Разказва му как е бил създаден Антиминсът — символ на тайната борба срещу турското робство, написан, след като варненци не изпълнили клетвата си, дадена пред Бога, и паднали под турско робство. Той туря свитъка — Антиминс, в пазвата му — да пази този свят залог. Духът святий казва: Турция ще падне и ще се яви и роди православен вожд и Учител и чрез неговата молба Бог ще измие гнусотата от мястото на падналото проклятие от цяла България." (63) След тези думи старецът изчезва, но в пазвата на Константин остава Антиминсът като веществено доказателство за тази светла среща. Този старец е бил представител на Бялото братство и предизвестил, че в дома на младия Константин ще се роди един светъл дух, пророк, което Константин записва в своята Библия. След завръщането си във Варна той се оженва за дъщерята на чорбаджи Атанас от Хатърджа, Добра чорбаджи Атанасова Юргашева.
към текста >>

Ето, ще заповяда и ще стане според желанието на сърцето му, защото правдата Господня обитава в него."(2, с.
В ръцете ти е предал сила и власт да съдиш народите с правда. Макар и сега да си скромен и незабелязан по вид, но духом си велик и трябва да бъдеш скрит от погледите на света, докат Бог Твой възстанови своя трон над народите. Тогава ще царуваш в сила и святост, в правда и мир: Защото нечестивите ще бъдат низринати." (2, с. 13) „Защото истина ви казвам, че войнство небесно ще предхожда пред него и Той ще предходи пред тях. Той ще бъде непобедим. Ето, ще заповяда и ще стане според желанието на сърцето му, защото правдата Господня обитава в него."(2, с. 21) Приеми сега моя дух и благословен бъди, понеже трябва да те благословя. Святият ми дух в теб се съизволява. Той ще те пази и крепи винаги." (2, с. 24) Това е Онзи, който постоянно се проявява и работи чрез тялото на Петър Дънов. През 1898 г.
към текста >>

дава „Добрата молитва".
Пазете думите ми. В тоя залог, който съм ви поверил, почива бъдещето ви, той е скрижалът на дома ви, надежда и живот за рода ви. Слушайте ме, доме славянски, да сте ми свидетели, че съм ви говорил." (1, с. 12) Петър започва и кореспонденция със своите първи ученици: Пеньо Киров, Тодор Стоименов от Бургас, доктор Георги Миркович от Сливен и Мария Казакова от Велико Търново. През 1899 г. дава „Добрата молитва". След запознаването си с първите ученици отива в техния спиритически кръжок в Бургас и като млад човек започва да им помага. Те са много доволни от този скромен, учен човек и когато той ги кани да отидат във Варна на 19 август 1900 г., те отиват с разположение. Пеньо Киров и Тодор Стоименов пътуват пеш от Бургас до Варна. Това е първият събор на Духовната верига, проведен в подходящ салон, добре украсен, със 120 стола. На него присъстват: Пеньо Киров, доктор Георги Миркович и Тодор Стоименов, който е и най-младият от тримата.
към текста >>

В бъдеще на тези събори ще се събират и присъстват милиони хора." На този Първи събор дава „Благодарствената молитва".
На него присъстват: Пеньо Киров, доктор Георги Миркович и Тодор Стоименов, който е и най-младият от тримата. Те сядат в големия салон и очакват да дойдат още хора. Скоро в салона влиза Петър Дънов с Библия в ръката, поздравява ги и съборът започва. Той им казва: „Сега сте само трима, но ще станете мнозина. Всички столове, които виждате, че са празни, са заети от невидими души, които ще се въплътят и ще дойдат да работят за делото Божие на Земята. В бъдеще на тези събори ще се събират и присъстват милиони хора." На този Първи събор дава „Благодарствената молитва". Доктор Миркович и Пеньо Киров са известни спиритисти с голям опит, занимават се активно с провеждане на сеанси. По това време всички във Веригата наричат Учителя „господин Дънов" и понеже е млад, го смятат за начинаещ в духовните науки. Тяхното отношение към него проличава най-добре, когато решават да направят „Дружество за пробуждане и просветление на българския народ" през 1900 г. За председател на дружеството избират Пеньо Киров, за секретар доктор Миркович, за касиер Тодор Стоименов и за куриер и писар господин Дънов. Това дружество просъществува малко време, понеже започва сериозната духовна работа с Веригата.
към текста >>

20. 4. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА В БЪЛГАРИЯ ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 г. - Светозар Няголов ( -2013)

На 17 август дава една важна молитва, наречена „Частна молитва към Бога".
Тази Верига е в постоянна връзка със съществата от духовния свят, които работят непрекъснато чрез нея. Нейната работа продължава до заминаването на Учителя от физическото поле. Тя си остава напълно секретна за нас. На 16 август 1907 г. Учителя оформя Веригата и дава насока на учениците как да работят правилно в нея. На 17 август дава една важна молитва, наречена „Частна молитва към Бога". На 19 август 1907 дава молитвата „Хвалата", която да се чете ежедневно от Веригата. На 16 август 1909 г. Учителя дава трите закона на Веригата. На 17 август 1909 г. чете свидетелствата на Веригата и припомня Божието обещание, дадено през 1899 г.
към текста >>

На 19 август 1907 дава молитвата „Хвалата", която да се чете ежедневно от Веригата.
Нейната работа продължава до заминаването на Учителя от физическото поле. Тя си остава напълно секретна за нас. На 16 август 1907 г. Учителя оформя Веригата и дава насока на учениците как да работят правилно в нея. На 17 август дава една важна молитва, наречена „Частна молитва към Бога". На 19 август 1907 дава молитвата „Хвалата", която да се чете ежедневно от Веригата. На 16 август 1909 г. Учителя дава трите закона на Веригата. На 17 август 1909 г. чете свидетелствата на Веригата и припомня Божието обещание, дадено през 1899 г. На 16 август 1910 г.
към текста >>

Учителя дава „Молитвата на Духа".
На 16 август 1909 г. Учителя дава трите закона на Веригата. На 17 август 1909 г. чете свидетелствата на Веригата и припомня Божието обещание, дадено през 1899 г. На 16 август 1910 г. Учителя дава „Молитвата на Духа". Той раздава картината на Пентаграма на всички членове на Веригата, за да работят с нея и върху нея. По-късно за картината на Пентаграма приятелите са дали по една жълтица. Първите години Веригата развива усилена дейност. Събират се вечерно време около една елипсовидна маса и провеждат сеанси под ръководството на доктор Миркович и Пеньо Киров в присъствието на Петър Дънов, който е седял в средата на масата. Викат различни духове, за да им кажат някои интересуващи ги неща и придобият точно знание за миналото.
към текста >>

Тази молитва, изпълнявана от тесен кръг приятели, според думите на брат Цочо Диков, се състои в следното: всички застават на колене, поставят ръцете на гърдите си и казват:
На тези срещи всеки получава специална покана лично от Учителя. На тях не се допускат никакви чужди хора. Всичко се върши в пълна тайна, като нищо не се записва в протоколи и не се изнася навън. Този начин на работа укрепва духовно Веригата и се усилва токът на любовта, който протича през нея. В едно психическо упражнение, дадено на Веригата и изпълнявано на колене, се казва: „Така да отворим сърцата си на Господа, Който е сега между нас, да се прослави Неговото име. Амин." Тази молитва, изпълнявана от тесен кръг приятели, според думите на брат Цочо Диков, се състои в следното: всички застават на колене, поставят ръцете на гърдите си и казват: 1. „Искам да се прояви онова, което е вложено в моята духовна натура. Ще направя всичко, което моето сърце може да направи." (три пъти ) 2. Ръцете от долната част на лицето се движат към хилядолистника на главата, като си представяме изгряващото Слънце, и казваме: „Милостиви, Святи, Благи Господи, покажи ни виделината на Твоето лице, за да изпълним Твоята поля на Земята." (три пъти) 3. Ръцете на гърдите: „Да подчини Бог всяко низше действие и нас на Духа на Истината и Духът на Истината да се всели в нас." (три пъти) 4. „Да се възцарят Любовта, Мъдростта и Истината на 1>ога във всичката своя пълнота в моята душа." (три пъти)
към текста >>

Какви ли не мъчнотии ми се създадоха преди събора, особено когато се даваха стиховете от Господнята книга, които със своите вибрации образуват лъчите, потребни за всички.
Два месеца усилено работи с Библията и написва книгата „Завета на цветните лъчи на светлината". Прочита я на събора и дава обяснение за употребата й. Скоро Димитър Голов печата книгата на луксозна хартия с кожена подвързия. Учителя я раздава, подписана от него на всички присъстващи на събора през 1912 г. Тогава той казва: „Христос никога не е присъствал така, както тази година присъства. Какви ли не мъчнотии ми се създадоха преди събора, особено когато се даваха стиховете от Господнята книга, които със своите вибрации образуват лъчите, потребни за всички. Духовете се опитаха да се докоснат дори до здравето ми." (3, с. 91 — 1912 г.) На този събор Учителя си слага престилка, умива краката на своите първи ученици и полива на другите да си измият ръцете, подобно на това, което Христос направи преди 2000 години. На 15 август 1912 г., Голяма Богородица, сутринта рано му се явява Христовият Дух и го пита: „Петре, даваш ли тялото си, сърцето си, ума си и ще работиш ли за мене? " Учителя отговаря: „Слушам Господи, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на Земята." Тогава в него се вселява да работи Христовият Дух и той става Миров учител и започва да управлява Бялата и черната ложа.
към текста >>

Учителя дава молитвата „Лозинката", която трябва да се чете всеки ден от учениците.
91 — 1912 г.) На този събор Учителя си слага престилка, умива краката на своите първи ученици и полива на другите да си измият ръцете, подобно на това, което Христос направи преди 2000 години. На 15 август 1912 г., Голяма Богородица, сутринта рано му се явява Христовият Дух и го пита: „Петре, даваш ли тялото си, сърцето си, ума си и ще работиш ли за мене? " Учителя отговаря: „Слушам Господи, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на Земята." Тогава в него се вселява да работи Христовият Дух и той става Миров учител и започва да управлява Бялата и черната ложа. На 11 август 1914 г. Учителя дава молитвата „Лозинката", която трябва да се чете всеки ден от учениците. Чрез съборите молитвите, събранията, кореспонденцията и личния си живот Учителя подготвя съзнанието на своите ученици 22 години, за да може през 1922 година да открие школата на Бялото братство за първи път на Земята, в която изнася Словото Божие, пак един слънчев цикъл от 22 години — до 1944 г. Въпреки предупреждението на Учителя към Фердинанд последният вкарва България в Първата световна война. Положението на фронта става критично, особено през 1917 г. Тогава Фердинанд чрез Алекси Стоянов, адютант на царя и мъж на нашата сестра Мария Стоянова, пита Учителя какво да правят. Учителя му казва, че Германия ще загуби войната и България трябва да сключи незабавно мир.
към текста >>

За разрешаване на някои мъчни въпроси на приятелите тя прекарвала по три дни в пост и молитва.
Тя пеела хубаво и свирила на китара. Имала дар слово и интуитивни заложби, с които помагала в разрешаване на семейните противоречия. От 1915 г. Учителя започва да й посочва кои градове да посещава. Скоро станала желана за всеки дом. За разрешаване на някои мъчни въпроси на приятелите тя прекарвала по три дни в пост и молитва. Пред нея се явявали картини, които тълкувала, и така помагала на приятелите. Имала дарба и да лекува. През 1919 г. издава книжката : „Жената като майка и нейната задача", 1920 г. книжката „Път", а през 1934 г.
към текста >>

21. 53. ЕТО КАКВО НИ ПРЕДАДЕ БОЖИЯТ ДУХ ЧРЕЗ МИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСАДУНО ПРЕЗ ДВАДЕСЕТИЯ ВЕК - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Великата цел е да се прослави Бог чрез своите синове на земята, да дойде Царството му в света и да се изпълни Волята Му, както Христос я формулира в молитвата "Отче наш".
Смъртта означава кратко- трайността на злото. В злото няма безсмъртие. Смъртта дойде, за да не обезсмърти злото. Каква трагедия щеше да бъде животът на Земята, ако човекът, потънал в престъпления и грешки, останеше вечно в това положение! А той си отива и се връща като чисто дете, отново да поеме пътя на своето обучение и просветление, пътя на усъвършенстването. Великата цел е да се прослави Бог чрез своите синове на земята, да дойде Царството му в света и да се изпълни Волята Му, както Христос я формулира в молитвата "Отче наш". В своята безпределна Любов нашият Баща иска да направи всички щастливи и блажени, както Той е блажен в Своята абсолютна същност, непозната от нас, и Той ни показва пътя към безсмъртието и блаженството чрез своите велики синове, чрез първородния Си Син Христос и великите посветени, на които е разкрил Духа Си и плана Си за човечеството. Те са мощните фарове в мрака на тъмното, бурно море, в каквото невежият свят превърна този красив живот и хвърли човека в небивали мъки и страдания. Но изходният път е начертан и осветен. Ще излезем от мрака на невежеството. Светът ще поеме към светлината — пътя на звездите, както физически, така и духовно.
към текста >>

Най-ясно, с небивало прозрение, е очертал пътя на човешката духовна еволюция полският месианист Август Циешковски през миналия век в четиритомния си труд "Отче наш", откровение, получено във време на молитва в храм, за значението и смисъла на Господнята молитва.
Но изходният път е начертан и осветен. Ще излезем от мрака на невежеството. Светът ще поеме към светлината — пътя на звездите, както физически, така и духовно. Велико бъдеще очаква света. Велико е, защото влизаме в третата епоха на Светия Дух. Най-ясно, с небивало прозрение, е очертал пътя на човешката духовна еволюция полският месианист Август Циешковски през миналия век в четиритомния си труд "Отче наш", откровение, получено във време на молитва в храм, за значението и смисъла на Господнята молитва. Още като младеж Август Циешковски разкрива трите епохи — епохата на Отца, наречена тезата, епохата на Сина — антитезата, и епохата на Светия Дух — синтезата. Тези три епохи са изразени в Стария Завет — тезата, Новият Завет — антитезата и Новото Учение, дадено в началото на двадесетия век до средата му, или Учението, обещано на Христовите ученици от самия Христос, което Той ни даде чрез Учителя Беинса Дуно, откриващо епохата на Духа — синтезата. Христовото Учение влезе в конфликт с Моисеевия закон на Стария Завет. Строгият съдия и наказател, какъвто бе представен Бог на евреите преди Христа, отстъпи място н& идеята за Бога като Любов и благ Баща на хората. Евреите не приеха Христа — въплътената Божия Любов, но и светът още не е приел Христос, защото не е приел Любовта.
към текста >>

22. III. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БИБЛИЯТА - Константин Златев

Такава е Господнята молитва „Отче наш“, предадена от Господ Иисус Христос на Неговите най-приближени ученици – дванадесетте апостоли.
На тези библейски послания са посветени новозаветните книги на ап. Павел, както и огромна част от беседите и лекциите на Учителя П. Дънов. Никак не са малко т.нар. „златни стихове“ в Библията, най-ценните нейни пасажи, диктувани непосредствено от Божия Дух на библейските писатели. Ала все пак някои от тях се открояват с величието на духовната си мощ и незаличимото си въздействие върху човешките сърца. Такава е Господнята молитва „Отче наш“, предадена от Господ Иисус Христос на Неговите най-приближени ученици – дванадесетте апостоли. Учителят на ББ у нас не отминава без внимание и тълкувание това фундаментално Божие послание към хората: „В Господнята молитва има три важни думи: „Да се свети името Твое, да дойде Царството Твое, да бъде волята Твоя“… Волята Божия няма да се изпълни, докато нашият ум не стане седалище на тази Негова воля. А когато се казва: „Не ни въвеждай в изкушение“, иска да се каже да не ни дава изпитания, които не можем да понесем… И така, Господ иска от нас: 1. Да осветим името Божие – по отношение на тялото. 2. Да дойде Царството Божие – по отношение на сърцето. 3. Да бъде изпълнена волята Божия – по отношение на ума.“ Особен интерес представляват обясненията на българския духовен Учител относно критичния и далеч не от всички правилно разбран израз, чрез който се обръщаме към Небесния Отец с молба да не ни въвежда в изкушения: „В Господнята молитва е казано: „Не въведи нас в изкушение, но избави нас от Лукаваго.“ В превода на този стих има нещо пропуснато, поради което се явява известно противоречие, една непоследователност.
към текста >>

Учителят на ББ у нас не отминава без внимание и тълкувание това фундаментално Божие послание към хората: „В Господнята молитва има три важни думи: „Да се свети името Твое, да дойде Царството Твое, да бъде волята Твоя“… Волята Божия няма да се изпълни, докато нашият ум не стане седалище на тази Негова воля.
Павел, както и огромна част от беседите и лекциите на Учителя П. Дънов. Никак не са малко т.нар. „златни стихове“ в Библията, най-ценните нейни пасажи, диктувани непосредствено от Божия Дух на библейските писатели. Ала все пак някои от тях се открояват с величието на духовната си мощ и незаличимото си въздействие върху човешките сърца. Такава е Господнята молитва „Отче наш“, предадена от Господ Иисус Христос на Неговите най-приближени ученици – дванадесетте апостоли. Учителят на ББ у нас не отминава без внимание и тълкувание това фундаментално Божие послание към хората: „В Господнята молитва има три важни думи: „Да се свети името Твое, да дойде Царството Твое, да бъде волята Твоя“… Волята Божия няма да се изпълни, докато нашият ум не стане седалище на тази Негова воля. А когато се казва: „Не ни въвеждай в изкушение“, иска да се каже да не ни дава изпитания, които не можем да понесем… И така, Господ иска от нас: 1. Да осветим името Божие – по отношение на тялото. 2. Да дойде Царството Божие – по отношение на сърцето. 3. Да бъде изпълнена волята Божия – по отношение на ума.“ Особен интерес представляват обясненията на българския духовен Учител относно критичния и далеч не от всички правилно разбран израз, чрез който се обръщаме към Небесния Отец с молба да не ни въвежда в изкушения: „В Господнята молитва е казано: „Не въведи нас в изкушение, но избави нас от Лукаваго.“ В превода на този стих има нещо пропуснато, поради което се явява известно противоречие, една непоследователност. Щом се молим на Бога да не ни въвежда в изкушения, защо трябва да се молим да ни избави от Лукавия?
към текста >>

Да бъде изпълнена волята Божия – по отношение на ума.“ Особен интерес представляват обясненията на българския духовен Учител относно критичния и далеч не от всички правилно разбран израз, чрез който се обръщаме към Небесния Отец с молба да не ни въвежда в изкушения: „В Господнята молитва е казано: „Не въведи нас в изкушение, но избави нас от Лукаваго.“ В превода на този стих има нещо пропуснато, поради което се явява известно противоречие, една непоследователност.
Такава е Господнята молитва „Отче наш“, предадена от Господ Иисус Христос на Неговите най-приближени ученици – дванадесетте апостоли. Учителят на ББ у нас не отминава без внимание и тълкувание това фундаментално Божие послание към хората: „В Господнята молитва има три важни думи: „Да се свети името Твое, да дойде Царството Твое, да бъде волята Твоя“… Волята Божия няма да се изпълни, докато нашият ум не стане седалище на тази Негова воля. А когато се казва: „Не ни въвеждай в изкушение“, иска да се каже да не ни дава изпитания, които не можем да понесем… И така, Господ иска от нас: 1. Да осветим името Божие – по отношение на тялото. 2. Да дойде Царството Божие – по отношение на сърцето. 3. Да бъде изпълнена волята Божия – по отношение на ума.“ Особен интерес представляват обясненията на българския духовен Учител относно критичния и далеч не от всички правилно разбран израз, чрез който се обръщаме към Небесния Отец с молба да не ни въвежда в изкушения: „В Господнята молитва е казано: „Не въведи нас в изкушение, но избави нас от Лукаваго.“ В превода на този стих има нещо пропуснато, поради което се явява известно противоречие, една непоследователност. Щом се молим на Бога да не ни въвежда в изкушения, защо трябва да се молим да ни избави от Лукавия? Правилно би било така: „И въведи нас в изкушение, но избави нас от Лукаваго.“ Изкушението подразбира изпитание, изпитване. Чрез изкушението човек се изпитва да познае колко може да издържа. Когато ни поставят на изкушения, т.е. на изпитания, тогава има смисъл да се молим на Бога да ни избави от ръцете на Лукавия.“ И с още едно твърде съществено допълнение на друго място в беседите на Учителя П.
към текста >>

23. X. ВЯРАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

И ако молитвата бъде чута и ситуацията бъде разрешена по благоприятен за молещия начин, то вярата му несъмнено укрепва.
Заслужава си да проследим и друга насока на мисълта на Учителя П. Дънов, разкриваща психологическите и чисто практическите корени на вярата: „Има неща, които човек сам може да направи, а пък има неща, които други трябва да направят – Бог. Когато ние правим сами нещата, употребяваме нашето знание, а пък когато други ги правят за нас, ние прилагаме вярата си. Това, което Бог може да направи за нас, в това ще вярваме.“ И действително, когато човек се изправи безпомощен пред житейските обстоятелства, често прибягва до молба за подкрепа от небесните сили. Именно тогава той търси съдействието на своя Небесен Баща, защото вярата му подсказва, че само Той е в състояние да реши проблема. И ако молитвата бъде чута и ситуацията бъде разрешена по благоприятен за молещия начин, то вярата му несъмнено укрепва. Следователно безсмислено е да уповаваме на човеците, след като сме извоювали правото на директен контакт с Бога. Проверената в личната опитност вяра поражда дълбока вътрешна увереност в Божието покровителство и непреклонна храброст пред лицето на всички житейски обстоятелства: „Ще имате доверие не към хората, а стремете се да имате вяра към Бога и тази вяра да оживее у вас. Да я опитате вътре в себе си, че каквото и да ви се случи, да не се боите“ (Учителят П. Дънов). Христос съветва Своите ученици и последователи да не мислят за утрешния ден, а да оставят всичко в Божиите ръце. Сиреч да вярват неотклонно, че Бог промисля за всичко и за всички и че няма да остави Своите деца гладни и жадни, голи и боси.
към текста >>

Затова и в Господнята молитва „Отче наш“ Иисус Христос включва обръщението към Всевишния: „Хляба наш насъщен дай го нам и днес...“ (в Синодалния превод на Библията: „... Насъщния ни хляб дай ни днес“ /Мат. 6:11/).
Да я опитате вътре в себе си, че каквото и да ви се случи, да не се боите“ (Учителят П. Дънов). Христос съветва Своите ученици и последователи да не мислят за утрешния ден, а да оставят всичко в Божиите ръце. Сиреч да вярват неотклонно, че Бог промисля за всичко и за всички и че няма да остави Своите деца гладни и жадни, голи и боси. Българският Учител на Любовта добавя нови щрихи към обосновката на този фундамент на вярата: „Бог е приготвил храна за малките насекоми, за малките червеи, а пък човек, който е направен по образ и подобие на Бога, се безпокои как ще прекара.“ Учителят на ББ има пред вид най-вече страха на човека от глада. Той произхожда от най-древни времена, когато оцеляването на човешкия род е зависело най-вече от редовното снабдяване с храна, което тогава не е било никак лека задача. Затова и в Господнята молитва „Отче наш“ Иисус Христос включва обръщението към Всевишния: „Хляба наш насъщен дай го нам и днес...“ (в Синодалния превод на Библията: „... Насъщния ни хляб дай ни днес“ /Мат. 6:11/). Вярата на гладния човек като правило е поставена пред сериозно изпитание. Точно в трудностите и страданията на живота тя преминава през най-мощния огън на закаляването и излиза от тях по-силна и по-мъдра от всякога. Достойно преодоляното изпитание неизменно довежда радостта и удовлетворението като заслужена награда за проявената крепка вяра и устойчив дух: „Имайте пълна вяра в Божествения Промисъл, който съществува в света. Ако разбирате смисъла на големите скърби и радости, велики души ще станете. Когато ви дойде голяма скръб, трябва да знаете, че зад нея иде велико благо.
към текста >>

Непосредствен израз на дълбоката вяра е искрената молитва към Бога.
Тя подхранва увереността както в непоклатимата Божия подкрепа за вярващия, така и в собствените способности да извървиш Пътя докрай: „Имай пълна вяра в Бога! Тъй всеки вътрешен страх ще изчезне. Вярвай, че никога не можеш да изгубиш Ценното, което Бог е вложил в твоята душа преди създание мира. Тази вяра те освобождава от всеки страх, подозрение и съмнение. Тя те прави свободен и стабилен“ (Учителят П. Дънов). Непосредствен израз на дълбоката вяра е искрената молитва към Бога. Молитвеното настроение и състояние съпътства неизменно живота на окултния ученик. Неговото общуване със Създателя е белязано с мистично проникновение и пълноценна взаимност, коренящи се в пълното му доверие към волята на Небесния Отец. В този дух е и напътствието на българския духовен Учител: „Всякога се моли и предостави всичко на Бога. Когато Господ иска да направи нещо, Той ще създаде условия за това.“ Чутата и изпълнена молитва свидетелства за действена, мощна и съзидателна вяра. Същата, която извира от Божествената искра у човека и довежда нещата докрай: „Вярата реализира нещата.
към текста >>

Когато Господ иска да направи нещо, Той ще създаде условия за това.“ Чутата и изпълнена молитва свидетелства за действена, мощна и съзидателна вяра.
Тя те прави свободен и стабилен“ (Учителят П. Дънов). Непосредствен израз на дълбоката вяра е искрената молитва към Бога. Молитвеното настроение и състояние съпътства неизменно живота на окултния ученик. Неговото общуване със Създателя е белязано с мистично проникновение и пълноценна взаимност, коренящи се в пълното му доверие към волята на Небесния Отец. В този дух е и напътствието на българския духовен Учител: „Всякога се моли и предостави всичко на Бога. Когато Господ иска да направи нещо, Той ще създаде условия за това.“ Чутата и изпълнена молитва свидетелства за действена, мощна и съзидателна вяра. Същата, която извира от Божествената искра у човека и довежда нещата докрай: „Вярата реализира нещата. Ученикът вярва всякога. Вярата иде от свръхсъзнанието“ (Учителят П. Дънов). Когато добавим към вярата знание, постигаме хармонията на мъдростта. Първото стъпало в своеобразната триада вяра – знание – приложение предполага необходимостта от подкрепа в лицето на познанието.
към текста >>

В такива случаи можем да потърсим подкрепа в молитвата или в духовното познание под формата на мантри или формули.
Мощна вяра ще туриш в себе си! Корените на вярата се намират в миналата вековна опитност на човека“ (Учителят П. Дънов). (Под „минала вековна опитност“ Учителят на ББ има пред вид култивираното в духа – плод от множеството въплъщения на душата, живото същество, в материалната вселена.) Именно тогава се ражда истинската жива вяра, подхранваща корените на здравия разум, високия интелект и любещото, всеотдайно сърце: „Жива вяра – знаеш каква вяра, която създава основа за един добър ум, който да съгради основа за едно сърце, изпълнено с Любов към Бога“ (Учителят П. Дънов). От особена важност е с нейна помощ да бъдат преодолявани нередките колебания и съмнения на умствено равнище, които ни съпътстват на всяка крачка по земния ни път. Сблъсъкът с гъстата материя подлага на сурово изпитание дори и най-чистата и мощна вяра. В такива случаи можем да потърсим подкрепа в молитвата или в духовното познание под формата на мантри или формули. Българският Учител на Любовта ни предлага едно подобно оръжие за душата: „Без вяра умът се колебае. Кажи в себе си: „С Господа, Който е в мен, всичко мога. Господ живее в мен. И в хората живее Той. Той ще помага.“ Помощта е не отвън, а отвътре.“ Казано с други думи, който чака наготово небесният свод да се разтвори и легион ангели да му се притекат на помощ, ще има да почака... Не потърсиш ли упование у самия себе си, в Божественото, съставляващо твоята най-дълбока същност, значи нищо не си разбрал от истините, в които вярваш и които изповядваш.
към текста >>

24. XVI. МОЛИТВАТА - Константин Златев

XVI. МОЛИТВАТА
XVI. МОЛИТВАТА „Да се молиш, това значи да мислиш за Бога.“ „Няма по-велико нещо в живота на човека от молитвата.“ „Молитвата е дишането на душата.“ „Всякога се моли и предостави всичко на Бога. Когато Господ иска да направи нещо, Той ще създаде условия за това.“
към текста >>

„Няма по-велико нещо в живота на човека от молитвата.“
XVI. МОЛИТВАТА „Да се молиш, това значи да мислиш за Бога.“ „Няма по-велико нещо в живота на човека от молитвата.“ „Молитвата е дишането на душата.“ „Всякога се моли и предостави всичко на Бога. Когато Господ иска да направи нещо, Той ще създаде условия за това.“ „Няма нещо, което човек да е поискал от Бога, и да не е изпълнено желанието му. И то точно когато трябва.“
към текста >>

„Молитвата е дишането на душата.“
XVI. МОЛИТВАТА „Да се молиш, това значи да мислиш за Бога.“ „Няма по-велико нещо в живота на човека от молитвата.“ „Молитвата е дишането на душата.“ „Всякога се моли и предостави всичко на Бога. Когато Господ иска да направи нещо, Той ще създаде условия за това.“ „Няма нещо, което човек да е поискал от Бога, и да не е изпълнено желанието му. И то точно когато трябва.“ „Бог не се нуждае от твоята молитва, тя не е заради Него, тя е заради тебе.“
към текста >>

„Бог не се нуждае от твоята молитва, тя не е заради Него, тя е заради тебе.“
„Молитвата е дишането на душата.“ „Всякога се моли и предостави всичко на Бога. Когато Господ иска да направи нещо, Той ще създаде условия за това.“ „Няма нещо, което човек да е поискал от Бога, и да не е изпълнено желанието му. И то точно когато трябва.“ „Бог не се нуждае от твоята молитва, тя не е заради Него, тя е заради тебе.“ „Молитвата подразбира едно разумно общение с разумните сили в природата.“ „Молитвата е начин за пречистване на ума, сърцето и тялото.“ (Учителят Петър Дънов) Молитвата е зов на човешката душа към Бога. От момента, в който човек е осъзнал присъствието на Висшата Сила във Вселената, той отправя молитви към Нея: за да изпроси благоволението Ў; за да смекчи гнева Ў; за да Ў благодари за предоставените му блага; за да възпее преизобилните Ў достойнства.
към текста >>

„Молитвата подразбира едно разумно общение с разумните сили в природата.“
„Всякога се моли и предостави всичко на Бога. Когато Господ иска да направи нещо, Той ще създаде условия за това.“ „Няма нещо, което човек да е поискал от Бога, и да не е изпълнено желанието му. И то точно когато трябва.“ „Бог не се нуждае от твоята молитва, тя не е заради Него, тя е заради тебе.“ „Молитвата подразбира едно разумно общение с разумните сили в природата.“ „Молитвата е начин за пречистване на ума, сърцето и тялото.“ (Учителят Петър Дънов) Молитвата е зов на човешката душа към Бога. От момента, в който човек е осъзнал присъствието на Висшата Сила във Вселената, той отправя молитви към Нея: за да изпроси благоволението Ў; за да смекчи гнева Ў; за да Ў благодари за предоставените му блага; за да възпее преизобилните Ў достойнства. И тръпнещ, той очаква отговор на молението.
към текста >>

„Молитвата е начин за пречистване на ума, сърцето и тялото.“
Когато Господ иска да направи нещо, Той ще създаде условия за това.“ „Няма нещо, което човек да е поискал от Бога, и да не е изпълнено желанието му. И то точно когато трябва.“ „Бог не се нуждае от твоята молитва, тя не е заради Него, тя е заради тебе.“ „Молитвата подразбира едно разумно общение с разумните сили в природата.“ „Молитвата е начин за пречистване на ума, сърцето и тялото.“ (Учителят Петър Дънов) Молитвата е зов на човешката душа към Бога. От момента, в който човек е осъзнал присъствието на Висшата Сила във Вселената, той отправя молитви към Нея: за да изпроси благоволението Ў; за да смекчи гнева Ў; за да Ў благодари за предоставените му блага; за да възпее преизобилните Ў достойнства. И тръпнещ, той очаква отговор на молението. И копнее той да бъде такъв, че да удовлетвори потребностите на тялото и душата му.
към текста >>

Молитвата е зов на човешката душа към Бога.
И то точно когато трябва.“ „Бог не се нуждае от твоята молитва, тя не е заради Него, тя е заради тебе.“ „Молитвата подразбира едно разумно общение с разумните сили в природата.“ „Молитвата е начин за пречистване на ума, сърцето и тялото.“ (Учителят Петър Дънов) Молитвата е зов на човешката душа към Бога. От момента, в който човек е осъзнал присъствието на Висшата Сила във Вселената, той отправя молитви към Нея: за да изпроси благоволението Ў; за да смекчи гнева Ў; за да Ў благодари за предоставените му блага; за да възпее преизобилните Ў достойнства. И тръпнещ, той очаква отговор на молението. И копнее той да бъде такъв, че да удовлетвори потребностите на тялото и душата му. Молитвата предлага неповторимата възможност да общуваме непосредствено с нашия Творец. Да разговаряме с Него така, както дете със своя Баща или своята Майка.
към текста >>

Молитвата предлага неповторимата възможност да общуваме непосредствено с нашия Творец.
(Учителят Петър Дънов) Молитвата е зов на човешката душа към Бога. От момента, в който човек е осъзнал присъствието на Висшата Сила във Вселената, той отправя молитви към Нея: за да изпроси благоволението Ў; за да смекчи гнева Ў; за да Ў благодари за предоставените му блага; за да възпее преизобилните Ў достойнства. И тръпнещ, той очаква отговор на молението. И копнее той да бъде такъв, че да удовлетвори потребностите на тялото и душата му. Молитвата предлага неповторимата възможност да общуваме непосредствено с нашия Творец. Да разговаряме с Него така, както дете със своя Баща или своята Майка. Да се обърнем на „ти“ към това велико Същество и да разчитаме на разбиране, подкрепа, опрощение. Молитвата е неотделим елемент от вярата на човека в Небесния Отец, от всяка световна религия и духовно учение. Вярващият не може да си представи живота без нея. За скептика и атеиста тя е акт на емоционално излишество или откровена заблуда.
към текста >>

Молитвата е неотделим елемент от вярата на човека в Небесния Отец, от всяка световна религия и духовно учение.
И тръпнещ, той очаква отговор на молението. И копнее той да бъде такъв, че да удовлетвори потребностите на тялото и душата му. Молитвата предлага неповторимата възможност да общуваме непосредствено с нашия Творец. Да разговаряме с Него така, както дете със своя Баща или своята Майка. Да се обърнем на „ти“ към това велико Същество и да разчитаме на разбиране, подкрепа, опрощение. Молитвата е неотделим елемент от вярата на човека в Небесния Отец, от всяка световна религия и духовно учение. Вярващият не може да си представи живота без нея. За скептика и атеиста тя е акт на емоционално излишество или откровена заблуда. За ученика по духовния Път тя е по-важна от насъщния хляб. Молитвата може да бъде изречена на глас или на ум. И в двата случая определящи са вътрешното чувство, искреността и пламъкът на сърцето, а не думите, които я съставят.
към текста >>

Молитвата може да бъде изречена на глас или на ум.
Да се обърнем на „ти“ към това велико Същество и да разчитаме на разбиране, подкрепа, опрощение. Молитвата е неотделим елемент от вярата на човека в Небесния Отец, от всяка световна религия и духовно учение. Вярващият не може да си представи живота без нея. За скептика и атеиста тя е акт на емоционално излишество или откровена заблуда. За ученика по духовния Път тя е по-важна от насъщния хляб. Молитвата може да бъде изречена на глас или на ум. И в двата случая определящи са вътрешното чувство, искреността и пламъкът на сърцето, а не думите, които я съставят. В някои случаи се препоръчва изговарянето на молитвата, за да може създадената мисъл-форма да получи допълнителна сила от вибрациите на човешкия глас. При всички положения, обаче, е съвършено задължителна пълната концентрация на молещия се, за да бъде съградена невидима пътека, по която копнежът на душата му да премине в онази област на духовната вселена, където той да бъде чут и да намери отклик от страна на Разумните Същества. Молитвата достига до тях и те преценяват как да реагират в зависимост от заряда и съдържанието ў. Така именно възниква явлението, което наричаме „отговор на молитвата“.
към текста >>

В някои случаи се препоръчва изговарянето на молитвата, за да може създадената мисъл-форма да получи допълнителна сила от вибрациите на човешкия глас.
Вярващият не може да си представи живота без нея. За скептика и атеиста тя е акт на емоционално излишество или откровена заблуда. За ученика по духовния Път тя е по-важна от насъщния хляб. Молитвата може да бъде изречена на глас или на ум. И в двата случая определящи са вътрешното чувство, искреността и пламъкът на сърцето, а не думите, които я съставят. В някои случаи се препоръчва изговарянето на молитвата, за да може създадената мисъл-форма да получи допълнителна сила от вибрациите на човешкия глас. При всички положения, обаче, е съвършено задължителна пълната концентрация на молещия се, за да бъде съградена невидима пътека, по която копнежът на душата му да премине в онази област на духовната вселена, където той да бъде чут и да намери отклик от страна на Разумните Същества. Молитвата достига до тях и те преценяват как да реагират в зависимост от заряда и съдържанието ў. Така именно възниква явлението, което наричаме „отговор на молитвата“. Всеки от духовните Учители на човечеството е учил своите последователи как и кога да се молят. Съвършеният образец на молитва е Господнята молитва „Отче наш“, предадена от Христос на Неговите апостоли (Мат. 6:9-13).
към текста >>

Молитвата достига до тях и те преценяват как да реагират в зависимост от заряда и съдържанието ў.
За ученика по духовния Път тя е по-важна от насъщния хляб. Молитвата може да бъде изречена на глас или на ум. И в двата случая определящи са вътрешното чувство, искреността и пламъкът на сърцето, а не думите, които я съставят. В някои случаи се препоръчва изговарянето на молитвата, за да може създадената мисъл-форма да получи допълнителна сила от вибрациите на човешкия глас. При всички положения, обаче, е съвършено задължителна пълната концентрация на молещия се, за да бъде съградена невидима пътека, по която копнежът на душата му да премине в онази област на духовната вселена, където той да бъде чут и да намери отклик от страна на Разумните Същества. Молитвата достига до тях и те преценяват как да реагират в зависимост от заряда и съдържанието ў. Така именно възниква явлението, което наричаме „отговор на молитвата“. Всеки от духовните Учители на човечеството е учил своите последователи как и кога да се молят. Съвършеният образец на молитва е Господнята молитва „Отче наш“, предадена от Христос на Неговите апостоли (Мат. 6:9-13). Християнската Църква в нейното православно изповедание застъпва тезата за наличието на три вида молитви: просителна, благодарствена и хвалебствена. Наименованията им подсказват, че: посредством първата отправяме молба да получим нещо (за себе си или за някой друг, или за нещо друго); чрез втората благодарим на Бога за нещо сбъднато или получено; а посредством третата изразяваме възхищението и преклонението си пред качествата и проявленията на Божията Личност.
към текста >>

Така именно възниква явлението, което наричаме „отговор на молитвата“.
Молитвата може да бъде изречена на глас или на ум. И в двата случая определящи са вътрешното чувство, искреността и пламъкът на сърцето, а не думите, които я съставят. В някои случаи се препоръчва изговарянето на молитвата, за да може създадената мисъл-форма да получи допълнителна сила от вибрациите на човешкия глас. При всички положения, обаче, е съвършено задължителна пълната концентрация на молещия се, за да бъде съградена невидима пътека, по която копнежът на душата му да премине в онази област на духовната вселена, където той да бъде чут и да намери отклик от страна на Разумните Същества. Молитвата достига до тях и те преценяват как да реагират в зависимост от заряда и съдържанието ў. Така именно възниква явлението, което наричаме „отговор на молитвата“. Всеки от духовните Учители на човечеството е учил своите последователи как и кога да се молят. Съвършеният образец на молитва е Господнята молитва „Отче наш“, предадена от Христос на Неговите апостоли (Мат. 6:9-13). Християнската Църква в нейното православно изповедание застъпва тезата за наличието на три вида молитви: просителна, благодарствена и хвалебствена. Наименованията им подсказват, че: посредством първата отправяме молба да получим нещо (за себе си или за някой друг, или за нещо друго); чрез втората благодарим на Бога за нещо сбъднато или получено; а посредством третата изразяваме възхищението и преклонението си пред качествата и проявленията на Божията Личност. Молитвата може да бъде още и лична (индивидуална) или колективна (групова).
към текста >>

Съвършеният образец на молитва е Господнята молитва „Отче наш“, предадена от Христос на Неговите апостоли (Мат. 6:9-13).
В някои случаи се препоръчва изговарянето на молитвата, за да може създадената мисъл-форма да получи допълнителна сила от вибрациите на човешкия глас. При всички положения, обаче, е съвършено задължителна пълната концентрация на молещия се, за да бъде съградена невидима пътека, по която копнежът на душата му да премине в онази област на духовната вселена, където той да бъде чут и да намери отклик от страна на Разумните Същества. Молитвата достига до тях и те преценяват как да реагират в зависимост от заряда и съдържанието ў. Така именно възниква явлението, което наричаме „отговор на молитвата“. Всеки от духовните Учители на човечеството е учил своите последователи как и кога да се молят. Съвършеният образец на молитва е Господнята молитва „Отче наш“, предадена от Христос на Неговите апостоли (Мат. 6:9-13). Християнската Църква в нейното православно изповедание застъпва тезата за наличието на три вида молитви: просителна, благодарствена и хвалебствена. Наименованията им подсказват, че: посредством първата отправяме молба да получим нещо (за себе си или за някой друг, или за нещо друго); чрез втората благодарим на Бога за нещо сбъднато или получено; а посредством третата изразяваме възхищението и преклонението си пред качествата и проявленията на Божията Личност. Молитвата може да бъде още и лична (индивидуална) или колективна (групова). Личната е достъпна за всеки вярващ в Бога човек, по всяко време, на всяко място. Колективната е присъща преди всичко за богослуженията, отслужвани в рамките на обредността, практикувана от различните религиозни или духовни общности.
към текста >>

Молитвата може да бъде още и лична (индивидуална) или колективна (групова).
Така именно възниква явлението, което наричаме „отговор на молитвата“. Всеки от духовните Учители на човечеството е учил своите последователи как и кога да се молят. Съвършеният образец на молитва е Господнята молитва „Отче наш“, предадена от Христос на Неговите апостоли (Мат. 6:9-13). Християнската Църква в нейното православно изповедание застъпва тезата за наличието на три вида молитви: просителна, благодарствена и хвалебствена. Наименованията им подсказват, че: посредством първата отправяме молба да получим нещо (за себе си или за някой друг, или за нещо друго); чрез втората благодарим на Бога за нещо сбъднато или получено; а посредством третата изразяваме възхищението и преклонението си пред качествата и проявленията на Божията Личност. Молитвата може да бъде още и лична (индивидуална) или колективна (групова). Личната е достъпна за всеки вярващ в Бога човек, по всяко време, на всяко място. Колективната е присъща преди всичко за богослуженията, отслужвани в рамките на обредността, практикувана от различните религиозни или духовни общности. При особени случаи, когато човечеството е изправено пред съдбоносен избор или назряващи мащабни събития и промени, груповата молитва (ако е организирана и проведена в съответствие с изискванията на духовните закони) притежава потенциала да повлияе благоприятно върху хода на процесите или явленията, спрямо които е насочена. Учението на Бялото братство (ББ) в неговата редакция, представена пред българския народ и планетарното човечество от Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), отделя също така значително внимание на молитвата като същност, съдържание и цели, както и на молитвения живот на окултния ученик. Българският духовен Учител предлага на своите ученици и слушатели внушителен брой молитви, в които блика живата сила и безбрежната Любов на Духа.
към текста >>

При особени случаи, когато човечеството е изправено пред съдбоносен избор или назряващи мащабни събития и промени, груповата молитва (ако е организирана и проведена в съответствие с изискванията на духовните закони) притежава потенциала да повлияе благоприятно върху хода на процесите или явленията, спрямо които е насочена.
Християнската Църква в нейното православно изповедание застъпва тезата за наличието на три вида молитви: просителна, благодарствена и хвалебствена. Наименованията им подсказват, че: посредством първата отправяме молба да получим нещо (за себе си или за някой друг, или за нещо друго); чрез втората благодарим на Бога за нещо сбъднато или получено; а посредством третата изразяваме възхищението и преклонението си пред качествата и проявленията на Божията Личност. Молитвата може да бъде още и лична (индивидуална) или колективна (групова). Личната е достъпна за всеки вярващ в Бога човек, по всяко време, на всяко място. Колективната е присъща преди всичко за богослуженията, отслужвани в рамките на обредността, практикувана от различните религиозни или духовни общности. При особени случаи, когато човечеството е изправено пред съдбоносен избор или назряващи мащабни събития и промени, груповата молитва (ако е организирана и проведена в съответствие с изискванията на духовните закони) притежава потенциала да повлияе благоприятно върху хода на процесите или явленията, спрямо които е насочена. Учението на Бялото братство (ББ) в неговата редакция, представена пред българския народ и планетарното човечество от Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), отделя също така значително внимание на молитвата като същност, съдържание и цели, както и на молитвения живот на окултния ученик. Българският духовен Учител предлага на своите ученици и слушатели внушителен брой молитви, в които блика живата сила и безбрежната Любов на Духа. Една от тях – „Добрата молитва“ – по собствените му думи обладава трояко действие: едновременно в материалния, духовния и Божествения свят. Молитвеното общуване се осъществява на мислено (ментално) и чувствено (емоционално) равнище. По същността и съдържанието си то представлява по-ясно или по-схематично оформен духовен импулс, отправен от разумно сътворено същество към Създателя на Битието.
към текста >>

Учението на Бялото братство (ББ) в неговата редакция, представена пред българския народ и планетарното човечество от Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), отделя също така значително внимание на молитвата като същност, съдържание и цели, както и на молитвения живот на окултния ученик.
Наименованията им подсказват, че: посредством първата отправяме молба да получим нещо (за себе си или за някой друг, или за нещо друго); чрез втората благодарим на Бога за нещо сбъднато или получено; а посредством третата изразяваме възхищението и преклонението си пред качествата и проявленията на Божията Личност. Молитвата може да бъде още и лична (индивидуална) или колективна (групова). Личната е достъпна за всеки вярващ в Бога човек, по всяко време, на всяко място. Колективната е присъща преди всичко за богослуженията, отслужвани в рамките на обредността, практикувана от различните религиозни или духовни общности. При особени случаи, когато човечеството е изправено пред съдбоносен избор или назряващи мащабни събития и промени, груповата молитва (ако е организирана и проведена в съответствие с изискванията на духовните закони) притежава потенциала да повлияе благоприятно върху хода на процесите или явленията, спрямо които е насочена. Учението на Бялото братство (ББ) в неговата редакция, представена пред българския народ и планетарното човечество от Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), отделя също така значително внимание на молитвата като същност, съдържание и цели, както и на молитвения живот на окултния ученик. Българският духовен Учител предлага на своите ученици и слушатели внушителен брой молитви, в които блика живата сила и безбрежната Любов на Духа. Една от тях – „Добрата молитва“ – по собствените му думи обладава трояко действие: едновременно в материалния, духовния и Божествения свят. Молитвеното общуване се осъществява на мислено (ментално) и чувствено (емоционално) равнище. По същността и съдържанието си то представлява по-ясно или по-схематично оформен духовен импулс, отправен от разумно сътворено същество към Създателя на Битието. Висша форма на молитвата е медитацията.
към текста >>

Една от тях – „Добрата молитва“ – по собствените му думи обладава трояко действие: едновременно в материалния, духовния и Божествения свят.
Личната е достъпна за всеки вярващ в Бога човек, по всяко време, на всяко място. Колективната е присъща преди всичко за богослуженията, отслужвани в рамките на обредността, практикувана от различните религиозни или духовни общности. При особени случаи, когато човечеството е изправено пред съдбоносен избор или назряващи мащабни събития и промени, груповата молитва (ако е организирана и проведена в съответствие с изискванията на духовните закони) притежава потенциала да повлияе благоприятно върху хода на процесите или явленията, спрямо които е насочена. Учението на Бялото братство (ББ) в неговата редакция, представена пред българския народ и планетарното човечество от Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), отделя също така значително внимание на молитвата като същност, съдържание и цели, както и на молитвения живот на окултния ученик. Българският духовен Учител предлага на своите ученици и слушатели внушителен брой молитви, в които блика живата сила и безбрежната Любов на Духа. Една от тях – „Добрата молитва“ – по собствените му думи обладава трояко действие: едновременно в материалния, духовния и Божествения свят. Молитвеното общуване се осъществява на мислено (ментално) и чувствено (емоционално) равнище. По същността и съдържанието си то представлява по-ясно или по-схематично оформен духовен импулс, отправен от разумно сътворено същество към Създателя на Битието. Висша форма на молитвата е медитацията. Последната се характеризира с множество разновидности, всяка от които притежава собствена специфика, техника на изпълнението и цели. Молитвата е неповторим шанс да поискаме нещо от Бога.
към текста >>

Висша форма на молитвата е медитацията.
Учението на Бялото братство (ББ) в неговата редакция, представена пред българския народ и планетарното човечество от Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), отделя също така значително внимание на молитвата като същност, съдържание и цели, както и на молитвения живот на окултния ученик. Българският духовен Учител предлага на своите ученици и слушатели внушителен брой молитви, в които блика живата сила и безбрежната Любов на Духа. Една от тях – „Добрата молитва“ – по собствените му думи обладава трояко действие: едновременно в материалния, духовния и Божествения свят. Молитвеното общуване се осъществява на мислено (ментално) и чувствено (емоционално) равнище. По същността и съдържанието си то представлява по-ясно или по-схематично оформен духовен импулс, отправен от разумно сътворено същество към Създателя на Битието. Висша форма на молитвата е медитацията. Последната се характеризира с множество разновидности, всяка от които притежава собствена специфика, техника на изпълнението и цели. Молитвата е неповторим шанс да поискаме нещо от Бога. И ако времето да го получим е дошло, то идва при нас. Ако ли пък искането ни не е целесъобразно или навременно, в повечето случаи не получаваме желаното, защото то по-скоро ще ни навреди, отколкото да ни помогне. Законът гласи, че всяко нещо става на своето време.
към текста >>

Молитвата е неповторим шанс да поискаме нещо от Бога.
Една от тях – „Добрата молитва“ – по собствените му думи обладава трояко действие: едновременно в материалния, духовния и Божествения свят. Молитвеното общуване се осъществява на мислено (ментално) и чувствено (емоционално) равнище. По същността и съдържанието си то представлява по-ясно или по-схематично оформен духовен импулс, отправен от разумно сътворено същество към Създателя на Битието. Висша форма на молитвата е медитацията. Последната се характеризира с множество разновидности, всяка от които притежава собствена специфика, техника на изпълнението и цели. Молитвата е неповторим шанс да поискаме нещо от Бога. И ако времето да го получим е дошло, то идва при нас. Ако ли пък искането ни не е целесъобразно или навременно, в повечето случаи не получаваме желаното, защото то по-скоро ще ни навреди, отколкото да ни помогне. Законът гласи, че всяко нещо става на своето време. Бог знае по-добре от самите нас какво точно ни е нужно и кога следва да го получим. Така че нека Му се доверим изцяло и да завършваме всяка своя молитва с израза: „И все пак нека бъде Твоята воля, Господи, а не моята!
към текста >>

Така че нека Му се доверим изцяло и да завършваме всяка своя молитва с израза: „И все пак нека бъде Твоята воля, Господи, а не моята!
Молитвата е неповторим шанс да поискаме нещо от Бога. И ако времето да го получим е дошло, то идва при нас. Ако ли пък искането ни не е целесъобразно или навременно, в повечето случаи не получаваме желаното, защото то по-скоро ще ни навреди, отколкото да ни помогне. Законът гласи, че всяко нещо става на своето време. Бог знае по-добре от самите нас какво точно ни е нужно и кога следва да го получим. Така че нека Му се доверим изцяло и да завършваме всяка своя молитва с израза: „И все пак нека бъде Твоята воля, Господи, а не моята! “ Молитвата е нужна не на Бога, а на човека. Тя е не само пътека, чрез която съединяваме небето и земята. Тя е и проверка за духовната зрелост на онзи, който я отправя. В нейното ядро се таи вълшебно зрънце, от което могат да израснат чудеса.
към текста >>

Молитвата е нужна не на Бога, а на човека.
Ако ли пък искането ни не е целесъобразно или навременно, в повечето случаи не получаваме желаното, защото то по-скоро ще ни навреди, отколкото да ни помогне. Законът гласи, че всяко нещо става на своето време. Бог знае по-добре от самите нас какво точно ни е нужно и кога следва да го получим. Така че нека Му се доверим изцяло и да завършваме всяка своя молитва с израза: „И все пак нека бъде Твоята воля, Господи, а не моята! “ Молитвата е нужна не на Бога, а на човека. Тя е не само пътека, чрез която съединяваме небето и земята. Тя е и проверка за духовната зрелост на онзи, който я отправя. В нейното ядро се таи вълшебно зрънце, от което могат да израснат чудеса. Ала по-съществен от чудесата е пламъкът на вътрешното пресътворение. В молитвата взимат участие и разумът, и чувствата.
към текста >>

В молитвата взимат участие и разумът, и чувствата.
Молитвата е нужна не на Бога, а на човека. Тя е не само пътека, чрез която съединяваме небето и земята. Тя е и проверка за духовната зрелост на онзи, който я отправя. В нейното ядро се таи вълшебно зрънце, от което могат да израснат чудеса. Ала по-съществен от чудесата е пламъкът на вътрешното пресътворение. В молитвата взимат участие и разумът, и чувствата. Умът протяга ръка на сърцето и чрез тяхното задружно действие се ражда мощта на молитвения порив. Редовният молитвен живот – ако е плод на дълбока вътрешна потребност, а не на фарисейска показност или суета – осигурява цялостно пречистване на ума, сърцето и тялото. И колкото повече се молиш, и колкото по-честен, сърдечен и открит си в молението си, толкова повече научаваш за истинския път на Духа и за собственото си място под слънцето. И така достигаш до котата, при която молитвеният зов на душата ти се слива с вечния глас на Космоса. Молитвата е пътека от един свят към друг.
към текста >>

Молитвата е пътека от един свят към друг.
В молитвата взимат участие и разумът, и чувствата. Умът протяга ръка на сърцето и чрез тяхното задружно действие се ражда мощта на молитвения порив. Редовният молитвен живот – ако е плод на дълбока вътрешна потребност, а не на фарисейска показност или суета – осигурява цялостно пречистване на ума, сърцето и тялото. И колкото повече се молиш, и колкото по-честен, сърдечен и открит си в молението си, толкова повече научаваш за истинския път на Духа и за собственото си място под слънцето. И така достигаш до котата, при която молитвеният зов на душата ти се слива с вечния глас на Космоса. Молитвата е пътека от един свят към друг. Тя има начало, но няма край. Червената нишка, която ни води безпогрешно по нея, е Божествената Любов. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: „Ученикът трябва постоянно да бъде във връзка с Бога на Любовта. Да мисли за Този, Който единствен е неизменяем и благ всякога!
към текста >>

А молитвата е един от методите за тяхното постигане.
По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: „Ученикът трябва постоянно да бъде във връзка с Бога на Любовта. Да мисли за Този, Който единствен е неизменяем и благ всякога! “ Неизменността и благостта са качества, присъщи на Всевишния. За окултния ученик те са далечна, но постижима цел в неговото стремление към Вечността. А молитвата е един от методите за тяхното постигане. Може би най-лесният и достъпният. Тя съдържа и потенциала да съдейства за изплащането на кармичните задължения. Пряко – чрез засвидетелстване на искрено покаяние, последвано от коригиране на извършените погрешки и промяна в начина на мислене и поведение, и косвено – посредством изкристализиране на пътищата за преодоляване на кармичните обвързаности. В това направление особено ценни са следните указания на българския духовен Учител: „Само молитвата ще ти покаже разумния начин да изплатиш кармата си по-лесно. При молитвата трябва да преживееш едно Божествено състояние.
към текста >>

В това направление особено ценни са следните указания на българския духовен Учител: „Само молитвата ще ти покаже разумния начин да изплатиш кармата си по-лесно.
За окултния ученик те са далечна, но постижима цел в неговото стремление към Вечността. А молитвата е един от методите за тяхното постигане. Може би най-лесният и достъпният. Тя съдържа и потенциала да съдейства за изплащането на кармичните задължения. Пряко – чрез засвидетелстване на искрено покаяние, последвано от коригиране на извършените погрешки и промяна в начина на мислене и поведение, и косвено – посредством изкристализиране на пътищата за преодоляване на кармичните обвързаности. В това направление особено ценни са следните указания на българския духовен Учител: „Само молитвата ще ти покаже разумния начин да изплатиш кармата си по-лесно. При молитвата трябва да преживееш едно Божествено състояние. Молитвата е едновременно начин, по който ученикът чрез нея научава каква е Волята Божия.“ Едно от седемте тайнства (ритуал, при който вярващите получават благодатните сили на Светия Дух в специфична за всяко тайнство разновидност и ги използват по пътя на спасението) на Православната и Римо-католическата църква е Покаяние (или Изповед). Неговата задача е пречистването от греховете – казано на езотеричен език: освобождаването от кармичните задължения. Ето как Учителят П. Дънов разглежда същността на изповедта: „Изповядването е чистене.
към текста >>

При молитвата трябва да преживееш едно Божествено състояние.
А молитвата е един от методите за тяхното постигане. Може би най-лесният и достъпният. Тя съдържа и потенциала да съдейства за изплащането на кармичните задължения. Пряко – чрез засвидетелстване на искрено покаяние, последвано от коригиране на извършените погрешки и промяна в начина на мислене и поведение, и косвено – посредством изкристализиране на пътищата за преодоляване на кармичните обвързаности. В това направление особено ценни са следните указания на българския духовен Учител: „Само молитвата ще ти покаже разумния начин да изплатиш кармата си по-лесно. При молитвата трябва да преживееш едно Божествено състояние. Молитвата е едновременно начин, по който ученикът чрез нея научава каква е Волята Божия.“ Едно от седемте тайнства (ритуал, при който вярващите получават благодатните сили на Светия Дух в специфична за всяко тайнство разновидност и ги използват по пътя на спасението) на Православната и Римо-католическата църква е Покаяние (или Изповед). Неговата задача е пречистването от греховете – казано на езотеричен език: освобождаването от кармичните задължения. Ето как Учителят П. Дънов разглежда същността на изповедта: „Изповядването е чистене. Да се изповяда човек, това значи да отвори душата си към Бога, да изнесе всичко непотребно навън и да се освободи от излишния товар, който го тормози.“
към текста >>

Молитвата е едновременно начин, по който ученикът чрез нея научава каква е Волята Божия.“ Едно от седемте тайнства (ритуал, при който вярващите получават благодатните сили на Светия Дух в специфична за всяко тайнство разновидност и ги използват по пътя на спасението) на Православната и Римо-католическата църква е Покаяние (или Изповед).
Може би най-лесният и достъпният. Тя съдържа и потенциала да съдейства за изплащането на кармичните задължения. Пряко – чрез засвидетелстване на искрено покаяние, последвано от коригиране на извършените погрешки и промяна в начина на мислене и поведение, и косвено – посредством изкристализиране на пътищата за преодоляване на кармичните обвързаности. В това направление особено ценни са следните указания на българския духовен Учител: „Само молитвата ще ти покаже разумния начин да изплатиш кармата си по-лесно. При молитвата трябва да преживееш едно Божествено състояние. Молитвата е едновременно начин, по който ученикът чрез нея научава каква е Волята Божия.“ Едно от седемте тайнства (ритуал, при който вярващите получават благодатните сили на Светия Дух в специфична за всяко тайнство разновидност и ги използват по пътя на спасението) на Православната и Римо-католическата църква е Покаяние (или Изповед). Неговата задача е пречистването от греховете – казано на езотеричен език: освобождаването от кармичните задължения. Ето как Учителят П. Дънов разглежда същността на изповедта: „Изповядването е чистене. Да се изповяда човек, това значи да отвори душата си към Бога, да изнесе всичко непотребно навън и да се освободи от излишния товар, който го тормози.“ Нужно е да се молим в своята тайна стаичка, т.е.
към текста >>

далеч от погледите и присъствието на други хора (освен ако молитвата не е колективна).
Неговата задача е пречистването от греховете – казано на езотеричен език: освобождаването от кармичните задължения. Ето как Учителят П. Дънов разглежда същността на изповедта: „Изповядването е чистене. Да се изповяда човек, това значи да отвори душата си към Бога, да изнесе всичко непотребно навън и да се освободи от излишния товар, който го тормози.“ Нужно е да се молим в своята тайна стаичка, т.е. далеч от погледите и присъствието на други хора (освен ако молитвата не е колективна). Тогава общуването с Бога е най-пълноценно. („Казвате: „Не можем ли да се молим в църква, в къщи някъде или на улицата? “ Не можеш. Ще се молиш само в скришната си стаичка. Не можеш да се молиш нито в църква, нито в къщи, нито на улицата.
към текста >>

Щом всички те виждат, че се молиш, това вече не е молитва, това е тщеславие.“ Изпълнявайки повелята на Христос да обичаме всички, дори и враговете си, трябва да насочваме молението си и в посока благото на хората, които не са ни приятни или с които враждуваме.
И като влезеш вътре, помоли се Отцу твоему, Който вижда в тайно. Като влезеш в тая стаичка, ще разбереш какво нещо е Бог.“) Уединението създава условия връзката с Небето да бъде по-чиста, освободена от външно напрежение и смущения. Както казва Учителят П. Дънов: „Когато се молите, никой не трябва да подозира това. Никой не трябва да знае как и кога се молите. Щом всички те виждат, че се молиш, това вече не е молитва, това е тщеславие.“ Изпълнявайки повелята на Христос да обичаме всички, дори и враговете си, трябва да насочваме молението си и в посока благото на хората, които не са ни приятни или с които враждуваме. Учителят на ББ у нас обобщава тези изисквания към молитвения акт, както следва: „Така се молете, че никой да не знае и да не вижда, че се молите. Когато при молитвата чувствате връзка с Великото Начало, всяка мисъл у вас ще бъде ясна и всяко чувство – силно и мощно. Молете се за всеки, особено за този, когото не обичате или не можете да търпите. Помагайте чрез молитвата си да се повдигне духът на този човек.“ За да бъде успешна молитвата, за да бъде изпълнена по най-добрия начин, тя предполага пълна концентрация на мисълта на молещия се („Молитвата има смисъл само тогава, когато излиза от дълбочината на душата.
към текста >>

Когато при молитвата чувствате връзка с Великото Начало, всяка мисъл у вас ще бъде ясна и всяко чувство – силно и мощно.
Както казва Учителят П. Дънов: „Когато се молите, никой не трябва да подозира това. Никой не трябва да знае как и кога се молите. Щом всички те виждат, че се молиш, това вече не е молитва, това е тщеславие.“ Изпълнявайки повелята на Христос да обичаме всички, дори и враговете си, трябва да насочваме молението си и в посока благото на хората, които не са ни приятни или с които враждуваме. Учителят на ББ у нас обобщава тези изисквания към молитвения акт, както следва: „Така се молете, че никой да не знае и да не вижда, че се молите. Когато при молитвата чувствате връзка с Великото Начало, всяка мисъл у вас ще бъде ясна и всяко чувство – силно и мощно. Молете се за всеки, особено за този, когото не обичате или не можете да търпите. Помагайте чрез молитвата си да се повдигне духът на този човек.“ За да бъде успешна молитвата, за да бъде изпълнена по най-добрия начин, тя предполага пълна концентрация на мисълта на молещия се („Молитвата има смисъл само тогава, когато излиза от дълбочината на душата. Тя не търпи никакви правила и никакви ограничения.“). Самата мисъл от своя страна следва да бъде ясна, еднопосочна, изчистена от странични влияния.
към текста >>

Помагайте чрез молитвата си да се повдигне духът на този човек.“
Никой не трябва да знае как и кога се молите. Щом всички те виждат, че се молиш, това вече не е молитва, това е тщеславие.“ Изпълнявайки повелята на Христос да обичаме всички, дори и враговете си, трябва да насочваме молението си и в посока благото на хората, които не са ни приятни или с които враждуваме. Учителят на ББ у нас обобщава тези изисквания към молитвения акт, както следва: „Така се молете, че никой да не знае и да не вижда, че се молите. Когато при молитвата чувствате връзка с Великото Начало, всяка мисъл у вас ще бъде ясна и всяко чувство – силно и мощно. Молете се за всеки, особено за този, когото не обичате или не можете да търпите. Помагайте чрез молитвата си да се повдигне духът на този човек.“ За да бъде успешна молитвата, за да бъде изпълнена по най-добрия начин, тя предполага пълна концентрация на мисълта на молещия се („Молитвата има смисъл само тогава, когато излиза от дълбочината на душата. Тя не търпи никакви правила и никакви ограничения.“). Самата мисъл от своя страна следва да бъде ясна, еднопосочна, изчистена от странични влияния. Мисъл, каквато Учителят П. Дънов нарича „права“, сиреч правилна – и не само като съдържание, но и като интензивност и насоченост.
към текста >>

За да бъде успешна молитвата, за да бъде изпълнена по най-добрия начин, тя предполага пълна концентрация на мисълта на молещия се („Молитвата има смисъл само тогава, когато излиза от дълбочината на душата.
Щом всички те виждат, че се молиш, това вече не е молитва, това е тщеславие.“ Изпълнявайки повелята на Христос да обичаме всички, дори и враговете си, трябва да насочваме молението си и в посока благото на хората, които не са ни приятни или с които враждуваме. Учителят на ББ у нас обобщава тези изисквания към молитвения акт, както следва: „Така се молете, че никой да не знае и да не вижда, че се молите. Когато при молитвата чувствате връзка с Великото Начало, всяка мисъл у вас ще бъде ясна и всяко чувство – силно и мощно. Молете се за всеки, особено за този, когото не обичате или не можете да търпите. Помагайте чрез молитвата си да се повдигне духът на този човек.“ За да бъде успешна молитвата, за да бъде изпълнена по най-добрия начин, тя предполага пълна концентрация на мисълта на молещия се („Молитвата има смисъл само тогава, когато излиза от дълбочината на душата. Тя не търпи никакви правила и никакви ограничения.“). Самата мисъл от своя страна следва да бъде ясна, еднопосочна, изчистена от странични влияния. Мисъл, каквато Учителят П. Дънов нарича „права“, сиреч правилна – и не само като съдържание, но и като интензивност и насоченост. („Не може да се моли човек, който не мисли.
към текста >>

Правата мисъл е молитва“ – Учителят П.
Тя не търпи никакви правила и никакви ограничения.“). Самата мисъл от своя страна следва да бъде ясна, еднопосочна, изчистена от странични влияния. Мисъл, каквато Учителят П. Дънов нарича „права“, сиреч правилна – и не само като съдържание, но и като интензивност и насоченост. („Не може да се моли човек, който не мисли. Правата мисъл е молитва“ – Учителят П. Дънов.) Тогава и само тогава молитвата се превръща в „разумно общение с разумните сили в природата. Всички наредби на природата са свещени“. Като следствие от подобна молитва човек започва да вибрира на по-висока честота, става по-чувствителен и по-възприемчив спрямо енергиите на Космоса, духът му се извисява, устремен към Божественото. По-ниските вибрации на окръжаващата го среда вече не могат да го засегнат: „Молитвата повишава вибрациите на човешката аура, а чрез това човек става неуязвим за по-нисшите околни влияния. Молитвата е общение с Бога, дишане на душата, израз на велика хармония и само тя е в сила да отмахне онази грубост, която съществува сега в света“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>

Дънов.) Тогава и само тогава молитвата се превръща в „разумно общение с разумните сили в природата.
Самата мисъл от своя страна следва да бъде ясна, еднопосочна, изчистена от странични влияния. Мисъл, каквато Учителят П. Дънов нарича „права“, сиреч правилна – и не само като съдържание, но и като интензивност и насоченост. („Не може да се моли човек, който не мисли. Правата мисъл е молитва“ – Учителят П. Дънов.) Тогава и само тогава молитвата се превръща в „разумно общение с разумните сили в природата. Всички наредби на природата са свещени“. Като следствие от подобна молитва човек започва да вибрира на по-висока честота, става по-чувствителен и по-възприемчив спрямо енергиите на Космоса, духът му се извисява, устремен към Божественото. По-ниските вибрации на окръжаващата го среда вече не могат да го засегнат: „Молитвата повишава вибрациите на човешката аура, а чрез това човек става неуязвим за по-нисшите околни влияния. Молитвата е общение с Бога, дишане на душата, израз на велика хармония и само тя е в сила да отмахне онази грубост, която съществува сега в света“ (Учителят П. Дънов). Що се отнася до властващата в света грубост, посочена от Учителя на ББ в България, в наши дни тя е несравнимо по-масова и безскрупулна, отколкото по времето на неговото земно въплъщение.
към текста >>

Като следствие от подобна молитва човек започва да вибрира на по-висока честота, става по-чувствителен и по-възприемчив спрямо енергиите на Космоса, духът му се извисява, устремен към Божественото.
Дънов нарича „права“, сиреч правилна – и не само като съдържание, но и като интензивност и насоченост. („Не може да се моли човек, който не мисли. Правата мисъл е молитва“ – Учителят П. Дънов.) Тогава и само тогава молитвата се превръща в „разумно общение с разумните сили в природата. Всички наредби на природата са свещени“. Като следствие от подобна молитва човек започва да вибрира на по-висока честота, става по-чувствителен и по-възприемчив спрямо енергиите на Космоса, духът му се извисява, устремен към Божественото. По-ниските вибрации на окръжаващата го среда вече не могат да го засегнат: „Молитвата повишава вибрациите на човешката аура, а чрез това човек става неуязвим за по-нисшите околни влияния. Молитвата е общение с Бога, дишане на душата, израз на велика хармония и само тя е в сила да отмахне онази грубост, която съществува сега в света“ (Учителят П. Дънов). Що се отнася до властващата в света грубост, посочена от Учителя на ББ в България, в наши дни тя е несравнимо по-масова и безскрупулна, отколкото по времето на неговото земно въплъщение. Това означава, че ролята на молитвата за нейното надмогване и заместването ў с мекотата и благостта на присъствието и жизнената изява на пробудените души е от още по-голямо значение. Когато се молим правилно, ставаме недостъпни за негативни външни въздействия.
към текста >>

По-ниските вибрации на окръжаващата го среда вече не могат да го засегнат: „Молитвата повишава вибрациите на човешката аура, а чрез това човек става неуязвим за по-нисшите околни влияния.
(„Не може да се моли човек, който не мисли. Правата мисъл е молитва“ – Учителят П. Дънов.) Тогава и само тогава молитвата се превръща в „разумно общение с разумните сили в природата. Всички наредби на природата са свещени“. Като следствие от подобна молитва човек започва да вибрира на по-висока честота, става по-чувствителен и по-възприемчив спрямо енергиите на Космоса, духът му се извисява, устремен към Божественото. По-ниските вибрации на окръжаващата го среда вече не могат да го засегнат: „Молитвата повишава вибрациите на човешката аура, а чрез това човек става неуязвим за по-нисшите околни влияния. Молитвата е общение с Бога, дишане на душата, израз на велика хармония и само тя е в сила да отмахне онази грубост, която съществува сега в света“ (Учителят П. Дънов). Що се отнася до властващата в света грубост, посочена от Учителя на ББ в България, в наши дни тя е несравнимо по-масова и безскрупулна, отколкото по времето на неговото земно въплъщение. Това означава, че ролята на молитвата за нейното надмогване и заместването ў с мекотата и благостта на присъствието и жизнената изява на пробудените души е от още по-голямо значение. Когато се молим правилно, ставаме недостъпни за негативни външни въздействия. В тази насока молитвите и специално подбраните формули са незаменими: „Неуязвим за външните нападки и нисшите влияния ще бъдеш само чрез ограждане и молитва.
към текста >>

Молитвата е общение с Бога, дишане на душата, израз на велика хармония и само тя е в сила да отмахне онази грубост, която съществува сега в света“ (Учителят П. Дънов).
Правата мисъл е молитва“ – Учителят П. Дънов.) Тогава и само тогава молитвата се превръща в „разумно общение с разумните сили в природата. Всички наредби на природата са свещени“. Като следствие от подобна молитва човек започва да вибрира на по-висока честота, става по-чувствителен и по-възприемчив спрямо енергиите на Космоса, духът му се извисява, устремен към Божественото. По-ниските вибрации на окръжаващата го среда вече не могат да го засегнат: „Молитвата повишава вибрациите на човешката аура, а чрез това човек става неуязвим за по-нисшите околни влияния. Молитвата е общение с Бога, дишане на душата, израз на велика хармония и само тя е в сила да отмахне онази грубост, която съществува сега в света“ (Учителят П. Дънов). Що се отнася до властващата в света грубост, посочена от Учителя на ББ в България, в наши дни тя е несравнимо по-масова и безскрупулна, отколкото по времето на неговото земно въплъщение. Това означава, че ролята на молитвата за нейното надмогване и заместването ў с мекотата и благостта на присъствието и жизнената изява на пробудените души е от още по-голямо значение. Когато се молим правилно, ставаме недостъпни за негативни външни въздействия. В тази насока молитвите и специално подбраните формули са незаменими: „Неуязвим за външните нападки и нисшите влияния ще бъдеш само чрез ограждане и молитва. Като повишиш вибрациите на своята аура, никакво зло не може да те нападне.
към текста >>

Това означава, че ролята на молитвата за нейното надмогване и заместването ў с мекотата и благостта на присъствието и жизнената изява на пробудените души е от още по-голямо значение.
Всички наредби на природата са свещени“. Като следствие от подобна молитва човек започва да вибрира на по-висока честота, става по-чувствителен и по-възприемчив спрямо енергиите на Космоса, духът му се извисява, устремен към Божественото. По-ниските вибрации на окръжаващата го среда вече не могат да го засегнат: „Молитвата повишава вибрациите на човешката аура, а чрез това човек става неуязвим за по-нисшите околни влияния. Молитвата е общение с Бога, дишане на душата, израз на велика хармония и само тя е в сила да отмахне онази грубост, която съществува сега в света“ (Учителят П. Дънов). Що се отнася до властващата в света грубост, посочена от Учителя на ББ в България, в наши дни тя е несравнимо по-масова и безскрупулна, отколкото по времето на неговото земно въплъщение. Това означава, че ролята на молитвата за нейното надмогване и заместването ў с мекотата и благостта на присъствието и жизнената изява на пробудените души е от още по-голямо значение. Когато се молим правилно, ставаме недостъпни за негативни външни въздействия. В тази насока молитвите и специално подбраните формули са незаменими: „Неуязвим за външните нападки и нисшите влияния ще бъдеш само чрез ограждане и молитва. Като повишиш вибрациите на своята аура, никакво зло не може да те нападне. Молитвата е мощен метод за запазване“ (Учителят П. Дънов). Вибриращият на Божествено равнище става още в плът жител на най-извисената зона на Битието.
към текста >>

В тази насока молитвите и специално подбраните формули са незаменими: „Неуязвим за външните нападки и нисшите влияния ще бъдеш само чрез ограждане и молитва.
По-ниските вибрации на окръжаващата го среда вече не могат да го засегнат: „Молитвата повишава вибрациите на човешката аура, а чрез това човек става неуязвим за по-нисшите околни влияния. Молитвата е общение с Бога, дишане на душата, израз на велика хармония и само тя е в сила да отмахне онази грубост, която съществува сега в света“ (Учителят П. Дънов). Що се отнася до властващата в света грубост, посочена от Учителя на ББ в България, в наши дни тя е несравнимо по-масова и безскрупулна, отколкото по времето на неговото земно въплъщение. Това означава, че ролята на молитвата за нейното надмогване и заместването ў с мекотата и благостта на присъствието и жизнената изява на пробудените души е от още по-голямо значение. Когато се молим правилно, ставаме недостъпни за негативни външни въздействия. В тази насока молитвите и специално подбраните формули са незаменими: „Неуязвим за външните нападки и нисшите влияния ще бъдеш само чрез ограждане и молитва. Като повишиш вибрациите на своята аура, никакво зло не може да те нападне. Молитвата е мощен метод за запазване“ (Учителят П. Дънов). Вибриращият на Божествено равнище става още в плът жител на най-извисената зона на Битието. Никоя от многобройните вариации и разновидности на злото не е в състояние да го достигне и да му навреди. За мощта и въздействието на груповия вид молитва българският духовен Учител подчертава: „Колективната молитва е силна и затова, когато всички се молят едновременно в едно направление и са искрени и сърдечни, молитвата има резултат.
към текста >>

Молитвата е мощен метод за запазване“ (Учителят П. Дънов).
Що се отнася до властващата в света грубост, посочена от Учителя на ББ в България, в наши дни тя е несравнимо по-масова и безскрупулна, отколкото по времето на неговото земно въплъщение. Това означава, че ролята на молитвата за нейното надмогване и заместването ў с мекотата и благостта на присъствието и жизнената изява на пробудените души е от още по-голямо значение. Когато се молим правилно, ставаме недостъпни за негативни външни въздействия. В тази насока молитвите и специално подбраните формули са незаменими: „Неуязвим за външните нападки и нисшите влияния ще бъдеш само чрез ограждане и молитва. Като повишиш вибрациите на своята аура, никакво зло не може да те нападне. Молитвата е мощен метод за запазване“ (Учителят П. Дънов). Вибриращият на Божествено равнище става още в плът жител на най-извисената зона на Битието. Никоя от многобройните вариации и разновидности на злото не е в състояние да го достигне и да му навреди. За мощта и въздействието на груповия вид молитва българският духовен Учител подчертава: „Колективната молитва е силна и затова, когато всички се молят едновременно в едно направление и са искрени и сърдечни, молитвата има резултат. Има ли хармония, молитвата има сила.“ В този смисъл молитвата заема водещо място в заниманията на духовните групи. Както е известно, един от законите на невидимия свят гласи, че колективният енергиен заряд – зарядът от обединените от една мисъл, от една молитва хора – е несравнимо по-мощен от механичния сбор на тяхната индивидуална енергия.
към текста >>

За мощта и въздействието на груповия вид молитва българският духовен Учител подчертава: „Колективната молитва е силна и затова, когато всички се молят едновременно в едно направление и са искрени и сърдечни, молитвата има резултат.
В тази насока молитвите и специално подбраните формули са незаменими: „Неуязвим за външните нападки и нисшите влияния ще бъдеш само чрез ограждане и молитва. Като повишиш вибрациите на своята аура, никакво зло не може да те нападне. Молитвата е мощен метод за запазване“ (Учителят П. Дънов). Вибриращият на Божествено равнище става още в плът жител на най-извисената зона на Битието. Никоя от многобройните вариации и разновидности на злото не е в състояние да го достигне и да му навреди. За мощта и въздействието на груповия вид молитва българският духовен Учител подчертава: „Колективната молитва е силна и затова, когато всички се молят едновременно в едно направление и са искрени и сърдечни, молитвата има резултат. Има ли хармония, молитвата има сила.“ В този смисъл молитвата заема водещо място в заниманията на духовните групи. Както е известно, един от законите на невидимия свят гласи, че колективният енергиен заряд – зарядът от обединените от една мисъл, от една молитва хора – е несравнимо по-мощен от механичния сбор на тяхната индивидуална енергия. В тази насока наставленията на Учителя П. Дънов придобиват още по-голяма значимост: „Ще трябва да се образува една група, която да работи само чрез молитва. Да се образува нещо като верига мисловна, която да се моли в определен час за определено нещо.
към текста >>

Има ли хармония, молитвата има сила.“ В този смисъл молитвата заема водещо място в заниманията на духовните групи.
Като повишиш вибрациите на своята аура, никакво зло не може да те нападне. Молитвата е мощен метод за запазване“ (Учителят П. Дънов). Вибриращият на Божествено равнище става още в плът жител на най-извисената зона на Битието. Никоя от многобройните вариации и разновидности на злото не е в състояние да го достигне и да му навреди. За мощта и въздействието на груповия вид молитва българският духовен Учител подчертава: „Колективната молитва е силна и затова, когато всички се молят едновременно в едно направление и са искрени и сърдечни, молитвата има резултат. Има ли хармония, молитвата има сила.“ В този смисъл молитвата заема водещо място в заниманията на духовните групи. Както е известно, един от законите на невидимия свят гласи, че колективният енергиен заряд – зарядът от обединените от една мисъл, от една молитва хора – е несравнимо по-мощен от механичния сбор на тяхната индивидуална енергия. В тази насока наставленията на Учителя П. Дънов придобиват още по-голяма значимост: „Ще трябва да се образува една група, която да работи само чрез молитва. Да се образува нещо като верига мисловна, която да се моли в определен час за определено нещо. Да се работи чрез молитва.“ Необходимостта от хармонизиране на съзнанието преди молитва се отнася не само до нейното колективно измерение, но и до индивидуалното: „Когато се моли, човек трябва да се представи в най-красивото положение пред Бога“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>

Както е известно, един от законите на невидимия свят гласи, че колективният енергиен заряд – зарядът от обединените от една мисъл, от една молитва хора – е несравнимо по-мощен от механичния сбор на тяхната индивидуална енергия.
Молитвата е мощен метод за запазване“ (Учителят П. Дънов). Вибриращият на Божествено равнище става още в плът жител на най-извисената зона на Битието. Никоя от многобройните вариации и разновидности на злото не е в състояние да го достигне и да му навреди. За мощта и въздействието на груповия вид молитва българският духовен Учител подчертава: „Колективната молитва е силна и затова, когато всички се молят едновременно в едно направление и са искрени и сърдечни, молитвата има резултат. Има ли хармония, молитвата има сила.“ В този смисъл молитвата заема водещо място в заниманията на духовните групи. Както е известно, един от законите на невидимия свят гласи, че колективният енергиен заряд – зарядът от обединените от една мисъл, от една молитва хора – е несравнимо по-мощен от механичния сбор на тяхната индивидуална енергия. В тази насока наставленията на Учителя П. Дънов придобиват още по-голяма значимост: „Ще трябва да се образува една група, която да работи само чрез молитва. Да се образува нещо като верига мисловна, която да се моли в определен час за определено нещо. Да се работи чрез молитва.“ Необходимостта от хармонизиране на съзнанието преди молитва се отнася не само до нейното колективно измерение, но и до индивидуалното: „Когато се моли, човек трябва да се представи в най-красивото положение пред Бога“ (Учителят П. Дънов). Ако молитвата е отправена от душата на праведник, с чисто сърце и мощен дух, тя притежава потенциала да твори чудеса: „Понякога молитвата на един човек е в състояние да донесе благо на хиляди хора.
към текста >>

Дънов придобиват още по-голяма значимост: „Ще трябва да се образува една група, която да работи само чрез молитва.
Никоя от многобройните вариации и разновидности на злото не е в състояние да го достигне и да му навреди. За мощта и въздействието на груповия вид молитва българският духовен Учител подчертава: „Колективната молитва е силна и затова, когато всички се молят едновременно в едно направление и са искрени и сърдечни, молитвата има резултат. Има ли хармония, молитвата има сила.“ В този смисъл молитвата заема водещо място в заниманията на духовните групи. Както е известно, един от законите на невидимия свят гласи, че колективният енергиен заряд – зарядът от обединените от една мисъл, от една молитва хора – е несравнимо по-мощен от механичния сбор на тяхната индивидуална енергия. В тази насока наставленията на Учителя П. Дънов придобиват още по-голяма значимост: „Ще трябва да се образува една група, която да работи само чрез молитва. Да се образува нещо като верига мисловна, която да се моли в определен час за определено нещо. Да се работи чрез молитва.“ Необходимостта от хармонизиране на съзнанието преди молитва се отнася не само до нейното колективно измерение, но и до индивидуалното: „Когато се моли, човек трябва да се представи в най-красивото положение пред Бога“ (Учителят П. Дънов). Ако молитвата е отправена от душата на праведник, с чисто сърце и мощен дух, тя притежава потенциала да твори чудеса: „Понякога молитвата на един човек е в състояние да донесе благо на хиляди хора. Молитвата на един човек е в състояние да премахне хиляди нещастия.“ Към факторите, обуславящи или съпътстващи целесъобразното провеждане на молитвата, спадат още: правилното дишане, изпълненото със светлина съзнание, балансираният обмен на енергии, осмислянето на потребността от работа за Цялото. Учителят П.
към текста >>

Да се работи чрез молитва.“ Необходимостта от хармонизиране на съзнанието преди молитва се отнася не само до нейното колективно измерение, но и до индивидуалното: „Когато се моли, човек трябва да се представи в най-красивото положение пред Бога“ (Учителят П. Дънов).
Има ли хармония, молитвата има сила.“ В този смисъл молитвата заема водещо място в заниманията на духовните групи. Както е известно, един от законите на невидимия свят гласи, че колективният енергиен заряд – зарядът от обединените от една мисъл, от една молитва хора – е несравнимо по-мощен от механичния сбор на тяхната индивидуална енергия. В тази насока наставленията на Учителя П. Дънов придобиват още по-голяма значимост: „Ще трябва да се образува една група, която да работи само чрез молитва. Да се образува нещо като верига мисловна, която да се моли в определен час за определено нещо. Да се работи чрез молитва.“ Необходимостта от хармонизиране на съзнанието преди молитва се отнася не само до нейното колективно измерение, но и до индивидуалното: „Когато се моли, човек трябва да се представи в най-красивото положение пред Бога“ (Учителят П. Дънов). Ако молитвата е отправена от душата на праведник, с чисто сърце и мощен дух, тя притежава потенциала да твори чудеса: „Понякога молитвата на един човек е в състояние да донесе благо на хиляди хора. Молитвата на един човек е в състояние да премахне хиляди нещастия.“ Към факторите, обуславящи или съпътстващи целесъобразното провеждане на молитвата, спадат още: правилното дишане, изпълненото със светлина съзнание, балансираният обмен на енергии, осмислянето на потребността от работа за Цялото. Учителят П. Дънов разглежда тези взаимовръзки по следния начин: „Молитвата е най-добрият метод за правилно дишане. За нея трябва едно просветено съзнание.
към текста >>

Ако молитвата е отправена от душата на праведник, с чисто сърце и мощен дух, тя притежава потенциала да твори чудеса: „Понякога молитвата на един човек е в състояние да донесе благо на хиляди хора.
Както е известно, един от законите на невидимия свят гласи, че колективният енергиен заряд – зарядът от обединените от една мисъл, от една молитва хора – е несравнимо по-мощен от механичния сбор на тяхната индивидуална енергия. В тази насока наставленията на Учителя П. Дънов придобиват още по-голяма значимост: „Ще трябва да се образува една група, която да работи само чрез молитва. Да се образува нещо като верига мисловна, която да се моли в определен час за определено нещо. Да се работи чрез молитва.“ Необходимостта от хармонизиране на съзнанието преди молитва се отнася не само до нейното колективно измерение, но и до индивидуалното: „Когато се моли, човек трябва да се представи в най-красивото положение пред Бога“ (Учителят П. Дънов). Ако молитвата е отправена от душата на праведник, с чисто сърце и мощен дух, тя притежава потенциала да твори чудеса: „Понякога молитвата на един човек е в състояние да донесе благо на хиляди хора. Молитвата на един човек е в състояние да премахне хиляди нещастия.“ Към факторите, обуславящи или съпътстващи целесъобразното провеждане на молитвата, спадат още: правилното дишане, изпълненото със светлина съзнание, балансираният обмен на енергии, осмислянето на потребността от работа за Цялото. Учителят П. Дънов разглежда тези взаимовръзки по следния начин: „Молитвата е най-добрият метод за правилно дишане. За нея трябва едно просветено съзнание. В молитвата трябва да знаеш да слезнеш и да излезнеш.
към текста >>

Молитвата на един човек е в състояние да премахне хиляди нещастия.“ Към факторите, обуславящи или съпътстващи целесъобразното провеждане на молитвата, спадат още: правилното дишане, изпълненото със светлина съзнание, балансираният обмен на енергии, осмислянето на потребността от работа за Цялото.
В тази насока наставленията на Учителя П. Дънов придобиват още по-голяма значимост: „Ще трябва да се образува една група, която да работи само чрез молитва. Да се образува нещо като верига мисловна, която да се моли в определен час за определено нещо. Да се работи чрез молитва.“ Необходимостта от хармонизиране на съзнанието преди молитва се отнася не само до нейното колективно измерение, но и до индивидуалното: „Когато се моли, човек трябва да се представи в най-красивото положение пред Бога“ (Учителят П. Дънов). Ако молитвата е отправена от душата на праведник, с чисто сърце и мощен дух, тя притежава потенциала да твори чудеса: „Понякога молитвата на един човек е в състояние да донесе благо на хиляди хора. Молитвата на един човек е в състояние да премахне хиляди нещастия.“ Към факторите, обуславящи или съпътстващи целесъобразното провеждане на молитвата, спадат още: правилното дишане, изпълненото със светлина съзнание, балансираният обмен на енергии, осмислянето на потребността от работа за Цялото. Учителят П. Дънов разглежда тези взаимовръзки по следния начин: „Молитвата е най-добрият метод за правилно дишане. За нея трябва едно просветено съзнание. В молитвата трябва да знаеш да слезнеш и да излезнеш. Молитвата е един процес на обмяна.
към текста >>

Дънов разглежда тези взаимовръзки по следния начин: „Молитвата е най-добрият метод за правилно дишане.
Да се образува нещо като верига мисловна, която да се моли в определен час за определено нещо. Да се работи чрез молитва.“ Необходимостта от хармонизиране на съзнанието преди молитва се отнася не само до нейното колективно измерение, но и до индивидуалното: „Когато се моли, човек трябва да се представи в най-красивото положение пред Бога“ (Учителят П. Дънов). Ако молитвата е отправена от душата на праведник, с чисто сърце и мощен дух, тя притежава потенциала да твори чудеса: „Понякога молитвата на един човек е в състояние да донесе благо на хиляди хора. Молитвата на един човек е в състояние да премахне хиляди нещастия.“ Към факторите, обуславящи или съпътстващи целесъобразното провеждане на молитвата, спадат още: правилното дишане, изпълненото със светлина съзнание, балансираният обмен на енергии, осмислянето на потребността от работа за Цялото. Учителят П. Дънов разглежда тези взаимовръзки по следния начин: „Молитвата е най-добрият метод за правилно дишане. За нея трябва едно просветено съзнание. В молитвата трябва да знаеш да слезнеш и да излезнеш. Молитвата е един процес на обмяна. Когато две същества се свързват, този процес – или връзка – е молитвата. Молитвата е само един метод, един начин на общение.
към текста >>

В молитвата трябва да знаеш да слезнеш и да излезнеш.
Ако молитвата е отправена от душата на праведник, с чисто сърце и мощен дух, тя притежава потенциала да твори чудеса: „Понякога молитвата на един човек е в състояние да донесе благо на хиляди хора. Молитвата на един човек е в състояние да премахне хиляди нещастия.“ Към факторите, обуславящи или съпътстващи целесъобразното провеждане на молитвата, спадат още: правилното дишане, изпълненото със светлина съзнание, балансираният обмен на енергии, осмислянето на потребността от работа за Цялото. Учителят П. Дънов разглежда тези взаимовръзки по следния начин: „Молитвата е най-добрият метод за правилно дишане. За нея трябва едно просветено съзнание. В молитвата трябва да знаеш да слезнеш и да излезнеш. Молитвата е един процес на обмяна. Когато две същества се свързват, този процес – или връзка – е молитвата. Молитвата е само един метод, един начин на общение. Когато ти съзнаваш, че си част от Цялото и работиш за Цялото, то е твоето право. Ако ти работиш за Цялото и Цялото работи за теб, то е онова мощно право в света.“ „Слизането“ и „излизането“ в терминологията на Учителя на ББ би трябвало да се тълкува като картинно представяне на навлизането в молитвено състояние и излизането от него или съответно понижаване и повишаване на интензивността на молитвения призив.
към текста >>

Молитвата е един процес на обмяна.
Молитвата на един човек е в състояние да премахне хиляди нещастия.“ Към факторите, обуславящи или съпътстващи целесъобразното провеждане на молитвата, спадат още: правилното дишане, изпълненото със светлина съзнание, балансираният обмен на енергии, осмислянето на потребността от работа за Цялото. Учителят П. Дънов разглежда тези взаимовръзки по следния начин: „Молитвата е най-добрият метод за правилно дишане. За нея трябва едно просветено съзнание. В молитвата трябва да знаеш да слезнеш и да излезнеш. Молитвата е един процес на обмяна. Когато две същества се свързват, този процес – или връзка – е молитвата. Молитвата е само един метод, един начин на общение. Когато ти съзнаваш, че си част от Цялото и работиш за Цялото, то е твоето право. Ако ти работиш за Цялото и Цялото работи за теб, то е онова мощно право в света.“ „Слизането“ и „излизането“ в терминологията на Учителя на ББ би трябвало да се тълкува като картинно представяне на навлизането в молитвено състояние и излизането от него или съответно понижаване и повишаване на интензивността на молитвения призив. Нуждата да общуваме молитвено с Бога е потребност на душата.
към текста >>

Когато две същества се свързват, този процес – или връзка – е молитвата.
Учителят П. Дънов разглежда тези взаимовръзки по следния начин: „Молитвата е най-добрият метод за правилно дишане. За нея трябва едно просветено съзнание. В молитвата трябва да знаеш да слезнеш и да излезнеш. Молитвата е един процес на обмяна. Когато две същества се свързват, този процес – или връзка – е молитвата. Молитвата е само един метод, един начин на общение. Когато ти съзнаваш, че си част от Цялото и работиш за Цялото, то е твоето право. Ако ти работиш за Цялото и Цялото работи за теб, то е онова мощно право в света.“ „Слизането“ и „излизането“ в терминологията на Учителя на ББ би трябвало да се тълкува като картинно представяне на навлизането в молитвено състояние и излизането от него или съответно понижаване и повишаване на интензивността на молитвения призив. Нуждата да общуваме молитвено с Бога е потребност на душата. Тя би следвало да бъде удовлетворявана независимо от честите изменения в настроението на човека или от спадовете и издиганията на неговото земно съзнание, отразяващо промените в околната среда.
към текста >>

Молитвата е само един метод, един начин на общение.
Дънов разглежда тези взаимовръзки по следния начин: „Молитвата е най-добрият метод за правилно дишане. За нея трябва едно просветено съзнание. В молитвата трябва да знаеш да слезнеш и да излезнеш. Молитвата е един процес на обмяна. Когато две същества се свързват, този процес – или връзка – е молитвата. Молитвата е само един метод, един начин на общение. Когато ти съзнаваш, че си част от Цялото и работиш за Цялото, то е твоето право. Ако ти работиш за Цялото и Цялото работи за теб, то е онова мощно право в света.“ „Слизането“ и „излизането“ в терминологията на Учителя на ББ би трябвало да се тълкува като картинно представяне на навлизането в молитвено състояние и излизането от него или съответно понижаване и повишаване на интензивността на молитвения призив. Нуждата да общуваме молитвено с Бога е потребност на душата. Тя би следвало да бъде удовлетворявана независимо от честите изменения в настроението на човека или от спадовете и издиганията на неговото земно съзнание, отразяващо промените в околната среда. И преди всичко останало – молитва, която не извира от чисто сърце, не може да бъде чута!
към текста >>

И преди всичко останало – молитва, която не извира от чисто сърце, не може да бъде чута!
Молитвата е само един метод, един начин на общение. Когато ти съзнаваш, че си част от Цялото и работиш за Цялото, то е твоето право. Ако ти работиш за Цялото и Цялото работи за теб, то е онова мощно право в света.“ „Слизането“ и „излизането“ в терминологията на Учителя на ББ би трябвало да се тълкува като картинно представяне на навлизането в молитвено състояние и излизането от него или съответно понижаване и повишаване на интензивността на молитвения призив. Нуждата да общуваме молитвено с Бога е потребност на душата. Тя би следвало да бъде удовлетворявана независимо от честите изменения в настроението на човека или от спадовете и издиганията на неговото земно съзнание, отразяващо промените в околната среда. И преди всичко останало – молитва, която не извира от чисто сърце, не може да бъде чута! От голяма полза за молещия се е и осъзнаването, че неговото безсмъртно духовно естество е рожба на Божественото: „Ще се молиш всякога, независимо от това, дали си разположен или не. Молещият се човек е силен – който всякога, където ходи, се моли усърдно. Човек трябва да се чувства като душа, която не се опетнява. Ще си туриш на ума да живееш по Бога най-възвишения и най-чистия живот, който е възможен за хората в плът. Бог е при мен и Той ми помага!
към текста >>

Измежду всички изяви на въплътените същества една от най-красивите и достойните е именно молитвата: „Най-красивото състояние е да се молиш“ (Учителят П. Дънов).
Бог е при мен и Той ми помага! “ (Учителят П. Дънов). Най-кратката пътека за пълноценно общуване с Небесния Отец е послушанието. В това отношение образец за нас, хората, са ангелите. Тяхната степен на осъзнатост превръща всичките им действия в молитвено преклонение пред Бога: „Ангелите имат послушание, изпълняват Волята Божия“ (Учителят П. Дънов). Измежду всички изяви на въплътените същества една от най-красивите и достойните е именно молитвата: „Най-красивото състояние е да се молиш“ (Учителят П. Дънов). Чрез молитвата осъществяваме контакт с разумните сили във Вселената, хармонизираме отношенията си на взимане и даване на всички равнища в Проявеното Битие. Тези благотворни резултати от проникновения молитвен живот са описани от българския велик Посветен така: „Да се молиш, значи да влезеш във връзка с всичко, което е разумно, да дадеш и да приемеш.“ „Молитвата е метод, чрез който човек се свързва с природата, както химикът с химическите действия.“ И още: „Молитвата представлява светлина и топлина, необходими за свързване на човешката душа с Бога, с разумната природа.“ Потъвайки в диалога с Всевишния, молещият се човек обръща гръб на всичко земно и се съединява с Божественото: „Молитвата подразбира да забравиш света, да забравиш хората, да забравиш всичко и да мислиш само за Бога.“ „Когато се моли, човек трябва да забрави всичко около себе си и да стане невидим. Целият свят трябва да изчезне пред очите му. Това значи молитва“ (Учителят П. Дънов). Един от най-важните моменти в молитвата е водещият импулс да разберем каква е волята на Създателя, за да можем да я следваме: „Всякога, когато се молите, искайте светлина и знание, за да знаете как да изпълните Волята Божия.
към текста >>

Чрез молитвата осъществяваме контакт с разумните сили във Вселената, хармонизираме отношенията си на взимане и даване на всички равнища в Проявеното Битие.
“ (Учителят П. Дънов). Най-кратката пътека за пълноценно общуване с Небесния Отец е послушанието. В това отношение образец за нас, хората, са ангелите. Тяхната степен на осъзнатост превръща всичките им действия в молитвено преклонение пред Бога: „Ангелите имат послушание, изпълняват Волята Божия“ (Учителят П. Дънов). Измежду всички изяви на въплътените същества една от най-красивите и достойните е именно молитвата: „Най-красивото състояние е да се молиш“ (Учителят П. Дънов). Чрез молитвата осъществяваме контакт с разумните сили във Вселената, хармонизираме отношенията си на взимане и даване на всички равнища в Проявеното Битие. Тези благотворни резултати от проникновения молитвен живот са описани от българския велик Посветен така: „Да се молиш, значи да влезеш във връзка с всичко, което е разумно, да дадеш и да приемеш.“ „Молитвата е метод, чрез който човек се свързва с природата, както химикът с химическите действия.“ И още: „Молитвата представлява светлина и топлина, необходими за свързване на човешката душа с Бога, с разумната природа.“ Потъвайки в диалога с Всевишния, молещият се човек обръща гръб на всичко земно и се съединява с Божественото: „Молитвата подразбира да забравиш света, да забравиш хората, да забравиш всичко и да мислиш само за Бога.“ „Когато се моли, човек трябва да забрави всичко около себе си и да стане невидим. Целият свят трябва да изчезне пред очите му. Това значи молитва“ (Учителят П. Дънов). Един от най-важните моменти в молитвата е водещият импулс да разберем каква е волята на Създателя, за да можем да я следваме: „Всякога, когато се молите, искайте светлина и знание, за да знаете как да изпълните Волята Божия. Ще молите да ви се помогне във всички малки случаи да я извършите“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>

Тези благотворни резултати от проникновения молитвен живот са описани от българския велик Посветен така: „Да се молиш, значи да влезеш във връзка с всичко, което е разумно, да дадеш и да приемеш.“ „Молитвата е метод, чрез който човек се свързва с природата, както химикът с химическите действия.“ И още: „Молитвата представлява светлина и топлина, необходими за свързване на човешката душа с Бога, с разумната природа.“ Потъвайки в диалога с Всевишния, молещият се човек обръща гръб на всичко земно и се съединява с Божественото: „Молитвата подразбира да забравиш света, да забравиш хората, да забравиш всичко и да мислиш само за Бога.“ „Когато се моли, човек трябва да забрави всичко около себе си и да стане невидим.
Най-кратката пътека за пълноценно общуване с Небесния Отец е послушанието. В това отношение образец за нас, хората, са ангелите. Тяхната степен на осъзнатост превръща всичките им действия в молитвено преклонение пред Бога: „Ангелите имат послушание, изпълняват Волята Божия“ (Учителят П. Дънов). Измежду всички изяви на въплътените същества една от най-красивите и достойните е именно молитвата: „Най-красивото състояние е да се молиш“ (Учителят П. Дънов). Чрез молитвата осъществяваме контакт с разумните сили във Вселената, хармонизираме отношенията си на взимане и даване на всички равнища в Проявеното Битие. Тези благотворни резултати от проникновения молитвен живот са описани от българския велик Посветен така: „Да се молиш, значи да влезеш във връзка с всичко, което е разумно, да дадеш и да приемеш.“ „Молитвата е метод, чрез който човек се свързва с природата, както химикът с химическите действия.“ И още: „Молитвата представлява светлина и топлина, необходими за свързване на човешката душа с Бога, с разумната природа.“ Потъвайки в диалога с Всевишния, молещият се човек обръща гръб на всичко земно и се съединява с Божественото: „Молитвата подразбира да забравиш света, да забравиш хората, да забравиш всичко и да мислиш само за Бога.“ „Когато се моли, човек трябва да забрави всичко около себе си и да стане невидим. Целият свят трябва да изчезне пред очите му. Това значи молитва“ (Учителят П. Дънов). Един от най-важните моменти в молитвата е водещият импулс да разберем каква е волята на Създателя, за да можем да я следваме: „Всякога, когато се молите, искайте светлина и знание, за да знаете как да изпълните Волята Божия. Ще молите да ви се помогне във всички малки случаи да я извършите“ (Учителят П. Дънов). Народната мъдрост гласи: „Лозето не ще молитва, а мотика!
към текста >>

Това значи молитва“ (Учителят П. Дънов).
Тяхната степен на осъзнатост превръща всичките им действия в молитвено преклонение пред Бога: „Ангелите имат послушание, изпълняват Волята Божия“ (Учителят П. Дънов). Измежду всички изяви на въплътените същества една от най-красивите и достойните е именно молитвата: „Най-красивото състояние е да се молиш“ (Учителят П. Дънов). Чрез молитвата осъществяваме контакт с разумните сили във Вселената, хармонизираме отношенията си на взимане и даване на всички равнища в Проявеното Битие. Тези благотворни резултати от проникновения молитвен живот са описани от българския велик Посветен така: „Да се молиш, значи да влезеш във връзка с всичко, което е разумно, да дадеш и да приемеш.“ „Молитвата е метод, чрез който човек се свързва с природата, както химикът с химическите действия.“ И още: „Молитвата представлява светлина и топлина, необходими за свързване на човешката душа с Бога, с разумната природа.“ Потъвайки в диалога с Всевишния, молещият се човек обръща гръб на всичко земно и се съединява с Божественото: „Молитвата подразбира да забравиш света, да забравиш хората, да забравиш всичко и да мислиш само за Бога.“ „Когато се моли, човек трябва да забрави всичко около себе си и да стане невидим. Целият свят трябва да изчезне пред очите му. Това значи молитва“ (Учителят П. Дънов). Един от най-важните моменти в молитвата е водещият импулс да разберем каква е волята на Създателя, за да можем да я следваме: „Всякога, когато се молите, искайте светлина и знание, за да знаете как да изпълните Волята Божия. Ще молите да ви се помогне във всички малки случаи да я извършите“ (Учителят П. Дънов). Народната мъдрост гласи: „Лозето не ще молитва, а мотика! “ От гледна точка на духовното познание обаче не е точно така. „Молитвата е по-горе от работата“ – заявява твърдо Учителят на ББ в нашата страна.
към текста >>

Един от най-важните моменти в молитвата е водещият импулс да разберем каква е волята на Създателя, за да можем да я следваме: „Всякога, когато се молите, искайте светлина и знание, за да знаете как да изпълните Волята Божия.
Измежду всички изяви на въплътените същества една от най-красивите и достойните е именно молитвата: „Най-красивото състояние е да се молиш“ (Учителят П. Дънов). Чрез молитвата осъществяваме контакт с разумните сили във Вселената, хармонизираме отношенията си на взимане и даване на всички равнища в Проявеното Битие. Тези благотворни резултати от проникновения молитвен живот са описани от българския велик Посветен така: „Да се молиш, значи да влезеш във връзка с всичко, което е разумно, да дадеш и да приемеш.“ „Молитвата е метод, чрез който човек се свързва с природата, както химикът с химическите действия.“ И още: „Молитвата представлява светлина и топлина, необходими за свързване на човешката душа с Бога, с разумната природа.“ Потъвайки в диалога с Всевишния, молещият се човек обръща гръб на всичко земно и се съединява с Божественото: „Молитвата подразбира да забравиш света, да забравиш хората, да забравиш всичко и да мислиш само за Бога.“ „Когато се моли, човек трябва да забрави всичко около себе си и да стане невидим. Целият свят трябва да изчезне пред очите му. Това значи молитва“ (Учителят П. Дънов). Един от най-важните моменти в молитвата е водещият импулс да разберем каква е волята на Създателя, за да можем да я следваме: „Всякога, когато се молите, искайте светлина и знание, за да знаете как да изпълните Волята Божия. Ще молите да ви се помогне във всички малки случаи да я извършите“ (Учителят П. Дънов). Народната мъдрост гласи: „Лозето не ще молитва, а мотика! “ От гледна точка на духовното познание обаче не е точно така. „Молитвата е по-горе от работата“ – заявява твърдо Учителят на ББ в нашата страна. Това би могло да означава, че едно и също количество енергия, вложено в духовната и в материалната сфера, ще даде по-добър, по-стойностен резултат в първата от тях.
към текста >>

Народната мъдрост гласи: „Лозето не ще молитва, а мотика!
Тези благотворни резултати от проникновения молитвен живот са описани от българския велик Посветен така: „Да се молиш, значи да влезеш във връзка с всичко, което е разумно, да дадеш и да приемеш.“ „Молитвата е метод, чрез който човек се свързва с природата, както химикът с химическите действия.“ И още: „Молитвата представлява светлина и топлина, необходими за свързване на човешката душа с Бога, с разумната природа.“ Потъвайки в диалога с Всевишния, молещият се човек обръща гръб на всичко земно и се съединява с Божественото: „Молитвата подразбира да забравиш света, да забравиш хората, да забравиш всичко и да мислиш само за Бога.“ „Когато се моли, човек трябва да забрави всичко около себе си и да стане невидим. Целият свят трябва да изчезне пред очите му. Това значи молитва“ (Учителят П. Дънов). Един от най-важните моменти в молитвата е водещият импулс да разберем каква е волята на Създателя, за да можем да я следваме: „Всякога, когато се молите, искайте светлина и знание, за да знаете как да изпълните Волята Божия. Ще молите да ви се помогне във всички малки случаи да я извършите“ (Учителят П. Дънов). Народната мъдрост гласи: „Лозето не ще молитва, а мотика! “ От гледна точка на духовното познание обаче не е точно така. „Молитвата е по-горе от работата“ – заявява твърдо Учителят на ББ в нашата страна. Това би могло да означава, че едно и също количество енергия, вложено в духовната и в материалната сфера, ще даде по-добър, по-стойностен резултат в първата от тях. Разбира се, всичко зависи от конкретната ситуация и потребностите на момента. Ако, например, моментът изисква да се притечем на помощ на ближния, тогава конкретните действия в чисто материален аспект остават незаменими: „Няма по-добра молитва от тази, да помогнете на ближния си, когато е в нужда“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>

„Молитвата е по-горе от работата“ – заявява твърдо Учителят на ББ в нашата страна.
Това значи молитва“ (Учителят П. Дънов). Един от най-важните моменти в молитвата е водещият импулс да разберем каква е волята на Създателя, за да можем да я следваме: „Всякога, когато се молите, искайте светлина и знание, за да знаете как да изпълните Волята Божия. Ще молите да ви се помогне във всички малки случаи да я извършите“ (Учителят П. Дънов). Народната мъдрост гласи: „Лозето не ще молитва, а мотика! “ От гледна точка на духовното познание обаче не е точно така. „Молитвата е по-горе от работата“ – заявява твърдо Учителят на ББ в нашата страна. Това би могло да означава, че едно и също количество енергия, вложено в духовната и в материалната сфера, ще даде по-добър, по-стойностен резултат в първата от тях. Разбира се, всичко зависи от конкретната ситуация и потребностите на момента. Ако, например, моментът изисква да се притечем на помощ на ближния, тогава конкретните действия в чисто материален аспект остават незаменими: „Няма по-добра молитва от тази, да помогнете на ближния си, когато е в нужда“ (Учителят П. Дънов). Изводът е, че съществува взаимозаменяемост между физическо действие и молитвено обръщение в зависимост от това, което е най-съществено да извършим при дадени условия на средата. Или, казано по-просто: ако извършеното от нас е с Любов, безкористие и всеотдайност, то струва колкото най-горещата и искрена молитва.
към текста >>

Ако, например, моментът изисква да се притечем на помощ на ближния, тогава конкретните действия в чисто материален аспект остават незаменими: „Няма по-добра молитва от тази, да помогнете на ближния си, когато е в нужда“ (Учителят П. Дънов).
Народната мъдрост гласи: „Лозето не ще молитва, а мотика! “ От гледна точка на духовното познание обаче не е точно така. „Молитвата е по-горе от работата“ – заявява твърдо Учителят на ББ в нашата страна. Това би могло да означава, че едно и също количество енергия, вложено в духовната и в материалната сфера, ще даде по-добър, по-стойностен резултат в първата от тях. Разбира се, всичко зависи от конкретната ситуация и потребностите на момента. Ако, например, моментът изисква да се притечем на помощ на ближния, тогава конкретните действия в чисто материален аспект остават незаменими: „Няма по-добра молитва от тази, да помогнете на ближния си, когато е в нужда“ (Учителят П. Дънов). Изводът е, че съществува взаимозаменяемост между физическо действие и молитвено обръщение в зависимост от това, което е най-съществено да извършим при дадени условия на средата. Или, казано по-просто: ако извършеното от нас е с Любов, безкористие и всеотдайност, то струва колкото най-горещата и искрена молитва. Диханието на душата, което наричаме „молитва“, притежава характеристиките на лъч животворяща светлина. Ако Божественото в своята всеобхватност можем да сравним с величествен огън, даряващ живот на всичко в необятния Космос, то безсмъртната душа е негова искра, която има за жизнена цел да поддържа горенето на този огън и да разнася с факела на Божията Любов навред неговия живоносен импулс. Един от най-могъщите посредници за изпълнението на тази благородна мисия е именно молитвата: „Молитвата е Божествен лъч, който излиза от душата на всеки човек“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>

Или, казано по-просто: ако извършеното от нас е с Любов, безкористие и всеотдайност, то струва колкото най-горещата и искрена молитва.
„Молитвата е по-горе от работата“ – заявява твърдо Учителят на ББ в нашата страна. Това би могло да означава, че едно и също количество енергия, вложено в духовната и в материалната сфера, ще даде по-добър, по-стойностен резултат в първата от тях. Разбира се, всичко зависи от конкретната ситуация и потребностите на момента. Ако, например, моментът изисква да се притечем на помощ на ближния, тогава конкретните действия в чисто материален аспект остават незаменими: „Няма по-добра молитва от тази, да помогнете на ближния си, когато е в нужда“ (Учителят П. Дънов). Изводът е, че съществува взаимозаменяемост между физическо действие и молитвено обръщение в зависимост от това, което е най-съществено да извършим при дадени условия на средата. Или, казано по-просто: ако извършеното от нас е с Любов, безкористие и всеотдайност, то струва колкото най-горещата и искрена молитва. Диханието на душата, което наричаме „молитва“, притежава характеристиките на лъч животворяща светлина. Ако Божественото в своята всеобхватност можем да сравним с величествен огън, даряващ живот на всичко в необятния Космос, то безсмъртната душа е негова искра, която има за жизнена цел да поддържа горенето на този огън и да разнася с факела на Божията Любов навред неговия живоносен импулс. Един от най-могъщите посредници за изпълнението на тази благородна мисия е именно молитвата: „Молитвата е Божествен лъч, който излиза от душата на всеки човек“ (Учителят П. Дънов). В своето Слово българският Пратеник на Бога посочва четири качества на правилната молитва: „Молитвата трябва да бъде точна, кратка, ясна и интензивна.“ Сиреч тя следва недвусмислено да посочва обекта или целта си, максимално кратко и ясно да формулира съкровеното желание на молещия се и да пламти със сърдечния огън на отвореното съзнание и на всемирната Любов. Затова именно: „Истинската и дълбока молитва подразбира само един кратък момент, а не механическо произнасяне на думи с часове“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>

Диханието на душата, което наричаме „молитва“, притежава характеристиките на лъч животворяща светлина.
Това би могло да означава, че едно и също количество енергия, вложено в духовната и в материалната сфера, ще даде по-добър, по-стойностен резултат в първата от тях. Разбира се, всичко зависи от конкретната ситуация и потребностите на момента. Ако, например, моментът изисква да се притечем на помощ на ближния, тогава конкретните действия в чисто материален аспект остават незаменими: „Няма по-добра молитва от тази, да помогнете на ближния си, когато е в нужда“ (Учителят П. Дънов). Изводът е, че съществува взаимозаменяемост между физическо действие и молитвено обръщение в зависимост от това, което е най-съществено да извършим при дадени условия на средата. Или, казано по-просто: ако извършеното от нас е с Любов, безкористие и всеотдайност, то струва колкото най-горещата и искрена молитва. Диханието на душата, което наричаме „молитва“, притежава характеристиките на лъч животворяща светлина. Ако Божественото в своята всеобхватност можем да сравним с величествен огън, даряващ живот на всичко в необятния Космос, то безсмъртната душа е негова искра, която има за жизнена цел да поддържа горенето на този огън и да разнася с факела на Божията Любов навред неговия живоносен импулс. Един от най-могъщите посредници за изпълнението на тази благородна мисия е именно молитвата: „Молитвата е Божествен лъч, който излиза от душата на всеки човек“ (Учителят П. Дънов). В своето Слово българският Пратеник на Бога посочва четири качества на правилната молитва: „Молитвата трябва да бъде точна, кратка, ясна и интензивна.“ Сиреч тя следва недвусмислено да посочва обекта или целта си, максимално кратко и ясно да формулира съкровеното желание на молещия се и да пламти със сърдечния огън на отвореното съзнание и на всемирната Любов. Затова именно: „Истинската и дълбока молитва подразбира само един кратък момент, а не механическо произнасяне на думи с часове“ (Учителят П. Дънов). Мнозина мислят, че ходенето на църква на по-значимите християнски празници и запалването на няколко свещи, както и пускането на дребни монети в протегнатите ръце на просяците, неизменно стоящи на пост пред храмовите двери, ще им отвори триумфално портите на рая.
към текста >>

Един от най-могъщите посредници за изпълнението на тази благородна мисия е именно молитвата: „Молитвата е Божествен лъч, който излиза от душата на всеки човек“ (Учителят П. Дънов).
Ако, например, моментът изисква да се притечем на помощ на ближния, тогава конкретните действия в чисто материален аспект остават незаменими: „Няма по-добра молитва от тази, да помогнете на ближния си, когато е в нужда“ (Учителят П. Дънов). Изводът е, че съществува взаимозаменяемост между физическо действие и молитвено обръщение в зависимост от това, което е най-съществено да извършим при дадени условия на средата. Или, казано по-просто: ако извършеното от нас е с Любов, безкористие и всеотдайност, то струва колкото най-горещата и искрена молитва. Диханието на душата, което наричаме „молитва“, притежава характеристиките на лъч животворяща светлина. Ако Божественото в своята всеобхватност можем да сравним с величествен огън, даряващ живот на всичко в необятния Космос, то безсмъртната душа е негова искра, която има за жизнена цел да поддържа горенето на този огън и да разнася с факела на Божията Любов навред неговия живоносен импулс. Един от най-могъщите посредници за изпълнението на тази благородна мисия е именно молитвата: „Молитвата е Божествен лъч, който излиза от душата на всеки човек“ (Учителят П. Дънов). В своето Слово българският Пратеник на Бога посочва четири качества на правилната молитва: „Молитвата трябва да бъде точна, кратка, ясна и интензивна.“ Сиреч тя следва недвусмислено да посочва обекта или целта си, максимално кратко и ясно да формулира съкровеното желание на молещия се и да пламти със сърдечния огън на отвореното съзнание и на всемирната Любов. Затова именно: „Истинската и дълбока молитва подразбира само един кратък момент, а не механическо произнасяне на думи с часове“ (Учителят П. Дънов). Мнозина мислят, че ходенето на църква на по-значимите християнски празници и запалването на няколко свещи, както и пускането на дребни монети в протегнатите ръце на просяците, неизменно стоящи на пост пред храмовите двери, ще им отвори триумфално портите на рая. Каква горчива заблуда! Българският Учител на Любовта я разбива на пух и прах само с две изречения: „Да се молиш на Бога, това не значи да ходиш на църква или да си вдигнеш ръцете, или да коленичиш.
към текста >>

В своето Слово българският Пратеник на Бога посочва четири качества на правилната молитва: „Молитвата трябва да бъде точна, кратка, ясна и интензивна.“ Сиреч тя следва недвусмислено да посочва обекта или целта си, максимално кратко и ясно да формулира съкровеното желание на молещия се и да пламти със сърдечния огън на отвореното съзнание и на всемирната Любов.
Изводът е, че съществува взаимозаменяемост между физическо действие и молитвено обръщение в зависимост от това, което е най-съществено да извършим при дадени условия на средата. Или, казано по-просто: ако извършеното от нас е с Любов, безкористие и всеотдайност, то струва колкото най-горещата и искрена молитва. Диханието на душата, което наричаме „молитва“, притежава характеристиките на лъч животворяща светлина. Ако Божественото в своята всеобхватност можем да сравним с величествен огън, даряващ живот на всичко в необятния Космос, то безсмъртната душа е негова искра, която има за жизнена цел да поддържа горенето на този огън и да разнася с факела на Божията Любов навред неговия живоносен импулс. Един от най-могъщите посредници за изпълнението на тази благородна мисия е именно молитвата: „Молитвата е Божествен лъч, който излиза от душата на всеки човек“ (Учителят П. Дънов). В своето Слово българският Пратеник на Бога посочва четири качества на правилната молитва: „Молитвата трябва да бъде точна, кратка, ясна и интензивна.“ Сиреч тя следва недвусмислено да посочва обекта или целта си, максимално кратко и ясно да формулира съкровеното желание на молещия се и да пламти със сърдечния огън на отвореното съзнание и на всемирната Любов. Затова именно: „Истинската и дълбока молитва подразбира само един кратък момент, а не механическо произнасяне на думи с часове“ (Учителят П. Дънов). Мнозина мислят, че ходенето на църква на по-значимите християнски празници и запалването на няколко свещи, както и пускането на дребни монети в протегнатите ръце на просяците, неизменно стоящи на пост пред храмовите двери, ще им отвори триумфално портите на рая. Каква горчива заблуда! Българският Учител на Любовта я разбива на пух и прах само с две изречения: „Да се молиш на Бога, това не значи да ходиш на църква или да си вдигнеш ръцете, или да коленичиш. Да се молиш на Бога, значи да изпълняваш Волята Му и да не правиш зло.“ Казаното е толкова ясно и категорично, че не оставя никакви съмнения относно действителните стойности!
към текста >>

Затова именно: „Истинската и дълбока молитва подразбира само един кратък момент, а не механическо произнасяне на думи с часове“ (Учителят П. Дънов).
Или, казано по-просто: ако извършеното от нас е с Любов, безкористие и всеотдайност, то струва колкото най-горещата и искрена молитва. Диханието на душата, което наричаме „молитва“, притежава характеристиките на лъч животворяща светлина. Ако Божественото в своята всеобхватност можем да сравним с величествен огън, даряващ живот на всичко в необятния Космос, то безсмъртната душа е негова искра, която има за жизнена цел да поддържа горенето на този огън и да разнася с факела на Божията Любов навред неговия живоносен импулс. Един от най-могъщите посредници за изпълнението на тази благородна мисия е именно молитвата: „Молитвата е Божествен лъч, който излиза от душата на всеки човек“ (Учителят П. Дънов). В своето Слово българският Пратеник на Бога посочва четири качества на правилната молитва: „Молитвата трябва да бъде точна, кратка, ясна и интензивна.“ Сиреч тя следва недвусмислено да посочва обекта или целта си, максимално кратко и ясно да формулира съкровеното желание на молещия се и да пламти със сърдечния огън на отвореното съзнание и на всемирната Любов. Затова именно: „Истинската и дълбока молитва подразбира само един кратък момент, а не механическо произнасяне на думи с часове“ (Учителят П. Дънов). Мнозина мислят, че ходенето на църква на по-значимите християнски празници и запалването на няколко свещи, както и пускането на дребни монети в протегнатите ръце на просяците, неизменно стоящи на пост пред храмовите двери, ще им отвори триумфално портите на рая. Каква горчива заблуда! Българският Учител на Любовта я разбива на пух и прах само с две изречения: „Да се молиш на Бога, това не значи да ходиш на църква или да си вдигнеш ръцете, или да коленичиш. Да се молиш на Бога, значи да изпълняваш Волята Му и да не правиш зло.“ Казаното е толкова ясно и категорично, че не оставя никакви съмнения относно действителните стойности! А те са свързани и с факта, че молитвата е едновременно нещо съвсем просто и лесно изпълнимо, както и изискващо съответна предварителна подготовка и нагласа.
към текста >>

А те са свързани и с факта, че молитвата е едновременно нещо съвсем просто и лесно изпълнимо, както и изискващо съответна предварителна подготовка и нагласа.
Затова именно: „Истинската и дълбока молитва подразбира само един кратък момент, а не механическо произнасяне на думи с часове“ (Учителят П. Дънов). Мнозина мислят, че ходенето на църква на по-значимите християнски празници и запалването на няколко свещи, както и пускането на дребни монети в протегнатите ръце на просяците, неизменно стоящи на пост пред храмовите двери, ще им отвори триумфално портите на рая. Каква горчива заблуда! Българският Учител на Любовта я разбива на пух и прах само с две изречения: „Да се молиш на Бога, това не значи да ходиш на църква или да си вдигнеш ръцете, или да коленичиш. Да се молиш на Бога, значи да изпълняваш Волята Му и да не правиш зло.“ Казаното е толкова ясно и категорично, че не оставя никакви съмнения относно действителните стойности! А те са свързани и с факта, че молитвата е едновременно нещо съвсем просто и лесно изпълнимо, както и изискващо съответна предварителна подготовка и нагласа. Така както преди да потеглим на път, извършваме необходимите приготовления, така и преди да се обърнем към Твореца, е нужно да настроим душата и сърцето си. И в този случай обясненията на Учителя П. Дънов не оставят място за алтернатива: „Молитвата е отиване на човека при Бога (курсивът мой – К.З.). Някои се оплакват, че молитвата им не отивала до Бога. Защо? – Защото не знаят как да се молят, т.е.
към текста >>

Дънов не оставят място за алтернатива: „Молитвата е отиване на човека при Бога (курсивът мой – К.З.).
Българският Учител на Любовта я разбива на пух и прах само с две изречения: „Да се молиш на Бога, това не значи да ходиш на църква или да си вдигнеш ръцете, или да коленичиш. Да се молиш на Бога, значи да изпълняваш Волята Му и да не правиш зло.“ Казаното е толкова ясно и категорично, че не оставя никакви съмнения относно действителните стойности! А те са свързани и с факта, че молитвата е едновременно нещо съвсем просто и лесно изпълнимо, както и изискващо съответна предварителна подготовка и нагласа. Така както преди да потеглим на път, извършваме необходимите приготовления, така и преди да се обърнем към Твореца, е нужно да настроим душата и сърцето си. И в този случай обясненията на Учителя П. Дънов не оставят място за алтернатива: „Молитвата е отиване на човека при Бога (курсивът мой – К.З.). Някои се оплакват, че молитвата им не отивала до Бога. Защо? – Защото не знаят как да се молят, т.е. как да отидат при Бога. При Бога ще отидеш такъв, какъвто си, но ако си нечист, първо ще се измиеш, изчистиш, ще забравиш дълговете, жена, деца, сиромашия, ще оставиш всичко настрана – че този бил такъв-онакъв, всичко настрана. Чисто, просто, ясно ще Му кажеш всичко, като на Баща.“ Изглежда съвсем елементарно като изискване, но нека си дадем сметка дали го спазваме и доколко.
към текста >>

Някои се оплакват, че молитвата им не отивала до Бога. Защо?
Да се молиш на Бога, значи да изпълняваш Волята Му и да не правиш зло.“ Казаното е толкова ясно и категорично, че не оставя никакви съмнения относно действителните стойности! А те са свързани и с факта, че молитвата е едновременно нещо съвсем просто и лесно изпълнимо, както и изискващо съответна предварителна подготовка и нагласа. Така както преди да потеглим на път, извършваме необходимите приготовления, така и преди да се обърнем към Твореца, е нужно да настроим душата и сърцето си. И в този случай обясненията на Учителя П. Дънов не оставят място за алтернатива: „Молитвата е отиване на човека при Бога (курсивът мой – К.З.). Някои се оплакват, че молитвата им не отивала до Бога. Защо? – Защото не знаят как да се молят, т.е. как да отидат при Бога. При Бога ще отидеш такъв, какъвто си, но ако си нечист, първо ще се измиеш, изчистиш, ще забравиш дълговете, жена, деца, сиромашия, ще оставиш всичко настрана – че този бил такъв-онакъв, всичко настрана. Чисто, просто, ясно ще Му кажеш всичко, като на Баща.“ Изглежда съвсем елементарно като изискване, но нека си дадем сметка дали го спазваме и доколко. А за да го спазваме, е нужно – както се изразява Учителят на ББ – да научим езика на небето: „Когато човек се моли, от невидимия свят ще го научат на езика на небето.
към текста >>

Не е достатъчно само да се моли човек, но молитвата трябва да представлява един израз, в който да взема участие целият човешки дух, цялата му душа, целият човешки ум и цялото му сърце.
А за да го спазваме, е нужно – както се изразява Учителят на ББ – да научим езика на небето: „Когато човек се моли, от невидимия свят ще го научат на езика на небето. Като научиш езика на небето, всички работи ще тръгнат. Ако на вас не ви върви, то е по причина, че не знаете езика на небето.“ На друго място в своето Слово той добавя ценни допълнения към тази теза, обогатявайки я с твърдението, че молитвеният устрем на човека изисква ангажирането на целия му духовен капацитет, при това концентриран в една посока: „Да се молиш, значи да се учиш да говориш. Трябва да се говори. Днес ние страдаме, понеже не сме научили небесния, Божествения език. Не е достатъчно само да се моли човек, но молитвата трябва да представлява един израз, в който да взема участие целият човешки дух, цялата му душа, целият човешки ум и цялото му сърце. В това, което човек иска от Бога, трябва да има само един вътрешен смисъл. Молиш ли се, кажи: „Господи, да бъде Твоята воля! Аз ще приема на драго сърце всичко онова, което иде от Твоята ръка, и ще изпълня волята Ти, без никакво престъпване на Твоя закон.“ Когато духът проникне изцяло материята, тя придобива чудодейни свойства. Едно от тях е магнетизмът, увеличаващ неимоверно потенциала на своя носител.
към текста >>

Според езотеричното познание молитвата е един от методите за постигане на повишена магнетичност: „Молитвата е работа, чрез която се придобива магнетическа сила“ (Учителят П. Дънов).
В това, което човек иска от Бога, трябва да има само един вътрешен смисъл. Молиш ли се, кажи: „Господи, да бъде Твоята воля! Аз ще приема на драго сърце всичко онова, което иде от Твоята ръка, и ще изпълня волята Ти, без никакво престъпване на Твоя закон.“ Когато духът проникне изцяло материята, тя придобива чудодейни свойства. Едно от тях е магнетизмът, увеличаващ неимоверно потенциала на своя носител. Според езотеричното познание молитвата е един от методите за постигане на повишена магнетичност: „Молитвата е работа, чрез която се придобива магнетическа сила“ (Учителят П. Дънов). Тази магнетическа сила обладава и могъщ изцелителен ефект: „Колко пъти трябва да се моли болният? Болният даже не трябва да спи, а постоянно да се моли. Молитва, молитва, молитва, докато си замине болестта“ (Учителят П. Дънов). Потребността на душата от молитва е аналогична на потребността на тялото от храна: „При молитвата човек получава енергия от Божествения свят. Законът за молитвата е същият, както законът за храненето.
към текста >>

Молитва, молитва, молитва, докато си замине болестта“ (Учителят П. Дънов).
Когато духът проникне изцяло материята, тя придобива чудодейни свойства. Едно от тях е магнетизмът, увеличаващ неимоверно потенциала на своя носител. Според езотеричното познание молитвата е един от методите за постигане на повишена магнетичност: „Молитвата е работа, чрез която се придобива магнетическа сила“ (Учителят П. Дънов). Тази магнетическа сила обладава и могъщ изцелителен ефект: „Колко пъти трябва да се моли болният? Болният даже не трябва да спи, а постоянно да се моли. Молитва, молитва, молитва, докато си замине болестта“ (Учителят П. Дънов). Потребността на душата от молитва е аналогична на потребността на тялото от храна: „При молитвата човек получава енергия от Божествения свят. Законът за молитвата е същият, както законът за храненето. Когато се лишава от храна, човек усеща някаква липса. Когато душата се лишава от молитва, също усеща, че нещо му липсва.“ Най-благоприятното време за молитва според Учителя на ББ у нас са часовете от 21 до 24 часа и от 3 до 4 часа.
към текста >>

Потребността на душата от молитва е аналогична на потребността на тялото от храна: „При молитвата човек получава енергия от Божествения свят.
Едно от тях е магнетизмът, увеличаващ неимоверно потенциала на своя носител. Според езотеричното познание молитвата е един от методите за постигане на повишена магнетичност: „Молитвата е работа, чрез която се придобива магнетическа сила“ (Учителят П. Дънов). Тази магнетическа сила обладава и могъщ изцелителен ефект: „Колко пъти трябва да се моли болният? Болният даже не трябва да спи, а постоянно да се моли. Молитва, молитва, молитва, докато си замине болестта“ (Учителят П. Дънов). Потребността на душата от молитва е аналогична на потребността на тялото от храна: „При молитвата човек получава енергия от Божествения свят. Законът за молитвата е същият, както законът за храненето. Когато се лишава от храна, човек усеща някаква липса. Когато душата се лишава от молитва, също усеща, че нещо му липсва.“ Най-благоприятното време за молитва според Учителя на ББ у нас са часовете от 21 до 24 часа и от 3 до 4 часа. Тези отрязъци от денонощието предлагат най-добри възможности за свързване със света на Божественото.
към текста >>

Законът за молитвата е същият, както законът за храненето.
Според езотеричното познание молитвата е един от методите за постигане на повишена магнетичност: „Молитвата е работа, чрез която се придобива магнетическа сила“ (Учителят П. Дънов). Тази магнетическа сила обладава и могъщ изцелителен ефект: „Колко пъти трябва да се моли болният? Болният даже не трябва да спи, а постоянно да се моли. Молитва, молитва, молитва, докато си замине болестта“ (Учителят П. Дънов). Потребността на душата от молитва е аналогична на потребността на тялото от храна: „При молитвата човек получава енергия от Божествения свят. Законът за молитвата е същият, както законът за храненето. Когато се лишава от храна, човек усеща някаква липса. Когато душата се лишава от молитва, също усеща, че нещо му липсва.“ Най-благоприятното време за молитва според Учителя на ББ у нас са часовете от 21 до 24 часа и от 3 до 4 часа. Тези отрязъци от денонощието предлагат най-добри възможности за свързване със света на Божественото. Разбира се, това далеч не означава, че през цялото останало време трябва да бъдем пасивни. Напротив!
към текста >>

Когато душата се лишава от молитва, също усеща, че нещо му липсва.“
Болният даже не трябва да спи, а постоянно да се моли. Молитва, молитва, молитва, докато си замине болестта“ (Учителят П. Дънов). Потребността на душата от молитва е аналогична на потребността на тялото от храна: „При молитвата човек получава енергия от Божествения свят. Законът за молитвата е същият, както законът за храненето. Когато се лишава от храна, човек усеща някаква липса. Когато душата се лишава от молитва, също усеща, че нещо му липсва.“ Най-благоприятното време за молитва според Учителя на ББ у нас са часовете от 21 до 24 часа и от 3 до 4 часа. Тези отрязъци от денонощието предлагат най-добри възможности за свързване със света на Божественото. Разбира се, това далеч не означава, че през цялото останало време трябва да бъдем пасивни. Напротив! – „Животът е непрекъснат, затова и общението ни с Бога трябва да бъде непреривно – и когато сме будни, и когато спим“ (Учителят П. Дънов). Друг закон на духовния свят свидетелства, че преди да получиш нещо, трябва първо да дадеш от себе си.
към текста >>

Най-благоприятното време за молитва според Учителя на ББ у нас са часовете от 21 до 24 часа и от 3 до 4 часа.
Молитва, молитва, молитва, докато си замине болестта“ (Учителят П. Дънов). Потребността на душата от молитва е аналогична на потребността на тялото от храна: „При молитвата човек получава енергия от Божествения свят. Законът за молитвата е същият, както законът за храненето. Когато се лишава от храна, човек усеща някаква липса. Когато душата се лишава от молитва, също усеща, че нещо му липсва.“ Най-благоприятното време за молитва според Учителя на ББ у нас са часовете от 21 до 24 часа и от 3 до 4 часа. Тези отрязъци от денонощието предлагат най-добри възможности за свързване със света на Божественото. Разбира се, това далеч не означава, че през цялото останало време трябва да бъдем пасивни. Напротив! – „Животът е непрекъснат, затова и общението ни с Бога трябва да бъде непреривно – и когато сме будни, и когато спим“ (Учителят П. Дънов). Друг закон на духовния свят свидетелства, че преди да получиш нещо, трябва първо да дадеш от себе си. Той е в сила и за молитвеното общуване между човека и Бога.
към текста >>

Предсказаното от тях обаче не отменя възможностите, скрити в оделотворената свободна воля на техните събратя, включително и в молитвата: „Когато някой пророк предскаже нещо, което впоследствие не се сбъдва, това показва, че тия хора, на които е предсказано това нещо, са се молили много и като отговор на тяхната молитва Бог е отменил присъдата“ (Учителят П. Дънов).
Каквато жертва намисли да направи, той трябва да я даде. Няма случай в света човек да е изпълнил обещанието си, което е дал пред Бога, и да не е получил отговор на молитвите си“ (Учителят П. Дънов). Има напреднали в духовно отношение хора, които успяват да надзърнат в бъдещето. Наричаме ги пророци или прорицатели. Бог им разкрива Своя план за света или за определен човек или хора, защото те със смирението и вярното си служение са доказали, че са Негови предани чеда. Предсказаното от тях обаче не отменя възможностите, скрити в оделотворената свободна воля на техните събратя, включително и в молитвата: „Когато някой пророк предскаже нещо, което впоследствие не се сбъдва, това показва, че тия хора, на които е предсказано това нещо, са се молили много и като отговор на тяхната молитва Бог е отменил присъдата“ (Учителят П. Дънов). Не бива да възприемаме подобни ситуации като чудеса. Те представляват по-скоро ярки доказателства за съзидателния заряд на обединената от обща цел колективна воля, която – получавайки невидима подкрепа от областта на духовното – променя облика на Земята и на човечеството: „Молитвите на хората са необходими за сваляне на висши енергии от невидимия свят. Тези енергии се използват за развитието на цялото човечество“ (Учителят П. Дънов). От извънредна важност е и следното указание на българския духовен Учител: „Всякога, когато завършвате молитвата си, на края казвайте следната заключителна формула: „Господи, всичко това да бъде за Твоя слава и за благото на моята душа! “ Ще ви дам едно правило: след всяка молитва оставайте известно време в мълчание, за да възприемете каква благословия ще ви даде Бог.“
към текста >>

От извънредна важност е и следното указание на българския духовен Учител: „Всякога, когато завършвате молитвата си, на края казвайте следната заключителна формула: „Господи, всичко това да бъде за Твоя слава и за благото на моята душа!
Бог им разкрива Своя план за света или за определен човек или хора, защото те със смирението и вярното си служение са доказали, че са Негови предани чеда. Предсказаното от тях обаче не отменя възможностите, скрити в оделотворената свободна воля на техните събратя, включително и в молитвата: „Когато някой пророк предскаже нещо, което впоследствие не се сбъдва, това показва, че тия хора, на които е предсказано това нещо, са се молили много и като отговор на тяхната молитва Бог е отменил присъдата“ (Учителят П. Дънов). Не бива да възприемаме подобни ситуации като чудеса. Те представляват по-скоро ярки доказателства за съзидателния заряд на обединената от обща цел колективна воля, която – получавайки невидима подкрепа от областта на духовното – променя облика на Земята и на човечеството: „Молитвите на хората са необходими за сваляне на висши енергии от невидимия свят. Тези енергии се използват за развитието на цялото човечество“ (Учителят П. Дънов). От извънредна важност е и следното указание на българския духовен Учител: „Всякога, когато завършвате молитвата си, на края казвайте следната заключителна формула: „Господи, всичко това да бъде за Твоя слава и за благото на моята душа! “ Ще ви дам едно правило: след всяка молитва оставайте известно време в мълчание, за да възприемете каква благословия ще ви даде Бог.“ В разговор със свои последователи в района на Седемте Рилски езера Учителят П. Дънов споделя следното за молитвата: „Вие благодарете на Бога, че се намирате в един красив път. Молете се с думи, които имат само едно значение. Такива думи са мощни (курсивът мой – К.З.).
към текста >>

“ Ще ви дам едно правило: след всяка молитва оставайте известно време в мълчание, за да възприемете каква благословия ще ви даде Бог.“
Предсказаното от тях обаче не отменя възможностите, скрити в оделотворената свободна воля на техните събратя, включително и в молитвата: „Когато някой пророк предскаже нещо, което впоследствие не се сбъдва, това показва, че тия хора, на които е предсказано това нещо, са се молили много и като отговор на тяхната молитва Бог е отменил присъдата“ (Учителят П. Дънов). Не бива да възприемаме подобни ситуации като чудеса. Те представляват по-скоро ярки доказателства за съзидателния заряд на обединената от обща цел колективна воля, която – получавайки невидима подкрепа от областта на духовното – променя облика на Земята и на човечеството: „Молитвите на хората са необходими за сваляне на висши енергии от невидимия свят. Тези енергии се използват за развитието на цялото човечество“ (Учителят П. Дънов). От извънредна важност е и следното указание на българския духовен Учител: „Всякога, когато завършвате молитвата си, на края казвайте следната заключителна формула: „Господи, всичко това да бъде за Твоя слава и за благото на моята душа! “ Ще ви дам едно правило: след всяка молитва оставайте известно време в мълчание, за да възприемете каква благословия ще ви даде Бог.“ В разговор със свои последователи в района на Седемте Рилски езера Учителят П. Дънов споделя следното за молитвата: „Вие благодарете на Бога, че се намирате в един красив път. Молете се с думи, които имат само едно значение. Такива думи са мощни (курсивът мой – К.З.). Във време на молитва ръководете се отвътре.
към текста >>

Дънов споделя следното за молитвата: „Вие благодарете на Бога, че се намирате в един красив път.
Те представляват по-скоро ярки доказателства за съзидателния заряд на обединената от обща цел колективна воля, която – получавайки невидима подкрепа от областта на духовното – променя облика на Земята и на човечеството: „Молитвите на хората са необходими за сваляне на висши енергии от невидимия свят. Тези енергии се използват за развитието на цялото човечество“ (Учителят П. Дънов). От извънредна важност е и следното указание на българския духовен Учител: „Всякога, когато завършвате молитвата си, на края казвайте следната заключителна формула: „Господи, всичко това да бъде за Твоя слава и за благото на моята душа! “ Ще ви дам едно правило: след всяка молитва оставайте известно време в мълчание, за да възприемете каква благословия ще ви даде Бог.“ В разговор със свои последователи в района на Седемте Рилски езера Учителят П. Дънов споделя следното за молитвата: „Вие благодарете на Бога, че се намирате в един красив път. Молете се с думи, които имат само едно значение. Такива думи са мощни (курсивът мой – К.З.). Във време на молитва ръководете се отвътре. Освен известните молитви обръщайте се към Бога и със свои думи. Употребявайте онези думи и онзи език, който отвътре ви се диктува.
към текста >>

Във време на молитва ръководете се отвътре.
“ Ще ви дам едно правило: след всяка молитва оставайте известно време в мълчание, за да възприемете каква благословия ще ви даде Бог.“ В разговор със свои последователи в района на Седемте Рилски езера Учителят П. Дънов споделя следното за молитвата: „Вие благодарете на Бога, че се намирате в един красив път. Молете се с думи, които имат само едно значение. Такива думи са мощни (курсивът мой – К.З.). Във време на молитва ръководете се отвътре. Освен известните молитви обръщайте се към Бога и със свои думи. Употребявайте онези думи и онзи език, който отвътре ви се диктува. Механическата молитва не се чувства. Всяка молитва трябва да се преживява. Молитва, отправена без Любов, светлина и свобода, няма крила.
към текста >>

Механическата молитва не се чувства.
Молете се с думи, които имат само едно значение. Такива думи са мощни (курсивът мой – К.З.). Във време на молитва ръководете се отвътре. Освен известните молитви обръщайте се към Бога и със свои думи. Употребявайте онези думи и онзи език, който отвътре ви се диктува. Механическата молитва не се чувства. Всяка молитва трябва да се преживява. Молитва, отправена без Любов, светлина и свобода, няма крила. Тя не може да отиде при Бога и остава без смисъл.“ Учителят на ББ – в рамките на този свободен разговор – разглежда молитвата като източник и на духовни, и на материални блага: „Аз разбирам молитвата като условие за придобиване на нещо. Не може да придобие човек нещо, ако не се моли. Молете се, за да идва повече светлина в съзнанието ви.
към текста >>

Всяка молитва трябва да се преживява.
Такива думи са мощни (курсивът мой – К.З.). Във време на молитва ръководете се отвътре. Освен известните молитви обръщайте се към Бога и със свои думи. Употребявайте онези думи и онзи език, който отвътре ви се диктува. Механическата молитва не се чувства. Всяка молитва трябва да се преживява. Молитва, отправена без Любов, светлина и свобода, няма крила. Тя не може да отиде при Бога и остава без смисъл.“ Учителят на ББ – в рамките на този свободен разговор – разглежда молитвата като източник и на духовни, и на материални блага: „Аз разбирам молитвата като условие за придобиване на нещо. Не може да придобие човек нещо, ако не се моли. Молете се, за да идва повече светлина в съзнанието ви. ... Чрез молитвата вие привличате всички добри влияния, за да расте всичко, което е посято във вас.
към текста >>

Молитва, отправена без Любов, светлина и свобода, няма крила.
Във време на молитва ръководете се отвътре. Освен известните молитви обръщайте се към Бога и със свои думи. Употребявайте онези думи и онзи език, който отвътре ви се диктува. Механическата молитва не се чувства. Всяка молитва трябва да се преживява. Молитва, отправена без Любов, светлина и свобода, няма крила. Тя не може да отиде при Бога и остава без смисъл.“ Учителят на ББ – в рамките на този свободен разговор – разглежда молитвата като източник и на духовни, и на материални блага: „Аз разбирам молитвата като условие за придобиване на нещо. Не може да придобие човек нещо, ако не се моли. Молете се, за да идва повече светлина в съзнанието ви. ... Чрез молитвата вие привличате всички добри влияния, за да расте всичко, което е посято във вас. Когато човек се моли, всичко в него расте и се развива“ (курсивът мой – К.З.).
към текста >>

Тя не може да отиде при Бога и остава без смисъл.“ Учителят на ББ – в рамките на този свободен разговор – разглежда молитвата като източник и на духовни, и на материални блага: „Аз разбирам молитвата като условие за придобиване на нещо.
Освен известните молитви обръщайте се към Бога и със свои думи. Употребявайте онези думи и онзи език, който отвътре ви се диктува. Механическата молитва не се чувства. Всяка молитва трябва да се преживява. Молитва, отправена без Любов, светлина и свобода, няма крила. Тя не може да отиде при Бога и остава без смисъл.“ Учителят на ББ – в рамките на този свободен разговор – разглежда молитвата като източник и на духовни, и на материални блага: „Аз разбирам молитвата като условие за придобиване на нещо. Не може да придобие човек нещо, ако не се моли. Молете се, за да идва повече светлина в съзнанието ви. ... Чрез молитвата вие привличате всички добри влияния, за да расте всичко, което е посято във вас. Когато човек се моли, всичко в него расте и се развива“ (курсивът мой – К.З.). Подчертано внимание отделя той на ролята на молитвата в живота на окултния ученик: „Ученикът се моли и сам.
към текста >>

... Чрез молитвата вие привличате всички добри влияния, за да расте всичко, което е посято във вас.
Всяка молитва трябва да се преживява. Молитва, отправена без Любов, светлина и свобода, няма крила. Тя не може да отиде при Бога и остава без смисъл.“ Учителят на ББ – в рамките на този свободен разговор – разглежда молитвата като източник и на духовни, и на материални блага: „Аз разбирам молитвата като условие за придобиване на нещо. Не може да придобие човек нещо, ако не се моли. Молете се, за да идва повече светлина в съзнанието ви. ... Чрез молитвата вие привличате всички добри влияния, за да расте всичко, което е посято във вас. Когато човек се моли, всичко в него расте и се развива“ (курсивът мой – К.З.). Подчертано внимание отделя той на ролята на молитвата в живота на окултния ученик: „Ученикът се моли и сам. Той е съсредоточен в молитвата си и преживява думите ў.“ Разгледаните по-горе условия за правилна и ползотворна молитва се отнасят с още по-голяма сила за ученика по духовния Път: „Молитвата е процес на чистене. Ученикът трябва всякога да се моли. Той трябва да се огражда от влиянието на преходното с молитва, чисти мисли и непрестанна Любов към Бога.“ Интензивността и дълбочината на молитвеното общуване между ученика и Бога е гаранция за пълното пречистване на първия: „Колкото повече вода минава през извора, толкова той е по-чист.
към текста >>

Подчертано внимание отделя той на ролята на молитвата в живота на окултния ученик: „Ученикът се моли и сам.
Тя не може да отиде при Бога и остава без смисъл.“ Учителят на ББ – в рамките на този свободен разговор – разглежда молитвата като източник и на духовни, и на материални блага: „Аз разбирам молитвата като условие за придобиване на нещо. Не може да придобие човек нещо, ако не се моли. Молете се, за да идва повече светлина в съзнанието ви. ... Чрез молитвата вие привличате всички добри влияния, за да расте всичко, което е посято във вас. Когато човек се моли, всичко в него расте и се развива“ (курсивът мой – К.З.). Подчертано внимание отделя той на ролята на молитвата в живота на окултния ученик: „Ученикът се моли и сам. Той е съсредоточен в молитвата си и преживява думите ў.“ Разгледаните по-горе условия за правилна и ползотворна молитва се отнасят с още по-голяма сила за ученика по духовния Път: „Молитвата е процес на чистене. Ученикът трябва всякога да се моли. Той трябва да се огражда от влиянието на преходното с молитва, чисти мисли и непрестанна Любов към Бога.“ Интензивността и дълбочината на молитвеното общуване между ученика и Бога е гаранция за пълното пречистване на първия: „Колкото повече вода минава през извора, толкова той е по-чист. Ученикът се моли често. Това е необходимо за неговата Чистота“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>

Той е съсредоточен в молитвата си и преживява думите ў.“ Разгледаните по-горе условия за правилна и ползотворна молитва се отнасят с още по-голяма сила за ученика по духовния Път: „Молитвата е процес на чистене.
Не може да придобие човек нещо, ако не се моли. Молете се, за да идва повече светлина в съзнанието ви. ... Чрез молитвата вие привличате всички добри влияния, за да расте всичко, което е посято във вас. Когато човек се моли, всичко в него расте и се развива“ (курсивът мой – К.З.). Подчертано внимание отделя той на ролята на молитвата в живота на окултния ученик: „Ученикът се моли и сам. Той е съсредоточен в молитвата си и преживява думите ў.“ Разгледаните по-горе условия за правилна и ползотворна молитва се отнасят с още по-голяма сила за ученика по духовния Път: „Молитвата е процес на чистене. Ученикът трябва всякога да се моли. Той трябва да се огражда от влиянието на преходното с молитва, чисти мисли и непрестанна Любов към Бога.“ Интензивността и дълбочината на молитвеното общуване между ученика и Бога е гаранция за пълното пречистване на първия: „Колкото повече вода минава през извора, толкова той е по-чист. Ученикът се моли често. Това е необходимо за неговата Чистота“ (Учителят П. Дънов). Колкото по-напреднал по Пътя е ученикът, толкова по-висока е отговорността му за съхраняване на вътрешния мир и неотклонното следване на целта – съвършенството.
към текста >>

Той трябва да се огражда от влиянието на преходното с молитва, чисти мисли и непрестанна Любов към Бога.“ Интензивността и дълбочината на молитвеното общуване между ученика и Бога е гаранция за пълното пречистване на първия: „Колкото повече вода минава през извора, толкова той е по-чист.
... Чрез молитвата вие привличате всички добри влияния, за да расте всичко, което е посято във вас. Когато човек се моли, всичко в него расте и се развива“ (курсивът мой – К.З.). Подчертано внимание отделя той на ролята на молитвата в живота на окултния ученик: „Ученикът се моли и сам. Той е съсредоточен в молитвата си и преживява думите ў.“ Разгледаните по-горе условия за правилна и ползотворна молитва се отнасят с още по-голяма сила за ученика по духовния Път: „Молитвата е процес на чистене. Ученикът трябва всякога да се моли. Той трябва да се огражда от влиянието на преходното с молитва, чисти мисли и непрестанна Любов към Бога.“ Интензивността и дълбочината на молитвеното общуване между ученика и Бога е гаранция за пълното пречистване на първия: „Колкото повече вода минава през извора, толкова той е по-чист. Ученикът се моли често. Това е необходимо за неговата Чистота“ (Учителят П. Дънов). Колкото по-напреднал по Пътя е ученикът, толкова по-висока е отговорността му за съхраняване на вътрешния мир и неотклонното следване на целта – съвършенството. Съответно – за избягване капаните на тъмните същества и запазване недосегаема връзката с Духа: „Ученикът трябва да се моли винаги, за да бъде в контакт с невидимия свят и да се запази от примамката на низшите духове.“ Както и: „Ученикът трябва да се моли, за да бъде силен и да няма изкушение за него.“ В този ред на мисли Учителят на ББ в България предлага една кратка молитва, предназначена специално за окултните ученици: „Пътя на Истината избрах. Ще ходя в Истината Ти.
към текста >>

Съответно – за избягване капаните на тъмните същества и запазване недосегаема връзката с Духа: „Ученикът трябва да се моли винаги, за да бъде в контакт с невидимия свят и да се запази от примамката на низшите духове.“ Както и: „Ученикът трябва да се моли, за да бъде силен и да няма изкушение за него.“ В този ред на мисли Учителят на ББ в България предлага една кратка молитва, предназначена специално за окултните ученици: „Пътя на Истината избрах.
Ученикът трябва всякога да се моли. Той трябва да се огражда от влиянието на преходното с молитва, чисти мисли и непрестанна Любов към Бога.“ Интензивността и дълбочината на молитвеното общуване между ученика и Бога е гаранция за пълното пречистване на първия: „Колкото повече вода минава през извора, толкова той е по-чист. Ученикът се моли често. Това е необходимо за неговата Чистота“ (Учителят П. Дънов). Колкото по-напреднал по Пътя е ученикът, толкова по-висока е отговорността му за съхраняване на вътрешния мир и неотклонното следване на целта – съвършенството. Съответно – за избягване капаните на тъмните същества и запазване недосегаема връзката с Духа: „Ученикът трябва да се моли винаги, за да бъде в контакт с невидимия свят и да се запази от примамката на низшите духове.“ Както и: „Ученикът трябва да се моли, за да бъде силен и да няма изкушение за него.“ В този ред на мисли Учителят на ББ в България предлага една кратка молитва, предназначена специално за окултните ученици: „Пътя на Истината избрах. Ще ходя в Истината Ти. Научи ме, Господи, и води ме в пътя Си. Проводи Виделината Си и Истината Си – те да ме водят. Придай ми вяра. Вярвам, Господи.“
към текста >>

Дънов осветлява обстойно твърде важния проблем за значението на молитвата.
Научи ме, Господи, и води ме в пътя Си. Проводи Виделината Си и Истината Си – те да ме водят. Придай ми вяра. Вярвам, Господи.“ По време на един от Рилските събори Учителят П. Дънов осветлява обстойно твърде важния проблем за значението на молитвата. Той започва изложението си с думите: „В молитвата „Отче наш“ като казваме „насъщния хляб“, се разбира не само физически хляб, но и това, от което постоянно имат нужда човешкият ум и сърце. В същата молитва се говори за прощаването. Как да простим на своя враг? Да кажем, че има един човек, когото не обичате. Но на Небето ангелът на този, когото вие не обичате, ви обича.
към текста >>

Той започва изложението си с думите: „В молитвата „Отче наш“ като казваме „насъщния хляб“, се разбира не само физически хляб, но и това, от което постоянно имат нужда човешкият ум и сърце.
Проводи Виделината Си и Истината Си – те да ме водят. Придай ми вяра. Вярвам, Господи.“ По време на един от Рилските събори Учителят П. Дънов осветлява обстойно твърде важния проблем за значението на молитвата. Той започва изложението си с думите: „В молитвата „Отче наш“ като казваме „насъщния хляб“, се разбира не само физически хляб, но и това, от което постоянно имат нужда човешкият ум и сърце. В същата молитва се говори за прощаването. Как да простим на своя враг? Да кажем, че има един човек, когото не обичате. Но на Небето ангелът на този, когото вие не обичате, ви обича. Заради Любовта, с която онзи ангел ви обича, направете добро на този, когото не обичате.
към текста >>

В същата молитва се говори за прощаването.
Придай ми вяра. Вярвам, Господи.“ По време на един от Рилските събори Учителят П. Дънов осветлява обстойно твърде важния проблем за значението на молитвата. Той започва изложението си с думите: „В молитвата „Отче наш“ като казваме „насъщния хляб“, се разбира не само физически хляб, но и това, от което постоянно имат нужда човешкият ум и сърце. В същата молитва се говори за прощаването. Как да простим на своя враг? Да кажем, че има един човек, когото не обичате. Но на Небето ангелът на този, когото вие не обичате, ви обича. Заради Любовта, с която онзи ангел ви обича, направете добро на този, когото не обичате. Направете му добро заради Онзи на небето, Който обича него и тебе.
към текста >>

Затова ще простиш и ще възлюбиш.“ По-нататък великият Посветен изяснява присъствието на понятието „изкушение“ в Господнята молитва: „В същата молитва се говори за изкушение.
Да кажем, че има един човек, когото не обичате. Но на Небето ангелът на този, когото вие не обичате, ви обича. Заради Любовта, с която онзи ангел ви обича, направете добро на този, когото не обичате. Направете му добро заради Онзи на небето, Който обича него и тебе. Тогава има смисъл. Затова ще простиш и ще възлюбиш.“ По-нататък великият Посветен изяснява присъствието на понятието „изкушение“ в Господнята молитва: „В същата молитва се говори за изкушение. Изкушението идва винаги, когато човек не изпълни волята Божия. Когато дойде едно нареждане от Бога и не го изпълниш, идва изкушението. Бог ти казва да дадеш нещо на един беден човек. Ти не го правиш. Тогава един крадец ще ти открадне десет пъти повече.
към текста >>

Ако го изпълниш, ще ти бъде приятно.“ Най-напредналите по пътя на окултното ученичество следва да отделят най-много време за молитва, и то такава, която отговаря на изискванията на духовния свят: „Онези от вас, които сте напреднали, молете се непрестанно.
Тогава един крадец ще ти открадне десет пъти повече. Така ще дойде страданието. Когато Бог ти казва нещо, изпълни го. Ако не го изпълниш, то пак ще се изпълни, но както ти не желаеш. Не изпълниш ли това, което Бог ти казва, низшите сили ще вземат надмощие в теб. Ако го изпълниш, ще ти бъде приятно.“ Най-напредналите по пътя на окултното ученичество следва да отделят най-много време за молитва, и то такава, която отговаря на изискванията на духовния свят: „Онези от вас, които сте напреднали, молете се непрестанно. Ако не се молите на Бога, много повече ще се молите на хората“ (курсивът мой – К.З.). Следва и още едно ясно указание за същността на „тайната стаичка“ у човека: „Казано е: „И когато се молиш, влез в скришната си стаичка, в тайно място.“ Тайното място, скришната стаичка – това е мястото на Истината вътре в човека. Има едно свещено място вътре в човека – една област, в която ако човек не иде, молитвата му не може да бъде послушана.“ Предназначението на молитвата изкристализира в словата на българския Божий Наставник: „Защо трябва да се молим? Всеки трябва да се моли, за да може да постигне нещо.
към текста >>

Има едно свещено място вътре в човека – една област, в която ако човек не иде, молитвата му не може да бъде послушана.“
Ако не го изпълниш, то пак ще се изпълни, но както ти не желаеш. Не изпълниш ли това, което Бог ти казва, низшите сили ще вземат надмощие в теб. Ако го изпълниш, ще ти бъде приятно.“ Най-напредналите по пътя на окултното ученичество следва да отделят най-много време за молитва, и то такава, която отговаря на изискванията на духовния свят: „Онези от вас, които сте напреднали, молете се непрестанно. Ако не се молите на Бога, много повече ще се молите на хората“ (курсивът мой – К.З.). Следва и още едно ясно указание за същността на „тайната стаичка“ у човека: „Казано е: „И когато се молиш, влез в скришната си стаичка, в тайно място.“ Тайното място, скришната стаичка – това е мястото на Истината вътре в човека. Има едно свещено място вътре в човека – една област, в която ако човек не иде, молитвата му не може да бъде послушана.“ Предназначението на молитвата изкристализира в словата на българския Божий Наставник: „Защо трябва да се молим? Всеки трябва да се моли, за да може да постигне нещо. Когато имате външни постижения, ще благодарите на Бога отвътре. А пък когато имате вътрешни постижения, ще търсите Бога отвън. Бог се търси отвън и отвътре, но не едновременно.
към текста >>

Предназначението на молитвата изкристализира в словата на българския Божий Наставник: „Защо трябва да се молим?
Не изпълниш ли това, което Бог ти казва, низшите сили ще вземат надмощие в теб. Ако го изпълниш, ще ти бъде приятно.“ Най-напредналите по пътя на окултното ученичество следва да отделят най-много време за молитва, и то такава, която отговаря на изискванията на духовния свят: „Онези от вас, които сте напреднали, молете се непрестанно. Ако не се молите на Бога, много повече ще се молите на хората“ (курсивът мой – К.З.). Следва и още едно ясно указание за същността на „тайната стаичка“ у човека: „Казано е: „И когато се молиш, влез в скришната си стаичка, в тайно място.“ Тайното място, скришната стаичка – това е мястото на Истината вътре в човека. Има едно свещено място вътре в човека – една област, в която ако човек не иде, молитвата му не може да бъде послушана.“ Предназначението на молитвата изкристализира в словата на българския Божий Наставник: „Защо трябва да се молим? Всеки трябва да се моли, за да може да постигне нещо. Когато имате външни постижения, ще благодарите на Бога отвътре. А пък когато имате вътрешни постижения, ще търсите Бога отвън. Бог се търси отвън и отвътре, но не едновременно. При известни условия ще Го търсите отвън, а при други условия – отвътре.“ От изключително значение е вътрешната яснота относно това, каква е целта на молитвата ни: „Важно е да знаете какво да искате от Бога.
към текста >>

При известни условия ще Го търсите отвън, а при други условия – отвътре.“ От изключително значение е вътрешната яснота относно това, каква е целта на молитвата ни: „Важно е да знаете какво да искате от Бога.
Предназначението на молитвата изкристализира в словата на българския Божий Наставник: „Защо трябва да се молим? Всеки трябва да се моли, за да може да постигне нещо. Когато имате външни постижения, ще благодарите на Бога отвътре. А пък когато имате вътрешни постижения, ще търсите Бога отвън. Бог се търси отвън и отвътре, но не едновременно. При известни условия ще Го търсите отвън, а при други условия – отвътре.“ От изключително значение е вътрешната яснота относно това, каква е целта на молитвата ни: „Важно е да знаете какво да искате от Бога. Най-разумно е да искаме да се научим да вършим Волята Божия. Като вършим Волята Божия, ние ще имаме всичко на разположение: и знание, и Любов, и сила, и всички условия. Писанието казва: „Да бъде Волята Божия! “ Това е единственият път, по който можем да минем.“ Вътрешната настройка на молещия се и подчиняването на молението на един висок идеал, в служба на Цялото, предопределя успеха или провала на молитвата му: „Най-напред ще пожелаете да имате сърцето и ума на един ангел, да имате сърцето на един херувим, пламтящ от любов! Същото пожелайте и за другите!
към текста >>

“ Това е единственият път, по който можем да минем.“ Вътрешната настройка на молещия се и подчиняването на молението на един висок идеал, в служба на Цялото, предопределя успеха или провала на молитвата му: „Най-напред ще пожелаете да имате сърцето и ума на един ангел, да имате сърцето на един херувим, пламтящ от любов!
Бог се търси отвън и отвътре, но не едновременно. При известни условия ще Го търсите отвън, а при други условия – отвътре.“ От изключително значение е вътрешната яснота относно това, каква е целта на молитвата ни: „Важно е да знаете какво да искате от Бога. Най-разумно е да искаме да се научим да вършим Волята Божия. Като вършим Волята Божия, ние ще имаме всичко на разположение: и знание, и Любов, и сила, и всички условия. Писанието казва: „Да бъде Волята Божия! “ Това е единственият път, по който можем да минем.“ Вътрешната настройка на молещия се и подчиняването на молението на един висок идеал, в служба на Цялото, предопределя успеха или провала на молитвата му: „Най-напред ще пожелаете да имате сърцето и ума на един ангел, да имате сърцето на един херувим, пламтящ от любов! Същото пожелайте и за другите! Или пожелайте нещо, което е хубаво за душата ви. Най-напред да искаме успех на Царството Божие на Земята. В това всички се обединяваме, цялото човечество. Значи, трябва да имаме идея, която свързва всички хора в едно.“ Според Учителя П.
към текста >>

Дънов, ако се молим правилно, можем да постигнем всичко по духовния Път: „Онзи човек, който се научи правилно да се моли, става велик адепт.“ Поантата в неговото наставление е съсредоточена в думите: „Истинската молитва се заключава в Любовта!
Същото пожелайте и за другите! Или пожелайте нещо, което е хубаво за душата ви. Най-напред да искаме успех на Царството Божие на Земята. В това всички се обединяваме, цялото човечество. Значи, трябва да имаме идея, която свързва всички хора в едно.“ Според Учителя П. Дънов, ако се молим правилно, можем да постигнем всичко по духовния Път: „Онзи човек, който се научи правилно да се моли, става велик адепт.“ Поантата в неговото наставление е съсредоточена в думите: „Истинската молитва се заключава в Любовта! При истинската молитва вие изпращате към Бога своята Любов и благодарност. Молитвата е състояние на благодарност и любов! “ Сред бисерите на неоценимото по духовна стойност богатство в Словото на Учителя П. Дънов блестят и редица кратки молитви и формули, оставени от него на учениците от ББ.
към текста >>

При истинската молитва вие изпращате към Бога своята Любов и благодарност.
Или пожелайте нещо, което е хубаво за душата ви. Най-напред да искаме успех на Царството Божие на Земята. В това всички се обединяваме, цялото човечество. Значи, трябва да имаме идея, която свързва всички хора в едно.“ Според Учителя П. Дънов, ако се молим правилно, можем да постигнем всичко по духовния Път: „Онзи човек, който се научи правилно да се моли, става велик адепт.“ Поантата в неговото наставление е съсредоточена в думите: „Истинската молитва се заключава в Любовта! При истинската молитва вие изпращате към Бога своята Любов и благодарност. Молитвата е състояние на благодарност и любов! “ Сред бисерите на неоценимото по духовна стойност богатство в Словото на Учителя П. Дънов блестят и редица кратки молитви и формули, оставени от него на учениците от ББ. Ето някои от тях:
към текста >>

Молитвата е състояние на благодарност и любов!
Най-напред да искаме успех на Царството Божие на Земята. В това всички се обединяваме, цялото човечество. Значи, трябва да имаме идея, която свързва всички хора в едно.“ Според Учителя П. Дънов, ако се молим правилно, можем да постигнем всичко по духовния Път: „Онзи човек, който се научи правилно да се моли, става велик адепт.“ Поантата в неговото наставление е съсредоточена в думите: „Истинската молитва се заключава в Любовта! При истинската молитва вие изпращате към Бога своята Любов и благодарност. Молитвата е състояние на благодарност и любов! “ Сред бисерите на неоценимото по духовна стойност богатство в Словото на Учителя П. Дънов блестят и редица кратки молитви и формули, оставени от него на учениците от ББ. Ето някои от тях: „Помагай ми сега в работата, която започвам, да я свърша добре, да бъде тя за Твоята слава и за доброто на моята душа.“
към текста >>

Молитвата – съдържанието и насочеността ў, същността и целите ў – е неразделна част от посланието на великите духовни Учители на човечеството към нас, хората.
Искам смирение, знание и сила, за да мога постепенно от своите лоши навици да се освободя.“ „Господи, само Ти си единственият, Който можеш да оправиш всичко. Научи ме да Те обичам, както Ти ни обичаш.“ „Господи, малкото добро, което си посял в мен, направи го да израсне.“ При тежки изпитания и настъпило униние и отчаяние: „Господи, грешил съм в миналото и сега много грешки направих, но Ти си милостив, помогни ми да изляза от тази мъчнотия.“ Молитвата – съдържанието и насочеността ў, същността и целите ў – е неразделна част от посланието на великите духовни Учители на човечеството към нас, хората. И докато в пробуденото съзнание на устремения по духовния Път живее и крепне потребността от общение с Небесния Отец – Бога, молитвата ще му бъде незаменим помощник при проправянето на пътеките към необятния свят на Висшата Разумност и Любов. А това означава – помощник и спътник за Вечността на еволюционното израстване и извисяване в пространствата на непомръкващата Мъдрост и Истина. Молитвата е общуване с Духа и в Духа.
към текста >>

И докато в пробуденото съзнание на устремения по духовния Път живее и крепне потребността от общение с Небесния Отец – Бога, молитвата ще му бъде незаменим помощник при проправянето на пътеките към необятния свят на Висшата Разумност и Любов.
„Господи, само Ти си единственият, Който можеш да оправиш всичко. Научи ме да Те обичам, както Ти ни обичаш.“ „Господи, малкото добро, което си посял в мен, направи го да израсне.“ При тежки изпитания и настъпило униние и отчаяние: „Господи, грешил съм в миналото и сега много грешки направих, но Ти си милостив, помогни ми да изляза от тази мъчнотия.“ Молитвата – съдържанието и насочеността ў, същността и целите ў – е неразделна част от посланието на великите духовни Учители на човечеството към нас, хората. И докато в пробуденото съзнание на устремения по духовния Път живее и крепне потребността от общение с Небесния Отец – Бога, молитвата ще му бъде незаменим помощник при проправянето на пътеките към необятния свят на Висшата Разумност и Любов. А това означава – помощник и спътник за Вечността на еволюционното израстване и извисяване в пространствата на непомръкващата Мъдрост и Истина. Молитвата е общуване с Духа и в Духа.
към текста >>

Молитвата е общуване с Духа и в Духа.
„Господи, малкото добро, което си посял в мен, направи го да израсне.“ При тежки изпитания и настъпило униние и отчаяние: „Господи, грешил съм в миналото и сега много грешки направих, но Ти си милостив, помогни ми да изляза от тази мъчнотия.“ Молитвата – съдържанието и насочеността ў, същността и целите ў – е неразделна част от посланието на великите духовни Учители на човечеството към нас, хората. И докато в пробуденото съзнание на устремения по духовния Път живее и крепне потребността от общение с Небесния Отец – Бога, молитвата ще му бъде незаменим помощник при проправянето на пътеките към необятния свят на Висшата Разумност и Любов. А това означава – помощник и спътник за Вечността на еволюционното израстване и извисяване в пространствата на непомръкващата Мъдрост и Истина. Молитвата е общуване с Духа и в Духа.
към текста >>

25. Видение на Ездра - Николай Райнов

Видение на Ездра Десницата Господня слезе над Ездра, жрец на Всевишния, и му съобщи потайни слова — и върховни тайни разбули пред очите му.
Видение на Ездра Десницата Господня слезе над Ездра, жрец на Всевишния, и му съобщи потайни слова — и върховни тайни разбули пред очите му. И нови думи му нашъпна Духът Господен. Видя пророкът страшни неща, които ще станат след време. И лица на нови люде се вестиха пред него, невидени народи се явиха на земята, издън морето се показаха големи суши, чудновати гласове изпълниха въздуха. Чу той езици, които никой дотогава не бе говорил, и видя писмена, които ничий ум не би можал да разбере. И тогава се изпълни с Дух Божи Ездра, та издигна глас към народите и рече им: „Видение за Сетния Ден видях — и слова на откровение ми се казаха отгоре.
към текста >>

И ще минат отново там, дето са слушали измамния глас на бляскави копринени дипли, сладкия шъпот на скъп среброцветен висон, гордата реч на едри златни пръстени, светената молитва на прозрачни изумрудни кадилници, потайните вопли на свенливи бисерни огърлици, блудната измама на тежки рубинови накити.
И ще заридае в отчаяние душата им до мъртвото величие на племена, градове и люде — и ще видят сянката на това величие — станала едно с огромната сянка на Смъртта. И ще изрекат с болка устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета! Те ще потърсят седалище в Тържеството. И ще видят сенките на славни царе, носени на златни колесници от дванадесет бели коня. Но сенките ще им кажат: — Меч ни уби, отрова ни покоси живота, измяна разби начъртанията на славната ни десница: недей вярва това, което виждаш, защото и ние го сами не вярваме! — Ще видят после призраци на мъже и жени, обсипани с цветя, засмени, със светли лица — като небесна дъга, но призраците ще им рекат: — Това, що запали в сърцата ни Нощта, Денят го угаси! Недей вярва това, което виждаш, защото и ние го сами не вярваме! — И тези призраци ще се слеят с огромния призрак на Смъртта. И ще продумат с горчива скръб устата им тогава: Суета е светът — и суетата ражда суета! Те ще потърсят седалище във Великолепието. И ще минат отново там, дето са слушали измамния глас на бляскави копринени дипли, сладкия шъпот на скъп среброцветен висон, гордата реч на едри златни пръстени, светената молитва на прозрачни изумрудни кадилници, потайните вопли на свенливи бисерни огърлици, блудната измама на тежки рубинови накити. И ще видят само бледен прах с кисела миризма на отрова — сива пепел с дъх на разорение, — тънка паяжина, по която снове и пее лъжата на света. И над тези бледи останки ще играе своя танец сянката на Смъртта. И ще проговорят с остра печал устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета!“ „Те ще подирят седалище в Съда. Но безлюдни ще намерят покоите на Правдата — и на голямото седалище ще видят седнал човек от кости, а на главата му — вместо венец — се вие дълга зелена змия. И очите на змията ще ги погледнат право в лицето — а после змията ще обърне главата си към черепа на костения човек — и ще впие своя език в неговите кухи очни дупки.
към текста >>

26. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

А преди всичко с тези упражнения, всички заедно наизуст пееха някоя песен, изговаряха една молитва, или някое назидателно упражнение с изречение.
Никаква тържествена литургия не може да се сравни с това тържество в неръкотворния храм в подножието на Витоша. В миг с ръце издигнати над главите си, песента се поде от хиляди и повече гърла, с такава трогателна ревност и хармонични повторения, докато се разлюля гората и Душата на всеки неатрофиран духовен човек. А думите които тъй тържествено се пееха бяха следните: „Благослови, душе моя, Господа! Не забравяй вейте му милости Не забравяй вейте му благости Не забравяй всичките му добрини Не забравяй милостта му Не забравяй благостта му; Не забравяй обичта му.“ Последните четири реда се повтаряха три пъти, първият път силно, вторият път по-тихо, третият път много тихо. След това почнаха седемтях физически упражнения, които се изразяваха с разни телесни пози и движения, с главата, ръцете и краката, но и с цялото тяло, като следваха сякаш автоматично Учителя, който стоеше пред тях и сам с чудесна ловкост за възрастта му правеше едновременно същите движения. Понякога коленичеха и ставаха, всички едновременно, с чудесен такт, хармония и в пълна тишина. А преди всичко с тези упражнения, всички заедно наизуст пееха някоя песен, изговаряха една молитва, или някое назидателно упражнение с изречение. Песните и изреченията си повтаряха част от тях трикратно. Между молитвите бяха Господнята молитва „Отче наш“ и 91-ви псалом, изговаряни дружно от всички. Тъкмо тогава след седмото упражнение се зададе Слънцето. С появяването на крайчеца на светилото, множеството се раздвижи. Заловиха се за ръце като на хоро.
към текста >>

Между молитвите бяха Господнята молитва „Отче наш“ и 91-ви псалом, изговаряни дружно от всички.
А думите които тъй тържествено се пееха бяха следните: „Благослови, душе моя, Господа! Не забравяй вейте му милости Не забравяй вейте му благости Не забравяй всичките му добрини Не забравяй милостта му Не забравяй благостта му; Не забравяй обичта му.“ Последните четири реда се повтаряха три пъти, първият път силно, вторият път по-тихо, третият път много тихо. След това почнаха седемтях физически упражнения, които се изразяваха с разни телесни пози и движения, с главата, ръцете и краката, но и с цялото тяло, като следваха сякаш автоматично Учителя, който стоеше пред тях и сам с чудесна ловкост за възрастта му правеше едновременно същите движения. Понякога коленичеха и ставаха, всички едновременно, с чудесен такт, хармония и в пълна тишина. А преди всичко с тези упражнения, всички заедно наизуст пееха някоя песен, изговаряха една молитва, или някое назидателно упражнение с изречение. Песните и изреченията си повтаряха част от тях трикратно. Между молитвите бяха Господнята молитва „Отче наш“ и 91-ви псалом, изговаряни дружно от всички. Тъкмо тогава след седмото упражнение се зададе Слънцето. С появяването на крайчеца на светилото, множеството се раздвижи. Заловиха се за ръце като на хоро. Те образуваха седем концентрични кръга, пет вътрешни от жени, и два външни от мъже. И всички запяха заедно: „Изгрява слънцето Праща светлина Носи радост на живота тя.“ … Аз имах случая, доколкото е възможно за един ден, да се запозная с членовете на това загадъчно Бяло братско движение.
към текста >>

Преди да почне да говори, както и след като свърши, имаше песен и молитва, в която участваха всички.
Всички с очакване гледахме празната пред нас платформа. Изведнаж всички се изправиха на крака. Значи Учителят иде! И всички стоят, докато той бавно се изкачи и седна; тогава сядат и другите. Г-н Дънов проповядва седишком без каквито и да било писмени бележки. Онази утрин той говори повече от час, но макар слънцето да печеше силно, та мнозина бяха в пот, никой не се помръдна от мястото си. Преди да почне да говори, както и след като свърши, имаше песен и молитва, в която участваха всички. Музиката им е особена, за качествата на която не съм компетентен да дам мнение. Хор нямаше, нито музикални инструменти да водят пеенето, но те пееха въодушевено с победна вяра и радостен екстаз. Тяхният особен начин да преповтарят части от строфите, въздействаше упоително и увеличаваше заразителността на новата вяра. Интересни бяха тези нововерци, да ги наблюдава човек близо като слушател. Мнозина от възрастните имаха бледи лица, това бяха усърдни и решителни лица, тяхната пълна вяра и преданост към Учителя се четеше по лицата им.
към текста >>

27. Сутринта, 15 юни [сряда] 1921, Саран бей [ар. Септември] - Георги Христов

в това ние бъркаме, както и в Господнята молитва, дето казваме: „Да бъде Твоята Воля“, а вършим нашата.
За да приложим закона, казваме: Н. Л. К. Б. Л. - С. Б. Л. Е Л. в това ние бъркаме, както и в Господнята молитва, дето казваме: „Да бъде Твоята Воля“, а вършим нашата. Трябва да започнем с Божествената Любов и да свършим с нашата любов. Божествената Любов изисква, както започнем, така да свършим. Трябва да се изучават вашите недоразумения в братството, отгде произлизат. Сега трябва по-дълбоко да разсъждаваме за интелигентността на хората. Закона е: ако дойде някой на нашата каруца и ако е по-висш брат, дайте му гемовете8.
към текста >>

28. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

Станахме рано, направихме обща молитва, както ние си знаем и както правехме всеки ден, а то един ден се отвори, ясен, слънчев, тих.
Тази година никаква градушка няма да има. Сега си вървете!“ И ги изпратихме. Цялото село с трепет очакваше определения ден за градушката. Ние също взехме мерки, не излизахме в селото и по нивите, за да не би да ни нападнат селяните и си стояхме тези дни в двора, като си бяхме определили един от нас винаги да стои на пост, за да не бъдем изненадани от камъните на селяните. Дойде денят на градушката. Станахме рано, направихме обща молитва, както ние си знаем и както правехме всеки ден, а то един ден се отвори, ясен, слънчев, тих. Никаква градушка не падна. Значи нашето пророчество се изпълни. И с това вече напълно спечелихме сърцата на селяните. Нашият авторитет порасна. Ето виждате ли сега, как онези сили, които воюват срещу идеята за общ братски живот първия път не успяха чрез кръчмаря и попа.
към текста >>

Надея се с помощта Господня да дочакаме определеното време.
Единият по предлог, че баща му е болен, а другият, че Коледа идело, а свиня те нямали и напуснаха след три седмици. Добре направиха, че ме оставиха. Колкото време стояха, вяра в тях нямах и каквото направят все пакостно, а дворът, оборът, къщата постоянно на тютюн миришеше. Наредя ги на работа и оставя, а те след мене камък хвърлят и казват: „Кога се върне камъка, тогава и ти.“ Това не е за клевета, а виждам причината в себе си, че не мога да се поставя както трябва и наглася вибрациите ни в хармония. След Коледа преставих нов помощник-слуга на име Йордан, кротък и смирен. Надея се с помощта Господня да дочакаме определеното време. Второто ти писмо, заедно с беседата от 16-ти т. г., го получих на 22-ри. Знаеш ли, брате, колко ни помогнахте с тая беседа! Ти добре правиш, че помниш само доброто в Ачларе, а пред моите очи се превързва броеница, в която виждам престъпленията си, които съм извършил. Затова и искам да бягам далеч от Ачларе. Не да го напущам завинаги, но не и да съм постоянен жител (разбира се, пиша за тоз земен живот).
към текста >>

Казвам си на ума ще потърпите, за да ви дойде ума в главата - през време на молитва е това.
Подгоних ги и кончетата се подиграха и изгубиха из тъмнотата. Подбрах впрегатната червена кобила, а онези оставих. Вързах ги да си ядат ечемика и приготвих сено от втората коситба хубаво, меко, с ароматичен мирис, щом си изядат ечемика, ще им сложа и сеното - специално за работните кобили и то, когато ще работят. Затворих вратата и влязох вкъщи да си върша утрения наряд. Точно през това време кончетата си дохаждат: бягат и цвилят из двора. Казвам си на ума ще потърпите, за да ви дойде ума в главата - през време на молитва е това. Скоро се омълчаха. След наряда, запалих ламбата и излязох из двора да ги търся. Няма ги. А то прасета на комшията да подранят и дойдат, та бутнат с муцуните си и отворят вратата и започнали да ровят на топло, а кончетата се наместили на сеното и ядат ли ядат, иначе никога не биха го кусали. Като видях тая сцена, рекох си: „Хе сега трябва малко бой както на кончето - защо не си идват заедно - и на прасетата, защо влизат в чужд обор.
към текста >>

29. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

А методологията, прилагана от Михаил Иванов, е буквално копие на някои от методите на Учителя Петър Дънов: посреща се изгрева, практикува се Паневритмия, братски обяди, пеене на духовни песни, интензивна работа чрез метода молитва, възпитаване на братска взаимопомощ и прочее.
Те отново смесват неправилно и отъждествяват индивидуалността на човека-проводник и индивидуалността на човека-бодхисатва, но вече относно друга личност. Интересен е фактът, че и Валентин Томберг, и Михаил Иванов са родени все през 1900 г., което явно обърква доста хора, които не познават в дълбочина духовно-научните дадености на антропософията. Но в случая с Михаил Иванов е много по-съществен друг факт: през цялото време на своята дейност и на много места в своето слово той постоянно и многократно е изтъквал, че има свой духовен Учител и това е Учителя Петър Дънов. Нещо повече, един по-задълбочен прочит на неговите лекции веднага констатира, че по същество те представляват частна интерпретативна и творческа гледна точка към Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно). Много елементи и идеи са взети от Словото на Беинса Дуно, разработени са и са представени на един изключително ясен, достъпен и конкретен език (за разлика от езика на Учителя Петър Дънов, който се характеризира с неимоверна мистична дълбочина и многопластовост). А методологията, прилагана от Михаил Иванов, е буквално копие на някои от методите на Учителя Петър Дънов: посреща се изгрева, практикува се Паневритмия, братски обяди, пеене на духовни песни, интензивна работа чрез метода молитва, възпитаване на братска взаимопомощ и прочее. От всичко това може да се направи решителен извод, използвайки един друг знак за Бодхисатва Майтрея, даден от Рудолф Щайнер. След като се знае, че след коренната трансформация на съзнанието на човека-носител той ще се изяви духовно могъщо, но сякаш сам в света58, така да се каже, непроизлизащ от никаква верига учител-ученик, веднага се разбира, че Михаил Иванов не е Бодхисатвата на XX век, защото той има свой духовен Учител, който въобще не крие, а напротив - широко прогласява. И всеки, който задълбочено познава дейността на този духовен лидер, няма да направи грешката да твърди, че това е предсказаният от антропософията Бодхисатва. А хората, който коментират тези твърдения, трябва без какъвто и да е фундаменталистки уклон първо добре да изучат дадено духовно-социално явление и едва после да приемат или отхвърлят дадена теза. Ако при Валентин Томберг се наблюдава един много сериозен идеен разрив, стигащ до крайности, от рода на свързване с напълно идейно-контрастни социални импулси, отричане на основни идеи на антропософията и в края на краищата явно подценяване на значимостта и сериозността на импулса, даден от Рудолф Щайнер, то напротив, Михаил Иванов до края на живота си се самоопределя като ученик на Учителя Петър Дънов.
към текста >>

Прилага се уникална методология, основана на духовните традиции на езотеричното християнство: мистична работа със Словото; посрещане на изгрева на Слънцето; практикуване на физически упражнения, пронизани с духовен смисъл; съзерцаване на мистична картина-имагинация във форма на Пентаграм, онагледяваща стъпките в Пътя на ученика; пеене на духовни песни и систематична работа с мистична музика; интензивна работа чрез метода на молитвата; размишление и медитация върху специално цветово-подбрани текстове от Библията - метод на Завета на цветните лъчи на Светлината; приложение на хранителните режими на вегетарианството и плодоядството; проникнат с идеен стремеж пост; приложение на мистерията на общите братски обеди и вечери; ежедневно възпитание на братска взаимопомощ и любов към всичко живо.
в гр. София се изнасят стотици неделни беседи, посветени на езотеричното разбиране на Христовата мисия, отразена в Евангелията, и се оформя поредица от издадени книги, която носи заглавието Сила и Живот75. От 1922 г. до 1944 г. работи първата християнска Езотерична школа в Европа, имаща два класа (Младежки и Общ) с двадесет и три годишни цикъла. Прилага се уникална методология, основана на духовните традиции на езотеричното християнство: мистична работа със Словото; посрещане на изгрева на Слънцето; практикуване на физически упражнения, пронизани с духовен смисъл; съзерцаване на мистична картина-имагинация във форма на Пентаграм, онагледяваща стъпките в Пътя на ученика; пеене на духовни песни и систематична работа с мистична музика; интензивна работа чрез метода на молитвата; размишление и медитация върху специално цветово-подбрани текстове от Библията - метод на Завета на цветните лъчи на Светлината; приложение на хранителните режими на вегетарианството и плодоядството; проникнат с идеен стремеж пост; приложение на мистерията на общите братски обеди и вечери; ежедневно възпитание на братска взаимопомощ и любов към всичко живо. Едни от най-живописните методи, прилагани от Учителя Петър Дънов, са братските събори, идейни екскурзии и излети по високите над 2000 метра български планини, чрез което се възпитава свята любов към Живата разумна природа, израз на творческата дейност на Ангелските йерархии. Кулминацията на чистия братски живот на хилядите последователи на Учението е преживяването на Христовото присъствие чрез жива космогония във формата на етерен синтез от музика, поетичен текст, мистичен танц, образна медитация и молитва - синтез, наречен Паневритмия. Учителя Петър Дънов се проявява като изключителен терапевт - през десетилетията активна духовна дейност са излекувани хиляди българи чрез духовни, природни и нетрадиционни методи. В свещен завет към човечеството Учителя завещава около четири хиляди беседи, публикувани в над триста тома, и няколко десетки музикални произведения. До този момент той е най-издаваният в България автор, а през 2006 г.
към текста >>

Кулминацията на чистия братски живот на хилядите последователи на Учението е преживяването на Христовото присъствие чрез жива космогония във формата на етерен синтез от музика, поетичен текст, мистичен танц, образна медитация и молитва - синтез, наречен Паневритмия.
От 1922 г. до 1944 г. работи първата християнска Езотерична школа в Европа, имаща два класа (Младежки и Общ) с двадесет и три годишни цикъла. Прилага се уникална методология, основана на духовните традиции на езотеричното християнство: мистична работа със Словото; посрещане на изгрева на Слънцето; практикуване на физически упражнения, пронизани с духовен смисъл; съзерцаване на мистична картина-имагинация във форма на Пентаграм, онагледяваща стъпките в Пътя на ученика; пеене на духовни песни и систематична работа с мистична музика; интензивна работа чрез метода на молитвата; размишление и медитация върху специално цветово-подбрани текстове от Библията - метод на Завета на цветните лъчи на Светлината; приложение на хранителните режими на вегетарианството и плодоядството; проникнат с идеен стремеж пост; приложение на мистерията на общите братски обеди и вечери; ежедневно възпитание на братска взаимопомощ и любов към всичко живо. Едни от най-живописните методи, прилагани от Учителя Петър Дънов, са братските събори, идейни екскурзии и излети по високите над 2000 метра български планини, чрез което се възпитава свята любов към Живата разумна природа, израз на творческата дейност на Ангелските йерархии. Кулминацията на чистия братски живот на хилядите последователи на Учението е преживяването на Христовото присъствие чрез жива космогония във формата на етерен синтез от музика, поетичен текст, мистичен танц, образна медитация и молитва - синтез, наречен Паневритмия. Учителя Петър Дънов се проявява като изключителен терапевт - през десетилетията активна духовна дейност са излекувани хиляди българи чрез духовни, природни и нетрадиционни методи. В свещен завет към човечеството Учителя завещава около четири хиляди беседи, публикувани в над триста тома, и няколко десетки музикални произведения. До този момент той е най-издаваният в България автор, а през 2006 г. в национална кампания на БНТ Учителя Петър Дънов беше представен като един от 10-те най-велики българи. Естествено една такава могъща дейност на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) създава десетки хиляди последователи по цяла България и по-късно - десетки духовни центрове по цял свят.
към текста >>

Учителя ми е разказвал, че когато бил в пост и молитва и се е изкачил на един връх край с.
Ако дотогава Петър Дънов се е стремял към усамотение и усилена работа върху себе си, то след неговата 33-годишна възраст се разгръща мащабна лекторска и духовно-организаторска дейност, която има за цел излъчването на един мощен езотеричен импулс. Ето какво е описал Боян Боев, един от неговите най-близки ученици, присъствал на множество разговори между последователи и Учителя Беинса Дуно: Една сестра беше приета от Учителя и Той и каза: „Аз съм вселен и това стана на 19 март 1897г. Тогава получих мисия от Небето. Тогава ми казаха, че съм Учител за цялото човечество. Възложената мисия е във връзка с новия път на славянството и с идването на Шестата раса." Трябва да се спомене, че вселяването на Учителя е станало на няколко етапа. Учителя ми е разказвал, че когато бил в пост и молитва и се е изкачил на един връх край с. Арбанаси, Търновско, тогава му се явил Христос и му казал: „Предай Ми тялото си, ума си, сърцето си и работи за Мене. " Учителя рекъл: „Господи, да бъде Волята Твоя, готов съм!" (Това е било... през месец септември 1914 г.)87 Важно е да се обърне внимание, че през 1897 г. Петър Дънов е вече на 33 години, защото е роден на 11 юли 1864 г. Освен това сред неговите последователи се е утвърдило мнението (от редица изказвания на Учителя Беинса Дуно и от многобройни конкретни опитности), че личността на Петър Дънов, неговият индивидуален поток на живота е жертван в името на Принципа на Учителя, който се проявява след 33-та годишнина от живота му. От тази гледна точка, когато говорим за Петър Дънов, ние разбираме една издигната човешка индивидуалност, която се е превърнала в един вид Граал за Принципа на Учителя, а когато говорим за Учителя Петър Дънов или за Учителя Беинса Дуно, ние всъщност съзерцаваме дейността на Учителя посредством човека Петър Дънов.
към текста >>

дарява на човечеството универсален метод за облагородяване с добродетели на душата и Етерното тяло чрез размишление и медитация върху специално светлинно-цветово подбрани текстове от Книгата Господня - Библията.
Бодхисатвата на XX век облъчва създадената от него езотерична школа с могъща имагинация във формата на Пентаграм, не само защото желае да защити и предпази своите последователи, но и защото желае да стимулира еволюцията и развитието на Етерното тяло с цел ученикът да се подготви за наставащото Етерно пришествие на Христос. (v) Също от антропософията е известно, че Пентаграмът е символ на дейността на третия принцип от Троицата - Светия Дух. Бодхисатвата на XX век е посланик на Светия Дух на Земята; ето защо той има правото да изрази своето ново проявление чрез Пентаграм. Можемда направим изво да, чепратеникътна Ложата наБодхисатвите през XX век - Учителя Беинса Дуно обновява формата на Пентаграма и го превръща в основен метод на своята съвременна Езотерико-християнска Школа. 7.9. Завета на цветните лъчи на Светлината е методът, който Учителя Беинса Дуно лично получава от Христос, преминавайки критично изпитание.109 Той постига нова степен на посвещение в Христос и през 1912 г. дарява на човечеството универсален метод за облагородяване с добродетели на душата и Етерното тяло чрез размишление и медитация върху специално светлинно-цветово подбрани текстове от Книгата Господня - Библията. Словото на Бога, записано през вековете в юдео-християнската Свещена книга, има свой спектрален код. Именно Бодхисатвата, който конкретно написа книгата, пронизала по-късно смислово Евангелието от Матея110, сега работи за реализацията на сияещото в мека духовна виделина Етерно пришествие и ни разкрива как посредством багрите на дъгата (външните етерни форми) и душевните добродетели (вътрешното етерно съдържание и силови потоци) се проявяват самите Възвишени творци на Светлината - Духовете на Огъня и Светлина.111 Учителя Петър Дънов ни учи, че различните видове външна светлина са само дрехи на духовни принципи - Същества (Духът на Любовта, Духът на Живота, Духът на Светостта, Духът на Мъдростта, Духът на Вечността, Духът на Истината, Духът на Силата и т.н./ От тях извират добродетели, жизнено необходими в настоящето за ученика, тръгнал по стъпките на възкръсналия Господ. Излъчвайки този нов Христов метод през 1912 г. (в периода, в които според Сергей Прокофиев е протичало най-силно духовното влияние на Бодхисатва Майтрея върху Рудолф Щайнер чрез инспирация)112, Учителя Беинса Дуно казва: „Аз искам да образуваме силна вълна от седемте цвята, защото Христос е близо до физическото поле. И Той присъства тази година на събора.
към текста >>

Тази тоталност от музика, песен, поезия, движения и молитва винаги се изпълнява по един и същ начин не защото е едно ограничено явление, а защото представлява цялостен езотеричен текст, цялостна етерна архитектура, която има точна определена геометрия, структура и смисъл.
Специалистите хореографи знаят, че в определени области на света от дълбока древност се е запазил определен тип метод на съхраняване на човешки опит и познания: чрез целостта на последователни, точно определени движения се записва например историята на един народ или легендата за живота на дадено Възвишено същество. Пример за тези древни практики на такава хореографска писменост има все още сред народа на остров Тайга и в традицията на индийския танц. Рудолф Щайнер дава духовно-научните аналогии във форма на движения, които съответстват на определени фонеми, музикални тонове, астрологични знаци и прочее. Тези красиви евритмични движения се композират свободно и на практика безкрайно в определени съчетания, за да опишат една цялостна картина на дадено поетично или драматургично произведение. От друга страна, Учителя Петър Дънов, давайки на човечеството Паневритмията, съчетава точно определени движения, които имат строга последователност, музикален фон и поетичен контекст. Тази тоталност от музика, песен, поезия, движения и молитва винаги се изпълнява по един и същ начин не защото е едно ограничено явление, а защото представлява цялостен езотеричен текст, цялостна етерна архитектура, която има точна определена геометрия, структура и смисъл. Какво би станало, ако се разменят някои от колоните на катедралата в Шартър или пък се направят от друг по-слаб и неустойчив материал? От построяването на този храм са изминали векове, но той винаги е един и същ за десетки поколения хора, които са го виждали и влизали в него. По аналогия може да се каже, че Паневритмията е един етерен храм, построен от живи, колективно-съзнателни хора. Този храм е всъщност един цялостен организъм със строго определена, стабилна във времето структура, и с физиология, оформена от движения, проникнати от евритмичния принцип. Паневритмията буквално е езотерична книга, дадена от Бодхисатва Майтрея, проявил се в XX век.
към текста >>

НАГОРЕ

0.40450406074524