Търсене в текстове за 'Газообразно състояние'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 31 резултата в 3 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Щайнер за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

Тъй като в случая се касае по-малко за едно заместване на древните думи на този документ със съвременните думи, а се касае повече до това, да се поставим в едно състояние, при което да почувствуваме чрез ученията на духовната наука нещо от атмосферата, която прониква душата на един Посветен евреин, когато в нея се оживяваха тези слова: „Берешит бара Елохим е хашамаим вет харец".
Щайнер за „Битието" Сега ще изложа накратко разглеждането на Щайнер за „Битието" на Мойсей. При започване на разглеждането на Битието на Мойсей Щайнер казва: „Няма друг документ на човечеството, по отношение на който да е на лице тъй голямата възможност за отклоняване на истинския смисъл както при Битието, така и при описване на делото на седемте дни." Това значи, че тази книга е така написана, че мъчно може да се проникне в истинския й смисъл и затова обикновено се изпада в заблуждение при нейното разглеждане. По-нататък Щайнер казва: „Когато съвременният човек извика в душата си посредством някой от езиците, които понастоящем се употребяват, думи като „В началото Бог сътвори небето и земята", смисълът на тези думи му дава само едно твърде слабо отражение, само една слаба сянка от живота, който тези думи са извикали в душата на древните евреи. Тъй като в случая се касае по-малко за едно заместване на древните думи на този документ със съвременните думи, а се касае повече до това, да се поставим в едно състояние, при което да почувствуваме чрез ученията на духовната наука нещо от атмосферата, която прониква душата на един Посветен евреин, когато в нея се оживяваха тези слова: „Берешит бара Елохим е хашамаим вет харец". Цял свят се откривал в момента, когато тези думи разтърсваха неговата душа - пред него се откривал духовния свят, където става творението." За да разберем разглеждането на Щайнер върху Битието, трябва да се изясни основата, от която изхожда. Той изхожда от космогонията на съвременната окултна наука, която кос- могония той намира отразена в Битието на Мойсей. Според тази космогония Бог е създал света чрез ангелската йерархия. Ангелската йерархия се състои от девет чина както следват отдолу нагоре: ангели или духове на живота; архангели или духове на огъня; началства или духове на времето; власти или духове на формата; сили или духове на движението; господства или духове на интелигентността; престоли или духове на волята; херувими или духове на Мъдростта и хармонията; и серафими или духове на Любовта.
към текста >>

Светът е създаден чрез постепенна кондензация на едно духовно състояние на Битието под влияние на мисълта на елохимите, което духовно състояние се кондензира в една невидима за нас вътрешна топлина, елемент, който е бил в основата на древния Сатурн.
Резюмирайки гореказаното, Щайнер казва: „Да задържим пред духовния си поглед следната картина: Един елементарен живот, в недрата на който действува природата на огъня, въздуха и водата. Духовните същества са там, зад тези елементи, потопени в една вселенска медитация. Тяхната творческа мисъл е пронизана от една цел - създаването на човека. От тяхната мисъл се ражда първо една представа, която се манифестира, изявява се навън и един живот, който се оживява отвътре, в самия себе си. В това съединение на елементите първичните духове създават чрез тяхната мисъл външните явления едновременно с вътрешните движения на живота." Светът е създаден чрез постепенна кондензация на едно духовно състояние на Битието под влияние на мисълта на елохимите, което духовно състояние се кондензира в една невидима за нас вътрешна топлина, елемент, който е бил в основата на древния Сатурн. След това под влияние на мисълта на елохимите, тази топлина се кондензира последователно в газообразно състояние, което е било основата на Слънчевия период, и след това във воден елемент, който е бил основата на Лунния период. Най-после се кондензира в твърда материя, която е основа на Земния период. Това е кондензация в низходяща степен. Тези три елемента - топлина, въздух и вода са били смесени и са образували едно тъмно тяло, в недрата на което са действували нисшите сили на душата на елохимите. Това състояние е описано в Библията с израза: „И Земята беше неус- троена и пуста".
към текста >>

След това под влияние на мисълта на елохимите, тази топлина се кондензира последователно в газообразно състояние, което е било основата на Слънчевия период, и след това във воден елемент, който е бил основата на Лунния период.
Духовните същества са там, зад тези елементи, потопени в една вселенска медитация. Тяхната творческа мисъл е пронизана от една цел - създаването на човека. От тяхната мисъл се ражда първо една представа, която се манифестира, изявява се навън и един живот, който се оживява отвътре, в самия себе си. В това съединение на елементите първичните духове създават чрез тяхната мисъл външните явления едновременно с вътрешните движения на живота." Светът е създаден чрез постепенна кондензация на едно духовно състояние на Битието под влияние на мисълта на елохимите, което духовно състояние се кондензира в една невидима за нас вътрешна топлина, елемент, който е бил в основата на древния Сатурн. След това под влияние на мисълта на елохимите, тази топлина се кондензира последователно в газообразно състояние, което е било основата на Слънчевия период, и след това във воден елемент, който е бил основата на Лунния период. Най-после се кондензира в твърда материя, която е основа на Земния период. Това е кондензация в низходяща степен. Тези три елемента - топлина, въздух и вода са били смесени и са образували едно тъмно тяло, в недрата на което са действували нисшите сили на душата на елохимите. Това състояние е описано в Библията с израза: „И Земята беше неус- троена и пуста". На еврейски то е означено с думите: „Тоху - Ва Боху".
към текста >>

Това състояние е описано в Библията с израза: „И Земята беше неус- троена и пуста".
Светът е създаден чрез постепенна кондензация на едно духовно състояние на Битието под влияние на мисълта на елохимите, което духовно състояние се кондензира в една невидима за нас вътрешна топлина, елемент, който е бил в основата на древния Сатурн. След това под влияние на мисълта на елохимите, тази топлина се кондензира последователно в газообразно състояние, което е било основата на Слънчевия период, и след това във воден елемент, който е бил основата на Лунния период. Най-после се кондензира в твърда материя, която е основа на Земния период. Това е кондензация в низходяща степен. Тези три елемента - топлина, въздух и вода са били смесени и са образували едно тъмно тяло, в недрата на което са действували нисшите сили на душата на елохимите. Това състояние е описано в Библията с израза: „И Земята беше неус- троена и пуста". На еврейски то е означено с думите: „Тоху - Ва Боху". При кондензацията на топлината в газообразно състояние във възходяща степен, се отделя Светлина, която на еврейски е означена с думата „Хашамаим", която обикновено се превежда с думата Небе. Така че при кондензацията на топлината във въздух, във възходящо направление се отделя Светлина, светлинен етер. При кондензацията на въздуха във вода, във възходяща степен се явява един още по-тънък етер, който не се схваща със сетивата. Силите на този етер са които управляват химическия строеж, комбинирането на субстанциите помежду им, тяхното организиране.
към текста >>

При кондензацията на топлината в газообразно състояние във възходяща степен, се отделя Светлина, която на еврейски е означена с думата „Хашамаим", която обикновено се превежда с думата Небе.
Най-после се кондензира в твърда материя, която е основа на Земния период. Това е кондензация в низходяща степен. Тези три елемента - топлина, въздух и вода са били смесени и са образували едно тъмно тяло, в недрата на което са действували нисшите сили на душата на елохимите. Това състояние е описано в Библията с израза: „И Земята беше неус- троена и пуста". На еврейски то е означено с думите: „Тоху - Ва Боху". При кондензацията на топлината в газообразно състояние във възходяща степен, се отделя Светлина, която на еврейски е означена с думата „Хашамаим", която обикновено се превежда с думата Небе. Така че при кондензацията на топлината във въздух, във възходящо направление се отделя Светлина, светлинен етер. При кондензацията на въздуха във вода, във възходяща степен се явява един още по-тънък етер, който не се схваща със сетивата. Силите на този етер са които управляват химическия строеж, комбинирането на субстанциите помежду им, тяхното организиране. Това е звуковият или химическия етер. Той съдържа сили, които диференцират субстанцията, разделяйки и организирайки я.
към текста >>

Така че първоначалното състояние на нашата планетна система в началото се явява като спомен в ума на елохимите.
Как трябва да разбираме това, което се описва в делото на шестте дни? Първо трябва да кажем, че ние със сетивата си не бихме могли да наблюдаваме това, за което се говори в Битието. Това е защото събитията, които ни се описват, стават в сфера, която можем да наречем сфера на елементното съществуване. Затова е необходима известна степен на ясновидство, за да съзерцавала това, което се описва в първа глава на Битието. Библията ни описва как сетивното произлиза от над сетивното. Така че първоначалното състояние на нашата планетна система в началото се явява като спомен в ума на елохимите. Този спомен първоначално е общата маса. състояща се от смесването на топлината, въздуха и водата, които Под тях се намира втората тройка, образувана от господства- та или духовете на интелигентността, сили или духове на движението, наречени добродетели; и власти или духове на формата, наречени още могъщества. Най-ниската тройка включва началствата, наречени още духове на личността или духове на времето, архангели и ангели. Последните са най- близо до човека.
към текста >>

И тогава можем да кажем: И царуваше състояние на хаос, последван от ред и хармония, в която действуваха първите духове на времето.
След като елохи- мите създават светлината, те поставят на своето място първия дух на времето, първата група духове на времето. Това именно се крие под маската на наименованието ден първи. Но ние не можем да разберем какво означава ден първи, докато не разберем какво означава израза: „беше вечер, беше утро, и това бе ден първи". В еврейския език за думите, които се превеждат с вечер и утро са употребени думите „ереп" и „бокер". Но думата „ереп", която се превежда с вечер, подразбира хаоса, а под думата „бокер" се разбира това, което е организирано. И тогава можем да кажем: И царуваше състояние на хаос, последван от ред и хармония, в която действуваха първите духове на времето. Така че зад всички процеси, които се описват в Битието ние не трябва да виждаме абстракции, но дейността на реални същности, както видяхме с понятието ден. Така например, казано е в Битието: „И тъмнината беше върху бездната." Стоейки на принципа, че зад всичко трябва да виждаме определени същества, и тук трябва да допуснем същото. Основен закон в окултната наука е, че не всички същества, които еволюират в даден цикъл, постигат целта си. Една част винаги остава назад и когато се влезе в нов цикъл на развитие, те вече са останали назад. Такъв е случаят със съществата, които преминаха своята човешка еволюция на древния Сатурн.
към текста >>

И второто положение е, че всички тези елементи - огън, въздух, вода, земя са се развили последователно от чисто духовното състояние на битието.
Всичко изпъква под нова светлина. Този документ, който поради невъзможността, в която се намират съвременните езици да преведат живите слова, би останал завинаги неразбран без помощта на окултното знание." За да разберем Битието, трябва да имаме предвид основния принцип на окултната наука, че зад всички видове явления и форми съществува една духовна реалност, съществуват духовни същества. Земята, водата, въздухът, огънят, светлината и пр. са външно проявление на тези духовни същества. И второто положение е, че всички тези елементи - огън, въздух, вода, земя са се развили последователно от чисто духовното състояние на битието. Те са резултат на една кондензация, която се е извършвала под влиянието на престолите или духовете на волята, които чрез жертвата, която са направили в началото, са дали началото на тази първична субстанция. И затова зад тези елементи ние намираме силите и живота на тези възвишени същества. По такъв начин те стоят и зад твърдата материя, която е последната стъпка на кондензацията. Затова можем да кажем, че цялата земна природа, която ни заобикаля, е проявление на твърде високи духовни същества. И затова ние трябва да бъдем изпълнени с благодарност към тези същества, а не да мислим, че материята е някаква илюзия и ниска степен на еволюция.
към текста >>

Този стадий, когато човек не може да прави разлика между духовните реалности и образите, е състояние, което човек е преминал през Лунния период.
Тази подготовка към ясновидството става постепенно. Съществува най-напред едно първо стъпало, през течение на което се манифестират най-различни неща и би значело да се лъжем, ако бихме вземали тези неща за духовни реалности. При проникване в духовния свят човек трябва да различава душевните реалности от съзнанието чрез образи. Когато човек влезе в умствения свят, той вече може да разпознава ясно реалното от образното. Така че в хода на своето езотерично развитие човек неизбежно ще мине през един стадий, където той ще бъде обкръжен от образи и когато не е обучен още да разпознава реалностите на образите, той ще взема образите за духовни реалности. Този стадий, когато човек не може да прави разлика между духовните реалности и образите, е състояние, което човек е преминал през Лунния период. По-късно се явяват познавателните способности. Нека запомним добре, че ясновидецът най-първо се потопява в един вид образно съзнание. В началото на ясновид- ството човек съвсем не вижда външните духовни същества, а вижда само образите, които изпълват неговото съзнание. Така, че това, което се манифестира през този първи период на ясновидството, не е изражение на реални духовни същества, а първо се явява един вид съзнание на възприема- телните органи, една образна представа, едно проектиране в пространството на това, което става в самите нас. А когато ясновидецът започне да развива вътрешните си сили, той започва например да чувствува и вижда очите си като две светещи кълба, проектирани в пространството с известен цвят.
към текста >>

Една още по-голяма грешка е тази, когато в началото на ясновидството чрез някои методи се достигне до това състояние да се чуват гласове.
А когато ясновидецът започне да развива вътрешните си сили, той започва например да чувствува и вижда очите си като две светещи кълба, проектирани в пространството с известен цвят. Той може би ще помисли, че това са две реалности извън него, но това е една грешка. В този първи стадий на ясновидството силите, които работят в човека, се проектират в пространството и той ги възприема във вид на различни образи. Тези две светещи кълба, които се проектират в пространството, това е зрителната сила, която се проектира в тези два образа в пространството. Това са вътрешните сили на човешките очи, които се проектират като две светещи кълба и човек би изпаднал в заблуда, ако ги вземе за проявление на външни духовни същества. Една още по-голяма грешка е тази, когато в началото на ясновидството чрез някои методи се достигне до това състояние да се чуват гласове. Да се вземат тези гласове за външни духовни реалности би било една голяма грешка, в която всеки начинаещ може да изпадне. И тук се касае за едно ехо от дейността на неговите вътрешни сили. И докато виждането на цветовете, на форми представя изобщо доста точно вътрешната дейност на силите, които действуват в човешкия организъм, то гласовете изразяват най-често празнотите, които се пораждат в душата. Най-добре е за тези, които започват да ги чуват, е да не им се доверяват. Всички тези прояви са плод на образното съзнание, което се събужда в първите стъпки на ясновидството и трябва да бъдат приемани с голяма предпазливост.
към текста >>

Така например, той не е бил в състояние да отдели Слънцето от себе си.
Той е възприемал образите, които му се струвало, че изпълват космичното пространство. В действителност тези образи са само изражение на тази дейност на живота, на елементите в съответните органи. По този начин той присъствал на своята собствена трансформация и така, очите на човека се явяват като резултат от дейността на духовните същества, като резултат от работата им върху самия него. Външният свят е бил възприеман от него като един вътрешен свят, тъй като цялата тогавашна вселена е работила за неговото вътрешно организиране. И тогава човек не е могъл да прави разлика между външното и вътрешното. Така например, той не е бил в състояние да отдели Слънцето от себе си. Това, което той чувствал, то е било развиването на неговите очи, нещо, което той е възприемал под формата на едно огромно, зрително възприятие, изпълващо цялото пространство. По такъв начин лунното съзнание на тогавашния човек имало характер на едно образно възприемане. Но възприеманите образи представяли вътрешна формация на психичния му живот. Лунният човек е бил затворен в астрала и е чувствал своя вътрешен живот като един външен факт. Ако се възприема днес живота на душата под тази форма, без да могат да бъдат отличени външните предмети от това отражение на вътрешната дейност, то би било нещо патологично, докато за лунното съзнание на човека то е било естествено.
към текста >>

Това показва, че в земната еволюция се явило едно състояние по-високо от Светлината.
И това именно се крие в думата „хубаво". Ние ще разберем Битието прекрасно само ако в него не виждаме само готови фрази, а се запитаме какви тайни са скрити в тези думи. Едно такова изследване ще ни отведе твърде далеч. Преди Земната епоха Светлината е прониквала пространството и съществата са живеели в нея, както рибите във водата, без да я съзнават като нещо вън от себе си. В Земната епоха Светлината е почнала да се отразява от предметите и е станала видима. Това показва, че в земната еволюция се явило едно състояние по-високо от Светлината. За втория ден не е казано, че е хубаво това, което е направено. Някои може да помислят, че това е случайно или че е забравено. Би трябвало, обаче, да се разбере, че в Битието няма нищо за прибавяне, както и няма нищо за премахване. Авторът на Битието нищо не е забравил. Има едно дълбоко основание за това, че за втория ден на творението не е казано, че е хубаво.
към текста >>

Уплътняването на човека до едно етерно състояние се извършва в епохата, която Библията нарича ден пети на творението.
Тази сила се е проявила, когато се образува единството на елохимите и се явява Йехова-Елохим, който вече е можел да даде на човека телесна форма, вдъхвайки му дихание на живот чрез въздуха. Това дихание е самата еманация на Йехова-Елохим, която заедно с въздуха влезе в човека и го направи човек. По такъв начин Битието ни дава възможност да вникнем във вътрешната страна на еволюцията и ни показва това. което трябва да стане в надсетивния свят, за да може човек да прогресира до едно сетивно съществуване. Затова човек е трябвало да престои в етерните условия, докато другите същества вече се уплътняват в една среда от въздух и вода. Уплътняването на човека до едно етерно състояние се извършва в епохата, която Библията нарича ден пети на творението. Човек още не е физическо същество, но става такова едва в шестия ден. То бива тогава един вид прието от Земята и това, което наричаме физическо тяло, се ражда в тази епоха, която съществува в шестия ден на творението. Но ние бихме се излъгали ако мислехме, че можем да видим човека на шестия ден със сегашните очи или да го пипнем с пръстите си. Така че в шестия ден на творението ние не би трябвало да търсим човек от месо и кости. Това е.
към текста >>

Човек не би могъл да разбере собствения си произход дотогава, докато се отказва да разбере, че той най-напред се е появил под формата на душа и дух, после под астрална форма, след това в етерна форма и че физическото състояние най- първо се явява в топлинната форма, а след това идва въздушната форма, и най-после се явява формата от твърда материя.
Това подразбира, че тогава той е добил тяло, състоящо се от месо и кости. Значи, човек се явява на Земята в едно тяло от топлина. Тази форма се явява, когато елохимите казват: Да създадем човека. Една по-голяма кондензация е станала след шестия ден на творението. Тя се е състояла в този елемент, който му вдъхнаха елохимите, които вдъхнаха в ноздрите на човека дихание на живота. Човек не би могъл да разбере собствения си произход дотогава, докато се отказва да разбере, че той най-напред се е появил под формата на душа и дух, после под астрална форма, след това в етерна форма и че физическото състояние най- първо се явява в топлинната форма, а след това идва въздушната форма, и най-после се явява формата от твърда материя. И когато се казва, че Йехова-Елохим вдъхнал на човека жизнено дихание, ние трябва да си представим, за да разберем произхода на човека, че физическият човек първоначално е бил създаден от топлина и въздух, а не от месо и кости. От тънкото се ражда по-плътното, а не от по-плътното - по- тънкото. Твърде трудно е за съвременния човек да мисли така, но това е Истината. Така ще се разбере мисълта, предадена в различните религиозни предания, че човек е слязъл на Земята от атмосферата, от един по-висок свят. Когато Библията, след като ни описва дните на творението, ни говори за това.
към текста >>

От това време насетне състоянието на Земята става такова, че човек може да се развива вече върху нея.
Това са били най-силните, най-издръжливите. Това е станало през един период, който е предшествувал Лемурийската епоха. Този период се намира между отделянето на Слънцето и това на Луната от Земята. Тогава именно става отделянето на Слънцето и това на Луната от Земята. Тогава именно става второто голямо събитие през Лемурийския период, при който всичката субстанция от лунно естество е била изхвърлена от Земята, което предизвикало голяма трансформация. От това време насетне състоянието на Земята става такова, че човек може да се развива вече върху нея. Ако не е било станало това отделяне на слънчевия и лунния елемент от Земята. ако тя бе останала съединена със Слънцето, неговите с или които са много високо духовни, нямало ла бъдат полезни за човека. А ако е била останала Земята свързана с Луната, то условията на Земята тогава щели да бъдат твърде груби за човека. Така че. когато Луната се отделила от Земята, тя останала един вид в равновесие, което се е получило от това, че слънчевия и лунен елемент действува- ли вече отвън.
към текста >>

Много от елементите, които днес са твърди, са били в тези времена още в състояние на изпарение, проникващи атмосферата.
В техните потомци са продължавали да се въплощават расите на човечеството, които, както казахме, са се формирали от факта, че от целия Космос слизали към Земята душите от другите планети. В началото на лемурийското време Земята е била съставена от огън, носила е в себе си огнения елемент, които е избликнал навън от нея. Същият постепенно преминава във въздушен елемент, след това във воден и към края на Лемурийската епоха започва да се явява сух. Дълго време Земята останала обгърната от един вид въздух, целият наситен с мъгливи водни маси. Всичко е било обвито в мъгли, придвижвани от всякакъв вид пари, пяна и кипеж на разни елементи. Много от елементите, които днес са твърди, са били в тези времена още в състояние на изпарение, проникващи атмосферата. В течение на дълга част от Атлантския период тези мъгливи маси са обвивали Земята. И когато в Битието се говори, че в третия ден са се явили растенията, не трябва да си представяме сегашните растения, но груповите души на растенията. Затова там е казано: Всяко растение се явява според своя вид, т.е. според своята групова душа, които са съществували в астралното и етерното състояние на астралното тяло на Земята. Писанието, което ни се дава за третия ден, появата на растителното царство не може да се схване с нашите физически сетива, а само с ясновидство.
към текста >>

според своята групова душа, които са съществували в астралното и етерното състояние на астралното тяло на Земята.
Всичко е било обвито в мъгли, придвижвани от всякакъв вид пари, пяна и кипеж на разни елементи. Много от елементите, които днес са твърди, са били в тези времена още в състояние на изпарение, проникващи атмосферата. В течение на дълга част от Атлантския период тези мъгливи маси са обвивали Земята. И когато в Битието се говори, че в третия ден са се явили растенията, не трябва да си представяме сегашните растения, но груповите души на растенията. Затова там е казано: Всяко растение се явява според своя вид, т.е. според своята групова душа, които са съществували в астралното и етерното състояние на астралното тяло на Земята. Писанието, което ни се дава за третия ден, появата на растителното царство не може да се схване с нашите физически сетива, а само с ясновидство. От лемурийско време до началото на Атлантския период мъглите в атмосферата на Земята постепенно се разредяват. Атмосферата все повече и повече се просветлява и това. което по-рано е било етерно, се превръща в едно състояние, приближаващо се до това. което Ние днес познаваме.
към текста >>

което по-рано е било етерно, се превръща в едно състояние, приближаващо се до това.
Затова там е казано: Всяко растение се явява според своя вид, т.е. според своята групова душа, които са съществували в астралното и етерното състояние на астралното тяло на Земята. Писанието, което ни се дава за третия ден, появата на растителното царство не може да се схване с нашите физически сетива, а само с ясновидство. От лемурийско време до началото на Атлантския период мъглите в атмосферата на Земята постепенно се разредяват. Атмосферата все повече и повече се просветлява и това. което по-рано е било етерно, се превръща в едно състояние, приближаващо се до това. което Ние днес познаваме. Етерният елемент става все повече и повече физически. Така че настоящите растения са се явили много по-късно от третия ден на творението. Те се появяват едва в средата на Атлантския период. Теологичните условия.
към текста >>

Земята не е била стигнала още до това състояние, което можем да наречем оплодяване на земната започва чрез водата, която се намира още във вид на пари в атмосферата.
Така че настоящите растения са се явили много по-късно от третия ден на творението. Те се появяват едва в средата на Атлантския период. Теологичните условия. Необходими за сегашните растения не датират от много древни времена. Можем да характеризираме преминаването от Лемурийския към Атлантския период по следния начин: Земята е била тогава изцяло обвита в изпарения и сгъстени мъгли, които са били още под формата на пара в каквото състояиие са били различните субстанции, които по-късно образуват земната кора. Земята не е била стигнала още до това състояние, което можем да наречем оплодяване на земната започва чрез водата, която се намира още във вид на пари в атмосферата. Това оплодяване става по-късно. За душите, които казахме, че са емигрирали от Земята на другите планети, това е станало в онзи момент, за които е казано в Битието за втория ден на творението, че вследствие на формирането на звуковия етер горните субстанции са били отделени от долните. Това е отделянето на Небето от Земята, което съвпада с емигрирането на човешките души от Земята. По такъв начин вторият ден на творението съвпада напълно с определена епоха, която се намира между отделянето на Слънцето и отделянето на Луната и емигрирането на човешките души. В това време човек не е имал още физическо и етерно тяло в днешния смисъл на думата, а е имал само астрално тяло.
към текста >>

Той създаде също и звездите, което означава създаването на близките до Земята планети от Слънчевата система, които дотогава са били в етерно състояние.
В това време Земята е била обкръжена от гъсти мъгливи маси от изпаряващи се и втечняващи се водни пари и Слънцето не се е виждало. С течение на времето мъглите постепенно се разпръсват, прояснява се и се създават подходящи условия за развитието на човека. Постепенно слънчевите лъчи започват да проникват в атмосферата и Слънцето да се вижда. С това ние отиваме към четвъртия ден на творението, през които ден и Луната се е отделила от Земята. За четвъртия ден на творението се казва в Битието: Елохим сътвори едно голямо светило и едно малко - Слънцето и Луната. Той създаде също и звездите, което означава създаването на близките до Земята планети от Слънчевата система, които дотогава са били в етерно състояние. Така че в четвъртия ден на творението, през Лемурийския период, след като Луната се бе откъснала от Земята и е било създадено човешкото физическо и етерно тяло, душите започнали да се връщат от планетите към Земята. Заедно със Слънцето по-голяма част от елохимите бяха напуснали Земята, за да пренесат полето на своята дейност и отвън, оттам да действуват върху Земята. Но нещо от тяхната субстанция бе останало свързано със Земята. Това е туй, което е до известна степен във връзка с благотворните ефекти на лунните сили, понеже лунните сили имат също така и благотворни ефекти. След отделянето на Слънцето всичко, което се е намирало върху Земята, а именно човеците, биха се превърнали в мумии, биха се втвърдили, вдървили и човек би станал мъртъв като земно същество, а Земята би опустяла, ако лунните сили бяха останали свързани с нея.
към текста >>

Но след отделянето на Слънцето човек изпадна под влияние на лунния елемент, който втвърдява материята и човек би се превърнал в мумия, би минал през едно състояние, което можеше да го доведе до окончателна смърт.
От разказа на Битието знаем, че тези велики духовни същества са елохимите, а пулсът, действуващ в недрата на тези сили на елохимите. за да произведат голямото събитие за откъсването на Луната от Земята, а чрез това да създадат началото на истинските човешки същества, не са нищо друго освен това, което бе дало възможност на елохимите да прогресират като група до съзнанието на Йехова-Елохим издигайки чрез това тяхната природа. Тази сила остана обединена с Луната и тя е, която откъсна Луната от Земята. Ето защо това, което ние наричаме Йехова- Елохим, е интимно свързано в историята на творението с Луната. Ако Слънцето не се бе отделило от Земята, човек би продължил да живее в лоното на елохимите и не би получил своята независимост. Но след отделянето на Слънцето човек изпадна под влияние на лунния елемент, който втвърдява материята и човек би се превърнал в мумия, би минал през едно състояние, което можеше да го доведе до окончателна смърт. Докато Луната била съединена със Земята, човешкият зародиш на физическото и етерното тяло се проникнал от този духовен елемент, който носел в себе си смъртта. Така че, чрез лунния елемент в своята природа човекът има един елемент, който го тегли към смъртта. И той би получил една твърде силна доза от този елемент, ако Луната не се бе отделила от Земята. От това може да се разбере, че този лунен елемент е една космична субстанция, която е в тясна връзка със способностите на човека към независимост. Ако се вземат предвид сегашните земни условия ще се види, че те се появили едва след отделянето на Луната, когато в Земята няма вече такова голямо количество от лунните сили, както преди.
към текста >>

Той е бил мъжко-женски и е бил в едно етерно състояние, което клоняло към физическо уплътняване.
Фактите, описани в Битието се отнасят за времето, когато това разделяне се извършило. Това описание се отнася и до Лемурийската епоха, когато Луната на свой ред се отделя. Описанието, което дава окултната наука, съвпада с описанието в Библията. Това описание протича от отделянето на Земята от Слънцето през Лемурийския период и началото на Атлантския период, и е описано в Библията като творение на шестте дни. Човекът, който създадоха елохимите, не е бил диференциран полово. Той е бил мъжко-женски и е бил в едно етерно състояние, което клоняло към физическо уплътняване. Човекът, за когото се казва: Нека да създадем човека по образ и подобие, е едновременно и мъж, и жена. Разделянето на половете става по-късно, към края на Лемурийската епоха. При това разделяне мъжкото физическо тяло се оживотворя- ва от женското етерно тяло, а женското физическо тяло се ожи- вотворява от мъжко етерно тяло. Както видяхме, трите души на човека - сетивната, разумната и съзнателната, са формирани през първите дни на творението. Те са били създадени тогава в техния зародиш.
към текста >>

2. 54-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Няма по-хубаво състояние на земята от това, да имаш двама-трима приятели, на които ти напълно да разчиташ.
XI. ЗАКОНИ И ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА (продължение) 280. Правило. На искай от другите да ти обещават. Остави ги свободни. 281. Най-хубавото. Няма по-хубаво състояние на земята от това, да имаш двама-трима приятели, на които ти напълно да разчиташ. 282. Духовност. Когато говоря за духовност, аз разбирам възвишеното, най-благородното, онази велика идея, към която се стремим. 283. Ученикът и беседите. От всяка една беседа всеки един може да използува това, за което неговото съзнание е приготвено. 284. Ученикът и Окултният свят.
към текста >>

Ако човек при сегашното си състояние направи връзка с Бога, той би се превърнал в газообразно състояние и би изчезнал.
За човешкото нито Господ, нито ангелите искат да знаят нещо. В Божествения свят се интересуват как даден човек е изразходвал своята енергия, която е Божествена. 301. Стремежът на Ученика. В тази Окултна Школа вие трябва да имате стремеж, импулс да дадете възможност на Божественото да се прояви във вас и да можете да правите в себе си различие между Божественото и човешкото. 302. Връзката с Бога. Ако човек при сегашното си състояние направи връзка с Бога, той би се превърнал в газообразно състояние и би изчезнал. Човек в своето въображение трябва да има Бога като един идеал, като една мечта, той да бъде за него един импулс в живота му. И към всички онези същества, на които вибрациите са силни, човек трябва да пристъпва внимателно, за да може да се повдигне. 303.Основната мисъл на Ученика. Основната мисъл на нашия живот е да се прояви Бог в нас и ние да проявим Бога в себе си. Бог като се прояви в нас, ние трябва да бъдем носители на Неговата велика мисъл.
към текста >>

3. ПОДАТЛИВОСТ И УСТОЙЧИВОСТ НА ВЛИЯНИЯ И ВНУШЕНИЯ - Павел Желязков

Там, чрез силата на внушението, той успя да ги вкара в сънно състояние и те изпопадаха на подиума.
Помоли всички зрители да поставят вплетени пръстите на двете си ръце върху главата. Когато всички направиха това, в хода на обясненията си ги помоли да свалят ръцете си, т. е. да ги освободят вляво и вдясно на тялото. Всички, с изключение на десетина зрители, изпълниха успешно това. Онези, които останаха с ръце на главата, бяха поканени да се качат на сцената. Там, чрез силата на внушението, той успя да ги вкара в сънно състояние и те изпопадаха на подиума. Това бяха хора силно податливи на влияние и внушение. В една доста характерна поза, която причинява пасивност и свежда до минимум будността на съзнанието, те много скоро попаднаха във властта на Морфея. Податливи на внушения са хора с по-бавна мисъл, докато живата и активна мисъл е присъща на едно слънчево съзнание, носител на положителни и здравословни влияния. Размишленията са упражнения, които възпитават това състояние на гъвкавост, подвижност и устойчивост на съзнанието. Зрението е едно от средствата за изследване и опознаване на света, в който живеем.
към текста >>

Размишленията са упражнения, които възпитават това състояние на гъвкавост, подвижност и устойчивост на съзнанието.
Онези, които останаха с ръце на главата, бяха поканени да се качат на сцената. Там, чрез силата на внушението, той успя да ги вкара в сънно състояние и те изпопадаха на подиума. Това бяха хора силно податливи на влияние и внушение. В една доста характерна поза, която причинява пасивност и свежда до минимум будността на съзнанието, те много скоро попаднаха във властта на Морфея. Податливи на внушения са хора с по-бавна мисъл, докато живата и активна мисъл е присъща на едно слънчево съзнание, носител на положителни и здравословни влияния. Размишленията са упражнения, които възпитават това състояние на гъвкавост, подвижност и устойчивост на съзнанието. Зрението е едно от средствата за изследване и опознаване на света, в който живеем. Визуално обаче ние схващаме само една малка част от действителността. По този повод Учителят Беинса Дуно казва: „Много научни заключения могат да бъдат неверни, благодарение на несъвършенството на нашите сетива. Това са разсъждения, с които искам да обърна вниманието ви при изучаване на явленията както в природата, така и в живота. За пример човек може да се постави в магнетичен сън и с помощта на друга воля, вън от него, да го заставят да вижда неща, които не съществуват.
към текста >>

Както храната може да разстрои стомашната система на човека, така и желанията на човека понякога са в състояние да развратят неговите клетки, неговите мисли и чувства."
Ако затворите кой и да е от тези притоци, вие ще се намерите в голямо противоречие. Значи човек може да възприема Божественото чрез храната, чрез светлината, топлината, електричеството и магнетизма и най-после и чрез всички останали сили, които действуват в природата. Човек може да възприема Божественото и чрез най-възвишената и чиста мисъл." „Божественият живот е необходим за всички хора. Той носи здраве за клетките, за мислите и за чувствата на човека. Както храната може да разстрои стомашната система на човека, така и желанията на човека понякога са в състояние да развратят неговите клетки, неговите мисли и чувства." В нашето ежедневие ние непрекъснато търпим влияния. Способността да се отворим за здравословните и да се затворим за вредните влияния е наука, която трябва дълго и старателно да се изучава. Докато се запознаем с възможностите, които тя ни дава, на първо време ще сме в състояние да се учим от грешките, които ежедневно правим. Ние старателно ще ги анализираме и ще се чистим от праха, който са оставили върху съзнанието ни. После ще виждаме по-ясно, но не толкова далече, за да предвидим всички засади и изненади в пътя си.
към текста >>

Докато се запознаем с възможностите, които тя ни дава, на първо време ще сме в състояние да се учим от грешките, които ежедневно правим.
„Божественият живот е необходим за всички хора. Той носи здраве за клетките, за мислите и за чувствата на човека. Както храната може да разстрои стомашната система на човека, така и желанията на човека понякога са в състояние да развратят неговите клетки, неговите мисли и чувства." В нашето ежедневие ние непрекъснато търпим влияния. Способността да се отворим за здравословните и да се затворим за вредните влияния е наука, която трябва дълго и старателно да се изучава. Докато се запознаем с възможностите, които тя ни дава, на първо време ще сме в състояние да се учим от грешките, които ежедневно правим. Ние старателно ще ги анализираме и ще се чистим от праха, който са оставили върху съзнанието ни. После ще виждаме по-ясно, но не толкова далече, за да предвидим всички засади и изненади в пътя си. В този процес на замърсяване и чистене, на сънност и будност ще се зароди желанието да мислим задълбочено, когато сме в хватката на един проблем. Спонтанността на разумното сърце обаче все още ще ни липсва, за да сме в състояние да отговорим бързо и адекватно на проблема. Събитията ще ни изпреварват, понякога ще минават шеметно покрай нас, в други случаи ще оставят върху тялото или душевността ни болезнени травми.
към текста >>

Спонтанността на разумното сърце обаче все още ще ни липсва, за да сме в състояние да отговорим бързо и адекватно на проблема.
Способността да се отворим за здравословните и да се затворим за вредните влияния е наука, която трябва дълго и старателно да се изучава. Докато се запознаем с възможностите, които тя ни дава, на първо време ще сме в състояние да се учим от грешките, които ежедневно правим. Ние старателно ще ги анализираме и ще се чистим от праха, който са оставили върху съзнанието ни. После ще виждаме по-ясно, но не толкова далече, за да предвидим всички засади и изненади в пътя си. В този процес на замърсяване и чистене, на сънност и будност ще се зароди желанието да мислим задълбочено, когато сме в хватката на един проблем. Спонтанността на разумното сърце обаче все още ще ни липсва, за да сме в състояние да отговорим бързо и адекватно на проблема. Събитията ще ни изпреварват, понякога ще минават шеметно покрай нас, в други случаи ще оставят върху тялото или душевността ни болезнени травми. За да излезе от гъстата среда и да навлезе в по-ефирна и лека среда, съзнанието трябва системно да се чисти от тежките земни елементи, които, като се натрупат, отварят впоследствие пукнатини в него. За да се чисти, човек трябва да усвои изкуството на свободното право мислене. Това е умението да даваме посредством мисълта си. Мисъл, в която има любов, е в състояние да дава да насърчава отчаяния и обезверения, да подтиква изпадналия в меланхолия към повече оптимизъм и пр.
към текста >>

Мисъл, в която има любов, е в състояние да дава да насърчава отчаяния и обезверения, да подтиква изпадналия в меланхолия към повече оптимизъм и пр.
Спонтанността на разумното сърце обаче все още ще ни липсва, за да сме в състояние да отговорим бързо и адекватно на проблема. Събитията ще ни изпреварват, понякога ще минават шеметно покрай нас, в други случаи ще оставят върху тялото или душевността ни болезнени травми. За да излезе от гъстата среда и да навлезе в по-ефирна и лека среда, съзнанието трябва системно да се чисти от тежките земни елементи, които, като се натрупат, отварят впоследствие пукнатини в него. За да се чисти, човек трябва да усвои изкуството на свободното право мислене. Това е умението да даваме посредством мисълта си. Мисъл, в която има любов, е в състояние да дава да насърчава отчаяния и обезверения, да подтиква изпадналия в меланхолия към повече оптимизъм и пр. Под въздействието на правата мисъл съзнанието се разширява, а при разширението материята минава от едно състояние в друго, както водата в резултат на нагряването се разширява и преминава от течно в газообразно състояние. Ако пробуждането на природата в ранна утрин не предизвиква трепет в душата, ако брилянтната роса върху разцъфтялата роза не поражда в нас желание да пием от свежестта й, връзката ни с Духа на природата е отъняла и е на път да се загуби. Ако музиката на Шуберт, на Моцарт или на другите гениални музиканти не уталожва неспокойствието на ума и не ни отнася в по-високите сфери на битието, това е признак, че сме претърпяли груби влияния, поради което Духът на живота, комуто те не са присъщи, се е отдалечил от нас. Ако пък плачът на детето не затрогва сърцето ни или оставаме безразлични за тревожните крясъци на косовете, чийто малки са в опасност, това е тревожен симптом за загрубяване на чувствата и за криза на човечността в нас. Подложен системно на влиянието на грозните картини в тъмната страна на живота, ако не умее да се чисти и възражда, човек губи своята чувствителност и става податлив на низши животински влияния.
към текста >>

Под въздействието на правата мисъл съзнанието се разширява, а при разширението материята минава от едно състояние в друго, както водата в резултат на нагряването се разширява и преминава от течно в газообразно състояние.
Събитията ще ни изпреварват, понякога ще минават шеметно покрай нас, в други случаи ще оставят върху тялото или душевността ни болезнени травми. За да излезе от гъстата среда и да навлезе в по-ефирна и лека среда, съзнанието трябва системно да се чисти от тежките земни елементи, които, като се натрупат, отварят впоследствие пукнатини в него. За да се чисти, човек трябва да усвои изкуството на свободното право мислене. Това е умението да даваме посредством мисълта си. Мисъл, в която има любов, е в състояние да дава да насърчава отчаяния и обезверения, да подтиква изпадналия в меланхолия към повече оптимизъм и пр. Под въздействието на правата мисъл съзнанието се разширява, а при разширението материята минава от едно състояние в друго, както водата в резултат на нагряването се разширява и преминава от течно в газообразно състояние. Ако пробуждането на природата в ранна утрин не предизвиква трепет в душата, ако брилянтната роса върху разцъфтялата роза не поражда в нас желание да пием от свежестта й, връзката ни с Духа на природата е отъняла и е на път да се загуби. Ако музиката на Шуберт, на Моцарт или на другите гениални музиканти не уталожва неспокойствието на ума и не ни отнася в по-високите сфери на битието, това е признак, че сме претърпяли груби влияния, поради което Духът на живота, комуто те не са присъщи, се е отдалечил от нас. Ако пък плачът на детето не затрогва сърцето ни или оставаме безразлични за тревожните крясъци на косовете, чийто малки са в опасност, това е тревожен симптом за загрубяване на чувствата и за криза на човечността в нас. Подложен системно на влиянието на грозните картини в тъмната страна на живота, ако не умее да се чисти и възражда, човек губи своята чувствителност и става податлив на низши животински влияния. В това отношение за възпитанието няма възрастови граници, понеже независимо от възрастта, всеки е податлив на влияния.
към текста >>

НАГОРЕ

0.21948909759521