Търсене в текстове за 'Възвишен живот'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1300 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_03 ) Езикът на Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

Запишете си следните думи: „Пътят на Живота е труден.
Учителя прочете 15 гл. от Ев. на Йоана. След това имаше тайна молитва. После Учителя каза: Запишете си следните думи: „Пътят на Живота е труден. В този път се изявяват Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина и Животът постига своето вечно предназначение.“ След като се произнесе и Добрата молитва, почна разговор. Като се събираме сега, то е Божият Дух, който ни събира. Това не е човешко събрание. Всеки един има доброволно желание отвътре, от Бога да се съберем тук.
към текста >>

В този път се изявяват Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина и Животът постига своето вечно предназначение.“
от Ев. на Йоана. След това имаше тайна молитва. После Учителя каза: Запишете си следните думи: „Пътят на Живота е труден. В този път се изявяват Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина и Животът постига своето вечно предназначение.“ След като се произнесе и Добрата молитва, почна разговор. Като се събираме сега, то е Божият Дух, който ни събира. Това не е човешко събрание. Всеки един има доброволно желание отвътре, от Бога да се съберем тук. Велико е Божието търпение.
към текста >>

Природата прави пусти свещените места, там не никнат растения, няма и животни; тогава и човек не се вясва там, понеже нищо не го привлича, тъй като са пусти, а и от друга страна, понеже те са и непристъпни.
“ По този начин, по който сега отиваме на планината, не може да се отиде на тези места. Друг брат попита: „Сигурно човек трябва да отиде не с тялото, но излъчен, така ли е? “ Не, с това тяло, но трябва по друг начин. Природата прави пусти свещените места, там не никнат растения, няма и животни; тогава и човек не се вясва там, понеже нищо не го привлича, тъй като са пусти, а и от друга страна, понеже те са и непристъпни. Един брат запита: „Какво значение има стихът: „Бог толкова възлюби света, че даде своят единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има Живот вечен.“ Това значи, че Христос е трансформатор, защото човек направо при Бога не би могъл да отиде без Христа, понеже Бог е Огън всепояждащ. И ако Слънцето нямаше трансформатор, не бихме издържали на енергията му. Трансформатори на слънчевите лъчи са въздухът и влагата в атмосферата, иначе слънчевата светлина и топлина, които идат към Земята, биха изгорили всичко на нея. Някой пита: „Без Христа не може ли?
към текста >>

Един брат запита: „Какво значение има стихът: „Бог толкова възлюби света, че даде своят единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има Живот вечен.“
По този начин, по който сега отиваме на планината, не може да се отиде на тези места. Друг брат попита: „Сигурно човек трябва да отиде не с тялото, но излъчен, така ли е? “ Не, с това тяло, но трябва по друг начин. Природата прави пусти свещените места, там не никнат растения, няма и животни; тогава и човек не се вясва там, понеже нищо не го привлича, тъй като са пусти, а и от друга страна, понеже те са и непристъпни. Един брат запита: „Какво значение има стихът: „Бог толкова възлюби света, че даде своят единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има Живот вечен.“ Това значи, че Христос е трансформатор, защото човек направо при Бога не би могъл да отиде без Христа, понеже Бог е Огън всепояждащ. И ако Слънцето нямаше трансформатор, не бихме издържали на енергията му. Трансформатори на слънчевите лъчи са въздухът и влагата в атмосферата, иначе слънчевата светлина и топлина, които идат към Земята, биха изгорили всичко на нея. Някой пита: „Без Христа не може ли? “ Който казва, че без Христа може да се спаси човек, той не разбира закона.
към текста >>

Шумнатица е едно възвишение, покрито с висока трева и с много цветя.
Също така и за Природата – светските хора знаят как е запален огъня, а религиозните хора знаят, кой е запалил огъня. И двете страни са хубави. Теориите на учените са механически. Те изучават атомите, електроните, йоните – това е материалната страна; после трябва да се изучи какво е съдържанието и какъв е смисълът. След закуската всички потеглихме за красивата местност Шумнатица, която е недалеч от Боровец. Шумнатица е едно възвишение, покрито с висока трева и с много цветя. Минахме през т. нар. Широка поляна и като стигнахме Шумнатица, оттам се откри широк простор, виждаше се част от мощната Рилска верига и обширни борови гори. Учителя, като погледна красивата картина, каза: Ето, това е едно живо кино пред вас. Но това не е още реалното!
към текста >>

Човек трябва да вложи следното в своя живот: първо, да се освети Името Божие в нас; това е великото и означава, че каквото прави човек, да го прави за Името Божие.
В Шестата раса се възстановява Светлината. Тя ще бъде светеща раса. Ще отдава Светлина от себе си. Сега правите добро, но като отражение. И човек все още не е дошъл до това състояние да дава Светлина от себе си, когато прави добро. Човек трябва да вложи следното в своя живот: първо, да се освети Името Божие в нас; това е великото и означава, че каквото прави човек, да го прави за Името Божие. Второ, да търси Царството Божие, да работи да се въдвори то на Земята. Трето, да бъде Волята Божия; това значи приложение. Мисли за Името Божие, за Царството Божие, за Волята Божия, работи за тях и след това мисли за себе си. Цялото Слънце е обвито с висока температура и тези слънчеви петна са врати, през които излизат и се връщат Слънчевите съществата. Някои питат: „Защо дойде Христос?
към текста >>

Като се проля кръвта Му на кръста, Той внесе Своя Живот в света и така подкваси целия живот на Земята, както инжекция или както приливане на нова кръв на някой старец и той се обновява.
Мисли за Името Божие, за Царството Божие, за Волята Божия, работи за тях и след това мисли за себе си. Цялото Слънце е обвито с висока температура и тези слънчеви петна са врати, през които излизат и се връщат Слънчевите съществата. Някои питат: „Защо дойде Христос? “ Казах, че е трансформатор. Той трябваше да се справи със злото в света, да го превърне в добро, да изсмучи всички отровни газове на злото. Като се проля кръвта Му на кръста, Той внесе Своя Живот в света и така подкваси целия живот на Земята, както инжекция или както приливане на нова кръв на някой старец и той се обновява. Но трябва време, за да се прояви това действие на Христа. Ако излезе на преден план учението, че всеки човек може да прави каквото иска, хората ще станат животни. В Божествения морал доброто, което аз правя, трябва да ползва всички останали. Една мисъл е права, когато засяга доброто на цялото човечество и тогава при всяко нещо, което правиш, Бог те благославя. Един човек може да кряска, ще се чуе на един километър, а друг може да говори тихо, но неговото говорене може да отиде по цялата Земя.
към текста >>

Ако излезе на преден план учението, че всеки човек може да прави каквото иска, хората ще станат животни.
Някои питат: „Защо дойде Христос? “ Казах, че е трансформатор. Той трябваше да се справи със злото в света, да го превърне в добро, да изсмучи всички отровни газове на злото. Като се проля кръвта Му на кръста, Той внесе Своя Живот в света и така подкваси целия живот на Земята, както инжекция или както приливане на нова кръв на някой старец и той се обновява. Но трябва време, за да се прояви това действие на Христа. Ако излезе на преден план учението, че всеки човек може да прави каквото иска, хората ще станат животни. В Божествения морал доброто, което аз правя, трябва да ползва всички останали. Една мисъл е права, когато засяга доброто на цялото човечество и тогава при всяко нещо, което правиш, Бог те благославя. Един човек може да кряска, ще се чуе на един километър, а друг може да говори тихо, но неговото говорене може да отиде по цялата Земя. Това е, когато той изпраща къси вълни. Някой пита: „Ти обичаш ли ме?
към текста >>

Това, което продължава Живота, е Любовта.
Това е, когато той изпраща къси вълни. Някой пита: „Ти обичаш ли ме? “ Този въпрос е крив. При Любовта има един закон: ако обичаш за една хилядна част от секундата, то Любовта вече не се прекъсва. Ако има прекъсване на Любовта, това не е Любов. Това, което продължава Живота, е Любовта. Това, което огражда Живота, което му дава всички условия отвън, е Мъдростта. Щом един човек има Любов, ти не можеш да питаш дали той е умен. Той е мъдър и истинолюбив! Щом има Любов, той има и Мъдрост, и Истина. Тези три неща са неделими.
към текста >>

Това, което огражда Живота, което му дава всички условия отвън, е Мъдростта.
Някой пита: „Ти обичаш ли ме? “ Този въпрос е крив. При Любовта има един закон: ако обичаш за една хилядна част от секундата, то Любовта вече не се прекъсва. Ако има прекъсване на Любовта, това не е Любов. Това, което продължава Живота, е Любовта. Това, което огражда Живота, което му дава всички условия отвън, е Мъдростта. Щом един човек има Любов, ти не можеш да питаш дали той е умен. Той е мъдър и истинолюбив! Щом има Любов, той има и Мъдрост, и Истина. Тези три неща са неделими. В света трябва да се приложат новите методи.
към текста >>

Не говори за хората лошо, можеш да си счупиш крака, а може да платиш и с живота си.
Онзи, който работи за доброто на хората, всякога се ползва. Ще ви дам един пример: двама души яздели на коне по един път, затрупан със сняг, и видели един проснат човек, замръзнал от студ. Единият казал: „Не искам да се спирам“, но другият слязъл от коня и съживил човека чрез търкане. Чрез движенията, които правел, и той се стоплил; това спасило и него, защото температурите паднали съвсем, а другият, който бил неотзивчив, замръзнал на коня от студ. Когато човек погреши нещо, може да падне. Не говори за хората лошо, можеш да си счупиш крака, а може да платиш и с живота си. Не говори за хората лошо, понеже е опасно. Едвам едно на сто е вярно от това лошото, което мислиш за тях. Ето един пример: един човек от Нови пазар имал само един лев и не знаел как ще прекарва занапред. Тъкмо седнал на едно място да си почине, минал един просяк и поискал от него пари. Един глас му казал: „Ако не дадеш лева, ще ти дойдат големи нещастия!
към текста >>

2. 1_04 ) Единството в света - Боян Боев (1883 – 1963)

летувахме при долните Мусаленски езера, на едно възвишение, което се спуща от връх Мусала надолу като било и разделя долините на Бели и Черни Искър.
В 1922 г. Учителя летува с голяма група братя и сестри от София и провинцията в Боровец, в т. нар. Горско училище. През време на летуването Учителя организираше излети из околността, особено до красивата поляна Шумнатица, а често и до връх Мусала. През 1924 г. летувахме при долните Мусаленски езера, на едно възвишение, което се спуща от връх Мусала надолу като било и разделя долините на Бели и Черни Искър. Тази местност Учителя нарече „Незнайният връх А-Б и Б-А.“ Там беше с малка група ученици от Специалния клас и държа няколко беседи. От 1925 г. започнаха редовните летувания на Мусала. Бивакът се установяваше край долните две Мусаленски езера и редовно се излизаше за изгрев на връх Мусала. Пребиванието там продължаваше 3-5-7 до 10 дни.
към текста >>

Сутрин от едно възвишение посрещахме Слънчевия изгрев с молитви и песни.
След няколко дни на мястото изникна чешма, украсена наоколо с камъни, наредени с вкус. Учителя посочи една полянка над Бивака, като място за Паневритмия. С общи усилия я изравнихме. И след няколко дни на полянката се очерта ясния кръг на Паневритмията. В тая вълшебна местност се редяха красиви дни, изпълнени с духовни занимания. Сутрин от едно възвишение посрещахме Слънчевия изгрев с молитви и песни. Често при изгрев Учителя държеше беседа. След Паневритмията провеждахме интересни разговори с Учителя или подхващахме обща работа за обзавеждане и хигиена на стана. Вечерният огън, на който присъстваше винаги и Учителя, беше един красив завършек на деня. Яворови присое се намират на една голяма височина, около 2 000 метра, и пред погледа ни се откриваше обширен простор към Софийското поле, Стара планина, Лозен и Плана планина. Над нас мощно надвисваха величествените Резньове, като покровители и пазители на тия свещени места.
към текста >>

Минахме Пиперката, едно възвишение, после – снежната преспа, която беше още запазена на едно усойно място под върха.
Веднъж устроихме нощен излет до тях. Тръгнахме в 2 ч. след полунощ. Служехме си с електрически лампички. Целта беше да посрещнем изгрева там. Минахме Пиперката, едно възвишение, после – снежната преспа, която беше още запазена на едно усойно място под върха. Стигнахме навреме на Големия Резен и след молитвата и песните при красивия изгрев запалихме огън и стоплихме вода. Тук прекарахме няколко часа. Четохме една стара беседа и след това започна разговор. През време на разговора Учителя каза: Във всичките си страдания ние търсим реалността.
към текста >>

Някой път мислиш, че животът няма смисъл, обезсърчиш се и изведнъж отнякъде някой те погледне мило и тогава за теб тревите, цветята, всичко добива смисъл.
Търсим Реалността в баща си, в майка си, в този момък, в онази мома, виждаме, че те си заминават. Да, докато не си в Реалността, всички гласове, които чуваш в природата са груби. А когато дойдеш до Реалността, чуваш един глас, който ти е приятен и като че ли мед пада на сърце ти. И после пак почнеш да се съмняваш, пак дойдат грубите гласове, пак те объркват. Но и тихият глас, който пак ще дойде, ще разведри небето. Някой път мислиш, че животът няма смисъл, обезсърчиш се и изведнъж отнякъде някой те погледне мило и тогава за теб тревите, цветята, всичко добива смисъл. Тази реалност, която образува скръбта и тази реалност, която образува радостта, не са реални. Светът на Реалността е със светъл цвят, светът на промените е с разни цветове. Самата Реалност е безпространствена. Ако Слънцето би се приближило и би запълнило цялото небе, тогава какво щеше да бъде нашето положение? Ние не сме до Слънцето, но то отдалеч ни грее, за да има място и другаде да се проявява.
към текста >>

Човек в живота трябва да бъде като един бижутер, който търси скъпоценен камък.
Ако Слънцето би се приближило и би запълнило цялото небе, тогава какво щеше да бъде нашето положение? Ние не сме до Слънцето, но то отдалеч ни грее, за да има място и другаде да се проявява. Същият закон: ти никога не трябва да изискваш от някой човек да запълва съзнанието си само с теб; няма такова нещо в света. Даже Бог, който е толкова велик, се оттегля до известна степен, за да можеш да мислиш и да Го търсиш. Бог не иска да завземе съзнанието ти без остатък, за да бъдеш свободен. Човек в живота трябва да бъде като един бижутер, който търси скъпоценен камък. Един мъдрец търси някой ръкопис, свещена книга и като я намери, чете я. Някой път търсиш някого, но улицата и номерът не знаеш. Та на онзи, когото търсите, да не забравите името, улицата и номера. Името на Този, когото търсиш, е Бог. Улицата, дето живее, са Ангелите.
към текста >>

Познаването на Бога е условие за Вечния живот.
Тя може да се представи в каквато и да е форма, но самата тя е необяснима, понеже Любовта е Бог. Любовта в човека иде от Бога, човек е само проводник и той не може да обясни нещо, което е над него. Човек само трябва да ѝ даде ход, да не я ограничава. Щом се говори за Любовта, тя не трябва да се разбира по човешки. След като пихме чай, пак се подхвана разговор. Познаването на Бога е условие за Вечния живот. Вън от Любовта не можеш да Го познаеш. Извън Любовта Бог е неузнаваем. Може да изучаваш делата Му и все ще се ползваш нещо, но главното е Любовта. Смисълът на Живота е в познанието на Бога. Това Учение мъчно се усвоява и ако човек не страда, трудно е да се разбере.
към текста >>

Смисълът на Живота е в познанието на Бога.
След като пихме чай, пак се подхвана разговор. Познаването на Бога е условие за Вечния живот. Вън от Любовта не можеш да Го познаеш. Извън Любовта Бог е неузнаваем. Може да изучаваш делата Му и все ще се ползваш нещо, но главното е Любовта. Смисълът на Живота е в познанието на Бога. Това Учение мъчно се усвоява и ако човек не страда, трудно е да се разбере. Не можеш да познаеш Бога, ако отвън си щастлив, ако всичко ти е задоволено. Трябва отвън да имаш скръб, за да познаеш Господа. Занимавайте се с тези, които се нуждаят от помощ. Това значи да се показва на хората пътя към Бога.
към текста >>

са публикувани в томчето „Великото в живота“.
Като заминеш за онзи свят, ще видиш доколко те обичат другите. Обикновената любов е за Земята. На Резнъовете прекарахме няколко часа, а на връщане минахме през т. нар. Самодивска поляна. Беседите, които Учителя държа на Яворови присое, през 1934 г. са публикувани в томчето „Великото в живота“.
към текста >>

3. 1_06 ) Тихият глас - Боян Боев (1883 – 1963)

Като помислиш за Бога, Животът идва, нещата стават реални.
Във време на разговора стана дума за въпроса какво значение има човек да мисли за Бога. Учителя даде обяснения. Нека да си послужим със следната аналогия: върху една стена хвърляте светлина през призма и на стената се проектират цветовете, но щом махнете призмата, и цветове изчезват. Извод: докато мислиш, Божествената светлина минава през теб, и има цветове. Щом престанеш да мислиш, цветовете изчезват. Като помислиш за Бога, Животът идва, нещата стават реални. Там е тайната: да имаме за Бога една най-възвишена идея! Ако някому е тъжно, нека да мисли за Ангелите. И ако все още му е мъчно, да мисли за Бога. Защо трябва да мисли за Бога? Като мисли за Бога, мъчнотията, която по никой друг начин не може да се разреши, ще се разреши.
към текста >>

Там е тайната: да имаме за Бога една най-възвишена идея!
Учителя даде обяснения. Нека да си послужим със следната аналогия: върху една стена хвърляте светлина през призма и на стената се проектират цветовете, но щом махнете призмата, и цветове изчезват. Извод: докато мислиш, Божествената светлина минава през теб, и има цветове. Щом престанеш да мислиш, цветовете изчезват. Като помислиш за Бога, Животът идва, нещата стават реални. Там е тайната: да имаме за Бога една най-възвишена идея! Ако някому е тъжно, нека да мисли за Ангелите. И ако все още му е мъчно, да мисли за Бога. Защо трябва да мисли за Бога? Като мисли за Бога, мъчнотията, която по никой друг начин не може да се разреши, ще се разреши. Като помислиш за Бога, всичкото смущение да изчезне от теб, всичко да ти светне отвътре.
към текста >>

Като не мислиш за Бога, не влиза Живот в теб и ти остаряваш.
Слабата вода не кара воденицата. Това, за което мислиш, приближаваш се към него. Това, за което не мислиш, отдалечаваш се от него. Като мислиш за Бога, приближаваш се към Него. И като не мислиш за Бога, отдалечаваш се от Него. Като не мислиш за Бога, не влиза Живот в теб и ти остаряваш. А пък като мислиш за Бога, влива се Живот в теб и ти се подмладяваш. Човек трябва да почне да мисли за Бога, за да стане истински човек. Всички, които вървят по Божия път, в края на краищата работите им влизат в правия път. Човек не е само един Божествен лъч, човек е Живот, една постоянна струя, която излиза от Бога. Не се е случило още праведник да проси.
към текста >>

А пък като мислиш за Бога, влива се Живот в теб и ти се подмладяваш.
Това, за което мислиш, приближаваш се към него. Това, за което не мислиш, отдалечаваш се от него. Като мислиш за Бога, приближаваш се към Него. И като не мислиш за Бога, отдалечаваш се от Него. Като не мислиш за Бога, не влиза Живот в теб и ти остаряваш. А пък като мислиш за Бога, влива се Живот в теб и ти се подмладяваш. Човек трябва да почне да мисли за Бога, за да стане истински човек. Всички, които вървят по Божия път, в края на краищата работите им влизат в правия път. Човек не е само един Божествен лъч, човек е Живот, една постоянна струя, която излиза от Бога. Не се е случило още праведник да проси. Предположете, че вашето име е познато в Английската банка.
към текста >>

Човек не е само един Божествен лъч, човек е Живот, една постоянна струя, която излиза от Бога.
И като не мислиш за Бога, отдалечаваш се от Него. Като не мислиш за Бога, не влиза Живот в теб и ти остаряваш. А пък като мислиш за Бога, влива се Живот в теб и ти се подмладяваш. Човек трябва да почне да мисли за Бога, за да стане истински човек. Всички, които вървят по Божия път, в края на краищата работите им влизат в правия път. Човек не е само един Божествен лъч, човек е Живот, една постоянна струя, която излиза от Бога. Не се е случило още праведник да проси. Предположете, че вашето име е познато в Английската банка. Страх ли ви е тогава, че ще останете без средства? Ако вашето име е познато на Бога, ако вашият живот е в съгласие с Божествената струя, с Божествената Любов, ако вашето име е записано при Бога, никога не ще останете без нужното.
към текста >>

Ако вашето име е познато на Бога, ако вашият живот е в съгласие с Божествената струя, с Божествената Любов, ако вашето име е записано при Бога, никога не ще останете без нужното.
Всички, които вървят по Божия път, в края на краищата работите им влизат в правия път. Човек не е само един Божествен лъч, човек е Живот, една постоянна струя, която излиза от Бога. Не се е случило още праведник да проси. Предположете, че вашето име е познато в Английската банка. Страх ли ви е тогава, че ще останете без средства? Ако вашето име е познато на Бога, ако вашият живот е в съгласие с Божествената струя, с Божествената Любов, ако вашето име е записано при Бога, никога не ще останете без нужното.
към текста >>

4. 1_09 ) Страж на човека - Боян Боев (1883 – 1963)

Молитвата има къси вълни, когато мисълта е чиста и възвишена и когато има повдигнато състояние на ума, сърцето, душата и духа.
Начинът на молитвата не трябва да се казва на другите. Молитвата може да бъде с вълни къси, дълги и средни. За да бъде молитвата с къси вълни, не трябва да има никакво противодействие от човека. Ако молитвата е с къси вълни, тя отива много далеч, отива в Божествения свят. Много молитви, които имат дълги вълни, остават тук, не могат да се издигнат нагоре. Молитвата има къси вълни, когато мисълта е чиста и възвишена и когато има повдигнато състояние на ума, сърцето, душата и духа. Онзи, който трябва да говори на едно събрание, нека по-рано да се свърже с Невидимия свят чрез усилена молитва. И щом влезе в събранието, още преди да отвори уста, ще премине сила през хората, всички ще почувстват подем. Ако в събранието има само един, който да е прекарал тъкмо преди това в молитва, съвсем друга ще бъде атмосферата и той ще измени разположението на всички останали. Тогава ораторът ще говори с вдъхновение. А иначе ще се чувства хлад, речта му ще бъде бледна.
към текста >>

При неправилно развитие, когато човек не се упражнява в молитва и концентрация, теченията в него, вместо да отиват към горните чакри, отиват надолу и така се подпушват или се спира техния живот.
При всички неща трябва да има концентриране. Една малка тежест, която можеш да дигнеш с мисълта си, е една малка мъчнотия. Човек трябва да знае кое отвлича ума му. Несъществените работи отвличат ума на човека. Дивата коза, като скача от десет метра разстояние, каква концентрация има – скокне и върху една педя от стръмното ще забие копитца. При неправилно развитие, когато човек не се упражнява в молитва и концентрация, теченията в него, вместо да отиват към горните чакри, отиват надолу и така се подпушват или се спира техния живот. Ще работите по този начин, че енергията да отива нагоре. Ще дам методи за това. Това става чрез концентриране на ума върху вечни Божествени идеи. Като мисли човек върху някой въпрос, събужда се човешката душа. Но нейното събуждане трябва да стане постепенно, не изведнъж.
към текста >>

5. 1_10 ) Реална връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще ви кажа нещо върху тайния живот на Христа.
РЕАЛНА ВРЪЗКА Веднъж в частен разговор с един брат Учителя говори така върху молитвата: Ще ви кажа нещо върху тайния живот на Христа. През нощта Христос спеше три часа и три часа прекарваше в молитва. При тая молитва Той ставаше акумулатор на грамадни енергии от Божествения свят, които после харчеше през деня. През деня Той харчеше много енергии, било чрез Слово, било чрез лекуване и тая именно енергия Той събираше в себе си чрез нощната молитва. При молитва човек излиза навън с по-висшите си тела, а по-низшите остават на Земята. При молитвата астралното тяло остава при физическото и само се разширява, а умственото и причинното излизат.
към текста >>

Братът попита: „Какво трябва да направя, за да вляза във връзка с Реалното в мистичния живот?
В „Отче наш“ имате цяла програма какво трябва да се прави. И Добрата молитва е цяла програма. Добрата молитва има десет ключа за привличане на Небесните сили. Едно правило: когато човек се помоли и отвори Библията, онова, което се падне, не е случайно, но е дадено отгоре. Но по-важна е молитвата. Братът попита: „Какво трябва да направя, за да вляза във връзка с Реалното в мистичния живот? “ Например изучавайте условията, при които пророците Исайя, Еремия, Езекиил, Даниил и пр. получиха просветление. Също изучавайте и апостолите. Най-хубавите часове за тази работа са часовете от 24 ч.
към текста >>

Кажете: „Господи, ние Ти благодарим за хубавия Живот, който си ни дал.
до 4 ч. сутринта. Човек да счита всичко за духовно и да вижда, че всичко е хубаво и разумно. Ако се повдигне, човек ще види, че Природата е жива и тя за него ще има съвсем друг изглед. Трябва да се знае, че зад физическото е духовното и че физическото е външна, обективна проява на духовното. Каквото и да е времето вън, излизайте вечер да наблюдавате небето, но вършете това не по буква, а от любов и отправете към Бога една малка молитва, само от няколко думи, но нека да бъде пропита с Любов. Кажете: „Господи, ние Ти благодарим за хубавия Живот, който си ни дал. Благодарим Ти за този свят, който си създал. Ние искаме да живеем по новия начин, по закона на Любовта, която си внесъл в душите ни. Нека Твоята Светлина озари умовете ни, да разрешим въпросите, които седят пред вратата на нашата душа.“ Във всички окултните школи се е препоръчвала молитвата при ядене. Молитвата е най-висшата работа, това е връзка.
към текста >>

Всъщност, човек трябва да се моли непрестанно като издига съзнанието си към Вечното и Възвишеното, за да бъде в постоянна връзка с Разумното начало.
Когато сядаш за размишление на някой камък, седни на такъв, който е дълбоко заровен в пръста, а не върху такъв, който се търкаля. Някой иска да влезе във Вътрешната школа. Трябва да подаде заявление. И като подаде заявление, ще чака. Казах, че човек трябва да отделя специални часове за молитва. Всъщност, човек трябва да се моли непрестанно като издига съзнанието си към Вечното и Възвишеното, за да бъде в постоянна връзка с Разумното начало.
към текста >>

6. 2_05 ) Даровете на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя носи Живот, Светлина, Топлина, Свобода, Сила, Красота, здраве, благородство, носи всичко хубаво, всички Добродетели.
Имаше изобилно слънце. Към 9 ч. изпълнихме на Ел-Шадай Паневритмията, след това изпяхме няколко песни и започна разговор. В разговора Учителя каза следните мисли: Трябва да знаете, кои са подаръците на Любовта. Тя носи Живот, Светлина, Топлина, Свобода, Сила, Красота, здраве, благородство, носи всичко хубаво, всички Добродетели. И най-изопачената любов носи благословение. Любовта носи Мъдрост и Истина. Любов без Мъдрост и без Истина не е Любов. Любов с Мъдрост и Истина е съвършената Любов. Когато обичаш някого, ти проявяваш тези дарове на Любовта.
към текста >>

Любовта е врата, през която човек влиза в Живота.
Любовта събужда мисълта и мисълта събужда Любовта. Всичко хубаво в човека се събужда от Любовта. Любовта е врата за приемане на Мъдростта и Истината. Един човек, който обича, приема и предава на другите Божествените сили. Новото, Любовта, почна 400-500 години преди Христа. Любовта е врата, през която човек влиза в Живота. Онзи, който не е в Любовта, е в небитието. Любовта премахва всички препятствия, всички мъчнотии и дава всички възможности. За онзи, който не е в Любовта, препятствията са необходими, както за растението, което още не е готово да живее свободно, без да е забучено в гъстата материя на почвата. Главата на растението – неговият корен, е забучена в земята. Защо Любовта носи тези дарове?
към текста >>

Вадата на Живота тече към вас, затова Любовта трябва да се тури като основа на Живота, за да не се отбива от хората вадата на Живота; защото щом се отбие, идат всички нещастия.
Главата на растението – неговият корен, е забучена в земята. Защо Любовта носи тези дарове? Защото при Любовта сме в хармония с целия Космос и енергиите на Цялото се вливат в нас и внасят подем и обнова. Когато някой те обича, ти си градина, той пуща вада към теб и всичко в теб се разцъфтява. Когато не те обича, запушва вадата и тогава ти познаваш, че не те обича. Вадата на Живота тече към вас, затова Любовта трябва да се тури като основа на Живота, за да не се отбива от хората вадата на Живота; защото щом се отбие, идат всички нещастия. Всеки, който ви обича е извор, от който вие черпите. Бъдете внимателни към този извор, да не го огорчите с нищо. Като изучавате Живота, ще видите колко е важна Любовта. Ако майката няма любов към сина си и ако бащата няма любов към дъщеря си, тогава животът на майката и бащата се скъсява. И обратното е вярно.
към текста >>

Като изучавате Живота, ще видите колко е важна Любовта.
Когато някой те обича, ти си градина, той пуща вада към теб и всичко в теб се разцъфтява. Когато не те обича, запушва вадата и тогава ти познаваш, че не те обича. Вадата на Живота тече към вас, затова Любовта трябва да се тури като основа на Живота, за да не се отбива от хората вадата на Живота; защото щом се отбие, идат всички нещастия. Всеки, който ви обича е извор, от който вие черпите. Бъдете внимателни към този извор, да не го огорчите с нищо. Като изучавате Живота, ще видите колко е важна Любовта. Ако майката няма любов към сина си и ако бащата няма любов към дъщеря си, тогава животът на майката и бащата се скъсява. И обратното е вярно. Питаш: „Защо трябва да обичам? “ Ще ти се продължи живота, ще станеш щастлив. Сега вие сте умрели хора, които се разговаряте в гроба.
към текста >>

Ако майката няма любов към сина си и ако бащата няма любов към дъщеря си, тогава животът на майката и бащата се скъсява.
Когато не те обича, запушва вадата и тогава ти познаваш, че не те обича. Вадата на Живота тече към вас, затова Любовта трябва да се тури като основа на Живота, за да не се отбива от хората вадата на Живота; защото щом се отбие, идат всички нещастия. Всеки, който ви обича е извор, от който вие черпите. Бъдете внимателни към този извор, да не го огорчите с нищо. Като изучавате Живота, ще видите колко е важна Любовта. Ако майката няма любов към сина си и ако бащата няма любов към дъщеря си, тогава животът на майката и бащата се скъсява. И обратното е вярно. Питаш: „Защо трябва да обичам? “ Ще ти се продължи живота, ще станеш щастлив. Сега вие сте умрели хора, които се разговаряте в гроба. Главите на умрелите хора трябва да узреят.
към текста >>

“ Ще ти се продължи живота, ще станеш щастлив.
Бъдете внимателни към този извор, да не го огорчите с нищо. Като изучавате Живота, ще видите колко е важна Любовта. Ако майката няма любов към сина си и ако бащата няма любов към дъщеря си, тогава животът на майката и бащата се скъсява. И обратното е вярно. Питаш: „Защо трябва да обичам? “ Ще ти се продължи живота, ще станеш щастлив. Сега вие сте умрели хора, които се разговаряте в гроба. Главите на умрелите хора трябва да узреят. Умрелият трябва да почне да люби, за да види, че може да живее. И ако любовта на другите не ни помогне да преминем от смърт в Живот, тогава каква е тази любов? Като обичам някого, той трябва да премине от смърт в Живот.
към текста >>

И ако любовта на другите не ни помогне да преминем от смърт в Живот, тогава каква е тази любов?
Питаш: „Защо трябва да обичам? “ Ще ти се продължи живота, ще станеш щастлив. Сега вие сте умрели хора, които се разговаряте в гроба. Главите на умрелите хора трябва да узреят. Умрелият трябва да почне да люби, за да види, че може да живее. И ако любовта на другите не ни помогне да преминем от смърт в Живот, тогава каква е тази любов? Като обичам някого, той трябва да премине от смърт в Живот. Тогава Любовта е Божествена. Ако обичаш, ти живееш. Ние остаряваме от нашия егоизъм и се подмладяваме от Божията Любов. И като отива човек в онзи свят, да отива с Любов.
към текста >>

Като обичам някого, той трябва да премине от смърт в Живот.
“ Ще ти се продължи живота, ще станеш щастлив. Сега вие сте умрели хора, които се разговаряте в гроба. Главите на умрелите хора трябва да узреят. Умрелият трябва да почне да люби, за да види, че може да живее. И ако любовта на другите не ни помогне да преминем от смърт в Живот, тогава каква е тази любов? Като обичам някого, той трябва да премине от смърт в Живот. Тогава Любовта е Божествена. Ако обичаш, ти живееш. Ние остаряваме от нашия егоизъм и се подмладяваме от Божията Любов. И като отива човек в онзи свят, да отива с Любов. Всяка мисъл, която е минала през Любовта, е възвишена.
към текста >>

Всяка мисъл, която е минала през Любовта, е възвишена.
Като обичам някого, той трябва да премине от смърт в Живот. Тогава Любовта е Божествена. Ако обичаш, ти живееш. Ние остаряваме от нашия егоизъм и се подмладяваме от Божията Любов. И като отива човек в онзи свят, да отива с Любов. Всяка мисъл, която е минала през Любовта, е възвишена. Няма по-красив момент от този, който наричат Възкресение. Това е моментът, когато човек съзнае Любовта. Съзнаеш ли я, ти си възкръснал. И Любовта ти прави безсмъртен този, когото обичаш. Един брат попита Учителя: „Като се каже, че Любовта дава Възкресение, нали това Възкресение се разбира и духовно, и физически?
към текста >>

Нали е казано: „Това е Живот вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Христа, когото Си изпратил.“ Да познаеш Бога, това значи Възкресение.
И Любовта ти прави безсмъртен този, когото обичаш. Един брат попита Учителя: „Като се каже, че Любовта дава Възкресение, нали това Възкресение се разбира и духовно, и физически? “ Два вида възкресение няма. Има само едно Възкресение – то е пробуждане на съзнанието, протичането на Любовта в човека, то е свързване с Бога, то е познанието за Бога. Нали е казано: „Това е Живот вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Христа, когото Си изпратил.“ Да познаеш Бога, това значи Възкресение. А познанието на Бога става чрез Любов към Бога. А другото възкресение – физическото, то е сянка, то е отражение на процеса, който става в човешкото съзнание, и е последствие на тази връзка с Бога. Как Христос възкреси Лазара? Той обичаше Лазара и изпрати мощна струя от Любов към него. Тази Христова Любов пробуди и преобрази съзнанието на Лазара.
към текста >>

Който иска да се запознае с въпроса за създаването на Вселената, който иска да разбере вътрешния смисъл на Живота, който иска да придобие Мъдрост, Знание, Сила, здраве, Безсмъртие, той трябва да постави Любовта като основа на своя живот.
Как Христос възкреси Лазара? Той обичаше Лазара и изпрати мощна струя от Любов към него. Тази Христова Любов пробуди и преобрази съзнанието на Лазара. У Лазара се събуди Любов, която го възкреси и физически. В съзнанието на Лазара стана промяна и тогава тялото оживя. Който иска да се запознае с въпроса за създаването на Вселената, който иска да разбере вътрешния смисъл на Живота, който иска да придобие Мъдрост, Знание, Сила, здраве, Безсмъртие, той трябва да постави Любовта като основа на своя живот. Най-голямото робство е смъртта. Тя е най-големият неприятел, от когото трябва да се освободим. Непреодолима вяра трябва да има човек. Безлюбието носи смъртта. Разрешението на това идва, не може да се отложи.
към текста >>

Неразположен си и ти идва да ритнеш котката, обаче си казваш: „Като ритна котката, друг ще ритне мен.“ Като дойде Любовта, човек всестранно се обновява и Ангелите се обновяват; и животните, и растенията – също.
Защото това, което става сега, то днес почва и се реализира във вечността. Като дойде Любовта, ще имате чувство, че сте обгърнали Земята и я носите. Трябва да влезете в аурата на Любовта! Сега търсиш причина, за да обичаш някого; това е недостатък. Като дойде Любовта, преставаш да виждаш противоречията. Неразположен си и ти идва да ритнеш котката, обаче си казваш: „Като ритна котката, друг ще ритне мен.“ Като дойде Любовта, човек всестранно се обновява и Ангелите се обновяват; и животните, и растенията – също. Но човек се обновява като човек, Ангелът – като Ангел, растението – като растение, камъкът – като камък. Който не върви по пътя на Любовта, изсъхва и става много кисел. Онзи, който върви по пътя на Любовта, расте. Този, който е ухапан от змията на безлюбието, и като ти говори, с думите си ще ти предаде от отровата ѝ. Но светът доброволно ще се подчини на закона на Любовта.
към текста >>

7. 2_08 ) Път към Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Христос е казал: „Аз Съм Пътят, Истината и Животът“ и човек трябва да влезе в този Път, в тази Истина и в този Живот, за да разбере Свещената любов.
Това е силен практичен метод. Другите методи са второстепенни. Щом направиш връзка с Първичната Причина, тогава благополучните условия отвсякъде се стичат. На Природата трябва да се даде една строго научна база. Човек не може да разбере Любовта, докато идеята за Бога не стане ясна в него. Христос е казал: „Аз Съм Пътят, Истината и Животът“ и човек трябва да влезе в този Път, в тази Истина и в този Живот, за да разбере Свещената любов. Казано е: „Нито око е видяло, нито ухо е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят.“ Свещената любов има връзка със следното – да живее Христос в човека. Апостол Павел казва: „Не аз, но Христос живее в мен.“ Това е общение, за което хората нямат понятие. Човек трябва да завърши с обикновените работи и тогава да дойде до мистичното. Когато се говори за Свещена любов, то е една недостъпна област, която сама по себе си ще се разкрие. Други са там правилата.
към текста >>

Но човек трябва да има стремеж, а и за да има постижения в тази област, трябва да чете Библията, да изучава живота на великите хора, които са имали прозрение в тази област.
Човек да изследва това, което е достъпно, а недостъпното да остави за после. За тази област човек трябва да е готов. Това не зависи от желанието на човека. За да влезе човек в тази област, трябва да постигне други работи. Някой иска неща, които за него днес са непостижими, понеже има други работи, които не може да прескочи; нали ако не се разберат изваждането и събирането, не може да се разбере и делението. Но човек трябва да има стремеж, а и за да има постижения в тази област, трябва да чете Библията, да изучава живота на великите хора, които са имали прозрение в тази област. Като се измени вътрешното състояние на човека, ще се събудят вътрешните му способности, инак е безполезно да се говори. Ще изработваш това, което са изработвали пророците, апостолите, Христос. Те са благовествали. Един брат се обади: „Учителю, Вие споменахте в една от беседите, че още не сте ни говорил за Любовта. И което сте ни казал, е все още предговор.
към текста >>

Каква велика, дълбока и възвишена е била тази Любов, която Го е довела готов да страда заради другите.
Един брат се обади: „Учителю, Вие споменахте в една от беседите, че още не сте ни говорил за Любовта. И което сте ни казал, е все още предговор. Говорили сте ни за подаръците на Любовта, но за самата Любов – все още нищо. Колко желаем, Учителю, да чуем онова за Любовта, което не сте ни открили или, моля, напътствайте ни как да се подготвим, за да я възприемем.“ За тази цел изучавайте Евангелието на Йоана и после мислете доста дълго време върху Любовта на Христа, като се спрете и върху Любовта Му във връзка с Неговите страдания. Каква велика, дълбока и възвишена е била тази Любов, която Го е довела готов да страда заради другите. После изобщо е необходимо размишление върху Любовта по пет минути в утринта, на обед и вечер. Освен това е необходимо да намирате хубавите, Божествени черти в хората, а не човешките им погрешки, и да ги обикнете. В Америка пътувахме във влака с една българка. Тя беше много интелигентна и красива жена, каза ми следната мисъл: „Като срещна един човек, старая се да намеря една добра негова черта и задържам ума си върху нея. И не съм намерила изключение, свързвам приятелство и не знам някой да ми е направил някоя пакост.“ Напълно е права.
към текста >>

8. 2_10 ) Степени на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

След това този поток на Висшата любов слиза в съзнанието ни и ако нашето съзнание не е пречистено, добива още повече примеси, добива животински характер.
След вечерята почваха песни, разговори, споделяхме свои спомени и опитности. Учителя винаги изказваше много важни мисли, които бяха и най-интересната част от братските вечери. Тук ще изложа мисли от Учителя, изказани при една такава братска вечеря: В нашето свръхсъзнание ние получаваме чиста Любов, но тя, като слиза и дойде в самосъзнанието, добива известен примес и тогава човек почва да обича доброто и злото. Това става, когато не сме пречистени. След това този поток на Висшата любов слиза в съзнанието ни и ако нашето съзнание не е пречистено, добива още повече примеси, добива животински характер. След това тази Любов минава през подсъзнанието и отново се качва в свръхсъзнанието, за да добие своята първоначална чистота. Така по това колело минава Любовта и затова имаме разни степени на Любов: животинска, човешка или физическа, духовна, умствена и Божествена. Любовта е Божествена, когато е свободна от примеси, когато е напълно чиста – такава, каквато слиза отгоре. За физическата и за Духовната любов съм ви говорил, а за Божествената съм ви говорил малко. Всички долни степени на любовта не са още Любовта, а са нейната външна страна.
към текста >>

Така по това колело минава Любовта и затова имаме разни степени на Любов: животинска, човешка или физическа, духовна, умствена и Божествена.
Тук ще изложа мисли от Учителя, изказани при една такава братска вечеря: В нашето свръхсъзнание ние получаваме чиста Любов, но тя, като слиза и дойде в самосъзнанието, добива известен примес и тогава човек почва да обича доброто и злото. Това става, когато не сме пречистени. След това този поток на Висшата любов слиза в съзнанието ни и ако нашето съзнание не е пречистено, добива още повече примеси, добива животински характер. След това тази Любов минава през подсъзнанието и отново се качва в свръхсъзнанието, за да добие своята първоначална чистота. Така по това колело минава Любовта и затова имаме разни степени на Любов: животинска, човешка или физическа, духовна, умствена и Божествена. Любовта е Божествена, когато е свободна от примеси, когато е напълно чиста – такава, каквато слиза отгоре. За физическата и за Духовната любов съм ви говорил, а за Божествената съм ви говорил малко. Всички долни степени на любовта не са още Любовта, а са нейната външна страна. Формите на Любовта са различни според степента на Любовта. Новата или Божествена Любов, която ще се изяви на Земята, ще създаде нови форми на Любовта.
към текста >>

Когато човек има чести възвишени стремежи, тогава Светлите духове го обикват и работят върху неговото повдигане, за да го подготвят и да се вселят в него.
Тя се проявява чрез Светлина. Погледнеш Светлината и виждаш Бога навсякъде. При човешката любов се хвърля магнетична мрежа между двама души, за да се въплъти някой. Духовете привличат мъжа и жената, за да се въплътят чрез тях. При физическата любов хората не знаят, че изпълняват чужди желания. Когато човек има чести възвишени стремежи, тогава Светлите духове го обикват и работят върху неговото повдигане, за да го подготвят и да се вселят в него. Една сестра каза: „Една жена ме помоли да Ви попитам как да обича.“ Няма какво да я учим как да обича. Най-първо ще я учим как да вдишва и издишва. Между обикновената и Божествената Любов разликата е в това, че едното е стопляне отвън, а другото – отвътре. Едно тяло, като се топли отвътре, не изстива.
към текста >>

Божествената Любов не стои там, дето има личен живот.
Божествената Любов има три степени. Първото стъпало е да дадеш на човека, когото обичаш, най-необходимото – хляб, дрехи, условия. Второто, ще го пратиш на училище, ще го възпиташ. Третото стъпало е да му дадеш дарования, да го направиш талантлив. С Любовта, която му изпращаш, ще го направиш даровит и ще се радваш на дарбите и успехите му. Божествената Любов не стои там, дето има личен живот. Човек трябва да разпростре своята любов вън от семейството. Някой иска взаимност, но той иска с това да пороби онзи. Много млади погрозняха в неправилни чувства и противоречия, в постоянни вътрешни борби. Когато любовта не е Божествена, човек погрознява. Всички търсят щастливия живот, а щастието е в разбирането и в прилагането на Божия закон.
към текста >>

Всички търсят щастливия живот, а щастието е в разбирането и в прилагането на Божия закон.
Божествената Любов не стои там, дето има личен живот. Човек трябва да разпростре своята любов вън от семейството. Някой иска взаимност, но той иска с това да пороби онзи. Много млади погрозняха в неправилни чувства и противоречия, в постоянни вътрешни борби. Когато любовта не е Божествена, човек погрознява. Всички търсят щастливия живот, а щастието е в разбирането и в прилагането на Божия закон. Човешката любов състарява, а Божествената Любов подмладява. Когато момата е много красива, като знае, че на някого ангелът е слаб, да си тури по-проста кърпа, та този приятел да отиде да работи, а не да си криви шапката. При човешката любов има удари. Ударите са прекаленото увличане, което идва и зашеметява. То заблуждава, въвежда в една област на бездействие и човек не може да работи.
към текста >>

9. 2_12 ) Аз и Отец ми ще направим жилище във вас - Боян Боев (1883 – 1963)

Любовта има съвсем особено качество и като влезе в човека, го подбужда да чете, да учи, да работи за Господа, да се възхищава и да вижда възвишеното навред.
Гледай друг да не обсеби това, което ти обичаш. Не чакай никакви лични облаги от Любовта. Не можеш да имаш Божествена Любов, ако не се стремиш към центъра, към Бога. Ако отивате двама към Бога, вие сте приятели. Като се отдалечавате от Бога, ставате неприятели. Любовта има съвсем особено качество и като влезе в човека, го подбужда да чете, да учи, да работи за Господа, да се възхищава и да вижда възвишеното навред. Като намериш Божественото в човека, ти си намерил същинския човек. А като намериш човешкото в човека, ти си намерил сянката. Братът попита: „Вие вчера казахте, че можем да обичаме както Христос обича.“ Христос е казал: „Аз и Отец Ми ще направим жилище във вас.“ Можем да обичаме като Христа или по-точно – да дадем ход да се прояви Христос в нас. Апостол Павел казва: „Не живея аз, но Христос живее в мен.“ Любовта е проява на Бога в Живота.
към текста >>

Апостол Павел казва: „Не живея аз, но Христос живее в мен.“ Любовта е проява на Бога в Живота.
Любовта има съвсем особено качество и като влезе в човека, го подбужда да чете, да учи, да работи за Господа, да се възхищава и да вижда възвишеното навред. Като намериш Божественото в човека, ти си намерил същинския човек. А като намериш човешкото в човека, ти си намерил сянката. Братът попита: „Вие вчера казахте, че можем да обичаме както Христос обича.“ Христос е казал: „Аз и Отец Ми ще направим жилище във вас.“ Можем да обичаме като Христа или по-точно – да дадем ход да се прояви Христос в нас. Апостол Павел казва: „Не живея аз, но Христос живее в мен.“ Любовта е проява на Бога в Живота. Който се е домогнал до тоя велик закон, той е придобил всичко. Докато не се нахрани с Любов, човек не може да бъде фактор в Живота. Разликата между влюбване и Божествена Любов е в следното: ако любовта, която имаш към някого, не хвърля сянка върху Любовта ти към Бога, тогава тази Любов е Божествена. Но ако твоята любов към някого хвърля сянка върху Любовта ти към Бога, тогава тази любов има примес. Да желаеш да те обича онзи, когото обичаш, това са човешки работи.
към текста >>

Докато не се нахрани с Любов, човек не може да бъде фактор в Живота.
А като намериш човешкото в човека, ти си намерил сянката. Братът попита: „Вие вчера казахте, че можем да обичаме както Христос обича.“ Христос е казал: „Аз и Отец Ми ще направим жилище във вас.“ Можем да обичаме като Христа или по-точно – да дадем ход да се прояви Христос в нас. Апостол Павел казва: „Не живея аз, но Христос живее в мен.“ Любовта е проява на Бога в Живота. Който се е домогнал до тоя велик закон, той е придобил всичко. Докато не се нахрани с Любов, човек не може да бъде фактор в Живота. Разликата между влюбване и Божествена Любов е в следното: ако любовта, която имаш към някого, не хвърля сянка върху Любовта ти към Бога, тогава тази Любов е Божествена. Но ако твоята любов към някого хвърля сянка върху Любовта ти към Бога, тогава тази любов има примес. Да желаеш да те обича онзи, когото обичаш, това са човешки работи. В Божествения свят не може да влезе едно неразумно същество. Там всички неща са разумни.
към текста >>

10. 2_20 ) Сродни души - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато двамата, които се обичат, се срещат на Земята, горчива дума не си казват и извършват в Живота велики работи.
В частен разговор с един брат Учителя каза: Душите две по две са излезли от Бога. Това са сродни души. Предполага се, че човек ще има 777 кардинални прераждания и от тях ще има 12 епохални. Епохални прераждания са тези, когато две сродни души се срещат на Земята. Когато двамата, които се обичат, се срещат на Земята, горчива дума не си казват и извършват в Живота велики работи. В другите прераждания, когато едната душа е долу, другата е горе. Тази, която е горе, ще ти избере някого тук, който прилича на него и чрез него ще се проявява. Обаче това е залъгване и в такъв случай човек трябва да има търпение да чака. Двете сродни души се съединяват, за да образуват едно цяло. Сродните души са поставени, за да работят двама като дясното и лявото полушарие на мозъка.
към текста >>

Когато Любовта е безкористна, проявите са идейни, възвишени; ако идеята в човека не се мени, ако и любовта му не се мени, това показва, че сме при същински сродни души.
Като обича човек другите хора, с това ще може повече да обича сродната душа. Сродната душа е прозорец, през който виждаме всички души и красотата им, затова при Любовта към сродната душа обичаме всички. Човек, като обича всички хора, прави връзка със своята сродна душа. Любовта към другите е връзката със сродната душа. Срещнеш ли се със сродната си душа, противоречия няма за теб, обичаш всички. Когато Любовта е безкористна, проявите са идейни, възвишени; ако идеята в човека не се мени, ако и любовта му не се мени, това показва, че сме при същински сродни души. Щом дойдем до сродните души, това вече спада към Божествения порядък. За да може да се прояви човек, трябва два центъра; това са именно сродните души. Може двете сродни души да са на еднаква степен на развитие, а може едната да е по-развита от другата. Когато две сродни души се срещат на Земята, то ако има благоприятни условия, и двете остават да работят заедно. А някой път след известно престояване тук, едната сродна душа отива горе и тази, която е долу, работи под впечатлението на последната, когато е била на Земята.
към текста >>

Сродните души представляват Божествената страна на Живота.
През сродната душа всичко минава. Ако е в Невидимия свят, тя е ръката, през която идват нещата към теб. Тя е вдъхновителката. Всичко, което идва от Бога, минава през нея към нас и през нас към нея. Като получи човек това, което иде от сродната душа, тогава той ще обича всички. Сродните души представляват Божествената страна на Живота. Без любов към сродната душа никаква Любов към другите не може да се прояви. Любовта към другите е поляризиране на любовта към сродната душа. Представете си, че има една градина, създадена от теб. Този, който сади и приготовлява градината, е сродната ти душа. Кога се сливат сродните души?
към текста >>

11. 3_06 ) Правата мисъл - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек често се връща в своето животинско състояние и някой път прави неща без мисъл.
А зле просите, когато не мислите право. Като мислите право, тогава ще станат нещата. А пък като не мислим право и искаме неща, които не са прави, тогава няма да станат. Всичко, каквото намисли Бог, ще стане. И ти каквото си намислил, ще стане, ако имаш права мисъл. Човек често се връща в своето животинско състояние и някой път прави неща без мисъл. Като не мисли, е животно, а като мисли, е човек. Животното прилича на сал, който водата носи все надолу, а човек е параход, който отива нагоре и надолу, не го влече водата, но върви където иска. Като престанете да мислите, идват всички нещастия върху вас. Когато човек направи една погрешка, той не мисли. Тези, които имат силна и добра мисъл, във всичко успяват.
към текста >>

Като не мисли, е животно, а като мисли, е човек.
Като мислите право, тогава ще станат нещата. А пък като не мислим право и искаме неща, които не са прави, тогава няма да станат. Всичко, каквото намисли Бог, ще стане. И ти каквото си намислил, ще стане, ако имаш права мисъл. Човек често се връща в своето животинско състояние и някой път прави неща без мисъл. Като не мисли, е животно, а като мисли, е човек. Животното прилича на сал, който водата носи все надолу, а човек е параход, който отива нагоре и надолу, не го влече водата, но върви където иска. Като престанете да мислите, идват всички нещастия върху вас. Когато човек направи една погрешка, той не мисли. Тези, които имат силна и добра мисъл, във всичко успяват. Тяхната мисъл е по-силна от мисълта на другите.
към текста >>

Животното прилича на сал, който водата носи все надолу, а човек е параход, който отива нагоре и надолу, не го влече водата, но върви където иска.
А пък като не мислим право и искаме неща, които не са прави, тогава няма да станат. Всичко, каквото намисли Бог, ще стане. И ти каквото си намислил, ще стане, ако имаш права мисъл. Човек често се връща в своето животинско състояние и някой път прави неща без мисъл. Като не мисли, е животно, а като мисли, е човек. Животното прилича на сал, който водата носи все надолу, а човек е параход, който отива нагоре и надолу, не го влече водата, но върви където иска. Като престанете да мислите, идват всички нещастия върху вас. Когато човек направи една погрешка, той не мисли. Тези, които имат силна и добра мисъл, във всичко успяват. Тяхната мисъл е по-силна от мисълта на другите. Когато някой човек дойде при теб наежен, ако ти имаш силна, права и добра мисъл, той ще се оттегли.
към текста >>

Когато светията със своята права и добра мисъл изпратил Божествен живот към тигъра, клетките му се зарадвали и го укротили.
Тяхната мисъл е по-силна от мисълта на другите. Когато някой човек дойде при теб наежен, ако ти имаш силна, права и добра мисъл, той ще се оттегли. Тогава клетките в него се присъединяват към твоята права и добра мисъл и изменят намерението му спрямо теб. Понеже клетките му долавят твоята права мисъл и му казват: „Той е добър човек, няма какво да го нападаш. Отнеси се добре с него.“ Към един светия се хвърлил един разярен тигър, но светията имал права и добра мисъл, само го погледнал и тигърът легнал да му лиже краката. Когато светията със своята права и добра мисъл изпратил Божествен живот към тигъра, клетките му се зарадвали и го укротили. Човек, като почне да мисли право, ще се освободи. В правото мислене е спасението на света. Ако мисълта ти се движи с голяма скорост, кой може да те ограничи? Каквито и прегради да има тя ще ги прескочи. Някой път човек не вярва в това, което мисли, и с това се спъва.
към текста >>

Ти си се отчаял и мислиш, че Животът е безсмислен.
В правото мислене е спасението на света. Ако мисълта ти се движи с голяма скорост, кой може да те ограничи? Каквито и прегради да има тя ще ги прескочи. Някой път човек не вярва в това, което мисли, и с това се спъва. Щом повярваш, ще се яви възможност. Ти си се отчаял и мислиш, че Животът е безсмислен. И щом повярваш, че Животът има смисъл, ще се измени твоето неразположение. Твоята мисъл ще се реализира, ако е скъпоценен камък. Един човек се качвал на параход за далечно плаване; всички други имали изпращачи, а той нямал и си казал: „Няма ли брат в Господа Исуса Христа който да ме поздрави? “ И като казал така, намерил се някой. Вие трябва да мислите, за да става вливане във вас.
към текста >>

И щом повярваш, че Животът има смисъл, ще се измени твоето неразположение.
Ако мисълта ти се движи с голяма скорост, кой може да те ограничи? Каквито и прегради да има тя ще ги прескочи. Някой път човек не вярва в това, което мисли, и с това се спъва. Щом повярваш, ще се яви възможност. Ти си се отчаял и мислиш, че Животът е безсмислен. И щом повярваш, че Животът има смисъл, ще се измени твоето неразположение. Твоята мисъл ще се реализира, ако е скъпоценен камък. Един човек се качвал на параход за далечно плаване; всички други имали изпращачи, а той нямал и си казал: „Няма ли брат в Господа Исуса Христа който да ме поздрави? “ И като казал така, намерил се някой. Вие трябва да мислите, за да става вливане във вас. Да мислите, това значи да се втича нещо във вас.
към текста >>

А ако искаш още по-възвишено състояние, бутни най-високото място на главата (виж: А на Фигура 2).
Комарите са лошите мисли, чувства и желания. Фигура 2 За да влезе човек в опитната страна, той трябва да мисли по съвсем друг начин. Причината на твоите нещастия е, че не разбираш. Като станеш малко жесток, бутни горе центъра на милосърдието и ще омекнеш веднага (виж В на Фигура 2). А ако искаш още по-възвишено състояние, бутни най-високото място на главата (виж: А на Фигура 2). Бог трябва да бъде за вас като Слънце. Някой ден Слънцето може да не го виждаме, има облаци, но нали през облаците минава неговата светлина и топлина. Аз чувствам, че Слънцето е някъде и приемам неговата светлина и топлина и зная, че един ден ще го видя. Облаците ще изчезнат, но Слънцето няма да изчезне. Аз мога да имам мъчнотии, те ще се махнат, но реалността – Бог – ще си стои всякога.
към текста >>

12. 3_08 ) Възвишеното в човека - Боян Боев (1883 – 1963)

ВЪЗВИШЕНОТО В ЧОВЕКА
ВЪЗВИШЕНОТО В ЧОВЕКА На 14 юли 1928 г. потеглихме с автобуси за Боровец, а Учителя – с автомобил. Бяхме около 150 души от София и провинцията. Пристигнахме и веднага потеглихме нагоре по пътеката. Тук-там правихме спирки, за да получим нещо от тези чисти места.
към текста >>

То внася нова Божествена струя на Живот.
Всяка отрицателна мисъл, колкото и да е малка, подронва моралните устои и тогава човек казва: „Празна работа“ или „Няма да го бъде.“ Без самообладание нищо не може да бъде. Самообладанието не е един процес, който идва изведнъж; той се вплита нишка по нишка. И красивото е там, че се добива нишка по нишка. Всеки път мъчнотиите идат, за да се види, дали може да се самообладава човек. Страданието е Божествен огън, който чисти човека. То внася нова Божествена струя на Живот. Най-напред мислим, че губим нещо, но после забелязваме една малка придобивка. Тежко е да се носи скръбта, но два пъти по-тежко е да се носи голямата Радост. Онзи, който те обича, ще ти даде толкова подаръци, че ще се умориш да ги носиш. Учителя погледна отсрещните върхове на Скакавците, западно от Мусала и каза: Това място прилича на цветове.
към текста >>

Личността се занимава с дребнави работи, а душата – с възвишени.
Времето беше хубаво. Доста време прекарахме на полянката на върха. В разговора, който се поведе там, Учителя каза следните мисли: Тялото на човека не е реалност, а Реалността е в самия човек. Между личността и душата има голяма разлика. Личността се занимава с дребнави работи, а душата – с възвишени. Душата на човека е истинският човек. Човекът, когото виждате, е само дрехата му. Вие мислите, че вашият ум и вашето сърце, това сте вие. В човека има нещо по-съществено, отколкото умът и сърцето. Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността.
към текста >>

За онзи човек, който разбира, Животът е красив в своите подробности.
Всеки човек трябва да знае своето име. Доста скъпоценни камъни има в човека, но трябва да дойде златар и да направи брошки от тях. Силата на човека стои в неговото име. Колко разумно е създал Бог света – хората да имат нещо ценно, поради което да се привързват един към друг. По-хубав свят от този няма. За онзи човек, който разбира, Животът е красив в своите подробности. И за в бъдеще Напредналите висши същества са намислили нещо още по-хубаво. Така като се гледа на Живота, той е приятен. Някой път ние мислим, че Животът няма никакъв смисъл. Душата е нещо велико! Тя се усеща широка, тя е свободна от ограничения.
към текста >>

Така като се гледа на Живота, той е приятен.
Силата на човека стои в неговото име. Колко разумно е създал Бог света – хората да имат нещо ценно, поради което да се привързват един към друг. По-хубав свят от този няма. За онзи човек, който разбира, Животът е красив в своите подробности. И за в бъдеще Напредналите висши същества са намислили нещо още по-хубаво. Така като се гледа на Живота, той е приятен. Някой път ние мислим, че Животът няма никакъв смисъл. Душата е нещо велико! Тя се усеща широка, тя е свободна от ограничения. Някой път човек се съмнява в себе си. Кое е онова, което се съмнява в него?
към текста >>

Някой път ние мислим, че Животът няма никакъв смисъл.
Колко разумно е създал Бог света – хората да имат нещо ценно, поради което да се привързват един към друг. По-хубав свят от този няма. За онзи човек, който разбира, Животът е красив в своите подробности. И за в бъдеще Напредналите висши същества са намислили нещо още по-хубаво. Така като се гледа на Живота, той е приятен. Някой път ние мислим, че Животът няма никакъв смисъл. Душата е нещо велико! Тя се усеща широка, тя е свободна от ограничения. Някой път човек се съмнява в себе си. Кое е онова, което се съмнява в него? Съмнението произтича от човешкото, а има нещо по-възвишено в човека, нещо Божествено, което знае нещата.
към текста >>

Съмнението произтича от човешкото, а има нещо по-възвишено в човека, нещо Божествено, което знае нещата.
Някой път ние мислим, че Животът няма никакъв смисъл. Душата е нещо велико! Тя се усеща широка, тя е свободна от ограничения. Някой път човек се съмнява в себе си. Кое е онова, което се съмнява в него? Съмнението произтича от човешкото, а има нещо по-възвишено в човека, нещо Божествено, което знае нещата. В Небето бяхте гениални, но като слязохте на Земята, станахте други. Причината е вашата инсталация. Във всеки човек се крие Божественото; ако не е то, би било безпредметно да проповядваш на хората. Големи богатства се крият в човека. Всички хора са написани Божествени книги.
към текста >>

Човекът-животно се мъчи, животното-човек се двоуми, човекът-човек мисли.
Големи богатства се крият в човека. Всички хора са написани Божествени книги. В следващата епоха ще има условия за проява на човешката душа. Най-първо всички вие трябва да съзнаете, че сте добри. Всеки да казва: „Добър съм.“ Човешката душа не знае какво нещо е престъпление. Човекът-животно се мъчи, животното-човек се двоуми, човекът-човек мисли. А Божественото в човека е съвършено. Човек е безкрайно малка част от това, което е. Неговият Дух на Небето изпраща само една малка част от себе си, чрез която черпи опитност и ако Духът изпрати по-голяма част на човека долу, той става гениален. Под обикновен човек разбираме този, който не е развил дарбите си; талантливият ги е развил, а геният вече твори. Сега извадете вашите таланти.
към текста >>

Страданието на човека произлиза от неговото низше животинско естество.
В първа степен на магнетичния сън магнетизаторът заповядва, във втора степен също, но щом прекара лицето в четвърта степен, вече не може да му заповядва, то е свободно. Тогава той става ясновидец, вижда нещата. Ако повикаш един болен, като лекар, той ще каже диагнозата на болестта и много сполучливо ще предпише лекарства. Събудиш ли го, нищо не знае. Природата е направила хората свободни, но трябва да минат в четвъртата степен. Страданието на човека произлиза от неговото низше животинско естество. Тъмнината в човека произвежда всички страдания, там са всички заблуждения. Всеки човек, като идва на Земята да се преражда, минава през едно място, дето го потопяват в една река, за да забрави всичко, защото ако помни всичко, той няма да учи новото. И като се връща, пак го потопяват в тази река, за да си припомни всичко. Една сестра попита: „Кога душата се показва такава, каквато си е в своето истинско естество? “
към текста >>

13. 3_12 ) Имаме дом неръкотворен - Боян Боев (1883 – 1963)

Заминалите взимат голямо участие в живота на Земята.
Жена му не знаела къде е документът за парите, но той се явил на сън и ѝ казал къде е. След смъртта си д-р Сарафов се явява няколко пъти на една жена и я моли: „Молете се за мен, че аз приживе никак не съм се молил.“ Освен това, той я лекува от флебит, праща я в Чамкория, където пристига и д-р Митаков и по съвета на умрелия жената става негова пациентка. Когато чувате пукане от заминалите, те разговарят с нас: един път пукане значи „не“, два пъти – „донякъде“, три пъти – „да“, четири пъти значи „без всяко съмнение“. Една ваша хубава мисъл, отпратена към същества от онзи свят, те я възприемат и сърцето им затрептява. А когато вие възприемате техните добри мисли, изпратени към вас, вашето сърце затрептява. Заминалите взимат голямо участие в живота на Земята. Една голяма част от това, което става тук, се дължи на тях. Благодарение на заминалите в другия свят се поддържа интензивен живот на Земята. Благодарение на тяхната дейност, ние издържаме, иначе бихме се обезсърчили при лошите условия. Те постоянно ни насърчават и казват: „Няма нищо.“ Заминалите ни правят много повече добрини, отколкото когато бяха тук. Някои заминали не се явяват след заминаването си, понеже много са заети там с работа.
към текста >>

Благодарение на заминалите в другия свят се поддържа интензивен живот на Земята.
Когато чувате пукане от заминалите, те разговарят с нас: един път пукане значи „не“, два пъти – „донякъде“, три пъти – „да“, четири пъти значи „без всяко съмнение“. Една ваша хубава мисъл, отпратена към същества от онзи свят, те я възприемат и сърцето им затрептява. А когато вие възприемате техните добри мисли, изпратени към вас, вашето сърце затрептява. Заминалите взимат голямо участие в живота на Земята. Една голяма част от това, което става тук, се дължи на тях. Благодарение на заминалите в другия свят се поддържа интензивен живот на Земята. Благодарение на тяхната дейност, ние издържаме, иначе бихме се обезсърчили при лошите условия. Те постоянно ни насърчават и казват: „Няма нищо.“ Заминалите ни правят много повече добрини, отколкото когато бяха тук. Някои заминали не се явяват след заминаването си, понеже много са заети там с работа. На д-р Миркович умрял по-големият брат и оставил 20 000 лева за параклис, а синът му ги употребил за себе си. Дошъл умрелият и казал на брат си: „Иди, кажи на племенника си да направи параклиса, срамно е.“
към текста >>

Завеждат я на всички места, дето е живяла, за да види целия си живот.
“ Мисъл-формата се различава по това, че няма да говори, а когато е някоя душа, тя ще говори. За да ти се яви някой заминал, за да го виждаш и да говориш с него, трябва да го обичаш. В ума си дръж най-хубавите черти – като Ангел да е в твоето съзнание и тогава ще дойде. А не да кажеш: „Той беше малко упорит, но дано се е изменил.“ Една душа до 40 дни не може да се яви, защото е заета изключително със себе си. Завеждат я на всички места, дето е живяла, за да види целия си живот. След това вече ѝ дават работа и може да се явява. Апостол Павел казва: „Ако ни се разруши земното жилище, имаме дом неръкотворен.“ Някой на Земята е страдащ, а горе, като замине, се радва. Тогава защо ще плачем за него? Човек никога не е умрял. Умрелите са по-живи, отколкото живите.
към текста >>

Защото тези несгоди, които ти се дават в живота, са като предпазно средство за правилното развитие на ценностите, които имаш.
Те стоят при тези, които обичат. Вие мислите, че във време на беседа заминалите са между вас; не, заминалите пълнят салона, а вие сте между тях. Един брат попита: „Когато някой няма условия тук, не е ли по-хубаво да го задигнат, за да дойде при по-благоприятни условия? “ Не. Много по-дълго и по-мъчно е да се дойде тук и след много по-дълго време ще ти се даде това, което искаш, отколкото ако разрешиш правилно задачата, която ти е поставена сега – при условията, при които си. Защото тези несгоди, които ти се дават в живота, са като предпазно средство за правилното развитие на ценностите, които имаш. Сега си при най-добрите условия. Ти живееш с Великото. А да живееш с Великото, това са то добрите условия. Същественото е да живееш с Бога. Живееш ли с Бога, всичко ще се уреди.
към текста >>

Не, и в такъв случай е хубаво да се прояви милосърдие, понеже голямо благословение е за едно същество, което в последните дни на своя земен живот почувства, че проявяват Любов към него, че се грижат за него.
Приятеля ще го срещне приятелят му. Като заминеш, паметно ще остане само доброто – Любовта, която си проявил. Една сестра разказа как прибрала една болна котка и я гледала, но ѝ казали, че няма никакъв смисъл да се гледа и да се прояви милост към една котка, която така или иначе ще живее още само два-три дни. Каква полза от това? Учителя каза: Не, и в такъв случай е хубаво да се прояви милосърдие, понеже голямо благословение е за едно същество, което в последните дни на своя земен живот почувства, че проявяват Любов към него, че се грижат за него. И голямо нещастие е, ако едно същество умира само, изоставено, без да види, че се грижат за него. Човек след заминаването си се издига от Етерния свят до Божествения свят. Неговият живот след заминаването представлява подем, възлизане. Ето защо човек живо предчувства, че му предстои един велик път на възход, че има да расте, че го очаква нещо грандиозно. Но това съзнание трае малко време и скоро след това се връща в своето обикновено съзнание.
към текста >>

Неговият живот след заминаването представлява подем, възлизане.
Каква полза от това? Учителя каза: Не, и в такъв случай е хубаво да се прояви милосърдие, понеже голямо благословение е за едно същество, което в последните дни на своя земен живот почувства, че проявяват Любов към него, че се грижат за него. И голямо нещастие е, ако едно същество умира само, изоставено, без да види, че се грижат за него. Човек след заминаването си се издига от Етерния свят до Божествения свят. Неговият живот след заминаването представлява подем, възлизане. Ето защо човек живо предчувства, че му предстои един велик път на възход, че има да расте, че го очаква нещо грандиозно. Но това съзнание трае малко време и скоро след това се връща в своето обикновено съзнание. Човек, колкото и да е грешен, все му се дава възможност да надникне във Великия живот на Божествения свят, макар и за няколко мига. И това му дава подтик да живее за него на Земята – и то идеално и възвишено. Онзи, който е подготвен, пребивава съзнателно по-дълго време в Божествения свят.
към текста >>

Човек, колкото и да е грешен, все му се дава възможност да надникне във Великия живот на Божествения свят, макар и за няколко мига.
И голямо нещастие е, ако едно същество умира само, изоставено, без да види, че се грижат за него. Човек след заминаването си се издига от Етерния свят до Божествения свят. Неговият живот след заминаването представлява подем, възлизане. Ето защо човек живо предчувства, че му предстои един велик път на възход, че има да расте, че го очаква нещо грандиозно. Но това съзнание трае малко време и скоро след това се връща в своето обикновено съзнание. Човек, колкото и да е грешен, все му се дава възможност да надникне във Великия живот на Божествения свят, макар и за няколко мига. И това му дава подтик да живее за него на Земята – и то идеално и възвишено. Онзи, който е подготвен, пребивава съзнателно по-дълго време в Божествения свят.
към текста >>

И това му дава подтик да живее за него на Земята – и то идеално и възвишено.
Човек след заминаването си се издига от Етерния свят до Божествения свят. Неговият живот след заминаването представлява подем, възлизане. Ето защо човек живо предчувства, че му предстои един велик път на възход, че има да расте, че го очаква нещо грандиозно. Но това съзнание трае малко време и скоро след това се връща в своето обикновено съзнание. Човек, колкото и да е грешен, все му се дава възможност да надникне във Великия живот на Божествения свят, макар и за няколко мига. И това му дава подтик да живее за него на Земята – и то идеално и възвишено. Онзи, който е подготвен, пребивава съзнателно по-дълго време в Божествения свят.
към текста >>

14. 3_15 ) Развитие на новите сетива - Боян Боев (1883 – 1963)

Ясновидецът в известни минути не трябва да долавя външния живот, за да долавя вътрешния.
“ Защото ще мисли, че няма да може да се върне, като е скъсал всички връзки с физическия свят. Ако искаш да имаш връзка с онзи свят, с този трябва да скъсаш и в някакъв смисъл да считаш, че нямаш нищо. На сън човек вижда някои работи, защото се изолира от външните форми. Сънят е ясновидство. Ясновидецът в известни минути не трябва да долавя външния живот, за да долавя вътрешния. Обикновеният човек, понеже не е ясновидец, понеже не се е подготвил да се абстрахира от външния свят, за да може да види невидимото, той по време на сън има необходимите условия; тогава външният свят не му влияе и той има видения. Без съзерцание, без изолиране от външния свят нищо не може да се постигне. Ако хората дойдат в Любовта, ще се разшири зрението им. Един човек, който наближава да добие ясновидство, сънищата му почват да стават по-свързани. Един брат попита: „Върху коя мисъл е най-добре да се концентрира съзнанието при тези упражнения?
към текста >>

Винаги, когато ще дойдат известни Възвишени същества, то по-низшите същества се разбягват.
Ако беше религиозна, щеше да бъде гениална, светица. Кое отличава религиозният? Чувството на благоговение към всички, безкрайното уважение към всички, във всички да вижда доброто. Тази ясновидка беше сприхава. Тя каза веднъж на един човек, че откраднал едно ренде и като го върне, тогава ще му тръгне, защото откакто откраднал това ренде, все назад му вървяло. Винаги, когато ще дойдат известни Възвишени същества, то по-низшите същества се разбягват. При този свой страх те се крият вътре във вас. И страхът, който изпитвате, е тяхното състояние. Сега, за да имаме прозрение, трябва ни шесто сетиво. То ще допринесе на другите сетива и една нова струя ще внесе в живота ви. Един астроном може да ви запознае с теории, но практически какво ще научите?
към текста >>

То ще допринесе на другите сетива и една нова струя ще внесе в живота ви.
Тя каза веднъж на един човек, че откраднал едно ренде и като го върне, тогава ще му тръгне, защото откакто откраднал това ренде, все назад му вървяло. Винаги, когато ще дойдат известни Възвишени същества, то по-низшите същества се разбягват. При този свой страх те се крият вътре във вас. И страхът, който изпитвате, е тяхното състояние. Сега, за да имаме прозрение, трябва ни шесто сетиво. То ще допринесе на другите сетива и една нова струя ще внесе в живота ви. Един астроном може да ви запознае с теории, но практически какво ще научите? Трябва да видите звездите с телескоп. Същото се отнася и за развитието на шестото сетиво. Сега в нас се образува шестото сетиво, а има още други шест сетива, които трябва да се развиват. Човек има 12 сетива.
към текста >>

15. 3_16 ) Съзнателно излъчване - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е вярно както в обикновения живот, така и в духовния.
Една сестра каза: „Учителю, скоро в една лекция Вие бяхте казал, че всеки от нас трябва да умее съзнателно да се излъчва вън от тялото си най-малко веднъж на година. И за 70 години най-малко трябва да се е излъчвал 70 пъти.“ Това прилича на следното: човек в тялото е като в затвор. Хубаво е да можеш да излизаш навън от затвора и свободно да влизаш в Духовния свят и после пак да се връщаш във физическото тяло. А има някои, които не им разрешават да напускат затвора. Това е вярно както в обикновения живот, така и в духовния. Нали има някои затворници – пущат ги да отиват в града, после се връщат, а други не ги пущат вън от затвора. Една сестра разказа, че тази пролет, през месец май, имала случай на излъчване. Било привечер и както лежала почувствала, че е извън тялото си на известна височина, около 20-30 см, минала през стената и се понесла напред. Виждала селото под себе си и релефа на планините. През всичкото това време на излъчване чувствала Мир, Радост и Любов към всички.
към текста >>

Ако човек иска да влезе в езотеричния живот, в живота на една по-висша реалност, трябва да развие възприемчивостта си, защото човек не може да влезе в Невидимия свят, ако съзнанието му не се разшири.
Един ден ще виждаме ултравиолетовите лъчи. Ние мисли, че всичко ни е вече известно. Когато влезеш в Духовния свят, ще имаш Вяра, няма да уповаваш на никого, освен на Бога. Инак не можеш да издържиш и да се върнеш. Ще направиш първи опит, втори, трети, десет опита. Ако човек иска да влезе в езотеричния живот, в живота на една по-висша реалност, трябва да развие възприемчивостта си, защото човек не може да влезе в Невидимия свят, ако съзнанието му не се разшири. Това не е механически процес, а е един вътрешен процес. Казано е в Писанието: „Ще ви изпратя Духа Святаго.“ Трябва да работиш за разширение на съзнанието; мислете върху това, не пресилвайте нещата. Възвишеното в човека е главно от дясната му страна, а по-низшето, тъмното в него – от лявата му страна. Като видя един човек, мен ме интересува възвишеното, доброто в него и аз гледам от дясната му страна. Когато ти се отвори Духовния свят, теб ти става приятно, има с какво да се занимаваш.
към текста >>

Възвишеното в човека е главно от дясната му страна, а по-низшето, тъмното в него – от лявата му страна.
Инак не можеш да издържиш и да се върнеш. Ще направиш първи опит, втори, трети, десет опита. Ако човек иска да влезе в езотеричния живот, в живота на една по-висша реалност, трябва да развие възприемчивостта си, защото човек не може да влезе в Невидимия свят, ако съзнанието му не се разшири. Това не е механически процес, а е един вътрешен процес. Казано е в Писанието: „Ще ви изпратя Духа Святаго.“ Трябва да работиш за разширение на съзнанието; мислете върху това, не пресилвайте нещата. Възвишеното в човека е главно от дясната му страна, а по-низшето, тъмното в него – от лявата му страна. Като видя един човек, мен ме интересува възвишеното, доброто в него и аз гледам от дясната му страна. Когато ти се отвори Духовния свят, теб ти става приятно, има с какво да се занимаваш. Ще ви дам едно упражнение: когато погледнеш Слънцето при изгрев и после си обърнеш гърба към него, да видиш какво става на Слънцето. Но за да може да се успее в това упражнение, най-първо трябва да се пречисти ума, да не се допуща нечиста мисъл, желание и постъпка. За целта трябва предварително да се подготви човек, като се моли вечер, след полунощ – между полунощ и изгрева.
към текста >>

Като видя един човек, мен ме интересува възвишеното, доброто в него и аз гледам от дясната му страна.
Ще направиш първи опит, втори, трети, десет опита. Ако човек иска да влезе в езотеричния живот, в живота на една по-висша реалност, трябва да развие възприемчивостта си, защото човек не може да влезе в Невидимия свят, ако съзнанието му не се разшири. Това не е механически процес, а е един вътрешен процес. Казано е в Писанието: „Ще ви изпратя Духа Святаго.“ Трябва да работиш за разширение на съзнанието; мислете върху това, не пресилвайте нещата. Възвишеното в човека е главно от дясната му страна, а по-низшето, тъмното в него – от лявата му страна. Като видя един човек, мен ме интересува възвишеното, доброто в него и аз гледам от дясната му страна. Когато ти се отвори Духовния свят, теб ти става приятно, има с какво да се занимаваш. Ще ви дам едно упражнение: когато погледнеш Слънцето при изгрев и после си обърнеш гърба към него, да видиш какво става на Слънцето. Но за да може да се успее в това упражнение, най-първо трябва да се пречисти ума, да не се допуща нечиста мисъл, желание и постъпка. За целта трябва предварително да се подготви човек, като се моли вечер, след полунощ – между полунощ и изгрева. А упражнението трябва да се направи при изгрев Слънце.
към текста >>

Ако очите на човека се отворят, той ще види около себе си много Възвишени същества, светии, праведни, добри хора.
Шестото сетиво е вече развитие на един орган, чрез който ще си служи човек за изучаване; и за него онзи свят ще бъде видим, ще го изучава. Всеки да отбелязва кои неща излизат верни в предчувствията му. Къде е Разумният свят? Къде са Разумните същества? Около вас. Ако очите на човека се отворят, той ще види около себе си много Възвишени същества, светии, праведни, добри хора. Той ще види около себе си такъв свят, какъвто никога не си е представял. Какво да направите, за да се отворят очите ви? Преди всичко, най-главното е да влезете в живота на Любовта, която отваря очите на човека. Който иска да влезе в живот по-висок от онзи, в който днес се намира, трябва да приеме Любовта. От видимото отиваме към невидимото.
към текста >>

Преди всичко, най-главното е да влезете в живота на Любовта, която отваря очите на човека.
Къде са Разумните същества? Около вас. Ако очите на човека се отворят, той ще види около себе си много Възвишени същества, светии, праведни, добри хора. Той ще види около себе си такъв свят, какъвто никога не си е представял. Какво да направите, за да се отворят очите ви? Преди всичко, най-главното е да влезете в живота на Любовта, която отваря очите на човека. Който иска да влезе в живот по-висок от онзи, в който днес се намира, трябва да приеме Любовта. От видимото отиваме към невидимото.
към текста >>

Който иска да влезе в живот по-висок от онзи, в който днес се намира, трябва да приеме Любовта.
Около вас. Ако очите на човека се отворят, той ще види около себе си много Възвишени същества, светии, праведни, добри хора. Той ще види около себе си такъв свят, какъвто никога не си е представял. Какво да направите, за да се отворят очите ви? Преди всичко, най-главното е да влезете в живота на Любовта, която отваря очите на човека. Който иска да влезе в живот по-висок от онзи, в който днес се намира, трябва да приеме Любовта. От видимото отиваме към невидимото.
към текста >>

16. 3_17 ) Нашите по-малки братя, растенията - Боян Боев (1883 – 1963)

Една красива, отличителна черта на Учителя беше тази, че от една страна Той ни въвеждаше в един възвишен, мистичен свят, а от друга страна не се откъсваше от физическия свят около себе си.
НАШИТЕ ПО-МАЛКИ БРАТЯ, РАСТЕНИЯТА Една красива, отличителна черта на Учителя беше тази, че от една страна Той ни въвеждаше в един възвишен, мистичен свят, а от друга страна не се откъсваше от физическия свят около себе си. Законите и принципите, с които ни занимаваше, винаги ги разглеждаше практически, във връзка с конкретните задачи на Живота. Той считаше, че Животът е един, че този и онзи свят са един свят и затова всяка физическа работа за Него беше едновременно и духовна. Той посаждаше овощни дръвчета, работеше в зеленчуковата градина, работеше с пчелите и пр. След като работихме в градината около два часа, седнахме на тревата да си починем и стана въпрос за живота на растенията. Учителя каза:
към текста >>

Законите и принципите, с които ни занимаваше, винаги ги разглеждаше практически, във връзка с конкретните задачи на Живота.
НАШИТЕ ПО-МАЛКИ БРАТЯ, РАСТЕНИЯТА Една красива, отличителна черта на Учителя беше тази, че от една страна Той ни въвеждаше в един възвишен, мистичен свят, а от друга страна не се откъсваше от физическия свят около себе си. Законите и принципите, с които ни занимаваше, винаги ги разглеждаше практически, във връзка с конкретните задачи на Живота. Той считаше, че Животът е един, че този и онзи свят са един свят и затова всяка физическа работа за Него беше едновременно и духовна. Той посаждаше овощни дръвчета, работеше в зеленчуковата градина, работеше с пчелите и пр. След като работихме в градината около два часа, седнахме на тревата да си починем и стана въпрос за живота на растенията. Учителя каза: В природните царства – минерално, растително, животинско и човешко – се проявяват Същества от разни степени на Ангелската йерархия.
към текста >>

Той считаше, че Животът е един, че този и онзи свят са един свят и затова всяка физическа работа за Него беше едновременно и духовна.
НАШИТЕ ПО-МАЛКИ БРАТЯ, РАСТЕНИЯТА Една красива, отличителна черта на Учителя беше тази, че от една страна Той ни въвеждаше в един възвишен, мистичен свят, а от друга страна не се откъсваше от физическия свят около себе си. Законите и принципите, с които ни занимаваше, винаги ги разглеждаше практически, във връзка с конкретните задачи на Живота. Той считаше, че Животът е един, че този и онзи свят са един свят и затова всяка физическа работа за Него беше едновременно и духовна. Той посаждаше овощни дръвчета, работеше в зеленчуковата градина, работеше с пчелите и пр. След като работихме в градината около два часа, седнахме на тревата да си починем и стана въпрос за живота на растенията. Учителя каза: В природните царства – минерално, растително, животинско и човешко – се проявяват Същества от разни степени на Ангелската йерархия. Чрез минералите, скъпоценните камъни се проявяват Херувими, Серафими и пр.
към текста >>

След като работихме в градината около два часа, седнахме на тревата да си починем и стана въпрос за живота на растенията.
НАШИТЕ ПО-МАЛКИ БРАТЯ, РАСТЕНИЯТА Една красива, отличителна черта на Учителя беше тази, че от една страна Той ни въвеждаше в един възвишен, мистичен свят, а от друга страна не се откъсваше от физическия свят около себе си. Законите и принципите, с които ни занимаваше, винаги ги разглеждаше практически, във връзка с конкретните задачи на Живота. Той считаше, че Животът е един, че този и онзи свят са един свят и затова всяка физическа работа за Него беше едновременно и духовна. Той посаждаше овощни дръвчета, работеше в зеленчуковата градина, работеше с пчелите и пр. След като работихме в градината около два часа, седнахме на тревата да си починем и стана въпрос за живота на растенията. Учителя каза: В природните царства – минерално, растително, животинско и човешко – се проявяват Същества от разни степени на Ангелската йерархия. Чрез минералите, скъпоценните камъни се проявяват Херувими, Серафими и пр. В цялата Природа всички класове на йерархиите са взели участие, за да създадат нещата. Те участват в живота и еволюцията на цялата Природа.
към текста >>

В природните царства – минерално, растително, животинско и човешко – се проявяват Същества от разни степени на Ангелската йерархия.
Законите и принципите, с които ни занимаваше, винаги ги разглеждаше практически, във връзка с конкретните задачи на Живота. Той считаше, че Животът е един, че този и онзи свят са един свят и затова всяка физическа работа за Него беше едновременно и духовна. Той посаждаше овощни дръвчета, работеше в зеленчуковата градина, работеше с пчелите и пр. След като работихме в градината около два часа, седнахме на тревата да си починем и стана въпрос за живота на растенията. Учителя каза: В природните царства – минерално, растително, животинско и човешко – се проявяват Същества от разни степени на Ангелската йерархия. Чрез минералите, скъпоценните камъни се проявяват Херувими, Серафими и пр. В цялата Природа всички класове на йерархиите са взели участие, за да създадат нещата. Те участват в живота и еволюцията на цялата Природа. Върху еволюцията на цветята работят висши Същества. Когато ти се радваш на едно цвете и го обичаш, ти правиш вече връзка с тия Същества и те идват и ти помагат, обръщат ти внимание.
към текста >>

Те участват в живота и еволюцията на цялата Природа.
След като работихме в градината около два часа, седнахме на тревата да си починем и стана въпрос за живота на растенията. Учителя каза: В природните царства – минерално, растително, животинско и човешко – се проявяват Същества от разни степени на Ангелската йерархия. Чрез минералите, скъпоценните камъни се проявяват Херувими, Серафими и пр. В цялата Природа всички класове на йерархиите са взели участие, за да създадат нещата. Те участват в живота и еволюцията на цялата Природа. Върху еволюцията на цветята работят висши Същества. Когато ти се радваш на едно цвете и го обичаш, ти правиш вече връзка с тия Същества и те идват и ти помагат, обръщат ти внимание. Растенията във висшите светове са разумни, но в своята проява във физическия свят мълчат. Не им е дошло времето, само събират материал. Скъпоценните камъни спадат към друг свят, по-висши Същества работят върху тях.
към текста >>

В растенията и животните има един Божествен принцип, който работи.
Върху еволюцията на цветята работят висши Същества. Когато ти се радваш на едно цвете и го обичаш, ти правиш вече връзка с тия Същества и те идват и ти помагат, обръщат ти внимание. Растенията във висшите светове са разумни, но в своята проява във физическия свят мълчат. Не им е дошло времето, само събират материал. Скъпоценните камъни спадат към друг свят, по-висши Същества работят върху тях. В растенията и животните има един Божествен принцип, който работи. Ако изучавате растенията, когато има вятър, дъжд, то по листата може да познаете дали ще се развали времето. Трябват тънки наблюдения. Дърветата са емблема на самопожертване – от плодовете на растенията се хранят хората. Да се изучават лечебните свойства на растенията, магнетическото им влияние. Да не се сеят много близо до къщата.
към текста >>

Тревите и изобщо – всички растения, както и животните, слизат надолу, а ние отиваме нагоре.
Какво разнообразие има в листата, в цветовете. Какви сладки плодове дават. Да извличат добрите сокове от почвата – това е наука. Те имат знание, имат разумност. Тази енергия, която човек не може да извлече, растенията я извличат. Тревите и изобщо – всички растения, както и животните, слизат надолу, а ние отиваме нагоре. Те вървят по пътя на инволюцията, а ние – по пътя на еволюцията. Те са научили знанието по пътя на инволюцията. Техният Аз, тяхната Божествена монада е още в Невидимия свят и постепенно слиза надолу. Това ще трае милиони години. А Човешкият Аз е вече слязъл на Земята.
към текста >>

Когато ние дойдем до това поле, дето е това знание, което животните и растенията имат в своето подсъзнание, ние ще го научим по пътя на еволюцията – със своето самосъзнание.
Техният Аз, тяхната Божествена монада е още в Невидимия свят и постепенно слиза надолу. Това ще трае милиони години. А Човешкият Аз е вече слязъл на Земята. Затова човек има самосъзнание, а другите природни царства нямат. Те имат по-долна степен на съзнание. Когато ние дойдем до това поле, дето е това знание, което животните и растенията имат в своето подсъзнание, ние ще го научим по пътя на еволюцията – със своето самосъзнание. Един уморен пътник минава покрай едно дърво, натежало с плод. Той не бърза да къса, само стои под клоните и пожелава от плодовете му. И няма да се мине дълго време и ще падне един зрял плод; съзнание има в растенията, не е случайно. Това става, когато има хармония между пътника и дървото. Пътникът, като погледне дървото, влиза във връзка с разумността в него.
към текста >>

Трептенията на растенията, на животните и на човека са различни.
Това са души, които живеят в Невидимия свят колективно и се проявяват на Земята. И той като помисли, разпореждат от Невидимия свят да му дадат една-две ябълки. Тревата, когато се къса, не изпитва болка, но когато се търга с корен – изпитва. По-високоорганизираните същества имат болка. Тревите спадат към по-низша степен на развитие. Трептенията на растенията, на животните и на човека са различни. Хубаво е да не късате цветя. Като ги берете, после все ще ви боли глава. Децата не трябва да късат листата и цветята, това има лошо влияние върху тях и като пораснат, ще вършат по-големи вреди. Като минаваме покрай цветята, няма да ги миришем продължително, защото имат много силно влияние върху астралното тяло и това не е полезно, става омайване. У растенията има известна привързаност и обич.
към текста >>

Сега житото се е изопачило; щом хората си подобрят живота и то ще се подобри.
Ако не те е обикнало, не увяхва, но щом те обикне, увяхва, когато го отстраниш. Някои, които много обичат растенията, каквото посадят се хваща, а щом не обичат растенията, не се хващат. Един лимон беше на изсъхване; един брат каза: „Да го махнем и да поставим на негово място друго растение“, но аз казах: „Оставете го.“ И се съвзе; но додето се развесели, всеки ден отивах при него да го утешавам. Та всичко в света, като няма Любов, не иска да живее, иска да си замине, иска да отиде там, дето го обичат. И растенията скърбят като хората, но понеже не могат да говорят, скръбта им е скрита. Сега житото се е изопачило; щом хората си подобрят живота и то ще се подобри. Има една зависимост между всички плодни дървета и човека. Преди да стане Всеобщата война, дойде филоксера в Европа и почна да корени лозята; това показа, че ще дойде филоксера в човешкия живот. Войната е филоксера. После се засегнаха ябълките, което показа, че хубавото, красивото ще бъде засегнато в човека. Има връзка между растенията и човека.
към текста >>

Преди да стане Всеобщата война, дойде филоксера в Европа и почна да корени лозята; това показа, че ще дойде филоксера в човешкия живот.
Един лимон беше на изсъхване; един брат каза: „Да го махнем и да поставим на негово място друго растение“, но аз казах: „Оставете го.“ И се съвзе; но додето се развесели, всеки ден отивах при него да го утешавам. Та всичко в света, като няма Любов, не иска да живее, иска да си замине, иска да отиде там, дето го обичат. И растенията скърбят като хората, но понеже не могат да говорят, скръбта им е скрита. Сега житото се е изопачило; щом хората си подобрят живота и то ще се подобри. Има една зависимост между всички плодни дървета и човека. Преди да стане Всеобщата война, дойде филоксера в Европа и почна да корени лозята; това показа, че ще дойде филоксера в човешкия живот. Войната е филоксера. После се засегнаха ябълките, което показа, че хубавото, красивото ще бъде засегнато в човека. Има връзка между растенията и човека. Или с други думи, онова, което има да стане с нас или което става с нас, то се отразява върху плодните дървета. През време на политическите събития закараха и избиха много хора в една гора в Родопите.
към текста >>

17. 3_18 ) Нашите по-малки братя, животните - Боян Боев (1883 – 1963)

НАШИТЕ ПО-МАЛКИ БРАТЯ, ЖИВОТНИТЕ
НАШИТЕ ПО-МАЛКИ БРАТЯ, ЖИВОТНИТЕ Кошерите бяха наредени край западната ограда на Изгревската полянка и един ден Учителя заедно с група братя и сестри ги премести в южната градинка, при полянката, в няколко реда. Таи имаше по-добри условия за тях. След това всички отидохме при заслона и седнахме да си поприказваме, като стана въпрос за пчелите и изобщо за животните. Животните са предметно учение за човека и без тях той не може да прогресира. Те са пособие за него.
към текста >>

След това всички отидохме при заслона и седнахме да си поприказваме, като стана въпрос за пчелите и изобщо за животните.
НАШИТЕ ПО-МАЛКИ БРАТЯ, ЖИВОТНИТЕ Кошерите бяха наредени край западната ограда на Изгревската полянка и един ден Учителя заедно с група братя и сестри ги премести в южната градинка, при полянката, в няколко реда. Таи имаше по-добри условия за тях. След това всички отидохме при заслона и седнахме да си поприказваме, като стана въпрос за пчелите и изобщо за животните. Животните са предметно учение за човека и без тях той не може да прогресира. Те са пособие за него. Животинското царство е азбука и който разбере животните, ще разбере и човешкия живот. Катеричката, щом се наяде, събира останалите плодове и ще ги зарови, за да има за после; кокошката ще разрови и ще остави, а свинята оре и разхвърля – търси ли, търси. Всяко животно ще ти помогне в известни случаи да разбереш Живота.
към текста >>

Животните са предметно учение за човека и без тях той не може да прогресира.
НАШИТЕ ПО-МАЛКИ БРАТЯ, ЖИВОТНИТЕ Кошерите бяха наредени край западната ограда на Изгревската полянка и един ден Учителя заедно с група братя и сестри ги премести в южната градинка, при полянката, в няколко реда. Таи имаше по-добри условия за тях. След това всички отидохме при заслона и седнахме да си поприказваме, като стана въпрос за пчелите и изобщо за животните. Животните са предметно учение за човека и без тях той не може да прогресира. Те са пособие за него. Животинското царство е азбука и който разбере животните, ще разбере и човешкия живот. Катеричката, щом се наяде, събира останалите плодове и ще ги зарови, за да има за после; кокошката ще разрови и ще остави, а свинята оре и разхвърля – търси ли, търси. Всяко животно ще ти помогне в известни случаи да разбереш Живота. У кучето се развиват известни енергии, които са полезни за човека в някои случаи.
към текста >>

Животинското царство е азбука и който разбере животните, ще разбере и човешкия живот.
Кошерите бяха наредени край западната ограда на Изгревската полянка и един ден Учителя заедно с група братя и сестри ги премести в южната градинка, при полянката, в няколко реда. Таи имаше по-добри условия за тях. След това всички отидохме при заслона и седнахме да си поприказваме, като стана въпрос за пчелите и изобщо за животните. Животните са предметно учение за човека и без тях той не може да прогресира. Те са пособие за него. Животинското царство е азбука и който разбере животните, ще разбере и човешкия живот. Катеричката, щом се наяде, събира останалите плодове и ще ги зарови, за да има за после; кокошката ще разрови и ще остави, а свинята оре и разхвърля – търси ли, търси. Всяко животно ще ти помогне в известни случаи да разбереш Живота. У кучето се развиват известни енергии, които са полезни за човека в някои случаи. Ако човек издигне организма си да трепти по-силно, отколкото трептенията на паразитите, те бягат от него; същото е и с вирусите. Хората считат за прости морските звезди, но те не са прости; откъсне ли им се един лъч, израства нов.
към текста >>

Всяко животно ще ти помогне в известни случаи да разбереш Живота.
След това всички отидохме при заслона и седнахме да си поприказваме, като стана въпрос за пчелите и изобщо за животните. Животните са предметно учение за човека и без тях той не може да прогресира. Те са пособие за него. Животинското царство е азбука и който разбере животните, ще разбере и човешкия живот. Катеричката, щом се наяде, събира останалите плодове и ще ги зарови, за да има за после; кокошката ще разрови и ще остави, а свинята оре и разхвърля – търси ли, търси. Всяко животно ще ти помогне в известни случаи да разбереш Живота. У кучето се развиват известни енергии, които са полезни за човека в някои случаи. Ако човек издигне организма си да трепти по-силно, отколкото трептенията на паразитите, те бягат от него; същото е и с вирусите. Хората считат за прости морските звезди, но те не са прости; откъсне ли им се един лъч, израства нов. После, има растения, които живеят дълъг живот, по 5-6-7 хиляди години. Ние вървим в посока, обратна на животните, отдето идват те; ние отиваме натам и накъдето отиват те, ние идем оттам.
към текста >>

После, има растения, които живеят дълъг живот, по 5-6-7 хиляди години.
Катеричката, щом се наяде, събира останалите плодове и ще ги зарови, за да има за после; кокошката ще разрови и ще остави, а свинята оре и разхвърля – търси ли, търси. Всяко животно ще ти помогне в известни случаи да разбереш Живота. У кучето се развиват известни енергии, които са полезни за човека в някои случаи. Ако човек издигне организма си да трепти по-силно, отколкото трептенията на паразитите, те бягат от него; същото е и с вирусите. Хората считат за прости морските звезди, но те не са прости; откъсне ли им се един лъч, израства нов. После, има растения, които живеят дълъг живот, по 5-6-7 хиляди години. Ние вървим в посока, обратна на животните, отдето идват те; ние отиваме натам и накъдето отиват те, ние идем оттам. Животните са изостанали души в развитието, скъсали са ги в този клас, в онзи клас и са изостанали. Природата е унищожила големите допотопни животни, понеже не е износно с голяма форма; те са изместени от малките форми, в които Природата вложи по-голяма интелигентност. Птичките работят по закона на внушението. В едно лястовиче гнездо беше влязло едно врабче.
към текста >>

Ние вървим в посока, обратна на животните, отдето идват те; ние отиваме натам и накъдето отиват те, ние идем оттам.
Всяко животно ще ти помогне в известни случаи да разбереш Живота. У кучето се развиват известни енергии, които са полезни за човека в някои случаи. Ако човек издигне организма си да трепти по-силно, отколкото трептенията на паразитите, те бягат от него; същото е и с вирусите. Хората считат за прости морските звезди, но те не са прости; откъсне ли им се един лъч, израства нов. После, има растения, които живеят дълъг живот, по 5-6-7 хиляди години. Ние вървим в посока, обратна на животните, отдето идват те; ние отиваме натам и накъдето отиват те, ние идем оттам. Животните са изостанали души в развитието, скъсали са ги в този клас, в онзи клас и са изостанали. Природата е унищожила големите допотопни животни, понеже не е износно с голяма форма; те са изместени от малките форми, в които Природата вложи по-голяма интелигентност. Птичките работят по закона на внушението. В едно лястовиче гнездо беше влязло едно врабче. Лястовиците минаваха покрай гнездото и му казваха „черик, черик“ и най-после го изпъдиха.
към текста >>

Животните са изостанали души в развитието, скъсали са ги в този клас, в онзи клас и са изостанали.
У кучето се развиват известни енергии, които са полезни за човека в някои случаи. Ако човек издигне организма си да трепти по-силно, отколкото трептенията на паразитите, те бягат от него; същото е и с вирусите. Хората считат за прости морските звезди, но те не са прости; откъсне ли им се един лъч, израства нов. После, има растения, които живеят дълъг живот, по 5-6-7 хиляди години. Ние вървим в посока, обратна на животните, отдето идват те; ние отиваме натам и накъдето отиват те, ние идем оттам. Животните са изостанали души в развитието, скъсали са ги в този клас, в онзи клас и са изостанали. Природата е унищожила големите допотопни животни, понеже не е износно с голяма форма; те са изместени от малките форми, в които Природата вложи по-голяма интелигентност. Птичките работят по закона на внушението. В едно лястовиче гнездо беше влязло едно врабче. Лястовиците минаваха покрай гнездото и му казваха „черик, черик“ и най-после го изпъдиха. Те викаха „черик“ по особен начин, на който слухът не може да издържи, и най-после врабчето излезе навън.
към текста >>

Природата е унищожила големите допотопни животни, понеже не е износно с голяма форма; те са изместени от малките форми, в които Природата вложи по-голяма интелигентност.
Ако човек издигне организма си да трепти по-силно, отколкото трептенията на паразитите, те бягат от него; същото е и с вирусите. Хората считат за прости морските звезди, но те не са прости; откъсне ли им се един лъч, израства нов. После, има растения, които живеят дълъг живот, по 5-6-7 хиляди години. Ние вървим в посока, обратна на животните, отдето идват те; ние отиваме натам и накъдето отиват те, ние идем оттам. Животните са изостанали души в развитието, скъсали са ги в този клас, в онзи клас и са изостанали. Природата е унищожила големите допотопни животни, понеже не е износно с голяма форма; те са изместени от малките форми, в които Природата вложи по-голяма интелигентност. Птичките работят по закона на внушението. В едно лястовиче гнездо беше влязло едно врабче. Лястовиците минаваха покрай гнездото и му казваха „черик, черик“ и най-после го изпъдиха. Те викаха „черик“ по особен начин, на който слухът не може да издържи, и най-после врабчето излезе навън. Животните са степени, по които човек се е качил.
към текста >>

Животните са степени, по които човек се е качил.
Природата е унищожила големите допотопни животни, понеже не е износно с голяма форма; те са изместени от малките форми, в които Природата вложи по-голяма интелигентност. Птичките работят по закона на внушението. В едно лястовиче гнездо беше влязло едно врабче. Лястовиците минаваха покрай гнездото и му казваха „черик, черик“ и най-после го изпъдиха. Те викаха „черик“ по особен начин, на който слухът не може да издържи, и най-после врабчето излезе навън. Животните са степени, по които човек се е качил. Всички животни са малки деца, които не мислят. Животните са души, които не мислят за последствията. Много малки наказания има за техните престъпления и дори не се съдят за престъпления. Някои от тях имат наченки на мисъл. Животните нямат развита брада.
към текста >>

Всички животни са малки деца, които не мислят.
Птичките работят по закона на внушението. В едно лястовиче гнездо беше влязло едно врабче. Лястовиците минаваха покрай гнездото и му казваха „черик, черик“ и най-после го изпъдиха. Те викаха „черик“ по особен начин, на който слухът не може да издържи, и най-после врабчето излезе навън. Животните са степени, по които човек се е качил. Всички животни са малки деца, които не мислят. Животните са души, които не мислят за последствията. Много малки наказания има за техните престъпления и дори не се съдят за престъпления. Някои от тях имат наченки на мисъл. Животните нямат развита брада. И най-свирепите нямат брада, значи те са страхливи.
към текста >>

Животните са души, които не мислят за последствията.
В едно лястовиче гнездо беше влязло едно врабче. Лястовиците минаваха покрай гнездото и му казваха „черик, черик“ и най-после го изпъдиха. Те викаха „черик“ по особен начин, на който слухът не може да издържи, и най-после врабчето излезе навън. Животните са степени, по които човек се е качил. Всички животни са малки деца, които не мислят. Животните са души, които не мислят за последствията. Много малки наказания има за техните престъпления и дори не се съдят за престъпления. Някои от тях имат наченки на мисъл. Животните нямат развита брада. И най-свирепите нямат брада, значи те са страхливи. Префинената възвишена природа на човешката душа не може направо да влезе в контакт с тази груба среда, а го прави посредством животинската душа.
към текста >>

Животните нямат развита брада.
Животните са степени, по които човек се е качил. Всички животни са малки деца, които не мислят. Животните са души, които не мислят за последствията. Много малки наказания има за техните престъпления и дори не се съдят за престъпления. Някои от тях имат наченки на мисъл. Животните нямат развита брада. И най-свирепите нямат брада, значи те са страхливи. Префинената възвишена природа на човешката душа не може направо да влезе в контакт с тази груба среда, а го прави посредством животинската душа. И сега човек е наполовина животно, наполовина – човек. Обаче след време животинската природа на човека ще бъде преодоляна и ще дойде моментът, когато ще се въплъти истинският човек. Дошъл е вече век за освобождение на млекопитаещите.
към текста >>

Префинената възвишена природа на човешката душа не може направо да влезе в контакт с тази груба среда, а го прави посредством животинската душа.
Животните са души, които не мислят за последствията. Много малки наказания има за техните престъпления и дори не се съдят за престъпления. Някои от тях имат наченки на мисъл. Животните нямат развита брада. И най-свирепите нямат брада, значи те са страхливи. Префинената възвишена природа на човешката душа не може направо да влезе в контакт с тази груба среда, а го прави посредством животинската душа. И сега човек е наполовина животно, наполовина – човек. Обаче след време животинската природа на човека ще бъде преодоляна и ще дойде моментът, когато ще се въплъти истинският човек. Дошъл е вече век за освобождение на млекопитаещите. Автомобилите, тракторите и пр. ги освобождават от големия труд и робство.
към текста >>

И сега човек е наполовина животно, наполовина – човек.
Много малки наказания има за техните престъпления и дори не се съдят за престъпления. Някои от тях имат наченки на мисъл. Животните нямат развита брада. И най-свирепите нямат брада, значи те са страхливи. Префинената възвишена природа на човешката душа не може направо да влезе в контакт с тази груба среда, а го прави посредством животинската душа. И сега човек е наполовина животно, наполовина – човек. Обаче след време животинската природа на човека ще бъде преодоляна и ще дойде моментът, когато ще се въплъти истинският човек. Дошъл е вече век за освобождение на млекопитаещите. Автомобилите, тракторите и пр. ги освобождават от големия труд и робство. Това е в реда на нещата.
към текста >>

Обаче след време животинската природа на човека ще бъде преодоляна и ще дойде моментът, когато ще се въплъти истинският човек.
Някои от тях имат наченки на мисъл. Животните нямат развита брада. И най-свирепите нямат брада, значи те са страхливи. Префинената възвишена природа на човешката душа не може направо да влезе в контакт с тази груба среда, а го прави посредством животинската душа. И сега човек е наполовина животно, наполовина – човек. Обаче след време животинската природа на човека ще бъде преодоляна и ще дойде моментът, когато ще се въплъти истинският човек. Дошъл е вече век за освобождение на млекопитаещите. Автомобилите, тракторите и пр. ги освобождават от големия труд и робство. Това е в реда на нещата. Невидимият свят иска да ги освободи и туря на работа една машина, която върши работа за хиляда коня.
към текста >>

Сега в Разумния живот ние вече влизаме в условия – с по-малко работа да свършим повече нещо.
Дошъл е вече век за освобождение на млекопитаещите. Автомобилите, тракторите и пр. ги освобождават от големия труд и робство. Това е в реда на нещата. Невидимият свят иска да ги освободи и туря на работа една машина, която върши работа за хиляда коня. Сега в Разумния живот ние вече влизаме в условия – с по-малко работа да свършим повече нещо. Мравките, пчелите, изобщо – насекомите се съобщават едно с друго по радиото. Предават си телеграми чрез въздуха. Пчелата от пчела приема. Всеки кошер си има специфични вълни, различни от тези на другите кошери. Пчелите знаят 2-3 часа по-рано развалянето на времето и се връщат навреме.
към текста >>

У животните има много разумни неща, за които в бъдеще ще пишат.
Те са ясновидци. Когато петелът се качи на плета да пее, то времето ще се подобри. Когато ще се развали времето, свинята лапва една пръчка и се върти с нея на кръгове; жабите крякат, пиявиците се дигат, мухите слизат по-ниско и хапят, а лястовиците хвърчат по-ниско, за да ги ловят. Така се познава, че времето ще се развали. Или пък когато на един параход му предстои да потъне, плъховете го напущат. У животните има много разумни неща, за които в бъдеще ще пишат. У коня има известно ясновидство, той има известни предчувствия. Когато човек тръгне с кон на път, дето ще има премеждие, конят се спира и не иска да върви и господарят едвам и насила ще го накара да тръгне напред. Охлювът схваща мисли: казвам му да яде долните листа, а не горните и тогава отива при долните, тях да хрупа. Някой път ние носим тъгите и скърбите на животните. Някой вълк три-четири дни е гладувал; като попаднеш в неговата мисъл, мислиш, че нещо не ти достига, а пък то на вълка не достига.
към текста >>

Някой път ние носим тъгите и скърбите на животните.
Или пък когато на един параход му предстои да потъне, плъховете го напущат. У животните има много разумни неща, за които в бъдеще ще пишат. У коня има известно ясновидство, той има известни предчувствия. Когато човек тръгне с кон на път, дето ще има премеждие, конят се спира и не иска да върви и господарят едвам и насила ще го накара да тръгне напред. Охлювът схваща мисли: казвам му да яде долните листа, а не горните и тогава отива при долните, тях да хрупа. Някой път ние носим тъгите и скърбите на животните. Някой вълк три-четири дни е гладувал; като попаднеш в неговата мисъл, мислиш, че нещо не ти достига, а пък то на вълка не достига. Или на някоя лисица не ѝ достига нещо, защото не е взела една кокошка от курника, и ти плачеш, понеже приемаш мисълта ѝ. Някои неща животните знаят повече от човека. Например човек още не знае да преде тъй тънко както паяка. Как така знае електрическата риба да направи в тялото си електрически батерии?
към текста >>

Някои неща животните знаят повече от човека.
Когато човек тръгне с кон на път, дето ще има премеждие, конят се спира и не иска да върви и господарят едвам и насила ще го накара да тръгне напред. Охлювът схваща мисли: казвам му да яде долните листа, а не горните и тогава отива при долните, тях да хрупа. Някой път ние носим тъгите и скърбите на животните. Някой вълк три-четири дни е гладувал; като попаднеш в неговата мисъл, мислиш, че нещо не ти достига, а пък то на вълка не достига. Или на някоя лисица не ѝ достига нещо, защото не е взела една кокошка от курника, и ти плачеш, понеже приемаш мисълта ѝ. Някои неща животните знаят повече от човека. Например човек още не знае да преде тъй тънко както паяка. Как така знае електрическата риба да направи в тялото си електрически батерии? Човек чрез живата материя не може да образува електричество, а рибата може. Това изкуство човек не го знае. Той се е научил да придава електричество чрез мъртвата материя, а може и чрез живата материя да се прави това.
към текста >>

Човек трябва да знае, че всяко животно има своя специалност.
Как така знае електрическата риба да направи в тялото си електрически батерии? Човек чрез живата материя не може да образува електричество, а рибата може. Това изкуство човек не го знае. Той се е научил да придава електричество чрез мъртвата материя, а може и чрез живата материя да се прави това. Когато човек се приближи до свръхсъзнанието, ще придобие повече. Човек трябва да знае, че всяко животно има своя специалност. Едно колибри, една райска птица седи по-горе от човека по дрехите. Кой човек може да направи такива пера, с такива краски и с тези преплетени линии? Тази птица има изкуството да боядисва перата си чрез кръвта; че това е наука. Човек трябва да съзнае, че във всяко живо същество има дарбица, а той я пренебрегва. Казва: „Това е инстинкт.“ Медът може да се съхрани много години без да се развали – хубава изработка, а човешките консерви колко ли изтрайват?
към текста >>

Значи животните и растенията не са така прости, разбират химия, владеят науки.
Казва: „Това е инстинкт.“ Медът може да се съхрани много години без да се развали – хубава изработка, а човешките консерви колко ли изтрайват? В това отношение човек е изостанал назад. В Средиземно море има една риба с остра муцуна, която образува в себе си сярна киселина. Тя се храни с морски таралежи: излива върху морския таралеж киселината и чака от известно разстояние, след това излиза втори път и варовитата черупка се разяжда, образува се дупка. Рибата си завира муцуната в нея и се храни с вътрешността на таралежа. Значи животните и растенията не са така прости, разбират химия, владеят науки. Човек стои по-високо от животните в някои отношения, защото в него има много възможности. Учителя погледна котката, която минаваше покрай нас, и каза: Тази душа е изостанала назад, трябва да побърза. У котките ухото им е много остро горе, което показва, че у тях има някои низши елементи. Една котка хвана птичка и я изяде; казах ѝ: „Защо изяде птичката?
към текста >>

Човек стои по-високо от животните в някои отношения, защото в него има много възможности.
В това отношение човек е изостанал назад. В Средиземно море има една риба с остра муцуна, която образува в себе си сярна киселина. Тя се храни с морски таралежи: излива върху морския таралеж киселината и чака от известно разстояние, след това излиза втори път и варовитата черупка се разяжда, образува се дупка. Рибата си завира муцуната в нея и се храни с вътрешността на таралежа. Значи животните и растенията не са така прости, разбират химия, владеят науки. Човек стои по-високо от животните в някои отношения, защото в него има много възможности. Учителя погледна котката, която минаваше покрай нас, и каза: Тази душа е изостанала назад, трябва да побърза. У котките ухото им е много остро горе, което показва, че у тях има някои низши елементи. Една котка хвана птичка и я изяде; казах ѝ: „Защо изяде птичката? “ А тя ми каза: „За това не говори сега.“ Като дойде котка у един дом, домът прогресира.
към текста >>

Аз наблюдавам животните и вадя заключения – случай след случай.
У котките ухото им е много остро горе, което показва, че у тях има някои низши елементи. Една котка хвана птичка и я изяде; казах ѝ: „Защо изяде птичката? “ А тя ми каза: „За това не говори сега.“ Като дойде котка у един дом, домът прогресира. Здравословна е котката. Като дойде, тя пъди болестите. Аз наблюдавам животните и вадя заключения – случай след случай. Някоя буболечка, като я бутнеш, престори се на умряла и после, като я оставиш, пак тръгне. Гледам два бръмбара търкалят една топка – единият със задните си крака притегля, а другият с предните бута и успяват, топката се търкаля. Кучето винаги гледа да се хвърли отподире върху човека, защото човешките очи са много силни и кучето се плаши от тях. До една пейка един паяк направи паяжина и хвана една мравчица. Друга мравка дойде, скъса паяжината от всички страни, отиде в дупката, изгори паяка с мравчена киселина, нападна го и той избяга.
към текста >>

Правил съм опити, от които се вижда как животните приемат мислите на хората.
Веднъж в Борисовата градина видях змия; и тя ме видя, изправи си главата. Казах ѝ мислено на нейния език: „Не стой тук на пътя, ще те претрепят. Хората не разбират твоя поздрав.“ И тя си отиде. Ако има мухи в стаята, отвори прозореца и им говори мислено, че вън има хубави работи за тях; няма да мине и половин час – всички ще са излезли вън. Във варненско видях над главата си, че едно голямо ято птици хвърчи в известно направление и тъй като знаех, че се носят към голяма опасност, с мисълта си им казах да променят посоката и всички извиха в друго направление. Правил съм опити, от които се вижда как животните приемат мислите на хората. Ако им представя нещо умствено и картинно, те се движат в надлежащата посока. Една буболечка влезе в дупката на червея, за да го изкара. Обаче аз пратих мисъл, че мога да запуша дупката с вестник, та да не може да излезе, и тогава буболечката видя, че има опасност, излезе и отиде на 4-5 метра разстояние. Докато чакаше, видя, че няма опасност, върна се пак и изкара червея. Веднъж в стаята влезе муха и един паяк я плени.
към текста >>

Пакостите, които правят животните, са много малко в сравнение с добрините.
Казах на сокола: „Защо си хванал тази гарга? “ Тогава соколът я пусна и отлетя. Като кацне една мушичка на ръката ми, аз мисля добре за нея и тя мисли, че е в Рая и се върти много приятно. А щом съм недоволен, тя седи и не се мърда, мисли си, че е студено. Чувства, че не са добри условията; не го отдава на мен, а казва, че Природата е такава, но аз зная, че нейното състояние се дължи на мен. Пакостите, които правят животните, са много малко в сравнение с добрините. Кои животни са най-напреднали? Душите на кои животни в бъдеще ще се въплътят в човешка форма? Най-първо слонът, волът, конят, овцата, маймуните и пр. Един брат каза: „Какво значение имат скъпоценните камъни? Всеки скъпоценен камък е във връзка с едно Напреднало същество.
към текста >>

Кои животни са най-напреднали?
“ Тогава соколът я пусна и отлетя. Като кацне една мушичка на ръката ми, аз мисля добре за нея и тя мисли, че е в Рая и се върти много приятно. А щом съм недоволен, тя седи и не се мърда, мисли си, че е студено. Чувства, че не са добри условията; не го отдава на мен, а казва, че Природата е такава, но аз зная, че нейното състояние се дължи на мен. Пакостите, които правят животните, са много малко в сравнение с добрините. Кои животни са най-напреднали? Душите на кои животни в бъдеще ще се въплътят в човешка форма? Най-първо слонът, волът, конят, овцата, маймуните и пр. Един брат каза: „Какво значение имат скъпоценните камъни? Всеки скъпоценен камък е във връзка с едно Напреднало същество. Когато това се разкрие на човека, той вижда величието на Бога.
към текста >>

Душите на кои животни в бъдеще ще се въплътят в човешка форма?
Като кацне една мушичка на ръката ми, аз мисля добре за нея и тя мисли, че е в Рая и се върти много приятно. А щом съм недоволен, тя седи и не се мърда, мисли си, че е студено. Чувства, че не са добри условията; не го отдава на мен, а казва, че Природата е такава, но аз зная, че нейното състояние се дължи на мен. Пакостите, които правят животните, са много малко в сравнение с добрините. Кои животни са най-напреднали? Душите на кои животни в бъдеще ще се въплътят в човешка форма? Най-първо слонът, волът, конят, овцата, маймуните и пр. Един брат каза: „Какво значение имат скъпоценните камъни? Всеки скъпоценен камък е във връзка с едно Напреднало същество. Когато това се разкрие на човека, той вижда величието на Бога. Който не знае, ще стъпи отгоре върху един камък, в който има кристали от гранат, няма да обърне внимание.
към текста >>

Смисълът на еволюцията е Божественият Дух да работи във всички природни царства: минерално, растително, животинско и човешко.
А това е един велик свят и когато човек се одухотвори, той почва да вижда това, което по-рано не е виждал. В Откровението, 21-ва глава се говори за дванадесет порти, направени от скъпоценни камъни: яспис, сапфир, халкидон, смарагд, сардоникс, сардий, хрисолит, вирил, топаз, хрисопраз, якинт, аметист. Те символизират дванадесетте Добродетели. Една сестра запита: „В какво се състои еволюцията и кои са факторите на еволюцията? “ Смисълът на еволюцията е Божественият Дух да работи във всички природни царства: минерално, растително, животинско и човешко. Смисълът на еволюцията е да се създават все по-висши форми, чрез които Божественият Дух и великите заложби на Монадата да се проявят по един съвършен начин. Божественият Дух в минерала се проявява в по-малка степен, в растителната и животинската форма – в по-голяма, а в човешката форма – в още по-голяма степен, докато в ангелската форма – още по-добре и т.н. В това е именно смисълът на еволюцията. Еволюцията е основен закон в Битието. Само че факторите на еволюцията са други, а не както мисли механичната биология.
към текста >>

Божественият Дух в минерала се проявява в по-малка степен, в растителната и животинската форма – в по-голяма, а в човешката форма – в още по-голяма степен, докато в ангелската форма – още по-добре и т.н.
Те символизират дванадесетте Добродетели. Една сестра запита: „В какво се състои еволюцията и кои са факторите на еволюцията? “ Смисълът на еволюцията е Божественият Дух да работи във всички природни царства: минерално, растително, животинско и човешко. Смисълът на еволюцията е да се създават все по-висши форми, чрез които Божественият Дух и великите заложби на Монадата да се проявят по един съвършен начин. Божественият Дух в минерала се проявява в по-малка степен, в растителната и животинската форма – в по-голяма, а в човешката форма – в още по-голяма степен, докато в ангелската форма – още по-добре и т.н. В това е именно смисълът на еволюцията. Еволюцията е основен закон в Битието. Само че факторите на еволюцията са други, а не както мисли механичната биология. Има т.нар. психични фактори на еволюцията.
към текста >>

18. 4_06 ) Бъдещият строй – строй на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Днес има кризи във всички области на живота – финансова криза, криза в психичния свят, в религията и пр.
БЪДЕЩИЯТ СТРОЙ – СТРОЙ НА ЛЮБОВТА Няколко души общественици посетиха Учителя. Един от тях попита: „Какво ще кажете по социалния въпрос, който днес вълнува човечеството.“ Учителя каза: Днес има кризи във всички области на живота – финансова криза, криза в психичния свят, в религията и пр. Всички тези кризи имат общ корен. Като видите измъчени, страдующи хора, хора в лишение и пр., това показва степента на развитието на човечеството и се разбира, че то не е дошло още до една висша култура. В света има място и условия за всички, обаче животът се поставя на неразумни основи, а в него трябва да се приложат Справедливостта и Равенството. Какво се разбира под думата Равенство? Това значи, че на всеки ще се даде според нуждите му.
към текста >>

В света има място и условия за всички, обаче животът се поставя на неразумни основи, а в него трябва да се приложат Справедливостта и Равенството.
Няколко души общественици посетиха Учителя. Един от тях попита: „Какво ще кажете по социалния въпрос, който днес вълнува човечеството.“ Учителя каза: Днес има кризи във всички области на живота – финансова криза, криза в психичния свят, в религията и пр. Всички тези кризи имат общ корен. Като видите измъчени, страдующи хора, хора в лишение и пр., това показва степента на развитието на човечеството и се разбира, че то не е дошло още до една висша култура. В света има място и условия за всички, обаче животът се поставя на неразумни основи, а в него трябва да се приложат Справедливостта и Равенството. Какво се разбира под думата Равенство? Това значи, че на всеки ще се даде според нуждите му. Например на малкото дете ще му се даде колкото му е нужно, и на възрастния – също. Икономическият въпрос трябва да се уреди: всеки да има къщичка с две стаи и кухня, всеки да има храна и да му остава време за нуждите на Духа. Въпросът за светлината, за въздуха и за водата са разрешени, остава само въпроса за хляба.
към текста >>

Например в нашето Братство може да се направи опит да се кооперират хората и да приложат новия начин на живот.
И като се уреди икономическият въпрос, тогава да остане време за всеки човек да задоволи своите културни нужди. Да се дава хляб безплатно на всички, това е възможно и наложително. Тогава Царството Божие ще е вече на Земята. Това е един от съществените въпроси, който няма да се реши по механичен начин. На нас ни трябват хора-пионери. Например в нашето Братство може да се направи опит да се кооперират хората и да приложат новия начин на живот. Братството да има шестдесет декара земя, където да се работи по новия начин. Също така да има и работилници, в които да се работи по новия начин. Трудът трябва да се разпредели равномерно, а и в благата му трябва всички да участват равномерно и да има достатъчно за всички. Ние мислим, че сме бедни, а светът е много богат, само че сме бедни откъм разбиране. Доста средства има, за да живеят всички хора един сносен живот.
към текста >>

Доста средства има, за да живеят всички хора един сносен живот.
Например в нашето Братство може да се направи опит да се кооперират хората и да приложат новия начин на живот. Братството да има шестдесет декара земя, където да се работи по новия начин. Също така да има и работилници, в които да се работи по новия начин. Трудът трябва да се разпредели равномерно, а и в благата му трябва всички да участват равномерно и да има достатъчно за всички. Ние мислим, че сме бедни, а светът е много богат, само че сме бедни откъм разбиране. Доста средства има, за да живеят всички хора един сносен живот. Онези които са направили света, идат да го поправят. И сега подготвят хората да бъдат на ясно, че всички изведнъж ще се променят. В днешната голяма криза се върши нещо. Като се оправи сърцето, половината свят се е оправил. Като се оправи умът, целият свят се е оправил.
към текста >>

Докато всички вие не почнете да горите и да запалите другите, животът не може да се оправи.
Който смята, че човечеството зависи от социалния строй, той се намира в заблуждение; все едно да направиш каруца, която е лоша, и после да казваш, че си зависим от нея. Ти, който си направил една каруца, можеш да направиш друга по-съвършена. Трябват идеи. Най-първо обновата ще дойде в мисълта и после – в чувствата. Светът не може да се промени изведнъж. Докато всички вие не почнете да горите и да запалите другите, животът не може да се оправи. Кое спъва живота сега? Съзнанието, разбирането на хората. Царството Божие не е нещо физическо; един ден, когато всички хора се събудят, то ще дойде на Земята – тогава, когато се дадат условия и ход на новото съзнание. Най-прекият път е хората да разберат великата истина, че са едно цяло и че трябва да действат по закона на Любовта. Днес отношенията на хората са механични – както дъски, съединени с обръч в бъчвата, които нямат нищо общо помежду си, но ги държи външно металният обръч, а когато се скъса, те се отделят една от друга и се разпадат на всички страни.
към текста >>

Кое спъва живота сега?
Ти, който си направил една каруца, можеш да направиш друга по-съвършена. Трябват идеи. Най-първо обновата ще дойде в мисълта и после – в чувствата. Светът не може да се промени изведнъж. Докато всички вие не почнете да горите и да запалите другите, животът не може да се оправи. Кое спъва живота сега? Съзнанието, разбирането на хората. Царството Божие не е нещо физическо; един ден, когато всички хора се събудят, то ще дойде на Земята – тогава, когато се дадат условия и ход на новото съзнание. Най-прекият път е хората да разберат великата истина, че са едно цяло и че трябва да действат по закона на Любовта. Днес отношенията на хората са механични – както дъски, съединени с обръч в бъчвата, които нямат нищо общо помежду си, но ги държи външно металният обръч, а когато се скъса, те се отделят една от друга и се разпадат на всички страни. Също така днес хората се пръскат като дъските на разсъхнала бъчва и виждат, че няма нещо, което да ги държи, защото отношенията им са механични.
към текста >>

Другояче те не могат да се разрешат, защото иначе ще царува в света животинският принцип – силният ще побеждава и ще има право.
И кой е пътят, за да излезе човечеството от това положение? – Влезе ли Любовта в света, всичко ще се поправи. Всички, които искат да образуват общежития и задруги, трябва да турят идеята за Чистота и трябва да бъдат добри проводници на Любовта. В едно Братство, като нашето, всеки да обича всички и всички да обичат всекиго едного. Любовта влезе ли като фактор в света, тогава могат да се уредят въпросите. Другояче те не могат да се разрешат, защото иначе ще царува в света животинският принцип – силният ще побеждава и ще има право. Хората трябва да съзнаят, че от Бога всички имат еднакви права. Всеки човек има еднакво право за храна, но толкова, колкото му трябва. Също и всяко друго същество. Разумната Природа е предвидила един план за всички – план на Разумния живот – и хората трябва да проучат нейния Божествен план, където всичко е предвидено. За да се проникне в този план, трябва да се изучи човешкото тяло.
към текста >>

Разумната Природа е предвидила един план за всички – план на Разумния живот – и хората трябва да проучат нейния Божествен план, където всичко е предвидено.
Любовта влезе ли като фактор в света, тогава могат да се уредят въпросите. Другояче те не могат да се разрешат, защото иначе ще царува в света животинският принцип – силният ще побеждава и ще има право. Хората трябва да съзнаят, че от Бога всички имат еднакви права. Всеки човек има еднакво право за храна, но толкова, колкото му трябва. Също и всяко друго същество. Разумната Природа е предвидила един план за всички – план на Разумния живот – и хората трябва да проучат нейния Божествен план, където всичко е предвидено. За да се проникне в този план, трябва да се изучи човешкото тяло. И хората, като изучат как е устроено тялото им, тогава ще разберат новия порядък. В главата, в това малко пространство се спогаждат милиарди клетки; хората могат да направят същото, но за целта трябва да намалят нуждите си, тъй като имат много излишни работи. Един гост попита: „Кога ще се пробуди съзнанието на човечеството? “
към текста >>

Този закон може да се приложи в икономическия живот.
Значи коя любов ще разреши всички въпроси? Любов, в която влизат като елементи честност, справедливост, чистота и безкористие. Стига хората да не развалят света, той ще се оправи. Всички видни хора, авторитети ще изгубят ръководството, няма да знаят какво трябва да се прави и тогава ще потърсят Божественото. Приложим ли Божия закон, всички нещастия и страдания ще избягат от нас. Този закон може да се приложи в икономическия живот. Могат да го приложат, но не искат, понеже още вярват, че има лесен път в Живота, който ще ги доведе до желаното щастие. Но няма друг път освен Божественият. Казват, че държавата имала много хубави закони. Да, има закони, но има и насилие. Хората са много добри, понеже има закони, но ако оставим държавата за 24 часа без закони, ще проверим какви ще са хората.
към текста >>

Могат да го приложат, но не искат, понеже още вярват, че има лесен път в Живота, който ще ги доведе до желаното щастие.
Любов, в която влизат като елементи честност, справедливост, чистота и безкористие. Стига хората да не развалят света, той ще се оправи. Всички видни хора, авторитети ще изгубят ръководството, няма да знаят какво трябва да се прави и тогава ще потърсят Божественото. Приложим ли Божия закон, всички нещастия и страдания ще избягат от нас. Този закон може да се приложи в икономическия живот. Могат да го приложат, но не искат, понеже още вярват, че има лесен път в Живота, който ще ги доведе до желаното щастие. Но няма друг път освен Божественият. Казват, че държавата имала много хубави закони. Да, има закони, но има и насилие. Хората са много добри, понеже има закони, но ако оставим държавата за 24 часа без закони, ще проверим какви ще са хората. Един държавник, като стане сутрин, нека да мисли за Бога, да служи на Бога и да управлява в съгласие с Божията Воля.
към текста >>

Лъжата, завистта, убийството, грешният живот показват, че няма изобилие.
За сегашния свят се изисква едно малко усилие, с което той може да се поправи – всички да имат желание за изпълнение Волята Божия. Изобилието разрешава въпросите. Ако отидеш при една чешма, ще има ли спор за вода? Не. Но за едно малко шише с вода ще има спор. Значи при Великото няма спор, има изобилие, а при малкото има спор. Лъжата, завистта, убийството, грешният живот показват, че няма изобилие. Всичко в света може да се поправи, ако хората се сдружат; тогава ще има изобилие. Днес трябва изобилие в света и не трябва да се злоупотребява с него. Всички лоши неща произлизат от недоимъка. Любовта ще привлече изобилието. Ние критикуваме тази или онази система, но всяка от тях е била потребна в дадения случай и после е изживяла времето си, както едно дете си е служило с количка, но после я изоставя.
към текста >>

Сега по целия свят се приготвя Новия живот.
Истинският ред съществува и трябва да се преведе долу, също както скинията на Мойсей бе видяна горе и бе свалена долу по горния образец. На Слънцето, на планетите този идеален порядък е въведен, а на Земята не е въведен все още в материално отношение. Всички правила ги има горе, а тук искат да правят експерименти. Усилието на Невидимия свят е да се приложи в човешкото общество това, което е вече опитано. Нали е казано: „Да бъде Волята ти както на Небето, така и на Земята.“ Нали е казано: „Да дойде Царството ти както на Небето, така и на Земята.“ А пък те искат да измислят тук някои неща, а то така не може. Сега по целия свят се приготвя Новия живот. Рибите станаха модел за параходите, а птиците – за аеропланите. А моделът за новия строй трябва да се вземе от Висшите същества, защото днешният ред на нещата е детински и трябва да се измени. Даже вече формите трябва да се изменят, тъй като днешните са неподходящи. Възвишените същества, за които е писано в Писанието, че ще дойдат, именно сега ще дойдат. Ние казваме Отче наш с идеята, че всички хора имат Един баща и че всички сме братя; светът ще се уреди, ако хората приемат тази идея.
към текста >>

Възвишените същества, за които е писано в Писанието, че ще дойдат, именно сега ще дойдат.
Нали е казано: „Да бъде Волята ти както на Небето, така и на Земята.“ Нали е казано: „Да дойде Царството ти както на Небето, така и на Земята.“ А пък те искат да измислят тук някои неща, а то така не може. Сега по целия свят се приготвя Новия живот. Рибите станаха модел за параходите, а птиците – за аеропланите. А моделът за новия строй трябва да се вземе от Висшите същества, защото днешният ред на нещата е детински и трябва да се измени. Даже вече формите трябва да се изменят, тъй като днешните са неподходящи. Възвишените същества, за които е писано в Писанието, че ще дойдат, именно сега ще дойдат. Ние казваме Отче наш с идеята, че всички хора имат Един баща и че всички сме братя; светът ще се уреди, ако хората приемат тази идея. Жертвите във Втората световна война ще действат чрез хората, въплътени на Земята, за да се измени режимът, строят. Сега се повдигат масите и е една необходимост те да се повдигнат. Сегашният строй не дава условия за задоволяване на културните нужди – човек работи цял ден за придобиване на материални блага, вечерта се връща уморен, не може да чете и ляга да спи. Трудът трябва да бъде колективен, като се работи общо.
към текста >>

19. 5_10 ) Път на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Господ върви от дясната ти страна, а от лявата те дебне падналият, тъмен дух, който през целия ти живот те изкушава – чак до вратата на Царството Божие ще те следи, дава ти похвали, богатство, болести, власт и разни унижения, за да може да те спъне и съблазни.
Йов всичко загуби – богатство, деца и пр., после всичко се възвърна. Йов беше праведен и чрез изпита стана ученик. Вятърът, който клати дърветата, е за полза, усилва течението на соковете и дървото дава подобри плодове. И човек, като минава през изпит, се ползва. Блажен е този, който минава през изпитание. Господ върви от дясната ти страна, а от лявата те дебне падналият, тъмен дух, който през целия ти живот те изкушава – чак до вратата на Царството Божие ще те следи, дава ти похвали, богатство, болести, власт и разни унижения, за да може да те спъне и съблазни. Тъмният дух те кара да мислиш: „Виж онзи човек какъв чувал злато има. Искаш и ти да имаш такъв, нали? “ Тогава за Бога не мислиш вече, а за тези неща, които си натоварил на гърба си. Като влезе човек в мистичния свят, тъмните духове ще се явят да го опитат, обвинителят ще дойде. Много работи човек ще трябва да разреши чрез опитност.
към текста >>

Ако човек не се научи правилно да мисли, мъчно може да се справи с мъчнотиите в живота.
Но тези лоши мисли, това не си ти, това е тяхно състояние. Ти имаш нещо и искат да те оберат, а за да те оберат, трябва да размътят ума ти. И Светлите същества ще дойдат и ще внесат в теб най-хубавите мисли, и те не са твои. Къде е човекът? Ти си човекът, който едновременно изпитва и доброто, и злото, и ще извадиш поука. Ако човек не се научи правилно да мисли, мъчно може да се справи с мъчнотиите в живота. Толкова хиляди години човек се бори да се освободи от онзи вътрешен атавизъм. В Окултната школа има хиляди изпити, на които могат да се подложат учениците. Например един ученик тъкмо се разговаря с един свой другар и водят много пълноценен и вдъхновен разговор, а едно лице му казва: „Можеш ли да ми донесеш вода? “ Той трябва да отиде, да не наруши хармонията и после пак да продължи разговора, без ни най-малко недоволство. В живота всичко е изпит.
към текста >>

В живота всичко е изпит.
Ако човек не се научи правилно да мисли, мъчно може да се справи с мъчнотиите в живота. Толкова хиляди години човек се бори да се освободи от онзи вътрешен атавизъм. В Окултната школа има хиляди изпити, на които могат да се подложат учениците. Например един ученик тъкмо се разговаря с един свой другар и водят много пълноценен и вдъхновен разговор, а едно лице му казва: „Можеш ли да ми донесеш вода? “ Той трябва да отиде, да не наруши хармонията и после пак да продължи разговора, без ни най-малко недоволство. В живота всичко е изпит. Някой човек страда и не знае защо страда, а за ученика това е предметно учение. Когато човек се намира в най-големи противоречия, страдания, трябва да бъде благодарен на Бога, да има радост и хармония в себе си. Това е изпит. Господ казва: „Много работи мога да ти кажа, но по-напред искам да знам дали можеш да носиш товара, който ще ти дам.“ Всеки човек е подложен на изкушение. Някой път все ще дойдат изкушения.
към текста >>

Без страдания може, ако не грешиш; и с радости може, ако живееш чист и свят живот.
Някой човек страда и не знае защо страда, а за ученика това е предметно учение. Когато човек се намира в най-големи противоречия, страдания, трябва да бъде благодарен на Бога, да има радост и хармония в себе си. Това е изпит. Господ казва: „Много работи мога да ти кажа, но по-напред искам да знам дали можеш да носиш товара, който ще ти дам.“ Всеки човек е подложен на изкушение. Някой път все ще дойдат изкушения. Без страдания може, ако не грешиш; и с радости може, ако живееш чист и свят живот. Но всички трябва да минете през огън; нали златото, докато не мине през огън, не може да се пречисти. Когато човек стане коравосърдечен, тогава го слагат на огън. Като мине огънят, човек казва: „Сега почнах да поумнявам.“ Докато дойде съзнанието у хората да живеят добре, колко време ще мине! – Това е дълъг процес. Много микроби има, които живеят във вас и трябва да се пазите.
към текста >>

Сега вие носите един живот, който не е ваш, той е от низшите същества.
Кой си ти? – Този, който е вързан за това желание. Най-първо в теб се заражда едно много малко желание, чийто произход трябва да знаеш, защото ако се свържеш с него, то ще ти донесе страдание. Някои състояния, които изпитвате, не са ваши, дошли са отвън. Това не сте вие. Сега вие носите един живот, който не е ваш, той е от низшите същества. Един мой приятел ми каза, че в Ню Йорк видял един човек, който вървял по улиците с царска мантия, а на гърба му висели само обявления. Ние носим царска мантия с чужди обявления. Трябва да се освободим от тях. Един човек сподели с мен, че търсил къща с югоизточно изложение, обаче един комисионер го завел в една къща, която никак не била хубава и го убеждавал така умело, че най-после той приел да я вземе. Но днес се чудел какво да прави – тя била много мрачна и студена, обърната на северозапад.
към текста >>

Грехът в човека е неподчинение на разумното и Божественото, а подчинение на един низш живот.
Тъмните духове на ада, като влязат в Божествената светлина, нищо не виждат, а като влязат в ада, тъмнината е тяхната светлина. Щом държиш идеята за Бога, ти си в Божествената светлина. Там тъмните духове са слепи, нищо не виждат и ти си спасен. Този е начинът да се отървем от тях. Една аналогия: нали бухалът денем нищо не вижда, а вечерно време вижда много добре. Грехът в човека е неподчинение на разумното и Божественото, а подчинение на един низш живот. Крадците на вещи са нищо, в сравнение с крадците в Духовния свят. Тъкмо си тръгнал в Пътя и те влязат под кожата ти и почнат да те надуват, казват: „Ти си много повече от другите. Ти си това, ти си онова.“ И после те накичат с всички епитети и казват: „На теб никакъв Господ не ти говори.“ Всички мъчнотии, които срещаме вън и вътре, са наше богатство. Това са задачи, които трябва да разрешим.
към текста >>

Пред човека неговият земен живот бива представян много идеално.
Който не издържи матурата и замине, не му дават билет. Писанието казва: „Блажени, които минават през изпитания.“ Блажени написаните книги. Блажени праните дрехи. Ще вземеш едно шише, ще го изчистиш, ще го измиеш, че да бъде съвършено чисто. Та в Невидимия свят, когато искат да дадат някому ново знание, ще го чистят, чистят, че ще му настръхнат косите и ще пищи: „Отиде вече, изгубихме, оглупяхме, нищо не остана.“ Пред човека неговият земен живот бива представян много идеално. Опитността, която ще добие, са големите богатства, а начинът, по който ще ги добие, е скрит от него и му представят само благата-опитности. В края на краищата той ще добие голямо богатство, но докато го придобие!... Това прилича на положението на онзи габровски чорбаджия, на когото турили статуя пред театъра и той си казал: „Иване, Иване, колко боб изяде, додето те турят там! “ Та в Невидимия свят от човека не е скрит резултата, който ще добие във физическия свят, а са скрити изпитанията, през които ще мине. При твоето слизане на Земята ще ти кажат: „Иди с такава програма, ще имаш придобивки, ще имаш и известни мъчнотии.“ И когато минаваш през непреодолими мъчнотии, те се притичват да помагат.
към текста >>

Всичко това ще дойде по един естествен начин – ще ти дадат в живота някоя задача и това е изпит.
Та и пред вас все има по един капан. Едно приятелско предпазително предупреждение: пазете се от капаните, които са турени пред вашите врати. Отминете ги, не влизайте да изследвате какво е вътре. Не се самозаблуждавайте! Един брат попита за вътрешните изпити. Всичко това ще дойде по един естествен начин – ще ти дадат в живота някоя задача и това е изпит. Хване те сърцебиене, коремоболие; това са обикновени изпити. Дадат ти един милион лева и ти ги вземат; това е изпит. В състоянието, в което се намирате, какво трябва да правите, как да продължите пътя? Да видим колцина от вас са правили размишления и молитви и точно какви? Вие обичате някого, но той ви каже няколко думи, които ви нараняват.
към текста >>

Гледайте да се учите и да влезете в новата вълна, която ще ви повдигне по-горе, в новата фаза на Живота; инак ще повтаряте класа.
В състоянието, в което се намирате, какво трябва да правите, как да продължите пътя? Да видим колцина от вас са правили размишления и молитви и точно какви? Вие обичате някого, но той ви каже няколко думи, които ви нараняват. Любовта ви трябва да издържи на изпитите. Като поставят Любовта ви на изпит, тя почва да се огъва. Гледайте да се учите и да влезете в новата вълна, която ще ви повдигне по-горе, в новата фаза на Живота; инак ще повтаряте класа. Човек трябва да бъде твърд и да издържи докрай. Хората не могат да избегнат изпитите. Ако избегнеш един изпит, който Бог ти е дал, ще дойде друг. Когато човек има възвишен стремеж, възвишен идеал, за който живее, тогава той е издържлив на всички изпитания и изкушения. Това, което сте наследили от миналите поколения и от Животинското царство, е тор и който е умен, ще му намери мястото, а който не знае и не е умен, ще се въргаля из тази каша.
към текста >>

Когато човек има възвишен стремеж, възвишен идеал, за който живее, тогава той е издържлив на всички изпитания и изкушения.
Като поставят Любовта ви на изпит, тя почва да се огъва. Гледайте да се учите и да влезете в новата вълна, която ще ви повдигне по-горе, в новата фаза на Живота; инак ще повтаряте класа. Човек трябва да бъде твърд и да издържи докрай. Хората не могат да избегнат изпитите. Ако избегнеш един изпит, който Бог ти е дал, ще дойде друг. Когато човек има възвишен стремеж, възвишен идеал, за който живее, тогава той е издържлив на всички изпитания и изкушения. Това, което сте наследили от миналите поколения и от Животинското царство, е тор и който е умен, ще му намери мястото, а който не знае и не е умен, ще се въргаля из тази каша. Когато в човека надделява животинското, лицето му почва да се изменя. Философията е в това: искайте да бъдете господари на себе си! Човек трябва да подчини низшето и оттам да вади енергии, както растението пуща корените си в почвата и вади сокове. Онази жена искаше да изкуси Йосифа и ако той беше се оплел, щеше да се свърши с него.
към текста >>

Това, което сте наследили от миналите поколения и от Животинското царство, е тор и който е умен, ще му намери мястото, а който не знае и не е умен, ще се въргаля из тази каша.
Гледайте да се учите и да влезете в новата вълна, която ще ви повдигне по-горе, в новата фаза на Живота; инак ще повтаряте класа. Човек трябва да бъде твърд и да издържи докрай. Хората не могат да избегнат изпитите. Ако избегнеш един изпит, който Бог ти е дал, ще дойде друг. Когато човек има възвишен стремеж, възвишен идеал, за който живее, тогава той е издържлив на всички изпитания и изкушения. Това, което сте наследили от миналите поколения и от Животинското царство, е тор и който е умен, ще му намери мястото, а който не знае и не е умен, ще се въргаля из тази каша. Когато в човека надделява животинското, лицето му почва да се изменя. Философията е в това: искайте да бъдете господари на себе си! Човек трябва да подчини низшето и оттам да вади енергии, както растението пуща корените си в почвата и вади сокове. Онази жена искаше да изкуси Йосифа и ако той беше се оплел, щеше да се свърши с него. Но той устоя на този изпит – чрез затвор изплати своята карма и така се роди изново.
към текста >>

Когато в човека надделява животинското, лицето му почва да се изменя.
Човек трябва да бъде твърд и да издържи докрай. Хората не могат да избегнат изпитите. Ако избегнеш един изпит, който Бог ти е дал, ще дойде друг. Когато човек има възвишен стремеж, възвишен идеал, за който живее, тогава той е издържлив на всички изпитания и изкушения. Това, което сте наследили от миналите поколения и от Животинското царство, е тор и който е умен, ще му намери мястото, а който не знае и не е умен, ще се въргаля из тази каша. Когато в човека надделява животинското, лицето му почва да се изменя. Философията е в това: искайте да бъдете господари на себе си! Човек трябва да подчини низшето и оттам да вади енергии, както растението пуща корените си в почвата и вади сокове. Онази жена искаше да изкуси Йосифа и ако той беше се оплел, щеше да се свърши с него. Но той устоя на този изпит – чрез затвор изплати своята карма и така се роди изново. Съществата от Невидимия свят, които са около теб, са две категории: едни по-горни, а други по-долни.
към текста >>

20. 5_14 ) Будност на съзнанието на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Да, силата е там: съзнателният живот да коригира нещата.
ще замъглят съзнанието ти и когато изтрезнееш, ще видиш, че нищо нямаш. Не знаем как да запазим това, което имаме. Комарите си забиват хобота и смучат кръв; има и психически комари, които ви обезсърчават, изсмуквайки енергията. Трябва да се освободим от ненужния тормоз на низшите същества. Христос дойде да освободи човечеството от някои същества, на които хората са били пленници. Да, силата е там: съзнателният живот да коригира нещата. Има известни формули, но не смея да ги давам, понеже нямате ритъм и не ги правите със сърце. А и понякога уж стреляте патрони във въздуха, но може да направите пакост. Човек никога не трябва да подпушва Божественото в себе си. Когато го подпушва, той разрушава себе си. Когато човек иска да уреди по човешки начин своите работи, той си създава своето нещастие; с други думи, човек трябва да даде ход на Божественото в себе си и то ще уреди неговите работи.
към текста >>

Има чувствания, които са животински, а има и такива, които съдържат разумност – те са Божествени и не бива да се смесват едни с други.
Например ти сега можеш да имаш една обикновена мисъл, друг път можеш да имаш талантлива или гениална мисъл и пр. Трябва да различаваме мислите. Когато ви дойде една хубава мисъл, не я отхвърляйте както петел подминава диаманта. Във всеки момент трябва да знаете къде е Божественото. Трябва да излезем от този свят на колебание и на страдание и да дойдем в свят на хармония, където всичко е Радост и Веселие. Има чувствания, които са животински, а има и такива, които съдържат разумност – те са Божествени и не бива да се смесват едни с други. Когато казваме, че човек чувства, а не мисли, подразбираме едно животинско състояние. Какви ще бъдат последствията от това? Във физическия свят, когато се пързаляш надолу, няма за какво да се заловиш и продължаваш спускането през глава. Това е за света, но за ученика не е така; той трябва да е надраснал това пързаляне надолу, защото работи съзнателно. Докато се осъзнае, човек се намира в едно хаотично състояние.
към текста >>

Когато казваме, че човек чувства, а не мисли, подразбираме едно животинско състояние.
Трябва да различаваме мислите. Когато ви дойде една хубава мисъл, не я отхвърляйте както петел подминава диаманта. Във всеки момент трябва да знаете къде е Божественото. Трябва да излезем от този свят на колебание и на страдание и да дойдем в свят на хармония, където всичко е Радост и Веселие. Има чувствания, които са животински, а има и такива, които съдържат разумност – те са Божествени и не бива да се смесват едни с други. Когато казваме, че човек чувства, а не мисли, подразбираме едно животинско състояние. Какви ще бъдат последствията от това? Във физическия свят, когато се пързаляш надолу, няма за какво да се заловиш и продължаваш спускането през глава. Това е за света, но за ученика не е така; той трябва да е надраснал това пързаляне надолу, защото работи съзнателно. Докато се осъзнае, човек се намира в едно хаотично състояние. В мисълта могат да се съберат много непотребни, излишни неща и човек трябва да се освободи от тях.
към текста >>

Противоречията в живота са предмети за тълкувание.
Докато се осъзнае, човек се намира в едно хаотично състояние. В мисълта могат да се съберат много непотребни, излишни неща и човек трябва да се освободи от тях. Прахта в стаята влиза неканена. Човек трябва да познае, кое в неговото съзнание е прах и да се освободи от нея. Ако имаш Светлина и Топлина, ненапредналият дух се пази от теб като от чума – не може да се доближи, но все гледа да прекъсне Светлината и Топлината в теб. Противоречията в живота са предмети за тълкувание. Каквото и да се случи, онзи, който може да разгадава, няма какво да се смущава. Когато човек действа без Божествена светлина, тогава се ражда злото, тогава идат катастрофите. Например човек се разгневи на някого и иска да го бие, без да разсъждава за последствията. Една сестра попита: „Как да се вардим от лошите мисли? “
към текста >>

Вие всички живеете в живота на миналото; казвате, че сте се помолили преди десет години и Бог ви е послушал, обаче днешният ден е важен.
Натрупали много злато и пак не се помръдвало. Най-сетне прибавили малко пръст и то се вдигнало. Човек не бива да желае много неща; ако желае много неща, очите отслабват. Вие имате връзка с Христа. Вървете по този Път и връзката сама ще се усилва. Вие всички живеете в живота на миналото; казвате, че сте се помолили преди десет години и Бог ви е послушал, обаче днешният ден е важен. Всеки ден носи несметни богатства. А вие, като мислите за миналото, изгубвате настоящето. Сега трябва да турите основа; вътрешният ви живот е важен – там да бъдете изправни. Вътрешният човек е от Бога. Когато направиш нещо и не го харесваш, то е от тъмните духове; ако направиш нещо и го харесаш, то е от Бога.
към текста >>

Сега трябва да турите основа; вътрешният ви живот е важен – там да бъдете изправни.
Вие имате връзка с Христа. Вървете по този Път и връзката сама ще се усилва. Вие всички живеете в живота на миналото; казвате, че сте се помолили преди десет години и Бог ви е послушал, обаче днешният ден е важен. Всеки ден носи несметни богатства. А вие, като мислите за миналото, изгубвате настоящето. Сега трябва да турите основа; вътрешният ви живот е важен – там да бъдете изправни. Вътрешният човек е от Бога. Когато направиш нещо и не го харесваш, то е от тъмните духове; ако направиш нещо и го харесаш, то е от Бога. Божественото все нашепва на човека отвътре. Когато човек забрави пътя, нали разпитва окръжаващите за него? Също така и човек трябва да пита сегиз-тогиз Невидимия свят, трябва да почака и да не бърза с решаването на въпроса.
към текста >>

Който пита какво ще стане с него, не разбира живота.
Малките грехове приличат на кръчмарска чаша – чукаш се в кръчмата и всичко това, което Бог е вложил в теб, изчезва; значи така се постига целта на онези, които искат да те оберат. Още при първата визитация на тъмния дух трябва да го познаеш и да вземеш мерки. Твоят Ангел-ръководител може да ти говори чрез някой човек и затова трябва да слушаш какво говорят добрите хора. Някой ще те пита как ще живееш в бъдеще. Аз за бъдещето не мисля, мисля за днешния ден и вярвам, че следващият ще бъде по-добър, а третият ден ще бъде още по-добър. Който пита какво ще стане с него, не разбира живота. Животът от единия до другия край е Божествена красота. Един Учител препоръчал на двама свои ученици следното: на първия – когото срещне да му казва, че във всичко ще сполучи, а на другия – когото срещне, да му казва, че в нищо няма да сполучи. Когато се върнал, вторият разправял, че много пъти бил бит. Трябва да казваме на хората: „Ще се оправи тази работа! “ Сегашните хора навсякъде се колебаят – и светските, и духовните.
към текста >>

Животът от единия до другия край е Божествена красота.
Още при първата визитация на тъмния дух трябва да го познаеш и да вземеш мерки. Твоят Ангел-ръководител може да ти говори чрез някой човек и затова трябва да слушаш какво говорят добрите хора. Някой ще те пита как ще живееш в бъдеще. Аз за бъдещето не мисля, мисля за днешния ден и вярвам, че следващият ще бъде по-добър, а третият ден ще бъде още по-добър. Който пита какво ще стане с него, не разбира живота. Животът от единия до другия край е Божествена красота. Един Учител препоръчал на двама свои ученици следното: на първия – когото срещне да му казва, че във всичко ще сполучи, а на другия – когото срещне, да му казва, че в нищо няма да сполучи. Когато се върнал, вторият разправял, че много пъти бил бит. Трябва да казваме на хората: „Ще се оправи тази работа! “ Сегашните хора навсякъде се колебаят – и светските, и духовните. Не могат да различат Божественото в себе си, поддават се и някой път човешкото взема надмощие.
към текста >>

Щом дойде животинското в човека, братство и сестринство – всичко възвишено в човека изчезва.
Трябва да казваме на хората: „Ще се оправи тази работа! “ Сегашните хора навсякъде се колебаят – и светските, и духовните. Не могат да различат Божественото в себе си, поддават се и някой път човешкото взема надмощие. Понякога ние даваме ум на душата – обажда ни се тя, а пък ние все питаме дали другояче може. Ние постоянно държим в съзнанието си тези, които са ни направили пакост, и с това спъваме своето повдигане. Щом дойде животинското в човека, братство и сестринство – всичко възвишено в човека изчезва. От низшите духове, които дохождат, човек може да се освободи. Как? – Не трябва да допуска техните слабости. Има ли ги, привлича всички неприятели. Със старото човек трябва да се прости, което е ценно да избере, а което не е – да се освободи от него. Когато се изхарчи нервната енергия, идват всички болести.
към текста >>

Когато си омърлушен, отпаднал духом, когато се чувстваш в лошо състояние на духа, това значи, че преживяваш за един час или за един ден цял един недобър минал живот.
Ако си кажеш: „Я го разбера, я не“ или „То моята се е свършила“, по този начин твоята нервна енергия изтича. Винаги човек трябва да има напрежение – да е напрегнат; тогава енергията идва и разумно се изразходва. Тепърва трябва да се самовъзпитаваш. Човек е странник на Земята – все ще го повикат един ден, но кога и как не знае. Ще го повикат, когато не очаква, затова трябва да е готов. Когато си омърлушен, отпаднал духом, когато се чувстваш в лошо състояние на духа, това значи, че преживяваш за един час или за един ден цял един недобър минал живот. А когато се чувстваш бодър, радостен, весел, тогава изживяваш цял един хубав минал живот. Насреща ти иде един човек; не мисли дали той ще се отбие, но отдалеч още помисли как да му сториш място. Така спестяваш време и достойнство. Мислиш ли така, и в отсрещния ще се зароди желание да се отбие. Имаш вериги, а си жаден; наблизо има вода, но не можеш да отидеш, вързани са ти краката.
към текста >>

А когато се чувстваш бодър, радостен, весел, тогава изживяваш цял един хубав минал живот.
Винаги човек трябва да има напрежение – да е напрегнат; тогава енергията идва и разумно се изразходва. Тепърва трябва да се самовъзпитаваш. Човек е странник на Земята – все ще го повикат един ден, но кога и как не знае. Ще го повикат, когато не очаква, затова трябва да е готов. Когато си омърлушен, отпаднал духом, когато се чувстваш в лошо състояние на духа, това значи, че преживяваш за един час или за един ден цял един недобър минал живот. А когато се чувстваш бодър, радостен, весел, тогава изживяваш цял един хубав минал живот. Насреща ти иде един човек; не мисли дали той ще се отбие, но отдалеч още помисли как да му сториш място. Така спестяваш време и достойнство. Мислиш ли така, и в отсрещния ще се зароди желание да се отбие. Имаш вериги, а си жаден; наблизо има вода, но не можеш да отидеш, вързани са ти краката. Обаче ключът на веригите се оказва в джоба ти – отвори веригите, остави ги, иди на чешмата и пий вода.
към текста >>

Обаче престане ли да работи в областта на високите стремежи, кръвта отива отзад и тогава човек слиза до животински чувства – сърдене, каране, отмъщение, гняв.
Като минавате през царството на тъмните духове, минете оцапани и когато го прекосите, омийте се. Един мъдрец прекарвал красива царска дъщеря през една страна, дето искали да я убият, но тя била оцапана и със скъсани дрехи, за да не я познаят. Когато човек работи в която и да е област и влага лични чувства, кръвта отива към центъра на личните чувства, а не към предните и горните мозъчни центрове, които имат нужда от кръв. Тогава човек не може да напредва нито умствено, нито сърдечно, нито музикално и пр. Когато човек има висок стремеж, кръвта отива в предните и горните части на мозъка и развива неговите висши центрове. Обаче престане ли да работи в областта на високите стремежи, кръвта отива отзад и тогава човек слиза до животински чувства – сърдене, каране, отмъщение, гняв. Тогава трябва да дойде някое Същество от Невидимия свят, за да го ръководи, защото инак ще си докара някое страдание. Животът е най-хубавата музика. Мъчно се живее, защото не знаем как да живеем.
към текста >>

Животът е най-хубавата музика.
Когато човек работи в която и да е област и влага лични чувства, кръвта отива към центъра на личните чувства, а не към предните и горните мозъчни центрове, които имат нужда от кръв. Тогава човек не може да напредва нито умствено, нито сърдечно, нито музикално и пр. Когато човек има висок стремеж, кръвта отива в предните и горните части на мозъка и развива неговите висши центрове. Обаче престане ли да работи в областта на високите стремежи, кръвта отива отзад и тогава човек слиза до животински чувства – сърдене, каране, отмъщение, гняв. Тогава трябва да дойде някое Същество от Невидимия свят, за да го ръководи, защото инак ще си докара някое страдание. Животът е най-хубавата музика. Мъчно се живее, защото не знаем как да живеем.
към текста >>

21. 5_16 ) Оперирай със себе си - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако искаш възвишени енергии, обърни очи към небето.
Имате известни отрицателни желания или състояния; отворете Библията и вижте как с известен пасаж или думи ще трансформирате вашето състояние. В Библията има такива места, които трансформират. Друг метод: когато ти е тежко и си неразположен, добре е да идеш при някое вековно дърво, да облегнеш гръб и да кажеш: „На ти моята скръб, моята тегота, дай ми твоето спокойствие“, защото дървото е много спокойно и става едно преливане от дърво в човек. А дървото се справя лесно с твоята скръб. Когато имаш груби енергии, за да се отървеш от тях, покопай малко в градината и те ще преминат в пръста. Ако искаш възвишени енергии, обърни очи към небето. Впрегни обезсърчението на работа. Когато човек счита живота за безсмислен, да се хване да реже дърва. Тази енергия трябва да се пласира. В бъдеще могат да се уредят градини за песимисти и когато те копаят, поливат, сеят и пр., песимизмът ще си отиде. Това, че не са постигнати всички ваши планове, няма нищо.
към текста >>

Когато човек счита живота за безсмислен, да се хване да реже дърва.
Друг метод: когато ти е тежко и си неразположен, добре е да идеш при някое вековно дърво, да облегнеш гръб и да кажеш: „На ти моята скръб, моята тегота, дай ми твоето спокойствие“, защото дървото е много спокойно и става едно преливане от дърво в човек. А дървото се справя лесно с твоята скръб. Когато имаш груби енергии, за да се отървеш от тях, покопай малко в градината и те ще преминат в пръста. Ако искаш възвишени енергии, обърни очи към небето. Впрегни обезсърчението на работа. Когато човек счита живота за безсмислен, да се хване да реже дърва. Тази енергия трябва да се пласира. В бъдеще могат да се уредят градини за песимисти и когато те копаят, поливат, сеят и пр., песимизмът ще си отиде. Това, че не са постигнати всички ваши планове, няма нищо. Не им е дошло времето. Ангелите биха желали да бъдат на ваше място.
към текста >>

22. 5_19 ) Кога ставаме благоуханни - Боян Боев (1883 – 1963)

Животът е хубаво нещо.
Интересен беше танца на мъглите, които ту откриваха някои върхове, ту отново ги забулваха. По време на разговор с Учителя стана дума за задачите на ученика. На Земята имаме лъжливи мерки: например, някой човек ни е приятен, а друг – не и това е една лъжлива мярка. Първият ни е направил някоя услуга, а вторият – не. Или пък да разгледаме въпроса за улегналия характер: старият казва, че има такъв, но бих желал да имате не улегнал, а подвижен характер – на ден да се изменя по десет пъти, без да губи своето разположение. Животът е хубаво нещо. Който разбира от добрия живот е умен и си носи ключове. Като отиде да свири на пиано, ще го акордира, а онзи, който не разбира, сяда пред пианото, не може да го нагласи и го обявява за неакордирано. Мъчнотията стои в незнанието. Една работа, ако я дадеш на майстор, той за десет-петнадесет минути ще я направи; трябва знание. Петелът помислил, че кълчищата са хубаво нещо, отишъл да рови и сам се е заплел в тях, без да знае как да се освободи.
към текста >>

Който разбира от добрия живот е умен и си носи ключове.
По време на разговор с Учителя стана дума за задачите на ученика. На Земята имаме лъжливи мерки: например, някой човек ни е приятен, а друг – не и това е една лъжлива мярка. Първият ни е направил някоя услуга, а вторият – не. Или пък да разгледаме въпроса за улегналия характер: старият казва, че има такъв, но бих желал да имате не улегнал, а подвижен характер – на ден да се изменя по десет пъти, без да губи своето разположение. Животът е хубаво нещо. Който разбира от добрия живот е умен и си носи ключове. Като отиде да свири на пиано, ще го акордира, а онзи, който не разбира, сяда пред пианото, не може да го нагласи и го обявява за неакордирано. Мъчнотията стои в незнанието. Една работа, ако я дадеш на майстор, той за десет-петнадесет минути ще я направи; трябва знание. Петелът помислил, че кълчищата са хубаво нещо, отишъл да рови и сам се е заплел в тях, без да знае как да се освободи. Трябва да дойде онзи, който е турил кълчищата, за да го освободи.
към текста >>

Целият живот е една задача, която човек трябва да разреши.
Не предизвиквай противоречия с никого, не казвай никому всичко. Сърцето си не разкривай, защото онези са деца – говори им малко и им разкрий само някои букви. Ти си бил в един съвсем друг свят и като си слязъл, най-първо трябва да се приспособиш. Ти си актьор, т.е. за няколко часа си на Земята. Целият живот е една задача, която човек трябва да разреши. В Природата са дадени всички начини, по които човек трябва да работи и да си пробие път. Има много заблуждения, от които трябва да се освободим. Трябва да се изкоренят всички плевели и предразсъдъци в човека, да остане само една угар, чернозем и тогава ще дойде Божественото. Да турим това правило: да вървим в съгласие с Природата, тогава тя помага. Когато Доброто и злото се срещнат и злото се уплаши, тогава се ражда страхът, тогава се явява и завистта.
към текста >>

Злобата, лъжата, безверието водят към смъртта, а Вярата, Любовта, Истината водят към Живот.
Щом имам една Божествена идея, щом имам новото, не трябва да обръщам внимание какво е отношението на другите към него. Някои носят остарели, архаични възгледи. Гневът е неканализирана, чрезмерна енергия. Тя се развива по крив път. Гневът е всякога резултат на чувствата. Злобата, лъжата, безверието водят към смъртта, а Вярата, Любовта, Истината водят към Живот. Временните неща, които стават в живота, не бива да изменят състоянието на човека. Такива са били мъчениците, които са поддържали известна идея. Човек трябва да проучва цялата вътрешна система на Школата, която съществува от памтивека. Например никоя пречка или опасност да не нарушат твоя Мир и Радост; затова ученикът трябва да има дълбоко мистично разбиране. Ученикът трябва да се противопостави на навика.
към текста >>

Временните неща, които стават в живота, не бива да изменят състоянието на човека.
Някои носят остарели, архаични възгледи. Гневът е неканализирана, чрезмерна енергия. Тя се развива по крив път. Гневът е всякога резултат на чувствата. Злобата, лъжата, безверието водят към смъртта, а Вярата, Любовта, Истината водят към Живот. Временните неща, които стават в живота, не бива да изменят състоянието на човека. Такива са били мъчениците, които са поддържали известна идея. Човек трябва да проучва цялата вътрешна система на Школата, която съществува от памтивека. Например никоя пречка или опасност да не нарушат твоя Мир и Радост; затова ученикът трябва да има дълбоко мистично разбиране. Ученикът трябва да се противопостави на навика. Кажи, че няма да го направиш, за да добиеш самостоятелност, да станеш господар.
към текста >>

И щом човек има добър, идеен живот, Любовта и всичко друго ще дойде.
Ученикът трябва да разсъждава обективно, безлично. Не е важно какво е твоето лично отношение към въпроса, а как гледа Бог на него. Преценявай нещата не от лично гледище, а от гледище на Бога; когато хората се намират в доста гъста материя, отслабва силата им. Днес всеки усеща нещо несигурно, но не след дълго то ще мине. Аз препоръчвам на учениците да се занимават с музика, с рисуване, с други изкуства, с изучаване на език. И щом човек има добър, идеен живот, Любовта и всичко друго ще дойде. Някои се пръскат с одеколон, но няма по-хубав одеколон от Любовта. От човека на Любовта излиза благоухание на смирна, на миск . Щом дойдат Светли същества при нас, те познават нашите възвишени мисли и чувства по благоуханието, което излиза от нас. Когато мислим за Бога и Бог мисли за нас, ставаме благоуханни. Ученикът доброволно трябва да се ограничава, за да запази своите сили, да не ги изхарчва.
към текста >>

Щом дойдат Светли същества при нас, те познават нашите възвишени мисли и чувства по благоуханието, което излиза от нас.
Днес всеки усеща нещо несигурно, но не след дълго то ще мине. Аз препоръчвам на учениците да се занимават с музика, с рисуване, с други изкуства, с изучаване на език. И щом човек има добър, идеен живот, Любовта и всичко друго ще дойде. Някои се пръскат с одеколон, но няма по-хубав одеколон от Любовта. От човека на Любовта излиза благоухание на смирна, на миск . Щом дойдат Светли същества при нас, те познават нашите възвишени мисли и чувства по благоуханието, което излиза от нас. Когато мислим за Бога и Бог мисли за нас, ставаме благоуханни. Ученикът доброволно трябва да се ограничава, за да запази своите сили, да не ги изхарчва. Да допуснем, че направя лицето си красиво като на млада мома; тогава всички ще се влюбят в мен и ще тичат подир мен. И какво от това? Няма да съм свободен.
към текста >>

Хубаво е богатият да изгуби богатството си, но да не изгубва живота си.
А аз ще си направя една грозна форма, че да бъда свободен. Някой, където и да отиде, все ще търси да му услужват, но ти сам свърши работата си, доколкото е възможно, и не търси винаги да ти услужват. Много пъти най-богатите не са нито най-умни, нито най-силни. Богатият е имал ум доколкото да спечели богатство, но не е бил умен да спечели Царството Божие и след осемдесет години той ще изгуби всичко. Богатият е умен за света. Хубаво е богатият да изгуби богатството си, но да не изгубва живота си. Казваш: „Ще направя това и това“ и щом кажеш така, изпадаш в препятствия, в стълкновения. Ти кажи: “Ще направя това и това, ще ида еди къде си, ако е в съгласие с Волята Божия.“ Човек има чрезмерни желания. Остави поне едно неизпълнено и то ще бъде сила в теб. Например искаш да имаш лачени обуща; не, тури си прости обувки.
към текста >>

23. 5_24 ) Абсолютно възможно за силния - Боян Боев (1883 – 1963)

И най-възвишените същества слизат долу в материята, защото само при тези условия могат да се развият известни качества.
Например някой казва: „Това е абсолютно невъзможно за мен! “ Това, което е за теб невъзможно, за друг е възможно. Кажи противоположното: „Невъзможно е да не свърша тази работа.“ Ние се отричаме от света, а го търсим. Значи има нещо в света, което трябва да избягваме и друго, което да търсим. И най-възвишените същества слизат долу в материята, защото само при тези условия могат да се развият известни качества. Трябва нов начин на размишление. Целият днешен ред трябва да се измени. Сега има кармически неизбежни страдания, които трябва да се премахнат или поне да се облекчат. Има толкова благотворителни дружества, но те помагат временно и въпросът остава неразрешен. Когато само желаеш някои неща, то Невидимият свят не се притичва да ти помогне, но ако направиш известно усилие, ако почнеш да работиш в тая посока, той идва да помогне.
към текста >>

Земният живот е само приготовление за онзи хубав живот, който иде.
Спри се върху едно желание и работи върху него, после се спри върху друго желание и работи нататък. Бащата има синове, но синът, който работи и се учи добре, му е приятен. Да имаме одобрението на Бога, докато търсим одобрение от хората, ние сме далеч още от истината. Не отвън да се заповядва на човека, но отвътре да му се казва, отвътре да се ръководи. Ако човек постъпва така, ще стане гражданин на Царството Божие. Земният живот е само приготовление за онзи хубав живот, който иде. Един брат запита: „Как ще познаем дали духовете са добри или лоши? “ Онзи, в когото работи лошият дух, ще скара двама души, ще си служи с много лоши имена, той има чернота в своята аура. Щом отвътре към теб се приближава един лош дух, изменя се състоянието ти, почваш да се усещаш неразположен, става ти мъчно, в теб прониква съмнение и пр. Когато се приближава при теб някой добър дух, душата ти се отваря, всичко ти е ясно.
към текста >>

24. 5_25 ) Младите са носители на Божественото - Боян Боев (1883 – 1963)

И ако го проявят, животът им има смисъл.
МЛАДИТЕ СА НОСИТЕЛИ НА БОЖЕСТВЕНОТО На Изгрева дойдоха ученички от Девическата гимназия, бяха придружени от своята възпитателка от Железничарския пансион, която помоли Учителя да им каже нещо. Те насядаха на полянката и Учителя заговори: Младите са носители на Божественото. И ако го проявят, животът им има смисъл. Развийте дарбите, които са вложени във вас. Виждам, че едни от вас са с разсъдък, други са практични, а трети имат други качества. Човек е като цвете, да цъфне и да издава благоухание. За всеки човек се полагат грижи от Небето и за всекиго има такъв промисъл, какъвто той не е сънувал. Ние се безпокоим, както едно бебе в коритото, кряска, кряска, докато свикне.
към текста >>

Ние утре влизаме в живота.“
Гениалните са работили, те са школували, а не са придобили наготово това, което днес имат. Човек като постоянства, всичко в него се развива. На човек му трябва песен на смирение. Смиреният човек влиза там, дето никой не влиза и излиза оттам, дето никой не излиза. Една ученичка каза: „Кажете ни някой съвет. Ние утре влизаме в живота.“ В свещени минути в глъбините на човешката душа проговорва нещо чисто и възвишено и в човека се събужда стремеж да живее за Красотата, Истината и Доброто. Останете верни на този вътрешен глас, който иде от истинското ви естество.
към текста >>

В свещени минути в глъбините на човешката душа проговорва нещо чисто и възвишено и в човека се събужда стремеж да живее за Красотата, Истината и Доброто.
Човек като постоянства, всичко в него се развива. На човек му трябва песен на смирение. Смиреният човек влиза там, дето никой не влиза и излиза оттам, дето никой не излиза. Една ученичка каза: „Кажете ни някой съвет. Ние утре влизаме в живота.“ В свещени минути в глъбините на човешката душа проговорва нещо чисто и възвишено и в човека се събужда стремеж да живее за Красотата, Истината и Доброто. Останете верни на този вътрешен глас, който иде от истинското ви естество.
към текста >>

25. 5_27 ) Дарбите идат след плача - Боян Боев (1883 – 1963)

Нищо не може да устои на Любовта, понеже тя е една необходимост за живота.
Така че тези, които дигат шум, гласът им няма да чуете за в бъдеще. Онези, които са горе в Царството Божие, чакат да се създадат условия и ще дойдат да се въплътят. Както когато една къща се съгради, чак тогава дохождат новодомците да живеят в нея, и те, които са били отдавна на Земята и след това са работили в Невидимия свят, идат вече, въплътяват се, за да турят справедливост, ред, порядък, да спрат убийствата и пр. Всичко това ще изчезне от лицето на Земята. Християнството прилича на квас, който заквасва човечеството. Нищо не може да устои на Любовта, понеже тя е една необходимост за живота. В сегашните хора, както са организирани, не можеш да туриш доброто, за да не изтече навън. Трябва да трансформираш техните сърца и умове, за да бъдат устойчиви. А днес хората за малко време се разсънват, после пак заспиват, мислят, че като тръгнат по Духовния път, ще изгубят нещо, а пък то в света нищо не могат да спечелят. Нека дойде някой, който е работил за света и да каже, че е спечелил нещо. Сега трябват по-големи крушки, за да се изяви Любовта и за да се издържи при нас, трябва по-голям волтаж.
към текста >>

Ще има простор и в изкуството, и в музиката и във всяко друго направление, ще има условия да се достигнат най-възвишени идеи.
Днес ще стане вътрешна промяна в някои хора, които са работили и които са готови. Наближило е време да се роди нещо във вас и всеки от вас трепери дали ще издържи. Когато човек се роди, всеки ден ще му бъде събота – ден на Господа. Убитите в политически и военни събития работят от Невидимия свят за смекчаване на режима, а големите престъпници, които умират, те пречат, понеже са слезли в една по-низка среда и са опасни. Когато дойде Царството Божие на Земята, всеки ще бъде щастлив и ще има какво да работи. Ще има простор и в изкуството, и в музиката и във всяко друго направление, ще има условия да се достигнат най-възвишени идеи. Всеки момент носи своите възможности, а ти си недоволен. Бог приготвя все нови работи, за да те направи доволен и после като зърне, че си недоволен, пак приготвя нови и нови работи, докато почнеш да се чудиш. Хората нямат понятие за Мъдростта на Бога. Дарбите идат след плача. Плачът е приготовление за дарбите.
към текста >>

26. 6_01 ) Свещеният час - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние трябва да разгледаме цялата Природа като проява на дейността на Разумните същества и по този начин да влизаме в мистично общение с нейния вътрешен живот, който е живот на тези Напреднали същества и в тях да виждаме изявление на Бога.
Всяко хубаво чувство, всяка хубава мисъл са все дар от тези Същества и от Бога. Ако обръщаме внимание на тези мисли и чувства, то вече ние правим връзка с тях. Най-добрият път за да се свържем с Разумните същества е свързване с Бога – да мислим за тях и да ги съзнаваме като Същества, чрез които се изявява Бог. Трябва да се изучава Природата. Всички нейни прояви са все резултат от дейността на Разумните същества. Ние трябва да разгледаме цялата Природа като проява на дейността на Разумните същества и по този начин да влизаме в мистично общение с нейния вътрешен живот, който е живот на тези Напреднали същества и в тях да виждаме изявление на Бога. Друг начин за влизане във връзка с Напредналите същества е четене на Евангелието, четене „Деяния на апостолите“ и на други хубави свещени книги. За Напредналите същества Писанието казва: „Те са служебни духове, които са пратени да служат на тези, които ще наследят Царството Божие.“ Четете и опитността на тези, които са влезли във връзка с Напредналите същества. Какъвто е бил Духовният свят едно време, такъв е и сега изобщо. Той се е изменил, но има връзка между миналото и настоящето. Ние сме се изменили и ни се струва, че Духовният свят се е изменил.
към текста >>

За да намериш Пътя, трябва да примиряваш противоречията на живота си.
А за да стане такъв, той трябва да се моли. Казано е: „Хлопайте, търсете, искайте.“ Обаче трябва да се разберат тези думи. Да търсиш, това значи да побеждаваш мъчнотиите. Да искаш, това значи да намериш Пътя, по който можеш да ходиш. Да хлопаш, това значи да работиш. За да намериш Пътя, трябва да примиряваш противоречията на живота си. Братът попита: „Как човек да влезе във връзка със съкласниците от Вътрешната Школа? “ За целта човек трябва да се очисти. През чисто стъкло минава светлината. Чистотата е в следното: човек да няма никакви пречки, които да препятстват на Божествената светлина да минава през него.
към текста >>

Човек, за да има тази опитност, трябва да има идеен живот.
“ За целта човек трябва да се очисти. През чисто стъкло минава светлината. Чистотата е в следното: човек да няма никакви пречки, които да препятстват на Божествената светлина да минава през него. Даниил се е срещал с Михаил и Гавраил. Човек, за да има тази опитност, трябва да има идеен живот. Това е условието. Михаил и Гавраил са Архангели. Михаил се занимава повече с политическия живот, а Гавраил – с духовния. Даниил се среща с Михаил и Гавраил след молитва. За да може човек да се срещне със Съществата, трябва да прекара интензивен живот на молитва, съзерцание и размишление.
към текста >>

Михаил се занимава повече с политическия живот, а Гавраил – с духовния.
Чистотата е в следното: човек да няма никакви пречки, които да препятстват на Божествената светлина да минава през него. Даниил се е срещал с Михаил и Гавраил. Човек, за да има тази опитност, трябва да има идеен живот. Това е условието. Михаил и Гавраил са Архангели. Михаил се занимава повече с политическия живот, а Гавраил – с духовния. Даниил се среща с Михаил и Гавраил след молитва. За да може човек да се срещне със Съществата, трябва да прекара интензивен живот на молитва, съзерцание и размишление. Трябва да се подготви, за да свикне към новите трептения. Чрез упражнения в концентрация, съзерцание, човек може да добие прозрение, да мине през тъмната зона и да види червения цвят и другите цветове, но в по-горна октава. Тогава Невидимият свят ще се разкрие пред него и той ще влезе в общение с Висшите същества.
към текста >>

За да може човек да се срещне със Съществата, трябва да прекара интензивен живот на молитва, съзерцание и размишление.
Човек, за да има тази опитност, трябва да има идеен живот. Това е условието. Михаил и Гавраил са Архангели. Михаил се занимава повече с политическия живот, а Гавраил – с духовния. Даниил се среща с Михаил и Гавраил след молитва. За да може човек да се срещне със Съществата, трябва да прекара интензивен живот на молитва, съзерцание и размишление. Трябва да се подготви, за да свикне към новите трептения. Чрез упражнения в концентрация, съзерцание, човек може да добие прозрение, да мине през тъмната зона и да види червения цвят и другите цветове, но в по-горна октава. Тогава Невидимият свят ще се разкрие пред него и той ще влезе в общение с Висшите същества. Има няколко октави светлина: физическа, духовна и Божествена. При влизане в Невидимия свят трябва да има Учител, за да ръководи работите.
към текста >>

Трябва да се вземат някои мерки при събуждането им: задължително е човек да има един изправен живот, инак той съвсем ще се осакати.
Чрез тези упражнения се развиват центровете. Старият завет е за много учени хора, той е много дълбок, не е за деца. Има центрове в човека за общение с висшите светове. Тези центрове са седем. Те са органи на духовното тяло и трябва да се събудят, да се подхранят по един много естествен и правилен начин. Трябва да се вземат някои мерки при събуждането им: задължително е човек да има един изправен живот, инак той съвсем ще се осакати. Трябва специално приготовление. Когато се правят тези опити, трябва тишина, каквато трябва, когато ще роди бременна жена. Тези опитности, които имате, ще бъдат като предговор на онова, което сега ще получите. Мистицизмът е един процес на освобождение. Висшите морални чувства са изработените мисли на Висшите същества.
към текста >>

Завършените процеси на мислите ще възприемете като чувства, за да им се даде живот.
Тези опитности, които имате, ще бъдат като предговор на онова, което сега ще получите. Мистицизмът е един процес на освобождение. Висшите морални чувства са изработените мисли на Висшите същества. А висшите чувства на Разумните същества човек възприема като мисли. Там процесът е обратен. Завършените процеси на мислите ще възприемете като чувства, за да им се даде живот. Те ще бъдат семена, които ще растат и ще се засилят. Ще им станете майка, защото чувствата са, които дават стремеж. Без чувства няма никакъв стремеж. Мистикът се характеризира главно с висши чувства и с Любов. Това трябва да произтича от съзнанието му и от вътрешната Светлина.
към текста >>

Какви ли не безполезни мисли има човек и по-голямата част от живота му е прекарана в безполезни работи.
Същото се отнася и за много места в Рила, където не живеят, но чистотата там спомага да влезе човек във връзка с тях. Изключение от това правят само най-недостъпните места на Рила, където те живеят постоянно. За да влезе човек във връзка с Висшите напреднали същества, трябва да работи. Всеки ден той трябва да се пречиства. Колко непотребни мисли и желания има, които като мухи хвъркат около него. Какви ли не безполезни мисли има човек и по-голямата част от живота му е прекарана в безполезни работи. Когато влезе в езотеричната страна на Живота, той ще влезе в общение с Невидимите същества и трябва да бъде много внимателен да не би да е способен на най-малка отрицателна мисъл – недоверие, съмнение, колебание. Окултната наука е наука за неизвестното. И колкото повече знаеш, толкова повече неща ще видиш, че не знаеш. В езотеричната страна на Живота човек трябва да влезе тогава, когато е готов. Когато не е готов, например, ако има някоя отрицателна мисъл или отрицателно чувство, е опасно.
към текста >>

Когато влезе в езотеричната страна на Живота, той ще влезе в общение с Невидимите същества и трябва да бъде много внимателен да не би да е способен на най-малка отрицателна мисъл – недоверие, съмнение, колебание.
Изключение от това правят само най-недостъпните места на Рила, където те живеят постоянно. За да влезе човек във връзка с Висшите напреднали същества, трябва да работи. Всеки ден той трябва да се пречиства. Колко непотребни мисли и желания има, които като мухи хвъркат около него. Какви ли не безполезни мисли има човек и по-голямата част от живота му е прекарана в безполезни работи. Когато влезе в езотеричната страна на Живота, той ще влезе в общение с Невидимите същества и трябва да бъде много внимателен да не би да е способен на най-малка отрицателна мисъл – недоверие, съмнение, колебание. Окултната наука е наука за неизвестното. И колкото повече знаеш, толкова повече неща ще видиш, че не знаеш. В езотеричната страна на Живота човек трябва да влезе тогава, когато е готов. Когато не е готов, например, ако има някоя отрицателна мисъл или отрицателно чувство, е опасно. Влезе ли там, тогава ще се сближи с много Същества, а всяко сближение е опасно, ако човек още не е готов и изпраща отрицателни мисли и чувства.
към текста >>

В езотеричната страна на Живота човек трябва да влезе тогава, когато е готов.
Колко непотребни мисли и желания има, които като мухи хвъркат около него. Какви ли не безполезни мисли има човек и по-голямата част от живота му е прекарана в безполезни работи. Когато влезе в езотеричната страна на Живота, той ще влезе в общение с Невидимите същества и трябва да бъде много внимателен да не би да е способен на най-малка отрицателна мисъл – недоверие, съмнение, колебание. Окултната наука е наука за неизвестното. И колкото повече знаеш, толкова повече неща ще видиш, че не знаеш. В езотеричната страна на Живота човек трябва да влезе тогава, когато е готов. Когато не е готов, например, ако има някоя отрицателна мисъл или отрицателно чувство, е опасно. Влезе ли там, тогава ще се сближи с много Същества, а всяко сближение е опасно, ако човек още не е готов и изпраща отрицателни мисли и чувства. Висши невидими Същества ръководят съществата на Земята и ако не влезеш във връзка с тези ръководни Същества, не можеш да влезеш във връзка и с Невидимите същества. Ако направиш услуга някому на Земята, ти ще имаш благоволението на Висшите същества горе и ще можеш да влезеш в общение е тях, а това значи да работиш за разпространение на новите идеи, да обръщаш души към Бога, да ги водиш към Бога, да помагаш за тяхното пробуждане. В такъв случай ще имаш благоволението на Висшите същества.
към текста >>

За да може човек да влезе в общение с тези Възвишени същества и с Реалния свят, той трябва да е подготвен от миналото.
Като предадеш една силна мисъл във въздуха, тя ще дойде до всички добри хора по лицето на Земята. По този начин ти умствено ще се запознаеш с тях. Има закони, по които мисълта се праща. Колкото мисълта е по-силна и по определена, толкова по-скоро тя пристига на своето предназначение. Човек трябва да има силна мисъл, силна концентрация и да няма други мисли, които да отклоняват съзнанието му. За да може човек да влезе в общение с тези Възвишени същества и с Реалния свят, той трябва да е подготвен от миналото. Миналото и настоящето трябва да се свържат. Човек да не мисли, че ако само сега направи нещо, ще може; трябва да е работил в миналото, значи да има условие и от миналото. Когато човек влиза в общение с Ангелската йерархия, той трябва да има някоя работа, поради която да ги занимае. Той и те трябва да имат еднакъв интерес, като някой търговец, който извършва операция от интерес. За сношение с Ангелската йерархия може да се каже следното: частният закон е във връзка с общия.
към текста >>

Вие ще живеете едновременно два живота, ще държите два метода.
И сега човек има връзка с Невидимия свят, защото всяка негова мисъл и всяко негово желание са все усилия от Невидимия свят. Ако някой път Невидимият свят изпраща скромни посланици, които носят малки записки на човека, и той ги изхвърля, за да очаква големи записки, човек остава на сухо. Защо Христос избра апостол Павел? Понеже имаше възможност да се пробуди, затова го избра. Павел беше ревностен. Вие ще живеете едновременно два живота, ще държите два метода. С хората ще работите както се работи със светските хора-доколкото може, ще им се предаде Истината на светски език. А и вие ще си имате свещен час, всеки ден ще се уединявате, ще съзерцавате, ще размишлявате върху най-възвишеното. Ще имате постижение. Човек никак да не се безпокои за резултатите, защото безпокойството е голяма спънка, голям недостатък. Например някой често казва: „Толкова години съм се занимавал и нищо не съм постигнал.“ Това е спънка.
към текста >>

А и вие ще си имате свещен час, всеки ден ще се уединявате, ще съзерцавате, ще размишлявате върху най-възвишеното.
Защо Христос избра апостол Павел? Понеже имаше възможност да се пробуди, затова го избра. Павел беше ревностен. Вие ще живеете едновременно два живота, ще държите два метода. С хората ще работите както се работи със светските хора-доколкото може, ще им се предаде Истината на светски език. А и вие ще си имате свещен час, всеки ден ще се уединявате, ще съзерцавате, ще размишлявате върху най-възвишеното. Ще имате постижение. Човек никак да не се безпокои за резултатите, защото безпокойството е голяма спънка, голям недостатък. Например някой често казва: „Толкова години съм се занимавал и нищо не съм постигнал.“ Това е спънка. Някои искат рязко да се свържат с Невидимия свят, но това е в изключителен случай; повечето ги свързват постепенно с Реалния свят. Ще направиш молитва, концентрация, съзерцание, ще посееш семето и няма да се безпокоиш за по-нататък.
към текста >>

Съществуват неща, които имат отношение към живота на Земята, други имат отношение към сърцето, трети – към душата и четвърти – към Духа.
Щом веднъж го посееш, ще му кажеш: „Ти мисли сега! “ То ще разреши задачата. В Божествената наука има една вътрешна страна, която е за посветените. Ще ви дам едно упражнение: за десет дни прочетете Евангелието от Йоана. Намерете във всяка глава най-важното, намерете такива положения, които да са скачени едно с друго и да идват като допълнение едно към друго. Съществуват неща, които имат отношение към живота на Земята, други имат отношение към сърцето, трети – към душата и четвърти – към Духа. Концентрираният човек всякога трябва да обръща ума си към Бога като Извор; значи той обръща ума си към Онова, от което иде Животът на всички хора и благата на всички хора. Освен това, през тези десет дни ще си представите съзнанието на Христа – как Той е гледал на нещата. Ще си представите едно Същество, което е живо и чието съзнание е свързано с Бога и е погълнато съвършено от изпълнение Волята на Отца. Така, както е мислил Христос, това е Христос. За втория етап на упражнението през следващите десет дни прочетете първите десет глави от Исайя и от всяка глава си изберете по три стиха за размишление.
към текста >>

Концентрираният човек всякога трябва да обръща ума си към Бога като Извор; значи той обръща ума си към Онова, от което иде Животът на всички хора и благата на всички хора.
“ То ще разреши задачата. В Божествената наука има една вътрешна страна, която е за посветените. Ще ви дам едно упражнение: за десет дни прочетете Евангелието от Йоана. Намерете във всяка глава най-важното, намерете такива положения, които да са скачени едно с друго и да идват като допълнение едно към друго. Съществуват неща, които имат отношение към живота на Земята, други имат отношение към сърцето, трети – към душата и четвърти – към Духа. Концентрираният човек всякога трябва да обръща ума си към Бога като Извор; значи той обръща ума си към Онова, от което иде Животът на всички хора и благата на всички хора. Освен това, през тези десет дни ще си представите съзнанието на Христа – как Той е гледал на нещата. Ще си представите едно Същество, което е живо и чието съзнание е свързано с Бога и е погълнато съвършено от изпълнение Волята на Отца. Така, както е мислил Христос, това е Христос. За втория етап на упражнението през следващите десет дни прочетете първите десет глави от Исайя и от всяка глава си изберете по три стиха за размишление. Същевременно размишлявайте как би постъпил Христос, ако беше на ваше място.
към текста >>

27. 6_02 ) Изуй си обущата - Боян Боев (1883 – 1963)

За да се запознаете с Бялото Братство, изискват се няколко условия: Любовта ви не трябва да бъде обикновена, а Божествена; Божественото знание трябва да ви е засегнало, също така – и Божествената Истина, и Божественият живот, и Божествената свобода.
ИЗУЙ СИ ОБУЩАТА Две сестри и един брат посетиха Учителя в приемната стая. Стана въпрос за общение с Бялото Братство и изобщо – с Напредналите същества. За да се запознаете с Бялото Братство, изискват се няколко условия: Любовта ви не трябва да бъде обикновена, а Божествена; Божественото знание трябва да ви е засегнало, също така – и Божествената Истина, и Божественият живот, и Божествената свобода. Това са елементите, с които ще почнете. Вие сте в общение с Белите Братя и трябва да изучавате духовните закони. За тях не е толкова приятно да се явяват на физическо поле, защото средата е много гъста, материална и тъй като не е благоприятна, трябва да правят големи приготовления, за да се явят. По-добре е вие да се пренесете на планината – там има добри условия да бъдат видими. И при това трябва да се избере не само чисто място, но и такова, дето няма да те следят други.
към текста >>

Трябва да вървите по Божия път и по Волята Божия трябва да станат нещата във вашия живот.
В Невидимия свят са много по-взискателни, отколкото на Земята. Не мислете, че е лесна работа. Има неща, които са много лесни, а има неща, които са много мъчни. Трябва да има една вътрешна връзка между човека и Ангела, за да има общение между тях. Трябва да има нещо, което да образува връзката. Трябва да вървите по Божия път и по Волята Божия трябва да станат нещата във вашия живот. Вие не можете да се занимавате с предмети на друг клас, а на този клас, към който принадлежите. Посторонно можете, но най-важно е това, което ви е дадено да учите. Най-първо хората на Земята трябва да бъдат чисти и свети. Бог няма да направи това, което ние искаме, а ще го направи дотолкова, доколкото е съгласен с това, което искаме и само ако то е излязло от Него. Ако една Божествена идея е излязла от Бога и влязла в мен, то Бог ще ѝ помогне.
към текста >>

Те работят при създаването на тревите, при движението на реките, вземат участие при идването на светлината, помагат в живота и навсякъде, в най-низките служби, вземат участие.
Когато човек възлюби Бога и тръгне ли към Ангелите, то те ще го посрещнат. Но ако не възлюби Бога, няма какво да го посрещат. Човек, като отиде при ангелите, трябва двадесет години да учи техния език, после трябва да посещава техните училища, за да разбере културата им. Когато човек е на Земята и възлюби Бога, той ще намери Съществата горе, които го обичат. Едно условие за влизане във връзка с Белите Братя е да работиш, както те работят и да работиш заедно с тях. Те работят при създаването на тревите, при движението на реките, вземат участие при идването на светлината, помагат в живота и навсякъде, в най-низките служби, вземат участие. Ние сме изгубили вътрешната връзка с растенията и затова животът се е скъсил. Като намерите лечебните им свойства, вие ще дойдете във връзка с Белите Братя. Вие се молите някъде и искате Белите Братя да ви посетят. Че вие искате много нещо – да си оставят работата и мястото, където работят и да ви посетят. Не, ти ще отидеш там, дето те работят, и тогава ще има условия да ти се явят.
към текста >>

Ние сме изгубили вътрешната връзка с растенията и затова животът се е скъсил.
Но ако не възлюби Бога, няма какво да го посрещат. Човек, като отиде при ангелите, трябва двадесет години да учи техния език, после трябва да посещава техните училища, за да разбере културата им. Когато човек е на Земята и възлюби Бога, той ще намери Съществата горе, които го обичат. Едно условие за влизане във връзка с Белите Братя е да работиш, както те работят и да работиш заедно с тях. Те работят при създаването на тревите, при движението на реките, вземат участие при идването на светлината, помагат в живота и навсякъде, в най-низките служби, вземат участие. Ние сме изгубили вътрешната връзка с растенията и затова животът се е скъсил. Като намерите лечебните им свойства, вие ще дойдете във връзка с Белите Братя. Вие се молите някъде и искате Белите Братя да ви посетят. Че вие искате много нещо – да си оставят работата и мястото, където работят и да ви посетят. Не, ти ще отидеш там, дето те работят, и тогава ще има условия да ти се явят. Всеки ден размишлявайте върху Напредналите същества.
към текста >>

Превод: ако работите на Земята и обръщате душите към Бога, които са малките деца, може да влезете във връзка с Възвишените същества.
Например искаш да се запознаеш с Гьоте или с Кант, или с Дарвин. Нали трябва да се запознаеш с това, което са писали; така ти се свързваш с тях. Един превод: Природата е произведение на Разумните същества и сега я проучвайте, за да влезете във връзка с Разумните същества, които са зад този порядък на нещата. Ако искате да се запознаете с един дом, запознайте се с децата на фамилията. И като ги обикнете и завържете приятелство с тях, може да се запознаете и с другите. Превод: ако работите на Земята и обръщате душите към Бога, които са малките деца, може да влезете във връзка с Възвишените същества. Мога да дам някому и друг метод за запознаване е един Ангел: идете да направите добро на някой беден, страдащ. Понеже Ангелите идват на Земята да помагат, когато някой човек има много големи противоречия, ти, като отидеш да помогнеш от своя страна, ще се запознаеш с Ангела на мястото, дето е дошъл. Големите мъчнотии са място за запознаване с Ангелите. У вас може да проблесне проявата на Висшите същества при един красив ден, при едно красиво време, при слизането на тих ветрец, при ромоленето на планински ручей, при прехвръкването на пойна птичка. Техният живот е толкова възвишен!
към текста >>

Техният живот е толкова възвишен!
Превод: ако работите на Земята и обръщате душите към Бога, които са малките деца, може да влезете във връзка с Възвишените същества. Мога да дам някому и друг метод за запознаване е един Ангел: идете да направите добро на някой беден, страдащ. Понеже Ангелите идват на Земята да помагат, когато някой човек има много големи противоречия, ти, като отидеш да помогнеш от своя страна, ще се запознаеш с Ангела на мястото, дето е дошъл. Големите мъчнотии са място за запознаване с Ангелите. У вас може да проблесне проявата на Висшите същества при един красив ден, при едно красиво време, при слизането на тих ветрец, при ромоленето на планински ручей, при прехвръкването на пойна птичка. Техният живот е толкова възвишен! Висшите същества десетки пъти са ви срещали и някои от тях са ви говорили. Те могат доста време да стоят в една и съща физическа форма. А когато искаш да се запознаеш с тях по вътрешен начин, ти ще се вдълбочиш и с години ще чакаш. Може това да ти вземе една година, десет, двадесет, тридесет години, но те ще дойдат и ще те посетят. Не знаеш кой ден ще дойде това Същество.
към текста >>

28. 7_06 ) Развитие на добродетелите - Боян Боев (1883 – 1963)

За да имаш нормална Топлина, в която Животът расте, трябва да бъдеш мек.
Ние живеем и се движим в Мекотата. Всичко ще дойде, ако дойде Мекотата. Някой няма служба; когато дойде Мекотата в него, и службата ще дойде. Нямаш това-онова; щом дойде Мекотата в теб, ще дойде това, което нямаш. Защото Мекотата е добрата почва, на която всичко хубаво вирее. За да имаш нормална Топлина, в която Животът расте, трябва да бъдеш мек. Искаш да бъдеш добър; мек бъди. Искаш да обичаш; мек бъди. Добротата, Смирението са Божествени семена, които растат в почвата на Мекотата. При мекотата ти си долина, всичко се събира там. Смирението е семе, а Мекотата – почва.
към текста >>

За да приеме човек възвишеното, Божественото, трябва да има Мекота.
Кротостта е по-дълбоко състояние. А Смирението е още по-дълбоко от Кротостта. Казано е: „Кротките ще наследят Земята.“ Със смирения никой не воюва. Ти не можеш да воюваш с него. При обида кроткият се пита в какво стои причината и урежда добре работите, а пък смиреният няма никакви препятствия. За да приеме човек възвишеното, Божественото, трябва да има Мекота. Мекотата е условие за да станеш възприемчив към възвишеното. Затова човек трябва да проявява Мекота, нежност, никаква грубост и рязкост. Ти не мисли да направиш нещо, ако нямаш Мекота. Един служащ в пощата бил груб и по пътя все го биели. Той казвал: „Аман от тия хора!
към текста >>

Мекотата е условие за да станеш възприемчив към възвишеното.
А Смирението е още по-дълбоко от Кротостта. Казано е: „Кротките ще наследят Земята.“ Със смирения никой не воюва. Ти не можеш да воюваш с него. При обида кроткият се пита в какво стои причината и урежда добре работите, а пък смиреният няма никакви препятствия. За да приеме човек възвишеното, Божественото, трябва да има Мекота. Мекотата е условие за да станеш възприемчив към възвишеното. Затова човек трябва да проявява Мекота, нежност, никаква грубост и рязкост. Ти не мисли да направиш нещо, ако нямаш Мекота. Един служащ в пощата бил груб и по пътя все го биели. Той казвал: „Аман от тия хора! “, оплакал се на едного и онзи го посъветвал да измени своите обноски – меко да посреща хората.
към текста >>

Понеже Животът е училище, постоянно трябва да се изменят методите.
За да измиеш краката си, приготвени са 10 кг вода и ако похарчиш 20 кг, държат те отговорен. Друго качество на ученика е Обновяването. Обърни внимание на новото, което днес Бог е вложил в теб. Всеки ден Той влага по нещо ново във вас. Всеки ден да се обновявате. Понеже Животът е училище, постоянно трябва да се изменят методите. Методите от няколко хиляди години са се изменили. Трябва да се сменят много стари възгледи, които сега препятстват. Някога те са били верни, но днес не са. Ние сме за абсолютно новото! Като говоря по този начин, влизате в стълкновение с вашите вярвания.
към текста >>

За тези думи след два-три дни може да платите с живота си.
Как е вашият господар? Полива ли те навреме? “ Не трябва да заявявате на хората, че сте от Новото учение, но от обходата, която имате, да ви познаят. Не говорете лошо за някой човек, Бог го е създал. За тези думи след два-три дни може да платите с живота си. Много сте отговорни, когато се произнасяте зле за някого. Всеки човек е една картина, която Господ рисува. Картината не е довършена и не я цапайте; когато тя се довърши, ще бъде красива. Когато някой ти говори, не бързай да отговориш, но мълчи известно време и след дълго обмисляне, като разбереш работата, тогава говори или направи нещо. Окултният ученик много трябва да мълчи, да не бърза да говори, но да помисли и чак тогава да се изкаже.
към текста >>

Вие сте ударили деветдесет и девет пъти един камък, казвате, че няма да се отвори и сте готови да си отидете, а пък ако ударите още един път, ще се отвори камъка и ще влезете в Новия живот.
Като видиш един добър човек, да видиш себе си и да се радваш и като видиш един лош човек, пак да видиш себе си. Едно от важните качества на ученика е Послушанието. И това значи да се вслушваш в себе си, да чуеш какво ти говори Бог отвътре и да го изпълниш. Ученикът трябва да има Послушание спрямо Божия глас, говорещ му отвътре, трябва да възприема Божиите мисли и да изпълнява Волята Божия. Друго качество е постоянството. Вие сте ударили деветдесет и девет пъти един камък, казвате, че няма да се отвори и сте готови да си отидете, а пък ако ударите още един път, ще се отвори камъка и ще влезете в Новия живот. Човек трябва да бъде устойчив. Всеки ден трябва да изпридате по един тънък конец – по една хубава мисъл. Който може да изприда един тънък конец, може да направи и дебело въже, понеже всички дебели въжета са все от тънки конци. Човек трябва да бъде твърд, непоколебим, че нищо да не го измества от неговата идея. Такива са били светиите.
към текста >>

Търпението произтича от вътрешното разбиране на Живота.
Има шанс и за него, и неговият ред ще дойде. Ти питаш какво ще стане от теб след хиляда години. Стипчивият плод ще стане сладък. Трябва да имаме Търпение и да чакаме нещата да узреят. Да чакаш, додето получиш това, което Бог е определил, е Търпение. Търпението произтича от вътрешното разбиране на Живота. Това разбиране се придобива, когато във всички и навсякъде виждаме Бога. Бог се е скрил в нещата, но вие трябва да Го намерите. Друго необходимо качество за ученика е приложението. За да се стопи захарта, трябва вода. Ако водата е вледенена, трябва огън.
към текста >>

Та като работим за вдълбочаване във вътрешния си живот и за подобрение на вътрешните условия, тогава ще се променят и външните.
На младия ще кажат: „Рано е, я си поживей, ожени се, че после виж как стоят нещата.“ Не, когато имаш вдъхновение, когато ти се пее или свири, не отлагай – пей или свири. Също така, когато ти дойде мисъл за молитва или за каквато и да е друга Божествена работа, направи я, не отлагай! Човек не трябва да чака най-хармонични, изрядни условия, за да работи върху себе си, но трябва да използва условията, в които се намира. Например ще носиш със себе си книга и когато посред другата работа ти останат няколко минути свободни, ще ги използваш, за да прочетеш малко. Човек нека навикне и в най-големия шум и глъч да може да се съсредоточва. Та като работим за вдълбочаване във вътрешния си живот и за подобрение на вътрешните условия, тогава ще се променят и външните. Трябва да знаем, че външните условия са зависими от вътрешните. Всеки казва: „Аз още не съм готов.“ Кога ще бъдеш готов? Ако не си готов, закъснял си! Не се колебай и не казвай: „Чакай да уредим живота си, че тогава.“ У младите се забелязва една хубава черта – веднага възприемат и са готови да приложат. Младото поколение, което тръгва по духовния път, трябва да работи, няма какво да чака да остарява и тогава да търси Бога.
към текста >>

Не се колебай и не казвай: „Чакай да уредим живота си, че тогава.“ У младите се забелязва една хубава черта – веднага възприемат и са готови да приложат.
Човек нека навикне и в най-големия шум и глъч да може да се съсредоточва. Та като работим за вдълбочаване във вътрешния си живот и за подобрение на вътрешните условия, тогава ще се променят и външните. Трябва да знаем, че външните условия са зависими от вътрешните. Всеки казва: „Аз още не съм готов.“ Кога ще бъдеш готов? Ако не си готов, закъснял си! Не се колебай и не казвай: „Чакай да уредим живота си, че тогава.“ У младите се забелязва една хубава черта – веднага възприемат и са готови да приложат. Младото поколение, което тръгва по духовния път, трябва да работи, няма какво да чака да остарява и тогава да търси Бога. От изгрев до залез имаш всички възможности, това е цял един живот – милионите години, които си живял, този ден ги съдържа в себе си. Всеки ден представлява нов живот. А човек отлага с години и там му е погрешката. Като че това, което отлага, ще го чака.
към текста >>

От изгрев до залез имаш всички възможности, това е цял един живот – милионите години, които си живял, този ден ги съдържа в себе си.
Трябва да знаем, че външните условия са зависими от вътрешните. Всеки казва: „Аз още не съм готов.“ Кога ще бъдеш готов? Ако не си готов, закъснял си! Не се колебай и не казвай: „Чакай да уредим живота си, че тогава.“ У младите се забелязва една хубава черта – веднага възприемат и са готови да приложат. Младото поколение, което тръгва по духовния път, трябва да работи, няма какво да чака да остарява и тогава да търси Бога. От изгрев до залез имаш всички възможности, това е цял един живот – милионите години, които си живял, този ден ги съдържа в себе си. Всеки ден представлява нов живот. А човек отлага с години и там му е погрешката. Като че това, което отлага, ще го чака. Друго качество на ученика е самостоятелност. Всички хора днес се влияят от мислите на другите и не са самостоятелни.
към текста >>

Всеки ден представлява нов живот.
Всеки казва: „Аз още не съм готов.“ Кога ще бъдеш готов? Ако не си готов, закъснял си! Не се колебай и не казвай: „Чакай да уредим живота си, че тогава.“ У младите се забелязва една хубава черта – веднага възприемат и са готови да приложат. Младото поколение, което тръгва по духовния път, трябва да работи, няма какво да чака да остарява и тогава да търси Бога. От изгрев до залез имаш всички възможности, това е цял един живот – милионите години, които си живял, този ден ги съдържа в себе си. Всеки ден представлява нов живот. А човек отлага с години и там му е погрешката. Като че това, което отлага, ще го чака. Друго качество на ученика е самостоятелност. Всички хора днес се влияят от мислите на другите и не са самостоятелни. Един човек не може да се откаже от месото изведнъж, понеже среща противодействие от мислите на околните.
към текста >>

И в живота е същото: някои искат с по-малко труд да влязат в Царството Божие, без много мъчнотии, с малко молитви; но толкова и придобиват.
И така, от окултно гледище, когато обиждат човека, той трябва да си мълчи. Да имаш хармонично мислене, за половин час да не те безпокои светът, нито дълговете, нито нищо друго, това е самообладание. Ако един зиант е уморен, ще запали огън, ще стопли вода и ще пие. Онзи, който не разбира, ще пие студена вода. Така прави онзи, който иска с по-малко труд да мине по-лесно. И в живота е същото: някои искат с по-малко труд да влязат в Царството Божие, без много мъчнотии, с малко молитви; но толкова и придобиват. Дойде някой благодетел и ти даде два милиона лева, но после си ги взема обратно; твоето самообладание е да не ти трепне сърцето. Една сестра сподели: „Аз съм импулсивна и когато някой върши нещо лошо, произнасям думи, за които съжалявам.“ Най-първо се постави на неговото място, за да видиш какво трябва да се направи. Един Ангел видял, че някой човек греши и казал на Господа: „Как го търпиш? “ Господ го пратил на мястото на човека и Ангелът направил два пъти повече погрешки.
към текста >>

Същият закон важи и за вътрешния живот: когато влезеш в скришната си стаичка, в стаята на своя ум, остави своите обикновени безпокойства и тревоги, не ги внасяй в къщата на своя вътрешен живот.
“ Господ го пратил на мястото на човека и Ангелът направил два пъти повече погрешки. Необходимо качество на ученика е спокойствието. В света идат големи противоречия, но да не се смущавате от това. Живеем и се движим в Бога, всичко зависи от любовта и обичта ни. Когато отидеш на гости при турци, те имат един хубав обичай – ще ти събуят обущата и ще ти дадат удобни пантофки. Същият закон важи и за вътрешния живот: когато влезеш в скришната си стаичка, в стаята на своя ум, остави своите обикновени безпокойства и тревоги, не ги внасяй в къщата на своя вътрешен живот. Ще изхвърлиш грижите, ще мислиш, че живееш в един свят на Хармония и на Разумност. Ще се повърнеш към онова детско състояние, към ангелското състояние. Бъди силен, без да бъдеш груб. Бъди любящ, без да бъдеш мекушав. Ще дойде бурята в теб и ще разбереш, че тихото е по-силно, по-мощно.
към текста >>

Ако аз бих написал опера, животът бих турил в контрасти.
Бъди силен, без да бъдеш груб. Бъди любящ, без да бъдеш мекушав. Ще дойде бурята в теб и ще разбереш, че тихото е по-силно, по-мощно. И бурята си има свое място, но онова, което заповядва на света, е тихото. Това тихото, Божественото, то е мощното, то прониква навсякъде. Ако аз бих написал опера, животът бих турил в контрасти. Ако човек иска да наблюдава звездите, то небето трябва да е чисто, безоблачно. Същият закон е и по отношение на вътрешния живот: нищо не трябва да те смущава, защото, ако имаш облачно Небе, не ще можеш да възприемаш нещата отгоре. Аз бих желал някой от вас да направи опит за два месеца да има радостно лице, без да се натъжава. А вие днес сте весели, ала утре захвърляте оръжието. Има известни спонтанни движения, които правиш, без да мислиш, и после се сещаш за тях.
към текста >>

Същият закон е и по отношение на вътрешния живот: нищо не трябва да те смущава, защото, ако имаш облачно Небе, не ще можеш да възприемаш нещата отгоре.
Ще дойде бурята в теб и ще разбереш, че тихото е по-силно, по-мощно. И бурята си има свое място, но онова, което заповядва на света, е тихото. Това тихото, Божественото, то е мощното, то прониква навсякъде. Ако аз бих написал опера, животът бих турил в контрасти. Ако човек иска да наблюдава звездите, то небето трябва да е чисто, безоблачно. Същият закон е и по отношение на вътрешния живот: нищо не трябва да те смущава, защото, ако имаш облачно Небе, не ще можеш да възприемаш нещата отгоре. Аз бих желал някой от вас да направи опит за два месеца да има радостно лице, без да се натъжава. А вие днес сте весели, ала утре захвърляте оръжието. Има известни спонтанни движения, които правиш, без да мислиш, и после се сещаш за тях. Трябва да владеем себе си. Някой те дръпне и ти се стряскаш; значи не си станал все още герой.
към текста >>

Така ще мисли окултният ученик и ще се освободи от дрязгите на живота.
Когато си болен, кажи: „В Божествения свят няма никаква болест, аз ще бъда здрав! “ Нищо повече. Болестта и да се увеличава, кажи: „Аз ще оздравея! “ Ако продължаваш така месец, два, цяла година, тази болест най-после ще офейка. Ако искаш да бъдеш здрав, не мисли за нищо отрицателно, мисли, че си дошъл да извършиш Волята Божия. Така ще мисли окултният ученик и ще се освободи от дрязгите на живота. Всяка вечер си направете равносметка колко спечелихте и колко загубихте. Внимавайте днешните решителни времена да не отклонят вниманието ви от това да бдите над себе си. При сегашните сътресения, бури, катастрофи и бъркотии в живота на народите човек трябва да бъде спокоен и да не се смущава. Тъмните сили ще се стараят да внесат смут в него, за да го отклонят от духовната му работа и от духовното му състояние, но той да не губи вътрешните богатства. При тези събития да не изгубва спокойствие, Любов, Мир, Радост, Вяра; това е една от задачите, които той трябва да разреши правилно.
към текста >>

При сегашните сътресения, бури, катастрофи и бъркотии в живота на народите човек трябва да бъде спокоен и да не се смущава.
“ Ако продължаваш така месец, два, цяла година, тази болест най-после ще офейка. Ако искаш да бъдеш здрав, не мисли за нищо отрицателно, мисли, че си дошъл да извършиш Волята Божия. Така ще мисли окултният ученик и ще се освободи от дрязгите на живота. Всяка вечер си направете равносметка колко спечелихте и колко загубихте. Внимавайте днешните решителни времена да не отклонят вниманието ви от това да бдите над себе си. При сегашните сътресения, бури, катастрофи и бъркотии в живота на народите човек трябва да бъде спокоен и да не се смущава. Тъмните сили ще се стараят да внесат смут в него, за да го отклонят от духовната му работа и от духовното му състояние, но той да не губи вътрешните богатства. При тези събития да не изгубва спокойствие, Любов, Мир, Радост, Вяра; това е една от задачите, които той трябва да разреши правилно. Престани да се тревожиш, че са ти взели гевречето. Ако ти вземат едно, ще ти върнат пет; ако ти вземат осем, ще ти дадат шестнадесет. Едно нищо и никакво нещо – само за пет пари, а ти причинява мъчение.
към текста >>

За посветените Животът е светъл, а за непосветените – тъмен.
Ако ти вземат едно, ще ти върнат пет; ако ти вземат осем, ще ти дадат шестнадесет. Едно нищо и никакво нещо – само за пет пари, а ти причинява мъчение. Внимавайте, защото докато сме ту в радост, ту в скръб, ние занемаряваме Божественото и не можем да получим онова, което трябва. Това прилича на думи, написани на морския бряг, които вълните заличават. На пътя ти е легнал някой камък; няма как да не се спънеш, ако се блъснеш в него, но ако го заобиколиш, няма нищо, вървиш си напред без сблъсъци. За посветените Животът е светъл, а за непосветените – тъмен. Непосветеният казва, че му е дотегнал вече животът, а посветеният казва, че се радва на Живота. Едно важно качество на ученика е Безстрашието. Да имаме смелост, решителност, Безстрашие. Християнството отучва хората от страха. Докато трепериш от страх, ти не можещ да се развиваш правилно.
към текста >>

Непосветеният казва, че му е дотегнал вече животът, а посветеният казва, че се радва на Живота.
Едно нищо и никакво нещо – само за пет пари, а ти причинява мъчение. Внимавайте, защото докато сме ту в радост, ту в скръб, ние занемаряваме Божественото и не можем да получим онова, което трябва. Това прилича на думи, написани на морския бряг, които вълните заличават. На пътя ти е легнал някой камък; няма как да не се спънеш, ако се блъснеш в него, но ако го заобиколиш, няма нищо, вървиш си напред без сблъсъци. За посветените Животът е светъл, а за непосветените – тъмен. Непосветеният казва, че му е дотегнал вече животът, а посветеният казва, че се радва на Живота. Едно важно качество на ученика е Безстрашието. Да имаме смелост, решителност, Безстрашие. Християнството отучва хората от страха. Докато трепериш от страх, ти не можещ да се развиваш правилно. Мъчнотията е да се отучим от страха!
към текста >>

Страхът е едно животинско състояние.
Да имаме смелост, решителност, Безстрашие. Християнството отучва хората от страха. Докато трепериш от страх, ти не можещ да се развиваш правилно. Мъчнотията е да се отучим от страха! Човек да има безстрашие и Вяра, да разбира нещата. Страхът е едно животинско състояние. Няма по-опасно нещо от това да живееш при страх. Писанието казва: „Нечестивият бяга, без да има кой да го гони.“ Като се увеличават греховете на хората, те стават страхливи. На смелия Бог помага. Страхът трябва само да е една предпазителна мярка – със страха почва човешкото съзнание, съвестта. Сега трябва да бъдете юнаци, да не се плашите от мечките.
към текста >>

29. 7_10 ) Чрез страданията се проявяват скритите богатства в нас - Боян Боев (1883 – 1963)

Лошите условия, в които се намират англичаните – мъгли, островен живот и пр., са ги направили да бъдат умни и предприемчиви.
Тя се счупила на две и от нея излязло богатството. Тогава си казал: „Ох, защо не дойде този бик преди десет години? “ Че и срещу вас идва този бик, идва някое голямо страдание, за да намерите и някое голямо богатство, което е скрито във вас. Всяка мъчнотия е, за да се прояви богатството, което носите в себе си. Има хора, които не могат да се проявят, докато не бъдат грухани. Лошите условия, в които се намират англичаните – мъгли, островен живот и пр., са ги направили да бъдат умни и предприемчиви. Всяко страдание е една затворена каса, която носите на гърба си. Не я носете, но я отворете и вземете нужното за вас. Страданието е Божествената банка, в която Бог е вложил скъпи съкровища, които трябва да отворим и използваме. Животът е едно голямо изпитание. Мнозина ученици искат да влязат в Окултната школа и без никакви страдания да разберат тайните ѝ.
към текста >>

Животът е едно голямо изпитание.
Има хора, които не могат да се проявят, докато не бъдат грухани. Лошите условия, в които се намират англичаните – мъгли, островен живот и пр., са ги направили да бъдат умни и предприемчиви. Всяко страдание е една затворена каса, която носите на гърба си. Не я носете, но я отворете и вземете нужното за вас. Страданието е Божествената банка, в която Бог е вложил скъпи съкровища, които трябва да отворим и използваме. Животът е едно голямо изпитание. Мнозина ученици искат да влязат в Окултната школа и без никакви страдания да разберат тайните ѝ. А пък те трябва да знаят, че големите откровения са придружени с изпитания и мъчения, които дори не са сънували. И Христос, като дойде на Земята да извърши Волята Божия, мина през големи изпитания. Няма по-мъчно нещо от това да проповядваш на един човек, когато мисли за себе си. Една сестра каза: „Искам да имам опитността на Даниила.“
към текста >>

Животът му висял на косъм, а нямало един човек, който да му помогне.
Няма по-мъчно нещо от това да проповядваш на един човек, когато мисли за себе си. Една сестра каза: „Искам да имам опитността на Даниила.“ Искате да имате опитността на Даниила, но знаете ли през какви страдания е минал той, за да му се разкрият тайните? Бил е заобиколен от придворни мъдреци, които до последния са били против него. Даниила бил поставен в големи противоречия и не е имал отникъде помощ. Животът му висял на косъм, а нямало един човек, който да му помогне. Главата му просто пламнала от опасностите, в които се намирал, и тъкмо когато не е виждал изход отникъде, тогава Бог му разкрил тайните, говорил му и Даниил Го видял. Тук, на Изгрева, няма нито един, който да е минал през такива страдания. Някои, които живеят охолен живот, мислят че ще им се разкрият тайните! Това не е възможно и няма никакво изключение. Самият апостол Павел мина през какви ли не страдания, всички други пророци минаха през големи противоречия и чак тогава Бог с тих глас им проговорваше.
към текста >>

Някои, които живеят охолен живот, мислят че ще им се разкрият тайните!
Бил е заобиколен от придворни мъдреци, които до последния са били против него. Даниила бил поставен в големи противоречия и не е имал отникъде помощ. Животът му висял на косъм, а нямало един човек, който да му помогне. Главата му просто пламнала от опасностите, в които се намирал, и тъкмо когато не е виждал изход отникъде, тогава Бог му разкрил тайните, говорил му и Даниил Го видял. Тук, на Изгрева, няма нито един, който да е минал през такива страдания. Някои, които живеят охолен живот, мислят че ще им се разкрият тайните! Това не е възможно и няма никакво изключение. Самият апостол Павел мина през какви ли не страдания, всички други пророци минаха през големи противоречия и чак тогава Бог с тих глас им проговорваше. Сестрата каза: „Учителю, Вашите думи ме карат да обикна страданията. Като дойдат, ще зная как да се отнасям с тях.“ Томас Карлайл се обезсърчил, искал да тури край на живота си, мислел, че е безполезно неговото живеене, но само след три дни идва светлина и той написал най-хубавото си съчинение.
към текста >>

Томас Карлайл се обезсърчил, искал да тури край на живота си, мислел, че е безполезно неговото живеене, но само след три дни идва светлина и той написал най-хубавото си съчинение.
Някои, които живеят охолен живот, мислят че ще им се разкрият тайните! Това не е възможно и няма никакво изключение. Самият апостол Павел мина през какви ли не страдания, всички други пророци минаха през големи противоречия и чак тогава Бог с тих глас им проговорваше. Сестрата каза: „Учителю, Вашите думи ме карат да обикна страданията. Като дойдат, ще зная как да се отнасям с тях.“ Томас Карлайл се обезсърчил, искал да тури край на живота си, мислел, че е безполезно неговото живеене, но само след три дни идва светлина и той написал най-хубавото си съчинение. Един наш брат, музикант, имаше голямо любовно разочарование, понеже неговата приятелка му заявила: „Или Учителя, или мен! “ Той я обича, и тя го обича и изпитва голямо страдание. Казах му: „Поради това страдание сега ти се намираш в един интересен момент на живота си. Това, което преживяваш, означава един голям вътрешен възход в теб. Като имаш такова страдание, ще бъдеш способен да твориш възвишени творби.“ Велики хора са минали през големи страдания, за да влязат в Царството Божие.
към текста >>

Казах му: „Поради това страдание сега ти се намираш в един интересен момент на живота си.
Сестрата каза: „Учителю, Вашите думи ме карат да обикна страданията. Като дойдат, ще зная как да се отнасям с тях.“ Томас Карлайл се обезсърчил, искал да тури край на живота си, мислел, че е безполезно неговото живеене, но само след три дни идва светлина и той написал най-хубавото си съчинение. Един наш брат, музикант, имаше голямо любовно разочарование, понеже неговата приятелка му заявила: „Или Учителя, или мен! “ Той я обича, и тя го обича и изпитва голямо страдание. Казах му: „Поради това страдание сега ти се намираш в един интересен момент на живота си. Това, което преживяваш, означава един голям вътрешен възход в теб. Като имаш такова страдание, ще бъдеш способен да твориш възвишени творби.“ Велики хора са минали през големи страдания, за да влязат в Царството Божие. Малките страдания спъват човека. Например някой се дразни, че този казал това и това; не бива да обръщаш внимание. Понеже Бог изправя света, то днес страданията служат за изправление.
към текста >>

Като имаш такова страдание, ще бъдеш способен да твориш възвишени творби.“ Велики хора са минали през големи страдания, за да влязат в Царството Божие.
Томас Карлайл се обезсърчил, искал да тури край на живота си, мислел, че е безполезно неговото живеене, но само след три дни идва светлина и той написал най-хубавото си съчинение. Един наш брат, музикант, имаше голямо любовно разочарование, понеже неговата приятелка му заявила: „Или Учителя, или мен! “ Той я обича, и тя го обича и изпитва голямо страдание. Казах му: „Поради това страдание сега ти се намираш в един интересен момент на живота си. Това, което преживяваш, означава един голям вътрешен възход в теб. Като имаш такова страдание, ще бъдеш способен да твориш възвишени творби.“ Велики хора са минали през големи страдания, за да влязат в Царството Божие. Малките страдания спъват човека. Например някой се дразни, че този казал това и това; не бива да обръщаш внимание. Понеже Бог изправя света, то днес страданията служат за изправление. За едни страданието е за изправление, а за други е изпит на онова, което те учат. Ще ви дам едно мото: първо поставете пръстите на дясната ръка върху палеца на лявата и ги движете от основата към върха, като казвате: „Господи, да възрасне в мен всичко онова, Божественото, което е вложено в мен преди създание мира.“ Това мото ще изговорите три пъти.
към текста >>

30. 7_15 ) Страданието е път към Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато се разяснява Животът, ние често разбираме настоящия живот, а трябва да се има предвид Целокупния живот – от началото до края, а не само някоя фаза.
След това седнахме при заслона и се поведе разговор. Страданията ни правят по-чувствителни, а чувствителността е необходима за възприемане и разбиране на Любовта. Страданието развива корените на Любовта, а Радостта – нейните клонища. Като дойде Любовта, тя чисти човека от нечистотиите и това го наричаме страдание. Това е обективната страна на Любовта, за да се изяви отвътре. Когато се разяснява Животът, ние често разбираме настоящия живот, а трябва да се има предвид Целокупния живот – от началото до края, а не само някоя фаза. Смяна на страдание и радост ще има, докато дойде Любовта. Да издържиш на страданието показва наличие на Любов. Чрез страдание съзнанието се превръща в Любов. Страданието е път към Любовта. Защо са страданията?
към текста >>

Страданието представлява път за познаване на великото, красивото, възвишеното в света.
Защо хората трябва да страдат? – За да се научат да любят. Който никога не е страдал, той не знае какво нещо е Любовта Страданието е почва, върху която Любовта расте. А Радостта е плод на страданието. Колкото повече страда човек, толкова по-сладки плодове ще има. Страданието представлява път за познаване на великото, красивото, възвишеното в света. Човек хиляди години страда, за да опита един момент от Любовта. Дойде ли Любовта, тя заличава всички страдания, мъчнотии и нещастия на вековете. Любовта ще превърне страданията на миналото във велика симфония на душата, във велика хармония. Христос издържа страданията. Това е Любов, когато страдаш, да повдигаш другите и със своите страдания да помагаш на човечеството.
към текста >>

31. 7_18 ) Причини на страданията - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще изброя някои от причините: първо, противоречията в живота не са от Бога, а от хората; всичко е от Бога, но всичко не е такова, каквото е излязло от Него.
ПРИЧИНИ НА СТРАДАНИЯТА След лекцията и гимнастическите упражнения се върнахме в салона. Една сестра попита: „Кои са причините за страданията? “ Ще изброя някои от причините: първо, противоречията в живота не са от Бога, а от хората; всичко е от Бога, но всичко не е такова, каквото е излязло от Него. Енергия излиза от Бога, но като мине през съществата се изменя, добива примес и поради това идват противоречията и страданията. Второ, друга причина за страданията е нарушението на Божествените закони. Страдаш, когато не изпълняваш Волята Божия. Страдаш поради своите погрешки от миналото. Страданията не са от Бога и щом хората изпълняват Божиите закони, страданията престават.
към текста >>

Неразумният живот води към страдание.
Енергия излиза от Бога, но като мине през съществата се изменя, добива примес и поради това идват противоречията и страданията. Второ, друга причина за страданията е нарушението на Божествените закони. Страдаш, когато не изпълняваш Волята Божия. Страдаш поради своите погрешки от миналото. Страданията не са от Бога и щом хората изпълняват Божиите закони, страданията престават. Неразумният живот води към страдание. Например ядеш някоя храна и страдаш; направиш погрешки и идва наказанието. Умният човек не трябва да страда, но при сегашните условия страданията са неизбежни. Един ме попита защо страда; казах му, че в миналото е бил вълк и е разкъсал 10 000 овце. Трето, понякога страданията са изпити. Изпитват те доколко си разбрал това, което си учил.
към текста >>

Пето, нека споменем идейните страдания: ти се бориш за една възвишена идея и страдаш; това са страдания за идея.
Един ме попита защо страда; казах му, че в миналото е бил вълк и е разкъсал 10 000 овце. Трето, понякога страданията са изпити. Изпитват те доколко си разбрал това, което си учил. Четвърта причина на страданието е следният закон: когато човек минава от една фаза в друга, трябва да се намира в страдания през преходния период, когато е на границата между двете фази. Големите препятствия, които Природата туря, имат за цел да развият в човека нещо хубаво и мощно. Пето, нека споменем идейните страдания: ти се бориш за една възвишена идея и страдаш; това са страдания за идея. Неразумните страдания трябва да се избягват. Шесто, някои страдания са за чуждо благо; например някой троши камъни, страда от тежък труд, но може да бъде сигурен, че те ще послужат за благото на хората, ще се построят хубави здания. Хубавите обуща, които носиш, са причинили страдание на някое животно, понеже се правят от тяхната кожа. Ти се отопляваш с каменни въглища, но колко миньори са страдали от тежък труд в подземията, за да ги имаш! Колко хора са страдали, за да дойдем до това положение, в което сме сега!
към текста >>

Хубавите обуща, които носиш, са причинили страдание на някое животно, понеже се правят от тяхната кожа.
Четвърта причина на страданието е следният закон: когато човек минава от една фаза в друга, трябва да се намира в страдания през преходния период, когато е на границата между двете фази. Големите препятствия, които Природата туря, имат за цел да развият в човека нещо хубаво и мощно. Пето, нека споменем идейните страдания: ти се бориш за една възвишена идея и страдаш; това са страдания за идея. Неразумните страдания трябва да се избягват. Шесто, някои страдания са за чуждо благо; например някой троши камъни, страда от тежък труд, но може да бъде сигурен, че те ще послужат за благото на хората, ще се построят хубави здания. Хубавите обуща, които носиш, са причинили страдание на някое животно, понеже се правят от тяхната кожа. Ти се отопляваш с каменни въглища, но колко миньори са страдали от тежък труд в подземията, за да ги имаш! Колко хора са страдали, за да дойдем до това положение, в което сме сега! Оценявайте техните страдания. Седмо, някой път страданията са родилни мъки при раждането на нова идея в човека. Има и други причини на страданията, които няма да споменаваме.
към текста >>

32. 7_20 ) Отношение към страданието - Боян Боев (1883 – 1963)

Предназначението на Живота не е в страданието, в мъчението, в скръбта, а в здравето, Радостта, Хармонията, Красотата и Свободата.
Този, Който е допуснал хиляди блага за теб, какво от това, че ти е дал и една малка неприятност за разрешаване? Един свещеник ми каза: „Като почнах да благодаря за страданията, те си отидоха.“ Като обикнеш скръбта, тя ще си отиде. Като обикнеш болестта, и тя си отива. Когато дойде страданието, трябва да благодарим за него, но това не ще означава, че ще се примирим. Не, ще се стараем да го отстраним, но додето то ни тъпче, ще бъдем благодарни и ще знаем, че ни възпитава, че ни пробужда, че ни чисти. Предназначението на Живота не е в страданието, в мъчението, в скръбта, а в здравето, Радостта, Хармонията, Красотата и Свободата. Някой може да каже: „Тогава не е ли по-добре да няма страдание, не може ли без страдание? “ На това ще се отговори така: първо, може без страдание, щом си чист. Щом си нечист, то ще те мачка; тогава страданието ще дойде като последствие, за да те пречисти. Второ, може без страдание, ако не грешиш, ако не нарушаваш Божествените природни закони. При най-малко нарушение страданието идва като последствие, за да те научи да не грешиш.
към текста >>

Обаче, ако си заспал, ако организмът ти е груб и невъзприемчив към идеи, които слизат отгоре, тогава страданието ще бъде с цел да пречисти организма ти, да го префини, та да стане възприемчив към възвишените идеи, които са за твоята еволюция, за твоя възход.
Щом си нечист, то ще те мачка; тогава страданието ще дойде като последствие, за да те пречисти. Второ, може без страдание, ако не грешиш, ако не нарушаваш Божествените природни закони. При най-малко нарушение страданието идва като последствие, за да те научи да не грешиш. Нарушаването и на най-малката Добродетел води към страдание, което иде да те възпита. Трето, може без страдание, ако си с пробудено съзнание, ако организмът ти е възприемчив към новото, към Божествените идеи, които идат отгоре. Обаче, ако си заспал, ако организмът ти е груб и невъзприемчив към идеи, които слизат отгоре, тогава страданието ще бъде с цел да пречисти организма ти, да го префини, та да стане възприемчив към възвишените идеи, които са за твоята еволюция, за твоя възход. В бъдеще страданието ще изчезне завинаги. Кога? Когато човек спази горните три условия. Всяка нова идея в човека иде от Слънцето. Но човешкият организъм не е толкова чувствителен, за да възприеме тези слънчеви идеи и затова, когато е определено човек да съприживее такава нова идея, той предварително минава през страдания, за да се пречисти нервната система и организмът му и да стане възприемчив. Ето защо един закон гласи, че раждането на една нова идея в човека се предшества от страдание.
към текста >>

33. 2) Болести на гърдите - Боян Боев (1883 – 1963)

Причината на болестта му се крие в астралния му живот.
ІІ. БОЛЕСТИ НА ГЪРДИТЕ 1. Туберкулоза Туберкулозата се явява вследствие на чувствата, при което умът и сърцето са в противоречие. За едно лице, заболяло от туберкулоза, Учителя каза: Причината на болестта му се крие в астралния му живот. Той има връзки с няколко жени, но тези връзки бяха проникнати от астрални чувства и при това умът и сърцето влязоха в противоречие помежду си и вследствие на това дойде туберкулозата. На младите трябва да се говори и да се осветляват върху това. Човек, за да се освободи от тази болест и изобщо от каквато и да е болест, у него трябва да гори силен копнеж да служи на Бога, да работи за Бога – всичките си сили да впрегне в работа за Бога от Любов! И тогава ще оздравее. Туберкулозата се дължи на дисхармония на чувствата.
към текста >>

Има един низш живот, който може да влезе в човека, да нападне дробовете и да ги яде.
Някой изгубил любовника си и става туберкулозен. Как може да се лекува? Ще възстанови в себе си изгубената хармония. Човек, който обича Господа, ако е бил болен от туберкулоза, тя си отива от него. Туберкулозният трябва да има Любов, трябва да се свърже със здравите хора. Има един низш живот, който може да влезе в човека, да нападне дробовете и да ги яде. Туберкулозата иде някой път от страх. От страх се образуват също така утайки на туберкулозата. Туберкулозата някой път иде, когато душите се скарат. Карането създава лошо ухание. Когато човек се разгневи, от него излиза лошо ухание и това става причина за туберкулозата.
към текста >>

2.3. Да размишлява в пълно уединение и вдълбочаване върху най-възвишените стихове на Писанието, например: „Които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови“, или върху стиха: „Аз дойдох да им дам Живот и да го имат преизобилно“.
2.1. Да употребява корите на киселите ябълки. Да дъвче корите дълго време, за да приеме всички сокове от корите, и след това да ги изплюва. 2.2. Да изпраща мислено светлина върху тялото си с всички краски и особено върху белите дробове. Да си представи мислено, че върху тялото му се излива душ от бяла светлина; после да си представи, че върху него се излива душ от портокалени лъчи и т. н. Така да смени всички краски. 2.3. Да размишлява в пълно уединение и вдълбочаване върху най-възвишените стихове на Писанието, например: „Които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови“, или върху стиха: „Аз дойдох да им дам Живот и да го имат преизобилно“. 2.4. Да употребява сладък червен кромид лук. Да го яде, като дъвче хубаво – най-малко една глава на ден, а може и малко повече. 2.5. Всяка вечер да си мие краката с топла вода с малко сол. 2.6. Дълбоко дишане. 2.7. Мислено да прави разходки по високите места.
към текста >>

34. 15) Възпитание на детето - Боян Боев (1883 – 1963)

През училищните ваканции мнозина от нашите братя и сестри, по професия учители, идваха на Изгрева, за да се потопят в общия идеен живот, и това им даваше духовен устой през учебната година, често прекарана в някои отдалечени села, където, верни на своите възпитаници, те работеха безкористно и пълнеха душите им с нови идеи и мисли.
ВЪЗПИТАНИЕ НА ДЕТЕТО През училищните ваканции мнозина от нашите братя и сестри, по професия учители, идваха на Изгрева, за да се потопят в общия идеен живот, и това им даваше духовен устой през учебната година, често прекарана в някои отдалечени села, където, верни на своите възпитаници, те работеха безкористно и пълнеха душите им с нови идеи и мисли. Ето някои педагогически въпроси, които Учителя засегна през една великденска ваканция пред няколко учители, дошли от провинцията. Като учители трябва да станете вдъхновители. Имате широка област за работа. Понеже в обществото се е събрала доста инертна и сгъстена материя, трябва да турите фитил и да палнете, но ще гледате какво изисква от вас Разумната природа за Новия живот. Един хлебар знае какъв хляб очакват хората и с това се съобразява.
към текста >>

Понеже в обществото се е събрала доста инертна и сгъстена материя, трябва да турите фитил и да палнете, но ще гледате какво изисква от вас Разумната природа за Новия живот.
ВЪЗПИТАНИЕ НА ДЕТЕТО През училищните ваканции мнозина от нашите братя и сестри, по професия учители, идваха на Изгрева, за да се потопят в общия идеен живот, и това им даваше духовен устой през учебната година, често прекарана в някои отдалечени села, където, верни на своите възпитаници, те работеха безкористно и пълнеха душите им с нови идеи и мисли. Ето някои педагогически въпроси, които Учителя засегна през една великденска ваканция пред няколко учители, дошли от провинцията. Като учители трябва да станете вдъхновители. Имате широка област за работа. Понеже в обществото се е събрала доста инертна и сгъстена материя, трябва да турите фитил и да палнете, но ще гледате какво изисква от вас Разумната природа за Новия живот. Един хлебар знае какъв хляб очакват хората и с това се съобразява. Новото пазете отвътре, да не пият много от него, та то да остане в известна своя част недосегаемо. Това, което хората сега правят, вие няма да го вършите – устави, членски вноски, организации, правилници и прочие. Каквото вече е изучено, няма да го повтаряте. Има съществена нужда от онова, което хората все още не са изучавали – Природата, която е много умна.
към текста >>

Животът е достатъчно усложнен и затова старите методи вече не са валидни, както електрическата инсталация за лампите превъзхожда газената.
Почти в цялата култура Новото е начертано в главните си черти. Днес се търси Новото и новите идеи си имат темп, по който вървят. Нещата, които се развиват в най-големите мъчнотии, устояват, а за онези, които се развиват при най-благоприятни условия, е въпрос дали ще устоят. В Божествените неща Разумният свят взема участие. Днес във възпитателната система липсват някои елементи. Животът е достатъчно усложнен и затова старите методи вече не са валидни, както електрическата инсталация за лампите превъзхожда газената. На учителите може да им се предоставят новите педагогически начини, но за да преподават по тях, трябва да им се дадат упътвания. Като се работи между учителите, те ще дойдат до Новото учение, понеже, като идейна и будна част от нашата интелигенция, те са готови да възприемат новите идеи. Въпрос: „Какво значение има майката при възпитанието на детето? ” След като се родят децата, много мъчно се възпитават.
към текста >>

Ако няма Любов и живее повърхностен, дребнав, лекомислен живот, ще роди обикновен син, подобен на нея.
Затова много са прокопсали хората, понеже прислужници са ги возели с колички. Деца, които не са отглеждани от майка, добиват груб характер. Наскоро на едни младоженци казах: „Молете се да ви дойдат напреднали души! “ Дарбите зависят от Любовта. Ако майката има Любов, ще роди велик, гениален син. Ако няма Любов и живее повърхностен, дребнав, лекомислен живот, ще роди обикновен син, подобен на нея. Докато майката не е излъгала детето, то не се гневи. Излъже ли веднъж, то вече се гневи. Когато влезеш в една къща, по децата ще познаеш какви са бащата и майката. Първият и вторият възпитателен период – до 14-годишна възраст – са много важни. Тогава се насаждат в децата семенца, които после ще поникнат и ще дадат своя плод.
към текста >>

При първия случай още в детска възраст са посадени красивите семена на възвишени идеи и после те дават своя плод, а при втория случай през детството и юношеството е имало безидеен живот и тогава няма и какво да поникне.
Излъже ли веднъж, то вече се гневи. Когато влезеш в една къща, по децата ще познаеш какви са бащата и майката. Първият и вторият възпитателен период – до 14-годишна възраст – са много важни. Тогава се насаждат в децата семенца, които после ще поникнат и ще дадат своя плод. Защо някои в дълбока старост стават мъдри, а други се вдетиняват? При първия случай още в детска възраст са посадени красивите семена на възвишени идеи и после те дават своя плод, а при втория случай през детството и юношеството е имало безидеен живот и тогава няма и какво да поникне. Бъди умно дете, за да си умен старец. Когато детето е тръгнало към училище, не му купувайте кукли, а книги. Хубаво е, че децата почват с играчки и игри, с което се обръща внимание на обективния ум. Но децата трябва да се занимават с музика и изкуство, за да имат леки преходи към духовното. Ако се приложат новите методи във възпитанието, то ще се опрости и ще стане десет пъти по-лесно.
към текста >>

Децата всякога са готови да оказват помощ на птички и на болни животни.
През зимата децата да чистят пътеките от сняг и да правят пъртини. Хубаво е да има училищна градина, в която децата да работят, да садят овощни и медоносни растения. Децата да знаят да присаждат и култивират, да учат пчеларство. Ако аз възпитавам децата, ще кажа всяко едно от тях да си избере по няколко ябълкови дървета, да се грижи за тях и да мисли, че идната година ще родят много ябълки. Ако няма градина в училището, да се използват горите и полянките, които дават лесни възможности за работа. Децата всякога са готови да оказват помощ на птички и на болни животни. Изворите и растенията действат по-благородно върху децата, отколкото животните. Изобщо, децата трябва да се занимават с Природата: да наблюдават как расте дървото, на колко клони се разклонява и колко клончета има един клон. Така децата неусетно ще научат да смятат с четирите аритметични действия. Ето един повод за смятане: нека целият клас преброи колко зърна има един царевичен кочан, нека сравни колко семена има един житен, един ечемичен и един овесен клас. Важно правило при възпитанието на децата в началното училище е да се започне с физическия свят.
към текста >>

Изворите и растенията действат по-благородно върху децата, отколкото животните.
Хубаво е да има училищна градина, в която децата да работят, да садят овощни и медоносни растения. Децата да знаят да присаждат и култивират, да учат пчеларство. Ако аз възпитавам децата, ще кажа всяко едно от тях да си избере по няколко ябълкови дървета, да се грижи за тях и да мисли, че идната година ще родят много ябълки. Ако няма градина в училището, да се използват горите и полянките, които дават лесни възможности за работа. Децата всякога са готови да оказват помощ на птички и на болни животни. Изворите и растенията действат по-благородно върху децата, отколкото животните. Изобщо, децата трябва да се занимават с Природата: да наблюдават как расте дървото, на колко клони се разклонява и колко клончета има един клон. Така децата неусетно ще научат да смятат с четирите аритметични действия. Ето един повод за смятане: нека целият клас преброи колко зърна има един царевичен кочан, нека сравни колко семена има един житен, един ечемичен и един овесен клас. Важно правило при възпитанието на децата в началното училище е да се започне с физическия свят. Чрез малки изисквания трябва да се създаде работа за децата.
към текста >>

Децата трябва да се учат на природосъобразен живот.
В дадена местност нека чистотата на изворите да бъде поддържана от децата и те да посадят в околностите ѝ плодни дръвчета. В дръвчетата има духовни сили. Когато детето посажда, то не разваля. Когато се работи с Любов, става обмяна между жизнените им тела. Ако тази система се внесе в образованието, то България за десет години ще бъде покрита с плодни дръвчета, пътищата ще бъдат почистени и децата ще бъдат възпитани по съвсем нов начин. Децата трябва да се учат на природосъобразен живот. Има закон, че каквото работим отвън, това се съгражда и отвътре; нека това да се приложи в педагогиката. От чистенето на пътя ще се дойде до морала. Този път означава Животът, по който върви човек. Клечки и камъчета по пътя – това са слабостите. Когато се учи човек да чисти пътя от клечки, камъчета, той по същия начин ще чисти и своите мисли и чувства.
към текста >>

Този път означава Животът, по който върви човек.
Когато се работи с Любов, става обмяна между жизнените им тела. Ако тази система се внесе в образованието, то България за десет години ще бъде покрита с плодни дръвчета, пътищата ще бъдат почистени и децата ще бъдат възпитани по съвсем нов начин. Децата трябва да се учат на природосъобразен живот. Има закон, че каквото работим отвън, това се съгражда и отвътре; нека това да се приложи в педагогиката. От чистенето на пътя ще се дойде до морала. Този път означава Животът, по който върви човек. Клечки и камъчета по пътя – това са слабостите. Когато се учи човек да чисти пътя от клечки, камъчета, той по същия начин ще чисти и своите мисли и чувства. По начина, по който детето чисти пътя от клечки, ще познаеш дали душата му е готова. Ако то чисти пътя, както трябва, това дете и в живота ще постъпва така, а ако не чисти пътя, както трябва, то и в живота ще му липсва нещо. Въпрос: „Трябва ли детето да се занимава с машини и кога?
към текста >>

Ако то чисти пътя, както трябва, това дете и в живота ще постъпва така, а ако не чисти пътя, както трябва, то и в живота ще му липсва нещо.
От чистенето на пътя ще се дойде до морала. Този път означава Животът, по който върви човек. Клечки и камъчета по пътя – това са слабостите. Когато се учи човек да чисти пътя от клечки, камъчета, той по същия начин ще чисти и своите мисли и чувства. По начина, по който детето чисти пътя от клечки, ще познаеш дали душата му е готова. Ако то чисти пътя, както трябва, това дете и в живота ще постъпва така, а ако не чисти пътя, както трябва, то и в живота ще му липсва нещо. Въпрос: „Трябва ли детето да се занимава с машини и кога? ” До 14-годишна възраст целта е детето да бъде сред Природата, да се занимава с растения и да употребява малки ръчни инструменти. Когато се събуди умът, тогава да се занимава с машини, т.е. когато мине 14-годишна възраст.
към текста >>

35. 18) Да я събуди навреме - Боян Боев (1883 – 1963)

В растенията и в животните се проявяват висши духове – Ангели, Архангели, които ръководят тяхната еволюция.
Учителя каза: От времето на равноденствието, 22 март, зависят много работи; важен е този ден. После един брат запита какво е нашето отношение и нашата връзка с Напредналите същества. Хората мислят, че само ние сме в света, а когато им се отворят очите, ще видят, че около тях има Напреднали същества. Нали и мравката не знае за човека, пълзи по дланта му, без да може да го види. В растенията и в животните се проявяват висши духове – Ангели, Архангели, които ръководят тяхната еволюция. В минералите, в скъпоценните камъни се проявяват Херувими и Серафими. Изобщо, в Целокупната природа всички Йерархии са взели участие, за да се създадат нещата и за да се проявяват чрез тях. Молекулите, атомите, йоните са все творчество на Висшите същества. Всички са взели участие в Творението и най-после е създаден човекът, който е печат на цялото Творение. В Писанието се казва: „И направи Бог човека по свой образ и подобие“, после – „създаде човека от пръст“, а сега имаме „родени от Бога“.
към текста >>

Желаят да видят как ще се развие Животът, понеже намират едно противоречие.
Човечеството върви по светлия път, начертан от Ангелската йерархия, нашият ред иде подир нея. Ангелската йерархия управлява цялата Вселена и работи под Божествено ръководство. Казано е за човека: „Направил си ме малко нещо по-долен от Ангелите“. Един Ангел няма да счита за унижение да се въплъти на мястото на човека, но ако турят един човек в ангелска форма, това ще му дотегне и скоро ще каже, че на Земята е по-добре и че при Ангелите е много деликатно за него. Понеже днес Бог внася една нова идея в света, то Ангелите желаят да се въплътят на Земята, интересуват се от тази Божествена мисъл, гледат да разгадаят какво мисли Бог и това изучават. Желаят да видят как ще се развие Животът, понеже намират едно противоречие. Те си имат едно собствено разрешение, тъй като виждат грешното състояние на хората и казват: „Така и така трябва да се разреши тази задача“. А сега са свидетели, че отгоре се внася една система, която някъде съвпада, а някъде не съвпада с тяхното разрешение. Има нещо дълбоко и Ангелът се чуди по какъв начин ще се разреши тази трудна задача. Когато говорим за културата на онзи свят, ние подразбираме всички Разумни същества, които са завършили своето развитие преди милиони години и днес направляват Космоса. Някои от тях направляват Слънчевата система, други – живота на някои планети, трети направляват отделните народи – българския, английския и др.; четвърти направляват водите, пети – растителността в света, и т. н.
към текста >>

Някои от тях направляват Слънчевата система, други – живота на някои планети, трети направляват отделните народи – българския, английския и др.; четвърти направляват водите, пети – растителността в света, и т. н.
Желаят да видят как ще се развие Животът, понеже намират едно противоречие. Те си имат едно собствено разрешение, тъй като виждат грешното състояние на хората и казват: „Така и така трябва да се разреши тази задача“. А сега са свидетели, че отгоре се внася една система, която някъде съвпада, а някъде не съвпада с тяхното разрешение. Има нещо дълбоко и Ангелът се чуди по какъв начин ще се разреши тази трудна задача. Когато говорим за културата на онзи свят, ние подразбираме всички Разумни същества, които са завършили своето развитие преди милиони години и днес направляват Космоса. Някои от тях направляват Слънчевата система, други – живота на някои планети, трети направляват отделните народи – българския, английския и др.; четвърти направляват водите, пети – растителността в света, и т. н. Според степента на своето развитие и знание всяко Същество е поело съответна служба. И всички хора са заобиколени от тези Разумни същества, които се грижат за тях и направляват живота им. Ангелите, когато мислят, мисълта им минава през растенията и плодовете зреят. Приятно ми е да се спра при едно дърво, при един плод; тогава пред мен се отваря една картина на Същества, които мислят. Всичкото това ядене е сготвено на техния огън и аз го гледам с благоговение.
към текста >>

И всички хора са заобиколени от тези Разумни същества, които се грижат за тях и направляват живота им.
А сега са свидетели, че отгоре се внася една система, която някъде съвпада, а някъде не съвпада с тяхното разрешение. Има нещо дълбоко и Ангелът се чуди по какъв начин ще се разреши тази трудна задача. Когато говорим за културата на онзи свят, ние подразбираме всички Разумни същества, които са завършили своето развитие преди милиони години и днес направляват Космоса. Някои от тях направляват Слънчевата система, други – живота на някои планети, трети направляват отделните народи – българския, английския и др.; четвърти направляват водите, пети – растителността в света, и т. н. Според степента на своето развитие и знание всяко Същество е поело съответна служба. И всички хора са заобиколени от тези Разумни същества, които се грижат за тях и направляват живота им. Ангелите, когато мислят, мисълта им минава през растенията и плодовете зреят. Приятно ми е да се спра при едно дърво, при един плод; тогава пред мен се отваря една картина на Същества, които мислят. Всичкото това ядене е сготвено на техния огън и аз го гледам с благоговение. За мен един плод не е проста работа – едно много разумно Същество е работило, за да го поднесе. Светлината, която иде, е мисълта на Ангелите.
към текста >>

Ангелите, когато са били хора, са живеели при условия, различни от сегашните, определени за човека, защото в Живота има голямо разнообразие.
Жителите на ада искат да ти разбъркат всички сметки, да те оставят голтак, след това ще се намесят и в ума на сина ти и той ще ти нашепва, че с добро не можеш да живееш, че трябва да бъдеш лош и с лошо да уредиш работите си. А Божественото запазва човека. Най-низшите хора са свързани с Третото небе, а по-напредналите хора са свързани с по-висшите светове. Светиите все още не са Ангели, а се готвят за такива. Ангелите са изразители на Любовта и интелигентността. Ангелите, когато са били хора, са живеели при условия, различни от сегашните, определени за човека, защото в Живота има голямо разнообразие. Ангелите имат такава сила, че ако я употребят, биха направили чудеса, но те считат за излишно да я прилагат при оправяне на човешкия свят. Ако Ангелът направи погрешка, той ще изчезне от Небето; той не може да направи погрешка, от която да се скрие или да се прикрие. Един брат запита: „Защо се говори в Откровението и в Езекиил за някои Висши същества, чийто глас бил като глас на много води, като глас на много народ? ” Защото те са колективни Същества.
към текста >>

Като говорим за духовния живот и за Ангелите, то това, каквото ние мислим, е сянка.
За да го види, човек трябва да се издигне високо в своето развитие. Нали и Даниил, когато видял едно Напреднало същество, се почувствал безсилен? Един Ангел изчислява траекторията на Земята – откъде ще мине тя след милиони години, колко хора ще живеят на нея и пр. Има работи, които Ангелите не знаят, но те са с богати познания. Един Ангел не знае що е лъжа, защото в Ангелския свят не може да има изкушение. Като говорим за духовния живот и за Ангелите, то това, каквото ние мислим, е сянка. Животът е много велик и мисълта на Висшите същества е толкова подвижна, че ние даже не можем да я сравним с нищо. Освен това с нашите възможности схващаме един много медлен живот, в неговата най-груба проява, а не онзи всемирен Живот. Животът е красив и за онзи, който го разбира, по-хубаво нещо от него няма. Ангелите искат да дойдат тука, понеже тук идва нещо ново, което те не знаят, и този живот тук за тях е чуден. Един брат попита: „Ангелите имат ли скръб?
към текста >>

Животът е много велик и мисълта на Висшите същества е толкова подвижна, че ние даже не можем да я сравним с нищо.
Нали и Даниил, когато видял едно Напреднало същество, се почувствал безсилен? Един Ангел изчислява траекторията на Земята – откъде ще мине тя след милиони години, колко хора ще живеят на нея и пр. Има работи, които Ангелите не знаят, но те са с богати познания. Един Ангел не знае що е лъжа, защото в Ангелския свят не може да има изкушение. Като говорим за духовния живот и за Ангелите, то това, каквото ние мислим, е сянка. Животът е много велик и мисълта на Висшите същества е толкова подвижна, че ние даже не можем да я сравним с нищо. Освен това с нашите възможности схващаме един много медлен живот, в неговата най-груба проява, а не онзи всемирен Живот. Животът е красив и за онзи, който го разбира, по-хубаво нещо от него няма. Ангелите искат да дойдат тука, понеже тук идва нещо ново, което те не знаят, и този живот тук за тях е чуден. Един брат попита: „Ангелите имат ли скръб? ”
към текста >>

Освен това с нашите възможности схващаме един много медлен живот, в неговата най-груба проява, а не онзи всемирен Живот.
Един Ангел изчислява траекторията на Земята – откъде ще мине тя след милиони години, колко хора ще живеят на нея и пр. Има работи, които Ангелите не знаят, но те са с богати познания. Един Ангел не знае що е лъжа, защото в Ангелския свят не може да има изкушение. Като говорим за духовния живот и за Ангелите, то това, каквото ние мислим, е сянка. Животът е много велик и мисълта на Висшите същества е толкова подвижна, че ние даже не можем да я сравним с нищо. Освен това с нашите възможности схващаме един много медлен живот, в неговата най-груба проява, а не онзи всемирен Живот. Животът е красив и за онзи, който го разбира, по-хубаво нещо от него няма. Ангелите искат да дойдат тука, понеже тук идва нещо ново, което те не знаят, и този живот тук за тях е чуден. Един брат попита: „Ангелите имат ли скръб? ” Ангелите имат скръб, но за тях скръбта е малката радост, а радостта е голямата радост.
към текста >>

Животът е красив и за онзи, който го разбира, по-хубаво нещо от него няма.
Има работи, които Ангелите не знаят, но те са с богати познания. Един Ангел не знае що е лъжа, защото в Ангелския свят не може да има изкушение. Като говорим за духовния живот и за Ангелите, то това, каквото ние мислим, е сянка. Животът е много велик и мисълта на Висшите същества е толкова подвижна, че ние даже не можем да я сравним с нищо. Освен това с нашите възможности схващаме един много медлен живот, в неговата най-груба проява, а не онзи всемирен Живот. Животът е красив и за онзи, който го разбира, по-хубаво нещо от него няма. Ангелите искат да дойдат тука, понеже тук идва нещо ново, което те не знаят, и този живот тук за тях е чуден. Един брат попита: „Ангелите имат ли скръб? ” Ангелите имат скръб, но за тях скръбта е малката радост, а радостта е голямата радост. Като гледат хората как не се чувстват щастливи и как не им иде наум да разрешат задачите си при всичкото това благо, което Бог им дава, те скърбят.
към текста >>

Ангелите искат да дойдат тука, понеже тук идва нещо ново, което те не знаят, и този живот тук за тях е чуден.
Един Ангел не знае що е лъжа, защото в Ангелския свят не може да има изкушение. Като говорим за духовния живот и за Ангелите, то това, каквото ние мислим, е сянка. Животът е много велик и мисълта на Висшите същества е толкова подвижна, че ние даже не можем да я сравним с нищо. Освен това с нашите възможности схващаме един много медлен живот, в неговата най-груба проява, а не онзи всемирен Живот. Животът е красив и за онзи, който го разбира, по-хубаво нещо от него няма. Ангелите искат да дойдат тука, понеже тук идва нещо ново, което те не знаят, и този живот тук за тях е чуден. Един брат попита: „Ангелите имат ли скръб? ” Ангелите имат скръб, но за тях скръбта е малката радост, а радостта е голямата радост. Като гледат хората как не се чувстват щастливи и как не им иде наум да разрешат задачите си при всичкото това благо, което Бог им дава, те скърбят. Нали учителят се тревожи за ученика си и му е мъчно, когато последният не може да реши задачата.
към текста >>

Търпението е едно от най-великите качества на Разумния живот.
Като гледат хората как не се чувстват щастливи и как не им иде наум да разрешат задачите си при всичкото това благо, което Бог им дава, те скърбят. Нали учителят се тревожи за ученика си и му е мъчно, когато последният не може да реши задачата. И Ангелът, като гледа човека, казва: „Как не му стига умът? “ Поискай помощ от него и той ще ти помогне. Всички те имат търпение. Търпението е едно от най-великите качества на Разумния живот. Един Ангел, когато се въплъти между хората като човек, ще усети голяма неприятност и страдание, но ще си каже: „За да се запозная с тях, струва си“. Той се въплътява от голяма Любов, за да се запознае с хората, и от една страна губи, но от друга – печели. Тогава Ангелът живее като обикновен човек, с много правилна човешка форма, но вътрешно е необикновен и съзнава, че е Ангел. Ако един Ангел употреби най-малкото насилие, ще се оплете, и затова се пази от него. Като е влязъл в материята, той е изгубил силата си, много малко от нея му е останала.
към текста >>

Ангелите са заети с хората, но с най-възвишените им мисли и чувства, а с по-долните им чувства са заети други същества.
Ангелът е минал през гениалността, през светийството и е отишъл още по-нагоре. Ангелите са мощни, те са служители. На един Ангел от по-горните класове може да се повери Земята и човечеството, за да ги ръководи, но геният и светията не могат да направят това. Много Ангели и адепти, облечени в костюми на обикновени хора, се срещат навсякъде по Земята – в големите градове като Лондон, Париж, Берлин, София и др. На вид са обикновени хора, но дават насока на всички същества и са капацитети по разни въпроси. Ангелите са заети с хората, но с най-възвишените им мисли и чувства, а с по-долните им чувства са заети други същества. Невидимият свят е музика, но трябва да имаш очи и уши, трябва да разбираш езика му. За Ангелите от Първото небе животът от Второто небе е скрит и затворен, а за Ангелите от Второто небе е скрит и затворен животът от Третото небе. Всеки гражданин от Божествения свят едновременно е поет, философ, учен и музикант. Любовните писма, които човек получава, са три вида: от земните ти приятели, от Духовния свят, от светии и от ангели, които могат да ти изпратят някоя хубава мисъл. Когато те озари една възвишена мисъл, тя е дошла от тези Разумни същества.
към текста >>

За Ангелите от Първото небе животът от Второто небе е скрит и затворен, а за Ангелите от Второто небе е скрит и затворен животът от Третото небе.
На един Ангел от по-горните класове може да се повери Земята и човечеството, за да ги ръководи, но геният и светията не могат да направят това. Много Ангели и адепти, облечени в костюми на обикновени хора, се срещат навсякъде по Земята – в големите градове като Лондон, Париж, Берлин, София и др. На вид са обикновени хора, но дават насока на всички същества и са капацитети по разни въпроси. Ангелите са заети с хората, но с най-възвишените им мисли и чувства, а с по-долните им чувства са заети други същества. Невидимият свят е музика, но трябва да имаш очи и уши, трябва да разбираш езика му. За Ангелите от Първото небе животът от Второто небе е скрит и затворен, а за Ангелите от Второто небе е скрит и затворен животът от Третото небе. Всеки гражданин от Божествения свят едновременно е поет, философ, учен и музикант. Любовните писма, които човек получава, са три вида: от земните ти приятели, от Духовния свят, от светии и от ангели, които могат да ти изпратят някоя хубава мисъл. Когато те озари една възвишена мисъл, тя е дошла от тези Разумни същества. Ние сме в постоянен контакт с Ангелите, те ни носят хубави мисли и желания, изпълват ни със Светлина и пр. Навсякъде виждаме тяхното присъствие.
към текста >>

Когато те озари една възвишена мисъл, тя е дошла от тези Разумни същества.
Ангелите са заети с хората, но с най-възвишените им мисли и чувства, а с по-долните им чувства са заети други същества. Невидимият свят е музика, но трябва да имаш очи и уши, трябва да разбираш езика му. За Ангелите от Първото небе животът от Второто небе е скрит и затворен, а за Ангелите от Второто небе е скрит и затворен животът от Третото небе. Всеки гражданин от Божествения свят едновременно е поет, философ, учен и музикант. Любовните писма, които човек получава, са три вида: от земните ти приятели, от Духовния свят, от светии и от ангели, които могат да ти изпратят някоя хубава мисъл. Когато те озари една възвишена мисъл, тя е дошла от тези Разумни същества. Ние сме в постоянен контакт с Ангелите, те ни носят хубави мисли и желания, изпълват ни със Светлина и пр. Навсякъде виждаме тяхното присъствие. Писанието нали казва, че едни хора нагостили Същества, които били Ангели. Щом ти дойде една светла мисъл, Ангел те е посетил. Радвай се на това; макар и да не си го зърнал, той те е посетил.
към текста >>

36. 21) Дишане - Боян Боев (1883 – 1963)

Дългият живот зависи от правилното и дълбоко дишане.
Дишайте по всички правила и ще ви мине. Когато сте неразположени или смутени, правете дихателни упражнения, като се свързвате и с Божественото съзнание; така ще се тонирате. Можем да направим следния опит, за да видите как действа дишането: тези, чиито лица са сбръчкани, почнат ли да дишат дълбоко, то след три месеца бръчките ще се опънат. Те трябва да се фотографират най-напред преди упражнението и по-нататък след първия, втория и третия месец, за да правим сравнение. Ако човек диша добре, може да стигне до дълбока старост, а ако ли не диша правилно, заминава преждевременно за онзи свят. Дългият живот зависи от правилното и дълбоко дишане. Дишането пък зависи от правилното мислене и чувстване. Дишайте дълбоко и мислете, че Божието благословение иде върху човека чрез въздуха. Преди да се ръкуваш с някого, поеми дълбоко въздух. Преди да влезеш нейде, пак поеми дълбоко въздух. Преди да говориш, напълни дробовете си с въздух и тогава говори.
към текста >>

А думите: „Сила, живот, здраве“ може да изговорите мислено при вдишване три пъти – общо девет думи.
Или може да изберете за същата цел някое изречение от Библията. Може да вземете един стих от Евангелието на Йоана, върху който ще размишлявате през време на дишането. Или пък направете следното: при вдишване да изговорите мислено един път „Отче наш“, при задържане – също, и при издишване – също. Такива вдишки може да правите сутрин, обед и вечер по десет пъти. А може да изговорите мислено при вдишване, задържане и издишване Добрата молитва, общо един път. А думите: „Сила, живот, здраве“ може да изговорите мислено при вдишване три пъти – общо девет думи. Същото направете при задържане и при издишване. Това упражнение правете сутрин, обед и вечер по десет вдишки. Предстои една огромна духовна работа на учениците. Хубаво ще бъде, ако човек изпълни следната програма: половин час за лицето, половин час за установяване правилен процес на хранене в стомаха, половин час за установяване правилен процес на дишане, половин час за сърцето и половин час за правилна мисъл. Някой ще каже: „С такива ли работи ще се занимавам?
към текста >>

През това време умът е съсредоточен върху възвишени мисли.
Има какви по-сериозни неща! “. Че по-сериозни работи от това да възстановиш правилния процес на храносмилане, дишане, сърдечна дейност и мислене няма. Сега ще изложа някои дихателни упражнения, дадени от Учителя при разни случаи в други разговори. Дихателно упражнение Десет секунди поемане на въздух, десет секунди задържане и десет секунди издишване. През това време умът е съсредоточен върху възвишени мисли. Упражнението се прави сутрин, обед и вечер и трябва да трае десет минути. Дихателно упражнение Вдишване през лявата ноздра на четири бройки, задържане на шестнадесет бройки и издишване през дясната ноздра на осем бройки. Същото се повтаря с вдишване през дясната ноздра и издишване през лявата. Вдишване, задържане и издишване са едно дихателно упражнение.
към текста >>

Защото белите дробове са област, чрез която Божественият живот иде в човека, и трябва да мислим за тях като за място, откъдето се възприема Живот и се препраща навсякъде из тялото.
През лявата ноздра ще се поеме въздух пет пъти и ще се издиша през дясната. След това обратното: пет пъти ще се поеме въздух през дясната ноздра и ще се издиша през лявата. Учителя ни даде и някои правила за дишане. Както от хиляди години употребяват дишането на Изток или на Запад, то е все на физическо поле. Разбира се, че и по този начин се постигат резултати, но трябва да се стремим към по-големи. Защото белите дробове са област, чрез която Божественият живот иде в човека, и трябва да мислим за тях като за място, откъдето се възприема Живот и се препраща навсякъде из тялото. Ако този Живот не се разпределя правилно, тогава човек страда от всевъзможни болести. При дишането, ако разширението на дробовете е по-пластично и по-интензивно, толкова по-добре, и колкото разширението е по-снижено, толкова е по-зле. Преди всичко, човек трябва да се стреми да свърже дишането със слънчевия възел. Слънчевият възел е столица на човека и истинското му сърце обитава там, под лъжичката. В лявата страна на гърдите е физическото сърце, а духовното сърце, което регулира, е слънчевият възел.
към текста >>

Ако този Живот не се разпределя правилно, тогава човек страда от всевъзможни болести.
След това обратното: пет пъти ще се поеме въздух през дясната ноздра и ще се издиша през лявата. Учителя ни даде и някои правила за дишане. Както от хиляди години употребяват дишането на Изток или на Запад, то е все на физическо поле. Разбира се, че и по този начин се постигат резултати, но трябва да се стремим към по-големи. Защото белите дробове са област, чрез която Божественият живот иде в човека, и трябва да мислим за тях като за място, откъдето се възприема Живот и се препраща навсякъде из тялото. Ако този Живот не се разпределя правилно, тогава човек страда от всевъзможни болести. При дишането, ако разширението на дробовете е по-пластично и по-интензивно, толкова по-добре, и колкото разширението е по-снижено, толкова е по-зле. Преди всичко, човек трябва да се стреми да свърже дишането със слънчевия възел. Слънчевият възел е столица на човека и истинското му сърце обитава там, под лъжичката. В лявата страна на гърдите е физическото сърце, а духовното сърце, което регулира, е слънчевият възел. Когато ние не спъваме слънчевия възел, тогава дишането става правилно и ние приемаме изобилен Живот.
към текста >>

Когато ние не спъваме слънчевия възел, тогава дишането става правилно и ние приемаме изобилен Живот.
Ако този Живот не се разпределя правилно, тогава човек страда от всевъзможни болести. При дишането, ако разширението на дробовете е по-пластично и по-интензивно, толкова по-добре, и колкото разширението е по-снижено, толкова е по-зле. Преди всичко, човек трябва да се стреми да свърже дишането със слънчевия възел. Слънчевият възел е столица на човека и истинското му сърце обитава там, под лъжичката. В лявата страна на гърдите е физическото сърце, а духовното сърце, което регулира, е слънчевият възел. Когато ние не спъваме слънчевия възел, тогава дишането става правилно и ние приемаме изобилен Живот. Слънчевият възел е място, чрез което човек се съобщава със Слънцето или с централното място на Живота. Най-първо човек трябва да се свърже от този център със Слънцето, но не само с видимото, а и с онова Духовно слънце, което изгрява в един разумен свят. Веднъж Учителя взе отношение по трите начина на дишане. Когато човек е изправен на крака, това е първият начин на дишане. Друг начин за дишане е в седящо положение.
към текста >>

Слънчевият възел е място, чрез което човек се съобщава със Слънцето или с централното място на Живота.
При дишането, ако разширението на дробовете е по-пластично и по-интензивно, толкова по-добре, и колкото разширението е по-снижено, толкова е по-зле. Преди всичко, човек трябва да се стреми да свърже дишането със слънчевия възел. Слънчевият възел е столица на човека и истинското му сърце обитава там, под лъжичката. В лявата страна на гърдите е физическото сърце, а духовното сърце, което регулира, е слънчевият възел. Когато ние не спъваме слънчевия възел, тогава дишането става правилно и ние приемаме изобилен Живот. Слънчевият възел е място, чрез което човек се съобщава със Слънцето или с централното място на Живота. Най-първо човек трябва да се свърже от този център със Слънцето, но не само с видимото, а и с онова Духовно слънце, което изгрява в един разумен свят. Веднъж Учителя взе отношение по трите начина на дишане. Когато човек е изправен на крака, това е първият начин на дишане. Друг начин за дишане е в седящо положение. А и може да се легне, при което ръцете се поставят под задната част на главата с отворени длани.
към текста >>

Чрез дишане човек възприема Божествения живот и така побеждава.
Веднъж Учителя взе отношение по трите начина на дишане. Когато човек е изправен на крака, това е първият начин на дишане. Друг начин за дишане е в седящо положение. А и може да се легне, при което ръцете се поставят под задната част на главата с отворени длани. И трите начина имат специфични резултати. Чрез дишане човек възприема Божествения живот и така побеждава. Божественият живот иде чрез дишане и само когато човек има Любов, той диша правилно. Колкото повече губи Любовта, толкова и става притеснен. Само при Любовта може да се подобри човешката съдба. Много пъти въздухът влиза и излиза, без да възприемем Божествения живот, който е в него, или пък усвояваме съвсем малка част. Нека въздухът да се задържи в гърдите толкова време, колкото да се извлече Божествения живот от него.
към текста >>

Божественият живот иде чрез дишане и само когато човек има Любов, той диша правилно.
Когато човек е изправен на крака, това е първият начин на дишане. Друг начин за дишане е в седящо положение. А и може да се легне, при което ръцете се поставят под задната част на главата с отворени длани. И трите начина имат специфични резултати. Чрез дишане човек възприема Божествения живот и така побеждава. Божественият живот иде чрез дишане и само когато човек има Любов, той диша правилно. Колкото повече губи Любовта, толкова и става притеснен. Само при Любовта може да се подобри човешката съдба. Много пъти въздухът влиза и излиза, без да възприемем Божествения живот, който е в него, или пък усвояваме съвсем малка част. Нека въздухът да се задържи в гърдите толкова време, колкото да се извлече Божествения живот от него. Следващите четири упражнения Учителя изнесе пред един брат и една сестра.
към текста >>

Много пъти въздухът влиза и излиза, без да възприемем Божествения живот, който е в него, или пък усвояваме съвсем малка част.
И трите начина имат специфични резултати. Чрез дишане човек възприема Божествения живот и така побеждава. Божественият живот иде чрез дишане и само когато човек има Любов, той диша правилно. Колкото повече губи Любовта, толкова и става притеснен. Само при Любовта може да се подобри човешката съдба. Много пъти въздухът влиза и излиза, без да възприемем Божествения живот, който е в него, или пък усвояваме съвсем малка част. Нека въздухът да се задържи в гърдите толкова време, колкото да се извлече Божествения живот от него. Следващите четири упражнения Учителя изнесе пред един брат и една сестра. Най-напред Той изтъкна, че при тези дихателни упражнения е нужно спокойствие и че задържането на въздуха трябва да става постепенно, като нараства равномерно. Обясни, че при тях ще се диша и през двете ноздри, чрез които ще се приема и ще се изпуска въздух. Учителя подчерта, че няколкото изречения, които дава, за да се употребят при дишането, са само за хора, които имат искрено желание да се подвизават в Пътя.
към текста >>

Нека въздухът да се задържи в гърдите толкова време, колкото да се извлече Божествения живот от него.
Чрез дишане човек възприема Божествения живот и така побеждава. Божественият живот иде чрез дишане и само когато човек има Любов, той диша правилно. Колкото повече губи Любовта, толкова и става притеснен. Само при Любовта може да се подобри човешката съдба. Много пъти въздухът влиза и излиза, без да възприемем Божествения живот, който е в него, или пък усвояваме съвсем малка част. Нека въздухът да се задържи в гърдите толкова време, колкото да се извлече Божествения живот от него. Следващите четири упражнения Учителя изнесе пред един брат и една сестра. Най-напред Той изтъкна, че при тези дихателни упражнения е нужно спокойствие и че задържането на въздуха трябва да става постепенно, като нараства равномерно. Обясни, че при тях ще се диша и през двете ноздри, чрез които ще се приема и ще се изпуска въздух. Учителя подчерта, че няколкото изречения, които дава, за да се употребят при дишането, са само за хора, които имат искрено желание да се подвизават в Пътя. И Той изтъкна, че Христовата мисъл да не се хвърлят бисери на свинете важи и за случая, когато се изнасят дълбоки думи на неподготвени хора.
към текста >>

При вдишване се изговарят мислено думите: „Благодаря Ти, Господи, че мога да приема чистия въздух, в който Си вложил Живота Си“.
ПЪРВО ДИХАТЕЛНО УПРАЖНЕНИЕ Прави се в течение на пет минути. Тялото е изправено. Вдишването и издишването са бавни и продължителни. Задържането трае, колкото се може повече, и времето се увеличава постепенно. При вдишване се изговарят мислено думите: „Благодаря Ти, Господи, че мога да приема чистия въздух, в който Си вложил Живота Си“. При задържане се изговарят мислено думите: „Радвам се, че мога да мисля за Твоето присъствие“. При издишване: „Да благовествам Твоето Слово“. ВТОРО ДИХАТЕЛНО УПРАЖНЕНИЕ След като се изпълни първото дихателно упражнение, ще се изпълни и второто, а то се състои от Шестте гимнастически упражнения, придружени с дишане и формули. Второто дихателно упражнение трае около десет минути, но по-добре е времетраенето само да се определи.
към текста >>

“Благодаря Ти, Господи, че мога да приема чистия въздух, в който си вложил Живота Си“.
ВТОРО ДИХАТЕЛНО УПРАЖНЕНИЕ След като се изпълни първото дихателно упражнение, ще се изпълни и второто, а то се състои от Шестте гимнастически упражнения, придружени с дишане и формули. Второто дихателно упражнение трае около десет минути, но по-добре е времетраенето само да се определи. Трябва да се стремите гръбнакът да е изправен. В началото на всяко упражнение при поемане на въздуха да се изговаря мислено следната формула: “Благодаря Ти, Господи, че мога да приема чистия въздух, в който си вложил Живота Си“. След това при присядането ще се направи издишване и ще се изговорят мислено следните думи: “Благодаря Ти, Господи, че мога да присядам. Моята радост е в слизането и възлизането към Теб.” След това тялото ще се изправи и едновременно ще се направи вдишване, като се изговорят мислено следните думи: “Благодаря Ти, Господи, че мога да се изправя.
към текста >>

При вдишването ще се изговарят мислено следните думи: „Господи, благодаря Ти за Божествения живот, който Си вложил във въздуха и който приемам заедно с въздуха“.
При последното или шестото гимнастическо упражнение ще има едно малко изменение, а именно: първите две формули ще се употребят по същия начин, но при шестократното духане ще се изговори мислено: „Да бъде чисто сърцето ми“, а при шестократното леко дъхане с движение на ръцете настрани ще се изговори мислено следната формула: „Така да се носи Словото на Бога по лицето на всичката Земя“. ТРЕТО ДИХАТЕЛНО УПРАЖНЕНИЕ ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ НА ПРАНА Божествената наука ни учи, че въздухът се прониква от жизнена сила, или прана. Сега ще ви дам специално дихателно упражнение за приемане на праната и на Божията Любов. За да може човек при дишане да приеме прана, Божия мисъл или Божия Любов, трябва да участва и съзнанието. При вдишването ще се изговарят мислено следните думи: „Господи, благодаря Ти за Божествения живот, който Си вложил във въздуха и който приемам заедно с въздуха“. Тук под думите „Божествен живот“ се разбира праната. При задържането на въздуха ще се изговорят мислено следните думи: „Този Божествен живот, който съм приел с въздуха, прониква в целия ми организъм, отива до всичките ми органи и навсякъде внася здраве, сила и живот. Той ме оживява, ободрява и укрепява“. При издишването ще се изговорят мислено следните думи: „Целият ми организъм е вече напълно укрепен. Аз съм напълно здрав и изпълнен с енергия за работа.
към текста >>

Тук под думите „Божествен живот“ се разбира праната.
ТРЕТО ДИХАТЕЛНО УПРАЖНЕНИЕ ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ НА ПРАНА Божествената наука ни учи, че въздухът се прониква от жизнена сила, или прана. Сега ще ви дам специално дихателно упражнение за приемане на праната и на Божията Любов. За да може човек при дишане да приеме прана, Божия мисъл или Божия Любов, трябва да участва и съзнанието. При вдишването ще се изговарят мислено следните думи: „Господи, благодаря Ти за Божествения живот, който Си вложил във въздуха и който приемам заедно с въздуха“. Тук под думите „Божествен живот“ се разбира праната. При задържането на въздуха ще се изговорят мислено следните думи: „Този Божествен живот, който съм приел с въздуха, прониква в целия ми организъм, отива до всичките ми органи и навсякъде внася здраве, сила и живот. Той ме оживява, ободрява и укрепява“. При издишването ще се изговорят мислено следните думи: „Целият ми организъм е вече напълно укрепен. Аз съм напълно здрав и изпълнен с енергия за работа. Благодаря Ти, Господи, за Твоята Любов към мене“.
към текста >>

При задържането на въздуха ще се изговорят мислено следните думи: „Този Божествен живот, който съм приел с въздуха, прониква в целия ми организъм, отива до всичките ми органи и навсякъде внася здраве, сила и живот.
Божествената наука ни учи, че въздухът се прониква от жизнена сила, или прана. Сега ще ви дам специално дихателно упражнение за приемане на праната и на Божията Любов. За да може човек при дишане да приеме прана, Божия мисъл или Божия Любов, трябва да участва и съзнанието. При вдишването ще се изговарят мислено следните думи: „Господи, благодаря Ти за Божествения живот, който Си вложил във въздуха и който приемам заедно с въздуха“. Тук под думите „Божествен живот“ се разбира праната. При задържането на въздуха ще се изговорят мислено следните думи: „Този Божествен живот, който съм приел с въздуха, прониква в целия ми организъм, отива до всичките ми органи и навсякъде внася здраве, сила и живот. Той ме оживява, ободрява и укрепява“. При издишването ще се изговорят мислено следните думи: „Целият ми организъм е вече напълно укрепен. Аз съм напълно здрав и изпълнен с енергия за работа. Благодаря Ти, Господи, за Твоята Любов към мене“. Вдишването трябва да бъде дълбоко и бавно, задържането да трае, колкото се може по-дълго, и издишването да е съвсем плавно.
към текста >>

При издишване: „Аз проявявам Твоята Любов в моя живот.
Упражнението се прави сутрин, обед и вечер по шест пъти. ЧЕТВЪРТО УПРАЖНЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА БОЖИЯТА ЛЮБОВ При вдишване ще се изговорят мислено следните думи: „Господи, благодаря Ти, че приемам Твоята Любов заедно с въздуха“. При задържане: „Господи, Твоята Любов ме озарява и прониква в моето тяло, ум, сърце, душа и дух“. При издишване: „Аз проявявам Твоята Любов в моя живот. Пращам в света светлината на Твоята Любов“.
към текста >>

37. 24) Духовно лекуване на болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

След всяка болест идват чисти и възвишени мисли.
Най-напред човек ще се научи да мисли положително. Например при ревматизъм болният всеки ден ще се пече на слънце и ще казва, че днес е по-добре и по-добре; няколко хиляди пъти ще каже това, но не непрекъснато. Всяка болест е до време. Няма болест, която да не може да премине. Тъкмо дойде време да се излекува, и човек се обезсърчи; а той сам на себе си трябва да внушава положителното. След всяка болест идват чисти и възвишени мисли. Един човек разправял, че има жаба в корема. Околните го убеждавали, че няма, но той пак продължавал: „Как да нямам!? Аз чувствам как се движи там в корема ми и чувам как кряка“. Един лекар напълно го излекувал. Той хванал една жаба, скрил я в джоба си и при прегледа я пуснал, викайки: „Ето я!
към текста >>

Тази вяра е двояка, има и друга страна: каквото Господ изисква, човек трябва да го направи – трябва да живее чист живот, да не се смущава, да не се тревожи и да си подобри живота.
Като има вяра, той има условия да получи помощ от Бога, понеже става възприемчив към енергиите, които идват от Божествения свят. И тези, които са около болния, трябва да имат вяра. Болният, когато употребява средства за лекуване, едновременно трябва да има непреодолима вяра в Бога – да ляга и да става с пълна вяра, с молитва, да се моли, да се моли, додето се излекува. Да има детинска вяра или жива вяра в Бога. Без вяра никой принцип няма приложение. Тази вяра е двояка, има и друга страна: каквото Господ изисква, човек трябва да го направи – трябва да живее чист живот, да не се смущава, да не се тревожи и да си подобри живота. Най-ефикасното лекуване е с Любов. Когато станеш проводник на Любовта на Бога, болестта ти моментално ще изчезне. Усилете Любовта си и болестта ще си отиде. Щом имаш Любов, ще имаш здраве. В бъдеще лекарят ще те обича и когато дойде при теб и те погледне с Любов, ти ще оздравееш.
към текста >>

38. 29) Земята е Господня - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички хора трябва да имат вяра, понеже ще минават в живота през разни условия, през мъчнотии.
Привечер бяхме се събрали около Учителя. В разговор Той каза: Първоначално хората са излезли от Бога равни, но сега се раждат различни, понеже през вековете някои от тях са дремали, а други са работили. Днес има някои надарени, а други не са, защото последните не са разработвали талантите си в миналото. Светът е обезверен, там е всичкото нещастие. Всички хора трябва да имат вяра, понеже ще минават в живота през разни условия, през мъчнотии. Адепт е човек със знание. Има някои неща, които човек трябва да е свършил, преди да дойде до закона на вярата. Хората с вяра се различават по силата си. Когато отидеш на гости при една бедна вдовица, която има само един килограм брашно, тя ще ти замеси хляб и ще те нагости, защото има вяра и не мисли как ще прекара. А пък благата пак ще дойдат при нея.
към текста >>

Човек трябва да проповядва принципите, върху които е съграден Животът, и законите, които го управляват.
И след всяка голяма радост има голяма скръб. Големите работи са придружени с големи разноски. В що се състои знанието? Знанието е в това, че в дадения случай пътят, по който вървиш, е верен и те завежда до целта. Някои проповедници, когато проповядват, морализират хората; това е погрешен метод. Човек трябва да проповядва принципите, върху които е съграден Животът, и законите, които го управляват. Един Възвишен дух по който и да е начин трябва да слезе на Земята да помага – или по свой почин, или по почина на великия закон, според който идва с някаква мисия да помага. Тогава той ще опита противоречията на Живота, но ще носи нещо светло в себе си, ще бъде свободен. Човек да няма две мнения. Това, което мисли, трябва да го прилага. Да няма налягане отвън.
към текста >>

Един Възвишен дух по който и да е начин трябва да слезе на Земята да помага – или по свой почин, или по почина на великия закон, според който идва с някаква мисия да помага.
Големите работи са придружени с големи разноски. В що се състои знанието? Знанието е в това, че в дадения случай пътят, по който вървиш, е верен и те завежда до целта. Някои проповедници, когато проповядват, морализират хората; това е погрешен метод. Човек трябва да проповядва принципите, върху които е съграден Животът, и законите, които го управляват. Един Възвишен дух по който и да е начин трябва да слезе на Земята да помага – или по свой почин, или по почина на великия закон, според който идва с някаква мисия да помага. Тогава той ще опита противоречията на Живота, но ще носи нещо светло в себе си, ще бъде свободен. Човек да няма две мнения. Това, което мисли, трябва да го прилага. Да няма налягане отвън. Можеш да отидеш да проповядваш някъде и могат да те претрепят.
към текста >>

Тогава той ще опита противоречията на Живота, но ще носи нещо светло в себе си, ще бъде свободен.
В що се състои знанието? Знанието е в това, че в дадения случай пътят, по който вървиш, е верен и те завежда до целта. Някои проповедници, когато проповядват, морализират хората; това е погрешен метод. Човек трябва да проповядва принципите, върху които е съграден Животът, и законите, които го управляват. Един Възвишен дух по който и да е начин трябва да слезе на Земята да помага – или по свой почин, или по почина на великия закон, според който идва с някаква мисия да помага. Тогава той ще опита противоречията на Живота, но ще носи нещо светло в себе си, ще бъде свободен. Човек да няма две мнения. Това, което мисли, трябва да го прилага. Да няма налягане отвън. Можеш да отидеш да проповядваш някъде и могат да те претрепят. Някой може да каже: „Колко е глупав този човек!
към текста >>

Някой привежда примери из живота на някого, но каквото ще се случи в твоя живот, няма да се случи по същия начин, както в примера, а ще се случи по такъв начин, какъвто не си сънувал.
“ Карат някого да отиде на бойното поле да умре, а някой проповядва за Бога и пак умира. Кой е по-умен? Трябва да се срещнеш с онези хора, на които ще бъдеш полезен. Затова се извършва промяна на професията, за да се срещне човек с онези, с които трябва да се срещне. Другояче не би се срещнал с тях. Някой привежда примери из живота на някого, но каквото ще се случи в твоя живот, няма да се случи по същия начин, както в примера, а ще се случи по такъв начин, какъвто не си сънувал. И така трябва да бъде. След това отидохме с Учителя при един извор, който бяхме почиствали няколко дни, за да поставим основите на една чешма, която беше готова до края на престоя ни. При извора поработихме известно време и след това Учителя каза: Като очистим този извор, то очистваме и отваряме един извор вътре в нас; такъв е законът. Като очистиш мочурляка тук, то се очиства мочурлякът вътре в теб.
към текста >>

В Божествения живот трябва да има разнообразие: човек да не се ограничава само с размишление и молитва, но да върши и външна работа, и то разнообразна.
Аз го знам къде е, но не го посочвам. Това злато е за праведните. Един народ може да използва своите блага само ако е праведен. А ако не е праведен, всичко това се крие. Природата е опитала своите деца и познава кой какъв е. В Божествения живот трябва да има разнообразие: човек да не се ограничава само с размишление и молитва, но да върши и външна работа, и то разнообразна. Например екскурзии, гимнастики, строеж на чешми, прокарване на пътища, земеделска работа и пр. Най-важното е човек да има стремеж да върши Волята Божия, и то в мисли, в чувства и в постъпки. Човек трябва да изпраща към човечеството мощни, добри мисли в духа на новите идеи. Човек трябва да изпраща Любов към другите и чрез постъпките си да покаже на хората пътя на новите идеи. Така ще ги събуди за Новото.
към текста >>

Един брат каза: „Под „небесен живот“ нали трябва да разбираме място, където царува пълнотата на Божията Любов?
Например екскурзии, гимнастики, строеж на чешми, прокарване на пътища, земеделска работа и пр. Най-важното е човек да има стремеж да върши Волята Божия, и то в мисли, в чувства и в постъпки. Човек трябва да изпраща към човечеството мощни, добри мисли в духа на новите идеи. Човек трябва да изпраща Любов към другите и чрез постъпките си да покаже на хората пътя на новите идеи. Така ще ги събуди за Новото. Един брат каза: „Под „небесен живот“ нали трябва да разбираме място, където царува пълнотата на Божията Любов? Когато апостол Павел е казал: „Ухо не е чуло и око не е видяло това, което Бог е приготвил за вас“, под това той не подразбира ли преживяване на пълнотата на Божествената Любов, защото тази Любов, която човек преживява сега на Земята, е само слабо отражение, слаба проекция на пълнотата на Божията Любов? “. Това е така, но не може да се разправи на всички, защото няма да го разберат. Любовта трябва да бъде към всичко и като се каже „всичко“, се подразбира Цялото – Бог и всичко, което Той е създал.
към текста >>

39. 35) Криволинейни и праволинейни сънища - Боян Боев (1883 – 1963)

2. ”Господ толкова възлюби света, че даде Сина Своего единороднаго, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има живот вечен“.
Ти ме обичаш и аз Те обичам. В Твоята Любов нямам абсолютно никакво съмнение. Ще бъда горе, защото Ти Си казал това, а Твоята дума на две не става“. Ограждане става и като очертаеш мислено светли кръгове около себе си и в същото време изговориш следните три формули: 1. ”Търсете първом Царството Божие и Правдата Негова и всичко друго ще ви се приложи“. 2. ”Господ толкова възлюби света, че даде Сина Своего единороднаго, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има живот вечен“. 3. ”И това е живот вечен – да позная Тебе, единаго истиннаго Бога и Христа, когото Си изпратил“. Човек при лягане чрез молитва и размишление трябва да дойде в едно Божествено състояние, да бъде като новороден, пълен с хармония, без никакви тревоги, и тогава в съня си може да отиде в по-високо място. Когато спиш, не вземай със себе си тревогите. Когато заспиваш така, както трябва – с будно съзнание и без тревоги, то ще почувстваш в себе си нещо като боботене: „бу-буу“, и това може да те уплаши. Това е завъртване на чакрите и показва, че излизаш вън от своето тяло и влизаш в един друг свят.
към текста >>

3. ”И това е живот вечен – да позная Тебе, единаго истиннаго Бога и Христа, когото Си изпратил“.
В Твоята Любов нямам абсолютно никакво съмнение. Ще бъда горе, защото Ти Си казал това, а Твоята дума на две не става“. Ограждане става и като очертаеш мислено светли кръгове около себе си и в същото време изговориш следните три формули: 1. ”Търсете първом Царството Божие и Правдата Негова и всичко друго ще ви се приложи“. 2. ”Господ толкова възлюби света, че даде Сина Своего единороднаго, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има живот вечен“. 3. ”И това е живот вечен – да позная Тебе, единаго истиннаго Бога и Христа, когото Си изпратил“. Човек при лягане чрез молитва и размишление трябва да дойде в едно Божествено състояние, да бъде като новороден, пълен с хармония, без никакви тревоги, и тогава в съня си може да отиде в по-високо място. Когато спиш, не вземай със себе си тревогите. Когато заспиваш така, както трябва – с будно съзнание и без тревоги, то ще почувстваш в себе си нещо като боботене: „бу-буу“, и това може да те уплаши. Това е завъртване на чакрите и показва, че излизаш вън от своето тяло и влизаш в един друг свят. Това боботене ще трае пет минути.
към текста >>

Но има сънища, които показват какво ще стане в действителния живот, те съдържат реални работи.
След това ще почувстваш, че си в друг един свят, в който спокойно виждаш. И денем, когато дремнете, пак излизате вън от тялото си, но когато излезеш вън от тялото си и не си буден, то не се и ползваш. Постарайте се сънят ви да е спокоен, ясен и приятен. Усилвайте ясните картини, защото сега те са разхвърляни и бегли. Има сънища, които нищо не показват – дължат се или на препълнен стомах, или на лоши мисли и тревоги през деня. Но има сънища, които показват какво ще стане в действителния живот, те съдържат реални работи. Един момък ми разправи, че сънувал как иде към него един черен човек с файтон. Качил се на файтона и го повел и щом стигнали до една воденица, онзи разпрегнал конете и момъкът се събудил. Наскоро след съня умряла сестра му. И втори път сънувал момъкът същия сън, тогава умрял баща му. Този сън показва какво ще се случи.
към текста >>

Ние мислим, че сънищата са илюзии, а много от тях представят Реалния живот и това, каквото има да се случи занапред.
Наскоро след съня умряла сестра му. И втори път сънувал момъкът същия сън, тогава умрял баща му. Този сън показва какво ще се случи. Черният разпряга конете от каруцата; „каруцата“ е тялото. Вечерно време, когато си оставиш физическото тяло, с едно друго тяло отиваш в онзи свят, виждаш много работи и после се връщаш по-подготвен. Ние мислим, че сънищата са илюзии, а много от тях представят Реалния живот и това, каквото има да се случи занапред. Хубаво е да записваме сънищата си, много малко хора правят това. Нека да се записват точно, както са. Някои сънища са ясни, а някои са наполовина неясни. Има сънища несвързани, но има и сънища ясновидски, които помниш през целия си живот, и те са по-реални, отколкото много други работи на Земята. Добрите сънища са за предупреждение, чрез тях работи Бог и те са една мека форма на съобщение, защото ако се съобщи на човека в будно състояние, той може да се разтревожи.
към текста >>

Има сънища несвързани, но има и сънища ясновидски, които помниш през целия си живот, и те са по-реални, отколкото много други работи на Земята.
Вечерно време, когато си оставиш физическото тяло, с едно друго тяло отиваш в онзи свят, виждаш много работи и после се връщаш по-подготвен. Ние мислим, че сънищата са илюзии, а много от тях представят Реалния живот и това, каквото има да се случи занапред. Хубаво е да записваме сънищата си, много малко хора правят това. Нека да се записват точно, както са. Някои сънища са ясни, а някои са наполовина неясни. Има сънища несвързани, но има и сънища ясновидски, които помниш през целия си живот, и те са по-реални, отколкото много други работи на Земята. Добрите сънища са за предупреждение, чрез тях работи Бог и те са една мека форма на съобщение, защото ако се съобщи на човека в будно състояние, той може да се разтревожи. Има сънища праволинейни и криволинейни. При праволинейните сънища сънуваш неща, които стават точно така, както си ги сънувал. А при криволинейните сънища сънуваш това, което има да стане, в една алегорична, символична форма. Например сънуваш, че къщата на някой човек се разрушава; това показва, че здравето на същия човек е в опасност.
към текста >>

Изпълни ли се с мир и спокойствие, дойде ли в едно възвишено състояние, то във време на сън ще види една висша Реалност, един свят на Хармония, Красота, Чистота и Любов, ще влезе в общение с Напреднали същества и ще разбере, че има един Велик живот.
Който не може да спи спокойно, нека да се упражнява в това направление ден след ден, месеци, години, докато най-после придобие изкуството да спи. Един брат попита Учителя: „Как може по време на сън човек да пробие черния пояс около Земята и да отиде в по-висши области, та като се върне, да бъде обновен телесно и духовно? ” За да стане това, трябва през целия ден човек да бъде във връзка с Бога, да има молитвено състояние, при което когато и да е и където и да е да се моли, да има хубави мисли, да не чака специален момент, за да се уедини за тази цел, а да използва всички условия. Така той се приготовлява за вечерта и тогава има условия по време на сън да иде във висши области и там да бъде буден. Изпълни ли се с мир и спокойствие, дойде ли в едно възвишено състояние, то във време на сън ще види една висша Реалност, един свят на Хармония, Красота, Чистота и Любов, ще влезе в общение с Напреднали същества и ще разбере, че има един Велик живот. Това ще му даде нов подтик – когато се събуди, да живее за доброто, за възвишеното, за красотата, за Великото. Една от важните цели на съня е да усилва съвестта, висшия морален живот и възвишения стремеж на човека.
към текста >>

Това ще му даде нов подтик – когато се събуди, да живее за доброто, за възвишеното, за красотата, за Великото.
Един брат попита Учителя: „Как може по време на сън човек да пробие черния пояс около Земята и да отиде в по-висши области, та като се върне, да бъде обновен телесно и духовно? ” За да стане това, трябва през целия ден човек да бъде във връзка с Бога, да има молитвено състояние, при което когато и да е и където и да е да се моли, да има хубави мисли, да не чака специален момент, за да се уедини за тази цел, а да използва всички условия. Така той се приготовлява за вечерта и тогава има условия по време на сън да иде във висши области и там да бъде буден. Изпълни ли се с мир и спокойствие, дойде ли в едно възвишено състояние, то във време на сън ще види една висша Реалност, един свят на Хармония, Красота, Чистота и Любов, ще влезе в общение с Напреднали същества и ще разбере, че има един Велик живот. Това ще му даде нов подтик – когато се събуди, да живее за доброто, за възвишеното, за красотата, за Великото. Една от важните цели на съня е да усилва съвестта, висшия морален живот и възвишения стремеж на човека.
към текста >>

Една от важните цели на съня е да усилва съвестта, висшия морален живот и възвишения стремеж на човека.
” За да стане това, трябва през целия ден човек да бъде във връзка с Бога, да има молитвено състояние, при което когато и да е и където и да е да се моли, да има хубави мисли, да не чака специален момент, за да се уедини за тази цел, а да използва всички условия. Така той се приготовлява за вечерта и тогава има условия по време на сън да иде във висши области и там да бъде буден. Изпълни ли се с мир и спокойствие, дойде ли в едно възвишено състояние, то във време на сън ще види една висша Реалност, един свят на Хармония, Красота, Чистота и Любов, ще влезе в общение с Напреднали същества и ще разбере, че има един Велик живот. Това ще му даде нов подтик – когато се събуди, да живее за доброто, за възвишеното, за красотата, за Великото. Една от важните цели на съня е да усилва съвестта, висшия морален живот и възвишения стремеж на човека.
към текста >>

40. 45) Невидими пътища - Боян Боев (1883 – 1963)

Може би тогава държахме ключа на Живота.
Колко свещени ни се видяха всички тези места! Всичко тук напомняше за дейността на Учителя. Посетихме морените – този тих, мистичен кът, заобиколен от мощни ели. Зърнахме Пиперката – една могила, край която минавахме при нашите ранни излети до Резньовете. Такава любов и единение изпитвахме! Може би тогава държахме ключа на Живота. И аз се наведох, отворих раницата си и разгърнах томчето „Ключът на живота“ . Ето някои мисли от прочетеното: “Никакво добро не можете да направите, ако не любите Бога. Любите ли Бога, Той ще ви се изяви и тогава вашата Любов ще стане като Неговата. Когато повярвате в Божественото, силни сте.
към текста >>

И аз се наведох, отворих раницата си и разгърнах томчето „Ключът на живота“ .
Всичко тук напомняше за дейността на Учителя. Посетихме морените – този тих, мистичен кът, заобиколен от мощни ели. Зърнахме Пиперката – една могила, край която минавахме при нашите ранни излети до Резньовете. Такава любов и единение изпитвахме! Може би тогава държахме ключа на Живота. И аз се наведох, отворих раницата си и разгърнах томчето „Ключът на живота“ . Ето някои мисли от прочетеното: “Никакво добро не можете да направите, ако не любите Бога. Любите ли Бога, Той ще ви се изяви и тогава вашата Любов ще стане като Неговата. Когато повярвате в Божественото, силни сте. Не търсете Христа вън от вас.
към текста >>

Като живееш един духовен живот, ти не го проявявай отвън, минавай за обикновен човек, гладай да не те разберат, че си светия.
И в миналото сте казвали: „Когато се преродим“. А пък сега сте се преродили и пак казвате същото. Всички няма да се просветят изведнъж. Всеки трябва да се просвети, като му дойде времето. Когато се провери, че има един Промисъл, то това е вече пробуждане на съзнанието. Като живееш един духовен живот, ти не го проявявай отвън, минавай за обикновен човек, гладай да не те разберат, че си светия. Сега вие казвате, че някой човек ви обича, и там се заблуждавате. Ако някой ви обича, то е Божественото вътре, което ви обича – значи Бог. Ако мислите, че някой друг ви обича, то е външното, човешкото. Вие имате едно понятие за Любовта и считате, че трябва да я ограничавате. В света най-първо идва нещастието и после – щастието.
към текста >>

Ще ви приведа един пример из животинския живот като отговор на зададения въпрос: вратата към един двор била отворена и едно куче влязло вътре.
Понеже човек е нещастен, Бог започва оттам и от нещастието човек идва до щастието. В Божественото вие не мислете за погрешките. Оставете човешките погрешки за хората. Един брат попита: „Може ли всеки човек свободно да прави, каквото поиска? ” Ще ви приведа един пример из животинския живот като отговор на зададения въпрос: вратата към един двор била отворена и едно куче влязло вътре. То видяло, че няма никой наоколо, а в една паница до един камък имало насипана каша и то взело да лочи. В това време идва господарят, затваря вратата и като го набива хубаво, пуска го. Кучето излязло на улицата и почнало да си ближе раните. Всичкото нещастие е в това, че човек иска непозволени работи. При непозволените работи той ще си ближе раните.
към текста >>

Има Същества, чието съзнание е по-висше, те осмислят нещастията и са носители на възвишеното.
Но сега ще вярваш, че човешката душа не може да бъде излъгана. Казвам: който работи за Бога, той е свободен. Но всеки твърди, че работи за Бога. А пък това трябва да се разбира вътрешно. Понеже хората смесват човешката и Божествената Любов, затова идват разочарованията. Има Същества, чието съзнание е по-висше, те осмислят нещастията и са носители на възвишеното. Светлината у тях е по-ярка. Когато човек обича, тези Същества идват при човека и се проявяват чрез него. Когато не обичаш, въпросът е предрешен – всичките врати са затворени за теб. Ще обичаш и условията ще потекат. Вие всеки ден може да проверите това, в малък размер може да го проверите.
към текста >>

41. 50) Общи и местни условия за възпитание - Боян Боев (1883 – 1963)

За тази цел може да се проучи как действа месната и растителната храна, какви са разликите между тревопасните и месоядните животни и др.
ОБЩИ И МЕСТНИ УСЛОВИЯ ЗА ВЪЗПИТАНИЕ Стана въпрос за възпитанието на детето и Учителя каза: Има общи и местни условия за самовъзпитание и възпитание и трябва да познаваме общите условия и да се съобразяваме с местните. Хубаво е децата да се научат на вегетарианско хранене. То действа здравословно, а освен това дава условия за духовно и морално повдигане. За тази цел може да се проучи как действа месната и растителната храна, какви са разликите между тревопасните и месоядните животни и др. Може да се създаде една възпитателна система на френологична основа. Когато правих своите изследвания, влязох в класа на един учител, който се оплакваше, че се намира в съвсем лоша среда, а пък аз видях в децата таланти и музикални заложби. Дадох му някои правила и му казах: „Наблюдавайте ги, поне да нямате скука в живота си“. Аз изучавах децата му: те бяха много досетливи, виждаха, че има нещо ново, и усещаха, че ги повдигам. При френологичните изследвания, когато някому кажа добрите страни, той пита и за лошите страни, но ако му ги кажа, той ще забрави добрите, затова по-добре е да не ги научава.
към текста >>

Дадох му някои правила и му казах: „Наблюдавайте ги, поне да нямате скука в живота си“.
Хубаво е децата да се научат на вегетарианско хранене. То действа здравословно, а освен това дава условия за духовно и морално повдигане. За тази цел може да се проучи как действа месната и растителната храна, какви са разликите между тревопасните и месоядните животни и др. Може да се създаде една възпитателна система на френологична основа. Когато правих своите изследвания, влязох в класа на един учител, който се оплакваше, че се намира в съвсем лоша среда, а пък аз видях в децата таланти и музикални заложби. Дадох му някои правила и му казах: „Наблюдавайте ги, поне да нямате скука в живота си“. Аз изучавах децата му: те бяха много досетливи, виждаха, че има нещо ново, и усещаха, че ги повдигам. При френологичните изследвания, когато някому кажа добрите страни, той пита и за лошите страни, но ако му ги кажа, той ще забрави добрите, затова по-добре е да не ги научава. Въпрос: „Какво е значението на музиката във възпитанието? ” Ако в съвременното училище учителите внесат музиката, то много препятствия ще се отстранят.
към текста >>

Духовният си живот детето трябва да започне с помощ към по-слабите.
Каквото днес го научите, утре то ще го забрави. Такова възпитание е дресировка, нищо повече. При възпитанието на детето нещата трябва да пуснат дълбоки корени в съзнанието му. Майката трябва да научи детето си да обича Бога. Щом детето обича Бога, ще се самовъзпитава. Духовният си живот детето трябва да започне с помощ към по-слабите. Така у него ще се яви готовност на самопожертвователност. Това трябва да стане като религиозно възпитание и когато детето срещне по пътя си бедно или болно дете, то няма да ги отмине, но ще помогне. У него ще се събуди религиозното чувство. Това, което обичаме, не се забравя, а това, което не обичаме, лесно се забравя. Всеки помни онова, към което има любов.
към текста >>

Учителят, когато влезе при децата, трябва да участва в живота им и тогава те си отварят сърцата и той може да работи върху тях и да ги учи.
Това, което обичаш, ще го придобиеш, но едновременно и ще работиш; не можеш да обичаш и да не работиш. Когато отида при някое дете, аз участвам в игрите му и внимавам какво ми обяснява. Сега при възпитанието преждевременно правим децата на старци. А те трябва да преживеят детинството си; оставете ги, нека си поиграят и да се радват на тези крилати дни. После, човек когато стане на десет години, трябва да преживее юношеството, и по-нататък – според възрастта. Учителят, когато влезе при децата, трябва да участва в живота им и тогава те си отварят сърцата и той може да работи върху тях и да ги учи. Един учител се намира в трудно положение, когато работата му е монотонна. Щом изкара с децата четирите отделения, той пак започва от първото и от това повторение му става тягостно. А пък то има много начини, за да се внесе разнообразие в работата на един учител. Например, след като изкара четири години с децата, после да работи няколко години над възрастни, които са неграмотни. Трябва да се внесе разнообразие.
към текста >>

Да оцени техните заложби и дарби и те сами да се убедят, че чрез развитието на това богатство ще имат плодотворен живот.
Вие можете да му пишете двойка, но не за да не минава в по-горен клас, а за да се учи повече, и му създайте условия да се поправи, да държи изпит и да премине в по-горен клас. В часовете по химия, физика, география, биология и математика трябва да се дават нови научни факти, които да говорят за духовните основи на Битието и да водят към духовен мироглед. Чрез тези науки да се дойде до духовната страна на Природата, до целесъобразността и съобразителността ѝ. Да се види, че в Природата съществува велика разумност. Учителят да не подтиква учениците си да блеснат външно, но да насочи вниманието им навътре. Да оцени техните заложби и дарби и те сами да се убедят, че чрез развитието на това богатство ще имат плодотворен живот. Учителят е за това – да насочи учениците си към едно правилно разбиране на Живота. Учителят да наблюдава по какво се отличават даровитите деца от обикновените, каква е стойката им, жестът и поривите. Онези, които не са способни за задълбочено учение, от една дадена възраст трябва да усвоят професия, занаят. На някои Природата е дала по-широк кръг на дейност, условия за общо образование, и който е даровит, макар и беден, обществото трябва да му даде възможност да продължи своето образование. Въпрос: „Едни родители имат дете, физически добре развито, но психически недоразвито – не може да учи, лениво е, упорито е, своенравно е.
към текста >>

Учителят е за това – да насочи учениците си към едно правилно разбиране на Живота.
В часовете по химия, физика, география, биология и математика трябва да се дават нови научни факти, които да говорят за духовните основи на Битието и да водят към духовен мироглед. Чрез тези науки да се дойде до духовната страна на Природата, до целесъобразността и съобразителността ѝ. Да се види, че в Природата съществува велика разумност. Учителят да не подтиква учениците си да блеснат външно, но да насочи вниманието им навътре. Да оцени техните заложби и дарби и те сами да се убедят, че чрез развитието на това богатство ще имат плодотворен живот. Учителят е за това – да насочи учениците си към едно правилно разбиране на Живота. Учителят да наблюдава по какво се отличават даровитите деца от обикновените, каква е стойката им, жестът и поривите. Онези, които не са способни за задълбочено учение, от една дадена възраст трябва да усвоят професия, занаят. На някои Природата е дала по-широк кръг на дейност, условия за общо образование, и който е даровит, макар и беден, обществото трябва да му даде възможност да продължи своето образование. Въпрос: „Едни родители имат дете, физически добре развито, но психически недоразвито – не може да учи, лениво е, упорито е, своенравно е. Как да му се помогне?
към текста >>

Ще изучите Земята в нейните форми, в нейното разнообразие – гори, полета, планини, растения и животни.
Това са малки дечица. Вижте как са си навели главичките, понеже са отделени от майка си. Стеблото и земята са техните майки.“ На децата им стана мъчно, че са ги откъснали. Учителю, кажете ни още някои методи при обучението, чрез които да сближим децата с Природата“. Когато вземете за изходна точка четири неща – земя, вода, въздух и светлина, ето ви един начин, който ще ви даде нескончаем занимателен материал. Ще изучите Земята в нейните форми, в нейното разнообразие – гори, полета, планини, растения и животни. Запознайте ги и с почвата, с нейните видове и с това в коя почва какво расте. Ще изучите водата в разните годишни времена – като лед, сняг, дъжд, градушка. Ще се спрете на изворите, реките, езерата, водопадите, моретата и океаните. При запознаване с въздуха ще се изучава лекия зефир, южния и северен вятър, бурята и урагана, значението на въздуха при дишането. Също ще изучите въздуха и светлината в разните им прояви.
към текста >>

Разбира се, че ще има ред преходни степени и състояния в училищата, докато се снеме възвишеното и идеалното.
С това ще започнете. За да се изработят нови програми за възпитание и обучение, е необходимо да се образува една група от братя и сестри. Отначало групата може да бъде съвсем малка, от трима души, после – от девет и така да се разшири. В беседите и лекциите съм дал ред методи как да се преподава в училището. Идеалното не може да дойде изведнъж. Разбира се, че ще има ред преходни степени и състояния в училищата, докато се снеме възвишеното и идеалното.
към текста >>

42. 53) Ом-ом-аумен - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки страда, всеки е чужд за другите и целият живот е изплетен от тъги и скърби, смехът е само на повърхността и когато я разбуташ, ще видиш разочарование.
Учителя каза: Тази местност е местност за култура. Тук има много магнетична сила. И тази енергия трябва да се използва. Ние, хората, живеем като затворници. Всеки страда, всеки е чужд за другите и целият живот е изплетен от тъги и скърби, смехът е само на повърхността и когато я разбуташ, ще видиш разочарование. Но благодарение на Невидимия свят утихват бурите. Праведникът, щом се затъжи, ще литне да иде на Слънцето. Деня ще прекара на Земята, а вечер ще иде на Слънцето. Праведниците имат такива съобщения: литват, отиват нейде високо и когато се върнат, имат съзнание за преживяното. Учителя обтегна ръце и каза:
към текста >>

Когато правите тези упражнения, които ви дадох миналия път на Витоша, трябва да сте в приятно настроение и да си представяте, че животът ви е напълно уреден.
Праведниците имат такива съобщения: литват, отиват нейде високо и когато се върнат, имат съзнание за преживяното. Учителя обтегна ръце и каза: Има закон: обтягането на ръцете всякога поставя човека във връзка с теченията в Природата, а при свити ръце няма такъв контакт. Тези сили на днешния майски ден са извънредни. Такива моменти, когато праната приижда, може би е възможно да имаме само един път на годината. Когато правите тези упражнения, които ви дадох миналия път на Витоша, трябва да сте в приятно настроение и да си представяте, че животът ви е напълно уреден. Ще кажа няколко допълнителни обяснения към Упражнението за обнова: по време на това упражнение дишайте дълбоко. След всяко броене до 72 ще се изправите от кръста нагоре и, седнали на тревата, ще си допрете ръцете до пръстите на краката. След това направихме упражнението Индуско сядане, за което Учителя говори миналия път на Витоша. Заели позата индуско сядане, под умелото ръководене на Учителя направихме следното: Позиция – индуско сядане.
към текста >>

През това време вдишвайте дълбоко и при задържането на въздуха ще мислите върху нещо възвишено, а когато издишвате, освобождавайте мисълта си.
След всяко броене до 72 ще се изправите от кръста нагоре и, седнали на тревата, ще си допрете ръцете до пръстите на краката. След това направихме упражнението Индуско сядане, за което Учителя говори миналия път на Витоша. Заели позата индуско сядане, под умелото ръководене на Учителя направихме следното: Позиция – индуско сядане. Първо. Лявата ръка положете върху лявото коляно, а дясната – върху дясната страна на слепите очи. През това време вдишвайте дълбоко и при задържането на въздуха ще мислите върху нещо възвишено, а когато издишвате, освобождавайте мисълта си. След това поставете лявата ръка върху лявата част на слепите очи, а дясната – върху коляното. Второ. Поставете двете ръце върху колената и мислете върху най-хубавото. Така ще се урегулират всичките ви енергии. Трето. За почивка поставете двете ръце пред себе си върху земята. Четвърто. Направете леко тупане върху гърдите с двете ръце.
към текста >>

43. 57) Паневритмия - Боян Боев (1883 – 1963)

Има ли музика, движение и вътрешен живот, целият човек взема участие.
Ако говориш на езика на Природата, тя се отзовава и казва: „Какво ще заповядвате? “, но ако не говориш на нейния език, тя мълчи. Всички дарби в света, които се придобиват, един ден ще станат достояние на цялото човечество. Каквото придобие всеки един от вас, то ще стане общо достояние. В Паневритмията са съединени трите свята хармонично и по-хубава система от нея няма. Има ли музика, движение и вътрешен живот, целият човек взема участие. Истината трябва да се тури в движение; при тези движения се отстраняват препятствията и се отваря път. В Природата всички движения са разумни. В славянските танци трябва да се тури съдържание. В бъдеще, когато хората ще ходят и ще вършат нещо, всичките им движения ще бъдат хармонични, защото ще участват мисълта, чувството и волята. Всяко движение отговаря на едно душевно качество: има движения на Доброто, на Милосърдието, на Справедливостта.
към текста >>

Всяка линия има влияние върху съзнанието и извиква към живот нови сили в човека – физически и духовни.
В бъдеще, когато хората ще ходят и ще вършат нещо, всичките им движения ще бъдат хармонични, защото ще участват мисълта, чувството и волята. Всяко движение отговаря на едно душевно качество: има движения на Доброто, на Милосърдието, на Справедливостта. Няма добродетел, която да няма линия на движение. Ще учиш това и ще правиш опити веднъж, дваж, десет пъти, сто пъти, докато ги намериш. При Паневритмията се поставят в движение всички геометрични линии: прави, криви и смесени. Всяка линия има влияние върху съзнанието и извиква към живот нови сили в човека – физически и духовни. Тези песни трябва да се превърнат в движения, в които ръцете, нозете и цялото тяло да вземат участие. Тялото трябва да се поставя в разни пози. Ние искаме да живеем като разумни същества, искаме всичко да ни върви напред. Но когато ходи човек, как трябва да го прави? И когато чете, как трябва да го прави?
към текста >>

Човек е най-висшето проявление на Природата във физическия свят, а камъните, растенията и животните са по-низше нейно проявление.
Човек трябва да пази правилно положение между Господаря-Бог и центъра на Земята. По възможност гръбнакът трябва да има една много малка кривина. Когато човек почне да мисли право, той ще има и хубави движения. Всеки има специфична красота в своите движения, които зависят от характера му. Човек има един комендант – главата, която разпорежда, нозете изпълняват, а ръцете са помощници. Човек е най-висшето проявление на Природата във физическия свят, а камъните, растенията и животните са по-низше нейно проявление. В Природата Бог работи чрез човека. Хубавото в човека е Божественото. Словото на човека, когато той говори, когато мисли и когато върши добро, е проявление на Божественото в него. Концентрирайте се по време на паневритмичните упражнения, мислете върху движенията и върху заложените възвишени идеи и тогава мислите ще преминат в ръцете, нозете и пр. С тези упражнения българинът се отпушва.
към текста >>

Концентрирайте се по време на паневритмичните упражнения, мислете върху движенията и върху заложените възвишени идеи и тогава мислите ще преминат в ръцете, нозете и пр.
Човек има един комендант – главата, която разпорежда, нозете изпълняват, а ръцете са помощници. Човек е най-висшето проявление на Природата във физическия свят, а камъните, растенията и животните са по-низше нейно проявление. В Природата Бог работи чрез човека. Хубавото в човека е Божественото. Словото на човека, когато той говори, когато мисли и когато върши добро, е проявление на Божественото в него. Концентрирайте се по време на паневритмичните упражнения, мислете върху движенията и върху заложените възвишени идеи и тогава мислите ще преминат в ръцете, нозете и пр. С тези упражнения българинът се отпушва. Но ако не си съсредоточен при всяко движение, няма смисъл; всяко едно движение определя следващото, те са свързани. Силата на човека стои в концентриране при гимнастическите упражнения и когато ги правим с Любов, със сърце, а не механично, Живата природа взема участие в движенията ни. Тя гледа има ли ритъм и ако няма, не взема участие и тогава всичката ни работа отива напразно. Когато навеждате ръце към земята и съзнанието ви е будно, ще приемете от нея добрите енергии, а ще ѝ отпратите вашите отрицателни.
към текста >>

В Природата има космичен ритъм и затова именно ритмичните упражнения действат така благотворно, защото тогава влизаме във връзка с Космичния живот.
При тези движения се прави контакт с Природата. Паневритмията не е само игра, но и съзнателно влизане в контакт с Разумната Природа. Всяка енергия в Природата – светлина и пр. – не тече равномерно, но изтича известно количество с по-силни вълни, после има почивка, после – пак силни вълни, и пр. Дажбите следват периодически. В Природата има космичен ритъм и затова именно ритмичните упражнения действат така благотворно, защото тогава влизаме във връзка с Космичния живот. Колкото една музика и едни движения съдържат в себе си нещо от характера на космичния ритъм, толкова те ни свързват с Космичния живот и имат мощно действие. Когато правите гимнастически и паневритмични упражнения, мускулите и пръстите трябва да бъдат обтегнати. Обтегнете навън пръстите на нозете си. Това е цяла наука – остеология. Щом направиш най-малкото обтягане на костите и мускулите, приижда повече кръв и по този начин се лекуваш.
към текста >>

Колкото една музика и едни движения съдържат в себе си нещо от характера на космичния ритъм, толкова те ни свързват с Космичния живот и имат мощно действие.
Паневритмията не е само игра, но и съзнателно влизане в контакт с Разумната Природа. Всяка енергия в Природата – светлина и пр. – не тече равномерно, но изтича известно количество с по-силни вълни, после има почивка, после – пак силни вълни, и пр. Дажбите следват периодически. В Природата има космичен ритъм и затова именно ритмичните упражнения действат така благотворно, защото тогава влизаме във връзка с Космичния живот. Колкото една музика и едни движения съдържат в себе си нещо от характера на космичния ритъм, толкова те ни свързват с Космичния живот и имат мощно действие. Когато правите гимнастически и паневритмични упражнения, мускулите и пръстите трябва да бъдат обтегнати. Обтегнете навън пръстите на нозете си. Това е цяла наука – остеология. Щом направиш най-малкото обтягане на костите и мускулите, приижда повече кръв и по този начин се лекуваш. С тези упражнения човек може да стане господар на цялото тяло, тогава има пластичност в движенията и човек се движи грациозно.
към текста >>

44. 61) Планината - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва разбиране, трябва философия на живота.
В града бе студ, а там – топло, температурата се бе покачила на 19 градуса. Ако сме в хармония, Природата се съобразява с нас, а дойде ли грехът, дисхармонията, времето веднага се разваля. В планината човек се учи как да се подмладява, а в полето – как да остарява. Но планинските жители, на които умът е в долините, не се ползват; дойдеш ли на планината, не трябва да мислиш за долината. Един говедар ми каза: „Скитаме се по планините и сме подивели“. Трябва разбиране, трябва философия на живота. Ако някой говедар е философ, тогава е друго. Един човек, като живее известно време на планината, трябва да слезе в долината; не бива постоянно да се живее на планината. Като се качваш на планината, смятай, че работите ти с всички хора са уредени и не казвай, че с някого се караш или че някой не ти дава това, което ти дължи. Всеки, който пада или се подхлъзва, всякога през него е минала една лоша, чужда мисъл. Щом имаш добра мисъл, няма да падаш.
към текста >>

Екскурзиите всякога са хубави, те носят Живот.
Планината има дълбоко влияние върху нервната система и върху черния дроб. Влиянието върху черния дроб е в това, че се премахва лошото настроение, подобрява се разположението на духа и в организма се влива повече прана. Този, който е имал неврастения и други нервни страдания, ще се освободи от тях, но планината има друго, още по-дълбоко значение. Като се качиш на най-високия връх, непременно трябва да научиш нещо. Тази година остава в ума ни, запечатана с дъжд, сняг, град и светкавици. Екскурзиите всякога са хубави, те носят Живот. В уседналия живот има една опасност, както в застоялата вода, а ако се движи много човек, има друга опасност – може да измете всичко от ума си. Трябва умереност. Най-високите върхове са непристъпни, там стават бури. Сега англичаните се опитаха да покорят Еверест, но не можаха, и готвят друга хималайска експедиция. Интересно е, че англичанинът, когато се качи на такава височина, забравя своята народност, изгубва своята амбиция, а и става вегетарианец и със седмици може да не яде месо.
към текста >>

В уседналия живот има една опасност, както в застоялата вода, а ако се движи много човек, има друга опасност – може да измете всичко от ума си.
Влиянието върху черния дроб е в това, че се премахва лошото настроение, подобрява се разположението на духа и в организма се влива повече прана. Този, който е имал неврастения и други нервни страдания, ще се освободи от тях, но планината има друго, още по-дълбоко значение. Като се качиш на най-високия връх, непременно трябва да научиш нещо. Тази година остава в ума ни, запечатана с дъжд, сняг, град и светкавици. Екскурзиите всякога са хубави, те носят Живот. В уседналия живот има една опасност, както в застоялата вода, а ако се движи много човек, има друга опасност – може да измете всичко от ума си. Трябва умереност. Най-високите върхове са непристъпни, там стават бури. Сега англичаните се опитаха да покорят Еверест, но не можаха, и готвят друга хималайска експедиция. Интересно е, че англичанинът, когато се качи на такава височина, забравя своята народност, изгубва своята амбиция, а и става вегетарианец и със седмици може да не яде месо. Някои сестри се излъчиха на Мусалла с лекота, защото на тази височина налягането е по-малко и става по-голямо разширение.
към текста >>

На Земята има центрове, които са врата на Живота, и водата, която минава през тях, е вече свещена и има голямо въздействие.
Цялата местност е магнетична, особено при чешмата, където има изобилно ултравиолетови лъчи. Водата иде от Езерото на Чистотата. Тя е много бистра и хубава и още повече се пречиства, когато се прецежда през пластовете. Палестина бе избрана за Христовите мистерии, понеже местността е много хълмиста и е подходяща за духовна работа. България е избрана, понеже има много планини, а без тях не може. На Земята има центрове, които са врата на Живота, и водата, която минава през тях, е вече свещена и има голямо въздействие. Тези врати се пазят. Вода с голямо действие, с изобилен живот има в непристъпните, свещени места на планините, пазени от посветени. Мястото, през което минаваме за Бивака на Витоша, толкова сме го поляризирали, че като вървим през него, ние се лекуваме. То има хубава аура и докато не е изчерпана, всеки, който мине оттам, може да се лекува. Когато правиш екскурзия, не е все едно дали си излязъл в четвъртък, в петък или в някой друг ден.
към текста >>

Вода с голямо действие, с изобилен живот има в непристъпните, свещени места на планините, пазени от посветени.
Тя е много бистра и хубава и още повече се пречиства, когато се прецежда през пластовете. Палестина бе избрана за Христовите мистерии, понеже местността е много хълмиста и е подходяща за духовна работа. България е избрана, понеже има много планини, а без тях не може. На Земята има центрове, които са врата на Живота, и водата, която минава през тях, е вече свещена и има голямо въздействие. Тези врати се пазят. Вода с голямо действие, с изобилен живот има в непристъпните, свещени места на планините, пазени от посветени. Мястото, през което минаваме за Бивака на Витоша, толкова сме го поляризирали, че като вървим през него, ние се лекуваме. То има хубава аура и докато не е изчерпана, всеки, който мине оттам, може да се лекува. Когато правиш екскурзия, не е все едно дали си излязъл в четвъртък, в петък или в някой друг ден. Защото всеки ден си има свое предназначение. Ако искаш въображение, избери понеделник; ако си малодушен, мекушав, избери вторник; за остър ум избери сряда; ако искаш да развиеш нещо благородно, възвишено, избери четвъртък; петък е под Венера и ако искаш да облагородиш сърцето си, избери него за екскурзия.
към текста >>

Ако искаш въображение, избери понеделник; ако си малодушен, мекушав, избери вторник; за остър ум избери сряда; ако искаш да развиеш нещо благородно, възвишено, избери четвъртък; петък е под Венера и ако искаш да облагородиш сърцето си, избери него за екскурзия.
Вода с голямо действие, с изобилен живот има в непристъпните, свещени места на планините, пазени от посветени. Мястото, през което минаваме за Бивака на Витоша, толкова сме го поляризирали, че като вървим през него, ние се лекуваме. То има хубава аура и докато не е изчерпана, всеки, който мине оттам, може да се лекува. Когато правиш екскурзия, не е все едно дали си излязъл в четвъртък, в петък или в някой друг ден. Защото всеки ден си има свое предназначение. Ако искаш въображение, избери понеделник; ако си малодушен, мекушав, избери вторник; за остър ум избери сряда; ако искаш да развиеш нещо благородно, възвишено, избери четвъртък; петък е под Венера и ако искаш да облагородиш сърцето си, избери него за екскурзия. В какво стои щастието? Вземете например един строг професор, който е вглъбен и не обръща внимание на студентите, но един от тях, чийто ум е схватлив и прозорлив, непременно ще привлече вниманието му със своите трептения. Професорът, като види един способен студент, обръща му внимание. В Природата е същото – тя е като строг професор, който е вглъбен, и ако ти си способен, привличаш вниманието ѝ, тя се ококорва и веднага се заинтересува от теб. Човек, като влезе в Природата, не трябва да мисли, че тя е мъртва.
към текста >>

Вие трябва да знаете, че ако очистите гората от сухи клонки и клечки, ще се оправят и вашите работи в живота.
Буреносният вятър казваше: „Трябва да мислите и трябва да се борите, да падате и да ставате, напред да вървите! “. Защото ако не вървим напред, ще се върнем назад. Ако тази атмосферна вълна бе студена, по никой начин не можехме да се качим горе, но за щастие тя бе топла. Когато се правят екскурзии, чистенето на изворите и потоците е полезно, от една страна, понеже се разкрасява местността и се добива хубава вода, а от друга страна, и самата работа действа върху здравето на човека и той е изпълнен с енергия. Чрез чешмите, които съграждаме на планината, идеите ни се разнасят надолу. Вие трябва да знаете, че ако очистите гората от сухи клонки и клечки, ще се оправят и вашите работи в живота. За в бъдеще животът на планината ще бъде използван по-добре и по-сполучливо ще бъде наредена програмата за всеки час. Ще се дадат някои специални научни лекции, които да ни въведат в познавателното лоно на Природата. Ако се вгледате в едно кътче, което на пръв поглед не прави никакво впечатление, ще забележите много подробности и закони, които са вложени в тези прости на вид места. Много интересни неща са написани в Природата и е хубаво човек да знае как да ги чете. Когато се отиде на Мусалла, първо трябва да се размишлява малко и там трябва да минат ден-два, за да се приспособи човек.
към текста >>

За в бъдеще животът на планината ще бъде използван по-добре и по-сполучливо ще бъде наредена програмата за всеки час.
“. Защото ако не вървим напред, ще се върнем назад. Ако тази атмосферна вълна бе студена, по никой начин не можехме да се качим горе, но за щастие тя бе топла. Когато се правят екскурзии, чистенето на изворите и потоците е полезно, от една страна, понеже се разкрасява местността и се добива хубава вода, а от друга страна, и самата работа действа върху здравето на човека и той е изпълнен с енергия. Чрез чешмите, които съграждаме на планината, идеите ни се разнасят надолу. Вие трябва да знаете, че ако очистите гората от сухи клонки и клечки, ще се оправят и вашите работи в живота. За в бъдеще животът на планината ще бъде използван по-добре и по-сполучливо ще бъде наредена програмата за всеки час. Ще се дадат някои специални научни лекции, които да ни въведат в познавателното лоно на Природата. Ако се вгледате в едно кътче, което на пръв поглед не прави никакво впечатление, ще забележите много подробности и закони, които са вложени в тези прости на вид места. Много интересни неща са написани в Природата и е хубаво човек да знае как да ги чете. Когато се отиде на Мусалла, първо трябва да се размишлява малко и там трябва да минат ден-два, за да се приспособи човек. При Мусалла си казахме, че има нужда от хижа, и я направиха.
към текста >>

45. 63) Поезия, театър, художество - Боян Боев (1883 – 1963)

Като направите едно описание на извора, който слиза отгоре, със своята история ще напишете неща, които засягат човешкия живот.
Няколко братя и сестри бяха приети от Учителя. Една сестра запита: „Кои са основните принципи на изкуството и на поезията в частност? ” Нека нещата да се представят така естествено, както Бог ги е създал. Новата поезия е образна. Като направите едно описание на извора, който слиза отгоре, със своята история ще напишете неща, които засягат човешкия живот. И когато човек чете за извора, да може да мисли за хората; да може веднага да направи превод. Ако бях поет, щях да опиша какво чувства камъкът и как разсъждава. Много интересни щяха да бъдат разсъжденията на камъка – докато стои, водата минава покрай него, той пита, а тя му отговаря. Ако човек вземе да пише каква да е поезия, светът ще се обърка. Поезията трябва да оправи света; поезията, това е хубавото в Живота.
към текста >>

Поезията трябва да оправи света; поезията, това е хубавото в Живота.
Като направите едно описание на извора, който слиза отгоре, със своята история ще напишете неща, които засягат човешкия живот. И когато човек чете за извора, да може да мисли за хората; да може веднага да направи превод. Ако бях поет, щях да опиша какво чувства камъкът и как разсъждава. Много интересни щяха да бъдат разсъжденията на камъка – докато стои, водата минава покрай него, той пита, а тя му отговаря. Ако човек вземе да пише каква да е поезия, светът ще се обърка. Поезията трябва да оправи света; поезията, това е хубавото в Живота. Докато е жив човек, това е поезия, когато умре, проза е. Глупавият човек е проза, а умният – поезия. Поезия е любящият човек, а проза е човекът, който мрази. Разочарованието, обезсърчението, неверието, това е проза, а Знанието, Истината, всички добродетели са поезия. Една от сестрите каза: „Желая да бъда поетеса“.
към текста >>

Животът трябва да се изнесе в този вид, в какъвто е бил първоначално създаден, в своята първична чистота и святост, а не в неговия изопачен вид.
Писането е отговорност. Написва се толкова дебел роман, а със смъртта на героя, вместо да повдигне чувствата на хората, авторът ги разрушава, и те привикват към убийства, към груби прояви и насилие. Друг автор пък поставя един от героите си в положение на крадец, който присвоява големи суми и лежи двадесет-тридесет години в затвора, след което излиза, без да се разкае. Авторът иска да изнесе лошите последствия от престъпленията, но с това нищо не се постига, а освен това и престъпленията се увеличават, убийствата – също. На съвременния свят трябва да се изнесе това, което днес е изгубено, което му липсва. Животът трябва да се изнесе в този вид, в какъвто е бил първоначално създаден, в своята първична чистота и святост, а не в неговия изопачен вид. Трябва нов начин на писане и това е трудна задача. Светията никога няма да заобича грешна поезия, защото всички образи на поезията трябва да бъдат чисти. В новата драма, в новия роман трябва да се представи идеалния тип човек, със свещена глава, с добре развити гърди, с хармонично тяло, с правилни движения и без да е богат, където и да влезе, все добро да прави. Духовното иде вече в света, затова бъдещите писатели, поети, драматурзи, музиканти трябва да внесат този духовен елемент в своите произведения. Поезията трябва да описва Реалността, която изразява Живота отвътре, трябва да описва отношенията, които имат съставните неща към Центъра, към Бога!
към текста >>

Поезията трябва да описва Реалността, която изразява Живота отвътре, трябва да описва отношенията, които имат съставните неща към Центъра, към Бога!
Животът трябва да се изнесе в този вид, в какъвто е бил първоначално създаден, в своята първична чистота и святост, а не в неговия изопачен вид. Трябва нов начин на писане и това е трудна задача. Светията никога няма да заобича грешна поезия, защото всички образи на поезията трябва да бъдат чисти. В новата драма, в новия роман трябва да се представи идеалния тип човек, със свещена глава, с добре развити гърди, с хармонично тяло, с правилни движения и без да е богат, където и да влезе, все добро да прави. Духовното иде вече в света, затова бъдещите писатели, поети, драматурзи, музиканти трябва да внесат този духовен елемент в своите произведения. Поезията трябва да описва Реалността, която изразява Живота отвътре, трябва да описва отношенията, които имат съставните неща към Центъра, към Бога! Да описваме нещата не както ги виждаме, но както са създадени, значи да ги описваме така, както ги вижда Бог, така, каквато е тяхната Божествена страна. Непроявената същественост става проявена същественост, а от последната произлиза физическата реалност. Физическата реалност е гъстата материя, а поезията описва проявената същественост. Тя описва по-висшата действителност, представя нещата във връзка с възвишеното и пoсочва Реалното и същественото, което е в основата им. Поезията се занимава и с ограничената същина, а физическата реалност е проява на ограничената същина, докато безграничната същина е това, което не се е проявило.
към текста >>

Тя описва по-висшата действителност, представя нещата във връзка с възвишеното и пoсочва Реалното и същественото, което е в основата им.
Духовното иде вече в света, затова бъдещите писатели, поети, драматурзи, музиканти трябва да внесат този духовен елемент в своите произведения. Поезията трябва да описва Реалността, която изразява Живота отвътре, трябва да описва отношенията, които имат съставните неща към Центъра, към Бога! Да описваме нещата не както ги виждаме, но както са създадени, значи да ги описваме така, както ги вижда Бог, така, каквато е тяхната Божествена страна. Непроявената същественост става проявена същественост, а от последната произлиза физическата реалност. Физическата реалност е гъстата материя, а поезията описва проявената същественост. Тя описва по-висшата действителност, представя нещата във връзка с възвишеното и пoсочва Реалното и същественото, което е в основата им. Поезията се занимава и с ограничената същина, а физическата реалност е проява на ограничената същина, докато безграничната същина е това, което не се е проявило. Формата се изменя, разширява се, но същината не се изменя. Поезията трябва да описва и това, което не се изменя, и това, което се изменя, и да ги свърже. Истинската поезия има отношение с ясновидството. Поетът отдалече вижда нещата и ги сваля.
към текста >>

Днес има една необходимост човечеството да се освободи от всички низши черти на животинското и да повдигне съзнанието си.
Това са стъпала, чрез които се възкачваш към Бога. Поезията е стълба, по която човек се възкачва към Бога. Един от братята каза: „Искаме да основем окултен театър на Братството“. Всяка идея трябва да си изработи известна форма. Почнете оттам, докъдето са достигнали преди вас. Днес има една необходимост човечеството да се освободи от всички низши черти на животинското и да повдигне съзнанието си. Щом у човека се развие съзнание за Красота и Добро и усет към същественото за човешката душа, то всичко останало е постижимо. Първият опит може да не излезе сполучлив; това нищо не значи – ще направите втори, трети и пр. Идеята, която имате, е хубава, трябва да се пристъпи към работа. Преди няколко дни гледах операта „Таис”12. В това произведение калугерът погрешно е решил да препоръча на Таис да отиде в манастир.
към текста >>

Не е хубаво да се рисуват цветя във ваза, откъснати и лишени от живот.
В това произведение калугерът погрешно е решил да препоръча на Таис да отиде в манастир. Праща я от един затвор в друг, а той трябваше да ѝ каже да служи на Бога в света, да иде да работи за Него. За операта „Таис“ ще кажа, че е не достатъчно задълбочена, но който я гледа, и това ще му даде материал за размишление. Една сестра каза: „Кажете нещо за художеството“. Художникът трябва да рисува пейзажа така, че някои части от картината да са близо до зрителя, а други да се губят в далечината, за да има контраст. Не е хубаво да се рисуват цветя във ваза, откъснати и лишени от живот. Нека се рисуват поне в саксии, а най-добре е – в естествената им среда. Художникът трябва да нарисува човека с лека усмивка. Усмивката е като зората. В най-обикновения човек, когато го посещава неговата Висша душа, лицето му, което обикновено може би има неизразителни черти, тогава съвсем променя своя израз, добива особена красота и изпъква истинският човек, скрит и дегизиран в своята обикновена форма. Именно този момент трябва да долови художникът и да го изрази, така той ще бъде художник на душата.
към текста >>

46. 79) Четвъртинките тонове - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е подтик към един възвишен живот.
ЧЕТВЪРТИНКИТЕ ТОНОВЕ Бяхме на общ обяд в малкия салон, изпяхме няколко песни. След това почна разговор върху музиката, в който Учителя каза : Що е скръб? Това е подтик към един възвишен живот. Мирова скръб в света няма. Скръбта е подтик за влизане в света на мировата Радост.Следователно, за да бъде на Земята разбрана Радостта, трябва да се започне със скръбта. Низшите същества, които ни пречат, са все изостанали души. Провидението ни е облякло със скръбта, за да кажат те: „Оставете ги тези“. Както някои богати хора се обличат със скъсани, оцапани дрехи, за да не ги оберат, обаче в себе си съзнават, че са богати.
към текста >>

Човешкият живот без музика не може да бъде разбран.
В мозъка има три области: на Божествения, на Духовния и на физическия свят. Когато си меланхоличен и изсвиря известни музикални парчета, ще изчезне меланхолията ти, ще се освободиш, ще излезеш от затвора. Някое радио предава музиката грубо, а друго – по-близо до реалността. Сега хората не са добри приематели на музиката, която иде отгоре. Колкото повече се развиват, толкова ще станат по-добри проводници на музиката от Невидимия свят. Човешкият живот без музика не може да бъде разбран. В Божествения свят има музика с толкова ситни трептения, че човешкото ухо не може да я схваща. Музиката е средство да се предава и изрази Реалността. Един певец пее една октава, друг – две октави или три. За да се дойде до четири октави, колко хиляди години трябват! Мазаров, Карузо и други видни певци са проводници, чрез които се проявяват гениите на музиката.
към текста >>

Всеки тон дава направление на Живота.
В Индия има мухи, които правят дупки в бамбуковите дървета, но ги правят музикално и вечерно време, когато духа вятърът, се чува особена музика. Това е нещо фанстастично – бамбуковата горичка като че ли е оживяла, пълна с милиарди същества, които пеят. Българинът е взел своите хороводни песни от плясъка на водата и затова са хубави. Българският ритъм в музиката отличава българина, но днес в българската музика има повече украшения, отколкото трябва, и самата песен става много натруфена. В света не може да влезе Свобода без музика. Всеки тон дава направление на Живота. Тонът до освобождава човека от ограничения. Тонът ре дава направление и движение. Тонът ми прави човека гъвкав и той се съобразява в какво направление трябва да работи. Тонът фа събира материал. Тонът сол е цъфтеж.
към текста >>

47. 4) Бурята иде, но Бог не е в бурята - Боян Боев (1883 – 1963)

Старото си отива безвъзвратно и няма повече живот за него, животът е за новото.
Всеки човек, всеки народ, който не изпълнява Волята Божия, ще бъде пометен. Всичко, което не дава плод, което не твори, което не произвежда, ще бъде пометено, т.е. ще бъде оставено за друга епоха. Сега сме вече в края на стария век и в началото на новия. Няма връщане назад. Старото си отива безвъзвратно и няма повече живот за него, животът е за новото. Благата се дават вече на добрите хора, за да ги използват за общото благо, за изпълнение Волята Божия. Сега иде най-хубавият свят. Занапред няма да се позволява на неготови хора да се прераждат, ще се забрани да идат на Земята престъпни духове. Те ще се въплътят на друго място, а тук – само тези, които са добри и имат Любов. Висшите същества са направили своите кораби, които пътуват из пространството.
към текста >>

Тя е извън тялото и сегиз-тогиз изпраща някоя възвишена, светла идея в обикновеното човешко съзнание.
Различни страдания ще дойдат, дори няма да ни хваща сън, няма да остане страдание, което човечеството да не изпита. И парите, и богатството – нищо няма да ни ползва при тези страдания. Както например онзи разбойник, който ограбил богатия в парахода, но хвърлил парите, щом капитанът съобщил, че потъват. Макар днес да има големи страдания и кризи, те са благоприятни в друго отношение – усилва се духовното търсене, събуждат се душите и търсят Бога. Душата на човека не е все още в тялото. Тя е извън тялото и сегиз-тогиз изпраща някоя възвишена, светла идея в обикновеното човешко съзнание. А когато човек стане готов, душата ще се прояви чрез тялото, ще се изяви във физическия свят – именно това време наближава. Братята и сестрите, за да могат да се подготвят за тези събития, за да устоят, за да издържат изпитанията, трябва да имат следното предвид: главното е връзката с Бога! Ликвидирайте с всички отрицателни отношения към хората, простете на всички. Прошка с всекиго! Всеки да прощава на брата си и да има пълно разкаяние за своите сторени дела.
към текста >>

Някои от бялата раса ще изостанат, за да си поправят живота, и няма да влязат в Шестата раса.
Гледайте да придобиете духовно богатство, за да бъдете силни духом. Силните духом ще издържат. Имайте придобивки в душата, понеже само това ще занесете, като идете горе. За съжаление хората приличат на син, който взема пари от баща си и отива право в кръчмата, за да ги изпие. В света иде огън, ще засегне и вас, но нека всеки да тури на престол в сърцето си Бога и всичко друго – на второ място. Някои от бялата раса ще изостанат, за да си поправят живота, и няма да влязат в Шестата раса. Лошите хора ядат и пият на гърба на другите, те няма да докарат до никакво бъдеще човечеството и затова им се отнема властта. Сега всичко е в ръцете на Светлите същества. Победата е на Светлите. Сега ние сме в епохата, за която се говори в Откровението, че са дали на хората бели дрехи да се облекат, а те казали: „Докога, Господи? “ И им се отговорило: „Още малко.“ Няма друго разрешение за човечеството, освен да приеме новото.
към текста >>

48. 7) В хармония със законите на Живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Окултистът изследва естеството на кристалите, растенията, животните, човека, Слънцето, цялата Природа с нейните видими и невидими знаци; той всякога е готов да разшири своите познания заедно с напредъка на науката.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА61 1. Уводни думи Окултизмът е наука, подобна на естествознанието, и той проучва действителността с убеждението, че няма граници в растежа на познанието. Окултистът изследва естеството на кристалите, растенията, животните, човека, Слънцето, цялата Природа с нейните видими и невидими знаци; той всякога е готов да разшири своите познания заедно с напредъка на науката. Там, където не участва разумът, се сформира сектантство и фанатизъм. А ако има нещо чуждо на окултизма, това е сектантството – закостенялостта и отказът от еволюционния растеж в областта на познанието; да не говорим, че той не се обвързва със слепия фанатизъм, на който е присъща упорита привързаност към някое учение и нетърпимост към противоположни възгледи. Окултизмът не е за сляпо приемане на истините, напротив – той извървява пътя на опита. Именно опитът и наблюдението са извор на окултно познание. Окултните истини всякога могат да се проверят чрез опит.
към текста >>

В плитките фази на хипнотичния сън хипнотизираният се намира под дадена внушаемост, но в по-дълбоките фази той се освобождава от властта на волята на хипнотизатора и вече не се поддава на никакви внушения – не хваща вяра, когато му се подава молив, а му се заявява, че това е трендафил, става самостоятелен в мисленето и най-важното – у него се събуждат някои от спящите сили, вижда аурата на хора, животни, растения, кристали.
Днес атомната физика чрез радиоактивните явления установи, че атомите са съставени от електрони, протони и неутрони, които са кондензирана енергия, т.е. в края на краищата материята се явява като кондензирана енергия – истина, която окултизмът всякога е твърдял. Окултистите през всички векове са отправяли своя интерес към човешкото естество и са твърдели, че то е сложно и е устроено от дълбоко скрити сили, които те са изучили в подробности. Известният немски химик барон фон Райхенбах с опитите си в областта на хипнотизма изследва подобни въпроси и потвърждава окултните истини.63 Трябва да отбележим, че окултизмът въз основа на дълбоко познание на човешкото естество и на законите на правилното му развитие е против хипнотизма като лечебно и възпитателно средство. Обаче тук сме длъжни да споменем резултатите от научните изследвания в тази област, за да ги съпоставим с окултните. В плитките фази на хипнотичния сън хипнотизираният се намира под дадена внушаемост, но в по-дълбоките фази той се освобождава от властта на волята на хипнотизатора и вече не се поддава на никакви внушения – не хваща вяра, когато му се подава молив, а му се заявява, че това е трендафил, става самостоятелен в мисленето и най-важното – у него се събуждат някои от спящите сили, вижда аурата на хора, животни, растения, кристали. Той вижда сноповете светлина, които излизат от пръстите, очите, носа и др. По-нататък Райхенбах изследва одичните сили по свои методи, съвсем различни от хипнотичните. Тогава той идва до извода, че жизнената или психометрична енергия може да бъде складирана и че различни субстанции могат да бъдат зареждани с нея. Алберт дьо Роша, д-р Гастон Дюрвил и други учени контролират по строго научни методи показанията на хора, у които са събудени някои от спящите сили и които виждат аурата. Изследванията са постигнати чрез магнит, чрез електромагнит, чрез електроскоп и чрез екстериоризация на чувствителността.
към текста >>

Често те уреждат университетски курсове с окултно гледище, на които се четат лекции от всички клонове на науката, изкуството и живота.
Алберт дьо Роша, д-р Гастон Дюрвил и други учени контролират по строго научни методи показанията на хора, у които са събудени някои от спящите сили и които виждат аурата. Изследванията са постигнати чрез магнит, чрез електромагнит, чрез електроскоп и чрез екстериоризация на чувствителността. Окултизмът прави избор към чисто научни изследвания и за да се работи в тази посока, е основан окултният университет „Гьотеанум“ в Дорнах до Базел (Швейцария). Там се четат лекции от специалисти и се разглеждат проблеми от различно естество науки, като се хвърля светлина върху научни проблеми, изследвани от дълбокото гледище на окултизма. За същата цел студенти в Германия, Швейцария и други страни образуват окултно-просветителски групи, в които изучават своите специалности в светлината на окултното познание. Често те уреждат университетски курсове с окултно гледище, на които се четат лекции от всички клонове на науката, изкуството и живота. 2. Планините Екскурзиите нагоре по планината са стимул, който ще развие ума и сърцето на човека. Само живот в хармония със законите на Природата е разумен. И всичко, което окултизмът казва по този въпрос, може да се провери чрез опит. Например окултизмът твърди, че възприемчивостта на Земята към слънчевите енергии през разните часове на деня не е еднаква; в този смисъл той обръща внимание на същественото значение на слънчевите лъчи при изгрев.
към текста >>

Само живот в хармония със законите на Природата е разумен.
Там се четат лекции от специалисти и се разглеждат проблеми от различно естество науки, като се хвърля светлина върху научни проблеми, изследвани от дълбокото гледище на окултизма. За същата цел студенти в Германия, Швейцария и други страни образуват окултно-просветителски групи, в които изучават своите специалности в светлината на окултното познание. Често те уреждат университетски курсове с окултно гледище, на които се четат лекции от всички клонове на науката, изкуството и живота. 2. Планините Екскурзиите нагоре по планината са стимул, който ще развие ума и сърцето на човека. Само живот в хармония със законите на Природата е разумен. И всичко, което окултизмът казва по този въпрос, може да се провери чрез опит. Например окултизмът твърди, че възприемчивостта на Земята към слънчевите енергии през разните часове на деня не е еднаква; в този смисъл той обръща внимание на същественото значение на слънчевите лъчи при изгрев. Това лесно може да се провери, защото този, който излиза в ранна утрин, скоро ще види резултатите – ще усети телесна и душевна обнова. Учителя казва: „Ако във вас има съзнателен живот и сте настроени любовно към всички същества, вие ще превърнете слънчевата енергия в „акаша“ и ще усетите в себе си една велика приятна Божествена музика. През известни часове на деня, по обяд, но повечето сутрин, идат периодически вълни от Слънцето, които носят със себе си положителни идеи.“
към текста >>

Учителя казва: „Ако във вас има съзнателен живот и сте настроени любовно към всички същества, вие ще превърнете слънчевата енергия в „акаша“ и ще усетите в себе си една велика приятна Божествена музика.
Екскурзиите нагоре по планината са стимул, който ще развие ума и сърцето на човека. Само живот в хармония със законите на Природата е разумен. И всичко, което окултизмът казва по този въпрос, може да се провери чрез опит. Например окултизмът твърди, че възприемчивостта на Земята към слънчевите енергии през разните часове на деня не е еднаква; в този смисъл той обръща внимание на същественото значение на слънчевите лъчи при изгрев. Това лесно може да се провери, защото този, който излиза в ранна утрин, скоро ще види резултатите – ще усети телесна и душевна обнова. Учителя казва: „Ако във вас има съзнателен живот и сте настроени любовно към всички същества, вие ще превърнете слънчевата енергия в „акаша“ и ще усетите в себе си една велика приятна Божествена музика. През известни часове на деня, по обяд, но повечето сутрин, идат периодически вълни от Слънцето, които носят със себе си положителни идеи.“ Планините са акумулатори на енергии – електромагнитни, магнетични, космични, а и други – от по-висш характер. Ако човек излезе на екскурзия в планината, всичко влияе върху него: скали, води, растения, животни, атмосферни влияния. Енергиите, скрити в неорганичните и органичните форми, могат да се констатират чрез научни опити.64 Да речем, камъкът или водата не са само тази материя, която е пред очите ни, но са естество, свързано с други, по-висши сили, каквито има и в човешкото тяло. Трябва да се познава връзката между енергиите на планините с тези енергии на човешкото тяло.
към текста >>

Ако човек излезе на екскурзия в планината, всичко влияе върху него: скали, води, растения, животни, атмосферни влияния.
Например окултизмът твърди, че възприемчивостта на Земята към слънчевите енергии през разните часове на деня не е еднаква; в този смисъл той обръща внимание на същественото значение на слънчевите лъчи при изгрев. Това лесно може да се провери, защото този, който излиза в ранна утрин, скоро ще види резултатите – ще усети телесна и душевна обнова. Учителя казва: „Ако във вас има съзнателен живот и сте настроени любовно към всички същества, вие ще превърнете слънчевата енергия в „акаша“ и ще усетите в себе си една велика приятна Божествена музика. През известни часове на деня, по обяд, но повечето сутрин, идат периодически вълни от Слънцето, които носят със себе си положителни идеи.“ Планините са акумулатори на енергии – електромагнитни, магнетични, космични, а и други – от по-висш характер. Ако човек излезе на екскурзия в планината, всичко влияе върху него: скали, води, растения, животни, атмосферни влияния. Енергиите, скрити в неорганичните и органичните форми, могат да се констатират чрез научни опити.64 Да речем, камъкът или водата не са само тази материя, която е пред очите ни, но са естество, свързано с други, по-висши сили, каквито има и в човешкото тяло. Трябва да се познава връзката между енергиите на планините с тези енергии на човешкото тяло. Всякога енергиите в планините не са разпределени равномерно – те се намират в някакво взаимоотношение с планинските области и имат тяхното влияние. Освен това трябва да се знае в какво състояние са енергиите в здравия и в болния човешки организъм. Човек може да възстанови здравето си в съответния пояс на планината.
към текста >>

Възвишената музика събужда възвишеното в човешката душа.
Всъщност цялата Природа е проникната от музика. Всичко в Природата е ритмично. Музиката и душата имат едно и също Отечество. Именно затова музиката може да изрази вътрешния език на душата – тя е нейният говор. Музиката и душата са сродни. Възвишената музика събужда възвишеното в човешката душа. Тя раздвижва висшите душевни сили, защото събужда копнеж към чистото и прекрасното. Музиката свързва душата със света на хармонията и оказва голямо влияние върху растежа ѝ. В свободното Валдорфско училище още от първи клас изучават музикален инструмент. Има музиканти, които работят в направление на мистичната музика. Тя носи мир и хармония.
към текста >>

49. 20) Движение в хипербола - Боян Боев (1883 – 1963)

От дисхармонията на живота той трябва да изкара възможно най-голямата хармония и да я предаде на хората – това е трудна работа, но по вътрешен начин той ще се ориентира.
Така, както се проявявате, дръжте връзка с всички напреднали души. Въпрос: Коя е моята задача? Каква е задачата на един музикант? Да свири така хубаво, че да предаде чрез музиката мислите си на окръжаващите, а когато свири на един болен, той да оздравее. Най-важното в света е човек да се научи да живее – това е най-голямата музика. От дисхармонията на живота той трябва да изкара възможно най-голямата хармония и да я предаде на хората – това е трудна работа, но по вътрешен начин той ще се ориентира. Вие трябва да учите Божествения език на Любовта. Божественият език е език на служенето. Да кажем, че искаме да служим на хората, но те не ни разбират. Това е едно мъчително състояние и то е въпрос на съзнание. Три неща има важни, три неща има най-велики, които човек трябва да пази:
към текста >>

Освещаването на Името Божие означава да не опетняваме възвишеното, което е в нас – нито в мисли, нито в чувства, нито в постъпки.
Човек да живее, за да освещава Името Божие в себе си. Човек да служи на Царството Божие в себе си. Човек да изпълни Волята Божия в себе си. Тези три неща примиряват и нека да бъдат идеал за Вас. Това е успокоителното пристанище за човешката душа. Освещаването на Името Божие означава да не опетняваме възвишеното, което е в нас – нито в мисли, нито в чувства, нито в постъпки. Трябва да пазите като зеницата на окото си светостта на Името Божие в себе си. Значи да има нещо във Вас, което никога да не се опетнява. Реплика: Има много работи, които не съм постигнала. Вие трябва да се радвате, че не сте ги постигнали, защото в непостижимото е радостта. Ако непостижимите неща станат постижими, те стават и статични.
към текста >>

Новият живот иде в света и хората ще имат общо гледище, няма да се делят, народите ще имат само едно отечество.
Редът е такъв: Вяра, Надежда и Любов. Сестрата сподели: Получих писмо от една моя приятелка, която ми казва, че трябва да се даде нов мироглед на хората, и то не само на един духовен елит, а на цялото човечество. Тя мисли, че Оксфордското движение27 е доста близо до това. То си има добри страни, не е едностранчиво, но според него всеки трябва да изповядва своите грехове публично пред общото събрание. Новото, което ще дойде в света, не е само едно течение, но то ще слезе както светлината, както въздухът. Новият живот иде в света и хората ще имат общо гледище, няма да се делят, народите ще имат само едно отечество. Изповедта, която препоръчва Оксфордското движение, това е баня. Но като излезе човек от банята, какво трябва да прави? Човекът, който е от Новото учение, вместо да се изповядва, трябва да носи една кошница, пълна с грозде, ябълки и хляб, и да не се оплаква, че е правил грехове, но да даде на хората да вкусят това, от което той има. Новото е да виждаш Бога в другите и те да виждат Бога в теб. Всички хора са одарени от Бога чрез Него.
към текста >>

Червеният цвят показва началото на живота.
Художниците употребяват цветовете, но трябва и да знаят тяхното значение. Когато художникът влага идеята за растеж, за пробуждане на човека, той подсъзнателно употребява зеления цвят. Когато изразява духовното развитие на човека, той подсъзнателно употребява синия цвят. Черният цвят събира богатствата, а белият ги раздава. Тези два цвята са извън дъгата. Червеният цвят показва началото на живота. И колкото червеният цвят е по-ясен, толкова животът е в по-естествено положение, и колкото той е по-тъмен, животът не се проявява естествено. Портокаленият цвят е вече индивидуализираният човек. Жълтият цвят показва, че трябва да употребим богатствата, които вземаме, за развитие на ума. Синият цвят е за сърцето. Когато човек иска да се утеши, да настане мир в сърцето му, трябва да гледа синия цвят.
към текста >>

И колкото червеният цвят е по-ясен, толкова животът е в по-естествено положение, и колкото той е по-тъмен, животът не се проявява естествено.
Когато художникът влага идеята за растеж, за пробуждане на човека, той подсъзнателно употребява зеления цвят. Когато изразява духовното развитие на човека, той подсъзнателно употребява синия цвят. Черният цвят събира богатствата, а белият ги раздава. Тези два цвята са извън дъгата. Червеният цвят показва началото на живота. И колкото червеният цвят е по-ясен, толкова животът е в по-естествено положение, и колкото той е по-тъмен, животът не се проявява естествено. Портокаленият цвят е вече индивидуализираният човек. Жълтият цвят показва, че трябва да употребим богатствата, които вземаме, за развитие на ума. Синият цвят е за сърцето. Когато човек иска да се утеши, да настане мир в сърцето му, трябва да гледа синия цвят. Виолетовият цвят е за човешката воля, за силата – физическа и духовна.
към текста >>

А ако краските излизат по-навън, потъмняват и стават неопределени, това показва, че един възвишен дух се е намирал в много лоши условия, които е изменил.
Чрез цветовете в една картина художникът може да покаже положението на човешкото тяло, ум и сърце, изобщо да изрази в какво положение се намира човекът. Художникът би могъл да нарисува аурата и вътрешните качества на своя обект. Червеният цвят във физическия свят е неподвижен, а в Духовния свят – подвижен. Например виждате в Духовния свят една червена топка, после тя става цялата портокалена, жълта, зелена, синя, тъмносиня, виолетова и след това, като стане бяла, от нея изскача една ангелска форма. Тогава всички краски се нареждат наоколо и са светещи. А ако краските излизат по-навън, потъмняват и стават неопределени, това показва, че един възвишен дух се е намирал в много лоши условия, които е изменил. Реплика: Всички чувстват, че иде нещо ново в света. Ако съвременните хора биха повярвали в новото, страданията биха се премахнали. При сегашните условия ето къде е мъчнотията: всичката вода е замръзнала. И онези, които имат малко топлина, я разтопяват и изваждат нещо оттам, а онези, които нямат топлина, страдат. Ако добрите хора биха се концентрирали, за да изпратят Любов и добри мисли към човечеството, те биха помогнали за повдигането и пробуждането му.
към текста >>

50. 22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него - Боян Боев (1883 – 1963)

Някои учени я наричат животворно електричество или животворен магнетизъм.
А при дълбоко и ритмично дишане, когато се влива богат приток от жизнена сила в даден орган, тогава той е в състояние да преодолее болестта. Праната или жизнената сила е важен фактор при лекуването. Например при парализа съответният орган анатомически е здрав, но е обезсилен нервният център, който го инервира; именно затова дълбокото дишане, обогатявайки всички части на тялото с прана, може да подейства на мозъчния център, който управлява чрез нерви съответния орган, а чрез съживяването на нервната система се възобновява и органът. В „Основни правила на хигиената“ от книгата „Езикът на Любовта“ може да се прочете следната мисъл от Учителя: „Човекът се нуждае от дишане не само за да приема въздух, но и за да храни своя етерен двойник. Въздухът съдържа особена енергия, наречена от индусите прана. Някои учени я наричат животворно електричество или животворен магнетизъм. Важното е, че дробовете приемат праната от въздуха най-добре сутрин и когато тя бъде усвоена, веднага се разпространява по цялото тяло и внася сила, живот, здраве и обнова.“ И така, силата иде чрез дишането не само защото чрез него се поема кислород, който е нужен за окислението в тъканите, но защото в организма навлиза и прана. По тези две причини са ясни и следните думи на Учителя, цитирани от „Функциите на човешкия организъм“ из книгата „Служене, почит и обич“: „Силата иде от белия дроб. Силен човек е този, който диша правилно. Ако не диша правилно, човек не може да бъде силен.
към текста >>

Важното е, че дробовете приемат праната от въздуха най-добре сутрин и когато тя бъде усвоена, веднага се разпространява по цялото тяло и внася сила, живот, здраве и обнова.“
Праната или жизнената сила е важен фактор при лекуването. Например при парализа съответният орган анатомически е здрав, но е обезсилен нервният център, който го инервира; именно затова дълбокото дишане, обогатявайки всички части на тялото с прана, може да подейства на мозъчния център, който управлява чрез нерви съответния орган, а чрез съживяването на нервната система се възобновява и органът. В „Основни правила на хигиената“ от книгата „Езикът на Любовта“ може да се прочете следната мисъл от Учителя: „Човекът се нуждае от дишане не само за да приема въздух, но и за да храни своя етерен двойник. Въздухът съдържа особена енергия, наречена от индусите прана. Някои учени я наричат животворно електричество или животворен магнетизъм. Важното е, че дробовете приемат праната от въздуха най-добре сутрин и когато тя бъде усвоена, веднага се разпространява по цялото тяло и внася сила, живот, здраве и обнова.“ И така, силата иде чрез дишането не само защото чрез него се поема кислород, който е нужен за окислението в тъканите, но защото в организма навлиза и прана. По тези две причини са ясни и следните думи на Учителя, цитирани от „Функциите на човешкия организъм“ из книгата „Служене, почит и обич“: „Силата иде от белия дроб. Силен човек е този, който диша правилно. Ако не диша правилно, човек не може да бъде силен. Здравите хора имат широки и дълбоки бели дробове; под дълбочина се разбира оста отпред назад.
към текста >>

Мислите от по-нисш характер се предават чрез въздуха, а духовните мисли – чрез етерните вълни, които изпълват въздуха, докато някои възвишени мисли се пренасят чрез още по-фини среди в пространството; следователно въздухът е проникнат от Божествената мисъл, но само този може да я приеме, чиито трептения са в хармония с нейните.
Като се храни правилно, човек диша правилно, а щом диша правилно, мисълта му е права. Значи между храненето, дишането и мисленето има известно отношение. Каквито са процесите на храненето и дишането, такъв ще бъде и процесът на мисленето. Силата на човека не седи само в приемането на физическа храна – за да бъде силен, той трябва да знае и как да използва въздуха, който диша.“ За да изучим дишането във всичката му дълбочина, трябва да отбележим, че въздухът се прониква не само от прана, но и от психични сили и мисловни вълни. Мислите от по-нисш характер се предават чрез въздуха, а духовните мисли – чрез етерните вълни, които изпълват въздуха, докато някои възвишени мисли се пренасят чрез още по-фини среди в пространството; следователно въздухът е проникнат от Божествената мисъл, но само този може да я приеме, чиито трептения са в хармония с нейните. В Свещеното писание, Битие 2:7, това е загатнато така: „И създаде Господ Бог човека от земна пръст, и вдъхна в ноздрите му дихание за живот, и стана човекът жива душа.“ Чрез дълбоко и ритмично дишане вътрешният живот на човека става интензивен и хармоничен. Така се дава ход на дълбинното, което живее в ядката на човешката душа. Из нейните глъбини бликва извор от жизнени струи, които реорганизират материята на тялото и то напълно се преобразява – правят го устойчиво към болести, в него се влива мощна вълна на здраве и сила. Хармоничното дишане съдейства за развитието на дарби и заложби по следните причини: първо, чрез него се развива нервната система и се активизират мозъчните центрове; второ, човек се свързва с висшите психични сили, които проникват въздушната среда.
към текста >>

В Свещеното писание, Битие 2:7, това е загатнато така: „И създаде Господ Бог човека от земна пръст, и вдъхна в ноздрите му дихание за живот, и стана човекът жива душа.“
Значи между храненето, дишането и мисленето има известно отношение. Каквито са процесите на храненето и дишането, такъв ще бъде и процесът на мисленето. Силата на човека не седи само в приемането на физическа храна – за да бъде силен, той трябва да знае и как да използва въздуха, който диша.“ За да изучим дишането във всичката му дълбочина, трябва да отбележим, че въздухът се прониква не само от прана, но и от психични сили и мисловни вълни. Мислите от по-нисш характер се предават чрез въздуха, а духовните мисли – чрез етерните вълни, които изпълват въздуха, докато някои възвишени мисли се пренасят чрез още по-фини среди в пространството; следователно въздухът е проникнат от Божествената мисъл, но само този може да я приеме, чиито трептения са в хармония с нейните. В Свещеното писание, Битие 2:7, това е загатнато така: „И създаде Господ Бог човека от земна пръст, и вдъхна в ноздрите му дихание за живот, и стана човекът жива душа.“ Чрез дълбоко и ритмично дишане вътрешният живот на човека става интензивен и хармоничен. Така се дава ход на дълбинното, което живее в ядката на човешката душа. Из нейните глъбини бликва извор от жизнени струи, които реорганизират материята на тялото и то напълно се преобразява – правят го устойчиво към болести, в него се влива мощна вълна на здраве и сила. Хармоничното дишане съдейства за развитието на дарби и заложби по следните причини: първо, чрез него се развива нервната система и се активизират мозъчните центрове; второ, човек се свързва с висшите психични сили, които проникват въздушната среда. Чрез дишане Божественото естество на човека се опомня и разкрива богатства, стаени в душевната обител.
към текста >>

Чрез дълбоко и ритмично дишане вътрешният живот на човека става интензивен и хармоничен.
Каквито са процесите на храненето и дишането, такъв ще бъде и процесът на мисленето. Силата на човека не седи само в приемането на физическа храна – за да бъде силен, той трябва да знае и как да използва въздуха, който диша.“ За да изучим дишането във всичката му дълбочина, трябва да отбележим, че въздухът се прониква не само от прана, но и от психични сили и мисловни вълни. Мислите от по-нисш характер се предават чрез въздуха, а духовните мисли – чрез етерните вълни, които изпълват въздуха, докато някои възвишени мисли се пренасят чрез още по-фини среди в пространството; следователно въздухът е проникнат от Божествената мисъл, но само този може да я приеме, чиито трептения са в хармония с нейните. В Свещеното писание, Битие 2:7, това е загатнато така: „И създаде Господ Бог човека от земна пръст, и вдъхна в ноздрите му дихание за живот, и стана човекът жива душа.“ Чрез дълбоко и ритмично дишане вътрешният живот на човека става интензивен и хармоничен. Така се дава ход на дълбинното, което живее в ядката на човешката душа. Из нейните глъбини бликва извор от жизнени струи, които реорганизират материята на тялото и то напълно се преобразява – правят го устойчиво към болести, в него се влива мощна вълна на здраве и сила. Хармоничното дишане съдейства за развитието на дарби и заложби по следните причини: първо, чрез него се развива нервната система и се активизират мозъчните центрове; второ, човек се свързва с висшите психични сили, които проникват въздушната среда. Чрез дишане Божественото естество на човека се опомня и разкрива богатства, стаени в душевната обител. III. Характеристика на дълбокото дишане
към текста >>

Дишането на човека и животните се различава по темп.
Като диша правилно, той има съзнателно отношение към въздуха. Колко вдишки прави човек в минута? Малцина знаят това. Обикновеният човек, който не диша добре, прави 20 вдишки в минута. Който се интересува, може да изчисли колко вдишки прави човек за един час, за 24 часа и за 365 дни – тогава ще видите колко разходи се правят за вас. Дишането на човека и животните се различава по темп. Ако човек изгуби темпа на дишането си и попадне в темпа на животинското дишане, той придобива нещо животинско. Ако диша като животните, човек никога не може да има светла възвишена мисъл. За да изучите темпа на човешкото дишане, трябва да наблюдавате дишането на обикновения човек, на талантливия, на гениалния и на светията. Добрият човек диша по специфичен начин, различно от дишането на лошия. Вие трябва да знаете различните начини, по които хората дишат, и ако искате да бъдете добри, трябва да дишате като такива.
към текста >>

Ако човек изгуби темпа на дишането си и попадне в темпа на животинското дишане, той придобива нещо животинско.
Колко вдишки прави човек в минута? Малцина знаят това. Обикновеният човек, който не диша добре, прави 20 вдишки в минута. Който се интересува, може да изчисли колко вдишки прави човек за един час, за 24 часа и за 365 дни – тогава ще видите колко разходи се правят за вас. Дишането на човека и животните се различава по темп. Ако човек изгуби темпа на дишането си и попадне в темпа на животинското дишане, той придобива нещо животинско. Ако диша като животните, човек никога не може да има светла възвишена мисъл. За да изучите темпа на човешкото дишане, трябва да наблюдавате дишането на обикновения човек, на талантливия, на гениалния и на светията. Добрият човек диша по специфичен начин, различно от дишането на лошия. Вие трябва да знаете различните начини, по които хората дишат, и ако искате да бъдете добри, трябва да дишате като такива. Дишането е мярка за определяне степента на развитието.
към текста >>

Ако диша като животните, човек никога не може да има светла възвишена мисъл.
Малцина знаят това. Обикновеният човек, който не диша добре, прави 20 вдишки в минута. Който се интересува, може да изчисли колко вдишки прави човек за един час, за 24 часа и за 365 дни – тогава ще видите колко разходи се правят за вас. Дишането на човека и животните се различава по темп. Ако човек изгуби темпа на дишането си и попадне в темпа на животинското дишане, той придобива нещо животинско. Ако диша като животните, човек никога не може да има светла възвишена мисъл. За да изучите темпа на човешкото дишане, трябва да наблюдавате дишането на обикновения човек, на талантливия, на гениалния и на светията. Добрият човек диша по специфичен начин, различно от дишането на лошия. Вие трябва да знаете различните начини, по които хората дишат, и ако искате да бъдете добри, трябва да дишате като такива. Дишането е мярка за определяне степента на развитието. Правилното дишане зависи от количеството на приетия въздух и от времето на задържането му.
към текста >>

Който може да задържа въздуха в дробовете си по-дълго време, той е богат човек – богатството само иде при него и той сам отваря и затваря вратите на своя живот.
В това направление и някои други хора имат постижение – те задържат въздуха до 3 мин. Всякога се тръгва от малкото и чрез редовни упражнения може да се достигне до известен успех. Може да се започне от задържане на въздуха за 20 сек. и на няколко дни да се постига увеличаване с 1-2 сек. Успее ли човек да увеличи времето на задържане, лесно ще се справи с мъчнотиите и противоречията – те просто ще се стопят като лед. Който може да задържа въздуха в дробовете си по-дълго време, той е богат човек – богатството само иде при него и той сам отваря и затваря вратите на своя живот. Който иска да се упражнява в дълбоко дишане, може да започне със задържане на въздух даже само 2-3 сек.; обаче като всеки ден увеличава възможността за задържане на въздуха с по 1 сек., то тогава в продължение на един месец той ще достигне до 30 сек. и така ще се справи с много от своите неразположения и болести. Главоболие, гръдни и стомашни болести, парализа – всичко това ще изчезне.“ (“Дишането на човека и животните“ от книгата „Просветено съзнание“) За темпа и бързината на обикновеното дишане, т.е.
към текста >>

(“Дишането на човека и животните“ от книгата „Просветено съзнание“)
Успее ли човек да увеличи времето на задържане, лесно ще се справи с мъчнотиите и противоречията – те просто ще се стопят като лед. Който може да задържа въздуха в дробовете си по-дълго време, той е богат човек – богатството само иде при него и той сам отваря и затваря вратите на своя живот. Който иска да се упражнява в дълбоко дишане, може да започне със задържане на въздух даже само 2-3 сек.; обаче като всеки ден увеличава възможността за задържане на въздуха с по 1 сек., то тогава в продължение на един месец той ще достигне до 30 сек. и така ще се справи с много от своите неразположения и болести. Главоболие, гръдни и стомашни болести, парализа – всичко това ще изчезне.“ (“Дишането на човека и животните“ от книгата „Просветено съзнание“) За темпа и бързината на обикновеното дишане, т.е. не по време на дихателните упражнения, Учителя дава следните упътвания в неделната си беседа от 25 май 1941 г.: „Ако човек в една минута прави три вдишки, той е здрав. Колкото повече се увеличава бързината на дишането, толкова се намалява шансът да бъде здрав. За да бъде човек здрав, то една вдишка, една задръжка и една издишка, взети заедно, трябва да станат за 20 сек., или 3 поемания на вьздух за 60 сек. Дишането на търпеливите хора е дълбоко, а не плитко.“
към текста >>

Когато се намали броят на вдишките в минута, животът се удължава, а когато се увеличи броят им, се съкращава.
При обикновено дишане, т.е. не по време на дихателни упражнения, да се правят 3 вдишки в минута, още повече – 2 вдишки, но това е възможно само за онези, които са изградили правилно дишане. Изобщо, желателно е при дихателните упражнения човек да се стреми към по-удължено задържане на въздуха, а при обикновения си темп на дишане да е в състояние да прави поне 10 вдишки в минута – тогава все пак до известна степен дишането му е здравословно. Но ако иска да прогресира, нека да намали броя на вдишките в минута на 5, след което да се приучи на темп 3 вдишки, по-после да премине на 2; след сериозно обучение може да се постигне и 1 вдишка в минута. Добре е да се отбележи, че при намаляване броя на вдишките не бива да се прави рязък скок, а дишането трябва да става по една плавна крива. Когато се намали броят на вдишките в минута, животът се удължава, а когато се увеличи броят им, се съкращава. Животните имат кьс живот поради бързия темп на дишане. Човек, който диша правилно, със сравнително малък брой вдишки в минута, може да достигне 75-120 години живот. Човек трябва да се стреми да диша дълбоко и бавно. Чрез съзнателен контрол върху себе си той може да си наложи хармоничен темп на дишане. V. Ритъм на дишане
към текста >>

Животните имат кьс живот поради бързия темп на дишане.
не по време на дихателни упражнения, да се правят 3 вдишки в минута, още повече – 2 вдишки, но това е възможно само за онези, които са изградили правилно дишане. Изобщо, желателно е при дихателните упражнения човек да се стреми към по-удължено задържане на въздуха, а при обикновения си темп на дишане да е в състояние да прави поне 10 вдишки в минута – тогава все пак до известна степен дишането му е здравословно. Но ако иска да прогресира, нека да намали броя на вдишките в минута на 5, след което да се приучи на темп 3 вдишки, по-после да премине на 2; след сериозно обучение може да се постигне и 1 вдишка в минута. Добре е да се отбележи, че при намаляване броя на вдишките не бива да се прави рязък скок, а дишането трябва да става по една плавна крива. Когато се намали броят на вдишките в минута, животът се удължава, а когато се увеличи броят им, се съкращава. Животните имат кьс живот поради бързия темп на дишане. Човек, който диша правилно, със сравнително малък брой вдишки в минута, може да достигне 75-120 години живот. Човек трябва да се стреми да диша дълбоко и бавно. Чрез съзнателен контрол върху себе си той може да си наложи хармоничен темп на дишане. V. Ритъм на дишане Под ритъм на дишането се разбира правилното редуване на определени интервали при вдишване, задържане и издишване на въздуха.
към текста >>

Човек, който диша правилно, със сравнително малък брой вдишки в минута, може да достигне 75-120 години живот.
Изобщо, желателно е при дихателните упражнения човек да се стреми към по-удължено задържане на въздуха, а при обикновения си темп на дишане да е в състояние да прави поне 10 вдишки в минута – тогава все пак до известна степен дишането му е здравословно. Но ако иска да прогресира, нека да намали броя на вдишките в минута на 5, след което да се приучи на темп 3 вдишки, по-после да премине на 2; след сериозно обучение може да се постигне и 1 вдишка в минута. Добре е да се отбележи, че при намаляване броя на вдишките не бива да се прави рязък скок, а дишането трябва да става по една плавна крива. Когато се намали броят на вдишките в минута, животът се удължава, а когато се увеличи броят им, се съкращава. Животните имат кьс живот поради бързия темп на дишане. Човек, който диша правилно, със сравнително малък брой вдишки в минута, може да достигне 75-120 години живот. Човек трябва да се стреми да диша дълбоко и бавно. Чрез съзнателен контрол върху себе си той може да си наложи хармоничен темп на дишане. V. Ритъм на дишане Под ритъм на дишането се разбира правилното редуване на определени интервали при вдишване, задържане и издишване на въздуха. Когато в една работа се внесе ритъм, тя добива музикален характер и има ефикасно, приятно влияние, не уморява.
към текста >>

Бог вдъхна живот през ноздрите, а не през устата.
Първо, вдишаният въздух се издишва след известно задържане, а след издишване не бива да се задържа процесът на дишането. Това означава, че задържането на въздуха трябва да става винаги при пълни гърди и никога при празни. Това правило важи както в здравословно отношение, така и в психично. Второ, дишането трябва да става през носа. В лекцията „Връзка между Бога и човека“ от книгата „Божествен и човешки свят“ Учителя казва следното: „Човек трябва да вдишва и издишва въздуха през носа, а не през устата. Бог вдъхна живот през ноздрите, а не през устата. Като диша през носа си, човек мисли добре. Като мисли добре, той е здрав. Пазете носа си да не се простудява, да не се запушат ноздрите.“ Когато въздухът се вдишва през носа, той се затопля в носните кухини, а прахът, който съдържа, полепва по слизестата повърхнина и така вече влиза в белите дробове затоплен и пречистен. По този начин се избягват простуда, гърлобол и гръдни болести.
към текста >>

След това той може да насочи вниманието си към теми от възвишен характер и да разсъждава над тях.
Но като казвам 3 см, разбирам, че трябва да се вземат предвид ръстът и вьзрастта. Тази мярка се приема при здрав човек на възраст 21 години с ръст 165 см.“ (18-а лекция на МОК, четвърта година) VII. Нагласа и подготовка преди започване на системни упражнения за дълбоко и ритмично дишане Преди започване на дихателните упражнения е хубаво да се направи дълбоко издишване, при което човек да се отпусне от главата до петите – релаксацията улеснява дихателните упражнения. След това той може да насочи вниманието си към теми от възвишен характер и да разсъждава над тях. Добре е да се поема дълбоко въздух и след това да се произнася подбран текст, като същевременно се издишва. Така след системни упражнения е възможно човек да се приучи, като направи дълбоко вдишване, да изговори доста дълъг откъс, без да поема наново въздух – това е доста полезно както за нагласата, така и за своеобразен дихателен тренинг. VIII. Ритмичност на дихателните упражнения през деня Специалните дихателни упражнения се изпълняват обикновено три пъти на ден: сутрин, обед и вечер. За всеки начинаещ е добре да прави най-малко 3 пъти на ден по 6 дихателни упражнения.
към текста >>

Когато има едностранчива проява в умствения или в сърдечния живот, или когато има дисхармония между тях, тогава човек може да внесе известно равновесие чрез регулиране на двете енергийни течения посредством дишане с едната или с другата ноздра.
В някои случаи у човека има прилив в ума, а в други – прилив в сьрцето. В „Приливи и отливи на енергиите“, МОК, трета година, Учителя казва следното: „Когато в ума има прилив, в сърцето има отлив и обратно. Вие заявявате, че умът ви вече е затъпял и не работи. Не, в този момент има прилив в сърцето и отлив в ума, вследствие на което изпитвате една празнина. Друг път казвате, че сте интелигентен човек, че можете да работите добре с ума си, но че сърцето ви е слабо развито, а това е така, защото има прилив в ума и отлив в сърцето – именно затова в този случай не сте тъй чувствителен.“ Когато има едностранчива проява в умствения или в сърдечния живот, или когато има дисхармония между тях, тогава човек може да внесе известно равновесие чрез регулиране на двете енергийни течения посредством дишане с едната или с другата ноздра. Въз основа на казаното понякога може да се приложи следното дишане: докато се поема въздух през лявата ноздра, дясната се запушва с пръст, въздухът се задържа, а после при издишването му се запушва лявата ноздра и той се изтласква навън през дясната. А ако се поеме въздух през дясната ноздра, се прави обратното. Приемането на въздух през лявата ноздра е в пряка връзка с развитието на сърцето, докато приемането му през дясната ноздра е във връзка с развитието на ума. Такова дишане се прави, за да се възстанови равновесието между ума и сърцето или между електричеството и магнетизма. Понякога е необходимо да се поема последователно ту през едната, ту през другата ноздра – това пак спомага за уравновесяване на двете течения.
към текста >>

По този начин ще се образуват две противоположни течения в дробовете ви, които отговарят на двете течения в живота.
„В Божествения свят, когато се гради едно здание, всякога се предвиждат две врати. През едната се влиза, а през другата се излиза. Същото може да се направи и с човешкия нос. Когато искате да поемете дълбоко въздух, затворете дясната ноздра с ръката си и поемете въздух през лявата. След това затворете лявата си ноздра, като задържите въздуха известно време в дробовете си, после отворете дясната ноздра и бавно изпущайте въздуха навън. По този начин ще се образуват две противоположни течения в дробовете ви, които отговарят на двете течения в живота. Когато сте неразположени или смутени вътрешно, правете това упражнение, като се свързвате с Божественото съзнание.“ „Тридесет дни подред може да правите следното упражнение: затискате дясната ноздра и като поемате въздух през лявата, мислено произнасяте формулата: „Само Божията Любов е Любов.“ Като задържите въздуха известно време в дробовете си, ще отворите дясната ноздра и бавно ще изпуснете въздуха навън, като произнасяте същата формула, но със затворена лява ноздра. Правете упражнението три пъти на ден: сутрин, на обед и вечер, когато имате разположение и време; всеки път ще правите 3 или 10 пъти вдишване и издишване.“ XII. Използване на пролетта за дълбоко дишане Дихателните упражнения трябва да се прилагат целогодишно, но не бива по никакъв начин да се пропуска пролетта, когато въздухът е особено богат с животворната сила – прана.
към текста >>

Дихателните упражнения трябва да се прилагат целогодишно, но не бива по никакъв начин да се пропуска пролетта, когато въздухът е особено богат с животворната сила – прана.
По този начин ще се образуват две противоположни течения в дробовете ви, които отговарят на двете течения в живота. Когато сте неразположени или смутени вътрешно, правете това упражнение, като се свързвате с Божественото съзнание.“ „Тридесет дни подред може да правите следното упражнение: затискате дясната ноздра и като поемате въздух през лявата, мислено произнасяте формулата: „Само Божията Любов е Любов.“ Като задържите въздуха известно време в дробовете си, ще отворите дясната ноздра и бавно ще изпуснете въздуха навън, като произнасяте същата формула, но със затворена лява ноздра. Правете упражнението три пъти на ден: сутрин, на обед и вечер, когато имате разположение и време; всеки път ще правите 3 или 10 пъти вдишване и издишване.“ XII. Използване на пролетта за дълбоко дишане Дихателните упражнения трябва да се прилагат целогодишно, но не бива по никакъв начин да се пропуска пролетта, когато въздухът е особено богат с животворната сила – прана. Ето съветите на Учителя, взети от „Хигиенични правила“ от томчето „Святото място“: „Вие трябва да прилагате дълбоко дишане. Използвайте ранните утринни разходки, когато въздухът е пълен с жизнена енергия. Като наблюдавам лицата и походката на някои млади, виждам, че те са остарели преждевременно, понеже не прилагат дишането. Докато човек е на Земята, трябва да мисли, да чувства, да се движи, да диша дълбоко и да работи. Щом се запролети, започнете да излизате всяка сутрин на разходка.
към текста >>

Законът на Хелмхолц важи за всички области в живота.
Ако изпитваме хармонични и добродетелни чувства, това е важно условие за пълнота при възприемателния процес на дишането. Докато проявата на воля е една необходимост, която събужда активност у дишащия, и неговата самоувереност укрепва по естествен път. Напълно възможно е да се диша с любов; тогава съзнанието добива духовността си и става възприемчиво към благата, които въздухът съдържа – чрез Любовта ще се достигне до познанието за Бога. Законът на Хелмхолц76 Ако се закачи китара на стена и се изпее срещу нея тонът ла, то въздушните вълни, които се образуват при пеенето, ще ударят всички струни на китарата, но не всички ще затрептят, а главно струната ла и тези, които съдържат изпетия тон като свой обертон. Законът на Хелмхолц важи за всички области в живота. И както определени струни са в резонанс с изпетия срещу тях тон, така и ние ще станем отзивчиви към духовните вълни, които идат към нас; и ако се поставим в хармония с тях, то тогава ще станем възприемчиви. Тази идея става ясна и чрез един друг пример: ако антената на един радиоприемник се нагласи да приема вълни с определена дължина, то тя ги хваща, докато към всички други вълни е безчувствена, макар че те се блъскат в станцията. Важно е как нагласяме собствения си апарат към възприемане на висшите психични сили, проникващи въздуха. За да станем възприемчиви не само към въздуха, но и към онези ценности, които го проникват – праната и разумните сили, необходимо е да спазваме психичните условия, които са изредени по-долу. Да се диша спокойно и с добро разположение
към текста >>

Когато дишаш, дръж в ума си най-добрите хора – при дишане не трябва да се занимаваш с погрешките на хората, но постави в ума си хубавото, което срещаш в живота.
Никога човек да не оставя в ума си нездравословна мисъл, в сърцето си – нездравословни постъпки. Преди да заспи, да подиша 15 мин. дълбоко и да благодари на Великата разумност в света, че го е запазила през деня. И след като се усети спокоен, да си легне. Така ще има здрав и укрепителен сън. Когато дишаш, дръж в ума си най-добрите хора – при дишане не трябва да се занимаваш с погрешките на хората, но постави в ума си хубавото, което срещаш в живота. Мисли за дърветата, които цъфтят, за реките и бистрите извори, които текат – тогава възприемаш добре Божествените блага на въздуха. Срещнеш някое хубаво растение – фотографирай го в ума си, запиши го в съзнанието си. Видиш някой хубав извор, някоя канара в планината – запази ги в ума си. Хубавите картини извикват в ума ни и хубави мисли, чувства и постъпки. Отмахни от това свято място образа на счупената стомна или скарването между хората.
към текста >>

При задържане на въздуха необходима е представата, че вече приетата прана се усвоява от клетките и внася в тях сила, здраве, живот и обнова.
Всяко неразположение, всяко лошо чувство, желание или постъпка разстройват дишането, изгубва се интимният контакт с Божествените блага, които проникват въздуха. Будност на съзнанието относно процеса на дишане Когато при дишане човек осъзнава, че заедно с въздуха приема прана и Божествена мисъл, то той вече влиза в досег с тях и има нагласа да се отвори възприемателно. Ако човек не спазва условието – будност на съзнанието при дишане, той ще приема предимно механичната смес от азот и кислород, а другите ценности – в по-малка степен. При вдишване трябва с ясна мисъл да си представим как праната прониква в организма ни и как достига до всички органи и системи на тялото ни. При задържане на въздуха необходима е представата, че вече приетата прана се усвоява от клетките и внася в тях сила, здраве, живот и обнова. А при издишване пак съзнателно да възприемем как органите, жизнените системи и клетките са вече напълно активни за дейност. Участието на съзнанието при дишането го улеснява, тъй като мисълта може да въздейства върху процесите на тялото. Редица научни изследвания доказват взаимовръзката между психичните и физиологичните процеси; наблюдава се как известна мисъл или чувство оказва влияние върху физиологичните процеси, а при по-дълговременно въздействие даже може да промени и анатомичния строеж на органите. Безграничният е навсякъде. Божията мисъл прониква въздуха и всичко е потопено в Божията Любов.
към текста >>

Ако при дишане човек съзнава това, той ще бъде приобщен към живота – Божията мисъл ще внесе светлина в ума му, а той ще влезе в контакт с Божествената Любов, която ще го преобрази.
А при издишване пак съзнателно да възприемем как органите, жизнените системи и клетките са вече напълно активни за дейност. Участието на съзнанието при дишането го улеснява, тъй като мисълта може да въздейства върху процесите на тялото. Редица научни изследвания доказват взаимовръзката между психичните и физиологичните процеси; наблюдава се как известна мисъл или чувство оказва влияние върху физиологичните процеси, а при по-дълговременно въздействие даже може да промени и анатомичния строеж на органите. Безграничният е навсякъде. Божията мисъл прониква въздуха и всичко е потопено в Божията Любов. Ако при дишане човек съзнава това, той ще бъде приобщен към живота – Божията мисъл ще внесе светлина в ума му, а той ще влезе в контакт с Божествената Любов, която ще го преобрази. Благодарност Благодарността е едно необходимо условие за възприемане на това, което иде към нас като дар от Разумната Природа. В лекцията „Връзка между Бога и човека“ от книгата „Божествен и човешки свят“ Учителя говори за благодарността и обмяната: „Не може да диша този, който не знае правилно да мисли, да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си, да намери Господа и да каже: „Господи, благодаря Ти, че си влязъл в мен.“ Щом каже така, той може да поеме въздуха, да приеме Божиите блага в себе си. Като издиша, пак да благодари: „Благодаря Ти, Господи, че остави Своето благословение в мен.“ Цял ден ще дишаш, ще викаш Господа, ще се разговаряш с Него и ще благодариш за това, на което те е научил. Ако те боли кракът, дишай за крака си и благодари на Бога, че те е посетил.
към текста >>

За връзката между психичния живот на човека и дишането Учителя изтъква в „Основни правила на хигиената“ от книгата „Езикът на Любовта“ следното: „Вярата, Надеждата, Любовта и Знанието са броня, която предпазва човека от разрушителните сили в Природата.
Не преставай да дишаш дълбоко и да призоваваш Господа.“ Права мисъл, прави чувства - дишане с Любов Добротата на човека го свързва с жизнената сила и Божествената мисъл, проникващи въздуха. Ако човек не е добър, той не ще има сродство и хармония с трептенията, които идват от високо духовно естество. Оттук следва, че този човек, който има добър характер, ще има и по-голям шанс да приеме от въздуха повече елементи, отколкото този, който не е добър. За връзката между психичния живот на човека и дишането Учителя изтъква в „Основни правила на хигиената“ от книгата „Езикът на Любовта“ следното: „Вярата, Надеждата, Любовта и Знанието са броня, която предпазва човека от разрушителните сили в Природата. Ако човек не се бронира с тях, той ще се поддаде на тези разрушителни сили и ще стане тяхна играчка. За да не се случи това, той трябва да има вяра, надежда, Любов, знание, светлина и свобода.“ А в лекцията „Дишането – най-важният процес в Природата“ четем: „Правилното дишане е свързано с правилното мислене, чувстване и постъпване. Когато мислите, чувствата и постъпките не са прави, то и дишането не е правилно. Причината е в това, че праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишане чрез правата мисъл, чрез правите чувства и чрез правите постъпки.
към текста >>

За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новите идеи, които днес се изявяват, за да обновят човечеството и да го повдигнат до настъпващата възвишена култура.“
Причината е в това, че праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишане чрез правата мисъл, чрез правите чувства и чрез правите постъпки. Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по-ефикасно до праната и да я използва рационално. Това е един от основните закони на дишането.“ „Който диша дълбоко и съзнателно, може да се нарече истински човек. Ако човек не може да приложи правилното дишане, и другите работи, които ще предприеме, ще станат безпредметни; те се прилагат, само че по-мъчно. За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новите идеи, които днес се изявяват, за да обновят човечеството и да го повдигнат до настъпващата възвишена култура.“ (“Дишането на човека и животните“ от книгата „Просветено съзнание“) „Човек трябва да живее за Великото, за един висок идеал. Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно; да задържа въздуха в дробовете си дълго време – даже и до половин час, този човек е господар на своето тяло. Това тяло го слуша и изпълнява, каквото му каже. Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар.
към текста >>

(“Дишането на човека и животните“ от книгата „Просветено съзнание“)
Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по-ефикасно до праната и да я използва рационално. Това е един от основните закони на дишането.“ „Който диша дълбоко и съзнателно, може да се нарече истински човек. Ако човек не може да приложи правилното дишане, и другите работи, които ще предприеме, ще станат безпредметни; те се прилагат, само че по-мъчно. За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новите идеи, които днес се изявяват, за да обновят човечеството и да го повдигнат до настъпващата възвишена култура.“ (“Дишането на човека и животните“ от книгата „Просветено съзнание“) „Човек трябва да живее за Великото, за един висок идеал. Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно; да задържа въздуха в дробовете си дълго време – даже и до половин час, този човек е господар на своето тяло. Това тяло го слуша и изпълнява, каквото му каже. Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар. Такъв човек свободно може да се справи с тялото си.“ (пак там)
към текста >>

Тази мисъл, която дава подтик на живота ви и която прави дишането ви правилно, е права.“ (пак там)
Връзката между психичното състояние и процеса на мислене е съществена. Правата мисъл се отразява върху ритъма на дишането, тя даже предизвиква физиологични промени в кръвообращението, в сърдечната дейност и т.н. В „Дишането – най-важният процес в Природата“ Учителя дава следните разяснения: „Можеш да опиташ чрез дишането коя мисъл е права и коя не е. Прекарай през съзнанието си дадена мисъл и започни да дишаш. Ако дишането ти не е ритмично и сърцето ти не бие равномерно, то мисълта не е права.“ И още: „Дойде ли някоя права мисъл във вас, проверете веднага извършва ли се дишането ви правилно. Тази мисъл, която дава подтик на живота ви и която прави дишането ви правилно, е права.“ (пак там) Тук трябва да се прибави, че както правата мисъл извиква правилното дишане, така и то дава условия за нейната проява. Между тях има взаимодействие. „Правилното дишане обуславя правата мисъл на човека. А като мисли човек право, издига се над животното – започва да живее не само за себе си, но и за своите ближни.“ (“Дишането на човека и животните“ от книгата „Божествен и човешки свят“)
към текста >>

А като мисли човек право, издига се над животното – започва да живее не само за себе си, но и за своите ближни.“
Ако дишането ти не е ритмично и сърцето ти не бие равномерно, то мисълта не е права.“ И още: „Дойде ли някоя права мисъл във вас, проверете веднага извършва ли се дишането ви правилно. Тази мисъл, която дава подтик на живота ви и която прави дишането ви правилно, е права.“ (пак там) Тук трябва да се прибави, че както правата мисъл извиква правилното дишане, така и то дава условия за нейната проява. Между тях има взаимодействие. „Правилното дишане обуславя правата мисъл на човека. А като мисли човек право, издига се над животното – започва да живее не само за себе си, но и за своите ближни.“ (“Дишането на човека и животните“ от книгата „Божествен и човешки свят“) Ето един съвет на Учителя: „Дишайте съзнателно и с Любов. Като станете от сън, преди да започнете каквато и да е работа, направете няколко дълбоки вдишки.“ (пак там) При дишане, за да влезе човек в хармония с всички същества, трябва да изпитва любов към тях. При дишане той трябва да се изпълни с Любов и благодарност към Безграничния, който непрестанно дава, а също и към Неговото благословение – въздуха.
към текста >>

(“Дишането на човека и животните“ от книгата „Божествен и човешки свят“)
Тази мисъл, която дава подтик на живота ви и която прави дишането ви правилно, е права.“ (пак там) Тук трябва да се прибави, че както правата мисъл извиква правилното дишане, така и то дава условия за нейната проява. Между тях има взаимодействие. „Правилното дишане обуславя правата мисъл на човека. А като мисли човек право, издига се над животното – започва да живее не само за себе си, но и за своите ближни.“ (“Дишането на човека и животните“ от книгата „Божествен и човешки свят“) Ето един съвет на Учителя: „Дишайте съзнателно и с Любов. Като станете от сън, преди да започнете каквато и да е работа, направете няколко дълбоки вдишки.“ (пак там) При дишане, за да влезе човек в хармония с всички същества, трябва да изпитва любов към тях. При дишане той трябва да се изпълни с Любов и благодарност към Безграничния, който непрестанно дава, а също и към Неговото благословение – въздуха. В лекциите си Учителя Петър Дънов изнася следния закон в света: „Човек не може да се ползва от това, което не обича.
към текста >>

Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живот тя ще бъде светлина за душата ви.
За необходимостта от психична активност при дишането Учителя се изразява в „Опити“, лекция от томчето „Добрите навици“, така: „За да приложите който и да е от методите на дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл или каква е разликата между Божествената и човешката мисъл. Божествената мисъл се отличава по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което докосват човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл – това означава да се изкачите на най-високия планински връх и оттам да я прозрете. Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живот тя ще бъде светлина за душата ви. Мощно нещо е Божественото и който живее с Него, той всякога е силен.“ Изобщо, при дишането приемаме толкова повече Божествени блага, колкото повече в своето съзнание сме в хармония с цялото Битие. А висшият израз на хармонията е Любовта. Ето защо, когато нашето съзнание при дишането е изпълнено с Любов, ние ще имаме постижения. По този въпрос използваме следния цитат от лекцията „Предназначението на дихателната система“, МОК, година втора: „Дишането е двоен процес: физиологичен и психологичен.
към текста >>

Трето, чрез дълбоко ритмично дишане вътрешният психичен живот на човека става интензивен и хармоничен – това повишава трептенията на неговия организъм и така се преодоляват бавните, слаби трептения на болестта.
Второ, чрез дълбоко дишане се приема достатъчно количество прана. Окултната наука всякога е изтъквала, че има връзка между здравословното състояние и жизнената сила – праната. Именно когато органите обеднеят откъм присъствие на прана, добиват предразположение към болести и лесно може някой външен фактор да причини дадено заболяване. Един от изворите на прана е въздухът и, приучени на правилно дишане, ние сме в състояние да предотвратим идването на болестта, а когато вече тя е факт, могат да се употребят като лечебен метод и дихателни упражнения. Няма състояние в човешкия организъм, което да не се подчинява на законите на дишането. Трето, чрез дълбоко ритмично дишане вътрешният психичен живот на човека става интензивен и хармоничен – това повишава трептенията на неговия организъм и така се преодоляват бавните, слаби трептения на болестта. Четвърто, чрез дълбоко дишане се регулира общият ритъм на организма, който се разпространява върху органите и намира отзвук в тях – така цялата материя на организма почва да трепти в хармония с ритъма на дишането. А това е здравословен фактор, понеже болестта е нарушение на здравия жизнен ритъм на организма. При каквато и да е болест преди всичко нека човек да започне да диша дълбоко – това може да се препоръча като общо правило, но, разбира се, трябва да се имат предвид характерът и степента на заболяването. В „Законите на дишането“ от томчето „Божествен и човешки свят“ Учителя посочва: „Ако човек не диша правилно, то дъхът му мирише лошо, потта му – също. У този, който диша правилно, кръвообращението става правилно и той е здрав.
към текста >>

Съзнателните ученици на Живота се лекуват с дьлбоко дишане.
Ако не знае как да диша, той се отпуща, ляга по гръб и казва: „Да бъде Волята Божия.“ Но именно този израз означава: човек да мисли, да чувства и да постъпва, както Бог мисли, чувства и постъпва.“ Има връзка между дишането и положението на диафрагмата. При бързо и плитко дишане поради натиска на диафрагмата често пъти сърцето заболява. И затова при някои сърдечни болести се препоръчва дълбоко дишане, за да привикне диафрагмата към нормалното си разположение и по този начин да се намали натискът върху сърцето и белия дроб – така се създават условия за излекуване. Дълбокото дишане, съчетано с други подходящи методи, се прилага с успех и при регулиране на кръвното налягане. Съзнателните ученици на Живота се лекуват с дьлбоко дишане. Който диша правилно, може да измени състоянието на храносмилателните органи и да бъде господар на нисшите сили в себе си. При стомашни или коремни болки правете 4 пъти дневно по 6 дихателни упражнения, като същевременно поставяте лявата длан върху мястото на болката, а върху нея – дясната ръка, също с длан навътре, защото жизнените струи, които излизат от ръцете, са лековити. При простуда, като се направят упражнения за дълбоко дишане, става загряване и лечебно изпотяване. При нервни болести също би трябвало да се приложи дълбокото дишане, съчетано с разходки и излагане на слънце при изгрев и в първите два часа след него. При парализа съответният орган е здрав анатомически, но е обезсилен нервът, който го инервира.
към текста >>

Цитирам Учителя: „Ако човек не диша правилно, скъсява живота си.
При усилена дейност на органите в тъканите става натрупване повече на междинни отровни продукти на дисимилацията, отколкото бъбреците и потните жлези смогват да изхвърлят извън организма, но при дълбокото дишане богатият приток на кислород в тъканите засилва окислението, т.е. при изгарянето на междинните отровни продукти те се доразлагат. Приетата прана е добър капитал – тя действа отморително. Отмората, която човек добива с дихателните упражнения, наподобява до известна степен на тази, която настъпва след укрепителен сън. Между дишането и дългоденствието на човека има връзка. Цитирам Учителя: „Ако човек не диша правилно, скъсява живота си. Ако диша добре, ще го задържат 120 години на Земята. За всеки, който диша добре, казват, че е добър наемател, и го задържат в квартирата. Дългият живот на човека зависи от правилното му дишане, а пък дишането зависи от правилното мислене и чувстване.“ XVI. Дишане и подмладяване Физиологичната възраст на човека се измерва не толкова с календарната му възраст, колкото със степента на израждане на тъканите, вследствие на натрупаните в тях отрови и обедняването им от жизнена сила.
към текста >>

Дългият живот на човека зависи от правилното му дишане, а пък дишането зависи от правилното мислене и чувстване.“
Отмората, която човек добива с дихателните упражнения, наподобява до известна степен на тази, която настъпва след укрепителен сън. Между дишането и дългоденствието на човека има връзка. Цитирам Учителя: „Ако човек не диша правилно, скъсява живота си. Ако диша добре, ще го задържат 120 години на Земята. За всеки, който диша добре, казват, че е добър наемател, и го задържат в квартирата. Дългият живот на човека зависи от правилното му дишане, а пък дишането зависи от правилното мислене и чувстване.“ XVI. Дишане и подмладяване Физиологичната възраст на човека се измерва не толкова с календарната му възраст, колкото със степента на израждане на тъканите, вследствие на натрупаните в тях отрови и обедняването им от жизнена сила. Чрез изобилния приток на прана при дълбоко дишане се повдига жизненото ниво на организма и човек се чувства млад. Пълноценното дишане поражда психичен подем, който обновява и реорганизира материята на тялото. Съзнателното дишане коренно обновява както организма, така и душевния живот, а това води към вътрешна хармония и светло разположение на духа.
към текста >>

Съзнателното дишане коренно обновява както организма, така и душевния живот, а това води към вътрешна хармония и светло разположение на духа.
Дългият живот на човека зависи от правилното му дишане, а пък дишането зависи от правилното мислене и чувстване.“ XVI. Дишане и подмладяване Физиологичната възраст на човека се измерва не толкова с календарната му възраст, колкото със степента на израждане на тъканите, вследствие на натрупаните в тях отрови и обедняването им от жизнена сила. Чрез изобилния приток на прана при дълбоко дишане се повдига жизненото ниво на организма и човек се чувства млад. Пълноценното дишане поражда психичен подем, който обновява и реорганизира материята на тялото. Съзнателното дишане коренно обновява както организма, така и душевния живот, а това води към вътрешна хармония и светло разположение на духа. В лекцията „Пулс“ от томчето „Посока на растене“, МОК, година шеста, четем: „Който диша правилно, той постепенно се обновява. Не диша ли правилно, няма ли ритмичен пулс, никаква хармония не може да добие. Но щом придобие известна хармония, никакви външни условия и влияния не могат да го изкарат от релсите.“ XVII. Дишане и психичен подем Дълбокото дишане облагородява чувствата
към текста >>

Когато се изпита голямо разочарование, например загуба на любов или някой друг крах в живота, това може да се отрази върху дишането и върху дихателната система.
– Не дишат правилно.“ („Законите на дишането“ от томчето „Божествен и човешки свят“) Когато почувствате, че сте пред прага на кипване и изгубване на самообладание, направете 3 или 5 дълбоки вдишки и ще добиете власт над своите нерви, ще почувствате прилив на вътрешна сила. Белият дроб е свързан с човешките чувства. Между дишането и чувствата има взаимодействие. Когато се изпита голямо разочарование, например загуба на любов или някой друг крах в живота, това може да се отрази върху дишането и върху дихателната система. Ако не се трансформират отрицателните чувства, те действат разрушително върху белия дроб и това е една от причините за туберкулозата. В такъв случай, за да възстанови здравето си, болният трябва да внесе хармония в чувствата си – да ги повдигне и облагороди, а и същевременно да се приучи на правилно дишане. Добрите чувства зависят от това как е устроена дихателната система, но и обратното – ако дробовете са устроени добре, то човек ще има и добро разположение. Правилното дишане е основен фактор, който внася топлина и жизнерадост в чувствата и ги облагородява. Дълбокото дишане възвисява мисълта
към текста >>

Животните дишат несъзнателно, те не знаят какво представлява дишането и защо дишат.“
Правилната мисъл създава условия за правилно дишане и обратно, между тях има взаимодействие. „Вие не можете да измените мисълта си, ако не измените дишането си. И обратното е вярно: вие не можете да измените дишането си, ако не измените мисълта си. Ако човек измени темпа на дишането си, той изгубва и своята права мисъл. У човека дишането трябва да е съзнателно, защото е свързано с мисълта. Животните дишат несъзнателно, те не знаят какво представлява дишането и защо дишат.“ (25-а лекция, ООК, година втора) „Мисълта и качествата на който и да е човек се определят от това как се трансформират енергиите чрез белите дробове, защото те са и трансформатори на енергиите, които отиват към нервната система.“ (пак там) „Способността на съсредоточаване на мисълта е в зависимост от дишането. Колкото по-дълбоко диша човек, толкова по-лесно може да се съсредоточава.“ („Хигиенични правила“ от книгата „Святото място“) Дълбокото дишане усилва волята
към текста >>

Когато човек се въодушеви от възвишени мисли и чувства, биенето на сърцето му е ритмично.
Дишането е първото условие, което придава на човека известни добродетели.“ XVIII. Опити „Правете опити при всяка вдишка да мислите за светлината – така ще се свържете с нейните енергии, които се намират във въздуха и откъдето трябва да се извлекат. Като мислите за благоуханието, ще извлечете от въздуха друг род енергии. Като мислите върху известни думи и същевременно дишате, ще се уверите, че всяка от тях се отразява различно върху пулса на сърцето. Когато човек се въодушеви от възвишени мисли и чувства, биенето на сърцето му е ритмично. Когато човек живее в областта на груби и низки чувства, пулсът му е дисхармоничен. (“Предназначението на дихателната система“, МОК, година втора) „Направете едно упражнение с вдишване и издишване, при което мислено възприемайте белия цвят, той да слиза отгоре ви като душ. Вдишването да става ритмично, бройте до 4 при всяко вдишване и издишване и едновременно с това мислете за белия цвят и за чистотата. Добре е упражнението да се прави на чист въздух, сред градина; също така може да се обливате и с други цветове.
към текста >>

„У мнозина от вас белият дроб не функционира правилно и вследствие на това не можете да имате правилни възгледи за живота.“
XXI. Дишане и развитие на дарбите Дълбокото, ритмично дишане съдейства за пробуждане и развитие на дарбите, поставя ги в по-голяма активност по следните причини: първо, чрез правилно дишане се развива човешката нервна система и се засилва активността на мозъчните центрове; второ, при правилно дишане човек се свързва с висшите психични сили, които проникват въздуха, и те стимулират развитието на духовните сили на човешкото естество. XXII. Дишане и възходящ път на душата От всичко, споменато дотук, се разбира, че между дишането и мирогледа има връзка. Ето какво казва Учителя по този въпрос: „У мнозина от вас белият дроб не функционира правилно и вследствие на това не можете да имате правилни възгледи за живота.“ (“Трансформиране на енергиите“, МОК, 1928 г., 33-та лекция) „Религиозните и научни разбирания на човека и всичко друго зависи от дишането.“ (“Дишането – най-важният процес в Природата“) „Който не диша дълбоко, не може да възприеме новите идеи.“ (“За дишането“, лекция от 1940 г.)
към текста >>

От немарливите в живота и от тия, които нямат поне малко Любов към Бога, Бог крие благата Си, а и да им ги даде, те не могат да се ползват.“ „Като станете сутринта, направете дълбоко дишане, при което да влезете във връзка с Бога; така ще придобиете Неговите качества и ще имате разположението Му.
XXIII. Дишане и молитва Човек трябва да започва деня си с дихателни упражнения, които ще му донесат обнова, пречистване и издигане на съзнанието. Ако ги прави съзнателно, те ще представляват разговор, обмяна, интимна връзка с Великата разумност в света. Ето обясненията на Учителя по този въпрос: „Дишането трябва да е съзнателно. Ако не е будно съзнанието на човека, благата, които са скрити в Природата, не остават в дробовете му. От немарливите в живота и от тия, които нямат поне малко Любов към Бога, Бог крие благата Си, а и да им ги даде, те не могат да се ползват.“ „Като станете сутринта, направете дълбоко дишане, при което да влезете във връзка с Бога; така ще придобиете Неговите качества и ще имате разположението Му. По този начин още от сутринта, с първото дихателно упражнение, човек ще се тонира, ще се акордира с Великата разумност в света и през целия ден ще бъде в светла, радостна атмосфера.“ (“За дишането“, лекция, изнесена на 29.08.1941 г.) Други насоки от Учителя: „Три пъти на ден – сутрин, обед и вечер, по 10-15 мин. човек трябва да диша съзнателно, като поблагодари на Великото разумно начало в света за въздуха. А пък мнозина са заети с друго: мислят за тефтерите с пари, за личното си щастие, а на това, откъде иде истинското щастие, не обръщат внимание.“ Някои от въпросите, които могат да ни занимават по време на дишане, Учителя излага със следните думи: „Всяка сутрин и вечер човек трябва да употребява по 10 -15 мин.
към текста >>

за размишление, за да намери отговор на въпросите защо е дошъл на Земята, какъв е смисълът на живота му, как да предприеме вътрешните си дирения на познание, и т.н.
По този начин още от сутринта, с първото дихателно упражнение, човек ще се тонира, ще се акордира с Великата разумност в света и през целия ден ще бъде в светла, радостна атмосфера.“ (“За дишането“, лекция, изнесена на 29.08.1941 г.) Други насоки от Учителя: „Три пъти на ден – сутрин, обед и вечер, по 10-15 мин. човек трябва да диша съзнателно, като поблагодари на Великото разумно начало в света за въздуха. А пък мнозина са заети с друго: мислят за тефтерите с пари, за личното си щастие, а на това, откъде иде истинското щастие, не обръщат внимание.“ Някои от въпросите, които могат да ни занимават по време на дишане, Учителя излага със следните думи: „Всяка сутрин и вечер човек трябва да употребява по 10 -15 мин. за размишление, за да намери отговор на въпросите защо е дошъл на Земята, какъв е смисълът на живота му, как да предприеме вътрешните си дирения на познание, и т.н. Чрез мисълта си човек черпи енергии от Природата – така той си пробива път и всред най-непроходимите места и се свързва с великото и мощното в Природата. Ако не можете изведнъж да си отговорите на някои въпроси, не се обезсърчавайте, а постоянствайте дотогава, докато се свържете с мисълта на напредналите същества, които ще ви помогнат безрезервно.“ (“Микроскопически добрини“ от томчето „Добрите навици“, МОК, година втора) Изобщо, при дишане съзнанието ни трябва да е ангажирано с известни Божествени мисли. При дишане можем да си послужим и с някои свещени изречения.
към текста >>

Но този, който взема, трябва и да дава – така човек ще стане съучастник в изграждането на новия живот на Земята.“Приеми с Любов въздух, а после спри го за известно време и при издишване кажи бавно: „Искам да мисля добре, искам да чувствам добре, искам да постъпвам добре.“ И каквото искаш, ще бъде, защото дишането е мощен магичен ключ, който отваря вратите на всички възможности.“
(“Микроскопически добрини“ от томчето „Добрите навици“, МОК, година втора) Изобщо, при дишане съзнанието ни трябва да е ангажирано с известни Божествени мисли. При дишане можем да си послужим и с някои свещени изречения. Има два метода: при първия се прави дълбока вдишка и се задръжа и чак при издишване се произнасят мислите, докато при втория и при вдишване, и при задържане, и при издишване на въздуха мислено се произнасят мистични изречения – тези мисли оживяват за нас и ние добиваме прозрение за вътрешния им смисъл, за скритите им богатства. При всяка вдишка човек приема един дар от Разумната Природа. Но този, който взема, трябва и да дава – така човек ще стане съучастник в изграждането на новия живот на Земята.“Приеми с Любов въздух, а после спри го за известно време и при издишване кажи бавно: „Искам да мисля добре, искам да чувствам добре, искам да постъпвам добре.“ И каквото искаш, ще бъде, защото дишането е мощен магичен ключ, който отваря вратите на всички възможности.“ (“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“) Дишането може да се превърне в метод за свързване с Великата разумност в света. Добре е при вдишване, задържане и издишване човек да се намира в един молитвен разговор с Живата Природа, в общение с Разумното начало в света. При дишане прекарвайте в съсредоточение и молитвено размишление върху Божественото. XXIV. Движения при дишане
към текста >>

Това е лесно обяснимо, тъй като дишането внася хармония едновременно и във физическия, и в психическия живот, а това естествено поражда красота и във формите, които са израз на душевния живот.
Дъхането е непрекъснато, леко и безшумно. То укротява човека – може да се приложи като метод за успокояване при възбуда и вълнение, защото е свързано с магнетичното течение в човешкия организъм. От една страна, дъхането въздейства благотворно върху нервната система и внася хармония в нея, а от друга страна, има лечебно действие върху органа, над който дъхаме. XXVII. Дишане и красота Дишането се отразява върху красотата и стройността на фигурата. Това е лесно обяснимо, тъй като дишането внася хармония едновременно и във физическия, и в психическия живот, а това естествено поражда красота и във формите, които са израз на душевния живот. Неправилното дишане води до преждевременно остаряване, а правилното дишане подмладява. „Ако човек не диша правилно, кожата на лицето и ръцете му преждевременно се набръчква. Когато ръцете се набръчкват от горната страна, това се дължи на разстройство на черния дроб и на неправилно дишане. Щом човек започне да диша правилно, бръчките от лицето и ръцете му постепенно изчезват.“ (“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“)
към текста >>

Правилното дишане е важен метод, който засилва възприемчивостта към Божествената мисъл, свързва личността с Великата разумност в света, възвисява вътрешния живот и извайва новите форми и линии на тялото.
„Ако човек не диша правилно, кожата на лицето и ръцете му преждевременно се набръчква. Когато ръцете се набръчкват от горната страна, това се дължи на разстройство на черния дроб и на неправилно дишане. Щом човек започне да диша правилно, бръчките от лицето и ръцете му постепенно изчезват.“ (“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“) Човек, който има връзка с Бога, става красив. Правилното дишане е важен метод, който засилва възприемчивостта към Божествената мисъл, свързва личността с Великата разумност в света, възвисява вътрешния живот и извайва новите форми и линии на тялото. XXVIII. Дишане и пеене Между дишането и пеенето има взаимодействие така, както има и между дишането и мисълта. Учителя дава следното пояснение по този въпрос: „Ако не пеете, не можете да дишате правилно. Който пее, има възможност да подобри дишането си.“ (“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“) И обратното е вярно, че дишането развива гласа, прави го музикален, звучен и приятен. Също така за развитието на гласа влияе възвисяването на душевния живот, за което важи преди всичко установяването на хармония между симпатичната нервна система и главния мозък, а за тази промяна допринася правилното дишане.
към текста >>

Също така за развитието на гласа влияе възвисяването на душевния живот, за което важи преди всичко установяването на хармония между симпатичната нервна система и главния мозък, а за тази промяна допринася правилното дишане.
Правилното дишане е важен метод, който засилва възприемчивостта към Божествената мисъл, свързва личността с Великата разумност в света, възвисява вътрешния живот и извайва новите форми и линии на тялото. XXVIII. Дишане и пеене Между дишането и пеенето има взаимодействие така, както има и между дишането и мисълта. Учителя дава следното пояснение по този въпрос: „Ако не пеете, не можете да дишате правилно. Който пее, има възможност да подобри дишането си.“ (“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“) И обратното е вярно, че дишането развива гласа, прави го музикален, звучен и приятен. Също така за развитието на гласа влияе възвисяването на душевния живот, за което важи преди всичко установяването на хармония между симпатичната нервна система и главния мозък, а за тази промяна допринася правилното дишане. Дихателните упражнения имат двойно действие върху развитието на гласа: от една страна, чрез положителна психична промяна в човека се подобрява и гласът, а от друга страна, тези упражнения влияят и физиологически върху неговото развитие. Ето защо добрите певци правят дихателни упражнения. Те минават цяла школа за целта и тези, които са доловили тайната на правилното дишане, постигат развитие в гласа си, който става музикален и приятен не само при пеене, но и при говор. За развитието на гласа при едни дихателни упражнения трябва да се увеличи времето на задържане на въздуха, а при други – да се увеличи времето на издишване; така се постига изпяването на известна музикална фраза на един дъх. Има специални дихателни упражнения за развитието на гласа, които могат да се приложат резултатно само под ръководството на учител.
към текста >>

Както всичко останало в живота, така и функцията дишане изминава своя път на еволюция.
С дишане се постига активност и работоспособност, бодрост и съсредоточеност. В бъдеще дихателните упражнения ще имат широко приложение в училищната програма. Паневритмията е много подходяща за училищна възраст. При нейното редовно изпълнение у децата се пробужда духовното им естество за разумна обмяна с природните сили; така по-интензивно се развиват творческите им заложби и нараства жизнелюбието им. XXX. Еволюция на дишането Както всичко останало в живота, така и функцията дишане изминава своя път на еволюция. Дишането става чрез кислород, но има организми, например анаеробните бактерии, които живеят в безкислородна среда и разлагат без помощта на кислород някои вещества, а така освободената енергия използват за своята дейност. Рибите дишат в една по-гъста среда – водата. От нея чрез хрилете си те извличат разтворения въздух. В сравнение с тях човек диша в по-рядка среда, обаче в бъдеще дишането ще става в още по-рядка среда, а именно – в етера. И новите дихателни органи, с които човек ще диша етер, сега се изработват в неговия организъм посредством Любовта.
към текста >>

В Школата, която Учителя създаде, Той даде специални упражнения, имайки предвид, че човекът е поставен от Разумната Природа в живота, като са му дадени съответните сили, материали, възможности и условия; именно затова той трябва да се осъзнае духовно, да се самоопредели, да направи смислен прочит на средата, в която живее, на законите, които работят в нея, и да се съобразява с тях.
И новите дихателни органи, с които човек ще диша етер, сега се изработват в неговия организъм посредством Любовта. Защо човек трябва да обича? – За да се изработят в него бъдещите дихателни органи за възприемане на етера, които са част от етерния организъм на човешкото естество; с други думи, Любовта организира етерния двойник на човека. XXXI. Заключение С тази студия се хвърля бегъл поглед върху учението за дишането. В Школата, която Учителя създаде, Той даде специални упражнения, имайки предвид, че човекът е поставен от Разумната Природа в живота, като са му дадени съответните сили, материали, възможности и условия; именно затова той трябва да се осъзнае духовно, да се самоопредели, да направи смислен прочит на средата, в която живее, на законите, които работят в нея, и да се съобразява с тях. Това е един естествен път на приобщаване, който води към разумен живот, свобода и щастие. Светлината, която Учителя хвърли върху всички области на живота, предначерта посоката към възход, хармония и красота.
към текста >>

Това е един естествен път на приобщаване, който води към разумен живот, свобода и щастие.
Защо човек трябва да обича? – За да се изработят в него бъдещите дихателни органи за възприемане на етера, които са част от етерния организъм на човешкото естество; с други думи, Любовта организира етерния двойник на човека. XXXI. Заключение С тази студия се хвърля бегъл поглед върху учението за дишането. В Школата, която Учителя създаде, Той даде специални упражнения, имайки предвид, че човекът е поставен от Разумната Природа в живота, като са му дадени съответните сили, материали, възможности и условия; именно затова той трябва да се осъзнае духовно, да се самоопредели, да направи смислен прочит на средата, в която живее, на законите, които работят в нея, и да се съобразява с тях. Това е един естествен път на приобщаване, който води към разумен живот, свобода и щастие. Светлината, която Учителя хвърли върху всички области на живота, предначерта посоката към възход, хармония и красота.
към текста >>

Светлината, която Учителя хвърли върху всички области на живота, предначерта посоката към възход, хармония и красота.
– За да се изработят в него бъдещите дихателни органи за възприемане на етера, които са част от етерния организъм на човешкото естество; с други думи, Любовта организира етерния двойник на човека. XXXI. Заключение С тази студия се хвърля бегъл поглед върху учението за дишането. В Школата, която Учителя създаде, Той даде специални упражнения, имайки предвид, че човекът е поставен от Разумната Природа в живота, като са му дадени съответните сили, материали, възможности и условия; именно затова той трябва да се осъзнае духовно, да се самоопредели, да направи смислен прочит на средата, в която живее, на законите, които работят в нея, и да се съобразява с тях. Това е един естествен път на приобщаване, който води към разумен живот, свобода и щастие. Светлината, която Учителя хвърли върху всички области на живота, предначерта посоката към възход, хармония и красота.
към текста >>

51. 28) Живот на жертвата - Боян Боев (1883 – 1963)

ЖИВОТ НА ЖЕРТВАТА
ЖИВОТ НА ЖЕРТВАТА Двама братя бяха приети от Учителя в горната стая към 8 ч. вечерта. Новият живот е живот на жертвата, при него законът ще заработи и благата ще се насочат към човека. Този закон съм го проверявал. Някой просяк иска от мен: нямам какво да му дам, но турям мисълта той да получи и гледам – минувачите през пет минути все пускат в шапката му. И съм забелязал следното – ако кажа: „Няма да му дам“, никой няма и да му даде.
към текста >>

Новият живот е живот на жертвата, при него законът ще заработи и благата ще се насочат към човека.
ЖИВОТ НА ЖЕРТВАТА Двама братя бяха приети от Учителя в горната стая към 8 ч. вечерта. Новият живот е живот на жертвата, при него законът ще заработи и благата ще се насочат към човека. Този закон съм го проверявал. Някой просяк иска от мен: нямам какво да му дам, но турям мисълта той да получи и гледам – минувачите през пет минути все пускат в шапката му. И съм забелязал следното – ако кажа: „Няма да му дам“, никой няма и да му даде. На 30 октомври 1936 г. Учителя ни бе дал задачата всеки ден да пускаме в една касичка по един лев и да изговаряме следната формула: „Господи, сега като турям един лев в тази касичка, нека всички хора по лицето на Земята да турят по един лев.“ Всяка година на същата дата – 30 октомври, тази сума се внасяше за Бога.
към текста >>

Въпрос: Но нали е възвишено всичко да се даде за Господа?
Един американец дал една сума като жертва и очаквал десет хиляди долара приход. Когато пътувал до един град, станала железопътна катастрофа, при която му се счупил кракът и от болки изгубил съзнание. Като се събудил, намерил до себе си десет хиляди долара, но кракът му – счупен. Този закон е действал: той получил сумата, но понеже е вложил користна цел, получил я при такива обстоятелства. Моисей е казал: „Една част за Господа и девет части за лицето.“ Въпрос: Но нали е възвишено всичко да се даде за Господа? Как ще даде всичко за Господа онзи, който не може да даде и една десета част? А когато се подготви, чак тогава идва по-дълбокото – всичко да бъде на разположение на Бога. В дома си ще имаш една каса, в която ще пускаш една десета от всичко, което получаваш. Тази каса ще бъде за Бога. Законът е: даром си взел, даром давай.
към текста >>

52. 30) И най-малката грубост я препятства - Боян Боев (1883 – 1963)

Нас ни очаква едно велико бъдеще, един живот, за който сега нямаме абсолютно никакво понятие.
Въпрос: Защо ни се струва дълго страданието? Защото у нас се прекъсва надеждата и страданието ни се струва дълго. При страданието връзката с Бога не се прекъсва, само че човек влиза в една гъста материя, в която мъчно се диша, затова затрудненията изглеждат продължителни. Страданията са необходими за будността на човека, чрез тях той става по-умен, по-схватлив, по-интелигентен, по-съобразителен и по-деятелен. И колкото повече е страдал, толкова по-буден става. Нас ни очаква едно велико бъдеще, един живот, за който сега нямаме абсолютно никакво понятие. Ще го видим и ще го имаме този живот. Въпрос: Какво ще кажете за славяните? Тях ги очаква велико бъдеще. Руснакът е добър, има добро сърце, но не е имал този дух, който сега придобива чрез тези големи страдания. С търпение всичко ще се нареди добре.
към текста >>

Ще го видим и ще го имаме този живот.
Защото у нас се прекъсва надеждата и страданието ни се струва дълго. При страданието връзката с Бога не се прекъсва, само че човек влиза в една гъста материя, в която мъчно се диша, затова затрудненията изглеждат продължителни. Страданията са необходими за будността на човека, чрез тях той става по-умен, по-схватлив, по-интелигентен, по-съобразителен и по-деятелен. И колкото повече е страдал, толкова по-буден става. Нас ни очаква едно велико бъдеще, един живот, за който сега нямаме абсолютно никакво понятие. Ще го видим и ще го имаме този живот. Въпрос: Какво ще кажете за славяните? Тях ги очаква велико бъдеще. Руснакът е добър, има добро сърце, но не е имал този дух, който сега придобива чрез тези големи страдания. С търпение всичко ще се нареди добре. Разговорът бе воден през декември 1942 г.
към текста >>

Въпрос: За този нов живот, който ни чака, дали ще се приготвим единствено чрез чиста храна, светли мисли и добри постъпки?
Същевременно е по-осъзнато по време на сън, а и по-лесно се връща във физическото тяло. Както рибата приема с хрилете си вода, в която е разтвореният въздух, така и човекът, като приеме въздуха чрез дробовете си, приема и онова, което прониква въздуха. Това фино приемане става чрез етерното тяло. С етерното си тяло човек може да отиде на Луната и на планетите и затова то трябва да бъде организирано, за да се диша чрез него. Страданията, които преминава човек, са незначителни в сравнение с бъдещата слава, която иде за него. Въпрос: За този нов живот, който ни чака, дали ще се приготвим единствено чрез чиста храна, светли мисли и добри постъпки? Напредналите същества работят над нашата култура и над нашите души. Те ще изработят в нас новия човек, ще ни подготвят за новия живот, за който нямаме представа. Сестрата каза: Ние сме улисани, не сме винаги будни. Без да гледат на това, Съществата работят върху нас непрекъснато и безвъзмездно. Те искат да станем сътрудници в тяхното дело и това ще бъде.
към текста >>

Те ще изработят в нас новия човек, ще ни подготвят за новия живот, за който нямаме представа.
Това фино приемане става чрез етерното тяло. С етерното си тяло човек може да отиде на Луната и на планетите и затова то трябва да бъде организирано, за да се диша чрез него. Страданията, които преминава човек, са незначителни в сравнение с бъдещата слава, която иде за него. Въпрос: За този нов живот, който ни чака, дали ще се приготвим единствено чрез чиста храна, светли мисли и добри постъпки? Напредналите същества работят над нашата култура и над нашите души. Те ще изработят в нас новия човек, ще ни подготвят за новия живот, за който нямаме представа. Сестрата каза: Ние сме улисани, не сме винаги будни. Без да гледат на това, Съществата работят върху нас непрекъснато и безвъзмездно. Те искат да станем сътрудници в тяхното дело и това ще бъде. Духът работи сега върху славяните. Любовта е толкова нежна, толкова фина!
към текста >>

Възвишеното убеждение, което има човек, му се дава от Божествения свят като подарък.
Тя ще нагости твоя ум със светли мисли, сърцето ти – с топли чувства, а на душата ти ще даде простор и свобода. А грехът прилича на наводнение, което завлича всичко в тинята. В Новата култура няма да има хора, които да завиждат, понеже всичко ще имат. Хората ще повярват в новото. Глухите ще чуят, слепите ще прогледнат. Възвишеното убеждение, което има човек, му се дава от Божествения свят като подарък. И се дава на човека, в когото Бог има вече доверие. Дава му се едно убеждение, което не може да бъде съкрушено. Ние трябва да говорим на хората за неща, които са достъпни за техния ум. Сега трябва да ги угощаваме с Новото учение, а то гощава хората с първокачествени материали. За влизане на хората в Новото пречи техният страх, личните чувства, старите убеждения и старозаветният закон.
към текста >>

Въпрос: Защо е толкова затруднен животът ни?
Сега трябва да ги угощаваме с Новото учение, а то гощава хората с първокачествени материали. За влизане на хората в Новото пречи техният страх, личните чувства, старите убеждения и старозаветният закон. Те трябва най-после да видят коя градина дава повече и по-хубави плодове – старата или новата градина. Новото иде вече практически в света. Това, за което по-рано само говореха, сега ще се прилага. Въпрос: Защо е толкова затруднен животът ни? Ние искаме да се занимаваме с духовни проблеми, да четем, а като сме претрупани с много материална работа, намалява времето за Божествената работа. С материалната работа, която ви се отваря, вие развивате други добродетели. Земята приготовлява най-добри слуги, Меркурий – най-добри търговци, Юпитер – най-добри управници, Уран – най-добри общественици. Въпрос: Защо когато някой човек направи нещо недобро, Вие казвате, че това не е от него, а от други? Човек, когато прави зло, служи на други господари.
към текста >>

Безверниците са будни в нощта на живота, а вярващите са будни в деня на живота.
Една аналогия: нали като се занимава човек с градинарство, придобива познания за растенията? Ако не се занимава, ще бъде невежа. Естественият свят е свят на Абсолютна свобода. Няма народ, който да има толкова ясновидци, както българският. Безверието се дължи на малка светлина в мозъка. Безверниците са будни в нощта на живота, а вярващите са будни в деня на живота. Тази е разликата.
към текста >>

53. 35) Като свършите тази работа, ще ви кажа - Боян Боев (1883 – 1963)

В свещения час съзнанието ви трябва да преживява най-красивото и най-възвишеното: тогава е необходимо да забравите къде се намирате и да потънете така, че обстановката и шумът около вас да изчезнат и напълно да се откъснете от всички грижи и тревоги.
КАТО СВЪРШИТЕ ТАЗИ РАБОТА, ЩЕ ВИ КАЖА Няколко братя и сестри бяха приети от Учителя. Първият техен въпрос бе следният: „Как трябва да се схваща свещеният час? “ В свещения час съзнанието ви трябва да преживява най-красивото и най-възвишеното: тогава е необходимо да забравите къде се намирате и да потънете така, че обстановката и шумът около вас да изчезнат и напълно да се откъснете от всички грижи и тревоги. Потопете се в един друг свят на красота, поезия и висш живот. Красивото и благородното, което осъзнавате – то да образува света, в който живеете през този свещен час. Практикувайте свещения час сутрин и вечер. Ако живеете за Господа, Той от всички ваши погрешки ще направи скъпоценни камъни, с които ще бъдете украсени. Да живеете за Господа, означава да мислите, да чувствате и да постъпвате така, както Той мисли, чувства и постъпва.
към текста >>

Потопете се в един друг свят на красота, поезия и висш живот.
КАТО СВЪРШИТЕ ТАЗИ РАБОТА, ЩЕ ВИ КАЖА Няколко братя и сестри бяха приети от Учителя. Първият техен въпрос бе следният: „Как трябва да се схваща свещеният час? “ В свещения час съзнанието ви трябва да преживява най-красивото и най-възвишеното: тогава е необходимо да забравите къде се намирате и да потънете така, че обстановката и шумът около вас да изчезнат и напълно да се откъснете от всички грижи и тревоги. Потопете се в един друг свят на красота, поезия и висш живот. Красивото и благородното, което осъзнавате – то да образува света, в който живеете през този свещен час. Практикувайте свещения час сутрин и вечер. Ако живеете за Господа, Той от всички ваши погрешки ще направи скъпоценни камъни, с които ще бъдете украсени. Да живеете за Господа, означава да мислите, да чувствате и да постъпвате така, както Той мисли, чувства и постъпва. Живеете ли така, погрешка не може да влиза във вас.
към текста >>

Тогава ще повдигаме животните.
Като се работи за Бога, едновременно ще се добива знание, а пък да искате първо да се повдигнете и след това да работите, е непоследователно. Като приложим принципа – служене на Бога, тогава и Невидимият свят ни помага, имаме съдействие. А сега, когато отиваме да работим, поставяме в мисълта си противоречията и мъчнотиите, които ще срещнем, и сме разколебани. Онзи, който отива да работи за Бога, ще изключи мъчнотиите, така както вещият плувец, който влиза в морето, не иска да знае за вълните. Една сестра запита какво ще правим, когато се повдигнем. Тогава ще повдигаме животните. С тях ще се занимаваме, ще ги възпитаваме и учим. Когато и животните се изучат и се повдигнат, тогава ще идем при растенията да ги учим. Когато те завършат своята еволюция, ще идем при минералите. Работа има. Животът е най-великото училище!
към текста >>

Когато и животните се изучат и се повдигнат, тогава ще идем при растенията да ги учим.
А сега, когато отиваме да работим, поставяме в мисълта си противоречията и мъчнотиите, които ще срещнем, и сме разколебани. Онзи, който отива да работи за Бога, ще изключи мъчнотиите, така както вещият плувец, който влиза в морето, не иска да знае за вълните. Една сестра запита какво ще правим, когато се повдигнем. Тогава ще повдигаме животните. С тях ще се занимаваме, ще ги възпитаваме и учим. Когато и животните се изучат и се повдигнат, тогава ще идем при растенията да ги учим. Когато те завършат своята еволюция, ще идем при минералите. Работа има. Животът е най-великото училище! Неочакван въпрос: И след минералите каква работа ще има? Като свършите тази работа, ще ви кажа.
към текста >>

Животът е най-великото училище!
Тогава ще повдигаме животните. С тях ще се занимаваме, ще ги възпитаваме и учим. Когато и животните се изучат и се повдигнат, тогава ще идем при растенията да ги учим. Когато те завършат своята еволюция, ще идем при минералите. Работа има. Животът е най-великото училище! Неочакван въпрос: И след минералите каква работа ще има? Като свършите тази работа, ще ви кажа.
към текста >>

54. 36) Когато всеки дойде на мястото си - Боян Боев (1883 – 1963)

Човешкият живот зависи от сутринта – ако започне добре, то през целия ден всичко ще бъде добре.
Човек, като се качи на един параход, не трябва да мисли дали параходът ще пристигне в пристанището. Нека се занимава със своята работа, а да остави капитана да управлява. Може да разгледа машините, но да остави механика да работи с тях. По някой път ние се безпокоим какво ще стане с целия свят. Всяка вечер можеш да си даваш отчет за това, което си правил през деня. Човешкият живот зависи от сутринта – ако започне добре, то през целия ден всичко ще бъде добре. След изкарването на този курс вие ще имате една придобивка, едно прояснение на съзнанието си. Да, с прояснено съзнание ще можете да използвате придобивките, които ще дойдат. Защото, ако недовиждате работите, няма какво да ви ползват. Както докато не прочетем една книга, тя нищо не може да ни ползва. Източните методи са били подходящи за друга епоха.
към текста >>

Пътят си съществува, но хората искат да внесат в новия живот старите методи, а те са несъвместими.
Както докато не прочетем една книга, тя нищо не може да ни ползва. Източните методи са били подходящи за друга епоха. Европейците трябва да намерят нови начини. Старото не може да се приложи. Сега има една безпътица и трябва да се намери нов път. Пътят си съществува, но хората искат да внесат в новия живот старите методи, а те са несъвместими. Онези, които се държат за старото, все съжаляват и плачат, обаче ако не растат, няма никакъв смисъл. Някой казва: „Какво бяхме едно време! “ Старото не трябва да се възвърне – нито празните, нито пълните бъчви ще оправят човека, но при изворите има благословение и те ще оправят света. Дръжте извора постоянно в ума си. Дойде ли противоречие, кажете си: „Пълните и празните бъчви не разрешават въпроса, а изворите.“ Изворът е благословение – Божественото, което иде отгоре.
към текста >>

В хилядолистника са всички най-възвишени чувства на човека.
Кладенец с игла не се копае. При медитация първо се спирайте на горната част на главата. Трябва да се укрепят моралните чувства у човека, които са поставени под лъчите на Божественото слънце и растат. Човек е здрав, когато от дясната му страна има студени електрически течения, а от лявата страна – топли магнетични течения. При здрав човек от дясната му страна има приятна хладина, а от лявата му страна – приятна топлина. В хилядолистника са всички най-възвишени чувства на човека. Като мислите за Бога, се развива хилядолистникът. Когато мислите за Бога, трябва да знаете къде да ви е съсредоточена мисълта и къде да я чувствате. Сега Астралният свят се преустройва. В миналото всичкото зло е било там и той е бил бойно поле, а Земята е била тил на злото. Сега Астралният свят се очиства, Земята става бойно поле, а долу, под Земята, става тил.
към текста >>

55. 41) Космичната пролет - Боян Боев (1883 – 1963)

Един вечен ритъм цари в Природата – в това отношение Животът е велика музика.
Витализмът обосновава това за царството на органичното, но то важи и за цялата Природа. Според механичната астрономия Земята се движи около Слънцето по механични закони; според нея по същите закони се движат и другите небесни тела. Но според окултната астрономия, която е основана на научни методи – наблюдение и експеримент, навсякъде трябва да се търси действието на разумните сили. Разумни причини са наклонили земната ос на 23 градуса и това е създало смяната на сезоните: пролет, лято, есен, зима. Земята влиза в пролетта, когато Слънцето стъпи в знака Овен на 22 март – денят на пролетното равноденствие. Един вечен ритъм цари в Природата – в това отношение Животът е велика музика. И този ритъм, тази периодичност е многолика: например смяната на деня и нощта, на будното състояние и съня, на годишните времена и др. Обаче има друг ритъм, друга периодичност, която обхваща по-големи интервали от време: например земната ос прави известно малко колебание, при което точката, в която тя пробожда Земното кълбо при полюса, извършва един кръг за 25 000 години. Идването на пролетта зависи от обиколката, която прави Земята около Слънцето, т.е. то е свързано с живота вътре в Слънчевата система, а не толкова с живота на целия Космос. Има един друг ритъм, който е свързан с космичния живот, и по неговите закони пак идва пролет, но от друг характер, която можем да наречем Космична пролет.
към текста >>

то е свързано с живота вътре в Слънчевата система, а не толкова с живота на целия Космос.
Земята влиза в пролетта, когато Слънцето стъпи в знака Овен на 22 март – денят на пролетното равноденствие. Един вечен ритъм цари в Природата – в това отношение Животът е велика музика. И този ритъм, тази периодичност е многолика: например смяната на деня и нощта, на будното състояние и съня, на годишните времена и др. Обаче има друг ритъм, друга периодичност, която обхваща по-големи интервали от време: например земната ос прави известно малко колебание, при което точката, в която тя пробожда Земното кълбо при полюса, извършва един кръг за 25 000 години. Идването на пролетта зависи от обиколката, която прави Земята около Слънцето, т.е. то е свързано с живота вътре в Слънчевата система, а не толкова с живота на целия Космос. Има един друг ритъм, който е свързан с космичния живот, и по неговите закони пак идва пролет, но от друг характер, която можем да наречем Космична пролет. За да ни стане по-ясно това, трябва да кажем няколко думи за качествата на пространството изобщо. Според окултната наука пространството е нещо живо, проникнато от енергии – от механични до психични на разни степени: радиовълни от всевъзможен характер изпълват пространството, например такива, които съответстват на някое музикално произведение, предавано от някой град; или радиовълни, които съответстват на мислите, вложени в някоя сказка. Телепатията, която е научно установена чрез много опити, правени в Европа и Америка, показва, че мисловни вълни също така изпълват пространството и че те могат да се изпратят от един човек на друг. В пространството има и голямо разнообразие – то не е така еднообразно, както си го представяме на пръв поглед.
към текста >>

Има един друг ритъм, който е свързан с космичния живот, и по неговите закони пак идва пролет, но от друг характер, която можем да наречем Космична пролет.
Един вечен ритъм цари в Природата – в това отношение Животът е велика музика. И този ритъм, тази периодичност е многолика: например смяната на деня и нощта, на будното състояние и съня, на годишните времена и др. Обаче има друг ритъм, друга периодичност, която обхваща по-големи интервали от време: например земната ос прави известно малко колебание, при което точката, в която тя пробожда Земното кълбо при полюса, извършва един кръг за 25 000 години. Идването на пролетта зависи от обиколката, която прави Земята около Слънцето, т.е. то е свързано с живота вътре в Слънчевата система, а не толкова с живота на целия Космос. Има един друг ритъм, който е свързан с космичния живот, и по неговите закони пак идва пролет, но от друг характер, която можем да наречем Космична пролет. За да ни стане по-ясно това, трябва да кажем няколко думи за качествата на пространството изобщо. Според окултната наука пространството е нещо живо, проникнато от енергии – от механични до психични на разни степени: радиовълни от всевъзможен характер изпълват пространството, например такива, които съответстват на някое музикално произведение, предавано от някой град; или радиовълни, които съответстват на мислите, вложени в някоя сказка. Телепатията, която е научно установена чрез много опити, правени в Европа и Америка, показва, че мисловни вълни също така изпълват пространството и че те могат да се изпратят от един човек на друг. В пространството има и голямо разнообразие – то не е така еднообразно, както си го представяме на пръв поглед. Авиаторите при своя полет често се натькват на разредени пространства, наречени вакуум, където въздухът е по-рядък: там именно стават катастрофите, затова пилотите трябва да изучат къде точно се намират тези въздушни ями и да съставят карта, за да ги имат предвид.
към текста >>

Нека анализираме тези две понятия по отношение на самата Земя, преди да ги отнесем за космичния живот.
Но когато се говори за слизане и качване, веднага изпъква въпросът как окултната космология определя горе и долу, защото на пръв поглед тези понятия са относителни. Например за един земен жител долу е посоката към центъра на Земята, а горе е противоположната посока. Че наистина това е относително, се вижда от следното, че за този човек, който се намира в България, и за онзи – в Америка, горе и долу са съвсем обратни. Но има ли горе и долу в космичното пространство? В известен смисъл можем да кажем, че има. Нека анализираме тези две понятия по отношение на самата Земя, преди да ги отнесем за космичния живот. За един земен жител долу е по-гъстата материя, а горе – по-рядката. Например за един земен жител долу е твърдата земна кора и водите на океаните и моретата, а над земната повърхност е въздухът, който представлява по-разредено състояние на материята. Но и самият въздух на височина 200 – 300 км е съвсем разреден, а в дадена област напълно липсва – там пространството е изпълнено с етер, който е много по-рядък от въздуха. Казахме, че и космическото пространство има области, проникнати от по-гъста и по-рядка материя. Тогава по аналогия на земното долу и горе може да се твърди, че в космичното пространство в известен условен смисъл долу е областта с по-гъста материя, а горе – с по-рядка.
към текста >>

Това издигане на Слънчевата система има значение за живота в нея – свързано е с гъстотата на материята, която образува средата, където един организъм се развива.
Но и самият въздух на височина 200 – 300 км е съвсем разреден, а в дадена област напълно липсва – там пространството е изпълнено с етер, който е много по-рядък от въздуха. Казахме, че и космическото пространство има области, проникнати от по-гъста и по-рядка материя. Тогава по аналогия на земното долу и горе може да се твърди, че в космичното пространство в известен условен смисъл долу е областта с по-гъста материя, а горе – с по-рядка. Сега Слънчевата система напуща гъстите сфери на космичното пространство и навлиза в по-рядка среда. В този смисъл може да се каже, че сега почва възходящият път на Слънчевата система – тя почва да се издига към по-редките сфери. Това издигане на Слънчевата система има значение за живота в нея – свързано е с гъстотата на материята, която образува средата, където един организъм се развива. Знае се, че колкото материята е по-гъста, толкова нейните трептения са с по-дълги и по-бавни вълни, докато вълните в по-рядка материя са по-къси и по-бързи. Физиците са установили, че космичните лъчи имат най-къси и най-бързи вълни именно с дължина, по-малка от 1/14 от ангстрьома. От този предел почват мисловните или психичните вълни, при което колкото мисълта е от по-възвишен характер, толкова вълните, които ѝ съответстват, са по-къси и по-бързи. Затова мисловните вълни, които проникват космичните пространства от по-гъста материя, са от по-нисш характер. А мисловните вълни, които проникват пространства от по-рядка материя, са от по-възвишен характер.
към текста >>

От този предел почват мисловните или психичните вълни, при което колкото мисълта е от по-възвишен характер, толкова вълните, които ѝ съответстват, са по-къси и по-бързи.
Сега Слънчевата система напуща гъстите сфери на космичното пространство и навлиза в по-рядка среда. В този смисъл може да се каже, че сега почва възходящият път на Слънчевата система – тя почва да се издига към по-редките сфери. Това издигане на Слънчевата система има значение за живота в нея – свързано е с гъстотата на материята, която образува средата, където един организъм се развива. Знае се, че колкото материята е по-гъста, толкова нейните трептения са с по-дълги и по-бавни вълни, докато вълните в по-рядка материя са по-къси и по-бързи. Физиците са установили, че космичните лъчи имат най-къси и най-бързи вълни именно с дължина, по-малка от 1/14 от ангстрьома. От този предел почват мисловните или психичните вълни, при което колкото мисълта е от по-възвишен характер, толкова вълните, които ѝ съответстват, са по-къси и по-бързи. Затова мисловните вълни, които проникват космичните пространства от по-гъста материя, са от по-нисш характер. А мисловните вълни, които проникват пространства от по-рядка материя, са от по-възвишен характер. И щом Земята заедно със Слънчевата система почва своя възходящ път, т.е. път на изкачване, то тя влиза в среда, много по-благоприятна за еволюцията на съществата, които я населяват. Тази среда ще бъде благоприятна за проява на възвишени идеи, чувства, стремежи и способности.
към текста >>

А мисловните вълни, които проникват пространства от по-рядка материя, са от по-възвишен характер.
Това издигане на Слънчевата система има значение за живота в нея – свързано е с гъстотата на материята, която образува средата, където един организъм се развива. Знае се, че колкото материята е по-гъста, толкова нейните трептения са с по-дълги и по-бавни вълни, докато вълните в по-рядка материя са по-къси и по-бързи. Физиците са установили, че космичните лъчи имат най-къси и най-бързи вълни именно с дължина, по-малка от 1/14 от ангстрьома. От този предел почват мисловните или психичните вълни, при което колкото мисълта е от по-възвишен характер, толкова вълните, които ѝ съответстват, са по-къси и по-бързи. Затова мисловните вълни, които проникват космичните пространства от по-гъста материя, са от по-нисш характер. А мисловните вълни, които проникват пространства от по-рядка материя, са от по-възвишен характер. И щом Земята заедно със Слънчевата система почва своя възходящ път, т.е. път на изкачване, то тя влиза в среда, много по-благоприятна за еволюцията на съществата, които я населяват. Тази среда ще бъде благоприятна за проява на възвишени идеи, чувства, стремежи и способности. В епохата на Водолея човечеството влиза в един нов космичен период на творчество и разцвет на висшите области на Духа. Именно в това отношение може да се каже, че човечеството навлиза постепенно в областта на Космичната пролет.
към текста >>

Тази среда ще бъде благоприятна за проява на възвишени идеи, чувства, стремежи и способности.
От този предел почват мисловните или психичните вълни, при което колкото мисълта е от по-възвишен характер, толкова вълните, които ѝ съответстват, са по-къси и по-бързи. Затова мисловните вълни, които проникват космичните пространства от по-гъста материя, са от по-нисш характер. А мисловните вълни, които проникват пространства от по-рядка материя, са от по-възвишен характер. И щом Земята заедно със Слънчевата система почва своя възходящ път, т.е. път на изкачване, то тя влиза в среда, много по-благоприятна за еволюцията на съществата, които я населяват. Тази среда ще бъде благоприятна за проява на възвишени идеи, чувства, стремежи и способности. В епохата на Водолея човечеството влиза в един нов космичен период на творчество и разцвет на висшите области на Духа. Именно в това отношение може да се каже, че човечеството навлиза постепенно в областта на Космичната пролет. Наблюдават се някои признаци, които потвърждават, че се намираме в началото на Космичната пролет. Въпреки съвременните противоречия и пертурбации в света, в душите на хората прониква лъх на светли идеи. Както семенцата, заровени в студената земя, се събуждат под благотворните слънчеви лъчи, така и душите, поради влизане на Слънчевата система в нови области на космичното пространство, ще изявят по-фините и мистични страни на своето естество.
към текста >>

Не могат да се отрекат известни признаци и в социалния живот – стремеж към обединяване и взаимопомощ.
Именно в това отношение може да се каже, че човечеството навлиза постепенно в областта на Космичната пролет. Наблюдават се някои признаци, които потвърждават, че се намираме в началото на Космичната пролет. Въпреки съвременните противоречия и пертурбации в света, в душите на хората прониква лъх на светли идеи. Както семенцата, заровени в студената земя, се събуждат под благотворните слънчеви лъчи, така и душите, поради влизане на Слънчевата система в нови области на космичното пространство, ще изявят по-фините и мистични страни на своето естество. Процесът на единението, който се долавя, че работи в съзнанието на човечеството, все повече ще завладява душите. Не могат да се отрекат известни признаци и в социалния живот – стремеж към обединяване и взаимопомощ. Симптомите на Космичната пролет се долавят и в науката, която изследва духовни явления и навлиза в допирни точки с окултната наука. Новото, което иде, ще донесе освобождение на човешкия дух, за да може той да прояви със замах творческите си сили и заложби, които крие в себе си. В душите ще се родят нови образи, които ще намерят израз във всички видове изкуства, които ще дадат ясен израз на фините трепети и прозрения на събуждащата се човешка душа. Новият човек с вътрешния си усет ще долавя живота на Природата и ще влезе в контакт с разумното, което работи в нея. За него цветята, птиците, дърветата, скалите ще представляват един разумен свят, с който той може да влезе в общение.
към текста >>

Новият човек с вътрешния си усет ще долавя живота на Природата и ще влезе в контакт с разумното, което работи в нея.
Процесът на единението, който се долавя, че работи в съзнанието на човечеството, все повече ще завладява душите. Не могат да се отрекат известни признаци и в социалния живот – стремеж към обединяване и взаимопомощ. Симптомите на Космичната пролет се долавят и в науката, която изследва духовни явления и навлиза в допирни точки с окултната наука. Новото, което иде, ще донесе освобождение на човешкия дух, за да може той да прояви със замах творческите си сили и заложби, които крие в себе си. В душите ще се родят нови образи, които ще намерят израз във всички видове изкуства, които ще дадат ясен израз на фините трепети и прозрения на събуждащата се човешка душа. Новият човек с вътрешния си усет ще долавя живота на Природата и ще влезе в контакт с разумното, което работи в нея. За него цветята, птиците, дърветата, скалите ще представляват един разумен свят, с който той може да влезе в общение. Човечеството ще има прозрение за магическата сила на Космичната Любов. В този дух вече една светлина озарява колективното съзнание на човечеството. Войните ще престанат, защото народите ще разберат, че е по-добре да приложат справедливостта в международните отношения, отколкото чрез неправда да сеят семената на бъдещи войни. Международното съперничество и конкуренцията ще се заменят с международно сътрудничество.
към текста >>

В живота ще бъдат приложени братството, Любовта, взаимопомощта и ще се постигне благоденствие и благополучие, каквито никога не е имало досега на Земята.
В този дух вече една светлина озарява колективното съзнание на човечеството. Войните ще престанат, защото народите ще разберат, че е по-добре да приложат справедливостта в международните отношения, отколкото чрез неправда да сеят семената на бъдещи войни. Международното съперничество и конкуренцията ще се заменят с международно сътрудничество. По-силните народи ще помагат на по-слабите. Ще има побратимяване на народите, те ще осъзнаят, че образуват заедно едно голямо семейство. В живота ще бъдат приложени братството, Любовта, взаимопомощта и ще се постигне благоденствие и благополучие, каквито никога не е имало досега на Земята. Това ще даде възможност хората да развият талантите и заложбите, вложени в душата им. Икономическият въпрос няма да съществува като спънка за никого, защото ще бъде разрешен с голямо просветление и Любов и всеки ще има нужда да работи за материални блага само няколко часа на ден, а останалото време ще бъде употребено за нуждите на Духа. Това ще се отрази и върху външния облик на цялата Природа: в бъдеще и тя ще еволюира – Космичната пролет ще я пробуди към творчество. Всред трясъка на днешните събития нека с радост гледаме на светлото бъдеще, което иде на Земята и което ще донесе културата на Космичната пролет, културата на пробудените човешки души. Тогава човечеството ще придобие прозрение за вечните закони, които царуват във Великата мирова държава.
към текста >>

Човек ще изучи Разумната Природа и нейните методи за дейност, които са предметно учение за него, и така той ще се учи постепенно да постъпва така, както постъпват разумните сили, които крепят живота в целия Всемир.
Икономическият въпрос няма да съществува като спънка за никого, защото ще бъде разрешен с голямо просветление и Любов и всеки ще има нужда да работи за материални блага само няколко часа на ден, а останалото време ще бъде употребено за нуждите на Духа. Това ще се отрази и върху външния облик на цялата Природа: в бъдеще и тя ще еволюира – Космичната пролет ще я пробуди към творчество. Всред трясъка на днешните събития нека с радост гледаме на светлото бъдеще, което иде на Земята и което ще донесе културата на Космичната пролет, културата на пробудените човешки души. Тогава човечеството ще придобие прозрение за вечните закони, които царуват във Великата мирова държава. Ще се приеме основният закон на Великата мирова държава – законът на Любовта, служенето, който е написан с незаличими букви в глъбините на всяка човешка душа. Човек ще изучи Разумната Природа и нейните методи за дейност, които са предметно учение за него, и така той ще се учи постепенно да постъпва така, както постъпват разумните сили, които крепят живота в целия Всемир. Човекът трябва да приеме нейните методи, средства, мотиви и цели и да ги направи свои. С разпукването на Космичната пролет човек става съзнателен гражданин на Мировата държава, съзнателен съработник на разумните сили, които работят безкористно със самоотричане, вдъхновени от Любов и милосърдие за общото благо. Пробуденият човек живо съзнава и възприема основния принцип, който крепи Мировата държава – по-горният служи на по-долния. Тогава ще се реализира свещеният копнеж на човешката душа. И близко е това време, понеже сме пред прага на един велик момент – разцъфтяването на човешката душа.
към текста >>

56. 44) Митологията от окултно гледище - Боян Боев (1883 – 1963)

Но на нейно място идва все още неизпитана, но младенчески чиста култура, носеща нови духовни и материални ценности, и чрез нейната изява ще прозвучи идеята, която Невидимият свят въплъщава в живота.
МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ46 В своя еволюционен път човечеството бележи съответна степен на развитие на съзнанието и културата. Всеки вид човешка култура минава през свой период на детство, юношество, младост, зрялост, старост, защото когато достигне кулминациионната си точка, тя сбъдва своя замисъл, след което залязва. Но на нейно място идва все още неизпитана, но младенчески чиста култура, носеща нови духовни и материални ценности, и чрез нейната изява ще прозвучи идеята, която Невидимият свят въплъщава в живота. При културния си възход човечеството всякога е подпомагано и ръководено от невидимата ръка на напредналите същества. Значението на тази съпричастност можем да обрисуваме с някоя подходяща аналогия. Например ако едно дете бъде оставено да изучи четирите аритметически действия без чужда помощ, то, разбира се, че ще може да ги усвои, но ще употреби повече усилия и време. Също така човек сам би могъл да открие и усвои цялата аритметика с дробите, с пропорциите, с простото и сложно тройно правило, след това – цялата алгебра, тригонометрия, аналитична и дескриптивна геометрия и т. н., да мине през висшата математика, но за да се справи съвсем сам с цялата тази наука, би имал нужда от много години, докато сега, с помощта на синтезираното знание, той усвоява този обем математическо знание в съкратен срок, за 10-15 години.
към текста >>

Тезей извършва много подвизи в своя живот.
И тези символи раждали в народната душа сили, които действали в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия са се претворявали в добродетели, във висши морални чувства и в един вътрешен подсъзнателен усет за природните и Божествени закони. Древните митологични разкази доказват, че няма философска идея, няма мистични принципи и закони, макар и трудно разбираеми, които да не могат да се облекат в митологични образи, достъпни за народната душа. Един психологичен закон гласи, че това, което една култура или раса усвои през детинството си в символична форма, после, когато израсне, именно чрез това познание става способна да разбере същите истини, но вече в научна и логична форма. Затова символите, които окултните центрове на миналото са използвали в митовете и легендите, пръскани като семена из народа, са били отлично средство за повдигане културата на съзнанието. Нека да надникнем в гръцката митология и да вземем за пример легендата за Тезей – атически герой, създател на единството на атинската държава, и Ариадна – дъщеря на критския цар Минос. Тезей извършва много подвизи в своя живот. Един от тях е отпътуването му за Крит заедно с отредените за кръвна дан на Минотавъра атински юноши и девойки, и когато единствено той надвива чудовището и спасява техния живот, след това успешно напуска преплетените пътеки на Лабиринта, тъй като от любов царската дъщеря Ариадна се сеща как да му помогне – дава му кълбо вълнена прежда. Тезей, като влиза в подземието, закрепва единия му край за входа и като го държи в ръцете си, отвива по малко от него. А след убийството на Минотавъра героят, държейки конеца, лесно намира обратния път из криволиците на Лабиринта. Тезей е символ на човека, Лабиринтът е светът, Минотавърът – нисшето, животинското естество в човека, а Ариадна – неговото Божествено естество. Защо Ариадна е наречена царска дъщеря?
към текста >>

Един от тях е отпътуването му за Крит заедно с отредените за кръвна дан на Минотавъра атински юноши и девойки, и когато единствено той надвива чудовището и спасява техния живот, след това успешно напуска преплетените пътеки на Лабиринта, тъй като от любов царската дъщеря Ариадна се сеща как да му помогне – дава му кълбо вълнена прежда.
Древните митологични разкази доказват, че няма философска идея, няма мистични принципи и закони, макар и трудно разбираеми, които да не могат да се облекат в митологични образи, достъпни за народната душа. Един психологичен закон гласи, че това, което една култура или раса усвои през детинството си в символична форма, после, когато израсне, именно чрез това познание става способна да разбере същите истини, но вече в научна и логична форма. Затова символите, които окултните центрове на миналото са използвали в митовете и легендите, пръскани като семена из народа, са били отлично средство за повдигане културата на съзнанието. Нека да надникнем в гръцката митология и да вземем за пример легендата за Тезей – атически герой, създател на единството на атинската държава, и Ариадна – дъщеря на критския цар Минос. Тезей извършва много подвизи в своя живот. Един от тях е отпътуването му за Крит заедно с отредените за кръвна дан на Минотавъра атински юноши и девойки, и когато единствено той надвива чудовището и спасява техния живот, след това успешно напуска преплетените пътеки на Лабиринта, тъй като от любов царската дъщеря Ариадна се сеща как да му помогне – дава му кълбо вълнена прежда. Тезей, като влиза в подземието, закрепва единия му край за входа и като го държи в ръцете си, отвива по малко от него. А след убийството на Минотавъра героят, държейки конеца, лесно намира обратния път из криволиците на Лабиринта. Тезей е символ на човека, Лабиринтът е светът, Минотавърът – нисшето, животинското естество в човека, а Ариадна – неговото Божествено естество. Защо Ариадна е наречена царска дъщеря? Защото Божественото в човека има висш произход.
към текста >>

Тезей е символ на човека, Лабиринтът е светът, Минотавърът – нисшето, животинското естество в човека, а Ариадна – неговото Божествено естество.
Нека да надникнем в гръцката митология и да вземем за пример легендата за Тезей – атически герой, създател на единството на атинската държава, и Ариадна – дъщеря на критския цар Минос. Тезей извършва много подвизи в своя живот. Един от тях е отпътуването му за Крит заедно с отредените за кръвна дан на Минотавъра атински юноши и девойки, и когато единствено той надвива чудовището и спасява техния живот, след това успешно напуска преплетените пътеки на Лабиринта, тъй като от любов царската дъщеря Ариадна се сеща как да му помогне – дава му кълбо вълнена прежда. Тезей, като влиза в подземието, закрепва единия му край за входа и като го държи в ръцете си, отвива по малко от него. А след убийството на Минотавъра героят, държейки конеца, лесно намира обратния път из криволиците на Лабиринта. Тезей е символ на човека, Лабиринтът е светът, Минотавърът – нисшето, животинското естество в човека, а Ариадна – неговото Божествено естество. Защо Ариадна е наречена царска дъщеря? Защото Божественото в човека има висш произход. Човек може да победи нисшето в себе си само чрез съдействието на своето възвишено естество. Друг пример е легендата за Язон47 и златното руно. Неговият баща Езон, царя на Йолкос, е свален от брат си Пелий, който завзема престола.
към текста >>

Човек може да победи нисшето в себе си само чрез съдействието на своето възвишено естество.
Тезей, като влиза в подземието, закрепва единия му край за входа и като го държи в ръцете си, отвива по малко от него. А след убийството на Минотавъра героят, държейки конеца, лесно намира обратния път из криволиците на Лабиринта. Тезей е символ на човека, Лабиринтът е светът, Минотавърът – нисшето, животинското естество в човека, а Ариадна – неговото Божествено естество. Защо Ариадна е наречена царска дъщеря? Защото Божественото в човека има висш произход. Човек може да победи нисшето в себе си само чрез съдействието на своето възвишено естество. Друг пример е легендата за Язон47 и златното руно. Неговият баща Езон, царя на Йолкос, е свален от брат си Пелий, който завзема престола. Но когато Язон пораства, възпитан от мъдрия кентавър Хирон и въведен от него в гадателското изкуство, се завръща в Йолкос, вуйчо му Пелий, за да го отстрани, го изпраща в Колхида да му донесе оттам златното руно на овена, върху чийто гръб Фрикс и Хела са се спасили. Язон отива да пита Додонския говорещ дъб какво да прави и той му дава ценни съвети и един от своите клони, като поръчва да издялат статуя и да я поставят на Арго – бързия кораб на аргонавтите. По време на плаването статуята говори с човешки глас и сочи пътя през морето.
към текста >>

В този подвиг на Херкулес отново може да се потърси огромното надмогване на човека, когато побеждава своето нисше, животинско естество, а и че само този е начинът за освобождаване от властта на Евристей, т.е.
Змеят, или нисшата природа, героично победен, се превръща в символ на действително отърсване. Така човек може да достигне до златното руно, което обединява два символа – този на невинността, изобразен от руното на овена, и този на славата, изобразен от златото. Интересни са и многобройните легенди за Херкулес48 (Херакъл) – най-храбрият герой от гръцката митология, идеал за мъжка доблест. Богинята Хера подлага Херкулес на унижение, като го праща на служба при Евристей, цар на Микена, под чиято заповед той извършва прочутите дванадесет подвига и така получава свободата си. Нека споменем най-големия му подвиг – дванадесетия, когато Херкулес връзва и извежда от подземния свят триглавото куче Цербер, в чиято грива се гърчат змии, а опашката му е цял дракон – то пази вратите на Тартара (ада). В този подвиг на Херкулес отново може да се потърси огромното надмогване на човека, когато побеждава своето нисше, животинско естество, а и че само този е начинът за освобождаване от властта на Евристей, т.е. от закона на кармата. В шестия подвиг на Херкулес – очистването само за един ден на Авгиевите обори в Елида, когато той пуска да текат през огромните купища тор реките Арфей и Пеней – отново се визира кармата, с която човек може да ликвидира за дълго време, но чрез струята на висшия живот, който като мине през него, това става за миг. При единадесетия си подвиг Херкулес е откъснал три златни ябълки от градината на хесперидите49 – сладкогласни нимфи, дъщери на Нощта. Там трите златни ябълки са знак за трите страни на Божественото човешко естество. Ябълките са пазени от вечно виждащия стоок дракон Ладон, но Херкулес с хитрост кара гиганта Атлас да му ги откъсне, докато той поема за малко на раменете си небесния свод.
към текста >>

В шестия подвиг на Херкулес – очистването само за един ден на Авгиевите обори в Елида, когато той пуска да текат през огромните купища тор реките Арфей и Пеней – отново се визира кармата, с която човек може да ликвидира за дълго време, но чрез струята на висшия живот, който като мине през него, това става за миг.
Интересни са и многобройните легенди за Херкулес48 (Херакъл) – най-храбрият герой от гръцката митология, идеал за мъжка доблест. Богинята Хера подлага Херкулес на унижение, като го праща на служба при Евристей, цар на Микена, под чиято заповед той извършва прочутите дванадесет подвига и така получава свободата си. Нека споменем най-големия му подвиг – дванадесетия, когато Херкулес връзва и извежда от подземния свят триглавото куче Цербер, в чиято грива се гърчат змии, а опашката му е цял дракон – то пази вратите на Тартара (ада). В този подвиг на Херкулес отново може да се потърси огромното надмогване на човека, когато побеждава своето нисше, животинско естество, а и че само този е начинът за освобождаване от властта на Евристей, т.е. от закона на кармата. В шестия подвиг на Херкулес – очистването само за един ден на Авгиевите обори в Елида, когато той пуска да текат през огромните купища тор реките Арфей и Пеней – отново се визира кармата, с която човек може да ликвидира за дълго време, но чрез струята на висшия живот, който като мине през него, това става за миг. При единадесетия си подвиг Херкулес е откъснал три златни ябълки от градината на хесперидите49 – сладкогласни нимфи, дъщери на Нощта. Там трите златни ябълки са знак за трите страни на Божественото човешко естество. Ябълките са пазени от вечно виждащия стоок дракон Ладон, но Херкулес с хитрост кара гиганта Атлас да му ги откъсне, докато той поема за малко на раменете си небесния свод. Да продължим с абстрактните знаци, които служат като основни белези на идеите, изложени в гръцката митология. Деметра – богинята на плодородието, има дъщеря от Зевс на име Персефона, която, докато бере цветя на една ливада, е грабната от Аид – царя на подземния мрак.
към текста >>

Също така той може да си послужи и с красиви символи от произведенията на писатели, които с вдъхновение и вътрешно прозрение са облекли в художествена символична дреха възвишени Истини – например с красивия символ на синьото цвете в романа на Новалис или с легендата за синята птица от Метерлинк, и т.н.
Христос също говори на народа с притчи, а на учениците си тълкува вътрешния им смисъл: например притчата за блудния син, за сеяча, за талантите, за добрия самарянин и за умните и неразумни деви, за слепия и сакатия, за бедния Лазар и за богатия. При оформянето на своя характер детето повтаря в съкратена форма ранните епохи в развитието на човечеството. Съвсем подходящо е в детството си човек да слуша приказки, легенди, митове. Така неусетно ще протече един съзряващ процес в подсъзнанието му и когато порасне, съзнанието му ще е напълно способно да разбере и отвлечените, но вечни Истини, но вече сформирани в принципи и закони. В този смисъл възпитателят от училището трябва да използва богатия материал на древните митологии: източна, европейска, славянска и др. Също така той може да си послужи и с красиви символи от произведенията на писатели, които с вдъхновение и вътрешно прозрение са облекли в художествена символична дреха възвишени Истини – например с красивия символ на синьото цвете в романа на Новалис или с легендата за синята птица от Метерлинк, и т.н. Бих могъл да спомена, че е подходящо да се използват и символичните разкази, срещани в беседите на Учителя. Например легендите за цар Зензибо (4-та беседа от 5-а серия), за доктор Фурио (пак там), за Иверций (12-а беседа от 5-а серия), за Самсун Ели (в 11-а беседа от 6-а серия), за Муса-Бентам (23-а беседа от 7-а серия), за Анунцио и Салвий (13-а беседа от 7-а серия), за Саваот-Амон-Ра (18-а беседа от 8-а серия) и т.н. От гореизложеното се вижда, че епическата и митологическа традиция е неотменима като средство, което има специално значение за развитието на човечеството. И че християнството със своята дълбока символика и с моралните си ценности доразвива посоките и идеите при символичната обрисовка. Всякога един специален окултен прочит в тази необятна територия, маркираща границите на подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще хвърля светлина върху проблемите на живота и на еволюционнното развитие на човешката душа.
към текста >>

Всякога един специален окултен прочит в тази необятна територия, маркираща границите на подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще хвърля светлина върху проблемите на живота и на еволюционнното развитие на човешката душа.
Също така той може да си послужи и с красиви символи от произведенията на писатели, които с вдъхновение и вътрешно прозрение са облекли в художествена символична дреха възвишени Истини – например с красивия символ на синьото цвете в романа на Новалис или с легендата за синята птица от Метерлинк, и т.н. Бих могъл да спомена, че е подходящо да се използват и символичните разкази, срещани в беседите на Учителя. Например легендите за цар Зензибо (4-та беседа от 5-а серия), за доктор Фурио (пак там), за Иверций (12-а беседа от 5-а серия), за Самсун Ели (в 11-а беседа от 6-а серия), за Муса-Бентам (23-а беседа от 7-а серия), за Анунцио и Салвий (13-а беседа от 7-а серия), за Саваот-Амон-Ра (18-а беседа от 8-а серия) и т.н. От гореизложеното се вижда, че епическата и митологическа традиция е неотменима като средство, което има специално значение за развитието на човечеството. И че християнството със своята дълбока символика и с моралните си ценности доразвива посоките и идеите при символичната обрисовка. Всякога един специален окултен прочит в тази необятна територия, маркираща границите на подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще хвърля светлина върху проблемите на живота и на еволюционнното развитие на човешката душа.
към текста >>

57. 52) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Нека да се има предвид, че душата стои по-горе от личността, но само чрез едно активно състояние на духа ще се даде път на възвишеното.
НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА56 1. Активното състояние Външната активност, която днес бележат хората, все още не е тьрсената – част от душевната им сила остава непроявена. При човешката деятелност е необходимо всички сили на душата да бъдат активни. Нека да се има предвид, че душата стои по-горе от личността, но само чрез едно активно състояние на духа ще се даде път на възвишеното. И наистина, в живота ни има моменти на вътрешно озарение, на подем и радост, когато обичаме всички и изпитваме желание да се пожертваме – тогава именно се проявява вътрешното ни естество. Задоволявайки единствено целите на личността си, ние живеем един ограничен живот; щом нашите дела не излизат из дълбокия извор на духовното ни естество, то тогава все още не живеем или все още Човекът не е проявен на Земята. Животът ще се изяви в своята пълнота само тогава, когато има творческо присъствие на Човека. „Ние се приготовляваме да живеем – казва Учителя, – но когато чрез своите постъпки човек черпи из вътрешния извор на своята природа, тогава той се проявява, твори и цялостният човек е раздвижен.“ Трудът раздвижва издълбоко силите на човешката душа. Ала при днешните форми на дейност човек не проявява своята индивидуалност, той не твори, защото импулсът му не иде от глъбините на душата, а отвън.
към текста >>

И наистина, в живота ни има моменти на вътрешно озарение, на подем и радост, когато обичаме всички и изпитваме желание да се пожертваме – тогава именно се проявява вътрешното ни естество.
НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА56 1. Активното състояние Външната активност, която днес бележат хората, все още не е тьрсената – част от душевната им сила остава непроявена. При човешката деятелност е необходимо всички сили на душата да бъдат активни. Нека да се има предвид, че душата стои по-горе от личността, но само чрез едно активно състояние на духа ще се даде път на възвишеното. И наистина, в живота ни има моменти на вътрешно озарение, на подем и радост, когато обичаме всички и изпитваме желание да се пожертваме – тогава именно се проявява вътрешното ни естество. Задоволявайки единствено целите на личността си, ние живеем един ограничен живот; щом нашите дела не излизат из дълбокия извор на духовното ни естество, то тогава все още не живеем или все още Човекът не е проявен на Земята. Животът ще се изяви в своята пълнота само тогава, когато има творческо присъствие на Човека. „Ние се приготовляваме да живеем – казва Учителя, – но когато чрез своите постъпки човек черпи из вътрешния извор на своята природа, тогава той се проявява, твори и цялостният човек е раздвижен.“ Трудът раздвижва издълбоко силите на човешката душа. Ала при днешните форми на дейност човек не проявява своята индивидуалност, той не твори, защото импулсът му не иде от глъбините на душата, а отвън. Именно затова днешната култура води до обезличаване.
към текста >>

Задоволявайки единствено целите на личността си, ние живеем един ограничен живот; щом нашите дела не излизат из дълбокия извор на духовното ни естество, то тогава все още не живеем или все още Човекът не е проявен на Земята.
1. Активното състояние Външната активност, която днес бележат хората, все още не е тьрсената – част от душевната им сила остава непроявена. При човешката деятелност е необходимо всички сили на душата да бъдат активни. Нека да се има предвид, че душата стои по-горе от личността, но само чрез едно активно състояние на духа ще се даде път на възвишеното. И наистина, в живота ни има моменти на вътрешно озарение, на подем и радост, когато обичаме всички и изпитваме желание да се пожертваме – тогава именно се проявява вътрешното ни естество. Задоволявайки единствено целите на личността си, ние живеем един ограничен живот; щом нашите дела не излизат из дълбокия извор на духовното ни естество, то тогава все още не живеем или все още Човекът не е проявен на Земята. Животът ще се изяви в своята пълнота само тогава, когато има творческо присъствие на Човека. „Ние се приготовляваме да живеем – казва Учителя, – но когато чрез своите постъпки човек черпи из вътрешния извор на своята природа, тогава той се проявява, твори и цялостният човек е раздвижен.“ Трудът раздвижва издълбоко силите на човешката душа. Ала при днешните форми на дейност човек не проявява своята индивидуалност, той не твори, защото импулсът му не иде от глъбините на душата, а отвън. Именно затова днешната култура води до обезличаване. Човекът не проявява своята Божествена природа и по този начин става деморализация в него.
към текста >>

Животът ще се изяви в своята пълнота само тогава, когато има творческо присъствие на Човека.
Външната активност, която днес бележат хората, все още не е тьрсената – част от душевната им сила остава непроявена. При човешката деятелност е необходимо всички сили на душата да бъдат активни. Нека да се има предвид, че душата стои по-горе от личността, но само чрез едно активно състояние на духа ще се даде път на възвишеното. И наистина, в живота ни има моменти на вътрешно озарение, на подем и радост, когато обичаме всички и изпитваме желание да се пожертваме – тогава именно се проявява вътрешното ни естество. Задоволявайки единствено целите на личността си, ние живеем един ограничен живот; щом нашите дела не излизат из дълбокия извор на духовното ни естество, то тогава все още не живеем или все още Човекът не е проявен на Земята. Животът ще се изяви в своята пълнота само тогава, когато има творческо присъствие на Човека. „Ние се приготовляваме да живеем – казва Учителя, – но когато чрез своите постъпки човек черпи из вътрешния извор на своята природа, тогава той се проявява, твори и цялостният човек е раздвижен.“ Трудът раздвижва издълбоко силите на човешката душа. Ала при днешните форми на дейност човек не проявява своята индивидуалност, той не твори, защото импулсът му не иде от глъбините на душата, а отвън. Именно затова днешната култура води до обезличаване. Човекът не проявява своята Божествена природа и по този начин става деморализация в него. Дейността на човека не бива да служи само за физическо укрепване или само за придобиване на известни познания и сръчности, или само за реализация на продуктите на труда, но тя трябва да бъде подходящ случай за изявление на Целия човек и за проява на онзи безмерно красив свят, който живее в него.
към текста >>

3. Живот и смърт
Това, което човек влага от душата си в труда, му дава стойност и е без значение неговият вид – дали е физически, научен, философски, религиозен или художествен: стойността на труда се измерва с този душевен показател. Каквато и да е работата, човек се облагородява именно от вътрешния плам, който влага в нея. Чрез Любовта се издига цената на всяка постъпка. Преди всичко е важно дали проявената дейност е плод на любовен акт. Това се отнася абсолютно еднакво за всеки вид. 3. Живот и смърт Смъртта е най-малката степен на живот. Когато човек се съмнява или мрази, той е мрачен и недоволен именно защото пропуска през себе си по-малко живот. А когато има положителни мисли и чувства, той е радостен, защото животът тече през него изобилно. Оттук може да се направи извод, че според полето на съзнанието, в което се намираме, ние се приближаваме или към живота, или към смъртта. Всяка една работа, чийто импулс е любовен, носи радост и тогава животът тече изобилно, настъпва вътрешен подем, душата добива криле, идат вдъхновяващи идеи, човек влиза в по-горните полета на съзнание и ще предизвика индивидуално и колективно благословение.
към текста >>

Смъртта е най-малката степен на живот.
Каквато и да е работата, човек се облагородява именно от вътрешния плам, който влага в нея. Чрез Любовта се издига цената на всяка постъпка. Преди всичко е важно дали проявената дейност е плод на любовен акт. Това се отнася абсолютно еднакво за всеки вид. 3. Живот и смърт Смъртта е най-малката степен на живот. Когато човек се съмнява или мрази, той е мрачен и недоволен именно защото пропуска през себе си по-малко живот. А когато има положителни мисли и чувства, той е радостен, защото животът тече през него изобилно. Оттук може да се направи извод, че според полето на съзнанието, в което се намираме, ние се приближаваме или към живота, или към смъртта. Всяка една работа, чийто импулс е любовен, носи радост и тогава животът тече изобилно, настъпва вътрешен подем, душата добива криле, идат вдъхновяващи идеи, човек влиза в по-горните полета на съзнание и ще предизвика индивидуално и колективно благословение. Защо всяка дейност, в която е вложена Любовта, е извор на радост?
към текста >>

Когато човек се съмнява или мрази, той е мрачен и недоволен именно защото пропуска през себе си по-малко живот.
Чрез Любовта се издига цената на всяка постъпка. Преди всичко е важно дали проявената дейност е плод на любовен акт. Това се отнася абсолютно еднакво за всеки вид. 3. Живот и смърт Смъртта е най-малката степен на живот. Когато човек се съмнява или мрази, той е мрачен и недоволен именно защото пропуска през себе си по-малко живот. А когато има положителни мисли и чувства, той е радостен, защото животът тече през него изобилно. Оттук може да се направи извод, че според полето на съзнанието, в което се намираме, ние се приближаваме или към живота, или към смъртта. Всяка една работа, чийто импулс е любовен, носи радост и тогава животът тече изобилно, настъпва вътрешен подем, душата добива криле, идат вдъхновяващи идеи, човек влиза в по-горните полета на съзнание и ще предизвика индивидуално и колективно благословение. Защо всяка дейност, в която е вложена Любовта, е извор на радост? Защото тогава човек изявява красивия свят, съсредоточен в него, и така се проявява изобилният живот.
към текста >>

А когато има положителни мисли и чувства, той е радостен, защото животът тече през него изобилно.
Преди всичко е важно дали проявената дейност е плод на любовен акт. Това се отнася абсолютно еднакво за всеки вид. 3. Живот и смърт Смъртта е най-малката степен на живот. Когато човек се съмнява или мрази, той е мрачен и недоволен именно защото пропуска през себе си по-малко живот. А когато има положителни мисли и чувства, той е радостен, защото животът тече през него изобилно. Оттук може да се направи извод, че според полето на съзнанието, в което се намираме, ние се приближаваме или към живота, или към смъртта. Всяка една работа, чийто импулс е любовен, носи радост и тогава животът тече изобилно, настъпва вътрешен подем, душата добива криле, идат вдъхновяващи идеи, човек влиза в по-горните полета на съзнание и ще предизвика индивидуално и колективно благословение. Защо всяка дейност, в която е вложена Любовта, е извор на радост? Защото тогава човек изявява красивия свят, съсредоточен в него, и така се проявява изобилният живот. Когато се работи с Любов, тогава участието е цялостно, защото душата се проявява, а радостта иде от обстоятелството, че е направен контакт с едно по-висше поле; по този начин се проявява най-ценното, складирано у човешката природа.
към текста >>

Оттук може да се направи извод, че според полето на съзнанието, в което се намираме, ние се приближаваме или към живота, или към смъртта.
Това се отнася абсолютно еднакво за всеки вид. 3. Живот и смърт Смъртта е най-малката степен на живот. Когато човек се съмнява или мрази, той е мрачен и недоволен именно защото пропуска през себе си по-малко живот. А когато има положителни мисли и чувства, той е радостен, защото животът тече през него изобилно. Оттук може да се направи извод, че според полето на съзнанието, в което се намираме, ние се приближаваме или към живота, или към смъртта. Всяка една работа, чийто импулс е любовен, носи радост и тогава животът тече изобилно, настъпва вътрешен подем, душата добива криле, идат вдъхновяващи идеи, човек влиза в по-горните полета на съзнание и ще предизвика индивидуално и колективно благословение. Защо всяка дейност, в която е вложена Любовта, е извор на радост? Защото тогава човек изявява красивия свят, съсредоточен в него, и така се проявява изобилният живот. Когато се работи с Любов, тогава участието е цялостно, защото душата се проявява, а радостта иде от обстоятелството, че е направен контакт с едно по-висше поле; по този начин се проявява най-ценното, складирано у човешката природа. При едно правилно разбиране за проявата на труда той е приятен и красив и носи удовлетвореност.
към текста >>

Всяка една работа, чийто импулс е любовен, носи радост и тогава животът тече изобилно, настъпва вътрешен подем, душата добива криле, идат вдъхновяващи идеи, човек влиза в по-горните полета на съзнание и ще предизвика индивидуално и колективно благословение.
3. Живот и смърт Смъртта е най-малката степен на живот. Когато човек се съмнява или мрази, той е мрачен и недоволен именно защото пропуска през себе си по-малко живот. А когато има положителни мисли и чувства, той е радостен, защото животът тече през него изобилно. Оттук може да се направи извод, че според полето на съзнанието, в което се намираме, ние се приближаваме или към живота, или към смъртта. Всяка една работа, чийто импулс е любовен, носи радост и тогава животът тече изобилно, настъпва вътрешен подем, душата добива криле, идат вдъхновяващи идеи, човек влиза в по-горните полета на съзнание и ще предизвика индивидуално и колективно благословение. Защо всяка дейност, в която е вложена Любовта, е извор на радост? Защото тогава човек изявява красивия свят, съсредоточен в него, и така се проявява изобилният живот. Когато се работи с Любов, тогава участието е цялостно, защото душата се проявява, а радостта иде от обстоятелството, че е направен контакт с едно по-висше поле; по този начин се проявява най-ценното, складирано у човешката природа. При едно правилно разбиране за проявата на труда той е приятен и красив и носи удовлетвореност. Щастието е в служенето на Бога.
към текста >>

Защото тогава човек изявява красивия свят, съсредоточен в него, и така се проявява изобилният живот.
Когато човек се съмнява или мрази, той е мрачен и недоволен именно защото пропуска през себе си по-малко живот. А когато има положителни мисли и чувства, той е радостен, защото животът тече през него изобилно. Оттук може да се направи извод, че според полето на съзнанието, в което се намираме, ние се приближаваме или към живота, или към смъртта. Всяка една работа, чийто импулс е любовен, носи радост и тогава животът тече изобилно, настъпва вътрешен подем, душата добива криле, идат вдъхновяващи идеи, човек влиза в по-горните полета на съзнание и ще предизвика индивидуално и колективно благословение. Защо всяка дейност, в която е вложена Любовта, е извор на радост? Защото тогава човек изявява красивия свят, съсредоточен в него, и така се проявява изобилният живот. Когато се работи с Любов, тогава участието е цялостно, защото душата се проявява, а радостта иде от обстоятелството, че е направен контакт с едно по-висше поле; по този начин се проявява най-ценното, складирано у човешката природа. При едно правилно разбиране за проявата на труда той е приятен и красив и носи удовлетвореност. Щастието е в служенето на Бога. 4. Един природен закон – условие за разцъфтяване на душата, за събуждане на талантите и дарбите Сега във вас трябва да се роди ново съзнание – всяко ваше действие да бъде акт на Любовта.
към текста >>

Възвишеното живее и работи у всеки, затова човек има безгранични възможности.
Но ако поетът или проповедникът работят за пари, те губят от таланта си и не могат да достигнат върховете на творческата пълнота. Разумното начало, което лежи в основата на Битието, се проявява чрез всеки акт, в който е вложена Любовта. С неговото проявление пустинята се превръща в цветущ оазис. Това се отнася и за всички други сфери на човешката дейност. У всеки човек – и у най-посредствения наглед, се крият таланти, които сам той не подозира. Възвишеното живее и работи у всеки, затова човек има безгранични възможности. Но за да се пробудят спящите сили в човека, трябва благоприятна среда и това е средата на Любовта. И когато културата на мъчението и тази на труда се превърнат в култура на работата, ще има условия да се реализират дълбоките възможности, скрити в човешката душа. Всяка душа има свой особен тон – всеки би могъл да извърши нещо, което никой друг не би могъл. Това, ценното, което носим, трябва да проявим в живота си, и то ще съдейства както на нашата индивидуалност, така и на колективното развитие на човечеството. Ако имаме знания и ги даваме на околните от Любов, то ще се наредят условия да получим още по-големи; същото важи и за всички други области на живота.
към текста >>

Това, ценното, което носим, трябва да проявим в живота си, и то ще съдейства както на нашата индивидуалност, така и на колективното развитие на човечеството.
У всеки човек – и у най-посредствения наглед, се крият таланти, които сам той не подозира. Възвишеното живее и работи у всеки, затова човек има безгранични възможности. Но за да се пробудят спящите сили в човека, трябва благоприятна среда и това е средата на Любовта. И когато културата на мъчението и тази на труда се превърнат в култура на работата, ще има условия да се реализират дълбоките възможности, скрити в човешката душа. Всяка душа има свой особен тон – всеки би могъл да извърши нещо, което никой друг не би могъл. Това, ценното, което носим, трябва да проявим в живота си, и то ще съдейства както на нашата индивидуалност, така и на колективното развитие на човечеството. Ако имаме знания и ги даваме на околните от Любов, то ще се наредят условия да получим още по-големи; същото важи и за всички други области на живота. 5. Друг природен закон – вложете Любов В една работа, ако искате да сполучите, вложете Божествена мисъл. Ако ученикът влага в знанието си Любовта, то това знание ще бъде за него благословение. Каквото и да предприемем, ако вложим в него Любов, то ще донесе благословен резултат.
към текста >>

Ако имаме знания и ги даваме на околните от Любов, то ще се наредят условия да получим още по-големи; същото важи и за всички други области на живота.
Възвишеното живее и работи у всеки, затова човек има безгранични възможности. Но за да се пробудят спящите сили в човека, трябва благоприятна среда и това е средата на Любовта. И когато културата на мъчението и тази на труда се превърнат в култура на работата, ще има условия да се реализират дълбоките възможности, скрити в човешката душа. Всяка душа има свой особен тон – всеки би могъл да извърши нещо, което никой друг не би могъл. Това, ценното, което носим, трябва да проявим в живота си, и то ще съдейства както на нашата индивидуалност, така и на колективното развитие на човечеството. Ако имаме знания и ги даваме на околните от Любов, то ще се наредят условия да получим още по-големи; същото важи и за всички други области на живота. 5. Друг природен закон – вложете Любов В една работа, ако искате да сполучите, вложете Божествена мисъл. Ако ученикът влага в знанието си Любовта, то това знание ще бъде за него благословение. Каквото и да предприемем, ако вложим в него Любов, то ще донесе благословен резултат. При проявена жертва и изразена Любов се реализира напредък.
към текста >>

Когато един певец е свьрзан с вътрешния извор, може да събуди у слушателите си желание за възвишен живот, защото ще затрогне свещените струни на душите им.
5. Друг природен закон – вложете Любов В една работа, ако искате да сполучите, вложете Божествена мисъл. Ако ученикът влага в знанието си Любовта, то това знание ще бъде за него благословение. Каквото и да предприемем, ако вложим в него Любов, то ще донесе благословен резултат. При проявена жертва и изразена Любов се реализира напредък. Когато един певец е свьрзан с вътрешния извор, може да събуди у слушателите си желание за възвишен живот, защото ще затрогне свещените струни на душите им. Когато пее безкористно, той ще пее, както никога по-рано – ще се чувства присъствието на Бога – голямо действие ще има в неговото пеене и сам ще се учудва на мощната сила, на която ще стане проводник; а щом красивото се събуди у слушателите му, тогава това ще е неговата награда. Слушателите му ще бъдат преобразени, тъй като всяка постъпка, извършена от Любов, има вълшебно действие или силата да преобразява. При такова разбиране за труда, каквото и да подхване човек, то ще донесе благодат за всички. Тук може да се изтъкне и едно друго обстоятелство – сътворяване на атмосферата. В този аспект Учителя изтъква, че в бъдеще училищата ще се съграждат от най-добрите майстори, но добри не само по техника и изкуство, но и по сърце.
към текста >>

Когато това ново разбиране за труда се приложи във всички области на живота, тогава атмосферата, в която живеем, ще се изпълни с поезия и тя ще бъде благоприятна за събуждане на душата.
Слушателите му ще бъдат преобразени, тъй като всяка постъпка, извършена от Любов, има вълшебно действие или силата да преобразява. При такова разбиране за труда, каквото и да подхване човек, то ще донесе благодат за всички. Тук може да се изтъкне и едно друго обстоятелство – сътворяване на атмосферата. В този аспект Учителя изтъква, че в бъдеще училищата ще се съграждат от най-добрите майстори, но добри не само по техника и изкуство, но и по сърце. И ако едно училище е построено от Любов, тогава то ще има атмосфера, подходяща за събуждане на красивото в душите на децата, и те ще чувстват присъствието на нещо невидимо, но пълно с красота. Когато това ново разбиране за труда се приложи във всички области на живота, тогава атмосферата, в която живеем, ще се изпълни с поезия и тя ще бъде благоприятна за събуждане на душата. 6. Великата задача, която трябва да се разреши на Земята Аз ще дойда на нивата ви да работя, а оттам ще вляза в дома ви да помогна нещо и нищо няма да искам – даром ще работя. Такова разбиране ще се наложи, когато станем хора от друго естество. Всъщност всичко ни е дадено даром, защото това, което получаваме от Небето, е изявление на Любовта на Съществата. Ако имаме старо разбиране за труда, ние сме в противоречие с великата действителност, която ни заобикаля.
към текста >>

И както при застоялата вода, от която не блика живот, става разлагане, така и при него се развиват психически отрови.
Всъщност всичко ни е дадено даром, защото това, което получаваме от Небето, е изявление на Любовта на Съществата. Ако имаме старо разбиране за труда, ние сме в противоречие с великата действителност, която ни заобикаля. За да стане ясна разликата между новото и старото схващане за труда, нека си послужим с едно сравнение. От извора постоянно изтича вода – това е при новото разбиране за труда – непреривно даване. А онзи, който се придържа към старото разбиране за труда, той не може да дава. И както при застоялата вода, от която не блика живот, става разлагане, така и при него се развиват психически отрови. Има едно мерило за преценка кога сме в хармония със законите на Природата. Този, който носи в себе си старото разбиране за живота и труда, е мрачен, недоволен, изпълнен със съмнения и тревоги, ала този, който живее за Бога, е изпълнен с радост и прилича на съд, от който животът прелива; затова всеки, който е в съприкосновение с него, се ободрява и се изпълва с вяра. 7. В хармония с Великата действителност, която ни заобикаля Да може душата постепенно да се изявява – това е най-красивото. Сноп слънчеви лъчи проникват през листата и позлатяват лицето ви.
към текста >>

Този, който носи в себе си старото разбиране за живота и труда, е мрачен, недоволен, изпълнен със съмнения и тревоги, ала този, който живее за Бога, е изпълнен с радост и прилича на съд, от който животът прелива; затова всеки, който е в съприкосновение с него, се ободрява и се изпълва с вяра.
За да стане ясна разликата между новото и старото схващане за труда, нека си послужим с едно сравнение. От извора постоянно изтича вода – това е при новото разбиране за труда – непреривно даване. А онзи, който се придържа към старото разбиране за труда, той не може да дава. И както при застоялата вода, от която не блика живот, става разлагане, така и при него се развиват психически отрови. Има едно мерило за преценка кога сме в хармония със законите на Природата. Този, който носи в себе си старото разбиране за живота и труда, е мрачен, недоволен, изпълнен със съмнения и тревоги, ала този, който живее за Бога, е изпълнен с радост и прилича на съд, от който животът прелива; затова всеки, който е в съприкосновение с него, се ободрява и се изпълва с вяра. 7. В хармония с Великата действителност, която ни заобикаля Да може душата постепенно да се изявява – това е най-красивото. Сноп слънчеви лъчи проникват през листата и позлатяват лицето ви. Те са куриери, които ви носят писма от един висш свят на разумни сили и са израз на Любов. Че слънчевите лъчи не са само механичен израз на физико-химични процеси, се разбира по интуиция и чрез задълбочено изучаване на правдоподобни изяви на Духа.
към текста >>

Да делим работата на духовна и недуховна, това значи да късаме живота, за което ние нямаме право, тъй като той е един.
Нещо повече, всички дарби, които употребяваме, са пак изявление на Първата Причина, която работи в нас. Гледаш ли на света в такава светлина, тогава и най-дребното явление в Природата ще бъде за теб изпълнено с поезия и висш смисъл. Тогава и дъждовните капки, които бият по твоите прозорци, шуртенето на извора в планината, съмването и мръкването, движението на звездите, гледката на цветята и буболечките, събуждането на една красива идея или повикът на едно благородно чувство – всичко ще се измерва от теб като изявление на великата Любов, която прониква цялата Природа. Всъщност всичко, което постигаме, е дар на разумните сили, които ни водят към върха на красотата и съвършенството. Казано е: „Даром сте приели, даром давайте.“ Някой може да се съгласи, че това е вярно за духовната работа, и да се усъмни дали същото може да се отнесе към физическата. Да делим работата на духовна и недуховна, това значи да късаме живота, за което ние нямаме право, тъй като той е един. И ако разграничаваме работата на духовна и недуховна, тогава се наслоява едно вътрешно противоречие, едно раздвояване, което е пречка за правилното развитие. Всъщност при новото разбиране за труда, целият живот става духовна работа. 8. Труд и духовна красота Сега почваме да пренасяме онзи свят в този свят – материалите от онзи свят ги пренасяме в този свят. Заложбите на душата трябва да се изявят навън.
към текста >>

Всъщност при новото разбиране за труда, целият живот става духовна работа.
Тогава и дъждовните капки, които бият по твоите прозорци, шуртенето на извора в планината, съмването и мръкването, движението на звездите, гледката на цветята и буболечките, събуждането на една красива идея или повикът на едно благородно чувство – всичко ще се измерва от теб като изявление на великата Любов, която прониква цялата Природа. Всъщност всичко, което постигаме, е дар на разумните сили, които ни водят към върха на красотата и съвършенството. Казано е: „Даром сте приели, даром давайте.“ Някой може да се съгласи, че това е вярно за духовната работа, и да се усъмни дали същото може да се отнесе към физическата. Да делим работата на духовна и недуховна, това значи да късаме живота, за което ние нямаме право, тъй като той е един. И ако разграничаваме работата на духовна и недуховна, тогава се наслоява едно вътрешно противоречие, едно раздвояване, което е пречка за правилното развитие. Всъщност при новото разбиране за труда, целият живот става духовна работа. 8. Труд и духовна красота Сега почваме да пренасяме онзи свят в този свят – материалите от онзи свят ги пренасяме в този свят. Заложбите на душата трябва да се изявят навън. При новото разбиране за труда духовната красота намира външен израз – тогава човек сваля от Невидимия свят прекрасното и го въплътява във физическия свят. И на това, духовното, на което човек дава израз във физическия свят, не може да се намери нищо друго равноценно, с което то да бъде обменено.
към текста >>

Праведникът, в когото Божествените мисли се явяват, ги улавя и работи над тях, докато някой друг напразно чака някое грандиозно явление в своя живот.
Там атмосферата станала по-чиста и болните се почувствали по-жизнерадостни и приповдигнати. В тази болница, освен външния изящен интериор, имало и еманация на невидима красота, вложена от душите на младите художници. Чрез новата проява на труд се внася една невидима атмосфера на красота и мир, която прониква средата. 9. Труд, който отговаря на човешката природа Ако работим за пари, ние сме слуги, а ако работим от Любов, тогава сме синове на Бога, тогава съзнаваме нашето синовно отношение към Бога. Праведникът, в когото Божествените мисли се явяват, ги улавя и работи над тях, докато някой друг напразно чака някое грандиозно явление в своя живот. Разумният увеличава в себе си разума. Всеки един от нас има спонтанни мисли. Нека се спрем в своето нещастие и да доловим, че Божествените мисли не са престанали да идват. Да любим Бога означава да долавяме Божествените мисли, които постоянно бликат отвътре, и да ги последваме. Един човек се обличал твърде разкошно и винаги по последна мода.
към текста >>

Но когато оставал съвсем сам, той плачел и намирал живота си за безсмислен и празен, даже искал да се самоубие.
Всеки един от нас има спонтанни мисли. Нека се спрем в своето нещастие и да доловим, че Божествените мисли не са престанали да идват. Да любим Бога означава да долавяме Божествените мисли, които постоянно бликат отвътре, и да ги последваме. Един човек се обличал твърде разкошно и винаги по последна мода. Той посещавал елитно общество, външно изглеждал всякога весел и приятелите му го считали за напълно щастлив. Но когато оставал съвсем сам, той плачел и намирал живота си за безсмислен и празен, даже искал да се самоубие. После, в отредения час, той пак се втурвал в тази шумна и суетна въртележка, само за да забрави поне за малко пустинята, в която живеел. Откъде идвало това чувство, че е нещастен и неудовлетворен? Това идело отвътре, от поривите на неговата душа, които хвърляли истинска светлина върху съзнанието му. Душата, с нейните копнежи и глад за духовност, се проявява у всички хора, във всички социални среди. Някои се заблуждават, че така наречените широки маси не чувстват душата, че са увлечени само от външни интереси и че техният душевен мир е повърхностен.
към текста >>

При старото разбиране за труда животът е неестествен, тъй като се пречи да се прояви вътрешният мир, но в това отношение новото разбиране за труда е в хармония с човешката природа, понеже дава възможност за реална и плодотворна проява.
Това идело отвътре, от поривите на неговата душа, които хвърляли истинска светлина върху съзнанието му. Душата, с нейните копнежи и глад за духовност, се проявява у всички хора, във всички социални среди. Някои се заблуждават, че така наречените широки маси не чувстват душата, че са увлечени само от външни интереси и че техният душевен мир е повърхностен. Всъщност далеч не е така. Няма човек, който да не жадува за красивия мир на душата, който да не я дири у другите и който да не очаква мига на просветление. При старото разбиране за труда животът е неестествен, тъй като се пречи да се прояви вътрешният мир, но в това отношение новото разбиране за труда е в хармония с човешката природа, понеже дава възможност за реална и плодотворна проява. 10. Път към интензивен вътрешен живот Където се изявява Първото Начало, то винаги носи нещо ново със себе си. Познание за Първото Начало в света човек добива дотолкова, доколкото го проявява чрез своята дейност. При новото разбиране за труда това става възможно, защото тогава човешкото съзнание работи в едно по-високо поле и преживява такова състояние на радост и вдъхновение, каквото по-рано не е констатирало. Този въпрос има и друга страна – че човек може да се учи по много начини, например чрез прочит на книги и гледане на филм, ала истинското познание се придобива от самата Природа, като законите ѝ се проверяват и преживяват чрез личен опит – така те стават живи истини, които разширяват мирогледа.
към текста >>

10. Път към интензивен вътрешен живот
Душата, с нейните копнежи и глад за духовност, се проявява у всички хора, във всички социални среди. Някои се заблуждават, че така наречените широки маси не чувстват душата, че са увлечени само от външни интереси и че техният душевен мир е повърхностен. Всъщност далеч не е така. Няма човек, който да не жадува за красивия мир на душата, който да не я дири у другите и който да не очаква мига на просветление. При старото разбиране за труда животът е неестествен, тъй като се пречи да се прояви вътрешният мир, но в това отношение новото разбиране за труда е в хармония с човешката природа, понеже дава възможност за реална и плодотворна проява. 10. Път към интензивен вътрешен живот Където се изявява Първото Начало, то винаги носи нещо ново със себе си. Познание за Първото Начало в света човек добива дотолкова, доколкото го проявява чрез своята дейност. При новото разбиране за труда това става възможно, защото тогава човешкото съзнание работи в едно по-високо поле и преживява такова състояние на радост и вдъхновение, каквото по-рано не е констатирало. Този въпрос има и друга страна – че човек може да се учи по много начини, например чрез прочит на книги и гледане на филм, ала истинското познание се придобива от самата Природа, като законите ѝ се проверяват и преживяват чрез личен опит – така те стават живи истини, които разширяват мирогледа. При новото разбиране за труда човек вече прилага някои от природните закони и ги проверявя на практика.
към текста >>

При новото разбиране за труда животът на човека става интензивен, той е в допир с живата опитност, достига ядката на известни закони в Природата, които не би могъл да овладее по никакъв друг начин.
При новото разбиране за труда това става възможно, защото тогава човешкото съзнание работи в едно по-високо поле и преживява такова състояние на радост и вдъхновение, каквото по-рано не е констатирало. Този въпрос има и друга страна – че човек може да се учи по много начини, например чрез прочит на книги и гледане на филм, ала истинското познание се придобива от самата Природа, като законите ѝ се проверяват и преживяват чрез личен опит – така те стават живи истини, които разширяват мирогледа. При новото разбиране за труда човек вече прилага някои от природните закони и ги проверявя на практика. И тогава той, който по-рано не е познавал себе си, се обръща към себепознанието. Тогава той, който по-рано не е познавал ближните си, изпитва любов към тях и е готов за самопожертвование. При новото разбиране за труда животът на човека става интензивен, той е в допир с живата опитност, достига ядката на известни закони в Природата, които не би могъл да овладее по никакъв друг начин. Този, който работи при новото разбиране за труда, влиза в закона на вечното обновяване. Всяка утрин, всеки ден, всеки сън му носят нови откровения, пред съзнанието му се разлистват нови страници от човешката душа, разпукват се нови пъпки на живота, за уханието на които не е знаел досега. Всъщност будно съзнание и интензивен живот има само този, който е в контакт с вълната на живота и е придобил обнова. Но ако е бил пасивен спрямо нея, тя е минала и заминала покрай него. Този въпрос има и трета страна – Природата дава своите блага само на тези, които работят в хармония с нейните закони.
към текста >>

Всяка утрин, всеки ден, всеки сън му носят нови откровения, пред съзнанието му се разлистват нови страници от човешката душа, разпукват се нови пъпки на живота, за уханието на които не е знаел досега.
При новото разбиране за труда човек вече прилага някои от природните закони и ги проверявя на практика. И тогава той, който по-рано не е познавал себе си, се обръща към себепознанието. Тогава той, който по-рано не е познавал ближните си, изпитва любов към тях и е готов за самопожертвование. При новото разбиране за труда животът на човека става интензивен, той е в допир с живата опитност, достига ядката на известни закони в Природата, които не би могъл да овладее по никакъв друг начин. Този, който работи при новото разбиране за труда, влиза в закона на вечното обновяване. Всяка утрин, всеки ден, всеки сън му носят нови откровения, пред съзнанието му се разлистват нови страници от човешката душа, разпукват се нови пъпки на живота, за уханието на които не е знаел досега. Всъщност будно съзнание и интензивен живот има само този, който е в контакт с вълната на живота и е придобил обнова. Но ако е бил пасивен спрямо нея, тя е минала и заминала покрай него. Този въпрос има и трета страна – Природата дава своите блага само на тези, които работят в хармония с нейните закони. Между човека и всички явления на Космоса има непрестанно взаимодействие. Влезем ли в хармонични връзки с нея, тя изменя своето отношение към нас и отваря своята съкровищница.
към текста >>

Всъщност будно съзнание и интензивен живот има само този, който е в контакт с вълната на живота и е придобил обнова.
И тогава той, който по-рано не е познавал себе си, се обръща към себепознанието. Тогава той, който по-рано не е познавал ближните си, изпитва любов към тях и е готов за самопожертвование. При новото разбиране за труда животът на човека става интензивен, той е в допир с живата опитност, достига ядката на известни закони в Природата, които не би могъл да овладее по никакъв друг начин. Този, който работи при новото разбиране за труда, влиза в закона на вечното обновяване. Всяка утрин, всеки ден, всеки сън му носят нови откровения, пред съзнанието му се разлистват нови страници от човешката душа, разпукват се нови пъпки на живота, за уханието на които не е знаел досега. Всъщност будно съзнание и интензивен живот има само този, който е в контакт с вълната на живота и е придобил обнова. Но ако е бил пасивен спрямо нея, тя е минала и заминала покрай него. Този въпрос има и трета страна – Природата дава своите блага само на тези, които работят в хармония с нейните закони. Между човека и всички явления на Космоса има непрестанно взаимодействие. Влезем ли в хармонични връзки с нея, тя изменя своето отношение към нас и отваря своята съкровищница. Вътрешното общение с духовните сили, които работят в Природата, обновява човека и физически, и духовно.
към текста >>

Така човек ще се свърже с вътрешния живот на Природата.
Този въпрос има и трета страна – Природата дава своите блага само на тези, които работят в хармония с нейните закони. Между човека и всички явления на Космоса има непрестанно взаимодействие. Влезем ли в хармонични връзки с нея, тя изменя своето отношение към нас и отваря своята съкровищница. Вътрешното общение с духовните сили, които работят в Природата, обновява човека и физически, и духовно. Обърнем ли се с Любов към изворите, пчелите, цветята и което и да е друго същество, тогава ще ни дойдат идеи, които произлизат от духовните им заложби. Така човек ще се свърже с вътрешния живот на Природата. Нека докоснем още една страна на въпроса. При новото разбиране за труда Природата ще измени своето отношение към нас. Учителя казва, че Любовта е най-дълбоката сила, която може да действа в Природата, и още, че Природата отговаря на безкористната Любов. Имайки предвид това, могат да се поставят основи на едно ново земеделие и на едно ново образование. 11. Някои страни на новия живот
към текста >>

11. Някои страни на новия живот
Така човек ще се свърже с вътрешния живот на Природата. Нека докоснем още една страна на въпроса. При новото разбиране за труда Природата ще измени своето отношение към нас. Учителя казва, че Любовта е най-дълбоката сила, която може да действа в Природата, и още, че Природата отговаря на безкористната Любов. Имайки предвид това, могат да се поставят основи на едно ново земеделие и на едно ново образование. 11. Някои страни на новия живот Обичате ли Бога, Той ще бъде вътрешен стимул и вие ще дадете израз на душата си. Новото разбиране за труда – това е пробуждане на душата. Когато почнем да работим от Любов, Великото в света присъства и донася благословение. Това е привилегия и за най-слабия човек – вложил ли е в труда си Любов, той става проводник на Великото в света. Необходими са изследвания върху психологията на труда.
към текста >>

Когато се работи само за себе си, като че ли работещият е изоставен и откъснат от Целокупния живот – той изпитва безпокойство и тревога.
Обичате ли Бога, Той ще бъде вътрешен стимул и вие ще дадете израз на душата си. Новото разбиране за труда – това е пробуждане на душата. Когато почнем да работим от Любов, Великото в света присъства и донася благословение. Това е привилегия и за най-слабия човек – вложил ли е в труда си Любов, той става проводник на Великото в света. Необходими са изследвания върху психологията на труда. Когато се работи само за себе си, като че ли работещият е изоставен и откъснат от Целокупния живот – той изпитва безпокойство и тревога. А при новото разбиране за труда всички тези усещания се заменят с мир, радост, вдъхновение и доверие в разумните сили, които го подкрепят. Горните твърдения ще схванем по-добре, ако имаме предвид следния закон: когато едно състояние внушава тъга, скръб, униние, това показва, че човек е далече от Истината и следователно не пребивава в реалността, а когато едно състояние причинява радост, лекота, обхода, когато човек обича и прощава, това е знак, че той се е озовал в центъра на Истината и че е в хармония с Разумната Природа. Според това как работи човек, съзнанието му се намира в едно по-високо или по-ниско поле. Някой може да не поиска заплащане за това, което е направил, но ако очаква да му благодарят, да го уважават, да му бъдат признателни, това е все едно да иска да му платят: тогава той е все още при старото разбиране за труда, загубва подем и радост, не е окрилен и това доказва, че той работи в по-ниско поле, че все още не е в свободата. До какви ценни състояния се издига човешкото съзнание чрез новото разбиране за труда, може да се провери опитно.
към текста >>

Живата наука не е нещо отвлечено, тя е самият живот.
А при новото разбиране за труда всички тези усещания се заменят с мир, радост, вдъхновение и доверие в разумните сили, които го подкрепят. Горните твърдения ще схванем по-добре, ако имаме предвид следния закон: когато едно състояние внушава тъга, скръб, униние, това показва, че човек е далече от Истината и следователно не пребивава в реалността, а когато едно състояние причинява радост, лекота, обхода, когато човек обича и прощава, това е знак, че той се е озовал в центъра на Истината и че е в хармония с Разумната Природа. Според това как работи човек, съзнанието му се намира в едно по-високо или по-ниско поле. Някой може да не поиска заплащане за това, което е направил, но ако очаква да му благодарят, да го уважават, да му бъдат признателни, това е все едно да иска да му платят: тогава той е все още при старото разбиране за труда, загубва подем и радост, не е окрилен и това доказва, че той работи в по-ниско поле, че все още не е в свободата. До какви ценни състояния се издига човешкото съзнание чрез новото разбиране за труда, може да се провери опитно. Живата наука не е нещо отвлечено, тя е самият живот. Онзи, който е отчаян, ако извърши нещо по новото разбиране за труда, скърбите му ще изчезнат моментално, той ще светне от радост и с тази опитност ще провери един велик закон. Един човек, изпълнен с тягостни чувства, излязъл да се поразходи край реката. Той забелязал един давещ се и с риск да простине се хвърлил в студените води. Като го спасил, през целия ден изпитвал неизразима радост. Когато мнозина се проникнат от Дух на саможертва, няма ли животът да бъде изпълнен с по-голяма светлина и радост?
към текста >>

Когато мнозина се проникнат от Дух на саможертва, няма ли животът да бъде изпълнен с по-голяма светлина и радост?
Живата наука не е нещо отвлечено, тя е самият живот. Онзи, който е отчаян, ако извърши нещо по новото разбиране за труда, скърбите му ще изчезнат моментално, той ще светне от радост и с тази опитност ще провери един велик закон. Един човек, изпълнен с тягостни чувства, излязъл да се поразходи край реката. Той забелязал един давещ се и с риск да простине се хвърлил в студените води. Като го спасил, през целия ден изпитвал неизразима радост. Когато мнозина се проникнат от Дух на саможертва, няма ли животът да бъде изпълнен с по-голяма светлина и радост? Новото разбиране за труда е един добър начин за трансформиране на недъзите. Като положи такъв вид труд, човек е проявител на един висш живот, който ще проникне и до физическото му тяло, ще го укрепи, ще повдигне физическите му сили, ще го подмлади и болестите ще изчезнат. Този, който мисли само за себе си, понеже се заключва и се затваря за течението на живота, което иде отгоре, остарява преждевременно, а онзи, който работи от любов, се подмладява. Където Слънцето прониква, там всички вредни условия изчезват и се внасят добрите условия. Също така човек трансформира душевните си енергии, когато е проводник на високи духовни сили.
към текста >>

Като положи такъв вид труд, човек е проявител на един висш живот, който ще проникне и до физическото му тяло, ще го укрепи, ще повдигне физическите му сили, ще го подмлади и болестите ще изчезнат.
Един човек, изпълнен с тягостни чувства, излязъл да се поразходи край реката. Той забелязал един давещ се и с риск да простине се хвърлил в студените води. Като го спасил, през целия ден изпитвал неизразима радост. Когато мнозина се проникнат от Дух на саможертва, няма ли животът да бъде изпълнен с по-голяма светлина и радост? Новото разбиране за труда е един добър начин за трансформиране на недъзите. Като положи такъв вид труд, човек е проявител на един висш живот, който ще проникне и до физическото му тяло, ще го укрепи, ще повдигне физическите му сили, ще го подмлади и болестите ще изчезнат. Този, който мисли само за себе си, понеже се заключва и се затваря за течението на живота, което иде отгоре, остарява преждевременно, а онзи, който работи от любов, се подмладява. Където Слънцето прониква, там всички вредни условия изчезват и се внасят добрите условия. Също така човек трансформира душевните си енергии, когато е проводник на високи духовни сили. Когато правиш някому нещо от любов, ти му принасяш не само продуктите от труда, който си вложил, но и нещо ценно от душата си, а това повдига и двамата. 12. Външни и вътрешни връзки
към текста >>

Този, който мисли само за себе си, понеже се заключва и се затваря за течението на живота, което иде отгоре, остарява преждевременно, а онзи, който работи от любов, се подмладява.
Той забелязал един давещ се и с риск да простине се хвърлил в студените води. Като го спасил, през целия ден изпитвал неизразима радост. Когато мнозина се проникнат от Дух на саможертва, няма ли животът да бъде изпълнен с по-голяма светлина и радост? Новото разбиране за труда е един добър начин за трансформиране на недъзите. Като положи такъв вид труд, човек е проявител на един висш живот, който ще проникне и до физическото му тяло, ще го укрепи, ще повдигне физическите му сили, ще го подмлади и болестите ще изчезнат. Този, който мисли само за себе си, понеже се заключва и се затваря за течението на живота, което иде отгоре, остарява преждевременно, а онзи, който работи от любов, се подмладява. Където Слънцето прониква, там всички вредни условия изчезват и се внасят добрите условия. Също така човек трансформира душевните си енергии, когато е проводник на високи духовни сили. Когато правиш някому нещо от любов, ти му принасяш не само продуктите от труда, който си вложил, но и нещо ценно от душата си, а това повдига и двамата. 12. Външни и вътрешни връзки Когато обичаме, Бог обича чрез нас.
към текста >>

Вярно, че днес има колективен живот, но създадените връзки не засягат вътрешния живот на душата.
12. Външни и вътрешни връзки Когато обичаме, Бог обича чрез нас. Когато ни обичат, обичат Бога в нас. Днес, при старото разбиране на труда, всеки се намира в пустинята, която е създал със собствената си самота. За днес се отнася този цитат: „Гласът на едного, който вика в пустинята“; понеже връзките между хората не са вътрешни, затова всеки се чувства изолиран. Вярно, че днес има колективен живот, но създадените връзки не засягат вътрешния живот на душата. Те са външни връзки. Ето защо необходимо е ново разбиране за труда, за да излезем от тази пустиня. Единение, вътрешна връзка има между хората само при новото разбиране на труда и така един механичен конгломерат ще се превърне в едно хармонично цяло. Когато няколко души са се събрали да извършат заедно известна работа въз основа само на материалните отношения помежду си, без участието на душата, тогава връзките им са временни. След свършването на общата им дейност възможно е да изгубят напълно връзките си.
към текста >>

Изявлението на разумността съставлява висшата красота в която и да е област на живота.
За да се дойде до съдържанието, тогава трябва да се изучи и взаимодействието между строителните сили на Земята и Слънцето. Природата, освен физична страна, има и духовна, и трябва да се изучи съответствието между тези две страни, т.е. да се разбере на кои физични явления кои точно духовни сили съответстват. Зад формата и съдържанието стоят разумните сили и тяхното изучаване означава разбиране на Природата по смисъл. При такъв задълбочен поглед всичко около нас ще ни се яви в нов вид, с една неподозирана от нас красота. Изявлението на разумността съставлява висшата красота в която и да е област на живота. Когато изучаваме разумните сили, които проникват Природата, ще схванем, че във всичко, което виждаме около нас, е изразена Любовта на същества, чието съзнание работи в едно поле, далеч по-високо от човешкото. Ще схванем също, че върху Любовта се крепи животът на цялото Битие. По-силните помагат на по-слабите, по-горните – на по-долните: това е принципът, който прониква Битието. Любовта, жертвата са най-великият фактор за еволюцията. Когато с такива разбирания съзерцаваме изгрева, в съзнанието си ще се издигнем до съществата, които регулират този природен процес.
към текста >>

Ще схванем също, че върху Любовта се крепи животът на цялото Битие.
да се разбере на кои физични явления кои точно духовни сили съответстват. Зад формата и съдържанието стоят разумните сили и тяхното изучаване означава разбиране на Природата по смисъл. При такъв задълбочен поглед всичко около нас ще ни се яви в нов вид, с една неподозирана от нас красота. Изявлението на разумността съставлява висшата красота в която и да е област на живота. Когато изучаваме разумните сили, които проникват Природата, ще схванем, че във всичко, което виждаме около нас, е изразена Любовта на същества, чието съзнание работи в едно поле, далеч по-високо от човешкото. Ще схванем също, че върху Любовта се крепи животът на цялото Битие. По-силните помагат на по-слабите, по-горните – на по-долните: това е принципът, който прониква Битието. Любовта, жертвата са най-великият фактор за еволюцията. Когато с такива разбирания съзерцаваме изгрева, в съзнанието си ще се издигнем до съществата, които регулират този природен процес. Ние ще се стараем да се извисим до това поле, в което работи тяхното съзнание, за да почувстваме Любовта им и тяхната идейност. При това състояние ще се изпълним с неимоверна благодарност за всичко, което те правят заради нас.
към текста >>

Влезем ли в съприкосновение с тяхното поле на дейност, тогава явления наглед най-обикновени ще ни издигнат до интензивен вътрешен живот, напомняйки ни за възвишения свят, в който действа съзнанието на тези същества.
При едно такова разбиране се чувства вечната будност – Любов и разумност проникват цялата Природа. Движението на Земята около оста ѝ или по нейната орбита не е само механичен, но разумен процес. Схванем ли това, тогава при изследването си стигаме до смисъла на нещата. При съзерцанието на кое да е явление в Природата ние ще развием нашите вътрешни сили. Защото щом мислим за съществата на Любовта и жертвата, веднага се свързваме с тях вътрешно и тогава мирът им се излива върху нас. Влезем ли в съприкосновение с тяхното поле на дейност, тогава явления наглед най-обикновени ще ни издигнат до интензивен вътрешен живот, напомняйки ни за възвишения свят, в който действа съзнанието на тези същества. Всичко това те го правят от Любов към Първичната Причина – те служат на Бога. Учителя казва: „Човешката личност е отражение на Бога.“ Тези същества обичат Божественото в нас. Те не очакват нищо от нас, а само дават – научили са, че даването е единственият източник на радост, щастие, творчество. Животът, който имат, ние се стремим към него. От мъчение и труд човек ще се издигне до работа.
към текста >>

Животът, който имат, ние се стремим към него.
Защото щом мислим за съществата на Любовта и жертвата, веднага се свързваме с тях вътрешно и тогава мирът им се излива върху нас. Влезем ли в съприкосновение с тяхното поле на дейност, тогава явления наглед най-обикновени ще ни издигнат до интензивен вътрешен живот, напомняйки ни за възвишения свят, в който действа съзнанието на тези същества. Всичко това те го правят от Любов към Първичната Причина – те служат на Бога. Учителя казва: „Човешката личност е отражение на Бога.“ Тези същества обичат Божественото в нас. Те не очакват нищо от нас, а само дават – научили са, че даването е единственият източник на радост, щастие, творчество. Животът, който имат, ние се стремим към него. От мъчение и труд човек ще се издигне до работа. Работата, това ново направление на труда за нас, всъщност лежи в основата на Космичния живот. Този начин на дейност не е нещо необикновено, напротив – то е нормалното, естественото в живота на Вселената и е влизане в хармония със законите, лежащи в основите на цялото Битие. Когато Любовта стане импулс на труда, нашата дейност ще бъде в хармония с живота на Вселената и на тези разумни сили, които регулират целия живот. Този нов начин на дейност иде по законите на развитието, защото еволюцията е проява на силите, заложени в монадата.
към текста >>

Работата, това ново направление на труда за нас, всъщност лежи в основата на Космичния живот.
Всичко това те го правят от Любов към Първичната Причина – те служат на Бога. Учителя казва: „Човешката личност е отражение на Бога.“ Тези същества обичат Божественото в нас. Те не очакват нищо от нас, а само дават – научили са, че даването е единственият източник на радост, щастие, творчество. Животът, който имат, ние се стремим към него. От мъчение и труд човек ще се издигне до работа. Работата, това ново направление на труда за нас, всъщност лежи в основата на Космичния живот. Този начин на дейност не е нещо необикновено, напротив – то е нормалното, естественото в живота на Вселената и е влизане в хармония със законите, лежащи в основите на цялото Битие. Когато Любовта стане импулс на труда, нашата дейност ще бъде в хармония с живота на Вселената и на тези разумни сили, които регулират целия живот. Този нов начин на дейност иде по законите на развитието, защото еволюцията е проява на силите, заложени в монадата. Човешката душа е проекция на Първичната Причина. И еволюцията се състои в прогресиращата степен на проявата на Божественото чрез нас.
към текста >>

Този начин на дейност не е нещо необикновено, напротив – то е нормалното, естественото в живота на Вселената и е влизане в хармония със законите, лежащи в основите на цялото Битие.
Учителя казва: „Човешката личност е отражение на Бога.“ Тези същества обичат Божественото в нас. Те не очакват нищо от нас, а само дават – научили са, че даването е единственият източник на радост, щастие, творчество. Животът, който имат, ние се стремим към него. От мъчение и труд човек ще се издигне до работа. Работата, това ново направление на труда за нас, всъщност лежи в основата на Космичния живот. Този начин на дейност не е нещо необикновено, напротив – то е нормалното, естественото в живота на Вселената и е влизане в хармония със законите, лежащи в основите на цялото Битие. Когато Любовта стане импулс на труда, нашата дейност ще бъде в хармония с живота на Вселената и на тези разумни сили, които регулират целия живот. Този нов начин на дейност иде по законите на развитието, защото еволюцията е проява на силите, заложени в монадата. Човешката душа е проекция на Първичната Причина. И еволюцията се състои в прогресиращата степен на проявата на Божественото чрез нас. 14. Новият начин на дейност разширява съзнанието
към текста >>

Когато Любовта стане импулс на труда, нашата дейност ще бъде в хармония с живота на Вселената и на тези разумни сили, които регулират целия живот.
Те не очакват нищо от нас, а само дават – научили са, че даването е единственият източник на радост, щастие, творчество. Животът, който имат, ние се стремим към него. От мъчение и труд човек ще се издигне до работа. Работата, това ново направление на труда за нас, всъщност лежи в основата на Космичния живот. Този начин на дейност не е нещо необикновено, напротив – то е нормалното, естественото в живота на Вселената и е влизане в хармония със законите, лежащи в основите на цялото Битие. Когато Любовта стане импулс на труда, нашата дейност ще бъде в хармония с живота на Вселената и на тези разумни сили, които регулират целия живот. Този нов начин на дейност иде по законите на развитието, защото еволюцията е проява на силите, заложени в монадата. Човешката душа е проекция на Първичната Причина. И еволюцията се състои в прогресиращата степен на проявата на Божественото чрез нас. 14. Новият начин на дейност разширява съзнанието Трябва да събудим свръхсъзнанието у нас.
към текста >>

Също така, за да могат да се събудят у човека вътрешните, душевните органи на свръхсъзнателния живот, трябва подходяща среда.
И понеже съзнанието му е в хармония с тях, той може да влезе и в съзнателна връзка с тях. Човек влиза във вътрешно общение с всички същества, чиито вибрации са подобни на неговите. Учителя казва: „Когато човек мисли нещо положително или отрицателно, той влиза във връзка с всички същества, които имат подобна мисъл. Например, ако имаш съмнение, влизаш във връзка с всички сьщества, които се съмняват, но ако имаш вяра – свързваш се с вярващите.“ Влизането на човека в общение с всички добри хора и напреднали същества, въз основа на този закон, му дава сила и представлява тил, вътрешна опора. За излюпването на яйцето е необходима известна топлина. Също така, за да могат да се събудят у човека вътрешните, душевните органи на свръхсъзнателния живот, трябва подходяща среда. А такава среда е този дух на служене. Когато човек се издигне от мъчението и труда до работата, то у него вече се проявява не личността, но нещо по-горно от личността, а именно душата – Божественото. Всъщност днес в много редки случаи душата се проявява. Това, което се гневи, безпокои, съмнява – това е личността. Но в момента, когато се прояви душата, се чувства мир, радост, подем.
към текста >>

Понякога тези преживявания траят само една секунда, но дават на човека реално понятие за красотата на свръхсъзнателния живот и за силата, която той придава.
А такава среда е този дух на служене. Когато човек се издигне от мъчението и труда до работата, то у него вече се проявява не личността, но нещо по-горно от личността, а именно душата – Божественото. Всъщност днес в много редки случаи душата се проявява. Това, което се гневи, безпокои, съмнява – това е личността. Но в момента, когато се прояви душата, се чувства мир, радост, подем. Понякога тези преживявания траят само една секунда, но дават на човека реално понятие за красотата на свръхсъзнателния живот и за силата, която той придава. При новото направление на труда човек, изявявайки душата си, едновременно с това навлиза в свръхсъзнателния живот. Един материалист не може да обясни източника на радостта при себеотрицателната дейност. Тази радост е един критерий, че човек се намира в правия път, чрез който се свързва с Реалното в света. Когато считаш нещо за свое, ти си още в стария живот, но когато си изпълнен с мисълта, че всичко е на Бога, тогава си свободен. Защо старият начин на дейност прави човека роб на труда, а новото направление на труда го освобождава?
към текста >>

При новото направление на труда човек, изявявайки душата си, едновременно с това навлиза в свръхсъзнателния живот.
Когато човек се издигне от мъчението и труда до работата, то у него вече се проявява не личността, но нещо по-горно от личността, а именно душата – Божественото. Всъщност днес в много редки случаи душата се проявява. Това, което се гневи, безпокои, съмнява – това е личността. Но в момента, когато се прояви душата, се чувства мир, радост, подем. Понякога тези преживявания траят само една секунда, но дават на човека реално понятие за красотата на свръхсъзнателния живот и за силата, която той придава. При новото направление на труда човек, изявявайки душата си, едновременно с това навлиза в свръхсъзнателния живот. Един материалист не може да обясни източника на радостта при себеотрицателната дейност. Тази радост е един критерий, че човек се намира в правия път, чрез който се свързва с Реалното в света. Когато считаш нещо за свое, ти си още в стария живот, но когато си изпълнен с мисълта, че всичко е на Бога, тогава си свободен. Защо старият начин на дейност прави човека роб на труда, а новото направление на труда го освобождава? При новия начин на дейност човек проявява Разумното в себе си, а то е самият човек – ето защо тогава той е свободен, т.е.
към текста >>

Когато считаш нещо за свое, ти си още в стария живот, но когато си изпълнен с мисълта, че всичко е на Бога, тогава си свободен.
Но в момента, когато се прояви душата, се чувства мир, радост, подем. Понякога тези преживявания траят само една секунда, но дават на човека реално понятие за красотата на свръхсъзнателния живот и за силата, която той придава. При новото направление на труда човек, изявявайки душата си, едновременно с това навлиза в свръхсъзнателния живот. Един материалист не може да обясни източника на радостта при себеотрицателната дейност. Тази радост е един критерий, че човек се намира в правия път, чрез който се свързва с Реалното в света. Когато считаш нещо за свое, ти си още в стария живот, но когато си изпълнен с мисълта, че всичко е на Бога, тогава си свободен. Защо старият начин на дейност прави човека роб на труда, а новото направление на труда го освобождава? При новия начин на дейност човек проявява Разумното в себе си, а то е самият човек – ето защо тогава той е свободен, т.е. не ограничава проявата на Разумното в себе си, дава му път да се прояви. 15. Новият начин на дейност разрешава всички въпроси Бог направи този свят не за роби, не за насилие, а за забавление на Своите възлюблени деца.
към текста >>

Има течение на Божествен живот, който се излива в душите.
15. Новият начин на дейност разрешава всички въпроси Бог направи този свят не за роби, не за насилие, а за забавление на Своите възлюблени деца. Новият начин на дейност разрешава всички въпроси: лични и обществени, индивидуални и духовни, общочовешки и космически. Преди всичко този нов начин на дейност ще се отрази върху физическото здраве на човека, понеже духовният подем е извор и на здраве, а болестта е белег за дисхармония в организма. Това се основава на следния закон: Духът внася хармония и сила навсякъде, където се прояви. Има течение на Божествен живот, който се излива в душите. Но когато човек е изпълнен с отрицателни мисли, той не може да приеме това течение в себе си, понеже е в дисхармония с него, и това дава предразположение към боледуване. А когато човек живее в Доброто, той е в хармония с това течение, приема го в себе си, то влива нови жизнени струи в душевния му живот и укрепва физическото му тяло. При новото направление на труда човек влиза под благоприятни условия, при които ще пристъпи да учи, ще расте и ще изяви дарбите си – тогава той ще е в хармония с Първичната Причина. И още, той ще се освободи от тревогите и безпокойствата, защото съзнанието му ще пребивава в едно поле, където всички противоречия се примиряват и трансформират. Този начин на дейност ще разреши и възпитателния проблем, защото е в хармония с детската природа и отговаря на нейните нужди.
към текста >>

А когато човек живее в Доброто, той е в хармония с това течение, приема го в себе си, то влива нови жизнени струи в душевния му живот и укрепва физическото му тяло.
Новият начин на дейност разрешава всички въпроси: лични и обществени, индивидуални и духовни, общочовешки и космически. Преди всичко този нов начин на дейност ще се отрази върху физическото здраве на човека, понеже духовният подем е извор и на здраве, а болестта е белег за дисхармония в организма. Това се основава на следния закон: Духът внася хармония и сила навсякъде, където се прояви. Има течение на Божествен живот, който се излива в душите. Но когато човек е изпълнен с отрицателни мисли, той не може да приеме това течение в себе си, понеже е в дисхармония с него, и това дава предразположение към боледуване. А когато човек живее в Доброто, той е в хармония с това течение, приема го в себе си, то влива нови жизнени струи в душевния му живот и укрепва физическото му тяло. При новото направление на труда човек влиза под благоприятни условия, при които ще пристъпи да учи, ще расте и ще изяви дарбите си – тогава той ще е в хармония с Първичната Причина. И още, той ще се освободи от тревогите и безпокойствата, защото съзнанието му ще пребивава в едно поле, където всички противоречия се примиряват и трансформират. Този начин на дейност ще разреши и възпитателния проблем, защото е в хармония с детската природа и отговаря на нейните нужди. Да вземем за пример идеалистичния период, през който минава младежът през третия период – от 14 до 21 години, когато се проявява у него копнежът да работи за общочовешкото благо, а не за лични цели, за кариеризъм. Новият дух на дейност ще даде възможност този идеализъм да може да остане като трайна черта и по-нататък през годините.
към текста >>

58. 54) Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите - Боян Боев (1883 – 1963)

Животът трябва да се разбере по форма, съдържание и смисъл.
НОВОТО СЪЗНАНИЕ. ЗАКОН НА ЦЯЛОТО И ЗАКОН НА ЧАСТИТЕ54 Животът трябва да се разбере по форма, съдържание и смисъл. Съдържанието е силата, която организира формите, а смисълът е разумното, което дава целесъобразност на силата.55 Хората с механично разбиране за света разглеждат явленията само по тяхната повърхност или, би могло да се каже, че те, като изучават подвързията на книгата, мислят, че са проникнали и в нейното съдържание. С такова убеждение проявите на живота се свеждат до физико-химични процеси, обаче според окултизма Природата е жива и разумна и зад нейната физическа страна е насложена друга – духовната. Стремежът на окултната наука е да установи съответствие между външните явления и духовните сили, които ги създават. Качествените и количествените изменения на еволюционния процес са в пряка зависимост от развитието на съзнанието.
към текста >>

С такова убеждение проявите на живота се свеждат до физико-химични процеси, обаче според окултизма Природата е жива и разумна и зад нейната физическа страна е насложена друга – духовната.
НОВОТО СЪЗНАНИЕ. ЗАКОН НА ЦЯЛОТО И ЗАКОН НА ЧАСТИТЕ54 Животът трябва да се разбере по форма, съдържание и смисъл. Съдържанието е силата, която организира формите, а смисълът е разумното, което дава целесъобразност на силата.55 Хората с механично разбиране за света разглеждат явленията само по тяхната повърхност или, би могло да се каже, че те, като изучават подвързията на книгата, мислят, че са проникнали и в нейното съдържание. С такова убеждение проявите на живота се свеждат до физико-химични процеси, обаче според окултизма Природата е жива и разумна и зад нейната физическа страна е насложена друга – духовната. Стремежът на окултната наука е да установи съответствие между външните явления и духовните сили, които ги създават. Качествените и количествените изменения на еволюционния процес са в пряка зависимост от развитието на съзнанието. Основната характеристика на днешното съзнание е, че всеки човек се чувства като същество, отделно от другите хора, защото съзнанието му е индивидуално. Тази степен на съзнание е само една фаза, но предстои следваща – разширение на индивидуалното съзнание. По-долу в текста ще изложим някои идеи и факти, с които ще обрисуваме характера на този нов тип съзнание.
към текста >>

Разумното съдържа живота на всички в себе си или Първичната Причина обема единството на всички души.
Качествените и количествените изменения на еволюционния процес са в пряка зависимост от развитието на съзнанието. Основната характеристика на днешното съзнание е, че всеки човек се чувства като същество, отделно от другите хора, защото съзнанието му е индивидуално. Тази степен на съзнание е само една фаза, но предстои следваща – разширение на индивидуалното съзнание. По-долу в текста ще изложим някои идеи и факти, с които ще обрисуваме характера на този нов тип съзнание. 1. Закон на частите и закон на Цялото Разумното съдържа живота на всички в себе си или Първичната Причина обема единството на всички души. В Божествения свят единството е закон на Цялото, което включва благото на всички. Новото съзнание, което иде, може да се нарече космическо или съзнание за единството. Много са признаците, че днес посоката на човечеството е отправена към една култура на единството и че се желае обединение. Например разпространени са асоциации от всякакъв вид, свикват се международни конгреси – икономически, политически, научни. Народите желаят падането на границите, правят се контакти през морета и океани, рушат се стените между расите, народите и отделните души.
към текста >>

Единството изгражда основата на цялото Битие: Животът е единен и разумното, което работи в човека, работи и във всички други същества.
Всичко това е външен израз на един процес, който се извършва дълбоко в съзнанието. Защо се наблюдава такава тенденция в развитието? За да отговорим на този въпрос, трябва да разгледаме в какво се състои същността на еволюционния процес – а именно в непрестанното развитие и в характерното постъпателно нарастване при проява на сили и заложби, скрити в монадата. Колкото повече човек се самоусъвършенства, толкова повече се и приобщава. В колкото по-голяма степен той проявява своята Божествена природа, толкова повече се и издига от съзнанието на отделната личност до едно по-разширено съзнание. Единството изгражда основата на цялото Битие: Животът е единен и разумното, което работи в човека, работи и във всички други същества. Ето защо, когато човек даде ход на Божественото в себе си, той чувства връзките си с Цялото и участва в единството на Живота. И тогава, проявявайки алтруизъм, той променя своя егоцентричен начин на живот. Напускайки илюзията на личната резервираност и превъзмогвайки закона на частите, човек приема закона на Цялото, като навсякъде вижда един-единствен живот – живота на Бога. И когато животът на Първичната Причина, който протича през всички същества, вече преминава напълно осъзнато през него и укрепва връзките му с Цялото, те стават реални. При новата фаза на развитие човек не се обезличава – запазва индивидуалното си съзнание и същевременно с това преживява връзките си с Целокупния живот.
към текста >>

Ето защо, когато човек даде ход на Божественото в себе си, той чувства връзките си с Цялото и участва в единството на Живота.
Защо се наблюдава такава тенденция в развитието? За да отговорим на този въпрос, трябва да разгледаме в какво се състои същността на еволюционния процес – а именно в непрестанното развитие и в характерното постъпателно нарастване при проява на сили и заложби, скрити в монадата. Колкото повече човек се самоусъвършенства, толкова повече се и приобщава. В колкото по-голяма степен той проявява своята Божествена природа, толкова повече се и издига от съзнанието на отделната личност до едно по-разширено съзнание. Единството изгражда основата на цялото Битие: Животът е единен и разумното, което работи в човека, работи и във всички други същества. Ето защо, когато човек даде ход на Божественото в себе си, той чувства връзките си с Цялото и участва в единството на Живота. И тогава, проявявайки алтруизъм, той променя своя егоцентричен начин на живот. Напускайки илюзията на личната резервираност и превъзмогвайки закона на частите, човек приема закона на Цялото, като навсякъде вижда един-единствен живот – живота на Бога. И когато животът на Първичната Причина, който протича през всички същества, вече преминава напълно осъзнато през него и укрепва връзките му с Цялото, те стават реални. При новата фаза на развитие човек не се обезличава – запазва индивидуалното си съзнание и същевременно с това преживява връзките си с Целокупния живот. Първичната Причина съдържа единството на всички души и когато човек живее в закона на Цялото, той има такова отношение към съществата, каквото Бог има към тях.
към текста >>

И тогава, проявявайки алтруизъм, той променя своя егоцентричен начин на живот.
За да отговорим на този въпрос, трябва да разгледаме в какво се състои същността на еволюционния процес – а именно в непрестанното развитие и в характерното постъпателно нарастване при проява на сили и заложби, скрити в монадата. Колкото повече човек се самоусъвършенства, толкова повече се и приобщава. В колкото по-голяма степен той проявява своята Божествена природа, толкова повече се и издига от съзнанието на отделната личност до едно по-разширено съзнание. Единството изгражда основата на цялото Битие: Животът е единен и разумното, което работи в човека, работи и във всички други същества. Ето защо, когато човек даде ход на Божественото в себе си, той чувства връзките си с Цялото и участва в единството на Живота. И тогава, проявявайки алтруизъм, той променя своя егоцентричен начин на живот. Напускайки илюзията на личната резервираност и превъзмогвайки закона на частите, човек приема закона на Цялото, като навсякъде вижда един-единствен живот – живота на Бога. И когато животът на Първичната Причина, който протича през всички същества, вече преминава напълно осъзнато през него и укрепва връзките му с Цялото, те стават реални. При новата фаза на развитие човек не се обезличава – запазва индивидуалното си съзнание и същевременно с това преживява връзките си с Целокупния живот. Първичната Причина съдържа единството на всички души и когато човек живее в закона на Цялото, той има такова отношение към съществата, каквото Бог има към тях. Така се изграждат хармонията и разбирателството при взаимоотношенията.
към текста >>

Напускайки илюзията на личната резервираност и превъзмогвайки закона на частите, човек приема закона на Цялото, като навсякъде вижда един-единствен живот – живота на Бога.
Колкото повече човек се самоусъвършенства, толкова повече се и приобщава. В колкото по-голяма степен той проявява своята Божествена природа, толкова повече се и издига от съзнанието на отделната личност до едно по-разширено съзнание. Единството изгражда основата на цялото Битие: Животът е единен и разумното, което работи в човека, работи и във всички други същества. Ето защо, когато човек даде ход на Божественото в себе си, той чувства връзките си с Цялото и участва в единството на Живота. И тогава, проявявайки алтруизъм, той променя своя егоцентричен начин на живот. Напускайки илюзията на личната резервираност и превъзмогвайки закона на частите, човек приема закона на Цялото, като навсякъде вижда един-единствен живот – живота на Бога. И когато животът на Първичната Причина, който протича през всички същества, вече преминава напълно осъзнато през него и укрепва връзките му с Цялото, те стават реални. При новата фаза на развитие човек не се обезличава – запазва индивидуалното си съзнание и същевременно с това преживява връзките си с Целокупния живот. Първичната Причина съдържа единството на всички души и когато човек живее в закона на Цялото, той има такова отношение към съществата, каквото Бог има към тях. Така се изграждат хармонията и разбирателството при взаимоотношенията. 2. Животът в Цялото е извор на сила
към текста >>

И когато животът на Първичната Причина, който протича през всички същества, вече преминава напълно осъзнато през него и укрепва връзките му с Цялото, те стават реални.
В колкото по-голяма степен той проявява своята Божествена природа, толкова повече се и издига от съзнанието на отделната личност до едно по-разширено съзнание. Единството изгражда основата на цялото Битие: Животът е единен и разумното, което работи в човека, работи и във всички други същества. Ето защо, когато човек даде ход на Божественото в себе си, той чувства връзките си с Цялото и участва в единството на Живота. И тогава, проявявайки алтруизъм, той променя своя егоцентричен начин на живот. Напускайки илюзията на личната резервираност и превъзмогвайки закона на частите, човек приема закона на Цялото, като навсякъде вижда един-единствен живот – живота на Бога. И когато животът на Първичната Причина, който протича през всички същества, вече преминава напълно осъзнато през него и укрепва връзките му с Цялото, те стават реални. При новата фаза на развитие човек не се обезличава – запазва индивидуалното си съзнание и същевременно с това преживява връзките си с Целокупния живот. Първичната Причина съдържа единството на всички души и когато човек живее в закона на Цялото, той има такова отношение към съществата, каквото Бог има към тях. Така се изграждат хармонията и разбирателството при взаимоотношенията. 2. Животът в Цялото е извор на сила Всички сме свързани.
към текста >>

При новата фаза на развитие човек не се обезличава – запазва индивидуалното си съзнание и същевременно с това преживява връзките си с Целокупния живот.
Единството изгражда основата на цялото Битие: Животът е единен и разумното, което работи в човека, работи и във всички други същества. Ето защо, когато човек даде ход на Божественото в себе си, той чувства връзките си с Цялото и участва в единството на Живота. И тогава, проявявайки алтруизъм, той променя своя егоцентричен начин на живот. Напускайки илюзията на личната резервираност и превъзмогвайки закона на частите, човек приема закона на Цялото, като навсякъде вижда един-единствен живот – живота на Бога. И когато животът на Първичната Причина, който протича през всички същества, вече преминава напълно осъзнато през него и укрепва връзките му с Цялото, те стават реални. При новата фаза на развитие човек не се обезличава – запазва индивидуалното си съзнание и същевременно с това преживява връзките си с Целокупния живот. Първичната Причина съдържа единството на всички души и когато човек живее в закона на Цялото, той има такова отношение към съществата, каквото Бог има към тях. Така се изграждат хармонията и разбирателството при взаимоотношенията. 2. Животът в Цялото е извор на сила Всички сме свързани. И когато познаем този факт, че съдбата на всекиго е свързана със съдбата на останалите, ще дойдем и до правилната философия за живота.
към текста >>

2. Животът в Цялото е извор на сила
Напускайки илюзията на личната резервираност и превъзмогвайки закона на частите, човек приема закона на Цялото, като навсякъде вижда един-единствен живот – живота на Бога. И когато животът на Първичната Причина, който протича през всички същества, вече преминава напълно осъзнато през него и укрепва връзките му с Цялото, те стават реални. При новата фаза на развитие човек не се обезличава – запазва индивидуалното си съзнание и същевременно с това преживява връзките си с Целокупния живот. Първичната Причина съдържа единството на всички души и когато човек живее в закона на Цялото, той има такова отношение към съществата, каквото Бог има към тях. Така се изграждат хармонията и разбирателството при взаимоотношенията. 2. Животът в Цялото е извор на сила Всички сме свързани. И когато познаем този факт, че съдбата на всекиго е свързана със съдбата на останалите, ще дойдем и до правилната философия за живота. Живот в Цялото означава бурен цъфтеж на всички спящи сили и заложби. Този, който живее в закона на Цялото, проявява вътрешните си дарби и добродетели, защото е във връзка с Космичния живот – при това положение към него прииждат отвсякъде сили, за да го подкрепят. Какво ли може да направи ръката на човека сама?
към текста >>

И когато познаем този факт, че съдбата на всекиго е свързана със съдбата на останалите, ще дойдем и до правилната философия за живота.
При новата фаза на развитие човек не се обезличава – запазва индивидуалното си съзнание и същевременно с това преживява връзките си с Целокупния живот. Първичната Причина съдържа единството на всички души и когато човек живее в закона на Цялото, той има такова отношение към съществата, каквото Бог има към тях. Така се изграждат хармонията и разбирателството при взаимоотношенията. 2. Животът в Цялото е извор на сила Всички сме свързани. И когато познаем този факт, че съдбата на всекиго е свързана със съдбата на останалите, ще дойдем и до правилната философия за живота. Живот в Цялото означава бурен цъфтеж на всички спящи сили и заложби. Този, който живее в закона на Цялото, проявява вътрешните си дарби и добродетели, защото е във връзка с Космичния живот – при това положение към него прииждат отвсякъде сили, за да го подкрепят. Какво ли може да направи ръката на човека сама? Единствено тя може да бъде полезна дотолкова, доколкото е свързана с целия организъм. Ако клетките на ръката искат да се индивидуализират, те ще разслабят връзките си с цялото и ще настъпи израждане.
към текста >>

Живот в Цялото означава бурен цъфтеж на всички спящи сили и заложби.
Първичната Причина съдържа единството на всички души и когато човек живее в закона на Цялото, той има такова отношение към съществата, каквото Бог има към тях. Така се изграждат хармонията и разбирателството при взаимоотношенията. 2. Животът в Цялото е извор на сила Всички сме свързани. И когато познаем този факт, че съдбата на всекиго е свързана със съдбата на останалите, ще дойдем и до правилната философия за живота. Живот в Цялото означава бурен цъфтеж на всички спящи сили и заложби. Този, който живее в закона на Цялото, проявява вътрешните си дарби и добродетели, защото е във връзка с Космичния живот – при това положение към него прииждат отвсякъде сили, за да го подкрепят. Какво ли може да направи ръката на човека сама? Единствено тя може да бъде полезна дотолкова, доколкото е свързана с целия организъм. Ако клетките на ръката искат да се индивидуализират, те ще разслабят връзките си с цялото и ще настъпи израждане. Има закон: всяко едно действие, което е в дисхармония с Великата истина за единство, носи страдания, а всяко действие, което е в хармония с тази Истина, носи радост и прилив на енергия.
към текста >>

Този, който живее в закона на Цялото, проявява вътрешните си дарби и добродетели, защото е във връзка с Космичния живот – при това положение към него прииждат отвсякъде сили, за да го подкрепят.
Така се изграждат хармонията и разбирателството при взаимоотношенията. 2. Животът в Цялото е извор на сила Всички сме свързани. И когато познаем този факт, че съдбата на всекиго е свързана със съдбата на останалите, ще дойдем и до правилната философия за живота. Живот в Цялото означава бурен цъфтеж на всички спящи сили и заложби. Този, който живее в закона на Цялото, проявява вътрешните си дарби и добродетели, защото е във връзка с Космичния живот – при това положение към него прииждат отвсякъде сили, за да го подкрепят. Какво ли може да направи ръката на човека сама? Единствено тя може да бъде полезна дотолкова, доколкото е свързана с целия организъм. Ако клетките на ръката искат да се индивидуализират, те ще разслабят връзките си с цялото и ще настъпи израждане. Има закон: всяко едно действие, което е в дисхармония с Великата истина за единство, носи страдания, а всяко действие, което е в хармония с тази Истина, носи радост и прилив на енергия. Трябва да знаем, че всички сме свързани помежду си и че никой не може да бъде щастлив сам по себе си.
към текста >>

Защо животът в Любовта е извор на радост?
Единствено тя може да бъде полезна дотолкова, доколкото е свързана с целия организъм. Ако клетките на ръката искат да се индивидуализират, те ще разслабят връзките си с цялото и ще настъпи израждане. Има закон: всяко едно действие, което е в дисхармония с Великата истина за единство, носи страдания, а всяко действие, което е в хармония с тази Истина, носи радост и прилив на енергия. Трябва да знаем, че всички сме свързани помежду си и че никой не може да бъде щастлив сам по себе си. Нали когато едно място в организма е наранено, то и останалите клетки в организма изпитват болка; същата индикация се забелязва и в обществото на хората. Защо животът в Любовта е извор на радост? Защото човек образува връзки с Цялото и когато в него се вливат импулсите на Единния живот, всичките му заложби се раздвижват и го подтикват да върви напред. Не бива да отслабваме връзките си с Целокупния живот, за да не се лишим от животворните сили, които ни развиват. При преживяване на единството се чувства пулсът на живота, който обхваща цялата Природа – това е блаженството на мъдреца, понеже музиката на Всемира преминава през него. Този, който живее в Любовта, като повдига околните, повдига себе си. Когато у човека протече новото съзнание, ориентирано към Цялото, тогава неговата най-специфична дарба се проявява: ако е музикант, разцъфтява музикалната му дарба, ако е математик – математическата му дарба.
към текста >>

Защото човек образува връзки с Цялото и когато в него се вливат импулсите на Единния живот, всичките му заложби се раздвижват и го подтикват да върви напред.
Ако клетките на ръката искат да се индивидуализират, те ще разслабят връзките си с цялото и ще настъпи израждане. Има закон: всяко едно действие, което е в дисхармония с Великата истина за единство, носи страдания, а всяко действие, което е в хармония с тази Истина, носи радост и прилив на енергия. Трябва да знаем, че всички сме свързани помежду си и че никой не може да бъде щастлив сам по себе си. Нали когато едно място в организма е наранено, то и останалите клетки в организма изпитват болка; същата индикация се забелязва и в обществото на хората. Защо животът в Любовта е извор на радост? Защото човек образува връзки с Цялото и когато в него се вливат импулсите на Единния живот, всичките му заложби се раздвижват и го подтикват да върви напред. Не бива да отслабваме връзките си с Целокупния живот, за да не се лишим от животворните сили, които ни развиват. При преживяване на единството се чувства пулсът на живота, който обхваща цялата Природа – това е блаженството на мъдреца, понеже музиката на Всемира преминава през него. Този, който живее в Любовта, като повдига околните, повдига себе си. Когато у човека протече новото съзнание, ориентирано към Цялото, тогава неговата най-специфична дарба се проявява: ако е музикант, разцъфтява музикалната му дарба, ако е математик – математическата му дарба. Всички души, които трептят в хармония, макар и да се намират на далечно разстояние една от друга, са в особена връзка помежду си.
към текста >>

Не бива да отслабваме връзките си с Целокупния живот, за да не се лишим от животворните сили, които ни развиват.
Има закон: всяко едно действие, което е в дисхармония с Великата истина за единство, носи страдания, а всяко действие, което е в хармония с тази Истина, носи радост и прилив на енергия. Трябва да знаем, че всички сме свързани помежду си и че никой не може да бъде щастлив сам по себе си. Нали когато едно място в организма е наранено, то и останалите клетки в организма изпитват болка; същата индикация се забелязва и в обществото на хората. Защо животът в Любовта е извор на радост? Защото човек образува връзки с Цялото и когато в него се вливат импулсите на Единния живот, всичките му заложби се раздвижват и го подтикват да върви напред. Не бива да отслабваме връзките си с Целокупния живот, за да не се лишим от животворните сили, които ни развиват. При преживяване на единството се чувства пулсът на живота, който обхваща цялата Природа – това е блаженството на мъдреца, понеже музиката на Всемира преминава през него. Този, който живее в Любовта, като повдига околните, повдига себе си. Когато у човека протече новото съзнание, ориентирано към Цялото, тогава неговата най-специфична дарба се проявява: ако е музикант, разцъфтява музикалната му дарба, ако е математик – математическата му дарба. Всички души, които трептят в хармония, макар и да се намират на далечно разстояние една от друга, са в особена връзка помежду си. Ето защо душите, които са на еднакво ниво на съзнание, са в интимна вътрешна връзка и по закона на хармонията си препращат идеи.
към текста >>

При преживяване на единството се чувства пулсът на живота, който обхваща цялата Природа – това е блаженството на мъдреца, понеже музиката на Всемира преминава през него.
Трябва да знаем, че всички сме свързани помежду си и че никой не може да бъде щастлив сам по себе си. Нали когато едно място в организма е наранено, то и останалите клетки в организма изпитват болка; същата индикация се забелязва и в обществото на хората. Защо животът в Любовта е извор на радост? Защото човек образува връзки с Цялото и когато в него се вливат импулсите на Единния живот, всичките му заложби се раздвижват и го подтикват да върви напред. Не бива да отслабваме връзките си с Целокупния живот, за да не се лишим от животворните сили, които ни развиват. При преживяване на единството се чувства пулсът на живота, който обхваща цялата Природа – това е блаженството на мъдреца, понеже музиката на Всемира преминава през него. Този, който живее в Любовта, като повдига околните, повдига себе си. Когато у човека протече новото съзнание, ориентирано към Цялото, тогава неговата най-специфична дарба се проявява: ако е музикант, разцъфтява музикалната му дарба, ако е математик – математическата му дарба. Всички души, които трептят в хармония, макар и да се намират на далечно разстояние една от друга, са в особена връзка помежду си. Ето защо душите, които са на еднакво ниво на съзнание, са в интимна вътрешна връзка и по закона на хармонията си препращат идеи. Това може да се обясни чрез една аналогия с музикалните тонове: когато се изсвири или изпее един тон, той резонира в тази струна, която е в хармония с него.
към текста >>

Този, който греши, живее в закона на частите – той сам се изолира от известни сили на живота.
Ето защо душите, които са на еднакво ниво на съзнание, са в интимна вътрешна връзка и по закона на хармонията си препращат идеи. Това може да се обясни чрез една аналогия с музикалните тонове: когато се изсвири или изпее един тон, той резонира в тази струна, която е в хармония с него. Също така и един добър човек е във вътрешна връзка с всички добри души, където и да се намират те, а добротата, нека отбележим, е извор на сила. Разумната Природа възпитава душите по един мъдър начин и ги води към развитие. Ако се причини страдание на което и да е същество, нарушава се законът на единството. Този, който греши, живее в закона на частите – той сам се изолира от известни сили на живота. Поради това именно ще мине през страдание. И така чрез собствената си Голгота ще разбере, че всичко, което причинява на другите, го е сторил на себе си. Като страдаме, Природата ни възпитава и по този начин човешката душа научава великия урок за единството на Живота. Човек се убеждава, че ако удари някого, всъщност удря самия себе си. Човекът, който живее в закона на Цялото, т.е.
към текста >>

Като страдаме, Природата ни възпитава и по този начин човешката душа научава великия урок за единството на Живота.
Разумната Природа възпитава душите по един мъдър начин и ги води към развитие. Ако се причини страдание на което и да е същество, нарушава се законът на единството. Този, който греши, живее в закона на частите – той сам се изолира от известни сили на живота. Поради това именно ще мине през страдание. И така чрез собствената си Голгота ще разбере, че всичко, което причинява на другите, го е сторил на себе си. Като страдаме, Природата ни възпитава и по този начин човешката душа научава великия урок за единството на Живота. Човек се убеждава, че ако удари някого, всъщност удря самия себе си. Човекът, който живее в закона на Цялото, т.е. в Мировата Любов, ще разбира езика на всички същества, а и той самият ще бъде разбран. Където и да ходи, такъв човек ще разнася една вътрешна светлина, мир, хармония, радост и живот. При него отчаяните ще се утешат и ще се изпълнят с надежда и вяра, болният ще оздравее, лошият ще се преобрази – у него ще се появи желание да прояви добротата си, а звярът ще седне кротко при нозете му.
към текста >>

Където и да ходи, такъв човек ще разнася една вътрешна светлина, мир, хармония, радост и живот.
И така чрез собствената си Голгота ще разбере, че всичко, което причинява на другите, го е сторил на себе си. Като страдаме, Природата ни възпитава и по този начин човешката душа научава великия урок за единството на Живота. Човек се убеждава, че ако удари някого, всъщност удря самия себе си. Човекът, който живее в закона на Цялото, т.е. в Мировата Любов, ще разбира езика на всички същества, а и той самият ще бъде разбран. Където и да ходи, такъв човек ще разнася една вътрешна светлина, мир, хармония, радост и живот. При него отчаяните ще се утешат и ще се изпълнят с надежда и вяра, болният ще оздравее, лошият ще се преобрази – у него ще се появи желание да прояви добротата си, а звярът ще седне кротко при нозете му. Такъв човек влиза във връзка със Свещения олтар, който се намира в душата на всекиго, и той е уверен, че огънят, който е разпален там, е неугасим. Защо детето е привързано към майка си и тича към нея с радост? – Защото то чувства, че майка му е едно същество, което мисли за неговото щастие и му желае доброто. По същия начин всеки обича да се сближава с този, който живее в закона на Цялото.
към текста >>

“, тогава той живее в живота на частите.
– Защото то чувства, че майка му е едно същество, което мисли за неговото щастие и му желае доброто. По същия начин всеки обича да се сближава с този, който живее в закона на Цялото. За такъв човек да стори път на една мравка или да я спаси от капката, която ще я удави, е толкова важно, колкото и да направи някое велико дело за човечеството, защото той има ясното мировъзрение да преценява другите същества от гледището на Първичната Причина. Такъв човек изпитва радост, когато някой се издигне или прояви хармоничните си способности, или направи откритие. Когато някой види картина в нечий дом и си каже: „Ох, де да беше моя! “, тогава той живее в живота на частите. А този, който живее живота на Цялото, се радва, че някой е нарисувал с голям талант такава ценна картина и че друг някой я притежава. 3. Схващане за Единството Животът на Цялото е живот на частите и животът на частите е живот на Цялото. Божественото, което работи в нас, работи и във всички останали хора. Вечното, Красивото, което е вътре в нас, се намира и в хранилницата на всички души.
към текста >>

А този, който живее живота на Цялото, се радва, че някой е нарисувал с голям талант такава ценна картина и че друг някой я притежава.
По същия начин всеки обича да се сближава с този, който живее в закона на Цялото. За такъв човек да стори път на една мравка или да я спаси от капката, която ще я удави, е толкова важно, колкото и да направи някое велико дело за човечеството, защото той има ясното мировъзрение да преценява другите същества от гледището на Първичната Причина. Такъв човек изпитва радост, когато някой се издигне или прояви хармоничните си способности, или направи откритие. Когато някой види картина в нечий дом и си каже: „Ох, де да беше моя! “, тогава той живее в живота на частите. А този, който живее живота на Цялото, се радва, че някой е нарисувал с голям талант такава ценна картина и че друг някой я притежава. 3. Схващане за Единството Животът на Цялото е живот на частите и животът на частите е живот на Цялото. Божественото, което работи в нас, работи и във всички останали хора. Вечното, Красивото, което е вътре в нас, се намира и в хранилницата на всички души. В душата на всекиго растат странни цветя, които може би все още не са разцъфтели в целия си блясък; в същата обител извира кристално чист извор, който може би все още не си е проправил път, за да протекат животворните му струи навън към другите.
към текста >>

Животът на Цялото е живот на частите и животът на частите е живот на Цялото.
Такъв човек изпитва радост, когато някой се издигне или прояви хармоничните си способности, или направи откритие. Когато някой види картина в нечий дом и си каже: „Ох, де да беше моя! “, тогава той живее в живота на частите. А този, който живее живота на Цялото, се радва, че някой е нарисувал с голям талант такава ценна картина и че друг някой я притежава. 3. Схващане за Единството Животът на Цялото е живот на частите и животът на частите е живот на Цялото. Божественото, което работи в нас, работи и във всички останали хора. Вечното, Красивото, което е вътре в нас, се намира и в хранилницата на всички души. В душата на всекиго растат странни цветя, които може би все още не са разцъфтели в целия си блясък; в същата обител извира кристално чист извор, който може би все още не си е проправил път, за да протекат животворните му струи навън към другите. Разумното, което действа в нас, е сродно с Разумното, което действа и във всяко цвете и твар. Именно затова този, който живее в закона на Цялото, вижда навред Единния живот, така невероятно проявен в неизброими форми.
към текста >>

В душата на всекиго растат странни цветя, които може би все още не са разцъфтели в целия си блясък; в същата обител извира кристално чист извор, който може би все още не си е проправил път, за да протекат животворните му струи навън към другите.
А този, който живее живота на Цялото, се радва, че някой е нарисувал с голям талант такава ценна картина и че друг някой я притежава. 3. Схващане за Единството Животът на Цялото е живот на частите и животът на частите е живот на Цялото. Божественото, което работи в нас, работи и във всички останали хора. Вечното, Красивото, което е вътре в нас, се намира и в хранилницата на всички души. В душата на всекиго растат странни цветя, които може би все още не са разцъфтели в целия си блясък; в същата обител извира кристално чист извор, който може би все още не си е проправил път, за да протекат животворните му струи навън към другите. Разумното, което действа в нас, е сродно с Разумното, което действа и във всяко цвете и твар. Именно затова този, който живее в закона на Цялото, вижда навред Единния живот, така невероятно проявен в неизброими форми. Този, който почувства своите извечни връзки с Цялото, почва да работи и от живот на мъчение и труд се издига до живота на работата. Който живее в илюзията на несъпричастността, търси своята слава, а който живее в Закона на Цялото, търси Божията слава. Почнеш ли да работиш за славата на Бога, т.е.
към текста >>

Именно затова този, който живее в закона на Цялото, вижда навред Единния живот, така невероятно проявен в неизброими форми.
Животът на Цялото е живот на частите и животът на частите е живот на Цялото. Божественото, което работи в нас, работи и във всички останали хора. Вечното, Красивото, което е вътре в нас, се намира и в хранилницата на всички души. В душата на всекиго растат странни цветя, които може би все още не са разцъфтели в целия си блясък; в същата обител извира кристално чист извор, който може би все още не си е проправил път, за да протекат животворните му струи навън към другите. Разумното, което действа в нас, е сродно с Разумното, което действа и във всяко цвете и твар. Именно затова този, който живее в закона на Цялото, вижда навред Единния живот, така невероятно проявен в неизброими форми. Този, който почувства своите извечни връзки с Цялото, почва да работи и от живот на мъчение и труд се издига до живота на работата. Който живее в илюзията на несъпричастността, търси своята слава, а който живее в Закона на Цялото, търси Божията слава. Почнеш ли да работиш за славата на Бога, т.е. когато Любовта става импулс на твоята дейност, надгробната плоча е отмахната и ти си свободен. При сегашната си степен на развитие всеки човек в миг на вътрешно озарение се издига до схващането за Единството, съзнанието му се пробужда, той става предвестник на Новата култура, която иде.
към текста >>

Този, който почувства своите извечни връзки с Цялото, почва да работи и от живот на мъчение и труд се издига до живота на работата.
Божественото, което работи в нас, работи и във всички останали хора. Вечното, Красивото, което е вътре в нас, се намира и в хранилницата на всички души. В душата на всекиго растат странни цветя, които може би все още не са разцъфтели в целия си блясък; в същата обител извира кристално чист извор, който може би все още не си е проправил път, за да протекат животворните му струи навън към другите. Разумното, което действа в нас, е сродно с Разумното, което действа и във всяко цвете и твар. Именно затова този, който живее в закона на Цялото, вижда навред Единния живот, така невероятно проявен в неизброими форми. Този, който почувства своите извечни връзки с Цялото, почва да работи и от живот на мъчение и труд се издига до живота на работата. Който живее в илюзията на несъпричастността, търси своята слава, а който живее в Закона на Цялото, търси Божията слава. Почнеш ли да работиш за славата на Бога, т.е. когато Любовта става импулс на твоята дейност, надгробната плоча е отмахната и ти си свободен. При сегашната си степен на развитие всеки човек в миг на вътрешно озарение се издига до схващането за Единството, съзнанието му се пробужда, той става предвестник на Новата култура, която иде. А тя ще бъде култура на единството.
към текста >>

4. Дървото на Целокупния живот
Който живее в илюзията на несъпричастността, търси своята слава, а който живее в Закона на Цялото, търси Божията слава. Почнеш ли да работиш за славата на Бога, т.е. когато Любовта става импулс на твоята дейност, надгробната плоча е отмахната и ти си свободен. При сегашната си степен на развитие всеки човек в миг на вътрешно озарение се издига до схващането за Единството, съзнанието му се пробужда, той става предвестник на Новата култура, която иде. А тя ще бъде култура на единството. 4. Дървото на Целокупния живот Всички същества са клончета на едно и също дърво – дървото на Целокупния живот. Има вътрешна и външна връзка между всички клетки на един организъм или между всички негови органи. В биологията това е изразено чрез закона на корелацията. Например всяка клетка на корена е в зависима връзка и с най-отдалечените клетки в клончетата, листата, пъпките. Тази клетка, намираща се в корена, съдейства за живота на цялото растение, но от друга страна, и нейният живот е зависим от живота на цялото.
към текста >>

Всички същества са клончета на едно и също дърво – дървото на Целокупния живот.
Почнеш ли да работиш за славата на Бога, т.е. когато Любовта става импулс на твоята дейност, надгробната плоча е отмахната и ти си свободен. При сегашната си степен на развитие всеки човек в миг на вътрешно озарение се издига до схващането за Единството, съзнанието му се пробужда, той става предвестник на Новата култура, която иде. А тя ще бъде култура на единството. 4. Дървото на Целокупния живот Всички същества са клончета на едно и също дърво – дървото на Целокупния живот. Има вътрешна и външна връзка между всички клетки на един организъм или между всички негови органи. В биологията това е изразено чрез закона на корелацията. Например всяка клетка на корена е в зависима връзка и с най-отдалечените клетки в клончетата, листата, пъпките. Тази клетка, намираща се в корена, съдейства за живота на цялото растение, но от друга страна, и нейният живот е зависим от живота на цялото. Върху корена се отразява благосъстоянието или повредата на всяка друга част от монадата.
към текста >>

Тази клетка, намираща се в корена, съдейства за живота на цялото растение, но от друга страна, и нейният живот е зависим от живота на цялото.
4. Дървото на Целокупния живот Всички същества са клончета на едно и също дърво – дървото на Целокупния живот. Има вътрешна и външна връзка между всички клетки на един организъм или между всички негови органи. В биологията това е изразено чрез закона на корелацията. Например всяка клетка на корена е в зависима връзка и с най-отдалечените клетки в клончетата, листата, пъпките. Тази клетка, намираща се в корена, съдейства за живота на цялото растение, но от друга страна, и нейният живот е зависим от живота на цялото. Върху корена се отразява благосъстоянието или повредата на всяка друга част от монадата. Такава вътрешна и външна връзка съществува между всички същества. Съществата заемат съответно място в общата корелация според степента на развитието си и според функцията, която изпълняват. Също така се наблюдават едни и същи явления, проектирани на различни полета, обаче в основата си те са под давлението на едни и същи закони. Например седемте основни тона в музиката са аналогични на седемте основни цвята от слънчевия спектър.
към текста >>

Още примери: цялата Менделеева таблица е изградена от обоснованата периодичност при химичните елементи; а ако се наредят обертоновете на един и същи тон според броя на трептенията им на съответни разстояния, това отговаря на междупланетните разстояния на Слънчевата система; също така разстоянията на планетите от Слънцето са изразени и чрез формите на растителното и животинското царство.
Такава вътрешна и външна връзка съществува между всички същества. Съществата заемат съответно място в общата корелация според степента на развитието си и според функцията, която изпълняват. Също така се наблюдават едни и същи явления, проектирани на различни полета, обаче в основата си те са под давлението на едни и същи закони. Например седемте основни тона в музиката са аналогични на седемте основни цвята от слънчевия спектър. Както в музиката се отбелязват октави, също така с периодичност се характеризира и слънчевият спектър – там има октави по-долу от червения цвят и по-горе от виолетовия. Още примери: цялата Менделеева таблица е изградена от обоснованата периодичност при химичните елементи; а ако се наредят обертоновете на един и същи тон според броя на трептенията им на съответни разстояния, това отговаря на междупланетните разстояния на Слънчевата система; също така разстоянията на планетите от Слънцето са изразени и чрез формите на растителното и животинското царство. Човешкият организъм е проекция на Цялото и Всемира – Макрокосмосът и Микрокосмосът са изразени в строежа на човешкия организъм. Цялото с всички свои сили работи във всяка своя част. Ето защо този, който мисли, че живее изолирано и само за себе си, е в противоречие с тази велика Истина. През всички същества протича един и същ живот – Животът на Бога – и всяка монада е една особена проекция на Първичната Причина. Клонът се развива правилно, докато дървесните сокове протичат през него, инак той изсъхва.
към текста >>

През всички същества протича един и същ живот – Животът на Бога – и всяка монада е една особена проекция на Първичната Причина.
Както в музиката се отбелязват октави, също така с периодичност се характеризира и слънчевият спектър – там има октави по-долу от червения цвят и по-горе от виолетовия. Още примери: цялата Менделеева таблица е изградена от обоснованата периодичност при химичните елементи; а ако се наредят обертоновете на един и същи тон според броя на трептенията им на съответни разстояния, това отговаря на междупланетните разстояния на Слънчевата система; също така разстоянията на планетите от Слънцето са изразени и чрез формите на растителното и животинското царство. Човешкият организъм е проекция на Цялото и Всемира – Макрокосмосът и Микрокосмосът са изразени в строежа на човешкия организъм. Цялото с всички свои сили работи във всяка своя част. Ето защо този, който мисли, че живее изолирано и само за себе си, е в противоречие с тази велика Истина. През всички същества протича един и същ живот – Животът на Бога – и всяка монада е една особена проекция на Първичната Причина. Клонът се развива правилно, докато дървесните сокове протичат през него, инак той изсъхва. Когато човек живее в закона на Цялото, той се развива пълноценно и правилно разрешава въпросите, пред които го изправя животът. При някои отрицателни състояния – завист, гордост, омраза, човек противопоставя себе си на другите същества и прилича на клонче, откъснало се от Цялото. Този, който живее в закона на частите, схваща нещата в противоречие с Единния живот, което разхлабва връзките му с него и това се отразява при възприемането на живителните енергии, които струят от Центъра. Всяко нарушение на Любовта носи своите последствия – става израждане или връщане назад в еволюцията, защото с омразата си човек се откъсва от Цялото.
към текста >>

Когато човек живее в закона на Цялото, той се развива пълноценно и правилно разрешава въпросите, пред които го изправя животът.
Човешкият организъм е проекция на Цялото и Всемира – Макрокосмосът и Микрокосмосът са изразени в строежа на човешкия организъм. Цялото с всички свои сили работи във всяка своя част. Ето защо този, който мисли, че живее изолирано и само за себе си, е в противоречие с тази велика Истина. През всички същества протича един и същ живот – Животът на Бога – и всяка монада е една особена проекция на Първичната Причина. Клонът се развива правилно, докато дървесните сокове протичат през него, инак той изсъхва. Когато човек живее в закона на Цялото, той се развива пълноценно и правилно разрешава въпросите, пред които го изправя животът. При някои отрицателни състояния – завист, гордост, омраза, човек противопоставя себе си на другите същества и прилича на клонче, откъснало се от Цялото. Този, който живее в закона на частите, схваща нещата в противоречие с Единния живот, което разхлабва връзките му с него и това се отразява при възприемането на живителните енергии, които струят от Центъра. Всяко нарушение на Любовта носи своите последствия – става израждане или връщане назад в еволюцията, защото с омразата си човек се откъсва от Цялото. Същото важи както за индивидуалния живот, така и за цялото общество, народ, раса или култура. И наистина, какво може да направи клончето, откъснато от дървото?
към текста >>

Този, който живее в закона на частите, схваща нещата в противоречие с Единния живот, което разхлабва връзките му с него и това се отразява при възприемането на живителните енергии, които струят от Центъра.
Ето защо този, който мисли, че живее изолирано и само за себе си, е в противоречие с тази велика Истина. През всички същества протича един и същ живот – Животът на Бога – и всяка монада е една особена проекция на Първичната Причина. Клонът се развива правилно, докато дървесните сокове протичат през него, инак той изсъхва. Когато човек живее в закона на Цялото, той се развива пълноценно и правилно разрешава въпросите, пред които го изправя животът. При някои отрицателни състояния – завист, гордост, омраза, човек противопоставя себе си на другите същества и прилича на клонче, откъснало се от Цялото. Този, който живее в закона на частите, схваща нещата в противоречие с Единния живот, което разхлабва връзките му с него и това се отразява при възприемането на живителните енергии, които струят от Центъра. Всяко нарушение на Любовта носи своите последствия – става израждане или връщане назад в еволюцията, защото с омразата си човек се откъсва от Цялото. Същото важи както за индивидуалния живот, така и за цялото общество, народ, раса или култура. И наистина, какво може да направи клончето, откъснато от дървото? При Любовта към всички същества клонът е разлистен и здраво заловен за дървото. Учителя казва: „Пръстът, като се откъсне от тялото, изгубва достойнство, съзнание и значение.“ В същото положение е и човек, който няма предвид Цялото, а се грижи само за своите лични работи.
към текста >>

Същото важи както за индивидуалния живот, така и за цялото общество, народ, раса или култура.
Клонът се развива правилно, докато дървесните сокове протичат през него, инак той изсъхва. Когато човек живее в закона на Цялото, той се развива пълноценно и правилно разрешава въпросите, пред които го изправя животът. При някои отрицателни състояния – завист, гордост, омраза, човек противопоставя себе си на другите същества и прилича на клонче, откъснало се от Цялото. Този, който живее в закона на частите, схваща нещата в противоречие с Единния живот, което разхлабва връзките му с него и това се отразява при възприемането на живителните енергии, които струят от Центъра. Всяко нарушение на Любовта носи своите последствия – става израждане или връщане назад в еволюцията, защото с омразата си човек се откъсва от Цялото. Същото важи както за индивидуалния живот, така и за цялото общество, народ, раса или култура. И наистина, какво може да направи клончето, откъснато от дървото? При Любовта към всички същества клонът е разлистен и здраво заловен за дървото. Учителя казва: „Пръстът, като се откъсне от тялото, изгубва достойнство, съзнание и значение.“ В същото положение е и човек, който няма предвид Цялото, а се грижи само за своите лични работи. Частта има достойнство и съзнание дотолкова, доколкото е свързана с Цялото. Но животът в закона на Цялото не може да се постигне по механичен начин.
към текста >>

Но животът в закона на Цялото не може да се постигне по механичен начин.
Същото важи както за индивидуалния живот, така и за цялото общество, народ, раса или култура. И наистина, какво може да направи клончето, откъснато от дървото? При Любовта към всички същества клонът е разлистен и здраво заловен за дървото. Учителя казва: „Пръстът, като се откъсне от тялото, изгубва достойнство, съзнание и значение.“ В същото положение е и човек, който няма предвид Цялото, а се грижи само за своите лични работи. Частта има достойнство и съзнание дотолкова, доколкото е свързана с Цялото. Но животът в закона на Цялото не може да се постигне по механичен начин. Ако чистото чувство и ясната мисъл за Първичната Причина бъдат фокус за човека, тогава той лесно ще се свързва със съзнанието на останалите. Щом заработи за другите – за Бога, той успява да развие своите сили, както и ръката, като работи, се развива, защото я подкрепя целият организъм и издига значението и достойнствата ѝ. Винаги, когато се действа с Любов, се успява. 5. Вяра в отношенията Който вярва в Бога, живеещ в него, ще вярва и в другите хора.
към текста >>

Учителя казва: „Всъщност има само едно знание – знанието за Бога, и то е два вида: есенциално и потенциално.“ От една страна, ние познаваме Бога чрез собствените си преживявания на Любовта, Мъдростта и Истината: чрез нашата проявена светла мисъл, възвишено чувство и добродетелна постъпка.
Щом заработи за другите – за Бога, той успява да развие своите сили, както и ръката, като работи, се развива, защото я подкрепя целият организъм и издига значението и достойнствата ѝ. Винаги, когато се действа с Любов, се успява. 5. Вяра в отношенията Който вярва в Бога, живеещ в него, ще вярва и в другите хора. Всяко познание в края на краищата не е нищо друго освен познание за Бога. Учителя казва: „Всъщност има само едно знание – знанието за Бога, и то е два вида: есенциално и потенциално.“ От една страна, ние познаваме Бога чрез собствените си преживявания на Любовта, Мъдростта и Истината: чрез нашата проявена светла мисъл, възвишено чувство и добродетелна постъпка. Бог ни се разкрива отвътре, защото добродетелите са изявление на Божественото в човека. От друга страна, изучавайки кристалите, звездите, моретата, планините, ние чувстваме пулсацията на Единния Живот; като обичаме Бога по този начин, ние научаваме какъв е Неговият план. Преди всичко човек сам ще се увери, че в него има нещо красиво – Божествено. Той ще почувства, че не е само личност, а че в душата си носи онази частица, която всякога прощава и обича, която непрестанно е готова да се жертва и да се учи – това е Бог, който работи отвътре. Сами ще открием, че в нас е заложена доброта, която трябва да проявим – това е Божественото.
към текста >>

От друга страна, изучавайки кристалите, звездите, моретата, планините, ние чувстваме пулсацията на Единния Живот; като обичаме Бога по този начин, ние научаваме какъв е Неговият план.
5. Вяра в отношенията Който вярва в Бога, живеещ в него, ще вярва и в другите хора. Всяко познание в края на краищата не е нищо друго освен познание за Бога. Учителя казва: „Всъщност има само едно знание – знанието за Бога, и то е два вида: есенциално и потенциално.“ От една страна, ние познаваме Бога чрез собствените си преживявания на Любовта, Мъдростта и Истината: чрез нашата проявена светла мисъл, възвишено чувство и добродетелна постъпка. Бог ни се разкрива отвътре, защото добродетелите са изявление на Божественото в човека. От друга страна, изучавайки кристалите, звездите, моретата, планините, ние чувстваме пулсацията на Единния Живот; като обичаме Бога по този начин, ние научаваме какъв е Неговият план. Преди всичко човек сам ще се увери, че в него има нещо красиво – Божествено. Той ще почувства, че не е само личност, а че в душата си носи онази частица, която всякога прощава и обича, която непрестанно е готова да се жертва и да се учи – това е Бог, който работи отвътре. Сами ще открием, че в нас е заложена доброта, която трябва да проявим – това е Божественото. В това отношение Учителя ни насочва: „Няма да казвате ще стана добър, а ще казвате ще проявя своята доброта.“ Има смисъл човек да повярва на това, което работи вътре, в глъбините на неговата природа.
към текста >>

За да се издигне човек до висш живот, трябва да познае себе си.
От друга страна, човек, като мисли за Божествената същност на своя приятел, го подтиква към проявление на красивите му заложби, а когато мисли, че той е само личност, то насърчава качествата му на личността. Когато Любовта е само любов към личността, тогава тя непременно ще се опетни: веднага, щом се забележи някой недостатък, това ще се отрази и на отношенията. Но когато обичаме Първичната Причина във всички същества, тогава Любовта не подлежи на промени, защото тя не зависи от временното проявление на личността, а от Божественото, което е винаги красиво и достойно за обич. Новите отношения развиват онези вътрешни връзки, които ще се проявят навън и ще ни вдъхновяват към добродетелност. 6. Еволюция на съзнанието За да се издигне човек до висш живот, трябва да познае себе си. А да познае себе си, значи да познае Божественото, което работи в него. Човек е влязъл в дисхармония с Целокупния живот, когато поради потъване на съзнанието в материята, той изгубва своя вътрешен ориентир за единството. Според степента на развитието си съзнанието може да се класифицира на четири вида: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. А според широчината си на обхват съзнанието се разпределя на групово, индивидуално и космическо. Груповото съзнание е по-широко от индивидуалното, но то е смътно – с такова съзнание са съществували хората в началото на своето развитие.
към текста >>

Човек е влязъл в дисхармония с Целокупния живот, когато поради потъване на съзнанието в материята, той изгубва своя вътрешен ориентир за единството.
Но когато обичаме Първичната Причина във всички същества, тогава Любовта не подлежи на промени, защото тя не зависи от временното проявление на личността, а от Божественото, което е винаги красиво и достойно за обич. Новите отношения развиват онези вътрешни връзки, които ще се проявят навън и ще ни вдъхновяват към добродетелност. 6. Еволюция на съзнанието За да се издигне човек до висш живот, трябва да познае себе си. А да познае себе си, значи да познае Божественото, което работи в него. Човек е влязъл в дисхармония с Целокупния живот, когато поради потъване на съзнанието в материята, той изгубва своя вътрешен ориентир за единството. Според степента на развитието си съзнанието може да се класифицира на четири вида: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. А според широчината си на обхват съзнанието се разпределя на групово, индивидуално и космическо. Груповото съзнание е по-широко от индивидуалното, но то е смътно – с такова съзнание са съществували хората в началото на своето развитие. После, след множество пертурбации, става стесняване на съзнанието – сформира се човешката индивидуалност, която има амбиции и си поставя цели, но и се сдобива с по-голяма будност – прояснява се. Докато космическото съзнание отново се разширява, но будността му увеличава своите мащаби, а и човек не изгубва индивидуалното си съзнание, но същевременно придобива и съзнание за единството на Цялото.
към текста >>

Гъсеницата, като достигне до известна степен на своето развитие, се отказва от стеснения си живот и след известни промени влиза в един съвсем нов живот, с по-големи възможности.
И този, който слугува, ще се смята за по-развит, по-силен, по-умен и по-високостоящ. Ще бъде същото отношение, каквото е на майката към детето – тя, по-силната по знание и по физика, слугува от Любов. Служенето е характерна черта на Разумния свят – там то е реализирано. Заедно с пробуждането на новото съзнание ще се измени и характерът на човешката дейност, защото ще се внесе нов елемент в нея. Когато човек работи за себе си, той живее в закона на частите, а когато работи за другите – за Бога, той живее в закона на Цялото и с това човешкото съзнание влиза във връзка с Разумния свят – радостта и широтата, която се чувстват, идат именно поради тази връзка. Гъсеницата, като достигне до известна степен на своето развитие, се отказва от стеснения си живот и след известни промени влиза в един съвсем нов живот, с по-големи възможности. Също така и човек с пробуждане на новото съзнание започва да намира радост не вече във вземането, а в даването, и не в трупането, а в служенето. Космичното съзнание, което иде, ще се изяви в служенето.
към текста >>

59. 63) Паневритмия - Боян Боев (1883 – 1963)

Иде духът на братството, на единението: при новото съзнание личният живот ще бъде надраснат и ще се навлезе в безграничния живот на Цялото, на Всеобщото.
Например, ако проследим природните царства, ще видим, че в пътя на еволюцията съзнанието постепенно се разширява. Всяка следваща култура е едно ново откровение на човешкия Дух. И тогава кое е новото, което носи културата, която иде? Има известни признаци, по които може да се доловят новите идеи, както по първите пролетни цветя може да се съди за бъдната пролет. Новото, което иде днес, е пробуждането на Космичното съзнание. Иде духът на братството, на единението: при новото съзнание личният живот ще бъде надраснат и ще се навлезе в безграничния живот на Цялото, на Всеобщото. Като мощна вълна новите идеи ще се влеят в културата и ще я претворят, те ще се проявяват във всички области на живота и днес навсякъде можем да видим следи от животворното им действие. Обаче те трябва да намерят и съответна форма, чрез която да се изразят, т.е. да изградят съответния външен израз, чрез който ще въздействат върху по-дълбоките сили на човешкото естество. Такава именно роля има и Паневритмията, която чрез подбрани идеи, звуци и движения изгражда новото съзнание. Нека разгледаме произхода на думата паневритмия, която е съставена от три корена, пан, ев или еу и ритъм.
към текста >>

Като мощна вълна новите идеи ще се влеят в културата и ще я претворят, те ще се проявяват във всички области на живота и днес навсякъде можем да видим следи от животворното им действие.
Всяка следваща култура е едно ново откровение на човешкия Дух. И тогава кое е новото, което носи културата, която иде? Има известни признаци, по които може да се доловят новите идеи, както по първите пролетни цветя може да се съди за бъдната пролет. Новото, което иде днес, е пробуждането на Космичното съзнание. Иде духът на братството, на единението: при новото съзнание личният живот ще бъде надраснат и ще се навлезе в безграничния живот на Цялото, на Всеобщото. Като мощна вълна новите идеи ще се влеят в културата и ще я претворят, те ще се проявяват във всички области на живота и днес навсякъде можем да видим следи от животворното им действие. Обаче те трябва да намерят и съответна форма, чрез която да се изразят, т.е. да изградят съответния външен израз, чрез който ще въздействат върху по-дълбоките сили на човешкото естество. Такава именно роля има и Паневритмията, която чрез подбрани идеи, звуци и движения изгражда новото съзнание. Нека разгледаме произхода на думата паневритмия, която е съставена от три корена, пан, ев или еу и ритъм. Пан означава всичко, все, всеобщо.
към текста >>

Целият Живот е Паневритмия.
Пан означава всичко, все, всеобщо. Ев или еу е това, от което излиза всичко – висшето, същината, реалното, същественото в света. А ритъм – хармоничност в движението или във всеки външен израз на нещата. Що е тогава Паневритмия? – Това е велика всемирна хармония на движението. Целият Живот е Паневритмия. Нека разгледаме по-подробно израза „всемирна хармония на движението“. Един космичен ритъм лежи в основата на Живота и това е творческият ритъм, създател на всичко: той организира, претворява и гради. Под неговото въздействие са се проявили и изградили хилядите форми около нас. Вечно действащите принципи в Космоса са изразени както в движението на небесните тела, така и във вълнообразното движение на светлината, и в силовите линии на електромагнитното действие, и в движенията на атома и електрона, и в нутационните движения на растителните стеблени и коренови върхове, и прочее, и прочее. Движенията, които човек извършва, не са без значение.
към текста >>

Един космичен ритъм лежи в основата на Живота и това е творческият ритъм, създател на всичко: той организира, претворява и гради.
А ритъм – хармоничност в движението или във всеки външен израз на нещата. Що е тогава Паневритмия? – Това е велика всемирна хармония на движението. Целият Живот е Паневритмия. Нека разгледаме по-подробно израза „всемирна хармония на движението“. Един космичен ритъм лежи в основата на Живота и това е творческият ритъм, създател на всичко: той организира, претворява и гради. Под неговото въздействие са се проявили и изградили хилядите форми около нас. Вечно действащите принципи в Космоса са изразени както в движението на небесните тела, така и във вълнообразното движение на светлината, и в силовите линии на електромагнитното действие, и в движенията на атома и електрона, и в нутационните движения на растителните стеблени и коренови върхове, и прочее, и прочее. Движенията, които човек извършва, не са без значение. Има движения, които нямат общо значение и са от частен характер, затова те не ни свързват с Всемира, с Цялото. Но има и такива движения, които са израз на космичния ритъм, съществуващ в основите на Мировия живот, за да го организират.
към текста >>

Но има и такива движения, които са израз на космичния ритъм, съществуващ в основите на Мировия живот, за да го организират.
Един космичен ритъм лежи в основата на Живота и това е творческият ритъм, създател на всичко: той организира, претворява и гради. Под неговото въздействие са се проявили и изградили хилядите форми около нас. Вечно действащите принципи в Космоса са изразени както в движението на небесните тела, така и във вълнообразното движение на светлината, и в силовите линии на електромагнитното действие, и в движенията на атома и електрона, и в нутационните движения на растителните стеблени и коренови върхове, и прочее, и прочее. Движенията, които човек извършва, не са без значение. Има движения, които нямат общо значение и са от частен характер, затова те не ни свързват с Всемира, с Цялото. Но има и такива движения, които са израз на космичния ритъм, съществуващ в основите на Мировия живот, за да го организират. И ако движенията, които прави човек, са в хармония с космичния ритъм, то той се свързва със силите на Живата Природа и ги приема. Именно от такъв характер са паневритмичните движения. Те са в хармония с творчес¬кия космичен ритъм, който гради и организира Целокупната Природа, и затова имат мощно действие. Движенията в Паневритмията не са произволни и когато се изпълняват дадените от Учителя упражнения, става хармонизиране с цялото Битие, така човек получава нещо ценно. Действието на паневритмичните движения е трояко.
към текста >>

Те съдействат за неговото развитие, защото са животворни.
Именно от такъв характер са паневритмичните движения. Те са в хармония с творчес¬кия космичен ритъм, който гради и организира Целокупната Природа, и затова имат мощно действие. Движенията в Паневритмията не са произволни и когато се изпълняват дадените от Учителя упражнения, става хармонизиране с цялото Битие, така човек получава нещо ценно. Действието на паневритмичните движения е трояко. Първо, те са акумулатори, чрез които човек се свързва с градивните сили на Природата и ги приема. Те съдействат за неговото развитие, защото са животворни. Второ, понеже движенията на Паневритмията са в хармония с космичния ритъм, който привежда в активност Целокупния Живот, те активират всички спящи сили на човешката душа и ги пробуждат към дейност. Трето, паневритмичните движения са от такъв характер, че чрез тях човек изпраща идейни мисли и сили в света и по този начин той се претворява и променя. Нека да разгледаме първото въздействие на Паневритмията. Нейните движения не служат само за упражнение на мускулите, за изпълване на белите дробове с повече въздух и прочее, но и за образуване на хармоничната връзка между Живата Природа и човека. Енергиите в Природата са поляризрани.
към текста >>

Второ, понеже движенията на Паневритмията са в хармония с космичния ритъм, който привежда в активност Целокупния Живот, те активират всички спящи сили на човешката душа и ги пробуждат към дейност.
Те са в хармония с творчес¬кия космичен ритъм, който гради и организира Целокупната Природа, и затова имат мощно действие. Движенията в Паневритмията не са произволни и когато се изпълняват дадените от Учителя упражнения, става хармонизиране с цялото Битие, така човек получава нещо ценно. Действието на паневритмичните движения е трояко. Първо, те са акумулатори, чрез които човек се свързва с градивните сили на Природата и ги приема. Те съдействат за неговото развитие, защото са животворни. Второ, понеже движенията на Паневритмията са в хармония с космичния ритъм, който привежда в активност Целокупния Живот, те активират всички спящи сили на човешката душа и ги пробуждат към дейност. Трето, паневритмичните движения са от такъв характер, че чрез тях човек изпраща идейни мисли и сили в света и по този начин той се претворява и променя. Нека да разгледаме първото въздействие на Паневритмията. Нейните движения не служат само за упражнение на мускулите, за изпълване на белите дробове с повече въздух и прочее, но и за образуване на хармоничната връзка между Живата Природа и човека. Енергиите в Природата са поляризрани. Един малък пример са двата полюса на магнита или положителното и отрицателно електричество, или коренът и стьблото у растенията и т.н.
към текста >>

Същото важи и за живота на отделния човек: когато той достигне до нови прозрения, това става под въздействието на творческия принцип в него, докато преустройването на живота му в съгласие с новото – това вече е работа на съграждащите сили в него.
Един малък пример са двата полюса на магнита или положителното и отрицателно електричество, или коренът и стьблото у растенията и т.н. Изобщо в Природата има два вида енергии: творчес¬ки и съграждащи, които също така можем да ги наречем мъжки и женски принцип, положителни и отрицателни сили, ян и ин, и прочее. Изразът в Библията „Бог създаде небето и земята“ обрисува действието на творческите сили в Природата, а изразът „и земята беше неустроена“ и последвалото Ă постепенно устройване обрисува действието на съграждащите сили. Разбира се, във всеки момент са в изява двата вида сили. И например раждането на новите идеи в идващата култура – това е действието на творческия принцип, докато прилагането им, като се преустройва Битието в съгласие с тях – това вече се извършва под действието на съграждащия принцип. Същото важи и за живота на отделния човек: когато той достигне до нови прозрения, това става под въздействието на творческия принцип в него, докато преустройването на живота му в съгласие с новото – това вече е работа на съграждащите сили в него. Паневритмичните упражнения са израз на творческите и съграждащите сили в Природата, те свързват човека с тях и той ги приема в себе си. Дясната страна на човека – десен крак, ръка и прочее, е израз на творческите сили в Природата, а лявата страна – ляв крак, ръка и прочее – на съграждащите сили. Ето защо при паневритмичните упражнения е от значение коя страна взема участие в движенията: съответно движението на десните крайници или самото обръщане надясно изразява свързване на човека с творческите сили, а движението на левите крайници или обръщане на тялото наляво изразява свързването със съграждащите сили. Паневритмията почва винаги с десния крак именно защото творческите сили действат първи, те творят, създават ония елементи, върху които работят съграждащите сили. Човешкото естество има троен поляритет.
към текста >>

организмът, намиращ се в състояние на живот, излъчва биоенергия, характеризираща се с особени лъчи.
Ето защо при паневритмичните упражнения е от значение коя страна взема участие в движенията: съответно движението на десните крайници или самото обръщане надясно изразява свързване на човека с творческите сили, а движението на левите крайници или обръщане на тялото наляво изразява свързването със съграждащите сили. Паневритмията почва винаги с десния крак именно защото творческите сили действат първи, те творят, създават ония елементи, върху които работят съграждащите сили. Човешкото естество има троен поляритет. От изследванията и научните заключения на Райхенбах4, Гастон Дюрвил5 и други се констатира, че дясната страна на тялото е положителна, а лявата – отрицателна; горната част на тялото е положителна, а долната – отрицателна; предната страна на тялото е положителна, а задната – отрицателна. С научната си работа Александър Гурвич6, Жорж Лаковски7 и други учени доказват, че човешкият организъм, както и всички живи организми, имат радиации, т.е. организмът, намиращ се в състояние на живот, излъчва биоенергия, характеризираща се с особени лъчи. Паневритмията е основана на това познание за енергиите, проникващи човешкото естество. И когато човек насочи ръката си нагоре с будно съзнание, той се свързва със слънчевите сили, а когато по същия начин я насочи надолу – със земните сили. Така става обмяна, при която той приема слънчевите енергии, а и добрите енергии от Земята, като същевременно Ă предава непотребните и дисхармоничните. Много от движенията на човека имат подсъзнателно значение. Например, когато пипа или разтрива някое място на главата или тялото си, той без да съзнава разнася насъбралата се там излишна енергия; или пък при недоимък от такава активира мястото с енергията, която излиза от пръстите му.
към текста >>

Енергията, която излъчва човек, е израз и на психичния му живот: всяко негово движение, било то и несъзнателно, носи вътрешен смисъл и заряд.
Например, когато пипа или разтрива някое място на главата или тялото си, той без да съзнава разнася насъбралата се там излишна енергия; или пък при недоимък от такава активира мястото с енергията, която излиза от пръстите му. Ако човек има знания да регулира известни енергийни течения, може да премахне главоболие, други болести и множество неразположения. Трябва да се ограничаваме от движения, които отнемат или изхарчват нужните енергии. Необходимо е движенията ни да са разумни. Те, и когато са несъзнателни, не са произволни и са във връзка не само с физиологичните процеси, но и с душевните. Енергията, която излъчва човек, е израз и на психичния му живот: всяко негово движение, било то и несъзнателно, носи вътрешен смисъл и заряд. Например ако човек поздравява с отворена и обърната навън длан, той е откровен и добронамерен – движенията и жестовете имат достатъчно красноречив език. Ние не сме откъснати от Всемира, напротив, имаме неразривна връзка: всеки телесен орган е свързан със съответни духовни процеси. Човекът на Новото ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателния живот, ще се стреми да разшири кръга на своя съзнателен живот. За да се улеснят двата процеса – даване и също така приемане, които се извършват с паневритмичните движения, трябва да участва съзнанието, което е главно условие за целесъобразна обмяна между човек и Природа. Характерът на енергиите, които човек изпраща и приема, зависи от будността на съзнанието му и от идеята, която го занимава при намиране на съответното движение.
към текста >>

Човекът на Новото ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателния живот, ще се стреми да разшири кръга на своя съзнателен живот.
Необходимо е движенията ни да са разумни. Те, и когато са несъзнателни, не са произволни и са във връзка не само с физиологичните процеси, но и с душевните. Енергията, която излъчва човек, е израз и на психичния му живот: всяко негово движение, било то и несъзнателно, носи вътрешен смисъл и заряд. Например ако човек поздравява с отворена и обърната навън длан, той е откровен и добронамерен – движенията и жестовете имат достатъчно красноречив език. Ние не сме откъснати от Всемира, напротив, имаме неразривна връзка: всеки телесен орган е свързан със съответни духовни процеси. Човекът на Новото ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателния живот, ще се стреми да разшири кръга на своя съзнателен живот. За да се улеснят двата процеса – даване и също така приемане, които се извършват с паневритмичните движения, трябва да участва съзнанието, което е главно условие за целесъобразна обмяна между човек и Природа. Характерът на енергиите, които човек изпраща и приема, зависи от будността на съзнанието му и от идеята, която го занимава при намиране на съответното движение. Паневритмичните упражнения не са механични гимнастики, но една дейност, в която вземат участие физическите, духовните, умствените и Божествените сили на човешкото естество. При изиграване на Паневритмията всички гореспоменати сили се намират в състояние на будност, творчество, активност и възприемчивост. Ето защо при тези упражнения трябва да се мисли, освен това е нужно и едно вътрешно концентриране.
към текста >>

Благодарение на съответствието между движение и идеи, движенията стават въплътена идея и проникват самия изпълнител, като внасят обнова и живот.
Това е така и в спектъра на цветовете, и в октавите на музиката; такива октави имаме и в електромагнитните трептения. Има безброй съответствия в Природата, но нека изброим само тези, които главно ни интересуват в случая: тон, форма, движение, цвят, число и идея. На закона за съответствието между тези прояви в Природата се основава и окултната архитектура; на същото съответствие се основава и Паневритмията. С други думи казано, Паневритмията е сьчетание между тон, форма, движение, цвят, число и идея. И само когато има такова съответствие, движенията ще са с мощно, магично действие и ще бъдат вече носители на светли идеи. Благодарение на съответствието между движение и идеи, движенията стават въплътена идея и проникват самия изпълнител, като внасят обнова и живот. Чрез правенето на паневритмичните движения съзнанието ни едновременно е концентрирано върху тях и върху определени идеи, така чрез този език ние изразяваме външно вътрешния живот – живота на душата. Има движение на Доброто, на Милосърдието, на Справедливостта, а и Любовта си има свои линии на движение. Няма добродетел, която да не може да се изрази, и човек трябва да прави опити веднъж, дваж, десет, сто пъти и прочее, додето намери кои линии на движения отговарят на дадена добродетел. На такава основа е изградена и Паневритмията, която е проникната от музикалната мисъл на Учителя. Известно е, че в мозъка има двигателни, моторни центрове.
към текста >>

Чрез правенето на паневритмичните движения съзнанието ни едновременно е концентрирано върху тях и върху определени идеи, така чрез този език ние изразяваме външно вътрешния живот – живота на душата.
Има безброй съответствия в Природата, но нека изброим само тези, които главно ни интересуват в случая: тон, форма, движение, цвят, число и идея. На закона за съответствието между тези прояви в Природата се основава и окултната архитектура; на същото съответствие се основава и Паневритмията. С други думи казано, Паневритмията е сьчетание между тон, форма, движение, цвят, число и идея. И само когато има такова съответствие, движенията ще са с мощно, магично действие и ще бъдат вече носители на светли идеи. Благодарение на съответствието между движение и идеи, движенията стават въплътена идея и проникват самия изпълнител, като внасят обнова и живот. Чрез правенето на паневритмичните движения съзнанието ни едновременно е концентрирано върху тях и върху определени идеи, така чрез този език ние изразяваме външно вътрешния живот – живота на душата. Има движение на Доброто, на Милосърдието, на Справедливостта, а и Любовта си има свои линии на движение. Няма добродетел, която да не може да се изрази, и човек трябва да прави опити веднъж, дваж, десет, сто пъти и прочее, додето намери кои линии на движения отговарят на дадена добродетел. На такава основа е изградена и Паневритмията, която е проникната от музикалната мисъл на Учителя. Известно е, че в мозъка има двигателни, моторни центрове. И за съзнателните движения центровете са в главния мозък.
към текста >>

Напротив, всяко движение има мощно действие върху нервната система и върху целокупния духовен живот.
Когато движим крак или ръка, то центърът в мозъка се въвежда в дейност, в активност, а всеки мозъчен център е свързан с особен свят и със съществата, които живеят там. Чрез движенията ние правим врьзка с висшите мирове и със съществата, които живеят там, а това допринася за енергийна подкрепа, идваща от високо естество. Така че чрез хармонични движения ние можем да работим за развиване на нашите центрове, а чрез тяхното разбуждане можем да развием духовните дарби, които им съответстват. От друга страна, щом приведем в активност и в разцвет някой мозъчен център, чрез него влияем благотворно и върху съответните органи на тялото – така те се развиват правилно, укрепват, стават по-жизнеспособни и по-работоспособни; регулират се техните функции. Някои мислят, че движенията на човека са произволни и че нямат голямо значение. Напротив, всяко движение има мощно действие върху нервната система и върху целокупния духовен живот. Ако човек направи едно фалшиво движение, ненормално или отрицателно, то съответният мозъчен центьр ще получи неправилно развитие, което ще се отрази както върху здравословното състояние на органа, който този центьр дирижира, така и върху духовните способности и дарби на човека. По всички изнесени дотук причини чрез Паневритмията, освен че се постига духовен подем и развитие на възвишени мисли и чувства, които облагородяват характера, но се влива и здраве, и сила във всички телесни органи. Ето защо Паневритмията подмладява. Паневритмията е свещенодействие, чрез нея се творят духовни ценности, за да се влеят в общочовешката култура. Има нужда от духовни средища, чрез които Божественото да възлиза, да разбуди душата на света, да го обнови и да внесе Новата култура на Духа.
към текста >>

По всички изнесени дотук причини чрез Паневритмията, освен че се постига духовен подем и развитие на възвишени мисли и чувства, които облагородяват характера, но се влива и здраве, и сила във всички телесни органи.
Така че чрез хармонични движения ние можем да работим за развиване на нашите центрове, а чрез тяхното разбуждане можем да развием духовните дарби, които им съответстват. От друга страна, щом приведем в активност и в разцвет някой мозъчен център, чрез него влияем благотворно и върху съответните органи на тялото – така те се развиват правилно, укрепват, стават по-жизнеспособни и по-работоспособни; регулират се техните функции. Някои мислят, че движенията на човека са произволни и че нямат голямо значение. Напротив, всяко движение има мощно действие върху нервната система и върху целокупния духовен живот. Ако човек направи едно фалшиво движение, ненормално или отрицателно, то съответният мозъчен центьр ще получи неправилно развитие, което ще се отрази както върху здравословното състояние на органа, който този центьр дирижира, така и върху духовните способности и дарби на човека. По всички изнесени дотук причини чрез Паневритмията, освен че се постига духовен подем и развитие на възвишени мисли и чувства, които облагородяват характера, но се влива и здраве, и сила във всички телесни органи. Ето защо Паневритмията подмладява. Паневритмията е свещенодействие, чрез нея се творят духовни ценности, за да се влеят в общочовешката култура. Има нужда от духовни средища, чрез които Божественото да възлиза, да разбуди душата на света, да го обнови и да внесе Новата култура на Духа. Паневритмията е пригодена да изрази новите идеи и да ги предаде чрез музика, движения и думи, пробуждащи Божественото в човешкото естество. Паневритмията не е обикновен танц – в нейните движения са въплътени идеите, които днес строят и градят Новата култура.
към текста >>

На 22 март ние отваряме една нова красива страница в живота на Изгрева.
В нейните движения са скрити пружини с магическа мощ, чрез които ще се задействат творческите сили на човешката душа – сили, които чакат своето развитие. Всемирното Бяло Братство внася Новото в света не само чрез мисъл, чувства и постъпки, но и чрез движения. Та нали и вятърът, като духа, размърдва листата и с това улеснява движението на растителните сокове? Движенията на Паневритмията имат вътрешна сила и духовно влияние върху човечеството. Всяко място, където се правят паневритмични упражнения, става център за изпращане на светли идеи в света. На 22 март ние отваряме една нова красива страница в живота на Изгрева. Тогава, когато Слънцето позлатява челото на Витоша, когато цветята разтварят венчелистчетата си под животворните му лъчи, когато всичко наоколо е пълно със свежест, радост, хармония и музика, се правят паневритмичните упражнения. С един цитат от книгата “В царството на Живата Природа“ ще отговорим защо е избран този ранен час и този сезон: „Сутрин при изгрев слънце Земята е отрицателна, т.е. приема най-много. Този факт е от извънредно голяма важност, за да се оцени значението на изгрева. При изгрев слънце човешкият организъм е най-възприемчив към слънчевите енергии, в тези часове всякога има повече прана или жизнена енергия, отколкото на обед, и тогава живият организъм поглъща най-много положителни енергии (прана).
към текста >>

Тогава, когато Слънцето позлатява челото на Витоша, когато цветята разтварят венчелистчетата си под животворните му лъчи, когато всичко наоколо е пълно със свежест, радост, хармония и музика, се правят паневритмичните упражнения.
Всемирното Бяло Братство внася Новото в света не само чрез мисъл, чувства и постъпки, но и чрез движения. Та нали и вятърът, като духа, размърдва листата и с това улеснява движението на растителните сокове? Движенията на Паневритмията имат вътрешна сила и духовно влияние върху човечеството. Всяко място, където се правят паневритмични упражнения, става център за изпращане на светли идеи в света. На 22 март ние отваряме една нова красива страница в живота на Изгрева. Тогава, когато Слънцето позлатява челото на Витоша, когато цветята разтварят венчелистчетата си под животворните му лъчи, когато всичко наоколо е пълно със свежест, радост, хармония и музика, се правят паневритмичните упражнения. С един цитат от книгата “В царството на Живата Природа“ ще отговорим защо е избран този ранен час и този сезон: „Сутрин при изгрев слънце Земята е отрицателна, т.е. приема най-много. Този факт е от извънредно голяма важност, за да се оцени значението на изгрева. При изгрев слънце човешкият организъм е най-възприемчив към слънчевите енергии, в тези часове всякога има повече прана или жизнена енергия, отколкото на обед, и тогава живият организъм поглъща най-много положителни енергии (прана). Земята в началото на пролетта е повече отрицателна и затова именно приема най-интензивно.
към текста >>

Човек трябва да се отзове с обич към тая животворна сила, която го обгръща, и да приеме нейното благотворно влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили.“
При изгрев слънце човешкият организъм е най-възприемчив към слънчевите енергии, в тези часове всякога има повече прана или жизнена енергия, отколкото на обед, и тогава живият организъм поглъща най-много положителни енергии (прана). Земята в началото на пролетта е повече отрицателна и затова именно приема най-интензивно. Ето защо от всички годишни времена през пролетта слънчевите лъчи действат изключително лечебно. Благотворното влияние на Слънцето започва от 22 март – тогава Земята работи по-творчески, и дните до 22 юни са подходящи за обнова. И когато напролет съзрем как растенията напъпват и цъфтят, то в човешката ни душа трябва да се роди една дълбока вът¬решна радост, един усет, че наближава денят на нейното освобождение. Човек трябва да се отзове с обич към тая животворна сила, която го обгръща, и да приеме нейното благотворно влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили.“ Паневритмичните упражнения се основават на космичните закони за контакт на човека с енергиите на Природата и за използването им за нейния духовен растеж. Всяко нещо трябва да се движи – това е природен закон и когато движенията са разумни, човек придобива достатъчно. При паневритмичните упражнения той влиза в обмяна с живите сили на Природата, но ако не прокара своята мисьл и воля през ръцете, краката, мускулите и прочее, не би могьл да се ползва. Може да се каже, че човешкото същество е един жив радиоапарат, който приема и предава едновременно, а и движенията при Паневритмията са от такъв характер, че човек е способен да черпи изобилно сили от безграничния резервоар на Природата и с това да повдигне своите мисли, чувства и постъпки, а от друга страна, да праща в света творчески импулси и идеи, които ще съдействат за неговата обнова и преобразяване. Паневритмията се основава на взаимодействието между Природата и човека, на зависимостта между физиологичните и психологични процеси в човека и на съответствието между идея, мисъл, музика и движение.
към текста >>

Човек надраства рамките на ограничения си личен живот и влиза в широката област на Целокупния живот – това е начало на проявлението на човешката душа.
това, което имаме, трябва да го отдадем. При следващите движения прибираме отново ръцете и докосваме с пръсти рамената, което означава възприемателен процес, приемаме от Природата даровете, които ни дава – това е женският принцип, възприемащото начало. Тези две състояния се сменят. Пръстите са антени, през които се отпращат енергии, а междините между тях са възприемателните антени. Това упражнение се нарича „Пробуждане“, понеже когато у човека се роди идеята за даване на това, що е възприел, то това е вече ярък признак за пробуждане на съзнанието му. Човек надраства рамките на ограничения си личен живот и влиза в широката област на Целокупния живот – това е начало на проявлението на човешката душа. Човешката душа трябва да се пробуди и да прояви своята неземна красота. 2. Примирение: Тези плавни криви линии, които се извършват с ръцете пред слънчевия възел и настрани, и пак обратно, са магнетични линии, линии на мекота и на примирение. Тези движения възпитават в дух на смиреност и се укрепва съзнанието, че всичко, каквото се случва, ще се превърне на добро. Чрез това упражнение човек примирява своите противоречия и тези отвън. 3. Даване: Движенията на ръцете напред и прибирането им към гърдите означават правилната обмяна между вътрешния и външния свят, между човек и Природа.
към текста >>

В какво състояние е застоялата вода на едно блато и каква е разликата между нея и един жив извор: при застоялата вода имаме процес на разложение, на смърт, а при чистия извор – на движение и на живот.
Тези движения магически действат за самовъзпитанието на самия човек и изобщо на човечеството, осъзнавайки великата идея на даването и приемането. А това именно е централна идея на Новата култура, идеята на Шестата раса. Всичко, което човек получава, трябва да го раздаде, за да получи новото. Този процес е процес на освежаване, на обнова, на растеж, на радост и на сила. Ако изворът не дава постоянно, то той няма да е в състояние да получава нови струи. В какво състояние е застоялата вода на едно блато и каква е разликата между нея и един жив извор: при застоялата вода имаме процес на разложение, на смърт, а при чистия извор – на движение и на живот. 4. Възлизане: Последователното вдигане на дясната и лявата ръка отвесно нагоре е израз на вечния път на Живота. То говори за слизането и възлизането като два процеса в Природата, които взаимно се сменят. Страданието е долина, а радостта е връх; сиромашията – долина, богатството – връх. Нали и в обикновения вървеж, когато кракът се отлепва от земята, е възлизане, и когато той отново стъпва, е слизане. Това упражнение улеснява човека да разбере вечния път на Живота и да има правилно отношение към него и към посоката.
към текста >>

4. Възлизане: Последователното вдигане на дясната и лявата ръка отвесно нагоре е израз на вечния път на Живота.
А това именно е централна идея на Новата култура, идеята на Шестата раса. Всичко, което човек получава, трябва да го раздаде, за да получи новото. Този процес е процес на освежаване, на обнова, на растеж, на радост и на сила. Ако изворът не дава постоянно, то той няма да е в състояние да получава нови струи. В какво състояние е застоялата вода на едно блато и каква е разликата между нея и един жив извор: при застоялата вода имаме процес на разложение, на смърт, а при чистия извор – на движение и на живот. 4. Възлизане: Последователното вдигане на дясната и лявата ръка отвесно нагоре е израз на вечния път на Живота. То говори за слизането и възлизането като два процеса в Природата, които взаимно се сменят. Страданието е долина, а радостта е връх; сиромашията – долина, богатството – връх. Нали и в обикновения вървеж, когато кракът се отлепва от земята, е възлизане, и когато той отново стъпва, е слизане. Това упражнение улеснява човека да разбере вечния път на Живота и да има правилно отношение към него и към посоката. 5. Дигане: Двете ръце се вдигат едновременно нагоре, след което се снемат и насочват назад.
към текста >>

Това упражнение улеснява човека да разбере вечния път на Живота и да има правилно отношение към него и към посоката.
В какво състояние е застоялата вода на едно блато и каква е разликата между нея и един жив извор: при застоялата вода имаме процес на разложение, на смърт, а при чистия извор – на движение и на живот. 4. Възлизане: Последователното вдигане на дясната и лявата ръка отвесно нагоре е израз на вечния път на Живота. То говори за слизането и възлизането като два процеса в Природата, които взаимно се сменят. Страданието е долина, а радостта е връх; сиромашията – долина, богатството – връх. Нали и в обикновения вървеж, когато кракът се отлепва от земята, е възлизане, и когато той отново стъпва, е слизане. Това упражнение улеснява човека да разбере вечния път на Живота и да има правилно отношение към него и към посоката. 5. Дигане: Двете ръце се вдигат едновременно нагоре, след което се снемат и насочват назад. Вдигането на ръцете символизира приемане на Новото, изгряващото, що иде от Божествения свят, а поставянето ръцете надолу и назад – щом си приел новото, старото ще туриш отзад. Нали и лодката се движи напред чрез вдигане на лопатите и движението им назад? С тези движения се събужда копнежът на душата към изкачване на високия идеал. 6. Отваряне: С дясната ръка и после с лявата се правят дъгообразни движения пред тялото.
към текста >>

То събужда в човека онези енергии, чрез които той може да ликвидира с кармата и да възлезе към живот, изпълнен със Свобода.
логически правилно и с духовния разум човек трябва да направи своите най-съкровени заключения в областта на мислите и чувствата. 7. Освобождение: Двете ръце се турят пред гърди със свити пръсти и със силен замах се разтварят настрани. Като че ли се разкъсва всичко онова, което спъва. Посланието е: освободи се от старото и придобий новото.Това е влизане в Свободата. Упражнението можем да наречем още и „разкъсване на всички неестествени кармични връзки“. То събужда в човека онези енергии, чрез които той може да ликвидира с кармата и да възлезе към живот, изпълнен със Свобода. Това е зов за излизане от затворите – излез от живота на вечния залез и влез в Живота на вечния изгрев или остави веригите на смъртта и приеми Свободата на Вечния живот. И още: излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на Любовта. Чрез това упражнение този импулс се праща и в света, за да работи в съзнанието на колективното съзнание и по този начин то да се подготви за Новата култура на свободните души. 8. Пляскане: Това е тържество на Свободата. Пляскането с ръце означава, че човек се е освободил от всички неестествени, стеснителни връзки, от кармичните връзки: Свободата вече е придобита.
към текста >>

Това е зов за излизане от затворите – излез от живота на вечния залез и влез в Живота на вечния изгрев или остави веригите на смъртта и приеми Свободата на Вечния живот.
7. Освобождение: Двете ръце се турят пред гърди със свити пръсти и със силен замах се разтварят настрани. Като че ли се разкъсва всичко онова, което спъва. Посланието е: освободи се от старото и придобий новото.Това е влизане в Свободата. Упражнението можем да наречем още и „разкъсване на всички неестествени кармични връзки“. То събужда в човека онези енергии, чрез които той може да ликвидира с кармата и да възлезе към живот, изпълнен със Свобода. Това е зов за излизане от затворите – излез от живота на вечния залез и влез в Живота на вечния изгрев или остави веригите на смъртта и приеми Свободата на Вечния живот. И още: излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на Любовта. Чрез това упражнение този импулс се праща и в света, за да работи в съзнанието на колективното съзнание и по този начин то да се подготви за Новата култура на свободните души. 8. Пляскане: Това е тържество на Свободата. Пляскането с ръце означава, че човек се е освободил от всички неестествени, стеснителни връзки, от кармичните връзки: Свободата вече е придобита. Както вълните, които пляскат на брега, показват, че са достигнали до границата и са свободни вече да се разпиляват.
към текста >>

Това упражнение може да се нарече още „внасяне на чистото Слово в Живота“ или „правилен път за внасяне на чисти мисли, чувства и постъпки в живота“.
Това е и радостта на пеперудата, която е излетяла из пашкула, и радостта на тревицата, която е показала своя стрък над тъмната студена земя. 9. Чистене: Ръцете се събират пред устата и се движат настрани с леко духане. Духането е Словото, а движението на ръцете встрани – посяването на Словото. Упражнението дава израз на процеса на възприемане на Словото и неговото посяване. Разумното Слово, което се дава чрез езика, трябва да се посее. Това упражнение може да се нарече още „внасяне на чистото Слово в Живота“ или „правилен път за внасяне на чисти мисли, чувства и постъпки в живота“. 10. Летене: Тези вълнообразни движения с ръце настрани, като полет, дават и израз на закона за придобиване на Светлина и Знание. Полетът изразява стремеж за издигане и мечта посятото да възрасне. Тези движения може да се нарекат още „правилен път за разпространение и възрастване на Словото в живота“. 11. Евера: Тялото се обръща ту вляво, ту вдясно, и с движение напред ръцете се изнасят. Тук е закодирано действието на двата принципа: Любов и Мъдрост; на женския и мьжкия принцип, които работят за повдигането на света.
към текста >>

Тези движения може да се нарекат още „правилен път за разпространение и възрастване на Словото в живота“.
Упражнението дава израз на процеса на възприемане на Словото и неговото посяване. Разумното Слово, което се дава чрез езика, трябва да се посее. Това упражнение може да се нарече още „внасяне на чистото Слово в Живота“ или „правилен път за внасяне на чисти мисли, чувства и постъпки в живота“. 10. Летене: Тези вълнообразни движения с ръце настрани, като полет, дават и израз на закона за придобиване на Светлина и Знание. Полетът изразява стремеж за издигане и мечта посятото да възрасне. Тези движения може да се нарекат още „правилен път за разпространение и възрастване на Словото в живота“. 11. Евера: Тялото се обръща ту вляво, ту вдясно, и с движение напред ръцете се изнасят. Тук е закодирано действието на двата принципа: Любов и Мъдрост; на женския и мьжкия принцип, които работят за повдигането на света. Обръщането наляво е женският принцип или възприемането на Любовта. Обръщането надясно е мъжкият принцип или възприемането на Мъдростта. А пък движението напред, което следва след всяко обръщане, е движение към Истината.
към текста >>

Значи приложението на Любовта и Мъдростта в Живота ни води към Истината, т.е.
11. Евера: Тялото се обръща ту вляво, ту вдясно, и с движение напред ръцете се изнасят. Тук е закодирано действието на двата принципа: Любов и Мъдрост; на женския и мьжкия принцип, които работят за повдигането на света. Обръщането наляво е женският принцип или възприемането на Любовта. Обръщането надясно е мъжкият принцип или възприемането на Мъдростта. А пък движението напред, което следва след всяко обръщане, е движение към Истината. Значи приложението на Любовта и Мъдростта в Живота ни води към Истината, т.е. към Великата Реалност, която лежи в основата на Битието. 12. Скачане: Дава се израз на вътрешното тържество, че Любовта и Мъдростта се прилагат в Живота. При скачането най-напред се навеждаме надолу – покланяме се пред Великото, Вечното, Божественото, което работи в света, а после самото подскачане, което последва, е поднасяне на нашата радост към Великото в света. 13. Тъкане: Със стъпките и характерните движения на ръцете в това упражнение се изразява един органически процес в Природата или работата на съграждащия процес в нея. Нали между Северния и Южния полюс на Земята става кръгообращение на електричеството и магнетизма?
към текста >>

12. Скачане: Дава се израз на вътрешното тържество, че Любовта и Мъдростта се прилагат в Живота.
Обръщането наляво е женският принцип или възприемането на Любовта. Обръщането надясно е мъжкият принцип или възприемането на Мъдростта. А пък движението напред, което следва след всяко обръщане, е движение към Истината. Значи приложението на Любовта и Мъдростта в Живота ни води към Истината, т.е. към Великата Реалност, която лежи в основата на Битието. 12. Скачане: Дава се израз на вътрешното тържество, че Любовта и Мъдростта се прилагат в Живота. При скачането най-напред се навеждаме надолу – покланяме се пред Великото, Вечното, Божественото, което работи в света, а после самото подскачане, което последва, е поднасяне на нашата радост към Великото в света. 13. Тъкане: Със стъпките и характерните движения на ръцете в това упражнение се изразява един органически процес в Природата или работата на съграждащия процес в нея. Нали между Северния и Южния полюс на Земята става кръгообращение на електричеството и магнетизма? Именно в това упражнение чрез кръстосаните движения от ляво на дясно и обратно се обрисуват електричните и магнетичните течения, които циркулират между двата полюса. Обаче и всяка материална частица има свои полюси, също така – и всеки орган, или енергийните и магнетичните енергии работят във всеки човек.
към текста >>

Правилното изиграване на това упражнение, от една страна, ни води към осъзнаване на дейността на съграждащия принцип в Природата, и от друга, то е метод за внасяне на хармония и ритъм в тези процеси както в нас, така и в живота на човечеството.
При скачането най-напред се навеждаме надолу – покланяме се пред Великото, Вечното, Божественото, което работи в света, а после самото подскачане, което последва, е поднасяне на нашата радост към Великото в света. 13. Тъкане: Със стъпките и характерните движения на ръцете в това упражнение се изразява един органически процес в Природата или работата на съграждащия процес в нея. Нали между Северния и Южния полюс на Земята става кръгообращение на електричеството и магнетизма? Именно в това упражнение чрез кръстосаните движения от ляво на дясно и обратно се обрисуват електричните и магнетичните течения, които циркулират между двата полюса. Обаче и всяка материална частица има свои полюси, също така – и всеки орган, или енергийните и магнетичните енергии работят във всеки човек. Правилното изиграване на това упражнение, от една страна, ни води към осъзнаване на дейността на съграждащия принцип в Природата, и от друга, то е метод за внасяне на хармония и ритъм в тези процеси както в нас, така и в живота на човечеството. 14. Мисли: Бавното движение при вдигането на ръцете над главата от дясно на ляво и обратно, а и после тръгването напред със загребващите движения на ръцете и накрая движенията, като че ли се крепи нещо, ни свързват с Умствения свят – ние встъпваме в него. Чрез това упражнение внасяме в организма ритъм, който иде от областта на Разумния свят, от света на правата, възвишена мисъл. Първата част на упражнението е възприемане на това, що праща Умственият свят, а втората част – внедряване на възприетото в Живота или нашата обмислена дейност. 15. Аум: Има едно енергийно течение, което иде от Слънцето и минава през центъра на Земята. И друго енергийно течение, което иде от Земята и минава през Слънцето.
към текста >>

Чрез това упражнение внасяме в организма ритъм, който иде от областта на Разумния свят, от света на правата, възвишена мисъл.
Нали между Северния и Южния полюс на Земята става кръгообращение на електричеството и магнетизма? Именно в това упражнение чрез кръстосаните движения от ляво на дясно и обратно се обрисуват електричните и магнетичните течения, които циркулират между двата полюса. Обаче и всяка материална частица има свои полюси, също така – и всеки орган, или енергийните и магнетичните енергии работят във всеки човек. Правилното изиграване на това упражнение, от една страна, ни води към осъзнаване на дейността на съграждащия принцип в Природата, и от друга, то е метод за внасяне на хармония и ритъм в тези процеси както в нас, така и в живота на човечеството. 14. Мисли: Бавното движение при вдигането на ръцете над главата от дясно на ляво и обратно, а и после тръгването напред със загребващите движения на ръцете и накрая движенията, като че ли се крепи нещо, ни свързват с Умствения свят – ние встъпваме в него. Чрез това упражнение внасяме в организма ритъм, който иде от областта на Разумния свят, от света на правата, възвишена мисъл. Първата част на упражнението е възприемане на това, що праща Умственият свят, а втората част – внедряване на възприетото в Живота или нашата обмислена дейност. 15. Аум: Има едно енергийно течение, което иде от Слънцето и минава през центъра на Земята. И друго енергийно течение, което иде от Земята и минава през Слънцето. Когато протегнем едната ръка нагоре с ъгъл 135 градуса наклон, то чрез нея възприемаме Божественото, а чрез крака, с който стъпваме, приемаме земни енергии. Чрез тази ръка и крак, които са протегнати надолу с ъгъл 135 градуса, изхвърляме нечистото, необработените и дисхармонични енергии към Земята.
към текста >>

Първата част на упражнението е възприемане на това, що праща Умственият свят, а втората част – внедряване на възприетото в Живота или нашата обмислена дейност.
Именно в това упражнение чрез кръстосаните движения от ляво на дясно и обратно се обрисуват електричните и магнетичните течения, които циркулират между двата полюса. Обаче и всяка материална частица има свои полюси, също така – и всеки орган, или енергийните и магнетичните енергии работят във всеки човек. Правилното изиграване на това упражнение, от една страна, ни води към осъзнаване на дейността на съграждащия принцип в Природата, и от друга, то е метод за внасяне на хармония и ритъм в тези процеси както в нас, така и в живота на човечеството. 14. Мисли: Бавното движение при вдигането на ръцете над главата от дясно на ляво и обратно, а и после тръгването напред със загребващите движения на ръцете и накрая движенията, като че ли се крепи нещо, ни свързват с Умствения свят – ние встъпваме в него. Чрез това упражнение внасяме в организма ритъм, който иде от областта на Разумния свят, от света на правата, възвишена мисъл. Първата част на упражнението е възприемане на това, що праща Умственият свят, а втората част – внедряване на възприетото в Живота или нашата обмислена дейност. 15. Аум: Има едно енергийно течение, което иде от Слънцето и минава през центъра на Земята. И друго енергийно течение, което иде от Земята и минава през Слънцето. Когато протегнем едната ръка нагоре с ъгъл 135 градуса наклон, то чрез нея възприемаме Божественото, а чрез крака, с който стъпваме, приемаме земни енергии. Чрез тази ръка и крак, които са протегнати надолу с ъгъл 135 градуса, изхвърляме нечистото, необработените и дисхармонични енергии към Земята. С това последователно вдигане на всяка ръка, наклонена напред и нагоре, с последователното отлепване на всеки крак се изобразява полетът на човешкия Дух, вечният му стремеж към висините.
към текста >>

Втората част е протичане на животворните енергии през човека като мощни води.
Човек работи на Земята, но вътрешният му поглед винаги е свързан със света на звездите. Той гради на Земята, но иска да въплъти това, което долавя от звездните сфери. Тези движения са метод за свързване с Природата, за влизане в хармоничен допир с нея. 16. Изгрява Слънцето: В първата част на упражнението с дъгообразните движения на ръцете отпред, встрани и нагоре се обрисува възлизането на слънчевия диск, а във втората част ръцете правят загребване, наподобяващо бликането на изворни води. Първата част е процесът на зараждане на новото и още показва, че всички слънчеви енергии трябва да влязат в човека, за да може той да расте и да се развива. Втората част е протичане на животворните енергии през човека като мощни води. 17. Квадрат: Движенията на това упражнение говорят, че ние трябва да си служим с онази права мярка, с която се мерят нещата на Земята. С поредни стьпки играещият се движи в квадрат, като последователно обръща лице към четирите посоки на света: изток, запад, север, юг. Така става свързване със силите на четирите посоки: изток означава Правдата, юг – Добродетелта, север – Истината, запад – животът на Земята, или запад показва какво благо са Истината, Правдата и Добродетелта за човека. Като залезе Слънцето, нали човек оценява какво благо е то? 18. Красота: С тези движения се обработват силите, получени от Квадрата.
към текста >>

Така става свързване със силите на четирите посоки: изток означава Правдата, юг – Добродетелта, север – Истината, запад – животът на Земята, или запад показва какво благо са Истината, Правдата и Добродетелта за човека.
16. Изгрява Слънцето: В първата част на упражнението с дъгообразните движения на ръцете отпред, встрани и нагоре се обрисува възлизането на слънчевия диск, а във втората част ръцете правят загребване, наподобяващо бликането на изворни води. Първата част е процесът на зараждане на новото и още показва, че всички слънчеви енергии трябва да влязат в човека, за да може той да расте и да се развива. Втората част е протичане на животворните енергии през човека като мощни води. 17. Квадрат: Движенията на това упражнение говорят, че ние трябва да си служим с онази права мярка, с която се мерят нещата на Земята. С поредни стьпки играещият се движи в квадрат, като последователно обръща лице към четирите посоки на света: изток, запад, север, юг. Така става свързване със силите на четирите посоки: изток означава Правдата, юг – Добродетелта, север – Истината, запад – животът на Земята, или запад показва какво благо са Истината, Правдата и Добродетелта за човека. Като залезе Слънцето, нали човек оценява какво благо е то? 18. Красота: С тези движения се обработват силите, получени от Квадрата. Ръцете са една след друга и се изнасят наклонено напред и нагоре, същевременно се прави и последователното люлеене на тялото върху единия и другия крак. Придобитите сили се посвещават на обработване, на изкуството да живееш творчески. Линиите, които се описват, са прави и можем да кажем, че чрез това упражнение е изразен мъжкият, положителният принцип, който обработва Квадрата.
към текста >>

Ръцете през цялото упражнение се движат заедно, успоредно една на друга, и с това изразяват единството, което трябва да съществува в нашия вътрешен живот – единство между ум и сърце.
Това е магнетизмът. 20. Побеждаване: Движенията на ръцете, които се изнасят напред и нагоре, като че ли блъскат въздуха, изобразяват утвърждаването на всичко онова, което е придобито – да станем разумни господари на всичко, що сме придобили. 21. Радостта на Земята (Люлеене): Люлеем ръце и ту сме с лице към центъра, ту сме гърбом. Дошло е възнаграждението чрез всичко, що сме придобили, и с такива движения се изразява радостта от плодовете. Движенията са дъгообразни, магнетични. Ръцете през цялото упражнение се движат заедно, успоредно една на друга, и с това изразяват единството, което трябва да съществува в нашия вътрешен живот – единство между ум и сърце. Това упражнение съдейства за придобиване на вътрешно единство. 22. Запознаване: Паневритмията се играе в кръг и по двойки. И при това упражнение двамата участници се обръщат един срещу друг и си хващат ръцете, като се описва един общ венец, после ръцете се пускат и двамата са гърбом един към друг. Това упражнение развива самосъзнанието: човек трябва духовно да приема ближния, да вижда хубавите страни, които другите имат в себе си; и те взаимно да се оценяват, подкрепят и обичат. Обърнати един срещу друг, играещите образуват елипса, а обърнати гърбом един към друг и с движенията на ръцете, образуват хипербола.
към текста >>

Хиперболата е метод за разрешаване на големите противоречия в живота.
Това упражнение съдейства за придобиване на вътрешно единство. 22. Запознаване: Паневритмията се играе в кръг и по двойки. И при това упражнение двамата участници се обръщат един срещу друг и си хващат ръцете, като се описва един общ венец, после ръцете се пускат и двамата са гърбом един към друг. Това упражнение развива самосъзнанието: човек трябва духовно да приема ближния, да вижда хубавите страни, които другите имат в себе си; и те взаимно да се оценяват, подкрепят и обичат. Обърнати един срещу друг, играещите образуват елипса, а обърнати гърбом един към друг и с движенията на ръцете, образуват хипербола. Хиперболата е метод за разрешаване на големите противоречия в живота. При нея двете половини символизират човека раздвоен, създаването на полюсите – мъжа и жената. И после, като се съединяват в едно, образува се човекът. 23. Хубав ден: Последователно се изнася единият крак напред във въздуха и се пружинира на другия с леко прегъване в коляното. Чрез движенията, при които се стои на един крак, се дава правилен ход на нервната енергия. Така се засилват волевите постъпки на човека.
към текста >>

27. Дишане: Чрез тези музикални дихателни упражнения се приучваме да служим в акорд с Живота, чрез музикалния метод се влиза в хармония с Природата.
Петата отговаря на физическия свят, а пръстите – на Умствения. Когато стъпваме на петите, възприемаме от физическия свят, а когато стъпваме на пръстите, възприемаме от Умствения. И в двата свята трябва да уредим противоречията, които съществуват. И при третата фигура, при която се извършват паралелни движения на ръцете и нозете, е също така. И трите фигури отварят път за правилно използване на дадените от Природата блага. 27. Дишане: Чрез тези музикални дихателни упражнения се приучваме да служим в акорд с Живота, чрез музикалния метод се влиза в хармония с Природата. 28. Заключително упражнение: Ръцете се вдигат и се прави обливане. Движенията изразяват, че трябва да приемем Божиите благословения преизобилно и със свобода. Когато ръцете се вдигат и се съединят над главата, тогава сме в контакт с енергиите на висшите мирове и ги пренасяме надолу към физическото поле. Като се спуснат ръцете, те се разделят, или във физическия свят имаме поляризиране – два полюса. Когато сме на физическото поле, ние сме далече от Реалността, която е основа на Битието, и сме жадни за духовното, не бива да загубим усещане за духовните измерения на нашата същност.
към текста >>

60. 83) Разумност в Природата и в човека - Боян Боев (1883 – 1963)

Основна истина в окултната наука е, че животът е надарен със съзнание.
РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА71 1. Изучаване на Природата по смисъл Зад всяко явление, зад енергията седи една разумна сила. Основна истина в окултната наука е, че животът е надарен със съзнание. Тази истина е ключ към разбиране на дълбоките тайни, които ни заобикалят, и е ориентир в изучаването на Природата по смисъл. Мнозина смятат, че по-висшите животни имат съзнание, но някои се съмняват за наличие на такова при нисшите, като изтъкват, че техните движения се дължат на механични причини и на физико-химични процеси, без участието на съзнанието. Но очевидно е, че по еволюционната стълбица не можем да поставим граница между висшите животни и нисшите, а се наблюдава незабелязан преход между тях. От друга страна могат да се приведат ред доказателства, че нисшите животни, даже и едноклетъчните, имат съзнание. Сетивните органи у медузата (мешести) и зрителните органи у камшичните инфузории (flagellia) показват, че тези организми имат зрителни и други възприятия.
към текста >>

Мнозина смятат, че по-висшите животни имат съзнание, но някои се съмняват за наличие на такова при нисшите, като изтъкват, че техните движения се дължат на механични причини и на физико-химични процеси, без участието на съзнанието.
РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА71 1. Изучаване на Природата по смисъл Зад всяко явление, зад енергията седи една разумна сила. Основна истина в окултната наука е, че животът е надарен със съзнание. Тази истина е ключ към разбиране на дълбоките тайни, които ни заобикалят, и е ориентир в изучаването на Природата по смисъл. Мнозина смятат, че по-висшите животни имат съзнание, но някои се съмняват за наличие на такова при нисшите, като изтъкват, че техните движения се дължат на механични причини и на физико-химични процеси, без участието на съзнанието. Но очевидно е, че по еволюционната стълбица не можем да поставим граница между висшите животни и нисшите, а се наблюдава незабелязан преход между тях. От друга страна могат да се приведат ред доказателства, че нисшите животни, даже и едноклетъчните, имат съзнание. Сетивните органи у медузата (мешести) и зрителните органи у камшичните инфузории (flagellia) показват, че тези организми имат зрителни и други възприятия. А възприятията са вече психичен процес, който доказва присъствието на съзнание. Друг пример е съществуването на организми, чиято преходност между растения и животни е толкова ясна, че даже някои от тях се изучават едновременно и в ботаниката, и в зоологията.
към текста >>

Но очевидно е, че по еволюционната стълбица не можем да поставим граница между висшите животни и нисшите, а се наблюдава незабелязан преход между тях.
1. Изучаване на Природата по смисъл Зад всяко явление, зад енергията седи една разумна сила. Основна истина в окултната наука е, че животът е надарен със съзнание. Тази истина е ключ към разбиране на дълбоките тайни, които ни заобикалят, и е ориентир в изучаването на Природата по смисъл. Мнозина смятат, че по-висшите животни имат съзнание, но някои се съмняват за наличие на такова при нисшите, като изтъкват, че техните движения се дължат на механични причини и на физико-химични процеси, без участието на съзнанието. Но очевидно е, че по еволюционната стълбица не можем да поставим граница между висшите животни и нисшите, а се наблюдава незабелязан преход между тях. От друга страна могат да се приведат ред доказателства, че нисшите животни, даже и едноклетъчните, имат съзнание. Сетивните органи у медузата (мешести) и зрителните органи у камшичните инфузории (flagellia) показват, че тези организми имат зрителни и други възприятия. А възприятията са вече психичен процес, който доказва присъствието на съзнание. Друг пример е съществуването на организми, чиято преходност между растения и животни е толкова ясна, че даже някои от тях се изучават едновременно и в ботаниката, и в зоологията. Разглеждайки проявите им, се стига до убеждението, че логически ненаучно е да отречем съзнание и у растенията.
към текста >>

От друга страна могат да се приведат ред доказателства, че нисшите животни, даже и едноклетъчните, имат съзнание.
Зад всяко явление, зад енергията седи една разумна сила. Основна истина в окултната наука е, че животът е надарен със съзнание. Тази истина е ключ към разбиране на дълбоките тайни, които ни заобикалят, и е ориентир в изучаването на Природата по смисъл. Мнозина смятат, че по-висшите животни имат съзнание, но някои се съмняват за наличие на такова при нисшите, като изтъкват, че техните движения се дължат на механични причини и на физико-химични процеси, без участието на съзнанието. Но очевидно е, че по еволюционната стълбица не можем да поставим граница между висшите животни и нисшите, а се наблюдава незабелязан преход между тях. От друга страна могат да се приведат ред доказателства, че нисшите животни, даже и едноклетъчните, имат съзнание. Сетивните органи у медузата (мешести) и зрителните органи у камшичните инфузории (flagellia) показват, че тези организми имат зрителни и други възприятия. А възприятията са вече психичен процес, който доказва присъствието на съзнание. Друг пример е съществуването на организми, чиято преходност между растения и животни е толкова ясна, че даже някои от тях се изучават едновременно и в ботаниката, и в зоологията. Разглеждайки проявите им, се стига до убеждението, че логически ненаучно е да отречем съзнание и у растенията. В потвърждение на това могат да се изтъкнат наскоро визираните от науката статоцисти като сетивни органи у растенията, което показва, че като жив организъм и те имат възприятия, следователно и психичен живот.
към текста >>

Друг пример е съществуването на организми, чиято преходност между растения и животни е толкова ясна, че даже някои от тях се изучават едновременно и в ботаниката, и в зоологията.
Мнозина смятат, че по-висшите животни имат съзнание, но някои се съмняват за наличие на такова при нисшите, като изтъкват, че техните движения се дължат на механични причини и на физико-химични процеси, без участието на съзнанието. Но очевидно е, че по еволюционната стълбица не можем да поставим граница между висшите животни и нисшите, а се наблюдава незабелязан преход между тях. От друга страна могат да се приведат ред доказателства, че нисшите животни, даже и едноклетъчните, имат съзнание. Сетивните органи у медузата (мешести) и зрителните органи у камшичните инфузории (flagellia) показват, че тези организми имат зрителни и други възприятия. А възприятията са вече психичен процес, който доказва присъствието на съзнание. Друг пример е съществуването на организми, чиято преходност между растения и животни е толкова ясна, че даже някои от тях се изучават едновременно и в ботаниката, и в зоологията. Разглеждайки проявите им, се стига до убеждението, че логически ненаучно е да отречем съзнание и у растенията. В потвърждение на това могат да се изтъкнат наскоро визираните от науката статоцисти като сетивни органи у растенията, което показва, че като жив организъм и те имат възприятия, следователно и психичен живот. Нещо повече, чрез по-нови изследвания се констатира, че психичното е важен фактор при процесите в организма, а също и при еволюцията. Това се доказва чрез така нареченото пряко приспособяване. Установяването на прякото приспособяване показва, че механичният фактор не е достатъчен да обясни това реагиране на организма и затова трябва да се признае действието и на един друг вече вътрешен психичен фактор в организма.
към текста >>

В потвърждение на това могат да се изтъкнат наскоро визираните от науката статоцисти като сетивни органи у растенията, което показва, че като жив организъм и те имат възприятия, следователно и психичен живот.
От друга страна могат да се приведат ред доказателства, че нисшите животни, даже и едноклетъчните, имат съзнание. Сетивните органи у медузата (мешести) и зрителните органи у камшичните инфузории (flagellia) показват, че тези организми имат зрителни и други възприятия. А възприятията са вече психичен процес, който доказва присъствието на съзнание. Друг пример е съществуването на организми, чиято преходност между растения и животни е толкова ясна, че даже някои от тях се изучават едновременно и в ботаниката, и в зоологията. Разглеждайки проявите им, се стига до убеждението, че логически ненаучно е да отречем съзнание и у растенията. В потвърждение на това могат да се изтъкнат наскоро визираните от науката статоцисти като сетивни органи у растенията, което показва, че като жив организъм и те имат възприятия, следователно и психичен живот. Нещо повече, чрез по-нови изследвания се констатира, че психичното е важен фактор при процесите в организма, а също и при еволюцията. Това се доказва чрез така нареченото пряко приспособяване. Установяването на прякото приспособяване показва, че механичният фактор не е достатъчен да обясни това реагиране на организма и затова трябва да се признае действието и на един друг вече вътрешен психичен фактор в организма. Окултизмът приема, че не само растенията, но и минералното царство е надарено със съзнание, наречено подсъзнание. Разбира се, когато употребяваме думата съзнание, не трябва да го антропоморфизираме (да му приписваме човешки свойства и качества).
към текста >>

Но при задълбочено търсене на Истината може да се влезе в общение с вътрешния ѝ живот.
Окултизмът приема, че не само растенията, но и минералното царство е надарено със съзнание, наречено подсъзнание. Разбира се, когато употребяваме думата съзнание, не трябва да го антропоморфизираме (да му приписваме човешки свойства и качества). Естествено, не трябва да придаваме на растителното и минералното царство съзнание, подобно на човешкото. 2. Разширение на съзнанието Докато културата е така рязко потънала в материята, отношенията на хората към Природата са механични и те я изучават само по форма. Но при задълбочено търсене на Истината може да се влезе в общение с вътрешния ѝ живот. В една от лекциите си Учителя изтъкна пред нас, че изучаването само на материалната страна на Природата, без нейната напълно реална духовна страна, причинява огрубяване на характера. Разбира се, изучаването на материалната страна на Природата в никакъв случай не бива да се пренебрегва, но то е необходимо да се придружи с проучване и на духовната ѝ страна. И всякога, когато човек влезе в контакт със сакралните сили на Природата, в него се дава ход на развитие на заложбите, спящи в душата му. Ето защо за правилното развитие на индивида и човечеството е необходимо едно ново отношение към Природата – целенасочено интимно свързване с вътрешния ѝ живот. Тогава съзнанието се разширява и започва да работи в по-високо поле и в такъв случай и в най-обикновените наглед природни явления ще видим нещо красиво и пълно със смисъл.
към текста >>

Ето защо за правилното развитие на индивида и човечеството е необходимо едно ново отношение към Природата – целенасочено интимно свързване с вътрешния ѝ живот.
Докато културата е така рязко потънала в материята, отношенията на хората към Природата са механични и те я изучават само по форма. Но при задълбочено търсене на Истината може да се влезе в общение с вътрешния ѝ живот. В една от лекциите си Учителя изтъкна пред нас, че изучаването само на материалната страна на Природата, без нейната напълно реална духовна страна, причинява огрубяване на характера. Разбира се, изучаването на материалната страна на Природата в никакъв случай не бива да се пренебрегва, но то е необходимо да се придружи с проучване и на духовната ѝ страна. И всякога, когато човек влезе в контакт със сакралните сили на Природата, в него се дава ход на развитие на заложбите, спящи в душата му. Ето защо за правилното развитие на индивида и човечеството е необходимо едно ново отношение към Природата – целенасочено интимно свързване с вътрешния ѝ живот. Тогава съзнанието се разширява и започва да работи в по-високо поле и в такъв случай и в най-обикновените наглед природни явления ще видим нещо красиво и пълно със смисъл. Защо растението събужда у нас чувства? Дали това е само под влияние на естетичната форма? И защо на тази голяма палитра от видове растения ние откликваме с разнообразни вътрешни настроения? Това се дължи на взаимодействието между етерните и висшите строителни сили на растението и тези на човешкия организъм.
към текста >>

По този път човек е в състояние да влиза в общение с вътрешния живот на растението, който е също така психичен.
Тогава съзнанието се разширява и започва да работи в по-високо поле и в такъв случай и в най-обикновените наглед природни явления ще видим нещо красиво и пълно със смисъл. Защо растението събужда у нас чувства? Дали това е само под влияние на естетичната форма? И защо на тази голяма палитра от видове растения ние откликваме с разнообразни вътрешни настроения? Това се дължи на взаимодействието между етерните и висшите строителни сили на растението и тези на човешкия организъм. По този път човек е в състояние да влиза в общение с вътрешния живот на растението, който е също така психичен. Общението с живите части на Природата е духовна необходимост. За да образува човек контакт с живия импулс на Природата, той трябва да отвори душата си и да съзнава присъствието на светли сили. Това обяснява защо при нашите чисто механични виждания се свързваме тъй малко с духовния потенциал на Природата. Когато отношението ни към Природата е чисто механично, то тя стои пред нас напълно заключена. Ако мислим, че тя се изчерпва само с механични явления и закони, ние затваряме душата си и съзнанието си за живите и разумни природни сили.
към текста >>

С тези погрешни схващания на природните закони сами правим душата си предварително недостъпна за възвишените сили, които ни заобикалят.
Общението с живите части на Природата е духовна необходимост. За да образува човек контакт с живия импулс на Природата, той трябва да отвори душата си и да съзнава присъствието на светли сили. Това обяснява защо при нашите чисто механични виждания се свързваме тъй малко с духовния потенциал на Природата. Когато отношението ни към Природата е чисто механично, то тя стои пред нас напълно заключена. Ако мислим, че тя се изчерпва само с механични явления и закони, ние затваряме душата си и съзнанието си за живите и разумни природни сили. С тези погрешни схващания на природните закони сами правим душата си предварително недостъпна за възвишените сили, които ни заобикалят. А когато отидем сред Природата със съзнание, че нейните форми са външно изявление на разумните сили, които работят в лабораторията ѝ, тогава се създават благоприятни условия за влизане в контакт с тях. И ако отидем при цветята и дърветата с такова съзнание, то ние ще влезем в общение с разумните сили, които работят в тях, и това ще ни повдигне. Същият закон има приложение не само по отношение на растенията, но и по отношение на слънчевите лъчи. За да се свържем с духовната същност на слънчевата светлина, трябва да съзнаваме, че тя е изявление на Разумността. Тогава ще се озовем в благоприятните условия да сме в единение със Слънчевите същества и именно тогава ще почерпим от слънчевата светлина сили, които инак не бихме могли да получим.
към текста >>

В Природата работят духовни сили от възвишен характер.
Същият закон има приложение не само по отношение на растенията, но и по отношение на слънчевите лъчи. За да се свържем с духовната същност на слънчевата светлина, трябва да съзнаваме, че тя е изявление на Разумността. Тогава ще се озовем в благоприятните условия да сме в единение със Слънчевите същества и именно тогава ще почерпим от слънчевата светлина сили, които инак не бихме могли да получим. Будно съзнание е необходимо и при храненето, защото то не е чисто механичен процес, нито храната е само нещо материално – освен физикохимични сили тя има и духовно съдържание; ако отчитаме това, ще влезем в контакт с вътрешната ѝ сила. След споменатото дотук нека изтъкнем следния закон: за да се свържем с известни духовни сили в Природата, трябва да се издигнем в своето съзнание до това поле, в което те действат, или по друг начин казано, да можем да се нагласим да приемаме вълни със същата честота, каквито се изпращат от Светлите същества. В Природата работят духовни сили от възвишен характер. Светли същества от йерархия, далечна в своята еволюция от тази на човечеството, са проводник, чрез който се проявяват Божествените сили. Природата, която наблюдаваме около нас, е завеса, спусната пред лабораторията, в която работят тези съзнателни същества. И след като отидем сред Природата с душа, изпълнена от Любов, Вяра, Мир, Радост и Благодарност, и повдигнем съзнанието си до това поле, в което действат Възвишените сили, то тогава ще почерпим благодат от нея и ще имаме ново разбиране за пълнотата на живота и за слънчевите лъчи. Човек влиза в контакт с живите сили около себе си, с които съзнанието му се намира в хармония. Същото важи и за отношенията между хората.
към текста >>

И след като отидем сред Природата с душа, изпълнена от Любов, Вяра, Мир, Радост и Благодарност, и повдигнем съзнанието си до това поле, в което действат Възвишените сили, то тогава ще почерпим благодат от нея и ще имаме ново разбиране за пълнотата на живота и за слънчевите лъчи.
Будно съзнание е необходимо и при храненето, защото то не е чисто механичен процес, нито храната е само нещо материално – освен физикохимични сили тя има и духовно съдържание; ако отчитаме това, ще влезем в контакт с вътрешната ѝ сила. След споменатото дотук нека изтъкнем следния закон: за да се свържем с известни духовни сили в Природата, трябва да се издигнем в своето съзнание до това поле, в което те действат, или по друг начин казано, да можем да се нагласим да приемаме вълни със същата честота, каквито се изпращат от Светлите същества. В Природата работят духовни сили от възвишен характер. Светли същества от йерархия, далечна в своята еволюция от тази на човечеството, са проводник, чрез който се проявяват Божествените сили. Природата, която наблюдаваме около нас, е завеса, спусната пред лабораторията, в която работят тези съзнателни същества. И след като отидем сред Природата с душа, изпълнена от Любов, Вяра, Мир, Радост и Благодарност, и повдигнем съзнанието си до това поле, в което действат Възвишените сили, то тогава ще почерпим благодат от нея и ще имаме ново разбиране за пълнотата на живота и за слънчевите лъчи. Човек влиза в контакт с живите сили около себе си, с които съзнанието му се намира в хармония. Същото важи и за отношенията между хората. Ако схващаме, че отсрещният нам човек живее само със съзнание и самосъзнание, то ще влезем с него във външни, механични отношения. Обаче ако се проникваме от мисълта, че във всяко човешко същество, даже и у падналия грешник, живее и свръхсъзнанието, то тогава ще можем да влезем в съприкосновение с благородното – душата и духа. Ако имаме духовно разбиране към частите на Природата, то ние ще бъдем свързани с вътрешния ѝ живот.
към текста >>

Ако имаме духовно разбиране към частите на Природата, то ние ще бъдем свързани с вътрешния ѝ живот.
И след като отидем сред Природата с душа, изпълнена от Любов, Вяра, Мир, Радост и Благодарност, и повдигнем съзнанието си до това поле, в което действат Възвишените сили, то тогава ще почерпим благодат от нея и ще имаме ново разбиране за пълнотата на живота и за слънчевите лъчи. Човек влиза в контакт с живите сили около себе си, с които съзнанието му се намира в хармония. Същото важи и за отношенията между хората. Ако схващаме, че отсрещният нам човек живее само със съзнание и самосъзнание, то ще влезем с него във външни, механични отношения. Обаче ако се проникваме от мисълта, че във всяко човешко същество, даже и у падналия грешник, живее и свръхсъзнанието, то тогава ще можем да влезем в съприкосновение с благородното – душата и духа. Ако имаме духовно разбиране към частите на Природата, то ние ще бъдем свързани с вътрешния ѝ живот. Щом създадем интимни връзки с тези живи части, те ще ни проговорят. Една възвишена хармония – изявление на тяхното естество, се разлива наоколо им. И когато човек се яви пред тях със свещено чувство, той непременно ще долови чрез интуицията си хармонията и музиката – съдържанието на идеите, с които говорят живите съставни части на Природата. Всякога съзерцанието на Природата ражда в човека идеи. Природата е извор на идеи.
към текста >>

Една възвишена хармония – изявление на тяхното естество, се разлива наоколо им.
Същото важи и за отношенията между хората. Ако схващаме, че отсрещният нам човек живее само със съзнание и самосъзнание, то ще влезем с него във външни, механични отношения. Обаче ако се проникваме от мисълта, че във всяко човешко същество, даже и у падналия грешник, живее и свръхсъзнанието, то тогава ще можем да влезем в съприкосновение с благородното – душата и духа. Ако имаме духовно разбиране към частите на Природата, то ние ще бъдем свързани с вътрешния ѝ живот. Щом създадем интимни връзки с тези живи части, те ще ни проговорят. Една възвишена хармония – изявление на тяхното естество, се разлива наоколо им. И когато човек се яви пред тях със свещено чувство, той непременно ще долови чрез интуицията си хармонията и музиката – съдържанието на идеите, с които говорят живите съставни части на Природата. Всякога съзерцанието на Природата ражда в човека идеи. Природата е извор на идеи. Всъщност светлината е проникната от музика и хармония и точно такава субстанция изпълва цялата Природа. Първо тя се долавя интуитивно, а когато човек възприеме слънчевата светлина с душата си, у него ще се родят нови идеи, целият товар, който носи на раменете си, ще се снеме и той ще има импулс за дейност.
към текста >>

Разумната Природа всеки ден донася нови откровения и ако човек е чист и с будно съзнание, то вътрешният му живот ще се изгражда само чрез нови познания.
Всякога съзерцанието на Природата ражда в човека идеи. Природата е извор на идеи. Всъщност светлината е проникната от музика и хармония и точно такава субстанция изпълва цялата Природа. Първо тя се долавя интуитивно, а когато човек възприеме слънчевата светлина с душата си, у него ще се родят нови идеи, целият товар, който носи на раменете си, ще се снеме и той ще има импулс за дейност. Слънчевите лъчи всякога говорят и идеите, които са ни разкрили вчера, няма да ги повторят днес. Разумната Природа всеки ден донася нови откровения и ако човек е чист и с будно съзнание, то вътрешният му живот ще се изгражда само чрез нови познания. За да се раздвижат спящите сили на душата, трябва да се съзерцават природните красоти като изявление на разумни сили. Така вътрешните дарби се развиват и се събуждат силите на душата. Тук ще цитирам следните думи на Учителя: „Към формите на Природата новият човек ще има ново отношение, защото той няма да ги мисли за плод на механични сили, но ще ги възприема като изявление на разумни сили, които работят в Природата. Природата разполага със свои художници, творящи нейната неповторимост. Когато гледаме на природните красоти по духовен начин, в нас се събуждат дълбоки вътрешни сили.
към текста >>

На тези, които са обременени, и на онези, които са песимисти, бих препоръчал да наблюдават живота на пеперудата, да видят нейната красота и стадиите ѝ на развитие.
За да се раздвижат спящите сили на душата, трябва да се съзерцават природните красоти като изявление на разумни сили. Така вътрешните дарби се развиват и се събуждат силите на душата. Тук ще цитирам следните думи на Учителя: „Към формите на Природата новият човек ще има ново отношение, защото той няма да ги мисли за плод на механични сили, но ще ги възприема като изявление на разумни сили, които работят в Природата. Природата разполага със свои художници, творящи нейната неповторимост. Когато гледаме на природните красоти по духовен начин, в нас се събуждат дълбоки вътрешни сили. На тези, които са обременени, и на онези, които са песимисти, бих препоръчал да наблюдават живота на пеперудата, да видят нейната красота и стадиите ѝ на развитие. Когато посадиш едно семенце, чакаш много години, за да видиш резултата – порасналото дърво; също така и пеперудата е едно семенце и трябва да се почака следващата фаза, за да се разбере нейното естество. Пеперудените крила не са само едно съчетание на механични сили – те са изработени интелигентно с една невидима четка.“ При днешното възпитание трябва да се влее един духовен елемент. Например, когато учениците ходят на екскурзии, нека да не кьсат цветята, за да ги изучават после в клас; по-добре е да ги опознаят сред самата Природа, изпитвайки живо чувство към тях. Като се свържат с вътрешния живот на Природата, подрастващите ще получат от нея поддръжка и така ще се даде голям тласък на тяхното развитие.
към текста >>

Като се свържат с вътрешния живот на Природата, подрастващите ще получат от нея поддръжка и така ще се даде голям тласък на тяхното развитие.
На тези, които са обременени, и на онези, които са песимисти, бих препоръчал да наблюдават живота на пеперудата, да видят нейната красота и стадиите ѝ на развитие. Когато посадиш едно семенце, чакаш много години, за да видиш резултата – порасналото дърво; също така и пеперудата е едно семенце и трябва да се почака следващата фаза, за да се разбере нейното естество. Пеперудените крила не са само едно съчетание на механични сили – те са изработени интелигентно с една невидима четка.“ При днешното възпитание трябва да се влее един духовен елемент. Например, когато учениците ходят на екскурзии, нека да не кьсат цветята, за да ги изучават после в клас; по-добре е да ги опознаят сред самата Природа, изпитвайки живо чувство към тях. Като се свържат с вътрешния живот на Природата, подрастващите ще получат от нея поддръжка и така ще се даде голям тласък на тяхното развитие. Освен това хубаво е децата да работят сред Природата: да отглеждат цветя, плодни дръвчета, зеленчуци и да се грижат за екологичното равновесие. Необходимо е още в ранна възраст да се дойде до интуитивно долавяне на разумното, което работи зад видимите форми на Природата. Преподавателите не могат да дадат на учениците си това, което сами нямат. Колкото и увлекателно да приказват, могат да дадат само от онова, което имат проявено в себе си. Ето защо сами те трябва да имат ново отношение към Природата, трябва сами те да го преживеят, за да могат да въведат своите ученици в свещения храм на Природата.
към текста >>

Няма живот извън живота на Първото начало.
3. Разумното в човека Човешката душа е космос. Човешката душа е океан. Ние още не сме познали себе си, не сме се познали и един друг. Това нещо, което ние не знаем, сме самите ние. Няма живот извън живота на Първото начало. Първоосновата е Разумното начало и всъщност еволюцията е негова постъпателно нарастваща проява. Колкото едно Царство е на по-висока степен на развитие, толкова повече ще прояви вложената Истина в себе си. Да растем, значи да проявяваме все повече и повече Бога чрез себе си. Именно чрез Разумното начало, което работи сред цялата Природа, ние сме в непосредствен контакт отвътре, чрез нашето собствено дълбоко естество. Човек все още не е намерил себе си.
към текста >>

При това положение човек съзнава себе си като същество, което обича, прощава и се жертва, обхванат е от необикновено вдъхновение и приема новите идеи – и тогава той изживява връзките си с Целокупния живот на Битието и установява, че околните са му твърде близки и мили като братя, възприема ги като сродни души.
За такъв пример може да ни послужи Свидригайлов, един от героите на романа „Престъпление и наказание“ от Достоевски72. Него, който е морално покварен и живее развратно и безидейно, в един момент го обхваща неудовлетвореност и пустота и той започва да изпитва духовен копнеж. Когато човек пожелае да заживее за красивото и доброто, когато закопнее за света на Истината (вж. стихотворението „Бор“ от Иван Вазов), това иде от душата – тя нашепва за всички възможности, които се крият в нейната обител. Всеки човек може да изживее свещения миг, когато душата – Божествената семка, се проявява от вътре на вън и донася сила, радост, вяра, чистота, светлина, мир, Любов. При това положение човек съзнава себе си като същество, което обича, прощава и се жертва, обхванат е от необикновено вдъхновение и приема новите идеи – и тогава той изживява връзките си с Целокупния живот на Битието и установява, че околните са му твърде близки и мили като братя, възприема ги като сродни души. Защо, когато в нас се прояви Божественото, иде радостта? Защото оковите се сгромолясват и човек възприема естеството си свободно, осмисля единството на Живота и отново блясва онази неразривна връзка между душите. И в най-големите противоречия, през които минаваме, ако се вслушваме във вътрешния глас, ще усетим радост и вяра. Учителя казва: „Постоянно ни идат светли мисли, благи чувства, благородни стремежи. Откъде идат те?
към текста >>

Защото оковите се сгромолясват и човек възприема естеството си свободно, осмисля единството на Живота и отново блясва онази неразривна връзка между душите.
Когато човек пожелае да заживее за красивото и доброто, когато закопнее за света на Истината (вж. стихотворението „Бор“ от Иван Вазов), това иде от душата – тя нашепва за всички възможности, които се крият в нейната обител. Всеки човек може да изживее свещения миг, когато душата – Божествената семка, се проявява от вътре на вън и донася сила, радост, вяра, чистота, светлина, мир, Любов. При това положение човек съзнава себе си като същество, което обича, прощава и се жертва, обхванат е от необикновено вдъхновение и приема новите идеи – и тогава той изживява връзките си с Целокупния живот на Битието и установява, че околните са му твърде близки и мили като братя, възприема ги като сродни души. Защо, когато в нас се прояви Божественото, иде радостта? Защото оковите се сгромолясват и човек възприема естеството си свободно, осмисля единството на Живота и отново блясва онази неразривна връзка между душите. И в най-големите противоречия, през които минаваме, ако се вслушваме във вътрешния глас, ще усетим радост и вяра. Учителя казва: „Постоянно ни идат светли мисли, благи чувства, благородни стремежи. Откъде идат те? Всички благородни подтици човек получава от Възвишеното, което работи в него.“ Любовта ни обгръща както отвън, така и отвътре.
към текста >>

Всички благородни подтици човек получава от Възвишеното, което работи в него.“
Защо, когато в нас се прояви Божественото, иде радостта? Защото оковите се сгромолясват и човек възприема естеството си свободно, осмисля единството на Живота и отново блясва онази неразривна връзка между душите. И в най-големите противоречия, през които минаваме, ако се вслушваме във вътрешния глас, ще усетим радост и вяра. Учителя казва: „Постоянно ни идат светли мисли, благи чувства, благородни стремежи. Откъде идат те? Всички благородни подтици човек получава от Възвишеното, което работи в него.“ Любовта ни обгръща както отвън, така и отвътре. Ние можем да познаем само тези, които обичаме. При Любовта очите ни се отварят и сме напълно способни да видим в тях това, което никой друг не вижда. Както за другите едно дете може да е бездарно, глупаво, лениво, но за майката то е добро, умно и даровито, защото тя го обича и има прозорливост за него – вижда в него това, което никой друг не вижда. Кой е прав?
към текста >>

Животът на личността е безплоден.
Новата култура носи отношения на Любов към всички същества. И когато човек прозре красивото в душите, отношенията ще престанат да бъдат механични – тогава ще се възстанови истинската и трайна връзка между душите. Временните, плитки връзки лесно отпадат. Някой ще отбележи, че еди-кой си има някакви слабости; да, така е, докато той е в период на развитие – после следват други фази. Новото отношение един към друг ще събуди силите и дарбите на душата. Животът на личността е безплоден. Когато са разслабени връзките в колективния живот, тогава дарбите, които крие душата, остават непроявени, нещо повече – противоречивите постановки спрямо Целокупния живот водят към израждане. За съжаление съвременното механизиране на живота в някои отношения води към отслабване на естествените връзки между хората. Но е време да се научим да виждаме Красивото във всички същества – тогава човешкото съзнание ще почне да работи в по-високо поле, където има условия за духовна култура.
към текста >>

Когато са разслабени връзките в колективния живот, тогава дарбите, които крие душата, остават непроявени, нещо повече – противоречивите постановки спрямо Целокупния живот водят към израждане.
И когато човек прозре красивото в душите, отношенията ще престанат да бъдат механични – тогава ще се възстанови истинската и трайна връзка между душите. Временните, плитки връзки лесно отпадат. Някой ще отбележи, че еди-кой си има някакви слабости; да, така е, докато той е в период на развитие – после следват други фази. Новото отношение един към друг ще събуди силите и дарбите на душата. Животът на личността е безплоден. Когато са разслабени връзките в колективния живот, тогава дарбите, които крие душата, остават непроявени, нещо повече – противоречивите постановки спрямо Целокупния живот водят към израждане. За съжаление съвременното механизиране на живота в някои отношения води към отслабване на естествените връзки между хората. Но е време да се научим да виждаме Красивото във всички същества – тогава човешкото съзнание ще почне да работи в по-високо поле, където има условия за духовна култура.
към текста >>

За съжаление съвременното механизиране на живота в някои отношения води към отслабване на естествените връзки между хората.
Временните, плитки връзки лесно отпадат. Някой ще отбележи, че еди-кой си има някакви слабости; да, така е, докато той е в период на развитие – после следват други фази. Новото отношение един към друг ще събуди силите и дарбите на душата. Животът на личността е безплоден. Когато са разслабени връзките в колективния живот, тогава дарбите, които крие душата, остават непроявени, нещо повече – противоречивите постановки спрямо Целокупния живот водят към израждане. За съжаление съвременното механизиране на живота в някои отношения води към отслабване на естествените връзки между хората. Но е време да се научим да виждаме Красивото във всички същества – тогава човешкото съзнание ще почне да работи в по-високо поле, където има условия за духовна култура.
към текста >>

61. 90) Силата се дава на добрите - Боян Боев (1883 – 1963)

Който се е въплътил на Земята, трябва да използва тези хубави условия за живот и да не отлага.
Един брат каза: В последното Утринно слово Вие споменахте, че епохата, в която живеем, е изключително важна и трябва да използваме няколкото десетки предстоящи години, защото иначе ще чакаме хиляди години, догдето дойдат пак такива благоприятни условия. Никакво отлагане! Да се използва вълната, която иде сега. Братът попита: Тази вълна занапред ли има да идва, или е вече дошла? Сега вълната се подема, но не е дошла още в същинската си сила, затова можем да кажем, че тя иде. Който се е въплътил на Земята, трябва да използва тези хубави условия за живот и да не отлага. Новата вест е: „Иде пролетта, Любовта, свободата, Мъдростта, безсмъртието. Известете на учениците в Галилея! “ Галилея – това е възвишеното, разумното, Божественото в човешката душа. Сега иде една обща пролет, една обща духовна вълна, която ще засегне всички. Когато се казва: „Ще дойде Ново небе и Нова земя“, под ново небе се подразбира светът, който ангелите са наредили, а пък под нова земя – човешкият порядък.
към текста >>

“ Галилея – това е възвишеното, разумното, Божественото в човешката душа.
Братът попита: Тази вълна занапред ли има да идва, или е вече дошла? Сега вълната се подема, но не е дошла още в същинската си сила, затова можем да кажем, че тя иде. Който се е въплътил на Земята, трябва да използва тези хубави условия за живот и да не отлага. Новата вест е: „Иде пролетта, Любовта, свободата, Мъдростта, безсмъртието. Известете на учениците в Галилея! “ Галилея – това е възвишеното, разумното, Божественото в човешката душа. Сега иде една обща пролет, една обща духовна вълна, която ще засегне всички. Когато се казва: „Ще дойде Ново небе и Нова земя“, под ново небе се подразбира светът, който ангелите са наредили, а пък под нова земя – човешкият порядък. Един ден ще се събудиш и ще видиш, че не си такъв, какъвто си бил досега, и ще си кажеш, че си бил голям дивак. Това време наближава, има още десетина години, и всеки ден ще представлява много години. Сега е една епоха, когато нещата са кондензирани.
към текста >>

Тези адепти ще дадат нова насока на обществения, религиозния и семейния живот, както и на цялата култура.
Новите хора трябва да имат сила, а не да биват слаби, трябва да разполагат с нещо, че като отидат нейде, да дадат и да помогнат. Когато един човек счита, че твоите радости са негови радости, твоите скърби са негови скърби и твоите успехи са негови успехи, тогава сте в реалния свят. И днес най-много работят Великите Учители на миналото: Хермес, Орфей, Буда, Мойсей, самият Христос и апостолите. Сега са настанали такива благоприятни времена за духовни постижения, че за една година може да добиете това, което по-рано не можеше да се добие за сто и за хиляда години. Една сестра рече: Учителю, Вие бяхте казали, че осем хиляди адепти ще се въплътят на Земята до края на този век. Тези адепти ще дадат нова насока на обществения, религиозния и семейния живот, както и на цялата култура. Всичко, досега съществуващо, ще се измени и ще се създаде нов, правилен живот, какъвто те разбират и познават. Взели са предвид всички мерки за тази реформа, с която ще изненадат света. И ще създадат новото човечество, каквото никой не е очаквал. Мъчениците от едно време днес идат на Земята – едни по закона на вселяването, а други чрез въплъщение. Това, което ние проповядваме, ще се наложи в бъдеще.
към текста >>

Всичко, досега съществуващо, ще се измени и ще се създаде нов, правилен живот, какъвто те разбират и познават.
Когато един човек счита, че твоите радости са негови радости, твоите скърби са негови скърби и твоите успехи са негови успехи, тогава сте в реалния свят. И днес най-много работят Великите Учители на миналото: Хермес, Орфей, Буда, Мойсей, самият Христос и апостолите. Сега са настанали такива благоприятни времена за духовни постижения, че за една година може да добиете това, което по-рано не можеше да се добие за сто и за хиляда години. Една сестра рече: Учителю, Вие бяхте казали, че осем хиляди адепти ще се въплътят на Земята до края на този век. Тези адепти ще дадат нова насока на обществения, религиозния и семейния живот, както и на цялата култура. Всичко, досега съществуващо, ще се измени и ще се създаде нов, правилен живот, какъвто те разбират и познават. Взели са предвид всички мерки за тази реформа, с която ще изненадат света. И ще създадат новото човечество, каквото никой не е очаквал. Мъчениците от едно време днес идат на Земята – едни по закона на вселяването, а други чрез въплъщение. Това, което ние проповядваме, ще се наложи в бъдеще. Има едни закони, по които най-лошите прояви ще се сменят с най-добри.
към текста >>

Хората виждат, че войната е несъвместима с живота, но не могат да намерят изходната форма, в която да пласират своите енергии.
И ще създадат новото човечество, каквото никой не е очаквал. Мъчениците от едно време днес идат на Земята – едни по закона на вселяването, а други чрез въплъщение. Това, което ние проповядваме, ще се наложи в бъдеще. Има едни закони, по които най-лошите прояви ще се сменят с най-добри. Войната непременно ще се смени с друг процес, точно обратен – това е неизбежно. Хората виждат, че войната е несъвместима с живота, но не могат да намерят изходната форма, в която да пласират своите енергии. За нас въпросът е ясен, но за управляващите – не. Невъзможните неща сега ще бъдат възможни за бъдещите поколения. Един брат попита: Какво значат думите: „Оставете мъртвите да погребват мъртвите си ? “ Това значи, че трябва да се гради върху новото.
към текста >>

62. 97) Съобразяването с природните закони и здравето - Боян Боев (1883 – 1963)

Като изучаваме Книгата на живота, ще начертаем и пътя, който трябва да следваме.
СЪОБРАЗЯВАНЕТО С ПРИРОДНИТЕ ЗАКОНИ И ЗДРАВЕТО В настоящата статия ще разгледаме някои от основните здравни проблеми, изтъквани от Учителя в неговите лекции. А откъде идва знанието, с което си служи, Той е дал отговор по следния образен начин: „Аз черпя своите принципи от една неизчерпаема книга, на която всяко камъче, листче, клонче и цветче съставят азбуката – и постоянно превеждам оттам.“ Съобразяването с природните и Божествени закони, писани в тази Велика книга, е разрешението на всички здравни въпроси, тъй като всяка болест произтича от нарушение на някой природен закон – физичен или духовен. Като изучаваме Книгата на живота, ще начертаем и пътя, който трябва да следваме. Разумната Природа не е създала човека, за да боледува. И когато човечеството се издигне до една хармонична култура, когато то се изпълни със светлината на истинското познание за природните закони, тогава болестите ще изчезнат завинаги. Това носи Новата култура, която иде на Земята. За нея Учителя говори по следния начин: „В новия живот няма да има болести: ревматизъм, гастрити, глухота, слепота, счупени крака. И това можем да го приложим и опитаме още сега.“
към текста >>

За нея Учителя говори по следния начин: „В новия живот няма да има болести: ревматизъм, гастрити, глухота, слепота, счупени крака.
А откъде идва знанието, с което си служи, Той е дал отговор по следния образен начин: „Аз черпя своите принципи от една неизчерпаема книга, на която всяко камъче, листче, клонче и цветче съставят азбуката – и постоянно превеждам оттам.“ Съобразяването с природните и Божествени закони, писани в тази Велика книга, е разрешението на всички здравни въпроси, тъй като всяка болест произтича от нарушение на някой природен закон – физичен или духовен. Като изучаваме Книгата на живота, ще начертаем и пътя, който трябва да следваме. Разумната Природа не е създала човека, за да боледува. И когато човечеството се издигне до една хармонична култура, когато то се изпълни със светлината на истинското познание за природните закони, тогава болестите ще изчезнат завинаги. Това носи Новата култура, която иде на Земята. За нея Учителя говори по следния начин: „В новия живот няма да има болести: ревматизъм, гастрити, глухота, слепота, счупени крака. И това можем да го приложим и опитаме още сега.“ Изходна точка за разрешението на здравните проблеми е преди всичко точното схващане на човешкото естество. Вече е време да се освободим от механичното разбиране за човешкия организъм, защото науката е изнесла достатъчно факти, чрез които може да се конкретизира научно духовната същност на Природата. Например редица биологични факти не могат да се обяснят само чрез механичното разбиране. Въз основа на изследванията на учени като проф.
към текста >>

Както физическото тяло си има своя анатомия и физиология, също така и другите тела имат своя анатомия и физиология.“ (“Деятелност на сърцето“ от книгата „Противоречия в живота“)
Изследванията на учените Месмер, Райхенбах, Лаковски, Гурвич, д-р Килнер и др. доказаха радиациите, които образуват етерното тяло на организма. Можем ли да пренебрегнем влиянието на тези радиации върху функциите на физическото тяло, след като те са вече научно установени? И можем ли да хвърлим светлина върху здравните въпроси, без да изучим взаимодействието между физическото тяло и тези радиации? Учителя дава по този въпрос следните разяснения в „Хигиенични правила“ из книгата „Святото място“: „Вие трябва да изучавате организма не само външно – анатомически и физиологически, но и с окото на ясновидец – да знаете как го е създала Природата и какво е предвиждала тя.“ И още: „Вие ще осветлите здравните въпроси, когато започнете да изучавате телата на човека: физическо, астрално, умствено и причинно. Както физическото тяло си има своя анатомия и физиология, също така и другите тела имат своя анатомия и физиология.“ (“Деятелност на сърцето“ от книгата „Противоречия в живота“) В организма се забелязва действието на една разумност и тя е най-важният лечебен фактор. Например белите кръвни телца се справят с нахлулите в тялото микроби; също така е интересно как разумността, която работи в организма, лекува раните: първо клетките на мускулите ускоряват делението си и образуват нова червена тъкан, после клетките на кожата започват да се разпространяват и я покриват напълно. При счупена кост околните тъкани се превръщат в други тъкани, които са нужни: установено е как част от мускул в съседство със счупена кост се превръща в хрущял и след това – в костна тъкан. При прерязване на артерия изтеклата навън кръв се съсирва и така кръвотечението спира, след което белите кръвни телца и клетките от околните тъкани навлизат във вътрешността на съсирената кръв в съседство с прерязаната артерия и я възстановяват малко по малко. Разумният принцип, който работи в организма, се проявява и при загуба на кръв, като комбинира няколко най-целесъобразни метода за постигането на поставената цел.
към текста >>

Психологът Крепелин разказва за един затворник, който заболява тежко и лекарите му дават живот най-много ден-два.
Неизбежно притесненията и душевните вълнения причиняват болести. В този смисъл д-р Алекси Карел изтъква един случай от своята практика: „Една жена, която изпита смъртна уплаха при бомбардировка, се разболя от копривна треска, като при всяка следваща бомбардировка обривът се увеличаваше и засилваше червенината си. Аз съм съгласен с д-р Жолтрен, който доказва, че едно морално сътресение е в състояние да предизвика значителни промени в кръвта. Днес доста лекари отбелязват, че продължителни скърби и постоянни безпокойства докарват болестта рак, а кръвните телца се разрушават при тревога. И възпалението на дебелото черво, и заразата на бъбреците и пикочния мехур, които го придружават, са в резултат на душевни и морални смущения.“ Психологът Крепелин разказва за един затворник, който заболява тежко и лекарите му дават живот най-много ден-два. Обаче той нямал близки и знаел, че ако умре в затвора, съгласно законите тялото му ще бъде дадено за дисекция в университета, и точно това той не можел да приеме. Същевременно му оставали още два месеца, докато го пуснат на свобода, и когато срокът изтекъл, напуснал затвора и на следния ден починал у дома си – духът му бил достатъчно силен да запази чрез магичната си воля тялото от смърт в затвора. Нека проследим и един друг случай: един български учител правил дългогодишни педагогически изследвания върху децата, но в дома му станал пожар и подготвените материали за цялостния му научен труд били унищожени. Няколко седмици след преживяното косата му напълно побеляла. Могат да се приведат множество подобни примери, които показват, че мислите и чувствата – изобщо психичните процеси, оказват влияние не само върху физиологичните процеси в организма, но даже изменят анатомичния строеж на тъканите.
към текста >>

I. Психичен живот и здраве
Същевременно му оставали още два месеца, докато го пуснат на свобода, и когато срокът изтекъл, напуснал затвора и на следния ден починал у дома си – духът му бил достатъчно силен да запази чрез магичната си воля тялото от смърт в затвора. Нека проследим и един друг случай: един български учител правил дългогодишни педагогически изследвания върху децата, но в дома му станал пожар и подготвените материали за цялостния му научен труд били унищожени. Няколко седмици след преживяното косата му напълно побеляла. Могат да се приведат множество подобни примери, които показват, че мислите и чувствата – изобщо психичните процеси, оказват влияние не само върху физиологичните процеси в организма, но даже изменят анатомичния строеж на тъканите. От казаното стават ясни следните думи на Учителя: „Здравето на човека зависи от неговите мисли, чувства и постъпки.“ I. Психичен живот и здраве Здравословното състояние на организма може да се наруши от външни и вътрешни причини. Външни причини могат да бъдат простуда, нечист въздух, влажно жилище, микроби, неправилно хранене; с други думи – всяко отклонение от природните закони води кьм болест. Болестите възникват и поради психични причини, понеже физическият и психическият живот не са два свята, изолирани един от друг, а са в постоянно взаимодействие. При наличието на психични причини човек може да добие предразположение към болест. Тогава е достатъчна и най-малката външна причина, за да заболее съответният орган.
към текста >>

Болестите възникват и поради психични причини, понеже физическият и психическият живот не са два свята, изолирани един от друг, а са в постоянно взаимодействие.
Могат да се приведат множество подобни примери, които показват, че мислите и чувствата – изобщо психичните процеси, оказват влияние не само върху физиологичните процеси в организма, но даже изменят анатомичния строеж на тъканите. От казаното стават ясни следните думи на Учителя: „Здравето на човека зависи от неговите мисли, чувства и постъпки.“ I. Психичен живот и здраве Здравословното състояние на организма може да се наруши от външни и вътрешни причини. Външни причини могат да бъдат простуда, нечист въздух, влажно жилище, микроби, неправилно хранене; с други думи – всяко отклонение от природните закони води кьм болест. Болестите възникват и поради психични причини, понеже физическият и психическият живот не са два свята, изолирани един от друг, а са в постоянно взаимодействие. При наличието на психични причини човек може да добие предразположение към болест. Тогава е достатъчна и най-малката външна причина, за да заболее съответният орган. Учителя на много места в лекциите е разяснявал подробно както външните, така и вътрешните, психични условия за здравето. Ето някои Негови думи, които хвърлят светлина върху психичните условия за здравето: „Всички съвременни болести се дължат на неправилно разбиране на Любовта, на неправилно дишане и хранене.“
към текста >>

Едно голямо вътрешно притеснение или разочарование в живота може да подпуши жизнените енергии; едно подрязване на крилата, при което човек се чувства смазан и разбит, може да доведе до болестта рак.
– На неправилните мисли.“ (“Лечебното действие на музиката“, ООК, лекция от 2.05.1938 г.) „Най-силните низши чувства и влечения са свързани с черния дроб и ако не ги контролирате, то тогава той ще се разстрои. А това ще повлече разстройство на всички други системи. Трябва да контролирате вашата гордост и алчност, за да бъде в изправно положение черният ви дроб. Също така не проявявайте нервност – тя също разстройва черния дроб.“ (“Черният дроб“, МОК, лекция от 2.10.1936 г.) Едно голямо вътрешно притеснение или разочарование в живота може да подпуши жизнените енергии; едно подрязване на крилата, при което човек се чувства смазан и разбит, може да доведе до болестта рак. Дисхармонията и разочарованията в чувствата могат да се проявят в белодробни болести. Нека разгледаме по-подробно как неправилни психични състояния могат да се отразят болезнено върху органите. Материята е кондензирана енергия и е в състояние на постоянно трептене. Френският редиестезист инж. Л. Тюрен, работейки в тази област, създава апарат за измерване дължината на вълните, които изпущат организмите.
към текста >>

Така той констатира специфичните дължини на вълните при разни видове растения и животни, нещо повече – оказва се, че дори всеки орган от един и същ организъм изпуща вълни с нееднаква дължина.
Дисхармонията и разочарованията в чувствата могат да се проявят в белодробни болести. Нека разгледаме по-подробно как неправилни психични състояния могат да се отразят болезнено върху органите. Материята е кондензирана енергия и е в състояние на постоянно трептене. Френският редиестезист инж. Л. Тюрен, работейки в тази област, създава апарат за измерване дължината на вълните, които изпущат организмите. Така той констатира специфичните дължини на вълните при разни видове растения и животни, нещо повече – оказва се, че дори всеки орган от един и същ организъм изпуща вълни с нееднаква дължина. Понеже мислите, чувствата и стремежите съответстват също така на известен вид трептения, то е ясно, че може да има взаимодействие между трептенията в разните области. Отрицателните мисли и чувства като стрес, скърби и тревоги, съдържат трептения, които са в дисхармония с нормалното състояние на организма, затова и действат пагубно върху него. Проучено е, че психичните състояния със своите трептения могат непосредствено да нарушат нормалното функциониране на органите, да изменят химичните процеси в тях и анатомичния им строеж. Човек едновременно приема и предава вълни, и ако той има отрицателни мисли и състояния, те не само действат директно върху организма му, но по закона на резонанса той става център, привличащ множество подобни разрушителни сили, които съществуват в пространството. Например ако е гневен, свързва се с други хора, които са в същото състояние, поема тяхната негативна енергия и това действа разрушително върху здравето му.
към текста >>

Освен познатите енергии като светлина и топлина, електричество и магнетизъм, вече се регистрират и космични лъчи, идващи към Земята от безкрайните пространства на Всемира – физическият живот не е откъснат сам по себе си от висшите светове, а е в непрекъсната връзка с тях.
Отрицателните мисли и чувства като стрес, скърби и тревоги, съдържат трептения, които са в дисхармония с нормалното състояние на организма, затова и действат пагубно върху него. Проучено е, че психичните състояния със своите трептения могат непосредствено да нарушат нормалното функциониране на органите, да изменят химичните процеси в тях и анатомичния им строеж. Човек едновременно приема и предава вълни, и ако той има отрицателни мисли и състояния, те не само действат директно върху организма му, но по закона на резонанса той става център, привличащ множество подобни разрушителни сили, които съществуват в пространството. Например ако е гневен, свързва се с други хора, които са в същото състояние, поема тяхната негативна енергия и това действа разрушително върху здравето му. Всеки един от нас по закона на съзвучието е свързан с останалите, които изпитват в момента подобни състояния, и те вливат в него или положителни, творчески, строителни енергии, или пък отрицателни и разрушителни, според характера на състоянието му. Освен познатите енергии като светлина и топлина, електричество и магнетизъм, вече се регистрират и космични лъчи, идващи към Земята от безкрайните пространства на Всемира – физическият живот не е откъснат сам по себе си от висшите светове, а е в непрекъсната връзка с тях. Всъщност материята е пасивната страна на Битието, а Духът – активната, или творческият принцип в света. От Духовния свят към физическия непрестанно се отпраща мощен поток на живот, който носи обнова и сила в Битието. Обаче този приток на Божествен живот може да бъде спънат в неговия път именно тогава, когато личността чрез неправилни мисли, чувства и постъпки образува около себе си облак от невежество или преграда и така изпада в неспособност да възприема блага; тогава органите обедняват откъм жизнена сила и стават податливи към заболяване. „Всеки орган във физическото тяло съответства на някое по-горно тяло – казва Учителя. – Например мозъкът съответства на умственото тяло, а пък черният дроб е тясно свързан с астралното тяло.“ (“Черният дроб“, МОК, лекция от 2.10.1936 г.)
към текста >>

От Духовния свят към физическия непрестанно се отпраща мощен поток на живот, който носи обнова и сила в Битието.
Човек едновременно приема и предава вълни, и ако той има отрицателни мисли и състояния, те не само действат директно върху организма му, но по закона на резонанса той става център, привличащ множество подобни разрушителни сили, които съществуват в пространството. Например ако е гневен, свързва се с други хора, които са в същото състояние, поема тяхната негативна енергия и това действа разрушително върху здравето му. Всеки един от нас по закона на съзвучието е свързан с останалите, които изпитват в момента подобни състояния, и те вливат в него или положителни, творчески, строителни енергии, или пък отрицателни и разрушителни, според характера на състоянието му. Освен познатите енергии като светлина и топлина, електричество и магнетизъм, вече се регистрират и космични лъчи, идващи към Земята от безкрайните пространства на Всемира – физическият живот не е откъснат сам по себе си от висшите светове, а е в непрекъсната връзка с тях. Всъщност материята е пасивната страна на Битието, а Духът – активната, или творческият принцип в света. От Духовния свят към физическия непрестанно се отпраща мощен поток на живот, който носи обнова и сила в Битието. Обаче този приток на Божествен живот може да бъде спънат в неговия път именно тогава, когато личността чрез неправилни мисли, чувства и постъпки образува около себе си облак от невежество или преграда и така изпада в неспособност да възприема блага; тогава органите обедняват откъм жизнена сила и стават податливи към заболяване. „Всеки орган във физическото тяло съответства на някое по-горно тяло – казва Учителя. – Например мозъкът съответства на умственото тяло, а пък черният дроб е тясно свързан с астралното тяло.“ (“Черният дроб“, МОК, лекция от 2.10.1936 г.) Както трептенията, които излизат от органите, са различни по характер, така и мислите и чувствата са най-разнообразни по дължината на своите вълни. Ето защо всяка неправилна мисъл или чувство атакува този орган, с който е в съзвучие по трептения или по характера на своите вълни; по тази причина известен вид неправилни психични състояния нападат черния дроб, друг вид – сърцето, трети вид – белия дроб, и т.н.
към текста >>

Обаче този приток на Божествен живот може да бъде спънат в неговия път именно тогава, когато личността чрез неправилни мисли, чувства и постъпки образува около себе си облак от невежество или преграда и така изпада в неспособност да възприема блага; тогава органите обедняват откъм жизнена сила и стават податливи към заболяване.
Например ако е гневен, свързва се с други хора, които са в същото състояние, поема тяхната негативна енергия и това действа разрушително върху здравето му. Всеки един от нас по закона на съзвучието е свързан с останалите, които изпитват в момента подобни състояния, и те вливат в него или положителни, творчески, строителни енергии, или пък отрицателни и разрушителни, според характера на състоянието му. Освен познатите енергии като светлина и топлина, електричество и магнетизъм, вече се регистрират и космични лъчи, идващи към Земята от безкрайните пространства на Всемира – физическият живот не е откъснат сам по себе си от висшите светове, а е в непрекъсната връзка с тях. Всъщност материята е пасивната страна на Битието, а Духът – активната, или творческият принцип в света. От Духовния свят към физическия непрестанно се отпраща мощен поток на живот, който носи обнова и сила в Битието. Обаче този приток на Божествен живот може да бъде спънат в неговия път именно тогава, когато личността чрез неправилни мисли, чувства и постъпки образува около себе си облак от невежество или преграда и така изпада в неспособност да възприема блага; тогава органите обедняват откъм жизнена сила и стават податливи към заболяване. „Всеки орган във физическото тяло съответства на някое по-горно тяло – казва Учителя. – Например мозъкът съответства на умственото тяло, а пък черният дроб е тясно свързан с астралното тяло.“ (“Черният дроб“, МОК, лекция от 2.10.1936 г.) Както трептенията, които излизат от органите, са различни по характер, така и мислите и чувствата са най-разнообразни по дължината на своите вълни. Ето защо всяка неправилна мисъл или чувство атакува този орган, с който е в съзвучие по трептения или по характера на своите вълни; по тази причина известен вид неправилни психични състояния нападат черния дроб, друг вид – сърцето, трети вид – белия дроб, и т.н. Във всичко, което се случва, има дълбока закономерност.
към текста >>

Обаче според характера си психичният живот действа не само отрицателно, но и положително.
– Например мозъкът съответства на умственото тяло, а пък черният дроб е тясно свързан с астралното тяло.“ (“Черният дроб“, МОК, лекция от 2.10.1936 г.) Както трептенията, които излизат от органите, са различни по характер, така и мислите и чувствата са най-разнообразни по дължината на своите вълни. Ето защо всяка неправилна мисъл или чувство атакува този орган, с който е в съзвучие по трептения или по характера на своите вълни; по тази причина известен вид неправилни психични състояния нападат черния дроб, друг вид – сърцето, трети вид – белия дроб, и т.н. Във всичко, което се случва, има дълбока закономерност. Учителя казва: „Ако се подиграваш на хорските недъзи, те ще дойдат върху тялото ти.“ (“Здравословни условия“ из книгата „Светлина на мисълта“) И това е така, защото този, който осмива чужди недъзи, се свързва с разрушителните енергии, които са ги създали, привлича ги към себе си и те действат върху неговия организъм. Обаче според характера си психичният живот действа не само отрицателно, но и положително. И както неправилната мисъл води към болест, така и правилната мисъл въздейства благотворно. Учителя изтъква: „Правата мисъл е здравословна.“ (“Въздухът и мисълта“, ООК, лекция от 20.12.1933 г.) Хармоничните, възвишени мисли водят към обнова и подмладяване. „Като наблюдавам лицето и походката на някои млади, виждам, че преждевременно са остарели. Който не живее правилно, натрупва известни киселини, отрови и утайки в организма си, които предизвикват болести. Докато е на Земята, човек трябва да мисли, да чувства, да се движи, да диша дълбоко и да работи.
към текста >>

Учителя изтъква: „Правата мисъл е здравословна.“ (“Въздухът и мисълта“, ООК, лекция от 20.12.1933 г.) Хармоничните, възвишени мисли водят към обнова и подмладяване.
Ето защо всяка неправилна мисъл или чувство атакува този орган, с който е в съзвучие по трептения или по характера на своите вълни; по тази причина известен вид неправилни психични състояния нападат черния дроб, друг вид – сърцето, трети вид – белия дроб, и т.н. Във всичко, което се случва, има дълбока закономерност. Учителя казва: „Ако се подиграваш на хорските недъзи, те ще дойдат върху тялото ти.“ (“Здравословни условия“ из книгата „Светлина на мисълта“) И това е така, защото този, който осмива чужди недъзи, се свързва с разрушителните енергии, които са ги създали, привлича ги към себе си и те действат върху неговия организъм. Обаче според характера си психичният живот действа не само отрицателно, но и положително. И както неправилната мисъл води към болест, така и правилната мисъл въздейства благотворно. Учителя изтъква: „Правата мисъл е здравословна.“ (“Въздухът и мисълта“, ООК, лекция от 20.12.1933 г.) Хармоничните, възвишени мисли водят към обнова и подмладяване. „Като наблюдавам лицето и походката на някои млади, виждам, че преждевременно са остарели. Който не живее правилно, натрупва известни киселини, отрови и утайки в организма си, които предизвикват болести. Докато е на Земята, човек трябва да мисли, да чувства, да се движи, да диша дълбоко и да работи. Рече ли, че не се нуждае от много мисъл, той вече е дал път на склерозата в себе си.“ (“Хигиенични правила „ из книгата „Святото място“) Трябва да изучим законите и методите за пълно преобразяване на своето тяло. В „Право ходене“, лекция 32-ра на ООК, Учителя подчертава: „Ако човек не може да преобрази своето тяло, което е резултат на неговата душа, как ще може да работи с по-висшите сили?
към текста >>

После лекарят чрез билки и изисквания за природосъобразен живот го излекувал напълно и за кратко време.
Немският писател Сурия в романа си „Модерни розенкройцери“ дава следния пример: един болен, който напразно бил обиколил доста знаменити лекари, като последна надежда опитал лечение и при един лекар окултист, живеещ в Далмация. Той го прегледал и му припомнил, че преди няколко години по неправеден, недостоен начин е отнел средствата на една вдовица в Германия и тя останала с децата си на улицата. Тази погрешка имала вътрешна връзка със заболяването му. „Мога да Ви излекувам – казал лекарят. – Това, което ще направя за Вашето лечение, представляват външните условия, но преди това Вие създайте вътрешните възможности: още днес телеграфически съобщете на вдовицата, че ѝ пращате чек с милионите, които сте ѝ ограбили.“ Болният сторил това и още същата вечер усетил голямо облекчение. После лекарят чрез билки и изисквания за природосъобразен живот го излекувал напълно и за кратко време. Като разговарял със своя пациент, той му изяснил, че неговата болест може да бъде сравнена със следната изолация: болният се намира заключен в една стая, където сам е турил напречни железни пръчки отвътре на вратата, която пък е заключена и отвън. Оздравяването – това е излаз извън този затвор, но за да се освободи, той първо сам трябва да махне напречните железни пръчки, поставени на вратата отвътре – да поправи собствената си неправда спрямо вдовицата; после докторът лесно ще може да отключи вратата отвън – лечението с външни средства; по този двустранен начин той отново придобива свободата си или своето здраве. Вътрешните психични причини за болестите са погрешните, криви мисли, чувства и постъпки, които създават предразположение към болестта, или тъй наречените възможности за заболяване, при които и най-малката външна причина може да доведе до болест. Външните причини на болестта можем да наречем условия, като например простуда, микроби, неправилен живот и др. Възможностите и условията вървят успоредно, но вътрешните психични причини правят външните условия по-активни.
към текста >>

Външните причини на болестта можем да наречем условия, като например простуда, микроби, неправилен живот и др.
– Това, което ще направя за Вашето лечение, представляват външните условия, но преди това Вие създайте вътрешните възможности: още днес телеграфически съобщете на вдовицата, че ѝ пращате чек с милионите, които сте ѝ ограбили.“ Болният сторил това и още същата вечер усетил голямо облекчение. После лекарят чрез билки и изисквания за природосъобразен живот го излекувал напълно и за кратко време. Като разговарял със своя пациент, той му изяснил, че неговата болест може да бъде сравнена със следната изолация: болният се намира заключен в една стая, където сам е турил напречни железни пръчки отвътре на вратата, която пък е заключена и отвън. Оздравяването – това е излаз извън този затвор, но за да се освободи, той първо сам трябва да махне напречните железни пръчки, поставени на вратата отвътре – да поправи собствената си неправда спрямо вдовицата; после докторът лесно ще може да отключи вратата отвън – лечението с външни средства; по този двустранен начин той отново придобива свободата си или своето здраве. Вътрешните психични причини за болестите са погрешните, криви мисли, чувства и постъпки, които създават предразположение към болестта, или тъй наречените възможности за заболяване, при които и най-малката външна причина може да доведе до болест. Външните причини на болестта можем да наречем условия, като например простуда, микроби, неправилен живот и др. Възможностите и условията вървят успоредно, но вътрешните психични причини правят външните условия по-активни. При лечението си болният трябва да създаде преди всичко в себе си възможности, което означава да даде възходящо направление на своите мисли, чувства и постъпки, да преживее духовен подем или коренен духовен преврат, и тогава лесно може да му се помогне с някои външни средства и условия. Учителя казва: „Болният може да оздравее, като повиши вибрациите на своя организъм.“ Нека предварително разгледаме вътрешните фактори за здравето. Долните редове ще послужат за разяснение на тези думи.
към текста >>

Но както има разлика между светлинните вълни на спектралните цветове, същото се наблюдава и за мисловните вълни, и колкото мисълта е от по-висш характер, по-близка до физическия свят, толкова нейните вълни са по-дълги, а броят на трептенията в секунда е по-малък в сравнение с възвишените мисли.
Нека предварително разгледаме вътрешните фактори за здравето. Долните редове ще послужат за разяснение на тези думи. Знае се, че червените лъчи имат трептения 4.1014 Нz, виолетовите – 7,5.1015 Нz – значи приблизително двойно повече трептения в секунда, ултравиолетовите лъчи имат трептения 9.1015 Нz, рентгеновите лъчи – 4.1019 Нz. Колкото по-голям брой трептения имаме в секунда, толкова вълните са по-къси; например дължината на светлинните вълни е от 0,76 до 0,4 µm, а ултравиолетовите лъчи – от 0,4 µm до 0,05 µm, рентгеновите лъчи – от 12 Å до 1/14 Å. Космичните лъчи са с още по-голям брой трептения в секунда и с по-къси вълни, а зад тях се нареждат мисловните или изобщо психичните вълни, които са още по-къси и чийто брой на трептенията в секунда е още по-голям. Но както има разлика между светлинните вълни на спектралните цветове, същото се наблюдава и за мисловните вълни, и колкото мисълта е от по-висш характер, по-близка до физическия свят, толкова нейните вълни са по-дълги, а броят на трептенията в секунда е по-малък в сравнение с възвишените мисли. Една възвишена Божествена мисъл има сравнително най-голям брой трептения в секунда и най-къси вълни. Материята на цялото тяло трепти и изпуща радиации с определен брой трептения в секунда. Измерено е точно с каква дължина и какъв брой трептения в секунда са вълните, които изпуща всеки орган на човешкото тяло. Когато органите са здрави, имат нормални радиации и трептенията им са нормални. Тук е важно да се изтъкне следният закон, който гласи, че болестта е по-нисш живот в организма, затова всеки заболял орган има дълги и бавни вълни, сравнени с тези на здравия.
към текста >>

Една възвишена Божествена мисъл има сравнително най-голям брой трептения в секунда и най-къси вълни.
Долните редове ще послужат за разяснение на тези думи. Знае се, че червените лъчи имат трептения 4.1014 Нz, виолетовите – 7,5.1015 Нz – значи приблизително двойно повече трептения в секунда, ултравиолетовите лъчи имат трептения 9.1015 Нz, рентгеновите лъчи – 4.1019 Нz. Колкото по-голям брой трептения имаме в секунда, толкова вълните са по-къси; например дължината на светлинните вълни е от 0,76 до 0,4 µm, а ултравиолетовите лъчи – от 0,4 µm до 0,05 µm, рентгеновите лъчи – от 12 Å до 1/14 Å. Космичните лъчи са с още по-голям брой трептения в секунда и с по-къси вълни, а зад тях се нареждат мисловните или изобщо психичните вълни, които са още по-къси и чийто брой на трептенията в секунда е още по-голям. Но както има разлика между светлинните вълни на спектралните цветове, същото се наблюдава и за мисловните вълни, и колкото мисълта е от по-висш характер, по-близка до физическия свят, толкова нейните вълни са по-дълги, а броят на трептенията в секунда е по-малък в сравнение с възвишените мисли. Една възвишена Божествена мисъл има сравнително най-голям брой трептения в секунда и най-къси вълни. Материята на цялото тяло трепти и изпуща радиации с определен брой трептения в секунда. Измерено е точно с каква дължина и какъв брой трептения в секунда са вълните, които изпуща всеки орган на човешкото тяло. Когато органите са здрави, имат нормални радиации и трептенията им са нормални. Тук е важно да се изтъкне следният закон, който гласи, че болестта е по-нисш живот в организма, затова всеки заболял орган има дълги и бавни вълни, сравнени с тези на здравия. Изключително успешно е да се лекува с вътрешния психичен лечебен фактор, чието действие се основава на закона: колкото вълните са по-бързи и по-къси, толкова имат по-голяма проникваща сила и мощ.
към текста >>

Тук е важно да се изтъкне следният закон, който гласи, че болестта е по-нисш живот в организма, затова всеки заболял орган има дълги и бавни вълни, сравнени с тези на здравия.
Но както има разлика между светлинните вълни на спектралните цветове, същото се наблюдава и за мисловните вълни, и колкото мисълта е от по-висш характер, по-близка до физическия свят, толкова нейните вълни са по-дълги, а броят на трептенията в секунда е по-малък в сравнение с възвишените мисли. Една възвишена Божествена мисъл има сравнително най-голям брой трептения в секунда и най-къси вълни. Материята на цялото тяло трепти и изпуща радиации с определен брой трептения в секунда. Измерено е точно с каква дължина и какъв брой трептения в секунда са вълните, които изпуща всеки орган на човешкото тяло. Когато органите са здрави, имат нормални радиации и трептенията им са нормални. Тук е важно да се изтъкне следният закон, който гласи, че болестта е по-нисш живот в организма, затова всеки заболял орган има дълги и бавни вълни, сравнени с тези на здравия. Изключително успешно е да се лекува с вътрешния психичен лечебен фактор, чието действие се основава на закона: колкото вълните са по-бързи и по-къси, толкова имат по-голяма проникваща сила и мощ. Как се прилага при лечение действието на изтъкнатите два закона? – Чрез повишаване трептенията на организма, а това става чрез издигане на съзнанието до възвишените области на Духа, до Божествената мисъл, до Космичната Любов. Именно тогава човек възприема животворни вълни, много по-бързи и по-къси от тези на болестта; те преодоляват и премахват инертността и болезненото състояние; по този начин те внасят коренна обнова в организма и реорганизират материята на болния орган. Кои душевни състояния повишават трептенията на организма?
към текста >>

– Чрез повишаване трептенията на организма, а това става чрез издигане на съзнанието до възвишените области на Духа, до Божествената мисъл, до Космичната Любов.
Измерено е точно с каква дължина и какъв брой трептения в секунда са вълните, които изпуща всеки орган на човешкото тяло. Когато органите са здрави, имат нормални радиации и трептенията им са нормални. Тук е важно да се изтъкне следният закон, който гласи, че болестта е по-нисш живот в организма, затова всеки заболял орган има дълги и бавни вълни, сравнени с тези на здравия. Изключително успешно е да се лекува с вътрешния психичен лечебен фактор, чието действие се основава на закона: колкото вълните са по-бързи и по-къси, толкова имат по-голяма проникваща сила и мощ. Как се прилага при лечение действието на изтъкнатите два закона? – Чрез повишаване трептенията на организма, а това става чрез издигане на съзнанието до възвишените области на Духа, до Божествената мисъл, до Космичната Любов. Именно тогава човек възприема животворни вълни, много по-бързи и по-къси от тези на болестта; те преодоляват и премахват инертността и болезненото състояние; по този начин те внасят коренна обнова в организма и реорганизират материята на болния орган. Кои душевни състояния повишават трептенията на организма? Тук важат преди всичко Вярата и Любовта. И днес е позната древната истина, че вярата лекува. В нея има два елемента, които всъщност, от едно по-дълбоко гледище, идат от един и същ източник.
към текста >>

Именно тогава човек възприема животворни вълни, много по-бързи и по-къси от тези на болестта; те преодоляват и премахват инертността и болезненото състояние; по този начин те внасят коренна обнова в организма и реорганизират материята на болния орган.
Когато органите са здрави, имат нормални радиации и трептенията им са нормални. Тук е важно да се изтъкне следният закон, който гласи, че болестта е по-нисш живот в организма, затова всеки заболял орган има дълги и бавни вълни, сравнени с тези на здравия. Изключително успешно е да се лекува с вътрешния психичен лечебен фактор, чието действие се основава на закона: колкото вълните са по-бързи и по-къси, толкова имат по-голяма проникваща сила и мощ. Как се прилага при лечение действието на изтъкнатите два закона? – Чрез повишаване трептенията на организма, а това става чрез издигане на съзнанието до възвишените области на Духа, до Божествената мисъл, до Космичната Любов. Именно тогава човек възприема животворни вълни, много по-бързи и по-къси от тези на болестта; те преодоляват и премахват инертността и болезненото състояние; по този начин те внасят коренна обнова в организма и реорганизират материята на болния орган. Кои душевни състояния повишават трептенията на организма? Тук важат преди всичко Вярата и Любовта. И днес е позната древната истина, че вярата лекува. В нея има два елемента, които всъщност, от едно по-дълбоко гледище, идат от един и същ източник. Първият елемент на вярата като лечебен фактор се състои в следното: човек да има вяра в здравето, увереност, че ще оздравее и че е здрав.
към текста >>

Това се основава на един закон, че във висшите Божествени светове има изобилие от животворни енергии и те непрекъснато създават живот.
Тези примери доказват, че една мисъл, едно състояние на съзнанието оказват влияние даже върху физиологичните процеси на тъканите и изменят техния строеж – именно на този закон се основава лечебното действие на положителната мисъл. Когато човек мисли, че е здрав, то тази мисъл почва да реорганизира материята в съгласие със своя положителен характер. Всякога тялото става такова, каквато е мисълта, в която човек твърдо и непоколебимо вярва. Учителя казва: „Болният, за да оздравее, трябва да има вяра.“ Тук под вяра се разбира не само описаната ѝ вече страна, но и нейната мистична връзка с Божественото. Вярата като връзка с Великото разумно начало повишава трептенията на организма и привлича към човека обновителни, творчески сили от целия Всемир. Това се основава на един закон, че във висшите Божествени светове има изобилие от животворни енергии и те непрекъснато създават живот. Дойдем ли до тази мистична вяра, ние повишаваме трептенията на своя организъм, ставаме антена, която е вече в хармония с късите и бързите вълни на енергиите във висшите светове, привличаме ги, а те обновяват и преобразяват материята. Христос, когато е лекувал, е казвал: „Да бъде според твоята вяра.“ И от Христа като извор на Любовта и Живота е изтичала към болния животворна струя, която той е трябвало само да приеме. А именно вярата представлява състоянието, когато човек е отворен за живота, който се влива в него. В Евангелието на Марка, 5:25-34, е описано възприемчивото състояние, което дава вярата: „И една жена, която бе имала кръвотечение двадесет години и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше иждивила целия си имот, без да види някаква полза, а напротив – беше ѝ станало по-зле, като чу отзивите за Исуса, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му. Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.
към текста >>

Христос, когато е лекувал, е казвал: „Да бъде според твоята вяра.“ И от Христа като извор на Любовта и Живота е изтичала към болния животворна струя, която той е трябвало само да приеме.
Всякога тялото става такова, каквато е мисълта, в която човек твърдо и непоколебимо вярва. Учителя казва: „Болният, за да оздравее, трябва да има вяра.“ Тук под вяра се разбира не само описаната ѝ вече страна, но и нейната мистична връзка с Божественото. Вярата като връзка с Великото разумно начало повишава трептенията на организма и привлича към човека обновителни, творчески сили от целия Всемир. Това се основава на един закон, че във висшите Божествени светове има изобилие от животворни енергии и те непрекъснато създават живот. Дойдем ли до тази мистична вяра, ние повишаваме трептенията на своя организъм, ставаме антена, която е вече в хармония с късите и бързите вълни на енергиите във висшите светове, привличаме ги, а те обновяват и преобразяват материята. Христос, когато е лекувал, е казвал: „Да бъде според твоята вяра.“ И от Христа като извор на Любовта и Живота е изтичала към болния животворна струя, която той е трябвало само да приеме. А именно вярата представлява състоянието, когато човек е отворен за живота, който се влива в него. В Евангелието на Марка, 5:25-34, е описано възприемчивото състояние, което дава вярата: „И една жена, която бе имала кръвотечение двадесет години и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше иждивила целия си имот, без да види някаква полза, а напротив – беше ѝ станало по-зле, като чу отзивите за Исуса, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му. Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея. И на часа пресекна кръвотечението ѝ и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта. И веднага Исус, като усети в Себе Си, че излезе от Него сила, обърна се всред народа и каза: Кой се допря до дрехите Ми?
към текста >>

А именно вярата представлява състоянието, когато човек е отворен за живота, който се влива в него.
Учителя казва: „Болният, за да оздравее, трябва да има вяра.“ Тук под вяра се разбира не само описаната ѝ вече страна, но и нейната мистична връзка с Божественото. Вярата като връзка с Великото разумно начало повишава трептенията на организма и привлича към човека обновителни, творчески сили от целия Всемир. Това се основава на един закон, че във висшите Божествени светове има изобилие от животворни енергии и те непрекъснато създават живот. Дойдем ли до тази мистична вяра, ние повишаваме трептенията на своя организъм, ставаме антена, която е вече в хармония с късите и бързите вълни на енергиите във висшите светове, привличаме ги, а те обновяват и преобразяват материята. Христос, когато е лекувал, е казвал: „Да бъде според твоята вяра.“ И от Христа като извор на Любовта и Живота е изтичала към болния животворна струя, която той е трябвало само да приеме. А именно вярата представлява състоянието, когато човек е отворен за живота, който се влива в него. В Евангелието на Марка, 5:25-34, е описано възприемчивото състояние, което дава вярата: „И една жена, която бе имала кръвотечение двадесет години и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше иждивила целия си имот, без да види някаква полза, а напротив – беше ѝ станало по-зле, като чу отзивите за Исуса, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му. Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея. И на часа пресекна кръвотечението ѝ и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта. И веднага Исус, като усети в Себе Си, че излезе от Него сила, обърна се всред народа и каза: Кой се допря до дрехите Ми? Учениците Му Му казваха: Ти виждаш, че народът Те притиска, и казваш: Кой се допря до Мене?
към текста >>

Тя има мощно лечебно действие и носи живот.
Учениците Му Му казваха: Ти виждаш, че народът Те притиска, и казваш: Кой се допря до Мене? Но Той се озърташе, за да види тая, която бе сторила това. А жената, уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина. А Той ѝ рече: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир и бъди здрава от болестта си.“ И Любовта повишава трептенията на организма. Тя има мощно лечебно действие и носи живот. Чрез нея човек привлича към себе си изобилни творчески енергии от Божествения свят. Те вливат в него живот, който коренно обновява и претворява организма. На това се основават следните думи на Учителя: „Ако болният почувства Любовта на Бога, ако я познае и ако тя протече през него, той може да се излекува веднага.“ На друго място срещаме в беседите на Учителя и мисълта: „Любовта премахва всички болести в света, моментално ги премахва.“ Нещо повече – любещият има преизобилен живот и той влива тези струи в този, когото обича. Именно затова, ако обичате някого, вие можете да го излекувате. Учителя е категоричен: „Не можете да помогнете на един болен, ако не го обичате.
към текста >>

Те вливат в него живот, който коренно обновява и претворява организма.
А жената, уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина. А Той ѝ рече: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир и бъди здрава от болестта си.“ И Любовта повишава трептенията на организма. Тя има мощно лечебно действие и носи живот. Чрез нея човек привлича към себе си изобилни творчески енергии от Божествения свят. Те вливат в него живот, който коренно обновява и претворява организма. На това се основават следните думи на Учителя: „Ако болният почувства Любовта на Бога, ако я познае и ако тя протече през него, той може да се излекува веднага.“ На друго място срещаме в беседите на Учителя и мисълта: „Любовта премахва всички болести в света, моментално ги премахва.“ Нещо повече – любещият има преизобилен живот и той влива тези струи в този, когото обича. Именно затова, ако обичате някого, вие можете да го излекувате. Учителя е категоричен: „Не можете да помогнете на един болен, ако не го обичате. Никой не може да ти помогне, ако не те обича.“ И още: „Любовта прави човека здрав, добър и силен.“ Ето защо, докато човек обича, е неуязвим за болести.
към текста >>

На това се основават следните думи на Учителя: „Ако болният почувства Любовта на Бога, ако я познае и ако тя протече през него, той може да се излекува веднага.“ На друго място срещаме в беседите на Учителя и мисълта: „Любовта премахва всички болести в света, моментално ги премахва.“ Нещо повече – любещият има преизобилен живот и той влива тези струи в този, когото обича.
А Той ѝ рече: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир и бъди здрава от болестта си.“ И Любовта повишава трептенията на организма. Тя има мощно лечебно действие и носи живот. Чрез нея човек привлича към себе си изобилни творчески енергии от Божествения свят. Те вливат в него живот, който коренно обновява и претворява организма. На това се основават следните думи на Учителя: „Ако болният почувства Любовта на Бога, ако я познае и ако тя протече през него, той може да се излекува веднага.“ На друго място срещаме в беседите на Учителя и мисълта: „Любовта премахва всички болести в света, моментално ги премахва.“ Нещо повече – любещият има преизобилен живот и той влива тези струи в този, когото обича. Именно затова, ако обичате някого, вие можете да го излекувате. Учителя е категоричен: „Не можете да помогнете на един болен, ако не го обичате. Никой не може да ти помогне, ако не те обича.“ И още: „Любовта прави човека здрав, добър и силен.“ Ето защо, докато човек обича, е неуязвим за болести. Разбира се, това зависи и от степента на неговата любов.
към текста >>

Болестите идат, защото човек се лишава от досег с изворите на Живота – те не се вливат и не поддържат правилния жизнен ритъм на неговия организъм.
Никой не може да ти помогне, ако не те обича.“ И още: „Любовта прави човека здрав, добър и силен.“ Ето защо, докато човек обича, е неуязвим за болести. Разбира се, това зависи и от степента на неговата любов. Но тук говорим за Космичната любов и когато изневерим на нея, когато слезем в по-долни области, ставаме и податливи и за болести. В този смисъл безлюбието е причина на страданията в света. Болестите идат, защото човек се лишава от досег с изворите на Живота – те не се вливат и не поддържат правилния жизнен ритъм на неговия организъм. Обаче колкото човек е по-напреднал духовно, толкова по-бързо може да се излекува – той може да повиши трептенията на организма си чрез издигане към висините на Духа и така да привлече към себе си творческите вълни на Космичния живот. III. Зависимост между душевния и физическия живот при лекуване Външните и вътрешните причини за болестите са във взаимодействие. При задълбочен размисъл стигаме до убеждението, че вътрешните причини са твърде съществени – те дават поле за действие на външните. На много места в беседите и лекциите си Учителя изтъква важността на вътрешните причини за болестите: „Всички болести, които съществуват в света, се дължат на песимизма.“ (лекция от Учителя, държана на 4.03.1942 г.) Тук под песимизъм се разбира и потиснатото състояние на духа, всяко съмнение, недоволство, недоверие, страхове и тревоги.
към текста >>

Обаче колкото човек е по-напреднал духовно, толкова по-бързо може да се излекува – той може да повиши трептенията на организма си чрез издигане към висините на Духа и така да привлече към себе си творческите вълни на Космичния живот.
И още: „Любовта прави човека здрав, добър и силен.“ Ето защо, докато човек обича, е неуязвим за болести. Разбира се, това зависи и от степента на неговата любов. Но тук говорим за Космичната любов и когато изневерим на нея, когато слезем в по-долни области, ставаме и податливи и за болести. В този смисъл безлюбието е причина на страданията в света. Болестите идат, защото човек се лишава от досег с изворите на Живота – те не се вливат и не поддържат правилния жизнен ритъм на неговия организъм. Обаче колкото човек е по-напреднал духовно, толкова по-бързо може да се излекува – той може да повиши трептенията на организма си чрез издигане към висините на Духа и така да привлече към себе си творческите вълни на Космичния живот. III. Зависимост между душевния и физическия живот при лекуване Външните и вътрешните причини за болестите са във взаимодействие. При задълбочен размисъл стигаме до убеждението, че вътрешните причини са твърде съществени – те дават поле за действие на външните. На много места в беседите и лекциите си Учителя изтъква важността на вътрешните причини за болестите: „Всички болести, които съществуват в света, се дължат на песимизма.“ (лекция от Учителя, държана на 4.03.1942 г.) Тук под песимизъм се разбира и потиснатото състояние на духа, всяко съмнение, недоволство, недоверие, страхове и тревоги. Същата идея е вложена и в следните думи на Учителя: „Съвременната неврастения се дължи на безпокойството.
към текста >>

III. Зависимост между душевния и физическия живот при лекуване
Разбира се, това зависи и от степента на неговата любов. Но тук говорим за Космичната любов и когато изневерим на нея, когато слезем в по-долни области, ставаме и податливи и за болести. В този смисъл безлюбието е причина на страданията в света. Болестите идат, защото човек се лишава от досег с изворите на Живота – те не се вливат и не поддържат правилния жизнен ритъм на неговия организъм. Обаче колкото човек е по-напреднал духовно, толкова по-бързо може да се излекува – той може да повиши трептенията на организма си чрез издигане към висините на Духа и така да привлече към себе си творческите вълни на Космичния живот. III. Зависимост между душевния и физическия живот при лекуване Външните и вътрешните причини за болестите са във взаимодействие. При задълбочен размисъл стигаме до убеждението, че вътрешните причини са твърде съществени – те дават поле за действие на външните. На много места в беседите и лекциите си Учителя изтъква важността на вътрешните причини за болестите: „Всички болести, които съществуват в света, се дължат на песимизма.“ (лекция от Учителя, държана на 4.03.1942 г.) Тук под песимизъм се разбира и потиснатото състояние на духа, всяко съмнение, недоволство, недоверие, страхове и тревоги. Същата идея е вложена и в следните думи на Учителя: „Съвременната неврастения се дължи на безпокойството. Почнете ли да се дразните, склерозата идва.“ Всяко отрицателно състояние на съзнанието привлича разрушителни енергии към организма и това води към болест.
към текста >>

Ние не говорим тук само за един живот от 100-120 години, но за 100-200-500 поколения.
Има връзка между вашето отношение към ближните и пулса на сърцето ви.“ Знае се от окултната физиология, че през сърцето минава електромагнитна струя и тя причинява пулсирането. А чувствата или изобщо душевното състояние оказват влияние върху правилността на това сърдечно електромагнитно течение. При страх и тревоги то протича неправилно, което се отразява физиологически върху сьрдечния мускул, даже влияе и върху неговия анатомичен строеж. И затова при лечение на сърцето преди всичко е необходимо да се премахнат психичните причини. Аналогична идея се съдържа и в следните думи на Учителя: „Не могат да бъдат гърдите ви здрави, ако не сте добри. Ние не говорим тук само за един живот от 100-120 години, но за 100-200-500 поколения. Ако те не са живели с добри чувства, ще се получи поколение със слаби гърди.“ (лекция от 11.03.1942 г.) Душата е седалище на неизчерпаеми сили, само че те трябва да се извикат към дейност. Ще приведа няколко примера, от които се вижда какви душевни сили притежава човек. Обикновено не си служим с тях, защото са в спящо състояние, обаче в някои извънредни случаи те се пробуждат към действие. Учителя ни бе разказал за един стар свещеник от Варна, който се чувствал безпомощен, лежал и дори нямал сили да се поразходи из двора си, но по време на Общоевропейската война78 при бомбардировка той скочил на крака и не разбрал как се озовал няколко километра извън града, носейки една голяма тиква под мишница.
към текста >>

Лекарите определили, че ѝ остават само няколко дни живот; тогава умиращата жена попитала мъжа си: „Аз вече си отивам, но искам да знам ще се ожениш ли след моето заминаване в отвъдното?
Учителя ни бе разказал за един стар свещеник от Варна, който се чувствал безпомощен, лежал и дори нямал сили да се поразходи из двора си, но по време на Общоевропейската война78 при бомбардировка той скочил на крака и не разбрал как се озовал няколко километра извън града, носейки една голяма тиква под мишница. Учителя ни бе привел един друг пример за двама парализирани, които били на лечение в една бразилска болница. Когато една боа се вмъкнала в стаята им, и двамата скокнали през прозореца и хукнали да бягат презглава. В рисковия момент се събудили мощните сили на духа, до които преди това те не могли да прибягнат. В друга беседа Учителя спря вниманието ни върху постъпката на една американка, която била тежко болна. Лекарите определили, че ѝ остават само няколко дни живот; тогава умиращата жена попитала мъжа си: „Аз вече си отивам, но искам да знам ще се ожениш ли след моето заминаване в отвъдното? “ Той отговорил: „Не мога да обещая, че няма да се оженя.“ „Така ли? – смръщила вежди жената. – Тогава не умирам! “ И наистина, с това свое желание да не умре тя извикала към активност мощните сили на своя дух и оздравяла. Това бяха примери, когато човек несъзнателно, но в изключителни моменти – рискови или емоционални, извиква към действие мощните сили на своя дух.
към текста >>

Той успешно възвръща здравето си, понеже се свързва с неизчерпаемите извори на живот, привлича ги и те реорганизират материята на организма му.
Под молитва тук се разбира методът за повишаване на трептенията. Общо казано, вътрешният метод се състои в пробуждането на скритите сили на духа чрез душевен подем, чрез вътрешно озарение. Болният идва до едно състояние на мир и радост, на всеобемна Любов и светлина – до състояние на хармония и красота. Той всичко люби и на всичко се радва – това именно е молитвеното състояние, което лекува. Оздравяващият има прозрение за Божествените основи на Битието, изпитва благодарност за слънчевия лъч, за вдишката въздух, за гледката на синьото небе – във всичко вижда присъствието на Божественото и душата му се изпълва с възторг и музика. Той успешно възвръща здравето си, понеже се свързва с неизчерпаемите извори на живот, привлича ги и те реорганизират материята на организма му. Това е едно състояние, в което човек трябва да се освободи от всички излишни безпокойства и да дойде до състояние на обнова, чистота и вяра; именно тогава ще бъде възприемчив към вълната на Божествения живот, който непрестанно се изявява. Трептенията му така се повишават, че никакви трептения на болестта, бавни и с дълги вълни, не могат вече да съществуват в него. Те биват отстранени така, както отхвръква сабята от ръката на човек, приближил я до струята на водопад, падащ от 100 м височина. IV. Регулаторът на електромагнитните течения в човешкия организъм „Правилните мисли, чувства и постъпки са регулатори на електромагнитните течения в човешкия организъм“, изтъква Учителя.
към текста >>

Това е едно състояние, в което човек трябва да се освободи от всички излишни безпокойства и да дойде до състояние на обнова, чистота и вяра; именно тогава ще бъде възприемчив към вълната на Божествения живот, който непрестанно се изявява.
Общо казано, вътрешният метод се състои в пробуждането на скритите сили на духа чрез душевен подем, чрез вътрешно озарение. Болният идва до едно състояние на мир и радост, на всеобемна Любов и светлина – до състояние на хармония и красота. Той всичко люби и на всичко се радва – това именно е молитвеното състояние, което лекува. Оздравяващият има прозрение за Божествените основи на Битието, изпитва благодарност за слънчевия лъч, за вдишката въздух, за гледката на синьото небе – във всичко вижда присъствието на Божественото и душата му се изпълва с възторг и музика. Той успешно възвръща здравето си, понеже се свързва с неизчерпаемите извори на живот, привлича ги и те реорганизират материята на организма му. Това е едно състояние, в което човек трябва да се освободи от всички излишни безпокойства и да дойде до състояние на обнова, чистота и вяра; именно тогава ще бъде възприемчив към вълната на Божествения живот, който непрестанно се изявява. Трептенията му така се повишават, че никакви трептения на болестта, бавни и с дълги вълни, не могат вече да съществуват в него. Те биват отстранени така, както отхвръква сабята от ръката на човек, приближил я до струята на водопад, падащ от 100 м височина. IV. Регулаторът на електромагнитните течения в човешкия организъм „Правилните мисли, чувства и постъпки са регулатори на електромагнитните течения в човешкия организъм“, изтъква Учителя. Следващите редове изясняват илюстративно този въпрос: представете си кон, впрегнат в кола и подкаран от колар – аналогия на тялото е колата, електромагнитните течения в организма са конят, който я тегли, докато разумното, което работи в организма, или психичният фактор, е коларят, който подкарва коня.
към текста >>

Природата е разумна и икономична, не ѝ е присъщо разпиляването на енергиите – естествено е, че наличието на електромагнитни сили в човешкия организъм играе особена роля в живота на организма.
Електромагнитните течения в организма участват в строежа, растежа и функциите на органите. Те са строителни сили и са главният фактор, който дирижира физиологичните процеси в организма. Те циркулират из тялото, както кръвта. Ако при изучаването на нормалните и патологичните физиологични процеси, както и на терапевтичните проблеми, не вземем предвид електромагнитните течения, то винаги ще останем с ограничени разбирания и постижения в биологията и медицината. Електромагнитните течения, които минават през всеки орган, са от голямо значение за неговото състояние. Природата е разумна и икономична, не ѝ е присъщо разпиляването на енергиите – естествено е, че наличието на електромагнитни сили в човешкия организъм играе особена роля в живота на организма. Психичните процеси регулират електромагнитните течения в организма и упражняват голямо въздействие върху тях, като характерът на влиянието им зависи от естеството на мислите и чувствата. Ако са правилни, те влияят благотворно и на електромагнитните течения, които запазват своя естествен ритъм, а това е важно условие за здравето. Ако мислите или чувствата са отрицателни – например ако човек преживява тревоги, безпокойства, страх, омраза, съмнение, отчаяние, злоба, гняв, обезсърчение, песимизъм – всичко това отклонява електромагнитните течения от естествения им ритъм, което се отразява пагубно върху строежа и функциите на органите. Така, вече видоизменени, електромагнитните течения причиняват ред неестествени, болезнени промени в организма, например свиване на капилярните съдове, неправилно пулсиране на сърцето и артериите, промени във функциите на черния и белия дроб, стомаха и червата, мускулатурата, мозъка и др. А тези нередности във функциите водят към разстройство и в строежа на органите.
към текста >>

Според своя характер мисловните вълни коренно се различават една от друга; например ако сравним една обикновена и една възвишена мисъл, ще видим, че пьрвата има сравнително малък брой трептения в секунда и дълги вълни, докато при възвишената мисъл е обратно.
При петдесетата октава имаме химични лъчи; петдесет и първата и петдесет и втората октава са непознати. Трептенията на петдесет и осмата и петдесет и деветата октава са рентгеновите лъчи. При шестдесет и втората и при по-горните октави се проявяват космичните лъчи, а над тях са мисловните вълни. От втората таблица се вижда, че колкото се увеличава броят на трептенията в секунда, толкова вълните стават по-къси. Например космичните лъчи имат много по-голям брой трептения в секунда и най-къси вълни, но още по-къси са мисловните вьлни. Според своя характер мисловните вълни коренно се различават една от друга; например ако сравним една обикновена и една възвишена мисъл, ще видим, че пьрвата има сравнително малък брой трептения в секунда и дълги вълни, докато при възвишената мисъл е обратно. Как се обяснява обновителното действие на висшите психични състояния върху организма? – При висшите психични състояния човек се издига до състояние, сходно с висшите творчески сили в Природата и ги привлича към себе си. Природата разполага с всички видове сили, но ние претегляме към себе си този вид сили, които съответстват на нашето състояние. При хармонизиране трептенията на човешката душа с трептенията на Всемирното Творческо Същество се образува връзка с космичното всеединство и тогава човек може да разчита на подкрепа от висшите духовни полета. Това е областта на един вече осъзнат мистицизъм: силата на молитвата зависи от Любовта, от Мира и от силното творческо въодушевление да отдадеш сили за делото на Бога.
към текста >>

Когато човек люби и обича, той се свързва с висшите духовни полета и техните енергии внасят живот.
Ето защо Христос пита болния: „Вярваш ли? “, т.е. „Можеш ли да възбудиш в себе си трептенията на оня лъч, който Бог е вложил в теб? “ Вярата и Любовта са най-голямата лечебна сила. Там зад главоломните скорости, които не се поддават на никакво въображение, гори Божественото Слънце и облъчва човешките инструменти: мозъка и нервите; така се проявяват незнайните сили на волята и вярата – в това стои силата на Любовта. Когато човек люби и обича, той се свързва с висшите духовни полета и техните енергии внасят живот. А когато човек отклони или подпуши в себе си вълните на Любовта и обичта, тогава той не е в състояние да привлича висшите обновителни енергии към себе си и добива предразположение към болести. Думите на Учителя: „Ако не приемем най-малкия елемент на Божествената Любов, ще бъдем изложени на болести, не можем да бъдем здрави. Любовта е първият необходим елемент за здравословното състояние.“ V. Любовта като най-мощен трансформатор „Любовта е най-мощният трансформатор на човешките състояния и носи изобилния живот“ е мисъл, изразена от Учителя, която има обширно значение.
към текста >>

„Любовта е най-мощният трансформатор на човешките състояния и носи изобилния живот“ е мисъл, изразена от Учителя, която има обширно значение.
Когато човек люби и обича, той се свързва с висшите духовни полета и техните енергии внасят живот. А когато човек отклони или подпуши в себе си вълните на Любовта и обичта, тогава той не е в състояние да привлича висшите обновителни енергии към себе си и добива предразположение към болести. Думите на Учителя: „Ако не приемем най-малкия елемент на Божествената Любов, ще бъдем изложени на болести, не можем да бъдем здрави. Любовта е първият необходим елемент за здравословното състояние.“ V. Любовта като най-мощен трансформатор „Любовта е най-мощният трансформатор на човешките състояния и носи изобилния живот“ е мисъл, изразена от Учителя, която има обширно значение. Любовта трансформира не само физическото състояние на организма, но и психическото: тя изменя състоянията на ума, сърцето и волята, тя внася живот не само в организма, но и в духовното измерение на човека, и чрез нея разцъфтяват дарбите, а скръбното състояние се сменя с радостно; тук ние ще я разгледаме във връзка със здравните проблеми. Учителя изтъква следното: „Физическият свят има сравнително по-ниски трептения, т.е. той е с по-малка фреквенция. Трептенията на Духовния свят са по-силни, те са с по-голяма фреквенция, а Божественият свят има изключително силни трептения. Човек, за да бъде здрав, трябва да повиши трептенията на тялото си.
към текста >>

Любовта трансформира не само физическото състояние на организма, но и психическото: тя изменя състоянията на ума, сърцето и волята, тя внася живот не само в организма, но и в духовното измерение на човека, и чрез нея разцъфтяват дарбите, а скръбното състояние се сменя с радостно; тук ние ще я разгледаме във връзка със здравните проблеми.
А когато човек отклони или подпуши в себе си вълните на Любовта и обичта, тогава той не е в състояние да привлича висшите обновителни енергии към себе си и добива предразположение към болести. Думите на Учителя: „Ако не приемем най-малкия елемент на Божествената Любов, ще бъдем изложени на болести, не можем да бъдем здрави. Любовта е първият необходим елемент за здравословното състояние.“ V. Любовта като най-мощен трансформатор „Любовта е най-мощният трансформатор на човешките състояния и носи изобилния живот“ е мисъл, изразена от Учителя, която има обширно значение. Любовта трансформира не само физическото състояние на организма, но и психическото: тя изменя състоянията на ума, сърцето и волята, тя внася живот не само в организма, но и в духовното измерение на човека, и чрез нея разцъфтяват дарбите, а скръбното състояние се сменя с радостно; тук ние ще я разгледаме във връзка със здравните проблеми. Учителя изтъква следното: „Физическият свят има сравнително по-ниски трептения, т.е. той е с по-малка фреквенция. Трептенията на Духовния свят са по-силни, те са с по-голяма фреквенция, а Божественият свят има изключително силни трептения. Човек, за да бъде здрав, трябва да повиши трептенията на тялото си. Докато ви нервират малките работи, докато се тревожите за 5-10 лева, докато ви смущават скъсаните обуща, тесните стаи или всякакви други ежедневни грижи, то вие не можете да бъдете здрави.“
към текста >>

При лоши мисли и чувства около човешкото същество се образува астрална обвивка, или по-точно черупка, в която то е затворено и изпада в състояние на изолация, което не позволява да възприема животворните сили, идващи към Земята, и това лишение от прилив на космична енергия създава предразположение към болестни състояния.
Човек, за да бъде здрав, трябва да повиши трептенията на тялото си. Докато ви нервират малките работи, докато се тревожите за 5-10 лева, докато ви смущават скъсаните обуща, тесните стаи или всякакви други ежедневни грижи, то вие не можете да бъдете здрави.“ Сега ще разгледаме човешкото здраве във връзка със закона за съзвучието или резонанса, наречен още и закон на Хелмхолц. Този закон хвърля светлина върху възприемчивостта, или по-точно към човека се насочват енергии с трептения от всички степени и категории, но той ще възприеме само тези, които са в хармония с неговите състояния, докато към другите ще остане безчувствен. Когато Учителя казва, че последствията на добрите мисли и чувства са добри, а на лошите – лоши, Той изтъква действието на закона за съзвучието. При лоши мисли и чувства около човешкото същество се образува астрална обвивка, или по-точно черупка, в която то е затворено и изпада в състояние на изолация, което не позволява да възприема животворните сили, идващи към Земята, и това лишение от прилив на космична енергия създава предразположение към болестни състояния. Учителя посочва: „Цели семейства и цели раси са изчезвали от лицето на Земята по причина на някоя омраза.“ Приповдигането на съзнанието, проявата на възвишеност усилва възприемчивостта. В случая за пример могат да послужат хора, които имат начални симптоми на ясновидство и са с голям обхват на възприемчивост на вълните; ако те проявят нетърпение, гняв, омраза или обезсърчение, за известно време изгубват прозрението и сензитивността си, следователно намалява се силата на тяхната възприемчивост. По същите причини тези хора с развито ясновидство или шесто чувство се молят и размишляват, за да станат по-възприемчиви към фините енергии, изпълващи пространствата на познати и непознати светове. От закона на Хелмхолц следва, че ние със своите мисли и чувства сами определяме към кои влияния ще сме отзивчиви и кои ще привлечем към себе си. Ако нашето съзнание е повдигнато, тогава струните на душата ни ще затрептят в отговор само на влияния от висшите светове, защото ще сме отзивчиви към тях.
към текста >>

Учителя посочва: „Цели семейства и цели раси са изчезвали от лицето на Земята по причина на някоя омраза.“ Приповдигането на съзнанието, проявата на възвишеност усилва възприемчивостта.
Докато ви нервират малките работи, докато се тревожите за 5-10 лева, докато ви смущават скъсаните обуща, тесните стаи или всякакви други ежедневни грижи, то вие не можете да бъдете здрави.“ Сега ще разгледаме човешкото здраве във връзка със закона за съзвучието или резонанса, наречен още и закон на Хелмхолц. Този закон хвърля светлина върху възприемчивостта, или по-точно към човека се насочват енергии с трептения от всички степени и категории, но той ще възприеме само тези, които са в хармония с неговите състояния, докато към другите ще остане безчувствен. Когато Учителя казва, че последствията на добрите мисли и чувства са добри, а на лошите – лоши, Той изтъква действието на закона за съзвучието. При лоши мисли и чувства около човешкото същество се образува астрална обвивка, или по-точно черупка, в която то е затворено и изпада в състояние на изолация, което не позволява да възприема животворните сили, идващи към Земята, и това лишение от прилив на космична енергия създава предразположение към болестни състояния. Учителя посочва: „Цели семейства и цели раси са изчезвали от лицето на Земята по причина на някоя омраза.“ Приповдигането на съзнанието, проявата на възвишеност усилва възприемчивостта. В случая за пример могат да послужат хора, които имат начални симптоми на ясновидство и са с голям обхват на възприемчивост на вълните; ако те проявят нетърпение, гняв, омраза или обезсърчение, за известно време изгубват прозрението и сензитивността си, следователно намалява се силата на тяхната възприемчивост. По същите причини тези хора с развито ясновидство или шесто чувство се молят и размишляват, за да станат по-възприемчиви към фините енергии, изпълващи пространствата на познати и непознати светове. От закона на Хелмхолц следва, че ние със своите мисли и чувства сами определяме към кои влияния ще сме отзивчиви и кои ще привлечем към себе си. Ако нашето съзнание е повдигнато, тогава струните на душата ни ще затрептят в отговор само на влияния от висшите светове, защото ще сме отзивчиви към тях. Кое ни прави най-възприемчиви към животворните сили, които идат към Земята?
към текста >>

Кое ни прави най-възприемчиви към животворните сили, които идат към Земята?
Учителя посочва: „Цели семейства и цели раси са изчезвали от лицето на Земята по причина на някоя омраза.“ Приповдигането на съзнанието, проявата на възвишеност усилва възприемчивостта. В случая за пример могат да послужат хора, които имат начални симптоми на ясновидство и са с голям обхват на възприемчивост на вълните; ако те проявят нетърпение, гняв, омраза или обезсърчение, за известно време изгубват прозрението и сензитивността си, следователно намалява се силата на тяхната възприемчивост. По същите причини тези хора с развито ясновидство или шесто чувство се молят и размишляват, за да станат по-възприемчиви към фините енергии, изпълващи пространствата на познати и непознати светове. От закона на Хелмхолц следва, че ние със своите мисли и чувства сами определяме към кои влияния ще сме отзивчиви и кои ще привлечем към себе си. Ако нашето съзнание е повдигнато, тогава струните на душата ни ще затрептят в отговор само на влияния от висшите светове, защото ще сме отзивчиви към тях. Кое ни прави най-възприемчиви към животворните сили, които идат към Земята? – Разбира се, че Любовта, защото тя ни акордира с висшите светове. Учителя казва: „При болест издигни се нагоре до известно място и тя ще изчезне. На болния ще кажа да усили любовта си с два градуса и той ще оздравее. Иначе ще се забави оздравяването му.“ Любовта е висш израз на хармонията, при нея човек е клонче, заловено за Великото космично дърво и соковете от ствола се втичат, за да внасят живот. Докато при безлюбието човек е клонче, откъснато от дървото; така, лишен от притоците на Великия космичен живот, у него се създава предразположение към болест и смърт.
към текста >>

Иначе ще се забави оздравяването му.“ Любовта е висш израз на хармонията, при нея човек е клонче, заловено за Великото космично дърво и соковете от ствола се втичат, за да внасят живот.
Ако нашето съзнание е повдигнато, тогава струните на душата ни ще затрептят в отговор само на влияния от висшите светове, защото ще сме отзивчиви към тях. Кое ни прави най-възприемчиви към животворните сили, които идат към Земята? – Разбира се, че Любовта, защото тя ни акордира с висшите светове. Учителя казва: „При болест издигни се нагоре до известно място и тя ще изчезне. На болния ще кажа да усили любовта си с два градуса и той ще оздравее. Иначе ще се забави оздравяването му.“ Любовта е висш израз на хармонията, при нея човек е клонче, заловено за Великото космично дърво и соковете от ствола се втичат, за да внасят живот. Докато при безлюбието човек е клонче, откъснато от дървото; така, лишен от притоците на Великия космичен живот, у него се създава предразположение към болест и смърт. Същата мисъл Учителя изразява така: „Не дадем ли на Божественото да минава през нас, тогава спираме извора на Божествените блага. Това наричам подпушване на Любовта и то води към болести. Съвременните хора ядат без любов, спят без любов, стават без любов, учат без любов, работят без любов и после казват, че работите не вървят. Ако не се научим да любим безкористно, здрави не можем да бъдем.
към текста >>

Докато при безлюбието човек е клонче, откъснато от дървото; така, лишен от притоците на Великия космичен живот, у него се създава предразположение към болест и смърт.
Кое ни прави най-възприемчиви към животворните сили, които идат към Земята? – Разбира се, че Любовта, защото тя ни акордира с висшите светове. Учителя казва: „При болест издигни се нагоре до известно място и тя ще изчезне. На болния ще кажа да усили любовта си с два градуса и той ще оздравее. Иначе ще се забави оздравяването му.“ Любовта е висш израз на хармонията, при нея човек е клонче, заловено за Великото космично дърво и соковете от ствола се втичат, за да внасят живот. Докато при безлюбието човек е клонче, откъснато от дървото; така, лишен от притоците на Великия космичен живот, у него се създава предразположение към болест и смърт. Същата мисъл Учителя изразява така: „Не дадем ли на Божественото да минава през нас, тогава спираме извора на Божествените блага. Това наричам подпушване на Любовта и то води към болести. Съвременните хора ядат без любов, спят без любов, стават без любов, учат без любов, работят без любов и после казват, че работите не вървят. Ако не се научим да любим безкористно, здрави не можем да бъдем. Наричам Любовта път за всички Божествени блага.
към текста >>

И кой е отличният живот?
Същата мисъл Учителя изразява така: „Не дадем ли на Божественото да минава през нас, тогава спираме извора на Божествените блага. Това наричам подпушване на Любовта и то води към болести. Съвременните хора ядат без любов, спят без любов, стават без любов, учат без любов, работят без любов и после казват, че работите не вървят. Ако не се научим да любим безкористно, здрави не можем да бъдем. Наричам Любовта път за всички Божествени блага. И кой е отличният живот? – Този, който произтича от Любовта, Правдата и Доброто. Ако приложим Любовта по пътя на Правдата и Доброто, ще бъдем радостни, весели, бодри и здрави.“ В Първото послание на апостол Павел към коринтяните, 13:4-8, е казано: „Любовта дълготърпи и е милостива; Любовта не завижда; Любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с Истината; всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада.“ Значи добродетелите като вяра, търпение, кротост, милосърдие, смирение, надежда, мир, чистота, са плодовете на Любовта. Именно затова човекът на безлюбието лесно може да изпадне в обезсърчения и разочарования, в тревоги и страхове – у него не присъства онзи магичен живот, за да превръща всичко, до което се докосне, в красота, радост, светлина и хармония.
към текста >>

Именно затова човекът на безлюбието лесно може да изпадне в обезсърчения и разочарования, в тревоги и страхове – у него не присъства онзи магичен живот, за да превръща всичко, до което се докосне, в красота, радост, светлина и хармония.
И кой е отличният живот? – Този, който произтича от Любовта, Правдата и Доброто. Ако приложим Любовта по пътя на Правдата и Доброто, ще бъдем радостни, весели, бодри и здрави.“ В Първото послание на апостол Павел към коринтяните, 13:4-8, е казано: „Любовта дълготърпи и е милостива; Любовта не завижда; Любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с Истината; всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада.“ Значи добродетелите като вяра, търпение, кротост, милосърдие, смирение, надежда, мир, чистота, са плодовете на Любовта. Именно затова човекът на безлюбието лесно може да изпадне в обезсърчения и разочарования, в тревоги и страхове – у него не присъства онзи магичен живот, за да превръща всичко, до което се докосне, в красота, радост, светлина и хармония. Човекът на Любовта има прозрение за великия устой на Живота и изключва отрицателните състояния, а те са, които водят към болести. Любовта възстановява хармонията между ум, сърце и воля и с това премахва причините за предразположение към болести. Учителя ни напътства: „Имайте нов морал, който да внесе веселие и радост в умовете ви. Ако имате любов и плачете три пъти на ден, чудя се що за любов е това? “ Или: „Не можеш да имаш никаква хигиена без чистота – и не само физическа, но и чистота в мисли, чувства, желания.
към текста >>

Човекът на Любовта има прозрение за великия устой на Живота и изключва отрицателните състояния, а те са, които водят към болести.
– Този, който произтича от Любовта, Правдата и Доброто. Ако приложим Любовта по пътя на Правдата и Доброто, ще бъдем радостни, весели, бодри и здрави.“ В Първото послание на апостол Павел към коринтяните, 13:4-8, е казано: „Любовта дълготърпи и е милостива; Любовта не завижда; Любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с Истината; всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада.“ Значи добродетелите като вяра, търпение, кротост, милосърдие, смирение, надежда, мир, чистота, са плодовете на Любовта. Именно затова човекът на безлюбието лесно може да изпадне в обезсърчения и разочарования, в тревоги и страхове – у него не присъства онзи магичен живот, за да превръща всичко, до което се докосне, в красота, радост, светлина и хармония. Човекът на Любовта има прозрение за великия устой на Живота и изключва отрицателните състояния, а те са, които водят към болести. Любовта възстановява хармонията между ум, сърце и воля и с това премахва причините за предразположение към болести. Учителя ни напътства: „Имайте нов морал, който да внесе веселие и радост в умовете ви. Ако имате любов и плачете три пъти на ден, чудя се що за любов е това? “ Или: „Не можеш да имаш никаква хигиена без чистота – и не само физическа, но и чистота в мисли, чувства, желания. Ако Чистотата и Любовта не влязат във вас, вие здрави не можете да бъдете.“
към текста >>

63. Изгрев, 20.IХ.1960 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

А по-рано за молитвен връх ни служеше възвишението между второто и третото езеро.
” Тези изречения, издълбани върху гранита, с хилядолетия ще поучават бъдните поколения. На Молитвения връх прекарваме в мълчание. Още сега звънят в ушите ни словата на вечните истини, произнесени тук от Учителя. На този Молитвен връх почнахме да се изкачваме от 1932 г. А по-рано за молитвен връх ни служеше възвишението между второто и третото езеро. Още след слизането си от Молитвения връх посещаваме чешмичката. Там прекарваме известно време в мълчание и в тих разговор с водите, които се изливат от мраморните ръце. Чешмичката има оригинална архитектура. Белите камъни, с които е изградена тя, са донесени тук в раници или на гръб от далечни места. С любов ги е нареждал Учителя.
към текста >>

Дългият живот зависи от дълбокото и правилно дишане.
По този начин вие правите връзка с планината и нейните енергии протичат във вас и ви повдигат.” Когато слезем на полето ние почти всеки ден посещаваме вътрешно езерата. Всеки ден идваме тук и черпим енергии. От полето всеки ден идваме тук на гости, за да се обновим и опресним. Ще завърша с няколко думи от Учителя за дишането: „Ако не дишате добре едва ще изкарате 30 ÷ 40 години. Дългият живот зависи от дълбокото и правилно дишане. Дишането пък зависи от правилното мислене и чувстване. Дишайте дълбоко и мислете, че Божието благословение иде върху човека чрез въздуха. Дишайте съзнателно и с любов. Като станете от сън преди да започнете каквато и да е работа направете няколко дълбоки вдишки. Дишането помага за оформянето на човешкия характер.
към текста >>

64. 10.ХI.1950 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето защо през време на събора човек се чувства в известно състояние като че ли живее в един друг, възвишен свят.
Какво нещо са съборите на учениците на Бялото Братство? - Това е време, когато физическият и духовният свят са в по-тесен контакт един с друг. Защо във време на съборите се чувства радост, светлина, лекота, спокойствие, вдъхновение? - Защото през време на събора има висше присъствие - присъстват висши, напреднали същества. Тяхното присъствие се чувства. Ето защо през време на събора човек се чувства в известно състояние като че ли живее в един друг, възвишен свят. За Бялото Братство се говори на много места в Библията. Много ясно се говори за него в Послание към евреите, 12 глава, ст. 22 ÷ 24. В тези стихове се говори за хълма Сион, за града на Бога живаго, Небесния Ерусалим, за безчетните ангели, за събора на първородните и пр. Учителя казва, че този пасаж най-добре излага подробности за Бялото Братство и навсякъде в Библията, където се говори за хълма Сион, на много места в Исайя и в други книги на Библията, това е все Бялото Братство.
към текста >>

Членовете на Арбанаската комуна се стараеха със своя живот да действат благотворно на околните.
През някои събори съборяните правеха обща разходка до с. Арбанаси за да посетят братските места. Там имаше няколко здания и земя, купени за Братството. Учителя още от първите години казваше да правят опити за комуни. Такъв опит, който продължаваше известно време, се направи и в с. Арбанаси. Членовете на Арбанаската комуна се стараеха със своя живот да действат благотворно на околните. Един брат от Арбанаската комуна отишъл веднъж за вода. Изворите били малко под селото. Когато той точел вода един от съседната кръчма започнал да говори против Бялото Братство. Той говорел високо нарочно поради този наш брат. Скоро обаче и този човек дошъл да си напълни една бъчва с вода, но се случило така, че бъчвата се подхлъзнала и паднала от колата.
към текста >>

Изтъквам този факт за да се види, че Учителя използвал всеки случай да прави опити и наблюдения върху животните.
Учителя отстранил питата и застанал на известно разстояние да гледа какво ще правят осите. Осите бръмчали около дървото, после отишли към него и пак към дървото, и пак към него. Това се повторило няколко пъти. Учителя прочел мисълта им, а именно: те го молели да тури питата пак на мястото. Той направил това. Изтъквам този факт за да се види, че Учителя използвал всеки случай да прави опити и наблюдения върху животните. В свободното време се групираха и философско-научни групи, в които се обменяха мисли за отношението на идеите на Бялото Братство към научните проблеми. През първите събори се изпълняваха особен род гимнастически упражнения без музика. Те се дадоха през време на събора в 1922 година и от тогава се въведоха в цялото братство. През същата тази година Учителя даде песента „Фир-фюр-фен”. Той ни я изпя предварително няколко пъти в движение.
към текста >>

Задачата на кореспондентите беше с чести писма да държат провинцията в течение на братския живот при Учителя и да им пращат основните мисли на Учителя.
През същата тази година Учителя даде песента „Фир-фюр-фен”. Той ни я изпя предварително няколко пъти в движение. Незабравими бяха моментите, когато учехме тази песен под ръководството на Учителя на поляната източно от вилата. Понеже през тази година се туриха основите на школите то на същото място, дето учихме тази песен, Учителя изложи основните принципи на школите. Понеже Учителя държеше за живо обновление между София и провинцията то на едно събрание се определиха кореспондентите от София за всички провинциални градове, дето има кръжоци. Задачата на кореспондентите беше с чести писма да държат провинцията в течение на братския живот при Учителя и да им пращат основните мисли на Учителя. Ще завърша с няколко мисли от Учителя: „Най-важното, което сега мога да ви кажа, е да имате отношение към Бога. Отива ли при Бога със свещено чувство човек, скърбите и страданията му моментално ще изчезнат и той ще преживее дълбока вътрешна радост, вътрешен мир. При това положение човек се чувства силен, смел, всичко може да направи. Отдалечи ли се от Бога, пак става слаб.
към текста >>

Възлюбете Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа, дух и сила, за да се освободите от болести, несгоди и противоречие в живота.
Отива ли при Бога със свещено чувство човек, скърбите и страданията му моментално ще изчезнат и той ще преживее дълбока вътрешна радост, вътрешен мир. При това положение човек се чувства силен, смел, всичко може да направи. Отдалечи ли се от Бога, пак става слаб. Работете съзнателно върху себе си да приемете новата култура. Новата култура иска от човека едно: да намери Бога. Възлюбете Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа, дух и сила, за да се освободите от болести, несгоди и противоречие в живота. СИЛАТА НА ЛЮБОВТА НА ЧОВЕКА СЕ ОПРЕДЕЛЯ ОТ ЛЮБОВТА МУ КЪМ БОГА. Каквито са отношенията на човека към Бога, такива ще бъдат и отношенията на хората към него. Знаете ли какво велико предприятие е Любовта? - Който е придобил Любовта, той се нагърбва със здачата да събужда заспали и да възкресява умрели. Който е придобил Любовта, той трябва да ходи по планини и гори, да съживява изсъхнали дървета, да чисти пресъхнали извори и отново да възвръща водата им.
към текста >>

Помнете, че при всяка мъчнотия, която срещате в живота си, ще имате помощта на всички, които ни обичат.
Това значи, че той обича всички хора. Който иска да съкрати пътя на своето развитие, той трябва да приеме страданията с благодарност. Чрез страданията работите стават за една година, без страдания - за хиляди години. Страданията и радостта представляват пробен камък за човека. Чрез тях се изпитва Любовта, устойчивостта на човека. Помнете, че при всяка мъчнотия, която срещате в живота си, ще имате помощта на всички, които ни обичат. Ще дойде ден, когато хората ще се съобщават със своите близки, заминали за другия свят. Те ще знаят последните новини от другия свят. Засега съобщенията с невидимия свят не са усъвършенствани, вследствие на което тамошните жители мълчат. Онзи, на когото сърцето е милостиво, е кандидат за новата раса. Мекотата на сърцето е един от признаците на хората от шестата раса.
към текста >>

65. 12.I.1951 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Музиката, която излизаше от пръстите му, беше съвсем нова, импровизирана в момента, но проникната от мощ и сила, които повдигаха душата към вечното и възвишеното.
Учителя стана, понеже дойдоха и му казаха, че са дошли гости от града, които желаят да говорят с него. Учителя отиде в гостната стая и прие гостите. След като прие още няколко души, Учителя се прибра горе. Всичко утихна на Изгрева. Към 10.30 часа Учителя слезе от стаята си, влезе в големия салон, седна на пианото и почна да свири. Музиката, която излизаше от пръстите му, беше съвсем нова, импровизирана в момента, но проникната от мощ и сила, които повдигаха душата към вечното и възвишеното. Постепенно се събраха около Учителя доста ученици. Преди всичко дойдоха доста от свободните братя и сестри музиканти с нотни листове и почнаха да нотират това, което Учителя свиреше. Той по едно време започна да пее едновременно със свиренето. Така се създаде нова песен с текст и музика. Песента се повтори много пъти от всички присъстващи.
към текста >>

Красив пример за един живот, посветен през деня и нощта в работа за Бога.
Всичко имаше приказен вид. Така се завърши този ден, богат с впечатления, с нови идеи и работа за делото. През нощта наблюдавам стаята на Учителя. Той се е прибрал в стаята си, но колко често в течение на нощта той запалва лампата и работи! Набират се няколко часа за спане, а останалите часове на нощта той е буден и работи за общото. Красив пример за един живот, посветен през деня и нощта в работа за Бога. Пожелавам ви всичко хубаво и светло! Със сърдечен, братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>

66. 7.II.1951 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

След много лутания и опитности Фауст намира смисъла на живота в служене на обществото.
Едни - за да видят Учителя, а други - за съвет и упътване. През голяма част от деня Учителя беше зает с частни разговори с гостите. Но често имаше и общи разговори. В един разговор Учителя каза: „Гьоте във „Фауст” е изложил съдбата на германския народ. Каква е идеята на „Фауст”? След много лутания и опитности Фауст намира смисъла на живота в служене на обществото. Има по-висша идея: смисълът на живота е в служене на Бога.” В друг разговор Учителя каза: „Някой казва, че не е виждал Бога. Не е вярно това. Напротив, едничкото Същество, което вижда човек, е само Бог. Защото всичко в света е израз, тяло на Бога.
към текста >>

Има по-висша идея: смисълът на живота е в служене на Бога.”
През голяма част от деня Учителя беше зает с частни разговори с гостите. Но често имаше и общи разговори. В един разговор Учителя каза: „Гьоте във „Фауст” е изложил съдбата на германския народ. Каква е идеята на „Фауст”? След много лутания и опитности Фауст намира смисъла на живота в служене на обществото. Има по-висша идея: смисълът на живота е в служене на Бога.” В друг разговор Учителя каза: „Някой казва, че не е виждал Бога. Не е вярно това. Напротив, едничкото Същество, което вижда човек, е само Бог. Защото всичко в света е израз, тяло на Бога. Сега живеем в една епоха на всичко старо, на хилядолетна карма на човечеството.
към текста >>

По този повод Учителя държа две беседи - на 19 и 22 март: „Пребъдване” и „Новото в живота” (в „Завета на Любовта”, т. I).
Сега живеем в една епоха на всичко старо, на хилядолетна карма на човечеството. Тази епоха започна от 1944 г. и ще продължава известен брой десетилетия. Ние сме още в тази епоха. Особено тържествено се отпразнува празникът на пролетта - 22 март. По този повод Учителя държа две беседи - на 19 и 22 март: „Пребъдване” и „Новото в живота” (в „Завета на Любовта”, т. I). След беседата на 22 март отидохме на една полянка над селото и прекарахме известно време в песни и разговори. После често ходихме на тази полянка за паневритмията. Всички се зарадвахме, когато излезе от печат и се получи в селото нов том беседи „Вечното благо”. Често Учителя с няколко братя и сестри правеше предобедни разходки из красивите околности на селото. На Великден, 16 април, Учителя също държа беседа.
към текста >>

Тъй животът ни тук заприлича на живот на едно семейство.
Този извор се нарече „Изворът на здравето”. С идването на пролетта се построиха маси вън на двора и обедите ставаха вече там. С идването на пролетта Темелковото семейство излезе на работа по полето - по ниви и градини. Братята и сестрите гости често отиваха на работа с Темелкови - за копане, за садене на картофи, слънчоглед и пр. През лятото те усърдно помагаха за жътва и вършитба. Тъй животът ни тук заприлича на живот на едно семейство. При разговорите след обедите Учителя обърна внимание, че нашата народна песен има текстове, съдържащи стари, отрицателни идеи. И той каза: „Ако се обнови текстът на народните песни и старият текст се замени с нов, съдържащ идеите на новата култура, която иде, ще се допринесе много за коренното превъзпитание на народа.” През пролетта започнахме с Учителя систематични еднодневни излети нагоре по Витоша до една красива полянка, близо до подножието на върха Острец. Тази полянка беше заградена с малки каменни блокове. Тук прекарвахме целия ден.
към текста >>

За да се влее в нас новият живот.
На 19 октомври Учителя и всички братя и сестри се върнахме в София. Ще завърша с няколко мисли от Учителя: Да търсиш Бога се подразбира да търсиш смисъла, същността на нещата. Когато човек дойде до съприкосновение с Бога, той ще намери същността и смисъла на нещата. Защо трябва да обичаме Бога? За да се влее в нас новият живот. Ако не Го обичаме, ние ще останем със стария живот в нас, а старият живот е носител на злото, страданията и нещастията на човека. Любовта към Бога подразбира вливане, прииждане на новия живот в човека. Ако имате пълна вяра и Любов към Бога, без никакви колебания и съмнения каквито болки, страдания и противоречия да имате в живота си, моментално ще изчезнат. Велика сила се крие в човека, който има Любов към Бога. Ако искате да ви обичат, трябва да седите близо до Бога.
към текста >>

Ако не Го обичаме, ние ще останем със стария живот в нас, а старият живот е носител на злото, страданията и нещастията на човека.
Ще завърша с няколко мисли от Учителя: Да търсиш Бога се подразбира да търсиш смисъла, същността на нещата. Когато човек дойде до съприкосновение с Бога, той ще намери същността и смисъла на нещата. Защо трябва да обичаме Бога? За да се влее в нас новият живот. Ако не Го обичаме, ние ще останем със стария живот в нас, а старият живот е носител на злото, страданията и нещастията на човека. Любовта към Бога подразбира вливане, прииждане на новия живот в човека. Ако имате пълна вяра и Любов към Бога, без никакви колебания и съмнения каквито болки, страдания и противоречия да имате в живота си, моментално ще изчезнат. Велика сила се крие в човека, който има Любов към Бога. Ако искате да ви обичат, трябва да седите близо до Бога. Не седите ли близо до Бога, по-малко ще ви обичат.
към текста >>

Любовта към Бога подразбира вливане, прииждане на новия живот в човека.
Да търсиш Бога се подразбира да търсиш смисъла, същността на нещата. Когато човек дойде до съприкосновение с Бога, той ще намери същността и смисъла на нещата. Защо трябва да обичаме Бога? За да се влее в нас новият живот. Ако не Го обичаме, ние ще останем със стария живот в нас, а старият живот е носител на злото, страданията и нещастията на човека. Любовта към Бога подразбира вливане, прииждане на новия живот в човека. Ако имате пълна вяра и Любов към Бога, без никакви колебания и съмнения каквито болки, страдания и противоречия да имате в живота си, моментално ще изчезнат. Велика сила се крие в човека, който има Любов към Бога. Ако искате да ви обичат, трябва да седите близо до Бога. Не седите ли близо до Бога, по-малко ще ви обичат. Правата, възвишената, идеалната мисъл иде само от Бога.
към текста >>

Ако имате пълна вяра и Любов към Бога, без никакви колебания и съмнения каквито болки, страдания и противоречия да имате в живота си, моментално ще изчезнат.
Когато човек дойде до съприкосновение с Бога, той ще намери същността и смисъла на нещата. Защо трябва да обичаме Бога? За да се влее в нас новият живот. Ако не Го обичаме, ние ще останем със стария живот в нас, а старият живот е носител на злото, страданията и нещастията на човека. Любовта към Бога подразбира вливане, прииждане на новия живот в човека. Ако имате пълна вяра и Любов към Бога, без никакви колебания и съмнения каквито болки, страдания и противоречия да имате в живота си, моментално ще изчезнат. Велика сила се крие в човека, който има Любов към Бога. Ако искате да ви обичат, трябва да седите близо до Бога. Не седите ли близо до Бога, по-малко ще ви обичат. Правата, възвишената, идеалната мисъл иде само от Бога. Какво иска Бог от нас?
към текста >>

Правата, възвишената, идеалната мисъл иде само от Бога.
Любовта към Бога подразбира вливане, прииждане на новия живот в човека. Ако имате пълна вяра и Любов към Бога, без никакви колебания и съмнения каквито болки, страдания и противоречия да имате в живота си, моментално ще изчезнат. Велика сила се крие в човека, който има Любов към Бога. Ако искате да ви обичат, трябва да седите близо до Бога. Не седите ли близо до Бога, по-малко ще ви обичат. Правата, възвишената, идеалната мисъл иде само от Бога. Какво иска Бог от нас? - Той иска да ни убеди, че Неговата Любов към нас е вечна и постоянна. Животът се придобива чрез познаване на Бога. Познаването на Бога пък подразбира служене. Във всяка форма има частица от Бога, където Той се проявява.
към текста >>

Животът се придобива чрез познаване на Бога.
Ако искате да ви обичат, трябва да седите близо до Бога. Не седите ли близо до Бога, по-малко ще ви обичат. Правата, възвишената, идеалната мисъл иде само от Бога. Какво иска Бог от нас? - Той иска да ни убеди, че Неговата Любов към нас е вечна и постоянна. Животът се придобива чрез познаване на Бога. Познаването на Бога пък подразбира служене. Във всяка форма има частица от Бога, където Той се проявява. В който момент се прояви Божественото в човека, лицата на хората отново му стават мили и започват да светят. Когато човекът на правата Божествена мисъл влезе в един дом всякакъв спор, всякакви недоразумения и противоречия изчезват от този дом. Този човек носи в себе си мир и светлина, любов и знание, радост и веселие.
към текста >>

Сегашният строй не може да послужи за основа на новия живот.
Така постъпват нашите напреднали братя спрямо нас. Те са готови повече да дават, да ни помагат, ако и от наша страна има разположение към тях. Когато искате да придобиете щастието, вие трябва да влезете във връзка с напредналите същества, които да ви помагат. Един ден ще ви се дадат условия да развиете вашата гениалност, да разработите вложените във вас способности и добродетели. За всяка душа ще дойдат добри условия. Сегашният строй не може да послужи за основа на новия живот. Вие живеете в епоха, когато новият Адам се създава. И всички ще го видите. Той иде вече в света. Кога ще бъде това? - Когато старият строй се замени с нов - по-правилен, по-разумен, съгласен с Божиите закони.
към текста >>

Постарайте се да преодолявате всички мъчнотии в живота си.
Ние не сме невежи, но разполагаме с такова знание, каквото съвременните хора даже не подозират. Страданията са необходими за опресняване, за усилване. Който страда, той се усилва, калява се. Който седи в покой, той отслабва, крехък става. Недъзите, които съществуват във вас, са само препятствия, за да се прояви вашият характер. Постарайте се да преодолявате всички мъчнотии в живота си. Месната храна не е най-хигиеничната и не съставлява благоприятни условия за човешкото развитие, защото вибрациите на тази храна са от по-други род, несъответен на хората. Понеже тези същества са от по-ниска еволюция, те стават причина за слизане на хората към земята. Ето защо, който яде месна храна, с това той вече си приготвя условия за своето разрушение. Пожелавам ви всичко хубаво и светло. Със сърдечен братски поздрав:
към текста >>

67. 20.II.1952 г. София - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднъж се прочетоха няколко страници от книгата „Ключът на живота” от Учителя.
С голяма радост потърсихме чешмичката, дето с усърдие и любов Учителя работи няколко дни. Потърсихме морените - този тих мистичен кът, заобиколен от мощни ели. Ето Пиперката - една могила, край която минавахме при нашите ранни излети до Резньовете. Как стават мили за нас и ценни всички места, дето е бил Учителя. Тук ще изложа няколко разговора с Учителя. Веднъж се прочетоха няколко страници от книгата „Ключът на живота” от Учителя. Ето някои мисли от прочетеното: „Никакво добро дело не можете да направите, ако не любите Бога. Любите ли Бога, Той ще ви се изяви и тогава вашата Любов ще стане като Неговата Любов. Щастието и радостта, които не изчезват, са Божествени. Любовта, която скоро изгаря, е човешка. Любовта, която не изгаря и постепенно се увеличава, е Божествена.
към текста >>

Всеки, който отслабва в живота на Любовта, върви в човешки път.
Ето някои мисли от прочетеното: „Никакво добро дело не можете да направите, ако не любите Бога. Любите ли Бога, Той ще ви се изяви и тогава вашата Любов ще стане като Неговата Любов. Щастието и радостта, които не изчезват, са Божествени. Любовта, която скоро изгаря, е човешка. Любовта, която не изгаря и постепенно се увеличава, е Божествена. Всеки, който отслабва в живота на Любовта, върви в човешки път. Когато повярвате в Божественото, силни сте. Не търсете Христа вън от вас. Той е вътре във вашата душа. Когато Бог почне да работи вътре във вас, Той ще ви покаже как трябва да обичате. Тогава Любовта ви ще бъде свещена.
към текста >>

Като живееш един духовен живот ти не го проявявай отвън.
Преведете това. Има един закон, който е много мъчен да се разбере: да провери човек, че има един Промисъл. Когато се провери това, то вече е пробуждане на съзнанието. Има два порядъка: човешки и Божествен. Ще оставим човешкия порядък. Като живееш един духовен живот ти не го проявявай отвън. Ти ще минеш като обикновен човек. Да не те разберат, че си светия. Сега вие казвате, че има един, който ви обича. Вие там се заблуждавате. Това е човешкият порядък.
към текста >>

” - Учителя каза: „Ще ви приведа един пример от животинския свят като отговор на този въпрос.
В света най-първо идва нещастието и после щастието. Понеже човек е нещастен Бог почва оттам и от нещастието човек идва до щастието. В Божественото вие не мислите за погрешките. Вие оставете човешките погрешки за хората. Един брат попита: „Може ли всеки човек свободно да прави каквото иска? ” - Учителя каза: „Ще ви приведа един пример от животинския свят като отговор на този въпрос. Едно куче влязло в един двор. Вратата била отворена. Кучето видяло, че няма никой и че има нещо за ядене. Но в това време идва господарят. Той затваря вратата и като го набива хубаво, пуща го вън.
към текста >>

Те са носители на възвишеното.
Но всеки казва, че работи за Бога. А пък това трябва да се разбира вътрешно. Понеже хората смесват човешката любов с Божествената, затова идват разочарованията. Има същества, чието съзнание е по-висше. Те осмислят нещастията. Те са носители на възвишеното. Светлината у тях е по-ярка. Когато човек обича, тези същества идват при човека и се проявяват чрез него. Онзи, който обича, не трябва да казва „в онзи има някои недостатъци, но аз пак го обичам”. Той не трябва да говори така. Любовта не трябва да вижда недостатъците.
към текста >>

Казваш: „Върви ми в живота.” Значи обичаш.
Той не трябва да говори така. Любовта не трябва да вижда недостатъците. Като не обичаш, въпросът е предрешен. Всички врати са затворени за тебе. Някой идва при мене и ми казва: „Условията, при които живея, са лоши.” Аз му казвам: „При условията, при които живееш, никой не може да ти помогне, защото не обичаш.” Имаш условия, значи обичаш. Казваш: „Върви ми в живота.” Значи обичаш. Казваш: „Не ми върви в живота.” Значи не обичаш. Ще обичаш и условията ще потекат. Вие всеки ден можете да проверявате това. В малък размер да го проверите това. Когато дойде някой човек и ти виждаш лошото в него, ти си в ада.
към текста >>

Казваш: „Не ми върви в живота.” Значи не обичаш.
Любовта не трябва да вижда недостатъците. Като не обичаш, въпросът е предрешен. Всички врати са затворени за тебе. Някой идва при мене и ми казва: „Условията, при които живея, са лоши.” Аз му казвам: „При условията, при които живееш, никой не може да ти помогне, защото не обичаш.” Имаш условия, значи обичаш. Казваш: „Върви ми в живота.” Значи обичаш. Казваш: „Не ми върви в живота.” Значи не обичаш. Ще обичаш и условията ще потекат. Вие всеки ден можете да проверявате това. В малък размер да го проверите това. Когато дойде някой човек и ти виждаш лошото в него, ти си в ада. Когато дойде някой човек и ти виждаш доброто в него, ти си в рая.
към текста >>

68. Изгрев, 19.ХII.1952 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Дългият живот зависи от дълбокото и правилно дишане.
Най-напред ще ги фотографираме преди упражнението, след това ще ги фотографираме след първия месец, след втория месец, след третия месец и ще направим сравнение. И ще видите как действа дишането. Ако ви боли стомах или корем направете 4 пъти на ден по 6 дихателни упражнения и ще ви мине. Ако дишате добре, може да останете на земята до дълбока старост. Ако не диша правилно човек, заминава преждевременно на онзи свят. Дългият живот зависи от дълбокото и правилно дишане. Дишането пък зависи от правилното мислене и чувстване. Дишайте дълбоко и мислете, че Божието благословение иде в човека чрез въздуха. Преди да се ръкуваш с някого, поеми дълбоко въздух. Преди да влезеш в стаята или в салона, пак поеми дълбоко въздух. Преди да говориш, пак поеми въздух.
към текста >>

Може да изговорите мислено при вдишване думите: „СИЛА, ЖИВОТ, ЗДРАВЕ” (3 пъти - всичко 9 пъти).
Или може да изберете някои от най-хубавите изречения от Библията за същата цел. Например може да вземете един стих от Евангелието на Йоана, върху който ще размишлявате през време на дишане. Или може да направите следното. При вдишване да изговаряте мислено „Отче наш”, също при задържане един път и при издишване. Такива дихателни упражнения може да правите сутрин, на обед и вечер по десет, а може да изговаряте мислено при вдишване, задържане и издишване „Добрата молитва” общо един път. Може да изговорите мислено при вдишване думите: „СИЛА, ЖИВОТ, ЗДРАВЕ” (3 пъти - всичко 9 пъти). Същото ще направите при задържане и при издишване. Това упражнение може да правите сутрин, на обед и вечер по десет вдишки. Предстои една огромна работа на учениците. Между многото работи да си дадеш за задача да поправиш малко лицето си, да употребиш най-малко половин час за ума си, половин час за сърцето си и половин час за лицето си. Хубаво ще бъде, ако човек си тури програма: половин час за лицето, половин час за установяване правилния процес за хранене в стомаха и половин час за белите дробове - за установяване правилния процес на дишане, половин час за сърцето, и половин час - да мислиш правилно.
към текста >>

През това време умът да бъде съсредоточен във възвишени мисли.
Някой ще каже: „С такива ли работи ще се занимавам? Има по-сериозни работи.” - Че от това по-сериозни работи няма - да възстановиш правилния процес на храносмилането, дишането и чувстването. * * * Допълнително тук ще ви изложа някои други дихателни упражнения от Учителя, дадени от него в други разговори. Ето едно упражнение: 10 секунди поемане на въздух, 10 секунди задържане на въздуха и 10 секунди издишване. През това време умът да бъде съсредоточен във възвишени мисли. Това упражнение да се прави сутрин, на обед и вечер по 10 пъти. Друго упражнение: вдишване през лявата ноздра 4 бройки, задържане 6 бройки и издишване през дясната ноздра 8 бройки. Същото се повтаря, само че вдишването през дясната ноздра и издишването - през лявата. Такива дихателни упражнения се правят сутрин, на обед и вечер. Друго упражнение: вдишване през лявата ноздра 7 бройки.
към текста >>

69. Изгрев, 19.I.1953 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

През целия ти живот той те изкушава.
Вятърът, който клати дърветата, е от полза - усилва се течението на соковете, по-добри плодове дава дървото. И човек като минава през изпити, се ползва. Блажен е, който минава през изпити. Господ ще върви от дясната ти страна. От лявата ти страна върви и те дебне тъмен дух. През целия ти живот той те изкушава. До вратата на рая ще те следва, за да може да те спъне, да те съблазни. Тъмният дух те кара да мислиш: „Виж онзи човек какъв голям чувал злато има! ” И ти искаш да имаш такъв. Виждаш една голяма къща. И ти искаш да имаш такава.
към текста >>

Ще държите матура и ще се повдигнете в новата фаза на живота си.
Пазете се от капаните, които са сложени пред вашите врати. Отминете ги. Не влизайте да ги изследвате какво е вътре. Не се самозаблуждавайте. Гледайте да се опитате да влезете в новата вълна, която ще ви повдигне по-горе. Ще държите матура и ще се повдигнете в новата фаза на живота си. Инак ще повтаряте класа. Сега в състоянието, в което се намирате, какво трябва да правите, как трябва да продължите пътя? Например, днес колцина от вас какви медитации, какви размишления, съзерцания и молитви сте правили? Хората не могат да избегнат изпитите. Ако избегнат един изпит, който Бог ти е дал, ще дойде друг изпит.
към текста >>

Често ние говорим за възвишени работи и изпъкне някоя слабост.
Възможностите за изкушение са толкова тънки, че човек трябва да ги вижда. Дойде едно лошо буйство. Трябва да се справиш с него. В сегашния свят сте изложени на много изкушения, деликатни, много тънки. В едно изкушение се скрива някой път уж желанието да работиш за човечеството, а пък то е един долап. Често ние говорим за възвишени работи и изпъкне някоя слабост. Всеки ден те изпитват в малките работи. За царството Божие се турят мъчнотии, за да се пресеят хората. Защото ако няма мъчнотии, всички ще дойдат - и готови, и не готови. В изпита ти не вдигаш шум, а други двигат шум. В тебе има едно желание, което те води.
към текста >>

Когато човек има възвишен стремеж, възвишени идеали, за които живее, той тогава е издръжлив на всички изпитания и изкушения.
В тебе има едно желание, което те води. Кой си ти? Този, който е вързан за това желание. В тебе най-първо се заражда много малко желание, на което ти трябва да знаеш произхода. Защото, ако се вържеш преждевременно, то ще ти донесе страдание. Когато човек има възвишен стремеж, възвишени идеали, за които живее, той тогава е издръжлив на всички изпитания и изкушения. Когато една птичка е гонена от една котка какво трябва да направи? Дали да се надпреварва с котката или да хвръкне? - Да хвръкне. Тебе те гони дяволът. Защо ще тичаш по земята?
към текста >>

Живей чист живот.
Някой път все ще дойдат изкушенията. Без страдания може. Не греши. С радости може ли? - Може! Живей чист живот. Един човек изпитва силата си в три неща: пари, власт и жени. При тези неща той трябва да се пази. Във властта да не изпадне в съблазън. Също при жените и при парите. Ако той уповава на парите, пропаднал е на изпита.
към текста >>

Велико е училището на земния живот.
Някой ме пита: „Дали прогресираме или не? ” - Ако му кажа, че е добър, то щом излезе, ще го атакуват много. Ако ви похваля или укоря, ще ви направя зло. Ако ви похваля, ще дойдат лоши духове и ще кажат: „Има какво да се обира. Ако ви укоря, те ще кажат: „Той е от нашите, да отидем да му дадем съвет.” Велико е училището на земния живот. Земният живот представлява една от великите школи. По-велико училище от това за нас няма. Тук, на земята, като живеете добре, има шанс за в бъдеще да бъдете ангели. Но ако като хора не живеете добре, ангели не можете да бъдете. Трябва да се работи между младите братя, защото някои от тях се намират в много изкушения на майя, на външните форми, които ги заблуждават.
към текста >>

Земният живот представлява една от великите школи.
” - Ако му кажа, че е добър, то щом излезе, ще го атакуват много. Ако ви похваля или укоря, ще ви направя зло. Ако ви похваля, ще дойдат лоши духове и ще кажат: „Има какво да се обира. Ако ви укоря, те ще кажат: „Той е от нашите, да отидем да му дадем съвет.” Велико е училището на земния живот. Земният живот представлява една от великите школи. По-велико училище от това за нас няма. Тук, на земята, като живеете добре, има шанс за в бъдеще да бъдете ангели. Но ако като хора не живеете добре, ангели не можете да бъдете. Трябва да се работи между младите братя, защото някои от тях се намират в много изкушения на майя, на външните форми, които ги заблуждават. Между младите братя трябва да се образува един кръг на умствена дейност, да работят със своя ум.
към текста >>

Щом влезете в духовния живот и почнете да прогресирате, то ще дойде противоположното, ще дойдат противодействията.
Ще те изпитат. Ако един човек не издържи в изпитанията, той няма сила. Ако един кораб не може да издържи във време на буря, той е слаб. Всеки търси причината на слабостта си отвън, а пък трябва да намери същинската причина къде е. Има закон. Щом влезете в духовния живот и почнете да прогресирате, то ще дойде противоположното, ще дойдат противодействията. Писанието казва: „Блажени, които минават през изпитания.” Блажени написаните книги. Блажени праните дрехи. Едно ние ще го изчистим, ще го измием, че да бъде съвършено чисто. Та в невидимия свят, когато искат да дадат някому ново знание, ще го чистят, пак ще го чистят, че ще му настръхнат космите. И той казва: „Отиде вече.”
към текста >>

70. Съвременната младеж и задачите на епохата. - Боян Боев (1883 – 1963)

Затова създало животинските форми и човешките.
Учителят С гениално прозрение Словацки в книгата си „Генезис на Духа” разкрива дълбокия смисъл на развитието на природата. Той казва, че Великото разумно начало е създало изпърво минералните форми, за да се прояви чрез тях. Но понеже те са несъвършени, то създало растителните форми, за да се прояви чрез тях с по-голяма пълнота. Но и чрез тях не е могло да се изяви в пълнота. Затова създало животинските форми и човешките. Смисълът на развитието е във все по-пълната проява на Великото разумно начало, което работи в света. По същия начин всяка нова епоха в човешката история е все по-пълна проява на силите, вложени в божествената същина на човешкия дух. Ето защо, всяка нова епоха в човешката история носи нещо ново, представя ново откровение на силите на човешкия дух. Големите пертурбации, на които сме свидетели днес, когато целият живот издъно е раздвижен и разтърсен, показват, че се намираме на границата между две епохи: една стара, която залязва, и една нова, която се ражда. И днешното училище е призовано именно да създаде строителите на новото, което иде.
към текста >>

Големите пертурбации, на които сме свидетели днес, когато целият живот издъно е раздвижен и разтърсен, показват, че се намираме на границата между две епохи: една стара, която залязва, и една нова, която се ражда.
Но и чрез тях не е могло да се изяви в пълнота. Затова създало животинските форми и човешките. Смисълът на развитието е във все по-пълната проява на Великото разумно начало, което работи в света. По същия начин всяка нова епоха в човешката история е все по-пълна проява на силите, вложени в божествената същина на човешкия дух. Ето защо, всяка нова епоха в човешката история носи нещо ново, представя ново откровение на силите на човешкия дух. Големите пертурбации, на които сме свидетели днес, когато целият живот издъно е раздвижен и разтърсен, показват, че се намираме на границата между две епохи: една стара, която залязва, и една нова, която се ражда. И днешното училище е призовано именно да създаде строителите на новото, което иде. Днес има стени между душите. Те са далеч една от друга. Отношенията между хората са механични. В днешното общество трябва да се влее един нов елемент, който да спои хората, да ги обедини.
към текста >>

Или можем да я сравним с онзи слънчев изгрев в човешкия живот, за който копнее човешката душа след дългата нощ.
Инсталациите в техния ум и сърце са вече готови. Остава да се пусне електричният ток, за да просветнат. И този електричен ток ще дойде от кваса на любовта, която младото поколение ще внесе в обществото. Или този нов елемент на любовта, който излезлите от новото училище ще внесат в обществото, прилича на онзи развигор - топлият пролетен вятър - който развива, разлиства горите. Или можем да дадем друго сравнение: любовта, която възпитаниците на новото училище ще внесат в обществото, прилича на онзи напоителен, благословен дъжд, който дълго е бил очакван от изжаднялата, напукана земя и от засъхналите цветенца, треви и дървета. Или можем да я сравним с онзи слънчев изгрев в човешкия живот, за който копнее човешката душа след дългата нощ. Новият тип човек, който днешното училище трябва да създаде, ще внесе в съвременния живот оная живителна влага, която превръща безплодните пустинни пясъци в красиви цветни и плодни градини. Той ще внесе в живота оная топлина, която ще стопи ледовете и снеговете на дългата зима в човешките души. Така ще се подготви пролетната култура, която ще донесе велики постижения. Тя ще се отличава със следното: взаимното съперничество ще се замени с взаимно сътрудничество; конкуренцията ще се замени с взаимопомощ и солидарност. В основите на новата култура ще легнат разумността, справедливостта и добротата.
към текста >>

Новият тип човек, който днешното училище трябва да създаде, ще внесе в съвременния живот оная живителна влага, която превръща безплодните пустинни пясъци в красиви цветни и плодни градини.
Остава да се пусне електричният ток, за да просветнат. И този електричен ток ще дойде от кваса на любовта, която младото поколение ще внесе в обществото. Или този нов елемент на любовта, който излезлите от новото училище ще внесат в обществото, прилича на онзи развигор - топлият пролетен вятър - който развива, разлиства горите. Или можем да дадем друго сравнение: любовта, която възпитаниците на новото училище ще внесат в обществото, прилича на онзи напоителен, благословен дъжд, който дълго е бил очакван от изжаднялата, напукана земя и от засъхналите цветенца, треви и дървета. Или можем да я сравним с онзи слънчев изгрев в човешкия живот, за който копнее човешката душа след дългата нощ. Новият тип човек, който днешното училище трябва да създаде, ще внесе в съвременния живот оная живителна влага, която превръща безплодните пустинни пясъци в красиви цветни и плодни градини. Той ще внесе в живота оная топлина, която ще стопи ледовете и снеговете на дългата зима в човешките души. Така ще се подготви пролетната култура, която ще донесе велики постижения. Тя ще се отличава със следното: взаимното съперничество ще се замени с взаимно сътрудничество; конкуренцията ще се замени с взаимопомощ и солидарност. В основите на новата култура ще легнат разумността, справедливостта и добротата. Новото училище може да направи това, може да създаде новия тип човек. Защо?
към текста >>

Той ще внесе в живота оная топлина, която ще стопи ледовете и снеговете на дългата зима в човешките души.
И този електричен ток ще дойде от кваса на любовта, която младото поколение ще внесе в обществото. Или този нов елемент на любовта, който излезлите от новото училище ще внесат в обществото, прилича на онзи развигор - топлият пролетен вятър - който развива, разлиства горите. Или можем да дадем друго сравнение: любовта, която възпитаниците на новото училище ще внесат в обществото, прилича на онзи напоителен, благословен дъжд, който дълго е бил очакван от изжаднялата, напукана земя и от засъхналите цветенца, треви и дървета. Или можем да я сравним с онзи слънчев изгрев в човешкия живот, за който копнее човешката душа след дългата нощ. Новият тип човек, който днешното училище трябва да създаде, ще внесе в съвременния живот оная живителна влага, която превръща безплодните пустинни пясъци в красиви цветни и плодни градини. Той ще внесе в живота оная топлина, която ще стопи ледовете и снеговете на дългата зима в човешките души. Така ще се подготви пролетната култура, която ще донесе велики постижения. Тя ще се отличава със следното: взаимното съперничество ще се замени с взаимно сътрудничество; конкуренцията ще се замени с взаимопомощ и солидарност. В основите на новата култура ще легнат разумността, справедливостта и добротата. Новото училище може да направи това, може да създаде новия тип човек. Защо? Защото любовта живее в глъбините на човешката душа и образува нейната божествена същина.
към текста >>

В тази драма се описва животът на слепите, захвърлени на един остров, който е обиколен от вълните на океана.
Ето защо човек е добър по своята природа. Жан Жак Русо казва: „Всичко, което излиза от ръцете на природата е добро.” В глъбините на човешката душа живеят любовта, добротата и чистотата. Ето защо, тая мисия на днешното училище не значи, че то ще внесе един нов чужд елемент в човека, но ще употреби онези разумни, целесъобразни методи на живата, разумна природа, чрез които да се изяви доброто, което живее в човешката душа и което чака с векове своето изявление. Любовта, това е скритото добро в човешката душа, което трябва да се изяви. Мисията на днешното училище, на младото поколение се вижда много ясно и в драмата „Слепите” от Метерлинк. В тази драма се описва животът на слепите, захвърлени на един остров, който е обиколен от вълните на океана. Никой от тях не вижда освен детето на една от слепите жени. И надеждата на всички слепи е в това дете, понеже само то вижда! Новият тип човек, откърмен от новото училище, ще внесе в човечеството един нов елемент - това е духът на жертвата, самоотричането, духът на дейната любов. И този дух, който той ще внесе в живота, ще закваси цялото общество, както с малко квас всичкото тесто се заквасва! Защо в новото училище основният принцип е свободата?
към текста >>

И този дух, който той ще внесе в живота, ще закваси цялото общество, както с малко квас всичкото тесто се заквасва!
Мисията на днешното училище, на младото поколение се вижда много ясно и в драмата „Слепите” от Метерлинк. В тази драма се описва животът на слепите, захвърлени на един остров, който е обиколен от вълните на океана. Никой от тях не вижда освен детето на една от слепите жени. И надеждата на всички слепи е в това дете, понеже само то вижда! Новият тип човек, откърмен от новото училище, ще внесе в човечеството един нов елемент - това е духът на жертвата, самоотричането, духът на дейната любов. И този дух, който той ще внесе в живота, ще закваси цялото общество, както с малко квас всичкото тесто се заквасва! Защо в новото училище основният принцип е свободата? За да се създадат в училището души, които обичат свободата, души независими, свободни, силни, смели и решителни. Защото само свободните и силни души могат да бъдат строители на нови пътища; защото свободата е свещеният стремеж на всяка душа, висшето благо, което прави човека истински човек. Защо в новото училище опитът е основен принцип? За да излезе от новото училище едно поколение не с мъртви знания, натрупани механично, без никаква връзка с живота, но с живото опитано знание, което съдържа и методите за приложение в живота.
към текста >>

За да излезе от новото училище едно поколение не с мъртви знания, натрупани механично, без никаква връзка с живота, но с живото опитано знание, което съдържа и методите за приложение в живота.
И този дух, който той ще внесе в живота, ще закваси цялото общество, както с малко квас всичкото тесто се заквасва! Защо в новото училище основният принцип е свободата? За да се създадат в училището души, които обичат свободата, души независими, свободни, силни, смели и решителни. Защото само свободните и силни души могат да бъдат строители на нови пътища; защото свободата е свещеният стремеж на всяка душа, висшето благо, което прави човека истински човек. Защо в новото училище опитът е основен принцип? За да излезе от новото училище едно поколение не с мъртви знания, натрупани механично, без никаква връзка с живота, но с живото опитано знание, което съдържа и методите за приложение в живота. Защо в новото училище ще се практикува трудовият принцип? За да се създадат хора активни, на действието, хора трезви, разумни, които разбират живота, имат воля да преодолеят всички пречки в пътя на предначертаната си цел. Това ново училище няма да създаде Рудиновци, които само теоретизират, умуват, но не са хора на делото и творчеството в живота. Защо в новото училище се въвежда ново отношение към природата, защо се работи сред природата? Защото по този начин природата - Великата Световна Майка - ще влее своите вечно млади енергии в своите деца, ще влее своята мъдрост в техните умове и сърца.
към текста >>

За да се създадат хора активни, на действието, хора трезви, разумни, които разбират живота, имат воля да преодолеят всички пречки в пътя на предначертаната си цел.
За да се създадат в училището души, които обичат свободата, души независими, свободни, силни, смели и решителни. Защото само свободните и силни души могат да бъдат строители на нови пътища; защото свободата е свещеният стремеж на всяка душа, висшето благо, което прави човека истински човек. Защо в новото училище опитът е основен принцип? За да излезе от новото училище едно поколение не с мъртви знания, натрупани механично, без никаква връзка с живота, но с живото опитано знание, което съдържа и методите за приложение в живота. Защо в новото училище ще се практикува трудовият принцип? За да се създадат хора активни, на действието, хора трезви, разумни, които разбират живота, имат воля да преодолеят всички пречки в пътя на предначертаната си цел. Това ново училище няма да създаде Рудиновци, които само теоретизират, умуват, но не са хора на делото и творчеството в живота. Защо в новото училище се въвежда ново отношение към природата, защо се работи сред природата? Защото по този начин природата - Великата Световна Майка - ще влее своите вечно млади енергии в своите деца, ще влее своята мъдрост в техните умове и сърца. По този начин младото поколение ще внесе в обществото една нова мъдрост, която те са учили от общението с природата, мъдрост, която е изгряла в тях от любовното общение с изворите, цветята, тревите, дърветата, планините! Защо в новото училище музиката, паневритмията, ритмичната гимнастика се смятат като първостепенни образователни фактори?
към текста >>

Това ново училище няма да създаде Рудиновци, които само теоретизират, умуват, но не са хора на делото и творчеството в живота.
Защото само свободните и силни души могат да бъдат строители на нови пътища; защото свободата е свещеният стремеж на всяка душа, висшето благо, което прави човека истински човек. Защо в новото училище опитът е основен принцип? За да излезе от новото училище едно поколение не с мъртви знания, натрупани механично, без никаква връзка с живота, но с живото опитано знание, което съдържа и методите за приложение в живота. Защо в новото училище ще се практикува трудовият принцип? За да се създадат хора активни, на действието, хора трезви, разумни, които разбират живота, имат воля да преодолеят всички пречки в пътя на предначертаната си цел. Това ново училище няма да създаде Рудиновци, които само теоретизират, умуват, но не са хора на делото и творчеството в живота. Защо в новото училище се въвежда ново отношение към природата, защо се работи сред природата? Защото по този начин природата - Великата Световна Майка - ще влее своите вечно млади енергии в своите деца, ще влее своята мъдрост в техните умове и сърца. По този начин младото поколение ще внесе в обществото една нова мъдрост, която те са учили от общението с природата, мъдрост, която е изгряла в тях от любовното общение с изворите, цветята, тревите, дърветата, планините! Защо в новото училище музиката, паневритмията, ритмичната гимнастика се смятат като първостепенни образователни фактори? Защото те ще внесат музика, ритъм и хармония в детския ум, сърце и воля, ще внесат светли мисли в ума, благородни чувства в сърцето, сила във волята и мощ в тялото.
към текста >>

Защо в гимназиалните класове трябва да царува идейният живот?
Защо в новото училище са приложени методите за разцъфтяване на любовта в детските души? Защото така ще се оформи човекът на новата епоха. Така младото поколение ще внесе в обществото духът на слугуване, с който е било откърмено в училището. С какво се отличава онзи, в когото работи духът на слугуването? Той намира своето щастие в служенето на другите; радостен е, само когато направи нещо за другите. Защо в гимназиалните класове трябва да царува идейният живот? За да се получи едно младо поколение със завършен цялостен мироглед, с окрилени сърца, вдъхновени от възторжения подтик на идеализма. Защото само хора със завършен мироглед могат да бъдат съзнателни работници за един висок идеал! Когато днешното училище осъзнае тая своя мисия, то ще създаде едно съвсем ново поколение, пропито от висш идеен живот, от възторг, едно поколение на строители, работници за изграждането на новата култура, която иде! И тъй, новата епоха, която иде, иска нови хора. Училището трябва да ги създаде!
към текста >>

Когато днешното училище осъзнае тая своя мисия, то ще създаде едно съвсем ново поколение, пропито от висш идеен живот, от възторг, едно поколение на строители, работници за изграждането на новата култура, която иде!
С какво се отличава онзи, в когото работи духът на слугуването? Той намира своето щастие в служенето на другите; радостен е, само когато направи нещо за другите. Защо в гимназиалните класове трябва да царува идейният живот? За да се получи едно младо поколение със завършен цялостен мироглед, с окрилени сърца, вдъхновени от възторжения подтик на идеализма. Защото само хора със завършен мироглед могат да бъдат съзнателни работници за един висок идеал! Когато днешното училище осъзнае тая своя мисия, то ще създаде едно съвсем ново поколение, пропито от висш идеен живот, от възторг, едно поколение на строители, работници за изграждането на новата култура, която иде! И тъй, новата епоха, която иде, иска нови хора. Училището трябва да ги създаде! Тук ще изложа няколко думи, казани от Учителя на младите: „В света трябва да дойде новото. Младите копнеят за нещо идеално и възвишено, което да се реализира на земята.
към текста >>

Младите копнеят за нещо идеално и възвишено, което да се реализира на земята.
Когато днешното училище осъзнае тая своя мисия, то ще създаде едно съвсем ново поколение, пропито от висш идеен живот, от възторг, едно поколение на строители, работници за изграждането на новата култура, която иде! И тъй, новата епоха, която иде, иска нови хора. Училището трябва да ги създаде! Тук ще изложа няколко думи, казани от Учителя на младите: „В света трябва да дойде новото. Младите копнеят за нещо идеално и възвишено, което да се реализира на земята. Новото, което очакват младите е любовта! Единствената сила, която може да оправи света, е любовта. Тя може да даде подтик на човешкия ум, сърце, воля и душа. Любов, която не може да им даде потик, не е любов. Светът не може да се оправи по никой друг начин!
към текста >>

Смисълът на живота е в любовта.
Новото, което очакват младите е любовта! Единствената сила, която може да оправи света, е любовта. Тя може да даде подтик на човешкия ум, сърце, воля и душа. Любов, която не може да им даде потик, не е любов. Светът не може да се оправи по никой друг начин! Смисълът на живота е в любовта. Когато хората се обичат, това е Божественото в света! Ако имате любов, никога няма да се обезсърчавате и всичко, каквото желаете, ще го постигнете; и дето минете, пътят ви ще бъде отворен. Ако живеете за любовта и тя ще живее за вас. Ако има някой да е говорил за любовта, аз съм говорил най-много, но пак едвам съм започнал да говоря за нея. Тя е най-великата наука в света!
към текста >>

Разумността дава смисъла на живота, справедливостта - неговото съдържание, а доброто - външната му форма.
Ако имате любов, никога няма да се обезсърчавате и всичко, каквото желаете, ще го постигнете; и дето минете, пътят ви ще бъде отворен. Ако живеете за любовта и тя ще живее за вас. Ако има някой да е говорил за любовта, аз съм говорил най-много, но пак едвам съм започнал да говоря за нея. Тя е най-великата наука в света! Разумността, справедливостта и добротата са само външен израз на любовта. Разумността дава смисъла на живота, справедливостта - неговото съдържание, а доброто - външната му форма. Без тези неща какъвто и живот да се прояви, ще бъде нещастен. Новото е, когато всичко цъфти, всичко зрее, всичко пее и всичко работи. Това е новото, което иде в света. Сега минаваме от един стар порядък на нещата в нов. Старият порядък е тъмен, а новият - светъл.
към текста >>

Без тези неща какъвто и живот да се прояви, ще бъде нещастен.
Ако живеете за любовта и тя ще живее за вас. Ако има някой да е говорил за любовта, аз съм говорил най-много, но пак едвам съм започнал да говоря за нея. Тя е най-великата наука в света! Разумността, справедливостта и добротата са само външен израз на любовта. Разумността дава смисъла на живота, справедливостта - неговото съдържание, а доброто - външната му форма. Без тези неща какъвто и живот да се прояви, ще бъде нещастен. Новото е, когато всичко цъфти, всичко зрее, всичко пее и всичко работи. Това е новото, което иде в света. Сега минаваме от един стар порядък на нещата в нов. Старият порядък е тъмен, а новият - светъл. Новото прилича на месец май; всичко се събужда и излиза от зимния си сън!
към текста >>

Днес се намираме пред момента на разцъфтяване на човешката душа - най-великото и необикновено събитие в живота.
Няма какво да се обезсърчаваме! Докато слънцето грее, няма защо да се обезсърчаваме. Любовта създава новите отношения между хората: всеки да почита Божественото във всички хора. Всеки да съзнава, че Божественото живее във всеки човек. И когато хората почнат да почитат Божественото в човешкия ум, в човешката справедливост и в човешката доброта, това е новото, на което трябва да се уповаваме в бъдеще. Днес се намираме пред момента на разцъфтяване на човешката душа - най-великото и необикновено събитие в живота. Човек ще възприеме първия лъч на любовта. Душите още не са цъфнали. Постепенно всички души ще се разцъфтят - едни по-рано, други по-късно. Сега трябва да се говори на хората за Зазоряването и пробуждането на човешкото съзнание, за приемане първия лъч на любовта. Тия души, които жадват за светлина, ще цъфнат и ще завържат.
към текста >>

Индивидуалният живот на хората прилича на отделни частици, които трябва да минат през огъня, за да се слепят.
Душите още не са цъфнали. Постепенно всички души ще се разцъфтят - едни по-рано, други по-късно. Сега трябва да се говори на хората за Зазоряването и пробуждането на човешкото съзнание, за приемане първия лъч на любовта. Тия души, които жадват за светлина, ще цъфнат и ще завържат. При пробуждането им всички противоречия в тях изчезват. Индивидуалният живот на хората прилича на отделни частици, които трябва да минат през огъня, за да се слепят. А пък този огън е любовта. Ако не дойде тя, нищо не може да се направи. Идването на новата култура е въпрос за пробуждане на съзнанието. От всички тези страдания, които днес човечеството минава, ще излезе едно възродено човечество, което ще тръгне по съвсем нови пътища. Иде велико пробуждане на съзнанието.
към текста >>

Човекът с новото съзнание ще чувства единството на живота.
Днес една култура преминава в друга. Новото ще вземе надмощие. Сега иде нещо разумно. Любовта трябва да изпълни въздуха! Това, което иде днес в света, е духът на братството. Човекът с новото съзнание ще чувства единството на живота. И когато види, че обичат някого, ще съзнава, че и самия него обичат. И когато поливат едно цвете, той ще се радва, понеже и цветето се радва. Кое е новото, което иде: като видите едно живо същество, сърцето ви да трепне. Във всяко живо същество да видите проявлението на Безграничния. Щастието на другите хора да е ваше щастие.
към текста >>

Когато новият живот на любовта протече през хората, те ще станат умни, любещи и свободни!
Братството и сестринството - това е новият ред на нещата в света! Любовта иде сега да спаси света. За да има справедливост, щедрост, подтик към знание и пр. трябва да има любов. Всяко нещо трябва да произтича от подтика на любовта. Когато новият живот на любовта протече през хората, те ще станат умни, любещи и свободни! Сега трябва да дойдат новите българи! Новите българи са като работливите пчели, които събират мед от цветята. Като има повече българи умни, справедливи и добри, България ще се оправи и ще бъде един творчески народ в света. Трябва да се сплотим, но сплотяването на българския народ зависи от любовта. Ако всички българи се обичат, тогава сме сплотени.
към текста >>

Човек без чистота в живота всичко изгубва и каквото пожелае, не може да го постигне.
Като има повече българи умни, справедливи и добри, България ще се оправи и ще бъде един творчески народ в света. Трябва да се сплотим, но сплотяването на българския народ зависи от любовта. Ако всички българи се обичат, тогава сме сплотени. Ако всички българи приемат вълната на мировата любов, която иде, те са от новите хора. Пожелавам ви да бъдете винаги чисти и светли! Човек без чистота в живота всичко изгубва и каквото пожелае, не може да го постигне. Чисти ли сте обаче в мисли, чувства и действия, ще бъдете силни и каквото пожелаете, ще го придобиете. Вие, младите, пазете идеала на вашата душа и към него се стремете. Да бъдете чисти и светли! Пожелавам ви да бъдете узрели плодове. Най-хубавото, което Великото Разумно Начало е вложило във вас, да се прояви.
към текста >>

71. Утрешният ден - Боян Боев (1883 – 1963)

Ценното, красивото, възвишеното в душата на учителя - неговите дарби, способности и добродетели по този начин ще се преливат у децата.
Когато учителят няма резултат при някой свой метод, той трябва да се коригира. Децата в това отношение са най-добрият коректор на учителя. Той трябва да черпи поука от тези корекции, да се поправя, да твори, да открива нови методи. Учителят и ученикът трябва да дойдат чрез любовта в интимен досег - досег на умове, сърца и души. Така става взаимна обмяна между тях - преливане на душите им. Ценното, красивото, възвишеното в душата на учителя - неговите дарби, способности и добродетели по този начин ще се преливат у децата. Учителят казва: „Любовта не е проповед. Тя е контакт на душите. Тя се предава от душа на душа. Тя е живият огън, който се предава от човек на човек. Колкото се може по-малко морализиране, а повече да се предава на децата този живият огън!
към текста >>

За да се използва тя за образователни цели, учителят трябва да бъде достоен образец, който да сияе като слънце в детския живот, както се изразява Стела Русчева. Кл.
Марков казва: „При общуването между учителя и детето любовта е необходимият златен мост между душите, за да се прелее образователното духовно-нравствено съдържание.” Ето защо личността на учителя играе една от най-важните роли в образователния процес.* Учителят държи децата в своето съзнание и непрекъснато ги потопява в струите на своята любов. Видяхме, че подражателността у децата е доста силна. Макар тя да е най-силна през първия образователен период - до седмата година - но тя все пак си остава като мощна сила и през втория и третия периоди. За да се използва тя за образователни цели, учителят трябва да бъде достоен образец, който да сияе като слънце в детския живот, както се изразява Стела Русчева. Кл. Скопаков казва: „Образът на учителя в детското въображение трябва да сияе с ореола на висше съвършенство. Детето трябва нему да подражава, към него да се стреми. Какво голямо разочарование настава в душата му, когато този образ бъде помрачен! ” Ученикът се възпитава най-добре, като види около себе си реално въплъщение на идеалното, съвършеното. Ето защо, учителят трябва да представи на детето такъв идеален тип, който със своето присъствие учи детето много повече, отколкото безброй морализирания.
към текста >>

Учителството, казва Учителят, е една от най-възвишените професии на земята.
По този въпрос Стела Русчева казва: „Само в първоначалното училище учителите са могли да вникнат в детската душа; те са истински ваятели на детските души и живеят в най-голяма духовна връзка с учениците си. Тази връзка се поразхалтва в прогимназията и съвсем отслабва в гимназията. Трябва да забележим, че за това не са виновни учителите, а несъвършената образователна система. Ученикът свършва гимназията и учителите му са били чужди, както и той на тях.” В отношенията между учител и ученици трябва да царува интимност, топлота и духовна връзка. В основното училище това ще направи любовта, а в средното училище освен любовта се прибавя и друг фактор: влизане на учителя в досег със света на идейните търсения, копнежи и идеали на младежа. Учителството, казва Учителят, е една от най-възвишените професии на земята. За да се види, колко високо той цени учителството, ще дадем пример. Един учител попита Учителя: „Да напусна ли училището, за да избера по-добра професия от материално гледище? ” Учителят му казва: „Не напущайте учителството за материални цели, ако пазите интересите на своята душа! ” Разбира се, учителят трябва да има солидна педагогическа подготовка, мироглед, стремеж към съвършенство и идеал.
към текста >>

72. ЧИСТОТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя няма да се научи чрез морализиране и теоретически, но главно чрез самия живот.
ЧИСТОТА Тя няма да се научи чрез морализиране и теоретически, но главно чрез самия живот. Най-ценни са тия правила, които се учат чрез живота - като ги живее човек. Чистотата не трябва да се налага на децата, но те трябва да я обикнат. За да я обикнат и ценят, в цялото училище - класни стаи, коридори, двор, градина и пр., трябва да царува идеална чистота. Когато детето свикне към чистотата от ранна възраст, у него се създават красиви, трайни навици и склонности, които ще важат за през целия живот. Това ще се отрази и върху морала и характера му.
към текста >>

Най-ценни са тия правила, които се учат чрез живота - като ги живее човек.
ЧИСТОТА Тя няма да се научи чрез морализиране и теоретически, но главно чрез самия живот. Най-ценни са тия правила, които се учат чрез живота - като ги живее човек. Чистотата не трябва да се налага на децата, но те трябва да я обикнат. За да я обикнат и ценят, в цялото училище - класни стаи, коридори, двор, градина и пр., трябва да царува идеална чистота. Когато детето свикне към чистотата от ранна възраст, у него се създават красиви, трайни навици и склонности, които ще важат за през целия живот. Това ще се отрази и върху морала и характера му. Една учителка в първоначално училище в едно село в Бургаска област ни разказа своята дейност в това отношение:
към текста >>

Когато детето свикне към чистотата от ранна възраст, у него се създават красиви, трайни навици и склонности, които ще важат за през целия живот.
ЧИСТОТА Тя няма да се научи чрез морализиране и теоретически, но главно чрез самия живот. Най-ценни са тия правила, които се учат чрез живота - като ги живее човек. Чистотата не трябва да се налага на децата, но те трябва да я обикнат. За да я обикнат и ценят, в цялото училище - класни стаи, коридори, двор, градина и пр., трябва да царува идеална чистота. Когато детето свикне към чистотата от ранна възраст, у него се създават красиви, трайни навици и склонности, които ще важат за през целия живот. Това ще се отрази и върху морала и характера му. Една учителка в първоначално училище в едно село в Бургаска област ни разказа своята дейност в това отношение: „Въведох образцова чистота в училището и разбрах, че това действа много възпитателно. Самата стая беше така чиста, както срещу голям празник. Подът постоянно светеше от чистота.
към текста >>

Тя предразполага към възвишени мисли и чувства.
Физическата чистота ще събуди у децата навик и на чистота в мисли, чувства, желания и постъпки. Има връзка между физическата и душевна чистота. Онзи, който спазва и обича физическата чистота, у него ще се яви стремеж и навик да спазва и чистотата в своите мисли. Чрез един подсъзнателен процес физическата чистота води към духовна. Учителят казва: „Чистотата е едно условие за развиване на разумността.” Физическата чистота видоизменя децата. Тя предразполага към възвишени мисли и чувства. Тя създава в душите им една атмосфера на светлина. Децата опитно трябва да видят, как физичната чистота буди у тях радост, светли мисли, подтик за работа. Нечистотата причинява тъжни мисли, неразположение на духа. Затова чистотата може да се вземе като важна изходна точка при възпитанието. Учителят може да заведе децата при един извор, от който блика бистър, кристален поток и по чието дъно има чист пясък или бели камъчета.
към текста >>

Там на планината проговорва по-ясно възвишената човешка природа; човек там по-ясно чува вътрешния глас, който му казва да живее за великото и красивото, за една възвишена идея.
Знае се, че трайните навици участват при оформянето на характера. Планината възпитава детето и естетически чрез своите красоти. Тя чрез чистотата на своята среда освобождава човека от всичко дребнаво. Например, онзи който има желание да си отмъсти, като се изкачи на планината, е готов да прости. Ако е бил неразположен, горе на планината се изменя неговото състояние. Там на планината проговорва по-ясно възвишената човешка природа; човек там по-ясно чува вътрешния глас, който му казва да живее за великото и красивото, за една възвишена идея. При своите чести излизания сред природата детето ще научи практически хигиеничните правила, които трябва да се спазват при разходките и излетите. Такива трябва да се правят във всички степени училища от детската градина до гимназията включително, при което характерът и постиженията им ще зависят от възрастта. При честите детски излети на планината ще им се говори за обновителното й действие върху тялото и душата, за значението на ултравиолетовите лъчи и на другите енергии, с които тя е богата. Чрез честите излети децата и младежите трябва да свикнат на интимен досег с природата, трябва тъй да обикнат планината, че да й останат верни през целия си живот. При излети децата могат да правят малки опити за черпене енергия от природата.
към текста >>

Чрез честите излети децата и младежите трябва да свикнат на интимен досег с природата, трябва тъй да обикнат планината, че да й останат верни през целия си живот.
Ако е бил неразположен, горе на планината се изменя неговото състояние. Там на планината проговорва по-ясно възвишената човешка природа; човек там по-ясно чува вътрешния глас, който му казва да живее за великото и красивото, за една възвишена идея. При своите чести излизания сред природата детето ще научи практически хигиеничните правила, които трябва да се спазват при разходките и излетите. Такива трябва да се правят във всички степени училища от детската градина до гимназията включително, при което характерът и постиженията им ще зависят от възрастта. При честите детски излети на планината ще им се говори за обновителното й действие върху тялото и душата, за значението на ултравиолетовите лъчи и на другите енергии, с които тя е богата. Чрез честите излети децата и младежите трябва да свикнат на интимен досег с природата, трябва тъй да обикнат планината, че да й останат верни през целия си живот. При излети децата могат да правят малки опити за черпене енергия от природата. Един хубав метод е следният: ще се намери някой мощен, здрав дъб или бряст в гората; детето ще си опре гърба и главата на дървото и ще прекара така известно време. По този начин детето ще почерпи от оная слънчева енергия, която е складирана в дървото. Друг метод: детето като минава през една гора, вървейки може да си допре дясната ръка о четиридесет дървета, за да почерпи по същия начин слънчева енергия от тях.
към текста >>

73. Природосъобразен живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Природосъобразен живот
Природосъобразен живот Изкуството да се живее е велика наука. Тя обхваща целокупния живот на човека - физически и духовен. Но ние тук, в тая глава, няма да разгледаме всички страни на въпроса, а предимно физичната му страна. Учителят казва: „Ако попитате съвременните културни хора, те ще кажат, че живеят културен живот, обаче ако изследвате този живот ще видите, че това не е култура: нито в яденето има култура, нито в жилищата и пр. Това не е много казано.
към текста >>

Тя обхваща целокупния живот на човека - физически и духовен.
Природосъобразен живот Изкуството да се живее е велика наука. Тя обхваща целокупния живот на човека - физически и духовен. Но ние тук, в тая глава, няма да разгледаме всички страни на въпроса, а предимно физичната му страна. Учителят казва: „Ако попитате съвременните културни хора, те ще кажат, че живеят културен живот, обаче ако изследвате този живот ще видите, че това не е култура: нито в яденето има култура, нито в жилищата и пр. Това не е много казано. Според мене, всеки човек, който не знае да живее, е невежа. Ако яде и след това го боли стомахът, той е невежа.
към текста >>

Учителят казва: „Ако попитате съвременните културни хора, те ще кажат, че живеят културен живот, обаче ако изследвате този живот ще видите, че това не е култура: нито в яденето има култура, нито в жилищата и пр.
Природосъобразен живот Изкуството да се живее е велика наука. Тя обхваща целокупния живот на човека - физически и духовен. Но ние тук, в тая глава, няма да разгледаме всички страни на въпроса, а предимно физичната му страна. Учителят казва: „Ако попитате съвременните културни хора, те ще кажат, че живеят културен живот, обаче ако изследвате този живот ще видите, че това не е култура: нито в яденето има култура, нито в жилищата и пр. Това не е много казано. Според мене, всеки човек, който не знае да живее, е невежа. Ако яде и след това го боли стомахът, той е невежа. След като учи, ако го боли главата, невежа е. Новият начин на живот е абсолютно спазване законите на разумната природа.”
към текста >>

Новият начин на живот е абсолютно спазване законите на разумната природа.”
Учителят казва: „Ако попитате съвременните културни хора, те ще кажат, че живеят културен живот, обаче ако изследвате този живот ще видите, че това не е култура: нито в яденето има култура, нито в жилищата и пр. Това не е много казано. Според мене, всеки човек, който не знае да живее, е невежа. Ако яде и след това го боли стомахът, той е невежа. След като учи, ако го боли главата, невежа е. Новият начин на живот е абсолютно спазване законите на разумната природа.” Ето що казва Г. Пирьов за здравното възпитание в днешното училище: „Да се завърши физическото и душевно развитие на младежите предполага преди всичко добре организирано здравно възпитание. А това значи не само уроци по хигиена и здравеопазване, не само системно и рационално телесно възпитание, но и пълно провеждане принципа на училищната хигиена и хигиена на труда във всекидневните занятия на учениците в училището и дома. Това изисква да се пречупи и програма, и метод пред един здравен критерий в най-широк смисъл на тая дума.”*[1] Училището трябва да бъде място, дето практически се учи как да се живее.
към текста >>

Но детето не трябва да се учи на това в училището чрез теоретизиране и морализиране, но чрез самия живот.
Пирьов за здравното възпитание в днешното училище: „Да се завърши физическото и душевно развитие на младежите предполага преди всичко добре организирано здравно възпитание. А това значи не само уроци по хигиена и здравеопазване, не само системно и рационално телесно възпитание, но и пълно провеждане принципа на училищната хигиена и хигиена на труда във всекидневните занятия на учениците в училището и дома. Това изисква да се пречупи и програма, и метод пред един здравен критерий в най-широк смисъл на тая дума.”*[1] Училището трябва да бъде място, дето практически се учи как да се живее. Само така ще получим едно съвсем ново поколение - жизнеспособно, жизнерадостно и работоспособно, здраво физически, със светли умове, с благородни сърца и със силна воля. Но детето не трябва да се учи на това в училището чрез теоретизиране и морализиране, но чрез самия живот. Правилата на природосъобразния живот трябва да се усвоят от децата чрез живия опит. Ще почнем от въпроса за храненето. ЧИСТА И НЕЧИСТА ХРАНА За да се развива детето правилно физически и психично, то трябва да се храни с чиста храна. И при най-добрите методи на обучение и възпитание няма да получим очакваните резултати, ако храненето на детето не е правилно.
към текста >>

Правилата на природосъобразния живот трябва да се усвоят от децата чрез живия опит.
А това значи не само уроци по хигиена и здравеопазване, не само системно и рационално телесно възпитание, но и пълно провеждане принципа на училищната хигиена и хигиена на труда във всекидневните занятия на учениците в училището и дома. Това изисква да се пречупи и програма, и метод пред един здравен критерий в най-широк смисъл на тая дума.”*[1] Училището трябва да бъде място, дето практически се учи как да се живее. Само така ще получим едно съвсем ново поколение - жизнеспособно, жизнерадостно и работоспособно, здраво физически, със светли умове, с благородни сърца и със силна воля. Но детето не трябва да се учи на това в училището чрез теоретизиране и морализиране, но чрез самия живот. Правилата на природосъобразния живот трябва да се усвоят от децата чрез живия опит. Ще почнем от въпроса за храненето. ЧИСТА И НЕЧИСТА ХРАНА За да се развива детето правилно физически и психично, то трябва да се храни с чиста храна. И при най-добрите методи на обучение и възпитание няма да получим очакваните резултати, ако храненето на детето не е правилно. Коя храна е чиста и коя нечиста?
към текста >>

Значи, организмът на човека, който се храни с месо, съдържа много повече отрови, отколкото организмът на човека или животното, което не се храни с месо.
се изхвърлят чрез бъбреците и потните жлези. Пикочната киселина е един от важните причинители на болезнени процеси в организма. Месната храна увеличава количеството на пикочната киселина, намираща се в кръвта от 3 - 10 пъти повече, отколкото растителната храна. Количеството на креатина в човешкия организъм, също така нараства с месната храна. Чрезмерното увеличение на тия отрови в урината на човека, който се храни с месо, показва, че те се намират и в човешкото тяло в по-голямо количество, понеже урината ги извлича из човешките тъкани. Значи, организмът на човека, който се храни с месо, съдържа много повече отрови, отколкото организмът на човека или животното, което не се храни с месо. Бушар е доказал, че изпражненията на човек месоядец съдържат два пъти повече отрова, отколкото на човек вегетарианец. Изпражненията на месоядните животни, казва д-р Келог, издават силна смрадлива миризма в сравнение с изпражненията на тревопасните животни. Същият Бушар е направил следния опит: Бавно, постепенно е вкарвал в тялото на заека урина, догдето се явили признаци на отравяне и същевременно отбелязвал всички симптоми, които настъпвали. Той е забелязал, че месната храна увеличава отровността на урината, т.е. по-малко количество урина е нужно, за да се появят у заека признаци на отравяне, ако тая урина е взета от човек, който се храни с месна храна.
към текста >>

Изпражненията на месоядните животни, казва д-р Келог, издават силна смрадлива миризма в сравнение с изпражненията на тревопасните животни.
Месната храна увеличава количеството на пикочната киселина, намираща се в кръвта от 3 - 10 пъти повече, отколкото растителната храна. Количеството на креатина в човешкия организъм, също така нараства с месната храна. Чрезмерното увеличение на тия отрови в урината на човека, който се храни с месо, показва, че те се намират и в човешкото тяло в по-голямо количество, понеже урината ги извлича из човешките тъкани. Значи, организмът на човека, който се храни с месо, съдържа много повече отрови, отколкото организмът на човека или животното, което не се храни с месо. Бушар е доказал, че изпражненията на човек месоядец съдържат два пъти повече отрова, отколкото на човек вегетарианец. Изпражненията на месоядните животни, казва д-р Келог, издават силна смрадлива миризма в сравнение с изпражненията на тревопасните животни. Същият Бушар е направил следния опит: Бавно, постепенно е вкарвал в тялото на заека урина, догдето се явили признаци на отравяне и същевременно отбелязвал всички симптоми, които настъпвали. Той е забелязал, че месната храна увеличава отровността на урината, т.е. по-малко количество урина е нужно, за да се появят у заека признаци на отравяне, ако тая урина е взета от човек, който се храни с месна храна. С опити е доказано от Бушар, че отровността на урината у човека, който се храни с месо, може да достигне 4 пъти нормалната й отровност. При човек, който се храни с растителна храна, количеството на пикочината, изработена в 24 часа, е 23 грама, а при човек, който приема месна храна, е 54 грама.
към текста >>

Д-р Келог казва: „След смъртта на животното личният му живот престава, обаче клетките продължават да живеят с часове.
на 151 гр. в 24 часа. А понеже урината е просто извлечение из тъканите, то е ясно, че появяването на такова голямо количество отровни вещества в нея говори за увеличение количеството на отровите в тялото. Отрови, образувани поради жизнени процеси в клетките след смъртта Д-р Келог казва: „След смъртта на животното личният му живот престава, обаче клетките продължават да живеят с часове. През времето, което изминава между така наречената смърт и истинската смърт на клетките и тъканите в тялото, дейността на последните не престава: клетките поглъщат разтворените храни, които са в досег с тях и в същото време продължават да произвеждат непотребни, отровни вещества, които когато тялото е живо, бързо се изхвърлят чрез бъбреците, белите дробове и другите отделителни органи. Бързината, с която тези вещества се изработват в живото тяло, е толкова голяма, че то умира за няколко минути, когато пътищата, през които те минават навън, бъдат запушени. Докато тялото е живо, чиста кръв постоянно мие тъканите и не само ги храни, но и събира непотребните вещества и ги отнася. А след смъртта тези отрови остават натрупани в клетките и увеличават още повече количеството на отровите в животинските тъкани.” Отрови, образувани
към текста >>

Бързината, с която тези вещества се изработват в живото тяло, е толкова голяма, че то умира за няколко минути, когато пътищата, през които те минават навън, бъдат запушени.
А понеже урината е просто извлечение из тъканите, то е ясно, че появяването на такова голямо количество отровни вещества в нея говори за увеличение количеството на отровите в тялото. Отрови, образувани поради жизнени процеси в клетките след смъртта Д-р Келог казва: „След смъртта на животното личният му живот престава, обаче клетките продължават да живеят с часове. През времето, което изминава между така наречената смърт и истинската смърт на клетките и тъканите в тялото, дейността на последните не престава: клетките поглъщат разтворените храни, които са в досег с тях и в същото време продължават да произвеждат непотребни, отровни вещества, които когато тялото е живо, бързо се изхвърлят чрез бъбреците, белите дробове и другите отделителни органи. Бързината, с която тези вещества се изработват в живото тяло, е толкова голяма, че то умира за няколко минути, когато пътищата, през които те минават навън, бъдат запушени. Докато тялото е живо, чиста кръв постоянно мие тъканите и не само ги храни, но и събира непотребните вещества и ги отнася. А след смъртта тези отрови остават натрупани в клетките и увеличават още повече количеството на отровите в животинските тъкани.” Отрови, образувани при трупното разлагане Доказано е, че трупното разлагане почва няколко часа след смъртта на животното - след 9-24 часа.
към текста >>

А след смъртта тези отрови остават натрупани в клетките и увеличават още повече количеството на отровите в животинските тъкани.”
в клетките след смъртта Д-р Келог казва: „След смъртта на животното личният му живот престава, обаче клетките продължават да живеят с часове. През времето, което изминава между така наречената смърт и истинската смърт на клетките и тъканите в тялото, дейността на последните не престава: клетките поглъщат разтворените храни, които са в досег с тях и в същото време продължават да произвеждат непотребни, отровни вещества, които когато тялото е живо, бързо се изхвърлят чрез бъбреците, белите дробове и другите отделителни органи. Бързината, с която тези вещества се изработват в живото тяло, е толкова голяма, че то умира за няколко минути, когато пътищата, през които те минават навън, бъдат запушени. Докато тялото е живо, чиста кръв постоянно мие тъканите и не само ги храни, но и събира непотребните вещества и ги отнася. А след смъртта тези отрови остават натрупани в клетките и увеличават още повече количеството на отровите в животинските тъкани.” Отрови, образувани при трупното разлагане Доказано е, че трупното разлагане почва няколко часа след смъртта на животното - след 9-24 часа. Че хората поглъщат храна, която е в напреднала степен на трупно разлагане, се вижда от неприятната миризма, която е свойствена на халите и касапниците, която чувстваме, когато минаваме покрай тях. Това показва, че трупното разлагане е вече почнало, макар и месото да изглежда привидно прясно.
към текста >>

Доказано е, че трупното разлагане почва няколко часа след смъртта на животното - след 9-24 часа.
Бързината, с която тези вещества се изработват в живото тяло, е толкова голяма, че то умира за няколко минути, когато пътищата, през които те минават навън, бъдат запушени. Докато тялото е живо, чиста кръв постоянно мие тъканите и не само ги храни, но и събира непотребните вещества и ги отнася. А след смъртта тези отрови остават натрупани в клетките и увеличават още повече количеството на отровите в животинските тъкани.” Отрови, образувани при трупното разлагане Доказано е, че трупното разлагане почва няколко часа след смъртта на животното - след 9-24 часа. Че хората поглъщат храна, която е в напреднала степен на трупно разлагане, се вижда от неприятната миризма, която е свойствена на халите и касапниците, която чувстваме, когато минаваме покрай тях. Това показва, че трупното разлагане е вече почнало, макар и месото да изглежда привидно прясно. При трупното разлагане се развиват отровите птомаини и токсини. Някои диви племена, казва д-р Келог, потопяват стрелите си в разлагащите се тела на животните. Той казва още: „Че готвенето може да унищожи тия отрови е погрешно схващане.
към текста >>

Някои диви племена, казва д-р Келог, потопяват стрелите си в разлагащите се тела на животните.
при трупното разлагане Доказано е, че трупното разлагане почва няколко часа след смъртта на животното - след 9-24 часа. Че хората поглъщат храна, която е в напреднала степен на трупно разлагане, се вижда от неприятната миризма, която е свойствена на халите и касапниците, която чувстваме, когато минаваме покрай тях. Това показва, че трупното разлагане е вече почнало, макар и месото да изглежда привидно прясно. При трупното разлагане се развиват отровите птомаини и токсини. Някои диви племена, казва д-р Келог, потопяват стрелите си в разлагащите се тела на животните. Той казва още: „Че готвенето може да унищожи тия отрови е погрешно схващане. То може да убие микробите, които произвеждат отровите, ако месото е готвено доста дълго време и то при висока температура, обаче самите отрови не се унищожават от готвенето. Миризмата на разлагащото се тяло е сравнително слаба, но птомаините и токсините са вече развити в него и малко количество от тях може да убие малки животни. В топлите страни и лятно време в умерените страни човек не може да търпи миризмата на трупа даже няколко часа след смъртта. Това нещо не се среща при растителните вещества, които употребяваме за храна.”
към текста >>

Миризмата на разлагащото се тяло е сравнително слаба, но птомаините и токсините са вече развити в него и малко количество от тях може да убие малки животни.
Това показва, че трупното разлагане е вече почнало, макар и месото да изглежда привидно прясно. При трупното разлагане се развиват отровите птомаини и токсини. Някои диви племена, казва д-р Келог, потопяват стрелите си в разлагащите се тела на животните. Той казва още: „Че готвенето може да унищожи тия отрови е погрешно схващане. То може да убие микробите, които произвеждат отровите, ако месото е готвено доста дълго време и то при висока температура, обаче самите отрови не се унищожават от готвенето. Миризмата на разлагащото се тяло е сравнително слаба, но птомаините и токсините са вече развити в него и малко количество от тях може да убие малки животни. В топлите страни и лятно време в умерените страни човек не може да търпи миризмата на трупа даже няколко часа след смъртта. Това нещо не се среща при растителните вещества, които употребяваме за храна.” Отрови, произлезли поради отрицателното психично състояние на животните
към текста >>

състояние на животните
Миризмата на разлагащото се тяло е сравнително слаба, но птомаините и токсините са вече развити в него и малко количество от тях може да убие малки животни. В топлите страни и лятно време в умерените страни човек не може да търпи миризмата на трупа даже няколко часа след смъртта. Това нещо не се среща при растителните вещества, които употребяваме за храна.” Отрови, произлезли поради отрицателното психично състояние на животните Че наистина отрицателните психични състояние причиняват промяна във физиологичните процеси и стават причина за отделяне на разни вещества, се знае много добре. Ще приведа опита на американския физиолог Кенон, за да поясня това: той завързал кокошки така, че да нямат свобода на движение. Те изпаднали в ярост - перушината им щръкнала, зениците им се разширили и тези прояви на ярост са били винаги придружавани с голямо отделяне на адреналин, който разстройва физиологичните процеси в тялото, например почва да се отделя повече захар. Той с множество подобни опити доказва, че яростта и страхът причиняват отделяне на хормона адреналин, който е тясно свързан с възбуждането на симпатичната нервна система. От такива и подобни опити е установено, че ужасът, който животното изпитва преди и при клането, нарушава физиологичните му процеси и причинява образуването на отрови в тялото.
към текста >>

От такива и подобни опити е установено, че ужасът, който животното изпитва преди и при клането, нарушава физиологичните му процеси и причинява образуването на отрови в тялото.
състояние на животните Че наистина отрицателните психични състояние причиняват промяна във физиологичните процеси и стават причина за отделяне на разни вещества, се знае много добре. Ще приведа опита на американския физиолог Кенон, за да поясня това: той завързал кокошки така, че да нямат свобода на движение. Те изпаднали в ярост - перушината им щръкнала, зениците им се разширили и тези прояви на ярост са били винаги придружавани с голямо отделяне на адреналин, който разстройва физиологичните процеси в тялото, например почва да се отделя повече захар. Той с множество подобни опити доказва, че яростта и страхът причиняват отделяне на хормона адреналин, който е тясно свързан с възбуждането на симпатичната нервна система. От такива и подобни опити е установено, че ужасът, който животното изпитва преди и при клането, нарушава физиологичните му процеси и причинява образуването на отрови в тялото. С какъв ужас животните пристъпват към кланицата! Те отдалеч подушват кръвта на избитите преди тях животни и с ужас се дърпат. Учителят дава следните пояснения по това: „В месото на животните се образуват отрови при посягане върху живота им. У тях се заражда ужасен страх, омраза и отвращение към всички, които искат да отнемат живота им. И всичко това се възприема като отрова от тези, които ядат месото им.
към текста >>

С какъв ужас животните пристъпват към кланицата!
Че наистина отрицателните психични състояние причиняват промяна във физиологичните процеси и стават причина за отделяне на разни вещества, се знае много добре. Ще приведа опита на американския физиолог Кенон, за да поясня това: той завързал кокошки така, че да нямат свобода на движение. Те изпаднали в ярост - перушината им щръкнала, зениците им се разширили и тези прояви на ярост са били винаги придружавани с голямо отделяне на адреналин, който разстройва физиологичните процеси в тялото, например почва да се отделя повече захар. Той с множество подобни опити доказва, че яростта и страхът причиняват отделяне на хормона адреналин, който е тясно свързан с възбуждането на симпатичната нервна система. От такива и подобни опити е установено, че ужасът, който животното изпитва преди и при клането, нарушава физиологичните му процеси и причинява образуването на отрови в тялото. С какъв ужас животните пристъпват към кланицата! Те отдалеч подушват кръвта на избитите преди тях животни и с ужас се дърпат. Учителят дава следните пояснения по това: „В месото на животните се образуват отрови при посягане върху живота им. У тях се заражда ужасен страх, омраза и отвращение към всички, които искат да отнемат живота им. И всичко това се възприема като отрова от тези, които ядат месото им. Тази отрова разклаща нервите им.”
към текста >>

Те отдалеч подушват кръвта на избитите преди тях животни и с ужас се дърпат.
Ще приведа опита на американския физиолог Кенон, за да поясня това: той завързал кокошки така, че да нямат свобода на движение. Те изпаднали в ярост - перушината им щръкнала, зениците им се разширили и тези прояви на ярост са били винаги придружавани с голямо отделяне на адреналин, който разстройва физиологичните процеси в тялото, например почва да се отделя повече захар. Той с множество подобни опити доказва, че яростта и страхът причиняват отделяне на хормона адреналин, който е тясно свързан с възбуждането на симпатичната нервна система. От такива и подобни опити е установено, че ужасът, който животното изпитва преди и при клането, нарушава физиологичните му процеси и причинява образуването на отрови в тялото. С какъв ужас животните пристъпват към кланицата! Те отдалеч подушват кръвта на избитите преди тях животни и с ужас се дърпат. Учителят дава следните пояснения по това: „В месото на животните се образуват отрови при посягане върху живота им. У тях се заражда ужасен страх, омраза и отвращение към всички, които искат да отнемат живота им. И всичко това се възприема като отрова от тези, които ядат месото им. Тази отрова разклаща нервите им.” Д-р Келог казва: „Месото на месоядните е всякога противно по вкус и мирис.
към текста >>

Учителят дава следните пояснения по това: „В месото на животните се образуват отрови при посягане върху живота им.
Те изпаднали в ярост - перушината им щръкнала, зениците им се разширили и тези прояви на ярост са били винаги придружавани с голямо отделяне на адреналин, който разстройва физиологичните процеси в тялото, например почва да се отделя повече захар. Той с множество подобни опити доказва, че яростта и страхът причиняват отделяне на хормона адреналин, който е тясно свързан с възбуждането на симпатичната нервна система. От такива и подобни опити е установено, че ужасът, който животното изпитва преди и при клането, нарушава физиологичните му процеси и причинява образуването на отрови в тялото. С какъв ужас животните пристъпват към кланицата! Те отдалеч подушват кръвта на избитите преди тях животни и с ужас се дърпат. Учителят дава следните пояснения по това: „В месото на животните се образуват отрови при посягане върху живота им. У тях се заражда ужасен страх, омраза и отвращение към всички, които искат да отнемат живота им. И всичко това се възприема като отрова от тези, които ядат месото им. Тази отрова разклаща нервите им.” Д-р Келог казва: „Месото на месоядните е всякога противно по вкус и мирис. По тази причина месоядните много нарядко хващат и убиват други месоядни за храна.
към текста >>

У тях се заражда ужасен страх, омраза и отвращение към всички, които искат да отнемат живота им.
Той с множество подобни опити доказва, че яростта и страхът причиняват отделяне на хормона адреналин, който е тясно свързан с възбуждането на симпатичната нервна система. От такива и подобни опити е установено, че ужасът, който животното изпитва преди и при клането, нарушава физиологичните му процеси и причинява образуването на отрови в тялото. С какъв ужас животните пристъпват към кланицата! Те отдалеч подушват кръвта на избитите преди тях животни и с ужас се дърпат. Учителят дава следните пояснения по това: „В месото на животните се образуват отрови при посягане върху живота им. У тях се заражда ужасен страх, омраза и отвращение към всички, които искат да отнемат живота им. И всичко това се възприема като отрова от тези, които ядат месото им. Тази отрова разклаща нервите им.” Д-р Келог казва: „Месото на месоядните е всякога противно по вкус и мирис. По тази причина месоядните много нарядко хващат и убиват други месоядни за храна. Лъвът никога не яде месото на пантера, леопард, диви котки и пр.
към текста >>

Поглъщането на месната храна в големите градове е създало полк хронически полуинвалиди, които макар че вземат привидно участие в различните работи, всъщност са лишени от радостите на живота, поради т.н.
Тя смекчава и човешкото грубо естество.” „Ако бихте имали непокварено обоняние, вие бихте бягали далеч един от друг. Такава смрад се носи от онези, които ядат месо. Като ви каже някой, че боледува, то първото нещо за започване подобрението е да промени храната си.” Отровите, натрупани в тялото чрез месна храна, понеже бъбреците и другите отделителни органи не смогват да ги изхвърлят, постепенно се увеличават в организма и причиняват преждевременно остаряване и са причина на недъгавост и телесно разстройство. Д-р Келог казва: „Натрупването на отрови в тялото може да причини ревматизъм, подагра, нервно главоболие, преждевременно остаряване, податливост към заразителни болести и много други болести. Поглъщането на месната храна в големите градове е създало полк хронически полуинвалиди, които макар че вземат привидно участие в различните работи, всъщност са лишени от радостите на живота, поради т.н. месно изтощение, което се характеризира в много случаи в нечиста и бледна кожа, развлеченост, угнетеност, безсъние, нервозност, раздразняемост и преждевременна старост. В здравия човек микробите не могат да виреят лесно. Само когато организмът е отслабнал поради нарушение на природните закони, само тогава могат да виреят успешно микроби в него. Месната храна е една от причините за отслабване на тялото поради натрупване на отрови. Безмесната храна намалява вероятността от заболявания.
към текста >>

Те не са примесени с отровни вещества и почти никога не могат да бъдат опасни за здравето.” Ето защо, интересите на човешкото здраве изискват човек да се храни с чистата растителна храна, в която количеството на непотребните вещества е съвършено малко в сравнение с животинските тъкани, толкоз повече, че растенията съдържат и всички хранителни вещества, нужни за човешкия организъм.
Хора, които се задоволяват с растителна храна и живеят при еднакви условия с хора, които се хранят с месо, имат необикновена сила и издръжливост и са бележити по своето дълголетие.” Месото води към алкохолизъм. Д-р А Кингсфорд казва: „Един американски работник против алкохолизма, който 40 години е чел лекции върху този въпрос, старателно е изучил причините за алкохолизма в разните класи и местности и твърди, че месото възбужда нервната система и с това открива път към спиртните питиета. Колкото повече човек яде месо, толкова повече у него се събужда стремеж към алкохола. И много опитни лекари се съобразяват с това, когато лекуват алкохолизма.” Д-р Келог казва: „Храните от растителен произход са чисти. Те не са примесени с отровни вещества и почти никога не могат да бъдат опасни за здравето.” Ето защо, интересите на човешкото здраве изискват човек да се храни с чистата растителна храна, в която количеството на непотребните вещества е съвършено малко в сравнение с животинските тъкани, толкоз повече, че растенията съдържат и всички хранителни вещества, нужни за човешкия организъм. Д-р А. Кингсфорд казва по това: „В растителното царство не само могат да се намерят всички основни вещества, необходими за храненето, но тук те се съдържат в много по-голямо количество, отколкото в месото на животните. Така, у бобовите растения се намират 23 - 30 % белтъчни вещества, 55 - 58 % скорбяла и около 3 % соли. В разните меса има всичко - 6-19 % белтъчни вещества, а въглеводи няма почти никак. Месата имат тлъстина, но тя може да се замести от разните масла на семената, плодовете и орехите.
към текста >>

Кингсфорд казва по това: „В растителното царство не само могат да се намерят всички основни вещества, необходими за храненето, но тук те се съдържат в много по-голямо количество, отколкото в месото на животните.
Колкото повече човек яде месо, толкова повече у него се събужда стремеж към алкохола. И много опитни лекари се съобразяват с това, когато лекуват алкохолизма.” Д-р Келог казва: „Храните от растителен произход са чисти. Те не са примесени с отровни вещества и почти никога не могат да бъдат опасни за здравето.” Ето защо, интересите на човешкото здраве изискват човек да се храни с чистата растителна храна, в която количеството на непотребните вещества е съвършено малко в сравнение с животинските тъкани, толкоз повече, че растенията съдържат и всички хранителни вещества, нужни за човешкия организъм. Д-р А. Кингсфорд казва по това: „В растителното царство не само могат да се намерят всички основни вещества, необходими за храненето, но тук те се съдържат в много по-голямо количество, отколкото в месото на животните. Така, у бобовите растения се намират 23 - 30 % белтъчни вещества, 55 - 58 % скорбяла и около 3 % соли. В разните меса има всичко - 6-19 % белтъчни вещества, а въглеводи няма почти никак. Месата имат тлъстина, но тя може да се замести от разните масла на семената, плодовете и орехите. В растенията ще намерим и много вещества, които липсват в месото, а именно въглеводите. В плодовете има и растителни киселини, на които пресните плодове дължат своето необикновено благоприятно и освежително действие.”
към текста >>

Например, слънчевата енергия, която прониква в растенията, е повече запазила своя първоначален жизнен ритъм, а у животните той е вече по-видоизменен.
Поради това, растителната храна не само че не внася отрови, но напротив, пречиства тялото. Д-р Келог казва: „Соковете от плодовете са отлични дезинфектори. Особено суровите плодове имат свойството да противостоят на действието на микробите. Те дезинфекцират червата.” Освен горните съображения, можем да вземем предвид и други някои съображения, които говорят в полза на растителната храна. Например, слънчевата енергия, която прониква в растенията, е повече запазила своя първоначален жизнен ритъм, а у животните той е вече по-видоизменен. Ето защо, с растителната храна животворната сила се приема в своя по-първичен ритъм. От друга страна, има голяма връзка между храната и душевния живот. Храната влияе не само върху състоянието на тялото, но и върху душевния живот на човека. Знае се, че животното е носител на страсти, инстинкти, похоти и пр. Месото му е снабдено с аналогични груби, ниски трептения, които се предават на човека, когато се храни с него.
към текста >>

Ето защо, с растителната храна животворната сила се приема в своя по-първичен ритъм.
Д-р Келог казва: „Соковете от плодовете са отлични дезинфектори. Особено суровите плодове имат свойството да противостоят на действието на микробите. Те дезинфекцират червата.” Освен горните съображения, можем да вземем предвид и други някои съображения, които говорят в полза на растителната храна. Например, слънчевата енергия, която прониква в растенията, е повече запазила своя първоначален жизнен ритъм, а у животните той е вече по-видоизменен. Ето защо, с растителната храна животворната сила се приема в своя по-първичен ритъм. От друга страна, има голяма връзка между храната и душевния живот. Храната влияе не само върху състоянието на тялото, но и върху душевния живот на човека. Знае се, че животното е носител на страсти, инстинкти, похоти и пр. Месото му е снабдено с аналогични груби, ниски трептения, които се предават на човека, когато се храни с него. Растенията нямат такива страсти и похоти, както животните.
към текста >>

От друга страна, има голяма връзка между храната и душевния живот.
Особено суровите плодове имат свойството да противостоят на действието на микробите. Те дезинфекцират червата.” Освен горните съображения, можем да вземем предвид и други някои съображения, които говорят в полза на растителната храна. Например, слънчевата енергия, която прониква в растенията, е повече запазила своя първоначален жизнен ритъм, а у животните той е вече по-видоизменен. Ето защо, с растителната храна животворната сила се приема в своя по-първичен ритъм. От друга страна, има голяма връзка между храната и душевния живот. Храната влияе не само върху състоянието на тялото, но и върху душевния живот на човека. Знае се, че животното е носител на страсти, инстинкти, похоти и пр. Месото му е снабдено с аналогични груби, ниски трептения, които се предават на човека, когато се храни с него. Растенията нямат такива страсти и похоти, както животните. Именно по тая причина месото загрозява, понижава характера на човека.
към текста >>

Храната влияе не само върху състоянието на тялото, но и върху душевния живот на човека.
Те дезинфекцират червата.” Освен горните съображения, можем да вземем предвид и други някои съображения, които говорят в полза на растителната храна. Например, слънчевата енергия, която прониква в растенията, е повече запазила своя първоначален жизнен ритъм, а у животните той е вече по-видоизменен. Ето защо, с растителната храна животворната сила се приема в своя по-първичен ритъм. От друга страна, има голяма връзка между храната и душевния живот. Храната влияе не само върху състоянието на тялото, но и върху душевния живот на човека. Знае се, че животното е носител на страсти, инстинкти, похоти и пр. Месото му е снабдено с аналогични груби, ниски трептения, които се предават на човека, когато се храни с него. Растенията нямат такива страсти и похоти, както животните. Именно по тая причина месото загрозява, понижава характера на човека. И в това отношение растителната храна е по-чиста от животинската.
към текста >>

Знае се, че животното е носител на страсти, инстинкти, похоти и пр.
Освен горните съображения, можем да вземем предвид и други някои съображения, които говорят в полза на растителната храна. Например, слънчевата енергия, която прониква в растенията, е повече запазила своя първоначален жизнен ритъм, а у животните той е вече по-видоизменен. Ето защо, с растителната храна животворната сила се приема в своя по-първичен ритъм. От друга страна, има голяма връзка между храната и душевния живот. Храната влияе не само върху състоянието на тялото, но и върху душевния живот на човека. Знае се, че животното е носител на страсти, инстинкти, похоти и пр. Месото му е снабдено с аналогични груби, ниски трептения, които се предават на човека, когато се храни с него. Растенията нямат такива страсти и похоти, както животните. Именно по тая причина месото загрозява, понижава характера на човека. И в това отношение растителната храна е по-чиста от животинската. Учителят казва: „Като се храни с месо, човек възприема нещо от психичните качества на животното, чието месо е ял.
към текста >>

Растенията нямат такива страсти и похоти, както животните.
Ето защо, с растителната храна животворната сила се приема в своя по-първичен ритъм. От друга страна, има голяма връзка между храната и душевния живот. Храната влияе не само върху състоянието на тялото, но и върху душевния живот на човека. Знае се, че животното е носител на страсти, инстинкти, похоти и пр. Месото му е снабдено с аналогични груби, ниски трептения, които се предават на човека, когато се храни с него. Растенията нямат такива страсти и похоти, както животните. Именно по тая причина месото загрозява, понижава характера на човека. И в това отношение растителната храна е по-чиста от животинската. Учителят казва: „Като се храни с месо, човек възприема нещо от психичните качества на животното, чието месо е ял. Ако един човек иска да живее чист, добър живот, непременно трябва да напусне месоядството. Докато човек яде месо, докато пие вино и други питиета, никакъв дух не може да се пробуди у него.”
към текста >>

И в това отношение растителната храна е по-чиста от животинската.
Храната влияе не само върху състоянието на тялото, но и върху душевния живот на човека. Знае се, че животното е носител на страсти, инстинкти, похоти и пр. Месото му е снабдено с аналогични груби, ниски трептения, които се предават на човека, когато се храни с него. Растенията нямат такива страсти и похоти, както животните. Именно по тая причина месото загрозява, понижава характера на човека. И в това отношение растителната храна е по-чиста от животинската. Учителят казва: „Като се храни с месо, човек възприема нещо от психичните качества на животното, чието месо е ял. Ако един човек иска да живее чист, добър живот, непременно трябва да напусне месоядството. Докато човек яде месо, докато пие вино и други питиета, никакъв дух не може да се пробуди у него.” Лозински говори за една майка, която се оплаквала, че децата й били груби, постоянно се карали и биели. Тогава тя била посъветвана да измени храната им.
към текста >>

Учителят казва: „Като се храни с месо, човек възприема нещо от психичните качества на животното, чието месо е ял.
Знае се, че животното е носител на страсти, инстинкти, похоти и пр. Месото му е снабдено с аналогични груби, ниски трептения, които се предават на човека, когато се храни с него. Растенията нямат такива страсти и похоти, както животните. Именно по тая причина месото загрозява, понижава характера на човека. И в това отношение растителната храна е по-чиста от животинската. Учителят казва: „Като се храни с месо, човек възприема нещо от психичните качества на животното, чието месо е ял. Ако един човек иска да живее чист, добър живот, непременно трябва да напусне месоядството. Докато човек яде месо, докато пие вино и други питиета, никакъв дух не може да се пробуди у него.” Лозински говори за една майка, която се оплаквала, че децата й били груби, постоянно се карали и биели. Тогава тя била посъветвана да измени храната им. След като практикувала известно време вегетарианския режим в къщи, тя се похвалила, че децата се променили: станали кротки, милостиви, добри, с нежни обноски.
към текста >>

Ако един човек иска да живее чист, добър живот, непременно трябва да напусне месоядството.
Месото му е снабдено с аналогични груби, ниски трептения, които се предават на човека, когато се храни с него. Растенията нямат такива страсти и похоти, както животните. Именно по тая причина месото загрозява, понижава характера на човека. И в това отношение растителната храна е по-чиста от животинската. Учителят казва: „Като се храни с месо, човек възприема нещо от психичните качества на животното, чието месо е ял. Ако един човек иска да живее чист, добър живот, непременно трябва да напусне месоядството. Докато човек яде месо, докато пие вино и други питиета, никакъв дух не може да се пробуди у него.” Лозински говори за една майка, която се оплаквала, че децата й били груби, постоянно се карали и биели. Тогава тя била посъветвана да измени храната им. След като практикувала известно време вегетарианския режим в къщи, тя се похвалила, че децата се променили: станали кротки, милостиви, добри, с нежни обноски. Русо, един от най-бележитите педагози в историята, ясно е прозирал връзката между храната и характера.
към текста >>

Ако родителите искат да имат деца, чиито мозъци да са възприемчиви към по-възвишени мисли и чувства, ако искат да ги избавят от грубост в характера, ако искат да ускорят тяхната еволюция, ако искат те да имат здрави тела, чисти от отрови и чужди вещества, трябва да ги хранят с растителна храна.
Това наблюдение се е потвърждавало във всички страни и във всички времена. Диваците са въобще жестоки, и тая жестокост има за свой източник не тяхната природа, а храната. Те ходят на война като на лов и постъпват с хората така, както ние постъпваме с мечките. Големите престъпници, които се готвят към убийство, пият кръв, за да се закалят. Омир представя циклопите, които ядели месо, като страшни чудовища, а лотофагите /които се хранели с лотоси - един вид растение/ - за такъв приятен род, че всеки, който имал с тях работа, веднага е забравял всичко и оставал да живее посред тях.” Ако родителите искат да имат деца, чиито мозъци да са възприемчиви към по-възвишени мисли и чувства, ако искат да ги избавят от грубост в характера, ако искат да ускорят тяхната еволюция, ако искат те да имат здрави тела, чисти от отрови и чужди вещества, трябва да ги хранят с растителна храна. Този въпрос има по-дълбока страна. Колкото материята е по-груба, толкова тя е по-нечувствителна към трептения от висш характер, а може да отговаря и да приема само трептения от нисш, по-груб характер. Особено това важи за нервната система и специално за мозъка. Когато човек се храни с растителна храна, тогава неговото тяло ще бъде по-чувствително, по-възприемчиво към най-възвишени идеи, чувства и стремежи, понеже то ще бъде съставено от по-чиста, по-финна материя. Че наистина естествената храна за човека е растителната, се вижда и от следното: най-близки до човека по анатомичния строеж и по физиологичните процеси са човекоподобните маймуни.
към текста >>

Когато човек се храни с растителна храна, тогава неговото тяло ще бъде по-чувствително, по-възприемчиво към най-възвишени идеи, чувства и стремежи, понеже то ще бъде съставено от по-чиста, по-финна материя.
Омир представя циклопите, които ядели месо, като страшни чудовища, а лотофагите /които се хранели с лотоси - един вид растение/ - за такъв приятен род, че всеки, който имал с тях работа, веднага е забравял всичко и оставал да живее посред тях.” Ако родителите искат да имат деца, чиито мозъци да са възприемчиви към по-възвишени мисли и чувства, ако искат да ги избавят от грубост в характера, ако искат да ускорят тяхната еволюция, ако искат те да имат здрави тела, чисти от отрови и чужди вещества, трябва да ги хранят с растителна храна. Този въпрос има по-дълбока страна. Колкото материята е по-груба, толкова тя е по-нечувствителна към трептения от висш характер, а може да отговаря и да приема само трептения от нисш, по-груб характер. Особено това важи за нервната система и специално за мозъка. Когато човек се храни с растителна храна, тогава неговото тяло ще бъде по-чувствително, по-възприемчиво към най-възвишени идеи, чувства и стремежи, понеже то ще бъде съставено от по-чиста, по-финна материя. Че наистина естествената храна за човека е растителната, се вижда и от следното: най-близки до човека по анатомичния строеж и по физиологичните процеси са човекоподобните маймуни. Човешките уста са устроени както техните: нямат задбузни торбички. Каналите на двете подчелюстни слюнчени жлези излизат от двете страни над подезичната ципа. У орангутана брадавичките по езика са разположени като у човека - във вид на буквата V. Формата и числото на резците и кътните зъби у човека са, както у маймуните, само че кучешките зъби у последните са по-дълги и мъдреците се явяват по-рано, отколкото у човека.
към текста >>

Те се отвращават от месната храна в своето природно състояние.” У месоядните животни храносмилателният канал е три пъти колкото дължината на тялото.
У орангутана брадавичките по езика са разположени като у човека - във вид на буквата V. Формата и числото на резците и кътните зъби у човека са, както у маймуните, само че кучешките зъби у последните са по-дълги и мъдреците се явяват по-рано, отколкото у човека. Д-р Ана Кингсфорд казва: „Днес се говори, че съществуването на кучешките зъби у човека било очевидно доказателство, че човек по природа е месояден. Ако това е наистина доказателство, то трябва да се отнася повече за маймуните, защото техните кучешки зъби са по-дълги и по-здрави от човешките. Обаче маймуните по природа са плодоядни. Те се отвращават от месната храна в своето природно състояние.” У месоядните животни храносмилателният канал е три пъти колкото дължината на тялото. У тревопасните, като овцата - 30 пъти, а у маймуните и човека - 20 пъти. У месоядните, тревопасните и всеядните животни млечните жлези са на корема, а у човека и човекоподобните маймуни - на гърдите. Кожата на маймуната е снабдена с милиони потни жлези, а у човека те са много повече. Свинята, която е всеядна има потни жлези само на муцуната. У коня, кравата и другите животни, които се хранят с растителна храна, цялата кожа се поти, както у човека.
към текста >>

У месоядните, тревопасните и всеядните животни млечните жлези са на корема, а у човека и човекоподобните маймуни - на гърдите.
Д-р Ана Кингсфорд казва: „Днес се говори, че съществуването на кучешките зъби у човека било очевидно доказателство, че човек по природа е месояден. Ако това е наистина доказателство, то трябва да се отнася повече за маймуните, защото техните кучешки зъби са по-дълги и по-здрави от човешките. Обаче маймуните по природа са плодоядни. Те се отвращават от месната храна в своето природно състояние.” У месоядните животни храносмилателният канал е три пъти колкото дължината на тялото. У тревопасните, като овцата - 30 пъти, а у маймуните и човека - 20 пъти. У месоядните, тревопасните и всеядните животни млечните жлези са на корема, а у човека и човекоподобните маймуни - на гърдите. Кожата на маймуната е снабдена с милиони потни жлези, а у човека те са много повече. Свинята, която е всеядна има потни жлези само на муцуната. У коня, кравата и другите животни, които се хранят с растителна храна, цялата кожа се поти, както у човека. Някой мисли, че месото е необходимо, за да образува човек мускулна енергия. Д-р Кингсфорд казва: „Най-износливите, полезни, работни животни се хранят не с месна храна и даже не я търпят.
към текста >>

У коня, кравата и другите животни, които се хранят с растителна храна, цялата кожа се поти, както у човека.
Те се отвращават от месната храна в своето природно състояние.” У месоядните животни храносмилателният канал е три пъти колкото дължината на тялото. У тревопасните, като овцата - 30 пъти, а у маймуните и човека - 20 пъти. У месоядните, тревопасните и всеядните животни млечните жлези са на корема, а у човека и човекоподобните маймуни - на гърдите. Кожата на маймуната е снабдена с милиони потни жлези, а у човека те са много повече. Свинята, която е всеядна има потни жлези само на муцуната. У коня, кравата и другите животни, които се хранят с растителна храна, цялата кожа се поти, както у човека. Някой мисли, че месото е необходимо, за да образува човек мускулна енергия. Д-р Кингсфорд казва: „Най-износливите, полезни, работни животни се хранят не с месна храна и даже не я търпят. Всички работи на земното кълбо се извършват от тревопасни животни - кон, вол, камила, слон. Те орат полетата, те ни дават възможност да пътуваме; благодарение на тях се е създала нашата култура и благосъстояние. Ни едно месоядно животно не може да се сравни по сила с тревопасния носорог.
към текста >>

Д-р Кингсфорд казва: „Най-износливите, полезни, работни животни се хранят не с месна храна и даже не я търпят.
У месоядните, тревопасните и всеядните животни млечните жлези са на корема, а у човека и човекоподобните маймуни - на гърдите. Кожата на маймуната е снабдена с милиони потни жлези, а у човека те са много повече. Свинята, която е всеядна има потни жлези само на муцуната. У коня, кравата и другите животни, които се хранят с растителна храна, цялата кожа се поти, както у човека. Някой мисли, че месото е необходимо, за да образува човек мускулна енергия. Д-р Кингсфорд казва: „Най-износливите, полезни, работни животни се хранят не с месна храна и даже не я търпят. Всички работи на земното кълбо се извършват от тревопасни животни - кон, вол, камила, слон. Те орат полетата, те ни дават възможност да пътуваме; благодарение на тях се е създала нашата култура и благосъстояние. Ни едно месоядно животно не може да се сравни по сила с тревопасния носорог. Той почти без усилие чупи дърветата и разхвърля клоните като клечици. Една горила, която се храни само с плодове и орехи, пред очите на Дюшалю счупила на две половини пушката, изтървана от ръцете на един ловец.
към текста >>

Всички работи на земното кълбо се извършват от тревопасни животни - кон, вол, камила, слон.
Кожата на маймуната е снабдена с милиони потни жлези, а у човека те са много повече. Свинята, която е всеядна има потни жлези само на муцуната. У коня, кравата и другите животни, които се хранят с растителна храна, цялата кожа се поти, както у човека. Някой мисли, че месото е необходимо, за да образува човек мускулна енергия. Д-р Кингсфорд казва: „Най-износливите, полезни, работни животни се хранят не с месна храна и даже не я търпят. Всички работи на земното кълбо се извършват от тревопасни животни - кон, вол, камила, слон. Те орат полетата, те ни дават възможност да пътуваме; благодарение на тях се е създала нашата култура и благосъстояние. Ни едно месоядно животно не може да се сравни по сила с тревопасния носорог. Той почти без усилие чупи дърветата и разхвърля клоните като клечици. Една горила, която се храни само с плодове и орехи, пред очите на Дюшалю счупила на две половини пушката, изтървана от ръцете на един ловец. При състезанията вегетарианците са имали надмощие.
към текста >>

Ни едно месоядно животно не може да се сравни по сила с тревопасния носорог.
У коня, кравата и другите животни, които се хранят с растителна храна, цялата кожа се поти, както у човека. Някой мисли, че месото е необходимо, за да образува човек мускулна енергия. Д-р Кингсфорд казва: „Най-износливите, полезни, работни животни се хранят не с месна храна и даже не я търпят. Всички работи на земното кълбо се извършват от тревопасни животни - кон, вол, камила, слон. Те орат полетата, те ни дават възможност да пътуваме; благодарение на тях се е създала нашата култура и благосъстояние. Ни едно месоядно животно не може да се сравни по сила с тревопасния носорог. Той почти без усилие чупи дърветата и разхвърля клоните като клечици. Една горила, която се храни само с плодове и орехи, пред очите на Дюшалю счупила на две половини пушката, изтървана от ръцете на един ловец. При състезанията вегетарианците са имали надмощие. Д-р Хейг казва: „При състезанието за една обиколка около Берлин, което съставлява 15 английски мили, първите шест победители се оказаха вегетарианци. Най-добрият любител пешеходец на дълги и къси разстояния - Г. У.
към текста >>

„Не трябва да се казва на детето да не убива животните, не трябва да го морализираме; това е отрицателен метод и не действа възпитателно.
Кои са тия условия? Хранете го предимно с плодове. В новото училище ще учат децата как да се хранят, как да дишат и пр. Чистата храна е първата стъпка при възпитанието на децата. Храненето може да стане един метод за възпитание.” „Не трябва да се казва на детето да не убива животните, не трябва да го морализираме; това е отрицателен метод и не действа възпитателно. Не, развийте у него любов към животните и тя ще определи линията на поведението му. То като приложи любовта, всичко друго ще дойде само по себе си.” Любовта към животните може да стане после изходна точка за по-разширената любов към всички същества. В някои училища е приложено вегетарианството, например в Batile Grееk College, South Lancaster Academy, Walla College, Union College. Директорите на тези училища, казва д-р Келог в своите годишни отчети една година, след като въвели вегетарианското хранене, съобщават, че здравето на учениците никога не е било в такова отлично състояние; докато по-рано често боледували и имали постоянно нужда от милосърдни сестри и лекари, сега почти нямали нужда от техните услуги. Разбира се, теоретичната страна на въпроса ще бъде засегната по-подробно в средното училище, отколкото това ще се направи в основното училище, понеже познанията на средношколника по анатомия, физиология, и пр.
към текста >>

Не, развийте у него любов към животните и тя ще определи линията на поведението му.
Хранете го предимно с плодове. В новото училище ще учат децата как да се хранят, как да дишат и пр. Чистата храна е първата стъпка при възпитанието на децата. Храненето може да стане един метод за възпитание.” „Не трябва да се казва на детето да не убива животните, не трябва да го морализираме; това е отрицателен метод и не действа възпитателно. Не, развийте у него любов към животните и тя ще определи линията на поведението му. То като приложи любовта, всичко друго ще дойде само по себе си.” Любовта към животните може да стане после изходна точка за по-разширената любов към всички същества. В някои училища е приложено вегетарианството, например в Batile Grееk College, South Lancaster Academy, Walla College, Union College. Директорите на тези училища, казва д-р Келог в своите годишни отчети една година, след като въвели вегетарианското хранене, съобщават, че здравето на учениците никога не е било в такова отлично състояние; докато по-рано често боледували и имали постоянно нужда от милосърдни сестри и лекари, сега почти нямали нужда от техните услуги. Разбира се, теоретичната страна на въпроса ще бъде засегната по-подробно в средното училище, отколкото това ще се направи в основното училище, понеже познанията на средношколника по анатомия, физиология, и пр. са по-големи.
към текста >>

То като приложи любовта, всичко друго ще дойде само по себе си.” Любовта към животните може да стане после изходна точка за по-разширената любов към всички същества.
В новото училище ще учат децата как да се хранят, как да дишат и пр. Чистата храна е първата стъпка при възпитанието на децата. Храненето може да стане един метод за възпитание.” „Не трябва да се казва на детето да не убива животните, не трябва да го морализираме; това е отрицателен метод и не действа възпитателно. Не, развийте у него любов към животните и тя ще определи линията на поведението му. То като приложи любовта, всичко друго ще дойде само по себе си.” Любовта към животните може да стане после изходна точка за по-разширената любов към всички същества. В някои училища е приложено вегетарианството, например в Batile Grееk College, South Lancaster Academy, Walla College, Union College. Директорите на тези училища, казва д-р Келог в своите годишни отчети една година, след като въвели вегетарианското хранене, съобщават, че здравето на учениците никога не е било в такова отлично състояние; докато по-рано често боледували и имали постоянно нужда от милосърдни сестри и лекари, сега почти нямали нужда от техните услуги. Разбира се, теоретичната страна на въпроса ще бъде засегната по-подробно в средното училище, отколкото това ще се направи в основното училище, понеже познанията на средношколника по анатомия, физиология, и пр. са по-големи. [1]* Сп.
към текста >>

74. Мисията на майката - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят казва: „Жената още от малка трябва да живее чист и възвишен живот.” Това е необходимо, за да предаде на детето едно добре организирано тяло, правилно развита нервна система и пр.
За другите това дете може би е бездарно, глупаво и лениво, но за нея то е добро, умно и даровито. Кой е прав? Тя е права. Чрез любовта си тя вижда у него Божествената същина. Създаването на благоприятни условия за детското развитие почва много рано. Учителят казва: „Жената още от малка трябва да живее чист и възвишен живот.” Това е необходимо, за да предаде на детето едно добре организирано тяло, правилно развита нервна система и пр. Това се отнася и за бащата. Възпитанието на детето почва от периода на бременността. Този период е от голяма важност, понеже тогава се изграждат формата и строежът на детското тяло.Тогава е важна средата, в която живее майката: нейните мисли, чувства, постъпки и пр. Не е безразлично, какви настроения, какви мисли има тя през този период. Мисълта е сила.
към текста >>

Понеже в това състояние жената е силно чувствителна и възприемчива, със силно въображение, трябва да си създава гледки, занятия и удоволствия най-възвишени.
Но мислите, чувствата и настроенията влияят не само върху лицето, но изобщо върху цялото тяло. Жената в периода на бременността чрез храната си, чрез мислите и чувствата си ще влияе върху младенеца и то както върху неговото тяло, тъй и върху характера му. Учителят казва: „Чрез храната си майката определя бъдещето на детето. През време на бременността си жената трябва да бъде поставена при най-благоприятни условия - тя трябва да се храни правилно, с чиста храна, при добро хармонично разположение на духа; никога да не вечеря късно преди лягане. Трябва да диша дълбоко, да мисли и да чувства право. Понеже в това състояние жената е силно чувствителна и възприемчива, със силно въображение, трябва да си създава гледки, занятия и удоволствия най-възвишени. Трябва да прави сутринни разходки, да наблюдава красиви картини в природата, да се разхожда в градини, дето цъфтят красиви, благоуханни цветя, дето растат хубави плодни дървета, дето животът расте и се развива. Чистотата, както физическа, тъй и духовна, е необходимо условие за бременната жена. Къде ще намери тя по-голяма чистота от тая в природата? За тая цел тя трябва да посещава чисти извори и реки, водите на които да служат като огледало на нейния живот. Тихите приятни нощи с небе, осеяно с безброй трептящи звездици, също представят незаменими картини за жената - бъдеща майка.
към текста >>

Трябва да прави сутринни разходки, да наблюдава красиви картини в природата, да се разхожда в градини, дето цъфтят красиви, благоуханни цветя, дето растат хубави плодни дървета, дето животът расте и се развива.
Жената в периода на бременността чрез храната си, чрез мислите и чувствата си ще влияе върху младенеца и то както върху неговото тяло, тъй и върху характера му. Учителят казва: „Чрез храната си майката определя бъдещето на детето. През време на бременността си жената трябва да бъде поставена при най-благоприятни условия - тя трябва да се храни правилно, с чиста храна, при добро хармонично разположение на духа; никога да не вечеря късно преди лягане. Трябва да диша дълбоко, да мисли и да чувства право. Понеже в това състояние жената е силно чувствителна и възприемчива, със силно въображение, трябва да си създава гледки, занятия и удоволствия най-възвишени. Трябва да прави сутринни разходки, да наблюдава красиви картини в природата, да се разхожда в градини, дето цъфтят красиви, благоуханни цветя, дето растат хубави плодни дървета, дето животът расте и се развива. Чистотата, както физическа, тъй и духовна, е необходимо условие за бременната жена. Къде ще намери тя по-голяма чистота от тая в природата? За тая цел тя трябва да посещава чисти извори и реки, водите на които да служат като огледало на нейния живот. Тихите приятни нощи с небе, осеяно с безброй трептящи звездици, също представят незаменими картини за жената - бъдеща майка. Тя трябва да възпитава детето си, докато е още в утробата й.
към текста >>

За тая цел тя трябва да посещава чисти извори и реки, водите на които да служат като огледало на нейния живот.
Трябва да диша дълбоко, да мисли и да чувства право. Понеже в това състояние жената е силно чувствителна и възприемчива, със силно въображение, трябва да си създава гледки, занятия и удоволствия най-възвишени. Трябва да прави сутринни разходки, да наблюдава красиви картини в природата, да се разхожда в градини, дето цъфтят красиви, благоуханни цветя, дето растат хубави плодни дървета, дето животът расте и се развива. Чистотата, както физическа, тъй и духовна, е необходимо условие за бременната жена. Къде ще намери тя по-голяма чистота от тая в природата? За тая цел тя трябва да посещава чисти извори и реки, водите на които да служат като огледало на нейния живот. Тихите приятни нощи с небе, осеяно с безброй трептящи звездици, също представят незаменими картини за жената - бъдеща майка. Тя трябва да възпитава детето си, докато е още в утробата й. Там детето има всички условия за възприемане, а след раждането то има вече условия за обработване на възприетото. Ето защо и умственият живот на жената не трябва да се пренебрегва. Най-красивата и изящна литература трябва да бъде нейната умствена храна, животът на мъдреците, на великите хора, трябва да бъде двигател на нейната мисъл.
към текста >>

Ето защо и умственият живот на жената не трябва да се пренебрегва.
Къде ще намери тя по-голяма чистота от тая в природата? За тая цел тя трябва да посещава чисти извори и реки, водите на които да служат като огледало на нейния живот. Тихите приятни нощи с небе, осеяно с безброй трептящи звездици, също представят незаменими картини за жената - бъдеща майка. Тя трябва да възпитава детето си, докато е още в утробата й. Там детето има всички условия за възприемане, а след раждането то има вече условия за обработване на възприетото. Ето защо и умственият живот на жената не трябва да се пренебрегва. Най-красивата и изящна литература трябва да бъде нейната умствена храна, животът на мъдреците, на великите хора, трябва да бъде двигател на нейната мисъл. Красива и възвишена поезия, хубава музика и песни трябва да нарушават от време на време тишината на нейния живот. Спокойствието, тишината са нужни за жената-майка. На бременната жена трябва да свирят най-хубавите парчета, за да се роди едно гениално дете. Гърците са заобикаляли жените с красиви образи, когато са били бременни.”
към текста >>

Най-красивата и изящна литература трябва да бъде нейната умствена храна, животът на мъдреците, на великите хора, трябва да бъде двигател на нейната мисъл.
За тая цел тя трябва да посещава чисти извори и реки, водите на които да служат като огледало на нейния живот. Тихите приятни нощи с небе, осеяно с безброй трептящи звездици, също представят незаменими картини за жената - бъдеща майка. Тя трябва да възпитава детето си, докато е още в утробата й. Там детето има всички условия за възприемане, а след раждането то има вече условия за обработване на възприетото. Ето защо и умственият живот на жената не трябва да се пренебрегва. Най-красивата и изящна литература трябва да бъде нейната умствена храна, животът на мъдреците, на великите хора, трябва да бъде двигател на нейната мисъл. Красива и възвишена поезия, хубава музика и песни трябва да нарушават от време на време тишината на нейния живот. Спокойствието, тишината са нужни за жената-майка. На бременната жена трябва да свирят най-хубавите парчета, за да се роди едно гениално дете. Гърците са заобикаляли жените с красиви образи, когато са били бременни.” Жената никога не трябва да бъде духом неразположена през този период.
към текста >>

Красива и възвишена поезия, хубава музика и песни трябва да нарушават от време на време тишината на нейния живот.
Тихите приятни нощи с небе, осеяно с безброй трептящи звездици, също представят незаменими картини за жената - бъдеща майка. Тя трябва да възпитава детето си, докато е още в утробата й. Там детето има всички условия за възприемане, а след раждането то има вече условия за обработване на възприетото. Ето защо и умственият живот на жената не трябва да се пренебрегва. Най-красивата и изящна литература трябва да бъде нейната умствена храна, животът на мъдреците, на великите хора, трябва да бъде двигател на нейната мисъл. Красива и възвишена поезия, хубава музика и песни трябва да нарушават от време на време тишината на нейния живот. Спокойствието, тишината са нужни за жената-майка. На бременната жена трябва да свирят най-хубавите парчета, за да се роди едно гениално дете. Гърците са заобикаляли жените с красиви образи, когато са били бременни.” Жената никога не трябва да бъде духом неразположена през този период. Когато тя по време на бременност се сърди на другите, че са я направили нещастна, това ще се отрази отрицателно върху детето.
към текста >>

И не само те, но също така и сестрите и обществото трябва да бъдат жреци на чистотата и възвишения живот.”
Пиянството на този момък се е зародило още в утробата на неговата майка. Много престъпления, убийства, пиянства и ред подобни неща се зараждат в утробата на майката. Следователно, трябва да се създадат благоприятни условия за майката по време на нейната бременност. Когато майката зачене, тя трябва да бъде жрица. Също така и бащата. И не само те, но също така и сестрите и обществото трябва да бъдат жреци на чистотата и възвишения живот.” „Докато майката е още бременна, докато детето е още в утробата и, тя може да създаде до известна степен онова, което иска. От нея зависи да създаде добри или лоши синове на обществото. Ако майката е заченала и не гради с космична обич, не може да създаде онова, що желае. Ако в периода на бременност посещава балове и прекарва времето си в леки удоволствия, тя не може да създаде висши типове.” „Ако една жена е бременна и в това си положение има най-тежки изживявания, например у нея се заражда желание да отмъсти, да открадне, да убие, то детето, което ще се роди, ще бъде един престъпник. Така говорят научните данни.
към текста >>

Наблюдавани са такива примери в живота: деца, откъснати още от малки от къщи и възпитани в пансиони, без да видят с години родителите си, добиват в характера си известни груби черти, които се запазват и в напреднала възраст.
То е Божествен институт.” Преди да е навършило детето 15 години, не е хубаво да се отделя от влиянието на майката в пансиони и др. заведения. Било за момчета или момичета, необходимо е един период от 15 години, през което време детето да прекара при майка си. В пансиона, в детския дом, никога детето няма да намери майчината нежност. Тя е ненадмината. Наблюдавани са такива примери в живота: деца, откъснати още от малки от къщи и възпитани в пансиони, без да видят с години родителите си, добиват в характера си известни груби черти, които се запазват и в напреднала възраст. И те сами признават, че тези черти дължат на липсата на майчиното влияние. Последното смекчава. Нека си спомним, какво са допринесли майките за развитието на висши качества у детето, например, майката на Гьоте и пр. И най-грубата жена, с малки изключения, като майка е нежна. Това, което е всадено у майката спрямо детето, иде из глъбините на разумната природа, то е нещо първично и силно.
към текста >>

Разбира се, при случаи с кръгли сирачета, може да се приложи живот в пансион или интернат, но и там възпитателите трябва да бъдат особено надарени, любвеобилни натури, които да могат да дадат на интерната облика на семейство.
Този въпрос има и друга по-дълбока страна. Преди раждането има физична връзка между майката и детето. След раждането тая връзка се прекъсва, но има друга от по-висш характер. Не само, че училището не трябва да живее за сметка на семейството, но напротив, училището трябва да се старае да подражава на семейството, да развие в себе си една атмосфера на оная интимност и близост, която царува в семейството. И не са ли най-добри отзиви думите, които един инспектор е казал на учител при посещение на училището: „Това не прилича на училище, а по-скоро на семейство.” Разбира се, при случаи с кръгли сирачета, може да се приложи живот в пансион или интернат, но и там възпитателите трябва да бъдат особено надарени, любвеобилни натури, които да могат да дадат на интерната облика на семейство. А в обикновеното училище принципът на общежитието трябва да се прокара дотолкова, доколкото това не накърнява семейното влияние и връзките на детето със семейството. Като вземем предвид това ограничение в училищния живот, пак остава широко поле за прокарване принципа на общежитието и взаимопомощта. Както видяхме, средището на цялото обучение през втория период трябва да бъде работата сред природата. Тая работа пак представя един вид общежитие. Любовта на майката е онова слънце, което дава живот, топлина и светлина на всички в дома.
към текста >>

Като вземем предвид това ограничение в училищния живот, пак остава широко поле за прокарване принципа на общежитието и взаимопомощта.
След раждането тая връзка се прекъсва, но има друга от по-висш характер. Не само, че училището не трябва да живее за сметка на семейството, но напротив, училището трябва да се старае да подражава на семейството, да развие в себе си една атмосфера на оная интимност и близост, която царува в семейството. И не са ли най-добри отзиви думите, които един инспектор е казал на учител при посещение на училището: „Това не прилича на училище, а по-скоро на семейство.” Разбира се, при случаи с кръгли сирачета, може да се приложи живот в пансион или интернат, но и там възпитателите трябва да бъдат особено надарени, любвеобилни натури, които да могат да дадат на интерната облика на семейство. А в обикновеното училище принципът на общежитието трябва да се прокара дотолкова, доколкото това не накърнява семейното влияние и връзките на детето със семейството. Като вземем предвид това ограничение в училищния живот, пак остава широко поле за прокарване принципа на общежитието и взаимопомощта. Както видяхме, средището на цялото обучение през втория период трябва да бъде работата сред природата. Тая работа пак представя един вид общежитие. Любовта на майката е онова слънце, което дава живот, топлина и светлина на всички в дома. Детският живот минава като един небесен, неземен живот в рая, потопен в любовната атмосфера на майката. Дето е любовта, там е раят.
към текста >>

Любовта на майката е онова слънце, което дава живот, топлина и светлина на всички в дома.
Разбира се, при случаи с кръгли сирачета, може да се приложи живот в пансион или интернат, но и там възпитателите трябва да бъдат особено надарени, любвеобилни натури, които да могат да дадат на интерната облика на семейство. А в обикновеното училище принципът на общежитието трябва да се прокара дотолкова, доколкото това не накърнява семейното влияние и връзките на детето със семейството. Като вземем предвид това ограничение в училищния живот, пак остава широко поле за прокарване принципа на общежитието и взаимопомощта. Както видяхме, средището на цялото обучение през втория период трябва да бъде работата сред природата. Тая работа пак представя един вид общежитие. Любовта на майката е онова слънце, което дава живот, топлина и светлина на всички в дома. Детският живот минава като един небесен, неземен живот в рая, потопен в любовната атмосфера на майката. Дето е любовта, там е раят. Детето е къпано постоянно от лъчите на майчината любов. Майката трябва да използва мощното оръжие, което природата е дала в нейните ръце - любовта като образователен фактор. Когато човек съзнава, че има един, който го обича, той е силен, той може да стане и гениален.
към текста >>

Детският живот минава като един небесен, неземен живот в рая, потопен в любовната атмосфера на майката.
А в обикновеното училище принципът на общежитието трябва да се прокара дотолкова, доколкото това не накърнява семейното влияние и връзките на детето със семейството. Като вземем предвид това ограничение в училищния живот, пак остава широко поле за прокарване принципа на общежитието и взаимопомощта. Както видяхме, средището на цялото обучение през втория период трябва да бъде работата сред природата. Тая работа пак представя един вид общежитие. Любовта на майката е онова слънце, което дава живот, топлина и светлина на всички в дома. Детският живот минава като един небесен, неземен живот в рая, потопен в любовната атмосфера на майката. Дето е любовта, там е раят. Детето е къпано постоянно от лъчите на майчината любов. Майката трябва да използва мощното оръжие, което природата е дала в нейните ръце - любовта като образователен фактор. Когато човек съзнава, че има един, който го обича, той е силен, той може да стане и гениален. Гениалните хора са били обичани с една велика любов.
към текста >>

То добива разположение да ги проявява после в живота си.
Ето зашо, тя познава доброто, красивото у детето по-добре, отколкото кой да е друг. Детските сили тъй възрастват и крепнат, потопени в майчината любов, както цветята се разцъфтяват от действието на слънчевите лъчи. Каквото и да направи синът, майката има доверие в него. И туй нейно доверие е оня жизнен еликсир, който храни неговия ум, сърце и воля, и те се развиват правилно. Чрез майчината любов детето научава първия урок на любовта: нежността, милосърдието, любвеобилността, духът на служенето на майката се предават на детето. То добива разположение да ги проявява после в живота си. Чрез майката домът става за детето училище на любовта. Майката е предметно учение за детето, как трябва да обича, как трябва да люби, как трябва да проявява мекота, търпение, служене и пр. Всяко дете, което идва на света, трябва да вижда в едно лице въплътен образец, който трябва да следва. И разумната природа му дава този образец в лицето на майката. Защото майката - това е синоним на любовта.
към текста >>

Тя продължава през целия живот.
Единият, когато се намирал в най-големи противоречия и мъчнотии почувствал голяма радост, просветление, хармония и вдъхновение. И това било тъкмо в момента, когато другият мислил за него с любов и благоговение. Когато човек обича някого, действително му изпраща реална сила, която го крепи и повдига. Истинската любов работи и в трите свята едновременно - във физическия свят, в света на мислите, чувствата и волята и в света на човешката Божествена същина. Обмяната между майката и детето е не само по време на бременността. Тя продължава през целия живот. Това е непрекъснат процес. През първия образователен период майката гради нещо красиво в детето, но влиянието на майчината любов е през целия живот. Разумната природа влага във всяка майка своята любов. Пита се тогава, защо всяка майка не може да изпълни великата си мисия? Това е, защото майката проявява любовта според степента на своята култура.
към текста >>

През първия образователен период майката гради нещо красиво в детето, но влиянието на майчината любов е през целия живот.
Когато човек обича някого, действително му изпраща реална сила, която го крепи и повдига. Истинската любов работи и в трите свята едновременно - във физическия свят, в света на мислите, чувствата и волята и в света на човешката Божествена същина. Обмяната между майката и детето е не само по време на бременността. Тя продължава през целия живот. Това е непрекъснат процес. През първия образователен период майката гради нещо красиво в детето, но влиянието на майчината любов е през целия живот. Разумната природа влага във всяка майка своята любов. Пита се тогава, защо всяка майка не може да изпълни великата си мисия? Това е, защото майката проявява любовта според степента на своята култура. За да даде ход на висшите форми на любовта, която природата й вдъхва, тя трябва да се подготви. Ето защо, само по-високо културните майки са могли да възпитат гениални души.
към текста >>

Възвишената любов, вложена в майката от природата, е една семка, която майката трябва да отгледа и тя да възрастне и да се разцъфти.
Това е, защото майката проявява любовта според степента на своята култура. За да даде ход на висшите форми на любовта, която природата й вдъхва, тя трябва да се подготви. Ето защо, само по-високо културните майки са могли да възпитат гениални души. Майките на мнозина гениални души са били забележителни. От това се вижда, какво би могла да направи майката, ако се повдигне и стане проводница на великото, което природата е вложила в нея. Възвишената любов, вложена в майката от природата, е една семка, която майката трябва да отгледа и тя да възрастне и да се разцъфти. Това може да стане чрез духовното повдигане на майката. Иначе заглъхва у нея този велик подтик на живата природа - той добива външни примеси от много унаследени и придобити криви идеи, навици и склонности, които пречат на майката да изпълни добре своята мисия, отклоняват я от нейната задача. Ето защо, за изграждането на новата култура най-напред трябва да се подготви новата жена - трябва да се издигне жената. Учителят казва: „Издигнете жената! Поставете я на стъпалото, дето трябва и ще видите, че в продължение на 25 години светът ще се поправи.
към текста >>

Учителят казва: „В живота си съм срещал само няколко жени - някои в България и някои в чужбина.
Учителят казва: „Издигнете жената! Поставете я на стъпалото, дето трябва и ще видите, че в продължение на 25 години светът ще се поправи. Спасението на света е в повдигането на жената. Не повдигнете ли жената, не се ли повдигне и тя самата, от никъде другаде не може да дойде спасението.” Кой е отличителният белег на жената? Учителят казва: „В живота си съм срещал само няколко жени - някои в България и някои в чужбина. Истинската жена се отличава с нежността си; нито една груба дума не може да излезе от нейната уста. Всяка жена, която може да проявява грубост, не е още въплъщение на истинската жена - тя се е отклонила. А туй, което отличава истинският мъж - то е благородството.” Трябва да се обърне особено внимание на обучението и възпитанието на жената, за да може да се роди новата дева и новата жена. Новото училище, за което говори Учителят, е в състояние да направи това. То е в състояние да издигне жената.
към текста >>

75. Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието - Боян Боев (1883 – 1963)

Музика има в шумоленето на листата, в чуруликането на птичките, в гласа на животните, в румоленето на потоците.
Ето с какви поетични думи Учителят изразява това: „Всичко в природата вибрира. Всичко изважда трептения, които се носят като музикални вълна. И за това се казва, че всичко в природата е музика. На земята, дето обитават толкова много живи същества, се разнася непреривна музика. Музика има в текущите води и вечно вълнуващите се води на океани и морета, музиката се носи във въздуха, във веенето на вятъра. Музика има в шумоленето на листата, в чуруликането на птичките, в гласа на животните, в румоленето на потоците. И често, когато вятърът люлее дърветата, в гората се разнася една величествена оркестрална музика, която за човек с тънко развит слух звучи като симфония.” „Човек трябва да се научи да долавя музиката, която прониква цялата природа. Долавяйте музиката в свиренето на вятъра, в дъждовните капки. Ако се вслушате, ще чуете, че цялата вселена пее. Колко е величествено всичко това! ” „Идете до Ели-дере или някое друго място на планината, изберете някое стръмно място и тръгнете по реката нагоре.
към текста >>

Това е животът.
Ако се вслушате, ще чуете, че цялата вселена пее. Колко е величествено всичко това! ” „Идете до Ели-дере или някое друго място на планината, изберете някое стръмно място и тръгнете по реката нагоре. Тая река ще роди във вас едно отлично настроение. Вие като се изкачвате нагоре, ще слушате това шумолене на природата и във вас ще се събуди радост. Това е животът. После идете и в гората. Там ще чуете арии. Там ще забравите всички ваши грижи. Сутринта, като влезете в гората, всичко е тихо и после забелязвате едно малко шумолене, което постепенно се усилва, усилва. Идва вятър, залюляват се всички клони, и след това пак започва утихване.
към текста >>

Тюрен е изследвал с особени апарати по радиестезия дължината на вълната на еманациите, които изпущат разните организми: цветя, треви, дървета, животни, човек.
Нептун 300 388 От това се вижда, че законите, лежащи в строежа на слънчевата система, са аналогични на музикалните. Професор инженер Л. Тюрен е изследвал с особени апарати по радиестезия дължината на вълната на еманациите, които изпущат разните организми: цветя, треви, дървета, животни, човек. И той намерил в това отношение интересни данни. Привежда за много растения и животни дължината на вълната на еманацията им. Нещо повече, той даже установи, че разните органи в човешкото тяло - черен дроб, бял дроб, сърце и пр. имат еманации с различни дължини на вълната. Г-жа Фрида Оланд Риге в книгата си: „Човешкият жизнен ритъм и отношението му към думите и тоновете” със собствени изследвания е констатирала, че еманациите или лъчеизпусканията, които излизат от разните органи: сърце, бял дроб, бъбреци, жлъчен мехур, храносмилателна система и пр., съответстват на определени тонове.
към текста >>

Привежда за много растения и животни дължината на вълната на еманацията им.
388 От това се вижда, че законите, лежащи в строежа на слънчевата система, са аналогични на музикалните. Професор инженер Л. Тюрен е изследвал с особени апарати по радиестезия дължината на вълната на еманациите, които изпущат разните организми: цветя, треви, дървета, животни, човек. И той намерил в това отношение интересни данни. Привежда за много растения и животни дължината на вълната на еманацията им. Нещо повече, той даже установи, че разните органи в човешкото тяло - черен дроб, бял дроб, сърце и пр. имат еманации с различни дължини на вълната. Г-жа Фрида Оланд Риге в книгата си: „Човешкият жизнен ритъм и отношението му към думите и тоновете” със собствени изследвания е констатирала, че еманациите или лъчеизпусканията, които излизат от разните органи: сърце, бял дроб, бъбреци, жлъчен мехур, храносмилателна система и пр., съответстват на определени тонове. Музиката има творческа сила да организира, да пренарежда. В това можем да се убедим със следния прост опит, известен във физиката: ако посипем върху кръгла плоча ликоподиен или друг някой ситен прах и приведем кръга в трептение, ще видим върху кръга красиви фигури, образувани от нареждането на ликоподийния прах.
към текста >>

Ето защо музиката лекува, внася живот.
Затова тя има грамадно влияние върху него. Преди всичко музиката има връзка със здравето. Тя укрепява човека физически и духовно. Трептенията на музиката влизат в човешкия организъм и организират материята, пренареждат я, внасят хармония в органите , а тая хармония е здравето. Лечебното действие на музиката се основава главно на това, че тя събужда спящите, потенциалните сили на клетките. Ето защо музиката лекува, внася живот. Тя е важен метод за физическото укрепване на човека, за поддържане здравословното състояние на организма. Учителят казва: „Музиката е метод за спестяване и придобиване на енергия. Здравето почива върху музиката. Докато сте музикални, вие сте здрави. Като пеете болестта си отива.
към текста >>

Ако човек пее, ще живее по-дълъг живот.
Хората ги боли глава, понеже не пеят. Ако не пеете, ще дойде болестта.” „Музиката твори вътре в човека. Като пее човек, всички клетки в него работят по-активно. При болестта трептенията на човека са понижени. Музиката ги повишава.” „Като пее човек, привлича енергиите, които обновяват цялото му тяло. Ако човек пее, ще живее по-дълъг живот. Ако не пее, ще бъде по-податлив към заболявания и ще има по-къс живот. Ако всички пеят, болестите ще изчезнат. Музиката е най-добрият начин за внасяне живот в човека.” Има връзка между музиката и човешката мисъл. Учителят казва: „Музиката е материализирано движение на Духа.
към текста >>

Ако не пее, ще бъде по-податлив към заболявания и ще има по-къс живот.
Ако не пеете, ще дойде болестта.” „Музиката твори вътре в човека. Като пее човек, всички клетки в него работят по-активно. При болестта трептенията на човека са понижени. Музиката ги повишава.” „Като пее човек, привлича енергиите, които обновяват цялото му тяло. Ако човек пее, ще живее по-дълъг живот. Ако не пее, ще бъде по-податлив към заболявания и ще има по-къс живот. Ако всички пеят, болестите ще изчезнат. Музиката е най-добрият начин за внасяне живот в човека.” Има връзка между музиката и човешката мисъл. Учителят казва: „Музиката е материализирано движение на Духа. Тя е правилен начин за организиране материята на тялото и на човешките мисли, чувства и постъпки.” Понеже има връзка между човешката мисъл и музиката, то за да стане човек музикален, трябва да стане цял преврат в неговия ум и сърце.
към текста >>

Музиката е най-добрият начин за внасяне живот в човека.”
При болестта трептенията на човека са понижени. Музиката ги повишава.” „Като пее човек, привлича енергиите, които обновяват цялото му тяло. Ако човек пее, ще живее по-дълъг живот. Ако не пее, ще бъде по-податлив към заболявания и ще има по-къс живот. Ако всички пеят, болестите ще изчезнат. Музиката е най-добрият начин за внасяне живот в човека.” Има връзка между музиката и човешката мисъл. Учителят казва: „Музиката е материализирано движение на Духа. Тя е правилен начин за организиране материята на тялото и на човешките мисли, чувства и постъпки.” Понеже има връзка между човешката мисъл и музиката, то за да стане човек музикален, трябва да стане цял преврат в неговия ум и сърце. И обратно, човек не може да мисли, ако не е музикален. Ако не е музикален, ще мисли, но ще има обикновена мисъл.
към текста >>

От голяма важност е тая връзка между музиката и психичния живот на човека.
Има връзка между музиката и човешката мисъл. Учителят казва: „Музиката е материализирано движение на Духа. Тя е правилен начин за организиране материята на тялото и на човешките мисли, чувства и постъпки.” Понеже има връзка между човешката мисъл и музиката, то за да стане човек музикален, трябва да стане цял преврат в неговия ум и сърце. И обратно, човек не може да мисли, ако не е музикален. Ако не е музикален, ще мисли, но ще има обикновена мисъл. От голяма важност е тая връзка между музиката и психичния живот на човека. Тази връзка е причината, гдето известна музика събужда в нас определени мисли и чувства, като че ли ни говори. Ето защо Учителят казва: „Музикалното състояние е бъдещето състояние на хората. Между музикалното чувство и мисловната способност има известна връзка. Колкото е по-музикален човек, толкова и разсъдъчните му способности са по-силни. Докато човек не развие в себе си музикалното чувство, той не може да мисли право.
към текста >>

От горното следва, че музиката има връзка с умствения живот на човека.
Докато човек не развие в себе си музикалното чувство, той не може да мисли право. Без музика права мисъл не съществува. Щом пее хубаво, човек възприема красиви и светли мисли. За развиване на човешкия ум и сърце е потребна музика. Всяка песен е хубава и е изпята хубаво, ако дава подтик на човешкия ум, сърце и воля.” От горното следва, че музиката има връзка с умствения живот на човека. Тя трансформира умствените му енергии. Като пее човек, строят се неговият ум и сърце. Музиката пресъздава и човешката воля. Оттук можем да оценим грамадното значение на музиката. Учителят казва: „Музиката - това е дишане на съзнанието.
към текста >>

А любовта - това е великата реалност на живота.”
Музиката пресъздава и човешката воля. Оттук можем да оценим грамадното значение на музиката. Учителят казва: „Музиката - това е дишане на съзнанието. Музикалният свят е среда, чрез която душата се проявява на земята. Любовта без подходяща музикална среда не може да се прояви. А любовта - това е великата реалност на живота.” От горното се вижда, че музиката е важен фактор за изграждане на човешкия характер. Тя дава възходящо направление на човешките енергии. Учителят казва: „Движението на енергиите в човека става понякога във възходящо направление, а по някога - в низходящо. Ако не знае този закон, у него ще се родят най-лоши разположения.” „Има три вида музика: механична, която само раздвижва нещата; органична, която ги организира и психична, която кара човека да мисли. Човечеството трябва да се издигне до органичната музика, а след това и до психичната.
към текста >>

Добрият живот е музика.
Тя дава възходящо направление на човешките енергии. Учителят казва: „Движението на енергиите в човека става понякога във възходящо направление, а по някога - в низходящо. Ако не знае този закон, у него ще се родят най-лоши разположения.” „Има три вида музика: механична, която само раздвижва нещата; органична, която ги организира и психична, която кара човека да мисли. Човечеството трябва да се издигне до органичната музика, а след това и до психичната. При органичното пеене, а още повече при психичното, магичното действие и чарът се дължат между другото на усилването на обертоновете.” Добрият живот е музика. Правилната човешка мисъл е истинска музика. Музиката може да помогне на човека, за да възприеме възвишените мисли. Само музиката може да даде път на човека за възприемане на доброто. Всички сили на човешката душа трябва да се свържат с музиката, за да се разцъфтят. Тя е правилният начин за развитие и усъвършенстване на човешката душа.
към текста >>

Музиката може да помогне на човека, за да възприеме възвишените мисли.
Ако не знае този закон, у него ще се родят най-лоши разположения.” „Има три вида музика: механична, която само раздвижва нещата; органична, която ги организира и психична, която кара човека да мисли. Човечеството трябва да се издигне до органичната музика, а след това и до психичната. При органичното пеене, а още повече при психичното, магичното действие и чарът се дължат между другото на усилването на обертоновете.” Добрият живот е музика. Правилната човешка мисъл е истинска музика. Музиката може да помогне на човека, за да възприеме възвишените мисли. Само музиката може да даде път на човека за възприемане на доброто. Всички сили на човешката душа трябва да се свържат с музиката, за да се разцъфтят. Тя е правилният начин за развитие и усъвършенстване на човешката душа. Без музика човек не може да се повдигне. Понеже музиката внася и събужда живот в целокупния организъм, то тя събужда висшите мозъчни центрове, влива енергии в тях и затова тя се издига и като мощно средство за развитието, разцъфтяването на всички дарби.
към текста >>

Понеже музиката внася и събужда живот в целокупния организъм, то тя събужда висшите мозъчни центрове, влива енергии в тях и затова тя се издига и като мощно средство за развитието, разцъфтяването на всички дарби.
Музиката може да помогне на човека, за да възприеме възвишените мисли. Само музиката може да даде път на човека за възприемане на доброто. Всички сили на човешката душа трябва да се свържат с музиката, за да се разцъфтят. Тя е правилният начин за развитие и усъвършенстване на човешката душа. Без музика човек не може да се повдигне. Понеже музиката внася и събужда живот в целокупния организъм, то тя събужда висшите мозъчни центрове, влива енергии в тях и затова тя се издига и като мощно средство за развитието, разцъфтяването на всички дарби. Има връзка между музиката и всички дарби. За да развие каква да е дарба, човек едновременно трябва да работи и в музиката - да е музикален. „Човек не може да стане истински учен, ако не е музикален. Не може да бъде поет, ако не е музикален. Един художник, който не може да пее, не може да рисува.
към текста >>

Понеже музиката дава възходящо направление на всички душевни сили, затова можем да кажем, че тя помага да се прояви възвишеното, божественото в човека.
са причина за отслабване на паметта. Съвременният свят е пълен с такива тревоги. Те се срещат на всяка стъпка. А музикалното чувство постепенно премахва тия тревоги, уравновесява душата, внася в нея хармония и слънчево състояние. Тогава умът е спокоен и паметта - по-силна. Понеже музиката дава възходящо направление на всички душевни сили, затова можем да кажем, че тя помага да се прояви възвишеното, божественото в човека. Там, дето музиката е проникнала, хората са по-благородни, имат и по-правилни черепи. Музикалният живот на човека не може да не се отрази и върху тялото му. Когато човек пее добре, той живее в света на музиката, а животът в света на музиката извайва нови черти на лицето му. Без музика човек не може да бъде красив. Някои искат да живеят без музика.
към текста >>

Музикалният живот на човека не може да не се отрази и върху тялото му.
Те се срещат на всяка стъпка. А музикалното чувство постепенно премахва тия тревоги, уравновесява душата, внася в нея хармония и слънчево състояние. Тогава умът е спокоен и паметта - по-силна. Понеже музиката дава възходящо направление на всички душевни сили, затова можем да кажем, че тя помага да се прояви възвишеното, божественото в човека. Там, дето музиката е проникнала, хората са по-благородни, имат и по-правилни черепи. Музикалният живот на човека не може да не се отрази и върху тялото му. Когато човек пее добре, той живее в света на музиката, а животът в света на музиката извайва нови черти на лицето му. Без музика човек не може да бъде красив. Някои искат да живеят без музика. Те нямат познания за законите, по които се изявява животът. Музиката е начин за освобождаване.
към текста >>

Когато човек пее добре, той живее в света на музиката, а животът в света на музиката извайва нови черти на лицето му.
А музикалното чувство постепенно премахва тия тревоги, уравновесява душата, внася в нея хармония и слънчево състояние. Тогава умът е спокоен и паметта - по-силна. Понеже музиката дава възходящо направление на всички душевни сили, затова можем да кажем, че тя помага да се прояви възвишеното, божественото в човека. Там, дето музиката е проникнала, хората са по-благородни, имат и по-правилни черепи. Музикалният живот на човека не може да не се отрази и върху тялото му. Когато човек пее добре, той живее в света на музиката, а животът в света на музиката извайва нови черти на лицето му. Без музика човек не може да бъде красив. Някои искат да живеят без музика. Те нямат познания за законите, по които се изявява животът. Музиката е начин за освобождаване. Тя е начин за подмладяване.
към текста >>

Те нямат познания за законите, по които се изявява животът.
Там, дето музиката е проникнала, хората са по-благородни, имат и по-правилни черепи. Музикалният живот на човека не може да не се отрази и върху тялото му. Когато човек пее добре, той живее в света на музиката, а животът в света на музиката извайва нови черти на лицето му. Без музика човек не може да бъде красив. Някои искат да живеят без музика. Те нямат познания за законите, по които се изявява животът. Музиката е начин за освобождаване. Тя е начин за подмладяване. Ако човек почне да пее всеки ден, ще се подмлади. Всичко красиво в света е свързано с музиката. Разумната природа е вечна хармония.
към текста >>

Музиката представя хармонията на разумната природа и възвишения свят, който образува същината на човешката душа.
Тя е начин за подмладяване. Ако човек почне да пее всеки ден, ще се подмлади. Всичко красиво в света е свързано с музиката. Разумната природа е вечна хармония. Външният израз на тая хармония е музиката. Музиката представя хармонията на разумната природа и възвишения свят, който образува същината на човешката душа. Като се говори за музиката, подразбира се проявлението на човешката душа. Музиката е един от великите методи за тониране, трансформиране на човешките състояния. Човек трябва да пее, за да се тонира, т.е. да измени своите отрицателни състояния в положителни. Престане ли да пее, той отслабва.
към текста >>

Чрез музиката човек става по-възприемчив към хубавото и възвишеното.
„Чрез музиката човек може да си създаде характер. Например, някой се е разгневил, иска да си отмъсти. Да запее една песен и ще му мине. Тогава ще каже: Отказвам се. Или някой има лоши мисли да почне да пее и ще промени състоянието си. Чрез музиката човек става по-възприемчив към хубавото и възвишеното. Например, четете нещо, ако имате музикално състояние, ще го разберете по един начин, а ако нямате - по друг начин.” Музиката носи мир и радост. Тя носи божествената мисъл и любовта. Истинската музика е идейна. Чрез нея могат да се пробудят най-висши чувства и най-благородни подтици.
към текста >>

В Америка един милиардер като слушал Камилла Русо да свири на цигулка „Сънят на живота”, казал, че е готов да раздаде богатството си на бедните.
Например, четете нещо, ако имате музикално състояние, ще го разберете по един начин, а ако нямате - по друг начин.” Музиката носи мир и радост. Тя носи божествената мисъл и любовта. Истинската музика е идейна. Чрез нея могат да се пробудят най-висши чувства и най-благородни подтици. В Америка един милиардер като слушал Камилла Русо да свири на цигулка „Сънят на живота”, казал, че е готов да раздаде богатството си на бедните. Когато човек е настроен отрицателно, да запее нещо. Музиката трябва да намери практическо приложение в живота. „Ако човек има скръб, която мъчно се лекува, да излезе на полето, да изпее една песен и ще падне от сърцето му един голям камък, ще му олекне.” Като престане да пее, човек се демагнетизира. Добрият живот е музика. „Като пее човек, зимата, която е вътре в него, ще се смени с пролет и лято.” Няма по-хубаво средство за успокояване от музиката.
към текста >>

Музиката трябва да намери практическо приложение в живота.
Тя носи божествената мисъл и любовта. Истинската музика е идейна. Чрез нея могат да се пробудят най-висши чувства и най-благородни подтици. В Америка един милиардер като слушал Камилла Русо да свири на цигулка „Сънят на живота”, казал, че е готов да раздаде богатството си на бедните. Когато човек е настроен отрицателно, да запее нещо. Музиката трябва да намери практическо приложение в живота. „Ако човек има скръб, която мъчно се лекува, да излезе на полето, да изпее една песен и ще падне от сърцето му един голям камък, ще му олекне.” Като престане да пее, човек се демагнетизира. Добрият живот е музика. „Като пее човек, зимата, която е вътре в него, ще се смени с пролет и лято.” Няма по-хубаво средство за успокояване от музиката. Чрез нея грубите неща изгубват своята грубост. Има една музика, при която всички неща се уреждат: вярата идва на мястото на безверието; надеждата - на мястото на обезнадеждването; любовта - на мястото на безлюбието.
към текста >>

Добрият живот е музика.
Чрез нея могат да се пробудят най-висши чувства и най-благородни подтици. В Америка един милиардер като слушал Камилла Русо да свири на цигулка „Сънят на живота”, казал, че е готов да раздаде богатството си на бедните. Когато човек е настроен отрицателно, да запее нещо. Музиката трябва да намери практическо приложение в живота. „Ако човек има скръб, която мъчно се лекува, да излезе на полето, да изпее една песен и ще падне от сърцето му един голям камък, ще му олекне.” Като престане да пее, човек се демагнетизира. Добрият живот е музика. „Като пее човек, зимата, която е вътре в него, ще се смени с пролет и лято.” Няма по-хубаво средство за успокояване от музиката. Чрез нея грубите неща изгубват своята грубост. Има една музика, при която всички неща се уреждат: вярата идва на мястото на безверието; надеждата - на мястото на обезнадеждването; любовта - на мястото на безлюбието. „Като изгубите любовта, ще пеете, и любовта ще дойде. Аз тук говоря за органичната и психичната музика.
към текста >>

Психичната музика говори на възвишеното в човека и преобразява човека.
Чрез нея грубите неща изгубват своята грубост. Има една музика, при която всички неща се уреждат: вярата идва на мястото на безверието; надеждата - на мястото на обезнадеждването; любовта - на мястото на безлюбието. „Като изгубите любовта, ще пеете, и любовта ще дойде. Аз тук говоря за органичната и психичната музика. Не говоря за механичната музика, която е музика на сенките. Психичната музика говори на възвишеното в човека и преобразява човека. Музиката може да накара човека да заживее за един висок идеал. Ако музиката може да направи човека готов за една велика любов и за една велика жертва, то тая музика е психична.” „Новата музика ще внесе съдържание и смисъл в оная музикална форма, която е дадена от класиците. При органичната музика, а още повече при психичната, едно музикално парче събужда у човека вяра, друго - любов, трето - милосърдие и пр. Трябва да станем всички музикални, за да се научим, какво нещо е любов, какво нещо е да не съдим. Сега хората имат само сянката на любовта.
към текста >>

Учителят казва: „Ние сме натоварили ума и сърцето си с отрицателни мисли и чувства като товарно животно.
А пък като дойде същинската любов, ще стане преврат у тях и ще се зароди желание да обичат. Музиката може да съдейства на това.” Който знае да пее, той може да работи успешно. Който не знае, не може. Най-хубавите работи в света са създадени чрез музиката. Учителят казва: „Ние сме натоварили ума и сърцето си с отрицателни мисли и чувства като товарно животно. Чрез музиката ще снемем този товар от гърба си.” Музиката има действие даже и върху животните. ”Има музика, която укротява вълците. Има музика, която укротява кучетата. Има музика, която укротява мечките и змиите.” Чрез музиката човек става способен да възприема мислите на гениалните души в света.
към текста >>

Музиката има действие даже и върху животните.
Който знае да пее, той може да работи успешно. Който не знае, не може. Най-хубавите работи в света са създадени чрез музиката. Учителят казва: „Ние сме натоварили ума и сърцето си с отрицателни мисли и чувства като товарно животно. Чрез музиката ще снемем този товар от гърба си.” Музиката има действие даже и върху животните. ”Има музика, която укротява вълците. Има музика, която укротява кучетата. Има музика, която укротява мечките и змиите.” Чрез музиката човек става способен да възприема мислите на гениалните души в света. Който пее, става проводник на великото в света. Музиката е най-добрият проводник на божественото.
към текста >>

„Под музикалност аз разбирам вътрешния стремеж на душата към възвишеното.
Който пее, става проводник на великото в света. Музиката е най-добрият проводник на божественото. Можем да я наречем изкуство за разпалване на божествения огън в човека. И като го разпали, човек може да постигне всичко. Музикалното състояние е бъдещото състояние на хората. „Под музикалност аз разбирам вътрешния стремеж на душата към възвишеното. Музиката е врата, през която човек трябва да мине, за да му се отворят всички възможности.” Музиката е начало на всяка култура, на всяко развитие в природата. Тя е проводник на истинския живот. „С музика човек може да реализира до известна степен нещата, които желае. Това, за което човек пее, то може да се реализира.”
към текста >>

Тя е проводник на истинския живот.
И като го разпали, човек може да постигне всичко. Музикалното състояние е бъдещото състояние на хората. „Под музикалност аз разбирам вътрешния стремеж на душата към възвишеното. Музиката е врата, през която човек трябва да мине, за да му се отворят всички възможности.” Музиката е начало на всяка култура, на всяко развитие в природата. Тя е проводник на истинския живот. „С музика човек може да реализира до известна степен нещата, които желае. Това, за което човек пее, то може да се реализира.” Музиката трябва да се направи динамично средство, път за постижения. Учителят казва: „Музиката не трябва да бъде само като един външен процес - да развеселява хората. Трябва да знаете, че като пеете, придобивате нещо.
към текста >>

Без музика човек не може да схване Великото в живота.”
Трябва да знаете, че като пеете, придобивате нещо. Пеенето е сила. Всеки тон, ако го вземете правилно, носи грамадна сила. И ония хора, които не пеят, постоянно обедняват. За да дойде едно благо, човек трябва да знае да пее. Без музика човек не може да схване Великото в живота.” При пеенето трябва да участват умът, сърцето, волята и възвишеното човешко естество. Музикантът трябва да има висока култура. Учителят казва: „Музикантът трябва да бъде едновременно музикант, поет, математик и философ.” „За да пее човек добре, трябва да е умствено добре разположен, мисълта му да е чиста, чувствата му - топли и да няма нещо, което да го смущава. Когато човек е изпълнен с надежда, с вяра, милосърдие, радост, любов, това влияе на гласните му струни. А ако човек няма тия възвишени състояния при пеене, гласът му не върви добре.
към текста >>

При пеенето трябва да участват умът, сърцето, волята и възвишеното човешко естество.
Пеенето е сила. Всеки тон, ако го вземете правилно, носи грамадна сила. И ония хора, които не пеят, постоянно обедняват. За да дойде едно благо, човек трябва да знае да пее. Без музика човек не може да схване Великото в живота.” При пеенето трябва да участват умът, сърцето, волята и възвишеното човешко естество. Музикантът трябва да има висока култура. Учителят казва: „Музикантът трябва да бъде едновременно музикант, поет, математик и философ.” „За да пее човек добре, трябва да е умствено добре разположен, мисълта му да е чиста, чувствата му - топли и да няма нещо, което да го смущава. Когато човек е изпълнен с надежда, с вяра, милосърдие, радост, любов, това влияе на гласните му струни. А ако човек няма тия възвишени състояния при пеене, гласът му не върви добре. Когато човек пее, той трябва да издигне съзнанието си в света на една велика реалност, в света на вечната красота; една велика идея, да изпълни съзнанието му, и тогава ще вложи нещо в тоновете.
към текста >>

А ако човек няма тия възвишени състояния при пеене, гласът му не върви добре.
Без музика човек не може да схване Великото в живота.” При пеенето трябва да участват умът, сърцето, волята и възвишеното човешко естество. Музикантът трябва да има висока култура. Учителят казва: „Музикантът трябва да бъде едновременно музикант, поет, математик и философ.” „За да пее човек добре, трябва да е умствено добре разположен, мисълта му да е чиста, чувствата му - топли и да няма нещо, което да го смущава. Когато човек е изпълнен с надежда, с вяра, милосърдие, радост, любов, това влияе на гласните му струни. А ако човек няма тия възвишени състояния при пеене, гласът му не върви добре. Когато човек пее, той трябва да издигне съзнанието си в света на една велика реалност, в света на вечната красота; една велика идея, да изпълни съзнанието му, и тогава ще вложи нещо в тоновете. Човек не може да пее добре, ако не обича някого.” Учителят казва: „Ако искате да чувствате музиката, мислете я за израз на любовта. Истинският израз на любовта е музиката! Каквато и песен да пеете, пейте ли я с любов, ще имате един метод за превръщане на нервната енергия за ваше добро.” Любовта е въздухът, в който музикантът се проявява.
към текста >>

Учителят казва: „Съвременните хора трябва да прилагат музиката в живота си като образователно средство.
Само така човек ще се облагороди и ще си създаде характер. Учителят казва: „Без музика всички усилия, в каквото и направление да са насочени, ще бъдат напразни. Ако всяка работа, която вършим, бихме я правили с песен, щяхме да имаме резултати.” * * * От всичко горно е ясно, колко е необходима музиката в образованието. Учителят казва: „Съвременните хора трябва да прилагат музиката в живота си като образователно средство. Ако продължават да си служат със старите методи за образование, нищо няма да постигнат. Ако хората искат да превъзпитат, да отгледат надеждно поколение, което да стане носител на нещо красиво и възвишено, на нещо ново, те трябва да поставят в основата на образованието музиката. Ако хората прилагаха музиката като един от най-разумните методи за работа, те нямаше да губят толкова време и енергия за постигане на такива малки резултати. И ако те постигат тъй трудно нещата, това показва, че още не работят музикално. Музиката трябва да се счита като първостепенен образователен фактор за облагородяване на човешкия характер.
към текста >>

Ако хората искат да превъзпитат, да отгледат надеждно поколение, което да стане носител на нещо красиво и възвишено, на нещо ново, те трябва да поставят в основата на образованието музиката.
Ако всяка работа, която вършим, бихме я правили с песен, щяхме да имаме резултати.” * * * От всичко горно е ясно, колко е необходима музиката в образованието. Учителят казва: „Съвременните хора трябва да прилагат музиката в живота си като образователно средство. Ако продължават да си служат със старите методи за образование, нищо няма да постигнат. Ако хората искат да превъзпитат, да отгледат надеждно поколение, което да стане носител на нещо красиво и възвишено, на нещо ново, те трябва да поставят в основата на образованието музиката. Ако хората прилагаха музиката като един от най-разумните методи за работа, те нямаше да губят толкова време и енергия за постигане на такива малки резултати. И ако те постигат тъй трудно нещата, това показва, че още не работят музикално. Музиката трябва да се счита като първостепенен образователен фактор за облагородяване на човешкия характер. Всички сили на душата трябва да минат през музиката, за да се хармонизират и уравновесят. Музиката трябва да се прилага като метод за проектиране на мислите, чувствата и желанията от нисшия свят към висшия, за да се подхранят зародишите на новите чувства и способности, които дремят в човешката душа.
към текста >>

Нашата идея е: музиката не трябва да бъде само като отделен учебен предмет с един - два часа седмично, но тя трябва да прониква целия училищен живот, цялата дейност на ученика, всички предмети и да се прилага обширно, за да постигне горните свои жизнени задачи.
Досега музиката не е била употребена за постигане на горните цели. Но за да може музиката да постигне тези обширни и жизнени задачи, трябва да се измени коренно мястото, което тя заема в днешната училищна програма. Тя трябва да се издигне като един от първостепенните предмети в училището и трябва да се изработят методите, чрез които музиката ще може да постигне горните свои обширни задачи. Някой може да каже: „Тогава да увеличим часовете по пеене в училището.” Действително, часовете по пеене в училището са доста малко на брой - даже в гимназията един час седмично. Но тук идеята ни е съвсем друга: само с увеличение на часовете по музика няма да се постигне много нещо. Нашата идея е: музиката не трябва да бъде само като отделен учебен предмет с един - два часа седмично, но тя трябва да прониква целия училищен живот, цялата дейност на ученика, всички предмети и да се прилага обширно, за да постигне горните свои жизнени задачи. Като се издигне музиката до първостепенен образователен предмет, ще се подобри преди всичко здравето на подрастващото поколение. От друга страна, музикалното чувство ще направи децата възприемчиви към идеите, с които трябва да се запознаят. Учителят казва: „В бъдеще при образованието на децата имайте предвид, че не можете да всадите никаква идея в тях, ако не е развито музикалното им чувство. Ако вие мислите да дадете култура на човечеството без музика, не се лъжете. Невъзможно е.
към текста >>

казва: „Музиката играе голяма роля в живота на моите ученици.
Като се даде на музиката подобаващото място в училището, ще могат чрез нея енергиите на целия народ да се насочат във възходящо направление. Тогава ще има условия да се разцъфтят и българските таланти в музиката.” Педагогическите идеи на Учителя относно музиката са приложени с успех от някои учители, които са проучили неговите идеи. Тук ще спомена опитностите на някои от тях. Първоначалният учител П. казва: „Музиката играе голяма роля в живота на моите ученици. Песните в първоначалното училище са предметни. Не се пропуща час без песен. Часа започвам и свършвам с песен. Често имаме песен и в средата на часа, когато в някой „проект” се яви нужда от песен за илюстрация на учебната единица.” Прогимназиалната учителка Н.
към текста >>

Става нещо чудно: тези деца стават като ангели, весели, пълни с живот.
Не се пропуща час без песен. Часа започвам и свършвам с песен. Често имаме песен и в средата на часа, когато в някой „проект” се яви нужда от песен за илюстрация на учебната единица.” Прогимназиалната учителка Н. разказва: „В училището прилагам песните на Учителя, упражнението с гамата, паневритмията и любовта. Става нещо чудно: тези деца стават като ангели, весели, пълни с живот. Просто не могат да си намерят мястото от радост. И стават все подобри и по-добри! Обикват се един друг. Любовта започва да се проявява между тях и към учителя. Тогава няма вече нужда да се прилагат педагогически методи за дисциплина, за внимание в училище и пр.
към текста >>

Тя всички обича и на всички, които среща по пътя си, прави ценни услуги: отива при тревичките и ги събужда за нов живот.
Те след като са пели няколко песни, чувстват се отпушени. Тогава проявяват най-хубавото, вложено в тях и почват да ме обичат. Инспекторът като дойде, констатира при ревизия, че децата са преобразени и ми каза: „Вие сте преобразили децата.” В ревизионния лист ми писа: „Обича децата и те отговарят със същото.” * * * Царица пролет радостно и с тихи стъпки пристъпва към нас и на всички дарява по един лъч от своята радост. Тя всички обича и на всички, които среща по пътя си, прави ценни услуги: отива при тревичките и ги събужда за нов живот. Отива при цветята и дърветата и отваря пъпките им. Навсякъде пръска щедро от скъпоценното съкровище - живота, който носи от слънчевата си родина. И през дето мине, ето излизат из пукнатините мушичките след дълга почивка; пак прелитат работливите пчелички и пъстрокрилите пеперудки около цветята. Птичките от далечния юг чуват любовния й зов и идват, за да видят отново любимата цъфнала вишня, цъфналата роза, цветните поляни и да чуят пак тихата песен на планинския поток, в който са влюбени. Днес всеки човек с тънък усет за новото, което иде, чувства, че иде една пролет в човешките души, в живота на човечеството.
към текста >>

Навсякъде пръска щедро от скъпоценното съкровище - живота, който носи от слънчевата си родина.
Инспекторът като дойде, констатира при ревизия, че децата са преобразени и ми каза: „Вие сте преобразили децата.” В ревизионния лист ми писа: „Обича децата и те отговарят със същото.” * * * Царица пролет радостно и с тихи стъпки пристъпва към нас и на всички дарява по един лъч от своята радост. Тя всички обича и на всички, които среща по пътя си, прави ценни услуги: отива при тревичките и ги събужда за нов живот. Отива при цветята и дърветата и отваря пъпките им. Навсякъде пръска щедро от скъпоценното съкровище - живота, който носи от слънчевата си родина. И през дето мине, ето излизат из пукнатините мушичките след дълга почивка; пак прелитат работливите пчелички и пъстрокрилите пеперудки около цветята. Птичките от далечния юг чуват любовния й зов и идват, за да видят отново любимата цъфнала вишня, цъфналата роза, цветните поляни и да чуят пак тихата песен на планинския поток, в който са влюбени. Днес всеки човек с тънък усет за новото, което иде, чувства, че иде една пролет в човешките души, в живота на човечеството. Тая пролет магически ще стопи всички окови, които са сковавали техните умове и сърца, ще внесе живот в слабите, ще дигне болните, ще възкреси умрелите, ще внесе светла надежда в обезнадеждените, ще утеши скърбящите, ще снеме товара от гърба на обременените, ще изкара из тъмните подземия тия, които дълги години са живели там и ще им каже, че вече ще се радват на божието слънце и чистия въздух. И на всички ще каже: „Сега тепърва почва вашият живот, истинският ви живот - живот в светлина, свобода и братство.
към текста >>

Днес всеки човек с тънък усет за новото, което иде, чувства, че иде една пролет в човешките души, в живота на човечеството.
Тя всички обича и на всички, които среща по пътя си, прави ценни услуги: отива при тревичките и ги събужда за нов живот. Отива при цветята и дърветата и отваря пъпките им. Навсякъде пръска щедро от скъпоценното съкровище - живота, който носи от слънчевата си родина. И през дето мине, ето излизат из пукнатините мушичките след дълга почивка; пак прелитат работливите пчелички и пъстрокрилите пеперудки около цветята. Птичките от далечния юг чуват любовния й зов и идват, за да видят отново любимата цъфнала вишня, цъфналата роза, цветните поляни и да чуят пак тихата песен на планинския поток, в който са влюбени. Днес всеки човек с тънък усет за новото, което иде, чувства, че иде една пролет в човешките души, в живота на човечеството. Тая пролет магически ще стопи всички окови, които са сковавали техните умове и сърца, ще внесе живот в слабите, ще дигне болните, ще възкреси умрелите, ще внесе светла надежда в обезнадеждените, ще утеши скърбящите, ще снеме товара от гърба на обременените, ще изкара из тъмните подземия тия, които дълги години са живели там и ще им каже, че вече ще се радват на божието слънце и чистия въздух. И на всички ще каже: „Сега тепърва почва вашият живот, истинският ви живот - живот в светлина, свобода и братство. Създайте ми по един палат в своите умове и сърца и аз ще се заселя да живея завинаги във вас, защото идва вече моето царство - културата на пролетта! ” Всеки, който може да чете по симптомите на днешния живот, долавя, че новото иде.
към текста >>

Тая пролет магически ще стопи всички окови, които са сковавали техните умове и сърца, ще внесе живот в слабите, ще дигне болните, ще възкреси умрелите, ще внесе светла надежда в обезнадеждените, ще утеши скърбящите, ще снеме товара от гърба на обременените, ще изкара из тъмните подземия тия, които дълги години са живели там и ще им каже, че вече ще се радват на божието слънце и чистия въздух.
Отива при цветята и дърветата и отваря пъпките им. Навсякъде пръска щедро от скъпоценното съкровище - живота, който носи от слънчевата си родина. И през дето мине, ето излизат из пукнатините мушичките след дълга почивка; пак прелитат работливите пчелички и пъстрокрилите пеперудки около цветята. Птичките от далечния юг чуват любовния й зов и идват, за да видят отново любимата цъфнала вишня, цъфналата роза, цветните поляни и да чуят пак тихата песен на планинския поток, в който са влюбени. Днес всеки човек с тънък усет за новото, което иде, чувства, че иде една пролет в човешките души, в живота на човечеството. Тая пролет магически ще стопи всички окови, които са сковавали техните умове и сърца, ще внесе живот в слабите, ще дигне болните, ще възкреси умрелите, ще внесе светла надежда в обезнадеждените, ще утеши скърбящите, ще снеме товара от гърба на обременените, ще изкара из тъмните подземия тия, които дълги години са живели там и ще им каже, че вече ще се радват на божието слънце и чистия въздух. И на всички ще каже: „Сега тепърва почва вашият живот, истинският ви живот - живот в светлина, свобода и братство. Създайте ми по един палат в своите умове и сърца и аз ще се заселя да живея завинаги във вас, защото идва вече моето царство - културата на пролетта! ” Всеки, който може да чете по симптомите на днешния живот, долавя, че новото иде. Човечеството ще направи важна стъпка в своя възход към слънчеви върхове, към нови постижения и завоевания във великата стълба на развитието.
към текста >>

И на всички ще каже: „Сега тепърва почва вашият живот, истинският ви живот - живот в светлина, свобода и братство.
Навсякъде пръска щедро от скъпоценното съкровище - живота, който носи от слънчевата си родина. И през дето мине, ето излизат из пукнатините мушичките след дълга почивка; пак прелитат работливите пчелички и пъстрокрилите пеперудки около цветята. Птичките от далечния юг чуват любовния й зов и идват, за да видят отново любимата цъфнала вишня, цъфналата роза, цветните поляни и да чуят пак тихата песен на планинския поток, в който са влюбени. Днес всеки човек с тънък усет за новото, което иде, чувства, че иде една пролет в човешките души, в живота на човечеството. Тая пролет магически ще стопи всички окови, които са сковавали техните умове и сърца, ще внесе живот в слабите, ще дигне болните, ще възкреси умрелите, ще внесе светла надежда в обезнадеждените, ще утеши скърбящите, ще снеме товара от гърба на обременените, ще изкара из тъмните подземия тия, които дълги години са живели там и ще им каже, че вече ще се радват на божието слънце и чистия въздух. И на всички ще каже: „Сега тепърва почва вашият живот, истинският ви живот - живот в светлина, свобода и братство. Създайте ми по един палат в своите умове и сърца и аз ще се заселя да живея завинаги във вас, защото идва вече моето царство - културата на пролетта! ” Всеки, който може да чете по симптомите на днешния живот, долавя, че новото иде. Човечеството ще направи важна стъпка в своя възход към слънчеви върхове, към нови постижения и завоевания във великата стълба на развитието. Нови кътове на душата, които досега са били спящи, ще се пробудят към дейност.
към текста >>

Всеки, който може да чете по симптомите на днешния живот, долавя, че новото иде.
Днес всеки човек с тънък усет за новото, което иде, чувства, че иде една пролет в човешките души, в живота на човечеството. Тая пролет магически ще стопи всички окови, които са сковавали техните умове и сърца, ще внесе живот в слабите, ще дигне болните, ще възкреси умрелите, ще внесе светла надежда в обезнадеждените, ще утеши скърбящите, ще снеме товара от гърба на обременените, ще изкара из тъмните подземия тия, които дълги години са живели там и ще им каже, че вече ще се радват на божието слънце и чистия въздух. И на всички ще каже: „Сега тепърва почва вашият живот, истинският ви живот - живот в светлина, свобода и братство. Създайте ми по един палат в своите умове и сърца и аз ще се заселя да живея завинаги във вас, защото идва вече моето царство - културата на пролетта! ” Всеки, който може да чете по симптомите на днешния живот, долавя, че новото иде. Човечеството ще направи важна стъпка в своя възход към слънчеви върхове, към нови постижения и завоевания във великата стълба на развитието. Нови кътове на душата, които досега са били спящи, ще се пробудят към дейност. Нови идеи, които досега са били недостъпни за него, ще влязат в досег с неговото съзнание. Това пробуждане на човечеството за по-изобилен, по-богат живот, тая нова предстояща епоха трябва да намери своята външна форма, чрез която да се изрази. Този неин външен израз е именно паневритмитията.
към текста >>

Това пробуждане на човечеството за по-изобилен, по-богат живот, тая нова предстояща епоха трябва да намери своята външна форма, чрез която да се изрази.
” Всеки, който може да чете по симптомите на днешния живот, долавя, че новото иде. Човечеството ще направи важна стъпка в своя възход към слънчеви върхове, към нови постижения и завоевания във великата стълба на развитието. Нови кътове на душата, които досега са били спящи, ще се пробудят към дейност. Нови идеи, които досега са били недостъпни за него, ще влязат в досег с неговото съзнание. Това пробуждане на човечеството за по-изобилен, по-богат живот, тая нова предстояща епоха трябва да намери своята външна форма, чрез която да се изрази. Този неин външен израз е именно паневритмитията. Що е паневритмия? Ранно пролетно утро. Дърветата са накичени с празничната си бяла одежда. Далеч се очертават снежнобелите планински вериги.
към текста >>

Те живо чувстват, как животворните сили от цялата природа се вливат в тях.
Лицата на всички в кръга на паневритмията са светли, с радостно очакване, че чрез нея ще влязат в досег с вечно младите енергии на природата и ще получат нейните дарове. Чуват се първите звуци на оркестъра. Плавните ритмични движения на паневритмията почват. Всички са преобразени. Всеки мускул, всяка нишка в тях трепти под ритъма на музиката. Те живо чувстват, как животворните сили от цялата природа се вливат в тях. Те са в друг един свят, в света на вечната красота и хармония, на вечната музика, на великата любов, която слиза на земята. Ритмичните упражнения са свършени, но тази светлина, този живот, който те приеха, още живее в техните души. И през целия ден те носят в себе си онзи възторг и ония идеи, които проблеснаха в тяхното съзнание при тия упражнения: животът е движение; всичко в природата е движение. Игривият поток на планината се спуща надолу и оглася околността със своята симфония, с чудната си песен. Чуваме шумоленето на дърветата, виждаме летенето на хиляди мушички, пеперуди.
към текста >>

Ритмичните упражнения са свършени, но тази светлина, този живот, който те приеха, още живее в техните души.
Плавните ритмични движения на паневритмията почват. Всички са преобразени. Всеки мускул, всяка нишка в тях трепти под ритъма на музиката. Те живо чувстват, как животворните сили от цялата природа се вливат в тях. Те са в друг един свят, в света на вечната красота и хармония, на вечната музика, на великата любов, която слиза на земята. Ритмичните упражнения са свършени, но тази светлина, този живот, който те приеха, още живее в техните души. И през целия ден те носят в себе си онзи възторг и ония идеи, които проблеснаха в тяхното съзнание при тия упражнения: животът е движение; всичко в природата е движение. Игривият поток на планината се спуща надолу и оглася околността със своята симфония, с чудната си песен. Чуваме шумоленето на дърветата, виждаме летенето на хиляди мушички, пеперуди. Навсякъде виждаме движение: вятърът милва косите ни, леки вълни минават по езерната повърхност, облаци се носят по небето, луната безспирно се движи по своя път. Също и цялата Земя лети из пространството с бързина 29 км в секунда.
към текста >>

И през целия ден те носят в себе си онзи възторг и ония идеи, които проблеснаха в тяхното съзнание при тия упражнения: животът е движение; всичко в природата е движение.
Всички са преобразени. Всеки мускул, всяка нишка в тях трепти под ритъма на музиката. Те живо чувстват, как животворните сили от цялата природа се вливат в тях. Те са в друг един свят, в света на вечната красота и хармония, на вечната музика, на великата любов, която слиза на земята. Ритмичните упражнения са свършени, но тази светлина, този живот, който те приеха, още живее в техните души. И през целия ден те носят в себе си онзи възторг и ония идеи, които проблеснаха в тяхното съзнание при тия упражнения: животът е движение; всичко в природата е движение. Игривият поток на планината се спуща надолу и оглася околността със своята симфония, с чудната си песен. Чуваме шумоленето на дърветата, виждаме летенето на хиляди мушички, пеперуди. Навсякъде виждаме движение: вятърът милва косите ни, леки вълни минават по езерната повърхност, облаци се носят по небето, луната безспирно се движи по своя път. Също и цялата Земя лети из пространството с бързина 29 км в секунда. Тя се носи плавно из космичния етер - неуморна в своя вечен танц - към световната си цел.
към текста >>

Нейните етерни вълни ни носят всеки ден ценните слънчеви дарове с най-скъпия дар - живота.
Тя се носи плавно из космичния етер - неуморна в своя вечен танц - към световната си цел. Слънцето заедно с всички планети се движи из безкрайните пространства към далечни съзвездия. И всички други звезди в небесен хор се движат по предначертаните си пътища, без да се сблъскват една друга. Вечна хармония и вечен ритъм царуват в цялата Вселена. И самата светлина е движение. Нейните етерни вълни ни носят всеки ден ценните слънчеви дарове с най-скъпия дар - живота. Движение има и в наглед неподвижните растения. Освен движението на соковете в тяхната снага, има неспирно движение и в протоплазмата на клетките им - циркулация и ротация. Нещо повече: молекулите на всяко вещество са в неспирно движение. Също така и атомите във всяка молекула, както и електроните в атома, като в една миниатюрна слънчева система се движат в своите определени пътища, дирижирани от великия диригент на разумната природа. Движение и ритъм виждаме във великото и малкото.
към текста >>

То иска да се движи, за да тече през всичките му органи великият пулс на живота.
Движение и ритъм виждаме във великото и малкото. Наблюдавайте малкото дете, току-що родено. То още в люлката движи във въздуха своите ръчички и крачка. В него говори гласът на великата разумна природа. То слуша нейния подтик. То иска да се движи, за да тече през всичките му органи великият пулс на живота. Но ето, то поотраства и почва да лази насам-нататък. Не иска да стои на мястото, дето са го турили. Разумната природа му повелява да не стои на едно място. Тя му казва: „Движи се, за да приемеш благата, които съм ти приготвила.” И то слуша нейния глас. После като почне да пристъпва, разумната природа му казва: „Чрез играта ще се влива животът в тебе.” Играта е методът, вдъхнат в детето от великия педагог - природата.
към текста >>

После като почне да пристъпва, разумната природа му казва: „Чрез играта ще се влива животът в тебе.” Играта е методът, вдъхнат в детето от великия педагог - природата.
То иска да се движи, за да тече през всичките му органи великият пулс на живота. Но ето, то поотраства и почва да лази насам-нататък. Не иска да стои на мястото, дето са го турили. Разумната природа му повелява да не стои на едно място. Тя му казва: „Движи се, за да приемеш благата, които съм ти приготвила.” И то слуша нейния глас. После като почне да пристъпва, разумната природа му казва: „Чрез играта ще се влива животът в тебе.” Играта е методът, вдъхнат в детето от великия педагог - природата. Да наблюдаваме детето, когато чуе музика. То почва неволно да движи краката си под такта на музиката и ако тя е по-жива, то скача и почва да танцува, да прави чудно красиви ритмични движения. Какви грациозни са тогава неговите движения! Кой го ръководи да прави движения, които по чуден начин съответстват на ритъма и духа на музиката? Кой е онзи вещ учител, който го е учил?
към текста >>

И затова, когато човек прави тия упражнения, той е в хармония с природата, влиза в интимно общуване с нея и самият той в този момент представя една антена, която приема енергии от цялата природа и те внасят в него живот и обнова.
Паневритмичните упражнения се изпълняват сутрин, на чист въздух. Самата обстановка, досегът с природата в утринния час, когато тя се събужда, има вече своето обновително и освежително действие върху човека. От друга страна, тия упражнения са тъй разнообразни, че всички органи и мускули взимат участие: краката, ръцете, шията, кръста, гърдите и пр. Тъй че цялото тяло се упражнява и укрепява. Ритъмът и движенията на паневритмията са взети от космичния ритъм. И затова, когато човек прави тия упражнения, той е в хармония с природата, влиза в интимно общуване с нея и самият той в този момент представя една антена, която приема енергии от цялата природа и те внасят в него живот и обнова. Поради това паневритмията раздвижва цялото психофизично естество на човека. Паневритмията не е обикновена механична гимнастика. Нейната цел е да събуди спящите сили и заложби на човешкото естество. Паневритмичните движения са външен израз на една идея. Можем да кажем, че те са говор, език чрез движения.
към текста >>

Паневритмичните движения, понеже при тях е спазен горният закон: за съответствието между тон, движение, идея и пр., като проникват в нервната система, префиняват я и я карат да трепти в хармония с тия възвишени идеи, чийто израз са дадените движения в случая.
Знае се от физиологията, че в мозъка се намират центрове за движение на крака, ръце и пр. Като движим тия органи, ние привеждаме в активност тия мозъчни центрове, които им съответстват. С това последните привличат повече кръв и енергия и се развиват. А един мозъчен център отговаря и на известни психични сили, например на любов, милосърдие, вяра, надежда, умствени способности, наклонност към музика, математика и пр. По този начин, чрез тия движения, ако те са правилни, ние можем да работим за събуждането на тия дарби, тия психични сили, които им съответстват. Паневритмичните движения, понеже при тях е спазен горният закон: за съответствието между тон, движение, идея и пр., като проникват в нервната система, префиняват я и я карат да трепти в хармония с тия възвишени идеи, чийто израз са дадените движения в случая. От друга страна, тия мозъчни центрове са във връзка с особени органи на тялото. Всеки орган има особено място в мозъка. И щом приведем в активност и разцвет един мозъчен център, то това влияе благотворно и върху съответните телесни органи - те стават по-жизнеспособни, функционират по-правилно. Ако човек направи фалшиво, неправилно движение, то съответният мозъчен център ще получи неправилно развитие и това ще се отрази отрицателно както върху здравословното състояние на органа, който този център дирижира, така и върху психичните сили и заложби на човека. Паневритмията може да се употреби и като метод за трансформиране на отрицателните човешки състояния: съмнение, обезнадеждяване, обезверяване, скръб, тревоги и пр.
към текста >>

Това трансформиране се извършва лесно, защото чрез паневритмията човек се свързва с великите извори на живота.
От друга страна, тия мозъчни центрове са във връзка с особени органи на тялото. Всеки орган има особено място в мозъка. И щом приведем в активност и разцвет един мозъчен център, то това влияе благотворно и върху съответните телесни органи - те стават по-жизнеспособни, функционират по-правилно. Ако човек направи фалшиво, неправилно движение, то съответният мозъчен център ще получи неправилно развитие и това ще се отрази отрицателно както върху здравословното състояние на органа, който този център дирижира, така и върху психичните сили и заложби на човека. Паневритмията може да се употреби и като метод за трансформиране на отрицателните човешки състояния: съмнение, обезнадеждяване, обезверяване, скръб, тревоги и пр. Това трансформиране се извършва лесно, защото чрез паневритмията човек се свързва с великите извори на живота. Паневритмията помага и за естетичното възпитание на човека. Нейните красиви движения човек изпълнява сутрин сред росни поляни, цъфнали дървета и цветя, в един неръкотворен храм, чийто свод е синьото небе. Чрез паневритмията се подхранва и развива и социалното чувство у човека, понеже тя се изпълнява групово от много хора, които в момента образуват едно единство: те се чувстват слети в едно. Една невидима спойка ги обединява. И това чувство на единство, на единение, възпитава човека, събужда неговото колективно съзнание.
към текста >>

Тия движения се превръщат във вътрешни, психични процеси, събуждат висшите, възвишените сили на човешкия дух.
В музиката и движенията на паневритмията са вложени новите идеи, които идват днес в света - идеи, които ще легнат в основата на новата култура. И когато известни идеи се съчетаят с движение и музика, те стават живи сили в него, работят в неговото съзнание и го преобразяват. Ето защо, тия упражнения имат силно действие върху ума, сърцето и волята. Движенията на паневритмията са едновременно механични, органични и психични. На всеки човек, който прави тия упражнения, може вече да му се говори. Тия движения се превръщат във вътрешни, психични процеси, събуждат висшите, възвишените сили на човешкия дух. Така те подготвят човека за новата епоха. Тогава идеите на новата култура озаряват човешкото съзнание. Така паневритмията съдейства за създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов. На края на паневритмията се правят дихателни упражнения, придружени с музика и движения. Това съчетание на дишането с музиката и движението усилва неговото обновително действие върху човека.
към текста >>

Те са в духа на българската народна музика и са също важен фактор за събуждането на възвишената човешка природа.
Така паневритмията съдейства за създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов. На края на паневритмията се правят дихателни упражнения, придружени с музика и движения. Това съчетание на дишането с музиката и движението усилва неговото обновително действие върху човека. През 1941 г. Учителят даде нови ритмични упражнения „Слънчеви лъчи”, които са продължение на паневритмията и имат аналогично обновително действие. Те са в духа на българската народна музика и са също важен фактор за събуждането на възвишената човешка природа. Паневритмията трябва да се въведе във всички училища. Важни последствия ще има въвеждането на паневритмията в училището. И това трябва да стане, това е необходимо, за да се даде нов тласък на образователното дело. Паневритмичните упражнения, понеже в тях са съчетани движение, музика и идеи, ще събудят детето, юношата и младежа за възвишените идеи на новото, ще го подготвят за културата на любовта, за служене на другите, на народа и човечеството. Тия упражнения трябва да почват в училището от 22 март - началото на пролетта - защото тогава всички творчески сили на природата са в своя възход.
към текста >>

Паневритмичните упражнения, понеже в тях са съчетани движение, музика и идеи, ще събудят детето, юношата и младежа за възвишените идеи на новото, ще го подготвят за културата на любовта, за служене на другите, на народа и човечеството.
Учителят даде нови ритмични упражнения „Слънчеви лъчи”, които са продължение на паневритмията и имат аналогично обновително действие. Те са в духа на българската народна музика и са също важен фактор за събуждането на възвишената човешка природа. Паневритмията трябва да се въведе във всички училища. Важни последствия ще има въвеждането на паневритмията в училището. И това трябва да стане, това е необходимо, за да се даде нов тласък на образователното дело. Паневритмичните упражнения, понеже в тях са съчетани движение, музика и идеи, ще събудят детето, юношата и младежа за възвишените идеи на новото, ще го подготвят за културата на любовта, за служене на другите, на народа и човечеството. Тия упражнения трябва да почват в училището от 22 март - началото на пролетта - защото тогава всички творчески сили на природата са в своя възход. Правят се сутринта, понеже тогава има най-благоприятни условия в природата -всичко в нея е в подем. Всяка сутрин учениците от града или селото ще излизат сред красивата природа и на една обширна поляна ще правят тия упражнения при звуците на оркестъра и след това обновени, освежени, укрепени телесно, с нов живот, влян в организма и вдъхновени от възвишени мисли и благородни подтици, ще почнат своите учебни занятия. През целия ден ще имат крила, ще чувстват разширение на душата си, полет на духа си, защото са възприели неоценими богатства от свещените извори на природата. В българската народна душа се крият велики творчески сили, които още не са събудени и не са използвани.
към текста >>

Всяка сутрин учениците от града или селото ще излизат сред красивата природа и на една обширна поляна ще правят тия упражнения при звуците на оркестъра и след това обновени, освежени, укрепени телесно, с нов живот, влян в организма и вдъхновени от възвишени мисли и благородни подтици, ще почнат своите учебни занятия.
Важни последствия ще има въвеждането на паневритмията в училището. И това трябва да стане, това е необходимо, за да се даде нов тласък на образователното дело. Паневритмичните упражнения, понеже в тях са съчетани движение, музика и идеи, ще събудят детето, юношата и младежа за възвишените идеи на новото, ще го подготвят за културата на любовта, за служене на другите, на народа и човечеството. Тия упражнения трябва да почват в училището от 22 март - началото на пролетта - защото тогава всички творчески сили на природата са в своя възход. Правят се сутринта, понеже тогава има най-благоприятни условия в природата -всичко в нея е в подем. Всяка сутрин учениците от града или селото ще излизат сред красивата природа и на една обширна поляна ще правят тия упражнения при звуците на оркестъра и след това обновени, освежени, укрепени телесно, с нов живот, влян в организма и вдъхновени от възвишени мисли и благородни подтици, ще почнат своите учебни занятия. През целия ден ще имат крила, ще чувстват разширение на душата си, полет на духа си, защото са възприели неоценими богатства от свещените извори на природата. В българската народна душа се крият велики творчески сили, които още не са събудени и не са използвани. Много прояви в нашия културен живот говорят за туй. Паневритмията, заедно с музиката, са един от начините за събуждането и разцъфтяването на творческите сили на народа. И тогава българският народ ще стане способен да влее в общочовешката съкровищница богатствата на своя дух, новите културни ценности, които ще създаде.
към текста >>

Много прояви в нашия културен живот говорят за туй.
Тия упражнения трябва да почват в училището от 22 март - началото на пролетта - защото тогава всички творчески сили на природата са в своя възход. Правят се сутринта, понеже тогава има най-благоприятни условия в природата -всичко в нея е в подем. Всяка сутрин учениците от града или селото ще излизат сред красивата природа и на една обширна поляна ще правят тия упражнения при звуците на оркестъра и след това обновени, освежени, укрепени телесно, с нов живот, влян в организма и вдъхновени от възвишени мисли и благородни подтици, ще почнат своите учебни занятия. През целия ден ще имат крила, ще чувстват разширение на душата си, полет на духа си, защото са възприели неоценими богатства от свещените извори на природата. В българската народна душа се крият велики творчески сили, които още не са събудени и не са използвани. Много прояви в нашия културен живот говорят за туй. Паневритмията, заедно с музиката, са един от начините за събуждането и разцъфтяването на творческите сили на народа. И тогава българският народ ще стане способен да влее в общочовешката съкровищница богатствата на своя дух, новите културни ценности, които ще създаде. Ето думите на Учителя, казани пред група народни учители: „В съвременното възпитание трябва да се въведат тия ритмични упражениния. Има движения разумни. Много движения са неразумни.
към текста >>

76. Трети образователен Период Гимназия - Боян Боев (1883 – 1963)

От 14-та година настава голяма промяна в младежа, и то не само във физиологичните процеси на организма, но и в душевния му живот.
Период Гимназия ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА. ПЕРИОД НА ЛОГИЧНО МИСЛЕНЕ И ИДЕЙНИ ТЪРСЕНИЯ От 14-та година настава голяма промяна в младежа, и то не само във физиологичните процеси на организма, но и в душевния му живот. Нови душевни сили се събуждат. Периодът от 14-та година - начало на половата зрялост - до 21 год. се отличава с развитието на ума, с логичното мислене. Поради това младежът през този период става по-самостоятелен. Относно времето, кога се развива у юношата логичното мислене, има голям спор в психологията.
към текста >>

В идейния живот през този период трябва да се въведе известна самодейност.
Тогава стават безконечни спорове между учениците. Мирът на идеите - това е стихията на учениците след 14-а година. Опасно е, ако младежът след 14-а година не преживее това. Това е в реда на нещата. Въпросите, които занимават ученика през този период, може да са отдавна разрешени, но те пак трябва да се открият от ученика чрез творческа дейност. В идейния живот през този период трябва да се въведе известна самодейност. Така ученикът ще може да завърши гимназията с цялостен мироглед и с разбиране основните закони на живота. А това е необходимо. Ученикът, който свършва гимназия, трябва да е изработил чрез собствени усилия един мироглед. Гимназиалният период е борба за мироглед. Всеки от трите образователни периода събужда у детето към дейност особени страни и сили на неговата природа.
към текста >>

Така ученикът ще може да завърши гимназията с цялостен мироглед и с разбиране основните закони на живота.
Мирът на идеите - това е стихията на учениците след 14-а година. Опасно е, ако младежът след 14-а година не преживее това. Това е в реда на нещата. Въпросите, които занимават ученика през този период, може да са отдавна разрешени, но те пак трябва да се открият от ученика чрез творческа дейност. В идейния живот през този период трябва да се въведе известна самодейност. Така ученикът ще може да завърши гимназията с цялостен мироглед и с разбиране основните закони на живота. А това е необходимо. Ученикът, който свършва гимназия, трябва да е изработил чрез собствени усилия един мироглед. Гимназиалният период е борба за мироглед. Всеки от трите образователни периода събужда у детето към дейност особени страни и сили на неговата природа. Характерното за третия образователен период е, че младежът тогава търси отговор на своите идейни търсения.
към текста >>

Той си задава въпроса, по кой начин може да се реализира в живота онзи възвишен свят на идеали, който той чувства, че живее в душата му.
А това е необходимо. Ученикът, който свършва гимназия, трябва да е изработил чрез собствени усилия един мироглед. Гимназиалният период е борба за мироглед. Всеки от трите образователни периода събужда у детето към дейност особени страни и сили на неговата природа. Характерното за третия образователен период е, че младежът тогава търси отговор на своите идейни търсения. Той си задава въпроса, по кой начин може да се реализира в живота онзи възвишен свят на идеали, който той чувства, че живее в душата му. На всички подобни въпроси и копнежи той трябва да намери отговор през този период. Любен П. Абаджиев казва: „Щастие е за обществото, че категориите младежи несамостоятелни и без инициатива съставляват малък процент. Мнозинството, въпреки всички изпитания и колебания, на които е подложен техният дух, чувстват своята пробуждаща се личност и съзнателно се мъчат да й предадат едно реално външно проявление. Тия младежи постоянно и упорито се стремят към създаване на един строен и завършен цялостен мироглед.”[2]
към текста >>

За да мине този период по-правилно, трябва непременно енергията на младежа да бъде насочена към идеалното, възвишеното.
Абаджиев казва: „Щастие е за обществото, че категориите младежи несамостоятелни и без инициатива съставляват малък процент. Мнозинството, въпреки всички изпитания и колебания, на които е подложен техният дух, чувстват своята пробуждаща се личност и съзнателно се мъчат да й предадат едно реално външно проявление. Тия младежи постоянно и упорито се стремят към създаване на един строен и завършен цялостен мироглед.”[2] Младежът през гимназиалния период освен с интереса към разни идеи, към научно - философски проблеми, се отличава и с друго: той желае да живее за нещо по-високо, по-идеално. Затова този период се нарича още идеалистичен период. За да мине този период по-правилно, трябва непременно енергията на младежа да бъде насочена към идеалното, възвишеното. Само чрез живеене за общочовешки интереси младежът може да се спаси от нравствено израждане. Всички младежи през третия период - от 14-та до 21-а година - минават през епохата на идеализма. Всички младежи повече или по-малко живеят със свещени копнежи, имат идеалистични стремежи, които далеч надрастват тесните рамки на личния им живот. Те искат да живеят тогава за нещо велико, прекрасно, вечно, за благото на цялото човечество, за благото на всички, готови са да жертват всичко свое пред олтара на великата идея, която ги вдъхновява. В този период те, като че са небесни пратеници, които напомнят на всички да се издигнат над дребнавото, да пребивават във висшите сфери на идейния живот.
към текста >>

Всички младежи повече или по-малко живеят със свещени копнежи, имат идеалистични стремежи, които далеч надрастват тесните рамки на личния им живот.
Младежът през гимназиалния период освен с интереса към разни идеи, към научно - философски проблеми, се отличава и с друго: той желае да живее за нещо по-високо, по-идеално. Затова този период се нарича още идеалистичен период. За да мине този период по-правилно, трябва непременно енергията на младежа да бъде насочена към идеалното, възвишеното. Само чрез живеене за общочовешки интереси младежът може да се спаси от нравствено израждане. Всички младежи през третия период - от 14-та до 21-а година - минават през епохата на идеализма. Всички младежи повече или по-малко живеят със свещени копнежи, имат идеалистични стремежи, които далеч надрастват тесните рамки на личния им живот. Те искат да живеят тогава за нещо велико, прекрасно, вечно, за благото на цялото човечество, за благото на всички, готови са да жертват всичко свое пред олтара на великата идея, която ги вдъхновява. В този период те, като че са небесни пратеници, които напомнят на всички да се издигнат над дребнавото, да пребивават във висшите сфери на идейния живот. Д-р Герасков пише: „През тази възраст се заражда и узрява полетът към висшия идеал. Младежът е склонен към идеализъм.”[3] Л. Седов казва: „Юношата харчи своите сили само за такива цели, които докосват най-съвършените форми на мечтите.
към текста >>

В този период те, като че са небесни пратеници, които напомнят на всички да се издигнат над дребнавото, да пребивават във висшите сфери на идейния живот.
За да мине този период по-правилно, трябва непременно енергията на младежа да бъде насочена към идеалното, възвишеното. Само чрез живеене за общочовешки интереси младежът може да се спаси от нравствено израждане. Всички младежи през третия период - от 14-та до 21-а година - минават през епохата на идеализма. Всички младежи повече или по-малко живеят със свещени копнежи, имат идеалистични стремежи, които далеч надрастват тесните рамки на личния им живот. Те искат да живеят тогава за нещо велико, прекрасно, вечно, за благото на цялото човечество, за благото на всички, готови са да жертват всичко свое пред олтара на великата идея, която ги вдъхновява. В този период те, като че са небесни пратеници, които напомнят на всички да се издигнат над дребнавото, да пребивават във висшите сфери на идейния живот. Д-р Герасков пише: „През тази възраст се заражда и узрява полетът към висшия идеал. Младежът е склонен към идеализъм.”[3] Л. Седов казва: „Юношата харчи своите сили само за такива цели, които докосват най-съвършените форми на мечтите. Рядко са ония добри юноши, които не са полагали Анибалова клетва да унищожат злото и неправдата и да преобразят света на началата на справедливостта. В оная възраст много увлича философията.
към текста >>

Пробуждането на нравственото чувство и търсенето смисъла на живота дава особена цена на тая наука, от която юношата очаква осветляване на всички тъмни за него въпроси.
Д-р Герасков пише: „През тази възраст се заражда и узрява полетът към висшия идеал. Младежът е склонен към идеализъм.”[3] Л. Седов казва: „Юношата харчи своите сили само за такива цели, които докосват най-съвършените форми на мечтите. Рядко са ония добри юноши, които не са полагали Анибалова клетва да унищожат злото и неправдата и да преобразят света на началата на справедливостта. В оная възраст много увлича философията. Пробуждането на нравственото чувство и търсенето смисъла на живота дава особена цена на тая наука, от която юношата очаква осветляване на всички тъмни за него въпроси. Всеки духовен образ на юношата е съвсем друг, отколкото онзи на детето и на възрастния. Мечтанията и разхвърляността на юношата огорчават възрастните. Юношеската възраст е период, през който даже посредствени личности се издигат над средното равнище, а най-добрите юноши от всичката си душа се стремят към недосегаеми висини. Възпитателят трябва да улесни да се развържат всички добри сили на юношеската душа, да поддържа юношата в самостойните търсения на нови пътища, да го подтиква винаги напред, като не му дава да се поддаде на подчиняващото влияние на вулгарната среда, на ниските стремежи на собствената природа или на гласа на отчаянието.”[4] Проф. Кацаров така говори за идеализма през третия период: „Идеализмът като устрем към идеалното, към бъдещето е присъщ на юношеството, както и бунтарството, въставане против традицията.
към текста >>

Ясно е, че този период от живота на човека – младенчеството - е период на едно непознато дотогава вътрешно лутане и търсене.
Всеки младеж обладава в дъното на душата си нещо Фаустовско - Брандонско. Подобно на Фауст той иска да обгърне и опознае изведнъж цялата вселена. Нищо не го задоволява. Постоянно търси, интересува се от всичко; затова е вечно неспокоен. Подобно на Ибсеновите герои погледът му е непрестанно отправен към висините. Ясно е, че този период от живота на човека – младенчеството - е период на едно непознато дотогава вътрешно лутане и търсене. Смелият полет на мисълта, голямата решителност и изобилието на широки планове през тая възраст откриват един богат духовен живот, една неизчерпаема морална и интелектуална сила. Целта на възпитанието би трябвало да бъде насочена към това: да се открие тая сила и да и се даде правилна насока. В младежката душа има много красота, много светлина и много благородни чувства.”[6] През този период младежта бленува за един свят на красота, светлина и хармония. Това е защото във всеки човек живее и работи една възвишена природа - Божественото.
към текста >>

Смелият полет на мисълта, голямата решителност и изобилието на широки планове през тая възраст откриват един богат духовен живот, една неизчерпаема морална и интелектуална сила.
Подобно на Фауст той иска да обгърне и опознае изведнъж цялата вселена. Нищо не го задоволява. Постоянно търси, интересува се от всичко; затова е вечно неспокоен. Подобно на Ибсеновите герои погледът му е непрестанно отправен към висините. Ясно е, че този период от живота на човека – младенчеството - е период на едно непознато дотогава вътрешно лутане и търсене. Смелият полет на мисълта, голямата решителност и изобилието на широки планове през тая възраст откриват един богат духовен живот, една неизчерпаема морална и интелектуална сила. Целта на възпитанието би трябвало да бъде насочена към това: да се открие тая сила и да и се даде правилна насока. В младежката душа има много красота, много светлина и много благородни чувства.”[6] През този период младежта бленува за един свят на красота, светлина и хармония. Това е защото във всеки човек живее и работи една възвишена природа - Божественото. През този период по-ясно се чува гласа му.
към текста >>

Това е защото във всеки човек живее и работи една възвишена природа - Божественото.
Ясно е, че този период от живота на човека – младенчеството - е период на едно непознато дотогава вътрешно лутане и търсене. Смелият полет на мисълта, голямата решителност и изобилието на широки планове през тая възраст откриват един богат духовен живот, една неизчерпаема морална и интелектуална сила. Целта на възпитанието би трябвало да бъде насочена към това: да се открие тая сила и да и се даде правилна насока. В младежката душа има много красота, много светлина и много благородни чувства.”[6] През този период младежта бленува за един свят на красота, светлина и хармония. Това е защото във всеки човек живее и работи една възвишена природа - Божественото. През този период по-ясно се чува гласа му. Колко е красиво, че през този период човек има копнеж да работи за човечеството, за другите, за всички. Тогава небето е по-близо до земята! Това е гаранция за бъдещето на човечеството. Понеже човек минава през такъв идеалистичен период трябва да сме изпълнени винаги със светли надежди за красивото бъдеще на човека.
към текста >>

Защо именно през този период една вълна на висш живот озарява човешкото съзнание?
През този период по-ясно се чува гласа му. Колко е красиво, че през този период човек има копнеж да работи за човечеството, за другите, за всички. Тогава небето е по-близо до земята! Това е гаранция за бъдещето на човечеството. Понеже човек минава през такъв идеалистичен период трябва да сме изпълнени винаги със светли надежди за красивото бъдеще на човека. Защо именно през този период една вълна на висш живот озарява човешкото съзнание? Човек тогава по-ясно долавя подтика, който иде от възвишената природа на човека. През този период красивото, благородното в човешката природа най-ясно се проявява. Това е периодът, когато вътрешният глас говори по-ясно от всякога. В един позив до младежта Толстой казва приблизително следното: „Остани винаги такъв, какъвто си сега. Сега ти си идеалист, искаш да живееш за правдата, за идеалното, но чуваш ли как възрастните ти казват, че се лъжеш, как те ти казват, че да живееш за правдата е глупаво и че най-добре е човек да живее само за себе си.
към текста >>

Човек тогава по-ясно долавя подтика, който иде от възвишената природа на човека.
Колко е красиво, че през този период човек има копнеж да работи за човечеството, за другите, за всички. Тогава небето е по-близо до земята! Това е гаранция за бъдещето на човечеството. Понеже човек минава през такъв идеалистичен период трябва да сме изпълнени винаги със светли надежди за красивото бъдеще на човека. Защо именно през този период една вълна на висш живот озарява човешкото съзнание? Човек тогава по-ясно долавя подтика, който иде от възвишената природа на човека. През този период красивото, благородното в човешката природа най-ясно се проявява. Това е периодът, когато вътрешният глас говори по-ясно от всякога. В един позив до младежта Толстой казва приблизително следното: „Остани винаги такъв, какъвто си сега. Сега ти си идеалист, искаш да живееш за правдата, за идеалното, но чуваш ли как възрастните ти казват, че се лъжеш, как те ти казват, че да живееш за правдата е глупаво и че най-добре е човек да живее само за себе си. Не, именно сегашният твой живот е истинският!
към текста >>

Не, именно сегашният твой живот е истинският!
Човек тогава по-ясно долавя подтика, който иде от възвишената природа на човека. През този период красивото, благородното в човешката природа най-ясно се проявява. Това е периодът, когато вътрешният глас говори по-ясно от всякога. В един позив до младежта Толстой казва приблизително следното: „Остани винаги такъв, какъвто си сега. Сега ти си идеалист, искаш да живееш за правдата, за идеалното, но чуваш ли как възрастните ти казват, че се лъжеш, как те ти казват, че да живееш за правдата е глупаво и че най-добре е човек да живее само за себе си. Не, именно сегашният твой живот е истинският! А ония, които по-рано са живели за идеали и после са убили този вътрешен глас и са почнали да живеят за егоистични, ограничени, дребнави цели, те са изневерили на този глас, който е гласът на тяхното истинско аз. Ти сега си на прав път. Бъди верен докрай на сегашния си вътрешен глас.” За нас е важно, че идеалистичният период съвпада почти с гимназиалния. Това е важно обстоятелство.
към текста >>

Младежът през този период проявява най-възвишеното, което се крие в човешката душа.
За нас е важно, че идеалистичният период съвпада почти с гимназиалния. Това е важно обстоятелство. Това показва, че възпитателят през този период има вече особено благоприятно условие за образователно въздействие. И тогава към какво трябва да се сведе неговата задача през този период? Не му остава нищо друго освен да насърчи, да подхрани този идеен кипеж у младежа и същевременно да отстрани всички неблагоприятни условия. Младежът през този период проявява най-възвишеното, което се крие в човешката душа. Именно това трябва да се използва от възпитателят. Образователната работа през този период трябва да бъде насочена главно към следното: идеализмът през този период да бъде най-добре и най-правилно проявен. Ако този период се пропусне, много е загубено. Образованието през гимназиалния период трябва да бъде в този дух на идеализма. Училището трябва да изкарва борци, работници за благото на обществото и човечеството.
към текста >>

Юношата трябва да се възпитава по такъв начин, че той да разбере с всичката си душа, че само работенето за общочовешкото благо дава висш смисъл на човешкия живот.
Именно това трябва да се използва от възпитателят. Образователната работа през този период трябва да бъде насочена главно към следното: идеализмът през този период да бъде най-добре и най-правилно проявен. Ако този период се пропусне, много е загубено. Образованието през гимназиалния период трябва да бъде в този дух на идеализма. Училището трябва да изкарва борци, работници за благото на обществото и човечеството. Юношата трябва да се възпитава по такъв начин, че той да разбере с всичката си душа, че само работенето за общочовешкото благо дава висш смисъл на човешкия живот. Трябва да се подкрепи желанието му да даде по-високо съдържание на своя живот. Ако през гимназиалния период възпитателят разбира и крепи младежа в неговите идейни търсения, то по естествен начин у последния ще се събуди такова настроение, което е изразено в следния откъс. „Строи се здание. Гледам го. То се издига.
към текста >>

Трябва да се подкрепи желанието му да даде по-високо съдържание на своя живот.
Образователната работа през този период трябва да бъде насочена главно към следното: идеализмът през този период да бъде най-добре и най-правилно проявен. Ако този период се пропусне, много е загубено. Образованието през гимназиалния период трябва да бъде в този дух на идеализма. Училището трябва да изкарва борци, работници за благото на обществото и човечеството. Юношата трябва да се възпитава по такъв начин, че той да разбере с всичката си душа, че само работенето за общочовешкото благо дава висш смисъл на човешкия живот. Трябва да се подкрепи желанието му да даде по-високо съдържание на своя живот. Ако през гимназиалния период възпитателят разбира и крепи младежа в неговите идейни търсения, то по естествен начин у последния ще се събуди такова настроение, което е изразено в следния откъс. „Строи се здание. Гледам го. То се издига. Зданието е грамадно и по красота не може да се опише.
към текста >>

Моята страст е такава, щото стопява ледовете-сърца и всички замръзнали души в суровите зими на живота, страст, що нагорещява изстинали железа.
Тая идея е добре изразена в стихотворението в проза „Имортела” от Вл. Хисаров: „Моето слънце е великият човешки подвиг, о, безсмъртна. Моето сърце - сърцето на истината и скръбта - сърце, живеещо за другите сърца. Моята пролет - пробуждането на човечеството. Моята скръб е скръб на всички земни плебеи. Моята страст е такава, щото стопява ледовете-сърца и всички замръзнали души в суровите зими на живота, страст, що нагорещява изстинали железа. Моята съвест е съвестта, която се бори за свободите на народите, за всички народи. И моите блянове - блянове за увенчани с победа борби! ”[8] Състоянието на младежа през този период е добре изразено в произведението „Праг” от Тургенев. В него е представено здание, пред прага на което стои девойка.
към текста >>

През целия си живот, бях празен, безполезен мечтател.
Василцев, заточен поради смела обществена дейност. Той става частен учител на Вера и й казва, че няма нужда човек да отива в Китай, за да служи на човечеството; и тук има какво да се работи. Той й говорил много в този дух. Заточили го в по-далечно място, където починал от туберкулоза. В писмото си, писано преди смъртта му, той й пише между другото: „Аз самичък нищо не свърших на земята. През целия си живот, бях празен, безполезен мечтател. Ще умра аз, и след мен никаква следа тук на земята няма да остане от моя живот. Но ти, Вера, ти си още млада и силна. Аз зная, аз предчувствам, че ти си повикана за нещо възвишено. Това, за което аз мечтаех, ти ще го осъществиш. Това, което аз само смътно предчувствах, ти ще го изпълниш.” С дълбоко благоговение чела Вера тия редове, написани от изстинала сега ръка.
към текста >>

Ще умра аз, и след мен никаква следа тук на земята няма да остане от моя живот.
Той става частен учител на Вера и й казва, че няма нужда човек да отива в Китай, за да служи на човечеството; и тук има какво да се работи. Той й говорил много в този дух. Заточили го в по-далечно място, където починал от туберкулоза. В писмото си, писано преди смъртта му, той й пише между другото: „Аз самичък нищо не свърших на земята. През целия си живот, бях празен, безполезен мечтател. Ще умра аз, и след мен никаква следа тук на земята няма да остане от моя живот. Но ти, Вера, ти си още млада и силна. Аз зная, аз предчувствам, че ти си повикана за нещо възвишено. Това, за което аз мечтаех, ти ще го осъществиш. Това, което аз само смътно предчувствах, ти ще го изпълниш.” С дълбоко благоговение чела Вера тия редове, написани от изстинала сега ръка. Ней й се струвало, че й говори някой глас от онзи свят.
към текста >>

Аз зная, аз предчувствам, че ти си повикана за нещо възвишено.
Заточили го в по-далечно място, където починал от туберкулоза. В писмото си, писано преди смъртта му, той й пише между другото: „Аз самичък нищо не свърших на земята. През целия си живот, бях празен, безполезен мечтател. Ще умра аз, и след мен никаква следа тук на земята няма да остане от моя живот. Но ти, Вера, ти си още млада и силна. Аз зная, аз предчувствам, че ти си повикана за нещо възвишено. Това, за което аз мечтаех, ти ще го осъществиш. Това, което аз само смътно предчувствах, ти ще го изпълниш.” С дълбоко благоговение чела Вера тия редове, написани от изстинала сега ръка. Ней й се струвало, че й говори някой глас от онзи свят. Тя вече не изпитвала страстно и пълно с негодувание отчаяние. Като че чувствала някаква тъмна сянка да прекрачва целия й живот и завинаги да я лишава от възможността на всяко обикновено, егоистично щастие.
към текста >>

Като че чувствала някаква тъмна сянка да прекрачва целия й живот и завинаги да я лишава от възможността на всяко обикновено, егоистично щастие.
Аз зная, аз предчувствам, че ти си повикана за нещо възвишено. Това, за което аз мечтаех, ти ще го осъществиш. Това, което аз само смътно предчувствах, ти ще го изпълниш.” С дълбоко благоговение чела Вера тия редове, написани от изстинала сега ръка. Ней й се струвало, че й говори някой глас от онзи свят. Тя вече не изпитвала страстно и пълно с негодувание отчаяние. Като че чувствала някаква тъмна сянка да прекрачва целия й живот и завинаги да я лишава от възможността на всяко обикновено, егоистично щастие. Тя отива в столицата и там намира как да служи на човечеството. Решава се да отиде в Сибир при заточениците и там да ги утешава, да им служи. И когато отишла на гарата за влака, който щял да я отнесе до далечния Сибир, нейната другарка, която я изпратила до гарата, се разплакала, като живо си представяла съдбата, която очаква това прелестно, младо същество. - За мен ли плачеш? - продумала Вера с ясна усмивка.
към текста >>

Чрез правилно образование през този период у тях ще се развие не само идеализмът, но и силно борческа воля, която утре няма да се сломи пред първите пречки на живота.
- продумала Вера с ясна усмивка. Ах, ако би ти знаела, колко аз напротив съжалявам всички вас, които оставате тук. Това били последните й думи преди тръгването на влака. Това, което чувства Вера Баранцева, чувства го всяка човешка душа през своето детинство и юношество, но по-после фалшивото възпитание заглушава вътрешния глас, стремежа да живее за красивото и доброто. С всички сили трябва да подпомогнем учениците да си изработят свети цели, за които са готови да живеят и да работят. Чрез правилно образование през този период у тях ще се развие не само идеализмът, но и силно борческа воля, която утре няма да се сломи пред първите пречки на живота. С каква цел трябва да се възпитава детето в дух на идеализъм? Някой, може би, ще отговори, имайки предвид гореказаното: „Детето трябва да се възпитава в духа на идеализма с едничката цел да бъде полезно на околните.” Този отговор не е пълен и не е ясен. Детето трябва да се възпитава в духа на идеализма преди всичко, защото това е в хармония с неговата природа, в хармония със силите, които се събуждат у него през този период. Детето трябва да се възпитава в духа на идеализма и защото това най-добре съдейства за неговото развитие.
към текста >>

Кацаров казва: „Средното образование е насочено главно към живота, но от една по-висша гледна точка - не практическата, а интелектуално-моралната: разгръщане на детската личност с всичкото й богатство и мечти чрез нейното всестранно общо развитие - събуждане на вкус и интерес към знанието, на естетичните и морални чувства.
Детето трябва да се възпитава в духа на идеализма и защото това най-добре съдейства за неговото развитие. Това е необходимо, защото задоволява нуждите на неговата природа. А от друга страна този начин на възпитание ще формира характери, които ще бъдат най-полезни и на околните. Само ако се подкрепи и насочи правилно идеализмът на младежта през третия период, ще се създадат работници за висша духовна култура. Професор Д. Кацаров казва: „Средното образование е насочено главно към живота, но от една по-висша гледна точка - не практическата, а интелектуално-моралната: разгръщане на детската личност с всичкото й богатство и мечти чрез нейното всестранно общо развитие - събуждане на вкус и интерес към знанието, на естетичните и морални чувства. То трябва да приучи младежта към търсене и мислене и да им помогне да се изработят здрави елементи за изграждане на техния мироглед. Обща култура значи цялостно духовно развитие на личността. Капитална грешка, следователно, е от образователно гледище, да се поставя това развитие в зависимост само от известни учебни дисциплини. Всяка учебна дисциплина може и трябва да носи всички елементи на хуманизма и да води към него. Всички учебни предмети, не само класическите, литературните и философските, но и естествено-научните, така и техническите, са неразделна част от едно хуманитарно образование в добрия и истинския смисъл на това понятие, така както го изяснява съвременната педагогична мисъл, и те ще съдействат за това в степента, в каквато всеки от тях развива способностите да се мисли, чувства и действа правилно.”[9]
към текста >>

На този идеализъм възпитателят трябва да даде разумно съдействие, че младежът през целия си живот да му остане верен.
Никой път не трябва да се подрязват тия крила, не трябва да се спира полетът на духа на ученика. През този период непременно общочовешките интереси трябва да завладеят душата на ученика. Много е опасно да убием в училище у младежа всяка наченка към идеалното, всяко негово желание да стане борец за идеал. Когато се работи с младежта, не трябва да се извършва насилие върху свободата й. Идеализмът, който естествено се заражда през този период и който е зов на вечното, безсмъртното в човешката душа, не трябва да се остави да заглъхне, а да се насърчи, за да се оформи и разцъфти с всичката си красота. На този идеализъм възпитателят трябва да даде разумно съдействие, че младежът през целия си живот да му остане верен. Днес обикновено няма околна среда, която да разбере младежа и да го насърчи. Околните не знаят силите, които работят в младежката душа и не знаят, как да им дадат храна по най-целесъобразен начин. Възпитателят трябва тъй правилно и целесъобразно да подхрани идеализма на младежа през третия период, че той да му остане верен и след училищния живот - през целия си живот. Това трябва да бъде именно целта на възпитателя. Лесно е човек да бъде идеалист, през идеалистичния период.
към текста >>

Възпитателят трябва тъй правилно и целесъобразно да подхрани идеализма на младежа през третия период, че той да му остане верен и след училищния живот - през целия си живот.
Когато се работи с младежта, не трябва да се извършва насилие върху свободата й. Идеализмът, който естествено се заражда през този период и който е зов на вечното, безсмъртното в човешката душа, не трябва да се остави да заглъхне, а да се насърчи, за да се оформи и разцъфти с всичката си красота. На този идеализъм възпитателят трябва да даде разумно съдействие, че младежът през целия си живот да му остане верен. Днес обикновено няма околна среда, която да разбере младежа и да го насърчи. Околните не знаят силите, които работят в младежката душа и не знаят, как да им дадат храна по най-целесъобразен начин. Възпитателят трябва тъй правилно и целесъобразно да подхрани идеализма на младежа през третия период, че той да му остане верен и след училищния живот - през целия си живот. Това трябва да бъде именно целта на възпитателя. Лесно е човек да бъде идеалист, през идеалистичния период. Това явление срещаме навсякъде. Но колко често срещаме следната картина: той с влизането си в живота да изневери на своите идеали и да тръгне по широкия път. Да остане човек верен на идеализма си през целия си живот - това виждаме по-рядко в живота, защото през този период не са спазени известни закони за човешкото развитие.
към текста >>

Но колко често срещаме следната картина: той с влизането си в живота да изневери на своите идеали и да тръгне по широкия път.
Околните не знаят силите, които работят в младежката душа и не знаят, как да им дадат храна по най-целесъобразен начин. Възпитателят трябва тъй правилно и целесъобразно да подхрани идеализма на младежа през третия период, че той да му остане верен и след училищния живот - през целия си живот. Това трябва да бъде именно целта на възпитателя. Лесно е човек да бъде идеалист, през идеалистичния период. Това явление срещаме навсякъде. Но колко често срещаме следната картина: той с влизането си в живота да изневери на своите идеали и да тръгне по широкия път. Да остане човек верен на идеализма си през целия си живот - това виждаме по-рядко в живота, защото през този период не са спазени известни закони за човешкото развитие. Ако не се подкрепи, подхрани и правилно насочи идеализма на младежа пред този период, той след свършването на училището няма да се интересува от идейни въпроси, може би, няма да разгърне и книга. А ако през този период у него е имало идейни търсения, идеен кипеж, правилно подхранван и насочен от околните, той и след като свърши училището, ще продължава да търси отговор на въпросите, които вълнуват човешкия дух - ще живее за една идея. Защо младежът след изминаването на този златен период в живота му не остава винаги верен на това, което са му шепнели от сферите на чистотата и красотата? Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по утъпкания друм на обикновения живот?
към текста >>

Да остане човек верен на идеализма си през целия си живот - това виждаме по-рядко в живота, защото през този период не са спазени известни закони за човешкото развитие.
Възпитателят трябва тъй правилно и целесъобразно да подхрани идеализма на младежа през третия период, че той да му остане верен и след училищния живот - през целия си живот. Това трябва да бъде именно целта на възпитателя. Лесно е човек да бъде идеалист, през идеалистичния период. Това явление срещаме навсякъде. Но колко често срещаме следната картина: той с влизането си в живота да изневери на своите идеали и да тръгне по широкия път. Да остане човек верен на идеализма си през целия си живот - това виждаме по-рядко в живота, защото през този период не са спазени известни закони за човешкото развитие. Ако не се подкрепи, подхрани и правилно насочи идеализма на младежа пред този период, той след свършването на училището няма да се интересува от идейни въпроси, може би, няма да разгърне и книга. А ако през този период у него е имало идейни търсения, идеен кипеж, правилно подхранван и насочен от околните, той и след като свърши училището, ще продължава да търси отговор на въпросите, които вълнуват човешкия дух - ще живее за една идея. Защо младежът след изминаването на този златен период в живота му не остава винаги верен на това, което са му шепнели от сферите на чистотата и красотата? Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по утъпкания друм на обикновения живот? Коя е причината, поради която младежът след свършване на гимназията и университета и след влизането си в живота не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано?
към текста >>

Защо младежът след изминаването на този златен период в живота му не остава винаги верен на това, което са му шепнели от сферите на чистотата и красотата?
Това явление срещаме навсякъде. Но колко често срещаме следната картина: той с влизането си в живота да изневери на своите идеали и да тръгне по широкия път. Да остане човек верен на идеализма си през целия си живот - това виждаме по-рядко в живота, защото през този период не са спазени известни закони за човешкото развитие. Ако не се подкрепи, подхрани и правилно насочи идеализма на младежа пред този период, той след свършването на училището няма да се интересува от идейни въпроси, може би, няма да разгърне и книга. А ако през този период у него е имало идейни търсения, идеен кипеж, правилно подхранван и насочен от околните, той и след като свърши училището, ще продължава да търси отговор на въпросите, които вълнуват човешкия дух - ще живее за една идея. Защо младежът след изминаването на този златен период в живота му не остава винаги верен на това, което са му шепнели от сферите на чистотата и красотата? Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по утъпкания друм на обикновения живот? Коя е причината, поради която младежът след свършване на гимназията и университета и след влизането си в живота не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано? Една от причините е, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалното познаване на природата. Ако не се подпомогне младежа през този период да изработи мироглед, ако не се подхрани идеализма му, той може би ще прояви идеализма, ще прояви известни искри на живот, но има опасност неговият идеализъм да угасне още във време на училищния живот, а още повече, когато излезе вън от училището, след изминаването на идеалистичния период - след 21 година. Ако никой не разбира юношата през третия период, ако не му се даде никаква подкрепа, ако живее в неподходяща образователна среда, постепенно могат да се подрежат крилата на неговия идеализъм.
към текста >>

Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по утъпкания друм на обикновения живот?
Но колко често срещаме следната картина: той с влизането си в живота да изневери на своите идеали и да тръгне по широкия път. Да остане човек верен на идеализма си през целия си живот - това виждаме по-рядко в живота, защото през този период не са спазени известни закони за човешкото развитие. Ако не се подкрепи, подхрани и правилно насочи идеализма на младежа пред този период, той след свършването на училището няма да се интересува от идейни въпроси, може би, няма да разгърне и книга. А ако през този период у него е имало идейни търсения, идеен кипеж, правилно подхранван и насочен от околните, той и след като свърши училището, ще продължава да търси отговор на въпросите, които вълнуват човешкия дух - ще живее за една идея. Защо младежът след изминаването на този златен период в живота му не остава винаги верен на това, което са му шепнели от сферите на чистотата и красотата? Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по утъпкания друм на обикновения живот? Коя е причината, поради която младежът след свършване на гимназията и университета и след влизането си в живота не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано? Една от причините е, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалното познаване на природата. Ако не се подпомогне младежа през този период да изработи мироглед, ако не се подхрани идеализма му, той може би ще прояви идеализма, ще прояви известни искри на живот, но има опасност неговият идеализъм да угасне още във време на училищния живот, а още повече, когато излезе вън от училището, след изминаването на идеалистичния период - след 21 година. Ако никой не разбира юношата през третия период, ако не му се даде никаква подкрепа, ако живее в неподходяща образователна среда, постепенно могат да се подрежат крилата на неговия идеализъм. Тежкият валяк на живота на колко души е подрязвал тия крила!
към текста >>

Коя е причината, поради която младежът след свършване на гимназията и университета и след влизането си в живота не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано?
Да остане човек верен на идеализма си през целия си живот - това виждаме по-рядко в живота, защото през този период не са спазени известни закони за човешкото развитие. Ако не се подкрепи, подхрани и правилно насочи идеализма на младежа пред този период, той след свършването на училището няма да се интересува от идейни въпроси, може би, няма да разгърне и книга. А ако през този период у него е имало идейни търсения, идеен кипеж, правилно подхранван и насочен от околните, той и след като свърши училището, ще продължава да търси отговор на въпросите, които вълнуват човешкия дух - ще живее за една идея. Защо младежът след изминаването на този златен период в живота му не остава винаги верен на това, което са му шепнели от сферите на чистотата и красотата? Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по утъпкания друм на обикновения живот? Коя е причината, поради която младежът след свършване на гимназията и университета и след влизането си в живота не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано? Една от причините е, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалното познаване на природата. Ако не се подпомогне младежа през този период да изработи мироглед, ако не се подхрани идеализма му, той може би ще прояви идеализма, ще прояви известни искри на живот, но има опасност неговият идеализъм да угасне още във време на училищния живот, а още повече, когато излезе вън от училището, след изминаването на идеалистичния период - след 21 година. Ако никой не разбира юношата през третия период, ако не му се даде никаква подкрепа, ако живее в неподходяща образователна среда, постепенно могат да се подрежат крилата на неговия идеализъм. Тежкият валяк на живота на колко души е подрязвал тия крила! Мнозина възпитатели са склонни да считат за най-добри тия ученици, които са апатични към всички идеи и идеали, които са пасивни във всяко отношение.
към текста >>

Ако не се подпомогне младежа през този период да изработи мироглед, ако не се подхрани идеализма му, той може би ще прояви идеализма, ще прояви известни искри на живот, но има опасност неговият идеализъм да угасне още във време на училищния живот, а още повече, когато излезе вън от училището, след изминаването на идеалистичния период - след 21 година.
А ако през този период у него е имало идейни търсения, идеен кипеж, правилно подхранван и насочен от околните, той и след като свърши училището, ще продължава да търси отговор на въпросите, които вълнуват човешкия дух - ще живее за една идея. Защо младежът след изминаването на този златен период в живота му не остава винаги верен на това, което са му шепнели от сферите на чистотата и красотата? Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по утъпкания друм на обикновения живот? Коя е причината, поради която младежът след свършване на гимназията и университета и след влизането си в живота не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано? Една от причините е, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалното познаване на природата. Ако не се подпомогне младежа през този период да изработи мироглед, ако не се подхрани идеализма му, той може би ще прояви идеализма, ще прояви известни искри на живот, но има опасност неговият идеализъм да угасне още във време на училищния живот, а още повече, когато излезе вън от училището, след изминаването на идеалистичния период - след 21 година. Ако никой не разбира юношата през третия период, ако не му се даде никаква подкрепа, ако живее в неподходяща образователна среда, постепенно могат да се подрежат крилата на неговия идеализъм. Тежкият валяк на живота на колко души е подрязвал тия крила! Мнозина възпитатели са склонни да считат за най-добри тия ученици, които са апатични към всички идеи и идеали, които са пасивни във всяко отношение. Любомир Абаджиев казва: „Ако в тази критическа възраст младежът не намери подкрепа, трепетите и смущенията на неговата нежна душа могат да се изострят до болезненост и да доведат до неочаквани и нежелани резултати. Не са редки случаите, когато на младите се внушава, че те трябва да жертват напълно своите току-що породили се разбирания по разни житейски въпроси, да пречупят волята си или да потъпчат най-съкровените си вътрешни психични преживявания и стремежи, ако искат да си осигурят успех в живота.
към текста >>

Тежкият валяк на живота на колко души е подрязвал тия крила!
Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по утъпкания друм на обикновения живот? Коя е причината, поради която младежът след свършване на гимназията и университета и след влизането си в живота не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано? Една от причините е, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалното познаване на природата. Ако не се подпомогне младежа през този период да изработи мироглед, ако не се подхрани идеализма му, той може би ще прояви идеализма, ще прояви известни искри на живот, но има опасност неговият идеализъм да угасне още във време на училищния живот, а още повече, когато излезе вън от училището, след изминаването на идеалистичния период - след 21 година. Ако никой не разбира юношата през третия период, ако не му се даде никаква подкрепа, ако живее в неподходяща образователна среда, постепенно могат да се подрежат крилата на неговия идеализъм. Тежкият валяк на живота на колко души е подрязвал тия крила! Мнозина възпитатели са склонни да считат за най-добри тия ученици, които са апатични към всички идеи и идеали, които са пасивни във всяко отношение. Любомир Абаджиев казва: „Ако в тази критическа възраст младежът не намери подкрепа, трепетите и смущенията на неговата нежна душа могат да се изострят до болезненост и да доведат до неочаквани и нежелани резултати. Не са редки случаите, когато на младите се внушава, че те трябва да жертват напълно своите току-що породили се разбирания по разни житейски въпроси, да пречупят волята си или да потъпчат най-съкровените си вътрешни психични преживявания и стремежи, ако искат да си осигурят успех в живота. И вследствие на това безграничният младежки идеализъм почва да се разбива от суровата и безпощадна действителност. Вътрешният духовен кипеж престава.
към текста >>

Не са редки случаите, когато на младите се внушава, че те трябва да жертват напълно своите току-що породили се разбирания по разни житейски въпроси, да пречупят волята си или да потъпчат най-съкровените си вътрешни психични преживявания и стремежи, ако искат да си осигурят успех в живота.
Ако не се подпомогне младежа през този период да изработи мироглед, ако не се подхрани идеализма му, той може би ще прояви идеализма, ще прояви известни искри на живот, но има опасност неговият идеализъм да угасне още във време на училищния живот, а още повече, когато излезе вън от училището, след изминаването на идеалистичния период - след 21 година. Ако никой не разбира юношата през третия период, ако не му се даде никаква подкрепа, ако живее в неподходяща образователна среда, постепенно могат да се подрежат крилата на неговия идеализъм. Тежкият валяк на живота на колко души е подрязвал тия крила! Мнозина възпитатели са склонни да считат за най-добри тия ученици, които са апатични към всички идеи и идеали, които са пасивни във всяко отношение. Любомир Абаджиев казва: „Ако в тази критическа възраст младежът не намери подкрепа, трепетите и смущенията на неговата нежна душа могат да се изострят до болезненост и да доведат до неочаквани и нежелани резултати. Не са редки случаите, когато на младите се внушава, че те трябва да жертват напълно своите току-що породили се разбирания по разни житейски въпроси, да пречупят волята си или да потъпчат най-съкровените си вътрешни психични преживявания и стремежи, ако искат да си осигурят успех в живота. И вследствие на това безграничният младежки идеализъм почва да се разбива от суровата и безпощадна действителност. Вътрешният духовен кипеж престава. Младежът става тих, спокоен, послушен, изпълнителен. Някои родители и възпитатели си въобразяват, че в лицето на такива младежи са постигнали идеала на възпитанието. Но те горчиво се мамят.
към текста >>

По-рано, когато бях млад, бях зелен, хвърчах по облаците, но сега станах практичен, сега разбрах, че смисълът на живота е на парата.” Защо стана в него такъв прелом?
Този техен „идеал” се развива у младежа изключително под влиянието на средата, в която е поставен. И той се оформя като личност колеблива, без инициатива.”[10] Един студент в София минаваше за голям идеалист, спореше с всички за разни теории, принципи, убеждения и всички с възторг говореха за него и му възлагаха големи надежди. Но скоро след свършването на университета той изстина, стана практичен материалист-егоист, който освен за грубите си материални интереси, други никакви по-висши не признаваше. Даже казваше така: „Аз сега поумнях. По-рано, когато бях млад, бях зелен, хвърчах по облаците, но сега станах практичен, сега разбрах, че смисълът на живота е на парата.” Защо стана в него такъв прелом? Идеализмът му е бил много плитък. Той не е имал добре изработен мироглед, не е бил получил една дълбока духовна култура. Като студент той е бил усвоил няколко фрази, които механично е повтарял и парадирал с тях, но нямал вътрешна обнова. В повестите „Депутатът Стоянов” и „Хайлайф” от Дим. Шишманов са обрисувани известни типове от нашата интелигенция.
към текста >>

Известен дял в това отношение има животът; известен дял има и училището.
В повестите „Депутатът Стоянов” и „Хайлайф” от Дим. Шишманов са обрисувани известни типове от нашата интелигенция. Авторът безпощадно рисува празнотата, безсъдържателността, плиткостта на своите герои. Той е реалист - не рисува фантастични, преувеличени картини. Типовете, които той рисува са плод на днешната действителност. Известен дял в това отношение има животът; известен дял има и училището. В днешното училище ние нахранваме само паметта и ума на ученика, а нуждите на душевния му живот, нуждите на неговия дух остават незадоволени. Днешното училище не дава отговор на въпросите, които вълнуват младежката душа. Днешното училище не дава висок полет на неговия дух. Ученикът при излизане в живота, ако остане само с това, което му дава днешното училище, няма компас в живота. За да насърчим, за да подхраним идеализма на младежа не е достатъчно само да му говорим, че трябва да върви в пътя на идеализма.
към текста >>

В днешното училище ние нахранваме само паметта и ума на ученика, а нуждите на душевния му живот, нуждите на неговия дух остават незадоволени.
Шишманов са обрисувани известни типове от нашата интелигенция. Авторът безпощадно рисува празнотата, безсъдържателността, плиткостта на своите герои. Той е реалист - не рисува фантастични, преувеличени картини. Типовете, които той рисува са плод на днешната действителност. Известен дял в това отношение има животът; известен дял има и училището. В днешното училище ние нахранваме само паметта и ума на ученика, а нуждите на душевния му живот, нуждите на неговия дух остават незадоволени. Днешното училище не дава отговор на въпросите, които вълнуват младежката душа. Днешното училище не дава висок полет на неговия дух. Ученикът при излизане в живота, ако остане само с това, което му дава днешното училище, няма компас в живота. За да насърчим, за да подхраним идеализма на младежа не е достатъчно само да му говорим, че трябва да върви в пътя на идеализма. Ако само му казваме постоянно: „Стани идеалист”, няма да постигнем много нещо, както няма да го направим умен, ако само му казваме: „Стани умен.” Русо казва: „Постоянството и твърдостта, както и другите добродетели, трябва да се изучават през детинството, но ние учим децата на тях, не като ги запознаваме с имената им, а когато ги оставим да ги опитат, без да им ги именуваме.”[11]
към текста >>

Ученикът при излизане в живота, ако остане само с това, което му дава днешното училище, няма компас в живота.
Типовете, които той рисува са плод на днешната действителност. Известен дял в това отношение има животът; известен дял има и училището. В днешното училище ние нахранваме само паметта и ума на ученика, а нуждите на душевния му живот, нуждите на неговия дух остават незадоволени. Днешното училище не дава отговор на въпросите, които вълнуват младежката душа. Днешното училище не дава висок полет на неговия дух. Ученикът при излизане в живота, ако остане само с това, което му дава днешното училище, няма компас в живота. За да насърчим, за да подхраним идеализма на младежа не е достатъчно само да му говорим, че трябва да върви в пътя на идеализма. Ако само му казваме постоянно: „Стани идеалист”, няма да постигнем много нещо, както няма да го направим умен, ако само му казваме: „Стани умен.” Русо казва: „Постоянството и твърдостта, както и другите добродетели, трябва да се изучават през детинството, но ние учим децата на тях, не като ги запознаваме с имената им, а когато ги оставим да ги опитат, без да им ги именуваме.”[11] За да се види, какви интензивни идейни търсения има в юношата през третия образователен период, ще приведем следните примери, дадени от Цвятко Петков: „Колцина от възрастните се занимават с въпроса за обяснението на живота, за целта, която може да има животът, за ценностите и пр.? За мнозина от тях подобни въпроси отдавна са престанали да играят роля на подбудители за техния ум, не вълнуват сърцата им, не засягат волята им.
към текста >>

„Колцина от възрастните се занимават с въпроса за обяснението на живота, за целта, която може да има животът, за ценностите и пр.?
Днешното училище не дава висок полет на неговия дух. Ученикът при излизане в живота, ако остане само с това, което му дава днешното училище, няма компас в живота. За да насърчим, за да подхраним идеализма на младежа не е достатъчно само да му говорим, че трябва да върви в пътя на идеализма. Ако само му казваме постоянно: „Стани идеалист”, няма да постигнем много нещо, както няма да го направим умен, ако само му казваме: „Стани умен.” Русо казва: „Постоянството и твърдостта, както и другите добродетели, трябва да се изучават през детинството, но ние учим децата на тях, не като ги запознаваме с имената им, а когато ги оставим да ги опитат, без да им ги именуваме.”[11] За да се види, какви интензивни идейни търсения има в юношата през третия образователен период, ще приведем следните примери, дадени от Цвятко Петков: „Колцина от възрастните се занимават с въпроса за обяснението на живота, за целта, която може да има животът, за ценностите и пр.? За мнозина от тях подобни въпроси отдавна са престанали да играят роля на подбудители за техния ум, не вълнуват сърцата им, не засягат волята им. Не стои обаче така въпросът с младите: по тия въпроси те мислят, четат, спорят, търсят осветление от по-възрастните. Така, преди две години един от най-будните осмокласници на една гимназия ми даде към средата на учебната година листче със следните въпроси, като забеляза, че учениците, особено полукласиците, живо се интересуват от тях и би било добре да им се поговори по тях. Различни обяснения на живота. Цел в живота.
към текста >>

Различни обяснения на живота.
За да се види, какви интензивни идейни търсения има в юношата през третия образователен период, ще приведем следните примери, дадени от Цвятко Петков: „Колцина от възрастните се занимават с въпроса за обяснението на живота, за целта, която може да има животът, за ценностите и пр.? За мнозина от тях подобни въпроси отдавна са престанали да играят роля на подбудители за техния ум, не вълнуват сърцата им, не засягат волята им. Не стои обаче така въпросът с младите: по тия въпроси те мислят, четат, спорят, търсят осветление от по-възрастните. Така, преди две години един от най-будните осмокласници на една гимназия ми даде към средата на учебната година листче със следните въпроси, като забеляза, че учениците, особено полукласиците, живо се интересуват от тях и би било добре да им се поговори по тях. Различни обяснения на живота. Цел в живота. Идеален живот. Що е гражданин? Идейна насока. Културен път.
към текста >>

Цел в живота.
„Колцина от възрастните се занимават с въпроса за обяснението на живота, за целта, която може да има животът, за ценностите и пр.? За мнозина от тях подобни въпроси отдавна са престанали да играят роля на подбудители за техния ум, не вълнуват сърцата им, не засягат волята им. Не стои обаче така въпросът с младите: по тия въпроси те мислят, четат, спорят, търсят осветление от по-възрастните. Така, преди две години един от най-будните осмокласници на една гимназия ми даде към средата на учебната година листче със следните въпроси, като забеляза, че учениците, особено полукласиците, живо се интересуват от тях и би било добре да им се поговори по тях. Различни обяснения на живота. Цел в живота. Идеален живот. Що е гражданин? Идейна насока. Културен път. Ценности в живота.
към текста >>

Идеален живот.
За мнозина от тях подобни въпроси отдавна са престанали да играят роля на подбудители за техния ум, не вълнуват сърцата им, не засягат волята им. Не стои обаче така въпросът с младите: по тия въпроси те мислят, четат, спорят, търсят осветление от по-възрастните. Така, преди две години един от най-будните осмокласници на една гимназия ми даде към средата на учебната година листче със следните въпроси, като забеляза, че учениците, особено полукласиците, живо се интересуват от тях и би било добре да им се поговори по тях. Различни обяснения на живота. Цел в живота. Идеален живот. Що е гражданин? Идейна насока. Културен път. Ценности в живота. Ученикът добави, че би било добре периодично да се дават от гимназията ценни съобщения по тия въпроси, защото „ние излизаме в живота недостатъчно осветлени”.[12]
към текста >>

Ценности в живота.
Цел в живота. Идеален живот. Що е гражданин? Идейна насока. Културен път. Ценности в живота. Ученикът добави, че би било добре периодично да се дават от гимназията ценни съобщения по тия въпроси, защото „ние излизаме в живота недостатъчно осветлени”.[12] Разбира се, зад всеки един от тия въпроси стоят грамади от факти, било от личния живот на младите, било от науката и изкуството, било от обществения живот, които ги подтикват да мислят по тях. През 1934 - 35 учебна година имахме отново и отново богата възможност, като ръководители на гимназисти да се убедим, че множество факти налагат рой въпроси в съзнанието на младите един от друг по-ценни от образователно гледище. Така например, нека посочим само по памет учениците от VI „б” клас. Те ни поставиха такива въпроси, като работиха успешно и сами за научното им разрешение.
към текста >>

Ученикът добави, че би било добре периодично да се дават от гимназията ценни съобщения по тия въпроси, защото „ние излизаме в живота недостатъчно осветлени”.[12]
Идеален живот. Що е гражданин? Идейна насока. Културен път. Ценности в живота. Ученикът добави, че би било добре периодично да се дават от гимназията ценни съобщения по тия въпроси, защото „ние излизаме в живота недостатъчно осветлени”.[12] Разбира се, зад всеки един от тия въпроси стоят грамади от факти, било от личния живот на младите, било от науката и изкуството, било от обществения живот, които ги подтикват да мислят по тях. През 1934 - 35 учебна година имахме отново и отново богата възможност, като ръководители на гимназисти да се убедим, че множество факти налагат рой въпроси в съзнанието на младите един от друг по-ценни от образователно гледище. Така например, нека посочим само по памет учениците от VI „б” клас. Те ни поставиха такива въпроси, като работиха успешно и сами за научното им разрешение. Каква е разликата между гения и обикновения човек?
към текста >>

Разбира се, зад всеки един от тия въпроси стоят грамади от факти, било от личния живот на младите, било от науката и изкуството, било от обществения живот, които ги подтикват да мислят по тях.
Що е гражданин? Идейна насока. Културен път. Ценности в живота. Ученикът добави, че би било добре периодично да се дават от гимназията ценни съобщения по тия въпроси, защото „ние излизаме в живота недостатъчно осветлени”.[12] Разбира се, зад всеки един от тия въпроси стоят грамади от факти, било от личния живот на младите, било от науката и изкуството, било от обществения живот, които ги подтикват да мислят по тях. През 1934 - 35 учебна година имахме отново и отново богата възможност, като ръководители на гимназисти да се убедим, че множество факти налагат рой въпроси в съзнанието на младите един от друг по-ценни от образователно гледище. Така например, нека посочим само по памет учениците от VI „б” клас. Те ни поставиха такива въпроси, като работиха успешно и сами за научното им разрешение. Каква е разликата между гения и обикновения човек? Може ли паметта да се засилва?
към текста >>

Имат ли животните разсъдък или се ръководят само от инстинкта?
През 1934 - 35 учебна година имахме отново и отново богата възможност, като ръководители на гимназисти да се убедим, че множество факти налагат рой въпроси в съзнанието на младите един от друг по-ценни от образователно гледище. Така например, нека посочим само по памет учениците от VI „б” клас. Те ни поставиха такива въпроси, като работиха успешно и сами за научното им разрешение. Каква е разликата между гения и обикновения човек? Може ли паметта да се засилва? Имат ли животните разсъдък или се ръководят само от инстинкта? Що е това инстинкт? Цел на битието изобщо и на човека особено. До 14-а година чрез специални методи се подхранва стремежът на детето към доброто, възвишеното и красивото. А след 14-а година, поради развитието на логичното мислене, възпитателят трябва да подпомогне юношата научно и съзнателно да си изработи идеали и път на дейност. Душата на ученика през този период трябва да бъде насочена към високи планински върхове.
към текста >>

До 14-а година чрез специални методи се подхранва стремежът на детето към доброто, възвишеното и красивото.
Каква е разликата между гения и обикновения човек? Може ли паметта да се засилва? Имат ли животните разсъдък или се ръководят само от инстинкта? Що е това инстинкт? Цел на битието изобщо и на човека особено. До 14-а година чрез специални методи се подхранва стремежът на детето към доброто, възвишеното и красивото. А след 14-а година, поради развитието на логичното мислене, възпитателят трябва да подпомогне юношата научно и съзнателно да си изработи идеали и път на дейност. Душата на ученика през този период трябва да бъде насочена към високи планински върхове. Той трябва да се възпита като работник за една нова култура. У него трябва да се развие ясно съзнание за старото и новото. Но пита се как у младежа през този период трябва да се подхранва този идеализъм?
към текста >>

За този период важи следното педагогическо правило: всичко, преживяно през този период, трябва да се свърже с умствения живот, с логичното мислене, за да има единство в душата на ученика.
Но пита се как у младежа през този период трябва да се подхранва този идеализъм? Самият характер на третия период определя начина за това. Понеже той е период на логичното мислене, то младежът трябва да обоснове своя идеал върху научно разработен материал. Неговият морал трябва да бъде обоснован върху научен мироглед. Всичко, което младежът изработва, строи в себе си, трябва да се свърже с умствената дейност. За този период важи следното педагогическо правило: всичко, преживяно през този период, трябва да се свърже с умствения живот, с логичното мислене, за да има единство в душата на ученика. Никакви морализирания и натрапвания през този период не помагат за насаждане на идеализма. Идеализмът на ученика трябва да е последствие на мирогледа. Учителят казва: „Идеализмът трябва да бъде съграден върху канара. На младите трябва да разясним дълбоките закони, защо трябва да се живее свободно и духовно, а не другояче.” Някой би могъл да каже „Младежът е още малък, рано е да се занимава с изработване мироглед, с идеали и пр.
към текста >>

Поради развитието на логичното мислене и на идеализма, идейният живот през този период е нужен за правилното духовно развитие на юношата.
Някой би могъл да каже „Младежът е още малък, рано е да се занимава с изработване мироглед, с идеали и пр. По-после, когато порасне, нека да мисли за това.” Който говори така, той не разбира младежката природа. На това ще се отговори следното: Ако не се подхрани идеализмът у младежа през третия период и не се подкрепи в изработването на мирогледа, с това се пренебрегва характерът на този период, и тогава идват лошите последствия. Какви? Понеже младежът поради естеството на периода чувства нужда да живее за една висока идея и то идея намерена след умствена, научна работа, то ако се попречи и не се насърчи към това, той пак ще работи в това направление, само че тайно от възпитателя. И тогава последният ще изгуби връзката с душата на младежа, а в такъв случай всяка образователна дейност е невъзможна. Поради развитието на логичното мислене и на идеализма, идейният живот през този период е нужен за правилното духовно развитие на юношата. Че наистина идейният живот през този период е необходим като насъщна храна, се вижда от следното: Ако не дадете възможност на ученика да живее идеен живот в училището през този период, то той без ваше знание, скришом от вас, пак ще се заинтересува от разни идеи, от разни философски, морални, научни и художествени проблеми и ще им търси отговор, обаче колко е по-полезно училището да съдейства на този идеен живот! Една от причините, поради които у младежа заглъхват всички красиви наченки на идеализма, е оня дух на кариеризъм, в който го насърчават околните. Колко е жалко, ако го насърчаваме да следва, само за да си създаде кариера, за да се осигури, жалко е за този младеж, който е възпитан в този дух. Той е загубил един много важен период от своя живот - период, който има решаващо значение за цялата му по-нататъшна съдба. Учителят казва: „Съвременните хора се учат, за да осигурят живота си.
към текста >>

Че наистина идейният живот през този период е необходим като насъщна храна, се вижда от следното: Ако не дадете възможност на ученика да живее идеен живот в училището през този период, то той без ваше знание, скришом от вас, пак ще се заинтересува от разни идеи, от разни философски, морални, научни и художествени проблеми и ще им търси отговор, обаче колко е по-полезно училището да съдейства на този идеен живот!
По-после, когато порасне, нека да мисли за това.” Който говори така, той не разбира младежката природа. На това ще се отговори следното: Ако не се подхрани идеализмът у младежа през третия период и не се подкрепи в изработването на мирогледа, с това се пренебрегва характерът на този период, и тогава идват лошите последствия. Какви? Понеже младежът поради естеството на периода чувства нужда да живее за една висока идея и то идея намерена след умствена, научна работа, то ако се попречи и не се насърчи към това, той пак ще работи в това направление, само че тайно от възпитателя. И тогава последният ще изгуби връзката с душата на младежа, а в такъв случай всяка образователна дейност е невъзможна. Поради развитието на логичното мислене и на идеализма, идейният живот през този период е нужен за правилното духовно развитие на юношата. Че наистина идейният живот през този период е необходим като насъщна храна, се вижда от следното: Ако не дадете възможност на ученика да живее идеен живот в училището през този период, то той без ваше знание, скришом от вас, пак ще се заинтересува от разни идеи, от разни философски, морални, научни и художествени проблеми и ще им търси отговор, обаче колко е по-полезно училището да съдейства на този идеен живот! Една от причините, поради които у младежа заглъхват всички красиви наченки на идеализма, е оня дух на кариеризъм, в който го насърчават околните. Колко е жалко, ако го насърчаваме да следва, само за да си създаде кариера, за да се осигури, жалко е за този младеж, който е възпитан в този дух. Той е загубил един много важен период от своя живот - период, който има решаващо значение за цялата му по-нататъшна съдба. Учителят казва: „Съвременните хора се учат, за да осигурят живота си. Такова учение не може да принесе полза.” По този начин духът на кариеризма прониква в училището.
към текста >>

Той е загубил един много важен период от своя живот - период, който има решаващо значение за цялата му по-нататъшна съдба.
И тогава последният ще изгуби връзката с душата на младежа, а в такъв случай всяка образователна дейност е невъзможна. Поради развитието на логичното мислене и на идеализма, идейният живот през този период е нужен за правилното духовно развитие на юношата. Че наистина идейният живот през този период е необходим като насъщна храна, се вижда от следното: Ако не дадете възможност на ученика да живее идеен живот в училището през този период, то той без ваше знание, скришом от вас, пак ще се заинтересува от разни идеи, от разни философски, морални, научни и художествени проблеми и ще им търси отговор, обаче колко е по-полезно училището да съдейства на този идеен живот! Една от причините, поради които у младежа заглъхват всички красиви наченки на идеализма, е оня дух на кариеризъм, в който го насърчават околните. Колко е жалко, ако го насърчаваме да следва, само за да си създаде кариера, за да се осигури, жалко е за този младеж, който е възпитан в този дух. Той е загубил един много важен период от своя живот - период, който има решаващо значение за цялата му по-нататъшна съдба. Учителят казва: „Съвременните хора се учат, за да осигурят живота си. Такова учение не може да принесе полза.” По този начин духът на кариеризма прониква в училището. Този дух минава като червена нишка от първоначалното училище до университета. Той се внушава на детето през целия училищен курс от всички околни. Той трябва да се отстрани от училището.
към текста >>

Учителят казва: „Съвременните хора се учат, за да осигурят живота си.
Поради развитието на логичното мислене и на идеализма, идейният живот през този период е нужен за правилното духовно развитие на юношата. Че наистина идейният живот през този период е необходим като насъщна храна, се вижда от следното: Ако не дадете възможност на ученика да живее идеен живот в училището през този период, то той без ваше знание, скришом от вас, пак ще се заинтересува от разни идеи, от разни философски, морални, научни и художествени проблеми и ще им търси отговор, обаче колко е по-полезно училището да съдейства на този идеен живот! Една от причините, поради които у младежа заглъхват всички красиви наченки на идеализма, е оня дух на кариеризъм, в който го насърчават околните. Колко е жалко, ако го насърчаваме да следва, само за да си създаде кариера, за да се осигури, жалко е за този младеж, който е възпитан в този дух. Той е загубил един много важен период от своя живот - период, който има решаващо значение за цялата му по-нататъшна съдба. Учителят казва: „Съвременните хора се учат, за да осигурят живота си. Такова учение не може да принесе полза.” По този начин духът на кариеризма прониква в училището. Този дух минава като червена нишка от първоначалното училище до университета. Той се внушава на детето през целия училищен курс от всички околни. Той трябва да се отстрани от училището. Какво ще се постигне, ако в училището има творчески идеен живот през третия период - гимназиалния?
към текста >>

Какво ще се постигне, ако в училището има творчески идеен живот през третия период - гимназиалния?
Учителят казва: „Съвременните хора се учат, за да осигурят живота си. Такова учение не може да принесе полза.” По този начин духът на кариеризма прониква в училището. Този дух минава като червена нишка от първоначалното училище до университета. Той се внушава на детето през целия училищен курс от всички околни. Той трябва да се отстрани от училището. Какво ще се постигне, ако в училището има творчески идеен живот през третия период - гимназиалния? Чрез това ще се създаде истинска интелигенция, която ще може да се справи с много важни задачи, които днешната култура поставя за разрешение. [1] Мойман – „Лекции по експериментална педагогика”, 165 стр. [2] Сп. „Просвета”, 1940 год., V год., 6 кн., 715 стр. [3] Сп.
към текста >>

77. ВИСШ ДУШЕВЕН ЖИВОТ - Боян Боев (1883 – 1963)

ВИСШ ДУШЕВЕН ЖИВОТ
ВИСШ ДУШЕВЕН ЖИВОТ Под висш душевен живот разбираме благоговение пред великия и безкраен живот, който седи в основата на цялото битие, благоговение към първичната причина, към Великото Разумно Начало, което работи в природата. В основата на висшия душевен живот лежи благоговението пред възвишеното. Да допуснем, че човек е бил в една красива местност на Рила или Стара планина и знае там някой чуден кът. Самият спомен за този кът събужда у него възторг и благоговение. Това благоговение се приближава до известна степен до онзи висш душевен живот, за който говорим.
към текста >>

Под висш душевен живот разбираме благоговение пред великия и безкраен живот, който седи в основата на цялото битие, благоговение към първичната причина, към Великото Разумно Начало, което работи в природата.
ВИСШ ДУШЕВЕН ЖИВОТ Под висш душевен живот разбираме благоговение пред великия и безкраен живот, който седи в основата на цялото битие, благоговение към първичната причина, към Великото Разумно Начало, което работи в природата. В основата на висшия душевен живот лежи благоговението пред възвишеното. Да допуснем, че човек е бил в една красива местност на Рила или Стара планина и знае там някой чуден кът. Самият спомен за този кът събужда у него възторг и благоговение. Това благоговение се приближава до известна степен до онзи висш душевен живот, за който говорим. Слушате възвишена музика и идвате във възторг.
към текста >>

В основата на висшия душевен живот лежи благоговението пред възвишеното.
ВИСШ ДУШЕВЕН ЖИВОТ Под висш душевен живот разбираме благоговение пред великия и безкраен живот, който седи в основата на цялото битие, благоговение към първичната причина, към Великото Разумно Начало, което работи в природата. В основата на висшия душевен живот лежи благоговението пред възвишеното. Да допуснем, че човек е бил в една красива местност на Рила или Стара планина и знае там някой чуден кът. Самият спомен за този кът събужда у него възторг и благоговение. Това благоговение се приближава до известна степен до онзи висш душевен живот, за който говорим. Слушате възвишена музика и идвате във възторг. Или изпитвате благоговение към човек, който се е пожертвал за висока идея.
към текста >>

Това благоговение се приближава до известна степен до онзи висш душевен живот, за който говорим.
ВИСШ ДУШЕВЕН ЖИВОТ Под висш душевен живот разбираме благоговение пред великия и безкраен живот, който седи в основата на цялото битие, благоговение към първичната причина, към Великото Разумно Начало, което работи в природата. В основата на висшия душевен живот лежи благоговението пред възвишеното. Да допуснем, че човек е бил в една красива местност на Рила или Стара планина и знае там някой чуден кът. Самият спомен за този кът събужда у него възторг и благоговение. Това благоговение се приближава до известна степен до онзи висш душевен живот, за който говорим. Слушате възвишена музика и идвате във възторг. Или изпитвате благоговение към човек, който се е пожертвал за висока идея. Това благоговение пак напомня до известна степен на онова, което наричаме висш душевен живот. Висшият душевен живот е необходим образователен фактор, понеже той организира всички детски сили. Иначе те ще вървят в разни направления, без да има една сила, която да ги спои в едно цяло; тогава детският живот е без вътрешен център, без основа.
към текста >>

Слушате възвишена музика и идвате във възторг.
Под висш душевен живот разбираме благоговение пред великия и безкраен живот, който седи в основата на цялото битие, благоговение към първичната причина, към Великото Разумно Начало, което работи в природата. В основата на висшия душевен живот лежи благоговението пред възвишеното. Да допуснем, че човек е бил в една красива местност на Рила или Стара планина и знае там някой чуден кът. Самият спомен за този кът събужда у него възторг и благоговение. Това благоговение се приближава до известна степен до онзи висш душевен живот, за който говорим. Слушате възвишена музика и идвате във възторг. Или изпитвате благоговение към човек, който се е пожертвал за висока идея. Това благоговение пак напомня до известна степен на онова, което наричаме висш душевен живот. Висшият душевен живот е необходим образователен фактор, понеже той организира всички детски сили. Иначе те ще вървят в разни направления, без да има една сила, която да ги спои в едно цяло; тогава детският живот е без вътрешен център, без основа. Това чувство, което произтича от висшия душевен живот, това благоговение пред великия безкраен живот, към първичната причина пресъздава всички детски сили, претворява ги и им дава възходящо направление.
към текста >>

Това благоговение пак напомня до известна степен на онова, което наричаме висш душевен живот.
Да допуснем, че човек е бил в една красива местност на Рила или Стара планина и знае там някой чуден кът. Самият спомен за този кът събужда у него възторг и благоговение. Това благоговение се приближава до известна степен до онзи висш душевен живот, за който говорим. Слушате възвишена музика и идвате във възторг. Или изпитвате благоговение към човек, който се е пожертвал за висока идея. Това благоговение пак напомня до известна степен на онова, което наричаме висш душевен живот. Висшият душевен живот е необходим образователен фактор, понеже той организира всички детски сили. Иначе те ще вървят в разни направления, без да има една сила, която да ги спои в едно цяло; тогава детският живот е без вътрешен център, без основа. Това чувство, което произтича от висшия душевен живот, това благоговение пред великия безкраен живот, към първичната причина пресъздава всички детски сили, претворява ги и им дава възходящо направление. Учителят дава следните изяснения на това: „Как ще възпитате грубото, невъзпитаното, неразвитото дете на добри и правилни отношения? На каквото днес го научите, утре ще го забрави.
към текста >>

Висшият душевен живот е необходим образователен фактор, понеже той организира всички детски сили.
Самият спомен за този кът събужда у него възторг и благоговение. Това благоговение се приближава до известна степен до онзи висш душевен живот, за който говорим. Слушате възвишена музика и идвате във възторг. Или изпитвате благоговение към човек, който се е пожертвал за висока идея. Това благоговение пак напомня до известна степен на онова, което наричаме висш душевен живот. Висшият душевен живот е необходим образователен фактор, понеже той организира всички детски сили. Иначе те ще вървят в разни направления, без да има една сила, която да ги спои в едно цяло; тогава детският живот е без вътрешен център, без основа. Това чувство, което произтича от висшия душевен живот, това благоговение пред великия безкраен живот, към първичната причина пресъздава всички детски сили, претворява ги и им дава възходящо направление. Учителят дава следните изяснения на това: „Как ще възпитате грубото, невъзпитаното, неразвитото дете на добри и правилни отношения? На каквото днес го научите, утре ще го забрави. Това възпитание е дресировка, нищо повече.
към текста >>

Иначе те ще вървят в разни направления, без да има една сила, която да ги спои в едно цяло; тогава детският живот е без вътрешен център, без основа.
Това благоговение се приближава до известна степен до онзи висш душевен живот, за който говорим. Слушате възвишена музика и идвате във възторг. Или изпитвате благоговение към човек, който се е пожертвал за висока идея. Това благоговение пак напомня до известна степен на онова, което наричаме висш душевен живот. Висшият душевен живот е необходим образователен фактор, понеже той организира всички детски сили. Иначе те ще вървят в разни направления, без да има една сила, която да ги спои в едно цяло; тогава детският живот е без вътрешен център, без основа. Това чувство, което произтича от висшия душевен живот, това благоговение пред великия безкраен живот, към първичната причина пресъздава всички детски сили, претворява ги и им дава възходящо направление. Учителят дава следните изяснения на това: „Как ще възпитате грубото, невъзпитаното, неразвитото дете на добри и правилни отношения? На каквото днес го научите, утре ще го забрави. Това възпитание е дресировка, нищо повече. Това, на което майката учи децата си, те ще го изоставят, няма да го прилагат в живота си. Защо?
към текста >>

Това чувство, което произтича от висшия душевен живот, това благоговение пред великия безкраен живот, към първичната причина пресъздава всички детски сили, претворява ги и им дава възходящо направление.
Слушате възвишена музика и идвате във възторг. Или изпитвате благоговение към човек, който се е пожертвал за висока идея. Това благоговение пак напомня до известна степен на онова, което наричаме висш душевен живот. Висшият душевен живот е необходим образователен фактор, понеже той организира всички детски сили. Иначе те ще вървят в разни направления, без да има една сила, която да ги спои в едно цяло; тогава детският живот е без вътрешен център, без основа. Това чувство, което произтича от висшия душевен живот, това благоговение пред великия безкраен живот, към първичната причина пресъздава всички детски сили, претворява ги и им дава възходящо направление. Учителят дава следните изяснения на това: „Как ще възпитате грубото, невъзпитаното, неразвитото дете на добри и правилни отношения? На каквото днес го научите, утре ще го забрави. Това възпитание е дресировка, нищо повече. Това, на което майката учи децата си, те ще го изоставят, няма да го прилагат в живота си. Защо? Защото при възпитанието на детето нещата не пущат дълбоки корени в съзнанието му.
към текста >>

Това, на което майката учи децата си, те ще го изоставят, няма да го прилагат в живота си. Защо?
Иначе те ще вървят в разни направления, без да има една сила, която да ги спои в едно цяло; тогава детският живот е без вътрешен център, без основа. Това чувство, което произтича от висшия душевен живот, това благоговение пред великия безкраен живот, към първичната причина пресъздава всички детски сили, претворява ги и им дава възходящо направление. Учителят дава следните изяснения на това: „Как ще възпитате грубото, невъзпитаното, неразвитото дете на добри и правилни отношения? На каквото днес го научите, утре ще го забрави. Това възпитание е дресировка, нищо повече. Това, на което майката учи децата си, те ще го изоставят, няма да го прилагат в живота си. Защо? Защото при възпитанието на детето нещата не пущат дълбоки корени в съзнанието му. Майката трябва да научи детето си да обича безграничния, Великото Разумно Начало в света. И щом Го обича, то само ще се самовъзпитава.” Висшият душевен живот не само че преустройва всички психични детски сили, но даже изменя и формата на черепа, организира и човешкото тяло. Учителят казва: „Ако висшият душевен живот е силно развит у човека, горната част на главата му е високо издигната.
към текста >>

Висшият душевен живот не само че преустройва всички психични детски сили, но даже изменя и формата на черепа, организира и човешкото тяло.
Това възпитание е дресировка, нищо повече. Това, на което майката учи децата си, те ще го изоставят, няма да го прилагат в живота си. Защо? Защото при възпитанието на детето нещата не пущат дълбоки корени в съзнанието му. Майката трябва да научи детето си да обича безграничния, Великото Разумно Начало в света. И щом Го обича, то само ще се самовъзпитава.” Висшият душевен живот не само че преустройва всички психични детски сили, но даже изменя и формата на черепа, организира и човешкото тяло. Учителят казва: „Ако висшият душевен живот е силно развит у човека, горната част на главата му е високо издигната. Ако това чувство не е развито, тая част на главата му е ниска - там има празно място, долина.” Всичко съградено в детето без висшия душевен живот е съградено на пясъчни основи и ще рухне при първото изкушение и изпитание, което то ще срещне после в живота си. То рухва даже още веднага след съграждането му. Защо? Защото другите сили - знание, мисъл, памет и пр.
към текста >>

Учителят казва: „Ако висшият душевен живот е силно развит у човека, горната част на главата му е високо издигната.
Това, на което майката учи децата си, те ще го изоставят, няма да го прилагат в живота си. Защо? Защото при възпитанието на детето нещата не пущат дълбоки корени в съзнанието му. Майката трябва да научи детето си да обича безграничния, Великото Разумно Начало в света. И щом Го обича, то само ще се самовъзпитава.” Висшият душевен живот не само че преустройва всички психични детски сили, но даже изменя и формата на черепа, организира и човешкото тяло. Учителят казва: „Ако висшият душевен живот е силно развит у човека, горната част на главата му е високо издигната. Ако това чувство не е развито, тая част на главата му е ниска - там има празно място, долина.” Всичко съградено в детето без висшия душевен живот е съградено на пясъчни основи и ще рухне при първото изкушение и изпитание, което то ще срещне после в живота си. То рухва даже още веднага след съграждането му. Защо? Защото другите сили - знание, мисъл, памет и пр. - не раздвижват всички детски сили.
към текста >>

Всичко съградено в детето без висшия душевен живот е съградено на пясъчни основи и ще рухне при първото изкушение и изпитание, което то ще срещне после в живота си.
Майката трябва да научи детето си да обича безграничния, Великото Разумно Начало в света. И щом Го обича, то само ще се самовъзпитава.” Висшият душевен живот не само че преустройва всички психични детски сили, но даже изменя и формата на черепа, организира и човешкото тяло. Учителят казва: „Ако висшият душевен живот е силно развит у човека, горната част на главата му е високо издигната. Ако това чувство не е развито, тая част на главата му е ниска - там има празно място, долина.” Всичко съградено в детето без висшия душевен живот е съградено на пясъчни основи и ще рухне при първото изкушение и изпитание, което то ще срещне после в живота си. То рухва даже още веднага след съграждането му. Защо? Защото другите сили - знание, мисъл, памет и пр. - не раздвижват всички детски сили. Те привеждат в активност само някои по-повърхностни сили на детската природа, а глъбините й остават незасегнати. А висшият душевен живот има силата да трансформира, да раздвижи целия човек.
към текста >>

А висшият душевен живот има силата да трансформира, да раздвижи целия човек.
Всичко съградено в детето без висшия душевен живот е съградено на пясъчни основи и ще рухне при първото изкушение и изпитание, което то ще срещне после в живота си. То рухва даже още веднага след съграждането му. Защо? Защото другите сили - знание, мисъл, памет и пр. - не раздвижват всички детски сили. Те привеждат в активност само някои по-повърхностни сили на детската природа, а глъбините й остават незасегнати. А висшият душевен живот има силата да трансформира, да раздвижи целия човек. Ако мислят с модерни педагогически методи да организират училището на нови основи, но без да приложат методите за събуждане висш душевен живот у детето, в края на краищата ще има големи разочарования. Някой би могъл да каже: Не може ли да се чака, когато детето порасне, тогава, ако намери за добре, да развие висшия душевен живот в себе си, тогава да определи своето отношение към безкрайния живот? Висшият душевен живот трябва да се развие именно през втория период, понеже този е периодът, в който чувството на благоговение е в подем, и ако се пропусне този период, пропуснатото мъчно може да се догони. Кои са методите, чрез които може да се развие висшият душевен живот през втория образователен период? Чрез общение с природата
към текста >>

Ако мислят с модерни педагогически методи да организират училището на нови основи, но без да приложат методите за събуждане висш душевен живот у детето, в края на краищата ще има големи разочарования.
То рухва даже още веднага след съграждането му. Защо? Защото другите сили - знание, мисъл, памет и пр. - не раздвижват всички детски сили. Те привеждат в активност само някои по-повърхностни сили на детската природа, а глъбините й остават незасегнати. А висшият душевен живот има силата да трансформира, да раздвижи целия човек. Ако мислят с модерни педагогически методи да организират училището на нови основи, но без да приложат методите за събуждане висш душевен живот у детето, в края на краищата ще има големи разочарования. Някой би могъл да каже: Не може ли да се чака, когато детето порасне, тогава, ако намери за добре, да развие висшия душевен живот в себе си, тогава да определи своето отношение към безкрайния живот? Висшият душевен живот трябва да се развие именно през втория период, понеже този е периодът, в който чувството на благоговение е в подем, и ако се пропусне този период, пропуснатото мъчно може да се догони. Кои са методите, чрез които може да се развие висшият душевен живот през втория образователен период? Чрез общение с природата Когато човек обикне природата, когато влезе в интимно общение с нея, тогава безкрайният живот, разлян в природата, почва да му се разкрива и той изпитва благоговение и възторг пред великото, което работи в нея.
към текста >>

Някой би могъл да каже: Не може ли да се чака, когато детето порасне, тогава, ако намери за добре, да развие висшия душевен живот в себе си, тогава да определи своето отношение към безкрайния живот?
Защото другите сили - знание, мисъл, памет и пр. - не раздвижват всички детски сили. Те привеждат в активност само някои по-повърхностни сили на детската природа, а глъбините й остават незасегнати. А висшият душевен живот има силата да трансформира, да раздвижи целия човек. Ако мислят с модерни педагогически методи да организират училището на нови основи, но без да приложат методите за събуждане висш душевен живот у детето, в края на краищата ще има големи разочарования. Някой би могъл да каже: Не може ли да се чака, когато детето порасне, тогава, ако намери за добре, да развие висшия душевен живот в себе си, тогава да определи своето отношение към безкрайния живот? Висшият душевен живот трябва да се развие именно през втория период, понеже този е периодът, в който чувството на благоговение е в подем, и ако се пропусне този период, пропуснатото мъчно може да се догони. Кои са методите, чрез които може да се развие висшият душевен живот през втория образователен период? Чрез общение с природата Когато човек обикне природата, когато влезе в интимно общение с нея, тогава безкрайният живот, разлян в природата, почва да му се разкрива и той изпитва благоговение и възторг пред великото, което работи в нея. Той вижда великата хармония и разумност, които царят в природата, вниква в мъдрото устройство на цветята, дърветата, звездния свят, цени тая красота, хармония и мъдрост, разляни в природата.
към текста >>

Висшият душевен живот трябва да се развие именно през втория период, понеже този е периодът, в който чувството на благоговение е в подем, и ако се пропусне този период, пропуснатото мъчно може да се догони.
- не раздвижват всички детски сили. Те привеждат в активност само някои по-повърхностни сили на детската природа, а глъбините й остават незасегнати. А висшият душевен живот има силата да трансформира, да раздвижи целия човек. Ако мислят с модерни педагогически методи да организират училището на нови основи, но без да приложат методите за събуждане висш душевен живот у детето, в края на краищата ще има големи разочарования. Някой би могъл да каже: Не може ли да се чака, когато детето порасне, тогава, ако намери за добре, да развие висшия душевен живот в себе си, тогава да определи своето отношение към безкрайния живот? Висшият душевен живот трябва да се развие именно през втория период, понеже този е периодът, в който чувството на благоговение е в подем, и ако се пропусне този период, пропуснатото мъчно може да се догони. Кои са методите, чрез които може да се развие висшият душевен живот през втория образователен период? Чрез общение с природата Когато човек обикне природата, когато влезе в интимно общение с нея, тогава безкрайният живот, разлян в природата, почва да му се разкрива и той изпитва благоговение и възторг пред великото, което работи в нея. Той вижда великата хармония и разумност, които царят в природата, вниква в мъдрото устройство на цветята, дърветата, звездния свят, цени тая красота, хармония и мъдрост, разляни в природата. Това е вече посаждане на висшия душевен живот в него.
към текста >>

Кои са методите, чрез които може да се развие висшият душевен живот през втория образователен период?
Те привеждат в активност само някои по-повърхностни сили на детската природа, а глъбините й остават незасегнати. А висшият душевен живот има силата да трансформира, да раздвижи целия човек. Ако мислят с модерни педагогически методи да организират училището на нови основи, но без да приложат методите за събуждане висш душевен живот у детето, в края на краищата ще има големи разочарования. Някой би могъл да каже: Не може ли да се чака, когато детето порасне, тогава, ако намери за добре, да развие висшия душевен живот в себе си, тогава да определи своето отношение към безкрайния живот? Висшият душевен живот трябва да се развие именно през втория период, понеже този е периодът, в който чувството на благоговение е в подем, и ако се пропусне този период, пропуснатото мъчно може да се догони. Кои са методите, чрез които може да се развие висшият душевен живот през втория образователен период? Чрез общение с природата Когато човек обикне природата, когато влезе в интимно общение с нея, тогава безкрайният живот, разлян в природата, почва да му се разкрива и той изпитва благоговение и възторг пред великото, което работи в нея. Той вижда великата хармония и разумност, които царят в природата, вниква в мъдрото устройство на цветята, дърветата, звездния свят, цени тая красота, хармония и мъдрост, разляни в природата. Това е вече посаждане на висшия душевен живот в него. Учителят казва: „Излезте рано сутринта през пролетта, когато природата се събужда, когато цветята цъфтят и се вдълбочете в себе си, за да чуете тихия говор на Безграничния.
към текста >>

Когато човек обикне природата, когато влезе в интимно общение с нея, тогава безкрайният живот, разлян в природата, почва да му се разкрива и той изпитва благоговение и възторг пред великото, което работи в нея.
Ако мислят с модерни педагогически методи да организират училището на нови основи, но без да приложат методите за събуждане висш душевен живот у детето, в края на краищата ще има големи разочарования. Някой би могъл да каже: Не може ли да се чака, когато детето порасне, тогава, ако намери за добре, да развие висшия душевен живот в себе си, тогава да определи своето отношение към безкрайния живот? Висшият душевен живот трябва да се развие именно през втория период, понеже този е периодът, в който чувството на благоговение е в подем, и ако се пропусне този период, пропуснатото мъчно може да се догони. Кои са методите, чрез които може да се развие висшият душевен живот през втория образователен период? Чрез общение с природата Когато човек обикне природата, когато влезе в интимно общение с нея, тогава безкрайният живот, разлян в природата, почва да му се разкрива и той изпитва благоговение и възторг пред великото, което работи в нея. Той вижда великата хармония и разумност, които царят в природата, вниква в мъдрото устройство на цветята, дърветата, звездния свят, цени тая красота, хармония и мъдрост, разляни в природата. Това е вече посаждане на висшия душевен живот в него. Учителят казва: „Излезте рано сутринта през пролетта, когато природата се събужда, когато цветята цъфтят и се вдълбочете в себе си, за да чуете тихия говор на Безграничния. Ако отидете в гората, ще чуете тихото шумолене на листата, което се излива в нежна приятна мелодия.” Могат да се използват известни аналогии.
към текста >>

Това е вече посаждане на висшия душевен живот в него.
Висшият душевен живот трябва да се развие именно през втория период, понеже този е периодът, в който чувството на благоговение е в подем, и ако се пропусне този период, пропуснатото мъчно може да се догони. Кои са методите, чрез които може да се развие висшият душевен живот през втория образователен период? Чрез общение с природата Когато човек обикне природата, когато влезе в интимно общение с нея, тогава безкрайният живот, разлян в природата, почва да му се разкрива и той изпитва благоговение и възторг пред великото, което работи в нея. Той вижда великата хармония и разумност, които царят в природата, вниква в мъдрото устройство на цветята, дърветата, звездния свят, цени тая красота, хармония и мъдрост, разляни в природата. Това е вече посаждане на висшия душевен живот в него. Учителят казва: „Излезте рано сутринта през пролетта, когато природата се събужда, когато цветята цъфтят и се вдълбочете в себе си, за да чуете тихия говор на Безграничния. Ако отидете в гората, ще чуете тихото шумолене на листата, което се излива в нежна приятна мелодия.” Могат да се използват известни аналогии. Ще се заведе детето в една фабрика, за да види, какъв ред царува там, как правилно работят всички машини и ще му се каже: „Кой всажда този ред в работата на тия машини? ” То ще каже: „Машинистът.” Ще го запитаме „Няма ли чуден ред и в природата, в движението на звездите, в смените на луната, в цъфтежа на цветята, в зреенето на плодовете, в изворите, във вятъра, в дъжда?
към текста >>

събужда възвишената детска природа.
” То ще каже: „Машинистът.” Ще го запитаме „Няма ли чуден ред и в природата, в движението на звездите, в смените на луната, в цъфтежа на цветята, в зреенето на плодовете, в изворите, във вятъра, в дъжда? ” То ще каже „Да.” Ще го запитаме „Нощем машините не могат да работят без машиниста, тогава има ли едно Разумно Начало, което да стои зад целия този ред в природата? ” Чрез благодарността Както през първия период, така и през втория, благодарността на детето за всички блага, с които разумната природа го е заобиколила: цветя, плодове, въздух, вода, слънце, планини, звезди и пр. събужда възвишената детска природа. Тая благодарност на детето към Великото Разумно Начало на света за всичко, това е пак метод за събуждане висшия душевен живот у детето. Чрез любовта Любовта внася подем и разцвет на всички сили на човешкия дух. Тя прави човека способен да дойде до прозрението на единството в света на отделните факти до прозрението на Великото Разумно Начало в света. По този начин любовта събужда у човека висшия душевен живот.
към текста >>

Тая благодарност на детето към Великото Разумно Начало на света за всичко, това е пак метод за събуждане висшия душевен живот у детето.
” То ще каже „Да.” Ще го запитаме „Нощем машините не могат да работят без машиниста, тогава има ли едно Разумно Начало, което да стои зад целия този ред в природата? ” Чрез благодарността Както през първия период, така и през втория, благодарността на детето за всички блага, с които разумната природа го е заобиколила: цветя, плодове, въздух, вода, слънце, планини, звезди и пр. събужда възвишената детска природа. Тая благодарност на детето към Великото Разумно Начало на света за всичко, това е пак метод за събуждане висшия душевен живот у детето. Чрез любовта Любовта внася подем и разцвет на всички сили на човешкия дух. Тя прави човека способен да дойде до прозрението на единството в света на отделните факти до прозрението на Великото Разумно Начало в света. По този начин любовта събужда у човека висшия душевен живот. Затова Учителят казва: „Щом почнете да любите, вярата ще дойде.
към текста >>

По този начин любовта събужда у човека висшия душевен живот.
събужда възвишената детска природа. Тая благодарност на детето към Великото Разумно Начало на света за всичко, това е пак метод за събуждане висшия душевен живот у детето. Чрез любовта Любовта внася подем и разцвет на всички сили на човешкия дух. Тя прави човека способен да дойде до прозрението на единството в света на отделните факти до прозрението на Великото Разумно Начало в света. По този начин любовта събужда у човека висшия душевен живот. Затова Учителят казва: „Щом почнете да любите, вярата ще дойде. Вярата е резултат на любовта, а надеждата е резултат от вярата. Но има и друг един път, при който надеждата ражда вярата, а вярата - любовта. И двата тия метода тря6ва да се опитат в училището.” За развитието на висшия душевен живот у детето, хубаво е да се излиза от някой конкретен повод, от някоя конкретна случка.
към текста >>

За развитието на висшия душевен живот у детето, хубаво е да се излиза от някой конкретен повод, от някоя конкретна случка.
По този начин любовта събужда у човека висшия душевен живот. Затова Учителят казва: „Щом почнете да любите, вярата ще дойде. Вярата е резултат на любовта, а надеждата е резултат от вярата. Но има и друг един път, при който надеждата ражда вярата, а вярата - любовта. И двата тия метода тря6ва да се опитат в училището.” За развитието на висшия душевен живот у детето, хубаво е да се излиза от някой конкретен повод, от някоя конкретна случка. По някой път може да се използва сюжетът на някой разказ. Например, става дума за някои хора, които са проявили голямо геройство. Тогава се разглежда въпросът: Кое дава най-голяма сила за самоотричане и геройство. И ще се констатира, че вярата е най-големият извор на сила за това. За да се свърже отношението на детето към природата и към Великото Разумно Начало в света с нещо конкретно, реално, Учителят дава следното упътване: „За да добие детето правилно отношение към природата, излиза се от майката, а за да добие правилно отношение към Разумното Начало, се излиза от бащата.” Термините баща и майка са добре познати на детето, и затова полезно е да се излиза с тях, за да разбере детето своето отношение към природата и Разумното Начало в света.
към текста >>

78. Ново отношение към природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Поетичните души с дълбока интуиция чувстват този вътрешен живот на природата.
Обаче, във всяка форма, колкото и малка да е тя, има толкова интелигентност, колкото и в човешкото естество, само че не проявена по същия начин. Нека съвременните хора, които отричат всяка интелигентност на малките същества, погледнат на тези малки мидички и видят, каква форма, какви дрехи имат те и колко хубаво са полирани! Как ще си обясните всичко това? Ще кажете, че това е инстинкт, че това е природа. Разумността не е инстинкт.” Поетичните души с дълбока интуиция чувстват този вътрешен живот на природата. Те го долавят зад света на формите. Например, това може да се види в романа „Глупецът” от Келерман. Морис Метерлинк в книгата си „Душата на цветята” говори за разумността, която прониква растенията. Той я е доловил чрез множество наблюдения върху разни растения и казва така: „Искам само да напомня за някои факти, които отдавна са известни на всички ботаници. Не съм направил никакво ново откритие, и моята скромна роля се изчерпва с някои прости наблюдения.
към текста >>

Може да се напише дебела книга за душата на цветята, както е написана за ума на животните.
Нека спомена и за растението паячна къклица Nigella arbensis. Цветовете му са нежносини, красиви, както някои цветчета по старите картини. Тичинките са много по-ниски от муцунките на пестиците. В един определен момент, когато окапят венечните листа, петте пестици се навеждат със симетрични движения на пет страни и се допират до тичинките, за да вземат прашец от тях. Тук виждаме изобилно това, на което не си се надявал. Може да се напише дебела книга за душата на цветята, както е написана за ума на животните. Никога няма да забравя примера с едно великолепно стогодишно лаврово дърво. По неговото измъчено и болезнено извито стъбло беше написана драмата на неговия труден и упорит живот. Една птица или вятърът - господари на неговата съдба - бяха донесли семенцето на една скала, която отвесно се спущаше надолу. Там беше поникнало дървото, 200 метра над планинската вода, недостъпно и самотно, сред нажежени, безплодни скали. В първо време то бе изпратило своите слепи корени за дълго и мъчително търсене на вода и почва.
към текста >>

По неговото измъчено и болезнено извито стъбло беше написана драмата на неговия труден и упорит живот.
Тичинките са много по-ниски от муцунките на пестиците. В един определен момент, когато окапят венечните листа, петте пестици се навеждат със симетрични движения на пет страни и се допират до тичинките, за да вземат прашец от тях. Тук виждаме изобилно това, на което не си се надявал. Може да се напише дебела книга за душата на цветята, както е написана за ума на животните. Никога няма да забравя примера с едно великолепно стогодишно лаврово дърво. По неговото измъчено и болезнено извито стъбло беше написана драмата на неговия труден и упорит живот. Една птица или вятърът - господари на неговата съдба - бяха донесли семенцето на една скала, която отвесно се спущаше надолу. Там беше поникнало дървото, 200 метра над планинската вода, недостъпно и самотно, сред нажежени, безплодни скали. В първо време то бе изпратило своите слепи корени за дълго и мъчително търсене на вода и почва. Но това растение по наследствен начин можеше да се справи с тая задача, защото е един вид, който познава южната суша. Но сега дръвчето имаше да разреши един много по-сериозен и неочакван проблем: то се намираше на една отвесна скала, тъй че неговите върхове вместо да растат към небето, се наклоняваха към пропастта.
към текста >>

Също и в книгите „Животът на пчелите” и „Животът на термитите” Метерлинк описва великата разумност, която царува в тяхното общежитие, разумност, която изглежда непонятна за хората в много отношения.
В първо време то бе изпратило своите слепи корени за дълго и мъчително търсене на вода и почва. Но това растение по наследствен начин можеше да се справи с тая задача, защото е един вид, който познава южната суша. Но сега дръвчето имаше да разреши един много по-сериозен и неочакван проблем: то се намираше на една отвесна скала, тъй че неговите върхове вместо да растат към небето, се наклоняваха към пропастта. Значи дървото трябваше, въпреки голямата си тежест, да се доближи до скалите, да извие стъблото си. И след това дървото изпрати, не знам от кой инстинкт вдъхновено, два яки корена, които излизаха над извитото място на стъблото, за да се заловят на гранитната скала.” Също и в книгите „Животът на пчелите” и „Животът на термитите” Метерлинк описва великата разумност, която царува в тяхното общежитие, разумност, която изглежда непонятна за хората в много отношения. Чрез факти, изложени в тия книги, човек влиза в досег с една вътрешна велика разумна страна на природата. Интересна е в това отношение и книгата на Жорж Дюамел, член на френската академия: „Fables de mon jardin”/1906/. Той разглежда цветята като същества, които имат свои скърби и радости, свои копнежи и мечти, те могат да обичат и да се привързват. Той се разговаря с тях. Най-новите научни изследвания са установили опитно това, което поетични души долавят със своята интуиция.
към текста >>

Някои се стремят да обяснят живота механически.
Най-новите научни изследвания са установили опитно това, което поетични души долавят със своята интуиция. Днешната биология със своите нови факти вече доказва съществуването на психичното в организма, между другото и в растенията. У хидрата, ако се откъсне основата й и се присади на горния край, дето са пипалата, присадената част ще си образува нови уста и венец от пипала. Присадената част, която образува устата, по-рано е била основата на хидрата. Този опит между многото други, които привеждат новите експериментатори в биологията, доказва целесъобразното изменение на поляритета. Някои се стремят да обяснят живота механически. Чрез разните опити на Бючли, Квинке, Румблер и пр. искат да получат по физикохимичен начин същите явления, които срещаме в живата клетка, в живия организъм. Обаче това е напразно, понеже в организма има нещо по-висше от механичните процеси. * * * Чрез приложението на трудовия принцип в училището детето ще влезе в общение със силите на живата природа.
към текста >>

Тя ще внесе в детето нови сили, нов живот, разцъфтяване на всичките му сили и заложби.
искат да получат по физикохимичен начин същите явления, които срещаме в живата клетка, в живия организъм. Обаче това е напразно, понеже в организма има нещо по-висше от механичните процеси. * * * Чрез приложението на трудовия принцип в училището детето ще влезе в общение със силите на живата природа. По този начин ще стане една обмяна между тях. Тя ще внесе в детето нови сили, нов живот, разцъфтяване на всичките му сили и заложби. Общението на детето с природата, вливането на изобилния й живот в детския организъм и в детската душа ще направи детето жизнерадостно, жизнеспособно, работоспособно, със стремеж към възвишеното и красивото. Но за да стане това, нужно е ново отношение към природата. По този въпрос Учителят казва: „Мнозина нямат методи, как да изучават природата. Те я изучават много механически. Механичното изучаване на природата, без да разбира човек вътрешната, духовната й страна, го огрубява.” Защо детето огрубява, когато влиза в общение само с материалната страна на природата?
към текста >>

Общението на детето с природата, вливането на изобилния й живот в детския организъм и в детската душа ще направи детето жизнерадостно, жизнеспособно, работоспособно, със стремеж към възвишеното и красивото.
Обаче това е напразно, понеже в организма има нещо по-висше от механичните процеси. * * * Чрез приложението на трудовия принцип в училището детето ще влезе в общение със силите на живата природа. По този начин ще стане една обмяна между тях. Тя ще внесе в детето нови сили, нов живот, разцъфтяване на всичките му сили и заложби. Общението на детето с природата, вливането на изобилния й живот в детския организъм и в детската душа ще направи детето жизнерадостно, жизнеспособно, работоспособно, със стремеж към възвишеното и красивото. Но за да стане това, нужно е ново отношение към природата. По този въпрос Учителят казва: „Мнозина нямат методи, как да изучават природата. Те я изучават много механически. Механичното изучаване на природата, без да разбира човек вътрешната, духовната й страна, го огрубява.” Защо детето огрубява, когато влиза в общение само с материалната страна на природата? Защото се засягат само известни сили на душата, а по-дълбоките й сили остават незасегнати.
към текста >>

Учителят казва: „Детето ще изучава оная степен на вътрешния живот, който паякът, бръмбарът и птицата проявяват в своята дейност.
Само тогава е възможна истинска обмяна между него и природата. И само тогава дейността му ще действа дълбоко обновително върху него. В нашите училища се прилага при обучение по природознание биологичният метод на Шмайл и други. Прилагат този метод повечето в клас, а природата трябва да се изучава не само сред самата нея, но и във връзка с дейността, труда на децата. Значи обучението трябва да се свърже с трудовия принцип, и детето да влезе в по-интимно общение с живата природа. Учителят казва: „Детето ще изучава оная степен на вътрешния живот, който паякът, бръмбарът и птицата проявяват в своята дейност. Врабчето няма да се изучава само по отношение жизнените функции, само по отношение външната страна на живота, но ще се изучава и във връзка със степента на разумното съзнание, което то притежава. Детето да почувства, че това е същество, което усеща глад, жажда, болка, страдание, че то чувства нашата любов, и тя намира отглас в него. Тогава то ще може да разбере животните и растенията и да ги обикне. Значи от формата и жизнените функции ще се издигне до съзнанието им.” Ето един от методите, които Учителят препоръчва, за свързването на децата с разумните сили в природата: „На детето можете да му покажете, че има разумност в природата.
към текста >>

Врабчето няма да се изучава само по отношение жизнените функции, само по отношение външната страна на живота, но ще се изучава и във връзка със степента на разумното съзнание, което то притежава.
И само тогава дейността му ще действа дълбоко обновително върху него. В нашите училища се прилага при обучение по природознание биологичният метод на Шмайл и други. Прилагат този метод повечето в клас, а природата трябва да се изучава не само сред самата нея, но и във връзка с дейността, труда на децата. Значи обучението трябва да се свърже с трудовия принцип, и детето да влезе в по-интимно общение с живата природа. Учителят казва: „Детето ще изучава оная степен на вътрешния живот, който паякът, бръмбарът и птицата проявяват в своята дейност. Врабчето няма да се изучава само по отношение жизнените функции, само по отношение външната страна на живота, но ще се изучава и във връзка със степента на разумното съзнание, което то притежава. Детето да почувства, че това е същество, което усеща глад, жажда, болка, страдание, че то чувства нашата любов, и тя намира отглас в него. Тогава то ще може да разбере животните и растенията и да ги обикне. Значи от формата и жизнените функции ще се издигне до съзнанието им.” Ето един от методите, които Учителят препоръчва, за свързването на децата с разумните сили в природата: „На детето можете да му покажете, че има разумност в природата. Можете да напишете на плочата или на хартията един шестоъгълник, петоъгълник, четириъгълник, и ще го попитате: Тия линии сами ли дойдоха върху листа хартия?
към текста >>

Тогава то ще може да разбере животните и растенията и да ги обикне.
Прилагат този метод повечето в клас, а природата трябва да се изучава не само сред самата нея, но и във връзка с дейността, труда на децата. Значи обучението трябва да се свърже с трудовия принцип, и детето да влезе в по-интимно общение с живата природа. Учителят казва: „Детето ще изучава оная степен на вътрешния живот, който паякът, бръмбарът и птицата проявяват в своята дейност. Врабчето няма да се изучава само по отношение жизнените функции, само по отношение външната страна на живота, но ще се изучава и във връзка със степента на разумното съзнание, което то притежава. Детето да почувства, че това е същество, което усеща глад, жажда, болка, страдание, че то чувства нашата любов, и тя намира отглас в него. Тогава то ще може да разбере животните и растенията и да ги обикне. Значи от формата и жизнените функции ще се издигне до съзнанието им.” Ето един от методите, които Учителят препоръчва, за свързването на децата с разумните сили в природата: „На детето можете да му покажете, че има разумност в природата. Можете да напишете на плочата или на хартията един шестоъгълник, петоъгълник, четириъгълник, и ще го попитате: Тия линии сами ли дойдоха върху листа хартия? Детето ще каже: Човек ги написа. Тогава ще го попитате: А кой постави на цветето тая форма?
към текста >>

Детето инстинктивно ще се добере до вътрешния живот на цветенцето.
Трябва да се покаже, че във всички създания - цветя, насекоми, птици - има съзнание, специфично съзнание, което постепенно се разширява.” „Заведете детето при някое смазано цветенце и му кажете: Ако ти си това цветенце, ще ти бъде ли приятно? Заведете го при друго цветенце, весело и здраво, и му кажете: Ако си това цветенце, ще ти бъде ли добре? Детето разбира тия аналогии. Така то ще схване, че както ние можем да бъдем добре или зле, така може да бъде и цветенцето. Детето инстинктивно ще се добере до вътрешния живот на цветенцето. После оттам ще преминем към съзнанието на мушичките, птичките и после на човека. При възпитанието на детето не започвайте с камъни, а всякога с това, което се движи: с избора, който избира, с цветето, което расте, с бубулечката, която се движи, с птичките, които хвърчат и пр. Като прекараме съзнанието на детето през извора, цветята, бубулечката, мушичката, птичката и човека, то е приготвено. И у него се заражда морал, у него се събуждат спящите заложби. Детето ще схване, че всички същества чувстват любовта.”
към текста >>

По този начин детето ще се научи да вижда не само формата, да няма механично отношение към растението или животното, но да вижда в цялата природа действието на едно разумно начало, да вижда в мъдрото, целесъобразно устройство на едно цвете, на едно дърво дейността на разумни сили, на едно съзнание на известна степен на развитие, и във всяко едно от тях да вижда нещо родно и близко.
„Кажете на децата, че цветята се радват, че им е приятно, когато ги поливаме. Може да им покажем, как се радва цветето. Заведете го при едно цвете, което не сте поливали 2-3 дена и е започнало да увяхва. И ще му кажете: Ела да видиш, как ще се радва това цвете, като го полеем. Поливате го, и след малко листата му се съживяват.” По този начин детето ще се научи да вижда не само формата, да няма механично отношение към растението или животното, но да вижда в цялата природа действието на едно разумно начало, да вижда в мъдрото, целесъобразно устройство на едно цвете, на едно дърво дейността на разумни сили, на едно съзнание на известна степен на развитие, и във всяко едно от тях да вижда нещо родно и близко. Учителят казва: „Ако иска човек да стане културен, трябва да започне от растенията! Да не се мисли, че у тях няма съзнание. Като минавате покрай някое дърво, спрете се под неговата сянка, помилвайте го малко и кажете: Колко е хубаво при тебе, под твоята сянка! Някои казват: Аз работя духовно. Нека другите да работят физически.
към текста >>

Детето не трябва да се ограничава само с формата, а трябва да долови зад материалното пулса на самия живот, вътрешния живот на природата.
Не, всичко в света е свързано. Когато човек посади в Земята три царевични зърна, да не ги счита, че са мъртви същества, но да ги наглежда като свои малки братчета. Като отива човек при някоя слива или ябълка, да се спре при тях. Те не трябва да са мъртви за него, а живи същества, които ще помилва и ще им каже: Доволни ли сте? ” Детето не трябва да се ограничава само с формата, а трябва да долови зад материалното пулса на самия живот, вътрешния живот на природата. Ако е въпрос за изучаване само на материалните форми и процеси, тогава по-добре нека се задоволим с откъснати растения, донесени в клас, или с учебника. С изучаване живота сред самата природа детето трябва да се сближи с вътрешния й живот. Детето ще схване цветето като живо същество със своя особен вътрешен живот. С какво чувство ще бъде тогава изпълнено то, когато разкопава около растението, когато го полива! Тогава то ще чувства, че това е добро за растението, а когато види някое увяхнало растение, ще чувства, че то страда.
към текста >>

С изучаване живота сред самата природа детето трябва да се сближи с вътрешния й живот.
Като отива човек при някоя слива или ябълка, да се спре при тях. Те не трябва да са мъртви за него, а живи същества, които ще помилва и ще им каже: Доволни ли сте? ” Детето не трябва да се ограничава само с формата, а трябва да долови зад материалното пулса на самия живот, вътрешния живот на природата. Ако е въпрос за изучаване само на материалните форми и процеси, тогава по-добре нека се задоволим с откъснати растения, донесени в клас, или с учебника. С изучаване живота сред самата природа детето трябва да се сближи с вътрешния й живот. Детето ще схване цветето като живо същество със своя особен вътрешен живот. С какво чувство ще бъде тогава изпълнено то, когато разкопава около растението, когато го полива! Тогава то ще чувства, че това е добро за растението, а когато види някое увяхнало растение, ще чувства, че то страда. Когато детето сади или полива цветя или дръвчета, ще се научи да ги обича. Учителят казва: „Като видиш, че цветята цъфтят, че реките текат, че слънцето изгрява и пр., ще се подмладиш.
към текста >>

Детето ще схване цветето като живо същество със своя особен вътрешен живот.
Те не трябва да са мъртви за него, а живи същества, които ще помилва и ще им каже: Доволни ли сте? ” Детето не трябва да се ограничава само с формата, а трябва да долови зад материалното пулса на самия живот, вътрешния живот на природата. Ако е въпрос за изучаване само на материалните форми и процеси, тогава по-добре нека се задоволим с откъснати растения, донесени в клас, или с учебника. С изучаване живота сред самата природа детето трябва да се сближи с вътрешния й живот. Детето ще схване цветето като живо същество със своя особен вътрешен живот. С какво чувство ще бъде тогава изпълнено то, когато разкопава около растението, когато го полива! Тогава то ще чувства, че това е добро за растението, а когато види някое увяхнало растение, ще чувства, че то страда. Когато детето сади или полива цветя или дръвчета, ще се научи да ги обича. Учителят казва: „Като видиш, че цветята цъфтят, че реките текат, че слънцето изгрява и пр., ще се подмладиш. Слънцето изгрява.
към текста >>

Всеки по-интимен досег с природата събужда възвишеното в човешката природа.
Цветето е книга, в която великата разумност, която работи в природата, е писала нещо. Отивате при една мушичка и пак правите същото.” Детето чрез влизане в интимно общение с природата при своя труд, ще се възпитава от нея. Всеки обект на разумната природа действа възпитателно върху детето и внася хармония в неговото съзнание. Тя го учи, и той се възпитава и развива. Когато детето се свърже чрез любовта с обектите на разумната природа, то тая разумност, която работи в тях, се влива в него и го учи, възпитава характера му, внася в него светлина, подтик и му дава знание. Всеки по-интимен досег с природата събужда възвишеното в човешката природа. Учителят казва: „В който дом има много цветя, там хората не се карат.” Всичко в природата има дълбок смисъл, разумно предназначение. Нейните методи са ценни и имат голямо образователно значение за детето. Детският труд сред природата е едно хубаво условие, за да бъде възпитавано детето от една страна чрез труда и от друга страна от самата природа. Каква мъдрост виждаме разлята навсякъде в природата! Дъбът с хиляди коренчета, пуснати в земята, тегли сокове и хранителни материали, други материали черпи от въздуха и с помощта на слънчевата енергия и той гради клетка по клетка с векове своето стройно тяло.
към текста >>

Един велик живот минава през всички форми в природата.
Какви химици са цветята! Те правят това, което още човек не може да направи. Цветето взима някои вещества от почвата, други от въздуха и чрез слънчевата енергия ги свързва и създава тези чудни форми, краски и ухания! Растението знае действието на киселините. Когато корените му срещнат в почвата някое твърдо вещество, нужно на растението, те изпущат киселини които го разтварят и после го приемат. Един велик живот минава през всички форми в природата. И той учи и възпитава много повече, отколкото хиляди морализирания. Общуването на детето с цветята, изворите, плодовете, ще внесе много повече у него, отколкото всекидневните морализирания. Цветята и плодовете възпитават детето не само със своята красива форма и своите краски, но и чрез общението на детето с онзи велик живот, който минава през тях и през всички други форми. Чистотата, хармонията, силите, които работят в цветята в плодовете и пр. събуждат красивото в човешката душа.
към текста >>

Цветята и плодовете възпитават детето не само със своята красива форма и своите краски, но и чрез общението на детето с онзи велик живот, който минава през тях и през всички други форми.
Растението знае действието на киселините. Когато корените му срещнат в почвата някое твърдо вещество, нужно на растението, те изпущат киселини които го разтварят и после го приемат. Един велик живот минава през всички форми в природата. И той учи и възпитава много повече, отколкото хиляди морализирания. Общуването на детето с цветята, изворите, плодовете, ще внесе много повече у него, отколкото всекидневните морализирания. Цветята и плодовете възпитават детето не само със своята красива форма и своите краски, но и чрез общението на детето с онзи велик живот, който минава през тях и през всички други форми. Чистотата, хармонията, силите, които работят в цветята в плодовете и пр. събуждат красивото в човешката душа. Следните думи на Прентис Мълфорд много добре характеризират този нов дух, това ново отношение към природата: „Ние дишаме това, което се излъчва непрекъснато от дърветата, от скалите, от птичките, от всяка форма на безкрайното. Това изцерява и възобновява! То е нещо повече от въздух!
към текста >>

Някаква психическа сила, която блика от живота на всемира.
Чистотата, хармонията, силите, които работят в цветята в плодовете и пр. събуждат красивото в човешката душа. Следните думи на Прентис Мълфорд много добре характеризират този нов дух, това ново отношение към природата: „Ние дишаме това, което се излъчва непрекъснато от дърветата, от скалите, от птичките, от всяка форма на безкрайното. Това изцерява и възобновява! То е нещо повече от въздух! Някаква психическа сила, която блика от живота на всемира. Щастлив е онзи, който чувства жива, силна и дълбока обич към дърветата, птичките и другите животни, който ги чувства сродни със себе си и знае, че и те в замяна на неговата обич му подаряват нещо много ценно. Всичко живо се движи по симпатии и антипатии. Ние представяме една част от безкрайното съзнание, дърветата - друга. Обичта пък е невидим елемент, „живата вода” в света, която тече в големи вълни във всемира и обхваща невидимо всички нас. Дървото е една жива мисъл на Бога.
към текста >>

Щастлив е онзи, който чувства жива, силна и дълбока обич към дърветата, птичките и другите животни, който ги чувства сродни със себе си и знае, че и те в замяна на неговата обич му подаряват нещо много ценно.
събуждат красивото в човешката душа. Следните думи на Прентис Мълфорд много добре характеризират този нов дух, това ново отношение към природата: „Ние дишаме това, което се излъчва непрекъснато от дърветата, от скалите, от птичките, от всяка форма на безкрайното. Това изцерява и възобновява! То е нещо повече от въздух! Някаква психическа сила, която блика от живота на всемира. Щастлив е онзи, който чувства жива, силна и дълбока обич към дърветата, птичките и другите животни, който ги чувства сродни със себе си и знае, че и те в замяна на неговата обич му подаряват нещо много ценно. Всичко живо се движи по симпатии и антипатии. Ние представяме една част от безкрайното съзнание, дърветата - друга. Обичта пък е невидим елемент, „живата вода” в света, която тече в големи вълни във всемира и обхваща невидимо всички нас. Дървото е една жива мисъл на Бога. Една мисъл, която заслужава нашето внимание.
към текста >>

Искаме нов живот и нова радост.
Една мисъл, която заслужава нашето внимание. В него се крие една форма на мъдростта, която нам може би липсва - която ние още не сме постигнали. Нам е нужна тая мъдрост, защото всяко вярно схващане докарва мощ: а нам е нужна мощ, за да се сдобием с по-чисти, по-красиви и по-здрави тела. Ние искаме в края на краищата да се отървем от болестите. Имаме нужда от по-леки сърца и по-весел дух! Искаме нов живот и нова радост. Могат ли дърветата да ни дадат всичко това? Те могат да ни подпомогнат тогава, когато сполучим да вникнем в техния дух, когато все повече и повече схванем оная частица от безкрайната сила, която е изразена в тях. Когато гледаме на дърветата като на материали за горене или за правене на бъчви, малко ще получим от техния живот. Който действително е достигнал до там, да обича мировото съзнание във всяка негова форма, ще получи в замяна на тая обич един елемент, който е проникнат с оная премъдрост, която се включва в тая именно форма и чийто жив образ представлява тя. Всяка от тия форми на живота има свой специален вид сила, която по симпатия се пренася в нас.
към текста >>

Когато гледаме на дърветата като на материали за горене или за правене на бъчви, малко ще получим от техния живот.
Ние искаме в края на краищата да се отървем от болестите. Имаме нужда от по-леки сърца и по-весел дух! Искаме нов живот и нова радост. Могат ли дърветата да ни дадат всичко това? Те могат да ни подпомогнат тогава, когато сполучим да вникнем в техния дух, когато все повече и повече схванем оная частица от безкрайната сила, която е изразена в тях. Когато гледаме на дърветата като на материали за горене или за правене на бъчви, малко ще получим от техния живот. Който действително е достигнал до там, да обича мировото съзнание във всяка негова форма, ще получи в замяна на тая обич един елемент, който е проникнат с оная премъдрост, която се включва в тая именно форма и чийто жив образ представлява тя. Всяка от тия форми на живота има свой специален вид сила, която по симпатия се пренася в нас. Любов обаче получава само тоя, който дава любов! Ние можем да извлечем от безкрайното толкова обич, колкото ние даваме като обичаме всяка форма на безкрайното - било то храст, плодове, някое насекомо или птичка. Тогава частта от безкрайното, която съставлява цялата светлина, от благодарност ще премине в нас.”[1]
към текста >>

Всяка от тия форми на живота има свой специален вид сила, която по симпатия се пренася в нас.
Искаме нов живот и нова радост. Могат ли дърветата да ни дадат всичко това? Те могат да ни подпомогнат тогава, когато сполучим да вникнем в техния дух, когато все повече и повече схванем оная частица от безкрайната сила, която е изразена в тях. Когато гледаме на дърветата като на материали за горене или за правене на бъчви, малко ще получим от техния живот. Който действително е достигнал до там, да обича мировото съзнание във всяка негова форма, ще получи в замяна на тая обич един елемент, който е проникнат с оная премъдрост, която се включва в тая именно форма и чийто жив образ представлява тя. Всяка от тия форми на живота има свой специален вид сила, която по симпатия се пренася в нас. Любов обаче получава само тоя, който дава любов! Ние можем да извлечем от безкрайното толкова обич, колкото ние даваме като обичаме всяка форма на безкрайното - било то храст, плодове, някое насекомо или птичка. Тогава частта от безкрайното, която съставлява цялата светлина, от благодарност ще премине в нас.”[1] Джон Ръскин казва: „Съзнанието на прекрасното и любовта към прекрасното в природата води непременно към съзнанието на прекрасното в моралния свят.” От българските педагози най-много се приближава до това схващане Виолино Примо.
към текста >>

За да се види, какво дълбоко прозрение има той за обмяната между човека и великия живот в природата и за образователното значение на тая обмяна, ще приведа следните негови думи:
Любов обаче получава само тоя, който дава любов! Ние можем да извлечем от безкрайното толкова обич, колкото ние даваме като обичаме всяка форма на безкрайното - било то храст, плодове, някое насекомо или птичка. Тогава частта от безкрайното, която съставлява цялата светлина, от благодарност ще премине в нас.”[1] Джон Ръскин казва: „Съзнанието на прекрасното и любовта към прекрасното в природата води непременно към съзнанието на прекрасното в моралния свят.” От българските педагози най-много се приближава до това схващане Виолино Примо. За да се види, какво дълбоко прозрение има той за обмяната между човека и великия живот в природата и за образователното значение на тая обмяна, ще приведа следните негови думи: „След дълго скитане излязох на една чудна поляна с най-благоуханни пресни треви, изпъстрена като килим с такива хубави горски цветя, каквито никога не бях виждал. От всякъде седяха изправени като стража грамадни буки. Кръшното чуруликане на чучулигата, сладкото завиване на славея, бръмченето на пчелите, цвърченето на щурци и всякакви бубулечици, всичко това се смесваше с хайдушката песен на Балкана. Всичко около нас сякаш бе оживяло. Планините, горите, тревите, цветята, дори и най-малката прашинка, всичко живее, но си живее свой живот, който никой не знае.
към текста >>

Планините, горите, тревите, цветята, дори и най-малката прашинка, всичко живее, но си живее свой живот, който никой не знае.
За да се види, какво дълбоко прозрение има той за обмяната между човека и великия живот в природата и за образователното значение на тая обмяна, ще приведа следните негови думи: „След дълго скитане излязох на една чудна поляна с най-благоуханни пресни треви, изпъстрена като килим с такива хубави горски цветя, каквито никога не бях виждал. От всякъде седяха изправени като стража грамадни буки. Кръшното чуруликане на чучулигата, сладкото завиване на славея, бръмченето на пчелите, цвърченето на щурци и всякакви бубулечици, всичко това се смесваше с хайдушката песен на Балкана. Всичко около нас сякаш бе оживяло. Планините, горите, тревите, цветята, дори и най-малката прашинка, всичко живее, но си живее свой живот, който никой не знае. Децата, с които бях излязъл на разходка, казаха: „Да поседим и да погледаме.” Тези думи всичко ми казаха. Целта ми беше постигната. Самовдълбочаването бе настъпило! Не е въпрос само за развиване на детското въображение, не и само за вдъхване обич към природата. Трябва да се извикат на живот чувства, за които ние нямаме думи.
към текста >>

Трябва да се извикат на живот чувства, за които ние нямаме думи.
Планините, горите, тревите, цветята, дори и най-малката прашинка, всичко живее, но си живее свой живот, който никой не знае. Децата, с които бях излязъл на разходка, казаха: „Да поседим и да погледаме.” Тези думи всичко ми казаха. Целта ми беше постигната. Самовдълбочаването бе настъпило! Не е въпрос само за развиване на детското въображение, не и само за вдъхване обич към природата. Трябва да се извикат на живот чувства, за които ние нямаме думи. Такова настроение е далеч от възторга, радостта и възхищението. Индивидуалната душа се слива с мировата душа, защото в такива моменти в душата вземат надмощие чувствата на безконечното, великото. Душата се стреми да схване вътрешния живот на вселената. Това е най-грандиозното съзерцание, каквото може да има човешката душа. Това е то най-висшата точка на самосъзнанието и само-вдълбочаването.
към текста >>

Душата се стреми да схване вътрешния живот на вселената.
Самовдълбочаването бе настъпило! Не е въпрос само за развиване на детското въображение, не и само за вдъхване обич към природата. Трябва да се извикат на живот чувства, за които ние нямаме думи. Такова настроение е далеч от възторга, радостта и възхищението. Индивидуалната душа се слива с мировата душа, защото в такива моменти в душата вземат надмощие чувствата на безконечното, великото. Душата се стреми да схване вътрешния живот на вселената. Това е най-грандиозното съзерцание, каквото може да има човешката душа. Това е то най-висшата точка на самосъзнанието и само-вдълбочаването. Само този вътрешен живот е спасил великите люде от дребнавото, делничното и вулгарното. И кой ще ни открие пътя, що води до тия съкровища, заровени някъде на незнаен остров сред безграничния душевен океан! Кой ще ни каже онова могъщо средство, което ще ни раздвижи!
към текста >>

Само този вътрешен живот е спасил великите люде от дребнавото, делничното и вулгарното.
Такова настроение е далеч от възторга, радостта и възхищението. Индивидуалната душа се слива с мировата душа, защото в такива моменти в душата вземат надмощие чувствата на безконечното, великото. Душата се стреми да схване вътрешния живот на вселената. Това е най-грандиозното съзерцание, каквото може да има човешката душа. Това е то най-висшата точка на самосъзнанието и само-вдълбочаването. Само този вътрешен живот е спасил великите люде от дребнавото, делничното и вулгарното. И кой ще ни открие пътя, що води до тия съкровища, заровени някъде на незнаен остров сред безграничния душевен океан! Кой ще ни каже онова могъщо средство, което ще ни раздвижи! Никой друг, освен природата - най-великата художничка! Никакъв страх, че детската душа е неспособна, незряла за това. Идете сред природата да поседите и да погледате.
към текста >>

Чрез интимно общение с природата детето се учи да чувства великия живот, който минава през камъните, цветята, тревите, дърветата, животните, човека и звездите.
Дълго мислете, вещо се подгответе и тогава се решете на първия опит. Аз пак ще повторя: Идете погледайте! ”[2] Общението с природата дава вдъхновение. Най-малкото общение с нея освежава и насърчава. Чрез интимно общение с природата детето се учи да чувства великия живот, който минава през камъните, цветята, тревите, дърветата, животните, човека и звездите. Когато то почувства, че един и същ живот минава през всички, то ще се почувства сродно с тях. Учителят казва: „Изучавайте природата. Черпете сили от нея. Като наблюдаваме извора, сменяваме състоянието си. Когато сте недоволен, отегчен, застанете при един извор и го гледайте.
към текста >>

Когато то почувства, че един и същ живот минава през всички, то ще се почувства сродно с тях.
Аз пак ще повторя: Идете погледайте! ”[2] Общението с природата дава вдъхновение. Най-малкото общение с нея освежава и насърчава. Чрез интимно общение с природата детето се учи да чувства великия живот, който минава през камъните, цветята, тревите, дърветата, животните, човека и звездите. Когато то почувства, че един и същ живот минава през всички, то ще се почувства сродно с тях. Учителят казва: „Изучавайте природата. Черпете сили от нея. Като наблюдаваме извора, сменяваме състоянието си. Когато сте недоволен, отегчен, застанете при един извор и го гледайте. Веднага едно светло състояние ще дойде във вас, ще почувствате прилив на сили, едно обнадеждване ще озари съзнанието ви.
към текста >>

То крие живот в себе си.
Като наблюдаваме извора, сменяваме състоянието си. Когато сте недоволен, отегчен, застанете при един извор и го гледайте. Веднага едно светло състояние ще дойде във вас, ще почувствате прилив на сили, едно обнадеждване ще озари съзнанието ви. И в най-простите наглед работи в природата има скрита красота. В едно житно зърно, например, има красота. То крие живот в себе си. В природата има всички методи. Трябва да се учим от изворите, от камъните, от реките, от плодовете, от скъпоценните камъни. Помиришеш едно цвете. Благодари на Разумното Начало, което работи в природата, и му кажи: „Досега не можех да те виждам, а сега едва надзъртвам, че си в цветенцето.
към текста >>

Това ще отбори нови хоризонти за човешкото творчество, ще внесе нова поезия, нова красота в живота, ще създаде по-благоприятни условия за повдигането на човечеството.
Благодари на Разумното Начало, което работи в природата, и му кажи: „Досега не можех да те виждам, а сега едва надзъртвам, че си в цветенцето. Това е път, който води към любовта! ” В новата епоха човек ще има едно по-близко, по-вътрешно отношение към природата. Това ще отбори нови хоризонти за човешкото творчество, ще внесе нова поезия, нова красота в живота, ще създаде по-благоприятни условия за повдигането на човечеството. Учителят казва: „В духането на вятъра, в течението на реките, в движението на светлината, в проявите на живота се крие езикът на разумната природа. Аз слушам от тях такава отлична реч, каквато не съм слушал и от най-красноречивите оратори в света.” Като влезе в общение с великия неизчерпаем живот на природата, детето ще бъде физически здраво и жизнерадостно чрез изобилния живот, който ще се влее от природата в него. То ще развие своите дарби, ще облагороди своя характер, ще развие своя идеализъм; ще получи нещо слънчево, светло в своя характер. У него ще се развие и вярата, усетът на Разумното Начало, което работи в природата, както у известния немски физик Планк, автор на прочутата квантова теория във физиката.
към текста >>

Учителят казва: „В духането на вятъра, в течението на реките, в движението на светлината, в проявите на живота се крие езикът на разумната природа.
„Досега не можех да те виждам, а сега едва надзъртвам, че си в цветенцето. Това е път, който води към любовта! ” В новата епоха човек ще има едно по-близко, по-вътрешно отношение към природата. Това ще отбори нови хоризонти за човешкото творчество, ще внесе нова поезия, нова красота в живота, ще създаде по-благоприятни условия за повдигането на човечеството. Учителят казва: „В духането на вятъра, в течението на реките, в движението на светлината, в проявите на живота се крие езикът на разумната природа. Аз слушам от тях такава отлична реч, каквато не съм слушал и от най-красноречивите оратори в света.” Като влезе в общение с великия неизчерпаем живот на природата, детето ще бъде физически здраво и жизнерадостно чрез изобилния живот, който ще се влее от природата в него. То ще развие своите дарби, ще облагороди своя характер, ще развие своя идеализъм; ще получи нещо слънчево, светло в своя характер. У него ще се развие и вярата, усетът на Разумното Начало, което работи в природата, както у известния немски физик Планк, автор на прочутата квантова теория във физиката. Чрез интимно общение с природата, чрез изследване на нейните тайни той е дошъл до съзнаването на Разумното, което работи в нея.
към текста >>

Като влезе в общение с великия неизчерпаем живот на природата, детето ще бъде физически здраво и жизнерадостно чрез изобилния живот, който ще се влее от природата в него.
” В новата епоха човек ще има едно по-близко, по-вътрешно отношение към природата. Това ще отбори нови хоризонти за човешкото творчество, ще внесе нова поезия, нова красота в живота, ще създаде по-благоприятни условия за повдигането на човечеството. Учителят казва: „В духането на вятъра, в течението на реките, в движението на светлината, в проявите на живота се крие езикът на разумната природа. Аз слушам от тях такава отлична реч, каквато не съм слушал и от най-красноречивите оратори в света.” Като влезе в общение с великия неизчерпаем живот на природата, детето ще бъде физически здраво и жизнерадостно чрез изобилния живот, който ще се влее от природата в него. То ще развие своите дарби, ще облагороди своя характер, ще развие своя идеализъм; ще получи нещо слънчево, светло в своя характер. У него ще се развие и вярата, усетът на Разумното Начало, което работи в природата, както у известния немски физик Планк, автор на прочутата квантова теория във физиката. Чрез интимно общение с природата, чрез изследване на нейните тайни той е дошъл до съзнаването на Разумното, което работи в нея. [1] Прентис Мълфорд – „Нашите сили и как да ги използваме” [2] Виолино Примо – „В зората на освобождението”
към текста >>

79. ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя ще влее в него нови сили, подем и възторг, за да го научи да запази в себе си до края на живота си нейната младост и свежест.
Нека да го възпитава великата природа. Тя е най-великият педагог. Тя е пълна с велика любов към своите деца. Нейните методи са най-разумни, най-целесъобразни. Детето сред природата ще учи нейните методи и нейния език. Тя ще влее в него нови сили, подем и възторг, за да го научи да запази в себе си до края на живота си нейната младост и свежест. В погледа на детето, израснало в лоното на живата природа, ще има животът и радостта на слънчевите лъчи; то ще има в характера си нещо от щедростта на плодните дървета; ще има в душата си музиката на поточето и симфонията на гората. Така то ще расте като син на майката природа, ще расте в една среда на радост и светлина. Детето трябва да живее в една радостна среда, радостта трябва да бъде за него един велик възпитател, защото при нея се разцъфтяват и крепнат силите на тялото, ума, сърцето и волята; при нея се запазват вътрешното равновесие и хармония; при нея се развива любовта. Така детето в тази радостна, красива обстановка ще крепне, ще се разцъфтят силите му и то ще се чувства едно с камъните, птичките, езерата, изворите, планините, хората и звездите. То ще чувства единството на живота.
към текста >>

В погледа на детето, израснало в лоното на живата природа, ще има животът и радостта на слънчевите лъчи; то ще има в характера си нещо от щедростта на плодните дървета; ще има в душата си музиката на поточето и симфонията на гората.
Тя е най-великият педагог. Тя е пълна с велика любов към своите деца. Нейните методи са най-разумни, най-целесъобразни. Детето сред природата ще учи нейните методи и нейния език. Тя ще влее в него нови сили, подем и възторг, за да го научи да запази в себе си до края на живота си нейната младост и свежест. В погледа на детето, израснало в лоното на живата природа, ще има животът и радостта на слънчевите лъчи; то ще има в характера си нещо от щедростта на плодните дървета; ще има в душата си музиката на поточето и симфонията на гората. Така то ще расте като син на майката природа, ще расте в една среда на радост и светлина. Детето трябва да живее в една радостна среда, радостта трябва да бъде за него един велик възпитател, защото при нея се разцъфтяват и крепнат силите на тялото, ума, сърцето и волята; при нея се запазват вътрешното равновесие и хармония; при нея се развива любовта. Така детето в тази радостна, красива обстановка ще крепне, ще се разцъфтят силите му и то ще се чувства едно с камъните, птичките, езерата, изворите, планините, хората и звездите. То ще чувства единството на живота. Така ще се развие у него един светъл ум, едно любвеобвилно сърце, пълно с дейна любов и дух на служене и на труд.
към текста >>

То ще чувства единството на живота.
Тя ще влее в него нови сили, подем и възторг, за да го научи да запази в себе си до края на живота си нейната младост и свежест. В погледа на детето, израснало в лоното на живата природа, ще има животът и радостта на слънчевите лъчи; то ще има в характера си нещо от щедростта на плодните дървета; ще има в душата си музиката на поточето и симфонията на гората. Така то ще расте като син на майката природа, ще расте в една среда на радост и светлина. Детето трябва да живее в една радостна среда, радостта трябва да бъде за него един велик възпитател, защото при нея се разцъфтяват и крепнат силите на тялото, ума, сърцето и волята; при нея се запазват вътрешното равновесие и хармония; при нея се развива любовта. Така детето в тази радостна, красива обстановка ще крепне, ще се разцъфтят силите му и то ще се чувства едно с камъните, птичките, езерата, изворите, планините, хората и звездите. То ще чувства единството на живота. Така ще се развие у него един светъл ум, едно любвеобвилно сърце, пълно с дейна любов и дух на служене и на труд. Трудът сред природата ще го възпитава. Всички предмети, които то ще вижда около себе си, ще бъдат за него предметно учение, от които детето ще чете великата книга на живота. Всичко, което вижда около себе си, ще го учи. Изворът ще го учи да бъде щедър.
към текста >>

Всички предмети, които то ще вижда около себе си, ще бъдат за него предметно учение, от които детето ще чете великата книга на живота.
Детето трябва да живее в една радостна среда, радостта трябва да бъде за него един велик възпитател, защото при нея се разцъфтяват и крепнат силите на тялото, ума, сърцето и волята; при нея се запазват вътрешното равновесие и хармония; при нея се развива любовта. Така детето в тази радостна, красива обстановка ще крепне, ще се разцъфтят силите му и то ще се чувства едно с камъните, птичките, езерата, изворите, планините, хората и звездите. То ще чувства единството на живота. Така ще се развие у него един светъл ум, едно любвеобвилно сърце, пълно с дейна любов и дух на служене и на труд. Трудът сред природата ще го възпитава. Всички предмети, които то ще вижда около себе си, ще бъдат за него предметно учение, от които детето ще чете великата книга на живота. Всичко, което вижда около себе си, ще го учи. Изворът ще го учи да бъде щедър. Камъните ще го научат да бъде твърд в своите убеждения, в своята воля и характер при постигането на своите цели. Планинският връх ще го научи да даде висок полет на своя дух. Слънчевите лъчи ще го учат да пръска навсякъде живот и любов.
към текста >>

Слънчевите лъчи ще го учат да пръска навсякъде живот и любов.
Всички предмети, които то ще вижда около себе си, ще бъдат за него предметно учение, от които детето ще чете великата книга на живота. Всичко, което вижда около себе си, ще го учи. Изворът ще го учи да бъде щедър. Камъните ще го научат да бъде твърд в своите убеждения, в своята воля и характер при постигането на своите цели. Планинският връх ще го научи да даде висок полет на своя дух. Слънчевите лъчи ще го учат да пръска навсякъде живот и любов. Те ще го учат да прониква навсякъде със своята любов, както те преминават и през най-малката пукнатина, която намират, за да внесат своя живот. Ябълката, крушата, сливата ще го учат да живее за другите, да радва другите с плодовете на своя труд. Птичките ще го учат да бъде музикално като тях, а пеперудата ще го научи да облича ума, сърцето и душата си в красивите дрехи на любовта и мъдростта. Орелът ще го учи духът му да лети към висините, към възвишеното и вечното. Дърветата ще го учат на търпение, а цветята ще го научат да пръска като тях наоколо благоуханието на красиви мисли, чувства, добродетели и на своята любов.
към текста >>

Те ще го учат да прониква навсякъде със своята любов, както те преминават и през най-малката пукнатина, която намират, за да внесат своя живот.
Всичко, което вижда около себе си, ще го учи. Изворът ще го учи да бъде щедър. Камъните ще го научат да бъде твърд в своите убеждения, в своята воля и характер при постигането на своите цели. Планинският връх ще го научи да даде висок полет на своя дух. Слънчевите лъчи ще го учат да пръска навсякъде живот и любов. Те ще го учат да прониква навсякъде със своята любов, както те преминават и през най-малката пукнатина, която намират, за да внесат своя живот. Ябълката, крушата, сливата ще го учат да живее за другите, да радва другите с плодовете на своя труд. Птичките ще го учат да бъде музикално като тях, а пеперудата ще го научи да облича ума, сърцето и душата си в красивите дрехи на любовта и мъдростта. Орелът ще го учи духът му да лети към висините, към възвишеното и вечното. Дърветата ще го учат на търпение, а цветята ще го научат да пръска като тях наоколо благоуханието на красиви мисли, чувства, добродетели и на своята любов. Нека детето да мине през едно златно детство, пълно със слънце, музика, движение и радост.
към текста >>

Орелът ще го учи духът му да лети към висините, към възвишеното и вечното.
Планинският връх ще го научи да даде висок полет на своя дух. Слънчевите лъчи ще го учат да пръска навсякъде живот и любов. Те ще го учат да прониква навсякъде със своята любов, както те преминават и през най-малката пукнатина, която намират, за да внесат своя живот. Ябълката, крушата, сливата ще го учат да живее за другите, да радва другите с плодовете на своя труд. Птичките ще го учат да бъде музикално като тях, а пеперудата ще го научи да облича ума, сърцето и душата си в красивите дрехи на любовта и мъдростта. Орелът ще го учи духът му да лети към висините, към възвишеното и вечното. Дърветата ще го учат на търпение, а цветята ще го научат да пръска като тях наоколо благоуханието на красиви мисли, чувства, добродетели и на своята любов. Нека детето да мине през едно златно детство, пълно със слънце, музика, движение и радост. И така ще израстне едно ново поколение, което ще донесе на земята Великата слънчева култура на хармония и братство - култура, за която копнее човешката душа. Що е творчески труд Голяма радост изпитва човек, когато твори.
към текста >>

Това може да се наблюдава навсякъде в живота.
Дърветата ще го учат на търпение, а цветята ще го научат да пръска като тях наоколо благоуханието на красиви мисли, чувства, добродетели и на своята любов. Нека детето да мине през едно златно детство, пълно със слънце, музика, движение и радост. И така ще израстне едно ново поколение, което ще донесе на земята Великата слънчева култура на хармония и братство - култура, за която копнее човешката душа. Що е творчески труд Голяма радост изпитва човек, когато твори. Това може да се наблюдава навсякъде в живота. Иполит Тен[1] казва, че картина, нарисувана с най-големи подробности, не ни се харесва. Той споменава за една картина на Денер в Лувърския музей. Денер е работил за нея четири години, като употребявал увеличително стъкло. Неговите портрети са нарисувани с най-малки подробности; с най-дребните черни точки по носа; с луничките по страните, с микроскопичните сини жилки по кожата, които едвам се виждат; представено е даже отражението на околните предмети в окото. Като че ли главата, казва Тен, иска да изскочи от рамката.
към текста >>

Такава механизирана дейност спира проявата на всички дарби и способности на човешкия дух, и човешкият живот става мъчение - нерадостен и досаден.
Само такъв труд има образователно значение. За да бъде детският труд вършен по вътрешна свободна подбуда, детето трябва да бъде подбудено към дейност от любовта. Когато човешката дейност е подбудена от любовта, тя иде от глъбините на неговата природа. Тогава тя е свободен творчески акт, а всяка дейност, която не е подбудена от любовта, нейде от тия глъбини. Мнозина работят механически, без да вложат любовта в своя труд, и по този начин заглъхват най-ценните сили на техните души, и те се лишават от избора на истинската радост. Такава механизирана дейност спира проявата на всички дарби и способности на човешкия дух, и човешкият живот става мъчение - нерадостен и досаден. Ето защо, за да се внесе един светъл лъч в днешната механизирана култура, трябва във всеки наш акт, във всяка наша дейност да участва любовта. Учителят казва: „Има три вида дейност - мъчение, труд и работа. Мъчението става чрез насилие, трудът произтича от дълга, а работата се върши от любов. Мъчението сме минали. Сега сме в труда.
към текста >>

И най-малката наглед постъпка по този начин добива вътрешна красота, представя възвишен акт за проява на човешката душа.
- не дава стойност на труда. Единственото нещо, което му дава цена, е туй, което човек влага в него от душата си. Всяка дейност трябва да бъде един любовен акт. Всеки вид дейност чрез любовта става нещо духовно. Така всяка постъпка става ценна. И най-малката наглед постъпка по този начин добива вътрешна красота, представя възвишен акт за проява на човешката душа. Само при тия нови форми на труда човек ще добие своята свобода. Тогава трудът ще бъде творчество. Всяка работа, чийто подтик е любовта, носи радост. Тогава животът става по-изобилен, идват идеи, идва подем. Човек чрез този вид труд се издига на една по-висока степен на съзнание.
към текста >>

Тогава животът става по-изобилен, идват идеи, идва подем.
Така всяка постъпка става ценна. И най-малката наглед постъпка по този начин добива вътрешна красота, представя възвишен акт за проява на човешката душа. Само при тия нови форми на труда човек ще добие своята свобода. Тогава трудът ще бъде творчество. Всяка работа, чийто подтик е любовта, носи радост. Тогава животът става по-изобилен, идват идеи, идва подем. Човек чрез този вид труд се издига на една по-висока степен на съзнание. В човек се крият много спящи таланти и дарби. За да се проявят, трябва благоприятна среда. Такава среда е дейната любов. Ето защо, когато културата на мъчението и труда се превърне в култура на „работата”, ще има условия да се проявят заложбите, които се крият в човешката душа.
към текста >>

Цвятко Петков казва: „Любознателността е биологична потребност за детето, дори и за животните.
За търсене отговор на много от своите въпроси то ще се подбуди да работи: ще изучава фактите, ще събира данни било от природата, било от книги, списания и пр. За целта може да му се наложи да прибегне и до някои опити. След това ще проучава събрания фактически материал. Ето красива подбуда към учене, към изследване по разните науки, към физичен труд и пр. Понеже то ще работи по собствена вътрешна подбуда, ще бъде активно при учението, ще учи с интерес, с усърдие. Цвятко Петков казва: „Любознателността е биологична потребност за детето, дори и за животните. Наблюдавайте, кое и да е домашно животно, което идва на ново място, то надушва, разглежда безпокойно, обхожда. Ето момиченце на 6 месеца. Срещам го на улицата в количка. Движа пред погледа му блестящ предмет. Следи го и често така извива главичката си, че явно е - страда от това неестествено положение на главата.
към текста >>

Наблюдавайте, кое и да е домашно животно, което идва на ново място, то надушва, разглежда безпокойно, обхожда.
За целта може да му се наложи да прибегне и до някои опити. След това ще проучава събрания фактически материал. Ето красива подбуда към учене, към изследване по разните науки, към физичен труд и пр. Понеже то ще работи по собствена вътрешна подбуда, ще бъде активно при учението, ще учи с интерес, с усърдие. Цвятко Петков казва: „Любознателността е биологична потребност за детето, дори и за животните. Наблюдавайте, кое и да е домашно животно, което идва на ново място, то надушва, разглежда безпокойно, обхожда. Ето момиченце на 6 месеца. Срещам го на улицата в количка. Движа пред погледа му блестящ предмет. Следи го и често така извива главичката си, че явно е - страда от това неестествено положение на главата. Колкото повече расте детето, толкова по-ясно става, че изследователският му рефлекс се превръща във вечно будна, съзнателна любознателност.
към текста >>

В основата на целокупния ни духовен живот лежи вечната, неуморимата ни потребност да си обясняваме фактите или света.”[2]
Ето момиченце на 6 месеца. Срещам го на улицата в количка. Движа пред погледа му блестящ предмет. Следи го и често така извива главичката си, че явно е - страда от това неестествено положение на главата. Колкото повече расте детето, толкова по-ясно става, че изследователският му рефлекс се превръща във вечно будна, съзнателна любознателност. В основата на целокупния ни духовен живот лежи вечната, неуморимата ни потребност да си обясняваме фактите или света.”[2] Когато подтикът на детето да учи, да изследва е любознателността, това е любовен акт, понеже тогава детето е движено от любов към знанието, към истината. б/ Детският труд трябва да бъде подтикнат от насъщните външни нужди, родени от конкретната детска среда. Целта е детето никога да не чувства, че му се натрапва известен материал, към който няма интерес. Само така може да се осъществи свободното възпитание. Цв. Петков казва по това: „Немислима е никаква плодотворна дейност, когато в нейните основи не лежи трайна и дълбока нужда.
към текста >>

Душевният живот като цяло и в частичните си прояви като мислене и фантазия, възприемане и памет, чувство и воля, е оръдие, инструмент, за да се справим ние като живи същества с нуждите си в цялата им широта и дълбочина.
Когато подтикът на детето да учи, да изследва е любознателността, това е любовен акт, понеже тогава детето е движено от любов към знанието, към истината. б/ Детският труд трябва да бъде подтикнат от насъщните външни нужди, родени от конкретната детска среда. Целта е детето никога да не чувства, че му се натрапва известен материал, към който няма интерес. Само така може да се осъществи свободното възпитание. Цв. Петков казва по това: „Немислима е никаква плодотворна дейност, когато в нейните основи не лежи трайна и дълбока нужда. Душевният живот като цяло и в частичните си прояви като мислене и фантазия, възприемане и памет, чувство и воля, е оръдие, инструмент, за да се справим ние като живи същества с нуждите си в цялата им широта и дълбочина. Благодарение на нуждите дейността - безразлично дали е телесна или духовна - се отправя в различни посоки, към различни обекти.”[3] В някои училища сетивата се развиват чрез изкуствени занимания, които нямат нищо общо с детските нужди. Най-добре е това да става във връзка с детския труд, детската дейност, която се бърши за задоволяване на някои насъщни нужди на живота. Например, Монтесори учи да се развива у децата усет за тежест чрез упражнения с разни специални тежести и апарати. Една наша учителка в детска градина ни казва от своята практика: „В моето училище децата проявяват разни дейности и при самия си труд развиват усета за тежест, и то труд, който се прилага за задоволяване на някоя реална нужда.
към текста >>

Най-добре е това да става във връзка с детския труд, детската дейност, която се бърши за задоволяване на някои насъщни нужди на живота.
Само така може да се осъществи свободното възпитание. Цв. Петков казва по това: „Немислима е никаква плодотворна дейност, когато в нейните основи не лежи трайна и дълбока нужда. Душевният живот като цяло и в частичните си прояви като мислене и фантазия, възприемане и памет, чувство и воля, е оръдие, инструмент, за да се справим ние като живи същества с нуждите си в цялата им широта и дълбочина. Благодарение на нуждите дейността - безразлично дали е телесна или духовна - се отправя в различни посоки, към различни обекти.”[3] В някои училища сетивата се развиват чрез изкуствени занимания, които нямат нищо общо с детските нужди. Най-добре е това да става във връзка с детския труд, детската дейност, която се бърши за задоволяване на някои насъщни нужди на живота. Например, Монтесори учи да се развива у децата усет за тежест чрез упражнения с разни специални тежести и апарати. Една наша учителка в детска градина ни казва от своята практика: „В моето училище децата проявяват разни дейности и при самия си труд развиват усета за тежест, и то труд, който се прилага за задоволяване на някоя реална нужда. Например, вместо да учат да правят възли по изкуствен начин, аз ги уча, как да връзват обущата си и как да връзват един пакет, когато се яви нужда за това в техния живот.” Детският труд подбуден от необходимостта да се задоволяват някои насъщни външни нужди, изпъкнали в детската среда, може в много случаи да стане любовен акт, когато тези нужди не са само на детето, но общи - нужди и на другите. Тъй че то като работи за задоволяване на тия нужди, работи и за другите.
към текста >>

Например, вместо да учат да правят възли по изкуствен начин, аз ги уча, как да връзват обущата си и как да връзват един пакет, когато се яви нужда за това в техния живот.”
Благодарение на нуждите дейността - безразлично дали е телесна или духовна - се отправя в различни посоки, към различни обекти.”[3] В някои училища сетивата се развиват чрез изкуствени занимания, които нямат нищо общо с детските нужди. Най-добре е това да става във връзка с детския труд, детската дейност, която се бърши за задоволяване на някои насъщни нужди на живота. Например, Монтесори учи да се развива у децата усет за тежест чрез упражнения с разни специални тежести и апарати. Една наша учителка в детска градина ни казва от своята практика: „В моето училище децата проявяват разни дейности и при самия си труд развиват усета за тежест, и то труд, който се прилага за задоволяване на някоя реална нужда. Например, вместо да учат да правят възли по изкуствен начин, аз ги уча, как да връзват обущата си и как да връзват един пакет, когато се яви нужда за това в техния живот.” Детският труд подбуден от необходимостта да се задоволяват някои насъщни външни нужди, изпъкнали в детската среда, може в много случаи да стане любовен акт, когато тези нужди не са само на детето, но общи - нужди и на другите. Тъй че то като работи за задоволяване на тия нужди, работи и за другите. Тогава дейността му ще представя израз на любовта му към другите. Например детето чисти планински извор от любов към хората и към животните, които ще се ползват от него. Ще направи мостче на някоя река или ще изчисти горската пътека пак от любов към хората, които се ползват от тях.
към текста >>

Например детето чисти планински извор от любов към хората и към животните, които ще се ползват от него.
Една наша учителка в детска градина ни казва от своята практика: „В моето училище децата проявяват разни дейности и при самия си труд развиват усета за тежест, и то труд, който се прилага за задоволяване на някоя реална нужда. Например, вместо да учат да правят възли по изкуствен начин, аз ги уча, как да връзват обущата си и как да връзват един пакет, когато се яви нужда за това в техния живот.” Детският труд подбуден от необходимостта да се задоволяват някои насъщни външни нужди, изпъкнали в детската среда, може в много случаи да стане любовен акт, когато тези нужди не са само на детето, но общи - нужди и на другите. Тъй че то като работи за задоволяване на тия нужди, работи и за другите. Тогава дейността му ще представя израз на любовта му към другите. Например детето чисти планински извор от любов към хората и към животните, които ще се ползват от него. Ще направи мостче на някоя река или ще изчисти горската пътека пак от любов към хората, които се ползват от тях. Когато детето залесява околните хълмове или посажда и отглежда цветя, зеленчуци и плодни дървета в градината, това пак е от любов към хората, които ще се ползват от тях. в/ Когато детето обработва цветя, зеленчуци и плодни дървета, то е движено от любов към тях. То с любов ги полива. С любов разкопава около тях и пр.
към текста >>

Това е нужно, за да създаде училището творци в живота.
г/ При разходка или излет децата ще видят, че много мъчно се върви по горската пътека, по която има разхвърлени много камъни. Или ще видят извори, замърсени от жабуняк, тиня, клечки, сламки и пр. Или ще констатират, че на едно място реката се нуждае от мостче. Подобни факти могат да ги подтикнат по естествен начин към труд, за да внесат подобрение в околната местност. По този начин детският труд сред природата няма да бъде наложен на децата от вън като нещо чуждо на тях, но той ще се свърже с принципа на свободата, самодейността и творчеството. Това е нужно, за да създаде училището творци в живота. Ако натрапваме на детето този или онзи вид дейност, това или онова занимание, ще получим пасивни натури, негодни за създаване нови културни ценности. В/ Чрез този начин на обучение - приложение на трудовия принцип сред природата - се осъществяват основните дидактични принципи: природосъобразност, нагледност, активност, творчество и трудов принцип. При този начин на обучение се прилага принципът: обучение чрез дейност. Детето е склонно към движение, активност. Приложението на трудовия принцип при обучението е в съгласие с детското естество.
към текста >>

Чрез труда детето калява своя характер, понеже се учи да преодолява мъчнотиите, пречките в своя живот.
Ако натрапваме на детето този или онзи вид дейност, това или онова занимание, ще получим пасивни натури, негодни за създаване нови културни ценности. В/ Чрез този начин на обучение - приложение на трудовия принцип сред природата - се осъществяват основните дидактични принципи: природосъобразност, нагледност, активност, творчество и трудов принцип. При този начин на обучение се прилага принципът: обучение чрез дейност. Детето е склонно към движение, активност. Приложението на трудовия принцип при обучението е в съгласие с детското естество. Чрез труда детето калява своя характер, понеже се учи да преодолява мъчнотиите, пречките в своя живот. Чрез детската работа сред природата, при такъв производителен труд, детето среща много препятствия, които трябва да преодолее. Така проявява самостоятелност, развива волята, духна инициатива и творчество. Учителят казва: „Когато възпитават децата си, майката и възпитателят от време на време трябва да създават малки мъчнотии на детето, чрез които да го заставят да мисли и да действа. Обаче, от любов към децата си, майките ги ограждат от мъчнотии. Те искат децата им да бъдат безгрижни, но природата не търпи това.”
към текста >>

с машини, а винаги с това, което се движи, което има живот в себе си.
Така ще се укрепи физически и духовно. Вместо да прекарва непрекъснато в прашни стаи, неподвижно заковано на чина, ще упражнява вън на чист въздух своите сетива, мускулите, белия дроб и пр. Детето ще черпи сили не само от чистия въздух и слънцето, но и направо от цветята и дърветата, които са акумулатори на енергия. Д/ Един закон в новата педагогия гласи: „Детето трябва да пристъпи към изучаване на мъртвите предмети, когато почне да се укрепява неговият ум, отвлечената логична мисъл, а това става към 14-та година. До тогава то не трябва да работи с мъртви, неподвижни предмети, напр. с машини, а винаги с това, което се движи, което има живот в себе си. До 14-та година в подем са жизнените сили на организма. Ако искаме да бъдем в хармония с детското развитие, трябва да спазваме горния закон. Днес от мнозина криво се разбира трудовият принцип, например Кершенщайнер говори повече за занаятчийския или ръчен труд. Той за изходна точка взема ръчния труд в работилницата. А Дюи покрай ръчния труд дава голямо място и на индустриалния труд.
към текста >>

Тия които искат детето от ранна възраст да почне с машинен труд, и то от малко да стане „малък индустриалец”, между другото разсъждават така: „Детето трябва да се свърже с днешния живот, а понеже той е епоха на силен индустриализъм, то непременно детето трябва да разбира този последния.” Но подхожда ли това на детската природа?
„Ако децата почнат от начало с машини, те ще станат бездушни. Ако искат да направят детето без душа, тогава нека то почне от малък с машина.” Такова преждевременно занимание убива ценни сили у него. Някои защитници на трудовия принцип искат да направят изходна точка на обучението ръчния труд: дърводелство, книговезство, тъкачество и пр. За да подсладят тази работа, те казват, че детето разбира се, отначало ще почне с игра и след това ще премине към труд. Обаче такъв труд не подхожда на детската природа при такава ранна възраст. Тия които искат детето от ранна възраст да почне с машинен труд, и то от малко да стане „малък индустриалец”, между другото разсъждават така: „Детето трябва да се свърже с днешния живот, а понеже той е епоха на силен индустриализъм, то непременно детето трябва да разбира този последния.” Но подхожда ли това на детската природа? До 14-та година благотворно действа върху детето и събужда спящите му сили само това, в което има живот, например, цветята, дърветата и пр. Занимания с механизми, машини и пр. може да има след 14-та година. Герасков казва: „При приложението на трудовия принцип трябва да бъдем внимателни, защото, увлечени от неговото значение, можем да изпаднем в прекаленост, и училището може да се превърне в работилница, която стеснява духа на ученика и преждевременно го превръща в живо производително оръжие.”* Например, Мюнхенските училища на Кершенщайнер са по-скоро професионални, отколкото общообразователни, макар и той да се стреми да запази донякъде общообразователния им характер. Там детето се научава на разни занаяти, за да бъде по-годен работник след свършването на училището.
към текста >>

До 14-та година благотворно действа върху детето и събужда спящите му сили само това, в което има живот, например, цветята, дърветата и пр.
Ако искат да направят детето без душа, тогава нека то почне от малък с машина.” Такова преждевременно занимание убива ценни сили у него. Някои защитници на трудовия принцип искат да направят изходна точка на обучението ръчния труд: дърводелство, книговезство, тъкачество и пр. За да подсладят тази работа, те казват, че детето разбира се, отначало ще почне с игра и след това ще премине към труд. Обаче такъв труд не подхожда на детската природа при такава ранна възраст. Тия които искат детето от ранна възраст да почне с машинен труд, и то от малко да стане „малък индустриалец”, между другото разсъждават така: „Детето трябва да се свърже с днешния живот, а понеже той е епоха на силен индустриализъм, то непременно детето трябва да разбира този последния.” Но подхожда ли това на детската природа? До 14-та година благотворно действа върху детето и събужда спящите му сили само това, в което има живот, например, цветята, дърветата и пр. Занимания с механизми, машини и пр. може да има след 14-та година. Герасков казва: „При приложението на трудовия принцип трябва да бъдем внимателни, защото, увлечени от неговото значение, можем да изпаднем в прекаленост, и училището може да се превърне в работилница, която стеснява духа на ученика и преждевременно го превръща в живо производително оръжие.”* Например, Мюнхенските училища на Кершенщайнер са по-скоро професионални, отколкото общообразователни, макар и той да се стреми да запази донякъде общообразователния им характер. Там детето се научава на разни занаяти, за да бъде по-годен работник след свършването на училището. А Великов казва: „Аз не бих могъл да се съглася с ония едностранчиви схващания, щото съвременното училище да се превърне в една страшна и грозна работилница с всичкия ужас на изхабяване детските сили още от ранна възраст.
към текста >>

Защото изкуството има тази обновителна сила, която пробужда човека и осмисля живота му.
Два са пътищата, вървейки по които ще изградим твореца – човек: 1/ като го запознаем с най-висшата творба - природата. 2/ като го запознаем и с творбите на човешкия гений в областта на изкуството. Училището не трябва да бъде нито това, което е днес - един схоластичен кабинет, нито една работилница и търговска кантора. Да развием художествените заложби на детето - към това трябва да приспособим училището с неговия трудов принцип. Защото изкуството има тази обновителна сила, която пробужда човека и осмисля живота му. Ние винаги забравяме разликата между природата на детето и тая на възрастния. Искаме нуждите и желанията на възрастния да припишем на детето. Същата грешка са правили в миналите векове и най-видните педагози по отношение на детето, като са му приписвали физиката на възрастния, искали са да го обучават така, като че ли то има схващанията и способностите на възрастния.”[4] Тук пак става ясно, колко е нужно изследването на детските периоди - изучаването, кои сили и способности в кой период се развиват. От пренебрегването на тия закони могат да последват капитални грешки.
към текста >>

Той няма вече вътрешна връзка с растения, животни и целия космос.
Древните човешки раси са били в голямо общуване с природните сили. Тогава човек е бил в по-големи връзки с космическите сили. Потъването на човешкото съзнание в материята роди бляскавото развитие на външната, материалистична култура. Тя докара от една страна пълното развитие на материалните науки и на техниката, но от друга страна отчужди човека от космичните сили. Днешният човек има механическо отношение към природата. Той няма вече вътрешна връзка с растения, животни и целия космос. Но днес сме в началото на нов период от човешкото развитие, и тая вътрешна връзка с космичните сили ще бъде възстановена и то в още по-висока степен. Ето защо, този начин на обучение е в съгласие с посоката, по която върви човечеството в своето развитие. Ж/ Такова обучение в хармония и с т.нар. в биологията биогенетичен закон, който гласи: „Индивидуалното развитие е съкратено повторение на видовото.” Знае се, че първите човешки раси са живели в по-близки връзки с цялата природа. Човекът на първите раси е бил в общение с по-дълбоките сили, които работят в цветята, дърветата, планините, изворите, минералите и пр.
към текста >>

Животът на детето ще тече в една атмосфера на красота и поезия.
Детето съкратено преминава пътя, по който се е развило човечеството. Ето защо и детето трябва да премине тази фаза. З/ Чрез полската работа, чрез работа на слънце, при такъв близък и постоянен досег с цветя, треви, дървета, извори, детето ще се намира винаги в красива обстановка. Така ще се развият естетичните му чувства. Щастливи минути ще достави този начин на възпитание! Животът на детето ще тече в една атмосфера на красота и поезия. То ще се научи да се възпитава от всичко околно, ще се учи да намира и в най-скромната тревица и в най-дребното цветенце висша красота и въплъщение на висша идея. А по-рано то ги е отминавало. И/ Общението с енергиите на разумната природа действа образователно и в друго отношение в нея действат разумни сили, с които детето влиза в общение, и по такъв начин общуването с природата съдейства на развитието на душевния живот у детето, събужда в него нови идеи, нова светлина, нови подтици, внася мир и хармония във вътрешния му живот. Даже простото съзерцание на едно цвете не внася ли в душата светлина, идеи и хармония? Учителят казва: „Чрез садене и поливане плодни дървета, чрез чистене извори и пр.
към текста >>

И/ Общението с енергиите на разумната природа действа образователно и в друго отношение в нея действат разумни сили, с които детето влиза в общение, и по такъв начин общуването с природата съдейства на развитието на душевния живот у детето, събужда в него нови идеи, нова светлина, нови подтици, внася мир и хармония във вътрешния му живот.
Така ще се развият естетичните му чувства. Щастливи минути ще достави този начин на възпитание! Животът на детето ще тече в една атмосфера на красота и поезия. То ще се научи да се възпитава от всичко околно, ще се учи да намира и в най-скромната тревица и в най-дребното цветенце висша красота и въплъщение на висша идея. А по-рано то ги е отминавало. И/ Общението с енергиите на разумната природа действа образователно и в друго отношение в нея действат разумни сили, с които детето влиза в общение, и по такъв начин общуването с природата съдейства на развитието на душевния живот у детето, събужда в него нови идеи, нова светлина, нови подтици, внася мир и хармония във вътрешния му живот. Даже простото съзерцание на едно цвете не внася ли в душата светлина, идеи и хармония? Учителят казва: „Чрез садене и поливане плодни дървета, чрез чистене извори и пр. у детето ще се събудят висши подтици. Но тая работа не трябва да е механична. Ако е механична, тя не дава никакъв подтик.
към текста >>

Между едно обикновено професионално земеделско училище и това ново училище, за което се говори тук, има основна разлика.Тук не е главната цел да се изкара един ученик, подготвен към тази професия - земеделието, но тук полската работа е само изходна точка за общообразователна дейност, която трябва да засегне всички области на физическия и духовния живот на човека.
Трябва да се дойде до ново отношение към природата, а в какво се състои това ново отношение, ще видим по-долу. Н/ Някой може да каже: „Вие не искате ли да превърнете всички училища в земеделски? ” Отговорът е следният: Като се говори за въвеждане на труда в училището, трябва да се има предвид, че той ще трябва да се въведе дотолкова, доколкото се постигат чрез него образователни цели, именно развитието на всички детски сили и способности и добиване на знания, а не в по-голяма или по-малка степен. Иначе ще превърнем общообразователното училище в професионално. Полската работа влиза в училището, но не като професионална работа, а като общообразователен метод. Между едно обикновено професионално земеделско училище и това ново училище, за което се говори тук, има основна разлика.Тук не е главната цел да се изкара един ученик, подготвен към тази професия - земеделието, но тук полската работа е само изходна точка за общообразователна дейност, която трябва да засегне всички области на физическия и духовния живот на човека. И там, дето земеделието не е главният поминък на населението и дето индустрията има надмощие, обработването на растения трябва да стане изходна точка, понеже това е в съгласие с детската природа. А у нас, дето 83 % от нашето население е земеделско, този начин на обучение и възпитание не само че няма да срещне никаква трудност, но напротив, ще бъде напълно разбран, както от възрастните, така и от малките: ще може да се възприеме твърде лесно. Никакви трудови седмици, които се практикуваха, не могат да заместят това, което предлага Учителят. О/ Понеже детският труд сред природата ще бъде общ за всички ученици, за една обща цел, той ще развие у тях социални чувства, дух на взаимопомощ колективно съзнание, солидарност. И този дух детето ще носи в себе си после в обществото.
към текста >>

П/ Трудът, приложен в детския живот, ще има и друго образователно действие: училище, в което е приложен трудът като образователен метод, ще създаде хора, които разбират и материалния живот, хора с практичен усет, съчетан с възвишен идеализъм; хора, любящи труда и едновременно любящи високия полет на мисълта.
И там, дето земеделието не е главният поминък на населението и дето индустрията има надмощие, обработването на растения трябва да стане изходна точка, понеже това е в съгласие с детската природа. А у нас, дето 83 % от нашето население е земеделско, този начин на обучение и възпитание не само че няма да срещне никаква трудност, но напротив, ще бъде напълно разбран, както от възрастните, така и от малките: ще може да се възприеме твърде лесно. Никакви трудови седмици, които се практикуваха, не могат да заместят това, което предлага Учителят. О/ Понеже детският труд сред природата ще бъде общ за всички ученици, за една обща цел, той ще развие у тях социални чувства, дух на взаимопомощ колективно съзнание, солидарност. И този дух детето ще носи в себе си после в обществото. П/ Трудът, приложен в детския живот, ще има и друго образователно действие: училище, в което е приложен трудът като образователен метод, ще създаде хора, които разбират и материалния живот, хора с практичен усет, съчетан с възвишен идеализъм; хора, любящи труда и едновременно любящи високия полет на мисълта. Р/ За да се влее в детския труд по-висш смисъл, за да добие той по-възпитателен характер, детето трябва да съзнава, че неговият труд не е безполезен, но е общественополезен, служи за задоволяване нуждите на действителния живот. За да има детето това съзнание, трудът, въведен в училището, не трябва да бъде излишен за света. Детето трябва да съзнава, че със своя труд принася нещо в света. Продуктите от градинската и полската работа могат да се определят за някоя благородна цел, например за подпомагане на бедни другари в училището или за бедни семейства, а част от продуктите може да се употреби при общите обеди в училището. Това използване на продуктите за общи цели пак ще съдейства за събуждане социалното чувство у децата.
към текста >>

Р/ За да се влее в детския труд по-висш смисъл, за да добие той по-възпитателен характер, детето трябва да съзнава, че неговият труд не е безполезен, но е общественополезен, служи за задоволяване нуждите на действителния живот.
А у нас, дето 83 % от нашето население е земеделско, този начин на обучение и възпитание не само че няма да срещне никаква трудност, но напротив, ще бъде напълно разбран, както от възрастните, така и от малките: ще може да се възприеме твърде лесно. Никакви трудови седмици, които се практикуваха, не могат да заместят това, което предлага Учителят. О/ Понеже детският труд сред природата ще бъде общ за всички ученици, за една обща цел, той ще развие у тях социални чувства, дух на взаимопомощ колективно съзнание, солидарност. И този дух детето ще носи в себе си после в обществото. П/ Трудът, приложен в детския живот, ще има и друго образователно действие: училище, в което е приложен трудът като образователен метод, ще създаде хора, които разбират и материалния живот, хора с практичен усет, съчетан с възвишен идеализъм; хора, любящи труда и едновременно любящи високия полет на мисълта. Р/ За да се влее в детския труд по-висш смисъл, за да добие той по-възпитателен характер, детето трябва да съзнава, че неговият труд не е безполезен, но е общественополезен, служи за задоволяване нуждите на действителния живот. За да има детето това съзнание, трудът, въведен в училището, не трябва да бъде излишен за света. Детето трябва да съзнава, че със своя труд принася нещо в света. Продуктите от градинската и полската работа могат да се определят за някоя благородна цел, например за подпомагане на бедни другари в училището или за бедни семейства, а част от продуктите може да се употреби при общите обеди в училището. Това използване на продуктите за общи цели пак ще съдейства за събуждане социалното чувство у децата. Средището на цялото обучение ще бъде производителният труд, но центърът на тежестта няма да бъдат произведените продукти, но общообразователната цел, а производството на продукти е нужно, само за да се създаде по-голям интерес и да се даде по-голяма образователна ценност на труда.
към текста >>

80. ХУДОЖЕСТВЕНИЯТ ЕЛЕМЕНТ ТРЯБВА ДА ПРОНИКВА ЦЯЛОТО ОБУЧЕНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Изкуството освобождава, понеже събужда възвишеното у човека.
Нашият копнеж за един свят на красота показва, че в душите ни има нещо сродно с него. Светът на красотата е сроден със силите, които се крият в глъбините на човешката душа. Чрез изкуството човекът се свързва с висшите сфери на Духа. Познато е определението: „Изкуството е познание на истината под образа на прекрасното.” Изкуството е един от пътищата, чрез които се свързваме с Първичната Причина. Ето защо художественият елемент е духовен по естеството си. Изкуството освобождава, понеже събужда възвишеното у човека. През втория период се събуждат и развиват естетичните чувства у детето. Ето защо цялото обучение през този период трябва да се прониква от художествения елемент. Поради този особен характер на втория период, само това обучение, което е проникнато от такъв елемент, указва дълбоко действие върху детето, прониква в глъбините на естеството му и раздвижва всичките му психофизични сили, трансформира ги, обновява ги, внася в тях нов живот, подтиква развитието и разцвета им. Всяко обучение, което е лишено от такъв елемент, е безжизнено, мъртво, анемично, без никакво влияние върху психофизичния му строй, и тогава вехнат и гаснат детските сили и заложби. Изкуството действа върху целия човек.
към текста >>

Поради този особен характер на втория период, само това обучение, което е проникнато от такъв елемент, указва дълбоко действие върху детето, прониква в глъбините на естеството му и раздвижва всичките му психофизични сили, трансформира ги, обновява ги, внася в тях нов живот, подтиква развитието и разцвета им.
Познато е определението: „Изкуството е познание на истината под образа на прекрасното.” Изкуството е един от пътищата, чрез които се свързваме с Първичната Причина. Ето защо художественият елемент е духовен по естеството си. Изкуството освобождава, понеже събужда възвишеното у човека. През втория период се събуждат и развиват естетичните чувства у детето. Ето защо цялото обучение през този период трябва да се прониква от художествения елемент. Поради този особен характер на втория период, само това обучение, което е проникнато от такъв елемент, указва дълбоко действие върху детето, прониква в глъбините на естеството му и раздвижва всичките му психофизични сили, трансформира ги, обновява ги, внася в тях нов живот, подтиква развитието и разцвета им. Всяко обучение, което е лишено от такъв елемент, е безжизнено, мъртво, анемично, без никакво влияние върху психофизичния му строй, и тогава вехнат и гаснат детските сили и заложби. Изкуството действа върху целия човек. Че това е така, можем да се уверим и опитно, като вмъкнем художествения елемент в обучението. Класът е безжизнен, учениците са пасивни, бездейни, разсеяни, но внасяме художествен елемент и ето, става голяма промяна в класа: апатичните лица стават будни, разсеяността се заменя със съсредоточено внимание, умората изчезва, всички са увлечени в учебната работа. Тогава няма вече немирни ученици.
към текста >>

Магически цялата атмосфера се изменя, като че ли минава веднага един животворен ток през всички души.
Изкуството действа върху целия човек. Че това е така, можем да се уверим и опитно, като вмъкнем художествения елемент в обучението. Класът е безжизнен, учениците са пасивни, бездейни, разсеяни, но внасяме художествен елемент и ето, става голяма промяна в класа: апатичните лица стават будни, разсеяността се заменя със съсредоточено внимание, умората изчезва, всички са увлечени в учебната работа. Тогава няма вече немирни ученици. Това преобразуване на класа не е ли най-доброто доказателство, че такова обучение е в хармония с детската природа и че то има дълбоко действие върху нея? Магически цялата атмосфера се изменя, като че ли минава веднага един животворен ток през всички души. Затрептяват най-чувствителните струни на детското естество. Училищната атмосфера става друга: в нея се внася живот, копнеж, интерес и радост. Детските лица светват. Поради самият характер на втория образователен период, детето през този период възприема нещата в образи и картина. Ето защо, за да бъде обучението и възпитанието в този период в съгласие с детската природа, материалът трябва да се поднася на детето не толкова чрез логическо мислене, което се разцъфтява след 14-а година, но главно в образи, картини.
към текста >>

Училищната атмосфера става друга: в нея се внася живот, копнеж, интерес и радост.
Класът е безжизнен, учениците са пасивни, бездейни, разсеяни, но внасяме художествен елемент и ето, става голяма промяна в класа: апатичните лица стават будни, разсеяността се заменя със съсредоточено внимание, умората изчезва, всички са увлечени в учебната работа. Тогава няма вече немирни ученици. Това преобразуване на класа не е ли най-доброто доказателство, че такова обучение е в хармония с детската природа и че то има дълбоко действие върху нея? Магически цялата атмосфера се изменя, като че ли минава веднага един животворен ток през всички души. Затрептяват най-чувствителните струни на детското естество. Училищната атмосфера става друга: в нея се внася живот, копнеж, интерес и радост. Детските лица светват. Поради самият характер на втория образователен период, детето през този период възприема нещата в образи и картина. Ето защо, за да бъде обучението и възпитанието в този период в съгласие с детската природа, материалът трябва да се поднася на детето не толкова чрез логическо мислене, което се разцъфтява след 14-а година, но главно в образи, картини. Образите и картините - това е начин, чрез който художественият елемент може да се свърже с обучението. Виолино Примо много правилно схваща значението на художествения елемент във втория период, като казва: "”Детето гледа на света като поет и говори в образи, картини и фигури.” /сп.
към текста >>

Изкуството буди възвишени чувства, а те дават направление и подтик на волята.
Голяма е зависимостта между света на красотата и света на доброто. По този въпрос много е писано в педагогичната литература, но малко се прилага. Шилър в "”Писма за естетичното възпитание на човечеството” казва, че свободата ще дойде чрез разбиране на красивото, чрез естетичното възпитание. Висшето добро и висшата красота са всъщност едно и също нещо от висше гледище. Че изкуството, художественият елемент възпитава и волята, това е много лесно обяснимо, като се знае, че изкуството засяга целия човек, цялата човешка природа и я облагородява, а волята влиза в основната същина на тая природа. Изкуството буди възвишени чувства, а те дават направление и подтик на волята. Кл. Скопаков казва по този въпрос: „Изкуството стимулира най-живо и най-резултатно въображението. То има най-голямо значение за целия духовен живот. Художественото произведение действа не само на мисълта чувството и волята, а на цялостния човек, т.е. и на ония страни в духовния живот и в цялото човешко същество, които още никоя наука не е разкрила, които никое друго образователно средство не е достигнало.”[1]
към текста >>

То има най-голямо значение за целия духовен живот.
Висшето добро и висшата красота са всъщност едно и също нещо от висше гледище. Че изкуството, художественият елемент възпитава и волята, това е много лесно обяснимо, като се знае, че изкуството засяга целия човек, цялата човешка природа и я облагородява, а волята влиза в основната същина на тая природа. Изкуството буди възвишени чувства, а те дават направление и подтик на волята. Кл. Скопаков казва по този въпрос: „Изкуството стимулира най-живо и най-резултатно въображението. То има най-голямо значение за целия духовен живот. Художественото произведение действа не само на мисълта чувството и волята, а на цялостния човек, т.е. и на ония страни в духовния живот и в цялото човешко същество, които още никоя наука не е разкрила, които никое друго образователно средство не е достигнало.”[1] Художественият елемент в обучението има и друго значение: когато при обучението си служим с художествени образи или когато по други начини вмъкнем художествен елемент в детския живот, то обучението не уморява. Когато казваме, че изкуството, художественият елемент трябва да прониква детския живот във втория период с това не се разбира, че това трябва да става само с отделни учебни предмети като добавка към другото обучение. Не, съвсем друга е идеята: художественият елемент през втория период трябва да прониква всички учебни предмети.
към текста >>

и на ония страни в духовния живот и в цялото човешко същество, които още никоя наука не е разкрила, които никое друго образователно средство не е достигнало.”[1]
Изкуството буди възвишени чувства, а те дават направление и подтик на волята. Кл. Скопаков казва по този въпрос: „Изкуството стимулира най-живо и най-резултатно въображението. То има най-голямо значение за целия духовен живот. Художественото произведение действа не само на мисълта чувството и волята, а на цялостния човек, т.е. и на ония страни в духовния живот и в цялото човешко същество, които още никоя наука не е разкрила, които никое друго образователно средство не е достигнало.”[1] Художественият елемент в обучението има и друго значение: когато при обучението си служим с художествени образи или когато по други начини вмъкнем художествен елемент в детския живот, то обучението не уморява. Когато казваме, че изкуството, художественият елемент трябва да прониква детския живот във втория период с това не се разбира, че това трябва да става само с отделни учебни предмети като добавка към другото обучение. Не, съвсем друга е идеята: художественият елемент през втория период трябва да прониква всички учебни предмети. Той трябва да бъде като червена нишка, която да минава през целия училищен живот. Всяко детско чувство, всяка детска работа трябва да е проникната от този елемент.
към текста >>

Художественият елемент в обучението има и друго значение: когато при обучението си служим с художествени образи или когато по други начини вмъкнем художествен елемент в детския живот, то обучението не уморява.
Кл. Скопаков казва по този въпрос: „Изкуството стимулира най-живо и най-резултатно въображението. То има най-голямо значение за целия духовен живот. Художественото произведение действа не само на мисълта чувството и волята, а на цялостния човек, т.е. и на ония страни в духовния живот и в цялото човешко същество, които още никоя наука не е разкрила, които никое друго образователно средство не е достигнало.”[1] Художественият елемент в обучението има и друго значение: когато при обучението си служим с художествени образи или когато по други начини вмъкнем художествен елемент в детския живот, то обучението не уморява. Когато казваме, че изкуството, художественият елемент трябва да прониква детския живот във втория период с това не се разбира, че това трябва да става само с отделни учебни предмети като добавка към другото обучение. Не, съвсем друга е идеята: художественият елемент през втория период трябва да прониква всички учебни предмети. Той трябва да бъде като червена нишка, която да минава през целия училищен живот. Всяко детско чувство, всяка детска работа трябва да е проникната от този елемент. Само тогава обучението и възпитанието е в хармония с детската природа.
към текста >>

Когато казваме, че изкуството, художественият елемент трябва да прониква детския живот във втория период с това не се разбира, че това трябва да става само с отделни учебни предмети като добавка към другото обучение.
„Изкуството стимулира най-живо и най-резултатно въображението. То има най-голямо значение за целия духовен живот. Художественото произведение действа не само на мисълта чувството и волята, а на цялостния човек, т.е. и на ония страни в духовния живот и в цялото човешко същество, които още никоя наука не е разкрила, които никое друго образователно средство не е достигнало.”[1] Художественият елемент в обучението има и друго значение: когато при обучението си служим с художествени образи или когато по други начини вмъкнем художествен елемент в детския живот, то обучението не уморява. Когато казваме, че изкуството, художественият елемент трябва да прониква детския живот във втория период с това не се разбира, че това трябва да става само с отделни учебни предмети като добавка към другото обучение. Не, съвсем друга е идеята: художественият елемент през втория период трябва да прониква всички учебни предмети. Той трябва да бъде като червена нишка, която да минава през целия училищен живот. Всяко детско чувство, всяка детска работа трябва да е проникната от този елемент. Само тогава обучението и възпитанието е в хармония с детската природа. Нека разгледаме начините, по които този елемент може да прониква в цялото обучение.
към текста >>

Той трябва да бъде като червена нишка, която да минава през целия училищен живот.
Художественото произведение действа не само на мисълта чувството и волята, а на цялостния човек, т.е. и на ония страни в духовния живот и в цялото човешко същество, които още никоя наука не е разкрила, които никое друго образователно средство не е достигнало.”[1] Художественият елемент в обучението има и друго значение: когато при обучението си служим с художествени образи или когато по други начини вмъкнем художествен елемент в детския живот, то обучението не уморява. Когато казваме, че изкуството, художественият елемент трябва да прониква детския живот във втория период с това не се разбира, че това трябва да става само с отделни учебни предмети като добавка към другото обучение. Не, съвсем друга е идеята: художественият елемент през втория период трябва да прониква всички учебни предмети. Той трябва да бъде като червена нишка, която да минава през целия училищен живот. Всяко детско чувство, всяка детска работа трябва да е проникната от този елемент. Само тогава обучението и възпитанието е в хармония с детската природа. Нека разгледаме начините, по които този елемент може да прониква в цялото обучение. 1. Това, което детето прави, да има художествена стойност. Детският труд трябва да се проникне от художествен елемент.
към текста >>

По този начин трудовият принцип да стане средство за проникване на детския живот от художествен елемент.
Само тогава обучението и възпитанието е в хармония с детската природа. Нека разгледаме начините, по които този елемент може да прониква в цялото обучение. 1. Това, което детето прави, да има художествена стойност. Детският труд трябва да се проникне от художествен елемент. Във всяка своя дейност, във всичко, което прави, детето трябва да вложи художествен усет. По този начин трудовият принцип да стане средство за проникване на детския живот от художествен елемент. Със своя труд детето да внася красота, симетрия, хармония на всякъде около себе си. Детето не трябва само да съзерцава красотата, но и чрез собствено творчество да внася елемента на красотата в своята околност. Учителят казва: „Хубаво е да очистим някой извор, да му отворим път, да му постелим дъното с красиви камъчета и да го оградим наоколо. Тогава се чува красивата музика на водата. Това възпитава детето.” Каква радост се ражда у тях, че внасят красота в света чрез своята дейност!
към текста >>

По този начин се развива у детето усет за ритъм, пластика и за връзка между тях и вътрешния, психичния живот на човека.
6. Методът на съпоставянето или уподобяването е красив начин за свързване на обучението и възпитанието с художествения елемент. 7. Чрез рисуването и приложението му при много учебни предмети, напр. при природознание. 8. Чрез музиката и приложението й при много учебни предмети; чрез паневритмията и изобщо ритмичната гимнастика. Красивите игри, в които музиката и движенията са умело съчетани, развиват естетичните чувства у детето. По този начин се развива у детето усет за ритъм, пластика и за връзка между тях и вътрешния, психичния живот на човека. 9. Художественият елемент може да играе голяма роля в т.н. другарски час - детски клуб, за който ще говорим по-късно. Изкуството, художественият елемент ще внесе една нота на радост в детския живот, а детският живот трябва да е потопен в благодатните й лъчи. Художественият елемент да се внася по възможност чрез художественото творчество на самото дете. През този период детето трябва да развие усет за красотата във форми, краски, тонове, думи и художествени образци.
към текста >>

Изкуството, художественият елемент ще внесе една нота на радост в детския живот, а детският живот трябва да е потопен в благодатните й лъчи.
8. Чрез музиката и приложението й при много учебни предмети; чрез паневритмията и изобщо ритмичната гимнастика. Красивите игри, в които музиката и движенията са умело съчетани, развиват естетичните чувства у детето. По този начин се развива у детето усет за ритъм, пластика и за връзка между тях и вътрешния, психичния живот на човека. 9. Художественият елемент може да играе голяма роля в т.н. другарски час - детски клуб, за който ще говорим по-късно. Изкуството, художественият елемент ще внесе една нота на радост в детския живот, а детският живот трябва да е потопен в благодатните й лъчи. Художественият елемент да се внася по възможност чрез художественото творчество на самото дете. През този период детето трябва да развие усет за красотата във форми, краски, тонове, думи и художествени образци. [1] Сп. „Свободно Възпитание”, 1935 год., XIII год., 4-5 кн.
към текста >>

81. Втори образователен период Основно училище ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Такова дете рискува да остане с беден душевен живот.
То пренебрегва сърцето и волята. Това пренебрегване на сърцето, на чувствата от днешното училище има съдбоносни последствия, понеже от психологията се знае, че чувството дава направление на волята. Ето какво казва д-р Никола Кръстников: "”Според д-р Блойлер, всеки психичен акт се придружава с чувство, което в същото време играе главна роля при решението. Емоцията определя направлението на действията, а характерът на човека се определя почти изключително от емоционалността.”[1] Ако се пропусне периодът от седма до четиринадесета година за развитието на висши чувства, изгубеното не може вече да се навакса. Такова дете рискува да остане с беден душевен живот. Това казва и д-р Н. Кръстников в споменатия труд: „Развитието на чувствата, не само социални, но и индивидуални, може да става само в периода на тяхната еволюция и разцъфтяване, т.е. в детската възраст. Даже преподаването на предмети, които имат за цел развитието на детския интелект, трябва да става с оглед на развитието на по-високи чувства, за възвишаване на детското сърце.” Морализирането не помага, понеже чрез него се апелира на детския ум, без да се раздвижи детското сърце.
към текста >>

Радост ще внесат в детския живот между другото и музиката, паневритмията, излетите, другарският час и пр.
От друга страна, светът на красивото - художественият елемент - трябва да прониква цялото обучение, всички учебни предмети, всеки учебен час, всяко детско занимание. Също така и всички детски занимания през този период трябва да подхранват въображението, трябва да будят у децата живи образи и картини, чрез които да се привежда в активност неговото въображение. Ако през този период образователният процес не действа на чувството, на сърцето, ако не действа на въображението и не е проникнато от художествен елемент, то непременно детското занимание ще бъде сухо, скучно, досадно. Децата ще бъдат безучастни. Както детската среда, тъй и образователният процес трябва да будят радост у детето. Радост ще внесат в детския живот между другото и музиката, паневритмията, излетите, другарският час и пр. Казахме, че през първия период се слага основата на волята, казахме още, че първият период е период предимно на развитието и оформянето на тялото. Значи, в началото на втория период тялото и волята са вече доста укрепени, за да може да се приложи с успех през този период трудовият принцип и то сред природата.[3] Гореказаното определя характера на обучението и възпитанието през целия втори образователен период. * * * Подражателността през втория период продължава да играе роля, само че изменява характера си.
към текста >>

Той чете биографиите им, изучава живота им и се сили да ги подражава.”[4] Затова през втория период като важен образователен фактор се счита следното: околните да събуждат благоговение у детето.
През първия период детето подражава на всичко, което вижда да се прави около него, а през втория подражава само на това, към което има уважение, благоговение. Петър Монев изтъква тази разлика в подражателността през първия и втория периоди: „През втория период от развитието подражанието се слага върху друга почва. Сега вече юношата се увлича не от физическия, а от нравствения героизъм. Тук вече героите са носители не на изключителни физически качества, а на висши нравствени и по-общо - духовни ценности. Големите хора на изкуството, науката и философията, обществениците и политиците от първи ранг - това са новите образци, които сега замамват юношата. Той чете биографиите им, изучава живота им и се сили да ги подражава.”[4] Затова през втория период като важен образователен фактор се счита следното: околните да събуждат благоговение у детето. Както растенията имат нужда от влага, топлина и светлина, така също и детето има нужда да проявява чувство на благоговение спрямо околните. Тук важи следният закон: „Тия качества, към които детето е благоговеело, то ще има предразположение да ги проявява в своя характер, в своя живот, когато порасне. Ето защо за да развием у децата идеален характер, трябва да ги поставим в такава среда, дето ще могат да проявяват това чувство. Григорий Петров разправя за един студент от московския университет, слушател на лекциите по история на проф. Грановски. Студентът бил принуден да прекъсне студентството и да отиде в една Кавказка област, дето е трябвало да огрубее поради грубата среда, в която бил поставен.
към текста >>

Тук важи следният закон: „Тия качества, към които детето е благоговеело, то ще има предразположение да ги проявява в своя характер, в своя живот, когато порасне.
Сега вече юношата се увлича не от физическия, а от нравствения героизъм. Тук вече героите са носители не на изключителни физически качества, а на висши нравствени и по-общо - духовни ценности. Големите хора на изкуството, науката и философията, обществениците и политиците от първи ранг - това са новите образци, които сега замамват юношата. Той чете биографиите им, изучава живота им и се сили да ги подражава.”[4] Затова през втория период като важен образователен фактор се счита следното: околните да събуждат благоговение у детето. Както растенията имат нужда от влага, топлина и светлина, така също и детето има нужда да проявява чувство на благоговение спрямо околните. Тук важи следният закон: „Тия качества, към които детето е благоговеело, то ще има предразположение да ги проявява в своя характер, в своя живот, когато порасне. Ето защо за да развием у децата идеален характер, трябва да ги поставим в такава среда, дето ще могат да проявяват това чувство. Григорий Петров разправя за един студент от московския университет, слушател на лекциите по история на проф. Грановски. Студентът бил принуден да прекъсне студентството и да отиде в една Кавказка област, дето е трябвало да огрубее поради грубата среда, в която бил поставен. Но благородните думи и характер на проф. Грановски така силно му въздействали, щото той сред тази груба среда с възторг и умиление си спомнял за светлия му образ.
към текста >>

И този образ поддържал у него стремежа да живее за възвишеното, идеалното.
Ето защо за да развием у децата идеален характер, трябва да ги поставим в такава среда, дето ще могат да проявяват това чувство. Григорий Петров разправя за един студент от московския университет, слушател на лекциите по история на проф. Грановски. Студентът бил принуден да прекъсне студентството и да отиде в една Кавказка област, дето е трябвало да огрубее поради грубата среда, в която бил поставен. Но благородните думи и характер на проф. Грановски така силно му въздействали, щото той сред тази груба среда с възторг и умиление си спомнял за светлия му образ. И този образ поддържал у него стремежа да живее за възвишеното, идеалното. Като Грановски бил и проф. Пирогов. Родителите и другите лица около детето трябва да притежават идеални характери, които да са в състояние да събудят чувството на благоговение у детето. Поради това, всички възрастни, които са в досег с детето, трябва да работят всеки ден за своя духовен растеж. От голяма важност е да не се пропусне развитието на благоговението у детето през този период. Неразвитието му ще има лоши последици, въпреки най-доброто желание на възпитателя и въпреки спазването на всички други педагогически принципи.
към текста >>

През третия период - в периода на умственото развитие и идейния живот - младежът чрез самостоятелна идейна работа, по научен път трябва да си изработи мироглед, критерии върху въпросите на живота, но той трябва преди тази възраст - през втория период - да види въплътен около себе си идеала като жив образец в лицето на околните.
От голяма важност е да не се пропусне развитието на благоговението у детето през този период. Неразвитието му ще има лоши последици, въпреки най-доброто желание на възпитателя и въпреки спазването на всички други педагогически принципи. Безкрайно много е загубило детето, което не е имало случай да благоговее в периода между седма и четиринадесета година. Ако учителят не е искрен, детето инстиктивно схваща това и липсват условия за благоговение и възпитателно въздействие. Едничкото средство е: учителят трябва да се старае да бъде достоен за благоговение. През третия период - в периода на умственото развитие и идейния живот - младежът чрез самостоятелна идейна работа, по научен път трябва да си изработи мироглед, критерии върху въпросите на живота, но той трябва преди тази възраст - през втория период - да види въплътен около себе си идеала като жив образец в лицето на околните. Един добър пример за благоговение е следният: при един учител преди Балканската война идва едно момченце на гости по случай Великден. Учителят му подарява една картинка. Момченцето, от голямо благоговение към този учител, я пази у дома си като светиня. След общо-европейската война учителят посещава дома на детето, което е вече доста пораснало. То отишло и извадило от сандъчето си картинката и я показало с благоговение.
към текста >>

Не можел да си представи, как учителят ще яде като другите хора; той е възвишено същество, което или не яде, или ако яде, употребява съвсем други храни, а не тая, която употребяват другите.
Момченцето, от голямо благоговение към този учител, я пази у дома си като светиня. След общо-европейската война учителят посещава дома на детето, което е вече доста пораснало. То отишло и извадило от сандъчето си картинката и я показало с благоговение. Друг пример: един околийски училищен инспектор разправя, че когато бил малък, тъй безкрайно е благоговеел пред учителя си, че си го представял като извънредно същество. Той мислел, че учителят не яде, защото не е като другите хора. Не можел да си представи, как учителят ще яде като другите хора; той е възвишено същество, което или не яде, или ако яде, употребява съвсем други храни, а не тая, която употребяват другите. Но да не се мисли, че благоговението трябва да се изпитва само към окръжаващите. През този период това чувство може да се развие у детето по следните начини: а/ Като вижда то у околните въплъщение на доброта, любов, търпение, безстрашие, мъдрост и пр. б/ Като му се разкриват възвишени характери от историята - биографии на велики хора. в/ В приказки, разкази, митове, легенди и пр.
към текста >>

б/ Като му се разкриват възвишени характери от историята - биографии на велики хора.
Той мислел, че учителят не яде, защото не е като другите хора. Не можел да си представи, как учителят ще яде като другите хора; той е възвишено същество, което или не яде, или ако яде, употребява съвсем други храни, а не тая, която употребяват другите. Но да не се мисли, че благоговението трябва да се изпитва само към окръжаващите. През този период това чувство може да се развие у детето по следните начини: а/ Като вижда то у околните въплъщение на доброта, любов, търпение, безстрашие, мъдрост и пр. б/ Като му се разкриват възвишени характери от историята - биографии на велики хора. в/ В приказки, разкази, митове, легенди и пр. да се рисуват възвишени характери, които да будят детското благоговение. Има закон в психологията: Това, за което мислиш, то извайва твоя характер, оказва въздействие върху твоя ум, сърце и воля. Като мислим за добрите хора, ние ставаме добри, доброто в нас почва да се развива. Тоя закон трябва да се приложи във възпитанието.
към текста >>

да се рисуват възвишени характери, които да будят детското благоговение.
Но да не се мисли, че благоговението трябва да се изпитва само към окръжаващите. През този период това чувство може да се развие у детето по следните начини: а/ Като вижда то у околните въплъщение на доброта, любов, търпение, безстрашие, мъдрост и пр. б/ Като му се разкриват възвишени характери от историята - биографии на велики хора. в/ В приказки, разкази, митове, легенди и пр. да се рисуват възвишени характери, които да будят детското благоговение. Има закон в психологията: Това, за което мислиш, то извайва твоя характер, оказва въздействие върху твоя ум, сърце и воля. Като мислим за добрите хора, ние ставаме добри, доброто в нас почва да се развива. Тоя закон трябва да се приложи във възпитанието. Нали примерът е важен възпитателен фактор? Ако учим живота на велики хора, те оживяват за нас.
към текста >>

Ако учим живота на велики хора, те оживяват за нас.
да се рисуват възвишени характери, които да будят детското благоговение. Има закон в психологията: Това, за което мислиш, то извайва твоя характер, оказва въздействие върху твоя ум, сърце и воля. Като мислим за добрите хора, ние ставаме добри, доброто в нас почва да се развива. Тоя закон трябва да се приложи във възпитанието. Нали примерът е важен възпитателен фактор? Ако учим живота на велики хора, те оживяват за нас. Те стават един вид жив пример за нас. И така те ни възпитават. „Мислете върху добрите хора - казва Учителят- върху разумните хора, силните хора в света. Те са предметно учение. Ще получите нещо по този начин.
към текста >>

Тя трябва да бъде не само приятно четиво и да дава храна на въображението, но същевременно трябва да излага такива възвишени характери, които да будят благоговение у децата.
Ще развиете нещо в себе си.” Какво богато поле за работа на възпитателя! Може да се използва грамаден материал от историята и от всемирната литература, както и от нашата. В това отношение детската литература има голяма важност. Тя трябва да е пропита от този дух. Тя трябва да бъде не само приятно четиво и да дава храна на въображението, но същевременно трябва да излага такива възвишени характери, които да будят благоговение у децата. Историята на българския и другите народи са пълни с примери на възвишени характери. Животът им трябва да се изложи пред децата в по-долна възраст във вид на приказки и разкази, а в по-горна във вид на биографии. Например, може да се използва живота на Христофор Колумб, Галилей, Сократ, Хус и пр. От българската история има също много примери Св.Св. Кирил и Методи, Св.
към текста >>

Историята на българския и другите народи са пълни с примери на възвишени характери.
Какво богато поле за работа на възпитателя! Може да се използва грамаден материал от историята и от всемирната литература, както и от нашата. В това отношение детската литература има голяма важност. Тя трябва да е пропита от този дух. Тя трябва да бъде не само приятно четиво и да дава храна на въображението, но същевременно трябва да излага такива възвишени характери, които да будят благоговение у децата. Историята на българския и другите народи са пълни с примери на възвишени характери. Животът им трябва да се изложи пред децата в по-долна възраст във вид на приказки и разкази, а в по-горна във вид на биографии. Например, може да се използва живота на Христофор Колумб, Галилей, Сократ, Хус и пр. От българската история има също много примери Св.Св. Кирил и Методи, Св. Климент, патриарх Евтимий, отец Паисий, Раковски, Неофит Бозвели, Любен Каравелов, Христо Ботев, Васил Левски и пр.
към текста >>

Животът им трябва да се изложи пред децата в по-долна възраст във вид на приказки и разкази, а в по-горна във вид на биографии.
Може да се използва грамаден материал от историята и от всемирната литература, както и от нашата. В това отношение детската литература има голяма важност. Тя трябва да е пропита от този дух. Тя трябва да бъде не само приятно четиво и да дава храна на въображението, но същевременно трябва да излага такива възвишени характери, които да будят благоговение у децата. Историята на българския и другите народи са пълни с примери на възвишени характери. Животът им трябва да се изложи пред децата в по-долна възраст във вид на приказки и разкази, а в по-горна във вид на биографии. Например, може да се използва живота на Христофор Колумб, Галилей, Сократ, Хус и пр. От българската история има също много примери Св.Св. Кирил и Методи, Св. Климент, патриарх Евтимий, отец Паисий, Раковски, Неофит Бозвели, Любен Каравелов, Христо Ботев, Васил Левски и пр. През този период не трябва да се прави нищо пред детето, което пречи за проявата на благоговението у него.
към текста >>

Например, може да се използва живота на Христофор Колумб, Галилей, Сократ, Хус и пр.
В това отношение детската литература има голяма важност. Тя трябва да е пропита от този дух. Тя трябва да бъде не само приятно четиво и да дава храна на въображението, но същевременно трябва да излага такива възвишени характери, които да будят благоговение у децата. Историята на българския и другите народи са пълни с примери на възвишени характери. Животът им трябва да се изложи пред децата в по-долна възраст във вид на приказки и разкази, а в по-горна във вид на биографии. Например, може да се използва живота на Христофор Колумб, Галилей, Сократ, Хус и пр. От българската история има също много примери Св.Св. Кирил и Методи, Св. Климент, патриарх Евтимий, отец Паисий, Раковски, Неофит Бозвели, Любен Каравелов, Христо Ботев, Васил Левски и пр. През този период не трябва да се прави нищо пред детето, което пречи за проявата на благоговението у него. Пред него не трябва да се хулят, осмиват, одумват или критикуват други лица.
към текста >>

Не събуждаме ли у него по такъв начин робски чувства, които ще се отразят върху целия му живот?
Учителят казва: „Да осмеете нещо и да мислите, че по този обратен път ще можете да морализирате хората, това не е възпитание. Това не е божествен метод на възпитание.” Той казва още по този въпрос: „Да се занимавате с недъзите на хората, това е зараза, която разрушава организма.” Но някой би казал: „Ако у детето се развие чувството на благоговение, не убиваме ли с това личността у него? Не го ли правим несамостойно, зависимо, подчинено на други личности? Не го ли правим само техен спътник? Не събуждаме ли у него по такъв начин робски чувства, които ще се отразят върху целия му живот? ” Напротив, онзи който има щастието да благоговее през тази възраст, после ще стане една самостойна, свободна личност. Силите на благоговението са лъчи, под чието влияние поникват най-красивите цветя в детската душа. * * * През този период не трябва да се развива изкуствено логичното мислене. Това би било пресилено, преждевременно.
към текста >>

През втория период, и особено през първите три отделения, могат да се разправят на децата фантастични приказки, в които героите са скалите, изворът, вятърът, планината, цветята, животните, дърветата и пр.
Разбира се, умът ще се развива през този период, не може да не се развива, но той трябва да се развива от само себе си, под действието на другите способности на ученика, без нарочно да се упражнява логичното отвлечено мислене. Казахме, че в този период детското въображение е в подем. Ако учителят няма развито въображение, не може да го развие у детето и то по следната причина: когато учителят разправя нещо и живо си представя образа, то детето ще го запомни и слуша с интерес. Ако учителят в този момент няма жив образ в своето съзнание, не може да събуди интерес у детето. Това е психологически закон, който говори, че в това отношение има връзка между учителя и детето. През втория период, и особено през първите три отделения, могат да се разправят на децата фантастични приказки, в които героите са скалите, изворът, вятърът, планината, цветята, животните, дърветата и пр. Това развива въображението. И ако през този период не се използват методите за развитието му, детето после, когато порасне, ще има слабо въображение. За развитието му може да се използва и рисуването по фантазия, илюстративно рисуване, и пр. Въображението съдейства за развитието на ума, понеже и то е от познавателната или умствената област на душевния живот. През този период умът трябва да се подтиква към развитие между другото и чрез развитието на въображението.
към текста >>

Въображението съдейства за развитието на ума, понеже и то е от познавателната или умствената област на душевния живот.
Това е психологически закон, който говори, че в това отношение има връзка между учителя и детето. През втория период, и особено през първите три отделения, могат да се разправят на децата фантастични приказки, в които героите са скалите, изворът, вятърът, планината, цветята, животните, дърветата и пр. Това развива въображението. И ако през този период не се използват методите за развитието му, детето после, когато порасне, ще има слабо въображение. За развитието му може да се използва и рисуването по фантазия, илюстративно рисуване, и пр. Въображението съдейства за развитието на ума, понеже и то е от познавателната или умствената област на душевния живот. През този период умът трябва да се подтиква към развитие между другото и чрез развитието на въображението. Ето защо Мойман казва по този въпрос: ”Въображението се явява тая област и тая форма на умствената дейност, при която най-рано може да се пробуди умствената самостойност на детето, радостта при откритието, търсенето и изнамирането, защото тази форма му е по-достъпна, отколкото действителното размишление. Ясно е от тук, че формалното развитие на самодейно въображение трябва да служи за изходна педагогическа точка при пробуждането на умствената самодейност у детето въобще.”[5] [1] Д-р Н.Кръстников – „Опит за психологически анализ на нашия обществен живот” [2] Хр.
към текста >>

[1] Д-р Н.Кръстников – „Опит за психологически анализ на нашия обществен живот”
За развитието му може да се използва и рисуването по фантазия, илюстративно рисуване, и пр. Въображението съдейства за развитието на ума, понеже и то е от познавателната или умствената област на душевния живот. През този период умът трябва да се подтиква към развитие между другото и чрез развитието на въображението. Ето защо Мойман казва по този въпрос: ”Въображението се явява тая област и тая форма на умствената дейност, при която най-рано може да се пробуди умствената самостойност на детето, радостта при откритието, търсенето и изнамирането, защото тази форма му е по-достъпна, отколкото действителното размишление. Ясно е от тук, че формалното развитие на самодейно въображение трябва да служи за изходна педагогическа точка при пробуждането на умствената самодейност у детето въобще.”[5] [1] Д-р Н.Кръстников – „Опит за психологически анализ на нашия обществен живот” [2] Хр. Ковачев - сп. „Учителска мисъл”,1923 год. IV год., 4-5 кн. [3] Относно значението на чувствата - благоговение и пр.
към текста >>

82. Навременност - Боян Боев (1883 – 1963)

развива предимно ума си и идейния живот.
Съобразявайте се с тази чувствителност и я използвайте при възпитанието.” Ако на едно дете от втория период - т.е между 7-14 години - му се каже нещо сухо, научно, то няма да се заинтересува, ще остане безучастно, апатично, но ако му се каже нещо, което буди чувства, например приказка, разказ, то ще се оживи и заинтересува. Ако му се изложи математиката с отвлечено мислене, то няма да се заинтересува, но ако му се изложи под форма на игра, драматизация и пр., ще се заинтересува. Значи, през втория период, са в подем чувствата, сърцето и трябва да се изхожда от тях при обучението и възпитанието, за да се събуди интерес. Заинтересуването от приказката показва, че у него е развито и въображението, а логичното мислене не е още развито. „От 14 д о 21 години детето е в умствения, идейния свят, т.е. развива предимно ума си и идейния живот. Тогава разцъфтява логичното мислене.” Ако на един гимназист се разкажат някои научни факти, у него ще се събуди интерес, и много въпроси ще възникнат: Коя е научната причина на тия явления, кои закони играят роля в случая, кои са теориите, които обясняват подобни факти и пр. Тия примери из детския и юношеския живот са случайно взети. Но систематични психологични изследвания са потвърдили горните заключения. Те са установили, че детето и юношата минават през тия три образователни периода. Някой би могъл да каже: „Нали трите страни на душевния живот - ум, чувство, воля - винаги вървят заедно?
към текста >>

Тия примери из детския и юношеския живот са случайно взети.
Значи, през втория период, са в подем чувствата, сърцето и трябва да се изхожда от тях при обучението и възпитанието, за да се събуди интерес. Заинтересуването от приказката показва, че у него е развито и въображението, а логичното мислене не е още развито. „От 14 д о 21 години детето е в умствения, идейния свят, т.е. развива предимно ума си и идейния живот. Тогава разцъфтява логичното мислене.” Ако на един гимназист се разкажат някои научни факти, у него ще се събуди интерес, и много въпроси ще възникнат: Коя е научната причина на тия явления, кои закони играят роля в случая, кои са теориите, които обясняват подобни факти и пр. Тия примери из детския и юношеския живот са случайно взети. Но систематични психологични изследвания са потвърдили горните заключения. Те са установили, че детето и юношата минават през тия три образователни периода. Някой би могъл да каже: „Нали трите страни на душевния живот - ум, чувство, воля - винаги вървят заедно? ” Вярно е, че те са винаги неразделни, обаче в разните периоди една от тях има надмощие и представлява условие за проява на другите две страни. Например, когато казваме, че в първия период волята е средище на душевния живот, това не значи, че умът и чувствата не са на лице.
към текста >>

Някой би могъл да каже: „Нали трите страни на душевния живот - ум, чувство, воля - винаги вървят заедно?
развива предимно ума си и идейния живот. Тогава разцъфтява логичното мислене.” Ако на един гимназист се разкажат някои научни факти, у него ще се събуди интерес, и много въпроси ще възникнат: Коя е научната причина на тия явления, кои закони играят роля в случая, кои са теориите, които обясняват подобни факти и пр. Тия примери из детския и юношеския живот са случайно взети. Но систематични психологични изследвания са потвърдили горните заключения. Те са установили, че детето и юношата минават през тия три образователни периода. Някой би могъл да каже: „Нали трите страни на душевния живот - ум, чувство, воля - винаги вървят заедно? ” Вярно е, че те са винаги неразделни, обаче в разните периоди една от тях има надмощие и представлява условие за проява на другите две страни. Например, когато казваме, че в първия период волята е средище на душевния живот, това не значи, че умът и чувствата не са на лице. Те са също на лице, но на първо място е волята, и те се проявяват чрез волята. Във втория период, когато чувствата са средище, умът и волята също така съществуват, но всички мислови и волеви прояви, за да бъдат плодотворни, трябва да минат през чувствата. И през третия период не може да има плодотворна душевна дейност, ако всички чувствени и волеви прояви не минат през мисълта.
към текста >>

Например, когато казваме, че в първия период волята е средище на душевния живот, това не значи, че умът и чувствата не са на лице.
Тия примери из детския и юношеския живот са случайно взети. Но систематични психологични изследвания са потвърдили горните заключения. Те са установили, че детето и юношата минават през тия три образователни периода. Някой би могъл да каже: „Нали трите страни на душевния живот - ум, чувство, воля - винаги вървят заедно? ” Вярно е, че те са винаги неразделни, обаче в разните периоди една от тях има надмощие и представлява условие за проява на другите две страни. Например, когато казваме, че в първия период волята е средище на душевния живот, това не значи, че умът и чувствата не са на лице. Те са също на лице, но на първо място е волята, и те се проявяват чрез волята. Във втория период, когато чувствата са средище, умът и волята също така съществуват, но всички мислови и волеви прояви, за да бъдат плодотворни, трябва да минат през чувствата. И през третия период не може да има плодотворна душевна дейност, ако всички чувствени и волеви прояви не минат през мисълта. Тогава мисълта, логичното мислене е в подем, в разцвет. Ако наредим душевните сили според степента на тяхната активност, то в първите седем години този е редът: воля, сърце, ум.
към текста >>

Ще вземем един пример: нека кажем, че детето в първите три периода на своя живот е преживяло възвишени идеи, любов, възторг от идеала, естетични чувства и пр.
Външни впечатления влияят през втория период върху силите, които са в подем през този период. Същото се отнася и за третия период. До установяване на тия периоди се идва чрез изследване на психо-физичното развитие на детето от раждането нататък. За по-нататъшните периоди след 21 години Учителят казва следното: „От 21 години нататък тия фази се повтарят, но разбира се с друг оттенък и с все по-нови постижения и с нови придобивки на познания.” Поради преповтарянето на тия периоди и след 21 години, макар и с малко по-друг характер, то каквото посеем в детето през първите 7 години, после дава своите плодове, и предимно в съответния следващ период. Опитностите, преживяванията, придобивките на детето, юношата и младежа от раждането до 21 година определят в голяма степен цялото му бъдеще. Ще вземем един пример: нека кажем, че детето в първите три периода на своя живот е преживяло възвишени идеи, любов, възторг от идеала, естетични чувства и пр. Всичко това ще определи, какъв ще бъде той в следващите периоди, до дълбока старост. Ако е събрал през първите три периода богата, красива опитност, ценни преживявания, то те постепенно ще възрастнат, ще се разцъфтят в него и ще го доведат в зрялата възраст и в старостта до вътрешно просветление, мъдрост, духовност, велика любов. Ако не е посято нищо в душата му през първите три периода, то в старостта ще дойде залез, отслабване на духовните му сили. Това се отнася даже и до здравето. Който през първите три периода е имал положителни, прави мисли, чувства, желания и действия, той дава условия и възможност за здраво тяло в зряла и напреднала възраст.
към текста >>

То трябва да се постави през всеки период в допир с тая област на външния свят, която е най-подходяща за дадената епоха от живота му.
А който е имал отрицателни, криви мисли, чувства, желания и постъпки през първите три периода, той посява в себе си сили, които в бъдеще, в зряла и напреднала възраст, ще се проявят като предразположение към болест. За педагогиката от значение са първите три периода. Тяхното познаване е необходимо. Нужно е педагогът да знае състоянието на физичните и психични сили през разните периоди, за да знае през кой период кои сили трябва да възпитава и по кой начин. Трябва да се обърне внимание на начина, по който детето е поставено в досег с външния свят. То трябва да се постави през всеки период в допир с тая област на външния свят, която е най-подходяща за дадената епоха от живота му. Трябва да се вложат в работа, колкото се може по-дълбоко и по-правилно тъкмо тия енергии, които са най-подходящи да бъдат засегнати в дадената възраст. Чрез детската дейност трябва да се развият у него тъкмо тия сили, способности, дарби и добродетели, които съответстват на дадената възраст. Когато ще оценяваме критически някои педагогически методи, трябва да имаме предвид гореказаното и дали те са в хармония с нуждите и силите, които се развиват през съответния период. Тогава всички педагогически въпроси се явяват в нова светлина. Дюи казва: „Училищата употребяват наука, годна за възрастни, и материал, който няма никакви връзки с нуждите на развиващия се организъм, и се опитват да наложат това на децата, като ни най-малко не се съобразяват с това, което е нужно на децата през периода на техния растеж.” * Дюи цитира и думите на Рус[2] „Страхувайте се да пречите на природата!
към текста >>

Детето не трябва да бъде откъснато от живота, от реалния живот, който е около него.
И човек, за да бъде деен член на епохата, трябва да ги усвои. Всяка епоха поставя на човека известни задачи, известни проблеми, които той трябва да разреши. Всяка епоха се вълнува от известни въпроси, спрямо които човек трябва да вземе едно правилно становище. Всяка епоха развива нови страни на човешкия дух. Всичко това трябва да се вземе предвид при образованието. Детето не трябва да бъде откъснато от живота, от реалния живот, който е около него. Само така то ще разбира нуждите на епохата, в която живее и ще твори в нея. Така ще може да участва в по-нататъшното изграждане на културата. Всяка епоха се отличава с нещо ново: нови идеи се вливат в културата, нови методи, нови културно-стопански форми. Детето, юношата трябва да усвои културните постижения на епохата, трябва да се запознае с новите идеи, които епохата носи в себе си, за да допринесе за нови културни постижения. То трябва да разбира епохата, в която живее, трябва да развие в себе си усет за силите, които действат в епохата и на които принадлежи бъдещето.
към текста >>

83. Свобода - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят казва: „Има ли нужда да се урежда животът, който минава през човека?
То почва да пуща нагоре стъбло и надолу корени. Можем да му направим някои услуги: да го пазим от гъсеници, да го поливаме и пр. При възпитанието детето има идея за доброто и злото. Че трябва да се прави добро, и това знае. Достатъчно е да се насочва.” Учителят казва: „Има ли нужда да се урежда животът, който минава през човека? Всички мислят, че има нужда. Какво ще уреждате един живот, който е излязъл от Великото Разумно Начало? Оставете го свободно да се прояви. А ние ограничаваме този живот и тогава идат страданията. Ролята на учителя е само в подпомагане на детето, то да прояви Божествения живот, който минава през него; трябва да отстрани само всички препятствия, които могат да го ограничат.
към текста >>

Какво ще уреждате един живот, който е излязъл от Великото Разумно Начало?
При възпитанието детето има идея за доброто и злото. Че трябва да се прави добро, и това знае. Достатъчно е да се насочва.” Учителят казва: „Има ли нужда да се урежда животът, който минава през човека? Всички мислят, че има нужда. Какво ще уреждате един живот, който е излязъл от Великото Разумно Начало? Оставете го свободно да се прояви. А ние ограничаваме този живот и тогава идат страданията. Ролята на учителя е само в подпомагане на детето, то да прояви Божествения живот, който минава през него; трябва да отстрани само всички препятствия, които могат да го ограничат. Той трябва винаги да изхожда от съзнанието за Божествеността на Вътрешната същина на човешкия дух. Учителят казва: „Аз считам едно дете толкова културно, колкото е баща му, само че не е проявено.
към текста >>

А ние ограничаваме този живот и тогава идат страданията.
Достатъчно е да се насочва.” Учителят казва: „Има ли нужда да се урежда животът, който минава през човека? Всички мислят, че има нужда. Какво ще уреждате един живот, който е излязъл от Великото Разумно Начало? Оставете го свободно да се прояви. А ние ограничаваме този живот и тогава идат страданията. Ролята на учителя е само в подпомагане на детето, то да прояви Божествения живот, който минава през него; трябва да отстрани само всички препятствия, които могат да го ограничат. Той трябва винаги да изхожда от съзнанието за Божествеността на Вътрешната същина на човешкия дух. Учителят казва: „Аз считам едно дете толкова културно, колкото е баща му, само че не е проявено. Ябълковата семка може да бъде цяло дърво. Едно дете ще стане това, което съдържа в себе си.”
към текста >>

Ролята на учителя е само в подпомагане на детето, то да прояви Божествения живот, който минава през него; трябва да отстрани само всички препятствия, които могат да го ограничат.
Учителят казва: „Има ли нужда да се урежда животът, който минава през човека? Всички мислят, че има нужда. Какво ще уреждате един живот, който е излязъл от Великото Разумно Начало? Оставете го свободно да се прояви. А ние ограничаваме този живот и тогава идат страданията. Ролята на учителя е само в подпомагане на детето, то да прояви Божествения живот, който минава през него; трябва да отстрани само всички препятствия, които могат да го ограничат. Той трябва винаги да изхожда от съзнанието за Божествеността на Вътрешната същина на човешкия дух. Учителят казва: „Аз считам едно дете толкова културно, колкото е баща му, само че не е проявено. Ябълковата семка може да бъде цяло дърво. Едно дете ще стане това, което съдържа в себе си.” Друго нещо, което се включва в свободното възпитание, е да не се пренебрегват сегашните нужди на детето за сметка на някои бъдещи нужди, защото ако се прави това, пренебрегва се и се жертва детството.
към текста >>

А ако се задоволят сегашните му нужди и му се дадат условия то да живее пълен живот в настоящето, то с това се създават условия за задоволяване и на бъдещите му нужди.
Той трябва винаги да изхожда от съзнанието за Божествеността на Вътрешната същина на човешкия дух. Учителят казва: „Аз считам едно дете толкова културно, колкото е баща му, само че не е проявено. Ябълковата семка може да бъде цяло дърво. Едно дете ще стане това, което съдържа в себе си.” Друго нещо, което се включва в свободното възпитание, е да не се пренебрегват сегашните нужди на детето за сметка на някои бъдещи нужди, защото ако се прави това, пренебрегва се и се жертва детството. А ако се задоволят сегашните му нужди и му се дадат условия то да живее пълен живот в настоящето, то с това се създават условия за задоволяване и на бъдещите му нужди. За да се спазва това правило, трябва да се знаят детските нужди през всеки период. А това е невъзможно без знанието на трите периода. Работата на учителя не е да заповядва, а да слугува. Учителят пояснява това със следните думи: „Аз не мога и не искам да ви заповядвам. Защото хората са на Господа.
към текста >>

” Всеки, който мисли, че насилието ще оправи работите, влиза в животинското царство.
Нямам право на това. Имам право да бъда господар само на своите мисли и желания, на тях мога да заповядвам. Но на всичко, което е извън мене, трябва да слугувам. Така и вие трябва да правите.” „Учителят не ще каже: “Да идем на разходка”, но ще каже: „Искам да ида на разходка. Искате ли да дойдете с мене? ” Всеки, който мисли, че насилието ще оправи работите, влиза в животинското царство. Ние, като се бъркаме в работите на природата, изопачаваме живота. Тъкмо започваме да се развиваме според методите на природата, дойде педагогът и започне да действа според своите правила и методи. Нещата в света, в живата природа са организирани. Няма какво да ги възпитаваме. Трябва само да ги подпомагаме.
към текста >>

Ние, като се бъркаме в работите на природата, изопачаваме живота.
Имам право да бъда господар само на своите мисли и желания, на тях мога да заповядвам. Но на всичко, което е извън мене, трябва да слугувам. Така и вие трябва да правите.” „Учителят не ще каже: “Да идем на разходка”, но ще каже: „Искам да ида на разходка. Искате ли да дойдете с мене? ” Всеки, който мисли, че насилието ще оправи работите, влиза в животинското царство. Ние, като се бъркаме в работите на природата, изопачаваме живота. Тъкмо започваме да се развиваме според методите на природата, дойде педагогът и започне да действа според своите правила и методи. Нещата в света, в живата природа са организирани. Няма какво да ги възпитаваме. Трябва само да ги подпомагаме. В свободнто възпитание влиза и следното: Материалът, който детето ще учи, да не му се натрапва отвън.
към текста >>

Само когато детето твори в училище, ще твори и в живота.
Това е важен елемент на свободното възпитание. Как може да стане това, ще видим по-нататък. Само при такова свободно възпитание ученикът проявява творчество. Само когато подбудата за учене и работа иде от самото дете, то твори. Целта на училището е да създава хора - творци на нови културни ценности. Само когато детето твори в училище, ще твори и в живота. Някой би могъл да направи следното възражение против свободното възпитание: „Ако не упражняваме ни най-малко насилие върху ученика, ни най-малко наказание, заплашване, ако не събудим у него страх, няма ли опасност да се развие той в крива посока, да го изпуснем? Ако се премахне принуждението от училището, тогава няма ли да бъде учителят безсилен, когато ученикът почва да се развива в крива посока? Ако се премахне наказанието и насилието в училището, няма ли да се даде свободен ход да се развие у ученика низшето, няма ли опасност да се проявят неговите долни навици и склонности? ” Винаги трябва да помним, че свободата като образователна среда е възможна само при събуждане висшия душевен живот у детето, когато детската енергия е насочена към възвишеното.
към текста >>

Винаги трябва да помним, че свободата като образователна среда е възможна само при събуждане висшия душевен живот у детето, когато детската енергия е насочена към възвишеното.
Само когато детето твори в училище, ще твори и в живота. Някой би могъл да направи следното възражение против свободното възпитание: „Ако не упражняваме ни най-малко насилие върху ученика, ни най-малко наказание, заплашване, ако не събудим у него страх, няма ли опасност да се развие той в крива посока, да го изпуснем? Ако се премахне принуждението от училището, тогава няма ли да бъде учителят безсилен, когато ученикът почва да се развива в крива посока? Ако се премахне наказанието и насилието в училището, няма ли да се даде свободен ход да се развие у ученика низшето, няма ли опасност да се проявят неговите долни навици и склонности? ” Винаги трябва да помним, че свободата като образователна среда е възможна само при събуждане висшия душевен живот у детето, когато детската енергия е насочена към възвишеното. Свободното възпитание е необходимо, за да се изградят самостоятелни, самодейни личности с творчество и инициатива, носещи ценното и самобитното, с което природата дарява всеки човек. А самобитното, което носи един човек, то е най-голямото му богатство, то образува истинската му красота. Всеки човек, чрез самобитното което носи, е рядко, ценно цвете в общочовешката градина. А при липса на свободно възпитание, при методи на наказания, заплашвания, страх и пр., самобитното у него може да заглъхне и да се получат обезличени характери. Тогава общочовешката култура губи един рядък скъпоценен камък.
към текста >>

Това е идейният живот.
Това е нужно, за да възрастват красивите заложби в детската душа. Онзи, който иска да направи учителя почти излишен и да го замести с книгите и мъртвите пособия, той не разбира тия закони. Свободата е възможна още при самодейността и труда. Те също така създават една естествена дисциплина. В средните училища се явява и друг фактор, който прави възможна свободата и създава дисциплината. Това е идейният живот. Чрез събуждане на висш идеен живот, стремеж към идеали, за средношколската младеж всички простъпки, всички отрицателни прояви изглеждат дребнави и изчезват. За да се спазва свободното възпитание, изисква се възпитателят да има специфично отношение към всеки ученик, според неговия характер, темперамент, степен на развитие и пр. Учителят дава следните обяснения по това: „Всеки човек има специфичен тон, който никога не се мени. За да бъде възпитанието свободно, това трябва да се има предвид.” * * *
към текста >>

Чрез събуждане на висш идеен живот, стремеж към идеали, за средношколската младеж всички простъпки, всички отрицателни прояви изглеждат дребнави и изчезват.
Онзи, който иска да направи учителя почти излишен и да го замести с книгите и мъртвите пособия, той не разбира тия закони. Свободата е възможна още при самодейността и труда. Те също така създават една естествена дисциплина. В средните училища се явява и друг фактор, който прави възможна свободата и създава дисциплината. Това е идейният живот. Чрез събуждане на висш идеен живот, стремеж към идеали, за средношколската младеж всички простъпки, всички отрицателни прояви изглеждат дребнави и изчезват. За да се спазва свободното възпитание, изисква се възпитателят да има специфично отношение към всеки ученик, според неговия характер, темперамент, степен на развитие и пр. Учителят дава следните обяснения по това: „Всеки човек има специфичен тон, който никога не се мени. За да бъде възпитанието свободно, това трябва да се има предвид.” * * * По-горе говорихме за свободата като образователно средство.
към текста >>

Истински свободен е само оня, който проявява възвишената си природа.
Учителят дава следните обяснения по това: „Всеки човек има специфичен тон, който никога не се мени. За да бъде възпитанието свободно, това трябва да се има предвид.” * * * По-горе говорихме за свободата като образователно средство. Но тя трябва да се вземе и като образователна цел: целта на образованието трябва да бъде оформяването на личности, обичащи свободата и живеещи в нея. Истински свободен е само оня, който проявява възвишената си природа. Ето защо Учителят казва: „Щом не мислите, не чувствате и не постъпвате право, вие не сте свободни.” Понеже любовта дава възходящо направление на мисълта, чувствата и волята, затова тя е истинският път към свободата. * * * У детето има грамадна енергия. Сама по себе си тя е полезна. А ако има оплакване, то е от направлението, което е взела тя.
към текста >>

Едно месоядно животно може да е научено на растителна храна.
По-рано то може да не е крало или лъгало. Майка му казва: Да не лъжеш. Тогава детето казва: Да опитам, какво нещо е лъжата. Или пък му се казва: Не трябва да мразиш. Като кажеш на детето: Не бъди груб или: Не трябва да мразиш, то казва: Чакай да го опитам.” Едно месоядно животно може да е научено на растителна храна. Когато му замирише на месо, у него може да се събуди старият инстинкт. Щом се говори на човек за грях, у него се събужда старият инстинкт, и той отива да го опитва. Тогава се събуждат тия отрицателни сили у него. Защото психологическият закон гласи: Всяко нещо, което е в съзнанието, отива в подсъзнанието на човека и ражда стремеж за осъществяване на тая идея или това желание във вид на постъпка. Тук вече въпросът е за мощната роля на подсъзнанието.
към текста >>

84. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

2. Любовта внася изобилен живот в човека.
Мисията на днешното училище е да създаде новия тип човек - човекът на любовта. Тази мисия произтича от следното: 1. Тя е в хармония с детската природа. Образованието трябва да се стреми към пълна проява на човека, на истинската човешка природа. А видяхме в главата „Закони и методи на любовта”, че той именно чрез любовта я проявява. 2. Любовта внася изобилен живот в човека. Лъчите на любовта внасят подем и разцвет на ума, чувствата и волята, събуждат добродетелите, дарбите и талантите. Когато детето е потопено в една любовна атмосфера, всички негови наследени отрицателни черти, склонности, навици, и пр. се претопяват, преобразяват и пречистват. Умът, сърцето и волята вземат възходящо направление. С други думи, когато училището постигне своята мисия - да създаде човека на любовта - с това то вече е осигурило благоприятното разрешение на всички други свои задачи.
към текста >>

Днешният живот е в разрез с тая истина.
Днес разединението между хората е най-силно. Сега те са най-далеч един от друг. Това разединение ражда пустота. Последната говори, че липсва нещо. Изгубено е съзнанието за великата истина на всеединството. Днешният живот е в разрез с тая истина. Това е една от причините за песимизма в Европа през 19 век. Има много причини за песимизма, но най-характерни за днешната епоха са: пустотата на материалистичния мироглед, отделността, самотността на човешката душа. Песимизмът расте заедно с намаляването на любовта и с растежа на егоизма, студенината на хората, с усилването на индивидуализма. Ето извадки из разказа „Самотата” от Ги дьо Мопасан: „От всички тайни на човешкия живот има една, която аз постигнах: най-големите мъки на нашето съществуване произтичат от това, че ние вечно сме сами и всички наши усилия, всичките ни постижения са насочени към това; да избягаме от това уединение.
към текста >>

„От всички тайни на човешкия живот има една, която аз постигнах: най-големите мъки на нашето съществуване произтичат от това, че ние вечно сме сами и всички наши усилия, всичките ни постижения са насочени към това; да избягаме от това уединение.
Днешният живот е в разрез с тая истина. Това е една от причините за песимизма в Европа през 19 век. Има много причини за песимизма, но най-характерни за днешната епоха са: пустотата на материалистичния мироглед, отделността, самотността на човешката душа. Песимизмът расте заедно с намаляването на любовта и с растежа на егоизма, студенината на хората, с усилването на индивидуализма. Ето извадки из разказа „Самотата” от Ги дьо Мопасан: „От всички тайни на човешкия живот има една, която аз постигнах: най-големите мъки на нашето съществуване произтичат от това, че ние вечно сме сами и всички наши усилия, всичките ни постижения са насочени към това; да избягаме от това уединение. Ето и те, тези влюбени двойки на пейките под откритото небе се стараят подобно на нас, подобно на всички твари, макар и за момент, да прекъснат своята самотност. Но те си остават самотни. Един чувства това по-силно, а друг по-слабо. От известно време преживявам голяма мъка: аз постигнах, аз съзнах тая самота, в която живея. И аз зная, че не мога да я прекрача, разбираш ли?
към текста >>

„Понякога в нощната тъмнина, когато животинското и краските в света са като мъртви, душата се събужда в нас с вик на неизразимо страдание.
Ние взаимно се любим, простираме един към друг ръце, и при все това, не можем да достигнем до пълно сливане. Мъчителната потребност на съюз ни гложди, но всички наши усилия остават безплодни. Всички излияния - безполезни, обятията - безсилни, ласките - напразни.” Това се вижда и от статията на И. Горбунов - Посадов „Единното вечно”[1]: „Понякога в нощната тъмнина, когато животинското и краските в света са като мъртви, душата се събужда в нас с вик на неизразимо страдание. Всичката мъгла, която я обвиваше, изведнъж се разпръсква пред нея и човек забелязва вече блещукането на вечната светлина, на вечната любов, из които е излязъл. И сълзи на неизказано щастие се търкулват по лицето му, както в детските години. Очите му се разкриват отново за живота на целия свят, за всички, и с тези очи на любовта той вижда сега отново през тъмнината на нощта всички закрити досега за него души. Той ги вижда такива, какъвто е той, откъснати един от друг, безкрайно самотни, с безпределна тъга в мрака на нощта. Той вижда задавяните бури, сърца, от които капе скръб, неизказаното страдание на самотата, на вечното разединение.
към текста >>

Очите му се разкриват отново за живота на целия свят, за всички, и с тези очи на любовта той вижда сега отново през тъмнината на нощта всички закрити досега за него души.
Това се вижда и от статията на И. Горбунов - Посадов „Единното вечно”[1]: „Понякога в нощната тъмнина, когато животинското и краските в света са като мъртви, душата се събужда в нас с вик на неизразимо страдание. Всичката мъгла, която я обвиваше, изведнъж се разпръсква пред нея и човек забелязва вече блещукането на вечната светлина, на вечната любов, из които е излязъл. И сълзи на неизказано щастие се търкулват по лицето му, както в детските години. Очите му се разкриват отново за живота на целия свят, за всички, и с тези очи на любовта той вижда сега отново през тъмнината на нощта всички закрити досега за него души. Той ги вижда такива, какъвто е той, откъснати един от друг, безкрайно самотни, с безпределна тъга в мрака на нощта. Той вижда задавяните бури, сърца, от които капе скръб, неизказаното страдание на самотата, на вечното разединение. Да падне на колене пред тях, да хване да им целуне братската ръка, да погледне с любящ поглед в очите на братята и да им каже: „Мили, родни мили, ето ние сме все едно. Ние сме нейни деца, на вечната любов” и да плаче заедно с тях за възкръсналата любов! ”
към текста >>

Злото е частично отделяне от общия живот.”
Да падне на колене пред тях, да хване да им целуне братската ръка, да погледне с любящ поглед в очите на братята и да им каже: „Мили, родни мили, ето ние сме все едно. Ние сме нейни деца, на вечната любов” и да плаче заедно с тях за възкръсналата любов! ” Че наистина мъката от разединението на душите произтича от обстоятелството, че единството лежи в основата на Битието, това го твърдят всички мистици. Ангелус Силезиус казва: „Който не е всичко, той е още съвсем малко.” Клод дъо Сен-Мартен казва: „Какво е зло? Злото е частично отделяне от общия живот.” Развитието може да се разгледа като постепенно разкриване и проява на силите, заложбите и способностите, вложени в човешкия дух. Но тяхната проява не става произволно, а по точно определени закони. Тогава, пита се, кои са тия нови страни, нови сили на човешкия дух, чието разкриване предвещават днешната и следващите епохи? Сега има много признаци, по които се познава, че отиваме към култура на единството. Днес стават международни конгреси от всякакъв вид - икономически, научни и пр.
към текста >>

Тези и много други симптоми в живота показват, че сега се разкрива тая страна на човешкия дух, чрез която човек ще стане способен да се вживее в целокупното, в общото, да чувства единството в множеството.
Но тяхната проява не става произволно, а по точно определени закони. Тогава, пита се, кои са тия нови страни, нови сили на човешкия дух, чието разкриване предвещават днешната и следващите епохи? Сега има много признаци, по които се познава, че отиваме към култура на единството. Днес стават международни конгреси от всякакъв вид - икономически, научни и пр. Вегетарианското движение, есперантското, международните съюзи, разцветът на кооперативното движение също говорят за това. Тези и много други симптоми в живота показват, че сега се разкрива тая страна на човешкия дух, чрез която човек ще стане способен да се вживее в целокупното, в общото, да чувства единството в множеството. Значи, новата идея, на която принадлежи бъдещето, е живот за цялото, а не за частите. Това е една по-горна степен на съзнание, понеже е по-близка до реалността. Съзнанието на новия човек можем да наречем космическо съзнание в този смисъл, че той чувства единството на живота, вижда в частите проекция на Цялото и всичко върши за цялото. С развитие на това ново съзнание човек влиза от личния живот в един по-широк живот - живот на любовта. С други думи, разцъфтяването на космичното съзнание у човека води към културата на любовта.
към текста >>

Значи, новата идея, на която принадлежи бъдещето, е живот за цялото, а не за частите.
Тогава, пита се, кои са тия нови страни, нови сили на човешкия дух, чието разкриване предвещават днешната и следващите епохи? Сега има много признаци, по които се познава, че отиваме към култура на единството. Днес стават международни конгреси от всякакъв вид - икономически, научни и пр. Вегетарианското движение, есперантското, международните съюзи, разцветът на кооперативното движение също говорят за това. Тези и много други симптоми в живота показват, че сега се разкрива тая страна на човешкия дух, чрез която човек ще стане способен да се вживее в целокупното, в общото, да чувства единството в множеството. Значи, новата идея, на която принадлежи бъдещето, е живот за цялото, а не за частите. Това е една по-горна степен на съзнание, понеже е по-близка до реалността. Съзнанието на новия човек можем да наречем космическо съзнание в този смисъл, че той чувства единството на живота, вижда в частите проекция на Цялото и всичко върши за цялото. С развитие на това ново съзнание човек влиза от личния живот в един по-широк живот - живот на любовта. С други думи, разцъфтяването на космичното съзнание у човека води към културата на любовта. У него се отваря изворът на любовта към всички.
към текста >>

Съзнанието на новия човек можем да наречем космическо съзнание в този смисъл, че той чувства единството на живота, вижда в частите проекция на Цялото и всичко върши за цялото.
Днес стават международни конгреси от всякакъв вид - икономически, научни и пр. Вегетарианското движение, есперантското, международните съюзи, разцветът на кооперативното движение също говорят за това. Тези и много други симптоми в живота показват, че сега се разкрива тая страна на човешкия дух, чрез която човек ще стане способен да се вживее в целокупното, в общото, да чувства единството в множеството. Значи, новата идея, на която принадлежи бъдещето, е живот за цялото, а не за частите. Това е една по-горна степен на съзнание, понеже е по-близка до реалността. Съзнанието на новия човек можем да наречем космическо съзнание в този смисъл, че той чувства единството на живота, вижда в частите проекция на Цялото и всичко върши за цялото. С развитие на това ново съзнание човек влиза от личния живот в един по-широк живот - живот на любовта. С други думи, разцъфтяването на космичното съзнание у човека води към културата на любовта. У него се отваря изворът на любовта към всички. Във всяко цвете, тревичка, буболечка, мушичка и пр. той ще обича единния живот.
към текста >>

С развитие на това ново съзнание човек влиза от личния живот в един по-широк живот - живот на любовта.
Вегетарианското движение, есперантското, международните съюзи, разцветът на кооперативното движение също говорят за това. Тези и много други симптоми в живота показват, че сега се разкрива тая страна на човешкия дух, чрез която човек ще стане способен да се вживее в целокупното, в общото, да чувства единството в множеството. Значи, новата идея, на която принадлежи бъдещето, е живот за цялото, а не за частите. Това е една по-горна степен на съзнание, понеже е по-близка до реалността. Съзнанието на новия човек можем да наречем космическо съзнание в този смисъл, че той чувства единството на живота, вижда в частите проекция на Цялото и всичко върши за цялото. С развитие на това ново съзнание човек влиза от личния живот в един по-широк живот - живот на любовта. С други думи, разцъфтяването на космичното съзнание у човека води към културата на любовта. У него се отваря изворът на любовта към всички. Във всяко цвете, тревичка, буболечка, мушичка и пр. той ще обича единния живот. Учителят казва: „Бялата раса е бременна.
към текста >>

той ще обича единния живот.
Съзнанието на новия човек можем да наречем космическо съзнание в този смисъл, че той чувства единството на живота, вижда в частите проекция на Цялото и всичко върши за цялото. С развитие на това ново съзнание човек влиза от личния живот в един по-широк живот - живот на любовта. С други думи, разцъфтяването на космичното съзнание у човека води към културата на любовта. У него се отваря изворът на любовта към всички. Във всяко цвете, тревичка, буболечка, мушичка и пр. той ще обича единния живот. Учителят казва: „Бялата раса е бременна. Големите мъчнотии, през които тя минава - това са мъките на раждане на новото съзнание. Това, което хората знаят за любовта, не е тази любов, за която аз говоря и която иде. Сега хората са в дълбок сън. Не са се още пробудили.
към текста >>

С разцъфтяването на това ново създание ще бъдат разрешени правилно всички противоречия на живота.
Днес има чутки (рус. – чувствителни) души, които са в състояние да доловят вълните на новото, което се ражда. Те са носителите на новите идеи. Щастлив е онзи народ, който има повече такива. Той върви по пътя на възлизането. С разцъфтяването на това ново създание ще бъдат разрешени правилно всички противоречия на живота. Само при културата на любовта можем да имаме едно хармонично общество. Разни методи са били опитвани и се опитват за да разрешат въпросите на днешната епоха. Но тези методи са били външни, механични и затова не могат да дадат желания резултат. Учителят казва: „Нищо не може да оправи света, освен любовта. Тя е единствената сила, която може да изправи човечеството.
към текста >>

Действително, всеки човек, който иска да бъде цялостно развита личност, трябва да има реално знание за живота, за цялата природа.
” На това може да се отговори следното: а/ Да, но както казахме по-горе, любовта е вратата, през която човек ще влезе в царството на знанието и мъдростта, в царството на истината и свободата. Защото тя събужда всички центрове в човека, стимулира у него ония сили, които ще го направят способен да има постижения в областта на ума, мъдростта и истината. б/ От друга страна дейната любов е ценна и в друго отношение: Действително, всеки човек, който иска да бъде цялостно развита личност, трябва да има реално знание за живота, за цялата природа. То ще даде разумните методи за работа, но направлението, в което човек ще употреби това знание, както казахме по-горе, зависи от степента, в която човек е осъществил любовта в себе са Само при любовта човек ще употреби своето знание и воля за велика, благородна цел, за свята кауза, за общо добро. Нима не виждаме хора с големи знания, но автори на много злоупотребления в днешния обществен живот? Само любовта може да впрегне всички сили на човешката природа да работят за един висок идеал. Това ново съзнание ще доведе човешката култура до небивал разцвет; човечеството ще се издигне до постижения в науката, изкуството, философията, в обществения живот и пр. От горното следва, че училището трябва да съдейства за създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов - за да е в хармония със задачите и нуждите на днешната епоха.
към текста >>

Нима не виждаме хора с големи знания, но автори на много злоупотребления в днешния обществен живот?
а/ Да, но както казахме по-горе, любовта е вратата, през която човек ще влезе в царството на знанието и мъдростта, в царството на истината и свободата. Защото тя събужда всички центрове в човека, стимулира у него ония сили, които ще го направят способен да има постижения в областта на ума, мъдростта и истината. б/ От друга страна дейната любов е ценна и в друго отношение: Действително, всеки човек, който иска да бъде цялостно развита личност, трябва да има реално знание за живота, за цялата природа. То ще даде разумните методи за работа, но направлението, в което човек ще употреби това знание, както казахме по-горе, зависи от степента, в която човек е осъществил любовта в себе са Само при любовта човек ще употреби своето знание и воля за велика, благородна цел, за свята кауза, за общо добро. Нима не виждаме хора с големи знания, но автори на много злоупотребления в днешния обществен живот? Само любовта може да впрегне всички сили на човешката природа да работят за един висок идеал. Това ново съзнание ще доведе човешката култура до небивал разцвет; човечеството ще се издигне до постижения в науката, изкуството, философията, в обществения живот и пр. От горното следва, че училището трябва да съдейства за създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов - за да е в хармония със задачите и нуждите на днешната епоха. Така училището ще бъде в хармония с развитието на човечеството. Така ще се създаде едно ново поколение, пропито от идеализъм, възторг и готовност за работа.
към текста >>

Това ново съзнание ще доведе човешката култура до небивал разцвет; човечеството ще се издигне до постижения в науката, изкуството, философията, в обществения живот и пр.
б/ От друга страна дейната любов е ценна и в друго отношение: Действително, всеки човек, който иска да бъде цялостно развита личност, трябва да има реално знание за живота, за цялата природа. То ще даде разумните методи за работа, но направлението, в което човек ще употреби това знание, както казахме по-горе, зависи от степента, в която човек е осъществил любовта в себе са Само при любовта човек ще употреби своето знание и воля за велика, благородна цел, за свята кауза, за общо добро. Нима не виждаме хора с големи знания, но автори на много злоупотребления в днешния обществен живот? Само любовта може да впрегне всички сили на човешката природа да работят за един висок идеал. Това ново съзнание ще доведе човешката култура до небивал разцвет; човечеството ще се издигне до постижения в науката, изкуството, философията, в обществения живот и пр. От горното следва, че училището трябва да съдейства за създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов - за да е в хармония със задачите и нуждите на днешната епоха. Така училището ще бъде в хармония с развитието на човечеството. Така ще се създаде едно ново поколение, пропито от идеализъм, възторг и готовност за работа. Това не е насилие върху детската природа, понеже любовта е естествената среда за детското развитие. Напротив, ако лишим детето от любовта, вършим насилие върху него, понеже го лишаваме от една благоприятна среда за неговото развитие.
към текста >>

Всекидневният живот на детето в училището, в природата, в дома и пр.
Това значи практикуване на любовта. Къртицата е развила повече своите предни крака чрез тяхната по-усилена дейност, като е ровила постоянно пръстта. Тя не е имала случаи да работи с очите си, понеже е живяла в тъмнина - в земята - и те са се атрофирали. Значи всеки орган или способност се развива, като функционира. Този принцип трябва да се приложи и за любовта. Всекидневният живот на детето в училището, в природата, в дома и пр. трябва да бъде предметно учение на любовта: то всеки ден да има случаи да учи, как тя се практикува, какви са нейните закони и методи, какво е нейното действие. Всеки ден детето да учи чрез живия опит, че любовта е в състояние да разреши всички мъчнотии в живота, че тя е ключът, който отваря хорските сърца и пр. Детският живот е достатъчно разнообразен, за да даде множество случаи за подобен жив опит на любовта. Тук ще кажа само няколко думи за методите, чрез които горните общи принципи намират своето приложение. Съвсем накратко ще разгледаме някои от начините, чрез които детето ще учи любовта чрез живия опит:
към текста >>

Всеки ден детето да учи чрез живия опит, че любовта е в състояние да разреши всички мъчнотии в живота, че тя е ключът, който отваря хорските сърца и пр.
Тя не е имала случаи да работи с очите си, понеже е живяла в тъмнина - в земята - и те са се атрофирали. Значи всеки орган или способност се развива, като функционира. Този принцип трябва да се приложи и за любовта. Всекидневният живот на детето в училището, в природата, в дома и пр. трябва да бъде предметно учение на любовта: то всеки ден да има случаи да учи, как тя се практикува, какви са нейните закони и методи, какво е нейното действие. Всеки ден детето да учи чрез живия опит, че любовта е в състояние да разреши всички мъчнотии в живота, че тя е ключът, който отваря хорските сърца и пр. Детският живот е достатъчно разнообразен, за да даде множество случаи за подобен жив опит на любовта. Тук ще кажа само няколко думи за методите, чрез които горните общи принципи намират своето приложение. Съвсем накратко ще разгледаме някои от начините, чрез които детето ще учи любовта чрез живия опит: 1. Най-важният метод си остава любовта на учителя към ученика. Това е магическият метод, който отваря всички врати, води към всички постижения.
към текста >>

Детският живот е достатъчно разнообразен, за да даде множество случаи за подобен жив опит на любовта.
Значи всеки орган или способност се развива, като функционира. Този принцип трябва да се приложи и за любовта. Всекидневният живот на детето в училището, в природата, в дома и пр. трябва да бъде предметно учение на любовта: то всеки ден да има случаи да учи, как тя се практикува, какви са нейните закони и методи, какво е нейното действие. Всеки ден детето да учи чрез живия опит, че любовта е в състояние да разреши всички мъчнотии в живота, че тя е ключът, който отваря хорските сърца и пр. Детският живот е достатъчно разнообразен, за да даде множество случаи за подобен жив опит на любовта. Тук ще кажа само няколко думи за методите, чрез които горните общи принципи намират своето приложение. Съвсем накратко ще разгледаме някои от начините, чрез които детето ще учи любовта чрез живия опит: 1. Най-важният метод си остава любовта на учителя към ученика. Това е магическият метод, който отваря всички врати, води към всички постижения. Тая любов ще събуди любовта на ученика към учителя.
към текста >>

Когато човек обича едного с чиста, възвишена любов, то тя непременно се разширява към всички.
Съвсем накратко ще разгледаме някои от начините, чрез които детето ще учи любовта чрез живия опит: 1. Най-важният метод си остава любовта на учителя към ученика. Това е магическият метод, който отваря всички врати, води към всички постижения. Тая любов ще събуди любовта на ученика към учителя. Обаче един закон на любовта гласи: Любовта към едного преминава в любов към всички! Когато човек обича едного с чиста, възвишена любов, то тя непременно се разширява към всички. Когато човек обикне някого, то тая любов тъй го пречиства и повдига, че всички същества стават за него близки и мили. Тъй любовта на детето към учителя може да стане изходна точка за разширена любов към всичко. 2. През първия образователен период - предучилищната възраст - това, което се прави от околните, трябва да е пропито от духа на любовта. Това развива любовта у детето. Ето защо околните на детето не трябва да имат действия, които да противоречат на любовта.
към текста >>

Това сливане с великия живот, който протича през нея, това възпитание чрез красотата на извори, цветя, гори, полянки, планини и пр.
Благоговението води към любовта. То ще се превърне в любвеобилност, в стремеж да се живее за висок идеал. 4. Общението с природата води към разцъфтяване на любовта у детето. Учителят казва: “Човек не може да се събуди за любовта, докато природата не оживее за него! ” Чрез трудовия принцип, приложен в училището, детето ще влезе в интимно общение с природата. Това сливане с великия живот, който протича през нея, това възпитание чрез красотата на извори, цветя, гори, полянки, планини и пр. води към любовта! Природата е великият учител, който събужда всичко благородно и красиво в човека. Тя облагородява характера, внася в човека хармония, чистота, невинност - създава условия, за да се изяви любовта. 5. Детският труд сред природата няма да бъде механичен. Детето с любов ще сади и отглежда цветя, зеленчуци и плодни дървета.
към текста >>

9. Музиката и паневритмията събуждат възвишеното у детето и с това го правят по-възприемчиво към висшите трептения на любовта.
7. Децата имат другарски час /детски клуб/. В този другарски час те имат научни, литературни, музикални и др. занимания. И тук, в другарския час, общата работа обединява тези души и по този начин води към любовта. 8. Друг вид обща работа може да развие у децата другарски чувства, близост и любов. Това е дейността им в ученическите дружества: на Червен кръст, въздържателно, туристическо, вегетарианско, есперантско, стенографско и др. 9. Музиката и паневритмията събуждат възвишеното у детето и с това го правят по-възприемчиво към висшите трептения на любовта. 10. Превръщане на любовта в милосърдие. Учителят казва: „Истинското възпитание на децата седи в превръщането на любовта в милосърдие.” За целта могат да се използват и най-дребните наглед случки: хранене на птички, помагане в къщи на майката и пр. Например, детето ще подава дрехи на майка си и пр. Децата трябва от малки да се учат да помагат в къщната работа. От това ще има няколко ползи: първо, ще развият своите психофизични сили; второ, ще се научат на труд, и трето, това ще представя практикуване на любовта.
към текста >>

Детето, което с радост следва тези малки подтици на любовта, когато порасне, ще бъде готово да работи за една възвишена цел.
Например, детето ще подава дрехи на майка си и пр. Децата трябва от малки да се учат да помагат в къщната работа. От това ще има няколко ползи: първо, ще развият своите психофизични сили; второ, ще се научат на труд, и трето, това ще представя практикуване на любовта. Детето, като срещне пречупено цветенце в гората, може да го повдигне и привърже за пръчка. Може да привърже една млада фиданка за клонче, което да й служи за подпора. Детето, което с радост следва тези малки подтици на любовта, когато порасне, ще бъде готово да работи за една възвишена цел. Хубаво е, когато децата минават през гората, всичко, което срещат по пътя си да събужда у тях малки подтици на любов и услужване: ще полеят някои дървета, ще изчистят някои запушени извори, на някои реки ще направят мостче ще повдигнат някое по-малко паднало дете; ще избавят някоя мушичка, която се дави и пр. Децата могат да посетят своите болни другари или болни вдовици и да им занесат някои подаръци. 11. Приложение на правилото: всеки ден да се прави по едно добро. Хубаво е чрез приказки, разкази и пр. учителят да събуди тая идея у децата, и те по своя подбуда да почнат практикуването й.
към текста >>

13. Вегетарианството, особено ако в основата му седи една възвишена идея, води към любовта.
Да не се употребява подигравателен хумор. Има впечатлителни хора, които не могат да се изчистят от кривите, отрицателните, неморални образи. Ето защо, разказването на децата приказки и разкази с такива образи има опасно действие. Вместо да искаме да развеселим децата с подигравателен, фалшив хумор, нека се стремим да събудим у тях добро разположение и радост по други начини: например, каква радост, веселие и добро разположение буди у децата учителят, който влиза в клас с радостна усмивка! Той може да внесе радост в детските сърца и чрез своя тон или чрез някоя песен. 13. Вегетарианството, особено ако в основата му седи една възвишена идея, води към любовта. 14. Чрез подходящи приказки, разкази, легенди, в които доброто се представя като красиво, без да се морализира, може да се действа за събуждането на любовта у децата. Могат да помагат за същото и биографиите на бележити хора, които са живяли за другите. 15. В третия образователен период гимназиалният, освен горните методи, ще се приложи и идейният живот. Това е периодът на идеализма. Желанието на младежа да живее за един висок идеал това е вече проява, качество на любовта.
към текста >>

15. В третия образователен период гимназиалният, освен горните методи, ще се приложи и идейният живот.
Вместо да искаме да развеселим децата с подигравателен, фалшив хумор, нека се стремим да събудим у тях добро разположение и радост по други начини: например, каква радост, веселие и добро разположение буди у децата учителят, който влиза в клас с радостна усмивка! Той може да внесе радост в детските сърца и чрез своя тон или чрез някоя песен. 13. Вегетарианството, особено ако в основата му седи една възвишена идея, води към любовта. 14. Чрез подходящи приказки, разкази, легенди, в които доброто се представя като красиво, без да се морализира, може да се действа за събуждането на любовта у децата. Могат да помагат за същото и биографиите на бележити хора, които са живяли за другите. 15. В третия образователен период гимназиалният, освен горните методи, ще се приложи и идейният живот. Това е периодът на идеализма. Желанието на младежа да живее за един висок идеал това е вече проява, качество на любовта. Това ще засегнем по-подробно при разглеждане третия образователен период. * * * Тук са скицирани само няколко от методите за развитие на любовта.
към текста >>

Съществуват още множество други методи, които могат да изхождат от дадения момент от специфичните условия на училищния живот по време и място.
Това е периодът на идеализма. Желанието на младежа да живее за един висок идеал това е вече проява, качество на любовта. Това ще засегнем по-подробно при разглеждане третия образователен период. * * * Тук са скицирани само няколко от методите за развитие на любовта. Съществуват още множество други методи, които могат да изхождат от дадения момент от специфичните условия на училищния живот по време и място. Всеки най-малък подходящ повод може да се използва за целта. Горното представя само примери, за да се види, в какъв дух трябва да се работи. В това отношение учителят може да прояви своето свободно творчество и инициатива. * * * Прогимназиалната учителка М., която е проучила педагогическите идеи на Учителя и се е стараела да ги прилага в училищната си практика, доколкото това е възможно при днешните условия, разказва следното: „Отношенията ми с децата са любовни.
към текста >>

Един пример из нашия живот: Едно малко врабче си строи гнездо.
В моето присъствие децата оживяват, лицата им просияват. Говоря на децата за красотата на природата, че Разумната природа ги обича чрез всички блага, които им дава. После гледам да събудя у тях любов към всичко в природата. Например, казвам им: „Трябва да обичаме прелетните птички, понеже са гости от далечни места.” Стимулирам тяхната любов към разни предмети и същества в природата и успявам в това. Стимулирам любов у тях към птички, цветя, дървета, и те ги обикнаха и почнаха да ги гледат с уважение. Един пример из нашия живот: Едно малко врабче си строи гнездо. Всички деца са строени пред училищните врати, за да влязат вътре. Това врабче вижда, че една перушинка хвърчи във въздуха. Децата гледат, как врабчето иска да хване перушинката и не успява, понеже последната се движи. Перушинката пада на Земята, и аз пред всички деца вземам малко камъче, връзвам перушинката на камъчето и хвърлям всичко това на покрива. Врабчето измъква перушинката и я занася на гнездото си.
към текста >>

Този закон има приложение в много области на живота.
Вътрешна връзка между учител и ученик. Законът на Хелмхолц. Ако вдигнем капака на пианото и изпеем срещу струните някой тон, например „ла”, то макар и въздушните вълни на изпетия тон да докосват всички струни, само струните “ла” на пианото ще затрептят и ще издадат изпетия тон „ла”. Също така ще затрептят и струните, които съдържат изпетия тон като свой обертон. Обаче, господстващият тон, който ще се чуе от пианото в отговор, ще бъде „ла”. Този закон има приложение в много области на живота. Той може да се използва за обяснение на някои факти във възпитателната област. От този закон става ясно, колко важна е хармонията между душите на учител и ученик. Ако музикантът, който дава концерт, има публика, която го обича, той ще получи вдъхновение от нея. Това е вярно и за ораторите и учителите. Ако учителят работи с ученици, които го обичат, ще получи вдъхновение от тях.
към текста >>

При такава любов висшата детска природа ще бъде активна и по закона на Хелмхолц ще приведе в активност най-възвишените области в душата на учителя.
Той може да се използва за обяснение на някои факти във възпитателната област. От този закон става ясно, колко важна е хармонията между душите на учител и ученик. Ако музикантът, който дава концерт, има публика, която го обича, той ще получи вдъхновение от нея. Това е вярно и за ораторите и учителите. Ако учителят работи с ученици, които го обичат, ще получи вдъхновение от тях. При такава любов висшата детска природа ще бъде активна и по закона на Хелмхолц ще приведе в активност най-възвишените области в душата на учителя. Така ще се получи онзи възторг, онова вдъхновение, с което той ще работи. И обратното е вярно: любовта, повдигнатото състояние на учителя във време на час, пак по закона на Хелмхолц, ще събуди най-нежните, най-възвишените струни на детската душа. Значи, не е важна само външната хармония в класа, само външната учтивост на учителя. При липсата на тая хармония и любов пресича се вдъхновението на учителя и в същото време, като че ли са отрязани крилата на детската душа. Когато учителят влиза в клас с повдигнато разположение на духа, с възвишени мисли и чувства, бидейки във връзка със свещените извори на живота, той може по закона на Хелмхолц да причини затрептяване на най-висшите страни на детската душа.
към текста >>

И обратното е вярно: любовта, повдигнатото състояние на учителя във време на час, пак по закона на Хелмхолц, ще събуди най-нежните, най-възвишените струни на детската душа.
Ако музикантът, който дава концерт, има публика, която го обича, той ще получи вдъхновение от нея. Това е вярно и за ораторите и учителите. Ако учителят работи с ученици, които го обичат, ще получи вдъхновение от тях. При такава любов висшата детска природа ще бъде активна и по закона на Хелмхолц ще приведе в активност най-възвишените области в душата на учителя. Така ще се получи онзи възторг, онова вдъхновение, с което той ще работи. И обратното е вярно: любовта, повдигнатото състояние на учителя във време на час, пак по закона на Хелмхолц, ще събуди най-нежните, най-възвишените струни на детската душа. Значи, не е важна само външната хармония в класа, само външната учтивост на учителя. При липсата на тая хармония и любов пресича се вдъхновението на учителя и в същото време, като че ли са отрязани крилата на детската душа. Когато учителят влиза в клас с повдигнато разположение на духа, с възвишени мисли и чувства, бидейки във връзка със свещените извори на живота, той може по закона на Хелмхолц да причини затрептяване на най-висшите страни на детската душа. Ето защо учителят с любовта си извиква на живот любовта у децата. Със своето милосърдие събужда тяхното милосърдие; със своята чистота и идеализъм събужда чистота и идеализъм у тях и пр.
към текста >>

Когато учителят влиза в клас с повдигнато разположение на духа, с възвишени мисли и чувства, бидейки във връзка със свещените извори на живота, той може по закона на Хелмхолц да причини затрептяване на най-висшите страни на детската душа.
При такава любов висшата детска природа ще бъде активна и по закона на Хелмхолц ще приведе в активност най-възвишените области в душата на учителя. Така ще се получи онзи възторг, онова вдъхновение, с което той ще работи. И обратното е вярно: любовта, повдигнатото състояние на учителя във време на час, пак по закона на Хелмхолц, ще събуди най-нежните, най-възвишените струни на детската душа. Значи, не е важна само външната хармония в класа, само външната учтивост на учителя. При липсата на тая хармония и любов пресича се вдъхновението на учителя и в същото време, като че ли са отрязани крилата на детската душа. Когато учителят влиза в клас с повдигнато разположение на духа, с възвишени мисли и чувства, бидейки във връзка със свещените извори на живота, той може по закона на Хелмхолц да причини затрептяване на най-висшите страни на детската душа. Ето защо учителят с любовта си извиква на живот любовта у децата. Със своето милосърдие събужда тяхното милосърдие; със своята чистота и идеализъм събужда чистота и идеализъм у тях и пр. В случая тук учителят не толкова предава на детето, но по закона на Хелмхолц събужда съответната му природа. Ако учителят влезе в клас с раздвоени мисли, например с мисълта, че има да пише едно писмо, че има среща след обед и пр. тогава по закона на Хелмхолц ще станат активни по-нисши, по-обикновени детски психични сили, а Божествените кътове на детската душа ще останат незасегнати, пасивни, независимо от думите, които учителят ще произнесе.
към текста >>

Ето защо учителят с любовта си извиква на живот любовта у децата.
Така ще се получи онзи възторг, онова вдъхновение, с което той ще работи. И обратното е вярно: любовта, повдигнатото състояние на учителя във време на час, пак по закона на Хелмхолц, ще събуди най-нежните, най-възвишените струни на детската душа. Значи, не е важна само външната хармония в класа, само външната учтивост на учителя. При липсата на тая хармония и любов пресича се вдъхновението на учителя и в същото време, като че ли са отрязани крилата на детската душа. Когато учителят влиза в клас с повдигнато разположение на духа, с възвишени мисли и чувства, бидейки във връзка със свещените извори на живота, той може по закона на Хелмхолц да причини затрептяване на най-висшите страни на детската душа. Ето защо учителят с любовта си извиква на живот любовта у децата. Със своето милосърдие събужда тяхното милосърдие; със своята чистота и идеализъм събужда чистота и идеализъм у тях и пр. В случая тук учителят не толкова предава на детето, но по закона на Хелмхолц събужда съответната му природа. Ако учителят влезе в клас с раздвоени мисли, например с мисълта, че има да пише едно писмо, че има среща след обед и пр. тогава по закона на Хелмхолц ще станат активни по-нисши, по-обикновени детски психични сили, а Божествените кътове на детската душа ще останат незасегнати, пасивни, независимо от думите, които учителят ще произнесе. Ако той е влязъл в клас с отрицателни мисли и чувства, ако е влязъл ненагласен, ще предизвика това същото състояние у децата въз основа на същия закон.
към текста >>

Ако мислите, че възвишеното живее в един човек, вие създавате условията да се прояви у него.
Да бъде човек весел, е нещо духовно.” Учителят трябва да постави децата, които имат усмихнати лица, на по-видно място в класа. За да действат възпитателно върху меланхоличните. Вторият закон, който следва от закона на Хелмхолц и който също има голямо практическо приложение в педагогиката, гласи: „Каквото вярвате и каквото мислите, че има в един човек, то тая страна на неговия характер стимулирате и й давате възможност да се прояви.” Когато отидете при някого и мислите, че той е добродетелен, справедлив и пр., то давате благоприятни условия да се проявят у него тия качества. Ако мислите, че той е несправедлив и нервен, то подхранвате неговата нисша природа и го подтиквате да се прояви към вас по този начин. Ако мислите, че възвишеното живее в един човек, вие създавате условията да се прояви у него. Тоя закон трябва да се използва във възпитанието. Ето защо Учителят казва: „Не унижавайте никого в сърцето си.” [1] Списание „Възраждане” -1923 год., XII год. 7 кн.
към текста >>

85. Основни образователни принципи - Боян Боев (1883 – 1963)

И тогава ще видите хубостта на Божествения живот около себе си.
„Пред нас седи едно велико бъдеще: тепърва има да учите какво нещо е любовта”. „Безлюбието е сляпо. Щом някой не вижда, той е без любов. Аз ви говоря за любовта за да прогледнете. Любовта е, която отваря очите. И тогава ще видите хубостта на Божествения живот около себе си. Тя е най-разбраният, най-лесният и най-естественият път, по който човек може да се домогне до живота.” Учителят Любовта произтича от виждане великото в човешката душа и във всички същества. Любовта е в прозрението на Красивото и Чистото, което се крие в светилището на човешката душа. Ето защо, чрез любовта човек влиза в реалния живот, а без нея той е още в живота на илюзиите и преходното.
към текста >>

Тя е най-разбраният, най-лесният и най-естественият път, по който човек може да се домогне до живота.”
„Безлюбието е сляпо. Щом някой не вижда, той е без любов. Аз ви говоря за любовта за да прогледнете. Любовта е, която отваря очите. И тогава ще видите хубостта на Божествения живот около себе си. Тя е най-разбраният, най-лесният и най-естественият път, по който човек може да се домогне до живота.” Учителят Любовта произтича от виждане великото в човешката душа и във всички същества. Любовта е в прозрението на Красивото и Чистото, което се крие в светилището на човешката душа. Ето защо, чрез любовта човек влиза в реалния живот, а без нея той е още в живота на илюзиите и преходното. Учителят казва: „За да познаете някого, трябва да го обичате”.
към текста >>

Ето защо, чрез любовта човек влиза в реалния живот, а без нея той е още в живота на илюзиите и преходното.
И тогава ще видите хубостта на Божествения живот около себе си. Тя е най-разбраният, най-лесният и най-естественият път, по който човек може да се домогне до живота.” Учителят Любовта произтича от виждане великото в човешката душа и във всички същества. Любовта е в прозрението на Красивото и Чистото, което се крие в светилището на човешката душа. Ето защо, чрез любовта човек влиза в реалния живот, а без нея той е още в живота на илюзиите и преходното. Учителят казва: „За да познаете някого, трябва да го обичате”. Само като гледаме някого през очите на любовта, можем да видим зад живота на личността свещения олтар, възвишения храм на чистота и святост в глъбините на неговата душа! Тогава го познаваме. Ако виждаме у човека само обикновените черти, навици и склонности на личността, още не го познаваме. Учителят казва още: „Невъзможно е да любите един човек, докато не цените душата му.
към текста >>

Само като гледаме някого през очите на любовта, можем да видим зад живота на личността свещения олтар, възвишения храм на чистота и святост в глъбините на неговата душа!
Учителят Любовта произтича от виждане великото в човешката душа и във всички същества. Любовта е в прозрението на Красивото и Чистото, което се крие в светилището на човешката душа. Ето защо, чрез любовта човек влиза в реалния живот, а без нея той е още в живота на илюзиите и преходното. Учителят казва: „За да познаете някого, трябва да го обичате”. Само като гледаме някого през очите на любовта, можем да видим зад живота на личността свещения олтар, възвишения храм на чистота и святост в глъбините на неговата душа! Тогава го познаваме. Ако виждаме у човека само обикновените черти, навици и склонности на личността, още не го познаваме. Учителят казва още: „Невъзможно е да любите един човек, докато не цените душата му. Да ценим човешката душа - това значи да виждаме у нея Божия образ. И когато човекът стане способен да вижда Великото Разумно Начало навсякъде, тогава може да люби всички хора.
към текста >>

Тогава и в малките бръмбарчета вижда великия живот, който тече през тях и ги обича”.
Тогава го познаваме. Ако виждаме у човека само обикновените черти, навици и склонности на личността, още не го познаваме. Учителят казва още: „Невъзможно е да любите един човек, докато не цените душата му. Да ценим човешката душа - това значи да виждаме у нея Божия образ. И когато човекът стане способен да вижда Великото Разумно Начало навсякъде, тогава може да люби всички хора. Тогава и в малките бръмбарчета вижда великия живот, който тече през тях и ги обича”. “Сега ако ви попитат защо трябва да обичате, ще отговорите: Човекът трябва да обича, за да вижда Божественото навсякъде. Не го ли вижда навсякъде, той няма живот в себе си. Дайте път на любовта в себе си, за да се влее струята на Великия живот във вас. Без любовта животът няма смисъл.” При любовта очите ни се отварят и ставаме способни да виждаме у тия, които обичаме, това, което друг никой не вижда.
към текста >>

Не го ли вижда навсякъде, той няма живот в себе си.
Учителят казва още: „Невъзможно е да любите един човек, докато не цените душата му. Да ценим човешката душа - това значи да виждаме у нея Божия образ. И когато човекът стане способен да вижда Великото Разумно Начало навсякъде, тогава може да люби всички хора. Тогава и в малките бръмбарчета вижда великия живот, който тече през тях и ги обича”. “Сега ако ви попитат защо трябва да обичате, ще отговорите: Човекът трябва да обича, за да вижда Божественото навсякъде. Не го ли вижда навсякъде, той няма живот в себе си. Дайте път на любовта в себе си, за да се влее струята на Великия живот във вас. Без любовта животът няма смисъл.” При любовта очите ни се отварят и ставаме способни да виждаме у тия, които обичаме, това, което друг никой не вижда. Какви нови отношения ще има между нас, когато станем способни да виждаме у хората и във всички същества свещената книга! Тя е Божественото, красивото, което работи във всяка душа.
към текста >>

Дайте път на любовта в себе си, за да се влее струята на Великия живот във вас.
Да ценим човешката душа - това значи да виждаме у нея Божия образ. И когато човекът стане способен да вижда Великото Разумно Начало навсякъде, тогава може да люби всички хора. Тогава и в малките бръмбарчета вижда великия живот, който тече през тях и ги обича”. “Сега ако ви попитат защо трябва да обичате, ще отговорите: Човекът трябва да обича, за да вижда Божественото навсякъде. Не го ли вижда навсякъде, той няма живот в себе си. Дайте път на любовта в себе си, за да се влее струята на Великия живот във вас. Без любовта животът няма смисъл.” При любовта очите ни се отварят и ставаме способни да виждаме у тия, които обичаме, това, което друг никой не вижда. Какви нови отношения ще има между нас, когато станем способни да виждаме у хората и във всички същества свещената книга! Тя е Божественото, красивото, което работи във всяка душа. Когато човек прочете от нея макар и един лист, една страница, един ред, той е вече в досег с Великото в света.
към текста >>

Без любовта животът няма смисъл.”
И когато човекът стане способен да вижда Великото Разумно Начало навсякъде, тогава може да люби всички хора. Тогава и в малките бръмбарчета вижда великия живот, който тече през тях и ги обича”. “Сега ако ви попитат защо трябва да обичате, ще отговорите: Човекът трябва да обича, за да вижда Божественото навсякъде. Не го ли вижда навсякъде, той няма живот в себе си. Дайте път на любовта в себе си, за да се влее струята на Великия живот във вас. Без любовта животът няма смисъл.” При любовта очите ни се отварят и ставаме способни да виждаме у тия, които обичаме, това, което друг никой не вижда. Какви нови отношения ще има между нас, когато станем способни да виждаме у хората и във всички същества свещената книга! Тя е Божественото, красивото, което работи във всяка душа. Когато човек прочете от нея макар и един лист, една страница, един ред, той е вече в досег с Великото в света. Новият ред носи нови отношения към всички същества.
към текста >>

Човек, който има любовта като принцип, чувства единството на всички същества и вижда и люби във всички форми Единния живот, Великото Разумно Начало.
Любовта като сила е любовта, при която човек е готов да живее и да се жертва за една велика божествена кауза. Любовта като принцип едва сега влиза в света. Тя обгръща всичко! В любовта като принцип няма никакви противоречия. Тя примирява всички противоречия в света”. Човек, който има любовта като принцип, чувства единството на всички същества и вижда и люби във всички форми Единния живот, Великото Разумно Начало. Любовта произтича от единството на цялото битие. В основата на целокупния живот седи единството. Всички същества са само клони или листа на великия космичен живот, който минава през всички тях. Тя е велика сила, понеже е в хармония с истината за единството на живота. Единството на днешното човечество е механично, понеже онова, което споява хората в едно е нещо външно.
към текста >>

В основата на целокупния живот седи единството.
Тя обгръща всичко! В любовта като принцип няма никакви противоречия. Тя примирява всички противоречия в света”. Човек, който има любовта като принцип, чувства единството на всички същества и вижда и люби във всички форми Единния живот, Великото Разумно Начало. Любовта произтича от единството на цялото битие. В основата на целокупния живот седи единството. Всички същества са само клони или листа на великия космичен живот, който минава през всички тях. Тя е велика сила, понеже е в хармония с истината за единството на живота. Единството на днешното човечество е механично, понеже онова, което споява хората в едно е нещо външно. А вътрешното, истинското единство се постига чрез любовта. Кога двама души са в най-голяма хармония, най-голямо единство?
към текста >>

Всички същества са само клони или листа на великия космичен живот, който минава през всички тях.
В любовта като принцип няма никакви противоречия. Тя примирява всички противоречия в света”. Човек, който има любовта като принцип, чувства единството на всички същества и вижда и люби във всички форми Единния живот, Великото Разумно Начало. Любовта произтича от единството на цялото битие. В основата на целокупния живот седи единството. Всички същества са само клони или листа на великия космичен живот, който минава през всички тях. Тя е велика сила, понеже е в хармония с истината за единството на живота. Единството на днешното човечество е механично, понеже онова, което споява хората в едно е нещо външно. А вътрешното, истинското единство се постига чрез любовта. Кога двама души са в най-голяма хармония, най-голямо единство? Нали когато са свързани с връзките на любовта?
към текста >>

Тя е велика сила, понеже е в хармония с истината за единството на живота.
Тя примирява всички противоречия в света”. Човек, който има любовта като принцип, чувства единството на всички същества и вижда и люби във всички форми Единния живот, Великото Разумно Начало. Любовта произтича от единството на цялото битие. В основата на целокупния живот седи единството. Всички същества са само клони или листа на великия космичен живот, който минава през всички тях. Тя е велика сила, понеже е в хармония с истината за единството на живота. Единството на днешното човечество е механично, понеже онова, което споява хората в едно е нещо външно. А вътрешното, истинското единство се постига чрез любовта. Кога двама души са в най-голяма хармония, най-голямо единство? Нали когато са свързани с връзките на любовта? „Любовта е най-красивото отношение, което човек може да има.
към текста >>

Величието на човешкия живот е в любовта.” „Велико, красиво нещо е човешката душа!
” Когато човек люби, проявява истинската си природа. В естеството на човешката душа е да люби. Ето защо Учителят казва: „Ние, които сме дошли на земята, всички трябва да се проявим. Проявлението е в това, да изявим любовта. Величието на човешкия живот е в любовта.” „Велико, красиво нещо е човешката душа! Да се прояви тя, това значи да се вдигне надгробната плоча, която я е затискала от хиляди години и да се събуди от дълбокия сън. Това значи да даде път на любовта! ” Чрез любовта влизаме във връзка с една велика реалност. Дето е любовта, там е великото разумно начало в света.
към текста >>

При нея човешката душа се разцъфтява, както едно ябълково дърво, изложено на животворните слънчеви лъчи.
Божественото - Вечната Красота - което работи във вас, работи и в тях”. Учителят казва: „Когато обичате някого, образува се връзка, между вас и Великото Разумно Начало в света. Онзи, когото обичате, ви довежда в досег с това Начало, и вие ще му благодарите и ще кажете: Благодаря Ти за точката, на която мога да се опра, за да Те позная. Ония, които искат да бъдат учители, трябва да приложат тоя метод”. Затова любовта има мощно действие. При нея човешката душа се разцъфтява, както едно ябълково дърво, изложено на животворните слънчеви лъчи. Любовта представя тия слънчеви лъчи, в които човек трябва да се къпе постоянно. „Ябълковата семка ти казва: Посей ме, и ще видиш, какво ще излезе от мен. Тая семка говори за възможностите на ябълката. Както за семката благоприятната почва е условие, за да се изявят скритите й възможности, по същия начин и любовта представя тая среда, в която красивото у човека може да се изяви и възрастне.” При любовта присъства цялото битие, целият разумен свят.
към текста >>

Любовта събужда силите и дарбите на душата.Това е, защото тя свързва човека с целокупния живот.
Както за семката благоприятната почва е условие, за да се изявят скритите й възможности, по същия начин и любовта представя тая среда, в която красивото у човека може да се изяви и възрастне.” При любовта присъства цялото битие, целият разумен свят. Тя е колективно дело. Ето защо, при нея човекът прилича на клонче, заловено за космичното дърво, и соковете минават през него. Затова човекът на любовта получава сили от цялото битие и се развива правилно. Любовта събужда силите и дарбите на душата.Това е, защото тя свързва човека с целокупния живот. Учителят казва: „Колкото повече ви обичат, толкова повече дарби ще имате. Всеки човек, когото обичате, е радостен. Като обичате някого, той и вие ще се разцъфтите и ще дадете плод! ” Личният живот, когато са разхлабени връзките с колективния живот, е безплоден.
към текста >>

Личният живот, когато са разхлабени връзките с колективния живот, е безплоден.
Любовта събужда силите и дарбите на душата.Това е, защото тя свързва човека с целокупния живот. Учителят казва: „Колкото повече ви обичат, толкова повече дарби ще имате. Всеки човек, когото обичате, е радостен. Като обичате някого, той и вие ще се разцъфтите и ще дадете плод! ” Личният живот, когато са разхлабени връзките с колективния живот, е безплоден. Тогава дарбите на душата остават непроявени. Всяко разхлабване на тия връзки води към израждане. Днешното механизиране на живота води към такова разхлабване. Учителят сравнява любовта с вадата, която полива градината. Той казва: „Ако любовта бъде обект на вашето сърце, бие ще се развивате правилно.
към текста >>

Днешното механизиране на живота води към такова разхлабване.
Като обичате някого, той и вие ще се разцъфтите и ще дадете плод! ” Личният живот, когато са разхлабени връзките с колективния живот, е безплоден. Тогава дарбите на душата остават непроявени. Всяко разхлабване на тия връзки води към израждане. Днешното механизиране на живота води към такова разхлабване. Учителят сравнява любовта с вадата, която полива градината. Той казва: „Ако любовта бъде обект на вашето сърце, бие ще се развивате правилно. Без нея няма успех. Какво ще стане с градината ви, ако нямате вода? Всички цветя, зеленчуци и плодни дръвчета ще изсъхнат.
към текста >>

Водата представя живота, който излиза от любовта, а градината - това е човешката душа.” „Когато любовта посети човека, той се превръща в градина, в която всичко започва да расте, да се развива и да цъфти: у него се събужда стремеж, разсъдителност, нежност, благоговение, мекота и пр.
Учителят сравнява любовта с вадата, която полива градината. Той казва: „Ако любовта бъде обект на вашето сърце, бие ще се развивате правилно. Без нея няма успех. Какво ще стане с градината ви, ако нямате вода? Всички цветя, зеленчуци и плодни дръвчета ще изсъхнат. Водата представя живота, който излиза от любовта, а градината - това е човешката душа.” „Когато любовта посети човека, той се превръща в градина, в която всичко започва да расте, да се развива и да цъфти: у него се събужда стремеж, разсъдителност, нежност, благоговение, мекота и пр. Само любовта дава условия, за да се проявят всички велики добродетели. Без любовта добродетели не може да има.” Любовта е създала всичко в света. Всичко е потопено в нея. Тя движи всичко към слънчеви върхове.
към текста >>

Живот вечен е познаването на любовта.
Тя е майката на света. Тя е създала всички същества. Тя е родила и слънцата. Учителят казва: „Цялото небе не е нищо друго освен изложба на любовта. Единственият красив път, по който човек може да постигне дарование, е любовта. Живот вечен е познаването на любовта. Тя е първата подбудителна причина. Щастието на човека зависи от любовта. Тя засяга всички области на материалния и духовния живот. Тая любов иде сега на земята! Любовта е сила на Безграничния.
към текста >>

Тя засяга всички области на материалния и духовния живот.
Учителят казва: „Цялото небе не е нищо друго освен изложба на любовта. Единственият красив път, по който човек може да постигне дарование, е любовта. Живот вечен е познаването на любовта. Тя е първата подбудителна причина. Щастието на човека зависи от любовта. Тя засяга всички области на материалния и духовния живот. Тая любов иде сега на земята! Любовта е сила на Безграничния. Тя е силата на човешкото безсмъртие. Когато дойдете до това ново разбиране на Безграничния, този ред на нещата ще се стопи.” „Като зърнете любовта, умът ви светва, в сърцето си имате топлина, и като се отдалечи тя от вас за една десетомилионна част от секундата, вие се чувствате нещастен.
към текста >>

Достатъчно е една душа да Ви обича, за да бъдете подкрепени при мъчнотиите във вашия живот.
Тя е великият принцип, който стимулира Духа и го подбужда да прояви своите възможности.” Тия резултати на любовта има както този, който обича, тъй и оня, когото обичат. Учителят казва: „Като обичате някого, вие го повдигате, помагате му. Той става гениален. Когато обичате едно дете, то се оправя. Достатъчно е една душа да Ви обича, за да бъдете подкрепени при мъчнотиите във вашия живот. Представете си тогава, какво може да стане от човека, ако не една душа, а безброй души насочат любовта си към него! Такъв човек може да стане и поет и музикант, и певец и художник, и учен. Каквото пожелае, може да стане! ” „Любовта носи живот, светлина и свобода”, казва Учителят.
към текста >>

„Любовта носи живот, светлина и свобода”, казва Учителят.
Достатъчно е една душа да Ви обича, за да бъдете подкрепени при мъчнотиите във вашия живот. Представете си тогава, какво може да стане от човека, ако не една душа, а безброй души насочат любовта си към него! Такъв човек може да стане и поет и музикант, и певец и художник, и учен. Каквото пожелае, може да стане! ” „Любовта носи живот, светлина и свобода”, казва Учителят. Какво значи: „Любовта носи живот”. Преди всичко, какво се разбира под думата живот? Не може да се даде никакво точно определение на понятието живот, понеже то е нещо, което трябва да се преживее, но може да се даде само едно приблизително определение: животът е проявата, функционирането на силите, заложбите, вложени в монадата. И колкото силите и заложбите са проявени в по-голяма степен, толкова животът е по-интензивен, по-изобилен. Когато се казва, че любовта носи живот, подразбира се, че тя дава условия, за да се прояви всичко красиво и възвишено, вложено в човешката душа.
към текста >>

Какво значи: „Любовта носи живот”.
Представете си тогава, какво може да стане от човека, ако не една душа, а безброй души насочат любовта си към него! Такъв човек може да стане и поет и музикант, и певец и художник, и учен. Каквото пожелае, може да стане! ” „Любовта носи живот, светлина и свобода”, казва Учителят. Какво значи: „Любовта носи живот”. Преди всичко, какво се разбира под думата живот? Не може да се даде никакво точно определение на понятието живот, понеже то е нещо, което трябва да се преживее, но може да се даде само едно приблизително определение: животът е проявата, функционирането на силите, заложбите, вложени в монадата. И колкото силите и заложбите са проявени в по-голяма степен, толкова животът е по-интензивен, по-изобилен. Когато се казва, че любовта носи живот, подразбира се, че тя дава условия, за да се прояви всичко красиво и възвишено, вложено в човешката душа. Любовта преобразява всичко, до което се докосне.
към текста >>

Преди всичко, какво се разбира под думата живот?
Такъв човек може да стане и поет и музикант, и певец и художник, и учен. Каквото пожелае, може да стане! ” „Любовта носи живот, светлина и свобода”, казва Учителят. Какво значи: „Любовта носи живот”. Преди всичко, какво се разбира под думата живот? Не може да се даде никакво точно определение на понятието живот, понеже то е нещо, което трябва да се преживее, но може да се даде само едно приблизително определение: животът е проявата, функционирането на силите, заложбите, вложени в монадата. И колкото силите и заложбите са проявени в по-голяма степен, толкова животът е по-интензивен, по-изобилен. Когато се казва, че любовта носи живот, подразбира се, че тя дава условия, за да се прояви всичко красиво и възвишено, вложено в човешката душа. Любовта преобразява всичко, до което се докосне. Тя претворява, пречиства, просветлява, прави лошия добър, дава мекота, търпение, вяра.
към текста >>

Не може да се даде никакво точно определение на понятието живот, понеже то е нещо, което трябва да се преживее, но може да се даде само едно приблизително определение: животът е проявата, функционирането на силите, заложбите, вложени в монадата.
Каквото пожелае, може да стане! ” „Любовта носи живот, светлина и свобода”, казва Учителят. Какво значи: „Любовта носи живот”. Преди всичко, какво се разбира под думата живот? Не може да се даде никакво точно определение на понятието живот, понеже то е нещо, което трябва да се преживее, но може да се даде само едно приблизително определение: животът е проявата, функционирането на силите, заложбите, вложени в монадата. И колкото силите и заложбите са проявени в по-голяма степен, толкова животът е по-интензивен, по-изобилен. Когато се казва, че любовта носи живот, подразбира се, че тя дава условия, за да се прояви всичко красиво и възвишено, вложено в човешката душа. Любовта преобразява всичко, до което се докосне. Тя претворява, пречиства, просветлява, прави лошия добър, дава мекота, търпение, вяра. Тя организира нещата.
към текста >>

И колкото силите и заложбите са проявени в по-голяма степен, толкова животът е по-интензивен, по-изобилен.
” „Любовта носи живот, светлина и свобода”, казва Учителят. Какво значи: „Любовта носи живот”. Преди всичко, какво се разбира под думата живот? Не може да се даде никакво точно определение на понятието живот, понеже то е нещо, което трябва да се преживее, но може да се даде само едно приблизително определение: животът е проявата, функционирането на силите, заложбите, вложени в монадата. И колкото силите и заложбите са проявени в по-голяма степен, толкова животът е по-интензивен, по-изобилен. Когато се казва, че любовта носи живот, подразбира се, че тя дава условия, за да се прояви всичко красиво и възвишено, вложено в човешката душа. Любовта преобразява всичко, до което се докосне. Тя претворява, пречиства, просветлява, прави лошия добър, дава мекота, търпение, вяра. Тя организира нещата. Превръща скръбта в радост.
към текста >>

Когато се казва, че любовта носи живот, подразбира се, че тя дава условия, за да се прояви всичко красиво и възвишено, вложено в човешката душа.
„Любовта носи живот, светлина и свобода”, казва Учителят. Какво значи: „Любовта носи живот”. Преди всичко, какво се разбира под думата живот? Не може да се даде никакво точно определение на понятието живот, понеже то е нещо, което трябва да се преживее, но може да се даде само едно приблизително определение: животът е проявата, функционирането на силите, заложбите, вложени в монадата. И колкото силите и заложбите са проявени в по-голяма степен, толкова животът е по-интензивен, по-изобилен. Когато се казва, че любовта носи живот, подразбира се, че тя дава условия, за да се прояви всичко красиво и възвишено, вложено в човешката душа. Любовта преобразява всичко, до което се докосне. Тя претворява, пречиства, просветлява, прави лошия добър, дава мекота, търпение, вяра. Тя организира нещата. Превръща скръбта в радост. Дава вдъхновение към изкуства, към наука, към всичко.
към текста >>

Когато обичате, през вас минава потокът на живота и полива с живите си струи тревите, цветята и дърветата в градината на вашата душа.
Тя претворява, пречиства, просветлява, прави лошия добър, дава мекота, търпение, вяра. Тя организира нещата. Превръща скръбта в радост. Дава вдъхновение към изкуства, към наука, към всичко. Тя дава крила. Когато обичате, през вас минава потокът на живота и полива с живите си струи тревите, цветята и дърветата в градината на вашата душа. И у онзи, когото обичате, те израстват с всичкото си великолепие. При любовта човек влиза в досег с живота, и това носи разцвет и подем. Учителят казва: „Всички хора искат да бъдат обичани. Защо? За да получат нещо от плодовете, които зреят при любовта. Вътрешната нужда на човека да бъде обичан показва, че той търси живота.
към текста >>

При любовта човек влиза в досег с живота, и това носи разцвет и подем.
Превръща скръбта в радост. Дава вдъхновение към изкуства, към наука, към всичко. Тя дава крила. Когато обичате, през вас минава потокът на живота и полива с живите си струи тревите, цветята и дърветата в градината на вашата душа. И у онзи, когото обичате, те израстват с всичкото си великолепие. При любовта човек влиза в досег с живота, и това носи разцвет и подем. Учителят казва: „Всички хора искат да бъдат обичани. Защо? За да получат нещо от плодовете, които зреят при любовта. Вътрешната нужда на човека да бъде обичан показва, че той търси живота. Любовта носи свобода, истина, щастие. Следователно, когато човек разбере живота, свободата, истината и щастието, той вече се намира в областта на великата любов!
към текста >>

Вътрешната нужда на човека да бъде обичан показва, че той търси живота.
Когато обичате, през вас минава потокът на живота и полива с живите си струи тревите, цветята и дърветата в градината на вашата душа. И у онзи, когото обичате, те израстват с всичкото си великолепие. При любовта човек влиза в досег с живота, и това носи разцвет и подем. Учителят казва: „Всички хора искат да бъдат обичани. Защо? За да получат нещо от плодовете, които зреят при любовта. Вътрешната нужда на човека да бъде обичан показва, че той търси живота. Любовта носи свобода, истина, щастие. Следователно, когато човек разбере живота, свободата, истината и щастието, той вече се намира в областта на великата любов! Докато любовта се проявява чрез човека, той свети. Щом любовта престане да действа в него, той става черен въглен; съзнанието му се помрачава, и всичко у него потъмнява. Който е изгубил любовта си, той се намира в свят, гдето всичко умира.
към текста >>

Следователно, когато човек разбере живота, свободата, истината и щастието, той вече се намира в областта на великата любов!
При любовта човек влиза в досег с живота, и това носи разцвет и подем. Учителят казва: „Всички хора искат да бъдат обичани. Защо? За да получат нещо от плодовете, които зреят при любовта. Вътрешната нужда на човека да бъде обичан показва, че той търси живота. Любовта носи свобода, истина, щастие. Следователно, когато човек разбере живота, свободата, истината и щастието, той вече се намира в областта на великата любов! Докато любовта се проявява чрез човека, той свети. Щом любовта престане да действа в него, той става черен въглен; съзнанието му се помрачава, и всичко у него потъмнява. Който е изгубил любовта си, той се намира в свят, гдето всичко умира. Всяка мисъл, чувство и постъпка, които човек изявява не по пътя на любовта, носят страдания. Всички онези прояви на живота, които не са свързани с процеса на любовта, са опасни, те носят смърт.” Затова всяка работа, вършена с любов, успява.
към текста >>

Всички онези прояви на живота, които не са свързани с процеса на любовта, са опасни, те носят смърт.” Затова всяка работа, вършена с любов, успява.
Следователно, когато човек разбере живота, свободата, истината и щастието, той вече се намира в областта на великата любов! Докато любовта се проявява чрез човека, той свети. Щом любовта престане да действа в него, той става черен въглен; съзнанието му се помрачава, и всичко у него потъмнява. Който е изгубил любовта си, той се намира в свят, гдето всичко умира. Всяка мисъл, чувство и постъпка, които човек изявява не по пътя на любовта, носят страдания. Всички онези прояви на живота, които не са свързани с процеса на любовта, са опасни, те носят смърт.” Затова всяка работа, вършена с любов, успява. Тя е магическият ключ. Даже, ако отгледаме едно растение с любов, то ще даде по-изобилен плод. Може да се направи опит, като се отгледа едно растение по новия начин, а друго - по стария, при равни условия. „Това което е направено от любов, то вечно остава, а това което е направено без любов, то е малотрайно, преходно.” Любовта гради.
към текста >>

Има една любов на сенките, а има една любов, която носи живот.
Любовта гради. Ето защо, доколкото хората имат любов, дотолкова могат да растат правилно. При любовта човек по-ясно слуша Божествения глас, който му говори отвътре. Това внася подем в мислите, чувствата и постъпките му. При безлюбието човек е глух. Има една любов на сенките, а има една любов, която носи живот. Тя прилича на изгряващото слънце. Едно от качествата й е, че тя непрекъснато расте. Любовта е великият двигател на човешката култура - в личния и обществения живот. Любовта раздвижва целия човек. Тя е най-мощният стимулатор на човешката природа.
към текста >>

Любовта е великият двигател на човешката култура - в личния и обществения живот.
Това внася подем в мислите, чувствата и постъпките му. При безлюбието човек е глух. Има една любов на сенките, а има една любов, която носи живот. Тя прилича на изгряващото слънце. Едно от качествата й е, че тя непрекъснато расте. Любовта е великият двигател на човешката култура - в личния и обществения живот. Любовта раздвижва целия човек. Тя е най-мощният стимулатор на човешката природа. Знанието, мъдростта правят това, което любовта иска. Любовта дава насока на силите, на знанието, на мъдростта. Дава насока и на волята.
към текста >>

Животът, вдъхновението, които се вливат в човека чрез любовта, имат силата да организират целия психофизически човек - неговите мисли, чувства, воля и тяло и да внесат в тях подем и разцвет.
Знанието, мъдростта правят това, което любовта иска. Любовта дава насока на силите, на знанието, на мъдростта. Дава насока и на волята. Любовта към някой човек или към знанието ще подбуди човека да учи. Любовта ще го подтикне да прави усилия, за да причини радост или да задоволи някоя нужда на този, когото обича. Животът, вдъхновението, които се вливат в човека чрез любовта, имат силата да организират целия психофизически човек - неговите мисли, чувства, воля и тяло и да внесат в тях подем и разцвет. Любовта просветлява ума, повдига чувствата, усилва волята. „Любовта е великият процес, който усилва светлината на човешкия ум, топлината на човешкото сърце и силата на човешкото тяло. Тя е причина за вечното обновяване на човешката душа.” „Любовта е най-деликатната храна, която се доставя на човешкия ум, сърце, душа и дух. Без любовта не може да им се достави храна.
към текста >>

Ако човешкото сърце не изпраща кръв към мозъка, то последният спира своята дейност.” „Любовта е това, което ни ориентира в живота.
Тя е причина за вечното обновяване на човешката душа.” „Любовта е най-деликатната храна, която се доставя на човешкия ум, сърце, душа и дух. Без любовта не може да им се достави храна. Човешкото сърце събира енергия, а умът я обработва. Това, което става в сърцето, винаги подкрепя човешкия ум. Ако човешкото сърце не изпраща кръв към мозъка, то последният спира своята дейност.” „Любовта е това, което ни ориентира в живота. Тя е това, което ориентира ума, сърцето и волята ни и ни учи, как да живеем. Тя ни ориентира да мислим добре, да чувстваме добре и да постъпваме добре.” „Да любиш, това е начало на новия живот, това е поставяне първия камък на Божествената сграда. Да любиш, това значи да изградиш в душата си храм, в който да обитава Безграничния.” Любовта дава устой и сила на волята; затова тя изключва страха.
към текста >>

„Да любиш, това е начало на новия живот, това е поставяне първия камък на Божествената сграда.
Човешкото сърце събира енергия, а умът я обработва. Това, което става в сърцето, винаги подкрепя човешкия ум. Ако човешкото сърце не изпраща кръв към мозъка, то последният спира своята дейност.” „Любовта е това, което ни ориентира в живота. Тя е това, което ориентира ума, сърцето и волята ни и ни учи, как да живеем. Тя ни ориентира да мислим добре, да чувстваме добре и да постъпваме добре.” „Да любиш, това е начало на новия живот, това е поставяне първия камък на Божествената сграда. Да любиш, това значи да изградиш в душата си храм, в който да обитава Безграничния.” Любовта дава устой и сила на волята; затова тя изключва страха. Човекът на любовта има сила, която не отстъпва пред никакво насилие. Любовта е врата, през която се влиза в царството на знанието и истината. Без любовта не можем да придобием мъдростта и да разберем истината.
към текста >>

Изобилният живот, който се внася чрез любовта у човека, достига и до физическото му тяло и лекува болести.
Ако искате да въздействате на един човек, каквито и лоши черти да има, дръжте в ума си най-добрите негови черти. Така ще му помогнете много по-добре, отколкото ако го морализирате. Докато говорите само за недъзите вие сте далеч от любовта. Недъзите, които съществуват в света, са само сенки.” Любовта носи здраве, лекува и подмладява. Изобилният живот, който се внася чрез любовта у човека, достига и до физическото му тяло и лекува болести. Тя носи здраве и укрепва тялото. Учителят казва: „Първото нещо, което любовта ще внесе, то е истинско здраве. При нея няма болни и недъгави хора. Когато обичате, ставате здрави. И този, когото обичате става здрав.” Важността на любовта при нейното приложение във възпитанието е между другото и в интерес на телесното здраве.
към текста >>

Казват, че човек през целия си живот трябва да има нещо детско в себе си.
Тя носи здраве и укрепва тялото. Учителят казва: „Първото нещо, което любовта ще внесе, то е истинско здраве. При нея няма болни и недъгави хора. Когато обичате, ставате здрави. И този, когото обичате става здрав.” Важността на любовта при нейното приложение във възпитанието е между другото и в интерес на телесното здраве. Казват, че човек през целия си живот трябва да има нещо детско в себе си. Но как става това? Учителят казва: „Учете се да запазите детинските си черти, своята младост. Тя е едно божествено състояние. Не го осакатявайте. Само любовта запазва у човека детинските черти през целия живот.
към текста >>

Само любовта запазва у човека детинските черти през целия живот.
Казват, че човек през целия си живот трябва да има нещо детско в себе си. Но как става това? Учителят казва: „Учете се да запазите детинските си черти, своята младост. Тя е едно божествено състояние. Не го осакатявайте. Само любовта запазва у човека детинските черти през целия живот. Човекът на любовта винаги има нещо детско и чисто.” Любовта подмладява: „Който иска да се подмлади, той трябва да обича.” Любовта продължава живота. Човек не може да продължи живота си без нея. Тя укрепва и обновява нервната система. „Единствената сила, която запазва мозъчната енергия, е любовта.
към текста >>

Любовта подмладява: „Който иска да се подмлади, той трябва да обича.” Любовта продължава живота.
Учителят казва: „Учете се да запазите детинските си черти, своята младост. Тя е едно божествено състояние. Не го осакатявайте. Само любовта запазва у човека детинските черти през целия живот. Човекът на любовта винаги има нещо детско и чисто.” Любовта подмладява: „Който иска да се подмлади, той трябва да обича.” Любовта продължава живота. Човек не може да продължи живота си без нея. Тя укрепва и обновява нервната система. „Единствената сила, която запазва мозъчната енергия, е любовта. Тя внася животворни струи в нервната система.” Всяко дисхармонично състояние състарява човека. Любовта подмладява, понеже при нея човек е в едно хармонично, слънчево състояние, което дава подем на целия организъм.
към текста >>

Човек не може да продължи живота си без нея.
Тя е едно божествено състояние. Не го осакатявайте. Само любовта запазва у човека детинските черти през целия живот. Човекът на любовта винаги има нещо детско и чисто.” Любовта подмладява: „Който иска да се подмлади, той трябва да обича.” Любовта продължава живота. Човек не може да продължи живота си без нея. Тя укрепва и обновява нервната система. „Единствената сила, която запазва мозъчната енергия, е любовта. Тя внася животворни струи в нервната система.” Всяко дисхармонично състояние състарява човека. Любовта подмладява, понеже при нея човек е в едно хармонично, слънчево състояние, което дава подем на целия организъм. Любовта носи красота.
към текста >>

Тя внася животворни струи в нервната система.” Всяко дисхармонично състояние състарява човека.
Човекът на любовта винаги има нещо детско и чисто.” Любовта подмладява: „Който иска да се подмлади, той трябва да обича.” Любовта продължава живота. Човек не може да продължи живота си без нея. Тя укрепва и обновява нервната система. „Единствената сила, която запазва мозъчната енергия, е любовта. Тя внася животворни струи в нервната система.” Всяко дисхармонично състояние състарява човека. Любовта подмладява, понеже при нея човек е в едно хармонично, слънчево състояние, което дава подем на целия организъм. Любовта носи красота. И това е много естествено: възвишеният свят на мисли и чувства, в който живее оня, който обича, преустройва чертите на неговото лице и неговия череп. Тя извайва нови линии на човешкото лице, префинва ги. Учителят казва: „Онова, което прави човека красив, е любовта.
към текста >>

И това е много естествено: възвишеният свят на мисли и чувства, в който живее оня, който обича, преустройва чертите на неговото лице и неговия череп.
Тя укрепва и обновява нервната система. „Единствената сила, която запазва мозъчната енергия, е любовта. Тя внася животворни струи в нервната система.” Всяко дисхармонично състояние състарява човека. Любовта подмладява, понеже при нея човек е в едно хармонично, слънчево състояние, което дава подем на целия организъм. Любовта носи красота. И това е много естествено: възвишеният свят на мисли и чувства, в който живее оня, който обича, преустройва чертите на неговото лице и неговия череп. Тя извайва нови линии на човешкото лице, префинва ги. Учителят казва: „Онова, което прави човека красив, е любовта. Тя дава истинската красота. Тя е козметиката в живота.” Страданията на човека продължават, докато зърне първия лъч на любовта!
към текста >>

Тя е козметиката в живота.”
Любовта носи красота. И това е много естествено: възвишеният свят на мисли и чувства, в който живее оня, който обича, преустройва чертите на неговото лице и неговия череп. Тя извайва нови линии на човешкото лице, префинва ги. Учителят казва: „Онова, което прави човека красив, е любовта. Тя дава истинската красота. Тя е козметиката в живота.” Страданията на човека продължават, докато зърне първия лъч на любовта! Учителят казва: „При най-малкото разколебаване в любовта, идат нещастията. И при най-малкото решение на човека да върви по пътя на любовта, идват радостта, хармонията и животът! Само като помисли човек за любовта, и обновата идва.” Любовта претопява недостатъците и ги превръща в скъпоценни камъни.
към текста >>

И при най-малкото решение на човека да върви по пътя на любовта, идват радостта, хармонията и животът!
Учителят казва: „Онова, което прави човека красив, е любовта. Тя дава истинската красота. Тя е козметиката в живота.” Страданията на човека продължават, докато зърне първия лъч на любовта! Учителят казва: „При най-малкото разколебаване в любовта, идат нещастията. И при най-малкото решение на човека да върви по пътя на любовта, идват радостта, хармонията и животът! Само като помисли човек за любовта, и обновата идва.” Любовта претопява недостатъците и ги превръща в скъпоценни камъни. Божествената любов можем да сравним с топлина от толкова милиона градуса, че всички недостатъци, хвърлени в огъня на любовта, се преобразяват. Всичко се стопява при нейната температура. Ето защо целият днешен строй, всички днешни форми ще се стопят, и тогава ще се влезе в новия живот.
към текста >>

Ето защо целият днешен строй, всички днешни форми ще се стопят, и тогава ще се влезе в новия живот.
И при най-малкото решение на човека да върви по пътя на любовта, идват радостта, хармонията и животът! Само като помисли човек за любовта, и обновата идва.” Любовта претопява недостатъците и ги превръща в скъпоценни камъни. Божествената любов можем да сравним с топлина от толкова милиона градуса, че всички недостатъци, хвърлени в огъня на любовта, се преобразяват. Всичко се стопява при нейната температура. Ето защо целият днешен строй, всички днешни форми ще се стопят, и тогава ще се влезе в новия живот. „Ако човек приложи законите на любовта, мъдростта и истината, може да се освободи от погрешките си - да стане съвършен. Искате ли да се освободите от погрешките си, стъпете на диска на любовта и пуснете нейния ток да тече през вас. За да запази чистотата и съвършенството си, човек трябва да прилага в живота си Божествената любов.” „Любовта като се докосне до някой лош човек, злото веднага го напуща. До когото се докосне любовта, тя извършва преврат у него.
към текста >>

За да запази чистотата и съвършенството си, човек трябва да прилага в живота си Божествената любов.”
Божествената любов можем да сравним с топлина от толкова милиона градуса, че всички недостатъци, хвърлени в огъня на любовта, се преобразяват. Всичко се стопява при нейната температура. Ето защо целият днешен строй, всички днешни форми ще се стопят, и тогава ще се влезе в новия живот. „Ако човек приложи законите на любовта, мъдростта и истината, може да се освободи от погрешките си - да стане съвършен. Искате ли да се освободите от погрешките си, стъпете на диска на любовта и пуснете нейния ток да тече през вас. За да запази чистотата и съвършенството си, човек трябва да прилага в живота си Божествената любов.” „Любовта като се докосне до някой лош човек, злото веднага го напуща. До когото се докосне любовта, тя извършва преврат у него. Докато любовта е в човека, той е готов на всички жертви.” Единственото нещо, което поправя всичко в света, това е любовта. Единственото нещо, което отхвърля страданията и скърбите, това е любовта.
към текста >>

Тя укротява животните.
У тях се явява една вътрешна топлина. Ако човек, у когото блика тая любов, дойде във вашия дом, той, без да каже една дума, ще бъде за вас нещо като изгряващото слънце.” Всички същества разбират езика на любовта. Всички същества, които се приближават до едно същество на любовта, се изменят. Тя превръща неприятеля в приятел. Тя укротява животните. Григорий Петров разказва, как звероукротителят Буров е владеел тайната да укротява зверовете. Тайната на неговия успех се криела в ласкавото и доброто обхождане с животните при обучението им. Той никога не вземал камшик в ръка. „Никой не може да нападне и да изкуси онзи, в чиято душа има любов. Който има любов, той е абсолютно неуязвим.
към текста >>

Тайната на неговия успех се криела в ласкавото и доброто обхождане с животните при обучението им.
Всички същества разбират езика на любовта. Всички същества, които се приближават до едно същество на любовта, се изменят. Тя превръща неприятеля в приятел. Тя укротява животните. Григорий Петров разказва, как звероукротителят Буров е владеел тайната да укротява зверовете. Тайната на неговия успех се криела в ласкавото и доброто обхождане с животните при обучението им. Той никога не вземал камшик в ръка. „Никой не може да нападне и да изкуси онзи, в чиято душа има любов. Който има любов, той е абсолютно неуязвим. И животните даже познават любовта. Те изпитват пред нея свещен трепет, който ги кара да отстъпват.
към текста >>

И животните даже познават любовта.
Григорий Петров разказва, как звероукротителят Буров е владеел тайната да укротява зверовете. Тайната на неговия успех се криела в ласкавото и доброто обхождане с животните при обучението им. Той никога не вземал камшик в ръка. „Никой не може да нападне и да изкуси онзи, в чиято душа има любов. Който има любов, той е абсолютно неуязвим. И животните даже познават любовта. Те изпитват пред нея свещен трепет, който ги кара да отстъпват. Няма същество, което като обикнете, да не разбере любовта ви и да не ви обикне.” Любовта премахва всички препятствия и прегради, разрешава всички противоречия. Няма препятствие, което може да устои на Любовта. Учителят казва: „Днешните противоречия са резултат на безлюбието.
към текста >>

Да научим закона на любовта, това е смисълът на сегашния живот.”
Няма същество, което като обикнете, да не разбере любовта ви и да не ви обикне.” Любовта премахва всички препятствия и прегради, разрешава всички противоречия. Няма препятствие, което може да устои на Любовта. Учителят казва: „Днешните противоречия са резултат на безлюбието. Ако ме попитат, защо са нещастията, ще кажа: Защото хората се противят на любовта. Да научим закона на любовта, това е смисълът на сегашния живот.” Любовта е единственото достъпно нещо, което може да сближи всички хора по целия свят - всички същества от най-малките до най-големите. При любовта човек разглежда нещата от гледището на цялото: щастието на всички хора е негово щастие и скръбта на всички хора е негова скръб. „Колективната идея я носи любовта. Това, което хората наричат любов, е позлатена любов. За мен любов е това, което не е позлатено.
към текста >>

Във външния живот любовта се изявява като разумност, справедливост и доброта.
Това, което хората наричат любов, е позлатена любов. За мен любов е това, което не е позлатено. Хората не са проучили какво нещо е любовта. За нея те имат смътно понятие. Те са проучвали сенките на любовта.” Във външния живот любовта се изявява като разумност, справедливост и доброта. Справедливостта може да се изяви само при любовта. Ние сме справедливи към този, когото обичаме. А спрямо този, когото не обичаме, прилагаме неправдата. „Справедливостта е спомагателно средство на любовта. Без любовта нещата не могат да се проявят, а без справедливостта не могат да се приложат.”
към текста >>

Чистотата прави човека възприемчив към възвишените трептения на любовта.
Как ще проявите любовта към едного, когото обичате? Ако е зимно време, ще му запалите огън; ако е лятно време и има голяма горещина, ще му снемете горната дреха. Ако е нощ, ще му запалите свещ. Като обичате някого, вие давате и взимате. Има обмяна между вас. Чистотата прави човека възприемчив към възвишените трептения на любовта. Чистотата е въздухът, в който любовта може да се проявява. Само чистият може да обича с Божествена любов. Учителят казва: ”Любовта отхвърля всяка нечистота. Невъзможно е да се живее чист живот без любов. Хората на безлюбието винаги живеят нечист живот.
към текста >>

Невъзможно е да се живее чист живот без любов.
Има обмяна между вас. Чистотата прави човека възприемчив към възвишените трептения на любовта. Чистотата е въздухът, в който любовта може да се проявява. Само чистият може да обича с Божествена любов. Учителят казва: ”Любовта отхвърля всяка нечистота. Невъзможно е да се живее чист живот без любов. Хората на безлюбието винаги живеят нечист живот. Човекът на любовта не може да направи престъпление.”
към текста >>

Хората на безлюбието винаги живеят нечист живот.
Чистотата прави човека възприемчив към възвишените трептения на любовта. Чистотата е въздухът, в който любовта може да се проявява. Само чистият може да обича с Божествена любов. Учителят казва: ”Любовта отхвърля всяка нечистота. Невъзможно е да се живее чист живот без любов. Хората на безлюбието винаги живеят нечист живот. Човекът на любовта не може да направи престъпление.”
към текста >>

86. Детската природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Той е схванал, че в детската природа има нещо възвишено.
Той спечелил един кръг от малки приятели, които дълго още го посещавали. „Децата инстинктивно усещат”, казва Петерсен, „дали чувствата към тях са истински. От чистотата и откровеността на нашите схващания към децата зависи силата ни над тях.” Ще приведа един разказ из романа „Идиот” от Достоевски. Този велик познавач на потайните глъбини на човешката душа, чрез своята интуиция имал вярно разбиране на педагогическите проблеми. Той е схванал, че в детската природа има нещо възвишено. В неговите произведения има много места, важни за педагогиката. Ето накратко този разказ: Княз Мишкин, главното лице в романа „Идиот”, се лекува в едно швейцарско село. Там прекарва четири години. Той обича децата и постоянно дружи с тях.
към текста >>

Оня, който бил прекарал един Живот сред висшите интелигентни кръгове в столицата, сега се озовава на другия полюс на живота.
Илюша, против когото най-много била насочена омразата им, станал любимец на всички. Един аналогичен пример привежда и Георги Иванов в статията си: „Моето свободно възпитание” - разказ за ученика Костадин. Поучителни са в това отношение „Записки от Мъртвия Дом” от Достоевски. Той прекарва четири години в сибирски затвор, поради революционна дейност. Там е заобиколен с крадци и убийци. Оня, който бил прекарал един Живот сред висшите интелигентни кръгове в столицата, сега се озовава на другия полюс на живота. Отначало той вижда в лицето на тия крадци и убийци закоравяли престъпници, развалени до мозъка на костите си и непоправими. Той, като добър психолог, изучава тяхния характер. Колкото повече ги изучава, толкова повече вижда, че това са хора като него, в които доброто, възвишеното не е изгаснало, но само е заглъхнало временно. Той описва трогателни моменти, когато един закоравял разбойник се трогва от невинността, от доброто - трогва се до сълзи. Например, когато един разбойник погалва едно дете или когато донасят в затвора ранен орел.
към текста >>

Колкото повече ги изучава, толкова повече вижда, че това са хора като него, в които доброто, възвишеното не е изгаснало, но само е заглъхнало временно.
Той прекарва четири години в сибирски затвор, поради революционна дейност. Там е заобиколен с крадци и убийци. Оня, който бил прекарал един Живот сред висшите интелигентни кръгове в столицата, сега се озовава на другия полюс на живота. Отначало той вижда в лицето на тия крадци и убийци закоравяли престъпници, развалени до мозъка на костите си и непоправими. Той, като добър психолог, изучава тяхния характер. Колкото повече ги изучава, толкова повече вижда, че това са хора като него, в които доброто, възвишеното не е изгаснало, но само е заглъхнало временно. Той описва трогателни моменти, когато един закоравял разбойник се трогва от невинността, от доброто - трогва се до сълзи. Например, когато един разбойник погалва едно дете или когато донасят в затвора ранен орел. Значи, във всяка човешка душа, и в най-ниско падналия човек има една божествена струна, която в някои случаи може да затрепти. Горните примери можем да увеличим, колкото си искаме. А и всеки учител може да приведе много подобни примери из своята практика.
към текста >>

Пита се, откъде взеха тези деца тия възвишени сили, които проявиха при своето възраждане?
Стоянов открива в него случайно един талант, насърчава го в тая област. Николайчо се почувства поласкан и се заема да оправдае оказаното му доверие. Погледът му, който бил по-рано блуждаещ сега става сериозен. Променя се и цялото му държание и учение. За него е вече голям срам да се яви неподготвен по който и да е предмет. Пита се, откъде взеха тези деца тия възвишени сили, които проявиха при своето възраждане? Защо в горните примери тия наглед непоправими, улични похабени деца се преобразяват, когато любовта и доверието на околните ги докосне? Това произтича от факта, че те притежават в глъбините си едно непохабено свещено естество. Тия възвишени сили са били дълбоко заровени в тях. Те са били затрупани с придобити и наследени отрицателни навици, склонности и пр. И е било потребно да се постъпи към тях с любов, за да се разкрие красивия им вътрешен свят.
към текста >>

Тия възвишени сили са били дълбоко заровени в тях.
Променя се и цялото му държание и учение. За него е вече голям срам да се яви неподготвен по който и да е предмет. Пита се, откъде взеха тези деца тия възвишени сили, които проявиха при своето възраждане? Защо в горните примери тия наглед непоправими, улични похабени деца се преобразяват, когато любовта и доверието на околните ги докосне? Това произтича от факта, че те притежават в глъбините си едно непохабено свещено естество. Тия възвишени сили са били дълбоко заровени в тях. Те са били затрупани с придобити и наследени отрицателни навици, склонности и пр. И е било потребно да се постъпи към тях с любов, за да се разкрие красивия им вътрешен свят. Значи, неспособността, развалата, грубостта, престъпността, леността и пр. у детето са само външна опаковка; но подходящи педагогически средства могат да пробудят възвишеното, доброто, чистото и непоквареното, което живее в глъбините на детската природа. Горните примери показват, че наистина в човека има една възвишена природа, която образува светилището на неговото естество.
към текста >>

у детето са само външна опаковка; но подходящи педагогически средства могат да пробудят възвишеното, доброто, чистото и непоквареното, което живее в глъбините на детската природа.
Това произтича от факта, че те притежават в глъбините си едно непохабено свещено естество. Тия възвишени сили са били дълбоко заровени в тях. Те са били затрупани с придобити и наследени отрицателни навици, склонности и пр. И е било потребно да се постъпи към тях с любов, за да се разкрие красивия им вътрешен свят. Значи, неспособността, развалата, грубостта, престъпността, леността и пр. у детето са само външна опаковка; но подходящи педагогически средства могат да пробудят възвишеното, доброто, чистото и непоквареното, което живее в глъбините на детската природа. Горните примери показват, че наистина в човека има една възвишена природа, която образува светилището на неговото естество. Тя още не е проявена с всичката си красота. Всеки човек има тия свещени часове, когато възвишената му природа се проявява повече или по - малко, за няколко мига или за повече. И веднага тя донася със себе си сила, радост, вяра, чистота, мир, любов. В тия минути човек прощава на всички, съзнава себе си като същество, което обича, жертва се, помага.
към текста >>

Горните примери показват, че наистина в човека има една възвишена природа, която образува светилището на неговото естество.
Тия възвишени сили са били дълбоко заровени в тях. Те са били затрупани с придобити и наследени отрицателни навици, склонности и пр. И е било потребно да се постъпи към тях с любов, за да се разкрие красивия им вътрешен свят. Значи, неспособността, развалата, грубостта, престъпността, леността и пр. у детето са само външна опаковка; но подходящи педагогически средства могат да пробудят възвишеното, доброто, чистото и непоквареното, което живее в глъбините на детската природа. Горните примери показват, че наистина в човека има една възвишена природа, която образува светилището на неговото естество. Тя още не е проявена с всичката си красота. Всеки човек има тия свещени часове, когато възвишената му природа се проявява повече или по - малко, за няколко мига или за повече. И веднага тя донася със себе си сила, радост, вяра, чистота, мир, любов. В тия минути човек прощава на всички, съзнава себе си като същество, което обича, жертва се, помага. Той чувства тогава връзките си с целокупния живот.
към текста >>

Всеки човек има тия свещени часове, когато възвишената му природа се проявява повече или по - малко, за няколко мига или за повече.
И е било потребно да се постъпи към тях с любов, за да се разкрие красивия им вътрешен свят. Значи, неспособността, развалата, грубостта, престъпността, леността и пр. у детето са само външна опаковка; но подходящи педагогически средства могат да пробудят възвишеното, доброто, чистото и непоквареното, което живее в глъбините на детската природа. Горните примери показват, че наистина в човека има една възвишена природа, която образува светилището на неговото естество. Тя още не е проявена с всичката си красота. Всеки човек има тия свещени часове, когато възвишената му природа се проявява повече или по - малко, за няколко мига или за повече. И веднага тя донася със себе си сила, радост, вяра, чистота, мир, любов. В тия минути човек прощава на всички, съзнава себе си като същество, което обича, жертва се, помага. Той чувства тогава връзките си с целокупния живот. В този момент за него всички са братя, сродни, близки и мили. Това са минути на вдъхновение.
към текста >>

Той чувства тогава връзките си с целокупния живот.
Горните примери показват, че наистина в човека има една възвишена природа, която образува светилището на неговото естество. Тя още не е проявена с всичката си красота. Всеки човек има тия свещени часове, когато възвишената му природа се проявява повече или по - малко, за няколко мига или за повече. И веднага тя донася със себе си сила, радост, вяра, чистота, мир, любов. В тия минути човек прощава на всички, съзнава себе си като същество, което обича, жертва се, помага. Той чувства тогава връзките си с целокупния живот. В този момент за него всички са братя, сродни, близки и мили. Това са минути на вдъхновение. Тогава идват идеи. Защо когато възвишената природа се прояви в човека, идва радостта? Защото оковите, ограниченията са паднали, и човек се чувства свободен.
към текста >>

Защо когато възвишената природа се прояви в човека, идва радостта?
В тия минути човек прощава на всички, съзнава себе си като същество, което обича, жертва се, помага. Той чувства тогава връзките си с целокупния живот. В този момент за него всички са братя, сродни, близки и мили. Това са минути на вдъхновение. Тогава идват идеи. Защо когато възвишената природа се прояви в човека, идва радостта? Защото оковите, ограниченията са паднали, и човек се чувства свободен. Тогава рухват границите между нас. Тогава разбираме единството на всички същества и се образува неразривна връзка между душите. В тържествени, празнични минути човек чувства крила, мощ, готовност да живее за възвишеното и вечното. Това са прояви на ония свещени кътове на духа, които образуват светая - светих на човешката природа.
към текста >>

В тържествени, празнични минути човек чувства крила, мощ, готовност да живее за възвишеното и вечното.
Тогава идват идеи. Защо когато възвишената природа се прояви в човека, идва радостта? Защото оковите, ограниченията са паднали, и човек се чувства свободен. Тогава рухват границите между нас. Тогава разбираме единството на всички същества и се образува неразривна връзка между душите. В тържествени, празнични минути човек чувства крила, мощ, готовност да живее за възвишеното и вечното. Това са прояви на ония свещени кътове на духа, които образуват светая - светих на човешката природа. Тогава човек започва да познава себе си. Изречението: „Познай себе си” значи човек да познае възвишеното в себе си. Тоя копнеж у всеки човек макар и само в известни минути на пробуждане – копнеж към красивото, святото и чистото иде отвътре. Когато човек желае да живее за доброто, когато копнее за един по-красив свят, това иде от висшата душа.
към текста >>

Изречението: „Познай себе си” значи човек да познае възвишеното в себе си.
Тогава рухват границите между нас. Тогава разбираме единството на всички същества и се образува неразривна връзка между душите. В тържествени, празнични минути човек чувства крила, мощ, готовност да живее за възвишеното и вечното. Това са прояви на ония свещени кътове на духа, които образуват светая - светих на човешката природа. Тогава човек започва да познава себе си. Изречението: „Познай себе си” значи човек да познае възвишеното в себе си. Тоя копнеж у всеки човек макар и само в известни минути на пробуждане – копнеж към красивото, святото и чистото иде отвътре. Когато човек желае да живее за доброто, когато копнее за един по-красив свят, това иде от висшата душа. Тя ни шепне за всички възможности които се крият в нея. Ние още не познаваме онова същество, което живее в светилището на храма. Външната личност е само бледо отражение на висшата душа, която е изтъкана от светлина и чистота.
към текста >>

Всички велики мъдреци, философи и поети с интуиция са говорили за възвишеното, което живее в човека и което може да бъде събудено.
Едвин Бьоме казва: „Човек по природа е божествен. Божественото действа при душевното развитие като духовна сила. И както дървото развива листа и цветове под влиянието на слънчевата светлина, така и човешката душа се развива под влиянието на тая Божествена сила вътре в нея. Тя е постоянно огряна от тая Божествена сила, за да се осъществи мировият Божествен план.” Чистотата на планинските върхове и езера, красотата на пролетните цветя, свободният полет на орела в сините небесни простори, музиката на звездните светове живеят в глъбините на човешката природа. Всички велики мъдреци, философи и поети с интуиция са говорили за възвишеното, което живее в човека и което може да бъде събудено. Това е основната идея на множество дълбоки литературни произведения. Ето Метерлинк, пророкът на новото време, с ясновидски чар рисува мистичните глъбини на душата. Той говори за „погребания храм” в човешката душа, който трябва да се разкрие с всичката си красота. „Погребаният храм” - това е самият човек, защото у него има нещо ценно, което е погребано в гъстата материя, но което трябва да се прояви и ще се прояви. Метерлинк говори за „слепите”, които хранят надежда в едничкото дете, което вижда.
към текста >>

В началото на човешкото пробуждане има само моменти на проблясък на възвишеното, което озарява обикновеното съзнание, докато най-после то стане постоянно състояние на човека.
Обаче, на връщане какво да видят у дома си? Птицата, която била в клетката в тяхната стая, била търсената синя птица, а те не са знаели това! Зарадвани, те я изваждат из клетката, но след малко тя отлита от ръцете им. Синята птица, това е Божественото, което работи в човека. Защо тя отлита? В началото на човешкото пробуждане има само моменти на проблясък на възвишеното, което озарява обикновеното съзнание, докато най-после то стане постоянно състояние на човека. Това е „синьото цвете” на Новалис в романа му „Хенрих фон Офтердинген”. Хенрих, героят на романа, сънува, че се намира във величествени планини, и на една стръмна скала вижда чудно красиво синьо цвете. Събужда се. Сънят е толкова реален, че той тръгва за да намери синьото цвете. За Божественото в човека загатва и Хауптман в драмата „Потъналата камбана”, където Хенрих иска да издигне камбаната из дълбочините на водите.
към текста >>

Възвишеното в човека е символизирано в Елена и Ефорион във „Фауст” от Гьоте.
Сънят е толкова реален, че той тръгва за да намери синьото цвете. За Божественото в човека загатва и Хауптман в драмата „Потъналата камбана”, където Хенрих иска да издигне камбаната из дълбочините на водите. Това е кулата, до която иска да се изкачи Солнес в драмата „Строител Солнес” от Ибсен. Това са високите планински върхове, към които се стреми, към които тръгва Рубек в драмата „Когато ние мъртвите се пробудим” от Ибсен. Тези Ибсенови драми са две от най-мистичните му произведения. Възвишеното в човека е символизирано в Елена и Ефорион във „Фауст” от Гьоте. Проявата на Божественото виждаме и у Разколников, у Соня, даже и у Свидригайлов към края на живота му, когато вижда пустотата на досегашния си живот - романа „Престъпление и наказание” от Достоевски. Свидригайлов е морално покварен, живее само за себе си, живее живот развратен и безидеен. Обаче, в един момент на своя живот той чувства, че е неудовлетворен, не го задоволява това, което вижда около себе си, макар и във външно, материално отношение да е обезпечен и може да се отдава на всички светски удоволствия.Това възвишеното виждаме проявено у Неклюдов и Катюша в романа „Възкресение” от Толстой, после у самия Толстой, у Гогол във втория период на неговия живот, след душевната криза и вътрешното му просветление. Това възвишеното, Божественото не го ли виждаме проявено в живота на хиляди хора около нас? Всеки ден не усеща ли човек неговия шепот повече или по-малко, по-слабо или по-силно?
към текста >>

Проявата на Божественото виждаме и у Разколников, у Соня, даже и у Свидригайлов към края на живота му, когато вижда пустотата на досегашния си живот - романа „Престъпление и наказание” от Достоевски.
За Божественото в човека загатва и Хауптман в драмата „Потъналата камбана”, където Хенрих иска да издигне камбаната из дълбочините на водите. Това е кулата, до която иска да се изкачи Солнес в драмата „Строител Солнес” от Ибсен. Това са високите планински върхове, към които се стреми, към които тръгва Рубек в драмата „Когато ние мъртвите се пробудим” от Ибсен. Тези Ибсенови драми са две от най-мистичните му произведения. Възвишеното в човека е символизирано в Елена и Ефорион във „Фауст” от Гьоте. Проявата на Божественото виждаме и у Разколников, у Соня, даже и у Свидригайлов към края на живота му, когато вижда пустотата на досегашния си живот - романа „Престъпление и наказание” от Достоевски. Свидригайлов е морално покварен, живее само за себе си, живее живот развратен и безидеен. Обаче, в един момент на своя живот той чувства, че е неудовлетворен, не го задоволява това, което вижда около себе си, макар и във външно, материално отношение да е обезпечен и може да се отдава на всички светски удоволствия.Това възвишеното виждаме проявено у Неклюдов и Катюша в романа „Възкресение” от Толстой, после у самия Толстой, у Гогол във втория период на неговия живот, след душевната криза и вътрешното му просветление. Това възвишеното, Божественото не го ли виждаме проявено в живота на хиляди хора около нас? Всеки ден не усеща ли човек неговия шепот повече или по-малко, по-слабо или по-силно? Соловьов казва: „Нашето съзнание, нашият дух е по-дълбок, отколкото обикновените ни преживявания.
към текста >>

Свидригайлов е морално покварен, живее само за себе си, живее живот развратен и безидеен.
Това е кулата, до която иска да се изкачи Солнес в драмата „Строител Солнес” от Ибсен. Това са високите планински върхове, към които се стреми, към които тръгва Рубек в драмата „Когато ние мъртвите се пробудим” от Ибсен. Тези Ибсенови драми са две от най-мистичните му произведения. Възвишеното в човека е символизирано в Елена и Ефорион във „Фауст” от Гьоте. Проявата на Божественото виждаме и у Разколников, у Соня, даже и у Свидригайлов към края на живота му, когато вижда пустотата на досегашния си живот - романа „Престъпление и наказание” от Достоевски. Свидригайлов е морално покварен, живее само за себе си, живее живот развратен и безидеен. Обаче, в един момент на своя живот той чувства, че е неудовлетворен, не го задоволява това, което вижда около себе си, макар и във външно, материално отношение да е обезпечен и може да се отдава на всички светски удоволствия.Това възвишеното виждаме проявено у Неклюдов и Катюша в романа „Възкресение” от Толстой, после у самия Толстой, у Гогол във втория период на неговия живот, след душевната криза и вътрешното му просветление. Това възвишеното, Божественото не го ли виждаме проявено в живота на хиляди хора около нас? Всеки ден не усеща ли човек неговия шепот повече или по-малко, по-слабо или по-силно? Соловьов казва: „Нашето съзнание, нашият дух е по-дълбок, отколкото обикновените ни преживявания. Човек е повече от това, което се вижда и проявява външно.
към текста >>

Обаче, в един момент на своя живот той чувства, че е неудовлетворен, не го задоволява това, което вижда около себе си, макар и във външно, материално отношение да е обезпечен и може да се отдава на всички светски удоволствия.Това възвишеното виждаме проявено у Неклюдов и Катюша в романа „Възкресение” от Толстой, после у самия Толстой, у Гогол във втория период на неговия живот, след душевната криза и вътрешното му просветление.
Това са високите планински върхове, към които се стреми, към които тръгва Рубек в драмата „Когато ние мъртвите се пробудим” от Ибсен. Тези Ибсенови драми са две от най-мистичните му произведения. Възвишеното в човека е символизирано в Елена и Ефорион във „Фауст” от Гьоте. Проявата на Божественото виждаме и у Разколников, у Соня, даже и у Свидригайлов към края на живота му, когато вижда пустотата на досегашния си живот - романа „Престъпление и наказание” от Достоевски. Свидригайлов е морално покварен, живее само за себе си, живее живот развратен и безидеен. Обаче, в един момент на своя живот той чувства, че е неудовлетворен, не го задоволява това, което вижда около себе си, макар и във външно, материално отношение да е обезпечен и може да се отдава на всички светски удоволствия.Това възвишеното виждаме проявено у Неклюдов и Катюша в романа „Възкресение” от Толстой, после у самия Толстой, у Гогол във втория период на неговия живот, след душевната криза и вътрешното му просветление. Това възвишеното, Божественото не го ли виждаме проявено в живота на хиляди хора около нас? Всеки ден не усеща ли човек неговия шепот повече или по-малко, по-слабо или по-силно? Соловьов казва: „Нашето съзнание, нашият дух е по-дълбок, отколкото обикновените ни преживявания. Човек е повече от това, което се вижда и проявява външно. Човек е Божественото.” Същата мисъл е изказана и от Шилер.
към текста >>

Това възвишеното, Божественото не го ли виждаме проявено в живота на хиляди хора около нас?
Тези Ибсенови драми са две от най-мистичните му произведения. Възвишеното в човека е символизирано в Елена и Ефорион във „Фауст” от Гьоте. Проявата на Божественото виждаме и у Разколников, у Соня, даже и у Свидригайлов към края на живота му, когато вижда пустотата на досегашния си живот - романа „Престъпление и наказание” от Достоевски. Свидригайлов е морално покварен, живее само за себе си, живее живот развратен и безидеен. Обаче, в един момент на своя живот той чувства, че е неудовлетворен, не го задоволява това, което вижда около себе си, макар и във външно, материално отношение да е обезпечен и може да се отдава на всички светски удоволствия.Това възвишеното виждаме проявено у Неклюдов и Катюша в романа „Възкресение” от Толстой, после у самия Толстой, у Гогол във втория период на неговия живот, след душевната криза и вътрешното му просветление. Това възвишеното, Божественото не го ли виждаме проявено в живота на хиляди хора около нас? Всеки ден не усеща ли човек неговия шепот повече или по-малко, по-слабо или по-силно? Соловьов казва: „Нашето съзнание, нашият дух е по-дълбок, отколкото обикновените ни преживявания. Човек е повече от това, което се вижда и проявява външно. Човек е Божественото.” Същата мисъл е изказана и от Шилер. Възвишеното, което лежи дълбоко в човешката душа, трябва да се проява.
към текста >>

Възвишеното, което лежи дълбоко в човешката душа, трябва да се проява.
Това възвишеното, Божественото не го ли виждаме проявено в живота на хиляди хора около нас? Всеки ден не усеща ли човек неговия шепот повече или по-малко, по-слабо или по-силно? Соловьов казва: „Нашето съзнание, нашият дух е по-дълбок, отколкото обикновените ни преживявания. Човек е повече от това, което се вижда и проявява външно. Човек е Божественото.” Същата мисъл е изказана и от Шилер. Възвишеното, което лежи дълбоко в човешката душа, трябва да се проява. Това става в течение на развитието. Последното има за цел проявата на Божественото, на спящите сили, които се крият в човешката душа и в цялата природа. Това е смисълът на човешката история. Той е в постепенното проявяване на възвишеното начало, което е заложено в човешката душа. Учителят казва: „Ние сме още в началото на нашето развитие.
към текста >>

Той е в постепенното проявяване на възвишеното начало, което е заложено в човешката душа.
Човек е Божественото.” Същата мисъл е изказана и от Шилер. Възвишеното, което лежи дълбоко в човешката душа, трябва да се проява. Това става в течение на развитието. Последното има за цел проявата на Божественото, на спящите сили, които се крият в човешката душа и в цялата природа. Това е смисълът на човешката история. Той е в постепенното проявяване на възвишеното начало, което е заложено в човешката душа. Учителят казва: „Ние сме още в началото на нашето развитие. У човека се крие нещо по-възвишено и по-благородно.” „Велика е човешката душа, но тя още не се е проявила. Днес тя приготвя условията за своето проявление. Сегашният човек, не е готов още да прояви душата си. Докато човек не даде път на Божественото Начало в себе си, тя не може да се прояви.”
към текста >>

У човека се крие нещо по-възвишено и по-благородно.” „Велика е човешката душа, но тя още не се е проявила.
Това става в течение на развитието. Последното има за цел проявата на Божественото, на спящите сили, които се крият в човешката душа и в цялата природа. Това е смисълът на човешката история. Той е в постепенното проявяване на възвишеното начало, което е заложено в човешката душа. Учителят казва: „Ние сме още в началото на нашето развитие. У човека се крие нещо по-възвишено и по-благородно.” „Велика е човешката душа, но тя още не се е проявила. Днес тя приготвя условията за своето проявление. Сегашният човек, не е готов още да прояви душата си. Докато човек не даде път на Божественото Начало в себе си, тя не може да се прояви.” В днешната епоха след развитието на ума започват да се развиват по-дълбоките сили на душата. Всички, които имат по-дълбоко прозрение казват, че днес душата се пробужда.
към текста >>

Това може да се долови и по много факти в днешния живот.
Днес тя приготвя условията за своето проявление. Сегашният човек, не е готов още да прояви душата си. Докато човек не даде път на Божественото Начало в себе си, тя не може да се прояви.” В днешната епоха след развитието на ума започват да се развиват по-дълбоките сили на душата. Всички, които имат по-дълбоко прозрение казват, че днес душата се пробужда. Това може да се долови и по много факти в днешния живот. Интуитивните способности на душата се проявяват все повече и повече. Даже и в „Съкровището на смирените” от Метерлинк има специална глава „Пробуждане на душата”. Една духовна вълна се издига днес в съвременната култура. Тая вълна можем да наречем пробуждане на душата. Вечно младото, красивото и чистото в човешката душа отново проговаря и ще поведе човечеството със себе си.
към текста >>

Това, което човек е имал в празнични минути на своя живот - минути на подем, доброта, прощение, любов - това иде сега да влее светлите си струи в живота и да поеме ръководството и строителството.
Интуитивните способности на душата се проявяват все повече и повече. Даже и в „Съкровището на смирените” от Метерлинк има специална глава „Пробуждане на душата”. Една духовна вълна се издига днес в съвременната култура. Тая вълна можем да наречем пробуждане на душата. Вечно младото, красивото и чистото в човешката душа отново проговаря и ще поведе човечеството със себе си. Това, което човек е имал в празнични минути на своя живот - минути на подем, доброта, прощение, любов - това иде сега да влее светлите си струи в живота и да поеме ръководството и строителството. Това се нарича разцъфтяване на човешката душа. Да си представим диамант обвит с черна кора, това е именно детската природа. Черната кора представят разните наследени или придобити черти, навици, подтици, склонности и пр., обаче в глъбините на детската природа живее нещо възвишено, свещено, Божествено! Познанието на тая истина е основата и ключът на всяка педагогика. И това познание определя характера на всички педагогически принципи и методи, които трябва да се приложат.
към текста >>

Черната кора представят разните наследени или придобити черти, навици, подтици, склонности и пр., обаче в глъбините на детската природа живее нещо възвишено, свещено, Божествено!
Тая вълна можем да наречем пробуждане на душата. Вечно младото, красивото и чистото в човешката душа отново проговаря и ще поведе човечеството със себе си. Това, което човек е имал в празнични минути на своя живот - минути на подем, доброта, прощение, любов - това иде сега да влее светлите си струи в живота и да поеме ръководството и строителството. Това се нарича разцъфтяване на човешката душа. Да си представим диамант обвит с черна кора, това е именно детската природа. Черната кора представят разните наследени или придобити черти, навици, подтици, склонности и пр., обаче в глъбините на детската природа живее нещо възвишено, свещено, Божествено! Познанието на тая истина е основата и ключът на всяка педагогика. И това познание определя характера на всички педагогически принципи и методи, които трябва да се приложат. Педагогиката трябва да изхожда от възвишените заложби на човешката душа. Божественото у детето, което е истинската, висшата му природа, е главният фактор, който действа отвътре. Това трябва да се има предвид при възпитанието и обучението.
към текста >>

Педагогиката трябва да изхожда от възвишените заложби на човешката душа.
Това се нарича разцъфтяване на човешката душа. Да си представим диамант обвит с черна кора, това е именно детската природа. Черната кора представят разните наследени или придобити черти, навици, подтици, склонности и пр., обаче в глъбините на детската природа живее нещо възвишено, свещено, Божествено! Познанието на тая истина е основата и ключът на всяка педагогика. И това познание определя характера на всички педагогически принципи и методи, които трябва да се приложат. Педагогиката трябва да изхожда от възвишените заложби на човешката душа. Божественото у детето, което е истинската, висшата му природа, е главният фактор, който действа отвътре. Това трябва да се има предвид при възпитанието и обучението. Възпитателят трябва да има разбирания за красивото и чистото, за доброто, за оня свещен кът, който се крие в човешката душа. Учителят казва: „Децата са емблема на чистота. Те представят живот, който иде от по - високо място.” „Казват, че трябва да се изучи детската душа, но в душата не вярват.
към текста >>

Те представят живот, който иде от по - високо място.” „Казват, че трябва да се изучи детската душа, но в душата не вярват.
Педагогиката трябва да изхожда от възвишените заложби на човешката душа. Божественото у детето, което е истинската, висшата му природа, е главният фактор, който действа отвътре. Това трябва да се има предвид при възпитанието и обучението. Възпитателят трябва да има разбирания за красивото и чистото, за доброто, за оня свещен кът, който се крие в човешката душа. Учителят казва: „Децата са емблема на чистота. Те представят живот, който иде от по - високо място.” „Казват, че трябва да се изучи детската душа, но в душата не вярват. И когато попитат: „Какво е душата? ” те отговарят: Това е сбор, някакъв сбор. Но този сбор има ли единство? ” Човекът в потенциално състояние има непроявени сили. Той е много повече от това, което проявява.
към текста >>

Тия качества са на повърхността на детското естество, но в глъбините му живее възвишеното, чистото и святото.
Не мислете, че във вашата душа нещата тепърва ще се създават. Не, у вас има много заспали чувства. Човешката душа е богата и чака условия, за да се развие. Тъй че възпитателят няма какво да влива нещо ново у детето, а само ще даде благоприятни условия, да се прояви с всичката си красота доброто, което е вложено в детето. Има психолози които казват, че децата са крадливи, злобни, отмъстителни, егоисти и пр. Тия качества са на повърхността на детското естество, но в глъбините му живее възвишеното, чистото и святото. И както слънчевите лъчи стопяват ледовете и снеговете, така и подходящите педагогически методи могат да превърнат тия наследени или придобити отрицателни склонности и навици, за да се изяви чистото и доброто на детската природа. Кои са тия методи, това ще видим по-нататък.
към текста >>

87. 01. Доброто разположение - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако при една малка промяна в живота ти изпаднеш в разочарование, това показва, че нямаш самообладание.
Тогава ти не му отговаряй, но като си отидеш вкъщи, кажи на себе си: „Вярно е, аз в сравнение с великата наука, която трябва да изучавам, наистина съм невежа." Тази мисъл ще ти даде подтик да учиш. Когато си в мрачно състояние и посрещаш някой човек, твой приятел, ти ще развалиш неговото добро разположение. Затова се препоръчва да не ходим на гости, когато сме зле разположени. Тогава сме бедни и нищо не можем да дадем на другите. Доброто разположение зависи от знанието да имаш самообладание, а то предполага силна воля. Ако при една малка промяна в живота ти изпаднеш в разочарование, това показва, че нямаш самообладание. Някой казва да бъдеш хладнокръвен. Но не е добре да бъдеш хладнокръвен, безчувствен, а да имаш самообладание. Изобщо човек трябва да се стреми да започва всяка работа с добро разположение, защото твоето лошо разположение можеш да предадеш на другите. Не яж без добро разположение, защото няма да извлечеш от храната тези енергии, които са нужни за твоя организъм. Ти казваш: „Аз имам един висок идеал, искам да работя за оправянето на света, на човешкото общество." Добре, аз питам: Как ще помогнеш на външния свят, когато не си оправил твоя вътрешен свят?
към текста >>

Когато човек е обезсърчен, озлобен, мрачен, не може да приеме вибрациите на възвишените енергии, които могат да внесат подем, вдъхновение в него.
Ти казваш: „Аз имам един висок идеал, искам да работя за оправянето на света, на човешкото общество." Добре, аз питам: Как ще помогнеш на външния свят, когато не си оправил твоя вътрешен свят? Когато имаш лошо разположение, това показва, че твоят малък свят не е оправен. Доброто разположение трябва да се има преди всичко. То има големи последствия върху човека. Който е добре разположен, има мир в себе си, той привлича към себе си енергиите от Божествения свят. Когато човек е обезсърчен, озлобен, мрачен, не може да приеме вибрациите на възвишените енергии, които могат да внесат подем, вдъхновение в него. Тук се изтъкват известни закони, това не е морализиране. В такъв един човек става пропукване на етерния му двойник и изтича неговата жизнена сила. Такъв човек става беден на животен магнетизъм и се предразполага към болести. Затова лошото разположение води към разни заболявания. Първият орган, който бива нападнат от тези разрушителни сили, е черният дроб.
към текста >>

Такъв човек става беден на животен магнетизъм и се предразполага към болести.
То има големи последствия върху човека. Който е добре разположен, има мир в себе си, той привлича към себе си енергиите от Божествения свят. Когато човек е обезсърчен, озлобен, мрачен, не може да приеме вибрациите на възвишените енергии, които могат да внесат подем, вдъхновение в него. Тук се изтъкват известни закони, това не е морализиране. В такъв един човек става пропукване на етерния му двойник и изтича неговата жизнена сила. Такъв човек става беден на животен магнетизъм и се предразполага към болести. Затова лошото разположение води към разни заболявания. Първият орган, който бива нападнат от тези разрушителни сили, е черният дроб. След това бива засегнато сърцето, нервната система и пр. Доброто разположение привлича към човека жизнени сили от природата. Тайната, магията, ключът на доброто здраве на човека е доброто разположение.
към текста >>

За никого не говори лошо." За да запазиш твоето добро разположение, гледай на неприятностите в живота от едно по-висше гледище.
Затова недей се произнася за човека, защото той е Божие творение, а виж в него вложеното от Бога. Това е един метод за добро разположение към всички хора, за да нямаш неприятели. Някой, ако счита теб за враг, това е негова работа. Така ти ще бъдеш винаги разположен. Учителят казва по този въпрос: „Истински ученик е този, който не одумва никого. За никого не говори лошо." За да запазиш твоето добро разположение, гледай на неприятностите в живота от едно по-висше гледище. За това има и една друга тайна - да имаш винаги връзка с невидимия, възвишения свят, вяра и упование в Бога. Доброто разположение показва присъствието на Бога в тебе. Имаш ли мир в душата си, Бог е в тебе. Мирът е качество на Бога. Христос казва: „Моят мир ви давам." Доброто разположение произлиза от любовта.
към текста >>

За това има и една друга тайна - да имаш винаги връзка с невидимия, възвишения свят, вяра и упование в Бога.
Това е един метод за добро разположение към всички хора, за да нямаш неприятели. Някой, ако счита теб за враг, това е негова работа. Така ти ще бъдеш винаги разположен. Учителят казва по този въпрос: „Истински ученик е този, който не одумва никого. За никого не говори лошо." За да запазиш твоето добро разположение, гледай на неприятностите в живота от едно по-висше гледище. За това има и една друга тайна - да имаш винаги връзка с невидимия, възвишения свят, вяра и упование в Бога. Доброто разположение показва присъствието на Бога в тебе. Имаш ли мир в душата си, Бог е в тебе. Мирът е качество на Бога. Христос казва: „Моят мир ви давам." Доброто разположение произлиза от любовта. Ако има в тебе безлюбие, не може да има в теб добро разположение.
към текста >>

Сутрин се изпълни с възвишени мисли, молитва и песен, за да дойде в теб доброто разположение, и тогава започни работата.
За трансформиране на лошото състояние в добро можеш да използуваш силата на молитвата, любовта и музиката. Музиката особено е един добър метод. Един наш брат бил много зле разположен, но като влязъл в големия салон и чул песента „Фир-фюр-фен", в него се родила нова надежда. Има една поговорка: „Денят се познава от сутринта." Щом се съмне и ти се събудиш, вземи веднага мерки целия ден да бъдеш в добро разположение. Не почвай деня с материални работи. Сутрин се изпълни с възвишени мисли, молитва и песен, за да дойде в теб доброто разположение, и тогава започни работата. Това да ти бъде първата задача всяка сутрин. Да бъдеш радостен и весел при започване на работата. Щом се събудиш от сън, помисли си така: "Аз съм пратен на земята като ангел да благовествувам доброто между хората." Не мисли, че си мъж, жена или дете, ти си ангел вестител на доброто, служител на Бога. Изговори следната формула: „Аз съм пратен да добия знанието на Любовта." Човек трябва да бъде добре разположен винаги, за да има присъствието на Бога в себе си. Тогава той ще развие своите дарби, ще избегне болестите и ще постигне това, което желае.
към текста >>

Един човек минавал през големи страдания, чувствувал се много зле и мислел, че Бог го е изоставил в живота.
Това ти ще съзнаеш след време. Природата е разумна, има Провидение. Идущия път ми напомнете да ви донеса две картини, които илюстрират Провидението. Когато човек минава през неприятности, страдания, той пак трябва да има добро разположение. Учителят дава следния пример. Един човек минавал през големи страдания, чувствувал се много зле и мислел, че Бог го е изоставил в живота. Но веднъж имал едно видение като отговор на някаква мисъл. Ето какво видял. Самият ангел на страданието стоял пред него с тъмна мантия, големи черни крила и сериозно, строго лице. Той приближил, усмихнал се и разкрил мантията си. Тогава човекът видял един светъл, лъчезарен ангел, от сърцето на който излизал мощен пламък на любов и духовна помощ към него.
към текста >>

88. 03. Любовта като здравен фактор - Боян Боев (1883 – 1963)

Някои мислят, че Любовта е нещо отвлечено, едно отношение между душите, което няма нищо общо с обикновения, видимия живот около нас.
Любовта като здравен фактор Някои мислят, че Любовта е нещо отвлечено, едно отношение между душите, което няма нищо общо с обикновения, видимия живот около нас. Казват, че Любовта е нещо вътрешно, едно възвишено състояние на душата и нищо друго. Но всъщност Любовта има голямо значение както за духовния живот на човека, така и за неговото здравословно състояние. Изобщо, можем да кажем, че Любовта създава, твори всички вътрешни и външни условия на човешкия живот. Любовта носи изобилието. Това е закон.
към текста >>

Казват, че Любовта е нещо вътрешно, едно възвишено състояние на душата и нищо друго.
Любовта като здравен фактор Някои мислят, че Любовта е нещо отвлечено, едно отношение между душите, което няма нищо общо с обикновения, видимия живот около нас. Казват, че Любовта е нещо вътрешно, едно възвишено състояние на душата и нищо друго. Но всъщност Любовта има голямо значение както за духовния живот на човека, така и за неговото здравословно състояние. Изобщо, можем да кажем, че Любовта създава, твори всички вътрешни и външни условия на човешкия живот. Любовта носи изобилието. Това е закон. Изобилие във всяко отношение.
към текста >>

Но всъщност Любовта има голямо значение както за духовния живот на човека, така и за неговото здравословно състояние.
Любовта като здравен фактор Някои мислят, че Любовта е нещо отвлечено, едно отношение между душите, което няма нищо общо с обикновения, видимия живот около нас. Казват, че Любовта е нещо вътрешно, едно възвишено състояние на душата и нищо друго. Но всъщност Любовта има голямо значение както за духовния живот на човека, така и за неговото здравословно състояние. Изобщо, можем да кажем, че Любовта създава, твори всички вътрешни и външни условия на човешкия живот. Любовта носи изобилието. Това е закон. Изобилие във всяко отношение. Някой ще запита: „Това отнася ли се и за материални работи?
към текста >>

Изобщо, можем да кажем, че Любовта създава, твори всички вътрешни и външни условия на човешкия живот.
Любовта като здравен фактор Някои мислят, че Любовта е нещо отвлечено, едно отношение между душите, което няма нищо общо с обикновения, видимия живот около нас. Казват, че Любовта е нещо вътрешно, едно възвишено състояние на душата и нищо друго. Но всъщност Любовта има голямо значение както за духовния живот на човека, така и за неговото здравословно състояние. Изобщо, можем да кажем, че Любовта създава, твори всички вътрешни и външни условия на човешкия живот. Любовта носи изобилието. Това е закон. Изобилие във всяко отношение. Някой ще запита: „Това отнася ли се и за материални работи? " - За всичко.
към текста >>

Тези енергии ще внесат мощен подем, радост, блаженство, мир и хармония, живот и здраве в тебе.
А всяко нещо, което е опитано, то е живо знание, то върви след тебе и през вековете и ще го имаш винаги. Има един закон, който гласи така: „Две души, между които има любов, има съзвучие както между хармоничните тонове." Следователно Любовта е висш израз на хармонията. Когато ти имаш тази Божествена любов, ти си в хармония не само с този и онзи човек, но с цялата вселена. Щом си в хармония с цялата вселена, тогава между вселената и тебе ще има приток на енергии, които ще се вливат в твоя организъм. Ти ще станеш притегателен център на космични сили от цялата вселена. Тези енергии ще внесат мощен подем, радост, блаженство, мир и хармония, живот и здраве в тебе. Те ще повдигнат здравословното състояние на твоя организъм, ти ще бъдеш здрав. Тази е причината, поради която човекът на Любовта ще има съвършено здраве. Има и друга, още по-мистична причина. При Любовта човек е в хармония не само с цялата вселена, с всички същества, но най-важното - човек е в хармония с Бога. Ако искате да сте в пълна хармония с Бога, станете дете на Любовта.
към текста >>

Бог е едничкият извор на живот.
Има и друга, още по-мистична причина. При Любовта човек е в хармония не само с цялата вселена, с всички същества, но най-важното - човек е в хармония с Бога. Ако искате да сте в пълна хармония с Бога, станете дете на Любовта. Тогава ще бъдеш в съзвучие с Бога. А щом си в хармония с Бога, тогава всичко, което е в Бога, се прелива в теб. Бог е едничкият извор на живот. Тогава ти по никой начин не можеш да бъдеш болен. Има и други причини, поради които Любовта е здравословен фактор. За да ги разберем, ние трябва да знаем кои са основните причини на болестите. Това е безлюбието, разните тревоги, отрицателните състояния на съзнанието. Днешната тревога е утрешна болест.
към текста >>

От тебе излиза една струя на Божествен живот, която се влива в тялото на онзи, когото обичаш.
Любовта е здравен фактор не само за любещия, но и за онзи, когото обичат. Значи ти като обичаш, имаш един здравен фактор, но и човекът, предмет на твоята любов, ще бъде здрав. Да кажем, че тази саксия с цвете представлява един човек, когото аз обичам. Аз взимам вода и поливам цветето. Човекът, когото обичаш, представя цвете, което ти поливаш. От тебе излиза една струя на Божествен живот, която се влива в тялото на онзи, когото обичаш. Изобилен живот, здраве любещият влива в лицето, което обича. Затова, ако има болен човек, да се намерят хора, които да го обичат с една небесна, велика любов, която да се приближава по степен до любовта на Христа - той ще оздравее непременно. След като човекът на Любовта направи едно посещение на един болен, последният ще каже: „Не знам защо, но когато дойде този човек, аз се чувствувам по-добре. Главоболието ми минава, температурата спада и пр." Даже нещо повече. Ако един човек на Любовта, един светия се допре до болния, той ще оздравее.
към текста >>

Изобилен живот, здраве любещият влива в лицето, което обича.
Значи ти като обичаш, имаш един здравен фактор, но и човекът, предмет на твоята любов, ще бъде здрав. Да кажем, че тази саксия с цвете представлява един човек, когото аз обичам. Аз взимам вода и поливам цветето. Човекът, когото обичаш, представя цвете, което ти поливаш. От тебе излиза една струя на Божествен живот, която се влива в тялото на онзи, когото обичаш. Изобилен живот, здраве любещият влива в лицето, което обича. Затова, ако има болен човек, да се намерят хора, които да го обичат с една небесна, велика любов, която да се приближава по степен до любовта на Христа - той ще оздравее непременно. След като човекът на Любовта направи едно посещение на един болен, последният ще каже: „Не знам защо, но когато дойде този човек, аз се чувствувам по-добре. Главоболието ми минава, температурата спада и пр." Даже нещо повече. Ако един човек на Любовта, един светия се допре до болния, той ще оздравее. Един светия, един Учител, който представя висш израз на Любовта, може да лекува, както Христос е лекувал хората.
към текста >>

Например срещнеш едно животно - помилвай го, едно цвете - също.
Сутрин да се моли за тях, да им изпраща любовта си, вечер - също. Така да продължава известно време със своите мисли и чувства на свещена любов, и той ще оздравее. Има един друг метод. Учителят го нарича движение в Любовта. Когото срещнеш или за когото помислиш, веднага го възлюби, изпрати към него любовта си. Например срещнеш едно животно - помилвай го, едно цвете - също. Срещнеш Иван - намери в него едно добро, възлюби го, изпрати към него своята любов. Това е движение в любовта. В романа „Сидхарта" от Херман Хесе главният герой Сидхарта (Буда), когато вървял през града, изпращал своята любов към всички същества, на които погледът му се спирал. Учителят каза веднъж така: „Ако болен от каквато и да е болест за момент почувствува и преживее Любовта на Бога, ще оздравее моментално." Това е закон. През него ще мине един ток, който ще ремонтира всичките му органи моментално.
към текста >>

Той говореше, че Любовта наистина носи изобилен живот и може да се докаже опитно.
Срещнеш Иван - намери в него едно добро, възлюби го, изпрати към него своята любов. Това е движение в любовта. В романа „Сидхарта" от Херман Хесе главният герой Сидхарта (Буда), когато вървял през града, изпращал своята любов към всички същества, на които погледът му се спирал. Учителят каза веднъж така: „Ако болен от каквато и да е болест за момент почувствува и преживее Любовта на Бога, ще оздравее моментално." Това е закон. През него ще мине един ток, който ще ремонтира всичките му органи моментално. Той говореше, че Любовта наистина носи изобилен живот и може да се докаже опитно. Също, всеки може да изпита закона и върху себе си. Издигни любовта си до голяма висота и тогава опитно ще провериш любовта като здравен фактор. Можеш да направиш опит и с растенията. Ако едно растение не дава плод, ти можеш да проявиш любовни грижи към него, и то ще даде изобилен плод. В епохата на шестата раса няма да има затвори, съдилища, казарми, болници, болни хора няма да има.
към текста >>

Човекът, когото обичаш, е обект на твоята обич не като личност, ти обичаш неговата възвишена Божествена душа.
Ако едно растение не дава плод, ти можеш да проявиш любовни грижи към него, и то ще даде изобилен плод. В епохата на шестата раса няма да има затвори, съдилища, казарми, болници, болни хора няма да има. Болестите ще изчезнат. Шестата раса ще бъде раса на Любов. При Любовта невъзможна е болестта. Човекът, когото обичаш, е обект на твоята обич не като личност, ти обичаш неговата възвишена Божествена душа. Ние много пъти се молим за някои болни хора, даже правим колективни молитви за тяхното оздравяване. Ако нашата молитва за някой болен, или за каквото и да е, не е придружена с любов, няма да има резултат. В момента, когато се молиш за някой човек, ти трябва да го обичаш. Тогава твоята молитва ще бъде силна. За да има резултат, твоята молитва трябва да има две неща - вяра и любов.
към текста >>

89. 04. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

" Мъжът помислил и отговорил: „Ще се оженя." Тогава тя казала: „Няма да умра." И приложила такава силна мисъл, такова силно желание в себе си за живот, че наистина оздравяла.
Неговата мисъл и воля оказали влияние върху здравето му и той продължил да живее. След два месеца той бил пуснат от затвора и на следния ден от освобождението му той умрял. Виждаме какво голямо влияние оказва мисълта върху тялото. Друг пример. Една жена била много тежко болна, на умиране, и попитала своя мъж: „Кажи ми искрено, ако аз умра, ти ще се ожениш ли за друга? " Мъжът помислил и отговорил: „Ще се оженя." Тогава тя казала: „Няма да умра." И приложила такава силна мисъл, такова силно желание в себе си за живот, че наистина оздравяла. Виждаме как духът, когато събуди своите скрити сили, може да влияе върху тялото. Още един пример. Аз имах един приятел - учител, който 20 години правил изследвания върху учениците и събрал много материал върху възпитанието - статистически данни, измервания и пр. Този голям труд е бил готов за печатане на една много голяма книга, от няколко тома. Но става пожар в къщата му и всичките книги изгарят.
към текста >>

При една нова бомбардировка обривът, пъпките се увеличили." Голямото безпокойствие, продължителната скръб, изпадане в песимизъм и обезмисляне на живота докарват на човека болестта рак.
Доказано е, че при силни тревоги, гняв, ядосване и пр. се разрушават много кръвни телца. Това води към изтощаване на организма и заболяване. Даже официалната наука е констатирала, че копривната треска се дължи на големи вътрешни смущения. Професор Карел в своята книга „Човекът - неизвестният" казва така: „Една жена се изплашила много при една силна бомбардировка и от това добила копривна треска. При една нова бомбардировка обривът, пъпките се увеличили." Голямото безпокойствие, продължителната скръб, изпадане в песимизъм и обезмисляне на живота докарват на човека болестта рак. Душевните и морални смущения причиняват възпаления на задното черво, бъбреците и пикочния мехур. Това също казва и професор Карел, голям медик. Учителя казва: Лъжата изменя състава на кръвта. Даже нещо повече - тази крива мисъл причинява в друго прераждане криви черти на лицето. Едно силно чувство на омраза, желанието за отмъщение са свързани с черния дроб и го разрушават.
към текста >>

Който има сърцебиене, той или има неправилно отношение към другите хора, или е преживял голямо смущение в живота си.
Например нисшите чувства ще разрушат черния дроб, а това ще привлече разстройство на другите органи в тялото, защото функцията на черния дроб е свързана с всички други органи на тялото. Гордостта и алчността ще причинят повреда пак на черния дроб. Учителят казва дори следното: При едно голямо скарване между двама души отрицателните мисли и чувства, които си разменят, са така силно разрушителни, че единият от тях ще умре - ще заболее от разни болести и ще умре. Когато не се отнасяме добре към ближния си, нямаме добри отношения към другите хора, нямаме любов към ближния, проявяваме безлюбие, тогава можем да заболеем от сърце. Тревогите и безпокойствието също атакуват сърцето. Който има сърцебиене, той или има неправилно отношение към другите хора, или е преживял голямо смущение в живота си. Други такива тревоги могат да засегнат зрението или слуха. Човек може да заболее от някаква болест, без да вижда душевни причини, а да го отдава на външни - например на холерната епидемия, която съществува. Макар че видимата причина е материална, но основната причина е пак духовна: грях в миналото - това е кармично заболяване. Когато човек наруши един велик Божествен закон, то се нарича грях на популярен език. Щом знаем това, нека да разгледаме и обратната страна - начина за лекуването или живата наука за болестите.
към текста >>

Преди всичко, който заболее от някаква болест, трябва да оправи живота си, да живее един високо морален живот и да реши да върши Волята Божия.
Макар че видимата причина е материална, но основната причина е пак духовна: грях в миналото - това е кармично заболяване. Когато човек наруши един велик Божествен закон, то се нарича грях на популярен език. Щом знаем това, нека да разгледаме и обратната страна - начина за лекуването или живата наука за болестите. Естествено е, че ние можем да лекуваме болестите по двата начина едновременно - по духовен начин и с външни средства. Ще кажа някои методи, които Учителят препоръчва. Преди всичко, който заболее от някаква болест, трябва да оправи живота си, да живее един високо морален живот и да реши да върши Волята Божия. Един човек заболял и отишъл при един мъдрец, окултист, да се лекува. Последният му казал: „Знаеш ли коя е причината на твоята болест? Ти онеправда една жена вдовица с малки деца. Тя беше богата, но ти ограби нейните милиони по нереден начин. Този ти грях е причината за твоята тежка болест.
към текста >>

Има една друга причина, поради която възвишените мисли, вярата и любовта лекуват.
Той взема малко кал, която смеси със своята плюнка и намаза очите на болния, като едновременно с това външно действие Той влага Своята жизнена сила, Своя магнетизъм, което е духовно средство. Към тия средства също спадат постът, молитвата, любовта. Според окултизма в човека има електромагнитни течения, които поддържат функциите и растежа на организма. Мислите и чувствата влияят върху тези течения. С тях ние можем да регулираме и изправим тяхното действие, също и влияние върху организма. Има една друга причина, поради която възвишените мисли, вярата и любовта лекуват. Учителят даде следния пример. Какво нещо е вярата в Бога? - При вярата човек дохожда в едно състояние, при което целият негов организъм става една антена, която е възприемчива за Божествените енергии от цялата природа - от цялата вселена. Веднъж, когато Христос говорил на народа и всички се блъскали около Него, да бъдат по- близо и да чуват по-добре думите Му, Той попитал: „Кой се допря до мене? " - „Учителю, казали учениците Му, цяла тълпа от всички страни Те притиска, целият народ, а не само един." - „Не, един само се допря до мене и кой беше този човек?
към текста >>

Човек се свързва с всичките енергии в цялата вселена и този живот, който влиза в тялото, лекува човека.
" - „Учителю, казали учениците Му, цяла тълпа от всички страни Те притиска, целият народ, а не само един." - „Не, един само се допря до мене и кой беше този човек? " Една жена, която страдала 12 години от кръвотечение, имала много силна вяра и с допирането си до Него оздравяла. Тя била доблестна и скромно се обадила от тълпата: „Аз, Учителю." Силната й вяра усилила нейната възприемчивост за енергиите, които идели от Христа, тя ги възприела и оздравяла. Другите не възприели жизнените сили, а само тя. Същото става и при Любовта. Човек се свързва с всичките енергии в цялата вселена и този живот, който влиза в тялото, лекува човека. Тази е основната мисъл, която трябва да поддържа болният за любовта - да започне да обича всички хора, животни, растения и пр. Той трябва да стане любвеобилен, чист проводник на мировата любов и тогава ще оздравее 101 %. Да боледува и от най-страшната болест, на смъртно легло да е, пак ще оздравее. Това е тайната на здравето и живота. (Брат Боев става прав и търси нещо по своя балтон.) Аз съм пред вас.
към текста >>

Тази е основната мисъл, която трябва да поддържа болният за любовта - да започне да обича всички хора, животни, растения и пр.
" Една жена, която страдала 12 години от кръвотечение, имала много силна вяра и с допирането си до Него оздравяла. Тя била доблестна и скромно се обадила от тълпата: „Аз, Учителю." Силната й вяра усилила нейната възприемчивост за енергиите, които идели от Христа, тя ги възприела и оздравяла. Другите не възприели жизнените сили, а само тя. Същото става и при Любовта. Човек се свързва с всичките енергии в цялата вселена и този живот, който влиза в тялото, лекува човека. Тази е основната мисъл, която трябва да поддържа болният за любовта - да започне да обича всички хора, животни, растения и пр. Той трябва да стане любвеобилен, чист проводник на мировата любов и тогава ще оздравее 101 %. Да боледува и от най-страшната болест, на смъртно легло да е, пак ще оздравее. Това е тайната на здравето и живота. (Брат Боев става прав и търси нещо по своя балтон.) Аз съм пред вас. Вие виждате моята дреха, на която тук има малко кал.
към текста >>

Това е тайната на здравето и живота.
Същото става и при Любовта. Човек се свързва с всичките енергии в цялата вселена и този живот, който влиза в тялото, лекува човека. Тази е основната мисъл, която трябва да поддържа болният за любовта - да започне да обича всички хора, животни, растения и пр. Той трябва да стане любвеобилен, чист проводник на мировата любов и тогава ще оздравее 101 %. Да боледува и от най-страшната болест, на смъртно легло да е, пак ще оздравее. Това е тайната на здравето и живота. (Брат Боев става прав и търси нещо по своя балтон.) Аз съм пред вас. Вие виждате моята дреха, на която тук има малко кал. Аз питам: Тази кал аз ли съм? Калта в човека човекът ли е? Тя нещо външно или вътрешно е?
към текста >>

Болният трябва да се разкае, поправи, да реши вътре в себе си да върви по правия, светлия път, да започне един нов живот.
Във всеки човек има душа, която се грее от свещения огън на Любовта, но която още не е проявена. Доброто и любовта са вложени във всеки човек, защото Бог живее във всеки човек, но още не е проявен. Следователно и който живее в безлюбие, и той може да прояви любовта, защото в него живее висша Божествена душа. Има хиляди начини за проявлението на Любовта, за която аз говорих в моята сказка на същата тема. Като първи лечебни методи Учителят препоръчва: вярата, молитвата, любовта и вътрешната връзка с Бога. Болният трябва да се разкае, поправи, да реши вътре в себе си да върви по правия, светлия път, да започне един нов живот. Всичко това да обещае пред Бога. Тогава какво ще стане? Болестта нали е страдание, тя иде като резултат от неправилни мисли, чувства и постъпки. Болестта иде като последствие, не за наказание, а за поучение, за да може човек чрез това страдание да измени и подобри характера си. Болестта е едно от духовните възпитателни средства на духовните ръководители.
към текста >>

Те всички действуват благотворно върху здравето, но може да се избере песен, която има по-специална връзка със здравето - например песента „Сила, здраве е богатство", друга - „Аз ще се подмладя", „Мога да постигна, що желая", „Всичко в живота е постижимо" и пр.
Четирите основни външни начини са тези: чрез храната, чрез водата, въздуха и светлината. Като важен лечебен метод Учителят счита музиката. Тя има магични сили да лекува. За да оздравее, болният трябва да пее през целия ден. Той може да пее всички песни на Учителя. Те всички действуват благотворно върху здравето, но може да се избере песен, която има по-специална връзка със здравето - например песента „Сила, здраве е богатство", друга - „Аз ще се подмладя", „Мога да постигна, що желая", „Всичко в живота е постижимо" и пр. Как се лекува чрез храна, вода, въздух и светлина, това е дълбока наука. Аз ще кажа само принципално какво човек трябва да спазва при това. Вие знаете, че днес химията и медицината дават химическия състав на храните. Изчислено е колко грама храна дневно са необходими за човека белтъчни вещества, тлъстини, хидрати (захари и скорбяла), минерални соли, витамини и пр. Обаче, вън от материалните вещества, в храната има и жизнена сила, или прана, което е един духовен елемент.
към текста >>

В устата на човека, по венците, небцето, езика природата е турила една нервна мрежа, чрез която праната се просмуква и този животен магнетизъм стига много бързо по цялото тяло и дава сила и живот на всички органи и те стават готови за работа.
Ти ми слагаш обяд, аз ям и не се минават и десетина минути, ето че ставам бодър, здрав, чувствувам голяма енергия в себе си. Какво е станало? - Тази храна е влязла в моя стомах, там ще престои 1-2 часа, минава в червата, оттам в кръвта, която я разнася до тъканите, за да ги нахрани и за това са необходими 2-3 часа, зависи от смилаемостта на храните. Но след 10 минути аз искам да копая лозето, а храната е още в стомаха. Значи не е грубата материя, която дава сила. В устата на човека, по венците, небцето, езика природата е турила една нервна мрежа, чрез която праната се просмуква и този животен магнетизъм стига много бързо по цялото тяло и дава сила и живот на всички органи и те стават готови за работа. Обаче ние трябва да знаем начина, по който може да се приеме тази жизнена сила на храната. В един плод например, орех или портокал, освен белтъците, въглехидратите, минералните соли, витамините, жизнените сили (праната) има още духовни или психични сили. Великите разумни същества, които наричаме ангели, стоящи на много по-висок от човешкия стадий на развитие, те държат стопанството на цялата природа. Тези плодове са създадени от тях и понеже са вложили една тяхна идея, ние, като ги ядем съзнателно, се свързваме с тях и приемаме тяхната мисъл. Ние трябва да знаем как да се храним.
към текста >>

Само тогава ще можем да се ориентираме правилно в живота си и ще положим на нови основи лекуването на болестите.
Същото е и когато приемаме водата, въздуха и светлината - ние възприемаме едновременно три неща: една груба материална есенция, жизнена сила, или прана, и най-после, ние се свързваме с мислите и идеите на ангелите. Това е една цяла наука за храненето. Изследването химическия състав на храните, това се казва изучаване на природата по форма, изучаването жизнените сили - по съдържание, а когато изучаваме скритите разумни сили, които са в основата на всички прояви на природата, това се казва изучаване на природата по смисъл. Когато така изучим природата, тогава получаваме тази наука, която Учителят нарича Жива наука. Тя ще даде нов тласък, голям подем във всички други науки - химия, физика, психология, естествена история и пр. Само тогава ще можем да се ориентираме правилно в живота си и ще положим на нови основи лекуването на болестите. Брат Боев даде като задача за м. март т.г. изпяването на песента „Вдъхновение", всеки ден по един път, като се изпитва благоговение и възторг пред великата разумност, любов, хармония, красота, която ръководи цялата вселена, и действително да се преживее едно състояние на вдъхновение, хармонизирайки се с този велик, възвишен космически живот! 01.03.1947 г., Изгрев
към текста >>

изпяването на песента „Вдъхновение", всеки ден по един път, като се изпитва благоговение и възторг пред великата разумност, любов, хармония, красота, която ръководи цялата вселена, и действително да се преживее едно състояние на вдъхновение, хармонизирайки се с този велик, възвишен космически живот!
Когато така изучим природата, тогава получаваме тази наука, която Учителят нарича Жива наука. Тя ще даде нов тласък, голям подем във всички други науки - химия, физика, психология, естествена история и пр. Само тогава ще можем да се ориентираме правилно в живота си и ще положим на нови основи лекуването на болестите. Брат Боев даде като задача за м. март т.г. изпяването на песента „Вдъхновение", всеки ден по един път, като се изпитва благоговение и възторг пред великата разумност, любов, хармония, красота, която ръководи цялата вселена, и действително да се преживее едно състояние на вдъхновение, хармонизирайки се с този велик, възвишен космически живот! 01.03.1947 г., Изгрев
към текста >>

90. 05. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой не иска да работи върху себе си, върху своето повдигане и при първите пречки в живота може да каже така: „То се видя, че сега няма условия, но в другото прераждане." Който казва така, стои на много несигурна почва.
Пет първоначални качества на ученика Ще изложа що говори Учителят върху петте първоначални качества на ученика. Ученикът, разбира се, трябва да се развива всестранно, но специално внимание трябва да обърне на тези пет качества. Те са условие за добиване на другите качества. Някой не иска да работи върху себе си, върху своето повдигане и при първите пречки в живота може да каже така: „То се видя, че сега няма условия, но в другото прераждане." Който казва така, стои на много несигурна почва. Първо, отде знае той, че в следващото прераждане ще има подобри условия? От друга страна, понеже в него има един навик за отлагане, то и в другото прераждане пак ще има някои мъчнотии и той пак ще каже така. Ако иска идеални условия, за да почне своето ученичество тук, на земята, при тия условия, в тази епоха, не може да бъде. Ученикът винаги ще има известни мъчнотии и препятствия, и при тях ученикът трябва да почне да работи. Но, казва той, време има много, цялата вечност е на наше разположение.
към текста >>

Той мисли, че все така ще продължава, обаче след няколко години много лесен живот, изведнъж дойдат бури, изпитания и мъчнотии в живота му.
За всяко време, за всяка епоха има предвидено известна работа. Щом отлагаш, после условията ще станат по-трудни. Един ученик, когато влезе в една Божествена школа и почне да работи върху себе си, може да помисли, че работите му трябва да се оправят, че той е в хармония с цялата природа, с Бога, следователно всички мъчнотии трябва да се премахнат и да дойдат най- благоприятните условия. Напротив, когато човек стане ученик, мъчнотиите се увеличават. Тук има един важен закон: Отначало човек в Школата е като оглашен и всичко върви гладко. Той мисли, че все така ще продължава, обаче след няколко години много лесен живот, изведнъж дойдат бури, изпитания и мъчнотии в живота му. Това показва, че от този момент той е приет за ученик. Причината е тази: духовният ученик ускорява своето развитие и това, което обикновеният човек учи бавно, в продължение на стотина прераждания, той може да го вземе за няколко такива. Той наближава по-бързо до онзи момент, когато ще влезе в съвсем друг живот, нови условия, нова светлина. Но, за да може да придобие тази светлина, този простор на душата, трябва да стане едно нещо, което на окултен език се казва „ускорено ликвидиране на кармата". Тази карма трябва да се ликвидира, за да можеш да станеш по-скоро една свободна душа.
към текста >>

Той наближава по-бързо до онзи момент, когато ще влезе в съвсем друг живот, нови условия, нова светлина.
Напротив, когато човек стане ученик, мъчнотиите се увеличават. Тук има един важен закон: Отначало човек в Школата е като оглашен и всичко върви гладко. Той мисли, че все така ще продължава, обаче след няколко години много лесен живот, изведнъж дойдат бури, изпитания и мъчнотии в живота му. Това показва, че от този момент той е приет за ученик. Причината е тази: духовният ученик ускорява своето развитие и това, което обикновеният човек учи бавно, в продължение на стотина прераждания, той може да го вземе за няколко такива. Той наближава по-бързо до онзи момент, когато ще влезе в съвсем друг живот, нови условия, нова светлина. Но, за да може да придобие тази светлина, този простор на душата, трябва да стане едно нещо, което на окултен език се казва „ускорено ликвидиране на кармата". Тази карма трябва да се ликвидира, за да можеш да станеш по-скоро една свободна душа. Затова идва тази буря в живота на човека и той трябва да се радва за това. Когато човек се откаже от ученичеството, тогава и мъчнотиите изчезват, обаче заедно с това и благоприятните условия за неговото развитие ще изчезнат. Невидимият свят се оттегля от него.
към текста >>

Затова идва тази буря в живота на човека и той трябва да се радва за това.
Това показва, че от този момент той е приет за ученик. Причината е тази: духовният ученик ускорява своето развитие и това, което обикновеният човек учи бавно, в продължение на стотина прераждания, той може да го вземе за няколко такива. Той наближава по-бързо до онзи момент, когато ще влезе в съвсем друг живот, нови условия, нова светлина. Но, за да може да придобие тази светлина, този простор на душата, трябва да стане едно нещо, което на окултен език се казва „ускорено ликвидиране на кармата". Тази карма трябва да се ликвидира, за да можеш да станеш по-скоро една свободна душа. Затова идва тази буря в живота на човека и той трябва да се радва за това. Когато човек се откаже от ученичеството, тогава и мъчнотиите изчезват, обаче заедно с това и благоприятните условия за неговото развитие ще изчезнат. Невидимият свят се оттегля от него. Когато един човек стане ученик на Божествената школа, тогава той има подкрепата на духовния свят и възвишените същества му оказват известно внимание и му дават своята благодат. Как ученикът може да се справи с изпитанията си? - Тайната е човек да има връзка с Бога.
към текста >>

Когато един човек стане ученик на Божествената школа, тогава той има подкрепата на духовния свят и възвишените същества му оказват известно внимание и му дават своята благодат.
Но, за да може да придобие тази светлина, този простор на душата, трябва да стане едно нещо, което на окултен език се казва „ускорено ликвидиране на кармата". Тази карма трябва да се ликвидира, за да можеш да станеш по-скоро една свободна душа. Затова идва тази буря в живота на човека и той трябва да се радва за това. Когато човек се откаже от ученичеството, тогава и мъчнотиите изчезват, обаче заедно с това и благоприятните условия за неговото развитие ще изчезнат. Невидимият свят се оттегля от него. Когато един човек стане ученик на Божествената школа, тогава той има подкрепата на духовния свят и възвишените същества му оказват известно внимание и му дават своята благодат. Как ученикът може да се справи с изпитанията си? - Тайната е човек да има връзка с Бога. Тогава той лесно ще може да преодолява мъчнотиите. Това беше като въведение. Учителят казва така: Първото качество, с което ученикът трябва да почне и което е предвидено в Школата на Всемирното Братство, е смирението. Защо?
към текста >>

Учителят казва така: Честността е на границата между животинското и човешкото царство.
Тази опитност му се дава след като придобил смирението. Изобщо, един ученик не може да има никакви постижения, докато не придобие това качество - смирението. Останалите четири качества показват дали ученикът има смирение или не. Второто качество е честността. Тя се разбира малко в друг смисъл. Учителят казва така: Честността е на границата между животинското и човешкото царство. С честността човек излиза от животинското царство и навлиза в човешкото. Под „честност" се разбира това, което казваш, да го направиш, да останеш верен на дадената дума. Третото качество е добротата. За добротата Учителят казва: Добротата е външен израз на Любовта. Не се разбира само да правиш добро, но да имаш едно вътрешно разположение към всички същества.
към текста >>

С честността човек излиза от животинското царство и навлиза в човешкото.
Изобщо, един ученик не може да има никакви постижения, докато не придобие това качество - смирението. Останалите четири качества показват дали ученикът има смирение или не. Второто качество е честността. Тя се разбира малко в друг смисъл. Учителят казва така: Честността е на границата между животинското и човешкото царство. С честността човек излиза от животинското царство и навлиза в човешкото. Под „честност" се разбира това, което казваш, да го направиш, да останеш верен на дадената дума. Третото качество е добротата. За добротата Учителят казва: Добротата е външен израз на Любовта. Не се разбира само да правиш добро, но да имаш едно вътрешно разположение към всички същества. Да желаеш техния напредък, успех и дето можеш, да помагаш.
към текста >>

Обаче освен тях, в тъмните области на невидимия свят има едни ненапреднали същества, които искат да спънат човека и с това намират смисъл на своя живот.
Това значи интелигентност! Това не значи човек да има много знание, баласт в главата си, но бърза схватливост и бързо намиране на начин за разрешението на задачите си. Така да схваща нещата, че да не се оставя да бъде излъган, нито един човек да не те излъже. Това е една окултна страна на въпроса. В света има напреднали същества, които са по-горе от човека - светли духове, които постоянно помагат на хората и други по-долни същества. Обаче освен тях, в тъмните области на невидимия свят има едни ненапреднали същества, които искат да спънат човека и с това намират смисъл на своя живот. Те могат да го увлекат в разни неща, да го съблазнят и да го изкушават. В началото пътят е привлекателен, но води към катастрофа. Ако човек се поддаде на тия примамки, тогава той е излъган. Интелигентен човек е този, който не се поддава на тези примамки. Той схваща веднага, че това не е Божествено и не се съблазнява.
към текста >>

Когато ученикът напредне в своя духовен живот, непременно ще влезе във зръзка с Белите Братя, с ангелите.
То зависи от степента на твоето съзнание. Белите Братя ти може да срещнеш и тук, в България. За тези напреднали същества не важи разстоянието. Те са господари на материята. Те могат да стават видими и невидими и да се явяват където поискат. Когато ученикът напредне в своя духовен живот, непременно ще влезе във зръзка с Белите Братя, с ангелите. Ще ви разправя една такава среща на един българин с един от Белите Братя. Тази среща я разправя веднъж Учителят и тя става с Неговия баща. Такива срещи е имало в България и с други хора. Аз зная още много такива примери, но ще кажа само един. Бащата на Учителя е родом от с.
към текста >>

Свитъкът, който оставил в ръката му, се казва Антиминс, рисунки, изобразяващи сцени от живота на Христа.
Казва му, че славянството почва своя възход. Славянството за Бога става като избран народ и то има да играе важна роля в бъдещето на човечеството. Казва му още, че трябва да се върне във Варна и ще му се роди син, който ще бъде Божи пратеник. Дава му и един свитък в ръката. Костадин мислил, че това е един обикновен човек, но старецът става невидим и тогава чак разбрал, че това е едно същество от невидимия свят. Свитъкът, който оставил в ръката му, се казва Антиминс, рисунки, изобразяващи сцени от живота на Христа. Оригиналът и досега се пази във Варненската черква. Бащата на Учителя бил свещеник. По този въпрос Учителят казва така: Това е била една реална среща с Белите Братя. Значи в бъдеще ученикът ще влиза в съзнателно общение с ангелите. Велики неща очакват човека, когато напредне като ученик.
към текста >>

Когато човек възлюби Бога и има връзка с Него, тогава ще може да побеждава всички мъчнотии в живота си.
Оригиналът и досега се пази във Варненската черква. Бащата на Учителя бил свещеник. По този въпрос Учителят казва така: Това е била една реална среща с Белите Братя. Значи в бъдеще ученикът ще влиза в съзнателно общение с ангелите. Велики неща очакват човека, когато напредне като ученик. Когато човек възлюби Бога и има връзка с Него, тогава ще може да побеждава всички мъчнотии в живота си. Тогава Бог ще го покани на работа и той ще стане съработник на Бога. Следователно, в края на краищата, задачата на ученика е да стане съработник на Бога. Какво значи това? - От Бога ние получаваме всички блага, всичко в света иде от Бога - светлина, въздух, храна, красиви мисли и всички условия, в които сме поставени. Когато човек стане съработник на Бога, той има желание да даде нещо от себе си.
към текста >>

Също така и ние сме части, органи на общочовешкия живот, на общочовешкия организъм.
Това показва, че имаш будно съзнание. Човек трябва да се моли и когато е буден, и когато спи. Сега ще ви дам една задача за две седмици. Една клетка, едно листче от едно дърво трябва да съзнава, че е част , цялото дърво. Усилията на цялото дърво произвеждат благата, които дървото дава. Също така и ние сме части, органи на общочовешкия живот, на общочовешкия организъм. Ние не можем откъснато, самостоятелно да живеем. Затова именно трябва да работим за цялото човечество чрез дела, думи и мисли. Упражнението е следното. Всеки ден през един час, когато намираме за важно, според условията, в които сме поставени, да пращаме една силна, молитвена мисъл за пробуждане на човечеството. Да пожелаем да тръгне по Божествения път на Любовта и братството!
към текста >>

Да не живеем един егоистичен живот!
Затова именно трябва да работим за цялото човечество чрез дела, думи и мисли. Упражнението е следното. Всеки ден през един час, когато намираме за важно, според условията, в които сме поставени, да пращаме една силна, молитвена мисъл за пробуждане на човечеството. Да пожелаем да тръгне по Божествения път на Любовта и братството! Да пратим един зов за пробуждане на всички спящи души. Да не живеем един егоистичен живот! Да ни стане жално, че много хора живеят в тъмнина, заблуждение, погрешки, на които трябва да се помогне. Всеки ден да се пращат такива мисли за пробуждането на човечеството! 12.06.1948 г.
към текста >>

91. 12. Любовта освобождава - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето защо под „свобода" се разбира човек да прояви любовта в живота си.
Извън Бога друго същество абсолютно свободно няма. Щом е така, аз питам: Доколко е свободен човек? - Доколкото проявява Божественото в себе си. Бог е свобода. Когато проявяваш любовта, ти пак се освобождаваш. Ето защо под „свобода" се разбира човек да прояви любовта в живота си. Христос казва така: „Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни." Който прави грях, е роб на греха. Човек, колкото и много знание да има за свободата, ако той има пороци, слабости, криви идеи, той е роб. Ако имаш заблуждения, страсти, ти си техен роб. Например нека да вземем страстта към пиенето. Пияницата казва: „Аз съзнавам, че не е хубаво да пия, не съм роб на този лош навик, но не мога да се откажа." С другите пороци, като лицемерие, лъжа и пр., е същото.
към текста >>

Страданията, мъчнотиите, които преживяваш в този живот, можем да сравним със следното.
Аз ще запазя спокойствие и ще го извиня, понеже той не знае истината. Ако кипна, ще създам нова карма, за която в бъдеще ще отговарям. Любовта освобождава по следния начин. Човекът, когото ти си обидил в миналото прераждане, ако сега го обикнеш, ти ликвидираш кармата с него. Върху теб вече няма да работи кармичният закон. Страданията, мъчнотиите, които преживяваш в този живот, можем да сравним със следното. Да кажем, че тук има десет кола тухли, които ти трябва да носиш на гръб на два километра разстояние. От това може да ти се счупи кръстът, да се изсипеш, много нещастия могат да станат, ти се измъчваш - това е карма. Да кажем, че ти станеш дете на любовта. Тогава онзи, който притежава тухлите, ще ти каже така: „Приятелю мой, тези тухли ти ще ги пренесеш, но когато си свободен, по 2-3 тухли, когато ти е удобно, когато можеш, времето няма значение, може за 10-20 години." Тогава ти няма да усетиш никакво страдание, няма да изпиташ никакви мъчнотии. Това вече не е карма.
към текста >>

Да кажем, че ти се намираш в трудни условия на живота.
1. Когато ти проявиш Божественото. 2. Защото ти не си роб на низшите духове. 3. Кармата се премахва от любовта. Има и четвърто освобождаване от любовта. То е следното. Да кажем, че ти се намираш в трудни условия на живота. Живееш в една тъмна, влажна стая, цял ден работиш, нямаш време да четеш книги, да учиш музика, намираш се в едни външни ограничителни условия. Вижте какъв е вътрешният закон. Любовта е магия. Ако влезеш в Царството на Любовта, и външните условия ще започнат да се подобряват. Това става по един магически начин.
към текста >>

Външните условия ще се подобрят по един магически начин, защото ще имаш благоволението на целия възвишен свят.
Любовта е магия. Ако влезеш в Царството на Любовта, и външните условия ще започнат да се подобряват. Това става по един магически начин. Хората, с които работиш, ще бъдат по-благородни. Ще имаш време да четеш книги, да учиш, да се молиш и пр. Външните условия ще се подобрят по един магически начин, защото ще имаш благоволението на целия възвишен свят. Ще дойдат възвишени същества, ще те възлюбят и ще ти помагат отгоре. Чудеса ще станат в твоя живот. Когато обичаш, ти си богат. Но не считай, че ти обичаш, бъди смирен, недей се възгордява, че си способен да проявиш любовта. Кажи така: „Бог ме е посетил, Любовта е на Бога, Който чрез мене обича.
към текста >>

Ще дойдат възвишени същества, ще те възлюбят и ще ти помагат отгоре.
Ако влезеш в Царството на Любовта, и външните условия ще започнат да се подобряват. Това става по един магически начин. Хората, с които работиш, ще бъдат по-благородни. Ще имаш време да четеш книги, да учиш, да се молиш и пр. Външните условия ще се подобрят по един магически начин, защото ще имаш благоволението на целия възвишен свят. Ще дойдат възвишени същества, ще те възлюбят и ще ти помагат отгоре. Чудеса ще станат в твоя живот. Когато обичаш, ти си богат. Но не считай, че ти обичаш, бъди смирен, недей се възгордява, че си способен да проявиш любовта. Кажи така: „Бог ме е посетил, Любовта е на Бога, Който чрез мене обича. Той иска да прати един подарък на тези хора, които аз обичам." Какво цели Бог с това?
към текста >>

Чудеса ще станат в твоя живот.
Това става по един магически начин. Хората, с които работиш, ще бъдат по-благородни. Ще имаш време да четеш книги, да учиш, да се молиш и пр. Външните условия ще се подобрят по един магически начин, защото ще имаш благоволението на целия възвишен свят. Ще дойдат възвишени същества, ще те възлюбят и ще ти помагат отгоре. Чудеса ще станат в твоя живот. Когато обичаш, ти си богат. Но не считай, че ти обичаш, бъди смирен, недей се възгордява, че си способен да проявиш любовта. Кажи така: „Бог ме е посетил, Любовта е на Бога, Който чрез мене обича. Той иска да прати един подарък на тези хора, които аз обичам." Какво цели Бог с това? Чрез твоята любов, чрез този подарък, Той иска да повдигне тези хора.
към текста >>

92. 13. Смирение - Боян Боев (1883 – 1963)

Всичко, което ти постигаш в живота със своя труд, старание, усилие, можеш да кажеш, че е лично твоя заслуга, но това не е вярно.
Теменугата се гуши в храсталаците, едва ще я забележите. Тя е скромна, смирена, но има и голямо достойнство. Има хубави краски и силно благоухание. Смирението бива два вида: първо - смирение в отношенията ни към Бога и второ - в отношенията ни към ближните. Какво значи смирение в отношение с Бога? Всичко, което ти постигаш в живота със своя труд, старание, усилие, можеш да кажеш, че е лично твоя заслуга, но това не е вярно. Например ти си земеделец, изореш нивите, засееш ги и казваш, че житото е твое производство. А всъщност не е така. Това, което ти си направил, е много малко в сравнение с това, което е направила разумната природа. Ти трябва да имаш смирение пред разумната природа, в която работи Бог. Тези житни зърна, които ти си посял в земята, имат живот, той не е твой, той е даден от Бога.
към текста >>

Тези житни зърна, които ти си посял в земята, имат живот, той не е твой, той е даден от Бога.
Всичко, което ти постигаш в живота със своя труд, старание, усилие, можеш да кажеш, че е лично твоя заслуга, но това не е вярно. Например ти си земеделец, изореш нивите, засееш ги и казваш, че житото е твое производство. А всъщност не е така. Това, което ти си направил, е много малко в сравнение с това, което е направила разумната природа. Ти трябва да имаш смирение пред разумната природа, в която работи Бог. Тези житни зърна, които ти си посял в земята, имат живот, той не е твой, той е даден от Бога. Самата почва, самият процес на никнене, светлината, топлината, влагата и пр. не са твои. Твоята част е много малка в сравнение с това, което е направила разумната природа. Следователно ти трябва да имаш смирение и да съзнаваш, че това не си ти направил, а Бог. Друг пример.
към текста >>

Ти трябва да кажеш: „Вярно е, че аз говорих така, но това е проява на възвишените сили, на Бога в мен." Като останеш сам, кажи следната формула: „Господи, всичко се дължи на Тебе, аз съм само един скромен проводник.
Те всичко дължат на Бога, на тези светли същества. Смирението не е някакъв външен белег. То е нещо вътрешно, в съзнанието на човека. Пример. Да кажем, че ти си блестящ оратор, държиш една хубава реч, след това гръм от ръкопляскания, всички идват да ти стискат ръката, поздравяват те, хвалят те и пр. Ако ти се възгордееш от похвалите на хората, пропаднал си. Ти трябва да кажеш: „Вярно е, че аз говорих така, но това е проява на възвишените сили, на Бога в мен." Като останеш сам, кажи следната формула: „Господи, всичко се дължи на Тебе, аз съм само един скромен проводник. Славата е Твоя." Нека само Бог да знае твоето смирение. Ти пред Него ще бъдеш смирен. Пред хората недей казва нищо. Затова Христос казва така: „Аз дойдох на земята не да търся своята слава, а славата на Отца." Човек не трябва да се стреми да блесне в живота, а да прослави Бога. Това е качество на новия човек.
към текста >>

Затова Христос казва така: „Аз дойдох на земята не да търся своята слава, а славата на Отца." Човек не трябва да се стреми да блесне в живота, а да прослави Бога.
Ако ти се възгордееш от похвалите на хората, пропаднал си. Ти трябва да кажеш: „Вярно е, че аз говорих така, но това е проява на възвишените сили, на Бога в мен." Като останеш сам, кажи следната формула: „Господи, всичко се дължи на Тебе, аз съм само един скромен проводник. Славата е Твоя." Нека само Бог да знае твоето смирение. Ти пред Него ще бъдеш смирен. Пред хората недей казва нищо. Затова Христос казва така: „Аз дойдох на земята не да търся своята слава, а славата на Отца." Човек не трябва да се стреми да блесне в живота, а да прослави Бога. Това е качество на новия човек. Смиреният човек се повдига, а горделивият пада. Той няма условия за развитие, усъвършенствуване. Смиреният има тези условия. Има един стих в Писанието, в който се казва така: „Бог на горделивия се противи, а на смирения дава благодат." Който е смирен пред Бога, ще има подкрепата на невидимия свят и такъв човек ще се повдигне, ще се усъвършенствува и ще има голямо бъдеще.
към текста >>

Той придобива живот, дарби, красота и пр.
Смиреният човек се повдига, а горделивият пада. Той няма условия за развитие, усъвършенствуване. Смиреният има тези условия. Има един стих в Писанието, в който се казва така: „Бог на горделивия се противи, а на смирения дава благодат." Който е смирен пред Бога, ще има подкрепата на невидимия свят и такъв човек ще се повдигне, ще се усъвършенствува и ще има голямо бъдеще. Смиреният човек става възприемчив за благата, които идат от невидимия свят. Той придобива живот, дарби, красота и пр. Неговото радио е нагласено да възприема тези неща. Горделивият регресира в живота, защото неговото радио е затворено за благата на невидимия свят. Горделивият може да изпадне в много изкушения и съблазни в живота. Той може да се подхлъзне, пропадне и да избере пътя на злото, развалата и пр. Смиреният човек е обграден и запазен от тези изкушения.
към текста >>

Горделивият регресира в живота, защото неговото радио е затворено за благата на невидимия свят.
Смиреният има тези условия. Има един стих в Писанието, в който се казва така: „Бог на горделивия се противи, а на смирения дава благодат." Който е смирен пред Бога, ще има подкрепата на невидимия свят и такъв човек ще се повдигне, ще се усъвършенствува и ще има голямо бъдеще. Смиреният човек става възприемчив за благата, които идат от невидимия свят. Той придобива живот, дарби, красота и пр. Неговото радио е нагласено да възприема тези неща. Горделивият регресира в живота, защото неговото радио е затворено за благата на невидимия свят. Горделивият може да изпадне в много изкушения и съблазни в живота. Той може да се подхлъзне, пропадне и да избере пътя на злото, развалата и пр. Смиреният човек е обграден и запазен от тези изкушения. Има съблазни в живота, които могат да катурнат човека. Но ако той разчита на вътрешните сили в себе си и се смири, той ще издържи.
към текста >>

Горделивият може да изпадне в много изкушения и съблазни в живота.
Има един стих в Писанието, в който се казва така: „Бог на горделивия се противи, а на смирения дава благодат." Който е смирен пред Бога, ще има подкрепата на невидимия свят и такъв човек ще се повдигне, ще се усъвършенствува и ще има голямо бъдеще. Смиреният човек става възприемчив за благата, които идат от невидимия свят. Той придобива живот, дарби, красота и пр. Неговото радио е нагласено да възприема тези неща. Горделивият регресира в живота, защото неговото радио е затворено за благата на невидимия свят. Горделивият може да изпадне в много изкушения и съблазни в живота. Той може да се подхлъзне, пропадне и да избере пътя на злото, развалата и пр. Смиреният човек е обграден и запазен от тези изкушения. Има съблазни в живота, които могат да катурнат човека. Но ако той разчита на вътрешните сили в себе си и се смири, той ще издържи. Учителят е казал един случай с Буда.
към текста >>

Има съблазни в живота, които могат да катурнат човека.
Неговото радио е нагласено да възприема тези неща. Горделивият регресира в живота, защото неговото радио е затворено за благата на невидимия свят. Горделивият може да изпадне в много изкушения и съблазни в живота. Той може да се подхлъзне, пропадне и да избере пътя на злото, развалата и пр. Смиреният човек е обграден и запазен от тези изкушения. Има съблазни в живота, които могат да катурнат човека. Но ако той разчита на вътрешните сили в себе си и се смири, той ще издържи. Учителят е казал един случай с Буда. Веднъж той бил обхванат от една астрална змия, която щяла да го задуши, обвивайки се около неговото тяло. Това е символ. Астралната змия е светът на чувствата.
към текста >>

Така и ний, ако работим в живота за своя слава, тогава ний нямаме смирение.
Какво направил тогава Буда? Той знаел законите и започнал да се смалява, докато станал колкото една прашинка. Астралната змия вече нямала власт над него, не можела да го стисне и той по този начин се освободил. Смаляването е символ на смирението. Буда си казал: „Всичко е на Бога, аз съм нищо." Така той се освободил от изкушението и победил. Така и ний, ако работим в живота за своя слава, тогава ний нямаме смирение. Ако работим за прослава на Бога, тогава ний имаме смирение. Христос казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце." Когато ти направиш всичко, което си длъжен да направиш за Бога, кажи: „Аз съм раб нищожен, аз трябваше това да направя." Винаги търси славата на Бога. Смирението е път за постигане на щастието. Горделивият винаги се тревожи. Смиреният не се разяжда от червея на смущението.
към текста >>

При любовта трябва да се радваме, когато другите се издигат в живота.
Горделивият не иска да знае за мнението на хората, но вътрешно в себе си смята, че е много по-ценен от тях. Дори не търси мнението на хората, той ги презира и надменно, пренебрежително гледа на тях. Гордостта е по-опасна от тщеславието. Тщеславният е по-повърхностен. И двамата нямат любов. При любовта трябва да се радваме, когато другите се издигат в живота. Знанието на човека можем да сравним с един кръг. Извън този кръг е неизвестното, непознатото. Периферията е границата между знанието и това, което не знаем. Всеки човек има един такъв кръг, един - по-голям, друг - по-малък. Този човек, който знае малко, границата на неговия кръг е малка, той има малко допирни точки с незнайното и затова е надменен, горд, въобразява си, че знае много.
към текста >>

Животът му помогна, той се издигна и зае много високо обществено положение, един много горен чин.
Степента на културност на един човек се мери по смирението. Смирението е мерило. Винаги смирението показва висока култура. Един пример. Аз имах един приятел, който като младеж беше много скромен, смирен, любезен към всички. Животът му помогна, той се издигна и зае много високо обществено положение, един много горен чин. Започна да говори много надменно и се отнасяше с презрение към другите хора. Когато един човек се намира в нисше обществено положение, когато е беден, това не значи, че е смирен. Ако той се издигне в живота и запази мекотата, нежността към другите, тогава той наистина е смирен. Аз познавам един професор в университета и всички, които го познават, се чудят от него. Когато говори с разсилния, с лаборанта, говори като равен с тях.
към текста >>

Ако той се издигне в живота и запази мекотата, нежността към другите, тогава той наистина е смирен.
Един пример. Аз имах един приятел, който като младеж беше много скромен, смирен, любезен към всички. Животът му помогна, той се издигна и зае много високо обществено положение, един много горен чин. Започна да говори много надменно и се отнасяше с презрение към другите хора. Когато един човек се намира в нисше обществено положение, когато е беден, това не значи, че е смирен. Ако той се издигне в живота и запази мекотата, нежността към другите, тогава той наистина е смирен. Аз познавам един професор в университета и всички, които го познават, се чудят от него. Когато говори с разсилния, с лаборанта, говори като равен с тях. Всички се чудят от него. Ходил е в странство, писал е много книги. Кой е, не е важно.
към текста >>

93. 14. Значение на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

Цялата природа, която е около нас, в която сме поставени, представлява от себе си учебно помагало във великото училище на живота.
Значение на цветовете Цялата природа, която е около нас, в която сме поставени, представлява от себе си учебно помагало във великото училище на живота. Всичко, което е в природата, ни учи и възпитава. Не само дава знание, но развива и добродетелите у човека. Ние ще кажем по кой начин и специално ще се спрем върху цветовете. Да вземем водата, най-обикновеното нещо, но тя има грамадно възпитателно значение върху човека. Защото, разгледана от окултно гледище, водата не е само материя.
към текста >>

От раждането до последния миг на земния живот ние дишаме.
Водата е форма на Божията мисъл. Всичко, което виждаме в природата, е форма на Божията мисъл. Ние, като работим с водата, като я пием, мием се, влизаме в контакт по разни начини с нея, гледаме как тече реката, как бликат изворите, така чрез водата ние се свързваме с Божията мисъл. Чрез водата разумната природа възпитава човека. Чрез въздуха природата също учи човека. От раждането до последния миг на земния живот ние дишаме. Не само ние, но всяко същество трябва да диша. Дишат и растенията, а не само тези същества, които имат бели дробове. При дишането съществата влизат във връзка не само с въздуха като нещо материално, но и с духовното, Божествената мисъл, които се съдържат във въздуха. Така ние постепенно правим крачка напред в нашето развитие. Въздухът и водата не са носители само на Божествената мисъл, но на всички Божествени сили.
към текста >>

Понеже в тях има и разумни духовни сили, те действуват върху човешкия психичен живот.
Другите са в невидимите светове. Тяхното действие е от по-висш характер. Една основна окултна истина е тази, че всички тези краски зад себе си крият пак една разумност. Те са проява на известни разумни сили, които действуват в природата. Основната идея на тази сказка е, че цветовете не действуват само физически върху човека. Понеже в тях има и разумни духовни сили, те действуват върху човешкия психичен живот. Краските имат психофизиологическо влияние върху човека. Те влияят върху нашето съзнание, ум, сърце и пр. Нека видим какви разумни сили се крият зад всеки цвят. Червеният цвят, особено когато е по-блед и преминава към розовия, изразява любовта. Но има червен цвят от по-долни октави, който действува по-грубо - изразява борбата, разрушението.
към текста >>

Понеже любовта носи живот, то червеният цвят е и носител на живота.
Краските имат психофизиологическо влияние върху човека. Те влияят върху нашето съзнание, ум, сърце и пр. Нека видим какви разумни сили се крият зад всеки цвят. Червеният цвят, особено когато е по-блед и преминава към розовия, изразява любовта. Но има червен цвят от по-долни октави, който действува по-грубо - изразява борбата, разрушението. Понеже любовта носи живот, то червеният цвят е и носител на живота. От друга страна, той прави човека активен, възбуден. Една сестра беше болна, много анемична и Учителят й каза да намери и носи червен шал, за да се влива в нея живот. Когато сърцето на човека е слабо, тогава трябва да се употребяват червени предмети - стаята да има червени стени, дрехите да бъдат червени и пр. Това ще засили дейността на сърцето. Когато човек иска да се активизира за нещо, нека си служи с червения цвят.
към текста >>

Една сестра беше болна, много анемична и Учителят й каза да намери и носи червен шал, за да се влива в нея живот.
Нека видим какви разумни сили се крият зад всеки цвят. Червеният цвят, особено когато е по-блед и преминава към розовия, изразява любовта. Но има червен цвят от по-долни октави, който действува по-грубо - изразява борбата, разрушението. Понеже любовта носи живот, то червеният цвят е и носител на живота. От друга страна, той прави човека активен, възбуден. Една сестра беше болна, много анемична и Учителят й каза да намери и носи червен шал, за да се влива в нея живот. Когато сърцето на човека е слабо, тогава трябва да се употребяват червени предмети - стаята да има червени стени, дрехите да бъдат червени и пр. Това ще засили дейността на сърцето. Когато човек иска да се активизира за нещо, нека си служи с червения цвят. Дали червеният цвят е едничкият изразител на любовта? - Не, той е изразител на любовта в по-нисша форма.
към текста >>

Някой ще запита как ще се докаже връзката между психичния живот на човека и цветовете.
Когато човек иска да се активизира за нещо, нека си служи с червения цвят. Дали червеният цвят е едничкият изразител на любовта? - Не, той е изразител на любовта в по-нисша форма. Когато любовта се издигне до по-висша форма, тя се изразява чрез синия цвят, а най-висшата, Божествената любов се изразява чрез белия цвят. Тогава аурата на човека става бяла. Някой ще запита как ще се докаже връзката между психичния живот на човека и цветовете. Най-добре е да се изучава окултната наука. Може и опитно, чрез изучаване на аурата. Един ясновидец вижда аурата на човека около него като светлина. Тази аура е цветна, в нея има бои. Те означават на каква степен на развитие се намира човекът.
към текста >>

Например един интелигентен, умствено развит човек, който разсъждава логически, може да чете и най- трудните философски книги, мъдро разрешава проблемите на живота, около главата на такъв човек жълтият цвят блести с най-ярка светлина.
Най-добре е да се изучава окултната наука. Може и опитно, чрез изучаване на аурата. Един ясновидец вижда аурата на човека около него като светлина. Тази аура е цветна, в нея има бои. Те означават на каква степен на развитие се намира човекът. Например един интелигентен, умствено развит човек, който разсъждава логически, може да чете и най- трудните философски книги, мъдро разрешава проблемите на живота, около главата на такъв човек жълтият цвят блести с най-ярка светлина. На един религиозен човек голяма част от аурата е заета от синия цвят, от по-чист вид. Ако синият цвят е кален, този човек е религиозен, но фанатик. Ако един човек е любвеобилен, има добро сърце, обича да услужва, да състрадава на хората, тогава в него червеният и розовият цвят взимат по- голяма област. Който има силен дух, силна воля, насочена към един висок идеал, към благородното, Божественото, не се сломява от никакви пречки, тогава в неговата аура горе над главата блести виолетовият цвят. Това показва духовна мощ, сила, насочена към възвишеното.
към текста >>

Това показва духовна мощ, сила, насочена към възвишеното.
Например един интелигентен, умствено развит човек, който разсъждава логически, може да чете и най- трудните философски книги, мъдро разрешава проблемите на живота, около главата на такъв човек жълтият цвят блести с най-ярка светлина. На един религиозен човек голяма част от аурата е заета от синия цвят, от по-чист вид. Ако синият цвят е кален, този човек е религиозен, но фанатик. Ако един човек е любвеобилен, има добро сърце, обича да услужва, да състрадава на хората, тогава в него червеният и розовият цвят взимат по- голяма област. Който има силен дух, силна воля, насочена към един висок идеал, към благородното, Божественото, не се сломява от никакви пречки, тогава в неговата аура горе над главата блести виолетовият цвят. Това показва духовна мощ, сила, насочена към възвишеното. Да кажем, че един човек е страхлив, тогава в неговата аура по-долу има сив цвят. Кафявият цвят е показател на егоизма, а който има злоба, аурата му става черна. Тези цветове на човешката аура постоянно се менят. Христос е знаел с какъв човек е имал работа. Той, щом погледнел човека, познавал какъв е.
към текста >>

Когато искаш да разрешиш някоя задача по математика или четеш някоя дълбоко философска книга, или си поставен пред една дилема в живота, тогава ще си послужиш с жълтия цвят - той е символ на мъдростта.
Ще кажем нещо за нюансите на виолетовия цвят. Един бие на червено, друг - на синьо. Каква голяма разлика има между виолетовия цвят на теменугата и този на люляка! Този виолетов цвят, който клони към червения, означава благодатта, благословението от невидимия свят. Виолетовият цвят преминава към червения, защото следващата октава на цветовете започва пак с червения цвят, само че в по-друг нюанс. Когато искаш да разрешиш някоя задача по математика или четеш някоя дълбоко философска книга, или си поставен пред една дилема в живота, тогава ще си послужиш с жълтия цвят - той е символ на мъдростта. Тогава си представи мислено, че се обливаш с жълти лъчи. Този жълт цвят може да ободри твоя мозък и твоят ум ще стане готов да възприеме висшето знание и ще има по-голяма светлина да разрешава трудните и сложни проблеми на твоя живот. Представи си, че едно лице има много слабо развита интелигентност, има слаба воля, много е малодушен и мекушав, няма самостоятелност в своя характер. Каквото му кажат хората, вярва и изпълнява. Такъв човек може да се възпитава с портокаловия цвят, за да се индивидуализира и с виолетовия цвят, за да се засили неговата воля.
към текста >>

Този жълт цвят може да ободри твоя мозък и твоят ум ще стане готов да възприеме висшето знание и ще има по-голяма светлина да разрешава трудните и сложни проблеми на твоя живот.
Каква голяма разлика има между виолетовия цвят на теменугата и този на люляка! Този виолетов цвят, който клони към червения, означава благодатта, благословението от невидимия свят. Виолетовият цвят преминава към червения, защото следващата октава на цветовете започва пак с червения цвят, само че в по-друг нюанс. Когато искаш да разрешиш някоя задача по математика или четеш някоя дълбоко философска книга, или си поставен пред една дилема в живота, тогава ще си послужиш с жълтия цвят - той е символ на мъдростта. Тогава си представи мислено, че се обливаш с жълти лъчи. Този жълт цвят може да ободри твоя мозък и твоят ум ще стане готов да възприеме висшето знание и ще има по-голяма светлина да разрешава трудните и сложни проблеми на твоя живот. Представи си, че едно лице има много слабо развита интелигентност, има слаба воля, много е малодушен и мекушав, няма самостоятелност в своя характер. Каквото му кажат хората, вярва и изпълнява. Такъв човек може да се възпитава с портокаловия цвят, за да се индивидуализира и с виолетовия цвят, за да се засили неговата воля. Кой цвят се получава чрез хармоничното съчетание на седемте цвята? Белият. Белият цвят е символ на Христовия Дух.
към текста >>

По-светлият оттенък на всеки цвят има по-възвишено въздействие.
Когато размишляваме за Христа, хубаво е да си представим, че върху нас се проектира един сноп от бели, диамантени лъчи. Белият цвят е символ още и на хармонията и чистотата. Когато човек иска да възстанови вътрешна хармония в себе си, да се свърже с един висш свят на чистота, той мислено нека си представи, че върху него се проектират бели, диамантени лъчи. Това въздействие е психично. Хората могат да се лекуват, възпитават и развиват душевни качества чрез цветовете - било като се влагат на действието на материалните цветове, или като си ги представят мислено. По-светлият оттенък на всеки цвят има по-възвишено въздействие. Седмичните дни имат връзка с цветовете. Понеделник е свързан с червения цвят, вторник - с портокаловия, сряда - с жълтия и т. н. Човек трябва да гледа на цялата природа като изявление на един разумен свят. Чрез цветовете един разумен свят му се изявява. Затова ние не смятаме цветовете само като механическо движение на светлината, а познаваме и духовните сили, вложени в тях.
към текста >>

Това жълто цвете ни казва така: „Бъди мъдър, когато взимаш някое решение, обмисляй добре, постъпвай разумно." Когато минаваш покрай незабравката, синчеца или метличината из нивите, те ти говорят така: „Имай вяра във Великото Разумно Начало, което лежи в основата на цялата природа, имай вяра в Бога, във Великата Разумност." Когато минаваш покрай теменугата, тя ти казва: „Не бъди малодушен, не се бой от пречките на живота, бъди смел, събуди в себе си нови сили за борба, за да преодолееш препятствията в живота." Изобщо цялата природа е израз на нещо разумно.
Понеделник е свързан с червения цвят, вторник - с портокаловия, сряда - с жълтия и т. н. Човек трябва да гледа на цялата природа като изявление на един разумен свят. Чрез цветовете един разумен свят му се изявява. Затова ние не смятаме цветовете само като механическо движение на светлината, а познаваме и духовните сили, вложени в тях. Например виждаш едно жълто цвете, една иглика или глухарче - то говори на твоето подсъзнание. Това жълто цвете ни казва така: „Бъди мъдър, когато взимаш някое решение, обмисляй добре, постъпвай разумно." Когато минаваш покрай незабравката, синчеца или метличината из нивите, те ти говорят така: „Имай вяра във Великото Разумно Начало, което лежи в основата на цялата природа, имай вяра в Бога, във Великата Разумност." Когато минаваш покрай теменугата, тя ти казва: „Не бъди малодушен, не се бой от пречките на живота, бъди смел, събуди в себе си нови сили за борба, за да преодолееш препятствията в живота." Изобщо цялата природа е израз на нещо разумно. За да можем да си представим един душ от лъчи, трябва да имаме две дарби: първо - да можем да концентрираме мислите си и второ - да имаме жива фантазия. Когато живо си представите това, в астралния свят то вече съществува. Това се постига чрез упражнения. Всеки човек, за да бъде културен и интелигентен, трябва да има концентрирана мисъл и живо въображение. Без концентрирана мисъл ученикът не може да работи, не може да напредне.
към текста >>

94. 15. За красотата - Боян Боев (1883 – 1963)

Един окултист, който е изследвал живота на Иоан Кръстител, казва, че древните пророци са се прераждали.
Каква е неговата основна идея? Той казва, че човечеството ще дойде до една нова култура и ще прояви Божественото в себе си, само когато влезе в света на красотата. Ние си мислим, че един човек, който е мистик, който е тръгнал по Божия път, съвсем е занемарил своята външност, че той мисли само за някои мистични неща, а не е потопен в света на красотата. Най-големият разбирач на красотата е мистикът. Един пример. Един окултист, който е изследвал живота на Иоан Кръстител, казва, че древните пророци са се прераждали. Ние си представяме Иоан Кръстител груб човек, облечен с кожи, но той е бил една фина душа, с едно тънко разбиране на красотата. Той е имал много възвишени прераждания. Преди това си прераждане той е бил ученик на Питагоровата школа. Още по-рано е бил пророк Илия. По-късно той е бил художникът Рафаел, един голям познавач на красотата, който даде голям тласък за влизането на човечеството в една нова култура.
към текста >>

Той е имал много възвишени прераждания.
Ние си мислим, че един човек, който е мистик, който е тръгнал по Божия път, съвсем е занемарил своята външност, че той мисли само за някои мистични неща, а не е потопен в света на красотата. Най-големият разбирач на красотата е мистикът. Един пример. Един окултист, който е изследвал живота на Иоан Кръстител, казва, че древните пророци са се прераждали. Ние си представяме Иоан Кръстител груб човек, облечен с кожи, но той е бил една фина душа, с едно тънко разбиране на красотата. Той е имал много възвишени прераждания. Преди това си прераждане той е бил ученик на Питагоровата школа. Още по-рано е бил пророк Илия. По-късно той е бил художникът Рафаел, един голям познавач на красотата, който даде голям тласък за влизането на човечеството в една нова култура. Видните музиканти и живописци са допринесли много за идването на новата култура. Някой ще запита защо като Рафаел той пак не е проповядвал за Христа.
към текста >>

Всеки човек, който живее в света на красотата, който цени красотата, обича я и иска да се потопи в нейния възвишен свят, той непременно ще дойде до любовта, непременно любовта ще се пробуди в неговата душа.
Такъв човек е набожен, религиозен. Един човек, който търси красотата, разбира я и е във възторг от нея, такъв човек вярва в Бога, той разбира Бога. Значи ние трябва да имаме за религиозността едно друго понятие. Външно човек може да минава за материалист, но той е религиозен, щом се стреми към красотата. Разумната природа е наредила така, че чрез красотата ние идваме до Бога. Всеки човек, който живее в света на красотата, който цени красотата, обича я и иска да се потопи в нейния възвишен свят, той непременно ще дойде до любовта, непременно любовта ще се пробуди в неговата душа. Тези изкуства, които се разцъфтяха в Европа от Ренесанса насам, тези творци на красотата като Микеланжело, Рембранд, Рафаел, Ван Дайк, Бетовен, Бах и редица други, всички са Божии пратеници, те имат за мисия да подготвят човешкото съзнание за влизането му в свещения храм на любовта. Не е случайно тяхното идване. Че наистина Бог е красота и че красотата е Бог, се вижда от следното. Колкото повече човек е проявил Божественото в себе си, толкова той става по- красив. И колкото повече се отдалечава от Божественото, от възвишеното, животинското в него взима надмощие, толкова неговото лице загрубява.
към текста >>

И колкото повече се отдалечава от Божественото, от възвишеното, животинското в него взима надмощие, толкова неговото лице загрубява.
Всеки човек, който живее в света на красотата, който цени красотата, обича я и иска да се потопи в нейния възвишен свят, той непременно ще дойде до любовта, непременно любовта ще се пробуди в неговата душа. Тези изкуства, които се разцъфтяха в Европа от Ренесанса насам, тези творци на красотата като Микеланжело, Рембранд, Рафаел, Ван Дайк, Бетовен, Бах и редица други, всички са Божии пратеници, те имат за мисия да подготвят човешкото съзнание за влизането му в свещения храм на любовта. Не е случайно тяхното идване. Че наистина Бог е красота и че красотата е Бог, се вижда от следното. Колкото повече човек е проявил Божественото в себе си, толкова той става по- красив. И колкото повече се отдалечава от Божественото, от възвишеното, животинското в него взима надмощие, толкова неговото лице загрубява. Оттук виждаме много ясно, че красотата и Бог са едно и също нещо. Затова е казано, че любовта, красотата и истината са едно и също нещо. Те са разни страни на една реалност. Метерлинк, в книгата „Съкровище на смирението" (препоръчвам да се прочете) казва така: „Търсете поезия и в най-голямата проза." Навсякъде ние трябва да търсим красотата. Къщата на един немски художник,
към текста >>

95. 16. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

В живота на Школата е забелязан следният факт.
Няколко думи за първите стъпки на ученика – I (Настоящото изложение е направено по беседите и лекциите на Учителя и по общи и частни разговори с Него.) В живота на Школата е забелязан следният факт. Първите стъпки на ученика са много поетични, възторжени, пълни с красота. Като влезе в Школата, човек става поет, музикант, животът му е пълен с радост, в него гори един свещен огън; той живее в мир с всички; за страданията, през които минава, не иска нищо да знае. Но след няколко години казва: „Знаете ли какъв бях някога, колко усърден, старателен бях в Школата, как изпълнявах всички закони на Окултната школа? Това беше красиво време, тогава бях щастлив." Учителят се обръща към този човек и му отговаря така: „Щом ти говориш, че едно време си бил такъв, а сега не си, това показва, че не си работил правилно. Защото, ако ти съзнателно беше работил върху себе си, този възторг, тая поезия сега трябваше да бъдат още по- големи.
към текста >>

Като влезе в Школата, човек става поет, музикант, животът му е пълен с радост, в него гори един свещен огън; той живее в мир с всички; за страданията, през които минава, не иска нищо да знае.
Няколко думи за първите стъпки на ученика – I (Настоящото изложение е направено по беседите и лекциите на Учителя и по общи и частни разговори с Него.) В живота на Школата е забелязан следният факт. Първите стъпки на ученика са много поетични, възторжени, пълни с красота. Като влезе в Школата, човек става поет, музикант, животът му е пълен с радост, в него гори един свещен огън; той живее в мир с всички; за страданията, през които минава, не иска нищо да знае. Но след няколко години казва: „Знаете ли какъв бях някога, колко усърден, старателен бях в Школата, как изпълнявах всички закони на Окултната школа? Това беше красиво време, тогава бях щастлив." Учителят се обръща към този човек и му отговаря така: „Щом ти говориш, че едно време си бил такъв, а сега не си, това показва, че не си работил правилно. Защото, ако ти съзнателно беше работил върху себе си, този възторг, тая поезия сега трябваше да бъдат още по- големи. Божественото, което си имал тогава, трябваше да расте в тебе. Сега, след десет години, трябваше да имаш още по-голяма гениалност."
към текста >>

„Ако само един час на ден мислиш за доброто, за Великото в света, този час ще създаде в твоя бъдещ живот условия за гениалност."
Но след няколко години казва: „Знаете ли какъв бях някога, колко усърден, старателен бях в Школата, как изпълнявах всички закони на Окултната школа? Това беше красиво време, тогава бях щастлив." Учителят се обръща към този човек и му отговаря така: „Щом ти говориш, че едно време си бил такъв, а сега не си, това показва, че не си работил правилно. Защото, ако ти съзнателно беше работил върху себе си, този възторг, тая поезия сега трябваше да бъдат още по- големи. Божественото, което си имал тогава, трябваше да расте в тебе. Сега, след десет години, трябваше да имаш още по-голяма гениалност." „Ако само един час на ден мислиш за доброто, за Великото в света, този час ще създаде в твоя бъдещ живот условия за гениалност." „Ако отделиш на ден само половин час, за да мислиш за Бога, Той непременно ще те възнагради. И най-големият грешник, ако отделя време да мисли за Бога, ще бъде възнаграден. Бог казва: „Да мислите за мене, това е добро за вас."" Учителят Защо някои ученици в началото почват с жар, а после огънят им изчезва, температурата им се намалява?
към текста >>

Няма нещо случайно в живота на ученика.
В окултната наука няма морализиране. Тук се изтъкват законите на разумната природа и се оставя човек свободен, да се съобразява с тях или не. Ако не се съобразява, ще носи последствията. Интересен е начинът, по който са дошли учениците в Школата. Тук виждаме чудните пътища, по които работи Божественият Промисъл. Няма нещо случайно в живота на ученика. Една книга, един разговор, една среща, уж случайни, са резултат на едно разумно ръководство отгоре. Много братя и сестри не идват за пръв път в Братството. В миналите прераждания те са били ученици на окултните школи в Египет, Индия, Халдея, Персия, Палестина и пр. За да влезе един човек в Школата, той със своите стремежи трябва да привлече вниманието на Светлите Същества, които ръководят човечеството. И тогава те му идват на помощ.
към текста >>

Учителят казва: „Възвишените същества, които са завършили своята човешка еволюция, търсят съработници на новата култура, хора с чисти сърца и светли умове." Понеже еволюцията на човека е ускорена, затова в неговия път изпитите са много сгъстени.
Това качество е необходимо за ученика, защото минава през множество изпити от разен характер. Чрез тях той ускорява своята еволюция. А именно ученичеството има за цел да ускори неговата еволюция. Това ускоряване е нужно, за да се подготвят учениците за работници и през бъдещите векове. Защото е предстоящо събуждането съзнанието на човечеството. Учителят казва: „Възвишените същества, които са завършили своята човешка еволюция, търсят съработници на новата култура, хора с чисти сърца и светли умове." Понеже еволюцията на човека е ускорена, затова в неговия път изпитите са много сгъстени. Той живее крайно интензивен живот. Без това качество, за което говори Учителят - безстрашието, ученикът още при първите стъпки ще пропадне, ще мисли, че всичко е изгубено и ще се откаже от понататъшни усилия. И тия изпити ще бъдат все по-големи и по-големи. Защо на ученика е необходимо второто качество - смирението? За да се постави в положението на възприемчивост към светлината, знанието, които идат от Божествения свят.
към текста >>

Той живее крайно интензивен живот.
Чрез тях той ускорява своята еволюция. А именно ученичеството има за цел да ускори неговата еволюция. Това ускоряване е нужно, за да се подготвят учениците за работници и през бъдещите векове. Защото е предстоящо събуждането съзнанието на човечеството. Учителят казва: „Възвишените същества, които са завършили своята човешка еволюция, търсят съработници на новата култура, хора с чисти сърца и светли умове." Понеже еволюцията на човека е ускорена, затова в неговия път изпитите са много сгъстени. Той живее крайно интензивен живот. Без това качество, за което говори Учителят - безстрашието, ученикът още при първите стъпки ще пропадне, ще мисли, че всичко е изгубено и ще се откаже от понататъшни усилия. И тия изпити ще бъдат все по-големи и по-големи. Защо на ученика е необходимо второто качество - смирението? За да се постави в положението на възприемчивост към светлината, знанието, които идат от Божествения свят. Защото за онзи, който няма смирение, небето е затворено.
към текста >>

Думите „твърд като земята" значат да си постоянен, устойчив в основните идеи на живота си.
„Бъди твърд като земята! Бъди мек като водата! Бъди бърз като въздуха! Бъди лъчезарен като светлината! " Думите „твърд като земята" значат да си постоянен, устойчив в основните идеи на живота си. Никакви съблазни и изкушения да не могат да те отклонят от твоите убеждения. Думите „мек като водата" значат да имаш мекотата на любовта. Всяка груба постъпка на човека сгъстява и втвърдява материята на тялото му и в него не могат да проникват висшите трептения, които идат от Божествения свят. Думите „бърз като въздуха" значат бърз в служенето на Бога, във вършене делото Божие. Когато ти дойде една Божествена идея да направиш нещо, направи го веднага, пристъпи веднага към работа, без отлагане.
към текста >>

Чрез правилното разрешаване на тази задача, каквито са страданията, противоречията в живота, ученикът развива своите спящи духовни сили.
Гимнастикът, да развие своите мускули, има нужда от всекидневни упражнения. И ученикът трябва да счита противоречията, мъчнотиите, страданията, през които минава, като задачи за разрешаване. Ученикът трябва да има правилно отношение към страданието. Учителят каза веднъж в разговор: „За някой човек Бог казва: „Сега съм много занят, ще оставя засега този човек, няма да се занимавам с него." И този човек ще му е широко около врата, не минава през никакви страдания. А когато човек минава през страдания, Бог е най-близо до него и работи върху него." Чрез правилното разрешаване на тази задача, каквито са страданията, противоречията в живота, ученикът развива своите спящи духовни сили. Един пример. Една сестра разправя следното. Тя гледала един болен. В първите фази на болестта си той проявява ожесточение. През втората фаза ожесточението е заменено с мъка.
към текста >>

Страданията са временно явление в човешкия живот, само в сегашната фаза на неговото развитие.
Една сестра разправя следното. Тя гледала един болен. В първите фази на болестта си той проявява ожесточение. През втората фаза ожесточението е заменено с мъка. После мъката се сменила в тиха скръб, която най-после преминала в радост и благодарност за страданието, защото чрез него той е дошъл до пробуждане на съзнанието, до любовта. Страданията са временно явление в човешкия живот, само в сегашната фаза на неговото развитие. В бъдеще човек ще влезе в друга фаза, когато няма да има никакви страдания. По какво се познава дали любовта в човека е Божествена? Тя е Божествена, ако тия, които обича, минават от смърт към живот. Какво значи преминаване от смърт към живот? Който е лош, той е в смъртта, който е добър, той е живота.
към текста >>

Тя е Божествена, ако тия, които обича, минават от смърт към живот.
През втората фаза ожесточението е заменено с мъка. После мъката се сменила в тиха скръб, която най-после преминала в радост и благодарност за страданието, защото чрез него той е дошъл до пробуждане на съзнанието, до любовта. Страданията са временно явление в човешкия живот, само в сегашната фаза на неговото развитие. В бъдеще човек ще влезе в друга фаза, когато няма да има никакви страдания. По какво се познава дали любовта в човека е Божествена? Тя е Божествена, ако тия, които обича, минават от смърт към живот. Какво значи преминаване от смърт към живот? Който е лош, той е в смъртта, който е добър, той е живота. Любовта е Божествена, ако ония, които обича, ако са били лоши, стават добри; ако са били болни, оздравват; ако са били обезсърчени, стават радостни. Любовта на ученика трябва да се издигне дотам, че да издържи всички недостатъци на хората в света. Какво значи това?
към текста >>

Какво значи преминаване от смърт към живот?
После мъката се сменила в тиха скръб, която най-после преминала в радост и благодарност за страданието, защото чрез него той е дошъл до пробуждане на съзнанието, до любовта. Страданията са временно явление в човешкия живот, само в сегашната фаза на неговото развитие. В бъдеще човек ще влезе в друга фаза, когато няма да има никакви страдания. По какво се познава дали любовта в човека е Божествена? Тя е Божествена, ако тия, които обича, минават от смърт към живот. Какво значи преминаване от смърт към живот? Който е лош, той е в смъртта, който е добър, той е живота. Любовта е Божествена, ако ония, които обича, ако са били лоши, стават добри; ако са били болни, оздравват; ако са били обезсърчени, стават радостни. Любовта на ученика трябва да се издигне дотам, че да издържи всички недостатъци на хората в света. Какво значи това? Ти обичаш някои хора, но ако забележиш някои недостатъци в тях, ти ги разлюбваш.
към текста >>

Който е лош, той е в смъртта, който е добър, той е живота.
Страданията са временно явление в човешкия живот, само в сегашната фаза на неговото развитие. В бъдеще човек ще влезе в друга фаза, когато няма да има никакви страдания. По какво се познава дали любовта в човека е Божествена? Тя е Божествена, ако тия, които обича, минават от смърт към живот. Какво значи преминаване от смърт към живот? Който е лош, той е в смъртта, който е добър, той е живота. Любовта е Божествена, ако ония, които обича, ако са били лоши, стават добри; ако са били болни, оздравват; ако са били обезсърчени, стават радостни. Любовта на ученика трябва да се издигне дотам, че да издържи всички недостатъци на хората в света. Какво значи това? Ти обичаш някои хора, но ако забележиш някои недостатъци в тях, ти ги разлюбваш. Значи твоята любов не може да издържи греховете на света.
към текста >>

96. 17. Първи стъпки на ученика – II - Боян Боев (1883 – 1963)

Едно правило за ученика е, че той трябва да изучава законите и методите на природата и да ги използува, като ги прилага в своя живот.
Първи стъпки на ученика – II Едно правило за ученика е, че той трябва да изучава законите и методите на природата и да ги използува, като ги прилага в своя живот. Една семка, заровена в земята, като се стопли времето, пуща коренчета, стебло, което се стреми към слънцето, после идат клоните, листата, цветовете, плодовете. Значи растението си служи с два метода - стреми се към земята и към слънцето. Човекът също трябва да има две посоки на растене. Освен към материалното, човек трябва да се стреми и към Божественото, така той правилно ще се развива. Като се стремим към материалния свят, ние изучаваме и неговите материални закони.
към текста >>

Те имат отношение и към духовния живот на човека.
Така и човекът всичко, което изработва, трябва да го предлага на всички. Това значи да си служим и прилагаме методите на природата. Човешкото тяло представя микрокосмос, построен по законите на макрокосмоса, или голямата вселена. Всеки орган от човешкото тяло съдържа, освен материални, и духовни сили. Например пръстите на човека не са само за хващане на предметите и за работа. Те имат отношение и към духовния живот на човека. От всеки пръст излизат грамадни енергии. Човекът приема от природата и едновременно дава от себе си енергии. От пръстите излизат понякога лъчи, дълги по един метър. Всеки пръст е свързан с известни добродетели или духовни качества на човека. Например показалецът има връзка с енергиите на Юпитер или е свързан с благородството у човека.
към текста >>

Да кажем, че някой те обидил или си неразположен поради друга някоя неприятност в живота си.
Безименният пръст има връзка със Слънцето и има отношение към красотата и изкуството. Затова хората на изкуството имат под безимения пръст силно изразени линии, дълбоки, ярко изразени. Малкият пръст е свързан с Меркурий и има връзка с интелигентността и практичността. Палецът е свързан с планетата Венера, свързан е и с Божествената любов. Тази наука ние можем да използуваме за следния опит. Да кажем, че някой те обидил или си неразположен поради друга някоя неприятност в живота си. Как ще промениш това състояние в едно такова на радост, мир и хармония? Ето какво можеш да направиш. Хвани с всичките пръсти на дясната ръка основата на палеца на лявата ръка и движи нагоре, като едновременно мислиш за любовта. Хвани основата на показалеца и движи пръстите си нагоре. Така ти събуждаш енергията на благородството и повече няма да помниш обидата.
към текста >>

Да кажем, че човек живее 90 години, тогава 30 години той прекарва в сън, 30 години от живота си спи.
След туй хвани безимения пръст, мисли за красотата, която ще внесе хармония в тебе. Честото неразположение нарушава кръвообращението и може да доведе до парализация. Когато движиш пръстите си по палеца, ти събуждаш Божествената любов и тогава не само ще простиш на човека, който те е обидил, но и ще го възлюбиш. Едно важно нещо в първите стъпки на ученика е да знае как да се учи и когато спи. Сънят може да е 7-8 часа, значи 1/3 от денонощието. Да кажем, че човек живее 90 години, тогава 30 години той прекарва в сън, 30 години от живота си спи. Тези 30 години могат да бъдат загубени, ако той не учи и през време на съня. Затова човек трябва да знае как да спи и как да учи, когато спи. Това се постига чрез будното съзнание. През време на съня душата на човека излиза вън от тялото, но една нишка поддържа връзката. При смъртта тази нишка се скъсва.
към текста >>

Преживните животни през нощта преживят храната и я отправят към други подразделения на стомаха си.
Такава опитност показва, че човешката мисъл работи вън от мозъка. Следователно мисълта не е плод на мозъка. Материята не ражда мисъл. Мозъкът е само един инструмент на мисълта. През време на сън човек може да прекарва в едно състояние на будно съзнание. Преживните животни през нощта преживят храната и я отправят към други подразделения на стомаха си. Неразумният човек прави същото като преживните животни - през деня събира много тревоги, безпокойства, а през нощта ги предъвква, преживя ги, както кравата преживя изпасаната трева. Съзнателният човек ще учи и през време на съня. За да може човек да учи и когато спи, той трябва през деня да има будно съзнание. Затова човек трябва да съзнава, че е разумна душа, пратена от Бога да се учи на земята. През целия ден трябва да има будно съзнание и да пази връзката с Бога.
към текста >>

Неразумният човек прави същото като преживните животни - през деня събира много тревоги, безпокойства, а през нощта ги предъвква, преживя ги, както кравата преживя изпасаната трева.
Следователно мисълта не е плод на мозъка. Материята не ражда мисъл. Мозъкът е само един инструмент на мисълта. През време на сън човек може да прекарва в едно състояние на будно съзнание. Преживните животни през нощта преживят храната и я отправят към други подразделения на стомаха си. Неразумният човек прави същото като преживните животни - през деня събира много тревоги, безпокойства, а през нощта ги предъвква, преживя ги, както кравата преживя изпасаната трева. Съзнателният човек ще учи и през време на съня. За да може човек да учи и когато спи, той трябва през деня да има будно съзнание. Затова човек трябва да съзнава, че е разумна душа, пратена от Бога да се учи на земята. През целия ден трябва да има будно съзнание и да пази връзката с Бога. Преди да си легне, да каже една молитва и да пребивава в молитвено състояние, докато развълнуваното море в неговата душа стане тихо като огледало, т.е.
към текста >>

Във всичко можеш да се усъмниш, но за Бога ще имаш само правилната възвишена свещена мисъл.
Когато сънуваш, че се качваш на някакъв връх показва, че се издигаш в духовния свят. Ще ви кажа правилата за работа, дадени от Учителя на учениците в Школата. Те са за тези, които постьват в Младежкия и Общия клас. Тези правила са следните: „Ако ученикът веднъж само се опита да коригира Абсалютното, Божественото, той се отстранява от класа." Това правило подразбира да имаш едно пълно доверие в Бога, в Неговата любов, мъдрост, справедливост, никога да се не усъмниш в Него. Във всичко можеш да се усъмниш, но за Бога ще имаш само правилната възвишена свещена мисъл. Ще Го смяташ като едно идеално същество, същество, което те обича. Ще Го смяташ даже като едничкия възлюблен на твоята душа. Тази мисъл е много мистична: „Обект на всичко в света е Бог." Това е много дълбока мисъл. Понеже Бог е извор на всяка любов, на всяка красота, всяка чистота, невинност, всичко добро и възвишено, следователно, когато ти търсиш нещо възвишено, благородно в живота, ти търсиш Бога. Когато ти обичаш един човек, ти обичаш Бога в него.
към текста >>

Понеже Бог е извор на всяка любов, на всяка красота, всяка чистота, невинност, всичко добро и възвишено, следователно, когато ти търсиш нещо възвишено, благородно в живота, ти търсиш Бога.
„Ако ученикът веднъж само се опита да коригира Абсалютното, Божественото, той се отстранява от класа." Това правило подразбира да имаш едно пълно доверие в Бога, в Неговата любов, мъдрост, справедливост, никога да се не усъмниш в Него. Във всичко можеш да се усъмниш, но за Бога ще имаш само правилната възвишена свещена мисъл. Ще Го смяташ като едно идеално същество, същество, което те обича. Ще Го смяташ даже като едничкия възлюблен на твоята душа. Тази мисъл е много мистична: „Обект на всичко в света е Бог." Това е много дълбока мисъл. Понеже Бог е извор на всяка любов, на всяка красота, всяка чистота, невинност, всичко добро и възвишено, следователно, когато ти търсиш нещо възвишено, благородно в живота, ти търсиш Бога. Когато ти обичаш един човек, ти обичаш Бога в него. Във всеки човек Бог живее и се проявява. Едничкото нещо, което търсиш в живота си, това е Бог. Бог е едничкият твой възлюблен. Когато почувствуваш Бога във всички същества, тогава ще дойдеш до мировата любов.
към текста >>

Едничкото нещо, което търсиш в живота си, това е Бог.
Ще Го смяташ даже като едничкия възлюблен на твоята душа. Тази мисъл е много мистична: „Обект на всичко в света е Бог." Това е много дълбока мисъл. Понеже Бог е извор на всяка любов, на всяка красота, всяка чистота, невинност, всичко добро и възвишено, следователно, когато ти търсиш нещо възвишено, благородно в живота, ти търсиш Бога. Когато ти обичаш един човек, ти обичаш Бога в него. Във всеки човек Бог живее и се проявява. Едничкото нещо, което търсиш в живота си, това е Бог. Бог е едничкият твой възлюблен. Когато почувствуваш Бога във всички същества, тогава ще дойдеш до мировата любов. Второ правило: „Когато човек постъпи в клас и отсъствува без никаква причина, той се отстранява от клас." Кой го отстранява? Никой. Той сам се отстранява. Горе, в невидимия свят, той се отписва.
към текста >>

97. 20. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

"Тържествуващите ангели", за които се говори в тази глава, са най-възвишените същества, а "духовете на усъвършенствуваните праведници" са напреднали хора.
Щом е така, тогава какво значение са имали религиите преди Христа? Понеже Христос е централната личност, всички религии идват пак от Него. Сега ще прочетем "Послание към евреите", гл. 12, от 22-ри до 24-ти стих. Там се говори за Бялото Братство във връзка с Христа. "Тържествуващите ангели", за които се говори в тази глава, са най-възвишените същества, а "духовете на усъвършенствуваните праведници" са напреднали хора. Тук се говори за ангелските същества, които работят за еволюцията на човечеството. Всички тия същества, за които се говори в тия стихове, образуват Всемирното Бяло Братство и работят под ръководството на Христа. Всичко, което става в природата, се ръководи от горе, от разумния свят. Човешката история на пръв поглед изглежда хаотична, но в нея има разумно ръководство. Каква мисия са имали основателите на религии?
към текста >>

Идеите на Христа са много възвишени и затова човечеството трябва да бъде подготвено.
Човешката история на пръв поглед изглежда хаотична, но в нея има разумно ръководство. Каква мисия са имали основателите на религии? Всички по-важни импулси, по-важни идеи, са дадени на човечеството от Бялото Братство. Всички основатели на религиите: Брама, Кришна, Хермес в Египет, Орфей - основател на гръцката култура, са пратеници на Бялото Братство. Те са имали за цел да подготвят човечеството за идеите на Христа и за Неговото идване. Идеите на Христа са много възвишени и затова човечеството трябва да бъде подготвено. Окултна школа са имали и евреите в Палестина. Тя е била школата на есеите. Каква мисия е имала тя? Първо, в нея са се учили всички еврейски пророци. Там са се приготвяли за своята мисия, придобивали са знания, работели са върху себе си и са повдигали евреите.
към текста >>

В момент на най-голямо отчаяние и обезсмисляне на живота, той е видял Христа и оттогава тръгнал в света да проповядва.
Второто, което иде, е следното: Готовите души през тази епоха ще станат способни да виждат Христа, ще влизат в общение с Него. Не в материалния свят, но чрез етерното и астралното ясновидство, тези хора ще влязат в общение с Христа. Виждането на Христа е велик момент. И сега това е възможно, но в бъдеще ще става в по-голям мащаб. Индусът Саду Сундар Синг като младеж се е колебал коя религия да приеме. В момент на най-голямо отчаяние и обезсмисляне на живота, той е видял Христа и оттогава тръгнал в света да проповядва. И сега той е жив, като държи сказки из целия свят. Идвал е и в България и е държал сказки в евангелската църква. На него Христос му се е явил и му е казал така: "Иди и работи за мен." От този момент той станал съвсем друг човек, изпълнен с мир, радост и блаженство. В тази епоха и от 1950 г. нататък много хора ще могат да видят Христа и да говорят с Него.
към текста >>

За основа на живота ще се тури Любовта.
Ще се сбъднат думите, които Христос е казал: "Едно стадо и един пастир." Лично на мен веднъж Учителят ми каза: "В бъдеще ще има една единна религия за цялото човечество, по цялото земно кълбо. Тази религия ще бъде езотерическото Християнство. То ще бъде мировата религия." Окултизмът иде да докаже значението и мисията на Христа. Всички народи ще признаят Христа, ще Го оценят и приемат. За основа на живота ще се тури Любовта. Един пример. Пеню Киров е първият ученик на Учителя. Той беше и най-напредналият ученик. Веднъж, на Богоявление, в Бургас, той се разхождал край брега, когато хвърлили кръста в морето. Той видял един необикновено чист, спретнат, светъл и красив човек, но облечен бедно и бос.
към текста >>

И второ - хубаво е всеки ден човек да прочита нещо от Евангелието, със сърце, пълно с благодарност и размисъл върху живота на Христа.
Веднъж Учителят каза така: "Тези упражнения, които давам сега, ще ви дадат една микроскопическа придобивка, но ако човек иска да направи грамадна крачка в своето развитие, тогава непременно трябва в своето размишление, молитва, да тури Христа. За да стане това, нужни са две неща. Първо - любов към Христа, едно вътрешно отношение към Него. Силна връзка можеш да имаш с човека, когото обичаш. Ако имаш любов към Христа, връзката ще е силна и тогава Неговият Дух започва да работи в тебе. И второ - хубаво е всеки ден човек да прочита нещо от Евангелието, със сърце, пълно с благодарност и размисъл върху живота на Христа. Едно механическо отношение не помага. Трябва съзнателно, с вяра и любов да направим връзка с Христа. Аз препоръчвам всеки ден да се прочитат десет стиха от Евангелието, да се размишлява за Христа и да си представяте Неговия лик. Този портрет в салона не е истинският, но е най-близко до Него. Представянето образа на Христа да се придружава с молитва към Него.
към текста >>

"Огън ще слезе на земята, да изгори всички нечистотии, всички лоши мисли и чувства на хората; ще остане само идейното, красивото в тях и те ще започнат нов живот, живот на любов и знание, на истинска свобода." Това се отнася за онези, които ще бъдат готови, когато дойде този момент.
Христос казва: "Отец ми живее в мене и аз в Него." Следователно, обичате ли Христа, ще обичате и Неговия Отец. Христос и днес съществува, и днес живее. Той казва: "Отивам да ви приготвя място." Това показва, че Той отива там, дето има жилище за Него. Щом има жилище за Него, Той има грижа и за Своите ближни. Христос е дошъл на земята именно за това, за да избави човечеството от неестественото положение, в което се намира." "Огън ще слезе на земята, да изгори всички нечистотии, всички лоши мисли и чувства на хората; ще остане само идейното, красивото в тях и те ще започнат нов живот, живот на любов и знание, на истинска свобода." Това се отнася за онези, които ще бъдат готови, когато дойде този момент. Една група хора ще приемат новата вълна, ще влязат в новите условия на живота, а други, които не са готови, ще чакат друга епоха. Затова Христос казва, че тези, които са готови, ще приемат това учение. Тъй че, в началото няма всички хора да влязат в шестата раса. Не е лесно човек да надрасне личния живот, да влезе в космичната любов. Той трябва да бъде готов да приеме тази любов.
към текста >>

Една група хора ще приемат новата вълна, ще влязат в новите условия на живота, а други, които не са готови, ще чакат друга епоха.
Христос и днес съществува, и днес живее. Той казва: "Отивам да ви приготвя място." Това показва, че Той отива там, дето има жилище за Него. Щом има жилище за Него, Той има грижа и за Своите ближни. Христос е дошъл на земята именно за това, за да избави човечеството от неестественото положение, в което се намира." "Огън ще слезе на земята, да изгори всички нечистотии, всички лоши мисли и чувства на хората; ще остане само идейното, красивото в тях и те ще започнат нов живот, живот на любов и знание, на истинска свобода." Това се отнася за онези, които ще бъдат готови, когато дойде този момент. Една група хора ще приемат новата вълна, ще влязат в новите условия на живота, а други, които не са готови, ще чакат друга епоха. Затова Христос казва, че тези, които са готови, ще приемат това учение. Тъй че, в началото няма всички хора да влязат в шестата раса. Не е лесно човек да надрасне личния живот, да влезе в космичната любов. Той трябва да бъде готов да приеме тази любов. Границата между инволюцията и еволюцията е идването на Христа.
към текста >>

Не е лесно човек да надрасне личния живот, да влезе в космичната любов.
Христос е дошъл на земята именно за това, за да избави човечеството от неестественото положение, в което се намира." "Огън ще слезе на земята, да изгори всички нечистотии, всички лоши мисли и чувства на хората; ще остане само идейното, красивото в тях и те ще започнат нов живот, живот на любов и знание, на истинска свобода." Това се отнася за онези, които ще бъдат готови, когато дойде този момент. Една група хора ще приемат новата вълна, ще влязат в новите условия на живота, а други, които не са готови, ще чакат друга епоха. Затова Христос казва, че тези, които са готови, ще приемат това учение. Тъй че, в началото няма всички хора да влязат в шестата раса. Не е лесно човек да надрасне личния живот, да влезе в космичната любов. Той трябва да бъде готов да приеме тази любов. Границата между инволюцията и еволюцията е идването на Христа. Христос е трансформатор, защото право при Бога човек не може да отиде без Христа. Ще вземем един пример. Слънчевата енергия иде от слънцето, но ако не се трансформира от дванадесетте пояса, които обикалят земята, тя е толкова мощна, че човекът, засегнат от тази първична слънчева енергия, би изгорял.
към текста >>

Той плака за еврейския народ, който изгуби благоприятните условия на живота.
Тази Христова сила обновява напълно ума, сърцето, душата и духа на човека. Христос казва: "Молете се на Господа на жетвата да изпрати работници." (Жетвата са човешките души, цялото човечество.) От невидимия свят трябва да се пратят работници, които ще се вселят в готовите души и ще работят чрез тях. Значи истинските работници са горе - светлите души. Те повдигат готовите души тук, на земята, за благото на света. Защо Христос плака? Той плака за еврейския народ, който изгуби благоприятните условия на живота. На друго място Учителят казва, че Христос е плакал и за цялото човечество, което не е готово още да приеме Царството Божие. Учителят обяснява колко видове плач има. Първо, човек плаче при големите страдания, при безизходно положение. Втори вид плач е, когато се покайва и трето, когато човек получи отгоре посвещение на Бога, на духовното, когато получи една нова светлина. При това човек получава и една радост, блаженство.
към текста >>

98. 21. Ученик - Боян Боев (1883 – 1963)

Всъщност, ако погледнем подълбоко на въпроса, целият живот е училище.
Ученик Аз трябваше да донеса Пентаграмата, за да видите кога човек почва своето ученичество. Кого наричаме ученик на една Божествена школа? Всъщност, ако погледнем подълбоко на въпроса, целият живот е училище. Всеки човек е ученик. Това е в широк смисъл на думата. Земята е едно училище. Какво учи един човек, който се занимава с шивачество или обущарство? Преди всичко, той се учи на търпение.
към текста >>

През един живот човек може да изучава само една добродетел, например търпение, кротост, нежност и пр.
Това е нужно. Човек трябва да притежава всичките добродетели. Един просяк развива смирение. Значи и той учи. С други думи, всеки човек, в каквото и положение да се намира, учи нещо. През един живот човек може да изучава само една добродетел, например търпение, кротост, нежност и пр. Не само добродетелите, но и дарбите трябва да развива човек, например музикалните дарби, поетическите и пр. Но всичко това още не е ученичество. Ученик в истинския смисъл на думата е този, който учи и работи съзнателно върху себе си. Основата на ученика е отношението му към Бога. Канарата, върху която стои ученикът, е съществото, което го обича - това същество е Бог.
към текста >>

Ученикът знае това и това е здравата опора в неговия живот.
Не само добродетелите, но и дарбите трябва да развива човек, например музикалните дарби, поетическите и пр. Но всичко това още не е ученичество. Ученик в истинския смисъл на думата е този, който учи и работи съзнателно върху себе си. Основата на ученика е отношението му към Бога. Канарата, върху която стои ученикът, е съществото, което го обича - това същество е Бог. Ученикът знае това и това е здравата опора в неговия живот. Дори когато някой човек прояви любов към него, той знае, че този човек е проводник, чрез него пак Бог го обича. Той знае, че любовта на Бога към него е постоянна, неизменна в течение на милиарди години, независимо от това дали той е падал или ставал. Друга опора в живота на ученика е неговата любов към Бога. Пример. В Чамкория, в една от вилите, отива една наша сестра и там прекарва едно лято напълно свободна. По цял ден прекарвала в боровата гора, молела се, приказвала с Бога, виждала Го в тревите, цветята, дърветата, небето.
към текста >>

Друга опора в живота на ученика е неговата любов към Бога. Пример.
Основата на ученика е отношението му към Бога. Канарата, върху която стои ученикът, е съществото, което го обича - това същество е Бог. Ученикът знае това и това е здравата опора в неговия живот. Дори когато някой човек прояви любов към него, той знае, че този човек е проводник, чрез него пак Бог го обича. Той знае, че любовта на Бога към него е постоянна, неизменна в течение на милиарди години, независимо от това дали той е падал или ставал. Друга опора в живота на ученика е неговата любов към Бога. Пример. В Чамкория, в една от вилите, отива една наша сестра и там прекарва едно лято напълно свободна. По цял ден прекарвала в боровата гора, молела се, приказвала с Бога, виждала Го в тревите, цветята, дърветата, небето. Така прекарвала в едно Божествено състояние. Тези няколко седмици били най-светлите в нейния живот. После тя казваше така: „В тази красота, като чувствувах присъствието на Бога в цветята, звездите и пр., аз се влюбих в Бога и преживях възвишени състояния." Като я срещат нейните приятелки, казват й, че станала много красива.
към текста >>

Тези няколко седмици били най-светлите в нейния живот.
Той знае, че любовта на Бога към него е постоянна, неизменна в течение на милиарди години, независимо от това дали той е падал или ставал. Друга опора в живота на ученика е неговата любов към Бога. Пример. В Чамкория, в една от вилите, отива една наша сестра и там прекарва едно лято напълно свободна. По цял ден прекарвала в боровата гора, молела се, приказвала с Бога, виждала Го в тревите, цветята, дърветата, небето. Така прекарвала в едно Божествено състояние. Тези няколко седмици били най-светлите в нейния живот. После тя казваше така: „В тази красота, като чувствувах присъствието на Бога в цветята, звездите и пр., аз се влюбих в Бога и преживях възвишени състояния." Като я срещат нейните приятелки, казват й, че станала много красива. Приятелките й я питали какви средства е употребявала, та така се разхубавила. Тогава тя им разправила своята опитност. Защо тази сестра е станала красива? Защото, според окултната наука, Бог е извор на всяка красота.
към текста >>

После тя казваше така: „В тази красота, като чувствувах присъствието на Бога в цветята, звездите и пр., аз се влюбих в Бога и преживях възвишени състояния." Като я срещат нейните приятелки, казват й, че станала много красива.
Друга опора в живота на ученика е неговата любов към Бога. Пример. В Чамкория, в една от вилите, отива една наша сестра и там прекарва едно лято напълно свободна. По цял ден прекарвала в боровата гора, молела се, приказвала с Бога, виждала Го в тревите, цветята, дърветата, небето. Така прекарвала в едно Божествено състояние. Тези няколко седмици били най-светлите в нейния живот. После тя казваше така: „В тази красота, като чувствувах присъствието на Бога в цветята, звездите и пр., аз се влюбих в Бога и преживях възвишени състояния." Като я срещат нейните приятелки, казват й, че станала много красива. Приятелките й я питали какви средства е употребявала, та така се разхубавила. Тогава тя им разправила своята опитност. Защо тази сестра е станала красива? Защото, според окултната наука, Бог е извор на всяка красота. Бог е самата красота.
към текста >>

У един съзнателен ученик преди всичко се проявява великата жажда към възвишеното, любовта, знанието, жажда за истина, той гладува за любовта и за висшата мъдрост.
Понеже ученикът се свързва с висшите членове на Бялото Братство, той има тяхното съдействие. Когато минава през беди и страдания, той изговаря следната формула: „Всички тези страдания са нищо в сравнение с тази привилегия, която имам, да съм ученик на тази Божествена школа." Специално внимание се обръща на ученика от тези светли духове, защото той се приготовлява да стане работник. Всеки човек напредва по пътя към съвършенството. Понеже ученикът работи съзнателно върху себе си, той ускорява своето възлизане. Той учи и прилага всеки ден. У един съзнателен ученик преди всичко се проявява великата жажда към възвишеното, любовта, знанието, жажда за истина, той гладува за любовта и за висшата мъдрост. Казано е от Христа: „Блажени, които гладуват и жадуват за истината, защото ще се наситят." Учителят допълня и казва така: „Блажени, които гладуват и жадуват за любовта, защото ще се наситят; блажени, които гладуват и жадуват за мъдростта и висшето знание, защото ще ги имат." В един истински ученик има незлобие, невинност, искреност, в него има нещо детско. Това показва неговата чистосърдечност. Но той едновременно трябва да бъде и много разумен. Ученикът на Божествената школа по сърце ще бъде дете, а по ум ще бъде възрастен. Друго качество, което отличава един ученик, е неговото доволство.
към текста >>

Животът на ученика е интензивен.
Друго качество, което отличава един ученик, е неговото доволство. Той е винаги доволен от момента, в който е поставен. Това доволство не значи бездействие, апатия или пасивност. Не, той е активен, работи, но не изгубва своя мир, своето равновесие. Той знае, че това състояние трае само един момент и че утре ще се промени. Животът на ученика е интензивен. Най- интензивният живот в света е животът на ученика. Неговият живот е на много изпити. Той минава през тях, за да се опита неговата любов, неговото знание. Той знае законите на окултната наука, но в живота ще покаже доколко ги владее. Ще се опита неговото самообладание, смелост, състрадание, любов към хората и пр.
към текста >>

Най- интензивният живот в света е животът на ученика.
Той е винаги доволен от момента, в който е поставен. Това доволство не значи бездействие, апатия или пасивност. Не, той е активен, работи, но не изгубва своя мир, своето равновесие. Той знае, че това състояние трае само един момент и че утре ще се промени. Животът на ученика е интензивен. Най- интензивният живот в света е животът на ученика. Неговият живот е на много изпити. Той минава през тях, за да се опита неговата любов, неговото знание. Той знае законите на окултната наука, но в живота ще покаже доколко ги владее. Ще се опита неговото самообладание, смелост, състрадание, любов към хората и пр. Когато ученикът минава през разните изпитания, той трябва да съзнава, че това са изпити.
към текста >>

Неговият живот е на много изпити.
Това доволство не значи бездействие, апатия или пасивност. Не, той е активен, работи, но не изгубва своя мир, своето равновесие. Той знае, че това състояние трае само един момент и че утре ще се промени. Животът на ученика е интензивен. Най- интензивният живот в света е животът на ученика. Неговият живот е на много изпити. Той минава през тях, за да се опита неговата любов, неговото знание. Той знае законите на окултната наука, но в живота ще покаже доколко ги владее. Ще се опита неговото самообладание, смелост, състрадание, любов към хората и пр. Когато ученикът минава през разните изпитания, той трябва да съзнава, че това са изпити. Неговата любов към Бога трябва да бъде толкова силна, че той ще премине всички препятствия и противоречия, без да възроптае.
към текста >>

Той знае законите на окултната наука, но в живота ще покаже доколко ги владее.
Той знае, че това състояние трае само един момент и че утре ще се промени. Животът на ученика е интензивен. Най- интензивният живот в света е животът на ученика. Неговият живот е на много изпити. Той минава през тях, за да се опита неговата любов, неговото знание. Той знае законите на окултната наука, но в живота ще покаже доколко ги владее. Ще се опита неговото самообладание, смелост, състрадание, любов към хората и пр. Когато ученикът минава през разните изпитания, той трябва да съзнава, че това са изпити. Неговата любов към Бога трябва да бъде толкова силна, че той ще премине всички препятствия и противоречия, без да възроптае. През един ден ученикът може да минава през върхове и долини. Един изпит в любовта е, когато човек минава през разни страдания, да не помисли, че Бог го е оставил.
към текста >>

Ученикът цял ден мисли за вечния, възвишения живот, необикновения живот.
Любовта на Бога не се намалява към човека, който греши тук, на земята. Бог еднакво обича и грешника, и праведния. Затова човек трябва да постъпва като Бога. Преди години в един провинциален град един наш брат казал някакви остри думи на друг наш брат. Тогава вторият брат, който бил доста напреднал, се обърнал към първия, усмихнал се и му казал: „Братко, недей накърнява моята любов към тебе." Ученикът цял ден мисли за вечния, възвишения живот, необикновения живот. От сутрин до вечер той живее един вътрешен интензивен живот, но отвън не трябва да личи. Вън, в света, никой не знае, че той живее един необикновен живот. Много фалшиво разбира нещата онзи ученик, който външно парадира и заявява, че живее необикновено. Вземете пример от Учителя. Той живее в един възвишен свят, той изпитва един вътрешен мир и радост, но външно е напълно спокоен, тих, не се екзалтира, мисли както другите хора.
към текста >>

От сутрин до вечер той живее един вътрешен интензивен живот, но отвън не трябва да личи.
Бог еднакво обича и грешника, и праведния. Затова човек трябва да постъпва като Бога. Преди години в един провинциален град един наш брат казал някакви остри думи на друг наш брат. Тогава вторият брат, който бил доста напреднал, се обърнал към първия, усмихнал се и му казал: „Братко, недей накърнява моята любов към тебе." Ученикът цял ден мисли за вечния, възвишения живот, необикновения живот. От сутрин до вечер той живее един вътрешен интензивен живот, но отвън не трябва да личи. Вън, в света, никой не знае, че той живее един необикновен живот. Много фалшиво разбира нещата онзи ученик, който външно парадира и заявява, че живее необикновено. Вземете пример от Учителя. Той живее в един възвишен свят, той изпитва един вътрешен мир и радост, но външно е напълно спокоен, тих, не се екзалтира, мисли както другите хора. А вътрешно той живее един извънредно интензивен живот.
към текста >>

Вън, в света, никой не знае, че той живее един необикновен живот.
Затова човек трябва да постъпва като Бога. Преди години в един провинциален град един наш брат казал някакви остри думи на друг наш брат. Тогава вторият брат, който бил доста напреднал, се обърнал към първия, усмихнал се и му казал: „Братко, недей накърнява моята любов към тебе." Ученикът цял ден мисли за вечния, възвишения живот, необикновения живот. От сутрин до вечер той живее един вътрешен интензивен живот, но отвън не трябва да личи. Вън, в света, никой не знае, че той живее един необикновен живот. Много фалшиво разбира нещата онзи ученик, който външно парадира и заявява, че живее необикновено. Вземете пример от Учителя. Той живее в един възвишен свят, той изпитва един вътрешен мир и радост, но външно е напълно спокоен, тих, не се екзалтира, мисли както другите хора. А вътрешно той живее един извънредно интензивен живот. Ученикът трябва всеки ден да се ражда отново.
към текста >>

Той живее в един възвишен свят, той изпитва един вътрешен мир и радост, но външно е напълно спокоен, тих, не се екзалтира, мисли както другите хора.
Ученикът цял ден мисли за вечния, възвишения живот, необикновения живот. От сутрин до вечер той живее един вътрешен интензивен живот, но отвън не трябва да личи. Вън, в света, никой не знае, че той живее един необикновен живот. Много фалшиво разбира нещата онзи ученик, който външно парадира и заявява, че живее необикновено. Вземете пример от Учителя. Той живее в един възвишен свят, той изпитва един вътрешен мир и радост, но външно е напълно спокоен, тих, не се екзалтира, мисли както другите хора. А вътрешно той живее един извънредно интензивен живот. Ученикът трябва всеки ден да се ражда отново. Какво значи това? Всеки ден той трябва да расте в любовта, да придобива ново откровение за любовта, нови идеи, нови познания за Бога, нови методи за служене на Бога. Всеки ден в него идат нови мисли, той става друг, от сутрин до вечер той расте и се променя.
към текста >>

А вътрешно той живее един извънредно интензивен живот.
От сутрин до вечер той живее един вътрешен интензивен живот, но отвън не трябва да личи. Вън, в света, никой не знае, че той живее един необикновен живот. Много фалшиво разбира нещата онзи ученик, който външно парадира и заявява, че живее необикновено. Вземете пример от Учителя. Той живее в един възвишен свят, той изпитва един вътрешен мир и радост, но външно е напълно спокоен, тих, не се екзалтира, мисли както другите хора. А вътрешно той живее един извънредно интензивен живот. Ученикът трябва всеки ден да се ражда отново. Какво значи това? Всеки ден той трябва да расте в любовта, да придобива ново откровение за любовта, нови идеи, нови познания за Бога, нови методи за служене на Бога. Всеки ден в него идат нови мисли, той става друг, от сутрин до вечер той расте и се променя. Това значи ново раждане всеки ден.
към текста >>

Питайте някой възрастен човек кои години са били най-щастливите в неговия живот.
Всеки ден той трябва да расте в любовта, да придобива ново откровение за любовта, нови идеи, нови познания за Бога, нови методи за служене на Бога. Всеки ден в него идат нови мисли, той става друг, от сутрин до вечер той расте и се променя. Това значи ново раждане всеки ден. Това е възможно, защото Бог посещава човека всеки ден. Пътят на ученичеството е най-приятният, най-красивият път. Питайте някой възрастен човек кои години са били най-щастливите в неговия живот. Той ще каже, че това са били детските му години. Най-щастливото състояние е да съзнаваш, че ти си ученик. Хората остаряват, защото казват, че няма какво да учат. Стремежът към знанието подмладява човека. Лицето на ученика и на дълбока старост ще има нещо младенческо.
към текста >>

Животът на ученика в една Божествена школа, това е живот в радост, това е най-щастливият живот на човека.
Най-щастливото състояние е да съзнаваш, че ти си ученик. Хората остаряват, защото казват, че няма какво да учат. Стремежът към знанието подмладява човека. Лицето на ученика и на дълбока старост ще има нещо младенческо. Съзнанието на човека, че учи, събужда активността на клетките и той се подмладява. Животът на ученика в една Божествена школа, това е живот в радост, това е най-щастливият живот на човека. Ученикът винаги се намира в класа, това той трябва винаги да съзнава. През целия ден, където и да отиде - на улицата, в магазина, той съзнава, че е ученик. Той не престава да се моли и да изговаря формулата, за да издържи изпитите на всички съблазни и изкушения в света. Ученикът трябва да бъде силен, винаги с будно съзнание, да съзнава, че е в клас. Той може да изговаря мислено формулата „Бог е Любов" или „Господи, да ходя винаги в Твоята светлина", „Желая да Ти служа" и др.
към текста >>

Ученикът на една духовна школа превръща елементите в своя живот.
Тази птица, според старогръцката легенда, след като изгоряла в огъня, възкръснала от собствената си пепел, още по-красива. В тази символична легенда е скрита истината за прераждането. Така и днешните учени отново се връщат към алхимията и превръщат едни елементи в други. Радият се превръща в [бисмут] и постепенно преминава в олово. Значи алхимията е възможна. Ученикът на една духовна школа превръща елементите в своя живот. Той превръща отрицателните състояния, като скърби, отчаяния, в радост и светли надежди. Той е модерен алхимик. Той знае тайната на духовната алхимия. Гневът е също един психичен елемент. Ученикът превръща гнева в спокойствие и любов.
към текста >>

99. 22. Ученик (Продължение) - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато срещне пречки и страдания в живота си, той проявява злоба и омраза.
Първата фаза е на старозаветния човек, втората - на новозаветния, третата - на праведния и четвъртата фаза - на ученика. Старозаветният човек, това е коренът на дървото; новозаветният - стъблото, праведният - цветовете и ученикът - плодовете. Като казваме човек на Стария завет, не разбираме само човек, който е живял преди Христа, но човек с известна степен на съзнание. Кой човек е старозаветен? - Човек, който се стреми да трупа богатства и то за лични цели. Когато срещне пречки и страдания в живота си, той проявява злоба и омраза. Такива хора ги имало по-рано, има ги и сега. Новозаветният човек, като срещне страдания, се разколебава и изкушава. По времето на Христа повечето хора са били новозаветни. Праведен е пък онзи човек, който се стреми към правдата, но не знае метода за постигането й. От друга страна, той не се е освободил от известни лични елементи.
към текста >>

Като говорим за любовта, трябва да знаем, че има няколко вида любов - животинска, човешка, ангелска и Божествена.
Като работи с любовта, той добива светлина на ума и разбира мъдростта. Понеже той гледа винаги през очите на любовта, в него царува мир и радост. Той разбира причините на всички неща, тъй като има знание и светлина. Радостта на ученика не може да се засенчи от нищо. Новият тип човек, който сега се ражда на земята, е предтеча на човека на шестата раса. Като говорим за любовта, трябва да знаем, че има няколко вида любов - животинска, човешка, ангелска и Божествена. Различните видове любов имат и различни краски. По-низшата форма на любовта се характеризира с червения цвят. Човек, който проявява такава любов, има като преобладаващ цвят на аурата си червения цвят. При по-високата любов имаме розов цвят, после - син, а при Божествената любов той е бял. Такъв човек е над всяка форма.
към текста >>

Ученикът трябва да търси в човека възвишеното, Божественото.
Човек, който проявява такава любов, има като преобладаващ цвят на аурата си червения цвят. При по-високата любов имаме розов цвят, после - син, а при Божествената любов той е бял. Такъв човек е над всяка форма. Ако ученикът търси формата в любовта, той ще пропадне. Например той обича някого заради красотата му, обаче формата се променя и след време красотата изчезва. Ученикът трябва да търси в човека възвишеното, Божественото. Такава любов никога не изчезва. Ученикът, който почва с любовта, непременно идва до познаването на Бога. В него се появява стремеж към Бога. Той знае реално какво е Бог. По два начина идва той до познаването на Бога.
към текста >>

Това, възвишеното, красивото, което вижда в душата на всеки човек, е самият Бог и той съзнава това.
В него се появява стремеж към Бога. Той знае реално какво е Бог. По два начина идва той до познаването на Бога. Понеже се намира в състояние на любовта, той познава Бога, тъй като Бог е Любов. От друга страна, обиква Божественото в човека. Това, възвишеното, красивото, което вижда в душата на всеки човек, е самият Бог и той съзнава това. Ученикът се отличава още и с други качества. Той има вечен стремеж към Бога. Когато Учителят забележи в ученика стремеж към Бога, той получава отплата за положените грижи над този ученик. Понеже ученикът се отличава главно с любовта си, той може лесно изпитите си да издържи в живота. Повечето от хората пропадат на изпитите си, понеже нямат любовта.
към текста >>

Понеже ученикът се отличава главно с любовта си, той може лесно изпитите си да издържи в живота.
От друга страна, обиква Божественото в човека. Това, възвишеното, красивото, което вижда в душата на всеки човек, е самият Бог и той съзнава това. Ученикът се отличава още и с други качества. Той има вечен стремеж към Бога. Когато Учителят забележи в ученика стремеж към Бога, той получава отплата за положените грижи над този ученик. Понеже ученикът се отличава главно с любовта си, той може лесно изпитите си да издържи в живота. Повечето от хората пропадат на изпитите си, понеже нямат любовта. Друго качество на ученика е мирът, който е следствие на любовта. Който няма вътрешен мир, той още не е познал любовта. Също следствие на любовта са нежността и мекотата. Мирът на ученика произтича от съзнанието, че във всеки момент той е в съгласие с Бога.
към текста >>

Ще му се отнеме и животът.
Всичко, което има, ще му се отнеме: богатство, уважение, приятели. Ще бъде поставен при най- лоши условия. Ако издържи добре на този изпит, той добива посвещение. Колкото повече човек напредва, толкова изпитите му са по-големи. Накрая последен е „изпитът на Голгота". Ще му се отнеме и животът. Ако издържи и на този изпит, ще премине в една нова фаза на живота - фаза на възкресението. По-рано, в древните окултни школи, ученикът е бил подлаган на изкуствени изпити. Например вкарват го в едно подземие, в дъното на което гори голям огън. Ще му кажат да влезе и мине през огъня. Ако е безстрашен и мине, ученикът ще види, че няма никакъв огън, а това са само отражения от огледала.
към текста >>

Ако издържи и на този изпит, ще премине в една нова фаза на живота - фаза на възкресението.
Ще бъде поставен при най- лоши условия. Ако издържи добре на този изпит, той добива посвещение. Колкото повече човек напредва, толкова изпитите му са по-големи. Накрая последен е „изпитът на Голгота". Ще му се отнеме и животът. Ако издържи и на този изпит, ще премине в една нова фаза на живота - фаза на възкресението. По-рано, в древните окултни школи, ученикът е бил подлаган на изкуствени изпити. Например вкарват го в едно подземие, в дъното на което гори голям огън. Ще му кажат да влезе и мине през огъня. Ако е безстрашен и мине, ученикът ще види, че няма никакъв огън, а това са само отражения от огледала. Тези изпити са били нужни, понеже тогава животът е бил много монотонен.
към текста >>

Тези изпити са били нужни, понеже тогава животът е бил много монотонен.
Ако издържи и на този изпит, ще премине в една нова фаза на живота - фаза на възкресението. По-рано, в древните окултни школи, ученикът е бил подлаган на изкуствени изпити. Например вкарват го в едно подземие, в дъното на което гори голям огън. Ще му кажат да влезе и мине през огъня. Ако е безстрашен и мине, ученикът ще види, че няма никакъв огън, а това са само отражения от огледала. Тези изпити са били нужни, понеже тогава животът е бил много монотонен. Сега ученикът се подлага на изпити от самия живот. Затова ученикът трябва да знае, че през целия си живот той е подложен на изпити от невидимия свят, който бди над него. Когато ученикът се разболее, той е благодарен, защото знае, че болестта ще му даде нови знания, нови опитности и нови идеи. Обаче това не значи, че той няма да се лекува. Напротив, той ще приложи всички лечебни средства на окултната медицина.
към текста >>

Сега ученикът се подлага на изпити от самия живот.
По-рано, в древните окултни школи, ученикът е бил подлаган на изкуствени изпити. Например вкарват го в едно подземие, в дъното на което гори голям огън. Ще му кажат да влезе и мине през огъня. Ако е безстрашен и мине, ученикът ще види, че няма никакъв огън, а това са само отражения от огледала. Тези изпити са били нужни, понеже тогава животът е бил много монотонен. Сега ученикът се подлага на изпити от самия живот. Затова ученикът трябва да знае, че през целия си живот той е подложен на изпити от невидимия свят, който бди над него. Когато ученикът се разболее, той е благодарен, защото знае, че болестта ще му даде нови знания, нови опитности и нови идеи. Обаче това не значи, че той няма да се лекува. Напротив, той ще приложи всички лечебни средства на окултната медицина. Освен тях, той ще приложи като най-силно средство любовта.
към текста >>

Затова ученикът трябва да знае, че през целия си живот той е подложен на изпити от невидимия свят, който бди над него.
Например вкарват го в едно подземие, в дъното на което гори голям огън. Ще му кажат да влезе и мине през огъня. Ако е безстрашен и мине, ученикът ще види, че няма никакъв огън, а това са само отражения от огледала. Тези изпити са били нужни, понеже тогава животът е бил много монотонен. Сега ученикът се подлага на изпити от самия живот. Затова ученикът трябва да знае, че през целия си живот той е подложен на изпити от невидимия свят, който бди над него. Когато ученикът се разболее, той е благодарен, защото знае, че болестта ще му даде нови знания, нови опитности и нови идеи. Обаче това не значи, че той няма да се лекува. Напротив, той ще приложи всички лечебни средства на окултната медицина. Освен тях, той ще приложи като най-силно средство любовта. Значи, чрез болестта той ще развие в себе си любовта.
към текста >>

Тогава той спестява излишни страдания в живота си и с това ускорява развитието си.
Ученикът се отличава още по чистотата - чистота в мисли, чувства и постъпки. Изгуби ли чистотата си, ученикът изгубва и любовта си. Ученикът трябва да изпълни три задачи: да просвети и укрепи ума си, да огради и очисти сърцето си и да уякчи волята си. Душата на ученика е изпълнена само с една идея - какво да направи за делото Божие, какво да направи за цялото, за другите. Ученикът се ползува не само от своите опитности, но и от тези на другите хора. Тогава той спестява излишни страдания в живота си и с това ускорява развитието си. Какво нещо е милосърдието, което е качество на ученика? Милосърдието е приложение на любовта. То е висша проява на любовта. Ученикът трябва да спазва следното правило: Преди да си легне да спи, да прегледа преживяното през деня и да види къде е постъпил добре и къде - зле. Трябва да си направи, значи, равносметка и да извлече поука от нея.
към текста >>

100. 23. Работа върху Евангелието на Йоана - Боян Боев (1883 – 1963)

От тия изследвания следва една важна истина - че събитията в живота на Христа са във връзка с космичния ритъм.
С това се свършва първият кръг, до средата на шеста глава от Евангелието на Марка. После се повтарят зодиакалните знакове в същия ред, от Овена нататък, до девета глава. От девета глава до края на Евангелието иде третият кръг от същите знакове. По същия начин проф. Херман Бек разглежда Евангелието на Иоана. От тия изследвания следва една важна истина - че събитията в живота на Христа са във връзка с космичния ритъм. От голямо значение е да знае ученикът това, за да разбере важността на събитията в живота на Христа. От друга страна, това говори и за начина, по който са писани евангелията. Значи те не представляват обикновени човешки творения, но са писани по вдъхновение от горе - космични сили са ръководели и вдъхновявали евангелистите при писането им. Учениците не са били обикновени личности, макар външно те да минават като обикновени хора - рибари, митари и пр., но те в миналото са били посветени. Учителят казва, че те са преродените пророци на Стария завет.
към текста >>

От голямо значение е да знае ученикът това, за да разбере важността на събитията в живота на Христа.
После се повтарят зодиакалните знакове в същия ред, от Овена нататък, до девета глава. От девета глава до края на Евангелието иде третият кръг от същите знакове. По същия начин проф. Херман Бек разглежда Евангелието на Иоана. От тия изследвания следва една важна истина - че събитията в живота на Христа са във връзка с космичния ритъм. От голямо значение е да знае ученикът това, за да разбере важността на събитията в живота на Христа. От друга страна, това говори и за начина, по който са писани евангелията. Значи те не представляват обикновени човешки творения, но са писани по вдъхновение от горе - космични сили са ръководели и вдъхновявали евангелистите при писането им. Учениците не са били обикновени личности, макар външно те да минават като обикновени хора - рибари, митари и пр., но те в миналото са били посветени. Учителят казва, че те са преродените пророци на Стария завет. Като пророци, те са били вече във връзка с Христа.
към текста >>

Когато четем някоя книга, ние се свързваме с автора, свързваме се с неговия душевен живот и получаваме нещо от него.
Пророците са били подготвени за своята мисия в окултната школа на есеите. Учителят каза веднъж в разговор, че есеите са били пратеници на Великото Всемирно Бяло Братство с цел да подготвят душите за идването на Христа, да подготвят съзнанието им, за да разберат и приемат това, което дава Христос на човечеството. От казаното се вижда от какво голямо значение е занимаването с евангелията, работата върху тях. Нека кажем още няколко думи върху важността на работата върху евангелията. Важността на работата се вижда от следния закон, който излага Учителят. Когато четем някоя книга, ние се свързваме с автора, свързваме се с неговия душевен живот и получаваме нещо от него. Например, когато четем Исайя с любов, ние правим връзка с него и той ще ни тълкува смисъла на това, което е писал. Учителят прибавя, че от времето, когато е писал Исайя своята книга, досега са се минали хиляди години и той през това време е научил много неща. Той ще ни научи и на това, което е научил оттогаз насам. Също така, като четем Евангелието на Иоана, правим интимна връзка с Иоана, но не само с него, но и с Христа, защото словото на Христа преминава през цялото Евангелие. С четенето на Евангелието от Иоана ние се свързваме с космичните сили, които са били в действие в живота на Христа.
към текста >>

С четенето на Евангелието от Иоана ние се свързваме с космичните сили, които са били в действие в живота на Христа.
Когато четем някоя книга, ние се свързваме с автора, свързваме се с неговия душевен живот и получаваме нещо от него. Например, когато четем Исайя с любов, ние правим връзка с него и той ще ни тълкува смисъла на това, което е писал. Учителят прибавя, че от времето, когато е писал Исайя своята книга, досега са се минали хиляди години и той през това време е научил много неща. Той ще ни научи и на това, което е научил оттогаз насам. Също така, като четем Евангелието на Иоана, правим интимна връзка с Иоана, но не само с него, но и с Христа, защото словото на Христа преминава през цялото Евангелие. С четенето на Евангелието от Иоана ние се свързваме с космичните сили, които са били в действие в живота на Христа. За да се види от каква голяма важност е заниманието с евангелията, ще дам един пример. Веднъж Учителят каза в една беседа да следим каква идея ще се събуди в нас при наблюдаването на жълти цветя, сини, червени и пр. Всяко цвете в нас ще събуди особена идея. След тая беседа отидох при Учителя и в частен разговор му заговорих по повод на това упражнение. Той каза: "Такива упражнения имат значение.
към текста >>

В Откровението се говори за четирите животни - човек, лъв, телец и орел.
Пребъдвайте в мене и аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в мене." Нека кажем няколко думи за важността на работата върху Евангелието на Иоана. Евангелието на Иоана се смята като най-великата книга в историята на човечеството. Учителят я нарича Евангелие на Любовта. В Откровението се говори за четирите животни - човек, лъв, телец и орел. Окултната наука поставя следния паралел между четиримата евангелисти и четирите животни на Откровението: Матея счита като представител на човека, Марко - на лъва, Лука - на телеца и Иоана - на орела. Орелът е символ на висшия полет на Духа. Значи в Евангелието на Иоана е изразен висшият полет на Духа. Защо в това Евангелие Иоан е наречен "ученикът, когото обичаше Исус"? Този израз се споменава на много места в Евангелието.
към текста >>

Окултната наука поставя следния паралел между четиримата евангелисти и четирите животни на Откровението: Матея счита като представител на човека, Марко - на лъва, Лука - на телеца и Иоана - на орела.
Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в мене." Нека кажем няколко думи за важността на работата върху Евангелието на Иоана. Евангелието на Иоана се смята като най-великата книга в историята на човечеството. Учителят я нарича Евангелие на Любовта. В Откровението се говори за четирите животни - човек, лъв, телец и орел. Окултната наука поставя следния паралел между четиримата евангелисти и четирите животни на Откровението: Матея счита като представител на човека, Марко - на лъва, Лука - на телеца и Иоана - на орела. Орелът е символ на висшия полет на Духа. Значи в Евангелието на Иоана е изразен висшият полет на Духа. Защо в това Евангелие Иоан е наречен "ученикът, когото обичаше Исус"? Този израз се споменава на много места в Евангелието. Този израз има вътрешен, мистичен смисъл.
към текста >>

За да бъде по-живо свързването с Христа, хубаво е да си представи ученикът няколко сцени от живота на Христа: например разговора Му с Натанаила, сватбата в Кана Галилейска, разговора Му със самарянката при кладенеца, излекуването на болния при Овчата къпалня, нахранването на 5000 мъже с 5 хляба и 2 риби, излекуването на слепородения, възкресението на Лазаря, измиването нозете на учениците, Словото на Христа на Тайната вечеря, явяването на Христа на Мария след възкресението, разговора Му с Петра след възкресението и пр.
Така ще се прави, додето се стигне до края на главата. После ще се почне същото с втората глава и т.н., додето се стигне до края на Евангелието. Това ще вземе повече от една година. Чрез такова размишление ученикът ще вникне във вътрешния смисъл на думите, те ще станат живи за него, ще действуват дълбоко върху неговия ум, сърце, душа и дух. Тук ще дадем още няколко упътвания, за да се види как да се работи върху Евангелието на Иоана. За да бъде по-живо свързването с Христа, хубаво е да си представи ученикът няколко сцени от живота на Христа: например разговора Му с Натанаила, сватбата в Кана Галилейска, разговора Му със самарянката при кладенеца, излекуването на болния при Овчата къпалня, нахранването на 5000 мъже с 5 хляба и 2 риби, излекуването на слепородения, възкресението на Лазаря, измиването нозете на учениците, Словото на Христа на Тайната вечеря, явяването на Христа на Мария след възкресението, разговора Му с Петра след възкресението и пр. Много други сцени от живота на Христа ще си избере ученикът. Като спре съзнанието си върху тия сцени, ще се образува по-силна връзка с Христа, с вътрешния Му живот. Тия сцени ще минават пред мисловния поглед на ученика като живи картини и ще въздействуват върху душата на ученика. "Вселяването на Христа е един процес. Тогава чертите на Христа започват да се отразяват върху чертите на човека.
към текста >>

Много други сцени от живота на Христа ще си избере ученикът.
После ще се почне същото с втората глава и т.н., додето се стигне до края на Евангелието. Това ще вземе повече от една година. Чрез такова размишление ученикът ще вникне във вътрешния смисъл на думите, те ще станат живи за него, ще действуват дълбоко върху неговия ум, сърце, душа и дух. Тук ще дадем още няколко упътвания, за да се види как да се работи върху Евангелието на Иоана. За да бъде по-живо свързването с Христа, хубаво е да си представи ученикът няколко сцени от живота на Христа: например разговора Му с Натанаила, сватбата в Кана Галилейска, разговора Му със самарянката при кладенеца, излекуването на болния при Овчата къпалня, нахранването на 5000 мъже с 5 хляба и 2 риби, излекуването на слепородения, възкресението на Лазаря, измиването нозете на учениците, Словото на Христа на Тайната вечеря, явяването на Христа на Мария след възкресението, разговора Му с Петра след възкресението и пр. Много други сцени от живота на Христа ще си избере ученикът. Като спре съзнанието си върху тия сцени, ще се образува по-силна връзка с Христа, с вътрешния Му живот. Тия сцени ще минават пред мисловния поглед на ученика като живи картини и ще въздействуват върху душата на ученика. "Вселяването на Христа е един процес. Тогава чертите на Христа започват да се отразяват върху чертите на човека. Човек става поради това нежен към вас, обича ви.
към текста >>

Като спре съзнанието си върху тия сцени, ще се образува по-силна връзка с Христа, с вътрешния Му живот.
Това ще вземе повече от една година. Чрез такова размишление ученикът ще вникне във вътрешния смисъл на думите, те ще станат живи за него, ще действуват дълбоко върху неговия ум, сърце, душа и дух. Тук ще дадем още няколко упътвания, за да се види как да се работи върху Евангелието на Иоана. За да бъде по-живо свързването с Христа, хубаво е да си представи ученикът няколко сцени от живота на Христа: например разговора Му с Натанаила, сватбата в Кана Галилейска, разговора Му със самарянката при кладенеца, излекуването на болния при Овчата къпалня, нахранването на 5000 мъже с 5 хляба и 2 риби, излекуването на слепородения, възкресението на Лазаря, измиването нозете на учениците, Словото на Христа на Тайната вечеря, явяването на Христа на Мария след възкресението, разговора Му с Петра след възкресението и пр. Много други сцени от живота на Христа ще си избере ученикът. Като спре съзнанието си върху тия сцени, ще се образува по-силна връзка с Христа, с вътрешния Му живот. Тия сцени ще минават пред мисловния поглед на ученика като живи картини и ще въздействуват върху душата на ученика. "Вселяването на Христа е един процес. Тогава чертите на Христа започват да се отразяват върху чертите на човека. Човек става поради това нежен към вас, обича ви. Той може би няма да говори с вас, но в душата си ще се моли за вас и ще желае всячески да ви помогне.
към текста >>

При размишлението на отделни стихове от Евангелието на Иоана, освен че живо трябва да си представим сцени от живота на Христа, но трябва да направим нещо друго.
Когато Христос се докосне до вас, вие ще почнете да имате друго понятие за света и ще ви се открият известни методи, по които да живеете в света. Всеки ден четете Евангелието и размишлявайте върху него, мислете за Христа, Когото уверявам ви, че ще можете да си Го представите, стига в това отношение да постоянствувате. Възхищавайте се от търпението, което е имал, за да изнесе страданията на света. Като се въодушевявате от всичко това, Христос ще почне да се вселява във вас." Учителят Тия думи на Учителя показват какво значение дава Той на размишлението върху Христа и Евангелието. При размишлението на отделни стихове от Евангелието на Иоана, освен че живо трябва да си представим сцени от живота на Христа, но трябва да направим нещо друго. За да се образува по-силна връзка с Христа, ученикът съсредоточава своята мисъл върху качествата на Христа: Неговата любов, милосърдие, търпение, смирение, готовност да върши волята Божия, готовност за жертва и самоотричане, безстрашие и пр. Разбирането на вътрешния живот на Христа е най-важното средство за интимно свързване с Христа. Това е влизане във връзка с Неговото съзнание. Една от най-важните цели на размишлението върху Евангелието на Иоана е да се укрепява все повече връзката на ученика с Христа, за да почне Христовият дух да работи върху него. По този начин Христовият дух ще почне да се вселява в него.
към текста >>

Разбирането на вътрешния живот на Христа е най-важното средство за интимно свързване с Христа.
постоянствувате. Възхищавайте се от търпението, което е имал, за да изнесе страданията на света. Като се въодушевявате от всичко това, Христос ще почне да се вселява във вас." Учителят Тия думи на Учителя показват какво значение дава Той на размишлението върху Христа и Евангелието. При размишлението на отделни стихове от Евангелието на Иоана, освен че живо трябва да си представим сцени от живота на Христа, но трябва да направим нещо друго. За да се образува по-силна връзка с Христа, ученикът съсредоточава своята мисъл върху качествата на Христа: Неговата любов, милосърдие, търпение, смирение, готовност да върши волята Божия, готовност за жертва и самоотричане, безстрашие и пр. Разбирането на вътрешния живот на Христа е най-важното средство за интимно свързване с Христа. Това е влизане във връзка с Неговото съзнание. Една от най-важните цели на размишлението върху Евангелието на Иоана е да се укрепява все повече връзката на ученика с Христа, за да почне Христовият дух да работи върху него. По този начин Христовият дух ще почне да се вселява в него. Това е най-великото постижение, даже е необходимо условие за напредъка на ученика. Това е и главната цел на заниманието с Евангелието на Иоана.
към текста >>

Любовта на ученика ще става все по- възвишена, по-широка, по-чиста.
Има закон: "Човек каквото мисли, такъв става." При такава работа върху Евангелието на Иоана, като размишлява ученикът върху любовта, милосърдието, търпението и пр., тия добродетели ще почнат да се проявяват у него въз основа на този закон. Но, независимо от това, в случая действува по-важен фактор. Ученикът като мисли върху Христа, качествата на Христа ще преминават в ученика. Постепенно, чрез такава работа върху Евангелието, ученикът ще си измени характера, ще стане все по-добър проводник на любовта. Любовта на Христа ще почне да се прелива в ученика. Любовта на ученика ще става все по- възвишена, по-широка, по-чиста. Така ученикът ще се издигне до висшата проява на любовта. Чрез работа върху Евангелието на Иоана и свързването с Христа, умът и сърцето на човека се пречистват. Това създава условие за духовни постижения. Въздействието на Христа е не само върху ума, сърцето, душата и духа на ученика, но достига и до физическото му тяло и действува като лечебна сила. Не само човек ще се освободи по този начин от своите слабости, от низшите мисли и чувства, но ще се укрепи и физически.
към текста >>

Ще вземем друг пример, за да се види какъв е вътрешният живот на Христа.
Любовта на Христа е толкоз велика, че човек при сегашната степен на своето развитие не би могъл да я преживее. Тя би го стопила. И постепенно, заедно със своето повдигане, той ще се подготви да я разбере и приложи. Страданията са метод на разумната природа, чрез които човек префинява своята нервна система, за да стане тя издръжлива на силните вибрации на Божествената любов. Друг метод за това е размишлението върху Христа и идеите, изложени в Словото на Учителя. Ще вземем друг пример, за да се види какъв е вътрешният живот на Христа. Величието на Христа се вижда от думите, казани от Него на кръста: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще се опита да вникне в съзнанието на Христа. Друг пример. Когато Христос с учениците Си тръгнали веднъж за Ерусалим, в едно село не ги приели. Тогава двама от учениците Му казали: "Господи, искаш ли да речем да слезе огън от небето и да ги изтреби? " Христос казал: "Вие на кой сте дух, не знаете.
към текста >>

Значи новият човек ще се отличава със следното главно качество - той туря служенето на Бога над всичко в живота.
И тая любов, събудена в Лазаря, го е възкресила." В пета глава от Евангелието на Иоана е казано: "Не искам моята воля, но волята на Отца, Който ме е пратил." Като размишлява върху тия думи на Христа, пред ученика се отварят обширни хоризонти. От тия думи се вижда величието на света, в който живее съзнанието на Христа. За Него е важно да върши Волята Божия. Нали човек трябва да върви по стъпките на Христа! Значи новият човек ще се отличава със следното главно качество - той туря служенето на Бога над всичко в живота. Размишлението върху тия думи на Христа ще роди у ученика много други идеи: ще му стане ясно, че това е едничкият път, по който човечеството ще се издигне до истинския живот - живот на хармония, чистота, красота, разумност, братство, любов; ще се освободи от всички страдания, противоречия, ще строши всичките вериги на ограничението, тъмнината, невежеството. От този пример виждаме как от размишлението върху коя да е дума на Христа безброй идеи ще се нанизват една след друга в съзнанието на ученика. Христос след възкресението казва на Петра: "Симоне Ионов, любиш ли ме повече, отколкото ме любят тия? " Казва му Петър: "Господи, Ти знаеш, че Те обичам." Христос му казва: "Паси агънцата ми." Христос му казва да пасе овцете Му, когато Петър Му казва, че Го обича. От въпроса на Христа се вижда, че който иска да служи на Бога, трябва да има любов.
към текста >>

Размишлението върху тия думи на Христа ще роди у ученика много други идеи: ще му стане ясно, че това е едничкият път, по който човечеството ще се издигне до истинския живот - живот на хармония, чистота, красота, разумност, братство, любов; ще се освободи от всички страдания, противоречия, ще строши всичките вериги на ограничението, тъмнината, невежеството.
В пета глава от Евангелието на Иоана е казано: "Не искам моята воля, но волята на Отца, Който ме е пратил." Като размишлява върху тия думи на Христа, пред ученика се отварят обширни хоризонти. От тия думи се вижда величието на света, в който живее съзнанието на Христа. За Него е важно да върши Волята Божия. Нали човек трябва да върви по стъпките на Христа! Значи новият човек ще се отличава със следното главно качество - той туря служенето на Бога над всичко в живота. Размишлението върху тия думи на Христа ще роди у ученика много други идеи: ще му стане ясно, че това е едничкият път, по който човечеството ще се издигне до истинския живот - живот на хармония, чистота, красота, разумност, братство, любов; ще се освободи от всички страдания, противоречия, ще строши всичките вериги на ограничението, тъмнината, невежеството. От този пример виждаме как от размишлението върху коя да е дума на Христа безброй идеи ще се нанизват една след друга в съзнанието на ученика. Христос след възкресението казва на Петра: "Симоне Ионов, любиш ли ме повече, отколкото ме любят тия? " Казва му Петър: "Господи, Ти знаеш, че Те обичам." Христос му казва: "Паси агънцата ми." Христос му казва да пасе овцете Му, когато Петър Му казва, че Го обича. От въпроса на Христа се вижда, че който иска да служи на Бога, трябва да има любов. Само тогава ученикът ще има съдействието на небето, само тогава ще му се дадат всички условия за работа и неговата работа ще бъде резултатна.
към текста >>

Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Значи Христос е Истината, затова чрез познаване на Христа, на Бога, човек ще добие своята свобода.
Затова гласът на Христа е познат на човешката душа и когато тя се пробуди, следва този глас. После, ученикът може да разсъждава и върху думите на Христа, казани на самарянката: "Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и Истина. Защото таквиз иска Отец да бъдат поклонниците Му." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще дойде до идеята, че Духът е, Който създава формите. Човек трябва да излезе от робството на старите форми, които го оковават, и да служи на Бога с Любов, Мъдрост и Истина. Като размишлява ученикът върху думите на Христа в осма глава на Евангелието на Иоана: "И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни", много нови идеи ще се родят в съзнанието му. Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Значи Христос е Истината, затова чрез познаване на Христа, на Бога, човек ще добие своята свобода. Значи познаването на Христа е път към свобода. От тия думи на Христа идат други идеи в съзнанието на ученика. Значи целта на Христа е да влезе човек в живота на свободата. Христос иска свободни души. Защото само свободният човек може да прояви любовта.
към текста >>

Значи целта на Христа е да влезе човек в живота на свободата.
Човек трябва да излезе от робството на старите форми, които го оковават, и да служи на Бога с Любов, Мъдрост и Истина. Като размишлява ученикът върху думите на Христа в осма глава на Евангелието на Иоана: "И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни", много нови идеи ще се родят в съзнанието му. Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Значи Христос е Истината, затова чрез познаване на Христа, на Бога, човек ще добие своята свобода. Значи познаването на Христа е път към свобода. От тия думи на Христа идат други идеи в съзнанието на ученика. Значи целта на Христа е да влезе човек в живота на свободата. Христос иска свободни души. Защото само свободният човек може да прояви любовта. Христос посочва пътя към освобождение. Стиховете за размишление, които споменахме, са дадени, както казахме, само като примери. Обаче ученикът, като работи върху Евангелието на Иоана, ще намери във всеки стих голям материал за размишление.
към текста >>

Има периодичност в живота на човечеството.
Христос иска свободни души. Защото само свободният човек може да прояви любовта. Христос посочва пътя към освобождение. Стиховете за размишление, които споменахме, са дадени, както казахме, само като примери. Обаче ученикът, като работи върху Евангелието на Иоана, ще намери във всеки стих голям материал за размишление. Има периодичност в живота на човечеството. Има закон, според който това, което става, после се повтаря в по-горна октава. Ние видяхме в статията "На третия ден", че сватбата в Кана Галилейска ще се повтори в бъдеще в по-горна октава и ще се прояви в повдигане на славянството. Ще дам още няколко примера за това. Христос е излекувал слепородения. В бъдеще това ще се повтори с цялото човечество.
към текста >>

Защото всеки, който живее стария живот, е мъртъв.
Мария, като представителка на жената, представлява Любовта. Това може да се повтори в по-горна октава по следния начин. Тия човешки души, у които е пробудена любовта, първи ще влязат в общение с Христа, Той ще им се изяви. Ще дадем още един пример. Възкресението на Лазаря може да се повтори в по-горна октава с човечеството. Защото всеки, който живее стария живот, е мъртъв. Това се вижда от следните думи на Христа: "Иде час, когато всички, които са в гроба, ще чуят гласа на Сина человечески и ще излязат." В Евангелието има още много такива примери, за които може да се каже, че в бъдеще ще се повторят в по-горна октава. Характерно за размишлението е, че като дойде една идея, иде втора, трета и т.н., цяла верига от идеи идат. Това е, защото при размишление напреднали същества идват и ни учат от вътре и по този начин ние ще научим от вътре много неща, които не сме знаели дотогаз. Паралелно с проучването на евангелията трябва да върви проучването на Словото на Учителя.
към текста >>

НАГОРЕ

0.81555509567261