Търсене в текстове за 'Въглероден двуокис'

Той се съединява с органичните вещества в тъканите, извършва се един вид горене, при което крайни продукти на тази дисимилация на въглеводородите и тлъстините са въгледвуокис и вода, а на белтъчните вещества – пикочина, креатин, хипурна киселина.
Всъщност има два процеса на дишане: белодробно и тъканно. В белия дроб червените кръвни телца усвояват кислорода от приетия въздух. Тогава хемоглобинът, който съдържат, се превръща в оксихемоглобин. Червените кръвни телца пренасят навред из организма приетия кислород и той се усвоява от клетките в тъканите. За да се освободи топлина и други видове енергии, необходими на организма и неговата дейност, кислородът е нужен за окисляването на тъканите. Той се съединява с органичните вещества в тъканите, извършва се един вид горене, при което крайни продукти на тази дисимилация на въглеводородите и тлъстините са въгледвуокис и вода, а на белтъчните вещества – пикочина, креатин, хипурна киселина. Нека отбележим, че пак през стените на капилярите и алвеолите се изхвърлят в белодробната празнина въглероден двуокис и водни пари. Непрекъснато в организма се извършват паралелно два процеса: асимилация или градеж на тъканите и дисимилация или разрушението им. Обаче се забелязва един естествен вътрешен стремеж: при разрушаването на веществата да се получават най-малко отровни вещества в крайните продукти. При своята дисимилация белтъчните вещества на тъканите минават през ред междинни отровни продукти, каквито са пуриновите и ксантиновите основи, креатин, пикочна киселина, левкомаини и др., но тези междинни продукти чрез горене продължават да се разлагат – например пуриновите основи се превръщат в пикочна киселина, а тя изгаря в пикочина, докато креатининът – в креатин. Когато дишането не е дълбоко, няма и богат приток на кислород в кръвта и тъканите.
към текста >>

Нека отбележим, че пак през стените на капилярите и алвеолите се изхвърлят в белодробната празнина въглероден двуокис и водни пари.

В белия дроб червените кръвни телца усвояват кислорода от приетия въздух. Тогава хемоглобинът, който съдържат, се превръща в оксихемоглобин. Червените кръвни телца пренасят навред из организма приетия кислород и той се усвоява от клетките в тъканите. За да се освободи топлина и други видове енергии, необходими на организма и неговата дейност, кислородът е нужен за окисляването на тъканите. Той се съединява с органичните вещества в тъканите, извършва се един вид горене, при което крайни продукти на тази дисимилация на въглеводородите и тлъстините са въгледвуокис и вода, а на белтъчните вещества – пикочина, креатин, хипурна киселина. Нека отбележим, че пак през стените на капилярите и алвеолите се изхвърлят в белодробната празнина въглероден двуокис и водни пари. Непрекъснато в организма се извършват паралелно два процеса: асимилация или градеж на тъканите и дисимилация или разрушението им. Обаче се забелязва един естествен вътрешен стремеж: при разрушаването на веществата да се получават най-малко отровни вещества в крайните продукти. При своята дисимилация белтъчните вещества на тъканите минават през ред междинни отровни продукти, каквито са пуриновите и ксантиновите основи, креатин, пикочна киселина, левкомаини и др., но тези междинни продукти чрез горене продължават да се разлагат – например пуриновите основи се превръщат в пикочна киселина, а тя изгаря в пикочина, докато креатининът – в креатин. Когато дишането не е дълбоко, няма и богат приток на кислород в кръвта и тъканите. В такъв случай не става пълно горене и тогава междинните отровни продукти не се доразлагат; разбира се, част от тях се изхвърлят навън чрез урината и потта, но други се утаяват в тъканите и причиняват тяхното заболяване.
към текста >>

Въздухът не е само съвкупност от кислород, азот, малко количество въглероден двуокис, прах, а също и някои други химически елементи.

Но тъй като те не могат да слязат по-надoлу - отиват напред и затова при дълбокото вдишване най-напред се надува корема и после гърдите. А при издишването най-напред спада корема и тогава гърдите. Като дишате дълбоко, трябва да усещате вдигането и спадането на диафрагмата, която леко масажира стомаха, червата и другите вътрешни органи, а това е здравословно. Човек трябва да привикне към дълбоко дишане, като прави всеки ден по няколко упражнения. С течение на времето белите дробове ще свикнат през цялото денонощие да дишат дълбоко. Въздухът не е само съвкупност от кислород, азот, малко количество въглероден двуокис, прах, а също и някои други химически елементи. Той е проникнат и от прана, която на научен език сг нарича Жизнена сила, а на мистичен език - Божествен живот. Всичко е форма на Божествената мисъл, следователно и въздухът, също е проникнат от Божествената мисъл. Когато човек не участва с будно съзнание при дишането, т.е. не участва с мисълта си, той приема от въздуха главно кислорода, а в много по-слаба степен приема духовната му сила Какво е значението на праната за организма?
към текста >>

Ако това е така, трябва да приемем, че първоначалната атмосфера на Марс е съдържала в изобилие въглероден двуокис, както това е било и на Земята и върху Венера.

Каквато и суша да настане в дадена област, където има минерални извори, дебитът им не се променя, което говори, че те нямат отношение към другите външни водни източници, като дъждове, снегове и пр. Външните води са дошли отпосле, те са вторичните води. На Марс съществува същият процес: от глъбините на планетата бавно, но сигурно, водата, продукт на еволюционния процес на минералите, вече е изплувала в малки количества и е създала тъмните области на влагата. Чрез тази първична вода, Марс след ограбването се възражда за един напълно пълноценен живот, а не загива, както някои астрономи твърдят. Съвременните астрономи са стигнали до извода, че сходни планети имат еднакъв произход, преминават еднакъв път на развитие и се характеризират с еднакви първоначални атмосфери. Ако това е така, трябва да приемем, че първоначалната атмосфера на Марс е съдържала в изобилие въглероден двуокис, както това е било и на Земята и върху Венера. Обаче сега на Марс, този газ е почти изчезнал, най-вероятно по същия начин, както е изчезнал и от земната атмосфера, т. е. чрез разлагане. Не е известен друг механизъм, способен да разложи въглеродния двуокис на въглерод и кислород, освен фотосинтезата, която се осъществява в зелените растения от хлорофила. Въглеродът, съединявайки се с водата, е образувал първите органични вещества, а свободният кислород, необходим за живота, е останал в атмосферата. Следователно и на Марс е имало растения, вода и свободен кислород, като част от последния е използвана за тамошния живот, а друга се е съединявала с вещества от неговата повърхност, придавайки им червеникавия цвят, тъй характерен за тази планета.
към текста >>

Чрез тази първична вода, Марс след ограбването се възражда за един напълно пълноценен живот, а не загива, както някои астрономи твърдят. Съвременните астрономи са стигнали до извода, че сходни планети имат еднакъв произход, преминават еднакъв път на развитие и се характеризират с еднакви първоначални атмосфери. Ако това е така, трябва да приемем, че първоначалната атмосфера на Марс е съдържала в изобилие въглероден двуокис, както това е било и на Земята и върху Венера. Обаче сега на Марс, този газ е почти изчезнал, най-вероятно по същия начин, както е изчезнал и от земната атмосфера, т. е. чрез разлагане. Не е известен друг механизъм, способен да разложи въглеродния двуокис на въглерод и кислород, освен фотосинтезата, която се осъществява в зелените растения от хлорофила. Въглеродът, съединявайки се с водата, е образувал първите органични вещества, а свободният кислород, необходим за живота, е останал в атмосферата. Следователно и на Марс е имало растения, вода и свободен кислород, като част от последния е използвана за тамошния живот, а друга се е съединявала с вещества от неговата повърхност, придавайки им червеникавия цвят, тъй характерен за тази планета. Тъмните петна са ниски области от повърхността, където от глъбините на Марс се процеждат води, които дават възможност за развитие на растителен живот, подобен на този в полярните области на нашата планета, като лишеи, мъхове и други, способни да се развиват при подобни сурови условия. Друг факт, който подкрепя тезата за влага и растителност на Марс, е този, че температурата, измерена в по-тъмните долини, е значително по-висока, отколкото в светлите петна, които са пустини. Първичното влияние на Марс, според Саабей, е било изключително добро и благородно, защото в неговото създаване и оформяне са взели участие Небесните образувания от съзвездието Овен, които носят защита на слабите и онеправданите.
към текста >>

Когато у някого кръвообращението не става правилно, в кръвта на този човек се намира въглерод във вид на въглероден двуокис и я прави „нечиста“.

Тях някои автори наричат с думата „стихии“. По-конкретно на кои от познатите химически елементи отговарят те, тъй като тези четири същности не бива да се разбират буквално, а се считат като основа на темпераментите и натурите. Учителят: На огъня отговаря кислородът, на водата - водородът, на въздуха - азотът, на земята - въглеродът. Когато се каже огън, вода, въздух, земя, трябва да се разбират градивните елементи, както и основните свойства на кислорода, водорода, азота и въглерода. У хората на нашата земя често се забелязва недостиг, а други път излишък на някои от посочените елементи. Когато у някого кръвообращението не става правилно, в кръвта на този човек се намира въглерод във вид на въглероден двуокис и я прави „нечиста“. Това „замърсяване“ на кръвта не може да се установи експериментално и затова медиците отричат, че може да се живее с нечиста кръв. Противоречието тук е само привидно, защото чуждите замърсяващи кръвта вещества са във формата на флуиди, които не може да се отделят и да се видят от изследователя. Когато електричните и магнетичните енергии у някой не текат правилно, в нервната система се натрупва излишък от азот. Тогава се явява „подпушване“ и човекът често заспива. При работа или при разговор той бива винаги нападан от едно сънно състояние.
към текста >>

Щом това е така, трябва да приемем, че първоначалната атмосфера на Марс е съдържала въглероден двуокис в изобилие, както това е било и на Земята, както това се установява и на Венера.

И на Марс съществува подобен процес: от глъбините на тази Планета бавно, но сигурно водата от еволюционния процес на минералите изплува в малки количества, създавайки тези тъмни области (области на влагата), тази първична вода. Марс бавно, но сигурно се възражда след ограбването и ще се възроди напълно за един пълноценен живот. Марс не загива, както някои астрономи мислят. Някога на Марс, както вече отбелязахме, е имало много вода и въздух, но при катастрофата чудовищната гравитационна сила на Черното слънце ги е привлякла, а с това и животът там е угаснал. За атмосферата на Марс съвременните астрономи стигат до много правилен извод, според който Планети, сходни помежду си, имат и еднакъв произход, преминават един път на развитие и се характеризират с еднакви първоначални атмосфери. Щом това е така, трябва да приемем, че първоначалната атмосфера на Марс е съдържала въглероден двуокис в изобилие, както това е било и на Земята, както това се установява и на Венера. А този газ е почти изчезнал на Марс. Това трябва да е станало по същия начин, по който е изчезнал и от земната атмосфера, т.е. чрез разлагане. Ние не познаваме друг механизъм, който да е способен да разложи въглеродния двуокис на въглерод и кислород, освен фотосинтезата, която създава хлорофил в зелените растения. Въглеродът, съединявайки се с водата, е образувал първите органични вещества, а свободният кислород е останал в атмосферата.
към текста >>

За атмосферата на Марс съвременните астрономи стигат до много правилен извод, според който Планети, сходни помежду си, имат и еднакъв произход, преминават един път на развитие и се характеризират с еднакви първоначални атмосфери. Щом това е така, трябва да приемем, че първоначалната атмосфера на Марс е съдържала въглероден двуокис в изобилие, както това е било и на Земята, както това се установява и на Венера. А този газ е почти изчезнал на Марс. Това трябва да е станало по същия начин, по който е изчезнал и от земната атмосфера, т.е. чрез разлагане. Ние не познаваме друг механизъм, който да е способен да разложи въглеродния двуокис на въглерод и кислород, освен фотосинтезата, която създава хлорофил в зелените растения. Въглеродът, съединявайки се с водата, е образувал първите органични вещества, а свободният кислород е останал в атмосферата. Именно поради това в атмосферата на Земята се съдържа кислород, който е необходим за живота. Следователно и на Марс е имало растения, вода и свободен кислород, като част от него е подкрепяла живота там, а друга част се е съединила с веществата от неговата повърхност, давайки им онзи червеникав цвят, който е така характерен за тази Планета. Тъмните петна са снижения на неговата повърхност, в които от глъбините на Марс се процеждат води, влага, за която трябва да приемем, че дава възможност за развитие на растения и живот. Засега тези растения са подобни на растящите в полярните и студени области на нашата Планета (поради по-суровия климат там), като лишеи, мъхове и други, способни да се развиват при такива условия.
към текста >>