Търсене в текстове за 'Видове живот'

22. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят така излага влиянието на геометрията върху психичния живот на човека: „Всяка наука подбужда към дейност определена група от душевни сили и способности, действа върху известни мозъчни центрове, упражнява влияние върху човешките мисли и чувства.
Геометрията ще се изучава, като се почне от цялото и се дойде до елементите. А в старото училище се почва от елементите и се идва до цялото. Изкуството, художественият елемент трябва да се преплита най-тясно в обучението по математика: това обучение ще се свърже с рисуване, приказки, песни, игри, игри-приказки, драматизации и пр. В това отношение е ценна опитността на Виолино Примо с децата, изложена в неговите съчинения. Той запознава децата със смятане чрез игри, приказки и пр. Учителят така излага влиянието на геометрията върху психичния живот на човека: „Всяка наука подбужда към дейност определена група от душевни сили и способности, действа върху известни мозъчни центрове, упражнява влияние върху човешките мисли и чувства. Геометричните фигури са символи на живите сили в природата. Запознаването с тия символи на геометрията упражнява отлично влияние върху човека. Чрез геометрията едно неразположение може да се превърне в разположение. Всяка права линия упражнява психично влияние върху човека. Затова, когато човек е неразположен, нека да се занимава с геометрия.
към текста >>

При изучаване историята трябва да се спрат децата повече върху живота на благородни характери, върху личности с висок морал и себеотрицание.
Множество въпроси ще възникват във връзка с детския труд. И много от тях имат допирни точки с историята и географията. Например отглеждането на царевицата ще стане причина детето да научи, че тя е пренесена от Америка. Тогава то ще се заинтересува, как е станало това, каква е тая страна, от където е пренесена царевицата и пр. В първите три отделения историята ще се учи повече във вид на разкази, на събития, приказки, легенди и пр., които могат да дадат известно понятие за духа на културата, на епохата. При изучаване историята трябва да се спрат децата повече върху живота на благородни характери, върху личности с висок морал и себеотрицание. Историята ще се преподава по такъв начин, че чрез нея да не се сее омраза против никой народ, а напротив, тя да допринесе за сближението им. Новата култура ще бъде култура на сближение на народите; не култура на взаимно съперничество, а култура на международно сътрудничество. Максим Горки казва: „Онова, което детето трябва да знае преди всичко, то е да му се представи човечеството във вид на едно единствено всемирно семейство, на което членовете все повече се сближават вследствие на стремежите им към доброто.”[2] При географията отначало ще се изхожда от родинознанието. Най-първо ще се учи околността, в която детето живее, ще се начертае карта на околностите и пр.
към текста >>

И същите отношения - сътрудничество, солидарност, взаимопомощ, които съществуват в едно семейство, трябва да съществуват и в живота на цялото човечество.
От кое трябва да се изхожда при събуждане на любов към родината и към цялото човечество? Учителят казва: „За развитието на любов към родината и човечеството трябва да се изхожда от семейството.” На детето семейството е познато, позната е и любовта на членовете на едно семейство един към друг, познато е, каква е взаимопомощта в едно семейство. Ще му се изтъкне, че народът е едно голямо семейство, и каквито са отношенията в семейството, такива трябва да бъдат отношенията между членовете на един народ. Детето това ще го разбере. После ще му се каже, че има едно още по-голямо семейство - цялото човечество. И същите отношения - сътрудничество, солидарност, взаимопомощ, които съществуват в едно семейство, трябва да съществуват и в живота на цялото човечество. Астрономия Тя може да се учи от първи клас и то във връзка с наблюдението на небето. Чрез такива наблюдения децата ще установят, че движението на целия звезден свят е от изток към запад около полярната звезда. Децата ще проследят изгрева на звездите, движението им по небесния път и залеза им. Те ще видят при наблюдения през разни месеци и часове, че звездите подобно на слънцето изгряват и залязват.
към текста >>

От друга страна, те ще се практикуват не като нещо чуждо на живота, в който детето е поставено, но във връзка с реалните нужди на неговия живот например, във връзка с нуждата от кошници при детския труд в градината; във връзка с нуждата да се подвързват книгите в класната или общо-училищната библиотека и пр.
Изучаването на химия, физика и минералогия може да почне от III клас. Ръчен труд Той може да почне от II клас. Децата могат да се упражняват в кошничарство, плетачество, книговезство, дърводелство и пр. Но тези отрасли ще се изучават не с цел да придобие детето професионална сръчност и умение, но главно за общообразователни цели. От друга страна, те ще се практикуват не като нещо чуждо на живота, в който детето е поставено, но във връзка с реалните нужди на неговия живот например, във връзка с нуждата от кошници при детския труд в градината; във връзка с нуждата да се подвързват книгите в класната или общо-училищната библиотека и пр. * * * Детският труд не трябва да бъде еднообразен. За да бъде разнообразен, в първите години детето ще работи най-лек труд и после ще премине към труд, при който се изискват по-голяма воля и умение. Значи, детето няма да повтаря всяка година един и същи вид труд. Второ средство, за да се внесе разнообразие в неговия труд, е следното: през първите учебни години то, естествено е че ще обръща своето внимание, ще насочи своя интерес към известен вид явления в природата, които съответстват на степента на неговото съзнание и наблюдателност.
към текста >>

В по-горните отделения и класове то ще изучи същите видове явления в по-научни форми.
Детският труд не трябва да бъде еднообразен. За да бъде разнообразен, в първите години детето ще работи най-лек труд и после ще премине към труд, при който се изискват по-голяма воля и умение. Значи, детето няма да повтаря всяка година един и същи вид труд. Второ средство, за да се внесе разнообразие в неговия труд, е следното: през първите учебни години то, естествено е че ще обръща своето внимание, ще насочи своя интерес към известен вид явления в природата, които съответстват на степента на неговото съзнание и наблюдателност. То ще учи този кръг от явления. В по-горните отделения и класове то ще изучи същите видове явления в по-научни форми. От друга страна тогава вниманието му ще се насочи и към такива явления и въпроси във връзка с труда, които не са привличали неговото внимание по-рано. Значи интересът му ще се разшири. * * * Някои учители, които са изучили педагогичните идеи на Учителя, са се опитали да приложат някои от тях в своите училища. Те са работили в светлината на неговите педагогически идеи.
към текста >>

Те са се стараели да осъществят, до колкото е възможно при днешните условия, при днешната училищна програма, училището-живот, за което тъй много говори Учителят.
* * * Някои учители, които са изучили педагогичните идеи на Учителя, са се опитали да приложат някои от тях в своите училища. Те са работили в светлината на неговите педагогически идеи. Между другото, например те са приложили детския труд в цветната, зеленчукова и плодна градина и то не като механичен труд, а при онова ново отношение към природата, за което говори Учителят. Тук ще приведем педагогичната опитност на някои учители, които са работили с учениците си в градината по указанията, по методите на Учителя и са имали красиви резултати. Те са се стараели да осъществят, до колкото е възможно при днешните условия, при днешната училищна програма, училището-живот, за което тъй много говори Учителят. И виждаме по техните резултати, каква обнова, радост и творчество ражда това училище-живот. Първо ще приведем опитността на учителя А.П.Н. Ето какво разказва той: „В с. Ребърково, Врачанска област, бях учител през 1921 - 23 и 1931-35 учебни години, директор - гл.
към текста >>

И виждаме по техните резултати, каква обнова, радост и творчество ражда това училище-живот.
Някои учители, които са изучили педагогичните идеи на Учителя, са се опитали да приложат някои от тях в своите училища. Те са работили в светлината на неговите педагогически идеи. Между другото, например те са приложили детския труд в цветната, зеленчукова и плодна градина и то не като механичен труд, а при онова ново отношение към природата, за което говори Учителят. Тук ще приведем педагогичната опитност на някои учители, които са работили с учениците си в градината по указанията, по методите на Учителя и са имали красиви резултати. Те са се стараели да осъществят, до колкото е възможно при днешните условия, при днешната училищна програма, училището-живот, за което тъй много говори Учителят. И виждаме по техните резултати, каква обнова, радост и творчество ражда това училище-живот. Първо ще приведем опитността на учителя А.П.Н. Ето какво разказва той: „В с. Ребърково, Врачанска област, бях учител през 1921 - 23 и 1931-35 учебни години, директор - гл. учител на пълно развито основно народно училище.
към текста >>

Така детето живее с живота на природата, преживявайки нейното заспиване, пробуждане и разцвет.
Грижеха се за тях и ги обичаха като свои собствени деца. Отглеждаха ги с любов. И, разбира се, в тях изчезна желанието да ги късат, за да не им причиняват страдание. Градината стана място за приложение на труда, за наблюдение, за отмора и възпитание. Детето през четирите годишни времена работеше на двора, градината и полето и следеше всички промени, които стават в природата. Така детето живее с живота на природата, преживявайки нейното заспиване, пробуждане и разцвет. Детето е наклонно да одухотворява всичко: за него всичко е живо, чувства, мисли, говори, изпитва радост и болка! И ние се стараехме да не подценим това детско разбиране и преживяване. В живота на природата има взаимност, единство и допълване. Детето посажда дръвчето, грижи се за него. То расте, цъфти и се отблагодарява със сочен и вкусен плод.
към текста >>

В живота на природата има взаимност, единство и допълване.
Градината стана място за приложение на труда, за наблюдение, за отмора и възпитание. Детето през четирите годишни времена работеше на двора, градината и полето и следеше всички промени, които стават в природата. Така детето живее с живота на природата, преживявайки нейното заспиване, пробуждане и разцвет. Детето е наклонно да одухотворява всичко: за него всичко е живо, чувства, мисли, говори, изпитва радост и болка! И ние се стараехме да не подценим това детско разбиране и преживяване. В живота на природата има взаимност, единство и допълване. Детето посажда дръвчето, грижи се за него. То расте, цъфти и се отблагодарява със сочен и вкусен плод. Пчеличките бръмчат и кацат на цветовете като сватбари, и птиченце вие там гнездо и го чисти от вредители. Детето се прониква от съзнанието за разумността и единството на единния живот в природата. Такова съзнание в детето пробужда в него усет, че и то е неразривно свързано с целокупния живот на природата.
към текста >>

Детето се прониква от съзнанието за разумността и единството на единния живот в природата.
И ние се стараехме да не подценим това детско разбиране и преживяване. В живота на природата има взаимност, единство и допълване. Детето посажда дръвчето, грижи се за него. То расте, цъфти и се отблагодарява със сочен и вкусен плод. Пчеличките бръмчат и кацат на цветовете като сватбари, и птиченце вие там гнездо и го чисти от вредители. Детето се прониква от съзнанието за разумността и единството на единния живот в природата. Такова съзнание в детето пробужда в него усет, че и то е неразривно свързано с целокупния живот на природата. Така в детето се пробужда състрадание към увяхналото цвете или неполятото дръвче, и това ще го подбуди към услуги, състрадание, милост и помощ - жива и дейна. А щом детето прояви помощ към растението и животното, то ще прояви такава и към себеподобните си, изразена в другарство, приятелство, вежливост и обич. В училищния двор в с. Ребърково малките птички свикнаха с децата.
към текста >>

Такова съзнание в детето пробужда в него усет, че и то е неразривно свързано с целокупния живот на природата.
В живота на природата има взаимност, единство и допълване. Детето посажда дръвчето, грижи се за него. То расте, цъфти и се отблагодарява със сочен и вкусен плод. Пчеличките бръмчат и кацат на цветовете като сватбари, и птиченце вие там гнездо и го чисти от вредители. Детето се прониква от съзнанието за разумността и единството на единния живот в природата. Такова съзнание в детето пробужда в него усет, че и то е неразривно свързано с целокупния живот на природата. Така в детето се пробужда състрадание към увяхналото цвете или неполятото дръвче, и това ще го подбуди към услуги, състрадание, милост и помощ - жива и дейна. А щом детето прояви помощ към растението и животното, то ще прояви такава и към себеподобните си, изразена в другарство, приятелство, вежливост и обич. В училищния двор в с. Ребърково малките птички свикнаха с децата. Не само лястовички и врабци, но и една червеношийка си сви гнездо на една круша само на 1 метър до терасата.
към текста >>

А щом детето прояви помощ към растението и животното, то ще прояви такава и към себеподобните си, изразена в другарство, приятелство, вежливост и обич.
То расте, цъфти и се отблагодарява със сочен и вкусен плод. Пчеличките бръмчат и кацат на цветовете като сватбари, и птиченце вие там гнездо и го чисти от вредители. Детето се прониква от съзнанието за разумността и единството на единния живот в природата. Такова съзнание в детето пробужда в него усет, че и то е неразривно свързано с целокупния живот на природата. Така в детето се пробужда състрадание към увяхналото цвете или неполятото дръвче, и това ще го подбуди към услуги, състрадание, милост и помощ - жива и дейна. А щом детето прояви помощ към растението и животното, то ще прояви такава и към себеподобните си, изразена в другарство, приятелство, вежливост и обич. В училищния двор в с. Ребърково малките птички свикнаха с децата. Не само лястовички и врабци, но и една червеношийка си сви гнездо на една круша само на 1 метър до терасата. Децата наблюдаваха, как тя си построи гнезденце, снесе яйчица и лежеше да ги мъти. По-пълно наблюдение на такъв обект и по-добро съжителство между децата и горските птички ние не можем да очакваме!
към текста >>

Примерът, който дава животът на кошера, се използва нагледно.
По-пълно наблюдение на такъв обект и по-добро съжителство между децата и горските птички ние не можем да очакваме! Дойдоха обаче ученици от друго училище и през обеда проявиха друга обхода с нашата малка приятелка - и тя ни напусна. Нашата градина не би била пълна, ако не поставихме и пчелин. Пчелите и оплождането на овощните дървета са неразделни. Пчелният кошер и училището-кошер си приличат. Примерът, който дава животът на кошера, се използва нагледно. Училището прояви грижи със засаждане на горски поройни места с медоносна акация, детелина и еспарзет. Опознаване с живота на пчелите има и стопански придобивки: един овощарски район като нашия се нуждае от много пчелни кошери, от които всяко домакинство има нужда. От работата в училищните градини ние минавахме и към полето: пролет почиствахме ливадите от суха горска шума, нивите - от плевели, дръвчетата в градините от сухи клони, гъсенични семена и гнезда, а горските извори изчиствахме от нападалата шума, тиня и настилахме с камъчета. Направихме и един извор на чешма край многолюден път. Дадохме начало за залесяване на цяла местност с борчета и смесен лес.
към текста >>

Опознаване с живота на пчелите има и стопански придобивки: един овощарски район като нашия се нуждае от много пчелни кошери, от които всяко домакинство има нужда.
Нашата градина не би била пълна, ако не поставихме и пчелин. Пчелите и оплождането на овощните дървета са неразделни. Пчелният кошер и училището-кошер си приличат. Примерът, който дава животът на кошера, се използва нагледно. Училището прояви грижи със засаждане на горски поройни места с медоносна акация, детелина и еспарзет. Опознаване с живота на пчелите има и стопански придобивки: един овощарски район като нашия се нуждае от много пчелни кошери, от които всяко домакинство има нужда. От работата в училищните градини ние минавахме и към полето: пролет почиствахме ливадите от суха горска шума, нивите - от плевели, дръвчетата в градините от сухи клони, гъсенични семена и гнезда, а горските извори изчиствахме от нападалата шума, тиня и настилахме с камъчета. Направихме и един извор на чешма край многолюден път. Дадохме начало за залесяване на цяла местност с борчета и смесен лес. Изравнихме място - поляна за детско игрище край р. Искър в с.
към текста >>

Ученикът трябва да я намери сред гората, да я разпознае между многото видове в широколистния лес, между многото едновидови да подбере най-хубавия екземпляр по стебло и коренна система, което заключава по терена, дето расте, клончетата и разположението им и тяхното развитие /на всяко клонче съответства коренче/.
Изброяването на лехи, дръвчета, клончета, цветни листа са естествените обекти за начеващите по смятане. Тегленето на плодове и зеленчуци и измерването на дължини и лица е нагледност при запознаване и опериране с мерки и теглилки, както и обзавеждането на малко сметководство при домакинството на трапезарията дава възможност за приложение на смятане и аритметика. Обилието на природни обекти в така разнообразната околност и училищния двор дават възможност за подбиране на подходящи комплекси при обучението и възпитанието. Ето някои: 1. Изкопаване на гнездо за посаждане на круша-дивачка, която заедно с много други, е донесена от гората. Ученикът трябва да я намери сред гората, да я разпознае между многото видове в широколистния лес, между многото едновидови да подбере най-хубавия екземпляр по стебло и коренна система, което заключава по терена, дето расте, клончетата и разположението им и тяхното развитие /на всяко клонче съответства коренче/. Отбелязва положението на дръвчето по посоките на хоризонта, та при посаждането да се спази това разположение /особено северната посока, откъдето дървото се развива по-слабо/, което е необходимо за правилното поставяне на новото посаждане, за да се прихване и вегетира правилно. Поставяне колче от южната страна, за което се привързва фиданката, за да се държи в отвесно положение и изправят кривините, ако има такива. Окопаване, поливане през сухите летни месеци, замазване на раните с дървесен восък за запазване стъблото от засъхване и изпаряване. Облагородяване на укрепналото вече дърво на другата година с поставяне питомни присадки: на пъпка през май или август, или с калемче през април. И пак грижи за растежа и отправяне на соковете в питомния филиз, създаване на питомната корона.
към текста >>

Обаче, непосредствено животът на фиданката се използва за наблюдение и образователни цели:
В ранна пролет фиданките се окопават, покрива се с пръст насъбрания през зимата сняг за повече влага. Варосва се стъблото, като предварително се изрязват счупените клони и засъхналите клончета. През лятото се прекопава, чисти и полива, а есен стъблото се намазва с вар и смес за запазване от гризачи. През зимата се предпазва от многото натрупан сняг, за да не се счупват клоните от неговата тежест. Дотук трудово-стопанска дейност. Обаче, непосредствено животът на фиданката се използва за наблюдение и образователни цели: Рисува се тя в ранна пролет, когато е само напъпила. Фиданката е гола, без лятното облекло. Обръща се внимание и създава интерес симетричното разположение на клончетата в развитието на короната, като се обясняват скритите съзнателни сили, които действат в растението, проектират се в клоните. Последните се разполагат сферично или пирамидално и пр., за да се осветляват правилно. Подчертават се цветните и листни пъпки, които се разпознават по своята форма.
към текста >>

Пускат се учениците на групи и единично /по-смелите/ из гората със задача: да се разпознаят гнездата на птичите обитатели по формата и определяне видовете дървета, където обичат да гнездят.
По същия начин се култивират и другите стопански училищни отрасли: цветя, зеленчуци, семена и варива, лози и декоративни - виещи се дървета и храсти. 2. Излет до близката гора в околността. Излизане в строй и маршови песни из селото. Ход-движение по неравен терен, по склон: бавно, на пръсти, с широки крачки; провиране под нависналите клони, прескачане през урвички, катерене по стръмни склонове и скали. В подножието на гората се пее и вика и се получава „ехо”, което се обяснява. Пускат се учениците на групи и единично /по-смелите/ из гората със задача: да се разпознаят гнездата на птичите обитатели по формата и определяне видовете дървета, където обичат да гнездят. Да се представят листа от всички видове дървесни родове в леса или разпознаване на видовете по кората, клончетата, листата, откриване на главни посоки на хоризонта по дънерите на дърветата /по мъховете/, разпознаване на птиците и др. горски животни по техните гласове; по стъпките да се определи миналото животно или по оставения тор; да се съберат интересни минерали и др. находки; при сигнал всички на общ сбор на посочена поляна. Какъв разнообразен интерес, колко катерене, лутане, пробиране, търсене, събиране и как връзките на групите тичат, донасят, отнасят намереното, откритото и предават нареждания за по-дълбокото навлизане в гората за интересна находка. А там и тогава всичко е интересно като в приказките.
към текста >>

Да се представят листа от всички видове дървесни родове в леса или разпознаване на видовете по кората, клончетата, листата, откриване на главни посоки на хоризонта по дънерите на дърветата /по мъховете/, разпознаване на птиците и др.
2. Излет до близката гора в околността. Излизане в строй и маршови песни из селото. Ход-движение по неравен терен, по склон: бавно, на пръсти, с широки крачки; провиране под нависналите клони, прескачане през урвички, катерене по стръмни склонове и скали. В подножието на гората се пее и вика и се получава „ехо”, което се обяснява. Пускат се учениците на групи и единично /по-смелите/ из гората със задача: да се разпознаят гнездата на птичите обитатели по формата и определяне видовете дървета, където обичат да гнездят. Да се представят листа от всички видове дървесни родове в леса или разпознаване на видовете по кората, клончетата, листата, откриване на главни посоки на хоризонта по дънерите на дърветата /по мъховете/, разпознаване на птиците и др. горски животни по техните гласове; по стъпките да се определи миналото животно или по оставения тор; да се съберат интересни минерали и др. находки; при сигнал всички на общ сбор на посочена поляна. Какъв разнообразен интерес, колко катерене, лутане, пробиране, търсене, събиране и как връзките на групите тичат, донасят, отнасят намереното, откритото и предават нареждания за по-дълбокото навлизане в гората за интересна находка. А там и тогава всичко е интересно като в приказките. По едно време се надават викове от една група, и връзката донася, че е открита катеричка.
към текста >>

горски животни по техните гласове; по стъпките да се определи миналото животно или по оставения тор; да се съберат интересни минерали и др.
Излизане в строй и маршови песни из селото. Ход-движение по неравен терен, по склон: бавно, на пръсти, с широки крачки; провиране под нависналите клони, прескачане през урвички, катерене по стръмни склонове и скали. В подножието на гората се пее и вика и се получава „ехо”, което се обяснява. Пускат се учениците на групи и единично /по-смелите/ из гората със задача: да се разпознаят гнездата на птичите обитатели по формата и определяне видовете дървета, където обичат да гнездят. Да се представят листа от всички видове дървесни родове в леса или разпознаване на видовете по кората, клончетата, листата, откриване на главни посоки на хоризонта по дънерите на дърветата /по мъховете/, разпознаване на птиците и др. горски животни по техните гласове; по стъпките да се определи миналото животно или по оставения тор; да се съберат интересни минерали и др. находки; при сигнал всички на общ сбор на посочена поляна. Какъв разнообразен интерес, колко катерене, лутане, пробиране, търсене, събиране и как връзките на групите тичат, донасят, отнасят намереното, откритото и предават нареждания за по-дълбокото навлизане в гората за интересна находка. А там и тогава всичко е интересно като в приказките. По едно време се надават викове от една група, и връзката донася, че е открита катеричка. Всички се насочват натам.
към текста >>

Излетите из околността, горите, планината, катеренето по скали и дървета, опознаване на горските полезни и вредни обитатели по видове, закрила на полезните и запазване от вредните, както и опознаване водния спорт и богатството на реките е тясно съчетано със стопанския бит на селото и училището, и при горната дейност на групи, класове и общо се изработва чувството за обществена отговорност - братска и сестринска, на по-стария и можещия към по-слабия.
В природата явленията и съжителствата на природните царства са неразривно съчетани и непрекъснати, взаимно допълващи се. До III клас детето работи повече по памет. Паметта е хранилище на детските представи и колкото детето разполага с повече пълни и разнообразни образни представи от конкретния и жив мир на окръжаващата среда, възприети по възможност с повече усетни органи, толкова повече неговото съзнание се обогатява и то расте умствено и духовно. Обучението, поставено при горната обстановка и придобивано чрез посочените методи, дава широка възможност за придобиване на това живо вътрешно богатство от представи и понятия. За това спомагаше и обучението на открито в училищния двор на отделни паралелки, на полето, в гората, при реката, за която цел често се излизаше с цялото училище и се минаваха и цели учебни дни сред природата, в досег и непосредствена близост с изучаваните обекти. Излетите из околността, горите, планината, катеренето по скали и дървета, опознаване на горските полезни и вредни обитатели по видове, закрила на полезните и запазване от вредните, както и опознаване водния спорт и богатството на реките е тясно съчетано със стопанския бит на селото и училището, и при горната дейност на групи, класове и общо се изработва чувството за обществена отговорност - братска и сестринска, на по-стария и можещия към по-слабия. И при тази линия на живот и обучение спонтанно и дейно се проявява другарството, обичта, любовта. Колко случаи има на спасени деца от удавяне, при които акт нито спасителят се провъзгласява за герой, нито спасеният трябва да прояви вечна признателност; колко деца са спасени от ухапване от влечуги, от жилене на оси и стършели, от изплашени или разярени животни. Училищната общност се прелива в извънучилищния живот и тече естествено и непрекъснато по улиците на селището, в полето и гората. Придобитото отвън се обработваше, систематизираше и утвърждаваше в учебните часове в класната стая, разкази, писмени работи, рисунки, скици, диаграми, сбирки, изложби и др. Хубавите рисунки се поставяха в рамки и украсяваха стените на класните стаи и коридорите, а на края на учебната година уреждахме обща изложба на картини, писмени работи, диаграми на приходите от училищните градини по години, разходваното в трапезарията; излагаха се карти и скици на местности; нашият хоризонт, модели на същия и цели географски пространства.
към текста >>

И при тази линия на живот и обучение спонтанно и дейно се проявява другарството, обичта, любовта.
До III клас детето работи повече по памет. Паметта е хранилище на детските представи и колкото детето разполага с повече пълни и разнообразни образни представи от конкретния и жив мир на окръжаващата среда, възприети по възможност с повече усетни органи, толкова повече неговото съзнание се обогатява и то расте умствено и духовно. Обучението, поставено при горната обстановка и придобивано чрез посочените методи, дава широка възможност за придобиване на това живо вътрешно богатство от представи и понятия. За това спомагаше и обучението на открито в училищния двор на отделни паралелки, на полето, в гората, при реката, за която цел често се излизаше с цялото училище и се минаваха и цели учебни дни сред природата, в досег и непосредствена близост с изучаваните обекти. Излетите из околността, горите, планината, катеренето по скали и дървета, опознаване на горските полезни и вредни обитатели по видове, закрила на полезните и запазване от вредните, както и опознаване водния спорт и богатството на реките е тясно съчетано със стопанския бит на селото и училището, и при горната дейност на групи, класове и общо се изработва чувството за обществена отговорност - братска и сестринска, на по-стария и можещия към по-слабия. И при тази линия на живот и обучение спонтанно и дейно се проявява другарството, обичта, любовта. Колко случаи има на спасени деца от удавяне, при които акт нито спасителят се провъзгласява за герой, нито спасеният трябва да прояви вечна признателност; колко деца са спасени от ухапване от влечуги, от жилене на оси и стършели, от изплашени или разярени животни. Училищната общност се прелива в извънучилищния живот и тече естествено и непрекъснато по улиците на селището, в полето и гората. Придобитото отвън се обработваше, систематизираше и утвърждаваше в учебните часове в класната стая, разкази, писмени работи, рисунки, скици, диаграми, сбирки, изложби и др. Хубавите рисунки се поставяха в рамки и украсяваха стените на класните стаи и коридорите, а на края на учебната година уреждахме обща изложба на картини, писмени работи, диаграми на приходите от училищните градини по години, разходваното в трапезарията; излагаха се карти и скици на местности; нашият хоризонт, модели на същия и цели географски пространства. Излагахме в коридорите и екземпляри от зеленчуковата градина, овощната и опитното поле изложби на плодове - едри и сочни, сортовете на местните лозя, стрък 11/2 м добре развита бамя и житен стрък от 42 братя с 90 до 120 зърна, добит по лехова култура.
към текста >>

Колко случаи има на спасени деца от удавяне, при които акт нито спасителят се провъзгласява за герой, нито спасеният трябва да прояви вечна признателност; колко деца са спасени от ухапване от влечуги, от жилене на оси и стършели, от изплашени или разярени животни.
Паметта е хранилище на детските представи и колкото детето разполага с повече пълни и разнообразни образни представи от конкретния и жив мир на окръжаващата среда, възприети по възможност с повече усетни органи, толкова повече неговото съзнание се обогатява и то расте умствено и духовно. Обучението, поставено при горната обстановка и придобивано чрез посочените методи, дава широка възможност за придобиване на това живо вътрешно богатство от представи и понятия. За това спомагаше и обучението на открито в училищния двор на отделни паралелки, на полето, в гората, при реката, за която цел често се излизаше с цялото училище и се минаваха и цели учебни дни сред природата, в досег и непосредствена близост с изучаваните обекти. Излетите из околността, горите, планината, катеренето по скали и дървета, опознаване на горските полезни и вредни обитатели по видове, закрила на полезните и запазване от вредните, както и опознаване водния спорт и богатството на реките е тясно съчетано със стопанския бит на селото и училището, и при горната дейност на групи, класове и общо се изработва чувството за обществена отговорност - братска и сестринска, на по-стария и можещия към по-слабия. И при тази линия на живот и обучение спонтанно и дейно се проявява другарството, обичта, любовта. Колко случаи има на спасени деца от удавяне, при които акт нито спасителят се провъзгласява за герой, нито спасеният трябва да прояви вечна признателност; колко деца са спасени от ухапване от влечуги, от жилене на оси и стършели, от изплашени или разярени животни. Училищната общност се прелива в извънучилищния живот и тече естествено и непрекъснато по улиците на селището, в полето и гората. Придобитото отвън се обработваше, систематизираше и утвърждаваше в учебните часове в класната стая, разкази, писмени работи, рисунки, скици, диаграми, сбирки, изложби и др. Хубавите рисунки се поставяха в рамки и украсяваха стените на класните стаи и коридорите, а на края на учебната година уреждахме обща изложба на картини, писмени работи, диаграми на приходите от училищните градини по години, разходваното в трапезарията; излагаха се карти и скици на местности; нашият хоризонт, модели на същия и цели географски пространства. Излагахме в коридорите и екземпляри от зеленчуковата градина, овощната и опитното поле изложби на плодове - едри и сочни, сортовете на местните лозя, стрък 11/2 м добре развита бамя и житен стрък от 42 братя с 90 до 120 зърна, добит по лехова култура. Диаграма за увеличение броя на ученическата библиотека и прочетени книги, изработени предмети и модели по ръчна работа и моделиране.
към текста >>

Училищната общност се прелива в извънучилищния живот и тече естествено и непрекъснато по улиците на селището, в полето и гората.
Обучението, поставено при горната обстановка и придобивано чрез посочените методи, дава широка възможност за придобиване на това живо вътрешно богатство от представи и понятия. За това спомагаше и обучението на открито в училищния двор на отделни паралелки, на полето, в гората, при реката, за която цел често се излизаше с цялото училище и се минаваха и цели учебни дни сред природата, в досег и непосредствена близост с изучаваните обекти. Излетите из околността, горите, планината, катеренето по скали и дървета, опознаване на горските полезни и вредни обитатели по видове, закрила на полезните и запазване от вредните, както и опознаване водния спорт и богатството на реките е тясно съчетано със стопанския бит на селото и училището, и при горната дейност на групи, класове и общо се изработва чувството за обществена отговорност - братска и сестринска, на по-стария и можещия към по-слабия. И при тази линия на живот и обучение спонтанно и дейно се проявява другарството, обичта, любовта. Колко случаи има на спасени деца от удавяне, при които акт нито спасителят се провъзгласява за герой, нито спасеният трябва да прояви вечна признателност; колко деца са спасени от ухапване от влечуги, от жилене на оси и стършели, от изплашени или разярени животни. Училищната общност се прелива в извънучилищния живот и тече естествено и непрекъснато по улиците на селището, в полето и гората. Придобитото отвън се обработваше, систематизираше и утвърждаваше в учебните часове в класната стая, разкази, писмени работи, рисунки, скици, диаграми, сбирки, изложби и др. Хубавите рисунки се поставяха в рамки и украсяваха стените на класните стаи и коридорите, а на края на учебната година уреждахме обща изложба на картини, писмени работи, диаграми на приходите от училищните градини по години, разходваното в трапезарията; излагаха се карти и скици на местности; нашият хоризонт, модели на същия и цели географски пространства. Излагахме в коридорите и екземпляри от зеленчуковата градина, овощната и опитното поле изложби на плодове - едри и сочни, сортовете на местните лозя, стрък 11/2 м добре развита бамя и житен стрък от 42 братя с 90 до 120 зърна, добит по лехова култура. Диаграма за увеличение броя на ученическата библиотека и прочетени книги, изработени предмети и модели по ръчна работа и моделиране. Скици на изворите в местността и облагородяването им, броят на посадените и облагородени дръвчета и работата през всички годишни времена.
към текста >>

Музиката играеше голяма роля в нашия училищен живот.
Скици на изворите в местността и облагородяването им, броят на посадените и облагородени дръвчета и работата през всички годишни времена. Уреждахме седмичен ученически другарски час, в който се четяха хубавите писмени работи от самите автори, разказваха придобивките в нашия дом-училище, декламираха, пееха хорово, сола и дуети, разказваха диалози, предлагаха се и се обмисляха нови начинания. Другарският час ставаше по паралелки и общ за училището. Най-хубавото пък се сумираше и изнасяше в забави и утра за пред родителите и гражданите. При тези забави учители, ученици и родители образуваха една общност; родителите се радваха на постиженията на децата си; показваше се постигнатото в училището; родители и учители разменяха мисли за подпомагане на по-бавно възприемащи деца. Музиката играеше голяма роля в нашия училищен живот. За всяка детска възраст и проява има музика, има песен. Песните за първоначалното училище са предметни и интуитивни. За детето всичко в природата е живо, то го одухотворява. Учениците пееха много и винаги на групи, по класове и цялото училище. За създаване на весело настроение, за премахване умората, досадата, за илюстрация и вживяване ние пеехме.
към текста >>

Тя е неразделна при обучението в училището-живот.
За детето всичко в природата е живо, то го одухотворява. Учениците пееха много и винаги на групи, по класове и цялото училище. За създаване на весело настроение, за премахване умората, досадата, за илюстрация и вживяване ние пеехме. Пеехме в началото, в средата и в края на урока, часа или деня, според случая и нуждата. Музиката озонира психиката, обединява душата, повишава духа, динамизира волята. Тя е неразделна при обучението в училището-живот. В природата всичко живее, движи се и пее. Пеем и ние. Пеем и маршируваме, пеем и играем, пеем и работим, пеем и рисуваме, съчиняваме и пеем. За задълбочаване на детската самоинициатива и обединяване на между класните сили и способности на учениците създадохме ученически стенен-художествен вестник. Кръстихме го „Ученическо огледало”, защото в него действително се оглеждат детските способности и прояви: език, стил, изложение, мисъл, преценка, чистота, краснопис, наблюдателност, схватливост - това проличава от статиите.
към текста >>

Наблюдавайки живота, който дава сила на семето, така дребно и нищожно, да кълни, прорасне в коренче и стъбло, неговото развиване в стъбло, клончета, пъпки, листа, цвят и плод; участието на слънцето чрез светлината за проява на скритите сили в семето, на влагата; значението на почвата като среда за посаждане и укореняване; на въздуха и неговото участие при асимилацията; заспиването есен, зимният сън, пролетното пробуждане и вегетацията през лятото.
Поставяше се цветна рисунка - името на вестника. Първата статия се написваше винаги от учител, а междините се попълваха от картинки, ребуси, гатанки и поговорки. Излагаше се на определено място на стената. Прочиташе се от добри четци в другарския час. Идеята за Бога е всеобхватна. Наблюдавайки живота, който дава сила на семето, така дребно и нищожно, да кълни, прорасне в коренче и стъбло, неговото развиване в стъбло, клончета, пъпки, листа, цвят и плод; участието на слънцето чрез светлината за проява на скритите сили в семето, на влагата; значението на почвата като среда за посаждане и укореняване; на въздуха и неговото участие при асимилацията; заспиването есен, зимният сън, пролетното пробуждане и вегетацията през лятото. Те виждаха и чувстваха, как се заражда, пробужда скритият живот непосредствено под техните грижи и очи. Виждаха, как животът се проявява в разни форми: треви, дървета, цветя, зеленчуци и семена, преминава от една форма в друга. У тях се заражда мисълта, подпомогнати от нас, че животът е мощен, един и неделим. Навсякъде ние ги водехме да видят този един, велик скъп и неделим живот - неделим по проява, взаимност и среда. Това ги навежда на мисълта за вечния извор на живота, Великото Разумно Начало в света.
към текста >>

Те виждаха и чувстваха, как се заражда, пробужда скритият живот непосредствено под техните грижи и очи.
Първата статия се написваше винаги от учител, а междините се попълваха от картинки, ребуси, гатанки и поговорки. Излагаше се на определено място на стената. Прочиташе се от добри четци в другарския час. Идеята за Бога е всеобхватна. Наблюдавайки живота, който дава сила на семето, така дребно и нищожно, да кълни, прорасне в коренче и стъбло, неговото развиване в стъбло, клончета, пъпки, листа, цвят и плод; участието на слънцето чрез светлината за проява на скритите сили в семето, на влагата; значението на почвата като среда за посаждане и укореняване; на въздуха и неговото участие при асимилацията; заспиването есен, зимният сън, пролетното пробуждане и вегетацията през лятото. Те виждаха и чувстваха, как се заражда, пробужда скритият живот непосредствено под техните грижи и очи. Виждаха, как животът се проявява в разни форми: треви, дървета, цветя, зеленчуци и семена, преминава от една форма в друга. У тях се заражда мисълта, подпомогнати от нас, че животът е мощен, един и неделим. Навсякъде ние ги водехме да видят този един, велик скъп и неделим живот - неделим по проява, взаимност и среда. Това ги навежда на мисълта за вечния извор на живота, Великото Разумно Начало в света. За съзнаване зависимостта на живота в градините и полето от атмосферата, направихме метеорологическа училищна станция На специален разграфен лист се нанасяха промените по барометъра, термометъра, ветропоказателя, облачността и падналите валежи.
към текста >>

Виждаха, как животът се проявява в разни форми: треви, дървета, цветя, зеленчуци и семена, преминава от една форма в друга.
Излагаше се на определено място на стената. Прочиташе се от добри четци в другарския час. Идеята за Бога е всеобхватна. Наблюдавайки живота, който дава сила на семето, така дребно и нищожно, да кълни, прорасне в коренче и стъбло, неговото развиване в стъбло, клончета, пъпки, листа, цвят и плод; участието на слънцето чрез светлината за проява на скритите сили в семето, на влагата; значението на почвата като среда за посаждане и укореняване; на въздуха и неговото участие при асимилацията; заспиването есен, зимният сън, пролетното пробуждане и вегетацията през лятото. Те виждаха и чувстваха, как се заражда, пробужда скритият живот непосредствено под техните грижи и очи. Виждаха, как животът се проявява в разни форми: треви, дървета, цветя, зеленчуци и семена, преминава от една форма в друга. У тях се заражда мисълта, подпомогнати от нас, че животът е мощен, един и неделим. Навсякъде ние ги водехме да видят този един, велик скъп и неделим живот - неделим по проява, взаимност и среда. Това ги навежда на мисълта за вечния извор на живота, Великото Разумно Начало в света. За съзнаване зависимостта на живота в градините и полето от атмосферата, направихме метеорологическа училищна станция На специален разграфен лист се нанасяха промените по барометъра, термометъра, ветропоказателя, облачността и падналите валежи. Тези белези се сумираха по месеци и се установяваха заключения, полезни за местното селско стопанство и земеделските култури.
към текста >>

У тях се заражда мисълта, подпомогнати от нас, че животът е мощен, един и неделим.
Прочиташе се от добри четци в другарския час. Идеята за Бога е всеобхватна. Наблюдавайки живота, който дава сила на семето, така дребно и нищожно, да кълни, прорасне в коренче и стъбло, неговото развиване в стъбло, клончета, пъпки, листа, цвят и плод; участието на слънцето чрез светлината за проява на скритите сили в семето, на влагата; значението на почвата като среда за посаждане и укореняване; на въздуха и неговото участие при асимилацията; заспиването есен, зимният сън, пролетното пробуждане и вегетацията през лятото. Те виждаха и чувстваха, как се заражда, пробужда скритият живот непосредствено под техните грижи и очи. Виждаха, как животът се проявява в разни форми: треви, дървета, цветя, зеленчуци и семена, преминава от една форма в друга. У тях се заражда мисълта, подпомогнати от нас, че животът е мощен, един и неделим. Навсякъде ние ги водехме да видят този един, велик скъп и неделим живот - неделим по проява, взаимност и среда. Това ги навежда на мисълта за вечния извор на живота, Великото Разумно Начало в света. За съзнаване зависимостта на живота в градините и полето от атмосферата, направихме метеорологическа училищна станция На специален разграфен лист се нанасяха промените по барометъра, термометъра, ветропоказателя, облачността и падналите валежи. Тези белези се сумираха по месеци и се установяваха заключения, полезни за местното селско стопанство и земеделските култури. Ние свикнахме с тази станция, и тя стана едно необходимо училищно стопанско помагало.
към текста >>

Навсякъде ние ги водехме да видят този един, велик скъп и неделим живот - неделим по проява, взаимност и среда.
Идеята за Бога е всеобхватна. Наблюдавайки живота, който дава сила на семето, така дребно и нищожно, да кълни, прорасне в коренче и стъбло, неговото развиване в стъбло, клончета, пъпки, листа, цвят и плод; участието на слънцето чрез светлината за проява на скритите сили в семето, на влагата; значението на почвата като среда за посаждане и укореняване; на въздуха и неговото участие при асимилацията; заспиването есен, зимният сън, пролетното пробуждане и вегетацията през лятото. Те виждаха и чувстваха, как се заражда, пробужда скритият живот непосредствено под техните грижи и очи. Виждаха, как животът се проявява в разни форми: треви, дървета, цветя, зеленчуци и семена, преминава от една форма в друга. У тях се заражда мисълта, подпомогнати от нас, че животът е мощен, един и неделим. Навсякъде ние ги водехме да видят този един, велик скъп и неделим живот - неделим по проява, взаимност и среда. Това ги навежда на мисълта за вечния извор на живота, Великото Разумно Начало в света. За съзнаване зависимостта на живота в градините и полето от атмосферата, направихме метеорологическа училищна станция На специален разграфен лист се нанасяха промените по барометъра, термометъра, ветропоказателя, облачността и падналите валежи. Тези белези се сумираха по месеци и се установяваха заключения, полезни за местното селско стопанство и земеделските култури. Ние свикнахме с тази станция, и тя стана едно необходимо училищно стопанско помагало. /При засяване, разораване, сеитба, беритба, коситба, ръсене на лозята и др.
към текста >>

Това ги навежда на мисълта за вечния извор на живота, Великото Разумно Начало в света.
Наблюдавайки живота, който дава сила на семето, така дребно и нищожно, да кълни, прорасне в коренче и стъбло, неговото развиване в стъбло, клончета, пъпки, листа, цвят и плод; участието на слънцето чрез светлината за проява на скритите сили в семето, на влагата; значението на почвата като среда за посаждане и укореняване; на въздуха и неговото участие при асимилацията; заспиването есен, зимният сън, пролетното пробуждане и вегетацията през лятото. Те виждаха и чувстваха, как се заражда, пробужда скритият живот непосредствено под техните грижи и очи. Виждаха, как животът се проявява в разни форми: треви, дървета, цветя, зеленчуци и семена, преминава от една форма в друга. У тях се заражда мисълта, подпомогнати от нас, че животът е мощен, един и неделим. Навсякъде ние ги водехме да видят този един, велик скъп и неделим живот - неделим по проява, взаимност и среда. Това ги навежда на мисълта за вечния извор на живота, Великото Разумно Начало в света. За съзнаване зависимостта на живота в градините и полето от атмосферата, направихме метеорологическа училищна станция На специален разграфен лист се нанасяха промените по барометъра, термометъра, ветропоказателя, облачността и падналите валежи. Тези белези се сумираха по месеци и се установяваха заключения, полезни за местното селско стопанство и земеделските култури. Ние свикнахме с тази станция, и тя стана едно необходимо училищно стопанско помагало. /При засяване, разораване, сеитба, беритба, коситба, ръсене на лозята и др. селяните се допитват до нашия училищен оракул/.
към текста >>

За съзнаване зависимостта на живота в градините и полето от атмосферата, направихме метеорологическа училищна станция На специален разграфен лист се нанасяха промените по барометъра, термометъра, ветропоказателя, облачността и падналите валежи.
Те виждаха и чувстваха, как се заражда, пробужда скритият живот непосредствено под техните грижи и очи. Виждаха, как животът се проявява в разни форми: треви, дървета, цветя, зеленчуци и семена, преминава от една форма в друга. У тях се заражда мисълта, подпомогнати от нас, че животът е мощен, един и неделим. Навсякъде ние ги водехме да видят този един, велик скъп и неделим живот - неделим по проява, взаимност и среда. Това ги навежда на мисълта за вечния извор на живота, Великото Разумно Начало в света. За съзнаване зависимостта на живота в градините и полето от атмосферата, направихме метеорологическа училищна станция На специален разграфен лист се нанасяха промените по барометъра, термометъра, ветропоказателя, облачността и падналите валежи. Тези белези се сумираха по месеци и се установяваха заключения, полезни за местното селско стопанство и земеделските култури. Ние свикнахме с тази станция, и тя стана едно необходимо училищно стопанско помагало. /При засяване, разораване, сеитба, беритба, коситба, ръсене на лозята и др. селяните се допитват до нашия училищен оракул/. Чрез него учениците - дежурни се практикуват на ежедневно, системно, точно наблюдение, записване и систематизиране, който труд ги подготвя към научен труд и начин за придобиване знания чрез опит.
към текста >>

За култивиране на обществени чувства, ред, точност, изпълнителност, услужливост, другарство и обществен живот, покрай другарския час, дружествен живот в туристическа, въздържателна, библиотечна, хорова и др.
Тези белези се сумираха по месеци и се установяваха заключения, полезни за местното селско стопанство и земеделските култури. Ние свикнахме с тази станция, и тя стана едно необходимо училищно стопанско помагало. /При засяване, разораване, сеитба, беритба, коситба, ръсене на лозята и др. селяните се допитват до нашия училищен оракул/. Чрез него учениците - дежурни се практикуват на ежедневно, системно, точно наблюдение, записване и систематизиране, който труд ги подготвя към научен труд и начин за придобиване знания чрез опит. За култивиране на обществени чувства, ред, точност, изпълнителност, услужливост, другарство и обществен живот, покрай другарския час, дружествен живот в туристическа, въздържателна, библиотечна, хорова и др. секции, ние създадохме ученическа трапезария на началата: без просия и подаяния. За тази цел чрез временна общинска трудова работа възрастните ни оградиха един училищен парцел от 1200 м. Ние го почистихме, парцелирахме, прекопахме и посадихме. Направихме порта, затърнихме за предпазване от домашни птици и доведохме речна вода. Ежегодно обработвахме и култивирахме: зеленчуци, окопни варива и др.
към текста >>

Училище-живот!
В трапезарията идват и събраните суми от коледуване, лазаруване и пр. начинания: суми от продадени кошници от училищния върбалак и пр. С каква радост и охота децата остават на общите обеди! Детето на бедния и богатия, на учения и простия, силното и слабото рамо до рамо работят, събират, готвят, сервират, пеят, молят се и се хранят. По-пълна общност ние не можем да постигнем! Училище-живот! Какъв простор за опознаване, услуги, взаимност, помощ, взаимодействие, другарство, допир - дейна любов, лаборатория, в която детето влиза цяло, шлифова, оглажда и изработва себе си, своя характер като член на детското общество. Така дойдохме до едно училище без кражба и лъжа, понеже изключихме условията за тяхната проява. Свободното и индивидуално възпитание даде възможност за пълно опознаване на учениците от учителите и взаимното опознаване на учениците; правилно развиване на детските заложби, желан успех, и училище без простъпки, сбиване, скараване и немирства. Между учениците имаше взаимна любов и уважение, а учителят се чувстваше като възрастен брат. В с.
към текста >>

Така възпитава детския образователен труд - училището сред природата, живото училище или училището-живот.
Разправяли си уроците, почвайки от най-силните по отделения ученици до най-последния. По четене, вероучение, естествознание, отечество и др. вземали и нови уроци, предавани от най-силните ученици и, когато им оставало време, по покана на най-влиятелните, оставяли книгите, донасяли домашни съдове и поливали наред цветята и посадените дръвчета, както сме правили и друг път. Три дни наред! „За да не свари учителят нещо не в ред” - казвали помежду си те. Така възпитава детския образователен труд - училището сред природата, живото училище или училището-живот. За най-важно в училищния живот поставяме общението между учителя и душите на учениците - едно вътрешно общение, преливане на живот. Това го имаше в нашето училище. И това най-много причиняваше радостната и светла атмосфера в училището. Постоянно да държиш в съзнанието си учениците, както майка носи младенеца в своята утроба. Всяка ученическа проява на прилежание, постоянство, растеж, укрепване в добродетели ни беше главният източник на радост.
към текста >>

За най-важно в училищния живот поставяме общението между учителя и душите на учениците - едно вътрешно общение, преливане на живот.
По четене, вероучение, естествознание, отечество и др. вземали и нови уроци, предавани от най-силните ученици и, когато им оставало време, по покана на най-влиятелните, оставяли книгите, донасяли домашни съдове и поливали наред цветята и посадените дръвчета, както сме правили и друг път. Три дни наред! „За да не свари учителят нещо не в ред” - казвали помежду си те. Така възпитава детския образователен труд - училището сред природата, живото училище или училището-живот. За най-важно в училищния живот поставяме общението между учителя и душите на учениците - едно вътрешно общение, преливане на живот. Това го имаше в нашето училище. И това най-много причиняваше радостната и светла атмосфера в училището. Постоянно да държиш в съзнанието си учениците, както майка носи младенеца в своята утроба. Всяка ученическа проява на прилежание, постоянство, растеж, укрепване в добродетели ни беше главният източник на радост. Селото, обаче, живее като една общност.
към текста >>

Факторите за провеждане и организиране на живота в едно селище - училище, читалище, кооперация и община - хармонизираха своите усилия в едно взаимодействие за създаване на едно образцово село, каквото то стана;
2. Построихме читалищен салон със сцена и 120 стола в етажа на училищната сграда; 3. Организирахме вечерни и неделни народни четения и народен университет с три седмични сказка; 4. Устроихме агрономически и други курсове. Селяните привикнаха до такава степен да посещават редовно, че всяка беседа и на всяко време можеше да се изнесе в Ребърково, стига да зазвъни училищният звънец и прикани за посещение; 5. Организирахме кооперацията. Факторите за провеждане и организиране на живота в едно селище - училище, читалище, кооперация и община - хармонизираха своите усилия в едно взаимодействие за създаване на едно образцово село, каквото то стана; Учениците от училището влизаха в читалището, а от там в кооперацията. Придобитото в училището укрепваше в читалището, пренасяше се в домовете, а от там на полето. Това наше дело се оцени и отвън. За да се види непосредствено постигнатото в училището, през пролетта на 1935 г. стана околийска учителска конференция на Мездренската учебна околия в Ребърково.
към текста >>

Тъй ги учех и за животните.
Щом то расте, значи живее. То има и чувствителност, както и ние чувстваме нещата. Кой чувства? Живият човек! И учех ги, че и дърветата имат душа. Тъй ги учех и за животните. На екскурзия постепенно ги научих да не късат цветята. Имаха си цветна градина в училището. Поливахме цветята, но не ги късахме. Казвах им: „Това цвете дали ще се радва на нас? ” Никога не говорех на децата, че те трябва да се отнасят така с цветята или че не трябва да се карат помежду си.
към текста >>

23. 20. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

В момент на най-голямо отчаяние и обезсмисляне на живота, той е видял Христа и оттогава тръгнал в света да проповядва.
Второто, което иде, е следното: Готовите души през тази епоха ще станат способни да виждат Христа, ще влизат в общение с Него. Не в материалния свят, но чрез етерното и астралното ясновидство, тези хора ще влязат в общение с Христа. Виждането на Христа е велик момент. И сега това е възможно, но в бъдеще ще става в по-голям мащаб. Индусът Саду Сундар Синг като младеж се е колебал коя религия да приеме. В момент на най-голямо отчаяние и обезсмисляне на живота, той е видял Христа и оттогава тръгнал в света да проповядва. И сега той е жив, като държи сказки из целия свят. Идвал е и в България и е държал сказки в евангелската църква. На него Христос му се е явил и му е казал така: "Иди и работи за мен." От този момент той станал съвсем друг човек, изпълнен с мир, радост и блаженство. В тази епоха и от 1950 г. нататък много хора ще могат да видят Христа и да говорят с Него.
към текста >>

За основа на живота ще се тури Любовта.
Ще се сбъднат думите, които Христос е казал: "Едно стадо и един пастир." Лично на мен веднъж Учителят ми каза: "В бъдеще ще има една единна религия за цялото човечество, по цялото земно кълбо. Тази религия ще бъде езотерическото Християнство. То ще бъде мировата религия." Окултизмът иде да докаже значението и мисията на Христа. Всички народи ще признаят Христа, ще Го оценят и приемат. За основа на живота ще се тури Любовта. Един пример. Пеню Киров е първият ученик на Учителя. Той беше и най-напредналият ученик. Веднъж, на Богоявление, в Бургас, той се разхождал край брега, когато хвърлили кръста в морето. Той видял един необикновено чист, спретнат, светъл и красив човек, но облечен бедно и бос.
към текста >>

И второ - хубаво е всеки ден човек да прочита нещо от Евангелието, със сърце, пълно с благодарност и размисъл върху живота на Христа.
Веднъж Учителят каза така: "Тези упражнения, които давам сега, ще ви дадат една микроскопическа придобивка, но ако човек иска да направи грамадна крачка в своето развитие, тогава непременно трябва в своето размишление, молитва, да тури Христа. За да стане това, нужни са две неща. Първо - любов към Христа, едно вътрешно отношение към Него. Силна връзка можеш да имаш с човека, когото обичаш. Ако имаш любов към Христа, връзката ще е силна и тогава Неговият Дух започва да работи в тебе. И второ - хубаво е всеки ден човек да прочита нещо от Евангелието, със сърце, пълно с благодарност и размисъл върху живота на Христа. Едно механическо отношение не помага. Трябва съзнателно, с вяра и любов да направим връзка с Христа. Аз препоръчвам всеки ден да се прочитат десет стиха от Евангелието, да се размишлява за Христа и да си представяте Неговия лик. Този портрет в салона не е истинският, но е най-близко до Него. Представянето образа на Христа да се придружава с молитва към Него.
към текста >>

"Огън ще слезе на земята, да изгори всички нечистотии, всички лоши мисли и чувства на хората; ще остане само идейното, красивото в тях и те ще започнат нов живот, живот на любов и знание, на истинска свобода." Това се отнася за онези, които ще бъдат готови, когато дойде този момент.
Христос казва: "Отец ми живее в мене и аз в Него." Следователно, обичате ли Христа, ще обичате и Неговия Отец. Христос и днес съществува, и днес живее. Той казва: "Отивам да ви приготвя място." Това показва, че Той отива там, дето има жилище за Него. Щом има жилище за Него, Той има грижа и за Своите ближни. Христос е дошъл на земята именно за това, за да избави човечеството от неестественото положение, в което се намира." "Огън ще слезе на земята, да изгори всички нечистотии, всички лоши мисли и чувства на хората; ще остане само идейното, красивото в тях и те ще започнат нов живот, живот на любов и знание, на истинска свобода." Това се отнася за онези, които ще бъдат готови, когато дойде този момент. Една група хора ще приемат новата вълна, ще влязат в новите условия на живота, а други, които не са готови, ще чакат друга епоха. Затова Христос казва, че тези, които са готови, ще приемат това учение. Тъй че, в началото няма всички хора да влязат в шестата раса. Не е лесно човек да надрасне личния живот, да влезе в космичната любов. Той трябва да бъде готов да приеме тази любов.
към текста >>

Една група хора ще приемат новата вълна, ще влязат в новите условия на живота, а други, които не са готови, ще чакат друга епоха.
Христос и днес съществува, и днес живее. Той казва: "Отивам да ви приготвя място." Това показва, че Той отива там, дето има жилище за Него. Щом има жилище за Него, Той има грижа и за Своите ближни. Христос е дошъл на земята именно за това, за да избави човечеството от неестественото положение, в което се намира." "Огън ще слезе на земята, да изгори всички нечистотии, всички лоши мисли и чувства на хората; ще остане само идейното, красивото в тях и те ще започнат нов живот, живот на любов и знание, на истинска свобода." Това се отнася за онези, които ще бъдат готови, когато дойде този момент. Една група хора ще приемат новата вълна, ще влязат в новите условия на живота, а други, които не са готови, ще чакат друга епоха. Затова Христос казва, че тези, които са готови, ще приемат това учение. Тъй че, в началото няма всички хора да влязат в шестата раса. Не е лесно човек да надрасне личния живот, да влезе в космичната любов. Той трябва да бъде готов да приеме тази любов. Границата между инволюцията и еволюцията е идването на Христа.
към текста >>

Не е лесно човек да надрасне личния живот, да влезе в космичната любов.
Христос е дошъл на земята именно за това, за да избави човечеството от неестественото положение, в което се намира." "Огън ще слезе на земята, да изгори всички нечистотии, всички лоши мисли и чувства на хората; ще остане само идейното, красивото в тях и те ще започнат нов живот, живот на любов и знание, на истинска свобода." Това се отнася за онези, които ще бъдат готови, когато дойде този момент. Една група хора ще приемат новата вълна, ще влязат в новите условия на живота, а други, които не са готови, ще чакат друга епоха. Затова Христос казва, че тези, които са готови, ще приемат това учение. Тъй че, в началото няма всички хора да влязат в шестата раса. Не е лесно човек да надрасне личния живот, да влезе в космичната любов. Той трябва да бъде готов да приеме тази любов. Границата между инволюцията и еволюцията е идването на Христа. Христос е трансформатор, защото право при Бога човек не може да отиде без Христа. Ще вземем един пример. Слънчевата енергия иде от слънцето, но ако не се трансформира от дванадесетте пояса, които обикалят земята, тя е толкова мощна, че човекът, засегнат от тази първична слънчева енергия, би изгорял.
към текста >>

Той плака за еврейския народ, който изгуби благоприятните условия на живота.
Тази Христова сила обновява напълно ума, сърцето, душата и духа на човека. Христос казва: "Молете се на Господа на жетвата да изпрати работници." (Жетвата са човешките души, цялото човечество.) От невидимия свят трябва да се пратят работници, които ще се вселят в готовите души и ще работят чрез тях. Значи истинските работници са горе - светлите души. Те повдигат готовите души тук, на земята, за благото на света. Защо Христос плака? Той плака за еврейския народ, който изгуби благоприятните условия на живота. На друго място Учителят казва, че Христос е плакал и за цялото човечество, което не е готово още да приеме Царството Божие. Учителят обяснява колко видове плач има. Първо, човек плаче при големите страдания, при безизходно положение. Втори вид плач е, когато се покайва и трето, когато човек получи отгоре посвещение на Бога, на духовното, когато получи една нова светлина. При това човек получава и една радост, блаженство.
към текста >>

Учителят обяснява колко видове плач има.
Значи истинските работници са горе - светлите души. Те повдигат готовите души тук, на земята, за благото на света. Защо Христос плака? Той плака за еврейския народ, който изгуби благоприятните условия на живота. На друго място Учителят казва, че Христос е плакал и за цялото човечество, което не е готово още да приеме Царството Божие. Учителят обяснява колко видове плач има. Първо, човек плаче при големите страдания, при безизходно положение. Втори вид плач е, когато се покайва и трето, когато човек получи отгоре посвещение на Бога, на духовното, когато получи една нова светлина. При това човек получава и една радост, блаженство. Тогава заплаква, но не от скръб, а от преливане на чашата - той не може да издържи това небесно състояние. И четвърти вид плач има, когато човек заплаква от жал за другите.
към текста >>

24. 22. Ученик (Продължение) - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато срещне пречки и страдания в живота си, той проявява злоба и омраза.
Първата фаза е на старозаветния човек, втората - на новозаветния, третата - на праведния и четвъртата фаза - на ученика. Старозаветният човек, това е коренът на дървото; новозаветният - стъблото, праведният - цветовете и ученикът - плодовете. Като казваме човек на Стария завет, не разбираме само човек, който е живял преди Христа, но човек с известна степен на съзнание. Кой човек е старозаветен? - Човек, който се стреми да трупа богатства и то за лични цели. Когато срещне пречки и страдания в живота си, той проявява злоба и омраза. Такива хора ги имало по-рано, има ги и сега. Новозаветният човек, като срещне страдания, се разколебава и изкушава. По времето на Христа повечето хора са били новозаветни. Праведен е пък онзи човек, който се стреми към правдата, но не знае метода за постигането й. От друга страна, той не се е освободил от известни лични елементи.
към текста >>

Като говорим за любовта, трябва да знаем, че има няколко вида любов - животинска, човешка, ангелска и Божествена.
Като работи с любовта, той добива светлина на ума и разбира мъдростта. Понеже той гледа винаги през очите на любовта, в него царува мир и радост. Той разбира причините на всички неща, тъй като има знание и светлина. Радостта на ученика не може да се засенчи от нищо. Новият тип човек, който сега се ражда на земята, е предтеча на човека на шестата раса. Като говорим за любовта, трябва да знаем, че има няколко вида любов - животинска, човешка, ангелска и Божествена. Различните видове любов имат и различни краски. По-низшата форма на любовта се характеризира с червения цвят. Човек, който проявява такава любов, има като преобладаващ цвят на аурата си червения цвят. При по-високата любов имаме розов цвят, после - син, а при Божествената любов той е бял. Такъв човек е над всяка форма.
към текста >>

Различните видове любов имат и различни краски.
Понеже той гледа винаги през очите на любовта, в него царува мир и радост. Той разбира причините на всички неща, тъй като има знание и светлина. Радостта на ученика не може да се засенчи от нищо. Новият тип човек, който сега се ражда на земята, е предтеча на човека на шестата раса. Като говорим за любовта, трябва да знаем, че има няколко вида любов - животинска, човешка, ангелска и Божествена. Различните видове любов имат и различни краски. По-низшата форма на любовта се характеризира с червения цвят. Човек, който проявява такава любов, има като преобладаващ цвят на аурата си червения цвят. При по-високата любов имаме розов цвят, после - син, а при Божествената любов той е бял. Такъв човек е над всяка форма. Ако ученикът търси формата в любовта, той ще пропадне.
към текста >>

Понеже ученикът се отличава главно с любовта си, той може лесно изпитите си да издържи в живота.
От друга страна, обиква Божественото в човека. Това, възвишеното, красивото, което вижда в душата на всеки човек, е самият Бог и той съзнава това. Ученикът се отличава още и с други качества. Той има вечен стремеж към Бога. Когато Учителят забележи в ученика стремеж към Бога, той получава отплата за положените грижи над този ученик. Понеже ученикът се отличава главно с любовта си, той може лесно изпитите си да издържи в живота. Повечето от хората пропадат на изпитите си, понеже нямат любовта. Друго качество на ученика е мирът, който е следствие на любовта. Който няма вътрешен мир, той още не е познал любовта. Също следствие на любовта са нежността и мекотата. Мирът на ученика произтича от съзнанието, че във всеки момент той е в съгласие с Бога.
към текста >>

Ще му се отнеме и животът.
Всичко, което има, ще му се отнеме: богатство, уважение, приятели. Ще бъде поставен при най- лоши условия. Ако издържи добре на този изпит, той добива посвещение. Колкото повече човек напредва, толкова изпитите му са по-големи. Накрая последен е „изпитът на Голгота". Ще му се отнеме и животът. Ако издържи и на този изпит, ще премине в една нова фаза на живота - фаза на възкресението. По-рано, в древните окултни школи, ученикът е бил подлаган на изкуствени изпити. Например вкарват го в едно подземие, в дъното на което гори голям огън. Ще му кажат да влезе и мине през огъня. Ако е безстрашен и мине, ученикът ще види, че няма никакъв огън, а това са само отражения от огледала.
към текста >>

Ако издържи и на този изпит, ще премине в една нова фаза на живота - фаза на възкресението.
Ще бъде поставен при най- лоши условия. Ако издържи добре на този изпит, той добива посвещение. Колкото повече човек напредва, толкова изпитите му са по-големи. Накрая последен е „изпитът на Голгота". Ще му се отнеме и животът. Ако издържи и на този изпит, ще премине в една нова фаза на живота - фаза на възкресението. По-рано, в древните окултни школи, ученикът е бил подлаган на изкуствени изпити. Например вкарват го в едно подземие, в дъното на което гори голям огън. Ще му кажат да влезе и мине през огъня. Ако е безстрашен и мине, ученикът ще види, че няма никакъв огън, а това са само отражения от огледала. Тези изпити са били нужни, понеже тогава животът е бил много монотонен.
към текста >>

Тези изпити са били нужни, понеже тогава животът е бил много монотонен.
Ако издържи и на този изпит, ще премине в една нова фаза на живота - фаза на възкресението. По-рано, в древните окултни школи, ученикът е бил подлаган на изкуствени изпити. Например вкарват го в едно подземие, в дъното на което гори голям огън. Ще му кажат да влезе и мине през огъня. Ако е безстрашен и мине, ученикът ще види, че няма никакъв огън, а това са само отражения от огледала. Тези изпити са били нужни, понеже тогава животът е бил много монотонен. Сега ученикът се подлага на изпити от самия живот. Затова ученикът трябва да знае, че през целия си живот той е подложен на изпити от невидимия свят, който бди над него. Когато ученикът се разболее, той е благодарен, защото знае, че болестта ще му даде нови знания, нови опитности и нови идеи. Обаче това не значи, че той няма да се лекува. Напротив, той ще приложи всички лечебни средства на окултната медицина.
към текста >>

Сега ученикът се подлага на изпити от самия живот.
По-рано, в древните окултни школи, ученикът е бил подлаган на изкуствени изпити. Например вкарват го в едно подземие, в дъното на което гори голям огън. Ще му кажат да влезе и мине през огъня. Ако е безстрашен и мине, ученикът ще види, че няма никакъв огън, а това са само отражения от огледала. Тези изпити са били нужни, понеже тогава животът е бил много монотонен. Сега ученикът се подлага на изпити от самия живот. Затова ученикът трябва да знае, че през целия си живот той е подложен на изпити от невидимия свят, който бди над него. Когато ученикът се разболее, той е благодарен, защото знае, че болестта ще му даде нови знания, нови опитности и нови идеи. Обаче това не значи, че той няма да се лекува. Напротив, той ще приложи всички лечебни средства на окултната медицина. Освен тях, той ще приложи като най-силно средство любовта.
към текста >>

Затова ученикът трябва да знае, че през целия си живот той е подложен на изпити от невидимия свят, който бди над него.
Например вкарват го в едно подземие, в дъното на което гори голям огън. Ще му кажат да влезе и мине през огъня. Ако е безстрашен и мине, ученикът ще види, че няма никакъв огън, а това са само отражения от огледала. Тези изпити са били нужни, понеже тогава животът е бил много монотонен. Сега ученикът се подлага на изпити от самия живот. Затова ученикът трябва да знае, че през целия си живот той е подложен на изпити от невидимия свят, който бди над него. Когато ученикът се разболее, той е благодарен, защото знае, че болестта ще му даде нови знания, нови опитности и нови идеи. Обаче това не значи, че той няма да се лекува. Напротив, той ще приложи всички лечебни средства на окултната медицина. Освен тях, той ще приложи като най-силно средство любовта. Значи, чрез болестта той ще развие в себе си любовта.
към текста >>

Тогава той спестява излишни страдания в живота си и с това ускорява развитието си.
Ученикът се отличава още по чистотата - чистота в мисли, чувства и постъпки. Изгуби ли чистотата си, ученикът изгубва и любовта си. Ученикът трябва да изпълни три задачи: да просвети и укрепи ума си, да огради и очисти сърцето си и да уякчи волята си. Душата на ученика е изпълнена само с една идея - какво да направи за делото Божие, какво да направи за цялото, за другите. Ученикът се ползува не само от своите опитности, но и от тези на другите хора. Тогава той спестява излишни страдания в живота си и с това ускорява развитието си. Какво нещо е милосърдието, което е качество на ученика? Милосърдието е приложение на любовта. То е висша проява на любовта. Ученикът трябва да спазва следното правило: Преди да си легне да спи, да прегледа преживяното през деня и да види къде е постъпил добре и къде - зле. Трябва да си направи, значи, равносметка и да извлече поука от нея.
към текста >>

25. 01. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е грамаден материал за проучване - богата съкровищница с ценни знания, които хвърлят светлина върху всички области на Живота, като почнем от най- материалните, физичните и дойдем до най-възвишените области на духа.
Боян Боев "Житно зърно", 1941, година XV, бр. 5-9 Повече от 45 години Учителя работи в България и през това време е извършил колосална работа. Ако разгледаме само това, което е напечатано от него, ще видим, че това са повече от сто тома беседи, лекции и пр. И колко томове има още готови за печат! Това е грамаден материал за проучване - богата съкровищница с ценни знания, които хвърлят светлина върху всички области на Живота, като почнем от най- материалните, физичните и дойдем до най-възвишените области на духа. Всеки въпрос, който се зачеква в беседите и лекциите, се разглежда всестранно - по форма, съдържание и смисъл; посочват се факти, методи, закони и принципи, взети от изучаването на Природата. От капитална важност е да се разгледат разните въпроси на Живота, като се използва огромната литература, дадена от Учителя. Така ще дойдем до едно разумно отношение към Природата, до разбиране на нашето истинско място в нея и на задачите ни в днешната епоха. За илюстрация на казаното ще видим в настоящата статия каква светлина хвърля Учителя върху принципите на дишането. Днес върху дишането има грамадна литература.
към текста >>

От капитална важност е да се разгледат разните въпроси на Живота, като се използва огромната литература, дадена от Учителя.
Повече от 45 години Учителя работи в България и през това време е извършил колосална работа. Ако разгледаме само това, което е напечатано от него, ще видим, че това са повече от сто тома беседи, лекции и пр. И колко томове има още готови за печат! Това е грамаден материал за проучване - богата съкровищница с ценни знания, които хвърлят светлина върху всички области на Живота, като почнем от най- материалните, физичните и дойдем до най-възвишените области на духа. Всеки въпрос, който се зачеква в беседите и лекциите, се разглежда всестранно - по форма, съдържание и смисъл; посочват се факти, методи, закони и принципи, взети от изучаването на Природата. От капитална важност е да се разгледат разните въпроси на Живота, като се използва огромната литература, дадена от Учителя. Така ще дойдем до едно разумно отношение към Природата, до разбиране на нашето истинско място в нея и на задачите ни в днешната епоха. За илюстрация на казаното ще видим в настоящата статия каква светлина хвърля Учителя върху принципите на дишането. Днес върху дишането има грамадна литература. Науката за дишането е станала много популярна в днешната епоха. Въз основа на по-големите познания на човешката анатомия и физиология през последните няколко века науката за дишането се издигна до подобаващата висота.
към текста >>

И при туй разрушение се освобождават топлина и други видове енергии, които са нужни на организма.
И ако разгледаме въпроса механически, разглеждаме го едностранчиво. Знае се от физиологията, че червените кръвни телца усвояват в белия дроб кислорода от вдишания въздух и тогава хемоглобинът, който те съдържат, се превръща в оксихемоглобин. Този последният се пренася чрез кръвта в тъканите, дето червените кръвни телца се освобождават от кислорода. Последният отива в тъканите и причинява окислението им. При това окисление - един вид горене - се разрушават органичните вещества на тъканите. И при туй разрушение се освобождават топлина и други видове енергии, които са нужни на организма. Това е външната страна на дишането. Обаче, при по-дълбоко разглеждане на въпроса с това не изчерпва всичко. Най-новите научни изследвания говорят, че процесите в организма не могат да се обяснят с механическото им изучаване. Преди всичко, тялото на организма се прониква от т.нар. етерен двойник или етерно тяло, което е седалище на жизнената сила.
към текста >>

Други учени я наричат "животворно електричество" и "животворен магнетизъм".
Той изпъква и по-после, когато се говори за условията, при които човек може да усвои по- дълбоките сили, които проникват въздуха. Знаем, че въздухът е механична смес от около 20% кислород, 79% азот, малко водни пари, въгледвуокис, редките химични елементи неон, криптон, аргон, после - известно количество микроби, прах и пр. Обаче, този въпрос има и една по-дълбока страна. Ето що казва Учителя по това (4): "Човек се нуждае от дишане, не само за да приеме въздух, но и за да храни своя етерен двойник. Въздухът съдържа особена енергия, наречена от индусите "прана". Други учени я наричат "животворно електричество" и "животворен магнетизъм". Вие отивате на планината не само за чист въздух, както мнозина мислят, но още и за праната, т.е. за животворното електричество и магнетизъм. Дробовете приемат праната от въздуха най-добре сутринта. Когато човек усвои праната чрез дробовете си, тя веднага се разпространява по цялото тяло и внася във всички органи сила, живот, здраве, обнова". И тъй, силата иде чрез дишането, не само защото чрез него се приема кислород, който е нужен за окисление на тъканите, но и защото чрез въздуха се приема и тая жизнена сила - праната.
към текста >>

за животворното електричество и магнетизъм.
Обаче, този въпрос има и една по-дълбока страна. Ето що казва Учителя по това (4): "Човек се нуждае от дишане, не само за да приеме въздух, но и за да храни своя етерен двойник. Въздухът съдържа особена енергия, наречена от индусите "прана". Други учени я наричат "животворно електричество" и "животворен магнетизъм". Вие отивате на планината не само за чист въздух, както мнозина мислят, но още и за праната, т.е. за животворното електричество и магнетизъм. Дробовете приемат праната от въздуха най-добре сутринта. Когато човек усвои праната чрез дробовете си, тя веднага се разпространява по цялото тяло и внася във всички органи сила, живот, здраве, обнова". И тъй, силата иде чрез дишането, не само защото чрез него се приема кислород, който е нужен за окисление на тъканите, но и защото чрез въздуха се приема и тая жизнена сила - праната. По тия две причини са ясни следните думи на Учителя (3): "Силата иде от белия дроб. Силен човек е онзи, който диша правилно.
към текста >>

Когато човек усвои праната чрез дробовете си, тя веднага се разпространява по цялото тяло и внася във всички органи сила, живот, здраве, обнова".
Въздухът съдържа особена енергия, наречена от индусите "прана". Други учени я наричат "животворно електричество" и "животворен магнетизъм". Вие отивате на планината не само за чист въздух, както мнозина мислят, но още и за праната, т.е. за животворното електричество и магнетизъм. Дробовете приемат праната от въздуха най-добре сутринта. Когато човек усвои праната чрез дробовете си, тя веднага се разпространява по цялото тяло и внася във всички органи сила, живот, здраве, обнова". И тъй, силата иде чрез дишането, не само защото чрез него се приема кислород, който е нужен за окисление на тъканите, но и защото чрез въздуха се приема и тая жизнена сила - праната. По тия две причини са ясни следните думи на Учителя (3): "Силата иде от белия дроб. Силен човек е онзи, който диша правилно. Ако не диша правилно, човек не може да бъде силен. Здравите хора имат широки и дълбоки бели дробове (под дълбочина разбираме оста отпред назад).
към текста >>

Тук изпъква и друг важен въпрос: за връзката между вътрешния, психичния живот на човека и дишането.
Трябва днес да се дадат на съвременното човечество методи, които да отговарят на фазата, в която се намира то понастоящем. Ето осветлението на Учителя по този въпрос (5): "Сега, като говоря за дълбокото дишане, нямам намерение да препоръчвам специалните упражнения на индусите. Те имат специални упражнения за дишане, които не са приложими за европейците. Ако европейците ги приложат, ще се натъкнат на големи противоречия. Затова ви казвам: дишайте дълбоко, като се стремите да дишате плавно и ритмично". Тук изпъква и друг важен въпрос: за връзката между вътрешния, психичния живот на човека и дишането. Ето упътванията на Учителя по това (4): "Вярата, надеждата, любовта, истината и знанието са броня, която предпазва човека от разрушителните сили в Природата. Ако човек не се бронира с тях, той ще се поддаде на тия разрушителни сили и ще стане тяхна играчка. За да не стане това, той трябва да има вяра, надежда, любов, знание, светлина и свобода". Във връзка с това Учителя дава и следните осветления (10): "Правилното дишане е свързано с правилното мислене, правилното чувстване и правилното постъпване. Когато мислите, чувствата и постъпките не са прави, то и дишането не е правилно.
към текста >>

За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новото разбиране на Живота, новите идеи, които днес идат да обновят човечеството и да го повдигнат до възвишената култура, която иде".
Ако не е добър, човек ще има предимно повече механично отношение към въздуха, понеже няма да има сродство, хармония, съгласие между неговите трептения и трептенията, които отговарят на тази Божествена мисъл. Горното води към следното: човек, който има изобщо добър характер, ще има повече шанс за развитие, защото ще приема от въздуха повече елементи, отколкото един човек, който не е добър. Ето осветлението на Учителя по този въпрос (7): "Който диша дълбоко и съзнателно, може да се нарече истински човек. Ако човек не може да приложи правилното дишане, и другите работи, които ще приложи, ще станат безпредметни. Те се прилагат още по-мъчно. За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новото разбиране на Живота, новите идеи, които днес идат да обновят човечеството и да го повдигнат до възвишената култура, която иде". "Човек трябва да живее за великото, за най-високия идеал. Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно, да задържа въздуха в дробовете си дълго време, даже и до половин час. Този човек е господар на своето тяло. Това тяло го слуша каквото му каже. Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар.
към текста >>

Тая мисъл, която дава подтик на живота ви и която прави дишането ви правилно, е права".
Освен това, тя дава условия и за усвояване и на по-възвишените сили, които проникват въздуха. Учителя дава следните изяснения по този въпрос (10): "Можеш да опиташ чрез дишането коя мисъл е права и коя - не. Прекарай една мисъл през съзнанието си и почни да дишаш. Ако дишането ти не е ритмично и сърцето не бие равномерно, то мисълта не е права". "Дойде ли някоя права мисъл във вас, проверете веднага извършва ли се дишането правилно. Тая мисъл, която дава подтик на живота ви и която прави дишането ви правилно, е права". Тук трябва да се прибави, че както правата мисъл извиква правилното дишане, така и правилното дишане дава условия за проява на правата мисъл. Ето разясненията на Учителя по това (7): "Правилното дишане обуславя правата мисъл на човека. А като мисли човек право, издига се над животното. Започва да живее не само за себе си, но и за своите ближни". Тук има и друг важен закон, който Учителя изтъква.
към текста >>

А като мисли човек право, издига се над животното.
Ако дишането ти не е ритмично и сърцето не бие равномерно, то мисълта не е права". "Дойде ли някоя права мисъл във вас, проверете веднага извършва ли се дишането правилно. Тая мисъл, която дава подтик на живота ви и която прави дишането ви правилно, е права". Тук трябва да се прибави, че както правата мисъл извиква правилното дишане, така и правилното дишане дава условия за проява на правата мисъл. Ето разясненията на Учителя по това (7): "Правилното дишане обуславя правата мисъл на човека. А като мисли човек право, издига се над животното. Започва да живее не само за себе си, но и за своите ближни". Тук има и друг важен закон, който Учителя изтъква. Човек, за да приеме чрез дишането не само механичната смес от азот и кислород, но и ценните елементи, които проникват въздуха (а именно животворната сила или праната, Божествената мисъл и пр.), то той трябва във време на дишане да има будно съзнание, да съзнава тяхното присъствие във въздуха и да съзнава, че ги приема заедно с него в себе си. Тази именно будност на съзнанието улеснява тяхното възприемане. Върху този закон Учителя дава следните упътвания (8): "Дишай дълбоко и през време на дишането дръж връзка с Разумното в Природата.
към текста >>

Човек, за да приеме чрез дишането не само механичната смес от азот и кислород, но и ценните елементи, които проникват въздуха (а именно животворната сила или праната, Божествената мисъл и пр.), то той трябва във време на дишане да има будно съзнание, да съзнава тяхното присъствие във въздуха и да съзнава, че ги приема заедно с него в себе си.
Тук трябва да се прибави, че както правата мисъл извиква правилното дишане, така и правилното дишане дава условия за проява на правата мисъл. Ето разясненията на Учителя по това (7): "Правилното дишане обуславя правата мисъл на човека. А като мисли човек право, издига се над животното. Започва да живее не само за себе си, но и за своите ближни". Тук има и друг важен закон, който Учителя изтъква. Човек, за да приеме чрез дишането не само механичната смес от азот и кислород, но и ценните елементи, които проникват въздуха (а именно животворната сила или праната, Божествената мисъл и пр.), то той трябва във време на дишане да има будно съзнание, да съзнава тяхното присъствие във въздуха и да съзнава, че ги приема заедно с него в себе си. Тази именно будност на съзнанието улеснява тяхното възприемане. Върху този закон Учителя дава следните упътвания (8): "Дишай дълбоко и през време на дишането дръж връзка с Разумното в Природата. Във време на дишане мисли, че Природата е разумна и че приемаш благословенията й чрез дишането. Мисли, че това благословение иде в човека чрез въздуха". Това е загатнато и в Свещеното писание.
към текста >>

2 на Битието е казано: "Бог вдъхна в ноздрите му дихание на живот и човек стана жива душа".
Върху този закон Учителя дава следните упътвания (8): "Дишай дълбоко и през време на дишането дръж връзка с Разумното в Природата. Във време на дишане мисли, че Природата е разумна и че приемаш благословенията й чрез дишането. Мисли, че това благословение иде в човека чрез въздуха". Това е загатнато и в Свещеното писание. В гл. 2 на Битието е казано: "Бог вдъхна в ноздрите му дихание на живот и човек стана жива душа". Това е загатване за онези животворни и разумни сили, които човек приема чрез въздуха при дишането. Човек през всички годишни времена трябва да прилага дихателните упражнения, но не трябва по никой начин да пропуща пролетта, когато въздухът е особено богат с животворната сила или праната. Тогава има прилив на тая прана. И пропуснатото през този сезон човек не може да навакса после. През четирите годишни времена главният прилив на прана е през пролетта, а в течение на денонощието такъв прилив има сутринта.
към текста >>

Това е загатване за онези животворни и разумни сили, които човек приема чрез въздуха при дишането.
Във време на дишане мисли, че Природата е разумна и че приемаш благословенията й чрез дишането. Мисли, че това благословение иде в човека чрез въздуха". Това е загатнато и в Свещеното писание. В гл. 2 на Битието е казано: "Бог вдъхна в ноздрите му дихание на живот и човек стана жива душа". Това е загатване за онези животворни и разумни сили, които човек приема чрез въздуха при дишането. Човек през всички годишни времена трябва да прилага дихателните упражнения, но не трябва по никой начин да пропуща пролетта, когато въздухът е особено богат с животворната сила или праната. Тогава има прилив на тая прана. И пропуснатото през този сезон човек не може да навакса после. През четирите годишни времена главният прилив на прана е през пролетта, а в течение на денонощието такъв прилив има сутринта. Ето съветите, които Учителя дава в това отношение (5): "Вие трябва да прилагате дълбокото дишане.
към текста >>

Човек през всички годишни времена трябва да прилага дихателните упражнения, но не трябва по никой начин да пропуща пролетта, когато въздухът е особено богат с животворната сила или праната.
Мисли, че това благословение иде в човека чрез въздуха". Това е загатнато и в Свещеното писание. В гл. 2 на Битието е казано: "Бог вдъхна в ноздрите му дихание на живот и човек стана жива душа". Това е загатване за онези животворни и разумни сили, които човек приема чрез въздуха при дишането. Човек през всички годишни времена трябва да прилага дихателните упражнения, но не трябва по никой начин да пропуща пролетта, когато въздухът е особено богат с животворната сила или праната. Тогава има прилив на тая прана. И пропуснатото през този сезон човек не може да навакса после. През четирите годишни времена главният прилив на прана е през пролетта, а в течение на денонощието такъв прилив има сутринта. Ето съветите, които Учителя дава в това отношение (5): "Вие трябва да прилагате дълбокото дишане. Използвайте ранните утринни разходки, когато въздухът е пълен с жизнена енергия или прана.
към текста >>

Като изучавате дишането на човека и животните, ще видите, че те се различават по темпа на дишането си.
Колко вдишки прави човек в минута? Малцина знаят това. Обикновено човек, който не диша добре, прави 20 вдишки в минута. Който се интересува, може да изчисли колко вдишки прави човек за един час, за 24 часа и за 365 деня. Ще видите тогава колко разходи правят за вас! Като изучавате дишането на човека и животните, ще видите, че те се различават по темпа на дишането си. Човек диша с един темп, а животното - с друг. Ако човек изгуби темпа на дишането си и попадне в темпа на животинското дишане, той придобива нещо животинско. Ако диша като животните, човек никога не може да има светла възвишена мисъл. Ти никога не можеш да мислиш като човек, ако дишаш като животното. За да изучавате темпа на човешкото дишане, трябва да наблюдавате дишането на обикновения човек, на талантливия, на гениалния и на светията.
към текста >>

Човек диша с един темп, а животното - с друг.
Малцина знаят това. Обикновено човек, който не диша добре, прави 20 вдишки в минута. Който се интересува, може да изчисли колко вдишки прави човек за един час, за 24 часа и за 365 деня. Ще видите тогава колко разходи правят за вас! Като изучавате дишането на човека и животните, ще видите, че те се различават по темпа на дишането си. Човек диша с един темп, а животното - с друг. Ако човек изгуби темпа на дишането си и попадне в темпа на животинското дишане, той придобива нещо животинско. Ако диша като животните, човек никога не може да има светла възвишена мисъл. Ти никога не можеш да мислиш като човек, ако дишаш като животното. За да изучавате темпа на човешкото дишане, трябва да наблюдавате дишането на обикновения човек, на талантливия, на гениалния и на светията. Добрият човек диша по специфичен начин, различно от дишането на лошия.
към текста >>

Ако човек изгуби темпа на дишането си и попадне в темпа на животинското дишане, той придобива нещо животинско.
Обикновено човек, който не диша добре, прави 20 вдишки в минута. Който се интересува, може да изчисли колко вдишки прави човек за един час, за 24 часа и за 365 деня. Ще видите тогава колко разходи правят за вас! Като изучавате дишането на човека и животните, ще видите, че те се различават по темпа на дишането си. Човек диша с един темп, а животното - с друг. Ако човек изгуби темпа на дишането си и попадне в темпа на животинското дишане, той придобива нещо животинско. Ако диша като животните, човек никога не може да има светла възвишена мисъл. Ти никога не можеш да мислиш като човек, ако дишаш като животното. За да изучавате темпа на човешкото дишане, трябва да наблюдавате дишането на обикновения човек, на талантливия, на гениалния и на светията. Добрият човек диша по специфичен начин, различно от дишането на лошия. Вие трябва да знаете разните начини, по които хората дишат.
към текста >>

Ако диша като животните, човек никога не може да има светла възвишена мисъл.
Който се интересува, може да изчисли колко вдишки прави човек за един час, за 24 часа и за 365 деня. Ще видите тогава колко разходи правят за вас! Като изучавате дишането на човека и животните, ще видите, че те се различават по темпа на дишането си. Човек диша с един темп, а животното - с друг. Ако човек изгуби темпа на дишането си и попадне в темпа на животинското дишане, той придобива нещо животинско. Ако диша като животните, човек никога не може да има светла възвишена мисъл. Ти никога не можеш да мислиш като човек, ако дишаш като животното. За да изучавате темпа на човешкото дишане, трябва да наблюдавате дишането на обикновения човек, на талантливия, на гениалния и на светията. Добрият човек диша по специфичен начин, различно от дишането на лошия. Вие трябва да знаете разните начини, по които хората дишат. Ако искате да бъдете добри хора, трябва да дишате като добри хора.
към текста >>

Ти никога не можеш да мислиш като човек, ако дишаш като животното.
Ще видите тогава колко разходи правят за вас! Като изучавате дишането на човека и животните, ще видите, че те се различават по темпа на дишането си. Човек диша с един темп, а животното - с друг. Ако човек изгуби темпа на дишането си и попадне в темпа на животинското дишане, той придобива нещо животинско. Ако диша като животните, човек никога не може да има светла възвишена мисъл. Ти никога не можеш да мислиш като човек, ако дишаш като животното. За да изучавате темпа на човешкото дишане, трябва да наблюдавате дишането на обикновения човек, на талантливия, на гениалния и на светията. Добрият човек диша по специфичен начин, различно от дишането на лошия. Вие трябва да знаете разните начини, по които хората дишат. Ако искате да бъдете добри хора, трябва да дишате като добри хора. Дишането е мярка за определяне степента на развитието.
към текста >>

Той сам отваря и затваря вратите на своя живот."
Той може да започне със задържане на въздуха 20 секунди и всеки няколко деня да увеличава времето на задържането с една-две секунди. Постигне ли това увеличение на времето на задържането, човек лесно ще се справи с мъчнотиите и противоречията. Те ще се стопят като лед. Който може да задържи въздуха в дробовете си по-дълго време, той е богат човек. Богатството само иде в него. Той сам отваря и затваря вратите на своя живот." За дишането на съвременния човек Учителя дава следните пояснения (8): "Съвременните хора дишат бързо и повърхностно. В една минута те правят 20 вдишки и издишки. Значи, в една минута те вземат двадесет въздушни обяда. Това е извънредно много. Това е бързо и плитко дишане.
към текста >>

26. 13. СВЕТЛИЯТ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА - Боян Боев (1883 – 1963)

А коя е най-ярката отлика на това ново съзнание: живот за другите!
Навсякъде в глъбините на човешката душа е запазено нещо непокварено и чисто: в това е надеждата за красивия бъден ден! Някой ще строи къща: другите отиват да му помагат: едни му носят камъни, тухли, пясък, вар; други копаят основите на къщата; трети хранят работниците. Това е тъй наречената „межия", която дава богат материал за размишление. Тя показва, че в народната душа се крият красиви заложби, мощни духовни сили. Те говорят, че новото съзнание, което иде, не е чуждо на славянския бит. А коя е най-ярката отлика на това ново съзнание: живот за другите! Значи квасът на новата култура винаги е живял в глъбините на народната душа. С него тя е била кърмена с векове и хилядолетия. Върху тая сигурна основа може да се гради. Буден кът е Розовата долина. Мъглиж е буден център.
към текста >>

Още от старо време те са се пръскали като бъчвари в далечни земи; тъй са се запознавали с живота и туй е развивало тяхната интелигентност.
Мъглиж е буден център. Голяма е интелигенцията му. Повече от стотина тукашни учители пръскат светлина в близки и далечни краища на страната. Лятно време те се прибират и дават особена окраска на селото. Но и всички останали са будни. Още от старо време те са се пръскали като бъчвари в далечни земи; тъй са се запознавали с живота и туй е развивало тяхната интелигентност. Когато говориш с едного от тях, чувствуваш, че пред тебе е един човек умен, но не само умен, но и напредничав, който следи живота и се интересува от всички въпроси, които вълнуват днес едно будно съзнание. Щом посетите Мъглиж, веднага нещо ще ви обърне внимание: тук ще срещнете, у млади и стари, почти всички видове напредничави, идейни движения и течения. Още от турско време нямало е нова идея, напредничаво течение, което да не намери отзвук в душите на мъглижани. По разните въпроси на днешната култура мъглижанинът има мнение и то съзнателно, изходящо от светогледа. Той говори безискуствено, трезво, реалистично и същевременно идейно върху тях.
към текста >>

Когато говориш с едного от тях, чувствуваш, че пред тебе е един човек умен, но не само умен, но и напредничав, който следи живота и се интересува от всички въпроси, които вълнуват днес едно будно съзнание.
Голяма е интелигенцията му. Повече от стотина тукашни учители пръскат светлина в близки и далечни краища на страната. Лятно време те се прибират и дават особена окраска на селото. Но и всички останали са будни. Още от старо време те са се пръскали като бъчвари в далечни земи; тъй са се запознавали с живота и туй е развивало тяхната интелигентност. Когато говориш с едного от тях, чувствуваш, че пред тебе е един човек умен, но не само умен, но и напредничав, който следи живота и се интересува от всички въпроси, които вълнуват днес едно будно съзнание. Щом посетите Мъглиж, веднага нещо ще ви обърне внимание: тук ще срещнете, у млади и стари, почти всички видове напредничави, идейни движения и течения. Още от турско време нямало е нова идея, напредничаво течение, което да не намери отзвук в душите на мъглижани. По разните въпроси на днешната култура мъглижанинът има мнение и то съзнателно, изходящо от светогледа. Той говори безискуствено, трезво, реалистично и същевременно идейно върху тях. Учениците на Всемирното Братство тук отдавна мислят за салон.
към текста >>

Щом посетите Мъглиж, веднага нещо ще ви обърне внимание: тук ще срещнете, у млади и стари, почти всички видове напредничави, идейни движения и течения.
Повече от стотина тукашни учители пръскат светлина в близки и далечни краища на страната. Лятно време те се прибират и дават особена окраска на селото. Но и всички останали са будни. Още от старо време те са се пръскали като бъчвари в далечни земи; тъй са се запознавали с живота и туй е развивало тяхната интелигентност. Когато говориш с едного от тях, чувствуваш, че пред тебе е един човек умен, но не само умен, но и напредничав, който следи живота и се интересува от всички въпроси, които вълнуват днес едно будно съзнание. Щом посетите Мъглиж, веднага нещо ще ви обърне внимание: тук ще срещнете, у млади и стари, почти всички видове напредничави, идейни движения и течения. Още от турско време нямало е нова идея, напредничаво течение, което да не намери отзвук в душите на мъглижани. По разните въпроси на днешната култура мъглижанинът има мнение и то съзнателно, изходящо от светогледа. Той говори безискуствено, трезво, реалистично и същевременно идейно върху тях. Учениците на Всемирното Братство тук отдавна мислят за салон. Трудно е вече да се събират в частни домове.
към текста >>

Новият тип човек дава, както дава изворът от животворните си струи, както дава плодното дърво, както дават слънчевите лъчи!
Но сумите, събрани от нивите, далеч не стигат. Тогаз всеки широко отваря сърцето си и дава пред олтара на общото. Всеки има съзнание: това, което притежава, не е негово, а на Цялото. Всеки дава с радост. Духът на новото е даването. Новият тип човек дава, както дава изворът от животворните си струи, както дава плодното дърво, както дават слънчевите лъчи! Това, което дават тия хора, е техният любовен дар. Ето защо построеният светъл дом е въплътена любов, кристализирана музика. Кой ще пази сумите? Един от младите братя. Всички имат пълно доверие в него.
към текста >>

Те ще внесат поезия в живота.
Защото всеки знае, че всички са дали от глъбините на своята душа и сърце: всички са дали различно, но всеки е дал много, понеже дарът, придружен от топлината на любовта, има вътрешна цена; той е изобилен дар. Днес, когато дебели прегради делят душите една от друга, красива картина е взаимното доверие между тия идеалисти. И тоя брат, който пази сумите, харчи, харчи разумно за строежа, но никой не го пита за нищо. Никой не му иска сметка за нищо. Това са новите отношения, които идат. Те ще внесат поезия в живота. Кое може да внесе тая поезия в човешките отношения? Само възвишена идея, която черпи сокове от една висша реалност, има в себе си силата да събуди благородните подтици на човешката душа. Кипи живот около салона. След изкопаването на основите работят и няколко души външни работници, но работата на съидейниците не престава. Салонът ще бъде двуетажен.
към текста >>

Кипи живот около салона.
Никой не му иска сметка за нищо. Това са новите отношения, които идат. Те ще внесат поезия в живота. Кое може да внесе тая поезия в човешките отношения? Само възвишена идея, която черпи сокове от една висша реалност, има в себе си силата да събуди благородните подтици на човешката душа. Кипи живот около салона. След изкопаването на основите работят и няколко души външни работници, но работата на съидейниците не престава. Салонът ще бъде двуетажен. Братята с кола докарват 11 тона вар. Всички носят вода, едни с бурета, натоварени на коне, други с кофи или котли. За варта донасят 50 тона вода, освен водата за други нужди.
към текста >>

Вдъхновението им иде от съзнанието, че работят за нещо, което надраства личния им живот.
Кое кара тия души да жънат братската жътва, да трошат камъни, да копаят и да работят около зданието? Дали високите надници или други изгоди? Не! Една велика идея сгрява душите им. Тия искрени души, откърмени всред народа, работят, вдъхновени от висок идеал. Вдъхновението им иде от съзнанието, че работят за нещо, което надраства личния им живот. Никога една идея от кръга на личния живот не може да буди оная чиста радост. Техният възторг е облъхване от духа на новата раса, която днес се ражда на земята. Никой не ги насилва. Законът за любовта се проявява при свободата. Не може да има любов там, дето няма свобода.
към текста >>

Никога една идея от кръга на личния живот не може да буди оная чиста радост.
Дали високите надници или други изгоди? Не! Една велика идея сгрява душите им. Тия искрени души, откърмени всред народа, работят, вдъхновени от висок идеал. Вдъхновението им иде от съзнанието, че работят за нещо, което надраства личния им живот. Никога една идея от кръга на личния живот не може да буди оная чиста радост. Техният възторг е облъхване от духа на новата раса, която днес се ражда на земята. Никой не ги насилва. Законът за любовта се проявява при свободата. Не може да има любов там, дето няма свобода. Време е за усилена полска работа.
към текста >>

27. 14. ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Чувствуваш вечния химн на живота, който гради и твори богатото разнообразие на линии, форми и багри около нас!
И последните звезди се губят една след друга. Времето тихо. Красив изгрев. Хиляди брилянти трептят по треви и цветя. Как красиво се оглеждат в тях слънцето и небето! Чувствуваш вечния химн на живота, който гради и твори богатото разнообразие на линии, форми и багри около нас! На полянката са вече събрани за ритмичните упражнения. Редуват се те едно след друго като велика поема, изразяваща чрез движения и музика вечните природни закони и методите за работа. В символизма на тия движения е изразен великият път на живота с всичкото му разнообразие. Всяко движение говори с жив език на душата и буди нови сили и нови страни на нейното естество. Упражненията завършват с музикални дихателни упражнения.
към текста >>

В символизма на тия движения е изразен великият път на живота с всичкото му разнообразие.
Хиляди брилянти трептят по треви и цветя. Как красиво се оглеждат в тях слънцето и небето! Чувствуваш вечния химн на живота, който гради и твори богатото разнообразие на линии, форми и багри около нас! На полянката са вече събрани за ритмичните упражнения. Редуват се те едно след друго като велика поема, изразяваща чрез движения и музика вечните природни закони и методите за работа. В символизма на тия движения е изразен великият път на живота с всичкото му разнообразие. Всяко движение говори с жив език на душата и буди нови сили и нови страни на нейното естество. Упражненията завършват с музикални дихателни упражнения. Отиваме към Учителя. Почва естествен, непринуден разговор. Тия разговори са върху различни теми.
към текста >>

Тия разговори са от ценните, незабравимите минути от живота на братството.
Отиваме към Учителя. Почва естествен, непринуден разговор. Тия разговори са върху различни теми. Често зависи от някоя дума, казана от някой брат или сестра. Но като че ли винаги духът на разговора строго съответствува на средата, на времето, състоянието на душите, на нуждите на момента. Тия разговори са от ценните, незабравимите минути от живота на братството. Един брат запитва нещо за музиката. Учителят казва: – Човек трябва да добие онова вътрешно желание за истинско знание. Той трябва да работи и в музиката. Разумната природа е вложила музиката в него.
към текста >>

– Каква е връзката между музиката и вътрешния живот?
– Човек трябва да добие онова вътрешно желание за истинско знание. Той трябва да работи и в музиката. Разумната природа е вложила музиката в него. Тя съществува като заложба във всеки човек, а да развива той дарбите, които са вложени в него, това е служене на Безграничния! Не мислете, че не знаете да пеете, но сте изгубили навика. – Каква е връзката между музиката и вътрешния живот? – Всеки тон си има свои специални трептения, които отговарят на известни мисли и чувства. Музиката е материализирано движение на Духа. Тя е правилният начин за организиране на материята в човека и на неговите мисли, чувства и постъпки. И понеже има връзка между човешките мисли и музиката, то за да стане човек музикален, трябва да стане цял преврат в неговия ум и сърце. Музиката е сгъстена светлина, а пък светлината е израз на мисълта.
към текста >>

Един човек, за да привлече музикалните сили на природата към себе си, трябва да постави живота си в служене на човечеството.
Ако не си музикален, ще мислиш, но ще имаш обикновена мисъл. Музикантът мисли; той е свързан с една идея, именно с идеята да създаде форма, чрез която да изяви божественото. Без права мисъл никакъв художник или музикант не можете да бъдете. Аз сега говоря за музиката, която изключва всички недъзи на човека. Щом един музикант има някои недъзи, то тая музика, за която аз говоря, не е там. Един човек, за да привлече музикалните сили на природата към себе си, трябва да постави живота си в служене на човечеството. Някой пее или свири за пари. За 3000 лева, за 7000 лева и пр. Един виртуоз може да свири хубаво, но като му плащат, той губи половината от силата си. Музикантът трябва да свири без пари, без цветя, без ръкопляскания. Той трябва да свири безкористно.
към текста >>

Новият живот започва с пението, не от вън само, но и в себе си; и тогаз чувствуваш, че мислите, чувствата и постъпките ти са музикални.
Той трябва да свири безкористно. Той трябва да свири от любов! Музиката е божествена. И следователно всички ония, които се занимават с нея, трябва да бъдат същевременно жреци на божественото. Ако човек не пее, не се развива правилно. Новият живот започва с пението, не от вън само, но и в себе си; и тогаз чувствуваш, че мислите, чувствата и постъпките ти са музикални. Ти не можеш да мислиш, чувствуваш и постъпваш правилно, ако не си музикален. Като казвам, че човек трябва да бъде музикален, аз не говоря само за външната музикалност. Щом се съмняваш, щом се обезвериш, щом изгубиш своето настроение, щом си разтревожен или гневен, ти не си музикален. Човек остарява в момента, когато е недоволен. Лошият човек не може да пее.
към текста >>

Пейте, за да възстановите своето здраве, за да възстановите своите сили, своя вътрешен живот!
Нека младите да пеят". Трябва да пеят и младите, и старите. Ако човек почне да пее всеки ден, ще се подмлади. Ще влязат хубави мисли и чувства в него. Най-малко трябва да пеете поне 10 минути на ден. Пейте, за да възстановите своето здраве, за да възстановите своите сили, своя вътрешен живот! Някои искат да живеят без музика. Те нямат познания за законите, по които се изявява живот. И говорът трябва да бъде музикален. Ако няма музика и в говора ти, ти не можеш да се обновяваш. Тя е турена и във вашия говор.
към текста >>

Те нямат познания за законите, по които се изявява живот.
Ако човек почне да пее всеки ден, ще се подмлади. Ще влязат хубави мисли и чувства в него. Най-малко трябва да пеете поне 10 минути на ден. Пейте, за да възстановите своето здраве, за да възстановите своите сили, своя вътрешен живот! Някои искат да живеят без музика. Те нямат познания за законите, по които се изявява живот. И говорът трябва да бъде музикален. Ако няма музика и в говора ти, ти не можеш да се обновяваш. Тя е турена и във вашия говор. Човек трябва да се научи на истинския, музикалния език. Този език го има в душата.
към текста >>

Тя е проводник на истинския живот.
Който иска да се повдига, трябва да я обикне. Има връзка между нея и всички други дарби. За да развиеш каквато и да е друга дарба, ти едновременно трябва да работиш и в музиката, трябва да си музикален. Музиката трябва да се направи като едно динамично средство, като път за постижение. Тя е начало на всяка култура, на всяка еволюция в природата. Тя е проводник на истинския живот. С пението могат до известна степен да се реализират нещата, които вие желаете. Това, чрез което нещата се реализират, е музиката. Това, за което човек пее, то може да се реализира. Музиката е изкуство да разпалваш божествения огън в себе си. Като го разпалиш, тогаз можеш да постигнеш всичко.
към текста >>

А живееш ли в него, всички задачи на живота ти ще бъдат разрешени.
Чрез нея човек ще дойде във връзка с мислите на напредналите Същества, които са завършили земното си развитие. Един поет, за да бъде поет, трябва да бъде едновременно и музикант, математик и философ. Музиката е цяла наука. Да изпееш нещо - това значи да заживееш в света на музиката. Тя си има свой свят. А живееш ли в него, всички задачи на живота ти ще бъдат разрешени. Като отидеш при вратата на Царството Божие, за да те пуснат, най-първо ще те накарат да изпееш една хубава песен. После ще кажеш за 10 минути най- хубавото слово, с най-избрани думи. След туй ще ти дадат да разрешиш една задача. После - да развиеш една тема: Как ще се спаси светът? "
към текста >>

Всички видове музика действуват ли еднакво?
Като отидеш при вратата на Царството Божие, за да те пуснат, най-първо ще те накарат да изпееш една хубава песен. После ще кажеш за 10 минути най- хубавото слово, с най-избрани думи. След туй ще ти дадат да разрешиш една задача. После - да развиеш една тема: Как ще се спаси светът? " Всички видове музика действуват ли еднакво? Има три вида музика: механична, която само раздвижва нещата. Органична, която ги организира. И психична, която кара човека да мисли. Човек трябва да се издигне до органичната музика и от нея до психичната. Музиката е онова, което засяга и облагородява душата.
към текста >>

Музикалният живот на човека не може да не се отрази и върху физическия му живот и върху лицето му.
И психична, която кара човека да мисли. Човек трябва да се издигне до органичната музика и от нея до психичната. Музиката е онова, което засяга и облагородява душата. Тя помага да се прояви божественото в човека. Там, дето музиката е проникнала, хората са по- благородни, имат по-правилни черепи. Музикалният живот на човека не може да не се отрази и върху физическия му живот и върху лицето му. Без музика никой не може да бъде красив! – Някои мислят, че като пеят, си губят времето, когато имат толкоз важни работи! – Музикалното състояние е бъдещото състояние на хората. Под музикалност разбирам вътрешния стремеж на душата към Възвишеното! Музиката не трябва да бъде външен процес, за да развеселява хората.
към текста >>

Ние сме се натоварили като някое товарно животно.
– Защо музиката обновява човека? – Тя е метод за спестяване и придобиване на енергии. Тя е врата, през която трябва да минеш, за да ти се отворят всички възможности. Всички трябва да бъдете музикални! Музиката освобождава човека. Ние сме се натоварили като някое товарно животно. Много жестоки господари сме на себе си. Разтовари се! Малко товари! Музиката е тониране. Магазинерът като отваря сутринта магазина, трябва да пее.
към текста >>

– Какво е влиянието на музиката върху животните?
– Един и същ тон можеш да го вземеш на разни позиции с разни пръсти, но ще има едно различие. Ако го вземеш с първия пръст, тонът ще има особен нюанс на вибрациите. Ако го вземеш с втория пръст, той ще има друг нюанс, ще има друго качество. Защото всеки пръст е носител на особен вид сили. Всичко това трябва да се има пред вид от цигуларя. – Какво е влиянието на музиката върху животните? – Има една музика, която укротява вълците. Има музика, която укротява кучетата. Има музика, която укротява мечките. Има музика, която укротява змиите. – Какво значи, дето казахте веднъж, че новата култура ще дойде, когато цветята проговорят?
към текста >>

Един ден, когато вашите уши се отворят, ще чуете великата музика, която се разнася от единия край на света до другия и тогаз ще разберете великия смисъл на живота.
Всичко е музика! Долавяйте музиката в свиренето на вятъра, в дъждовните капки, в шумоленето на листата, в ромоленето на ручея. Ако се вслушаш, ще видиш, че цялата вселена пее, всичко живо във вселената пее. Вслушай се във великата симфония, която е в пространството. Колко е величествено, ако слушаш всичко това! Един ден, когато вашите уши се отворят, ще чуете великата музика, която се разнася от единия край на света до другия и тогаз ще разберете великия смисъл на живота. Но това са по-далечни работи. Не можеш да схванеш великото в живота без музика! Бетховен в деветата си симфония не е свалил и хилядна част от това, което е доловил от музиката на небето. Музиката на земята е предисловие за небесната музика. Ако не разберете предисловието, как ще разберете съдържанието?
към текста >>

Не можеш да схванеш великото в живота без музика!
Ако се вслушаш, ще видиш, че цялата вселена пее, всичко живо във вселената пее. Вслушай се във великата симфония, която е в пространството. Колко е величествено, ако слушаш всичко това! Един ден, когато вашите уши се отворят, ще чуете великата музика, която се разнася от единия край на света до другия и тогаз ще разберете великия смисъл на живота. Но това са по-далечни работи. Не можеш да схванеш великото в живота без музика! Бетховен в деветата си симфония не е свалил и хилядна част от това, което е доловил от музиката на небето. Музиката на земята е предисловие за небесната музика. Ако не разберете предисловието, как ще разберете съдържанието? Не мислете, че музиката на земята е една, а пък небесната е друга. Не, но земната музика е предисловие.
към текста >>

28. Ученик - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато срещне пречки и страдания в живота си, той проявява злоба и омраза.
Първата фаза е на старозаветния човек, втората - на новозаветния, третата - на праведния и четвъртата фаза - на ученика. Старозаветният човек, това е коренът на дървото; новозаветният - стъблото, праведният - цветовете и ученикът - плодовете. Като казваме човек на Стария завет, не разбираме само човек, който е живял преди Христа, но човек с известна степен на съзнание. Кой човек е старозаветен? - Човек, който се стреми да трупа богатства и то за лични цели. Когато срещне пречки и страдания в живота си, той проявява злоба и омраза. Такива хора ги имало по-рано, има ги и сега. Новозаветният човек, като срещне страдания, се разколебава и изкушава. По времето на Христа повечето хора са били новозаветни. Праведен е пък онзи човек, който се стреми към правдата, но не знае метода за постигането й. От друга страна, той не се е освободил от известни лични елементи.
към текста >>

Като говорим за любовта, трябва да знаем, че има няколко вида любов - животинска, човешка, ангелска и Божествена.
Като работи с любовта, той добива светлина на ума и разбира мъдростта. Понеже той гледа винаги през очите на любовта, в него царува мир и радост. Той разбира причините на всички неща, тъй като има знание и светлина. Радостта на ученика не може да се засенчи от нищо. Новият тип човек, който сега се ражда на земята, е предтеча на човека на шестата раса. Като говорим за любовта, трябва да знаем, че има няколко вида любов - животинска, човешка, ангелска и Божествена. Различните видове любов имат и различни краски. По-низшата форма на любовта се характеризира с червения цвят. Човек, който проявява такава любов, има като преобладаващ цвят на аурата си червения цвят. При по-високата любов имаме розов цвят, после - син, а при Божествената любов той е бял. Такъв човек е над всяка форма.
към текста >>

Различните видове любов имат и различни краски.
Понеже той гледа винаги през очите на любовта, в него царува мир и радост. Той разбира причините на всички неща, тъй като има знание и светлина. Радостта на ученика не може да се засенчи от нищо. Новият тип човек, който сега се ражда на земята, е предтеча на човека на шестата раса. Като говорим за любовта, трябва да знаем, че има няколко вида любов - животинска, човешка, ангелска и Божествена. Различните видове любов имат и различни краски. По-низшата форма на любовта се характеризира с червения цвят. Човек, който проявява такава любов, има като преобладаващ цвят на аурата си червения цвят. При по-високата любов имаме розов цвят, после - син, а при Божествената любов той е бял. Такъв човек е над всяка форма. Ако ученикът търси формата в любовта, той ще пропадне.
към текста >>

Понеже ученикът се отличава главно с любовта си, той може лесно изпитите си да издържи в живота.
От друга страна, обиква Божественото в човека. Това, възвишеното, красивото, което вижда в душата на всеки човек, е самият Бог и той съзнава това. Ученикът се отличава още и с други качества. Той има вечен стремеж към Бога. Когато Учителят забележи в ученика стремеж към Бога, той получава отплата за положените грижи над този ученик. Понеже ученикът се отличава главно с любовта си, той може лесно изпитите си да издържи в живота. Повечето от хората пропадат на изпитите си, понеже нямат любовта. Друго качество на ученика е мирът, който е следствие на любовта. Който няма вътрешен мир, той още не е познал любовта. Също следствие на любовта са нежността и мекотата. Мирът на ученика произтича от съзнанието, че във всеки момент той е в съгласие с Бога.
към текста >>

Ще му се отнеме и животът.
Всичко, което има, ще му се отнеме: богатство, уважение, приятели. Ще бъде поставен при най- лоши условия. Ако издържи добре на този изпит, той добива посвещение. Колкото повече човек напредва, толкова изпитите му са по-големи. Накрая последен е „изпитът на Голгота”. Ще му се отнеме и животът. Ако издържи и на този изпит, ще премине в една нова фаза на живота - фаза на възкресението. По-рано, в древните окултни школи, ученикът е бил подлаган на изкуствени изпити. Например вкарват го в едно подземие, в дъното на което гори голям огън. Ще му кажат да влезе и мине през огъня. Ако е безстрашен и мине, ученикът ще види, че няма никакъв огън, а това са само отражения от огледала.
към текста >>

Ако издържи и на този изпит, ще премине в една нова фаза на живота - фаза на възкресението.
Ще бъде поставен при най- лоши условия. Ако издържи добре на този изпит, той добива посвещение. Колкото повече човек напредва, толкова изпитите му са по-големи. Накрая последен е „изпитът на Голгота”. Ще му се отнеме и животът. Ако издържи и на този изпит, ще премине в една нова фаза на живота - фаза на възкресението. По-рано, в древните окултни школи, ученикът е бил подлаган на изкуствени изпити. Например вкарват го в едно подземие, в дъното на което гори голям огън. Ще му кажат да влезе и мине през огъня. Ако е безстрашен и мине, ученикът ще види, че няма никакъв огън, а това са само отражения от огледала. Тези изпити са били нужни, понеже тогава животът е бил много монотонен.
към текста >>

Тези изпити са били нужни, понеже тогава животът е бил много монотонен.
Ако издържи и на този изпит, ще премине в една нова фаза на живота - фаза на възкресението. По-рано, в древните окултни школи, ученикът е бил подлаган на изкуствени изпити. Например вкарват го в едно подземие, в дъното на което гори голям огън. Ще му кажат да влезе и мине през огъня. Ако е безстрашен и мине, ученикът ще види, че няма никакъв огън, а това са само отражения от огледала. Тези изпити са били нужни, понеже тогава животът е бил много монотонен. Сега ученикът се подлага на изпити от самия живот. Затова ученикът трябва да знае, че през целия си живот той е подложен на изпити от невидимия свят, който бди над него. Когато ученикът се разболее, той е благодарен, защото знае, че болестта ще му даде нови знания, нови опитности и нови идеи. Обаче това не значи, че той няма да се лекува. Напротив, той ще приложи всички лечебни средства на окултната медицина.
към текста >>

Сега ученикът се подлага на изпити от самия живот.
По-рано, в древните окултни школи, ученикът е бил подлаган на изкуствени изпити. Например вкарват го в едно подземие, в дъното на което гори голям огън. Ще му кажат да влезе и мине през огъня. Ако е безстрашен и мине, ученикът ще види, че няма никакъв огън, а това са само отражения от огледала. Тези изпити са били нужни, понеже тогава животът е бил много монотонен. Сега ученикът се подлага на изпити от самия живот. Затова ученикът трябва да знае, че през целия си живот той е подложен на изпити от невидимия свят, който бди над него. Когато ученикът се разболее, той е благодарен, защото знае, че болестта ще му даде нови знания, нови опитности и нови идеи. Обаче това не значи, че той няма да се лекува. Напротив, той ще приложи всички лечебни средства на окултната медицина. Освен тях, той ще приложи като най-силно средство любовта.
към текста >>

Затова ученикът трябва да знае, че през целия си живот той е подложен на изпити от невидимия свят, който бди над него.
Например вкарват го в едно подземие, в дъното на което гори голям огън. Ще му кажат да влезе и мине през огъня. Ако е безстрашен и мине, ученикът ще види, че няма никакъв огън, а това са само отражения от огледала. Тези изпити са били нужни, понеже тогава животът е бил много монотонен. Сега ученикът се подлага на изпити от самия живот. Затова ученикът трябва да знае, че през целия си живот той е подложен на изпити от невидимия свят, който бди над него. Когато ученикът се разболее, той е благодарен, защото знае, че болестта ще му даде нови знания, нови опитности и нови идеи. Обаче това не значи, че той няма да се лекува. Напротив, той ще приложи всички лечебни средства на окултната медицина. Освен тях, той ще приложи като най-силно средство любовта. Значи, чрез болестта той ще развие в себе си любовта.
към текста >>

Тогава той спестява излишни страдания в живота си и с това ускорява развитието си.
Ученикът се отличава още по чистотата - чистота в мисли, чувства и постъпки. Изгуби ли чистотата си, ученикът изгубва и любовта си. Ученикът трябва да изпълни три задачи: да просвети и укрепи ума си, да огради и очисти сърцето си и да уякчи волята си. Душата на ученика е изпълнена само с една идея - какво да направи за делото Божие, какво да направи за цялото, за другите. Ученикът се ползува не само от своите опитности, но и от тези на другите хора. Тогава той спестява излишни страдания в живота си и с това ускорява развитието си. Какво нещо е милосърдието, което е качество на ученика? Милосърдието е приложение на любовта. То е висша проява на любовта. Ученикът трябва да спазва следното правило: Преди да си легне да спи, да прегледа преживяното през деня и да види къде е постъпил добре и къде - зле. Трябва да си направи, значи, равносметка и да извлече поука от нея.
към текста >>

29. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

В момент на най-голямо отчаяние и обезсмисляне на живота, той е видял Христа и оттогава тръгнал в света да проповядва.
Второто, което иде, е следното: Готовите души през тази епоха ще станат способни да виждат Христа, ще влизат в общение с Него. Не в материалния свят, но чрез етерното и астралното ясновидство, тези хора ще влязат в общение с Христа. Виждането на Христа е велик момент. И сега това е възможно, но в бъдеще ще става в по-голям мащаб. Индусът Саду Сундар Синг като младеж се е колебал коя религия да приеме. В момент на най-голямо отчаяние и обезсмисляне на живота, той е видял Христа и оттогава тръгнал в света да проповядва. И сега той е жив, като държи сказки из целия свят. Идвал е и в Бълга¬рия и е държал сказки в евангелската църква. На него Христос му се е явил и му е казал така: “Иди и работи за мен.” От този момент той станал съвсем друг човек, изпълнен с мир, радост и блаженство. В тази епоха и от 1950 г. нататък много хора ще могат да видят Христа и да говорят с Него.
към текста >>

За основа на живота ще се тури Любовта.
Ще се сбъднат думите, които Христос е казал: “Едно стадо и един пастир.” Лично на мен веднъж Учителят ми каза: “В бъдеще ще има една единна религия за цялото човечество, по цялото земно кълбо. Тази религия ще бъде езотерическото Християнство. То ще бъде мировата религия.” Окултизмът иде да докаже значението и мисията на Христа. Всички народи ще признаят Христа, ще Го оценят и приемат. За основа на живота ще се тури Любовта. Един пример. Пеню Киров е първият ученик на Учителя. Той беше и най-напредналият ученик. Веднъж, на Богоявление, в Бургас, той се разхождал край брега, когато хвърлили кръста в морето. Той видял един необикновено чист, спретнат, светъл и красив човек, но облечен бедно и бос.
към текста >>

И второ - хубаво е всеки ден човек да прочита нещо от Евангелието, със сърце, пълно с благодарност и размисъл върху живота на Христа.
Веднъж Учителят каза така: “Тези упражнения, които давам сега, ще ви дадат една микроскопическа придобивка, но ако човек иска да направи грамадна крачка в своето развитие, тогава непременно трябва в своето размишление, молитва, да тури Христа. За да стане това, нужни са две неща. Първо - любов към Христа, едно вътрешно отношение към Него. Силна връзка можеш да имаш с човека, когото обичаш. Ако имаш любов към Христа, връзката ще е силна и тогава Неговият Дух започва да работи в тебе. И второ - хубаво е всеки ден човек да прочита нещо от Евангелието, със сърце, пълно с благодарност и размисъл върху живота на Христа. Едно механическо отношение не помага. Трябва съзнателно, с вяра и любов да направим връзка с Христа. Аз препоръчвам всеки ден да се прочитат десет стиха от Евангелието, да се размишлява за Христа и да си представяте Неговия лик. Този портрет в салона не е истинският, но е най-близко до Него. Представянето образа на Христа да се придружава с молитва към Него.
към текста >>

“Огън ще слезе на земята, да изгори всички нечистотии, всички лоши мисли и чувства на хората; ще остане само идейното, красивото в тях и те ще започнат нов живот, живот на любов и знание, на истинска свобода.” Това се отнася за онези, които ще бъдат готови, когато дойде този момент.
Христос казва: “Отец ми живее в мене и аз в Него.” Следователно, обичате ли Христа, ще обичате и Неговия Отец. Христос и днес съществува, и днес живее. Той казва: “Отивам да ви приготвя място.” Това показва, че Той отива там, дето има жилище за Него. Щом има жилище за Него, Той има грижа и за Своите ближни. Христос е дошъл на земята именно за това, за да избави човечеството от неестественото положение, в което се намира.” “Огън ще слезе на земята, да изгори всички нечистотии, всички лоши мисли и чувства на хората; ще остане само идейното, красивото в тях и те ще започнат нов живот, живот на любов и знание, на истинска свобода.” Това се отнася за онези, които ще бъдат готови, когато дойде този момент. Една група хора ще приемат новата вълна, ще влязат в новите условия на живота, а други, които не са готови, ще чакат друга епоха. Затова Христос казва, че тези, които са готови, ще приемат това учение. Тъй че, в началото няма всички хора да влязат в шестата раса. Не е лесно човек да надрасне личния живот, да влезе в космичната любов. Той трябва да бъде готов да приеме тази любов.
към текста >>

Една група хора ще приемат новата вълна, ще влязат в новите условия на живота, а други, които не са готови, ще чакат друга епоха.
Христос и днес съществува, и днес живее. Той казва: “Отивам да ви приготвя място.” Това показва, че Той отива там, дето има жилище за Него. Щом има жилище за Него, Той има грижа и за Своите ближни. Христос е дошъл на земята именно за това, за да избави човечеството от неестественото положение, в което се намира.” “Огън ще слезе на земята, да изгори всички нечистотии, всички лоши мисли и чувства на хората; ще остане само идейното, красивото в тях и те ще започнат нов живот, живот на любов и знание, на истинска свобода.” Това се отнася за онези, които ще бъдат готови, когато дойде този момент. Една група хора ще приемат новата вълна, ще влязат в новите условия на живота, а други, които не са готови, ще чакат друга епоха. Затова Христос казва, че тези, които са готови, ще приемат това учение. Тъй че, в началото няма всички хора да влязат в шестата раса. Не е лесно човек да надрасне личния живот, да влезе в космичната любов. Той трябва да бъде готов да приеме тази любов. Границата между инволюцията и еволюцията е идването на Христа.
към текста >>

Не е лесно човек да надрасне личния живот, да влезе в космичната любов.
Христос е дошъл на земята именно за това, за да избави човечеството от неестественото положение, в което се намира.” “Огън ще слезе на земята, да изгори всички нечистотии, всички лоши мисли и чувства на хората; ще остане само идейното, красивото в тях и те ще започнат нов живот, живот на любов и знание, на истинска свобода.” Това се отнася за онези, които ще бъдат готови, когато дойде този момент. Една група хора ще приемат новата вълна, ще влязат в новите условия на живота, а други, които не са готови, ще чакат друга епоха. Затова Христос казва, че тези, които са готови, ще приемат това учение. Тъй че, в началото няма всички хора да влязат в шестата раса. Не е лесно човек да надрасне личния живот, да влезе в космичната любов. Той трябва да бъде готов да приеме тази любов. Границата между инволюцията и еволюцията е идването на Христа. Христос е трансформатор, защото право при Бога човек не може да отиде без Христа. Ще вземем един пример. Слънчевата енергия иде от слънцето, но ако не се трансформира от дванадесетте пояса, които обикалят земята, тя е толкова мощна, че човекът, засегнат от тази първична слънчева енергия, би изгорял.
към текста >>

Той плака за еврейския народ, който изгуби благоприятните условия на живота.
Тази Христова сила обновява напълно ума, сърцето, душата и духа на човека. Христос казва: “Молете се на Господа на жетвата да изпрати работници.” (Жетвата са човешките души, цялото човечество.) От невидимия свят трябва да се пратят работници, които ще се вселят в готовите души и ще работят чрез тях. Значи истинските работници са горе - светлите души. Те повдигат готовите души тук, на земята, за благото на света. Защо Христос плака? Той плака за еврейския народ, който изгуби благоприятните условия на живота. На друго място Учителят казва, че Христос е плакал и за цялото човечество, което не е готово още да приеме Царството Божие. Учителят обяснява колко видове плач има. Първо, човек плаче при големите страдания, при безизходно положение. Втори вид плач е, когато се покайва и трето, когато човек получи отгоре посвещение на Бога, на духовното, когато получи една нова светлина. При това човек получа¬ва и една радост, блаженство.
към текста >>

Учителят обяснява колко видове плач има.
Значи истинските работници са горе - светлите души. Те повдигат готовите души тук, на земята, за благото на света. Защо Христос плака? Той плака за еврейския народ, който изгуби благоприятните условия на живота. На друго място Учителят казва, че Христос е плакал и за цялото човечество, което не е готово още да приеме Царството Божие. Учителят обяснява колко видове плач има. Първо, човек плаче при големите страдания, при безизходно положение. Втори вид плач е, когато се покайва и трето, когато човек получи отгоре посвещение на Бога, на духовното, когато получи една нова светлина. При това човек получа¬ва и една радост, блаженство. Тогава заплаква, но не от скръб, а от преливане на чашата - той не може да издържи това небесно състояние. И четвърти вид плач има, когато човек заплаква от жал за другите.
към текста >>

30. 041 БЪДЕЩАТА КУЛТУРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз разделям музиката на следните видове: музика на полярната област, на умерената област и на тропическата област.
Източната музика, като слиза, от разбраната мелодия отива към неразбраната, а западната музика, като се изкачва, отива от неразбраната хармония към разбраната. Като излизаме от Бога, имаме минорна гама, като се връщаме към Него - мажорна. В първия случай има нещо меко в гласа, има тъга в съдържанието, оплакване. В източната музика преобладава мелодията, в западната - хармонията. Източната музика е музика на сърцето, западната - на ума и волята. Аз разделям музиката на следните видове: музика на полярната област, на умерената област и на тропическата област. Славянската музика е музика на топлия пояс. При залеза на една култура и при изгрева на друга, има различна музика. Сега трябва да се създаде нещо ново в музиката. Така, както са пели преди две хиляди години, не може да се пее. Сега как трябва да се пее?
към текста >>

Бог сега ще вдъхне дихание на Живот чрез ушите.
Не е лесно да се създаде истински гений. За да се роди такъв човек, преди всичко той трябва да има идеално, организирано тяло, да издържа на голямото напрежение на силите, които ще се проявят чрез него. Музиката има смисъл само тогава, когато служи за облагородяване на човека. От външната музика човек трябва да премине в музиката на Космичното съзнание. Който не може да развие музикалното чувство на Космическото съзнание, не може да влезе в Божествения Свят. Бог сега ще вдъхне дихание на Живот чрез ушите. Затова всички хора трябва да се научат да пеят. След тези събития ще се усили значението и влиянието на музиката. У всички ще се усили желанието да пеят. През войната се развива жестокостта, хората огрубяват. Сега има груби тонове на картечници, на оръдия, на бомби и други.
към текста >>

31. 065 КОСМИЧНОТО СЪЗНАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Тогава някой зададе въпрос на Учителя за видовете съзнания.
''Нощта остави храстите и тревите, окъпани в роса. На първите слънчеви лъчи капчиците искряха с всичките цветове на дъгата.'' ''Учителят обичаше ранните часове, когато човек може да чуе началния акорд, с който денят започва.'' ''Като направихме молитва и благодарихме, приседнахме на полянката, дъхава от цветя и билки. Дълго мълчахме като съзерцавахме новия ден - прекрасен, неповторим. Тогава някой зададе въпрос на Учителя за видовете съзнания. Учителят каза:'' – Минералите и растенията имат подсъзнание, животните съзнание, а човек - самосъзнание. Всяко по-горно природно царство съдържа и по-долните степени на съзнание. Например, човекът, за когото е характерно самосъзнанието, има едновременно и подсъзнание и съзнание. Подсъзнанието е множествен Божествен процес.
към текста >>

– Минералите и растенията имат подсъзнание, животните съзнание, а човек - самосъзнание.
''Учителят обичаше ранните часове, когато човек може да чуе началния акорд, с който денят започва.'' ''Като направихме молитва и благодарихме, приседнахме на полянката, дъхава от цветя и билки. Дълго мълчахме като съзерцавахме новия ден - прекрасен, неповторим. Тогава някой зададе въпрос на Учителя за видовете съзнания. Учителят каза:'' – Минералите и растенията имат подсъзнание, животните съзнание, а човек - самосъзнание. Всяко по-горно природно царство съдържа и по-долните степени на съзнание. Например, човекът, за когото е характерно самосъзнанието, има едновременно и подсъзнание и съзнание. Подсъзнанието е множествен Божествен процес. То съдържа ръководството на ангелската йерархия. Мислите и енергията на ангелската йерархия се проявяват във всички Същества.
към текста >>

У животните няма още съзнание за личността.
Подсъзнанието е съкровищница на миналото. Самосъзнанието е единичен процес на отделния човек. Когато човек мисли и иска да разбере въпросите, тогава има съзнание. Всички степени на съзнанието над самосъзнанието наричаме свръхсъзнание. Има моменти, когато в човека заговаря Космичното Съзнание, което е една от степените на свръхсъзнанието. У животните няма още съзнание за личността. Съзнанието на човека се отличава по това, че той съзнава себе си като личност. А когато в човека проблесне Космичното Съзнание, тогава той чувства единството на Живота, гледа на цялата Природа като на жив организъм, на който всички части са живи - растенията, животните, хората, всички съставляват клетки на целокупния Живот. Човек като влезе в Космичното Съзнание, в него започват да се развиват нови мозъчни центрове и способности. Човек се намира на по-високо или на по-ниско стъпало на развитие, в зависимост от степента на неговото съзнание. Докато човек не развие Космичното Съзнание, той ту ще се радва, ту ще скърби.
към текста >>

А когато в човека проблесне Космичното Съзнание, тогава той чувства единството на Живота, гледа на цялата Природа като на жив организъм, на който всички части са живи - растенията, животните, хората, всички съставляват клетки на целокупния Живот.
Когато човек мисли и иска да разбере въпросите, тогава има съзнание. Всички степени на съзнанието над самосъзнанието наричаме свръхсъзнание. Има моменти, когато в човека заговаря Космичното Съзнание, което е една от степените на свръхсъзнанието. У животните няма още съзнание за личността. Съзнанието на човека се отличава по това, че той съзнава себе си като личност. А когато в човека проблесне Космичното Съзнание, тогава той чувства единството на Живота, гледа на цялата Природа като на жив организъм, на който всички части са живи - растенията, животните, хората, всички съставляват клетки на целокупния Живот. Човек като влезе в Космичното Съзнание, в него започват да се развиват нови мозъчни центрове и способности. Човек се намира на по-високо или на по-ниско стъпало на развитие, в зависимост от степента на неговото съзнание. Докато човек не развие Космичното Съзнание, той ту ще се радва, ту ще скърби. Когато човек влезе в Космичното Съзнание, това не значи, че той е добил и разбрал всичко. И там има степени на разбиране, но все пак, той ще може, отчасти поне, да се освободи от мъчнотиите и несгодите на своя живот.
към текста >>

И там има степени на разбиране, но все пак, той ще може, отчасти поне, да се освободи от мъчнотиите и несгодите на своя живот.
А когато в човека проблесне Космичното Съзнание, тогава той чувства единството на Живота, гледа на цялата Природа като на жив организъм, на който всички части са живи - растенията, животните, хората, всички съставляват клетки на целокупния Живот. Човек като влезе в Космичното Съзнание, в него започват да се развиват нови мозъчни центрове и способности. Човек се намира на по-високо или на по-ниско стъпало на развитие, в зависимост от степента на неговото съзнание. Докато човек не развие Космичното Съзнание, той ту ще се радва, ту ще скърби. Когато човек влезе в Космичното Съзнание, това не значи, че той е добил и разбрал всичко. И там има степени на разбиране, но все пак, той ще може, отчасти поне, да се освободи от мъчнотиите и несгодите на своя живот. Докато хората живеят в своето съзнание и самосъзнание, ще живеят във вечен страх и безпокойствие - какво ще стане с тях. Дълго време човек е живял в самосъзнанието. Сега иде времето да влезе в Космичното Съзнание. Писанието казва: "Бог създаде ново Небе и нова земя." Новото Небе и новата земя са за хората, които живеят в културата на Космичното Съзнание. Сега Светлината на Космичното Съзнание постепенно расте в човека и днес хората виждат погрешките си повече, отколкото във всяко друго време.
към текста >>

Ако не се повдигне, Животът ще остане за него непознат.
Дълго време човек е живял в самосъзнанието. Сега иде времето да влезе в Космичното Съзнание. Писанието казва: "Бог създаде ново Небе и нова земя." Новото Небе и новата земя са за хората, които живеят в културата на Космичното Съзнание. Сега Светлината на Космичното Съзнание постепенно расте в човека и днес хората виждат погрешките си повече, отколкото във всяко друго време. Сега човек трябва да се издигне от самосъзнанието в космичното съзнание. Ако не се повдигне, Животът ще остане за него непознат. Време е да се потопи човек в едно по-висше съзнание. Докато живее в самосъзнанието, той никога не ще може да изрази онези велики идеи и стремежи, които живеят в неговата душа, в неговия дух. Човек трябва да развие органите, чрез които може да изяви своите идеи и възвишени чувства. Когато човек развие Космичното Съзнание, той ще ги реализира. ''Една сестра разправи своя опитност, преживяване на Космичното Съзнание.
към текста >>

32. 096 ВЪЗЛЮБЕНИЯТ НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Боян Боев (1883 – 1963)

– Бог е обектът на Живота, който търсим.
А горе, в спокойното ясно небе, върховете светеха, огрени от първите лъчи на Слънцето. В настаналото безмълвие, един брат попита:'' ''– Учителю, що търси, за какво копнее човешката душа, в своите най-свещени стремежи? '' ''Учителят каза:'' – Бог е обектът на Живота, който търсим. Днес всички хора търсят нещо в света. Кого търсят? Бога, Великото Начало на Живота. Животът излиза от Бога. Всеки, който живее, в него е Бог.
към текста >>

Бога, Великото Начало на Живота.
'' ''Учителят каза:'' – Бог е обектът на Живота, който търсим. Днес всички хора търсят нещо в света. Кого търсят? Бога, Великото Начало на Живота. Животът излиза от Бога. Всеки, който живее, в него е Бог. Ти мислиш - в твоята мисъл е Бог. Има нещо, което човек търси. Един идеал има той; тук го търси, там го търси, в един живот го търси, в друг живот - все него търси.
към текста >>

Животът излиза от Бога.
''Учителят каза:'' – Бог е обектът на Живота, който търсим. Днес всички хора търсят нещо в света. Кого търсят? Бога, Великото Начало на Живота. Животът излиза от Бога. Всеки, който живее, в него е Бог. Ти мислиш - в твоята мисъл е Бог. Има нещо, което човек търси. Един идеал има той; тук го търси, там го търси, в един живот го търси, в друг живот - все него търси. Човек търси Бога.
към текста >>

Един идеал има той; тук го търси, там го търси, в един живот го търси, в друг живот - все него търси.
Бога, Великото Начало на Живота. Животът излиза от Бога. Всеки, който живее, в него е Бог. Ти мислиш - в твоята мисъл е Бог. Има нещо, което човек търси. Един идеал има той; тук го търси, там го търси, в един живот го търси, в друг живот - все него търси. Човек търси Бога. Възлюбеният на човешката душа е само Бог. Бог - това е вътрешният копнеж на човешката душа. Когато имаш страдания, скърби, неволи - това е един напор на душата да се отвори и да види Бога. И когато тя го види, готова е на всички жертви.
към текста >>

Обаче обичаш ли Бога, резултатите на твоята Любов ще бъдат съвършено различни от тия, на другите видове любов.
" Любовта между двама души е израз на първичната Любов, която съществува между Бога и човешката душа. Обаче като слезе на земята, душата не може веднага да се пробуди, да разбере своето първо отношение в света, вследствие на което, проявява любовта си към когото и да е. Човек може да обича когото и да е, но резултатът от тази любов ще бъде различен. Ако обичаш кон, любовта ще има резултат. Ако обичаш някое плодно дърво, любовта ти ще има един съвсем друг резултат. Обаче обичаш ли Бога, резултатите на твоята Любов ще бъдат съвършено различни от тия, на другите видове любов. Човек трябва да използва всяко свое желание, за да намери Бога. Казваш: "Искам да ям." Значи, с яденето трябва да намериш Бога. Половин час, прекаран с Бога, струва повече от милион години, прекарани без Бога. Любовта на Бога към нас е влагата, която иде от океана, а нашата Любов към Бога е водата, която трябва да се втече обратно в океана. Ако тая влага не иде от океана, реките ще пресъхнат.
към текста >>

Животът на земята има само един смисъл - познаване на Бога.
Цветята, изворите, звездите знаят къде е твоят Възлюбен. Обикни ги и само тогава те ще ти покажат къде е Той. Те знаят. Обикни ги! Любовта към Бога, това е вътрешната мистична опитност, която едни ще разрешават по един начин, други по друг начин. Животът на земята има само един смисъл - познаване на Бога. Тогава душата на човека е в Него. Той живее в Божествената Любов, в Любовта към Безграничния, който се проявява навсякъде по света. Не мислите, че извън Бога ще придобиете Великото. То се добива само в Бога. Като възлюбите Бога, лицето ви ще придобие една хубава светлина.
към текста >>

Иначе, вие ще се намерите в преходния, временния живот и няма да постигнете това, което желаете.
Гледайте да не направите прегрешения, за да не излезете от него. Щом отречете Бога, страданията идат. Щом повярвате в Него, те изчезват. Може без страдания. Кога? Когато човек възлюби Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сили, и работи съзнателно, да превърне страданията в радости. Иначе, вие ще се намерите в преходния, временния живот и няма да постигнете това, което желаете. Ще остареете преждевременно. Казано е: "Няма да оставя да видите изтление." Това е опитността на онзи, който обича Бога. Щом обичате Бога, Той ще ви посети и тогава животът ви ще се подобри. Ако сте били болни – ще оздравеете, ако сте били в лишения, всичко ще се достави. Ще живеете в изобилие.
към текста >>

Щом обичате Бога, Той ще ви посети и тогава животът ви ще се подобри.
Може без страдания. Кога? Когато човек възлюби Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сили, и работи съзнателно, да превърне страданията в радости. Иначе, вие ще се намерите в преходния, временния живот и няма да постигнете това, което желаете. Ще остареете преждевременно. Казано е: "Няма да оставя да видите изтление." Това е опитността на онзи, който обича Бога. Щом обичате Бога, Той ще ви посети и тогава животът ви ще се подобри. Ако сте били болни – ще оздравеете, ако сте били в лишения, всичко ще се достави. Ще живеете в изобилие. И в огъня да влезете, няма да изгорите. Всички врати ще се отворят за вас. Някой казва: "Не искам да страдам." Възлюби Господа и тогава всичко ще дойде.
към текста >>

Докато не цъфне, не можете да разберете Живота.
Тогава ще бъдете извор, който постоянно блика. Като любите Безграничния, влизате в Свободата. Любовта към Бога има своя център в горната част на главата. Този център се нарича "хилядолистник". Той още не е цъфнал. Докато не цъфне, не можете да разберете Живота. Отправете мисълта си към този център, за да се разцъфне. Ако не любите Бога, оставате кисели, сърдити и вечно недоволни, докосвате се до грубия принцип на живота. При любовта към Бога привличате космическите енергии към себе си. Това дава условия да проявите дарбите си. Обичат ли се съвременните хора?
към текста >>

Ако не любите Бога, оставате кисели, сърдити и вечно недоволни, докосвате се до грубия принцип на живота.
Любовта към Бога има своя център в горната част на главата. Този център се нарича "хилядолистник". Той още не е цъфнал. Докато не цъфне, не можете да разберете Живота. Отправете мисълта си към този център, за да се разцъфне. Ако не любите Бога, оставате кисели, сърдити и вечно недоволни, докосвате се до грубия принцип на живота. При любовта към Бога привличате космическите енергии към себе си. Това дава условия да проявите дарбите си. Обичат ли се съвременните хора? Любовта им е фиктивна, т.е. преходна. Аз говоря за множеството.
към текста >>

33. Екскурзия до Мусала - Боян Боев (1883 – 1963)

Същият закон е и по отношение на вътрешния живот: Ако всеки ден се сърдиш по четири пъти, то това е цяла война.
Българите, ако разбираха разумно, не им трябваше да воюват. В 1000 години те са правили 100 войни. Всеки 8 години са правили по една война. Как ще прокопса такъв народ? При една война се изискват най-малко 30 години, за да се поправят загубите. Същият закон е и по отношение на вътрешния живот: Ако всеки ден се сърдиш по четири пъти, то това е цяла война. И после колко време трябва да употребиш, за да поправиш загубеното в себе си? Забележете, че там, през дето сме минали ние, след нас дойдоха и направиха пътя. Няма място, през което сме минали, да не са отишли подир нас да направят нещо. Учителя погледна местността Скакавците (всички върхове между върховете Мусала и Рупите западно от Мусала) и каза: Там живеят напреднали същества.
към текста >>

Вън от любовта живот не съществува.
слязохме от Мусала и се спряхме на най-горното езеро, което наричахме Окото. Тук ще предам разговора при Окото с Учителя. Той каза: Вярата е път към Бога. Любовта е път, за да вземеш нещо от Бога. Вън от любовта живот не съществува. Тя раздава живот и щастие. Ако чрез вярата не намериш пътя на любовта, ако чрез любовта не намериш пътя на мъдростта, ако чрез мъдростта не намериш пътя на истината, и ако истината не ти покаже връзката, която съществува между любовта и мъдростта, тогава не може да постигнеш нищо. Като отидеш при Бога, Любовта ще ти помогне да получиш от Него и след това ще отидеш да раздаваш на другите това, което си получил да помагаш на другите. Вярата е път към Бога. С вяра Бог не може да ни даде.
към текста >>

Тя раздава живот и щастие.
Тук ще предам разговора при Окото с Учителя. Той каза: Вярата е път към Бога. Любовта е път, за да вземеш нещо от Бога. Вън от любовта живот не съществува. Тя раздава живот и щастие. Ако чрез вярата не намериш пътя на любовта, ако чрез любовта не намериш пътя на мъдростта, ако чрез мъдростта не намериш пътя на истината, и ако истината не ти покаже връзката, която съществува между любовта и мъдростта, тогава не може да постигнеш нищо. Като отидеш при Бога, Любовта ще ти помогне да получиш от Него и след това ще отидеш да раздаваш на другите това, което си получил да помагаш на другите. Вярата е път към Бога. С вяра Бог не може да ни даде. А пък чрез любовта, която имаме към Него, Бог ни дава всичко.
към текста >>

Той си купува кон, автомобил, почне широк живот, пие и води развален живот.
Има връзка между Хималаите и Рила. Към 11 часа слязохме към Окото. Там Учителя каза между другото: За любовта ние имаме съвсем криво мнение. Аюбовта никога не трябва да се разпилява, не трябва да се разлива. Ето какво значи разливане на любовта: Ти обикнеш някого и му дадеш 300 000 лева. Той си купува кон, автомобил, почне широк живот, пие и води развален живот. И тебе ще те повикат и ще ти кажат: „Ти ли си, който направи това благодеяние? “ Цялото човечество е отговорно за погрешките, които стават. За всичко, което става, всеки един от хората е отговорен и математически ще му се донесе червен лист, да плати или вземе известна печалба. Да пожелаем следното: всички хора да бъдат здрави, всички да се учат и да има обмяна между всички.
към текста >>

Хората да мислят, че ние живеем като тях, те да не знаят, че ние живеем и друг, вътрешен живот, да не ни разбират.
И тебе ще те повикат и ще ти кажат: „Ти ли си, който направи това благодеяние? “ Цялото човечество е отговорно за погрешките, които стават. За всичко, което става, всеки един от хората е отговорен и математически ще му се донесе червен лист, да плати или вземе известна печалба. Да пожелаем следното: всички хора да бъдат здрави, всички да се учат и да има обмяна между всички. Хората да мислят, че ние живеем като тях, те да не знаят, че ние живеем и друг, вътрешен живот, да не ни разбират. Една сестра попита: „Кои са сега тези, които са били ученици на Христа? “ Учителя каза: И да се знае, да се мълчи по това. Астралният свят сега е свободен от тъмните сили. И сега става освобождение на физическия свят от тях.
към текста >>

Имате да учите всички видове нейни запалки.
И всичко завършва с истината. Вие правите разлика между един човек и друг човек. Онзи, който не разбира, прави разлика. Тази вечер считайте, като че имате любовта, понеже я имате. Тепърва има да учите науката на любовта. Имате да учите всички видове нейни запалки. Считайте, че имате любов. Ти имаш любов, но не си я проявил. Пианото, на което свириш, е хубаво, и нотите, и те са хубави. Те представляват някоя хубава симфония или ария. Но ние не можем да свирим добре на пиано.
към текста >>

И ако на някого не върви в живота, причината не е в природата, а в него.
Те представляват някоя хубава симфония или ария. Но ние не можем да свирим добре на пиано. Коя е идеята в този пример? Бог е създал хубаво природата. И каквото е написал в нея, е хубаво. И ако на някого не върви в живота, причината не е в природата, а в него. В любовта имаш едно състояние, при което ти си доволен и от най-малкото, което получаваш. То е неразбиране, че започват с голямата любов. При любовта не виждай погрешки на другите. Да си затвориш очите за погрешките на онзи, когото обичаш. Едно същество на земята, което минава за гениално, като се намери между ангелите, ще бъде невежа, ще говори като дете.
към текста >>

34. Врата на великото знание - Боян Боев (1883 – 1963)

Има много видове лъчи.
Тогава има най-благоприятни условия за нашия събор. Един брат запита: „Вие бяхте дали задача в младежкия клас да си изберем някои звезди и да ги наблюдаваме през всяка ясна нощ. Какво духовно значение има гледането на звездите? “ В природата има същества, които могат да осветяват света навсякъде. Има много видове лъчи. Можеше да се направи ние да възприемаме някои други видове лъчи, чрез които през нощта да ни е светло, обаче провидението нареди да има ден и нощ и през нощта да е тъмно, за да виждаме звездите, защото те действуват възпитателно. Чрез гледането на звездите ние се свързваме с вечно-. то, с един свят на велика хармония и красота, с мислите на светлите същества, които ги населяват. И това ни повдига, облагородява и възпитава. Това ни дава подтик да живеем за нещо възвишено.
към текста >>

Можеше да се направи ние да възприемаме някои други видове лъчи, чрез които през нощта да ни е светло, обаче провидението нареди да има ден и нощ и през нощта да е тъмно, за да виждаме звездите, защото те действуват възпитателно.
Един брат запита: „Вие бяхте дали задача в младежкия клас да си изберем някои звезди и да ги наблюдаваме през всяка ясна нощ. Какво духовно значение има гледането на звездите? “ В природата има същества, които могат да осветяват света навсякъде. Има много видове лъчи. Можеше да се направи ние да възприемаме някои други видове лъчи, чрез които през нощта да ни е светло, обаче провидението нареди да има ден и нощ и през нощта да е тъмно, за да виждаме звездите, защото те действуват възпитателно. Чрез гледането на звездите ние се свързваме с вечно-. то, с един свят на велика хармония и красота, с мислите на светлите същества, които ги населяват. И това ни повдига, облагородява и възпитава. Това ни дава подтик да живеем за нещо възвишено. Един брат запита как се обяснява нестинарството?
към текста >>

Христос е разбрал законите на растителното и животинското царство, владеел дълбоко цялата Божествена наука.
Братът попита Учителя: „Данаил е бил в школата на есеите, Давид и Соломон били ли са в есейската школа? “ Учителя каза: Есейската школа е имала два кръга - външен и вътрешен. Давид е бил във вътрешния кръг, Давид е бил в най-външната част на вътрешния кръг, а Соломон е бил във външния кръг. Христос е разбрал законите на растителното и животинското царство, владеел дълбоко цялата Божествена наука. И всеки човек, който се свърже с извора на велико знание. Нека да се занимаваме с древното знание, но важно е това Знание, което иде от Христа и което иде сега. Ние събираме онова, което сме загубили. Ние едвам дохождаме до онова състояние, което сме имали. Туй, което наричат прогрес, това е.
към текста >>

35. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Обмисляше се и се разискваше върху придобития опит, за по-добрата ни организация и транспорт дотам, а също и за някои улеснения в живота ни там.
Това, разбира се, беше доста сложно и неудобно. Но трудностите са, които карат човека да мисли, да търси и намира. „Похлопайте и ще ви се отвори” - казва Христос. Затова през следващите години, благодарение на мислене и търсене, идваха и все по-добри условия. Приближаването на времето, когато ще тръгваме за Рила, се съпровождаше всякога от приятно оживление всред приятелите. Обмисляше се и се разискваше върху придобития опит, за по-добрата ни организация и транспорт дотам, а също и за някои улеснения в живота ни там. На първо място най-важен беше въпросът за покрив над главите ни и за защита от неочакваните климатични изненади. Вятър, дъжд и хлад, такива изненади, особено в началните дни на нашето идване, често ни спохождаха. В първите години този въпрос се разрешаваше, като всеки си правеше примитивен навес от случайни платнища, но това беше крайно незадоволително. Наистина платнищата, с които военните си служеха, бяха едно добро разрешение, но нито такива, нито нещо подобно се намираше на пазара. Не знам на кого, но беше някоя умна глава, озарена от проблясък, на която дойде идеята да се правят палатки от дебел, бял памучен плат - американ, какъвто тогава в изобилие се намираше по магазините.
към текста >>

Животът ни на Рила протичаше в много голямо, богато и пълно със смисъл разнообразие.
Царят не беше се още оженил и като турихме по-малкия камък, Учителя рече: „Ето и царицата дойде”. И наистина, това събитие стана скоро, не след много време. По-късно излизането ни на Рила започна да става от село Говедарци по долината на Искъра, откъдето беше по-удобно и по-добре. За тази промяна на маршрута ни, голяма заслуга имаше брат Славчо Славянски, който беше добре проучил пътя и с право определи и предложи да минаваме от там. Този брат даваше своя голям принос в организирането на Рилското ни летуване. Животът ни на Рила протичаше в много голямо, богато и пълно със смисъл разнообразие. Сутрин в зори от своята палатка Мария Златева-Мичето, една много добра наша цигуларка, изсвирваше с голяма топлота и мекота подходящата за случая братска песен „Събуди се, братко мили”, дадена от Учителя. В тишината на утринното зазоряване тази песен прозвучаваше като някакъв вълшебен зов към събуждане, като подтик към светлина и живот. Ставахме и се отправяхме мълчаливо към Молитвения връх, за да посрещнем Слънцето и да чуем утринното слово на Учителя. Молитви, песни и беседа. След това като привърши всичко, се връщаме обратно към лагера, обновени, освежени, с нови идеи и мисли, получени от утринната беседа.
към текста >>

В тишината на утринното зазоряване тази песен прозвучаваше като някакъв вълшебен зов към събуждане, като подтик към светлина и живот.
По-късно излизането ни на Рила започна да става от село Говедарци по долината на Искъра, откъдето беше по-удобно и по-добре. За тази промяна на маршрута ни, голяма заслуга имаше брат Славчо Славянски, който беше добре проучил пътя и с право определи и предложи да минаваме от там. Този брат даваше своя голям принос в организирането на Рилското ни летуване. Животът ни на Рила протичаше в много голямо, богато и пълно със смисъл разнообразие. Сутрин в зори от своята палатка Мария Златева-Мичето, една много добра наша цигуларка, изсвирваше с голяма топлота и мекота подходящата за случая братска песен „Събуди се, братко мили”, дадена от Учителя. В тишината на утринното зазоряване тази песен прозвучаваше като някакъв вълшебен зов към събуждане, като подтик към светлина и живот. Ставахме и се отправяхме мълчаливо към Молитвения връх, за да посрещнем Слънцето и да чуем утринното слово на Учителя. Молитви, песни и беседа. След това като привърши всичко, се връщаме обратно към лагера, обновени, освежени, с нови идеи и мисли, получени от утринната беседа. Тихите приятни разговори помежду ни в краткия обратен път запълваха прелестта на утринните ни часове. Едно приятно оживление в лагера сочеше грижата около закуската и след това внимание към стомаха, за което Учителя казваше: „Яденето е най-важната работа!
към текста >>

Учителя имаше особено отношение към изворите, едно особено уважение и благоговение към водата, този единствен течен минерал, есенциален продукт на минералното царство, продукт, без който животът тук на Земята не може да се прояви.
В бивака оставаха дежурните, които имаха грижата да приготвят общия обед. По тези, пълни с очарование и прелест места, наредени в кръг по двама, а в центъра - малкият оркестър, който всякога имаше възможността да се сформира тук, заедно с Учителя играехме чудната по своята мелодия и движения Паневритмия. След това приятните и полезни разговори, опиянението да ходиш, да гледаш девствения релеф пред теб, да споделяш с приятели и да се чувстваш потопен в едно приятно и хармонично общество - всичко това задълго ни задържаше по тези места. Някои почти до обед прекарваха в съзерцание на богатите форми, създадени от Божествения Архитект, които като ги гледа човек с по-възвишено чувство, оживяват, населени с мили, разумни Същества. Останалото време на деня, като се изключи малката следобедна почивка, прекарвахме из околността, където се грижехме, доколкото може да облагородяваме обстановката, като правехме пътеки, мостове над потоците, но най-вече - чешмички на бликащите кладенчета и извори. Учителя имаше особено отношение към изворите, едно особено уважение и благоговение към водата, този единствен течен минерал, есенциален продукт на минералното царство, продукт, без който животът тук на Земята не може да се прояви. Водата е една загадка по своето съдържание, продукт на някаква висша разумност в Природата, разумност, изпълнена с Любов и пожертвувателност, защото носи живота и безропотно приема всички мръсотии, създадени от всички същества. Тя е способна да премахне всички пречки пред вливащия се в нас живот. За това нейно качество Учителя казва: „Аз не познавам по-голямо лекарство от водата.” Но, разбира се, ние още не я познаваме. Тя не е само съединение на водород и кислород, в това съединение има и нещо все още неразбрано, неосезаемо. Немалък дял от времето се използваше за приятни и полезни разговори.
към текста >>

Водата е една загадка по своето съдържание, продукт на някаква висша разумност в Природата, разумност, изпълнена с Любов и пожертвувателност, защото носи живота и безропотно приема всички мръсотии, създадени от всички същества.
По тези, пълни с очарование и прелест места, наредени в кръг по двама, а в центъра - малкият оркестър, който всякога имаше възможността да се сформира тук, заедно с Учителя играехме чудната по своята мелодия и движения Паневритмия. След това приятните и полезни разговори, опиянението да ходиш, да гледаш девствения релеф пред теб, да споделяш с приятели и да се чувстваш потопен в едно приятно и хармонично общество - всичко това задълго ни задържаше по тези места. Някои почти до обед прекарваха в съзерцание на богатите форми, създадени от Божествения Архитект, които като ги гледа човек с по-възвишено чувство, оживяват, населени с мили, разумни Същества. Останалото време на деня, като се изключи малката следобедна почивка, прекарвахме из околността, където се грижехме, доколкото може да облагородяваме обстановката, като правехме пътеки, мостове над потоците, но най-вече - чешмички на бликащите кладенчета и извори. Учителя имаше особено отношение към изворите, едно особено уважение и благоговение към водата, този единствен течен минерал, есенциален продукт на минералното царство, продукт, без който животът тук на Земята не може да се прояви. Водата е една загадка по своето съдържание, продукт на някаква висша разумност в Природата, разумност, изпълнена с Любов и пожертвувателност, защото носи живота и безропотно приема всички мръсотии, създадени от всички същества. Тя е способна да премахне всички пречки пред вливащия се в нас живот. За това нейно качество Учителя казва: „Аз не познавам по-голямо лекарство от водата.” Но, разбира се, ние още не я познаваме. Тя не е само съединение на водород и кислород, в това съединение има и нещо все още неразбрано, неосезаемо. Немалък дял от времето се използваше за приятни и полезни разговори. Особено през почивките, когато ходехме или работехме.
към текста >>

Тя е способна да премахне всички пречки пред вливащия се в нас живот.
След това приятните и полезни разговори, опиянението да ходиш, да гледаш девствения релеф пред теб, да споделяш с приятели и да се чувстваш потопен в едно приятно и хармонично общество - всичко това задълго ни задържаше по тези места. Някои почти до обед прекарваха в съзерцание на богатите форми, създадени от Божествения Архитект, които като ги гледа човек с по-възвишено чувство, оживяват, населени с мили, разумни Същества. Останалото време на деня, като се изключи малката следобедна почивка, прекарвахме из околността, където се грижехме, доколкото може да облагородяваме обстановката, като правехме пътеки, мостове над потоците, но най-вече - чешмички на бликащите кладенчета и извори. Учителя имаше особено отношение към изворите, едно особено уважение и благоговение към водата, този единствен течен минерал, есенциален продукт на минералното царство, продукт, без който животът тук на Земята не може да се прояви. Водата е една загадка по своето съдържание, продукт на някаква висша разумност в Природата, разумност, изпълнена с Любов и пожертвувателност, защото носи живота и безропотно приема всички мръсотии, създадени от всички същества. Тя е способна да премахне всички пречки пред вливащия се в нас живот. За това нейно качество Учителя казва: „Аз не познавам по-голямо лекарство от водата.” Но, разбира се, ние още не я познаваме. Тя не е само съединение на водород и кислород, в това съединение има и нещо все още неразбрано, неосезаемо. Немалък дял от времето се използваше за приятни и полезни разговори. Особено през почивките, когато ходехме или работехме. Учителя беше всякога с нас и щом спрем, веднага Го наобикаляхме и почвахме непринудени разговори.
към текста >>

На първо място беше името на брат Пеню Ганев - един едър, снажен, пълен с енергия и живот брат.
Той беше един от най-популярните братя в Братството не само със своите познания по всички въпроси и особено добре по окултните, но и с готовността си винаги да бъде полезен на всички, които се нуждаят от нещо. Със своето умение като педагог, той подготви много братя и сестри задочно да завършат своето образование. Владееше не само естествените науки, но и всички - математика, физика и кои ли не. На Рила в тези излизания извън бивака аз взимах по-малко участие, защото бях изцяло погълнат с уреждане на снабдяването, продоволствието и ред други задачи, свързани с ежедневието. Носеше се славата на някои братя и сестри, които със своята дейност и трудолюбие допринасяха най-много за направата на ценните придобивки, които облагородяваха бивака и околностите му. На първо място беше името на брат Пеню Ганев - един едър, снажен, пълен с енергия и живот брат. Той беше и много способен фотограф, правеше постоянно снимки и вярвам, че у него се съхраняват много ценни от тях, показващи живота ни на Рила. Много добър фотограф и с голям художествен усет, беше и брат Васил Искренов, който впоследствие потъна из широкия свят. Тези снимки допринасят много, за да се покаже по-нагледно животът ни Рила, през онези светли времена от великата епоха. Учителя понякога шеговито подхвърляше на тези фотографи - да снимат и мъглата, която не рядко ни беше гостенка. След вечерята буйният огън създаваше една приятна и тържествена обстановка.
към текста >>

Той беше и много способен фотограф, правеше постоянно снимки и вярвам, че у него се съхраняват много ценни от тях, показващи живота ни на Рила.
Със своето умение като педагог, той подготви много братя и сестри задочно да завършат своето образование. Владееше не само естествените науки, но и всички - математика, физика и кои ли не. На Рила в тези излизания извън бивака аз взимах по-малко участие, защото бях изцяло погълнат с уреждане на снабдяването, продоволствието и ред други задачи, свързани с ежедневието. Носеше се славата на някои братя и сестри, които със своята дейност и трудолюбие допринасяха най-много за направата на ценните придобивки, които облагородяваха бивака и околностите му. На първо място беше името на брат Пеню Ганев - един едър, снажен, пълен с енергия и живот брат. Той беше и много способен фотограф, правеше постоянно снимки и вярвам, че у него се съхраняват много ценни от тях, показващи живота ни на Рила. Много добър фотограф и с голям художествен усет, беше и брат Васил Искренов, който впоследствие потъна из широкия свят. Тези снимки допринасят много, за да се покаже по-нагледно животът ни Рила, през онези светли времена от великата епоха. Учителя понякога шеговито подхвърляше на тези фотографи - да снимат и мъглата, която не рядко ни беше гостенка. След вечерята буйният огън създаваше една приятна и тържествена обстановка. Дърва имаше в изобилие навсякъде.
към текста >>

Тези снимки допринасят много, за да се покаже по-нагледно животът ни Рила, през онези светли времена от великата епоха.
На Рила в тези излизания извън бивака аз взимах по-малко участие, защото бях изцяло погълнат с уреждане на снабдяването, продоволствието и ред други задачи, свързани с ежедневието. Носеше се славата на някои братя и сестри, които със своята дейност и трудолюбие допринасяха най-много за направата на ценните придобивки, които облагородяваха бивака и околностите му. На първо място беше името на брат Пеню Ганев - един едър, снажен, пълен с енергия и живот брат. Той беше и много способен фотограф, правеше постоянно снимки и вярвам, че у него се съхраняват много ценни от тях, показващи живота ни на Рила. Много добър фотограф и с голям художествен усет, беше и брат Васил Искренов, който впоследствие потъна из широкия свят. Тези снимки допринасят много, за да се покаже по-нагледно животът ни Рила, през онези светли времена от великата епоха. Учителя понякога шеговито подхвърляше на тези фотографи - да снимат и мъглата, която не рядко ни беше гостенка. След вечерята буйният огън създаваше една приятна и тържествена обстановка. Дърва имаше в изобилие навсякъде. Насядали около огъня, ще дойде Учителя, почваше се разговор с Него, пееха се песни; имахме добри музиканти инструменталисти, които даваха концерти, а над нас - чудното, красиво, звездно небе. Звездите - очите на ангелите, както са ги наричали древните мъдреци - поради височината, на която бяхме и от кристално чистият въздух, който имахме, те блестяха особено ярко и привлекателно.
към текста >>

На утрото почваше пак отново пълния със смисъл и разнообразие живот.
Звездите - очите на ангелите, както са ги наричали древните мъдреци - поради височината, на която бяхме и от кристално чистият въздух, който имахме, те блестяха особено ярко и привлекателно. Като ги гледа човек, не може да не долови един шепот, пълен с нежност и мъдрост. Ето къде е причината, че във всички древни религии, без изключение, е имало едно уважение и благоговение към звездния мир, наблюдаван в атмосфера чиста от прахове, пушеци и изпарения, а това е създавало устрема да се изучава този мир и да се търси смисълът на всичко, създадено от Бога. Защото в Природата има едно велико Единство, една връзка между всичко съществуващо в нея. Така са се създали Астрономията и Астрологията, която търси връзката и отношенията на звездите към Земята и живите същества на нея, на първо място човека... Така, в един друг свят, прекарвахме до късно през нощта. На утрото почваше пак отново пълния със смисъл и разнообразие живот. Вярно е, че водата е много важен елемент в живота на едно общество и въпросът с водата трябва да намери своето най-добро разрешение. Изворчето, което открихме в горния край на езерото и на което, както отбелязах, бяхме направили чешмичка, на някои се виждаше, че е далеч. Учителя всякога е подсказвал, че носенето на вода е едно полезно за здравето и приятно упражнение, сега имахме повод за прилагане на това упражнение. Ако всеки донасяше поне по веднъж през деня вода, големите нужди от нея за бивака напълно се задоволяваха, още повече че разходката край езерото, където минаваше тясната пътечка беше много приятна. Но някои от братята и сестрите, по моя преценка, искаха да минат за много практични и направиха от снабдяването с вода голям въпрос.
към текста >>

Вярно е, че водата е много важен елемент в живота на едно общество и въпросът с водата трябва да намери своето най-добро разрешение.
Като ги гледа човек, не може да не долови един шепот, пълен с нежност и мъдрост. Ето къде е причината, че във всички древни религии, без изключение, е имало едно уважение и благоговение към звездния мир, наблюдаван в атмосфера чиста от прахове, пушеци и изпарения, а това е създавало устрема да се изучава този мир и да се търси смисълът на всичко, създадено от Бога. Защото в Природата има едно велико Единство, една връзка между всичко съществуващо в нея. Така са се създали Астрономията и Астрологията, която търси връзката и отношенията на звездите към Земята и живите същества на нея, на първо място човека... Така, в един друг свят, прекарвахме до късно през нощта. На утрото почваше пак отново пълния със смисъл и разнообразие живот. Вярно е, че водата е много важен елемент в живота на едно общество и въпросът с водата трябва да намери своето най-добро разрешение. Изворчето, което открихме в горния край на езерото и на което, както отбелязах, бяхме направили чешмичка, на някои се виждаше, че е далеч. Учителя всякога е подсказвал, че носенето на вода е едно полезно за здравето и приятно упражнение, сега имахме повод за прилагане на това упражнение. Ако всеки донасяше поне по веднъж през деня вода, големите нужди от нея за бивака напълно се задоволяваха, още повече че разходката край езерото, където минаваше тясната пътечка беше много приятна. Но някои от братята и сестрите, по моя преценка, искаха да минат за много практични и направиха от снабдяването с вода голям въпрос. Занизаха се ред проекти за разрешаването му.
към текста >>

В Природата съществува едно разумно и хармонично Единство между формите, създадени от минералния свят, въздуха, водата, растенията, животните и човека.
Един ден група братя и сестри сме се събрали около Учителя и отново се повдигна въпрос за водата. Бях близо до Него и разпалено, полу на шега изложих моя проект, защото знаех, че тези скали освен с взрив не могат другояче да сторят място на една такава пътека, а с такава работа, разбира се, ние не бихме се занимавали. Когато стигнах до взрива, Учителят леко се усмихна - искаше да ми каже колко далеч съм отишъл. Усмихнах се и аз и сложих проекта за взрива в архивата. Знаех, че Учителя не обичаше да осакатяваме дадените от Природата форми без особено належаща нужда. В Природата съществува едно разумно и хармонично Единство между формите, създадени от минералния свят, въздуха, водата, растенията, животните и човека. Това единство изисква създадените от Природата архитектурни форми да се пазят, да има чистота на въздуха и водата, да се запазват естествените насаждения от растения, разпространението на животинския свят. И човекът само при крайна необходимост може да се намесва в това единство, като го прави най-внимателно и с най-малък ущърб. Събудилият се сега устрем у човека към обладаване на всички блага на Земята, тази негова безпределна лакомия, го тласкат към най-жестоко ликвидиране на това единство, което непременно ще се отрази зле на човешкия род. Едно частично разрешение на въпроса за водата се получи, когато малко по-късно нашият много добър майстор дърводелец и човек с богати идеи, Боян Златарев, със съдействието и на други братя, направи лодка, с която пренасяхме през езерото вода от изворчето. Но това по-скоро беше романтика, отколкото разрешение.
към текста >>

Това единство изисква създадените от Природата архитектурни форми да се пазят, да има чистота на въздуха и водата, да се запазват естествените насаждения от растения, разпространението на животинския свят.
Бях близо до Него и разпалено, полу на шега изложих моя проект, защото знаех, че тези скали освен с взрив не могат другояче да сторят място на една такава пътека, а с такава работа, разбира се, ние не бихме се занимавали. Когато стигнах до взрива, Учителят леко се усмихна - искаше да ми каже колко далеч съм отишъл. Усмихнах се и аз и сложих проекта за взрива в архивата. Знаех, че Учителя не обичаше да осакатяваме дадените от Природата форми без особено належаща нужда. В Природата съществува едно разумно и хармонично Единство между формите, създадени от минералния свят, въздуха, водата, растенията, животните и човека. Това единство изисква създадените от Природата архитектурни форми да се пазят, да има чистота на въздуха и водата, да се запазват естествените насаждения от растения, разпространението на животинския свят. И човекът само при крайна необходимост може да се намесва в това единство, като го прави най-внимателно и с най-малък ущърб. Събудилият се сега устрем у човека към обладаване на всички блага на Земята, тази негова безпределна лакомия, го тласкат към най-жестоко ликвидиране на това единство, което непременно ще се отрази зле на човешкия род. Едно частично разрешение на въпроса за водата се получи, когато малко по-късно нашият много добър майстор дърводелец и човек с богати идеи, Боян Златарев, със съдействието и на други братя, направи лодка, с която пренасяхме през езерото вода от изворчето. Но това по-скоро беше романтика, отколкото разрешение. Основно остана пак носенето на вода на ръце.
към текста >>

В нея човек можеше да намери всички видове инструменти, за всички занаяти, като се почне с часовникарството и се свърши с тези за правене на клинци и подкови.
Беше си направил с похвално майсторство цитра, на която свиреше и изнасяше номера, когато имахме концерти в салона. Повредили се нещо из тъй разнообразните приспособления, задоволяващи нуждите на човека - тичайте при брат Димитрий. Той беше всякога готов с радост и разположение да направи услугата, и то с най-голяма вещина. На Изгрева се беше преместил от нашето първо общежитие и си имаше отделна самостоятелна дъсчена къщичка, където живееше. В отделно помещение си беше устроил работилница. В нея човек можеше да намери всички видове инструменти, за всички занаяти, като се почне с часовникарството и се свърши с тези за правене на клинци и подкови. Този именно наш брат направи под езерото баня за чудо и показ на всички. Там, където се изтичаше водата от нашето езеро, той отдели с тръби част от водата, като я откара далеч от изтичащата се рекичка. В едно помещение, изградено от плътни импрегнирани платна, той направи някакъв самовар, по съвършено нова система, негова идея, основана все пак на принципа на бойлерите, където само с много малко дръвца за кратко време се получаваше гореща вода; в специална камера, тя се разстудяваше по желание и чрез един душ се получаваше непрекъснато необходимата струя. Всички приспособления, необходими за банята бяха така умело направени, че ти беше приятно да се изкъпеш в нея. Така нашият скромен, тих и мил брат Димитрий беше дал своя голям принос за общия братски живот на Рила.
към текста >>

Така нашият скромен, тих и мил брат Димитрий беше дал своя голям принос за общия братски живот на Рила.
В нея човек можеше да намери всички видове инструменти, за всички занаяти, като се почне с часовникарството и се свърши с тези за правене на клинци и подкови. Този именно наш брат направи под езерото баня за чудо и показ на всички. Там, където се изтичаше водата от нашето езеро, той отдели с тръби част от водата, като я откара далеч от изтичащата се рекичка. В едно помещение, изградено от плътни импрегнирани платна, той направи някакъв самовар, по съвършено нова система, негова идея, основана все пак на принципа на бойлерите, където само с много малко дръвца за кратко време се получаваше гореща вода; в специална камера, тя се разстудяваше по желание и чрез един душ се получаваше непрекъснато необходимата струя. Всички приспособления, необходими за банята бяха така умело направени, че ти беше приятно да се изкъпеш в нея. Така нашият скромен, тих и мил брат Димитрий беше дал своя голям принос за общия братски живот на Рила. За съжаление по-късно, съвсем неочаквано и много набързо, той си замина за онзи свят, като остави една празнота в братските среди. Спомням си последния ден от земния му живот. Трябваше ми някакъв инструмент, разбира се, не можех да отида другаде, освен при брат Димитрий. И друг път съм ходил за такава услуга при него, никога не ми е отказвал, но всякога с една престорена строгост ще ми каже като го подава: „На, вземи го, и щом свършиш, веднага да ми го донесеш”. Този път той ми подаде инструмента с такава топлота и любезност без каквито и да е било забележки, че това ме изненада и трогна.
към текста >>

Спомням си последния ден от земния му живот.
Там, където се изтичаше водата от нашето езеро, той отдели с тръби част от водата, като я откара далеч от изтичащата се рекичка. В едно помещение, изградено от плътни импрегнирани платна, той направи някакъв самовар, по съвършено нова система, негова идея, основана все пак на принципа на бойлерите, където само с много малко дръвца за кратко време се получаваше гореща вода; в специална камера, тя се разстудяваше по желание и чрез един душ се получаваше непрекъснато необходимата струя. Всички приспособления, необходими за банята бяха така умело направени, че ти беше приятно да се изкъпеш в нея. Така нашият скромен, тих и мил брат Димитрий беше дал своя голям принос за общия братски живот на Рила. За съжаление по-късно, съвсем неочаквано и много набързо, той си замина за онзи свят, като остави една празнота в братските среди. Спомням си последния ден от земния му живот. Трябваше ми някакъв инструмент, разбира се, не можех да отида другаде, освен при брат Димитрий. И друг път съм ходил за такава услуга при него, никога не ми е отказвал, но всякога с една престорена строгост ще ми каже като го подава: „На, вземи го, и щом свършиш, веднага да ми го донесеш”. Този път той ми подаде инструмента с такава топлота и любезност без каквито и да е било забележки, че това ме изненада и трогна. Навярно е предчувствал, че повече няма да му трябва. Набързо привърших работата си и веднага му го върнах.
към текста >>

Учителя, както навсякъде, където се правеше нещо за подобряване живота ни на Рила, така и тук неотлъчно присъстваше и умело, някак негласно, даваше напътствия в изпълнение на поставената задача.
За тях беше нужно, първо отмора на закрито, пък и някоя чаша чай или гореща вода. Случваше се и конете с багажите и продуктите да пристигнат в такова време. Проектът за заслона беше готов и работата по него започна. С камъни, каквито имаше наоколо в изобилие, под ръководството на Гради и други опитни в строителството братя, зидовете само за няколко дни бяха готови. Всички останали братя и сестри помагаха във второстепенните работи. Учителя, както навсякъде, където се правеше нещо за подобряване живота ни на Рила, така и тук неотлъчно присъстваше и умело, някак негласно, даваше напътствия в изпълнение на поставената задача. Покривната конструкция направихме от борови дървета, които взехме от една изгоряла гора под Молитвения връх. От пожара те бяха изсъхнали и стояха безмълвни и прави. Отрязахме ги и на ръце ги занесохме горе. С тях и някои по-дебели клекове направихме конструкцията. Когато дойде въпросът за самото покриване на заслона, тук вече аз имах решаващата дума и изпълнение.
към текста >>

Още отдалеч се виждаха, тежко натоварените, бавно пристъпващи коне, които носеха храната - живота на този свят.
Направиха се вътре огнища, подът се постла също с плочи и кухнята на лагера беше вече на-пълно готова, за да поеме своите много сериозни задължения. Там всякога имаше хора и цареше едно приятно оживление. Беше не само кухня, но център откъдето човек можеше да получи всички информации и новини. Там спираха и конете, които докарваха продуктите, а също и групите, които идваха. Тяхното пристигане беше събитие. Още отдалеч се виждаха, тежко натоварените, бавно пристъпващи коне, които носеха храната - живота на този свят. На планетата Земя обаче се раждат и хора проводници на тъмните, злите сили в природата. Те търсят да унищожат, да премахнат, да спънат, това им доставя някакво задоволство. Имал съм случаят много пъти да ги срещам и да наблюдавам техните прояви. Те докарват всички злини и нещастия, всичките страдания на човешкия род. Още на другата година голяма част от този заслон беше разрушен.
към текста >>

Дъждът на талази пристъпваше и носеше своята обилна и оживителна влага - капки, наситени с енергия и живот.
Сутрин, когато си правехме упражненията - Паневритмията, в центъра на колелото се събираше цял оркестър. Лагерът на Рила беше едно напълно оформено, пълноценно във всяко отношение общество. Хубавите, приятни и топли слънчеви дни ни носеха едни грижи и преживявания. Имаше обаче и нещо интересно в мъгливите и дъждовни дни - те създаваха впечатления, които ни подтикваха към по-друга чувства, мисли и грижи. Беше много интересно да се наблюдават в облачните дни игривите и плавни движения на облаците. Дъждът на талази пристъпваше и носеше своята обилна и оживителна влага - капки, наситени с енергия и живот. При буря, когато понякога ни спохождаше, беше интересно да се следят странните движения на палатките. Като че ли някакви неземни същества играеха екзотични танци. При една такава буря, една сестра идва при мен и ми казва: „Вятърът люлее много силно палатката на Учителя и трябва непременно да се стегне с допълнителни въжета! ” Аз веднага станах и отидох там. Гледам Учителя вън от палатката.
към текста >>

Така ден след ден, течеше пълният с богато разнообразие и смисъл живот в чудната природа около седемте Рилски езера.
Първото езеро със своята прелест, форма и размер, широката поляна край него, даваща простор, с обилието на дърва всякога ме е привличало и съм го ценял като най-добро място за един бивак на много хора. Пък е и един добър изходен пункт за отиване из красивите области наоколо. Затова предложих там мястото за един нов бивак. След малко мълчание, Учителя продължи разговора на текущата преди това тема. Явно, нашият бивак беше застрашен от пристъпите на хората от света. Така ден след ден, течеше пълният с богато разнообразие и смисъл живот в чудната природа около седемте Рилски езера. Понякога си устройвахме и по-дълги и по-далечни екскурзии, по за цял ден, до връх Дамга, Калинините върхове и другаде. Към края на месец август бивакът се вдигаше. Всички ние, вече обновени, пълни с енергия, живот и богати с впечатления, се прибирахме. Тези богатства ни хранеха през цялата година, до следващото лято. За да се опише живота ни на Рила, тъй неизмерим в своето величие, бе невъзможно да се обхване и изрази само от едного от нас.
към текста >>

Всички ние, вече обновени, пълни с енергия, живот и богати с впечатления, се прибирахме.
След малко мълчание, Учителя продължи разговора на текущата преди това тема. Явно, нашият бивак беше застрашен от пристъпите на хората от света. Така ден след ден, течеше пълният с богато разнообразие и смисъл живот в чудната природа около седемте Рилски езера. Понякога си устройвахме и по-дълги и по-далечни екскурзии, по за цял ден, до връх Дамга, Калинините върхове и другаде. Към края на месец август бивакът се вдигаше. Всички ние, вече обновени, пълни с енергия, живот и богати с впечатления, се прибирахме. Тези богатства ни хранеха през цялата година, до следващото лято. За да се опише живота ни на Рила, тъй неизмерим в своето величие, бе невъзможно да се обхване и изрази само от едного от нас. Всички, които са прекарали там, трябва да дадат израз на преживяното, на впечатленията, които са приели, на богатия емоционален и мисловен мир, в който са били потопени. Тогава едва ще можем да дадем една по-пълна картина на общия братски живот, прекаран на Рила с Учителя. Редовните ни летувания на Рила продължиха през 1929, 1930, 1931 и 1932 години.
към текста >>

За да се опише живота ни на Рила, тъй неизмерим в своето величие, бе невъзможно да се обхване и изрази само от едного от нас.
Така ден след ден, течеше пълният с богато разнообразие и смисъл живот в чудната природа около седемте Рилски езера. Понякога си устройвахме и по-дълги и по-далечни екскурзии, по за цял ден, до връх Дамга, Калинините върхове и другаде. Към края на месец август бивакът се вдигаше. Всички ние, вече обновени, пълни с енергия, живот и богати с впечатления, се прибирахме. Тези богатства ни хранеха през цялата година, до следващото лято. За да се опише живота ни на Рила, тъй неизмерим в своето величие, бе невъзможно да се обхване и изрази само от едного от нас. Всички, които са прекарали там, трябва да дадат израз на преживяното, на впечатленията, които са приели, на богатия емоционален и мисловен мир, в който са били потопени. Тогава едва ще можем да дадем една по-пълна картина на общия братски живот, прекаран на Рила с Учителя. Редовните ни летувания на Рила продължиха през 1929, 1930, 1931 и 1932 години. В края на летуването ни през 1932 година някой си, потънал в еснафска дребнавост критикар, казал, че летуването ни на Рила било много скъпо. Това нещо, като се има предвид идеалната организация и безкористното обслужване от братя и сестри, беше съвсем невярно.
към текста >>

Тогава едва ще можем да дадем една по-пълна картина на общия братски живот, прекаран на Рила с Учителя.
Към края на месец август бивакът се вдигаше. Всички ние, вече обновени, пълни с енергия, живот и богати с впечатления, се прибирахме. Тези богатства ни хранеха през цялата година, до следващото лято. За да се опише живота ни на Рила, тъй неизмерим в своето величие, бе невъзможно да се обхване и изрази само от едного от нас. Всички, които са прекарали там, трябва да дадат израз на преживяното, на впечатленията, които са приели, на богатия емоционален и мисловен мир, в който са били потопени. Тогава едва ще можем да дадем една по-пълна картина на общия братски живот, прекаран на Рила с Учителя. Редовните ни летувания на Рила продължиха през 1929, 1930, 1931 и 1932 години. В края на летуването ни през 1932 година някой си, потънал в еснафска дребнавост критикар, казал, че летуването ни на Рила било много скъпо. Това нещо, като се има предвид идеалната организация и безкористното обслужване от братя и сестри, беше съвсем невярно. Но тази неуместна и безпочвена забележка беше приета с голямо огорчение и Учителя нареди през следващата 1933 година да летуваме на Витоша, в местността „Яворово присое”. За там минавахме през село Бистрица.
към текста >>

Гледаха със захлас чистите пенливи рекички, някакво чудо за тях, ново състояние изживяваха те, пълно с доволство и възвишено благоговение пред тази носеща живота чиста вода.
За екскурзиите Учителя казва: „Ученичество без екскурзии по планината е невъзможно.” За този красавец великан Мусала имаме дадена от Учителя и чудна песен. Освен на Витоша и Рила, Учителя е ходил с приятели и прекарвал известно време и на Родопите, и в Стара Планина, най-вече на Сините камъни, край град Сливен. Изобщо Учителя събуди и възпита у нас любовта към планините и подтика към високите върхове. Имах случая да разведа из Витоша някои запознати с нашите идеи чужденци. С каква жажда и доволство дишаха чистия и напоен с боров аромат планински въздух! Гледаха със захлас чистите пенливи рекички, някакво чудо за тях, ново състояние изживяваха те, пълно с доволство и възвишено благоговение пред тази носеща живота чиста вода. Като я гледаха, не можеха да й се нарадват. Да се спазва това важно единство в Природата - чиста околна среда, чист въздух, чиста пенлива вода - е нещо, което е не само приятно, но действа и възпитателно върху човека, като събужда благородната природа в него, а това е най-важното за човешкия род. Човечеството не може да бъде щастливо, докато отделните хора не са възпитани.
към текста >>

36. 63 ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Освен интензивният живот, в който протичаха дните на Изгрева, не по-малко богат по съдържание живот носеха и топлите звездни вечери.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА Освен интензивният живот, в който протичаха дните на Изгрева, не по-малко богат по съдържание живот носеха и топлите звездни вечери. Тогава това небе, изпъстрено със светли точици, като че ли ни освобождаваше от ежедневните материални грижи и с едно чувство на лекота от безграничността, забравяхме за този ярем. Мисълта ни се извисяваше към по-висшите сфери на знанието, заета с духовните въпроси, тя пътуваше към мистичното, далечното, отвъдното. През такива вечери Учителя излизаше, а ние събрани пред малката Му стаичка в очакване, бързо Го наобикаляхме. Звездният мир, който цареше над главите ни, предразполагаше за дълги разговори. И тогава Учителя започваше: „Ако тръгнете из пространството, ще ви посрещнат разни духове, царства, страни и държави.
към текста >>

Великите неща са простички и техният ход естествено е подчинен на развитието на живота.
И континентите също са подложени на раждане и умиране. От тази именно цивилизация има следи у някои народи, при които и днес е останало уважението и почитането, боготворенето на звездите. Например сред народите на Арабския полуостров, преди да дойде Мохамед, преди Исляма още, са боготворели звездите и когато са виждали падането на метеорит, те са мислили, че пада звезда Бог. Затова Каабето, този паднал болид, се боготвори от мохамеданите, защото са приели, че е паднала звезда, дошъл е Бог. Всички древни народи със знака на звездите са означавали Бога. Великите неща са простички и техният ход естествено е подчинен на развитието на живота. Астрологията, това е физиологията на човешката душа. Трябва да изучаваме планетите и тяхното влияние, но това да става с Любов. Астрологията в никой случай не трябва да служи като средство за материална придобивка - печелене на пари или каквито и да били материални ценности. Без астрологията вие не можете да обясните отношенията между хората. Ако я изучавате механично, малко ще се ползвате от нея.
към текста >>

отношенията на астрологията към душевния живот на човека.
Трябва да изучаваме планетите и тяхното влияние, но това да става с Любов. Астрологията в никой случай не трябва да служи като средство за материална придобивка - печелене на пари или каквито и да били материални ценности. Без астрологията вие не можете да обясните отношенията между хората. Ако я изучавате механично, малко ще се ползвате от нея. Трябва да изучавате психоастрологията, т.е. отношенията на астрологията към душевния живот на човека. Така вие ще придобиете повече светлина, по-добре ще разбирате себе си и своите близки. Астрологията е наука, която всеки момент има приложение в живота. Изучавайте я, за да показвате пътя на тези, които са го загубили. Като ученици на Окултната школа, вие трябва да изучавате астрологията и да я прилагате в живота си. Ученикът трябва да познава влиянието на планетите, Слънцето и Луната върху себе си и съзнателно да им се противопостави или подчинява, според лошото или доброто им въздействие.
към текста >>

Астрологията е наука, която всеки момент има приложение в живота.
Без астрологията вие не можете да обясните отношенията между хората. Ако я изучавате механично, малко ще се ползвате от нея. Трябва да изучавате психоастрологията, т.е. отношенията на астрологията към душевния живот на човека. Така вие ще придобиете повече светлина, по-добре ще разбирате себе си и своите близки. Астрологията е наука, която всеки момент има приложение в живота. Изучавайте я, за да показвате пътя на тези, които са го загубили. Като ученици на Окултната школа, вие трябва да изучавате астрологията и да я прилагате в живота си. Ученикът трябва да познава влиянието на планетите, Слънцето и Луната върху себе си и съзнателно да им се противопостави или подчинява, според лошото или доброто им въздействие. Изучаването на небето помага за развитието на човешкия ум, което ще даде възможност на човека с по-голямг любов и леснина да прониква в тайните на тази висша наука. Казано е, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, което ще рече, че той е свободен да разпорежда със себе си и със своята съдба.
към текста >>

Като ученици на Окултната школа, вие трябва да изучавате астрологията и да я прилагате в живота си.
Трябва да изучавате психоастрологията, т.е. отношенията на астрологията към душевния живот на човека. Така вие ще придобиете повече светлина, по-добре ще разбирате себе си и своите близки. Астрологията е наука, която всеки момент има приложение в живота. Изучавайте я, за да показвате пътя на тези, които са го загубили. Като ученици на Окултната школа, вие трябва да изучавате астрологията и да я прилагате в живота си. Ученикът трябва да познава влиянието на планетите, Слънцето и Луната върху себе си и съзнателно да им се противопостави или подчинява, според лошото или доброто им въздействие. Изучаването на небето помага за развитието на човешкия ум, което ще даде възможност на човека с по-голямг любов и леснина да прониква в тайните на тази висша наука. Казано е, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, което ще рече, че той е свободен да разпорежда със себе си и със своята съдба. Но за да е в състояние да прави това, за да си въздейства, той трябва да познава своите качества и способности и енергетичния заряд, вложен в него. Трябва обаче да познава също влиянието на светилата - Слънцето, Луната и планетите.
към текста >>

Човек може да подобри живота си, т.е.
Да знае кои от тях създават условия за доброто, успеха, щастието и кои условия за злото, неуспеха, нещастието. Човек се ражда с условия да бъде щастлив или нещастен. Когато е запознат астрологически. при условия за щастие, човек ще използва тези благоприятни стечения, а при създадените условия за нещастие, той ще се противопостави и няма да се поддаде. Като се научи човек правилно да чете себе си, тогава ще изучи и хората, и Природата. Човек може да подобри живота си, т.е. да измени лошите аспекти на своята съдба, само когато служи на една възвишена идея. Всички планети, Слънцето и Земята представляват една разумна система. Те са образувани от разумни същества. Затова техните течения са под контрола на тези същества, чрез тях те влияят на хората през пространството. Влиянието на Слънцето, Луната и планетите е неизбежно, защото те влияят на Земята, а от там и на човека.
към текста >>

Тогава само Бог ще бъде Слънцето на живота.
Силите на Слънцето организират сърцето и белите дробове. Далакът е също проводник на слънчевата енергия и се намира под влиянието му. Слънцето не причинява и не може да причини никакви повреди. Казват, че някой пострадал от слънчев удар. За в бъдеще Слънцето няма да задоволява човечеството и ще изчезне. Тогава само Бог ще бъде Слънцето на живота. Пак беше кристално чиста вечер, звездите трепкаха над главите ни. Какъв чар и мекота лъхаше от тях! Прави са били древните мъдреци, като са казвали, че звездите са очите на ангелите. Защото наистина като ги гледаш, мисълта се повдига към един неземен, пълен с любов и мъдрост свят. Месечината грееше с цялата си пълнота, а Учителя беше заобиколен от нас.
към текста >>

Известно е от астрологията грамадната разлика във влиянието, което Слънцето, Луната и всяка една от планетите оказват с изтичащите от тях сили върху Земята и живота върху нея, на първо място човека.
Ако енергията, която е образувала веществото на Слънцето и това на планетите, беше еднородно и с едни и същи качества, сила и напрежение, то тя щеше да образува само едно единствено тяло. Нямаше да се разпръсва, нямаше да се обособява на Слънце, планети и на 32 спътници, а може би и повече. От това гледище Слънчевото семейство би било едно разхищение, една нецелесъобразност. Учителя казваше: „Разхищение и безсмислени неща в Природата няма.“ От тук е ясно, че силите, които са образували веществото на Слънцето и това на отделните планети и техните спътници, не са били еднакви по сила, напрежение и по своето естество въобще. Силите, които са образували всяка една планета и спътниците около тях, са се отделили като нехармонизиращи, като несъвместими, като сили от по-друго естество, по-друго качество от това на грамадното силово поле, от което е образувано самото Слънце. Известно е от астрологията грамадната разлика във влиянието, което Слънцето, Луната и всяка една от планетите оказват с изтичащите от тях сили върху Земята и живота върху нея, на първо място човека. От тук имаме най-яркото потвърждение за това, че всеки един член от Слънчевото семейство е плод на отделни, различни по своето естество, сили. Сила! Знаем ли какво разнообразие от изяви и възможности носи това понятие? Не, ни най-малко. Ние познаваме само нещичко от някои сили: електричество, магнетизъм, гравитация. Но с това не се изчерпват родовете и видовете сили, които въобще има.
към текста >>

Но с това не се изчерпват родовете и видовете сили, които въобще има.
Известно е от астрологията грамадната разлика във влиянието, което Слънцето, Луната и всяка една от планетите оказват с изтичащите от тях сили върху Земята и живота върху нея, на първо място човека. От тук имаме най-яркото потвърждение за това, че всеки един член от Слънчевото семейство е плод на отделни, различни по своето естество, сили. Сила! Знаем ли какво разнообразие от изяви и възможности носи това понятие? Не, ни най-малко. Ние познаваме само нещичко от някои сили: електричество, магнетизъм, гравитация. Но с това не се изчерпват родовете и видовете сили, които въобще има. Колосът на френската математична мисъл и теоретична механика Анри Поанкаре казва: „Най-голямата спънка за нас учените е това, че ние не знаем какво нещо е сила.“ Онези, които искат да изучават астрология, трябва още по-добре да разберат, че Злото създава видимите форми, а Доброто ги организира и ги облагородява. Наистина, като се замислих, разбрах колко важен е този закон. Астрологът трябва добре да владее и френологията и хиромантията, за да бъде точен в своите оценки. Той трябва да е видял видимия отпечатък, изразен предимно по лицето и ръцете, където има най-много нервни окончания, които бурно реагират на психичния живот на човека.
към текста >>

Той трябва да е видял видимия отпечатък, изразен предимно по лицето и ръцете, където има най-много нервни окончания, които бурно реагират на психичния живот на човека.
Но с това не се изчерпват родовете и видовете сили, които въобще има. Колосът на френската математична мисъл и теоретична механика Анри Поанкаре казва: „Най-голямата спънка за нас учените е това, че ние не знаем какво нещо е сила.“ Онези, които искат да изучават астрология, трябва още по-добре да разберат, че Злото създава видимите форми, а Доброто ги организира и ги облагородява. Наистина, като се замислих, разбрах колко важен е този закон. Астрологът трябва добре да владее и френологията и хиромантията, за да бъде точен в своите оценки. Той трябва да е видял видимия отпечатък, изразен предимно по лицето и ръцете, където има най-много нервни окончания, които бурно реагират на психичния живот на човека. Тук е уместно да кажем как Учителя изрази с много простичък израз пътя, по който върви това организиране, това облагородяване. Той каза: „Когато вълкът изяде едно агне, той става малко по-добър.“ Природата дава възможност на злото в човека да се прояви и с това идва и един малък процес към организиране и облагородяване. Проявите на злото не трябва да ни изненадват, то трябва да се изяви, за да се направи крачка напред към съвършенството. Силите, които създадоха Слънчевата система, създадоха и човека.
към текста >>

Геният на Възраждането Джордано Бруно в предсмъртния си час на кладата през 1600 година на 1 март, със сетен глас извика на инквизиторите: „Навсякъде има живот, навсякъде разум!
Човекът трябва да се включи в движението, за да придобие разумност. Колкото една планета е по-далече от Слънцето, толкова на нея живеят по-разумни и по-могъщи същества. Астрономите са си направили труда да изчислят, че ако имаме един наблюдател на планетата Плутон, то той ще види оттам Слънцето малко по-голямо, отколкото ние от Земята виждаме Юпитер. Всеки ще си зададе въпроса, каква енергия може да се получи там от тъй отдалеченото Слънце? Естествено, много малко, даже незначително. Геният на Възраждането Джордано Бруно в предсмъртния си час на кладата през 1600 година на 1 март, със сетен глас извика на инквизиторите: „Навсякъде има живот, навсякъде разум! “ И ние сме съгласни с това и приемаме, че е така. Следователно, и там, на тъй отдалечената планета Плутон, има живот. И там живеят разумни същества и то от по-голям ранг, отколкото на другите планети. Ние ще приемем, че тяхната разумност е толкова голяма, че те могат да черпят енергия от мировия, необятен по своето могъщество, Силов Океан. Как? Елементарните частици, открити през 30-те години на нашия век, идват на Земята с непонятна за нашите представи енергия.
към текста >>

Следователно, и там, на тъй отдалечената планета Плутон, има живот.
Астрономите са си направили труда да изчислят, че ако имаме един наблюдател на планетата Плутон, то той ще види оттам Слънцето малко по-голямо, отколкото ние от Земята виждаме Юпитер. Всеки ще си зададе въпроса, каква енергия може да се получи там от тъй отдалеченото Слънце? Естествено, много малко, даже незначително. Геният на Възраждането Джордано Бруно в предсмъртния си час на кладата през 1600 година на 1 март, със сетен глас извика на инквизиторите: „Навсякъде има живот, навсякъде разум! “ И ние сме съгласни с това и приемаме, че е така. Следователно, и там, на тъй отдалечената планета Плутон, има живот. И там живеят разумни същества и то от по-голям ранг, отколкото на другите планети. Ние ще приемем, че тяхната разумност е толкова голяма, че те могат да черпят енергия от мировия, необятен по своето могъщество, Силов Океан. Как? Елементарните частици, открити през 30-те години на нашия век, идват на Земята с непонятна за нашите представи енергия. Тази енергия не могат да вземат от Слънцето, нито пък от другите слънца, защото в определено време те биха се изчерпали. Отговор на този въпрос даде геният на атомната физика Енрико Ферми като каза, че тези частици вземат енергия от мировото космично силово поле.
към текста >>

Ако сега на Плутон живеят същества и имат тела, устроени по същия начин, със същата субстанция, каквато имат елементарните частици, а защо не, то те ще могат да приемат сили за своя живот и нужди от това небесно силово поле, от този Необятен Силов Океан.
И там живеят разумни същества и то от по-голям ранг, отколкото на другите планети. Ние ще приемем, че тяхната разумност е толкова голяма, че те могат да черпят енергия от мировия, необятен по своето могъщество, Силов Океан. Как? Елементарните частици, открити през 30-те години на нашия век, идват на Земята с непонятна за нашите представи енергия. Тази енергия не могат да вземат от Слънцето, нито пък от другите слънца, защото в определено време те биха се изчерпали. Отговор на този въпрос даде геният на атомната физика Енрико Ферми като каза, че тези частици вземат енергия от мировото космично силово поле. Ако сега на Плутон живеят същества и имат тела, устроени по същия начин, със същата субстанция, каквато имат елементарните частици, а защо не, то те ще могат да приемат сили за своя живот и нужди от това небесно силово поле, от този Необятен Силов Океан. С Учителя ние се спирахме на онези ярки, трепкащи светила по небесната сфера - звездите, които и с най-силния телескоп, поради своята грамадна отдалеченост, се виждат само като кръгчета. Те са слънца, като нашето Слънце. Небесни тела, които дават и само дават светлина и потоци сили, които носят живота. Около тях, както и около нашето Слънце е повече от сигурно, че има планети, които получават и използват тези дарове. Благодарение на прецизността на новите фотографски методи през 1943 година можа да се установи присъствието на тъмни спътници, планети, около сравнително близки звезди.
към текста >>

Небесни тела, които дават и само дават светлина и потоци сили, които носят живота.
Тази енергия не могат да вземат от Слънцето, нито пък от другите слънца, защото в определено време те биха се изчерпали. Отговор на този въпрос даде геният на атомната физика Енрико Ферми като каза, че тези частици вземат енергия от мировото космично силово поле. Ако сега на Плутон живеят същества и имат тела, устроени по същия начин, със същата субстанция, каквато имат елементарните частици, а защо не, то те ще могат да приемат сили за своя живот и нужди от това небесно силово поле, от този Необятен Силов Океан. С Учителя ние се спирахме на онези ярки, трепкащи светила по небесната сфера - звездите, които и с най-силния телескоп, поради своята грамадна отдалеченост, се виждат само като кръгчета. Те са слънца, като нашето Слънце. Небесни тела, които дават и само дават светлина и потоци сили, които носят живота. Около тях, както и около нашето Слънце е повече от сигурно, че има планети, които получават и използват тези дарове. Благодарение на прецизността на новите фотографски методи през 1943 година можа да се установи присъствието на тъмни спътници, планети, около сравнително близки звезди. В едно от тези слънца бе открита планета с маса 16 пъти по-голяма от тази на Юпитер. Открити бяха и други по-малки планети. Астрономите са си направили труд да изчислят, че ако имаме един наблюдател, който би се намирал върху най-близката до нас звезда, той не би могъл да види Юпитер и с най-силните телескопи, с които сега разполагаме на Земята.
към текста >>

Тези Черни Слънца имат грамадно по своята сила гравитационно поле, което привлича и поглъща всичко каквото им попадне в своя път - и светлината, и живота, които Светлите Слънца дават.
Тези тела учените решават да нарекат черни дупки. Дупка е ограничено празно пространство, в което няма нищо, а нищото не може да дава нещо. Следователно, там има нещо, което Учителя нарече Черни Слънца. То пулсира, излъчва частици и то такива, които носят грамадна енергия. Защото е установено от физиците, че колкото дължината на вълната е по-къса, толкова силата, която те носят е по-голяма. Тези Черни Слънца имат грамадно по своята сила гравитационно поле, което привлича и поглъща всичко каквото им попадне в своя път - и светлината, и живота, които Светлите Слънца дават. Една могъща, обсебваща сила имат те. Тази обсебваща сила е изразена в човека и носи името егоизъм. За съществуването на тъмни тела в мировото пространство отбелязва в 1962 година и аржентинският астроном Харолд Шепли. Той приема, че в небесното мирово пространство около нас има тъмни масивни тела с размер поне десет пъти по-големи от Юпитер, които не принадлежат към никоя Слънчева система и не обикалят около никакво Слънце. Те се движат по свои неизвестни и непознати за нас пътища из Мировата пустош, както той се изразява, и ги нарича Тъмни самостоятелни планети.
към текста >>

Виждаме, че светлите Слънца дават, подхранват живота с изтичащите от тях тъй наречени потоци от елементарни частици, които те непрекъснато излъчват.
Тази обсебваща сила е изразена в човека и носи името егоизъм. За съществуването на тъмни тела в мировото пространство отбелязва в 1962 година и аржентинският астроном Харолд Шепли. Той приема, че в небесното мирово пространство около нас има тъмни масивни тела с размер поне десет пъти по-големи от Юпитер, които не принадлежат към никоя Слънчева система и не обикалят около никакво Слънце. Те се движат по свои неизвестни и непознати за нас пътища из Мировата пустош, както той се изразява, и ги нарича Тъмни самостоятелни планети. Ние трябва да приемем, че в природата нищо не е без смисъл и цел. Виждаме, че светлите Слънца дават, подхранват живота с изтичащите от тях тъй наречени потоци от елементарни частици, които те непрекъснато излъчват. Каква обаче е задачата на тези Тъмни Слънца? Каква им е службата във Вселената? В това отношение път към отговор на този въпрос, може да ни даде казаното от Учителя: „Злото е първичната енергия, тя създава материалните светове, видимите форми, а Доброто - вторичната сила, която ги организирва и облагородява“. В подкрепа на това, ето една старинна поема за сътворението на света, изнесена в символична форма. Тя е написана някога, в дълбока древност, върху седем плочки.
към текста >>

Боговете, гледайки тази неустроена, пуста и безжизнена среда, решили да създадат в нея един правилно устроен и носещ живот свят.
В това отношение път към отговор на този въпрос, може да ни даде казаното от Учителя: „Злото е първичната енергия, тя създава материалните светове, видимите форми, а Доброто - вторичната сила, която ги организирва и облагородява“. В подкрепа на това, ето една старинна поема за сътворението на света, изнесена в символична форма. Тя е написана някога, в дълбока древност, върху седем плочки. Намерени са при разкопките на древния Вавилон и успешно разчетени. Там се казва: „В началото на създаването на света се е намирала една тъмна, хаотична материя, която се наричала Тиа-Мат. Боговете, гледайки тази неустроена, пуста и безжизнена среда, решили да създадат в нея един правилно устроен и носещ живот свят. Тиа-Мат бил чудовищен дракон със седем глави. Пламнал от възбуда, разбирайки решението на Боговете, този дракон им отворил война, като с ръмжене и пухтене се готвел за люта битка. Всички Богове трепнали от страх, само Мардук - Богът на светлината, се решил на борба. С това негово решение Боговете му признали правото на първенство. Мардук прострял грамадна мрежа на Изток, Запад, Север и Юг, за да не може нито една частица от тази тъмнота да се промъкне.
към текста >>

И преди още те да се затворят, Мардук хвърлил в тях копията на светлината и успял да внесе живот в смъртта и светлина в мрака.“ - „И светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе“ - казва по-късно ученикът на Христа Йоан.
С това негово решение Боговете му признали правото на първенство. Мардук прострял грамадна мрежа на Изток, Запад, Север и Юг, за да не може нито една частица от тази тъмнота да се промъкне. Тогава той, пълен със сила и могъщество, седнал в своята бляскава и добре въоръжена колесница, впрегната с четири огнени коня. И така величав, изпратен от възхитените погледи на Боговете, се спуснал със стихиен устрем срещу чудовището. Див и смъртоносен рев се изтръгнал от седемте зинали гърла. И преди още те да се затворят, Мардук хвърлил в тях копията на светлината и успял да внесе живот в смъртта и светлина в мрака.“ - „И светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе“ - казва по-късно ученикът на Христа Йоан. Тази поема, написана от хора с дълбоки прозрения за живота, ясно ни посочва за съществуването на един свят, нещо съвсем различно от това, което ние виждаме и отчасти познаваме. Слънцата, които светят, са светове, извори на живота. Планетите са светове на живота и смъртта, а ето и Черните Слънца - светове на смъртта, застоя - светове на крайното вцепенение. Черните Слънца ограничават и определят формите, в които ще се влее светлината и живота. И наистина, всяко тяло пред нас не е ли форма, изпълнена с елементарни частици, които днес учените наричат електрони, протони, мезони и с ред други подобни имена?
към текста >>

Тази поема, написана от хора с дълбоки прозрения за живота, ясно ни посочва за съществуването на един свят, нещо съвсем различно от това, което ние виждаме и отчасти познаваме.
Мардук прострял грамадна мрежа на Изток, Запад, Север и Юг, за да не може нито една частица от тази тъмнота да се промъкне. Тогава той, пълен със сила и могъщество, седнал в своята бляскава и добре въоръжена колесница, впрегната с четири огнени коня. И така величав, изпратен от възхитените погледи на Боговете, се спуснал със стихиен устрем срещу чудовището. Див и смъртоносен рев се изтръгнал от седемте зинали гърла. И преди още те да се затворят, Мардук хвърлил в тях копията на светлината и успял да внесе живот в смъртта и светлина в мрака.“ - „И светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе“ - казва по-късно ученикът на Христа Йоан. Тази поема, написана от хора с дълбоки прозрения за живота, ясно ни посочва за съществуването на един свят, нещо съвсем различно от това, което ние виждаме и отчасти познаваме. Слънцата, които светят, са светове, извори на живота. Планетите са светове на живота и смъртта, а ето и Черните Слънца - светове на смъртта, застоя - светове на крайното вцепенение. Черните Слънца ограничават и определят формите, в които ще се влее светлината и живота. И наистина, всяко тяло пред нас не е ли форма, изпълнена с елементарни частици, които днес учените наричат електрони, протони, мезони и с ред други подобни имена? Те не са нищо друго освен светлина, сила, движение - Бог Мардук.
към текста >>

Слънцата, които светят, са светове, извори на живота.
Тогава той, пълен със сила и могъщество, седнал в своята бляскава и добре въоръжена колесница, впрегната с четири огнени коня. И така величав, изпратен от възхитените погледи на Боговете, се спуснал със стихиен устрем срещу чудовището. Див и смъртоносен рев се изтръгнал от седемте зинали гърла. И преди още те да се затворят, Мардук хвърлил в тях копията на светлината и успял да внесе живот в смъртта и светлина в мрака.“ - „И светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе“ - казва по-късно ученикът на Христа Йоан. Тази поема, написана от хора с дълбоки прозрения за живота, ясно ни посочва за съществуването на един свят, нещо съвсем различно от това, което ние виждаме и отчасти познаваме. Слънцата, които светят, са светове, извори на живота. Планетите са светове на живота и смъртта, а ето и Черните Слънца - светове на смъртта, застоя - светове на крайното вцепенение. Черните Слънца ограничават и определят формите, в които ще се влее светлината и живота. И наистина, всяко тяло пред нас не е ли форма, изпълнена с елементарни частици, които днес учените наричат електрони, протони, мезони и с ред други подобни имена? Те не са нищо друго освен светлина, сила, движение - Бог Мардук. Гледайки звездния мир, един пробуден човек не може да не изпита благоговение и смирение пред тази импозантна гледка, и не може да не се запита къде е началото и как е произлязло всичко това Учителя казва: „Земята е създадена от една клетка“.
към текста >>

Планетите са светове на живота и смъртта, а ето и Черните Слънца - светове на смъртта, застоя - светове на крайното вцепенение.
И така величав, изпратен от възхитените погледи на Боговете, се спуснал със стихиен устрем срещу чудовището. Див и смъртоносен рев се изтръгнал от седемте зинали гърла. И преди още те да се затворят, Мардук хвърлил в тях копията на светлината и успял да внесе живот в смъртта и светлина в мрака.“ - „И светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе“ - казва по-късно ученикът на Христа Йоан. Тази поема, написана от хора с дълбоки прозрения за живота, ясно ни посочва за съществуването на един свят, нещо съвсем различно от това, което ние виждаме и отчасти познаваме. Слънцата, които светят, са светове, извори на живота. Планетите са светове на живота и смъртта, а ето и Черните Слънца - светове на смъртта, застоя - светове на крайното вцепенение. Черните Слънца ограничават и определят формите, в които ще се влее светлината и живота. И наистина, всяко тяло пред нас не е ли форма, изпълнена с елементарни частици, които днес учените наричат електрони, протони, мезони и с ред други подобни имена? Те не са нищо друго освен светлина, сила, движение - Бог Мардук. Гледайки звездния мир, един пробуден човек не може да не изпита благоговение и смирение пред тази импозантна гледка, и не може да не се запита къде е началото и как е произлязло всичко това Учителя казва: „Земята е създадена от една клетка“. Наистина, едно по-внимателно проучване на всичко, което ни заобикаля, ще ни убеди по един безспорен начин, че в Природата има закони, които са валидни както за най-малкото, така и за най-голямото.
към текста >>

Черните Слънца ограничават и определят формите, в които ще се влее светлината и живота.
Див и смъртоносен рев се изтръгнал от седемте зинали гърла. И преди още те да се затворят, Мардук хвърлил в тях копията на светлината и успял да внесе живот в смъртта и светлина в мрака.“ - „И светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе“ - казва по-късно ученикът на Христа Йоан. Тази поема, написана от хора с дълбоки прозрения за живота, ясно ни посочва за съществуването на един свят, нещо съвсем различно от това, което ние виждаме и отчасти познаваме. Слънцата, които светят, са светове, извори на живота. Планетите са светове на живота и смъртта, а ето и Черните Слънца - светове на смъртта, застоя - светове на крайното вцепенение. Черните Слънца ограничават и определят формите, в които ще се влее светлината и живота. И наистина, всяко тяло пред нас не е ли форма, изпълнена с елементарни частици, които днес учените наричат електрони, протони, мезони и с ред други подобни имена? Те не са нищо друго освен светлина, сила, движение - Бог Мардук. Гледайки звездния мир, един пробуден човек не може да не изпита благоговение и смирение пред тази импозантна гледка, и не може да не се запита къде е началото и как е произлязло всичко това Учителя казва: „Земята е създадена от една клетка“. Наистина, едно по-внимателно проучване на всичко, което ни заобикаля, ще ни убеди по един безспорен начин, че в Природата има закони, които са валидни както за най-малкото, така и за най-голямото. Така например като почнем от кристалите, които са в ръцете ни и стигнем до гигантските слънца във вселената, трепкащи над главите ни, то в нас не може да не се промъкне мисълта, че каквото е началото на един кристал, както той се е образувал, такова е и началото и по същия начин се е образувало всяко небесно тяло.
към текста >>

Учителя казва: „И в минералното царство има живот, но той протича там много медлено“.
И така, един път създаден кристалът, ние вече можем да наблюдаваме и да разберем как той расте. Кристалите имат интересни качества, върху които много трябва да се мисли и изследва. В тях има нещо велико, разумно и дълбоко. Един умен човек казва: „В скалите ние ще научим да четем великите закони, по които е създадена и построена Вселената“. Друг казва: „Скалите са застинала музика, застинала хармония“. Учителя казва: „И в минералното царство има живот, но той протича там много медлено“. В кристалите се проявяват два основни принципа. Първият е да има форма и да я съхранява, което е принципът на ограничението - Тиа-Мат. При кристалите енергията на отделните атоми от веществото, които образуват даден кристал е много по-голяма, когато те са в свободно състояние. Щом обаче, те се свържат в дадена форма, то те губят голяма част от енергията си, която отива за връзка между отделните атоми, като при това тази връзка е възможно най-икономична по отношение съхранението на енергията, а постройките са здрави и закономерно стройни. Вторият принцип е порядъкът, закономерността и стремежът към съвършенството - Мардук.
към текста >>

Чистотата пък е свързана с водата, чрез която новият живот ще дойде.
Той е слязъл от причинния свят в умствения, от умствения в астралния, а от астралния във физическия, където най-после е и спрял. Всеки градус на Зодиака съдържа в себе си известни дарби и възможности. Роденият под знака Козирог обмисля нещата и тогава се проявява. Главното качество на Водолея е чистотата. Който е под негово влияние, той непременно трябва да се пречисти. Чистотата пък е свързана с водата, чрез която новият живот ще дойде. Добре е човек да се роди в зодията Водолей. Мнозина са родени, за да живеят по нейните закони. Този знак определя Висшата мистичност у човека.
към текста >>

37. АСПЕКТИ НА ВУЛКАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При благоприятни аспекти (съвпад, полусекстил, секстил, 72°, тригон и квинконция), дава на родения много добро и устойчиво здраве, богата жизненост, голяма съпротивителна сила срещу лошите условия, способност за понасяне несгодите в живота, добро и ръководно обществено положение.
АСПЕКТИ НА ВУЛКАН С Луна. При благоприятни аспекти (съвпад, полусекстил, секстил, 72°, тригон и квинконция), дава на родения много добро и устойчиво здраве, богата жизненост, голяма съпротивителна сила срещу лошите условия, способност за понасяне несгодите в живота, добро и ръководно обществено положение. Тези качества особено силно се изразяват при съвпад и тригон. При неблагоприятни аспекти ( 45°, 90°, 135°, 180°), жизнеността, здравето и съпротивителната сила са също добре изразени, но променливи, често се нарушават от болести и неразположения, които организмът преодолява лесно и бързо. В общественото положение също са налице промени от добро към лошо и обратно. Когато между Вулкан липсват аспекти, здравето, жизнеността и съпротивителната сила са слаби, изобщо организъмът е деликатен; от такъв човек лъха вялост и неопределеност. Същото е и в общественото му положение: неустойчивост, липса на постоянство и привързаност към професията, еднообразен живот.
към текста >>

Същото е и в общественото му положение: неустойчивост, липса на постоянство и привързаност към професията, еднообразен живот.
При благоприятни аспекти (съвпад, полусекстил, секстил, 72°, тригон и квинконция), дава на родения много добро и устойчиво здраве, богата жизненост, голяма съпротивителна сила срещу лошите условия, способност за понасяне несгодите в живота, добро и ръководно обществено положение. Тези качества особено силно се изразяват при съвпад и тригон. При неблагоприятни аспекти ( 45°, 90°, 135°, 180°), жизнеността, здравето и съпротивителната сила са също добре изразени, но променливи, често се нарушават от болести и неразположения, които организмът преодолява лесно и бързо. В общественото положение също са налице промени от добро към лошо и обратно. Когато между Вулкан липсват аспекти, здравето, жизнеността и съпротивителната сила са слаби, изобщо организъмът е деликатен; от такъв човек лъха вялост и неопределеност. Същото е и в общественото му положение: неустойчивост, липса на постоянство и привързаност към професията, еднообразен живот. С Меркурий. Известно е от астрономията, че Меркурий може да има от Слънцето отклонение най-много до 28°. При това положение, между Вулкан и Меркурий може да има само съвпад и полусекстил, които са благоприятни за интелектуалните способности на родения. Съвпадът може да бъде изразен, както е показано на фиг. 4, в два варианта: 1.
към текста >>

При този съвпад, аспектът е особено силен, дава много добри и силни интелектуални качества и способности, предимно в практичната сфера на живота: бързо съобразяване интереса и изгодата от всяка работа, от всяка поставена задача, подчертан интерес към външно себеизтъкване при всеки удобен случай, добри способности за овладяване на чужди езици. 2.
При това положение, между Вулкан и Меркурий може да има само съвпад и полусекстил, които са благоприятни за интелектуалните способности на родения. Съвпадът може да бъде изразен, както е показано на фиг. 4, в два варианта: 1. когато Меркурий е между Земята и Слънцето или в т. нар. "долно съединение"; тогава планетата извършва обратно (ретроградно) движение от изток към запад и се обозначава в ефемеридите с буквата R. При този съвпад, аспектът е особено силен, дава много добри и силни интелектуални качества и способности, предимно в практичната сфера на живота: бързо съобразяване интереса и изгодата от всяка работа, от всяка поставена задача, подчертан интерес към външно себеизтъкване при всеки удобен случай, добри способности за овладяване на чужди езици. 2. Вторият вариант на съвпад е, когато Меркурий е зад Слънцето, а Слънцето-Вулкан е между Меркурий и Земята, т.нар. "горно съединение". При долно съединение той действува много по-силно, отколкото при горно съединение. Движението на Меркурий до горно съединение става по право направление от запад към изток. При този съвпад с Меркурий е налице по-мека изява на вулкановите качества: по-малък контакт и изразност в практичния живот, по-облагородена интелигентност и интерес не само към практични задачи, засягащи личния живот, но и към по-отвлечени знания и науки.
към текста >>

При този съвпад с Меркурий е налице по-мека изява на вулкановите качества: по-малък контакт и изразност в практичния живот, по-облагородена интелигентност и интерес не само към практични задачи, засягащи личния живот, но и към по-отвлечени знания и науки.
При този съвпад, аспектът е особено силен, дава много добри и силни интелектуални качества и способности, предимно в практичната сфера на живота: бързо съобразяване интереса и изгодата от всяка работа, от всяка поставена задача, подчертан интерес към външно себеизтъкване при всеки удобен случай, добри способности за овладяване на чужди езици. 2. Вторият вариант на съвпад е, когато Меркурий е зад Слънцето, а Слънцето-Вулкан е между Меркурий и Земята, т.нар. "горно съединение". При долно съединение той действува много по-силно, отколкото при горно съединение. Движението на Меркурий до горно съединение става по право направление от запад към изток. При този съвпад с Меркурий е налице по-мека изява на вулкановите качества: по-малък контакт и изразност в практичния живот, по-облагородена интелигентност и интерес не само към практични задачи, засягащи личния живот, но и към по-отвлечени знания и науки. Тук също имаме добри способности за изучаване на чужди езиците. Вторият аспект на Вулкан с Меркурий, както посочихме, е непълен полусекстил и дава онова, което съвпадът при горно съединение носи, но в много по-слаба форма. Ако между Вулкан и Меркурий липсват аспекти, имаме човек, който няма импулс да се изявява, живее без особени интереси и трябва да се подтиква от своите близки. С Венера. Известно е от астрономията, че Венера може да има от Слънцето отклонение най-много до 48° (виж фиг. 4).
към текста >>

Такива хора имат възможност (особено ако Вулкан има аспект с Венера) добре да се изявяват в балета, художествената гимнастика, танците и всички видове спортове, в които могат да имат големи постижения.
Ако между Венера и Вулкан няма аспекти, пред нас е човек без какъвто и да било интерес към изкуството. Ако същевременно Венера има добри аспекти с Луната и другите планети, даващи качества за изкуство, у този човек има Венерини качества, но липсва стремеж да се показват и трябва да се подтиква от близките. С Марс. Марс е първата външна планета и затова при обиколката си около Слънцето може да образува всички аспекти с членовете на Слънчевото семейство. Съвпадът на Марс с Вулкан дава ценни качества: добре пресметната смелост, решителност, гъвкави, хармонични и приятни за гледане движения. Такива хора имат възможност (особено ако Вулкан има аспект с Венера) добре да се изявяват в балета, художествената гимнастика, танците и всички видове спортове, в които могат да имат големи постижения. Тялото им е с добре оформени мускули, които дават не само възможност за движение и здраве, но и красота. При другите благоприятни аспекти на Вулкан и Марс, също са налице спорни влечения, постижения и изяви, но не са с такова изящество, както при съвпада. При неблагоприятните аспекти, особено при квадратура и опозиция, ще имаме брутален и рязък в отношенията си човек, който не приема никакви съвети, забележки, напътствия; обича да заповядва и разпорежда. Това са обикновено хора мускулести, със здрава костна система. Обичат рисковите спортове, затова по тях всякога има белези от наранявания.
към текста >>

При съвпад дава на личността ценни качества: склонност към артистични изяви, а също и много добрия шанс (късмет) в живота.
Когато Марс има обратно (ретроградно) движение, всичко, казано за него по-горе, се подсилва. Разбира се, и тук точните аспекти са с изключителна сила. Ако липсват аспекти, пред нас е човек без каквито и да било стремежи към спортни изяви, туризъм и други форми на мускулно напрежение. С Юпитер. Като външна планета, Юпитер също може да образува всички аспекти с Вулкан. При съвпад дава на личността ценни качества: склонност към артистични изяви, а също и много добрия шанс (късмет) в живота. И другите благоприятни аспекти между двете планети дават добър шанс. Такива хора при каквито и неблагоприятни и трудни условия да се намират, всякога се справят благополучно. Тези аспекти дават способност за схващане и правилно разбиране на идеите и методите за изпълнение на всяка поставена задача; дават също голяма инициатива, когато трябва да се предприеме нещо, особено от практично естество. Тези личности правилно разпореждат при осъществяване на всичко, което има да се върши, затова са способни да бъдат добри ръководители на предприятия и обществени организации. Имат добро здраве, по характер са разположени, с подчертана бащинска обхода към всички.
към текста >>

Притежават оптимистичен и ведър възглед за живота, което създава у тях приятна широта и чувство за хумор.
И другите благоприятни аспекти между двете планети дават добър шанс. Такива хора при каквито и неблагоприятни и трудни условия да се намират, всякога се справят благополучно. Тези аспекти дават способност за схващане и правилно разбиране на идеите и методите за изпълнение на всяка поставена задача; дават също голяма инициатива, когато трябва да се предприеме нещо, особено от практично естество. Тези личности правилно разпореждат при осъществяване на всичко, което има да се върши, затова са способни да бъдат добри ръководители на предприятия и обществени организации. Имат добро здраве, по характер са разположени, с подчертана бащинска обхода към всички. Притежават оптимистичен и ведър възглед за живота, което създава у тях приятна широта и чувство за хумор. С охота приемат всичко, що е за ядене, затова са по-едри и пълни. При неблагоприятни аспекти имаме хора крайно честолюбиви, с високо мнение за себе си, които постоянно изтъкват, че всичко знаят и разбират. Проявяват презрение и фалшиво отношение към околните. Общественото им положение е с чести промени: с чувство, че са обидени от началниците си, те не рядко напускат работата си, което е крайно погрешна стъпка от тяхна страна. Здравето им е добро, имат инициатива, склонност за разпореждане и твърдо командване, но често пъти неуместно.
към текста >>

При липса на аспекти това са хора, без каквото и да било желание за изява, вълните на живота ги тласкат без цел и посока и въобще имат бледо изразен живот.
При неблагоприятни аспекти имаме хора крайно честолюбиви, с високо мнение за себе си, които постоянно изтъкват, че всичко знаят и разбират. Проявяват презрение и фалшиво отношение към околните. Общественото им положение е с чести промени: с чувство, че са обидени от началниците си, те не рядко напускат работата си, което е крайно погрешна стъпка от тяхна страна. Здравето им е добро, имат инициатива, склонност за разпореждане и твърдо командване, но често пъти неуместно. Не обичат твърде да дружат с хората. При липса на аспекти това са хора, без каквото и да било желание за изява, вълните на живота ги тласкат без цел и посока и въобще имат бледо изразен живот. Със Сатурн. При съвпад на Вулкан и Сатурн до определена възраст е налице човек със слаба жизненост, неустойчив към пристъпите на неразположение и заболявания, но придобива известен устой, поради което няма фатален край. Това трае до 20-25 годишна възраст, след което се наблюдава укрепване и устойчивост на здравето. Такива хора обичат всичко да бъде в пълен ред. Обичат и самотата.
към текста >>

Личностите с неблагоприятни аспекти са винаги критични, недоволни, гледат мрачно на живота.
Със Сатурн. При съвпад на Вулкан и Сатурн до определена възраст е налице човек със слаба жизненост, неустойчив към пристъпите на неразположение и заболявания, но придобива известен устой, поради което няма фатален край. Това трае до 20-25 годишна възраст, след което се наблюдава укрепване и устойчивост на здравето. Такива хора обичат всичко да бъде в пълен ред. Обичат и самотата. Личностите с неблагоприятни аспекти са винаги критични, недоволни, гледат мрачно на живота. В човешкото тяло Сатурн има отношение към гръбначния стълб, кожата, зъбите и ушите, затова при неблагоприятни аспекти (особено, когато са точни) някои от тези органи са засегнати: такива хора страдат от кожни заболявания, рано им се развалят зъбите, често страдат от костни счупвания, гърбици, недъзи на ръцете, краката, коленните стави, от шипове на гръбначните прешлени или от намаление на слуха (при съвпад). Личност с благоприятни аспекти обича и държи за реда и порядъка, има задълбочена мисъл и обикновено е добър математик, способна е да поема големи и отговорни задачи, които завършва с успех. В обществения живот се отличава с точност и изпълнителност във всичко. Няма отношение към вкусовите възприятия и към всичко, което може да се приема като храна, затова има по-слабо тяло с мускули за работа, а не за красота. В отношенията си с хората са коректни и изпълнителни.
към текста >>

В обществения живот се отличава с точност и изпълнителност във всичко.
Такива хора обичат всичко да бъде в пълен ред. Обичат и самотата. Личностите с неблагоприятни аспекти са винаги критични, недоволни, гледат мрачно на живота. В човешкото тяло Сатурн има отношение към гръбначния стълб, кожата, зъбите и ушите, затова при неблагоприятни аспекти (особено, когато са точни) някои от тези органи са засегнати: такива хора страдат от кожни заболявания, рано им се развалят зъбите, често страдат от костни счупвания, гърбици, недъзи на ръцете, краката, коленните стави, от шипове на гръбначните прешлени или от намаление на слуха (при съвпад). Личност с благоприятни аспекти обича и държи за реда и порядъка, има задълбочена мисъл и обикновено е добър математик, способна е да поема големи и отговорни задачи, които завършва с успех. В обществения живот се отличава с точност и изпълнителност във всичко. Няма отношение към вкусовите възприятия и към всичко, което може да се приема като храна, затова има по-слабо тяло с мускули за работа, а не за красота. В отношенията си с хората са коректни и изпълнителни. Могат да бъдат търпеливи научни работници, които задълбочено и с постоянство изследват всеки поставен пред тях въпрос. Разбират добре, че светът пред тях е съвкупност от загадки, които трябва да изучат и да разрешат. При липса на аспекти пред нас е човек без отношение към реда и към изпълнението на задачите; светът за него е блед и безинтересен.
към текста >>

В обществения си живот той има резки, неочаквани, но благоприятни промени.
С Уран. Влиянието на Уран има отношение към нервната система, а това на Слънцето-Вулкан - към сърцето. Затова при съвпад нервната система е напрегната, което се отразява и на сърцето: човек понякога чувства известни пристягания около сърдечната област, които не са опасни. При такъв съвпад психиката е много активна и се изразява в смелост и решителност за постигане на всяка поставена задача, без да държи сметка дали похватите и методите съответстват на околната среда. При останалите благоприятни аспекти имаме човек със здрава нервна система, който спокойно и с търпение понася всякакви случки и изненади. В обществения си живот той има резки, неочаквани, но благоприятни промени. При неблагоприятни аспекти имаме човек нервен, нетърпелив, с неприятни и резки отношения към околните. В обществения му живот също има неочаквани, но неприятни промени, понякога със странни идеи за смяна на професията. При липса на аспекти имаме човек, в който идейният свят и нервните възбуди са в спящо състояние. С Нептун. Нептун има отношение към емоционалната природа.
към текста >>

В обществения му живот също има неочаквани, но неприятни промени, понякога със странни идеи за смяна на професията.
Затова при съвпад нервната система е напрегната, което се отразява и на сърцето: човек понякога чувства известни пристягания около сърдечната област, които не са опасни. При такъв съвпад психиката е много активна и се изразява в смелост и решителност за постигане на всяка поставена задача, без да държи сметка дали похватите и методите съответстват на околната среда. При останалите благоприятни аспекти имаме човек със здрава нервна система, който спокойно и с търпение понася всякакви случки и изненади. В обществения си живот той има резки, неочаквани, но благоприятни промени. При неблагоприятни аспекти имаме човек нервен, нетърпелив, с неприятни и резки отношения към околните. В обществения му живот също има неочаквани, но неприятни промени, понякога със странни идеи за смяна на професията. При липса на аспекти имаме човек, в който идейният свят и нервните възбуди са в спящо състояние. С Нептун. Нептун има отношение към емоционалната природа. При съвпад и благоприятни аспекти пред нас е много мил и симпатичен човек, предизвикващ топло разположение от страна на всички околни и желание да му бъдат полезни с нещо. Това е особено силно изразено при съвпад.
към текста >>

малко Трудно разбират обществения живот, малко далеч са от материалния свят, практичните въпроси като че ли не се докосват до тях.
С Нептун. Нептун има отношение към емоционалната природа. При съвпад и благоприятни аспекти пред нас е много мил и симпатичен човек, предизвикващ топло разположение от страна на всички околни и желание да му бъдат полезни с нещо. Това е особено силно изразено при съвпад. Такива хора са милосърдни, отзивчиви, с готовност любезно да услужват, топло и мило съчувствие лъха от тях. малко Трудно разбират обществения живот, малко далеч са от материалния свят, практичните въпроси като че ли не се докосват до тях. Макар че работят с топлота и разположение, за тях е някак безразлично каква професия ще упражняват. При неблагоприятни аспекти имаме крайно неотзивчиви, студени, хладни и остри хора, без какъвто и да е било подтик за съчувствие, услуга и помощ към хората, с които влиза в контакт. Поддават се на порочни влияния, предимно в употреба на опиати, цигари, алкохол и други. Работата си изпълняват с досада, от няма и къде. Всичко това е по-ясно изразено при по-елементарните типове.
към текста >>

При съвпад, действа много неблагоприятно със своята твърдост: ограничава, сковава и парализира всички добри възможности в живота на човека, периодично отнема възможността за изява на онова, което Слънцето-Вулкан при аспектите си с другите планети носи за здравето, общественото положение, професията и сполуката в живота.
Работата си изпълняват с досада, от няма и къде. Всичко това е по-ясно изразено при по-елементарните типове. При липса на аспекти човек е мекушав и безизразен. С Плутон. Плутон има отношение към енергията, силата, твърдостта и волята в човека. При съвпад, действа много неблагоприятно със своята твърдост: ограничава, сковава и парализира всички добри възможности в живота на човека, периодично отнема възможността за изява на онова, което Слънцето-Вулкан при аспектите си с другите планети носи за здравето, общественото положение, професията и сполуката в живота. Благоприятните аспекти (30°, 60°, 72°, 120°, 150°) между Вулкан и Плутон дават на човек много енергия, която буквално блика от него и му дава възможност да бъде издръжлив във всяко направление. Личност с такива аспекти, където и да отиде, в каквото и общество да се озове, вдъхва респект и необходимост да й се подчиняват. При неблагоприятни аспекти имаме хора, които брутално се налагат с диктаторски похвати, а общественият им живот е свързан с командване и разпореждания. При липса на аспекти, енергията, устойчивостта и съпротивителната сила са вяли.
към текста >>

При неблагоприятни аспекти имаме хора, които брутално се налагат с диктаторски похвати, а общественият им живот е свързан с командване и разпореждания.
С Плутон. Плутон има отношение към енергията, силата, твърдостта и волята в човека. При съвпад, действа много неблагоприятно със своята твърдост: ограничава, сковава и парализира всички добри възможности в живота на човека, периодично отнема възможността за изява на онова, което Слънцето-Вулкан при аспектите си с другите планети носи за здравето, общественото положение, професията и сполуката в живота. Благоприятните аспекти (30°, 60°, 72°, 120°, 150°) между Вулкан и Плутон дават на човек много енергия, която буквално блика от него и му дава възможност да бъде издръжлив във всяко направление. Личност с такива аспекти, където и да отиде, в каквото и общество да се озове, вдъхва респект и необходимост да й се подчиняват. При неблагоприятни аспекти имаме хора, които брутално се налагат с диктаторски похвати, а общественият им живот е свързан с командване и разпореждания. При липса на аспекти, енергията, устойчивостта и съпротивителната сила са вяли.
към текста >>

38. УРАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ние приемаме, че на Уран съществуват подобни активни процеси, въз основа на направения от нас по-горе извод, че колкото една Планета е по-далеч от Слънцето, толкова по-рано се е образувала, толкова по-дълъг еволюционен път има със съответна по-съвършена проява на живот; а за живота е необходима сила, частен случай на която е светлината и топлината.
Установено е, че атмосферният слой се завъртва около своята ос за 10 часа и 50 минути. Ние приемаме, че кълбото на самата планета се върти много по-бързо и то в обратна посока, за да се получи сила, частен израз на която е топлината и светлината, която се излъчва от Уран. Разбира се, поради голямата отдалеченост, те едва се долавят от Земята. Наблюденията показват, че по повърхността на Уран могат да се видят само слабо изразени, по-светли пояси върху екваториалната област. При анализ на спектъра на светлината, която Уран отразява от Слънцето, се установяват много тъмни линии, които говорят за активни процеси на поглъщане, ставащи на тази планета. Ние приемаме, че на Уран съществуват подобни активни процеси, въз основа на направения от нас по-горе извод, че колкото една Планета е по-далеч от Слънцето, толкова по-рано се е образувала, толкова по-дълъг еволюционен път има със съответна по-съвършена проява на живот; а за живота е необходима сила, частен случай на която е светлината и топлината. Следователно на Уран се създава сила, необходима за проява на тамошния живот, и бъдещите Космически изследвания ще потвърдят голямата активност на процесите, които съществуват на тази Планета. Всички тези факти придават на силовите течения, изтичащи от Уран и влияещи върху живота на Земята и върху човека, грамадна активност, решителност и творчество, необходими за решаването на всяка задача. От друга страна, тънкият атмосферен слой дава по-малка задълбоченост и пренебрегване на дребнавостите в мисловната дейност. Със своите бързо реагиращи силови течения, влиянието на Уран има отношение към нервната система на човека и към сетивата на живите форми, създадени според нуждите на отделните видове и чудно устроени със своята чувствителност. Когато в дадена личност влиянието на Уран е силно изразено, нервната й система е много добре развита, остро и бързо реагира при най-малката възбуда.
към текста >>

Следователно на Уран се създава сила, необходима за проява на тамошния живот, и бъдещите Космически изследвания ще потвърдят голямата активност на процесите, които съществуват на тази Планета.
Ние приемаме, че кълбото на самата планета се върти много по-бързо и то в обратна посока, за да се получи сила, частен израз на която е топлината и светлината, която се излъчва от Уран. Разбира се, поради голямата отдалеченост, те едва се долавят от Земята. Наблюденията показват, че по повърхността на Уран могат да се видят само слабо изразени, по-светли пояси върху екваториалната област. При анализ на спектъра на светлината, която Уран отразява от Слънцето, се установяват много тъмни линии, които говорят за активни процеси на поглъщане, ставащи на тази планета. Ние приемаме, че на Уран съществуват подобни активни процеси, въз основа на направения от нас по-горе извод, че колкото една Планета е по-далеч от Слънцето, толкова по-рано се е образувала, толкова по-дълъг еволюционен път има със съответна по-съвършена проява на живот; а за живота е необходима сила, частен случай на която е светлината и топлината. Следователно на Уран се създава сила, необходима за проява на тамошния живот, и бъдещите Космически изследвания ще потвърдят голямата активност на процесите, които съществуват на тази Планета. Всички тези факти придават на силовите течения, изтичащи от Уран и влияещи върху живота на Земята и върху човека, грамадна активност, решителност и творчество, необходими за решаването на всяка задача. От друга страна, тънкият атмосферен слой дава по-малка задълбоченост и пренебрегване на дребнавостите в мисловната дейност. Със своите бързо реагиращи силови течения, влиянието на Уран има отношение към нервната система на човека и към сетивата на живите форми, създадени според нуждите на отделните видове и чудно устроени със своята чувствителност. Когато в дадена личност влиянието на Уран е силно изразено, нервната й система е много добре развита, остро и бързо реагира при най-малката възбуда. Богатата енергия на силовите течения от Уран произтича не само от силите, за което споменахме, но и от особеното и странно положение на неговата ос на въртене, а също и от зодиакалното съзвездие Водолей.
към текста >>

Всички тези факти придават на силовите течения, изтичащи от Уран и влияещи върху живота на Земята и върху човека, грамадна активност, решителност и творчество, необходими за решаването на всяка задача.
Разбира се, поради голямата отдалеченост, те едва се долавят от Земята. Наблюденията показват, че по повърхността на Уран могат да се видят само слабо изразени, по-светли пояси върху екваториалната област. При анализ на спектъра на светлината, която Уран отразява от Слънцето, се установяват много тъмни линии, които говорят за активни процеси на поглъщане, ставащи на тази планета. Ние приемаме, че на Уран съществуват подобни активни процеси, въз основа на направения от нас по-горе извод, че колкото една Планета е по-далеч от Слънцето, толкова по-рано се е образувала, толкова по-дълъг еволюционен път има със съответна по-съвършена проява на живот; а за живота е необходима сила, частен случай на която е светлината и топлината. Следователно на Уран се създава сила, необходима за проява на тамошния живот, и бъдещите Космически изследвания ще потвърдят голямата активност на процесите, които съществуват на тази Планета. Всички тези факти придават на силовите течения, изтичащи от Уран и влияещи върху живота на Земята и върху човека, грамадна активност, решителност и творчество, необходими за решаването на всяка задача. От друга страна, тънкият атмосферен слой дава по-малка задълбоченост и пренебрегване на дребнавостите в мисловната дейност. Със своите бързо реагиращи силови течения, влиянието на Уран има отношение към нервната система на човека и към сетивата на живите форми, създадени според нуждите на отделните видове и чудно устроени със своята чувствителност. Когато в дадена личност влиянието на Уран е силно изразено, нервната й система е много добре развита, остро и бързо реагира при най-малката възбуда. Богатата енергия на силовите течения от Уран произтича не само от силите, за което споменахме, но и от особеното и странно положение на неговата ос на въртене, а също и от зодиакалното съзвездие Водолей. Известно е, че плоскостта на Урановия екватор сключва с плоскостта на орбитата му тъп ъгъл от 98°, което ще рече, че неговата ос на въртене лежи в плоскостта на орбитата му, докато при другите Планети, осите имат само по-големи или по-малки отклонения от перпендикуляра към плоскостта на орбитите, а при Юпитер оста е почти перпендикулярна.
към текста >>

Със своите бързо реагиращи силови течения, влиянието на Уран има отношение към нервната система на човека и към сетивата на живите форми, създадени според нуждите на отделните видове и чудно устроени със своята чувствителност.
При анализ на спектъра на светлината, която Уран отразява от Слънцето, се установяват много тъмни линии, които говорят за активни процеси на поглъщане, ставащи на тази планета. Ние приемаме, че на Уран съществуват подобни активни процеси, въз основа на направения от нас по-горе извод, че колкото една Планета е по-далеч от Слънцето, толкова по-рано се е образувала, толкова по-дълъг еволюционен път има със съответна по-съвършена проява на живот; а за живота е необходима сила, частен случай на която е светлината и топлината. Следователно на Уран се създава сила, необходима за проява на тамошния живот, и бъдещите Космически изследвания ще потвърдят голямата активност на процесите, които съществуват на тази Планета. Всички тези факти придават на силовите течения, изтичащи от Уран и влияещи върху живота на Земята и върху човека, грамадна активност, решителност и творчество, необходими за решаването на всяка задача. От друга страна, тънкият атмосферен слой дава по-малка задълбоченост и пренебрегване на дребнавостите в мисловната дейност. Със своите бързо реагиращи силови течения, влиянието на Уран има отношение към нервната система на човека и към сетивата на живите форми, създадени според нуждите на отделните видове и чудно устроени със своята чувствителност. Когато в дадена личност влиянието на Уран е силно изразено, нервната й система е много добре развита, остро и бързо реагира при най-малката възбуда. Богатата енергия на силовите течения от Уран произтича не само от силите, за което споменахме, но и от особеното и странно положение на неговата ос на въртене, а също и от зодиакалното съзвездие Водолей. Известно е, че плоскостта на Урановия екватор сключва с плоскостта на орбитата му тъп ъгъл от 98°, което ще рече, че неговата ос на въртене лежи в плоскостта на орбитата му, докато при другите Планети, осите имат само по-големи или по-малки отклонения от перпендикуляра към плоскостта на орбитите, а при Юпитер оста е почти перпендикулярна. Това особено положение на Урановата ос говори, че планетата се върти обратно, което е от особено значение за влиянието й: търсене на новото, особеното, нетрадиционното, това, което не е било и сега не съществува върху Земята, създаване на същества с чудни форми и възможности, особено у по-старите видове (насекоми и водни животни). Урановата ос говори също, че при катастрофата в Слънчевата система, Планетата е пострадала много и че е приела от Черното слънце грамадна разрушителна енергия, способна да предизвиква безредия, особености и странни изяви.
към текста >>

Това особено положение на Урановата ос говори, че планетата се върти обратно, което е от особено значение за влиянието й: търсене на новото, особеното, нетрадиционното, това, което не е било и сега не съществува върху Земята, създаване на същества с чудни форми и възможности, особено у по-старите видове (насекоми и водни животни).
От друга страна, тънкият атмосферен слой дава по-малка задълбоченост и пренебрегване на дребнавостите в мисловната дейност. Със своите бързо реагиращи силови течения, влиянието на Уран има отношение към нервната система на човека и към сетивата на живите форми, създадени според нуждите на отделните видове и чудно устроени със своята чувствителност. Когато в дадена личност влиянието на Уран е силно изразено, нервната й система е много добре развита, остро и бързо реагира при най-малката възбуда. Богатата енергия на силовите течения от Уран произтича не само от силите, за което споменахме, но и от особеното и странно положение на неговата ос на въртене, а също и от зодиакалното съзвездие Водолей. Известно е, че плоскостта на Урановия екватор сключва с плоскостта на орбитата му тъп ъгъл от 98°, което ще рече, че неговата ос на въртене лежи в плоскостта на орбитата му, докато при другите Планети, осите имат само по-големи или по-малки отклонения от перпендикуляра към плоскостта на орбитите, а при Юпитер оста е почти перпендикулярна. Това особено положение на Урановата ос говори, че планетата се върти обратно, което е от особено значение за влиянието й: търсене на новото, особеното, нетрадиционното, това, което не е било и сега не съществува върху Земята, създаване на същества с чудни форми и възможности, особено у по-старите видове (насекоми и водни животни). Урановата ос говори също, че при катастрофата в Слънчевата система, Планетата е пострадала много и че е приела от Черното слънце грамадна разрушителна енергия, способна да предизвиква безредия, особености и странни изяви. Ето защо, Уран със силното си влияние в даден човек създава могъща устойчива сила и постоянство в постигане на своите идеи. При издигнати типове се изразява в усърдно преследване на новаторски, революционни идеи за ново общество или нови държавни устройства. Всички революционери са под силното влияние на Уран. Той създава също стремеж и успешна реализация на рационализации и гениални открития.
към текста >>

Това говори, че орбитата на Уран не е много разтеглена и че влиянието му върху Земята, живота на нея и върху човека не се колебае в големи размери.
И едните, и другите, обаче, се привързват с голям жар и устой в преследването на поставените задачи. В човешкия организъм, силното влияние на Уран (особено при неблагоприятен аспект с Луна) поражда в някои клетки и тъкани, стремеж към отклонение от нормалните функции, склонност към своеволно деление и размножаване, което създава злокачественото израждане. Уран отстои от Слънцето на средно разстояние около 20 астрономически единици, спазвайки закона на Тициус-Боде. Това показва, че задачите, вълнуващи човешкия род в настоящия момент, са присъщи за разрешаване от Урановите типове, макар че те искат да ги разрешат по нов начин и с нови средства. Най-далечното положение спрямо Слънцето е 3 004 милиона километра, а най-близкото 2 740 милиона километра, което дава разлика от 260 милиона километра. Това говори, че орбитата на Уран не е много разтеглена и че влиянието му върху Земята, живота на нея и върху човека не се колебае в големи размери. Уран идва до Земята най-близо на около около 2 586 милиона километра, когато застане на правата линия Слънце, Земя, Уран, т. е. при противостояние (опозиция), а най-голямото му отдалечаване от Земята е 3153 милиона километра, когато е на правата линия Земя, Слънце, Уран, т. е. при т. нар. съвпад със Слънцето. Налице е разлика от 570 милиона километра, която е значителна и говори, че въздействието на Уран е много по-силно при опозиция и много по-слабо при съвпад.
към текста >>

Хора със силно Ураново влияние имат нужда от много чист планински и крайморски въздух, наситен с животворен кислород, защото, за да функционира добре, нервната система се нуждае от 20 пъти повече кислород, отколкото другите системи на организма.
До сега са открити пет спътника на Уран. През 1978 година бяха открити система от пръстени, подобни на тези при Сатурн, но непонятни за нашите представи: те са черни и отразяват слънчевата светлина само в 2% (саждите отразяват около 8-10%). Това са късове от разрушената планета Фаетон, които са образували пръстен, както при Сатурн. Въздействието им е крайно отрицателно върху примитивни личности със силно изразено влияние на Уран: нервни депресии, отпадане на силите, неочаквани разрушителни нервни възбуди, неестествени подтици, стигащи до решителни крайности, дори до самоубийство, нарушение на природните порядки в човешкия организъм, при което някои клетки и тъкани започват злокачествено да се израждат. Въобще, злокачествените заболявания са демонична проява на спътниците и пръстените на Уран. Хора със силно Ураново влияние имат нужда от много чист планински и крайморски въздух, наситен с животворен кислород, защото, за да функционира добре, нервната система се нуждае от 20 пъти повече кислород, отколкото другите системи на организма. Според Саабей, в създаването и оформянето на планетата Уран са взели участие Небесните образувания от Зодиакалното съзвездие Водолей. То най-добре се вижда през нощите от август до октомври. Слънцето престоява във Водолей от 22 януари до 22 февруари. Съзвездието заема обширна област от Небесната сфера и с просто око в него могат да се видят около 90 звезди, но само седем от тях са по-ярки от Четвърта звездна величина. Във Водолей съществува нещо изключително важно, характерно и особено: една звезда с необичайно висока температура от 130 000°, която е създала мъглявина от светещи силови частици с диаметър около 300 000 астрономически единици.
към текста >>

За това силно и особено съзвездие Саабей и древните звездобройци са създали чудна по смисъл и съдържание легенда, отразяваща ясния стремеж на Природата към смяна на един съществуващ живот и порядък с нов.
Именно това събитие във съзвездието Водолей създава и подсилва влиянието на Уран за търсене и творене на нещо ново: всяка нова творба в Природата е нещо, което до тогава не е било; т.е. Тя не приема да се повтаря и в Своята непрекъсната Творческа проява винаги създава нещо ново. Във Водолей се създава една Нова галактика, каквато със своите качества и способности не е имало досега. Саабей е дал на съзвездието Водолей образа на приведен човек, който държи делва с изтичаща обилна струя вода. Делвата символизира звездата, която е достигнала краен етап на своя еволюционен път, а обилната струя вода символизира обилните потоци от силови частици, които създадават зародишите на новите Небесни образувания. За това силно и особено съзвездие Саабей и древните звездобройци са създали чудна по смисъл и съдържание легенда, отразяваща ясния стремеж на Природата към смяна на един съществуващ живот и порядък с нов. "Някога хората били много зли, не правели нищо добро, освен да воюват помежду си. Затова Всемогъщият Господар на света решил да премахне този човешки род и да създаде нов. Между хората имало само един мъж и неговата жена, които били добри, възпитани и благородни. Мъжът бил син на Прометей и се наричал Девкалион, а жена му се наричала Пира. По съвета на баща си, Девкалион направил голям кораб във форма на ковчег, с който да могат да се спасят от идващия потоп.
към текста >>

Издавили се хората и животните.
Между хората имало само един мъж и неговата жена, които били добри, възпитани и благородни. Мъжът бил син на Прометей и се наричал Девкалион, а жена му се наричала Пира. По съвета на баща си, Девкалион направил голям кораб във форма на ковчег, с който да могат да се спасят от идващия потоп. Тъкмо направили кораба и го напълнили с храна, започнал проливен дъжд. Дни и нощи непрекъснато валяло, водата започнала да залива земята и все повече да се издига, потопявайки всичко. Издавили се хората и животните. Навсякъде се виждало само вода. Дни и нощи се люшкал корабът и накрая достигнал до някакъв показващ се над водата връх. Престанал дъждът. Девкалион и Пира излезли от кораба и зачакали, изпитвайки страх от самотата всред безкрайните води. Постепенно водата започнала да спада, късчето земя, на което били Девкалион и Пира, ставало все по-голямо.
към текста >>

Този период от 2 150 години, според характера на Небесните образувания в даденото съзвездие, определя отделни ери в историята на земния живот и човешкия род.
Те тръгнали по склона, хвърляли камъни и когато слезли долу и се обърнали, видели зад себе си много хора: камъните, които хвърлял Девкалион, се превърнали в красиви и благородни мъже, а камъните, които хвърляла Пира - в прекрасни жени. Така дошли Новите хора на Земята. Камъните не са нищо друго, освен символ на силовите частици, които звездата от Водолей изхвърля, за да създаде Новата галактика. Затова Уран е толкова силен със своето влияние: стремеж и създаване на новото. Известно е, че земната ос се люлее и в продължение на около 25 800 години описва една конусна повърхност, а в продължение на около 2 150 години е насочена към едно от Дванадесетте Зодиакални съзвездия. Този период от 2 150 години, според характера на Небесните образувания в даденото съзвездие, определя отделни ери в историята на земния живот и човешкия род. Границите на тези големи периоди не са строго определени и при известни условия съществува ускоряване или забавяне. Така например, с идването на Христос, оста на Земята е започнала да сочи към зодиакалното съзвездие Риби, а според един Мъдрец, от 1914 година сочи към Зодиакалното съзвездие Водолей, т. е. от посочената година Земята е влязла в Нова ера - Ерата на Водолея. И наистина, не може никой да отрече, че още от нейното начало е налице необичайно развитие на науките, поднасящи все нови и най-неочаквани открития, които от една страна улесняват и тласкат напред човешкия прогрес, но от друга - създават пособия, които могат да унищожат човешкия род и всички негови постижения. Трябва да се отбележи, че земната ос, сочейки с единия си край съзвездието Водолей, с противоположния сочи Зодиакалното съзвездие Лъв.
към текста >>

39. НЕПТУН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Геологията обхващала всички знания и умения, имащи отношение към онова, което ни заобикаля, и ползата, която ще допринесе за задоволяване и улеснение на живота.
Затова често се казва, че откриването на новата Планета е станало с върха на перото. Нарекли я с името на древногръцкия бог на морето Нептун. Нептун отстои от Слънцето на средно разстояние от 30 астрономически единици а, според закона на Тициус-Боде, би трябвало да бъде на 39 астрономически единици. Следователно, Планетата не се подчинява на този закон, което от гледище на астрологията, е изключително важно за характера и естеството на нейното влияние. В древността се е приемало, че има две науки - геология и теология. Геологията обхващала всички знания и умения, имащи отношение към онова, което ни заобикаля, и ползата, която ще допринесе за задоволяване и улеснение на живота. Теологията имала за цел да изучава живота извън триизмерния, физическия свят, в по-висшите, идейни, Божествени светове, които имат отношение към нематериалния образ на човека, наричан душа или Звездно тяло. Влиянието на всички планети преди Нептун има отношение предимно към първия дял науки - геологията. Влиянието на Нептун, именно поради отклонението от закона на Тициус-Боде, внася в живите форми и човека отчуждаване от порядките на заобикалящия ни свят, внася нещо по-различно, което не може да се приеме като необходимост за практичните задачи. За пълното разбиране на силовите течения на Нептун трябва да посочим и други негови особености. Орбитата му е почти точна окръжност (ексцентрицитет 0.008) и говори, че Нептун върви паралелно със Слънцето, което обикаля около центъра на нашата Галактика със средна скорост 250 километра в секунда.
към текста >>

Теологията имала за цел да изучава живота извън триизмерния, физическия свят, в по-висшите, идейни, Божествени светове, които имат отношение към нематериалния образ на човека, наричан душа или Звездно тяло.
Нарекли я с името на древногръцкия бог на морето Нептун. Нептун отстои от Слънцето на средно разстояние от 30 астрономически единици а, според закона на Тициус-Боде, би трябвало да бъде на 39 астрономически единици. Следователно, Планетата не се подчинява на този закон, което от гледище на астрологията, е изключително важно за характера и естеството на нейното влияние. В древността се е приемало, че има две науки - геология и теология. Геологията обхващала всички знания и умения, имащи отношение към онова, което ни заобикаля, и ползата, която ще допринесе за задоволяване и улеснение на живота. Теологията имала за цел да изучава живота извън триизмерния, физическия свят, в по-висшите, идейни, Божествени светове, които имат отношение към нематериалния образ на човека, наричан душа или Звездно тяло. Влиянието на всички планети преди Нептун има отношение предимно към първия дял науки - геологията. Влиянието на Нептун, именно поради отклонението от закона на Тициус-Боде, внася в живите форми и човека отчуждаване от порядките на заобикалящия ни свят, внася нещо по-различно, което не може да се приеме като необходимост за практичните задачи. За пълното разбиране на силовите течения на Нептун трябва да посочим и други негови особености. Орбитата му е почти точна окръжност (ексцентрицитет 0.008) и говори, че Нептун върви паралелно със Слънцето, което обикаля около центъра на нашата Галактика със средна скорост 250 километра в секунда. Нептуновата ос на въртене е наклонена с 29° 40', което има много лошо отражение, особено при низшите типове: тласка личността да се поддава на влияния от други хора.
към текста >>

У живите форми на Земята това влияние създава стремеж за по-особено отношение помежду си, преди всичко към групиране, обединение, общуване, като по-висша проява на живот: птиците да образуват ята, водните обитатели - пасажи, а тревопасните животни на сушата - стада.
Орбитата му е почти точна окръжност (ексцентрицитет 0.008) и говори, че Нептун върви паралелно със Слънцето, което обикаля около центъра на нашата Галактика със средна скорост 250 километра в секунда. Нептуновата ос на въртене е наклонена с 29° 40', което има много лошо отражение, особено при низшите типове: тласка личността да се поддава на влияния от други хора. Друг важен елемент е, че плоскостта на Нептуновата орбита почти се слива с тази на еклиптиката, сключвайки ъгъл малко по-голям от 1°. Всички тези параметри говорят, че Нептун е бил твърде слабо засегнат от демоничното влияние на Черното слънце, предизвикало катастрофата в Слънчевата система. Затова Нептуновите силови течения са запазили своя първичен характер на влияние към по-висшето и по-съвършеното. У живите форми на Земята това влияние създава стремеж за по-особено отношение помежду си, преди всичко към групиране, обединение, общуване, като по-висша проява на живот: птиците да образуват ята, водните обитатели - пасажи, а тревопасните животни на сушата - стада. Силовите течения на Нептун създават и оформят мозъчните центрове в горната (теменна) област на главния мозък, които нямат отношение към практичните въпроси. Там са центровете, които ръководят стремежа за помощ, услуга, съчувствие и милосърдие към всичко и всички, към създаване на красиви форми. Такива хора имат подтик към обединение и създаване на идейни общества, в които ясно е изразен стремежът за познаване на по-висшите светове като възможност за по-бърза еволюция. Тези центрове дават способност за различните видове изкуства, чиито творби въздействат облагородяващо както на околната среда, така и на живите форми, особено на човека. Диаметърът на Нептуновия диск е около 50 200 километра, а плътността на общата му маса е 2.22, което показва, че планетата няма дебел атмосферен слой.
към текста >>

Тези центрове дават способност за различните видове изкуства, чиито творби въздействат облагородяващо както на околната среда, така и на живите форми, особено на човека.
Затова Нептуновите силови течения са запазили своя първичен характер на влияние към по-висшето и по-съвършеното. У живите форми на Земята това влияние създава стремеж за по-особено отношение помежду си, преди всичко към групиране, обединение, общуване, като по-висша проява на живот: птиците да образуват ята, водните обитатели - пасажи, а тревопасните животни на сушата - стада. Силовите течения на Нептун създават и оформят мозъчните центрове в горната (теменна) област на главния мозък, които нямат отношение към практичните въпроси. Там са центровете, които ръководят стремежа за помощ, услуга, съчувствие и милосърдие към всичко и всички, към създаване на красиви форми. Такива хора имат подтик към обединение и създаване на идейни общества, в които ясно е изразен стремежът за познаване на по-висшите светове като възможност за по-бърза еволюция. Тези центрове дават способност за различните видове изкуства, чиито творби въздействат облагородяващо както на околната среда, така и на живите форми, особено на човека. Диаметърът на Нептуновия диск е около 50 200 километра, а плътността на общата му маса е 2.22, което показва, че планетата няма дебел атмосферен слой. Плътното кълбо е с диаметър около 23 000 километра, което говори, че след Юпитер, Нептун е най-голямата планета в Слънчевата система, откъдето произтича и силното му влияние върху Земята и особено върху човека. Атмосферният слой на Нептун е значително по-тънък, отколкото на другите планети (около 13 000 километра) и е с ниска плътност, което говори, че при хора със силно Нептуново влияние, мисловният свят е слабо проявен. Нептун има отношение към т. нар. пинеална жлеза (епифиза), която се намира между двете хемисфери на главния мозък и чиято функция е все още неизвестна на съвременната наука.
към текста >>

40. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова езотеричното учение, т.е учението за вътрешната страна на света и живота, са дадени в екзотеричните писания, забулени в разкази и случки от живота, като е подчертана моралната и практична страна на учението, които са необходими да дадат направление на живота на хората, за да могат един ден да повдигнат булото, което е хвърлено върху Реалността и да съзерцават Истината лице в лице.
Мъдреците, макар и Посветени, се намираха под ръководството на духовните същества и под тяхно ръководство те намериха Христа, за Когото знаеха, че ще дойде на Земята да внесе нов импулс и да обнови древната Мъдрост, която беше предадена на човека още в рая. Учителят Като се говори за християнския езотеризъм, трябва преди всичко да се изясни същността на езотеризма и екзотеризма. Под езотеризъм се разбира вътрешната страна на Словото, където нещата са дадени тъй както ги е съзерцавал един велик Посветен, както са в действителност. А под екзотеризъм се разбира външната страна на Словото, предадена в образи и символи, забулена с ред була. Затова езотеричното учение, т.е учението за вътрешната страна на света и живота, са дадени в екзотеричните писания, забулени в разкази и случки от живота, като е подчертана моралната и практична страна на учението, които са необходими да дадат направление на живота на хората, за да могат един ден да повдигнат булото, което е хвърлено върху Реалността и да съзерцават Истината лице в лице. Всички Свещени Писания повече или по-малко предават Истината в забулена форма, защото хората още не са готови да съзерцават Истината лице в лице. Досега човечеството се е намирало в детската фаза на развитие и сега преминава в своето юношество, затова досега, като на деца, Истината е предавана под формата на разкази, притчи и приказки, за да могат да добият известна представа за Реалността. Както съвременните деца приемат Истината от нашия обективен свят най- добре във формата на приказки и разкази, така и човечеството, което досега минаваше детската фаза на своето развитие, можеше да приеме Истината най-добре предадена във формата на приказки, разкази и притчи. Затова и Христос казва на учениците си: На вас е дадено да познаете тайната на Царството Божие, а на тях, т.е. на народа, се говори с притчи.
към текста >>

За пример: Когато се говори за златото в някои екзотерични текстове, пренесено в духовния свят подразбираме жизнената сила, а в Божествения свят се подразбира Духа, същината на нещата, от когото произтича животът.
Така когато в някои екзотерични текстове - разкази, приказки и пр. се говори за мъже и жени, за моми и момци, и отношенията между тях, то пренесено в Божествения свят разбираме, че се говори за отношението между мъжкия и женския принцип, между Духа и душата, а в духовния свят за характера и отношението на положителните и отрицателните сили. Защото всеки принцип се изявява чрез специфични сили, а всеки род сили създава строго определени форми с определени качества. И понеже съществува съответствие между трите свята, то като се говори за известни явления и събития във физическия свят, те трябва да се преведат какво означават в духовния и в Божествения свят. Всичко преходно, всичко физическо е символ на духовните и Божествените реалности. За пример: Когато се говори за златото в някои екзотерични текстове, пренесено в духовния свят подразбираме жизнената сила, а в Божествения свят се подразбира Духа, същината на нещата, от когото произтича животът. Планината е символ на духовния свят, на възвишеното, на Божественото, а равнината, долината е символ на физическия свят. Морето е символ на живота, а също и на астралния свят; въздухът и птиците са символ на умствения свят и живота на мисълта. Старият човек е символ на Мъдростта, на Божественото знание. Така че под езотерична страна на Словото разбираме Словото, предадено в такава форма, в каквато се представя пред погледа на Посветения. В този смисъл, когато говорим за езотеризъм, разбираме учението, което разкрива вътрешните закони на проявлението на живота и света, което ни разкрива вътрешната страна на живота и дълбоките разумни причини, които стоят зад явленията в нашия феноменален свят.
към текста >>

Морето е символ на живота, а също и на астралния свят; въздухът и птиците са символ на умствения свят и живота на мисълта.
Защото всеки принцип се изявява чрез специфични сили, а всеки род сили създава строго определени форми с определени качества. И понеже съществува съответствие между трите свята, то като се говори за известни явления и събития във физическия свят, те трябва да се преведат какво означават в духовния и в Божествения свят. Всичко преходно, всичко физическо е символ на духовните и Божествените реалности. За пример: Когато се говори за златото в някои екзотерични текстове, пренесено в духовния свят подразбираме жизнената сила, а в Божествения свят се подразбира Духа, същината на нещата, от когото произтича животът. Планината е символ на духовния свят, на възвишеното, на Божественото, а равнината, долината е символ на физическия свят. Морето е символ на живота, а също и на астралния свят; въздухът и птиците са символ на умствения свят и живота на мисълта. Старият човек е символ на Мъдростта, на Божественото знание. Така че под езотерична страна на Словото разбираме Словото, предадено в такава форма, в каквато се представя пред погледа на Посветения. В този смисъл, когато говорим за езотеризъм, разбираме учението, което разкрива вътрешните закони на проявлението на живота и света, което ни разкрива вътрешната страна на живота и дълбоките разумни причини, които стоят зад явленията в нашия феноменален свят. С една дума, езотеризмът ни предава Реалността такава, каквато е съзерцавана от един Посветен. Но понеже Посветените са на различна степен на развитие, затова те различно схващат творческите прояви на космичното Слово.
към текста >>

В този смисъл, когато говорим за езотеризъм, разбираме учението, което разкрива вътрешните закони на проявлението на живота и света, което ни разкрива вътрешната страна на живота и дълбоките разумни причини, които стоят зад явленията в нашия феноменален свят.
За пример: Когато се говори за златото в някои екзотерични текстове, пренесено в духовния свят подразбираме жизнената сила, а в Божествения свят се подразбира Духа, същината на нещата, от когото произтича животът. Планината е символ на духовния свят, на възвишеното, на Божественото, а равнината, долината е символ на физическия свят. Морето е символ на живота, а също и на астралния свят; въздухът и птиците са символ на умствения свят и живота на мисълта. Старият човек е символ на Мъдростта, на Божественото знание. Така че под езотерична страна на Словото разбираме Словото, предадено в такава форма, в каквато се представя пред погледа на Посветения. В този смисъл, когато говорим за езотеризъм, разбираме учението, което разкрива вътрешните закони на проявлението на живота и света, което ни разкрива вътрешната страна на живота и дълбоките разумни причини, които стоят зад явленията в нашия феноменален свят. С една дума, езотеризмът ни предава Реалността такава, каквато е съзерцавана от един Посветен. Но понеже Посветените са на различна степен на развитие, затова те различно схващат творческите прояви на космичното Слово. Едни от тях схващат тези творчески прояви в образи, в картини и ни предават своите видения в картини и образи. Други слушат творческата музика на Словото и я предават или чрез думи от човешките езици, или в ноти, а трети преживяват вътре в себе си творческите прояви на Словото и им дават един или друг словесен израз. Затова езотеричните Писания от различните епохи се различават по форма, но онзи, който може да чете символите, зад всички ще открие Единната Реалност - проявяващото се Слово.
към текста >>

имаха едно движение от центъра към периферията, слизаше се към гъстата материя, а от времето на Христа започна еволюционният процес, започна се едно движение от периферията към центъра, към Бога, а това има своето отражение и върху езотеричното учение и схващане на света и живота.
Но понеже Посветените са на различна степен на развитие, затова те различно схващат творческите прояви на космичното Слово. Едни от тях схващат тези творчески прояви в образи, в картини и ни предават своите видения в картини и образи. Други слушат творческата музика на Словото и я предават или чрез думи от човешките езици, или в ноти, а трети преживяват вътре в себе си творческите прояви на Словото и им дават един или друг словесен израз. Затова езотеричните Писания от различните епохи се различават по форма, но онзи, който може да чете символите, зад всички ще открие Единната Реалност - проявяващото се Слово. В миналото светът и човекът минаваха своето инволюционно развитие, т.е. имаха едно движение от центъра към периферията, слизаше се към гъстата материя, а от времето на Христа започна еволюционният процес, започна се едно движение от периферията към центъра, към Бога, а това има своето отражение и върху езотеричното учение и схващане на света и живота. Защото по-горе определихме, че същността на езотеричното учение е да изясни вътрешните разумни причини на световните явления и живота. При инволюционния и еволюционния процеси има известно различие - докато при инволюцията човек слиза от високите планински върхове, от света на свръхсъзнанието и колкото по-надолу слиза, неговото съзнание се стеснява и ограничава; докато при еволюционния процес имаме точно обратното - започва се от най-ограниченото съзнание, което постоянно се разширява, докато се дойде до космичното съзнание. Значи, при единия процес има постепенно стесняване и намаляване на Светлината, а при другия постепенно разширяване на съзнанието и увеличаване на Светлината. Това са два диаметрално противоположни процеса и естествено е, че и законите, и процесите на познанието при тях ще бъдат различни. От тук идва известно различие между древното и християнско езотерично учение.
към текста >>

Защото по-горе определихме, че същността на езотеричното учение е да изясни вътрешните разумни причини на световните явления и живота.
Едни от тях схващат тези творчески прояви в образи, в картини и ни предават своите видения в картини и образи. Други слушат творческата музика на Словото и я предават или чрез думи от човешките езици, или в ноти, а трети преживяват вътре в себе си творческите прояви на Словото и им дават един или друг словесен израз. Затова езотеричните Писания от различните епохи се различават по форма, но онзи, който може да чете символите, зад всички ще открие Единната Реалност - проявяващото се Слово. В миналото светът и човекът минаваха своето инволюционно развитие, т.е. имаха едно движение от центъра към периферията, слизаше се към гъстата материя, а от времето на Христа започна еволюционният процес, започна се едно движение от периферията към центъра, към Бога, а това има своето отражение и върху езотеричното учение и схващане на света и живота. Защото по-горе определихме, че същността на езотеричното учение е да изясни вътрешните разумни причини на световните явления и живота. При инволюционния и еволюционния процеси има известно различие - докато при инволюцията човек слиза от високите планински върхове, от света на свръхсъзнанието и колкото по-надолу слиза, неговото съзнание се стеснява и ограничава; докато при еволюционния процес имаме точно обратното - започва се от най-ограниченото съзнание, което постоянно се разширява, докато се дойде до космичното съзнание. Значи, при единия процес има постепенно стесняване и намаляване на Светлината, а при другия постепенно разширяване на съзнанието и увеличаване на Светлината. Това са два диаметрално противоположни процеса и естествено е, че и законите, и процесите на познанието при тях ще бъдат различни. От тук идва известно различие между древното и християнско езотерично учение. Древните Посветени и пророци говореха, че Христос иде към Земята да възстанови връзката на човешката душа с Бога, да спре инволюционния процес и да даде обратния импулс на възхода.
към текста >>

В Него бе животът и животът бе виделина на человеците.
Древните Посветени говореха за Духа на Слънцето, който слиза към Земята да спаси човечеството от греха и да го избави от робството на тъмните сили. Значи древният езотеризъм говореше за това, което имаше да стане. И това, което те казваха, стана - Христос, Слънчевият Дух, космичното Слово дойде на Земята. И едно от езотеричните християнски Писания Евангелието на Йоана - започва така: „В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. Всичко чрез Него стана и което е станало нищо без него не стана. В Него бе животът и животът бе виделина на человеците. И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе. И Словото стана плът и всели се между нас." В тези няколко изречения е изразено по най-гениален начин християнският езотеризъм. И древното езотерично учение учеше, че в началото на проявения свят е Словото, което е проявеният Бог. Новото в християнския езо- теризъм е, че Словото стана плът и се всели между нас.
към текста >>

Така че обект на християнския езотеризъм е животът на Христа от раждането до възкресението.
Това е изразено още с легендата за раждането на Христа от Дева Мария. Дева Мария, това е човешката душа, която като дойде в контакт с Духа, ражда Христа, Божественото, висшето Аз, което я прави безсмъртна. Тази мистерия, разбира се, я има и в древния езотеризъм, предадена под различни форми, но в християнския езотеризъм е важно следното - това, което става в душата на човека, което става мистически, става и в космоса, в природата, става и на историческата сцена, става и в цялото човечество, а не само в отделни единици, както беше в древността. Христос, който се ражда в човешките души, действително се роди в Палестина. Христос се роди в човешките души и под Неговата благодатна Светлина и топлина постепенно започна да се събужда Божественото в човешките души и тогава хората започнаха да разбират, че Словото-Христос е въплотено в цялата природа и тогава цялата природа става една жива книга на проявеното Слово. Така че обект на християнския езотеризъм е животът на Христа от раждането до възкресението. И това, което е описано като исторически събития действително е станало и отговаря на известни мистични факти, станали в човешката душа и на известни космични факти, които стават в природата. Затова е казано: Това, което е долу е подобно на това, което е горе. Раждането на Христа, поклонението на Мъдреците, гонението на Ирода, бягството в Египет, връщането от Египет, кръщението в Йордан, проявяването на Словото, т.е. посяването на Словото, разпъването на Голгота и възкресението, и най-после възнесението - ето елементите на християнския езотеризъм, които трябва правилно да се разбират. Това са исторически събития и същевременно мистични преживявания, и определени космични процеси.
към текста >>

Неговата знаменита мисъл: „Това, което е долу е подобно на това, което е горе и това, което е горе, е подобно на това, което е долу" ни говори, че Словото, което е проявената мисъл на Бога, е отразено в цялата природа и е проявено във всички външни форми на природата и живота.
проникнало цялата природа. И когато хората разбрали това, природата станала за тях една жива книга, в която се разкрива Мъдростта на Словото. От тогава води началото си западният езотеризъм. Това е основата и па християнския езотеризъм, както видяхме. Западната езотерична традиция води началото си от Египет, от учението на Хермес за Въплотеното Слово. Неговата знаменита мисъл: „Това, което е долу е подобно на това, което е горе и това, което е горе, е подобно на това, което е долу" ни говори, че Словото, което е проявената мисъл на Бога, е отразено в цялата природа и е проявено във всички външни форми на природата и живота. Затова това, което е долу, в природата и живота, е подобно на това, което е първоначално в мисълта на Бога. Затова за Хермес всичко видимо е символ, белег на невидимо действуваща Реалност. Това, което е видимо, което е долу, е подобно на това, което е невидимо, което е горе. Това, което е горе, е Словото, което действува в света. А това, което е долу, е Словото, въплътено в обективни форми.
към текста >>

Затова това, което е долу, в природата и живота, е подобно на това, което е първоначално в мисълта на Бога.
И когато хората разбрали това, природата станала за тях една жива книга, в която се разкрива Мъдростта на Словото. От тогава води началото си западният езотеризъм. Това е основата и па християнския езотеризъм, както видяхме. Западната езотерична традиция води началото си от Египет, от учението на Хермес за Въплотеното Слово. Неговата знаменита мисъл: „Това, което е долу е подобно на това, което е горе и това, което е горе, е подобно на това, което е долу" ни говори, че Словото, което е проявената мисъл на Бога, е отразено в цялата природа и е проявено във всички външни форми на природата и живота. Затова това, което е долу, в природата и живота, е подобно на това, което е първоначално в мисълта на Бога. Затова за Хермес всичко видимо е символ, белег на невидимо действуваща Реалност. Това, което е видимо, което е долу, е подобно на това, което е невидимо, което е горе. Това, което е горе, е Словото, което действува в света. А това, което е долу, е Словото, въплътено в обективни форми. Затова това, което е долу е подобно на това, което е горе.
към текста >>

Понеже Словото е проявено в цялата природа, която е един жив организъм, тя има своя физиономия, по която Посветените могат да четат живота и съдбата на света, както обикновеният физиономист може да прочете по промените и състоянието на лицето живота и съдбата на човека.
А това, което е долу, е Словото, въплътено в обективни форми. Затова това, което е долу е подобно на това, което е горе. Това Слово е проявено както в човека и във всички органически форми, така и в цялата природа. Затова формата става буква, символ на Словото. На този принцип са изградени така наречените херметични или окултни науки - хиромантия, физиогномия, френология, графология, астрология и пр. Понеже Словото е проявено в цялата природа, която е един жив организъм, тя има своя физиономия, по която Посветените могат да четат живота и съдбата на света, както обикновеният физиономист може да прочете по промените и състоянието на лицето живота и съдбата на човека. Това е основата на западната окултна наука. Тя се роди в онзи момент, когато човек обърна погледа си към външната природа и видя в нея отпечатано, проявено, въплотено космичното Слово. Това стана в епохата на древния Египет, във времето на Хермес. Затова западната окултна школа води началото си от Египет. И Учителят казва: Принципите на Божествената наука бяха изнесени в Египет.
към текста >>

Първият принцип Учителят нарича принцип на ума, според който умът стои в основата на света и живота.
Учителят ги нарича принципи на природата. Той казва, че тези принципи стоят в основата на всички процеси и явления - от създаването на целия космос, до създаването на най- малката форма на Земята. Много пъти съм споменавал за тях и пак ще кажа няколко думи, защото те са същината на западната окултна наука. Те са основата, върху която се гради всичко. Учителят много говори за тях в беседите и лекциите, и върху тях гради и паневритмията като проява на космичния ритъм, в който са проявени тези седем принципа. Първият принцип Учителят нарича принцип на ума, според който умът стои в основата на света и живота. Всичко в света е ум, умът и Духът са едно и също нещо. Умът е външната страна на Духа, а външният обективен свят, е външната, проявената страна на ума. Всички форми, които съществуват в Битието, първоначално са съществували в Божествения ум. Вторият принцип е наречен принцип на аналогията, или съответствието, и е формулиран по следния начин: Това, което е долу е подобно на това, което е горе и това, което е горе е подобно на това, което е долу. Това, което съществува като идея в ума на Бога, се проявява обективирано в една конкретна форма в проявеното Битие.
към текста >>

Петият принцип е принцип на ритъма, според който навсякъде в природата и живота има прилив и отлив, втичане и изтичане.
При проявата на този принцип започва стълкновението на силите в света, защото зад всяка сила стои едно съзнание. Тук започва разделянето на съществата - едни поемат левия път, пътят на първия принцип, а други поемат десния път - пътят на втория принцип. Едни стават положителни, други - отрицателни и почва голямата космическа борба, която е процес на създаване и която е описана под различни форми и различни религии и митологии. Четвъртият принцип е принципът на вибрациите, според който всички енергии, които излизат от космичния ум, се предават чрез специфични вибрации и трептения, чрез специфични дължини на вълните по цялата вселена. Всичко в природата трепти, всичко е в движение. Петият принцип е принцип на ритъма, според който навсякъде в природата и живота има прилив и отлив, втичане и изтичане. Тук спада учението за циклите, за цикличното развитие на света и живота, учението за прераждането, за трансмигрирането и странствуването на душите. Шестият принцип е принципът на причинността, според който всичко в природата и живота си има своята причина. Първата Причина в света, това е Бог. Затова Учителят го нарича Първата Причина. Тук спада учението за кармата.
към текста >>

Тук спада учението за циклите, за цикличното развитие на света и живота, учението за прераждането, за трансмигрирането и странствуването на душите.
Тук започва разделянето на съществата - едни поемат левия път, пътят на първия принцип, а други поемат десния път - пътят на втория принцип. Едни стават положителни, други - отрицателни и почва голямата космическа борба, която е процес на създаване и която е описана под различни форми и различни религии и митологии. Четвъртият принцип е принципът на вибрациите, според който всички енергии, които излизат от космичния ум, се предават чрез специфични вибрации и трептения, чрез специфични дължини на вълните по цялата вселена. Всичко в природата трепти, всичко е в движение. Петият принцип е принцип на ритъма, според който навсякъде в природата и живота има прилив и отлив, втичане и изтичане. Тук спада учението за циклите, за цикличното развитие на света и живота, учението за прераждането, за трансмигрирането и странствуването на душите. Шестият принцип е принципът на причинността, според който всичко в природата и живота си има своята причина. Първата Причина в света, това е Бог. Затова Учителят го нарича Първата Причина. Тук спада учението за кармата. Седмият принцип е принципът на двойствеността, или принципът на рода, където космичните енергии претърпяват втора поляризация и стават възходящи и низходящи.
към текста >>

Шестият принцип е принципът на причинността, според който всичко в природата и живота си има своята причина.
Едни стават положителни, други - отрицателни и почва голямата космическа борба, която е процес на създаване и която е описана под различни форми и различни религии и митологии. Четвъртият принцип е принципът на вибрациите, според който всички енергии, които излизат от космичния ум, се предават чрез специфични вибрации и трептения, чрез специфични дължини на вълните по цялата вселена. Всичко в природата трепти, всичко е в движение. Петият принцип е принцип на ритъма, според който навсякъде в природата и живота има прилив и отлив, втичане и изтичане. Тук спада учението за циклите, за цикличното развитие на света и живота, учението за прераждането, за трансмигрирането и странствуването на душите. Шестият принцип е принципът на причинността, според който всичко в природата и живота си има своята причина. Първата Причина в света, това е Бог. Затова Учителят го нарича Първата Причина. Тук спада учението за кармата. Седмият принцип е принципът на двойствеността, или принципът на рода, където космичните енергии претърпяват втора поляризация и стават възходящи и низходящи. Учителят го нарича още принцип на единството.
към текста >>

Християн Розенкройц - Учителят и водителят на този клон казва, че езотеричните учения на западната традиция ще останат скрити, докато западната официална наука докаже по експериментален път идеите за единството на материята и развитието на видовете, които са скрити в седемте принципа.
Учителят го нарича още принцип на единството. Това са така наречените седем херметични принципа, които Учителят нарича принципи на природата. Те представляват част от устното предание на западната окултна традиция и са предавани от уста на ухо в течение на шест хиляди години, в средата на представители на онзи жив езотеричен център, който се придвижва от Изток към Запад, и където се установи, се ражда и развива култура и цивилизация. В различните културни епохи те частично или изцяло са били изнасяни в различни форми и са били основа на обективното познание на епохата. Те вдъхновяват също така и апостолите на западноевропейския ренесанс, който се извърши от учениците на третия клон на Бялото братство - богомилско- розенкройцерският. Християн Розенкройц - Учителят и водителят на този клон казва, че езотеричните учения на западната традиция ще останат скрити, докато западната официална наука докаже по експериментален път идеите за единството на материята и развитието на видовете, които са скрити в седемте принципа. По такъв начин чрез тези принципи се положиха основите на западно-европейското естествено-научно познание, което повлияно от други фактори, се отклони от първоначалния път и се изопачи, но все пак тези принципи лежат в основата на западното естествено- научно познание. Когато изцяло бъдат признати от западната наука, тя ще се одухотвори и пред нея ще се открият широки възможности. Казах, че тези принципи са част от устното предание па западната езотерична традиция. Те са били предавани от уста на ухо, от Учител на ученик в течение на повече от шест хиляди години и като цяло са образували, заедно с други принципи, които не са публикувани, една система от принципи, носеща общото име Кибалион, което приблизително значи свод или врата на Мъдростта. Те са били публикувани за пръв път от трима Посветени в началото на двадесети век в Америка, след което Учителят ги изнася в своите окултни лекции.
към текста >>

Западната езотерична наука изучава света и живота от гледището на еволюцията, на възхода, затова започва от видимото и отива към невидимото, започва от малкото и отива към голямото, към великото, изхожда от фактите и отива към законите и принципите.
Като главен обект във всички документи на западната традиция е Въплотеното Слово. Словото, това е проявената Реалност, проявеният Бог, Духът Божий, Който ръководи целия световен развой и Който създава всички форми, в които се изявява Реалността. Той е Великият Учител и под Неговото ръководство всички Посветени минават своите посвещения. Той е онзи Бог, Който е свързан с човека и човечеството, и Който има стремеж да проникне, да се роди и възкръсне в човешките души, за да ги направи безсмъртни. Така че западната езотерична наука проучава Духа, въплотен във формата, проучва Духа, който одухо- творява и моделира формата и от степента на одухотвореността и организираността на формата съдим за степента на проявата на Духа в нея. Западната езотерична наука изучава света и живота от гледището на еволюцията, на възхода, затова започва от видимото и отива към невидимото, започва от малкото и отива към голямото, към великото, изхожда от фактите и отива към законите и принципите. Западната езотерична наука изучава света и живота от гледището на Любовта, която е принцип, който действува от периферията към центъра и обединява Битието като един жив организъм, душа на който е Словото, а то в своето проявление се изразява чрез разумните и възвишени същества на Космоса. Най-после западната езотерична наука проучава Мъдростта от гледището на Любовта, т.е. от гледището на възхода, от гледището на цялото. Затова Учителят казва: Сега духовната наука ще се изучава от гледището на Любовта. Така че основата на западната езотерична традиция е учението за Словото, проявено в природата и в живота, проявено във всички форми на природата и живота.
към текста >>

Западната езотерична наука изучава света и живота от гледището на Любовта, която е принцип, който действува от периферията към центъра и обединява Битието като един жив организъм, душа на който е Словото, а то в своето проявление се изразява чрез разумните и възвишени същества на Космоса.
Словото, това е проявената Реалност, проявеният Бог, Духът Божий, Който ръководи целия световен развой и Който създава всички форми, в които се изявява Реалността. Той е Великият Учител и под Неговото ръководство всички Посветени минават своите посвещения. Той е онзи Бог, Който е свързан с човека и човечеството, и Който има стремеж да проникне, да се роди и възкръсне в човешките души, за да ги направи безсмъртни. Така че западната езотерична наука проучава Духа, въплотен във формата, проучва Духа, който одухо- творява и моделира формата и от степента на одухотвореността и организираността на формата съдим за степента на проявата на Духа в нея. Западната езотерична наука изучава света и живота от гледището на еволюцията, на възхода, затова започва от видимото и отива към невидимото, започва от малкото и отива към голямото, към великото, изхожда от фактите и отива към законите и принципите. Западната езотерична наука изучава света и живота от гледището на Любовта, която е принцип, който действува от периферията към центъра и обединява Битието като един жив организъм, душа на който е Словото, а то в своето проявление се изразява чрез разумните и възвишени същества на Космоса. Най-после западната езотерична наука проучава Мъдростта от гледището на Любовта, т.е. от гледището на възхода, от гледището на цялото. Затова Учителят казва: Сега духовната наука ще се изучава от гледището на Любовта. Така че основата на западната езотерична традиция е учението за Словото, проявено в природата и в живота, проявено във всички форми на природата и живота. А това е същината и на християнския езотеризъм.
към текста >>

Така че основата на западната езотерична традиция е учението за Словото, проявено в природата и в живота, проявено във всички форми на природата и живота.
Западната езотерична наука изучава света и живота от гледището на еволюцията, на възхода, затова започва от видимото и отива към невидимото, започва от малкото и отива към голямото, към великото, изхожда от фактите и отива към законите и принципите. Западната езотерична наука изучава света и живота от гледището на Любовта, която е принцип, който действува от периферията към центъра и обединява Битието като един жив организъм, душа на който е Словото, а то в своето проявление се изразява чрез разумните и възвишени същества на Космоса. Най-после западната езотерична наука проучава Мъдростта от гледището на Любовта, т.е. от гледището на възхода, от гледището на цялото. Затова Учителят казва: Сега духовната наука ще се изучава от гледището на Любовта. Така че основата на западната езотерична традиция е учението за Словото, проявено в природата и в живота, проявено във всички форми на природата и живота. А това е същината и на християнския езотеризъм. Всички знаем как започва евангелието на Йоан, един от най- дълбоките езотерични християнски документи. То започва: „В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. То в началото бе у Бога. Всичко чрез него стана и което е станало, нищо без него не стана.
към текста >>

В него бе животът и животът бе виделина на человеците.
А това е същината и на християнския езотеризъм. Всички знаем как започва евангелието на Йоан, един от най- дълбоките езотерични християнски документи. То започва: „В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. То в началото бе у Бога. Всичко чрез него стана и което е станало, нищо без него не стана. В него бе животът и животът бе виделина на человеците. И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе. И Словото стана плът и всели се между нас. И видехме Славата Му като на Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина." Понеже учението за Словото е същина на западната езотерична традиция, която води началото си от Хермес, от Египет, и понеже това учение е същина и на християнския езотеризъм, затова казвам, че християнският езотеризъм стои в основата на западните езотерични традиции. Това показва, че египетските Посветени, начело с Хермес, са били във връзка с Христа, преди да слезе на Земята и са знаели за Неговото слизане на Земята.
към текста >>

Учителят казва: В миналото школата се явяваше пред света за кратко време, хвърляше известна Светлина в живота на човечеството, даваше известни импулси и се прибираше в своето вътрешно прибежище.
Християнството беше една окултна школа, казва Учителят, начело на която стоеше най-великият между Посветените - Христос, който е глава на Бялото Братство. И тази школа не е престанала да съществува и работи оттогава до днешни времена. Защото, като говорим за един езотеричен символ, ние не разбираме само видимата, външната, физическата проява, но разбираме онзи колектив от Посветени и възвишени същества, които стоят зад един Посветен, явил се в плът на Земята. И когато Христос слезе на земята, зад Него стоеше цялото небе, всички възвишени същества, посветени на различна степен. И те, заедно с Духа на Христа, образуват онзи истински езотеричен център, който непрекъснато излъчва и организира външното проявление в различни моменти па историческото развитие. Учителят казва: В миналото школата се явяваше пред света за кратко време, хвърляше известна Светлина в живота на човечеството, даваше известни импулси и се прибираше в своето вътрешно прибежище. Но сега школата е решила, продължава Учителят, да проведе всичките си идеи и принципи в целокупния живот и да одухотвори живота. Та, от този жив, езотеричен център периодически излизаха пред света представители, които даваха видим израз на езотеричния център. Така след Голготската мистерия се продължи непрекъснатото съществуване на езотеричния център, което е показано в Евангелието с факти, където Христос след възкресението се явява многократно на учениците и ги ръководи. Йоан завършва своето Евангелие с думите: Още много други дела извърши Исус, но ако се напишат едно по едно, струва ми се, че целият свят не щеше да събере написаните книги. Това също показва, че езотеричния център е продължил своята дейност, като се е изявявал по различни начини и е давал импулси в различни времена.
към текста >>

Но сега школата е решила, продължава Учителят, да проведе всичките си идеи и принципи в целокупния живот и да одухотвори живота.
И тази школа не е престанала да съществува и работи оттогава до днешни времена. Защото, като говорим за един езотеричен символ, ние не разбираме само видимата, външната, физическата проява, но разбираме онзи колектив от Посветени и възвишени същества, които стоят зад един Посветен, явил се в плът на Земята. И когато Христос слезе на земята, зад Него стоеше цялото небе, всички възвишени същества, посветени на различна степен. И те, заедно с Духа на Христа, образуват онзи истински езотеричен център, който непрекъснато излъчва и организира външното проявление в различни моменти па историческото развитие. Учителят казва: В миналото школата се явяваше пред света за кратко време, хвърляше известна Светлина в живота на човечеството, даваше известни импулси и се прибираше в своето вътрешно прибежище. Но сега школата е решила, продължава Учителят, да проведе всичките си идеи и принципи в целокупния живот и да одухотвори живота. Та, от този жив, езотеричен център периодически излизаха пред света представители, които даваха видим израз на езотеричния център. Така след Голготската мистерия се продължи непрекъснатото съществуване на езотеричния център, което е показано в Евангелието с факти, където Христос след възкресението се явява многократно на учениците и ги ръководи. Йоан завършва своето Евангелие с думите: Още много други дела извърши Исус, но ако се напишат едно по едно, струва ми се, че целият свят не щеше да събере написаните книги. Това също показва, че езотеричния център е продължил своята дейност, като се е изявявал по различни начини и е давал импулси в различни времена. Така през четвърти век, когато езотеричната традиция постепенно се загуби външно и християнската община се обособи като едно религиозно общество, се роди движението на Манихеите, което се явява като външен израз на третия клон на Бялото Братство и като носител на езотеричната традиция.
към текста >>

Третият клон има за задача да реализира Божественото учение, християнството и да даде методи за приложение ма учението в живота.
Сега в България работят от трите клона. Тези три клона идват от едно по-високо място, от невидимия свят. Тези, които ръководят и трите клона, са Посветени. В първия клон, в Египет, са изнесени принципите на Божествената наука и той е имал за задача да подготви условията за християнството, да подготви съзнанието на човечеството за християнството. Вторият клон има за задача да внесе християнството и света и да го разпространи. Третият клон има за задача да реализира Божественото учение, християнството и да даде методи за приложение ма учението в живота. Розенкройцерите са разклонение нa третия богомилски клон. И те имат за цел подготвянето на Новата култура чрез приложение на християнството в живота. Първоначалното име на богомилството е било друго. В България им е дадено името богомили. Най-видният богомил в България е бил Боян Магът.
към текста >>

И те имат за цел подготвянето на Новата култура чрез приложение на християнството в живота.
Тези, които ръководят и трите клона, са Посветени. В първия клон, в Египет, са изнесени принципите на Божествената наука и той е имал за задача да подготви условията за християнството, да подготви съзнанието на човечеството за християнството. Вторият клон има за задача да внесе християнството и света и да го разпространи. Третият клон има за задача да реализира Божественото учение, християнството и да даде методи за приложение ма учението в живота. Розенкройцерите са разклонение нa третия богомилски клон. И те имат за цел подготвянето на Новата култура чрез приложение на християнството в живота. Първоначалното име на богомилството е било друго. В България им е дадено името богомили. Най-видният богомил в България е бил Боян Магът. Поп Богомил е бил проповедник и разпространител на учението. Чешките братя в Чехия, квакерите в Англия, илюминатите в Германия, катарите и албигойците във Франция и ред други ордени и течения са произлезли все от богомилството.
към текста >>

Тяхната Мъдрост се осветява от Любовта на Христа и оживява, и тяхното знание добива една нова, вътрешна сила, защото носи живот със себе си.
С това те изразиха готовността си, съзнанието и силите, с които разполагат, да бъдат служители на Словото, което слиза на Земята, изразиха готовността си да станат апостоли на Словото. Тогава Христос им предаде Новото знание, което дотогава не им е било предадено. Предаде им учението на Любовта и те получиха ново посвещение, посвещението на Любовта. Затова Учителят казва: Сега Мъдростта ще се проучва от гледището на Любовта. Това именно получиха Мъдреците от Изток. Тяхната Мъдрост се осветява от Любовта на Христа и оживява, и тяхното знание добива една нова, вътрешна сила, защото носи живот със себе си. Това именно знание, което те приеха от Христа, което е изложено в Евангелието и въобще в Новия завет, стана основа на християнсткото езотерично учение, което ще бъде езотеричното учение на започващия се цикъл на възхода. Езотеричното учение на инволюционния цикъл е изиграло своята роля, дало е своите плодове и сега то трябва да се обнови и това стана чрез срещата на тримата Мъдреци с Христа. Те бяха представители на древната Мъдрост, която доби човечеството през неговия инволюционен път, импулс за която беше даден пак от Христа още в космичния период на Луната. Задачата, която беше възложена за това учение, беше изпълнена. Сега Посветените получиха нов импулс, получиха нови сили, ново посвещение от контакта с духовния Учител - Христос, и с това в древната Мъдрост се внесе нещо ново, което те дотогава не познаваха.
към текста >>

Тази нова сила влиза като един нов приток в живота и който приеме този импулс на Любовта, тя ще подкрепи и освежи живота му и ще го пресъздаде, ще му даде нов подтик за живот и творчество, и ще го издигне постепенно във висините на Духа, като го освободи от робството на материята.
Понеже развитието взе друга посока, те с тяхното знание, което имаха, не приемайки новия импулс, се самоизключват от новото течение и тяхното развитие постепенно спира, и тяхната служба в развитие и подигане на човечеството постепенно се намалява и прекратява. Учителят казва: Има известни адепти от Азия, които впоследствие изолираността си от общото течение на развитието и скъсване на връзката с човечеството, са се спънали в своето развитие. Те не разбраха, че когато един импулс стигне до своя краен предел, когато се зaвърши цикъла, който този импулс е проявил, тогава идва друг импулс, който поражда нов цикъл и в новия цикъл се внасят вече нови сили и енергии, поставят се нови задачи, дават се нови методи за работа. И които не могат да приемат това ново течение, постепенно отпадат, като остават да живеят със своето минало, с което прекъсват връзката с Реалността. С новия импулс, който Христос даде на човешкия възход, Той внесе Любовта, духовната Любов като нова сила, която да работи за човешкото повдигане. Тази нова сила влиза като един нов приток в живота и който приеме този импулс на Любовта, тя ще подкрепи и освежи живота му и ще го пресъздаде, ще му даде нов подтик за живот и творчество, и ще го издигне постепенно във висините на Духа, като го освободи от робството на материята. Които не могат да приемат импулса на Любовта, техният живот постепенно се пресушава и материята все повече ги завладява, вследствие на което тяхното развитие спира. Те вземат обратно движение постепенно слизат все по-дълбоко в гъстата материя и рискуват да изгубят човешкия си образ и да слязат в бездната, да станат плячка на тъмните сили. Понеже в процеса на развитието е в сила законът на поляризацията, в света действуват два вида сили и два вида същества, които са в непрестанна борба и под влиянието на тези два вида сили се извършва развитието. Тези два вида сили са двете ръце на Абсолютния Дух, който държи в ръцете си световното развитие. Тези два вида сили можем да ги наречем добро и зло.
към текста >>

Които не могат да приемат импулса на Любовта, техният живот постепенно се пресушава и материята все повече ги завладява, вследствие на което тяхното развитие спира.
Учителят казва: Има известни адепти от Азия, които впоследствие изолираността си от общото течение на развитието и скъсване на връзката с човечеството, са се спънали в своето развитие. Те не разбраха, че когато един импулс стигне до своя краен предел, когато се зaвърши цикъла, който този импулс е проявил, тогава идва друг импулс, който поражда нов цикъл и в новия цикъл се внасят вече нови сили и енергии, поставят се нови задачи, дават се нови методи за работа. И които не могат да приемат това ново течение, постепенно отпадат, като остават да живеят със своето минало, с което прекъсват връзката с Реалността. С новия импулс, който Христос даде на човешкия възход, Той внесе Любовта, духовната Любов като нова сила, която да работи за човешкото повдигане. Тази нова сила влиза като един нов приток в живота и който приеме този импулс на Любовта, тя ще подкрепи и освежи живота му и ще го пресъздаде, ще му даде нов подтик за живот и творчество, и ще го издигне постепенно във висините на Духа, като го освободи от робството на материята. Които не могат да приемат импулса на Любовта, техният живот постепенно се пресушава и материята все повече ги завладява, вследствие на което тяхното развитие спира. Те вземат обратно движение постепенно слизат все по-дълбоко в гъстата материя и рискуват да изгубят човешкия си образ и да слязат в бездната, да станат плячка на тъмните сили. Понеже в процеса на развитието е в сила законът на поляризацията, в света действуват два вида сили и два вида същества, които са в непрестанна борба и под влиянието на тези два вида сили се извършва развитието. Тези два вида сили са двете ръце на Абсолютния Дух, който държи в ръцете си световното развитие. Тези два вида сили можем да ги наречем добро и зло. Силите на злото работят в гъстата материя и те са, които сгъстяват материята.
към текста >>

От друга страна с раждането на „Аза" човек добива възможност да мисли и да се издигне над животинското царство и да се стреми към Духа и да придобие свобода, в смисъл чувствува се самостоятелно същество, с лична воля, но той може да стане истински свободен, ако следва посоката на Духа.
Понеже твърдата материя разделя нещата и ги затваря във форми с определени граници, то когато душите постепенно се озоваха във все по-гъсти и по- гъсти тела, те постепенно загубиха онова космично съзнание, което имаха, което не беше тяхно лично, но което беше съзнанието на Космичното Същество, в лоното на Което те бяха потопени. В тези твърди форми в човешките души се пробуди едно лично съзнание и човек постепенно се почувствува като отделна индивидуалност, като „Аз", отделен от другите. Тази беше задачата на инволюционния процес, да се оформи човешката личност, да се роди „Азът" в човешката душа, да може човек да каже „Аз". Но заедно с раждането на „Аза" се ражда егоизмът. Човек, почувствувал се веднъж като отделност, започва да има свои лични интереси, които противопоставя на интересите на другите и се започва борба за блага, за интереси, за слава, въобще борба за осигуряване изискванията на „Аза". От друга страна с раждането на „Аза" човек добива възможност да мисли и да се издигне над животинското царство и да се стреми към Духа и да придобие свобода, в смисъл чувствува се самостоятелно същество, с лична воля, но той може да стане истински свободен, ако следва посоката на Духа. Затова Гьоте казва във Фауст. В мене живеят две души - едната тегли нагоре, а другата надолу. Това са двете страни на „Аза". И затова в християнския езотеризъм „Азът" е символизиран като двуостър меч. „Азът" е роден под влияние на два импулса.
към текста >>

Всеки един ще стане клон на Великото Дърво на живота и така ще разреши задачите на живота си.
Задачата на човека е да разреши това противоречие. Докато не е роден от вода и Дух, т.е. докато не е роден от Любовта и Мъдростта, той остава в корените и не може да влезе в света на клоните, цветовете и плодовете. Ние вече не сме в корените, излязохме от тях и влизаме в света на клоните. И нашето Царство вече не е от света на корените. Всеки един ще стане клон на Великото Дърво на живота и така ще разреши задачите на живота си. Иначе не може да ги разреши. Защото и Земята е приела всичкия живот от Слънцето. Всичкото богатство, което Земята притежава, е дошло от Слънцето, от невидимия свят. Всички наши мисли и чувства са дошли от невидимия свят, от възвишените същества на Космоса, които живеят в клоните, в цветовете и плодовете на Великото Дърво на живота. Та, когато човек почувствува Духа в себе си, той може да придобие безсмъртието, да стане съзнателен изпълнител на Божествената Воля, което е върховната цел на развитието.
към текста >>

Защото и Земята е приела всичкия живот от Слънцето.
докато не е роден от Любовта и Мъдростта, той остава в корените и не може да влезе в света на клоните, цветовете и плодовете. Ние вече не сме в корените, излязохме от тях и влизаме в света на клоните. И нашето Царство вече не е от света на корените. Всеки един ще стане клон на Великото Дърво на живота и така ще разреши задачите на живота си. Иначе не може да ги разреши. Защото и Земята е приела всичкия живот от Слънцето. Всичкото богатство, което Земята притежава, е дошло от Слънцето, от невидимия свят. Всички наши мисли и чувства са дошли от невидимия свят, от възвишените същества на Космоса, които живеят в клоните, в цветовете и плодовете на Великото Дърво на живота. Та, когато човек почувствува Духа в себе си, той може да придобие безсмъртието, да стане съзнателен изпълнител на Божествената Воля, което е върховната цел на развитието.
към текста >>

Всички наши мисли и чувства са дошли от невидимия свят, от възвишените същества на Космоса, които живеят в клоните, в цветовете и плодовете на Великото Дърво на живота.
И нашето Царство вече не е от света на корените. Всеки един ще стане клон на Великото Дърво на живота и така ще разреши задачите на живота си. Иначе не може да ги разреши. Защото и Земята е приела всичкия живот от Слънцето. Всичкото богатство, което Земята притежава, е дошло от Слънцето, от невидимия свят. Всички наши мисли и чувства са дошли от невидимия свят, от възвишените същества на Космоса, които живеят в клоните, в цветовете и плодовете на Великото Дърво на живота. Та, когато човек почувствува Духа в себе си, той може да придобие безсмъртието, да стане съзнателен изпълнител на Божествената Воля, което е върховната цел на развитието.
към текста >>

41. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Като организатори и ръководители на расата в Индия Великият Водач на Бялата раса Посвещава така наречените седем Велики Риши, които организират духовния живот на народа и редом с него и неговия обществен живот.
Оттук едно ядро от Бялата раса под водителството на Рама потегля на юг и навлиза в днешна Персия и Афганистан и западните предели на Индия. Тук остава едно от централните ядра на расата, която под водителството на Заратустра организира първата държава на Бялата раса. Друга част от това ядро преминава постепенно на изток в Индия, където е живяло население, останало от черната раса и в дълги и тежки борби постепенно Бялата раса завладяла Индия. Но тук тя постепенно се смесва с местното население и само в известни области остават чистите преселници - арийците. По-чисти се запазват останалите в Иран арийци. Като организатори и ръководители на расата в Индия Великият Водач на Бялата раса Посвещава така наречените седем Велики Риши, които организират духовния живот на народа и редом с него и неговия обществен живот. От тях водят началото си Ведите, Свещените книги на индусите, които дълго време са били предавани устно и чак по-късно се записват. Този Велик Водач на Бялата раса, който в индуските Свещени Писания е известен под името Ману, а както казах по-рано, в Библията е наречен с името Мелхиседек, е изложил пред своите ученици законите и методите, по които трябва да се ръководи и организира животът на хората от Бялата раса. Тези закони и правила са предавани отначало устно, но впоследствие са записани под общо заглавие: Законите на Ману. В началото на този сборник е изложена в много сбита форма идеята за създаването на света, пораждането на Логоса (Брама) от Предвечното Същество. Преди да дам самото описание на сътворението, ще дам началото на самата книга, където Великите Мъдреци, Светите Риши, се обръщат към Ману да им изясни законите, по които да работят за организиране живота на народа.
към текста >>

Този Велик Водач на Бялата раса, който в индуските Свещени Писания е известен под името Ману, а както казах по-рано, в Библията е наречен с името Мелхиседек, е изложил пред своите ученици законите и методите, по които трябва да се ръководи и организира животът на хората от Бялата раса.
Друга част от това ядро преминава постепенно на изток в Индия, където е живяло население, останало от черната раса и в дълги и тежки борби постепенно Бялата раса завладяла Индия. Но тук тя постепенно се смесва с местното население и само в известни области остават чистите преселници - арийците. По-чисти се запазват останалите в Иран арийци. Като организатори и ръководители на расата в Индия Великият Водач на Бялата раса Посвещава така наречените седем Велики Риши, които организират духовния живот на народа и редом с него и неговия обществен живот. От тях водят началото си Ведите, Свещените книги на индусите, които дълго време са били предавани устно и чак по-късно се записват. Този Велик Водач на Бялата раса, който в индуските Свещени Писания е известен под името Ману, а както казах по-рано, в Библията е наречен с името Мелхиседек, е изложил пред своите ученици законите и методите, по които трябва да се ръководи и организира животът на хората от Бялата раса. Тези закони и правила са предавани отначало устно, но впоследствие са записани под общо заглавие: Законите на Ману. В началото на този сборник е изложена в много сбита форма идеята за създаването на света, пораждането на Логоса (Брама) от Предвечното Същество. Преди да дам самото описание на сътворението, ще дам началото на самата книга, където Великите Мъдреци, Светите Риши, се обръщат към Ману да им изясни законите, по които да работят за организиране живота на народа. 1. „Великите Мъдреци пристъпили към Ману, който седял вглъбен в себе си и като му се поклонили по подходящ начин, се обърнали към него със следните думи: 2. „Благоволи, Божествений, открий ни точно и в съответен ред Свещените закони, по които да се ръководи живота на четирите главни и на смесените касти."
към текста >>

Преди да дам самото описание на сътворението, ще дам началото на самата книга, където Великите Мъдреци, Светите Риши, се обръщат към Ману да им изясни законите, по които да работят за организиране живота на народа.
Като организатори и ръководители на расата в Индия Великият Водач на Бялата раса Посвещава така наречените седем Велики Риши, които организират духовния живот на народа и редом с него и неговия обществен живот. От тях водят началото си Ведите, Свещените книги на индусите, които дълго време са били предавани устно и чак по-късно се записват. Този Велик Водач на Бялата раса, който в индуските Свещени Писания е известен под името Ману, а както казах по-рано, в Библията е наречен с името Мелхиседек, е изложил пред своите ученици законите и методите, по които трябва да се ръководи и организира животът на хората от Бялата раса. Тези закони и правила са предавани отначало устно, но впоследствие са записани под общо заглавие: Законите на Ману. В началото на този сборник е изложена в много сбита форма идеята за създаването на света, пораждането на Логоса (Брама) от Предвечното Същество. Преди да дам самото описание на сътворението, ще дам началото на самата книга, където Великите Мъдреци, Светите Риши, се обръщат към Ману да им изясни законите, по които да работят за организиране живота на народа. 1. „Великите Мъдреци пристъпили към Ману, който седял вглъбен в себе си и като му се поклонили по подходящ начин, се обърнали към него със следните думи: 2. „Благоволи, Божествений, открий ни точно и в съответен ред Свещените закони, по които да се ръководи живота на четирите главни и на смесените касти." 3. „Защото ти, Владика, един си постигнал същността на обредите и знанието за душата, изложени във Ведите от Вечния, Непостижимия и Неизмеримия." 4. „Този, властта на когото е безконечна, бидейки така запитан от тези Велики Мъдреци, отдавайки му нужното почитание им отговорил, казвайки им: „Слушайте... " и почва да им излага законите и методите на живота, като започва с учението за сътворението на света." 5. „Този свят е бил тъмнина, невидим, неопределим, недостъпен за разума, непознаваем, като че е съвършено потънал в дълбок сън."
към текста >>

2. „Благоволи, Божествений, открий ни точно и в съответен ред Свещените закони, по които да се ръководи живота на четирите главни и на смесените касти."
Този Велик Водач на Бялата раса, който в индуските Свещени Писания е известен под името Ману, а както казах по-рано, в Библията е наречен с името Мелхиседек, е изложил пред своите ученици законите и методите, по които трябва да се ръководи и организира животът на хората от Бялата раса. Тези закони и правила са предавани отначало устно, но впоследствие са записани под общо заглавие: Законите на Ману. В началото на този сборник е изложена в много сбита форма идеята за създаването на света, пораждането на Логоса (Брама) от Предвечното Същество. Преди да дам самото описание на сътворението, ще дам началото на самата книга, където Великите Мъдреци, Светите Риши, се обръщат към Ману да им изясни законите, по които да работят за организиране живота на народа. 1. „Великите Мъдреци пристъпили към Ману, който седял вглъбен в себе си и като му се поклонили по подходящ начин, се обърнали към него със следните думи: 2. „Благоволи, Божествений, открий ни точно и в съответен ред Свещените закони, по които да се ръководи живота на четирите главни и на смесените касти." 3. „Защото ти, Владика, един си постигнал същността на обредите и знанието за душата, изложени във Ведите от Вечния, Непостижимия и Неизмеримия." 4. „Този, властта на когото е безконечна, бидейки така запитан от тези Велики Мъдреци, отдавайки му нужното почитание им отговорил, казвайки им: „Слушайте... " и почва да им излага законите и методите на живота, като започва с учението за сътворението на света." 5. „Този свят е бил тъмнина, невидим, неопределим, недостъпен за разума, непознаваем, като че е съвършено потънал в дълбок сън." 6. „Тогава Божественият Самосъществуващ, невидим, но създаващ всичко това, великите елементи и всичко видимо, изявил се с непреодолима творческа сила, разсейвайки тъмнината." 7. „Този, разбиран само от ума, неуловим за сетивата, невидим, вечен, включващ в себе си всички създания, непостижим, просветнал по Своя Собствена Воля."
към текста >>

4. „Този, властта на когото е безконечна, бидейки така запитан от тези Велики Мъдреци, отдавайки му нужното почитание им отговорил, казвайки им: „Слушайте... " и почва да им излага законите и методите на живота, като започва с учението за сътворението на света."
В началото на този сборник е изложена в много сбита форма идеята за създаването на света, пораждането на Логоса (Брама) от Предвечното Същество. Преди да дам самото описание на сътворението, ще дам началото на самата книга, където Великите Мъдреци, Светите Риши, се обръщат към Ману да им изясни законите, по които да работят за организиране живота на народа. 1. „Великите Мъдреци пристъпили към Ману, който седял вглъбен в себе си и като му се поклонили по подходящ начин, се обърнали към него със следните думи: 2. „Благоволи, Божествений, открий ни точно и в съответен ред Свещените закони, по които да се ръководи живота на четирите главни и на смесените касти." 3. „Защото ти, Владика, един си постигнал същността на обредите и знанието за душата, изложени във Ведите от Вечния, Непостижимия и Неизмеримия." 4. „Този, властта на когото е безконечна, бидейки така запитан от тези Велики Мъдреци, отдавайки му нужното почитание им отговорил, казвайки им: „Слушайте... " и почва да им излага законите и методите на живота, като започва с учението за сътворението на света." 5. „Този свят е бил тъмнина, невидим, неопределим, недостъпен за разума, непознаваем, като че е съвършено потънал в дълбок сън." 6. „Тогава Божественият Самосъществуващ, невидим, но създаващ всичко това, великите елементи и всичко видимо, изявил се с непреодолима творческа сила, разсейвайки тъмнината." 7. „Този, разбиран само от ума, неуловим за сетивата, невидим, вечен, включващ в себе си всички създания, непостижим, просветнал по Своя Собствена Воля." 8. „Имайки намерение да произведе от Своето тяло различни същества, той отначало създал Ведите и поставил в тях Своето семе." 9. „Това семе станало златно яйце, по блясък равно на Слънцето.
към текста >>

По-нататък продължава да излага пътя, по който се извършва световното творчество и законите, по които се организира животът на народа.
11. „Из тази Първопричина, невидима, Вечносъществуваща и непостижима, е бил произведен този Дух (Пуруша), който се слави в този свят под названието Брама." 12. „Този Божествен Дух (Брама), прекарал в това яйце цяла година, Сам само със силата на Своята мисъл го разделил на две половини. (Една година на Брама се равнява на следното число: 3'110'400'000'000). 13. „От тези две половини Той създал небето и земята, и между тях средната сфера, осемте страни на света и вечното хранилище на водите." 14. „От Самия Себе си също произвел вътрешното чувство (манас), вечносъществуващо и непостижимо, а от вътрешното чувство породил съзнанието, притежаващо качеството самосъзнание и господстващо." По-нататък продължава да излага пътя, по който се извършва световното творчество и законите, по които се организира животът на народа. Направих това встъпление, преди да изнеса накратко учението на Кришна, отразено в Бхагават Гита, да се види, че и в Индия още от началото на Първата раса се преподава учението за Първичното, Непознаваемо Същество и за творческия Логос, познат тук като Брама - Творец на видимия и невидимия светове. Брама, това е проявеният Бог, Словото, Логосът, Който се проявява чрез Кришна, приблизително три хиляди години преди Христа, по времето, когато в Египет работи Хермес, славата на когото се носи, по целия тогавашен свят. Учителят казва някъде: Думите Сатанаил (което име ще срещаме при богомилите) Кришна и Христос, са синоними, те са имената, под които се е изявил проявеният Бог на Земята. Шри Кришна се явява като обновител на брах- манизма, както е даден във Ведите, Свещените книги на индусите дадени от седемте Велики Риши, които са били поставени от Великия Водач на Бялата раса.
към текста >>

Който утвърден в единство се покланя на Мен, обитаващ във всички същества, този йога живее в Мен, какъвто и да е неговият начин на живот."
Освободени от страст, страх и гняв, преизпълнени с Мен, търсещите приобщени в Мен, пречистени от огъня на Мъдростта, мнозина са влезли в Моето битие. Както людете се приближават към Мен, така и Аз ги посрещам. Пътищата, които людете поемат от вси страни, са все Мои." „Който Ме познава като такъв, що се възрадва на жертва и строго сподвижничество, който Ме знае като Могъщ Владика на всички светове и като любящ всички същества, той отива в нирвана. Който Ме вижда навсякъде и вижда всичко в Мен, никога Аз не ще го напусна, нито той ще Ме напусне. Който утвърден в единство се покланя на Мен, обитаващ във всички същества, този йога живее в Мен, какъвто и да е неговият начин на живот." „Между хилядите люде едва един се стреми към съвършенство, а от преуспяващите хиляди едва ли един познава Моята Същност." „Земя, вода, огън, въздух, етер, ум и разум, също и егоизъм е основното подразделение на Моята природа. Такава е нисшата Моя природа. Познай сега другата Моя природа, висшата, що съставя елемента на живота и която държи вселената. Знай, тя е утроба на всички същества - Аз съм източник за възникване на цялата вселена и в Мен тя изчезва.
към текста >>

Познай сега другата Моя природа, висшата, що съставя елемента на живота и която държи вселената.
Който Ме вижда навсякъде и вижда всичко в Мен, никога Аз не ще го напусна, нито той ще Ме напусне. Който утвърден в единство се покланя на Мен, обитаващ във всички същества, този йога живее в Мен, какъвто и да е неговият начин на живот." „Между хилядите люде едва един се стреми към съвършенство, а от преуспяващите хиляди едва ли един познава Моята Същност." „Земя, вода, огън, въздух, етер, ум и разум, също и егоизъм е основното подразделение на Моята природа. Такава е нисшата Моя природа. Познай сега другата Моя природа, висшата, що съставя елемента на живота и която държи вселената. Знай, тя е утроба на всички същества - Аз съм източник за възникване на цялата вселена и в Мен тя изчезва. Няма нищо по-високо от Мен. Всичко това е нанизано на Мен, като редица бисери на нишка. Знай Ме като Вечно Семе на всички същества. Аз съм разумът на надарените и разум и великолепие на всички прекрасни неща."
към текста >>

„Една част от Моето Собствено Себе, превърната в света на живот, заключен в един безсмъртен дух, привлича около себе си обвивката на материята, в която се проявяват чувствата, от които умът е шестото.
Които се кланят на Неразрушимото, Неизговоримото, Непроявеното, Неизменното, Непоколебимото, Вечното, като въздържат и поддържат чувствата си и еднакво гледат на всичко, радостни за добрия успех на всичко, тези също идват при Мен. Но по-голяма е мъчнотията за тези, чиито умове са устремени в Непроявеното, понеже труден е пътят на Непроявеното за въплотени. Положи ума си в Мен и нека твоят разум влезе в Мен, тогава сигурно ти ще живееш в Мен завинаги." „Който Ми служи изключително чрез йога на преданост, той като надмогва качествата е пригоден да стане едно с Вечния. Понеже аз съм обиталището на Вечния и на нетленния нектар на безсмъртието, на Вечната правда, на Безконечното блаженство." „Една част от Моето Собствено Себе, превърната в света на живот, заключен в един безсмъртен дух, привлича около себе си обвивката на материята, в която се проявяват чувствата, от които умът е шестото. Този блясък, що изхожда от Слънцето и озарява целия свят, блясъкът на Луната и огъня, тази светозарност, знай, изхожда от Мен. Проникнал почвата, Аз поддържам съществата чрез Моята жизнена енергия и като ставам сладка сома (мазга) Аз храня всички растения. Като ставам огън на живота, Аз завладявам тялото на въодушевените твари и съединен с жизнедиханията Аз ставам четирите вида храна." „Аз пребивавам в сърцето на всички, и от Мен е всяка памет и Мъдрост, както и тяхното отсъствие. Аз съм това, което трябва да се знае във всички Веди; Аз съм наистина познавачът на Ведите и авторът на Ведите."
към текста >>

Като ставам огън на живота, Аз завладявам тялото на въодушевените твари и съединен с жизнедиханията Аз ставам четирите вида храна."
„Който Ми служи изключително чрез йога на преданост, той като надмогва качествата е пригоден да стане едно с Вечния. Понеже аз съм обиталището на Вечния и на нетленния нектар на безсмъртието, на Вечната правда, на Безконечното блаженство." „Една част от Моето Собствено Себе, превърната в света на живот, заключен в един безсмъртен дух, привлича около себе си обвивката на материята, в която се проявяват чувствата, от които умът е шестото. Този блясък, що изхожда от Слънцето и озарява целия свят, блясъкът на Луната и огъня, тази светозарност, знай, изхожда от Мен. Проникнал почвата, Аз поддържам съществата чрез Моята жизнена енергия и като ставам сладка сома (мазга) Аз храня всички растения. Като ставам огън на живота, Аз завладявам тялото на въодушевените твари и съединен с жизнедиханията Аз ставам четирите вида храна." „Аз пребивавам в сърцето на всички, и от Мен е всяка памет и Мъдрост, както и тяхното отсъствие. Аз съм това, което трябва да се знае във всички Веди; Аз съм наистина познавачът на Ведите и авторът на Ведите." „Две са енергиите на този свят - разрушима и неразрушима. Всички същества са разрушимата енергия. Непроменената се нарича неразрушима.
към текста >>

Движението, страсто-природата, знай е източник за привързаност и жажда за живот, що свързва обитателя с тялото чрез привързаността към дейност.
Който тъй различава Духа и материята с нейните качества, при каквито условия и да се намери, той не ще бъде роден пак. Който вижда, че материята върши всички дела и че Себето е бездейно, той вижда." „Хармония, движение, инерция, това са качествата родени от материята. Те здраво връзват в плътта неразрушимия обитател в тялото. От тях хармонията поради своята безпорочност, светосияние и здраве, свързва чрез привързаност към блаженство и към Мъдрост. Движението, страсто-природата, знай е източник за привързаност и жажда за живот, що свързва обитателя с тялото чрез привързаността към дейност. Но инерцията, знай, рожба на невежеството е заблудителят на всички обитатели на телата, тя свързва чрез безгрижност, разпуснатост и леност. Хармонията привързва към блаженство, движението към дейност, а инерцията, бягаща от Мъдрост привързва към безгрижност. Някъде хармонията преодолява, надвива над движението и инерцията, а другаде - движението надвива хармонията и инерцията, на трето място - инерцията надвива над хармонията и движението." „Когато Мъдростта-светлина се струи из всички двери на тялото, тогава можем да знаем, че хармонията се увеличава. Лакомия, навън струяща се енергия, предприемане дела, безпокойство, желание - това са плодовете на увеличеното движение.
към текста >>

В следващите стихове след като изброява различните видове жертви, Кришна казва: Много и разнообразни са жертвите, така принесени пред Вечния.
Който не се надява на нищо, с ум и себе обуздани, захвърлил всякакви надежди, като действува само с тялото, такъв не прави грях. Доволен от всичко, който придобива без усилие, свободен от двойките противоположности, без завист, уравновесен в успех и загуба, макар и да действува, той не е свързан. Чиято привързаност е умряла, хармонизирана с мисли утвърдени в Мъдростта, и чиито дела са жертви, на такива делата се разтапят изведнъж. Вечният жертвува. Във Вечния наистина ще отиде този, който в своите дела медитира върху Вечния. В следващите стихове след като изброява различните видове жертви, Кришна казва: Много и разнообразни са жертвите, така принесени пред Вечния. Знай, че всички те са породени от дейност и това като знаеш, ти ще бъдеш свободен. Жертвата на Мъдростта е по-добра от всяка друга жертва на предмети. Всички дела в своята съвокупност се завършват в Мъдростта. Научи това чрез ученичество, чрез изследване и чрез служене. Мъдрите, които виждат Светлината на нещата, те просветват в Мъдростта.
към текста >>

Движението - страстоприродата - знай, е източник за привързаност и жажда за живот, което свързва обитателя на тялото чрез привързаност към дейност.
Който, с очите на Мъдреца, схваща тази разлика между полето и Познавача на полето и освобождението на съществата от материята, той отива в Предвечния. Четиринадесетият разговор е озаглавен Йога чрез надмогване на трите качества. Хармония, движение, инерция (сатва, раджас и тамас) това са качества родени от материята. Те здраво свързват с плътта неразрушимия обитател на тялото. От тях хармонията, поради своята безпорочност, светосвятие и здраве, свързва чрез привързаност към блаженство и към Мъдрост. Движението - страстоприродата - знай, е източник за привързаност и жажда за живот, което свързва обитателя на тялото чрез привързаност към дейност. Но инерцията, знай, рожба на невежеството, е заблудител за всички обитатели на тялото. Тя свързва чрез безгрижност, разпуснатост и леност. Някъде хармонията преобладава, някъде движението и инерцията, другаде движението надвива хармонията и инерцията, на трето място инерцията надвива хармонията и движението. Когато Мъдростта като Светлина се струи из всички двери на тялото, тогава можем да знаем, че хармонията се увеличава. Лакомия, струяща навън енергия, предприемане на дела, безпокойство, желание - тези са плодовете на увеличеното движение.
към текста >>

Безстрашие, чистота на живота, постоянство на йога чрез Мъдростта, благотворителност, себеобуздаване, жертвоприношение, изучаване на Писанията, строго въздържание и правдивост, безобидност, истинност, отсъствие на гняв, себеотрицание, миролюбие, отсъствие на извратеност, състрадание към живите същества, нелюбостежание, кротост, скромност, неколебливост, енергичност, твърдост, отсъствие на завист и надменност - това са качествата на родения с Божествени Свойства.
А понеже Аз съм над разрушимата енергия и стоя по- високо и от неразрушимата, затова във Ведите Аз съм наречен Върховен Дух. Който незаблуден така Ме познава - като Върховен Дух - той Ме боготвори с цялото си същество. Така Аз ти разкрих това, което е най-тайното учение. Който знае това, става Посветен и вече е извършил своето дело. Шестнадесетият разговор е озаглавен Йога чрез различаване между Божественото и демоничното. Безстрашие, чистота на живота, постоянство на йога чрез Мъдростта, благотворителност, себеобуздаване, жертвоприношение, изучаване на Писанията, строго въздържание и правдивост, безобидност, истинност, отсъствие на гняв, себеотрицание, миролюбие, отсъствие на извратеност, състрадание към живите същества, нелюбостежание, кротост, скромност, неколебливост, енергичност, твърдост, отсъствие на завист и надменност - това са качествата на родения с Божествени Свойства. Лицемерие, надутост и самомнение, гняв, както и грубост и безсмисленост са качества на тези, които са родени с демонични свойства. Божествените свойства са предназначени да освобождават, а демоничните - да обвързват. Двойно е творението в този свят - Божествено и демонично. Божественото е било подробно описано, чуй от Мен сега за демоничното. Демоничните хора не знаят нито правилна дейност, нито правилно въздържание, нито целомъдрие, нито приличие, дори истина няма в тях.
към текста >>

42. ПОРФИРИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

В ранните години на своя живот той бил ученик на знаменития Ориген.
ПОРФИРИЙ Порфирий е роден през 233 година след Христа, в Сирия и е умрял през 304 година. Той е един от най- прославените неоплатоници. В ранните години на своя живот той бил ученик на знаменития Ориген. Той бил дълбоко религиозна натура. Той бил добре запознат с християнството и според някои бил написал съчинения от 15 книги под заглавие Против християнството. От него са останали само откъслеци, запазени в съчиненията на християнските писатели. В това си съчинение той въстава против рационализирането на християнството и изгубването на мистичния елемент в него. Но всъщност той, както и всички неоплатоници, се намирали под силното влияние на християнството, неговия мистичен смисъл, но изглежда, че не са могли да схванат неговото историческо значение и неговия космичен произход.
към текста >>

Също е написал един Коментар върху категориите на Аристотел, който е като увод в аристотеловата логика, относно родовете, видовете, съжденията, в които се излага логиката на Аристотел в нейните главни положения.
Злото не е грях само по себе си, но човек извършва грях, когато избира злото. За да спасим душата си, трябва да сме готови за смърт, защото по-добре да умре човек, отколкото да оскверни душата си с порок. Ние ще достигнем нашето истинско отечество само тогава, когато се освободим от нашата смъртна природа." Порфирий е написал няколко съчинения, най- капиталното от които е За въздържанието, в което той излага разбиранията си за Бога и природата на нещата, и своите разбирания и практики върху теургията, с която се е занимавал и която го е вдъхновила да напише посоченото съчинение. Други негови съчинения са Пещерата на нимфите, Биография на Плотин и Биографията на Питагор. Също е написал един Коментар върху категориите на Аристотел, който е като увод в аристотеловата логика, относно родовете, видовете, съжденията, в които се излага логиката на Аристотел в нейните главни положения. Това съчинение го направило знаменит в Средните векове, когато Аристотел е бил на голяма почит. Това съчинение през всички времена е било учебник, по който са предавали аристотеловата логика и източник, от който са черпили формата на тази логика. Нашите обикновени учебници по логика съдържат малко повече от онова, което се намира в този увод. Хегел казва: „Заниманията на Порфирий с логиката показват, че определеното мислене проникнало повече у неопла- тониците. Това е нещо твърде разсъдъчно, формално, а своеобразно е, че по този начин у неоплатониците логиката на разсъдъка и съвсем разсъдъчно емпиричната трактовка на науката се намира съединена със съвсем спекулативната идея, а по отношение на практиката - с вярата в теургията, в чудноватото и странното."
към текста >>

Те му помагат или вредят според посоката, която е дадена на техния живот.
Множество от тях са получили от хората особени имена и се ползуват с поклонение, равно на онова на боговете. Съществуват и много други, които нямат имена и които се почитат с доста неясни култове в някои малки градове. Друга част от това множество разумни същества били наречени с общото име духове. Целият свят вярва, според общото мнение, че те се дразнят и сърдят, когато не ги зачитат и не се ползуват с постоянно поклонение и че напротив, са благоприятни и разположени, когато им правят молитви, литания, жертвоприношения и други предписани обреди. Голяма част от душите, създадени от душата на света обитават подлунната област и те са в близък контакт с човека. Те му помагат или вредят според посоката, която е дадена на техния живот. Добри духове са онези, които действуват в полза на тези същества, над които господствуват - било че са натоварени с грижата за някои животни, било че бдят над плодовете на земята или над всички неща, пазенето на които им е поверено от природата, било че доставят дъжд, умерени ветрове, хубаво време и всичко онова, което способствува да направи благоприятни годишните времена. Те също са ни потребни за музиката и за другите науки като медицината, гимнастиката и др. Не е за вярване, че след като са ни доставили толкова големи ползи, биха се опитали да ни пакостят. В реда на добрите духове трябва да се поставят онези, които, както казва Платон, са натоварени да донасят от последните на хората предупреждения, поучения и познаване на бъдещите неща. Всички души не господствуват над духа, който е съединен с тях.
към текста >>

Добри духове са онези, които действуват в полза на тези същества, над които господствуват - било че са натоварени с грижата за някои животни, било че бдят над плодовете на земята или над всички неща, пазенето на които им е поверено от природата, било че доставят дъжд, умерени ветрове, хубаво време и всичко онова, което способствува да направи благоприятни годишните времена.
Съществуват и много други, които нямат имена и които се почитат с доста неясни култове в някои малки градове. Друга част от това множество разумни същества били наречени с общото име духове. Целият свят вярва, според общото мнение, че те се дразнят и сърдят, когато не ги зачитат и не се ползуват с постоянно поклонение и че напротив, са благоприятни и разположени, когато им правят молитви, литания, жертвоприношения и други предписани обреди. Голяма част от душите, създадени от душата на света обитават подлунната област и те са в близък контакт с човека. Те му помагат или вредят според посоката, която е дадена на техния живот. Добри духове са онези, които действуват в полза на тези същества, над които господствуват - било че са натоварени с грижата за някои животни, било че бдят над плодовете на земята или над всички неща, пазенето на които им е поверено от природата, било че доставят дъжд, умерени ветрове, хубаво време и всичко онова, което способствува да направи благоприятни годишните времена. Те също са ни потребни за музиката и за другите науки като медицината, гимнастиката и др. Не е за вярване, че след като са ни доставили толкова големи ползи, биха се опитали да ни пакостят. В реда на добрите духове трябва да се поставят онези, които, както казва Платон, са натоварени да донасят от последните на хората предупреждения, поучения и познаване на бъдещите неща. Всички души не господствуват над духа, който е съединен с тях. Те допускат той да ги управлява, докато бъдат обхванати от ярост и от страсти, които духове се наричат с право злотворни духове.
към текста >>

43. ЯМБЛИХ - Влад Пашов (1902- 1974)

След това е написал Животът на Питагор, Едно обучение по философия и Един трактат за математиката и съдбата.
Но той нямал изящния език на Учителя си, затова се ползувал с по- малка популярност и известност. Той бил много високо уважаван и затова бил наречен Божествен Учител. Той е правил много чудеса. Неговият биограф Евнапий твърди, че той често се издигал над земята на височина 5-6 метра и главата му е била обкръжена от ореол. Той е написал много книги, най-важната от които е книгата му За мистериите. След това е написал Животът на Питагор, Едно обучение по философия и Един трактат за математиката и съдбата. Ще предам някои мисли от книгата му За мистериите. Както казах, той се е занимавал с теургия - изкуство за влизане във връзка с различни категории духове чрез произнасяне на специални за целта формули и извършване на определени обреди и символи. В следната мисъл той описва какъв е ефектът от появяването на различните Божествени същества и какво носят те за човечеството. „Толкова е голяма изпусканата от боговете Светлина при появата им, че телесните ни очи не могат да я понасят и страдат както рибите, извадени от водата и оставени на суша във въздуха. И хората, които съзерцават Божествения Огън, не можейки вече да дишат по причина на силата на този Огън, отслабват при неговата поява и естественото дишане се спира.
към текста >>

От появата на Архонтите някои доставят космически блага и всички блага на живота, а други - по-долните - носят изобилие на веществени блага.
Появата на архангелите доставя Истината, не върху всички неща, но особено върху известни неща и тази Истина не винаги се доставя, но само понякога, нито безразлично на всички и навсякъде, но по начин определен, в точно определено място и досежно известни неща. Също тъй тя не дава сила безусловно за всичко, нито винаги безразлично и навсякъде, но я дава само понякога и в определени места. Появата на ангелите, още повече отколкото появата на архангелите, описва много по-тесни кръгове при раздаване на благата. Оная на гениите не доставя повече блага за душата, но блага за тялото или такива, които засягат тялото и то само когато редът на света го позволява. Оная на хероите доставя блага от втори и трети ред и всецяло се стреми към космическото и земното управление на душите. От появата на Архонтите някои доставят космически блага и всички блага на живота, а други - по-долните - носят изобилие на веществени блага. Появата на душите доставя на зрителите всички полезни за човешкия живот неща. Така според реда, присъщ на всяка проява, полученото при нея е напълно отличително и онова, което ти питаш за появите ще получиш пълен отговор по подобаващ за това начин." По-нататък, в следващия параграф Ямблих продължава обясненията си как се извършва самото призоваване. Той казва: „Теургическото единение се добива само с помощта на неизразимите обреди, чрез дела, извършени по обреден начин, достойни за боговете и надминаващи всяко схващане и чрез необяснимата сила на символите, позната само на боговете.
към текста >>

Появата на душите доставя на зрителите всички полезни за човешкия живот неща.
Също тъй тя не дава сила безусловно за всичко, нито винаги безразлично и навсякъде, но я дава само понякога и в определени места. Появата на ангелите, още повече отколкото появата на архангелите, описва много по-тесни кръгове при раздаване на благата. Оная на гениите не доставя повече блага за душата, но блага за тялото или такива, които засягат тялото и то само когато редът на света го позволява. Оная на хероите доставя блага от втори и трети ред и всецяло се стреми към космическото и земното управление на душите. От появата на Архонтите някои доставят космически блага и всички блага на живота, а други - по-долните - носят изобилие на веществени блага. Появата на душите доставя на зрителите всички полезни за човешкия живот неща. Така според реда, присъщ на всяка проява, полученото при нея е напълно отличително и онова, което ти питаш за появите ще получиш пълен отговор по подобаващ за това начин." По-нататък, в следващия параграф Ямблих продължава обясненията си как се извършва самото призоваване. Той казва: „Теургическото единение се добива само с помощта на неизразимите обреди, чрез дела, извършени по обреден начин, достойни за боговете и надминаващи всяко схващане и чрез необяснимата сила на символите, позната само на боговете. Защото не чрез ума изпълняваме ние Свещените неща, тъй като в такъв случай това би се дължало на ума и би произхождало от него, а това не е вярно.
към текста >>

Когато душата се извиси до същества, по-повдигнати от нея, тогава тя напълно се отделя от подчинените същества, заменя живота си заради един друг живот, и като напуща оня ред на нещата, с който е била свързана дотогава, свързва се с един друг миров ред."
Веднъж произведени, такива магически, ритмически вибрации, то незабавно те се проявяват в съществуването на целия елементален свят. Следователно, правилно произнесеното слово само тогава получава значение, когато оживяващата го идея е зачената в ума и намира отклик в душата. Волята и мотивът са основата! " И Ямблих казва: „Има един душевен принцип, който седи по-високо от всяка природа и чрез който ние можем да се издигнем над всеки ред и над всяка система във вселената. Когато душата се извиси до същества, по-повдигнати от нея, тогава тя напълно се отделя от подчинените същества, заменя живота си заради един друг живот, и като напуща оня ред на нещата, с който е била свързана дотогава, свързва се с един друг миров ред." А Ван Хелмонт казва: „Има една екстатична или възвисяваща сила, която веднъж възбудена и сепната от някое горещо желание или от живо въображение, е способна да отведе духа към някои отсъствуващи или далечни обекти." По-нататък Ямблих говори за вдъхновението, за неговото естество и за неговите причини. Той казва: „Ти казваш, че много хора узнават бъдещето чрез Божествено вдъхновение и унес, при всичко че са будни дотолкова, щото да могат да се ползуват от сетивата си, но без да бъдат господари на себе си или поне по-малко владеещи себе си, отколкото по-напред. Аз искам да ти покажа по какви признаци се познават онези, които действително са обладани от боговете: те или напълно подчиняват живота си на волята на боговете, които ги вдъхновяват, или пък са променили човешкия си живот в Божествен, или пък постъпват в собствения си живот съобразно Волята на Бога, защото те не си служат със сетивата си и не са будни по същия начин, както онези, които напълно се ползуват от сетивата си. Също самите те не постигат знанието за бъдещето и не се движат като онези, които действуват по собствена воля.
към текста >>

Аз искам да ти покажа по какви признаци се познават онези, които действително са обладани от боговете: те или напълно подчиняват живота си на волята на боговете, които ги вдъхновяват, или пък са променили човешкия си живот в Божествен, или пък постъпват в собствения си живот съобразно Волята на Бога, защото те не си служат със сетивата си и не са будни по същия начин, както онези, които напълно се ползуват от сетивата си.
И Ямблих казва: „Има един душевен принцип, който седи по-високо от всяка природа и чрез който ние можем да се издигнем над всеки ред и над всяка система във вселената. Когато душата се извиси до същества, по-повдигнати от нея, тогава тя напълно се отделя от подчинените същества, заменя живота си заради един друг живот, и като напуща оня ред на нещата, с който е била свързана дотогава, свързва се с един друг миров ред." А Ван Хелмонт казва: „Има една екстатична или възвисяваща сила, която веднъж възбудена и сепната от някое горещо желание или от живо въображение, е способна да отведе духа към някои отсъствуващи или далечни обекти." По-нататък Ямблих говори за вдъхновението, за неговото естество и за неговите причини. Той казва: „Ти казваш, че много хора узнават бъдещето чрез Божествено вдъхновение и унес, при всичко че са будни дотолкова, щото да могат да се ползуват от сетивата си, но без да бъдат господари на себе си или поне по-малко владеещи себе си, отколкото по-напред. Аз искам да ти покажа по какви признаци се познават онези, които действително са обладани от боговете: те или напълно подчиняват живота си на волята на боговете, които ги вдъхновяват, или пък са променили човешкия си живот в Божествен, или пък постъпват в собствения си живот съобразно Волята на Бога, защото те не си служат със сетивата си и не са будни по същия начин, както онези, които напълно се ползуват от сетивата си. Също самите те не постигат знанието за бъдещето и не се движат като онези, които действуват по собствена воля. Напротив, те не са вече господари на себе си, както по-напред, до никаква степен и не отразяват собствения си ум, нито дължат познанията си на себе си. Ето един твърде верен признак: Мнозина от тях не се горят от огън, защото огънят не може да ги засегне, по причина на намиращото се у тях Божествено вдъхновение. И мнозина от тях, когато ги горят, не чувствуват това, защото тогава те не живеят с животинския живот. Други, пронизани от железни остриета, не чувствуват Това.
към текста >>

И мнозина от тях, когато ги горят, не чувствуват това, защото тогава те не живеят с животинския живот.
Той казва: „Ти казваш, че много хора узнават бъдещето чрез Божествено вдъхновение и унес, при всичко че са будни дотолкова, щото да могат да се ползуват от сетивата си, но без да бъдат господари на себе си или поне по-малко владеещи себе си, отколкото по-напред. Аз искам да ти покажа по какви признаци се познават онези, които действително са обладани от боговете: те или напълно подчиняват живота си на волята на боговете, които ги вдъхновяват, или пък са променили човешкия си живот в Божествен, или пък постъпват в собствения си живот съобразно Волята на Бога, защото те не си служат със сетивата си и не са будни по същия начин, както онези, които напълно се ползуват от сетивата си. Също самите те не постигат знанието за бъдещето и не се движат като онези, които действуват по собствена воля. Напротив, те не са вече господари на себе си, както по-напред, до никаква степен и не отразяват собствения си ум, нито дължат познанията си на себе си. Ето един твърде верен признак: Мнозина от тях не се горят от огън, защото огънят не може да ги засегне, по причина на намиращото се у тях Божествено вдъхновение. И мнозина от тях, когато ги горят, не чувствуват това, защото тогава те не живеят с животинския живот. Други, пронизани от железни остриета, не чувствуват Това. Трети пък, получават в гърба си удари от секири или си насичат ръцете с ханжари, без да чувствуват нещо. Техните действия не са вече човешки, защото Божественият Дух им дава възможност да минават оттам, откъдето другите не могат да минат. Те се хвърлят в огъня без ни най-малко да си напакостят, те вървят из огъня, преминават през реки и т.н. Това показва, че вдъхновените и унесените не съзнават действията си, не живеят вече с човешкия живот, нито с животинския живот, нито угаждат на чувствуванията си, нито на своята воля, но те променят живота си в Божествен, който ги вдъхновява и напълно ги обладава.
към текста >>

Това показва, че вдъхновените и унесените не съзнават действията си, не живеят вече с човешкия живот, нито с животинския живот, нито угаждат на чувствуванията си, нито на своята воля, но те променят живота си в Божествен, който ги вдъхновява и напълно ги обладава.
И мнозина от тях, когато ги горят, не чувствуват това, защото тогава те не живеят с животинския живот. Други, пронизани от железни остриета, не чувствуват Това. Трети пък, получават в гърба си удари от секири или си насичат ръцете с ханжари, без да чувствуват нещо. Техните действия не са вече човешки, защото Божественият Дух им дава възможност да минават оттам, откъдето другите не могат да минат. Те се хвърлят в огъня без ни най-малко да си напакостят, те вървят из огъня, преминават през реки и т.н. Това показва, че вдъхновените и унесените не съзнават действията си, не живеят вече с човешкия живот, нито с животинския живот, нито угаждат на чувствуванията си, нито на своята воля, но те променят живота си в Божествен, който ги вдъхновява и напълно ги обладава. Съществуват многобройни видове на Божествено обладаване и Божествено вдъхновение, които се произвеждат по-много начини. Поради това често се случва признаците на последните да бъдат различни. Понякога боговете, от които сме вдъхновени са различни и произвеждат различно вдъхновение, а понякога различния начин на унасянията прави различно и вдъхновението. Защото или Бог ни обладава, или ние сме погълнати от Него, или пък действуваме с постъпка, обща с Неговата. Също понякога ние споделяме най- долната Божествена сила, понякога средната Му сила, а понякога най-първата от всички.
към текста >>

Съществуват многобройни видове на Божествено обладаване и Божествено вдъхновение, които се произвеждат по-много начини.
Други, пронизани от железни остриета, не чувствуват Това. Трети пък, получават в гърба си удари от секири или си насичат ръцете с ханжари, без да чувствуват нещо. Техните действия не са вече човешки, защото Божественият Дух им дава възможност да минават оттам, откъдето другите не могат да минат. Те се хвърлят в огъня без ни най-малко да си напакостят, те вървят из огъня, преминават през реки и т.н. Това показва, че вдъхновените и унесените не съзнават действията си, не живеят вече с човешкия живот, нито с животинския живот, нито угаждат на чувствуванията си, нито на своята воля, но те променят живота си в Божествен, който ги вдъхновява и напълно ги обладава. Съществуват многобройни видове на Божествено обладаване и Божествено вдъхновение, които се произвеждат по-много начини. Поради това често се случва признаците на последните да бъдат различни. Понякога боговете, от които сме вдъхновени са различни и произвеждат различно вдъхновение, а понякога различния начин на унасянията прави различно и вдъхновението. Защото или Бог ни обладава, или ние сме погълнати от Него, или пък действуваме с постъпка, обща с Неговата. Също понякога ние споделяме най- долната Божествена сила, понякога средната Му сила, а понякога най-първата от всички. Понякога Божественото присъствие е като облак, а друг път човек става участник в Божественото битие, дори е възможно обединение на всички тези вдъхновения и изстъпления, и душата сама се наслаждава от Него или дава възможност и на тялото да го споделя и дори и на цялото същество.
към текста >>

44. Преводът на Фабр д'Оливие - Влад Пашов (1902- 1974)

2.Но Земята е била само потенциалното пространство в метафизическо-абстрактно пространство (на еврейски - тоху-во-боху), сила стягаща и свиваща, обхващаща бездната (тхом), безконечният източник на потенциалното съществувание; и Духът Божий (Руах Елохим) дихание разширяващо и оживотворяващо (приготовляващо пространството за Светлината) е проявил силата на своите пораждащи действия, като прониква водата (маим), състояние на универсалната пасивност на нещата.
Към всяка една глава той прибавя по едно заглавие, с което определя общия характер на главата. Така първата глава носи заглавието „Принципи", което показва, че в тази глава, която описва творението, е показано как то е замислено в Божествения ум, как е проектирано в Божествения свят. Тя носи и подзаглавието „Потенциалното състояние на могъществата". Ще предам цялата първа глава поради нейната важност и по няколко стиха от другите глави, за да се види какъв е характерът на неговия превод. 1.В началото Елохим, Съществото на съществата, е сътворил в Принцип това, което съставя съществуването на Небето (шамаим) и на Земята (аретц). 2.Но Земята е била само потенциалното пространство в метафизическо-абстрактно пространство (на еврейски - тоху-во-боху), сила стягаща и свиваща, обхващаща бездната (тхом), безконечният източник на потенциалното съществувание; и Духът Божий (Руах Елохим) дихание разширяващо и оживотворяващо (приготовляващо пространството за Светлината) е проявил силата на своите пораждащи действия, като прониква водата (маим), състояние на универсалната пасивност на нещата. З.И рече Елохим: Да бъде виделина, и стана виделина (аор). 4.И като разглеждаше тази светлинна есенция като добра, Той определи да съществува закон, разделящ движенията между ви- делината и тъмнината. От този стих се вижда, че виделината и тъмнината са съществували преди Слънцето и следователно, те са състояния на Битието, те са два вида различни есенции, които съществуват в духовния свят. Дотук, както и в цялата първа глава събитията се развиват в Божествения свят, а не във физическия. 5.И нарече Елохим тази виделина.
към текста >>

24. И рече Елохим: Земята да произведе из утробата си дихание на живот по рода си, оживяване чрез прогресивни движения, четириноги и пълзящи: земна животност и стана така. 25.
21.И Той, Съществото на съществата, създаде потенциалното съществуване на неизчислимите количества телесности, легионите морски чудовища, в потенциалното съществуване на всяка жива душа, оживявана от спирално движение в етерното пространство, принципа на който върховната воля е образувала във водите, всяко по рода си. И потенциалното съществуване на всяка птица с криле силни и бързи, всяка по рода й. И като разгледа тези неща, Той, Елохим видя, че бе добро. 22. И благослови тези същества и обяви им волята си, като им рече: Разплодявайте се и размножавайте се, и напълнете водите морски; и всичко летящо да се разпространи на Земята. 23.И става залез, и става изгрев, цел и средство, край и начало на петото феноменическо състояние. 24. И рече Елохим: Земята да произведе из утробата си дихание на живот по рода си, оживяване чрез прогресивни движения, четириноги и пълзящи: земна животност и стана така. 25. И Той, Съществото на съществата, определи потенциалното съществуване на този земен животински живот по рода му; и от този род четвереноги съществувания по рода им. И всемирността на всички живи движения от адамическия елемент (адамах). И като погледна тези неща, той видя, че те са добри. Като продължава да изявява Своята Воля, Елохим рече: Да направим Адам, всемирния човек, по образ отразен в нашата сянка, според закона на уподобяващите наши действия. Щото той, колективното могъщество да прояви неограничена власт, да владее над морските риби и над небесните птици, и над четвероногите, и над всичкия животински живот, които имат движение на Земята.
към текста >>

И Той, Съществото на съществата, определи потенциалното съществуване на този земен животински живот по рода му; и от този род четвереноги съществувания по рода им.
И потенциалното съществуване на всяка птица с криле силни и бързи, всяка по рода й. И като разгледа тези неща, Той, Елохим видя, че бе добро. 22. И благослови тези същества и обяви им волята си, като им рече: Разплодявайте се и размножавайте се, и напълнете водите морски; и всичко летящо да се разпространи на Земята. 23.И става залез, и става изгрев, цел и средство, край и начало на петото феноменическо състояние. 24. И рече Елохим: Земята да произведе из утробата си дихание на живот по рода си, оживяване чрез прогресивни движения, четириноги и пълзящи: земна животност и стана така. 25. И Той, Съществото на съществата, определи потенциалното съществуване на този земен животински живот по рода му; и от този род четвереноги съществувания по рода им. И всемирността на всички живи движения от адамическия елемент (адамах). И като погледна тези неща, той видя, че те са добри. Като продължава да изявява Своята Воля, Елохим рече: Да направим Адам, всемирния човек, по образ отразен в нашата сянка, според закона на уподобяващите наши действия. Щото той, колективното могъщество да прояви неограничена власт, да владее над морските риби и над небесните птици, и над четвероногите, и над всичкия животински живот, които имат движение на Земята. 27.И Той, Съществото на съществата, създаде потенциалното съществуване на Адам, космичният човек, като своя сянка, като своя Божествена сянка Той го сътвори.
към текста >>

Щото той, колективното могъщество да прояви неограничена власт, да владее над морските риби и над небесните птици, и над четвероногите, и над всичкия животински живот, които имат движение на Земята.
24. И рече Елохим: Земята да произведе из утробата си дихание на живот по рода си, оживяване чрез прогресивни движения, четириноги и пълзящи: земна животност и стана така. 25. И Той, Съществото на съществата, определи потенциалното съществуване на този земен животински живот по рода му; и от този род четвереноги съществувания по рода им. И всемирността на всички живи движения от адамическия елемент (адамах). И като погледна тези неща, той видя, че те са добри. Като продължава да изявява Своята Воля, Елохим рече: Да направим Адам, всемирния човек, по образ отразен в нашата сянка, според закона на уподобяващите наши действия. Щото той, колективното могъщество да прояви неограничена власт, да владее над морските риби и над небесните птици, и над четвероногите, и над всичкия животински живот, които имат движение на Земята. 27.И Той, Съществото на съществата, създаде потенциалното съществуване на Адам, космичният човек, като своя сянка, като своя Божествена сянка Той го сътвори. И той стана, Адам, колективно могъщество, универсално съществуване на мъжкия и женския принцип. 28.И Той благослови колективното съществуване, като каза: Радплодявайте се, размножавайте се, населете Земята и подчинете я на себе си. Здраво дръжте властта си във вселената, владейте на рибите в морето, на птиците във въздуха и на всички неща, оживени от жизнените движения на земята. 29.И Той рече още.
към текста >>

30.А на всички животни на земята, на всяка летяща птица в небесата, на всяко същество от влечугите, което пълзи по земята, на всичко, което притежава вродения принцип оживляващи движения на живот, Аз дадох за храна всяка зелена трева.
28.И Той благослови колективното съществуване, като каза: Радплодявайте се, размножавайте се, населете Земята и подчинете я на себе си. Здраво дръжте властта си във вселената, владейте на рибите в морето, на птиците във въздуха и на всички неща, оживени от жизнените движения на земята. 29.И Той рече още. Съществото на съществата, ето. Аз ви давам без изключение всяка трева, растяща от вродения и зародиш на повърхността на Земята, също тъй както и всяка субстанция, принасяща своя плод и притежаваща в себе си плодоносни могъщества, за да ви служат за храна. 30.А на всички животни на земята, на всяка летяща птица в небесата, на всяко същество от влечугите, което пълзи по земята, на всичко, което притежава вродения принцип оживляващи движения на живот, Аз дадох за храна всяка зелена трева. 31 .Тогаз, като разгледа всички тези неща, които сътвори Той в потенциално могъщество, като съществуващи пред лицето му, Той, Съществото на съществата видя, че те на свой ред са добри. И такъв беше залезът и такъв беше изгревът, целта и средството, краят и началото на шестото феномени- ческо състояние." Както казах, всички явления, които се описват в тази глава, стават в Божествения свят, а не са явления на физическия свят. Те са принципите на физическите явления, това, което съвременната окултна наука нарича първообрази на нещата, а Платон ги нарича идеи, затова тази глава е наречена Принципи. Шестте дена на творението, както и създаването на човека се извършва в Божествения свят, и тези шест дена на творението представят шест епохи в развитието на битието и живота.
към текста >>

Шестте дена на творението, както и създаването на човека се извършва в Божествения свят, и тези шест дена на творението представят шест епохи в развитието на битието и живота.
30.А на всички животни на земята, на всяка летяща птица в небесата, на всяко същество от влечугите, което пълзи по земята, на всичко, което притежава вродения принцип оживляващи движения на живот, Аз дадох за храна всяка зелена трева. 31 .Тогаз, като разгледа всички тези неща, които сътвори Той в потенциално могъщество, като съществуващи пред лицето му, Той, Съществото на съществата видя, че те на свой ред са добри. И такъв беше залезът и такъв беше изгревът, целта и средството, краят и началото на шестото феномени- ческо състояние." Както казах, всички явления, които се описват в тази глава, стават в Божествения свят, а не са явления на физическия свят. Те са принципите на физическите явления, това, което съвременната окултна наука нарича първообрази на нещата, а Платон ги нарича идеи, затова тази глава е наречена Принципи. Шестте дена на творението, както и създаването на човека се извършва в Божествения свят, и тези шест дена на творението представят шест епохи в развитието на битието и живота. В Божествения свят е създаден и човекът по образ и подобие на Бога, така наречения космичен човек или Адам Кадмон, от когото впоследствие чрез диференциране се пораждат индивидуалните човеци. Втората глава на Битието носи заглавието „Разделение". Тук принципите преминават от потенциално състояние в деятелно състояние. Ще дам няколко стиха от тази глава. 1 .По такъв начин състоянието, което трябваше да се прояви като действително обективно съществуване, се извършило в потенциалното могъщество и са се явили небесата и земята, и управляващите ги закони, които регулират тяхното развитие.
към текста >>

1.Инахаш-жар на алчните вътрешни желания, първоначалното привличане, беше влечуща страст на елементалния живот, вътрешният принцип на природата, творение на Йехова.
З.И затова Той, Елохим, благослови това седмо феноме- ническо проявление и освети завсякога символическото състояние като епоха на своето възвръщане в първоначалното си битие, след пълното завършване на Върховния акт, предна- чертанието на който Той свърши по своето творческо всемогъщество. 4.Такъв е процесът на раждането на небесата и земята, според типа на тяхното творение в деня, когато Йехова-Елохим е проявил своето творческо могъщество и е сътворил принципите на небето и земята. Тук за пръв път от казаното досега се употребява думата Йехова-Елохим, вместо само Елохим, което има дълбоко значение, но няма сега да го разгледаме. Третата глава е озаглавена: „Извлечение" с подзаглавие „Проявява се великата противоположност". Ще дам няколко стиха от нея. 1.Инахаш-жар на алчните вътрешни желания, първоначалното привличане, беше влечуща страст на елементалния живот, вътрешният принцип на природата, творение на Йехова. Тази лукава страст рече на Айша, волевото свойство на Адама: Защо Йехова ви заповяда да не се храните от всяка субстанция на органическата сфера? 2.И волевото свойство Айша отговори на това огнено, алчно желание Нахаш: Ние можем без опасност да се храним от субстанциалните плодове на органическата област. Но що се отнася до плода на тази субстанция, която е в центъра на тази органическа окръжност, то Йехова ни рече: Никак не се хранете от нея, да не преситите с нея душата ви, не правете това, иначе вие неизбежно ще умрете. Тогава Нахаш, първоначалното привличане възрази: Не, това не значи, че вие неизбежно ще умрете. Четвъртата глава е озаглавена: „Деятелната множестве- ност".
към текста >>

Осма глава е озаглавена „Набиране на видовете".
4.И най-после възраждащият се човек ХИБОР. Седмата глава е озаглавена „Извършването на нещата" - равновесието е нарушено, следва ужасната катастрофа, светът е обновен. 1.И рече Йехова на Ноаха: Влезни ти и всичката ти твоя вътрешност в Тебах, в общото взаимно убежище, защото твоята природа прояви себе си като справедлива в моите очи в този период на извратеност. 2.От четвероногите вземи по седем двойки от всеки чист вид, всяка двойка да се състои от принципа и от неговото волево естество, и по две двойки от всеки нечист вид, всяка двойка да бъде съставена от принципа и неговото волево деятелно свойство. 3.Вземи така също от летящите в небесата седем двойки от всеки вид, мъжкото и женското, за да се запазят като семена техните съществувания на Земята. Осма глава е озаглавена „Набиране на видовете". Разделените вещи се съединяват, възвръщат се към своите общи принципи. 1.И спомни си Елохим за съществуването на Hoax и за съществуването на животинските животи, и за всички родове четвероноги, затворени заедно в Тебах, в това свято убежище. И поведе Елохим да премине диханието му (Роах) по Земята от единия край до другия, и беше укротено разширението на водата. 2.Източниците на безграничните потенциални бездни бяха заключени, умножаващите се сили на водата се спряха в небесата; и водната атмосфера, която падаше на маси, се изтощи. 3.Развълнуваните от периодическите движения на приливи и отливи, уравновесени на Земята води, дойдоха най-после в своето първо състояние.
към текста >>

1.И спомни си Елохим за съществуването на Hoax и за съществуването на животинските животи, и за всички родове четвероноги, затворени заедно в Тебах, в това свято убежище.
1.И рече Йехова на Ноаха: Влезни ти и всичката ти твоя вътрешност в Тебах, в общото взаимно убежище, защото твоята природа прояви себе си като справедлива в моите очи в този период на извратеност. 2.От четвероногите вземи по седем двойки от всеки чист вид, всяка двойка да се състои от принципа и от неговото волево естество, и по две двойки от всеки нечист вид, всяка двойка да бъде съставена от принципа и неговото волево деятелно свойство. 3.Вземи така също от летящите в небесата седем двойки от всеки вид, мъжкото и женското, за да се запазят като семена техните съществувания на Земята. Осма глава е озаглавена „Набиране на видовете". Разделените вещи се съединяват, възвръщат се към своите общи принципи. 1.И спомни си Елохим за съществуването на Hoax и за съществуването на животинските животи, и за всички родове четвероноги, затворени заедно в Тебах, в това свято убежище. И поведе Елохим да премине диханието му (Роах) по Земята от единия край до другия, и беше укротено разширението на водата. 2.Източниците на безграничните потенциални бездни бяха заключени, умножаващите се сили на водата се спряха в небесата; и водната атмосфера, която падаше на маси, се изтощи. 3.Развълнуваните от периодическите движения на приливи и отливи, уравновесени на Земята води, дойдоха най-после в своето първо състояние. Те се ограничиха, свиха се в себе си в края на сто и петнадесетте светлинни периоди. Девета глава е озаглавена „Укрепено възстановяване" - започва се новото движение.
към текста >>

2.Употребявайте за храна от всичко от това, което съдържа в себе си принципи на движение и живот.
2.Източниците на безграничните потенциални бездни бяха заключени, умножаващите се сили на водата се спряха в небесата; и водната атмосфера, която падаше на маси, се изтощи. 3.Развълнуваните от периодическите движения на приливи и отливи, уравновесени на Земята води, дойдоха най-после в своето първо състояние. Те се ограничиха, свиха се в себе си в края на сто и петнадесетте светлинни периоди. Девета глава е озаглавена „Укрепено възстановяване" - започва се новото движение. 1 .И благослови Елохим съществуването на Hoax и съществуването на неговите еманации и каза им: Разплодете се, размножете се, напълнете земното пространство. 2.Употребявайте за храна от всичко от това, което съдържа в себе си принципи на движение и живот. Аз ви давам всичко това без изключение, също както и зелената трева. З.Но що се отнася до телесното вещество, което обладава в душата си еднородни принципи, съдържащи се в кръвта, такива да не употребявате за храна. Десета глава е озаглавена „Събирателно и образуващо могъщество". Геология. 1.Ето символическите характеристики на синовете на Hoax (Покоят на елементарната природа): Шема, Хама и Яфета и техните рожби, които произлязоха от тях след великия воден катаклизъм. 2.Произведенията, произлезли от същността, символически наречена Яфет (което означава абсолютното пространство, в което са се образували и получили развитие под действието на биологическите закони, дейс- твуващи в нашата Слънчева система), са били: елементарната субстанция на силата, силата на свойството на размножаването и еластичността, свойството на безконечната делимост и измеримост, свойството на разтегливост, движение разширяващо се, принцип на усещане и свойство да се появява под определена безстрастна форма.
към текста >>

45. Щайнер за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

По-нататък Щайнер казва: „Когато съвременният човек извика в душата си посредством някой от езиците, които понастоящем се употребяват, думи като „В началото Бог сътвори небето и земята", смисълът на тези думи му дава само едно твърде слабо отражение, само една слаба сянка от живота, който тези думи са извикали в душата на древните евреи.
Щайнер за „Битието" Сега ще изложа накратко разглеждането на Щайнер за „Битието" на Мойсей. При започване на разглеждането на Битието на Мойсей Щайнер казва: „Няма друг документ на човечеството, по отношение на който да е на лице тъй голямата възможност за отклоняване на истинския смисъл както при Битието, така и при описване на делото на седемте дни." Това значи, че тази книга е така написана, че мъчно може да се проникне в истинския й смисъл и затова обикновено се изпада в заблуждение при нейното разглеждане. По-нататък Щайнер казва: „Когато съвременният човек извика в душата си посредством някой от езиците, които понастоящем се употребяват, думи като „В началото Бог сътвори небето и земята", смисълът на тези думи му дава само едно твърде слабо отражение, само една слаба сянка от живота, който тези думи са извикали в душата на древните евреи. Тъй като в случая се касае по-малко за едно заместване на древните думи на този документ със съвременните думи, а се касае повече до това, да се поставим в едно състояние, при което да почувствуваме чрез ученията на духовната наука нещо от атмосферата, която прониква душата на един Посветен евреин, когато в нея се оживяваха тези слова: „Берешит бара Елохим е хашамаим вет харец". Цял свят се откривал в момента, когато тези думи разтърсваха неговата душа - пред него се откривал духовния свят, където става творението." За да разберем разглеждането на Щайнер върху Битието, трябва да се изясни основата, от която изхожда. Той изхожда от космогонията на съвременната окултна наука, която кос- могония той намира отразена в Битието на Мойсей. Според тази космогония Бог е създал света чрез ангелската йерархия.
към текста >>

Ангелската йерархия се състои от девет чина както следват отдолу нагоре: ангели или духове на живота; архангели или духове на огъня; началства или духове на времето; власти или духове на формата; сили или духове на движението; господства или духове на интелигентността; престоли или духове на волята; херувими или духове на Мъдростта и хармонията; и серафими или духове на Любовта.
Тъй като в случая се касае по-малко за едно заместване на древните думи на този документ със съвременните думи, а се касае повече до това, да се поставим в едно състояние, при което да почувствуваме чрез ученията на духовната наука нещо от атмосферата, която прониква душата на един Посветен евреин, когато в нея се оживяваха тези слова: „Берешит бара Елохим е хашамаим вет харец". Цял свят се откривал в момента, когато тези думи разтърсваха неговата душа - пред него се откривал духовния свят, където става творението." За да разберем разглеждането на Щайнер върху Битието, трябва да се изясни основата, от която изхожда. Той изхожда от космогонията на съвременната окултна наука, която кос- могония той намира отразена в Битието на Мойсей. Според тази космогония Бог е създал света чрез ангелската йерархия. Ангелската йерархия се състои от девет чина както следват отдолу нагоре: ангели или духове на живота; архангели или духове на огъня; началства или духове на времето; власти или духове на формата; сили или духове на движението; господства или духове на интелигентността; престоли или духове на волята; херувими или духове на Мъдростта и хармонията; и серафими или духове на Любовта. Второто положение, от което изхожда окултната космо- гония е, че нашият настоящ свят, респективно слънчевата система, от която ние сме част, е предшествувана от една друга вселена, на която нашата се явява като превъплощение. И нашата вселена носи със себе си придобивките на предшест- вуващата вселена, на предшествуващата вечност, както е споменато в Битието на Мойсей. Обективното съществуване на света в тази космогония е наречено ден, а субективното съществуване е наречено нощ. Новата настояща вселена, наречена Земен период, е предшествувана от три други периода, които в окултната наука носят следните имена: Първият е наречен Сатурнов период, вторият е наречен Слънчев период; третият, непосредствено предшествуващ Земния период, е наречен Лунен период. Във всеки един от тези периоди известен клас от същества са завършвали своята човешка еволюция и са минавали в по-горна еволюция, а други същества от същия този клас не са могли да завършат еволюцията си и са останали назад.
към текста >>

Представата еволюира все повече към това, което се проявява външно, а желанието - към една вътрешна дейност, към един вътрешен живот.
Така полека-лека ние достигаме до принципа, върху който почива цялото това описание. И ако ние проникнем по-надълбоко в този принцип, ние ще почувствуваме тогава нещо от духа на този еврейски език, за който съвременният човек не може да си създаде някаква идея." Този творчески процес, за който става дума тук и който е изразен в обикновения превод с думата „създаде", това създаване не е станало в сетивния свят, а в духовния свят. Втората дума е „Бара", която се превежда обикновено с думата създаде, но това създаване не е физическо, а посредством една медитация на елохимите; те извикват от дълбочината на душата си първообразите на Небето и Земята. От медитацията на елохимите се поражда една представа и едно желание. Представата еволюира все повече към това, което се проявява външно, а желанието - към една вътрешна дейност, към един вътрешен живот. Тези два комплекса ни дават двата елемента, които се явявали в душата на древния Посветен евреин, когато отеквали в сърцето му думите, които обикновено се превеждат като Небе и Земя: „Хашамаим" и „Харец". Резюмирайки гореказаното, Щайнер казва: „Да задържим пред духовния си поглед следната картина: Един елементарен живот, в недрата на който действува природата на огъня, въздуха и водата. Духовните същества са там, зад тези елементи, потопени в една вселенска медитация. Тяхната творческа мисъл е пронизана от една цел - създаването на човека. От тяхната мисъл се ражда първо една представа, която се манифестира, изявява се навън и един живот, който се оживява отвътре, в самия себе си.
към текста >>

Резюмирайки гореказаното, Щайнер казва: „Да задържим пред духовния си поглед следната картина: Един елементарен живот, в недрата на който действува природата на огъня, въздуха и водата.
Този творчески процес, за който става дума тук и който е изразен в обикновения превод с думата „създаде", това създаване не е станало в сетивния свят, а в духовния свят. Втората дума е „Бара", която се превежда обикновено с думата създаде, но това създаване не е физическо, а посредством една медитация на елохимите; те извикват от дълбочината на душата си първообразите на Небето и Земята. От медитацията на елохимите се поражда една представа и едно желание. Представата еволюира все повече към това, което се проявява външно, а желанието - към една вътрешна дейност, към един вътрешен живот. Тези два комплекса ни дават двата елемента, които се явявали в душата на древния Посветен евреин, когато отеквали в сърцето му думите, които обикновено се превеждат като Небе и Земя: „Хашамаим" и „Харец". Резюмирайки гореказаното, Щайнер казва: „Да задържим пред духовния си поглед следната картина: Един елементарен живот, в недрата на който действува природата на огъня, въздуха и водата. Духовните същества са там, зад тези елементи, потопени в една вселенска медитация. Тяхната творческа мисъл е пронизана от една цел - създаването на човека. От тяхната мисъл се ражда първо една представа, която се манифестира, изявява се навън и един живот, който се оживява отвътре, в самия себе си. В това съединение на елементите първичните духове създават чрез тяхната мисъл външните явления едновременно с вътрешните движения на живота." Светът е създаден чрез постепенна кондензация на едно духовно състояние на Битието под влияние на мисълта на елохимите, което духовно състояние се кондензира в една невидима за нас вътрешна топлина, елемент, който е бил в основата на древния Сатурн.
към текста >>

От тяхната мисъл се ражда първо една представа, която се манифестира, изявява се навън и един живот, който се оживява отвътре, в самия себе си.
Представата еволюира все повече към това, което се проявява външно, а желанието - към една вътрешна дейност, към един вътрешен живот. Тези два комплекса ни дават двата елемента, които се явявали в душата на древния Посветен евреин, когато отеквали в сърцето му думите, които обикновено се превеждат като Небе и Земя: „Хашамаим" и „Харец". Резюмирайки гореказаното, Щайнер казва: „Да задържим пред духовния си поглед следната картина: Един елементарен живот, в недрата на който действува природата на огъня, въздуха и водата. Духовните същества са там, зад тези елементи, потопени в една вселенска медитация. Тяхната творческа мисъл е пронизана от една цел - създаването на човека. От тяхната мисъл се ражда първо една представа, която се манифестира, изявява се навън и един живот, който се оживява отвътре, в самия себе си. В това съединение на елементите първичните духове създават чрез тяхната мисъл външните явления едновременно с вътрешните движения на живота." Светът е създаден чрез постепенна кондензация на едно духовно състояние на Битието под влияние на мисълта на елохимите, което духовно състояние се кондензира в една невидима за нас вътрешна топлина, елемент, който е бил в основата на древния Сатурн. След това под влияние на мисълта на елохимите, тази топлина се кондензира последователно в газообразно състояние, което е било основата на Слънчевия период, и след това във воден елемент, който е бил основата на Лунния период. Най-после се кондензира в твърда материя, която е основа на Земния период. Това е кондензация в низходяща степен.
към текста >>

В това съединение на елементите първичните духове създават чрез тяхната мисъл външните явления едновременно с вътрешните движения на живота."
Тези два комплекса ни дават двата елемента, които се явявали в душата на древния Посветен евреин, когато отеквали в сърцето му думите, които обикновено се превеждат като Небе и Земя: „Хашамаим" и „Харец". Резюмирайки гореказаното, Щайнер казва: „Да задържим пред духовния си поглед следната картина: Един елементарен живот, в недрата на който действува природата на огъня, въздуха и водата. Духовните същества са там, зад тези елементи, потопени в една вселенска медитация. Тяхната творческа мисъл е пронизана от една цел - създаването на човека. От тяхната мисъл се ражда първо една представа, която се манифестира, изявява се навън и един живот, който се оживява отвътре, в самия себе си. В това съединение на елементите първичните духове създават чрез тяхната мисъл външните явления едновременно с вътрешните движения на живота." Светът е създаден чрез постепенна кондензация на едно духовно състояние на Битието под влияние на мисълта на елохимите, което духовно състояние се кондензира в една невидима за нас вътрешна топлина, елемент, който е бил в основата на древния Сатурн. След това под влияние на мисълта на елохимите, тази топлина се кондензира последователно в газообразно състояние, което е било основата на Слънчевия период, и след това във воден елемент, който е бил основата на Лунния период. Най-после се кондензира в твърда материя, която е основа на Земния период. Това е кондензация в низходяща степен. Тези три елемента - топлина, въздух и вода са били смесени и са образували едно тъмно тяло, в недрата на което са действували нисшите сили на душата на елохимите.
към текста >>

И това Слово, смесено по този начин със звуковия етер, то е същевременно и началото на живота, това е подвижният и действуващ живот.
Когато водата се кондензира да породи твърдата материя, във възходяща степен се отделя един още по-тънък етер, който действува в самите недра на звуковия етер и в химическите процеси. Този по-висш етер прониква звуковия етер също така. както мисълта прониква звуковете, произнесени от нашата уста и прави от тях думи. Това. което трансформира по този начин един прост звук в дума, изпълнена със съдържание и смисъл, е този по-тънък етер от звуковия, който прониква звуковия етер и упражнява едно космично въздействие, и дава смисъл на звуковете, организиращи вселената. Това е Словото, организиращо пространството. И това Слово, смесено по този начин със звуковия етер, то е същевременно и началото на живота, това е подвижният и действуващ живот. В тези висши еманации при кондензацията действуват висшите сили на душата на елохимите. И когато в Битието се казва, че Бог е рекъл да бъде Светлина и станало Светлина, подразбира този именно процес на кондензация на топлината, при която се отделя Светлина. И след това разделяне на Светлината от тъмнината: Светлината отива нагоре, а тъмнината остава с по-гъста субстанция, която наричаме Земя. а Светлината наричаме Небе. След това в Битието се описва делото на седемте дена - как Бог в шест дни създал света с всичко в него и в седмия ден си починал.
към текста >>

Затова се казва „И тъмнината беше върху бездната." Това е израз на Сатурновия живот, но под един закъснял аспект.
Такъв е случаят със съществата, които преминаха своята човешка еволюция на древния Сатурн. Една част от тях еволюираха и влязоха в Светлината на Слънчевия период, а други изостанаха и те са в тъмнина по отношение на новия период. Тази тъмнина, за която се говори в Битието, е именно израз на тези изостанали същества от Сатурновия период. Онези, които са напреднали, се изразяват чрез Светлината, а които са останали се изразяват чрез тъмнината. И понеже същностите, които са изостанали, представят един по-примитивен стадий на еволюцията, то те ще трябва при повторението на всичко минало да се появяват преди Светлината. Затова се казва „И тъмнината беше върху бездната." Това е израз на Сатурновия живот, но под един закъснял аспект. Условията на слънчевия живот трябва да почакат. Те се явяват едва в момента, посочен от думите: „Да бъде светлина." Следователно, Светлината и тъмнината съществуват като две реалности, като израз на два вида същества. В пространството, където изглежда, че съществува материя, не съществува нищо друго освен една степен на тъмнина. Това, именно, тъмно съдържание на пространството е изпълнено с духовни същности, които са сродни с тези, които Битието описва, когато казва, че тъмнината беше върху бездната, което значи, че цялата маса от духове, която имаше характера на мрак, плаваше над живота на елементите.
към текста >>

Условията на слънчевия живот трябва да почакат.
Една част от тях еволюираха и влязоха в Светлината на Слънчевия период, а други изостанаха и те са в тъмнина по отношение на новия период. Тази тъмнина, за която се говори в Битието, е именно израз на тези изостанали същества от Сатурновия период. Онези, които са напреднали, се изразяват чрез Светлината, а които са останали се изразяват чрез тъмнината. И понеже същностите, които са изостанали, представят един по-примитивен стадий на еволюцията, то те ще трябва при повторението на всичко минало да се появяват преди Светлината. Затова се казва „И тъмнината беше върху бездната." Това е израз на Сатурновия живот, но под един закъснял аспект. Условията на слънчевия живот трябва да почакат. Те се явяват едва в момента, посочен от думите: „Да бъде светлина." Следователно, Светлината и тъмнината съществуват като две реалности, като израз на два вида същества. В пространството, където изглежда, че съществува материя, не съществува нищо друго освен една степен на тъмнина. Това, именно, тъмно съдържание на пространството е изпълнено с духовни същности, които са сродни с тези, които Битието описва, когато казва, че тъмнината беше върху бездната, което значи, че цялата маса от духове, която имаше характера на мрак, плаваше над живота на елементите. Тези факти са много по-дълбоки, отколкото съвременния човек може да си представи.
към текста >>

Това, именно, тъмно съдържание на пространството е изпълнено с духовни същности, които са сродни с тези, които Битието описва, когато казва, че тъмнината беше върху бездната, което значи, че цялата маса от духове, която имаше характера на мрак, плаваше над живота на елементите.
Затова се казва „И тъмнината беше върху бездната." Това е израз на Сатурновия живот, но под един закъснял аспект. Условията на слънчевия живот трябва да почакат. Те се явяват едва в момента, посочен от думите: „Да бъде светлина." Следователно, Светлината и тъмнината съществуват като две реалности, като израз на два вида същества. В пространството, където изглежда, че съществува материя, не съществува нищо друго освен една степен на тъмнина. Това, именно, тъмно съдържание на пространството е изпълнено с духовни същности, които са сродни с тези, които Битието описва, когато казва, че тъмнината беше върху бездната, което значи, че цялата маса от духове, която имаше характера на мрак, плаваше над живота на елементите. Тези факти са много по-дълбоки, отколкото съвременния човек може да си представи. Така че, когато Битието говори за тъмнината, подразбира едно проявление на закъснелите същества от древния Сатурн. А когато говори за Светлината, това са съществата, които са най-напреднали в еволюцията си. Тези два вида духовни същества си взаимодействуват. Видяхме, че елохимите дават главната линия на творението и техните помощници са духовете на личността, които са означени с еврейската дума иом, която обикновено се превежда с думата ден, но не е правилно.
към текста >>

Защото в действителност тъмнината е нещо, което елохимите намират за дадено, докато Светлината е била извикана на живот от тяхната медитация.
Така че, когато Битието говори за тъмнината, подразбира едно проявление на закъснелите същества от древния Сатурн. А когато говори за Светлината, това са съществата, които са най-напреднали в еволюцията си. Тези два вида духовни същества си взаимодействуват. Видяхме, че елохимите дават главната линия на творението и техните помощници са духовете на личността, които са означени с еврейската дума иом, която обикновено се превежда с думата ден, но не е правилно. От друга страна, на страната на тъмнината имаме изостанали същества от ранга на духовете на личността, които се проявяват в тъмнината. Защото в действителност тъмнината е нещо, което елохимите намират за дадено, докато Светлината е била извикана на живот от тяхната медитация. Светлината, за която се говори в Битието, не е нашата физическа светлина. Нашата физическа светлина е един последен аспект на тази Първична Светлина. Също така това, което ние наричаме физическа тъмнина, мрак, тъмнина на нощта, е един физически аспект на тъмнината, за която се говори в Битието. Светлината и тъмнината са еднакво необходими за изразяването на космичния живот, на живота на Вселената. Работата на Вселената се извършва чрез общото действие на духовете на личността, нормално развити, които работят в Светлината, и на такива духове от същата йерархия, изостанали назад и работещи в тъмнината.
към текста >>

Светлината и тъмнината са еднакво необходими за изразяването на космичния живот, на живота на Вселената.
От друга страна, на страната на тъмнината имаме изостанали същества от ранга на духовете на личността, които се проявяват в тъмнината. Защото в действителност тъмнината е нещо, което елохимите намират за дадено, докато Светлината е била извикана на живот от тяхната медитация. Светлината, за която се говори в Битието, не е нашата физическа светлина. Нашата физическа светлина е един последен аспект на тази Първична Светлина. Също така това, което ние наричаме физическа тъмнина, мрак, тъмнина на нощта, е един физически аспект на тъмнината, за която се говори в Битието. Светлината и тъмнината са еднакво необходими за изразяването на космичния живот, на живота на Вселената. Работата на Вселената се извършва чрез общото действие на духовете на личността, нормално развити, които работят в Светлината, и на такива духове от същата йерархия, изостанали назад и работещи в тъмнината. Битието описва това много реалистично, когато казва: „Елохимите нарекоха иом (ден) духовете, които изпълняват своята работа, докато тези, които се изразяват чрез тъмнината, те ги нарекоха „лилит", което обикновено се превежда с думата нощ. Така че, иом и лилит са две противоположни групи същества, които подпомагат елохимите и които са от йерархията на духовете на личността или началствата. По-долу от началствата се намират архангелите, които са завършили своята човешка еволюция на древното Слънце. Те са тясно свързани със всичко, което е от слънчево естество.
към текста >>

Тогава се създават условия за явяването на животинския живот.
Така че, иом и лилит са две противоположни групи същества, които подпомагат елохимите и които са от йерархията на духовете на личността или началствата. По-долу от началствата се намират архангелите, които са завършили своята човешка еволюция на древното Слънце. Те са тясно свързани със всичко, което е от слънчево естество. При отделянето на Земята от слънчевата маса те са останали със Слънцето и отвън са въздействували върху Земята. Дейността на архангелите се проявява в четвъртия ден, когато се казва, че са създадени Слънцето и Луната. Тогава се създават условия за явяването на животинския живот. За разбирането на тайните, скрити в книгата Битие, Щайнер казва: „Когато Битието се разглежда без Светлината на окултната наука, то остава тъмно и неразбрано, но ако се разгледа в Светлината на окултната наука, от която то е вдъхновено, то неговият текст става ясен. Всичко изпъква под нова светлина. Този документ, който поради невъзможността, в която се намират съвременните езици да преведат живите слова, би останал завинаги неразбран без помощта на окултното знание." За да разберем Битието, трябва да имаме предвид основния принцип на окултната наука, че зад всички видове явления и форми съществува една духовна реалност, съществуват духовни същества. Земята, водата, въздухът, огънят, светлината и пр.
към текста >>

За да разберем Битието, трябва да имаме предвид основния принцип на окултната наука, че зад всички видове явления и форми съществува една духовна реалност, съществуват духовни същества.
Дейността на архангелите се проявява в четвъртия ден, когато се казва, че са създадени Слънцето и Луната. Тогава се създават условия за явяването на животинския живот. За разбирането на тайните, скрити в книгата Битие, Щайнер казва: „Когато Битието се разглежда без Светлината на окултната наука, то остава тъмно и неразбрано, но ако се разгледа в Светлината на окултната наука, от която то е вдъхновено, то неговият текст става ясен. Всичко изпъква под нова светлина. Този документ, който поради невъзможността, в която се намират съвременните езици да преведат живите слова, би останал завинаги неразбран без помощта на окултното знание." За да разберем Битието, трябва да имаме предвид основния принцип на окултната наука, че зад всички видове явления и форми съществува една духовна реалност, съществуват духовни същества. Земята, водата, въздухът, огънят, светлината и пр. са външно проявление на тези духовни същества. И второто положение е, че всички тези елементи - огън, въздух, вода, земя са се развили последователно от чисто духовното състояние на битието. Те са резултат на една кондензация, която се е извършвала под влиянието на престолите или духовете на волята, които чрез жертвата, която са направили в началото, са дали началото на тази първична субстанция. И затова зад тези елементи ние намираме силите и живота на тези възвишени същества.
към текста >>

И затова зад тези елементи ние намираме силите и живота на тези възвишени същества.
За да разберем Битието, трябва да имаме предвид основния принцип на окултната наука, че зад всички видове явления и форми съществува една духовна реалност, съществуват духовни същества. Земята, водата, въздухът, огънят, светлината и пр. са външно проявление на тези духовни същества. И второто положение е, че всички тези елементи - огън, въздух, вода, земя са се развили последователно от чисто духовното състояние на битието. Те са резултат на една кондензация, която се е извършвала под влиянието на престолите или духовете на волята, които чрез жертвата, която са направили в началото, са дали началото на тази първична субстанция. И затова зад тези елементи ние намираме силите и живота на тези възвишени същества. По такъв начин те стоят и зад твърдата материя, която е последната стъпка на кондензацията. Затова можем да кажем, че цялата земна природа, която ни заобикаля, е проявление на твърде високи духовни същества. И затова ние трябва да бъдем изпълнени с благодарност към тези същества, а не да мислим, че материята е някаква илюзия и ниска степен на еволюция. За кондензацията на водата са работили духовете на Мъдростта, които са едно стъпало по-долу от духовете на волята. В кондензацията на въздуха са взели участие духовете на движението, наречени още сили или добродетели.
към текста >>

Това, което днес се нарича окръжаваща среда - растения, минерали, животни и другите хора, всички сетивни предмети - нищо от това не е съществувало за съзнанието на лунния човек.
Значи не съществува разлика между това, което е вън и вътре в съзнанието. Една друга характерност на това съзнание е, че нещата не му изглеждат като неща, а като образи, като символи, така както днешното съновидно съзнание представя подобни символи. Например, огънят, който е една външна реалност, сънуващият го възприема като символична форма на едно същество, блестящо от Светлина. По този именно начин лунният човек е възприемал по един образен начин предметите. Това древно съзнание има и друга относителна характеристика. Това, което днес се нарича окръжаваща среда - растения, минерали, животни и другите хора, всички сетивни предмети - нищо от това не е съществувало за съзнанието на лунния човек. Това, което тогава е съществувало, е било един сън, по-нисш от този, който се пробужда днес, когато ясновидските сили на съзнателното виждане се пробудят. Първото пробуждане на това ясновидско съзнание не ни поставя никак в отношение с външните същества. То е дори един източник на множество илюзии и заблуди за онези, които чрез вътрешното си развитие изграждат в себе си ясновидски сили. Тази подготовка към ясновидството става постепенно. Съществува най-напред едно първо стъпало, през течение на което се манифестират най-различни неща и би значело да се лъжем, ако бихме вземали тези неща за духовни реалности.
към текста >>

В действителност тези образи са само изражение на тази дейност на живота, на елементите в съответните органи.
Най-добре е за тези, които започват да ги чуват, е да не им се доверяват. Всички тези прояви са плод на образното съзнание, което се събужда в първите стъпки на ясновидството и трябва да бъдат приемани с голяма предпазливост. Това е един вид съзнание на възприемателните органи, едно проектиране на съзнанието в пространството. В древната Луна Светлината е развила сетивните органи на човека и това, което човек е възприемал, това е именно онази дейност на собствените му органи. Той е възприемал образите, които му се струвало, че изпълват космичното пространство. В действителност тези образи са само изражение на тази дейност на живота, на елементите в съответните органи. По този начин той присъствал на своята собствена трансформация и така, очите на човека се явяват като резултат от дейността на духовните същества, като резултат от работата им върху самия него. Външният свят е бил възприеман от него като един вътрешен свят, тъй като цялата тогавашна вселена е работила за неговото вътрешно организиране. И тогава човек не е могъл да прави разлика между външното и вътрешното. Така например, той не е бил в състояние да отдели Слънцето от себе си. Това, което той чувствал, то е било развиването на неговите очи, нещо, което той е възприемал под формата на едно огромно, зрително възприятие, изпълващо цялото пространство.
към текста >>

Но възприеманите образи представяли вътрешна формация на психичния му живот.
Външният свят е бил възприеман от него като един вътрешен свят, тъй като цялата тогавашна вселена е работила за неговото вътрешно организиране. И тогава човек не е могъл да прави разлика между външното и вътрешното. Така например, той не е бил в състояние да отдели Слънцето от себе си. Това, което той чувствал, то е било развиването на неговите очи, нещо, което той е възприемал под формата на едно огромно, зрително възприятие, изпълващо цялото пространство. По такъв начин лунното съзнание на тогавашния човек имало характер на едно образно възприемане. Но възприеманите образи представяли вътрешна формация на психичния му живот. Лунният човек е бил затворен в астрала и е чувствал своя вътрешен живот като един външен факт. Ако се възприема днес живота на душата под тази форма, без да могат да бъдат отличени външните предмети от това отражение на вътрешната дейност, то би било нещо патологично, докато за лунното съзнание на човека то е било естествено. Човек е възприемал в себе си работата на съществата, които нарекохме Елохими. По-рано не само човек, но и самите йерархии нямали това съзнание, което има сегашния човек. Ангелите, които тогава са минавали през стадия на човека, не са имали съзнанието на днешния човек, но те са имали друго съзнание.
към текста >>

Лунният човек е бил затворен в астрала и е чувствал своя вътрешен живот като един външен факт.
И тогава човек не е могъл да прави разлика между външното и вътрешното. Така например, той не е бил в състояние да отдели Слънцето от себе си. Това, което той чувствал, то е било развиването на неговите очи, нещо, което той е възприемал под формата на едно огромно, зрително възприятие, изпълващо цялото пространство. По такъв начин лунното съзнание на тогавашния човек имало характер на едно образно възприемане. Но възприеманите образи представяли вътрешна формация на психичния му живот. Лунният човек е бил затворен в астрала и е чувствал своя вътрешен живот като един външен факт. Ако се възприема днес живота на душата под тази форма, без да могат да бъдат отличени външните предмети от това отражение на вътрешната дейност, то би било нещо патологично, докато за лунното съзнание на човека то е било естествено. Човек е възприемал в себе си работата на съществата, които нарекохме Елохими. По-рано не само човек, но и самите йерархии нямали това съзнание, което има сегашния човек. Ангелите, които тогава са минавали през стадия на човека, не са имали съзнанието на днешния човек, но те са имали друго съзнание. Нищо в природата не се повтаря два пъти.
към текста >>

Ако се възприема днес живота на душата под тази форма, без да могат да бъдат отличени външните предмети от това отражение на вътрешната дейност, то би било нещо патологично, докато за лунното съзнание на човека то е било естествено.
Така например, той не е бил в състояние да отдели Слънцето от себе си. Това, което той чувствал, то е било развиването на неговите очи, нещо, което той е възприемал под формата на едно огромно, зрително възприятие, изпълващо цялото пространство. По такъв начин лунното съзнание на тогавашния човек имало характер на едно образно възприемане. Но възприеманите образи представяли вътрешна формация на психичния му живот. Лунният човек е бил затворен в астрала и е чувствал своя вътрешен живот като един външен факт. Ако се възприема днес живота на душата под тази форма, без да могат да бъдат отличени външните предмети от това отражение на вътрешната дейност, то би било нещо патологично, докато за лунното съзнание на човека то е било естествено. Човек е възприемал в себе си работата на съществата, които нарекохме Елохими. По-рано не само човек, но и самите йерархии нямали това съзнание, което има сегашния човек. Ангелите, които тогава са минавали през стадия на човека, не са имали съзнанието на днешния човек, но те са имали друго съзнание. Нищо в природата не се повтаря два пъти. Всеки момент в еволюцията става само веднъж, а не се повтаря вече един минал момент.
към текста >>

Така че от Земята излиза растителният живот, а отгоре в етера плува това, което нарекохме съзнателна душа, съединена със сетивната и разумната душа.
Там. където действуват елохимите и йерархиите, които ги подпомагат, ние виждаме да се формира така, както днес се образуват облаците в атмосферата, човешката духовна природа, а именно най-напред се формира това, което се нарича сетивна душа. Еволюцията продължава след това и ние ще срещнем да се появява това, което наричаме разумна душа. Сетивната душа прогресира към разумната душа чрез един вид психическа кондензация, извършваща се в атмосферата на Земята през втория ден на творението. Следователно, когато звуковият етер се появява в еволюцията и когато горните водни маси се отделят от долните, човешкото същество принадлежи още към горната сфера и то е съставено от зародишите на сетивната душа и на разумната душа. В третия ден на творението човешкото развитие достига до раждането или проявлението на съзнателната душа и в целия процес, изложен в Битието в третия ден на творението на Земята, се появява растителното царство - всяко растение според своя вид, чрез действието на жизнения етер. Така че от Земята излиза растителният живот, а отгоре в етера плува това, което нарекохме съзнателна душа, съединена със сетивната и разумната душа. Човек като душа и дух живее в атмосферата на Земята, в недрата на намиращите се там различни духовни същества. Той още няма независимо съществуване. Ние можем да си го представим като един орган вътре в елохимите, архангелите и т.н. - духовните същества, в недрата на които той живее като една част от техния организъм. Ето защо естествено е в Битието да се говори само за тези духовни същности, а не и за човека до шестия ден на творението.
към текста >>

То е трябвало да почака в етерната сфера, за да премине еволюцията, която не му предлага още условия за земен живот.
Тогава кондензацията достига до етерния свят. макар че тази етерна човешка природа да си остава още надсетивна. Човек още не е слязъл на физическата земя. Той още принадлежи на етерния свят. В петия ден на творението земните условия още не бяха готови да дадат подходяща форма на човешкото същество от етерния свят. То е трябвало да почака в етерната сфера, за да премине еволюцията, която не му предлага още условия за земен живот. Ако той не беше почакал в етерната сфера, докато се създадат подходящи условия, той е трябвало да се облече в една животинска форма. Ако животните са станали това. което са те днес, то е. защото тяхната душа и техният дух - груповата душа на животинските раси е слязла върху Земята преди да е достигната онази зрялост, която изисква човешката форма. Затова човек е трябвало да почака в етерния свят.
към текста >>

Ако той не беше почакал в етерната сфера, докато се създадат подходящи условия, той е трябвало да се облече в една животинска форма.
макар че тази етерна човешка природа да си остава още надсетивна. Човек още не е слязъл на физическата земя. Той още принадлежи на етерния свят. В петия ден на творението земните условия още не бяха готови да дадат подходяща форма на човешкото същество от етерния свят. То е трябвало да почака в етерната сфера, за да премине еволюцията, която не му предлага още условия за земен живот. Ако той не беше почакал в етерната сфера, докато се създадат подходящи условия, той е трябвало да се облече в една животинска форма. Ако животните са станали това. което са те днес, то е. защото тяхната душа и техният дух - груповата душа на животинските раси е слязла върху Земята преди да е достигната онази зрялост, която изисква човешката форма. Затова човек е трябвало да почака в етерния свят. А тези души, които слязоха преждевременно на Земята, се облякоха със животински форми и станаха животни.
към текста >>

Ако животните са станали това.
Човек още не е слязъл на физическата земя. Той още принадлежи на етерния свят. В петия ден на творението земните условия още не бяха готови да дадат подходяща форма на човешкото същество от етерния свят. То е трябвало да почака в етерната сфера, за да премине еволюцията, която не му предлага още условия за земен живот. Ако той не беше почакал в етерната сфера, докато се създадат подходящи условия, той е трябвало да се облече в една животинска форма. Ако животните са станали това. което са те днес, то е. защото тяхната душа и техният дух - груповата душа на животинските раси е слязла върху Земята преди да е достигната онази зрялост, която изисква човешката форма. Затова човек е трябвало да почака в етерния свят. А тези души, които слязоха преждевременно на Земята, се облякоха със животински форми и станаха животни. В петия ден на творението Земята е била изпълнена с въздух и вода.
към текста >>

защото тяхната душа и техният дух - груповата душа на животинските раси е слязла върху Земята преди да е достигната онази зрялост, която изисква човешката форма.
В петия ден на творението земните условия още не бяха готови да дадат подходяща форма на човешкото същество от етерния свят. То е трябвало да почака в етерната сфера, за да премине еволюцията, която не му предлага още условия за земен живот. Ако той не беше почакал в етерната сфера, докато се създадат подходящи условия, той е трябвало да се облече в една животинска форма. Ако животните са станали това. което са те днес, то е. защото тяхната душа и техният дух - груповата душа на животинските раси е слязла върху Земята преди да е достигната онази зрялост, която изисква човешката форма. Затова човек е трябвало да почака в етерния свят. А тези души, които слязоха преждевременно на Земята, се облякоха със животински форми и станаха животни. В петия ден на творението Земята е била изпълнена с въздух и вода. В тези условия човек още не е можел да си образува едно земно тяло. Животинските същности, груповите души на животните, които са слезли тогава, са били същества от въздух и вода.
към текста >>

А тези души, които слязоха преждевременно на Земята, се облякоха със животински форми и станаха животни.
Ако той не беше почакал в етерната сфера, докато се създадат подходящи условия, той е трябвало да се облече в една животинска форма. Ако животните са станали това. което са те днес, то е. защото тяхната душа и техният дух - груповата душа на животинските раси е слязла върху Земята преди да е достигната онази зрялост, която изисква човешката форма. Затова човек е трябвало да почака в етерния свят. А тези души, които слязоха преждевременно на Земята, се облякоха със животински форми и станаха животни. В петия ден на творението Земята е била изпълнена с въздух и вода. В тези условия човек още не е можел да си образува едно земно тяло. Животинските същности, груповите души на животните, които са слезли тогава, са били същества от въздух и вода. И докато те притежавали едно тяло, образувано от субстанцията на въздуха и водата, човек е трябвало да изчака, за да може да облече една човешка форма. Битието говори за този процес с един дълбок духовен разказ.
към текста >>

Животинските същности, груповите души на животните, които са слезли тогава, са били същества от въздух и вода.
защото тяхната душа и техният дух - груповата душа на животинските раси е слязла върху Земята преди да е достигната онази зрялост, която изисква човешката форма. Затова човек е трябвало да почака в етерния свят. А тези души, които слязоха преждевременно на Земята, се облякоха със животински форми и станаха животни. В петия ден на творението Земята е била изпълнена с въздух и вода. В тези условия човек още не е можел да си образува едно земно тяло. Животинските същности, груповите души на животните, които са слезли тогава, са били същества от въздух и вода. И докато те притежавали едно тяло, образувано от субстанцията на въздуха и водата, човек е трябвало да изчака, за да може да облече една човешка форма. Битието говори за този процес с един дълбок духовен разказ. За да е могъл човек да приеме човешка форма, трябвало е да му бъде вдъхната една сила, която е липсвала в петия ден на творението, когато се развиха животните. Тази сила се е проявила, когато се образува единството на елохимите и се явява Йехова-Елохим, който вече е можел да даде на човека телесна форма, вдъхвайки му дихание на живот чрез въздуха. Това дихание е самата еманация на Йехова-Елохим, която заедно с въздуха влезе в човека и го направи човек.
към текста >>

За да е могъл човек да приеме човешка форма, трябвало е да му бъде вдъхната една сила, която е липсвала в петия ден на творението, когато се развиха животните.
В петия ден на творението Земята е била изпълнена с въздух и вода. В тези условия човек още не е можел да си образува едно земно тяло. Животинските същности, груповите души на животните, които са слезли тогава, са били същества от въздух и вода. И докато те притежавали едно тяло, образувано от субстанцията на въздуха и водата, човек е трябвало да изчака, за да може да облече една човешка форма. Битието говори за този процес с един дълбок духовен разказ. За да е могъл човек да приеме човешка форма, трябвало е да му бъде вдъхната една сила, която е липсвала в петия ден на творението, когато се развиха животните. Тази сила се е проявила, когато се образува единството на елохимите и се явява Йехова-Елохим, който вече е можел да даде на човека телесна форма, вдъхвайки му дихание на живот чрез въздуха. Това дихание е самата еманация на Йехова-Елохим, която заедно с въздуха влезе в човека и го направи човек. По такъв начин Битието ни дава възможност да вникнем във вътрешната страна на еволюцията и ни показва това. което трябва да стане в надсетивния свят, за да може човек да прогресира до едно сетивно съществуване. Затова човек е трябвало да престои в етерните условия, докато другите същества вече се уплътняват в една среда от въздух и вода.
към текста >>

Тази сила се е проявила, когато се образува единството на елохимите и се явява Йехова-Елохим, който вече е можел да даде на човека телесна форма, вдъхвайки му дихание на живот чрез въздуха.
В тези условия човек още не е можел да си образува едно земно тяло. Животинските същности, груповите души на животните, които са слезли тогава, са били същества от въздух и вода. И докато те притежавали едно тяло, образувано от субстанцията на въздуха и водата, човек е трябвало да изчака, за да може да облече една човешка форма. Битието говори за този процес с един дълбок духовен разказ. За да е могъл човек да приеме човешка форма, трябвало е да му бъде вдъхната една сила, която е липсвала в петия ден на творението, когато се развиха животните. Тази сила се е проявила, когато се образува единството на елохимите и се явява Йехова-Елохим, който вече е можел да даде на човека телесна форма, вдъхвайки му дихание на живот чрез въздуха. Това дихание е самата еманация на Йехова-Елохим, която заедно с въздуха влезе в човека и го направи човек. По такъв начин Битието ни дава възможност да вникнем във вътрешната страна на еволюцията и ни показва това. което трябва да стане в надсетивния свят, за да може човек да прогресира до едно сетивно съществуване. Затова човек е трябвало да престои в етерните условия, докато другите същества вече се уплътняват в една среда от въздух и вода. Уплътняването на човека до едно етерно състояние се извършва в епохата, която Библията нарича ден пети на творението.
към текста >>

Тя се е състояла в този елемент, който му вдъхнаха елохимите, които вдъхнаха в ноздрите на човека дихание на живота.
И в Битието е казано, че след съгрешаването човек е бил облечен в дрехи, направени от кожа. Това подразбира, че тогава той е добил тяло, състоящо се от месо и кости. Значи, човек се явява на Земята в едно тяло от топлина. Тази форма се явява, когато елохимите казват: Да създадем човека. Една по-голяма кондензация е станала след шестия ден на творението. Тя се е състояла в този елемент, който му вдъхнаха елохимите, които вдъхнаха в ноздрите на човека дихание на живота. Човек не би могъл да разбере собствения си произход дотогава, докато се отказва да разбере, че той най-напред се е появил под формата на душа и дух, после под астрална форма, след това в етерна форма и че физическото състояние най- първо се явява в топлинната форма, а след това идва въздушната форма, и най-после се явява формата от твърда материя. И когато се казва, че Йехова-Елохим вдъхнал на човека жизнено дихание, ние трябва да си представим, за да разберем произхода на човека, че физическият човек първоначално е бил създаден от топлина и въздух, а не от месо и кости. От тънкото се ражда по-плътното, а не от по-плътното - по- тънкото. Твърде трудно е за съвременния човек да мисли така, но това е Истината. Така ще се разбере мисълта, предадена в различните религиозни предания, че човек е слязъл на Земята от атмосферата, от един по-висок свят.
към текста >>

Човекът слиза от пространството върху твърдата Земя след като Йехова-Елохим му вдъхнал дихание за живот, след което той придобива по-голяма плътност.
Окултната наука ни изяснява това. Много ясно е от разказа на Библията, че раят не е съществувал на физическата Земя, а се е намирал над земната повърхност, в облаците, в пространството така да се каже. И че в този рай човек е бил още едно същество, изградено от духовна топлина, а не е бил едно физическо същество в днешния смисъл на думата. Дори и след това. което се нарича ден шести на творението, човек още не е показан върху твърдата земна повърхност, но още е в духовната сфера на Земята. Човекът слиза от пространството върху твърдата Земя след като Йехова-Елохим му вдъхнал дихание за живот, след което той придобива по-голяма плътност. След приемането на жизненото дихание от Бога, човек попада под влиянието на така наречените луциферистически същества, които изливат своите сили в астралното тяло на човека. Под влияние на тези сили се получава по-голяма кондензация на физическото тяло. От вливането на луциферическите сили в астралното тяло на човека, се ражда всичко това, което днес ние наричаме себичност, егоизъм, желание да бъдем затворени в себе си, концентрирани върху собственото си благополучие, също така усилване на страстите и желанията. Това е проникнало у човека чрез луциферическите влияния. Първият ефект от това влияние е бил, както казахме, раждането на егоизма в човека.
към текста >>

Вследствие на влошаване условията на живота в атмосферата на Земята, причинена от това втвърдяване, по-голяма част от човешките души емигрират по другите планети на Слънчевата система: Сатурн, Юпитер, Венера, Марс, Меркурий и пр.
Бог поставил пред вратата на рая Херувим с огнен меч. Това е буквално вярно. Така че реализма на библейското описание не е някакво просто сравнение или някой груб образ, но там се описва действително онова, което се е разкривало пред ясновидското съзнание на писателя на Битието. Началото на Битието започва в епохата, когато Слънцето и Земята са били пред разделяне. След отделяне на Земята от Слънцето, заедно със Слънцето са отишли и по-духовните сили и същества, и Земята останала с лунните сили и материя - материята и силите на древната Луна - които имаха тенденция към втвърдяване. Вследствие на влошаване условията на живота в атмосферата на Земята, причинена от това втвърдяване, по-голяма част от човешките души емигрират по другите планети на Слънчевата система: Сатурн, Юпитер, Венера, Марс, Меркурий и пр. Един твърде малък брой от човешките души са останали свързани със Земята. Това са били най-силните, най-издръжливите. Това е станало през един период, който е предшествувал Лемурийската епоха. Този период се намира между отделянето на Слънцето и това на Луната от Земята. Тогава именно става отделянето на Слънцето и това на Луната от Земята.
към текста >>

При това разделяне мъжкото физическо тяло се оживотворя- ва от женското етерно тяло, а женското физическо тяло се ожи- вотворява от мъжко етерно тяло.
Това описание протича от отделянето на Земята от Слънцето през Лемурийския период и началото на Атлантския период, и е описано в Библията като творение на шестте дни. Човекът, който създадоха елохимите, не е бил диференциран полово. Той е бил мъжко-женски и е бил в едно етерно състояние, което клоняло към физическо уплътняване. Човекът, за когото се казва: Нека да създадем човека по образ и подобие, е едновременно и мъж, и жена. Разделянето на половете става по-късно, към края на Лемурийската епоха. При това разделяне мъжкото физическо тяло се оживотворя- ва от женското етерно тяло, а женското физическо тяло се ожи- вотворява от мъжко етерно тяло. Както видяхме, трите души на човека - сетивната, разумната и съзнателната, са формирани през първите дни на творението. Те са били създадени тогава в техния зародиш. Но физическото тяло, необходимо за изразяване на душата, се появява по-късно. Значи, първо се заражда духовният елемент, който впоследствие се облича в астрален елемент. Същият след това постепенно се кондензира в етерен и физически.
към текста >>

46. Петдесетте врати на разума - Влад Пашов (1902- 1974)

16 - възпроизвеждане на чувствуващата природа, различните видове животни.
12 - цветове и сокове, необходими за зараждане на металите. 13 - морета, езера, цветове, скрити в яйчниците на земята. 14 - възпроизвеждане на тревите и дърветата, т.е. растителната природа. 15 - силите и семената, дадени на всяко едно от тях. 16 - възпроизвеждане на чувствуващата природа, различните видове животни. 17 - насекоми и гадове. 18 - риби, 19 - птици, 20 - създаване на четириногите, всички със свои свойства. Третият клас е посветен на човека: 21 - създаване на човека. 22 - пръстта на земята, веществото.
към текста >>

23 - вдъхване на живот и душа.
17 - насекоми и гадове. 18 - риби, 19 - птици, 20 - създаване на четириногите, всички със свои свойства. Третият клас е посветен на човека: 21 - създаване на човека. 22 - пръстта на земята, веществото. 23 - вдъхване на живот и душа. 24 - тайната на Адам и Ева. 25- човек - цял микрокосмос. 26 - пет външни могъщества. 27 - петте вътрешни сили. 28 - човешкото небе.
към текста >>

47. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова Учителят казва: "Без Христа няма история, без Христа няма мистичен живот, без Христа няма космос, т. е.
И Окултната Наука твърди, че за осъществяването на ръководството на човечеството, около Христа има 12 Велики Същества, които Той праща периодически на Земята като велики Учители, да внесат известен импулс в човешкото развитие, да внесат известна енергия, която да събуди известни способности и чувства и да развие определена страна на човешкото естество. Всяко едно от тези Същества е получавало от Христа това, което има да даде на човечеството, било като учение, било като жива сила, която се влива в човешкото развитие. Затова Учителят казва, че всички Откроения във всички времена и епохи, са дадени от Христа. Така се осъществява ръководството и развитието на човечеството под ръководството на Христа. Докато, както казах, за организиране на Вселената Христос си служи с творческите йерархии, а за ръководството на човечеството си служи с 12-те Възвишени Същества. Затова Учителят казва: "Без Христа няма история, без Христа няма мистичен живот, без Христа няма космос, т. е. организиран и устроен свят". Така стои този въпрос според християнския езотеризъм. И в допълнение на това, за изяснение на въпроса за ръководството на човечеството Учителят казва: "Има едно Братство, което пътува по света и носи културата. Там, където се яви то, се разкрива и цъфти културата. То е било в Египет, Индия, Персия, Халдея, Асирия, Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия.
към текста >>

Значи, за учениците има едно учение, което в открита форма им разкрива Тайните на Битието и живота, а на народа се говори в забулена форма, в притчи.
И затова, когато Христос беше на кръста се каза, че се раздрала завесата на храма. Това е завесата, която скрива, от една страна Тайните на Храма, Тайните на Древните Мистерии на Посвещението, а същевременно се подразбира и раздиране на Завесата, която скрива Духовния свят от земния човек. Това е едно и също нещо. Защото при Посвещението, именно, се раздира тази Завеса и посветеният влиза във връзка с Духовния свят. Че Християнството е езотерично учение показват и думите на Христа, когато се обръща към учениците и казва: "На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на народа се говори с притчи". Значи, за учениците има едно учение, което в открита форма им разкрива Тайните на Битието и живота, а на народа се говори в забулена форма, в притчи. И там, където Христос казва: "Който има уши да слуша, нека слуша", това е пак намек за вътрешната страна на учението. Защото кой няма уши? Само онзи, който има отворени духовните очи и уши, той ще разбере това, което Христос говори. А който няма, ще разбере само външната страна. Друго положение, което ни разкрива Християнството като езотерично учение, са посланията на апостол Павел и неговото посвещение в Дамаск.
към текста >>

Враждебните и злите от тези сили биват победени от магическото средство на Бога и биват приспани, подобно на това, както вълшебните средства приспиват змиите и други отровни животни".
Сега Светлината, която при Моисеевия закон беше скрита под було, разпростря своите лъчи при снемането на това було е явяването на Христа и така съвършенството, чиято сянка съдържаше буквата, стои открито за познанието". И по- нататък Ориген казва: "И ако върху човешката душа не действа нищо, освен външната обвивка от думите на Свещеното Писание, от него излизат лечителни действия, които укрепват доброто, което се намира във всеки човек. Както магическите изречения имат една вродена сила в себе си и омагьосаният, макар и да не разбира нищо от това, долавя едно въздействие, така и още по-силно действуват наименованията и имената в Свещеното Писание. В нас има сили, най-добрите от които се хранят и укрепват от тази свещена буква. Враждебните и злите от тези сили биват победени от магическото средство на Бога и биват приспани, подобно на това, както вълшебните средства приспиват змиите и други отровни животни". С тази мисъл на Ориген ни се разкрива, че макар и да не разбираме вътрешния смисъл на известни изречения в Писанието, те сами по себе си като слова, изказани от Духа, носят сила в себе си и въздействуват на онези, които ги четат. Затова се препоръчва четенето на Писанието, макар и да не се разбира. И Учителят казва, че в мислите на Христа се крие магическа сила, която се влива в човека и го преобразява, когато чете словата на Христа. Учителят казва още: "В Евангелието има цяр за всички болести - физически и психически, който се съдържа в известни стихове, които имат отношение към определени органи в човека". Ориген продължава: "Лечебна сила действа във всяка йота на Писанието.
към текста >>

Всяка дума на Писанието е подобна на едно семе, от което може да изникне нов живот.
С тази мисъл на Ориген ни се разкрива, че макар и да не разбираме вътрешния смисъл на известни изречения в Писанието, те сами по себе си като слова, изказани от Духа, носят сила в себе си и въздействуват на онези, които ги четат. Затова се препоръчва четенето на Писанието, макар и да не се разбира. И Учителят казва, че в мислите на Христа се крие магическа сила, която се влива в човека и го преобразява, когато чете словата на Христа. Учителят казва още: "В Евангелието има цяр за всички болести - физически и психически, който се съдържа в известни стихове, които имат отношение към определени органи в човека". Ориген продължава: "Лечебна сила действа във всяка йота на Писанието. Всяка дума на Писанието е подобна на едно семе, от което може да изникне нов живот. Старият и Новият завет, Законът, пророците и апостолите са в хармония едни с други, като различните струни на една арфа. Но както само музикантът може да изкара хармонични звуци от арфата, така само онзи, който е запознат с Божественото изкуство, който е станал един нов Давид, е способен да направи да прозвучат хармониите на Свещените Писания и с това да прогони злите духове". В следващата мисъл Ориген говори за вдъхновението на Свещените Писания. Но за него вдъхновението не е едно вцепенено чудо, а един органически процес в обхода на човешката душа със съществата от висшите светове. Но Ориген познава действието на добрите Ангелски йерархии и на демоничните царства, и той е буден, за да разграничи различните видове вдъхновения.
към текста >>

Но Ориген познава действието на добрите Ангелски йерархии и на демоничните царства, и той е буден, за да разграничи различните видове вдъхновения.
Всяка дума на Писанието е подобна на едно семе, от което може да изникне нов живот. Старият и Новият завет, Законът, пророците и апостолите са в хармония едни с други, като различните струни на една арфа. Но както само музикантът може да изкара хармонични звуци от арфата, така само онзи, който е запознат с Божественото изкуство, който е станал един нов Давид, е способен да направи да прозвучат хармониите на Свещените Писания и с това да прогони злите духове". В следващата мисъл Ориген говори за вдъхновението на Свещените Писания. Но за него вдъхновението не е едно вцепенено чудо, а един органически процес в обхода на човешката душа със съществата от висшите светове. Но Ориген познава действието на добрите Ангелски йерархии и на демоничните царства, и той е буден, за да разграничи различните видове вдъхновения. Той казва: "Искаме да приемем, че нито отговорите на Пития, нито другите изречения на боговете са измислени от хитри измамници. Затова пък не е нужно те да бъдат приписвани на боговете. Напротив, те могат да идват от злите и нечисти духове, които искат да попречат на душите да се издигнат към Небето. Един човек, който е подбуждан от Божия Дух трябва първо да почувства благотворната сила на Духа в самия себе си. Той никога не трябва да бъде учител на своето остроумие и на своя ум, освен когато Бог слиза над него.
към текста >>

Те вярваха, че предсказанието на Исайя какво вълкът ще пасе с агнето, пантерата с козите, че вълкът ще яде сено заедно с бика, че с всичко това се разбират действително четириноги животни.
Ориген казва: "Съдържанието на Писанието е постоянно, неизменно и истинно, но в човешкия език при предаване на формите могат да се примесят погрешност и невежество". Той предупреждава за два вида възможности за едно погрешно разбиране на Евангелието. Единият вид е юдейската грешка, по онова време е продължавало да съществува и да печели почва едно движение, което е държало на буквата на Писанието, което се е състояло в едно твърде буквално и земно схващане. Другото е гностич- ното погрешно разбиране, което бързо и непосредствено отнася твърде по човешки библейските изказвания към свръхестествения свят. Той казва: "Закоравелите и фанатични юдеи не повярваха в Спасителя, защото се придържаха твърде много в буквата на предсказанията, които говореха за Него. Те вярваха, че предсказанието на Исайя какво вълкът ще пасе с агнето, пантерата с козите, че вълкът ще яде сено заедно с бика, че с всичко това се разбират действително четириноги животни. Понеже при явяването на Христа, в Когото ние вярваме, те не виждат осъществено нищо от това, поради което Господ Исус не беше по угодата им и го разпънаха". От друга страна Ориген обръща погледа си към крайните си гностични учения, които разбират твърде по човешки това, което в Стария завет се казва за "Гнева Божий" и обвиняват Бога на Стария завет за един демон. Ориген взема средно място между едно историческо и едно надисторическо разбиране, едно телесно и едно духовно схващане на Писанието. Обаче предвид на застрашаващото загрубяване на християнската мисъл за него трябва да е изглеждало като най-важно да прокара с цялата му яснота пътя на едно духовно разбиране на Писанието. Той казва: "Причината за всички тези погрешни, безбожни и прости учения изглежда че не е някой друг, освен липсата на духовно разбиране на Писанието и неговото схващане според голата буква.
към текста >>

По- нататък, колко безсмислено е да си представим Рая, Дървото на Живота и яденето от ябълката по физически начин.
Ето защо Божественият Логос се е погрижил за това, че посред Закона и историята да бъдат внесени и съблазни, и противоречия. Ако, съобразно с това, главното намерение е да се приложи духовна връзка в това, което е станало или трябва да стане, тогава говорителят, който би искал да приспособи историческите факти към скрития смисъл, използва тези исторически факти, за да скрие пред народа по-дълбокия смисъл. Където напротив, в течение на развитието на свръхсетивните неща не отговарят никакви външни събития, тогава в историята се вмъква нещо, което не е станало, било че то въобще е невъзможно, било пък макар и възможно, то не е действително". Ориген изброява множество такива противоречия и казва: "Колко безсмислено е да си представим седемте дни на сътворението като обикновени дни, понеже едвам на четвъртия ден се говори за създаването на Слънцето. Следователно, би трябвало първите три дни да протекат без Слънце, Луна и звезди, а първият даже и без небе. По- нататък, колко безсмислено е да си представим Рая, Дървото на Живота и яденето от ябълката по физически начин. Когато се казва, че надвечер Бог е ходил из градината, че Адам се е скрил зад дърветата, вярвам, че никой не ще се усъмни, че тук под един недействителен телесен факт, се загатва образно за един скрит смисъл. Също и Каин, когато побягна от Лицето на Бога, трябва да обърне вниманието на читателя за момент, да разбере що е Лицето на Бога и що значи да се обърне към него. Когато дяволът отведе Исуса на високата планина, за да му покаже оттам царствата на целия свят и тяхното величие, кой внимателен читател не ще осмива онези, които вярват, че дяволът показва на Исус царствата на персите, индийците, скитите и партите, и той ги вижда с телесните си очи, и за целта е необходимо да се изкачи на високо, за да вижда това, което се намира долу. Подобно на тези неща и много други ни убеждават, че в Евангелието, в буквалната истинска история са втъкани много други външни недействителни неща, но действителни духовно". "Понякога, за да се накара читателят да размишлява, невъзможното се прави закон, за да могат читателите да навлязат в едно по-точно изследване на Писанията и да достигнат до убеждението, че тук трябва да се търси един смисъл, достоен за Бога.
към текста >>

Самият факт, че Евангелията описват манифестацията на Логоса на земята, който е господар на цялата Слънчева система и същевременно на най-съкровената човешка природа, то всичко, което се описва в Евангелията, е подчинено на великите вътрешни Закони на Битието и говори за вътрешните Закони на Живота, които Христос разкрива със своите мисли и действия.
А какво значи Откровение? Това е съзнателна връзка на едно земно същество с едно възвишено духовно Същество, което му разкрива Тайните на космоса. Откровението на Йоана почва по следния начин: "Откровението на Исуса Христа, което му даде Бог, за да покаже на слугите си онова, което има да стане скоро. А Христос го прати та го яви чрез Ангела си на своя слуга Йоан, който възвести божието Слово и свидетелството Исус Христово и всичко, що е видял. Блажен, който прочита и онези, които слушат думите на това пророчество, и пазят Истината в него, защото времето е близо". Самият факт, че Евангелията описват манифестацията на Логоса на земята, който е господар на цялата Слънчева система и същевременно на най-съкровената човешка природа, то всичко, което се описва в Евангелията, е подчинено на великите вътрешни Закони на Битието и говори за вътрешните Закони на Живота, които Христос разкрива със своите мисли и действия. Всяка мисъл и всяко действие на Христа имат трояко значение: това е най-първо един физически свят, след това има отношение към дълбоките сили на човешката природа и също така има отношение към известни процеси и отношения в космоса. Следователно, действията на Логоса, макар и в човешко тяло, не са обикновени явления, а са дълбоки мистични и космически процеси. От това следва, че Евангелието е дълбоко езотерично, а не само една обикновена история. Външната история е само дрехата, в която е облечена една дълбока Истина, която е душата на Евангелието. А моралното поучение е, така да се каже, тялото, което е облечено в дрехата на разказа или историята.
към текста >>

Защото всички сили в Природата и живота са свързани с известна категория същества, които са техни господари.
В тази християнска езотерична Школа в Атина, която била основана направо от самия апостол Павел, се е предавало най-чистото вътрешно знание. Като говорим за християнския езотеризъм имаме предвид, че в Християнството, още от самото му начало са съществували хора, които са били в съзнателна връзка с Духовния свят, като са преминали през специална за целта школовка под ръководството на Христа, и после под ръководството на апостолите. Исторически факт е, за който се споменава и в Деянията на апостолите, че след възкресението си Христос 40 дни се явявал на учениците и ги учил, посвещавал ги е във вътрешните тайни. Разкривал им е пътя, по който всеки човек може да влезе във връзка с Духовния свят, с духовните Същества от този свят и преди всичко със самия Христос. Затова ученикът в своята ученическа работа трябва да превърне всички отрицателни сили в себе си в положителни, творчески и организирани, с което той завладява и онези духовни светове, които стоят зад тях. Защото всички сили в Природата и живота са свързани с известна категория същества, които са техни господари. И за да стане човек господар на своя живот, трябва да се научи да управлява онези духове, които стоят зад енергиите, които пораждат различните състояния на човека. Учителят казва, че в Християнството има седем степени, през които ученикът трябва да мине, за да стане господар на лошите духове. Той казва буквално следното: "Седем стъпки има, които трябва да извървите, преди да можете да властвате над лошите духове. Нечистите духове ги е страх от Светлината.
към текста >>

И за да стане човек господар на своя живот, трябва да се научи да управлява онези духове, които стоят зад енергиите, които пораждат различните състояния на човека.
Като говорим за християнския езотеризъм имаме предвид, че в Християнството, още от самото му начало са съществували хора, които са били в съзнателна връзка с Духовния свят, като са преминали през специална за целта школовка под ръководството на Христа, и после под ръководството на апостолите. Исторически факт е, за който се споменава и в Деянията на апостолите, че след възкресението си Христос 40 дни се явявал на учениците и ги учил, посвещавал ги е във вътрешните тайни. Разкривал им е пътя, по който всеки човек може да влезе във връзка с Духовния свят, с духовните Същества от този свят и преди всичко със самия Христос. Затова ученикът в своята ученическа работа трябва да превърне всички отрицателни сили в себе си в положителни, творчески и организирани, с което той завладява и онези духовни светове, които стоят зад тях. Защото всички сили в Природата и живота са свързани с известна категория същества, които са техни господари. И за да стане човек господар на своя живот, трябва да се научи да управлява онези духове, които стоят зад енергиите, които пораждат различните състояния на човека. Учителят казва, че в Християнството има седем степени, през които ученикът трябва да мине, за да стане господар на лошите духове. Той казва буквално следното: "Седем стъпки има, които трябва да извървите, преди да можете да властвате над лошите духове. Нечистите духове ги е страх от Светлината. И докато човек е обърнат с гръб към Бога, той няма Светлина, защото Светлината идва от Бога.
към текста >>

Човек не може да се обърне към Бога, към духовния живот, преди Бог да го е свързал отвътре.
Вие сега сте обърнати с гръб към Бога и затова във вашия свят има тъмнина. Трябва да се обърнете с лице към Бога. Без обръщане към Бога не може. В процеса на обръщането си към Бога, човек трябва да обърне ума и сърцето си, да ги очисти от всякакъв прах, който се е наслоил по тях. Обръщането е от Бога. Човек не може да се обърне към Бога, към духовния живот, преди Бог да го е свързал отвътре. И затова Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, подразбирайки никой не може да влезе в духовния Път, ако Отец не го привлече. И никой не може да отиде при Бога, ако Аз, т. е. Мъдростта, не му покажа Пътя". При Обръщението се образува правилна връзка между физическото и астралното тяло, и Светлината от Духовния свят може по-правилно да осветява пътя на човека. Второто необходимо нещо е ПОКАЯНИЕТО.
към текста >>

Човек си прави равносметка на досегашния живот и намира, че така, както е живял досега, е задлъжнял и не може да излезе от това положение.
И никой не може да отиде при Бога, ако Аз, т. е. Мъдростта, не му покажа Пътя". При Обръщението се образува правилна връзка между физическото и астралното тяло, и Светлината от Духовния свят може по-правилно да осветява пътя на човека. Второто необходимо нещо е ПОКАЯНИЕТО. То е преглеждане, ликвидиране на старите сметки. Човек си прави равносметка на досегашния живот и намира, че така, както е живял досега, е задлъжнял и не може да излезе от това положение. Като не може да се справи с това положение, той трябва да се моли на своя кредитор, в случая Бог, да му отпусне нов кредит. Това е Покаяние, кредит. Тогава Бог ще ти даде нов кредит и ще те прати в света да учиш отново. Покаянието е от самия човек. Третата степен е СПАСЕНИЕТО.
към текста >>

Той се възражда за нов живот.
Спасението е от Бога. При Спасението се образува правилна връзка между астралното и умственото тяло, хармонизират се умът и сърцето. Четвъртата степен е ВЪЗРАЖДАНЕТО. Възраждането е процес, подобен на цъфтенето и завързването на плодовете. След като човек се спаси, той е посаден като семе в земята, пониква, израства, разцъфтява се и дава плод. Той се възражда за нов живот. Възраждането е от човека и иде след спасението. Петата степен е НОВОРАЖДАНЕ. То иде след Възраждането. При Новораждането човек се освобождава от кармичния закон на причини и последствия. Тогава той става свободен гражданин на Природата и господар на своя живот, и никой не може да владее над него.
към текста >>

Тогава той става свободен гражданин на Природата и господар на своя живот, и никой не може да владее над него.
Той се възражда за нов живот. Възраждането е от човека и иде след спасението. Петата степен е НОВОРАЖДАНЕ. То иде след Възраждането. При Новораждането човек се освобождава от кармичния закон на причини и последствия. Тогава той става свободен гражданин на Природата и господар на своя живот, и никой не може да владее над него. Само като влезе в петата степен, човек може да владее над лошите духове; само тогава човек може да бъде в истинския смисъл на думата ученик на Христа. А това е високо нещо, да бъдеш ученик на Христа. Христос даде на своите ученици власт над лошите духове и ги изпрати в света да изцеляват болни и да възкресяват мъртви. Това показва, че учениците Христови са били изминали първите четири степени и са се намирали в петата степен на своето духовно развитие, били са новородени. Тази власт над лошите духове не може да бъде дадена преди Новораждането.
към текста >>

А на Бога може да служи само този, който е намерил методи за приложение на Божествените Истини в живота си и работи за тяхното приложение.
Преди Новораждането човек може да прекара и тежки физически болести, които са също признаци за ликвидиране на кармата. Шестата степен е ПОСВЕЩЕНИЕТО. То е от човека. След като човек е добил Новораждане, след като е станал господар на лошите духове и на силите, свързани с тях, той се посвещава да служи на Бога. До тук човек е ученик, а оттук вече става служител на Бога. А на Бога може да служи само този, който е намерил методи за приложение на Божествените Истини в живота си и работи за тяхното приложение. Велико нещо е Посвещението, защото при него на човека се разкриват ключовете на Тайните на Природата и той става Мъдрец, Адепт, Посветен, Маг. Велико нещо е служенето на Бога. Тук човек, след като е добил власт над лошите духове, след като е завладял всички стихии на Природата, той се свързва с възвишените Същества и с Бога и му се разкриват велики Тайни на Битието. При тази фаза става голяма трансформация на съзнанието и човек влиза във фазата на свръхсъзнанието, което е вечна светлина и хармония. Но между тази фаза и следващата ученикът трябва да премине пак през много големи страдания.
към текста >>

Сега вече той няма да изплаща своя карма, но изучавайки Закона на Жертвата, той се учи да жертвува всичко, даже и живота си, за да повдигне останалите братя човеци.
Велико нещо е Посвещението, защото при него на човека се разкриват ключовете на Тайните на Природата и той става Мъдрец, Адепт, Посветен, Маг. Велико нещо е служенето на Бога. Тук човек, след като е добил власт над лошите духове, след като е завладял всички стихии на Природата, той се свързва с възвишените Същества и с Бога и му се разкриват велики Тайни на Битието. При тази фаза става голяма трансформация на съзнанието и човек влиза във фазата на свръхсъзнанието, което е вечна светлина и хармония. Но между тази фаза и следващата ученикът трябва да премине пак през много големи страдания. Сега вече той няма да изплаща своя карма, но изучавайки Закона на Жертвата, той се учи да жертвува всичко, даже и живота си, за да повдигне останалите братя човеци. През тази фаза той носи кармата на човечеството и затова минава през Голгота, след което иде седмата степен - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО Седмата степен е ВЪЗКРЕСЕНИЕТО. Това е последната степен в развитието на човека, когато човек завършва своята човешка еволюция и става равноангелен. Възкресението е от Бога. Това е пълно пробуждане на Божественото космично съзнание, при което човек става един съработник на Природата и служител на Бога в истинския смисъл на думата.
към текста >>

Понеже сега физическото тяло тегли на една страна, астралното на друга, умственото на трета, на това се дължи дисхармонията в човешкия живот.
Това е последната степен в развитието на човека, когато човек завършва своята човешка еволюция и става равноангелен. Възкресението е от Бога. Това е пълно пробуждане на Божественото космично съзнание, при което човек става един съработник на Природата и служител на Бога в истинския смисъл на думата. При Възкресението долните тела - физическо, етерно, астрално, умствено и причинно, се свързват с Божественото тяло. Това е влизане в Нирвана, във висшия Божествен свят и всички тела почват да действуват в унисон. Понеже сега физическото тяло тегли на една страна, астралното на друга, умственото на трета, на това се дължи дисхармонията в човешкия живот. Затова трябва да се постигне хармония между тях. Сегашната дисхармония между нашите мисли, чувства и постъпки е резултат на нехармоничната връзка между нашите тела. Затова трябва да се хармонизират енергиите, които функционират в нашия организъм. Защото всичките тези тела се изразяват като сили и енергии във физическия организъм на човека. Такъв е великият Път, който ученикът трябва да измине, докато дойде до високия връх на съвършенството, където ще получи своята свобода и ще поеме съдбините си в свои ръце, и се посвещава в служене на Бога".
към текста >>

Паралелно с този Път на духовно обучение и развитие в християнските езотерични Школи е практикуван и друг един път от седем степени, който отговаря на седемте момента от живота на Христа.
Защото всичките тези тела се изразяват като сили и енергии във физическия организъм на човека. Такъв е великият Път, който ученикът трябва да измине, докато дойде до високия връх на съвършенството, където ще получи своята свобода и ще поеме съдбините си в свои ръце, и се посвещава в служене на Бога". Това е много бегло и кратко описание на пътя на ученика през седемте степени. Учителят в един разговор много обширно е разгледал този въпрос, но този разговор се изгуби и остана само това бегло описание, което изнасям тука. Всички тези седем степени, през които е минавал и минава ученикът на езотеричните християнски Школи, са съпроводени със съответните методи, чрез които се извършвало постепенно пречистване на сърцето, контролиране на ума и тяхното хармонизиране, което води до създаването на съответните духовни органи, чрез които ученикът влиза във връзка с Духовния свят, с възвишените духовни Същества. Паралелно с този Път на духовно обучение и развитие в християнските езотерични Школи е практикуван и друг един път от седем степени, който отговаря на седемте момента от живота на Христа. Защото животът на Христа е изнасяне на историческата сцена на Пътя на Ученика, който в миналото се извървяваше в Мистерийните Храмове, далеч от погледа на хората. По този метод се работи изключително с чувствата, със сърцето, когато в първия метод, за който Учителят говори, се изисква едновременната работа на ума и сърцето, и тяхното хармонизиране. За тези седем степени говори Щайнер в своите сказки върху Християнството. Цялата работа, която се иска от ученика е, да образува органите, чрез които да може да влезе във връзка с Духовния свят. Затова са необходими определени методи, по които като се работи, се изработват духовните органи за възприятие.
към текста >>

Защото животът на Христа е изнасяне на историческата сцена на Пътя на Ученика, който в миналото се извървяваше в Мистерийните Храмове, далеч от погледа на хората.
Такъв е великият Път, който ученикът трябва да измине, докато дойде до високия връх на съвършенството, където ще получи своята свобода и ще поеме съдбините си в свои ръце, и се посвещава в служене на Бога". Това е много бегло и кратко описание на пътя на ученика през седемте степени. Учителят в един разговор много обширно е разгледал този въпрос, но този разговор се изгуби и остана само това бегло описание, което изнасям тука. Всички тези седем степени, през които е минавал и минава ученикът на езотеричните християнски Школи, са съпроводени със съответните методи, чрез които се извършвало постепенно пречистване на сърцето, контролиране на ума и тяхното хармонизиране, което води до създаването на съответните духовни органи, чрез които ученикът влиза във връзка с Духовния свят, с възвишените духовни Същества. Паралелно с този Път на духовно обучение и развитие в християнските езотерични Школи е практикуван и друг един път от седем степени, който отговаря на седемте момента от живота на Христа. Защото животът на Христа е изнасяне на историческата сцена на Пътя на Ученика, който в миналото се извървяваше в Мистерийните Храмове, далеч от погледа на хората. По този метод се работи изключително с чувствата, със сърцето, когато в първия метод, за който Учителят говори, се изисква едновременната работа на ума и сърцето, и тяхното хармонизиране. За тези седем степени говори Щайнер в своите сказки върху Християнството. Цялата работа, която се иска от ученика е, да образува органите, чрез които да може да влезе във връзка с Духовния свят. Затова са необходими определени методи, по които като се работи, се изработват духовните органи за възприятие. В това отношение има три вида методи, по които се работи за постигане на тази цел.
към текста >>

И когато се издигнем до животното, по същият начин и животното трябва да се отнесе към растението и да каже: Наистина, аз стоя по-високо от тебе, но аз дължа моето съществуване на тебе.
То пуска своите корени в почвата. Минералната почва е по-нисше същество, отколкото растението. Ако растението имаше съзнание за своето съществуване, то би трявало да каже на почвата: Наистина, като същество аз стоя по-горе от тебе, но ако ти не беше, аз не бих могъл да живея. Защото от тебе аз извличам по- голяма част от моята храна. И ако растението би могло да превърне това в чувство, то би трябвало да се преклони пред почвата и да каже: Пред тебе се покланям аз, която си по-нисше същество от мене, защото на тебе дължа аз моето съществуване. И когато се издигнем до животното, по същият начин и животното трябва да се отнесе към растението и да каже: Наистина, аз стоя по-високо от тебе, но аз дължа моето съществуване на тебе. И когато се издигнем по такъв начин и стигнем до човека, всеки, който стои по-високо на социалната стълба би трябвало да преклони глава пред по-ниската степен и да каже: На по-ниската степен аз дължа моето съществуване. И това върви така нагоре до Исуса Христа. 12-те, които Го заобикаляха, са с една степен по-ниски от Него. Но както растението израства от почвата, така и Христос израства от дванадесетте и казва: На вас дължа Аз Моето съществуване или по-право Моето проявление. След като Учителят изяснил това на ученика, той му казва: Седмици наред ти трябва да се отдаваш на това космическо чувство, как висшето трябва да се преклони пред нисшето.
към текста >>

Той изпитва тогава, че може да се потопи в първичните глъбини на живота, на страданието, на мъките.
А като вътрешни симптоми ученикът вижда образа на разпятието. Само накратко могат да се опишат 5-та, 6-та и 7-та степени. Петата степен се състои в това, което се нарича "мистична смърт". Чрез чувството, което ученикът е подготвен да изпита на тази степен, той изпитва нещо като че пред всичко физическо, видимо се издига една черна завеса и като че всичко изчезва. Този момент е важен също и чрез нещо друго, което човек трябва да изживее, ако иска да проникне действително до християнското Посвещение в истинския смисъл на думата. Той изпитва тогава, че може да се потопи в първичните глъбини на живота, на страданието, на мъките. И той може да вкуси всичко, което живее като зло в човешката душа, когато слиза в ада. Това е слизането в ада. Когато ученикът изпита това, тогава черната завеса като че се раздира и той вижда Духовния свят. Шестата степен е тази, която се нарича "погребение и възкресение". Това е степента, при която ученикът се чувствува едно с тялото на цялата земя, едно с тялото на цялата планета.
към текста >>

Неговият живот се е развил до планетен живот.
И той може да вкуси всичко, което живее като зло в човешката душа, когато слиза в ада. Това е слизането в ада. Когато ученикът изпита това, тогава черната завеса като че се раздира и той вижда Духовния свят. Шестата степен е тази, която се нарича "погребение и възкресение". Това е степента, при която ученикът се чувствува едно с тялото на цялата земя, едно с тялото на цялата планета. Неговият живот се е развил до планетен живот. Седмата степен не може да се опише с думи. Само онзи може да я опише, който може да мисли без помощта на физическия мозък. Затова не съществува на земята език, който да опише, защото земните езици имат значение само за физическия свят. Ето защо може само да се загатне за тази степен. Тя надминава всичко, за което човек може да си състави една представа.
към текста >>

Посветен в първата степен е онзи, който е станал посредник между окултния и външния живот, който е изпращан от Светилището да работи в света и се е връщал обратно в Светилището.
И когато Христос му казва: "Аз те видях под смоковницата преди Филип да те повика", също е важно, защото смоковницата е символ на Малките Мистерии, значи той го е виждал в Школата на Малките Мистерии. И понеже външен човек не е могъл да проникне в тези кръгове, а само един висш посветен, който е принадлежал на Големите Мистерии, е могъл да знае това. Затова той му казва: "Учителю, Ти си Син Божи, Цар Израилев". У персийците тази степен е наричана ПЕРСИЕЦ, у гърците - ЕЛИН, у халдейците - ХАЛДЕЕЦ. Шестата степен е наричана СЛЪНЧЕВ ГЕРОЙ и седмата - ОТЕЦ Посветен в първата степен е онзи, който е станал посредник между окултния и външния живот, който е изпращан от Светилището да работи в света и се е връщал обратно в Светилището. На първата степен човек трябва да се посвети с пълна всеотдайност на външния живот. Но това, което научава в този външен живот, той трябва да го внесе в местата на Посвещението. Следователно, за врана се говори там, където душите са посредници от външния свят към Светилището на Мистериите, отвън навътре. От такъв характер са враните, които носели храна на пророк Илия. За тях също се споменава в легендите за Вотан, а също така и враните в ковчега на Ной.
към текста >>

На първата степен човек трябва да се посвети с пълна всеотдайност на външния живот.
И понеже външен човек не е могъл да проникне в тези кръгове, а само един висш посветен, който е принадлежал на Големите Мистерии, е могъл да знае това. Затова той му казва: "Учителю, Ти си Син Божи, Цар Израилев". У персийците тази степен е наричана ПЕРСИЕЦ, у гърците - ЕЛИН, у халдейците - ХАЛДЕЕЦ. Шестата степен е наричана СЛЪНЧЕВ ГЕРОЙ и седмата - ОТЕЦ Посветен в първата степен е онзи, който е станал посредник между окултния и външния живот, който е изпращан от Светилището да работи в света и се е връщал обратно в Светилището. На първата степен човек трябва да се посвети с пълна всеотдайност на външния живот. Но това, което научава в този външен живот, той трябва да го внесе в местата на Посвещението. Следователно, за врана се говори там, където душите са посредници от външния свят към Светилището на Мистериите, отвън навътре. От такъв характер са враните, които носели храна на пророк Илия. За тях също се споменава в легендите за Вотан, а също така и враните в ковчега на Ной. Посветеният във втората степен е стоял вече напълно в окултния живот, затова е наречен окултният.
към текста >>

Но това, което научава в този външен живот, той трябва да го внесе в местата на Посвещението.
Затова той му казва: "Учителю, Ти си Син Божи, Цар Израилев". У персийците тази степен е наричана ПЕРСИЕЦ, у гърците - ЕЛИН, у халдейците - ХАЛДЕЕЦ. Шестата степен е наричана СЛЪНЧЕВ ГЕРОЙ и седмата - ОТЕЦ Посветен в първата степен е онзи, който е станал посредник между окултния и външния живот, който е изпращан от Светилището да работи в света и се е връщал обратно в Светилището. На първата степен човек трябва да се посвети с пълна всеотдайност на външния живот. Но това, което научава в този външен живот, той трябва да го внесе в местата на Посвещението. Следователно, за врана се говори там, където душите са посредници от външния свят към Светилището на Мистериите, отвън навътре. От такъв характер са враните, които носели храна на пророк Илия. За тях също се споменава в легендите за Вотан, а също така и враните в ковчега на Ной. Посветеният във втората степен е стоял вече напълно в окултния живот, затова е наречен окултният. Този, който е бил в третата степен, е трябвало да се застъпва за окултното, затова е наречен воюващият.
към текста >>

Посветеният във втората степен е стоял вече напълно в окултния живот, затова е наречен окултният.
На първата степен човек трябва да се посвети с пълна всеотдайност на външния живот. Но това, което научава в този външен живот, той трябва да го внесе в местата на Посвещението. Следователно, за врана се говори там, където душите са посредници от външния свят към Светилището на Мистериите, отвън навътре. От такъв характер са враните, които носели храна на пророк Илия. За тях също се споменава в легендите за Вотан, а също така и враните в ковчега на Ной. Посветеният във втората степен е стоял вече напълно в окултния живот, затова е наречен окултният. Този, който е бил в третата степен, е трябвало да се застъпва за окултното, затова е наречен воюващият. Степен на воюващ не значи който воюва, но такъв, който трябва да се застъпи за окултното учение, да се застъпи за това, което окултният живот може да даде. Четвъртата степен на лъва означава човек, който осъществява окултния живот в себе си. Така че той трябва да се застъпи за окултното не само с думи, но и с дела, т. е. с един вид магически действия.
към текста >>

Степен на воюващ не значи който воюва, но такъв, който трябва да се застъпи за окултното учение, да се застъпи за това, което окултният живот може да даде.
Следователно, за врана се говори там, където душите са посредници от външния свят към Светилището на Мистериите, отвън навътре. От такъв характер са враните, които носели храна на пророк Илия. За тях също се споменава в легендите за Вотан, а също така и враните в ковчега на Ной. Посветеният във втората степен е стоял вече напълно в окултния живот, затова е наречен окултният. Този, който е бил в третата степен, е трябвало да се застъпва за окултното, затова е наречен воюващият. Степен на воюващ не значи който воюва, но такъв, който трябва да се застъпи за окултното учение, да се застъпи за това, което окултният живот може да даде. Четвъртата степен на лъва означава човек, който осъществява окултния живот в себе си. Така че той трябва да се застъпи за окултното не само с думи, но и с дела, т. е. с един вид магически действия. Шестата степен е наречена слънчев герой, защото той влиза във връзка със Слънчевия Дух и както слънцето излъчва светлина и осветява всичко наоколо и дава живот на всички, така и той раздава живот и Светлина на всички същества. Седмата степен е наречена Отец, защото там човек е достигнал това, което в Християнството се нарича възнесение, при което посветеният се слива с Духа на Космоса и става съработник на Великото дело на Отца: осъществяването на един космос, т. е.
към текста >>

Четвъртата степен на лъва означава човек, който осъществява окултния живот в себе си.
От такъв характер са враните, които носели храна на пророк Илия. За тях също се споменава в легендите за Вотан, а също така и враните в ковчега на Ной. Посветеният във втората степен е стоял вече напълно в окултния живот, затова е наречен окултният. Този, който е бил в третата степен, е трябвало да се застъпва за окултното, затова е наречен воюващият. Степен на воюващ не значи който воюва, но такъв, който трябва да се застъпи за окултното учение, да се застъпи за това, което окултният живот може да даде. Четвъртата степен на лъва означава човек, който осъществява окултния живот в себе си. Така че той трябва да се застъпи за окултното не само с думи, но и с дела, т. е. с един вид магически действия. Шестата степен е наречена слънчев герой, защото той влиза във връзка със Слънчевия Дух и както слънцето излъчва светлина и осветява всичко наоколо и дава живот на всички, така и той раздава живот и Светлина на всички същества. Седмата степен е наречена Отец, защото там човек е достигнал това, което в Християнството се нарича възнесение, при което посветеният се слива с Духа на Космоса и става съработник на Великото дело на Отца: осъществяването на един космос, т. е. организиран и устроен свят.
към текста >>

Шестата степен е наречена слънчев герой, защото той влиза във връзка със Слънчевия Дух и както слънцето излъчва светлина и осветява всичко наоколо и дава живот на всички, така и той раздава живот и Светлина на всички същества.
Този, който е бил в третата степен, е трябвало да се застъпва за окултното, затова е наречен воюващият. Степен на воюващ не значи който воюва, но такъв, който трябва да се застъпи за окултното учение, да се застъпи за това, което окултният живот може да даде. Четвъртата степен на лъва означава човек, който осъществява окултния живот в себе си. Така че той трябва да се застъпи за окултното не само с думи, но и с дела, т. е. с един вид магически действия. Шестата степен е наречена слънчев герой, защото той влиза във връзка със Слънчевия Дух и както слънцето излъчва светлина и осветява всичко наоколо и дава живот на всички, така и той раздава живот и Светлина на всички същества. Седмата степен е наречена Отец, защото там човек е достигнал това, което в Християнството се нарича възнесение, при което посветеният се слива с Духа на Космоса и става съработник на Великото дело на Отца: осъществяването на един космос, т. е. организиран и устроен свят. Така че, същността на езотеризма е, че зад този видим свят, който наричаме феноменален, се намира един реален свят, който е причина на всички явления, които стават във феноменалния свят. Това е първото основно положение. Второто положение е, че човек като мине известен път на обучение, може да влезе в съзнателна връзка с този реален свят и със Съществата, които живеят в този свят.
към текста >>

48. 19. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Влад Пашов (1902- 1974)

Това ни е показано в Евангелието на Лука чрез изцелението на различните видове болести, които са във връзка с различните тела от страна на Христа.
С това, което ни представя той, ни казва: Насочете погледа си към вашето бъдеще. Днес вашият Аз "така, както той се е раздвоил, е още слаб. Той има още малка власт, но Той постепенно ще стане господар на астралното, на етерното и физическото тяло и ще ги преобрази. Пред вас е поставен великият идеал на Христа, който показва на човеците каква може да бъде властта на Духа над астралното, етерното и физическото тяло. Това, което Христос можеше, е идеал за всички човеци, в течение на развитието всеки човек ще го постигне. Това ни е показано в Евангелието на Лука чрез изцелението на различните видове болести, които са във връзка с различните тела от страна на Христа. И както Христос проникна трите тела на Исус, така и човешкият Дух постепенно, в течение на развитието ще проникне и ще завладее трите тела на човека - астралното, етерното и физическото. И тогава той ще постигне своята свобода. Но без Христос това не може да се постигне. Христос, със слизането Си на земята и с вливането на силата на Любовта в земното развитие и в човешката душа, с това Той укрепи човешката душа. За да може да се разцъфти, да се пробуди Духът в нея и тогава тя ще получи свободата си, като се съедини с Духа, който е едно с Христовия Дух.
към текста >>

Христос можеше да изцерява чрез Словото, защото беше първият, който направи да се върти "колелото на любовта" като една свободна способност и сила в човешката душа, който имаше в себе си Любовта, най-високата степен, така преизпълваща и преливаща, че тя се преливаше в онези, които го заобикаляха и ги оздравяваше душевно и телесно, като внасяше в тях новия живот.
Той донесе нещо, от което човешките души могат да бъдат препълнени. Той даде не само едно учение, което човек може да приеме като една мисъл или идея и една сила, която може да прелива от човешката душа. И това не е никоя друга сила, освен онази, която може да действа в човешката душа като Христова сила и, която човешката душа може да направи да се струи в изобилие от нея, която е наречена сила на вярата, както в Евангелието на Лука, така и в другите Евангелия. Вяра има онзи, който приеме Любовта в себе си, който приеме Христа в себе си така, щото Христос живее в него. Неговият аз не е само празен съд, но този аз е изпълнен с Любовта, която прелива от него. Христос можеше да изцерява чрез Словото, защото беше първият, който направи да се върти "колелото на любовта" като една свободна способност и сила в човешката душа, който имаше в себе си Любовта, най-високата степен, така преизпълваща и преливаща, че тя се преливаше в онези, които го заобикаляха и ги оздравяваше душевно и телесно, като внасяше в тях новия живот. Защото Словото, което той изричаше - безразлично дали "Стани и ходи" или "Прощават ти се греховете" или някои други думи - извличаше от преливащата в неговата душа Любов. А онези, които можеха макар и малко да се изпълнят със това съдържание, Христос ги наричаше вярващи. Само тази мисъл, тази идея трябва да свързваме с понятието вяра, едно от най-важните понятия в Новия Завет. Учителят казва, че човек може да вярва само на онзи, когото обича, защото вярата е резултат от изобилието на Любовта. Вярата е способност човек да прелива над себе си, да прелива над това, което първоначално азът може да направи за своето собствено усъвършенстване.
към текста >>

Според Окултната Наука, онзи индивид, който беше в тялото на момчето от Наин, трябваше да мине през един особен ред посвещения, защото съществуват различни видове посвещения.
За тази цел Христос трябваше да възкреси още една индивидуалност, която чрез това се подготвя за една бъдеща апостолска работа. Това възкресение ни е предадено в Евангелието на Лука. За да ни опише този пълен с тайнственост процес, евангелист Лука е вплел в своето Евангелие това възкресение. Това, което ни описва Лука за възкресението на момчето от Наин, съдържа тайната за едно посвещение. Това възкресение е една форма на посвещение. Според Окултната Наука, онзи индивид, който беше в тялото на момчето от Наин, трябваше да мине през един особен ред посвещения, защото съществуват различни видове посвещения. Един начин на посвещение е обикновеният начин, при който посвещаваният вижда още след посвещението да просияват в неговата душа знанията за висшите светове. Друг един вид посвещение може да стане така, че отначало в душата на посвещавания само се посажда зародиша на едно духовно развитие и тази душа трябва да чака още ред прераждания, докато това, което е заложено като зародиш в нея се развие в следващото прераждане. Тогава този зародиш прораства и в това следващо прераждане човек се появява като посветен в истинския смисъл на думата. Такова едно посвещение е било извършено с момчето от Наин. Тогава при възкресението неговата душа е била преобразена.
към текста >>

49. II. ХАРАКТЕР И МЕТОДИ НА ДРЕВНОТО И СЪВРЕМЕННОТО ПОСВЕЩЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Най-сетне, за да се опише Азът, четвъртият принцип на човешкото същество, трябва да си представим различни видове излъчвания, събиращи се от всички страни към една точка, разположена около един сантиметър зад челото.
Светлинни лъчеизпускания го прекосяват, идващи отвън, които изглежда да се събират към центъра. Това астрално тяло е пресичано непрекъснато от линии, фигури, лъчи, а понякога от мълнии, от един сбор от явления, които правят от човека едно видение светлинно и променящо се. Астралното тяло е изражение на влеченията, инстинктите, желанията и страстите. Всичко това така се отразява в астралното тяло, дори до мислите и представите. Ясновидецът вижда в астралното тяло да се отразява всичко онова, което преминава през душата - от най-низшите инстинкти до най-възвишените идеали. Най-сетне, за да се опише Азът, четвъртият принцип на човешкото същество, трябва да си представим различни видове излъчвания, събиращи се от всички страни към една точка, разположена около един сантиметър зад челото. Тези четири члена на човека в будно съзнание са заедно и образуват едно цяло. Вечер, когато човек заспива, физическото и етерното тела остават заедно, докато от тях се отделят астралното тяло с душата, с Аза. Астралното тяло е като един облак, който се образува. Астралното тяло плува над физическото и етерното тела, като един вид мъгла със спирална форма, докато Азът изчезва почти изцяло в Безкрая. Когато човек влезе в Пътя на Посвещението, тези четири елемента на човека постепенно се преобразяват и отношенията между тях се изменят.
към текста >>

Но ако човек не дава друга храна на своя дух, освен това, което съставя днешния текущ живот, той не може да встъпиш в Пътя на Посвещението.За да влезе в Пътя на Посвещението и да достигне до Посвещение, човек трябва да се подготви във времето на състоянието на будност посредством упражнения, предписвани от Посветени, а именно чрез съзерцание, размишление и съсредоточване.
Тези четири члена на човека в будно съзнание са заедно и образуват едно цяло. Вечер, когато човек заспива, физическото и етерното тела остават заедно, докато от тях се отделят астралното тяло с душата, с Аза. Астралното тяло е като един облак, който се образува. Астралното тяло плува над физическото и етерното тела, като един вид мъгла със спирална форма, докато Азът изчезва почти изцяло в Безкрая. Когато човек влезе в Пътя на Посвещението, тези четири елемента на човека постепенно се преобразяват и отношенията между тях се изменят. Но ако човек не дава друга храна на своя дух, освен това, което съставя днешния текущ живот, той не може да встъпиш в Пътя на Посвещението.За да влезе в Пътя на Посвещението и да достигне до Посвещение, човек трябва да се подготви във времето на състоянието на будност посредством упражнения, предписвани от Посветени, а именно чрез съзерцание, размишление и съсредоточване. В един от Съборите 1919 или 1920 г. Учителя, говорейки за Нарядите, които ни дава, казва, че те са Път към Посвещение. А Нарядите, които ни даваше Учителя, бяха молитви, песни и размишления върху стихове от Писанието, с което ни посочваше един естествен път за съзерцание и съсредоточване. Тези упражнения са практикувани във всички Школи за Посвещение. Те се различават само в следното: В твърде старите Школи те са имали най-вече за цел да култивират силите на мисълта.
към текста >>

Школите тук са се стремили към хармонично развитие на ума, сърцето и волята, като се наблягало на волята, чрез която се прилага в живота това, което умът и сърцето са постигнали.
А Нарядите, които ни даваше Учителя, бяха молитви, песни и размишления върху стихове от Писанието, с което ни посочваше един естествен път за съзерцание и съсредоточване. Тези упражнения са практикувани във всички Школи за Посвещение. Те се различават само в следното: В твърде старите Школи те са имали най-вече за цел да култивират силите на мисълта. По-после, с постепенното доближаване до времето на Християнството, се е търсило на първо място развиване на емотивните сили на душата. Най-после, с идването на сцената на културата на Западна Европа, са се стремили преди всичко към развиване на волята, която е резултат, произведение от дейността на ума и сърцето. Школите тук са се стремили към хармонично развитие на ума, сърцето и волята, като се наблягало на волята, чрез която се прилага в живота това, което умът и сърцето са постигнали. Това са Розенкройцерските Школи, защото това изисква съвременното състояние на развитието на човечеството. И затова Учителя, говорейки за различните видове методи за работа на Ученика, казва: "Има три вида методи, с които са работили в Окултните Школи - методи на волята, методи на ума и методи на сърцето. В различни епохи са работили с различни методи. Ние, казва Учителя, работим и с трите вида методи, защото това го изисква съвременното развитие на човечеството." Макар и да има известно различие в характеристиките на тези методи, било че те произлизат от Източните Мистерии, от Египетските и Питагорейските Школи, или че те имат за база Евангелието на Йоана, това, което е общо в тях, е че те търсят да упражняват влияние върху човека в състояние на будност.
към текста >>

И затова Учителя, говорейки за различните видове методи за работа на Ученика, казва: "Има три вида методи, с които са работили в Окултните Школи - методи на волята, методи на ума и методи на сърцето.
Те се различават само в следното: В твърде старите Школи те са имали най-вече за цел да култивират силите на мисълта. По-после, с постепенното доближаване до времето на Християнството, се е търсило на първо място развиване на емотивните сили на душата. Най-после, с идването на сцената на културата на Западна Европа, са се стремили преди всичко към развиване на волята, която е резултат, произведение от дейността на ума и сърцето. Школите тук са се стремили към хармонично развитие на ума, сърцето и волята, като се наблягало на волята, чрез която се прилага в живота това, което умът и сърцето са постигнали. Това са Розенкройцерските Школи, защото това изисква съвременното състояние на развитието на човечеството. И затова Учителя, говорейки за различните видове методи за работа на Ученика, казва: "Има три вида методи, с които са работили в Окултните Школи - методи на волята, методи на ума и методи на сърцето. В различни епохи са работили с различни методи. Ние, казва Учителя, работим и с трите вида методи, защото това го изисква съвременното развитие на човечеството." Макар и да има известно различие в характеристиките на тези методи, било че те произлизат от Източните Мистерии, от Египетските и Питагорейските Школи, или че те имат за база Евангелието на Йоана, това, което е общо в тях, е че те търсят да упражняват влияние върху човека в състояние на будност. Този, който се съсредоточава върху определени стихове от Евангелието на Йоана, или от другите Свещени книги, или от Беседите на Учителя, от 5 до 15 минути дневно, запазва въздействието на това, когато заспи и върху неговото астрално тяло, което е излъчено от физическото тяло. Изменението на астралното тяло от дневните медитации се показват през време на нощта.
към текста >>

Това, което може да възприеме тогава, са чудноватите картини на растителния живот.
Изменението на астралното тяло от дневните медитации се показват през време на нощта. Това тяло добива различно оцветяване и неговите органи постепенно се оформяват все по-ясно. Както физическото тяло има органи за виждане и чуване, така и астралното тяло се организира полека-лека и създава своите органи. Но образуването на тези органи в астралното тяло още не правят човека ясновидец, но човек започва да добива малко съзнание през време на съня. Един духовен светилник се образува в недрата на цялостния мрак, в който той се е потопявал по-рано. Това, което може да възприеме тогава, са чудноватите картини на растителния живот. Това са първите стъпки на едно начеване на ясновидство. Там, където бе царувал пълен мрак на съзнанието, се появяват като в сън реалностите, които вземат растителни форми. Много от образите и картините, описвани от митологиите на народите от древността, са били съзерцавани по този начин. Така се е зародило и описанието на Рая с Дървото за познаването на Доброто и Злото и Дървото на Живота. Това е резултат на едно астрално виждане.
към текста >>

Така се е зародило и описанието на Рая с Дървото за познаването на Доброто и Злото и Дървото на Живота.
Един духовен светилник се образува в недрата на цялостния мрак, в който той се е потопявал по-рано. Това, което може да възприеме тогава, са чудноватите картини на растителния живот. Това са първите стъпки на едно начеване на ясновидство. Там, където бе царувал пълен мрак на съзнанието, се появяват като в сън реалностите, които вземат растителни форми. Много от образите и картините, описвани от митологиите на народите от древността, са били съзерцавани по този начин. Така се е зародило и описанието на Рая с Дървото за познаването на Доброто и Злото и Дървото на Живота. Това е резултат на едно астрално виждане. В Мистериите, представящи Християнската ера, кандидатът, в течение на доста дълго време, е получавал наставления за организиране на духовния си живот, в течение на което време той е придобивал знания, които съответстват на това, което днес наричаме Окултна наука. След това той е бил готов да получи античното Посвещение, което се е състояло в отпечатване на изработените астрални органи върху неговото етерно тяло. За тази цел Ученикът е бил приспиван в продължение на три и половина дни в сън, подобен на смъртта. Ученикът е бил поставян в едно тясно помещение, подобно на гробница, и потопяван в дълбок смъртен сън.
към текста >>

В Мистериите, представящи Християнската ера, кандидатът, в течение на доста дълго време, е получавал наставления за организиране на духовния си живот, в течение на което време той е придобивал знания, които съответстват на това, което днес наричаме Окултна наука.
Това са първите стъпки на едно начеване на ясновидство. Там, където бе царувал пълен мрак на съзнанието, се появяват като в сън реалностите, които вземат растителни форми. Много от образите и картините, описвани от митологиите на народите от древността, са били съзерцавани по този начин. Така се е зародило и описанието на Рая с Дървото за познаването на Доброто и Злото и Дървото на Живота. Това е резултат на едно астрално виждане. В Мистериите, представящи Християнската ера, кандидатът, в течение на доста дълго време, е получавал наставления за организиране на духовния си живот, в течение на което време той е придобивал знания, които съответстват на това, което днес наричаме Окултна наука. След това той е бил готов да получи античното Посвещение, което се е състояло в отпечатване на изработените астрални органи върху неговото етерно тяло. За тази цел Ученикът е бил приспиван в продължение на три и половина дни в сън, подобен на смъртта. Ученикът е бил поставян в едно тясно помещение, подобно на гробница, и потопяван в дълбок смъртен сън. Или пък е бил привързван към един кръст с разперени ръце - нещо, което е било за получаването на състоянието, което се е искало да се произведе. През време на този сън, подобен на смърт, етерното тяло е почти излъчено от физическото и астралното тяло, заедно с всички органи, които то е изработило вече в себе си, могло да се отпечата върху етерното тяло и е това се е извършвало просветлението или илюминацията на Посвещението.
към текста >>

Физическото и етерното тела, оставени сами на себе си, както е случаят по време на сън, могат да водят само вегетативен живот.
Той се идентифицира с тази картина, с реалността, която е символизирана от Зодиака с неговите 12 знаци. Той вижда силите и съществата, които са формирали неговото физическо и етерно тяло и ги пазят всяка нощ. Тук трябва да кажа, че астралното тяло е свързано с нервната система, а Азът е свързан с кръвта, с кръвоносната система. От техните сили се пораждат и поддържат нервната и кръвоносната системи. И когато те напуснат физическото тяло, то би се разрушило, ако Божествените същества, които са ги създали първоначално, не влизаха във физическото тяло, да го пазят от разрушаване. Физическото и етерното тела, оставени сами на себе си, както е случаят по време на сън, могат да водят само вегетативен живот. Затова през време на сън човек е несъзнателен, както е несъзнателно и растението, което е съставено само от физическо и етерно тяло. В това време Азът и астралното тяло са в духовния свят, които също се намират в състояние на несъзнание, понеже у непосветения човек астралното тяло не възприема никакви впечатления, защото няма органи за това. След като посветеният вижда четирите животни и дъгата на Зодиака, който ги обкръжава, той вижда един подобен на Сина Человечески, опасан със златен пояс, нозете Му като разтопен метал, косите Му бели като вълна, бляскав огнен меч излиза от устата Му и Той държи в ръцете Си седемте звезди (планети): Сатурн, Юпитер, Марс, Слънце, Венера, Меркурий и Луната. Фигурата на Агнето посред четирите животни съответства в античното Посвещение на петата групова душа. Тя е, която трябва да дойде.
към текста >>

След като посветеният вижда четирите животни и дъгата на Зодиака, който ги обкръжава, той вижда един подобен на Сина Человечески, опасан със златен пояс, нозете Му като разтопен метал, косите Му бели като вълна, бляскав огнен меч излиза от устата Му и Той държи в ръцете Си седемте звезди (планети): Сатурн, Юпитер, Марс, Слънце, Венера, Меркурий и Луната.
От техните сили се пораждат и поддържат нервната и кръвоносната системи. И когато те напуснат физическото тяло, то би се разрушило, ако Божествените същества, които са ги създали първоначално, не влизаха във физическото тяло, да го пазят от разрушаване. Физическото и етерното тела, оставени сами на себе си, както е случаят по време на сън, могат да водят само вегетативен живот. Затова през време на сън човек е несъзнателен, както е несъзнателно и растението, което е съставено само от физическо и етерно тяло. В това време Азът и астралното тяло са в духовния свят, които също се намират в състояние на несъзнание, понеже у непосветения човек астралното тяло не възприема никакви впечатления, защото няма органи за това. След като посветеният вижда четирите животни и дъгата на Зодиака, който ги обкръжава, той вижда един подобен на Сина Человечески, опасан със златен пояс, нозете Му като разтопен метал, косите Му бели като вълна, бляскав огнен меч излиза от устата Му и Той държи в ръцете Си седемте звезди (планети): Сатурн, Юпитер, Марс, Слънце, Венера, Меркурий и Луната. Фигурата на Агнето посред четирите животни съответства в античното Посвещение на петата групова душа. Тя е, която трябва да дойде. Тя е съществувала само в зародишно състояние в древните времена и ще се прояви в истинския си вид по-късно, под името Син Человечески, Който управлява звездите. Този процес на Посвещение, който скицирах много накратко по-горе, е представен в Апокалипсиса по следния начин: "Откровение от Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Йоан... В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше: Каквото виждаш, напиши го на книга и прати го до седемте Църкви: до Ефес, до Смирна, до Бергам, до Тиатир, до Сардис, до Филаделфия и до Лаодикия.
към текста >>

Фигурата на Агнето посред четирите животни съответства в античното Посвещение на петата групова душа.
И когато те напуснат физическото тяло, то би се разрушило, ако Божествените същества, които са ги създали първоначално, не влизаха във физическото тяло, да го пазят от разрушаване. Физическото и етерното тела, оставени сами на себе си, както е случаят по време на сън, могат да водят само вегетативен живот. Затова през време на сън човек е несъзнателен, както е несъзнателно и растението, което е съставено само от физическо и етерно тяло. В това време Азът и астралното тяло са в духовния свят, които също се намират в състояние на несъзнание, понеже у непосветения човек астралното тяло не възприема никакви впечатления, защото няма органи за това. След като посветеният вижда четирите животни и дъгата на Зодиака, който ги обкръжава, той вижда един подобен на Сина Человечески, опасан със златен пояс, нозете Му като разтопен метал, косите Му бели като вълна, бляскав огнен меч излиза от устата Му и Той държи в ръцете Си седемте звезди (планети): Сатурн, Юпитер, Марс, Слънце, Венера, Меркурий и Луната. Фигурата на Агнето посред четирите животни съответства в античното Посвещение на петата групова душа. Тя е, която трябва да дойде. Тя е съществувала само в зародишно състояние в древните времена и ще се прояви в истинския си вид по-късно, под името Син Человечески, Който управлява звездите. Този процес на Посвещение, който скицирах много накратко по-горе, е представен в Апокалипсиса по следния начин: "Откровение от Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Йоан... В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше: Каквото виждаш, напиши го на книга и прати го до седемте Църкви: до Ефес, до Смирна, до Бергам, до Тиатир, до Сардис, до Филаделфия и до Лаодикия. И обърнах се да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника; и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му, като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като глас на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети Слънцето в силата си.
към текста >>

След това в четвърта глава дава видението на Седящия на Престола, четирите животни, 24-те Старци и дъгата, която обкръжава Престола.
Седемте звезди са ангелите на седемте Църкви; и седемте светилника са седемте Църкви." /1;1,10-20/. Това е първото видение на ясновидеца, който прониква във висшите светове. Той вижда Човешкия Син, Първородния, първообраз на Абсолютния Дух, Който държи всичко в десницата Си. Той му дава нареждане какво да пише до Църквите, които са седемте културни епохи на Петата раса. На тях ще се спрем след малко. След това в четвърта глава дава видението на Седящия на Престола, четирите животни, 24-те Старци и дъгата, която обкръжава Престола. В Египетското Посветителна Таро първата картина е наречена Озирис. Тя представя най-възвишения Бог, Безкраен и Вечен, Неизговоримият, никога изцяло разбран. Той е представен като мъж в облекло на маг, т.е. познаващ Вечните Закони и владеещ ги - Един Знаещ. Той заповядва на Небето и осъществява на Земята.
към текста >>

50. ПРИНЦИП НА АНАЛОГИЯТА ИЛИ СЪОТВЕТСТВИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Този Принцип въплътява истината, че винаги съществува едно съотношение между законите и явленията на разните полета на съществуване и живот.
ПРИНЦИП НА АНАЛОГИЯТА ИЛИ СЪОТВЕТСТВИЯТА Този Принцип е формулиран в Кибалион по следния начин: Както горе, тьй и долу; както долу, тъй и горе. Този Принцип въплътява истината, че винаги съществува едно съотношение между законите и явленията на разните полета на съществуване и живот. Когато човек схване и разбере значението и смисъла на този Принцип, това би му дало възможност да разреши много неясни противоречия, както и да проникне в много Тайни на Природата. Този Принцип има универсално приложение и проявление върху разните полета на Вселената и Живота. Той е един всемирен Закон. Древните херметисти са считали този Принцип като един от най-важните умствени инструменти, с помощта на които човек би могъл да отстрани пречките, които скриват от погледа му непознаваемото. Неговата употреба и приложение е в състояние да повдигне булото на Изида, за да може да се види лицето на богинята за малко.
към текста >>

Този Принцип има универсално приложение и проявление върху разните полета на Вселената и Живота.
ПРИНЦИП НА АНАЛОГИЯТА ИЛИ СЪОТВЕТСТВИЯТА Този Принцип е формулиран в Кибалион по следния начин: Както горе, тьй и долу; както долу, тъй и горе. Този Принцип въплътява истината, че винаги съществува едно съотношение между законите и явленията на разните полета на съществуване и живот. Когато човек схване и разбере значението и смисъла на този Принцип, това би му дало възможност да разреши много неясни противоречия, както и да проникне в много Тайни на Природата. Този Принцип има универсално приложение и проявление върху разните полета на Вселената и Живота. Той е един всемирен Закон. Древните херметисти са считали този Принцип като един от най-важните умствени инструменти, с помощта на които човек би могъл да отстрани пречките, които скриват от погледа му непознаваемото. Неговата употреба и приложение е в състояние да повдигне булото на Изида, за да може да се види лицето на богинята за малко. Както знанието на геометрическите принципи помага и улеснява астронома да измерва и изследва далечните слънца и техните движения, седейки в обсерваторията си, така и познаването на Принципа на съответствията улеснява човека да разсъждава разумно и правилно, изхождайки от познатото и отивайки към непознатото. С вторият велик херметичен Принцип се изяснява истината, че съществува хармония, съгласуване, съотношение между различните полета на проява, живот и съществуване.
към текста >>

С вторият велик херметичен Принцип се изяснява истината, че съществува хармония, съгласуване, съотношение между различните полета на проява, живот и съществуване.
Този Принцип има универсално приложение и проявление върху разните полета на Вселената и Живота. Той е един всемирен Закон. Древните херметисти са считали този Принцип като един от най-важните умствени инструменти, с помощта на които човек би могъл да отстрани пречките, които скриват от погледа му непознаваемото. Неговата употреба и приложение е в състояние да повдигне булото на Изида, за да може да се види лицето на богинята за малко. Както знанието на геометрическите принципи помага и улеснява астронома да измерва и изследва далечните слънца и техните движения, седейки в обсерваторията си, така и познаването на Принципа на съответствията улеснява човека да разсъждава разумно и правилно, изхождайки от познатото и отивайки към непознатото. С вторият велик херметичен Принцип се изяснява истината, че съществува хармония, съгласуване, съотношение между различните полета на проява, живот и съществуване. Този Принцип ни показва, че законите, които действат в нашата физическа Вселена, са същите и в духовната страна на Вселената. Според херметичната философия Вселената е тяло на Бога. но както човешкото тяло, както човек е троичен, така и Вселената е троична и се състои от три проявени плана, наречени съответно физическо поле, духовно поле и умствено или Божествено поле. Учителя нарича по някой път тези полета феноменално, реално и идеално.
към текста >>

Както в човешкото тяло функционира единният Живот, който се диференцира и обособява в трите полета и е един и същ, само че диференциран и приспособен към определена степен на съзнание.
Вселената е троична и се състои от три проявени плана, наречени съответно физическо поле, духовно поле и умствено или Божествено поле. Учителя нарича по някой път тези полета феноменално, реално и идеално. Той ги нарича светове и е по-право. Но както човешкото тяло, което се състои от три части - глава, гърди и стомах и представлява едно цяло, така и Вселената, със своите три полета, представя едно цяло. И по закона на съответствията човешката глава отговаря на умственото поле, дробовете, средният човек, отговаря на духовното поле и стомахът отговаря на физическото поле. Както в човешкото тяло функционира единният Живот, който се диференцира и обособява в трите полета и е един и същ, само че диференциран и приспособен към определена степен на съзнание. Това са трите степени в проявлението и развитието на съзнанието, които образуват една стълба, на долния край на която се намира това, което наричаме материя, а на горния край това, което се нарича Дух. Трите полета се различават по степените на проявата в живота, а тези степени се обуславят от степените на бързината на трептенията или вибрациите на енергията. Колкото по-високо е полето, толкова по-високи са вибрациите на проявяващия се Живот. Херметистите разделят всяко от тези полета на по седем по-малки полета, а всяко от тези последните се подразделя на седем подполета. Първите три подполета обгръщат това, което наричаме материя.
към текста >>

Трите полета се различават по степените на проявата в живота, а тези степени се обуславят от степените на бързината на трептенията или вибрациите на енергията.
Той ги нарича светове и е по-право. Но както човешкото тяло, което се състои от три части - глава, гърди и стомах и представлява едно цяло, така и Вселената, със своите три полета, представя едно цяло. И по закона на съответствията човешката глава отговаря на умственото поле, дробовете, средният човек, отговаря на духовното поле и стомахът отговаря на физическото поле. Както в човешкото тяло функционира единният Живот, който се диференцира и обособява в трите полета и е един и същ, само че диференциран и приспособен към определена степен на съзнание. Това са трите степени в проявлението и развитието на съзнанието, които образуват една стълба, на долния край на която се намира това, което наричаме материя, а на горния край това, което се нарича Дух. Трите полета се различават по степените на проявата в живота, а тези степени се обуславят от степените на бързината на трептенията или вибрациите на енергията. Колкото по-високо е полето, толкова по-високи са вибрациите на проявяващия се Живот. Херметистите разделят всяко от тези полета на по седем по-малки полета, а всяко от тези последните се подразделя на седем подполета. Първите три подполета обгръщат това, което наричаме материя. Но според херметичната философия материята е само една форма на проява на енергията, енергията на най-ниската степен на вибрации. Първото под-поле на материята обема формата с нейните видове: твърдо, течно и въздухообразно.
към текста >>

Колкото по-високо е полето, толкова по-високи са вибрациите на проявяващия се Живот.
Но както човешкото тяло, което се състои от три части - глава, гърди и стомах и представлява едно цяло, така и Вселената, със своите три полета, представя едно цяло. И по закона на съответствията човешката глава отговаря на умственото поле, дробовете, средният човек, отговаря на духовното поле и стомахът отговаря на физическото поле. Както в човешкото тяло функционира единният Живот, който се диференцира и обособява в трите полета и е един и същ, само че диференциран и приспособен към определена степен на съзнание. Това са трите степени в проявлението и развитието на съзнанието, които образуват една стълба, на долния край на която се намира това, което наричаме материя, а на горния край това, което се нарича Дух. Трите полета се различават по степените на проявата в живота, а тези степени се обуславят от степените на бързината на трептенията или вибрациите на енергията. Колкото по-високо е полето, толкова по-високи са вибрациите на проявяващия се Живот. Херметистите разделят всяко от тези полета на по седем по-малки полета, а всяко от тези последните се подразделя на седем подполета. Първите три подполета обгръщат това, което наричаме материя. Но според херметичната философия материята е само една форма на проява на енергията, енергията на най-ниската степен на вибрации. Първото под-поле на материята обема формата с нейните видове: твърдо, течно и въздухообразно. Второто подполе обгръща някои по-висши и по-фини форми на материята, чието съществуване съвременната наука едва напоследък открива, като така наречената лъчиста материя.
към текста >>

Първото под-поле на материята обема формата с нейните видове: твърдо, течно и въздухообразно.
Трите полета се различават по степените на проявата в живота, а тези степени се обуславят от степените на бързината на трептенията или вибрациите на енергията. Колкото по-високо е полето, толкова по-високи са вибрациите на проявяващия се Живот. Херметистите разделят всяко от тези полета на по седем по-малки полета, а всяко от тези последните се подразделя на седем подполета. Първите три подполета обгръщат това, което наричаме материя. Но според херметичната философия материята е само една форма на проява на енергията, енергията на най-ниската степен на вибрации. Първото под-поле на материята обема формата с нейните видове: твърдо, течно и въздухообразно. Второто подполе обгръща някои по-висши и по-фини форми на материята, чието съществуване съвременната наука едва напоследък открива, като така наречената лъчиста материя. Третото подполе на материята обгръща форми от най-еластична материя, чието съществуване все още не се подозира от съвременната наука. Четвъртото подполе е на етерната субстанция, която обгръща онези фини степени на материята, която науката нарича етер. Това е една субстанция с извънредно напрежение и еластичност, проникваща цялото всемирно пространство и действа като посредник за предаване на вълните на енергията, като тези на светлина, топлина, електричество и други. Тази етерна субстанция образува една съединителна халка между така наречената материя и енергията, и притежава свойствата и на двете.
към текста >>

Следващото поле на енергията обгръща също седем под-полета на енергията, но така високо организирани, щото показват признаци и свойства на живот, които не са открити от съвременната наука и тези сили се използват само от съществата на духовния свят.
Тази етерна субстанция образува една съединителна халка между така наречената материя и енергията, и притежава свойствата и на двете. Учението на Хермес ни учи, че това поле има седем подделения, както и всички други по-малки полета. Петото подполе е полето на енергията, която обгръща познатите форми на енергията, известни и на съвременната наука, като нейните седем подразделения са следните: светлина, топлина, магнетизъм, електричество, привличане (притегляне), включително и гравитацията, сцепление или кохезия, химическо сродство и други, както и някои други форми на енергията, посочвани и споменавани от съвременните научни изследователи, но все още не са именувани и класирани. Следващото шесто подполе на енергията обгръща също седем подполета от много висша форма на енергия, неоткрита още от съвременната наука, но които са познати на херметистите като висши природни сили и които се привеждат в действие от човешкия ум. Чрез тях стават възможни някои явления, които съвременната наука още не може да обясни и пренебрегва. Следващото поле на енергията обгръща също седем под-полета на енергията, но така високо организирани, щото показват признаци и свойства на живот, които не са открити от съвременната наука и тези сили се използват само от съществата на духовния свят. Те се считат за Божествени сили. Духовното поле също е разделено на седем по-малки полета, които от своя страна са разделени на седем подполета. Това са степени на проявяващия се Живот в света, който е изпълнен със същества на различна степен на развитие. Тези полета на съществуване се намират в душите на минералите, растенията, животните и човека. Тук се намират и душите на така наречените елементарни форми на живот, които са свързани със стихиите в Природата.
към текста >>

Това са степени на проявяващия се Живот в света, който е изпълнен със същества на различна степен на развитие.
Следващото шесто подполе на енергията обгръща също седем подполета от много висша форма на енергия, неоткрита още от съвременната наука, но които са познати на херметистите като висши природни сили и които се привеждат в действие от човешкия ум. Чрез тях стават възможни някои явления, които съвременната наука още не може да обясни и пренебрегва. Следващото поле на енергията обгръща също седем под-полета на енергията, но така високо организирани, щото показват признаци и свойства на живот, които не са открити от съвременната наука и тези сили се използват само от съществата на духовния свят. Те се считат за Божествени сили. Духовното поле също е разделено на седем по-малки полета, които от своя страна са разделени на седем подполета. Това са степени на проявяващия се Живот в света, който е изпълнен със същества на различна степен на развитие. Тези полета на съществуване се намират в душите на минералите, растенията, животните и човека. Тук се намират и душите на така наречените елементарни форми на живот, които са свързани със стихиите в Природата. Умственият или идейният свят е също разделен на седем по-малки полета, които от своя страна са разделени на седем по-малки подполета. Този свят обгръща същества, имащи живот, ум и форма толкова много надвишаващи тези на днешния човек, колкото последният надвишава червея. Животът на тези същества толкова превъзхожда нашия живот, че ние дори не можем да мислим подробно за тях.
към текста >>

Тези полета на съществуване се намират в душите на минералите, растенията, животните и човека.
Чрез тях стават възможни някои явления, които съвременната наука още не може да обясни и пренебрегва. Следващото поле на енергията обгръща също седем под-полета на енергията, но така високо организирани, щото показват признаци и свойства на живот, които не са открити от съвременната наука и тези сили се използват само от съществата на духовния свят. Те се считат за Божествени сили. Духовното поле също е разделено на седем по-малки полета, които от своя страна са разделени на седем подполета. Това са степени на проявяващия се Живот в света, който е изпълнен със същества на различна степен на развитие. Тези полета на съществуване се намират в душите на минералите, растенията, животните и човека. Тук се намират и душите на така наречените елементарни форми на живот, които са свързани със стихиите в Природата. Умственият или идейният свят е също разделен на седем по-малки полета, които от своя страна са разделени на седем по-малки подполета. Този свят обгръща същества, имащи живот, ум и форма толкова много надвишаващи тези на днешния човек, колкото последният надвишава червея. Животът на тези същества толкова превъзхожда нашия живот, че ние дори не можем да мислим подробно за тях. Техните тела са съставени от една от най-висшите форми на материята, която не може да се нарече материя в обикновен смисъл на думата, а по-правилно е да се нарече енергия.
към текста >>

Тук се намират и душите на така наречените елементарни форми на живот, които са свързани със стихиите в Природата.
Следващото поле на енергията обгръща също седем под-полета на енергията, но така високо организирани, щото показват признаци и свойства на живот, които не са открити от съвременната наука и тези сили се използват само от съществата на духовния свят. Те се считат за Божествени сили. Духовното поле също е разделено на седем по-малки полета, които от своя страна са разделени на седем подполета. Това са степени на проявяващия се Живот в света, който е изпълнен със същества на различна степен на развитие. Тези полета на съществуване се намират в душите на минералите, растенията, животните и човека. Тук се намират и душите на така наречените елементарни форми на живот, които са свързани със стихиите в Природата. Умственият или идейният свят е също разделен на седем по-малки полета, които от своя страна са разделени на седем по-малки подполета. Този свят обгръща същества, имащи живот, ум и форма толкова много надвишаващи тези на днешния човек, колкото последният надвишава червея. Животът на тези същества толкова превъзхожда нашия живот, че ние дори не можем да мислим подробно за тях. Техните тела са съставени от една от най-висшите форми на материята, която не може да се нарече материя в обикновен смисъл на думата, а по-правилно е да се нарече енергия. В този възвишен свят, във всички негови подразделения, живеят и напредналите човешки души, които наричаме Учители и адепти.
към текста >>

Този свят обгръща същества, имащи живот, ум и форма толкова много надвишаващи тези на днешния човек, колкото последният надвишава червея.
Духовното поле също е разделено на седем по-малки полета, които от своя страна са разделени на седем подполета. Това са степени на проявяващия се Живот в света, който е изпълнен със същества на различна степен на развитие. Тези полета на съществуване се намират в душите на минералите, растенията, животните и човека. Тук се намират и душите на така наречените елементарни форми на живот, които са свързани със стихиите в Природата. Умственият или идейният свят е също разделен на седем по-малки полета, които от своя страна са разделени на седем по-малки подполета. Този свят обгръща същества, имащи живот, ум и форма толкова много надвишаващи тези на днешния човек, колкото последният надвишава червея. Животът на тези същества толкова превъзхожда нашия живот, че ние дори не можем да мислим подробно за тях. Техните тела са съставени от една от най-висшите форми на материята, която не може да се нарече материя в обикновен смисъл на думата, а по-правилно е да се нарече енергия. В този възвишен свят, във всички негови подразделения, живеят и напредналите човешки души, които наричаме Учители и адепти. Над тях живеят различните чинове на ангелската йерархия и великите Божествени същества. Всички те вземат активно участие в развитието на човешката еволюция и са проводници на великата Божествена Воля, от която изхожда всеки импулс за творчество и развитие на човешките духове, както и на всички духове на различна степен на развитие.
към текста >>

Животът на тези същества толкова превъзхожда нашия живот, че ние дори не можем да мислим подробно за тях.
Това са степени на проявяващия се Живот в света, който е изпълнен със същества на различна степен на развитие. Тези полета на съществуване се намират в душите на минералите, растенията, животните и човека. Тук се намират и душите на така наречените елементарни форми на живот, които са свързани със стихиите в Природата. Умственият или идейният свят е също разделен на седем по-малки полета, които от своя страна са разделени на седем по-малки подполета. Този свят обгръща същества, имащи живот, ум и форма толкова много надвишаващи тези на днешния човек, колкото последният надвишава червея. Животът на тези същества толкова превъзхожда нашия живот, че ние дори не можем да мислим подробно за тях. Техните тела са съставени от една от най-висшите форми на материята, която не може да се нарече материя в обикновен смисъл на думата, а по-правилно е да се нарече енергия. В този възвишен свят, във всички негови подразделения, живеят и напредналите човешки души, които наричаме Учители и адепти. Над тях живеят различните чинове на ангелската йерархия и великите Божествени същества. Всички те вземат активно участие в развитието на човешката еволюция и са проводници на великата Божествена Воля, от която изхожда всеки импулс за творчество и развитие на човешките духове, както и на всички духове на различна степен на развитие. Защото всички същества във Вселената се развиват и развитието е безкраен и безграничен процес.
към текста >>

Споменавайки за тези велики духове като проявления на Абсолютния Дух, трябва да кажа, че смисълът и значението на думата Дух, както се употребява от херметическата философия е нещо сродно на понятието Жива Сила, Оживотворяваща Сила, вътрешна Есенция, Есенция на Живота и прочие.
Защото всички същества във Вселената се развиват и развитието е безкраен и безграничен процес. Няма предел на развитието и развитието никога няма да се завърши във Вечността, а ще продължава безконечно, като всеки дух все по-пълно и по-пълно разкрива възможностите на Абсолютния Дух. Последният сам по Себе Си е непознаваем и непостижим, но се изявява чрез вътрешно разгръщане на отделните духове в тяхното прогресивно развитие. Затова Учителя казва: Бог е едно единство, което се проявява като множество. Всеки един от тези велики духове, които живеят в Божествения свят, е едно изявление на Абсолютния Дух. Споменавайки за тези велики духове като проявления на Абсолютния Дух, трябва да кажа, че смисълът и значението на думата Дух, както се употребява от херметическата философия е нещо сродно на понятието Жива Сила, Оживотворяваща Сила, вътрешна Есенция, Есенция на Живота и прочие. От херметистите, и въобще от окултистите, думата Дух се употребява в същия смисъл, както и термина Одухотворяващ Принцип, включващ идеята за сила, жива енергия, мистична или тайнствена Сила. Окултистите знаят, че това, което е познато като духовна сила, може да се използва както за добри цели, така и за лоши цели, в съгласие с Принципа на полярността. Когато някое същество злоупотреби с духовните сили, които е придобило, то пада от положението, на което се е намирало. Оттук е и идеята за падналите ангели, дяволи, Сатана, Луцифер и прочие. Този възвишен свят е светът на идеите на Платон, затова Учителя го нарича Идеен свят.
към текста >>

51. ПРИНЦИП НА ПОЛЯРНОСТТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Умът и сърцето са също така полюси, между които протича животът.
Светлината и тъмнината са също полюси. И никой не може да каже къде свършва светлината и къде започва тъмнината. Доброто и злото са също полюси. Любовта и омразата са също така полюси на психичната енергия. Мъжът и жената са също така полюси на човека. Умът и сърцето са също така полюси, между които протича животът. Студът и топлината са също полюси. И всички явления и процеси в Природата и Живота са поляризирани и онзи, който разбира закона на полярността, може да превърне един полюс в друг. Това превръщане може да става само между неща, които са полюси, а не и между неща от различни видове. Разбирането на този Принцип ще улесни всеки да може да променя както собствените си полярности, така и тези на другите, стига да си даде труд и да посвети време да изучи и усвои това изкуство. Едно умствено състояние може да бъде превърнато в друго по линия на поляризацията.
към текста >>

И всички явления и процеси в Природата и Живота са поляризирани и онзи, който разбира закона на полярността, може да превърне един полюс в друг.
Доброто и злото са също полюси. Любовта и омразата са също така полюси на психичната енергия. Мъжът и жената са също така полюси на човека. Умът и сърцето са също така полюси, между които протича животът. Студът и топлината са също полюси. И всички явления и процеси в Природата и Живота са поляризирани и онзи, който разбира закона на полярността, може да превърне един полюс в друг. Това превръщане може да става само между неща, които са полюси, а не и между неща от различни видове. Разбирането на този Принцип ще улесни всеки да може да променя както собствените си полярности, така и тези на другите, стига да си даде труд и да посвети време да изучи и усвои това изкуство. Едно умствено състояние може да бъде превърнато в друго по линия на поляризацията. Но нещата, които принадлежат на различни групи класове не могат да се превръщат едно в друго. Само нещата, принадлежащи на един и същи клас могат да се превръщат, т.е.
към текста >>

Това превръщане може да става само между неща, които са полюси, а не и между неща от различни видове.
Любовта и омразата са също така полюси на психичната енергия. Мъжът и жената са също така полюси на човека. Умът и сърцето са също така полюси, между които протича животът. Студът и топлината са също полюси. И всички явления и процеси в Природата и Живота са поляризирани и онзи, който разбира закона на полярността, може да превърне един полюс в друг. Това превръщане може да става само между неща, които са полюси, а не и между неща от различни видове. Разбирането на този Принцип ще улесни всеки да може да променя както собствените си полярности, така и тези на другите, стига да си даде труд и да посвети време да изучи и усвои това изкуство. Едно умствено състояние може да бъде превърнато в друго по линия на поляризацията. Но нещата, които принадлежат на различни групи класове не могат да се превръщат едно в друго. Само нещата, принадлежащи на един и същи клас могат да се превръщат, т.е. можем да им променим полярността.
към текста >>

Така любовта може да се превърне в омраза и омразата в любов, но любовта не може да се превърне в изток или запад, или в един или друг живот.
Разбирането на този Принцип ще улесни всеки да може да променя както собствените си полярности, така и тези на другите, стига да си даде труд и да посвети време да изучи и усвои това изкуство. Едно умствено състояние може да бъде превърнато в друго по линия на поляризацията. Но нещата, които принадлежат на различни групи класове не могат да се превръщат едно в друго. Само нещата, принадлежащи на един и същи клас могат да се превръщат, т.е. можем да им променим полярността. Така любовта може да се превърне в омраза и омразата в любов, но любовта не може да се превърне в изток или запад, или в един или друг живот. Например един страхлив човек, като се промени полярността, като се повдигнат неговите вибрации, той може да се изпълни със смелост и безстрашие. Също така мързеливият може да се превърне в деятелен и енергичен човек, като се поляризира по линия на желаното качество. Топлината може да се превърне в студ, като се намалят вибрациите. По същия начин омразата и любовта могат да се превърнат по умствен път една в друга. Така можем да превърнем страха в смелост, но страхът не може да се превърне в любов, нито пък можем смелостта да превърнем в омраза.
към текста >>

Както в Природата, така и в Живота двата Полюса могат да бъдат наречени съответно положителен и отрицателен.
Също така мързеливият може да се превърне в деятелен и енергичен човек, като се поляризира по линия на желаното качество. Топлината може да се превърне в студ, като се намалят вибрациите. По същия начин омразата и любовта могат да се превърнат по умствен път една в друга. Така можем да превърнем страха в смелост, но страхът не може да се превърне в любов, нито пък можем смелостта да превърнем в омраза. Умствените състояния принадлежат на много различни класове, като състоянието от всеки клас има свой противоположен полюс, по линия на който превръщането е възможно. Както в Природата, така и в Живота двата Полюса могат да бъдат наречени съответно положителен и отрицателен. Така любовта е положителна по отношение на омразята, светлината по отношение на тъмнината, доброто по отношение на злото и т.н. Положителният полюс е винаги с по-високи вибрации и превръщането трябва да стане от отрицателния полюс към положителния, като се повишават вибрациите. Този Принцип на превръщане и поляризация можем да го пренесем дотам, че да обгърне явления, свързани с влиянието на един ум върху друг. Когато добре се разбере и схване, че умствената индукция или влияние е възможна, т.е. че умствените състояния могат да се повлияят и възпроизведат чрез индукция от други, тогава ние вече можем лесно да видим как известна скорост на вибрация или поляризация от определено умствено състояние може да бъде приведено на друго лице и впоследствие този клас на умствено състояние може да бъде променен.
към текста >>

52. ПРИНЦИП НА ПОЛА.ПРИНЦИП НА ДВОЙНСТВЕНОСТТА, НА АКТИВНОТО И ПАСИВНОТО НАЧАЛО ИЛИ ПРИНЦИП НА ЕДИНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

От взаимодействието на тези четири реда енергии се създават както всички форми в обективната Природа, така и всички психични състояния в живота на човека.
При Принципа на полярността космичните енергии, които изтичат от космичния Ум и се предават чрез Принципа на вибрациите, са поляризирани на положителни и отрицателни енергии. При седмия Принцип тези енергии претърпяват втора поляризация и стават възходящи и низходящи. И затова се казва: двойнственост на активното и пасивното начало, т.е. те добиват възходящо и низходящо направление. Така че енергиите на активното начало биват възходящи и низходящи, а също и енергиите на пасивното начало биват възходящи и низходящи. От взаимодействието на тези четири реда енергии се създават както всички форми в обективната Природа, така и всички психични състояния в живота на човека. Учителя много подробно е разгледал този въпрос в своите окултни лекции, но сега не разполагам с тях. Затова ще прибавя накратко това, което е предадено в коментарите на Кибалион по този въпрос. Думата пол (гендер) произлиза от латински корен, означаващ раждам, пресъздавам, възпроизвеждам. Едно малко размишление ще покаже, че думата има много по-широк и по-всеобхващащ смисъл и значение, отколкото понятието пол, както се разбира обикновено - до физическата разлика между мъжките и женските живи същества. Думата пол като секс е просто една проява на пола, гендер, като Принцип на възпроизвеждането и творчеството в полето на органическия живот.
към текста >>

Думата пол като секс е просто една проява на пола, гендер, като Принцип на възпроизвеждането и творчеството в полето на органическия живот.
От взаимодействието на тези четири реда енергии се създават както всички форми в обективната Природа, така и всички психични състояния в живота на човека. Учителя много подробно е разгледал този въпрос в своите окултни лекции, но сега не разполагам с тях. Затова ще прибавя накратко това, което е предадено в коментарите на Кибалион по този въпрос. Думата пол (гендер) произлиза от латински корен, означаващ раждам, пресъздавам, възпроизвеждам. Едно малко размишление ще покаже, че думата има много по-широк и по-всеобхващащ смисъл и значение, отколкото понятието пол, както се разбира обикновено - до физическата разлика между мъжките и женските живи същества. Думата пол като секс е просто една проява на пола, гендер, като Принцип на възпроизвеждането и творчеството в полето на органическия живот. Това трябва добре да се разбере и запомни. Службата на пола е само да твори, да произвежда, да създава и неговите прояви са видими във всяко поле на явленията. В учението за строежа на материята съвременната наука ни дава един пример за изяснение Принципа на пола в учението за корпускулите (много мънички телца), йоните, електроните, които съставят основата на материята, които образуват атома. Атомът е съставен от едно множество от корпускули, електрони и йони. От последните проучвания на науката се знае, че атомът се образува от групирането на негативни корпускули - електрони и прочее, около един положителен корпускул - ядрото, като тази положителна част упражнява известно влияние върху отрицателните части.
към текста >>

В някои форми на живот двата Принципа се комбинират в един и същ организъм, т.е.
И всички те произлизат от Принципа на пола върху полето на енергията. Ролята на Мъжкия принцип, наречен в науката анод, изглежда се състои в това, че направлява известна вродена енергия към Женския принцип и по този начин подтиква към дейност Творческия Принцип. Но Женският принцип е именно този, който търси всякога дейната творческа работа. И това е така върху всички полета. Все пак всеки Принцип е неспособен за дейна работа без съединяването и помощта на другия. В някои форми на живот двата Принципа се комбинират в един и същ организъм, т.е. той е двуполов. Истината е, че всяко нещо в органическия свят проявява и двата пола. т.е. винаги са на лице както Мъжкият, тъй и Женският принципи. Някои учени са дошли до убеждението, че и при образуването на кристалите би могло да се намери нещо, което да отговаря на полова дейност. От казаното дотук е ясно, че Принципът на пола е в непрекъсната дейност и проява както в полето на материята, така и в полето на енергията и силата.
към текста >>

1. Владеенето на знанието само, ако то не е придружено е практическа проява и дейност в живота, е подобно на събирането и трупането на скъпоценни метали без всякакво използване; това е едно безполезно, тщеславно и глупаво нещо.
Това подсилване на Женския принцип чрез енергията на вибрациите от страна на Мъжкия принцип е в пълно съгласие с вселенските природни закони. Природата предлага безброй аналогични случаи, чрез които този Принцип може лесно да се схване и разбере. Херметичната наука ни казва, че и самото сътворение на Вселената е следвало същия закон и че във всички творчески прояви вьрху духовното, умственото и физическото полета винаги е на лице дейността на този Принцип на пола, т.е. тези прояви па Мъжкия и Женския принцип. Сега ще предам някои херметични аксиоми, както са предадени в Кибалион: 1. Владеенето на знанието само, ако то не е придружено е практическа проява и дейност в живота, е подобно на събирането и трупането на скъпоценни метали без всякакво използване; това е едно безполезно, тщеславно и глупаво нещо. Знанието, както и богатството, е предназначено за употреба. Законът за употреба е всемирен и онзи, който го пренебрегва и не го изпълнява, ще страда вследствие на пренебрегването на природните закони. 2. За да промениш настроението си, както и умственото си състояние, трябва да промениш вибрациите си. Човек може да промени умствените си вибрации с едно усилие на волята, по направление или посока на едно желано състояние, върху което свободно да насочи цялото си внимание. Волята отправя вниманието, а вниманието пък променя вибрациите.
към текста >>

Херметичната наука твърди, че Принципът на ритъма се проявява както във физическия свят, така и в психическия свят и живот.
Тези, които владеят Закона за поляризацията, са господари на останалите Принципи на умствено превръщане или така наречената умствена алхимия. Без да придобие изкуството променяне на собствената си полярност, човек не ще може да променя и своята среда. Едно основно разбиране на този Принцип много ще помогне на човека да промени своята полярност, както и тази на другите, стига той да пожелае и да посвети необходимото време и грижа за изучаване и практикуване, за да усвои това изкуство. Принципът е верен, но добиването на съответните резултати е в тясна зависимост от постоянството, търпението и практиката на ученика. 5. Ритъмът може да бъде неутрализиран чрез приложение изкуството на поляризация. Херметичната наука твърди, че Принципът на ритъма се проявява както във физическия свят, така и в психическия свят и живот. Промяната на настроенията, чувствата, желанията и на всички други състояния се дължи на умственото махало, движещо се назад-напред и което ни повлича от една крайност на чувствата в друга. Законът на неутрализация помага на човека до голяма степен да контролира действията на ритъма и съзнанието си, защото видяхме, че съществува едно по-висше поле на съзнание и едно по-нисше поле на съзнание. Когато настане отлив в нисшето поле на съзнание, човек трябва да се издигне в по-висшето поле и по такъв начин ще избегне отлива на ритъма в нисшето поле, който е причина за отрицателните състояния. Това е последица от поляризацията на по-висшето съзнание и по този начин се повишава умствената вибрация над тази на обикновеното съзнание. Напредналите херметисти всякога могат да се поляризират на положителния полюс на своето същество, на полюса на Аза, вместо да стоят на полюса на личността, като с това избягват действието на ритъма.
към текста >>

Подобни хора играят ролята си в живота с пълно съзнание и отговорност, и стават творци, водачи, а не водени насам-натам от по-силни влияния, сили и желания.
Със своето знание и изкуство да господстват над своите настроения и чувства, бидейки способни и годни да неутрализират ритъма, те могат да избегнат до голяма степен действието на причините и последствията на обикновеното гюле на съществуване. Мнозинството, обаче, е влачено насам-натам, подчинено на околната среда, на волята и желанието на другите по-силни от него внушения, както и на други външни причини, които ги движат като пионки върху шахматна дъска. Чрез покачване на тези влияещи причини, напредналият херметист търси едно по-висше поле за умствена дейност и. владеейки своите склонности, чувства и подтици, си създава и изгражда един нов характер, нови чувства и придобива нови сили, е помощта на които той побеждава и покорява своята обикновена среда. По този начин става сам играч, вместо проста пионка. Подобни хора играят ролята си в живота с пълно съзнание и отговорност, и стават творци, водачи, а не водени насам-натам от по-силни влияния, сили и желания. Те сами употребяват Принципа на причина и последствие, вместо сами да бъдат употребявани от него. Няма съмнание, че и най-напредналият е пак подчинен на Принципа, проявяващ се на по-висшето поле, но на по-ни-ските полета те са господари, вместо да бъдат роби. 7. Мъдрият служи на висшия, но владее по-нисшия закон. Той се подчинява на закона, който е над него, а госпо-дарува и дава заповеди на закона на неговото поле и на тези. които са под неговото поле.
към текста >>

От това кратко изложение на седемте херметични Принципа се вижда, че тези Принципи лежат в основата на Природата и Живота, и затова Учителя ги нарича просто седемте Принципа на Природата.
И ако Вселената е умствена в своята субстан-циална природа, то тогава логически следва, че умствените превръщания трябва да променят условията и явленията във Вселената. И ако Вселената е умствена творба, тогава следва, че Умът трябва да бъде най-висшата сила, която може да влияе на нейните явления. И ако това се разбере и схване добре, тогава следва логически, че всички така наречени чудеса, както и лечебните действия могат лесно да се обяснят и да се видят такива, каквито са в действителност. 9. Всичко е ум. Вселената е умствена. От това кратко изложение на седемте херметични Принципа се вижда, че тези Принципи лежат в основата на Природата и Живота, и затова Учителя ги нарича просто седемте Принципа на Природата. Защото както Природата и Вселената като цяло са подчинени на тези Принципи, така и всяко явление в Природата и Живота на човека, както и на всички същества, е подчинено на тези Принципи. Няма една частица в Битието, която да не е подчинена на тези седем Принципа. Затова те имат универсално значение и приложение, и са в основата на всяка наука и философия. И древните гръцки философи са използвали в различни форми тези Принципи при изграждането на своите философски системи, защото те всички са учили в Египет от учениците на Хермес. Няма посветен от древността, който по един или друг начи да не е свързан с Хермес и неговата Мъдрост.
към текста >>

Защото както Природата и Вселената като цяло са подчинени на тези Принципи, така и всяко явление в Природата и Живота на човека, както и на всички същества, е подчинено на тези Принципи.
И ако Вселената е умствена творба, тогава следва, че Умът трябва да бъде най-висшата сила, която може да влияе на нейните явления. И ако това се разбере и схване добре, тогава следва логически, че всички така наречени чудеса, както и лечебните действия могат лесно да се обяснят и да се видят такива, каквито са в действителност. 9. Всичко е ум. Вселената е умствена. От това кратко изложение на седемте херметични Принципа се вижда, че тези Принципи лежат в основата на Природата и Живота, и затова Учителя ги нарича просто седемте Принципа на Природата. Защото както Природата и Вселената като цяло са подчинени на тези Принципи, така и всяко явление в Природата и Живота на човека, както и на всички същества, е подчинено на тези Принципи. Няма една частица в Битието, която да не е подчинена на тези седем Принципа. Затова те имат универсално значение и приложение, и са в основата на всяка наука и философия. И древните гръцки философи са използвали в различни форми тези Принципи при изграждането на своите философски системи, защото те всички са учили в Египет от учениците на Хермес. Няма посветен от древността, който по един или друг начи да не е свързан с Хермес и неговата Мъдрост. И тази Мъдрост е осветявала пътя на човечеството и хората в древна Гърция и Рим, била е светлина и на мислителите, които изградиха западноевропейската култура.
към текста >>

Така ги предава на западноевропейския човек, за да му служат като ръководно начало в живота, в науката и философията.
И древните гръцки философи са използвали в различни форми тези Принципи при изграждането на своите философски системи, защото те всички са учили в Египет от учениците на Хермес. Няма посветен от древността, който по един или друг начи да не е свързан с Хермес и неговата Мъдрост. И тази Мъдрост е осветявала пътя на човечеството и хората в древна Гърция и Рим, била е светлина и на мислителите, които изградиха западноевропейската култура. В следващото изложение, свързано с дейността на Бялото Братство при създаване на европейската култура, конкретно ще се спра да покажа как онези, които са били творци на тази култура, са били по един или друг начин повлияни от светлината на Хермесовата мъдрост и са я предали на езика и разбиранията на западноевропейския човек. Носителите на Херметичната мъдрост в началото на развитието на Западната култура са се организирали в ред Братства и Ордени, най-знаменит и най-тайнствен от които е Ордена на Розенкройцерите, който е истински наследник и приемник както на Богомилството, така и на древните Херметични истини, като ги свързва с Християнската Мистерия. Така ги предава на западноевропейския човек, за да му служат като ръководно начало в живота, в науката и философията. В заключение на това кратко изложение на херметичните Принципи ще дам накратко и формулирането им от Учителя, който е правил това многократно, както вече споменах. Даже има цели беседи за всеки един от тези Принципи, но сега не разполагам с тях. Затова ще предам само това, с което разполагам, при друг случай ще го допълня с други изказвания на Учителя по този въпрос. Учителя казва, че в Египет са изнесени Принципите на Божествената наука, като има предвид именно седемте Принципа, които изложих по-горе. Сега ще предам накратко изложението на Учителя на тези седем Принципа:
към текста >>

Явления, съответни на раждането и смъртта срещаме в разните области на живота.
Всичко в света е разумно. 2. Принцип на съответствието: Той може да се изясни така: Между всички неща има подобие, съответствие. Херметичната философия изразява това със следните думи: Каквото има горе, има го и долу. Например има съответствие между идея, тон, форма, движение, цвят, число. Има съответствие между химичните елементи и краски. Явления, съответни на раждането и смъртта срещаме в разните области на живота. 3. Принцип на трептенията или движенията. Този Принцип гласи: Всичко е в движение, всичко се движи, всичко трепти. Нищо не е в покой. Фактите на съвременната наука потвърждават това. Трептенията на материята, на енергията, на ума и даже на Духа се различават според бързината си.
към текста >>

Има безброй видове и степени на трептенията според бързината им.
Този Принцип гласи: Всичко е в движение, всичко се движи, всичко трепти. Нищо не е в покой. Фактите на съвременната наука потвърждават това. Трептенията на материята, на енергията, на ума и даже на Духа се различават според бързината си. Трептенията стават по-бързи от материята към Духа. Има безброй видове и степени на трептенията според бързината им. 4. Принцип на полярността - двойнственост. Всичко в природата е двойнствено, поляризирано. Двойнствеността е основният закон на Всемира. Например имаме Мъжки и Женски принцип, положително и отрицателно електричество. Полюси има и земята, и човешкият организъм, и растенията, и яйцата, и кристалите, и магнита, и пр.
към текста >>

После има ритъм или периодичност в идването на кометите, ритъм в човешкия живот, ритъм в историческите процеси и пр.
Друг основен и всеобщ Закон в Природата е ритмусът или периодичността. Всичко в Природата е ритмично, периодично. Например има ритъм в трептенията на светлината, на годишните времена, на дните и нощите, в раждането и смъртта, в прилива и отлива. После има ритъм в земните движения. Земната ос прави малки колебания, които образуват цял кръг около полюса за около двадесет и пет хиляди години. После има ритъм или периодичност в идването на кометите, ритъм в човешкия живот, ритъм в историческите процеси и пр. 6. Принцип на причина и последствие. Всичко в света има разумна причина. Няма нищо случайно. Някой път виждаме, че известна причина е неразумна, но зад нея има една разумна причина. Първичната Причина в света е Бог.
към текста >>

При Паневритмията човек посреща и възприема Божественото и мощното, което гради Вселената и с това става способен да работи за реализирането на великия Идеал на Живота.
Всички неща в Природата са сродни, родствени, защото в основата им лежи Единството. Например, химичните елементи са наглед много различни едни от други, но в основата им лежат електроните, които са кондензиран етер. Всички елементи не са нищо друго, освен различни комбинации на електроните. При по-близките неща сродството се вижда явно, а при по-далечните то лежи по-дълбоко. Върху тези седем Принципа на Природата Учителя е основал Паневритмията, която е наука за приемане на разумните движения и енергии на Природата. При Паневритмията човек посреща и възприема Божественото и мощното, което гради Вселената и с това става способен да работи за реализирането на великия Идеал на Живота.
към текста >>

53. 14. Четиринадесети Аркан: ДВЕТЕ УРНИ или ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Картината представя духа на Слънцето, представен като един млад момък, който излива от една урна в друга Същността на Живота.
14. Четиринадесети Аркан: ДВЕТЕ УРНИ или ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕ Този Аркан има числото 50 и буква Н. Картината представя духа на Слънцето, представен като един млад момък, който излива от една урна в друга Същността на Живота. Това е символ на постоянните съединявания и съчетания на първоначалните сили и на редуване на всички видове съществуване. Както е дадено в тринадесетия Аркан на Смъртта и в четиринадесетия Аркан на Превръщането, с това ни е показано, че от смъртта пониква нов живот, след умирането идва ново раждане, както след залез слънце идва изгрев. Затова до картина тринадесета - Смъртта, стои картина четиринадесета - Новораждането. На картина тринадесета имаме залязващо слънце, умирането, а на картина четиринадесета началото на новия живот, символизирана от прехвърлянето на течностите от една урна в друга. Колелото на Живота се движи, върти се.
към текста >>

Това е символ на постоянните съединявания и съчетания на първоначалните сили и на редуване на всички видове съществуване.
14. Четиринадесети Аркан: ДВЕТЕ УРНИ или ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕ Този Аркан има числото 50 и буква Н. Картината представя духа на Слънцето, представен като един млад момък, който излива от една урна в друга Същността на Живота. Това е символ на постоянните съединявания и съчетания на първоначалните сили и на редуване на всички видове съществуване. Както е дадено в тринадесетия Аркан на Смъртта и в четиринадесетия Аркан на Превръщането, с това ни е показано, че от смъртта пониква нов живот, след умирането идва ново раждане, както след залез слънце идва изгрев. Затова до картина тринадесета - Смъртта, стои картина четиринадесета - Новораждането. На картина тринадесета имаме залязващо слънце, умирането, а на картина четиринадесета началото на новия живот, символизирана от прехвърлянето на течностите от една урна в друга. Колелото на Живота се движи, върти се. както е представено в картина десета.
към текста >>

Както е дадено в тринадесетия Аркан на Смъртта и в четиринадесетия Аркан на Превръщането, с това ни е показано, че от смъртта пониква нов живот, след умирането идва ново раждане, както след залез слънце идва изгрев.
14. Четиринадесети Аркан: ДВЕТЕ УРНИ или ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕ Този Аркан има числото 50 и буква Н. Картината представя духа на Слънцето, представен като един млад момък, който излива от една урна в друга Същността на Живота. Това е символ на постоянните съединявания и съчетания на първоначалните сили и на редуване на всички видове съществуване. Както е дадено в тринадесетия Аркан на Смъртта и в четиринадесетия Аркан на Превръщането, с това ни е показано, че от смъртта пониква нов живот, след умирането идва ново раждане, както след залез слънце идва изгрев. Затова до картина тринадесета - Смъртта, стои картина четиринадесета - Новораждането. На картина тринадесета имаме залязващо слънце, умирането, а на картина четиринадесета началото на новия живот, символизирана от прехвърлянето на течностите от една урна в друга. Колелото на Живота се движи, върти се. както е представено в картина десета. Също както има връзка между картина десета и тринадесета, така има връзка и между картини четиринадесета и девета.
към текста >>

На картина тринадесета имаме залязващо слънце, умирането, а на картина четиринадесета началото на новия живот, символизирана от прехвърлянето на течностите от една урна в друга.
Този Аркан има числото 50 и буква Н. Картината представя духа на Слънцето, представен като един млад момък, който излива от една урна в друга Същността на Живота. Това е символ на постоянните съединявания и съчетания на първоначалните сили и на редуване на всички видове съществуване. Както е дадено в тринадесетия Аркан на Смъртта и в четиринадесетия Аркан на Превръщането, с това ни е показано, че от смъртта пониква нов живот, след умирането идва ново раждане, както след залез слънце идва изгрев. Затова до картина тринадесета - Смъртта, стои картина четиринадесета - Новораждането. На картина тринадесета имаме залязващо слънце, умирането, а на картина четиринадесета началото на новия живот, символизирана от прехвърлянето на течностите от една урна в друга. Колелото на Живота се движи, върти се. както е представено в картина десета. Също както има връзка между картина десета и тринадесета, така има връзка и между картини четиринадесета и девета. Значи превъплъщението става след преминаване Пустинята на Живота. Картина девета показва пътуването на човека през един нов живот във видимия физически свят, а картина четиринадесета представя превъплъщението, като при това течността от сребърната урна се прехвърля в златната, т.е.
към текста >>

Колелото на Живота се движи, върти се.
Картината представя духа на Слънцето, представен като един млад момък, който излива от една урна в друга Същността на Живота. Това е символ на постоянните съединявания и съчетания на първоначалните сили и на редуване на всички видове съществуване. Както е дадено в тринадесетия Аркан на Смъртта и в четиринадесетия Аркан на Превръщането, с това ни е показано, че от смъртта пониква нов живот, след умирането идва ново раждане, както след залез слънце идва изгрев. Затова до картина тринадесета - Смъртта, стои картина четиринадесета - Новораждането. На картина тринадесета имаме залязващо слънце, умирането, а на картина четиринадесета началото на новия живот, символизирана от прехвърлянето на течностите от една урна в друга. Колелото на Живота се движи, върти се. както е представено в картина десета. Също както има връзка между картина десета и тринадесета, така има връзка и между картини четиринадесета и девета. Значи превъплъщението става след преминаване Пустинята на Живота. Картина девета показва пътуването на човека през един нов живот във видимия физически свят, а картина четиринадесета представя превъплъщението, като при това течността от сребърната урна се прехвърля в златната, т.е. всяко превъплъщение трябва да е на по-високо ниво, отколкото миналото.
към текста >>

Значи превъплъщението става след преминаване Пустинята на Живота.
Затова до картина тринадесета - Смъртта, стои картина четиринадесета - Новораждането. На картина тринадесета имаме залязващо слънце, умирането, а на картина четиринадесета началото на новия живот, символизирана от прехвърлянето на течностите от една урна в друга. Колелото на Живота се движи, върти се. както е представено в картина десета. Също както има връзка между картина десета и тринадесета, така има връзка и между картини четиринадесета и девета. Значи превъплъщението става след преминаване Пустинята на Живота. Картина девета показва пътуването на човека през един нов живот във видимия физически свят, а картина четиринадесета представя превъплъщението, като при това течността от сребърната урна се прехвърля в златната, т.е. всяко превъплъщение трябва да е на по-високо ниво, отколкото миналото. Но става понякога и обратното: ако някой човек не е изпълнил задачите си в някое от превъплъщенията си. Картина четиринадесета представя едно момиче, което е дадено в картина 2-ра, 5-та, 8-ма и 11-та, което прелива съдържанието на единия съд в другия, без дори една капка от течността да се изгуби. От това се разбира, че нищо от съдържанието на даден индивид не ще се изгуби чрез смъртта при новото прераждане.
към текста >>

Картина девета показва пътуването на човека през един нов живот във видимия физически свят, а картина четиринадесета представя превъплъщението, като при това течността от сребърната урна се прехвърля в златната, т.е.
На картина тринадесета имаме залязващо слънце, умирането, а на картина четиринадесета началото на новия живот, символизирана от прехвърлянето на течностите от една урна в друга. Колелото на Живота се движи, върти се. както е представено в картина десета. Също както има връзка между картина десета и тринадесета, така има връзка и между картини четиринадесета и девета. Значи превъплъщението става след преминаване Пустинята на Живота. Картина девета показва пътуването на човека през един нов живот във видимия физически свят, а картина четиринадесета представя превъплъщението, като при това течността от сребърната урна се прехвърля в златната, т.е. всяко превъплъщение трябва да е на по-високо ниво, отколкото миналото. Но става понякога и обратното: ако някой човек не е изпълнил задачите си в някое от превъплъщенията си. Картина четиринадесета представя едно момиче, което е дадено в картина 2-ра, 5-та, 8-ма и 11-та, което прелива съдържанието на единия съд в другия, без дори една капка от течността да се изгуби. От това се разбира, че нищо от съдържанието на даден индивид не ще се изгуби чрез смъртта при новото прераждане. При краката на момичето е безкрайното море - символ на Абсолютното Божество.
към текста >>

Човешкият дух е част от Потока на духовете, а човешкото тяло е част от Потока на Живота.
При това течността се прелива от сребърната урна в златната, която е направена от един по-благороден метал. С това е показано спираловидното развитие на човека, т.е. посочен е Пътя към съвършенство. Човешкият дух върви от въплъщение към въплъщение, като при всяко слизане на Земята има нови задачи за разрешаване, като същевременно при всяко въплъщение тялото става все по-фино. Също така се вижда потокът от форми на човешките тела, които винаги с помощта на духовете достигат все по-голямо съвършенство и изразителна способност. Човешкият дух е част от Потока на духовете, а човешкото тяло е част от Потока на Живота. И двата Потока излизат от Бога, обвиват се и се сплитат взаимно и многократно, оплодяващи и оплодявани, без да се размесват и накрая се връщат в лоното на Бога. За да разберем напълно тази картина, този Аркан, трябва да разгледаме връзката между единадесети и четиринадесети Аркан, между четиринадесети и седемнадесети, между девети и четиринадесети, и тринадесети и четиринадесети, които имат пряка връзка помежду си. Когато ученикът е достигнал тази фаза на своето развитие, представена от четиринадесети Аркан, неговото Посвещение продължава, като му се разкриват все нови и нови Тайни. Докато в предишната фаза му беше разкрита Тайната на Смъртта, сега, в тази нова фаза. му се разкриват Тайните на превъплъщението.
към текста >>

Те виждат духовете на онези хора, които още в земния си живот са скъсали връзката си със земното и имат по-високи стремежи.
Когато ученикът е достигнал тази фаза на своето развитие, представена от четиринадесети Аркан, неговото Посвещение продължава, като му се разкриват все нови и нови Тайни. Докато в предишната фаза му беше разкрита Тайната на Смъртта, сега, в тази нова фаза. му се разкриват Тайните на превъплъщението. Под ръководството на своя ръководител той се запознава със силите и законите, които направляват превъплъщението на духовете и отмерват съдбата на хората. Тук те пътуват през умствения свят и се запознават със съществата в обстановката, която царува там. Те виждат духовете на онези хора, които още в земния си живот са скъсали връзката си със земното и имат по-високи стремежи.
към текста >>

54. МАЛКИТЕ АРКАНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Така, както са дадени малките Аркани в съответната литература, те са пригодени повече като карти за игра - да се гадае чрез тях и да се определя съдбата и живота на човека.
Четвъртата група се нарича Кръг или Сикъл - еврейска монета. Скиптърът представлява човешката воля. Купата представя човешкото сърце. Мечът представя човешкият ум и словото. Кръгът е символ на човешката душа. Така, както са дадени малките Аркани в съответната литература, те са пригодени повече като карти за игра - да се гадае чрез тях и да се определя съдбата и живота на човека. Понеже те представят част от Великото знание, завещано на човечеството от великия Хермес, макар и профанизирани засега до известна степен, ще ги разгледам накратко. Четирите вида малки Аркани са четири вида методи, с които ученикът работи в Пътя на своето развитие. 23-ти Аркан: Ръководителят на Скиптъра носи царската звезда на лъва; Число 9, буква Т и X. Този Аркан символизира Консултанта. Картината представя коронован цар, който седи върху своя престол, навежда скиптъра си към земята.
към текста >>

В хороскопа този Аркан предсказва победа на жена или чрез жена, спечелени победи над страстите; щастие в живота от срещите на една любеща жена, но след големи борби и безбройни перипетии.
46-ти Аркан: Шест купи, разположени в два противоположни, кръстосани триъгълници. Число 70, буква О. В хороскопа този Аркан предсказва победа в любовта; лош избор на съпруг чрез лоши съвети на родителите или ако човек не слуша гласа на своето сърце или на своята съвест, изоставяне, напускане, скъсване на приятелство в любовта и в брака; вятърничав, непостоянен човек. 47-ми Аркан: Седем купи, които образуват квадрат и триъгълник над него. Число 80, букви Ф и П. В хороскопа този Аркан предсказва победа на жена или чрез жена, спечелени победи над страстите; щастие в живота от срещите на една любеща жена, но след големи борби и безбройни перипетии. 48-ми Аркан: Осем купи, разположени върху осемте ъгли на един куб. Число 80, букви Т и С. В хороскопа този Аркан показва опасност от любовни скандали, осъдителни действия, свързани с любовните страсти. Забранени любовни страсти, буйни страсти. Развод, лошо разбиране на съпрузите, нещастен брак, опасност от прелъстяване.
към текста >>

В хороскопа този Аркан предсказва щастлив живот, изпълнен от приятелство.
Число 100. В хороскопа този Аркан предсказва брак със старец или вдовец, странна тайнствена любовна страст, отдалечаване от брак, ергенство. Препоръчва се предпазливост и благоразумие в желанието и в избора на приятелите. 50-ти Аркан: Десет купи, от които девет са разположени в кръг и последната - в центъра. Число 200, буква Р. В хороскопа този Аркан предсказва щастлив живот, изпълнен от приятелство. Многобройни флиртове и любовни истории в младостта. Много приятели. 51-ви Аркан: Господарят па Меча, носещ Царската звезда на Водолея. Число 90, букви Т и С. В хороскопа този Аркан представя богатство в кариера с оръжие или в съдийство.
към текста >>

Живот, осеян с всички видове нещастия, тъги и скърби; физически болки и болести.
64-ти Аркан: Десет меча, разположени в кръг, чиито върхове са обърнати последователно навътре и навън. Число 10. буква Й. В хороскопа този Аркан предсказва алтернативи на печалби и загуби, на застой и на борби. Дух, който ще вреди не само на другите, но и на самия себе си. Живот, осеян с всички видове нещастия, тъги и скърби; физически болки и болести. 65-ти Аркан: Господарят на Кръга - Сикла. Носи Царската звезда на Скорпион. Число 50. буква Н. В хороскопа този Аркан предсказва възход към богатство (в тези предсказания думата богатство е относителна, означава понякога обикновени блага и пари).
към текста >>

В хороскопа този Аркан предсказва нередовен живот, който ще разпилее или ще парализира богатството.
В хороскопа този Аркан предсказва щастие чрез своя собствен гений, дарби, интелигентност. 72-ри Аркан: Четири сикли, разположени в квадрат.Число 50, буква Н. В хороскопа този Аркан предсказва реализирано щастие, постоянно богатство; необикновено придобиване на богатство. 73-ти Аркан: Пет сикли, четири от които образуват един квадрат, петият е в центъра. Число 60, буква X. В хороскопа този Аркан предсказва нередовен живот, който ще разпилее или ще парализира богатството. Разсипничество, разточителство. Някога лошо придобито богатство, плячкос-ване, злоупотреба на средства. 74-ти Аркан: Шест сикли, разположени в два противоположно кръстосани триъгълници. Число 70, букви О и В. В хороскопа този Аркан предсказва неочаквани богатства, но опасност да се изгубят поради лоши съвети, лоши сдружения.
към текста >>

55. 4. МЕДИУМИЧНОСТ -НЕЙНАТА ПРИРОДА И ТАЙНИТЕ Й - Влад Пашов (1902- 1974)

Духът прониква материята във всичките и степени, като възбужда в нея живот, сила и движение.
С помоща на тези чудесни знания, ние можем да наблюдаваме взаимодействието между двата свята и да наблюдаваме всеки ден с нова радост и наслаждение на манифестирането на духовния свят чрез физическия. Цветята като разпространяват във въздуха своя аромат, в едно и също време доставят наслаждение на сетивата и възбуждат нервите. Това е добра емблема за медиумичността на природата. Цветето е медум, който придава на човешкото тяло своите най-тънки есенции, а на душата духовните си части, и тъй като ароматът на цветята е одухотворен до такава степен, че действа на жизнените токове на системата, като придава на духовното тяло храна от най-високо качество, каквото само физическите субстанции могат да ни представят. В това може да се види тайната от употребата на тамяна при различните церемонии. Духът прониква материята във всичките и степени, като възбужда в нея живот, сила и движение. Той се ползва от ефирните токове, които проникват всички светове и свързват Вселената в едно цяло. Сферата, която се оживява от духа е пропорционална на степента на очистената субстанция. Най-голяма материална оживотвореност се намира в мозъка и нервната система на човека. Тук субстанцията е така чиста и Духът се смесва с материята в мярка и пропорция, каквито са нужни за образуването на астромагнетическото звено, свързващо субективния и обективния светове. Това същото е вярно и но отношение на интелектуалните и душевни качества - умът всякога получава храната си от великия източник на Божествената Мъдрост.
към текста >>

Най-голяма материална оживотвореност се намира в мозъка и нервната система на човека.
Цветето е медум, който придава на човешкото тяло своите най-тънки есенции, а на душата духовните си части, и тъй като ароматът на цветята е одухотворен до такава степен, че действа на жизнените токове на системата, като придава на духовното тяло храна от най-високо качество, каквото само физическите субстанции могат да ни представят. В това може да се види тайната от употребата на тамяна при различните церемонии. Духът прониква материята във всичките и степени, като възбужда в нея живот, сила и движение. Той се ползва от ефирните токове, които проникват всички светове и свързват Вселената в едно цяло. Сферата, която се оживява от духа е пропорционална на степента на очистената субстанция. Най-голяма материална оживотвореност се намира в мозъка и нервната система на човека. Тук субстанцията е така чиста и Духът се смесва с материята в мярка и пропорция, каквито са нужни за образуването на астромагнетическото звено, свързващо субективния и обективния светове. Това същото е вярно и но отношение на интелектуалните и душевни качества - умът всякога получава храната си от великия източник на Божествената Мъдрост. Симпатията и любовта заемат своето начало от Океана на Божествената Любов, която е Душата на Вселената. Когато учениците на окултната наука желаят да развият своите духовни качества, за да могат да влязат съзнателно във връзка с духовния свят трябва да следват режим на чисто вегетарянство и в същото време да живеят сред природата, сред цветущите ливади и полета и по планините, покрити с борове и хвойнови дървета. Такъв начин на живот е именно този, който може да подготви ума и разположи душата към висшите духовни състояния.
към текста >>

Такъв начин на живот е именно този, който може да подготви ума и разположи душата към висшите духовни състояния.
Най-голяма материална оживотвореност се намира в мозъка и нервната система на човека. Тук субстанцията е така чиста и Духът се смесва с материята в мярка и пропорция, каквито са нужни за образуването на астромагнетическото звено, свързващо субективния и обективния светове. Това същото е вярно и но отношение на интелектуалните и душевни качества - умът всякога получава храната си от великия източник на Божествената Мъдрост. Симпатията и любовта заемат своето начало от Океана на Божествената Любов, която е Душата на Вселената. Когато учениците на окултната наука желаят да развият своите духовни качества, за да могат да влязат съзнателно във връзка с духовния свят трябва да следват режим на чисто вегетарянство и в същото време да живеят сред природата, сред цветущите ливади и полета и по планините, покрити с борове и хвойнови дървета. Такъв начин на живот е именно този, който може да подготви ума и разположи душата към висшите духовни състояния. Градовете не са подходящи за такава духовна работа, защото там хората са духовни и егоиста и се намират под властта на най-нисшите духовни същества, които често образуват огнища на духовни или умствени заболявания, което препятства на духовното развитие. В такива неблагоприятни условия духовният прогрес е абсолютно невъзможен. И тези, които работят при такива условия, са длъжни да избягват практически занимания с магията и с духовни явления, като развиване на сензитивност и медиумичност, за да не попаднат под влиянието на нисшите духовни същества. Сега ще се опитаме да обясним законите и тайните на медиумичността. Тук ние се срещаме с най-важният предмет в целия окултизам.
към текста >>

За да се установят напълно тези закони и тяхното взаимно отношение, не трябва да се забравя, че нисште състояния на живот всякога се явяват като посредници (медиуми) за висшите състояния.
Закони на предаване Закони на приемане 1. Активност 1. Пасивност 2. Положителност 2. Сензитивност 3. Притегляне 3. Сродство Първата тройка принадлежи на управляващата сила, а втората - на приемниците. За да се установят напълно тези закони и тяхното взаимно отношение, не трябва да се забравя, че нисште състояния на живот всякога се явяват като посредници (медиуми) за висшите състояния. Има също така два вида медиумичност - съзнателна и несъзнателна. Съзнателна медиумичност има тогава, когато с пълно съзнание известно същество става проводник на някое по-висше същество от себе си. При тази фаза той може да го направи затова може и да не го направи, може да стане посредник, може и да не стане по свое желание. Това е състоянието на Адептите, пророците и ясновидците. Но и съзнателната медиумичноста бива два вида - когато човек в будно съзнание, без да съзнава стане проводник на чужди мисли, на чужди чувства и стремежи.
към текста >>

Вторият клас е класът на животинските елементали.
Първият най-нисш са космичните елементали, принадлежащи към четирите елемента - огън, въздух, вода и земя. Тези същества сами по себе си не могат да примамят медиума, но те са способни да олицетворят някого или да подражават на някого. Те могат да направят това под влияние на вътрешното желание на медиума. В такива случаи те могат да си подчинят на импулса, даден от духа на медиума. И понеже те са съвършено подвластни на човешката воля, насочвани психически те сами по себе си нямат никаква реална индивидуалност те са безлични и са слепи оръдия на природата, активни или скрити, съобразно магнетическите условия. Вторият клас е класът на животинските елементали. Тези същества са душите на животинските форми, преминаващи магнетическия цикъл на своето безлично съществуване в астралните пространства. Тези същества, особено душите на домашните животни често се привързват към човешките същества, към тези които имат особено магнетично сродство, или към които са били привързани във физическия си живот. Тези именно същества стават невинни оръдия за измама - те отговарят на желанието на медиума или на тайното желание на участниците в сеанса. В такъв случай става следоното: когато някой желае да получи чрез медиума съобщението по въпрос, по който той има положително мнение, то отговорът ще бъде съответстващ напълно на това мнение, дали то е право или не. Това същото става, когато клиентът изисква от медиума съобщение или мнение за светски и мирни неща.
към текста >>

Тези същества са душите на животинските форми, преминаващи магнетическия цикъл на своето безлично съществуване в астралните пространства.
Тези същества сами по себе си не могат да примамят медиума, но те са способни да олицетворят някого или да подражават на някого. Те могат да направят това под влияние на вътрешното желание на медиума. В такива случаи те могат да си подчинят на импулса, даден от духа на медиума. И понеже те са съвършено подвластни на човешката воля, насочвани психически те сами по себе си нямат никаква реална индивидуалност те са безлични и са слепи оръдия на природата, активни или скрити, съобразно магнетическите условия. Вторият клас е класът на животинските елементали. Тези същества са душите на животинските форми, преминаващи магнетическия цикъл на своето безлично съществуване в астралните пространства. Тези същества, особено душите на домашните животни често се привързват към човешките същества, към тези които имат особено магнетично сродство, или към които са били привързани във физическия си живот. Тези именно същества стават невинни оръдия за измама - те отговарят на желанието на медиума или на тайното желание на участниците в сеанса. В такъв случай става следоното: когато някой желае да получи чрез медиума съобщението по въпрос, по който той има положително мнение, то отговорът ще бъде съответстващ напълно на това мнение, дали то е право или не. Това същото става, когато клиентът изисква от медиума съобщение или мнение за светски и мирни неща. Отговор всякога ще бъде аналогичен на тайното желание на лицето, което желание животинският елементал възприма в интелектуалната сфера на запитвача.
към текста >>

Тези същества, особено душите на домашните животни често се привързват към човешките същества, към тези които имат особено магнетично сродство, или към които са били привързани във физическия си живот.
Те могат да направят това под влияние на вътрешното желание на медиума. В такива случаи те могат да си подчинят на импулса, даден от духа на медиума. И понеже те са съвършено подвластни на човешката воля, насочвани психически те сами по себе си нямат никаква реална индивидуалност те са безлични и са слепи оръдия на природата, активни или скрити, съобразно магнетическите условия. Вторият клас е класът на животинските елементали. Тези същества са душите на животинските форми, преминаващи магнетическия цикъл на своето безлично съществуване в астралните пространства. Тези същества, особено душите на домашните животни често се привързват към човешките същества, към тези които имат особено магнетично сродство, или към които са били привързани във физическия си живот. Тези именно същества стават невинни оръдия за измама - те отговарят на желанието на медиума или на тайното желание на участниците в сеанса. В такъв случай става следоното: когато някой желае да получи чрез медиума съобщението по въпрос, по който той има положително мнение, то отговорът ще бъде съответстващ напълно на това мнение, дали то е право или не. Това същото става, когато клиентът изисква от медиума съобщение или мнение за светски и мирни неща. Отговор всякога ще бъде аналогичен на тайното желание на лицето, което желание животинският елементал възприма в интелектуалната сфера на запитвача. Невежеството на медиума и клиента са единствената причина на тази очевидна измама.
към текста >>

Отговор всякога ще бъде аналогичен на тайното желание на лицето, което желание животинският елементал възприма в интелектуалната сфера на запитвача.
Тези същества са душите на животинските форми, преминаващи магнетическия цикъл на своето безлично съществуване в астралните пространства. Тези същества, особено душите на домашните животни често се привързват към човешките същества, към тези които имат особено магнетично сродство, или към които са били привързани във физическия си живот. Тези именно същества стават невинни оръдия за измама - те отговарят на желанието на медиума или на тайното желание на участниците в сеанса. В такъв случай става следоното: когато някой желае да получи чрез медиума съобщението по въпрос, по който той има положително мнение, то отговорът ще бъде съответстващ напълно на това мнение, дали то е право или не. Това същото става, когато клиентът изисква от медиума съобщение или мнение за светски и мирни неща. Отговор всякога ще бъде аналогичен на тайното желание на лицето, което желание животинският елементал възприма в интелектуалната сфера на запитвача. Невежеството на медиума и клиента са единствената причина на тази очевидна измама. Медиумите, които стават оръдия на този клас елемен-тали обикновено притежават голям личен егоизъм и твърдят, че техните духовни ръководители са знаменити като Авраам,Исаак, Мойсей и другите пророци, Конфуций, Буда, много християнски светии и даже и сам Христос, даже и Бог Отец са олицетворявани от тези медиумични измамници. Но не е това важно за кого представят себе си, а това - да знаем, че те всякога съответстват на идеалния образ на лицето, какъвто съществува в представата на медиума. Тъй че ако медиумът не знае нищо за живота и епохата на лицата, които нарича свои ръководители, то и те също не знаят това. Един посветен казва, че много често е срещал духове, които наричат себе си Питагор, на които не са разбирали най-елементарните принципи на окултизма, или такива които съвършено са забравили порядъка, установен от Питагор и страната, в която той е живял.
към текста >>

Тъй че ако медиумът не знае нищо за живота и епохата на лицата, които нарича свои ръководители, то и те също не знаят това.
Това същото става, когато клиентът изисква от медиума съобщение или мнение за светски и мирни неща. Отговор всякога ще бъде аналогичен на тайното желание на лицето, което желание животинският елементал възприма в интелектуалната сфера на запитвача. Невежеството на медиума и клиента са единствената причина на тази очевидна измама. Медиумите, които стават оръдия на този клас елемен-тали обикновено притежават голям личен егоизъм и твърдят, че техните духовни ръководители са знаменити като Авраам,Исаак, Мойсей и другите пророци, Конфуций, Буда, много християнски светии и даже и сам Христос, даже и Бог Отец са олицетворявани от тези медиумични измамници. Но не е това важно за кого представят себе си, а това - да знаем, че те всякога съответстват на идеалния образ на лицето, какъвто съществува в представата на медиума. Тъй че ако медиумът не знае нищо за живота и епохата на лицата, които нарича свои ръководители, то и те също не знаят това. Един посветен казва, че много често е срещал духове, които наричат себе си Питагор, на които не са разбирали най-елементарните принципи на окултизма, или такива които съвършено са забравили порядъка, установен от Питагор и страната, в която той е живял. Срещал съм лаври наричащи себе си Бекон, които нищо не са чували за неговите научни занимания, с алхими-ята, с която той се е занимавал. Така че физическите феномени се произвеждат от природните духове, а представянето за различни големи и велики хора от душите на домашните животни. Третият клас са магнетичните елементали, съответстващи на седемте планетни разделения на природата. Тези разумни същества са твърде блестящи и твърде ефирни, за да бъдат обвинени в измамно чувство.
към текста >>

Така че физическите феномени се произвеждат от природните духове, а представянето за различни големи и велики хора от душите на домашните животни.
Медиумите, които стават оръдия на този клас елемен-тали обикновено притежават голям личен егоизъм и твърдят, че техните духовни ръководители са знаменити като Авраам,Исаак, Мойсей и другите пророци, Конфуций, Буда, много християнски светии и даже и сам Христос, даже и Бог Отец са олицетворявани от тези медиумични измамници. Но не е това важно за кого представят себе си, а това - да знаем, че те всякога съответстват на идеалния образ на лицето, какъвто съществува в представата на медиума. Тъй че ако медиумът не знае нищо за живота и епохата на лицата, които нарича свои ръководители, то и те също не знаят това. Един посветен казва, че много често е срещал духове, които наричат себе си Питагор, на които не са разбирали най-елементарните принципи на окултизма, или такива които съвършено са забравили порядъка, установен от Питагор и страната, в която той е живял. Срещал съм лаври наричащи себе си Бекон, които нищо не са чували за неговите научни занимания, с алхими-ята, с която той се е занимавал. Така че физическите феномени се произвеждат от природните духове, а представянето за различни големи и велики хора от душите на домашните животни. Третият клас са магнетичните елементали, съответстващи на седемте планетни разделения на природата. Тези разумни същества са твърде блестящи и твърде ефирни, за да бъдат обвинени в измамно чувство. Те се зараждат от жизнените сили на планетната верига, съответстващи на всяка орбита и са агенти на физическите резултати на планетните влияния, проявяващи се на земята. Обикновено това са служители на известен клас мистични учения и особено на тези, които са се посветили на алхимията и астрологията. Те са от планетна природа, но не принадлежат към физическата планета, а съответстват на нейната природа само по сходство, те също както и човекът принадлежат към нашата орбита и могат да ни дадат много полезни сведения за тези съединения на веригата, под влиянито на което живеят.
към текста >>

Те се състоят от животинските души на развратени и зли смъртни, които като са се вдълбочили в нисшия живот на човечеството, са произвели по този начин разделяне на Божествената душа от съзнателната индивидуалност.
Обикновено това са служители на известен клас мистични учения и особено на тези, които са се посветили на алхимията и астрологията. Те са от планетна природа, но не принадлежат към физическата планета, а съответстват на нейната природа само по сходство, те също както и човекът принадлежат към нашата орбита и могат да ни дадат много полезни сведения за тези съединения на веригата, под влиянито на което живеят. Ако и да станат някои погрешки, това е обикновено отражение на съществуващите заблуждения в умовете на тези, които се ползват от тях. Те не влияят на медиумите нито магнитечски нито в транс. Четвъртият клас това са човешките елементали, които са станали безплътни. Те се състоят от животинските души на развратени и зли смъртни, които като са се вдълбочили в нисшия живот на човечеството, са произвели по този начин разделяне на Божествената душа от съзнателната индивидуалност. Тези, които падат така ниско, са обикновено черните маги и магьосниците. Те въобще са доста по-многочислени, отколкото е прието да се мисли в съвременното общество. Този клас са истинските магнетични вампири удължаващи престъпното си съществуване, като изсмукват кръвта но своите живи медиумични жертви. Те приемат всевъзможни имена. Тяхната единствена цел е да направят медиумите съвършено безнравствени и да ги потопят във всички видове разврат.
към текста >>

Тяхната единствена цел е да направят медиумите съвършено безнравствени и да ги потопят във всички видове разврат.
Те се състоят от животинските души на развратени и зли смъртни, които като са се вдълбочили в нисшия живот на човечеството, са произвели по този начин разделяне на Божествената душа от съзнателната индивидуалност. Тези, които падат така ниско, са обикновено черните маги и магьосниците. Те въобще са доста по-многочислени, отколкото е прието да се мисли в съвременното общество. Този клас са истинските магнетични вампири удължаващи престъпното си съществуване, като изсмукват кръвта но своите живи медиумични жертви. Те приемат всевъзможни имена. Тяхната единствена цел е да направят медиумите съвършено безнравствени и да ги потопят във всички видове разврат. Главната характерна черта на човешките елементали е печалбата. Те искат да извлекат полза от своите жертви и почти всички които се умопобъркват в следствие на религиозни възбуждения, са жертва на тези елементали. И безполезно е да прибавяме, че тези вампири са врагове на всичко, което е добро и здраво. Те са паднали в най-ниската област на грубата животинска природа, на низходящата дъга, щото най-после ще бъдат увлечени в мъртвия вихър на магнетичната орбита известен под името Мрачен спътник, гдето се оставят на своята окончателна съдба, т.е. напълно унищожение - разпадане на атомите си.
към текста >>

Те са паднали в най-ниската област на грубата животинска природа, на низходящата дъга, щото най-после ще бъдат увлечени в мъртвия вихър на магнетичната орбита известен под името Мрачен спътник, гдето се оставят на своята окончателна съдба, т.е.
Те приемат всевъзможни имена. Тяхната единствена цел е да направят медиумите съвършено безнравствени и да ги потопят във всички видове разврат. Главната характерна черта на човешките елементали е печалбата. Те искат да извлекат полза от своите жертви и почти всички които се умопобъркват в следствие на религиозни възбуждения, са жертва на тези елементали. И безполезно е да прибавяме, че тези вампири са врагове на всичко, което е добро и здраво. Те са паднали в най-ниската област на грубата животинска природа, на низходящата дъга, щото най-после ще бъдат увлечени в мъртвия вихър на магнетичната орбита известен под името Мрачен спътник, гдето се оставят на своята окончателна съдба, т.е. напълно унищожение - разпадане на атомите си. След това идват безплътните черупки - това са магнетически форми на тези, които са живели, умрели и погребани. Това са съвършено неодушевени форми, които подлежат на разрушение както физическите тела. Според теософите на тях може да се даде временно съществуване и могат да представят умрялата индивидуалност, но това са само печални заблуждения според нас. След това идват магнетичните влияния на живите индивиди.
към текста >>

56. 5. МРАЧНИЯТ СПЪТНИК - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато говорихме за душата, споменахме за онази нейна част, която нарекохме животинска душа.
Но по отношение на Мрачния спътник и тайната му природа това е приблизително вярно. След тези забележки, които ще ми послужат като встъпителни, ще се помъчим да обясним, как можем да си съставим съвършено точна идея за това какво нещо е този сателит и неговата ужасна важност за нас в това критично състояние, което сегашните времена преживяват историята на нашия свят. Като си спомним за херметичното устройство на човека и разгледаме седемте негови подразделения, след което като си припомним факта, че нашата планета е също така индивид, притежаващ седморно устройство, съответстващо във всяко отношение на устройството на човека, приложим е с цялата възможна строгост херметическият закон - това, което е горе, е подобно на това, което е долу, това което е на Земята, е подобно на това, което е на Небето. Тогава с най-голяма точност ще разберем какво ни е нужно, за да ни стане ясен предметът. Но понеже обикновеният ученик, който живее на външния план, не е в състояние да провери своя начин на разбиране, той е длъжен да се задоволи от откровенията, получени от другите, които са видели и проверили всичко това. Когато говорихме за душата, споменахме за онази нейна част, която нарекохме животинска душа. Магнетическата сфера на нашата планета, която точно съответства на животинската душа в човека, е това, което на окултен език се нарича Мрачен сателит. И затова, за да разберем тази мрачна сфера, нейната природа и функция, абсолютно необходимо е да разберем природата и функциите на животинската душа на човека и същевременно отношението на другите шест деления на човека и по такъв начин да усвоим отношенията на човека към планетата, от която съставя атомна частица, понеже е част от организма на планетата. Този Мрачен сателит - магнетичната сфера на планетата — съставя великият център или огнище на животинските сили на Земята. С други думи това е областта на доброто в Природата но още неразвито, страшният девиз на което е - за себе си (егоизъм). В продължение на златния и сребърния периоди от еволюцията на нашия свят, този мрачен сателит се е намерил в афелия на своята орбита и влиянието му е било почти нечувствително, или иначе казано влиянието му е било видимо и познаваемо в истинското му значение като животинска сила и неразвито добро.
към текста >>

Магнетическата сфера на нашата планета, която точно съответства на животинската душа в човека, е това, което на окултен език се нарича Мрачен сателит.
След тези забележки, които ще ми послужат като встъпителни, ще се помъчим да обясним, как можем да си съставим съвършено точна идея за това какво нещо е този сателит и неговата ужасна важност за нас в това критично състояние, което сегашните времена преживяват историята на нашия свят. Като си спомним за херметичното устройство на човека и разгледаме седемте негови подразделения, след което като си припомним факта, че нашата планета е също така индивид, притежаващ седморно устройство, съответстващо във всяко отношение на устройството на човека, приложим е с цялата възможна строгост херметическият закон - това, което е горе, е подобно на това, което е долу, това което е на Земята, е подобно на това, което е на Небето. Тогава с най-голяма точност ще разберем какво ни е нужно, за да ни стане ясен предметът. Но понеже обикновеният ученик, който живее на външния план, не е в състояние да провери своя начин на разбиране, той е длъжен да се задоволи от откровенията, получени от другите, които са видели и проверили всичко това. Когато говорихме за душата, споменахме за онази нейна част, която нарекохме животинска душа. Магнетическата сфера на нашата планета, която точно съответства на животинската душа в човека, е това, което на окултен език се нарича Мрачен сателит. И затова, за да разберем тази мрачна сфера, нейната природа и функция, абсолютно необходимо е да разберем природата и функциите на животинската душа на човека и същевременно отношението на другите шест деления на човека и по такъв начин да усвоим отношенията на човека към планетата, от която съставя атомна частица, понеже е част от организма на планетата. Този Мрачен сателит - магнетичната сфера на планетата — съставя великият център или огнище на животинските сили на Земята. С други думи това е областта на доброто в Природата но още неразвито, страшният девиз на което е - за себе си (егоизъм). В продължение на златния и сребърния периоди от еволюцията на нашия свят, този мрачен сателит се е намерил в афелия на своята орбита и влиянието му е било почти нечувствително, или иначе казано влиянието му е било видимо и познаваемо в истинското му значение като животинска сила и неразвито добро. Влиянието му като фактор на злото не се е чувствало.
към текста >>

И затова, за да разберем тази мрачна сфера, нейната природа и функция, абсолютно необходимо е да разберем природата и функциите на животинската душа на човека и същевременно отношението на другите шест деления на човека и по такъв начин да усвоим отношенията на човека към планетата, от която съставя атомна частица, понеже е част от организма на планетата.
Като си спомним за херметичното устройство на човека и разгледаме седемте негови подразделения, след което като си припомним факта, че нашата планета е също така индивид, притежаващ седморно устройство, съответстващо във всяко отношение на устройството на човека, приложим е с цялата възможна строгост херметическият закон - това, което е горе, е подобно на това, което е долу, това което е на Земята, е подобно на това, което е на Небето. Тогава с най-голяма точност ще разберем какво ни е нужно, за да ни стане ясен предметът. Но понеже обикновеният ученик, който живее на външния план, не е в състояние да провери своя начин на разбиране, той е длъжен да се задоволи от откровенията, получени от другите, които са видели и проверили всичко това. Когато говорихме за душата, споменахме за онази нейна част, която нарекохме животинска душа. Магнетическата сфера на нашата планета, която точно съответства на животинската душа в човека, е това, което на окултен език се нарича Мрачен сателит. И затова, за да разберем тази мрачна сфера, нейната природа и функция, абсолютно необходимо е да разберем природата и функциите на животинската душа на човека и същевременно отношението на другите шест деления на човека и по такъв начин да усвоим отношенията на човека към планетата, от която съставя атомна частица, понеже е част от организма на планетата. Този Мрачен сателит - магнетичната сфера на планетата — съставя великият център или огнище на животинските сили на Земята. С други думи това е областта на доброто в Природата но още неразвито, страшният девиз на което е - за себе си (егоизъм). В продължение на златния и сребърния периоди от еволюцията на нашия свят, този мрачен сателит се е намерил в афелия на своята орбита и влиянието му е било почти нечувствително, или иначе казано влиянието му е било видимо и познаваемо в истинското му значение като животинска сила и неразвито добро. Влиянието му като фактор на злото не се е чувствало. Но в течение на вековете меден и железен периоди, мрачната орбита постепенно се приближавала към Земята и нейната мрачна сянка ставала все по-гъста и могъществена и по-заплашителна до 1881 година, когато тя е преминала своя перихелий.
към текста >>

Този Мрачен сателит - магнетичната сфера на планетата — съставя великият център или огнище на животинските сили на Земята.
Тогава с най-голяма точност ще разберем какво ни е нужно, за да ни стане ясен предметът. Но понеже обикновеният ученик, който живее на външния план, не е в състояние да провери своя начин на разбиране, той е длъжен да се задоволи от откровенията, получени от другите, които са видели и проверили всичко това. Когато говорихме за душата, споменахме за онази нейна част, която нарекохме животинска душа. Магнетическата сфера на нашата планета, която точно съответства на животинската душа в човека, е това, което на окултен език се нарича Мрачен сателит. И затова, за да разберем тази мрачна сфера, нейната природа и функция, абсолютно необходимо е да разберем природата и функциите на животинската душа на човека и същевременно отношението на другите шест деления на човека и по такъв начин да усвоим отношенията на човека към планетата, от която съставя атомна частица, понеже е част от организма на планетата. Този Мрачен сателит - магнетичната сфера на планетата — съставя великият център или огнище на животинските сили на Земята. С други думи това е областта на доброто в Природата но още неразвито, страшният девиз на което е - за себе си (егоизъм). В продължение на златния и сребърния периоди от еволюцията на нашия свят, този мрачен сателит се е намерил в афелия на своята орбита и влиянието му е било почти нечувствително, или иначе казано влиянието му е било видимо и познаваемо в истинското му значение като животинска сила и неразвито добро. Влиянието му като фактор на злото не се е чувствало. Но в течение на вековете меден и железен периоди, мрачната орбита постепенно се приближавала към Земята и нейната мрачна сянка ставала все по-гъста и могъществена и по-заплашителна до 1881 година, когато тя е преминала своя перихелий. Сега тя се отдалечава бавно, но сигурно и макар сянката й още да не се е вдигнала и макар че жестоката борба на перихелия да е минала, обаче смущението и хаоса изглежда да са разпространени по-силно и заблужденията са вкоренени по-дълбоко отколкото когато и да било по-рано.
към текста >>

В продължение на златния и сребърния периоди от еволюцията на нашия свят, този мрачен сателит се е намерил в афелия на своята орбита и влиянието му е било почти нечувствително, или иначе казано влиянието му е било видимо и познаваемо в истинското му значение като животинска сила и неразвито добро.
Когато говорихме за душата, споменахме за онази нейна част, която нарекохме животинска душа. Магнетическата сфера на нашата планета, която точно съответства на животинската душа в човека, е това, което на окултен език се нарича Мрачен сателит. И затова, за да разберем тази мрачна сфера, нейната природа и функция, абсолютно необходимо е да разберем природата и функциите на животинската душа на човека и същевременно отношението на другите шест деления на човека и по такъв начин да усвоим отношенията на човека към планетата, от която съставя атомна частица, понеже е част от организма на планетата. Този Мрачен сателит - магнетичната сфера на планетата — съставя великият център или огнище на животинските сили на Земята. С други думи това е областта на доброто в Природата но още неразвито, страшният девиз на което е - за себе си (егоизъм). В продължение на златния и сребърния периоди от еволюцията на нашия свят, този мрачен сателит се е намерил в афелия на своята орбита и влиянието му е било почти нечувствително, или иначе казано влиянието му е било видимо и познаваемо в истинското му значение като животинска сила и неразвито добро. Влиянието му като фактор на злото не се е чувствало. Но в течение на вековете меден и железен периоди, мрачната орбита постепенно се приближавала към Земята и нейната мрачна сянка ставала все по-гъста и могъществена и по-заплашителна до 1881 година, когато тя е преминала своя перихелий. Сега тя се отдалечава бавно, но сигурно и макар сянката й още да не се е вдигнала и макар че жестоката борба на перихелия да е минала, обаче смущението и хаоса изглежда да са разпространени по-силно и заблужденията са вкоренени по-дълбоко отколкото когато и да било по-рано. Все пак кулминационната точка, най-мрачната сянка е вече преминала. Но както често се случва, че непосредствено преди разсъмване става най-тъмно, така и сега на зазоряването на световния ден над нас са надвиснали най-гъстите облаци.
към текста >>

Управлява се от строго определени закони, природата на които лесно може да се узнае, като се наблюдават безсмислените инстинкти на животинската природа.
Все пак кулминационната точка, най-мрачната сянка е вече преминала. Но както често се случва, че непосредствено преди разсъмване става най-тъмно, така и сега на зазоряването на световния ден над нас са надвиснали най-гъстите облаци. Но верният и решителен търсител на Истината сам за себе си ще бъде способен да реши този страшен проблем за Доброто и Злото, за светлината и сянката. Но понеже сме уверени в окончателната победа на реда и равновесието над хаоса и злите сили, ние твърдо ще издържим борбата и окръжаващите ни легиони, със злите влияния, и ще се постараем да съсредоточим всичкото си внимание на самата орбита и да разгледаме относителната и отговорност, налагана на всяка душа, търсеща светлината и безсмъртието. Най-първо тази орбита притежава съвършена организация, свойствена само ней. Управлява се от строго определени закони, природата на които лесно може да се узнае, като се наблюдават безсмислените инстинкти на животинската природа. както те се проявяват в човека, в когото нравственото съзнание съвършено отсъства. В тази сфера живея многочис-лени раси духовни същества. Много от тях притежават най-висша форма на ум и хитрост, каквито само животинският свят е способен да има. Тези същества, които не са нито елементали. нито елетари, причиняват голяма част от страданията и нещастията, които бичуват човечеството.
към текста >>

Много от тях притежават най-висша форма на ум и хитрост, каквито само животинският свят е способен да има.
Но понеже сме уверени в окончателната победа на реда и равновесието над хаоса и злите сили, ние твърдо ще издържим борбата и окръжаващите ни легиони, със злите влияния, и ще се постараем да съсредоточим всичкото си внимание на самата орбита и да разгледаме относителната и отговорност, налагана на всяка душа, търсеща светлината и безсмъртието. Най-първо тази орбита притежава съвършена организация, свойствена само ней. Управлява се от строго определени закони, природата на които лесно може да се узнае, като се наблюдават безсмислените инстинкти на животинската природа. както те се проявяват в човека, в когото нравственото съзнание съвършено отсъства. В тази сфера живея многочис-лени раси духовни същества. Много от тях притежават най-висша форма на ум и хитрост, каквито само животинският свят е способен да има. Тези същества, които не са нито елементали. нито елетари, причиняват голяма част от страданията и нещастията, които бичуват човечеството. Това са окултните агенти на онова могъщо Братство на духовния свят, което има своето изражение и своето външно съответствие в братството, известно на Земята под името Черни маги. Тези две Братства: Духовните учители и владици на мрачната орбита на астралния свят и Школата на Черните маги на физическия свят, съставят двете половини на всички зли желания на планетата. Из мрачния център на астралните области на първото Братство духът на лъжата, кражбата, убийството, религиозното лицемерие и измамата се формулират и проектират към второто Братство, за да му дадат средства да продължи съществуването си.
към текста >>

От тези центрове то се формулира отново за да се приспособи към духа на темпераментите на епохата, след което негово психическо влияние се насочва в интелектуалните вихри на расите гдето неговите еманации мълчаливо, но хитро и коварно отравят пространството и по такъв начин съставят магнетичното поле на живота на съвремен-ния човек.
Тези същества, които не са нито елементали. нито елетари, причиняват голяма част от страданията и нещастията, които бичуват човечеството. Това са окултните агенти на онова могъщо Братство на духовния свят, което има своето изражение и своето външно съответствие в братството, известно на Земята под името Черни маги. Тези две Братства: Духовните учители и владици на мрачната орбита на астралния свят и Школата на Черните маги на физическия свят, съставят двете половини на всички зли желания на планетата. Из мрачния център на астралните области на първото Братство духът на лъжата, кражбата, убийството, религиозното лицемерие и измамата се формулират и проектират към второто Братство, за да му дадат средства да продължи съществуването си. От тези центрове то се формулира отново за да се приспособи към духа на темпераментите на епохата, след което негово психическо влияние се насочва в интелектуалните вихри на расите гдето неговите еманации мълчаливо, но хитро и коварно отравят пространството и по такъв начин съставят магнетичното поле на живота на съвремен-ния човек. Оттук невидимо окултният ток прониква в най-вътрешните заложби на човешкия дух и придобива такава власт над душата, че в най-дълбоките тайни на човешкото сърце, на глед така чисто и безкористно се спотайва ленивата гадина на егоизма, даже и тогава, когато човек най-малко подозира това. Когато това страшно чудовище (егоизмът), което всеки, който търси окултната истина, е длъжен да задуши в себе си, когато този Голиат на душата е поразен смъртно от белите гладки камъчета на духа, хвърлени от волята на нео-фита, тогава великото изпитание е преодоляно, венецът на безсмъртието е придобит. "На победителя принадлежи придобивката". Ние казахме, че от Мрачния сателит произхожда духът на лъжата, кражбата и убийството. Това е било добре известно на посветените в херметическата школа от всички времена.
към текста >>

Иеро-фантите и учителите на черната магия правят oт тези форми извратено употребление, защото чрез тях осакатяват и извра-тяват истината във всичките и видове и форми, под които тя прави усилия да се появи на Земята.
"Те са извиквали из дълбочините на мрачната бездна форми за да въплътят в тях злите си желания". "Като последица, тя се явява из царството на мъртвите в своята магическа премяна". "Когато тя преминавала през Земята, красивите цветя са увяхвали от нейните отровни, огнени дихания". И наистина, този отровен огън на егоистичното себелюбие така пълно прониква целия свят, че красивите цветя на самоотвержеността съвършено увяхват. Начинът, чрез който тези магнетични енергии се проектират из сателита на Земята са съвършено извратени. Иеро-фантите и учителите на черната магия правят oт тези форми извратено употребление, защото чрез тях осакатяват и извра-тяват истината във всичките и видове и форми, под които тя прави усилия да се появи на Земята. Силите и влиянията, приписвани на някои раси от астралния свят, принадлежат в действителност на владиците и князете на мрачната орбита, които безмилостно извращават всички истини, всички теологически догми, чрез умишлени, лъжливи тълкувания, като им придават формата на логически илюзии и видима правдивост. Но тези илюзорни форми не са нищо друго, освен софизъм, който няма никаква трайност, ако го подложим на проницателното зрение на Духа. Лица, на половина посветени в тайните на природата, обикновено попадат в такива хитро изплетени мрежи. Тук ние виждаме истината на окултното изречение: "'Малкото знание е опасно нещо'".
към текста >>

Докато са на Земята и им дава приток на живот в бъдещия свят, както ще видим това от херметическите закони на смъртта, които след малко ще изложим.
Тази истина е твърде очевидна за истинския ум. Реакцията против спекулативния интелект на Изтока, който несъмнено рано или късно ще стане в опитния ум на Запада, ще разкъса ужасната маска на тези братя от Хималаите и ще покаже на света какви са обитателите на мрачната сянка и какви са децата на светлината. Тук естествено ще се постави въпросът: Каква е пък личната изгода или егоистичната, които привличат обитателите на мрачната орбита да разпространяват тези заблуждения? Отговорът не е твърде прост. Това им доставя средство да продължат съществуването си. Докато са на Земята и им дава приток на живот в бъдещия свят, както ще видим това от херметическите закони на смъртта, които след малко ще изложим. Според тези закони смъртта не е това, което е известно като физическо разложение, но се явява като невъзможност да се поляризират атомите, съставящи душата, а следователно и да реализират безсмъртието. Това е падане от полето на човечеството на животинското поле, гдето съзнателното съществуване може да бъде продължено неопределено време с помощта на Черната магия.
към текста >>

Това е падане от полето на човечеството на животинското поле, гдето съзнателното съществуване може да бъде продължено неопределено време с помощта на Черната магия.
Тук естествено ще се постави въпросът: Каква е пък личната изгода или егоистичната, които привличат обитателите на мрачната орбита да разпространяват тези заблуждения? Отговорът не е твърде прост. Това им доставя средство да продължат съществуването си. Докато са на Земята и им дава приток на живот в бъдещия свят, както ще видим това от херметическите закони на смъртта, които след малко ще изложим. Според тези закони смъртта не е това, което е известно като физическо разложение, но се явява като невъзможност да се поляризират атомите, съставящи душата, а следователно и да реализират безсмъртието. Това е падане от полето на човечеството на животинското поле, гдето съзнателното съществуване може да бъде продължено неопределено време с помощта на Черната магия.
към текста >>

57. НЕОПЛАТОНИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

От него също са съчиненията "Животът на Питагора".
Друг виден неоплатоник е Ямблих, роден в 283 година и умрял в 333 година. Той е ученик на Профилий и довел теургичната наука до една точка, която не е била надмината. Най-важното негово съчинение е "За мистериите". Той е бил надарен с дарбата на чудотворството. Неговият биограф представя, че той често се издигал от земята на десет лакти и главата му била окръжена със светъл ореол. От него също са съчиненията "Животът на Питагора". едно "Обучение по философия" и един "Трактат за математиката и съдбата". Той ни е предал също 39 символи на питагорейците. Тези символи са остроумни изречения, повечето тъмни, които съставят правила за живеене на последователите на Питагор. Те били загадка за цялата древност и коментарите, с които ги придружил Ямблих, никак не ги направили по-ясни. Както казах, неоплатониците се основали на Платон и разглеждали и обобщавали всички древни мистерии, за да ги възстановят.
към текста >>

Този същият елински иманентизъм създал необходимостта от различни видове учения за спасението, изкуплението и възкресението на душата, с което те възприели орфическото питагорейско учение за преселението и пре-въплащението на душата.
Неоплатонизмът като идеалистическа философска система се свежда към учението за йерархическия строеж на Би- тието и към неговото създаване на степени, последователно възникващи по пътя на постепенното отслабване на първата и най-висша степен в следващия низходящ порядък: Единно-то, Умът, Душата, Космосът, Материята. В учението за вътрешнокосмичните тела неоплатониците възприели теорията на Аристотел за субстанцията и качествата, и за формите на нещата и Ентихелията (действено развиващият се принцип на нещата), а също така и учението за потенцията и енергията. Елинската иманентна философия в лицето на стоиците оказва влияние на неоплатонизма преди всичко с учението за тъждествеността на Мировата пър-вооснова са вътрешния Аз на човека. Наистина стоическата теория за еманацията се видяла на неоплатониците за много груба и вместо нея те възприели учението на Аристотел за потенциите и енергията, а еманацията разбирали като излъчване на вечното небесно начало на небесната първооснова на света - Единното. Този същият елински иманентизъм създал необходимостта от различни видове учения за спасението, изкуплението и възкресението на душата, с което те възприели орфическото питагорейско учение за преселението и пре-въплащението на душата. Неоплатониците отделяли много внимание за логичната дедукция, определения класификации, математични, астрономически, натурфилософски и фиологически построения, а също филологически, исторически и коментаторски изследвания. Тази особеност все повече се развивала с еволюцията на неоплатонизма и достигнала до систематезирането на цялата тогавашна философия и научно знание. Мистиката и изтънчената логика всякога вървели при неоплатониците ръка за ръка. Основател на неоплатонизма е Амониус Сакус, след него Плотин и Порфилий. Това е така наречената римска школа на неоплатонизма и се е занимавала теоретически с разработване на платоновото учение за триадата.
към текста >>

Когато душата се извиси със същества по-по-дигнати от нея, тогава тя напълно се отделя от подчинените същества, заменя живота си заради един друг живот и като напуща стария ред на нещата, с които е била свързана дотогава, свързва се с един друг миров ред."
Основател на неоплатонизма е Амониус Сакус, след него Плотин и Порфилий. Това е така наречената римска школа на неоплатонизма и се е занимавала теоретически с разработване на платоновото учение за триадата. Сирийската школа на неоплатонизма, основана от Ям-блих в IV век обръщала повече внимание на културната страна на философията, изявявала същността и методите на пророчествата, чудотворството. предсказанията, мистериите, астрологията и вътрешното екстатично възлизане на душата в свръхсетивните светове. Ще приведа една мисъл от Ям-блих от неговата книга "За мистериите": "Има един душевен принцип, който седи по-високо от всяка природа и чрез който ние можем да се издигнем над всеки ред и над всяка система във Вселената. Когато душата се извиси със същества по-по-дигнати от нея, тогава тя напълно се отделя от подчинените същества, заменя живота си заради един друг живот и като напуща стария ред на нещата, с които е била свързана дотогава, свързва се с един друг миров ред." Към пергамската неоплатоническа школа принадлежи и император Юлиян, наречен Юлиян отстъпник. Има също така атинска школа, основана от Плутарх Атински, която завършва с Прокъл и Марин. Александрийската школа на неоплатониците повече от другите се е занимавала с коментарии на Платон и Аристотел. Към нея се отнася и Химация. Неоплатоничнеската школа е имала голямо влияние през Средните векове и със създаването на арабската фи-лисофия указва мощно влияние на арабската философия и особено се е проявила у Кинди, Фабари, Ибн Сини, а също и у Ибн Рожда.
към текста >>

58. ОРДЕНЪТ НА 'ЧИСТИТЕ БРАТЯ' - Влад Пашов (1902- 1974)

Школата на Чистите братя е енциклопедично учение, чието съдържание обхваща многообразните форми и видове на целокупното човешко знание.
ОРДЕНЪТ НА "ЧИСТИТЕ БРАТЯ" Друго мистично братство, което се развива под сянката на исляма е школата на така наречените Чистите братя. Школата на Чистите братя е енциклопедично учение, чието съдържание обхваща многообразните форми и видове на целокупното човешко знание. В този именно смисъл те преодоляват едностранчивостта на другите религиозно-философ-ски учения и показват сродни черти с енциклопедическата същност на античните философски системи. Чистите братя дават теоритична обосновка на идеите на исмаилството, което, както видяхме, по характер е неоплатонично. Орденът на Чистите братя възниква предимно през втората половина на X век в град Басора в Ирак. Те са написали една енциклопедия, която обхваща 52 трактата из областта на философията, теологията, етиката, астрономията, математиката и другите клонове на знанието. Съдържащите се в нея положения в редица отношения влизат в противоречие с официалната религия , затова те развиват своята дейност тайно.
към текста >>

Първоначалната или обща душа, първата материя, втората материя, която притежава дължина, широчина и дълбочина, но не и прелест, светът или Космосът, който показва нещата в пълна хармония, природата, способността на общата душа, която прониква във всички тела на подлунния свят и чрез които тя действа върху четирите елемента, които образуват света, минералите, растенията и животните, които произтичат от смесването на четирите елемента - представя една непрекъсната верига от същества, при което се проявява едно безупречно изкуство."
Така от единния Бог чрез посредството на отделните еманации, в които Той проявява своята същност, се отива към света на земните, на телесните неща. Тук съществува така характерната за неоплатониците градация от висшето към нисшето, от идеалното към духовното, земното. Един изследовател представя по следния начин неоплатонизма на Чистите братя: "За тях Битието притежава девет степени. Бог. Единното или Битието е принцип на нещата. Проявявайки и развивайки се Той става разум, който съдържа разум. Първоначалната или обща душа, първата материя, втората материя, която притежава дължина, широчина и дълбочина, но не и прелест, светът или Космосът, който показва нещата в пълна хармония, природата, способността на общата душа, която прониква във всички тела на подлунния свят и чрез които тя действа върху четирите елемента, които образуват света, минералите, растенията и животните, които произтичат от смесването на четирите елемента - представя една непрекъсната верига от същества, при което се проявява едно безупречно изкуство." Значително влияние на неоплатонизма се среща и в учението на Чистите братя за душата. Те придават на душата първенство по отношение на тялото, което е само един орден за душата. Те приемат душата за идеална духовна същност, в която се осъществява единението на хората с Бога. Както неоплатониците Плотин, Прокъл и други смятат човешкото тяло като тъмница за душата. И колкото тялото се приближава към своята физическа гибел, толкова душата се подготвя за вечен живот на другия свят.
към текста >>

И колкото тялото се приближава към своята физическа гибел, толкова душата се подготвя за вечен живот на другия свят.
Първоначалната или обща душа, първата материя, втората материя, която притежава дължина, широчина и дълбочина, но не и прелест, светът или Космосът, който показва нещата в пълна хармония, природата, способността на общата душа, която прониква във всички тела на подлунния свят и чрез които тя действа върху четирите елемента, които образуват света, минералите, растенията и животните, които произтичат от смесването на четирите елемента - представя една непрекъсната верига от същества, при което се проявява едно безупречно изкуство." Значително влияние на неоплатонизма се среща и в учението на Чистите братя за душата. Те придават на душата първенство по отношение на тялото, което е само един орден за душата. Те приемат душата за идеална духовна същност, в която се осъществява единението на хората с Бога. Както неоплатониците Плотин, Прокъл и други смятат човешкото тяло като тъмница за душата. И колкото тялото се приближава към своята физическа гибел, толкова душата се подготвя за вечен живот на другия свят. Иманентната същност на душата е непроменима. Различни са също нейната пълнота и нейното съвършенство. Сетивната, мислителната способност, ангелските сили на душата и други се проявяват в различни периоди от съществуването на душата в човешкото тяло. Отделянето на душата от тялото, от материята изобщо е същевременно завръщането и към другия свят. Това означава, че душата е вечна, безсмъртна същност.
към текста >>

И самото изкуство трябва да съчетава възможно по-съвършенна хармония материята и формата с цел хората да получават полза от него в земния си живот.Последното предназначение на съвършентството на душата е да направи възможно за нея издигането и към небесното царство.
Отделянето на душата от тялото, от материята изобщо е същевременно завръщането и към другия свят. Това означава, че душата е вечна, безсмъртна същност. Преходни са само периодите, в които тя проявява вечната си иманентна същност. За усъвършенстването на душата те приемат като неоплатониците, че тя се преражда последоветилно в ред тела. Целта на наслаждението от благата, които се създават от хората е усъвършенстването на душата, познаването и достигането на истината, основаване на верни възгледи и чисти тела. И самото изкуство трябва да съчетава възможно по-съвършенна хармония материята и формата с цел хората да получават полза от него в земния си живот.Последното предназначение на съвършентството на душата е да направи възможно за нея издигането и към небесното царство. Това е спасението и от морето на материята и плена на природата и излизането от бездната на света към просторите на духовния свят и към вечното безкрайно пребиваване там в радост, в щастие и блаженство. В учението на Чистите братя се долавя влиянието и на неопитагорейството. То проличава особено силно в астрономическите и астрологическите им схващания, където се посрещат идеите на неопитагорейците с тези на неоплатониците. Така Чистите братя правят пряка връзка между движенията па небесните тела и действията на хората. Това подтвърждава, че в учението на Чистите братя са застъпени редица астрологични и други окултни идеи, които съставят част от тяхната натурфилисофия.
към текста >>

Те приемат вярата и знанието, като казват, че вярата служи като средство, с помощта на което се открива пътя към Божествения живот, когато със знанието той си постига.
Така материята и формата принадлежат към два коренно различни свята от комбинирането на които чрез задължителното посредничество на Божествената дейност се образува конкретното многообразие на действителността. Не е трудно да се разбере, че когато говорят за формата и материята като два различни свята, те подразбират физическия и етерния свят, който придава форма на материята. Според тях, знанието не е нищо друго, освен образ на познаваемата човешка душа. Като познавателна способност душата възприема формата на познаваемите предмети. Това се осъществява първо посредством сетивата и второ чрез доводи и трето с размишление и съзерцание. Те приемат вярата и знанието, като казват, че вярата служи като средство, с помощта на което се открива пътя към Божествения живот, когато със знанието той си постига. Те разделят науките на две категории - природни науки и духовни науки. Природните науки изучават основните качества и категории: материя, форма, време, пространство, движение, астрономически тела и явления, и всички неща в природата. А духовната наука има за обект Бога и неговите еманации - ангелите, духовете и душите, както и нормите и отношенията между хората. Такова е в общи линии е учението на Чистите братя, което е чисто окултно учение, предавано от Белите братя в различни форми през различните епохи и народи, в които са действали. Учението на Белите братя всред арабския народ се проявява също така и в мистицизма на суфистите, както и на други арабски мислители, за които ще спомена по-нататък.
към текста >>

59. ЗАПАДНОАРАБСКА ФИЛОСОФИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

И дълго време след като арабското господство е смъкнато, а непосредственото им влияние върху културния живот отслабнало, евреите все още останали пазители и приемници на арабската култура и литература всред християните и мюсюлманите.
ЗАПАДНОАРАБСКА ФИЛОСОФИЯ В западния арабски халифат в Испания се създава голям научен център, където прониква неоплатонизмът и древногръцката философия. В развитието на тази научна и философска мисъл малка роля играят и евреите, най-известен от които е Маймонит (XII век). Евреите също се издигнали като учени и превеждали на латински език в Европа арабските съчинения давайки по такъв начин могъщ тласък на новата мисъл. И дълго време след като арабското господство е смъкнато, а непосредственото им влияние върху културния живот отслабнало, евреите все още останали пазители и приемници на арабската култура и литература всред християните и мюсюлманите. Западноарабската философия се развива главно в края на XI и през XII век. За разлика от Изтока, тук на Запад мистицизмът няма масов характер за сметка на рационализма. Неоплатонизмът е повече застъпен от суфистите, но не толкова колкото в източноарабската философия. Западноарабската философия е фактически рационално-мистическа. Нейни главни представители са Ибън Баджа, Ибън Тауфил и Ибън Рудж (Авероес).
към текста >>

Главни негови съчинения са: "За душата", "За уединения живот", "За съединението на човека с активния разум".
Той е първият западноарабски философ и родоначалник на западноарабаската философия. Известен е под латинското си име Авенпаче. Той е най-известният заедно с Авероес, Алберт Велики и други мислители. Той е роден в края на XI век в град Саргоса в семейство на златар. Живее в Гранада и в Саргоса, където е бил на държавна служба, но заради своите възгледи е бил хвърлен в затвора и отровен от своите противници. Главни негови съчинения са: "За душата", "За уединения живот", "За съединението на човека с активния разум". Философското познание започва от момента, когато се опитваме да доловим същността на непосредственото съществуване на единичните вещи. Всяка философия, трябва да намери основата на света и чрез анализ да открие всички произтичащи от нея главни характеристики на действителността и още по-точно нейните конкретни разновидности. Философията дава родовете и видовете на Битието и пътищата за тяхното познаване. Според него, първичната материя и универсалната форма е първата причина на движението. Следователно, първичната материя и универсалната форма определят най-общите точки на Битието и движението на нещата.
към текста >>

Философията дава родовете и видовете на Битието и пътищата за тяхното познаване.
Той е роден в края на XI век в град Саргоса в семейство на златар. Живее в Гранада и в Саргоса, където е бил на държавна служба, но заради своите възгледи е бил хвърлен в затвора и отровен от своите противници. Главни негови съчинения са: "За душата", "За уединения живот", "За съединението на човека с активния разум". Философското познание започва от момента, когато се опитваме да доловим същността на непосредственото съществуване на единичните вещи. Всяка философия, трябва да намери основата на света и чрез анализ да открие всички произтичащи от нея главни характеристики на действителността и още по-точно нейните конкретни разновидности. Философията дава родовете и видовете на Битието и пътищата за тяхното познаване. Според него, първичната материя и универсалната форма е първата причина на движението. Следователно, първичната материя и универсалната форма определят най-общите точки на Битието и движението на нещата. Формата той свързва с идеята за душата. Изследователите определят неговото учение като обективен идеализъм. Той приема първият двигател, първата причина за необходимо предварително условие за движението.
към текста >>

Необходимото Битие ги извиква към живот и им осигурява продължителност на тяхното съществуване.
Напълно в духа на класическия платонизъм Ибън Туфаил смята външните неща за сянка на идеите. А светът на идеите притежава Божествена Същност. Той не само носи субстанцията на Необходимото Битие, но и зависи от него. Следователно, идеите, така наречение Божествени Същности са промеждутъчно звено между Първодвигателя, Първопричината от една страна и емпиричния свят от друга. Идеите са една сътворена от Божеството природа. Необходимото Битие ги извиква към живот и им осигурява продължителност на тяхното съществуване. То е тяхното начало и причина. Целият свят - видим и невидим е дело на Бога. Единствената и главна характеристика на света е Неговото единство. Множествеността се проявява като нещо случайно. Това единство съществува и в човешкото тяло.
към текста >>

Едни от философите се стремят да я приспособят към специалната идеология, основана на християнството и мистично-окултното схващане на живота.
В това отношение за пръв авероист се смята Михаил Скот през XIII век. Той превежда от арабски основните съчинения на Аристотел и такива от Авероес. Неговите коментари запознават западните мистици с възгледите на Авероес и чрез тях с тези на Аристотел. Рожер Бекон свидетелства, че те довеждат до промяна в отношението на тогавашните мислители във философията на Аристотел. През Средновековието философията на Авероес се разглежда от две противоположни становища. Едни от философите се стремят да я приспособят към специалната идеология, основана на християнството и мистично-окултното схващане на живота. Тук на първо място трябва да се отнесат Алберт Велики, Тома Аквински и др. И двамата са дъблоки мистици, а първият и знаменит окултист. Други по-материалистично настроени мислители виждат в неговото лице представител на едно мистично направление, което е криво разбиране на Авероес, което изхожда от неговото въвеждане на емпиричния метод на изследване в процеса на познанието. Това е един импулс, който се доразвива в последствие от Франциск Бекон, за когото също такива мислители казват, че въпреки, че вярва в Бога, той е материалист, докато съзнае положително, че той е окултист, розенкройцер. В течение на цялото Средновековие в епохата на Възраждането мислителите от различни гледища се позовават на идеите на Авераес и от него на Аристотел, но както за единия, така и за другия са често пъти криво изтълкувани поради факта, че те се насочват към емпиричния метод на изследване, което според повърхностното мислене е белег на материалистично мислене.
към текста >>

60. АЛИ ИБН СЕНА - АВИЦЕНА - Влад Пашов (1902- 1974)

Те считали, че той е пълен с алегории, че е наука за живота и че неговото буквално и фанатично разбиране води към извращение.
Отишъл да живее в Гурган, столицата на Хорезем, образуван от земите на сегашните съветски републики Таджикистан, Усбекистан и Тюркмения, и става придворен лекар на шаха. Тук прекарва десет години и след това отива в Персия, където пак става придворен лекар. Неговият баща спадал към мохамеданската секта исмаилити. Това са били хора, които не са приемали Корана буквално, а си позволявали да го тълкуват. Те считали, че той е пълен с алегории, че е наука за живота и че неговото буквално и фанатично разбиране води към извращение. В своята автобиография Авицена казва: ''Аз така бързо усвоих науките и правех такива успехи, че всички се учудваха." Докато е бил в Бухара, там дошъл един учен човек, на име Натили, който станал домашен учител на Авицена. Така била сложена основата на неговата голяма ерудиция. Това му позволило той сам да търси, да получава, да мисли, да прави наблюдения и открития. Така той без телескоп видял преминаването на Венера и Меркурий през диска на Слънцето. По това време започва и неговия интерес към медицината, а за неговото оформяне като учен особена роля изиграло изучаването на Аристотел, но това.
към текста >>

От многобройните му ученици му останал верен до края на живота през всички превратности на съдбата ученикът му Абу Убейт Джусджа-ни.
След това написах книгата "Получаемо и достигаемо" в 20 тома. След това написах книгата "Добро деяние и грях". Аз реших всички мирови загадки, от дълбочините на земния прах и до върховете на Сатурн, изкубнах се от оковите на всички хитрости, развързах се от всички възли освен от възела на смъртния час." 800 години преди Декарт Авицена изказва бележитите думи, които направиха Декарт безсмъртен: "Аз мисля, следователно съществувам." Около него се образува цяла школа от ученици, които разпространявали неговите познания. Весел и разположен, той не се пестял. От многобройните му ученици му останал верен до края на живота през всички превратности на съдбата ученикът му Абу Убейт Джусджа-ни. Благодарение на него много от трудовете на Авицена са запазени до наши дни. Той описва Авицена в записките си като едър и здрав богатир в железно здраве, издръжлив на труд и несгоди. Авицена бил много гонен и преследван и съчиненията му били изгаряни. След като избягал от Хоризем, намерил убежище в Хургана на южния бряг на Каспийско море при тамошния Емир. Тук Авицена писал твърде много и започнал да пише книгата "Канон по медицинската наука", която го направила световно известен.
към текста >>

Тези науки той разделя на три дяла: към първия дял той причислява науките, свързани с физическия свят - науки, които включват целия кръг от естественонаучното знание: физика, химия, наука за растенията като обръща особено внимание на лековитие билки, наука за животните, наука за образуването на планините, геология - наука за минералите и т.н.
Най-първо разделя науките на практични и теоретични. Към практичните той отнася въпроса за поведение на човека, както на отделната личност, така и на обществото. В тези науки той третира и въпросите свързани с управлението на градовете. Той нарекъл тази наука "Наука за управлението на стопанството", и най-после наука за самия човек, за разглеждане на характера и обходата му в най-широк смисъл на думата. Теоретическите науки той определя като науки за самото знание. Тези науки той разделя на три дяла: към първия дял той причислява науките, свързани с физическия свят - науки, които включват целия кръг от естественонаучното знание: физика, химия, наука за растенията като обръща особено внимание на лековитие билки, наука за животните, наука за образуването на планините, геология - наука за минералите и т.н. Той разделя минералите на четири вида: камъни, метали, горящи вещества и соли. Във втория дял той поставя математиката, астрономията и музиката. На времето си той е бил най-големия музиколог. Третият дял науки той нарекъл висши науки и ги разделил на чисти висши науки и приложни висши науки. Към чистите висши науки поставил: учението за формата, учението за материята и учението за движението.
към текста >>

При лекуването е препоръчвал гимнастиката и физическата култура, препоръчвал е разните видове бани - слънчеви бани, морски бани и пр.
През XII век този му труд е бил преведен на латински език и станал настолна книга изобщо на всички лекари в Европа през цялото време от XII до XVIII век. Канонът се състои от 5 тома и е разделен на три части: в него той като в увод застъпва общата теория на медицината, анатомията, физиологията, науката за лекарствата и лекуването. В него той е събрал всички познания по медицина за неговото време. Причината за отделните болести е обяснявал с външните фактори — невидими организми, които се отнасят най-вече чрез водата и въздуха. Това негово изказване е направено столетия преди науката да открие микробите. При лекуването е препоръчвал гимнастиката и физическата култура, препоръчвал е разните видове бани - слънчеви бани, морски бани и пр. Той открива мускулите, които движат очната ябълка. Развил подробно диетиката - при коя болест каква храна трябва да се дава. Бележито е правилото му: Главата студена, краката топли, а на корема леко. Интересно е предписанието му да се яде по един път на ден, да се къпе един път на седмицата и един път годишно да вземе очистително. Дава сведения за камфора като лекарство за сърцето за моравото рогче като кръвоспиращо средство, за живака, който той пръв въвежда без да е могъл да прецени вредното му действие, на сублимата и пр.
към текста >>

В своите стихове и поеми, които също е писал на езика на дарините съвсем ясно е изказал дълбоките си разбирания за света и живота.
В света цари една велика разумна закономерност. Светът на идеите е нещо отделно от света на формите. Той смята, че религията и вярата в Бога са напълно необходими рязко застава срещу сляпата изостаналост и дог-матизма на ислямските първенци. Дълбоките си философски идеи за Вселената, човека и Бога Авицена също е писал на езика на дарините (таджикистански). Авицена е известен също като поет. В своите стихове и поеми, които също е писал на езика на дарините съвсем ясно е изказал дълбоките си разбирания за света и живота. Тези произведения също са били предназначени за неговите ученици. По това време са били написани и приказките "Хиляда и една нощ". Тях може да ги е нипсал човек, който е имал големи познания, както по обикновената наука, така и по висшата окултна наука, който е имал голяма мъдрост и умения да пише литературни произведения. В цялата арабска култура няма по всестранно подготвен човек за тази цел от Авицена. Затова има твърдение, че най-вероятният автор на приказките от "Хиляда и една нощ" е Авицена.
към текста >>

И ако се четат вниматлно съчиненията му, ще се види, че всички научни проблеми той е разглеждат в светлината на окултното знание, което имал за основа на своя животи мироглед.
Някои, които разглеждат въпросите повърхностно, смятат Авицена за материалист, понеже е възприел рационалния метод на изследване. Но това е погрешно схващане. Той е бил голям учен и същевременно дълбок мистик и окултист. Че е бил мистик и окултист се вижда и от това. че е писал на чистоокултни теми, като хиромантия, астрология, алхимия, за тълкуване на сънища и пр. И ако се четат вниматлно съчиненията му, ще се види, че всички научни проблеми той е разглеждат в светлината на окултното знание, което имал за основа на своя животи мироглед.
към текста >>

61. ИЗКАЗВАНИЯ НА РАЗЛИЧНИ ПИСАТЕЛИ ЗА БОЯН МАГА - Влад Пашов (1902- 1974)

Според друга версия той казва: „Боян дотолкова е изучил магията, че внезапно би могъл да се превърне от човек в каквото животно пожелае." Това показва, че Боян е познавал законите на Магията и си е служил с тях.
ИЗКАЗВАНИЯ НА РАЗЛИЧНИ ПИСАТЕЛИ ЗА БОЯН МАГА Казах по-преди, че Лиутпранд казва: „... Вениамин-Боян бе силен в магия, вълшебство и очарование". Според друга версия той казва: „Боян дотолкова е изучил магията, че внезапно би могъл да се превърне от човек в каквото животно пожелае." Това показва, че Боян е познавал законите на Магията и си е служил с тях. Юрий Венелин в своята книга Критически изследвания за историята на българите от 1849 г. пише следното: „Боян пък, най-малкият от тях /синовете на Симеона/, предпочел живота на частен човек. Получавайки падащите му се доходи, той се предал на своята склонност към музиката и словесността, предимно към поезията и музиката." „И така, никак не е чудно, че българите са имали в лицето на Бояна отечествен поет, чиято слава тъй се разнесла, че той се прославил вред суеверния прост народ като магьосник, който превръща вълците в хора и обратно. Неизвестно е защо му се приписва такава сила — дали поради удивителното съдържание на неговите песни или по друга причина — в крайна сметка може да се мисли, че той е бил наричан вълшебник само в метафоричен смисъл."
към текста >>

пише следното: „Боян пък, най-малкият от тях /синовете на Симеона/, предпочел живота на частен човек.
ИЗКАЗВАНИЯ НА РАЗЛИЧНИ ПИСАТЕЛИ ЗА БОЯН МАГА Казах по-преди, че Лиутпранд казва: „... Вениамин-Боян бе силен в магия, вълшебство и очарование". Според друга версия той казва: „Боян дотолкова е изучил магията, че внезапно би могъл да се превърне от човек в каквото животно пожелае." Това показва, че Боян е познавал законите на Магията и си е служил с тях. Юрий Венелин в своята книга Критически изследвания за историята на българите от 1849 г. пише следното: „Боян пък, най-малкият от тях /синовете на Симеона/, предпочел живота на частен човек. Получавайки падащите му се доходи, той се предал на своята склонност към музиката и словесността, предимно към поезията и музиката." „И така, никак не е чудно, че българите са имали в лицето на Бояна отечествен поет, чиято слава тъй се разнесла, че той се прославил вред суеверния прост народ като магьосник, който превръща вълците в хора и обратно. Неизвестно е защо му се приписва такава сила — дали поради удивителното съдържание на неговите песни или по друга причина — в крайна сметка може да се мисли, че той е бил наричан вълшебник само в метафоричен смисъл." „Той е бил вещ, което значи предсказвач, магьосник, вълшебник, което именно се приписва на Бояна, което показва, че той е владеел мощното изкуство на Цирцея." „... Но Боян, великият предшественик на руския Бард, не е могъл да принадлежи на друг славянски народ, освен на този, който много преди русите вкусил от плодовете на образованието и просветата, т.е. българите.
към текста >>

Легендата, поетическата и научната мисъл се спират пред неговия образ, отгатвайки възможните му черти с предчувствието, че те ще се обединят някога в истински портрет на един изключителен българин, който имал голямо значение за нашия духовен живот.
Той пише следното: „В нашето минало няма по-загадъчна личност от тази на Боян Магесника. Споменът за него е някаква скъпа национална тайна и гордост. Образът му през далечината на десет века излъчва обилни внушения, в неопределеността на които е непоколебим у нас един почти мистичен респект. В тях трепти смътно досещане за непостижима в своята забуленост загадка. Тя ни тревожи, за да тревожим и ние духа на Симеоновия син, търсейки сигурни исторически свидетелства за него. Легендата, поетическата и научната мисъл се спират пред неговия образ, отгатвайки възможните му черти с предчувствието, че те ще се обединят някога в истински портрет на един изключителен българин, който имал голямо значение за нашия духовен живот. „Може би в него ще намерим забравени богатства, може би неговата тайна е съкровище, което бихме изнесли с достойнство пред света. А доколко е трепетна тази негова надежда личи от факта, че образът на княза е най-вече изработен в нашата литература от всеки друг исторически образ. Какво е това съкровище? Кой е Боян Магесника? "
към текста >>

После той се насочва към Византия, за да открие източника на магическите занимания на Боян, като пише по този повод: „Българите от средновековието се намирали, както е известно, под мощно византийско влияние не само в областта на политическия живот, но също и в културно отношение.
Трябва да се признае обаче, че всички сведения, с които разполагаме относно личността на Бояна, са напълно оскъдни. Според Юрий Венелин Боян е имал слабост към науката, словесността, поезията и музиката." По-нататък той пише: „Може да се приеме прочее, че княз Боян, редом със своето първобългарско и езическо име, е носил и второ от християнски произход, именно Вениамин. Най-добрият пример в това отношение може да бъде случаят с князапокръстител, който също е носил едно българско име, Борис, и заедно с него едно християнско име — Михаил. Накратко казано, не съществуват податки, които за говорят против тъждеството на Лиутпрандовия Боян със споменувания от византийските писатели Вениамин." После той се насочва към Византия, за да открие източника на магическите занимания на Боян, като пише по този повод: „Българите от средновековието се намирали, както е известно, под мощно византийско влияние не само в областта на политическия живот, но също и в културно отношение. Тъкмо поради това именно във Византия трябва да търсим обяснението за множеството прояви в средновековната българска политическа и културна история." „С оглед на това би трябвало да потърсим във византийския духовен живот обяснение и на сведенията за занимаването на Боян с магия. Неотречимо е, че заниманията на княз Бояна могат да бъдат включени в кръга на византийските магически и демонологически вярвания. А суеверията са представлявали отличителна проява на византийската духовност, лъжеученията са били знаме, което е привличало мнозина. Разните форми на магията са били широко познати във Византия.
към текста >>

„С оглед на това би трябвало да потърсим във византийския духовен живот обяснение и на сведенията за занимаването на Боян с магия.
По-нататък той пише: „Може да се приеме прочее, че княз Боян, редом със своето първобългарско и езическо име, е носил и второ от християнски произход, именно Вениамин. Най-добрият пример в това отношение може да бъде случаят с князапокръстител, който също е носил едно българско име, Борис, и заедно с него едно християнско име — Михаил. Накратко казано, не съществуват податки, които за говорят против тъждеството на Лиутпрандовия Боян със споменувания от византийските писатели Вениамин." После той се насочва към Византия, за да открие източника на магическите занимания на Боян, като пише по този повод: „Българите от средновековието се намирали, както е известно, под мощно византийско влияние не само в областта на политическия живот, но също и в културно отношение. Тъкмо поради това именно във Византия трябва да търсим обяснението за множеството прояви в средновековната българска политическа и културна история." „С оглед на това би трябвало да потърсим във византийския духовен живот обяснение и на сведенията за занимаването на Боян с магия. Неотречимо е, че заниманията на княз Бояна могат да бъдат включени в кръга на византийските магически и демонологически вярвания. А суеверията са представлявали отличителна проява на византийската духовност, лъжеученията са били знаме, което е привличало мнозина. Разните форми на магията са били широко познати във Византия. Според вярването на средновековните люде съществувала е тясна връзка между магията и астрологията. Този, който се занимава с магия, твърде старателно е изучавал и астрологията."
към текста >>

Не са редки случаите, когато представители на византийската църква изучават най-усърдно магията и астрологията в най-различните им видове, като от друга страна така постъпват и самите императори."
Необходимо е прочее нашият Боян да бъде поставен в своята естествена среда и да бъде преценяван като син на своето време, за да може да се определи както подобава значението на неговите занимания с магия. Той се е занимавал очевидно с разпространената във Византия магия. Когато вземем предвид широкото разпространение на магията сред византийското общество, не ще ни се стори никак странно обстоятелството, че този български княз се е занимавал с магия. Не е положително при това да се предполага без друго, че той се бил отрекъл от православието и станал еретик или езичник. Средновековните люде са намирали възможност да примирят своите занимания с магията и християнството. Не са редки случаите, когато представители на византийската църква изучават най-усърдно магията и астрологията в най-различните им видове, като от друга страна така постъпват и самите императори." „Това показва, че в България след покръстването ще да са проникнали не само византийските богословски науки, но и някои лъженауки, които са били широко разпространени между поданиците на империята." В нашата художествена литература много писатели са се занимавали в личността на Бояна. Те могат да се разделят на църковно-християнски и антибогомилски, пробогомилски и други. Първият тип автори, между които спадат Велдман, Войников, Михайловски и отчасти Петър Карапетров виждат в Бояна магьосника-отцепник от православната църква и по един или по друг начин си отмъщават, като деморализират и принизяват личността му. Цветан Минков разглежда сравнително правдоподобно образа на Боян Магесника в едноименния си роман, като го свързва с Богомилството и го въздига до съвършен богомилски водач.
към текста >>

Боян безсъмнено е загадъчна, покрита с тайнственост личност, което превръща неговия живот в легенда.
От всички тези изказвания на българските писатели се вижда, че Боян се ползва с голяма популярност всред българския народ и някои като Шейтанов го считат като основател и систематизатор на Богомилството, което е вярно и прави чест за интелектуалното прозрение на Шейтанов. Също и Васил Пундев го свързва с богомилите и други. За Бояна има най-различни легенди, които се носят между народа и се предават от различни писатели. Във всички той се представя като човек, който владее магията, т.е. окултната наука. Боян безсъмнено е загадъчна, покрита с тайнственост личност, което превръща неговия живот в легенда. Николай Райнов като говори за него, някъде в книгите си, казва: „Той беше най-известната и най-интересната личност в три империи." Той казва за него следното: „Тъмна рожба на тъмни дни, Боян Мага е тайна." „Не виждаше го никой денем, а нощем се бояха от него. Дълги дни се носеха мътни мълви за. него: душата си на Сатаната продал, страшни тайни знаел, нямала граници вълшебната му сила."
към текста >>

Има подобие в живота и дейността им.
И мълвяха за него някои, що се мъчеха да го опознаят: лицето му е загадка, делото му — притча, а душата му — табу... А когато се свечереше и здрачът се вдигнеше от земята, виждаха късно странници над обителта „Света Параскева", върху канарата, грамадна сянка на отшелник, който се моли." Фактът, че Боян е наречен Боян Магесника показва, че е познавал магията и въобще окултната наука до съвършенство. В окултната история той не е единственият, който скрива своята личност. Още по-загадъчен в своята дейност е продължителят на неговото дело — Християн Розенкройц. Тук ще изкажа едно смело предположение, а именно, че Християн Розенкройц е превъплътеният Боян. Има подобие в живота и дейността им. А западната езотерична традиция нарича този, който е въплътен като Християн Розенкройц Князът, защото той се превъплътява обикновено в княжески и графски семейства. За Християн Розенкройц се знае само като легенда, че е съществувал, без да има конкретни данни за неговата дейност. Има само сведения, че е роден в немско графско семейство и че е израснал в средата на съвършените богомили. Боян е познавал цялата византийска, арабска, сирийска и въобще източна мъдрост. Във Византия той е могъл да влезе във връзка и с неоплатониците, и с гностиците, и с Херметичната мъдрост.
към текста >>

Той искаше да даде методите на този народ, как да живее разумно, природосъобразен живот в съгласие с Божествените повеления.
Боян не е бил магьосник, както обикновено го наричат, а маг, човек, който е имал знания и е познавал силите на Природата и на човешкото тяло и е разполагал с тях, и си е служил с тях за благото на своите ближни, а думата магьосник обикновено се употребява за човек, който се занимава с магии и заклинания, обикновено с лоши намерения. За нас, учениците на Бялото Братство, Боян е най-светлата фигура в нашата история. Той е първият човек, който донесе Божественото знание на окултната наука на нашата земя и го предаде на хора, които той посвети в тайните на това знание. Той беше Велик посветен, който основа Първата окултна школа в България, за да може да предаде окултното знание на този народ, който прие посланието на светите братя Кирил и Методий, които дойдоха от край Небесата по повелята на Духа-ръководител на българския народ, да му донесат Словото на Истината, да му донесат азбуката, на която да се преведе Словото Божие на роден славянски език, за да бъде разбираемо за народа. Боян продължи делото на светите братя и искаше да даде едно велико знание в ръцете на този народ, което да го повдигне в Пътя на Светлината и да стане авангард на европейския и общочовешкия прогрес. Той искаше да даде методите на този народ, как да живее разумно, природосъобразен живот в съгласие с Божествените повеления. Той искаше да му покаже един висок идеал, който като следва, ще стане най-великият народ, ще стане избран Божи народ. Той искаше да направи българския народ служител в Храма на Живия Бог, като му възвести Истината и му посочи Пътя, по който може да постигне всичките си стремежи и копнежи, да постигне духа на съвършенство и освобождение и да застане начело на европейската култура.
към текста >>

62. СЕДЕМТЕ ХРИСТИЯНСКИ СТЕПЕНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото всички сили в Природата и живота са свързани с известни категории същества, които са техни господари.
Тези три степени на Богомилството и на окултната наука в първоначалното Християнство са били диференцирани в седем степени, за които съществуват две системи, по които са описани. Едната ни е предадена от Учителя, а другата — от Щайнер. Ще изложа и двете и след това ще предам розенкройцерския начин на обучението, понеже споменах, че Буда и Християн Розенкройц са предавали в школата на богомилите. Тези седем степени, през които минава обучението на ученика, са били разкривани и прилагани в езотеричните кръгове и богомилите, като представители на езотеричното християнство, са ги прилагали в своята работа като ученици. Задачата на ученика на всяка окултна езотерична школа е да работи за превръщането на всички отрицателни сили в себе си в положителни, творчески и организиращи, с което той завладява и онези духове, които стоят зад тях. Защото всички сили в Природата и живота са свързани с известни категории същества, които са техни господари. И да стане човек господар на своя живот, той трябва да се научи да управлява тези духове, които стоят зад енергиите, които пораждат различните състояния на човека. Учителя казва, че в Християнството има седем степени, през които ученикът трябва да мине, за да стане господар на лошите духове. Той казва буквално следното: "Седем стъпки има, които трябва да извървите, преди да можете да властвате над лошите духове. Нечистите духове ги е страх от светлината и докато човек е обърнат с гръб към Бога, той няма светлина, защото светлината иде от Бога и тогава той е уязвим от лошите духове. Тези седем стъпки са следните:
към текста >>

И да стане човек господар на своя живот, той трябва да се научи да управлява тези духове, които стоят зад енергиите, които пораждат различните състояния на човека.
Едната ни е предадена от Учителя, а другата — от Щайнер. Ще изложа и двете и след това ще предам розенкройцерския начин на обучението, понеже споменах, че Буда и Християн Розенкройц са предавали в школата на богомилите. Тези седем степени, през които минава обучението на ученика, са били разкривани и прилагани в езотеричните кръгове и богомилите, като представители на езотеричното християнство, са ги прилагали в своята работа като ученици. Задачата на ученика на всяка окултна езотерична школа е да работи за превръщането на всички отрицателни сили в себе си в положителни, творчески и организиращи, с което той завладява и онези духове, които стоят зад тях. Защото всички сили в Природата и живота са свързани с известни категории същества, които са техни господари. И да стане човек господар на своя живот, той трябва да се научи да управлява тези духове, които стоят зад енергиите, които пораждат различните състояния на човека. Учителя казва, че в Християнството има седем степени, през които ученикът трябва да мине, за да стане господар на лошите духове. Той казва буквално следното: "Седем стъпки има, които трябва да извървите, преди да можете да властвате над лошите духове. Нечистите духове ги е страх от светлината и докато човек е обърнат с гръб към Бога, той няма светлина, защото светлината иде от Бога и тогава той е уязвим от лошите духове. Тези седем стъпки са следните: 1. Обръщане към Бога
към текста >>

Човек не може да се обърне към Бога, към духовния живот, преди Бог да го е свързал отвътре.
Вие сега сте обърнати с гръб към Бога и затова във вашия свят има тъмнина. Трябва да се обърнете с лице към Бога. Без обръщане към Бога не може. В процеса на обръщането към Бога човек трябва да обърне ума и сърцето си и да ги очисти от всякакъв прах, който се е наслоил по тях. Обръщането е от Бога. Човек не може да се обърне към Бога, към духовния живот, преди Бог да го е свързал отвътре. И затова Христос казва: Никой не може да дойде при Мене, подразбирайки никой не може да влезе в духовния път, ако Отец не го привлече. И никой не може да отиде при Отца, ако Аз, т.е. Мъдростта, не му посоча Пътя. При обръщането се образува правилна връзка между физическото и астралното тяло и светлината на духовния свят може по-правилно да осветява пътя на човека. 2. Покаяние
към текста >>

Човек си прави равносметка на досегашния живот и намира, че така, както е живял досега, е задлъжнял и не може да излезе от това положение.
Мъдростта, не му посоча Пътя. При обръщането се образува правилна връзка между физическото и астралното тяло и светлината на духовния свят може по-правилно да осветява пътя на човека. 2. Покаяние Второто необходимо нещо е покаянието. То е преглеждане, ликвидиране на старите сметки. Човек си прави равносметка на досегашния живот и намира, че така, както е живял досега, е задлъжнял и не може да излезе от това положение. Като не може да се справи с това положение, той трябва да се моли на своя кредитор, в случая Бог, да му отпусне нов кредит. Това е покаяние. Ще си признаеш пред Бога, че си пропуснал добрите възможности и си проиграл всичките си капитали и ще се молиш за нов кредит. Тогава Бог ще ти даде нов кредит и ще те прати в света да учиш отново. Покаянието е от самия човек.
към текста >>

Той се възражда за нов живот.
Това се извършва именно през първите три степени. 4. Възраждане Четвъртата степен е наречена възраждане. Възраждането е процес, подобен на цъфтенето и завързването на плодовете. След като човек се спаси, той е посаден като семе в земята, пониква, израства, разцъфтява се и дава плод. Той се възражда за нов живот. Възраждането е от човека и иде след спасението. Той се възражда за нов живот. Възраждането отговаря на озарението и на степента вярващ при богомилите. 5. Новораждане Петата степен е наречена новораждане.
към текста >>

Той се възражда за нов живот.
Четвъртата степен е наречена възраждане. Възраждането е процес, подобен на цъфтенето и завързването на плодовете. След като човек се спаси, той е посаден като семе в земята, пониква, израства, разцъфтява се и дава плод. Той се възражда за нов живот. Възраждането е от човека и иде след спасението. Той се възражда за нов живот. Възраждането отговаря на озарението и на степента вярващ при богомилите. 5. Новораждане Петата степен е наречена новораждане. То иде след възраждането. При новораждането човек се освобождава от кармичния закон на причини и последствия.
към текста >>

Тогава той става свободен гражданин на Природата и господар на своя живот и никой не може да владее над него.
Възраждането отговаря на озарението и на степента вярващ при богомилите. 5. Новораждане Петата степен е наречена новораждане. То иде след възраждането. При новораждането човек се освобождава от кармичния закон на причини и последствия. Тогава той става свободен гражданин на Природата и господар на своя живот и никой не може да владее над него. Само когато влезе в тази степен, човек може да владее над лошите духове, само тогава човек може да бъде в истинския смисъл на думата ученик на Христа. А то е велико нещо да бъде човек ученик на Христа. Христос даде на Своите ученици власт над лошите духове и ги изпрати в света да изцеляват болни и да възкресяват мъртви. Това показва, че Христовите ученици са били изминали първите четири степени и са се намирали в петата степен на своето духовно развитие — били са новородени. Тази власт над лошите духове не може да бъде дадена преди новораждането.
към текста >>

В тази степен се осъществява истинската медитация, защото истинската медитация произлиза от дълбокия и духовен начин на живот. Т.е.
В петата степен връзката с Бога никога не се губи, защото човек придобива абсолютната Вяра, Вяра над всички условия. 6. Посвещение При тази степен се навлиза в окултното развитие на волята. Преди това умът и сърцето трябва да са постигнали хармония, а тук, в шестата степен, се дават тайни методи, по вътрешен път, при които се развива волята. И когато волята се развие, тя може да окове всяка опасност и всяка фаталност. В тази степен се осъществява истинската медитация, защото истинската медитация произлиза от дълбокия и духовен начин на живот. Т.е. медитацията трябва да стане начин на живот. Тук се осъществява истинското вглъбяване в Словото, а на езика на посвещението това означава, че вглъбяването в Словото е вглъбяване в Тайните на Живота и Битието. Тук ученикът е в постоянна и мистична връзка със Словото. Посвещението е от човека, то не зависи от Бога, човек сам си го изработва. В тази степен се навлиза в Тайната на Словото и Словото се изявява като чисто битие, а това е образът на Прачовека.
към текста >>

медитацията трябва да стане начин на живот.
6. Посвещение При тази степен се навлиза в окултното развитие на волята. Преди това умът и сърцето трябва да са постигнали хармония, а тук, в шестата степен, се дават тайни методи, по вътрешен път, при които се развива волята. И когато волята се развие, тя може да окове всяка опасност и всяка фаталност. В тази степен се осъществява истинската медитация, защото истинската медитация произлиза от дълбокия и духовен начин на живот. Т.е. медитацията трябва да стане начин на живот. Тук се осъществява истинското вглъбяване в Словото, а на езика на посвещението това означава, че вглъбяването в Словото е вглъбяване в Тайните на Живота и Битието. Тук ученикът е в постоянна и мистична връзка със Словото. Посвещението е от човека, то не зависи от Бога, човек сам си го изработва. В тази степен се навлиза в Тайната на Словото и Словото се изявява като чисто битие, а това е образът на Прачовека. В тази степен ученикът се посвещава да служи на Бога и от ученик той се превръща в служител.
към текста >>

Тук се осъществява истинското вглъбяване в Словото, а на езика на посвещението това означава, че вглъбяването в Словото е вглъбяване в Тайните на Живота и Битието.
При тази степен се навлиза в окултното развитие на волята. Преди това умът и сърцето трябва да са постигнали хармония, а тук, в шестата степен, се дават тайни методи, по вътрешен път, при които се развива волята. И когато волята се развие, тя може да окове всяка опасност и всяка фаталност. В тази степен се осъществява истинската медитация, защото истинската медитация произлиза от дълбокия и духовен начин на живот. Т.е. медитацията трябва да стане начин на живот. Тук се осъществява истинското вглъбяване в Словото, а на езика на посвещението това означава, че вглъбяването в Словото е вглъбяване в Тайните на Живота и Битието. Тук ученикът е в постоянна и мистична връзка със Словото. Посвещението е от човека, то не зависи от Бога, човек сам си го изработва. В тази степен се навлиза в Тайната на Словото и Словото се изявява като чисто битие, а това е образът на Прачовека. В тази степен ученикът се посвещава да служи на Бога и от ученик той се превръща в служител. Служител на Бога може да бъде само този, който има методи, не който търси методи и правила, а който ги е намерил.
към текста >>

В шестата степен има много видове дарби, но не както се разбира в църквите.
Служител на Бога може да бъде само този, който има методи, не който търси методи и правила, а който ги е намерил. Според окултната наука, в шестата степен се разкриват ключови тайни на Природата и ученикът става посветен. В тази степен става изключителна трансформация на съзнанието и се влиза в друга, специфична област на съзнанието. Тук няма карма за изплащане, а ученикът носи кармата на човечеството и затова трябва да мине през Голгота, за да дойде до седмата степен. В тази степен за окултния ученик не съществува такова страдание, което той да не може да превърне в радост и светлина — това става в шестата степен. В шестата степен има много видове дарби, но не както се разбира в църквите. Всяка дарба е свързана със специфичен род енергии и същества във Вселената. Тя не е лично притежание, тя идва от друго място. Дарбите са специфични енергии, чрез които Космическият Принцип излива една част от себе си в определено човешко същество, за да може то да помогне на хората да се включат в духовното развитие на човечеството и Вселената. Окултната наука казва, че освен явни, има и тайни дарби, те имат по-дълбока окултна мисия. Задачата на тези дарби е да организират един по-вътрешен и духовен космос, а самите те работят в по-вътрешни светове и измерения, в невидимите полета на живота и на Духа.
към текста >>

Задачата на тези дарби е да организират един по-вътрешен и духовен космос, а самите те работят в по-вътрешни светове и измерения, в невидимите полета на живота и на Духа.
В шестата степен има много видове дарби, но не както се разбира в църквите. Всяка дарба е свързана със специфичен род енергии и същества във Вселената. Тя не е лично притежание, тя идва от друго място. Дарбите са специфични енергии, чрез които Космическият Принцип излива една част от себе си в определено човешко същество, за да може то да помогне на хората да се включат в духовното развитие на човечеството и Вселената. Окултната наука казва, че освен явни, има и тайни дарби, те имат по-дълбока окултна мисия. Задачата на тези дарби е да организират един по-вътрешен и духовен космос, а самите те работят в по-вътрешни светове и измерения, в невидимите полета на живота и на Духа. 7. Възкресение Това е последната степен на Земята, тук се завършва човешката еволюция. Възкресението е от Бога, то не зависи от усилията на човека, защото той трябва да е направил вече всичко, каквото е зависело от него. В тази степен Бог въвежда човека в Космичното Съзнание, това е подготовка за осмата степен /Възнесението/. Той се подготвя с това да стане съработник на Бога — и на Земята, и отвъд — и то в най-висшия смисъл на думата.
към текста >>

63. 2. Защо са изпратени хората на земята, 4 март 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Но има само една правилна философия, обоснована върху дълбокото и всестранно познаване на човека, природата и живота.
ЗАЩО СА ИЗПРАТЕНИ ХОРАТА НА ЗЕМЯТА В нашия век на краен индивидуализъм, има толкова философии, колкото и хора. Но има само една правилна философия, обоснована върху дълбокото и всестранно познаване на човека, природата и живота. Правилната философия се отличава по това, че когато човек живее според нея, животът му е оправен и всички задачи са разрешими. А всяка философия, която не може да изясни и разреши противоречията в живота на човека, е крива философия; тя може само да спъва човека, но никога не може да му бъде полезна. Правилната философия ни дава една ясна представа за човека като едно разумно и съзнателно същество и винаги ни показва законите и пътищата, по които работят волята, умът и сърцето му. Разгледано чисто физически, сърцето е един орган, през който минава човешката кръв и се разнася по целия организъм, за да се хранят всички части. Щом престане сърцето да функционира, всякаква възможност за физически живот на човека престава.
към текста >>

Правилната философия се отличава по това, че когато човек живее според нея, животът му е оправен и всички задачи са разрешими.
ЗАЩО СА ИЗПРАТЕНИ ХОРАТА НА ЗЕМЯТА В нашия век на краен индивидуализъм, има толкова философии, колкото и хора. Но има само една правилна философия, обоснована върху дълбокото и всестранно познаване на човека, природата и живота. Правилната философия се отличава по това, че когато човек живее според нея, животът му е оправен и всички задачи са разрешими. А всяка философия, която не може да изясни и разреши противоречията в живота на човека, е крива философия; тя може само да спъва човека, но никога не може да му бъде полезна. Правилната философия ни дава една ясна представа за човека като едно разумно и съзнателно същество и винаги ни показва законите и пътищата, по които работят волята, умът и сърцето му. Разгледано чисто физически, сърцето е един орган, през който минава човешката кръв и се разнася по целия организъм, за да се хранят всички части. Щом престане сърцето да функционира, всякаква възможност за физически живот на човека престава. Освен това сърце във физическото тяло, човек има по едно сърце и в духовното, и в умственото си тяло, които също така служат за разпращането на енергиите в тези тела, за да се хранят всички части на човешкия организъм от духовно и материално естество.
към текста >>

А всяка философия, която не може да изясни и разреши противоречията в живота на човека, е крива философия; тя може само да спъва човека, но никога не може да му бъде полезна.
ЗАЩО СА ИЗПРАТЕНИ ХОРАТА НА ЗЕМЯТА В нашия век на краен индивидуализъм, има толкова философии, колкото и хора. Но има само една правилна философия, обоснована върху дълбокото и всестранно познаване на човека, природата и живота. Правилната философия се отличава по това, че когато човек живее според нея, животът му е оправен и всички задачи са разрешими. А всяка философия, която не може да изясни и разреши противоречията в живота на човека, е крива философия; тя може само да спъва човека, но никога не може да му бъде полезна. Правилната философия ни дава една ясна представа за човека като едно разумно и съзнателно същество и винаги ни показва законите и пътищата, по които работят волята, умът и сърцето му. Разгледано чисто физически, сърцето е един орган, през който минава човешката кръв и се разнася по целия организъм, за да се хранят всички части. Щом престане сърцето да функционира, всякаква възможност за физически живот на човека престава. Освен това сърце във физическото тяло, човек има по едно сърце и в духовното, и в умственото си тяло, които също така служат за разпращането на енергиите в тези тела, за да се хранят всички части на човешкия организъм от духовно и материално естество. Чрез трите си сърца човек е във връзка с трите космични енергии, които обуславят целокупното развитие на неговия организъм.
към текста >>

Щом престане сърцето да функционира, всякаква възможност за физически живот на човека престава.
Но има само една правилна философия, обоснована върху дълбокото и всестранно познаване на човека, природата и живота. Правилната философия се отличава по това, че когато човек живее според нея, животът му е оправен и всички задачи са разрешими. А всяка философия, която не може да изясни и разреши противоречията в живота на човека, е крива философия; тя може само да спъва човека, но никога не може да му бъде полезна. Правилната философия ни дава една ясна представа за човека като едно разумно и съзнателно същество и винаги ни показва законите и пътищата, по които работят волята, умът и сърцето му. Разгледано чисто физически, сърцето е един орган, през който минава човешката кръв и се разнася по целия организъм, за да се хранят всички части. Щом престане сърцето да функционира, всякаква възможност за физически живот на човека престава. Освен това сърце във физическото тяло, човек има по едно сърце и в духовното, и в умственото си тяло, които също така служат за разпращането на енергиите в тези тела, за да се хранят всички части на човешкия организъм от духовно и материално естество. Чрез трите си сърца човек е във връзка с трите космични енергии, които обуславят целокупното развитие на неговия организъм. Всички енергии, които функционират в Космоса, функционират и в човека. И затова, за да познаем проявите на реалността и да имаме една правилна философия, трябва да започнем с всестранно проучване на себе си, т.е. с устройството и проявите на всичките си тела.
към текста >>

За да може човек да опита нещата и да добие живото знание, той трябва да подготви органите си за това.
В това седи една от най-големите погрешки в съвременното познание, защото по такъв начин то добива един механичен характер и тогаз живият опит остава чужд и недостъпен за хората. А не можем да имаме ясна представа за нещата, докато не ги опитаме. Не можем да имаме ясна представа за храната, водата, въздуха, светлината, както и за любовта и знанието, докато не ги опитаме по един вътрешен начин. Хляба ще го познаем напълно само тогава, когато го изядем и се наситим с него, а не само като го изследваме по физически и химически начин от какви елементи е съставен и пр. Също и за въздуха, светлината, водата, любовта, знанието и пр. За да може човек да опита нещата и да добие живото знание, той трябва да подготви органите си за това. На първо място трябва да се приготви и организира дейността на сърцето, което засега представлява един център на неорганизирана дейност. Но за да постигнем това организиране, необходимо е да познаваме всестранно естеството на човека, т.е. да имаме предвид, че човек има духовно и ментално тяло и че физическият му организъм е съграден от много видове на материята, и че в него функционират разнообразни и противоположни по посока на движението си енергии. И затова казваме, че у човека са насъбрани много сили, с които може да се причини най-доброто, но и най-лошото. Раят е вътре в човека и адът е вътре в човека.
към текста >>

да имаме предвид, че човек има духовно и ментално тяло и че физическият му организъм е съграден от много видове на материята, и че в него функционират разнообразни и противоположни по посока на движението си енергии.
Хляба ще го познаем напълно само тогава, когато го изядем и се наситим с него, а не само като го изследваме по физически и химически начин от какви елементи е съставен и пр. Също и за въздуха, светлината, водата, любовта, знанието и пр. За да може човек да опита нещата и да добие живото знание, той трябва да подготви органите си за това. На първо място трябва да се приготви и организира дейността на сърцето, което засега представлява един център на неорганизирана дейност. Но за да постигнем това организиране, необходимо е да познаваме всестранно естеството на човека, т.е. да имаме предвид, че човек има духовно и ментално тяло и че физическият му организъм е съграден от много видове на материята, и че в него функционират разнообразни и противоположни по посока на движението си енергии. И затова казваме, че у човека са насъбрани много сили, с които може да се причини най-доброто, но и най-лошото. Раят е вътре в човека и адът е вътре в човека. Тези две противоположни естества в човека са две възможности за неговото развитие. Умният човек може да се ползва еднакво и от доброто, и от злото. Не може да накарате един човек да живее добре, ако не го научите правилно да яде и да диша.
към текста >>

Животът на човека не е механически и фаталистически определен, а е строго, разумно определен.
Като произнесете думата Бог, трябва да дойде в ума ви любовта и да почнете да мислите. Почитайте тази любов, която се проявява във всички фази в развитието на съществата, почитайте тази любов, която твори и съгражда човека, защото всички гении и таланти, цялата красота и хармония в света е съградена от силата на любовта. Като престане проявата на любовта в човека, той остарява и престава да живее. Хората остаряват, когато у тях престанат проявите на любовта. Вие ще можете да се подмладите, само ако дадете път на Любовта в себе си. Животът на човека не е механически и фаталистически определен, а е строго, разумно определен. И ако вие вървите по закона на любовта, вашият живот ще мине добре. Пак ще имате мъчнотии и страдания, но всичките ваши страдания ще се превърнат за ваше добро. Но ако не вървите по закона на любовта, ще имате големи страдания и всичко ще ви върви назад. Без страдания в живота на човека при сегашните условия не може. Хората, които не разбират законите на живота, сами си създават условия за страданията.
към текста >>

И ако вие вървите по закона на любовта, вашият живот ще мине добре.
Почитайте тази любов, която се проявява във всички фази в развитието на съществата, почитайте тази любов, която твори и съгражда човека, защото всички гении и таланти, цялата красота и хармония в света е съградена от силата на любовта. Като престане проявата на любовта в човека, той остарява и престава да живее. Хората остаряват, когато у тях престанат проявите на любовта. Вие ще можете да се подмладите, само ако дадете път на Любовта в себе си. Животът на човека не е механически и фаталистически определен, а е строго, разумно определен. И ако вие вървите по закона на любовта, вашият живот ще мине добре. Пак ще имате мъчнотии и страдания, но всичките ваши страдания ще се превърнат за ваше добро. Но ако не вървите по закона на любовта, ще имате големи страдания и всичко ще ви върви назад. Без страдания в живота на човека при сегашните условия не може. Хората, които не разбират законите на живота, сами си създават условия за страданията. Хората сами са си създали много неестествени навици, които са източници на големи страдания.
към текста >>

Без страдания в живота на човека при сегашните условия не може.
Вие ще можете да се подмладите, само ако дадете път на Любовта в себе си. Животът на човека не е механически и фаталистически определен, а е строго, разумно определен. И ако вие вървите по закона на любовта, вашият живот ще мине добре. Пак ще имате мъчнотии и страдания, но всичките ваши страдания ще се превърнат за ваше добро. Но ако не вървите по закона на любовта, ще имате големи страдания и всичко ще ви върви назад. Без страдания в живота на човека при сегашните условия не може. Хората, които не разбират законите на живота, сами си създават условия за страданията. Хората сами са си създали много неестествени навици, които са източници на големи страдания. Така например, бързото ядене е един лош навик, който причинява много страдания; също така тревогите и безпокойствата са противоестествени навици, които са една спънка в живота на човека. Но природата лекува човека от тревогите пак с тревоги. Всеки човек, който е недоволен от малкото благо, което има, природата му взима всичко, като му дава само малко хляб и той става доволен.
към текста >>

Хората, които не разбират законите на живота, сами си създават условия за страданията.
Животът на човека не е механически и фаталистически определен, а е строго, разумно определен. И ако вие вървите по закона на любовта, вашият живот ще мине добре. Пак ще имате мъчнотии и страдания, но всичките ваши страдания ще се превърнат за ваше добро. Но ако не вървите по закона на любовта, ще имате големи страдания и всичко ще ви върви назад. Без страдания в живота на човека при сегашните условия не може. Хората, които не разбират законите на живота, сами си създават условия за страданията. Хората сами са си създали много неестествени навици, които са източници на големи страдания. Така например, бързото ядене е един лош навик, който причинява много страдания; също така тревогите и безпокойствата са противоестествени навици, които са една спънка в живота на човека. Но природата лекува човека от тревогите пак с тревоги. Всеки човек, който е недоволен от малкото благо, което има, природата му взима всичко, като му дава само малко хляб и той става доволен. И сега, понеже природата иска да отучи хората от много противоестествени навици, тя ги е поставила в този път на сегашните страдания и лишения.
към текста >>

Така например, бързото ядене е един лош навик, който причинява много страдания; също така тревогите и безпокойствата са противоестествени навици, които са една спънка в живота на човека.
Пак ще имате мъчнотии и страдания, но всичките ваши страдания ще се превърнат за ваше добро. Но ако не вървите по закона на любовта, ще имате големи страдания и всичко ще ви върви назад. Без страдания в живота на човека при сегашните условия не може. Хората, които не разбират законите на живота, сами си създават условия за страданията. Хората сами са си създали много неестествени навици, които са източници на големи страдания. Така например, бързото ядене е един лош навик, който причинява много страдания; също така тревогите и безпокойствата са противоестествени навици, които са една спънка в живота на човека. Но природата лекува човека от тревогите пак с тревоги. Всеки човек, който е недоволен от малкото благо, което има, природата му взима всичко, като му дава само малко хляб и той става доволен. И сега, понеже природата иска да отучи хората от много противоестествени навици, тя ги е поставила в този път на сегашните страдания и лишения. Религиозните хора се сърдят на Бога, като искат с това, да Го заставят да изпълни тяхната воля. Но Бог никога не урежда работите на онези, които се сърдят Други пък се разсърдят и стават безверници, защото Бог не им дал това, което искат.
към текста >>

Съвременните хора, които имат крива представа за живота, мислят че светът е създаден не така, както трябва; те не схващат, че не изучават живота като един творчески принцип, а изучават само придобитите по неестествен начин отрицателни навици на човека.
Но природата лекува човека от тревогите пак с тревоги. Всеки човек, който е недоволен от малкото благо, което има, природата му взима всичко, като му дава само малко хляб и той става доволен. И сега, понеже природата иска да отучи хората от много противоестествени навици, тя ги е поставила в този път на сегашните страдания и лишения. Религиозните хора се сърдят на Бога, като искат с това, да Го заставят да изпълни тяхната воля. Но Бог никога не урежда работите на онези, които се сърдят Други пък се разсърдят и стават безверници, защото Бог не им дал това, което искат. Съвременните хора, които имат крива представа за живота, мислят че светът е създаден не така, както трябва; те не схващат, че не изучават живота като един творчески принцип, а изучават само придобитите по неестествен начин отрицателни навици на човека. Но това не е наука. Наука според мен е, да се изучават нормалните и здравословните състояния на човешкия организъм, а болезнените състояния са отклонение от здравословните. Най-първо трябва да се изучават свойствата и качествата на здравата кръв и тогава ще знаем в даден болезнен организъм, какво отклонение има. Здравословното състояние на кръвта в човека, зависи от три главни фактора - от храната, от въздуха и от мислите, с които постоянно се занимава нашият ум. Ако човек се храни много добре, но има невъзпитан ум и невъзпитано сърце, той с неестествените си мисли и неестествените си желания ще развали онова, което яде и това, което диша.
към текста >>

човек може да има отлични мисли и чувства, но ако не яде и не диша правилно, пак ще развали здравето и живота си.
Наука според мен е, да се изучават нормалните и здравословните състояния на човешкия организъм, а болезнените състояния са отклонение от здравословните. Най-първо трябва да се изучават свойствата и качествата на здравата кръв и тогава ще знаем в даден болезнен организъм, какво отклонение има. Здравословното състояние на кръвта в човека, зависи от три главни фактора - от храната, от въздуха и от мислите, с които постоянно се занимава нашият ум. Ако човек се храни много добре, но има невъзпитан ум и невъзпитано сърце, той с неестествените си мисли и неестествените си желания ще развали онова, което яде и това, което диша. И обратното е вярно, т.е. човек може да има отлични мисли и чувства, но ако не яде и не диша правилно, пак ще развали здравето и живота си. Човек трябва да доведе в хармония мислите, чувствата, яденето и дишането, защото има зависимост между тях. От това хармонизиране зависи и здравето на човека. Съвременните хора не знаят, как да дишат правилно. Въздухът трябва да се поема винаги през носа с такова спокойствие и равномерност, че като влиза в дробовете да произвежда хармонични движения в дихателната система. И като яде човек пак трябва да има музикални движения.
към текста >>

За да даде правилна насока на развитието и живота си, човек трябва да внесе в ума си най-хубавите мисли, най-чистите и благородни чувства, а така също да се научи да яде и да диша правилно.
всяка система не изпълнява своите функции правилно, не може да има нормално развитие и здрав човек. Ако стомашната система произвежда повече топлина отколкото е потребна за организма, ще попадне в едно противоречие, а ако главномозъчната система образува електрическа енергия и причинява изстудяване в организма, ще имате друго противоречие. Хора, у които главната мозъчна система анормално действа, стават сухи и кожата им се напуква. Те трябва веднага да се заемат да изменят това анормално състояние на тялото си, а ще изменят това състояние, като пият повече вода - по два, два и половина литра на ден; понеже водата е добър проводник на магнетизма. Водата е потребна не само за пречистване на организма, но и за правилно функциониране на симпатичната нервна система. За да даде правилна насока на развитието и живота си, човек трябва да внесе в ума си най-хубавите мисли, най-чистите и благородни чувства, а така също да се научи да яде и да диша правилно. В това знание се състои силата на човека, това е първото нещо, което трябва да се придобие. Едва след това човек ще може да почне да работи. Но човек не може да постигне никакво познание и не ще може разумно да работи, ако не внесе принципа на любовта в живота си. Само любовта ще свърже човека с онова велико знание, което е вложено в самия него. Да допуснем, че нещо ви стяга под лъжичката.
към текста >>

Но човек не може да постигне никакво познание и не ще може разумно да работи, ако не внесе принципа на любовта в живота си.
Те трябва веднага да се заемат да изменят това анормално състояние на тялото си, а ще изменят това състояние, като пият повече вода - по два, два и половина литра на ден; понеже водата е добър проводник на магнетизма. Водата е потребна не само за пречистване на организма, но и за правилно функциониране на симпатичната нервна система. За да даде правилна насока на развитието и живота си, човек трябва да внесе в ума си най-хубавите мисли, най-чистите и благородни чувства, а така също да се научи да яде и да диша правилно. В това знание се състои силата на човека, това е първото нещо, което трябва да се придобие. Едва след това човек ще може да почне да работи. Но човек не може да постигне никакво познание и не ще може разумно да работи, ако не внесе принципа на любовта в живота си. Само любовта ще свърже човека с онова велико знание, което е вложено в самия него. Да допуснем, че нещо ви стяга под лъжичката. Това показва, че вашият слънчев възел не функционира правилно; т.е. между вас и слънчевите течения и между вас и земните течения има дисхармония. В такива случаи трябва да правите следното: сутрин като станете, ще отправите ума си към Слънцето и ще почнете да правите известни движения, чрез които от Земята ще привлечете противоположните течения и ще свържете в себе си теченията на Слънцето и земята; щом като свържете слънчевите и земните течения в себе си, ще се махне стягането в слънчевия възел.
към текста >>

Защото основен закон в живота е да даваш и да вземаш, за да става обмяна и да се проявява правилно животът.
Когато дава човек, той е положителен. Както човек постъпва с другите хора, така и Бог ще постъпи с него. Затова давайте, за да ви се даде. Ако нямаш в даден случай, когато трябва да дадеш, то вложи мисълта в ума си да дадеш. А сега хората са научени само да вземат, без да дават и вследствие на това всички страдат. Защото основен закон в живота е да даваш и да вземаш, за да става обмяна и да се проявява правилно животът. Затова са пратени хората на земята и се раждат във фамилии и общества, за да се научат на този велик закон, да дават и да вземат; така ще се образува връзка помежду им, та да разбират нуждите си един на друг, да разберат, че са братя. Всички несгоди и несрети в живота на хората са резултат от непознаването на този закон за даването и вземането. Всички страдания на човечеството ще послужат като условие да се разберат хората и приложат великия закон на любовта. Тогава хората ще подобрят живота си и светът ще се поправи. По беседа от Учителя, държана на 4 март 1934 г.
към текста >>

Всички несгоди и несрети в живота на хората са резултат от непознаването на този закон за даването и вземането.
Затова давайте, за да ви се даде. Ако нямаш в даден случай, когато трябва да дадеш, то вложи мисълта в ума си да дадеш. А сега хората са научени само да вземат, без да дават и вследствие на това всички страдат. Защото основен закон в живота е да даваш и да вземаш, за да става обмяна и да се проявява правилно животът. Затова са пратени хората на земята и се раждат във фамилии и общества, за да се научат на този велик закон, да дават и да вземат; така ще се образува връзка помежду им, та да разбират нуждите си един на друг, да разберат, че са братя. Всички несгоди и несрети в живота на хората са резултат от непознаването на този закон за даването и вземането. Всички страдания на човечеството ще послужат като условие да се разберат хората и приложат великия закон на любовта. Тогава хората ще подобрят живота си и светът ще се поправи. По беседа от Учителя, държана на 4 март 1934 г.
към текста >>

Тогава хората ще подобрят живота си и светът ще се поправи.
А сега хората са научени само да вземат, без да дават и вследствие на това всички страдат. Защото основен закон в живота е да даваш и да вземаш, за да става обмяна и да се проявява правилно животът. Затова са пратени хората на земята и се раждат във фамилии и общества, за да се научат на този велик закон, да дават и да вземат; така ще се образува връзка помежду им, та да разбират нуждите си един на друг, да разберат, че са братя. Всички несгоди и несрети в живота на хората са резултат от непознаването на този закон за даването и вземането. Всички страдания на човечеството ще послужат като условие да се разберат хората и приложат великия закон на любовта. Тогава хората ще подобрят живота си и светът ще се поправи. По беседа от Учителя, държана на 4 март 1934 г.
към текста >>

64. 12. Задачите на човека в днешната епоха, 14 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Днес човек в един живот страда толкова, колкото в миналото в хиляда години.
ЗАДАЧИТЕ НА ЧОВЕКА В ДНЕШНАТА ЕПОХА Ние сега живеем в една епоха не на забавления, но на сериозна работа. Минаха времената на забавленията. Забавленията са за деца, а детството на човечеството е минало вече и човешкото съзнание повече се е развило. Днес човек в един живот страда толкова, колкото в миналото в хиляда години. И в днешната епоха, когато хората трябва да се заловят за сериозна работа, те се занимават с разрешението на въпроси, които сами по себе си ще се разрешат, а с това остават неразрешени съществените въпроси, които чакат разрешението си от хората. Хората сега трябва да се завземат да учат, да се учат да разсъждават правилно, да мислят правилно, да организират своя мозък. Било е време, когато човешкият мозък е бил по-малък и човек пак е разсъждавал, но тогава неговите разсъждения са били от друг характер - вътрешен. А сега вече разсъждава с мозъка си и изучава физическия свят. И в изучаването на външния свят, съвременните учени много са напреднали, но в проучване на съотношенията между формите и разумните сили, които го строят, са останали назад, защото то не е по силите на механистичното познание.
към текста >>

И когато се разглежда човекът от механистическо гледище, не може да се проникне в дълбините на живота и не могат да се обяснят причините и произхода на доброто, любовта, мъдростта и пр., които са силите, които създават човека като обективно същество.
Но дефектите показват един незавършен процес. Когато един художник започне да рисува, най-първо, за погледа на обикновения наблюдател изглежда, като че е нацапали изхабил платното. Това е тъй, защото картината е още в процес на работа, но когато я завърши, ще излезе нещо хубаво от нея. Също така и човек представлява една къртина, която още се работи - още не е завършена. А сега представят човека такъв, какъвто не е. И когато се разглежда човекът от механистическо гледище, не може да се проникне в дълбините на живота и не могат да се обяснят причините и произхода на доброто, любовта, мъдростта и пр., които са силите, които създават човека като обективно същество. Също така, хората на механистичното разбиране на живота не знаят, че има връзка и отношение между жителите на една планета и нейния строеж и отстояние от Слънцето. Тъй както е устроена нашата земя, никъде на друго място не може да има такива същества като на нея, защото такова разстояние, каквото има земята от Слънцето, няма никоя друга планета; също и такъв строеж, какъвто има земята, няма друга планета. Така земята се намира на около 92 милиона мили, а диаметърът й е около 12 000 километра. Ако вземем Венера, нейният диаметър не е същият, нейната материя има друга гъстота, и въобще нейният строеж е друг и съществата, които живеят на нея, имат друга организация. На всяка планета органическите форми са в зависимост от строежа на планетата и нейното отстояние от Слънцето.
към текста >>

Също така, хората на механистичното разбиране на живота не знаят, че има връзка и отношение между жителите на една планета и нейния строеж и отстояние от Слънцето.
Когато един художник започне да рисува, най-първо, за погледа на обикновения наблюдател изглежда, като че е нацапали изхабил платното. Това е тъй, защото картината е още в процес на работа, но когато я завърши, ще излезе нещо хубаво от нея. Също така и човек представлява една къртина, която още се работи - още не е завършена. А сега представят човека такъв, какъвто не е. И когато се разглежда човекът от механистическо гледище, не може да се проникне в дълбините на живота и не могат да се обяснят причините и произхода на доброто, любовта, мъдростта и пр., които са силите, които създават човека като обективно същество. Също така, хората на механистичното разбиране на живота не знаят, че има връзка и отношение между жителите на една планета и нейния строеж и отстояние от Слънцето. Тъй както е устроена нашата земя, никъде на друго място не може да има такива същества като на нея, защото такова разстояние, каквото има земята от Слънцето, няма никоя друга планета; също и такъв строеж, какъвто има земята, няма друга планета. Така земята се намира на около 92 милиона мили, а диаметърът й е около 12 000 километра. Ако вземем Венера, нейният диаметър не е същият, нейната материя има друга гъстота, и въобще нейният строеж е друг и съществата, които живеят на нея, имат друга организация. На всяка планета органическите форми са в зависимост от строежа на планетата и нейното отстояние от Слънцето. Строителите на Вселената са работили по един общ план, но понеже всяка планета, слънце или система, не представлява нещо само по себе си, отделно от останалата Вселена, но е само част от нея, то и нейният строеж е само част от общия план.
към текста >>

И ако хората искат да оправят живота си и да разрешат всички противоречия и проблеми, трябва да са във връзка с тази разумност, да внимават за подтиците и импулсите, които им идат от това велико Съзнание.
А съвременните хора виждат само една много малка част от земята, и то само на повърхността. Повърхността на земята, това е нейната кожа. И ние живеем на кожата на земята. Също така земята има гръбнак, мускули, стомах и пр., и тя се храни. Земята е жива и разумна - тя е външна форма на един велик Дух, чието съзнание прониква цялата земя и съзнанието на всички живи същества и ги стимулира в пътя на развитието. И ако хората искат да оправят живота си и да разрешат всички противоречия и проблеми, трябва да са във връзка с тази разумност, да внимават за подтиците и импулсите, които им идат от това велико Съзнание. Тогава противоречията, недоразуменията и сиромашията ще изчезнат от лицето на земята. Но за да могат хората да използват тези вътрешни импулси на живота, трябва да имат организиран ум и организирано сърце. Сиромашията и всички кризи и противоречия се дължат на неорганизираността на главния мозък, чрез който се проявява умът и на неорганизираността на симпатичната нервна система, чрез която се проявява сърцето. Престъплението и злото в света се дължат на неорганизираността на ума и сърцето. А доброто се дължи на добре организирания ум и на добре организираното сърце.
към текста >>

Но за да могат хората да използват тези вътрешни импулси на живота, трябва да имат организиран ум и организирано сърце.
И ние живеем на кожата на земята. Също така земята има гръбнак, мускули, стомах и пр., и тя се храни. Земята е жива и разумна - тя е външна форма на един велик Дух, чието съзнание прониква цялата земя и съзнанието на всички живи същества и ги стимулира в пътя на развитието. И ако хората искат да оправят живота си и да разрешат всички противоречия и проблеми, трябва да са във връзка с тази разумност, да внимават за подтиците и импулсите, които им идат от това велико Съзнание. Тогава противоречията, недоразуменията и сиромашията ще изчезнат от лицето на земята. Но за да могат хората да използват тези вътрешни импулси на живота, трябва да имат организиран ум и организирано сърце. Сиромашията и всички кризи и противоречия се дължат на неорганизираността на главния мозък, чрез който се проявява умът и на неорганизираността на симпатичната нервна система, чрез която се проявява сърцето. Престъплението и злото в света се дължат на неорганизираността на ума и сърцето. А доброто се дължи на добре организирания ум и на добре организираното сърце. Умът и сърцето не са фикции, но реални елементи в живота, и никой не ги отрича; но щом дойдем до душата, хората отричат нейното съществувание. Но душата съществува като една велика реалност в света и е извън всяко определение.
към текста >>

Умът и сърцето не са фикции, но реални елементи в живота, и никой не ги отрича; но щом дойдем до душата, хората отричат нейното съществувание.
Тогава противоречията, недоразуменията и сиромашията ще изчезнат от лицето на земята. Но за да могат хората да използват тези вътрешни импулси на живота, трябва да имат организиран ум и организирано сърце. Сиромашията и всички кризи и противоречия се дължат на неорганизираността на главния мозък, чрез който се проявява умът и на неорганизираността на симпатичната нервна система, чрез която се проявява сърцето. Престъплението и злото в света се дължат на неорганизираността на ума и сърцето. А доброто се дължи на добре организирания ум и на добре организираното сърце. Умът и сърцето не са фикции, но реални елементи в живота, и никой не ги отрича; но щом дойдем до душата, хората отричат нейното съществувание. Но душата съществува като една велика реалност в света и е извън всяко определение. Сега често ме запитват: Ти вярваш ли в Бога или не вярваш? Казвам: Какво учат философите? ,- Едни вярват, че има Бог, други, че няма. Аз примирявам всички противоречия и казвам: Тези философи, които казват, че няма Бог, се намират на неогряната страна на земята.
към текста >>

Важният въпрос е да се живее разумно, да се проучат и спазват законите на живота - това е вярата в живия Бог, Който пребъдва в нашия живот, а механическата вяра е безполезна.
,- Едни вярват, че има Бог, други, че няма. Аз примирявам всички противоречия и казвам: Тези философи, които казват, че няма Бог, се намират на неогряната страна на земята. А които вярват че има Бог, се намират на огряната страна на земята. Едните живеят в деня, а другите в нощта. И казвам: Тези, които живеят в нощта, да спят, а тези, които живеят в деня, да се запретнат да работят - да копаят и да орат, да оставят настрана въпроса има ли Бог, или не. Важният въпрос е да се живее разумно, да се проучат и спазват законите на живота - това е вярата в живия Бог, Който пребъдва в нашия живот, а механическата вяра е безполезна. Сега религиозните хора апелират към Божията милост - Господ да е милостив към нас. Но има друга една страна на въпроса. Бог може да е милостив, но ние можем ли да използваме Божията милост? Допуснете, че аз съм един благодетел, и при мен идва един човек, който е гладен, но има язва в стомаха. Как ще покажа своята милост?
към текста >>

Сегашните хора, които ограничават света само в триизмерното пространство, не могат да проникнат в динамиката на света и живота, а схващат само статиката и механичната страна на движението; те не могат да проникнат в дълбините на човешкото сърце и да видят какви са дълбоките помисли на човека.
Следователно, една вечност от триизмерния свят, за да я приведем в четвърто измерение, трябва да я увеличим осем пъти. Тогаз, какъв трябва да бъде четириизмерният човек? За да се разбере четириизмерното пространство, човек трябва да има едно ново чувство, за да вижда тесаракта. И невидимите неща в света представляват тела от едно по-високо измерение. Неща, които се движат много бързо, остават невидими. Сегашните хора, които ограничават света само в триизмерното пространство, не могат да проникнат в динамиката на света и живота, а схващат само статиката и механичната страна на движението; те не могат да проникнат в дълбините на човешкото сърце и да видят какви са дълбоките помисли на човека. Вследствие на това и изводите и заключенията им са повърхностни и често пъти неверни. Запример, българите гледат винаги отрицателно на нещата. Едва тук-там има някой, който мисли положително. Българите се нахвърлят върху мен и искат да ми припишат своите отрицателни качества. Тези, които критикуват, не седят по-високо от мен.
към текста >>

Ако имате злато и желязо - желязото ще се окисли, а златото няма да се измени, защото то има един вътрешен еквивалент, който не се изменя, има вътрешно съдържание и е носител на живот - добър проводник на живота е.
Едва тук-там има някой, който мисли положително. Българите се нахвърлят върху мен и искат да ми припишат своите отрицателни качества. Тези, които критикуват, не седят по-високо от мен. Защото, ако бяха по-умни и по-благородни, те не биха мислили отрицателно, а щом мислят така, аз вече зная тяхната интелигентност и благородство. Нещата могат да се разгледат не само с думи, но и на опит да се подложат. Ако имате злато и желязо - желязото ще се окисли, а златото няма да се измени, защото то има един вътрешен еквивалент, който не се изменя, има вътрешно съдържание и е носител на живот - добър проводник на живота е. А желязото е проводник на грубата механична енергия. И понеже Марс е основата на желязото, то хората трябваше да чакат хиляди години, докато се сформират тези качества на желязото в Марс, за да може да се появи сегашната култура на земята, която е култура на желязото. И в човешката кръв сега има повече желязо, отколкото трябва. На това чрезмерно желязо се дължи жестокостта на хората. За една дума убиват човека.
към текста >>

Преди всичко трябва да се знае, че в човека функционират разни видове сили, с които възпитателят трябва да знае как да се справи.
И в човешката кръв сега има повече желязо, отколкото трябва. На това чрезмерно желязо се дължи жестокостта на хората. За една дума убиват човека. А сега казват, че трябва да се възпитава младото поколение. Но как трябва да се възпитава? Преди всичко трябва да се знае, че в човека функционират разни видове сили, с които възпитателят трябва да знае как да се справи. Тези сили са свързани главно с мозъчната и симпатичната системи, които трябва да се организират, за да могат да се регулират и да може човек да се възпитава. А само, когато хората се възпитат, те ще могат да си създадат правилни и хармонични отношения, ще разберат, че са органи на един велик организъм, необходими един за друг. Най-първо трябва да се намерят отношенията, които съществуваш между расите; защото расите не са се родили произволно; народите не са се родили произволно; и индивидите не са родени произволно. Всичко в света върви по един специален закон и трябва да се намери, нещата по каква линия вървят. Например, някои хора вървят по линията на майка си - по линията на сърцето - линията на мекия елемент.
към текста >>

Сега учените често се запитват, как да си обяснят факта, че на Северния полюс има тропически животни.
Например, някои хора вървят по линията на майка си - по линията на сърцето - линията на мекия елемент. Някои вървят по линията на бащата - по линията на ума - линията на силния елемент. В силния елемент има светлина и тъмнина, а в мекия елемент имаме топлина и студ; а тъмнината е равна на студа и светлината е равна на топлината. Ако оста на нашата земя се изправи и стане перпендикулярна и успоредна на екватора, тогава ще се измени и отношението между студа и топлината на нея. Било е време, когато Европа е била на екватора, а сега е в умерения пояс, придвижила се е на север в течение на милиони години. Сега учените често се запитват, как да си обяснят факта, че на Северния полюс има тропически животни. Това показва, че тази част е била някога на екватора. И Европа пак наново се връща към екватора. Затоплянето на времето в умерения пояс се дължи на това приближаване към екватора. След хиляди години ще бъдем пак на екватора. Ще има едно придвижване на континентите на земята.
към текста >>

Тогаз целият живот на Европа се изменя.
Затоплянето на времето в умерения пояс се дължи на това приближаване към екватора. След хиляди години ще бъдем пак на екватора. Ще има едно придвижване на континентите на земята. Кои са причините за това разместване, това е една дълбока философия, която не му е тук мястото да се разглежда. От екватора Европа се е придвижила към Северния полюс, и когато се приближава до полюса, настава ледената епоха в Европа. Тогаз целият живот на Европа се изменя. Хората тогава бяха принудени да живеят в пещери. От ледената епоха Европа постепенно почна да се приближава към екватора. Сега е в умерения пояс и пак ще дойде на екватора. Това показа, че човешкият организъм е изложен на резки вътрешни и външни промени - физически, органически и психологически. Запример, ако се намерите между хора, които не би съчувстват, вие ще кажете, че тия хора са жестоки.
към текста >>

Ние сега искаме някой човек да жертва живота си за другите.
Това показа, че човешкият организъм е изложен на резки вътрешни и външни промени - физически, органически и психологически. Запример, ако се намерите между хора, които не би съчувстват, вие ще кажете, че тия хора са жестоки. Ако отидете на Северния полюс, ще бъдат ли тогава хората отзивчиви към вас? Те не могат да бъдат така отзивчиви. Един ескимос няма да ти даде дрехата си, за да се запазиш от студа, защото сам той се излага на студа. Ние сега искаме някой човек да жертва живота си за другите. На какво основание? Ако едната ръка се пожертва за другата, какво печеля аз - човекът? При разглеждането на всички въпроси и проблеми в природата и живота, трябва да имаме една основна идея, един принцип, който да ни служи като ръководна нишка в лабиринта на фактите и явленията. А този основен принцип е, че Битието е един жив, разумен и целокупен организъм и има тясна връзка и зависимост между всички процеси и явления, които наблюдаваме в живота и природата. Само от това гледище могат да се обяснят правдиво всички явления и факти и да се разрешат всички проблеми и задачи.
към текста >>

При разглеждането на всички въпроси и проблеми в природата и живота, трябва да имаме една основна идея, един принцип, който да ни служи като ръководна нишка в лабиринта на фактите и явленията.
Те не могат да бъдат така отзивчиви. Един ескимос няма да ти даде дрехата си, за да се запазиш от студа, защото сам той се излага на студа. Ние сега искаме някой човек да жертва живота си за другите. На какво основание? Ако едната ръка се пожертва за другата, какво печеля аз - човекът? При разглеждането на всички въпроси и проблеми в природата и живота, трябва да имаме една основна идея, един принцип, който да ни служи като ръководна нишка в лабиринта на фактите и явленията. А този основен принцип е, че Битието е един жив, разумен и целокупен организъм и има тясна връзка и зависимост между всички процеси и явления, които наблюдаваме в живота и природата. Само от това гледище могат да се обяснят правдиво всички явления и факти и да се разрешат всички проблеми и задачи. Запример, когато човек умира - къде са причините за това? Има много причини - условия, наследственост и пр. Но главната причина е у самия индивид, а другите причини са само поводи.
към текста >>

А този основен принцип е, че Битието е един жив, разумен и целокупен организъм и има тясна връзка и зависимост между всички процеси и явления, които наблюдаваме в живота и природата.
Един ескимос няма да ти даде дрехата си, за да се запазиш от студа, защото сам той се излага на студа. Ние сега искаме някой човек да жертва живота си за другите. На какво основание? Ако едната ръка се пожертва за другата, какво печеля аз - човекът? При разглеждането на всички въпроси и проблеми в природата и живота, трябва да имаме една основна идея, един принцип, който да ни служи като ръководна нишка в лабиринта на фактите и явленията. А този основен принцип е, че Битието е един жив, разумен и целокупен организъм и има тясна връзка и зависимост между всички процеси и явления, които наблюдаваме в живота и природата. Само от това гледище могат да се обяснят правдиво всички явления и факти и да се разрешат всички проблеми и задачи. Запример, когато човек умира - къде са причините за това? Има много причини - условия, наследственост и пр. Но главната причина е у самия индивид, а другите причини са само поводи. Онези, които разглеждат живота като механически процес, ще кажат, че лошите условия са причина.
към текста >>

Онези, които разглеждат живота като механически процес, ще кажат, че лошите условия са причина.
А този основен принцип е, че Битието е един жив, разумен и целокупен организъм и има тясна връзка и зависимост между всички процеси и явления, които наблюдаваме в живота и природата. Само от това гледище могат да се обяснят правдиво всички явления и факти и да се разрешат всички проблеми и задачи. Запример, когато човек умира - къде са причините за това? Има много причини - условия, наследственост и пр. Но главната причина е у самия индивид, а другите причини са само поводи. Онези, които разглеждат живота като механически процес, ще кажат, че лошите условия са причина. Че условията са голям фактор в живота, това не отричаме, но не са те най-големия фактор. Те са в зависимост от други причини. Това ни показва и фактът, че и при най-благоприятните условия хората умират. Адам имаше най- добрите условия в рая - защо съгреши и дойде смъртта? Грехът започна от сърцето и тогава дойде умът.
към текста >>

Че условията са голям фактор в живота, това не отричаме, но не са те най-големия фактор.
Само от това гледище могат да се обяснят правдиво всички явления и факти и да се разрешат всички проблеми и задачи. Запример, когато човек умира - къде са причините за това? Има много причини - условия, наследственост и пр. Но главната причина е у самия индивид, а другите причини са само поводи. Онези, които разглеждат живота като механически процес, ще кажат, че лошите условия са причина. Че условията са голям фактор в живота, това не отричаме, но не са те най-големия фактор. Те са в зависимост от други причини. Това ни показва и фактът, че и при най-благоприятните условия хората умират. Адам имаше най- добрите условия в рая - защо съгреши и дойде смъртта? Грехът започна от сърцето и тогава дойде умът. Но нито сърцето можа да издържи на напора на греха, нито човешкият ум можа да издържи на напора на престъпността.
към текста >>

Наказанието влезе в живота за поука.
И цялата сегашна раса се изпитва - и чрез страданията се изправя човешкото сърце. Човешкото сърце не може да се изправи другояче освен чрез страдание. За да се изправи човешкото сърце и да дойде до нормалното състояние, трябва да страда. А чрез наказание се изправя човешкият ум. Не може да изправите човешкото сърце без страдание, и не може да изправите човешкия ум без наказание. Наказанието влезе в живота за поука. Казва Писанието, че когото Бог обича, наказва го. Мъжете ги наказват, а жените страдат, за да изправяш сърцето си. Мъжете Бог ги наказва чрез войните. А раждането на децата и тяхното умиране носят страданието на жените, които служат за направление на тяхното сърце. Като говоря така, аз не обвинявам вас - аз говоря за цялото човечество, а вие сте част от него.
към текста >>

За всички сега е необходимо онова вътрешно организиране на силите, за да могат да вървят в правия път на живота и да придобият най-добрите условия, които са им необходими.
А раждането на децата и тяхното умиране носят страданието на жените, които служат за направление на тяхното сърце. Като говоря така, аз не обвинявам вас - аз говоря за цялото човечество, а вие сте част от него. Аз изяснявам един закон, който действа в света. Не трябва да считате, че вие сте виновни. Никаква вина нямате вие, но носите последствията на едно колективно нарушение на природните закони от страна на човечеството. За всички сега е необходимо онова вътрешно организиране на силите, за да могат да вървят в правия път на живота и да придобият най-добрите условия, които са им необходими. Но преди да дойдете до благоприятните условия на живота, всеки един човек има да разреши една много важна задача. И от разрешението на тази задача зависи неговото бъдеще. Тази задача се състои в това, всеки да дойде до съзнанието, че е проводник на Божествената Любов, и че всеки е касиер и пазител на Божиите блага, които трябва да бъдат блага за всички негови братя. Това е доброто, което всеки трябва да прояви. А доброто е онази организираща сила вътре в нашата душа.
към текста >>

Но преди да дойдете до благоприятните условия на живота, всеки един човек има да разреши една много важна задача.
Като говоря така, аз не обвинявам вас - аз говоря за цялото човечество, а вие сте част от него. Аз изяснявам един закон, който действа в света. Не трябва да считате, че вие сте виновни. Никаква вина нямате вие, но носите последствията на едно колективно нарушение на природните закони от страна на човечеството. За всички сега е необходимо онова вътрешно организиране на силите, за да могат да вървят в правия път на живота и да придобият най-добрите условия, които са им необходими. Но преди да дойдете до благоприятните условия на живота, всеки един човек има да разреши една много важна задача. И от разрешението на тази задача зависи неговото бъдеще. Тази задача се състои в това, всеки да дойде до съзнанието, че е проводник на Божествената Любов, и че всеки е касиер и пазител на Божиите блага, които трябва да бъдат блага за всички негови братя. Това е доброто, което всеки трябва да прояви. А доброто е онази организираща сила вътре в нашата душа. И когато доброто работи вътре в човека, тогава у него се ражда подтика да обича хората.
към текста >>

Изправете грешката си, и ще се изправи и животът ви.
На жената казвам: Обичай Бога и природата повече от мъжа - защото той е творение на природата. Това е великото разрешение на въпроса. Обичай Онзи, Който е направил жената, повече от жената, - обичай причината повече от следствието. Обичай Твореца повече от онова, което е произлязло от Него. А сега хората обичат жената повече от Бога и Природата и вследствие на тази анормалност са дошли нещастия на главите на всички. Изправете грешката си, и ще се изправи и животът ви. По беседа от Учителя, държана на 14 октомври 1934 г.
към текста >>

65. Духовно тяло - Влад Пашов (1902- 1974)

Това са различни видове методи, чрез които се организира Духовното тяло.
Организирането на Духовното тяло става по следните методи: 1. Чрез приложение на Любовта. 2. Чрез служене на Бога. 3. Чрез молитва. 4. Чрез размишление, концентрация, медитация и съзерцание. Това са различни видове методи, чрез които се организира Духовното тяло. По какво се познава, че Духовното тяло на някой човек е организирано? Ако човек не изгубва равновесието си, мира си при различните противоречия на живота, това е едно мерило, по което се познава до каква степен е организирано Духовното му тяло.
към текста >>

Ако човек не изгубва равновесието си, мира си при различните противоречия на живота, това е едно мерило, по което се познава до каква степен е организирано Духовното му тяло.
2. Чрез служене на Бога. 3. Чрез молитва. 4. Чрез размишление, концентрация, медитация и съзерцание. Това са различни видове методи, чрез които се организира Духовното тяло. По какво се познава, че Духовното тяло на някой човек е организирано? Ако човек не изгубва равновесието си, мира си при различните противоречия на живота, това е едно мерило, по което се познава до каква степен е организирано Духовното му тяло.
към текста >>

66. Значение на 12-е дома на хороскопа - Влад Пашов (1902- 1974)

Първи дом, който се намира, както видяхме, непосредствено под източния хоризонт, представя самия човек - дава ни указание за външния вид и за телесното устройство, за характера и темперамента му, за неговите заложби, способности и воля, за добития чрез сетивните възприятия опит и изобщо този дом има отношение към личността и нейните борби в живота.
На фиг. 1 знаците съвпадат с домовете, тоест знакът Овен се намира в първи дом, във втори е Телец и т.н. На фиг. 2 знаците не съвпадат с домовете - виждаме, че на Asc, тоест в първия дом, е знакът Дева, във втория - знакът Везни и т.н. --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Първи дом, който се намира, както видяхме, непосредствено под източния хоризонт, представя самия човек - дава ни указание за външния вид и за телесното устройство, за характера и темперамента му, за неговите заложби, способности и воля, за добития чрез сетивните възприятия опит и изобщо този дом има отношение към личността и нейните борби в живота. Символизира се от знака Овен и управлява главата, по- специално мозъка и лицето. Указания за всички тези неща ни дават знакът, който изгрява на върха на първия дом (Асцендентен знак), планетите, намиращи се в него, и господарят на знака. Робърт Флуд, един от знаменитите розенкройцери от XVII век, разделя домовете - подобно на знаците - на декани, като господарят на знака, който заема върха на дома, заедно с господарите на другите два знака от тригона, към който принадлежи въпросният знак, управляват съответния дом. Ето какво казва той: първият дом управлява живота, физическия организъм, склонностите и дарбите на душата. И прибавя - господарят на първия знак (от тригона, към който принадлежи знакът на Асцендента) показва какво ще бъде началото на живота на родения.
към текста >>

Ето какво казва той: първият дом управлява живота, физическия организъм, склонностите и дарбите на душата.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Първи дом, който се намира, както видяхме, непосредствено под източния хоризонт, представя самия човек - дава ни указание за външния вид и за телесното устройство, за характера и темперамента му, за неговите заложби, способности и воля, за добития чрез сетивните възприятия опит и изобщо този дом има отношение към личността и нейните борби в живота. Символизира се от знака Овен и управлява главата, по- специално мозъка и лицето. Указания за всички тези неща ни дават знакът, който изгрява на върха на първия дом (Асцендентен знак), планетите, намиращи се в него, и господарят на знака. Робърт Флуд, един от знаменитите розенкройцери от XVII век, разделя домовете - подобно на знаците - на декани, като господарят на знака, който заема върха на дома, заедно с господарите на другите два знака от тригона, към който принадлежи въпросният знак, управляват съответния дом. Ето какво казва той: първият дом управлява живота, физическия организъм, склонностите и дарбите на душата. И прибавя - господарят на първия знак (от тригона, към който принадлежи знакът на Асцендента) показва какво ще бъде началото на живота на родения. Господарят на втория знак (който принадлежи към същия тригон, към който принадлежи Asc) ще ни даде указание за средата, в която ще живее роденият и за конструкцията и издръжливостта на тялото. Господарят на третия знак ще ни покаже какъв ще бъде краят на живота. Вторият дом дава указания за финансовите възможности и връзки, нещата, свързани с материални придобивки, парични работи и всички неживи неща със стойност - злато, сребро и прочие. Има отношение към нашите възможности за работа и дейност, а също и към нашите чувства.
към текста >>

И прибавя - господарят на първия знак (от тригона, към който принадлежи знакът на Асцендента) показва какво ще бъде началото на живота на родения.
Първи дом, който се намира, както видяхме, непосредствено под източния хоризонт, представя самия човек - дава ни указание за външния вид и за телесното устройство, за характера и темперамента му, за неговите заложби, способности и воля, за добития чрез сетивните възприятия опит и изобщо този дом има отношение към личността и нейните борби в живота. Символизира се от знака Овен и управлява главата, по- специално мозъка и лицето. Указания за всички тези неща ни дават знакът, който изгрява на върха на първия дом (Асцендентен знак), планетите, намиращи се в него, и господарят на знака. Робърт Флуд, един от знаменитите розенкройцери от XVII век, разделя домовете - подобно на знаците - на декани, като господарят на знака, който заема върха на дома, заедно с господарите на другите два знака от тригона, към който принадлежи въпросният знак, управляват съответния дом. Ето какво казва той: първият дом управлява живота, физическия организъм, склонностите и дарбите на душата. И прибавя - господарят на първия знак (от тригона, към който принадлежи знакът на Асцендента) показва какво ще бъде началото на живота на родения. Господарят на втория знак (който принадлежи към същия тригон, към който принадлежи Asc) ще ни даде указание за средата, в която ще живее роденият и за конструкцията и издръжливостта на тялото. Господарят на третия знак ще ни покаже какъв ще бъде краят на живота. Вторият дом дава указания за финансовите възможности и връзки, нещата, свързани с материални придобивки, парични работи и всички неживи неща със стойност - злато, сребро и прочие. Има отношение към нашите възможности за работа и дейност, а също и към нашите чувства. Този дом ни показва въобще какви материални блага може да придобие човек от своята лична дейност; показва работоспособността и амбицията, която индивидът влага в работата и в каква насока ще се развие тя.
към текста >>

Господарят на третия знак ще ни покаже какъв ще бъде краят на живота.
Указания за всички тези неща ни дават знакът, който изгрява на върха на първия дом (Асцендентен знак), планетите, намиращи се в него, и господарят на знака. Робърт Флуд, един от знаменитите розенкройцери от XVII век, разделя домовете - подобно на знаците - на декани, като господарят на знака, който заема върха на дома, заедно с господарите на другите два знака от тригона, към който принадлежи въпросният знак, управляват съответния дом. Ето какво казва той: първият дом управлява живота, физическия организъм, склонностите и дарбите на душата. И прибавя - господарят на първия знак (от тригона, към който принадлежи знакът на Асцендента) показва какво ще бъде началото на живота на родения. Господарят на втория знак (който принадлежи към същия тригон, към който принадлежи Asc) ще ни даде указание за средата, в която ще живее роденият и за конструкцията и издръжливостта на тялото. Господарят на третия знак ще ни покаже какъв ще бъде краят на живота. Вторият дом дава указания за финансовите възможности и връзки, нещата, свързани с материални придобивки, парични работи и всички неживи неща със стойност - злато, сребро и прочие. Има отношение към нашите възможности за работа и дейност, а също и към нашите чувства. Този дом ни показва въобще какви материални блага може да придобие човек от своята лична дейност; показва работоспособността и амбицията, която индивидът влага в работата и в каква насока ще се развие тя. Следователно указва придобитото чрез лични усилия. Показва до известна степен и как ще бъдат изразходвани тези средства.
към текста >>

Господарят на знака, който управлява върха на втория дом, и господарите на принадлежащите към същия тригон знаци ни дават указание за материалното благополучие в началото, средата и края на живота.
Има отношение към нашите възможности за работа и дейност, а също и към нашите чувства. Този дом ни показва въобще какви материални блага може да придобие човек от своята лична дейност; показва работоспособността и амбицията, която индивидът влага в работата и в каква насока ще се развие тя. Следователно указва придобитото чрез лични усилия. Показва до известна степен и как ще бъдат изразходвани тези средства. Този дом е свързан със знака Телец и управлява шията и гърлото. Господарят на знака, който управлява върха на втория дом, и господарите на принадлежащите към същия тригон знаци ни дават указание за материалното благополучие в началото, средата и края на живота. Третият дом ни показва отношенията на родения към братята, сестрите и близките роднини. Говори също за късите пътувания, учението, възпитанието, образованието, заниманието с науката - въобще ни дава сведения за интелекта и неговата дейност, за състоянието на нервната система и мозъка. Носи ни указания освен това за различни връзки и отношения на родения, за неговата кореспонденция и писателска дейност. Отговаря на знака Близнаци и владее рамената, ръцете и дробовете. Знакът и планетите в третия дом определят средата, в която човек се движи.
към текста >>

Показва наследствените склонности, също какъв ще бъде краят на живота.
Отговаря на знака Близнаци и владее рамената, ръцете и дробовете. Знакът и планетите в третия дом определят средата, в която човек се движи. Господарите на знаците, към чиито тригон принадлежи знакът, заемащ върха на 3-и дом, ни дават указания за братята и сестрите на родения. Първият ни показва най-стария, вторият - средния, и третият - най-малкия. Четвъртият дом ни дава указания за родителите, по-специално за майката на родения, за средата, в която той ще живее, за домашното огнище. Показва наследствените склонности, също какъв ще бъде краят на живота. Дава указания за недвижимите имущества - къщи, ниви и пр. Нарича се окултен дом. Има отношение към знака Рак и управлява гърдите и стомаха. Господарите на знаците ни дават указания - първият за наследството, вторият за притежание на недвижими имоти, третият за края на живота. Петият дом показва децата на родения и половите му инстинкти и склонности - половата любов - радостите, игрите, удоволствията.
към текста >>

Господарите на знаците ни дават указания - първият за наследството, вторият за притежание на недвижими имоти, третият за края на живота.
Четвъртият дом ни дава указания за родителите, по-специално за майката на родения, за средата, в която той ще живее, за домашното огнище. Показва наследствените склонности, също какъв ще бъде краят на живота. Дава указания за недвижимите имущества - къщи, ниви и пр. Нарича се окултен дом. Има отношение към знака Рак и управлява гърдите и стомаха. Господарите на знаците ни дават указания - първият за наследството, вторият за притежание на недвижими имоти, третият за края на живота. Петият дом показва децата на родения и половите му инстинкти и склонности - половата любов - радостите, игрите, удоволствията. С други думи, владее живота на сърцето, усещанията и емоциите, идващи чрез сетивата. Показва отношенията на половете преди женитбата. Той е срещуположен на 11-тия дом и така - да се каже - е допълнение на този дом. Свързан е със знака Лъв и владее сърцето и гърба.
към текста >>

С други думи, владее живота на сърцето, усещанията и емоциите, идващи чрез сетивата.
Дава указания за недвижимите имущества - къщи, ниви и пр. Нарича се окултен дом. Има отношение към знака Рак и управлява гърдите и стомаха. Господарите на знаците ни дават указания - първият за наследството, вторият за притежание на недвижими имоти, третият за края на живота. Петият дом показва децата на родения и половите му инстинкти и склонности - половата любов - радостите, игрите, удоволствията. С други думи, владее живота на сърцето, усещанията и емоциите, идващи чрез сетивата. Показва отношенията на половете преди женитбата. Той е срещуположен на 11-тия дом и така - да се каже - е допълнение на този дом. Свързан е със знака Лъв и владее сърцето и гърба. Господарите на знаците, към чиито тригон принадлежи знакът, заемащ върха на този дом, ни дават указания - първият за децата, вторият за подчинените и третият за служебното положение и реализацията на мислите и желанията. Шестият дом ни дава указания за здравето, хигиената и удобствата - дрехи, храна и други физически нужди.
към текста >>

Има отношение към проблема с тайната на живота и смъртта.
Седмият дом ни дава указания за брака, съдружниците - договори, обмен, приятелство, обществени дела и борби, явните неприятели, съдебните процеси. Представя до известна степен индивидуалността на човека, като противоположност на първия, който показва личността. Свързан е със знака Везни и в тялото има отношение към бъбреците и кръста. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указания за брака - за характера и типа на съпруга или съпругата; господарят на втория знак ни дава указание за съдебните процеси и споровете; господарят на третия знак носи сведения за търговските операции и отношенията със съдружниците. Осмият дом е наречен окултен дом. Има отношение към проблема с тайната на живота и смъртта. Затова на първо място ни показва всички фази и степени, през които преминава съзнанието; носи указания за смъртта и всичко свързано с нея - наследства, завещания, свидетелства. Знакът, който заема върха на дома, и аспектите на планетите, намиращи се в него, или аспектите на господаря на знака често посочват начина на смъртта. Понеже осмият дом е втори по отношение на седмия, а седмият дом представя съдружника и съпругата, то осмият дом в такъв случай ще ни даде указание за финансовото състояние на съпругата и съдружника. Отговаря на знака Скорпион и в тялото управлява отделителната и половата системи. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указания за естеството на смъртта.
към текста >>

Показва убежденията и мирогледа, които човек ще има в живота.
Отговаря на знака Скорпион и в тялото управлява отделителната и половата системи. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указания за естеството на смъртта. Господарят на втория знак ни дава информация за доходите, които ще имаме от своя труд или от съдружника или съпругата (съпруга); господарят на третия знак показва наследствата и завещанията, които ще получи роденият след нечия смърт. Деветият дом е дом на философията, религията, възпитанието и образованието и всичко свързано с тях. Въобще, указва висшите духовни стремежи на човека и условията за тяхното задоволяване и проявление. Показва убежденията и мирогледа, които човек ще има в живота. Дава указания за дълги пътешествия в чужбина. Има отношение и към закона и правовия ред. Отговаря на знака Стрелец и в тялото управлява бедрата. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указания за религията, духовните стремежи и философските схващания на човека; господарят на втория знак показва дълги пътешествия; господарят на третия знак ни дава указания за сънищата и съновиденията и тяхното значение. Десети дом ни показва какво ще бъде социалното положение на индивида, неговата чест и име.
към текста >>

Дава указание за тайните лични врагове, за окултните тенденции на родения и психичното наследство, което носи от минали животи.
Единадесетият дом е показателен за приятелите и обществените връзки и отношения, обществото и кръговете, в които индивидът ще се движи. Показва също желанията, надеждите и амбициите на родения, а също печалбата от професията и приятелите. Има отношение към знака Водолей и управлява прасците на краката. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указание за благонадеждността и верността на приятелите; господарят на втория знак - за добросъвестността в труда; господарят на третия знак ни носи сведения за плодовете на труда. Дванадесетият дом е окултен - нарича се дом на изпитанията, грижите, ограниченията. Дава указание за тайните лични врагове, за окултните тенденции на родения и психичното наследство, което носи от минали животи. Той е дом, който ни посочва всички видове ограничения на личната свобода и има отношение към манастирите, затворите, болниците, лудниците - местата, където човек изчезва за света. В този дом човек се учи да не се счита за особено същество, а да се разглежда като част от цялото. Тук той изучава закона на жертвата, било съзнателно или несъзнателно. Затова този дом има отношение към знака Риби, който е знак на жертвата и управлява ходилата - емблема на добродетелта. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указания за тайните ни врагове - измамници и завистници - господарят на втория знак - за скърбите и за принудителната работа и затворите; господарят на третия знак носи сведения за нещастията, идещи от неумението да си устроим живота.
към текста >>

Той е дом, който ни посочва всички видове ограничения на личната свобода и има отношение към манастирите, затворите, болниците, лудниците - местата, където човек изчезва за света.
Показва също желанията, надеждите и амбициите на родения, а също печалбата от професията и приятелите. Има отношение към знака Водолей и управлява прасците на краката. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указание за благонадеждността и верността на приятелите; господарят на втория знак - за добросъвестността в труда; господарят на третия знак ни носи сведения за плодовете на труда. Дванадесетият дом е окултен - нарича се дом на изпитанията, грижите, ограниченията. Дава указание за тайните лични врагове, за окултните тенденции на родения и психичното наследство, което носи от минали животи. Той е дом, който ни посочва всички видове ограничения на личната свобода и има отношение към манастирите, затворите, болниците, лудниците - местата, където човек изчезва за света. В този дом човек се учи да не се счита за особено същество, а да се разглежда като част от цялото. Тук той изучава закона на жертвата, било съзнателно или несъзнателно. Затова този дом има отношение към знака Риби, който е знак на жертвата и управлява ходилата - емблема на добродетелта. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указания за тайните ни врагове - измамници и завистници - господарят на втория знак - за скърбите и за принудителната работа и затворите; господарят на третия знак носи сведения за нещастията, идещи от неумението да си устроим живота. Ще резюмирам значението на домовете, за да бъде по-пригледно и по-лесно използваемо в практиката.
към текста >>

Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указания за тайните ни врагове - измамници и завистници - господарят на втория знак - за скърбите и за принудителната работа и затворите; господарят на третия знак носи сведения за нещастията, идещи от неумението да си устроим живота.
Дава указание за тайните лични врагове, за окултните тенденции на родения и психичното наследство, което носи от минали животи. Той е дом, който ни посочва всички видове ограничения на личната свобода и има отношение към манастирите, затворите, болниците, лудниците - местата, където човек изчезва за света. В този дом човек се учи да не се счита за особено същество, а да се разглежда като част от цялото. Тук той изучава закона на жертвата, било съзнателно или несъзнателно. Затова този дом има отношение към знака Риби, който е знак на жертвата и управлява ходилата - емблема на добродетелта. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указания за тайните ни врагове - измамници и завистници - господарят на втория знак - за скърбите и за принудителната работа и затворите; господарят на третия знак носи сведения за нещастията, идещи от неумението да си устроим живота. Ще резюмирам значението на домовете, за да бъде по-пригледно и по-лесно използваемо в практиката. 1-и дом - дава указания за строежа на физическото тяло, характера, темперамента, възможностите и способностите - в тялото управлява мозъка и има отношение към знака Овен, който е израз на принципа на мисълта. 2-и дом ни дава указания за финансовите възможности - за материалните средства, добити от лична дейност. В тялото управлява гърлото и врата, които се управляват от Телец, който е израз на принципа на реализирането, изобилието и трудолюбието. 3-и дом ни дава указания за интелектуалния живот на човека, за неговото отношение към братята и сестрите и за късите пътешествия.
към текста >>

3-и дом ни дава указания за интелектуалния живот на човека, за неговото отношение към братята и сестрите и за късите пътешествия.
Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указания за тайните ни врагове - измамници и завистници - господарят на втория знак - за скърбите и за принудителната работа и затворите; господарят на третия знак носи сведения за нещастията, идещи от неумението да си устроим живота. Ще резюмирам значението на домовете, за да бъде по-пригледно и по-лесно използваемо в практиката. 1-и дом - дава указания за строежа на физическото тяло, характера, темперамента, възможностите и способностите - в тялото управлява мозъка и има отношение към знака Овен, който е израз на принципа на мисълта. 2-и дом ни дава указания за финансовите възможности - за материалните средства, добити от лична дейност. В тялото управлява гърлото и врата, които се управляват от Телец, който е израз на принципа на реализирането, изобилието и трудолюбието. 3-и дом ни дава указания за интелектуалния живот на човека, за неговото отношение към братята и сестрите и за късите пътешествия. В тялото има отношение към ръцете, раменете и гърдите, които се управляват от знака Близнаци, израз на интелектуалния принцип. 4-и дом ни дава указания за края на живота и за отношението ни към родителите, за недвижимите имущества. В тялото управлява стомаха и има отношение към знака Рак, който е израз на принципа на живота. 5-и дом е сферата на човешкото сърце и ни дава указание за състоянието на нашите чувства и инстинкти; показателен е и за децата. Управлява сърцето и гърба и има отношение към знака Лъв - израз на принципа на силата и могъществото.
към текста >>

4-и дом ни дава указания за края на живота и за отношението ни към родителите, за недвижимите имущества.
1-и дом - дава указания за строежа на физическото тяло, характера, темперамента, възможностите и способностите - в тялото управлява мозъка и има отношение към знака Овен, който е израз на принципа на мисълта. 2-и дом ни дава указания за финансовите възможности - за материалните средства, добити от лична дейност. В тялото управлява гърлото и врата, които се управляват от Телец, който е израз на принципа на реализирането, изобилието и трудолюбието. 3-и дом ни дава указания за интелектуалния живот на човека, за неговото отношение към братята и сестрите и за късите пътешествия. В тялото има отношение към ръцете, раменете и гърдите, които се управляват от знака Близнаци, израз на интелектуалния принцип. 4-и дом ни дава указания за края на живота и за отношението ни към родителите, за недвижимите имущества. В тялото управлява стомаха и има отношение към знака Рак, който е израз на принципа на живота. 5-и дом е сферата на човешкото сърце и ни дава указание за състоянието на нашите чувства и инстинкти; показателен е и за децата. Управлява сърцето и гърба и има отношение към знака Лъв - израз на принципа на силата и могъществото. 6-и дом ни показва какво трябва да бъде нашето отношение към тялото ни, показва здравето, болестите и материалните блага, идещи от живи същества. В тялото управлява вътрешните органи и слънчевия възел и има отношение към знака Дева, който е свързан с аналитичната мисъл и тънкото различаване на нещата.
към текста >>

В тялото управлява стомаха и има отношение към знака Рак, който е израз на принципа на живота.
2-и дом ни дава указания за финансовите възможности - за материалните средства, добити от лична дейност. В тялото управлява гърлото и врата, които се управляват от Телец, който е израз на принципа на реализирането, изобилието и трудолюбието. 3-и дом ни дава указания за интелектуалния живот на човека, за неговото отношение към братята и сестрите и за късите пътешествия. В тялото има отношение към ръцете, раменете и гърдите, които се управляват от знака Близнаци, израз на интелектуалния принцип. 4-и дом ни дава указания за края на живота и за отношението ни към родителите, за недвижимите имущества. В тялото управлява стомаха и има отношение към знака Рак, който е израз на принципа на живота. 5-и дом е сферата на човешкото сърце и ни дава указание за състоянието на нашите чувства и инстинкти; показателен е и за децата. Управлява сърцето и гърба и има отношение към знака Лъв - израз на принципа на силата и могъществото. 6-и дом ни показва какво трябва да бъде нашето отношение към тялото ни, показва здравето, болестите и материалните блага, идещи от живи същества. В тялото управлява вътрешните органи и слънчевия възел и има отношение към знака Дева, който е свързан с аналитичната мисъл и тънкото различаване на нещата. 7-и дом е дом на брака и съдружията, дава ни указание и за явните неприятели.
към текста >>

8-и дом е дом на живота и смъртта, дава ни насоки за естеството на смъртта и за наследствата и завещанията.
Управлява сърцето и гърба и има отношение към знака Лъв - израз на принципа на силата и могъществото. 6-и дом ни показва какво трябва да бъде нашето отношение към тялото ни, показва здравето, болестите и материалните блага, идещи от живи същества. В тялото управлява вътрешните органи и слънчевия възел и има отношение към знака Дева, който е свързан с аналитичната мисъл и тънкото различаване на нещата. 7-и дом е дом на брака и съдружията, дава ни указание и за явните неприятели. В тялото има отношение към бъбреците и кръста и е свързан със знака Везни - израз на принципа на равновесието, хармонията и красотата. 8-и дом е дом на живота и смъртта, дава ни насоки за естеството на смъртта и за наследствата и завещанията. Управлява отделителната и половата системи и има отношение към знака Скорпион - израз на производителния принцип в природата. 9-и дом е дом на философията, религията, правото. Дава ни указания за дългите пътешествия. Управлява бедрата и има отношение към Стрелец - израз на принципа на абстрактната мисъл и правдата. 10-и дом е дом на професията и общественото положение.
към текста >>

Показва почестите и славата, които ще придобием в живота.
Управлява отделителната и половата системи и има отношение към знака Скорпион - израз на производителния принцип в природата. 9-и дом е дом на философията, религията, правото. Дава ни указания за дългите пътешествия. Управлява бедрата и има отношение към Стрелец - израз на принципа на абстрактната мисъл и правдата. 10-и дом е дом на професията и общественото положение. Показва почестите и славата, които ще придобием в живота. Има отношение към знака Козирог, който е израз на принципа на реализирането; носител на реалната мисъл и политика. Управлява колената. 11-и дом е дом на приятелите, на надеждите и стремежите. Управлява глезените. Има отношение към Водолея - израз на принципите на вечния живот.
към текста >>

Има отношение към Водолея - израз на принципите на вечния живот.
Показва почестите и славата, които ще придобием в живота. Има отношение към знака Козирог, който е израз на принципа на реализирането; носител на реалната мисъл и политика. Управлява колената. 11-и дом е дом на приятелите, на надеждите и стремежите. Управлява глезените. Има отношение към Водолея - израз на принципите на вечния живот. 12-и дом е сфера на изпитанията, ограниченията, дом на жертвата и самоотричането. Управлява стъпалата. Има отношение към знак Риби - израз на принципа на жертвата. -------------------------
към текста >>

67. 36–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

За всички онези, които са навлезли във вътрешната страна на Божественото или Христовото учение, или в мистичния живот, или в духовния живот, Христос казва: Ако човек не се отрече от себе си или от външния живот, той не може да бъде Ученик на Новото Учение, той не може да бъде Ученик на Любовта.
36 – то писмо VIII. УЧЕНИКЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО (продължение) 115. Какво се иска от Ученика. За всички онези, които са навлезли във вътрешната страна на Божественото или Христовото учение, или в мистичния живот, или в духовния живот, Христос казва: Ако човек не се отрече от себе си или от външния живот, той не може да бъде Ученик на Новото Учение, той не може да бъде Ученик на Любовта. Човек трябва да се отрече от всичко земно, защото, като тръгне за небето, той не може да вземе нищо от света. 116. Ролята на физическото тяло. Някой казва: Да се освободя от това тяло. Ти ще бъдеш доблестен човек, герой ще бъдеш, да завършиш своята еволюция. Тялото е храм Божи.
към текста >>

117. Положението на Ученика в живота.
Някой казва: Да се освободя от това тяло. Ти ще бъдеш доблестен човек, герой ще бъдеш, да завършиш своята еволюция. Тялото е храм Божи. То е най-голямото богатство, което имате. Ти ще хванеш за гушата онези разбойници, които искат да те оберат и ще си вземеш от тях всичко. 117. Положението на Ученика в живота. Казано е: Праведният не може да бъде беден. Праведният не може да се лиши от доброто. Ученикът всякога може да бъде награден. Който ходи в Божиите пътища, него го очакват за в бъдеще най-хубави неща. Любовта не може да се описва, тя само се чувствува.
към текста >>

Не казвам, че не трябва да искате да ви обичат, но това да не бъде цел в живота ви.
Добрите хора знаят малко, но добре го знаят. Знанието трябва по малко и постепенно да се възприема като храната, защото то е жива сила, към която организмът трябва да се приспособява. 119. Отношението на Ученика към Бога. Като Ученици на тази Велика Школа, вие трябва де се отличавате с правилни отношения към Бога. Имате ли тези отношения, няма да търсите хората да ви обичат, но вие ще обичате. Не казвам, че не трябва да искате да ви обичат, но това да не бъде цел в живота ви. Ако искате да имате почтено място в света, непременно трябва да влезете в Пътя на Истината. В този път ще изучавате както Библията, така и съвременната наука, и литература, и цялата Природа по нов начин - всичко, което правите и което учите, да бъде продиктувано от единствения стимул - заради Божията Любов. Ако обичате някого, обичайте го заради Бога. Нека Божията Любов бъде вътрешен стимул във всички ваши побуждения. По този път ще имате Божието благословение и Божиите блага ще се изливат върху вас.
към текста >>

Единственото нещо, което ще успее в света, това е Любовта, Знанието, Мъдростта, Божественият Живот, Справедливостта, Съвестта, Правдата, Добродетелта.
Утре ще се изправиш, за стената ще се държиш и така, докато укрепнеш и ходиш свободно. 121. Ученикът трябва да бъде смел и решителен. Най-мъчното нещо в света е да бъдем смели и решителни. Някой път вие изпадате в малодушие и казвате, че не му е времето за новите идеи. Но това е заблуждение. Единственото нещо, което ще успее в света, това е Любовта, Знанието, Мъдростта, Божественият Живот, Справедливостта, Съвестта, Правдата, Добродетелта. Всичко, което е добро и възвишено, има бъдеще. Следователно всяка ваша добра постъпка, родена от Любовта, ще успее. Всяка ваша мисъл, всяко ваше желание, колкото и да е малко, щом е родено от Любовта, ще успее. Затова няма да се страхувате, а ще бъдете смели и решителни, като се натъкнете на противоречията в живота. Като дойдат противоречията в живота, не се стремете да ги подпушите или да се освободите от тях, но ги разрешете.
към текста >>

Затова няма да се страхувате, а ще бъдете смели и решителни, като се натъкнете на противоречията в живота.
Но това е заблуждение. Единственото нещо, което ще успее в света, това е Любовта, Знанието, Мъдростта, Божественият Живот, Справедливостта, Съвестта, Правдата, Добродетелта. Всичко, което е добро и възвишено, има бъдеще. Следователно всяка ваша добра постъпка, родена от Любовта, ще успее. Всяка ваша мисъл, всяко ваше желание, колкото и да е малко, щом е родено от Любовта, ще успее. Затова няма да се страхувате, а ще бъдете смели и решителни, като се натъкнете на противоречията в живота. Като дойдат противоречията в живота, не се стремете да ги подпушите или да се освободите от тях, но ги разрешете. Някой ти каже: Ти направи много голяма погрешка. Отговори му: Зная, че направих големи погрешки, но ще ги изправя и на тяхно място ще туря най-хубавите Добродетели. Ако ти кажат, че си прост човек, не се обиждай, но кажи: Вярно е, но след време ще стана толкова учен, че и вие ще ми се радвате. Това е говорът, това е Пътят, през който трябва да мине Окултният Ученик, Ученикът на Божественото Учение.
към текста >>

Като дойдат противоречията в живота, не се стремете да ги подпушите или да се освободите от тях, но ги разрешете.
Единственото нещо, което ще успее в света, това е Любовта, Знанието, Мъдростта, Божественият Живот, Справедливостта, Съвестта, Правдата, Добродетелта. Всичко, което е добро и възвишено, има бъдеще. Следователно всяка ваша добра постъпка, родена от Любовта, ще успее. Всяка ваша мисъл, всяко ваше желание, колкото и да е малко, щом е родено от Любовта, ще успее. Затова няма да се страхувате, а ще бъдете смели и решителни, като се натъкнете на противоречията в живота. Като дойдат противоречията в живота, не се стремете да ги подпушите или да се освободите от тях, но ги разрешете. Някой ти каже: Ти направи много голяма погрешка. Отговори му: Зная, че направих големи погрешки, но ще ги изправя и на тяхно място ще туря най-хубавите Добродетели. Ако ти кажат, че си прост човек, не се обиждай, но кажи: Вярно е, но след време ще стана толкова учен, че и вие ще ми се радвате. Това е говорът, това е Пътят, през който трябва да мине Окултният Ученик, Ученикът на Божественото Учение. Той трябва да гледа широко на нещата.
към текста >>

Аз съм пребродил живота и не съм срещнал досега никой Велик Учител, нито Адепт, нито Ангел или Архангел, или Херувим, или някое Божество, което да е разрешило въпроса по друг начин от този, който Бог е предвидил.
Тогава няма да има падане. Ако той се спре и започне да разисква защо това става така, а не по друг начин, нищо няма да разреши. Ще кажете: Не може ли по друг начин? - Не може. Досега никой не е разрешил въпроса по друг начин, нито вие ще го разрешите. Аз съм пребродил живота и не съм срещнал досега никой Велик Учител, нито Адепт, нито Ангел или Архангел, или Херувим, или някое Божество, което да е разрешило въпроса по друг начин от този, който Бог е предвидил. Ние ще учим само какви са Божиите пътища. Неизследими са Божиите пътища. Следователно, няма защо ние да създаваме нови пътища. Ние ще бъдем носители на новото, което Бог е създал и ще изразим Божественото у нас. 122. Двата Пътя.
към текста >>

В сегашния живот ние носим само неволи и страдания, ние опитваме живота на миналите си съществувания.
Неизследими са Божиите пътища. Следователно, няма защо ние да създаваме нови пътища. Ние ще бъдем носители на новото, което Бог е създал и ще изразим Божественото у нас. 122. Двата Пътя. Сегашното е само сянка на бъдещето. В сегашния живот ние носим само неволи и страдания, ние опитваме живота на миналите си съществувания. И затова, каквото и да ви даде сегашният живот, трябва да бъдете благодарни от него. Ако пък искате великите блага на живота, това е Пътят на Ученика. Два Пътя има: Или Пътят на света, или Пътят на Бога, който ние наричаме живот на Христа, живот на Новото Учение или Път на Ученика. Ученикът трябва да преодолее всички трудности и да организира своя живот, да създаде велика мисъл. Много пъти виждам религиозни хора, които се стремят към новото да си служат с методите на света.
към текста >>

И затова, каквото и да ви даде сегашният живот, трябва да бъдете благодарни от него.
Следователно, няма защо ние да създаваме нови пътища. Ние ще бъдем носители на новото, което Бог е създал и ще изразим Божественото у нас. 122. Двата Пътя. Сегашното е само сянка на бъдещето. В сегашния живот ние носим само неволи и страдания, ние опитваме живота на миналите си съществувания. И затова, каквото и да ви даде сегашният живот, трябва да бъдете благодарни от него. Ако пък искате великите блага на живота, това е Пътят на Ученика. Два Пътя има: Или Пътят на света, или Пътят на Бога, който ние наричаме живот на Христа, живот на Новото Учение или Път на Ученика. Ученикът трябва да преодолее всички трудности и да организира своя живот, да създаде велика мисъл. Много пъти виждам религиозни хора, които се стремят към новото да си служат с методите на света. Те се стремят към новото, но внасят методите на стария живот.
към текста >>

Ако пък искате великите блага на живота, това е Пътят на Ученика.
Ние ще бъдем носители на новото, което Бог е създал и ще изразим Божественото у нас. 122. Двата Пътя. Сегашното е само сянка на бъдещето. В сегашния живот ние носим само неволи и страдания, ние опитваме живота на миналите си съществувания. И затова, каквото и да ви даде сегашният живот, трябва да бъдете благодарни от него. Ако пък искате великите блага на живота, това е Пътят на Ученика. Два Пътя има: Или Пътят на света, или Пътят на Бога, който ние наричаме живот на Христа, живот на Новото Учение или Път на Ученика. Ученикът трябва да преодолее всички трудности и да организира своя живот, да създаде велика мисъл. Много пъти виждам религиозни хора, които се стремят към новото да си служат с методите на света. Те се стремят към новото, но внасят методите на стария живот. Това е по-опасно, отколкото да се живее само в стария живот и да се прилагат неговите методи.
към текста >>

Два Пътя има: Или Пътят на света, или Пътят на Бога, който ние наричаме живот на Христа, живот на Новото Учение или Път на Ученика.
122. Двата Пътя. Сегашното е само сянка на бъдещето. В сегашния живот ние носим само неволи и страдания, ние опитваме живота на миналите си съществувания. И затова, каквото и да ви даде сегашният живот, трябва да бъдете благодарни от него. Ако пък искате великите блага на живота, това е Пътят на Ученика. Два Пътя има: Или Пътят на света, или Пътят на Бога, който ние наричаме живот на Христа, живот на Новото Учение или Път на Ученика. Ученикът трябва да преодолее всички трудности и да организира своя живот, да създаде велика мисъл. Много пъти виждам религиозни хора, които се стремят към новото да си служат с методите на света. Те се стремят към новото, но внасят методите на стария живот. Това е по-опасно, отколкото да се живее само в стария живот и да се прилагат неговите методи. Затова е казал Христос: Не кърпи стари дрехи с нови кръпки.
към текста >>

Ученикът трябва да преодолее всички трудности и да организира своя живот, да създаде велика мисъл.
Сегашното е само сянка на бъдещето. В сегашния живот ние носим само неволи и страдания, ние опитваме живота на миналите си съществувания. И затова, каквото и да ви даде сегашният живот, трябва да бъдете благодарни от него. Ако пък искате великите блага на живота, това е Пътят на Ученика. Два Пътя има: Или Пътят на света, или Пътят на Бога, който ние наричаме живот на Христа, живот на Новото Учение или Път на Ученика. Ученикът трябва да преодолее всички трудности и да организира своя живот, да създаде велика мисъл. Много пъти виждам религиозни хора, които се стремят към новото да си служат с методите на света. Те се стремят към новото, но внасят методите на стария живот. Това е по-опасно, отколкото да се живее само в стария живот и да се прилагат неговите методи. Затова е казал Христос: Не кърпи стари дрехи с нови кръпки. 123. Двата живота на човека.
към текста >>

Те се стремят към новото, но внасят методите на стария живот.
И затова, каквото и да ви даде сегашният живот, трябва да бъдете благодарни от него. Ако пък искате великите блага на живота, това е Пътят на Ученика. Два Пътя има: Или Пътят на света, или Пътят на Бога, който ние наричаме живот на Христа, живот на Новото Учение или Път на Ученика. Ученикът трябва да преодолее всички трудности и да организира своя живот, да създаде велика мисъл. Много пъти виждам религиозни хора, които се стремят към новото да си служат с методите на света. Те се стремят към новото, но внасят методите на стария живот. Това е по-опасно, отколкото да се живее само в стария живот и да се прилагат неговите методи. Затова е казал Христос: Не кърпи стари дрехи с нови кръпки. 123. Двата живота на човека. Засега вие живеете два различни живота, тъй като мислите и чувствата на човека са две различни неща. Чувствата са едно нещо, мислите са друго нещо.
към текста >>

Това е по-опасно, отколкото да се живее само в стария живот и да се прилагат неговите методи.
Ако пък искате великите блага на живота, това е Пътят на Ученика. Два Пътя има: Или Пътят на света, или Пътят на Бога, който ние наричаме живот на Христа, живот на Новото Учение или Път на Ученика. Ученикът трябва да преодолее всички трудности и да организира своя живот, да създаде велика мисъл. Много пъти виждам религиозни хора, които се стремят към новото да си служат с методите на света. Те се стремят към новото, но внасят методите на стария живот. Това е по-опасно, отколкото да се живее само в стария живот и да се прилагат неговите методи. Затова е казал Христос: Не кърпи стари дрехи с нови кръпки. 123. Двата живота на човека. Засега вие живеете два различни живота, тъй като мислите и чувствата на човека са две различни неща. Чувствата са едно нещо, мислите са друго нещо. В сърдечно отношение вие чувствате едно, а в умствено отношение мислите друго.
към текста >>

123. Двата живота на човека.
Ученикът трябва да преодолее всички трудности и да организира своя живот, да създаде велика мисъл. Много пъти виждам религиозни хора, които се стремят към новото да си служат с методите на света. Те се стремят към новото, но внасят методите на стария живот. Това е по-опасно, отколкото да се живее само в стария живот и да се прилагат неговите методи. Затова е казал Христос: Не кърпи стари дрехи с нови кръпки. 123. Двата живота на човека. Засега вие живеете два различни живота, тъй като мислите и чувствата на човека са две различни неща. Чувствата са едно нещо, мислите са друго нещо. В сърдечно отношение вие чувствате едно, а в умствено отношение мислите друго. Понякога между ума и сърцето има разногласие, понякога хармония. Някой път сърцето не разбира нещата така, както умът, а някой път и сърцето разбира правилно, и умът разбира правилно.
към текста >>

Засега вие живеете два различни живота, тъй като мислите и чувствата на човека са две различни неща.
Много пъти виждам религиозни хора, които се стремят към новото да си служат с методите на света. Те се стремят към новото, но внасят методите на стария живот. Това е по-опасно, отколкото да се живее само в стария живот и да се прилагат неговите методи. Затова е казал Христос: Не кърпи стари дрехи с нови кръпки. 123. Двата живота на човека. Засега вие живеете два различни живота, тъй като мислите и чувствата на човека са две различни неща. Чувствата са едно нещо, мислите са друго нещо. В сърдечно отношение вие чувствате едно, а в умствено отношение мислите друго. Понякога между ума и сърцето има разногласие, понякога хармония. Някой път сърцето не разбира нещата така, както умът, а някой път и сърцето разбира правилно, и умът разбира правилно. И сега, като Ученици на Божественото Учение, вие трябва да носите в ума си светли мисли, да бъдете доволни от сегашния си живот.
към текста >>

И сега, като Ученици на Божественото Учение, вие трябва да носите в ума си светли мисли, да бъдете доволни от сегашния си живот.
Засега вие живеете два различни живота, тъй като мислите и чувствата на човека са две различни неща. Чувствата са едно нещо, мислите са друго нещо. В сърдечно отношение вие чувствате едно, а в умствено отношение мислите друго. Понякога между ума и сърцето има разногласие, понякога хармония. Някой път сърцето не разбира нещата така, както умът, а някой път и сърцето разбира правилно, и умът разбира правилно. И сега, като Ученици на Божественото Учение, вие трябва да носите в ума си светли мисли, да бъдете доволни от сегашния си живот. И във всички случаи, колкото малко и каквото малко нещо и да придобиете, да го използувате за вашето развитие, като знаете, че този живот ще бъде основа на бъдещия ви живот. 124. Свещено правило на Ученика. Каквото и да правите, вършете го заради Бога и заради Неговата Любов. Това изисква Новото Учение, това изисква новият живот от всинца ни. Ние се отличаваме от другите хора по това, че имаме един Велик Принцип, една велика идея, за която сме готови на огън да ни турят, на бесилка да ни увесят, и на кръст да ни разпнат - всичко можем да понесем.
към текста >>

И във всички случаи, колкото малко и каквото малко нещо и да придобиете, да го използувате за вашето развитие, като знаете, че този живот ще бъде основа на бъдещия ви живот.
Чувствата са едно нещо, мислите са друго нещо. В сърдечно отношение вие чувствате едно, а в умствено отношение мислите друго. Понякога между ума и сърцето има разногласие, понякога хармония. Някой път сърцето не разбира нещата така, както умът, а някой път и сърцето разбира правилно, и умът разбира правилно. И сега, като Ученици на Божественото Учение, вие трябва да носите в ума си светли мисли, да бъдете доволни от сегашния си живот. И във всички случаи, колкото малко и каквото малко нещо и да придобиете, да го използувате за вашето развитие, като знаете, че този живот ще бъде основа на бъдещия ви живот. 124. Свещено правило на Ученика. Каквото и да правите, вършете го заради Бога и заради Неговата Любов. Това изисква Новото Учение, това изисква новият живот от всинца ни. Ние се отличаваме от другите хора по това, че имаме един Велик Принцип, една велика идея, за която сме готови на огън да ни турят, на бесилка да ни увесят, и на кръст да ни разпнат - всичко можем да понесем. В каквото положение и да поставите праведния човек или Ученика, той всякога ще покаже, че в неговата душа живее Любовта.
към текста >>

Това изисква Новото Учение, това изисква новият живот от всинца ни.
Някой път сърцето не разбира нещата така, както умът, а някой път и сърцето разбира правилно, и умът разбира правилно. И сега, като Ученици на Божественото Учение, вие трябва да носите в ума си светли мисли, да бъдете доволни от сегашния си живот. И във всички случаи, колкото малко и каквото малко нещо и да придобиете, да го използувате за вашето развитие, като знаете, че този живот ще бъде основа на бъдещия ви живот. 124. Свещено правило на Ученика. Каквото и да правите, вършете го заради Бога и заради Неговата Любов. Това изисква Новото Учение, това изисква новият живот от всинца ни. Ние се отличаваме от другите хора по това, че имаме един Велик Принцип, една велика идея, за която сме готови на огън да ни турят, на бесилка да ни увесят, и на кръст да ни разпнат - всичко можем да понесем. В каквото положение и да поставите праведния човек или Ученика, той всякога ще покаже, че в неговата душа живее Любовта. Има ли нещо по-велико от това? 125. Целта на Окултната Наука. Всяка Окултна Наука, която принадлежи към Великата Наука на Живота, има за цел да просвети човешкия ум и да облагороди човешкото сърце.
към текста >>

Всяка Окултна Наука, която принадлежи към Великата Наука на Живота, има за цел да просвети човешкия ум и да облагороди човешкото сърце.
Това изисква Новото Учение, това изисква новият живот от всинца ни. Ние се отличаваме от другите хора по това, че имаме един Велик Принцип, една велика идея, за която сме готови на огън да ни турят, на бесилка да ни увесят, и на кръст да ни разпнат - всичко можем да понесем. В каквото положение и да поставите праведния човек или Ученика, той всякога ще покаже, че в неговата душа живее Любовта. Има ли нещо по-велико от това? 125. Целта на Окултната Наука. Всяка Окултна Наука, която принадлежи към Великата Наука на Живота, има за цел да просвети човешкия ум и да облагороди човешкото сърце. Тя цели да внесе светлина в ума и топлина в сърцето, като необходимо условие за правилното развитие на човека. От това гледище, умът и сърцето трябва да дойдат в помощ на човека за изправяне на живота му. 126. Задачата на Ученика. В процеса на изправяне на живота човек се учи.Той се учи от света, който Бог е създал. Законите, които Бог е наредил, трябва да се изучават, защото върху тях се гради личният или индивидуалният живот на човека, както и умственият и духовният му живот.
към текста >>

От това гледище, умът и сърцето трябва да дойдат в помощ на човека за изправяне на живота му.
В каквото положение и да поставите праведния човек или Ученика, той всякога ще покаже, че в неговата душа живее Любовта. Има ли нещо по-велико от това? 125. Целта на Окултната Наука. Всяка Окултна Наука, която принадлежи към Великата Наука на Живота, има за цел да просвети човешкия ум и да облагороди човешкото сърце. Тя цели да внесе светлина в ума и топлина в сърцето, като необходимо условие за правилното развитие на човека. От това гледище, умът и сърцето трябва да дойдат в помощ на човека за изправяне на живота му. 126. Задачата на Ученика. В процеса на изправяне на живота човек се учи.Той се учи от света, който Бог е създал. Законите, които Бог е наредил, трябва да се изучават, защото върху тях се гради личният или индивидуалният живот на човека, както и умственият и духовният му живот. При това съграждане на живота, трябва де се изучават различни предмети. Най-първо ще изучавате най-близките предмети, които имат пряко отношение към вас.
към текста >>

В процеса на изправяне на живота човек се учи.Той се учи от света, който Бог е създал.
125. Целта на Окултната Наука. Всяка Окултна Наука, която принадлежи към Великата Наука на Живота, има за цел да просвети човешкия ум и да облагороди човешкото сърце. Тя цели да внесе светлина в ума и топлина в сърцето, като необходимо условие за правилното развитие на човека. От това гледище, умът и сърцето трябва да дойдат в помощ на човека за изправяне на живота му. 126. Задачата на Ученика. В процеса на изправяне на живота човек се учи.Той се учи от света, който Бог е създал. Законите, които Бог е наредил, трябва да се изучават, защото върху тях се гради личният или индивидуалният живот на човека, както и умственият и духовният му живот. При това съграждане на живота, трябва де се изучават различни предмети. Най-първо ще изучавате най-близките предмети, които имат пряко отношение към вас. След това ще изучавате предметите, които засягат вашите чувства, и най-после тези, които засягат вашия ум. Първо човек трябва да започне с изучаване на твърдата почва.
към текста >>

Законите, които Бог е наредил, трябва да се изучават, защото върху тях се гради личният или индивидуалният живот на човека, както и умственият и духовният му живот.
Всяка Окултна Наука, която принадлежи към Великата Наука на Живота, има за цел да просвети човешкия ум и да облагороди човешкото сърце. Тя цели да внесе светлина в ума и топлина в сърцето, като необходимо условие за правилното развитие на човека. От това гледище, умът и сърцето трябва да дойдат в помощ на човека за изправяне на живота му. 126. Задачата на Ученика. В процеса на изправяне на живота човек се учи.Той се учи от света, който Бог е създал. Законите, които Бог е наредил, трябва да се изучават, защото върху тях се гради личният или индивидуалният живот на човека, както и умственият и духовният му живот. При това съграждане на живота, трябва де се изучават различни предмети. Най-първо ще изучавате най-близките предмети, които имат пряко отношение към вас. След това ще изучавате предметите, които засягат вашите чувства, и най-после тези, които засягат вашия ум. Първо човек трябва да започне с изучаване на твърдата почва. Тя придава стабилност, устойчивост на характера.
към текста >>

При това съграждане на живота, трябва де се изучават различни предмети.
Тя цели да внесе светлина в ума и топлина в сърцето, като необходимо условие за правилното развитие на човека. От това гледище, умът и сърцето трябва да дойдат в помощ на човека за изправяне на живота му. 126. Задачата на Ученика. В процеса на изправяне на живота човек се учи.Той се учи от света, който Бог е създал. Законите, които Бог е наредил, трябва да се изучават, защото върху тях се гради личният или индивидуалният живот на човека, както и умственият и духовният му живот. При това съграждане на живота, трябва де се изучават различни предмети. Най-първо ще изучавате най-близките предмети, които имат пряко отношение към вас. След това ще изучавате предметите, които засягат вашите чувства, и най-после тези, които засягат вашия ум. Първо човек трябва да започне с изучаване на твърдата почва. Тя придава стабилност, устойчивост на характера. Всеки човек, който иска да придобие стабилност, да придобие устойчивост, може да стане каменар, да дяла камъни, може да обработва земята и пр.
към текста >>

Окултната Наука, обаче, представя въведение към Великата Наука на Живота.
Всеки ден той трябва да отделя част от времето си за учене, да създаде в себе си навик да учи. Ученикът трябва да се отличава с обич към знанието, с обич към науката. Той трябва да проучи, какво нещо е Окултният Ученик и Окултната Наука, да може да даде кратко определение по този въпрос. Да бъдеш Окултен Ученик не значи да натрупаш в главата си известни познания върху различни предмети, защото това могат да дадат и другите науки. Съвременната наука спомага на Окултната Наука като ни запознава с Живата природа. Окултната Наука, обаче, представя въведение към Великата Наука на Живота. 128. Признаците на добрия човек. Окултната наука определя причината, поради която известни добродетели са развити повече или по-малко в дадени хора. Тя казва: Добър човек е онзи, който има повече връзка с напредналите и Възвишени Същества. Значи, по-голямото или по-малкото съприкосновение с Възвишените Същества, броят на допирните точки с тях, определя степента па човешката доброта. Когато дойдем до онези Велики Същества, които имат допирни точки направо с Бога, за тях казваме, че те почти са завършили своето развитие на земята.
към текста >>

Много от учените са дошли до една голяма концентрация на мисълта си, до един пълен контакт с Живата Природа и имат силно развит духовен живот.
Тя казва: Добър човек е онзи, който има повече връзка с напредналите и Възвишени Същества. Значи, по-голямото или по-малкото съприкосновение с Възвишените Същества, броят на допирните точки с тях, определя степента па човешката доброта. Когато дойдем до онези Велики Същества, които имат допирни точки направо с Бога, за тях казваме, че те почти са завършили своето развитие на земята. Те влизат вече в плана на една по-висока еволюция от тази, на земята. 129. Учените хора - Окултни Ученици. Много от учените са дошли до една голяма концентрация на мисълта си, до един пълен контакт с Живата Природа и имат силно развит духовен живот. Мнозина от тези учени са Окултни Ученици, занимават се с Окултната Наука, но външно не се издават, че са такива. Много от известните химици и физици се занимават с Окултната Наука и черпят своите знания направо от Живата Природа. Няма да цитирам мненията на тези учени, но казвам, че такива са съществували в древни времена, но съществуват и днес. 130. Ученикът и Окултната Наука. Някои питат: Защо ни е Окултната Наука?
към текста >>

- В нея ще намерите начини и методи, как да си въздействате при различни състояния в живота си, как да устроите живота си разумно и по какви начини да разрешите трудните задачи на живота си.
Мнозина от тези учени са Окултни Ученици, занимават се с Окултната Наука, но външно не се издават, че са такива. Много от известните химици и физици се занимават с Окултната Наука и черпят своите знания направо от Живата Природа. Няма да цитирам мненията на тези учени, но казвам, че такива са съществували в древни времена, но съществуват и днес. 130. Ученикът и Окултната Наука. Някои питат: Защо ни е Окултната Наука? - В нея ще намерите начини и методи, как да си въздействате при различни състояния в живота си, как да устроите живота си разумно и по какви начини да разрешите трудните задачи на живота си. Там ще намерите методите, как да придобиете търпение, благост, доброта и пр. 131. Целта на Окултната Школа. С подобрение на материалния живот целта на Окултната Школа не се постига. Подобряването на умствения и духовния живот, просветляване на ума и облагородяване на сърцето влиза в целите на тази Школа. 132. Първата задача на Ученика.
към текста >>

С подобрение на материалния живот целта на Окултната Школа не се постига.
130. Ученикът и Окултната Наука. Някои питат: Защо ни е Окултната Наука? - В нея ще намерите начини и методи, как да си въздействате при различни състояния в живота си, как да устроите живота си разумно и по какви начини да разрешите трудните задачи на живота си. Там ще намерите методите, как да придобиете търпение, благост, доброта и пр. 131. Целта на Окултната Школа. С подобрение на материалния живот целта на Окултната Школа не се постига. Подобряването на умствения и духовния живот, просветляване на ума и облагородяване на сърцето влиза в целите на тази Школа. 132. Първата задача на Ученика. Първата задача на Ученика е да се освободи от ненужните безпокойства. Ученикът трябва да намери метод да премахне болестите, които го безпокоят. Той трябва да намери метод да премахне и сиромашията, която също е едно безпокойство.
към текста >>

Подобряването на умствения и духовния живот, просветляване на ума и облагородяване на сърцето влиза в целите на тази Школа.
Някои питат: Защо ни е Окултната Наука? - В нея ще намерите начини и методи, как да си въздействате при различни състояния в живота си, как да устроите живота си разумно и по какви начини да разрешите трудните задачи на живота си. Там ще намерите методите, как да придобиете търпение, благост, доброта и пр. 131. Целта на Окултната Школа. С подобрение на материалния живот целта на Окултната Школа не се постига. Подобряването на умствения и духовния живот, просветляване на ума и облагородяване на сърцето влиза в целите на тази Школа. 132. Първата задача на Ученика. Първата задача на Ученика е да се освободи от ненужните безпокойства. Ученикът трябва да намери метод да премахне болестите, които го безпокоят. Той трябва да намери метод да премахне и сиромашията, която също е едно безпокойство. Ученикът трябва да преодолява всички мъчнотии и препятствия в живота си.
към текста >>

Ученикът трябва да преодолява всички мъчнотии и препятствия в живота си.
Подобряването на умствения и духовния живот, просветляване на ума и облагородяване на сърцето влиза в целите на тази Школа. 132. Първата задача на Ученика. Първата задача на Ученика е да се освободи от ненужните безпокойства. Ученикът трябва да намери метод да премахне болестите, които го безпокоят. Той трябва да намери метод да премахне и сиромашията, която също е едно безпокойство. Ученикът трябва да преодолява всички мъчнотии и препятствия в живота си. Който иска да учи, болен не трябва да бъде, сиромах не трябва да бъде. За обикновения ученик е позволено това, но Окултният Ученик трябва да бъде свободен от всички недъзи. На Окултния Ученик не е позволено да има недъзи. Има ли някакъв недъг, той трябва да има търпението и доблестта да се лекува по всички правила, които Окултната Наука препоръчва. Вие не разбирате правилата на тази Наука и казвате: Господ ще ни излекува.
към текста >>

Ако те не се приложат в живота, ще се създаде едно индиферентно състояние, при което мнозина ще се обезсърчат и ще кажат: И това е обикновена наука.
Така казва и светът. Оставите ли само Бог да ви лекува, това е физически акт, а не вътрешен акт на вашето съзнание. Когато Учителят ви предаде един урок и вие не го научите, трябва ли да казвате, че Учителят знае урока и ще ви го повтори? Но веднъж урока, предаден от Учителя ви, вие ще го научитеи ще го приложите. Всеки урок, както и всяко окултно учение имат своето практическо приложение. Ако те не се приложат в живота, ще се създаде едно индиферентно състояние, при което мнозина ще се обезсърчат и ще кажат: И това е обикновена наука. От толкова години учим, но какво сме придобили! 133. Ученикът и Окултната медицина. На мнозина от вас съм дал правила, как да се лекуват сами и как да дават на другите първа помощ. Всеки от вас, като Ученик, трябва да знае тези правила и да ги прилага. Не е достатъчно само да констатирате известна болест.
към текста >>

Ще опитвате всички видове храни, всички видове плодове.
Да знаеш, как да ядеш, това е цяла музика. Второто условие при храненето: Окултният Ученик трябва да избягва еднообразна храна. Някой се подлага, например, на картофен режим. Цял месец се храни само с картофи, друг се храни цял месец само с череши, само с грозде и пр. Това не е правилен начин на хранене. Ще опитвате всички видове храни, всички видове плодове. Винаги трябва да разнообразявате храната си, защото всеки вид храна съдържа специфични енергии, необходими за организма ви. У човека има едно специално чувство, което на всяко време му подсказва какво трябва да яде. Защото в дадения случай само в тази храна човек ще намери онези специфични елементи, които са необходими за съграждане на организма и за създаването на някоя велика мисъл или някое благородно чувство. 136. Силата на общата молитва. Да допуснем, че като Окултни Ученици вие се събирате на обща молитва.
към текста >>

Интуицията е важно помагало в живота на Ученика.
Вие може да говорите някога повече, но ако всякога говорите много, това е неправилно. Многото говорене е хабене на енергия, а с това се изтощава нервната ви система. 139. Интуицията на Ученика. Окултният Ученик трябва да има развита интуиция. Затова ще работите за развиването й. Интуицията е важно помагало в живота на Ученика. Който има развита интуиция, може да избегне много нещастия и неприятности в живота си.
към текста >>

Който има развита интуиция, може да избегне много нещастия и неприятности в живота си.
Многото говорене е хабене на енергия, а с това се изтощава нервната ви система. 139. Интуицията на Ученика. Окултният Ученик трябва да има развита интуиция. Затова ще работите за развиването й. Интуицията е важно помагало в живота на Ученика. Който има развита интуиция, може да избегне много нещастия и неприятности в живота си.
към текста >>

68. 47-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

По този начин духовният свят ги напътва към реалния живот.
Тъй щото когато някой говори за Вечността, аз подразбирам Истината. Вечността е образ на Истината, а Истината е безгранична. Следователно всички неща се реализират в Истината. 136. Физическият и духовният свят. Всичко, което хората вършат на земята, представя символ, емблема на духовния свят. По този начин духовният свят ги напътва към реалния живот. Физическият свят без духовния е свят на илюзии. 137. Три важни неща в живота. За да поддържа живота си, човек се нуждае от три важни неща: Светлина, Живот и Любов. Светлината открива физическия свят и помага за разбиране на живота. Ако човек не разбира законите на светлината, той не може да разбере законите на живота.
към текста >>

137. Три важни неща в живота.
Следователно всички неща се реализират в Истината. 136. Физическият и духовният свят. Всичко, което хората вършат на земята, представя символ, емблема на духовния свят. По този начин духовният свят ги напътва към реалния живот. Физическият свят без духовния е свят на илюзии. 137. Три важни неща в живота. За да поддържа живота си, човек се нуждае от три важни неща: Светлина, Живот и Любов. Светлината открива физическия свят и помага за разбиране на живота. Ако човек не разбира законите на светлината, той не може да разбере законите на живота. Ако не разбира законите на живота, той не може да разбере законите на Любовта. Ако човек не разбира законите на Светлината, на Живота и на Любовта, в него се заражда вътрешно разногласие.
към текста >>

За да поддържа живота си, човек се нуждае от три важни неща: Светлина, Живот и Любов.
136. Физическият и духовният свят. Всичко, което хората вършат на земята, представя символ, емблема на духовния свят. По този начин духовният свят ги напътва към реалния живот. Физическият свят без духовния е свят на илюзии. 137. Три важни неща в живота. За да поддържа живота си, човек се нуждае от три важни неща: Светлина, Живот и Любов. Светлината открива физическия свят и помага за разбиране на живота. Ако човек не разбира законите на светлината, той не може да разбере законите на живота. Ако не разбира законите на живота, той не може да разбере законите на Любовта. Ако човек не разбира законите на Светлината, на Живота и на Любовта, в него се заражда вътрешно разногласие. Вътрешното разногласие създава външен дисонанс.
към текста >>

Светлината открива физическия свят и помага за разбиране на живота.
Всичко, което хората вършат на земята, представя символ, емблема на духовния свят. По този начин духовният свят ги напътва към реалния живот. Физическият свят без духовния е свят на илюзии. 137. Три важни неща в живота. За да поддържа живота си, човек се нуждае от три важни неща: Светлина, Живот и Любов. Светлината открива физическия свят и помага за разбиране на живота. Ако човек не разбира законите на светлината, той не може да разбере законите на живота. Ако не разбира законите на живота, той не може да разбере законите на Любовта. Ако човек не разбира законите на Светлината, на Живота и на Любовта, в него се заражда вътрешно разногласие. Вътрешното разногласие създава външен дисонанс. В органическия свят светлината е свързана с храната, която човек употребява.
към текста >>

Ако човек не разбира законите на светлината, той не може да разбере законите на живота.
По този начин духовният свят ги напътва към реалния живот. Физическият свят без духовния е свят на илюзии. 137. Три важни неща в живота. За да поддържа живота си, човек се нуждае от три важни неща: Светлина, Живот и Любов. Светлината открива физическия свят и помага за разбиране на живота. Ако човек не разбира законите на светлината, той не може да разбере законите на живота. Ако не разбира законите на живота, той не може да разбере законите на Любовта. Ако човек не разбира законите на Светлината, на Живота и на Любовта, в него се заражда вътрешно разногласие. Вътрешното разногласие създава външен дисонанс. В органическия свят светлината е свързана с храната, която човек употребява. Без светлина и топлина никаква храна не може да се създаде.
към текста >>

Ако не разбира законите на живота, той не може да разбере законите на Любовта.
Физическият свят без духовния е свят на илюзии. 137. Три важни неща в живота. За да поддържа живота си, човек се нуждае от три важни неща: Светлина, Живот и Любов. Светлината открива физическия свят и помага за разбиране на живота. Ако човек не разбира законите на светлината, той не може да разбере законите на живота. Ако не разбира законите на живота, той не може да разбере законите на Любовта. Ако човек не разбира законите на Светлината, на Живота и на Любовта, в него се заражда вътрешно разногласие. Вътрешното разногласие създава външен дисонанс. В органическия свят светлината е свързана с храната, която човек употребява. Без светлина и топлина никаква храна не може да се създаде. Следователно, човешкият стомах се намира в пълна зависимост от светлината и топлината.
към текста >>

Ако човек не разбира законите на Светлината, на Живота и на Любовта, в него се заражда вътрешно разногласие.
137. Три важни неща в живота. За да поддържа живота си, човек се нуждае от три важни неща: Светлина, Живот и Любов. Светлината открива физическия свят и помага за разбиране на живота. Ако човек не разбира законите на светлината, той не може да разбере законите на живота. Ако не разбира законите на живота, той не може да разбере законите на Любовта. Ако човек не разбира законите на Светлината, на Живота и на Любовта, в него се заражда вътрешно разногласие. Вътрешното разногласие създава външен дисонанс. В органическия свят светлината е свързана с храната, която човек употребява. Без светлина и топлина никаква храна не може да се създаде. Следователно, човешкият стомах се намира в пълна зависимост от светлината и топлината. Храната е необходима за доставяне на онези елементи, чрез които животът се проявява.
към текста >>

Храната е необходима за доставяне на онези елементи, чрез които животът се проявява.
Ако човек не разбира законите на Светлината, на Живота и на Любовта, в него се заражда вътрешно разногласие. Вътрешното разногласие създава външен дисонанс. В органическия свят светлината е свързана с храната, която човек употребява. Без светлина и топлина никаква храна не може да се създаде. Следователно, човешкият стомах се намира в пълна зависимост от светлината и топлината. Храната е необходима за доставяне на онези елементи, чрез които животът се проявява. Днес всички хора, всички живи същества, от най-малките до най-големите, се стремят към щастие. Без щастие животът няма външен израз. На земята израз на щастието е здравето. Първото важно нещо за човека е здравето. Обаче здравето зависи от физиологичното съотношение между човешките органи.
към текста >>

Без щастие животът няма външен израз.
В органическия свят светлината е свързана с храната, която човек употребява. Без светлина и топлина никаква храна не може да се създаде. Следователно, човешкият стомах се намира в пълна зависимост от светлината и топлината. Храната е необходима за доставяне на онези елементи, чрез които животът се проявява. Днес всички хора, всички живи същества, от най-малките до най-големите, се стремят към щастие. Без щастие животът няма външен израз. На земята израз на щастието е здравето. Първото важно нещо за човека е здравето. Обаче здравето зависи от физиологичното съотношение между човешките органи. Ако деятелността между мозъка, дробовете и стомаха е правилна, тогава и здравето на човека е добро. Тези три органа представят три велики свята.
към текста >>

Ако между хората съществува поне една допирана точка, те могат да направят разумна връзка между Светлината, Живота и Любовта.
Обаче здравето зависи от физиологичното съотношение между човешките органи. Ако деятелността между мозъка, дробовете и стомаха е правилна, тогава и здравето на човека е добро. Тези три органа представят три велики свята. Всички хора се стремят към щастие, без да разбират законите на щастието. За да не могат да постигнат щастието, това се дължи на обстоятелството, че между трите свята - физически, сърдечен и умствен, няма хармония, няма правилно съотношение. Ако между хората съществува поне една допирана точка, те могат да направят разумна връзка между Светлината, Живота и Любовта. Светлината представя сбор от съзнанията на всички живи същества, от най-малките до най-големите, включително и човека. Животът представя вътрешната страна на Целокупния Живот. Това показва, че между всички живи същества има обща допирна точка, понеже всички живеят. Но животът на човека се различава от живота на другите същества по своята разумност. Разумността е най-ценното в човешкия живот.
към текста >>

Животът представя вътрешната страна на Целокупния Живот.
Тези три органа представят три велики свята. Всички хора се стремят към щастие, без да разбират законите на щастието. За да не могат да постигнат щастието, това се дължи на обстоятелството, че между трите свята - физически, сърдечен и умствен, няма хармония, няма правилно съотношение. Ако между хората съществува поне една допирана точка, те могат да направят разумна връзка между Светлината, Живота и Любовта. Светлината представя сбор от съзнанията на всички живи същества, от най-малките до най-големите, включително и човека. Животът представя вътрешната страна на Целокупния Живот. Това показва, че между всички живи същества има обща допирна точка, понеже всички живеят. Но животът на човека се различава от живота на другите същества по своята разумност. Разумността е най-ценното в човешкия живот. Думата "живот” подразбира разумност. Дето няма разумност, и живот няма.
към текста >>

Но животът на човека се различава от живота на другите същества по своята разумност.
За да не могат да постигнат щастието, това се дължи на обстоятелството, че между трите свята - физически, сърдечен и умствен, няма хармония, няма правилно съотношение. Ако между хората съществува поне една допирана точка, те могат да направят разумна връзка между Светлината, Живота и Любовта. Светлината представя сбор от съзнанията на всички живи същества, от най-малките до най-големите, включително и човека. Животът представя вътрешната страна на Целокупния Живот. Това показва, че между всички живи същества има обща допирна точка, понеже всички живеят. Но животът на човека се различава от живота на другите същества по своята разумност. Разумността е най-ценното в човешкия живот. Думата "живот” подразбира разумност. Дето няма разумност, и живот няма. Има ли разумност, даже най-слабо проявена, там и живот има. Любовта представя Божествения свят, върху който са построени всички останали светове.
към текста >>

Разумността е най-ценното в човешкия живот.
Ако между хората съществува поне една допирана точка, те могат да направят разумна връзка между Светлината, Живота и Любовта. Светлината представя сбор от съзнанията на всички живи същества, от най-малките до най-големите, включително и човека. Животът представя вътрешната страна на Целокупния Живот. Това показва, че между всички живи същества има обща допирна точка, понеже всички живеят. Но животът на човека се различава от живота на другите същества по своята разумност. Разумността е най-ценното в човешкия живот. Думата "живот” подразбира разумност. Дето няма разумност, и живот няма. Има ли разумност, даже най-слабо проявена, там и живот има. Любовта представя Божествения свят, върху който са построени всички останали светове. Грешката на хората седи в това, че те отделят Бога от Любовта, т.е.
към текста >>

Думата "живот” подразбира разумност.
Светлината представя сбор от съзнанията на всички живи същества, от най-малките до най-големите, включително и човека. Животът представя вътрешната страна на Целокупния Живот. Това показва, че между всички живи същества има обща допирна точка, понеже всички живеят. Но животът на човека се различава от живота на другите същества по своята разумност. Разумността е най-ценното в човешкия живот. Думата "живот” подразбира разумност. Дето няма разумност, и живот няма. Има ли разумност, даже най-слабо проявена, там и живот има. Любовта представя Божествения свят, върху който са построени всички останали светове. Грешката на хората седи в това, че те отделят Бога от Любовта, т.е. от света, на който всичко се крепи.
към текста >>

Дето няма разумност, и живот няма.
Животът представя вътрешната страна на Целокупния Живот. Това показва, че между всички живи същества има обща допирна точка, понеже всички живеят. Но животът на човека се различава от живота на другите същества по своята разумност. Разумността е най-ценното в човешкия живот. Думата "живот” подразбира разумност. Дето няма разумност, и живот няма. Има ли разумност, даже най-слабо проявена, там и живот има. Любовта представя Божествения свят, върху който са построени всички останали светове. Грешката на хората седи в това, че те отделят Бога от Любовта, т.е. от света, на който всичко се крепи. Вън от Любовта Бог не съществува.
към текста >>

Има ли разумност, даже най-слабо проявена, там и живот има.
Това показва, че между всички живи същества има обща допирна точка, понеже всички живеят. Но животът на човека се различава от живота на другите същества по своята разумност. Разумността е най-ценното в човешкия живот. Думата "живот” подразбира разумност. Дето няма разумност, и живот няма. Има ли разумност, даже най-слабо проявена, там и живот има. Любовта представя Божествения свят, върху който са построени всички останали светове. Грешката на хората седи в това, че те отделят Бога от Любовта, т.е. от света, на който всичко се крепи. Вън от Любовта Бог не съществува. Вън от Любовта не можем да познаем Бога.
към текста >>

Следователно Любовта е идейната, възвишената страна на живота.
Грешката на хората седи в това, че те отделят Бога от Любовта, т.е. от света, на който всичко се крепи. Вън от Любовта Бог не съществува. Вън от Любовта не можем да познаем Бога. Както не можем да познаем Бога вън от Любовта, така не можем да познаем човека вън от Разумността. Следователно Любовта е идейната, възвишената страна на живота. С нея именно човек трябва да се занимава. Тя представя още и светлината на живота му. Докато човек люби, той вижда. Престане ли да люби, животът му се помрачава и той вече не вижда. Силите, които поддържат общия живот, се вземат от три главни елемента: от Светлината, от Живота и от Любовта.
към текста >>

Тя представя още и светлината на живота му.
Вън от Любовта Бог не съществува. Вън от Любовта не можем да познаем Бога. Както не можем да познаем Бога вън от Любовта, така не можем да познаем човека вън от Разумността. Следователно Любовта е идейната, възвишената страна на живота. С нея именно човек трябва да се занимава. Тя представя още и светлината на живота му. Докато човек люби, той вижда. Престане ли да люби, животът му се помрачава и той вече не вижда. Силите, които поддържат общия живот, се вземат от три главни елемента: от Светлината, от Живота и от Любовта. Същото можем да кажем и за човека. Той може направо да черпи енергия за поддържане на своя организъм от Светлината, ако знае нейните закони, от Живота, ако го разбира, и от Любовта, ако се стреми към нея.
към текста >>

Престане ли да люби, животът му се помрачава и той вече не вижда.
Както не можем да познаем Бога вън от Любовта, така не можем да познаем човека вън от Разумността. Следователно Любовта е идейната, възвишената страна на живота. С нея именно човек трябва да се занимава. Тя представя още и светлината на живота му. Докато човек люби, той вижда. Престане ли да люби, животът му се помрачава и той вече не вижда. Силите, които поддържат общия живот, се вземат от три главни елемента: от Светлината, от Живота и от Любовта. Същото можем да кажем и за човека. Той може направо да черпи енергия за поддържане на своя организъм от Светлината, ако знае нейните закони, от Живота, ако го разбира, и от Любовта, ако се стреми към нея. Това са три източника, от които човек може да черпи сила, живот и здраве. Има ли тези неща в себе си, той е придобил истинско щастие на земята.
към текста >>

Силите, които поддържат общия живот, се вземат от три главни елемента: от Светлината, от Живота и от Любовта.
Следователно Любовта е идейната, възвишената страна на живота. С нея именно човек трябва да се занимава. Тя представя още и светлината на живота му. Докато човек люби, той вижда. Престане ли да люби, животът му се помрачава и той вече не вижда. Силите, които поддържат общия живот, се вземат от три главни елемента: от Светлината, от Живота и от Любовта. Същото можем да кажем и за човека. Той може направо да черпи енергия за поддържане на своя организъм от Светлината, ако знае нейните закони, от Живота, ако го разбира, и от Любовта, ако се стреми към нея. Това са три източника, от които човек може да черпи сила, живот и здраве. Има ли тези неща в себе си, той е придобил истинско щастие на земята. 136. Хигиена на живота.
към текста >>

Той може направо да черпи енергия за поддържане на своя организъм от Светлината, ако знае нейните закони, от Живота, ако го разбира, и от Любовта, ако се стреми към нея.
Тя представя още и светлината на живота му. Докато човек люби, той вижда. Престане ли да люби, животът му се помрачава и той вече не вижда. Силите, които поддържат общия живот, се вземат от три главни елемента: от Светлината, от Живота и от Любовта. Същото можем да кажем и за човека. Той може направо да черпи енергия за поддържане на своя организъм от Светлината, ако знае нейните закони, от Живота, ако го разбира, и от Любовта, ако се стреми към нея. Това са три източника, от които човек може да черпи сила, живот и здраве. Има ли тези неща в себе си, той е придобил истинско щастие на земята. 136. Хигиена на живота. Понеже светлината е различно складирана в различните видове храни, вследствие на това едни от тях се отразяват благотворно, а други неблаготворно върху човешкия организъм. Онези храни, които се отразяват неблаготворно, често стават причина за неразположение.
към текста >>

Това са три източника, от които човек може да черпи сила, живот и здраве.
Докато човек люби, той вижда. Престане ли да люби, животът му се помрачава и той вече не вижда. Силите, които поддържат общия живот, се вземат от три главни елемента: от Светлината, от Живота и от Любовта. Същото можем да кажем и за човека. Той може направо да черпи енергия за поддържане на своя организъм от Светлината, ако знае нейните закони, от Живота, ако го разбира, и от Любовта, ако се стреми към нея. Това са три източника, от които човек може да черпи сила, живот и здраве. Има ли тези неща в себе си, той е придобил истинско щастие на земята. 136. Хигиена на живота. Понеже светлината е различно складирана в различните видове храни, вследствие на това едни от тях се отразяват благотворно, а други неблаготворно върху човешкия организъм. Онези храни, които се отразяват неблаготворно, често стават причина за неразположение. Следователно храната, която хората употребяват, представя светлина, складирана в различни плодове и храни по различни начини.
към текста >>

136. Хигиена на живота.
Силите, които поддържат общия живот, се вземат от три главни елемента: от Светлината, от Живота и от Любовта. Същото можем да кажем и за човека. Той може направо да черпи енергия за поддържане на своя организъм от Светлината, ако знае нейните закони, от Живота, ако го разбира, и от Любовта, ако се стреми към нея. Това са три източника, от които човек може да черпи сила, живот и здраве. Има ли тези неща в себе си, той е придобил истинско щастие на земята. 136. Хигиена на живота. Понеже светлината е различно складирана в различните видове храни, вследствие на това едни от тях се отразяват благотворно, а други неблаготворно върху човешкия организъм. Онези храни, които се отразяват неблаготворно, често стават причина за неразположение. Следователно храната, която хората употребяват, представя светлина, складирана в различни плодове и храни по различни начини. Оттук, всеки човек, който иска да бъде здрав, трябва да употребява такава храна, която съответствува на неговия организъм. В това седи истинската хигиена на живота.
към текста >>

Понеже светлината е различно складирана в различните видове храни, вследствие на това едни от тях се отразяват благотворно, а други неблаготворно върху човешкия организъм.
Същото можем да кажем и за човека. Той може направо да черпи енергия за поддържане на своя организъм от Светлината, ако знае нейните закони, от Живота, ако го разбира, и от Любовта, ако се стреми към нея. Това са три източника, от които човек може да черпи сила, живот и здраве. Има ли тези неща в себе си, той е придобил истинско щастие на земята. 136. Хигиена на живота. Понеже светлината е различно складирана в различните видове храни, вследствие на това едни от тях се отразяват благотворно, а други неблаготворно върху човешкия организъм. Онези храни, които се отразяват неблаготворно, често стават причина за неразположение. Следователно храната, която хората употребяват, представя светлина, складирана в различни плодове и храни по различни начини. Оттук, всеки човек, който иска да бъде здрав, трябва да употребява такава храна, която съответствува на неговия организъм. В това седи истинската хигиена на живота. И тъй хигиената на живота трябва да започне с правилното използуване на светлината, складирана в растенията и плодовете.
към текста >>

В това седи истинската хигиена на живота.
136. Хигиена на живота. Понеже светлината е различно складирана в различните видове храни, вследствие на това едни от тях се отразяват благотворно, а други неблаготворно върху човешкия организъм. Онези храни, които се отразяват неблаготворно, често стават причина за неразположение. Следователно храната, която хората употребяват, представя светлина, складирана в различни плодове и храни по различни начини. Оттук, всеки човек, който иска да бъде здрав, трябва да употребява такава храна, която съответствува на неговия организъм. В това седи истинската хигиена на живота. И тъй хигиената на живота трябва да започне с правилното използуване на светлината, складирана в растенията и плодовете. Ако възприетата светлина не може да се превърне в жива енергия, ние казваме, че храната не е добре асимилирана, т.е. между храната и дадения организъм няма съответствие. За да се избегнат тези разстройства, човек трябва да се добере до онази храна, която Природата е определила специално за него. Относно избора на храна Природата е вложила вътре в човека инстинкт или вътрешно чувство за разпознаване.
към текста >>

И тъй хигиената на живота трябва да започне с правилното използуване на светлината, складирана в растенията и плодовете.
Понеже светлината е различно складирана в различните видове храни, вследствие на това едни от тях се отразяват благотворно, а други неблаготворно върху човешкия организъм. Онези храни, които се отразяват неблаготворно, често стават причина за неразположение. Следователно храната, която хората употребяват, представя светлина, складирана в различни плодове и храни по различни начини. Оттук, всеки човек, който иска да бъде здрав, трябва да употребява такава храна, която съответствува на неговия организъм. В това седи истинската хигиена на живота. И тъй хигиената на живота трябва да започне с правилното използуване на светлината, складирана в растенията и плодовете. Ако възприетата светлина не може да се превърне в жива енергия, ние казваме, че храната не е добре асимилирана, т.е. между храната и дадения организъм няма съответствие. За да се избегнат тези разстройства, човек трябва да се добере до онази храна, която Природата е определила специално за него. Относно избора на храна Природата е вложила вътре в човека инстинкт или вътрешно чувство за разпознаване. И ако човек се върне към своето първоначално състояние на чистота, той ще дойде до положение да различава коя храна е добра и определена специално за него.
към текста >>

Ако човек се остави на Природата тя да го ръководи, той ще разреши правилно не само въпроса за храненето, но ще знае положително какъв живот трябва да води и как да живее.
Ако възприетата светлина не може да се превърне в жива енергия, ние казваме, че храната не е добре асимилирана, т.е. между храната и дадения организъм няма съответствие. За да се избегнат тези разстройства, човек трябва да се добере до онази храна, която Природата е определила специално за него. Относно избора на храна Природата е вложила вътре в човека инстинкт или вътрешно чувство за разпознаване. И ако човек се върне към своето първоначално състояние на чистота, той ще дойде до положение да различава коя храна е добра и определена специално за него. Ако човек се остави на Природата тя да го ръководи, той ще разреши правилно не само въпроса за храненето, но ще знае положително какъв живот трябва да води и как да живее. 139.Условия за правилно развитие. Който иска правилно да се развива, той трябва да разбира законите на Светлината, на Живота и на Любовта. Съзнанието на човека може едновременно да бъде будно и за Живота, и за Светлината, и за Любовта, т.е. за физическия, духовния и Божествения светове. Ако човек в физическия свят игнорира светлината, стомахът му ще отслабне, а оттам и тялото му.
към текста >>

Който иска правилно да се развива, той трябва да разбира законите на Светлината, на Живота и на Любовта.
За да се избегнат тези разстройства, човек трябва да се добере до онази храна, която Природата е определила специално за него. Относно избора на храна Природата е вложила вътре в човека инстинкт или вътрешно чувство за разпознаване. И ако човек се върне към своето първоначално състояние на чистота, той ще дойде до положение да различава коя храна е добра и определена специално за него. Ако човек се остави на Природата тя да го ръководи, той ще разреши правилно не само въпроса за храненето, но ще знае положително какъв живот трябва да води и как да живее. 139.Условия за правилно развитие. Който иска правилно да се развива, той трябва да разбира законите на Светлината, на Живота и на Любовта. Съзнанието на човека може едновременно да бъде будно и за Живота, и за Светлината, и за Любовта, т.е. за физическия, духовния и Божествения светове. Ако човек в физическия свят игнорира светлината, стомахът му ще отслабне, а оттам и тялото му. Ако игнорира живота, дробовете му ще отслабнат. Ако игнорира Любовта, мозъкът му ще отслабне.
към текста >>

Съзнанието на човека може едновременно да бъде будно и за Живота, и за Светлината, и за Любовта, т.е.
Относно избора на храна Природата е вложила вътре в човека инстинкт или вътрешно чувство за разпознаване. И ако човек се върне към своето първоначално състояние на чистота, той ще дойде до положение да различава коя храна е добра и определена специално за него. Ако човек се остави на Природата тя да го ръководи, той ще разреши правилно не само въпроса за храненето, но ще знае положително какъв живот трябва да води и как да живее. 139.Условия за правилно развитие. Който иска правилно да се развива, той трябва да разбира законите на Светлината, на Живота и на Любовта. Съзнанието на човека може едновременно да бъде будно и за Живота, и за Светлината, и за Любовта, т.е. за физическия, духовния и Божествения светове. Ако човек в физическия свят игнорира светлината, стомахът му ще отслабне, а оттам и тялото му. Ако игнорира живота, дробовете му ще отслабнат. Ако игнорира Любовта, мозъкът му ще отслабне. Тъй щото, когато се нарушават законите на светлината, стомахът страда, когато се нарушават законите на живота, дробовете страдат, когато се нарушава законът на Любовта, мозъкът и главата страдат.
към текста >>

Ако игнорира живота, дробовете му ще отслабнат.
139.Условия за правилно развитие. Който иска правилно да се развива, той трябва да разбира законите на Светлината, на Живота и на Любовта. Съзнанието на човека може едновременно да бъде будно и за Живота, и за Светлината, и за Любовта, т.е. за физическия, духовния и Божествения светове. Ако човек в физическия свят игнорира светлината, стомахът му ще отслабне, а оттам и тялото му. Ако игнорира живота, дробовете му ще отслабнат. Ако игнорира Любовта, мозъкът му ще отслабне. Тъй щото, когато се нарушават законите на светлината, стомахът страда, когато се нарушават законите на живота, дробовете страдат, когато се нарушава законът на Любовта, мозъкът и главата страдат. 140. Три категории хора. Сега като имаме предвид три важни неща - Живот, Светлина и Любов, ще срещнем три категории хора. Едни от тях се отдават изключително на живота, на физическия живот, искат да го изучат в неговите подробности, вследствие на което отиват в крайност.
към текста >>

Тъй щото, когато се нарушават законите на светлината, стомахът страда, когато се нарушават законите на живота, дробовете страдат, когато се нарушава законът на Любовта, мозъкът и главата страдат.
Съзнанието на човека може едновременно да бъде будно и за Живота, и за Светлината, и за Любовта, т.е. за физическия, духовния и Божествения светове. Ако човек в физическия свят игнорира светлината, стомахът му ще отслабне, а оттам и тялото му. Ако игнорира живота, дробовете му ще отслабнат. Ако игнорира Любовта, мозъкът му ще отслабне. Тъй щото, когато се нарушават законите на светлината, стомахът страда, когато се нарушават законите на живота, дробовете страдат, когато се нарушава законът на Любовта, мозъкът и главата страдат. 140. Три категории хора. Сега като имаме предвид три важни неща - Живот, Светлина и Любов, ще срещнем три категории хора. Едни от тях се отдават изключително на живота, на физическия живот, искат да го изучат в неговите подробности, вследствие на което отиват в крайност. Религиозните хора пък пренебрегват физическия живот, пренебрегнали са светлината, вследствие на което са живели в пустините, в манастири, но и по този начин не са намерили смисъла на живота. Те са отричали физическия живот за сметка на духовния.
към текста >>

Сега като имаме предвид три важни неща - Живот, Светлина и Любов, ще срещнем три категории хора.
Ако човек в физическия свят игнорира светлината, стомахът му ще отслабне, а оттам и тялото му. Ако игнорира живота, дробовете му ще отслабнат. Ако игнорира Любовта, мозъкът му ще отслабне. Тъй щото, когато се нарушават законите на светлината, стомахът страда, когато се нарушават законите на живота, дробовете страдат, когато се нарушава законът на Любовта, мозъкът и главата страдат. 140. Три категории хора. Сега като имаме предвид три важни неща - Живот, Светлина и Любов, ще срещнем три категории хора. Едни от тях се отдават изключително на живота, на физическия живот, искат да го изучат в неговите подробности, вследствие на което отиват в крайност. Религиозните хора пък пренебрегват физическия живот, пренебрегнали са светлината, вследствие на което са живели в пустините, в манастири, но и по този начин не са намерили смисъла на живота. Те са отричали физическия живот за сметка на духовния. Третата категория хора са изпаднали в дълбок мистицизъм, с единствената цел да познаят Любовта. Но и по този начин не са намерили смисъла на живота.
към текста >>

Едни от тях се отдават изключително на живота, на физическия живот, искат да го изучат в неговите подробности, вследствие на което отиват в крайност.
Ако игнорира живота, дробовете му ще отслабнат. Ако игнорира Любовта, мозъкът му ще отслабне. Тъй щото, когато се нарушават законите на светлината, стомахът страда, когато се нарушават законите на живота, дробовете страдат, когато се нарушава законът на Любовта, мозъкът и главата страдат. 140. Три категории хора. Сега като имаме предвид три важни неща - Живот, Светлина и Любов, ще срещнем три категории хора. Едни от тях се отдават изключително на живота, на физическия живот, искат да го изучат в неговите подробности, вследствие на което отиват в крайност. Религиозните хора пък пренебрегват физическия живот, пренебрегнали са светлината, вследствие на което са живели в пустините, в манастири, но и по този начин не са намерили смисъла на живота. Те са отричали физическия живот за сметка на духовния. Третата категория хора са изпаднали в дълбок мистицизъм, с единствената цел да познаят Любовта. Но и по този начин не са намерили смисъла на живота. И това са крайности.
към текста >>

Религиозните хора пък пренебрегват физическия живот, пренебрегнали са светлината, вследствие на което са живели в пустините, в манастири, но и по този начин не са намерили смисъла на живота.
Ако игнорира Любовта, мозъкът му ще отслабне. Тъй щото, когато се нарушават законите на светлината, стомахът страда, когато се нарушават законите на живота, дробовете страдат, когато се нарушава законът на Любовта, мозъкът и главата страдат. 140. Три категории хора. Сега като имаме предвид три важни неща - Живот, Светлина и Любов, ще срещнем три категории хора. Едни от тях се отдават изключително на живота, на физическия живот, искат да го изучат в неговите подробности, вследствие на което отиват в крайност. Религиозните хора пък пренебрегват физическия живот, пренебрегнали са светлината, вследствие на което са живели в пустините, в манастири, но и по този начин не са намерили смисъла на живота. Те са отричали физическия живот за сметка на духовния. Третата категория хора са изпаднали в дълбок мистицизъм, с единствената цел да познаят Любовта. Но и по този начин не са намерили смисъла на живота. И това са крайности. Пътят на мистика не е лош, но той не трябва да предава своето мистично разположение на хора, които нямат неговата опитност.
към текста >>

Те са отричали физическия живот за сметка на духовния.
Тъй щото, когато се нарушават законите на светлината, стомахът страда, когато се нарушават законите на живота, дробовете страдат, когато се нарушава законът на Любовта, мозъкът и главата страдат. 140. Три категории хора. Сега като имаме предвид три важни неща - Живот, Светлина и Любов, ще срещнем три категории хора. Едни от тях се отдават изключително на живота, на физическия живот, искат да го изучат в неговите подробности, вследствие на което отиват в крайност. Религиозните хора пък пренебрегват физическия живот, пренебрегнали са светлината, вследствие на което са живели в пустините, в манастири, но и по този начин не са намерили смисъла на живота. Те са отричали физическия живот за сметка на духовния. Третата категория хора са изпаднали в дълбок мистицизъм, с единствената цел да познаят Любовта. Но и по този начин не са намерили смисъла на живота. И това са крайности. Пътят на мистика не е лош, но той не трябва да предава своето мистично разположение на хора, които нямат неговата опитност. За да разбере човек смисъла на живота и да бъде полезен за себе си и за другите, той трябва да започне от физическия свят, от светлината и постепенно да отива към духовния и Божествения свят.
към текста >>

Но и по този начин не са намерили смисъла на живота.
Сега като имаме предвид три важни неща - Живот, Светлина и Любов, ще срещнем три категории хора. Едни от тях се отдават изключително на живота, на физическия живот, искат да го изучат в неговите подробности, вследствие на което отиват в крайност. Религиозните хора пък пренебрегват физическия живот, пренебрегнали са светлината, вследствие на което са живели в пустините, в манастири, но и по този начин не са намерили смисъла на живота. Те са отричали физическия живот за сметка на духовния. Третата категория хора са изпаднали в дълбок мистицизъм, с единствената цел да познаят Любовта. Но и по този начин не са намерили смисъла на живота. И това са крайности. Пътят на мистика не е лош, но той не трябва да предава своето мистично разположение на хора, които нямат неговата опитност. За да разбере човек смисъла на живота и да бъде полезен за себе си и за другите, той трябва да започне от физическия свят, от светлината и постепенно да отива към духовния и Божествения свят. Който разбира живота правилно, трябва да изучава едновременно и трите свята. Следователно хората трябва да изучават законите на Светлината, на Живота и на Любовта и да ги прилагат, ако искат да бъдат щастливи.
към текста >>

За да разбере човек смисъла на живота и да бъде полезен за себе си и за другите, той трябва да започне от физическия свят, от светлината и постепенно да отива към духовния и Божествения свят.
Те са отричали физическия живот за сметка на духовния. Третата категория хора са изпаднали в дълбок мистицизъм, с единствената цел да познаят Любовта. Но и по този начин не са намерили смисъла на живота. И това са крайности. Пътят на мистика не е лош, но той не трябва да предава своето мистично разположение на хора, които нямат неговата опитност. За да разбере човек смисъла на живота и да бъде полезен за себе си и за другите, той трябва да започне от физическия свят, от светлината и постепенно да отива към духовния и Божествения свят. Който разбира живота правилно, трябва да изучава едновременно и трите свята. Следователно хората трябва да изучават законите на Светлината, на Живота и на Любовта и да ги прилагат, ако искат да бъдат щастливи. Не е достатъчно само да се знаят законите, но трябва и да се прилагат. Ако човек не може да даде израз на своя живот чрез своите мисли, чувства и постъпки, колкото и да говори за Живота, Светлината и Любовта, той нищо няма да се ползува. Истинските постижения се придобиват само тогава, когато човек влезе във връзка с Живота, Светлината и Любовта.
към текста >>

Който разбира живота правилно, трябва да изучава едновременно и трите свята.
Третата категория хора са изпаднали в дълбок мистицизъм, с единствената цел да познаят Любовта. Но и по този начин не са намерили смисъла на живота. И това са крайности. Пътят на мистика не е лош, но той не трябва да предава своето мистично разположение на хора, които нямат неговата опитност. За да разбере човек смисъла на живота и да бъде полезен за себе си и за другите, той трябва да започне от физическия свят, от светлината и постепенно да отива към духовния и Божествения свят. Който разбира живота правилно, трябва да изучава едновременно и трите свята. Следователно хората трябва да изучават законите на Светлината, на Живота и на Любовта и да ги прилагат, ако искат да бъдат щастливи. Не е достатъчно само да се знаят законите, но трябва и да се прилагат. Ако човек не може да даде израз на своя живот чрез своите мисли, чувства и постъпки, колкото и да говори за Живота, Светлината и Любовта, той нищо няма да се ползува. Истинските постижения се придобиват само тогава, когато човек влезе във връзка с Живота, Светлината и Любовта. При това тази връзка не трябва да бъде еднократна, но многократна.
към текста >>

Следователно хората трябва да изучават законите на Светлината, на Живота и на Любовта и да ги прилагат, ако искат да бъдат щастливи.
Но и по този начин не са намерили смисъла на живота. И това са крайности. Пътят на мистика не е лош, но той не трябва да предава своето мистично разположение на хора, които нямат неговата опитност. За да разбере човек смисъла на живота и да бъде полезен за себе си и за другите, той трябва да започне от физическия свят, от светлината и постепенно да отива към духовния и Божествения свят. Който разбира живота правилно, трябва да изучава едновременно и трите свята. Следователно хората трябва да изучават законите на Светлината, на Живота и на Любовта и да ги прилагат, ако искат да бъдат щастливи. Не е достатъчно само да се знаят законите, но трябва и да се прилагат. Ако човек не може да даде израз на своя живот чрез своите мисли, чувства и постъпки, колкото и да говори за Живота, Светлината и Любовта, той нищо няма да се ползува. Истинските постижения се придобиват само тогава, когато човек влезе във връзка с Живота, Светлината и Любовта. При това тази връзка не трябва да бъде еднократна, но многократна. Връзка с Любовта може да се поддържа само с мисълта за Бога.
към текста >>

Ако човек не може да даде израз на своя живот чрез своите мисли, чувства и постъпки, колкото и да говори за Живота, Светлината и Любовта, той нищо няма да се ползува.
Пътят на мистика не е лош, но той не трябва да предава своето мистично разположение на хора, които нямат неговата опитност. За да разбере човек смисъла на живота и да бъде полезен за себе си и за другите, той трябва да започне от физическия свят, от светлината и постепенно да отива към духовния и Божествения свят. Който разбира живота правилно, трябва да изучава едновременно и трите свята. Следователно хората трябва да изучават законите на Светлината, на Живота и на Любовта и да ги прилагат, ако искат да бъдат щастливи. Не е достатъчно само да се знаят законите, но трябва и да се прилагат. Ако човек не може да даде израз на своя живот чрез своите мисли, чувства и постъпки, колкото и да говори за Живота, Светлината и Любовта, той нищо няма да се ползува. Истинските постижения се придобиват само тогава, когато човек влезе във връзка с Живота, Светлината и Любовта. При това тази връзка не трябва да бъде еднократна, но многократна. Връзка с Любовта може да се поддържа само с мисълта за Бога. Връзка с живота пък се поддържа с любов към хората. Който не обича хората, той не може да има живот.
към текста >>

Истинските постижения се придобиват само тогава, когато човек влезе във връзка с Живота, Светлината и Любовта.
За да разбере човек смисъла на живота и да бъде полезен за себе си и за другите, той трябва да започне от физическия свят, от светлината и постепенно да отива към духовния и Божествения свят. Който разбира живота правилно, трябва да изучава едновременно и трите свята. Следователно хората трябва да изучават законите на Светлината, на Живота и на Любовта и да ги прилагат, ако искат да бъдат щастливи. Не е достатъчно само да се знаят законите, но трябва и да се прилагат. Ако човек не може да даде израз на своя живот чрез своите мисли, чувства и постъпки, колкото и да говори за Живота, Светлината и Любовта, той нищо няма да се ползува. Истинските постижения се придобиват само тогава, когато човек влезе във връзка с Живота, Светлината и Любовта. При това тази връзка не трябва да бъде еднократна, но многократна. Връзка с Любовта може да се поддържа само с мисълта за Бога. Връзка с живота пък се поддържа с любов към хората. Който не обича хората, той не може да има живот. Връзка със Светлината се поддържа с любов към физическия живот.
към текста >>

Връзка с живота пък се поддържа с любов към хората.
Не е достатъчно само да се знаят законите, но трябва и да се прилагат. Ако човек не може да даде израз на своя живот чрез своите мисли, чувства и постъпки, колкото и да говори за Живота, Светлината и Любовта, той нищо няма да се ползува. Истинските постижения се придобиват само тогава, когато човек влезе във връзка с Живота, Светлината и Любовта. При това тази връзка не трябва да бъде еднократна, но многократна. Връзка с Любовта може да се поддържа само с мисълта за Бога. Връзка с живота пък се поддържа с любов към хората. Който не обича хората, той не може да има живот. Връзка със Светлината се поддържа с любов към физическия живот. Който не обича физическия живот, той не може да има отношение към светлината. Най-главното и най-високо нещо във физическия живот са светлината и топлината. Затова ние трябва да обичаме целокупния този живот.
към текста >>

Който не обича хората, той не може да има живот.
Ако човек не може да даде израз на своя живот чрез своите мисли, чувства и постъпки, колкото и да говори за Живота, Светлината и Любовта, той нищо няма да се ползува. Истинските постижения се придобиват само тогава, когато човек влезе във връзка с Живота, Светлината и Любовта. При това тази връзка не трябва да бъде еднократна, но многократна. Връзка с Любовта може да се поддържа само с мисълта за Бога. Връзка с живота пък се поддържа с любов към хората. Който не обича хората, той не може да има живот. Връзка със Светлината се поддържа с любов към физическия живот. Който не обича физическия живот, той не може да има отношение към светлината. Най-главното и най-високо нещо във физическия живот са светлината и топлината. Затова ние трябва да обичаме целокупния този живот. Без Светлина и Топлина ние не можем да разберем отношенията, строежа и проявленията на Целокупния Живот.
към текста >>

Връзка със Светлината се поддържа с любов към физическия живот.
Истинските постижения се придобиват само тогава, когато човек влезе във връзка с Живота, Светлината и Любовта. При това тази връзка не трябва да бъде еднократна, но многократна. Връзка с Любовта може да се поддържа само с мисълта за Бога. Връзка с живота пък се поддържа с любов към хората. Който не обича хората, той не може да има живот. Връзка със Светлината се поддържа с любов към физическия живот. Който не обича физическия живот, той не може да има отношение към светлината. Най-главното и най-високо нещо във физическия живот са светлината и топлината. Затова ние трябва да обичаме целокупния този живот. Без Светлина и Топлина ние не можем да разберем отношенията, строежа и проявленията на Целокупния Живот. Щом не разбираме Живота, и Любовта няма да разберем.
към текста >>

Който не обича физическия живот, той не може да има отношение към светлината.
При това тази връзка не трябва да бъде еднократна, но многократна. Връзка с Любовта може да се поддържа само с мисълта за Бога. Връзка с живота пък се поддържа с любов към хората. Който не обича хората, той не може да има живот. Връзка със Светлината се поддържа с любов към физическия живот. Който не обича физическия живот, той не може да има отношение към светлината. Най-главното и най-високо нещо във физическия живот са светлината и топлината. Затова ние трябва да обичаме целокупния този живот. Без Светлина и Топлина ние не можем да разберем отношенията, строежа и проявленията на Целокупния Живот. Щом не разбираме Живота, и Любовта няма да разберем. 141. Три важни положения.
към текста >>

Най-главното и най-високо нещо във физическия живот са светлината и топлината.
Връзка с Любовта може да се поддържа само с мисълта за Бога. Връзка с живота пък се поддържа с любов към хората. Който не обича хората, той не може да има живот. Връзка със Светлината се поддържа с любов към физическия живот. Който не обича физическия живот, той не може да има отношение към светлината. Най-главното и най-високо нещо във физическия живот са светлината и топлината. Затова ние трябва да обичаме целокупния този живот. Без Светлина и Топлина ние не можем да разберем отношенията, строежа и проявленията на Целокупния Живот. Щом не разбираме Живота, и Любовта няма да разберем. 141. Три важни положения. Сега ще ви говоря върху трите думи: съчетание, приложение и изпълнение, които трябва да останат в ума ви за вечни времена.
към текста >>

Затова ние трябва да обичаме целокупния този живот.
Връзка с живота пък се поддържа с любов към хората. Който не обича хората, той не може да има живот. Връзка със Светлината се поддържа с любов към физическия живот. Който не обича физическия живот, той не може да има отношение към светлината. Най-главното и най-високо нещо във физическия живот са светлината и топлината. Затова ние трябва да обичаме целокупния този живот. Без Светлина и Топлина ние не можем да разберем отношенията, строежа и проявленията на Целокупния Живот. Щом не разбираме Живота, и Любовта няма да разберем. 141. Три важни положения. Сега ще ви говоря върху трите думи: съчетание, приложение и изпълнение, които трябва да останат в ума ви за вечни времена. Съчетанието подразбира правилно съпоставяне между всички реални неща, които Бог е създал.
към текста >>

Без Светлина и Топлина ние не можем да разберем отношенията, строежа и проявленията на Целокупния Живот.
Който не обича хората, той не може да има живот. Връзка със Светлината се поддържа с любов към физическия живот. Който не обича физическия живот, той не може да има отношение към светлината. Най-главното и най-високо нещо във физическия живот са светлината и топлината. Затова ние трябва да обичаме целокупния този живот. Без Светлина и Топлина ние не можем да разберем отношенията, строежа и проявленията на Целокупния Живот. Щом не разбираме Живота, и Любовта няма да разберем. 141. Три важни положения. Сега ще ви говоря върху трите думи: съчетание, приложение и изпълнение, които трябва да останат в ума ви за вечни времена. Съчетанието подразбира правилно съпоставяне между всички реални неща, които Бог е създал. Съчетание може да има в мислите, в чувствата и в постъпките на човека.
към текста >>

Щом не разбираме Живота, и Любовта няма да разберем.
Връзка със Светлината се поддържа с любов към физическия живот. Който не обича физическия живот, той не може да има отношение към светлината. Най-главното и най-високо нещо във физическия живот са светлината и топлината. Затова ние трябва да обичаме целокупния този живот. Без Светлина и Топлина ние не можем да разберем отношенията, строежа и проявленията на Целокупния Живот. Щом не разбираме Живота, и Любовта няма да разберем. 141. Три важни положения. Сега ще ви говоря върху трите думи: съчетание, приложение и изпълнение, които трябва да останат в ума ви за вечни времена. Съчетанието подразбира правилно съпоставяне между всички реални неща, които Бог е създал. Съчетание може да има в мислите, в чувствата и в постъпките на човека. Съчетание може да има между духовете, между хората, между ангелите, както и между боговете.
към текста >>

Истинската победа в живота седи в правилното съчетание на мислите и чувствата, които са вложени в човека; човек трябва да съчетава правилно само онова, което Бог е вложил в него.
Съчетание може да има в мислите, в чувствата и в постъпките на човека. Съчетание може да има между духовете, между хората, между ангелите, както и между боговете. Съчетание може да има между два и повече тона. Когато между всички удове на човешкия организъм съчетанието, приложението и изпълнението е правилно, човек е здрав, весел и доволен. Отсъства ли тази хармония между органите на човешкото тяло, той изгубва здравето, разположението и щастието си. Истинската победа в живота седи в правилното съчетание на мислите и чувствата, които са вложени в човека; човек трябва да съчетава правилно само онова, което Бог е вложил в него. Той не трябва да приема отвън нищо чуждо, докато войната в него не се свърши. Щом човек завърши тази война, щом даде път на Божественото в себе си, той може да приема отвън чужди неща, които хората и боговете създават. Докато човек не е разработил Божественото в себе си, той няма опорна точка в живота, защото сам по себе си човек е егоист, мисли само за себе си. Единствената Реалност, на която човек може да се моли и от която може да получи отговор, е Бог, който се проявява в съчетанието на нещата. Бог е вложил известен капитал, известно богатство във всеки човек.
към текста >>

Докато човек не е разработил Божественото в себе си, той няма опорна точка в живота, защото сам по себе си човек е егоист, мисли само за себе си.
Когато между всички удове на човешкия организъм съчетанието, приложението и изпълнението е правилно, човек е здрав, весел и доволен. Отсъства ли тази хармония между органите на човешкото тяло, той изгубва здравето, разположението и щастието си. Истинската победа в живота седи в правилното съчетание на мислите и чувствата, които са вложени в човека; човек трябва да съчетава правилно само онова, което Бог е вложил в него. Той не трябва да приема отвън нищо чуждо, докато войната в него не се свърши. Щом човек завърши тази война, щом даде път на Божественото в себе си, той може да приема отвън чужди неща, които хората и боговете създават. Докато човек не е разработил Божественото в себе си, той няма опорна точка в живота, защото сам по себе си човек е егоист, мисли само за себе си. Единствената Реалност, на която човек може да се моли и от която може да получи отговор, е Бог, който се проявява в съчетанието на нещата. Бог е вложил известен капитал, известно богатство във всеки човек. Този капитал се намира в главата му, в неговата мисъл, която трябва да се разработва. Изпълнението е вложено в сърцето на човека. И наистина за да изпълни нещо, в сърцето на човека трябва да се яви някакво желание.
към текста >>

148. Две положения в живота на човека.
Изпълнението иде след приложението. Който прилага, той може да изпълни. Пожелавам на всички да работите съобразно законите на съчетанието, приложението и изпълнението. Работите ли по този начин, вие ще се домогнете до нови методи. Новите методи пък ще оправдаят вашите усилия. 148. Две положения в живота на човека. Две положения трябва да имате предвид: Или Бог да ни обича, или ние да обичаме Бога. Само по този начин ще го познаем. Познаем ли Бога, ще минем към втория закон: Любов към ближния. В този закон отношенията ще бъдат същите: Или ние ще обичаме ближните си, или те ще ни обичат. Изобщо отношенията на хората към Бога и отношенията на Бога към хората съставят законите на съчетанието, приложението и изпълнението.
към текста >>

Дръжте мисълта си към единствената посока, от дето иде светлината и топлината на вашия живот, отклоните ли ума си от това място, вие загубвате пътя си и оставате в тъмнина.
Който се откаже да приеме това благо, той влиза в тъмнина и самотност. Молитвата е необходима, защото тогава човек отправя ума си към Бога, да приеме нещо от Него. В този смисъл молитвата представя отварянето на цветовете за слънчевата светлина и топлина. Искате ли да се развивате, постоянно дръжте в ума си мисълта за Бога като единствено място, като единствен фокус, дето се събират съзнанията на всички разумни същества. Какво мислят хората, не се занимавайте с това. Дръжте мисълта си към единствената посока, от дето иде светлината и топлината на вашия живот, отклоните ли ума си от това място, вие загубвате пътя си и оставате в тъмнина. Когато всички същества отправят съзнанието си към мястото, където е Бог, с това те правят стъпка напред. Направят ли стъпка напред, те вече не се връщат назад да чакат закъснелите или забъркалите се в пътя. Които мислят за Бога и отправят ума си към Него, те все напред и напред вървят. Това значи прогрес в мисълта, а всичко седи в прогреса. И в леглото си човек пак може да отправи мисълта си нагоре и да върви напред.
към текста >>

Остане ли назад, с това заедно идват и нещастията в живота.
Искате ли да придобиете светлина в съзнанието си, мислете за Бога. Човек трябва да върви напред. Никой не трябва и не може до остане в съзнанието си на едно място. За всеки ден има определен път, който човек трябва да извърви в съзнанието си. Ако човек не измине този път, той остава назад. Остане ли назад, с това заедно идват и нещастията в живота. Колкото малко и да изминава човек в съзнанието си, всеки ден върви напред, а щом върви напред, все повече и повече се приближава до Бога. Да погледне към Бога или само да помисли за Него, това струва повече от всички материални богатства, с които човек разполага на земята. Тази е една от великите Истини в живота. Единственото място, от където можете да приемете всичко необходимо в живота си, е мястото на Бога. Помислите ли за Бога, слеете ли се със съзнанието на всички същества, които се отправят към Бога, това е достатъчно.
към текста >>

Тази е една от великите Истини в живота.
За всеки ден има определен път, който човек трябва да извърви в съзнанието си. Ако човек не измине този път, той остава назад. Остане ли назад, с това заедно идват и нещастията в живота. Колкото малко и да изминава човек в съзнанието си, всеки ден върви напред, а щом върви напред, все повече и повече се приближава до Бога. Да погледне към Бога или само да помисли за Него, това струва повече от всички материални богатства, с които човек разполага на земята. Тази е една от великите Истини в живота. Единственото място, от където можете да приемете всичко необходимо в живота си, е мястото на Бога. Помислите ли за Бога, слеете ли се със съзнанието на всички същества, които се отправят към Бога, това е достатъчно. Отправянето на мисълта ни към Бога е течение нагоре. Обратното течение на тази посока е течението на водата, която слиза надолу. Течението на реката показва движението на Божественото съзнание към нас, т.е.
към текста >>

Единственото място, от където можете да приемете всичко необходимо в живота си, е мястото на Бога.
Ако човек не измине този път, той остава назад. Остане ли назад, с това заедно идват и нещастията в живота. Колкото малко и да изминава човек в съзнанието си, всеки ден върви напред, а щом върви напред, все повече и повече се приближава до Бога. Да погледне към Бога или само да помисли за Него, това струва повече от всички материални богатства, с които човек разполага на земята. Тази е една от великите Истини в живота. Единственото място, от където можете да приемете всичко необходимо в живота си, е мястото на Бога. Помислите ли за Бога, слеете ли се със съзнанието на всички същества, които се отправят към Бога, това е достатъчно. Отправянето на мисълта ни към Бога е течение нагоре. Обратното течение на тази посока е течението на водата, която слиза надолу. Течението на реката показва движението на Божественото съзнание към нас, т.е. отгоре надолу.
към текста >>

Една посока има в живота и към тази посока всички хора трябва да вървят.
По този начин хората ще бъдат здрави, весели, ще имат мир в душите си и ще се подмладяват. Който не отправя мисълта си към Бога, ще бъде изложен на всички болести. Който отправя мисълта си към Бога, той ще бъде свободен от всички болести. Болестите представят паразити в аурата на човека, от които той непременно трябва да се освободи. Паразитите пък са отрицателните мисли, които смучат човека, затова човек трябва да се освободи от тях. Една посока има в живота и към тази посока всички хора трябва да вървят. Щом отправите съзнанието си към общото съзнание на всички същества, вие ще получите нещо от общото благо, независимо от това, дали го заслужавате или не. Достатъчно е да отправите съзнанието си нагоре, за да получите Божието благо. Не отправите ли съзнанието си към съзнанието на всички същества, колкото и да плачете и да се молите на Бога, нищо няма да получите. Бог не обича да се занимава само с едно лице. На вашата молитва ще отговори: Ще почакате за утре.
към текста >>

Всеки ден от живота трябва да бъде ден, в който Любовта царува.
Имате ли този талисман в себе си и като се давите и помислите за Бога, ще се спасите. 149. Трите Пътя. Любовта е Път за всички, които живеят за Бога. Мъдростта е Път за всички, на които Бог се изявява. Истината е Път за всички, които се учат да служат на Бога. Всеки ден от живота трябва да бъде ден, в който Любовта царува. Любовта пък е Път на живота. Всеки ден от живота на човека трябва да бъде ден, в който Божията Мъдрост се изявява. Всеки ден от живота на човека трябва да бъде ден, в който Истината го учи да служи на Бога. Нека Любовта у вас бъде запалена, да носи живот. Нека Мъдростта у вас бъде запалена, да носи Божията светлина.
към текста >>

Любовта пък е Път на живота.
149. Трите Пътя. Любовта е Път за всички, които живеят за Бога. Мъдростта е Път за всички, на които Бог се изявява. Истината е Път за всички, които се учат да служат на Бога. Всеки ден от живота трябва да бъде ден, в който Любовта царува. Любовта пък е Път на живота. Всеки ден от живота на човека трябва да бъде ден, в който Божията Мъдрост се изявява. Всеки ден от живота на човека трябва да бъде ден, в който Истината го учи да служи на Бога. Нека Любовта у вас бъде запалена, да носи живот. Нека Мъдростта у вас бъде запалена, да носи Божията светлина. Нека Истината у вас бъде запалена, да ви научи как да служите на Бога.
към текста >>

Всеки ден от живота на човека трябва да бъде ден, в който Божията Мъдрост се изявява.
Любовта е Път за всички, които живеят за Бога. Мъдростта е Път за всички, на които Бог се изявява. Истината е Път за всички, които се учат да служат на Бога. Всеки ден от живота трябва да бъде ден, в който Любовта царува. Любовта пък е Път на живота. Всеки ден от живота на човека трябва да бъде ден, в който Божията Мъдрост се изявява. Всеки ден от живота на човека трябва да бъде ден, в който Истината го учи да служи на Бога. Нека Любовта у вас бъде запалена, да носи живот. Нека Мъдростта у вас бъде запалена, да носи Божията светлина. Нека Истината у вас бъде запалена, да ви научи как да служите на Бога. Който служи на Бога, само той е свободен.
към текста >>

Всеки ден от живота на човека трябва да бъде ден, в който Истината го учи да служи на Бога.
Мъдростта е Път за всички, на които Бог се изявява. Истината е Път за всички, които се учат да служат на Бога. Всеки ден от живота трябва да бъде ден, в който Любовта царува. Любовта пък е Път на живота. Всеки ден от живота на човека трябва да бъде ден, в който Божията Мъдрост се изявява. Всеки ден от живота на човека трябва да бъде ден, в който Истината го учи да служи на Бога. Нека Любовта у вас бъде запалена, да носи живот. Нека Мъдростта у вас бъде запалена, да носи Божията светлина. Нека Истината у вас бъде запалена, да ви научи как да служите на Бога. Който служи на Бога, само той е свободен. В края на краищата у човека ще остане само Божественото.
към текста >>

Нека Любовта у вас бъде запалена, да носи живот.
Истината е Път за всички, които се учат да служат на Бога. Всеки ден от живота трябва да бъде ден, в който Любовта царува. Любовта пък е Път на живота. Всеки ден от живота на човека трябва да бъде ден, в който Божията Мъдрост се изявява. Всеки ден от живота на човека трябва да бъде ден, в който Истината го учи да служи на Бога. Нека Любовта у вас бъде запалена, да носи живот. Нека Мъдростта у вас бъде запалена, да носи Божията светлина. Нека Истината у вас бъде запалена, да ви научи как да служите на Бога. Който служи на Бога, само той е свободен. В края на краищата у човека ще остане само Божественото. Всички останали неща са пособия, дадени му за известно време.
към текста >>

Който отива при Бога, трябва да се освободи от всички занятия и изкуства, които е придобил в живота си, и да влезе при Него само с това, което Бог някога му е дал.
Нека Мъдростта у вас бъде запалена, да носи Божията светлина. Нека Истината у вас бъде запалена, да ви научи как да служите на Бога. Който служи на Бога, само той е свободен. В края на краищата у човека ще остане само Божественото. Всички останали неща са пособия, дадени му за известно време. Който отива при Бога, трябва да се освободи от всички занятия и изкуства, които е придобил в живота си, и да влезе при Него само с това, което Бог някога му е дал. Какво е дал Бог на човека? - Един запален, светъл ум и едно благородно сърце. Следователно, богатството на съвременния човек е в това, което умът и сърцето съдържат в себе си. Всички придобивки вън от придобивките на ума и сърцето остават настрана. 150. Важен принцип.
към текста >>

Всека човек трябва да знае за себе си какъв уд от дървото на живота е и на какво място е поставен.
- Един запален, светъл ум и едно благородно сърце. Следователно, богатството на съвременния човек е в това, което умът и сърцето съдържат в себе си. Всички придобивки вън от придобивките на ума и сърцето остават настрана. 150. Важен принцип. Едно е важно за вас: да знаете, че всички хора заедно съставят един общ организъм, на който те са удове, както са удове корените, стъблото, клонищата и листата на дървото. Всека човек трябва да знае за себе си какъв уд от дървото на живота е и на какво място е поставен. 151. Специалният Път. Истинското знание се постига за всеки човек по специален път. Както Слънцето върви по своя определен път, така и вие трябва да вървите по Пътя, който Бог ви е определил. Никой няма право да се отклонява от този Път. Докато сте в Пътя, ще имате Божието благословение.
към текста >>

Когато човек се отклони от Пътя, който Бог му е определил, голяма катастрофа ще настъпи в живота му.
Докато сте в Пътя, ще имате Божието благословение. Щом се отклоните, върху вас ще дойдат ред нещастия. Всяко нещастие се дължи на някакво отклонение. Докато сте в Пътя, вие сте свободни. Отклоните ли се, изгубвате свободата си и не знаете накъде да вървите. Когато човек се отклони от Пътя, който Бог му е определил, голяма катастрофа ще настъпи в живота му. Върви ли човек в Пътя си, всяка работа, която му се дава е свещена. При това всяка работа трябва да принесе своята полза. 152. Правило. Искам да се пробуди съзнанието ви, да бъдете благодарни на всеки, който ви услужва или ви дава нещо от Любов. Тази Любов иде от Бога.
към текста >>

69. АЗ И ДРУГИТЕ - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Когато човек остане сам със себе си, когато няма никого покрай него - той е в реалното, има ли около него хора - той вече е в сенките на живота.
АЗ И ДРУГИТЕ * Когато човек остане сам със себе си, когато няма никого покрай него - той е в реалното, има ли около него хора - той вече е в сенките на живота. * Идеите, с които хората се занимават, са свещени. Не ги питайте с какво се занимават, какви мисли ги вълнуват. Това е тяхна работа. От вас се изисква да минете покрай тях, без да ги смущавате с мисълта си. * Един човек, на когото всякога мога да разчитам, това е разумен, добър човек и приятел.
към текста >>

Те са като подпочвената вода, която бавно, но сигурно, разрушава основите на твоя живот.
* Има някои думи, има някои шеги също, които, ако ги изговаря човек, целият се оплесква. Ако слуша такива думи и шеги, също се оплесква. Те са като експлозиви, затова е хубаво да не си служи с тях, нито да ги слуша. * Откажеш ли се да извършиш услугата, която някой човек иска от тебе, под предлог, че не искаш или нямаш време да я направиш, ти се свързваш с един отрицателен закон в Природата. Против тебе се опълчва верига от отрицателни сили, които след време развалят хубавите ти планове. Те са като подпочвената вода, която бавно, но сигурно, разрушава основите на твоя живот. * Някой има да дава някому пари, но не е в състояние да си плати дълга. Аз имам, изваждам и плащам вместо него. Някой е сгрешил. Няма да го обвинявам, а ще му помогна, както се помага на болен човек. * Безогледно благата си няма да давате.
към текста >>

В това е смисълът и красотата на живота.
Пожелавай добро на всекиго. * Кажи на човека една хубава дума и повече не мисли. Как ще постъпи той, дали заслужава - това да не те интересува. Този човек не се е родил, за да те разбира тебе. Важното е ти да разбираш Бога и да помогнеш. В това е смисълът и красотата на живота. * Бъдете приветливи и любезни един към друг. Надпреварвайте се да отдавате почит един на друг. Като се срещнете, кажете си по една-две добри думи. * Човек е точен по отношение на тези, които обича. Честният човек е точен спрямо всички.
към текста >>

От изобилието на твоя живот ще дадеш - всичко да тече.
Човек, който се занимава с чуждите погрешки, ще направи същите. Който вижда добродетелите на другите, той ще ги прояви сам. * Не искай за себе си или за други това, което не знаеш дали е полезно, или вредно. * Трябва да се научите как, къде и кога да давате: някъде всичко, някъде нищо. Това, което Бог ти е дал даром, даром ще го дадеш, не го задържай за себе си. От изобилието на твоя живот ще дадеш - всичко да тече. Хората, които не дават, приличат на затворени езера, които са мъртви, в които нищо не живее. * Никое правителство няма да ви освободи. Свободата е не външен, а вътрешен процес. * Не се интересувайте дали другите хора ви обичат, или не. Интересувайте се само от това, дали вие обичате.
към текста >>

* Свободен човек е само този, който се е освободил от всички видове престъпления: умствени, духовни, физически.
Може да ви е роден брат, но ако не ви изважда от водата, не е пратен от Бога и не ви е истински брат. Онзи, който ви помага, когато сте в нужда, той е от Бога пратен. * Когато слушаш грубите думи на мъжа си или на жена си, кажи: “Колко са хубави тези думи! Има нещо съдържателно и ценно в тях, което трябва да извадя и проуча. Те крият богатство в себе си.” * Свободен човек е само този, който се е освободил от всички видове престъпления: умствени, духовни, физически. * Задръжте малкото за себе си, а многото - навън. В малкото е силата. * Някой ми казал лоша дума - виновен съм, че съм я възприел. Той е виновен, че ми е “продал” лоша стока, аз съм виновен, че съм я “купил”. Който обижда и който е обиден - и двамата имат вина.
към текста >>

70. ВСЕЛЕНА, ЗВЕЗДИ, ПЛАНЕТИ, ЗЕМЯ - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Въздухът е един акумулатор на складирана слънчева светлина и топлина, а пък те са акумулатори на складирана животворна енергия.
А размерите на Вселената представляват засега числото 10 с 28 нули. * Бързината на движението на което и да е тяло зависи от неговата интелигентност. Колкото по-бързо се движи, толкова по-интелигентно е това тяло. * От звездите най-хармоничен диск има Сириус, после са всички звезди от първа величина - и те са хармонични. Ако ги изучавате, ще придобиете хубави неща. * Въздухът е един акумулатор на складирана слънчева светлина и топлина, а пък те са акумулатори на складирана животворна енергия. * Звездите в нашата галактика са 150 милиарда. * Ако не са светиите и добрите хора на Земята, тя ще замръзне. * Мястото, в което се движи Земята, не е празно пространство, а е изпълнено с една мощна сила, разумна сила, която крепи не само нашата Земя, но и всички светове. * Всички форми и видове материя, които съществуват на Земята, са кондензирана духовна енергия. Тази духовна енергия изтича от великите същества на Космоса.
към текста >>

* Всички форми и видове материя, които съществуват на Земята, са кондензирана духовна енергия.
Ако ги изучавате, ще придобиете хубави неща. * Въздухът е един акумулатор на складирана слънчева светлина и топлина, а пък те са акумулатори на складирана животворна енергия. * Звездите в нашата галактика са 150 милиарда. * Ако не са светиите и добрите хора на Земята, тя ще замръзне. * Мястото, в което се движи Земята, не е празно пространство, а е изпълнено с една мощна сила, разумна сила, която крепи не само нашата Земя, но и всички светове. * Всички форми и видове материя, които съществуват на Земята, са кондензирана духовна енергия. Тази духовна енергия изтича от великите същества на Космоса. Различните родове енергия произтичат от различните йерархии на духовните същества. * Цялата Вселена е един жив и съзнателен организъм, жива и съзнателна душа, в която царува един мощен и жизнен дух. * Скъпоценните камъни като висша духовна енергия и според естеството си произлизат от различните йерархии на Космоса. * Дейността на Слънцето и на Луната, на планетите, на звездите, както и на всички небесни тела, упражнява грамадно влияние върху душевния живот на човека, независимо дали той го съзнава, или не.
към текста >>

* Дейността на Слънцето и на Луната, на планетите, на звездите, както и на всички небесни тела, упражнява грамадно влияние върху душевния живот на човека, независимо дали той го съзнава, или не.
* Всички форми и видове материя, които съществуват на Земята, са кондензирана духовна енергия. Тази духовна енергия изтича от великите същества на Космоса. Различните родове енергия произтичат от различните йерархии на духовните същества. * Цялата Вселена е един жив и съзнателен организъм, жива и съзнателна душа, в която царува един мощен и жизнен дух. * Скъпоценните камъни като висша духовна енергия и според естеството си произлизат от различните йерархии на Космоса. * Дейността на Слънцето и на Луната, на планетите, на звездите, както и на всички небесни тела, упражнява грамадно влияние върху душевния живот на човека, независимо дали той го съзнава, или не. * Целият Космос се движи в една нова посока. Човек не умира, но стига до такива условия, където съзнанието му се пробужда. Земята влиза в нови Божествени условия. Целият свят се пробужда. * Земята е стояла в 13-та сфера милиони години.
към текста >>

71. Говорната реч и детето. Приказката в говорната реч. Драматизация. Стихотворения, книжовна реч и картини. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

детето трябва да бъде насочено да вижда и чува живота такъв, какъвто си е — в труд, радост и творчество; с почит към природата, с любов към труда.
Първата връзка между детето и детската градина е разговорната реч. Чрез словото изобщо се установява първият контакт между възпитател и възпитаник. От друга страна, говорната реч е свързана с всички детски деятелности и ние трябва да я следим непрекъснато в нейното всестранно развитие. Говорната реч пред децата всякога трябва да бъде: ясна, правилна и сочна — израз на творческа, прогресивна мисъл. По пътя на беседата, разказа, приказката и пр. детето трябва да бъде насочено да вижда и чува живота такъв, какъвто си е — в труд, радост и творчество; с почит към природата, с любов към труда. Нека отърсим речта си от излишен патос и да дадем възможност на детето да я слуша чиста и проста, но свежа и вдъхновена. За да може словото ни да има творчески ефект върху слушателите, трябва преди всичко самите ние да бъдем дълбоко убедени в това, което разказваме. Всеки израз да бъде дълбоко мотивиран в съзнанието ни. Възпитателят трябва да живее с хубавото ново, за да успее правилно да насочи мисълта и вниманието на малките към желаните области и ефекти. Средствата, с които си служи детската градина за развитие на говора, са; приказки, драматизация, стихотворения, книжовна реч, картини, разговор и игра.
към текста >>

Те са отворена врата, през която минават герои и великани, победители и победени, джуджета и животни — с които заживяват децата.
Възпитателят трябва да живее с хубавото ново, за да успее правилно да насочи мисълта и вниманието на малките към желаните области и ефекти. Средствата, с които си служи детската градина за развитие на говора, са; приказки, драматизация, стихотворения, книжовна реч, картини, разговор и игра. По отделно ще се спрем на всяко от горните средства. Приказката в говорната реч Всички деца обичат приказките. Те са отворена врата, през която минават герои и великани, победители и победени, джуджета и животни — с които заживяват децата. Приказката е магическата пръчка, която има силата да гради или да руши. Ако детето харесва даден герой, то започва да му подражава. Всеки предмет — маса, стол, лампа и пр. за бебето са нови и то ги проучва с интерес. Малко по-късно то иска да пипне околните предмети и е неизчерпаем извор на въпроси: „Какво е това, откъде е" и т. н.
към текста >>

Между 4 и 7-годишна възраст децата обичат да слушат приказки за животни, за герои с повече драматичност и фантазия.
Всеки предмет — маса, стол, лампа и пр. за бебето са нови и то ги проучва с интерес. Малко по-късно то иска да пипне околните предмети и е неизчерпаем извор на въпроси: „Какво е това, откъде е" и т. н. Така, децата сами ни подсещат да им разказваме за чашката, за престилчицата и пp. В процеса на растенето се развиват и детските интереси. Между 4 и 7-годишна възраст децата обичат да слушат приказки за животни, за герои с повече драматичност и фантазия. Между 8 и 10-годишна възраст кръгът на детските интереси расте. Сега децата започват да търсят вече истинността в приказката и се интересуват от описания, пътешествия и приключения. Така, по пътя на приказката, децата стигат до реалността и започват сами да четат от книгата на живота. Успехът на приказката зависи от интереса, който тя възбужда. А той се стимулира от редица условия, а именно: 1) от съдържанието на приказката; 2) дали тя отговаря на възрастта и духовния ръст на детето; 3) дали идва да задоволи в момента определена възпитателна нужда; 4) от умението, с което се разказва.
към текста >>

Така, по пътя на приказката, децата стигат до реалността и започват сами да четат от книгата на живота.
Така, децата сами ни подсещат да им разказваме за чашката, за престилчицата и пp. В процеса на растенето се развиват и детските интереси. Между 4 и 7-годишна възраст децата обичат да слушат приказки за животни, за герои с повече драматичност и фантазия. Между 8 и 10-годишна възраст кръгът на детските интереси расте. Сега децата започват да търсят вече истинността в приказката и се интересуват от описания, пътешествия и приключения. Така, по пътя на приказката, децата стигат до реалността и започват сами да четат от книгата на живота. Успехът на приказката зависи от интереса, който тя възбужда. А той се стимулира от редица условия, а именно: 1) от съдържанието на приказката; 2) дали тя отговаря на възрастта и духовния ръст на детето; 3) дали идва да задоволи в момента определена възпитателна нужда; 4) от умението, с което се разказва. Разказвачът трябва да знае добре приказката. Да подготви предварително децата, като се справи с всичко, което би го отвличало през време на разказването. Приказката трябва да се разказва високо и ясно, изразно, но не и превзето.
към текста >>

Тя .трябва да раздвижи мисълта, да я насочи към добро, правда, трудолюбие и красота в живота.
Да подготви предварително децата, като се справи с всичко, което би го отвличало през време на разказването. Приказката трябва да се разказва високо и ясно, изразно, но не и превзето. Думите трябва да са познати, изреченията къси и пълни, по възможност с по-кратки описания и повече действие. Споменахме по-горе и за съдържанието във връзка с успеха на приказката. Не е достатъчно приказката да се слуша с интерес, за да изпълни своята образователна задача. Тя .трябва да раздвижи мисълта, да я насочи към добро, правда, трудолюбие и красота в живота. Тя трябва да сплоти групата и да я насочи към нова дейност и творчество. Приказката трябва да разшири познанията и обогати речника на децата. Тя трябва да бъде изискана и в художествено отношение, с правилен литературен говор. Видове приказки. Според вида приказките биват: полезни, вредни, реалистични или фантастични, дълги, къси, драматични, повеству-вателни, тъжни, весели, народни, лични, несъдържателни и др.
към текста >>

Видове приказки.
Не е достатъчно приказката да се слуша с интерес, за да изпълни своята образователна задача. Тя .трябва да раздвижи мисълта, да я насочи към добро, правда, трудолюбие и красота в живота. Тя трябва да сплоти групата и да я насочи към нова дейност и творчество. Приказката трябва да разшири познанията и обогати речника на децата. Тя трябва да бъде изискана и в художествено отношение, с правилен литературен говор. Видове приказки. Според вида приказките биват: полезни, вредни, реалистични или фантастични, дълги, къси, драматични, повеству-вателни, тъжни, весели, народни, лични, несъдържателни и др. Полезните приказки са изпълнети с положителна мисъл, правилно поставени психологически, съобразени с детската възраст, с творчески замах, изпъстрени със свежа простота и със социален дух, възпитаващ в другарство и любов. Трябва да се избягват приказките с груба и вредна тенденция, със страшни образи, безцелни е'фекти и непрогресивни "идеи. Вредни са приказките, в които се говори за ужаси, мъчения и отрицателни герои. Колкото се отнася до реалните и фантастични приказки — и едните .и другите имат своето място и своя цена, стига да бъдат смислено подбрани.
към текста >>

Животът е красив в своята реалност и в своята фантазия.
Според вида приказките биват: полезни, вредни, реалистични или фантастични, дълги, къси, драматични, повеству-вателни, тъжни, весели, народни, лични, несъдържателни и др. Полезните приказки са изпълнети с положителна мисъл, правилно поставени психологически, съобразени с детската възраст, с творчески замах, изпъстрени със свежа простота и със социален дух, възпитаващ в другарство и любов. Трябва да се избягват приказките с груба и вредна тенденция, със страшни образи, безцелни е'фекти и непрогресивни "идеи. Вредни са приказките, в които се говори за ужаси, мъчения и отрицателни герои. Колкото се отнася до реалните и фантастични приказки — и едните .и другите имат своето място и своя цена, стига да бъдат смислено подбрани. Животът е красив в своята реалност и в своята фантазия. Готвейки децата за него, трябва да им дадем възможност да го видят такъв, какъвто е и какъвто искаме да бъде, като насочваме мисълта им към доброто и красивото. Естествено е да преобладават в репертоара ни приказките, подчертаващи реалност, която се налага като двигател на живота. Фантазният елемент в приказката трябва да бъде използуван като средство за художествено засилване на убедителност и образност. От време на време по малко смях и фантазия действуват като почивка и ободряване. Не трябва да изпускаме из пред вид, че детето не живее в грубата действителност на възрастния, поради което и при реалната приказка ще държим сметка за душевния мир на детето, който вибрира между реалност и фантазия.
към текста >>

Естествено е да преобладават в репертоара ни приказките, подчертаващи реалност, която се налага като двигател на живота.
Трябва да се избягват приказките с груба и вредна тенденция, със страшни образи, безцелни е'фекти и непрогресивни "идеи. Вредни са приказките, в които се говори за ужаси, мъчения и отрицателни герои. Колкото се отнася до реалните и фантастични приказки — и едните .и другите имат своето място и своя цена, стига да бъдат смислено подбрани. Животът е красив в своята реалност и в своята фантазия. Готвейки децата за него, трябва да им дадем възможност да го видят такъв, какъвто е и какъвто искаме да бъде, като насочваме мисълта им към доброто и красивото. Естествено е да преобладават в репертоара ни приказките, подчертаващи реалност, която се налага като двигател на живота. Фантазният елемент в приказката трябва да бъде използуван като средство за художествено засилване на убедителност и образност. От време на време по малко смях и фантазия действуват като почивка и ободряване. Не трябва да изпускаме из пред вид, че детето не живее в грубата действителност на възрастния, поради което и при реалната приказка ще държим сметка за душевния мир на детето, който вибрира между реалност и фантазия. Фантазията е свят на бляна и на хвъркатите желания, които ни отдалечават от грубите прояви и ни носят " свежест. Наред с всичко ще държим сметка и за дължината на приказката в зависимост от детската възраст.
към текста >>

С голяма радост се посрещат приказките с действуващи лица — животни (без да прекаляваме).
Фантазията е свят на бляна и на хвъркатите желания, които ни отдалечават от грубите прояви и ни носят " свежест. Наред с всичко ще държим сметка и за дължината на приказката в зависимост от детската възраст. За деца до 4 и половина години приказката може да продължава до 2—3 минути. За деца между 4 и 6-годишна възраст, тя ще трае 5—6 минути, а за деца между 6—8 години, разказването на приказката може да продължи 7—10 минути. Обикновено децата обичат приказки, които имат повече действие и ефектни моменти. С голяма радост се посрещат приказките с действуващи лица — животни (без да прекаляваме). Повествувателните и описателни приказки разсейват скоро децата и те започват да не слушат. Драматичният елемент най-лесно спечелва детския интерес. Когато и да запитам децата каква приказка желаят да им разкажа, почти всякога отговорът е: „Смешна искаме". Много нарядко ще срещнем деца, които да искат тъжна приказка. И това са деца, в чийто дом има скръб по скорошна загуба или семейна драма.
към текста >>

Естествено е, детето да има по-голям интерес към приказките, които го запознават със съвременния живот, в който живее и за който се готви.
Много нарядко ще срещнем деца, които да искат тъжна приказка. И това са деца, в чийто дом има скръб по скорошна загуба или семейна драма. Обикновено децата обичат волния смях и лекото действие. Обичат да се чувствуват хвъркати и лекоподвижни, бодри и растящи. Смехът е необходима храна за всекиго, а особено за малките деца, които разцъфват в него. Естествено е, детето да има по-голям интерес към приказките, които го запознават със съвременния живот, в който живее и за който се готви. Далечните исторически приказки са интересни за по-големи деца — юноши. • Приказката трябва да подготвя и насочва детето към живота. Всеки народ си има свои народни приказки, които се разказват от поколение на поколение, без да остаряват или отживяват. Защото не остарява (Скритата мъдрост в тях. Народната приказка е фонът, върху който се ражда и крепне приказката изобщо.
към текста >>

Приказката трябва да подготвя и насочва детето към живота.
Обикновено децата обичат волния смях и лекото действие. Обичат да се чувствуват хвъркати и лекоподвижни, бодри и растящи. Смехът е необходима храна за всекиго, а особено за малките деца, които разцъфват в него. Естествено е, детето да има по-голям интерес към приказките, които го запознават със съвременния живот, в който живее и за който се готви. Далечните исторически приказки са интересни за по-големи деца — юноши. • Приказката трябва да подготвя и насочва детето към живота. Всеки народ си има свои народни приказки, които се разказват от поколение на поколение, без да остаряват или отживяват. Защото не остарява (Скритата мъдрост в тях. Народната приказка е фонът, върху който се ражда и крепне приказката изобщо. Народната приказка крие в себе си мъдростта на житейския народен опит. В образи, на животни и птици, на селяни или случайни пътници, всякога просто, но силно, вярно и точно, народната приказка ни подчертава битовия характер на народната душа.
към текста >>

В образи, на животни и птици, на селяни или случайни пътници, всякога просто, но силно, вярно и точно, народната приказка ни подчертава битовия характер на народната душа.
Приказката трябва да подготвя и насочва детето към живота. Всеки народ си има свои народни приказки, които се разказват от поколение на поколение, без да остаряват или отживяват. Защото не остарява (Скритата мъдрост в тях. Народната приказка е фонът, върху който се ражда и крепне приказката изобщо. Народната приказка крие в себе си мъдростта на житейския народен опит. В образи, на животни и птици, на селяни или случайни пътници, всякога просто, но силно, вярно и точно, народната приказка ни подчертава битовия характер на народната душа. Частица от нея е и всяко дете, затова тъй много малките обичат народните приказки. Наред с народните приказки имаме и лични. Някои от тях надживяват и обезсмъртяват автора си. Това са приказките, в които се разкриват природни закони за вечнат.1 истина: за достойнството и силата на труда; за безсмъртието на борците за свобода — приказки, които са пропити с дълбочина и светло прозрение за живота и неговите чудеса. Такива приказки са всякога желани от децата.
към текста >>

Това са приказките, в които се разкриват природни закони за вечнат.1 истина: за достойнството и силата на труда; за безсмъртието на борците за свобода — приказки, които са пропити с дълбочина и светло прозрение за живота и неговите чудеса.
Народната приказка крие в себе си мъдростта на житейския народен опит. В образи, на животни и птици, на селяни или случайни пътници, всякога просто, но силно, вярно и точно, народната приказка ни подчертава битовия характер на народната душа. Частица от нея е и всяко дете, затова тъй много малките обичат народните приказки. Наред с народните приказки имаме и лични. Някои от тях надживяват и обезсмъртяват автора си. Това са приказките, в които се разкриват природни закони за вечнат.1 истина: за достойнството и силата на труда; за безсмъртието на борците за свобода — приказки, които са пропити с дълбочина и светло прозрение за живота и неговите чудеса. Такива приказки са всякога желани от децата. Изкуство е да поднасяме на детето винаги подходяща за случая приказка. Само в такъв случай тя ще въздействува върху мисълта, вниманието, наблюдателността и любознателността на децата и ще допринесе за развитието на детския говор. Драматизация Драматизацията е изживяване чрез действие.
към текста >>

За сюжети при драматизацията биха ни послужили: приказките, песните, игрите, природните явления, сезоните, моменти от живота на растителното и животинско царство, празници и народни обичаи, народни сценки и др.
Драматизация Драматизацията е изживяване чрез действие. Сцената всякога въздействува възпитателно над възрастните и над малките. Ако действието се извършва от самите деца, неговата сила над децата — действуващи лица е двойна. Драматизацията може да бъде изнесена: 1) групово или единично, пред публика или като домашно забавление; 2) може да бъде на сцената, е стая или на открито. За сюжети при драматизацията биха ни послужили: приказките, песните, игрите, природните явления, сезоните, моменти от живота на растителното и животинско царство, празници и народни обичаи, народни сценки и др. При какви случаи и защо ще употребим драматизацията: 1) създаване добри навици, (здравни, социални, трудови, хуманни и др.); 2) развитие на говор и дикция; 3) свободно изразяване в присъствие на други; 4) запаметяване и съсредоточаване; 5) развитие на естетика, маниер и ритмика: 6) развитие на ума и въображението, волята и чувствата; 7) другарство, взаимно уважение, благородно съревнование, със силите на другите, различни сръчности и дейности около подготовката; 8) оформени представи, придобити чрез лично изживяване, или при наблюдение на артистични души с благородна амбиция. Но повърхностното отнасяне от страна на учителя към работата, безсистемно проведената драматизация би осакатила детските характери и би дала отрицателни резултати. Една наложена драматична игра би отнела свободата и творческия полет на децата. Трудното и дълго съдържание, не по силите на децата, дава отрицателни резултати. Също така прибързаната подготовка изнервя децата и учителката.
към текста >>

Те трябва да бъдат художествени, с подбрани сюжети — из детския живот, вдъхновявайки малките към труд и радост, към чистота и красота, изразяващи красотата на природата и величието на живота — бъбривото поточе в планината или китната полянка.
И ние искаме да бъдем като него. Той ни вдъхновява, насърчава и ние се стремим да живеем с неговия дух. Вдъхновени от образа, започваме да си разказваме приказки по картина. Не е достатъчно да признаем високото въздействие на картините. Необходимо е да знаем какви картини да предложим на децата в детската градина или дом. Те трябва да бъдат художествени, с подбрани сюжети — из детския живот, вдъхновявайки малките към труд и радост, към чистота и красота, изразяващи красотата на природата и величието на живота — бъбривото поточе в планината или китната полянка. Ще подберем образи на герои, достойни за подражание, без да изпадаме в крайности. За предпочитане е да сменяме картините в стаята по-често, отколкото да я претрупваме с много. Две-три високо художествени и със съдържание картини са достатъчни да дават тон. А всичко останало ще бъде импулс, творческа игра и отражение на живота през сезона, пропито с нов прогресивен дух. Живите, свободно творчески-играещи деца ще допълнят общата картина на детската стая.
към текста >>

А всичко останало ще бъде импулс, творческа игра и отражение на живота през сезона, пропито с нов прогресивен дух.
Необходимо е да знаем какви картини да предложим на децата в детската градина или дом. Те трябва да бъдат художествени, с подбрани сюжети — из детския живот, вдъхновявайки малките към труд и радост, към чистота и красота, изразяващи красотата на природата и величието на живота — бъбривото поточе в планината или китната полянка. Ще подберем образи на герои, достойни за подражание, без да изпадаме в крайности. За предпочитане е да сменяме картините в стаята по-често, отколкото да я претрупваме с много. Две-три високо художествени и със съдържание картини са достатъчни да дават тон. А всичко останало ще бъде импулс, творческа игра и отражение на живота през сезона, пропито с нов прогресивен дух. Живите, свободно творчески-играещи деца ще допълнят общата картина на детската стая. Разговор и игра Най-свободна и естествена намираме говорната реч на детето във волната игра и в свободния разговор. Тук то се проявява най-непринудено и лесно можем да оценим умствения му багаж; да улесним правилния му израз; да го освободим от стеснителност в присътствието на други; да го приучим да изслушва докрай другите и да се изразява ясно и конкретно. В свободните игри и разговори виждаме детето такова, каквото си е.
към текста >>

И от тук, с примери и подражание, чрез играта, ще го наведем към по-съществена форма на живот и ще отключим всичките скрити негови възможности.
Живите, свободно творчески-играещи деца ще допълнят общата картина на детската стая. Разговор и игра Най-свободна и естествена намираме говорната реч на детето във волната игра и в свободния разговор. Тук то се проявява най-непринудено и лесно можем да оценим умствения му багаж; да улесним правилния му израз; да го освободим от стеснителност в присътствието на други; да го приучим да изслушва докрай другите и да се изразява ясно и конкретно. В свободните игри и разговори виждаме детето такова, каквото си е. И от тук, с примери и подражание, чрез играта, ще го наведем към по-съществена форма на живот и ще отключим всичките скрити негови възможности. Най-сетне, всяка случайна игра или непринуден разговор са път към детския свят, средство, с което майсторът-възпитател може да отключи детската душа.
към текста >>

72. Играта като възпитателен център - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Целият живот, сам по себе си е игра.
Действителната игра крие в себе си зародиш на много сериозна работа върху детския характер. Клапарет казва: „Играта е проявление, укрепване и развитие на растящия индивид." Карл Грос твърди, че игрите служат за упражнение на различните физически и психически сили у човека. Играта изобщо е първото стъпало на човешкия труд и твърде основателно бихме могли да я вземем като лост, върху който се изгражда бъдещият човек. За детето, особено от до училищната възраст, тя е могъщ фактор за педагогическо въздействие и истински активен метод за възпитание. Крупская в книгата си „Нови игри за младите пионери" пише: „В колективните игри се създават деца-организатори, деца-водачи, умеещи упорито да се стремят към целта и да увличат след себе си и групата." Целият живот, сам по себе си е игра. И ако ние днес съумеем да научим детето да играе правилно, честно, съзнателно, волево и творчески, то ние му съдействуваме за правилното насочване в живота. Играта на детето е основа на развиващия се трудов живот у възрастния. Детската игра трябва да бъде организирана, растяща и развиваща се. Тя трябва да бъде едно цяло и приобщена към целокупния живот. Играта трябва да отговаря на възрастта и на детските интереси.
към текста >>

И ако ние днес съумеем да научим детето да играе правилно, честно, съзнателно, волево и творчески, то ние му съдействуваме за правилното насочване в живота.
Клапарет казва: „Играта е проявление, укрепване и развитие на растящия индивид." Карл Грос твърди, че игрите служат за упражнение на различните физически и психически сили у човека. Играта изобщо е първото стъпало на човешкия труд и твърде основателно бихме могли да я вземем като лост, върху който се изгражда бъдещият човек. За детето, особено от до училищната възраст, тя е могъщ фактор за педагогическо въздействие и истински активен метод за възпитание. Крупская в книгата си „Нови игри за младите пионери" пише: „В колективните игри се създават деца-организатори, деца-водачи, умеещи упорито да се стремят към целта и да увличат след себе си и групата." Целият живот, сам по себе си е игра. И ако ние днес съумеем да научим детето да играе правилно, честно, съзнателно, волево и творчески, то ние му съдействуваме за правилното насочване в живота. Играта на детето е основа на развиващия се трудов живот у възрастния. Детската игра трябва да бъде организирана, растяща и развиваща се. Тя трябва да бъде едно цяло и приобщена към целокупния живот. Играта трябва да отговаря на възрастта и на детските интереси. Да започва с начало и да завършва с край.
към текста >>

Играта на детето е основа на развиващия се трудов живот у възрастния.
Играта изобщо е първото стъпало на човешкия труд и твърде основателно бихме могли да я вземем като лост, върху който се изгражда бъдещият човек. За детето, особено от до училищната възраст, тя е могъщ фактор за педагогическо въздействие и истински активен метод за възпитание. Крупская в книгата си „Нови игри за младите пионери" пише: „В колективните игри се създават деца-организатори, деца-водачи, умеещи упорито да се стремят към целта и да увличат след себе си и групата." Целият живот, сам по себе си е игра. И ако ние днес съумеем да научим детето да играе правилно, честно, съзнателно, волево и творчески, то ние му съдействуваме за правилното насочване в живота. Играта на детето е основа на развиващия се трудов живот у възрастния. Детската игра трябва да бъде организирана, растяща и развиваща се. Тя трябва да бъде едно цяло и приобщена към целокупния живот. Играта трябва да отговаря на възрастта и на детските интереси. Да започва с начало и да завършва с край. Тя трябва да има израз в духа на времето.
към текста >>

Тя трябва да бъде едно цяло и приобщена към целокупния живот.
Крупская в книгата си „Нови игри за младите пионери" пише: „В колективните игри се създават деца-организатори, деца-водачи, умеещи упорито да се стремят към целта и да увличат след себе си и групата." Целият живот, сам по себе си е игра. И ако ние днес съумеем да научим детето да играе правилно, честно, съзнателно, волево и творчески, то ние му съдействуваме за правилното насочване в живота. Играта на детето е основа на развиващия се трудов живот у възрастния. Детската игра трябва да бъде организирана, растяща и развиваща се. Тя трябва да бъде едно цяло и приобщена към целокупния живот. Играта трябва да отговаря на възрастта и на детските интереси. Да започва с начало и да завършва с край. Тя трябва да има израз в духа на времето. Особено днес, когато стъпваме в нова творческа и историческа епоха, бъдещето поколение трябва д,а бъде обучено със смислени, организирани, спонтанни творчески и приложни игри. Детската игра трябва да бъде осмислена.
към текста >>

При постоянна бдителност и творческа готовност от страна на ръководителя, играта може да стане непрекъсната нишка от разплитащия се детски живот.
Тя трябва да има израз в духа на времето. Особено днес, когато стъпваме в нова творческа и историческа епоха, бъдещето поколение трябва д,а бъде обучено със смислени, организирани, спонтанни творчески и приложни игри. Детската игра трябва да бъде осмислена. Да не се изражда в празна забава, с цел само да залъже детето; но тя трябва да го обогати с опитности и да го възпитава. Възпитателят трябва умело да провежда детската игра между границите на забава и работа. При постоянна бдителност и творческа готовност от страна на ръководителя, играта може да стане непрекъсната нишка от разплитащия се детски живот. Особено при малките тя е като пъпка на цвят, определящ целия бъдещ живот на индивида. Тя въздействува и върху формиращите се навици на честност, твърдост, издръжливост, солидарност, зачитане правата на другите, постоянство и пр. Чрез играта се формират и укрепват у детето много знания, умствени и волеви способности, ориентировъчни умения, психомоторни качества, развиват се усети за общественост, другарство, дисциплина и любов към съзнателната игра, която за детето е изявяване на целокупната му личност. Играта ускорява и прочистването на кръвта от въгледвуокиса при бързите й действия. В областта на движенията тя идва да ни упражни в повече сръчност, мускулни и сетивни ефекти, издръжливост и пъргавина.
към текста >>

Особено при малките тя е като пъпка на цвят, определящ целия бъдещ живот на индивида.
Особено днес, когато стъпваме в нова творческа и историческа епоха, бъдещето поколение трябва д,а бъде обучено със смислени, организирани, спонтанни творчески и приложни игри. Детската игра трябва да бъде осмислена. Да не се изражда в празна забава, с цел само да залъже детето; но тя трябва да го обогати с опитности и да го възпитава. Възпитателят трябва умело да провежда детската игра между границите на забава и работа. При постоянна бдителност и творческа готовност от страна на ръководителя, играта може да стане непрекъсната нишка от разплитащия се детски живот. Особено при малките тя е като пъпка на цвят, определящ целия бъдещ живот на индивида. Тя въздействува и върху формиращите се навици на честност, твърдост, издръжливост, солидарност, зачитане правата на другите, постоянство и пр. Чрез играта се формират и укрепват у детето много знания, умствени и волеви способности, ориентировъчни умения, психомоторни качества, развиват се усети за общественост, другарство, дисциплина и любов към съзнателната игра, която за детето е изявяване на целокупната му личност. Играта ускорява и прочистването на кръвта от въгледвуокиса при бързите й действия. В областта на движенията тя идва да ни упражни в повече сръчност, мускулни и сетивни ефекти, издръжливост и пъргавина. В детската игра се изявява богата пъстрота от забавни дейности, облечени в съответните форми и видове, поглъщащи целия душевен мир на детето.
към текста >>

В детската игра се изявява богата пъстрота от забавни дейности, облечени в съответните форми и видове, поглъщащи целия душевен мир на детето.
Особено при малките тя е като пъпка на цвят, определящ целия бъдещ живот на индивида. Тя въздействува и върху формиращите се навици на честност, твърдост, издръжливост, солидарност, зачитане правата на другите, постоянство и пр. Чрез играта се формират и укрепват у детето много знания, умствени и волеви способности, ориентировъчни умения, психомоторни качества, развиват се усети за общественост, другарство, дисциплина и любов към съзнателната игра, която за детето е изявяване на целокупната му личност. Играта ускорява и прочистването на кръвта от въгледвуокиса при бързите й действия. В областта на движенията тя идва да ни упражни в повече сръчност, мускулни и сетивни ефекти, издръжливост и пъргавина. В детската игра се изявява богата пъстрота от забавни дейности, облечени в съответните форми и видове, поглъщащи целия душевен мир на детето. По начина, по който са изразени, игрите биват: 1. свободно творчески и 2. организирани с дадени правила. Към първите спадат всички видове занимания, които подражават на моменти от живота или са плод на детската фантазия. За тяхното изпълнение не се ръководим от предварително приготвен план, освен личното ни мерило за възпитателно и етично въздействие.
към текста >>

Към първите спадат всички видове занимания, които подражават на моменти от живота или са плод на детската фантазия.
В областта на движенията тя идва да ни упражни в повече сръчност, мускулни и сетивни ефекти, издръжливост и пъргавина. В детската игра се изявява богата пъстрота от забавни дейности, облечени в съответните форми и видове, поглъщащи целия душевен мир на детето. По начина, по който са изразени, игрите биват: 1. свободно творчески и 2. организирани с дадени правила. Към първите спадат всички видове занимания, които подражават на моменти от живота или са плод на детската фантазия. За тяхното изпълнение не се ръководим от предварително приготвен план, освен личното ни мерило за възпитателно и етично въздействие. Примери за свободни игри можем да изброим: игра на къщички, на хлебари, на бакали, шивачи и пр. Задачата ни тук ще бъде да създадем у децата социални и нравствени навици, с които те ще свикнат и израснат като нови човеци. Вторият вид организирани игри с правила се движат в рамките на готово съдържание. Те имат предварително определена тематика и при дадените правила се стремят към целта.
към текста >>

(Примери от горните видове игри даваме в третата част на книгата към Материали).
подражателни, 4. ритмични, 5. състезателни, 6. игри с маршировка 7. хора и ръченица. (Примери от горните видове игри даваме в третата част на книгата към Материали). Общият успех на играта зависи до голяма степен от редица условия, които трябва да се имат пред вид, а именно: учителката трябва да знае добре играта и да умее да я предаде живо и разбрано. Трябва да се внимава при развитието на играта и умело да се направлява. При по-малки деца участието на учителката в самата игра е необходимо, а при по-големите, тя участвува само като организатор. Ако децата се увлекат и не забелязват умората си, учителката е факторът, който ще ги спре, както и би ги насърчила при нужда. Изборът на играта е от съществено значение за успеха й.
към текста >>

73. Ръчни занимания с малките. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

„Който добре работи, добре мисли, а който добре маели, той и добре живее." Прочие, лесно ще си отговорим на въпроса как да научим децата си ца по-добър живот — чрез повече ръчен труд, чрез повече самодейност, чрез повече творчество.
Чрез ръчни занимания, детето лесно може да изрази своята творческа мисъл и сетивна способност. По природа децата са любознателни и дейни. Често те обичат да развалят, дори да счупят някой предмет, за да видят как е направен и след това с удоволствие се опитват да го поправят. Тази любов на малките към работата може да се използува като добър лост, върху който да издигнем творческата личност на детето. Не случайно трудът е социален въпрос и свързва цели народни маси. „Който добре работи, добре мисли, а който добре маели, той и добре живее." Прочие, лесно ще си отговорим на въпроса как да научим децата си ца по-добър живот — чрез повече ръчен труд, чрез повече самодейност, чрез повече творчество. Не става въпрос за механизирания труд. Ние вземаме труда като изкуство, като творческа дейност. Имайки пред вид казаното до тук, нека погледнем по-практически на ръчните занимания и да се спрем конкретно върху: 1. Видове материали за работа с децата и от где могат да се вземат те. 2. Приложение и успех при ръчните ни занимания.
към текста >>

Видове материали за работа с децата и от где могат да се вземат те. 2.
Не случайно трудът е социален въпрос и свързва цели народни маси. „Който добре работи, добре мисли, а който добре маели, той и добре живее." Прочие, лесно ще си отговорим на въпроса как да научим децата си ца по-добър живот — чрез повече ръчен труд, чрез повече самодейност, чрез повече творчество. Не става въпрос за механизирания труд. Ние вземаме труда като изкуство, като творческа дейност. Имайки пред вид казаното до тук, нека погледнем по-практически на ръчните занимания и да се спрем конкретно върху: 1. Видове материали за работа с децата и от где могат да се вземат те. 2. Приложение и успех при ръчните ни занимания. Говорейки за ръчната работа в детските градини днес, нужно е да пресеем досегашните си занимания през ситото на съвременността. Днес, времето налага по-приложни ръчни занимания. Защо ще- изнервяме излишно детето със сгъване на малки книжни роклички, когато то може да ушие на куклата рокля от плат! Защо ще реже по шаблон книжни автомобили и коли, когато детето може да си екове такива от дъски, и т. н.
към текста >>

74. 1. Видове материали за работа с децата и от где могат да се набавят те - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

1. Видове материали за работа с децата и
1. Видове материали за работа с децата и от где могат да се набавят те Не е необходимо да разполагаме с много средства, за да си набавим достатъчно материали. Най-често природата ни предлага безплатно богато изобилие от такива. От друга страна, излишеци и изрезки при различните производства често са готов материал за работа. Няма да пренебрегнем и различните видове хартии, мукави и др.
към текста >>

Няма да пренебрегнем и различните видове хартии, мукави и др.
1. Видове материали за работа с децата и от где могат да се набавят те Не е необходимо да разполагаме с много средства, за да си набавим достатъчно материали. Най-често природата ни предлага безплатно богато изобилие от такива. От друга страна, излишеци и изрезки при различните производства често са готов материал за работа. Няма да пренебрегнем и различните видове хартии, мукави и др. За нареждане — кубчета, дървени изрезки, мозайки, дървени фигури и матадори,. дървени тухлички за строеж, клечици, желъди, камъчета, мидички или охлювчета, — боядисани или естествени и поставени в специални кутии, — са добро занимание за малките. Те обичат да ги нареждат в различни комбинации. (Това занимание развива у децата търпение, вкус и мислене.) Кукленски кът и магазин. Няколко кукли и покъщнина по възможност по-едри, са всякога любимо занимание за малките.
към текста >>

От глина децата могат да правят: плодове зеленчуци, кошнички, чинийки, солнички, пепелници, вазички, саксийки, животни, птици и др.
Глина — Естествено е след пластелина да започнем работа с глина. Тя е евтина и всяко дете може да разполага с голямо количество и при това изработените предмети могат да се запазят, боядисат и лакират. Ще имаме пред вид, че всяко дете трябва да моделира върху специална дъсчица или мушама, да си служи с дървено ножче и клечки за зъби. След като добре изсъхнат моделираните предмети, боядисваме гй с постна боя, разтворена в туткалена вода. След като изсъхнат, лакир-ват се с безцветен лак, набавен от бояджийски магазини. От глина децата могат да правят: плодове зеленчуци, кошнички, чинийки, солнички, пепелници, вазички, саксийки, животни, птици и др. Много често децата обичат да моделират по своя инициатива или да илюстрират някоя приказка. Случва се децата да комбинират зеленчуци от глина, колибка от картон и река от хартия — всичко това наредено в пясъчника като зеленчукова градина. Не по-малко интересно е да се подреди и магазин с продукти от глина. Глина можем да си набавим от художествената академия, от грънчарските работилници, от пазара, гдето носят глинени произведения, или често се случва да има глинена почва в околността на по-малките градове и села. Такава глина, неомесена фабрично, ще я омесят децата, за да не се троши, и след това ще се работи.
към текста >>

При дадени модели по шаблон или,' предпочита се направо рисувани, децата могат да правят най-различни предмети, като напр.: кошнички, пеперудки, кутии, птички, палячовци, животни, елхички, къщички, мебелки, аероплани, рамки, папки, апликирани корици за албумчета, саксийни за изкуствени цветя и пр.
Не по-малко интересно е да се подреди и магазин с продукти от глина. Глина можем да си набавим от художествената академия, от грънчарските работилници, от пазара, гдето носят глинени произведения, или често се случва да има глинена почва в околността на по-малките градове и села. Такава глина, неомесена фабрично, ще я омесят децата, за да не се троши, и след това ще се работи. (Моделирането развива до голяма степен творчество, сръчност и търпение у децата). Картон — Бял, цветен или сив, можем да го набавим от всяка книжарница. При дадени модели по шаблон или,' предпочита се направо рисувани, децата могат да правят най-различни предмети, като напр.: кошнички, пеперудки, кутии, птички, палячовци, животни, елхички, къщички, мебелки, аероплани, рамки, папки, апликирани корици за албумчета, саксийни за изкуствени цветя и пр. Картонажът има широко приложение при работата ни с малките. (Той ще развие чувството на перспектива у децата, точно измерване, сръчност и др.). Различни видове хартии за изрязване. — На първо време ще започнем да изрязваме картини от списания и вестници. Последните ще си набавим от някоя редакция, книжен склад или самите деца да си носят от къщи.
към текста >>

Различни видове хартии за изрязване.
(Моделирането развива до голяма степен творчество, сръчност и търпение у децата). Картон — Бял, цветен или сив, можем да го набавим от всяка книжарница. При дадени модели по шаблон или,' предпочита се направо рисувани, децата могат да правят най-различни предмети, като напр.: кошнички, пеперудки, кутии, птички, палячовци, животни, елхички, къщички, мебелки, аероплани, рамки, папки, апликирани корици за албумчета, саксийни за изкуствени цветя и пр. Картонажът има широко приложение при работата ни с малките. (Той ще развие чувството на перспектива у децата, точно измерване, сръчност и др.). Различни видове хартии за изрязване. — На първо време ще започнем да изрязваме картини от списания и вестници. Последните ще си набавим от някоя редакция, книжен склад или самите деца да си носят от къщи. Изрязаните сполучливо картини бихме могли да използуваме за албумчета или да ги налепим на ленти за филм с апарат — мукавена кутия. Децата не по-малко обичат да изрязват различни фигури, цветя, къщички, плодове, зеленчуци, пейзажи и др. т. от обикновена цветна хартия или от гланцова.
към текста >>

— Това са видове материали, с които можем да разнообразим богато ръчните си занимания с децата.
Лико. — Естествено , или боядисано с памучна и вълнена боя, от него могат да се изплетат и ушият различни предмети, напр., изплетено на коса, може да се нашие в кръг за поставка на чаша, табличка или саксия. В края завършваме всяка салфетка с изплетени дупчици от лико или конци. От лико още може да се изплетат кошнички, чантички, коланчета, юздички, терлички, тъкане на станче или също да увиваме кутии, рамки и др. (Подобен вид работа привиква децата към сръчност и търпение). Обвивна, тънка крепирана, пергаментова хартия и целофан. — Това са видове материали, с които можем да разнообразим богато ръчните си занимания с децата. От тях може да се изрязват покривчици, салфетки, зеленчуци, плодове, ленти и фигури за украса. С дадените материали може да се приложи сгъване и преплитане, като отбягваме ситна и нервна работа. От драпираната хартия можем да си плетем коса, -вместо от лико, и да си нашиваме салфетки и подложки (като режем хартията на пряко, на тънки ленти, усукани добре). От същата хартия и от тънката цветна ще приложим в цветарството. С голямо удоволствие децата правят кокиченца, минзухари, теменужки, парички, рози и др.
към текста >>

Всичко, каквото ще даваме на децата за плетене и шев, желателно е да бъде практично използувано в живота, а не само голо упражнение.
Редно е малките да имат на разположение винаги достатъчно количество листа, нарязани в не много малък формат. Прежди или ненужни платчета. —. Децата лесно свикват да плетат на куклите си, да уреждат къщичката на куклите си, да им плетат и шият. С голяма радост малките ръчички си шият копчетата, кърпят си чорапките и дрешките, стига да умеем да им покажем. Кордонче за коланчета ще си изплетем от конци изпънати на четири гвоздейчета, заковани на празна макара; ненужните парцалки ще нарежем, нашием и натъчем на платчета, като лесно ще си приготвим сами станче на дървена рамка с гвоздейчета. Всичко, каквото ще даваме на децата за плетене и шев, желателно е да бъде практично използувано в живота, а не само голо упражнение. (Чрез играта децата неусетно обикват труда и отговорната тънка работа). Зеленчуци и плодове. — От картофи, моркови, зелка, тиква. Диви кестени, фъстъци и др. с помощта на конец, клечици или тел могат да се комбинират най-различни неща, животни или човечета.
към текста >>

с помощта на конец, клечици или тел могат да се комбинират най-различни неща, животни или човечета.
Всичко, каквото ще даваме на децата за плетене и шев, желателно е да бъде практично използувано в живота, а не само голо упражнение. (Чрез играта децата неусетно обикват труда и отговорната тънка работа). Зеленчуци и плодове. — От картофи, моркови, зелка, тиква. Диви кестени, фъстъци и др. с помощта на конец, клечици или тел могат да се комбинират най-различни неща, животни или човечета. Оригинално подредени и поднесени или изработени на време, те действуват много възпитателно. С всичко казано до тук не -считам изчерпан въпросът относно видове материали. Всяка колежка ще се справи най-добре сама с условията, средата и възможностите, с които разполага в случая, за да обогати и разнообрази с най-подходящи материали ръчните си занимания при малките.
към текста >>

С всичко казано до тук не -считам изчерпан въпросът относно видове материали.
Зеленчуци и плодове. — От картофи, моркови, зелка, тиква. Диви кестени, фъстъци и др. с помощта на конец, клечици или тел могат да се комбинират най-различни неща, животни или човечета. Оригинално подредени и поднесени или изработени на време, те действуват много възпитателно. С всичко казано до тук не -считам изчерпан въпросът относно видове материали. Всяка колежка ще се справи най-добре сама с условията, средата и възможностите, с които разполага в случая, за да обогати и разнообрази с най-подходящи материали ръчните си занимания при малките.
към текста >>

75. Извънредни събития - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

С казаното до тук относно различните видове извънредни събития само напомняме за богатите възможности, като оставяме всяка колежка свободно да се справи с условията, интересите и средата, в която работи, за да може да даде не шаблон в .работата си, а живот, ентусиазиран творчески живот, изживяна радост, естествена и спокойна работа.
Кирил и Методи; идват и редица именни и рождени дни на децата — ето едно богато изобилие от извънредни случаи, удобни за обща радост, за приятно разнообразие и полезно забавление. С удоволствие ще напомним и за хубавите народни обичаи, па които трябва да научим Децата. Кой не знае веселите Коледни обичаи на бъдни вечер, кое българско дете от народа не е коледувало? Кой не е сурва-кал и кой не си е чупил късмета от питата на Нова-година ? Връбница, Лазаров-ден, великденските обичаи — боядисване яйца, месене козунаци, гергьовските люлки, тегленето и още много хубави народни обичаи изпъстрят българския бит, с които можем да запознаем децата като с приятни извънредни събития, за които вече споменахме. С казаното до тук относно различните видове извънредни събития само напомняме за богатите възможности, като оставяме всяка колежка свободно да се справи с условията, интересите и средата, в която работи, за да може да даде не шаблон в .работата си, а живот, ентусиазиран творчески живот, изживяна радост, естествена и спокойна работа. Всеки ден, изживян с радост, е празник за децата. А най-щастливо растат тези деца, за които всеки ден е празник! Без да лишаваме децата от радост и красота, без да пренебрегваме идейността в празниците, време е да ги поставим на по-реална основа. Най-често те крият природна мъдрост или природни истини, които ще дадем на децата, но вече без лъжа. Беше в^ме, когато децата вярваха в дядо Коледа.
към текста >>

Коледа ни довежда до спомена за рождението и живота на Христа' учителят на мира и правдата.
Но днес 80 процента от тях питат: истински ли е, защо му е от вълна брадата и пр. (говоря от- личен опит). Истинският прогресивен учител знае, че детето расте и живее в играта и радостта. Но той знае и да му даде нуждното без лъжа и фантастични заблуждения. Не е място тук да изброяваме значението на всичките празници, но не можем да не кажем по няколко думи специално за Коледа и Великден, които свързват децата от детската градина с много дейности и много радост. Коледа ни довежда до спомена за рождението и живота на Христа' учителят на мира и правдата. При този спомен ние повишаваме съзнанието си, освежаваме духа си по пътя на духовното растене. Приготовленията и самото тържество на празника идват като приятно вдъхновение за хората. Приведен до езика на децата, тоя празник се изразява в посрещане на дядо Коледа. Червената му дреха говори за жизнената радост, която ни носи той. Бялата му брада е израз на мъдростта, а коша с играчки — това е наградата, която получават добрите деца.
към текста >>

Великден е денят, в който е възкръснал този, който остави живото слово между хората.
Бялата му брада е израз на мъдростта, а коша с играчки — това е наградата, която получават добрите деца. Дългият път и далечната страна, откъдето пристига дядо Коледа, достатъчно, ясно ни разкриват символичния му образ. Елхата, най-трайното и издръжливо дърво, украсено с блестящи играчки, ни разказва за трайната радост и красота, която ни носи доброто. Коледуването е другарско пожелание за дълго добруване. И всичко това ни донася идването на мировия учител Христос, между хората. Великден е денят, в който е възкръснал този, който остави живото слово между хората. Дали вярваме във физическото възкресение на Христа е въпрос на разбиране, обаче същността на празника ни подчертава — възкресението и вечния живот на неговото слово и неговия идеал, който заживява в сърцата на всички негови последователи. Забавните обичаи около празника: месене козунаци, боядисване яйца, ходене на черква и пр., идват да подкрепят дадени вярвания. Няма защо да минаваме в крайности. Ще готвим и ще посрещаме дядо Коледа, баба Марта или Мартичка. Ще творим, ще се радваме и ще живеем с красивата фантастичност на символични образи обаче без лъжа.
към текста >>

Дали вярваме във физическото възкресение на Христа е въпрос на разбиране, обаче същността на празника ни подчертава — възкресението и вечния живот на неговото слово и неговия идеал, който заживява в сърцата на всички негови последователи.
Дългият път и далечната страна, откъдето пристига дядо Коледа, достатъчно, ясно ни разкриват символичния му образ. Елхата, най-трайното и издръжливо дърво, украсено с блестящи играчки, ни разказва за трайната радост и красота, която ни носи доброто. Коледуването е другарско пожелание за дълго добруване. И всичко това ни донася идването на мировия учител Христос, между хората. Великден е денят, в който е възкръснал този, който остави живото слово между хората. Дали вярваме във физическото възкресение на Христа е въпрос на разбиране, обаче същността на празника ни подчертава — възкресението и вечния живот на неговото слово и неговия идеал, който заживява в сърцата на всички негови последователи. Забавните обичаи около празника: месене козунаци, боядисване яйца, ходене на черква и пр., идват да подкрепят дадени вярвания. Няма защо да минаваме в крайности. Ще готвим и ще посрещаме дядо Коледа, баба Марта или Мартичка. Ще творим, ще се радваме и ще живеем с красивата фантастичност на символични образи обаче без лъжа. Фантазията, радостта, лекотата и подробните украшения ще бъдат красив фон в работата ни.
към текста >>

76. ПРЕРАЖДАНЕТО - Методи Константинов (1902-1979)

При напускане на своята личност (физическото тяло), директно свързана със самосъзнанието и съзнанието, душата запазва единствено хроникираните опитности в подсъзнанието, свързани с психичния живот в даденото прераждане.
ПРЕРАЖДАНЕТО При напускане на своята личност (физическото тяло), директно свързана със самосъзнанието и съзнанието, душата запазва единствено хроникираните опитности в подсъзнанието, свързани с психичния живот в даденото прераждане. В момента на смъртта човек загубва физическото си тяло е етерния двойник, който е възпирал деструктивните процеси в неговата материя. След това човек губи и съзнанието за своята личност - съзнание, свързано с емоционалната му природа, както и самосъзнанието - свързано с неговата конкретна мисъл. По този начин човек приключва със съответното прераждане, за да запази от него единствено придобитите опитности. Тези опитности ще бъдат ретроградно асимилирани в невидимия свят в лабораториите на подсъзнанието. По този начин се извършва нещо като дестилация и извлечената есенция се прибавя към основния капитал от емоционални качества, интелектуални способности и волеви сили на индивида.
към текста >>

В резюме ще кажем, че по време на физическия живот личността се изразява чрез съзнанието и съмосъзнанието.
След това човек губи и съзнанието за своята личност - съзнание, свързано с емоционалната му природа, както и самосъзнанието - свързано с неговата конкретна мисъл. По този начин човек приключва със съответното прераждане, за да запази от него единствено придобитите опитности. Тези опитности ще бъдат ретроградно асимилирани в невидимия свят в лабораториите на подсъзнанието. По този начин се извършва нещо като дестилация и извлечената есенция се прибавя към основния капитал от емоционални качества, интелектуални способности и волеви сили на индивида. Тази печалба към основния капитал на душата, чрез посредничеството на подсъзнанието и свръхсъзнанието, се пуска в действие в следващото прераждане, когато индивидуалността ще продължи своето развитие е този нов капитал. В резюме ще кажем, че по време на физическия живот личността се изразява чрез съзнанието и съмосъзнанието. След като е изиграла своята роля, тази обвивка се разлага и изчезва, но индивидуалността продължава своето съществувание чрез подсъзнанието и свръхсъзнанието. Така съзнанието и самосъзнанието се проявяват еднократно в триизмерния свят на времето и пространството, докато подсъзнанието и свръхсъзнанието живеят под знака на вечността. Първите две съзнания се намират в света на относителността, на вечните промени, на непрестанните приливи и отливи, на деня и нощта. Материалната и духовната култура на човечеството еволюира през все по-фини области, където вибрациите са по-високи. Затова времето и пространството на циклите се съкращават.
към текста >>

Според тези изследвания и както подчертахме преди, можем да сравним подсъзнанието е една чувствителна лента, върху която човекът се филмира през целия му живот.
Понастоящем, както изтъква Учителят, той е съкратен на 45 години. Така че ускоряването на еволюцията скъсява сроковете за превъплътяването. Тези проблеми са предмет на изучаване от Психотрониката. Понастоящем както на Запад, така и на Изток са създадени голям брой специализирани институти, където, е помощта на модерна апаратура, се провеждат метапсихични изследвания. Модерната психология в своите изводи достигна до реалността на подсъзнанието, но от идеята за свръхсъзнание е все още далеч. Според тези изследвания и както подчертахме преди, можем да сравним подсъзнанието е една чувствителна лента, върху която човекът се филмира през целия му живот. Върху тези ленти историята може да се разчита на пластове, както в геологията. Правени са много успешни опити за ретроградно възстановяване на живота на дадена личност, с всичките й емоционални и интелектуални преживявания. В Института по Метапсихични изследвания в Санкт Петербург изследователите са провели многобройни опити. Чрез хипноза са повтаряни събития от живота на субекти, за да преживеят повторно, като на филм, своето съществуване, т.е. да се възстановят всички събития, които са съществували в миналото на индивидите, да се открият преживените от тях впечатления.
към текста >>

Правени са много успешни опити за ретроградно възстановяване на живота на дадена личност, с всичките й емоционални и интелектуални преживявания.
Тези проблеми са предмет на изучаване от Психотрониката. Понастоящем както на Запад, така и на Изток са създадени голям брой специализирани институти, където, е помощта на модерна апаратура, се провеждат метапсихични изследвания. Модерната психология в своите изводи достигна до реалността на подсъзнанието, но от идеята за свръхсъзнание е все още далеч. Според тези изследвания и както подчертахме преди, можем да сравним подсъзнанието е една чувствителна лента, върху която човекът се филмира през целия му живот. Върху тези ленти историята може да се разчита на пластове, както в геологията. Правени са много успешни опити за ретроградно възстановяване на живота на дадена личност, с всичките й емоционални и интелектуални преживявания. В Института по Метапсихични изследвания в Санкт Петербург изследователите са провели многобройни опити. Чрез хипноза са повтаряни събития от живота на субекти, за да преживеят повторно, като на филм, своето съществуване, т.е. да се възстановят всички събития, които са съществували в миналото на индивидите, да се открият преживените от тях впечатления. Доказа се, че върху екрана на паметта събитията се изживяват реално, като че ли се извършват в настоящия момент. Чрез такива опити психотрониката прониква не само в интимния свят на човека чрез подсъзнанието, но навлиза и в по-дълбоките пластове на родовия, обществения, националния и общочовешкия живот.
към текста >>

Чрез хипноза са повтаряни събития от живота на субекти, за да преживеят повторно, като на филм, своето съществуване, т.е.
Модерната психология в своите изводи достигна до реалността на подсъзнанието, но от идеята за свръхсъзнание е все още далеч. Според тези изследвания и както подчертахме преди, можем да сравним подсъзнанието е една чувствителна лента, върху която човекът се филмира през целия му живот. Върху тези ленти историята може да се разчита на пластове, както в геологията. Правени са много успешни опити за ретроградно възстановяване на живота на дадена личност, с всичките й емоционални и интелектуални преживявания. В Института по Метапсихични изследвания в Санкт Петербург изследователите са провели многобройни опити. Чрез хипноза са повтаряни събития от живота на субекти, за да преживеят повторно, като на филм, своето съществуване, т.е. да се възстановят всички събития, които са съществували в миналото на индивидите, да се открият преживените от тях впечатления. Доказа се, че върху екрана на паметта събитията се изживяват реално, като че ли се извършват в настоящия момент. Чрез такива опити психотрониката прониква не само в интимния свят на човека чрез подсъзнанието, но навлиза и в по-дълбоките пластове на родовия, обществения, националния и общочовешкия живот. По този начин животът се задълбочава и ни изглежда в друга светлина. Така малко по малко се повдига воалът, покриващ така наречените митове, които винаги са интригували човешкото същество.
към текста >>

Чрез такива опити психотрониката прониква не само в интимния свят на човека чрез подсъзнанието, но навлиза и в по-дълбоките пластове на родовия, обществения, националния и общочовешкия живот.
Правени са много успешни опити за ретроградно възстановяване на живота на дадена личност, с всичките й емоционални и интелектуални преживявания. В Института по Метапсихични изследвания в Санкт Петербург изследователите са провели многобройни опити. Чрез хипноза са повтаряни събития от живота на субекти, за да преживеят повторно, като на филм, своето съществуване, т.е. да се възстановят всички събития, които са съществували в миналото на индивидите, да се открият преживените от тях впечатления. Доказа се, че върху екрана на паметта събитията се изживяват реално, като че ли се извършват в настоящия момент. Чрез такива опити психотрониката прониква не само в интимния свят на човека чрез подсъзнанието, но навлиза и в по-дълбоките пластове на родовия, обществения, националния и общочовешкия живот. По този начин животът се задълбочава и ни изглежда в друга светлина. Така малко по малко се повдига воалът, покриващ така наречените митове, които винаги са интригували човешкото същество. Чрез тези психични изследвания се разширява и задълбочава изследването на еволюцията на живота. Вижда се, че човешкият организъм е резултат на дълго хилядолетно развитие. Всички елементи на неорганичната материя, както и всички видове органична материя се съдържат в човешкия организъм.
към текста >>

По този начин животът се задълбочава и ни изглежда в друга светлина.
В Института по Метапсихични изследвания в Санкт Петербург изследователите са провели многобройни опити. Чрез хипноза са повтаряни събития от живота на субекти, за да преживеят повторно, като на филм, своето съществуване, т.е. да се възстановят всички събития, които са съществували в миналото на индивидите, да се открият преживените от тях впечатления. Доказа се, че върху екрана на паметта събитията се изживяват реално, като че ли се извършват в настоящия момент. Чрез такива опити психотрониката прониква не само в интимния свят на човека чрез подсъзнанието, но навлиза и в по-дълбоките пластове на родовия, обществения, националния и общочовешкия живот. По този начин животът се задълбочава и ни изглежда в друга светлина. Така малко по малко се повдига воалът, покриващ така наречените митове, които винаги са интригували човешкото същество. Чрез тези психични изследвания се разширява и задълбочава изследването на еволюцията на живота. Вижда се, че човешкият организъм е резултат на дълго хилядолетно развитие. Всички елементи на неорганичната материя, както и всички видове органична материя се съдържат в човешкия организъм. Следователно, човекът се явява като синтез на всички царства на Живата Разумна Природа, един биофизичен и биопсихичен синтез.
към текста >>

Чрез тези психични изследвания се разширява и задълбочава изследването на еволюцията на живота.
да се възстановят всички събития, които са съществували в миналото на индивидите, да се открият преживените от тях впечатления. Доказа се, че върху екрана на паметта събитията се изживяват реално, като че ли се извършват в настоящия момент. Чрез такива опити психотрониката прониква не само в интимния свят на човека чрез подсъзнанието, но навлиза и в по-дълбоките пластове на родовия, обществения, националния и общочовешкия живот. По този начин животът се задълбочава и ни изглежда в друга светлина. Така малко по малко се повдига воалът, покриващ така наречените митове, които винаги са интригували човешкото същество. Чрез тези психични изследвания се разширява и задълбочава изследването на еволюцията на живота. Вижда се, че човешкият организъм е резултат на дълго хилядолетно развитие. Всички елементи на неорганичната материя, както и всички видове органична материя се съдържат в човешкия организъм. Следователно, човекът се явява като синтез на всички царства на Живата Разумна Природа, един биофизичен и биопсихичен синтез. Според Учителя, природата е работила в продължение на 90 милиарда години за създаването на човешкия организъм. След това, този гигантски период се съкращава на 9 месеца за ембриона, който в утробата на своята майка преминава със светкавична бързина през всички трансформации и метаморфози, претърпяни от човечеството през миналите епохи.
към текста >>

Всички елементи на неорганичната материя, както и всички видове органична материя се съдържат в човешкия организъм.
Чрез такива опити психотрониката прониква не само в интимния свят на човека чрез подсъзнанието, но навлиза и в по-дълбоките пластове на родовия, обществения, националния и общочовешкия живот. По този начин животът се задълбочава и ни изглежда в друга светлина. Така малко по малко се повдига воалът, покриващ така наречените митове, които винаги са интригували човешкото същество. Чрез тези психични изследвания се разширява и задълбочава изследването на еволюцията на живота. Вижда се, че човешкият организъм е резултат на дълго хилядолетно развитие. Всички елементи на неорганичната материя, както и всички видове органична материя се съдържат в човешкия организъм. Следователно, човекът се явява като синтез на всички царства на Живата Разумна Природа, един биофизичен и биопсихичен синтез. Според Учителя, природата е работила в продължение на 90 милиарда години за създаването на човешкия организъм. След това, този гигантски период се съкращава на 9 месеца за ембриона, който в утробата на своята майка преминава със светкавична бързина през всички трансформации и метаморфози, претърпяни от човечеството през миналите епохи.
към текста >>

77. 79. Срещата ми с Петър Димков - Радка Левордашка (1920-2014)

Първата година в казармата изкара добре, като всички войници, а втората година му възлагат да украсява казармата с лозунги и други видове украса.
СРЕЩАТА МИ С ПЕТЪР ДИМКОВ Първото ми дете е син, който завърши Художествената гимназия, а след това отиде войник. Първата година в казармата изкара добре, като всички войници, а втората година му възлагат да украсява казармата с лозунги и други видове украса. (Войникът, който вършил това, бил освободен с набора си.) Възлагали му големи задачи - та когато войниците почивали, той отивал в ателието и работел до късно вечер. Не го освобождавали и от наряди. През онази зима имаше големи студове - температурите спадаха до 20 градуса под нулата. Една вечер бил на пост, да пазят танковете и оръдията, не го сменили. Той изстинал така, че получи схващане на ръката си и изкривяване на устата.
към текста >>

Малко по-късно прочетох една книга от Духовната академия за живота на Йоханес Брамхам от щата Охайо.
Аз ще вляза да видя какво ще ми каже." Влязох и разказах всичко на Димков. Той ми отговори: „Ще ти дам едни билки, които са полезни, да ги пиете като чай. За него не мога да дам никакви наставления, щом пие лекарства. Аз преглеждам зениците, в тях е записано всичко - като прегледам чрез тях целия организъм, зная каква е болестта и какво мога да му предпиша. Но това ще стане само когато имам възможност да го прегледам. Малко по-късно прочетох една книга от Духовната академия за живота на Йоханес Брамхам от щата Охайо. Роден през 1909 г., лекувал всичко, дори и от разстояние, стига да му се пише писмо. Преписах на ръка цялата книга. За мене той е един от преродените Апостоли на Христа... Наскоро за Нова година получихме честитка от владиката дядо Йосиф, назначен за духовен представител на България в Ню Йорк и Торонто. Много се зарадвахме и ми мина през ума, че желанието ми да се свържа с Йоханес Брамхам може би ще се осъществи само чрез него. Но не се осмелих да му пиша... Идвал ни е на гости - когато сме го канили, винаги е идвал.
към текста >>

Които спазваха правилата на Учителя, имаха дълъг живот." Брежнев ми отговори: „Това ще наредя да се направи веднага, като ще оставя и една сума, да знам, че като дам, и аз ще получа." Казаха ми, че оставил голяма сума в съвета, казал да се направи ограда, да не се пипа тялото на Учителя, да влязат във връзка с ръководството на Братството."
Учителя Петър Дънов беше и най-големият лечител. Достатъчно беше само да сложи ръцете си на вас, и щяхте да оздравеете веднага. Такава сила имаше той. Аз съм негов ученик и лекувам с билки и правила как да живеем, за да не боледуваме. Затова той е Учител, а ние сме ученици. Които спазваха правилата на Учителя, имаха дълъг живот." Брежнев ми отговори: „Това ще наредя да се направи веднага, като ще оставя и една сума, да знам, че като дам, и аз ще получа." Казаха ми, че оставил голяма сума в съвета, казал да се направи ограда, да не се пипа тялото на Учителя, да влязат във връзка с ръководството на Братството." Аз казах на брат Димков: „До днес никой не се е обадил. Оградата от тел е разкъсана, влизат злосторници, крадат ни лейките, маркучите, мотичките, разбиват катинара на сандъка и пейките. Невена Неделчева и Драга Михайлова са се уговорили с братя от провинцията да докарат пак бодлива тел и оградни храсти. Аз от десет години помагам на Невена Неделчева в засаждането на цветя. Един камион овча тор прегоряла ни докараха братята за градината.
към текста >>

78. 1927 г. ЕДНО УТРО - Теофана Савова

С трепет пристъпваме в новата сграда, с голяма любов правим молитва и е още по-голяма любов поглъщаме живото Слово на Учителя.
* Имаме си салон за беседи! Само за няколко предсъборни дни братя и сестри от София и от провинцията изградиха на Изгрева хубав салон за беседи. Няма още прозорци, но ние влизаме по чорапи, сядаме върху килимчета и възглавници на пода и слушаме беседа. Колко е хубаво! С трепет пристъпваме в новата сграда, с голяма любов правим молитва и е още по-голяма любов поглъщаме живото Слово на Учителя. А то се лее. Първата беседа, която започна на 19 август в 7 часа сутринта (денят беше петък), продължи цели два часа и половина. Тази беседа е озаглавена „Пътят на ученика" В нея Учителя очертава ясно пътя на ученика. Първо прочете 49 глава от пророк Исайя от 15 стих надолу и 15 глава от Евангелието на Матея, пак от 15 стих надолу, и направи един паралел между тях. Той каза:
към текста >>

Какви са били вашите лични възгледи за живота в миналото, ще ги намерите в Стария Завет.
Първата беседа, която започна на 19 август в 7 часа сутринта (денят беше петък), продължи цели два часа и половина. Тази беседа е озаглавена „Пътят на ученика" В нея Учителя очертава ясно пътя на ученика. Първо прочете 49 глава от пророк Исайя от 15 стих надолу и 15 глава от Евангелието на Матея, пак от 15 стих надолу, и направи един паралел между тях. Той каза: „Ние разделяме хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни - хора на новите времена - и ученици. Какви са били вашите лични възгледи за живота в миналото, ще ги намерите в Стария Завет. Какви са били вашите възгледи за живота като новозаветни хора, ще ги намерите в Новия Завет. Ако пък търсите в Евангелието пътя на ученика, там няма да го намерите. Значи пътят на ученика, това е новото, което Бог днес дава." „И тъй, най-първо вие трябва да имате ясна представа за старозаветния човек; трябва да имате ясна представа за новозаветния човек; трябва да имате ясна представа за праведния човек - за човека на новата епоха, на новите времена, и най-после трябва да имате ясна представа за ученика. Това са пътища, фази, които ученикът трябва да знае."
към текста >>

Какви са били вашите възгледи за живота като новозаветни хора, ще ги намерите в Новия Завет.
Тази беседа е озаглавена „Пътят на ученика" В нея Учителя очертава ясно пътя на ученика. Първо прочете 49 глава от пророк Исайя от 15 стих надолу и 15 глава от Евангелието на Матея, пак от 15 стих надолу, и направи един паралел между тях. Той каза: „Ние разделяме хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни - хора на новите времена - и ученици. Какви са били вашите лични възгледи за живота в миналото, ще ги намерите в Стария Завет. Какви са били вашите възгледи за живота като новозаветни хора, ще ги намерите в Новия Завет. Ако пък търсите в Евангелието пътя на ученика, там няма да го намерите. Значи пътят на ученика, това е новото, което Бог днес дава." „И тъй, най-първо вие трябва да имате ясна представа за старозаветния човек; трябва да имате ясна представа за новозаветния човек; трябва да имате ясна представа за праведния човек - за човека на новата епоха, на новите времена, и най-после трябва да имате ясна представа за ученика. Това са пътища, фази, които ученикът трябва да знае." „Следователно, когато говорим за богатства, за материални блага в света, ние подразбираме стремежите на известен род хора.
към текста >>

Докато са старозаветници, те са в правото си да имат ниви, волове, говеда, разни видове рала, мотики, да орат, да сеят, да се раждат и прераждат - всичко могат да правят."
„И тъй, най-първо вие трябва да имате ясна представа за старозаветния човек; трябва да имате ясна представа за новозаветния човек; трябва да имате ясна представа за праведния човек - за човека на новата епоха, на новите времена, и най-после трябва да имате ясна представа за ученика. Това са пътища, фази, които ученикът трябва да знае." „Следователно, когато говорим за богатства, за материални блага в света, ние подразбираме стремежите на известен род хора. Това са старозаветните хора. Прави са техните стремежи, затова и Бог им дава. Докато са старозаветници, те са в правото си да имат ниви, волове, говеда, разни видове рала, мотики, да орат, да сеят, да се раждат и прераждат - всичко могат да правят." „От гледището какъв трябва да бъде пътят на ученика ние не критикуваме абсолютно никого, ние не правим никакви операции. От това гледище ние не морализираме никого, не казваме: Този е крив, онзи е прав; ние абсолютно не се занимаваме с погрешките на хората. Те не съществуват за нас. За нас съществува само правилният живот - животът на Любовта. Аз казвам: Бог е Бог на Любовта, на светлината, на мира, на радостта.
към текста >>

За нас съществува само правилният живот - животът на Любовта.
Прави са техните стремежи, затова и Бог им дава. Докато са старозаветници, те са в правото си да имат ниви, волове, говеда, разни видове рала, мотики, да орат, да сеят, да се раждат и прераждат - всичко могат да правят." „От гледището какъв трябва да бъде пътят на ученика ние не критикуваме абсолютно никого, ние не правим никакви операции. От това гледище ние не морализираме никого, не казваме: Този е крив, онзи е прав; ние абсолютно не се занимаваме с погрешките на хората. Те не съществуват за нас. За нас съществува само правилният живот - животът на Любовта. Аз казвам: Бог е Бог на Любовта, на светлината, на мира, на радостта. Следователно това са качества и на ученика: Любов, светлина, мир и радост за душите." „Аз наричам праведни хора онези, които имат съдилища с установен ред и порядък." „Любовта е най-голямата сестра, най-голямата дъщеря на Бога, родена във вечността. Светлината, това е най-големият брат, също роден във вечността.
към текста >>

Само Божията Любов носи пълния живот!
Следната беседа - „Братя в единомислие" - чухме в събота - 20 август, в 7 часа сутринта. „Ще се превърне в радост" беше беседата, която Учителя изнесе на 21 август, неделя, в 7 часа сутринта, а втората в 20 часа - „Обич към знанието". Беседата „Пробуждане съзнанието на ученика" Учителя изнесе на 22 август, понеделник, в 7 часа сутринта. „Дойде глас" - на 23 август, вторник, също в 7 часа сутринта. В сряда, на 24 август 1927 г., сутринта Учителя изнесе една от най-назидателните си беседи - „Явно говорих", а същия ден вечерта, в 8 часа - „Свещеният час". Само Божията Любов носи пълния живот!
към текста >>

79. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА - Светозар Няголов ( -2013)

Тогава се създават Поларианската раса и първият Адам - Дух Животворящ, който е Христос - Син Божи.
ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА Девственият Божествен Дух слиза в кръгообразна вълна в седем полета, т.е. през седем свята. В първия - Сатурновия период, Духът е слязъл до умствения свят и е създал умственото, ментално тяло на човека. Тогава се създават Поларианската раса и първият Адам - Дух Животворящ, който е Христос - Син Божи. Заедно с Него се създават и много съвършени същества, които организират Първата култура - на Мъдростта. Тези същества са имали много знания, близки до Божественото. Създадени са по образ и подобие Божие и са безгрешни. Сега те съставляват Великото Всемирно Бяло Братство, което ръководи и направлява цялата Вселена. Развитието на човечеството след грехопадението е изпъстрено с много падения, грехове и отклонения от правия път на Любовта, Мъдростта и Истината.
към текста >>

В рая Бог създава втория Адам от пръст, в когото вдъхва живо дихание на живот през носа му и той става жив човек.
/6 -и стих, 6-а глава Битие/ Учителя казва, че това се отнася до расите, създадени във втория - Слънчевия период, когато Божественият Дух слиза до астралния свят и образува тялото на желанията - явяват се много желания в съществата на Земята и се стига до падения главно на ангелите. Тогава се създава Хиперборейската раса. През третия - Лунния период Духът е слязъл до етерната област на физическия свят, като образува етерната обвивка на човека. Тогава се създават континентът Лемурия и Лемурийската черна раса. В рая Бог създава втория Адам от пръст, в когото вдъхва живо дихание на живот през носа му и той става жив човек. Тогава започва Втората култура - на човешката Правда. През четвъртия земен период се създава Атлантската раса на безлюбието и насилието. Бог, огорчен от порочния живот на тези три раси, ги заличава, като потопява и континентите, на които са живели. Създава нови континенти и условия да се появи петата - Арийската раса. Много малка част от тези три раси на човешкото падение са останали на Земята и продължават да пречат на правилното развитие на човечеството.
към текста >>

Бог, огорчен от порочния живот на тези три раси, ги заличава, като потопява и континентите, на които са живели.
През третия - Лунния период Духът е слязъл до етерната област на физическия свят, като образува етерната обвивка на човека. Тогава се създават континентът Лемурия и Лемурийската черна раса. В рая Бог създава втория Адам от пръст, в когото вдъхва живо дихание на живот през носа му и той става жив човек. Тогава започва Втората култура - на човешката Правда. През четвъртия земен период се създава Атлантската раса на безлюбието и насилието. Бог, огорчен от порочния живот на тези три раси, ги заличава, като потопява и континентите, на които са живели. Създава нови континенти и условия да се появи петата - Арийската раса. Много малка част от тези три раси на човешкото падение са останали на Земята и продължават да пречат на правилното развитие на човечеството. Това са главно падналите духове и ангели от Хиперборейската раса, обединени от Луцифер и отрицателното братство на Земята. Макар че човечеството не заслужава Божиите блага и милости поради своя неразумен живот, Бог в своята необятна любов, милост и благост, постоянно благославя и изпраща блага на непослушното човечество и му помага да стъпи на краката си - да започне да живее в хармония, любов и единство. За всяка култура от човешкото развитие Той определя Учители - Свои пратеници, които да просвещават хората и да им помагат в тяхното правилно развитие.
към текста >>

Макар че човечеството не заслужава Божиите блага и милости поради своя неразумен живот, Бог в своята необятна любов, милост и благост, постоянно благославя и изпраща блага на непослушното човечество и му помага да стъпи на краката си - да започне да живее в хармония, любов и единство.
През четвъртия земен период се създава Атлантската раса на безлюбието и насилието. Бог, огорчен от порочния живот на тези три раси, ги заличава, като потопява и континентите, на които са живели. Създава нови континенти и условия да се появи петата - Арийската раса. Много малка част от тези три раси на човешкото падение са останали на Земята и продължават да пречат на правилното развитие на човечеството. Това са главно падналите духове и ангели от Хиперборейската раса, обединени от Луцифер и отрицателното братство на Земята. Макар че човечеството не заслужава Божиите блага и милости поради своя неразумен живот, Бог в своята необятна любов, милост и благост, постоянно благославя и изпраща блага на непослушното човечество и му помага да стъпи на краката си - да започне да живее в хармония, любов и единство. За всяка култура от човешкото развитие Той определя Учители - Свои пратеници, които да просвещават хората и да им помагат в тяхното правилно развитие. Четиридесет и осем хиляди години преди идването на Христа в Египет се заражда висока духовна култура. Египтяните създават велика правова държава, която господства дълго време над останалите съседни народи. Египтяните са хора, които са пазели абсолютна тайна за духовните знания, които са имали. Докато мълчат и почитат своите богове, те са начело на човешката древна цивилизация.
към текста >>

Той прилага в науката окултните знаци: точката, линията, равностранния триъгълник, квадрата, Пентаграма, който се отнася до човешкия живот в Петата раса, и Шестограмът - съставен от два преплетени триъгълника - Соломоновия знак, отнасящ се до макрокосмоса и развитието на Шестата раса.
Създава се гръцко - римската култура на Питагор, Платон и Христос. Питагор, който развива математиката и геометрията, разглежда и борави в школата си с числата до 4, т.е. обяснява нещата до Четвъртата раса. От него е останала Питагоровата теорема за триъгълника. По-късно в еврейското царство се издига голям мъдрец, осенен от Божията мъдрост - цар Соломон, който владее магическите сили на природата и може да връзва духовете. Той прилага в науката окултните знаци: точката, линията, равностранния триъгълник, квадрата, Пентаграма, който се отнася до човешкия живот в Петата раса, и Шестограмът - съставен от два преплетени триъгълника - Соломоновия знак, отнасящ се до макрокосмоса и развитието на Шестата раса. През 1910 г. Учителя събира Синархическата верига, състояща се от дванадесетте ръководители на Братствата в България, и им дава едно кратко тълкуване за Пентаграма и на петте стъпки, по които минава човешката душа в своето развитие и повдигане. Това развитие е свързано с петте планински върха, на които са станали пет велики събития - жизнени условия за развитието на човечеството. Това са върховете : Арарат, Мория, Хорив от Синайската планина, Тавор и Голгота. Бог решава да накаже развратеното човечество и допуска да стане потоп на Земята.
към текста >>

Понеже е бил много праведен и добър, невидимият свят го взима за повече от един месец в ангелския свят - в Школата на Бялото Братство, където му откриват, че на Земята ще стане потоп, и го връщат да подготви условията за запазване живота на Земята.
Учителя събира Синархическата верига, състояща се от дванадесетте ръководители на Братствата в България, и им дава едно кратко тълкуване за Пентаграма и на петте стъпки, по които минава човешката душа в своето развитие и повдигане. Това развитие е свързано с петте планински върха, на които са станали пет велики събития - жизнени условия за развитието на човечеството. Това са върховете : Арарат, Мория, Хорив от Синайската планина, Тавор и Голгота. Бог решава да накаже развратеното човечество и допуска да стане потоп на Земята. По това време на Земята живее един Божий човек на име Енох, който точно изпълнява Божиите заповеди и ходи в пътя, определен му от Бога. Понеже е бил много праведен и добър, невидимият свят го взима за повече от един месец в ангелския свят - в Школата на Бялото Братство, където му откриват, че на Земята ще стане потоп, и го връщат да подготви условията за запазване живота на Земята. Той предава наученото в невидимия свят на своя син Метусалем - да живее разумно и да подготви сина си Ной за предстоящите събития. В това време съществата от невидимия свят идват с огнена колесница и отнасят Божия човек Енох на небето. „Ной намира благодат пред Господа" /8-и стих, 6-а глава, Битие/ Бог нарежда на Ной да направи дървен ковчег от гоферово дърво, в който да влезе със семейството си и с по две от всички видове животни, за да се съхранят.
към текста >>

Бог нарежда на Ной да направи дървен ковчег от гоферово дърво, в който да влезе със семейството си и с по две от всички видове животни, за да се съхранят.
Понеже е бил много праведен и добър, невидимият свят го взима за повече от един месец в ангелския свят - в Школата на Бялото Братство, където му откриват, че на Земята ще стане потоп, и го връщат да подготви условията за запазване живота на Земята. Той предава наученото в невидимия свят на своя син Метусалем - да живее разумно и да подготви сина си Ной за предстоящите събития. В това време съществата от невидимия свят идват с огнена колесница и отнасят Божия човек Енох на небето. „Ной намира благодат пред Господа" /8-и стих, 6-а глава, Битие/ Бог нарежда на Ной да направи дървен ковчег от гоферово дърво, в който да влезе със семейството си и с по две от всички видове животни, за да се съхранят. От небето започва да вали кален дъжд, който продължава 40 денонощия. Цялата Земя е покрита с вода, която не се оттегля повече от 150 денонощия. В резултат на потопа изчезва цветущият континент Атлантида със своите две царства. Те враждуват помежду си, притежават атомни бомби и самолети, движени от космично електричество, и решават да започнат атомна война, в резултат на която Земята ще се разруши, както е разрушена планетата Фаетон - Лъчезарната, намираща се между Марс и Юпитер, от която са останали големи и малки астероиди, които се движат по нейната орбита. Бог не допуска да стане това зло и предизвиква потоп на Земята.
към текста >>

Само планината Арарат казала на Господа, че е много малка и нищожна и има много други, по-известни планини от нея, на които може да започне новият живот на човечеството.
Те враждуват помежду си, притежават атомни бомби и самолети, движени от космично електричество, и решават да започнат атомна война, в резултат на която Земята ще се разруши, както е разрушена планетата Фаетон - Лъчезарната, намираща се между Марс и Юпитер, от която са останали големи и малки астероиди, които се движат по нейната орбита. Бог не допуска да стане това зло и предизвиква потоп на Земята. По това време на небето има две луни, едната от тях започва да се разпада и част от частиците й попадат в земната атмосфера като прашен облак, който абсорбира водните пари и предизвиква кален дъжд. Учителя казва, че само в Атлантида Бялото Братство е побеждавано и принудено да напусне континента и да отиде 6 Египет, където построява пирамидите и създава великата египетска култура. Всички планини пожелават да приемат ковчега на Ной и да станат начатък на по-нататъшното развитие на човечеството. Само планината Арарат казала на Господа, че е много малка и нищожна и има много други, по-известни планини от нея, на които може да започне новият живот на човечеството. Заради тази нейна добродетел Бог казва, че развитието на човечеството ще започне от нея и ще стане символ на новия разумен живот, който хората ще водят в бъдеще. Ковчегът на Ной спира в планината Арарат, висока 5311 м., и от нея се заражда и развива наново животът на животинското и човешкото царство. Така Бог спасява човечеството от пълно унищожение. Той се разкайва и решава повече да не прави потоп на Земята. „И рече Бог : Поставям дъгата си в облака, и тя
към текста >>

Заради тази нейна добродетел Бог казва, че развитието на човечеството ще започне от нея и ще стане символ на новия разумен живот, който хората ще водят в бъдеще.
Бог не допуска да стане това зло и предизвиква потоп на Земята. По това време на небето има две луни, едната от тях започва да се разпада и част от частиците й попадат в земната атмосфера като прашен облак, който абсорбира водните пари и предизвиква кален дъжд. Учителя казва, че само в Атлантида Бялото Братство е побеждавано и принудено да напусне континента и да отиде 6 Египет, където построява пирамидите и създава великата египетска култура. Всички планини пожелават да приемат ковчега на Ной и да станат начатък на по-нататъшното развитие на човечеството. Само планината Арарат казала на Господа, че е много малка и нищожна и има много други, по-известни планини от нея, на които може да започне новият живот на човечеството. Заради тази нейна добродетел Бог казва, че развитието на човечеството ще започне от нея и ще стане символ на новия разумен живот, който хората ще водят в бъдеще. Ковчегът на Ной спира в планината Арарат, висока 5311 м., и от нея се заражда и развива наново животът на животинското и човешкото царство. Така Бог спасява човечеството от пълно унищожение. Той се разкайва и решава повече да не прави потоп на Земята. „И рече Бог : Поставям дъгата си в облака, и тя ще бъде белег на завета между Мене и Земята."
към текста >>

Ковчегът на Ной спира в планината Арарат, висока 5311 м., и от нея се заражда и развива наново животът на животинското и човешкото царство.
По това време на небето има две луни, едната от тях започва да се разпада и част от частиците й попадат в земната атмосфера като прашен облак, който абсорбира водните пари и предизвиква кален дъжд. Учителя казва, че само в Атлантида Бялото Братство е побеждавано и принудено да напусне континента и да отиде 6 Египет, където построява пирамидите и създава великата египетска култура. Всички планини пожелават да приемат ковчега на Ной и да станат начатък на по-нататъшното развитие на човечеството. Само планината Арарат казала на Господа, че е много малка и нищожна и има много други, по-известни планини от нея, на които може да започне новият живот на човечеството. Заради тази нейна добродетел Бог казва, че развитието на човечеството ще започне от нея и ще стане символ на новия разумен живот, който хората ще водят в бъдеще. Ковчегът на Ной спира в планината Арарат, висока 5311 м., и от нея се заражда и развива наново животът на животинското и човешкото царство. Така Бог спасява човечеството от пълно унищожение. Той се разкайва и решава повече да не прави потоп на Земята. „И рече Бог : Поставям дъгата си в облака, и тя ще бъде белег на завета между Мене и Земята." /13-и стих, 9-а глава, Битие/
към текста >>

Запалват огън на върха и синът му го пита - коя ще е жертвата, която ще принесат на Бога, понеже няма никакво животно около тях.
Така евреите и арабите произлизат от един баща - Аврам, и са братски народи, но и досега воюват жестоко помежду си. По това време човечеството е в своето бебешко развитие. Бог решава да изпита душата на Аврам - доколко тя е послушна. Той нарежда на Аврам да вземе единородния си син Исак, да отиде на планината Мория и там да го принесе в жертва на Него. Аврам слуша и точно изпълнява всичко, което Бог му нарежда. Запалват огън на върха и синът му го пита - коя ще е жертвата, която ще принесат на Бога, понеже няма никакво животно около тях. Аврам отговаря, че Бог има грижа за всичко. Когато той изважда ножа си и иска да убие и принесе в жертва единородния си син, ангел извиква от небето и му казва да не простира ръката си върху момчето, защото разбира, че Аврам се бои от Бога. Той повдига очите си и вижда един овен, заплетен в храстите, и го принася в жертва вместо сина си. След това изгражда олтар на това място и го нарича Иеова Ире - Бог ще промисли за всичко. Ангелът втори път му казва, че семето му ще се умножи като звездите и пясъка край морето, че в неговото име ще се благословят всичките народи по Земята.
към текста >>

Това е третият връх за човешката душа, през който тя минава, за да възприеме и започне да прилага Божиите закони в живота.
Това е вторият връх, през който човешката душа минава, за да се научи да жертва всичко за своя велик Баща - за своя Бог. По времето на Мойсей човечеството израства и става на пет духовни години. Мойсей извежда еврейския народ в пустинята и го спасява от египетското робство. По нареждане на Бога той се качва на върха Хорив на Синайската планина, където Бог му дава Десетте Божии заповеди, написани на каменни плочи, и Мойсей ги занася на евреите. От Божието присъствие той свети целият като слънце и се налага да си сложи маска на лицето, за да могат евреите да го гледат и слушат. Това е третият връх за човешката душа, през който тя минава, за да възприеме и започне да прилага Божиите закони в живота. При идването на Сина Божий - Христос, на Земята преди 2000 години човечеството е вече на 10 духовни години, с много силни чувства и започва своя пубертет. Като се прибавят големият фанатизъм на фарисеите и садукеите и техният критичен ум - всичко това довежда нещата дотам, че те не познават Божия пратеник, дошъл да ги повдигне, и го осъждат на разпъване. Един ден Христос взема със себе си Петър, Йоан и брат му Яков и ги извежда на връх Тавор, висок 561 м., на 10 километра от Назарет, и се преобразява пред тях. Той става светъл като Слънцето - такъв, какъвто учениците Му никога не са го виждали. Един облак го засенва :
към текста >>

Когато се качва на Тавор, той повишава вибрациите си, светва и при Него идват Мойсей и Илия и провеждат дълъг разговор за развитието на човечеството и идването на новия живот на Земята, в което искат и те да вземат участие.
Този е Син мой възлюблений, в Него благоволих: слушайте Него! " /Матея, 17-а глава, 5-и стих,/ Христос, за да може да живее между хората, да ги лекува и им проповядва, е намалил силата на своите вибрации 78 милиона пъти. Когато се качва на Тавор, той повишава вибрациите си, светва и при Него идват Мойсей и Илия и провеждат дълъг разговор за развитието на човечеството и идването на новия живот на Земята, в което искат и те да вземат участие. Тримата придружаващи го ученици падат на земята и заспиват. Христос ги побутва с ръка, те се събуждат и виждат, че Той е сам и без силната светлина, която излъчваше дотогава. Желанието на Моисей и Илия отправено към Христа се реализира по времето на Учителя Беинса Дуно, според когото живеещият на "Изгрева" брат Иван Антонов е прероденият пророк Илия. Това е четвъртият връх в развитието на човешката душа, на който тя прави пряка връзка с Бога и решава да работи за новия Велик живот, определен да дойде в бъдеще на Земята. Когато Христос казва на учениците си, че Той е живият хляб и истинското питие и те трябва да ядат плътта му и пият кръвта му, те не разбират, че това се отнася до Словото, което Той постоянно им изнася, съблазняват се и казват; „ Тежка е тази дума за нас и ние не можем да я понесем." 72 -ма от учениците му го напускат и отиват в света.
към текста >>

Това е четвъртият връх в развитието на човешката душа, на който тя прави пряка връзка с Бога и решава да работи за новия Велик живот, определен да дойде в бъдеще на Земята.
Христос, за да може да живее между хората, да ги лекува и им проповядва, е намалил силата на своите вибрации 78 милиона пъти. Когато се качва на Тавор, той повишава вибрациите си, светва и при Него идват Мойсей и Илия и провеждат дълъг разговор за развитието на човечеството и идването на новия живот на Земята, в което искат и те да вземат участие. Тримата придружаващи го ученици падат на земята и заспиват. Христос ги побутва с ръка, те се събуждат и виждат, че Той е сам и без силната светлина, която излъчваше дотогава. Желанието на Моисей и Илия отправено към Христа се реализира по времето на Учителя Беинса Дуно, според когото живеещият на "Изгрева" брат Иван Антонов е прероденият пророк Илия. Това е четвъртият връх в развитието на човешката душа, на който тя прави пряка връзка с Бога и решава да работи за новия Велик живот, определен да дойде в бъдеще на Земята. Когато Христос казва на учениците си, че Той е живият хляб и истинското питие и те трябва да ядат плътта му и пият кръвта му, те не разбират, че това се отнася до Словото, което Той постоянно им изнася, съблазняват се и казват; „ Тежка е тази дума за нас и ние не можем да я понесем." 72 -ма от учениците му го напускат и отиват в света. Когато Христос пита останалите при него дванадесет ученици защо не го напускат, те му отговарят: „Къде да отидем? Ти имаш думи на живот. "Христос обяснява на апостолите, че тази фанатична кръв, която евреите носят, не може да се промени, освен ако Той не пролее своята кръв и част от нея да влезе в еврейската и така да се промени тяхното съзнание. Тогава Синът Божий, на когото се дава всяка власт на Земята и Небето, допуска да бъде разпънат на кръст, да стане жертва за благото на цялото човечество.
към текста >>

Ти имаш думи на живот.
Христос ги побутва с ръка, те се събуждат и виждат, че Той е сам и без силната светлина, която излъчваше дотогава. Желанието на Моисей и Илия отправено към Христа се реализира по времето на Учителя Беинса Дуно, според когото живеещият на "Изгрева" брат Иван Антонов е прероденият пророк Илия. Това е четвъртият връх в развитието на човешката душа, на който тя прави пряка връзка с Бога и решава да работи за новия Велик живот, определен да дойде в бъдеще на Земята. Когато Христос казва на учениците си, че Той е живият хляб и истинското питие и те трябва да ядат плътта му и пият кръвта му, те не разбират, че това се отнася до Словото, което Той постоянно им изнася, съблазняват се и казват; „ Тежка е тази дума за нас и ние не можем да я понесем." 72 -ма от учениците му го напускат и отиват в света. Когато Христос пита останалите при него дванадесет ученици защо не го напускат, те му отговарят: „Къде да отидем? Ти имаш думи на живот. "Христос обяснява на апостолите, че тази фанатична кръв, която евреите носят, не може да се промени, освен ако Той не пролее своята кръв и част от нея да влезе в еврейската и така да се промени тяхното съзнание. Тогава Синът Божий, на когото се дава всяка власт на Земята и Небето, допуска да бъде разпънат на кръст, да стане жертва за благото на цялото човечество. Това е петият връх, през който човешката душа минава - Голгота, едно планинско възвишение, близо до Йерусалим, на което евреите разпъват на кръст своите престъпници. Тук душата научава да се жертва за благото на цялото човечество. Учителя казва: „Христос никога не е разпъван.
към текста >>

Така пробудените души, минали през тези пет върха на изпитания, се подготвят за великата работа, която предстои на човечеството при идването на новия живот на Земята и създаването на шестата - Светеща раса, и Третата култура - на Любовта.
Тогава Синът Божий, на когото се дава всяка власт на Земята и Небето, допуска да бъде разпънат на кръст, да стане жертва за благото на цялото човечество. Това е петият връх, през който човешката душа минава - Голгота, едно планинско възвишение, близо до Йерусалим, на което евреите разпъват на кръст своите престъпници. Тук душата научава да се жертва за благото на цялото човечество. Учителя казва: „Христос никога не е разпъван. На Голгота евреите не разпънаха Христос, но в неговото тяло се всели грешният Адам и него разпънаха." Така пробудените души, минали през тези пет върха на изпитания, се подготвят за великата работа, която предстои на човечеството при идването на новия живот на Земята и създаването на шестата - Светеща раса, и Третата култура - на Любовта. Петте върха на човешкото развитие са и петте върха на Пентаграма. Повдигането на човечеството започва с първия връх на човешкото развитие - върха на Добродетелта - (4), в планината Арарат, висока 5311 м, където спира Ноевият ковчег и продължава човешкото развитие при създадените нови условия на земята. Потомците на Ной са били високо посветени, разумни и са изпълнявали точно Волята Божия. Те образуват новото човечество след потопа и то започва да се разселва по необитаваната дотогава от хора Земя. Потомъкът на Ной - Аврам, намира благодат пред Бога и става родоначалник на евреите и арабите.
към текста >>

Тук хората се спънаха и не можаха да изпълнят Божиите заповеди, дадени чрез Мойсея, и досега не могат да оправят живота си, объркан от многобройните им отклонения и престъпления, извършени от тях.
Връх Мория в Пентаг- рама е разположен на мястото на върха на Любовта - (2), където се намира светещото око на Мъдростта, виждащо всичко. Там Аврам издържа отлично своя труден изпит и става родоначалник на човечеството. Повдигането му започва с добродетелта, а развитието и размножаването му - с върха на Любовта. При развитието си човечеството достига до третия връх на Синайската планина, който съвпада с върха на Мъдростта в Пентаграма - (3). Там се изявява Божията Мъдрост, необходима за тогавашния етап на развитие на човечеството. Тук хората се спънаха и не можаха да изпълнят Божиите заповеди, дадени чрез Мойсея, и досега не могат да оправят живота си, объркан от многобройните им отклонения и престъпления, извършени от тях. Четвъртият връх на човешкото развитие е върхът Тавор, висок - 561 м, на който Христос се преобрази пред учениците си, разговаря се с Мойсей и Илия и начерта пътя на човечеството в неговото развитие през петата и шестата раса. Този връх в развитието на човечеството съвпада с върха на Правдата (5), която, като дойде на Земята, ще затопли сърцата на хората и те ще станат носители на Божията Любов. С нея хората ще се отопляват в шестата раса. Петият връх е Голгота - най-високия духовен връх, на който Христос беше разпънат. Той даде велик пример на саможертва за повдигането на цялото човечество, паднало до допустимо най-ниското стъпало от своето развитие.
към текста >>

С използването на силите, които изтичат от тези пет върха, човек може да развие своите чакри, дарби и способности за дълбок, осмислен духовен живот.
Петият връх е Голгота - най-високия духовен връх, на който Христос беше разпънат. Той даде велик пример на саможертва за повдигането на цялото човечество, паднало до допустимо най-ниското стъпало от своето развитие. Неговата кръв, пролята на Голгота, се вля в еврейската и голяма част от евреите се преобразиха и станаха негови ученици. Това е най-великата жертва, известна на Земята, направена от Христа за благото на цялото човечество. Голгота е върхът на Истината (1), с който човек в страданията си винаги прави връзка с Бога. С използването на силите, които изтичат от тези пет върха, човек може да развие своите чакри, дарби и способности за дълбок, осмислен духовен живот. Като насочва напред първия връх на добродетелта (Арарат) (4) - той може да си пробие път навсякъде в живота и постепенно да се повдигне и премине през седемте нива на добродетелта и стигне до Любовта, проявена в пълнота на Земята. Държим с дясната ръка лъча на Любовта, а с лявата този на Правдата и казваме: „В изпълнението волята на Бога чрез Добродетелта е силата на човешката душа." (3 пъти) Така доброто, което сме намислили, ще се реализира в най-кратко време и ние ще станем служители на доброто и приятели на ангелската йерархия на Силите - съществата на доброто, които управляват жлъчката.
към текста >>

Като насочва напред първия връх на добродетелта (Арарат) (4) - той може да си пробие път навсякъде в живота и постепенно да се повдигне и премине през седемте нива на добродетелта и стигне до Любовта, проявена в пълнота на Земята.
Той даде велик пример на саможертва за повдигането на цялото човечество, паднало до допустимо най-ниското стъпало от своето развитие. Неговата кръв, пролята на Голгота, се вля в еврейската и голяма част от евреите се преобразиха и станаха негови ученици. Това е най-великата жертва, известна на Земята, направена от Христа за благото на цялото човечество. Голгота е върхът на Истината (1), с който човек в страданията си винаги прави връзка с Бога. С използването на силите, които изтичат от тези пет върха, човек може да развие своите чакри, дарби и способности за дълбок, осмислен духовен живот. Като насочва напред първия връх на добродетелта (Арарат) (4) - той може да си пробие път навсякъде в живота и постепенно да се повдигне и премине през седемте нива на добродетелта и стигне до Любовта, проявена в пълнота на Земята. Държим с дясната ръка лъча на Любовта, а с лявата този на Правдата и казваме: „В изпълнението волята на Бога чрез Добродетелта е силата на човешката душа." (3 пъти) Така доброто, което сме намислили, ще се реализира в най-кратко време и ние ще станем служители на доброто и приятели на ангелската йерархия на Силите - съществата на доброто, които управляват жлъчката. Българинът в общочовешкия организъм е жлъчката и само доброто може да го издигне, за да заеме челното място на Земята, което Бог му е определил.
към текста >>

Постепенно с прилагането на Любовта ние ще преминем през 7" те нейни нива и ще се доближим до най-високата ангелска йерархия, която пряко ръководи живота на всеки човек - Сера- фимите или „Братята на Любовта", или „Духове на Божия венец".
Използването силите на втория връх от човешкото развитие - този на Любовта, става като хванем с дясната си ръка върха на Истината, а с лявата - Добродетелта и кажем: „В изпълнението волята на Бога чрез Любовта е силата на човешката душа."(3 пъти) Това е върхът на жертвата - Мория (2). Жертвата е първото условие за проявата и развитието на Любовта. Постепенно с прилагането на Любовта ние ще преминем през 7" те нейни нива и ще се доближим до най-високата ангелска йерархия, която пряко ръководи живота на всеки човек - Сера- фимите или „Братята на Любовта", или „Духове на Божия венец". Тогава душите ни ще се слеят с Бога и ние ще станем Негови любими деца, ще развием ясновидството. Третият връх в човешкото развитие е върхът на Мъдростта (Синайската планина) (3). С дясната ръка хващаме върха на Правдата, а с лявата върха на Истината и казваме, като насочваме Мъдростта напред: „В изпълнението волята на Бога чрез Мъдростта е силата на човешката душа." (3 пъти)
към текста >>

Началствата носят абсолютната Божия Правда, която ще стопли и загрее хората, ще стопи всичките недоразумения и премахне всяка неправда в живота ни.
Насочваме върха на Правдата напред, хващаме с дясната ръка върха на Добродетелта, а с лявата върха на Мъдростта и казваме: „В изпълнението Волята на Бога чрез Правдата е силата на човешката душа."(3 пъти) При усилена и сериозна работа ние може да преминем през седемте нива на Правдата и да се свържем с ангелската йерархия на Началствата, наречени Същества на „Божествената правда и свобода в света". Те управляват далака в човека и той се разстройва и увеличава, когато човек наруши принципа на Правдата в себе си. Началствата носят абсолютната Божия Правда, която ще стопли и загрее хората, ще стопи всичките недоразумения и премахне всяка неправда в живота ни. Правдата, изявена на Земята е предвестник на шестата раса. Петият връх на Истината (Голгота) е най-мистично- то и най-високото духовно място в Христовото време. Насочваме върха на Истината напред. Хващаме с дясната си ръка върха на Мъдростта, а с лявата върха на Любовта u казваме: „В изпълнението волята на Бога
към текста >>

Трябва добре да се знае, че повдигането в живота с петте добродетели е възможно само за ония ученици, които живеят в абсолютна чистота, имат абсолютно послушание към гласа на своя ръководител, абсолютно точно вършат възложената им работа и пазят пълна дискретност за всичко онова, което видят и знаят.
Истината е Бог в своето съвършенство и абсолютна свобода на Духа. Любовта говори с всичките същества, дори и с най-мал- ките буболечки. Мъдростта говори с планетите, а Истината говори само със Слънцата. Далечна и велика е нейната цел. В развитието на шестата раса ние ще се издигнем до света на Истината и Хармонията, на Земята ще се въдвори в ми- ниатюр Царството Божие. Трябва добре да се знае, че повдигането в живота с петте добродетели е възможно само за ония ученици, които живеят в абсолютна чистота, имат абсолютно послушание към гласа на своя ръководител, абсолютно точно вършат възложената им работа и пазят пълна дискретност за всичко онова, което видят и знаят. Абсолютно послушание, абсолютна точност и абсолютна дискретност са най-важните качества за влизане на ученика във вътрешната Школа на Учителя - на Бога. Стотици и хиляди пъти ние сме минавали през петте върха на Пентаграма: убивали са ни, горили са ни на клади, хвърляли са ни на зверовете, докато изработим качествата, необходими да станем братя и сестри, да присъстваме в школата на Великия Учител - Беинса Дуно, на Бога, и да съставля- вяме земната аура на Учителя - необходимо условие за предаване на Словото Божие на човечеството. Преди 2000 години ние сме били онези евреи от тълпата, които са викали за Христа : „Разпни го! " Но когато част от неговата крьв прониква в нас, ние се пробуждаме за един нов живот и ставаме негови верни последователи.
към текста >>

" Но когато част от неговата крьв прониква в нас, ние се пробуждаме за един нов живот и ставаме негови верни последователи.
Трябва добре да се знае, че повдигането в живота с петте добродетели е възможно само за ония ученици, които живеят в абсолютна чистота, имат абсолютно послушание към гласа на своя ръководител, абсолютно точно вършат възложената им работа и пазят пълна дискретност за всичко онова, което видят и знаят. Абсолютно послушание, абсолютна точност и абсолютна дискретност са най-важните качества за влизане на ученика във вътрешната Школа на Учителя - на Бога. Стотици и хиляди пъти ние сме минавали през петте върха на Пентаграма: убивали са ни, горили са ни на клади, хвърляли са ни на зверовете, докато изработим качествата, необходими да станем братя и сестри, да присъстваме в школата на Великия Учител - Беинса Дуно, на Бога, и да съставля- вяме земната аура на Учителя - необходимо условие за предаване на Словото Божие на човечеството. Преди 2000 години ние сме били онези евреи от тълпата, които са викали за Христа : „Разпни го! " Но когато част от неговата крьв прониква в нас, ние се пробуждаме за един нов живот и ставаме негови верни последователи. Всички римляни, които нанасят 80 000 удара на Христа в Преторията, стават негови ученици. Всеки, който го удари веднъж, му се схваща ръката, съзнанието му се пробужда и той не може да го удари вече втори път. (Учителя в една беседа на Общия клас говори за сказката, която Христос изнася върху блаженствата, и се обръща към сестра Велева и брат Велев и ги кара да си спомнят какво още Христос е говорил за блаженствата, което не е написано в Евангелието, понеже те са присъствали на тази сказка. Те правят усилия, но нищо не могат да си спомнят.) Тогава ние всички сме станали ученици на Христа и Учителя и винаги сме участвали в общите големи братски начинания, провеждани на Земята. Пентаграмът е символ на човешкото развитие и оформянето на петте сетива в човека: вкус, мирис, осезание, слух и външно виждане.
към текста >>

Той веднага оправил Пентаграма с образа на Христос нагоре и от този ден животът му рязко се променил в положителна посока и страданията изчезнали от дома му.
Членовете на семейството му се разболяват, накрая се запалва къщата му и едва я спасяват от пълно изгаряне. Отива при Учителя и му казва за злощастията, които са го сполетели след като е занесъл Пентаграма в дома си, и Му иска обяснение. Учителя му казва: „Брат, иди да видиш как си поставил Пентаграма на стената. "Той отива в стаята си и вижда, че картината на Пентаграма е закачена с върха надолу. Чрез Пентаграма, обърнат с образа на Христос надолу, в неговия дом идват всички адови сили от центъра на Земята и изведнъж се събужда цялата му карма, събрана от вековете, за да я изплати в кратък срок. Той веднага оправил Пентаграма с образа на Христос нагоре и от този ден животът му рязко се променил в положителна посока и страданията изчезнали от дома му. На събора през 1922 г. Учителя поставя в горницата една цветна картина с изображение на Пентаграма, с размери 1,80 -1,38 м, изработен с бледи бои от художника Шлятер. Това е същият този ученик на Учителя, с когото Той е работил, когато е бил студент в Америка. През 1895 г. Шлятер, по професия обущар, започва изведнъж да лекува болни хора - до 15 000 души на ден, само с магнетизъм - докосване и милване на хората.
към текста >>

Крилатото колело е символ на Вечния Дух, който оживотворява и разсейва тъмнината и внася виделината навсякъде по света.
В България той е неизвестен като художник. Известно ни е, че Шлятер е един голям славянски дух, който много сполучливо нарисува образа на Учителя с разтворени две ръце, които благославят от върха на Истината в Пентаграма. Това е Пентаграмът, показващ пътя на ученика в Школата на Бялото Братство, ръководена лично от Бога - чрез Беинса Дуно. Учителя казва: „Преди 2000 години беше Синът, а сега е Отец." Скоро Шлятер изчезва от братските среди и Учителя не говори нищо повече за него. В цветния Пентаграм са въведени подписът на Светия Дух, на Учителя, крилатото колело под сабята и светещото кълбо. Крилатото колело е символ на Вечния Дух, който оживотворява и разсейва тъмнината и внася виделината навсякъде по света. Това е „виделината, която свети в тъмнината и тъмнината я не обвзе". Този Дух на виделината ще повдигне всички низши астрални духове, ще ги изкачи горе в Божествения свят, да се съединят с Бога, да се обединят с Бога, да станат едно общо, едно цяло с Бога. Този дух е дал и свещения знак - ѣ (е двойно) на българите и славянството, като реликва, който означава съвпад на Слънцето със Сатурн, т.е. съединяване на човешкия егоизъм и материализъм с Божията Любов и Неговата светлина - условия за влизане в шестата - Светеща раса, на Любовта. Руснаците използват този знак, като го изписват в горният ляв ъгъл на всичките си бойни знамена.
към текста >>

Сега обаче той е изхвърлен от руската и българската азбука като ненужен, в резултат на което животът на тия два народа се влошава.
Този Дух на виделината ще повдигне всички низши астрални духове, ще ги изкачи горе в Божествения свят, да се съединят с Бога, да се обединят с Бога, да станат едно общо, едно цяло с Бога. Този дух е дал и свещения знак - ѣ (е двойно) на българите и славянството, като реликва, който означава съвпад на Слънцето със Сатурн, т.е. съединяване на човешкия егоизъм и материализъм с Божията Любов и Неговата светлина - условия за влизане в шестата - Светеща раса, на Любовта. Руснаците използват този знак, като го изписват в горният ляв ъгъл на всичките си бойни знамена. Този свещен знак е символ на победата. Сега обаче той е изхвърлен от руската и българската азбука като ненужен, в резултат на което животът на тия два народа се влошава. Учителя казва, че животът на българите се стимулира духовно от използването на този знак и се насочва към принципите на Божествения живот. Ако българите го премахнат от своята азбука, те ще закъсат много - ще станат груби материалисти, лишени от животворната слънчева светлина, и ще се загубят като държава. Окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгълник, а не в кръг, както в черно-белия Пентаграм. Отгоре над цветната дъга, която обкръжава в кръг Пентаграма, има три молещи се ангели, насочени към Учителя, а отдолу - пет малки, чисти Божествени деца. Надписът и в двата пентаграма е : „ В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа" като думата „Бога" е в средата на зенита, разделена от върха на Истината.
към текста >>

Учителя казва, че животът на българите се стимулира духовно от използването на този знак и се насочва към принципите на Божествения живот.
Този дух е дал и свещения знак - ѣ (е двойно) на българите и славянството, като реликва, който означава съвпад на Слънцето със Сатурн, т.е. съединяване на човешкия егоизъм и материализъм с Божията Любов и Неговата светлина - условия за влизане в шестата - Светеща раса, на Любовта. Руснаците използват този знак, като го изписват в горният ляв ъгъл на всичките си бойни знамена. Този свещен знак е символ на победата. Сега обаче той е изхвърлен от руската и българската азбука като ненужен, в резултат на което животът на тия два народа се влошава. Учителя казва, че животът на българите се стимулира духовно от използването на този знак и се насочва към принципите на Божествения живот. Ако българите го премахнат от своята азбука, те ще закъсат много - ще станат груби материалисти, лишени от животворната слънчева светлина, и ще се загубят като държава. Окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгълник, а не в кръг, както в черно-белия Пентаграм. Отгоре над цветната дъга, която обкръжава в кръг Пентаграма, има три молещи се ангели, насочени към Учителя, а отдолу - пет малки, чисти Божествени деца. Надписът и в двата пентаграма е : „ В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа" като думата „Бога" е в средата на зенита, разделена от върха на Истината. „ Учителя ни показа най-голямата и единствена по рода си Пентаграма, която принадлежи на Братството, рисувана с бледи цветни бои и с всичките й символи, релефно изрисувани.
към текста >>

Ако българите го премахнат от своята азбука, те ще закъсат много - ще станат груби материалисти, лишени от животворната слънчева светлина, и ще се загубят като държава.
съединяване на човешкия егоизъм и материализъм с Божията Любов и Неговата светлина - условия за влизане в шестата - Светеща раса, на Любовта. Руснаците използват този знак, като го изписват в горният ляв ъгъл на всичките си бойни знамена. Този свещен знак е символ на победата. Сега обаче той е изхвърлен от руската и българската азбука като ненужен, в резултат на което животът на тия два народа се влошава. Учителя казва, че животът на българите се стимулира духовно от използването на този знак и се насочва към принципите на Божествения живот. Ако българите го премахнат от своята азбука, те ще закъсат много - ще станат груби материалисти, лишени от животворната слънчева светлина, и ще се загубят като държава. Окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгълник, а не в кръг, както в черно-белия Пентаграм. Отгоре над цветната дъга, която обкръжава в кръг Пентаграма, има три молещи се ангели, насочени към Учителя, а отдолу - пет малки, чисти Божествени деца. Надписът и в двата пентаграма е : „ В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа" като думата „Бога" е в средата на зенита, разделена от върха на Истината. „ Учителя ни показа най-голямата и единствена по рода си Пентаграма, която принадлежи на Братството, рисувана с бледи цветни бои и с всичките й символи, релефно изрисувани. На горния връх е образът на Учителя.
към текста >>

Този е третият път надясно, под свещения подпис на Духа - пътят към съвършенството, той е новата епоха, новият живот.
„Тази картина /Пентаграма/показва вашето сегашно състояние. Вие сте всички в тъмнина. Целият фон е тъмнина. Вие излизате от тъмнината, не сте още в светлината. Туй е тъмнината, в която всички се движат. Този е третият път надясно, под свещения подпис на Духа - пътят към съвършенството, той е новата епоха, новият живот. А тази глава (на Христос в черно-белия Пентаграм) показва сегашното състояние на хората, на учениците, които То следват. Туй е пътят. Ние означаваме Добродетелта с белия цвят, Правдата - със зеления цвят (това е материалния свят), Любовта - с розовия цвят (това е астралният свят, а в по- висшите му проявления той се губи, душата се губи в полето на Нирвана), Истината - със синия цвят, или висшето ментално поле, и Мъдростта - с жълтия цвят. Добродетелта - белият цвят, Правдата - зеленият, Любовта- розовият, Мъдростта - жълтият и Истината - синият. Тия цветове, тия добродетели ще ги носите в умовете си, ще ги опитвате и ще се ползвате."
към текста >>

Това са 5 животворящи центъра, от които идват енергии към човека от съответните добродетели.
А самият човек с разперени ръце и крака представлява живият Пентаграм в движение. Ние постоянно живеем в един от петте върха на Пентаграма. В астрологията човек може да намери в хороскопа си къде може да се изяви най-добре - с коя своя добродетел, като построи Пентаграма върху хороскопа и постави върха на Истината в точката на медиум цели - зенита на хороскопа, където са свръхсъзнанието и връзката на човека с Бога, а другите четири точки да отбележи в разстояние на 72 градуса една от друга, като започне от върха. Ако в даден връх има добротворци - добротворни планети, този човек живее и работи с тази добродетел. Ако някой връх от построения върху хороскопа Пентаграм е зает от злотворни планети, то този човек няма тази добродетел и дълго време трябва да работи, за да я придобие. Това са 5 животворящи центъра, от които идват енергии към човека от съответните добродетели. Така човек може да разбере кои добродетели е изработил досега и за кои още много трябва да работи в този живот. Използването на Пентаграма датира от дълбока древност. Той е Соломонов знак и с този символ са си служили много окултни школи за своето духовно повдигане. Пентаграмът е символ на петте велики добродетели - петте велики принципа: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Чрез ъгъла на Добродетелта - левия крак на човека, става повдигането.
към текста >>

Така човек може да разбере кои добродетели е изработил досега и за кои още много трябва да работи в този живот.
Ние постоянно живеем в един от петте върха на Пентаграма. В астрологията човек може да намери в хороскопа си къде може да се изяви най-добре - с коя своя добродетел, като построи Пентаграма върху хороскопа и постави върха на Истината в точката на медиум цели - зенита на хороскопа, където са свръхсъзнанието и връзката на човека с Бога, а другите четири точки да отбележи в разстояние на 72 градуса една от друга, като започне от върха. Ако в даден връх има добротворци - добротворни планети, този човек живее и работи с тази добродетел. Ако някой връх от построения върху хороскопа Пентаграм е зает от злотворни планети, то този човек няма тази добродетел и дълго време трябва да работи, за да я придобие. Това са 5 животворящи центъра, от които идват енергии към човека от съответните добродетели. Така човек може да разбере кои добродетели е изработил досега и за кои още много трябва да работи в този живот. Използването на Пентаграма датира от дълбока древност. Той е Соломонов знак и с този символ са си служили много окултни школи за своето духовно повдигане. Пентаграмът е символ на петте велики добродетели - петте велики принципа: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Чрез ъгъла на Добродетелта - левия крак на човека, става повдигането. Това са петте качества, които трябва човек да изработи у себе си, за да стане съвършен.
към текста >>

Във всичко пулсира живият Бог и хората рано или късно ще осъществят Божия замисъл - чрез силите на Пентаграма да намерят пътя към истинския живот.
Използването на Пентаграма датира от дълбока древност. Той е Соломонов знак и с този символ са си служили много окултни школи за своето духовно повдигане. Пентаграмът е символ на петте велики добродетели - петте велики принципа: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Чрез ъгъла на Добродетелта - левия крак на човека, става повдигането. Това са петте качества, които трябва човек да изработи у себе си, за да стане съвършен. Във всичко пулсира живият Бог и хората рано или късно ще осъществят Божия замисъл - чрез силите на Пентаграма да намерят пътя към истинския живот. Пентаграмът представлява велики и разумни течения в живата природа - течения на светлината, които индусите наричат „прана". Те се наричат още „движения на праната", или „течения на живота". Това са пет велики центъра, в които стават разумни процеси. Те представляват от себе си 5 положителни и 5 отрицателни сили. Възходящите или положителни сили се намират по върховете на Пентаграма, обърнат с върха си нагоре, а низходящите, т.е отрицателните, се намират във вътрешния петоъгълник, обърнат с върха надолу.
към текста >>

Те се наричат още „движения на праната", или „течения на живота".
Пентаграмът е символ на петте велики добродетели - петте велики принципа: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Чрез ъгъла на Добродетелта - левия крак на човека, става повдигането. Това са петте качества, които трябва човек да изработи у себе си, за да стане съвършен. Във всичко пулсира живият Бог и хората рано или късно ще осъществят Божия замисъл - чрез силите на Пентаграма да намерят пътя към истинския живот. Пентаграмът представлява велики и разумни течения в живата природа - течения на светлината, които индусите наричат „прана". Те се наричат още „движения на праната", или „течения на живота". Това са пет велики центъра, в които стават разумни процеси. Те представляват от себе си 5 положителни и 5 отрицателни сили. Възходящите или положителни сили се намират по върховете на Пентаграма, обърнат с върха си нагоре, а низходящите, т.е отрицателните, се намират във вътрешния петоъгълник, обърнат с върха надолу. Пентаграмът хармонира ума и сърцето на човека и му показва, че той може да живее и да разреши правилно задачите си само с помощта на своя Отец - Бога. Той е извор на светлина, на динамична и магическа сила.
към текста >>

Животните заемали мястото на хората и са били като нас, хората, каквито сме сега.
В Пентаграма има пет малки триъгълника и един петогълник в средата, обърнат с върха надолу, където се намират змиите. Виждаме от картината на Пентаграма, че главата на дявола е мистично вътре в нас. Там човек всякога се намира в противоречие с Божественото в себе си. Законът е такъв. Когато хората живеели свободно в рая, те били надарени със светъл ум и били близо до нивото на ангелите, с техните сили и възможности. Животните заемали мястото на хората и са били като нас, хората, каквито сме сега. Те са родени от Адам и той им дава имената. Когато идва Ева, тя започва да се занимава с растенията.Първите хора нямат отделителна система и в рая съществува абсолютна чистота. Те се хранят с плодове и ако някой път приемат повече храна, тя се изхвърля през порите на кожата им. Човечеството ще стигне до това положение - да няма нужда от отделителна система, чак след 700 000 години, след преминаването му през шестата раса - на Любовта и седмата раса - на Истината, и достигне 33-годишна духовна възраст - един пълен Слънчев период. Тогава то ще започне един нов цикъл на развитие като служител Божий в ангелската йерархия, много по-висок от сегашната човешка степен на развитие, в която сега се намира.
към текста >>

Неразумната постъпка на Адам и Ева предизвиква зараза в рая и Бог, за да го запази, изгонва носителите й навън, като поставя пред вратата му един ангел с огнен меч да пази и не допусне хората да влезат отново в рая, да ядат от дървото на Живота и станат безсмъртни.
Половите органи са тясно свързани с главния мозък, с хилядолистника. Всяко неразумно използване на половата енергия намалява умствените сили и човек става слуга на Луцифер - забравя Бога. Започва да мисли не с главния Божествен мозък, а с малкия - свързан с низшите желания. След изгонването на Адам и Ева от рая Адам се отказва да ражда повече и оставя тази функция на Ева, тъй както Бог им нарежда, когато ги изгонва от рая: „ Жената да ражда в мъки, а мъжът - с пот на челото да изкарва прехраната." Бог задоволява желанието на хората да създават форми като Него u блял в душата на жената непреривен стремеж да роди и отгледа едно дете на Земята. Всъщност Бог създава детето, а жената е само едно условие то да дойде. Неразумната постъпка на Адам и Ева предизвиква зараза в рая и Бог, за да го запази, изгонва носителите й навън, като поставя пред вратата му един ангел с огнен меч да пази и не допусне хората да влезат отново в рая, да ядат от дървото на Живота и станат безсмъртни. Понеже жената е по-стар дух от мъжа и с по-съвършено тяло, Бог й дава най-важната задача в живота - да отглежда и възпитава децата. Ако дадат на един мъж да гледа едно малко дете, той може да издържи на тази работа най-много един месец, ще го зареже, като каже, че не може повече да се разправя с такова плачливо и своенравно дете, а майката отглежда децата с любов и се грижи за тях през целия си живот. Всеки полов акт представлява обръщане на Пентаграма с върха надолу - отиване на съществото до центъра на ада. Затова Учителя препоръчва на своите ученици абсолютно чист живот, за да може всичката енергия на човека да бъде отправена към Бога за пробуждане на висшите центрове на главата - особено „Любов към Бога", за неговото възходящо развитие. Вие не можете да бъдете едновременно в хармония, с Божествения, и с физическия свят.
към текста >>

Понеже жената е по-стар дух от мъжа и с по-съвършено тяло, Бог й дава най-важната задача в живота - да отглежда и възпитава децата.
Всяко неразумно използване на половата енергия намалява умствените сили и човек става слуга на Луцифер - забравя Бога. Започва да мисли не с главния Божествен мозък, а с малкия - свързан с низшите желания. След изгонването на Адам и Ева от рая Адам се отказва да ражда повече и оставя тази функция на Ева, тъй както Бог им нарежда, когато ги изгонва от рая: „ Жената да ражда в мъки, а мъжът - с пот на челото да изкарва прехраната." Бог задоволява желанието на хората да създават форми като Него u блял в душата на жената непреривен стремеж да роди и отгледа едно дете на Земята. Всъщност Бог създава детето, а жената е само едно условие то да дойде. Неразумната постъпка на Адам и Ева предизвиква зараза в рая и Бог, за да го запази, изгонва носителите й навън, като поставя пред вратата му един ангел с огнен меч да пази и не допусне хората да влезат отново в рая, да ядат от дървото на Живота и станат безсмъртни. Понеже жената е по-стар дух от мъжа и с по-съвършено тяло, Бог й дава най-важната задача в живота - да отглежда и възпитава децата. Ако дадат на един мъж да гледа едно малко дете, той може да издържи на тази работа най-много един месец, ще го зареже, като каже, че не може повече да се разправя с такова плачливо и своенравно дете, а майката отглежда децата с любов и се грижи за тях през целия си живот. Всеки полов акт представлява обръщане на Пентаграма с върха надолу - отиване на съществото до центъра на ада. Затова Учителя препоръчва на своите ученици абсолютно чист живот, за да може всичката енергия на човека да бъде отправена към Бога за пробуждане на висшите центрове на главата - особено „Любов към Бога", за неговото възходящо развитие. Вие не можете да бъдете едновременно в хармония, с Божествения, и с физическия свят. Ако сте в хармония с физическия свят, ще бъдете в противоречие с Божествения свят, ако сте в хармония с Божествения свят - ще бъдете в противоречие с физическия свят.
към текста >>

Ако дадат на един мъж да гледа едно малко дете, той може да издържи на тази работа най-много един месец, ще го зареже, като каже, че не може повече да се разправя с такова плачливо и своенравно дете, а майката отглежда децата с любов и се грижи за тях през целия си живот.
Започва да мисли не с главния Божествен мозък, а с малкия - свързан с низшите желания. След изгонването на Адам и Ева от рая Адам се отказва да ражда повече и оставя тази функция на Ева, тъй както Бог им нарежда, когато ги изгонва от рая: „ Жената да ражда в мъки, а мъжът - с пот на челото да изкарва прехраната." Бог задоволява желанието на хората да създават форми като Него u блял в душата на жената непреривен стремеж да роди и отгледа едно дете на Земята. Всъщност Бог създава детето, а жената е само едно условие то да дойде. Неразумната постъпка на Адам и Ева предизвиква зараза в рая и Бог, за да го запази, изгонва носителите й навън, като поставя пред вратата му един ангел с огнен меч да пази и не допусне хората да влезат отново в рая, да ядат от дървото на Живота и станат безсмъртни. Понеже жената е по-стар дух от мъжа и с по-съвършено тяло, Бог й дава най-важната задача в живота - да отглежда и възпитава децата. Ако дадат на един мъж да гледа едно малко дете, той може да издържи на тази работа най-много един месец, ще го зареже, като каже, че не може повече да се разправя с такова плачливо и своенравно дете, а майката отглежда децата с любов и се грижи за тях през целия си живот. Всеки полов акт представлява обръщане на Пентаграма с върха надолу - отиване на съществото до центъра на ада. Затова Учителя препоръчва на своите ученици абсолютно чист живот, за да може всичката енергия на човека да бъде отправена към Бога за пробуждане на висшите центрове на главата - особено „Любов към Бога", за неговото възходящо развитие. Вие не можете да бъдете едновременно в хармония, с Божествения, и с физическия свят. Ако сте в хармония с физическия свят, ще бъдете в противоречие с Божествения свят, ако сте в хармония с Божествения свят - ще бъдете в противоречие с физическия свят. Да бъдете в хармония едновременно с двата свята - това е невъзможно.
към текста >>

Затова Учителя препоръчва на своите ученици абсолютно чист живот, за да може всичката енергия на човека да бъде отправена към Бога за пробуждане на висшите центрове на главата - особено „Любов към Бога", за неговото възходящо развитие.
Всъщност Бог създава детето, а жената е само едно условие то да дойде. Неразумната постъпка на Адам и Ева предизвиква зараза в рая и Бог, за да го запази, изгонва носителите й навън, като поставя пред вратата му един ангел с огнен меч да пази и не допусне хората да влезат отново в рая, да ядат от дървото на Живота и станат безсмъртни. Понеже жената е по-стар дух от мъжа и с по-съвършено тяло, Бог й дава най-важната задача в живота - да отглежда и възпитава децата. Ако дадат на един мъж да гледа едно малко дете, той може да издържи на тази работа най-много един месец, ще го зареже, като каже, че не може повече да се разправя с такова плачливо и своенравно дете, а майката отглежда децата с любов и се грижи за тях през целия си живот. Всеки полов акт представлява обръщане на Пентаграма с върха надолу - отиване на съществото до центъра на ада. Затова Учителя препоръчва на своите ученици абсолютно чист живот, за да може всичката енергия на човека да бъде отправена към Бога за пробуждане на висшите центрове на главата - особено „Любов към Бога", за неговото възходящо развитие. Вие не можете да бъдете едновременно в хармония, с Божествения, и с физическия свят. Ако сте в хармония с физическия свят, ще бъдете в противоречие с Божествения свят, ако сте в хармония с Божествения свят - ще бъдете в противоречие с физическия свят. Да бъдете в хармония едновременно с двата свята - това е невъзможно. Това не е абсолютно невъзможно, но при сегашните условия, в които се намира човек, той не може да постигне тази хармония. Това е задача, постижима само от боговете.
към текста >>

Ако се разгледа шестоъгълникът - Соломоновият знак, и в него има преплетени триъгълници, но той се отнася до макрокосмоса, докато Пентаграмът се отнася конкретно до човешкия живот.
Триъгълникът 1 с върха нагоре представлява Божественият свят, а двата триъгълника надолу - 4 и 5 - Добродетелта и Правдата, представляват физическия свят. Ако обърнеш Божествения свят надолу, а физическия свят нагоре, тогава ти ще бъдеш справедлив спрямо света, но несправедлив към вътрешния закон и ще изпаднеш в противоречие с Божествения свят в себе си. Тези два принципа са в самия човек. Някои искат да изхвърлят Пентаграма от себе си. Това не може да стане по никакъв начин. Ако се разгледа шестоъгълникът - Соломоновият знак, и в него има преплетени триъгълници, но той се отнася до макрокосмоса, докато Пентаграмът се отнася конкретно до човешкия живот. Само в Пентаграма вие можете да намерите правилния израз на вашия индивидуален живот към вас и към обществото, както и различните начини, по които трябва да постъпвате във всеки даден случай. Лицето, с което ще имате известни отношения, ще поставите на върха, горе, в числото 1. Върховете на Пентаграма ще се движат тъй, че целият Пентаграм да бъде в постоянно движение. Най-добре е движението на върховете да върви по посоката на движението на Земята, или както се движи Паневритмията. Ако започнем с Истината на върха, след това ще поставим Мъдростта, Правдата, Добродетелта и накрая Любовта, като усилено мислим и работим с добродетелта, която сме поставили на върха.
към текста >>

Само в Пентаграма вие можете да намерите правилния израз на вашия индивидуален живот към вас и към обществото, както и различните начини, по които трябва да постъпвате във всеки даден случай.
Ако обърнеш Божествения свят надолу, а физическия свят нагоре, тогава ти ще бъдеш справедлив спрямо света, но несправедлив към вътрешния закон и ще изпаднеш в противоречие с Божествения свят в себе си. Тези два принципа са в самия човек. Някои искат да изхвърлят Пентаграма от себе си. Това не може да стане по никакъв начин. Ако се разгледа шестоъгълникът - Соломоновият знак, и в него има преплетени триъгълници, но той се отнася до макрокосмоса, докато Пентаграмът се отнася конкретно до човешкия живот. Само в Пентаграма вие можете да намерите правилния израз на вашия индивидуален живот към вас и към обществото, както и различните начини, по които трябва да постъпвате във всеки даден случай. Лицето, с което ще имате известни отношения, ще поставите на върха, горе, в числото 1. Върховете на Пентаграма ще се движат тъй, че целият Пентаграм да бъде в постоянно движение. Най-добре е движението на върховете да върви по посоката на движението на Земята, или както се движи Паневритмията. Ако започнем с Истината на върха, след това ще поставим Мъдростта, Правдата, Добродетелта и накрая Любовта, като усилено мислим и работим с добродетелта, която сме поставили на върха. Най-първо Ви предстои да намерите къде е поставено лицето, с което ще имате известни отношения: дали в точката 1, 2,3, 4 или 5 на Пентаграма.
към текста >>

80. 1. Планината - избор на сила - Светозар Няголов ( -2013)

Движението е живот.
Планината - избор на сила В своето развитие, дo което е достигнал човек в сегашната епоха, за да хармонизира и използва правилно силите на своето тяло, трябва да се движи, да ходи. Движението е живот. Според мнението на Учителя човек, за да е здрав и да има правилни функции на организма, всеки ден трябва да изминава по 20 км пеш. Така всички излишъци ще се премахнат и организмът постоянно ще се обновява. През предните векове хората са се движили много повече от сега и са били значително поздрави и издръжливи. Хората на сегашния век са свикнали на удобства и използват непрекъснато превозните средства. По този начин се атрофират краката и органите им.
към текста >>

Самите условия на живот ги карат да се движат и намират прехраната си.
Хората на сегашния век са свикнали на удобства и използват непрекъснато превозните средства. По този начин се атрофират краката и органите им. Болшинството американци страдат от неврастения, понеже избягват да ходят пеш, а дори и да си купят вестник, отиват с колата си. Когато органите на човешкото тяло са в застой, те се атрофират и някои дори се парализират. В противовес на американците, в Индия и Тибет има цели народи, които живеят високо по Тибетското плато и всеки ден изминават повече от 20 км и се радват на завидно здраве, голяма подвижност и издръжливост. Самите условия на живот ги карат да се движат и намират прехраната си. В топлите места, по екватора, където има изобилие на блага, хората са мързеливи и повече лежат и не се движат много. В северните страни, където условията са сурови и трудни, хората са много подвижни и постоянно техните умове и тела са в движение. По време на бомбардировките над София Учителя прави около 40 екскурзии - всеки ден до Витоша - над село Симеоново. Той казва: „Аз ходя вече 35 деня на Витоша, всеки ден изминавам по 18 - 20 км. Питат ме: защо ходя?
към текста >>

Още в началото на развитието на братския живот в България Учителя обръща сериозно внимание на приятелите от Веригата и по-късно на съборите във Велико Търново върху голямото значение, което имат физическите упражнения за нашето правилно духовно развитие.
Питат ме: защо ходя? - Калявам волята си. Не е лесно всеки ден да вървиш по 18 - 20 км, да се върнеш уморен и на другия ден пак да тръгнеш. С това аз давам пример на хората и казвам: Ако всеки ден не извървявате до Господа по 18 км и не се връщате назад, не можете да станете човеци. Ще отивате при Господа и ще се връщате, докато разрешите въпросите си." (Новият светилник", стр. 295) Още в началото на развитието на братския живот в България Учителя обръща сериозно внимание на приятелите от Веригата и по-късно на съборите във Велико Търново върху голямото значение, което имат физическите упражнения за нашето правилно духовно развитие. Той е дал много упражнения за тониране и трансформиране състоянията на учениците. Учителя 11 години обикаля България, като минава през почти всички планини и се ползва от енергиите, които възприема от тях. След свършването на Първата световна война, след завръщането си от Варна, където е бил интерниран в хотел „Лондон", Учителя започва сам да посещава най-близката планина до София - Витоша, и да проучва нейните хубави местности. Постепенно извежда групи - главно от млади братя и сестри, през лятото и зимата, минавайки покрай с. Драгалевци. Това е един непознат за учениците свят, пълен с красота, чист въздух и доста трудни задачи за решаване.
към текста >>

Учителя ни учи: „При всичките условия на живот не губи своя мир." Той ни заведе на Бивака на Витоша - „Ел Шадай" (Вратата на Рая), който стана любимо място за отдих и изпълнение на различни задачи.
Така започват редовните екскурзии на братството на Витоша. Посещаването на планината при трудните условия е една строга и сериозна школа за развиване качествата на учениците. Учителя желае да ни запознае с природата и нейните сили при всичките й проявления. Най-важно е да не се плашим от честите промени, които стават в планината. Дъждът, бурите и снегът не трябва да спират нашия ход към определената цел. Учителя ни учи: „При всичките условия на живот не губи своя мир." Той ни заведе на Бивака на Витоша - „Ел Шадай" (Вратата на Рая), който стана любимо място за отдих и изпълнение на различни задачи. Много пъти В дъжд, сняг и студ малки и големи групи са прекарвали по цял ден в планината и приятелите не са изстивали и не са се разболявали. В беседата „Новият живот" Учителя казва: „Извеждам повече от 200 души на Витоша в най-големия сняг и се качваме на 1500 - 1600 м височина. През целия ден прекарваме на снега и никой не се разболява.Направихме 1, 2, 3 опита, искам да покажа на тия ученици, че в природата има известни закони, които трябва да се знаят." (Обяснения и упътвания, 1922 година", стр. 25). Има едно свято име, което внася трепет и светлина в нашите души, при неговото произнасяне. Това е свещената за нас планина Рила, със своята неповторима красота и чистота, в която ни въведе Учителя.
към текста >>

В беседата „Новият живот" Учителя казва: „Извеждам повече от 200 души на Витоша в най-големия сняг и се качваме на 1500 - 1600 м височина.
Учителя желае да ни запознае с природата и нейните сили при всичките й проявления. Най-важно е да не се плашим от честите промени, които стават в планината. Дъждът, бурите и снегът не трябва да спират нашия ход към определената цел. Учителя ни учи: „При всичките условия на живот не губи своя мир." Той ни заведе на Бивака на Витоша - „Ел Шадай" (Вратата на Рая), който стана любимо място за отдих и изпълнение на различни задачи. Много пъти В дъжд, сняг и студ малки и големи групи са прекарвали по цял ден в планината и приятелите не са изстивали и не са се разболявали. В беседата „Новият живот" Учителя казва: „Извеждам повече от 200 души на Витоша в най-големия сняг и се качваме на 1500 - 1600 м височина. През целия ден прекарваме на снега и никой не се разболява.Направихме 1, 2, 3 опита, искам да покажа на тия ученици, че в природата има известни закони, които трябва да се знаят." (Обяснения и упътвания, 1922 година", стр. 25). Има едно свято име, което внася трепет и светлина в нашите души, при неговото произнасяне. Това е свещената за нас планина Рила, със своята неповторима красота и чистота, в която ни въведе Учителя. Започва посещението на връх Мусала - което преведено означава близо до Бога, място на Бога или носът на Бога. Той е най-високият връх на Рила и в целия Балкански полуостров.
към текста >>

Учителя казва: „Новият живот изисква нови форми.
На Рила има още 12 върха, които са високи над 2700 метра. На Рила, Мусала и езерата Учителя е изнесъл най-хубавите си беседи и е имал най-плодотворните си разговори с приятелите. „Това, което се говори на Мусала, другаде не може да се каже. Значи, за всяко нещо се изисква специална обстановка, специални условия." („Определени движения", стр. 126). Всяко отиване на това свято място е празник за нашите души, светлина за ума ни и топлина за сърцата ни. Учителя казва: „Новият живот изисква нови форми. Този разумен живот трябва да се обуслови. Аз направих следния опит на Мусала: изведох на Мусала 104 души, като се започне от 18- годишни юноши до 70-годишни хора, имаше и една сестра - София Попова, на около 80-годишна възраст, на височина 3000 метра, без да се разболее някой, всички се върнаха здрави и на другия ден усещаха енергия и подем в своята мисъл." („Новият живот, стр. 20). Рила е най-високата планина на Балканския полуостров, който е заливан 3 пъти от вода, а тя е стърчала в морето като неголям остров. В нейното развитие са станали много тектонични промени в релефа и състава й. Преди повече от 13 000 години преди Христа, още преди потопа на Земята, Рила заедно с Родопите и днешния Олимп са представлявали древния Олимп висок около 12 000 метра - място на Боговете, на вечните снегове, където човешки крак не е могъл да пристъпи.
към текста >>

Този разумен живот трябва да се обуслови.
На Рила, Мусала и езерата Учителя е изнесъл най-хубавите си беседи и е имал най-плодотворните си разговори с приятелите. „Това, което се говори на Мусала, другаде не може да се каже. Значи, за всяко нещо се изисква специална обстановка, специални условия." („Определени движения", стр. 126). Всяко отиване на това свято място е празник за нашите души, светлина за ума ни и топлина за сърцата ни. Учителя казва: „Новият живот изисква нови форми. Този разумен живот трябва да се обуслови. Аз направих следния опит на Мусала: изведох на Мусала 104 души, като се започне от 18- годишни юноши до 70-годишни хора, имаше и една сестра - София Попова, на около 80-годишна възраст, на височина 3000 метра, без да се разболее някой, всички се върнаха здрави и на другия ден усещаха енергия и подем в своята мисъл." („Новият живот, стр. 20). Рила е най-високата планина на Балканския полуостров, който е заливан 3 пъти от вода, а тя е стърчала в морето като неголям остров. В нейното развитие са станали много тектонични промени в релефа и състава й. Преди повече от 13 000 години преди Христа, още преди потопа на Земята, Рила заедно с Родопите и днешния Олимп са представлявали древния Олимп висок около 12 000 метра - място на Боговете, на вечните снегове, където човешки крак не е могъл да пристъпи. „Историята на Земята е записана и запазена.
към текста >>

Аз направих следния опит на Мусала: изведох на Мусала 104 души, като се започне от 18- годишни юноши до 70-годишни хора, имаше и една сестра - София Попова, на около 80-годишна възраст, на височина 3000 метра, без да се разболее някой, всички се върнаха здрави и на другия ден усещаха енергия и подем в своята мисъл." („Новият живот, стр. 20).
„Това, което се говори на Мусала, другаде не може да се каже. Значи, за всяко нещо се изисква специална обстановка, специални условия." („Определени движения", стр. 126). Всяко отиване на това свято място е празник за нашите души, светлина за ума ни и топлина за сърцата ни. Учителя казва: „Новият живот изисква нови форми. Този разумен живот трябва да се обуслови. Аз направих следния опит на Мусала: изведох на Мусала 104 души, като се започне от 18- годишни юноши до 70-годишни хора, имаше и една сестра - София Попова, на около 80-годишна възраст, на височина 3000 метра, без да се разболее някой, всички се върнаха здрави и на другия ден усещаха енергия и подем в своята мисъл." („Новият живот, стр. 20). Рила е най-високата планина на Балканския полуостров, който е заливан 3 пъти от вода, а тя е стърчала в морето като неголям остров. В нейното развитие са станали много тектонични промени в релефа и състава й. Преди повече от 13 000 години преди Христа, още преди потопа на Земята, Рила заедно с Родопите и днешния Олимп са представлявали древния Олимп висок около 12 000 метра - място на Боговете, на вечните снегове, където човешки крак не е могъл да пристъпи. „Историята на Земята е записана и запазена. Един ден ще я представят на филм.
към текста >>

Метаморфните скали се изграждат от различни видове гнайси и шисти, амфиболити, прослойки от мрамор и серпанити.
Тази височина е 8000 метра. Като стигне височина 9000 метра, човек забравя своята националност." („Условия за растене", стр. 57). Името Рила, или на славянски език Дункас, означава планина на много води, за разлика например от нейната северна предпланина Верила, която е безводна. По строеж Рила няма голямо разнообразие от скални формации. Тя е изградена от на-старите скали, срещани В България - метаморфните, които имат предкамбрийска или архайска Възраст. Метаморфните скали се изграждат от различни видове гнайси и шисти, амфиболити, прослойки от мрамор и серпанити. Други скални съставки са палеозойските гранити - по високите части, и гранитогнайсите в по-ниските. Най-младите скали са от кватернерният период и се оформят като глациални наслаги - скали, слабо споени, образувани от ледниковата дейност и натрупани на големи и малки морени, и делувиални наслаги, във вид на сипеи, насипи и пясъчно-глинести материали. Срещат се и някои полускъпоценни камъни, рубини и др. Намира се и природно злато на жилки, много кристали и бял опушен кварц. Структурата на Рила има много тектонически особености.
към текста >>

Природата прави свещените места пусти, без растения, без животни." („Мисли..., 1988-1989", стр. 27).
На Скакавците и Рупите има места, които са чисти и свети. Там живеят възвишени същества. Започнат ли хората да посещават много тези места, съществата се оттеглят. Те не обичат да ги безпокоят хората. Ако там отиде човек, който не е духовен, може да пострада от тези силни вибрации, които съществуват там. Природата прави свещените места пусти, без растения, без животни." („Мисли..., 1988-1989", стр. 27). „Няма нито една страна в света сега освен България, която да има гръбнак и глава. Гръбнакът на България е Стара планина - Балканът, а главата е Рила с Мусала." („Разговори с Учителя"). Рила съществува на Земята повече от 9 милиона години. Тя е най-старият духовен център на Бялото братство. Понеже в нейните гънки и недра в Акаша е записана цялата история на Земята от създаването й до сега, тя е била притегателен център за всички разумни възвишени същества, които са я посещавали.
към текста >>

Христа в околностите на връх Мусала, където със своите песни и вдъхновена музика е омайвал хората и животните.
„В Рила е най-старата окултна школа, в която съществата, които я съставляват, са в етерни тела. Там е складирано знанието за Египет, Индия и другите страни по света. Все от Рила е тръгвала културата на човечеството и се е разпространявала по целия свят." („Разговори с Учителя"). Рила е център на мистични духовни течения, които са се създали в подножието й. Тя е люлка на орфеизма, школа на древния тракийски певец, който се е подвизавал 6 века пр. Христа в околностите на връх Мусала, където със своите песни и вдъхновена музика е омайвал хората и животните. Те не са се нападали и не се гонели, както обикновено. По-късно, през X век след Христа, около полите на Рила се създава Богомилското учение, което поради своята социална основа - премахването на феодализма и робството, бързо се разпространява по цяла България. Богомилството е един опит на Бялото братство за насочване на народите към един нов общ братски живот в цяла Европа. То подготвя Ренесанса и дава тласък в развитието на културата. Богомилството е най-светлата духовна страница от средновековната история на българския народ.
към текста >>

Богомилството е един опит на Бялото братство за насочване на народите към един нов общ братски живот в цяла Европа.
Рила е център на мистични духовни течения, които са се създали в подножието й. Тя е люлка на орфеизма, школа на древния тракийски певец, който се е подвизавал 6 века пр. Христа в околностите на връх Мусала, където със своите песни и вдъхновена музика е омайвал хората и животните. Те не са се нападали и не се гонели, както обикновено. По-късно, през X век след Христа, около полите на Рила се създава Богомилското учение, което поради своята социална основа - премахването на феодализма и робството, бързо се разпространява по цяла България. Богомилството е един опит на Бялото братство за насочване на народите към един нов общ братски живот в цяла Европа. То подготвя Ренесанса и дава тласък в развитието на културата. Богомилството е най-светлата духовна страница от средновековната история на българския народ. Богомилството със своите общочовешки велики идеи, някои от които и досега не са приложени от хората, подготвя и идването на Учителя и неговото учение на Любовта, основа за развитието на Шестата раса на Земята. Пак около Рила се съсредоточава дейността на Бялото братство в нашите дни. Учителя казва: „Витоша е планина на знанието и самоусъвършенстването, а Мусала и Рила - на самоотричането."
към текста >>

81. Отново в България - Георги Томалевски (1897-1988)

След Америка, след този гигантски ръст на градовете и замайващ темп на живота, България му се видя като страна за отмора, макар че за него сега започваше най-сериозната отдавна замислена работа.
Отново в България Годината е 1895. Родната страна е същата, каквато я остави преди седем години. Разбира се, нещо се е променило, но то е толкова малко, че едва се забелязва. След Америка, след този гигантски ръст на градовете и замайващ темп на живота, България му се видя като страна за отмора, макар че за него сега започваше най-сериозната отдавна замислена работа. Младият, едва навършил тридесет и една години Петър Дънов, се залавя със своите любими френологически измервания. Една от основните му задачи бе да опознае основно народа си, сред който ще посее своето учение. Българинът трябваше да му бъде съвсем ясен и преди да хвърли семето на Божественото слово, той се залови да придобие ясно виждане за неговия среден натюрел. Не са малко годините, които той посвети на тази предварителна и крайно прецизна работа. Много градове и села обходи със своите мерни инструменти - с линийката, транспортира и таблиците, графите на които бяха предварително напечатани и които той попълваше с най-голяма точност.
към текста >>

Смирено, със страхопочитание добрите хора, които не знаеха нито принципите на френологията, нито намеренията на този чудесен човек, се подчиняваха на неговите странни действия, защото вярваха, че с тях той ще проникне в душите им, ще им каже много полезни напътствия и ще очертае самия им живот.
Една от основните му задачи бе да опознае основно народа си, сред който ще посее своето учение. Българинът трябваше да му бъде съвсем ясен и преди да хвърли семето на Божественото слово, той се залови да придобие ясно виждане за неговия среден натюрел. Не са малко годините, които той посвети на тази предварителна и крайно прецизна работа. Много градове и села обходи със своите мерни инструменти - с линийката, транспортира и таблиците, графите на които бяха предварително напечатани и които той попълваше с най-голяма точност. На тези инструменти помагаше могъщата духовна проникновеност, която се покриваше с получените дължини и ъгли. Смирено, със страхопочитание добрите хора, които не знаеха нито принципите на френологията, нито намеренията на този чудесен човек, се подчиняваха на неговите странни действия, защото вярваха, че с тях той ще проникне в душите им, ще им каже много полезни напътствия и ще очертае самия им живот. - Имам ли късмет? Ще успеем ли в работата си и каква е моята съдба? - питаше човек на средна възраст, който бе опитвал много пътища, за да постигне материално благополучие. - Късметът ти зависи от тебе - отговаряше му кротко и учтиво ученият човек. - Опитах много пътища и получавах наполовина от това, което очаквах - казваше търговецът, като се надяваше, че ще получи някаква чародейна формула за материален прогрес.
към текста >>

Като че някой ми я натрапи в живота.
Най-после се решава и проговорва: - Мъчи ме някакъв дявол, даскале. Казвам на себе си: гледах момчето, мъчих се, докарах го до тези години и отведнъж ми го грабнаха. Потъна той в оня чуждия род, а аз останах с момичето сама. Идва снахата при мене, държи се добре, а аз се ядосвам, без да зная защо. Като че някой ми я натрапи в живота. Говоря й, дори и съвет й давам, но така, без обич. - Заобичай я и ще видиш колко ще си доволна. Твоята ненавист към нея стои като завеса пред очите ти и затова не можеш да я видиш добре. Доброто у нея не можеш да видиш. Ако се опиташ да видиш доброто, завесата ще падне.
към текста >>

- началото на столетието - Учителят започна да говори на народа и създаде забележителните свои беседи, в които отначало съвсем внимателно и методично започна да разкрива истината за живота и да подготвя слушателите си за по-дълбокото разбиране на окултната наука и главно на езотерическото християнство.
И друго нещо има, което утвърждава не толкова материалистическото, колкото духовното му начало. Това, че и в миналото този народ единствен разтвори най-радушно обятията си за славянските просветители - солунските братя, даде им най-високата почит и оценка и ги направи свои народни отци. Като следовник на светлината, която те донесоха, като забележителен учител на българския народ е и Климент Охридски, тачен от българския народ като пръв негов учител в южните краища на българската родина. Всичко това е едно несъмнено богатство у българския народ, което послужи на Учителя на Бялото Братство да заработи на тази земя и сред този народ, който макар и да е под знака на Козирог и под влиянието на Сатурн, умее да пази това, което е разбрал и заобичал и да упорства в устояването му. След като приключи своите френологически изследвания към 1900 г. - началото на столетието - Учителят започна да говори на народа и създаде забележителните свои беседи, в които отначало съвсем внимателно и методично започна да разкрива истината за живота и да подготвя слушателите си за по-дълбокото разбиране на окултната наука и главно на езотерическото християнство. Преди това, още в 1895 г. той издаде своята книга „Наука и възпитание", чрез която успя да въведе голяма част от слушателите си в потребността да търсят скрития смисъл на свещените писания и в това, което ни дава положителното, експерименталното и достъпното за нашите триизмерни възможности знание. Преди спомената 1900 г., която бележи заедно с началото на века и началото на неговата по-задълбочена и забележителна дейност, могат да се кажат някои важни моменти за живота му. През март на 1897 г., в живота на Учителя настъпват събития без никакъв външен ефект. На езика на езотерическата наука то се нарича посвещение.
към текста >>

Преди спомената 1900 г., която бележи заедно с началото на века и началото на неговата по-задълбочена и забележителна дейност, могат да се кажат някои важни моменти за живота му.
Всичко това е едно несъмнено богатство у българския народ, което послужи на Учителя на Бялото Братство да заработи на тази земя и сред този народ, който макар и да е под знака на Козирог и под влиянието на Сатурн, умее да пази това, което е разбрал и заобичал и да упорства в устояването му. След като приключи своите френологически изследвания към 1900 г. - началото на столетието - Учителят започна да говори на народа и създаде забележителните свои беседи, в които отначало съвсем внимателно и методично започна да разкрива истината за живота и да подготвя слушателите си за по-дълбокото разбиране на окултната наука и главно на езотерическото християнство. Преди това, още в 1895 г. той издаде своята книга „Наука и възпитание", чрез която успя да въведе голяма част от слушателите си в потребността да търсят скрития смисъл на свещените писания и в това, което ни дава положителното, експерименталното и достъпното за нашите триизмерни възможности знание. Преди спомената 1900 г., която бележи заедно с началото на века и началото на неговата по-задълбочена и забележителна дейност, могат да се кажат някои важни моменти за живота му. През март на 1897 г., в живота на Учителя настъпват събития без никакъв външен ефект. На езика на езотерическата наука то се нарича посвещение. Това е един свещен миг или час, когато пратениците от небето, от каквато и степен да са и с каквато мисия да са дошли, биват посвещавани от същества, за които ние не можем да приказваме. В тази среща те ясно виждат своя път и получават указания за това, което предстои да сторят. По такъв начин духът на едно въплътено същество осъзнава единството си с Великия Дух, който го е съпроводил на земята.
към текста >>

През март на 1897 г., в живота на Учителя настъпват събития без никакъв външен ефект.
След като приключи своите френологически изследвания към 1900 г. - началото на столетието - Учителят започна да говори на народа и създаде забележителните свои беседи, в които отначало съвсем внимателно и методично започна да разкрива истината за живота и да подготвя слушателите си за по-дълбокото разбиране на окултната наука и главно на езотерическото християнство. Преди това, още в 1895 г. той издаде своята книга „Наука и възпитание", чрез която успя да въведе голяма част от слушателите си в потребността да търсят скрития смисъл на свещените писания и в това, което ни дава положителното, експерименталното и достъпното за нашите триизмерни възможности знание. Преди спомената 1900 г., която бележи заедно с началото на века и началото на неговата по-задълбочена и забележителна дейност, могат да се кажат някои важни моменти за живота му. През март на 1897 г., в живота на Учителя настъпват събития без никакъв външен ефект. На езика на езотерическата наука то се нарича посвещение. Това е един свещен миг или час, когато пратениците от небето, от каквато и степен да са и с каквато мисия да са дошли, биват посвещавани от същества, за които ние не можем да приказваме. В тази среща те ясно виждат своя път и получават указания за това, което предстои да сторят. По такъв начин духът на едно въплътено същество осъзнава единството си с Великия Дух, който го е съпроводил на земята. Доколкото можем да бъдем осведомени, този момент Учителят е нарекъл ден на изпълнение обещанието Господне.
към текста >>

За такъв момент от живота на различните учители се говори в езотерическата литература, а за най-великия и най-светлия от Божествените пратеници - Христос, религията на християнските народи сочи кръщаването на Исуса в река Йордан, когато не на събраните там люде, а само на Йоан пустинника, наречен Кръстител, се даде възможност да види Духа Господен във вид на гълъб и да чуе гласа, който извика: „Този е Моят Син възлюбен, в когото благоволих".
На езика на езотерическата наука то се нарича посвещение. Това е един свещен миг или час, когато пратениците от небето, от каквато и степен да са и с каквато мисия да са дошли, биват посвещавани от същества, за които ние не можем да приказваме. В тази среща те ясно виждат своя път и получават указания за това, което предстои да сторят. По такъв начин духът на едно въплътено същество осъзнава единството си с Великия Дух, който го е съпроводил на земята. Доколкото можем да бъдем осведомени, този момент Учителят е нарекъл ден на изпълнение обещанието Господне. За такъв момент от живота на различните учители се говори в езотерическата литература, а за най-великия и най-светлия от Божествените пратеници - Христос, религията на християнските народи сочи кръщаването на Исуса в река Йордан, когато не на събраните там люде, а само на Йоан пустинника, наречен Кръстител, се даде възможност да види Духа Господен във вид на гълъб и да чуе гласа, който извика: „Този е Моят Син възлюбен, в когото благоволих". Между забележителните дати на Учителя трябва да се отбележи и тази, когато той написа и издаде книгата „Заветът на цветните лъчи". Ние не знаем точно колко време е било потребно да излезе тази книга, но най-вероятното допускане е, че тя е започната след 7 март 1897 г. - годината на неговото посвещение. На една от страниците са изписани следните букви и една цифра: В.Щ.С.П.Р. н. Г.И.Х.С.Б. 15.А.Т. Това са първите букви на един текст, който трябва да се чете така: „Винаги ще съм предан роб на Господа Исуса Христа Син Божий.
към текста >>

Това потъване в чудесата на природния живот и тайната, която носи всеки в своята душа, го подтиква да напише и издаде книгата „Науката и възпитанието".
Пак през същата 1897 г. някакъв свещеник, който се интересувал малко повече от другите служители на църквата и търсел по-дълбокото разумяване на евангелското слово, успял да вземе по някакъв неизвестен за нас начин един ръкопис на Учителя и издал малка брошура, която озаглавил „Тайните на духа", или „Хио-Ели-Мели-Месаил - глас Божи", като думите Хио-Ели-Мели-Месаил е взел от място, което не е известно на пишещия тези редове. Настъпват четири години, които Учителят преживява в пълно уединение, а вероятно в себевглъбяване, неминуемо за тези, които се раждат на някоя планета с мисия да донесат нови истини на потъващите в духовна тъма човешки същества. Раждането на новото столетие Учителят посреща с приготвен в душата си Божествен план и с нови сили за делото, което го очаква. Той съзерцава природата, вниква дълбоко в законите на физическия свят, долавя с безпогрешен усет закономерностите на явленията и се ориентира напълно в тайните на планетата Земя, която разкрива пред будния му взор това, което таи от другите. Това потъване в чудесата на природния живот и тайната, която носи всеки в своята душа, го подтиква да напише и издаде книгата „Науката и възпитанието". Чрез тази книга Учителят иска да даде на все още изостаналия в научно отношение български народ някои истини от науката, които той свързва с истините на тайната наука. Тази книга изигра на времето си голяма роля. В своето уединение и съсредоточеност той получава някакво необикновено вдъхновение, което възстановява на лист под заглавието „Седем разговори с отвъдния свят", което остава като четиво за най-предани и доверени ученици. Такъв период е бил необходим. Този период на вътрешната ориентировка е преминал за Учителя на различни места в България.
към текста >>

При това положение връзката между законите на природата и живота и законите на тайната Божествена наука са във взаимна зависимост и пред Учителя се открива широкото поле за неговата мисия.
Този период на вътрешната ориентировка е преминал за Учителя на различни места в България. Имало е дни, когато той се е уединявал в красиви и безлюдни планински места, заслушан в неразбрания за всекиго вълшебен говор на природата, изразен или чрез шума на гората, или с ромона на планинския поток В тези часове са се разкривали за него всички тайни на живата природа, говорът на хилядолетията, безкрайните възможности на великите творчески сили, които по-късно намериха място в неговите беседи и школски лекции. Това е времето, когато Учителят видя наново Бога - сега във всяка тревица, във вековните дървета, в дълбокото и загадъчно мълчание на канарите, по които стои написана хилядовековната история на земята. Той чу говора на тия векове в нежния шепот на планинските води и извори и в планинския ветрец, който шуми в листата. При това положение връзката между законите на природата и живота и законите на тайната Божествена наука са във взаимна зависимост и пред Учителя се открива широкото поле за неговата мисия. Начинът, по който ще се изпълни тя, бе очертан. Очертани са беседите, които ще държи, съборите, които ще се състоят, езикът оня чудесен достъпен език, в дълбините на който, за този, комуто очите са отворени, се крият най-великите тайни, е готов. В тези години, когато се пробужда най-дълбокият кът на космическото съзнание, свойствено за посветените, Учителят преповтори за себе си всички истини за човека, природата и Бога. Той подканяше по-късно своите ученици и слушатели да не подминават с безразличие и равнодушно явленията в природата, учеше ги да се вглъбяват в земните пластове и да проумяват силите, които са действували в различните геологически епохи при устрояването на земната кора. Той често споменаваше в беседите си за единството между минералното, растителното и животинското царство, като свързваше с тях и появата на човека, Учителят създаде едно съвсем ново разбиране в природознанието, защото извън онова, на което ни учи науката за еволюцията в природата, той посочи ръста и вида на онази специфична „душевност", която притежават видовете на всяко от тези царства на природата.
към текста >>

Той често споменаваше в беседите си за единството между минералното, растителното и животинското царство, като свързваше с тях и появата на човека, Учителят създаде едно съвсем ново разбиране в природознанието, защото извън онова, на което ни учи науката за еволюцията в природата, той посочи ръста и вида на онази специфична „душевност", която притежават видовете на всяко от тези царства на природата.
При това положение връзката между законите на природата и живота и законите на тайната Божествена наука са във взаимна зависимост и пред Учителя се открива широкото поле за неговата мисия. Начинът, по който ще се изпълни тя, бе очертан. Очертани са беседите, които ще държи, съборите, които ще се състоят, езикът оня чудесен достъпен език, в дълбините на който, за този, комуто очите са отворени, се крият най-великите тайни, е готов. В тези години, когато се пробужда най-дълбокият кът на космическото съзнание, свойствено за посветените, Учителят преповтори за себе си всички истини за човека, природата и Бога. Той подканяше по-късно своите ученици и слушатели да не подминават с безразличие и равнодушно явленията в природата, учеше ги да се вглъбяват в земните пластове и да проумяват силите, които са действували в различните геологически епохи при устрояването на земната кора. Той често споменаваше в беседите си за единството между минералното, растителното и животинското царство, като свързваше с тях и появата на човека, Учителят създаде едно съвсем ново разбиране в природознанието, защото извън онова, на което ни учи науката за еволюцията в природата, той посочи ръста и вида на онази специфична „душевност", която притежават видовете на всяко от тези царства на природата.
към текста >>

82. Някои основни истини - Георги Томалевски (1897-1988)

От Него те са получавали откровения за тайните на световете и на живота, който протича в тях.
Някои основни истини В началото на настоящата книга се каза, че през всички времена сред човечеството са се появявали учители, които по различни пътища и методи са помагали на човека да тръгне в пътя на духовния възход. Всички те са били под духовното ръководство на Божествения Дух. От Него те са получавали откровения за тайните на световете и на живота, който протича в тях. Не всички от тези учители са направили от тези откровения стройна система, която да има научен характер и която би дала обяснение на всички явления в природата и живота. Пръв Хермес е, който след едно специално посвещение, успя да даде на тази вечна мъдрост, дошла от Божествения свят, строго определена научна формулировка. Той прозря тази мъдрост, проникваща цялото битие, и я формулира в седем принципа, с които се обясняват всички процеси и явления както в природата, така и в живота, който протича по различен начин във видовете на всички царства от амебата до човека. Според Учителя в древния Египет бяха формулирани принципите на Божествената наука. Заради тези вечни принципи, чрез които стана възможно да се изучава Божествената мъдрост, Хермес се счита за баща и родоначалник на това, което наричаме окултна наука.
към текста >>

Не всички от тези учители са направили от тези откровения стройна система, която да има научен характер и която би дала обяснение на всички явления в природата и живота.
Някои основни истини В началото на настоящата книга се каза, че през всички времена сред човечеството са се появявали учители, които по различни пътища и методи са помагали на човека да тръгне в пътя на духовния възход. Всички те са били под духовното ръководство на Божествения Дух. От Него те са получавали откровения за тайните на световете и на живота, който протича в тях. Не всички от тези учители са направили от тези откровения стройна система, която да има научен характер и която би дала обяснение на всички явления в природата и живота. Пръв Хермес е, който след едно специално посвещение, успя да даде на тази вечна мъдрост, дошла от Божествения свят, строго определена научна формулировка. Той прозря тази мъдрост, проникваща цялото битие, и я формулира в седем принципа, с които се обясняват всички процеси и явления както в природата, така и в живота, който протича по различен начин във видовете на всички царства от амебата до човека. Според Учителя в древния Египет бяха формулирани принципите на Божествената наука. Заради тези вечни принципи, чрез които стана възможно да се изучава Божествената мъдрост, Хермес се счита за баща и родоначалник на това, което наричаме окултна наука. Тази е и причината, че мъдрите и напреднали в духовното знание люде от Изтока, макар че имаха откровения, идваха в Египет да научат мъдростта, която Хермес изяви в своите вечни принципи.
към текста >>

Той прозря тази мъдрост, проникваща цялото битие, и я формулира в седем принципа, с които се обясняват всички процеси и явления както в природата, така и в живота, който протича по различен начин във видовете на всички царства от амебата до човека.
В началото на настоящата книга се каза, че през всички времена сред човечеството са се появявали учители, които по различни пътища и методи са помагали на човека да тръгне в пътя на духовния възход. Всички те са били под духовното ръководство на Божествения Дух. От Него те са получавали откровения за тайните на световете и на живота, който протича в тях. Не всички от тези учители са направили от тези откровения стройна система, която да има научен характер и която би дала обяснение на всички явления в природата и живота. Пръв Хермес е, който след едно специално посвещение, успя да даде на тази вечна мъдрост, дошла от Божествения свят, строго определена научна формулировка. Той прозря тази мъдрост, проникваща цялото битие, и я формулира в седем принципа, с които се обясняват всички процеси и явления както в природата, така и в живота, който протича по различен начин във видовете на всички царства от амебата до човека. Според Учителя в древния Египет бяха формулирани принципите на Божествената наука. Заради тези вечни принципи, чрез които стана възможно да се изучава Божествената мъдрост, Хермес се счита за баща и родоначалник на това, което наричаме окултна наука. Тази е и причината, че мъдрите и напреднали в духовното знание люде от Изтока, макар че имаха откровения, идваха в Египет да научат мъдростта, която Хермес изяви в своите вечни принципи. С тях те обогатиха своите религиозно-философски разбирания, като с това се даде тласък на браманизма, ведантизма, а също и на учението на Заратустра, които макар и създадени преди Хермесовата школа, се нуждаеха от една стройна и хармонична система. Херметичната мъдрост озари със светлината си целият древен, а и съвременен духовен живот.
към текста >>

Херметичната мъдрост озари със светлината си целият древен, а и съвременен духовен живот.
Той прозря тази мъдрост, проникваща цялото битие, и я формулира в седем принципа, с които се обясняват всички процеси и явления както в природата, така и в живота, който протича по различен начин във видовете на всички царства от амебата до човека. Според Учителя в древния Египет бяха формулирани принципите на Божествената наука. Заради тези вечни принципи, чрез които стана възможно да се изучава Божествената мъдрост, Хермес се счита за баща и родоначалник на това, което наричаме окултна наука. Тази е и причината, че мъдрите и напреднали в духовното знание люде от Изтока, макар че имаха откровения, идваха в Египет да научат мъдростта, която Хермес изяви в своите вечни принципи. С тях те обогатиха своите религиозно-философски разбирания, като с това се даде тласък на браманизма, ведантизма, а също и на учението на Заратустра, които макар и създадени преди Хермесовата школа, се нуждаеха от една стройна и хармонична система. Херметичната мъдрост озари със светлината си целият древен, а и съвременен духовен живот. Няма нито един мислител или школа, които да не са повлияни по един или друг начин от идеите на Хермес. Като се започне от Орфей, Мойсей, Питагор, Платон и се стигне до класиците - основатели на съвременната наука, като Галилей, Кеплер, Нютон и до наши дни. Под влиянието на херметизма са се появили манихейството, неоплатонизмът, гностицизмът, арабската култура, богомилството, розенкройцерското духовно движение, антропософията. Съществуват ясни белези и в притчите на Соломон, че той е познавал и е бил повлиян от хермесовата философия и мъдрост. Известно е, че обществото на есеите не е друго освен херметическата школа на Израил.
към текста >>

Христос донесе любовта като най-висш дар на човешкия род, тъй като той замени познанието на Бога чрез сложните науки на числата и тълмежа1 на звездните небеса, което е второстепенно, с първостепенното - любовта към Бога и ближния, родена в непорочното сърце и изявена в живота като спасяваща и действена сила.
Годините на Исуса от срещата му в храма, когато е учудвал учените фарисеи със знанието си и когато Той е бил на дванадесет години, до кръщението Му в Йордан, се губят в Евангелието. Тъкмо през тия години се осъществява срещата му с братята и учениците на тази школа. Развитието на тайната наука е вървяло по най-различни пътища, променяло се е, придобивало най-различни варианти, обличало се в символи и обреди, докато при юдаизма е достигнало най-високата точка на монотеизма - единобожието. Тъкмо от тая най-строга и най-компромисна форма, в която беше изключено създаването на каквито и да са варианти за разбирането на истината, се роди и най-великата свобода в лицето на Исуса, Който е Христос. Това явление е най-великият момент от еволюцията на човешкия дух, защото в тая най-ниска точка на слизане във веществото, не дойде един обикновен учител, а Христос - Божият Син. Христос донесе любовта като най-висш дар на човешкия род, тъй като той замени познанието на Бога чрез сложните науки на числата и тълмежа1 на звездните небеса, което е второстепенно, с първостепенното - любовта към Бога и ближния, родена в непорочното сърце и изявена в живота като спасяваща и действена сила. В тринадесета глава на Йоан, където се говори как Исус изми краката на учениците на Тайната вечеря, трябва да се дири дълбокият смисъл, вложен в тоя разказ. Краката - това са добродетелите на човека и ученика. И когато Симон Петър не е искал от свенливост да позволи на Учителя си да му умие краката, Исус му каза: „Ако ти не ми позволиш да умия краката ти, нямаш дял в моето дело и моето Слово.“ И добави: „Когато краката са умити, всичко е умито.“ Исус, Който владееше до най-непостижимото за човека съвършенство и тайните науки, знаеше, че те нищо не биха ползували човека, ако той няма чистота и преданост. Без тия добродетели ангел да си, ще сгрешиш.
към текста >>

Много от учениците на Бялото Братство имат съвсем реална опитност, получена от наблюдение и от анализиране на случаи в живота, когато хора, неизвървели подготвителния, а в същност истинския и най-съществен път на ученичеството, в смирение, чистота и безкористна любов са упражнявали различни, можем да ги наречем, принудителни спрямо своето естество методи и са придобивали някои свръхестествени ефекти, които те са считали за небесни откровения.
Ето защо учението на Бялото Братство може да се нарече преведено, разпространено в един по-широк регистър и осъвременено учение на Христа. Тези от учениците на Бялото Братство, които се заловиха със съставянето на настоящата книга, си позволиха да подчертаят едно важно обстоятелство и да го препоръчат горещо на всички, тръгнали в духовния път. За него е ставало дума и на друго място в настоящата книга за Учителя Беинса Дуно, но тук отново то се подчертава като основно начало в учението. Става дума за опасността, която дебне всеки един от учениците или духовните хора, които чрез упражнения и настойчивост работят за придобиване на психични сили, преди да са им „измити краката“, т. е. преди да са затвърдени добродетелите и духовно-нравствения гръбнак на характера и преди да са направили смирението като своя защитна крепост. Много от учениците на Бялото Братство имат съвсем реална опитност, получена от наблюдение и от анализиране на случаи в живота, когато хора, неизвървели подготвителния, а в същност истинския и най-съществен път на ученичеството, в смирение, чистота и безкористна любов са упражнявали различни, можем да ги наречем, принудителни спрямо своето естество методи и са придобивали някои свръхестествени ефекти, които те са считали за небесни откровения. Това е ставало не само тук, целият свят е изпълнен с такива „чародейци“, които минават за посветени, но бързо са показали тривиални, алчни, нечисти прояви, дори прояви, с които са внасяли горчиво разочарование както в добронамереността на духовните хора, така и в духовния живот. Такива самозвани и тайнствени „маги“ са ставали причина да върнат някои пробудени души в мрачната сянка на неверието и грубия атеизъм. Разбира се, голяма вина за „отглеждането“ на тия съмнителни величия имат самите лековерни хора, които търсят доказателства за съществуването на Бога и невидимия свят не в безмерната и мъдра наредба на природните и нравстве ни закони, а в някои „смайващи“ явления. Такива хора приличат на ония посетители на цирка, които в ловкостта на един илюзионист виждат осъществено невъзможното. „Няма по-хубаво нещо в света от това да срещнеш своя учител"
към текста >>

Това е ставало не само тук, целият свят е изпълнен с такива „чародейци“, които минават за посветени, но бързо са показали тривиални, алчни, нечисти прояви, дори прояви, с които са внасяли горчиво разочарование както в добронамереността на духовните хора, така и в духовния живот.
Тези от учениците на Бялото Братство, които се заловиха със съставянето на настоящата книга, си позволиха да подчертаят едно важно обстоятелство и да го препоръчат горещо на всички, тръгнали в духовния път. За него е ставало дума и на друго място в настоящата книга за Учителя Беинса Дуно, но тук отново то се подчертава като основно начало в учението. Става дума за опасността, която дебне всеки един от учениците или духовните хора, които чрез упражнения и настойчивост работят за придобиване на психични сили, преди да са им „измити краката“, т. е. преди да са затвърдени добродетелите и духовно-нравствения гръбнак на характера и преди да са направили смирението като своя защитна крепост. Много от учениците на Бялото Братство имат съвсем реална опитност, получена от наблюдение и от анализиране на случаи в живота, когато хора, неизвървели подготвителния, а в същност истинския и най-съществен път на ученичеството, в смирение, чистота и безкористна любов са упражнявали различни, можем да ги наречем, принудителни спрямо своето естество методи и са придобивали някои свръхестествени ефекти, които те са считали за небесни откровения. Това е ставало не само тук, целият свят е изпълнен с такива „чародейци“, които минават за посветени, но бързо са показали тривиални, алчни, нечисти прояви, дори прояви, с които са внасяли горчиво разочарование както в добронамереността на духовните хора, така и в духовния живот. Такива самозвани и тайнствени „маги“ са ставали причина да върнат някои пробудени души в мрачната сянка на неверието и грубия атеизъм. Разбира се, голяма вина за „отглеждането“ на тия съмнителни величия имат самите лековерни хора, които търсят доказателства за съществуването на Бога и невидимия свят не в безмерната и мъдра наредба на природните и нравстве ни закони, а в някои „смайващи“ явления. Такива хора приличат на ония посетители на цирка, които в ловкостта на един илюзионист виждат осъществено невъзможното. „Няма по-хубаво нещо в света от това да срещнеш своя учител" На учениците от Бялото Братство не е позволено да замайват умовете на хората с подобни неща и ако някой си позволява да прави това, той престава да е войник на Христа, който воюва с вяра, търпение и сам по себе си се нарежда във фалангата на другия фронт, на който не давам тук истинското име.
към текста >>

Беседите му обхващат всичко, което срещаме в живота, но за нищо не е говорил той така категорично и същевременно вдъхновено както за любовта към Бога.
* Учителят е оригинален и самобитен в своите принципи. Когато говори за любовта, той е съвършено категоричен. Без тази любов казва той - не може да се направи нито стъпка напред в духовното развитие. Науката той признава като път към достигане на някои истини, но път аналитичен и бавен. Беседите му обхващат всичко, което срещаме в живота, но за нищо не е говорил той така категорично и същевременно вдъхновено както за любовта към Бога. Само с тази любов човек престава да е духовно мъртъв и е жив сред мъртвилото на безлюбието. Той ще го „проумее“ в сърцето си така, както детето познава тия, които го любят по безкрайното доверие, което има то за тях. Словото на Учителя съставлява огромно богатство и завидно духовно наследство. Върху него ще работят хората на бъдещето както в научно-философско поле, така и във всички изкуства. Една голяма част от това слово е вече извън границите на България, получило е висока оценка от просветени духовно люде и е намерило място в писанията на компетентни тълкуватели и в няколко световноизвестни библиотеки.
към текста >>

За тези, които не познават живота на Бялото Братство и начина, по който Учителят провеждаше своята работа, ще кажем някои малки подробности.
Само с тази любов човек престава да е духовно мъртъв и е жив сред мъртвилото на безлюбието. Той ще го „проумее“ в сърцето си така, както детето познава тия, които го любят по безкрайното доверие, което има то за тях. Словото на Учителя съставлява огромно богатство и завидно духовно наследство. Върху него ще работят хората на бъдещето както в научно-философско поле, така и във всички изкуства. Една голяма част от това слово е вече извън границите на България, получило е висока оценка от просветени духовно люде и е намерило място в писанията на компетентни тълкуватели и в няколко световноизвестни библиотеки. За тези, които не познават живота на Бялото Братство и начина, по който Учителят провеждаше своята работа, ще кажем някои малки подробности. Беседите Учителят държеше в салона на „Изгрева“, а преди това в други салони в София, а най-напред в двора на малката къща на улица „Опълченска“ 66. Преди беседата той прочиташе глава от библията или по-често от Евангелието. След това следваше молитва и някоя от братските духовни песни. При свършване на песента Учителят избираше някой стих от прочетената глава и построяваше върху него своята беседа. Дълбоки, мъдри принципи и напътствия остави той в своето слово.
към текста >>

Той казваше, че е време хората да разберат живота в неговата същина.
Преди беседата той прочиташе глава от библията или по-често от Евангелието. След това следваше молитва и някоя от братските духовни песни. При свършване на песента Учителят избираше някой стих от прочетената глава и построяваше върху него своята беседа. Дълбоки, мъдри принципи и напътствия остави той в своето слово. Понякога са необходими само някои кратки цитати и мисли от словото му, за да станат отведнъж ясни и най-трудните неща. Той казваше, че е време хората да разберат живота в неговата същина. А към същината на живота се отива, когато човек смогне да се отдели от дребнавостите, тъй като човек най-трудно се приближава към истината, когато е дребнав. Учениците на Великия Живот трябва да излязат от обикновените условия. Обикновените условия са необходими тук, на земята, но само временно. Ако човек успее да излезе над обикновените условия, той ще придобие новото и ще влезе в Божествения живот. Обърне ли се към Бога, той е вече влязъл и е направил няколко сериозни стъпки.
към текста >>

А към същината на живота се отива, когато човек смогне да се отдели от дребнавостите, тъй като човек най-трудно се приближава към истината, когато е дребнав.
След това следваше молитва и някоя от братските духовни песни. При свършване на песента Учителят избираше някой стих от прочетената глава и построяваше върху него своята беседа. Дълбоки, мъдри принципи и напътствия остави той в своето слово. Понякога са необходими само някои кратки цитати и мисли от словото му, за да станат отведнъж ясни и най-трудните неща. Той казваше, че е време хората да разберат живота в неговата същина. А към същината на живота се отива, когато човек смогне да се отдели от дребнавостите, тъй като човек най-трудно се приближава към истината, когато е дребнав. Учениците на Великия Живот трябва да излязат от обикновените условия. Обикновените условия са необходими тук, на земята, но само временно. Ако човек успее да излезе над обикновените условия, той ще придобие новото и ще влезе в Божествения живот. Обърне ли се към Бога, той е вече влязъл и е направил няколко сериозни стъпки. Какво представлява земният живот?
към текста >>

Учениците на Великия Живот трябва да излязат от обикновените условия.
При свършване на песента Учителят избираше някой стих от прочетената глава и построяваше върху него своята беседа. Дълбоки, мъдри принципи и напътствия остави той в своето слово. Понякога са необходими само някои кратки цитати и мисли от словото му, за да станат отведнъж ясни и най-трудните неща. Той казваше, че е време хората да разберат живота в неговата същина. А към същината на живота се отива, когато човек смогне да се отдели от дребнавостите, тъй като човек най-трудно се приближава към истината, когато е дребнав. Учениците на Великия Живот трябва да излязат от обикновените условия. Обикновените условия са необходими тук, на земята, но само временно. Ако човек успее да излезе над обикновените условия, той ще придобие новото и ще влезе в Божествения живот. Обърне ли се към Бога, той е вече влязъл и е направил няколко сериозни стъпки. Какво представлява земният живот? Това е среда, състояние, в което човек всеки момент може да прояви доброто.
към текста >>

Ако човек успее да излезе над обикновените условия, той ще придобие новото и ще влезе в Божествения живот.
Понякога са необходими само някои кратки цитати и мисли от словото му, за да станат отведнъж ясни и най-трудните неща. Той казваше, че е време хората да разберат живота в неговата същина. А към същината на живота се отива, когато човек смогне да се отдели от дребнавостите, тъй като човек най-трудно се приближава към истината, когато е дребнав. Учениците на Великия Живот трябва да излязат от обикновените условия. Обикновените условия са необходими тук, на земята, но само временно. Ако човек успее да излезе над обикновените условия, той ще придобие новото и ще влезе в Божествения живот. Обърне ли се към Бога, той е вече влязъл и е направил няколко сериозни стъпки. Какво представлява земният живот? Това е среда, състояние, в което човек всеки момент може да прояви доброто. В Божествения свят нещата стават моментално, а в човешкия свят е необходимо време. Ако научим и приложим първото правило на Божествения свят - любовта, ние вече сме в училището на природата и познаваме нейните правила и закони.
към текста >>

Какво представлява земният живот?
А към същината на живота се отива, когато човек смогне да се отдели от дребнавостите, тъй като човек най-трудно се приближава към истината, когато е дребнав. Учениците на Великия Живот трябва да излязат от обикновените условия. Обикновените условия са необходими тук, на земята, но само временно. Ако човек успее да излезе над обикновените условия, той ще придобие новото и ще влезе в Божествения живот. Обърне ли се към Бога, той е вече влязъл и е направил няколко сериозни стъпки. Какво представлява земният живот? Това е среда, състояние, в което човек всеки момент може да прояви доброто. В Божествения свят нещата стават моментално, а в човешкия свят е необходимо време. Ако научим и приложим първото правило на Божествения свят - любовта, ние вече сме в училището на природата и познаваме нейните правила и закони. Без любов няма никакво постижение. Без мъдрост няма никаква светлина, без истина няма никаква свобода.
към текста >>

Колкото и труден да изглежда човешкият живот, той е един свещен дар, даден от Бога.
Това е среда, състояние, в което човек всеки момент може да прояви доброто. В Божествения свят нещата стават моментално, а в човешкия свят е необходимо време. Ако научим и приложим първото правило на Божествения свят - любовта, ние вече сме в училището на природата и познаваме нейните правила и закони. Без любов няма никакво постижение. Без мъдрост няма никаква светлина, без истина няма никаква свобода. Колкото и труден да изглежда човешкият живот, той е един свещен дар, даден от Бога. Величието на този дар ще се разбере, когато се научим да изпълняваме законите на битието. Тъкмо за да ни покаже тия закони, се яви Христос. Учениците трябва да знаят, че в света съществува един велик план, който постепенно се осъществява. Не винаги нещата стават според мислите и желанията на хората. И затова каквото и да се случи, човек трябва да съдействува за изпълнението на този план.
към текста >>

Има два момента, които са много важни в живота на земята: първият момент е пробуждане на човешката душа и вторият е разцъфтяването на човешката душа, когато е вече изграден хармоничният човек - равностранният триъгълник на любовта, мъдростта и истината.
Не винаги нещата стават според мислите и желанията на хората. И затова каквото и да се случи, човек трябва да съдействува за изпълнението на този план. Новият човек носи в себе си осъществен един велик космически синтез. Той не е човек, който има само сърце и чувства, не е такъв, който има само сух аналитичен разум, не е безволев и мекушав. Една от големите задачи на учителите, които слизат на земята, е да помогнат на хората да осъществят в себе си такъв космически синтез. Има два момента, които са много важни в живота на земята: първият момент е пробуждане на човешката душа и вторият е разцъфтяването на човешката душа, когато е вече изграден хармоничният човек - равностранният триъгълник на любовта, мъдростта и истината. Учителят на Бялото Братство в България имаше да се справя с един онаследен духовен поглед на душите, въплътени в тази страна, намиращи се под консервативния пазител на старото - Сатурн, господар на съзвездието Козирог. На тази земя, на която Учителят изяви своето учение, старият сатурнов консерватизъм и по-рано е бил пречка за осъществяване учението на Орфей, както и по-късно на богомилството, което трябваше да емигрира от своята родина. * В своите беседи, а много често и в частни разговори с любознателни и запознати с математиката лица, Учителят изнасяше много истини на Божествената наука с примери и постулати от математиката. В много беседи, особено в младежкия клас, той говореше за математиката като за символична наука, която в своите аксиоми крие основните истини за живота и разкрива както по аналитичен, така и по геометричен път много тайни.
към текста >>

В много беседи, особено в младежкия клас, той говореше за математиката като за символична наука, която в своите аксиоми крие основните истини за живота и разкрива както по аналитичен, така и по геометричен път много тайни.
Има два момента, които са много важни в живота на земята: първият момент е пробуждане на човешката душа и вторият е разцъфтяването на човешката душа, когато е вече изграден хармоничният човек - равностранният триъгълник на любовта, мъдростта и истината. Учителят на Бялото Братство в България имаше да се справя с един онаследен духовен поглед на душите, въплътени в тази страна, намиращи се под консервативния пазител на старото - Сатурн, господар на съзвездието Козирог. На тази земя, на която Учителят изяви своето учение, старият сатурнов консерватизъм и по-рано е бил пречка за осъществяване учението на Орфей, както и по-късно на богомилството, което трябваше да емигрира от своята родина. * В своите беседи, а много често и в частни разговори с любознателни и запознати с математиката лица, Учителят изнасяше много истини на Божествената наука с примери и постулати от математиката. В много беседи, особено в младежкия клас, той говореше за математиката като за символична наука, която в своите аксиоми крие основните истини за живота и разкрива както по аналитичен, така и по геометричен път много тайни. Тук ние нямаме възможност да кажем всичко, което той е казал в беседите. Ще предадем само една част от един разговор с математик, в който разговор Учителят дава изяснения във връзка с някои установени закони. Знае се, че за основа на „Началата на Евклида“ служат системи от тридесет и пет определения, пет постулата и шест аксиоми. На петата аксиома, която гласи: „Цялото е по-голямо от своите части“, Учителят направи следното допълнение: „Частта не може да бъде по-голяма от цялото, но частта може да бъде като цялото.“ И друго: Знае се, че две числа (две координати) определят положението на една точка в равнината - координатна система. Обратно - на една точка от равнината (повърхнината) съответствуват две координати (измерения).
към текста >>

Тези магии на сенките ще насочат умовете на човеците не към ръцете, които от „калта“ ваят красивите форми на живота, а към самата „кал“, на която ще препишат достойнствата на Всемирния Творчески Дух.
Между тях е и поменатата сентенция на Платон, която цитираме по-горе. „Спасете явленията! “ - е казал великият философ на ония идещи след него поколения, които пристъпват към явленията в природата и живата с пробудено съзнание. Те са, които ще разберат, че във всички времена ще се появяват такива, които са съзнателни или несъзнателни служители на тъмнината. Пробудените души, които ние наричаме „синове на виделината“, ще проумеят, че други синове и дъщери човешки ще дадат такива тълкувания на законите, с които тълкувания ще отклонят човешката мисъл от първичната красота на творението и ще отрекат самия творец. Тези магии на сенките ще насочат умовете на човеците не към ръцете, които от „калта“ ваят красивите форми на живота, а към самата „кал“, на която ще препишат достойнствата на Всемирния Творчески Дух. Пример за това в наше време е отговорът, който се дава на питането: „Как да си обясним разумната закономерност и мъдрост на природните закони? “ Те, служителите на мрака, отговарят: „Това е свойство на материята.“ Днес, когато очарованото око на естествоизпитателя наблюдава световната хармония и закономерностите на това, което се извършва пред нас, когато това око долавя великото единство между необозримия свят на свръхгалактиките и чудото, което става в клетката, както и в неизброимо многото комбинации на полимерите от аминокиселините, където се крие тайната на живота, служителите на безнадеждността и страданието, понесли закваската на първия грях, наречен горделива завист, бързат да отнемат надеждите във вечния живот и приписват всичко това на „свойство на материята“. А би ли имало веществото такова чудесно свойство, ако нямаше кой да му го даде? Платон, който имаше поглед, пронизващ през всички светове и всички столетия, изрече предупредителния и тревожен сигнал към ония синове на бъдещето, които ще застанат като верни и непоколебими войници на виделината, без да са се записали някъде, без да са декларирали своето присъствие.
към текста >>

Днес, когато очарованото око на естествоизпитателя наблюдава световната хармония и закономерностите на това, което се извършва пред нас, когато това око долавя великото единство между необозримия свят на свръхгалактиките и чудото, което става в клетката, както и в неизброимо многото комбинации на полимерите от аминокиселините, където се крие тайната на живота, служителите на безнадеждността и страданието, понесли закваската на първия грях, наречен горделива завист, бързат да отнемат надеждите във вечния живот и приписват всичко това на „свойство на материята“.
Те са, които ще разберат, че във всички времена ще се появяват такива, които са съзнателни или несъзнателни служители на тъмнината. Пробудените души, които ние наричаме „синове на виделината“, ще проумеят, че други синове и дъщери човешки ще дадат такива тълкувания на законите, с които тълкувания ще отклонят човешката мисъл от първичната красота на творението и ще отрекат самия творец. Тези магии на сенките ще насочат умовете на човеците не към ръцете, които от „калта“ ваят красивите форми на живота, а към самата „кал“, на която ще препишат достойнствата на Всемирния Творчески Дух. Пример за това в наше време е отговорът, който се дава на питането: „Как да си обясним разумната закономерност и мъдрост на природните закони? “ Те, служителите на мрака, отговарят: „Това е свойство на материята.“ Днес, когато очарованото око на естествоизпитателя наблюдава световната хармония и закономерностите на това, което се извършва пред нас, когато това око долавя великото единство между необозримия свят на свръхгалактиките и чудото, което става в клетката, както и в неизброимо многото комбинации на полимерите от аминокиселините, където се крие тайната на живота, служителите на безнадеждността и страданието, понесли закваската на първия грях, наречен горделива завист, бързат да отнемат надеждите във вечния живот и приписват всичко това на „свойство на материята“. А би ли имало веществото такова чудесно свойство, ако нямаше кой да му го даде? Платон, който имаше поглед, пронизващ през всички светове и всички столетия, изрече предупредителния и тревожен сигнал към ония синове на бъдещето, които ще застанат като верни и непоколебими войници на виделината, без да са се записали някъде, без да са декларирали своето присъствие. Дали хората около Учителя - този „модерен маг“, са смогнали да постигнат добродетелите, за които говори той, това е друг, отделен въпрос. Развитието на човека е бавен процес. Както при лекаря отиват болни хора, жадуващи за здраве, така при учителите отиват несъвършените, но жадни за знание.
към текста >>

Храненето - този съществено важен за живота акт на приемане енергии от природата, е средство, което Учителят бе избрал като най-подходящо за братско общуване между учениците.
Тези неща обаче са пръски от калта на човешкото невежество. Тези, които хвърлят кал по светлите извори на словото, приличат на децата, които хвърлят кал или прах нагоре, без да знаят, че всичко това пада на главата им. Учителят създаваше на учениците си малки на вид, но пълни със смисъл, символика и красота навици. Често устройваше общи вечери, преди почването на които се прочиташе молитва и някои текстове от Евангелието. В задушевната атмосфера на тези трапези се извършваше един чудесен алхимизъм на взаимно опознаване. Храненето - този съществено важен за живота акт на приемане енергии от природата, е средство, което Учителят бе избрал като най-подходящо за братско общуване между учениците. Прекрасният изглед на изобилната плодова трапеза винаги дава чудесен, пълен с живот и бодрост отпечатък в съзнанието на човека. Учителят учеше своите ученици на чист и природен живот. Насърчаваше ги да ходят по планината, да се лекуват със слънце, чист въздух и да употребяват чиста безмесна храна. Той осъждаше леността и на много места в словото си е казал, че това, което религиозните хора наричат спасение, се добива така, както споменахме и по-горе - с усърдието на един музикант да овладее своя инструмент. Учителят на Бялото Братство бе дошъл на земята с една положителна мисъл, която изявяваше неизменно както в своите беседи, така и в частните си разговори.
към текста >>

Прекрасният изглед на изобилната плодова трапеза винаги дава чудесен, пълен с живот и бодрост отпечатък в съзнанието на човека.
Тези, които хвърлят кал по светлите извори на словото, приличат на децата, които хвърлят кал или прах нагоре, без да знаят, че всичко това пада на главата им. Учителят създаваше на учениците си малки на вид, но пълни със смисъл, символика и красота навици. Често устройваше общи вечери, преди почването на които се прочиташе молитва и някои текстове от Евангелието. В задушевната атмосфера на тези трапези се извършваше един чудесен алхимизъм на взаимно опознаване. Храненето - този съществено важен за живота акт на приемане енергии от природата, е средство, което Учителят бе избрал като най-подходящо за братско общуване между учениците. Прекрасният изглед на изобилната плодова трапеза винаги дава чудесен, пълен с живот и бодрост отпечатък в съзнанието на човека. Учителят учеше своите ученици на чист и природен живот. Насърчаваше ги да ходят по планината, да се лекуват със слънце, чист въздух и да употребяват чиста безмесна храна. Той осъждаше леността и на много места в словото си е казал, че това, което религиозните хора наричат спасение, се добива така, както споменахме и по-горе - с усърдието на един музикант да овладее своя инструмент. Учителят на Бялото Братство бе дошъл на земята с една положителна мисъл, която изявяваше неизменно както в своите беседи, така и в частните си разговори. Каквото и да станеше с него или около него, с Братството или с далечните светове, той го трансформираше с гамата на един абсолютен оптимизъм.
към текста >>

Учителят учеше своите ученици на чист и природен живот.
Учителят създаваше на учениците си малки на вид, но пълни със смисъл, символика и красота навици. Често устройваше общи вечери, преди почването на които се прочиташе молитва и някои текстове от Евангелието. В задушевната атмосфера на тези трапези се извършваше един чудесен алхимизъм на взаимно опознаване. Храненето - този съществено важен за живота акт на приемане енергии от природата, е средство, което Учителят бе избрал като най-подходящо за братско общуване между учениците. Прекрасният изглед на изобилната плодова трапеза винаги дава чудесен, пълен с живот и бодрост отпечатък в съзнанието на човека. Учителят учеше своите ученици на чист и природен живот. Насърчаваше ги да ходят по планината, да се лекуват със слънце, чист въздух и да употребяват чиста безмесна храна. Той осъждаше леността и на много места в словото си е казал, че това, което религиозните хора наричат спасение, се добива така, както споменахме и по-горе - с усърдието на един музикант да овладее своя инструмент. Учителят на Бялото Братство бе дошъл на земята с една положителна мисъл, която изявяваше неизменно както в своите беседи, така и в частните си разговори. Каквото и да станеше с него или около него, с Братството или с далечните светове, той го трансформираше с гамата на един абсолютен оптимизъм. И за най-незначителните неща, с които го занимаваха неговите посетители и ученици, както и за големите събития, Той казваше, че всичко е станало за добро.
към текста >>

Учителят даде категорично изяснение за ролята на жената и майката в живота на хората.
Спрете се, почистете го, оправете пътя на водата, за да се оправят и вашите пътища. Свикнете да внасяте порядък в места, където има безпорядък. Насочете потоците към градините, към лозята и насадените лехи.“ За да покаже на дело тия свои истини, той участвуваше в копането на лозето, в подреждането на градината, в почистването на овощните дървета, в покриване с плочи на заслоните, работеше в изграждането на чешми. * Учителят даде категорично изяснение за ролята на жената и майката в живота на хората. Под думата „майка“ ние доловихме, че не трябва да се подразбира само биологичната родителка, но нещо по-друго - по-възвишено и по-духовно. По този проблем той изяснява: „Когато детето идва на земята, разумната природа е приготвила едно сърце, което да го обича с беззаветна любов. Това е майката. Детето се ражда безпомощно, слабо, с много нужди, които само не може да задоволи.
към текста >>

Съществуването на тази любов ни показва, че провидението в този свят съществува и че за всички същества има една грижа, която полага Великото Разумно Начало на живота.
По този проблем той изяснява: „Когато детето идва на земята, разумната природа е приготвила едно сърце, което да го обича с беззаветна любов. Това е майката. Детето се ражда безпомощно, слабо, с много нужди, които само не може да задоволи. Ето защо природата го заобикаля с нежността и самоотричането на една жена, в която се въздига майчината любов. Съществуването на тази любов ни показва, че провидението в този свят съществува и че за всички същества има една грижа, която полага Великото Разумно Начало на живота. Чрез майката говори природата, чрез нея говори сърцето на света. Майката е израз на тази разумна природа, която е Великата Световна Майка. Огънят в сърцето на земната майка се поддържа от тази Велика Майка. Майчината любов е единствената неоспорима любов между хората и е гаранция за бъдещето на човечеството. Докато в сърцето на майката гори свещеният огън, запален и поддържан от майката на цялата вселена, възходът на човечеството е осигурен.“
към текста >>

За да се създадат благоприятни условия за детското развитие и за да може жената в тоя свят да стане истински съсъд на мировата обич, Учителят казва: „Жената още от малка трябва да живее чист и възвишен живот“.
Тя не е любов от този свят, тя иде от далечните небеса, от сърцето, което живее в хармонията на всемира и управлява света. Любовта на майката е спонтанна и независима от това дали детето е даровито или не, дали е умно или глупаво, дали е красиво или грозно. Това са външни неща, с които майчината любов не се съобразява. В Божествената същност всички люде са еднакви и майката както никой друг със своята интуиция вижда в своето дете това, което ничии други очи не могат да видят. Любовта в нея гледа и преценява най-вярно, защото знае това, което никои друг не знае. За да се създадат благоприятни условия за детското развитие и за да може жената в тоя свят да стане истински съсъд на мировата обич, Учителят казва: „Жената още от малка трябва да живее чист и възвишен живот“. Това е необходимо, за да се предаде на детето едно добре организирано тяло, правилно развити нервна система и всички органи. Това се отнася и за бащата, защото родителите са тези, които създават телесната организация за духовния развой на монадата душа. Възпитанието на децата трябва да започне от периода на бременността. Животът на майката, нейните мисли, чувства, постъпки и настроения се отпечатват в развиващия се зародиш. Мисълта е сила.
към текста >>

Животът на майката, нейните мисли, чувства, постъпки и настроения се отпечатват в развиващия се зародиш.
Любовта в нея гледа и преценява най-вярно, защото знае това, което никои друг не знае. За да се създадат благоприятни условия за детското развитие и за да може жената в тоя свят да стане истински съсъд на мировата обич, Учителят казва: „Жената още от малка трябва да живее чист и възвишен живот“. Това е необходимо, за да се предаде на детето едно добре организирано тяло, правилно развити нервна система и всички органи. Това се отнася и за бащата, защото родителите са тези, които създават телесната организация за духовния развой на монадата душа. Възпитанието на децата трябва да започне от периода на бременността. Животът на майката, нейните мисли, чувства, постъпки и настроения се отпечатват в развиващия се зародиш. Мисълта е сила. Един истински психолог може да прочете естеството на мислите, с които живее човек. Те се отпечатват на неговата физиономия. От майката зависи в голяма степен да създаде онова, което тя желае, в характера и в качествата на своето дете. Отрицателните мисли, завистта, жестокостта, коравосърдечието са състояния, които не може да не се отразят върху заченатия плод.
към текста >>

83. Музиката - Георги Томалевски (1897-1988)

Тя имаше такова звучение и такъв психологически ефект над слушателите, че никой от тях няма да я забрави през целия си живот.
Дори не само в тембъра като физическа стойност на гласа, зависеща от броя и вида на придружаващите основния тон обертонове, но в нещо друго, което не се анализира във физическата лаборатория, а в душата на слушателя. Ние нямаме термин за него, но всеки го чувствува и го мери със степента на вълнението и вътрешната красота, която усеща при слушането на певеца. Кой знае дали високата музикална култура, дали вътрешният душевен, мисловен и емоционален строй не се предават към гласа с особени неуловими трепети, но тъкмо това, неуловимото, е, което затрогва, разплаква, въодушевява. В своето свирене Учителят ни показваше тъкмо този елемент на музиката и затова ние не причислявахме неговото изпълнение към изпълнението на редица виртуози изпълнители, които бяхме слушали, но всички ясно съзнавахме, че тези музиканти на изпълнителския подиум, които имат всичко друго, не притежават това, което в пълнота ни показваше Учителят на своята цигулка. Учителят изпълняваше една своя композиция, която бе наречена „Българска идилия“. Тя имаше такова звучение и такъв психологически ефект над слушателите, че никой от тях няма да я забрави през целия си живот. Когато я слушахме, струваше ни се, че легиони светли същества се задават в стройни редици и победно вървят, за да превърнат със своето сияние мрачината в светъл и радостен ден. Чудотворните стъпки на това „небесно войнство“ завладяват едно по едно всички кътчета на всемира и те стават част от Царството Божие. По много оригинален начин се родиха песните в Бялото Братство. Случваше се насред някои от школните лекции Учителят да затананика дошла в съзнанието му мелодия. Постепенно тя се оформяше.
към текста >>

В Бялото Братство се насърчаваха, а и сега се приемат добре, всички видове творчески изяви.
Окултните упражнения, за които става по-горе реч, са зародиши на бъдещата окултна музика. Дадените окултни упражнения са за концентриране на мисълта. Не можете да имате резултат от тях, ако мисълта не постигне необходимото съсредоточаване. Всеки тон, всяка дума трябва да мине през съзнанието на човека, през неговата мисъл. Тук трябва да вмъкнем една забележка. В Бялото Братство се насърчаваха, а и сега се приемат добре, всички видове творчески изяви. Никой никога и никому не може да забранява да говори, чрез което си иска изкуство. Учителят се радваше на всеки творчески подтик и приемаше с внимание всяко нещо, което му се поднасяше. По този начин се появиха редица литературни и музикални творби, както и творби от изобразителното изкуство. Някои от тях имат съмнителна, а други доста приемлива и от гледище на една сериозна преценка стойност. Най-много от тези произведения на братя и сестри са песни.
към текста >>

или най-после, както е настоящето произведение, материалите на което са събрани от различни ученици, получили или издирили известен материал за живота и делото на Учителя.
Вярно е, че Учителят нееднократно е заявявал, че не иска да го цитират буквално и фанатично, но всяко нещо, което не е цитат от беседите, поставен в кавички, трябва да носи и наименованието на своя жанр. Може да е „извадка“, може да е свободно резюме, може да е стихотворение от А. Б., разказ от В. Г., песен от Д. Е., философски трактат от К. 3. или най-после, както е настоящето произведение, материалите на което са събрани от различни ученици, получили или издирили известен материал за живота и делото на Учителя. Такава е етиката на творчеството по целия свят при всички случаи, където се третират идейни и мирогледни въпроси. Редно е да се върнем при музиката, с която започнахме настоящата глава.
към текста >>

84. Проблемът за здравето - Георги Томалевски (1897-1988)

Но ние имаме при това хиляди и милиони свидетели, които за живота на този единен за нас свят ще кажат съвсем противоречиви неща.
Проблемът за здравето Философите монисти твърдят, че светът е един и единен. Няма много и различни светове. Но ние имаме при това хиляди и милиони свидетели, които за живота на този единен за нас свят ще кажат съвсем противоречиви неща. За едните този свят е едно тягостно бреме, безсмислица и жестока тегоба. Другите пък никой не би могъл да отклони от чувството им, че светът е изтъкан от чудни великолепни помисли, от ведри пориви, от премъдрост, любов и светлина, които са предвечни стълбове на един безкраен и вечен живот! Миньорно или мажорно протича нашият живот? Мрачен или светъл ни се види светът, това на първо място зависи от онези състояния, които наричаме болест или здраве. Изходът на всички драматични или обществени конфликти се определя в последна сметка от духовните и физическите сили у индивида.
към текста >>

Другите пък никой не би могъл да отклони от чувството им, че светът е изтъкан от чудни великолепни помисли, от ведри пориви, от премъдрост, любов и светлина, които са предвечни стълбове на един безкраен и вечен живот!
Проблемът за здравето Философите монисти твърдят, че светът е един и единен. Няма много и различни светове. Но ние имаме при това хиляди и милиони свидетели, които за живота на този единен за нас свят ще кажат съвсем противоречиви неща. За едните този свят е едно тягостно бреме, безсмислица и жестока тегоба. Другите пък никой не би могъл да отклони от чувството им, че светът е изтъкан от чудни великолепни помисли, от ведри пориви, от премъдрост, любов и светлина, които са предвечни стълбове на един безкраен и вечен живот! Миньорно или мажорно протича нашият живот? Мрачен или светъл ни се види светът, това на първо място зависи от онези състояния, които наричаме болест или здраве. Изходът на всички драматични или обществени конфликти се определя в последна сметка от духовните и физическите сили у индивида. Здраве или болест, сила или немощ, възход или упадък - това са основните и решителни насоки в развитието на всеки жизнен процес. Ако Христос беше само проповядвал, а не беше лекувал немощни, то Неговата слава за непосветените би била по-бледа.
към текста >>

Миньорно или мажорно протича нашият живот?
Философите монисти твърдят, че светът е един и единен. Няма много и различни светове. Но ние имаме при това хиляди и милиони свидетели, които за живота на този единен за нас свят ще кажат съвсем противоречиви неща. За едните този свят е едно тягостно бреме, безсмислица и жестока тегоба. Другите пък никой не би могъл да отклони от чувството им, че светът е изтъкан от чудни великолепни помисли, от ведри пориви, от премъдрост, любов и светлина, които са предвечни стълбове на един безкраен и вечен живот! Миньорно или мажорно протича нашият живот? Мрачен или светъл ни се види светът, това на първо място зависи от онези състояния, които наричаме болест или здраве. Изходът на всички драматични или обществени конфликти се определя в последна сметка от духовните и физическите сили у индивида. Здраве или болест, сила или немощ, възход или упадък - това са основните и решителни насоки в развитието на всеки жизнен процес. Ако Христос беше само проповядвал, а не беше лекувал немощни, то Неговата слава за непосветените би била по-бледа. Силата и величието на Исуса седи в методите, които Той даде на човеците за превръщане слабостта в сила, грозотата в прелест, страха и унинието в надежди и радости, което е равнозначно на това, че болезнените и отрицателните състояния са превърнати в положителни, възходящи и здравословни.
към текста >>

Всяко зло и всяко смущение в живота е свързано с някаква дисхармония, а всяко благо и всяка радост са продукт на някое изработено съвършенство.
Мрачен или светъл ни се види светът, това на първо място зависи от онези състояния, които наричаме болест или здраве. Изходът на всички драматични или обществени конфликти се определя в последна сметка от духовните и физическите сили у индивида. Здраве или болест, сила или немощ, възход или упадък - това са основните и решителни насоки в развитието на всеки жизнен процес. Ако Христос беше само проповядвал, а не беше лекувал немощни, то Неговата слава за непосветените би била по-бледа. Силата и величието на Исуса седи в методите, които Той даде на човеците за превръщане слабостта в сила, грозотата в прелест, страха и унинието в надежди и радости, което е равнозначно на това, че болезнените и отрицателните състояния са превърнати в положителни, възходящи и здравословни. Всяко зло и всяко смущение в живота е свързано с някаква дисхармония, а всяко благо и всяка радост са продукт на някое изработено съвършенство. Със здравни и медицински въпроси се сблъскват повечето от нас. Ето защо лечебни концепции се изработват в зависимост от преживяни опитности не само от медицински работници, но и от неспециалисти - прости и учени люде, селяни или граждани, занаятчии или професори и дейци от всяка категория. С математика се занимават школувани математици, с атомистика - физици атомисти. С медицина обаче се занимават освен докторите още маса други хора от всякакви професии, от най-различни категории и образования и с най-разновидна култура. Интересно е това, че в много случаи лечителите са люде от народа, а не лекари професионалисти, те получават известност поради по-добрите си и по-многобройни успешни лекувания.
към текста >>

Зрение, което спира и застива при материалните станции на битието, не може да види вечно живото в живота и величието на космоса.
С медицина обаче се занимават освен докторите още маса други хора от всякакви професии, от най-различни категории и образования и с най-разновидна култура. Интересно е това, че в много случаи лечителите са люде от народа, а не лекари професионалисти, те получават известност поради по-добрите си и по-многобройни успешни лекувания. С казаните тук думи ние в никакъв случай не омаловажаваме школната и официалната медицина, която особено в областта на хирургията прави чудеса, но такива примери ни учат, че за успешното боравене в тази чисто биологична област не е достатъчно да се владеят анатомията, физиологията, патологията и други съответни науки на медицинското лечителско изкуство, но и един непосредствен усет, такт, интуиция за проникване в жизнения ритъм на човека. Настоящите страници са написани за онези хора, независимо от кой слой на човешкото общество изхождат, за които зрението е нещо повече от елементарната оптика. Зрението, в което липсва радиарна мощ, не може да е ползотворно в проучването на биологичните проблеми. Зрение, което спира и застива при материалните станции на битието, не може да види вечно живото в живота и величието на космоса. Както премахването на смущенията в работата на една машина изисква познаването на строителните планове на механизма, така премахването на смущенията на един организъм изисква познаването на неговото устройство и функция. Ето защо всяка медицинска практика е във връзка с определена медицинска теория, както и със специфични концепции в тази област. Според Учителя човекът е едновременно и тяло, и душа. Той е следователно съставен от груба, фина и свръхфина субстанция, а тези три състояния стоят в определени сложни и взаимозависими отношения, при които доминираща е най-фината компонента, като останалите са в подчинено положение спрямо нея. Мисълта на Учителя за взаимоотношенията на материя, душа и дух ще изразим със следното сравнение: да си представим, че човек се намира в едно превозно средство - автомобил, самолет или кораб.
към текста >>

Като изхожда от концепцията, че големият брой смущения имат началото си в духовния живот на индивида, той е дал изненадващо много разработки на този вид лечение.
Трябва да се знае, че когато в България нямаше нито наченки от тези природолечителни методи, когато учениците на Бялото Братство излизаха сутрин на слънце и играеха гимнастика, невежественото общество приемаше това като някакъв езически култ. По него се изливаше уличната мълва, но днес всичко това, което беше материал за ирония и насмешка, се практикува масово. По-възрастните от учениците на Бялото Братство си спомнят, че когато Учителят извеждаше групи от своите хора на Витоша, тогава не се мяркаше дори турист по тази прекрасна лечебна планина. Сега тя се посещава масово и много от туристите вече пият гореща вода, която премахва умората, без вече това нещо да се счита за странна привичка на странни хора. Учителят Беинса Дуно е особено оригинален източник на психотерапевтични методи. Като изхожда от концепцията, че големият брой смущения имат началото си в духовния живот на индивида, той е дал изненадващо много разработки на този вид лечение. В една от страниците на бележника на наш брат четем следните редове, които предаваме като илюстрация на един от учителевите методи за лекуване. Като казваме „методи“, то не значи, че това е терапия, достъпна за всички. Такива Той е дал в много по-широки рамки, но тук, в приведените редове е описан един от случаите на лекуване, които Учителят прилагаше, когато намираше, че това е възможно и че „пациентът“ по ред причини заслужава това. През 1925 г. - пише в записките си наш брат - заболях от ангина пекторис.
към текста >>

Дали професор Павлов, който има голяма заслуга, че подчерта и доказа значението на висшата нервна деятелност, е виждал в тази, последната орган - пособие на душевния живот, или само един по-възвишен автомат с генерални регулаторни функции, ние не знаем това.
- едва успях да му кажа, защото бях изпълнен с радостно вълнение. Тръгнах си здрав, обновен, радостен. Моята душа беше изпълнена с нещо прекрасно, велико. То не беше само благодарност. То беше нещо, за което аз не можех да измисля дума. Дали професор Павлов, който има голяма заслуга, че подчерта и доказа значението на висшата нервна деятелност, е виждал в тази, последната орган - пособие на душевния живот, или само един по-възвишен автомат с генерални регулаторни функции, ние не знаем това. От обилния материал, оставен от Учителя, ние имаме обаче ясното указание, че както централната нервна система, така и други органи изпълняват и самостоятелни, и подчинени роли. Поради това техните функции не могат да бъдат абсолютизирани. Над висшата нервна система стоят други доминиращи, направляващи фактори. По-обширното разглеждане на този въпрос би излязло извън рамките на настоящата книга. Ще завършим главата с няколко пасажа от Учителевите беседи, където се третират здравни въпроси.
към текста >>

Ако хората можеха да отстранят от себе си страха, омразата и безпокойствието нямаше да страдат от толкова видове болести.
Когато човек престъпи законите на Великата Разумна Природа, той заболява. Болестите на стомаха и храносмилателната система произлизат от изопачените чувства на хората, а от раздвояването на съзнанието произтичат разните нервни заболявания.“ „Хората, които непрекъснато си служат с лъжа и измама, заболяват от специфични болести. Болезнените състояния се явяват в организма от притеснение. Всички лоши мисли, лоши чувства и постъпки дават своето болезнено отражение. Ако хората можеха да отстранят от себе си страха, омразата и безпокойствието нямаше да страдат от толкова видове болести. Отрицателните състояния у човека създават утайки и отравяния на организма. Хората, които пазят натрупани стари идеи в своя ум и ги бранят фанатично, получават значително отслабване на паметта. Съмнението, подозрението и неверието често стават причина за разстройства на черния дроб. Затова е потребно всеки човек да намери у себе си сили да трансформира лошите състояния, както омраза, завист, ревност, мнителност, и да се освобождава от тях като от опасни отрови. Тъй като непрестанното им отглеждане носи опасността от заболявания.“
към текста >>

„Според моите схващания здрав човек е онзи, който има приятно разположение дори при големи мъчнотии; онзи, който загубва разположението си при мъчнотиите на живота, е болен.“
Хората, които пазят натрупани стари идеи в своя ум и ги бранят фанатично, получават значително отслабване на паметта. Съмнението, подозрението и неверието често стават причина за разстройства на черния дроб. Затова е потребно всеки човек да намери у себе си сили да трансформира лошите състояния, както омраза, завист, ревност, мнителност, и да се освобождава от тях като от опасни отрови. Тъй като непрестанното им отглеждане носи опасността от заболявания.“ „Ако човек живее разумно, той ще бъде здрав, независимо от това, дали е богат или беден.“ „Според моите схващания здрав човек е онзи, който има приятно разположение дори при големи мъчнотии; онзи, който загубва разположението си при мъчнотиите на живота, е болен.“ „Чистотата е най-силната крепост против болестите.“ „Правете често излети по планината. Това ще ви помогне да отстраните от себе си онази инертност, която води към леност. Не пропускайте ранните утринни часове, когато атмосферата е наситена с жизнена енергия. От особено значение са месеците април и май.“
към текста >>

85. Разговори с Учителя. Разговор първи - Георги Томалевски (1897-1988)

Учителят: Човекът в своето развитие е създал хиляди видове действия и части от едното, но математиците трябва да знаят, че първото и единственото аритметично действие, на което се поддава единицата е делението.
И това, че всичкото множество е част от него. Числата, които следват след едното - две, три, четири, пет и следващите след тях, са получени от делението на едното. Като кажем „две“ детето разбира два ореха или две ябълки, но мъдрият разбира две части от едното. Това е така, защото едното никога не ще се повтори. Ученикът: Щом като е така, тогава как са се образували аритметическите действия, щом като в битието съществува само едното. Учителят: Човекът в своето развитие е създал хиляди видове действия и части от едното, но математиците трябва да знаят, че първото и единственото аритметично действие, на което се поддава единицата е делението. И цветето, и птичката, и лъвът, и човекът произлизат от едно мъничко яйце, оплодено от творческия импулс на природата, а цялата вселена е произлязла от едно зрънце, оплодено от мисълта на Твореца. Ученикът: Като че започвам да разбирам нещо от Вашето обяснение. Учителят: Както вие, така и всички ученици ще разберат от великата истина толкова повече, колкото по-съсредоточено и с по-голяма любознателност размишлявате върху това, което научавате от Словото и от живота. Ученикът: Размишлявам за много неща, но все още ми е трудно да проумея онези, които са извън всекидневието, които философите наричат трансцедентни, а математиците ги назовават ирационални. Учителят: Трансцедентното за оня разум, с който решаваме катадневните задачи на земята, е реално за друг разум, който все още не е пробуден у хората на този свят.
към текста >>

Учителят: Както вие, така и всички ученици ще разберат от великата истина толкова повече, колкото по-съсредоточено и с по-голяма любознателност размишлявате върху това, което научавате от Словото и от живота.
Това е така, защото едното никога не ще се повтори. Ученикът: Щом като е така, тогава как са се образували аритметическите действия, щом като в битието съществува само едното. Учителят: Човекът в своето развитие е създал хиляди видове действия и части от едното, но математиците трябва да знаят, че първото и единственото аритметично действие, на което се поддава единицата е делението. И цветето, и птичката, и лъвът, и човекът произлизат от едно мъничко яйце, оплодено от творческия импулс на природата, а цялата вселена е произлязла от едно зрънце, оплодено от мисълта на Твореца. Ученикът: Като че започвам да разбирам нещо от Вашето обяснение. Учителят: Както вие, така и всички ученици ще разберат от великата истина толкова повече, колкото по-съсредоточено и с по-голяма любознателност размишлявате върху това, което научавате от Словото и от живота. Ученикът: Размишлявам за много неща, но все още ми е трудно да проумея онези, които са извън всекидневието, които философите наричат трансцедентни, а математиците ги назовават ирационални. Учителят: Трансцедентното за оня разум, с който решаваме катадневните задачи на земята, е реално за друг разум, който все още не е пробуден у хората на този свят. Така също ирационалните величини на земята са рационални за един друг свят, който стои по-високо от този, в който живеем. И несъизмеримите величини в математиката отговарят на неосъществени реалности, за които единицата мярка е онази същата, която ние тук не можем да уловим като завършена представа. Ученикът: Като се размисля за това, което ми се струва, че го зная, и го сравня с въпросите, които си поставям и не мога да разреша, тогава ми става ясно, че това, което не зная, е огромна планина, а това, което си мисля поне че ми е познато, е някакво мъничко камъче като просено зърно.
към текста >>

Да имаш малката хомеопатична идея в себе си да оправиш своя живот е по-полезно и повече постижимо, отколкото идеята да оправиш света.
Ако в един стъклен съд с вместимост един литър налеем чиста вода и после капнем една капка багрилно вещество, например калиев перманганат, тази капка след разливането във водата ще се разпредели по молекулите на водата и ще се получи разтвор едно към хиляда (1:1000) при условие, че капката има обем един кубически сантиметър. Ако към друг литър чиста вода капнем капка от първия разтвор, тогава ще се получи разтвор 1:1 000 000. Хомеопатите твърдят, че тази манипулация с разтворите трябва да се продължи дори до тридесет пъти, за да се получи хомеопатична доза, която е вече годна за хомеопатично лечение. Взех примера за хомеопатичното лечение, за да видите какво значение може да имат малките количества вещество при лечението, а оттам да направим извод за значението на малките идеи, които съзнателно или несъзнателно проникват в нашето съзнание. Те са много по-ефикасни от ония идеи, които наричат с името „велики“. Да имаш малката хомеопатична идея в себе си да оправиш своя живот е по-полезно и повече постижимо, отколкото идеята да оправиш света. Ще ви кажа, че оправянето на света, за което така често приказват хората, не е човешка задача. На човека е дадена задача да оправи своя свят, с което той вече допринася за оправянето на целия свят. Ако човек внесе в съзнанието си една хомеопатична доза добро продължи Учителят - тя макар и много малка, ще изпълни целия му живот. Тогава ще се увеличи и светлината в неговия живот и ще се увеличи и здравословното му състояние. Доброто подобрява здравето, но ако той внесе една такава малка доза зло, тогава то ще се разрасне и ще се образува един ад, който ще разруши пелия му живот.
към текста >>

Ако човек внесе в съзнанието си една хомеопатична доза добро продължи Учителят - тя макар и много малка, ще изпълни целия му живот.
Взех примера за хомеопатичното лечение, за да видите какво значение може да имат малките количества вещество при лечението, а оттам да направим извод за значението на малките идеи, които съзнателно или несъзнателно проникват в нашето съзнание. Те са много по-ефикасни от ония идеи, които наричат с името „велики“. Да имаш малката хомеопатична идея в себе си да оправиш своя живот е по-полезно и повече постижимо, отколкото идеята да оправиш света. Ще ви кажа, че оправянето на света, за което така често приказват хората, не е човешка задача. На човека е дадена задача да оправи своя свят, с което той вече допринася за оправянето на целия свят. Ако човек внесе в съзнанието си една хомеопатична доза добро продължи Учителят - тя макар и много малка, ще изпълни целия му живот. Тогава ще се увеличи и светлината в неговия живот и ще се увеличи и здравословното му състояние. Доброто подобрява здравето, но ако той внесе една такава малка доза зло, тогава то ще се разрасне и ще се образува един ад, който ще разруши пелия му живот. Ученикът: Колко е интересно и важно това! Учителят: Изгонете от себе си всяка лоша мисъл, за да не се превърне тя във фантом. Оставете вашите лоши мисли да умрат от глад, за да не тровят живота ви.
към текста >>

Тогава ще се увеличи и светлината в неговия живот и ще се увеличи и здравословното му състояние.
Те са много по-ефикасни от ония идеи, които наричат с името „велики“. Да имаш малката хомеопатична идея в себе си да оправиш своя живот е по-полезно и повече постижимо, отколкото идеята да оправиш света. Ще ви кажа, че оправянето на света, за което така често приказват хората, не е човешка задача. На човека е дадена задача да оправи своя свят, с което той вече допринася за оправянето на целия свят. Ако човек внесе в съзнанието си една хомеопатична доза добро продължи Учителят - тя макар и много малка, ще изпълни целия му живот. Тогава ще се увеличи и светлината в неговия живот и ще се увеличи и здравословното му състояние. Доброто подобрява здравето, но ако той внесе една такава малка доза зло, тогава то ще се разрасне и ще се образува един ад, който ще разруши пелия му живот. Ученикът: Колко е интересно и важно това! Учителят: Изгонете от себе си всяка лоша мисъл, за да не се превърне тя във фантом. Оставете вашите лоши мисли да умрат от глад, за да не тровят живота ви. Ученикът: Колко малко време, преживяно при вас, е достатъчно, за да научим толкова много полезни истини.
към текста >>

Доброто подобрява здравето, но ако той внесе една такава малка доза зло, тогава то ще се разрасне и ще се образува един ад, който ще разруши пелия му живот.
Да имаш малката хомеопатична идея в себе си да оправиш своя живот е по-полезно и повече постижимо, отколкото идеята да оправиш света. Ще ви кажа, че оправянето на света, за което така често приказват хората, не е човешка задача. На човека е дадена задача да оправи своя свят, с което той вече допринася за оправянето на целия свят. Ако човек внесе в съзнанието си една хомеопатична доза добро продължи Учителят - тя макар и много малка, ще изпълни целия му живот. Тогава ще се увеличи и светлината в неговия живот и ще се увеличи и здравословното му състояние. Доброто подобрява здравето, но ако той внесе една такава малка доза зло, тогава то ще се разрасне и ще се образува един ад, който ще разруши пелия му живот. Ученикът: Колко е интересно и важно това! Учителят: Изгонете от себе си всяка лоша мисъл, за да не се превърне тя във фантом. Оставете вашите лоши мисли да умрат от глад, за да не тровят живота ви. Ученикът: Колко малко време, преживяно при вас, е достатъчно, за да научим толкова много полезни истини. Учителят: Но колко много време и колко работа, се изисква да се превърнат тези истини в живот.
към текста >>

Оставете вашите лоши мисли да умрат от глад, за да не тровят живота ви.
Ако човек внесе в съзнанието си една хомеопатична доза добро продължи Учителят - тя макар и много малка, ще изпълни целия му живот. Тогава ще се увеличи и светлината в неговия живот и ще се увеличи и здравословното му състояние. Доброто подобрява здравето, но ако той внесе една такава малка доза зло, тогава то ще се разрасне и ще се образува един ад, който ще разруши пелия му живот. Ученикът: Колко е интересно и важно това! Учителят: Изгонете от себе си всяка лоша мисъл, за да не се превърне тя във фантом. Оставете вашите лоши мисли да умрат от глад, за да не тровят живота ви. Ученикът: Колко малко време, преживяно при вас, е достатъчно, за да научим толкова много полезни истини. Учителят: Но колко много време и колко работа, се изисква да се превърнат тези истини в живот. Ученикът: Защо словото, което има толкова голяма претворяваща мощ и с което човек превъзхожда животинския свят, не е в състояние отведнъж и без задръжки да промени неправилните разбирания на човека? Нали словото е най-голямото оръжие? Учителят: Човешките души, когато се въплътят на земята, веднага изпадат във властта на илюзиите и на внушенията.
към текста >>

Учителят: Но колко много време и колко работа, се изисква да се превърнат тези истини в живот.
Доброто подобрява здравето, но ако той внесе една такава малка доза зло, тогава то ще се разрасне и ще се образува един ад, който ще разруши пелия му живот. Ученикът: Колко е интересно и важно това! Учителят: Изгонете от себе си всяка лоша мисъл, за да не се превърне тя във фантом. Оставете вашите лоши мисли да умрат от глад, за да не тровят живота ви. Ученикът: Колко малко време, преживяно при вас, е достатъчно, за да научим толкова много полезни истини. Учителят: Но колко много време и колко работа, се изисква да се превърнат тези истини в живот. Ученикът: Защо словото, което има толкова голяма претворяваща мощ и с което човек превъзхожда животинския свят, не е в състояние отведнъж и без задръжки да промени неправилните разбирания на човека? Нали словото е най-голямото оръжие? Учителят: Човешките души, когато се въплътят на земята, веднага изпадат във властта на илюзиите и на внушенията. Тъмните сили, които имат задача да спъват развитието, създават както илюзиите, така и отрицателните внушения. Запомнете, че внушението е човешко качество.
към текста >>

Ученикът: Защо словото, което има толкова голяма претворяваща мощ и с което човек превъзхожда животинския свят, не е в състояние отведнъж и без задръжки да промени неправилните разбирания на човека?
Ученикът: Колко е интересно и важно това! Учителят: Изгонете от себе си всяка лоша мисъл, за да не се превърне тя във фантом. Оставете вашите лоши мисли да умрат от глад, за да не тровят живота ви. Ученикът: Колко малко време, преживяно при вас, е достатъчно, за да научим толкова много полезни истини. Учителят: Но колко много време и колко работа, се изисква да се превърнат тези истини в живот. Ученикът: Защо словото, което има толкова голяма претворяваща мощ и с което човек превъзхожда животинския свят, не е в състояние отведнъж и без задръжки да промени неправилните разбирания на човека? Нали словото е най-голямото оръжие? Учителят: Човешките души, когато се въплътят на земята, веднага изпадат във властта на илюзиите и на внушенията. Тъмните сили, които имат задача да спъват развитието, създават както илюзиите, така и отрицателните внушения. Запомнете, че внушението е човешко качество. Оня, който се поддава на внушение, може да срещне някого, който има по-голяма внушаваща способност и от когото може да възприеме идеи, които пречат на правилния развой.
към текста >>

От гледището на Божествената наука недъзите и слабостите на човека са белезите за погрешната посока, по която е отправена волята на неговия живот.
С колко неща човек трябва да се справи, за да стъпи на пътя, който води към съвършенството! И колко още усвоени или унаследени навици трябва да премахне в себе си, за да се нарече ученик. Учителят: Наистина има нещо вярно в това, което казвате, но вярно от становището на човешката логика. Право е и това, че трябва да се надвиват отрицателните черти и привички, но тези, които ръководят развитието, знаят, че недъзите на хората са най-добрите условия да се прояви силата на човека. Тяхното преодоляване е истинската и съществената работа на земята. От гледището на Божествената наука недъзите и слабостите на човека са белезите за погрешната посока, по която е отправена волята на неговия живот. Когато човек разбере това, няма защо да се вайка и философствува, а да хване тази вода и да я насочи към воденицата си да мели житото. Вие нали знаете колко пакост може да направи една неканализирана река? Тя опустошава посеви, разтуря къщи, причинява ред нещастия. Същата вода обаче, пусната в улея на воденицата или в генератора на електрическа централа, ще свърши голяма и при това полезна работа. Не е лесно на тези, които се борят със своите недъзи.
към текста >>

Има случаи в живота на хората, когато някой човек неочаквано влиза в известен навик, характерен за някой от неговите предци, и този навик се превръща в груб господар както на мисълта, така и на чувствата му.
Не е лесно на тези, които се борят със своите недъзи. Не е лесно, но е много съществено. Духовният свят високо оценява усилията на такъв, който се е заел с тях. Трудно е да устоиш и да не тръгнеш по един наклон, създаден от твоите родове. Но ако успееш да отхвърлиш от себе си недъзите на родовете си, ти си гениален. Има случаи в живота на хората, когато някой човек неочаквано влиза в известен навик, характерен за някой от неговите предци, и този навик се превръща в груб господар както на мисълта, така и на чувствата му. В такъв случай борбата е трудна, но с постоянство в усилията си и с вяра в Божественото начало, вложено у него, както и с помощта на невидимите помагачи, се идва до победа. Ученикът: В каква посока трябва да бъдат насочени усилията на ученика, ако му се наложи такава борба? Учителят: Всеки човек, а още повече всеки ученик трябва да има една основна Божествена мисъл, която да е станала ръководно начало в живота му. Никакво външно внушение или такова, което е възникнало в самия него, не бива да засенчва блясъка на тази основна мисъл. Тя трябва да бъде неговата светлина и неговата основна мярка и ориентир за всяко нещо в живота му.
към текста >>

Учителят: Всеки човек, а още повече всеки ученик трябва да има една основна Божествена мисъл, която да е станала ръководно начало в живота му.
Трудно е да устоиш и да не тръгнеш по един наклон, създаден от твоите родове. Но ако успееш да отхвърлиш от себе си недъзите на родовете си, ти си гениален. Има случаи в живота на хората, когато някой човек неочаквано влиза в известен навик, характерен за някой от неговите предци, и този навик се превръща в груб господар както на мисълта, така и на чувствата му. В такъв случай борбата е трудна, но с постоянство в усилията си и с вяра в Божественото начало, вложено у него, както и с помощта на невидимите помагачи, се идва до победа. Ученикът: В каква посока трябва да бъдат насочени усилията на ученика, ако му се наложи такава борба? Учителят: Всеки човек, а още повече всеки ученик трябва да има една основна Божествена мисъл, която да е станала ръководно начало в живота му. Никакво външно внушение или такова, което е възникнало в самия него, не бива да засенчва блясъка на тази основна мисъл. Тя трябва да бъде неговата светлина и неговата основна мярка и ориентир за всяко нещо в живота му. Ако за пример някой приятел ви помоли да направите нещо за него, вие веднага съпоставете молбата му с вашата основна Божествена мисъл. Ако това, което се изисква от вас, не е в унисон с Божественото у вас, тогава отклонете тази мисъл по възможност най-безболезнено и мъдро. Но ако това, което ви моли да направите, е в съгласие с основната Божествена мярка, тогава направете това, което се изисква от вас.
към текста >>

Тя трябва да бъде неговата светлина и неговата основна мярка и ориентир за всяко нещо в живота му.
Има случаи в живота на хората, когато някой човек неочаквано влиза в известен навик, характерен за някой от неговите предци, и този навик се превръща в груб господар както на мисълта, така и на чувствата му. В такъв случай борбата е трудна, но с постоянство в усилията си и с вяра в Божественото начало, вложено у него, както и с помощта на невидимите помагачи, се идва до победа. Ученикът: В каква посока трябва да бъдат насочени усилията на ученика, ако му се наложи такава борба? Учителят: Всеки човек, а още повече всеки ученик трябва да има една основна Божествена мисъл, която да е станала ръководно начало в живота му. Никакво външно внушение или такова, което е възникнало в самия него, не бива да засенчва блясъка на тази основна мисъл. Тя трябва да бъде неговата светлина и неговата основна мярка и ориентир за всяко нещо в живота му. Ако за пример някой приятел ви помоли да направите нещо за него, вие веднага съпоставете молбата му с вашата основна Божествена мисъл. Ако това, което се изисква от вас, не е в унисон с Божественото у вас, тогава отклонете тази мисъл по възможност най-безболезнено и мъдро. Но ако това, което ви моли да направите, е в съгласие с основната Божествена мярка, тогава направете това, което се изисква от вас.
към текста >>

86. Разговори с Учителя. Разговор втори - Георги Томалевски (1897-1988)

Учителят: По това как човек гледа и как гледат животните е казано доста и в съвременната наука.
Разговор втори На следващия ден учениците, които винаги бяха жадни за мъдрото слово на Учителя, отново се бяха събрали в градината, плодните дръвчета на която се бяха обсипали с цветове. Сред малката група беше и онзи ученик, който обичаше да задава въпроси и на когото Учителят винаги отговаряше. Ученикът: Когато гледам този прекрасен свят, казвам си, че един от големите дарове, с които небето е облагодетелствувало човека, е зрението. Аз съм учил, че и други някои живи същества могат да виждат, но дали те виждат света така, както го вижда човек и дали те притежават способността да се радват на красотата му, това не ми е ясно. Учителят: По това как човек гледа и как гледат животните е казано доста и в съвременната наука. Гледането е процес, който зависи както от устройството на окото, така и от усвоеният спонтанно вътрешнопсихологичен процес, който прави възможно бързото и непридружено с никакво усилие от страна на наблюдателя обръщане в прав падналият в обратна посока образ върху ретината на окото и преценката на разстоянието до окото на наблюдавания предмет. Обяснението, което дава оптиката по тези неща, е вярно, но има нещо друго, което не е известно на съвременните хора. То е липсата на знание, че освен физическата светлина съществува една друга светлина от един по-висок от физическия свят източник. Съществуват на земята индивиди, които получават впечатление и от него и виждат формата на етерния двойник. Чрез тази светлина често получаваме впечатление и за вътрешната интимна стойност на вещите.
към текста >>

Ученикът на божествената наука трябва да знае, че в човешкия организъм, както в организмите на по-нисшите животни, има органи, които не може да се видят нито при дисекцията, нито да се уловят в изследователската лаборатория.
Ще ви кажа, че зад ретината на окото има една друга „ретина“ - една невидима за физическото око мрежица, която възприема образите от астралния свят. Така един зад друг са наредени още няколко възприемателни екрана, които имат отношение към по-висшите светове. Във физическия свят най-голям брой от хората виждат това, което носи физическата светлина, но има други, у които е пробудена чувствителността на астралната ретина. Тях наричат астрални ясновидци. По-рядко са тези, които получават сведения от менталния, а още по-малко такива, които имат контакт с причинния свят, където явленията и вещите на земята са само идеи. Ученикът на божествената наука трябва да знае, че в човешкия организъм, както в организмите на по-нисшите животни, има органи, които не може да се видят нито при дисекцията, нито да се уловят в изследователската лаборатория. Тези органи са направени от субстанция, която няма нищо общо с физическото вещество. Не само в окото, но и в органите на всички възприятия съществуват степени на приематели, които са свързани с по-високите полета. Колкото това да изглежда странно и невероятно, то е факт за тези, фактите на които се простират в един много по-широк диапазон от физическото поле. Физическият човек има много репродукции в други полета, които също се изграждат и усъвършенствуват посредством нашите мисли, чувства и постъпки във физическия свят и за които тези от хората, които нямат усет за по-горно измерение от третото, не знаят нищо. Ясновидството, телепатията, яснослушането, свръхобонятелните феномени не са нищо друго освен възприятия от един много по-висш порядък.
към текста >>

Не е ли това нелогично и несъответствено с твърдението, че само добродетелният и чист живот води до овладяване на някои духовни дарби?
Не само в окото, но и в органите на всички възприятия съществуват степени на приематели, които са свързани с по-високите полета. Колкото това да изглежда странно и невероятно, то е факт за тези, фактите на които се простират в един много по-широк диапазон от физическото поле. Физическият човек има много репродукции в други полета, които също се изграждат и усъвършенствуват посредством нашите мисли, чувства и постъпки във физическия свят и за които тези от хората, които нямат усет за по-горно измерение от третото, не знаят нищо. Ясновидството, телепатията, яснослушането, свръхобонятелните феномени не са нищо друго освен възприятия от един много по-висш порядък. Ученикът: Защо хората, които притежават всички добри и необходими качества, свойствени на издигнатите люде, не притежават нито едно от тези дарования, а се срещат у такива индивиди, които не импонират дори с обикновен нрав и морал? Не е ли това нелогично и несъответствено с твърдението, че само добродетелният и чист живот води до овладяване на някои духовни дарби? Учителят: Това, което за обикновените хора е нелогично и несправедливо, за тези, които са запознати с трите основни закони на окултната наука: еволюция, прераждане и карма, е логично и справедливо. Има ясновидци от някаква по-нисша или по-висока категория, които притежават това качество от своето минало, но те поради унаследени или придобити качества в това си сегашно съществувание са деградирали в интелектуално или морално отношение, без още да са загубили тази своя способност. Ако те я употребяват неправилно, ще понесат голяма отговорност и в едно бъдещо прераждане тя ще изчезне. За да я придобият наново в дългия път на развитието, те трябва да се върнат пак към духовен, чист, предан на Бога живот. Ученикът: Преди малко Вие говорихте за невидими възприемателни органи към всички човешки възприятия.
към текста >>

За да я придобият наново в дългия път на развитието, те трябва да се върнат пак към духовен, чист, предан на Бога живот.
Ученикът: Защо хората, които притежават всички добри и необходими качества, свойствени на издигнатите люде, не притежават нито едно от тези дарования, а се срещат у такива индивиди, които не импонират дори с обикновен нрав и морал? Не е ли това нелогично и несъответствено с твърдението, че само добродетелният и чист живот води до овладяване на някои духовни дарби? Учителят: Това, което за обикновените хора е нелогично и несправедливо, за тези, които са запознати с трите основни закони на окултната наука: еволюция, прераждане и карма, е логично и справедливо. Има ясновидци от някаква по-нисша или по-висока категория, които притежават това качество от своето минало, но те поради унаследени или придобити качества в това си сегашно съществувание са деградирали в интелектуално или морално отношение, без още да са загубили тази своя способност. Ако те я употребяват неправилно, ще понесат голяма отговорност и в едно бъдещо прераждане тя ще изчезне. За да я придобият наново в дългия път на развитието, те трябва да се върнат пак към духовен, чист, предан на Бога живот. Ученикът: Преди малко Вие говорихте за невидими възприемателни органи към всички човешки възприятия. По какъв начин се изявяват те у някои хора? Учителят: Вие вероятно неведнъж сте чували да се говори, че слепите за сметка на загубеното зрение получават по-остър слух и по-чувствително осезание. Истината е друга. Онзи, който по кармични причини е загубил зрението си, е подпомогнат от невидимия свят с това, че се пробуждат у него до известна степен невидимите свръхфизични органи на слуха и осезанието, за които стана дума.
към текста >>

Има думи, наситени с чувство, други - наситени с мисъл, а трети, които носят пробуждане на съзнанието за нов живот.
Има думи, които са без съдържание. Те само раздвижват въздуха и имат отношение само към физическата трансформация на енергетичния процес. Произвеждат акустични вълни, които се разпространяват, отразяват се, пречупват се и се интерферират и т. н., но от това по-високо гледище, за което споменах, нищо не носят. Човек може да произнесе една дума по различни начини. Има думи, наситени с чувство, други - наситени с мисъл, а трети, които носят пробуждане на съзнанието за нов живот. „Ти казваш думи, които носят живот.“ - каза на Христа един от неговите ученици. Да вземем за пример думата „любов“. Тя може да бъде свързана с такъв вид елементи, придружаващи вибрациите й, че от едно високо поле да се види и нейния цвят. Когато тя носи червен цвят, това е признак, че тя е била придружена с едно физическо усещане, характерно за емоционалното поле на този, който я е произнесъл, но тя може да бъде изречена така, че вътрешните очи на висшите същества ще я видят в блясъка на бяла светлина. Една гама от многобройни светлини може да се нареди между кървавочервения и огнен цвят до пурпура или до бялото сияние.
към текста >>

„Ти казваш думи, които носят живот.“ - каза на Христа един от неговите ученици.
Те само раздвижват въздуха и имат отношение само към физическата трансформация на енергетичния процес. Произвеждат акустични вълни, които се разпространяват, отразяват се, пречупват се и се интерферират и т. н., но от това по-високо гледище, за което споменах, нищо не носят. Човек може да произнесе една дума по различни начини. Има думи, наситени с чувство, други - наситени с мисъл, а трети, които носят пробуждане на съзнанието за нов живот. „Ти казваш думи, които носят живот.“ - каза на Христа един от неговите ученици. Да вземем за пример думата „любов“. Тя може да бъде свързана с такъв вид елементи, придружаващи вибрациите й, че от едно високо поле да се види и нейния цвят. Когато тя носи червен цвят, това е признак, че тя е била придружена с едно физическо усещане, характерно за емоционалното поле на този, който я е произнесъл, но тя може да бъде изречена така, че вътрешните очи на висшите същества ще я видят в блясъка на бяла светлина. Една гама от многобройни светлини може да се нареди между кървавочервения и огнен цвят до пурпура или до бялото сияние. Ученикът: Какъв свят ни разкривате Вие с тези думи!
към текста >>

И за да свикнете да боравите успешно със своята мисъл, заемете се да изучавате някой въпрос от науката или от живота, но го изучавайте основно, търпеливо, с любов, докато стигнете до някои полезни изводи, които ще ви разкрият нещо много ценно и потребно за вашето развитие.
Когато у човекът влезе една отрицателна мисъл, която почва да го терзае или когато се настани някое неприятно чувство, той трябва да застане лице с лице към тях, да ги изследва спокойно и прецизно, както един учен изследва известно явление с логика и анализ и след като се увери в тяхното безсмислие и вреда, да ги предаде като отегчителни посетители на подсъзнателния и могъщ разумен поток, който ще се справи с тях така, както един учен се справя с нахлулите в кабинета му досадни деца, като ги предаде на бавачката, която ще ги увлече и завладее със своите занимателни приказки. Успее ли да направи това, той е постигнал много нещо. Ученикът: Колко прости са на вид всички велики и полезни неща. Но дали човек смогва винаги да се справи със себе си така лесно, както лесно това изглежда на пръв поглед? Учителят: За усърдния всичко е постижимо. И за да свикнете да боравите успешно със своята мисъл, заемете се да изучавате някой въпрос от науката или от живота, но го изучавайте основно, търпеливо, с любов, докато стигнете до някои полезни изводи, които ще ви разкрият нещо много ценно и потребно за вашето развитие. Аз бих препоръчал на моите ученици да изучават светлината. Светлината е нещо много интересно и дълбоко, Светлината, която изучавате във физиката, представя една по-нисша степен на живата светлина, тъй като светлината има различни степени, които отговарят на човешкото съзнание, подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Светлината върши в природата огромна работа, тя не само превръща енергията в органична материя, но превръща киселостта и стипчивостта на някои плодове в сладчина. Различните плодове са под влиянието на различните планети, както и видовете на цялото растително царство. Колкото това да изглежда отвлечена материя, един ден напредналото човечество ще разбере, че звездният свят взема участие със своето влияние при изграждането живота на една планета, както и за създаване на голямото многообразие на организмите - от най-нисшите до човека.
към текста >>

Различните плодове са под влиянието на различните планети, както и видовете на цялото растително царство.
Учителят: За усърдния всичко е постижимо. И за да свикнете да боравите успешно със своята мисъл, заемете се да изучавате някой въпрос от науката или от живота, но го изучавайте основно, търпеливо, с любов, докато стигнете до някои полезни изводи, които ще ви разкрият нещо много ценно и потребно за вашето развитие. Аз бих препоръчал на моите ученици да изучават светлината. Светлината е нещо много интересно и дълбоко, Светлината, която изучавате във физиката, представя една по-нисша степен на живата светлина, тъй като светлината има различни степени, които отговарят на човешкото съзнание, подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Светлината върши в природата огромна работа, тя не само превръща енергията в органична материя, но превръща киселостта и стипчивостта на някои плодове в сладчина. Различните плодове са под влиянието на различните планети, както и видовете на цялото растително царство. Колкото това да изглежда отвлечена материя, един ден напредналото човечество ще разбере, че звездният свят взема участие със своето влияние при изграждането живота на една планета, както и за създаване на голямото многообразие на организмите - от най-нисшите до човека. Ученикът: Необяснимо ми е това, че голяма част от учените на нашия съвременен свят дори когато видят правдивите, а понякога и неоспорими доказателства за влиянието на един надфизичен свят, продължават да упорствуват и да отричат този невидим и реален свят. Учителят: Причината за това е фанатичната привързаност на хората към света, който сме опознали с петте сетива. Има един закон, според който човек не може да бъде едновременно в хармония с Божествения и с материалния свят. Ако е в хармония и разбирателство с физическия свят, ще бъде в противоречие с невидимия свят.
към текста >>

Колкото това да изглежда отвлечена материя, един ден напредналото човечество ще разбере, че звездният свят взема участие със своето влияние при изграждането живота на една планета, както и за създаване на голямото многообразие на организмите - от най-нисшите до човека.
И за да свикнете да боравите успешно със своята мисъл, заемете се да изучавате някой въпрос от науката или от живота, но го изучавайте основно, търпеливо, с любов, докато стигнете до някои полезни изводи, които ще ви разкрият нещо много ценно и потребно за вашето развитие. Аз бих препоръчал на моите ученици да изучават светлината. Светлината е нещо много интересно и дълбоко, Светлината, която изучавате във физиката, представя една по-нисша степен на живата светлина, тъй като светлината има различни степени, които отговарят на човешкото съзнание, подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Светлината върши в природата огромна работа, тя не само превръща енергията в органична материя, но превръща киселостта и стипчивостта на някои плодове в сладчина. Различните плодове са под влиянието на различните планети, както и видовете на цялото растително царство. Колкото това да изглежда отвлечена материя, един ден напредналото човечество ще разбере, че звездният свят взема участие със своето влияние при изграждането живота на една планета, както и за създаване на голямото многообразие на организмите - от най-нисшите до човека. Ученикът: Необяснимо ми е това, че голяма част от учените на нашия съвременен свят дори когато видят правдивите, а понякога и неоспорими доказателства за влиянието на един надфизичен свят, продължават да упорствуват и да отричат този невидим и реален свят. Учителят: Причината за това е фанатичната привързаност на хората към света, който сме опознали с петте сетива. Има един закон, според който човек не може да бъде едновременно в хармония с Божествения и с материалния свят. Ако е в хармония и разбирателство с физическия свят, ще бъде в противоречие с невидимия свят. Ако е в хармония с някой от по-висшите светове, ще бъде в противоречие с физическия свят и с порядките в него.
към текста >>

Вие казвате в една Ваша беседа, че в живота на човека настъпват промени.
Този знак е взет като символ на някои държави и доктрини, без хората да знаят значението му и без да подозират, че начинът на неговото употребление не е без значение и носи най-различни последици. Когато върхът на пентаграмата е нагоре, това показва, че тези, които са го поставили така, трябва да зачитат Божественото начало у човека и света, а най-главно човека, тъй като пентаграмата е знак за него. Опитали ли сте се някога да поразсъждавате върху значението на този свещен знак и символ? Ученикът: Позволете ми да изкажа тук едни мои разсъждения върху пентаграмата. Вероятно е в моите изводи да има неточности, макар че при изводите си аз се съобразявах с някои твърдения на астрологията, както и със статистически наблюдения. Вие казвате в една Ваша беседа, че в живота на човека настъпват промени. Тях бихме могли да изразим, ако приемем, че пентаграмата се върти в посока на часовата стрелка - посоката, в която по часовника се мери времето. При това въртене всеки връх на пентаграмата изминава 72°, докато дойде на мястото на предидущия връх (1, 2, 3, 4, 5). От това следва, че на всеки 72º, които съответствуват на 1/5 от денонощието, равна на 4 часа и 48 минути, се променя и състоянието на човека през едно денонощие. Началото на това въртене е точка I, където се пресичат две линии на пентаграмата и която точка е момента на изгряване на слънцето. Ако разделим годината (365 дена) на 5 части, ще получим за всяка част по 73 дни.
към текста >>

Те може да не са съвсем точни, но се приближават до някои истини в протичането на денонощния и годишен живот на човека.
От точка I (римско) до точка II (римско) имаме възход на състоянието. От точка II (римско) до точка III (римско) има също възход. От точка III до точка IV се получава състояние на равновесна почивка, а от точка IV до точките V и I (до рождения ден) нисходящо движение и състояние. Като каза всичко това, ученикът показа на всички присъстващи чертежа и млъкна. Учителят: Във Вашето хрумване, както го нарекохте преди малко, има доста правдиви неща. Те може да не са съвсем точни, но се приближават до някои истини в протичането на денонощния и годишен живот на човека. Работете, за да дойдете до по-големи точности, които да съвпадат с истинските явления. Защо избрахте точката на раждането долу, в I (римско)? Ученикът: Тази точка избрах по една мисъл, която ми дойде на ум във връзка с едно посято житно зърно. Това зърно почва своя развой отдолу, от земята и вярвам, че се развива в периодите, които посочих по-горе, като, разбира се, целият период е съответно равен на продължителността на периода от покълването на зърното до деня на жътвата. Учителят: Работете по-нататък.
към текста >>

Естественият ум осъзнава и се занимава с най-обикновените и прости факти в живота, който огражда индивида, но без да се задълбочава в тях.
Това е така, но ще знаете, че те не могат да съществуват отделно. Състоянията, в които изпада един индивид, зависят и от натурата на отделния човек. За да дойдете до по-прецизни изводи, полезно е да знаете, че и мисловността, и чувствеността у хората са различни. Ако се заемем да разгледаме мисловността на отделните хора, а и в отделен човек, ще открием няколко вида (категории) мисловност. Човек има естествен ум, природен ум, притежава разумност, морален ум, личен ум и индивидуален ум. Естественият ум осъзнава и се занимава с най-обикновените и прости факти в живота, който огражда индивида, но без да се задълбочава в тях. Природният ум е съобразителен, творчески. Той крие в себе си дарбите, с които се ражда човек и които той ще изяви при известни обстоятелства и условия. Разумът у човека е една висша проява на умствените сили. Той е задълбочен, съобразяващ, анализиращ и синтезиращ и може да извади из фактите и явленията завършени изводи. Моралният ум е, който се съобразява с всяка обстановка и подбира път, който би осигурил морала в най-широкия смисъл на думата.
към текста >>

Личният ум е онази мисловност у човека, която направлява личния живот.
Той крие в себе си дарбите, с които се ражда човек и които той ще изяви при известни обстоятелства и условия. Разумът у човека е една висша проява на умствените сили. Той е задълбочен, съобразяващ, анализиращ и синтезиращ и може да извади из фактите и явленията завършени изводи. Моралният ум е, който се съобразява с всяка обстановка и подбира път, който би осигурил морала в най-широкия смисъл на думата. Моралният ум е регулатор на това, което наричаме съвест. Личният ум е онази мисловност у човека, която направлява личния живот. Този ум съхранява индивида, грижи се за неговото положение, достойнство, и за всичко, което трябва да се направи за представителността пред обществото. Индивидуалният ум е нещо много специфично за всеки човек. С този ум той се вглъбява във всичко, което мисли и решава относно въпросите на целия си живот и то по начин, който е единствен и който не се повтаря у другиго. Ученикът: Все пак аз бих помолил да ми бъде разяснена разликата между личния и индивидуалния ум. Понякога съм склонен да ги смесвам, което очевидно е грешка
към текста >>

С този ум той се вглъбява във всичко, което мисли и решава относно въпросите на целия си живот и то по начин, който е единствен и който не се повтаря у другиго.
Моралният ум е, който се съобразява с всяка обстановка и подбира път, който би осигурил морала в най-широкия смисъл на думата. Моралният ум е регулатор на това, което наричаме съвест. Личният ум е онази мисловност у човека, която направлява личния живот. Този ум съхранява индивида, грижи се за неговото положение, достойнство, и за всичко, което трябва да се направи за представителността пред обществото. Индивидуалният ум е нещо много специфично за всеки човек. С този ум той се вглъбява във всичко, което мисли и решава относно въпросите на целия си живот и то по начин, който е единствен и който не се повтаря у другиго. Ученикът: Все пак аз бих помолил да ми бъде разяснена разликата между личния и индивидуалния ум. Понякога съм склонен да ги смесвам, което очевидно е грешка Учителят: Когато човек живее с индивидуалния ум, той е обърнал поглед навътре в себе си, а когато живее предимно с личния си ум, той има отношение към другите хора. Този човек се интересува какво мислят другите за него. Като напише една книга, той непрестанно мисли какво ще кажат другите за него - специално критиците.
към текста >>

За такъв човек не би имало и личен живот, ако нямаше общество.
Ученикът: Все пак аз бих помолил да ми бъде разяснена разликата между личния и индивидуалния ум. Понякога съм склонен да ги смесвам, което очевидно е грешка Учителят: Когато човек живее с индивидуалния ум, той е обърнал поглед навътре в себе си, а когато живее предимно с личния си ум, той има отношение към другите хора. Този човек се интересува какво мислят другите за него. Като напише една книга, той непрестанно мисли какво ще кажат другите за него - специално критиците. За такъв човек не би имало и личен живот, ако нямаше общество. Индивидуалният ум и живот са по-дълбоки от личния. Хората с личен ум нямат приятели, а само много познати, а тези с индивидуалния ум имат и задържат за дълго време приятелството. Ученикът не трябва да се смущава от мнението на другите. Той трябва внимателно да ги изслушва, но да не отбива струята на своята мисловна енергия от своя път. Когато всички тези шест вида деятелности на ума работят едновременно у човека, той е напълно нормален и с пълноценна мисловност.
към текста >>

Индивидуалният ум и живот са по-дълбоки от личния.
Понякога съм склонен да ги смесвам, което очевидно е грешка Учителят: Когато човек живее с индивидуалния ум, той е обърнал поглед навътре в себе си, а когато живее предимно с личния си ум, той има отношение към другите хора. Този човек се интересува какво мислят другите за него. Като напише една книга, той непрестанно мисли какво ще кажат другите за него - специално критиците. За такъв човек не би имало и личен живот, ако нямаше общество. Индивидуалният ум и живот са по-дълбоки от личния. Хората с личен ум нямат приятели, а само много познати, а тези с индивидуалния ум имат и задържат за дълго време приятелството. Ученикът не трябва да се смущава от мнението на другите. Той трябва внимателно да ги изслушва, но да не отбива струята на своята мисловна енергия от своя път. Когато всички тези шест вида деятелности на ума работят едновременно у човека, той е напълно нормален и с пълноценна мисловност. Групата около Учителя потъна в мълчание, което продължи няколко минути.
към текста >>

Никой не искаше да напусне това място, където като из кристален извор бликаше спокойно живото слово на мъдростта.
Хората с личен ум нямат приятели, а само много познати, а тези с индивидуалния ум имат и задържат за дълго време приятелството. Ученикът не трябва да се смущава от мнението на другите. Той трябва внимателно да ги изслушва, но да не отбива струята на своята мисловна енергия от своя път. Когато всички тези шест вида деятелности на ума работят едновременно у човека, той е напълно нормален и с пълноценна мисловност. Групата около Учителя потъна в мълчание, което продължи няколко минути. Никой не искаше да напусне това място, където като из кристален извор бликаше спокойно живото слово на мъдростта. Всички очакваха да чуят от любознателния и по-дързък ученик нов въпрос. Ученикът: Чул съм от Вас, че у човека има много възможности за издигане в духовно отношение, но те са още неизползувани напълно от хората в наше време. Иска ми се да зная до каква степен може да се издигне човек на нашата земя. Коя е най-високата точка, която може да се нарече връх на съвършенството при условията на земния живот? Учителят: Точката на духовен възход, до която може да достигне един съзнателен човек, зависи от степента на неговото смирение.
към текста >>

Коя е най-високата точка, която може да се нарече връх на съвършенството при условията на земния живот?
Групата около Учителя потъна в мълчание, което продължи няколко минути. Никой не искаше да напусне това място, където като из кристален извор бликаше спокойно живото слово на мъдростта. Всички очакваха да чуят от любознателния и по-дързък ученик нов въпрос. Ученикът: Чул съм от Вас, че у човека има много възможности за издигане в духовно отношение, но те са още неизползувани напълно от хората в наше време. Иска ми се да зная до каква степен може да се издигне човек на нашата земя. Коя е най-високата точка, която може да се нарече връх на съвършенството при условията на земния живот? Учителят: Точката на духовен възход, до която може да достигне един съзнателен човек, зависи от степента на неговото смирение. Това е закон и може да се изрази с точните средства на науката, с които се изразяват законите. Ако обикновеното натурално или нека го наречем пасивно състояние на един човек изобразим с една хоризонтална права и ако условно областта на смирението е онази плоскост под хоризонталната черта, а възходът на духа е над нея, тогава според синусовия закон амплитудата на смирението (надолу) ще бъде равна на амплитудата на възхода (нагоре). От това следва, че колкото е по-голямо смирението, толкова ще бъде по-голям и възходът на духа. За да се разбере това още по-добре, ще ви дам едно друго обяснение, което може да превърнете в малко, но много полезно упражнение.
към текста >>

Постарайте се да разберете неговия живот и неговите нужди.
Това е закон и може да се изрази с точните средства на науката, с които се изразяват законите. Ако обикновеното натурално или нека го наречем пасивно състояние на един човек изобразим с една хоризонтална права и ако условно областта на смирението е онази плоскост под хоризонталната черта, а възходът на духа е над нея, тогава според синусовия закон амплитудата на смирението (надолу) ще бъде равна на амплитудата на възхода (нагоре). От това следва, че колкото е по-голямо смирението, толкова ще бъде по-голям и възходът на духа. За да се разбере това още по-добре, ще ви дам едно друго обяснение, което може да превърнете в малко, но много полезно упражнение. Опитайте се да заживеете за известно време със съзнанието на едно малко на вид незначително същество. Постарайте се да разберете неговия живот и неговите нужди. Ако то ви се струва дребно, дори недостойно за човешкото ви звание, тогава отговорете ми как така един ангел - такова висше същество от невидимия свят, който е свършил своята еволюция, идва да ръководи развитието на човека? Не се ли смалява съзнателно той до човешките нужди толкова, колкото вие бихте се смалили, ако слезете до нивото на една малка „божа кравичка“? Препоръчвам ви да направите този опит тогава, когато сте намислили да извършите според вашето разбиране и вашата мярка някое „велико дело“. Ученикът: Защо е нужен този опит? Учителят: Защото ако човек не може да слезе до положението на една „божа кравичка“, той не може да се издигне до положението на един ангел.
към текста >>

Тези три думи подсказват троичната природа на духовния живот на човека.
Препоръчвам ви да направите този опит тогава, когато сте намислили да извършите според вашето разбиране и вашата мярка някое „велико дело“. Ученикът: Защо е нужен този опит? Учителят: Защото ако човек не може да слезе до положението на една „божа кравичка“, той не може да се издигне до положението на един ангел. И друго нещо - добави Учителят след кратко мълчание - не само смирението, което е потребно над всичко, но и трудолюбието, както и постоянството трябва да станат неизменни спътници на ученика при работата му над себе си, за да постигне нещо. Ученикът: Вие често сте приказвали за ума, чувствата и волята. Тези три думи подсказват троичната природа на духовния живот на човека. Но кое от тях е най-стихийното начало? Според мен чувствата са най-могъщият двигател в живота. Поне за мен е така. Учителят: Когато отсъствува регулаторът на разума, чувствата заробват човека. Това заробване е най-опасно, когато чувствата са негативни.
към текста >>

Според мен чувствата са най-могъщият двигател в живота.
Учителят: Защото ако човек не може да слезе до положението на една „божа кравичка“, той не може да се издигне до положението на един ангел. И друго нещо - добави Учителят след кратко мълчание - не само смирението, което е потребно над всичко, но и трудолюбието, както и постоянството трябва да станат неизменни спътници на ученика при работата му над себе си, за да постигне нещо. Ученикът: Вие често сте приказвали за ума, чувствата и волята. Тези три думи подсказват троичната природа на духовния живот на човека. Но кое от тях е най-стихийното начало? Според мен чувствата са най-могъщият двигател в живота. Поне за мен е така. Учителят: Когато отсъствува регулаторът на разума, чувствата заробват човека. Това заробване е най-опасно, когато чувствата са негативни. Ученикът: Не е ли по-добре човек да стане индиферентен и да отминава всичко без вълнение? Учителят: Ще сгрешите, ако мислите, че индиферентните хора са силни и мъдри.
към текста >>

87. Разговори с Учителя. Разговор единадесети - Георги Томалевски (1897-1988)

Не е ли възможен един непрекъснат жизнен процес, който да се извършва на едно място - да речем на земята или на коя да е планета, ако върху нея съществуват условия за живот.
Разговор единадесети Този път разговорът откри ученикът, който винаги задаваше въпросите. Той не се уговаряше всякога с братята и сестрите какви въпроси да зададе, но случваше се така, че задаваните от него въпроси винаги бяха интересни и жизнено важни за останалите от групата. А отговорите на Учителя - истинска храна за душите им. Ученикът: Защо е необходимо за човека, след като живее известно време на земята, да отиде в другите светове? Не е ли възможен един непрекъснат жизнен процес, който да се извършва на едно място - да речем на земята или на коя да е планета, ако върху нея съществуват условия за живот. Учителят: Когато животът в една област замира, всъщност той не изчезва, а се трансформира от едно състояние в друго. Това, което хората наричат смърт в едно отношение, в друго отношение е обстановка за нов живот. Човек има двояко съзнание: физическо и духовно. При физическото, или обикновеното съзнание разбиранията за живота са едни, при духовното - други. Хората на земята мислят, че устройват живота си по пътя на физическото му разбиране.
към текста >>

Учителят: Когато животът в една област замира, всъщност той не изчезва, а се трансформира от едно състояние в друго.
Този път разговорът откри ученикът, който винаги задаваше въпросите. Той не се уговаряше всякога с братята и сестрите какви въпроси да зададе, но случваше се така, че задаваните от него въпроси винаги бяха интересни и жизнено важни за останалите от групата. А отговорите на Учителя - истинска храна за душите им. Ученикът: Защо е необходимо за човека, след като живее известно време на земята, да отиде в другите светове? Не е ли възможен един непрекъснат жизнен процес, който да се извършва на едно място - да речем на земята или на коя да е планета, ако върху нея съществуват условия за живот. Учителят: Когато животът в една област замира, всъщност той не изчезва, а се трансформира от едно състояние в друго. Това, което хората наричат смърт в едно отношение, в друго отношение е обстановка за нов живот. Човек има двояко съзнание: физическо и духовно. При физическото, или обикновеното съзнание разбиранията за живота са едни, при духовното - други. Хората на земята мислят, че устройват живота си по пътя на физическото му разбиране. Щом е така, тогава как се яви животът на земята?
към текста >>

Това, което хората наричат смърт в едно отношение, в друго отношение е обстановка за нов живот.
Той не се уговаряше всякога с братята и сестрите какви въпроси да зададе, но случваше се така, че задаваните от него въпроси винаги бяха интересни и жизнено важни за останалите от групата. А отговорите на Учителя - истинска храна за душите им. Ученикът: Защо е необходимо за човека, след като живее известно време на земята, да отиде в другите светове? Не е ли възможен един непрекъснат жизнен процес, който да се извършва на едно място - да речем на земята или на коя да е планета, ако върху нея съществуват условия за живот. Учителят: Когато животът в една област замира, всъщност той не изчезва, а се трансформира от едно състояние в друго. Това, което хората наричат смърт в едно отношение, в друго отношение е обстановка за нов живот. Човек има двояко съзнание: физическо и духовно. При физическото, или обикновеното съзнание разбиранията за живота са едни, при духовното - други. Хората на земята мислят, че устройват живота си по пътя на физическото му разбиране. Щом е така, тогава как се яви животът на земята? Къде беше това човечество преди петдесет милиона години?
към текста >>

При физическото, или обикновеното съзнание разбиранията за живота са едни, при духовното - други.
Ученикът: Защо е необходимо за човека, след като живее известно време на земята, да отиде в другите светове? Не е ли възможен един непрекъснат жизнен процес, който да се извършва на едно място - да речем на земята или на коя да е планета, ако върху нея съществуват условия за живот. Учителят: Когато животът в една област замира, всъщност той не изчезва, а се трансформира от едно състояние в друго. Това, което хората наричат смърт в едно отношение, в друго отношение е обстановка за нов живот. Човек има двояко съзнание: физическо и духовно. При физическото, или обикновеното съзнание разбиранията за живота са едни, при духовното - други. Хората на земята мислят, че устройват живота си по пътя на физическото му разбиране. Щом е така, тогава как се яви животът на земята? Къде беше това човечество преди петдесет милиона години? Къде бяха растителността и животните? И човекът, и животните, и растенията дойдоха отнякъде.
към текста >>

Хората на земята мислят, че устройват живота си по пътя на физическото му разбиране.
Не е ли възможен един непрекъснат жизнен процес, който да се извършва на едно място - да речем на земята или на коя да е планета, ако върху нея съществуват условия за живот. Учителят: Когато животът в една област замира, всъщност той не изчезва, а се трансформира от едно състояние в друго. Това, което хората наричат смърт в едно отношение, в друго отношение е обстановка за нов живот. Човек има двояко съзнание: физическо и духовно. При физическото, или обикновеното съзнание разбиранията за живота са едни, при духовното - други. Хората на земята мислят, че устройват живота си по пътя на физическото му разбиране. Щом е така, тогава как се яви животът на земята? Къде беше това човечество преди петдесет милиона години? Къде бяха растителността и животните? И човекът, и животните, и растенията дойдоха отнякъде. В окултната наука е казано, че в света има течения, които идват от различни слънчеви системи.
към текста >>

Щом е така, тогава как се яви животът на земята?
Учителят: Когато животът в една област замира, всъщност той не изчезва, а се трансформира от едно състояние в друго. Това, което хората наричат смърт в едно отношение, в друго отношение е обстановка за нов живот. Човек има двояко съзнание: физическо и духовно. При физическото, или обикновеното съзнание разбиранията за живота са едни, при духовното - други. Хората на земята мислят, че устройват живота си по пътя на физическото му разбиране. Щом е така, тогава как се яви животът на земята? Къде беше това човечество преди петдесет милиона години? Къде бяха растителността и животните? И човекът, и животните, и растенията дойдоха отнякъде. В окултната наука е казано, че в света има течения, които идват от различни слънчеви системи. Така се населяват планетите, така се образуват и формите на живота.
към текста >>

Къде бяха растителността и животните?
Човек има двояко съзнание: физическо и духовно. При физическото, или обикновеното съзнание разбиранията за живота са едни, при духовното - други. Хората на земята мислят, че устройват живота си по пътя на физическото му разбиране. Щом е така, тогава как се яви животът на земята? Къде беше това човечество преди петдесет милиона години? Къде бяха растителността и животните? И човекът, и животните, и растенията дойдоха отнякъде. В окултната наука е казано, че в света има течения, които идват от различни слънчеви системи. Така се населяват планетите, така се образуват и формите на живота. Всички ние сме свързани с тези закони дотогава, докогато ще бъдем освободени от всяка привързаност към дадена слънчева система, за да излезем от нея. Учениците трябва да държат в мисълта си това, че е необходимо да бъдат в съгласие със законите на битието и че всичко, което става, е разумно.
към текста >>

И човекът, и животните, и растенията дойдоха отнякъде.
При физическото, или обикновеното съзнание разбиранията за живота са едни, при духовното - други. Хората на земята мислят, че устройват живота си по пътя на физическото му разбиране. Щом е така, тогава как се яви животът на земята? Къде беше това човечество преди петдесет милиона години? Къде бяха растителността и животните? И човекът, и животните, и растенията дойдоха отнякъде. В окултната наука е казано, че в света има течения, които идват от различни слънчеви системи. Така се населяват планетите, така се образуват и формите на живота. Всички ние сме свързани с тези закони дотогава, докогато ще бъдем освободени от всяка привързаност към дадена слънчева система, за да излезем от нея. Учениците трябва да държат в мисълта си това, че е необходимо да бъдат в съгласие със законите на битието и че всичко, което става, е разумно. Дори когато се спъне и падне, да знае, че пак е в съгласие с нещо, което е необходимо.
към текста >>

Така се населяват планетите, така се образуват и формите на живота.
Щом е така, тогава как се яви животът на земята? Къде беше това човечество преди петдесет милиона години? Къде бяха растителността и животните? И човекът, и животните, и растенията дойдоха отнякъде. В окултната наука е казано, че в света има течения, които идват от различни слънчеви системи. Така се населяват планетите, така се образуват и формите на живота. Всички ние сме свързани с тези закони дотогава, докогато ще бъдем освободени от всяка привързаност към дадена слънчева система, за да излезем от нея. Учениците трябва да държат в мисълта си това, че е необходимо да бъдат в съгласие със законите на битието и че всичко, което става, е разумно. Дори когато се спъне и падне, да знае, че пак е в съгласие с нещо, което е необходимо. Зная за учени и философи, които с години са се блъскали върху даден проблем, но се е случвало да паднат по невнимание и при това разтърсване са се раждали отговорите на неразрешените въпроси. От една и съща беда духовният човек, който е придобил мъдрост, ще извлече една поука, а невежият ще каже: „Все на мене ли ще се случват такива работи.“
към текста >>

2. По какъв начин перата на птиците получават най-чудновати краски и то по определени места и най-различни за отделните видове птици.
Зная за учени и философи, които с години са се блъскали върху даден проблем, но се е случвало да паднат по невнимание и при това разтърсване са се раждали отговорите на неразрешените въпроси. От една и съща беда духовният човек, който е придобил мъдрост, ще извлече една поука, а невежият ще каже: „Все на мене ли ще се случват такива работи.“ Всичко зависи от духовната култура на човека. На тези, които обичат да преминават набързо и без размисъл през явленията на природата, като казват, че всичко е случайно и е създадено без ничия премъдрост, поставям следните въпроси: 1. Как ще обяснят това, че клетките по кожата на повече млекопитающи произвеждат косми, а клетките на птиците - пера? 2. По какъв начин перата на птиците получават най-чудновати краски и то по определени места и най-различни за отделните видове птици. Кой художник е работил моделите? 3. Пеперудите, които живеят само едно лято, са облечени в най-великолепни дрехи. Крилата им са украсени с различни орнаменти и посипани с много нежен прашец. Защо е това? За какво е потребна тази красота само за едно лято?
към текста >>

Като се започне от микроба и се дойде до човека в земния живот, а след това се мине в световете на ангелите и архангелите, това са все еволюиращи същества с най-различни възможности.
Когато веднъж един виден физиономист разкрил на Сократ всичките му недъзи, Сократ не ги отрекъл и добавил: „Аз бях наистина такъв, какъвто ме описахте, но сега със силата на своя ум, сърце и воля, изправих всички криви у мен неща и станах друг човек.“ Това е една от най-хубавите черти на Сократа. Ученикът: Има ли човек възможности и сили да направи всичко потребно за развитието си, или някои неща са непостижими? Учителят: Възможностите на съществата, наредени по дългата стълба на развитието, са различни. Зависи от мястото, което заемат тези същества. Като се започне от микроба и се дойде до човека в земния живот, а след това се мине в световете на ангелите и архангелите, това са все еволюиращи същества с най-различни възможности. Както е вярно твърдението, че едно по-нисшестоящо от човека същество не може да направи това, което прави човек, така е вярно твърдението, че това, което е вън от възможностите на човека, е възможно за съществата над него. Затова, когато сте затруднени да направите това, което е потребно дори и след всички положени усилия, обърнете се за помощ към тези, които могат да го направят. Ученикът: Кое е онова у нас, на което трябва да разчитаме? Учителят: Неизменното. Всеки трябва да го намери в себе си.
към текста >>

То е в неговата същност, която остава като основа в живота му.
Както е вярно твърдението, че едно по-нисшестоящо от човека същество не може да направи това, което прави човек, така е вярно твърдението, че това, което е вън от възможностите на човека, е възможно за съществата над него. Затова, когато сте затруднени да направите това, което е потребно дори и след всички положени усилия, обърнете се за помощ към тези, които могат да го направят. Ученикът: Кое е онова у нас, на което трябва да разчитаме? Учителят: Неизменното. Всеки трябва да го намери в себе си. То е в неговата същност, която остава като основа в живота му. И ако всичко у човека се влияе и се мени, това зърно, тази неугасваща светлинка остава непроменена. Тази светла точка в съзнанието не се влияе нито от страданията, нито от славата, нито пък от гнева или от блясъка на златото. Това неизменно начало не се придобива. То е вложено от Бога в душата на човека. Ученикът: Знанията, които ни дава съвременната наука, макар и много интересни и доста обширни, не са в състояние да пи помогнат в някои трудни моменти.
към текста >>

Знанията, които човечеството получава в продължение на един човешки живот, макар той да е и едно столетие, ще се поставят в един котел да се сварят и синтезират.
То е вложено от Бога в душата на човека. Ученикът: Знанията, които ни дава съвременната наука, макар и много интересни и доста обширни, не са в състояние да пи помогнат в някои трудни моменти. Защо още няма в тази наука онова, с което можем да отстраним песимизма, отчаянието и неверието? Учителят: Науката, която сега се изучава в университетите, с подготовка за една друга велика наука на бъдещето. Сегашната наука представлява тухличките, които ще влязат в изграждането на онова здание, което ще представлява бъдещата наука. Знанията, които човечеството получава в продължение на един човешки живот, макар той да е и едно столетие, ще се поставят в един котел да се сварят и синтезират. Количеството есенция, получена като синтез от тези знания, ще може да се събере в едно мускалче не по-голямо от тези, в които се поставя гюлово масло. Фазата, в която се развива съвременният живот, е фаза на осигуряване яденето и пиенето. Разбира се, че не е възможно да се живее без ядене, но лошото е, че освен за него, не се полагат никакви други грижи. Селянинът казва: Ще изорем, ще посеем, ще ожънем нивите, ще напълним хамбарите и ще се осигурим. Но за храната на душата все още няма такава грижа, както грижата за стомаха.
към текста >>

Фазата, в която се развива съвременният живот, е фаза на осигуряване яденето и пиенето.
Защо още няма в тази наука онова, с което можем да отстраним песимизма, отчаянието и неверието? Учителят: Науката, която сега се изучава в университетите, с подготовка за една друга велика наука на бъдещето. Сегашната наука представлява тухличките, които ще влязат в изграждането на онова здание, което ще представлява бъдещата наука. Знанията, които човечеството получава в продължение на един човешки живот, макар той да е и едно столетие, ще се поставят в един котел да се сварят и синтезират. Количеството есенция, получена като синтез от тези знания, ще може да се събере в едно мускалче не по-голямо от тези, в които се поставя гюлово масло. Фазата, в която се развива съвременният живот, е фаза на осигуряване яденето и пиенето. Разбира се, че не е възможно да се живее без ядене, но лошото е, че освен за него, не се полагат никакви други грижи. Селянинът казва: Ще изорем, ще посеем, ще ожънем нивите, ще напълним хамбарите и ще се осигурим. Но за храната на душата все още няма такава грижа, както грижата за стомаха. Да поживеем - казват хората. Но това „да поживеем“ е само закона на храненето.
към текста >>

Ученикът: Дали така бързо протича животът в другите светове, както протича той на земята?
Селянинът казва: Ще изорем, ще посеем, ще ожънем нивите, ще напълним хамбарите и ще се осигурим. Но за храната на душата все още няма такава грижа, както грижата за стомаха. Да поживеем - казват хората. Но това „да поживеем“ е само закона на храненето. А какво следва след това „поживяване“, никой не задава и никой не отговаря на този въпрос. Ученикът: Дали така бързо протича животът в другите светове, както протича той на земята? Учителят: В духовната наука се твърди, че това, което душата преживява на земята през милиони години, може да се премине в една година, а целият земен живот на един човек в духовния свят може да се изживее в едно мигновение. Този свят, в който са възможни тези неща, е свят, вън от времето и пространството. В духовния свят мерните единици са съвсем други. Всичко това, което говорим, ще изглежда невероятно за човека, незапознат с духовните въпроси. За хората на нашето време е невъзможно да мислят извън времето и пространството.
към текста >>

Учителят: В духовната наука се твърди, че това, което душата преживява на земята през милиони години, може да се премине в една година, а целият земен живот на един човек в духовния свят може да се изживее в едно мигновение.
Но за храната на душата все още няма такава грижа, както грижата за стомаха. Да поживеем - казват хората. Но това „да поживеем“ е само закона на храненето. А какво следва след това „поживяване“, никой не задава и никой не отговаря на този въпрос. Ученикът: Дали така бързо протича животът в другите светове, както протича той на земята? Учителят: В духовната наука се твърди, че това, което душата преживява на земята през милиони години, може да се премине в една година, а целият земен живот на един човек в духовния свят може да се изживее в едно мигновение. Този свят, в който са възможни тези неща, е свят, вън от времето и пространството. В духовния свят мерните единици са съвсем други. Всичко това, което говорим, ще изглежда невероятно за човека, незапознат с духовните въпроси. За хората на нашето време е невъзможно да мислят извън времето и пространството. Ученикът: Коя е причината съвременните хора в една все още значителна част да се отнасят с недоверие към истините, които се изявяват в окултната наука?
към текста >>

88. 16. ГАМАТА - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Всичко в живота е музика и отговаря на известен тон в познатата ни гама.
ГАМАТА Музикалната гама е символ на гамите в природата. Човешкият слух долавя много малка част от звуците в природата, а гласът ни обхваща едва две гами, в редки случаи три, а много рядко четири гами. Обаче в природата има над 25 хиляди гами, за които нямаме и представа. Всичко в живота е музика и отговаря на известен тон в познатата ни гама. Има механични, органични и психични тонове, както и подобни видове музика. Човек едва е изучил механичната музика, а органичната познава чрез човешкия ларинкс. Психичната музика е за далечното бъдеще. В механичната музика тоновете произвеждат слаби органични и душевни промени. Тепърва ще се изучава силата на тоновете и музиката ще изпълни висшата си цел, за която е дадена на човечеството.
към текста >>

Има механични, органични и психични тонове, както и подобни видове музика.
ГАМАТА Музикалната гама е символ на гамите в природата. Човешкият слух долавя много малка част от звуците в природата, а гласът ни обхваща едва две гами, в редки случаи три, а много рядко четири гами. Обаче в природата има над 25 хиляди гами, за които нямаме и представа. Всичко в живота е музика и отговаря на известен тон в познатата ни гама. Има механични, органични и психични тонове, както и подобни видове музика. Човек едва е изучил механичната музика, а органичната познава чрез човешкия ларинкс. Психичната музика е за далечното бъдеще. В механичната музика тоновете произвеждат слаби органични и душевни промени. Тепърва ще се изучава силата на тоновете и музиката ще изпълни висшата си цел, за която е дадена на човечеството. Нейното призвание е да превъзпитава хората в бъдеще.
към текста >>

Животът е най-великата музика.
Когато човек мисли, той разлага светлината на много цветове. Цветът, баграта е знак на мисъл. Тоновете без мисъл са безцветни. Всичко в природата издава музика — горите, водите, цветята, планетите. Известна е идеята за химна на мировете. Животът е най-великата музика. Основният тон на живота е любовта — сол.
към текста >>

Основният тон на живота е любовта — сол.
Цветът, баграта е знак на мисъл. Тоновете без мисъл са безцветни. Всичко в природата издава музика — горите, водите, цветята, планетите. Известна е идеята за химна на мировете. Животът е най-великата музика. Основният тон на живота е любовта — сол.
към текста >>

89. 37. СИЛАТА - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Той бяга от лошите условия на живота по механичен път, първото стъпало на разрешаване на житейските задачи.
Някога Той каза на един: "Нито капка навън! " Значи — постави го в пътя на духовния възход, всички сили да се насочат навътре към душата, която иска да се прояви, но не й дава условия. А той пожела външно замогване и слава — и си замина скоро. Сега един сън: с локомотив изкачвам баир през джунгла с диви зверове и стигам върха. Локомотивът е механично издигане, чисто външна проява, която не засяга душата. Той бяга от лошите условия на живота по механичен път, първото стъпало на разрешаване на житейските задачи. Органичната сила действа строително в цялата жива природа. Тя създава видовете и ги възраства. Тя е вътрешна сила — силата на живота, който се продължава чрез видовете и тяхното потомство. Но тя е израз на психичната сила, която я направлява. Силата е една, но в различни прояви.
към текста >>

Тя създава видовете и ги възраства.
А той пожела външно замогване и слава — и си замина скоро. Сега един сън: с локомотив изкачвам баир през джунгла с диви зверове и стигам върха. Локомотивът е механично издигане, чисто външна проява, която не засяга душата. Той бяга от лошите условия на живота по механичен път, първото стъпало на разрешаване на житейските задачи. Органичната сила действа строително в цялата жива природа. Тя създава видовете и ги възраства. Тя е вътрешна сила — силата на живота, който се продължава чрез видовете и тяхното потомство. Но тя е израз на психичната сила, която я направлява. Силата е една, но в различни прояви. Идваме до психичната сила, която действа във всичко, но има главно отношение към човешкото съзнание. Тя действа като мисъл в човешкия мозък, като чувство в човешкото сърце и като проява в човешката воля.
към текста >>

Тя е вътрешна сила — силата на живота, който се продължава чрез видовете и тяхното потомство.
Сега един сън: с локомотив изкачвам баир през джунгла с диви зверове и стигам върха. Локомотивът е механично издигане, чисто външна проява, която не засяга душата. Той бяга от лошите условия на живота по механичен път, първото стъпало на разрешаване на житейските задачи. Органичната сила действа строително в цялата жива природа. Тя създава видовете и ги възраства. Тя е вътрешна сила — силата на живота, който се продължава чрез видовете и тяхното потомство. Но тя е израз на психичната сила, която я направлява. Силата е една, но в различни прояви. Идваме до психичната сила, която действа във всичко, но има главно отношение към човешкото съзнание. Тя действа като мисъл в човешкия мозък, като чувство в човешкото сърце и като проява в човешката воля. Тази дейност се ръководи от съзнанието, което непрестанно действа в човека и го води към съвършенство.
към текста >>

Първобитният човек със слабо развито съзнание е можел само да се ориентира на земята за поддържане на физическия си живот.
Тя действа като мисъл в човешкия мозък, като чувство в човешкото сърце и като проява в човешката воля. Тази дейност се ръководи от съзнанието, което непрестанно действа в човека и го води към съвършенство. То постоянно се разширява и приема все повече космична светлина, която се отразява на духовното развитие на човека. Човек с развито съзнание притежава мъдрост и любов и действията му са в хармония с космичните закони. Всяка земна опитност има за цел да разшири съзнанието и това е пътят на еволюцията. Първобитният човек със слабо развито съзнание е можел само да се ориентира на земята за поддържане на физическия си живот. Но през вековете виждаме как с разширяване на съзнанието се появиха съвсем нови прояви в човека, интересът му постоянно расте и го кара да изследва вселената. Той вече излиза от границите на Земята, а в духовно отношение започва да съзнава невидимите светове, които стоят над материята, и да прави връзка с тях. Сега започва истинската духовна еволюция на човека, защото умът му е добре развит, чувствата — богати и разнообразни, и волята — влязла в съзнателното му ръководство. Човек става едновременно и духовен космонавт, като се отправя със съзнанието си към висшите духовни светове да ги проучва и черпи знание от тях. Днес започва великата епоха на завръщането на човека към истинската му родина — духовните полета, откъдето е слязъл в материята чрез дълъг път на инволюция.
към текста >>

90. 39. ПЛАСТИЧНОСТ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Добре ни е позната пластичността на човешкото тяло у спортистите и танцьорите, но едва ли си помисляме за други видове пластичност — в мисълта, в чувствата и в действията.
ПЛАСТИЧНОСТ Добре ни е позната пластичността на човешкото тяло у спортистите и танцьорите, но едва ли си помисляме за други видове пластичност — в мисълта, в чувствата и в действията. Какво удоволствие изпитва зрителят, когато наблюдава изящните движения на някое балерина. Движенията й сякаш пеят, музика се излъчва от тях. В леките грациозни движения виждаш полюшванията на цветята и дърветата от повея на вятъра, движенията на морските вълни, летенето на птиците, радостните изблици на свободния живот и гърчовете на скръбта и потиснатостта. Има последователност, ритъм и хармония във всичките движения, но човек се замисля и отнася тази външна пластичност към своя умствен* мир. Там така ли текат мислите, има ли последователност, ритъм и хармония в тях?
към текста >>

В леките грациозни движения виждаш полюшванията на цветята и дърветата от повея на вятъра, движенията на морските вълни, летенето на птиците, радостните изблици на свободния живот и гърчовете на скръбта и потиснатостта.
ПЛАСТИЧНОСТ Добре ни е позната пластичността на човешкото тяло у спортистите и танцьорите, но едва ли си помисляме за други видове пластичност — в мисълта, в чувствата и в действията. Какво удоволствие изпитва зрителят, когато наблюдава изящните движения на някое балерина. Движенията й сякаш пеят, музика се излъчва от тях. В леките грациозни движения виждаш полюшванията на цветята и дърветата от повея на вятъра, движенията на морските вълни, летенето на птиците, радостните изблици на свободния живот и гърчовете на скръбта и потиснатостта. Има последователност, ритъм и хармония във всичките движения, но човек се замисля и отнася тази външна пластичност към своя умствен* мир. Там така ли текат мислите, има ли последователност, ритъм и хармония в тях? Не протичат ли често пъти като необуздан поток, който се блъска в скалите при спускането си по планинския склон? Не приличат ли понякога на насъбрана вода пред запушен отвор, която започва да се движи във водовъртежи? Не може да намери изход и се вълнува.
към текста >>

Пластичност на мислите подразбира намиране на правилен изход от всички положения в живота.
Нужна е ръководна мисъл, нужен е фар в тъмната нощ. Нужна е една основна положителна идея, която да движи хода на мислите и потока на чувствата ни. Това е вътрешна организация. Чувства, лишени от директивите на разума, често пъти унищожават човека. Водовъртежите го удавят. Пластичност на мислите подразбира намиране на правилен изход от всички положения в живота. Мисловните стереотипи са пречка за пластичността. То е движение в една посока, неспособност за изменение на единствената посока, в която си свикнал да мислиш. Човек стои изправен, за разлика от животното, което има хоризонтален строеж, но мисълта на човека още не е свикнала да се движи по перпендикуляра. Мисълта му е праволинейна и се блъска в умствените препятствия на живота. Птиците са риби, които в стремежа си да напуснат водата са се опитвали да летят и хрилете им са станали криле, поели са посоката на перпендикуляра.
към текста >>

Човек стои изправен, за разлика от животното, което има хоризонтален строеж, но мисълта на човека още не е свикнала да се движи по перпендикуляра.
Чувства, лишени от директивите на разума, често пъти унищожават човека. Водовъртежите го удавят. Пластичност на мислите подразбира намиране на правилен изход от всички положения в живота. Мисловните стереотипи са пречка за пластичността. То е движение в една посока, неспособност за изменение на единствената посока, в която си свикнал да мислиш. Човек стои изправен, за разлика от животното, което има хоризонтален строеж, но мисълта на човека още не е свикнала да се движи по перпендикуляра. Мисълта му е праволинейна и се блъска в умствените препятствия на живота. Птиците са риби, които в стремежа си да напуснат водата са се опитвали да летят и хрилете им са станали криле, поели са посоката на перпендикуляра. А човешката мисъл тепърва ще се учи да лети и се движи по перпендикуляра. Противоречията в живота не се разрешават на физическото поле. За дървото има само една посока — правата линия, за животното е хоризонталната — плоскостта, а за човека — кубът, височината на мисълта.
към текста >>

Мисълта му е праволинейна и се блъска в умствените препятствия на живота.
Водовъртежите го удавят. Пластичност на мислите подразбира намиране на правилен изход от всички положения в живота. Мисловните стереотипи са пречка за пластичността. То е движение в една посока, неспособност за изменение на единствената посока, в която си свикнал да мислиш. Човек стои изправен, за разлика от животното, което има хоризонтален строеж, но мисълта на човека още не е свикнала да се движи по перпендикуляра. Мисълта му е праволинейна и се блъска в умствените препятствия на живота. Птиците са риби, които в стремежа си да напуснат водата са се опитвали да летят и хрилете им са станали криле, поели са посоката на перпендикуляра. А човешката мисъл тепърва ще се учи да лети и се движи по перпендикуляра. Противоречията в живота не се разрешават на физическото поле. За дървото има само една посока — правата линия, за животното е хоризонталната — плоскостта, а за човека — кубът, височината на мисълта. Висшата, принципна, висока мисъл е идеал на човека.
към текста >>

Противоречията в живота не се разрешават на физическото поле.
То е движение в една посока, неспособност за изменение на единствената посока, в която си свикнал да мислиш. Човек стои изправен, за разлика от животното, което има хоризонтален строеж, но мисълта на човека още не е свикнала да се движи по перпендикуляра. Мисълта му е праволинейна и се блъска в умствените препятствия на живота. Птиците са риби, които в стремежа си да напуснат водата са се опитвали да летят и хрилете им са станали криле, поели са посоката на перпендикуляра. А човешката мисъл тепърва ще се учи да лети и се движи по перпендикуляра. Противоречията в живота не се разрешават на физическото поле. За дървото има само една посока — правата линия, за животното е хоризонталната — плоскостта, а за човека — кубът, височината на мисълта. Висшата, принципна, висока мисъл е идеал на човека. Целият културен процес на живота е да ни научи да мислим правилно, истинно. Целият човешки език е стремеж към даване на точни понятия за нещата и явленията в живота. И когато хората постигнат точност, яснота и истинност в мисълта, ще започнат и да говорят истината.
към текста >>

За дървото има само една посока — правата линия, за животното е хоризонталната — плоскостта, а за човека — кубът, височината на мисълта.
Човек стои изправен, за разлика от животното, което има хоризонтален строеж, но мисълта на човека още не е свикнала да се движи по перпендикуляра. Мисълта му е праволинейна и се блъска в умствените препятствия на живота. Птиците са риби, които в стремежа си да напуснат водата са се опитвали да летят и хрилете им са станали криле, поели са посоката на перпендикуляра. А човешката мисъл тепърва ще се учи да лети и се движи по перпендикуляра. Противоречията в живота не се разрешават на физическото поле. За дървото има само една посока — правата линия, за животното е хоризонталната — плоскостта, а за човека — кубът, височината на мисълта. Висшата, принципна, висока мисъл е идеал на човека. Целият културен процес на живота е да ни научи да мислим правилно, истинно. Целият човешки език е стремеж към даване на точни понятия за нещата и явленията в живота. И когато хората постигнат точност, яснота и истинност в мисълта, ще започнат и да говорят истината. Сега речта е примесена с неясни, неточни понятия, често илюзорни и неверни.
към текста >>

Целият културен процес на живота е да ни научи да мислим правилно, истинно.
Птиците са риби, които в стремежа си да напуснат водата са се опитвали да летят и хрилете им са станали криле, поели са посоката на перпендикуляра. А човешката мисъл тепърва ще се учи да лети и се движи по перпендикуляра. Противоречията в живота не се разрешават на физическото поле. За дървото има само една посока — правата линия, за животното е хоризонталната — плоскостта, а за човека — кубът, височината на мисълта. Висшата, принципна, висока мисъл е идеал на човека. Целият културен процес на живота е да ни научи да мислим правилно, истинно. Целият човешки език е стремеж към даване на точни понятия за нещата и явленията в живота. И когато хората постигнат точност, яснота и истинност в мисълта, ще започнат и да говорят истината. Сега речта е примесена с неясни, неточни понятия, често илюзорни и неверни. Или преувеличаваме, или намаляваме нещата, когато ги описваме. Права мисъл и честни, благородни чувства е нужно да завладеят човека и да се проявят в красиви постъпки.
към текста >>

Целият човешки език е стремеж към даване на точни понятия за нещата и явленията в живота.
А човешката мисъл тепърва ще се учи да лети и се движи по перпендикуляра. Противоречията в живота не се разрешават на физическото поле. За дървото има само една посока — правата линия, за животното е хоризонталната — плоскостта, а за човека — кубът, височината на мисълта. Висшата, принципна, висока мисъл е идеал на човека. Целият културен процес на живота е да ни научи да мислим правилно, истинно. Целият човешки език е стремеж към даване на точни понятия за нещата и явленията в живота. И когато хората постигнат точност, яснота и истинност в мисълта, ще започнат и да говорят истината. Сега речта е примесена с неясни, неточни понятия, често илюзорни и неверни. Или преувеличаваме, или намаляваме нещата, когато ги описваме. Права мисъл и честни, благородни чувства е нужно да завладеят човека и да се проявят в красиви постъпки. Човек тепърва има да се възпитава и облагородява.
към текста >>

Дълъг е пътят на самоусъвършенстването и той изисква висок идеал и силна воля, принципност, етичност и истинолюбивост при всички условия на живота.
Сега речта е примесена с неясни, неточни понятия, често илюзорни и неверни. Или преувеличаваме, или намаляваме нещата, когато ги описваме. Права мисъл и честни, благородни чувства е нужно да завладеят човека и да се проявят в красиви постъпки. Човек тепърва има да се възпитава и облагородява. Още много бурени никнат в ума и сърцето му и постъпките му са груби, егоистични и неетични. Дълъг е пътят на самоусъвършенстването и той изисква висок идеал и силна воля, принципност, етичност и истинолюбивост при всички условия на живота. Бъдещата култура ще изгражда от човека-птица, проумял законите на живота и заживял съобразно тези закони, разумният човек, литнал на крилата на своята мощна, космическа по своите размери мисъл, която реализира нещата. Тепърва и въздушното пространство ще стане среда за новата дейност на израсналия човек. Новата култура ще се вдигне във въздуха. 07.07.1983 г. 6,50 ч.
към текста >>

Бъдещата култура ще изгражда от човека-птица, проумял законите на живота и заживял съобразно тези закони, разумният човек, литнал на крилата на своята мощна, космическа по своите размери мисъл, която реализира нещата.
Или преувеличаваме, или намаляваме нещата, когато ги описваме. Права мисъл и честни, благородни чувства е нужно да завладеят човека и да се проявят в красиви постъпки. Човек тепърва има да се възпитава и облагородява. Още много бурени никнат в ума и сърцето му и постъпките му са груби, егоистични и неетични. Дълъг е пътят на самоусъвършенстването и той изисква висок идеал и силна воля, принципност, етичност и истинолюбивост при всички условия на живота. Бъдещата култура ще изгражда от човека-птица, проумял законите на живота и заживял съобразно тези закони, разумният човек, литнал на крилата на своята мощна, космическа по своите размери мисъл, която реализира нещата. Тепърва и въздушното пространство ще стане среда за новата дейност на израсналия човек. Новата култура ще се вдигне във въздуха. 07.07.1983 г. 6,50 ч.
към текста >>

91. Музикалните ключове - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

С тия ключове ученикът отваря вратите на свещения живот на Бога.
19.03.1942 година – Изгрева – София. Днес преди обяд, влязохме в приемната стая на Учителя, заедно с брат Христо. Учителят беше с весело настроение. Каза, че времето е музикално и започна да говори за музикалните ключове: – Ключовете, за които говори официалната наука, са едни, а мистичните музикални ключове, се дават на ученика при посвещението. С тия ключове ученикът отваря вратите на свещения живот на Бога. – Учителю, ами каква роля имат музикалните ключове, с които до днес си служим в музиката? – Ключовете в музиката имат една задача – да покажат на хората, как да трансформират силите си. Всичките музикални ключове са слезли от един висок свят. – Учителю, нотата, която се пише на второто междулиние при ключ СОЛ, отговаря на тона ЛА. При басовия ФА ключ, същата нота отговаря на тона ДО.
към текста >>

– Учителю, ученикът трябва да се научи бързо да чете написаните ноти на всичките видове ключове.
Ключът на волята е ключът на истината – ДО. – Учителю, ами подразделенията на ключа ДО? – Те отговарят на волята в човека на физическия, духовния и божествения свят. Ключът СОЛ е най-грациозен. Той прилича на красив ангел, с навита като спирала пръчица, посочва местата на всичките нотни знаци. – Учителю, ученикът трябва да се научи бързо да чете написаните ноти на всичките видове ключове. Например, 5 такта на ключът СОЛ, два, три такта на ключът ФА и няколко такта на трите вида ДО ключ. Тези упражнения са много полезни за бързо ориентиране. Учителю, моят професор по солфеж, Емил Депорт, ни нареждаше в кръг, по средата на една голяма зала. Този кръг беше от 5,6 реда ученички. Той сядаше в средата на кръга, върху въртящ се стол и посочваше бързо с палката си, кой да започне да дешифрира.
към текста >>

Ще ви изпитат пред специална комисия, можете ли да четете на всичките видове ключове?
Ние всички държахме отворени солфежи в ръце. Той се въртеше на стола и бързо посочваше: вие, вие и пр... – Ти имаш връзки с тях от миналото си, когато си работила във Франция – каза Учителят. – Когато си заминете от Земята и отидете в невидимия свят, няма да ме видите, докато не ви подложат на изпит. Вие трябва да издържите този изпит. Ще ви изпитат пред специална комисия, можете ли да четете на всичките видове ключове? На СОЛ – Любовта, на ФА (басов) – Мъдростта, на ДО (сопранов) – Истината, на ДО (алтов) – Правдата и на ДО (теноров) – Добродетелта. Когато комисията провери, че можете да пеете на тези ключове, вие ще ме видите! Ще видите и славата Божия. Ще ви се отворят Божествените и духовни очи! – Учителю, Вие такъв ли ще бъдете там, на Небето, или ще имате друг вид?
към текста >>

Той донесе Новия живот и откри магическия ключ на Любовта.
Бог ще се изяви чрез нас. Всеки нов ден започва с нов тон от гамата. Всеки нов ден започва с нова гама. Заедно с този тон, с тази гама, се изпращат енергии от разумния свят. МОЕ ОТКРОВЕНИЕ: В България живя и работи Учителят на Всемирното Бяло Братство. Той донесе Новия живот и откри магическия ключ на Любовта. Българите още не го разбират и не го приемат. Българите имат една светла звезда на Небето, поради Учителя, защото Небето е определило Той да работи в България. Блажени тези, които го разбират и прилагат неговото Божествено учение! Господи, Учителю, благодаря Ви!
към текста >>

92. Новото Битие — Шести Божествен ден - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

"И рече Бог да дойдат на земята, животни и зверове, според видовете им.
Не отлагай, ако гласът ти, ти каже отвътре, да направиш някое добро. Не се раздвоявай, но направи го. Ако трябва да се помолиш сутринта, не отлагай за след обяд. Учителят настрои цигулката си и вдъхновено засвири и запя: Шести ден от "Новото Битие". Ето думите, които записахме с брата: "И рече Бог да дойдат на земята, животни и зверове, според видовете им. И стана така. И видя Бог, че всичко бе Добро. И рече Бог и създаде человека. Сам го създаде, по своя образ и подобие. И благослови го, да владее всичко живо по земята.
към текста >>

И на земните зверове, и на въздушните птици, и всичко, що пълзи по земята и има живот.
И благослови го, да владее всичко живо по земята. Да обича и закриля всички твари във водата, по земята и въздуха. И рече Бог: "Давам! Тревата със семената, и дървото с плодовете си, за храна на человека." И рече Бог: "Давам! И на земните зверове, и на въздушните птици, и всичко, що пълзи по земята и има живот. И човек да не посяга на живота им! " И видя Бог, че всичко, що направи, бе добро! "И стана вечер, и стана утро, шести ден! " От този час, всеки ден в 10 часа преди обяд, аз отивах с цигулката си, заедно с брат Христо, при светлия Учител.
към текста >>

И човек да не посяга на живота им!
Да обича и закриля всички твари във водата, по земята и въздуха. И рече Бог: "Давам! Тревата със семената, и дървото с плодовете си, за храна на человека." И рече Бог: "Давам! И на земните зверове, и на въздушните птици, и всичко, що пълзи по земята и има живот. И човек да не посяга на живота им! " И видя Бог, че всичко, що направи, бе добро! "И стана вечер, и стана утро, шести ден! " От този час, всеки ден в 10 часа преди обяд, аз отивах с цигулката си, заедно с брат Христо, при светлия Учител. Преди да си тръгнем, този ден, Учителят ни поднесе половината от една великолепна торта.
към текста >>

93. Пентаграмата. Окултното пеене. Регистри - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

", "Отче наш, не ни въвеждай в изкушение", "Една вечна истина, която е Бог на Любовта", "Вътрешният глас на Бога", "Химн на Слънцето", "Песента на ангелите", "Странникът", "Божията Любов ме озари" и "Ти ще сполучиш в живота".
И той скърбеше. Дълго време и тримата мълчахме. Аз извадих един хубав мукавян лист, на който бяхме начертали едро с брат Христо цялата пентаграма с петолиния. В кръга бяха нанесени мотивите на най-мистичните стари песни от Учителя. Вътре бяхме нанесли мотивите на "Първият ден на Битието", "Кажи ми, светлий Божи лъч", "Господи, колко те обичам! ", "Отче наш, не ни въвеждай в изкушение", "Една вечна истина, която е Бог на Любовта", "Вътрешният глас на Бога", "Химн на Слънцето", "Песента на ангелите", "Странникът", "Божията Любов ме озари" и "Ти ще сполучиш в живота". В най-вътрешният кръг сложихме мотивите на: "Моето Слънце днес ще изгрее", "Добрият момък", "А бре синко" и др. В центъра на фигурата бяхме нарисували контурите на главата на Учителя и контурите на Съвършения Човек. Учителят гледа дълго време чертежа. Лицето му се проясни. — Тук е представено цялото учение — каза той, като посочи с показалеца си чертежа.
към текста >>

— Учителю — попитах аз, — дишането ще бъде ли различно за различните видове гласове?
— Тук е представено цялото учение — каза той, като посочи с показалеца си чертежа. — В бъдеще това ще се напечата на първата страница на песнопойките! Брат Христо го попита: — Учителю, с цветове, с бои ли ще се напечата? — Да, рекох, с бои ще се напечата! — Учителю — попитах аз, — дишането ще бъде ли различно за различните видове гласове? — Колкото имаме по-ниско и по-драматично пеене, толкова се използва по-ниския вид дишане. Например, колоритният глас има най-високото дишане. Опората при този вид глас не е при слънчевия възел, а по-нагоре. — Учителю, а защо певците си служат с израза "Атакуване на тона"? Например те казват: "Правилно или неправилно атакуване на тона"?
към текста >>

Арабите имат най-многобройните определения за видовете на гласа, около тридесет.
Височините и низините на гласа имат второ място при определянето на неговия вид. Френологическите особености и планетните влияния на певеца също определят какъв вид глас е той. Що е регистър? — Редица тонове, конто си приличат по тембър и строеж, образуват регистър. Човешкият глас има няколко регистри. Арабите имат най-многобройните определения за видовете на гласа, около тридесет. Те употребяват и четвърт тоновата система не само при пеенето, но и при свиренето. В братските песни си служим повечето с гръдния, ниския регистър, защото колоритните гласове са голяма рядкост. Песните са изнасяни и разработвани от певици с нисък регистър. В бъдеще те ще се разработват и във високите регистри, които вече не звучат ниско, а в главата. — Учителю — попита брат Христо, — за братските песни не е ли най-подходящ средния регистър?
към текста >>

— Братските песни ще могат да се нагласяват за всичките видове гласове.
Те употребяват и четвърт тоновата система не само при пеенето, но и при свиренето. В братските песни си служим повечето с гръдния, ниския регистър, защото колоритните гласове са голяма рядкост. Песните са изнасяни и разработвани от певици с нисък регистър. В бъдеще те ще се разработват и във високите регистри, които вече не звучат ниско, а в главата. — Учителю — попита брат Христо, — за братските песни не е ли най-подходящ средния регистър? — Братските песни ще могат да се нагласяват за всичките видове гласове. Ти колкото по се изкачваш като пееш, толкова по-тихо пей, за да не се получи крясък. Когато пък пееш оперни арии е голяма динамика, като пееш високо ще трябва да увеличиш и силата на тона, но не прекалено, за да не се получи крясък. Попитах: — Учителю, има една песен "Нева санзу", която има и високи и ниски тонове? — Бъдещето ще донесе певци, конто ще пеят от 5 до 7 октави.
към текста >>

94. САМОДИВСКИТЕ ПОЛЯНИ - Борис Николов

У човека, както и у животните, има магнитно чувство.
САМОДИВСКИТЕ ПОЛЯНИ Ако някой тръгне да търси Самодивските поляни, едва ли ще ги намери. Но ако се изгуби в горите, може да попадне точно на тях. Само Скитника ги намираше във всяко време, даже и в непрогледна нощ. Той беше свързан с тях – те бяха магнит, който го привличаше. У човека, както и у животните, има магнитно чувство. Чрез него те долавят онези лъчи и течения, по които птиците намират своите гнезда в горите и пътя си при дългите прелитания, понякога на хиляди километри. Самодивските поляни бяха любимо място на Скитника. Тук той прекарваше дни, че и седмици. Беше свързан с всичко в тях – с всяко дръвче и храст, с птички и зверчета, с цветята и вековните гори наоколо. Това беше велик свят, в който той живееше със своите приятели.
към текста >>

Растителността беше млада, буйна и чудното беше това, че тук се срещаха дръвчета и храсти от всички видове, които растяха в Балкана.
Самодивските поляни бяха любимо място на Скитника. Тук той прекарваше дни, че и седмици. Беше свързан с всичко в тях – с всяко дръвче и храст, с птички и зверчета, с цветята и вековните гори наоколо. Това беше велик свят, в който той живееше със своите приятели. Самодивските поляни бяха слънчеви, топли. Растителността беше млада, буйна и чудното беше това, че тук се срещаха дръвчета и храсти от всички видове, които растяха в Балкана. Това не беше станало без участието на човешка ръка – някой беше работил тук. В горната част на поляната, в меките варовици, имаше изсечена килия. Някога тук е живял отшелник, свят човек. Народните предания разказват за него. В долния край на поляната имаше чешма, над нея – вековен дрян.
към текста >>

Той разкриваше един свят – дълбок и обширен, преддверие на Големия Живот.
Слънцето беше затоплило гората. От влажната земя се издигаше ухание, сложно и деликатно. Какви ли аромати нямаше в него! Ако се разложи това общо чувство, може да се знае каква ще бъде зимата, какво има да се случи. Това беше език безмълвен, който малцина можеха да разбират. Той разкриваше един свят – дълбок и обширен, преддверие на Големия Живот. Първото нещо, на което се натъкна Скитника и което много го учуди, бяха две рунтави опашки, които стърчаха над земята. Той се спря, огледа ги и разбра: това беше работа на Лисицата. Лисицата беше бракониер. Беше дребничък селянин, тих и невидим. Скитника го срещаше понякога, но никога не разговаряха.
към текста >>

Той беше майстор да поставя примки и капани и чрез всевъзможни начини и хитрини ловеше птици и животни.
Лисицата беше бракониер. Беше дребничък селянин, тих и невидим. Скитника го срещаше понякога, но никога не разговаряха. Лисицата веднага изчезваше – не обичаше да го срещат хора. Бракониерството му беше станало професия, но не от нужда, защото беше заможен, а заради изкуството. Той беше майстор да поставя примки и капани и чрез всевъзможни начини и хитрини ловеше птици и животни. Със Скитника бяха врагове, макар че не бяха разменили нито дума. Скитника разваляше капаните и примките му, където и да ги срещнеше. Сега той хвана първата опашка и я измъкна. Уловената златка беше в ужас. Когато я пусна, тя избяга с големи скокове нагоре.
към текста >>

Капаните на Лисицата бяха това: половин кюнец от печка, заровен в земята, с няколко гнили крушки или друга примамка на дъното; животните надушват примамката, пъхват си главата в кюнеца, спускат се до долу и вече не могат да излязат.
Скитника разваляше капаните и примките му, където и да ги срещнеше. Сега той хвана първата опашка и я измъкна. Уловената златка беше в ужас. Когато я пусна, тя избяга с големи скокове нагоре. Той изтегли за опашката и второто уловено зверче. Капаните на Лисицата бяха това: половин кюнец от печка, заровен в земята, с няколко гнили крушки или друга примамка на дъното; животните надушват примамката, пъхват си главата в кюнеца, спускат се до долу и вече не могат да излязат. Скитника обходи поляните и намери още два капана, но празни. Измъкна кюнците, смачка ги и ги скри в камънаците. Пое дълбоко дъх. Погледът му потъна в синьото небе. Божият Мир го изпълни.
към текста >>

95. ПОСЛЕДНАТА БОРБА - Борис Николов

Радостта от живота беше пълна – песни, разговори, сърдечни срещи.
ПОСЛЕДНАТА БОРБА Ех, тези пролетни празници, тези пролетни празници, каква неукротима сила има в тях! Народът ги нарича Лазарини, може би защото ставаха около Великден. Тук всеки бързаше да покаже какво има и какво може. Народът беше отпочинал през зимата и сега беше богат и силен. Радостта от живота беше пълна – песни, разговори, сърдечни срещи. Всички празнично облечени, особено момите – в най-хубавите си премени, и то изработени от тях самите. Какви сукмани надиплени, с шарени кутнии долу и златни кенари, ризи и ръкави, извезани с цветни плетеници с вещината на художник. Сърцата преливаха от най-добри чувства, лицата грееха. Празнуваше един здрав и чист народ. И старците бяха тук на почит; подхванати от общата вълна, и те се чувстваха млади.
към текста >>

Спомняха си далечните години… бурен живот бяха минали те.
Всички празнично облечени, особено момите – в най-хубавите си премени, и то изработени от тях самите. Какви сукмани надиплени, с шарени кутнии долу и златни кенари, ризи и ръкави, извезани с цветни плетеници с вещината на художник. Сърцата преливаха от най-добри чувства, лицата грееха. Празнуваше един здрав и чист народ. И старците бяха тук на почит; подхванати от общата вълна, и те се чувстваха млади. Спомняха си далечните години… бурен живот бяха минали те. Лазарините ставаха на големите ливади, долу, край реките. Горите се бяха разлистили, тревите кипнали, реките преливаха от много води, навсякъде се носеше дъх на младост. От Балкана слизаше свеж планински въздух, радостта от живота изпълваше всичко. Разбира се, на първо място бяха хорàта – гъдулките, зурлите, гайдите. Тук свиреха майстори!
към текста >>

От Балкана слизаше свеж планински въздух, радостта от живота изпълваше всичко.
Празнуваше един здрав и чист народ. И старците бяха тук на почит; подхванати от общата вълна, и те се чувстваха млади. Спомняха си далечните години… бурен живот бяха минали те. Лазарините ставаха на големите ливади, долу, край реките. Горите се бяха разлистили, тревите кипнали, реките преливаха от много води, навсякъде се носеше дъх на младост. От Балкана слизаше свеж планински въздух, радостта от живота изпълваше всичко. Разбира се, на първо място бяха хорàта – гъдулките, зурлите, гайдите. Тук свиреха майстори! И над всички се чуваше гласът на Индж³то – прочут гъдулар. Пък и какви хорà бяха те! Каква сила, каква лекота, какви стъпки чудновати!
към текста >>

“ Това са формули, мъдреците по този начин са запазили правилата за живота и те хиляди години не са се загубили.
Каква сила, каква лекота, какви стъпки чудновати! Че ръченицата, че ситната, че всевъзможни още, сложни хорà… Музика имаше в този народ! В нея можеха да се доловят старинни мотиви. Този народ беше учил в миналото, святи хора го бяха учили… Срещнат се двама, единият каже: „Добър ден! “ – пожелание; другият отговори: „Дал ти Бог Добро! “ Това са формули, мъдреците по този начин са запазили правилата за живота и те хиляди години не са се загубили. Пък и какви певци и певици имаше! И какви песни! Народ, който има такива песни, не може да се изгуби. В тези песни се чуваше ритъмът на водите, звънът на стадата, вятърът в горите, гласът на потоците, веселият смях на младостта. Никой не липсваше от празника: тук беше и Дудата с шарените шекери, и баба Каля с мекиците (пържеше ги с орехово масло), пък и какви гевреци и банички се разнасяха!
към текста >>

Чудна власт имаше Къртипъня над животните.
До него от дясно беше седнал Къртипъня. През изтеклата седмица Къртипъня беше спасил внуците му, пет-шест дечурлига в една талига: конете силни, буйни, подплашили се от нещо и хукнали; тъй както се бяха засилили с талигата, на големия завой при стария мост всички щяха да отидат в пропастта! Ала тук се намери Къртипъня. Той се хвърли, хвана конете за юздите и ги задържа. Извика високо, конете се изправиха на задните си крака, но се спряха. Чудна власт имаше Къртипъня над животните. Дотичаха и други, свалиха децата. Дотича и чорбаджи Тихол, той видя всичко, прегърна Къртипъня и го целуна. Затуй сега Къртипъня седеше от дясната му страна. Мезетата бяха вече турени, очакваха печеното. Къню вече наливаше от голямата пръстена кана пелина, пред всеки от гостите стоеше голяма пръстена паница, шарена.
към текста >>

Беше учил това изкуство при старите пехливани, които бяха обиколили света, знаеха секретите на всички видове борби, пък имаха и свои.
“ Гъдулките засвириха друга песен – „опознаване“; борците се хванаха за ръка и почнаха да обикалят в такта на музиката. Това бяха древни церемонии, в тях имаше тържественост. Борците се поклониха един на друг и борбата почна. Къртипъня не бързаше, той проучаваше противника си. На младини беше прочут борец, но отдавна не беше се борил. Беше учил това изкуство при старите пехливани, които бяха обиколили света, знаеха секретите на всички видове борби, пък имаха и свои. Къртипъня беше минал тази строга школа. Сега беше предпазлив, внимателен, държеше се в отбрана. Турчинът беше нападателен, но не можеше да хване противника си както му се искаше. Изведнъж Къртипъня тласна турчина, снижи се, сграбчи краката му, вдигна го и го тръшна на земята. Народът нададе възторжени викове.
към текста >>

96. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

Не, Истината е реалното, което лежи в основата на нашия живот.
Овладяването на този критерий и яснотата на преценката, извършена с негова помощ, е в пряка зависимост от стъпалото в духовната еволюция на личността. Принадлежността на едно същество към определено еволюционно стъпало следователно бива обусловена от степента, в която то е познало Истината - сиреч доколко е проникнало в нея и се е сляло със същността й. Истината сама по себе си създава облика на един от най-извисе- ните светове във Всемира. За него Учителят П. Дънов свидетелства: "Казват, че Истината е отвлечена. Не, Истината е реалното, което лежи в основата на нашия живот. Тя е един свят на неописуема красота, който си има своите краски, тонове, музика. Тя е свят, който съществува и ще съществува винаги. В този свят нещата са строго, математически определени. Няма нищо непредвидено, нищо случайно." Изнесените дотук становища и разсъждения (макар и поднесени в концентриран вид) ни дават основание да направим един генерален извод: Реалността е въплъщение на Истината според Божия Промисъл за Вселената.
към текста >>

Тя е най-високото нещо в човешкия разумен живот."
Това е Истината, която неумолимо разкрива същността на всяка обективна реалност навред в творението. б) Истината като ядро на същността на всичко съществуващо Вече изтъкнахме, че Истината е иманентна (вътрешно присъща) на Създателя Бог. И тъй като Той присъства навсякъде и във всичко (понеже Бог е вездесъщ, което означава именно всеприсъстващ) посредством Своя Дух, следователно и Истината представлява жизнено важен компонент от същността на всичко съществуващо. По този повод Учителят на ББ в България отбелязва: "Квасът, същината на всички неща е Истината. Тя е най-високото нещо в човешкия разумен живот." Истината упражнява мощно дисциплиниращо въздействие в хаоса на материалния живот. Нейните проявления пораждат непреодолими ограничения за онези, които все още не са проникнали в същността й. Тази закономерност има и своята положителна роля за невежите и заблудените - тя ги предпазва да изгорят в огъня на Истината, който е безпощадно унищожителен спрямо неподготвените да възприемат извънредно високите му вибрации. Затова пък към зрящите Истината проявява невиждана щедрост - дарява ги навеки със свобода. Пътуването към Истината - като Цел на разумния живот - притежава своето основно направление.
към текста >>

Истината упражнява мощно дисциплиниращо въздействие в хаоса на материалния живот.
б) Истината като ядро на същността на всичко съществуващо Вече изтъкнахме, че Истината е иманентна (вътрешно присъща) на Създателя Бог. И тъй като Той присъства навсякъде и във всичко (понеже Бог е вездесъщ, което означава именно всеприсъстващ) посредством Своя Дух, следователно и Истината представлява жизнено важен компонент от същността на всичко съществуващо. По този повод Учителят на ББ в България отбелязва: "Квасът, същината на всички неща е Истината. Тя е най-високото нещо в човешкия разумен живот." Истината упражнява мощно дисциплиниращо въздействие в хаоса на материалния живот. Нейните проявления пораждат непреодолими ограничения за онези, които все още не са проникнали в същността й. Тази закономерност има и своята положителна роля за невежите и заблудените - тя ги предпазва да изгорят в огъня на Истината, който е безпощадно унищожителен спрямо неподготвените да възприемат извънредно високите му вибрации. Затова пък към зрящите Истината проявява невиждана щедрост - дарява ги навеки със свобода. Пътуването към Истината - като Цел на разумния живот - притежава своето основно направление. Колкото и да се лутаме, да спираме, да падаме, да се връщаме и отново да продължаваме напред по този Път, някъде там, на духовния хоризонт, неизменно проблясва фарът на Истината.
към текста >>

Пътуването към Истината - като Цел на разумния живот - притежава своето основно направление.
Тя е най-високото нещо в човешкия разумен живот." Истината упражнява мощно дисциплиниращо въздействие в хаоса на материалния живот. Нейните проявления пораждат непреодолими ограничения за онези, които все още не са проникнали в същността й. Тази закономерност има и своята положителна роля за невежите и заблудените - тя ги предпазва да изгорят в огъня на Истината, който е безпощадно унищожителен спрямо неподготвените да възприемат извънредно високите му вибрации. Затова пък към зрящите Истината проявява невиждана щедрост - дарява ги навеки със свобода. Пътуването към Истината - като Цел на разумния живот - притежава своето основно направление. Колкото и да се лутаме, да спираме, да падаме, да се връщаме и отново да продължаваме напред по този Път, някъде там, на духовния хоризонт, неизменно проблясва фарът на Истината. Той никога не угасва. Ако успеем веднъж завинаги да свалим булото на заблудите и илюзиите от вътрешния си взор, никога не ще загубим вярната посока. В рамките на тези размисли нека проследим съответното обобщение на Учителя П. Дънов: "Всички същества, които не живеят според Истината, имат желание да се движат безразборно.
към текста >>

Относно взаимоотношенията между Бога като Абсолютна Реалност, Истината - като изява на тази Реалност в Битието, и проявения живот Учителят на ББ в нашата страна съобщава следното: "В Битието съществува един абсолютен живот, една абсолютна реалност.
И затова Истината е насока към безграничното и безначал- ното, което има връзка с ограниченото." 2. Истината цел на космическата еволюция Според Словото на Учителя П. Дънов Истината е висшата цел, върховното постижение по Пътя на окултния ученик. И тъй като безкрайното пътуване към съвършенството на търсещия в Духа човек има за крайна точка Бога (Цялото), а Истината е компонент от глъбинната Същност на Бога (неизменна част от Цялото), следователно това е пътуване и към Истината. Относно взаимоотношенията между Бога като Абсолютна Реалност, Истината - като изява на тази Реалност в Битието, и проявения живот Учителят на ББ в нашата страна съобщава следното: "В Битието съществува един абсолютен живот, една абсолютна реалност. Това Абсолютно Начало през хилядите векове, през цялата Вечност няма да Го узнаят. Този Абсолютен Бог ще остане една велика загадка за всякога. Съществува също така и един прогресивно проявяващ се живот, който произтича от тази Абсолютна Реалност. И по проявите на Истината, на Абсолютната Реалност ние добиваме познание за нея. По същия закон не мислете, че някой ден ще определите какво нещо е Любовта!
към текста >>

Съществува също така и един прогресивно проявяващ се живот, който произтича от тази Абсолютна Реалност.
Дънов Истината е висшата цел, върховното постижение по Пътя на окултния ученик. И тъй като безкрайното пътуване към съвършенството на търсещия в Духа човек има за крайна точка Бога (Цялото), а Истината е компонент от глъбинната Същност на Бога (неизменна част от Цялото), следователно това е пътуване и към Истината. Относно взаимоотношенията между Бога като Абсолютна Реалност, Истината - като изява на тази Реалност в Битието, и проявения живот Учителят на ББ в нашата страна съобщава следното: "В Битието съществува един абсолютен живот, една абсолютна реалност. Това Абсолютно Начало през хилядите векове, през цялата Вечност няма да Го узнаят. Този Абсолютен Бог ще остане една велика загадка за всякога. Съществува също така и един прогресивно проявяващ се живот, който произтича от тази Абсолютна Реалност. И по проявите на Истината, на Абсолютната Реалност ние добиваме познание за нея. По същия закон не мислете, че някой ден ще определите какво нещо е Любовта! И тя ще остане позната само като една проява - ще я познаваме по проявите й." Така както Бог е постоянна, най-велика Цел в духовното усъвършенстване на всяка монада, на всяко живо същество, на всичко съществуващо, така и съдържащата се в Божията природа Истина също е цел на мировата еволюция. Всички космически обекти са насочени в своето проявление към Истината.
към текста >>

Тя е Вечна Светлина, Вечна Мъдрост, Вечна Любов, Вечна Правда, Вечен Живот." (Учителят П. Дънов)
Тук, в нашия свят на гъстата материя, можем да станем свидетели само на отделни нейни проблясъци и нюанси. И колкото по-напред и нагоре се придвижваме по вечния Път на познанието и усъвършенстването, толкова по-ярък и прекрасен става нейният образ пред духовния ни взор. Продължителността и трудността на процеса не бива да ни отчайва, понеже нали точно за това разполагаме с цялата Вечност...?! 3. Съдържание на Истината "Истината в себе си е нещо конкретно, реално, неизменяемо. Тя е Вечна Светлина, Вечна Мъдрост, Вечна Любов, Вечна Правда, Вечен Живот." (Учителят П. Дънов) Обективното съдържание на Истината включва в себе си адекватното отражение на всичко съществуващо. В този смисъл Истината е своеобразно космическо огледало, в което всяка обективна реалност, всяко живо същество във всеки момент от живота си може да се огледа и да прецени доколко видяното съответства на Божия Промисъл и План за конкретната индивидуалност. Разбира се, за да бъде преценката вярна, не е достатъчно само добро желание. Нужни са и редица качества, култивирани в процеса на еволюционното развитие на съществото. И на първо място - чистота.
към текста >>

В този смисъл Истината е своеобразно космическо огледало, в което всяка обективна реалност, всяко живо същество във всеки момент от живота си може да се огледа и да прецени доколко видяното съответства на Божия Промисъл и План за конкретната индивидуалност.
Продължителността и трудността на процеса не бива да ни отчайва, понеже нали точно за това разполагаме с цялата Вечност...?! 3. Съдържание на Истината "Истината в себе си е нещо конкретно, реално, неизменяемо. Тя е Вечна Светлина, Вечна Мъдрост, Вечна Любов, Вечна Правда, Вечен Живот." (Учителят П. Дънов) Обективното съдържание на Истината включва в себе си адекватното отражение на всичко съществуващо. В този смисъл Истината е своеобразно космическо огледало, в което всяка обективна реалност, всяко живо същество във всеки момент от живота си може да се огледа и да прецени доколко видяното съответства на Божия Промисъл и План за конкретната индивидуалност. Разбира се, за да бъде преценката вярна, не е достатъчно само добро желание. Нужни са и редица качества, култивирани в процеса на еволюционното развитие на съществото. И на първо място - чистота. Физическа, нравствена и духовна. Всяко присъствие на нечистота, дори и минимална, замъглява истинния образ и изкривява опасно изображението.
към текста >>

" "Истината и Свободата идат от разумния живот на човека.
В процеса на своето колективно духовно съзряване, навлизайки в Новата Култура на VI раса, ние, земните хора, би трябвало да осъзнаем, че всеки от нас е част от вселенското Цяло. А благополучието на всяка съставна част е немислимо без благополучието на Цялото. И обратно - Цялото винаги страда с всяка болка на своите градивни елементи. г) Мъдрост в мисъл, слово и дело "Само разумният човек може да познае Истината и да е свободен. " "Истината и Свободата идат от разумния живот на човека. Разумната Природа дава само на разумните свои деца Истината и Свободата, а другите ограничава. Защо? Защото не са готови още." (Учителят П. Дънов) Чрез познаване и прилагане на Мъдростта се постига Истината за всяка обективна реалност в Битието. И в случая двата Божествени принципа - Мъдростта и Истината (както и Любовта и Истината, както установихме по-горе), в своето хармонично взаимодействие пораждат максимално благоприятни резултати. Една от най-съществените и мащабни задачи, пред които е изправен окултният ученик, е да развие у себе си стремеж за издигане равнището на мисленето си до непостижимата висота на Божията всеобхватна мисъл.
към текста >>

Една от множеството възможни дефиниции в тази насока е: осмислен живот, целеустремена воля в служба на Доброто, на Божия план за света.
И аз проявявам тази Любов. Ти си Истината в мен. И аз проявявам тази Истина." д) служение на Бога Твърде многобройни са вариантите на разкриване съдържанието на това, да служиш на Всевишния. Една от множеството възможни дефиниции в тази насока е: осмислен живот, целеустремена воля в служба на Доброто, на Божия план за света. От казаното става очевидна тясната връзка между постигането на Истината и начина на използване на свободната воля у човешкото същество. Кратка, но недвусмислена е тази констатация, намерила израз и в Словото на Учителя П. Дънов: "Истината има връзка с волята. Тя се проявява в действие." Служението е неотменна характеристика на окултния ученик в последните етапи от духовното му израстване, както и на Учителите от невидимата Йерархия на Светлината.
към текста >>

Който върви по верния (а той е най-краткият!) път към Бога, неизменно става съпричастен към красивото в живота.
Всеки от нас има собствен критерий за красивото. И въпреки това Красотата, призната от всички за безусловна и издигната на пиедестал от колективната духовност на човечеството, притежава без съмнение заряда и достойнствата на Абсолютното. Взаимовръзката между Истината и Красотата е осветлена лаконично, ала с пределна дълбочина от Учителя на ББ в България: "Красотата е също израз на Истината. Каквото е красотата по отношение на човека, такова е Истината по отношение на Божествения свят. Истината е неговата светлина (курсивът мой - К. З.)". Който върви по верния (а той е най-краткият!) път към Бога, неизменно става съпричастен към красивото в живота. Нещо повече - Красотата оставя своя неизличим отпечатък върху лицето и формите му, върху тялото и жестовете му, върху начина на изразяването и движенията му. Такъв човек се превръща в посланик на Красотата. У него наред с прекрасното пълноценно живее и диша и истинното. Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да отбележи: "Колкото човек идва по-близо до Бога, става по-красив.
към текста >>

И навярно не по-малко важно е това, че този човек е съвършено наясно с главната посока на своя живот.
Понеже Божественото образува същината на човешката природа, затова Истината е вътре във вас (курсивът мой - К. З.). Вие живеете в Любовта, в Мъдростта, в Истината - в Бога." И нищо чудно - понеже според словата на Спасителя Иисус Христос Царството Божие е също вътре в нас (Лука 17:21). Каква по-възхитителна и блестяща в достолепието си Владетелка на това Царство от Истината!? Постигането на Истината, вложена извечно във висшия Аз на човека, е свидетелство за върховно духовно извисяване. За такава личност вече няма тайни в Битието! И навярно не по-малко важно е това, че този човек е съвършено наясно с главната посока на своя живот. Един от най-мощните двигатели на неговата целеустреме- ност по вечния Път на Духа е именно неустоимата красавица - Истината! Нейното присъствие в живота на човешкото същество има не само определящо мирогледно значение, но то служи и за съвсем ясен ориентир при решаването на проблемите на ежедневието. И в малкото, и в голямото Истината си остава неугасим фар и пътевод- на звезда. Ала само за зрящия, само за пробудените души. За останалите тя би могла да бъде и неумолимо строга съдница.
към текста >>

Нейното присъствие в живота на човешкото същество има не само определящо мирогледно значение, но то служи и за съвсем ясен ориентир при решаването на проблемите на ежедневието.
Каква по-възхитителна и блестяща в достолепието си Владетелка на това Царство от Истината!? Постигането на Истината, вложена извечно във висшия Аз на човека, е свидетелство за върховно духовно извисяване. За такава личност вече няма тайни в Битието! И навярно не по-малко важно е това, че този човек е съвършено наясно с главната посока на своя живот. Един от най-мощните двигатели на неговата целеустреме- ност по вечния Път на Духа е именно неустоимата красавица - Истината! Нейното присъствие в живота на човешкото същество има не само определящо мирогледно значение, но то служи и за съвсем ясен ориентир при решаването на проблемите на ежедневието. И в малкото, и в голямото Истината си остава неугасим фар и пътевод- на звезда. Ала само за зрящия, само за пробудените души. За останалите тя би могла да бъде и неумолимо строга съдница. Но не с цел да ги нарани или уязви, а за да ги направи способни да възприемат непомръкващата светлина на сиянието й. В този ред на мисли Учителят П.
към текста >>

Само човек, който има Истината, знае посоката на своя живот."
Но не с цел да ги нарани или уязви, а за да ги направи способни да възприемат непомръкващата светлина на сиянието й. В този ред на мисли Учителят П. Дънов споделя: "Казано е: "Глава на Твоето Слово е Истината." А ние знаем, че всички движения изхождат от главата и се възвръщат пак към нея. Главата показва посоката. И когато кажем, че някой има глава, подразбираме, че той има посока и цел, към която се стреми. Само човек, който има Истината, знае посоката на своя живот." 6. Постигането на Истината резултат от духовната еволюция на съществата "Истината това е насока, в която се движим. Тя е това, към което се движим." (Учителят П. Дънов) Истината е една, ала тя се проявява в безброй различни лица.
към текста >>

Това е причината Иисус Христос - Първият между Тях - да има всички необходими основания да заяви: "Аз съм Пътят, Истината и Животът" (Йоан 14:6).
Пътят, по който се движат всички същества, е път към Истината." От друга страна, познаването на Истината е задължителен стадий по пътя към духовното съвършенство. Категоричното разграничаване на Истината от нейните умели дубльори - полуистината и откровената лъжа, е атестат за духовна зрелост, който окултният ученик следва да придобие още в началната фаза на своето придвижване по Пътя на духовно-нравственото развитие и усъвършенстване. А действителното познаване на Истината, сиреч тоталното сливане с нейната брилянтна същност, е вече постижение от най- висок ранг. То бива достояние единствено на Учителите. Това е причината Иисус Христос - Първият между Тях - да има всички необходими основания да заяви: "Аз съм Пътят, Истината и Животът" (Йоан 14:6). В този стих на Свещеното Писание (един от т.нар. "златни стихове" в Библията) по най-краткия и достъпен начин е изразено онова върховно състояние на съзнанието, в което всеобхватно и безусловно господства вибрацията на Божествената Истина. Това именно е състоянието на свръхсъзнание. Преходът от тленно към нетленно, от временно към вечно, от земно към небесно съответства в най-висока степен на процеса на познаване на Истината. Този полет на Духа би могъл да се илюстрира сполучливо с картината на едно устремно и в същото време плавно и красиво движение към висините на Божествения свят.
към текста >>

Пълното отхвърляне на всички видове лъжа (трябва да признаем, че нейните проявления са твърде разнообразни) и повсеместното утвърждаване на Космическия принцип на Истината са една от червените нишки в учението на ББ.
Затова и всеки от великите духовни Учители на човечеството безпрекословно отрича лъжата и я заклеймява като съвършено недопустима в мисленето и поведението на човека, а още повече - по жизнения път на окултния ученик. Българският Учител на Любовта П. Дънов не прави изключение. В проповядвания от него морално-етически кодекс за лъжата няма никакво място. На редица места в неговото Слово тя бива разглеждана като антитеза на Истината. Пълното отхвърляне на всички видове лъжа (трябва да признаем, че нейните проявления са твърде разнообразни) и повсеместното утвърждаване на Космическия принцип на Истината са една от червените нишки в учението на ББ. Ето едно разсъждение на Учителя П. Дънов в тази насока: "Първата крачка към Любовта е: Никаква лъжа! Който говори Истината, всеки ден придобива по нещо." Едно от негативните последствия от употребата на лъжа, особено ако това се е превърнало в тенденция за конкретната личност, е разрушаването на връзката с Божествения свят. Главната причина за подобна форма на регрес е невъзможността за човека да проявява Любовта - ключ № 1 за навлизане в селенията на Божественото.
към текста >>

Затова всички видове лъжа са абсолютно изключени от мисленето и поведението на ученика на ББ.
от Цялото. Логично е след всичко обрисувано дотук като следствие от използването на лъжа да подчертаем, че тя причинява израждане на духовната същност на човека. Триединната структура на личността - ум, воля, сърце - бива засегната в своята сърцевина и претърпява значителна деформация. Ако процесът не бъде прекъснат навреме, той може да стане необратим и да доведе до пълна деградация на личността. От така изнесените факти, хипотези и заключения става ясно, че лъжата спира духовната еволюция на човека. Затова всички видове лъжа са абсолютно изключени от мисленето и поведението на ученика на ББ. В този смисъл са и наставленията на Учителя П. Дънов: "Първото нещо, което трябва да направите, то е абсолютно да изключите всяка лъжа - бяла и черна. В лъжата седят всички спънки. В нея седят всички условия за вашето робство." Робството на лъжата е робство на греха. Грехопадението на човешките прародители Адам и Ева стана действителност въз основа на една лъжа.
към текста >>

С всички произтичащи от това негативни последици: цялостното затъмняване на човешката психо-физическа същност, проклятието над земята и навлизането на смъртта в човешкия живот.
В лъжата седят всички спънки. В нея седят всички условия за вашето робство." Робството на лъжата е робство на греха. Грехопадението на човешките прародители Адам и Ева стана действителност въз основа на една лъжа. От змията в Райската градина - пратеник на Лукавия - тази лъжа премина в съзнанието на първите хора и те си послужиха с нея при контакта с Бога. Той не можеше да постъпи по друг начин, освен да ги прогони от Едем. С всички произтичащи от това негативни последици: цялостното затъмняване на човешката психо-физическа същност, проклятието над земята и навлизането на смъртта в човешкия живот. Затова Учителят на ББ у нас отрича недвусмислено всяка форма на лъжата, дори и т.нар. "бяла лъжа", която бива изричана уж за добро. 8. Истината носи свобода "Щом се домогнете до Истината, вие ще се освободите от всички земни и духовни противоречия. Тя освобождава човека от всички ограничения, в които се е намирал.
към текста >>

" И на друго място в Словото: "Целият живот на човека почива на Истината, която носи свобода."
По пътеката на изпитанията, с цената на безчетни страдания, принасяйки в жертва всичко лично пред олтара на Общото благо, ученикът на духовното посвещение постига Истината. Тя му носи в дар свободата на самоосъществилата се духовна природа на индивидуалността. Взаимовръзката между Истината, свободата и пробуждането на Божественото в човешката душа е разкрита по великолепен начин от Учителя на ББ в България: "Стремеж и копнеж на човешката душа е да бъде свободна. Туй е един велик подтик, но не в обикновения човек, а у човека, у когото съзнанието се е пробудило. Свободата е един велик подтик у човека, у когото се събужда Божественото. " И на друго място в Словото: "Целият живот на човека почива на Истината, която носи свобода." Придобиването на свободата от страна на истинолюбивия означава, че за него познанието на Истината е премахнало всички ограничения. Дори и да е загубил нещо ценно и скъпо по пътя към Истината, то ще му бъде възвърнато с лихвите, ако е успял да отстои убежденията си: "Ако възлюбиш Истината, ограниченията ще се премахнат: всички ваши изгубени вещи ще се върнат, всички ваши разрушени чувства ще се върнат, всичко, каквото сте изгубили, ще се върне. Ще се върнат при вас всички онези, които ви обичат, и ще видите всички, които ви любят. Като намери мъртви, Истината ги оживява. На страдащия отмахва страданието" (Учителят П. Дънов).
към текста >>

Човекът, който е познал Истината и я е направил неизменна, неотделима част от живота си, се превръща в сътворец на Божеството, в съучастник - в най-извисения смисъл на понятието - във вечното космическо пресътворяване и обновление.
Ще се върнат при вас всички онези, които ви обичат, и ще видите всички, които ви любят. Като намери мъртви, Истината ги оживява. На страдащия отмахва страданието" (Учителят П. Дънов). Познанието на Истината е и залог за свободно и пълно творческо сътрудничество на човека в помощ на Бога, Който твори непрекъснато. Такава духовно издигната личност определяме като съработник на Твореца. Човекът, който е познал Истината и я е направил неизменна, неотделима част от живота си, се превръща в сътворец на Божеството, в съучастник - в най-извисения смисъл на понятието - във вечното космическо пресътворяване и обновление. Той вече разполага със свободата да твори до края на Вечността. Ето и поантата на тези размисли в учението на ББ, поднесено ни като небесен дар от Учителя П. Дънов: "Чрез Истината ние можем да излезем из рамките на временния живот, на смъртта и да влезем във вечната свобода." Достоен финал на апологията за Истината като Божествен принцип във Вселената!
към текста >>

Дънов: "Чрез Истината ние можем да излезем из рамките на временния живот, на смъртта и да влезем във вечната свобода." Достоен финал на апологията за Истината като Божествен принцип във Вселената!
Познанието на Истината е и залог за свободно и пълно творческо сътрудничество на човека в помощ на Бога, Който твори непрекъснато. Такава духовно издигната личност определяме като съработник на Твореца. Човекът, който е познал Истината и я е направил неизменна, неотделима част от живота си, се превръща в сътворец на Божеството, в съучастник - в най-извисения смисъл на понятието - във вечното космическо пресътворяване и обновление. Той вече разполага със свободата да твори до края на Вечността. Ето и поантата на тези размисли в учението на ББ, поднесено ни като небесен дар от Учителя П. Дънов: "Чрез Истината ние можем да излезем из рамките на временния живот, на смъртта и да влезем във вечната свобода." Достоен финал на апологията за Истината като Божествен принцип във Вселената!
към текста >>

97. Божественият Принцип на ПРАВДАТА - Константин Златев

Справедливост - приложението на правдата в условията на всемирния живот.
На четвъртия от тези Божествени принципи - този на Правдата, разгледан от позициите на теоретическото наследство на Учителя П. Дънов, ще се спрем в настоящата лекция. И тъй като понятията "правда" и "справедливост" вървят ръка за ръка и като съдържание, и като смисъл, в началото бихме искали да ги дефинираме поотделно, за да внесем необходимото разграничение между тях. Предложените по-долу кратки определения следва да се вземат под внимание при трактовката на изследваната от нас тема. Правда - космически творчески принцип, произтичащ от Божията същност. Справедливост - приложението на правдата в условията на всемирния живот. Така изградените дефиниции водят до извода, че двете понятия "правда" и "справедливост" в много отношения се припокриват, но като цяло не са тъждествени. Основата на качествената разлика между тях почива в обстоятелството, че правдата по същността си е принцип (т. е. притежава иманентно елемент на статичност, на обусловеност; ала това не е безизразната и мъртва статика на човешкото, а израз на Божественото съвършенство, което твори без отдих на всички равнища в Космоса), а в същността на справедливостта е залегнал елемент на динамичност и последователност в проявлението (приложението на принципа на правдата в света безспорно представлява процес, разгръщащ се във времето и пространството). 1. Любовта определяща предпоставка за утвърждаването на правдата и справедливостта Спирайки се на този въпрос, Учителят П.
към текста >>

" И действително - любовта надделява над всяко зло, над всяка трудност в живота, включително и над проявите на неправда и несправедливост.
притежава иманентно елемент на статичност, на обусловеност; ала това не е безизразната и мъртва статика на човешкото, а израз на Божественото съвършенство, което твори без отдих на всички равнища в Космоса), а в същността на справедливостта е залегнал елемент на динамичност и последователност в проявлението (приложението на принципа на правдата в света безспорно представлява процес, разгръщащ се във времето и пространството). 1. Любовта определяща предпоставка за утвърждаването на правдата и справедливостта Спирайки се на този въпрос, Учителят П. Дънов подчертава: "Любовта се изявява само на онези, които са праведни и "са просветнали в Царството на Отца си" - онзи велик, разумен Божествен свят, където праведните схващат дълбокия смисъл на нещата." "Amor omnia vincit! " - възкликва неизвестният автор на тази латинска сентенция, която на български език гласи: "Любовта побеждава всичко! " И действително - любовта надделява над всяко зло, над всяка трудност в живота, включително и над проявите на неправда и несправедливост. Наличието на осмислена, искрена и неизменна по съдържание и интензивност любов, която извира направо от сърцето, е сигурна гаранция и градивна основа за изявите на правда и справедливост на всички нива в Битието. "Пред любовта всички сме равни" - казва Учителят на ББ у нас. - "Любовта има пред вид правото на всички същества. Тя желае всички хора да опитат еднакво всички блага. Разумната природа говори днес на хората: "Разделяйте справедливо благата, които ви давам.
към текста >>

Външният закон - човешкото право - не притежава нужния потенциал, за да разреши всички проблеми на живота.
Ius humanum (човешко право). По същността си то е външно и несъвършено; произтича от естествения нравствен закон, заложен изначално в нашата духовна природа. По- извисената форма на проявление е т.нар. Ius divinum (Божествено право). От своя страна то е вътрешно и съвършено; произтича от Божествения свръхестествен нравствен закон, който човешкото съзнание е в състояние да възприеме и приложи на определена степен от своето духовно развитие. Външният закон - човешкото право - не притежава нужния потенциал, за да разреши всички проблеми на живота. В някаква степен то регулира единствено повърхностните явления, факти и процеси в личния и обществен живот. От друга страна, вътрешният закон - Божественото право, което е най-старото по произход, понеже извира от Божия Дух на несломима Правда - е този, който определя отношенията между всички същества. Този най-древен закон на Проявеното Битие се изявява като всемирна справедливост. Според характера и обхвата на действието си той е универсален и господства във всички царства на Живата Разумна Природа. Именно справедливостта е един от стълбовете при изграждането на Новата Култура на изгряващата VI раса.
към текста >>

В някаква степен то регулира единствено повърхностните явления, факти и процеси в личния и обществен живот.
По същността си то е външно и несъвършено; произтича от естествения нравствен закон, заложен изначално в нашата духовна природа. По- извисената форма на проявление е т.нар. Ius divinum (Божествено право). От своя страна то е вътрешно и съвършено; произтича от Божествения свръхестествен нравствен закон, който човешкото съзнание е в състояние да възприеме и приложи на определена степен от своето духовно развитие. Външният закон - човешкото право - не притежава нужния потенциал, за да разреши всички проблеми на живота. В някаква степен то регулира единствено повърхностните явления, факти и процеси в личния и обществен живот. От друга страна, вътрешният закон - Божественото право, което е най-старото по произход, понеже извира от Божия Дух на несломима Правда - е този, който определя отношенията между всички същества. Този най-древен закон на Проявеното Битие се изявява като всемирна справедливост. Според характера и обхвата на действието си той е универсален и господства във всички царства на Живата Разумна Природа. Именно справедливостта е един от стълбовете при изграждането на Новата Култура на изгряващата VI раса. Тя е и основата, върху която ще се разгърне бъдещото проявление на Любовта.
към текста >>

Да бъдеш справедлив, това значи да знаеш как да постъпиш при всяка твоя мисъл, при всяко твое чувство, при всяко твое действие." Възприемането и осмислянето на необходимостта от утвърждаване на правдата в живота става отвън навътре - чрез предметните уроци на ежедневието, а прилагането на правдата и справедливостта става отвътре навън - от дълбините на съзнанието към реалността на света, в който живеем.
Тя се налага отвътре, а не отвън. Справедливостта е абсолютен закон." Този абсолютен, вътрешен закон, както го нарича Учителят на ББ у нас, е свързан и с наличието на дълбоки познания за духовните закони на Космоса, с правилен мироглед, широта на възгледите, толерантност и способност да приемем открито и непредубедено другия, ближния, с неговата истина. Тогава осъществяването на закона на правдата в практиката става спонтанно, естествено - действията на човека се превръщат в логическо продължение на неговата вътрешна духовна зрелост. Учителят П. Дънов изтъква: "Правдата е нещо вътрешно. Да бъдеш справедлив, това значи да знаеш как да постъпиш при всяка твоя мисъл, при всяко твое чувство, при всяко твое действие." Възприемането и осмислянето на необходимостта от утвърждаване на правдата в живота става отвън навътре - чрез предметните уроци на ежедневието, а прилагането на правдата и справедливостта става отвътре навън - от дълбините на съзнанието към реалността на света, в който живеем. Подчертавайки тази идея, Учителят на ББ в България набляга на следното: "Докато човек търси нещата вън от себе си, той ще бъде в преходния свят и всеки може да му отнеме благата, които има. Влязат ли тия блага в сърцето му, той вече е намерил своя възлюблен - Божествената Правда, която прави човека непоколебим и неуязвим. От пълнотата на сърцето, от изобилието на тия блага раздават истинските праведници. Те са богати. Те са дошли на Земята да извършат някоя специална работа и да придобият опит.
към текста >>

Той казва: "Аз не говоря за тази справедливост, която като осъжда човека, взема му живота." В своите беседи и в личните си разговори Учителят на ББ в нашата страна разглежда справедливостта като проявление на висшия Божествен Промисъл и Воля във всички сфери на съществуване на Всемирния Живот.
Те могат да живеят тук колкото искат. Като завършат работата си, ще си отидат откъдето са дошли." 3. Съдържание на понятията "правда" и "справедливост" Учителят П. Дънов излага в пълнота съдържанието на понятието "справедливост". Той казва: "Аз не говоря за тази справедливост, която като осъжда човека, взема му живота." В своите беседи и в личните си разговори Учителят на ББ в нашата страна разглежда справедливостта като проявление на висшия Божествен Промисъл и Воля във всички сфери на съществуване на Всемирния Живот. а) правдата - качество на човешката душа Отново ще цитираме Учителя П. Дънов: "Правдата, това е едно качество на човешката душа. Всяка душа е родена да бъде праведна. И отначало тя е била праведна.
към текста >>

Дънов по следния начин: "Животът на всяко същество е живот на Бога (курсивът мой - К. З.).
Тя има пред вид не само хората, но и всички живи същества, от най-малкото до най-голямото. Тя трябва да се приложи както спрямо човека, така и спрямо другите същества, както спрямо учения, така и спрямо простия. Любовта на Бога към всички същества е еднаква." б) II принцип: правдата и справедливостта са основа на отношенията между хората, от една страна, и между хората и останалите живи същества, от друга страна Този втори принцип на правдата и справедливостта е формулиран от Учителя П. Дънов по следния начин: "Животът на всяко същество е живот на Бога (курсивът мой - К. З.). Всяко същество има своето място и значение в живота на Цялото. Всеки човек, когото срещаме, е необходим елемент в Божествения ред на нещата, понеже е едно малко проявление на Бога." На друго място той допълва: "Правдата е, която създава истинските отношения между човешките души. Дойде ли тя, ще се изяви онова истинско уважение, което трябва да имат човеците един към друг. Тогава няма да гледаме с презрение на никого, а ще бъдем свещени един за друг." Прилагането на правдата в живота довежда до осъзнаването на Божествения произход на човека, от който (произход) произтичат равните права на всички Божии творения пред лицето на Създателя.
към текста >>

Всяко същество има своето място и значение в живота на Цялото.
Тя трябва да се приложи както спрямо човека, така и спрямо другите същества, както спрямо учения, така и спрямо простия. Любовта на Бога към всички същества е еднаква." б) II принцип: правдата и справедливостта са основа на отношенията между хората, от една страна, и между хората и останалите живи същества, от друга страна Този втори принцип на правдата и справедливостта е формулиран от Учителя П. Дънов по следния начин: "Животът на всяко същество е живот на Бога (курсивът мой - К. З.). Всяко същество има своето място и значение в живота на Цялото. Всеки човек, когото срещаме, е необходим елемент в Божествения ред на нещата, понеже е едно малко проявление на Бога." На друго място той допълва: "Правдата е, която създава истинските отношения между човешките души. Дойде ли тя, ще се изяви онова истинско уважение, което трябва да имат човеците един към друг. Тогава няма да гледаме с презрение на никого, а ще бъдем свещени един за друг." Прилагането на правдата в живота довежда до осъзнаването на Божествения произход на човека, от който (произход) произтичат равните права на всички Божии творения пред лицето на Създателя. В този дух са и думите на духовния Учител: "Да бъдеш справедлив, ще рече да знаеш как да постъпиш като мислещо същество, като разумен, истински културен човек.
към текста >>

Прилагането на правдата в живота довежда до осъзнаването на Божествения произход на човека, от който (произход) произтичат равните права на всички Божии творения пред лицето на Създателя.
Дънов по следния начин: "Животът на всяко същество е живот на Бога (курсивът мой - К. З.). Всяко същество има своето място и значение в живота на Цялото. Всеки човек, когото срещаме, е необходим елемент в Божествения ред на нещата, понеже е едно малко проявление на Бога." На друго място той допълва: "Правдата е, която създава истинските отношения между човешките души. Дойде ли тя, ще се изяви онова истинско уважение, което трябва да имат човеците един към друг. Тогава няма да гледаме с презрение на никого, а ще бъдем свещени един за друг." Прилагането на правдата в живота довежда до осъзнаването на Божествения произход на човека, от който (произход) произтичат равните права на всички Божии творения пред лицето на Създателя. В този дух са и думите на духовния Учител: "Да бъдеш справедлив, ще рече да знаеш как да постъпиш като мислещо същество, като разумен, истински културен човек. Искаш ли да имаш прави отношения към всички същества, бъди справедлив към тях." Следователно изграждането на качествено нова култура на отношенията между хората е немислимо без следване на принципа на правдата и справедливостта: "Трябва да отдаваме на всеки човек правото, защото както водата е необходима за растежа на растенията, така и Правдата е необходима за растежа на нашите умове и сърца." И в тази област на многоликия вселенски живот е в сила библейската максима: "С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери! " В тази връзка Учителят П. Дънов пояснява: "И вол като срещнете, ще му отдадете съответното уважение и почитание. Ще знаете, че и той има известни права, заради които не трябва да го насилвате.
към текста >>

Искаш ли да имаш прави отношения към всички същества, бъди справедлив към тях." Следователно изграждането на качествено нова култура на отношенията между хората е немислимо без следване на принципа на правдата и справедливостта: "Трябва да отдаваме на всеки човек правото, защото както водата е необходима за растежа на растенията, така и Правдата е необходима за растежа на нашите умове и сърца." И в тази област на многоликия вселенски живот е в сила библейската максима: "С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери!
Всеки човек, когото срещаме, е необходим елемент в Божествения ред на нещата, понеже е едно малко проявление на Бога." На друго място той допълва: "Правдата е, която създава истинските отношения между човешките души. Дойде ли тя, ще се изяви онова истинско уважение, което трябва да имат човеците един към друг. Тогава няма да гледаме с презрение на никого, а ще бъдем свещени един за друг." Прилагането на правдата в живота довежда до осъзнаването на Божествения произход на човека, от който (произход) произтичат равните права на всички Божии творения пред лицето на Създателя. В този дух са и думите на духовния Учител: "Да бъдеш справедлив, ще рече да знаеш как да постъпиш като мислещо същество, като разумен, истински културен човек. Искаш ли да имаш прави отношения към всички същества, бъди справедлив към тях." Следователно изграждането на качествено нова култура на отношенията между хората е немислимо без следване на принципа на правдата и справедливостта: "Трябва да отдаваме на всеки човек правото, защото както водата е необходима за растежа на растенията, така и Правдата е необходима за растежа на нашите умове и сърца." И в тази област на многоликия вселенски живот е в сила библейската максима: "С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери! " В тази връзка Учителят П. Дънов пояснява: "И вол като срещнете, ще му отдадете съответното уважение и почитание. Ще знаете, че и той има известни права, заради които не трябва да го насилвате. Ако отдадете нужното право на всички хора и животни, и Бог ще отдаде вашето право. Ако не отдадете правото на другите, и вашето няма да отдадат."
към текста >>

Ако отдадете нужното право на всички хора и животни, и Бог ще отдаде вашето право.
В този дух са и думите на духовния Учител: "Да бъдеш справедлив, ще рече да знаеш как да постъпиш като мислещо същество, като разумен, истински културен човек. Искаш ли да имаш прави отношения към всички същества, бъди справедлив към тях." Следователно изграждането на качествено нова култура на отношенията между хората е немислимо без следване на принципа на правдата и справедливостта: "Трябва да отдаваме на всеки човек правото, защото както водата е необходима за растежа на растенията, така и Правдата е необходима за растежа на нашите умове и сърца." И в тази област на многоликия вселенски живот е в сила библейската максима: "С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери! " В тази връзка Учителят П. Дънов пояснява: "И вол като срещнете, ще му отдадете съответното уважение и почитание. Ще знаете, че и той има известни права, заради които не трябва да го насилвате. Ако отдадете нужното право на всички хора и животни, и Бог ще отдаде вашето право. Ако не отдадете правото на другите, и вашето няма да отдадат." в) III принцип: всеки човек и всяко живо същество въобще притежава свещеното право да се развива и да израства по еволюционната стълбица; Божествената правда и справедливост са тези, които му осигуряват всички необходими условия за това Учителят П. Дънов изтъква относно този принцип следното: "На всеки човек със самото идване на Земята е даден от Разумната природа известен кредит, едно Божествено право, което трябва да се зачита. Това важи и за всяко друго същество." Този закон е призван да залегне в основите на обществения живот.
към текста >>

Това важи и за всяко друго същество." Този закон е призван да залегне в основите на обществения живот.
Ако отдадете нужното право на всички хора и животни, и Бог ще отдаде вашето право. Ако не отдадете правото на другите, и вашето няма да отдадат." в) III принцип: всеки човек и всяко живо същество въобще притежава свещеното право да се развива и да израства по еволюционната стълбица; Божествената правда и справедливост са тези, които му осигуряват всички необходими условия за това Учителят П. Дънов изтъква относно този принцип следното: "На всеки човек със самото идване на Земята е даден от Разумната природа известен кредит, едно Божествено право, което трябва да се зачита. Това важи и за всяко друго същество." Този закон е призван да залегне в основите на обществения живот. Още от момента на раждането си човек притежава определен капитал за живот и развитие, но които той може да разчита като на свое Божествено, ненакърнимо право. Социалната среда, човечеството като цяло следва да осигури условията за реализацията на този изначален човешки потенциал. "От хиляди години насам природата е определила за всеки човек по нещо и той трябва да го получи точно навреме" - добавя П. Дънов. Неговите думи обуславят потребността от утвърждаване на нов критерий в настоящите и бъдещите социални отношения на национално и международно равнище - изискването на Божествения закон на правдата и справедливостта на всеки човек да бъдат предоставяни оптимални условия да живее и да израства в духовно-нравствен аспект. От третия принцип на правдата и справедливостта произтичат три важни следствия, които ще разгледаме поотделно:
към текста >>

До свободата като идеал на личността, обществото, народа и човечеството може да се достигне само с помощта на върховната справедливост, която е призвана да възтържествува в човешкия живот.
Социалната среда, човечеството като цяло следва да осигури условията за реализацията на този изначален човешки потенциал. "От хиляди години насам природата е определила за всеки човек по нещо и той трябва да го получи точно навреме" - добавя П. Дънов. Неговите думи обуславят потребността от утвърждаване на нов критерий в настоящите и бъдещите социални отношения на национално и международно равнище - изискването на Божествения закон на правдата и справедливостта на всеки човек да бъдат предоставяни оптимални условия да живее и да израства в духовно-нравствен аспект. От третия принцип на правдата и справедливостта произтичат три важни следствия, които ще разгледаме поотделно: - връзка между свободата и правдата До свободата като идеал на личността, обществото, народа и човечеството може да се достигне само с помощта на върховната справедливост, която е призвана да възтържествува в човешкия живот. На всяка крачка ставаме свидетели как правдата унизително отстъпва пред отровните стрели на неправдата. Богатият множи богатството си и дебелее върху гърба на бедняка, за когото нерядко дори и надеждата се превръща в дефицит на съзнанието. А в нашето време на криворазбрана и побългарена демокрация всякакви индивиди със съмнителни морални качества и напълно отсъстваща духовност станаха милионери пред очите ни и за сметка на цялото българско общество. Днес те са готови да преминат през нас, яхнали мощните си БМВ-та, мерцедеси и джипове, и ако спрат, то няма да е, за да ни окажат първа помощ, а за да преценят щетите, които сме нанесли върху возилото им. Оцапани с кръвта ни, те невъзмутимо ще продължат напред, защото бизнесът не чака.
към текста >>

Тя е, която разпределя Божиите блага - кръвта на живота - в общочовешкия организъм."
Дънов подчертава: "За да има мир в която и да е държава, трябва да има Правда. Има ли безпра- вие, в нея ще настъпи безредие. Отворете страниците на историята в миналото, взрете се в настоящето и ще видите, че безпра- вието винаги е било причина на всяко безредие. Навсякъде законът е един и същ - щом има безправие, веднага ще се яви безредие. Правдата е, която определя отношенията между хората. Тя е, която разпределя Божиите блага - кръвта на живота - в общочовешкия организъм." В света царува Божията справедливост. Който я нарушава, поема върху себе си тежки последствия - той страда и се бори с противоречия на всяка крачка в живота. А когато тази справедливост бъде приложена на дело, тя заличава всяко недоволство, всеки зародиш на неудовлетворение. Бог е предоставил на всеки народ негово собствено право да съществува и се развива към добро. Това е Божествен потенциал, който следва да бъде зачитан от всички останали народи.
към текста >>

Който я нарушава, поема върху себе си тежки последствия - той страда и се бори с противоречия на всяка крачка в живота.
Отворете страниците на историята в миналото, взрете се в настоящето и ще видите, че безпра- вието винаги е било причина на всяко безредие. Навсякъде законът е един и същ - щом има безправие, веднага ще се яви безредие. Правдата е, която определя отношенията между хората. Тя е, която разпределя Божиите блага - кръвта на живота - в общочовешкия организъм." В света царува Божията справедливост. Който я нарушава, поема върху себе си тежки последствия - той страда и се бори с противоречия на всяка крачка в живота. А когато тази справедливост бъде приложена на дело, тя заличава всяко недоволство, всеки зародиш на неудовлетворение. Бог е предоставил на всеки народ негово собствено право да съществува и се развива към добро. Това е Божествен потенциал, който следва да бъде зачитан от всички останали народи. Големите измежду тях трябва да се съобразяват в този смисъл с малките и обратно. Изводът е, че човечеството като колективна общност е длъжно да създаде на всяка индивидуалност и на всеки народ условия и подкрепа за жизнена изява и целесъобразно развитие.
към текста >>

Животът изтича от Великото Разумно Начало (Бога - бел. К.
Изводът е, че човечеството като колективна общност е длъжно да създаде на всяка индивидуалност и на всеки народ условия и подкрепа за жизнена изява и целесъобразно развитие. Международната общност е по същността си жив организъм, интегрално Цяло, което обладава всички възможности за правилното еволюционно израстване и на личностите, и на народите. г) IV принцип: универсален характер на правдата и справедливостта - справедливо разпределение на благата между всички живи същества Четвъртият принцип е формулиран от Учителя П. Дънов, както следва: "Добро е това, което е добро за всички, а не само за едного. Животът изтича от Великото Разумно Начало (Бога - бел. К. З.), което обгръща всичко в света. Навсякъде, където има живот, той е проява на това Велика Разумно Начало. Всички блага, които идат от Разумната Природа, са за всички. Ето защо върховната справедливост изисква, щото Божиите блага, благата на Разумната Природа, да бъдат блага на всички. Те трябва да бъдат достояние на всички.
към текста >>

Навсякъде, където има живот, той е проява на това Велика Разумно Начало.
г) IV принцип: универсален характер на правдата и справедливостта - справедливо разпределение на благата между всички живи същества Четвъртият принцип е формулиран от Учителя П. Дънов, както следва: "Добро е това, което е добро за всички, а не само за едного. Животът изтича от Великото Разумно Начало (Бога - бел. К. З.), което обгръща всичко в света. Навсякъде, където има живот, той е проява на това Велика Разумно Начало. Всички блага, които идат от Разумната Природа, са за всички. Ето защо върховната справедливост изисква, щото Божиите блага, благата на Разумната Природа, да бъдат блага на всички. Те трябва да бъдат достояние на всички. Така говори законът на справедливостта. " Тази идея на изгряващата Нова Култура е изразена от Учителя П.
към текста >>

Благата на живота не текат само в една посока.
Ето защо върховната справедливост изисква, щото Божиите блага, благата на Разумната Природа, да бъдат блага на всички. Те трябва да бъдат достояние на всички. Така говори законът на справедливостта. " Тази идея на изгряващата Нова Култура е изразена от Учителя П. Дънов в надписа на една малка чешма, построена под негово ръководство: "Божието благо е благо за всичкиТой изтъква: "Има един велик закон в природата, който регулира нещата. Благата на живота не текат само в една посока. Този закон е общ и се отнася не само до физическия, но и до психическия живот. Който разбира този закон, той никога не би се осмелил да постави преграда между себе си и своя ближен с цел да задържи благата само за себе си. Той знае, че всяка преграда, която е поставена, един ден ще се обърне против самия него. Като не разбира този закон и не го спазва, човек сам си създава нещастия. От нас се изисква само едно: да не поставяме преграда на Божествените блага, които текат към нас.
към текста >>

Този закон е общ и се отнася не само до физическия, но и до психическия живот.
Те трябва да бъдат достояние на всички. Така говори законът на справедливостта. " Тази идея на изгряващата Нова Култура е изразена от Учителя П. Дънов в надписа на една малка чешма, построена под негово ръководство: "Божието благо е благо за всичкиТой изтъква: "Има един велик закон в природата, който регулира нещата. Благата на живота не текат само в една посока. Този закон е общ и се отнася не само до физическия, но и до психическия живот. Който разбира този закон, той никога не би се осмелил да постави преграда между себе си и своя ближен с цел да задържи благата само за себе си. Той знае, че всяка преграда, която е поставена, един ден ще се обърне против самия него. Като не разбира този закон и не го спазва, човек сам си създава нещастия. От нас се изисква само едно: да не поставяме преграда на Божествените блага, които текат към нас. Божественото благо е общо за всички същества.
към текста >>

Това се отнася за всички видове блага."
Като не разбира този закон и не го спазва, човек сам си създава нещастия. От нас се изисква само едно: да не поставяме преграда на Божествените блага, които текат към нас. Божественото благо е общо за всички същества. Божественото е достъпно за всички. Благата, които Бог дава, трябва да се оставят свободно да текат - да се ползват всички същества от тях. Това се отнася за всички видове блага." Правдата, освен всичко останало, е и най-краткият път за победа над бедността и мизерията в глобален мащаб. Но за да се стигне дотам, трябва да бъде усвоено още едно стъпало на духовната еволюция - състраданието (което неслучайно е издигнато на пиедестал в най-древната от съвременните световни религии - будизма). По този повод Учителят на ББ у нас изтъква: "Правдата трябва да се приближи в света така, че да не остане нито един беден човек, който да въздиша и да възклицава: "Няма ли Господ на този свят ? " Ето защо истинският праведник на земята, когато се моли, трябва да иска от Бога да му покаже някоя страдаща душа, за да й помогне." Тук е мястото да отбележим, че идеалът за напълно справедливо разпределение на всички блага ще бъде осъществен в близкото (от езотерична гледна точка) бъдеще - след установяването на Новата Култура на VI коренна раса по цялата планета Земя.
към текста >>

5. Принципите и законите на правдата и справедливостта следствие от Единството на Всемирния Живот
Ала то свидетелства за факта, че по-развитият в духовен аспект притежава и по-съвършени вътрешни сетива и приемателни системи за усвояване на количество блага, които се предоставят по равно за всички. Например, човекът, който е извървял по-дълъг път на ду- ховно-нравствено усъвършенстване, ще възприеме от слънчевите лъчи повече енергия, отколкото по-неразвитият. Аналогично е сравнението на Божиите блага с извор, от който всеки може да почерпи дотолкова, доколкото голям е съдът, който носи със себе си - своя духовен потенциал. Учителят П. Дънов допълва в този смисъл: "Щом искаме да бъдем абсолютно справедливи, Бог ще каже: "Ето същества, които искат да изпълнят Моята воля." 5. Принципите и законите на правдата и справедливостта следствие от Единството на Всемирния Живот Законите на правдата и справедливостта следват от обстоятелството, че всички същества съставляват едно цяло. Те са градивни части, безкрайно множество компоненти на великия космичен организъм. Божественият принцип на правдата и справедливостта е призван да осигури благоприятни условия за съществуването на всички тях. Единството на живота като принцип и реалност на космическата необятност е залегнало в основата на всички световни религии и духовни учения. То произтича от наличието на едно Върховно Божество - Творец и Промислител на Вселената, и на една Творческа Воля в Битието.
към текста >>

Единството на живота като принцип и реалност на космическата необятност е залегнало в основата на всички световни религии и духовни учения.
Дънов допълва в този смисъл: "Щом искаме да бъдем абсолютно справедливи, Бог ще каже: "Ето същества, които искат да изпълнят Моята воля." 5. Принципите и законите на правдата и справедливостта следствие от Единството на Всемирния Живот Законите на правдата и справедливостта следват от обстоятелството, че всички същества съставляват едно цяло. Те са градивни части, безкрайно множество компоненти на великия космичен организъм. Божественият принцип на правдата и справедливостта е призван да осигури благоприятни условия за съществуването на всички тях. Единството на живота като принцип и реалност на космическата необятност е залегнало в основата на всички световни религии и духовни учения. То произтича от наличието на едно Върховно Божество - Творец и Промислител на Вселената, и на една Творческа Воля в Битието. а) правдата и справедливостта - фактор за духовното израстване на всяка индивидуалност Учителят П. Дънов казва: "Дето има справедливост, там има растеж. Дето тя отсъства, няма растеж." В случая справедливостта представлява задължително стъпало към върховете на ду- ховно-нравственото съвършенство.
към текста >>

В този дух са и думите на Учителя на ББ в нашата страна: "Ето защо, за да постигнете съвършенство, като първо стъпало на вашия живот поставете Божествената Правда, чрез която се изявява Любовта към всички същества - човеци, животни, растения.
То произтича от наличието на едно Върховно Божество - Творец и Промислител на Вселената, и на една Творческа Воля в Битието. а) правдата и справедливостта - фактор за духовното израстване на всяка индивидуалност Учителят П. Дънов казва: "Дето има справедливост, там има растеж. Дето тя отсъства, няма растеж." В случая справедливостта представлява задължително стъпало към върховете на ду- ховно-нравственото съвършенство. В този дух са и думите на Учителя на ББ в нашата страна: "Ето защо, за да постигнете съвършенство, като първо стъпало на вашия живот поставете Божествената Правда, чрез която се изявява Любовта към всички същества - човеци, животни, растения. Придобиете ли това, дето и да погледнете, ще виждате само доброто. Виждате ли доброто, то ще произведе в душата ви свещен трепет." Както и при всички останали опитности и качества, които биват придобивани и усвоявани по пътеката на духовното издигане, и правдата, ако не бъде прилагана в практиката, остава без стойност. Такава е логиката на следните разсъждения на Учителя П. Дънов: "Искате ли да се развивате правилно, непременно трябва да вършите правдата.
към текста >>

Справедливостта подобрява живота." Не на последно място - без проявената в живота правда любовта не би могла да изпълни със своята светлина човешката душа: "Всяка душа трябва да бъде праведна.
Без справедливостта не могат да се проявят правилно Любовта, Мъдростта и Свободата. Абсолютната справедливост трябва да бъде идеал за вас, за да могат всички Божествени добродетели да дойдат във вас. Справедливостта усилва дарбите и способностите на човека. Тя носи вътрешен мир и спокойствие. Когато справедливостта се прилага, престъпленията са невъзможни. Справедливостта подобрява живота." Не на последно място - без проявената в живота правда любовта не би могла да изпълни със своята светлина човешката душа: "Всяка душа трябва да бъде праведна. Защо ? - За да излезе от нея великата светлина. А в светлината, която изтича от Правдата, Любовта ще й се изяви. Правдата, това е основата, на която Любовта се изявява и осиява човешката душа" (Учителят П. Дънов). в) Новата Култура на VI раса ще изведе за първи път на преден план Божествената правда и справедливост на Земята
към текста >>

Дънов носят характера на важно прозрение: "И ако ме питате защо има нужда от Правда, ще ви отговоря: "За да могат бъдещите поколения да живеят във вашата светлина." Светлината, която произтича от Правдата, е есенцията на онази светлина, която дава живот, която носи в себе си живота."
Правдата, това е основата, на която Любовта се изявява и осиява човешката душа" (Учителят П. Дънов). в) Новата Култура на VI раса ще изведе за първи път на преден план Божествената правда и справедливост на Земята Учителят на ББ в България свидетелства: "Откак светът съществува, на Земята е нямало правда. Баща ви е бил справедлив, както обикновените хора." Проявяването на правдата и справедливостта е свързано и с отговорността на нашето човечество пред бъдните поколения. В това направление разсъжденията на Учителя П. Дънов носят характера на важно прозрение: "И ако ме питате защо има нужда от Правда, ще ви отговоря: "За да могат бъдещите поколения да живеят във вашата светлина." Светлината, която произтича от Правдата, е есенцията на онази светлина, която дава живот, която носи в себе си живота." Новата Култура на VI раса е култура на Любовта, на сърцето - тя съдържа в себе си най-големия възможен потенциал за утвърждаване на правдата и справедливостта по цялата планета. Правдата, в този смисъл, е проявление на Христовата Любов - Любовта на онова велико Същество, Което пое в ръцете Си съдбините на Земята. В тази връзка Учителят П. Дънов дава следното пояснение: "Праведните хора са богати. Те са синове Божии.
към текста >>

Каквото е водата по отношение на твърдата почва, това е правдата по отношение на човешкия живот, защото тя е, която смекчава твърдите тела.
Тази формулировка не е само теоретическо заявление. Практическият опит като безпогрешен критерий за истината доказва, че справедливостта освобождава човека от неговите слабости и пороци. Тя е първото стъпало към жадуваното съвършенство. Учителят П. Дънов подчертава: "Правдата... може да се оприличи на водата. Каквото е водата по отношение на твърдата почва, това е правдата по отношение на човешкия живот, защото тя е, която смекчава твърдите тела. Хората, които са се озлобили, са се втвърдили, защото нямат правда. А онези, които са станали меки, имат правда. Дайте на един човек правото и той ще омекне. Същото действие оказва на растенията и водата." Факторът, който с най-мощна сила задържа човека във веригите на материята, е неговото его.
към текста >>

Любовта в качеството си на могъща съзидателна сила изпълва умовете и сърцата на хората и ги дарява с разбирането, че благата и животът са общи и достъпни за всички.
Физическата страна на Любовта е Правдата. За да се изяви Любовта във физическия свят, непременно трябва да има Правда." б) правдата и справедливостта - израз на Божията Любов в света По своята същност, характер и проявление правдата и справедливостта изразяват Любовта на Бога Творец към всичко сътворено, към всички живи същества. В същност има само една справедливост - справедливостта на Любовта. Любовта в качеството си на могъща съзидателна сила изпълва умовете и сърцата на хората и ги дарява с разбирането, че благата и животът са общи и достъпни за всички. Оттук и логичният извод, че Любовта, след като е изявена и приложена, води към утвърждаване на правдата и справедливостта. в) Истината като източник на правдата и справедливостта Не само духовното прозрение на ясновиждащия, ала и свидетелството на интуицията на напредналия по пътя на еволюционното израстване човек съзират източника на правдата и справедливостта в света на Истината. Според Учителя П. Дънов именно Истината представлява върховното постижение по Пътя на окултното ученичество.
към текста >>

98. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

Здравословен начин на живот.
VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа 1. Произход и същност на човека "Под човек разбираме същество, което мисли." (Учителят П. Дънов) Централен обект за изследване в учението на ББ, представено в нашата страна от Учителя П.
към текста >>

В Новото учение предмет на изучаване са законите на живота, законите на човешките мисли и чувства, законите на отношенията и взаимодействията между мислите, чувствата и постъпките.
Централен обект за изследване в учението на ББ, представено в нашата страна от Учителя П. Дънов и което назоваваме още "Новото учение", е човекът. Сериозният изследовател при своята работа над теоретичното богатство на Учителя П. Дънов рано или късно достига до извода, че в никое друго учение човекът не е проучен така детайлно. Обект на задълбочен анализ са неговата динамика, всички процеси, характерни за човешкото същество - физически, физиологически, психически, умствени (ментални), духовни и Божествени, както и взаимоотношенията между тях и космическите процеси, с които те са свързани. В Новото учение предмет на изучаване са законите на живота, законите на човешките мисли и чувства, законите на отношенията и взаимодействията между мислите, чувствата и постъпките. По този път на анализ и заключения с висока познавателна и практическа стойност постепенно бива изграждана една съвършено нова наука за човека - нова психология, логика и етика, нова анатомия и физиология. Изхождайки от видимото, конкретното и вещественото, Новото учение прониква в тайните на човешкото битие, разкривайки методите, които са необходими за развиване на умствените и духовните сили, способности и органи. Какъв отговор дава учението на ББ на въпроса за произхода на човека? Ето съответен цитат от Словото на Учителя П. Дънов: "Бог, след като се е ограничил, е създал човека." Доброволното самоограничаване на Твореца-Бог - което не накърнява ни най-малко Неговата абсолютна същност и съвършенство - е изходната предпоставка за сътворяването на живото същество "човек".
към текста >>

Дънов: "Бог, след като се е ограничил, е създал човека." Доброволното самоограничаване на Твореца-Бог - което не накърнява ни най-малко Неговата абсолютна същност и съвършенство - е изходната предпоставка за сътворяването на живото същество "човек".
В Новото учение предмет на изучаване са законите на живота, законите на човешките мисли и чувства, законите на отношенията и взаимодействията между мислите, чувствата и постъпките. По този път на анализ и заключения с висока познавателна и практическа стойност постепенно бива изграждана една съвършено нова наука за човека - нова психология, логика и етика, нова анатомия и физиология. Изхождайки от видимото, конкретното и вещественото, Новото учение прониква в тайните на човешкото битие, разкривайки методите, които са необходими за развиване на умствените и духовните сили, способности и органи. Какъв отговор дава учението на ББ на въпроса за произхода на човека? Ето съответен цитат от Словото на Учителя П. Дънов: "Бог, след като се е ограничил, е създал човека." Доброволното самоограничаване на Твореца-Бог - което не накърнява ни най-малко Неговата абсолютна същност и съвършенство - е изходната предпоставка за сътворяването на живото същество "човек". Официалната наука, която по съдържанието си представлява рационален (умо- постигаем) вид познание, анализирайки фактите, свидетелствата и хипотезите от биологическата еволюция на живите същества на планетата Земя, достига до заключението, че между организмите на по-високо еволюиралите животни (особено бозайниците) и организма на човека има известно сходство. Това подвежда някои от учените - най-вече последователите на еволюционната теория на Чарлз Дарвин - да мислят и отстояват възгледа, че човекът е произлязъл от животните. В противовес на това схващане езотеричното познание, окултните науки и свещените писания на всички световни религии утвърждават тезата, че човекът има Божествен произход. Този контраст на мненията поставя на дневен ред извънредно важния въпрос за успоредното протичане и взаимодействието между биологическата и духовната еволюция. Първата е само канавата, фонът, върху който се изявява втората.
към текста >>

Официалната наука, която по съдържанието си представлява рационален (умо- постигаем) вид познание, анализирайки фактите, свидетелствата и хипотезите от биологическата еволюция на живите същества на планетата Земя, достига до заключението, че между организмите на по-високо еволюиралите животни (особено бозайниците) и организма на човека има известно сходство.
По този път на анализ и заключения с висока познавателна и практическа стойност постепенно бива изграждана една съвършено нова наука за човека - нова психология, логика и етика, нова анатомия и физиология. Изхождайки от видимото, конкретното и вещественото, Новото учение прониква в тайните на човешкото битие, разкривайки методите, които са необходими за развиване на умствените и духовните сили, способности и органи. Какъв отговор дава учението на ББ на въпроса за произхода на човека? Ето съответен цитат от Словото на Учителя П. Дънов: "Бог, след като се е ограничил, е създал човека." Доброволното самоограничаване на Твореца-Бог - което не накърнява ни най-малко Неговата абсолютна същност и съвършенство - е изходната предпоставка за сътворяването на живото същество "човек". Официалната наука, която по съдържанието си представлява рационален (умо- постигаем) вид познание, анализирайки фактите, свидетелствата и хипотезите от биологическата еволюция на живите същества на планетата Земя, достига до заключението, че между организмите на по-високо еволюиралите животни (особено бозайниците) и организма на човека има известно сходство. Това подвежда някои от учените - най-вече последователите на еволюционната теория на Чарлз Дарвин - да мислят и отстояват възгледа, че човекът е произлязъл от животните. В противовес на това схващане езотеричното познание, окултните науки и свещените писания на всички световни религии утвърждават тезата, че човекът има Божествен произход. Този контраст на мненията поставя на дневен ред извънредно важния въпрос за успоредното протичане и взаимодействието между биологическата и духовната еволюция. Първата е само канавата, фонът, върху който се изявява втората. Духът като би- тийност предхожда материята (идеалистическият тезис на философията).
към текста >>

Това подвежда някои от учените - най-вече последователите на еволюционната теория на Чарлз Дарвин - да мислят и отстояват възгледа, че човекът е произлязъл от животните.
Изхождайки от видимото, конкретното и вещественото, Новото учение прониква в тайните на човешкото битие, разкривайки методите, които са необходими за развиване на умствените и духовните сили, способности и органи. Какъв отговор дава учението на ББ на въпроса за произхода на човека? Ето съответен цитат от Словото на Учителя П. Дънов: "Бог, след като се е ограничил, е създал човека." Доброволното самоограничаване на Твореца-Бог - което не накърнява ни най-малко Неговата абсолютна същност и съвършенство - е изходната предпоставка за сътворяването на живото същество "човек". Официалната наука, която по съдържанието си представлява рационален (умо- постигаем) вид познание, анализирайки фактите, свидетелствата и хипотезите от биологическата еволюция на живите същества на планетата Земя, достига до заключението, че между организмите на по-високо еволюиралите животни (особено бозайниците) и организма на човека има известно сходство. Това подвежда някои от учените - най-вече последователите на еволюционната теория на Чарлз Дарвин - да мислят и отстояват възгледа, че човекът е произлязъл от животните. В противовес на това схващане езотеричното познание, окултните науки и свещените писания на всички световни религии утвърждават тезата, че човекът има Божествен произход. Този контраст на мненията поставя на дневен ред извънредно важния въпрос за успоредното протичане и взаимодействието между биологическата и духовната еволюция. Първата е само канавата, фонът, върху който се изявява втората. Духът като би- тийност предхожда материята (идеалистическият тезис на философията). Той използва нейните безчетни форми за своето проявление и в името на индивидуалното развитие и израстване на всички живи същества.
към текста >>

В съответствие с учението на ББ човекът е участник в космическия Живот.
В противовес на това схващане езотеричното познание, окултните науки и свещените писания на всички световни религии утвърждават тезата, че човекът има Божествен произход. Този контраст на мненията поставя на дневен ред извънредно важния въпрос за успоредното протичане и взаимодействието между биологическата и духовната еволюция. Първата е само канавата, фонът, върху който се изявява втората. Духът като би- тийност предхожда материята (идеалистическият тезис на философията). Той използва нейните безчетни форми за своето проявление и в името на индивидуалното развитие и израстване на всички живи същества. В съответствие с учението на ББ човекът е участник в космическия Живот. Както цялата мирова реалност, така и той се състои от външна - физическа, нетрайна, преходна страна, и от вътрешна - онова, което е вечно у него, неговата душа и дух, които са "искри" или "лъчи" от Лоното на Върховното Божество. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: "Има нещо у човека, което не умира - и в този, и в онзи свят. Това, което не умира, това, което не се разлага, това, което не изчезва, то е човекът (курсивът мой - К. З.). То нито остарява, нито се подмладява.
към текста >>

Отделете от човека разумната, светла душа и той става същинско животно.
Дънов отбелязва: "Има нещо у човека, което не умира - и в този, и в онзи свят. Това, което не умира, това, което не се разлага, това, което не изчезва, то е човекът (курсивът мой - К. З.). То нито остарява, нито се подмладява. Когато говорим за човека, ние разбираме душата. Ако има нещо Божествено у човека, то е светлата душа, която мисли. Отделете от човека разумната, светла душа и той става същинско животно. Той по нищо не се различава от него - яде, спи, има, с една реч, всички нужди и слабости на животното." Както вече посочихме, Бог, "като се ограничил сам в Себе Си, е създал човека". Всички същества живеят в Бога. Преди човек да се роди той е "бил в Него, както житното зрънце, преди да се посее, е било в хамбара на земеделеца". Човек не е дошъл на земята за нищо друго, освен за да учи и да твори, като "приема и проявява Божията Любов". Венецът на творението - това е човекът, когото "Божественият Дух превърнал от песъчинка в бисер".
към текста >>

Той по нищо не се различава от него - яде, спи, има, с една реч, всички нужди и слабости на животното." Както вече посочихме, Бог, "като се ограничил сам в Себе Си, е създал човека".
Това, което не умира, това, което не се разлага, това, което не изчезва, то е човекът (курсивът мой - К. З.). То нито остарява, нито се подмладява. Когато говорим за човека, ние разбираме душата. Ако има нещо Божествено у човека, то е светлата душа, която мисли. Отделете от човека разумната, светла душа и той става същинско животно. Той по нищо не се различава от него - яде, спи, има, с една реч, всички нужди и слабости на животното." Както вече посочихме, Бог, "като се ограничил сам в Себе Си, е създал човека". Всички същества живеят в Бога. Преди човек да се роди той е "бил в Него, както житното зрънце, преди да се посее, е било в хамбара на земеделеца". Човек не е дошъл на земята за нищо друго, освен за да учи и да твори, като "приема и проявява Божията Любов". Венецът на творението - това е човекът, когото "Божественият Дух превърнал от песъчинка в бисер". В този ред на мисли Учителят на ББ в България допълва: "Бог, Божествените сили създадоха човека.
към текста >>

Резултатът е положителна реализация на заложеното у него безсмъртие - вечен живот в Божието благодатно присъствие и сътворчество в безкрайните предели на Космоса наред с Небесния Отец.
Досега човек е живял в хиляди малки къщички, хиляди форми. Никой още не е видял същинската форма на човека." Истинската същност на човека е неговата душа и духът му (ср. Бит. 2:7), затова целта на съществуването му е "човешката душа да расте, а човешкият дух да достигне познанието на благодатта". Растенето (израстването) на човека се заключава в това, да освободи душата си от оковите на материята, като понесе всички страдания и научи всички уроци на физическото поле. Резултатът е положителна реализация на заложеното у него безсмъртие - вечен живот в Божието благодатно присъствие и сътворчество в безкрайните предели на Космоса наред с Небесния Отец. Ето разгърнатото обяснение в тази насока на Учителя П. Дънов: " Човек е жива душа, която има всички възможности на вечния, безсмъртен живот. Тази душа притежава всички способности, всички методи за работа вътре в себе си и тя ги влага в мозъка и въобще в цялото тяло, чрез което се проявява. Ето защо ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен живот. Човек съдържа в себе си всички възможности на един живот на Любовта.
към текста >>

Дънов: " Човек е жива душа, която има всички възможности на вечния, безсмъртен живот.
Истинската същност на човека е неговата душа и духът му (ср. Бит. 2:7), затова целта на съществуването му е "човешката душа да расте, а човешкият дух да достигне познанието на благодатта". Растенето (израстването) на човека се заключава в това, да освободи душата си от оковите на материята, като понесе всички страдания и научи всички уроци на физическото поле. Резултатът е положителна реализация на заложеното у него безсмъртие - вечен живот в Божието благодатно присъствие и сътворчество в безкрайните предели на Космоса наред с Небесния Отец. Ето разгърнатото обяснение в тази насока на Учителя П. Дънов: " Човек е жива душа, която има всички възможности на вечния, безсмъртен живот. Тази душа притежава всички способности, всички методи за работа вътре в себе си и тя ги влага в мозъка и въобще в цялото тяло, чрез което се проявява. Ето защо ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен живот. Човек съдържа в себе си всички възможности на един живот на Любовта. Човек съдържа в себе си всички възможности на един живот в Истината. Когато човек започне да осъществява всички тези възможности, той постепенно се трансформира, постепенно преминава от едно състояние в друго.
към текста >>

Ето защо ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен живот.
Растенето (израстването) на човека се заключава в това, да освободи душата си от оковите на материята, като понесе всички страдания и научи всички уроци на физическото поле. Резултатът е положителна реализация на заложеното у него безсмъртие - вечен живот в Божието благодатно присъствие и сътворчество в безкрайните предели на Космоса наред с Небесния Отец. Ето разгърнатото обяснение в тази насока на Учителя П. Дънов: " Човек е жива душа, която има всички възможности на вечния, безсмъртен живот. Тази душа притежава всички способности, всички методи за работа вътре в себе си и тя ги влага в мозъка и въобще в цялото тяло, чрез което се проявява. Ето защо ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен живот. Човек съдържа в себе си всички възможности на един живот на Любовта. Човек съдържа в себе си всички възможности на един живот в Истината. Когато човек започне да осъществява всички тези възможности, той постепенно се трансформира, постепенно преминава от едно състояние в друго. Той постепенно се изкачва стъпало след стъпало: от обикновен човек той става талантлив, после гениален, след туй светия и най-после Учител." От позициите на тези разсъждения скалата на духовната еволюция на човека според Учителя на ББ у нас придобива вида:
към текста >>

Човек съдържа в себе си всички възможности на един живот на Любовта.
Резултатът е положителна реализация на заложеното у него безсмъртие - вечен живот в Божието благодатно присъствие и сътворчество в безкрайните предели на Космоса наред с Небесния Отец. Ето разгърнатото обяснение в тази насока на Учителя П. Дънов: " Човек е жива душа, която има всички възможности на вечния, безсмъртен живот. Тази душа притежава всички способности, всички методи за работа вътре в себе си и тя ги влага в мозъка и въобще в цялото тяло, чрез което се проявява. Ето защо ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен живот. Човек съдържа в себе си всички възможности на един живот на Любовта. Човек съдържа в себе си всички възможности на един живот в Истината. Когато човек започне да осъществява всички тези възможности, той постепенно се трансформира, постепенно преминава от едно състояние в друго. Той постепенно се изкачва стъпало след стъпало: от обикновен човек той става талантлив, после гениален, след туй светия и най-после Учител." От позициите на тези разсъждения скалата на духовната еволюция на човека според Учителя на ББ у нас придобива вида: обикновен човек
към текста >>

Човек съдържа в себе си всички възможности на един живот в Истината.
Ето разгърнатото обяснение в тази насока на Учителя П. Дънов: " Човек е жива душа, която има всички възможности на вечния, безсмъртен живот. Тази душа притежава всички способности, всички методи за работа вътре в себе си и тя ги влага в мозъка и въобще в цялото тяло, чрез което се проявява. Ето защо ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен живот. Човек съдържа в себе си всички възможности на един живот на Любовта. Човек съдържа в себе си всички възможности на един живот в Истината. Когато човек започне да осъществява всички тези възможности, той постепенно се трансформира, постепенно преминава от едно състояние в друго. Той постепенно се изкачва стъпало след стъпало: от обикновен човек той става талантлив, после гениален, след туй светия и най-после Учител." От позициите на тези разсъждения скалата на духовната еволюция на човека според Учителя на ББ у нас придобива вида: обикновен човек талантлив
към текста >>

Но той притежава и един още по- извисен духовен живот, който го приобщава към първичното Божествено Начало.
В човека всички неща на Битието се осмислят. В човека живеят и боговете" (Учителят П. Дънов). Той обаче далеч не е висшето проявление на това битие. Както са учели езотериците от всички епохи, съвършеният, завършилият своята земна еволюция човек е наистина "подобие Божие", "син Божий", "микрокосмос", който крие в себе си естеството, устройството и великите сили и тайни на цялото Битие. Чрез своята физическа природа човек е едно с материалния свят; посредством своето астрално (емоционално, чувствено) и ментално (умствено) тяло той е свързан с по-висшите светове. Но той притежава и един още по- извисен духовен живот, който го приобщава към първичното Божествено Начало. В своята глъбинна същност като дух човекът е една искра от онзи свещен огън на всемирния живот, който наричаме Първопричина, основно Начало, Бог. Чрез човешкото същество, както и чрез цялата еволюция на разумната природа, се проявява това първично Начало във все по-голяма пълнота и съвършенство. "Човешкото в човека - това е опаковката - казва Учителят П. Дънов, - а Божественото - това е същността на човешкото естество." В сегашната си форма човек само отчасти е проявил своята изконна, истинска същност; той тепърва има да се проявява. Заключението на великия духовен Учител е, че: "Животинското, човешкото и Божественото в хората са така преплетени, че образуват цялостния човек."
към текста >>

В своята глъбинна същност като дух човекът е една искра от онзи свещен огън на всемирния живот, който наричаме Първопричина, основно Начало, Бог.
В човека живеят и боговете" (Учителят П. Дънов). Той обаче далеч не е висшето проявление на това битие. Както са учели езотериците от всички епохи, съвършеният, завършилият своята земна еволюция човек е наистина "подобие Божие", "син Божий", "микрокосмос", който крие в себе си естеството, устройството и великите сили и тайни на цялото Битие. Чрез своята физическа природа човек е едно с материалния свят; посредством своето астрално (емоционално, чувствено) и ментално (умствено) тяло той е свързан с по-висшите светове. Но той притежава и един още по- извисен духовен живот, който го приобщава към първичното Божествено Начало. В своята глъбинна същност като дух човекът е една искра от онзи свещен огън на всемирния живот, който наричаме Първопричина, основно Начало, Бог. Чрез човешкото същество, както и чрез цялата еволюция на разумната природа, се проявява това първично Начало във все по-голяма пълнота и съвършенство. "Човешкото в човека - това е опаковката - казва Учителят П. Дънов, - а Божественото - това е същността на човешкото естество." В сегашната си форма човек само отчасти е проявил своята изконна, истинска същност; той тепърва има да се проявява. Заключението на великия духовен Учител е, че: "Животинското, човешкото и Божественото в хората са така преплетени, че образуват цялостния човек." Разширявайки мащабите на своето проникновение до размерите на общовселенско обобщение, на друго място в учението си П.
към текста >>

Заключението на великия духовен Учител е, че: "Животинското, човешкото и Божественото в хората са така преплетени, че образуват цялостния човек."
Но той притежава и един още по- извисен духовен живот, който го приобщава към първичното Божествено Начало. В своята глъбинна същност като дух човекът е една искра от онзи свещен огън на всемирния живот, който наричаме Първопричина, основно Начало, Бог. Чрез човешкото същество, както и чрез цялата еволюция на разумната природа, се проявява това първично Начало във все по-голяма пълнота и съвършенство. "Човешкото в човека - това е опаковката - казва Учителят П. Дънов, - а Божественото - това е същността на човешкото естество." В сегашната си форма човек само отчасти е проявил своята изконна, истинска същност; той тепърва има да се проявява. Заключението на великия духовен Учител е, че: "Животинското, човешкото и Божественото в хората са така преплетени, че образуват цялостния човек." Разширявайки мащабите на своето проникновение до размерите на общовселенско обобщение, на друго място в учението си П. Дънов подчертава: "Човекът съществува не само на Земята, не само в Слънчевата система. Той населява цялата звездна вселена - всички слънца и планети. Планетите и слънцата са населени със същества от разни степени на интелигентност. Не е важно какви тела имат те.
към текста >>

Много от човешките същества от другите системи са далеч по-напреднали от човека, защото са излезли по-рано от великия първоизвор на живота.
Той населява цялата звездна вселена - всички слънца и планети. Планетите и слънцата са населени със същества от разни степени на интелигентност. Не е важно какви тела имат те. Те са разумни същества и принадлежат към една и съща човешка раса. Тази раса постепенно се развива. Много от човешките същества от другите системи са далеч по-напреднали от човека, защото са излезли по-рано от великия първоизвор на живота. Тяхната мъдрост е толкова велика, че културата на хората, в сравнение с тази на Сириус, например, е още в своите пелени. Съвременните хора пред съществата на Сириус не са даже и деца. (Тук може би е любопитно да отбележим, че петричката ясновидка Ванга определи духовното равнище на земната цивилизация като "детска възраст на разума" - бел. К. З.) Но човекът е вечен пътешественик. Земята не е била и няма да бъде едничко негово жилище." Тези изключително интересни сведения, предоставени от Учителя П.
към текста >>

Дънов на всички негови съвременници, ако бъдат правилно разбрани и осмислени, биха могли да спестят редица тълкувания и спекулации с темата за извънземния живот и разум, за НЛО и посещенията на представители от други цивилизации на нашата планета.
Тяхната мъдрост е толкова велика, че културата на хората, в сравнение с тази на Сириус, например, е още в своите пелени. Съвременните хора пред съществата на Сириус не са даже и деца. (Тук може би е любопитно да отбележим, че петричката ясновидка Ванга определи духовното равнище на земната цивилизация като "детска възраст на разума" - бел. К. З.) Но човекът е вечен пътешественик. Земята не е била и няма да бъде едничко негово жилище." Тези изключително интересни сведения, предоставени от Учителя П. Дънов на всички негови съвременници, ако бъдат правилно разбрани и осмислени, биха могли да спестят редица тълкувания и спекулации с темата за извънземния живот и разум, за НЛО и посещенията на представители от други цивилизации на нашата планета. Очевидно е - в духа на казаното тук от него, - че той поставя извънземните разумни същества и земните хора в непосредствено духовно родство, наречено от него "една и съща човешка раса". Независимо от посоката на своята биологическа еволюция ("Не е важно какви тела имат те.") всички ние - и земляни, и извънземни - сме произлезли от един и същи Първоизточник, Бога, и имаме едни и същи цели в своето еволюционно развитие. От особено значение за нашето изследване е и категоризацията на факторите, които Учителят П. Дънов обвързва с въздействието на окръжаващата среда върху човешкото същество: "Три фактора влияят върху индивида: личността на човека, обществото и светът. Личността на човека не е нищо друго освен отражение на Бога, т. е.
към текста >>

Обществото представя отражение на ангелския живот върху човешкия.
Независимо от посоката на своята биологическа еволюция ("Не е важно какви тела имат те.") всички ние - и земляни, и извънземни - сме произлезли от един и същи Първоизточник, Бога, и имаме едни и същи цели в своето еволюционно развитие. От особено значение за нашето изследване е и категоризацията на факторите, които Учителят П. Дънов обвързва с въздействието на окръжаващата среда върху човешкото същество: "Три фактора влияят върху индивида: личността на човека, обществото и светът. Личността на човека не е нищо друго освен отражение на Бога, т. е. Неговата единична проява върху човека (курсивът мой - К. З.). Обществото представя отражение на ангелския живот върху човешкия. Светът, в неговата пълнота, представя отражение на Божествения свят върху физическия." На друго място - в пълно отрицание на официалната научна теза на геологията, антропологията, археологията и историята - Учителят на ББ в нашата страна посочва точния момент на появата на човека върху нашата планета: "Човешката форма се е явила на Земята отпреди 18 милиона години. Всяка човешка форма представлява една област на знание, в която човешкият дух се проявява." Важно е да отбележим, че това изявление получава потвърждение и в други езотерич- ни учения: в антропософията, теософията, Агни-йога и др. Има се пред вид, че преди 18 млн. г. индивидуализираният човешки дух за първи път е придобил възможността да се прояви на нашата планета в материална форма - човешкото тяло. Преди това милиарди години наред - с помощта на далеч по-напреднали духовни същества - са били изграждани невидимите тела на човека, познати като ментално (умствено), астрално и етерно (жизнено).
към текста >>

на това, което в миналите животи е вършил.
Причинно-следствената връзка в Космоса (наречена на Изток закон за Кармата) има абсолютен характер. Всяко нещо, което съществува, проявява се или се случва в материалния свят (в нашия случай - на планетата Земя), е плод на семена, засети преди това в невидимата реалност, в духовната вселена. Аналогично - и човешкото тяло, формата, в която се изявява индивидуализираният човешки дух, е резултат от извършеното от него в духа в предходните му съществувания. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: "Външната форма на човека е копие от миналата му работа, т. е. на това, което в миналите животи е вършил. Всичко е отпечатано върху човека." Тук си позволяваме да допълним, че върху физическото тяло на човека във всяко конкретно прераждане - освен духовните натрупвания към момента на превъплъщението - въздействие оказва и кармичната програма за съответния живот. Например, един слепороден човек. Според езотеричното познание духовната причина за неговата слепота би могла да бъде проявената от него в минал живот изтънчена жестокост, включително самият той да е лишил от зрение друго или други живи същества. Кармичната му програма за прераждането, в което той се ражда сляп, изисква от него освен да заплати адекватна цена на това, което е извършил в миналото, но и в настоящия си живот да развие смирение. Разглеждайки проблема за произхода на човека, Учителят П.
към текста >>

Всичко е отпечатано върху човека." Тук си позволяваме да допълним, че върху физическото тяло на човека във всяко конкретно прераждане - освен духовните натрупвания към момента на превъплъщението - въздействие оказва и кармичната програма за съответния живот.
Всяко нещо, което съществува, проявява се или се случва в материалния свят (в нашия случай - на планетата Земя), е плод на семена, засети преди това в невидимата реалност, в духовната вселена. Аналогично - и човешкото тяло, формата, в която се изявява индивидуализираният човешки дух, е резултат от извършеното от него в духа в предходните му съществувания. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: "Външната форма на човека е копие от миналата му работа, т. е. на това, което в миналите животи е вършил. Всичко е отпечатано върху човека." Тук си позволяваме да допълним, че върху физическото тяло на човека във всяко конкретно прераждане - освен духовните натрупвания към момента на превъплъщението - въздействие оказва и кармичната програма за съответния живот. Например, един слепороден човек. Според езотеричното познание духовната причина за неговата слепота би могла да бъде проявената от него в минал живот изтънчена жестокост, включително самият той да е лишил от зрение друго или други живи същества. Кармичната му програма за прераждането, в което той се ражда сляп, изисква от него освен да заплати адекватна цена на това, което е извършил в миналото, но и в настоящия си живот да развие смирение. Разглеждайки проблема за произхода на човека, Учителят П. Дънов добавя нови щрихи към вече известните факти и хипотези.
към текста >>

Според езотеричното познание духовната причина за неговата слепота би могла да бъде проявената от него в минал живот изтънчена жестокост, включително самият той да е лишил от зрение друго или други живи същества.
По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: "Външната форма на човека е копие от миналата му работа, т. е. на това, което в миналите животи е вършил. Всичко е отпечатано върху човека." Тук си позволяваме да допълним, че върху физическото тяло на човека във всяко конкретно прераждане - освен духовните натрупвания към момента на превъплъщението - въздействие оказва и кармичната програма за съответния живот. Например, един слепороден човек. Според езотеричното познание духовната причина за неговата слепота би могла да бъде проявената от него в минал живот изтънчена жестокост, включително самият той да е лишил от зрение друго или други живи същества. Кармичната му програма за прераждането, в което той се ражда сляп, изисква от него освен да заплати адекватна цена на това, което е извършил в миналото, но и в настоящия си живот да развие смирение. Разглеждайки проблема за произхода на човека, Учителят П. Дънов добавя нови щрихи към вече известните факти и хипотези. За някои от последователите на езотеричната мъдрост те със сигурност ще прозвучат твърде изненадващо: "Ние сега философстваме. И правим една погрешка, като мислим, че над човека няма други същества.
към текста >>

Кармичната му програма за прераждането, в което той се ражда сляп, изисква от него освен да заплати адекватна цена на това, което е извършил в миналото, но и в настоящия си живот да развие смирение.
Дънов отбелязва: "Външната форма на човека е копие от миналата му работа, т. е. на това, което в миналите животи е вършил. Всичко е отпечатано върху човека." Тук си позволяваме да допълним, че върху физическото тяло на човека във всяко конкретно прераждане - освен духовните натрупвания към момента на превъплъщението - въздействие оказва и кармичната програма за съответния живот. Например, един слепороден човек. Според езотеричното познание духовната причина за неговата слепота би могла да бъде проявената от него в минал живот изтънчена жестокост, включително самият той да е лишил от зрение друго или други живи същества. Кармичната му програма за прераждането, в което той се ражда сляп, изисква от него освен да заплати адекватна цена на това, което е извършил в миналото, но и в настоящия си живот да развие смирение. Разглеждайки проблема за произхода на човека, Учителят П. Дънов добавя нови щрихи към вече известните факти и хипотези. За някои от последователите на езотеричната мъдрост те със сигурност ще прозвучат твърде изненадващо: "Ние сега философстваме. И правим една погрешка, като мислим, че над човека няма други същества. Земните хора още не са най-високите представители на човешката раса.
към текста >>

Той трябва да намери при какви условия да се постави, как да измени живота си външно и вътрешно, да не греши.
Какво нещо е човекът в Космоса? В Битието човекът сега е дробовете и сърцето. Такова е отношението. Следователно цялата природа иска човек да мисли правилно, да чувства правилно и да действа правилно." На друго място в Словото си великият духовен Учител детайлизира смисъла от присъствието на човека върху материална планета като Земята: "Земята е опитно училище, в което се дават трудни задачи. Каква по-трудна задача можете да намерите от тази, да изпратят един грешник на Земята и да го заставят да живее добре? Той трябва да намери при какви условия да се постави, как да измени живота си външно и вътрешно, да не греши. Ако този грешник не е надарен с някаква дарба, ще се намери в чудо. Най-после, като види, че не е решил задачата си, ще си каже: "Само смъртта може да ме изправи. " Смъртта обаче е случайно явление в живота. Да живее човек, това е в реда на нещата, това е Божествено." Първостепенно по важност езотерично правило е, когато преценяваме дадено действие на един човек, да не подлагаме на оценка личността като цяло, а само стойността и естеството на постъпката му.
към текста >>

" Смъртта обаче е случайно явление в живота.
Следователно цялата природа иска човек да мисли правилно, да чувства правилно и да действа правилно." На друго място в Словото си великият духовен Учител детайлизира смисъла от присъствието на човека върху материална планета като Земята: "Земята е опитно училище, в което се дават трудни задачи. Каква по-трудна задача можете да намерите от тази, да изпратят един грешник на Земята и да го заставят да живее добре? Той трябва да намери при какви условия да се постави, как да измени живота си външно и вътрешно, да не греши. Ако този грешник не е надарен с някаква дарба, ще се намери в чудо. Най-после, като види, че не е решил задачата си, ще си каже: "Само смъртта може да ме изправи. " Смъртта обаче е случайно явление в живота. Да живее човек, това е в реда на нещата, това е Божествено." Първостепенно по важност езотерично правило е, когато преценяваме дадено действие на един човек, да не подлагаме на оценка личността като цяло, а само стойността и естеството на постъпката му. В противен случай рискуваме да отъждествим външното (действието) с вътрешното (характера на човека, неговата дълбока същност). Дори и извършеното от него да е симптоматично за цялостната му природа, то все още далеч не изчерпва характеристиките на човешкото същество. Та нали човекът е микрокосмос, затаил в своя висш "Аз" могъщия потенциал на целия Космос?!
към текста >>

Ако вие питате зад човешкия живот какво има - нищо няма.
А човекът е крайното създание в природата. Зад човека нищо не съществува вече. Ако попитате "що е човек"? - Човек е това, зад което нищо не съществува. Той е пределът на деятелността на природата. Ако вие питате зад човешкия живот какво има - нищо няма. И ако разбираш умирането в смисъл, че търсиш зад човека нещо, нищо няма да намериш. Обаче, ако потърсиш във формата на човека, в духа на човека, в ума на човека, в сърцето на човека, в душата на човека - богат смисъл има тогава. Извън човешкия дух, извън човешката душа, извън човешкия живот няма нищо." Стараейки се да проникне в тайната на своето битие, в смисъла на своето съществуване, човек неизменно отправя поглед освен навътре в себе си - в дълбините на своята природа, и навън, включително нагоре - към осияното от слънчевата светлина или обсипано от меката звездна синева небе. Там, отвъд пределите на неизвестното, неизбродимото, зовящото за вечен полет извечно пространство - селенията на безсмъртния Дух, - той търси в горестен устрем отговорите на всички изгарящи като жива жарава въпроси за величественото "Какво? ", "Как?
към текста >>

Извън човешкия дух, извън човешката душа, извън човешкия живот няма нищо." Стараейки се да проникне в тайната на своето битие, в смисъла на своето съществуване, човек неизменно отправя поглед освен навътре в себе си - в дълбините на своята природа, и навън, включително нагоре - към осияното от слънчевата светлина или обсипано от меката звездна синева небе.
- Човек е това, зад което нищо не съществува. Той е пределът на деятелността на природата. Ако вие питате зад човешкия живот какво има - нищо няма. И ако разбираш умирането в смисъл, че търсиш зад човека нещо, нищо няма да намериш. Обаче, ако потърсиш във формата на човека, в духа на човека, в ума на човека, в сърцето на човека, в душата на човека - богат смисъл има тогава. Извън човешкия дух, извън човешката душа, извън човешкия живот няма нищо." Стараейки се да проникне в тайната на своето битие, в смисъла на своето съществуване, човек неизменно отправя поглед освен навътре в себе си - в дълбините на своята природа, и навън, включително нагоре - към осияното от слънчевата светлина или обсипано от меката звездна синева небе. Там, отвъд пределите на неизвестното, неизбродимото, зовящото за вечен полет извечно пространство - селенията на безсмъртния Дух, - той търси в горестен устрем отговорите на всички изгарящи като жива жарава въпроси за величественото "Какво? ", "Как? " и "Защо? ". Търси, откакто свят светува. И понякога открива отговори - бисери от блестящата броеница на космическата Божествена Премъдрост.
към текста >>

Минералите, растенията, животните са видове, те си приличат.
Ето един от тях: "Човек е свързан с разумния (невидимия - бел. К. З.) свят, със същества от висока култура - светии, ангели, архангели, херувими и други, които държат сметка за всяка негова постъпка, дума, мисъл, чувство" (Учителят П. Дънов). Това, което отличава човека от всички останали, познати нам живи организми, е неговата мисъл. Каква е дълбоката окултна причина за тази разлика - вододел сред царствата на Живата Разумна Природа? Ето мнението на Учителя на ББ в България: " Човек мисли, защото е индивид, а не вид. Минералите, растенията, животните са видове, те си приличат. При човека един с друг не си приличат. Баща и син не си приличат. Всеки човек е нещо особено, специфично. Човеците са много разнообразни. При ангелите има едно външно еднообразие, а вътрешно неимоверно разнообразие." Казано с други думи: човекът е първото в йерархията на живите същества, което притежава индивидуален дух, частица обособена Божествена искра, монада.
към текста >>

Според езотеричното познание представителите на по- нисшите царства - животни, растения и минерали, не са индивидуалности, като видове те биват направлявани от колективен разум - групова душа.
При човека един с друг не си приличат. Баща и син не си приличат. Всеки човек е нещо особено, специфично. Човеците са много разнообразни. При ангелите има едно външно еднообразие, а вътрешно неимоверно разнообразие." Казано с други думи: човекът е първото в йерархията на живите същества, което притежава индивидуален дух, частица обособена Божествена искра, монада. Според езотеричното познание представителите на по- нисшите царства - животни, растения и минерали, не са индивидуалности, като видове те биват направлявани от колективен разум - групова душа. " Човек се ръководи от свой личен вътрешен дух, докато животните са ръководени от техен групов дух, който работи върху тях отвън" (Учителят П. Дънов). Такъв е първоначалният замисъл на Твореца, в чието съдържание и проявления сме се устремили да прозрем извечния Смисъл на съществуващото. 2. Етика. Културата на Любовта Етическата система на Учителя П.
към текста >>

" Човек се ръководи от свой личен вътрешен дух, докато животните са ръководени от техен групов дух, който работи върху тях отвън" (Учителят П. Дънов).
Баща и син не си приличат. Всеки човек е нещо особено, специфично. Човеците са много разнообразни. При ангелите има едно външно еднообразие, а вътрешно неимоверно разнообразие." Казано с други думи: човекът е първото в йерархията на живите същества, което притежава индивидуален дух, частица обособена Божествена искра, монада. Според езотеричното познание представителите на по- нисшите царства - животни, растения и минерали, не са индивидуалности, като видове те биват направлявани от колективен разум - групова душа. " Човек се ръководи от свой личен вътрешен дух, докато животните са ръководени от техен групов дух, който работи върху тях отвън" (Учителят П. Дънов). Такъв е първоначалният замисъл на Твореца, в чието съдържание и проявления сме се устремили да прозрем извечния Смисъл на съществуващото. 2. Етика. Културата на Любовта Етическата система на Учителя П. Дънов се изгражда върху основополагащото становище, че човекът е най-голямата ценност на единния живот.
към текста >>

Дънов се изгражда върху основополагащото становище, че човекът е най-голямата ценност на единния живот.
" Човек се ръководи от свой личен вътрешен дух, докато животните са ръководени от техен групов дух, който работи върху тях отвън" (Учителят П. Дънов). Такъв е първоначалният замисъл на Твореца, в чието съдържание и проявления сме се устремили да прозрем извечния Смисъл на съществуващото. 2. Етика. Културата на Любовта Етическата система на Учителя П. Дънов се изгражда върху основополагащото становище, че човекът е най-голямата ценност на единния живот. Неговият морален свят притежава редица добродетели: правда, скромност, истинност, чистота, любов, братство, трудолюбие. Човекът сам е господар на съдбата си, сам е ковач на своето щастие или нещастие. Той е подвластен на закона за прераждането и така от един живот към друг върви по пътя на духовното усъвършенстване. В началото на ХХ век бележитият руски писател-реалист Максим Горки възкликна: "Човек - това звучи гордо! " В тази наглед простичка фраза учението на ББ влага определен смисъл, изразен по следния начин от Учителя П.
към текста >>

Той е подвластен на закона за прераждането и така от един живот към друг върви по пътя на духовното усъвършенстване.
Културата на Любовта Етическата система на Учителя П. Дънов се изгражда върху основополагащото становище, че човекът е най-голямата ценност на единния живот. Неговият морален свят притежава редица добродетели: правда, скромност, истинност, чистота, любов, братство, трудолюбие. Човекът сам е господар на съдбата си, сам е ковач на своето щастие или нещастие. Той е подвластен на закона за прераждането и така от един живот към друг върви по пътя на духовното усъвършенстване. В началото на ХХ век бележитият руски писател-реалист Максим Горки възкликна: "Човек - това звучи гордо! " В тази наглед простичка фраза учението на ББ влага определен смисъл, изразен по следния начин от Учителя П. Дънов: "За да се удостои човек с това име, той трябва да съдържа в себе си четири неща: той трябва да бъде богат, той трябва да бъде силен, той трябва да бъде умен, той трябва да бъде добър. Богат човек е само оня, който има богата душа, богато сърце и силна воля. Само човек, който служи на Бога, е в пълния смисъл на думата богат.
към текста >>

Това изискване на Божия Промисъл към неговия път в живота се превръща в задължително условие за ученика на духовната Школа.
Силен човек е оня, който може да обръща своите неприятели в приятели. Ето защо той не се защитава. Той не воюва за своите права. Само слабият воюва за своите права. И когато силният човек, човекът-герой бъде прикован на позорния стълб заради Истината, той с великодушие понася и позор, и хули, и злорадства, и обвинения." За да бъде в състояние да носи с чест своето призвание, човек е длъжен преди всичко да се освободи от въздействието на своята низша природа. Това изискване на Божия Промисъл към неговия път в живота се превръща в задължително условие за ученика на духовната Школа. И в тази насока Учителят на ББ в България предлага ценни наставления: "Вие най-първо трябва да се освободите от своите животински желания. Трябва да правите разлика кое е човешко състояние и кое животинско, кое е човешко желание и кое животинско. Вземете ревността. Тя е едно животинско състояние. После гневът, подозрението, злобата, съмнението - всичко това са все животински състояния.
към текста >>

И в тази насока Учителят на ББ в България предлага ценни наставления: "Вие най-първо трябва да се освободите от своите животински желания.
Ето защо той не се защитава. Той не воюва за своите права. Само слабият воюва за своите права. И когато силният човек, човекът-герой бъде прикован на позорния стълб заради Истината, той с великодушие понася и позор, и хули, и злорадства, и обвинения." За да бъде в състояние да носи с чест своето призвание, човек е длъжен преди всичко да се освободи от въздействието на своята низша природа. Това изискване на Божия Промисъл към неговия път в живота се превръща в задължително условие за ученика на духовната Школа. И в тази насока Учителят на ББ в България предлага ценни наставления: "Вие най-първо трябва да се освободите от своите животински желания. Трябва да правите разлика кое е човешко състояние и кое животинско, кое е човешко желание и кое животинско. Вземете ревността. Тя е едно животинско състояние. После гневът, подозрението, злобата, съмнението - всичко това са все животински състояния. Също гордостта, тщеславието и пр.
към текста >>

Трябва да правите разлика кое е човешко състояние и кое животинско, кое е човешко желание и кое животинско.
Той не воюва за своите права. Само слабият воюва за своите права. И когато силният човек, човекът-герой бъде прикован на позорния стълб заради Истината, той с великодушие понася и позор, и хули, и злорадства, и обвинения." За да бъде в състояние да носи с чест своето призвание, човек е длъжен преди всичко да се освободи от въздействието на своята низша природа. Това изискване на Божия Промисъл към неговия път в живота се превръща в задължително условие за ученика на духовната Школа. И в тази насока Учителят на ББ в България предлага ценни наставления: "Вие най-първо трябва да се освободите от своите животински желания. Трябва да правите разлика кое е човешко състояние и кое животинско, кое е човешко желание и кое животинско. Вземете ревността. Тя е едно животинско състояние. После гневът, подозрението, злобата, съмнението - всичко това са все животински състояния. Също гордостта, тщеславието и пр. А пък човек е същество на всички добродетели.
към текста >>

Тя е едно животинско състояние.
И когато силният човек, човекът-герой бъде прикован на позорния стълб заради Истината, той с великодушие понася и позор, и хули, и злорадства, и обвинения." За да бъде в състояние да носи с чест своето призвание, човек е длъжен преди всичко да се освободи от въздействието на своята низша природа. Това изискване на Божия Промисъл към неговия път в живота се превръща в задължително условие за ученика на духовната Школа. И в тази насока Учителят на ББ в България предлага ценни наставления: "Вие най-първо трябва да се освободите от своите животински желания. Трябва да правите разлика кое е човешко състояние и кое животинско, кое е човешко желание и кое животинско. Вземете ревността. Тя е едно животинско състояние. После гневът, подозрението, злобата, съмнението - всичко това са все животински състояния. Също гордостта, тщеславието и пр. А пък човек е същество на всички добродетели. Някой казва, че е религиозен, а десет пъти се гневи на ден. Той е в животинско състояние." От особено значение в този дълъг и съвсем нелек процес на пречистване е взаимопомощта между хората, съзнателното извършване на добри дела.
към текста >>

После гневът, подозрението, злобата, съмнението - всичко това са все животински състояния.
Това изискване на Божия Промисъл към неговия път в живота се превръща в задължително условие за ученика на духовната Школа. И в тази насока Учителят на ББ в България предлага ценни наставления: "Вие най-първо трябва да се освободите от своите животински желания. Трябва да правите разлика кое е човешко състояние и кое животинско, кое е човешко желание и кое животинско. Вземете ревността. Тя е едно животинско състояние. После гневът, подозрението, злобата, съмнението - всичко това са все животински състояния. Също гордостта, тщеславието и пр. А пък човек е същество на всички добродетели. Някой казва, че е религиозен, а десет пъти се гневи на ден. Той е в животинско състояние." От особено значение в този дълъг и съвсем нелек процес на пречистване е взаимопомощта между хората, съзнателното извършване на добри дела. Нерядко този положителен обмен между тях крие своите корени в миналото, в предишни въплъщения: "Някой човек ви прави добро.
към текста >>

Той е в животинско състояние." От особено значение в този дълъг и съвсем нелек процес на пречистване е взаимопомощта между хората, съзнателното извършване на добри дела.
Тя е едно животинско състояние. После гневът, подозрението, злобата, съмнението - всичко това са все животински състояния. Също гордостта, тщеславието и пр. А пък човек е същество на всички добродетели. Някой казва, че е религиозен, а десет пъти се гневи на ден. Той е в животинско състояние." От особено значение в този дълъг и съвсем нелек процес на пречистване е взаимопомощта между хората, съзнателното извършване на добри дела. Нерядко този положителен обмен между тях крие своите корени в миналото, в предишни въплъщения: "Някой човек ви прави добро. В миналото вие сте му правили добро. Ти като живееш добре, в бъдеще ще ти помагат. За Господа като живееш, това, което Му поднасяш, Той ще ти го върне" (Учителят П. Дънов). В съответствие с учението на ББ човешкият живот, колективен и индивидуален, е в неразделно единство с живота на цялото Битие.
към текста >>

В съответствие с учението на ББ човешкият живот, колективен и индивидуален, е в неразделно единство с живота на цялото Битие.
Той е в животинско състояние." От особено значение в този дълъг и съвсем нелек процес на пречистване е взаимопомощта между хората, съзнателното извършване на добри дела. Нерядко този положителен обмен между тях крие своите корени в миналото, в предишни въплъщения: "Някой човек ви прави добро. В миналото вие сте му правили добро. Ти като живееш добре, в бъдеще ще ти помагат. За Господа като живееш, това, което Му поднасяш, Той ще ти го върне" (Учителят П. Дънов). В съответствие с учението на ББ човешкият живот, колективен и индивидуален, е в неразделно единство с живота на цялото Битие. Той се насочва и управлява от великата Божествена разумност и Любов. Последните се изразяват както в самото естество на човека, така и в истината, че за всекиго от нас са открити възможностите за неограничено развитие и духовно израстване, за постигането на истинско щастие. Смисълът на човешкия живот на земята през множеството превъплъщения е реализирането на една все по-висока степен на разумност, достигането на все по-пълно съвършенство, развитието на висшите способности и скритите в човека заложби за по-извисен живот и освобождаването от ограниченията на нисшите форми на съществуване. Залог за осъществяването на тази програма-максимум за земното битие на хомо сапиенс е вложеният у него Божествен потенциал, измеренията на духовната му същност - проекция на Божието върховно естество. Разгръщането на този негов безсмъртен компонент на личността и сблъсъкът с изпитанията на материалната действителност каляват характера на човека и избистрят до степен на блясък цветовете на аурата му.
към текста >>

Смисълът на човешкия живот на земята през множеството превъплъщения е реализирането на една все по-висока степен на разумност, достигането на все по-пълно съвършенство, развитието на висшите способности и скритите в човека заложби за по-извисен живот и освобождаването от ограниченията на нисшите форми на съществуване.
Ти като живееш добре, в бъдеще ще ти помагат. За Господа като живееш, това, което Му поднасяш, Той ще ти го върне" (Учителят П. Дънов). В съответствие с учението на ББ човешкият живот, колективен и индивидуален, е в неразделно единство с живота на цялото Битие. Той се насочва и управлява от великата Божествена разумност и Любов. Последните се изразяват както в самото естество на човека, така и в истината, че за всекиго от нас са открити възможностите за неограничено развитие и духовно израстване, за постигането на истинско щастие. Смисълът на човешкия живот на земята през множеството превъплъщения е реализирането на една все по-висока степен на разумност, достигането на все по-пълно съвършенство, развитието на висшите способности и скритите в човека заложби за по-извисен живот и освобождаването от ограниченията на нисшите форми на съществуване. Залог за осъществяването на тази програма-максимум за земното битие на хомо сапиенс е вложеният у него Божествен потенциал, измеренията на духовната му същност - проекция на Божието върховно естество. Разгръщането на този негов безсмъртен компонент на личността и сблъсъкът с изпитанията на материалната действителност каляват характера на човека и избистрят до степен на блясък цветовете на аурата му. "Най- ценното у човека - това е неговият характер. Човек непременно трябва да мине през огъня на изпитанията и само когато мине през този огън и устои на всичко, само тогава ще придобие характер ценен, устойчив, непоколебим. Само тогава ще има вечен дом, в който може да живее.
към текста >>

Очевидно - според това мнение на българския духовен Учител - добродетелите (култивирани, укрепнали, проявяващи се във всички области на живота) са червената нишка и основният отличителен белег на човешкия характер.
"Най- ценното у човека - това е неговият характер. Човек непременно трябва да мине през огъня на изпитанията и само когато мине през този огън и устои на всичко, само тогава ще придобие характер ценен, устойчив, непоколебим. Само тогава ще има вечен дом, в който може да живее. Под характер, в дълбок смисъл на думата, се подразбира всичко разумно, което човешкият дух е написал, което дълбоко е внедрил в човешката душа. Характерът е едно съчетание на добродетели" (Учителят П. Дънов). Очевидно - според това мнение на българския духовен Учител - добродетелите (култивирани, укрепнали, проявяващи се във всички области на живота) са червената нишка и основният отличителен белег на човешкия характер. С тях именно той свързва петия водещ, Божествен принцип на Новото учение. Разбира се, изтъквайки тази тяхна решителна роля в изграждането на характера и облика на пробудената душа, той има пред вид преди всичко ученика по духовния Път: "Едно помнете: онази естествена сила в човека, която може да го направи мощен, е силата на неговите добродетели. Добродетелите - това са един велик капитал, около който започват да циркулират великите сили на Живата Природа. Ето защо под думата "човек" се разбира сбор от всички добродетели." Допълвайки своите разсъждения по темата, Учителят П. Дънов заявява: "... Когато се говори за човека като образ и подобие Божие, подразбира се човекът в неговата първична проява, така нареченият Космичен Човек.
към текста >>

Новата култура на VI раса е културата на Любовта, тя е "онзи нов живот, дето ще цари пълна свобода и дето любовта ще бъде общ закон за всички".
Дънов е убеждението, че сега цялата планета и човечеството навлизат в нова епоха. (Въпросът ще бъде разгледан по-подробно в понататъшното изложение, в рамките на следваща лекционна тема. Тук ще бъдат изложени някои от водещите ракурси на тематиката за Новата култура - култура на Любовта.) Тя е свързана с вълна, изпратена от "Великия Разумен център на Вселената". В новата епоха "Земята ще излезе от 13-та сфера на страданието" и ще навлезе в ерата на Водолея (от астрологическо гледище една подобна ера трае 2160 години). Сред хората ще дойде, по-точно - ще се утвърди, "шестата раса, която ще бъде преход между ангели и човеци; в нея всички ще бъдат ясновидци". Новата култура на VI раса е културата на Любовта, тя е "онзи нов живот, дето ще цари пълна свобода и дето любовта ще бъде общ закон за всички". Съвсем не е случайно, че именно Любовта - Божествената, а не човешката Любов - ще бъде главната отличителна черта на този период от развитието на земното човечество. Именно Любовта е онази характеристика на Бога-Творец, която може да бъде отъждествена изцяло с Неговата същност и която Той е заложил и в ядрото, в изконните дълбини на сътвореното от него разумно същество, наречено "човек": "Едно помнете: първото качество на истинския човек е любовта. Любовта е Божественото в човека. Без любов човек се превръща в животно. Без любов той е изложен само на грехове и престъпления.
към текста >>

Без любов човек се превръща в животно.
Сред хората ще дойде, по-точно - ще се утвърди, "шестата раса, която ще бъде преход между ангели и човеци; в нея всички ще бъдат ясновидци". Новата култура на VI раса е културата на Любовта, тя е "онзи нов живот, дето ще цари пълна свобода и дето любовта ще бъде общ закон за всички". Съвсем не е случайно, че именно Любовта - Божествената, а не човешката Любов - ще бъде главната отличителна черта на този период от развитието на земното човечество. Именно Любовта е онази характеристика на Бога-Творец, която може да бъде отъждествена изцяло с Неговата същност и която Той е заложил и в ядрото, в изконните дълбини на сътвореното от него разумно същество, наречено "човек": "Едно помнете: първото качество на истинския човек е любовта. Любовта е Божественото в човека. Без любов човек се превръща в животно. Без любов той е изложен само на грехове и престъпления. Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Той няма още "образ и подобие Божие" (Учителят П. Дънов). В нашия, общо взето, грешен и изменчив свят "ще настъпи царството на правдата, човекът ще овладее стихиите на физическия свят; ще бъде свободен, разумен, ще се управлява не от страсти, а от знание". Основният принцип на новата култура ще бъде "живот за Цялото" (курсивът мой - К.
към текста >>

Основният принцип на новата култура ще бъде "живот за Цялото" (курсивът мой - К.
Без любов човек се превръща в животно. Без любов той е изложен само на грехове и престъпления. Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Той няма още "образ и подобие Божие" (Учителят П. Дънов). В нашия, общо взето, грешен и изменчив свят "ще настъпи царството на правдата, човекът ще овладее стихиите на физическия свят; ще бъде свободен, разумен, ще се управлява не от страсти, а от знание". Основният принцип на новата култура ще бъде "живот за Цялото" (курсивът мой - К. З.) - "идеята, че всеки трябва да живее за Цялото - ето великата основа на новия живот, на новата култура". Новото човечество ще служи не на егоизма, а на алтруизма. В бъдещето то ще представлява от социална гледна точка "една огромна задруга, в която големите народи ще бъдат големите братя, а малките народи - малките братя". И именно от славяните се очаква да внесат сред хората "чувството на съзнателно побратимяване". До този космически момент земните хора са наблягали най-вече върху развитието и утвърждаването на менталния принцип - ума.
към текста >>

З.) - "идеята, че всеки трябва да живее за Цялото - ето великата основа на новия живот, на новата култура".
Без любов той е изложен само на грехове и престъпления. Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Той няма още "образ и подобие Божие" (Учителят П. Дънов). В нашия, общо взето, грешен и изменчив свят "ще настъпи царството на правдата, човекът ще овладее стихиите на физическия свят; ще бъде свободен, разумен, ще се управлява не от страсти, а от знание". Основният принцип на новата култура ще бъде "живот за Цялото" (курсивът мой - К. З.) - "идеята, че всеки трябва да живее за Цялото - ето великата основа на новия живот, на новата култура". Новото човечество ще служи не на егоизма, а на алтруизма. В бъдещето то ще представлява от социална гледна точка "една огромна задруга, в която големите народи ще бъдат големите братя, а малките народи - малките братя". И именно от славяните се очаква да внесат сред хората "чувството на съзнателно побратимяване". До този космически момент земните хора са наблягали най-вече върху развитието и утвърждаването на менталния принцип - ума. Това е била главната задача на V-та коренна раса.
към текста >>

Красив е животът и колкото влизате по-навътре, толкова той става по-красив, по-уреден и по-приятен.
Новото учение събаря всички затвори и окови. Ние сме в ледове, които трябва да се разтопят. Без Любов не може да има единство, не може да има братство и равенство. Трябва да внесем Любовта и тогава ще говорим за братство и равенство. В Божествената школа са новите принципи на бъдещото общество. Красив е животът и колкото влизате по-навътре, толкова той става по-красив, по-уреден и по-приятен. Сега сме в епохата на пробуждането. Едни ще се пробудят по-рано, други - по-късно. Новата фаза - това е фазата на Любовта. Мъдростта ще бъде в помощ на Любовта. По-рано е било обратното." Едва в разцвета на Новата култура хората ще заживеят в отношения на пълна хармония помежду си.
към текста >>

В живота на съвременните хора Любовта се явява само за миг и веднага след това изчезва.
Досега почти никой никого не е обичал. Това, което наричат хората любов, е залъгалка. Едно от качествата на Любовта е постоянството, неизменността. Който истински обича, той никога не се мени. Щом хората са изменили любовта си към вас, трябва да знаете, че те никога не са ви обичали. В живота на съвременните хора Любовта се явява само за миг и веднага след това изчезва. Вследствие на това те страдат. Това не е изгубване на Любовта, но няма условия тя да се прояви." Въплътената в ежедневния живот - и в малките, и в големите неща - Любов изпълва човешкото същество с усещането за пълнота, с великата радост на Божественото самоотдаване. Тази радост няма равна на себе си. Тя е последната стъпка към блаженството - онова състояние на неизменна и постоянна връзка с вечния Източник на живота, което прави преживяващия го недосегаем за никое от изкушенията и бурите на материалното битие.
към текста >>

Въплътената в ежедневния живот - и в малките, и в големите неща - Любов изпълва човешкото същество с усещането за пълнота, с великата радост на Божественото самоотдаване.
Който истински обича, той никога не се мени. Щом хората са изменили любовта си към вас, трябва да знаете, че те никога не са ви обичали. В живота на съвременните хора Любовта се явява само за миг и веднага след това изчезва. Вследствие на това те страдат. Това не е изгубване на Любовта, но няма условия тя да се прояви." Въплътената в ежедневния живот - и в малките, и в големите неща - Любов изпълва човешкото същество с усещането за пълнота, с великата радост на Божественото самоотдаване. Тази радост няма равна на себе си. Тя е последната стъпка към блаженството - онова състояние на неизменна и постоянна връзка с вечния Източник на живота, което прави преживяващия го недосегаем за никое от изкушенията и бурите на материалното битие. В същност то е елемент от космическото съзнание поради дълбините на своята всеоб- хватност и позитивен заряд. От спорадично, твърде рядко срещано явление състоянието на вътрешна радост и пълнота ще се превърне в повсеместна характеристика след триумфа на Новата култура в планетарен мащаб. За това време на сбъднати хилядолетни човешки мечти Учителят П.
към текста >>

Тя е последната стъпка към блаженството - онова състояние на неизменна и постоянна връзка с вечния Източник на живота, което прави преживяващия го недосегаем за никое от изкушенията и бурите на материалното битие.
В живота на съвременните хора Любовта се явява само за миг и веднага след това изчезва. Вследствие на това те страдат. Това не е изгубване на Любовта, но няма условия тя да се прояви." Въплътената в ежедневния живот - и в малките, и в големите неща - Любов изпълва човешкото същество с усещането за пълнота, с великата радост на Божественото самоотдаване. Тази радост няма равна на себе си. Тя е последната стъпка към блаженството - онова състояние на неизменна и постоянна връзка с вечния Източник на живота, което прави преживяващия го недосегаем за никое от изкушенията и бурите на материалното битие. В същност то е елемент от космическото съзнание поради дълбините на своята всеоб- хватност и позитивен заряд. От спорадично, твърде рядко срещано явление състоянието на вътрешна радост и пълнота ще се превърне в повсеместна характеристика след триумфа на Новата култура в планетарен мащаб. За това време на сбъднати хилядолетни човешки мечти Учителят П. Дънов казва: "Новата култура е култура на радостта! Всички ще бъдете носители на културата на радостта.
към текста >>

Ще дойде от животните, от дърветата, от камъните, от светлината, от въздуха, от водата.
Какъв е смисълът на Любовта? Да научи човека правилно да живее. Изисква се време, докато стане преврат в умовете на хората, за да разберат великите Божии замисли. Пътят, по който вървите, е добър, но трябва да направите още една стъпка. Любовта ще дойде от всякъде. Ще дойде от животните, от дърветата, от камъните, от светлината, от въздуха, от водата. Няма да остане място, отдето да не дойде и да не проговори на хората." С настъпването на културата на Любовта е свързана и тезата на Учителя П. Дънов за идването на Христос на земята: "... И наистина, заради това дойде Христос - да ни даде живот. Той проповядва и осъществи любовта към ближния..." Човечеството не е приложило Неговото учение и затова не е влязло "в реалността на живота, където няма смърт и нещата са непреривни". Преди да настъпи това царство на мир и хармония, човекът трябва да стане господар на материалното, което е индивидуално, преходно и нетрайно и ограничава човешкия дух в стремежа му към безсмъртие.
към текста >>

Дънов за идването на Христос на земята: "... И наистина, заради това дойде Христос - да ни даде живот.
Пътят, по който вървите, е добър, но трябва да направите още една стъпка. Любовта ще дойде от всякъде. Ще дойде от животните, от дърветата, от камъните, от светлината, от въздуха, от водата. Няма да остане място, отдето да не дойде и да не проговори на хората." С настъпването на културата на Любовта е свързана и тезата на Учителя П. Дънов за идването на Христос на земята: "... И наистина, заради това дойде Христос - да ни даде живот. Той проповядва и осъществи любовта към ближния..." Човечеството не е приложило Неговото учение и затова не е влязло "в реалността на живота, където няма смърт и нещата са непреривни". Преди да настъпи това царство на мир и хармония, човекът трябва да стане господар на материалното, което е индивидуално, преходно и нетрайно и ограничава човешкия дух в стремежа му към безсмъртие. Затова "Христос дойде на земята, за да постави хората в прилива на живота, който наричаме възкресение". Така Синът Божий дава израз и изпълва с неповторимо съдържание величествената жертва, която Бог прави за хората - Своите деца. Само Той - Творецът на Вселената и на всички живи същества - е в състояние да предложи висшия пример на жертвоготовност в лицето на Богочовека Иисус Христос.
към текста >>

Той проповядва и осъществи любовта към ближния..." Човечеството не е приложило Неговото учение и затова не е влязло "в реалността на живота, където няма смърт и нещата са непреривни".
Любовта ще дойде от всякъде. Ще дойде от животните, от дърветата, от камъните, от светлината, от въздуха, от водата. Няма да остане място, отдето да не дойде и да не проговори на хората." С настъпването на културата на Любовта е свързана и тезата на Учителя П. Дънов за идването на Христос на земята: "... И наистина, заради това дойде Христос - да ни даде живот. Той проповядва и осъществи любовта към ближния..." Човечеството не е приложило Неговото учение и затова не е влязло "в реалността на живота, където няма смърт и нещата са непреривни". Преди да настъпи това царство на мир и хармония, човекът трябва да стане господар на материалното, което е индивидуално, преходно и нетрайно и ограничава човешкия дух в стремежа му към безсмъртие. Затова "Христос дойде на земята, за да постави хората в прилива на живота, който наричаме възкресение". Така Синът Божий дава израз и изпълва с неповторимо съдържание величествената жертва, която Бог прави за хората - Своите деца. Само Той - Творецът на Вселената и на всички живи същества - е в състояние да предложи висшия пример на жертвоготовност в лицето на Богочовека Иисус Христос. За да се съединят, обаче, хората с плодовете на това космическо жертвоприношение, те следва да преодолеят веднъж завинаги низшата природа у себе си.
към текста >>

Затова "Христос дойде на земята, за да постави хората в прилива на живота, който наричаме възкресение".
Няма да остане място, отдето да не дойде и да не проговори на хората." С настъпването на културата на Любовта е свързана и тезата на Учителя П. Дънов за идването на Христос на земята: "... И наистина, заради това дойде Христос - да ни даде живот. Той проповядва и осъществи любовта към ближния..." Човечеството не е приложило Неговото учение и затова не е влязло "в реалността на живота, където няма смърт и нещата са непреривни". Преди да настъпи това царство на мир и хармония, човекът трябва да стане господар на материалното, което е индивидуално, преходно и нетрайно и ограничава човешкия дух в стремежа му към безсмъртие. Затова "Христос дойде на земята, за да постави хората в прилива на живота, който наричаме възкресение". Така Синът Божий дава израз и изпълва с неповторимо съдържание величествената жертва, която Бог прави за хората - Своите деца. Само Той - Творецът на Вселената и на всички живи същества - е в състояние да предложи висшия пример на жертвоготовност в лицето на Богочовека Иисус Христос. За да се съединят, обаче, хората с плодовете на това космическо жертвоприношение, те следва да преодолеят веднъж завинаги низшата природа у себе си. Такава е насоката и на разсъжденията на Учителя на ББ: "Човек на човека никога не може да даде това, което иска. Той може да стане проводник на водата, но не може да я създаде, не може да я произведе.
към текста >>

Ще погребват в гробища, докато човек живее животински живот.
Докато момата вижда Бога в момъка, тя е на прав път. Като почне да мисли, че той за нея е всичко, тя е на погрешен път. Идете, погледнете гробищата. Какво показват те? Каква утеха е това? Ще погребват в гробища, докато човек живее животински живот. Истинското човешко в човека е в борба с плътта. Животинското трябва да се подчини на човешкото, на Духа, който има Божественото начало на безсмъртието. Под плътта се разбира не тялото, но животинското естество у човека." Истината за това, че Божията глъбинна Същност е Любовта, е скрита за човека с низше съзнание. Само ако следва Божия закон, той може да просветли съзнанието си и да открие пътя към Истината. "Христовото чисто учение, учението за доброто и любовта е вратата на пътя" - казва Учителят на ББ.
към текста >>

Животинското трябва да се подчини на човешкото, на Духа, който има Божественото начало на безсмъртието.
Идете, погледнете гробищата. Какво показват те? Каква утеха е това? Ще погребват в гробища, докато човек живее животински живот. Истинското човешко в човека е в борба с плътта. Животинското трябва да се подчини на човешкото, на Духа, който има Божественото начало на безсмъртието. Под плътта се разбира не тялото, но животинското естество у човека." Истината за това, че Божията глъбинна Същност е Любовта, е скрита за човека с низше съзнание. Само ако следва Божия закон, той може да просветли съзнанието си и да открие пътя към Истината. "Христовото чисто учение, учението за доброто и любовта е вратата на пътя" - казва Учителят на ББ. Да си припомним и думите на Спасителя Иисус Христос за самия Себе Си: "Аз съм Пътят и Истината, и Животът" (Йоан 14:6). Учителят П.
към текста >>

Под плътта се разбира не тялото, но животинското естество у човека." Истината за това, че Божията глъбинна Същност е Любовта, е скрита за човека с низше съзнание.
Какво показват те? Каква утеха е това? Ще погребват в гробища, докато човек живее животински живот. Истинското човешко в човека е в борба с плътта. Животинското трябва да се подчини на човешкото, на Духа, който има Божественото начало на безсмъртието. Под плътта се разбира не тялото, но животинското естество у човека." Истината за това, че Божията глъбинна Същност е Любовта, е скрита за човека с низше съзнание. Само ако следва Божия закон, той може да просветли съзнанието си и да открие пътя към Истината. "Христовото чисто учение, учението за доброто и любовта е вратата на пътя" - казва Учителят на ББ. Да си припомним и думите на Спасителя Иисус Христос за самия Себе Си: "Аз съм Пътят и Истината, и Животът" (Йоан 14:6). Учителят П. Дънов, независимо от окултния дух на своята доктрина, не се отделя от евангелските истини и макар да влиза в противоречие с църковните канони, се придържа към идеалите на християнската общност.
към текста >>

Да си припомним и думите на Спасителя Иисус Христос за самия Себе Си: "Аз съм Пътят и Истината, и Животът" (Йоан 14:6).
Истинското човешко в човека е в борба с плътта. Животинското трябва да се подчини на човешкото, на Духа, който има Божественото начало на безсмъртието. Под плътта се разбира не тялото, но животинското естество у човека." Истината за това, че Божията глъбинна Същност е Любовта, е скрита за човека с низше съзнание. Само ако следва Божия закон, той може да просветли съзнанието си и да открие пътя към Истината. "Христовото чисто учение, учението за доброто и любовта е вратата на пътя" - казва Учителят на ББ. Да си припомним и думите на Спасителя Иисус Христос за самия Себе Си: "Аз съм Пътят и Истината, и Животът" (Йоан 14:6). Учителят П. Дънов, независимо от окултния дух на своята доктрина, не се отделя от евангелските истини и макар да влиза в противоречие с църковните канони, се придържа към идеалите на християнската общност. От позициите на неговите виждания това е общност на духовно равнище - между човешките души и сърца, обединени от търсенето на царството на Космическия Христос. Поантата на това търсене е съсредоточена в убеждението, че духовното извисяване е ключът към разгадаването на природата, съчетано с прилагането на придобитото по Пътя към Бога познание. Учението на ББ в редакцията на Учителя П.
към текста >>

А тя гласи, че посредством Божествения живот, Божественото творчество, Божествената разумност се проявява една върховна Любов: "Бог е любов" (I Йоан 4:8,16).
Дънов, независимо от окултния дух на своята доктрина, не се отделя от евангелските истини и макар да влиза в противоречие с църковните канони, се придържа към идеалите на християнската общност. От позициите на неговите виждания това е общност на духовно равнище - между човешките души и сърца, обединени от търсенето на царството на Космическия Христос. Поантата на това търсене е съсредоточена в убеждението, че духовното извисяване е ключът към разгадаването на природата, съчетано с прилагането на придобитото по Пътя към Бога познание. Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов - при разглеждането на проблема за Новата култура - разкрива още една твърде важна за човека истина. А тя гласи, че посредством Божествения живот, Божественото творчество, Божествената разумност се проявява една върховна Любов: "Бог е любов" (I Йоан 4:8,16). Висшата Божествена Любов е създала света, тя го съхранява и поддържа, издига го към красота, хармония и съвършенство. Бог твори и създава, за да изяви Своята Любов. Тази именно Любов се проявява чрез всички същества, и то толкова по-пълно и съвършено, колкото по-напреднали са те в своето духовно развитие. Тя съзижда и твори чрез всички същества. Тя носи Божествения живот върху крилете си.
към текста >>

Тя носи Божествения живот върху крилете си.
А тя гласи, че посредством Божествения живот, Божественото творчество, Божествената разумност се проявява една върховна Любов: "Бог е любов" (I Йоан 4:8,16). Висшата Божествена Любов е създала света, тя го съхранява и поддържа, издига го към красота, хармония и съвършенство. Бог твори и създава, за да изяви Своята Любов. Тази именно Любов се проявява чрез всички същества, и то толкова по-пълно и съвършено, колкото по-напреднали са те в своето духовно развитие. Тя съзижда и твори чрез всички същества. Тя носи Божествения живот върху крилете си. Тя разпръсква навред светлина, радост, мир, хармония и красота. Затова имаме правото да я назовем висша космична творческа сила наред с Божията мисъл. Етическото учение на Учителя П. Дънов почива върху схващането, че Бог - поради Своята изконна същност - е в състояние на Любов към човека, което е неизменно. Той е Благост.
към текста >>

Нужно е, като първенстваща по степен на значимост програма в живота ни, да постигнем обратната зависимост, корелацията - "Бог да живее в нас".
Затова имаме правото да я назовем висша космична творческа сила наред с Божията мисъл. Етическото учение на Учителя П. Дънов почива върху схващането, че Бог - поради Своята изконна същност - е в състояние на Любов към човека, което е неизменно. Той е Благост. Това означава, че "всички живеем в Бога" - това е иманентна даденост. Нужно е, като първенстваща по степен на значимост програма в живота ни, да постигнем обратната зависимост, корелацията - "Бог да живее в нас". Това значи човек да встъпи във вечния живот на хармония и единство. Такава е и, както вече бе изтъкнато, най-съществената задача на човешкото същество - да предостави условия на Бога да живее в него, на "вечния живот" - възможност да се прояви в граничното. Създавайки света, Божеството изпраща човека в него, за да изпита характера си, да познае своя разум и сърце и в крайна сметка - своята същност; да научи и разбере пътищата, по които трябва да върви, за да достигне тази върховна цел - Бог да заживее в него. За постигането на тази цел всички жертви са достойни и навременни. И не е важно какво ще си мислят другите хора за вас.
към текста >>

Това значи човек да встъпи във вечния живот на хармония и единство.
Етическото учение на Учителя П. Дънов почива върху схващането, че Бог - поради Своята изконна същност - е в състояние на Любов към човека, което е неизменно. Той е Благост. Това означава, че "всички живеем в Бога" - това е иманентна даденост. Нужно е, като първенстваща по степен на значимост програма в живота ни, да постигнем обратната зависимост, корелацията - "Бог да живее в нас". Това значи човек да встъпи във вечния живот на хармония и единство. Такава е и, както вече бе изтъкнато, най-съществената задача на човешкото същество - да предостави условия на Бога да живее в него, на "вечния живот" - възможност да се прояви в граничното. Създавайки света, Божеството изпраща човека в него, за да изпита характера си, да познае своя разум и сърце и в крайна сметка - своята същност; да научи и разбере пътищата, по които трябва да върви, за да достигне тази върховна цел - Бог да заживее в него. За постигането на тази цел всички жертви са достойни и навременни. И не е важно какво ще си мислят другите хора за вас. Важното е да изпълните Божията воля докрай!
към текста >>

Такава е и, както вече бе изтъкнато, най-съществената задача на човешкото същество - да предостави условия на Бога да живее в него, на "вечния живот" - възможност да се прояви в граничното.
Дънов почива върху схващането, че Бог - поради Своята изконна същност - е в състояние на Любов към човека, което е неизменно. Той е Благост. Това означава, че "всички живеем в Бога" - това е иманентна даденост. Нужно е, като първенстваща по степен на значимост програма в живота ни, да постигнем обратната зависимост, корелацията - "Бог да живее в нас". Това значи човек да встъпи във вечния живот на хармония и единство. Такава е и, както вече бе изтъкнато, най-съществената задача на човешкото същество - да предостави условия на Бога да живее в него, на "вечния живот" - възможност да се прояви в граничното. Създавайки света, Божеството изпраща човека в него, за да изпита характера си, да познае своя разум и сърце и в крайна сметка - своята същност; да научи и разбере пътищата, по които трябва да върви, за да достигне тази върховна цел - Бог да заживее в него. За постигането на тази цел всички жертви са достойни и навременни. И не е важно какво ще си мислят другите хора за вас. Важното е да изпълните Божията воля докрай! Затова: "Ако си дошъл на Земята, за да те уважават хората, ти си на крив път.
към текста >>

За да бъде напълно автентична космичната драма на Живота, тук, в нашия материален свят, съществуват два противоположни принципа - добро и зло.
Затова: "Ако си дошъл на Земята, за да те уважават хората, ти си на крив път. Ти не си дошъл на Земята да те обичат и уважават, но да изявиш Божията Любов. След това Бог ще покаже Своята Любов към тебе. И Христос е казал: "Както Отец Ми Ме възлюби, така и Аз ви възлюбих." Значи вие първо ще изразите Божията Любов към другите, а после Бог ще изрази Любовта Си към вас. Ако не можете да разберете Божията Любов, вие не можете да разберете и Любовта на хората" (Учителят П. Дънов). За да бъде напълно автентична космичната драма на Живота, тук, в нашия материален свят, съществуват два противоположни принципа - добро и зло. Доброто е израз на закона за единството, за Цялото и е плод на Любовта. Злото е израз на обратния закон - за частите, за крайното, обособеното. Човек е произлязъл от Доброто, а от човека е произлязло Злото. Тези два принципа - като същност и взаимодействие, като единство и борба на противоположности (съгласно I закон на диалектиката, формулиран от Г. В. Ф.
към текста >>

Вървейки по пътя на Доброто, човек достига до "живот, светлина и свобода", плодове на всемирното триединство на Бога - Любов, Мъдрост и Истина.
Тези два принципа - като същност и взаимодействие, като единство и борба на противоположности (съгласно I закон на диалектиката, формулиран от Г. В. Ф. Хегел) - са проява на Великата Разумност в света. Те съответстват, макар и условно, на етапите в закона за цикличното развитие - инволюция и еволюция. Но творчески по съдържание е принципът на Доброто, тъй като то е породено от съзидателната отнологическа сила - Любовта. Вървейки по пътя на Доброто, човек достига до "живот, светлина и свобода", плодове на всемирното триединство на Бога - Любов, Мъдрост и Истина. "Любовта носи изобилния и пълен живот, Мъдростта носи знание и светлина, Истината носи свобода! " - казва Учителят на ББ у нас. За да върви в пътя на Доброто, човек трябва да изпълнява трите закона на Любовта - към Бога, към ближния и към себе си. Коментирайки проблема за доброто и злото, Учителят П. Дънов отбелязва: "Зло и добро в живата природа са сили, с които тя еднакво оперира.
към текста >>

"Любовта носи изобилния и пълен живот, Мъдростта носи знание и светлина, Истината носи свобода!
В. Ф. Хегел) - са проява на Великата Разумност в света. Те съответстват, макар и условно, на етапите в закона за цикличното развитие - инволюция и еволюция. Но творчески по съдържание е принципът на Доброто, тъй като то е породено от съзидателната отнологическа сила - Любовта. Вървейки по пътя на Доброто, човек достига до "живот, светлина и свобода", плодове на всемирното триединство на Бога - Любов, Мъдрост и Истина. "Любовта носи изобилния и пълен живот, Мъдростта носи знание и светлина, Истината носи свобода! " - казва Учителят на ББ у нас. За да върви в пътя на Доброто, човек трябва да изпълнява трите закона на Любовта - към Бога, към ближния и към себе си. Коментирайки проблема за доброто и злото, Учителят П. Дънов отбелязва: "Зло и добро в живата природа са сили, с които тя еднакво оперира. Зад доброто и злото седи великата Разумност, която всичко използва.
към текста >>

Като условие Любовта се използва в смисъл на Божествената творческа същност; като средство - Любовта е нравственият закон, чието спазване води човешкото същество към Небесния Отец; като цел - Любовта е вечният живот на хармония и единство, в който човек ще влезе, когато Бог- Любов заживее в него.
Съкровището - това е доброто, което човек е извършил на земята. Главният метод в етическата система на Учителя П. Дънов по отношение на Любовта като нравствен принцип е "служенето" - понятие, което обобщава всички дейности на човека, насочени към неговото усъвършенстване или "повдигане". Тази извънредно важна стъпка към съвършенството е задължително условие, защото Любовта се придобива, когато човек завърши духовното си развитие. С други думи, Любовта - това е едновременно условие, средство и цел на човешкия път към Бога! Като условие Любовта се използва в смисъл на Божествената творческа същност; като средство - Любовта е нравственият закон, чието спазване води човешкото същество към Небесния Отец; като цел - Любовта е вечният живот на хармония и единство, в който човек ще влезе, когато Бог- Любов заживее в него. Служенето означава да се изпълнява Божията воля (върху надгробната плоча на Учителя П. Дънов в софийския квартал "Изгрев" се чете един от най-популярните му девизи: "В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа"), в смисъл да бъде постигната хармония с великите закони, които управляват Живата Разумна Природа. Човек служи на себе си, на другите, на всички живи същества в света, като по такъв начин в същност служи на Бога. Служенето не е задължение към Бога, а висша изява на свободната воля на човека._В служенето на Бога са включени служенето на другите хора и на себе си. Негова основа, израз на доброволността, е убеждението, че трябва да служим на Всевишния, понеже вярваме, че "всичко сме приели от Него".
към текста >>

Дънов: "Аз искам животът ви да бъде красив, най-първо да сте доволни от себе си.
Той трябва да възпита сам качествата, необходими за неговия ду- ховно-нравствен растеж: "абсолютна вътрешна искреност, голяма морална сила и готовност за жертва, за надделяване низшето в себе си, абсолютно послушание към Висшето, което говори в него". Култивирането на тези качества поражда в съзнанието на личността дълбоко удовлетворение, ненакърним вътрешен мир. Те нямат нищо общо със самодоволството на онзи, който е нахранил обилно егото си и се въргаля в локвата на собствената си сквернота, тъй както свиня в кочината си. Резултатът от последователните усилия на човека, от постоянната му работа над самия себе си е усещането за пълнота и блаженство, нямащи никакъв паралел в царството на материалните притежания и придобивки. За това именно усещане говори Учителят П. Дънов: "Аз искам животът ви да бъде красив, най-първо да сте доволни от себе си. Има едно вътрешно, морално, Божествено доволство в човека и аз желая всички да имате не външни похвали, а това дълбоко, вътрешно доволство в себе си. Когато човек има това доволство, той е силен и мощен, не отпада духом. Това доволство аз наричам "вътрешна връзка", която съществува между всички възвишени същества. Сега тази връзка не е скъсана, разслабена е, но аз желая тя да се уякчи." Има един специфичен път към развиване и освобождаване на душата - пътят на страданието.
към текста >>

Ето още едно солидно доказателство в полза на тезата, че моралното начало присъства и в закона на Любовта, който владее целокупния, многообразен и непрестанно променящ се живот.
За етиката на новия човек - онзи, който живее в условията на културата на Любовта и я възпроизвежда с мислите, чувствата и делата си - Учителят П. Дънов добавя още: "Истинският човек не се бори отвън да възстанови честта си. Той знае, че според великия морал в света честта отвън не се възстановява. Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не са в състояние да възстановяват честта на човека освен той самия." Мировият Учител на ХХ век извежда и още един критерий за правилно поведение: "Разумният човек има едно особено душевно разположение - той не мисли зло никому. Той мисли добро на всички хора и никога не си отмъщава" (курсивът мой - К. З.). Ето още едно солидно доказателство в полза на тезата, че моралното начало присъства и в закона на Любовта, който владее целокупния, многообразен и непрестанно променящ се живот. Справедливостта, даденото и взетото, проявяваща се във всички събития на действителността, макар и невинаги уловима от човека, космическата справедливост, лежи в сърцевината на Любовта: "Любовта почива на абсолютната справедливост на Духа. Любовта е закон, който носи всички блага за обеднелите същества" (Учителят П. Дънов). Истинската справедливост в природата се намира у Бога и пътищата към нея остават скрити, но нейното проявление намира винаги реални форми на изказ. Тя обгръща човека в един неочакван миг и показва силата на Божия Промисъл. Според Учителя П.
към текста >>

Поне един път в живота си трябва да се смириш.
Умният предвижда злото и го избягва, а глупавият не може да го предвиди и се натъква на него. Умният се смирява доброволно, а глупавият - по неволя. Като го принудят да се смири, той казва: "Няма какво да се прави, трябва да се подчиня. Не може ли да се живее без смирение? " Не може. Поне един път в живота си трябва да се смириш. Смиреният търси причината за неуспехите и нещастията си в себе си, а не отвън (курсивът мой - К. З.). Така той усилва смирението си и става вътрешно силен и богат. Истински човек е онзи, който увеличава дарбите и способностите си. Той работи върху себе си съзнателно и не се заблуждава. Той не си въобразява, че вярата му е голяма.
към текста >>

Животът, пред който всички се прекланят, от който никой не се отказва, освен при фатални ситуации, за Учителя на ББ в нашата страна има четири основни проявления: красота и истина, свобода и творчество.
По този път на мислене и поведение не само се избавяме от недъзите си, ала същевременно развиваме у себе си и новия човек. Затова Учителят П. Дънов препоръчва: "В доброто не трябва да има отлагане. Щом намислиш да направиш едно добро, трябва да го направиш моментално, без отлагане. Отложиш ли, моментът е пропуснат." И в заключение той добавя нещо изключително съществено: "Не забравяйте при това, че човек трябва да остане неизвестен в доброто, както се стреми да остане неизвестен в злото." Животът, пред който всички се прекланят, от който никой не се отказва, освен при фатални ситуации, за Учителя на ББ в нашата страна има четири основни проявления: красота и истина, свобода и творчество. Ако човек придобие тези четири характеристики на личността, той ще бъде в състояние да чете в книгата на вечната природа, да бъде щастлив и неговият път във вечността, неговите превъплъщения ще го освободят от веригите на кармичните разплащания. Животът в този му вид е единен, пълноценен, всепо- беждаващ, независещ от случайността, от волята на отделната личност. Човекът не може да се бори с живота. Той не го управлява, както не е способен да управлява и природата, която представя живота в неговата цялост. Преди да поеме по пътя на окултното ученичество човекът е малък и безпомощен, но той може да стане силен и съзидателен, ако притежава и проявява едно качество - Любовта.
към текста >>

Животът в този му вид е единен, пълноценен, всепо- беждаващ, независещ от случайността, от волята на отделната личност.
Дънов препоръчва: "В доброто не трябва да има отлагане. Щом намислиш да направиш едно добро, трябва да го направиш моментално, без отлагане. Отложиш ли, моментът е пропуснат." И в заключение той добавя нещо изключително съществено: "Не забравяйте при това, че човек трябва да остане неизвестен в доброто, както се стреми да остане неизвестен в злото." Животът, пред който всички се прекланят, от който никой не се отказва, освен при фатални ситуации, за Учителя на ББ в нашата страна има четири основни проявления: красота и истина, свобода и творчество. Ако човек придобие тези четири характеристики на личността, той ще бъде в състояние да чете в книгата на вечната природа, да бъде щастлив и неговият път във вечността, неговите превъплъщения ще го освободят от веригите на кармичните разплащания. Животът в този му вид е единен, пълноценен, всепо- беждаващ, независещ от случайността, от волята на отделната личност. Човекът не може да се бори с живота. Той не го управлява, както не е способен да управлява и природата, която представя живота в неговата цялост. Преди да поеме по пътя на окултното ученичество човекът е малък и безпомощен, но той може да стане силен и съзидателен, ако притежава и проявява едно качество - Любовта. Само чрез нея животът изявява истинската си същност. Това е Любовта, предназначена като светлината за всичко в света, разкриваща действителната и вечната стойност на живота.
към текста >>

Човекът не може да се бори с живота.
Щом намислиш да направиш едно добро, трябва да го направиш моментално, без отлагане. Отложиш ли, моментът е пропуснат." И в заключение той добавя нещо изключително съществено: "Не забравяйте при това, че човек трябва да остане неизвестен в доброто, както се стреми да остане неизвестен в злото." Животът, пред който всички се прекланят, от който никой не се отказва, освен при фатални ситуации, за Учителя на ББ в нашата страна има четири основни проявления: красота и истина, свобода и творчество. Ако човек придобие тези четири характеристики на личността, той ще бъде в състояние да чете в книгата на вечната природа, да бъде щастлив и неговият път във вечността, неговите превъплъщения ще го освободят от веригите на кармичните разплащания. Животът в този му вид е единен, пълноценен, всепо- беждаващ, независещ от случайността, от волята на отделната личност. Човекът не може да се бори с живота. Той не го управлява, както не е способен да управлява и природата, която представя живота в неговата цялост. Преди да поеме по пътя на окултното ученичество човекът е малък и безпомощен, но той може да стане силен и съзидателен, ако притежава и проявява едно качество - Любовта. Само чрез нея животът изявява истинската си същност. Това е Любовта, предназначена като светлината за всичко в света, разкриваща действителната и вечната стойност на живота. А животът е висшето благо.
към текста >>

Само чрез нея животът изявява истинската си същност.
Ако човек придобие тези четири характеристики на личността, той ще бъде в състояние да чете в книгата на вечната природа, да бъде щастлив и неговият път във вечността, неговите превъплъщения ще го освободят от веригите на кармичните разплащания. Животът в този му вид е единен, пълноценен, всепо- беждаващ, независещ от случайността, от волята на отделната личност. Човекът не може да се бори с живота. Той не го управлява, както не е способен да управлява и природата, която представя живота в неговата цялост. Преди да поеме по пътя на окултното ученичество човекът е малък и безпомощен, но той може да стане силен и съзидателен, ако притежава и проявява едно качество - Любовта. Само чрез нея животът изявява истинската си същност. Това е Любовта, предназначена като светлината за всичко в света, разкриваща действителната и вечната стойност на живота. А животът е висшето благо. По пътищата на историята, в събитията на индивидуалната човешка съдба, в най-скритите гънки на природата животът се проявява като Любов, милосърдие, справедливост. Така онтоло- гиче ската проблематика в теоретичната концепция на Учителя П. Дънов придобива специфична етическа оцветеност.
към текста >>

Това е Любовта, предназначена като светлината за всичко в света, разкриваща действителната и вечната стойност на живота.
Животът в този му вид е единен, пълноценен, всепо- беждаващ, независещ от случайността, от волята на отделната личност. Човекът не може да се бори с живота. Той не го управлява, както не е способен да управлява и природата, която представя живота в неговата цялост. Преди да поеме по пътя на окултното ученичество човекът е малък и безпомощен, но той може да стане силен и съзидателен, ако притежава и проявява едно качество - Любовта. Само чрез нея животът изявява истинската си същност. Това е Любовта, предназначена като светлината за всичко в света, разкриваща действителната и вечната стойност на живота. А животът е висшето благо. По пътищата на историята, в събитията на индивидуалната човешка съдба, в най-скритите гънки на природата животът се проявява като Любов, милосърдие, справедливост. Така онтоло- гиче ската проблематика в теоретичната концепция на Учителя П. Дънов придобива специфична етическа оцветеност. Понеже Любовта е позната от всяко същество и тя е тази, която движи живота, която придава смисъл на съществуването, която утвърждава равновесието на духа и открива силата на творчеството.
към текста >>

А животът е висшето благо.
Човекът не може да се бори с живота. Той не го управлява, както не е способен да управлява и природата, която представя живота в неговата цялост. Преди да поеме по пътя на окултното ученичество човекът е малък и безпомощен, но той може да стане силен и съзидателен, ако притежава и проявява едно качество - Любовта. Само чрез нея животът изявява истинската си същност. Това е Любовта, предназначена като светлината за всичко в света, разкриваща действителната и вечната стойност на живота. А животът е висшето благо. По пътищата на историята, в събитията на индивидуалната човешка съдба, в най-скритите гънки на природата животът се проявява като Любов, милосърдие, справедливост. Така онтоло- гиче ската проблематика в теоретичната концепция на Учителя П. Дънов придобива специфична етическа оцветеност. Понеже Любовта е позната от всяко същество и тя е тази, която движи живота, която придава смисъл на съществуването, която утвърждава равновесието на духа и открива силата на творчеството. Основен закон на нравствения живот е законът за дълга.
към текста >>

По пътищата на историята, в събитията на индивидуалната човешка съдба, в най-скритите гънки на природата животът се проявява като Любов, милосърдие, справедливост.
Той не го управлява, както не е способен да управлява и природата, която представя живота в неговата цялост. Преди да поеме по пътя на окултното ученичество човекът е малък и безпомощен, но той може да стане силен и съзидателен, ако притежава и проявява едно качество - Любовта. Само чрез нея животът изявява истинската си същност. Това е Любовта, предназначена като светлината за всичко в света, разкриваща действителната и вечната стойност на живота. А животът е висшето благо. По пътищата на историята, в събитията на индивидуалната човешка съдба, в най-скритите гънки на природата животът се проявява като Любов, милосърдие, справедливост. Така онтоло- гиче ската проблематика в теоретичната концепция на Учителя П. Дънов придобива специфична етическа оцветеност. Понеже Любовта е позната от всяко същество и тя е тази, която движи живота, която придава смисъл на съществуването, която утвърждава равновесието на духа и открива силата на творчеството. Основен закон на нравствения живот е законът за дълга. Неговата същност е, че човек не се ръководи от грижата за себе си или от егоизма, а от чувството за дълг към общността, към Цялото.
към текста >>

Понеже Любовта е позната от всяко същество и тя е тази, която движи живота, която придава смисъл на съществуването, която утвърждава равновесието на духа и открива силата на творчеството.
Това е Любовта, предназначена като светлината за всичко в света, разкриваща действителната и вечната стойност на живота. А животът е висшето благо. По пътищата на историята, в събитията на индивидуалната човешка съдба, в най-скритите гънки на природата животът се проявява като Любов, милосърдие, справедливост. Така онтоло- гиче ската проблематика в теоретичната концепция на Учителя П. Дънов придобива специфична етическа оцветеност. Понеже Любовта е позната от всяко същество и тя е тази, която движи живота, която придава смисъл на съществуването, която утвърждава равновесието на духа и открива силата на творчеството. Основен закон на нравствения живот е законът за дълга. Неговата същност е, че човек не се ръководи от грижата за себе си или от егоизма, а от чувството за дълг към общността, към Цялото. Спрямо Бога човек може да се издигне до положението на Син Божий, когато постигне своя идеал: "Сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога и едно с Бога! " (фундаментални качества, които следва да притежава ученикът по духовния Път). Учителят П.
към текста >>

Основен закон на нравствения живот е законът за дълга.
А животът е висшето благо. По пътищата на историята, в събитията на индивидуалната човешка съдба, в най-скритите гънки на природата животът се проявява като Любов, милосърдие, справедливост. Така онтоло- гиче ската проблематика в теоретичната концепция на Учителя П. Дънов придобива специфична етическа оцветеност. Понеже Любовта е позната от всяко същество и тя е тази, която движи живота, която придава смисъл на съществуването, която утвърждава равновесието на духа и открива силата на творчеството. Основен закон на нравствения живот е законът за дълга. Неговата същност е, че човек не се ръководи от грижата за себе си или от егоизма, а от чувството за дълг към общността, към Цялото. Спрямо Бога човек може да се издигне до положението на Син Божий, когато постигне своя идеал: "Сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога и едно с Бога! " (фундаментални качества, които следва да притежава ученикът по духовния Път). Учителят П. Дънов предлага и един сигурен метод за изпълнение на дълга към ближния, който задължително преминава през неговото (на ближния) безрезервно приемане и прерастването му в искрена любов.
към текста >>

В този ред на мисли Учителят на ББ ни съветва: "В животинския свят правото е на силния.
В същност това е правило с универсални измерения, насочено към далечната, ала постижима цел - изграждането на хармонична човешка общност върху планетата Земя: "Всеки човек има поне една Божествена черта. Като намериш тая черта, той ще ти стане приятел. Ако не можеш да я намериш, той никога няма да ти стане приятел. Ако и той не намери тая черта в тебе, не може да ти бъде приятел." Създаването на подобна хармония в човешките взаимоотношения е немислимо без утвърждаването в тях на Божественото право, което изисква силният и можещият да помага на слабия и неможещия. Осъществяването на това предварително условие за победата на Новата култура бива обусловено в най-висока степен от цялостна трансформация както на индивидуалния, така и на общочовешкия мироглед. В този ред на мисли Учителят на ББ ни съветва: "В животинския свят правото е на силния. В човешкия свят правото е на слабия. Който иска правото на слабия, той се смирява и човек става. Който иска всички същества да бъдат добри, той е вече между ангелите. Човек не може да разбере напълно целокупния живот, ако не постави паралелно тези три положения в живота. Те рязко се различават едно от друго, но има известна връзка между тях."
към текста >>

Човек не може да разбере напълно целокупния живот, ако не постави паралелно тези три положения в живота.
Осъществяването на това предварително условие за победата на Новата култура бива обусловено в най-висока степен от цялостна трансформация както на индивидуалния, така и на общочовешкия мироглед. В този ред на мисли Учителят на ББ ни съветва: "В животинския свят правото е на силния. В човешкия свят правото е на слабия. Който иска правото на слабия, той се смирява и човек става. Който иска всички същества да бъдат добри, той е вече между ангелите. Човек не може да разбере напълно целокупния живот, ако не постави паралелно тези три положения в живота. Те рязко се различават едно от друго, но има известна връзка между тях." Основните принципи и постановки в етическата система, формулирана от Учителя П. Дънов, разкриват силна вяра в човека и неговия физически, нравствен и духовен потенциал, определят на личността решаваща роля в промяната на условията на собствения й живот. За това, обаче, най-важната предпоставка е целенасочена, последователна и упорита работа над самия себе си: "Като работи върху себе си, човек може да възпита своите слабости и страсти и да ги облагороди. Мъчно се възпитава и облагородява животното в човека.
към текста >>

Дънов, разкриват силна вяра в човека и неговия физически, нравствен и духовен потенциал, определят на личността решаваща роля в промяната на условията на собствения й живот.
Който иска правото на слабия, той се смирява и човек става. Който иска всички същества да бъдат добри, той е вече между ангелите. Човек не може да разбере напълно целокупния живот, ако не постави паралелно тези три положения в живота. Те рязко се различават едно от друго, но има известна връзка между тях." Основните принципи и постановки в етическата система, формулирана от Учителя П. Дънов, разкриват силна вяра в човека и неговия физически, нравствен и духовен потенциал, определят на личността решаваща роля в промяната на условията на собствения й живот. За това, обаче, най-важната предпоставка е целенасочена, последователна и упорита работа над самия себе си: "Като работи върху себе си, човек може да възпита своите слабости и страсти и да ги облагороди. Мъчно се възпитава и облагородява животното в човека. За това се иска съзнание и искреност в работата. Животните представляват стадии на развитие, през които човек е минал и още минава" (Учителят П. Дънов). Бъдещето на човека лежи в самоусъвършенстването на отделната индивидуалност, вследствие от което ще настъпи нова ера във взаимоотношенията между хората - братство, разбирателство, алтруизъм.
към текста >>

Животните представляват стадии на развитие, през които човек е минал и още минава" (Учителят П. Дънов).
Основните принципи и постановки в етическата система, формулирана от Учителя П. Дънов, разкриват силна вяра в човека и неговия физически, нравствен и духовен потенциал, определят на личността решаваща роля в промяната на условията на собствения й живот. За това, обаче, най-важната предпоставка е целенасочена, последователна и упорита работа над самия себе си: "Като работи върху себе си, човек може да възпита своите слабости и страсти и да ги облагороди. Мъчно се възпитава и облагородява животното в човека. За това се иска съзнание и искреност в работата. Животните представляват стадии на развитие, през които човек е минал и още минава" (Учителят П. Дънов). Бъдещето на човека лежи в самоусъвършенстването на отделната индивидуалност, вследствие от което ще настъпи нова ера във взаимоотношенията между хората - братство, разбирателство, алтруизъм. Като определяща ценност на морала бива разглеждано себеотрицанието, разбирано като жертва на личния интерес, породен от егоизма, в името на Общото благо. А истинско, неподправено себеотрицание можем да срещнем само у човека, прекрачващ прага на светостта. Когато веднъж запитали Учителя П. Дънов кой човек е свят, той отговорил: "Светият е онзи, който и като има пари, и като няма, пак е радостен; и като го обидят, и като го хвалят, еднакво е разположен.
към текста >>

3. Здравословен начин на живот
Като определяща ценност на морала бива разглеждано себеотрицанието, разбирано като жертва на личния интерес, породен от егоизма, в името на Общото благо. А истинско, неподправено себеотрицание можем да срещнем само у човека, прекрачващ прага на светостта. Когато веднъж запитали Учителя П. Дънов кой човек е свят, той отговорил: "Светият е онзи, който и като има пари, и като няма, пак е радостен; и като го обидят, и като го хвалят, еднакво е разположен. Светията от нищо не се смущава: и като има, и като няма, и като му се даде, и като му се вземе, не губи своя мир." 3. Здравословен начин на живот "Здравето е качество на човешката душа, на човешкия дух." "Три неща изисква Духът Божий: първото е да се храним добре; второ - да живеем добре, и трето - да мислим добре. ... Който не мисли правилно, не диша правилно, който не чувства правилно, не се храни правилно, който не постъпва правилно, не може да бъде здрав." "Всяка болест е последствие на извършени погрешки в миналото или настоящето. Болестите на нашата епоха, вместо да намаляват, се увеличават.
към текста >>

В същност изброеното представлява и съдържанието на природосъобразния, здравословен начин на живот.
Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов отдава извънредно голямо внимание на проблемите, свързани с физическото и душевно здраве на човека. Като правило акцентът бива поставян върху профилактиката. Основният принцип при разглеждането на областта на здравето е съсредоточен в схващането, че разрешаването на всички здравни въпроси се обуславя от съобразяването с природните закони. Главните предпоставки за добро физическо състояние според Учителя на ББ в България са: чистата храна, чистата вода, слънчевата светлина и топлина, чистите мисли и благородните постъпки. В същност изброеното представлява и съдържанието на природосъобразния, здравословен начин на живот. В своето Слово Учителят П. Дънов препоръчва на много места смените в заниманията на човека - редуване на умствен с физически труд, почивка, духовни практики, музика, изкуство, контакти с природата, ходене бос (когато е възможно), повече движение, екскурзии сред природата и най-вече в планините, ходене пеша (във всички възможни случаи) и специални физически упражнения. Всички отбелязани тук фактори на здравословния начин на живот са разгледани подробно в беседите и лекциите на Учителя П. Дънов, подкрепени са и с многобройни примери, съвети и практически указания. Като специфични фактори за подобряване на телесното и психическото здраве той препоръчва и пеенето, свиренето на музикални инструменти, слушането на музика (с високо вибрационно съдържание - духовна или класическа), както и поддържането на добро настроение.
към текста >>

Всички отбелязани тук фактори на здравословния начин на живот са разгледани подробно в беседите и лекциите на Учителя П.
Основният принцип при разглеждането на областта на здравето е съсредоточен в схващането, че разрешаването на всички здравни въпроси се обуславя от съобразяването с природните закони. Главните предпоставки за добро физическо състояние според Учителя на ББ в България са: чистата храна, чистата вода, слънчевата светлина и топлина, чистите мисли и благородните постъпки. В същност изброеното представлява и съдържанието на природосъобразния, здравословен начин на живот. В своето Слово Учителят П. Дънов препоръчва на много места смените в заниманията на човека - редуване на умствен с физически труд, почивка, духовни практики, музика, изкуство, контакти с природата, ходене бос (когато е възможно), повече движение, екскурзии сред природата и най-вече в планините, ходене пеша (във всички възможни случаи) и специални физически упражнения. Всички отбелязани тук фактори на здравословния начин на живот са разгледани подробно в беседите и лекциите на Учителя П. Дънов, подкрепени са и с многобройни примери, съвети и практически указания. Като специфични фактори за подобряване на телесното и психическото здраве той препоръчва и пеенето, свиренето на музикални инструменти, слушането на музика (с високо вибрационно съдържание - духовна или класическа), както и поддържането на добро настроение. "Правете всичко сразположение! " - казва Учителят П. Дънов в частен разговор с един от своите приближени ученици.
към текста >>

Методите за природосъ- образен, здравословен начин на живот в това учение притежават подчертано профилактична насоченост.
Дънов не противопоставя духовното на материалното естество у човека. Той достига до заключението, че истински здравият човек е здрав едновременно и във физическо, и в умствено, и в сърдечно (емоционално) отношение. Или, казано по друг начин - здрав е само онзи, чиито ум, чувства и воля са в пълна хармония. Както вече бе отбелязано по-горе, в частта от Словото на Учителя П. Дънов, посветена на здравната проблематика, изключително внимание бива отделено на профилактиката. Методите за природосъ- образен, здравословен начин на живот в това учение притежават подчертано профилактична насоченост. Хигиената - както външна, така и вътрешна - е издигната в култ. Главни лечебни средства са основните природни фактори: слънчевата светлина, въздухът, водата и храната. Представени са и редица оригинални методи за лечение; дадени са и многобройни полезни съвети за личната и обществена хигиена. Учителят П. Дънов, който е бил отлично запознат със съвременната нему медицина (завършил е успешно едногодишен медицински курс в края на следването си в САЩ), е имал положително отношение към множество от лечебните средства на своето време, особено към хирургията.
към текста >>

Като изхожда от концепцията, че големият брой смущения в тази област имат своето начало в духовния живот на личността, той е дал изненадващо голям брой разработки на този вид лечение.
Дънов, който е бил отлично запознат със съвременната нему медицина (завършил е успешно едногодишен медицински курс в края на следването си в САЩ), е имал положително отношение към множество от лечебните средства на своето време, особено към хирургията. Но той във всички възможни случаи е наблягал на природолечението. Изходно начало на тази теза е схващането, че лечебният процес не е концентриран толкова във външното физико-химическо въздействие на определен медикамент, а преди всичко във възможностите да се стимулира органът или организмът към активна, с повишена интензивност дейност, от което да последва естествено възстановяване. Учителят на ББ в България предлага на своите последователи огромно по обем богатство от природолечебни методи, към които спадат водолечението, слънцелечението, лечение с дихателни и гимнастически упражнения, включително създадената от него Паневритмия. Освен това той е особено оригинален източник и на психотерапевтични методи. Като изхожда от концепцията, че големият брой смущения в тази област имат своето начало в духовния живот на личността, той е дал изненадващо голям брой разработки на този вид лечение. Учителят П. Дънов твърдо отстоява убеждението, че идеалът на бъдещото човечество ще бъде да изучава езика на Живата Разумна Природа и да живее съобразно нейните закони, понеже човекът е част от Природата и законите, които действат в нея, действат и в самия него. По този начин проблемите на здравето и болестта, на живота и смъртта биват поставени от Учителя на ББ у нас в пряка връзка и пълна зависимост от великите природни закони и спазването им от човека. В контакта с различните зони на Космоса се наблюдава определена градация, която ученикът по духовния Път следва да отчита като даденост и да се съобразява с нея. По този повод Учителят П.
към текста >>

По този начин проблемите на здравето и болестта, на живота и смъртта биват поставени от Учителя на ББ у нас в пряка връзка и пълна зависимост от великите природни закони и спазването им от човека.
Учителят на ББ в България предлага на своите последователи огромно по обем богатство от природолечебни методи, към които спадат водолечението, слънцелечението, лечение с дихателни и гимнастически упражнения, включително създадената от него Паневритмия. Освен това той е особено оригинален източник и на психотерапевтични методи. Като изхожда от концепцията, че големият брой смущения в тази област имат своето начало в духовния живот на личността, той е дал изненадващо голям брой разработки на този вид лечение. Учителят П. Дънов твърдо отстоява убеждението, че идеалът на бъдещото човечество ще бъде да изучава езика на Живата Разумна Природа и да живее съобразно нейните закони, понеже човекът е част от Природата и законите, които действат в нея, действат и в самия него. По този начин проблемите на здравето и болестта, на живота и смъртта биват поставени от Учителя на ББ у нас в пряка връзка и пълна зависимост от великите природни закони и спазването им от човека. В контакта с различните зони на Космоса се наблюдава определена градация, която ученикът по духовния Път следва да отчита като даденост и да се съобразява с нея. По този повод Учителят П. Дънов изтъква: "Като живее, човек трябва да спазва закона на последователността и в трите свята. На физическия свят той трябва да знае как да се храни, как да диша, как да пие вода и как да възприема светлината. Той трябва да има за Света на чувствата добре организирано астрално тяло.
към текста >>

По този въпрос Учителят на ББ казва: "Здравето се отнася до външната страна на живота, а доброто - до вътрешната, до органическата.
Качеството на това общуване обуславя и степента на духовна извисеност на индивида: "За да бъде здрав, човек трябва да изправи отношенията си към целия органически свят. Обикновеният човек живее във физическия свят, талантливият живее в астралния свят, гениалният - в умствения, а светията - в причинния. Докато боледуваш, ти си в обикновеното съзнание. Щом започнеш да изправяш грешките си, ти влизаш в самосъзнанието и твоята сила се удвоява" (Учителят П. Дънов). Интерес представлява и обвързаността между здравословното състояние на човека и неговата добродетелност. По този въпрос Учителят на ББ казва: "Здравето се отнася до външната страна на живота, а доброто - до вътрешната, до органическата. Здравето е създало външността на тялото, неговата форма, а доброто е създало съдържанието на организма. Най-великият свят, най-чудното творение на Земята - това е човекът." За илюстриране мястото на здравословното състояние на човека в палитрата на всемирния Живот Учителят П. Дънов предлага още една градация: "Съдържанието на човешкия организъм е Животът; съдържанието на Живота е здравето, а здравето се обуславя от хармоничното съчетание между елементите и силите, които действат в човешкия организъм." Той не оставя без внимание и връзката между здравето и етиката на отделния човек, съсредоточена като изява в неговия разумен живот: "Здрав човек е само онзи, който оценява благата, които му са дадени, и разумно ги използва. ...Здравето на който и да е човек зависи от неговия разумен живот" (курсивът мой - К. З.). Особено важен фактор за здравето на човека е начинът, по който той усвоява и употребява силите и енергиите, които получава непрекъснато от Космоса: "Здравият човек се отличава по това, че е организирал силите на своето тяло.
към текста >>

Най-великият свят, най-чудното творение на Земята - това е човекът." За илюстриране мястото на здравословното състояние на човека в палитрата на всемирния Живот Учителят П.
Докато боледуваш, ти си в обикновеното съзнание. Щом започнеш да изправяш грешките си, ти влизаш в самосъзнанието и твоята сила се удвоява" (Учителят П. Дънов). Интерес представлява и обвързаността между здравословното състояние на човека и неговата добродетелност. По този въпрос Учителят на ББ казва: "Здравето се отнася до външната страна на живота, а доброто - до вътрешната, до органическата. Здравето е създало външността на тялото, неговата форма, а доброто е създало съдържанието на организма. Най-великият свят, най-чудното творение на Земята - това е човекът." За илюстриране мястото на здравословното състояние на човека в палитрата на всемирния Живот Учителят П. Дънов предлага още една градация: "Съдържанието на човешкия организъм е Животът; съдържанието на Живота е здравето, а здравето се обуславя от хармоничното съчетание между елементите и силите, които действат в човешкия организъм." Той не оставя без внимание и връзката между здравето и етиката на отделния човек, съсредоточена като изява в неговия разумен живот: "Здрав човек е само онзи, който оценява благата, които му са дадени, и разумно ги използва. ...Здравето на който и да е човек зависи от неговия разумен живот" (курсивът мой - К. З.). Особено важен фактор за здравето на човека е начинът, по който той усвоява и употребява силите и енергиите, които получава непрекъснато от Космоса: "Здравият човек се отличава по това, че е организирал силите на своето тяло. Ако мисълта на човека не е организирана, и тялото му не е организирано " (Учителят П. Дънов). Не на последно място - здравето ни зависи и от това, как общуваме с околните, нашите ближни: "Здравето е резултат на правилна обмяна на енергиите в организма на човека, от една страна, както и на правилна обмяна между душите, от друга страна.
към текста >>

Дънов предлага още една градация: "Съдържанието на човешкия организъм е Животът; съдържанието на Живота е здравето, а здравето се обуславя от хармоничното съчетание между елементите и силите, които действат в човешкия организъм." Той не оставя без внимание и връзката между здравето и етиката на отделния човек, съсредоточена като изява в неговия разумен живот: "Здрав човек е само онзи, който оценява благата, които му са дадени, и разумно ги използва.
Щом започнеш да изправяш грешките си, ти влизаш в самосъзнанието и твоята сила се удвоява" (Учителят П. Дънов). Интерес представлява и обвързаността между здравословното състояние на човека и неговата добродетелност. По този въпрос Учителят на ББ казва: "Здравето се отнася до външната страна на живота, а доброто - до вътрешната, до органическата. Здравето е създало външността на тялото, неговата форма, а доброто е създало съдържанието на организма. Най-великият свят, най-чудното творение на Земята - това е човекът." За илюстриране мястото на здравословното състояние на човека в палитрата на всемирния Живот Учителят П. Дънов предлага още една градация: "Съдържанието на човешкия организъм е Животът; съдържанието на Живота е здравето, а здравето се обуславя от хармоничното съчетание между елементите и силите, които действат в човешкия организъм." Той не оставя без внимание и връзката между здравето и етиката на отделния човек, съсредоточена като изява в неговия разумен живот: "Здрав човек е само онзи, който оценява благата, които му са дадени, и разумно ги използва. ...Здравето на който и да е човек зависи от неговия разумен живот" (курсивът мой - К. З.). Особено важен фактор за здравето на човека е начинът, по който той усвоява и употребява силите и енергиите, които получава непрекъснато от Космоса: "Здравият човек се отличава по това, че е организирал силите на своето тяло. Ако мисълта на човека не е организирана, и тялото му не е организирано " (Учителят П. Дънов). Не на последно място - здравето ни зависи и от това, как общуваме с околните, нашите ближни: "Здравето е резултат на правилна обмяна на енергиите в организма на човека, от една страна, както и на правилна обмяна между душите, от друга страна. Дойде ли някаква болест, тя е нарушение на закона за правилната обмяна" (Учителят П. Дънов).
към текста >>

...Здравето на който и да е човек зависи от неговия разумен живот" (курсивът мой - К. З.).
Интерес представлява и обвързаността между здравословното състояние на човека и неговата добродетелност. По този въпрос Учителят на ББ казва: "Здравето се отнася до външната страна на живота, а доброто - до вътрешната, до органическата. Здравето е създало външността на тялото, неговата форма, а доброто е създало съдържанието на организма. Най-великият свят, най-чудното творение на Земята - това е човекът." За илюстриране мястото на здравословното състояние на човека в палитрата на всемирния Живот Учителят П. Дънов предлага още една градация: "Съдържанието на човешкия организъм е Животът; съдържанието на Живота е здравето, а здравето се обуславя от хармоничното съчетание между елементите и силите, които действат в човешкия организъм." Той не оставя без внимание и връзката между здравето и етиката на отделния човек, съсредоточена като изява в неговия разумен живот: "Здрав човек е само онзи, който оценява благата, които му са дадени, и разумно ги използва. ...Здравето на който и да е човек зависи от неговия разумен живот" (курсивът мой - К. З.). Особено важен фактор за здравето на човека е начинът, по който той усвоява и употребява силите и енергиите, които получава непрекъснато от Космоса: "Здравият човек се отличава по това, че е организирал силите на своето тяло. Ако мисълта на човека не е организирана, и тялото му не е организирано " (Учителят П. Дънов). Не на последно място - здравето ни зависи и от това, как общуваме с околните, нашите ближни: "Здравето е резултат на правилна обмяна на енергиите в организма на човека, от една страна, както и на правилна обмяна между душите, от друга страна. Дойде ли някаква болест, тя е нарушение на закона за правилната обмяна" (Учителят П. Дънов). На чисто органическо равнище от изключително значение е освобождаването на организма от всякакви процеси и огнища на разложение: "Абсолютно здрав човек е онзи, в организма на когото няма никакви утайки.
към текста >>

И по отношение на здравето, както на практика и за всичко останало в нашия живот, всичко започва от вътрешното състояние на личността, т. е.
Ако всеки ден изразходваш определения за това време капитал, без да внасяш нещо, ти ще фалираш. Ако всеки ден внасяш по нещо, капиталът ти ще се увеличи, т. е. здравето ти ще се укрепи. Като знаеш това, не се чуди защо след като си бил здрав, заболяваш. Мнозина изразходват капитала си, без да внасят нещо в банката, и незабелязано губят здравето си" (Учителят П. Дънов). И по отношение на здравето, както на практика и за всичко останало в нашия живот, всичко започва от вътрешното състояние на личността, т. е. от нейното духовно-нравствено развитие. Ако сравним здравословното състояние с вектор (насочена отсечка), то той би имал посока от духовната природа на човека към материалната му природа, от душата към тялото. Затова Учителят на ББ у нас е в правото си да изтъкне: "Здравето е вътрешен процес (курсивът мой - К. З.). Ако организмът не е здрав отвътре, каквито и благоприятни външни условия да има, той не може да ги използва. Какво е нужно, за да бъде здрав?
към текста >>

Ако тези отношения са правилни, човек ще бъде здрав." Високият морал, добротворството, позитивната настройка към живота и хората са решаващи фактори за физическото и психическото здраве на всекиго от нас: "Доброто е външният смисъл на живота.
Ако сравним здравословното състояние с вектор (насочена отсечка), то той би имал посока от духовната природа на човека към материалната му природа, от душата към тялото. Затова Учителят на ББ у нас е в правото си да изтъкне: "Здравето е вътрешен процес (курсивът мой - К. З.). Ако организмът не е здрав отвътре, каквито и благоприятни външни условия да има, той не може да ги използва. Какво е нужно, за да бъде здрав? Да определи отношението си първо към Бога, после към своята душа и най-после към ближния си. Ако тези отношения са правилни, човек ще бъде здрав." Високият морал, добротворството, позитивната настройка към живота и хората са решаващи фактори за физическото и психическото здраве на всекиго от нас: "Доброто е външният смисъл на живота. Ти ако не си добър, не можеш да бъдеш здрав. ...Всеки може да бъде здрав. Кога? Когато дишаш правилно, когато ядеш правилно, когато се яде хубава храна, можеш да бъдеш здрав. Щом не яде правилно, човек не може да бъде здрав. Щом не диша правилно, не може да бъде здрав.
към текста >>

Намери ли я, той лесно може да я отстрани." Учителят на ББ в нашата страна подчертава решаващата, първостепенна роля на духовния живот на човека за неговото здраве.
Според Учителя П. Дънов за всички болести има духовни причини; човекът е нарушил някой от законите на Космоса и следва да заплати за това с разстройство на телесното си или душевно здраве: "Изобщо болестите се дължат на отклоненията, които хората са правили и правят. Щом влязат в Правия път, болестите постепенно ще ги напуснат" (Учителят П. Дънов). На друго място в своето учение П. Дънов конкретизира този езотеричен факт, като посочва две главни причини за отклоненията в здравето на хората: "Две причини произвеждат болести и страдания: едната е физическа - неправилно дишане и хранене; втората е психическа - неправилно мислене и чувстване." И още: "Всяка болест има своя външна и вътрешна причина, която всеки човек може да намери. Намери ли я, той лесно може да я отстрани." Учителят на ББ в нашата страна подчертава решаващата, първостепенна роля на духовния живот на човека за неговото здраве. Триадата на човешката душевност - мисъл, чувство и воля - се проектира неизменно и неизбежно във всяка наша дейност, включително и в състоянието на здравето: "Причината на болестите се крие в човешките мисли, чувства и желания. Каквито са мислите и желанията на човека, такова става тялото му. Ако здравият човек измени пътя на своите прави мисли и чувства, с това той коренно ще измени своя организъм и в края на краищата ще заболее. И обратно: ако човек измени пътя на своите криви мисли и чувства и влезе в правия път на Живота, той ще подобри състоянието на своя организъм." Всяка болест има свой духовен смисъл.
към текста >>

И обратно: ако човек измени пътя на своите криви мисли и чувства и влезе в правия път на Живота, той ще подобри състоянието на своя организъм."
Дънов конкретизира този езотеричен факт, като посочва две главни причини за отклоненията в здравето на хората: "Две причини произвеждат болести и страдания: едната е физическа - неправилно дишане и хранене; втората е психическа - неправилно мислене и чувстване." И още: "Всяка болест има своя външна и вътрешна причина, която всеки човек може да намери. Намери ли я, той лесно може да я отстрани." Учителят на ББ в нашата страна подчертава решаващата, първостепенна роля на духовния живот на човека за неговото здраве. Триадата на човешката душевност - мисъл, чувство и воля - се проектира неизменно и неизбежно във всяка наша дейност, включително и в състоянието на здравето: "Причината на болестите се крие в човешките мисли, чувства и желания. Каквито са мислите и желанията на човека, такова става тялото му. Ако здравият човек измени пътя на своите прави мисли и чувства, с това той коренно ще измени своя организъм и в края на краищата ще заболее. И обратно: ако човек измени пътя на своите криви мисли и чувства и влезе в правия път на Живота, той ще подобри състоянието на своя организъм." Всяка болест има свой духовен смисъл. Нейното предназначение не е да накаже човека за грешките му в живота. Те са неразделна част от него и от тях следва да се учим и най-вече - да не ги повтаряме. Задачата на болестите е да ни помогнат в този процес на усвояване уроците на живота. Първият и най-важен урок е убеждението, че съществува Великата Разумност във Вселената, която наричаме Бог: "Болестите идват с единствената цел човек да познае Бога" (Учителят П. Дънов).
към текста >>

Нейното предназначение не е да накаже човека за грешките му в живота.
Триадата на човешката душевност - мисъл, чувство и воля - се проектира неизменно и неизбежно във всяка наша дейност, включително и в състоянието на здравето: "Причината на болестите се крие в човешките мисли, чувства и желания. Каквито са мислите и желанията на човека, такова става тялото му. Ако здравият човек измени пътя на своите прави мисли и чувства, с това той коренно ще измени своя организъм и в края на краищата ще заболее. И обратно: ако човек измени пътя на своите криви мисли и чувства и влезе в правия път на Живота, той ще подобри състоянието на своя организъм." Всяка болест има свой духовен смисъл. Нейното предназначение не е да накаже човека за грешките му в живота. Те са неразделна част от него и от тях следва да се учим и най-вече - да не ги повтаряме. Задачата на болестите е да ни помогнат в този процес на усвояване уроците на живота. Първият и най-важен урок е убеждението, че съществува Великата Разумност във Вселената, която наричаме Бог: "Болестите идват с единствената цел човек да познае Бога" (Учителят П. Дънов). Той, Небесният Отец на всичко съществуващо, не е причината за болестите. Причината е единствено в самите нас: "Болестите не са създадени от Бога.
към текста >>

Задачата на болестите е да ни помогнат в този процес на усвояване уроците на живота.
Ако здравият човек измени пътя на своите прави мисли и чувства, с това той коренно ще измени своя организъм и в края на краищата ще заболее. И обратно: ако човек измени пътя на своите криви мисли и чувства и влезе в правия път на Живота, той ще подобри състоянието на своя организъм." Всяка болест има свой духовен смисъл. Нейното предназначение не е да накаже човека за грешките му в живота. Те са неразделна част от него и от тях следва да се учим и най-вече - да не ги повтаряме. Задачата на болестите е да ни помогнат в този процес на усвояване уроците на живота. Първият и най-важен урок е убеждението, че съществува Великата Разумност във Вселената, която наричаме Бог: "Болестите идват с единствената цел човек да познае Бога" (Учителят П. Дънов). Той, Небесният Отец на всичко съществуващо, не е причината за болестите. Причината е единствено в самите нас: "Болестите не са създадени от Бога. Човек сам създава условия за болестта и сам става болен. Следователно ти, който сам създаваш болестта, можеш сам да я излекуваш.
към текста >>

Тя е носителка на изобилния Живот.
Така постъпват, обаче, само най-нап- редналите ученици и - най-вече - истинските духовни Учители на човечеството. Всичко останало влиза като съдържание към правилото, формулирано от Учителя П. Дънов по следния начин: "Ученикът не трябва да боледува (курсивът мой - К. З). Той трябва да гледа на болестите като на възпитателно средство, с които природата уравновесява силите на организма. Любовта изключва всяка болест. Тя е носителка на изобилния Живот. Болният, потопен в Божията Любов, може да оздравее моментално! " Окултният ученик, освен посоченото по-горе, би следвало да притежава и значителни познания в областта на лечението, както и практически опит и умения в тази област. Негов най-близък помощник при решаването на здравословните проблеми е неизчерпаемото богатство на Живата Разумна Природа: " Ученикът трябва да разбира от природна медицина. Лечебни фактори са: храната, водата, въздухът и светлината. Слънчевите лъчи, възприети с Любов, са най-лечебният сок за тялото.
към текста >>

Дънов отделя извънредно внимание на този процес като основен за живота и доброто здравословно състояние на личността.
Те действат успокоително на душата, ободрително на духа. Ученикът се лекува и чрез повдигане на мислите и чувствата си. Той се лекува и чрез молитва, а в някои случаи с пост и молитва" (Учителят П. Дънов). От изключително значение за здравето на човека е неговото хранене. Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов отделя извънредно внимание на този процес като основен за живота и доброто здравословно състояние на личността. Според Учителя П. Дъ- нов човек първо - преди всичко останало - трябва да се научи как да се храни. В светлината на неговото Слово засега от всички същества на планетата Земя именно човекът се храни най-неправилно. Учителят на ББ в България предлага напълно безвъзмездно безценни съвети за здравословно хранене: - решително предпочитание на вегетарианската храна пред месната;
към текста >>

Когато осъзнатият в духовно отношение човек приема храната, той изпитва благодарност към Източника на всички блага в живота - Твореца на Вселената.
разделно хранене); - никога да не се преяжда; - разнообразие на храните; - предимство за суровите пред готвените храни и т. н., и т. н. Когато осъзнатият в духовно отношение човек приема храната, той изпитва благодарност към Източника на всички блага в живота - Твореца на Вселената. Затова Учителят П. Дънов съветва: "Когато ученикът яде, трябва да е изпълнен с благодарност и обич." Понеже храненето е изключително важен процес, поддържащ физическото съществуване на индивида, то изисква пълна концентрация и благоговейно отношение. Човек следва да се храни, само когато е напълно спокоен. Препоръчително е преди всяко приемане на храна той да се помоли на Бога: за да изкаже признателността си към Него, че отново му предоставя нужните за живота му блага, и за да призове благо словението Му над храната. В тази насока са и наставленията на Учителя П.
към текста >>

Препоръчително е преди всяко приемане на храна той да се помоли на Бога: за да изкаже признателността си към Него, че отново му предоставя нужните за живота му блага, и за да призове благо словението Му над храната.
н., и т. н. Когато осъзнатият в духовно отношение човек приема храната, той изпитва благодарност към Източника на всички блага в живота - Твореца на Вселената. Затова Учителят П. Дънов съветва: "Когато ученикът яде, трябва да е изпълнен с благодарност и обич." Понеже храненето е изключително важен процес, поддържащ физическото съществуване на индивида, то изисква пълна концентрация и благоговейно отношение. Човек следва да се храни, само когато е напълно спокоен. Препоръчително е преди всяко приемане на храна той да се помоли на Бога: за да изкаже признателността си към Него, че отново му предоставя нужните за живота му блага, и за да призове благо словението Му над храната. В тази насока са и наставленията на Учителя П. Дънов: "Добре е преди ядене да се съсредоточим и да поставим в съответна нагласа мисълта и целия си организъм. Да благодарим за благата, които природата и работните хора са доставили за нас. Благодарността е разновидност на молитвата. ...Не е добре да яде човек, когато е разтревожен." Учителят на ББ дава и един съвсем конкретен съвет относно периода от време, когато е най-благоприятно за нас да приемаме храна: след изгрев и преди залез слънце.
към текста >>

Любовта е вътрешна връзка между частите на Живота.
В учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, връзката между приемането на хранителни вещества и духовното развитие на човека е разгледана и под друг ъгъл: "Вътрешната връзка, която свързва клетките в организма в една стройна единица, е храната. Въз основа на този закон човек трябва да яде. Този закон се отнася не само до тялото на човека, но и до неговите чувства и мисли. Когато връзката между клетките на тялото отслабва, едновременно отслабва и тялото. Любовта е вътрешна връзка между частите на Живота. Значи Любовта усилва и поддържа Живота." Нормалното функциониране на храносмилателната система на организма се отразява благотворно и върху останалите най- важни системи на човешкото тяло: "Храносмилането се отразява върху кръвообращението, кръвообращението се отразява върху дихателната система, дихателната система се отразява върху нервната система, а тя - върху мозъка, седалището на мисълта. Ако всички процеси се извършват правилно, и мисълта ще бъда права" (Учителят П. Дънов). Както вече бе отбелязано по-горе, според учението на ББ в основата на здравословното хранене лежи вегетарианството. Обосновка за него откриваме и върху страниците на Библията: Бог сътворява първия човек именно като вегетарианец (Бит. 1:29)! В същия дух е и препоръката на ап.
към текста >>

Значи Любовта усилва и поддържа Живота." Нормалното функциониране на храносмилателната система на организма се отразява благотворно и върху останалите най- важни системи на човешкото тяло: "Храносмилането се отразява върху кръвообращението, кръвообращението се отразява върху дихателната система, дихателната система се отразява върху нервната система, а тя - върху мозъка, седалището на мисълта.
Дънов, връзката между приемането на хранителни вещества и духовното развитие на човека е разгледана и под друг ъгъл: "Вътрешната връзка, която свързва клетките в организма в една стройна единица, е храната. Въз основа на този закон човек трябва да яде. Този закон се отнася не само до тялото на човека, но и до неговите чувства и мисли. Когато връзката между клетките на тялото отслабва, едновременно отслабва и тялото. Любовта е вътрешна връзка между частите на Живота. Значи Любовта усилва и поддържа Живота." Нормалното функциониране на храносмилателната система на организма се отразява благотворно и върху останалите най- важни системи на човешкото тяло: "Храносмилането се отразява върху кръвообращението, кръвообращението се отразява върху дихателната система, дихателната система се отразява върху нервната система, а тя - върху мозъка, седалището на мисълта. Ако всички процеси се извършват правилно, и мисълта ще бъда права" (Учителят П. Дънов). Както вече бе отбелязано по-горе, според учението на ББ в основата на здравословното хранене лежи вегетарианството. Обосновка за него откриваме и върху страниците на Библията: Бог сътворява първия човек именно като вегетарианец (Бит. 1:29)! В същия дух е и препоръката на ап. Павел в Рим. 14:21.
към текста >>

99. V. ЕЛЕМЕНТИ ОТ ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИОЗНО-ФИЛОСОФСКИ КОНЦЕПЦИИ В УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Когато човек съгреши, Господ го изпъди от рая и тогава животните взеха надмощие в него.
Дънов споделя: "Кармата се ликвидира чрез преражданията. Прераждането е условие за изменение на човешкия порядък в Божествен." Ученикът по духовния Път е длъжен да познава отлично тези закони и тяхното действие, за да избягва неизбежните капани в своето личностно израстване, за да бъде максимално полезен както за самия себе си, така и за своите ближни. А в перспектива - и за реализацията на великия Божествен План за света. 1. Карма "В човека има и тъмнина, и светлина, и вода, и въздух, и твърда почва, и зверове, и змии, и гущери, и насекоми, и млекопитаещи, и растения, всичко има в човека. Когато човек съгреши, Господ го изпъди от рая и тогава животните взеха надмощие в него. И кармата влезе в света, след като хората съгрешиха." "Туй, което вие наричате съдба, представлява кармически закони. ...Съдбата - това е кармата, закон за причини и последствия, които ние сме създали." (Учителят П. Дънов) Вселенският закон на кармата произтича от шестия херметически принцип - този за причинността.
към текста >>

Съдържанието на кармичния закон обуславя окултния факт, че човек в настоящия си живот си създава условията за следващия (или следващите).
Смисълът на тази дефиниция е, че всяко действие в материалния свят представлява причина, която поражда следствие, съответстващо по съдържание и интензивност на породилата го причина. Тук е в сила аналогия с третия принцип на динамиката, чиято формулировка гласи: "Всяко действие има равно по големина и обратно по посока противодействие." Проявлението на универсалния кармичен закон в Космоса води до заключението, че всяко събитие в окръжаващата ни действителност се явява резултат от причинно- следствена верига. Всяка причина поражда следствие, което от своя страна би могло да се превърне също в причина, и т. н. От гледна точка на учението на ББ и езотеричното познание изобщо законът на кармата изразява вездесъщата Божия справедливост. Неговото действие е обективно и безпощадно точно при възстановяване на всемирната правда. Съдържанието на кармичния закон обуславя окултния факт, че човек в настоящия си живот си създава условията за следващия (или следващите). В този смисъл кармата бива разглеждана като предопределение на съдбата, което обаче не е абсолютно и неизменно. То може постепенно да бъде изменено в зависимост от мислите и делата на личността. Според Учителя П. Дънов кармата би могла да бъде коренно променена върху основата на дълбоко и искрено покаяние, последвано от конкретни дела на прогресиралото и пречистено съзнание. Познаването на закона за кармата би трябвало да ни помогне да възприемаме всичко, което се случва около нас и със самите нас, с разбиране и смирение.
към текста >>

По тази причина всички велики духовни Учители на човечеството ни съветват да приемаме живота си с цялото му съдържание с благодарност и осмисляне на ставащото.
Дънов кармата би могла да бъде коренно променена върху основата на дълбоко и искрено покаяние, последвано от конкретни дела на прогресиралото и пречистено съзнание. Познаването на закона за кармата би трябвало да ни помогне да възприемаме всичко, което се случва около нас и със самите нас, с разбиране и смирение. Ако се противим на обективното действие на кармичния закон, това само би влошило нашата собствена ситуация - и в настоящето, и в бъдещето: "Онова, което има да става, всичко е предвидено, ти не може да се избавиш от него. Ако се избавиш от едно зло, ще ти дойде друго, по-голямо. Ако приемеш едно зло разумно, с благодарност, след него идва едно добро" (Учителят П. Дънов). По тази причина всички велики духовни Учители на човечеството ни съветват да приемаме живота си с цялото му съдържание с благодарност и осмисляне на ставащото. Според своето действие кармата се явява жива връзка между миналото, настоящето и бъдещето. Извършеното в миналото се проектира в съответствие с този закон в нашето настояще. А това, което извършваме в мисъл, слово и действие в настоящето, обуславя съдържанието и на бъдещето ни. И при най-добро желание от наша страна не бихме могли да се освободим от действието на кармичния закон. В този смисъл той е безупречно справедлив закон на възмездието.
към текста >>

"Животът е тъй устроен, че всяко дело, каквото и да е то, получава своята заплата според вътрешната си стойност" (Учителят П. Дънов).
Грехът пък се явява като резултат на желанието у човека да заобиколи по някакъв начин кармата, да я избегне." Законът на кармата е формулиран за първи път в древноиндийските религиозно-философски учения. Редица окултни школи и духовни течения, между които и учението на ББ в интерпретацията на Учителя П. Дънов, го третират като закон на Всемира. Доколкото той обхваща взаимозависимостта между причината и последствието, нищо в света не остава без последствие и всяко нещо е обусловено. "Животът е тъй устроен, че всяко дело, каквото и да е то, получава своята заплата според вътрешната си стойност" (Учителят П. Дънов). Кармичният закон и неговото действие са пряко доказателство за това, че не съществува случайност. Светът е творение на Бога, а Той е Великото Разумно Начало и не би могъл да създаде нещо, което няма смисъл. В този аспект на разсъждения дори привидно случайното по логически път намира своето място в Божия план за Космоса и се превръща в част от него. Казано на религиозен език: "Всичко на този свят става по Божие допущение! " Езотеричното познание разглежда кармата като закон за възмездието (както вече бе изтъкнато по-горе), най-вече в смисъл като разплащане за сторените в миналото грешки от страна на личността.
към текста >>

Рано или късно човек ще понесе последствията на своя живот - добри или лоши" (Учителят П. Дънов).
Светът е творение на Бога, а Той е Великото Разумно Начало и не би могъл да създаде нещо, което няма смисъл. В този аспект на разсъждения дори привидно случайното по логически път намира своето място в Божия план за Космоса и се превръща в част от него. Казано на религиозен език: "Всичко на този свят става по Божие допущение! " Езотеричното познание разглежда кармата като закон за възмездието (както вече бе изтъкнато по-горе), най-вече в смисъл като разплащане за сторените в миналото грешки от страна на личността. "Всичко, което става в света, се ръководи от всемогъщото Божествено съзнание, което прониква в цялата природа и хроникира нещата; то отдава всекиму заслуженото. Рано или късно човек ще понесе последствията на своя живот - добри или лоши" (Учителят П. Дънов). Разплащането като правило е съпроводено от болка и страдания. А що се отнася до добрите дела в нашето минало, от всичко позитивно, извършено чрез мисловната и практическата ни дейност, то и за тях получаваме своята награда - дихарма. Така че в тесния смисъл на понятието кармата е това, което изплащаме за извършеното зло ("Карма значи да допуснеш в своя ум неща, които не са Божествени."), а дихармата е това, което получаваме за сътвореното добро ("Кармата е тъмнота, дихармата е светлина. Доброто винаги представлява светлина, злото винаги представлява тъмнина. "). Казано и по друг начин: "Кармата, това е неустроеният живот, който сега се устройва.
към текста >>

Казано и по друг начин: "Кармата, това е неустроеният живот, който сега се устройва.
Рано или късно човек ще понесе последствията на своя живот - добри или лоши" (Учителят П. Дънов). Разплащането като правило е съпроводено от болка и страдания. А що се отнася до добрите дела в нашето минало, от всичко позитивно, извършено чрез мисловната и практическата ни дейност, то и за тях получаваме своята награда - дихарма. Така че в тесния смисъл на понятието кармата е това, което изплащаме за извършеното зло ("Карма значи да допуснеш в своя ум неща, които не са Божествени."), а дихармата е това, което получаваме за сътвореното добро ("Кармата е тъмнота, дихармата е светлина. Доброто винаги представлява светлина, злото винаги представлява тъмнина. "). Казано и по друг начин: "Кармата, това е неустроеният живот, който сега се устройва. Небето, това е дихармата, това е благодатта." Като продължение на тези размисли Учителят П. Дънов подчертава: "Когато се казва, че човек не трябва да си създава нова карма, подразбира, че той не трябва да продава лоша стока. Иска ли да се освободи от кармата си, той трябва да продава, макар и непотребна, но хубава стока. В какво седи хубавата стока? Хубавата стока се заключава в това, дето минеш, на каквото нещастие или страдание се натъкнеш, да кажеш по една добра дума.
към текста >>

Добрите думи, доброто представят благоприятните условия в живота."
Хубавата стока се заключава в това, дето минеш, на каквото нещастие или страдание се натъкнеш, да кажеш по една добра дума. Срещнеш ли болен човек, кажи му: не се отчайвай, ще оздравееш. Това е за твое добро. Някой ученик пропаднал на изпит, кажи му една насърчителна дума. Друг някой счупил крака си, притечи се на помощ, услужи му в нещо. Добрите думи, доброто представят благоприятните условия в живота." От особено значение за целите на това изследване е да подчертаем, че кармата възниква не само вследствие на човешките постъпки, но и на мислите, чувствата и думите. Този езотеричен факт обуславя огромната отговорност на всекиго от нас на всички равнища в нашата изява - видима и невидима. Понеже, както е известно и от човешката правораздавателна система, непознаването на даден закон не отменя необходимостта от спазването му! Учителят на ББ в България споделя, че има човешки закони, които не сме длъжни да следваме, но Божествените - винаги! "Кармата се създава - изтъква той, - когато хората не живеят в съгласие с Божествените закони.
към текста >>

Самото естество на тези взаимоотношения, както и същността на ролята, която ни е поверена във всеки отделен живот, говорят от своя страна за характера на кармичната връзка и за това, как бихме могли да я разрешим по възможно най-благоприятния начин.
сявяването на двата пола, на двата полюса в света (курсивът мой - К. З.). Поляризирането подразбира раздвояване на човешкото съзнание на положително и отрицателно, на възходящо и низходящо или, в най-висока степен казано - съзнание на Любов и съзнание на Мъдрост. Това са двата полюса в човека" (Учителят П. Дънов). Основното поле за изява на действието на кармичния закон са човешките взаимоотношения. Безбройните роли, които ние, хората, играем в множеството си превъплъщения, ни поставят в различни взаимозависимости с околните, с нашите ближни. Самото естество на тези взаимоотношения, както и същността на ролята, която ни е поверена във всеки отделен живот, говорят от своя страна за характера на кармичната връзка и за това, как бихме могли да я разрешим по възможно най-благоприятния начин. И тук си заслужава да се вслушаме в напътствията на великия духовен Учител: "Като се говори за кармическия закон, подразбираме различни видове отношения. Например, слуги и господари, ученици и учители, братя и сестри, майки и бащи, това са все кармически отношения. Майката и бащата са едно от смекчаващите положения на кармата. Според този закон всички хора се намират в близки или в далечни отношения с цел да се разплатят. Съвременните хора трябва да знаят този закон, за да ликвидират правилно със своята карма.
към текста >>

И тук си заслужава да се вслушаме в напътствията на великия духовен Учител: "Като се говори за кармическия закон, подразбираме различни видове отношения.
Поляризирането подразбира раздвояване на човешкото съзнание на положително и отрицателно, на възходящо и низходящо или, в най-висока степен казано - съзнание на Любов и съзнание на Мъдрост. Това са двата полюса в човека" (Учителят П. Дънов). Основното поле за изява на действието на кармичния закон са човешките взаимоотношения. Безбройните роли, които ние, хората, играем в множеството си превъплъщения, ни поставят в различни взаимозависимости с околните, с нашите ближни. Самото естество на тези взаимоотношения, както и същността на ролята, която ни е поверена във всеки отделен живот, говорят от своя страна за характера на кармичната връзка и за това, как бихме могли да я разрешим по възможно най-благоприятния начин. И тук си заслужава да се вслушаме в напътствията на великия духовен Учител: "Като се говори за кармическия закон, подразбираме различни видове отношения. Например, слуги и господари, ученици и учители, братя и сестри, майки и бащи, това са все кармически отношения. Майката и бащата са едно от смекчаващите положения на кармата. Според този закон всички хора се намират в близки или в далечни отношения с цел да се разплатят. Съвременните хора трябва да знаят този закон, за да ликвидират правилно със своята карма. Иначе, ако не знаят какъв е този закон и какво той изисква, те ще създадат помежду си нови кармични отношения, които в бъдеще трябва да се изправят."
към текста >>

Ако си представим кармичната програма за едно отделно прераждане като дърво, то неговият ствол е именно главната програма за съответния живот в плът.
Трябва не само да простиш за обидата, но да заличиш всичко в съзнанието си, и помен да не остане в теб от обидата. На мястото на лошите думи, които са ти казали, постави най-добрите за онзи, който те е обидил." По пътя на всеопрощаващата Любов сме в състояние да постигнем мирни, спокойни, доброжелателни отношения с всички свои събратя: "За да ликвидира с кармата си, човек трябва да се примири с всички хора. Ще гледате по възможност бързо да изглаждате всичките си отношения." Неведнъж в своите беседи и в частни разговори Учителят П. Дънов е подчертавал, че ако човек не е разсякъл всички кармични възли на своето съществувание, ако има кармичен дълг дори и само към един свой ближен, той не би могъл да напусне кръга на преражданията. Затова именно той ни поучава да решаваме своевременно всички възникващи проблеми във взаимоотношенията с другите хора. Ако си представим кармичната програма за едно отделно прераждане като дърво, то неговият ствол е именно главната програма за съответния живот в плът. Тя бива изработена в невидимия свят преди човек да се превъплъти. Участие в изработването й вземат духът- ръководител (водачът) на подготвящия се за въплъщение човек, още по-издигнати в еволюционно отношение същества, както и самата душа в етапа пред ново прераждане. По-големите клони на това хипотетично дърво представляват отклонения от основната програма с по-висок процент на вероятност за реализация. Съответно - по-малките са с по-нисък процент вероятност да бъдат проведени в земния живот. Малцина успяват да осъществят кармичната си програма 100%.
към текста >>

Съответно - по-малките са с по-нисък процент вероятност да бъдат проведени в земния живот.
Затова именно той ни поучава да решаваме своевременно всички възникващи проблеми във взаимоотношенията с другите хора. Ако си представим кармичната програма за едно отделно прераждане като дърво, то неговият ствол е именно главната програма за съответния живот в плът. Тя бива изработена в невидимия свят преди човек да се превъплъти. Участие в изработването й вземат духът- ръководител (водачът) на подготвящия се за въплъщение човек, още по-издигнати в еволюционно отношение същества, както и самата душа в етапа пред ново прераждане. По-големите клони на това хипотетично дърво представляват отклонения от основната програма с по-висок процент на вероятност за реализация. Съответно - по-малките са с по-нисък процент вероятност да бъдат проведени в земния живот. Малцина успяват да осъществят кармичната си програма 100%. Обикновено цифрата е около или под 50%, при цялата условност на това определение. Само автентичните духовни Учители и най-напредналите ученици по духовния Път са потенциални изпълнители на стопроцентова реализация. При човешките същества, движещи се бавно и криволичейки по пътеката на изпитанията, нерядко процентът може да клони и към нулата. Но нали Бог е "многомилостив и дълготърпелив", както е казано в Библията - Той е изпълнен с безконечна милост и търпение по отношение темповете на духовно израстване на Неговите чеда.
към текста >>

Гениалните хора и светиите идват рядко на Земята, когато човечеството отбелязва епоха в своя живот.
Обикновеният човек се преражда средно на всеки 45 години. Ако той слиза на Земята да се учи, Разумните Същества му определят в кое семейство ще се роди. Той няма свободен избор. Ако човек идва на Земята съзнателно, за да помогне на хората, той има свободен избор да се роди, дето иска. Колкото по-напреднал е човек в развитието си, толкова по-голяма свобода има при слизането си на Земята. Гениалните хора и светиите идват рядко на Земята, когато човечеството отбелязва епоха в своя живот. Великите Учители идват на Земята през всеки две хиляди години. Те внасят голямо преобразувание в човешкия живот." (Учителят П. Дънов) Законът на прераждането произтича от петия херметически принцип - този за ритъма, и, както вече бе изтъкнато, действа успоредно и в съчетание със закона на кармата. Принципът за ритъма обуславя цикличността на всички явления и процеси в Космоса, включително и на прераждането (превъплъщението) на индивидуалностите, сътворени от Бога.
към текста >>

Те внасят голямо преобразувание в човешкия живот."
Той няма свободен избор. Ако човек идва на Земята съзнателно, за да помогне на хората, той има свободен избор да се роди, дето иска. Колкото по-напреднал е човек в развитието си, толкова по-голяма свобода има при слизането си на Земята. Гениалните хора и светиите идват рядко на Земята, когато човечеството отбелязва епоха в своя живот. Великите Учители идват на Земята през всеки две хиляди години. Те внасят голямо преобразувание в човешкия живот." (Учителят П. Дънов) Законът на прераждането произтича от петия херметически принцип - този за ритъма, и, както вече бе изтъкнато, действа успоредно и в съчетание със закона на кармата. Принципът за ритъма обуславя цикличността на всички явления и процеси в Космоса, включително и на прераждането (превъплъщението) на индивидуалностите, сътворени от Бога. В съответствие с твърдението на Учителя П. Дънов, приведено по-горе в първия цитат към тази подтема, духовно-нравственото развитие и усъвършенстване на съществата е немислимо без наличието и функционирането на закона за прераждането.
към текста >>

Фактът, че всички хора са различни и няма дори двама измежду тях, които да са съвършено еднакви и като телесна структура, и като душевност, и като условия на живот, има само едно логично обяснение - прераждането!
Класическото християнско богословие не е в състояние да обясни един очевиден факт - неравенството между хората. След като Бог е въплъщение на върховната справедливост, след като всички хора са Негови деца и Той ги обича еднакво (нали Христос казва, че слънцето грее еднакво и за праведници, и за грешници?!), как да приемем обстоятелството, че всички сме различни?!? Че всички се раждаме при различни условия, при това - някои се раждат инвалиди, слепи, сакати, тежко или неизлечимо болни и пр., и пр. Може ли един вселюбящ и всесправедлив Родител да допусне това, ако действително всичките Му деца са еднакво скъпи за Него?!? Със сигурност - не! Фактът, че всички хора са различни и няма дори двама измежду тях, които да са съвършено еднакви и като телесна структура, и като душевност, и като условия на живот, има само едно логично обяснение - прераждането! Различията между хората, за които говорим тук, се дължат единствено на различната степен на духовната им еволюция, достигната от всеки един от тях. Това е единственият смислен отговор на въпроса, в който християнското богословие и църковното учение се препъват, след като са изключили възгледа за прераждането от своята теоретична концепция. Това си остава изцяло за тяхна сметка, разбира се. В рамките на поредицата прераждания индивидуалната въплътена душа на човека попада при различни социални условия, културна, семейна и професионална среда. Тези най-разнообразни декори имат за цел да й съдействат да научи по най-добрия възможен начин своите уроци, предвидени за съответното прераждане.
към текста >>

И при задължително съхраняване на неповторимата индивидуалност, изградена от живото същество в безкрайната поредица явявания в плът сред материалния свят.
Учението на ББ излага тезата, че прераждането на човешката душа е необходимо за нейната еволюция и израстване, защото по този начин разумното същество придобива нужните му опитности и култивира всички необходими знания и умения, т. е. така човек се научава да живее, "както Бог е постановил". Да се преродиш, според Учителя П. Дънов означава "да почнеш изново работа, която си напуснал". Или, казано по друг начин: "Прераждането е един закон, според който, щом една работа остане недовършена, дава ти се възможност да дойдеш втори път да я довършиш." По този път рано или късно бива постигната крайната цел на човешкото битие - сливане с Абсолюта, възвръщане към изходната точка на духовното развитие, но след най-високия завой на спиралата. И при задължително съхраняване на неповторимата индивидуалност, изградена от живото същество в безкрайната поредица явявания в плът сред материалния свят. В тази връзка Учителят П. Дънов отбелязва: "Много още има да учи човек! Затова той е минал и ще мине през безброй форми и степени на живот. Хората, които имат жалка представа за живота, мислят, че веднъж като се роди човек, и всичко е свършено. Не, раждането е един вечен, непрекъснат процес.
към текста >>

Затова той е минал и ще мине през безброй форми и степени на живот.
Дънов означава "да почнеш изново работа, която си напуснал". Или, казано по друг начин: "Прераждането е един закон, според който, щом една работа остане недовършена, дава ти се възможност да дойдеш втори път да я довършиш." По този път рано или късно бива постигната крайната цел на човешкото битие - сливане с Абсолюта, възвръщане към изходната точка на духовното развитие, но след най-високия завой на спиралата. И при задължително съхраняване на неповторимата индивидуалност, изградена от живото същество в безкрайната поредица явявания в плът сред материалния свят. В тази връзка Учителят П. Дънов отбелязва: "Много още има да учи човек! Затова той е минал и ще мине през безброй форми и степени на живот. Хората, които имат жалка представа за живота, мислят, че веднъж като се роди човек, и всичко е свършено. Не, раждането е един вечен, непрекъснат процес. Безброй пъти човек се ражда, като минава от една фаза на развитие в друга. Имайте пред вид едно: въпросът за раждане и прераждане е въпрос за просветения човешки дух, за просветената човешка душа, за просветения човешки ум - това не е въпрос за обикновени умове." В учението на ББ особен интерес представлява тезата за т.нар.
към текста >>

Хората, които имат жалка представа за живота, мислят, че веднъж като се роди човек, и всичко е свършено.
Или, казано по друг начин: "Прераждането е един закон, според който, щом една работа остане недовършена, дава ти се възможност да дойдеш втори път да я довършиш." По този път рано или късно бива постигната крайната цел на човешкото битие - сливане с Абсолюта, възвръщане към изходната точка на духовното развитие, но след най-високия завой на спиралата. И при задължително съхраняване на неповторимата индивидуалност, изградена от живото същество в безкрайната поредица явявания в плът сред материалния свят. В тази връзка Учителят П. Дънов отбелязва: "Много още има да учи човек! Затова той е минал и ще мине през безброй форми и степени на живот. Хората, които имат жалка представа за живота, мислят, че веднъж като се роди човек, и всичко е свършено. Не, раждането е един вечен, непрекъснат процес. Безброй пъти човек се ражда, като минава от една фаза на развитие в друга. Имайте пред вид едно: въпросът за раждане и прераждане е въпрос за просветения човешки дух, за просветената човешка душа, за просветения човешки ум - това не е въпрос за обикновени умове." В учението на ББ особен интерес представлява тезата за т.нар. "групови въплъщения".
към текста >>

Ако вие принадлежите на една група от 10 хиляди или от 100 хиляди души, пръснати по цялата Земя, вие сте свързани като един организъм." Именно по този начин могат да бъдат изяснени редица случаи на "разпознаване" между хора, които се срещат за първи път в дадения земен живот, но очевидно са свързани духовно в една група от невидимия свят.
Никой не е сам. Всички души слизат групово (курсивът мой - К. З.). Най-малката група се състои от 10 хиляди, 20 хиляди, 30 хиляди, а може да е от 100 хиляди, 200 хиляди, други - от 5 милиона, 100 милиона. Колкото групата е по-голяма, толкова е по-разумна. Гениите са голяма група. Ако вие принадлежите на една група от 10 хиляди или от 100 хиляди души, пръснати по цялата Земя, вие сте свързани като един организъм." Именно по този начин могат да бъдат изяснени редица случаи на "разпознаване" между хора, които се срещат за първи път в дадения земен живот, но очевидно са свързани духовно в една група от невидимия свят. Що се отнася до броя на душите, които се въплъщават (прераждат) периодически на Земята, Учителят на ББ у нас посочва число, потвърдено и от други авторитетни духовни учения - 60 милиарда: "60 милиарди души са пуснати в света." Има се пред вид обстоятелството, че в орбита около нашата планета "кръжат" 60 милиарда души, които се прераждат периодично в зависимост от своята кармична програма и тенденциите на планетарното развитие. Изключителен интерес за търсещите по духовния Път представлява броят на преражданията на една материална планета като Земята, необходими, за да приключи цикълът на раждане и смърт, т. е. индивидуалната душа да се освободи от кармичните си задължения и да се превърне в свободен дух. Тази проблематика е тясно свързана и с тезата за т.нар. "сродни души".
към текста >>

Сродни души в широкия смисъл са тези, които имат сходни цели в живота, сходни кармични програми, сходни идеали и/или сходна степен на еволюционно израстване.
В тесния смисъл сродни души са тези, които са излезли едновременно от Бога, родени са от Него в един и същи момент. Те са две половини на едно Цяло. Учителят П. Дънов споменава, че те (наречени от него души, "свързани с великата Любов") могат да се срещнат в материалния свят, в частност - на Земята, или само веднъж на 40 прераждания, или 12 пъти за целия цикъл от въплъщения в материални тела. При подобна среща, извънредно рядка и ценна, те разполагат с неповторимия шанс да се разпознаят, да установят хармонични взаимоотношения и да създадат творческо съдружие с богати плодове на всички полета на изява. Сродни души в широкия смисъл са тези, които имат сходни цели в живота, сходни кармични програми, сходни идеали и/или сходна степен на еволюционно израстване. Срещите между тях на земен план са далеч по-чести, отколкото между сродните души в тесния смисъл. Обикновено измежду тях в духовния свят, преди поредното превъплъщение, бива избиран брачният партньор за конкретния земен живот. Смисълът на еволюцията според Новото учение е в това, че в крайна сметка хората ще се превърнат в ангели (най-напредналите измежду човешките души като общност ще се издигнат в свръх- природното царство на ангелите при поредната планетарна трансформация - когато Земята ще се прероди като Юпитер) и ще се върнат при "своя Отец небесен". Пътят към Бога не е директен, както човек в гордостта си се заблуждава, а минава през йерархията на световете и съществата, които ги населяват. Материалният свят, откъдето тръгваме в развитието си на път към най-фините владения на Божия Дух, е създаден от Бога, за да може човешката душа да се учи в него.
към текста >>

Обикновено измежду тях в духовния свят, преди поредното превъплъщение, бива избиран брачният партньор за конкретния земен живот.
Учителят П. Дънов споменава, че те (наречени от него души, "свързани с великата Любов") могат да се срещнат в материалния свят, в частност - на Земята, или само веднъж на 40 прераждания, или 12 пъти за целия цикъл от въплъщения в материални тела. При подобна среща, извънредно рядка и ценна, те разполагат с неповторимия шанс да се разпознаят, да установят хармонични взаимоотношения и да създадат творческо съдружие с богати плодове на всички полета на изява. Сродни души в широкия смисъл са тези, които имат сходни цели в живота, сходни кармични програми, сходни идеали и/или сходна степен на еволюционно израстване. Срещите между тях на земен план са далеч по-чести, отколкото между сродните души в тесния смисъл. Обикновено измежду тях в духовния свят, преди поредното превъплъщение, бива избиран брачният партньор за конкретния земен живот. Смисълът на еволюцията според Новото учение е в това, че в крайна сметка хората ще се превърнат в ангели (най-напредналите измежду човешките души като общност ще се издигнат в свръх- природното царство на ангелите при поредната планетарна трансформация - когато Земята ще се прероди като Юпитер) и ще се върнат при "своя Отец небесен". Пътят към Бога не е директен, както човек в гордостта си се заблуждава, а минава през йерархията на световете и съществата, които ги населяват. Материалният свят, откъдето тръгваме в развитието си на път към най-фините владения на Божия Дух, е създаден от Бога, за да може човешката душа да се учи в него. Земята е това толкова важно космическо "училище". Освен нея във Вселената има още милиарди други материални планети, всяка от които предлага различни, свойствени само на нея условия за еволюцията на съществата, преминаващи през този първоначален етап от духовното си израстване.
към текста >>

100. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Тогава ще блесне светлината в тяхното съзнание и те ще разберат смисъла на своя живот.
"Паневритмията е велика сила, която ще даде нов подем на света. Великите души, които направляват света, ще ви чуят, като пеете и свирите. Паневритмията е, с която вие ще им поднесете ключа на това Учение, което носи мир в човешките души. Този ключ Великите души трябва да получат от вас и вие сте длъжни да им го дадете. С него те ще отключват и подават ръка на човешките души, потънали в света на голямата заблуда. Тогава ще блесне светлината в тяхното съзнание и те ще разберат смисъла на своя живот. С други думи, Великите души ще присадят дивия свят с калема на Любовта. Присаденият свят отвътре ще добие нова светлина и нов подем със съвършено други стремежи: от инволюция към еволюция, от непрестанни войни към вечен мир, от човешка омраза към Божествена Любов, от егоизъм към самопожертвувание. Силата на скоростта ще бъде същата, каквато е била при слизането надолу - такава ще бъде и при възлизането нагоре според въртенето на Земята." "Ако българският народ приеме и прилага Паневритмията, ще бъде спасен." (Учителят П. Дънов)
към текста >>

Тя е такава игра или космичен танц, чиито форми са пригодени да изразят чрез музика, движение и думи новите идеи на живота, които съставляват Учението на Учителя на ББ в България, и да ги предадат както на отделния човек, така и на живота за Цялото.
По-късно разработва "Пентаграма", а впоследствие - и "Слънчеви лъчи". От особена важност за изпълнителите на Паневритмията е да бъдат спазвани автентичните указания на Учителя П. Дънов, както и да бъде осъзнат вътрешният, духовен смисъл на упражненията. Поднесените дотук факти и разсъждения ни дават право да се опитаме да изведем и кратка дефиниция на Паневритмията: Паневритмията е висш синтез на духовните принципи и методи на работа в Школата на Учителя П. Дънов, на тяхното приложение и развитие. Тя е такава игра или космичен танц, чиито форми са пригодени да изразят чрез музика, движение и думи новите идеи на живота, които съставляват Учението на Учителя на ББ в България, и да ги предадат както на отделния човек, така и на живота за Цялото. 1. Философско-езотерични основи на Паневритмията Философско-езотеричните основи на Паневритмията са неразделна част от теоретическия фундамент и неизчерпаемото богатство от Мъдрост и познание в Словото на Учителя П. Дънов. В този смисъл те представляват твърде важен елемент от цялостната фи- лософско-езотерична концепция на Новото учение - онази актуална редакция на учението на ББ, предадена на българския народ от Учителя П. Дънов през първата половина на ХХ век. а) наименование
към текста >>

В същност целият живот е Паневритмия!
3) "ритъм" - правилност, периодичност, отмереност при редуването на движенията (ритъмът означава правилност, отмерена периодичност в движенията или във всеки друг външен израз на изобразяваната форма). Както вече бе изтъкнато по-горе, цялостният "превод" на понятието "Паневритмия" гласи: "Висш (всеобщ), пораждащ всичко космичен ритъм". Наименованието на Паневритмията, както и съдържанието на отделните компоненти, изграждащи това наименование, ни предоставя достатъчно основания да я характеризираме като Велика Всемирна Хармония на движението. В духа на Словото на Учителя П. Дънов и изхождайки от неговите собствени разсъждения относно същността на Паневритмията, можем да я разглеждаме също така и като хармонично творческо изявление на Божественото Начало във Вселената. В същност целият живот е Паневритмия! И още: тя е съчетание между тон, форма, движение, цвят, число и идея. Върху основата на това хармонично съчетание, и най-вече - върху връзката и взаимообусловеността между идеята и нейното творческо пресъздаване в света на материята, извеждаме още едно определение на Паневритмията - като визуален образ на Словото. По този повод Учителят П. Дънов казва: "Най-напред човек схваща формата. Тя е във времето и пространството.
към текста >>

Те са свързани с космическата реалност, в която пулсира животът на Цялото.
В упражненията на Паневритмията има едно скрито движение, което - успоредно с тяхното изпълняване - се извършва и в човешкото съзнание, в душата. То е свързано със стремежа на душата да се издигне нагоре, към нова, по-висока степен на духовно осъзнаване, да премине през всички етапи на своето посвещение. Тези етапи (или стъпки на духовното израстване) са назовани от Учителя П. Дънов по следния начин: Обръщане към Бога; Покаяние; Спасение; Възраждане; Новораждане; Посвещение и Възкресение. Всичките седем етапа или степени на посвещение са вплетени в структурата на Паневритмията. Те са свързани с космическата реалност, в която пулсира животът на Цялото. Логиката на тази стълбица на посвещенията - т. е. на издигането на душата към Божественото - се опира върху езотеричните факти, че: човешкото тяло представлява енергийна система, зад която стои светлината; зад светлината е мисълта; зад мисълта - Любовта, зад Любовта - Духът, а зад Духа - Бог. Това в същност е категорийната скала на Битието, дадена от Учителя П. Дънов: Бог Дух
към текста >>

Следователно текстът, музиката и движенията на Паневритмията могат да бъдат разглеждани и като кодиран образ на езика на вселенския Живот.
Нещо повече, тяхната универсалност се разпростира и върху невидимия свят. Един подобен метод е именно Паневритмията. След всичко казано дотук за нея бихме могли да добавим и още едно определение - "танц, изпълнен със светлината на Всемира, в който се долавя ехото от Сътворението на света" (Георги Стойчев, "Паневритмия - мъдрост, философия, откровение", С., 1997, с. 8). Неповторимото съчетание на текст, музика и движения в Паневритмията разкрива нейната непостижима красота. Това съчетание е в пълен унисон със силите, които изграждат формите в Проявеното Битие. Следователно текстът, музиката и движенията на Паневритмията могат да бъдат разглеждани и като кодиран образ на езика на вселенския Живот. б) структура Паневритмията се изпълнява в утринните часове в периода между 22 март (деня на пролетното равноденствие) и 22 септември (съответно деня на есенното равноденствие). Структурата й е трисъставна: Паневритмия (в тесния смисъл на понятието), Слънчеви лъчи и Пентаграм. Трите малки цикъла - трите съставни части, които посочихме по-горе - в своята цялост съставляват големия цикъл, Паневрит- мията (в широкия смисъл на понятието). Изпълнението им е непосредствено един след друг, с малки паузи.
към текста >>

Резултатът е окончателното напускане на низшите зони от астралното поле, където е изворът на съблазните в нашия живот.
Чрез тях бива преодоляна инертността на материята в нашия свят, постига се излаз от съществуването в реалността от три измерения, за да навлезем в онази с четири измерения - на гъвкавата и вечно подвижна астрална субстанция. Посредством десетте упражнения човек изминава първите две стъпки (степени) от своето духовно развитие и усъвършенстване (споменати по-горе) - Обръщане към Бога и Покаяние. Следващите десет упражнения са: 11) "Евера ; 12) "Скачане"; 13) "Тъкане"; 14) "Мисли"; 15) "Аум"; 16) "Изгрява Слънцето"; 17) "Квадрат"; 18)"Красота"; 19) "Подвижност"; 20) "Побеждаване". Техният малък цикъл носи наименованието "Лято". Посредством тази втора група упражнения човекът по духовния Път изминава следващите две стъпки от личната си еволюция - Спасение и Възраждане. Резултатът е окончателното напускане на низшите зони от астралното поле, където е изворът на съблазните в нашия живот. Третата група се състои от осем упражнения: 21) "Радостта на Земята"; 22) "Запознаване"; 23) "Хубав ден"; 24) "Колко сме доволни"; 25) "Стъпка по стъпка"; 26) "На ранина"; 27) "Дишане"; 28) "Промисъл". Те обединяват два малки цикъла - "Есен" и "Зима". Тези осем упражнения символизират възраждането на човешката душа и са свързани с петата степен от духовното развитие, назована от Учителя П. Дънов Новораждане. От този момент нататък окултният ученик, последователят на учението на ББ подчинява изцяло своя личен живот в служение на ближния, на човечеството, на Цялото.
към текста >>

От този момент нататък окултният ученик, последователят на учението на ББ подчинява изцяло своя личен живот в служение на ближния, на човечеството, на Цялото.
Резултатът е окончателното напускане на низшите зони от астралното поле, където е изворът на съблазните в нашия живот. Третата група се състои от осем упражнения: 21) "Радостта на Земята"; 22) "Запознаване"; 23) "Хубав ден"; 24) "Колко сме доволни"; 25) "Стъпка по стъпка"; 26) "На ранина"; 27) "Дишане"; 28) "Промисъл". Те обединяват два малки цикъла - "Есен" и "Зима". Тези осем упражнения символизират възраждането на човешката душа и са свързани с петата степен от духовното развитие, назована от Учителя П. Дънов Новораждане. От този момент нататък окултният ученик, последователят на учението на ББ подчинява изцяло своя личен живот в служение на ближния, на човечеството, на Цялото. Слънчевите лъчи се изпълняват след първите 28 упражнения на Паневритмията (в тесния смисъл). Играят се също от двойки, наредени в по шест редици с лице към центъра на кръга. Музикалният съпровод е в такт 7/16, характерен за българската ръченица. Малко преди края на този цикъл присъства една възвишена и твърде мелодична песен, притежаваща достойнствата на химн - т. нар. "Българска идилия".
към текста >>

за Великия Първоизточник на космическия Живот, Висшата Разумност, Вечната Любов, - която изпълва съзнанието на участниците в завладяващия танц на Паневритмията.
1) Взаимодействието между човешкото същество и Живата Разумна Природа. 2) Взаимозависимостта и обвързаността между физиологическите и психическите процеси в човешката личност. 3) Съответствието между идея, мисъл и движение, което придава на всяко упражнение определен и ясен вътрешен смисъл. 4) Стремежа на съзнателния човек към съвършенство, който намира опора и подкрепа в плавния, последователен процес на изпълнение на паневритмичните упражнения. 5) Идеята за Бога - т. е. за Великия Първоизточник на космическия Живот, Висшата Разумност, Вечната Любов, - която изпълва съзнанието на участниците в завладяващия танц на Паневритмията. 6) Три опорни точки: Природата, животворните лъчи на Слънцето, пробуждането на душата. Принципите на Паневритмията могат да бъдат разделени условно на две групи: херметически (фундаментални) и собствени. А. Херметически (фундаментални) принципи I. Принцип на ума (разумността) Формулировката на този принцип е: "Всичко е ум, разум." Божественото у човека, както и в целия Космос, се проявява чрез ума, чрез разумността.
към текста >>

6) Три опорни точки: Природата, животворните лъчи на Слънцето, пробуждането на душата.
2) Взаимозависимостта и обвързаността между физиологическите и психическите процеси в човешката личност. 3) Съответствието между идея, мисъл и движение, което придава на всяко упражнение определен и ясен вътрешен смисъл. 4) Стремежа на съзнателния човек към съвършенство, който намира опора и подкрепа в плавния, последователен процес на изпълнение на паневритмичните упражнения. 5) Идеята за Бога - т. е. за Великия Първоизточник на космическия Живот, Висшата Разумност, Вечната Любов, - която изпълва съзнанието на участниците в завладяващия танц на Паневритмията. 6) Три опорни точки: Природата, животворните лъчи на Слънцето, пробуждането на душата. Принципите на Паневритмията могат да бъдат разделени условно на две групи: херметически (фундаментални) и собствени. А. Херметически (фундаментални) принципи I. Принцип на ума (разумността) Формулировката на този принцип е: "Всичко е ум, разум." Божественото у човека, както и в целия Космос, се проявява чрез ума, чрез разумността. Затова и Учителят П.
към текста >>

Това означава, че има безброй видове и степени на трептения/вибрации в зависимост от тяхната честота.
III. Принцип на трептенията (вибрациите) Този принцип гласи: "Всичко е в движение, всичко трепти (вибрира)." Нищо в Космоса не е в покой. Следователно - движението е абсолютно, покоят е относителен. Трептенията или вибрациите са с толкова по-висока честота, колкото по-високо "се изкачваме" (фигуративно казано) от материалния свят към другите, по-извисени, по-фини сфери на Битието. Всичко трепти/вибрира: от елементарните частици до Божия Дух. Това означава, че има безброй видове и степени на трептения/вибрации в зависимост от тяхната честота. Именно въз основа на този принцип биват обособявани толкова добре познати явления като звук, топлина, светлина, рентгенови и радиоактивни излъчвания и пр. Вибрациите на звука дават повод още на древните мъдреци да дефинират т.нар. хармония на сферите. Зад това мистично по звученето си понятие се крие езотеричният факт, че сферите (сиреч различните равнища на организация на космическата субстанция) звучат или вибрират с различни честоти. Вибрациите по посока от материята към Духа стават все по-интензивни.
към текста >>

Що се отнася конкретно до Паневритмията, неговото действие се изразява в езотеричния факт, че всяко упражнение, при което двата полюса (обуславящи амплитудата на цикличността) са равнопоставени, е изпълнено с невидимото присъствие, със съвършения живот на Духа.
Примерите са толкова много и така очевидни, че не се нуждаят от специално осветляване: редуването на деня и нощта, на лунните фази, на океанските и морските приливи и отливи, на годишните времена, на ударите и почивките на сърцето и пр. Сравнително наскоро официалната наука разкри съществуването и на три цикъла, характеризиращи изявите на човешката личност: биологически, емоционален и интелектуален. Свързаните с тях т.нар. "биоритми" представляват интересно поле за изследване взаимодействието между човека и околната среда, между неговата вътрешна същност и условията на действителността. Ритъмът е външен израз на всемирния закон за равновесието и хармонията. Що се отнася конкретно до Паневритмията, неговото действие се изразява в езотеричния факт, че всяко упражнение, при което двата полюса (обуславящи амплитудата на цикличността) са равнопоставени, е изпълнено с невидимото присъствие, със съвършения живот на Духа. VI. Принцип на причината и последствието Формулировката на принципа е: "Всичко в света има разумна причина." Всички процеси и явления в Космоса, всяка обективна реалност е предизвикана от някаква причина - както на материално, така и на надматериално, духовно равнище - и води до определени последствия. Причината, както е посочено в текстовото съдържание на принципа, неизменно е разумна. Източната мъдрост - и преди всичко индийската - извежда от този принцип универсалния закон за Кармата. Действието на принципа в рамките на Паневритмията е свързано с вътрешното единство на всички нейни упражнения.
към текста >>

Всички обективни реалности във Вселената, всички обособени единици живот, всички индивидуалности на съществуващото са сродни, от един род.
Разгръщането на паневритмичните упражнения в тяхната плавна, отмерена последователност от своя страна кореспондира с и отразява етапите в еволюционното израстване на човешката душа. По-горе вече нарекохме тези етапи "посвещения", на брой седем. В Новия Завет ап. Павел изразява същността на шестия херметически принцип с фразата: "Каквото посее човек, това и ще пожъне" (Гал. 6:7). VII. Принцип на единството и сродството Всички обективни реалности във Вселената, всички обособени единици живот, всички индивидуалности на съществуващото са сродни, от един род. (Gens una sumus - "Всички сме от един род"; латинска сентенция). И това е така, понеже всички те произлизат от един и същи Източник - Великото Разумно Начало на Битието, Бога. Той именно е онази първична, изначална Единица, от Която се раждат всички малки единици, индивидуализирани същности, които разглеждаме като отделности. Той е върхът на Пирамидата на Живота. Всички останали нейни пластове, намиращи се под Него, са свързани с този връх, а следователно - и помежду си.
към текста >>

Той е върхът на Пирамидата на Живота.
VII. Принцип на единството и сродството Всички обективни реалности във Вселената, всички обособени единици живот, всички индивидуалности на съществуващото са сродни, от един род. (Gens una sumus - "Всички сме от един род"; латинска сентенция). И това е така, понеже всички те произлизат от един и същи Източник - Великото Разумно Начало на Битието, Бога. Той именно е онази първична, изначална Единица, от Която се раждат всички малки единици, индивидуализирани същности, които разглеждаме като отделности. Той е върхът на Пирамидата на Живота. Всички останали нейни пластове, намиращи се под Него, са свързани с този връх, а следователно - и помежду си. Като червена нишка в проповедта на всеки един от духовните Учители на човечеството бива застъпвана тезата за единството на Живота. Този извънредно важен елемент от земната изява на Великите Посветени е свързан със стремежа им да отворят очите на своите по-малки братя и сестри за тази грандиозна истина. Когато земните хора като цяло я осъзнаят, осмислят и усвоят като действено знание, тогава и ще настъпи епохата на глобалното им обединение. Тогава ще изчезнат не само националните/държавните граници, ала и границите в мисленето и убежденията.
към текста >>

Като червена нишка в проповедта на всеки един от духовните Учители на човечеството бива застъпвана тезата за единството на Живота.
(Gens una sumus - "Всички сме от един род"; латинска сентенция). И това е така, понеже всички те произлизат от един и същи Източник - Великото Разумно Начало на Битието, Бога. Той именно е онази първична, изначална Единица, от Която се раждат всички малки единици, индивидуализирани същности, които разглеждаме като отделности. Той е върхът на Пирамидата на Живота. Всички останали нейни пластове, намиращи се под Него, са свързани с този връх, а следователно - и помежду си. Като червена нишка в проповедта на всеки един от духовните Учители на човечеството бива застъпвана тезата за единството на Живота. Този извънредно важен елемент от земната изява на Великите Посветени е свързан със стремежа им да отворят очите на своите по-малки братя и сестри за тази грандиозна истина. Когато земните хора като цяло я осъзнаят, осмислят и усвоят като действено знание, тогава и ще настъпи епохата на глобалното им обединение. Тогава ще изчезнат не само националните/държавните граници, ала и границите в мисленето и убежденията. Ще възтържествува царството на толерантността, сътрудничеството и планетарната хармония. Защото братството между хората е следствие именно от действието на принципа за единството и сродството.
към текста >>

В него и чрез него животът постига своя висш израз на изява.
Защото братството между хората е следствие именно от действието на принципа за единството и сродството. Прозрението, че всички ние сме неотделимо свързани помежду си, неизбежно ще доведе до заключението, че твоето страдание или щастие е болка или радост и за твоя ближен, и за всички останали. И обратното, разбира се. Подобно осъзнаване коренно ще промени мотивацията на човешката мисловна и физическа деятелност. Езотеричното учение - каквото е и учението на ББ - утвърждава, че седмият херметически принцип съдържа в себе си всички останали. В него и чрез него животът постига своя висш израз на изява. Б. Собствени принципи "Паневритмията се основава на законите на съответствието между идея, дума, музика, движение. Целият Космос е проникнат от музика и движение, съчетани в едно Цяло. Това е именно Паневритмията. " "В Паневритмията всяка линия на движение строго съответства на известни сили в човешкия организъм и на човешкото съзнание и ги събужда към дейност, към активност." "В Паневритмията се турят в движение всички видове геометрични линии: прави, криви, вълнообразни и смесени.
към текста >>

" "В Паневритмията всяка линия на движение строго съответства на известни сили в човешкия организъм и на човешкото съзнание и ги събужда към дейност, към активност." "В Паневритмията се турят в движение всички видове геометрични линии: прави, криви, вълнообразни и смесени.
В него и чрез него животът постига своя висш израз на изява. Б. Собствени принципи "Паневритмията се основава на законите на съответствието между идея, дума, музика, движение. Целият Космос е проникнат от музика и движение, съчетани в едно Цяло. Това е именно Паневритмията. " "В Паневритмията всяка линия на движение строго съответства на известни сили в човешкия организъм и на човешкото съзнание и ги събужда към дейност, към активност." "В Паневритмията се турят в движение всички видове геометрични линии: прави, криви, вълнообразни и смесени. Има движения силни, меки, светли. В меките движения преобладават кривите линии, в силните движения - правите линии, а пък светлите движения са съчетание на прави и криви линии. Има движения на електричеството и магнетизма, има студени и топли движения." "За проучване на Паневритмията трябват школи, ред лекции, курсове. В тези курсове, които трябва да се открият във всички градове и села, тя ще трябва да се обоснове научно, ще трябва да се изучават нейните основни принципи и закони, същевременно да се изучи тя практически. Отварянето на тези курсове в училището и обществото днес е една необходимост, за да се влеят нови свежи струи в днешната култура."
към текста >>

Целият Космос е създаден по закона на четириъгълника." Според него квадратът е закон на творчеството и "който е разбрал законите на квадрата, той ще може да разреши най-трудните задачи в живота си".
Това е моментът, в който - според думите на Учителя П. Дънов - тя би могла да се превърне в жива линия. От своя страна при движението на правата линия възниква плоскостта. Тя има две измерения - числото 22=4. За този процес Учителят на ББ у нас подчертава: "Четириъгълникът е основа на Битието. Целият Космос е създаден по закона на четириъгълника." Според него квадратът е закон на творчеството и "който е разбрал законите на квадрата, той ще може да разреши най-трудните задачи в живота си". При движението на плоскостта се образува тяло - представител на системата от три измерения (числото 23=8). Аналогично - при движението на квадрата се образува куб. А когато се движи кубът, тогава възниква те- саракт - тяло извън нашите представи, обективна реалност от света на четирите измерения. Духовното съдържание на тесаракта е свързано с излизане от живота на земното, ограничено в материята човешко "аз" и проникване в естеството на духовната същност на човека. Учителят П.
към текста >>

Духовното съдържание на тесаракта е свързано с излизане от живота на земното, ограничено в материята човешко "аз" и проникване в естеството на духовната същност на човека.
За този процес Учителят на ББ у нас подчертава: "Четириъгълникът е основа на Битието. Целият Космос е създаден по закона на четириъгълника." Според него квадратът е закон на творчеството и "който е разбрал законите на квадрата, той ще може да разреши най-трудните задачи в живота си". При движението на плоскостта се образува тяло - представител на системата от три измерения (числото 23=8). Аналогично - при движението на квадрата се образува куб. А когато се движи кубът, тогава възниква те- саракт - тяло извън нашите представи, обективна реалност от света на четирите измерения. Духовното съдържание на тесаракта е свързано с излизане от живота на земното, ограничено в материята човешко "аз" и проникване в естеството на духовната същност на човека. Учителят П. Дънов илюстрира тази идея с разгръщането на куба и нарича този процес разцъфтяване на човешката душа. При разтварянето на куба се появява кръст. Шестте куба на тесаракта се проектират в шестте квадрата на кръста. За всичко това Учителят на ББ у нас изтъква: "В първото, второто и третото измерение не съществува време и пространство, понеже съзнанието на живите същества в тях не е пробудено и те не могат да го възприемат.
към текста >>

Субективната реалност е съсредоточена в личния живот на всеки човек.
Прекарайте мисълта си през ръцете и през краката си. Трябва да знаете, че Вселената се проявява чрез вас." (Учителят П. Дънов) Кръгът на Паневритмията представлява умален образ на вселената на великия Космически Човек. Тя е обективна реалност, съизмерима единствено с Вечността. Субективната реалност е съсредоточена в личния живот на всеки човек. Този личен живот може да бъде открит във всяка точка от окръжността, заграждаща кръга на паневритмичния танц. Движенията на подобна точка са ограничени от аурата на участника в Паневритмията. Неговите ръце, крака и тяло описват различни фигури, дъги, ъгли, геометрични и стерео- метрични съотношения. Всички движения притежават определено значение и смисъл. По този повод Учителят П.
към текста >>

Този личен живот може да бъде открит във всяка точка от окръжността, заграждаща кръга на паневритмичния танц.
Трябва да знаете, че Вселената се проявява чрез вас." (Учителят П. Дънов) Кръгът на Паневритмията представлява умален образ на вселената на великия Космически Човек. Тя е обективна реалност, съизмерима единствено с Вечността. Субективната реалност е съсредоточена в личния живот на всеки човек. Този личен живот може да бъде открит във всяка точка от окръжността, заграждаща кръга на паневритмичния танц. Движенията на подобна точка са ограничени от аурата на участника в Паневритмията. Неговите ръце, крака и тяло описват различни фигури, дъги, ъгли, геометрични и стерео- метрични съотношения. Всички движения притежават определено значение и смисъл. По този повод Учителят П. Дънов подчертава: "В третото измерение всичко е статично.
към текста >>

Аурата на отделната личност - това е малкият кръг на живота.
Неговите ръце, крака и тяло описват различни фигури, дъги, ъгли, геометрични и стерео- метрични съотношения. Всички движения притежават определено значение и смисъл. По този повод Учителят П. Дънов подчертава: "В третото измерение всичко е статично. Движението, растенето, времето са четвъртото измерение." Аурата на отделната личност - това е малкият кръг на живота. Можем да си го представим проектиран в две равнини: вертикална - защото това е положението на тялото по време на игра, и хоризонтална. При хоризонталния кръг следва да се съобразяваме с представата, че сме стъпили в неговия център, което означава, че се намираме вътре в собствената си душа. Там именно паневритмични- те движения откриват своя истински смисъл. Движенията, извършвани от участниците в малкия кръг, се проектират и в големия. По този начин всички изпълнители на Паневримията осъществяват контакт помежду си.
към текста >>

И по-точно: процесите, които се извършват в големия кръг на живота, се проектират и се осъществяват и в малкия.
Движенията, извършвани от участниците в малкия кръг, се проектират и в големия. По този начин всички изпълнители на Паневримията осъществяват контакт помежду си. Участниците в Паневритмията изпълняват няколко основни видове движения: по окръжността, около центъра на кръга, както и движения, свързани със завъртане на тялото около собствената му ос. Тъй като всички движения са обвързани с Големия или Малкия кръг, именно те двата - и по отделно, и в своята взаимовръзка - се явяват ключ за проникване в същността на Паневритмията. За взаимодействието между двата кръга е в сила вторият херметически принцип - за съответствието (аналогията). И по-точно: процесите, които се извършват в големия кръг на живота, се проектират и се осъществяват и в малкия. Казано с други думи: онова, което става в макрокосмоса, става и в микрокосмоса. В астрологията изчисленията и творческата преценка на обективните сведения и факти се реализират също въз основа на кръгова диаграма. Астрологическият кръг представя в геометрична форма начина, по който известни обекти или сфери от видимия и невидимия свят са отразяват върху живота на човека във владенията на материята. Ако адресираме всички движения към конкретна личност, ще установим, че те са насочени към определени точки и образуват ъгли с точна стойност в ъглови градуси. Когато говорим за точки от кръга, следва да имаме пред вид начина, по който силите и енергиите от духовните зони на Битието се проектират в човешката аура.
към текста >>

Астрологическият кръг представя в геометрична форма начина, по който известни обекти или сфери от видимия и невидимия свят са отразяват върху живота на човека във владенията на материята.
Тъй като всички движения са обвързани с Големия или Малкия кръг, именно те двата - и по отделно, и в своята взаимовръзка - се явяват ключ за проникване в същността на Паневритмията. За взаимодействието между двата кръга е в сила вторият херметически принцип - за съответствието (аналогията). И по-точно: процесите, които се извършват в големия кръг на живота, се проектират и се осъществяват и в малкия. Казано с други думи: онова, което става в макрокосмоса, става и в микрокосмоса. В астрологията изчисленията и творческата преценка на обективните сведения и факти се реализират също въз основа на кръгова диаграма. Астрологическият кръг представя в геометрична форма начина, по който известни обекти или сфери от видимия и невидимия свят са отразяват върху живота на човека във владенията на материята. Ако адресираме всички движения към конкретна личност, ще установим, че те са насочени към определени точки и образуват ъгли с точна стойност в ъглови градуси. Когато говорим за точки от кръга, следва да имаме пред вид начина, по който силите и енергиите от духовните зони на Битието се проектират в човешката аура. Оттам те проникват в съзнанието, където оказват своето същинско въздействие. А когато изследваме движения, образуващи точни ъгли, имаме пред вид влиянието на планетните съчетания, аспектите и начина, по който те вземат участие в изграждането на духовната реалност на човешкото същество - именно посредством динамизиране и катализиране на психическите процеси. V. Позиции на участниците и партньорите при изпълнението на Паневритмията и взаимодействия със зоните и йерархиите на невидимия свят
към текста >>

Схема на проявленията на живота в полетата (световете) на изява на съвременния човек и на инволюционния период от развитието на Духа.
Огън Земя Въздух Вода Фиг. 1. Схема на проявленията на живота в полетата (световете) на изява на съвременния човек и на инволюционния период от развитието на Духа. I четвърт от кръга е свързана с живота на физическото поле, в материалния свят; II четвърт - с живота на астралното поле; III четвърт - с живота на умственото (менталното) поле; IV четвърт - с живота на причинното (каузалното) поле. Кръгът с две пресичащи се под прав ъгъл оси е символ на човешката душа, разпъната върху кръста на материята.
към текста >>

I четвърт от кръга е свързана с живота на физическото поле, в материалния свят;
Земя Въздух Вода Фиг. 1. Схема на проявленията на живота в полетата (световете) на изява на съвременния човек и на инволюционния период от развитието на Духа. I четвърт от кръга е свързана с живота на физическото поле, в материалния свят; II четвърт - с живота на астралното поле; III четвърт - с живота на умственото (менталното) поле; IV четвърт - с живота на причинното (каузалното) поле. Кръгът с две пресичащи се под прав ъгъл оси е символ на човешката душа, разпъната върху кръста на материята. Когато материята - посредством четирите си елемента: земя, вода, въздух и огън - господства над духовното начало, кръгът е вписан в квадрата.
към текста >>

II четвърт - с живота на астралното поле;
Въздух Вода Фиг. 1. Схема на проявленията на живота в полетата (световете) на изява на съвременния човек и на инволюционния период от развитието на Духа. I четвърт от кръга е свързана с живота на физическото поле, в материалния свят; II четвърт - с живота на астралното поле; III четвърт - с живота на умственото (менталното) поле; IV четвърт - с живота на причинното (каузалното) поле. Кръгът с две пресичащи се под прав ъгъл оси е символ на човешката душа, разпъната върху кръста на материята. Когато материята - посредством четирите си елемента: земя, вода, въздух и огън - господства над духовното начало, кръгът е вписан в квадрата. Това е илюстрация за слизането на Духа в материята.
към текста >>

III четвърт - с живота на умственото (менталното) поле;
Вода Фиг. 1. Схема на проявленията на живота в полетата (световете) на изява на съвременния човек и на инволюционния период от развитието на Духа. I четвърт от кръга е свързана с живота на физическото поле, в материалния свят; II четвърт - с живота на астралното поле; III четвърт - с живота на умственото (менталното) поле; IV четвърт - с живота на причинното (каузалното) поле. Кръгът с две пресичащи се под прав ъгъл оси е символ на човешката душа, разпъната върху кръста на материята. Когато материята - посредством четирите си елемента: земя, вода, въздух и огън - господства над духовното начало, кръгът е вписан в квадрата. Това е илюстрация за слизането на Духа в материята. Както е известно от езотеричното познание, това е периодът на инволюция.
към текста >>

IV четвърт - с живота на причинното (каузалното) поле.
Фиг. 1. Схема на проявленията на живота в полетата (световете) на изява на съвременния човек и на инволюционния период от развитието на Духа. I четвърт от кръга е свързана с живота на физическото поле, в материалния свят; II четвърт - с живота на астралното поле; III четвърт - с живота на умственото (менталното) поле; IV четвърт - с живота на причинното (каузалното) поле. Кръгът с две пресичащи се под прав ъгъл оси е символ на човешката душа, разпъната върху кръста на материята. Когато материята - посредством четирите си елемента: земя, вода, въздух и огън - господства над духовното начало, кръгът е вписан в квадрата. Това е илюстрация за слизането на Духа в материята. Както е известно от езотеричното познание, това е периодът на инволюция. Когато духовното начало има превес над материалното, кръгът е описан около квадрата (вж.
към текста >>

Нейната крайна цел е завръщането в Първоизточника и пълното сливане с Него при съхранена неповторима индивидуалност на живото същество.
Това е илюстрация за слизането на Духа в материята. Както е известно от езотеричното познание, това е периодът на инволюция. Когато духовното начало има превес над материалното, кръгът е описан около квадрата (вж. фиг. 2). Душата постепенно се освобождава от ограниченията на материалната обусловеност. Нейната крайна цел е завръщането в Първоизточника и пълното сливане с Него при съхранена неповторима индивидуалност на живото същество. Това - от своя страна - е периодът на еволюция. Фиг. 2. Схема на еволюционния период от развитието на Духа. При разглеждането на квадрата, вписан в кръга, наблюдаваме четири пресечни точки между двете геометрични фигури. Можем да ги наречем условно A, B, C и D.
към текста >>

" Будността в случая означава точно това - пълна концентрация на съзнанието при осъществяването на всички видове дейности в живота на човека и, в частност, при изпълнението на упражненията на Паневритмията.
VI. Пълна концентрация при изпълнението на отделните паневритмични упражнения Сама по себе си формулировката на принципа свидетелства достатъчно ясно за същността и съдържанието му. И все пак си заслужава да бъдат повторени правила и норми, които изглеждат очевидни и без специално тълкувание. На всяка крачка в своето Слово Учителят П. Дънов набляга на изискването: "Будни бъдете! " Будността в случая означава точно това - пълна концентрация на съзнанието при осъществяването на всички видове дейности в живота на човека и, в частност, при изпълнението на упражненията на Паневритмията. Тази вътрешна настройка на съзнанието осигурява възможния най-пълноценен контакт с духовния свят и съответно - оптималното протичане, усвояване и разпределяне на енергиите, постъпващи от него. Разбира се, следва да се има пред вид и степента на индивидуалната духовна еволюция на всеки участник в паневритмичния танц. Колкото по-напреднал е той по Пътя към Божественото, толкова по-изявени са и способностите му да възприема и използва силите и енергиите, получавани вследствие на изпълнението на Паневритмията. Ала независимо от това, на какво стъпало в тази космическа стълбица се намира участникът, той при всички случаи би трябвало да влага най-доброто от себе си, сиреч да бъде максимално концентриран в това, което извършва в момента. Това е единственият начин да получи всичко, което е в състояние да приеме от невидимия свят.
към текста >>

Движението е живот.
Затова нека се вслушаме в напътствията на великия духовен Учител: "Ако държите ръцете си хлабаво във време на упражненията, тогава няма никакъв контакт със силите на природата. Ръцете трябва да се държат обтегнати. Тогава чрез упражненията влизате в досег със силите на природата. После, когато правите упражненията, вие мислите за обикновените си работи: за къща, за сметки и пр. Когато правите упражненията, мисълта ви да бъде концентрирана (курсивът мой - К. З.). Движението е живот. Без движение животът не може да се прояви. Движението трябва да бъде разумно. И един сантиметър да се подвижиш, трябва да имаш някаква цел, някакво постижение." На друго място в Словото си Учителят П. Дънов отново подчертава значението на будността при изпълнението на паневритмичните упражнения: "В движенията вие бързате - изведнъж искате да свършите упражненията. Може някой път да направим само три упражнения, но внимателно."
към текста >>

Без движение животът не може да се прояви.
Ръцете трябва да се държат обтегнати. Тогава чрез упражненията влизате в досег със силите на природата. После, когато правите упражненията, вие мислите за обикновените си работи: за къща, за сметки и пр. Когато правите упражненията, мисълта ви да бъде концентрирана (курсивът мой - К. З.). Движението е живот. Без движение животът не може да се прояви. Движението трябва да бъде разумно. И един сантиметър да се подвижиш, трябва да имаш някаква цел, някакво постижение." На друго място в Словото си Учителят П. Дънов отново подчертава значението на будността при изпълнението на паневритмичните упражнения: "В движенията вие бързате - изведнъж искате да свършите упражненията. Може някой път да направим само три упражнения, но внимателно." г) философско-езотерично съдържание
към текста >>

При Паневритмията човек посреща и възприема Божественото, мощното, което гради Вселената, и отива да работи за великата идея на живота.
г) философско-езотерично съдържание Част от съдържанието на изнесените дотук подтеми, както и на тези, които предстои да бъдат разработени оттук нататък, се припокрива. И това е неизбежно пред вид характера на третираната проблематика. Основната цел на това изследване не е толкова подчертаването на обособеността и различията между подтемите за Паневритмията, колкото стремежът към по-задълбочено проучване и излагане на съдържанието на толкова богатата в смислово и концептуално отношение главна тема. "Паневритмията е наука за приемане разумните движения на природата. При Паневритмията човек посреща и възприема Божественото, мощното, което гради Вселената, и отива да работи за великата идея на живота. Паневритмията е хармоничното творческо изявление на Божественото Начало във Вселената (курсивът мой - К. З.). Паневритмията внася живот, сила, радост и красота в човешката душа." "Трябва да се запознаете с научната страна на Паневритмията. Природата обича с най-малки усилия да добие големи постижения. В Паневритмията са впрегнати силите на ума, сърцето и волята да работят в хармония.
към текста >>

Паневритмията внася живот, сила, радост и красота в човешката душа."
И това е неизбежно пред вид характера на третираната проблематика. Основната цел на това изследване не е толкова подчертаването на обособеността и различията между подтемите за Паневритмията, колкото стремежът към по-задълбочено проучване и излагане на съдържанието на толкова богатата в смислово и концептуално отношение главна тема. "Паневритмията е наука за приемане разумните движения на природата. При Паневритмията човек посреща и възприема Божественото, мощното, което гради Вселената, и отива да работи за великата идея на живота. Паневритмията е хармоничното творческо изявление на Божественото Начало във Вселената (курсивът мой - К. З.). Паневритмията внася живот, сила, радост и красота в човешката душа." "Трябва да се запознаете с научната страна на Паневритмията. Природата обича с най-малки усилия да добие големи постижения. В Паневритмията са впрегнати силите на ума, сърцето и волята да работят в хармония. Чрез Паневритмията ще се покаже на хората как могат да приемат силите на природата. Ние правим тия упражнения сутрин, понеже тогава има най-благоприятни условия.
към текста >>

Ако решим да навлезем в дълбините на човешкия (микрокосмоса) и всемирния (макрокосмоса) живот, ще достигнем до извода, че всяка проява на микрокосмичното битие представлява отражение или резонанс на глобалния вселенски живот, който блика навред в Космоса.
Обособяването на разглежданата тук подтема има за основна цел добавянето на допълнителна и съществена по значението си информация, както и по-задълбоченото изследване на проблеми от принципно естество. Философско-езотеричният ракурс на наблюдение и проучване не може да не бъде свързан с вечния въпрос за смисъла. Според Учителя П. Дънов формата е свързана с физическия (материалния) свят, съдържанието - с духовния, а смисълът - с Божествения. Следователно с обединените усилия на философското и езотеричното познание нашата цел е да надникнем отвъд завесата на заобикалящата ни материалност (в случая - формата, външният израз на Паневритмията във времето и пространството) и да се устремим към духовното съдържание и Божествения смисъл на паневритмичните упражнения. Ако решим да навлезем в дълбините на човешкия (микрокосмоса) и всемирния (макрокосмоса) живот, ще достигнем до извода, че всяка проява на микрокосмичното битие представлява отражение или резонанс на глобалния вселенски живот, който блика навред в Космоса. В един съдбовен момент от своето еволюционно израстване хомо сапиенс - мислещият, разумен човек - надмогва инстинктите и поривите на своята биологическа природа и в душата му се заражда стремлението да даде израз на висшия живот на Духа. Един от най- фините методи за изпълване на този стремеж със съдържание е досегът с изкуството, творческата дейност на човека в тази необятна област на себеизразяването. Музика, изобразително изкуство (живопис, графика, скулптура), танцово изкуство, архитектура, опера, театър, драма и колко още красиви нюанси и варианти в храма на безсмъртните музи на негово величество Изкуството... Сред тях достойно място заема и хореографията. Тя демонстрира по безспорен начин ролята на движенията в нашето съществуване. Дори и в ежедневния ни живот всяко движение изразява някаква идея.
към текста >>

В един съдбовен момент от своето еволюционно израстване хомо сапиенс - мислещият, разумен човек - надмогва инстинктите и поривите на своята биологическа природа и в душата му се заражда стремлението да даде израз на висшия живот на Духа.
Философско-езотеричният ракурс на наблюдение и проучване не може да не бъде свързан с вечния въпрос за смисъла. Според Учителя П. Дънов формата е свързана с физическия (материалния) свят, съдържанието - с духовния, а смисълът - с Божествения. Следователно с обединените усилия на философското и езотеричното познание нашата цел е да надникнем отвъд завесата на заобикалящата ни материалност (в случая - формата, външният израз на Паневритмията във времето и пространството) и да се устремим към духовното съдържание и Божествения смисъл на паневритмичните упражнения. Ако решим да навлезем в дълбините на човешкия (микрокосмоса) и всемирния (макрокосмоса) живот, ще достигнем до извода, че всяка проява на микрокосмичното битие представлява отражение или резонанс на глобалния вселенски живот, който блика навред в Космоса. В един съдбовен момент от своето еволюционно израстване хомо сапиенс - мислещият, разумен човек - надмогва инстинктите и поривите на своята биологическа природа и в душата му се заражда стремлението да даде израз на висшия живот на Духа. Един от най- фините методи за изпълване на този стремеж със съдържание е досегът с изкуството, творческата дейност на човека в тази необятна област на себеизразяването. Музика, изобразително изкуство (живопис, графика, скулптура), танцово изкуство, архитектура, опера, театър, драма и колко още красиви нюанси и варианти в храма на безсмъртните музи на негово величество Изкуството... Сред тях достойно място заема и хореографията. Тя демонстрира по безспорен начин ролята на движенията в нашето съществуване. Дори и в ежедневния ни живот всяко движение изразява някаква идея. В полето на изкуството движенията най-често се явяват синтезиран израз на дълбоки естетически и духовни идеи и преживявания.
към текста >>

Дори и в ежедневния ни живот всяко движение изразява някаква идея.
Ако решим да навлезем в дълбините на човешкия (микрокосмоса) и всемирния (макрокосмоса) живот, ще достигнем до извода, че всяка проява на микрокосмичното битие представлява отражение или резонанс на глобалния вселенски живот, който блика навред в Космоса. В един съдбовен момент от своето еволюционно израстване хомо сапиенс - мислещият, разумен човек - надмогва инстинктите и поривите на своята биологическа природа и в душата му се заражда стремлението да даде израз на висшия живот на Духа. Един от най- фините методи за изпълване на този стремеж със съдържание е досегът с изкуството, творческата дейност на човека в тази необятна област на себеизразяването. Музика, изобразително изкуство (живопис, графика, скулптура), танцово изкуство, архитектура, опера, театър, драма и колко още красиви нюанси и варианти в храма на безсмъртните музи на негово величество Изкуството... Сред тях достойно място заема и хореографията. Тя демонстрира по безспорен начин ролята на движенията в нашето съществуване. Дори и в ежедневния ни живот всяко движение изразява някаква идея. В полето на изкуството движенията най-често се явяват синтезиран израз на дълбоки естетически и духовни идеи и преживявания. Главната закономерност в случая е, че всяко движение представлява въплъщение на определена мисъл. В конкретния случай с хореографията като вид изкуство нейната изразност би трябвало да преследва такова съвършенство, че зрителят да улови, да разгадае в движенията мисълта, идеята, заложени в тях и предназначени да ни внушат замисъла на автора. Идеалното постижение е, когато достигаме като наблюдатели до пълнотата на авторовата идея и се сливаме с мисъл-формата, която той е изпълнил със съдържание - с помощта на изпълнителите, разбира се. Изводът е, че и танцът (в балета, операта и оперетата), както и играта (в драмата, комедията и трагедията), биха могли да станат изразители на духовната същност на човека.
към текста >>

Играят се на ранина, в часовете на пробуждащия се живот, когато от недрата на световното сърце се изливат с пълни шепи най-ценните дарове на Божията Любов.
Идеалното постижение е, когато достигаме като наблюдатели до пълнотата на авторовата идея и се сливаме с мисъл-формата, която той е изпълнил със съдържание - с помощта на изпълнителите, разбира се. Изводът е, че и танцът (в балета, операта и оперетата), както и играта (в драмата, комедията и трагедията), биха могли да станат изразители на духовната същност на човека. И едно далеч по-глобално обобщение: ритмиката на телесните движения ни отвежда до идеята за ритмиката на Космоса. Всички упражнения от Големия цикъл на Паневритмията - заимствани от Живата Разумна Природа - са по своята същност и съдържание израз на съответстващи им възходящи състояния на човешката душевност. Отличителен техен белег са спокойствието, липсата на стихийност и необуздана емоционалност, величествена простота и гениално прозрение за извечната връзка между земното и небесното. Играят се на ранина, в часовете на пробуждащия се живот, когато от недрата на световното сърце се изливат с пълни шепи най-ценните дарове на Божията Любов. Кръгът на Паневритмията е малка, но изящна проекция на огромния кръг на вселенския кръговрат, по който протичат силите и енергиите на макрокосмическия живот. В отделните упражнения са вложени и стаени всички положителни състояния, през които преминава човешкият живот. Играейки Паневритмия в ранните утринни часове, участникът придобива златния шанс да постигне резонанс с протичащите в тези свещени мигове благодатни сили на Живата Природа. Те от своя страна му съдействат, за да покълнат и да дадат обилни плодове заложените в неговата духовна природа семена на Божественото. За ролята на неангажиращите наглед паневритмични упражнения по отношение на планетарната действителност, за мащабите на тяхното въздействие най-ясно и вдъхновено звучат думите на Учителя на ББ в България: "Велико оръжие е Паневритмията, която ви давам.
към текста >>

Кръгът на Паневритмията е малка, но изящна проекция на огромния кръг на вселенския кръговрат, по който протичат силите и енергиите на макрокосмическия живот.
Изводът е, че и танцът (в балета, операта и оперетата), както и играта (в драмата, комедията и трагедията), биха могли да станат изразители на духовната същност на човека. И едно далеч по-глобално обобщение: ритмиката на телесните движения ни отвежда до идеята за ритмиката на Космоса. Всички упражнения от Големия цикъл на Паневритмията - заимствани от Живата Разумна Природа - са по своята същност и съдържание израз на съответстващи им възходящи състояния на човешката душевност. Отличителен техен белег са спокойствието, липсата на стихийност и необуздана емоционалност, величествена простота и гениално прозрение за извечната връзка между земното и небесното. Играят се на ранина, в часовете на пробуждащия се живот, когато от недрата на световното сърце се изливат с пълни шепи най-ценните дарове на Божията Любов. Кръгът на Паневритмията е малка, но изящна проекция на огромния кръг на вселенския кръговрат, по който протичат силите и енергиите на макрокосмическия живот. В отделните упражнения са вложени и стаени всички положителни състояния, през които преминава човешкият живот. Играейки Паневритмия в ранните утринни часове, участникът придобива златния шанс да постигне резонанс с протичащите в тези свещени мигове благодатни сили на Живата Природа. Те от своя страна му съдействат, за да покълнат и да дадат обилни плодове заложените в неговата духовна природа семена на Божественото. За ролята на неангажиращите наглед паневритмични упражнения по отношение на планетарната действителност, за мащабите на тяхното въздействие най-ясно и вдъхновено звучат думите на Учителя на ББ в България: "Велико оръжие е Паневритмията, която ви давам. От вас зависи къде и към кого ще го насочите и от това зависи мирът и хармонията не само между нас, но и в света."
към текста >>

В отделните упражнения са вложени и стаени всички положителни състояния, през които преминава човешкият живот.
И едно далеч по-глобално обобщение: ритмиката на телесните движения ни отвежда до идеята за ритмиката на Космоса. Всички упражнения от Големия цикъл на Паневритмията - заимствани от Живата Разумна Природа - са по своята същност и съдържание израз на съответстващи им възходящи състояния на човешката душевност. Отличителен техен белег са спокойствието, липсата на стихийност и необуздана емоционалност, величествена простота и гениално прозрение за извечната връзка между земното и небесното. Играят се на ранина, в часовете на пробуждащия се живот, когато от недрата на световното сърце се изливат с пълни шепи най-ценните дарове на Божията Любов. Кръгът на Паневритмията е малка, но изящна проекция на огромния кръг на вселенския кръговрат, по който протичат силите и енергиите на макрокосмическия живот. В отделните упражнения са вложени и стаени всички положителни състояния, през които преминава човешкият живот. Играейки Паневритмия в ранните утринни часове, участникът придобива златния шанс да постигне резонанс с протичащите в тези свещени мигове благодатни сили на Живата Природа. Те от своя страна му съдействат, за да покълнат и да дадат обилни плодове заложените в неговата духовна природа семена на Божественото. За ролята на неангажиращите наглед паневритмични упражнения по отношение на планетарната действителност, за мащабите на тяхното въздействие най-ясно и вдъхновено звучат думите на Учителя на ББ в България: "Велико оръжие е Паневритмията, която ви давам. От вас зависи къде и към кого ще го насочите и от това зависи мирът и хармонията не само между нас, но и в света." Паневритмията е творчески процес на пре сътворяване на човека според изначалния Божествен План за предназначението на човешкото същество.
към текста >>

А хармонията е последната крачка преди постигането на жизнената цел на нашия живот в материалното битие - съвършенството (Мат.
От вас зависи къде и към кого ще го насочите и от това зависи мирът и хармонията не само между нас, но и в света." Паневритмията е творчески процес на пре сътворяване на човека според изначалния Божествен План за предназначението на човешкото същество. От своя страна творчеството - само по себе си - представлява процес на създаване на ново качество. Тези две изходни предпоставки и логическата връзка между тях ни дават основание да заключим, че във вселенския ритъм на Паневритмията човек пресъздава самия себе си като личност с нов облик - подобие на идеалния първообраз, роден предвечно в свръхсъзнанието на Твореца. Не на последно място - Паневритмията допринася за установяване на хармония в психо-физическото единство на индивида, както и между самия човек и природната среда. А хармонията е последната крачка преди постигането на жизнената цел на нашия живот в материалното битие - съвършенството (Мат. 5:48), така както тази цел е формулирана от самия Господ Иисус Христос, най- великия Космически Дух, слизал някога в плът на нашата планета. Именно Паневритмията като творчески процес свързва неделимо висшата с нисшата природа у човека, неговото духовно и материално естество. И по-точно - движенията на този уникален вселенски танц на пресътворението притежават чудодейното свойство да трансформират видимото в невидимо, земното в небесно. Затова Учителят П. Дънов е в правото си да подчертае: "Движенията на Паневритмията са едновременно механични, органични и психични.
към текста >>

Органични са онези, при които взема участие вътрешният живот, но не като ясна, съзнателна мисъл.
И по-точно - движенията на този уникален вселенски танц на пресътворението притежават чудодейното свойство да трансформират видимото в невидимо, земното в небесно. Затова Учителят П. Дънов е в правото си да подчертае: "Движенията на Паневритмията са едновременно механични, органични и психични. ...Те имат голямо влияние върху човешкото съзнание. Тези движения се превръщат във вътрешни, психически процеси." Механични движения са тези, при които разумността действа отвън, а не отвътре. Органични са онези, при които взема участие вътрешният живот, но не като ясна, съзнателна мисъл. А психични са движенията, свързани с определена мисъл. Мащабът на въздействието на паневритмичните упражнения далеч надхвърля отделната човешка личност или дори кръга на конкретните изпълнители. Той бележи разширение до пределите на цялото човечество, на цялата планета. В случая лаиците - незапознати със скритите за физическото зрение обекти и явления на целокупния Живот - биха запитали: какво значение може да има една такава игра за съществуването на Цялото? И би следвало да им простим невежеството, понеже те все още живеят с погрешното убеждение за реалност на отделността, на разделението между частите и Цялото.
към текста >>

В случая лаиците - незапознати със скритите за физическото зрение обекти и явления на целокупния Живот - биха запитали: какво значение може да има една такава игра за съществуването на Цялото?
Тези движения се превръщат във вътрешни, психически процеси." Механични движения са тези, при които разумността действа отвън, а не отвътре. Органични са онези, при които взема участие вътрешният живот, но не като ясна, съзнателна мисъл. А психични са движенията, свързани с определена мисъл. Мащабът на въздействието на паневритмичните упражнения далеч надхвърля отделната човешка личност или дори кръга на конкретните изпълнители. Той бележи разширение до пределите на цялото човечество, на цялата планета. В случая лаиците - незапознати със скритите за физическото зрение обекти и явления на целокупния Живот - биха запитали: какво значение може да има една такава игра за съществуването на Цялото? И би следвало да им простим невежеството, понеже те все още живеят с погрешното убеждение за реалност на отделността, на разделението между частите и Цялото. Те все още не знаят, че всяко събитие в битието на частите неминуемо се отразява върху общия живот, че мислите, чувствата и действията на човека се проектират по невидим начин в духовните зони на Космоса и оставят своите следи върху фината тъкан на тяхната субстанциалност. Ако средният гражданин на планетата притежаваше ясновидски способности, той със сигурност би се ужасил, след като надникне в тези полета на ноосферата. До такава степен са затрупани те с нашите ежедневни негативни излъчвания на мисловен и емоционален план. За погледа на ясновиждащия Земята е заобиколена от плътна мрачна аура с мръсно кафяви, сиви, отровно зелени и черни оттенъци.
към текста >>

Те все още не знаят, че всяко събитие в битието на частите неминуемо се отразява върху общия живот, че мислите, чувствата и действията на човека се проектират по невидим начин в духовните зони на Космоса и оставят своите следи върху фината тъкан на тяхната субстанциалност.
А психични са движенията, свързани с определена мисъл. Мащабът на въздействието на паневритмичните упражнения далеч надхвърля отделната човешка личност или дори кръга на конкретните изпълнители. Той бележи разширение до пределите на цялото човечество, на цялата планета. В случая лаиците - незапознати със скритите за физическото зрение обекти и явления на целокупния Живот - биха запитали: какво значение може да има една такава игра за съществуването на Цялото? И би следвало да им простим невежеството, понеже те все още живеят с погрешното убеждение за реалност на отделността, на разделението между частите и Цялото. Те все още не знаят, че всяко събитие в битието на частите неминуемо се отразява върху общия живот, че мислите, чувствата и действията на човека се проектират по невидим начин в духовните зони на Космоса и оставят своите следи върху фината тъкан на тяхната субстанциалност. Ако средният гражданин на планетата притежаваше ясновидски способности, той със сигурност би се ужасил, след като надникне в тези полета на ноосферата. До такава степен са затрупани те с нашите ежедневни негативни излъчвания на мисловен и емоционален план. За погледа на ясновиждащия Земята е заобиколена от плътна мрачна аура с мръсно кафяви, сиви, отровно зелени и черни оттенъци. Само тук-там проблясват отделни снежно бели и златисти искрици на чисти духовни стремления, на дела, изтъкани от честност, благородство и всеотдайност. Проблясват и скоро угасват, потопени в общия фон на посредственост, злонамереност, егоизъм, тщеславие, алчност и корист.
към текста >>

Хората, които не спазват нравствените закони в своя живот, погрозняват (погледнете, например, лицата на жените, които търгуват с плътта си, или на онези, които редовно угаждат на тялото си във всяко отношение).
Едно от най-могъщите оръжия в тази битка за съдбата на човечеството е Паневритмията. И затова, когато разглеждаме нейното философско-езотерично съдържание, за пореден - и далеч не последен - път сме длъжни да изтъкнем: всяка идея, всяко качество на човешката душевност съответства на определено движение. И обратното - всяко движение, включително при изпълнение на паневритмичния танц, отразява съответна настройка на психиката, нейното вътрешно съдържание. В този ред на мисли можем да говорим за движения на Любовта, на красотата, на Доброто, на милосърдието, на справедливостта (въобще на всички добродетели) и т. н. Именно върху подобна здрава основа е изградена и Паневритмията. Хората, които не спазват нравствените закони в своя живот, погрозняват (погледнете, например, лицата на жените, които търгуват с плътта си, или на онези, които редовно угаждат на тялото си във всяко отношение). Движенията им също стават неестетични, недодялани, грозни. И, от друга страна, когато човек върви неотклонно по духовния Път и животът му преминава в съзвучие с Божиите нравствени повели, самият той се разхубавява и движенията му започват да се отличават с все по- голяма плавност, мекота, грация и красота. Ето защо трябва да признаем необходимостта от внасяне на съзнателни елементи в подсъзнателния живот. Изложената по-горе обвързаност между форма (движение) и съдържание (духовния облик на човека) би могла да бъде разглеждана като следствие от проявлението на вече разгледания втори херметически принцип - за съответствието (аналогията). Както е известно, той формулира глобалното съответствие между всички обективни реалности в Битието, между всички неща във Вселената.
към текста >>

И, от друга страна, когато човек върви неотклонно по духовния Път и животът му преминава в съзвучие с Божиите нравствени повели, самият той се разхубавява и движенията му започват да се отличават с все по- голяма плавност, мекота, грация и красота.
И обратното - всяко движение, включително при изпълнение на паневритмичния танц, отразява съответна настройка на психиката, нейното вътрешно съдържание. В този ред на мисли можем да говорим за движения на Любовта, на красотата, на Доброто, на милосърдието, на справедливостта (въобще на всички добродетели) и т. н. Именно върху подобна здрава основа е изградена и Паневритмията. Хората, които не спазват нравствените закони в своя живот, погрозняват (погледнете, например, лицата на жените, които търгуват с плътта си, или на онези, които редовно угаждат на тялото си във всяко отношение). Движенията им също стават неестетични, недодялани, грозни. И, от друга страна, когато човек върви неотклонно по духовния Път и животът му преминава в съзвучие с Божиите нравствени повели, самият той се разхубавява и движенията му започват да се отличават с все по- голяма плавност, мекота, грация и красота. Ето защо трябва да признаем необходимостта от внасяне на съзнателни елементи в подсъзнателния живот. Изложената по-горе обвързаност между форма (движение) и съдържание (духовния облик на човека) би могла да бъде разглеждана като следствие от проявлението на вече разгледания втори херметически принцип - за съответствието (аналогията). Както е известно, той формулира глобалното съответствие между всички обективни реалности в Битието, между всички неща във Вселената. А това съответствие от своя страна е основано върху всеобщото Единство, лежащо в корените на всичко съществуващо, на целия Космос. Осмисляйки тази взаимообусловеност между всички компоненти на мировата Реалност, по-бързо и по-резултатно бихме могли да достигнем до значението на Паневритмията за живота на Цялото - на глобалната планетарна общност на Разума.
към текста >>

Ето защо трябва да признаем необходимостта от внасяне на съзнателни елементи в подсъзнателния живот.
В този ред на мисли можем да говорим за движения на Любовта, на красотата, на Доброто, на милосърдието, на справедливостта (въобще на всички добродетели) и т. н. Именно върху подобна здрава основа е изградена и Паневритмията. Хората, които не спазват нравствените закони в своя живот, погрозняват (погледнете, например, лицата на жените, които търгуват с плътта си, или на онези, които редовно угаждат на тялото си във всяко отношение). Движенията им също стават неестетични, недодялани, грозни. И, от друга страна, когато човек върви неотклонно по духовния Път и животът му преминава в съзвучие с Божиите нравствени повели, самият той се разхубавява и движенията му започват да се отличават с все по- голяма плавност, мекота, грация и красота. Ето защо трябва да признаем необходимостта от внасяне на съзнателни елементи в подсъзнателния живот. Изложената по-горе обвързаност между форма (движение) и съдържание (духовния облик на човека) би могла да бъде разглеждана като следствие от проявлението на вече разгледания втори херметически принцип - за съответствието (аналогията). Както е известно, той формулира глобалното съответствие между всички обективни реалности в Битието, между всички неща във Вселената. А това съответствие от своя страна е основано върху всеобщото Единство, лежащо в корените на всичко съществуващо, на целия Космос. Осмисляйки тази взаимообусловеност между всички компоненти на мировата Реалност, по-бързо и по-резултатно бихме могли да достигнем до значението на Паневритмията за живота на Цялото - на глобалната планетарна общност на Разума. Не на последно място - отчитайки действието на петия херметически принцип (за ритъма), следва да допълним, че формите на паневритмичните движения, които са съобразени с някои периоди от ритъма на всемирния Космичен Живот, оказват силно и благотворно въздействие върху организма и психиката на човека.
към текста >>

Осмисляйки тази взаимообусловеност между всички компоненти на мировата Реалност, по-бързо и по-резултатно бихме могли да достигнем до значението на Паневритмията за живота на Цялото - на глобалната планетарна общност на Разума.
И, от друга страна, когато човек върви неотклонно по духовния Път и животът му преминава в съзвучие с Божиите нравствени повели, самият той се разхубавява и движенията му започват да се отличават с все по- голяма плавност, мекота, грация и красота. Ето защо трябва да признаем необходимостта от внасяне на съзнателни елементи в подсъзнателния живот. Изложената по-горе обвързаност между форма (движение) и съдържание (духовния облик на човека) би могла да бъде разглеждана като следствие от проявлението на вече разгледания втори херметически принцип - за съответствието (аналогията). Както е известно, той формулира глобалното съответствие между всички обективни реалности в Битието, между всички неща във Вселената. А това съответствие от своя страна е основано върху всеобщото Единство, лежащо в корените на всичко съществуващо, на целия Космос. Осмисляйки тази взаимообусловеност между всички компоненти на мировата Реалност, по-бързо и по-резултатно бихме могли да достигнем до значението на Паневритмията за живота на Цялото - на глобалната планетарна общност на Разума. Не на последно място - отчитайки действието на петия херметически принцип (за ритъма), следва да допълним, че формите на паневритмичните движения, които са съобразени с някои периоди от ритъма на всемирния Космичен Живот, оказват силно и благотворно въздействие върху организма и психиката на човека. Действието на движенията в Паневритмията може да бъде разглеждано в три насоки: 1) Те са проводници и акумулатори, посредством които участникът в Паневритмията се свързва с творческите и съзидателните сили на Живата Разумна Природа, приема ги и ги оползотворява за целите на своето духовно-нравствено развитие и израстване. В този смисъл посочените сили притежават качеството животворност. 2) Като следствие от обстоятелството, че паневритмичните движения са в хармония с глобалния космичен ритъм на Битието, който привежда в активност целокупния вселенски живот, те съдействат за активизирането на всички латентни, непроявени сили на човешката духовна природа, привеждат ги в действие в името на съзиданието.
към текста >>

Не на последно място - отчитайки действието на петия херметически принцип (за ритъма), следва да допълним, че формите на паневритмичните движения, които са съобразени с някои периоди от ритъма на всемирния Космичен Живот, оказват силно и благотворно въздействие върху организма и психиката на човека.
Ето защо трябва да признаем необходимостта от внасяне на съзнателни елементи в подсъзнателния живот. Изложената по-горе обвързаност между форма (движение) и съдържание (духовния облик на човека) би могла да бъде разглеждана като следствие от проявлението на вече разгледания втори херметически принцип - за съответствието (аналогията). Както е известно, той формулира глобалното съответствие между всички обективни реалности в Битието, между всички неща във Вселената. А това съответствие от своя страна е основано върху всеобщото Единство, лежащо в корените на всичко съществуващо, на целия Космос. Осмисляйки тази взаимообусловеност между всички компоненти на мировата Реалност, по-бързо и по-резултатно бихме могли да достигнем до значението на Паневритмията за живота на Цялото - на глобалната планетарна общност на Разума. Не на последно място - отчитайки действието на петия херметически принцип (за ритъма), следва да допълним, че формите на паневритмичните движения, които са съобразени с някои периоди от ритъма на всемирния Космичен Живот, оказват силно и благотворно въздействие върху организма и психиката на човека. Действието на движенията в Паневритмията може да бъде разглеждано в три насоки: 1) Те са проводници и акумулатори, посредством които участникът в Паневритмията се свързва с творческите и съзидателните сили на Живата Разумна Природа, приема ги и ги оползотворява за целите на своето духовно-нравствено развитие и израстване. В този смисъл посочените сили притежават качеството животворност. 2) Като следствие от обстоятелството, че паневритмичните движения са в хармония с глобалния космичен ритъм на Битието, който привежда в активност целокупния вселенски живот, те съдействат за активизирането на всички латентни, непроявени сили на човешката духовна природа, привеждат ги в действие в името на съзиданието. 3) Упражненията на Паневритмията обладават такъв характер, който позволява на изпълняващия ги да изпраща чрез тях благотворни енергии, мисли и идеи в ефира и оттам те продължават своето позитивно въздействие спрямо света и неговата промяна към по-добро.
към текста >>

В този смисъл посочените сили притежават качеството животворност.
А това съответствие от своя страна е основано върху всеобщото Единство, лежащо в корените на всичко съществуващо, на целия Космос. Осмисляйки тази взаимообусловеност между всички компоненти на мировата Реалност, по-бързо и по-резултатно бихме могли да достигнем до значението на Паневритмията за живота на Цялото - на глобалната планетарна общност на Разума. Не на последно място - отчитайки действието на петия херметически принцип (за ритъма), следва да допълним, че формите на паневритмичните движения, които са съобразени с някои периоди от ритъма на всемирния Космичен Живот, оказват силно и благотворно въздействие върху организма и психиката на човека. Действието на движенията в Паневритмията може да бъде разглеждано в три насоки: 1) Те са проводници и акумулатори, посредством които участникът в Паневритмията се свързва с творческите и съзидателните сили на Живата Разумна Природа, приема ги и ги оползотворява за целите на своето духовно-нравствено развитие и израстване. В този смисъл посочените сили притежават качеството животворност. 2) Като следствие от обстоятелството, че паневритмичните движения са в хармония с глобалния космичен ритъм на Битието, който привежда в активност целокупния вселенски живот, те съдействат за активизирането на всички латентни, непроявени сили на човешката духовна природа, привеждат ги в действие в името на съзиданието. 3) Упражненията на Паневритмията обладават такъв характер, който позволява на изпълняващия ги да изпраща чрез тях благотворни енергии, мисли и идеи в ефира и оттам те продължават своето позитивно въздействие спрямо света и неговата промяна към по-добро. От друга страна, не бива да смесваме паневритмичните движения с физкултурата (в широкия смисъл на понятието), гимнастиката или балета. Те са основани като същност, форма, съдържание и въздействие върху дълбоки закони на духовния свят, чието действие служи на човека за влизане в контакт с енергиите на природата и тяхното прилагане за неговата индивидуална еволюция. Panta rei ("Всичко тече, всичко се променя!
към текста >>

2) Като следствие от обстоятелството, че паневритмичните движения са в хармония с глобалния космичен ритъм на Битието, който привежда в активност целокупния вселенски живот, те съдействат за активизирането на всички латентни, непроявени сили на човешката духовна природа, привеждат ги в действие в името на съзиданието.
Осмисляйки тази взаимообусловеност между всички компоненти на мировата Реалност, по-бързо и по-резултатно бихме могли да достигнем до значението на Паневритмията за живота на Цялото - на глобалната планетарна общност на Разума. Не на последно място - отчитайки действието на петия херметически принцип (за ритъма), следва да допълним, че формите на паневритмичните движения, които са съобразени с някои периоди от ритъма на всемирния Космичен Живот, оказват силно и благотворно въздействие върху организма и психиката на човека. Действието на движенията в Паневритмията може да бъде разглеждано в три насоки: 1) Те са проводници и акумулатори, посредством които участникът в Паневритмията се свързва с творческите и съзидателните сили на Живата Разумна Природа, приема ги и ги оползотворява за целите на своето духовно-нравствено развитие и израстване. В този смисъл посочените сили притежават качеството животворност. 2) Като следствие от обстоятелството, че паневритмичните движения са в хармония с глобалния космичен ритъм на Битието, който привежда в активност целокупния вселенски живот, те съдействат за активизирането на всички латентни, непроявени сили на човешката духовна природа, привеждат ги в действие в името на съзиданието. 3) Упражненията на Паневритмията обладават такъв характер, който позволява на изпълняващия ги да изпраща чрез тях благотворни енергии, мисли и идеи в ефира и оттам те продължават своето позитивно въздействие спрямо света и неговата промяна към по-добро. От друга страна, не бива да смесваме паневритмичните движения с физкултурата (в широкия смисъл на понятието), гимнастиката или балета. Те са основани като същност, форма, съдържание и въздействие върху дълбоки закони на духовния свят, чието действие служи на човека за влизане в контакт с енергиите на природата и тяхното прилагане за неговата индивидуална еволюция. Panta rei ("Всичко тече, всичко се променя! ") - възкликва Хераклит преди около две хилядолетия и половина.
към текста >>

Затова музиката може да бъде дефинирана като проводник на истинския живот.
Тя оказва влияние както върху физическата същност на човека - неговото тяло, така и върху душевността му, върху мисловната му дейност. По своето естество музиката представлява материализирано движение на Духа. Тя е правилният начин за организиране на материята в човешкото същество и на неговите мисли, чувства и постъпки. Колкото една мисъл е по-правилна, по-възвишена, по-определена и ясна, толкова тя е по-музикална. Ето защо чрез музиката се изграждат не само нашите физически органи, но и психическата надстройка на личността; чрез нея се влива живителна струя в човешкия душевен и духовен мир. Затова музиката може да бъде дефинирана като проводник на истинския живот. Тя е началото на всяка култура. Тя е в основата на всяка позитивна реализация. Творецът е вложил в Космоса закон за връзката между музиката и движението. Именно тази връзка лежи в основата на Паневритмията. Действието на този закон обуславя съответствието между тон, движение и идея, за което вече неведнъж ставаше дума в това изложение.
към текста >>

Редовното и правилно изпълняване на паневритмичните упражнения допринася за постигане на духовен подем, култивиране на възвишени мисли и чувства, облагородяване на характера, вливане на живот, здраве и сила във всички телесни органи.
Нужна е пълна вътрешна концентрация, която необходимост обособихме като шести собствен принцип на Паневритмията. Ръцете на човека са силови линии, по които протича жива енергия. Щом сме в будно съзнание, възниква връзка между ръката и Живата Природа и по всеки пръст протича тази жива енергия - праната. Ако сме свързани с Божественото начало у себе си, то ще осигури протичането на тази енергия в цялостната ни същност. Една от целите на Паневритмията е да се събудят спящите духовни сили и заложби на човешката същност. Редовното и правилно изпълняване на паневритмичните упражнения допринася за постигане на духовен подем, култивиране на възвишени мисли и чувства, облагородяване на характера, вливане на живот, здраве и сила във всички телесни органи. Казано с други думи: Паневритмията подмладява и възвисява! Освен всичко изброено тя е и мощен метод за трансформиране на човешките състояния. Когато ни налегнат тревога, обезверяване, чувство за безнадеждност, печал, отчаяние (а това се случва по-често, отколкото бихме искали, поради естеството на нашето съществуване в царството на относителността - този материален свят на болката и страданието), тези състояния подлежат на положителна трансформация с помощта именно на Паневритми- ята. Всеки, който е участвал в космичния й танц, може да го потвърди! Не на последно място - Паневритмията спомага за развиване на естетическо чувство, както и на усет за ритъм и музикално чувство.
към текста >>

Те внасят поезия, нежна лиричност в суровия, безпощаден ритъм на нашия така динамичен и объркан живот.
Посредством Паневритмията се подхранва и развива и социалното чувство у личността, понеже тя се изпълнява групово от много хора, обединени от обща идея и слети в единство на мисъл и движение. Именно това чувство на единение възпитава човека, събужда неговото колективно съзнание. Според най-глъбинната си същност пан- евритмичните упражнения представляват молитвен зов на душата - зов към Светлината, към вечното Добро, към Любовта, към из- вечната Реалност, която ние - вярващите хора - назоваваме Бог. Те са и свещенодействие, чрез което човек осъзнава, че същината на естеството му е музика, чистота, любов... В миговете на тяхното изпълнение усещаме в пълнота безбройните нишки, които ни свързват с Всемира. Затова и тези мигове ни носят чувство на благоговение и свещен трепет. Те внасят поезия, нежна лиричност в суровия, безпощаден ритъм на нашия така динамичен и объркан живот. Така Паневритмията съдейства за създаването на новия тип човек - човека на дейната любов. Ала Паневритмията оказва подобно благотворно въздействие не само върху участниците в нея, но и върху външния свят. Когато постигаме съответствие и хармония между движение и идея, то чрез движенията предаваме тези идеи на цялото човечество. Така изпращаме в света нови творчески сили и импулси, които съдействат за неговото обновление и прогресивно преобразувание. Всички нови идеи, подлежащи на вграждане в планетарната култура, всички животворни принципи, притежаващи силата да я обновят, да издигнат човешката общност до висотите на Новата Култура, са вътрешно присъщи на паневритмичните движения.
към текста >>

Всички нови идеи, подлежащи на вграждане в планетарната култура, всички животворни принципи, притежаващи силата да я обновят, да издигнат човешката общност до висотите на Новата Култура, са вътрешно присъщи на паневритмичните движения.
Те внасят поезия, нежна лиричност в суровия, безпощаден ритъм на нашия така динамичен и объркан живот. Така Паневритмията съдейства за създаването на новия тип човек - човека на дейната любов. Ала Паневритмията оказва подобно благотворно въздействие не само върху участниците в нея, но и върху външния свят. Когато постигаме съответствие и хармония между движение и идея, то чрез движенията предаваме тези идеи на цялото човечество. Така изпращаме в света нови творчески сили и импулси, които съдействат за неговото обновление и прогресивно преобразувание. Всички нови идеи, подлежащи на вграждане в планетарната култура, всички животворни принципи, притежаващи силата да я обновят, да издигнат човешката общност до висотите на Новата Култура, са вътрешно присъщи на паневритмичните движения. Затова Паневритмията е такава форма, която е пригодна да изрази новите идеи и да ги предаде чрез музика, движение и слово на човешкото естество и на целокупния живот. Следователно в нейните движения са въплътени идеите, които строят и градят Новата Култура. В тези движения са стаени пружини с магическа мощ, чрез които ще се пробудят новите творчески сили на човешката душа - сили, които чакат дванадесетия час на своето проявление! Както вече бе отбелязано по-горе, Големият цикъл на Паневритмията се състои от упражненията на Паневритмията (в тесния смисъл на понятието; 28-те упражнения), Слънчеви лъчи и Пентаграм. В този ред те биват изпълнявани с малка пауза, непосредствено едно след друго.
към текста >>

Затова Паневритмията е такава форма, която е пригодна да изрази новите идеи и да ги предаде чрез музика, движение и слово на човешкото естество и на целокупния живот.
Така Паневритмията съдейства за създаването на новия тип човек - човека на дейната любов. Ала Паневритмията оказва подобно благотворно въздействие не само върху участниците в нея, но и върху външния свят. Когато постигаме съответствие и хармония между движение и идея, то чрез движенията предаваме тези идеи на цялото човечество. Така изпращаме в света нови творчески сили и импулси, които съдействат за неговото обновление и прогресивно преобразувание. Всички нови идеи, подлежащи на вграждане в планетарната култура, всички животворни принципи, притежаващи силата да я обновят, да издигнат човешката общност до висотите на Новата Култура, са вътрешно присъщи на паневритмичните движения. Затова Паневритмията е такава форма, която е пригодна да изрази новите идеи и да ги предаде чрез музика, движение и слово на човешкото естество и на целокупния живот. Следователно в нейните движения са въплътени идеите, които строят и градят Новата Култура. В тези движения са стаени пружини с магическа мощ, чрез които ще се пробудят новите творчески сили на човешката душа - сили, които чакат дванадесетия час на своето проявление! Както вече бе отбелязано по-горе, Големият цикъл на Паневритмията се състои от упражненията на Паневритмията (в тесния смисъл на понятието; 28-те упражнения), Слънчеви лъчи и Пентаграм. В този ред те биват изпълнявани с малка пауза, непосредствено едно след друго. Големият цикъл е Цялото, а когато говорим за Цялото, имаме пред вид кръга - символ на Вечността, на вечното, нестихващо Развитие.
към текста >>

То е изпълнено с живота на своите съставни части.
Големият цикъл е Цялото, а когато говорим за Цялото, имаме пред вид кръга - символ на Вечността, на вечното, нестихващо Развитие. Изводът е, че Големият цикъл обхваща целия кръг, а трите по-малки цикъла - определени части от него. Оттук произтича и необходимостта да разполагаме упражненията в кръга. Цялото и кръгът са идентични. Цялото не бива да бъде разглеждано като механичен сбор от величини. То е изпълнено с живота на своите съставни части. Кръгът е жив, в неговите сектори пулсират различни сили и енергии. Казано по друг начин: чрез кръга всемирният живот се проявява в многобройните измерения на времето и пространството. Хоризонталната ос разделя кръга на две половини. Долната половина, под хоризонта, е свързана с изявата на живота в най-нисшите в субстанциално отношение полета (светове) - физическо и астрално. Горната половина е Небето, светът на Духа.
към текста >>

Казано по друг начин: чрез кръга всемирният живот се проявява в многобройните измерения на времето и пространството.
Оттук произтича и необходимостта да разполагаме упражненията в кръга. Цялото и кръгът са идентични. Цялото не бива да бъде разглеждано като механичен сбор от величини. То е изпълнено с живота на своите съставни части. Кръгът е жив, в неговите сектори пулсират различни сили и енергии. Казано по друг начин: чрез кръга всемирният живот се проявява в многобройните измерения на времето и пространството. Хоризонталната ос разделя кръга на две половини. Долната половина, под хоризонта, е свързана с изявата на живота в най-нисшите в субстанциално отношение полета (светове) - физическо и астрално. Горната половина е Небето, светът на Духа. Под хоризонта, в сферите на най-ниска субстанциалност - физическа (материална) и астрална, поставяме упражненията на Паневритмията (в тесния смисъл). Над хоризонта, във владенията, зоните на Духа - ментална (умствена) и каузална (причинна), поставяме упражненията на Слънчеви лъчи и Пентаграм.
към текста >>

Долната половина, под хоризонта, е свързана с изявата на живота в най-нисшите в субстанциално отношение полета (светове) - физическо и астрално.
Цялото не бива да бъде разглеждано като механичен сбор от величини. То е изпълнено с живота на своите съставни части. Кръгът е жив, в неговите сектори пулсират различни сили и енергии. Казано по друг начин: чрез кръга всемирният живот се проявява в многобройните измерения на времето и пространството. Хоризонталната ос разделя кръга на две половини. Долната половина, под хоризонта, е свързана с изявата на живота в най-нисшите в субстанциално отношение полета (светове) - физическо и астрално. Горната половина е Небето, светът на Духа. Под хоризонта, в сферите на най-ниска субстанциалност - физическа (материална) и астрална, поставяме упражненията на Паневритмията (в тесния смисъл). Над хоризонта, във владенията, зоните на Духа - ментална (умствена) и каузална (причинна), поставяме упражненията на Слънчеви лъчи и Пентаграм. Вертикалната ос внася още едно разделение (диференциация) на паневриттмичните упражнения. Първата четвърт от кръга свързваме с първите 10 упражнения, втората четвърт - с останалите 18 (с което приключва първият малък цикъл - Паневритмията в тесен смисъл на думата), третата четвърт - с упражненията на Слънчевите лъчи, и четвъртата четвърт - с Пентаграма.
към текста >>

Тук действат силите, свързани със ста- розаветния живот на човека.
Под хоризонта, в сферите на най-ниска субстанциалност - физическа (материална) и астрална, поставяме упражненията на Паневритмията (в тесния смисъл). Над хоризонта, във владенията, зоните на Духа - ментална (умствена) и каузална (причинна), поставяме упражненията на Слънчеви лъчи и Пентаграм. Вертикалната ос внася още едно разделение (диференциация) на паневриттмичните упражнения. Първата четвърт от кръга свързваме с първите 10 упражнения, втората четвърт - с останалите 18 (с което приключва първият малък цикъл - Паневритмията в тесен смисъл на думата), третата четвърт - с упражненията на Слънчевите лъчи, и четвъртата четвърт - с Пентаграма. Към първата четвърт на кръга отнасяме проявите на физическото поле (материалния свят). Тук действат силите, свързани със ста- розаветния живот на човека. В първата четвърт поставяме началните 10 упражнения. Към втората четвърт на кръга отнасяме проявите на астралното поле. Тук действат силите, свързани с новозаветния живот на човека. Във втората четвърт поставяме останалите 18 упражнения от Паневритмията (в тесния смисъл). Към третата четвърт на кръга отнасяме проявите на умственото поле.
към текста >>

Тук действат силите, свързани с новозаветния живот на човека.
Първата четвърт от кръга свързваме с първите 10 упражнения, втората четвърт - с останалите 18 (с което приключва първият малък цикъл - Паневритмията в тесен смисъл на думата), третата четвърт - с упражненията на Слънчевите лъчи, и четвъртата четвърт - с Пентаграма. Към първата четвърт на кръга отнасяме проявите на физическото поле (материалния свят). Тук действат силите, свързани със ста- розаветния живот на човека. В първата четвърт поставяме началните 10 упражнения. Към втората четвърт на кръга отнасяме проявите на астралното поле. Тук действат силите, свързани с новозаветния живот на човека. Във втората четвърт поставяме останалите 18 упражнения от Паневритмията (в тесния смисъл). Към третата четвърт на кръга отнасяме проявите на умственото поле. Тук действат силите, свързани с живота на праведния. В третата четвърт поставяме упражненията "Слънчеви лъчи". И на последно място, четвъртата четвърт на кръга е свързана с причинното поле.
към текста >>

Тук действат силите, свързани с живота на праведния.
В първата четвърт поставяме началните 10 упражнения. Към втората четвърт на кръга отнасяме проявите на астралното поле. Тук действат силите, свързани с новозаветния живот на човека. Във втората четвърт поставяме останалите 18 упражнения от Паневритмията (в тесния смисъл). Към третата четвърт на кръга отнасяме проявите на умственото поле. Тук действат силите, свързани с живота на праведния. В третата четвърт поставяме упражненията "Слънчеви лъчи". И на последно място, четвъртата четвърт на кръга е свързана с причинното поле. Тук се проявява животът на ученика. В четвъртата четвърт поставяме упражнението "Пентаграм". Някой би могъл да запита дали това разделение не е твърде условно и самоцелно.
към текста >>

Тук се проявява животът на ученика.
Във втората четвърт поставяме останалите 18 упражнения от Паневритмията (в тесния смисъл). Към третата четвърт на кръга отнасяме проявите на умственото поле. Тук действат силите, свързани с живота на праведния. В третата четвърт поставяме упражненията "Слънчеви лъчи". И на последно място, четвъртата четвърт на кръга е свързана с причинното поле. Тук се проявява животът на ученика. В четвъртата четвърт поставяме упражнението "Пентаграм". Някой би могъл да запита дали това разделение не е твърде условно и самоцелно. Нека цитираме отново Учителя П. Дънов: "Упражненията на Паневритмията са като преддверие за Божествения свят. Някои от движенията на Паневритмията влизат в Божествения свят, други - в духовния, трети - във физическия.
към текста >>

И отново може да възникне въпрос: какъв смисъл има днес да се играят упражненията, за които подчертахме, че имат връзка с живота на старозаветния тип човек, при положение че човешкото съзнание вече е излязло от периода на инволюцията?
Някои от движенията на Паневритмията влизат в Божествения свят, други - в духовния, трети - във физическия. Научете се да ги играете правилно." Следователно Учителят на ББ в България е разграничавал упражненията. Насоката на всичко изнесено дотук ни дава право да търсим строгата логика на Божествения закон, според който нищо не е случайно, а се подчинява на Принципа на причини и последствия. В Големия цикъл на Паневритмията се наблюдава една последователност на развитието, която започва с упражнението "Пробуждане" и завършва с "Пентаграм". Това развитие свързваме с пътя на душата през четирите полета на Космоса: физическото, астралното, умственото и причинното. И отново може да възникне въпрос: какъв смисъл има днес да се играят упражненията, за които подчертахме, че имат връзка с живота на старозаветния тип човек, при положение че човешкото съзнание вече е излязло от периода на инволюцията? На подобно запитване - макар и хипотетично - Учителят П. Дънов отговаря: "Староза- ветният живот тече във вашите жили, в дебелото черво. Вие не можете да се избавите от старозаветния живот. Следователно той носи ред противоречия в себе си, от които вие не можете да избягате." У всекиго от нас дремят като потенциал силите на този живот - неизбежна наследственост от миналото. Независимо че присъствието им не е от определящ характер (поне така би трябвало да бъде от еволюционна гледна точка), необходимо е силите и енергиите на старозаветния живот да се раздвижат, да се трансформират и да преминат в по-висока октава на развитие.
към текста >>

Дънов отговаря: "Староза- ветният живот тече във вашите жили, в дебелото черво.
Насоката на всичко изнесено дотук ни дава право да търсим строгата логика на Божествения закон, според който нищо не е случайно, а се подчинява на Принципа на причини и последствия. В Големия цикъл на Паневритмията се наблюдава една последователност на развитието, която започва с упражнението "Пробуждане" и завършва с "Пентаграм". Това развитие свързваме с пътя на душата през четирите полета на Космоса: физическото, астралното, умственото и причинното. И отново може да възникне въпрос: какъв смисъл има днес да се играят упражненията, за които подчертахме, че имат връзка с живота на старозаветния тип човек, при положение че човешкото съзнание вече е излязло от периода на инволюцията? На подобно запитване - макар и хипотетично - Учителят П. Дънов отговаря: "Староза- ветният живот тече във вашите жили, в дебелото черво. Вие не можете да се избавите от старозаветния живот. Следователно той носи ред противоречия в себе си, от които вие не можете да избягате." У всекиго от нас дремят като потенциал силите на този живот - неизбежна наследственост от миналото. Независимо че присъствието им не е от определящ характер (поне така би трябвало да бъде от еволюционна гледна точка), необходимо е силите и енергиите на старозаветния живот да се раздвижат, да се трансформират и да преминат в по-висока октава на развитие. За този процес на позитивна трансформация Учителят на ББ у нас изтъква: "В ста- розаветния живот вие ще изкупите греховете си и ще се мъчите. В новозаветния живот вие ще се усъвършенствате.
към текста >>

Вие не можете да се избавите от старозаветния живот.
В Големия цикъл на Паневритмията се наблюдава една последователност на развитието, която започва с упражнението "Пробуждане" и завършва с "Пентаграм". Това развитие свързваме с пътя на душата през четирите полета на Космоса: физическото, астралното, умственото и причинното. И отново може да възникне въпрос: какъв смисъл има днес да се играят упражненията, за които подчертахме, че имат връзка с живота на старозаветния тип човек, при положение че човешкото съзнание вече е излязло от периода на инволюцията? На подобно запитване - макар и хипотетично - Учителят П. Дънов отговаря: "Староза- ветният живот тече във вашите жили, в дебелото черво. Вие не можете да се избавите от старозаветния живот. Следователно той носи ред противоречия в себе си, от които вие не можете да избягате." У всекиго от нас дремят като потенциал силите на този живот - неизбежна наследственост от миналото. Независимо че присъствието им не е от определящ характер (поне така би трябвало да бъде от еволюционна гледна точка), необходимо е силите и енергиите на старозаветния живот да се раздвижат, да се трансформират и да преминат в по-висока октава на развитие. За този процес на позитивна трансформация Учителят на ББ у нас изтъква: "В ста- розаветния живот вие ще изкупите греховете си и ще се мъчите. В новозаветния живот вие ще се усъвършенствате. В живота на праведния ще помагате на другите.
към текста >>

Следователно той носи ред противоречия в себе си, от които вие не можете да избягате." У всекиго от нас дремят като потенциал силите на този живот - неизбежна наследственост от миналото.
Това развитие свързваме с пътя на душата през четирите полета на Космоса: физическото, астралното, умственото и причинното. И отново може да възникне въпрос: какъв смисъл има днес да се играят упражненията, за които подчертахме, че имат връзка с живота на старозаветния тип човек, при положение че човешкото съзнание вече е излязло от периода на инволюцията? На подобно запитване - макар и хипотетично - Учителят П. Дънов отговаря: "Староза- ветният живот тече във вашите жили, в дебелото черво. Вие не можете да се избавите от старозаветния живот. Следователно той носи ред противоречия в себе си, от които вие не можете да избягате." У всекиго от нас дремят като потенциал силите на този живот - неизбежна наследственост от миналото. Независимо че присъствието им не е от определящ характер (поне така би трябвало да бъде от еволюционна гледна точка), необходимо е силите и енергиите на старозаветния живот да се раздвижат, да се трансформират и да преминат в по-висока октава на развитие. За този процес на позитивна трансформация Учителят на ББ у нас изтъква: "В ста- розаветния живот вие ще изкупите греховете си и ще се мъчите. В новозаветния живот вие ще се усъвършенствате. В живота на праведния ще помагате на другите. А когато дойдете на Земята като ученици, ще изучавате първото правило, чрез което Любовта може да се прояви в нашия живот.
към текста >>

Независимо че присъствието им не е от определящ характер (поне така би трябвало да бъде от еволюционна гледна точка), необходимо е силите и енергиите на старозаветния живот да се раздвижат, да се трансформират и да преминат в по-висока октава на развитие.
И отново може да възникне въпрос: какъв смисъл има днес да се играят упражненията, за които подчертахме, че имат връзка с живота на старозаветния тип човек, при положение че човешкото съзнание вече е излязло от периода на инволюцията? На подобно запитване - макар и хипотетично - Учителят П. Дънов отговаря: "Староза- ветният живот тече във вашите жили, в дебелото черво. Вие не можете да се избавите от старозаветния живот. Следователно той носи ред противоречия в себе си, от които вие не можете да избягате." У всекиго от нас дремят като потенциал силите на този живот - неизбежна наследственост от миналото. Независимо че присъствието им не е от определящ характер (поне така би трябвало да бъде от еволюционна гледна точка), необходимо е силите и енергиите на старозаветния живот да се раздвижат, да се трансформират и да преминат в по-висока октава на развитие. За този процес на позитивна трансформация Учителят на ББ у нас изтъква: "В ста- розаветния живот вие ще изкупите греховете си и ще се мъчите. В новозаветния живот вие ще се усъвършенствате. В живота на праведния ще помагате на другите. А когато дойдете на Земята като ученици, ще изучавате първото правило, чрез което Любовта може да се прояви в нашия живот. Вие ще бъдете тъй снизходителни към другите, както и към себе си."
към текста >>

За този процес на позитивна трансформация Учителят на ББ у нас изтъква: "В ста- розаветния живот вие ще изкупите греховете си и ще се мъчите.
На подобно запитване - макар и хипотетично - Учителят П. Дънов отговаря: "Староза- ветният живот тече във вашите жили, в дебелото черво. Вие не можете да се избавите от старозаветния живот. Следователно той носи ред противоречия в себе си, от които вие не можете да избягате." У всекиго от нас дремят като потенциал силите на този живот - неизбежна наследственост от миналото. Независимо че присъствието им не е от определящ характер (поне така би трябвало да бъде от еволюционна гледна точка), необходимо е силите и енергиите на старозаветния живот да се раздвижат, да се трансформират и да преминат в по-висока октава на развитие. За този процес на позитивна трансформация Учителят на ББ у нас изтъква: "В ста- розаветния живот вие ще изкупите греховете си и ще се мъчите. В новозаветния живот вие ще се усъвършенствате. В живота на праведния ще помагате на другите. А когато дойдете на Земята като ученици, ще изучавате първото правило, чрез което Любовта може да се прояви в нашия живот. Вие ще бъдете тъй снизходителни към другите, както и към себе си." Старозаветните са хора на завистта и отмъщението, затова на Земята те се мъчат.
към текста >>

В новозаветния живот вие ще се усъвършенствате.
Дънов отговаря: "Староза- ветният живот тече във вашите жили, в дебелото черво. Вие не можете да се избавите от старозаветния живот. Следователно той носи ред противоречия в себе си, от които вие не можете да избягате." У всекиго от нас дремят като потенциал силите на този живот - неизбежна наследственост от миналото. Независимо че присъствието им не е от определящ характер (поне така би трябвало да бъде от еволюционна гледна точка), необходимо е силите и енергиите на старозаветния живот да се раздвижат, да се трансформират и да преминат в по-висока октава на развитие. За този процес на позитивна трансформация Учителят на ББ у нас изтъква: "В ста- розаветния живот вие ще изкупите греховете си и ще се мъчите. В новозаветния живот вие ще се усъвършенствате. В живота на праведния ще помагате на другите. А когато дойдете на Земята като ученици, ще изучавате първото правило, чрез което Любовта може да се прояви в нашия живот. Вие ще бъдете тъй снизходителни към другите, както и към себе си." Старозаветните са хора на завистта и отмъщението, затова на Земята те се мъчат. Преминавайки през изпитанията на живота в гъстата материя, те се изпълват със злоба и ожесточение.
към текста >>

В живота на праведния ще помагате на другите.
Вие не можете да се избавите от старозаветния живот. Следователно той носи ред противоречия в себе си, от които вие не можете да избягате." У всекиго от нас дремят като потенциал силите на този живот - неизбежна наследственост от миналото. Независимо че присъствието им не е от определящ характер (поне така би трябвало да бъде от еволюционна гледна точка), необходимо е силите и енергиите на старозаветния живот да се раздвижат, да се трансформират и да преминат в по-висока октава на развитие. За този процес на позитивна трансформация Учителят на ББ у нас изтъква: "В ста- розаветния живот вие ще изкупите греховете си и ще се мъчите. В новозаветния живот вие ще се усъвършенствате. В живота на праведния ще помагате на другите. А когато дойдете на Земята като ученици, ще изучавате първото правило, чрез което Любовта може да се прояви в нашия живот. Вие ще бъдете тъй снизходителни към другите, както и към себе си." Старозаветните са хора на завистта и отмъщението, затова на Земята те се мъчат. Преминавайки през изпитанията на живота в гъстата материя, те се изпълват със злоба и ожесточение. Новозаветните са душите, все още неовладели емоционалната си природа, затова на Земята те страдат.
към текста >>

А когато дойдете на Земята като ученици, ще изучавате първото правило, чрез което Любовта може да се прояви в нашия живот.
Следователно той носи ред противоречия в себе си, от които вие не можете да избягате." У всекиго от нас дремят като потенциал силите на този живот - неизбежна наследственост от миналото. Независимо че присъствието им не е от определящ характер (поне така би трябвало да бъде от еволюционна гледна точка), необходимо е силите и енергиите на старозаветния живот да се раздвижат, да се трансформират и да преминат в по-висока октава на развитие. За този процес на позитивна трансформация Учителят на ББ у нас изтъква: "В ста- розаветния живот вие ще изкупите греховете си и ще се мъчите. В новозаветния живот вие ще се усъвършенствате. В живота на праведния ще помагате на другите. А когато дойдете на Земята като ученици, ще изучавате първото правило, чрез което Любовта може да се прояви в нашия живот. Вие ще бъдете тъй снизходителни към другите, както и към себе си." Старозаветните са хора на завистта и отмъщението, затова на Земята те се мъчат. Преминавайки през изпитанията на живота в гъстата материя, те се изпълват със злоба и ожесточение. Новозаветните са душите, все още неовладели емоционалната си природа, затова на Земята те страдат. Житейските изпитания им носят разколебаване, съблазняване, съмнение.
към текста >>

Преминавайки през изпитанията на живота в гъстата материя, те се изпълват със злоба и ожесточение.
В новозаветния живот вие ще се усъвършенствате. В живота на праведния ще помагате на другите. А когато дойдете на Земята като ученици, ще изучавате първото правило, чрез което Любовта може да се прояви в нашия живот. Вие ще бъдете тъй снизходителни към другите, както и към себе си." Старозаветните са хора на завистта и отмъщението, затова на Земята те се мъчат. Преминавайки през изпитанията на живота в гъстата материя, те се изпълват със злоба и ожесточение. Новозаветните са душите, все още неовладели емоционалната си природа, затова на Земята те страдат. Житейските изпитания им носят разколебаване, съблазняване, съмнение. Праведните са надарените, талантливите, гениалните, които идват да служат на по- високи нравствени идеали. Техният живот е изпълнен с разочарования. Изпитанията ги натъжават и наскърбяват.
към текста >>

Техният живот е изпълнен с разочарования.
Старозаветните са хора на завистта и отмъщението, затова на Земята те се мъчат. Преминавайки през изпитанията на живота в гъстата материя, те се изпълват със злоба и ожесточение. Новозаветните са душите, все още неовладели емоционалната си природа, затова на Земята те страдат. Житейските изпитания им носят разколебаване, съблазняване, съмнение. Праведните са надарените, талантливите, гениалните, които идват да служат на по- високи нравствени идеали. Техният живот е изпълнен с разочарования. Изпитанията ги натъжават и наскърбяват. А учениците (разбира се, имаме пред вид окултните ученици) са онази общност от пробудени, напреднали по духовния Път индивидуалности, които следват своя Учител и работят за осъществяване на неговата мисия на планетата. Те са тружениците, работниците на Божията нива. Изпитанията в живота ги изпълват с радост и им помагат да продължават да се учат. А защо именно се радват, вместо да страдат при сблъсъка с горнилото на земното битие?
към текста >>

Изпитанията в живота ги изпълват с радост и им помагат да продължават да се учат.
Праведните са надарените, талантливите, гениалните, които идват да служат на по- високи нравствени идеали. Техният живот е изпълнен с разочарования. Изпитанията ги натъжават и наскърбяват. А учениците (разбира се, имаме пред вид окултните ученици) са онази общност от пробудени, напреднали по духовния Път индивидуалности, които следват своя Учител и работят за осъществяване на неговата мисия на планетата. Те са тружениците, работниците на Божията нива. Изпитанията в живота ги изпълват с радост и им помагат да продължават да се учат. А защо именно се радват, вместо да страдат при сблъсъка с горнилото на земното битие? Понеже придобиват ново знание, нова поука, нова сила. Затова ги назоваваме "ученици" и свързваме житейската им проява с Школата на великия Разумен Живот. Силите на четирите вида живот се проявяват във всекиго от нас. Желателно е, когато играем Паневритмия, да преминаваме съзнателно от един вид живот в друг, в съответствие със закона на протичащите енергии, защото те си взаимодействат по определен начин.
към текста >>

Затова ги назоваваме "ученици" и свързваме житейската им проява с Школата на великия Разумен Живот.
А учениците (разбира се, имаме пред вид окултните ученици) са онази общност от пробудени, напреднали по духовния Път индивидуалности, които следват своя Учител и работят за осъществяване на неговата мисия на планетата. Те са тружениците, работниците на Божията нива. Изпитанията в живота ги изпълват с радост и им помагат да продължават да се учат. А защо именно се радват, вместо да страдат при сблъсъка с горнилото на земното битие? Понеже придобиват ново знание, нова поука, нова сила. Затова ги назоваваме "ученици" и свързваме житейската им проява с Школата на великия Разумен Живот. Силите на четирите вида живот се проявяват във всекиго от нас. Желателно е, когато играем Паневритмия, да преминаваме съзнателно от един вид живот в друг, в съответствие със закона на протичащите енергии, защото те си взаимодействат по определен начин. Животът на ученика слиза в живота на новозаветния, а животът на праведния слиза в живота на старозаветния. Животът на новозаветния се стреми към живота на ученика, а животът на старозаветния - към живота на праведния. 2. Смисъл на Паневритмията; енергийни взаимодействия
към текста >>

Силите на четирите вида живот се проявяват във всекиго от нас.
Те са тружениците, работниците на Божията нива. Изпитанията в живота ги изпълват с радост и им помагат да продължават да се учат. А защо именно се радват, вместо да страдат при сблъсъка с горнилото на земното битие? Понеже придобиват ново знание, нова поука, нова сила. Затова ги назоваваме "ученици" и свързваме житейската им проява с Школата на великия Разумен Живот. Силите на четирите вида живот се проявяват във всекиго от нас. Желателно е, когато играем Паневритмия, да преминаваме съзнателно от един вид живот в друг, в съответствие със закона на протичащите енергии, защото те си взаимодействат по определен начин. Животът на ученика слиза в живота на новозаветния, а животът на праведния слиза в живота на старозаветния. Животът на новозаветния се стреми към живота на ученика, а животът на старозаветния - към живота на праведния. 2. Смисъл на Паневритмията; енергийни взаимодействия а) смисъл
към текста >>

Желателно е, когато играем Паневритмия, да преминаваме съзнателно от един вид живот в друг, в съответствие със закона на протичащите енергии, защото те си взаимодействат по определен начин.
Изпитанията в живота ги изпълват с радост и им помагат да продължават да се учат. А защо именно се радват, вместо да страдат при сблъсъка с горнилото на земното битие? Понеже придобиват ново знание, нова поука, нова сила. Затова ги назоваваме "ученици" и свързваме житейската им проява с Школата на великия Разумен Живот. Силите на четирите вида живот се проявяват във всекиго от нас. Желателно е, когато играем Паневритмия, да преминаваме съзнателно от един вид живот в друг, в съответствие със закона на протичащите енергии, защото те си взаимодействат по определен начин. Животът на ученика слиза в живота на новозаветния, а животът на праведния слиза в живота на старозаветния. Животът на новозаветния се стреми към живота на ученика, а животът на старозаветния - към живота на праведния. 2. Смисъл на Паневритмията; енергийни взаимодействия а) смисъл "Всемирното хармонично движение на цялото Битие е Паневритмия (курсивът мой - К. З.).
към текста >>

Животът на ученика слиза в живота на новозаветния, а животът на праведния слиза в живота на старозаветния.
А защо именно се радват, вместо да страдат при сблъсъка с горнилото на земното битие? Понеже придобиват ново знание, нова поука, нова сила. Затова ги назоваваме "ученици" и свързваме житейската им проява с Школата на великия Разумен Живот. Силите на четирите вида живот се проявяват във всекиго от нас. Желателно е, когато играем Паневритмия, да преминаваме съзнателно от един вид живот в друг, в съответствие със закона на протичащите енергии, защото те си взаимодействат по определен начин. Животът на ученика слиза в живота на новозаветния, а животът на праведния слиза в живота на старозаветния. Животът на новозаветния се стреми към живота на ученика, а животът на старозаветния - към живота на праведния. 2. Смисъл на Паневритмията; енергийни взаимодействия а) смисъл "Всемирното хармонично движение на цялото Битие е Паневритмия (курсивът мой - К. З.). Когато човек прави тези движения, той е в хармония с цялото Битие.
към текста >>

Животът на новозаветния се стреми към живота на ученика, а животът на старозаветния - към живота на праведния.
Понеже придобиват ново знание, нова поука, нова сила. Затова ги назоваваме "ученици" и свързваме житейската им проява с Школата на великия Разумен Живот. Силите на четирите вида живот се проявяват във всекиго от нас. Желателно е, когато играем Паневритмия, да преминаваме съзнателно от един вид живот в друг, в съответствие със закона на протичащите енергии, защото те си взаимодействат по определен начин. Животът на ученика слиза в живота на новозаветния, а животът на праведния слиза в живота на старозаветния. Животът на новозаветния се стреми към живота на ученика, а животът на старозаветния - към живота на праведния. 2. Смисъл на Паневритмията; енергийни взаимодействия а) смисъл "Всемирното хармонично движение на цялото Битие е Паневритмия (курсивът мой - К. З.). Когато човек прави тези движения, той е в хармония с цялото Битие. Тогава възприема Божието благословение, понеже всичко е Божие.
към текста >>

Чрез Паневритмията изпълнителят придобива възприемчивост към животворните сили и енергии, пронизващи целия Космос.
Трябва да се уравновесят физическите движения с движенията на чувствата и мислите. Те трябва да се хармонизират. Тогава тези противоречия, които сега съществуват, ще се изгладят." Паневритмията поставя участника в нея във връзка със съществата, които са по-напреднали в еволюционно отношение от човешкия род. Тя събужда и развива вложените в личността заложби, неговия духовен потенциал. Чрез Паневритмията изпълнителят придобива възприемчивост към животворните сили и енергии, пронизващи целия Космос. Тя допринася за постигане на резонанс с тях. Кои са най-важните измежду тези сили? Учителят на ББ в нашата страна отговаря: Доброто, Справедливостта, Разумността, Хармонията, Братството, Свободата, както и докосването до Космичната Любов. Мнозина сигурно се питат: защо паневритмичните упражнения започват всяка година на 22 март и защо се играят рано сутринта? Смисълът на тази съществена подробност е съсредоточен в обстоятелството, че сутрин, при изгрев слънце, Земята притежава отрицателна полярност.
към текста >>

В този отрязък от време - три месеца - човек следва да разтвори съзнанието си, цялата си същност и с Любов да възприеме животворната сила, в която така благодатно е потопен.
Винаги сутрин има повече прана или жизнена енергия в атмосферата и в природата като цяло, отколкото през другите фази на денонощието. Точно в ранната утрин организмът поглъща най-много положителна енергия, така да се каже - зарежда се с нея за свое и за всеобщо благо. От друга страна, планетата Земя в началото на пролетта е повече отрицателна в енергийно отношение, отколкото през другите годишни времена, и именно тогава приема най-крупно количество съзидателна енергия. Тази е причината слънчевите лъчи през пролетта да оказват най-мощно лечебно въздействие. Най-подходящите за жизнено обновление месеци (период от годината) са между 22 март и 22 юни. В този отрязък от време - три месеца - човек следва да разтвори съзнанието си, цялата си същност и с Любов да възприеме животворната сила, в която така благодатно е потопен. Както вече нееднократно бе изтъкнато, действието на Паневрит- мията върху човека е всестранно, мащабно и с могъща трансформационна сила. То е от значение преди всичко за развитието и обновата на организма (тялото) и психиката (душата, безсмъртното духовно начало). Движенията на Паневритмията не са изморителни, а представляват плод на познаването на живите сили в Разумната Природа, които се пробуждат и в човешкия организъм и дават възхитителни резултати. Тъй като паневритмичните движения са придружени от специална музика, специфична за всяко упражнение, съчетанието на играта с музиката изгражда у човека паневритмична и естетическа наслада, която повдига тонуса и създава възвишено настроение. Изпълнението на Паневритмията предлага най-висок ефект, когато е масово.
към текста >>

За първичната, великата Спирала това са само незначителни фрагменти, епизоди от нескончаемата в дълбина и ширина всемирна драма на Живота.
Двуизмерната форма на паневритмичния кръг е уникална, понеже в нея е проектирана спиралата на Развитието - вечния процес на пресътворение на кос- мичната необятност. В същност целият свят може да бъде сравнен с една гигантска спирала, в която се вместват като градивни елементи и се развиват безброй други, по-малки спирали. Те отразяват съществуванието на всяка обективна реалност в Битието - като започнем от най-мащабните: галактики, звездни купове, мъглявини, слънца и планети, и стигнем до всяка обособена индивидуалност, включително човешката. Ако изолираме един сектор от тази спирала, ставаме наблюдатели на жизнения цикъл в определено пространство и време - една обособена система от измерения, характеризираща се с проявлението на специфичен тип съзнание (независимо дали отговаря на представите ни за "жива" или "нежива" материя - пред вид относителността на този възглед, който не отчита вездесъщото присъствие на Божия Дух във всяка точка от Всемира). На друго място, в друг сектор - "нагоре" или "надолу" по спиралата - откриваме друга форма на изява на пространствено-времевия кон- тинуум, както и друг тип проекция на космическото всеобхватно съзнание. За първичната, великата Спирала това са само незначителни фрагменти, епизоди от нескончаемата в дълбина и ширина всемирна драма на Живота. А той има своето начало единствено и само у Бога. И единствено и само Той предопределя края му. За да бъде положено едно ново начало... И така - до края на Вечността... Цялото вселенско пространство е проникнато от всеобщ космичен ритъм, на който е подчинен животът. Можем да го наречем пан-ритъм.
към текста >>

Цялото вселенско пространство е проникнато от всеобщ космичен ритъм, на който е подчинен животът.
На друго място, в друг сектор - "нагоре" или "надолу" по спиралата - откриваме друга форма на изява на пространствено-времевия кон- тинуум, както и друг тип проекция на космическото всеобхватно съзнание. За първичната, великата Спирала това са само незначителни фрагменти, епизоди от нескончаемата в дълбина и ширина всемирна драма на Живота. А той има своето начало единствено и само у Бога. И единствено и само Той предопределя края му. За да бъде положено едно ново начало... И така - до края на Вечността... Цялото вселенско пространство е проникнато от всеобщ космичен ритъм, на който е подчинен животът. Можем да го наречем пан-ритъм. Същевременно пространството е изпълнено повсеместно и от силата и творческата мощ на Божественото Слово, чрез което Великият Космически Разум е сътворил основите на явлението "живот". Отражение на това Слово именно е Паневритмията. В този смисъл тя би могла да бъде дефинирана и като визуален образ на Словото. В тази си роля Паневритмията изпълнява функциите на обмен и връзка между световете на Проявеното Битие.
към текста >>

Дънов: "Колелото на Паневритмията е едно малко повторение на огромното световно колело, по което протичат силите на макрокосмичния живот.
В този смисъл тя би могла да бъде дефинирана и като визуален образ на Словото. В тази си роля Паневритмията изпълнява функциите на обмен и връзка между световете на Проявеното Битие. Основополагащите принципи на нейните движения са еднакви за цялото жизнено космично пространство, за цялата Вселена. Тази е причината мястото на паневритмичните упражнения да бъде строго определено в общия план, в глобалния аспект на Промисъла на Твореца. В подобен контекст са и разсъжденията на Учителя П. Дънов: "Колелото на Паневритмията е едно малко повторение на огромното световно колело, по което протичат силите на макрокосмичния живот. То крие в себе си идеята за Божественото пробуждане на живота, за четирите годишни времена, радостта на даването и на всички ония състояния, през които минава човек в своя живот." Затова е от такава подчертана важност да вникнем в смисъла на всяко упражнение, във връзката му с Цялото, в значението на всяко движение и в неговото духовно съответствие спрямо вътрешния свят на човешкото същество. Правилното изпълнение на Паневритмията крие за участника в нея най-примамливата възможна награда: " Упражненията от Паневритмията са като преддверие за Божествения свят. Някои от упражненията от Паневритмията влизат в Божествения свят, други - в духовния, трети - във физическия. Научете се да ги играете правилно" (Учителят П. Дънов). Като червена нишка в смисъла на Паневритмията е втъкана връзката между земното и небесното, между Духа и материята, между душата и тялото на изпълнителя.
към текста >>

То крие в себе си идеята за Божественото пробуждане на живота, за четирите годишни времена, радостта на даването и на всички ония състояния, през които минава човек в своя живот." Затова е от такава подчертана важност да вникнем в смисъла на всяко упражнение, във връзката му с Цялото, в значението на всяко движение и в неговото духовно съответствие спрямо вътрешния свят на човешкото същество.
В тази си роля Паневритмията изпълнява функциите на обмен и връзка между световете на Проявеното Битие. Основополагащите принципи на нейните движения са еднакви за цялото жизнено космично пространство, за цялата Вселена. Тази е причината мястото на паневритмичните упражнения да бъде строго определено в общия план, в глобалния аспект на Промисъла на Твореца. В подобен контекст са и разсъжденията на Учителя П. Дънов: "Колелото на Паневритмията е едно малко повторение на огромното световно колело, по което протичат силите на макрокосмичния живот. То крие в себе си идеята за Божественото пробуждане на живота, за четирите годишни времена, радостта на даването и на всички ония състояния, през които минава човек в своя живот." Затова е от такава подчертана важност да вникнем в смисъла на всяко упражнение, във връзката му с Цялото, в значението на всяко движение и в неговото духовно съответствие спрямо вътрешния свят на човешкото същество. Правилното изпълнение на Паневритмията крие за участника в нея най-примамливата възможна награда: " Упражненията от Паневритмията са като преддверие за Божествения свят. Някои от упражненията от Паневритмията влизат в Божествения свят, други - в духовния, трети - във физическия. Научете се да ги играете правилно" (Учителят П. Дънов). Като червена нишка в смисъла на Паневритмията е втъкана връзката между земното и небесното, между Духа и материята, между душата и тялото на изпълнителя. Упражненията въздействат едновременно и върху телесното, и върху психическото естество на участника.
към текста >>

Затова ще правите упражненията ден след ден, за да изправите дефектите." Не на последно място - правилното изпълняване на всички движения притежава стойността на коректив по отношение умствения и емоционалния живот на личността: "С тези упражнения ще коригирате вашите мисли и чувства" (Учителят П. Дънов).
В този ред на разсъждения нека отново цитираме Словото на Учителя П. Дънов: "Всяко упражнение е един психо-физиологически акт. Всяка мисъл, всяка енергия трябва да се въплъти, за да има израз. Ако вие може да владеете вашата ръка във всички направления, това показва, че вашата воля е нормална. Иначе имате дефект умствен, сърдечен или волев(и). Затова ще правите упражненията ден след ден, за да изправите дефектите." Не на последно място - правилното изпълняване на всички движения притежава стойността на коректив по отношение умствения и емоционалния живот на личността: "С тези упражнения ще коригирате вашите мисли и чувства" (Учителят П. Дънов). Когато е предавал Паневритмията на своите последователи - а чрез тях и на българския народ и цялото човечество, - Учителят П. Дънов е разчитал на духовната зрелост на пробудените души. Разчитал е на това, че те ще проумеят дълбокия смисъл на тази система за психическо и физиологическо израстване и усъвършенстване и ще бъдат годни да я разпространяват за лично и обществено благо. Освен по този начин - преподаването на Паневритмията в основаната от него Школа, той е направил опит да я популяризира, насочвайки вниманието си и към върха на държавната пирамида. Посредством своя предан ученик Любомир Лулчев (който, както е известно, е имал трайни контакти в дворцовите среди и лично с цар Борис III) Учителят на ББ в България многократно е настоявал да бъде съобщено на царя, че за спасението на страната и на народа е необходимо да бъде възприета и разпространена Паневритмията.
към текста >>

В този смисъл "Слънчевите лъчи" са израз на въздействието на 12-те силови полета върху Слънчевата система, а оттам - и върху живота на Земята и на всяко живо същество върху планетата.
Целият кръг има, следователно, 12 сектора. Това са 12 потока от сили и енергии, притежаващи центрове в пространството и вътре в човека. 12-те сектора в пространството наричаме зодиакални знаци, а на Земята - слънчеви домове. Те имат собствена характеристика, обуславяща значението им. Всеки лъч е свързан с един зодиакален знак, съответно - слънчев дом. В този смисъл "Слънчевите лъчи" са израз на въздействието на 12-те силови полета върху Слънчевата система, а оттам - и върху живота на Земята и на всяко живо същество върху планетата. Нашата звезда - Слънцето, възприема енергия от Космоса и я разпраща до всички планети. Навлизайки в по-гъстите от субстанциално гледище планетни сфери, вибрацията й намалява своята интензивност. От планетите тази енергия - претърпяла метаморфоза - се връща обратно към Слънцето, което я препраща в открития Космос. В този енергиен кръговрат Слънцето и Земята представляват два мощни трансформатора. По този въпрос Учителят П.
към текста >>

Движението на 12-те лъча три пъти към центъра и след това към периферията на паневритмичния кръг е проекция на тази животворяща пулсация.
К. З.). Тази енергия се движи радиално през космическото пространство, като пулсира между точките на своята трансформация и по линията на кръга - окръжността на еволюционната спирала. Ангелските йерархии работят върху човешкото съзнание чрез радиуса на кръга. Чрез радиусите на 12-те силови полета те проникват в дълбочина цялата Вселена. Така достигат до центъра на нашата звездна система, до центъра на Земята, до душата на всяко живо същество. Движението на 12-те лъча три пъти към центъра и след това към периферията на паневритмичния кръг е проекция на тази животворяща пулсация. Смисълът на нашия живот тук, в царството на материята, е съсредоточен в опита да се влеем в нейния ритъм. От своя страна "Пентаграмът" синтезира в образи и картини човешката еволюция, включвайки всички нейни етапи. Външният кръг със символите: сабя, чаша, книга, свещ и жезъл, е свързан с живота на старозаветния човек. Животът на старозаветния в Паневритмията е представен от първите 10 упражнения. Те кореспондират с нравствената криза, която той преживява и чрез която обръща живота си към една по-извисена реалност.
към текста >>

Смисълът на нашия живот тук, в царството на материята, е съсредоточен в опита да се влеем в нейния ритъм.
Тази енергия се движи радиално през космическото пространство, като пулсира между точките на своята трансформация и по линията на кръга - окръжността на еволюционната спирала. Ангелските йерархии работят върху човешкото съзнание чрез радиуса на кръга. Чрез радиусите на 12-те силови полета те проникват в дълбочина цялата Вселена. Така достигат до центъра на нашата звездна система, до центъра на Земята, до душата на всяко живо същество. Движението на 12-те лъча три пъти към центъра и след това към периферията на паневритмичния кръг е проекция на тази животворяща пулсация. Смисълът на нашия живот тук, в царството на материята, е съсредоточен в опита да се влеем в нейния ритъм. От своя страна "Пентаграмът" синтезира в образи и картини човешката еволюция, включвайки всички нейни етапи. Външният кръг със символите: сабя, чаша, книга, свещ и жезъл, е свързан с живота на старозаветния човек. Животът на старозаветния в Паневритмията е представен от първите 10 упражнения. Те кореспондират с нравствената криза, която той преживява и чрез която обръща живота си към една по-извисена реалност. В първите 10 упражнения, динамизирайки силите и енергиите на старозаветния живот, разрушаваме първия психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като стремеж на физическото поле.
към текста >>

Външният кръг със символите: сабя, чаша, книга, свещ и жезъл, е свързан с живота на старозаветния човек.
Чрез радиусите на 12-те силови полета те проникват в дълбочина цялата Вселена. Така достигат до центъра на нашата звездна система, до центъра на Земята, до душата на всяко живо същество. Движението на 12-те лъча три пъти към центъра и след това към периферията на паневритмичния кръг е проекция на тази животворяща пулсация. Смисълът на нашия живот тук, в царството на материята, е съсредоточен в опита да се влеем в нейния ритъм. От своя страна "Пентаграмът" синтезира в образи и картини човешката еволюция, включвайки всички нейни етапи. Външният кръг със символите: сабя, чаша, книга, свещ и жезъл, е свързан с живота на старозаветния човек. Животът на старозаветния в Паневритмията е представен от първите 10 упражнения. Те кореспондират с нравствената криза, която той преживява и чрез която обръща живота си към една по-извисена реалност. В първите 10 упражнения, динамизирайки силите и енергиите на старозаветния живот, разрушаваме първия психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като стремеж на физическото поле. Животът на новозаветния е представен в Пентаграма от лъча на Истината, а в Паневритмията - с упражненията от № 11 до № 28. Животът на новозаветния се движи между полюсите на добро и зло, вяра и безверие.
към текста >>

Животът на старозаветния в Паневритмията е представен от първите 10 упражнения.
Така достигат до центъра на нашата звездна система, до центъра на Земята, до душата на всяко живо същество. Движението на 12-те лъча три пъти към центъра и след това към периферията на паневритмичния кръг е проекция на тази животворяща пулсация. Смисълът на нашия живот тук, в царството на материята, е съсредоточен в опита да се влеем в нейния ритъм. От своя страна "Пентаграмът" синтезира в образи и картини човешката еволюция, включвайки всички нейни етапи. Външният кръг със символите: сабя, чаша, книга, свещ и жезъл, е свързан с живота на старозаветния човек. Животът на старозаветния в Паневритмията е представен от първите 10 упражнения. Те кореспондират с нравствената криза, която той преживява и чрез която обръща живота си към една по-извисена реалност. В първите 10 упражнения, динамизирайки силите и енергиите на старозаветния живот, разрушаваме първия психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като стремеж на физическото поле. Животът на новозаветния е представен в Пентаграма от лъча на Истината, а в Паневритмията - с упражненията от № 11 до № 28. Животът на новозаветния се движи между полюсите на добро и зло, вяра и безверие. Чрез тези упражнения, динамизирайки силите и енергиите на новозаветния живот, разрушаваме втория психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като чувство в астрал- ния свят.
към текста >>

Те кореспондират с нравствената криза, която той преживява и чрез която обръща живота си към една по-извисена реалност.
Движението на 12-те лъча три пъти към центъра и след това към периферията на паневритмичния кръг е проекция на тази животворяща пулсация. Смисълът на нашия живот тук, в царството на материята, е съсредоточен в опита да се влеем в нейния ритъм. От своя страна "Пентаграмът" синтезира в образи и картини човешката еволюция, включвайки всички нейни етапи. Външният кръг със символите: сабя, чаша, книга, свещ и жезъл, е свързан с живота на старозаветния човек. Животът на старозаветния в Паневритмията е представен от първите 10 упражнения. Те кореспондират с нравствената криза, която той преживява и чрез която обръща живота си към една по-извисена реалност. В първите 10 упражнения, динамизирайки силите и енергиите на старозаветния живот, разрушаваме първия психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като стремеж на физическото поле. Животът на новозаветния е представен в Пентаграма от лъча на Истината, а в Паневритмията - с упражненията от № 11 до № 28. Животът на новозаветния се движи между полюсите на добро и зло, вяра и безверие. Чрез тези упражнения, динамизирайки силите и енергиите на новозаветния живот, разрушаваме втория психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като чувство в астрал- ния свят. Животът на праведния е представен в Пентаграма от лъча на Правдата, а в Големия цикъл - от "Слънчеви лъчи".
към текста >>

В първите 10 упражнения, динамизирайки силите и енергиите на старозаветния живот, разрушаваме първия психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като стремеж на физическото поле.
Смисълът на нашия живот тук, в царството на материята, е съсредоточен в опита да се влеем в нейния ритъм. От своя страна "Пентаграмът" синтезира в образи и картини човешката еволюция, включвайки всички нейни етапи. Външният кръг със символите: сабя, чаша, книга, свещ и жезъл, е свързан с живота на старозаветния човек. Животът на старозаветния в Паневритмията е представен от първите 10 упражнения. Те кореспондират с нравствената криза, която той преживява и чрез която обръща живота си към една по-извисена реалност. В първите 10 упражнения, динамизирайки силите и енергиите на старозаветния живот, разрушаваме първия психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като стремеж на физическото поле. Животът на новозаветния е представен в Пентаграма от лъча на Истината, а в Паневритмията - с упражненията от № 11 до № 28. Животът на новозаветния се движи между полюсите на добро и зло, вяра и безверие. Чрез тези упражнения, динамизирайки силите и енергиите на новозаветния живот, разрушаваме втория психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като чувство в астрал- ния свят. Животът на праведния е представен в Пентаграма от лъча на Правдата, а в Големия цикъл - от "Слънчеви лъчи". Душата на този етап от развитието си започва да осмисля великия План на Бога-Творец, живота - като единство, и своето място в него.
към текста >>

Животът на новозаветния е представен в Пентаграма от лъча на Истината, а в Паневритмията - с упражненията от № 11 до № 28.
От своя страна "Пентаграмът" синтезира в образи и картини човешката еволюция, включвайки всички нейни етапи. Външният кръг със символите: сабя, чаша, книга, свещ и жезъл, е свързан с живота на старозаветния човек. Животът на старозаветния в Паневритмията е представен от първите 10 упражнения. Те кореспондират с нравствената криза, която той преживява и чрез която обръща живота си към една по-извисена реалност. В първите 10 упражнения, динамизирайки силите и енергиите на старозаветния живот, разрушаваме първия психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като стремеж на физическото поле. Животът на новозаветния е представен в Пентаграма от лъча на Истината, а в Паневритмията - с упражненията от № 11 до № 28. Животът на новозаветния се движи между полюсите на добро и зло, вяра и безверие. Чрез тези упражнения, динамизирайки силите и енергиите на новозаветния живот, разрушаваме втория психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като чувство в астрал- ния свят. Животът на праведния е представен в Пентаграма от лъча на Правдата, а в Големия цикъл - от "Слънчеви лъчи". Душата на този етап от развитието си започва да осмисля великия План на Бога-Творец, живота - като единство, и своето място в него. Чрез десетте движения на "Слънчеви лъчи", динамизирайки силите и енергиите на живота на праведния, разрушаваме третия психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като сила в света на мисълта (умственото или ментално поле на Космоса).
към текста >>

Животът на новозаветния се движи между полюсите на добро и зло, вяра и безверие.
Външният кръг със символите: сабя, чаша, книга, свещ и жезъл, е свързан с живота на старозаветния човек. Животът на старозаветния в Паневритмията е представен от първите 10 упражнения. Те кореспондират с нравствената криза, която той преживява и чрез която обръща живота си към една по-извисена реалност. В първите 10 упражнения, динамизирайки силите и енергиите на старозаветния живот, разрушаваме първия психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като стремеж на физическото поле. Животът на новозаветния е представен в Пентаграма от лъча на Истината, а в Паневритмията - с упражненията от № 11 до № 28. Животът на новозаветния се движи между полюсите на добро и зло, вяра и безверие. Чрез тези упражнения, динамизирайки силите и енергиите на новозаветния живот, разрушаваме втория психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като чувство в астрал- ния свят. Животът на праведния е представен в Пентаграма от лъча на Правдата, а в Големия цикъл - от "Слънчеви лъчи". Душата на този етап от развитието си започва да осмисля великия План на Бога-Творец, живота - като единство, и своето място в него. Чрез десетте движения на "Слънчеви лъчи", динамизирайки силите и енергиите на живота на праведния, разрушаваме третия психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като сила в света на мисълта (умственото или ментално поле на Космоса). Животът на окултния ученик започва по лъча на Любовта в Пентаграма.
към текста >>

Чрез тези упражнения, динамизирайки силите и енергиите на новозаветния живот, разрушаваме втория психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като чувство в астрал- ния свят.
Животът на старозаветния в Паневритмията е представен от първите 10 упражнения. Те кореспондират с нравствената криза, която той преживява и чрез която обръща живота си към една по-извисена реалност. В първите 10 упражнения, динамизирайки силите и енергиите на старозаветния живот, разрушаваме първия психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като стремеж на физическото поле. Животът на новозаветния е представен в Пентаграма от лъча на Истината, а в Паневритмията - с упражненията от № 11 до № 28. Животът на новозаветния се движи между полюсите на добро и зло, вяра и безверие. Чрез тези упражнения, динамизирайки силите и енергиите на новозаветния живот, разрушаваме втория психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като чувство в астрал- ния свят. Животът на праведния е представен в Пентаграма от лъча на Правдата, а в Големия цикъл - от "Слънчеви лъчи". Душата на този етап от развитието си започва да осмисля великия План на Бога-Творец, живота - като единство, и своето място в него. Чрез десетте движения на "Слънчеви лъчи", динамизирайки силите и енергиите на живота на праведния, разрушаваме третия психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като сила в света на мисълта (умственото или ментално поле на Космоса). Животът на окултния ученик започва по лъча на Любовта в Пентаграма. Тук следовникът на ББ преминава през един от най-трудните изпити - този на Йов.
към текста >>

Животът на праведния е представен в Пентаграма от лъча на Правдата, а в Големия цикъл - от "Слънчеви лъчи".
Те кореспондират с нравствената криза, която той преживява и чрез която обръща живота си към една по-извисена реалност. В първите 10 упражнения, динамизирайки силите и енергиите на старозаветния живот, разрушаваме първия психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като стремеж на физическото поле. Животът на новозаветния е представен в Пентаграма от лъча на Истината, а в Паневритмията - с упражненията от № 11 до № 28. Животът на новозаветния се движи между полюсите на добро и зло, вяра и безверие. Чрез тези упражнения, динамизирайки силите и енергиите на новозаветния живот, разрушаваме втория психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като чувство в астрал- ния свят. Животът на праведния е представен в Пентаграма от лъча на Правдата, а в Големия цикъл - от "Слънчеви лъчи". Душата на този етап от развитието си започва да осмисля великия План на Бога-Творец, живота - като единство, и своето място в него. Чрез десетте движения на "Слънчеви лъчи", динамизирайки силите и енергиите на живота на праведния, разрушаваме третия психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като сила в света на мисълта (умственото или ментално поле на Космоса). Животът на окултния ученик започва по лъча на Любовта в Пентаграма. Тук следовникът на ББ преминава през един от най-трудните изпити - този на Йов. От този момент нататък Йов - образ на човешката душа - не е вече праведен, а става ученик по духовния Път.
към текста >>

Душата на този етап от развитието си започва да осмисля великия План на Бога-Творец, живота - като единство, и своето място в него.
В първите 10 упражнения, динамизирайки силите и енергиите на старозаветния живот, разрушаваме първия психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като стремеж на физическото поле. Животът на новозаветния е представен в Пентаграма от лъча на Истината, а в Паневритмията - с упражненията от № 11 до № 28. Животът на новозаветния се движи между полюсите на добро и зло, вяра и безверие. Чрез тези упражнения, динамизирайки силите и енергиите на новозаветния живот, разрушаваме втория психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като чувство в астрал- ния свят. Животът на праведния е представен в Пентаграма от лъча на Правдата, а в Големия цикъл - от "Слънчеви лъчи". Душата на този етап от развитието си започва да осмисля великия План на Бога-Творец, живота - като единство, и своето място в него. Чрез десетте движения на "Слънчеви лъчи", динамизирайки силите и енергиите на живота на праведния, разрушаваме третия психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като сила в света на мисълта (умственото или ментално поле на Космоса). Животът на окултния ученик започва по лъча на Любовта в Пентаграма. Тук следовникът на ББ преминава през един от най-трудните изпити - този на Йов. От този момент нататък Йов - образ на човешката душа - не е вече праведен, а става ученик по духовния Път. Човек навлиза в шестия стадий на своето еволюционно развитие - Посвещение.
към текста >>

Чрез десетте движения на "Слънчеви лъчи", динамизирайки силите и енергиите на живота на праведния, разрушаваме третия психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като сила в света на мисълта (умственото или ментално поле на Космоса).
Животът на новозаветния е представен в Пентаграма от лъча на Истината, а в Паневритмията - с упражненията от № 11 до № 28. Животът на новозаветния се движи между полюсите на добро и зло, вяра и безверие. Чрез тези упражнения, динамизирайки силите и енергиите на новозаветния живот, разрушаваме втория психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като чувство в астрал- ния свят. Животът на праведния е представен в Пентаграма от лъча на Правдата, а в Големия цикъл - от "Слънчеви лъчи". Душата на този етап от развитието си започва да осмисля великия План на Бога-Творец, живота - като единство, и своето място в него. Чрез десетте движения на "Слънчеви лъчи", динамизирайки силите и енергиите на живота на праведния, разрушаваме третия психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като сила в света на мисълта (умственото или ментално поле на Космоса). Животът на окултния ученик започва по лъча на Любовта в Пентаграма. Тук следовникът на ББ преминава през един от най-трудните изпити - този на Йов. От този момент нататък Йов - образ на човешката душа - не е вече праведен, а става ученик по духовния Път. Човек навлиза в шестия стадий на своето еволюционно развитие - Посвещение. По лъча на Любовта ученикът се свързва с първия период (декада) от епохата на Водолея, която настъпва с идването на Земята на слънчевите деви (ангели) от планетата Нептун - носители на универсалната Любов.
към текста >>

Животът на окултния ученик започва по лъча на Любовта в Пентаграма.
Животът на новозаветния се движи между полюсите на добро и зло, вяра и безверие. Чрез тези упражнения, динамизирайки силите и енергиите на новозаветния живот, разрушаваме втория психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като чувство в астрал- ния свят. Животът на праведния е представен в Пентаграма от лъча на Правдата, а в Големия цикъл - от "Слънчеви лъчи". Душата на този етап от развитието си започва да осмисля великия План на Бога-Творец, живота - като единство, и своето място в него. Чрез десетте движения на "Слънчеви лъчи", динамизирайки силите и енергиите на живота на праведния, разрушаваме третия психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като сила в света на мисълта (умственото или ментално поле на Космоса). Животът на окултния ученик започва по лъча на Любовта в Пентаграма. Тук следовникът на ББ преминава през един от най-трудните изпити - този на Йов. От този момент нататък Йов - образ на човешката душа - не е вече праведен, а става ученик по духовния Път. Човек навлиза в шестия стадий на своето еволюционно развитие - Посвещение. По лъча на Любовта ученикът се свързва с първия период (декада) от епохата на Водолея, която настъпва с идването на Земята на слънчевите деви (ангели) от планетата Нептун - носители на универсалната Любов. Те съдействат на ученика да развие смирение и кротост.
към текста >>

Когато говорим за степента Посвещение, която съответства на преминаването по лъчите на Любовта, Мъдростта и Добродетелта, както и на трите декади от епохата на Водолея, нямаме пред вид върховните прояви на тези Божествени принципи, а проекцията им в човешкото съзнание, свързването по време на изпълнението на Паневритмията с техните сили, които следва да изградят новата енергийна структура на човека, за да може той да сформира тялото, което ще му е необходимо за живота през времето на VI раса.
По лъча на Любовта ученикът се свързва с първия период (декада) от епохата на Водолея, която настъпва с идването на Земята на слънчевите деви (ангели) от планетата Нептун - носители на универсалната Любов. Те съдействат на ученика да развие смирение и кротост. Движейки се по лъча на Мъдростта, ученикът се свързва със силите на втория период (декада) от епохата на Водолея, със синовете на Мъдростта, които ще дойдат от планетата Уран и ще поставят основите на новата духовна наука. По лъча на Мъдростта всеки пилигрим развива права, светла и логична мисъл. Движейки се по лъча на Добродетелта, ученикът се свързва със силите на третия период (декада) от епохата на Водолея, със синовете на волята, които ще дойдат от планетата Плутон и ще помогнат на човека да уравновеси в пълна степен силите на ума и сърцето. Когато говорим за степента Посвещение, която съответства на преминаването по лъчите на Любовта, Мъдростта и Добродетелта, както и на трите декади от епохата на Водолея, нямаме пред вид върховните прояви на тези Божествени принципи, а проекцията им в човешкото съзнание, свързването по време на изпълнението на Паневритмията с техните сили, които следва да изградят новата енергийна структура на човека, за да може той да сформира тялото, което ще му е необходимо за живота през времето на VI раса. Нужно е всеки ученик да преминава съзнателно по петте лъча на Пентаграма, за да може в момента на игра да усети единството на минало, настояще и бъдеще във всемирния Живот. Двойките във всеки лъч на Пентаграма са пет. Петицата е число на човека. Истинският човек начева да се проявява, едва когато влезе в стъпката Посвещение, в пътя на окултното ученичество - стъпка, която е свързана именно с Пентаграма. Само пред очите на ученика може постепенно да се разкрие великата Мъдрост на Твореца.
към текста >>

Нужно е всеки ученик да преминава съзнателно по петте лъча на Пентаграма, за да може в момента на игра да усети единството на минало, настояще и бъдеще във всемирния Живот.
Те съдействат на ученика да развие смирение и кротост. Движейки се по лъча на Мъдростта, ученикът се свързва със силите на втория период (декада) от епохата на Водолея, със синовете на Мъдростта, които ще дойдат от планетата Уран и ще поставят основите на новата духовна наука. По лъча на Мъдростта всеки пилигрим развива права, светла и логична мисъл. Движейки се по лъча на Добродетелта, ученикът се свързва със силите на третия период (декада) от епохата на Водолея, със синовете на волята, които ще дойдат от планетата Плутон и ще помогнат на човека да уравновеси в пълна степен силите на ума и сърцето. Когато говорим за степента Посвещение, която съответства на преминаването по лъчите на Любовта, Мъдростта и Добродетелта, както и на трите декади от епохата на Водолея, нямаме пред вид върховните прояви на тези Божествени принципи, а проекцията им в човешкото съзнание, свързването по време на изпълнението на Паневритмията с техните сили, които следва да изградят новата енергийна структура на човека, за да може той да сформира тялото, което ще му е необходимо за живота през времето на VI раса. Нужно е всеки ученик да преминава съзнателно по петте лъча на Пентаграма, за да може в момента на игра да усети единството на минало, настояще и бъдеще във всемирния Живот. Двойките във всеки лъч на Пентаграма са пет. Петицата е число на човека. Истинският човек начева да се проявява, едва когато влезе в стъпката Посвещение, в пътя на окултното ученичество - стъпка, която е свързана именно с Пентаграма. Само пред очите на ученика може постепенно да се разкрие великата Мъдрост на Твореца. Този истински човек вече е развил петте основни добродетели (в широкия смисъл на понятието): Истина, Правда, Любов, Мъдрост, Добродетел.
към текста >>

Символ на новото проявление на великия Дух на Живота са зелените листа, цветовете и плодовете.
Дънов казва: "Дните растат, светлината се увеличава, защото Истината се изявява навън." Това е времето, когато се начева космическият прилив на енергия и всяко живо същество се стреми да почерпи тази енергия от природата. Докато играем Паневритмия, ние улавяме прилива на тези космически течения, които като могъщ живителен поток обгръщат Земята. Учителят на ББ у нас подчертава, че напредналите по духовния Път ученици изпълняват такива упражнения освен сутрин, също и на обед, вечер и в полунощ. В периода от 22 март до 22 септември Духът на Вселената излиза от анонимност. Тогава човешкото съзнание се разделя с фазата на семето, събрало уроците и опитностите на предходната пролет. Символ на новото проявление на великия Дух на Живота са зелените листа, цветовете и плодовете. През пролетта и лятото и ние играем Паневритмия, за да се разлистят, да разцъфнат и да дадат плод духовните ни качества, сили и способности. Във всяка епоха от мировата еволюция действат залязващи и изгряващи сили. Вторите от тях можем да сравним с младенец, който още е съвсем слаб и безпомощен, но бъдещето е негово. В нашата съвременност от особено значение е да доловим пулса на изгряващите сили, да установим методите и средствата, чрез които да подпомогнем действието им в нас самите и в окръжаващата действителност. Казваме всичко това, за да изведем на преден план факта, че Паневритмията е в хармония с изгряващите сили в човека и в живота.
към текста >>

Казваме всичко това, за да изведем на преден план факта, че Паневритмията е в хармония с изгряващите сили в човека и в живота.
Символ на новото проявление на великия Дух на Живота са зелените листа, цветовете и плодовете. През пролетта и лятото и ние играем Паневритмия, за да се разлистят, да разцъфнат и да дадат плод духовните ни качества, сили и способности. Във всяка епоха от мировата еволюция действат залязващи и изгряващи сили. Вторите от тях можем да сравним с младенец, който още е съвсем слаб и безпомощен, но бъдещето е негово. В нашата съвременност от особено значение е да доловим пулса на изгряващите сили, да установим методите и средствата, чрез които да подпомогнем действието им в нас самите и в окръжаващата действителност. Казваме всичко това, за да изведем на преден план факта, че Паневритмията е в хармония с изгряващите сили в човека и в живота. Те са вложени в нея. Тя ги събужда и ги подтиква към изява, към съзидателна дейност. А кои в същност са тези изгряващи сили? Отговора откриваме в учението на ББ: 1. Доброто.
към текста >>

То е непоклатимата канара, здравата основа, върху която се изгражда всеки разумен живот.
Те са вложени в нея. Тя ги събужда и ги подтиква към изява, към съзидателна дейност. А кои в същност са тези изгряващи сили? Отговора откриваме в учението на ББ: 1. Доброто. То е непоклатимата канара, здравата основа, върху която се изгражда всеки разумен живот. 2. Справедливостта. Тя се изразява в правилното, равномерно разпределение на всички природни блага за всички живи същества. 3. Разумността. Същността й е съсредоточена в целесъобразната употреба на всички блага, дарявани от Живата Разумна Природа. 4. Хармонията.
към текста >>

Тя е изява на разумните, целесъобразни и конструктивни взаимоотношения между частите на Цялото, тя е музиката на разумния Живот.
2. Справедливостта. Тя се изразява в правилното, равномерно разпределение на всички природни блага за всички живи същества. 3. Разумността. Същността й е съсредоточена в целесъобразната употреба на всички блага, дарявани от Живата Разумна Природа. 4. Хармонията. Тя е изява на разумните, целесъобразни и конструктивни взаимоотношения между частите на Цялото, тя е музиката на разумния Живот. 5. Братството. То означава не само равенство, но и взаимопомощ - по-силният помага на по-слабия. То е израз на хармонията в отношенията между хората и народите. 6. Свободата. Тя е светлият дар за позналите Истината.
към текста >>

Тя съдейства за тяхното възрастване в човешките души и в живота.
7. Космичната Любов. Тя е синтезът на всички изброени дотук сили. Те всички са частици от нейната същност. В своето развитие човешкото съзнание рано или късно достига тази всеобхватна, Божествена проява на Любовта. Паневритмията е музикален и пластичен израз на всичките седем изгряващи сили. Тя съдейства за тяхното възрастване в човешките души и в живота. Действието на Паневритмията върху човека е многостранно и с подчертан положителен ефект. Преди всичко паневритмичните упражнения са благотворни за физическото развитие на личността. Те развиват всестранно организма, понеже се отличават с голямо многообразие. Движенията при изпълнението на паневритмичния танц са плавни и красиви. При тях вземат участие на практика всички части на тялото: глава, шия, гърди, кръст, крайници и пр.
към текста >>

Ето защо буквално е вярно, че музиката внася живот у нас.
Ето причината в тези упражнения да наблюдаваме нещо завладяващо, нещо, което събужда възвишеното в човешкото същество. И още нещо: под ритъма на красивите музикални движения на Паневритмията се изменя, макар и бавно и постепенно, самата форма на тялото. То става по-здраво, по-стройно и по-красиво. Когато човек свири, пее или слуша музика, тя - възприета в дълбочина от него - навлиза в него и организира вътрешната му същност, внася хармония в органите на тялото. А тази хармония има своето точно наименование - здраве! Ето защо буквално е вярно, че музиката внася живот у нас. На това се основава и нейното лечебно въздействие. Музиката лекува и сама по себе си, без движения. Но целебната й сила нараства още повече, когато е придружена с подходящи движения. Тогава тя прониква по-лесно в тялото, във всички клетки, във всички органи. Ето защо Паневритмията обладава мощно лечебно действие.
към текста >>

При голяма част от гръбначните животни тази ос е гъвкава и в нея се помества гръбначният мозък.
Също така и ръката, когато е назад, наклонът трябва да бъде 45 градуса. Когато ъгълът на ръцете е 45 градуса напред и назад, имаме правилно движение, има кръгообразно движение на електромагнитните енергии. Този кръг обхваща цялото тяло - отпред, отзад, отгоре и отдолу. Когато той се образува добре, човек има хубаво разположение." Гръбначният стълб на човека - това е главната ос на тялото, която анатомически представлява естествената и органическа връзка на трите части на тялото (глава, торс и крайници). При голяма част от гръбначните животни тази ос е гъвкава и в нея се помества гръбначният мозък. Извънредно мощната първоначална формираща сила, т. нар. "Кундалини" (почиваща в първата чакра - "Муладхара", готова за действие), се развива като змия и се изкачва нагоре по продължение на гръбначния стълб в хода на еволюционното израстване на личността. Това е по естеството си регенерираща енергия - извор, помещаващ се у човека, който го пречиства и сам укрепва в хода на духовното му развитие. От друга страна, гръбначният стълб е символ на връзката между духа и материята, между това, което е горе, и онова, материалното, което е долу. Учителят на ББ в нашата страна подчертава важността на положението на гръбначния стълб при па- невритмичните движения: "Изпълнявайте всички упражнения, като поддържате изправен гръбначен стълб." И на друго място в Словото му: "Тялото да бъде изправено.
към текста >>

Придобиването на този полезен навик помага след това и в ежедневния живот: "Научете се първо да стъпвате на пръстите, а после - на петите.
Навеждаш ли се, в съюз си със Земята. Центърът на Земята има надмощие, затова се образува крива линия. Работата не върви добре. Ще се изправиш като свещ, центърът да е Слънцето. " Той дава и конкретен съвет как да поддържаме изправена стойката си по време на паневритмичния танц. Придобиването на този полезен навик помага след това и в ежедневния живот: "Научете се първо да стъпвате на пръстите, а после - на петите. Така ще избегнете сътресенията на гръбначния стълб." От позициите на теорията за тройната полярност в човешкото тяло ръцете и краката служат като рецептори и трансмитери (антени) на силите, които преминават през тялото. Движенията на крайниците описват фигури и линии пред тялото - активната му предна част. Тези енергии се формират и уравновесяват в рамките на паневритмичния цикъл. След това енергиите, които са в повече, се насочват към задната част на тялото (която е отрицателна, пасивна), откъдето те се отправят към Земята. В такава насока са и напътствията на Учителя на ББ: "Щом урегулираш енергиите на краката си, ще се възстанови съотношението между Земята и тебе, защото енергиите на краката са свързани с центъра на Земята.
към текста >>

Зад този проявен живот пулсира съществуването на един друг, скрит, невидим разумен свят - животът на същества от по- високите йерархии на вездесъщия Божий Дух.
И казвате после, че този или онзи е крив за сегашното ви положение в света. Никой не ви е крив, а само вие самите, защото погрешното изпълнение на паневритмичните упражнения предизвиква отрицателно отношение на силите в Природата и те именно разбъркват кашата в света. А виновни за нея сте вие." (Учителят П. Дънов) Паневритмията бива изпълнявана сред природата, където можем да доловим с цялото си тяло жизнения ритъм на заобикалящите ни извори, езера, скали, шепота на тихия ветрец, на слънчевата светлина. Зад този проявен живот пулсира съществуването на един друг, скрит, невидим разумен свят - животът на същества от по- високите йерархии на вездесъщия Божий Дух. За него Учителят на ББ в България ни осведомява: "Независимо от това дали ние съзнаваме или не, съществува около нас един свят на същества с висока интелигентност. При тези хармонични движения (на Паневритмията - бел. К. З.) ние ставаме способни да доловим мислите на тези напреднали братя по разум, да влезем в един свят на висша хармония и мъдрост." Движението на светлината също е Паневритмия; и песента на пенливите планински потоци е Паневритмия; полъхът на вятъра е Паневритмия. Братята и сестрите от ББ - по време на техния ежегоден събор в района на Седемте Рилски езера - играят Паневритмия на Рила (или на поляната до петото езеро, "Бъбрека", или до Езерото на чистотата). Паневритмия играят и съществата в надпланинските зони на Космоса, жителите на Слънцето, ангелските йерархии във Вселената...
към текста >>

Чрез паневритмичния магичен танц учащата се младеж преди всичко ще се кали физически и, от друга страна, ще бъде мотивирана към идеен живот, творчество, идеализъм.
Прекрачили прага на една нова, съдбоносна за човечеството епоха, ние имаме дълбокото основание да отбележим: Паневритмията - това е новото, което трябва да бъде внесено в българската и световната култура! Понеже тя е и ще бъде неотделим компонент от реалността на Новата Култура на изгряващата VI раса - Културата на любовта. Паневритмията притежава потенциала да играе важна образователна и възпитателна роля в училището. Иска ни се да вярваме, че наченките на този процес - на които сме свидетели в последните години след 10.XI.1989 г. - ще се разраснат и ще започнат да дават добри плодове. Чрез паневритмичния магичен танц учащата се младеж преди всичко ще се кали физически и, от друга страна, ще бъде мотивирана към идеен живот, творчество, идеализъм. Всички идеи, вложени в Паневритмията, ще оживеят у подрастващото поколение. Въвеждането й в училищата и сред възрастните несъмнено ще даде мощен тласък за вливане на нови културни ценности в днешното общество. За всички възрасти тя ще открие нови подтици, нови възможности, нови хоризонти за личностно и колективно духовно-нравствено развитие и усъвършенстване. По този начин ще бъде направена важна крачка напред към осъзнаване на новото, което сега се събужда в планетарния и космическия живот като красиво зазоряване на душите. Учителят на ББ у нас рисува в тази насока следната обнадеждаваща картина: "Принципите (на Паневритмията - бел. К.
към текста >>

По този начин ще бъде направена важна крачка напред към осъзнаване на новото, което сега се събужда в планетарния и космическия живот като красиво зазоряване на душите.
- ще се разраснат и ще започнат да дават добри плодове. Чрез паневритмичния магичен танц учащата се младеж преди всичко ще се кали физически и, от друга страна, ще бъде мотивирана към идеен живот, творчество, идеализъм. Всички идеи, вложени в Паневритмията, ще оживеят у подрастващото поколение. Въвеждането й в училищата и сред възрастните несъмнено ще даде мощен тласък за вливане на нови културни ценности в днешното общество. За всички възрасти тя ще открие нови подтици, нови възможности, нови хоризонти за личностно и колективно духовно-нравствено развитие и усъвършенстване. По този начин ще бъде направена важна крачка напред към осъзнаване на новото, което сега се събужда в планетарния и космическия живот като красиво зазоряване на душите. Учителят на ББ у нас рисува в тази насока следната обнадеждаваща картина: "Принципите (на Паневритмията - бел. К. З.) трябва да проникнат в обществото. Чрез внасянето на Паневритмията в училището и обществото ще се създаде едно съвсем ново поколение - здраво физически и духовно, годно за работа." Паневритмията е призвана да проникне във всички градове и села, да стане достояние на всички хора - в нашата родина и навред по света. Пробудените души са тези, които трябва да работят най-активно за нейното внедряване в живота на обществото. От първостепенна важност е Паневритмията да бъде въведена в училищата и преди всичко в гимназиите.
към текста >>

Пробудените души са тези, които трябва да работят най-активно за нейното внедряване в живота на обществото.
За всички възрасти тя ще открие нови подтици, нови възможности, нови хоризонти за личностно и колективно духовно-нравствено развитие и усъвършенстване. По този начин ще бъде направена важна крачка напред към осъзнаване на новото, което сега се събужда в планетарния и космическия живот като красиво зазоряване на душите. Учителят на ББ у нас рисува в тази насока следната обнадеждаваща картина: "Принципите (на Паневритмията - бел. К. З.) трябва да проникнат в обществото. Чрез внасянето на Паневритмията в училището и обществото ще се създаде едно съвсем ново поколение - здраво физически и духовно, годно за работа." Паневритмията е призвана да проникне във всички градове и села, да стане достояние на всички хора - в нашата родина и навред по света. Пробудените души са тези, които трябва да работят най-активно за нейното внедряване в живота на обществото. От първостепенна важност е Паневритмията да бъде въведена в училищата и преди всичко в гимназиите. През 1941 г. Учителят П. Дънов създаде нов комплекс от ритмични упражнения - "Слънчеви лъчи", които са естествено продължение на Паневритмията от Големия цикъл и притежават аналогично обновително въздействие. Те са изградени в духа на българската народна музика (чиято космическа мощ и проникновение вече са спечелили световно признание) и по същността си са също важен фактор за пробуждането на възвишеното в човешкото естество.
към текста >>

Първо в България, а после - и зад граница, където структурите на ББ вече са заели достойно място в духовния, културен и обществен живот.
През 1941 г. Учителят П. Дънов създаде нов комплекс от ритмични упражнения - "Слънчеви лъчи", които са естествено продължение на Паневритмията от Големия цикъл и притежават аналогично обновително въздействие. Те са изградени в духа на българската народна музика (чиято космическа мощ и проникновение вече са спечелили световно признание) и по същността си са също важен фактор за пробуждането на възвишеното в човешкото естество. Като цяло - от изключителна важност е въвеждането на Паневритмията във всички училища, на всички равнища на образователната система. Първо в България, а после - и зад граница, където структурите на ББ вече са заели достойно място в духовния, културен и обществен живот. Паневритмичните упражнения следва да започват в училищата от 22 март - началото на пролетта, понеже тогава всички творчески сили на природата са в своя възход. И да се изпълняват, разбира се, сутрин, когато всичко в природната среда е в подем и предлага най-благоприятни условия за почерпване и усвояване на животворни енергии. Ето какво е казал Учителят на ББ в нашата страна по този повод пред група учители: "В съвременното възпитание трябва да се въведат тия ритмични упражнения. Има движения разумни. Много движения са неразумни.
към текста >>

И да се изпълняват, разбира се, сутрин, когато всичко в природната среда е в подем и предлага най-благоприятни условия за почерпване и усвояване на животворни енергии.
Дънов създаде нов комплекс от ритмични упражнения - "Слънчеви лъчи", които са естествено продължение на Паневритмията от Големия цикъл и притежават аналогично обновително въздействие. Те са изградени в духа на българската народна музика (чиято космическа мощ и проникновение вече са спечелили световно признание) и по същността си са също важен фактор за пробуждането на възвишеното в човешкото естество. Като цяло - от изключителна важност е въвеждането на Паневритмията във всички училища, на всички равнища на образователната система. Първо в България, а после - и зад граница, където структурите на ББ вече са заели достойно място в духовния, културен и обществен живот. Паневритмичните упражнения следва да започват в училищата от 22 март - началото на пролетта, понеже тогава всички творчески сили на природата са в своя възход. И да се изпълняват, разбира се, сутрин, когато всичко в природната среда е в подем и предлага най-благоприятни условия за почерпване и усвояване на животворни енергии. Ето какво е казал Учителят на ББ в нашата страна по този повод пред група учители: "В съвременното възпитание трябва да се въведат тия ритмични упражнения. Има движения разумни. Много движения са неразумни. Има движения, които подобряват мозъка. Има движения, които подобряват чувствата.
към текста >>

Съзнанието им да бъде напълно съсредоточено, за да може живият паневритмичен вселенски кръг да функционира като приемател и предавател на велики, животворни сили от Космоса.
За нейното проучване и усвояване са нужни школи, курсове, лекции, отлично подготвени преподаватели. Провеждането на подобни курсове навред, където има желаещи, следва да бъде свързано с научна обосновка на Паневритмията, изучаване на нейните основни принципи и закони, както и с практическото й овладяване. Систематичното й изучаване под формата на курсове, школи, семинари, научно-практически конференции и др. е от особено значение пред вид необходимостта Паневритмията да бъде осмислена в дълбочина, да се изпълнява с будно съзнание, с проникване в идейната й основа. Изпълнението на Паневритмията би трябвало да събужда свещено чувство в участниците. Съзнанието им да бъде напълно съсредоточено, за да може живият паневритмичен вселенски кръг да функционира като приемател и предавател на велики, животворни сили от Космоса. Чрез комплекса от хармонични движения, под ритъма на красивата, завладяваща музика участниците влизат в контакт със свещените, кристално чисти и мощни извори на Живата Разумна Природа. И така те творят и съграждат онова светло, бляскаво и справедливо утре, което вече иде в света! И не на последно място - Паневритмията несъмнено ще съдейства за създаване на новия българин. Такъв, какъвто го очакваме отдавна да се изяви; такъв, какъвто трябва да бъде: с крепък дух, широка душа, чисто сърце и светъл ум, устремен с цялото си същество към доброто, истинното, красивото, Божественото.
към текста >>

НАГОРЕ

1.1708211898804