Търсене в текстове за 'Бъдещата наука'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 343 резултата в 65 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 4_05 ) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

“ Такава ще бъде бъдещата Култура.
“ Онзи му казал: „Та аз имам толкова много от тях! “ Другият му казал: „За Бога помагаш ли? “ Човекът отишъл с мотиката да помага. Занапред каква ще бъде ценната монета? Думите „За Бога! “ Такава ще бъде бъдещата Култура. Направете една услуга без да искате да ви платят. Изхвърлете идеята да ви се заплати, всичко трябва да бъде продиктувано от Любовта. Всички блага се включват в Любовта, трябва да работим от Любов към Бога. Ако някому му се плати за труда, то не е Божествено, понеже изразходваната енергия с нищо не се заплаща. Ако изпълните максимите на това Учение, нито гладни, нито болни ще бъдете.
към текста >>

Това е цяла наука, затова хората трябва да бъдат свободни.
Така че, строят ще бъде поставен на съвсем нови основи, една велика идея ще бъде приложена в Живота. Можем да направим един опит: да си сложим копринени престилки и да приготвим заедно чай, но всеки, който ще пали огъня, който ще носи вода и който ще прислужва на трапезата, нека да работи с Любов, доброволно, така че да пием един любовен чай. Ако тласкаш едно буре с вода и си казваш: „На мен ли се падна това? “, тогава ти отнемаш нещо от водата. Същото е и при месенето на хляба и пр. Това е цяла наука, затова хората трябва да бъдат свободни. Всяко нещо, което човек прави, трябва да го прави от добра воля и като го направи, да е доволен, че го е направил, да е весел. Един чай, даден с добра воля, е незаменим. И капка вода да дадеш с добра воля е незаменима. Ти влагаш в нея нещо ценно и красиво. Съвременните хора развалят Божието благословение, което иде отгоре, понеже като трансформатори образуват една отрицателна среда, в която не могат да се въплътят на Земята добрините, които Бог е изпратил.
към текста >>

2. 5_01 ) Завеждам ви при извора - Боян Боев (1883 – 1963)

В беседите са скрити истини за бъдещата култура.
Казват: „Едно време Христос е казал това“; да, но Христос също е казал: „Сега не може да разбирате някои неща и после ще ги разберете.“ Та сега има нови неща и след две хиляди години ще има още по-нови неща. У нас философия, живот, упражнения и всичко друго вървят хармонично. Тези гимнастически упражнения се дават на външния свят за пръв път. Музика прониква беседите и трябва да се намери някой, който да знае да ги изсвири. Който ще тълкува беседите, трябва да е майстор. В беседите са скрити истини за бъдещата култура. Четете беседите и лекциите от Младежкия и Общия окултен клас, Евангелието – също. Тези работи вършете пред всяка друга работа, обезателно трябва да намерите време за тях. Братът каза: „В тях има скрит смисъл.“ В това е именно е силата – да се упражнява ума, да се впрегне на работа и да търси вътрешния смисъл на думите в беседите. Някой път ви държа една лекция и през ума ми минава мисъл защо ли трябва да ви я държа, когато ще я разберете след двадесет години; защо от Небето искат да я държа.
към текста >>

Окултната наука на Запад върви по механичен път, а в беседите има разнообразие, каквото има и в самата Природа.
Идеите, които излагам в беседите и лекциите, вие сами може да ги намерите, но за всяка от тях трябва да работите двадесет и пет хиляди години, за да я намерите. Да кажем, че в една беседа има десет идеи; тогава колко години ви трябват, за да ги намерите? А колко такива беседи има? Затова подчертавам, че с тези беседи и лекции се съкращава извънредно много времето за вашето развитие. Някога в древността мнозина са чакали в школите двадесет години, за да има дадат две-три зрънца изречения, с които да работят после. Окултната наука на Запад върви по механичен път, а в беседите има разнообразие, каквото има и в самата Природа. В това разнообразие има вътрешна закономерност – както е в Природата, така е и в беседите. Аз съм излязъл от един свят, в който окултистите не са стъпвали и дори не са го виждали. Превеждам от Природата, от самия оригинал. Досега не съм ви говорил за Любовта, досега съм стигал до Причинния свят. Тази Школа върви по Абсолютния път; щом искате да вървите по относителния път, вие се изключвате от нея.
към текста >>

3. 12) Всичко е за Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е една хубава и красива наука, така той ще се подмлади.
Когато казва някой, че не живеем добър живот, това е старото; такава мисъл да не стои в ума ви. В съзнанието ви трябва да стои новото. Погрешките на човека за мен не съществуват, за мен съществуват само хубавите, Божествените неща, които той съдържа в себе си. Гледаш, че една душа страда; хубаво е да ѝ помогнеш, но щом ѝ помогнеш, тя трябва да се научи да не се връща пак назад в стария живот. Това е опитната страна на Окултната школа – всеки иска да му се даде малко нещо да работи. Това е една хубава и красива наука, така той ще се подмлади. Безсмъртието е за в бъдеще. Безсмъртното тяло сега се гради и щом се съгради, ще дойдат Разумните и ще ви въведат във владение. Докато човек служи на греха, той е роб. Докато човек служи на безверието, съмнението, омразата, те са го заробили. В окултната наука за пробуждане на съзнанието ученикът се въвежда в Истинския път, за да стане достоен за изкупление.
към текста >>

В окултната наука за пробуждане на съзнанието ученикът се въвежда в Истинския път, за да стане достоен за изкупление.
Това е една хубава и красива наука, така той ще се подмлади. Безсмъртието е за в бъдеще. Безсмъртното тяло сега се гради и щом се съгради, ще дойдат Разумните и ще ви въведат във владение. Докато човек служи на греха, той е роб. Докато човек служи на безверието, съмнението, омразата, те са го заробили. В окултната наука за пробуждане на съзнанието ученикът се въвежда в Истинския път, за да стане достоен за изкупление. В света има благородни хора. Една селянка цял ден работила на нивата, била твърде уморена, но когато се върнала вкъщи, заварила гост, поляла му да се умие, омесила му погача. Макар и уморена, тази жена посрещнала Господа. Вземайте пример от хубавото, откъдето и да иде то. Един брат каза: „Учителю, кажете нещо по френология“.
към текста >>

– Вие ще имате дял в бъдещата култура.
Как ще го предотвратиш? Германия за петте милиарда, които взе, сега плаща сто и двадесет милиарда. В бъдеще ще дойдат нови души, които сега седят в пространството, в Рая. Сегашното поколение ще загине, то няма да има дял. Вас защо ви извикват? – Вие ще имате дял в бъдещата култура. В Невидимия свят има хиляди, милиони души, които са напреднали и ще дойдат на Земята, ще турят ред и порядък. Те ще ви кажат: „Ето, това е Животът! “. Човек, който не иска да служи, ще бъде задигнат. Хората, които ще са в управлението, съвсем ще се изменят, ще стане промяна в тях – вселяване. Апостол Павел казва: „Аз не живея, но Христос живее в мене“.
към текста >>

4. Изгрев, 25 октомври 1952 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Любовта към Бога и Любовта към ближните е цяла наука в окултната школа.
Да мислиш, както Бог мисли. Ще възприемеш Любовта на Бога. И най-малкото добро чувство, което се роди в тебе, е от Божествения свят. То показва, че имаш права мисъл. Еднакво трябва да обичаш и тези, които ти причиняват скръб, и тези, които ти причиняват радост. Любовта към Бога и Любовта към ближните е цяла наука в окултната школа. За да се реализира твоята мисъл ти трябва на обичаш ближния си, значи да го накараш да мисли, както Бог мисли. Силата ви стои във вашата права мисъл. Кучето не може да те ухапе ако мислиш. И апашът като дойде не може да те обере, ако мислиш. И ако те е обрал, ще остави парите.
към текста >>

Аз ги скривам за бъдещата култура.
А дете, което знае името на баща си и майка си, не може да се изгуби, защото знае името на баща си и майка си. Не може да се изгуби, защото като го питат за имената им, то казва и ги намират.” * * * Тук допълнително ще ви изложа няколко думи от други разговори с Учителя: „В беседите са скрити истините. Аз ги скривам за бъдещата култура. Четете беседите и лекциите от общия младежки клас. Трябва да четете и Евангелието. Тази работа вършете пред всяка друга работа. Обезателно да четете беседите и лекциите. Да намерите време за това.”
към текста >>

5. Някои организационни въпроси - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето защо в професионалните училища трябва да се изучават и достатъчен брой общообразователни предмети, макар и те да нямат видима пряка връзка с бъдещата професия на ученика.
Всеки, който няма средства за следване в гимназия, постъпва отрано в някое професионално училище. Трябва да се измени характерът, програмата на самите професионални училища. Обществото се нуждае от хора с обща духовна култура, с достатъчно широко общо образование. Само така може да се повдигне културното ниво на народа. Защото целта ни не трябва да бъде културното повдигане само на един елит от народа, но повдигане в културно отношение и на широките народни слоеве. Ето защо в професионалните училища трябва да се изучават и достатъчен брой общообразователни предмети, макар и те да нямат видима пряка връзка с бъдещата професия на ученика. По този начин учениците в професионалните училища ще могат да разширят своето общо образование и да се оформят по-правилно като личности с духовни, културни нужди. В много професионални училища днес наистина учат някои общообразователни предмети, но предимно тия, които са в по-голяма или по-малка връзка с професията. Това не е достатъчно. Изучаването на достатъчен брой общообразователни предмети в професионалните училища ще помогне за по-доброто усвояване и на самите професии. Един по-образован човек много по-лесно, по-бързо и с по-тънък усет ще схване професията, ще вложи в нея по-голямо творчество, естетичен вкус, по-голяма сръчност, съобразителност, наблюдателност, предприемчивост и пр.
към текста >>

Тия деца, които могат да учат, които имат дарби, любов и влечение към наука, към общо или специално образование, да не се лишават от него поради материални причини.
Изучаването на достатъчен брой общообразователни предмети в професионалните училища ще помогне за по-доброто усвояване и на самите професии. Един по-образован човек много по-лесно, по-бързо и с по-тънък усет ще схване професията, ще вложи в нея по-голямо творчество, естетичен вкус, по-голяма сръчност, съобразителност, наблюдателност, предприемчивост и пр. Много деца, макар и даровити, поради мизерията, в която живеят, не могат да добият по-голямо образование от първоначалното и прогимназиалното. Така се погребват много таланти, които могат да бъдат полезни на обществото, на народа. Даже много деца поради мизерия не могат да завършат и първоначално училище, а камо ли да следват по-нататък. Тия деца, които могат да учат, които имат дарби, любов и влечение към наука, към общо или специално образование, да не се лишават от него поради материални причини. Значи, дарбите, способностите и влечението трябва да решат въпроса, а не материалното положение на детето. Общият принцип в това отношение трябва да бъде: на всички деца образование до край според техните способности. Ако едно дете е склонно към по-нататъшно образование и няма материални средства, трябва да го подкрепят общината и държавата. Това е един от начините, по който ще се съдейства най-ефикасно на даровитите и изобщо на способните деца. Някои говорят против общото образование и искат юношата по-скоро да влезе и участва в стопанския живот на страната.
към текста >>

6. 07. Законът на справедливостта - Боян Боев (1883 – 1963)

Днешното право не може да съществува при една култура на братството и любовта, каквато ще бъде бъдещата култура.
А това право, което сега учим в университета, се казва човешко право. Професорите, учените пишат много книги върху правото - римско, гражданско, но това е човешко право. След време, когато дойде новата култура на братството и любовта, от това право, което днес се учи, няма да остане нито помен. Това са временни теории, които ще се забравят. Те ще се учат само в историята във връзка с културата на безлюбието. Днешното право не може да съществува при една култура на братството и любовта, каквато ще бъде бъдещата култура. Например някой си Иван дава на Стоян 10 000 лева, договарят, подписват полица, че след шест месеца ще бъде платена с лихвата. Дохожда срокът, но Стоян няма възможност да плати и не плаща. Иван го дава под съд и Стоян отива в затвора. Продават му покъщнината. Така постъпва човешкото право.
към текста >>

Науката е благо, музиката е благо и те трябва да бъдат достояние на всички.
Няма мои и твои блага. Божествените блага трябва да се разпределят разумно между всички същества. Тези блага могат да бъдат от материален характер, разни продукти, но този закон се отнася и за благата от умствен и духовен характер. Благата, които всяка година дава разумната природа, трябва да бъдат така разпределени, че нито едно същество да не остане в лишение. Това изисква Божията справедливост, защото всички същества са клончета, листа на един и същи общочовешки космически организъм. Науката е благо, музиката е благо и те трябва да бъдат достояние на всички. Блага има изобилно, но не са разпределени правилно. Божествената справедливост още не е приложена на Земята. Тя сега идва. Тя има връзка с любовта. Ето какъв е законът: Не може да има Божествена справедливост без любов.
към текста >>

Науката, музиката, изкуствата още не са еднакви за всички.
Светията има повече прераждания зад себе си, а грешникът може да има само две-три такива. Ние работим за една такава култура, в която Божиите блага ще станат блага за всички. Днес има едни блага като светлината, въздуха, водата, които са изобилни за всички. Обаче има други, например храната, която не е правилно разпределена. Науката, музиката, изкуствата още не са еднакви за всички. В културата на шестата раса хората няма да се грижат за храната, да се осигуряват с материални неща, както сега не правят това с въздуха. В новата култура ще те занимава само въпросът как да развиеш дарбите си и как да приложиш любовта в живота, как да служиш на Бога. Материалните, икономическите въпроси няма да те занимават, както сега се грижиш как да бъдеш подсигурен. В бъдеще [... ] с въздуха и светлината. Този нов живот ще бъде, когато се приложат справедливостта и любовта.
към текста >>

7. 21. Ученик - Боян Боев (1883 – 1963)

Защото, според окултната наука, Бог е извор на всяка красота.
Тези няколко седмици били най-светлите в нейния живот. После тя казваше така: „В тази красота, като чувствувах присъствието на Бога в цветята, звездите и пр., аз се влюбих в Бога и преживях възвишени състояния." Като я срещат нейните приятелки, казват й, че станала много красива. Приятелките й я питали какви средства е употребявала, та така се разхубавила. Тогава тя им разправила своята опитност. Защо тази сестра е станала красива? Защото, според окултната наука, Бог е извор на всяка красота. Бог е самата красота. Извън Бога друга красота няма. Всеки човек, колкото повече се приближава към Бога, толкова повече става красив и колкото се отдалечава от Бога, става по-грозен. В черната и жълтата раса Бог е по- слабо проявен, затова те са по-малко красиви. В бъдещата шеста раса човек ще бъде още по-красив.
към текста >>

В бъдещата шеста раса човек ще бъде още по-красив.
Защото, според окултната наука, Бог е извор на всяка красота. Бог е самата красота. Извън Бога друга красота няма. Всеки човек, колкото повече се приближава към Бога, толкова повече става красив и колкото се отдалечава от Бога, става по-грозен. В черната и жълтата раса Бог е по- слабо проявен, затова те са по-малко красиви. В бъдещата шеста раса човек ще бъде още по-красив. Картините в салона от Рафаел и Леонардо да Винчи, изобразяващи Архангел Михаил, са сложени в салона по препоръка на Учителя. Лицата на ангелите наподобяват лицата на бъдещата шеста раса. Понеже ученикът се свързва с висшите членове на Бялото Братство, той има тяхното съдействие. Когато минава през беди и страдания, той изговаря следната формула: „Всички тези страдания са нищо в сравнение с тази привилегия, която имам, да съм ученик на тази Божествена школа." Специално внимание се обръща на ученика от тези светли духове, защото той се приготовлява да стане работник. Всеки човек напредва по пътя към съвършенството.
към текста >>

Лицата на ангелите наподобяват лицата на бъдещата шеста раса.
Извън Бога друга красота няма. Всеки човек, колкото повече се приближава към Бога, толкова повече става красив и колкото се отдалечава от Бога, става по-грозен. В черната и жълтата раса Бог е по- слабо проявен, затова те са по-малко красиви. В бъдещата шеста раса човек ще бъде още по-красив. Картините в салона от Рафаел и Леонардо да Винчи, изобразяващи Архангел Михаил, са сложени в салона по препоръка на Учителя. Лицата на ангелите наподобяват лицата на бъдещата шеста раса. Понеже ученикът се свързва с висшите членове на Бялото Братство, той има тяхното съдействие. Когато минава през беди и страдания, той изговаря следната формула: „Всички тези страдания са нищо в сравнение с тази привилегия, която имам, да съм ученик на тази Божествена школа." Специално внимание се обръща на ученика от тези светли духове, защото той се приготовлява да стане работник. Всеки човек напредва по пътя към съвършенството. Понеже ученикът работи съзнателно върху себе си, той ускорява своето възлизане. Той учи и прилага всеки ден.
към текста >>

Той знае законите на окултната наука, но в живота ще покаже доколко ги владее.
Той знае, че това състояние трае само един момент и че утре ще се промени. Животът на ученика е интензивен. Най- интензивният живот в света е животът на ученика. Неговият живот е на много изпити. Той минава през тях, за да се опита неговата любов, неговото знание. Той знае законите на окултната наука, но в живота ще покаже доколко ги владее. Ще се опита неговото самообладание, смелост, състрадание, любов към хората и пр. Когато ученикът минава през разните изпитания, той трябва да съзнава, че това са изпити. Неговата любов към Бога трябва да бъде толкова силна, че той ще премине всички препятствия и противоречия, без да възроптае. През един ден ученикът може да минава през върхове и долини. Един изпит в любовта е, когато човек минава през разни страдания, да не помисли, че Бог го е оставил.
към текста >>

8. Ученик - Боян Боев (1883 – 1963)

Защото, според окултната наука, Бог е извор на всяка красота.
Тези няколко седмици били най-светлите в нейния живот. После тя казваше така: „В тази красота, като чувствувах присъствието на Бога в цветята, звездите и пр., аз се влюбих в Бога и преживях възвишени състояния.” Като я срещат нейните приятелки, казват й, че станала много красива. Приятелките й я питали какви средства е употребявала, та така се разхубавила. Тогава тя им разправила своята опитност. Защо тази сестра е станала красива? Защото, според окултната наука, Бог е извор на всяка красота. Бог е самата красота. Извън Бога друга красота няма. Всеки човек, колкото повече се приближава към Бога, толкова повече става красив и колкото се отдалечава от Бога, става по-грозен. В черната и жълтата раса Бог е по-слабо проявен, затова те са по-малко красиви. В бъдещата шеста раса човек ще бъде още по-красив.
към текста >>

В бъдещата шеста раса човек ще бъде още по-красив.
Защото, според окултната наука, Бог е извор на всяка красота. Бог е самата красота. Извън Бога друга красота няма. Всеки човек, колкото повече се приближава към Бога, толкова повече става красив и колкото се отдалечава от Бога, става по-грозен. В черната и жълтата раса Бог е по-слабо проявен, затова те са по-малко красиви. В бъдещата шеста раса човек ще бъде още по-красив. Картините в салона от Рафаел и Леонардо да Винчи, изобразяващи Архангел Михаил, са сложени в салона по препоръка на Учителя. Лицата на ангелите наподобяват лицата на бъдещата шеста раса. Понеже ученикът се свързва с висшите членове на Бялото Братство, той има тяхното съдействие. Когато минава през беди и страдания, той изговаря следната формула: „Всички тези страдания са нищо в сравнение с тази привилегия, която имам, да съм ученик на тази Божествена школа.” Специално внимание се обръща на ученика от тези светли духове, защото той се приготовлява да стане работник. Всеки човек напредва по пътя към съвършенството.
към текста >>

Лицата на ангелите наподобяват лицата на бъдещата шеста раса.
Извън Бога друга красота няма. Всеки човек, колкото повече се приближава към Бога, толкова повече става красив и колкото се отдалечава от Бога, става по-грозен. В черната и жълтата раса Бог е по-слабо проявен, затова те са по-малко красиви. В бъдещата шеста раса човек ще бъде още по-красив. Картините в салона от Рафаел и Леонардо да Винчи, изобразяващи Архангел Михаил, са сложени в салона по препоръка на Учителя. Лицата на ангелите наподобяват лицата на бъдещата шеста раса. Понеже ученикът се свързва с висшите членове на Бялото Братство, той има тяхното съдействие. Когато минава през беди и страдания, той изговаря следната формула: „Всички тези страдания са нищо в сравнение с тази привилегия, която имам, да съм ученик на тази Божествена школа.” Специално внимание се обръща на ученика от тези светли духове, защото той се приготовлява да стане работник. Всеки човек напредва по пътя към съвършенството. Понеже ученикът работи съзнателно върху себе си, той ускорява своето възлизане. Той учи и прилага всеки ден.
към текста >>

Той знае законите на окултната наука, но в живота ще покаже доколко ги владее.
Той знае, че това състояние трае само един момент и че утре ще се промени. Животът на ученика е интензивен. Най-интензивният живот в света е животът на ученика. Неговият живот е на много изпити. Той минава през тях, за да се опита неговата любов, неговото знание. Той знае законите на окултната наука, но в живота ще покаже доколко ги владее. Ще се опита неговото самообладание, смелост, състрадание, любов към хората и пр. Когато ученикът минава през разните изпитания, той трябва да съзнава, че това са изпити. Неговата любов към Бога трябва да бъде толкова силна, че той ще премине всички препятствия и противоречия, без да възроптае. През един ден ученикът може да минава през върхове и долини. Един изпит в любовта е, когато човек минава през разни страдания, да не помисли, че Бог го е оставил.
към текста >>

9. Законът на справедливостта - Боян Боев (1883 – 1963)

Днешното право не може да съществува при една култура на братството и любовта, каквато ще бъде бъдещата култура.
А това право, което сега учим в университета, се казва човешко право. Професорите, учените пишат много книги върху правото - римско, гражданско, но това е човешко право. След време, когато дойде новата култура на братството и любовта, от това право, което днес се учи, няма да остане нито помен. Това са временни теории, които ще се забравят. Те ще се учат само в историята във връзка с културата на безлюбието. Днешното право не може да съществува при една култура на братството и любовта, каквато ще бъде бъдещата култура. Например някой си Иван дава на Стоян 10 000 лева, договарят, подписват полица, че след шест месеца ще бъде платена с лихвата. Дохожда срокът, но Стоян няма възможност да плати и не плаща. Иван го дава под съд и Стоян отива в затвора. Продават му покъщнината. Така постъпва човешкото право.
към текста >>

Науката е благо, музиката е благо и те трябва да бъдат достояние на всички.
Няма мои и твои блага. Божествените блага трябва да се разпределят разумно между всички същества. Тези блага могат да бъдат от материален характер, разни продукти, но този закон се отнася и за благата от умствен и духовен характер. Благата, които всяка година дава разумната природа, трябва да бъдат така разпределени, че нито едно същество да не остане в лишение. Това изисква Божията справедливост, защото всички същества са клончета, листа на един и същи общочовешки космически организъм. Науката е благо, музиката е благо и те трябва да бъдат достояние на всички. Блага има изобилно, но не са разпределени правилно. Божествената справедливост още не е приложена на Земята. Тя сега идва. Тя има връзка с любовта. Ето какъв е законът: Не може да има Божествена справедливост без любов.
към текста >>

Науката, музиката, изкуствата още не са еднакви за всички.
Съвършеният човек е излязъл по-рано от Бога, грешникът - по-късно. Светията има повече прераждания зад себе си, а грешникът може да има само две-три такива. Ние работим за една такава култура, в която Божиите блага ще станат блага за всички. Днес има едни блага като светлината, въздуха, водата, които са изобилни за всички. Обаче има други, например храната, която не е правилно разпределена. Науката, музиката, изкуствата още не са еднакви за всички. В културата на шестата раса хората няма да се грижат за храната, да се осигуряват с материални неща, както сега не правят това с въздуха. В новата култура ще те занимава само въпросът как да развиеш дарбите си и как да приложиш любовта в живота, как да служиш на Бога. Материалните, икономическите въпроси няма да те занимават, както сега се грижиш как да бъдеш подсигурен. В бъдеще [ ... ]* с въздуха и светлината. Този нов живот ще бъде, когато се приложат справедливостта и любовта.
към текста >>

10. 000 СЪДЪРЖАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

41. Бъдещата Култура
36. Двата закона 37. Психичните причини на болестите 38. Ученикът 39. Бъди съвършен 40. Правилно дишане 41. Бъдещата Култура 42. Свещеното Име 43. Сънят като обновителен процес 44. Магическият кръг 45. Качествата на Божествената Любов 46. Писмо от Учителя
към текста >>

66. Божествената Наука
61. Първият подтик 62. Притчи за любовта 63. Всеобщият език 64. Практически правила 65. Космическото знание 66. Божествената Наука 67. Реализиране на желанията 68. Сетивата 69. Закон за частите и закон за цялото 70. Път към Любовта 71. Писмо до Учителя
към текста >>

11. 041 БЪДЕЩАТА КУЛТУРА - Боян Боев (1883 – 1963)

БЪДЕЩАТА КУЛТУРА
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] БЪДЕЩАТА КУЛТУРА ''Следобед прекарахме няколко музикални часове. Изпяхме много песни и след това естествено се поведе разговор за музиката. Учителят каза:'' – Инволюционната музика е почнала много добре, но като е слизала постепенно в по-гъста материя, песента е все повече изглаждана и хората са изгубили онова, което са имали горе, отдето са слезли. Сега, при еволюционната музика, трябва да възстановим изгубеното.
към текста >>

Тяхната музика ще може да направи преврат в падналите души, да събуди подтик за наука в този, който никога не е пожелавал да учи.
Така, както са пели преди две хиляди години, не може да се пее. Сега как трябва да се пее? Новото в музиката трябва да дойде като една прибавка на това, което е изработено досега. Какво струва сегашната музика, ако не й придадем нещо ново? Бъдещият музикант и певец ще бъдат вдъхновени. Тяхната музика ще може да направи преврат в падналите души, да събуди подтик за наука в този, който никога не е пожелавал да учи. В сегашната музика на хармонията е изразена цялата съвременна култура с нейния оптимизъм, песимизъм, материализъм, скептицизъм и пр. Иде нова музика. Музиката тепърва има да се развива. Досегашната музика е само предисловие. Бъдещата култура трябва да се създаде по музикален начин.
към текста >>

Бъдещата култура трябва да се създаде по музикален начин.
Тяхната музика ще може да направи преврат в падналите души, да събуди подтик за наука в този, който никога не е пожелавал да учи. В сегашната музика на хармонията е изразена цялата съвременна култура с нейния оптимизъм, песимизъм, материализъм, скептицизъм и пр. Иде нова музика. Музиката тепърва има да се развива. Досегашната музика е само предисловие. Бъдещата култура трябва да се създаде по музикален начин. Онези, които са се проявили чрез Бетховен, Бах, Моцарт и др., пак ще се проявят един ден и ще дадат на света нещо много по-хубаво от това, което са дали. Днес няма още условия за проявление на възвишената музика. Не е лесно да се създаде истински гений. За да се роди такъв човек, преди всичко той трябва да има идеално, организирано тяло, да издържа на голямото напрежение на силите, които ще се проявят чрез него. Музиката има смисъл само тогава, когато служи за облагородяване на човека.
към текста >>

12. 070 ПЪТ КЪМ ЛЮБОВТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Сегашната наука и бъдещата наука - това е наука за Любовта.
[[Изворът на доброто]] ПЪТ КЪМ ЛЮБОВТА На една утринна разходка Учителят каза: - Проучвайте Любовта като вътрешна Сила. Всички трябва да се стремите да я изучавате Сегашната наука и бъдещата наука - това е наука за Любовта. Кой път води към Любовта? Един ученик отишъл при своя Учител и му казал, че иска да разбере какво нещо е Любовта. Учителят му го завел при реката, хванал го за врата и го потопил във водата, държал го известно време и след като го извадил му казал- "Какво почувства във водата? " "Почувствах голяма нужда от въздух! " Учителят му казал: "Когато почувстваш такава нужда от Любов, тя ще те посети."
към текста >>

13. 126 СЛАВЯНСТВОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

В Русия има пръснати на разни места хора, които работят за духовната наука.
Те ще докарат велик духовен подем. Но те са само авангардът. Те са най-главните сили. Тази промяна, която става сега в Русия, се дължи на действието на тези напреднали Същества. Тези Същества, които сега слизат в славянството, те именно докарват тяхното обединение и работят за мисията им. В Русия има пръснати на разни места хора, които работят за духовната наука. Те са адепти, Божествени пратеници. В Русия се изработват нови форми на Живота за бъдещето. Тя е творческото поле на тези нови форми. Интересно е, че Америка и Русия са свързани на север. Значи те ще се разберат в Истината, т.е.
към текста >>

Бъдещата раса ще обедини всички.
Славяните ще въведат в тези народи това, от което те имат нужда - ред и порядък. Славяните ще бъдат обединени. Те ще бъдат като мост между Европа и Азия. Всички славяни трябва да се приобщят в едно. След обединението на славяните трябва да се обедини цялото човечество. Бъдещата раса ще обедини всички. Славяните ще внесат един духовен елемент в света - побратимяването. Тяхната мисия е побратимяването на всички народи.
към текста >>

14. За мисълта - Боян Боев (1883 – 1963)

Любовта към Бога и любовта към ближния е цяла наука в окултната школа.
Ще мислиш, както Бог мисли! Ще възприемеш любовта на Бога. И най-малкото добро чувство, което се роди в тебе, е Божественият свят. То показва, че имаш права мисъл. Еднакво трябва да обичаш и тези, които ти причиняват скръб, и тези, които ти причиняват радост. Любовта към Бога и любовта към ближния е цяла наука в окултната школа. За да се реализира твоята мисъл, ти трябва да обичаш ближния си. Да обичаш ближния си, значи да го накараш да мисли, както Бог мисли. Силата ви седи във вашата права мисъл. Кучето може да не те ухапе, ако мислиш. И апашът, ако дойде, не може да те обере, ако мислиш.
към текста >>

Аз ги скривам за бъдещата култура.
Питат го и не може да каже името им. А дете, което знае името на баща си и майка си, не може да се загуби, защото, като го питат за името му, то казва и ги намира. * Тук допълнително ще ви изложа няколко думи от други разговори с Учителя: В беседите са скрити истините. Аз ги скривам за бъдещата култура. Четете беседите и лекциите от общия и младежкия клас. Трябва да четете и Евангелието. Тази работа вършете пред всяка друга работа. Обезателно да четете беседите и лекциите, да намерите време за това. Една сестра каза: „В тях има скрит смисъл.“
към текста >>

15. Пролетна екскурзия - Боян Боев (1883 – 1963)

Любовта е една нова наука.
Сегашните езици са много слаби, за да означат любовта. Нямат една дума, която да й даде правилно значение. В българския език думата“любов“ означава две противоположни неща. Любовта, като дойде, заличава всички погрешки на хората и теб ти става приятно да гледаш на миналото си. Щом дойде любовта, никой не може да те излъже. Любовта е една нова наука. Най-първо трябва да ви отуча от старото. Най-пьрвото е: Не търсете да ви обичат, но търсете да обичате. И като обичате някого, нито дума да не казвате някому за любовта си. Той да не знае нищо. Една сестра каза:“То личи.“
към текста >>

Като изучавате окултната наука, ще видите, че любовта иде периодически на земята, периодически иде в духовния свят, периодически иде в умствения свят.
Щом живеете на земята, значи има кой да ви обича. Бог ни обича. Той ни е дал всичко. И като ни е дал всичкото си благословеше, се е оттеглил. Дето Го търсим, не можем да Го намерим. Като изучавате окултната наука, ще видите, че любовта иде периодически на земята, периодически иде в духовния свят, периодически иде в умствения свят. Хората, които умират, понеже тука няма условия за тях, отиват на другия свят да я търсят. В камера обскура (тъмната стаичка на фотографическия апарат) трябва да има тъмнина и само на едно място светла област. И само тогава ще можете да разберете любовта. Скъпоценните камъни при каква температура и при какво налягане се образуват? Ти се радваш на скъпоценния камък, но той си казва:“Докато стана такъв, аз си знаех.“ Съвременните хора искат да станат като диаманта, но не искат да минат по пътя на диаманта.
към текста >>

Днешните страдания не могат да се сравнят с бъдещата слава.
Законът на Любовта изисква това. В Англия, в Германия, във Франция има доста черни, преродени, които са били убити от тях в колониите. Не се позволява да убиеш никого. В света само Бог има право да разрушава формите, понеже Той ги създава. Който убие някого, ще му бъде длъжен, ще го роди. Днешните страдания не могат да се сравнят с бъдещата слава. Поздрав на всички братя и сестри. Прочетете настоящето писмо пред тях и го пратете за прочитане в околните села, където има кръжоци. Със сърдечен братски поздрав: Б. Боев В училището на планината
към текста >>

16. Слово за Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Около него се събираха много хора, жадни за духовна наука и за нещо по-велико от всекидневното.
Да, шесторка има. Значи той позна способностите на учениците, без да приложи своите инструменти, а ние гледахме в тефтерчетата и проверявахме истинността на думите му. След това пристъпи към измерванията си. Изпращането на господин Дънов беше с пълно доверие и приятелски чувства към него. Така работи господин Дънов цели единадесет години, след което беше приет и признат от всички ни под името Учител по вътрешно прозрение. Около него се събираха много хора, жадни за духовна наука и за нещо по-велико от всекидневното. Така се създаде духовното общество под името“Всемирно Бяло братство“, глава на което е Словото, а негов ореол великите добродетели, вечните принципи на живота Любовта, Мъдростта и Истината, от една страна, и правдата и добродетелта, от друга страна. Съработници на това велико дело са тъй наречените бели братя. Кои са белите братя? Това са всички добри и разумни хора по лицето на земята, хора със светли и широки умове, с благородни и възвишени сърца, с гранитна и диамантена воля, която не отстъпва пред никакви мъчнотии и препятствия. Този период е периодът на днешния ден, на настоящето, наречен период на усилена, безкористна и неуморна работа.
към текста >>

Ние слушахме да ни се говори за живот без примеси, без утайки, за живот като наука и изкуство, като музика и песен, като хармония и мелодия, живот като принцип и сила, живота като съзнателно движение, живота като разумност.
Спомням си думите на посетители на големите художествени галерии в Москва, Париж, Лондон, Италия да казват:“Влизаме в тези галерии с благоговение, а излизаме с още по-голямо благоговение, защото виждаме художествените картини в оригинал.“ всеки търси оригинала. В оригинала е Божествената искра, в оригинала е Божествената светлина. Така и ние при Учителя влизахме и излизахме със същото благоговение. Там слушахме в художествено слово да ни се говори за живота в оригинал. Всеки е недоволен от отклонението, което е направил в своя живот. Ние слушахме да ни се говори за живот без примеси, без утайки, за живот като наука и изкуство, като музика и песен, като хармония и мелодия, живот като принцип и сила, живота като съзнателно движение, живота като разумност. И още много слушахме за живота в оригинал, всичко чисто, без примеси, без утайки. Не ще ли влезеш с благоговение, не ще ли слушаш с благоговение? В каква форма се изливаше Словото на Учителя? Съществуват много форми на речта. Учителя не избра формата на пропаганда, която задължава човека.
към текста >>

Той разбра, че бъдещата медицина е медицина на здравите хора.
Жената разбра своето велико предназначение и застана сред човечеството като равноправен член. Ученият разшири своя умствен кръгозор, пое нова насока на своята мисъл. Алхимикът осъществи своя древен блян превръщането на материята. Новият химик се домогна до една от тайните на живота и успя да раздроби материята на безброй малки частици, което днес обещава на човечеството не разрушение, а вечно благоденствие, обещава материални и духовни чудеса. Лекарят обърна нова страница на своята работа. Той разбра, че бъдещата медицина е медицина на здравите хора. Социологът намери безболезнено решение на всички социални въпроси. Педагогът откри ония вечни методи, които водят първо към себевъзпитание и после към възпитание на своя ближен. Музикантът при тази нова светлина на вечно горящата свещ промени всички струни на своя инструмент и запя нова песен за благодарност към Онзи, който го е дарил с тоя Божествен дар. Поетът и писателят настроиха своята лира на нов глас. И потопиха своето златно перо не в черното мастило, но в нектара на великата любов.
към текста >>

17. Последните времена - Боян Боев (1883 – 1963)

В окултната наука за пробуждане на съзнанието ученикът се въвежда в истинския път, за да стане достоен за изкупление.
Безсмъртието е за в бъдеще. Безсмъртното тяло сега се създава и гради. И като се съгради, ще дойдат разум ните и ще ви въведат във владение. Докато човек служи на греха, той е роб, не е свободен. Докато човек служи на безверието, съмнението, омразата, те са го заробили. В окултната наука за пробуждане на съзнанието ученикът се въвежда в истинския път, за да стане достоен за изкупление. Днес има заробване на човечеството. Има благородни хора в света. Една селянка цял ден е работила на нивата, била уморена, но като се върнала в къщи, видяла гост. Поляла му да се измие. Макар и уморена, омесила му погача.
към текста >>

Вие ще имате дял в бъдещата култура.
И като се натисне бутонът, всичко е свършено. В бъдеще ще дойдат типове, ще дойдат души, които сега стоят в пространството, в рая. Сегашното поколение ще загине. То няма да има дял. Вас защо ви извиках? Вие ще имате дял в бъдещата култура. В невидимия свят има хиляди, милиони души, които са напреднали. Те ще дойдат на земята и ще турят ред и порядък. Те ще ви кажат:“Ето, това е животът! “ Един човек, който не иска да служи, ще бъде задигнат. Ще видиш, че хората, които са в управлението, съвсем са са изменили, станала е промяна в тях вселяване.
към текста >>

18. Пратеник на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз ги скривам за бъдещата култура.
И след 2000 години ще има още по-нови неща. Музиката прониква беседите. Трябва да има някой, който да знае да ги изсвири. Който ще тълкува беседите, трябва да е майстор. В беседите са скрити истините. Аз ги скривам за бъдещата култура. Братът каза: „В тях има скрит смисъл.“ Учителя каза: В това е именно силата: да се упражнява умът. Да се впрегне умът на работа и да търси вътрешния смисъл на думите в беседите. В древността мнозина са чакали в школата 20 години, за да им дадат 2-3 зрънца - изречения, с които да работят после.
към текста >>

Окултната наука на Запад върви по механичен път.
Братът каза: „В тях има скрит смисъл.“ Учителя каза: В това е именно силата: да се упражнява умът. Да се впрегне умът на работа и да търси вътрешния смисъл на думите в беседите. В древността мнозина са чакали в школата 20 години, за да им дадат 2-3 зрънца - изречения, с които да работят после. Окултната наука на Запад върви по механичен път. В беседите има разнообразие, каквото има и в самата природа. В това разнообразие има една вътрешна закономерност. Както е в природата, така е и в беседите. Аз съм излязъл от един свят, в който те не са стъпвали и не са го виждали. Превеждам от природата, от самия оригинал.
към текста >>

19. Сказка - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителя ни остави една велика наука, която има за основа Любовта, Мъдростта и Истината.
Държана от брат Б. Боев на 11 август 1945 год. на втория ден на събора на учениците от великото Всемирно Бяло братство на Изгрева, София. УЧИТЕЛЯ И БРАТСТВОТО Учителя ни остави една велика наука, която има за основа Любовта, Мъдростта и Истината. Бащата на Учителя - свещеникът Константин Дъновски, е роден в с. Устово, Родопите. Още като малък той искал да живее за един висок идеал. Заедно с някои свои другари от Варна той тръгнал за Света гора, там да се посвети на монашески живот. На път за Света гора те се отбили в Солун, където посетили старата църква „Св. Димитър“.
към текста >>

Изучавал тези науки не за да черпи материал за бъдещата духовна наука, която знаем от Словото му, а за да се запознае с днешното състояние на науката.
След като е изкарал средното си образование във Варна и Свищов, той отива в с. Хотанца, Русенско, като народен учител през учебната 1887/1888 год. През месец септември 1888 г. той тръгва за Америка. Там стоял 6 1/2 години и следвал богословие и медицина. Изучавал тези науки не за да черпи материал за бъдещата духовна наука, която знаем от Словото му, а за да се запознае с днешното състояние на науката. За Словото си той черпи знание направо от Бога и го предава на нас. През месец февруари на 1895 г. той се завръща от Америка. В 1896 г. Учителя е написал своята първа книга „Наука и възпитание“.
към текста >>

Учителя е написал своята първа книга „Наука и възпитание“.
Изучавал тези науки не за да черпи материал за бъдещата духовна наука, която знаем от Словото му, а за да се запознае с днешното състояние на науката. За Словото си той черпи знание направо от Бога и го предава на нас. През месец февруари на 1895 г. той се завръща от Америка. В 1896 г. Учителя е написал своята първа книга „Наука и възпитание“. В тази книга човек ще види основните идеи, които той разработва по-късно в своите беседи и лекции. Който иска да се запознае с идеите на Учителя, той трябва да прочете и тази книга. От 1895 г. до 1900 г. - 5 години - той прекарва в уединение, във вътрешна работа, за да добие прозрение, „едно озарение отвътре“ за делото, което ще работи - да получи откровение за своята работа, за методите и целите на тази работа.
към текста >>

Основната мисъл беше: „Служенето на Бога е велика наука“.
На езерата към 1931 - 1932 г. Учителя каза: Вие сте в Братството, вие сте като клонове на Бялото братство в различни държави. Като ученици на Бялото братство сте били във връзка с мене през миналите векове и сте работили за културата на разни държави и народи. На Мусала през 1925 г., като слязохме долу при хижата, Учителя държа една беседа. Основната мисъл беше: „Служенето на Бога е велика наука“. За да се запомни този ден, Учителя откъсна един сноп трева и на всеки даде по един стрък. М затова беседата носи името „Малкият стрък“. Тогава всички бяхме радостни и щастливи и от беседата, и от подаръка, и от величествената обстановка около нас: красиви езера и върхове, надолу пропасти. Една сестра каза: „Учителю, така сме радостни и щастливи сега, че желаем винаги през вековете да бъдем с вас.“ Тия думи, които каза той тогава, отговарят на думите от 1912 г.: „И през хилядолетията съм бил с вас." През 1930 г.
към текста >>

20. Учителят за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

Под ден и нощ в окултната наука се разбират две неща: Денят, това е проявеното състояние на света, когато се явява Светлината като последствие на самоограничението на Бога, на безграничното съзнание и начало на един световен период.
И затова Мойсей, който е бил много учен и много по-добре от съвременните учени е познавал тайните на битието, говори за Светлината преди появяването на Слънцето. И след като се явила виделината, за която се казва "ирече Бог да бъде светлина", се явяват всички други сили и форми, които произхождат от Светлината. След като се явила виделината, явява се законът за разграничаване на виделината от тъмнината. Това са две състояния на битието." Казва се по-нататък, че Бог нарекъл виделината ден, а тъмнината нощ. Под ден и нощ в окултната наука се разбират две неща: Денят, това е проявеното състояние на света, когато се явява Светлината като последствие на самоограничението на Бога, на безграничното съзнание и начало на един световен период. А под нощ се разбира, когато Бог поема в себе си цялата вселена и престава всяка активна външна дейност. Другото разбиране е. че под ден се разбира духовната страна на битието, а под нощ, под тъмнина, се разбира материалното състояние на света. Това е ясно показано в превода на Фабр д'Оливие. Там се казва: „И нарече Елохим тази виделина, тази разумна оживяваща елементална есенция ден.
към текста >>

Това са трите елемента на човешката душа, които в съвременната окултна наука се наричат сетивна душа, разумна душа и съзнателна душа.
И казва се по-нататък, че в седмия период си почина. Във втората глава се описва как този сътворен в Ума на Бога свят постепенно се реализира най-първо в по-висшите полета и най-после се явява физическата земя с изгонения от рая Адам. В тази втора глава Бог се явява вече под името Йехова Елохим, което има своето дълбоко значение, за което няма да се спирам. В седмия стих се казва: И образува Йехова-Елохим субстанцията на Адам от есенцията на най-тънките частици на адамическия елемент и вдъхна в него интелектуалното битие на есенцията (Нешама) от излъчващия се живот, и стана Адам жива, универсална душа. Тук трябва да кажа, че според тайното учение на Мойсей, духовната природа на човека се състои от три части, които той нарича съответно Нефеш, Руах и Нешама. Това са трите елемента на човешката душа, които в съвременната окултна наука се наричат сетивна душа, разумна душа и съзнателна душа. Сетивната душа е свързана с астралното тяло; разумната душа е свързана с менталното тяло, а съзнателната душа е свързана с причинното тяло. Нефеш е сетивната душа, Руах е разумната душа, а Нешама - съзнателната душа, наричат я още Божествена душа, носител на Божествения Дух. В осмия стих на втората глава се описва създаването на Едемския рай. В обикновения превод е казано: „И насади Господ Бог рай в Едем на изток и постави там човека, когото създаде." А в превода на Фабр д'Оливие е казано: „И начерта Йехова-Елохим границата на органическото пространство, сферата на временните чувствувания, придобита от предшествуващата вечност и постави в нея Адам, когото създаде за бъдещата вечност." Тук много ясно е показано, че Бог е начертал и определил границите на чувствения свят, които в окултната наука наричат астрален свят, придобит от предшествуващата вечност, т.е.
към текста >>

В обикновения превод е казано: „И насади Господ Бог рай в Едем на изток и постави там човека, когото създаде." А в превода на Фабр д'Оливие е казано: „И начерта Йехова-Елохим границата на органическото пространство, сферата на временните чувствувания, придобита от предшествуващата вечност и постави в нея Адам, когото създаде за бъдещата вечност."
Тук трябва да кажа, че според тайното учение на Мойсей, духовната природа на човека се състои от три части, които той нарича съответно Нефеш, Руах и Нешама. Това са трите елемента на човешката душа, които в съвременната окултна наука се наричат сетивна душа, разумна душа и съзнателна душа. Сетивната душа е свързана с астралното тяло; разумната душа е свързана с менталното тяло, а съзнателната душа е свързана с причинното тяло. Нефеш е сетивната душа, Руах е разумната душа, а Нешама - съзнателната душа, наричат я още Божествена душа, носител на Божествения Дух. В осмия стих на втората глава се описва създаването на Едемския рай. В обикновения превод е казано: „И насади Господ Бог рай в Едем на изток и постави там човека, когото създаде." А в превода на Фабр д'Оливие е казано: „И начерта Йехова-Елохим границата на органическото пространство, сферата на временните чувствувания, придобита от предшествуващата вечност и постави в нея Адам, когото създаде за бъдещата вечност." Тук много ясно е показано, че Бог е начертал и определил границите на чувствения свят, които в окултната наука наричат астрален свят, придобит от предшествуващата вечност, т.е. от предшествуващия космичен период - Лунния, когато се е създало астралното тяло на човека, който период е имал за задача да организира астралния свят. В този свят е бил поставен Адам да живее, който е бил създаден за бъдещата вечност, т.е. за следващия космичен период, Земния. След това се говори, че Бог насадил в рая различни дървета, между които и Дървото на живота и Дървото за познаване на доброто и злото.
към текста >>

Тук много ясно е показано, че Бог е начертал и определил границите на чувствения свят, които в окултната наука наричат астрален свят, придобит от предшествуващата вечност, т.е.
Това са трите елемента на човешката душа, които в съвременната окултна наука се наричат сетивна душа, разумна душа и съзнателна душа. Сетивната душа е свързана с астралното тяло; разумната душа е свързана с менталното тяло, а съзнателната душа е свързана с причинното тяло. Нефеш е сетивната душа, Руах е разумната душа, а Нешама - съзнателната душа, наричат я още Божествена душа, носител на Божествения Дух. В осмия стих на втората глава се описва създаването на Едемския рай. В обикновения превод е казано: „И насади Господ Бог рай в Едем на изток и постави там човека, когото създаде." А в превода на Фабр д'Оливие е казано: „И начерта Йехова-Елохим границата на органическото пространство, сферата на временните чувствувания, придобита от предшествуващата вечност и постави в нея Адам, когото създаде за бъдещата вечност." Тук много ясно е показано, че Бог е начертал и определил границите на чувствения свят, които в окултната наука наричат астрален свят, придобит от предшествуващата вечност, т.е. от предшествуващия космичен период - Лунния, когато се е създало астралното тяло на човека, който период е имал за задача да организира астралния свят. В този свят е бил поставен Адам да живее, който е бил създаден за бъдещата вечност, т.е. за следващия космичен период, Земния. След това се говори, че Бог насадил в рая различни дървета, между които и Дървото на живота и Дървото за познаване на доброто и злото. От превода на Фабр д'Оливие се вижда, че в този астрален свят става известно диференциране на силата на материята и се явява принципът на живота, т.е.
към текста >>

В този свят е бил поставен Адам да живее, който е бил създаден за бъдещата вечност, т.е.
Нефеш е сетивната душа, Руах е разумната душа, а Нешама - съзнателната душа, наричат я още Божествена душа, носител на Божествения Дух. В осмия стих на втората глава се описва създаването на Едемския рай. В обикновения превод е казано: „И насади Господ Бог рай в Едем на изток и постави там човека, когото създаде." А в превода на Фабр д'Оливие е казано: „И начерта Йехова-Елохим границата на органическото пространство, сферата на временните чувствувания, придобита от предшествуващата вечност и постави в нея Адам, когото създаде за бъдещата вечност." Тук много ясно е показано, че Бог е начертал и определил границите на чувствения свят, които в окултната наука наричат астрален свят, придобит от предшествуващата вечност, т.е. от предшествуващия космичен период - Лунния, когато се е създало астралното тяло на човека, който период е имал за задача да организира астралния свят. В този свят е бил поставен Адам да живее, който е бил създаден за бъдещата вечност, т.е. за следващия космичен период, Земния. След това се говори, че Бог насадил в рая различни дървета, между които и Дървото на живота и Дървото за познаване на доброто и злото. От превода на Фабр д'Оливие се вижда, че в този астрален свят става известно диференциране на силата на материята и се явява принципът на живота, т.е. на желанията, което е Дървото на живота и растителната субстанция на доброто и злото. В десетия стих се казва: „И изтичаше светлинна еманация като широка река из тази чувствена сфера, за да оживява това органическо пространство, която светлинна еманация се разделяше на четири течения, които са четирите елементарни стихии или сили, които ограждат астралния свят." Това са четирите стихии на етерния свят, който огражда астралния свят.
към текста >>

21. Пророк Йезекил - Влад Пашов (1902- 1974)

Както от това грандиозно видение, което се описва в последните осем глави, така и от видението от първите две глави се вижда, че Йезекил познавал много дълбоко окултната наука и е имал високо Посвещение.
И портите на града ще са според имената на племената израилеви: три порти на север, портата Рувимова една, портата Юдина една и портата Левиева една. и към източната страна 4500 мерки и три порти: портата Йосифова една, портата Вениаминова една и портата Данова една. И към южната страна 4500 мерки и три порти: портата Сионова една, портата Исахерова една и портата Завилонова една. Към западната страна 4500 мерки и три порти: портата Гадова една, портата Асирова една и портата Нефталимова една. Окръжността ще е 18 хиляди мерки и името на града от онзи ден ще бъде ИЕОВА- ШАМА." Както от това грандиозно видение, което се описва в последните осем глави, така и от видението от първите две глави се вижда, че Йезекил познавал много дълбоко окултната наука и е имал високо Посвещение. Бил е във връзка с Божествения свят, с Божествения Дух, който го е ръководил. И, както казах по-рано, и със самото обръщение, с което Бог се обръща към него, се показва едно високо Посвещение, защото в мистериите това име се дава на един Посветен от третото Велико Посвещение - Син человечески - който е развил будическото си тяло или тялото на Мъдростта, и в това видение се казва, че го завел духа на една висока планина. Планината е символ на Божествения свят. Оттам той съзерцава бъдещето човечество, бъдещата раса, която ще слезе на земята. Четириъгълната форма на храма и на града показва, че това, което той съзерцава в Божествения свят, ще се реализира на физическия свят.
към текста >>

Оттам той съзерцава бъдещето човечество, бъдещата раса, която ще слезе на земята.
Окръжността ще е 18 хиляди мерки и името на града от онзи ден ще бъде ИЕОВА- ШАМА." Както от това грандиозно видение, което се описва в последните осем глави, така и от видението от първите две глави се вижда, че Йезекил познавал много дълбоко окултната наука и е имал високо Посвещение. Бил е във връзка с Божествения свят, с Божествения Дух, който го е ръководил. И, както казах по-рано, и със самото обръщение, с което Бог се обръща към него, се показва едно високо Посвещение, защото в мистериите това име се дава на един Посветен от третото Велико Посвещение - Син человечески - който е развил будическото си тяло или тялото на Мъдростта, и в това видение се казва, че го завел духа на една висока планина. Планината е символ на Божествения свят. Оттам той съзерцава бъдещето човечество, бъдещата раса, която ще слезе на земята. Четириъгълната форма на храма и на града показва, че това, което той съзерцава в Божествения свят, ще се реализира на физическия свят. Защото квадратът е емблема на физическия свят. Мерките, които дава, са също така забележителни. 4500, ако го съберем кабалистически 4 плюс 5 - е равно на девет. А числото 9 е число на един завършен цикъл, един резултат, който ще се изяви на земята.
към текста >>

22. 4. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Бог се проявява в Битието чрез два Разумни Принципа, които Окултната Наука нарича Първи и Втори.
4. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Бог се проявява в Битието чрез два Разумни Принципа, които Окултната Наука нарича Първи и Втори. Чрез тези два Принципа Първата Причина строи света и внася Живота в него. Учителят казва, че Първият Принцип е силен, мощен, груб и страхотен в своите проявления. Той динамизира и изважда света от състоянието на покой и го подготвя за нов живот. Според Учителя Първият Принцип е създал всички материални светове със всички сили и енергии, които строят формите. Той е Принцип на вечната борба, на вечното разрушение и разединение.
към текста >>

В Школите и на двата Принципа се изучава Окултната Наука, но като се дойде до методите, които се прилагат за развитието на човека, там вече двете Школи се различават.
И всяка група от същества въплъщава в себе си стремежа на Принципа, на който служат. Като служители на тези два Принципа се явяват велики космични Същества, които имат грамадни знания, сила и мощ. И те имат свои представители и между човеците от нашата земя, имат свои Школи между хората. Дейността на тези два Принципа в живота на хората и в света въобще е преплетена и едновременна, вследствие на което се пораждат големите противоречия и контрасти в живота на хората. И всичко това си има свой дълбок смисъл и целесъобразност, защото в Природата няма нецелесъобразност. В Школите и на двата Принципа се изучава Окултната Наука, но като се дойде до методите, които се прилагат за развитието на човека, там вече двете Школи се различават. Когато някой тръгне в пътя на Първия Принцип, той може да придобие грамадни знания и сили, но по силата на Принципа, на който служи, в края на краищата ще се разруши и самоунищожи и всичките му усилия ще отидат напразно. Но понеже Бог е Любов, на всяко същество, независимо в кой път върви, му се дава възможност да си спомни и да се спаси. Същата възможност е дадена на съществата, които служат на Първия Принцип. Един ден и те ще познаят Истината, ще приемат Любовта, която организира света и внася Вечния Живот. Така че, не само големите знания и владеенето на сили са, които определят ученика на Бялото Братство.
към текста >>

Това същество е известно в Окултната Наука под името Луцифер.
В началото на създаването на нашия космос, преди милиарди години из недрата на Битието се пробужда едно мощно космично Същество, което озарява със Светлината си цялата вселена. То е било с грамадна мощ и сила и нямало равно на себе си. Казва легендата по-нататък, това велико същество помислило, че няма нищо по-мощно от него в света. То си въобразило, че е самият Бог, всесилният Господар на света. Но за негово голямо нещастие и изненада, от този миг неговата Светлина започнала да се намалява, почнало постепенно да губи силата си и да се чувствува все по-ограничено. Това същество е известно в Окултната Наука под името Луцифер. Пак по същото време из недрата на Битието се появява едно друго едно велико и мощно Същество. То също се отличавало с голяма Светлина, Знание и мощ. Но то нямало гордостта и самозабравата на първото Същество, а е било проникнато от велико Смирение. Това второ Същество вече съзнава, че то е само проводник, проявление на тази Реалност на Битието и отдава себе си напълно в служба на тази Реалност. У него няма стремеж да прояви себе си, но то напълно се себеотдава да прояви Великото в света.
към текста >>

Това Същество е известно в окултната наука под името Христос.
Но то нямало гордостта и самозабравата на първото Същество, а е било проникнато от велико Смирение. Това второ Същество вече съзнава, че то е само проводник, проявление на тази Реалност на Битието и отдава себе си напълно в служба на тази Реалност. У него няма стремеж да прояви себе си, но то напълно се себеотдава да прояви Великото в света. И с него се случва обратното явление. Това Същество почнало да се чувства все по-силно и по-мощно и Светлината му се увеличавала, докато обгърнала цялата вселена. Това Същество е известно в окултната наука под името Христос. Тази легенда, която отговаря на един космичен факт, ни показва основните черти и методите на двете Школи, на двете Братства, Бялото и Черното. Докато в Школите на Бялото Братство на пръв план стои въпросът за служенето на Великото в света, то в другата Школа на пръв план стои въпросът за личното съвършенство. Велика е Мистерията, която забулва Пътя на човека, неговото слизане в материята и неговото възлизане. Един факт от космично естество, предаден под формата на легенда ни показва, че човек някога е изгубил това, което е имал, изгубил е богатството си. Или казано на друг език, изгубил е безсмъртието си.
към текста >>

Защото според Окултната Наука на Бялото Братство, Христос е изявление на Любовта.
Това е една Велика Тайна, която се знае само в Школата на Бялото Братство, което представя единственият Път, по който може да се възвърне безсмъртието на човека. На друго място Щайнер казва: "Само Любовта може да възвърне безсмъртието на човека". А Учителят постоянно говори за Любовта, че тя е единственият Път, по който човек може да придобие безсмъртния Живот. Христос казва: "Аз дойдох да ви дам Живот и то преизобилно. Като казва "Аз", Христос подразбира Великия Принцип на Любовта. Защото според Окултната Наука на Бялото Братство, Христос е изявление на Любовта. Христос е онзи Път, по който човек може да намери Бога в себе си. Без Христа, без Любовта човек не може да намери Пътя към Бога. Христос е онзи мощен фактор, който стимулира човешката душа в нейното развитие и който й дава всички условия да се развива и да възвърне изгубеното наследство. И човек в течение на своето развитие трябва да намери и познае Христа. Който не Го намери, не може да намери онази Сила, Любовта, която спасява душата.
към текста >>

Когато човек пристъпва към проучването на Окултната Наука под импулса на Христа, той приема едно благо, което не е благо само за него, но за цялото човечество.
Учителят казва: "Христос това е Бог, Който се разкрива в света. Христос, това е Любовта, която хлопа на всяка врата". И онзи, който отвори на Любовта, който се отдаде в служба на Любовта, ще намери Христа, ще познае Бога в себе си и ще може да работи за благото и повдигането на човечеството. И както казва Учителят, стремежът на Христа е да вземе надмощие във всички съзнания, във всички живи клетки, които образуват телата на хората и да ги направи безсмъртни и неразрушими. Това значи, че само когато човек се проникне от импулса на Христа, само тогава ще намери Пътя към безсмъртието, защото този импулс ще внесе в човека безсмъртен Живот, който той е изгубил. Когато човек пристъпва към проучването на Окултната Наука под импулса на Христа, той приема едно благо, което не е благо само за него, но за цялото човечество. Защото Христос е онази мощна творческа сила, която оплодотворява нашия живот и благодарение на Него нашия живот добива цена. Идеите, проникнати от Христа, са реални зародиши на една бъдеща действителност, казва Щайнер. А идеите, които не са проникнати от Христа, те са осъдени да увехнат като безплодни цветове. Разсъждавайки върху тази основа можем да извадим заключението, че всички учения, които се проповядват вън от Христа, т. е. вън от Великата Божия Любов, която работи по Законите на Божествената Мъдрост и която има за обект Божествената Истина, са осъдени на смърт и са безплодие.
към текста >>

Всички постижения в науката и културата, всички духовни културни ценности и постижения са резултат на този импулс.
А само Христос, само Любовта организира света и може да възвърне изгубеното щастие. Стремежът на Христа е да подигне и спаси всички паднали души. Защото, както казах отначало, когато приведох легендата за Христос и Луцифер, Той Се отдаде в служба на Великото, на Любовта, която строи и организира света. И онзи, който иска да върви в Пътя на окултното познание без фантазии и спекулации, трябва да знае основната Истина, че Христос е, Който организира света, че Той е, Който води развоя на цялото човечество и го води към спасение и съвършенство. Всички благородни стремежи и копнежи както в отделния индивид, така и в цялото човечество са резултат на импулса на Христа. Всички постижения в науката и културата, всички духовни културни ценности и постижения са резултат на този импулс. Всичко благородно и възвишено в европейската култура е израз на този импулс. Великите гении на човечеството с ясно съзнание са изпълнявали ролята си като служители и проводници на този импулс. Затова Учителят казва: "Христос е Вдъхновител на всички Откровения във всички времена и народи". И никой да не си прави илюзии, че вън от този импулс може да има някакви реални придобивки и постижения, може да има някаква култура. Този импулс все по-силно и по-силно започва да се чувства от човечеството, все повече и повече готови души заработват в унисон с него.
към текста >>

Разбрано в този смисъл Християнството като Религия на Любовта е в началото на своя възход и е бъдещата Мирова Религия.
И когато говорим за Христа като Ръководител на човечеството, не разбираме под това име само една титла, но едно реално Същество, което има зад себе си целия Божествен свят. И както казах и по-рано, Той е, Който е вдъхновявал всички Учители и пророци в миналата история на човечеството. Той е, Който е стимулирал всички религии и култури, той е, Който вдъхновява и ръководи и днес човечеството и неговия възходящ път. В този смисъл всички религии на миналото в тяхната първична чистота са само стъпала, стадии от Всемирната Религия на Любовта, която сам Христос донесе в света. Всички минали религии са били методи да се подготви човечеството за Великото Учение на Любовта, което сам Великият Учител възвести. Разбрано в този смисъл Християнството като Религия на Любовта е в началото на своя възход и е бъдещата Мирова Религия. В това отношение безплодни са опитите на някои да омаловажат ролята на Христа в развитието на човечеството и да отричат мисията на Християнството, като лансират мъгляви идеи за някаква си Мирова Религия, непонятна за самите тях. Учителят казва: "Дейността на Бялото Братство в Египет, Халдея, Асирия и Вавилон имаше за мисия да подготви човечеството за Християнството, за Божественото Учение. Клонът на Бялото Братство, който работеше в Палестина създаде Есейската Школа, от която излязоха всички пророци на Израиля и имаше за задача да подготви хората, които да разпространят Християнството по лицето на цялата земя. Клоновете, които създадоха богомилството и розенкройцерското движение имаха за задача да дадат методи и приложение на Християнството. Всички тези клонове са ръководени от Велики Посветени, които са били във връзка с Христа.
към текста >>

23. 3.4. ЧЕТВЪРТОТО ЗНАМЕНИЕ - НАХРАНВАНЕТО НА ПЕТТЕ ХИЛЯДИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това предание може да се разбере само в светлината на Окултната Наука.
Също така и културното историческо развитие на човечеството протича през седем дни - седемте културни епохи. И тогава това, което става в третия ден, стои под знака на числото три хиляди. Хората от четвъртия ден са четири хиляди, а хората от петия ден са пет хиляди и т.н. Между седемте световни дни, четвъртият като среден играе особено важна роля. Има едно прадревно предание, според което Христос се е родил в четирихилядната година от сътворението на света. Това предание може да се разбере само в светлината на Окултната Наука. Христос действително се е родил, станал е човек в четирихилядната година на световното развитие. Само че, това число трябва да се чете не количествено, а качествено. Тогава то означава: Христос е станал човек в средата на времената, в средния ден, в четвъртия ден от световната история. Трябва да прибавим, че всеки един от световните исторически дни се е намирал под влиянието на един зодиакален знак и в течение на този ден-период Слънцето е преминавало през определен зодиакален знак. Слънцето изминава един зодиакален знак за две хиляди и сто и шестдесет земни години.
към текста >>

Това е проблем, който бъдещата наука ще докаже научно.
Те са 12-те коша, които са изпълнени с укрухите. В случая укрухите, това е материята, която е станала носител на Живота, който излиза от Христа и преминава в хората на петия ден. И като продукт на творческия процес на Живота са укрухите, от които е съградено човешкото тяло и неговите 12 части. Защото Животът е първичното проявление на Битието, а материята е продукт на творческия процес на Живота. Животът не е резултат на обмяната на веществата, но обмяната на веществата е резултат на творческия процес на Живота. Това е проблем, който бъдещата наука ще докаже научно. В разказа за нахранването са загатнати още много тайни, свързани с развитието на човечеството. Посочено е, че нахранването на петте хиляди става при настъпването на нощта. Интересна е и обстановката, при която става нахранването. Това не са неща случайни и без значение. У Матея е казано: "Вечерта учениците Му дойдоха при Него и рекоха: Тук мястото е пусто и нощта настъпва, отпусни народа от Тебе" (Матей, 14; 15).
към текста >>

Според Окултната Наука, когато човек е в будно, дневно състояние на съзнанието, непрекъснато става едно разрушаване на неговото физическо тяло, особено на нервната система и човек пред погледа на ясновидеца прилича на пусто място, на изсъхнала ливада.
В духовния свят Христос нахранва човечеството на петия ден. Това е показано и от думите на Йоан, че на мястото имаше трева. С това е показано, че нахранването е станало в етерния свят, като е въздействано на етерното тяло на човеците, което е носител на Живота. Това не значи, че не е станало едно физическо нахранване. Защото всичко преходно е символ на един духовен процес, който става. Според Окултната Наука, когато човек е в будно, дневно състояние на съзнанието, непрекъснато става едно разрушаване на неговото физическо тяло, особено на нервната система и човек пред погледа на ясновидеца прилича на пусто място, на изсъхнала ливада. А когато човек спи, тогава астралното тяло, което е причина за тези разрушения, излиза от физическото тяло и остава само етерното тяло, което е носител на Живота. То възстановява всички разрушения през деня, тогава имаме един процес на творчество и растеж, и човек прилича на зелена ливада, на място, покрито със зелена трева. Това е също едно указание, че нахранването е станало в етерния свят, паралелно с един физически процес на нахранване. Нахранването на четирите хиляди е станало през деня, при друга обстановка. Там когато учениците казват на Христос, че хората нямат нищо за ядене, Той им казва: Дайте им вие да ядат.
към текста >>

24. 6. Послание към Филаделфийската Църква - Шестата културна епоха - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е Учението, което бъдещата култура носи на човечеството.
Тази културна епоха се ражда сега в недрата на Петата културна епоха и за нея се подготвя днес човечеството, начело със славянството. В тази културна епоха ще се развие Разумното сърце и Учителя е дошъл именно да подготви раждането на тази културна епоха, от която ще се роди Шестата раса, която коренно ще се различава от сегашното човечество. Учителя нарича тази раса Светеща раса, която също ще се развие в седем последователни културни епохи. Така от Шестата културна епоха на Петата раса ще се създаде Шестата коренна раса, както Петата раса се създаде от Петата атлантска културна епоха, която е живяла в областта на днешна Ирландия. Между многото изказвания за Шестата раса, Учителя е казал и следното: "Новото Учение, Учението на бъдещето, е Учение на Любовта, Учение на Мъдростта и Учение на Истината. Това е Учението, което бъдещата култура носи на човечеството. В бъдещата култура няма да има полици, няма да се подписват платец и поръчител. Тогава хората няма да се съобщават с железници, параходи и аероплани и автомобили, както сега. Например, искаш да изпратиш писмо до твоя приятел. Писмото ще бъде написано на особена фина материя, което чрез силата на своя ум и воля ще изпратиш точно където трябва. То ще се пренесе през пространството и ще стигне направо до твоя приятел.
към текста >>

В бъдещата култура няма да има полици, няма да се подписват платец и поръчител.
В тази културна епоха ще се развие Разумното сърце и Учителя е дошъл именно да подготви раждането на тази културна епоха, от която ще се роди Шестата раса, която коренно ще се различава от сегашното човечество. Учителя нарича тази раса Светеща раса, която също ще се развие в седем последователни културни епохи. Така от Шестата културна епоха на Петата раса ще се създаде Шестата коренна раса, както Петата раса се създаде от Петата атлантска културна епоха, която е живяла в областта на днешна Ирландия. Между многото изказвания за Шестата раса, Учителя е казал и следното: "Новото Учение, Учението на бъдещето, е Учение на Любовта, Учение на Мъдростта и Учение на Истината. Това е Учението, което бъдещата култура носи на човечеството. В бъдещата култура няма да има полици, няма да се подписват платец и поръчител. Тогава хората няма да се съобщават с железници, параходи и аероплани и автомобили, както сега. Например, искаш да изпратиш писмо до твоя приятел. Писмото ще бъде написано на особена фина материя, което чрез силата на своя ум и воля ще изпратиш точно където трябва. То ще се пренесе през пространството и ще стигне направо до твоя приятел. Ако приятелят ти е на разстояние 1000 км.
към текста >>

Това носи бъдещата възвишена култура на хората.
След една минута си при него. Като си поприказвате, ти насочваш мисълта си към твоя дом и се намираш в пространството. И да е затворена вратата на къщата ти, свободно ще минеш през нея. В бъдеще ключовете няма да имат сила. Всеки ще влиза и излиза през затворена врата. Това носи бъдещата възвишена култура на хората. Тогава отношенията между мъжа и жената ще бъдат правилни и хармонични. Всички хора ще работят с любов. Малко ще работят, много ще придобиват. И тогава ще има ниви и градини за обработване и за разходка, но работата и учението ще им дават добри плодове. Хората на Шестата раса ще се разхождат не само по Земята, но и по другите планети.
към текста >>

Новата култура ще се ползва от придобивките на старата култура и ще създаде нова наука за ума, сърцето и волята.
Това показва, че целият Разумен Свят, всички Разумни Същества, усилено работят и пречистват както физическата, така и духовната атмосфера на Земята. Те създават добри условия за растене, за развитие и работа на хората. Както лозето се чисти от изсъхналите и гнили листа, така и Невидимият свят подготвя онези хора, които искат да служат на Бога. Той им дава добри условия да растат и да се развиват, като им казва: Не се страхувайте. Още малко и всичко ще се нареди, ще тръгне по нов път. Новата култура ще се ползва от придобивките на старата култура и ще създаде нова наука за ума, сърцето и волята. Старото ще мине, новото ще дойде. Нова светлина иде, тя ще преобрази възгледите на хората за материалния свят. Тя ще ни покаже, че има и друг начин за изучаване на Природата. Който иска да влезе в Новата култура, трябва да учи, да работи съзнателно, да се подготви за новите условия.
към текста >>

25. XI. ИЗГРАЖДАНЕТО НА БОЖИЯ ХРАМ - ТЯЛОТО НА ЛЮБОВТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Ние ще носим този зародиш на бъдещата планета, на бъдещото въплъщение на Земята.
човека. Това раждане на физическия човек е станало в началото на Лемурийската епоха. Тогава Земята е съдържала в зародиш всичко онова, което по-късно човек е материализирал в своя организъм. Тук е бил формиран прототипа на сърцето, също така и на мозъка - няма нито едно нервно влакно, което да не е било приготвено в земния организъм. Така зародишите на нашето тяло са били излюпени в Земята. Сега ние носим също така един зародиш на нашето ново тяло, това, което сега ще се изгради, когато Земята стигне своята крайна еволюция. Ние ще носим този зародиш на бъдещата планета, на бъдещото въплъщение на Земята. Днес хората като работят за развитие и трансформиране на своята душа, е това те работят и върху тялото, като го правят по-пригодно за душата. Когато Земята стигне до края на своята мисия, човек така ще е организирал своето тяло, че то ще стане жив образ на душата, която е приела Христа в себе си. Този човек ще може да премине върху бъдещата планета и да посади там това, което е придобил върху сегашната Земя. Новото въплъщение на Земята в Окултната наука се нарича Юпитер. Това, което човек ще е направил от себе си, то е, което ще даде изпървом формата на Юпитер.
към текста >>

Този човек ще може да премине върху бъдещата планета и да посади там това, което е придобил върху сегашната Земя.
Така зародишите на нашето тяло са били излюпени в Земята. Сега ние носим също така един зародиш на нашето ново тяло, това, което сега ще се изгради, когато Земята стигне своята крайна еволюция. Ние ще носим този зародиш на бъдещата планета, на бъдещото въплъщение на Земята. Днес хората като работят за развитие и трансформиране на своята душа, е това те работят и върху тялото, като го правят по-пригодно за душата. Когато Земята стигне до края на своята мисия, човек така ще е организирал своето тяло, че то ще стане жив образ на душата, която е приела Христа в себе си. Този човек ще може да премине върху бъдещата планета и да посади там това, което е придобил върху сегашната Земя. Новото въплъщение на Земята в Окултната наука се нарича Юпитер. Това, което човек ще е направил от себе си, то е, което ще даде изпървом формата на Юпитер. Хората носят в себе си като предразположение, като тенденция, онова, което ще съдържа това ново кълбо. От този Юпитер ще се родят на свой ред Юпитеровите същества. И сега човек работи предварително за излюпване на тези юпитерови същества.
към текста >>

Новото въплъщение на Земята в Окултната наука се нарича Юпитер.
Сега ние носим също така един зародиш на нашето ново тяло, това, което сега ще се изгради, когато Земята стигне своята крайна еволюция. Ние ще носим този зародиш на бъдещата планета, на бъдещото въплъщение на Земята. Днес хората като работят за развитие и трансформиране на своята душа, е това те работят и върху тялото, като го правят по-пригодно за душата. Когато Земята стигне до края на своята мисия, човек така ще е организирал своето тяло, че то ще стане жив образ на душата, която е приела Христа в себе си. Този човек ще може да премине върху бъдещата планета и да посади там това, което е придобил върху сегашната Земя. Новото въплъщение на Земята в Окултната наука се нарича Юпитер. Това, което човек ще е направил от себе си, то е, което ще даде изпървом формата на Юпитер. Хората носят в себе си като предразположение, като тенденция, онова, което ще съдържа това ново кълбо. От този Юпитер ще се родят на свой ред Юпитеровите същества. И сега човек работи предварително за излюпване на тези юпитерови същества. Задачата, която ще има човечеството на тази нова планета, на тази нова Земя, е да бди, щото всичко да се извършва съзнателно, да бъде съобразно с Духа на Християнството, така щото етерното тяло, пропито от този Дух, да може да отнесе отпечатъка му, да одухотвори земята на бъдещето.
към текста >>

26. XIV. ТАЙНАТА НА ЧИСЛОТО 666 - Влад Пашов (1902- 1974)

За да разберем Тайната на числото 666, трябва с помощта на Окултната наука да подигнем булото на една от най-великите Тайни на Битието и на човешкото развитие, която е свързана с проявлението на Закона за полярността в хода на човешкото развитие.
XIV. ТАЙНАТА НА ЧИСЛОТО 666 За да разберем Тайната на числото 666, трябва с помощта на Окултната наука да подигнем булото на една от най-великите Тайни на Битието и на човешкото развитие, която е свързана с проявлението на Закона за полярността в хода на човешкото развитие. Учителя казва, че в основата на Битието стои Великата Космична Разумност и Мъдрост, която се изявява чрез два велики Принципа, които Той нарича Първи и Втори. Първият Принцип е силен, мощен и страхотен в своето проявление. Той е подобен на силна киселина, която разяжда и разрушава всичко. Той е Принципът, който е създал материалните светове и човешкото тяло. Този Принцип сам по себе си не е лош, но от неговата дейност, от неговото проявление произлиза това, което наричаме зло.
към текста >>

Тази идея е много дълбока и мъчно може да се изрази с думи, затова в Окултната наука е изразена символично е два преплетени триъгълници.
А Вторият Принцип е представен от Агнето, което стои на хълма Сион, заедно със своите избранници, които са 144 000, което число е символ на всички съвършени същества, които в своята целокупност образуват Бялото Братство. И Учителя казва още, че по силата на този Принцип на Полярността, толкова същества има в Ада, в Бездната, които са на страната на Първия Принцип, колкото същества има на Небето, на страната на Втория Принцип. Силите и съществата на Първия Принцип работят в гъстата материя, те са в корените на Дървото на Живота. А силите и Съществата на Втория Принцип работят в рядката материя, те са в клоните, листата, цветовете и плодовете на Дървото на Живота. И на всяко същество от Бездната - Ада, от света на гъстата материя, отговаря едно същество от възвишения свят, тъй както на всяко коренче на дървото отговаря едно клонче. Тази идея е много дълбока и мъчно може да се изрази с думи, затова в Окултната наука е изразена символично е два преплетени триъгълници. В някои символи тези триъгълници са така направени, че представят - първия с върха нагоре едно съвършено същество - света на Втория Принцип, чрез който се проявява Абсолютният Дух, подпряно на ръцете си на една плоскост като огледало, в която се отразява Неговата фигура в обратен вид. Тази отразена фигура представя света на Първия Принцип. И на всяко същество от Небето отговаря едно същество от Бездната. И понеже в символичната картина горният образ, който е светъл и жизнерадостен, представя Абсолютният Дух, на Него в Бездната отговаря отразеният образ, който има същата форма, но е мрачен, тъмен. Затова Учителя казва някъде: Не се борете със Злото, защото там ще срещнете силите на Непроявения Бог.
към текста >>

И както едното, така и другото са известни на Посветените в Тайните на Окултната наука.
Затова Учителя казва някъде: Не се борете със Злото, защото там ще срещнете силите на Непроявения Бог. На Христа, Който е Проявеният Бог, отговаря едно същество от Бездната. И всяко от тези същества си има име, според характера си, мисията си и мястото, което заема във Великия Космичен организъм. Учителя казва, че и Христос има свещено име, с което е известен на Небето. Също така и това същество, което е антипод на Христа и му противодейства в развоя на Всемирната еволюция, има свое име. И както едното, така и другото са известни на Посветените в Тайните на Окултната наука. Също така всяко същество има един символичен знак, с който се изразява, който знак изразява неговото естество, по силата на закона, че всяка енергия, всяка сила, във външното си проявление се изразява чрез известна форма. В Окултната наука, в езотеричните съчинения, когато искат да представят някое същество от Небето или от Бездната, за да не бъде разбираемо за непосветените, служат си с неговия символ и с числения израз на името му. Защото в древните азбуки всяка буква отговаря на едно число. И когато искаме да изразим едно име с число, за да ме бъде разбрано, то на мястото на всяка буква се туря съответното число. По такъв начин имаме числения израз на характера на съществото, което представя.
към текста >>

В Окултната наука, в езотеричните съчинения, когато искат да представят някое същество от Небето или от Бездната, за да не бъде разбираемо за непосветените, служат си с неговия символ и с числения израз на името му.
И всяко от тези същества си има име, според характера си, мисията си и мястото, което заема във Великия Космичен организъм. Учителя казва, че и Христос има свещено име, с което е известен на Небето. Също така и това същество, което е антипод на Христа и му противодейства в развоя на Всемирната еволюция, има свое име. И както едното, така и другото са известни на Посветените в Тайните на Окултната наука. Също така всяко същество има един символичен знак, с който се изразява, който знак изразява неговото естество, по силата на закона, че всяка енергия, всяка сила, във външното си проявление се изразява чрез известна форма. В Окултната наука, в езотеричните съчинения, когато искат да представят някое същество от Небето или от Бездната, за да не бъде разбираемо за непосветените, служат си с неговия символ и с числения израз на името му. Защото в древните азбуки всяка буква отговаря на едно число. И когато искаме да изразим едно име с число, за да ме бъде разбрано, то на мястото на всяка буква се туря съответното число. По такъв начин имаме числения израз на характера на съществото, което представя. Така в еврейските букви, които са произлезли от египетските йероглифи, а тези, последните, както и еврейските, са копирани от небесните знаци, които са азбуката на Небето, всяка буква отговаря на определено число, а всяко число, както и всяка буква, е израз на един Принцип, на една Сила, на един Закон, които действат в Космоса. По силата на това, когато произнесем едно име, съставено от известни букви, ние предизвикваме известни сили в Природата, които според характера си, носят или благословение, или проклятие.
към текста >>

И в Окултната наука познават тези имена и си служат с тях, за да влязат във връзка с Космичните същества.
Затова магията си служи именно с тези азбуки, и специално с еврейската, която е само малко преобразена древно-египетска, за да предизвикат действието на известни Природни сили. Затова всяко име не е случайно, а е носител на определени сили, които влияят, според характера си, за добро или за зло в съдбата на индивида. Затова Учителя препоръчва, когато на човек не му върви в живота, да си смени името, за да се свърже с други сили, и да прави това дотогава, докато му тръгне, т.е. докато попадне на истинското си име. Така че, всяко същество в Космоса си има име и символ, които са израз на неговия характер, на неговите сили, те са външен израз на неговата вътрешна същина. И в Окултната наука познават тези имена и си служат с тях, за да влязат във връзка с Космичните същества. Както за да влезем във връзка с един човек, трябва да му знаем името и да се обърнем към него с името му, същото нещо е когато искаме да влезем във връзка със съществата на Космоса - трябва да знаем техните имена, за да се обърнем към тях със собствените им имена, за да ни чуят и да ни обърнат внимание. Но понеже всички същества са органи на Великото Космично Тяло, ние трябва да знаем деня и часа, когато дадено същество е най-близко до нас, когато най-лесно можем да влезем във връзка с него. Защото Космосът и всичко в него е в движение, то и съществата във Вселената са в движение и всяко си има резиденция, в която можем да го намерим в определен ден и час. Ако го потърсим в този час и се обърнем към него с името му, то ще ни се отзове и ще ни отговори на молбата. Но ако го потърсим в час, когато го няма в неговата резиденция, можем да викаме колкото си искаме, никой няма да ни чуе.
към текста >>

Това са специфични тайни в Окултната наука, които всеки Ученик трябва да познава, за да може да се ползва от тях, както за свое добро, така и за доброто на своите ближни.
Защото Космосът и всичко в него е в движение, то и съществата във Вселената са в движение и всяко си има резиденция, в която можем да го намерим в определен ден и час. Ако го потърсим в този час и се обърнем към него с името му, то ще ни се отзове и ще ни отговори на молбата. Но ако го потърсим в час, когато го няма в неговата резиденция, можем да викаме колкото си искаме, никой няма да ни чуе. Това е подобно на телефона. Ние може да звъним на определен номер, но ако там няма никой, ние можем да звъним колкото си искаме, без да получим отговор. Това са специфични тайни в Окултната наука, които всеки Ученик трябва да познава, за да може да се ползва от тях, както за свое добро, така и за доброто на своите ближни. Това се нарича Бяла Магия, в основата на която стои молитвата, отправена точно в определен час. Учителя дава като най-добри часове за молитва следните часове: 10 часа вечерта, 12 ч. полунощ, 3 и 5 часа сутринта. Когато човек си служи с духовните сили за доброто и повдигането на своите ближни, както и за свое добро и повдигане, това се нарича, както казах, Бяла Магия. А когато тези сили се употребяват за зло, тогава имаме Черна Магия.
към текста >>

С това ни е показано, че този звяр има отношение към Слънчевите сили, в техния негативен аспект, затова в Окултната наука се нарича Слънчев Демон.
Първото същество е червено - символ на Първия Принцип, израз на борба, на насилие, което е старовременната Змия, която изкуси първите човеци. Второто същество -Звярът със 7-те глави и 10-те рога, което излиза от морето, което в случая символизира астралния свят, света на животинските сили. Третият Звяр излиза от Земята, т.е. изпод Земята, където се намира центърът на Черната Ложа, от Бездната, от Ада. То има два рога, прилични на агнешки, а не че са агнешки. С това ни е показано, че този звяр има отношение към Слънчевите сили, в техния негативен аспект, затова в Окултната наука се нарича Слънчев Демон. И трите тези същества се борят против верните на Христовия Принцип и са служители на Първия Принцип, носители на Злото. Най-после Йоан казва числото на Звяра, който излиза от Земята, който е идентичен със Змея и с първия Звяр, и ни призовава по числото да открием неговото име. Това същество не трябва да го търсим в никоя историческа личност, а в определена Космическа същност, в определена Космическа сила и същество, което действа по определен начин в световната еволюция. От указанията на Йоан, че то е старовременната Змия - Дявола и Сатаната, на нас ни е ясно, че то е от агентите на Злото, но за нас е интересно да открием името му и да видим каква е ролята му в световната еволюция. Сега ще се спрем за малко върху Тайната на числото 666.
към текста >>

С това име той е известен в Битието и в Окултната наука.
с числа, важните части, съществените части, съдържащи се в Мистериите. Той ги е означил с цифра, с числото 666 и го потвърждава със знак, нещо, което той описва така: „И видях след това да възлиза от Земята един друг Звяр; той имаше два рога, прилични на агнешки, а говореше като Змей." Двата рога, това са закривените острия на стрелата, с която се символизира Слънчевия Демон. За да забули този знак, той нарича двете куки pora. Това е било обичайно в езика на Мистериите - да си служат с една дума с много значения, за да се направи невъзможно за непосветения да разбере това, за което се говори. Така че изразът: Той имаше рога като агнешки ни посочва знака на Слънчевия Демон, началника на Бездната, чието окултно име е Сорадт, който е противник на Агнето. С това име той е известен в Битието и в Окултната наука. А символът му е, както казах, стрела с върха надолу, към центъра на Земята, носеща на горния си край две закривени острия, прилични на агнешки рога. Както видяхме, Йоан казва: „Който е разумен, нека сметне числото на Звяра, защото е число на човек; а числото му е 666." Като се казва: Нека се сметне, подразбира се, нека по това число се открие името, което е скрито зад него. Окултната Мъдрост открива, както видяхме, името, стоящо зад това число, което е Сорадт, а оттам и съществото, което е носител на това име, което е противник на Агнето, на Христа, затова има за символ агнешките рога, но със стрелата към центъра на Земята. Ясно е от това, че това същество е носител на Злото и е влязло във връзка с човешката еволюция още от началото на човешкото слизане на Земята. Защото то е, което изкуси Адам и Ева.
към текста >>

Тази идея е разработена от автора на романа „Занони", Булвер Литон, в неговия роман „Врил" или „Бъдещата раса".
И една от мисиите на Учителя е да създаде една група от хора, които да бъдат проводници на Божествената Любов, за да може да се образува едно ядро, от което ще се роди човечеството на Шестата културна епоха на Петата раса. Около това ядро ще се групират всички хора, които са приели Христовия импулс. От това ядро на Шестата културна епоха ще се роди човечеството на Шестата раса, която ще бъде носителка на Любовта и Братството и ще бъде Светеща раса. Тази раса ще бъде образувана от тези, които са приели духовния импулс на Христа и са станали проводници на Любовта. А всички, които отхвърлят този импулс и продължат да живеят по стария начин, те няма да имат условие за развитие и постепенно ще се израждат и ще образуват една упадъчна, изродена раса. Тази идея е разработена от автора на романа „Занони", Булвер Литон, в неговия роман „Врил" или „Бъдещата раса". В течение на Шестата раса ще се развият, както видя -хме, също 7 културни епохи, в течение на които все повече хора ще приемат духовния импулс на Христа и ще преминат в прогресиращата раса, а отпадъчната раса все повече ще се изражда и ще затъва все по-дълбоко в материята. В Шестата културна епоха на Шестата раса ще се даде един. нов голям духовен импулс за духовен живот и тогава още много хора ще минат в новата раса, а другите, които не са приели духовния импулс на Христа, все повече ще отпадат, живеейки под импулса на силите на Злото, символизирано със Звяра с двата рога. Оттук води произхода си втората шесторка на числото 666. Третата шесторка, както ще видим по-нататък, ще дойде от Шестото въплъщение на Земята.
към текста >>

27. XV. ВЕЛИКИЯТ ВАВИЛОН - ЧЕРНАТА МАГИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тези избрани не само ще познават духовните сили, но ще могат да ги употребяват за подготовка на бъдещото въплъщение на Земята, което в Окултната наука се нарича Юпитер.
Съвременните хора още нямат представа какво ужасно престъпление представя Черната Магия, която е пряк резултат от влиянието на Звяра с двата рога и се състои в злоупотреба с духовните сили за зло. По този начин, в едно далечно бъдеще, две противоположни сили ще се издигнат и ще се насочат една срещу друга. Онази част от човечеството, която не приеме духовния импулс на Христа, ще бъде завлечена към Великия Вавилон, докато онези, които са приели духовния импулс на Христа, ще се издигат все по-високо в своето духовно развитие и ще се съединят с Христа. Това, което е най-мрачното в човечеството, ще бъде погълнато от Вавилон под водителството на Звяра с двата рога. Обаче, из недрата на избраниците, които са приели импулса на Христа, ще излезе новото човечество, което ще приложи братската любов в живота си и ще даде нова насока на живота на човечеството. Тези избрани не само ще познават духовните сили, но ще могат да ги употребяват за подготовка на бъдещото въплъщение на Земята, което в Окултната наука се нарича Юпитер. Те ще представят в общи черти бъдещата планета, която е символизирана с Новия Ерусалим. Но преди това Звярът с двата рога трябва да бъде победен и всичко това, отпаднало под неговото влияние, всичко, което е закоравяло, символизирано с животното със 7 глави и 10 рога, ще трябва преди това да бъде отхвърлено от човешката еволюция, ще трябва да бъдат вързани и победени. Силата, чрез която Слънчевият Дух ще триумфира над тези, които ще бъдат отхвърлени и ще отпаднат от човешката еволюция и ще бъдат тласнати в Бездната, е символизирана с Архангел Михаил. Той е един вид представител на Слънчевия Дух. В Негово име той ще победи Изкусителя, Звяра с двата рога, който също се нарича Великият Дракон.
към текста >>

Те ще представят в общи черти бъдещата планета, която е символизирана с Новия Ерусалим.
По този начин, в едно далечно бъдеще, две противоположни сили ще се издигнат и ще се насочат една срещу друга. Онази част от човечеството, която не приеме духовния импулс на Христа, ще бъде завлечена към Великия Вавилон, докато онези, които са приели духовния импулс на Христа, ще се издигат все по-високо в своето духовно развитие и ще се съединят с Христа. Това, което е най-мрачното в човечеството, ще бъде погълнато от Вавилон под водителството на Звяра с двата рога. Обаче, из недрата на избраниците, които са приели импулса на Христа, ще излезе новото човечество, което ще приложи братската любов в живота си и ще даде нова насока на живота на човечеството. Тези избрани не само ще познават духовните сили, но ще могат да ги употребяват за подготовка на бъдещото въплъщение на Земята, което в Окултната наука се нарича Юпитер. Те ще представят в общи черти бъдещата планета, която е символизирана с Новия Ерусалим. Но преди това Звярът с двата рога трябва да бъде победен и всичко това, отпаднало под неговото влияние, всичко, което е закоравяло, символизирано с животното със 7 глави и 10 рога, ще трябва преди това да бъде отхвърлено от човешката еволюция, ще трябва да бъдат вързани и победени. Силата, чрез която Слънчевият Дух ще триумфира над тези, които ще бъдат отхвърлени и ще отпаднат от човешката еволюция и ще бъдат тласнати в Бездната, е символизирана с Архангел Михаил. Той е един вид представител на Слънчевия Дух. В Негово име той ще победи Изкусителя, Звяра с двата рога, който също се нарича Великият Дракон. Това е смисълът на видението, в което Йоан вижда Архангел Михаил, държащ ключа на Бездната и оковаващ и хвърлящ в Бездната Звяра и неговите ангели.
към текста >>

Тук му е мястото да кажа, че според Окултната наука, в невидимия свят Архангел Михаил е отворил Окултна Школа, в която подготвя онези човешки души, които могат да приемат Христовия импулс, че като слязат на Земята, по-лесно да намерят Пътя към Школата на Земята, от която този импулс се прокарва и да ги предпази от примките на Тъмните сили, които се стремят да въвлекат хората в ужасите на Черната Магия.
Но преди това Звярът с двата рога трябва да бъде победен и всичко това, отпаднало под неговото влияние, всичко, което е закоравяло, символизирано с животното със 7 глави и 10 рога, ще трябва преди това да бъде отхвърлено от човешката еволюция, ще трябва да бъдат вързани и победени. Силата, чрез която Слънчевият Дух ще триумфира над тези, които ще бъдат отхвърлени и ще отпаднат от човешката еволюция и ще бъдат тласнати в Бездната, е символизирана с Архангел Михаил. Той е един вид представител на Слънчевия Дух. В Негово име той ще победи Изкусителя, Звяра с двата рога, който също се нарича Великият Дракон. Това е смисълът на видението, в което Йоан вижда Архангел Михаил, държащ ключа на Бездната и оковаващ и хвърлящ в Бездната Звяра и неговите ангели. Тук му е мястото да кажа, че според Окултната наука, в невидимия свят Архангел Михаил е отворил Окултна Школа, в която подготвя онези човешки души, които могат да приемат Христовия импулс, че като слязат на Земята, по-лесно да намерят Пътя към Школата на Земята, от която този импулс се прокарва и да ги предпази от примките на Тъмните сили, които се стремят да въвлекат хората в ужасите на Черната Магия. Черната Магия сама по себе си е нещо ужасно и днес има твърде малко хора, които биха тръгнали в нейния път, но все пак има. Всичко, което днес се разправя за Черната Магия, не е още истинската Черна Магия. Това са далечни предисловия. Когато човек прави нещо от лична амбиция и с егоистична цел, той без да иска се поставя в пътя на Черната Магия. Когато човек се поддаде на Черната Магия, в ужасния смисъл на тази дума, той попада върху път, кой го води към Бездната.
към текста >>

28. ПРИНЦИП НА УМА ИЛИ ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

С този Принцип лесно могат да се обяснят всички различни умствени и психични явления, които привличат вниманието ни и които са неразбираеми и необясними за науката.
Умът е основа на света. Учителя в много беседи е развил този Принцип. Този Принцип въплътява истината, че всичко в света е Ум, че Умът е реалността, който лежи в основата на всички външни прояви и явления, които ние познаваме под понятието материална Вселена, проявление на Живота, материята и енергията. Накратко всичко това, което е доловимо от нашите физически сетива е Дух, който сам по себе си е непознаваем, неопределим, но който може да бъде разглеждан като единен, безкраен, жив, всемирен, космичен Ум. Според този Принцип целият свят на явленията или цялата Вселена е само една умствена творба на Бога и че Вселената като цяло, както и в отделните части, има свое съществуване в Ума на Бога, в който живеем, движим се и съществуваме. С този Принцип лесно могат да се обяснят всички различни умствени и психични явления, които привличат вниманието ни и които са неразбираеми и необясними за науката. А едно разбиране на този Принцип помага на човека лесно да долови умствените закони на Вселената и да ги приложи за своето духовно развитие и здравословно състояние. Привърженикът на Херметичната философия също може лесно и разумно да приложи и използва великите умствени закони, вместо да ги употребява случайно и неразумно. С този мощен Ключ в ръцете си ученикът може да отключва много Врати на умственото и духовното Светилище на Знанието и да влиза вътре свободно и разумно. Този Принцип обяснява истинската природа на енергията или силата и материята, защото пряко те са подчинени на Ума. Един от древните херметични посветени е казал следното: "Този, който би могъл да схване истината за умствената природа на Вселената, той е вече напреднал по пътя към господството над нея".
към текста >>

Древните теории относно физиката са били постепенно потвърдени едва от последните открития на съвременната наука, особено тези, отнасящи се до строежа на материята.
Оттам той е черпил своето знание, което е предал на своите ученици. Йероглифичните надписи, издълбани върху камъни в древния Египет, говорят красноречиво, че древните са имали много по-обширни познания по астрономия, отколкото съвременните астрономи. Това е показано и в строежа на пирамидите и тяхното ориентиране, и особено ясно е изразено в Хеопсовата пирамида, височината на която съответства на разстоянието от Земята до Слънцето; полярната звезда е стояла точно над върха на пирамидата и целия й строеж е едно отражение на строежа на нашата Слънчева система, както и на проявяващия се живот в течение на историческото развитие. Същото се отнася до химията и до психологията, които в древния Египет са били много по-дълбоки от съвременните. Така например, древните Писания говорят, че те са били добре запознати с химичните свойства на елементите. Древните теории относно физиката са били постепенно потвърдени едва от последните открития на съвременната наука, особено тези, отнасящи се до строежа на материята. Те са знаели за сферичността на Земята, за обикалянето на Земята около Слънцето, както и за нейното завъртане около оста си. и още много неща са знаели, които съвременните учени още не знаят. Също така и в областта на психологията са били много по-напред от нас, защото те са познавали както видимия, така и невидимия строеж на човека и неговото отношение с Космоса. Познавали са не само света на самосъзнанието, но са познавали и света на подсъзнанието и свръхсъзнанието, които обуславят целокупния живот на човека, докато съвременната психология познава само света на самосъзнанието. Древните са владеели както външното, така и вътрешното знание, докато съвременните учени владеят само външното знание.
към текста >>

Всичко онова, което днес е познато под името психични явления, умствени явления, умствена наука, явленията на новата мисъл и други, се извършват по същите общи линии, защото само един и същ Принцип се прилага.
наводнения и други подобни. Такива Велики учени са съществували, съществуват и днес. Но те никога не излагат своите сили и възможности на показ, винаги търсят уединение, далеч от тълпите, за да могат по-добре да вършат своята работа и да следват своя път към постижение. Тяхната сила е изключително умствена и действа изцяло по линията на висшите умствени превръщания, въз основа на херметичния Принцип на ментализма, че Вселената е умствена. Учениците и онези херметици, които са на по-ниска степен от Учителите-Посветени, могат много свободно да работят на менталното поле в областта на умственото превръщане. Всичко онова, което днес е познато под името психични явления, умствени явления, умствена наука, явленията на новата мисъл и други, се извършват по същите общи линии, защото само един и същ Принцип се прилага. Ученикът, както и този, който практикува умственото превръщане, работи на умственото поле, превръща умствените условия и състояния от едни в други, съгласно различните формули. Различните лекувания, заклинания, отричания и прочее, са само формули, често много несъвършени и не-научни, и несъответстващи на херметичното изкуство. Мнозинството от съвременните практици са съвършено невежи в сравнение с древните, защото на тях им липсва основното знание, върху което се основава самата работа. Не само собствените си умствени състояния човек може да промени или превърне чрез херметичните методи, но също така и умствените състояния на другите могат да бъдат преобърнати по същия начин, често несъзнателно, но понякога и съзнателно, с помощта познаването на законите и принципите, особено ако засегнатото лице не знае законите за себепредпазване. Също така и всяко материално условие може да бъде променено или превърнато, съобразно със силното желание и волята на лицето, желаещо да промени условията на живота.
към текста >>

Всичкото не може да бъде и енергия, както се разбира от съвременната наука, която е сляпа и механична.
Защото никога не е било, не е и сега, нито ще бъде някога, когато То да се промени. И тъй, Всичкото е Безкрайно, Абсолютно, Вечно, Неизменно. От това следва, че всяко нещо, което е ограничено, изменяемо, преходно и условно не може да бъде Всичкото. И понеже няма нищо вън от Всичкото, тогава всички преходни неща са всъщност нищо. Всичкото не може да бъде материя, защото материята сама по себе си не съществува, а е една форма на енергията, а енергиите са най-ниската степен на вибрациите. Всичкото не може да бъде и енергия, както се разбира от съвременната наука, която е сляпа и механична. Животът и Умът не могат да произлязат от нещо, което не ги съдържа, защото нищо не произлиза от нищо, ако предварително не е било включено в него. Затова Всичкото не може да бъде и енергия, защото ако беше така, то не би имало Живот и Ум, които съществуват, защото ние самите сме живи и имаме ум, с който изучаваме проявите на Всичкото. Тогава естествено ще се зададе въпросът: Щом Всичкото не е материя, не е и енергия, която съвременните хора признават за реалност, тогава какво е? Херметичната наука отговаря, че Всичкото е Живот и Ум, които се проявяват във всички степени на развой. Всичкото е един жив Ум, Ум, изпълнен с Живот и Живот, изпълнен с Ум.
към текста >>

Херметичната наука отговаря, че Всичкото е Живот и Ум, които се проявяват във всички степени на развой.
Всичкото не може да бъде материя, защото материята сама по себе си не съществува, а е една форма на енергията, а енергиите са най-ниската степен на вибрациите. Всичкото не може да бъде и енергия, както се разбира от съвременната наука, която е сляпа и механична. Животът и Умът не могат да произлязат от нещо, което не ги съдържа, защото нищо не произлиза от нищо, ако предварително не е било включено в него. Затова Всичкото не може да бъде и енергия, защото ако беше така, то не би имало Живот и Ум, които съществуват, защото ние самите сме живи и имаме ум, с който изучаваме проявите на Всичкото. Тогава естествено ще се зададе въпросът: Щом Всичкото не е материя, не е и енергия, която съвременните хора признават за реалност, тогава какво е? Херметичната наука отговаря, че Всичкото е Живот и Ум, които се проявяват във всички степени на развой. Всичкото е един жив Ум, Ум, изпълнен с Живот и Живот, изпълнен с Ум. Живот и Ум, както ги разбираме тука, са по-високи от механичните сили. То е един безкрайно живущ Ум, един Ум, който прониква всичко и е основа на всичко, когото посветените наричат Дух. Според нас Умът е външната страна на Духа, защото Духът сам по себе си е непознаваем. Затова херметичната наука твърди, че Вселената е умствена, т.е.
към текста >>

Затова херметичната наука твърди, че Вселената е умствена, т.е.
Херметичната наука отговаря, че Всичкото е Живот и Ум, които се проявяват във всички степени на развой. Всичкото е един жив Ум, Ум, изпълнен с Живот и Живот, изпълнен с Ум. Живот и Ум, както ги разбираме тука, са по-високи от механичните сили. То е един безкрайно живущ Ум, един Ум, който прониква всичко и е основа на всичко, когото посветените наричат Дух. Според нас Умът е външната страна на Духа, защото Духът сам по себе си е непознаваем. Затова херметичната наука твърди, че Вселената е умствена, т.е. пребивава в Ума на Всичкото. Всичко е Дух, Духът е основа на всичко съществуващо. Но тогава ще се запитаме: Какво нещо е Духът? На този въпрос не може да се отговори на човека на самосъзнанието, докато в него не се пробуди свръхсъзнанието, когато той сам ще преживее Духа в себе си и ще разбере какво е Той. Ние с нашето самосъзнание можем да мислим за Духа като безкрайно жив Ум.
към текста >>

Според херметичната наука и смъртта не съществува реално, даже и в относителен смисъл.
Но да не мислим, че Живот има само на нашата малка планета Земя. Има милиони по милиони подобни светове и много по-големи. Има милиони по милиони подобни вселени, съществуващи в безкрайния Ум на Всичкото. Даже и в нашата Слънчева система има области и полета на живот, много по-горни и по-висши от нашите, както и същества, притежаващи такива сили и качества, щото изглеждат като божества в сравнение с нас. И все пак тези същества са били някога като нас и ние един ден ще бъдем като тях, а може би и по-горе, защото такъв е Законът за предназначението на човека, както ни осведомяват Посветените. Според херметичната наука и смъртта не съществува реално, даже и в относителен смисъл. Тя е раждане на един нов живот и ние ще следваме нашия път все напред и нагоре, по все по-висши полета на живот за еони от време. Вселената е наш дом и ние сме длъжни да изследваме и изучаваме всичко в нея надлъж и нашир преди свършването на времето. Ние съществуваме и живеем в безкрайния Ум на Бога и затова нашите възможности и благоприятни условия са също безкрайни както по време, така и по пространство. В края на Великия цикъл от еони от време, когато Всичкото ще прибере в Себе Си всички Свои творби, тогава ние ще се почувстваме извънредно щастливи и радостни, защото тогава ще бъдем изпълнени със знанието на цялата Истина, а именно, че сме едно с Всичкото, с Цялото. Такива са съобщенията, които ни идват от Посветените, от онези, които са напреднали достатъчно в Пътя.
към текста >>

За Херметичната наука Вселената има трайна основа, има за основа една действителна субстанция и се ръководи от реални закони.
И техните предупреждения обикновено са насочени към проблемите на Абсолютното и относителното, които озадачават обикновените умове и ги хвърлят в противоречие. Всички големи истини трябва да бъдат разглеждани и схващани както от абсолютната, така и от относителната им страна. От гледна точка на Абсолютното, наистина, Вселената е от природата на една илюзия, един умствен образ със всичко съществуващо в себе си. Но това е така по отношение на висшето Божествено Съзнание, което е породило този умствен образ. Но за нас, които също сме умствена творба, идея на Бога, за нас тази Вселена, този умствен образ на Бога, е реален, колкото и ние сме реални. За Херметичната наука Вселената има трайна основа, има за основа една действителна субстанция и се ръководи от реални закони. Субстанцията, която лежи в основата на Вселената е това, което Учителя нарича Любов, а законите, които функционират в тази Вселена, са израз на това, което Учителя нарича Божествена Мъдрост. Ние не трябва да базираме живота си върху една илюзорна Вселена, но трябва по-скоро да разбираме истинската природа на Вселената, да разбираме нейните умствени закони и да се помъчим да ги използваме както за наше добро, така и за доброто на нашите ближни и за нашето развитие, издигайки се от поле към поле на съществуване. Законите на Вселената, които имат в основата си Божествена Мъдрост, са абсолютни и вечни, всичко, освен Абсолютното, е обвързано от тях. Няма нищо в Битието, което да не е подчинено на тези закони, които са реални, а не илюзорни, както и самата Вселена. Защото всичко, което е безкрайният Ум на Бога, на Абсолютното, е реално, само така да се каже една степен по-долу по отношение на онази Единствена Реалност, внедрена в природата от Абсолютното.
към текста >>

Според Херметичната наука материята си е пак материя за нас, щом като ние живеем в полето на материята, макар че знаем положително, че тя е една форма на енергията, която, от своя страна, е проява на Божествения Ум и, като всичко друго във Вселената, е чисто умствена по природа.
Субстанцията, която лежи в основата на Вселената е това, което Учителя нарича Любов, а законите, които функционират в тази Вселена, са израз на това, което Учителя нарича Божествена Мъдрост. Ние не трябва да базираме живота си върху една илюзорна Вселена, но трябва по-скоро да разбираме истинската природа на Вселената, да разбираме нейните умствени закони и да се помъчим да ги използваме както за наше добро, така и за доброто на нашите ближни и за нашето развитие, издигайки се от поле към поле на съществуване. Законите на Вселената, които имат в основата си Божествена Мъдрост, са абсолютни и вечни, всичко, освен Абсолютното, е обвързано от тях. Няма нищо в Битието, което да не е подчинено на тези закони, които са реални, а не илюзорни, както и самата Вселена. Защото всичко, което е безкрайният Ум на Бога, на Абсолютното, е реално, само така да се каже една степен по-долу по отношение на онази Единствена Реалност, внедрена в природата от Абсолютното. Според Херметичната наука материята си е пак материя за нас, щом като ние живеем в полето на материята, макар че знаем положително, че тя е една форма на енергията, която, от своя страна, е проява на Божествения Ум и, като всичко друго във Вселената, е чисто умствена по природа. Макар че на нивото на материята трябва да признаем нейните проявления, ние все пак можем да контролираме материята, прилагайки по-висши сили. Хората вършат големи грешки, когато се опитват да отричат или пренебрегват съществуването на материята в относителния й вид. Ние можем да отречем нейното господство върху нас и то с право, но ние никога не бихме могли и не би трябвало да я игнорираме в нейния относителен аспект и то тогава, докато живеем на нейното поле. Също така и природните закони не намаляват своята ефикасност, постоянство, сила и значение за нас, макар да знаем, че и те са умствена творба. Те са напълно относителни на различните полета, но ние можем да преодолеем по-нисшите закони, прилагайки, ползвайки се от по-висшите такива.
към текста >>

Според Херметичната наука ние не трябва да живеем в един свят на сънища и видения, а в една Вселена, която, макар и относителна, е все пак реална, доколкото засяга нашия живот и нашата дейност.
Но ние не можем да избегнем по никакъв начин Закона или да се издигнем съвсем над него. Ако от нисшето се измъкнем, то на висшето ще се подчиним. И никой друг, а само Абсолютното е над всички закони, от които произлизат всички други закони. Всички същества - от най-висшите богове до най-нисшите същества - са подчинени на законите на Вселената и Живота и никой не може да ги пренебрегва ненаказано. Докато Вселената съществува и те ще съществуват и ще бъдат напълно реални за нас, защото Вселената съществува само благодарение на тези закони, които съставят и образуват нейната рамка и опора и които закони свързват всички части в едно велико Цяло. Според Херметичната наука ние не трябва да живеем в един свят на сънища и видения, а в една Вселена, която, макар и относителна, е все пак реална, доколкото засяга нашия живот и нашата дейност. Нашата работа във Вселената не е да отричаме нейното съществуване, но да живеем и да използваме нейните закони, да се изкачваме от по-нисшето към по-висшето, следвайки живота си, вършейки най-доброто. което можем, при обстоятелствата, които ни заобикалят и живеейки доколкото можем и съгласно с нашите най-добри и най-висши идеали и схващания. Изхождайки от Принципа на ментализма, Кибалион казва: "Макар че всичко е във Всичкото, то еднакво вярно е, че и Всичкото е във всичко". Онзи, който правилно е разбрал тази истина, той е придобил всичкото знание". В тази херметична максима е скрита една от най-великите философски, научни и религиозни истини.
към текста >>

Херметичната наука държи здраво на истината, че Всичкото е иманентно (пребиваващо) вътре в своята Вселена, както и вътре във всяка частица или групировка, намираща се във Вселената.
Нашата работа във Вселената не е да отричаме нейното съществуване, но да живеем и да използваме нейните закони, да се изкачваме от по-нисшето към по-висшето, следвайки живота си, вършейки най-доброто. което можем, при обстоятелствата, които ни заобикалят и живеейки доколкото можем и съгласно с нашите най-добри и най-висши идеали и схващания. Изхождайки от Принципа на ментализма, Кибалион казва: "Макар че всичко е във Всичкото, то еднакво вярно е, че и Всичкото е във всичко". Онзи, който правилно е разбрал тази истина, той е придобил всичкото знание". В тази херметична максима е скрита една от най-великите философски, научни и религиозни истини. Херметичната наука държи здраво на истината, че Всичкото е иманентно (пребиваващо) вътре в своята Вселена, както и вътре във всяка частица или групировка, намираща се във Вселената. Това учение обикновено се илюстрира и обяснява с Принципа на съответствието, според който това, което е долу, е подобно на това. което е горе. И до степента, до която човек днес ще може да реализира съществуването на вътре живеещия Дух. пребиваващ в неговото същество, в неговото битие, дотолкова той ще може и да се издигне до духовната степен на Живота. Това е значението и смисъла на духовния развой — осъзнаването, осъществяването, проявите на Духа вътре в нас.
към текста >>

На този процес, според Херметичната наука, е аналогичен умствения процес на един артист, писател или изобретател, който до толкова потъва и се обвива в своята умствена творба и идея, щото забравя своето съществуване и които поне за през това време на напрегнато мислене живеят почти изцяло в своята творба, намират се, така да се каже, в захлас, в екстаз.
пребиваващ в неговото същество, в неговото битие, дотолкова той ще може и да се издигне до духовната степен на Живота. Това е значението и смисъла на духовния развой — осъзнаването, осъществяването, проявите на Духа вътре в нас. Ученията на Хермес, засягащи прогреса на умствените творби на Вселената са следните: В началото на творческия цикъл Абсолютното, в неговия аспект Битие, проектира Волята Си към аспекта "да стане" и процесът на Сътворяването започва. Пo-нататък ни се казва, че процесът се състои в постепенно намаляване на вибрациите, докато се стигне до една много ниска степен, на която точка се появява и най-грубата възможна форма на материята. Този процес е наречен степен на инволюцията, в който Абсолютното се е "включило", "се е обвило" в Своята Творба. На този процес, според Херметичната наука, е аналогичен умствения процес на един артист, писател или изобретател, който до толкова потъва и се обвива в своята умствена творба и идея, щото забравя своето съществуване и които поне за през това време на напрегнато мислене живеят почти изцяло в своята творба, намират се, така да се каже, в захлас, в екстаз. Този процес на инволюция в творческия аспект е наричан понякога излизане навън на Божествената енергия, докато пък процеса на еволюцията е наречен прибиране навътре. Крайният полюс на творческия процес се счита най-отдалечената точка от центъра на Абсолютното, докато началната точка на еволюцията се счита като начало на връщането махалото на ритъма, едно връщане у дома. Докато в процеса на инволюцията творческите сили се проявяват и действат като компактна маса, като едно цяло, като един принцип, то още в началото на еволюцията вече се появява един стремеж, една тенденция с оглед Закона за индивидуализиране. Всичкото, Абсолютното се обособява в отделни единични центрове на сила така, щото най-накрая това, което Абсолютното е оставило като Първоначална енергия, да се върне обратно към своя Първоизточник като безчислени високо развити единици Живот, издигайки се все по-високо и по-високо по духовната стълба, посредством физическата, умствената и духовната еволюция. Древните херметици употребяват думата медитация при описване процеса на умственото Сътворяване на Вселената в
към текста >>

По-нататък Херметичната наука ни уведомява относно еволюционния процес, че Абсолютното, медитирайки върху началото на Сътворението, установявайки по този начин материалните условия на бъдещата Вселена, мислейки я вече за съществуваща, се освобождава от своята медитация.
Древните херметици употребяват думата медитация при описване процеса на умственото Сътворяване на Вселената в Ума на Абсолютното, а също и думата размисъл често е била употребявана в същия смисъл. Но идеята, която се е целяла, изглежда е била указание за използване на Божественото Внимание. Внимание е една дума, която произлиза от латински корен и означава достигане навън, насочвам навън. И тъй като актът на внимание е всъщност едно умствено достигане навън, отправяне навън, разширяване навън на умствената енергия, идеята, легнала в основата, ясно се схваща и разбира, когато изследваме значението на думата внимание. По-нататък Херметичната наука ни уведомява относно еволюционния процес, че Абсолютното, медитирайки върху началото на Сътворението, установявайки по този начин материалните условия на бъдещата Вселена, мислейки я вече за съществуваща, се освобождава от своята медитация. Вършейки това, започва вече процесът на еволюция върху материалното, умственото и духовните полета последователно и в пълен ред. По този начин започва обратното движение и всичко се движи към одухотворяването. Материята започва да става по-малко груба, започват да се появяват центрове на единици Енергия и Животът се проявява във все по-висши и по-висши форми. Умът става все по-очевиден в своята проява, вибрациите стават все по-бързи и по-висши. Накрая целият еволюционен процес във всичките негови фази е обхванат неотклонно и в съгласие с установените закони в процеса на прибирането навътре.
към текста >>

29. 2. ДУШАТА - НЕЙНАТА ПРИРОДА И АТРИБУТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ще се опитаме да представим ясно и разбрано описанието на едното и на другото и да ги покажем такива, каквито са те в действителност в светлината на духовната наука.
2. ДУШАТА - НЕЙНАТА ПРИРОДА И АТРИБУТИ " Божественият Дух за душата е също както душата за тялото. " Плутарх Думите душа и дух са тъй преплетени помежду си, че ни се струва съвършенно невъзможно да ги разграничим. Ще се опитаме да представим ясно и разбрано описанието на едното и на другото и да ги покажем такива, каквито са те в действителност в светлината на духовната наука. Душата не е дух, но това, чрез което духът се познава, или по-скоро това, чрез което ние постигаме природата и свойствата на духа. Когато искаме да определим душата, трябва да прибегнем към фигури и образи, за да поясним даденото определение. Ние си представяме духовното Аз като атом на Божеството, като светкаща атомическа точка, еманираща на Божествената душа. Това е съвършенно вярно по отношение на Аза, но когато речем да отделим душата трябва да внимаваме да не смесваме тези две понятия, като ги разглеждаме като причина и следствие на духовната еволюция. Душата е безформена и неосезаема и съставя атрибут на Божественния Дух.
към текста >>

Шестата, бъдещата раса ще развие шестото сетиво, а Седмата раса — седмото сетиво и тогава човек ще бъде физически съвършен.
Можем да вземем и друг пример. също така поясняващ и изразяващ идеята, за която искаме да дадем възможно най-ясно понятие, а именно човешкия организъм. Човек в своя строеж засега притежава пет сетива: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание. Но в действителност той е със седем сетива, с които може да се ползва. Но двата висши атрибута от гамата на сетивата са още в зародишно състояние, доколкото това се отнася до целия човешки род. Шестата, бъдещата раса ще развие шестото сетиво, а Седмата раса — седмото сетиво и тогава човек ще бъде физически съвършен. Като оставям настрана тези две висши сетива, ще разгледаме човека такъв, какъвто е той със своите пет сетива. Цялото наше знание за външните явления се получава чрез посредничеството на едно или на няколко от сетивата му. Органите, чрез които се прояват функциите на сетивата са видими, обаче самите сетива са невидими и безформени. Ние ги знаем само като атрибути на тялото. Тогава когато умът, който напълно и абсолютно зависи от данните, доставени му от сетивата, представя духовното Аз в отношението с душата.
към текста >>

Общата сума на човешките знания във всяка специална област, когато те са организирани и класифицирани, се свеждат в система и приемат названието наука.
Като резултат от тези смущения се явяват формата, звукът, цветът и пр. По такъв начин нашите сетива съставят единственият източник на външното знание и създават основата, при която произтичат нашите мисли, идеи и чувства. От това следва, че лошите мисли са резултат на различните състояния, през които ние минаваме. Това е състоянието на нашето външно съзнание. То е чисто интелектуално и зависи от сетивата. Общата сума на човешките знания във всяка специална област, когато те са организирани и класифицирани, се свеждат в система и приемат названието наука. По такъв начин ние можем да видим и оценим отношението на физическите сетива към физическото тяло и да узнаем тяхната важност за ума, за да използваме спечеленото знание. Свойствата на духа, които ние наричаме душа, имат съвършена аналогия със сетивата на тялото. Душата има такова точно отношение към духа, както физическите сетива към ума. По такъв начин ние имаме физически сетива и духовни сетива. Първите са само отражение на вторите.
към текста >>

30. 3. Условията на разумния живот, 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Според окултната наука, в онова време, когато Адам е бил в рая, извън рая е съществувала друга една раса.
Каиновците се отличават по това, че искат да управляват, да убиват, да ограбват и да живеят от труда на другите. И понеже те по-рано бяха завладели земята, когато дойдоха Ситовците, Каиновците взеха надмощие над тях и ги подчиниха. И всички управляващи днес са Каиновци, а Ситовците, които бяха заробени, станаха работници и почнаха да обработват земята. Така че, причините за съвременните социални кризи се крият далеч в миналото. Каин и Авел са родени от една майка, и от двама бащи. Според окултната наука, в онова време, когато Адам е бил в рая, извън рая е съществувала друга една раса. И от тази раса е дошъл черният адепт, наречен в Писанието сатана, който прелъстил Ева и от него се ражда Каин. При тази външна раса се е учил Каин и от тях той е научил насилието, убийството и пр. и в него се заражда гордостта, тщеславието да управлява земята. И той убива брата си, за да му вземе богатството. Ще попитате: защо така?
към текста >>

Според окултната наука, човек по-рано е живял на една друга земя, където е бил във връзка с по-напреднали същества, които някои наричат ангели.
При тази външна раса се е учил Каин и от тях той е научил насилието, убийството и пр. и в него се заражда гордостта, тщеславието да управлява земята. И той убива брата си, за да му вземе богатството. Ще попитате: защо така? Ако Природата е допуснала греха, това не е слабост, а за да се прояви нещо по-велико от това, което е. Според окултната наука, човек по-рано е живял на една друга земя, където е бил във връзка с по-напреднали същества, които някои наричат ангели. Но ако четете Сведенборг* , той изкарва, че и ангелите са от човешко потекло, само че са по-напреднала раса. Те са били една човешка раса, която е предшествала настоящото човечество в своето развитие. Има членове и от сегашната раса, които са кандидати, да влязат в ангелския свят - това са светиите. Но за да влязат хората в ангелския свят, не трябва нищо да остане от техните слабости и да се развият всички сили и способности, които сега са като пъпки, които чакат своето време да се разцъфтят. Когато се разцъфнат и развият в своята пълнота тези способности, хората ще реализират Царството Божие на земята.
към текста >>

В бъдещата култура ще имаме лекари за здравите - а болни няма да има, защото хората ще знаят как да живеят и всяка болест ще се парализира в нейния зародиш.
Но за да влязат хората в ангелския свят, не трябва нищо да остане от техните слабости и да се развият всички сили и способности, които сега са като пъпки, които чакат своето време да се разцъфтят. Когато се разцъфнат и развият в своята пълнота тези способности, хората ще реализират Царството Божие на земята. Ще дойде Царството Божие на земята, но земята трябва да мине през огън да се пречисти и да се изменят условията. И от съвременната цивилизация с нейните църкви, болници и пр. няма да остане нито помен. В бъдещата култура ще имаме лекари за здравите - а болни няма да има, защото хората ще знаят как да живеят и всяка болест ще се парализира в нейния зародиш. Така че, за да се подобри животът, потребно е преди всичко едно ново разбиране на живота. А сега искат да подобрят живота, без да изменят разбиранията си, начините на живеене и условията, при които се развива животът. А това е невъзможно, защото големите противоречия, които съществуват днес, произтичат от различията в материалните интереси, а те се обуславят от разбиранията ни за живота. В новите разбирания всеки, който има повече блага, отколкото са му необходими, ще ги раздели с тези, които нямат. По този начин ще се пристъпи към ликвидиране с греха.
към текста >>

31. 15. Нищо в природата не се губи, 2 декември 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Цяла наука е щастието.
А може да се помни само хубавото, великото в света. Всички хора трябва да помним, че без нашия Създател не можем да бъдем щастливи. Щастието на човека зависи от ред условия. Най-първо зависи от въздуха, зависи от светлината, водата, храната, зависи от природата, обстановката, зависи от хората, с които живее. Има още много условия, от които зависи щастието. Цяла наука е щастието. Вие искате да бъдете щастливи, а не сте изучавали науката за щастието. Например сега индусът Кришнамурти се опитва да убеди хората, че могат да бъдат щастливи, но и той не може да даде една научна и обективна обосновка на своето учение за щастието. Сегашният свят е чрезмерно обективен и трябва да му се представят доказателства за всичко. Защото днешният човек оперира с обективния си ум, интелекта и за да му станат понятни нещата, трябва да му се разяснят конкретно и да му се дадат обективни доказателства. В наше време нищо не се приема на доверие.
към текста >>

Вие искате да бъдете щастливи, а не сте изучавали науката за щастието.
Всички хора трябва да помним, че без нашия Създател не можем да бъдем щастливи. Щастието на човека зависи от ред условия. Най-първо зависи от въздуха, зависи от светлината, водата, храната, зависи от природата, обстановката, зависи от хората, с които живее. Има още много условия, от които зависи щастието. Цяла наука е щастието. Вие искате да бъдете щастливи, а не сте изучавали науката за щастието. Например сега индусът Кришнамурти се опитва да убеди хората, че могат да бъдат щастливи, но и той не може да даде една научна и обективна обосновка на своето учение за щастието. Сегашният свят е чрезмерно обективен и трябва да му се представят доказателства за всичко. Защото днешният човек оперира с обективния си ум, интелекта и за да му станат понятни нещата, трябва да му се разяснят конкретно и да му се дадат обективни доказателства. В наше време нищо не се приема на доверие. Доверието днес е обосновано на икономическа основа.
към текста >>

Да търсиш хубавите работи, това е наука.
Само при това условие човек може да помни Създателя си. Човек трябва да помни доброто, което другите хора са му направили, защото Бог е в доброто. Той трябва да помни свободата, която другите хора му дават и справедливите отношения, които другите имат към него. Това значи да помним Създателя си в дните на младостта си, защото Бог е в човека и нашите отношения към хората са отношенията ни към Бога. Затова, когато виждаме хубавото навсякъде, ние виждаме Бога, а другите неща са условия. Да търсиш хубавите работи, това е наука. Навсякъде търсете хубавото, понеже хубавото е от Бога, а злото е само едно условие за доброто. Сега на съвременните хора им трябва един правилен метод за възпитание и самовъзпитание. Досега не съм срещнал нито един правилен метод за възпитание. Казва се, че трябва да се даде свобода на детето. Но в какво седи свободата?
към текста >>

Големите страдания и противоречия показват, че се ражда бъдещата велика нова култура на света.
Не става въпрос за измислянето на нови морални правила, но животът влиза в нова фаза и заедно с това се ражда нещо ново, което е съвсем различно от старото. И това, че цялата бяла раса е неспокойна и подложена на големи страдания показва, че се ражда нещо ново в нея. Едно вътрешно безпокойство има в душата на бялата раса и аз считам това като естествено положение. От мое гледище, бялата раса е като бременна жена, която се страхува дали детето ще се роди или ще стане някаква пакост. От бялата раса трябва да се роди шестата раса. Големите страдания и противоречия показват, че се ражда бъдещата велика нова култура на света. Тя ще бъде култура на братството и Любовта, в която ще се реализират всички копнежи на хората към щастие и по-разумен живот. Колкото страданията са по-големи, толкова сме по-близо до онзи момент на едно вътрешно раждане, до момента на пробуждането на Божественото в нас. Но когато Божественото в нас се пробуди и почне да се проявява, а ние го спъваме в неговото проявление, нашата съдба е прочетена. Затова е необходимо всеки човек да има будно съзнание, да не пропуска онези малки подтици за добро, защото те са подтиците на Божественото. Когато хората се научат да се вслушват в този вътрешен глас, който е гласа на Христа, на Любовта, техният живот ще се оправи и нещастията не ще имат достъп до тях.
към текста >>

32. МЕТОДИ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ОРГАНИЧЕСКО ЗЛАТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Бъдещата наука, новото възпитание изискват
храни именно са употребявали гениите и светиите. Като ученици вие трябва да изучавате от една страна състоянието на храните, а от друга – състоянието на своите мисли и чувства. Значи ученикът трябва да се занимава освен с физическата химия, още и с психическата. Бъдещата наука, новото възпитание изискват тънко познаване на свойствата на елементите, които влизат в кръвта на човека. Той трябва да знае какво влияние оказват върху човека благородните метали: злато, сребро, платина. Алхимиците са търсели начин за превръщане на неблагородните метали в благородни.
към текста >>

33. 7-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

37. Задачата на окултната наука в живота на ученика.
Той има убеждение. Той е развил своята мисъл, може да се концентрира и може лесно да разрешава мъчнотиите си и да се справя със състоянията си. Каквото и да му говорят, той не се смущава и се връща дома си разположен като че нищо не е било. Така е било и с апостолите. Също така и вие като ученици ще се натъкнете на тези изпитания в живота, защото сега изпитанията на ученика са в живота. 37. Задачата на окултната наука в живота на ученика. Дръжте в ума си идеята, че природните закони не са произволни. Те са живи, разумни и строго определени. Има закони на необходимостта, но има и закони на свободата. И едните, и другите са разумни, вследствие на което вие трябва да се съобразявате с тях. Задачата на окултната наука, на окултната школа е да посочи на ученика методите как да се справя с природните сили и закони.
към текста >>

Задачата на окултната наука, на окултната школа е да посочи на ученика методите как да се справя с природните сили и закони.
37. Задачата на окултната наука в живота на ученика. Дръжте в ума си идеята, че природните закони не са произволни. Те са живи, разумни и строго определени. Има закони на необходимостта, но има и закони на свободата. И едните, и другите са разумни, вследствие на което вие трябва да се съобразявате с тях. Задачата на окултната наука, на окултната школа е да посочи на ученика методите как да се справя с природните сили и закони. Щом сте дошли на земята, ще имате страдания, изпитания, нещастия, с които трябва да се справите разумно. Радвайте се, че ви се дава светлина да разбирате нещата и да знаете как да решавате мъчнотиите си. Ако нямахте тази светлина, мъчнотиите щяха да ви завлекат. Като ученици вие ще можете разумно да ликвидирате с кармата си. Кармата на човека представя сбор от силите на тъмнината, която вие трябва да разсеете.
към текста >>

38. Опасностите при изучаването на окултната наука.
Дихармата е сбор от сили на светлината. Тя представя светлината в живота. Вие сте ковачи, творци на живота си. Желязото е в ръцете ви, огънят е пред вас. От вас се иска разумна работа. 38. Опасностите при изучаването на окултната наука. Знайте, че съществуват опасни места в областта на окултизма. И там има сухи реки, които могат да придойдат от големите порои. Като знаете това, ще бъдете послушни. Щом ви се каже да напуснете мястото, на което седите и да отидете на друго място, не питайте защо и за какво, нито чакайте доказателства. Веднъж влезли в Школата, вие трябва да изучавате окултните сили, да се борите, да вземете надмощие над тях.
към текста >>

44. Ученикът и окултната наука.
Като знаете това, да имате предвид, че Школата, в която сте, няма изведнъж да ви направи окултни ученици, но ще ви даде условия да станете такива. Ако разумно използувате условията, вие ще станете добри ученици. Ако не ги използувате както трябва, нищо няма да придобиете. Идеите, които се дават в школата, трябва да бъдат толкова ясни за вас, че да не събуждат в ума ви никаква двойнственост. За да възприемете идеите, които ви се дават, трябва да бъдете като децата. 44. Ученикът и окултната наука. Вие още не сте започнали да изучавате истинската наука. Тази наука, която сега изучавате в университета, е само предговор, приготовление за онази велика наука на бъдещето. Сегашната наука представя тухличките, необходими за строежа на онова велико здание на бъдещето. Това знание, което всеки от вас придобива в продължение на 60 - 70 годишен живот, ще се постави в котлите на бъдещата наука, в тези котли тя ще вари знанията, придобити от всички хора, и ще ги събере в едно малко мускалче, както събират гюловото масло в такива малки мускалчета. 45. Значение на знанието, което ученикът придобива в Школата.
към текста >>

Вие още не сте започнали да изучавате истинската наука.
Ако разумно използувате условията, вие ще станете добри ученици. Ако не ги използувате както трябва, нищо няма да придобиете. Идеите, които се дават в школата, трябва да бъдат толкова ясни за вас, че да не събуждат в ума ви никаква двойнственост. За да възприемете идеите, които ви се дават, трябва да бъдете като децата. 44. Ученикът и окултната наука. Вие още не сте започнали да изучавате истинската наука. Тази наука, която сега изучавате в университета, е само предговор, приготовление за онази велика наука на бъдещето. Сегашната наука представя тухличките, необходими за строежа на онова велико здание на бъдещето. Това знание, което всеки от вас придобива в продължение на 60 - 70 годишен живот, ще се постави в котлите на бъдещата наука, в тези котли тя ще вари знанията, придобити от всички хора, и ще ги събере в едно малко мускалче, както събират гюловото масло в такива малки мускалчета. 45. Значение на знанието, което ученикът придобива в Школата. Знанието, което сега придобивате в Школата, трябва да го турите като основа на земната наука.
към текста >>

Тази наука, която сега изучавате в университета, е само предговор, приготовление за онази велика наука на бъдещето.
Ако не ги използувате както трябва, нищо няма да придобиете. Идеите, които се дават в школата, трябва да бъдат толкова ясни за вас, че да не събуждат в ума ви никаква двойнственост. За да възприемете идеите, които ви се дават, трябва да бъдете като децата. 44. Ученикът и окултната наука. Вие още не сте започнали да изучавате истинската наука. Тази наука, която сега изучавате в университета, е само предговор, приготовление за онази велика наука на бъдещето. Сегашната наука представя тухличките, необходими за строежа на онова велико здание на бъдещето. Това знание, което всеки от вас придобива в продължение на 60 - 70 годишен живот, ще се постави в котлите на бъдещата наука, в тези котли тя ще вари знанията, придобити от всички хора, и ще ги събере в едно малко мускалче, както събират гюловото масло в такива малки мускалчета. 45. Значение на знанието, което ученикът придобива в Школата. Знанието, което сега придобивате в Школата, трябва да го турите като основа на земната наука. Това са материали, необходими за създаването във вас на правилни разбирания за нещата.
към текста >>

Сегашната наука представя тухличките, необходими за строежа на онова велико здание на бъдещето.
Идеите, които се дават в школата, трябва да бъдат толкова ясни за вас, че да не събуждат в ума ви никаква двойнственост. За да възприемете идеите, които ви се дават, трябва да бъдете като децата. 44. Ученикът и окултната наука. Вие още не сте започнали да изучавате истинската наука. Тази наука, която сега изучавате в университета, е само предговор, приготовление за онази велика наука на бъдещето. Сегашната наука представя тухличките, необходими за строежа на онова велико здание на бъдещето. Това знание, което всеки от вас придобива в продължение на 60 - 70 годишен живот, ще се постави в котлите на бъдещата наука, в тези котли тя ще вари знанията, придобити от всички хора, и ще ги събере в едно малко мускалче, както събират гюловото масло в такива малки мускалчета. 45. Значение на знанието, което ученикът придобива в Школата. Знанието, което сега придобивате в Школата, трябва да го турите като основа на земната наука. Това са материали, необходими за създаването във вас на правилни разбирания за нещата. Като ви казвам това, аз ни най-малко не подразбирам да тръгнете из света и да разправяте на всеки за своите възгледи за нещата като окултни ученици.
към текста >>

Това знание, което всеки от вас придобива в продължение на 60 - 70 годишен живот, ще се постави в котлите на бъдещата наука, в тези котли тя ще вари знанията, придобити от всички хора, и ще ги събере в едно малко мускалче, както събират гюловото масло в такива малки мускалчета.
За да възприемете идеите, които ви се дават, трябва да бъдете като децата. 44. Ученикът и окултната наука. Вие още не сте започнали да изучавате истинската наука. Тази наука, която сега изучавате в университета, е само предговор, приготовление за онази велика наука на бъдещето. Сегашната наука представя тухличките, необходими за строежа на онова велико здание на бъдещето. Това знание, което всеки от вас придобива в продължение на 60 - 70 годишен живот, ще се постави в котлите на бъдещата наука, в тези котли тя ще вари знанията, придобити от всички хора, и ще ги събере в едно малко мускалче, както събират гюловото масло в такива малки мускалчета. 45. Значение на знанието, което ученикът придобива в Школата. Знанието, което сега придобивате в Школата, трябва да го турите като основа на земната наука. Това са материали, необходими за създаването във вас на правилни разбирания за нещата. Като ви казвам това, аз ни най-малко не подразбирам да тръгнете из света и да разправяте на всеки за своите възгледи за нещата като окултни ученици. По тези въпроси вие ще говорите с най-учените хора, а с глупавите ще говорите за обикновени работи - за лук, за чесън и пр.
към текста >>

Знанието, което сега придобивате в Школата, трябва да го турите като основа на земната наука.
Вие още не сте започнали да изучавате истинската наука. Тази наука, която сега изучавате в университета, е само предговор, приготовление за онази велика наука на бъдещето. Сегашната наука представя тухличките, необходими за строежа на онова велико здание на бъдещето. Това знание, което всеки от вас придобива в продължение на 60 - 70 годишен живот, ще се постави в котлите на бъдещата наука, в тези котли тя ще вари знанията, придобити от всички хора, и ще ги събере в едно малко мускалче, както събират гюловото масло в такива малки мускалчета. 45. Значение на знанието, което ученикът придобива в Школата. Знанието, което сега придобивате в Школата, трябва да го турите като основа на земната наука. Това са материали, необходими за създаването във вас на правилни разбирания за нещата. Като ви казвам това, аз ни най-малко не подразбирам да тръгнете из света и да разправяте на всеки за своите възгледи за нещата като окултни ученици. По тези въпроси вие ще говорите с най-учените хора, а с глупавите ще говорите за обикновени работи - за лук, за чесън и пр. Ако спазвате това правило, вие ще имате по-малко страдания.
към текста >>

34. 31–во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Молитвата е наука.
Да чувствуваш, значи да се храниш. Това са условията, храната, която Бог ни дава. Колкото по-добре мислите, толкова по-добре се храни вашият ум. Колкото по-правилно чувствувате, толкова по-правилно се храни вашето сърце. 45. Вие сте Ученици и за да напредвате, трябва да се молите. Молитвата е наука. Молитвата представя велико почитание и уважение, велика Любов, която трябва да имаме към Първата Причина, която ни е дала живота. 46. Старозаветните, Новозаветните и Праведните живеят по закона на частите, всеки живее за себе си, затова живеят в постоянно противоречие. Те не разбират смисъла на живота от гледището на Ученика, от гледището на Цялото. Те всички искат почитание. Единствен, който не иска почитание, това е Ученикът.
към текста >>

49. Като Ученици откъде ще черпите законите, максимите на бъдещата наука?
Никой в света освен Бог не може да ви даде вашето. Единственото Същество в света, което може да ви даде вашето благо, това е Бог. И ако вие сте злоупотребили с Божието благо, от никого не можете да очаквате вашето благо. В Бога се крие и Божието благо, и нашето благо. Тогава, ако ние злоупотребяваме с Божието благо, кой ще ни даде нашето благо? 49. Като Ученици откъде ще черпите законите, максимите на бъдещата наука? Вие трябва да черпите познанията, максимите и законите на новата наука от нов източник. Ученикът след като е преминал всички Школи на света като подготвително училище, се ползува от един съвсем нов източник. За този източник Христос казва: Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи на всичко. Той казва и за себе си: Както ме е Отец научил и както ме сега учи, така и аз ви уча. 50. За Пътя на Учителя.
към текста >>

Вие трябва да черпите познанията, максимите и законите на новата наука от нов източник.
Единственото Същество в света, което може да ви даде вашето благо, това е Бог. И ако вие сте злоупотребили с Божието благо, от никого не можете да очаквате вашето благо. В Бога се крие и Божието благо, и нашето благо. Тогава, ако ние злоупотребяваме с Божието благо, кой ще ни даде нашето благо? 49. Като Ученици откъде ще черпите законите, максимите на бъдещата наука? Вие трябва да черпите познанията, максимите и законите на новата наука от нов източник. Ученикът след като е преминал всички Школи на света като подготвително училище, се ползува от един съвсем нов източник. За този източник Христос казва: Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи на всичко. Той казва и за себе си: Както ме е Отец научил и както ме сега учи, така и аз ви уча. 50. За Пътя на Учителя. Аз не искам да определям какво нещо е Учителят.
към текста >>

Това е цяла наука!
Не познаете ли вашата отличителна черта, един ден вие можете да се изгубите в Пътя си като Ученик и няма да познаете кой сте, дали сте вие или не. Следователно задачата на всеки едного е да познае себе си. А Христос казва: Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога. Да познаеш Бога, значи да познаеш себе си, да познаеш Първата Причина, Която те е пратила в света, да познаеш Единния Бог, Който те обича, Който ти дава Светлина, Мир и Радост за душата. 52. Аз бих ви обяснил в широк смисъл, какво нещо са Любовта, Светлината, Мирът и Радостта, но това ще стане друг път. Това е цяла наука! Да се говори за Любовта, това е необятна област. Също и за светлината, Мира и Радостта. Като ги разгледате в техните прояви от физическия до Божествения свят, вие ще се очаровате. Това са области за преминаване, това са теми за проучване, с които Ученикът трябва да се занимава през целия Път, докато достигне крайната цел на своя живот и започне да изучава Пътя на своя Учител. Тогава той ще бъде по-близо до дълбокото разбиране на живота и до великата Любов, която действува в света, до причините и възможностите, които са го създали, до причините и възможностите, които заставят Великите Учители да идват в света и да работят.
към текста >>

35. 49-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Сега нека трима от Учениците, които са запознати с разни въпроси от Окултната наука, да опишат трите свята - физическия, астралния и менталния.
Писано е в книгите, прочетете го, ако ви харесва, приемете го, ако не ви харесва, имате ум, преценете. А като дойде аз да говоря за тези неща, мимоходом ще мина и ще се спра само дотолкова, доколкото има връзка с предмета, за който говоря. Защото моята цел е да ви заставя да мислите както аз мисля и тогава можем да проучаваме нещата. Но докато вие не се научите да мислите, аз ще употребявам тази мотика. Аз ще копая и вие ще копаете, докато се научите да мислите. Сега нека трима от Учениците, които са запознати с разни въпроси от Окултната наука, да опишат трите свята - физическия, астралния и менталния. Един ще напише едно резюме за физическия свят. Друг да напише едно резюме за астралния свят, да го определи какъв е, и трети да напише върху менталния свят. Това е необходимо, за да имате една ясна представа за физическия свят, една ясна представа за астралния свят и една ясна представа за света на мъдростта, за менталния свят. Може да се ползувате от книгите, където е писано за тези светове, направете едно извлечение. /За физическия свят е писал брат Русчев, за астралния свят е писал брат Илия Стойчев, а за менталния свят е писал Велико Граблашев/.
към текста >>

Иначе всичката наука в света ще бъде без полза за вас.
Ще имате предвид, че в тази Школа изключения и благоволения не се правят. Веднъж решили, че ще посещавате класа, бъдете верни. Един важен закон: Туй, което вие сте решили в себе си, трябва да бъдете в състояние да го изпълните. Не каквото ние ви налагаме, но каквото вие сте решили да изпълните, изпълнете го. Трябва да го изпълните. Иначе всичката наука в света ще бъде без полза за вас. Човек, който обещава, а не изпълнява, той е пробит кюнец и каквото и да се налива в него, ще изтече. Ние не искаме никакви задължения от вас, но веднъж решите ли да служите на Любовта, вие ще бъдете герои и ще вървите в този път. Бог е с вас. Най-малкото колебание, и вие сте изгубени. Тогава не се сърдете никому да казвате, защо мене ме е оставил Господ.
към текста >>

За да се обработи сърцето, нам ни трябват знания, велики знания, за да може тези сили, които са вложени в нашето сърце, да ги приготвим за бъдещата култура.
На вас ви трябва светлина, трябва ви знание. А при туй знание ще придобиете Мъдрост. Щом придобиете тази Мъдрост, вие ще знаете как да обработвате вашето сърце. Сега вие знаете онзи стих от Стария Завет, който казва: Сине мой, дай ми сърцето си. То е едни вътрешен процес на Битието, процес, който в бъдеще ще се реализира, той няма още обективно приложение, той има чисто субективно приложение. За да се обработи сърцето, нам ни трябват знания, велики знания, за да може тези сили, които са вложени в нашето сърце, да ги приготвим за бъдещата култура. А досега всички религии се занимават само със сърцето на човека. Те се стремят чрез заплашвания с ада да насочат силите на човешкото сърце във възходящо направление. Но това са пръчици за деца. На един Ученик, който влиза в Окултната Школа, ние не му показваме тоягата, ние само казваме: Ако правиш така, ще имаш такива последствия в твоя организъм. Ученикът проучава причините и последствията на нещата, той хубаво трябва да проучи своя организъм и своето сърце.
към текста >>

36. 53-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

При изучаването на Окултната Наука човек трябва да бъде смел.
Например дойде идеята за комуна. Християните казаха: Не е време за комуни. И други благоприятни сили и условия дойдоха и останаха все неизползувани. Законът е следният: Ако една благоприятна мисъл дойде, ако едно мероприятие се дава вътре в живота ви като условие да го приложите и не го използвате, ще дойде гонението, непременно ще дойдат нещастията. 248. Ученикът трябва да бъде смел. При изучаването на Окултната Наука човек трябва да бъде смел. Решиш ли нещо, не мисли за последствията. 249. Двете природи на човека. Срещу всеки свещен прилив в света, непременно ще има точно противоположен, обратен прилив. Човек има две души. Яви се едно благородно желание у човека и веднага дохожда така наречената лоша душа у човека.
към текста >>

На първо място ще турите диамантена воля, на второ място - музиката като едно средство за облагородяване и после ще говорим за друга наука.
Това трябва да имате пред вид. Тъй както Бог действува, и ние ще действуваме. 264. Изпитанията на Ученика. В света има много книжни прегради за изпитание на Ученика. Затова Ученикът трябва да бъде смел. На първо място ще турите диамантена воля, на второ място - музиката като едно средство за облагородяване и после ще говорим за друга наука. 265. Като Ученици на Окултната Школа за всеки предмет, който проучавате, ще се спирате върху главните отличителни черти. 266. Ролята на Любовта в живота на Ученика. В сегашното ваше положение като Ученици бъдещата ви карма ще се определи от вашата Любов. Вашата сегашна Любов ще определи бъдещето ви положение в другите съществувания. 267. Ученикът и неговите мисли и чувства.
към текста >>

В сегашното ваше положение като Ученици бъдещата ви карма ще се определи от вашата Любов.
В света има много книжни прегради за изпитание на Ученика. Затова Ученикът трябва да бъде смел. На първо място ще турите диамантена воля, на второ място - музиката като едно средство за облагородяване и после ще говорим за друга наука. 265. Като Ученици на Окултната Школа за всеки предмет, който проучавате, ще се спирате върху главните отличителни черти. 266. Ролята на Любовта в живота на Ученика. В сегашното ваше положение като Ученици бъдещата ви карма ще се определи от вашата Любов. Вашата сегашна Любов ще определи бъдещето ви положение в другите съществувания. 267. Ученикът и неговите мисли и чувства. Вие като Ученици още не мислите. Да мислиш, значи да проверяваш нещата. Да чувствуваш, значи да преживяваш нещата, поне частично, поне малки преживявания да имаш.
към текста >>

37. ЖИВОТЪТ, ПЪТЯТ, СМЪРТТА - Лалка Кръстева (1927-1998)

Който люби врага си, е човек на бъдещата култура.
* Хората не могат да разберат, че животът се продължава, като дават. Постоянно трябва да дават. И страданието продължава живота. Щом се жертват, от тази жертва се продължава животът. * Който живее по Божествените принципи, ще бъде в мир и любов със себе си, с ближните си и с враговете си. Който люби врага си, е човек на бъдещата култура. * Бог ме създаде добър. Петната, които имам, са мои. Ще изчистя петната. * Къде е Небето? Небето е на Земята.
към текста >>

Ще остане една възвишена, фина материя, хиляди пъти по-рядка от най-рядката физическа материя, каквато науката познава.
* Човек иска да си поживее, да си има жена, деца, парици. Това е живот за себе си. Като дойде време да остане без никакъв апартамент, без никакви дечица, без женица и да е сам, тогава ще намери истинския път - да няма нищо. Само любовта да го крепи. * Ако един ден ние успеем да разложим живота на неговите първоначални елементи, какво ще остане от него самия? Ще остане една възвишена, фина материя, хиляди пъти по-рядка от най-рядката физическа материя, каквато науката познава. Тази материя няма да съдържа вече никакви елементи в себе си, на вид тя ще бъде еднородна, проста, но силите, които ще действат в нея, ще бъдат разнородни. В такава среда именно живеят всички напреднали същества. * По кой път да тръгнем? Пътят е един: този на Природата. * Онзи, който търси късия и лесен път в живота, търси безсмисления път.
към текста >>

38. Новият ден - текст - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

В сегашния момент за всеки човек е важен животът като наука, като изкуство и като сила.
Тези въпроси са важни, но не са съществени за ученика като ученик на живота. Човек първо трябва да учи, да възприема знанието, което му се преподава и да го прилага. Човек носи в себе си известно знание, но то не е достатъчно. Той трябва да бъде готов да възприема и новото знание, което всеки момент иде. Трябва да върви паралелно с новото, защото всичко в света е подложено на постоянен и непрекъснат прогрес. В сегашния момент за всеки човек е важен животът като наука, като изкуство и като сила. Това той може да изучава във великия университет наречен Земя. Един след друг професорите се изреждат и преподават своите уроци. Езикът на някои от тях разбирате, а на други не разбирате. Защо? Защото те говорят на три различни езика: физически или материален, духовен и божествен. Физическият живот се преподава на физически език, духовният на духовен език, а божествения на божествен език.
към текста >>

Да блъскаш главата си, без да си разрешил въпросите, това не е наука.
Някои казват, че цели 30 години са се молили. Значи, те са били в университет. Важно е, какво са научили през това време. Други казват, че цели 30 години блъскали главата си в разрешаване на житейските въпроси. Какво са научили от блъскането на главата си? Да блъскаш главата си, без да си разрешил въпросите, това не е наука. Има смисъл да блъска човек главата си в разрешаване на някои въпроси, но поне да пожъне нещо. Други казват, че цели 30 години са работили. Какво са придобили? Не пожъне ли човек нещо реално, в края на краищата той ще каже за себе си, че не е мислил право, че не е способен човек и т.н. Самоосъждането не допринася нищо.
към текста >>

Много знания имат хората, но малка част от тия знания ще послужат за основен камък на бъдещата сграда.
Днес ние засягаме въпроса за налягането и напрежението, защото всички хора се намират под действието на тези сили. Условията, при които съвременните хора живеят, произвеждат голямо налягане и напрежение върху тях. Тази е една от причините и за кръвното налягане, от което мнозина се оплакват. За да се справи със силите на налягането и напрежението в своя живот, човек трябва да уравновеси силите на своя организъм със силите на своите мисли и чувства. Той трябва да разчита на оная Разумност, с която е роден и която лежи в глъбините на неговата душа; трябва да разбира законите на живота, да прилага закона на равновесието, за да се справя с условията и възможностите, в които е поставен. Много знания имат хората, но малка част от тия знания ще послужат за основен камък на бъдещата сграда. Ако учените на миналото се явят днес между хората, те щяха да видят, че много неща не са знаели. След хиляди години сегашните учени ще се намерят в същото положение спрямо децата на бъдещите времена. Днес се готвят условия за бъдещата епоха. Днес всичко се пресява, същественото се отделя от несъщественото. Много мисли и желания има човек, но всички не са съществени.
към текста >>

Днес се готвят условия за бъдещата епоха.
За да се справи със силите на налягането и напрежението в своя живот, човек трябва да уравновеси силите на своя организъм със силите на своите мисли и чувства. Той трябва да разчита на оная Разумност, с която е роден и която лежи в глъбините на неговата душа; трябва да разбира законите на живота, да прилага закона на равновесието, за да се справя с условията и възможностите, в които е поставен. Много знания имат хората, но малка част от тия знания ще послужат за основен камък на бъдещата сграда. Ако учените на миналото се явят днес между хората, те щяха да видят, че много неща не са знаели. След хиляди години сегашните учени ще се намерят в същото положение спрямо децата на бъдещите времена. Днес се готвят условия за бъдещата епоха. Днес всичко се пресява, същественото се отделя от несъщественото. Много мисли и желания има човек, но всички не са съществени. Несъществените ще останат за тор, а съществените ще останат за бъдещето. Това, което насърчава човека е истинското, положително знание, а не тревогите, безпокойствата, роптанието и обезверяването. Който мисли право не роптае, а работи, решава задачите си.
към текста >>

Животът е наука.
Две, три думи ще напишат, но с мастило от своята кръв. Как пише човек писмата си? С черно, с червено мастило или с мастилото на любовта. Това са символи, на които трябва да се разбира вътрешния смисъл. Изучавайте живота с всички негови прояви. Животът е наука. Че някой се влюбил или разочаровал, изгубил нещо или спечелил, това е цяла наука. Докато огънят в човека гори, той трябва да се радва и да благодари. Изгасне ли този огън, той се принуждава да го търси отвън, както Земята търси светлината и топлината от Слънцето. Които не разбират цената на чувствата, искат да се освободят от тях. Чувствата дават топлина на организма.
към текста >>

Че някой се влюбил или разочаровал, изгубил нещо или спечелил, това е цяла наука.
Как пише човек писмата си? С черно, с червено мастило или с мастилото на любовта. Това са символи, на които трябва да се разбира вътрешния смисъл. Изучавайте живота с всички негови прояви. Животът е наука. Че някой се влюбил или разочаровал, изгубил нещо или спечелил, това е цяла наука. Докато огънят в човека гори, той трябва да се радва и да благодари. Изгасне ли този огън, той се принуждава да го търси отвън, както Земята търси светлината и топлината от Слънцето. Които не разбират цената на чувствата, искат да се освободят от тях. Чувствата дават топлина на организма. Без чувства човек е осъден на замръзване.
към текста >>

39. Увод към френското издание - Методи Константинов (1902-1979)

съвременна и бъдещата роля на парапсихологията;
Няма да резюмираме всяка от главите - толкова богати на идеи това би било безполезно. Ще отбележим само, че непредубеденият читател ще получи пълнота и широта на познанията, предадени с един прост и ясен, но изискан език (белег на истински духовните Учители, които като Христос никога не се изразяват екстравагантно). Ето някои от разглежданите проблеми: духовна философия на историята (основен за труда); материалистична и идеалистична философии; съвременна и бъдещата роля на парапсихологията; йерархична структура на Универсума, Космични принципи на истинския морал; метафизична отличителност на Злото (Космичен Принцип, с необходима диалектична роля) и на греха (резултат от нарушаването на природните закони);
към текста >>

Дори днешната позитивна наука ни показа, че противно на т.н.
След като познаем живота в неговото историческо и циклично развитие, т е. в надлъжен план, нека се опитаме да го видим и в напречен срез. Вярно ли е, че само материалното е реално? Казано другояче: дали реалността се състои единствено от напипваща се осезаема външност и всичко друго е несъществуващо? Би било невъзможно да се отговори утвърдително. Дори днешната позитивна наука ни показа, че противно на т.н. „здрав разум", истинската същност на това, което наричаме материя, е нещо твърде парадоксално. Какво е всъщност една желязна пръчка или парче дърво, как са изградени те в действителност? Ако разгледаме нещата на молекулно и атомно ниво, там има много повече празно пространство, отколкото плътност. Ядрената физика доказа, че тези „плътности" са формирани всъщност от частици, извършващи непрестанни вибрации, подигравайки се очевидно с всички наши, най-очевидни закони на „здравия разум". Къде свършва „материята"?
към текста >>

40. 3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

Той мълчи толкова много години, събирайки сили за бъдещата си проповедническа работа в България.
След това отива с него на нивите, където жънат житото. Петър оглежда небето и казва: „Веднага да съберат снопите и да ги направят на кръстци, понеже идва голяма буря." Майка му нарежда на работниците да изпълнят това, което казва синът й. Съседите, които също жънат до тях, се чудят защо Юргашеви по обед събират снопите, без да са доожънали нивата. Правят кръстците, започва голяма буря с град, който очуква житото, но това на кръстците се запазва. Петър преодолява тази трудност с говора. Той мълчи толкова много години, събирайки сили за бъдещата си проповедническа работа в България. Няколко години, до около 10-годишната си възраст, Петър е бил много слаб и почти не се е хранел. Неговите близки са го чакали всеки момент да си замине от този свят. „Като младеж аз минах през много труден период, но преодолях всички противодействащи сили и излязох от болезненото си състояние. Който и друг човек да беше при тези условия нямаше да може да издържи и рано щеше да си замине." (64) Още от малък Петър обичал разходките и постоянно е ходил в гората и полето, където се молил и е медитирал.
към текста >>

При завършване на факултета в Бостон той защитава дисертация на тема: „Наука и възпитание", която прави силно впечатление на професорите и студентите със своята задълбоченост и всеобхватност.
Често посещава околните планини и сред природата медитира. Има отлични взаимоотношения със състудентите си и е любимец на курса. На 15 октомври 1890 г. завършва подготвителния теологичен семинар и от 1891 г. е студент в Бостонския университет, в който се дипломира на 7 юни 1893 г. При завършване на факултета в Бостон той защитава дисертация на тема: „Наука и възпитание", която прави силно впечатление на професорите и студентите със своята задълбоченост и всеобхватност. Неговият професор го поздравява и му казва: „Този човек ще стане велик проповедник." През учебната 1893/94 г. завършва едногодишен курс по практична медицина. По време на своето следване Петър често излиза някъде и отсъства по няколко дни. На запитванията на своите колеги къде ходи, отговаря, че ходи на работа при свои познати.
към текста >>

излиза от печат неговата богословска дисертация — книгата „Наука и възпитание".
Събират се в едно земните материални сили с Божйята Любов, за да просветят този народ и цялото човечество. Този аспект дава тласък за развиване на духовните науки като: хиромантия, френология, графология, физиогномия, астрология и розенкройцерство. Голям подем получава спиритизмът в Америка и Европа, както и теософското общество, от което по-късно се създава орденът „Звездата на Изтока". Животът на Петър Дънов след завръщането му в България е изпълнен с активна духовна вътрешна и външна дейност, за да намери готовите души, които Бог му е определил за работа, да се свърже с тях и да образува центрове на нов духовен живот. В 1896 г. излиза от печат неговата богословска дисертация — книгата „Наука и възпитание". Тя представлява настолна книга за всяка будна душа, която желае да се усъвършенства, да се свърже с природа та и разбере пътищата, по които трябва да се развива. Следващата година се издава във Варна книгата „Хио, Ели, Мели, Месаил (Гласът Божий) или „Ла Елохим Хахарец". Това е „Тайната на Духа", казана за пътя на Беинса Дуно на Земята. „Бъдете готови да услужите на всяко добро и благо дело, понеже това е волята на Отца вашего, който е горе на небето..." (2, с.1) „Защо търсите Господа там, отгдето няма да дойде? Ето — той е пред вази, чака да го познаете." (2, с.
към текста >>

10) По-нататък се разкрива и бъдещата мисия на Учителя: „Ето, Бог те е поставил Цар на вековете.
Ето — той е пред вази, чака да го познаете." (2, с. 7) „Ето, Господ стои пред вас, той е благ, кротък и смирен по сърце, но скоро ще се облече в одеждата на Бога святаго." (2, с. 8) „В кое име се вършат днес всичките беззакония, ако не в моето? " (2, с. 9) „Ето, аз се клех в святото си име и няма да се отмени думата ми: ще изведа своите чада, синове и дъщери, и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят... А след ония дни, когато небето и Земята приидат и новите небеса и новата Земя се явят, ще ги поставя Царе и Свещеници да ми слугуват во век." (2, с. 10) По-нататък се разкрива и бъдещата мисия на Учителя: „Ето, Бог те е поставил Цар на вековете. В ръцете ти е предал сила и власт да съдиш народите с правда. Макар и сега да си скромен и незабелязан по вид, но духом си велик и трябва да бъдеш скрит от погледите на света, докат Бог Твой възстанови своя трон над народите. Тогава ще царуваш в сила и святост, в правда и мир: Защото нечестивите ще бъдат низринати." (2, с. 13) „Защото истина ви казвам, че войнство небесно ще предхожда пред него и Той ще предходи пред тях. Той ще бъде непобедим.
към текста >>

41. 7.8 Георги Радев - Светозар Няголов ( -2013)

По предложение на Учителя преработва и първия негов труд - дисертацията му „Наука и възпитание", на съвременен език и стил.
В разговор Учителя нарича Георги Радев „Змията ментор". Змията е емблема на знанието, а менторът е човек с всестранни знания, който на времето е възпитавал цезарите в Римската империя. Това е висока оценка за светското знание на Георги Радев. Той владее добре 6 езика, освен това е отличен астролог. Еднакво добре си служи както с перото, така и със словото. По предложение на Учителя преработва и първия негов труд - дисертацията му „Наука и възпитание", на съвременен език и стил. Георги Радев завършва математика в университета с отличие, но не взима диплома. За да се издържа, прави преводи. Става редактор на списание „Житно зърно" и го ръководи до края на живота си. Превежда „Хирология" на Вреде, „Физиогномия" на Дюрвил, „Астрология" на Сефариел и няколко биографии на бележити хора. Превежда и романа „Занони", за който Учителя казва, че героите, лицата и събитията в него са истински.
към текста >>

Подготвя го за бъдещата му работа в невидимия свят и му посочва какво трябва да свърши на Земята.
Учителя отговаря: „И тук, на Земята, се работи, и горе се работи." Той му подава ръка, но гордостта и непослушанието го спъват. Вечерта преди неговото заминаване Учителя с група братя и сестри — 50-60 души, посещава Мусала и преспива на хижата. Той ляга на едно легло заедно с брат Неделчо Попов. Известно време Неделчо не може да заспи и слуша един дълъг разговор между Учителя и Георги Радев. Той ясно чува гласа на Георги, когото отлично познава, слуша и лекцията, която Учителя изнася на този свой непослушен ученик. Подготвя го за бъдещата му работа в невидимия свят и му посочва какво трябва да свърши на Земята. Така преди смъртта си той познава Учителя и става един от най-послушните му ученици в школата на невидимия свят. Много от нашите приятели проявяват непослушание към Учителя, но когато въпросът се отнася до живота им, то това води до катастрофа. Учителя казва на Георги: „Аз мислех, че вие, младите, сте разумни, имате разбиране за живота и ще приемете съвета, който ви се дава. Сега не си ли за смях, като си болен и не можеш да си помогнеш? " Когато Учителя казва на Георги Радев да носи вода, за да се излекува, близо до тях е друг брат, болен от туберкулоза — художникът Генчо Генчев.
към текста >>

42. 8.1 Краят - ликвидацията на века - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя предупреждава човечеството за идването на религията на труда: „Дошло е време, когато християнските народи трябва да се побратимят и да се приготвят за бъдещата религия, която иде.
„Имайте предвид, че вие нямате много време да си играете, вие вече сте на края на тази епоха. Каквото направите сега, направено ще бъде. Всички да имате вяра, да знаете, че във вашия живот Бог действа." (32, с. 19 — беседа 34) Още през 1919 г. Учителя предупреждава човечеството за идването на религията на труда: „Дошло е време, когато християнските народи трябва да се побратимят и да се приготвят за бъдещата религия, която иде. След 1945 г. тя ще дойде, ще се наложи на човечеството и ще го преобрази. Тя е религията на труда. След нея ще дойде новото учение — учението на живота. Докато живеят в религията на труда, хората все още ще се карат, ще се бият, но влязат ли в учението на живота, всичко това ще изчезне.
към текста >>

Ако бъдещата религия не схване този велик закон, тя е осъдена в 100 години отгоре да й пишат: Бог да я прости!
„Съвременните хора се стремят към нещо ново, без да подозират, че за да придобият новото, те трябва да минат през християнството. То е предговор към новата култура, която иде сега в света. Новата култура изисква хора, които живеят в пълно единство помежду си." (21, с. 66) „Една и съща кръв тече в жилите на всички хора. Схванем ли ние този факт, това е новото учение, така трябва да се реформира религията. Ако бъдещата религия не схване този велик закон, тя е осъдена в 100 години отгоре да й пишат: Бог да я прости! " (48, с. 43) „Целият свят е във военно положение. След това казват: Така е писано, така казал Господ. — Това било Христовото учение! Това били християни!
към текста >>

След вас ще дойде новата велика наука и култура, които ще превърнат всичко старо в стройно хармонично цяло." (27, с. 18)
„Пред вас стоят велики проблеми за разрешаване. Земята ще се преустрои. Нови елементи, нови слънца, нови планети ще се явят. Всички градове и села, всички черкви и училища ще бъдат пометени. Навсякъде ще виждате само остатъци от миналото. След вас ще дойде новата велика наука и култура, които ще превърнат всичко старо в стройно хармонично цяло." (27, с. 18) „Идат благоприятни условия за цялото човечество. Това са големите страдания, през които ще минат всички хора, всички народи. На ония, които са трупали милиони, косите им ще настръхнат от ужас, когато банките една след друга започнат да пропадат. Ония, които са градили къщи и трупали имоти, ще се видят в чудо, когато всичко изгубят и се намерят на пътя. Ония, които са имали стопанство и отглеждали добитък, кокошки, патици, горчиво ще съжаляват, когато мор дойде върху добитъка и птиците им и останат с празни обори и кокошарници." (26, с. 199)
към текста >>

От сегашната култура и наука няма да остане нито една прашинка." (17, с. 37)
Ще изгори всичко нереално, а ще остане само истинското, реалното. Тогава всички ще разберат, че са братя, а Бог — техен баща. Тогава всички ще разберат, че Земята е създадена за благото на живите същества, а Вселената — за научни изследвания." (16, с. 141) „Всичките култури на миналото, както и сегашната, са приготовление за бъдещето. Няма да мине много време и от сегашната култура няма да остане помен. От сегашната култура и наука няма да остане нито една прашинка." (17, с. 37) „Всички грешки, всички недостатъци на миналото трябва да изгорят като сухи дървета. За в бъдеще на Земята няма да има паразити, няма да има тунеядци, нито грешници. Те прекарват последните дни на своя живот. Те са в положението на стария човек, който е в последните дни на живота си и затова казва: Дайте ми да си хапна от това, от онова; дайте ми да си пийна, че да замина със затворени очи за този свят. Той ще си отиде, ще си замине и няма повече да дохожда на земята.
към текста >>

Достатъчно е да четете Свещените книги, за да се убедите сами, че бъдещата епоха не е далече от вас." (55, с.
Един след друг те ще измрат и Земята ще се освободи от тях. Новите условия, които идат, не търпят злото. Те сами ще го разрушат. Тъмнината ще дигне своите завеси и ще отиде на друго място. Злото ще дигне своите капитали и ще отиде на друго място, дето ще основе своите банки и кантори. Достатъчно е да четете Свещените книги, за да се убедите сами, че бъдещата епоха не е далече от вас." (55, с. 393) „Новата култура е велика, защото не търпи нищо отрицателно, никакви лоши мисли, чувства и действия. За да се приготви за тая култура, човек ще мине 77 пъти през огъня. Като те проверят и изпитат, ще кажат: „Тоя човек е чист, може да влезе в новата култура." Казвате: „Като поплачем пред Христа, ще ни се простят греховете." Не е нужно само плач и разкаяние, но чистене трябва." (27, с. 33) „Днес се вършат кражби, престъпления, понеже безлюбието се е разпространило много. То е обхванало големи области.
към текста >>

43. 8.2 Методи за оправяне на човечеството - Светозар Няголов ( -2013)

Достатъчно е един от тях да се намира в затруднение, за да даде сигнал чрез апарата, да му дойдат всички на помощ Бъдещата държава ще представлява учреждение за разрешаване мъчнотиите в живота.
Умният човек трябва да обича всички хора, без те да подозират за това." (54, с. 85) „Да помогнеш на човека, когато се намира в нужда, без да му кажеш една дума, без да дадеш вид, че го обичаш, в това седи новото в света." (54, с.85) „И тъй, духовният живот подразбира обединяване на цялото човечество в едно. Съзнанията на всички добри хора по лицето на Земята трябва да бъдат свързани в едно цяло. Те трябва да представляват апарат, подобен на радиото. Достатъчно е един от тях да се намира в затруднение, за да даде сигнал чрез апарата, да му дойдат всички на помощ Бъдещата държава ще представлява учреждение за разрешаване мъчнотиите в живота. Днес всеки трябва да се грижи за себе си. В бъдеще всички ще се грижат едни за други. Тогава хората ще имат нови разбирания, нова наука, нов морал, нови отношения." (20, с. 158) „Когато всички хора се обединят в името на Любовта, те ще влязат в изобилието на живота." (21, с. 386) „Докато всички хора не се обединят в един човек, докато всички народи не станат един народ, страданията няма да изчезнат от Земята.
към текста >>

Тогава хората ще имат нови разбирания, нова наука, нов морал, нови отношения." (20, с. 158)
Съзнанията на всички добри хора по лицето на Земята трябва да бъдат свързани в едно цяло. Те трябва да представляват апарат, подобен на радиото. Достатъчно е един от тях да се намира в затруднение, за да даде сигнал чрез апарата, да му дойдат всички на помощ Бъдещата държава ще представлява учреждение за разрешаване мъчнотиите в живота. Днес всеки трябва да се грижи за себе си. В бъдеще всички ще се грижат едни за други. Тогава хората ще имат нови разбирания, нова наука, нов морал, нови отношения." (20, с. 158) „Когато всички хора се обединят в името на Любовта, те ще влязат в изобилието на живота." (21, с. 386) „Докато всички хора не се обединят в един човек, докато всички народи не станат един народ, страданията няма да изчезнат от Земята. Личният живот трябва да отстъпи на Божествения. Докато всички учени, свещеници, проповедници, майки и бащи, слуги и господари не се проникнат от идеята да служат на човечеството в името на Любовта, светът няма да се оправи. Радвайте се, че светът върви вече към изправяне.
към текста >>

44. 8.3 Новата епоха и идването на Шестата раса - Светозар Няголов ( -2013)

Тогава между хората ще се създаде такава любов, такава наука и хармония, каквито никога не са съществували.
Втори път предстои да слезе сега, когато хората са създали много грехове и престъпления на Земята. Понеже няма кой да ги избави, Той се е наел с тази грижа. А това е период от 365 милиона години. Щом слезе на земята, Бог тъй ще огрее света, че всички грехове ще се стопят и ще изчезнат. Всички хора ще се стопят и моментално ще се създаде нов обществен строй, какъвто никога не е съществувал. Тогава между хората ще се създаде такава любов, такава наука и хармония, каквито никога не са съществували. Когато Божественото работи в света, всичко става моментално, а не както при закона на еволюцията. Обаче всичко, което става днес в света, е приготовляване за идването на Бога на Земята." (14, с. 213) „Царството Божие е идвало на Земята много пъти, но само за ония, които са били готови. И днес Царството Божие иде на Земята, но пак за ония, които са готови, които могат да използват неговите блага. За ония, които не са готови, Царството Божие ще мине и замине, без да им остави нещо." (20, с. 80)
към текста >>

Старото ще изчезне, ново нещо ще се яви на сцената: и в религията, и в науката, и в обществения живот.
Като очакваме добрите условия на живота, не трябва да бездействаме и да казваме: „Добър е Господ, Той всичко ще ни даде." Така правят мързеливите хора, а ние трябва да работим. Дойде ли пролетта, всички трябва да работим, да придобием необходимите блага за вечния живот, който изключва страданията, а включва щастието на цялото човечество и на всички души." (8, с. 24 — б. 4) „Казвам, няма да минат и десет години, и моите думи ще се сбъднат. И учените хора казват, че в продължение на десет години ще станат големи преобразования в света. Старото ще изчезне, ново нещо ще се яви на сцената: и в религията, и в науката, и в обществения живот. Всички хора ще започнат да мислят по нов начин. Тогава между европейските държави ще се създадат здрави връзки, които ще почиват на нова, модерна конфедерация; съобщенията между държавите ще бъдат свободни, без паспорти, без ограничения." (8, с. 28 — б. 5) „Казвам: След десет години ще настане нов живот на Земята, в който ще опитате всичко онова, което сте желали. В тези десет години във вас ще станат големи вътрешни промени, при които ще ви се придаде нещо ново към вашата разумност, към вашия живот и към любовта ви.
към текста >>

Бъдещата епоха, за която говоря, бъдещата нова раса, тя ще бъде златната епоха, за която всички трябва да се готвим.
Те не са в състояние да понесат и най-малката обида." (60, с. 154) „Бъдещият живот ще дойде. Сега ние сме в последната фаза на живот, който е желязната епоха. Досега са минали три епохи: златната, сребърната, медната и сега е желязната епоха. Ние сме сега в края на желязната епоха. Бъдещата епоха, за която говоря, бъдещата нова раса, тя ще бъде златната епоха, за която всички трябва да се готвим. Тогава ще дойдат всички онези велики хора, онези предци, които са живели някога. Аз не говоря за ангелите, но говоря за онези човеци, които са живели някога. Те ще дойдат със своето знание, със своята сила и ще турят ред и порядък. Тези хора са множество, те са живели някога на Земята и сега пак ще дойдат. Ще има тогава увеселения — те ще донесат правото.
към текста >>

„Сега иде нова епоха, която носи велика наука за човечеството.
Тук-таме ще остане някой паметник от тях и хората ще ходят да гледат, както днес обикалят музеите да гледат старините. И от съдилищата ще останат по някои такива паметници." (44, с. 30) „Казвам сега: шестата раса, която иде, ще отпуши този голям кран (на енергиите на Петата раса), ще даде материал напред, назад, в широчина и в дълбочина, за да може човек да се развива симетрично и правилно във всички направления. Следователно в този човек ще има стремеж към Бога или реализиране на висшия идеал на неговия дух." (33, с. 10 - б. 20) „Сега иде нова епоха, която носи велика наука за човечеството. Тази наука не търпи никакво невежество, затова трябва да започнете от малки микроскопически опити и постепенно да вървите към големите, към великите опити. Този метод се спазва и в науката, и в лекуването: от малките към големите резултати. Ако не върви по този път, човек изпада в съмнения, в колебания." (12, с. 66) „Новата култура, която иде сега, ще постави основа за изпълнение на Божията воля. Когато се приложи тази култура, тогава хората ще разберат какво е представяла сегашната култура.
към текста >>

Тази наука не търпи никакво невежество, затова трябва да започнете от малки микроскопически опити и постепенно да вървите към големите, към великите опити.
И от съдилищата ще останат по някои такива паметници." (44, с. 30) „Казвам сега: шестата раса, която иде, ще отпуши този голям кран (на енергиите на Петата раса), ще даде материал напред, назад, в широчина и в дълбочина, за да може човек да се развива симетрично и правилно във всички направления. Следователно в този човек ще има стремеж към Бога или реализиране на висшия идеал на неговия дух." (33, с. 10 - б. 20) „Сега иде нова епоха, която носи велика наука за човечеството. Тази наука не търпи никакво невежество, затова трябва да започнете от малки микроскопически опити и постепенно да вървите към големите, към великите опити. Този метод се спазва и в науката, и в лекуването: от малките към големите резултати. Ако не върви по този път, човек изпада в съмнения, в колебания." (12, с. 66) „Новата култура, която иде сега, ще постави основа за изпълнение на Божията воля. Когато се приложи тази култура, тогава хората ще разберат какво е представяла сегашната култура. Те сами ще се чудят как са живели, как са допущали войните и самоизтреблението помежду си.
към текста >>

Този метод се спазва и в науката, и в лекуването: от малките към големите резултати.
„Казвам сега: шестата раса, която иде, ще отпуши този голям кран (на енергиите на Петата раса), ще даде материал напред, назад, в широчина и в дълбочина, за да може човек да се развива симетрично и правилно във всички направления. Следователно в този човек ще има стремеж към Бога или реализиране на висшия идеал на неговия дух." (33, с. 10 - б. 20) „Сега иде нова епоха, която носи велика наука за човечеството. Тази наука не търпи никакво невежество, затова трябва да започнете от малки микроскопически опити и постепенно да вървите към големите, към великите опити. Този метод се спазва и в науката, и в лекуването: от малките към големите резултати. Ако не върви по този път, човек изпада в съмнения, в колебания." (12, с. 66) „Новата култура, която иде сега, ще постави основа за изпълнение на Божията воля. Когато се приложи тази култура, тогава хората ще разберат какво е представяла сегашната култура. Те сами ще се чудят как са живели, как са допущали войните и самоизтреблението помежду си. Обаче при сегашното развитие на човечеството войните се явяват като неизбежен процес." (22, с. 109)
към текста >>

„Ще дойде ден, когато няма да съществува нито наука, нито религия, нито законите.
Те ви поглеждат и си казват: „Да видим сега дали този млад човек е достоен за това знание." Те са строги, но не са жестоки. Когато видят, че някой иска да мине по-повърхностно, както е било на Земята, тогава те са строги. Но когато видят, че ученикът е благороден, справедлив, те се отнасят с него много внимателно. Тези почтени старци са прозорливи, виждат всички скрити неща в учениците. Нищо не може да избегне от очите им." (16, с. 110) „Ще дойде ден, когато няма да съществува нито наука, нито религия, нито законите. Те съществуват днес, понеже индивидите, както и семействата, обществата и народите имат нужда и от външни условия за развитие. Когато човек носи в себе си религията, науката и законите, защо му са те отвън? Законите са само за онези, които имат нужда от тях, които не могат да живеят без външни ръководни начала." (21, с. 333) „Ще дойде ден, когато къщите ни ще се осветяват от светлината на нашите умове. Тогава няма да има нужда от електричество." (27, с. 22)
към текста >>

Когато човек носи в себе си религията, науката и законите, защо му са те отвън?
Но когато видят, че ученикът е благороден, справедлив, те се отнасят с него много внимателно. Тези почтени старци са прозорливи, виждат всички скрити неща в учениците. Нищо не може да избегне от очите им." (16, с. 110) „Ще дойде ден, когато няма да съществува нито наука, нито религия, нито законите. Те съществуват днес, понеже индивидите, както и семействата, обществата и народите имат нужда и от външни условия за развитие. Когато човек носи в себе си религията, науката и законите, защо му са те отвън? Законите са само за онези, които имат нужда от тях, които не могат да живеят без външни ръководни начала." (21, с. 333) „Ще дойде ден, когато къщите ни ще се осветяват от светлината на нашите умове. Тогава няма да има нужда от електричество." (27, с. 22) „Човекът на шестата раса свети. И като дойде вечерно време при мене, ще свети и ще може да чете от моята книга.
към текста >>

„Приготовлявайте се за бъдещата култура!
„Вие нямате представа какво велико бъдеще ви чака! В бъдеще вие ще разполагате с билет за всички планети, за всички слънца и системи. Но сега, каквото да се говори, съвременните хора не могат да се ползват от такива билети. Техните тела не са пригодени за такива пътешествия. Не е лесно на съвременния човек да отиде днес до Месечината." (17, с. 84) „Приготовлявайте се за бъдещата култура! Тази култура има свои органи, свои инструменти, които все повече и повече се развиват. С тия органи, с тия инструменти нещата вече ще могат да се проверяват и по такъв начин всякакво съмнение от умовете на хората ще изчезне. Един ден, когато вашите деца постъпят в новите училища и университети да се учат, при видни, опитни професори, щом се заемат да изучават астрономията например, професорите ще кажат: „Хайде сега да направим една екскурзия до Слънцето." Познатите ще излязат да ги изпращат, да им пожелават добър път и т.н. Ще запитате: „Възможно ли е това? " Възможно е, но не с този организъм, който имате сега.
към текста >>

„Наистина съвременната наука разрешава един велик въпрос — социалния, но разрешението на този въпрос е в ръцете на най-благородните хора — хората на шестата раса.
„Човекът на шестата раса, ако е момък, трябва да подигне момата; ако е мома, трябва да подигне момъка. Който обича, неговата любов трябва да внесе Божествен елемент в душата на своя любим или любима. Който иска да бъде щастлив, трябва да обича по всичките правила на Любовта. Да обичаме и да ни обичат, това е задачата на новата култура." (15, с. 22 — б. 6) „Наистина съвременната наука разрешава един велик въпрос — социалния, но разрешението на този въпрос е в ръцете на най-благородните хора — хората на шестата раса. И в сегашната наука има едно ядро от учени, които работят върху разрешаването на този въпрос, но и техните ученици трябва да го подемат." (15, с. 22 — б. 6) „Днес иде новата раса — шестата раса, в която мъжете и жените ще се разбират. Колкото повече промени претърпяват, толкова по-добре ще се разбират. Идеите на хората трябва коренно да се изменят.
към текста >>

И в сегашната наука има едно ядро от учени, които работят върху разрешаването на този въпрос, но и техните ученици трябва да го подемат." (15, с.
Който обича, неговата любов трябва да внесе Божествен елемент в душата на своя любим или любима. Който иска да бъде щастлив, трябва да обича по всичките правила на Любовта. Да обичаме и да ни обичат, това е задачата на новата култура." (15, с. 22 — б. 6) „Наистина съвременната наука разрешава един велик въпрос — социалния, но разрешението на този въпрос е в ръцете на най-благородните хора — хората на шестата раса. И в сегашната наука има едно ядро от учени, които работят върху разрешаването на този въпрос, но и техните ученици трябва да го подемат." (15, с. 22 — б. 6) „Днес иде новата раса — шестата раса, в която мъжете и жените ще се разбират. Колкото повече промени претърпяват, толкова по-добре ще се разбират. Идеите на хората трябва коренно да се изменят. В сърцата им пък трябва да влезе Любовта.
към текста >>

„След 1000 години ще има начатъци от Божествената наука, след 350 хиляди години тя ще заеме широки размери, а след 150 милиона години ще бъде приета навсякъде като официална наука.
Който и да влезе в дома им, те ще се радват, че ги е посетил. А той, както да намери къщата, отворена или затворена, еднакво ще се радва. Той посещава един дом с цел да внесе нещо ново, красиво в него, а не да изнесе." (40, с. 246) Новият живот изисква жертва. Човекът от шестата раса живее повече за другите, отколкото за себе си. „След 1000 години ще има начатъци от Божествената наука, след 350 хиляди години тя ще заеме широки размери, а след 150 милиона години ще бъде приета навсякъде като официална наука. Казвате: „Да се говори за толкова далечни времена, това ни обезсърчава." Аз се радвам на дългите срокове, на далечните времена. Когато ми се говори за къси срокове, аз затварям ушите си. Когато се говори за големи пространства и далечни времена, имаме предвид Божествените закони. Те работят там." (27, с. 22) Голяма работа и велико бъдеще се отваря за душите на учениците, носители на Словото Божие.
към текста >>

45. Учителят и учението на Бялото Братство във впечатленията и спомените на неговите слушатели - Георги Томалевски (1897-1988)

При първия ми разговор Учителят обърна вниманието ми към това, че за разбирането на духовната наука са необходими много задълбочени знания.
Този образ не се промени и аз го пазя все такъв в себе си. Той съдържа всичко, което е той като личност и като идеен и духовен извор. В настоящето писмо аз бих могъл да дам само някои откъси от това, което съм проумял за него. Останалото е моето лично чувство към него. То е дълбоко, съкровено нещо и не се подава на разказване. При първия ми разговор Учителят обърна вниманието ми към това, че за разбирането на духовната наука са необходими много задълбочени знания. Аз разбрах от това загатване, че той отправя учениците си към знание, основано на здрав личен опит и добито чрез целесъобразни разумни методи. Той никога не е одобрявал нито насърчавал някого от учениците си към повърхностно, суеверно или каквото и да е мъгливо вярване. Още от първите беседи, които чух, направиха ми впечатление някои особености, които трябва да споделя с тебе, за да мога да кажа, че все пак съм ти дал някои характерни, макар и бегли неща както за него, така и за учението му. Повечето негови беседи засягат актуални теми. Словото му винаги е свързано с онова, което интересува широк кръг хора.
към текста >>

„Ако Освалд Шпенглер има дързостта да пише „Бъдещето хилядолетие принадлежи на Достоевското християнство“, ние пък имаме не по-малко основания да очакваме, че съществени елементи от бъдещата духовна сграда на човечеството ще бъдат идейни и нравствени ценности, взети от съкровищницата на Учителя Беинса Дуно, изявени за пръв път в България.
Мисълта между другото е и страстен композитор. За да не стигна дотам, искам да привърша своето писмо. Ще ти кажа накрая, че само личният контакт с него и със словото му може да ти донесе истинско запознанство с него и неговото дело. Сърдечно твой Д. К.“ Друг слушател на Учителя и последовател на Учението на Бялото Братство пише следното: „Ако Освалд Шпенглер има дързостта да пише „Бъдещето хилядолетие принадлежи на Достоевското християнство“, ние пък имаме не по-малко основания да очакваме, че съществени елементи от бъдещата духовна сграда на човечеството ще бъдат идейни и нравствени ценности, взети от съкровищницата на Учителя Беинса Дуно, изявени за пръв път в България. Ортодоксалните християнски дейци заклеймиха богомилството като ерес и разкол, но след едно хилядолетие всички сериозни и обективни историци оцениха това движение като един от най-ранните и мощни тласъци в развитието и тържеството на реформацията в Европа. Разбира се, подобни сложни въпроси из областта на философията и духовната история на народите не могат да се третират нито с прости и евтини аналогии, нито с леки шаблонни прогнози. Ако смелостта на Шпенглер се крие в познанието и оценката, която дава на Достоевската диалектика, нашата увереност е в големия духовен зрителен обсег на Учителя на Бялото Братство както в широчината, така и във философската задълбоченост. Разбира се, косвеното запознаване с каква да е действителност, особено с едно духовно дело, е само щриховане както на делото, така и на образа на този, който го е създал. То е годно да спре вниманието на такъв, който се интересува от него, а не и да даде цялостна представа за съдържанието му и неговата духовна сила.
към текста >>

В този смисъл словото на Учителя Беинса Дуно има белега на една философия наука.
Към нея се приобщават търпеливите, онези, които могат да дочакат плода на едно семе, посадено в твърда почва. Ограниченото доктринерство и широкият духовен размах на свободната мисъл се отнасят помежду си както механиката към органическата природа или както се отнася логиката към интуицията. Голям брой философи предлагат картината на действителността или като механическа схема, или с щрихите, които се долавят в един съзерцателен унес. Учителят не изказа предпочитание към никой от тези методи. Той си служи виртуозно с тях като техен господар, употребява ги, където е потребно, но в края на краищата той сочи опита като последна проверка на една или друга теза. В този смисъл словото на Учителя Беинса Дуно има белега на една философия наука. Всяко ново явление трябва да бъде измерено с новите мерки на времето. Задачата да го проумеем напълно винаги решаваме с едно скромно приближаване. Ако определим науката като път към знание, основано на обективни данни, доставени от сетивата, а религията като увереност, която почива върху вътрешни данни, и най-после философията като деятелност, отправена към разширение или углъбяване на човешките представи, идеи, концепции посредством усъвършенствуване на човешкия дух, тогава ще имам достатъчно основание да поддържам казаното за учението на Бялото Братство в това мое кратко изказване. Всеки въпрос, разглеждан от Учителя, носи ярко и недвусмислено характера на една философия и паралелно с нея и на научна методика. Отношението на Учителя към науката според това, което говори той, е положително.
към текста >>

Ако определим науката като път към знание, основано на обективни данни, доставени от сетивата, а религията като увереност, която почива върху вътрешни данни, и най-после философията като деятелност, отправена към разширение или углъбяване на човешките представи, идеи, концепции посредством усъвършенствуване на човешкия дух, тогава ще имам достатъчно основание да поддържам казаното за учението на Бялото Братство в това мое кратко изказване.
Учителят не изказа предпочитание към никой от тези методи. Той си служи виртуозно с тях като техен господар, употребява ги, където е потребно, но в края на краищата той сочи опита като последна проверка на една или друга теза. В този смисъл словото на Учителя Беинса Дуно има белега на една философия наука. Всяко ново явление трябва да бъде измерено с новите мерки на времето. Задачата да го проумеем напълно винаги решаваме с едно скромно приближаване. Ако определим науката като път към знание, основано на обективни данни, доставени от сетивата, а религията като увереност, която почива върху вътрешни данни, и най-после философията като деятелност, отправена към разширение или углъбяване на човешките представи, идеи, концепции посредством усъвършенствуване на човешкия дух, тогава ще имам достатъчно основание да поддържам казаното за учението на Бялото Братство в това мое кратко изказване. Всеки въпрос, разглеждан от Учителя, носи ярко и недвусмислено характера на една философия и паралелно с нея и на научна методика. Отношението на Учителя към науката според това, което говори той, е положително. Той неведнъж е приказвал за похвалното усилие на учените хора да откриват закономерностите на природата. Той обаче говори за една наука, за едно знание, което нарича „Божествена наука“. Тя не е онази наука, която хората на нашата съвременност натрупват в главата си като библиотечен рафт.
към текста >>

Отношението на Учителя към науката според това, което говори той, е положително.
В този смисъл словото на Учителя Беинса Дуно има белега на една философия наука. Всяко ново явление трябва да бъде измерено с новите мерки на времето. Задачата да го проумеем напълно винаги решаваме с едно скромно приближаване. Ако определим науката като път към знание, основано на обективни данни, доставени от сетивата, а религията като увереност, която почива върху вътрешни данни, и най-после философията като деятелност, отправена към разширение или углъбяване на човешките представи, идеи, концепции посредством усъвършенствуване на човешкия дух, тогава ще имам достатъчно основание да поддържам казаното за учението на Бялото Братство в това мое кратко изказване. Всеки въпрос, разглеждан от Учителя, носи ярко и недвусмислено характера на една философия и паралелно с нея и на научна методика. Отношението на Учителя към науката според това, което говори той, е положително. Той неведнъж е приказвал за похвалното усилие на учените хора да откриват закономерностите на природата. Той обаче говори за една наука, за едно знание, което нарича „Божествена наука“. Тя не е онази наука, която хората на нашата съвременност натрупват в главата си като библиотечен рафт. Тази наука, за която говори той, е такава, че с нея човек може да сменя отрицателните състояния в положителни. Ученикът на Божествената школа - казва Той - не бива да отминава индиферентно явленията в окръжаващата го среда.
към текста >>

Той обаче говори за една наука, за едно знание, което нарича „Божествена наука“.
Задачата да го проумеем напълно винаги решаваме с едно скромно приближаване. Ако определим науката като път към знание, основано на обективни данни, доставени от сетивата, а религията като увереност, която почива върху вътрешни данни, и най-после философията като деятелност, отправена към разширение или углъбяване на човешките представи, идеи, концепции посредством усъвършенствуване на човешкия дух, тогава ще имам достатъчно основание да поддържам казаното за учението на Бялото Братство в това мое кратко изказване. Всеки въпрос, разглеждан от Учителя, носи ярко и недвусмислено характера на една философия и паралелно с нея и на научна методика. Отношението на Учителя към науката според това, което говори той, е положително. Той неведнъж е приказвал за похвалното усилие на учените хора да откриват закономерностите на природата. Той обаче говори за една наука, за едно знание, което нарича „Божествена наука“. Тя не е онази наука, която хората на нашата съвременност натрупват в главата си като библиотечен рафт. Тази наука, за която говори той, е такава, че с нея човек може да сменя отрицателните състояния в положителни. Ученикът на Божествената школа - казва Той - не бива да отминава индиферентно явленията в окръжаващата го среда. Той трябва да изучава хората, природата, формите, които тя изгражда, защото в тях тя е включила своята премъдрост. В бъдеще ще има три вида науки: физическа, духовна и божествена.
към текста >>

Тя не е онази наука, която хората на нашата съвременност натрупват в главата си като библиотечен рафт.
Ако определим науката като път към знание, основано на обективни данни, доставени от сетивата, а религията като увереност, която почива върху вътрешни данни, и най-после философията като деятелност, отправена към разширение или углъбяване на човешките представи, идеи, концепции посредством усъвършенствуване на човешкия дух, тогава ще имам достатъчно основание да поддържам казаното за учението на Бялото Братство в това мое кратко изказване. Всеки въпрос, разглеждан от Учителя, носи ярко и недвусмислено характера на една философия и паралелно с нея и на научна методика. Отношението на Учителя към науката според това, което говори той, е положително. Той неведнъж е приказвал за похвалното усилие на учените хора да откриват закономерностите на природата. Той обаче говори за една наука, за едно знание, което нарича „Божествена наука“. Тя не е онази наука, която хората на нашата съвременност натрупват в главата си като библиотечен рафт. Тази наука, за която говори той, е такава, че с нея човек може да сменя отрицателните състояния в положителни. Ученикът на Божествената школа - казва Той - не бива да отминава индиферентно явленията в окръжаващата го среда. Той трябва да изучава хората, природата, формите, които тя изгражда, защото в тях тя е включила своята премъдрост. В бъдеще ще има три вида науки: физическа, духовна и божествена. Във физическата наука човек изучава фактите, законите, явленията и закономерностите.
към текста >>

Тази наука, за която говори той, е такава, че с нея човек може да сменя отрицателните състояния в положителни.
Всеки въпрос, разглеждан от Учителя, носи ярко и недвусмислено характера на една философия и паралелно с нея и на научна методика. Отношението на Учителя към науката според това, което говори той, е положително. Той неведнъж е приказвал за похвалното усилие на учените хора да откриват закономерностите на природата. Той обаче говори за една наука, за едно знание, което нарича „Божествена наука“. Тя не е онази наука, която хората на нашата съвременност натрупват в главата си като библиотечен рафт. Тази наука, за която говори той, е такава, че с нея човек може да сменя отрицателните състояния в положителни. Ученикът на Божествената школа - казва Той - не бива да отминава индиферентно явленията в окръжаващата го среда. Той трябва да изучава хората, природата, формите, които тя изгражда, защото в тях тя е включила своята премъдрост. В бъдеще ще има три вида науки: физическа, духовна и божествена. Във физическата наука човек изучава фактите, законите, явленията и закономерностите. В духовната наука ученикът открива причинната връзка на явленията и вижда, че те не са случайни и те се ръководят от невидими сили както в неорганичната, така и в органичната природа.
към текста >>

Във физическата наука човек изучава фактите, законите, явленията и закономерностите.
Тя не е онази наука, която хората на нашата съвременност натрупват в главата си като библиотечен рафт. Тази наука, за която говори той, е такава, че с нея човек може да сменя отрицателните състояния в положителни. Ученикът на Божествената школа - казва Той - не бива да отминава индиферентно явленията в окръжаващата го среда. Той трябва да изучава хората, природата, формите, които тя изгражда, защото в тях тя е включила своята премъдрост. В бъдеще ще има три вида науки: физическа, духовна и божествена. Във физическата наука човек изучава фактите, законите, явленията и закономерностите. В духовната наука ученикът открива причинната връзка на явленията и вижда, че те не са случайни и те се ръководят от невидими сили както в неорганичната, така и в органичната природа. В Божествената наука човекът, който ще има вече изработени нови възприятия, ще влиза съзнателно в светове, недостъпни за нашите три измерения, ще вижда ясно с очите си и не ще се нуждае от странични доказателства. Апостол Павел на едно място1 казва: „Сега виждаме неясно ,като в огледало, а тогава ще гледаме лице с лице. Сега познавам отчасти, а тогава ще позная, както съм бил познат.“ Хилядолетия са отминали, откакто човекът - малко или много мислящо същество - броди по нашата планета.
към текста >>

В духовната наука ученикът открива причинната връзка на явленията и вижда, че те не са случайни и те се ръководят от невидими сили както в неорганичната, така и в органичната природа.
Тази наука, за която говори той, е такава, че с нея човек може да сменя отрицателните състояния в положителни. Ученикът на Божествената школа - казва Той - не бива да отминава индиферентно явленията в окръжаващата го среда. Той трябва да изучава хората, природата, формите, които тя изгражда, защото в тях тя е включила своята премъдрост. В бъдеще ще има три вида науки: физическа, духовна и божествена. Във физическата наука човек изучава фактите, законите, явленията и закономерностите. В духовната наука ученикът открива причинната връзка на явленията и вижда, че те не са случайни и те се ръководят от невидими сили както в неорганичната, така и в органичната природа. В Божествената наука човекът, който ще има вече изработени нови възприятия, ще влиза съзнателно в светове, недостъпни за нашите три измерения, ще вижда ясно с очите си и не ще се нуждае от странични доказателства. Апостол Павел на едно място1 казва: „Сега виждаме неясно ,като в огледало, а тогава ще гледаме лице с лице. Сега познавам отчасти, а тогава ще позная, както съм бил познат.“ Хилядолетия са отминали, откакто човекът - малко или много мислящо същество - броди по нашата планета. Историята на човешката мисъл е огромна и почти необхватна.
към текста >>

В Божествената наука човекът, който ще има вече изработени нови възприятия, ще влиза съзнателно в светове, недостъпни за нашите три измерения, ще вижда ясно с очите си и не ще се нуждае от странични доказателства.
Ученикът на Божествената школа - казва Той - не бива да отминава индиферентно явленията в окръжаващата го среда. Той трябва да изучава хората, природата, формите, които тя изгражда, защото в тях тя е включила своята премъдрост. В бъдеще ще има три вида науки: физическа, духовна и божествена. Във физическата наука човек изучава фактите, законите, явленията и закономерностите. В духовната наука ученикът открива причинната връзка на явленията и вижда, че те не са случайни и те се ръководят от невидими сили както в неорганичната, така и в органичната природа. В Божествената наука човекът, който ще има вече изработени нови възприятия, ще влиза съзнателно в светове, недостъпни за нашите три измерения, ще вижда ясно с очите си и не ще се нуждае от странични доказателства. Апостол Павел на едно място1 казва: „Сега виждаме неясно ,като в огледало, а тогава ще гледаме лице с лице. Сега познавам отчасти, а тогава ще позная, както съм бил познат.“ Хилядолетия са отминали, откакто човекът - малко или много мислящо същество - броди по нашата планета. Историята на човешката мисъл е огромна и почти необхватна. Никой не може да твърди със сигурност, че преди него друг не е изрекъл същата или близка на неговата истина.
към текста >>

Обемът и направлението на проблематиката в учението на Бялото Братство напомнят космогония, а решенията на самите проблеми, които предлага то, го характеризират като наука и метафизика, колкото и странно да звучи това съчетание.
Ние като ученици не желаем да бъдем дръзки, но не желаем да бъдем и плахи. Не се колебая да заявя, че в духовната история на българския народ няма по-значително по обем, дълбочина и оригиналност, както и по-смел полет на творчество от това на Учителя на Бялото Братство. На някои то изглежда сектантско, а на други прекомерно смело, защото руши известни прегради. Твърдя при това,че чрез възхваляване не се налагат идеи. Каквито и да са идеите, те биват възприети от тия, които са дорасли до тях. Обемът и направлението на проблематиката в учението на Бялото Братство напомнят космогония, а решенията на самите проблеми, които предлага то, го характеризират като наука и метафизика, колкото и странно да звучи това съчетание. Ако би могло да се споменат някои близки в известно отношение учения на това, което донесе Учителят на Бялото Братство, трябва да споменем имената на Рудолф Щайнер и Емануил Сваденборг. Подписал: X.“ Поначало все пак е трудно да се прави цялостна преценка на учението на Бялото Братство. Най-напред то не е изучено основно, а що се отнася до неговия основател, положителните неща, които той извърши както за огромния брой отделни лица, така и за народа като цяло, не се поддават на анализ. Най-добре е да се каже, че Учителят донесе в нова, подходяща за западния човек форма великата наука на Бога, човека, природата и развитието.
към текста >>

Най-добре е да се каже, че Учителят донесе в нова, подходяща за западния човек форма великата наука на Бога, човека, природата и развитието.
Обемът и направлението на проблематиката в учението на Бялото Братство напомнят космогония, а решенията на самите проблеми, които предлага то, го характеризират като наука и метафизика, колкото и странно да звучи това съчетание. Ако би могло да се споменат някои близки в известно отношение учения на това, което донесе Учителят на Бялото Братство, трябва да споменем имената на Рудолф Щайнер и Емануил Сваденборг. Подписал: X.“ Поначало все пак е трудно да се прави цялостна преценка на учението на Бялото Братство. Най-напред то не е изучено основно, а що се отнася до неговия основател, положителните неща, които той извърши както за огромния брой отделни лица, така и за народа като цяло, не се поддават на анализ. Най-добре е да се каже, че Учителят донесе в нова, подходяща за западния човек форма великата наука на Бога, човека, природата и развитието. Три са главните основи, които съставляват същността му. Любовта, която носи изобилен и пълен живот, мъдростта, която носи изобилната и пълна светлина, и истината, която дава пълна свобода. Разбира се, Учителят говори за една любов, която няма нищо общо с демагнетизираното вече понятие от нашето всекидневие. Говори за една мъдрост, която надхвърля ръста на обикновеното знание, и за една истина, която не го ограничава, а освобождава човека. Затова той ги нарича Божия любов, Божия мъдрост и Божия истина.
към текста >>

46. Разговори с Учителя. Разговор единадесети - Георги Томалевски (1897-1988)

В окултната наука е казано, че в света има течения, които идват от различни слънчеви системи.
Хората на земята мислят, че устройват живота си по пътя на физическото му разбиране. Щом е така, тогава как се яви животът на земята? Къде беше това човечество преди петдесет милиона години? Къде бяха растителността и животните? И човекът, и животните, и растенията дойдоха отнякъде. В окултната наука е казано, че в света има течения, които идват от различни слънчеви системи. Така се населяват планетите, така се образуват и формите на живота. Всички ние сме свързани с тези закони дотогава, докогато ще бъдем освободени от всяка привързаност към дадена слънчева система, за да излезем от нея. Учениците трябва да държат в мисълта си това, че е необходимо да бъдат в съгласие със законите на битието и че всичко, което става, е разумно. Дори когато се спъне и падне, да знае, че пак е в съгласие с нещо, което е необходимо. Зная за учени и философи, които с години са се блъскали върху даден проблем, но се е случвало да паднат по невнимание и при това разтърсване са се раждали отговорите на неразрешените въпроси.
към текста >>

Учителят: Често учениците на окултната наука изпадат в противоречия и в опасности, в каквито не изпадат дори светските люде.
Учените хора имат в това отношение повече сдържаност и смирение пред неразрешимите загадки, а полуинтелигентните, дочули оттук-оттам по нещо, са по-дръзки и по-самонадеяни. Но духът на вселената, Творецът на единството в космоса е дълготърпелив и благ. Той чака с безмерно и снизходително търпение да преминем през всички заблуди и илюзии и да проумеем истината сами. Тогава чак ще станем граждани на Неговото Царство. Ученикът: Има ли Божия промисъл? Учителят: Често учениците на окултната наука изпадат в противоречия и в опасности, в каквито не изпадат дори светските люде. Разликата между едните и другите е в това, че някои от учениците и верующите не действуват, за да поправят създаденото неблагоприятно положение, а казват: „Бог ще ни избави! “, „Има Божия промисъл“. Че Бог избавя и че има промисъл, това е истина, но човек не трябва да чака в бездействие. Понякога светските хора, които не вярват в Божията промисъл, действуват по свой почин и в тази своя активност налучкват методи и оправят положението. В това отношение заради активността им заслужават похвала, стига тази активност да е насочена за добро.
към текста >>

Ученикът: Знанията, които ни дава съвременната наука, макар и много интересни и доста обширни, не са в състояние да пи помогнат в някои трудни моменти.
То е в неговата същност, която остава като основа в живота му. И ако всичко у човека се влияе и се мени, това зърно, тази неугасваща светлинка остава непроменена. Тази светла точка в съзнанието не се влияе нито от страданията, нито от славата, нито пък от гнева или от блясъка на златото. Това неизменно начало не се придобива. То е вложено от Бога в душата на човека. Ученикът: Знанията, които ни дава съвременната наука, макар и много интересни и доста обширни, не са в състояние да пи помогнат в някои трудни моменти. Защо още няма в тази наука онова, с което можем да отстраним песимизма, отчаянието и неверието? Учителят: Науката, която сега се изучава в университетите, с подготовка за една друга велика наука на бъдещето. Сегашната наука представлява тухличките, които ще влязат в изграждането на онова здание, което ще представлява бъдещата наука. Знанията, които човечеството получава в продължение на един човешки живот, макар той да е и едно столетие, ще се поставят в един котел да се сварят и синтезират. Количеството есенция, получена като синтез от тези знания, ще може да се събере в едно мускалче не по-голямо от тези, в които се поставя гюлово масло.
към текста >>

Защо още няма в тази наука онова, с което можем да отстраним песимизма, отчаянието и неверието?
И ако всичко у човека се влияе и се мени, това зърно, тази неугасваща светлинка остава непроменена. Тази светла точка в съзнанието не се влияе нито от страданията, нито от славата, нито пък от гнева или от блясъка на златото. Това неизменно начало не се придобива. То е вложено от Бога в душата на човека. Ученикът: Знанията, които ни дава съвременната наука, макар и много интересни и доста обширни, не са в състояние да пи помогнат в някои трудни моменти. Защо още няма в тази наука онова, с което можем да отстраним песимизма, отчаянието и неверието? Учителят: Науката, която сега се изучава в университетите, с подготовка за една друга велика наука на бъдещето. Сегашната наука представлява тухличките, които ще влязат в изграждането на онова здание, което ще представлява бъдещата наука. Знанията, които човечеството получава в продължение на един човешки живот, макар той да е и едно столетие, ще се поставят в един котел да се сварят и синтезират. Количеството есенция, получена като синтез от тези знания, ще може да се събере в едно мускалче не по-голямо от тези, в които се поставя гюлово масло. Фазата, в която се развива съвременният живот, е фаза на осигуряване яденето и пиенето.
към текста >>

Учителят: Науката, която сега се изучава в университетите, с подготовка за една друга велика наука на бъдещето.
Тази светла точка в съзнанието не се влияе нито от страданията, нито от славата, нито пък от гнева или от блясъка на златото. Това неизменно начало не се придобива. То е вложено от Бога в душата на човека. Ученикът: Знанията, които ни дава съвременната наука, макар и много интересни и доста обширни, не са в състояние да пи помогнат в някои трудни моменти. Защо още няма в тази наука онова, с което можем да отстраним песимизма, отчаянието и неверието? Учителят: Науката, която сега се изучава в университетите, с подготовка за една друга велика наука на бъдещето. Сегашната наука представлява тухличките, които ще влязат в изграждането на онова здание, което ще представлява бъдещата наука. Знанията, които човечеството получава в продължение на един човешки живот, макар той да е и едно столетие, ще се поставят в един котел да се сварят и синтезират. Количеството есенция, получена като синтез от тези знания, ще може да се събере в едно мускалче не по-голямо от тези, в които се поставя гюлово масло. Фазата, в която се развива съвременният живот, е фаза на осигуряване яденето и пиенето. Разбира се, че не е възможно да се живее без ядене, но лошото е, че освен за него, не се полагат никакви други грижи.
към текста >>

Сегашната наука представлява тухличките, които ще влязат в изграждането на онова здание, което ще представлява бъдещата наука.
Това неизменно начало не се придобива. То е вложено от Бога в душата на човека. Ученикът: Знанията, които ни дава съвременната наука, макар и много интересни и доста обширни, не са в състояние да пи помогнат в някои трудни моменти. Защо още няма в тази наука онова, с което можем да отстраним песимизма, отчаянието и неверието? Учителят: Науката, която сега се изучава в университетите, с подготовка за една друга велика наука на бъдещето. Сегашната наука представлява тухличките, които ще влязат в изграждането на онова здание, което ще представлява бъдещата наука. Знанията, които човечеството получава в продължение на един човешки живот, макар той да е и едно столетие, ще се поставят в един котел да се сварят и синтезират. Количеството есенция, получена като синтез от тези знания, ще може да се събере в едно мускалче не по-голямо от тези, в които се поставя гюлово масло. Фазата, в която се развива съвременният живот, е фаза на осигуряване яденето и пиенето. Разбира се, че не е възможно да се живее без ядене, но лошото е, че освен за него, не се полагат никакви други грижи. Селянинът казва: Ще изорем, ще посеем, ще ожънем нивите, ще напълним хамбарите и ще се осигурим.
към текста >>

Учителят: В духовната наука се твърди, че това, което душата преживява на земята през милиони години, може да се премине в една година, а целият земен живот на един човек в духовния свят може да се изживее в едно мигновение.
Но за храната на душата все още няма такава грижа, както грижата за стомаха. Да поживеем - казват хората. Но това „да поживеем“ е само закона на храненето. А какво следва след това „поживяване“, никой не задава и никой не отговаря на този въпрос. Ученикът: Дали така бързо протича животът в другите светове, както протича той на земята? Учителят: В духовната наука се твърди, че това, което душата преживява на земята през милиони години, може да се премине в една година, а целият земен живот на един човек в духовния свят може да се изживее в едно мигновение. Този свят, в който са възможни тези неща, е свят, вън от времето и пространството. В духовния свят мерните единици са съвсем други. Всичко това, което говорим, ще изглежда невероятно за човека, незапознат с духовните въпроси. За хората на нашето време е невъзможно да мислят извън времето и пространството. Ученикът: Коя е причината съвременните хора в една все още значителна част да се отнасят с недоверие към истините, които се изявяват в окултната наука?
към текста >>

Ученикът: Коя е причината съвременните хора в една все още значителна част да се отнасят с недоверие към истините, които се изявяват в окултната наука?
Учителят: В духовната наука се твърди, че това, което душата преживява на земята през милиони години, може да се премине в една година, а целият земен живот на един човек в духовния свят може да се изживее в едно мигновение. Този свят, в който са възможни тези неща, е свят, вън от времето и пространството. В духовния свят мерните единици са съвсем други. Всичко това, което говорим, ще изглежда невероятно за човека, незапознат с духовните въпроси. За хората на нашето време е невъзможно да мислят извън времето и пространството. Ученикът: Коя е причината съвременните хора в една все още значителна част да се отнасят с недоверие към истините, които се изявяват в окултната наука? Учителят: Ако имате едно стъкло, в което трябва да налеете някаква скъпоценна течност, това стъкло не трябва да има никаква пукнатина. Хората, които се съмняват в истините на Божествената наука, са стъкленици, по които има пукнатини. Така са устроени техните съзнания. От такива стъкленици всичко изтича. Друго нещо представлява човекът, който има вяра.
към текста >>

Хората, които се съмняват в истините на Божествената наука, са стъкленици, по които има пукнатини.
В духовния свят мерните единици са съвсем други. Всичко това, което говорим, ще изглежда невероятно за човека, незапознат с духовните въпроси. За хората на нашето време е невъзможно да мислят извън времето и пространството. Ученикът: Коя е причината съвременните хора в една все още значителна част да се отнасят с недоверие към истините, които се изявяват в окултната наука? Учителят: Ако имате едно стъкло, в което трябва да налеете някаква скъпоценна течност, това стъкло не трябва да има никаква пукнатина. Хората, които се съмняват в истините на Божествената наука, са стъкленици, по които има пукнатини. Така са устроени техните съзнания. От такива стъкленици всичко изтича. Друго нещо представлява човекът, който има вяра. Той отива при обилния извор със здраво шише, налива го и от него нищо не изтича. За осъществяването на една идея, е потребен обилния извор на вярата.
към текста >>

Известна доза съмнение е породил анализът в науката, но след този анализ е необходим синтез.
От такива стъкленици всичко изтича. Друго нещо представлява човекът, който има вяра. Той отива при обилния извор със здраво шише, налива го и от него нищо не изтича. За осъществяването на една идея, е потребен обилния извор на вярата. Съмнението е като облак, който затуля светлината, която идва отгоре. Известна доза съмнение е породил анализът в науката, но след този анализ е необходим синтез. Каква полза от това, ако някой успее да разглоби един часовник и ако след това не може да го сглоби. Науката се изгражда и с едното, и с другото, но онова, което остава в съзнанието като неизменна истина, то с резултат от синтеза на отделните части от едно явление. Разговорът привърши с тези обяснения.
към текста >>

Науката се изгражда и с едното, и с другото, но онова, което остава в съзнанието като неизменна истина, то с резултат от синтеза на отделните части от едно явление.
Той отива при обилния извор със здраво шише, налива го и от него нищо не изтича. За осъществяването на една идея, е потребен обилния извор на вярата. Съмнението е като облак, който затуля светлината, която идва отгоре. Известна доза съмнение е породил анализът в науката, но след този анализ е необходим синтез. Каква полза от това, ако някой успее да разглоби един часовник и ако след това не може да го сглоби. Науката се изгражда и с едното, и с другото, но онова, което остава в съзнанието като неизменна истина, то с резултат от синтеза на отделните части от едно явление. Разговорът привърши с тези обяснения.
към текста >>

47. Бъдещата Окултна школа по пеене - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Бъдещата Окултна школа по пеене
Бъдещата Окултна школа по пеене 2.11.1944 година – Изгрева – София. На 2 ноември, с колата на министър Иван Георгиев, от министерството на земеделието, отидохме с брат Христо при Учителя. По пътя, на улица "Алабинска" видяхме ябълки, големи, колкото детски главички. Ние купихме килограм и му ги поднесохме. Никога няма да забравя неговия вдъхновен вид; говорихме на прага на стаята му:
към текста >>

Аз извадих от чантата си един лист хартия, на който лист бяхме скицирали с брат Христо главите на бъдещата окултна школа по пеене.
Той свали показалеца си, около 25 сантиметра надолу и го спря там. – Ах – извиках тихичко аз. Той каза след това, като издигна показалеца си по-горе от първото място, после пак го свали около 10 сантиметра, после пак го покачи по-високо от второто място и тъй, направи няколко спирали, все по-нагоре и по-нагоре. По движението на китката на ръката му и на показалеца му разбрах, че ме очаква ново издигане, по-горе от това, което бях достигнала в операта! Но това издигане ще стане не в света, а на духовната сцена. Аз извадих от чантата си един лист хартия, на който лист бяхме скицирали с брат Христо главите на бъдещата окултна школа по пеене. Той пое листа и четеше, после и аз му прочетох главите на новата школа: 1. Предговор; 2. Въведение; 3. История на вокалното изкуство; 4. Съвършеното, ангелско пеене; 5.
към текста >>

Науката за внушението и самовнушението при пеенето; 37.
Грешките и неправилностите при пеенето и как се отстраняват те; 33. Според Учителя, кои гласове трябва да се обработват; 34. Качествата на красивия глас. Дикция и фразировка; 35. Ролята на интуицията при пеенето; 36. Науката за внушението и самовнушението при пеенето; 37. Здравеопазването на певеца; 38. Лекуване болестите на гласовия орган и на цялото тяло; 39. Окултни правила, съвети и упътвания за певците. – Достатъчно са 39 глави – каза Учителят. По стълбичката бавно се изкачи сестра Янакиева и попита:
към текста >>

48. I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Константин Златев

7 Лъч - култ (ритуалност), познание, наука обреди, магия
... 4 Лъч - красота, изкуство, 6 Лъч - преданост, идеализъм, хармония (вкл. религия (Лъчът на Учителя Иисус) хармония чрез сблъсък) 5 Лъч - рационално 7 Лъч - култ (ритуалност), познание, наука обреди, магия В езотеричната литература от най-древни времена до днес не се споменава почти нищо за антипода, отрицателния полюс и противостояща на ББ структура от интелигентни същества - а именно Черната ложа. Нейният произход остава забулен в дълбока тайна и крие корените си в онова незапомнено старо събитие, което назоваваме "Космическо грехопадение" или онзи момент в историята на Проявеното Битие, когато възниква злото. В християнското богословие се приема тезата, че злото няма собствен генезис, собствено съществуване, а то представлява единствено отсъствие на добро. Окултното познание, както и езотеричното християнство, свързва произхода на злото с проявата на свободната воля на някои от първите сътворени същества.
към текста >>

Техният клон на дясното посвещение, служещ си с метода на доброто - ББ, е довело до висша степен на интензивност своето присъствие и участие в изграждането на Новата Култура - Културата на Любовта, подготвяща победното шествие на бъдещата VI окултна раса.
След откриването на Америка те са отишли и там. Богомилите са били много смели." По наше мнение дълг е на съвременното духовно общество "Бяло братство" в България да допринесе за разкриването на цялата истина за богомилското движение и за аргументираното й представяне пред нашата и световната общественост. 3. Заключение Величава е панорамата на актуалната изява на Великото Всемирно братство (Всемирната Космическа ложа) в настоящия исторически етап от еволюцията на земното човечество. Техният клон на дясното посвещение, служещ си с метода на доброто - ББ, е довело до висша степен на интензивност своето присъствие и участие в изграждането на Новата Култура - Културата на Любовта, подготвяща победното шествие на бъдещата VI окултна раса. Ето как с едри, ярки щрихи Учителят П. Дънов рисува картината на тази грандиозна планетарна метаморфоза: "В края на века (българският духовен Учител има пред вид ХХ век; бел. К. З.) всички светии ще бъдат на Земята. Те са вече тук, на Земята. Не казвам, че са тук, на Земята, в плът, но в една или друга форма са на Земята и работят." И още, на друго място в Словото му: "Тези Творци на миналото, тези велики предци и днес пак слизат на нашата Земя.
към текста >>

...В Индия трите клона са оставили повече философска наука, а в Египет - повече научен материал.
Тези, които ръководят трите клона, са Посветени (курсивът мой - К. З.). Най-рано е излязъл първият, Египетският клон, после Палестинският и най-после Българският или Богомилският клон. Тези три клона могат да се нарекат клонове на Всемирното Бяло братство. В Гърция те се наричат орфеисти, в Палестина - есеи, в Египет - херметисти, в Персия - маздеисти. Маздеистите са разклонение на първия, Египетския клон. ...В Индия трите клона са оставили повече философска наука, а в Египет - повече научен материал. Съвременната култура почти прилича на египетската. И в двете култури имаме подобни прояви: вдигане на тежести, строеж на пирамиди, на Айфелова кула, на параходи, пробиване на тунели и пр." Следователно няма нищо ново под слънцето! Всичко се повтаря и развитието няма край. Но все пак, доколкото приемаме, че еволюцията протича в символичната форма на спирала, всеки етап от вездесъщото развитие, имащ съответен аналог в миналото, се намира на един по-висок ръкав от всемирната спирала.
към текста >>

49. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

Това е периодът от време, в който излиза първата му книга "Науката и възпитанието" (1896).
А сега - накъде? Петър Дънов дълбоко в себе си знае, че най-важното тепърва предстои. Но преди да се изправи с лице срещу бурята, не е ли най-разумно да подири едно тихо пристанище, където да се уедини и в тихия пламък на вътрешното съзряване да открие най-вярната посока към утрешния ден? И той заминава за Варна, където отсяда при сестра си Мария. Пребивава при нея цели две години. Това е периодът от време, в който излиза първата му книга "Науката и възпитанието" (1896). В нея са изложени основните принципи, закони и методи, върху които по-късно авторът развива цялото свое духовно-философско схващане за вечните начала на живата природа и човека, както и за преобразуването на обществото и света. През 1897 г. П. Дънов се премества в Нови пазар при баща си, свещ. К. Дъновски. Православният духовник прави опит да назначи сина си като чиновник при Варненския и Преславски митрополит, който му е личен приятел, но П.
към текста >>

То има достойнствата на наука и философия за живота.
1) Основната характеристика на съвременната епоха - глобален преход от едно състояние на човешкото съзнание към друго, по- високо, което на езотеричен език наричаме изграждане на Новата Култура на VI раса. 2) Мисията на Петър Дънов като Миров Учител, еманация на Христовия Дух - да предаде на българския народ и на света Новото Учение, което е най-актуалното и най-адекватното за сегашния космически етап от еволюцията на земното човечество. Това Слово представлява осъвремененото християнство на днешния ден, изчистено от наслагванията на човешките предразсъдъци през вековете, максимално съобразено с духовно-нравствените изисквания на нашето време. Учението му в този вид съчетава водещите християнски ценности с хилядолетната мъдрост на Изтока (духовен и географски) и същевременно притежава неподражаем, оригинален фундамент, който не се среща никъде другаде по света. По своя характер учението е универсално (сиреч предназначено за всички хора и за всички времена), но възниква на българска почва. То има достойнствата на наука и философия за живота. 3) Мисията на българския народ - да приеме Словото на своя Учител - Новото Учение, да го осмисли, да го съхрани от вражески атаки, да го приложи в живота, да го разпространи сред славянството и по цялата планета Земя. Възванието е подписано от П. Дънов по следния начин: "Аз съм Елохим, Ангел на Завета Господен". Чрез този подпис авторът декларира себе си като представител на висшата Божествена Йерархия ("Елохим" е едно от названията на Бога в Стария Завет), като проявление на Второто Лице на християнската Света Троица (също в Стария Завет "Ангел на Завета Господен" се определя като израз на конкретна изява на Бог-Слово, на Логоса - именно Второто Лице на Св. Троица, чието въплъщение в християнското учение е Господ Иисус Христос).
към текста >>

Евтимий (Сапунджиев) набляга на две обстоятелства: 1) Движението "не поставя на човешките слабости и грехове ония запрещения и вериги, които поставя Църквата"; и 2) Петър Дънов обещава религиозна наука и разумна вяра, отговаряйки на жаждата на нашето общество за разрешаването на противоречията между наука и вяра.
Дънов в основата си се е изграждало именно върху такъв фундамент, затова и то придобило широка популярност. Налице са данни и за мнението на марксистки учени по този проблем, чието обяснение се заключава в това, че след войната буржоазията се фашизирала и изпаднала в мистицизъм (Т. Павлов, Ив. Хаджийски). Освен външните предпоставки в общите следвоенни условия причините за порасналата обществена значимост на ББ биват търсени и в самата същност на неговото учение. Известният църковен деец и православен богослов архимандрит проф. Евтимий (Сапунджиев) набляга на две обстоятелства: 1) Движението "не поставя на човешките слабости и грехове ония запрещения и вериги, които поставя Църквата"; и 2) Петър Дънов обещава религиозна наука и разумна вяра, отговаряйки на жаждата на нашето общество за разрешаването на противоречията между наука и вяра. И. Г. Хол обръща внимание на качеството на П. Дънов да познава и оценява характера на хората и на обстоятелството, че в учението на последния не биват засягани пряко обществените проблеми на реалния живот. Последното становище се допълва и от М. Калнев в многобройните му критични съчинения, където се подчертава фактът, че П.
към текста >>

Такива, които са достигнали до неразрешими за модерната наука въпроси. В.
В изданията, симпатизиращи на П. Дънов, опитите за обяснява- не на влиянието му по принцип са насочени към търсене на причините вътре в явлението. Неизвестният автор на съчинението "Дънов и съвременният обществен морал" класифицира следните три категории слушатели в съответствие с подбудите, които са ги довели на беседите му: 1. Разочаровани от съвременния материалистичен живот. 2. Разочаровани от суетата. 3. Такива, които са достигнали до неразрешими за модерната наука въпроси. В. Граблашев, спиритист и близък познат на П. Дънов, изтъква като причина за влиянието му факта, че "живее, както проповядва" и че "хипнотизирал хората". А. Томов в своя пространен анализ се спира на редица социални и политически причини и възникващите от тях глобални проблеми, на които П. Дънов предлага разрешение - войната и следвоенната криза водят до засилване на обществените противоречия, до мизерия и епидемии, вследствие от което се наблюдават две тенденции: а) човешката душа става по-чувствителна и възприемчива, в нея се пробуждат стремежи към правда и хармония; б) самото човечество, осъзнавайки нищетата на съвременната цивилизация, възприема мисълта за преодоляване на злото и изграждане на нова култура. Не е без значение и обстоятелството, че П.
към текста >>

Голямата цел, която бива преследвана с изграждането на "Изгрева", е той да бъде превърнат в "школа на братското сдружаване, в която човек да превъзмогне и завладее низшата си природа и пробуди Божествената душа в себе си за бъдещата работа".
Те са жадни за всичко ново и необикновено и излъчват неотразима енергия. От техните среди най-изявени са: Георги Томалевски - изтъкнат писател-есеист, физик; Георги Радев - философ; Борис Николов - естественик; д-р Методи Константинов - също философ. От началото на 20-те години на ХХ в. към тях се присъединява и Боян Боев - учил философия в Германия, след това ученик на д-р Рудолф Щайнер, родоначалника на антропософията, който в края на десетилетието започва да изпълнява функциите на личен секретар на П. Дънов. Идването на подобни хора в Братството е показател за авторитета на движението по онова време и служи като стимул за възникването на нови организационни форми. Голямата цел, която бива преследвана с изграждането на "Изгрева", е той да бъде превърнат в "школа на братското сдружаване, в която човек да превъзмогне и завладее низшата си природа и пробуди Божествената душа в себе си за бъдещата работа". Основни занимания на обитателите са трудът за общото благо и за личното самоусъвършенстване. През 1928 г. съществуват овощна градина, царевични и слънчогледови насаждения, зеленчукова градина, от които се набавят продуктите за общите трапези. През същата година е завършен и Салонът с малката стая за П. Дънов, назована "горницата" (по евангелски образец), и той се премества да живее тук от ул.
към текста >>

50. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

То е наука и философия за живота.
В Новото учение липсват задължителни правила и догми. То не препоръчва наличието на платени проповедници, сиреч на хора, които да си изкарват хляба под дебелата сянка на Словото. Xарактерна за него е подкупващата яснота на изказа, достъпността за всички възрасти и настройки на мисленето, пълната свобода на личния избор. Новото учение не се противопоставя на останалите учения с еволюционна насоченост, а ги допълва по свой собствен начин, притежавайки неповторим облик и автентичност. То не може да бъде отъждествено с никоя религия или християнска Църква. То е наука и философия за живота. Новото учение намира израз както в Словото на Учителя П. Дънов, така и в самия му живот, в неговия личен пример. Едва ли ще сгрешим, ако изтъкнем, че в неговите беседи и лекции са засегнати на практика всички най-важни проблеми на Битието. Социалното и философското, науката и изкуството се преплитат по удивителен начин в живата тъкан на изреченото и написаното от него. Той дава на всяка крачка и практически съвети от всякакъв характер.
към текста >>

Социалното и философското, науката и изкуството се преплитат по удивителен начин в живата тъкан на изреченото и написаното от него.
То не може да бъде отъждествено с никоя религия или християнска Църква. То е наука и философия за живота. Новото учение намира израз както в Словото на Учителя П. Дънов, така и в самия му живот, в неговия личен пример. Едва ли ще сгрешим, ако изтъкнем, че в неговите беседи и лекции са засегнати на практика всички най-важни проблеми на Битието. Социалното и философското, науката и изкуството се преплитат по удивителен начин в живата тъкан на изреченото и написаното от него. Той дава на всяка крачка и практически съвети от всякакъв характер. Специално място е отделил на езотеричното познание в области, като астрология, номерология, хиромантия, графология, френология, физиогномика и др., представени задълбочено, научно и логически аргументирано. Особено внимание Учителят на ББ у нас обръща на здравословния начин на живот, на правилното хранене, дишане и отношение към природата. ("Аз ще ви кажа в какво седи Новото учение: да се научиш хубаво да ядеш, хубаво да дишаш и хубаво да мислиш.") Словото му съдържа неизчерпаемо богатство от теми, поднесени на изящен и разбираем за всички стил, изобилно украсени с бисери от народната мъдрост легенди, разкази, пословици, приказки. Неразделна част от учението му са песните и музикалните упражнения, както и Паневритмията (на тях ще се спрем отделно и достатъчно обстойно в рамките на обособени теми от настоящия лекционен курс).
към текста >>

Ето как самият Петър Дънов определя учението си: "Моето учение е за Живата Природа, за човека, за разумното в света и за Бога науката за Любовта." "Това, което аз казвам, няма разлика от това, което е казал Христос.
("Едно учение има смисъл, когато може да се приложи.") Ядро на това изумително по дълбочината и въздействието си Слово са взаимоотношенията между Божественото и човешкото. ("Бог е дал на човека четири неща, които грижливо да пази: свобода на душата, сила на духа, светлина на ума и доброта на сърцето.") В течение на около половин век, до самото му заминаване от този свят, Учителят П. Дънов изнася между 7 и 8 000 беседи и лекции. Те могат да бъдат класифицирани по следния начин: Неделни беседи, Съборни беседи, Рилски беседи, беседи пред Общия окултен клас, беседи пред Младежкия окултен клас, Утринни слова, беседи пред сестрите, извънредни беседи, други беседи, последни Слова. Ето как самият Петър Дънов определя учението си: "Моето учение е за Живата Природа, за човека, за разумното в света и за Бога науката за Любовта." "Това, което аз казвам, няма разлика от това, което е казал Христос. Моето учение е само едно продължение. " "Аз съм изпратен от Бога да покажа на хората пътя, по който трябва да вървят и да служат на Бога така, както никога досега не са служили." Идеите на П. Дънов отдавна са преминали границите на националното, еднопластово обособеното и понастоящем са предмет на размисъл и основа за просветление на милиони хора по света. Ако търсите в неговото Слово стройната систематизация на официалната наука, ще останете разочаровани.
към текста >>

Ако търсите в неговото Слово стройната систематизация на официалната наука, ще останете разочаровани.
Ето как самият Петър Дънов определя учението си: "Моето учение е за Живата Природа, за човека, за разумното в света и за Бога науката за Любовта." "Това, което аз казвам, няма разлика от това, което е казал Христос. Моето учение е само едно продължение. " "Аз съм изпратен от Бога да покажа на хората пътя, по който трябва да вървят и да служат на Бога така, както никога досега не са служили." Идеите на П. Дънов отдавна са преминали границите на националното, еднопластово обособеното и понастоящем са предмет на размисъл и основа за просветление на милиони хора по света. Ако търсите в неговото Слово стройната систематизация на официалната наука, ще останете разочаровани. Плод на разговори с негови последователи, резултат от асоциации и импровизирани духовни прозрения, мислите на българския духовен Учител, погледнати в дълбочина (извън предварителна негативна нагласа), отвеждат неминуемо към най-съществените, към вечните въпроси на човешкото съществуване. С това именно може да бъде обяснено присъствието на неговото учение в панорамата на съвременната цивилизация, приемането на това безценно духовно-културно наследство от хора, които са безкрайно далеч от схоластиката и философстването, от ценностите на традиционно народностното и регионалното за нашия балкански бит. В този аспект на разсъждение след движението на богомилите идеите на П. Дънов за природата и човека, за знанието и хармонията, за нравствените проблеми и смисъла на живота прерастват в един реален път за опознаването и приемането на българската духовност и културна идентичност в европейски и планетарен план. Това негово наследство е водещо между не малкото най-стойностни неща, които България е дала на света.
към текста >>

Бъдещата култура се отличава по три неща: повдигането на жената, повдигането на бедните и слабите и застъпване правата на човека." Макс Xайндел в своята "Астрология" твърди, че в епохата на Водолея ще бъдат решени две особено важни задачи: ще бъде премахнато плътоядството (месоядството) и плътската любов ще се трансформира в Божествена.
Ако се съди по характера на събитията в световен мащаб всички кризи от политическо и икономическо естество, противоречивите тенденции в културата и духовния живот, лутането между различни, често антагонистично противоречиви ценностни системи, докато се зарадваме на блясъка на златото, ще се наложи да преминем през още редица тежки изпитания. За същността на епохата на Водолея Учителят П. Дънов казва следното: "Това време ще бъде на войни, безредици, разорение и последна война на Сатаната за превъзходство." И още: "Сега сме в епохата на Водолей, което значи чистота. В епохата на Водолей всичко ще се оправи! Астралният свят е вече почистен. Бъдещата култура се отличава по три неща: повдигането на жената, повдигането на бедните и слабите и застъпване правата на човека." Макс Xайндел в своята "Астрология" твърди, че в епохата на Водолея ще бъдат решени две особено важни задачи: ще бъде премахнато плътоядството (месоядството) и плътската любов ще се трансформира в Божествена. Като цяло източните религиозно-философски концепции са актуални за своята епоха, методите им са съобразени с конкретните исторически задачи и с изискванията на дадения космически момент. Божественото учение е едно, но методите са различни! При търсенето на адекватни паралели между учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов и други теоретични схеми е задължително да бъдат отчетени основните възгледи и стремежи на модерния мистицизъм, както и общността от главни идеи и тенденции, обединяващи в едно цяло учението на йогите, теософията и съвременните окултни школи. Не на последно място трябва да бъдат взети под внимание и водещите тези в Xристовото благовестие, ала не в църковната му интерпретация, а в неговия първичен вид, бликащ от възвишен идеализъм.
към текста >>

Дънов критикува разбиранията на Толстой, че държавата, науката и изкуството са пагубни, тъй като били творения на предхристиянската култура, както и неговото отношение към окултизма като към суеверие.
ще се съедини отново) с източника си Бога; бележитите учители на Църквата от първите векове на християнството, представители на Александрийската богословска школа Ориген и Климент Александрийски: те разглеждат цялото Битие като одухотворена същност (елементи на хилозоизъм философско учение за универсалната одушевеност на материята и на света като цяло); според тези двама християнски богослови и мислители човешките души се пречистват и извисяват и постъпателно се завръщат към целта си Бога; в края на времената всички ще се спасят (учението на Ориген за т.нар. апокатастасис, което е било отхвърлено от християнската Църква като еретично) и старият материален свят ще изчерпи съдържанието си; център на съвършенството на човека е познанието на Бога; единственото средство за проникване в Божията Същност е Любовта. Не е трудно да бъдат установени някои прилики в схващанията на П. Дънов и тези на Лев Толстой (идеята за познаване на Бога като Любов и вярата в безсмъртието на душата, както и етическата концепция за отказ от егоизма). Но П. Дънов критикува разбиранията на Толстой, че държавата, науката и изкуството са пагубни, тъй като били творения на предхристиянската култура, както и неговото отношение към окултизма като към суеверие. Учителят П. Дънов оценява високо теорията за интуицията на Анри Бергсон и я приема като основна в своята гносеология (вкл. твърдението, че интуицията е едно от най-важните качества на формиращата се VI раса). Могат да бъдат открити паралели и с други идейни течения от подобен характер: антропософията на д-р Рудолф Щайнер, теософските трудове на Елена Блаватска, Ани Безант, Чарлз Ледбитър, Алис Бейли, Мейбъл Колинз и др., японското духовно движение Оомото, бахайството в Иран и т.н. б) връзки и взаимоотношения с християнството
към текста >>

Учението на ББ е едновременно вяра, наука и висш нравствен идеал.
Не всички са устроени така, че да могат да възприемат еднакво Божествените идеи. Понякога учени хора, с дипломи и титли, но с по-ниска степен на духовно развитие, остават чужди за истините на Невидимата Реалност, понеже все още не притежават "антена" и "приемник" за тях. Тях можем да оприличим на дървета, които раждат твърди плодове, узряването на които става късно, когато зимата вече хлопа по вратата на живота. Новото учение е лишено от ритуали и шаблони, от показна, изпразнена от съдържание церемониалност. То изяснява свободно, с философска задълбоченост и дори с експериментална доказателствена сила безсмъртното и всепобеждаващо Xристово благовестие. Учението на ББ е едновременно вяра, наука и висш нравствен идеал. То е същевременно практика в ежедневието, стремяща се да върне на човека изгубените или ранени надежди за нещо истинско, достойно, красиво, непреходно. Който възприема Божествената Любов като основен закон в живота, той вече е приет във великата армия на Светлината. Тази именно Любов и никоя друга разрешава всички противоречия в личния, обществения и международния живот. Учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, разглежда Космоса като един колосален по мащабите си организъм, в който съществуването на галактиките, звездите и планетите, на човека, животните, растенията, минералите, молекулите, атомите и най-малките частици на веществото се направлява от едно Единно Мирово Съзнание Творческия Универсален ДУХ, Когото народите през различните епохи са назовавали по различен начин.
към текста >>

Учението на ББ, което е една от формите на великата наука за човека, природата и Бога, е поставено върху непоклатимия фундамент на вечните, ненакърними, всепроникващи принципи на Xристовото Слово.
атеисти, плащат прескъп данък на изконно невежество. Атеизмът е приемлив за хора, които се боят, че някъде в глъбините на Вселената, в духовните пространства на безкрая, стоят записани по незаличим начин техните дела, за които те трябва да отговарят. Атеизмът им носи измамно, временно успокоение. Ала ние, вярващите в Божието битие, знаем, че Онова, Което се назовава Мирова Правда, частица от която обитава всяка душа, един ден неизбежно ще похлопа по дверите на съвестта. И тогава... Учението на ББ, което е една от формите на великата наука за човека, природата и Бога, е поставено върху непоклатимия фундамент на вечните, ненакърними, всепроникващи принципи на Xристовото Слово. Това Учение датира още от преди времето на Xермес Трисмегист (Триждивеликия) в Египет, преминало е през Ведите на индуизма, през еднобожието на Мойсей, за да достигне своя безспорно най-висок връх у Иисус Xристос от Назарет. Това Учение се е стремяло винаги да освободи човешката душа от оковите на всякакво психическо робство и фанатизъм. То дава полет на мисълта към неизбродимия път на Развитието, което е вечно. По свой собствен, непонятен за обикновения разум начин Развитието е неотменна част дори от глъбинната, непознаваема Същност на Всевишния. Като своеобразен отклик на редица източни и западни религиозно-философски и духовно-мистични концепции учението на ББ, бидейки издържано изцяло в духа на Xристовото Слово, приема Любовта, Милостта и страданието като метод за пречистването, извисяването и усъвършенстването на човешката нетленна природа.
към текста >>

51. Божественият Принцип на ЛЮБОВТА - Константин Златев

Тя е доминантата и при изграждането на бъдещата Култура на VI окултна раса, чиито основи вече са излети благодарение живота, делото и Словото на Учителя П.
(Учителят П. Дънов) Според твърдението на самия П. Дънов най-много от всичко той е говорил именно за Любовта. И въпреки това, пак по негово мнение, слушателите и последователите му са все още едва в преддверието на осъзнаването на нейната същност. Любовта е непоклатимият фундамент на новозаветното благовестие на Господ Иисус Христос. Тя е доминантата и при изграждането на бъдещата Култура на VI окултна раса, чиито основи вече са излети благодарение живота, делото и Словото на Учителя П. Дънов и на мнозина други знайни и незнайни пратеници на Всемирното Бяло братство. Любовта е едновременно смисъл, цел и съдържание и на вселенския, и на нашия малък човешки живот. Каквото и да кажем за нея, няма да бъде достатъчно. Нека тук да проследим как осветлява нейната същност и проявления един велик духовен Учител. 1. Любовта принцип на Битието, извор на всемирния Живот
към текста >>

Великата наука за Любовта включва в себе си всички други науки.
В новия живот любовта започва срадост и пребъдва в нея.... Докато живеете в Любовта, никой не може да ви отнеме радостта. Радостта е един вътрешен изблик на Любовта, която е дошла. Любовта е бащата, радостта е майката, а мирът е тяхното дете." 10. Любовта носи светлина и свобода По неповторим начин проявената от човека Любов го дарява със светлината на познанието, с неугасимия факел на Истината, която от своя страна го прави навеки свободен: "Любовта води към истинското знание. Великата наука за Любовта включва в себе си всички други науки. Който има Любовта, може да се справи с всички положения в живота си." Ала за да придобием това ново знание, обновяващо и пресътворяващо старата ни природа, сме длъжни да изпълним едно първоначално условие - да обичаме нашия Небесен Баща, Бога. Едва след това ще получим в изобилие всички плодове на осъществената Любов. В тази насока са и наставленията на Учителя на ББ в България: "Ако се приближите при любовта, ще придобиете такива знания, каквито не сте имали досега; ще се облечете в такава дреха, каквато само Небето може да ви даде. ...Новото знание ще дойде само за онези, които любят Господа. То ще освободи човечеството от ограниченията, в които се намира.
към текста >>

...Имате ли огъня на Любовта, ще се ползвате от науката на Великите Учители, на Великите Адепти и гении, които са завършили своето развитие.
Чрез любовта човек добива познания за Бога и природата." Ако бъдем беззаветно предани на Любовта, нашите усилия и вярна служба няма да останат незабелязани. Силите на невидимия свят, които неотклонно наблюдават нашето духовно-нравствено развитие, ще ни проводят Наставник, с чиято помощ да обходим и завладеем непристъпните за неосъзнатия човек бездни на нетленното богатство, скрито в Любовта: "Щом любите, Бог ще ви изпрати Учител, който да ви открие вътрешния смисъл на Любовта. Бог е говорил в миналото, говори в настоящето и ще говори в бъдещето, но само на ония, които имат Любов. Дето няма Любов, там не се чува говорът на Бога. ...Имате ли огъня на Любовта, ще се ползвате от науката на Великите Учители, на Великите Адепти и гении, които са завършили своето развитие. Тази наука носи мъдрост, блаженство и величие за човешката душа." Това е методът на жизнена изява, който помага на човешкото същество да стане по-възприемчиво към въздействията на духовните светове, към безвъзмездната подкрепа, която ни оказват на всяка крачка в нашия живот напредналите създания в Космоса. Учителят П. Дънов свързва тази теза с едно от обещанията, дадени от Иисус Христос на Неговите ученици: "Казано е в Писанието: "Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи какво да правите. Като знаете това, трябва да работите тъй, че да предизвикате да дойде във вас Духът.
към текста >>

Тази наука носи мъдрост, блаженство и величие за човешката душа."
Ако бъдем беззаветно предани на Любовта, нашите усилия и вярна служба няма да останат незабелязани. Силите на невидимия свят, които неотклонно наблюдават нашето духовно-нравствено развитие, ще ни проводят Наставник, с чиято помощ да обходим и завладеем непристъпните за неосъзнатия човек бездни на нетленното богатство, скрито в Любовта: "Щом любите, Бог ще ви изпрати Учител, който да ви открие вътрешния смисъл на Любовта. Бог е говорил в миналото, говори в настоящето и ще говори в бъдещето, но само на ония, които имат Любов. Дето няма Любов, там не се чува говорът на Бога. ...Имате ли огъня на Любовта, ще се ползвате от науката на Великите Учители, на Великите Адепти и гении, които са завършили своето развитие. Тази наука носи мъдрост, блаженство и величие за човешката душа." Това е методът на жизнена изява, който помага на човешкото същество да стане по-възприемчиво към въздействията на духовните светове, към безвъзмездната подкрепа, която ни оказват на всяка крачка в нашия живот напредналите създания в Космоса. Учителят П. Дънов свързва тази теза с едно от обещанията, дадени от Иисус Христос на Неговите ученици: "Казано е в Писанието: "Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи какво да правите. Като знаете това, трябва да работите тъй, че да предизвикате да дойде във вас Духът. Отворете сърцата и умовете си за Него.
към текста >>

Любовта ще изгради бъдещата култура, бъдещия живот.
Дънов, на което ние днес сме свидетели и в което вземаме участие според възможностите си, е въплъщение на идеите на Христос отпреди две хилядолетия. Още тогава Учителят на Учителите, великото Космическо Същество Христос, въплътило се в земно тяло, за да внесе всепобедния импулс на еволюционното развитие, предвиди процесите на интеграция в нашата съвременност. Неговите идеи бяха доразвити и актуализирани от нашия български духовен Учител П. Дънов (Беинса Дуно). Доказателствата за това смело твърдение откриваме в Словото на Учителя на ББ в нашата страна: "Понеже Любовта ще дойде последна в света, затова се правят приготовления за нейното посрещане. Любовта ще изгради бъдещата култура, бъдещия живот. За да постигнат Любовта, хората трябва да се откажат от своите стари разбирания. Придобие ли човек Любовта, за него се отваря нов свят, ново поле за работа. ...Целият свят, цялата природа представляват възможности и условия за проява на Божията Любов, която някога хората ще опитат. За всички хора са предвидени несметни богатства, възможности и условия. Защо тогава човек да се обезсърчава?
към текста >>

Бъдещата Култура на Любовта ще се отличава с пълното отсъствие на болести и социални сътресения, на природни катаклизми, предизвикани от несъвършенствата на човешките мисли, чувства и дела, и на престъпления.
Тази грандиозна Божествена Истина е водещо начало и в учението на П. Дънов. Той я свързва като теза с Културата на VI раса - Култура на Любовта: "Без любов човек не може да разбере единството на света. Любовта внася пълно единство в живота. Това, което свързва умовете и сърцата на всички хора и прониква в целия Космос, наричаме Любов. ...Колкото по-правилни са отношенията на хората към Първичната Причина, толкова и обществата се по-добре организирани. " Бъдещата Култура на Любовта ще се отличава с пълното отсъствие на болести и социални сътресения, на природни катаклизми, предизвикани от несъвършенствата на човешките мисли, чувства и дела, и на престъпления. Братството между човеците ще бъде закон без изключения: "Христос говори сега на европейските народи: "Ако вие приложите Моето учение, очаква ви велико знание, велико благословение. Но ако отхвърлите Любовта, ще опитате най-голямото нещастие."Под земята се готви нещо страшно. Ако тези хора не приемат Божествената Любов, ще има една революция в природата. А тази революция, която става сега, не е нищо пред тази, която природата приготвя. Ще стане такава революция, каквато светът не помни, каквато никога не е виждал.
към текста >>

Само тези разумни отношения на Любовта могат да ни спасят от бъдещата катастрофа.
Но ако отхвърлите Любовта, ще опитате най-голямото нещастие."Под земята се готви нещо страшно. Ако тези хора не приемат Божествената Любов, ще има една революция в природата. А тази революция, която става сега, не е нищо пред тази, която природата приготвя. Ще стане такава революция, каквато светът не помни, каквато никога не е виждал. На тази Земя ще израсне друга култура. Само тези разумни отношения на Любовта могат да ни спасят от бъдещата катастрофа. Когато Бог, т. е. Любовта, дойде в света, тя ще произведе такива страшни сътресения, такива силни страдания, че които я познаят, ще застанат под Дървото на живота, още тук, на земята, ще разрешат великия въпрос. Този въпрос не се разрешава на небето, но на земята. Господ иде чрез огън да изчисти земята, да съблече старите дрипи на хората, да им даде нови правила, да внесе Любовта в сърцата им, да повдигне умовете им, да отстрани от тях всяка злоба и омраза." 12. Брак и партньорство според Словото на Учителя П. Дънов
към текста >>

52. Божественият Принцип на МЪДРОСТТА - Константин Златев

...Хиляди години ще се учи човек на тази велика наука да мисли!
Когато човек даде път на Божественото Начало в себе си! " Степента, в която човешкото същество е в състояние да възприеме и да приложи мислите, породени от великата Божия Премъдрост, зависи от равнището на духовната еволюция на индивидуалността. Логиката на личното еволюционно развитие диктува за напредналите по духовния Път души съответно нарастване възможностите за проникване и прилагане на мислите и чувствата, извиращи безспир от лоното на Всевишния. Той, вечният, безсмъртният, всемъдър и вселюбящ Създател на Всемира, си остава неизменен образец и в това отношение с непостижимата мащабност и всеобхватност на Своята съвършена Мисъл: "Ако искате да бъдете хора на новото и да ви обичат, трябва да мислите право, да имате велика мисъл. Човек трябва да има стремеж да мисли, както Бог мисли. ...Хиляди години ще се учи човек на тази велика наука да мисли! - Да мисли право, това е най-красивото! ...Правата мисъл може да уреди живота. И ако човешкият живот не е уреден, каква е тази мисъл? Светът ще се оправи чрез мисълта (курсивът мой - К. З.)." Изложените по-горе разсъждения довеждат до извода, че всяка правилна мисъл на човека е проява на Божественото Начало у него, т. е.
към текста >>

То ще даде нови методи и възможности на науката, ще отвори нови пътища за изследване." "И когато говорим за Божествената Мъдрост, ние подразбираме всичката светлина на безпределното пространство, която никога не угасва.
...Ако сте разумни, ако живеете съобразно със законите на Разумната Природа, може да измените вашата съдба. ...Разумният, съвършеният е съработник на Бога (курсивът мой - К.З.), т. е. работи в съгласие с великите закони на природата, на битието." б) Мъдростта като източник на светлина и знание "Трябва да се отвори път за едно висше знание, което ще ни донесе непосредствена връзка с принципите на живата природа. То ще даде нови методи и възможности на науката, ще отвори нови пътища за изследване." "И когато говорим за Божествената Мъдрост, ние подразбираме всичката светлина на безпределното пространство, която никога не угасва. Светлината е дреха на Мъдростта. Физическата пък светлина, от която ние се ползваме, е резултат от излишната енергия, която Космичният Човек произвежда при своята умствена дейност. Космичният Човек е придобил толкова знания, че има излишък от светлина." (Учителят П. Дънов) Новото знание, което Всемирното ББ предлага безвъзмездно на земните хора, и неговият вече съзряващ плод - Новата Култура, изискват нов подход към изучаването на света. Според Учителя П.
към текста >>

По този път на съзидателно вложени усилия си дават среща науката (рационалното познание), философията (царицата на човешкото знание), религията (метафизическото, духовно познание върху основата на религиозното чувство и преживяване) и езотерич- ното познание (най-дълбокото, окултно-мистично проникване в тайните на Вселената).
И затова първият стремеж на човешкия дух е животът. Вторият стремеж на човешкия дух е знанието. Третият стремеж на човешкия дух е свободата. Когато духът придобива знание, светлината се появява като резултат." В наши дни сме свидетели на (а някои от нас - и участници във) един грандиозен процес - изграждане на нова комплексна картина на света. По този път на съзидателно вложени усилия си дават среща науката (рационалното познание), философията (царицата на човешкото знание), религията (метафизическото, духовно познание върху основата на религиозното чувство и преживяване) и езотерич- ното познание (най-дълбокото, окултно-мистично проникване в тайните на Вселената). Някои от изброените източници на качествено новата картина на света само до вчера бяха врагове, антагонистично настроени помежду си (както продължава, впрочем, да бъде в умовете на мнозина и в нашата съвременност). Днес те си подават ръце в името на нещо велико. И четирите посочени извори на знанието по отделно са пътеки към Истината, към Бога. В своята съвкупност те отразяват новия начин на мислене на нашето време, новия подход към познанието за Бога, света, живота и човека, новите изисквания към човешката личност и зараждащата се планетарна култура, която ще промени радикално облика на земната цивилизация. 3. Методи за постигане, овладяване и прилагане на Мъдростта
към текста >>

Дънов, всяка подраса, чийто номер отговаря на бъдещата коренна раса, носи в недрата си и изявява характеристиките и акцентите, които ще бъдат разгърнати в пълнота при утвърждаването на съответната коренна раса.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината" (Учителят П. Дънов). Стремежът и любовта към знанието като методи за постигане, овладяване и прилагане на Божествената мъдрост съдействат за доизграждането на умственото (менталното) тяло на човека - неговия трети смъртен принцип (носител на съзнанието) в настоящия етап от духовната еволюция на земното човечество (четвъртата плане- тарна трансформация на Земята, прехода от фазата Марс към фазата Меркурий - т. е. от инволюция към еволюция в тесния смисъл на понятията). Този дълъг процес ще бъде завършен цялостно в епохата на VI окултна раса, предхождана от установяването на Земята на Новата Култура на Шестата подраса на V коренна раса. Както е известно от езотеричното познание, потвърдено и в Словото на Учителя П. Дънов, всяка подраса, чийто номер отговаря на бъдещата коренна раса, носи в недрата си и изявява характеристиките и акцентите, които ще бъдат разгърнати в пълнота при утвърждаването на съответната коренна раса. Аналогично - 6-та подраса на V коренна раса поставя ударението върху такива особености на личната и глобалната еволюция, които ще станат цялостно достояние през епохата на VI коренна раса. Една от тези особености - подчертано важна и наситена с енергиен потенциал - е взаимната връзка между Любовта и Мъдростта като водещи принципи, проявяващи се на всички равнища в Битието. По този въпрос Учителят П. Дънов съобщава следното: "Онзи, който люби и обича, иска да придобие Мъдрост. Не желае ли това, той няма любов.
към текста >>

Само Божественото знание на живата наука носи сила.
В рамките на учението на ББ личният опит на човека във взаимодействието му с природата и обществото е от особено важно значение. И на първо място - заради шанса да приложи на практика възприетото и усвоено духовно познание. 4. Мястото на Мъдростта в Новата Култура на VI раса "Само Мъдростта може да ръководи в живота. С нея можем да бъдем силни. Само Божественото знание на живата наука носи сила. ...Има една велика наука, с която можем да изправим живота си. Мъдростта е цел и смисъл на човешкия живот. Божията Мъдрост е условие за добиване на Вечния Живот." (Учителят П. Дънов) Божествените принципи на Любовта и Мъдростта играят водеща роля при утвърждаването на Новата Култура на VI коренна (окултна) раса, която вече се заражда и разгръща в ерата на Водолея - времето на предчувствието за триумфа на Културата на 6-та подраса на V коренна раса.
към текста >>

...Има една велика наука, с която можем да изправим живота си.
И на първо място - заради шанса да приложи на практика възприетото и усвоено духовно познание. 4. Мястото на Мъдростта в Новата Култура на VI раса "Само Мъдростта може да ръководи в живота. С нея можем да бъдем силни. Само Божественото знание на живата наука носи сила. ...Има една велика наука, с която можем да изправим живота си. Мъдростта е цел и смисъл на човешкия живот. Божията Мъдрост е условие за добиване на Вечния Живот." (Учителят П. Дънов) Божествените принципи на Любовта и Мъдростта играят водеща роля при утвърждаването на Новата Култура на VI коренна (окултна) раса, която вече се заражда и разгръща в ерата на Водолея - времето на предчувствието за триумфа на Културата на 6-та подраса на V коренна раса. Неслучайно тя е назована Култура на Любовта.
към текста >>

53. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

По този път на анализ и заключения с висока познавателна и практическа стойност постепенно бива изграждана една съвършено нова наука за човека - нова психология, логика и етика, нова анатомия и физиология.
Дънов и което назоваваме още "Новото учение", е човекът. Сериозният изследовател при своята работа над теоретичното богатство на Учителя П. Дънов рано или късно достига до извода, че в никое друго учение човекът не е проучен така детайлно. Обект на задълбочен анализ са неговата динамика, всички процеси, характерни за човешкото същество - физически, физиологически, психически, умствени (ментални), духовни и Божествени, както и взаимоотношенията между тях и космическите процеси, с които те са свързани. В Новото учение предмет на изучаване са законите на живота, законите на човешките мисли и чувства, законите на отношенията и взаимодействията между мислите, чувствата и постъпките. По този път на анализ и заключения с висока познавателна и практическа стойност постепенно бива изграждана една съвършено нова наука за човека - нова психология, логика и етика, нова анатомия и физиология. Изхождайки от видимото, конкретното и вещественото, Новото учение прониква в тайните на човешкото битие, разкривайки методите, които са необходими за развиване на умствените и духовните сили, способности и органи. Какъв отговор дава учението на ББ на въпроса за произхода на човека? Ето съответен цитат от Словото на Учителя П. Дънов: "Бог, след като се е ограничил, е създал човека." Доброволното самоограничаване на Твореца-Бог - което не накърнява ни най-малко Неговата абсолютна същност и съвършенство - е изходната предпоставка за сътворяването на живото същество "човек". Официалната наука, която по съдържанието си представлява рационален (умо- постигаем) вид познание, анализирайки фактите, свидетелствата и хипотезите от биологическата еволюция на живите същества на планетата Земя, достига до заключението, че между организмите на по-високо еволюиралите животни (особено бозайниците) и организма на човека има известно сходство.
към текста >>

Официалната наука, която по съдържанието си представлява рационален (умо- постигаем) вид познание, анализирайки фактите, свидетелствата и хипотезите от биологическата еволюция на живите същества на планетата Земя, достига до заключението, че между организмите на по-високо еволюиралите животни (особено бозайниците) и организма на човека има известно сходство.
По този път на анализ и заключения с висока познавателна и практическа стойност постепенно бива изграждана една съвършено нова наука за човека - нова психология, логика и етика, нова анатомия и физиология. Изхождайки от видимото, конкретното и вещественото, Новото учение прониква в тайните на човешкото битие, разкривайки методите, които са необходими за развиване на умствените и духовните сили, способности и органи. Какъв отговор дава учението на ББ на въпроса за произхода на човека? Ето съответен цитат от Словото на Учителя П. Дънов: "Бог, след като се е ограничил, е създал човека." Доброволното самоограничаване на Твореца-Бог - което не накърнява ни най-малко Неговата абсолютна същност и съвършенство - е изходната предпоставка за сътворяването на живото същество "човек". Официалната наука, която по съдържанието си представлява рационален (умо- постигаем) вид познание, анализирайки фактите, свидетелствата и хипотезите от биологическата еволюция на живите същества на планетата Земя, достига до заключението, че между организмите на по-високо еволюиралите животни (особено бозайниците) и организма на човека има известно сходство. Това подвежда някои от учените - най-вече последователите на еволюционната теория на Чарлз Дарвин - да мислят и отстояват възгледа, че човекът е произлязъл от животните. В противовес на това схващане езотеричното познание, окултните науки и свещените писания на всички световни религии утвърждават тезата, че човекът има Божествен произход. Този контраст на мненията поставя на дневен ред извънредно важния въпрос за успоредното протичане и взаимодействието между биологическата и духовната еволюция. Първата е само канавата, фонът, върху който се изявява втората. Духът като би- тийност предхожда материята (идеалистическият тезис на философията).
към текста >>

Бъдещата култура ще бъде култура на сърцето или култура на обичта.
На този проблем Учителят П. Дънов посвещава значителен брой свои беседи и лекции, изяснява го и в лични разговори с последователи: "Не е умът, който ще спаси света. Умът е само оръдие за обработване на човешкото сърце. Той е ралото, мотиката, с която можем да копаем. Ония, които не са сформирали своя ум, трябва да го сформират и оттам да слязат към сърцето. Бъдещата култура ще бъде култура на сърцето или култура на обичта. От сърцето започва новата култура! Всички желания в нас, които разрушават Божественото, трябва да ги отмахнем. Те не са наши, но са остатък от една много стара култура. Колкото по-скоро ги отмахнем, толкова по-скоро ще дойдем до онова вътрешно състояние, което носи подем и мир. Новото, което иде сега, ще заздрави всяка рана на душата, сърцето и тялото." Той добавя и извънредно любопитна информация относно радикални промени в земния релеф, които ще съпътстват утвърждаването на Новата култура: "Сегашните континенти ще изчезнат.
към текста >>

54. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

Откривайки и признавайки положителното в рационалната по своята природа наука, той допълва изнесеното от нея по въпроса с тезите в учението на ББ: "Съвременната наука започва да говори вече за съзнанието на човека, което тя разделя на три вида: обикновено съзнание, което съществува у животните; самосъзнание, което съществува у хората; и Космическо или Божествено съзнание, което се явява у високо напредналите в духовно отношение хора.
А вертикалната ос, свързваща свръхсъзнанието и подсъзнанието, има отношение към света на идеите, който е свят на Духа. С пределна краткост и яснота Учителят на ББ в нашата страна характеризира връзката между различните степени на съзнанието и техните носители, отчитайки стъпалото на индивидуалната еволюция на човешкото същество: "Подсъзнание, съзнание и самосъзнание има детето, което учи на училище. Свръхсъзнание има онзи, който служи на Цялото." Учителят П. Дънов не се притеснява да свери часовника на днешното научно познание с постиженията на езотериката. Откривайки и признавайки положителното в рационалната по своята природа наука, той допълва изнесеното от нея по въпроса с тезите в учението на ББ: "Съвременната наука започва да говори вече за съзнанието на човека, което тя разделя на три вида: обикновено съзнание, което съществува у животните; самосъзнание, което съществува у хората; и Космическо или Божествено съзнание, което се явява у високо напредналите в духовно отношение хора. Ние разделяме съзнанието по следния начин: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват двата полюса на духовния и Божествения свят; съзнанието и самосъзнанието пък представляват двата полюса на животинския и човешкия свят. Като казваме, че самосъзнанието трябва да се замести, това не значи, че трябва да изчезне, но трябва да отстъпи своето място на Космическото, на Божественото съзнание, т. е. трябва да премине в по-висока фаза. Настане ли това време, и Царството Божие ще дойде на земята.
към текста >>

Това е бъдещата култура, която иде.
Представители от Шестата раса има вече у разни народи. Те ще бъдат господари на смъртта. Всички добри хора трябва да се организират. Славяните са дойката на Шестата раса." "Бялата раса е на интелекта, а Шестата ще се нарече расата на Любовта. Това е бъдещата култура, която иде. Новите хора наричам "братя на човечеството" или "синове на Любовта". Хората на Шестата раса ще бъдат камъкът, който ще завладее всичко. Те ще бъдат устойчиви като диамант. И в миналото са живели на земята напреднали същества. Ако сравним общото ниво на съвременното човечество и това на миналото, ще видим, че сегашното е на по-висока степен.
към текста >>

Тях можете да откриете във всички области на човешка изява: наука, култура, изкуство, дори и в сферата на физическия труд.
То вещае като важен резултат реализирането на древния идеал за братството между всички хора: "За в бъдеще всички народи ще се побратимят, ще образуват светещата раса на Любовта. Тогава свещеният пламък на истинския живот ще се изяви във всичката си красота. Животът ще се изявява не в своите сенки, а в своята същина" (Учителят П. Дънов). Изгряващата VI раса ще бъде на синовете Божии. Те пристигат в плът на тази планета, не за да удовлетворяват своята низша човешка природа, а за да съдействат пълноценно за осъществяването на Божия план за нея. Тях можете да откриете във всички области на човешка изява: наука, култура, изкуство, дори и в сферата на физическия труд. Навсякъде те се проявяват като образцови работници и служители, като истински последователи на Светлината. Те винаги работят не за себе си, а за Божественото. Те са вече между нас! Наш дълг е да последваме техния модел на мислене и поведение. Учителят П.
към текста >>

Утвърждаването на VI раса ще бъде съпътствано и с извънредно важни открития в областта на науката и технологиите.
Именно върху основата на това качество предстои да бъде изградено реалното побратимяване между народите, за което вече стана дума по-горе. Нещо повече: "Членовете на Шестата раса ще бъдат преход между ангели и човеци. Те ще бъдат по-близко до ангелите." Отчитайки трезво и обективно настоящото духовно състояние на нашия съвременник, можем да заключим, че той следва да извърви още доста дълъг път към перспективата, рисувана от Учителя П. Дънов. Но след като подобна реализация е залегнала в Божия план за Земята, то тя неизбежно ще бъде осъществена. Наш дълг е да подпомогнем нейното оделотворяване, а не да я забавяме или осуетяваме с невежеството си. Утвърждаването на VI раса ще бъде съпътствано и с извънредно важни открития в областта на науката и технологиите. Човекът ще овладее нови космически сили и енергии, ще отделя все по-малко време и усилия за физически труд, а ще се посвещава на творческа интелектуална дейност. Разпределението на материалните блага в планетарен мащаб ще бъде максимално справедливо и никой повече няма да страда от глад, студ и недоимък в каквато и да било форма. "Великите души ще дойдат през културата на Водолея, за да разрушат старите форми и кумири и да създадат нови форми на живота", подчертава Учителят П. Дънов. Той предвижда, че първата вълна от напреднали в еволюционно отношение същества се е вселила в земни тела през 1945 г. Втора подобна акция на ББ е осъществена през 1975 г.
към текста >>

55. VII. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Тези песни са създадени по законите на бъдещата музика.
Затова и самият П. Дънов не дава на своите музикални творби обичайните наименования, известни от теорията на музиката. Той ги нарича "окултни упражнения". Ето как Учителят на ББ у нас определя сам съдържанието на сътворените от него музикални произведения, които като правило са предадени под формата на дълбоко мистични песни: "Всички стари мантри от най-дълбока древност са вложени в песните, които съм ви дал. Ако ги пеете, както трябва, ще се ползвате. Тези песни са създадени по законите на бъдещата музика. Това са песни, които не умират." Сред неизразимото богатство на неговото духовно-културно наследство достойно място заемат редица негови теоретически разсъждения и становища и практически съвети в областта на музиката. Известно е, че е оставил след себе си около 200 песни и мелодии, почти всичките предадени с помощта на собствената му цигулка. Част от тях създават молитвено настроение, други - жизнерадост, позитивна настройка към живота. Нотирани са от негови ученици - професионални музиканти. Някои от творбите са аранжирани и днес се изпълняват от камерни състави и дори от големи оркестри.
към текста >>

Всичко в бъдещата култура ще дойде по пътя на музикалната хармония!
Новото - Новата Култура на VI раса - ще победи чрез музиката. От невидимия свят на Земята са изпратени (т. е. въплътени) изявени музиканти, които ще участват най-активно и пълноценно в организирането на Новия свят. Тези идеи са изразени максимално сбито и с порива на просветления дух в едно писмо на Учителя П. Дънов до негов съвременник музикант (изпратено от района на Седемте Рилски езера): "Използвайте музиката като велико благо от Бога за доброто на сегашното човечество. Всичко в бъдещата култура ще дойде по пътя на музикалната хармония! Божият Дух чрез нея ще даде на човечеството своите най-красиви форми за постиженията на доброто, справедливостта и разумността." Според Учителя на ББ в нашата страна българските народни песни първоначално са възникнали с функциите на религиозни танци, а по-късно са станали хороводни. Бъдещето ще донесе подчертан подем на музиката и музикалната култура сред цялото славянство. Изключително интересни и дълбоки са оценките на Учителя за някои от гениалните композитори на човечеството: "Музиката на Бетховен изразява борбата на човешкия дух със средата. Музиката на Бах изразява: движение в природата, извори, вятър, растеж на цветята и прочие.
към текста >>

Той съветва: "Изучавайте музиката като наука и изкуство, условие за съграждане на човешкия характер." Мотивите в неговите окултни упражнения, както и образите и ритмичните стъпки, са взети от Природата.
Като пееш една дума с известни вибрации, ти може да имаш една добра идея, но като я произнасяш, в подсъзнанието ти ще влезе идеята, която се съдържа в тия звукове." Учителят на ББ оценява окултната музика, както бе посочено по-горе, като начин, метод за духовно освобождение. Той набляга на необходимостта, когато изучаваме окултна музика, да придружаваме процеса на обучение с пеене. Освен чисто познавателния ефект това е и средство за подмладяване. Учителят П. Дънов нарича окултната музика още и "органическа" или "музика на Природата". Той съветва: "Изучавайте музиката като наука и изкуство, условие за съграждане на човешкия характер." Мотивите в неговите окултни упражнения, както и образите и ритмичните стъпки, са взети от Природата. Затова можем справедливо да ги определим като песни на Природата. Под "музика" въобще Учителят П. Дънов разбира музика и в мислите, и в желанията - сиреч в цялостната човешка жизнена изява. За него музиката е "една дълбока сфера на Битието". Той призовава последователите си да внесат тази хармония вътре в себе си и да чувстват, че в сърцето и ума им звучи нейният тих глас.
към текста >>

Това, което хората наричат музика, поезия и наука, представлява външно отражение на Божествената музика, поезия и наука, които се долавят от човешкия ум и сърце и се изнасят навън.
Да пеем добре, означава да живеем добре, да мислим, чувстваме и постъпваме правилно. Когато Учителят на ББ говори за преминаване от една гама в друга, той подразбира преминаването от едно състояние на съзнанието в друго, от един свят в друг. Музикалност значи хармонична проява на всички способности на ума, на всички благородни чувства на сърцето, на всички възвишени идеи на душата: "Музиката е дреха на доброто." Разумният живот се изявява по законите на музиката. Това е новата философия на музиката, която българският духовен Учител преподава в създадените от него езотерични Школи. Това, което хората наричат музика, поезия и наука, представлява външно отражение на Божествената музика, поезия и наука, които се долавят от човешкия ум и сърце и се изнасят навън. Според Учителя П. Дънов истинското пеене трябва да включва три елемента: 1) Трябва да произтича от Разумната Любов. 2) Трябва да се придобива с вяра, която дава широта и простор на гласа. 3) В пеенето трябва да има надежда, че това, което се пее, може да се реализира.
към текста >>

56. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Сравнително наскоро официалната наука разкри съществуването и на три цикъла, характеризиращи изявите на човешката личност: биологически, емоционален и интелектуален.
V. Принцип на ритъма Принципът гласи: "Всичко в Природата е ритмично и периодично." Космическият закон за ритъма и периодичността също е универсален, т. е. всеобщо валиден. Всички явления във Вселената, всички процеси са подчинени на проявата на определен ритъм, периодичност или цикличност. Примерите са толкова много и така очевидни, че не се нуждаят от специално осветляване: редуването на деня и нощта, на лунните фази, на океанските и морските приливи и отливи, на годишните времена, на ударите и почивките на сърцето и пр. Сравнително наскоро официалната наука разкри съществуването и на три цикъла, характеризиращи изявите на човешката личност: биологически, емоционален и интелектуален. Свързаните с тях т.нар. "биоритми" представляват интересно поле за изследване взаимодействието между човека и околната среда, между неговата вътрешна същност и условията на действителността. Ритъмът е външен израз на всемирния закон за равновесието и хармонията. Що се отнася конкретно до Паневритмията, неговото действие се изразява в езотеричния факт, че всяко упражнение, при което двата полюса (обуславящи амплитудата на цикличността) са равнопоставени, е изпълнено с невидимото присъствие, със съвършения живот на Духа. VI. Принцип на причината и последствието
към текста >>

То е цяла наука." Един от най-действените и ефективни методи за подобно регулиране е именно Паневритмията.
Когато ръцете се движат под равнището на диафрагмата, те осъществяват контакт с полето на физическите енергии; когато се движат над диафрагмата - с енергиите, действащи в душевния свят; а когато ръцете се издигат на височината на главата и над главата, тогава контактът е с енергиите на духовния свят. По този повод Учителят П. Дънов казва: "От главата до началото на гърдите човек е пълен с мисли, а до кръста е пълен с чувства. Оттам надолу до коленете са физическите енергии. Трябва тези енергии да се регулират. То е цяла наука." Един от най-действените и ефективни методи за подобно регулиране е именно Паневритмията. В теоретичната система на Учителя П. Дънов се обръща особено внимание на проблема за формите и силите, които действат чрез тях. Цялото това безценно познание е по характера си езотерично. Можем да го сравним със стройно изградена и логически обоснована наука за връзките и взаимоотношенията между материалното и нематериалното и как второто се изразява посредством първото. Точно тази езотерична концепция, залегнала в учението на ББ, представено от Учителя П.
към текста >>

Можем да го сравним със стройно изградена и логически обоснована наука за връзките и взаимоотношенията между материалното и нематериалното и как второто се изразява посредством първото.
Трябва тези енергии да се регулират. То е цяла наука." Един от най-действените и ефективни методи за подобно регулиране е именно Паневритмията. В теоретичната система на Учителя П. Дънов се обръща особено внимание на проблема за формите и силите, които действат чрез тях. Цялото това безценно познание е по характера си езотерично. Можем да го сравним със стройно изградена и логически обоснована наука за връзките и взаимоотношенията между материалното и нематериалното и как второто се изразява посредством първото. Точно тази езотерична концепция, залегнала в учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, представлява фундаментът за изследването и осветляването на Космическата структура на Паневритмията. А този фундамент от своя страна придобива вербален вид във формулировката: между разумните сили и формите има съответствие (ср. II херметически принцип за съответствието/аналогията). Отнесено към Паневритмията, това означава, че между паневритмичните упражнения, които очертават определени фигури, и силите, които стоят зад тях, също има съответствие.
към текста >>

"Един ден вие ще разберете Живата геометрия, живите линии в Природата, които се кръстосват и образуват триъгълници, правоъгълници, петоъгълници, допирателни." "Геометрията е наука за материята, от която всичко се създава.
Нагоре или навътре е едно и също нещо. Надолу или навън, и то е едно и също нещо." Очевидно, когато трансформираме сферата на изследване от материалната действителност към нематериалната, представите за пространственост и пространствени взаимоотношения коренно се променят. Без да осъзнаем това радикално изменение на критериите за ориентация, не бихме могли да проникнем в същността на казаното от Учителя П. Дънов по този въпрос. II. Геометрични и числови съответствия "Един ден вие ще разберете Живата геометрия, живите линии в Природата, които се кръстосват и образуват триъгълници, правоъгълници, петоъгълници, допирателни." "Геометрията е наука за материята, от която всичко се създава. Математиката е наука за разумните сили, които функционират във времето. Геометрията се занимава с материята, математиката - със силите. Като ученици изучавайте геометрията. Без геометрия няма постижения. Тя разполага с различни форми, с различни методи, чрез които желанията се реализират.
към текста >>

Както е известно, езотеричната наука, изследваща този род въздействия в цялото им многообразие и богатство от взаимоотношения, е астрологията, родителката на модерната астрономия.
3) По вълнообразна линия движенията са светлинни. 4) Смесени - това са движения, които представляват комбинация от посочените по-горе основни три вида. Те са също светлинни движения. III. Астрологически (космически) въздействия и съотношения Космическите влияния заемат достойно място в системата от фактори, оказващи въздействие при изпълнението на паневрит- мичните упражнения. Както е известно, езотеричната наука, изследваща този род въздействия в цялото им многообразие и богатство от взаимоотношения, е астрологията, родителката на модерната астрономия. Отчитането на влиянията от сфери и обекти, външни за планетата Земя, както и връзката им с движенията и формите в танца на Паневритмията, е от принципно значение в изследователския процес, разкриващ дълбините на философско- езотеричното й съдържание. Тук ще приведем един цитат от учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов, където са разкрити някои от общите положения, кореспондиращи по съдържание с разглеждания тук принцип: "Като играете Паневритмията, движенията трябва да бъдат нито много бързи, нито много бавни. Прекарвайте мисълта си в предната ръка, която е насочена нагоре, и в задната лява ръка, която е насочена надолу. И като снемате ръцете си надолу, прекарвайте мисълта си към ръцете, тогава енергията ще мине през центъра на Земята.
към текста >>

"Паневритмията е наука за приемане разумните движения на природата.
Може някой път да направим само три упражнения, но внимателно." г) философско-езотерично съдържание Част от съдържанието на изнесените дотук подтеми, както и на тези, които предстои да бъдат разработени оттук нататък, се припокрива. И това е неизбежно пред вид характера на третираната проблематика. Основната цел на това изследване не е толкова подчертаването на обособеността и различията между подтемите за Паневритмията, колкото стремежът към по-задълбочено проучване и излагане на съдържанието на толкова богатата в смислово и концептуално отношение главна тема. "Паневритмията е наука за приемане разумните движения на природата. При Паневритмията човек посреща и възприема Божественото, мощното, което гради Вселената, и отива да работи за великата идея на живота. Паневритмията е хармоничното творческо изявление на Божественото Начало във Вселената (курсивът мой - К. З.). Паневритмията внася живот, сила, радост и красота в човешката душа." "Трябва да се запознаете с научната страна на Паневритмията. Природата обича с най-малки усилия да добие големи постижения.
към текста >>

И тъй като днес полагаме основите на бъдещата VI (окултна) раса, поставя се и нова основа на Паневритмията.
3. Събужда и разгръща силите, заложбите, качествата и дарбите, вложени в човешката личност. Казано с други думи: Паневритмията съживява за проявление Божествената природа на човека. 4. Идеите, музиката и движенията на Паневритмията проникват в телесната същност на човека - неговия организъм, и го правят възприемчив за съзидателните сили, изпълващи Космоса. Опитът от изпълнението на упражненията е необоримото доказателство за истинността на тези твърдения. Понеже Паневритмията е външен, материализиран израз на една Велика Реалност, с която влизаме в досег посредством Големия паневритмичен цикъл. И тъй като днес полагаме основите на бъдещата VI (окултна) раса, поставя се и нова основа на Паневритмията. Тя е отражение на Новата Култура, която изгрява на планетарния хоризонт. Идеите на VI раса са включени като неотменна част от паневритмичната музика и движения. По този начин чрез тях човек гради и твори нови ценности и в самия себе си, и в заобикалящата го действителност. Нещо повече - съграждащата се вече VI раса ще бъде изразителка в пълнота на Паневритмията. V раса е на обективното знание, на рационалното, на външното изучаване на Природата - раса на ума.
към текста >>

Движейки се по лъча на Мъдростта, ученикът се свързва със силите на втория период (декада) от епохата на Водолея, със синовете на Мъдростта, които ще дойдат от планетата Уран и ще поставят основите на новата духовна наука.
Тук следовникът на ББ преминава през един от най-трудните изпити - този на Йов. От този момент нататък Йов - образ на човешката душа - не е вече праведен, а става ученик по духовния Път. Човек навлиза в шестия стадий на своето еволюционно развитие - Посвещение. По лъча на Любовта ученикът се свързва с първия период (декада) от епохата на Водолея, която настъпва с идването на Земята на слънчевите деви (ангели) от планетата Нептун - носители на универсалната Любов. Те съдействат на ученика да развие смирение и кротост. Движейки се по лъча на Мъдростта, ученикът се свързва със силите на втория период (декада) от епохата на Водолея, със синовете на Мъдростта, които ще дойдат от планетата Уран и ще поставят основите на новата духовна наука. По лъча на Мъдростта всеки пилигрим развива права, светла и логична мисъл. Движейки се по лъча на Добродетелта, ученикът се свързва със силите на третия период (декада) от епохата на Водолея, със синовете на волята, които ще дойдат от планетата Плутон и ще помогнат на човека да уравновеси в пълна степен силите на ума и сърцето. Когато говорим за степента Посвещение, която съответства на преминаването по лъчите на Любовта, Мъдростта и Добродетелта, както и на трите декади от епохата на Водолея, нямаме пред вид върховните прояви на тези Божествени принципи, а проекцията им в човешкото съзнание, свързването по време на изпълнението на Паневритмията с техните сили, които следва да изградят новата енергийна структура на човека, за да може той да сформира тялото, което ще му е необходимо за живота през времето на VI раса. Нужно е всеки ученик да преминава съзнателно по петте лъча на Пентаграма, за да може в момента на игра да усети единството на минало, настояще и бъдеще във всемирния Живот. Двойките във всеки лъч на Пентаграма са пет.
към текста >>

57. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

" Разбира се, той има пред вид не богоизбрания през старозаветната епоха израилски народ, а една планетарна общочовешка общност, обединена под знамето на едни и същи духовни принципи, на една общосветовна религия, съчетаваща хармонично вяра и знание, наука и мистицизъм.
Петър Дънов в лични разговори неведнъж го е насочвал на мисълта, че еврейската общност следва да приеме Христос като истински Месия и Спасител на човешкия род и че трябва усилено да се работи в тази насока. Като резултат от идейното въздействие на Учителя П. Дънов равин Д. Цион действително приема Христос по дух, при това напълно и безрезервно. В една от своите книги духовникът дори издига революционната от гледна точка на традиционния юдаизъм теза: "Един Бог, една религия, един народ! " Разбира се, той има пред вид не богоизбрания през старозаветната епоха израилски народ, а една планетарна общочовешка общност, обединена под знамето на едни и същи духовни принципи, на една общосветовна религия, съчетаваща хармонично вяра и знание, наука и мистицизъм. В тази своя книга авторът препоръчва на читателите вегетарианството и се старае да ги приобщи към новото, към идеите на Новата Култура на VI раса, прогласени от Учителя на ББ в нашата страна. През май 1939 г. един френски професор - Алфред Ломони от Тулузкия университет, изнася лекция пред двадесет свои колеги професори, на която представя идеите на Учителя П. Дънов. Той ги определя като "необходими за възраждането на културата и за откриване на нови хоризонти пред човечеството". Холандският философ Врееде посещава "Изгрева" на ББ през същата 1939 г.
към текста >>

Окултната наука се опира на три основни постулата или закона, с чието осмисляне и прилагане биват разрешени всички противоречия в кардиналното направление на човешкото съществуване.
Дънов му придава собствена специфика въз основа на потребността от актуализацията му в съвременната историческа епоха на велик преход на земното човечество от една планетарна култура към друга. Учителят на ББ у нас положи основите на едно проникновено знание за Бога, света, живота и човека, като използва за непоклатим фундамент водещото начало в Христовото благовестие - Любовта. Божественият принцип на Любовта, прогласен от Спасителя в качеството си на ръководно духовно-нравствено начало в зората на глобалната трансформация от инволюция към еволюция, заменя на множество места във философията на египетския велик Посветен Хермес Трисмегист понятието "ум". Теоретичната схема на Триждимогъщия Хермес е послужила в древността като изходна точка за възникването на други значими течения на мисълта, духовни школи и религии: питагорейството, юдаизма (утвърждаващ монотеизма), арийските учения на Изтока, включително древноиндийската философия. Седемте главни херметически принципа намират своето място и в гръбнака на Словото на Учителя П. Дънов. Окултната наука се опира на три основни постулата или закона, с чието осмисляне и прилагане биват разрешени всички противоречия в кардиналното направление на човешкото съществуване. Те са, както следва: 1) Закон за развитието. 2) Закон за причината и следствието (кармичен закон - следствие от VI принцип на херметизма, за причинността). 3) Закон за прераждането (превъплъщението) на душата (следствие от V принцип на херметизма - за ритъма). В свободен разговор със свои последователи на "Изгрева" Учителят П.
към текста >>

Търпението е велика наука.
Винаги и във всичко остава само смирен служител на Всевишния. Учителят на ББ се отличава и с непостижимо търпение. Той знае, че за всяко нещо под слънцето има подходящото време. Умее да изчака това време, без да прибързва, но и без да забавя хода на естествените процеси в живота. Споделя с учениците си: "Търпението е едно от великите качества на Бога. Търпението е велика наука. Търпение с любов. Търпение с мир. Търпение с радост. Само любещият е търпелив. Само човекът с мир е търпелив.
към текста >>

Дънов разкрива в Словото си и хоризонтите на бъдещата наука: "Ще дойде време, когато учените хора ще проповядват нови учения, нови теории.
По неповторим начин умее да трансформира негативното в неговата противоположност и така да го утвърди. По този начин енергията на личността се съхранява и самият човек остава недостъпен за стрелите на злото: "Не търсете недостатъците на другите. Не се спирайте на погрешките им. Човекът - това е вложеното от Бога в него." Учителят П. Дънов разкрива в Словото си и хоризонтите на бъдещата наука: "Ще дойде време, когато учените хора ще проповядват нови учения, нови теории. Те ще бъдат на новата, положителна, Божествена наука. Бъдещата наука ще бъде жива, ще работи с живи величини, ще проучва жива материя." Той не пренебрегва и важността на физическия живот в царството на материята: "Първо трябва да се разбере физическият живот и постепенно да се отива към духовния и Божествения живот." Всичко, до което се докосне великият духовен Учител, бива одухотворено, изпълнено с нов живот, с ново значение и смисъл. Когато той възлюби нещо, всички го обикват. И сякаш го откриват за първи път чрез вътрешния си взор.
към текста >>

Те ще бъдат на новата, положителна, Божествена наука.
По този начин енергията на личността се съхранява и самият човек остава недостъпен за стрелите на злото: "Не търсете недостатъците на другите. Не се спирайте на погрешките им. Човекът - това е вложеното от Бога в него." Учителят П. Дънов разкрива в Словото си и хоризонтите на бъдещата наука: "Ще дойде време, когато учените хора ще проповядват нови учения, нови теории. Те ще бъдат на новата, положителна, Божествена наука. Бъдещата наука ще бъде жива, ще работи с живи величини, ще проучва жива материя." Той не пренебрегва и важността на физическия живот в царството на материята: "Първо трябва да се разбере физическият живот и постепенно да се отива към духовния и Божествения живот." Всичко, до което се докосне великият духовен Учител, бива одухотворено, изпълнено с нов живот, с ново значение и смисъл. Когато той възлюби нещо, всички го обикват. И сякаш го откриват за първи път чрез вътрешния си взор. Както никой друг, той владее Божественото изкуство да говори на душата, да я гали със Словото си: "В света има разумни души, които искат да се повдигнат, да живеят съзнателно.
към текста >>

Бъдещата наука ще бъде жива, ще работи с живи величини, ще проучва жива материя." Той не пренебрегва и важността на физическия живот в царството на материята: "Първо трябва да се разбере физическият живот и постепенно да се отива към духовния и Божествения живот."
Не се спирайте на погрешките им. Човекът - това е вложеното от Бога в него." Учителят П. Дънов разкрива в Словото си и хоризонтите на бъдещата наука: "Ще дойде време, когато учените хора ще проповядват нови учения, нови теории. Те ще бъдат на новата, положителна, Божествена наука. Бъдещата наука ще бъде жива, ще работи с живи величини, ще проучва жива материя." Той не пренебрегва и важността на физическия живот в царството на материята: "Първо трябва да се разбере физическият живот и постепенно да се отива към духовния и Божествения живот." Всичко, до което се докосне великият духовен Учител, бива одухотворено, изпълнено с нов живот, с ново значение и смисъл. Когато той възлюби нещо, всички го обикват. И сякаш го откриват за първи път чрез вътрешния си взор. Както никой друг, той владее Божественото изкуство да говори на душата, да я гали със Словото си: "В света има разумни души, които искат да се повдигнат, да живеят съзнателно. За тях слизат на Земята великите Учители.
към текста >>

58. XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ - Константин Златев

Учението, което проповядвам, е Учение за Живата Природа, с която се занимава и науката.
"Мнозина ме питат каква е моята цел, когато проповядвам на хората. Ако аз съм дошъл да говоря това, което проповядват други, нямаше нужда да идвам. Аз проповядвам Христовото учение, което трябва да се приложи в живота поне в малък размер, а именно - в отношенията между бащи и майки, синове и дъщери, слуги и господари. Да се приложи между всички хора на Земята това Учение е моята задача. Нека всички свещеници и проповедници да се съберат и да се помолят на Бога да им помогне в прилагането на Христовото учение, защото само то е в състояние да примири всички хора. Учението, което проповядвам, е Учение за Живата Природа, с която се занимава и науката. То е Учение за Живота, наука за Разумното в света, наука за Бога и Любовта." "За Учението, което проповядвам, не казвайте, че го е измислил някой си Дънов, а казвайте, че това е Учението на Бялото братство. Утре може да дойде някой друг с друго име. Величието на всички, които са идвали в света, е в това, че те са предали Истината така, както Бог я е предал." "Нас ни наричат "дъновисти".
към текста >>

То е Учение за Живота, наука за Разумното в света, наука за Бога и Любовта."
Ако аз съм дошъл да говоря това, което проповядват други, нямаше нужда да идвам. Аз проповядвам Христовото учение, което трябва да се приложи в живота поне в малък размер, а именно - в отношенията между бащи и майки, синове и дъщери, слуги и господари. Да се приложи между всички хора на Земята това Учение е моята задача. Нека всички свещеници и проповедници да се съберат и да се помолят на Бога да им помогне в прилагането на Христовото учение, защото само то е в състояние да примири всички хора. Учението, което проповядвам, е Учение за Живата Природа, с която се занимава и науката. То е Учение за Живота, наука за Разумното в света, наука за Бога и Любовта." "За Учението, което проповядвам, не казвайте, че го е измислил някой си Дънов, а казвайте, че това е Учението на Бялото братство. Утре може да дойде някой друг с друго име. Величието на всички, които са идвали в света, е в това, че те са предали Истината така, както Бог я е предал." "Нас ни наричат "дъновисти". Това е заблуждение.
към текста >>

Едва ли има област на науката и изкуството, в която той да не се е проявил като вещ познавач и ценител.
По принцип стремежът за проникване в дълбините на личността на един духовен Учител се сблъсква със сериозни, често непреодолими затруднения. Мащабите на това Същество са толкова огромни, ръстът му дотолкова надвишава средните човешки мащаби, че пълната обективност на оценката остава на практика непостижима. Най-сигурният път към този род познание е концентриран в проучването на духовно-културното наследство и прилагането на Учението, оставено от всеки подобен Пратеник на Небето. В нашия случай това предполага опознаването, осмислянето и въвеждането в ежедневния живот на Словото, Паневритмията и музиката на Учителя П. Дънов. Това, което прави неизгладимо впечатление при характеризирането на личността на българския Учител на Любовта, е неговата безспорна универсалност. Едва ли има област на науката и изкуството, в която той да не се е проявил като вещ познавач и ценител. Нещо повече, безброй са примерите, свидетелстващи за приносното естество на новото по качество познание, добавено от него към вече известни сфери и параметри на съвременната система от възгледи на човечеството. Самият той се изявява като великолепен музикант - майстор на цигулката и пианото, ненадминат специалист и интерпретатор на редица езотерични науки: астрология, френология и физиогномика, графология, хиромантия, ясновидец от най-висока класа, лечител от ранга на Христос, владеещ до съвършенство телепатията, бялата магия и телепортацията, пророческата дарба и способността да въздейства върху природните стихии. Личният му живот е образец на безкомпромисна нравственост и безупречно служение за благото на земните хора. Нямат чет обстоятелствата, при които той е проявил завидно търпение, ненадмината духовна сила, велика по съдържание и действеност Любов и доброта, Божествена Мъдрост и разумност, стоманена воля и чувство за собствено достойнство. Заслугата за спасяването на българските евреи от хитлеристките лагери на смъртта, която бива приписвана на мнозина - от цар Борис III, през депутата Димитър Пешев, до архиереите на Българската православна църква, принадлежи именно нему.
към текста >>

У мен се запечата един образ за него, който остана завинаги с релефна яснота в съзнанието ми." По-нататък същият автор добавя: "При първия ни разговор Учителят обърна вниманието ни към това, че за разбирането на духовната наука са необходими много задълбочени знания.
Той даваше указания на дюлгерите, които преправяха един навес до салона. Погледът и вниманието му бяха все към работниците. Когато приближихме към него, той ни посрещна много любезно. Но при тази среща разменихме с него малко думи, защото един червендалест посетител бързо и енергично говореше с него и като ръкомахаше темпераментно, искаше да го убеждава за нещо и така отнемаше възможността на другите да поведат разговор с Учителя, който можа цял час при ръмещия дъжд, без ни най-малък жест на отегчение, да изслуша жаркия събеседник. От тази първа и важна за мене среща аз запазих и до днес учудването си от изключителното търпение на Учителя (курсивът мой - К. З.). У мен се запечата един образ за него, който остана завинаги с релефна яснота в съзнанието ми." По-нататък същият автор добавя: "При първия ни разговор Учителят обърна вниманието ни към това, че за разбирането на духовната наука са необходими много задълбочени знания. Аз разбрах от това загатване, че той отправя учениците си към знание, основано на здрав, личен опит и добито чрез целесъобразни, разумни методи. Той никога не е одобрявал, нито насърчавал някои от учениците си към повърхностно, суеверно или каквото и да е мъгляво вярване. .Повечето негови беседи засягат актуални теми (курсивът мой - К. З.). Словото му винаги е свързано с онова, което интересува широк кръг хора. Той взема винаги отношение към близките събития в живота както на отделната личност, така и в обществото и прави дълбоки, мъдри и оригинални преценки.
към текста >>

Дънов отбелязва следното: "Ако Освалд Шпенглер има дързостта да пише, че "бъдещото хилядолетие принадлежи на Достоевското християнство", ние пък имаме не по-малко основание да очакваме, че съществени елементи от бъдещата духовна сграда на човечеството ще бъдат идейни и нравствени ценности, взети от съкровищницата на Учителя Беинса Дуно, изявени за пръв път в България. .
Даже когато се спира върху наглед обикновени въпроси, той успява да ни покаже от тях онова, което е красиво и достойно. Аз не бях срещал дотогава такава магическа сила - да се преведат в сублимация всички неща, всички чувства и мисли. Ако е възможен някакъв паралел, някакво сравнение, редно е да спомена някои от Христовите проповеди в Евангелието, особено Проповедта на планината." Изводът на свидетеля е, че: "Словото на Учителя завладява с изключителната си оригиналност. .Не съм срещал по-забележителен човек от него." Друг последовател и съвременник на Учителя П. Дънов отбелязва следното: "Ако Освалд Шпенглер има дързостта да пише, че "бъдещото хилядолетие принадлежи на Достоевското християнство", ние пък имаме не по-малко основание да очакваме, че съществени елементи от бъдещата духовна сграда на човечеството ще бъдат идейни и нравствени ценности, взети от съкровищницата на Учителя Беинса Дуно, изявени за пръв път в България. . Учителят на Бялото братство не остави конспектно и конкретно формулирана философска система, но остави едно грамадно идейно богатство. Опитите да се обхване и подчини безбрежният свят на каква да е система, на един или на много основни принципи са усилия от съмнителна полезност. Такова систематизиране най-често се изражда в доктринерство. Завършените, затворени и само умозрително издържани доктрини често предлагат илюзорни изводи. Те са само от полза да развиват логичното методично мислене.
към текста >>

В този смисъл Словото на Учителя Беинса Дуно има белега на една философия - наука (курсивът мой - К. З.)."
Към нея се приобщават търпеливите - онези, които могат да чакат плода на едно семе, посадено в твърда почва. Ограниченото доктринерство и широкият духовен размах на свободната мисъл се отнасят помежду си, както механиката към органичната природа или както се отнася логиката към интуицията. Голям брой философи предлагат картината на действителността или като механическа схема, или с щрихите, които се долавят в един съзерцателен унес. Учителят не показа предпочитание към някой от тези методи. Той си служи виртуозно с тях, употребява ги където е потребно, но в края на краищата той сочи опита като последна проверка на тази теза. В този смисъл Словото на Учителя Беинса Дуно има белега на една философия - наука (курсивът мой - К. З.)." Същият автор предлага своята гледна точка спрямо научния характер на предлаганото от Учителя П. Дънов теоретично богатство: "Всеки въпрос, разглеждан от Учителя, носи ярко и недвусмислено характера на философия и паралелно с нея - на научна методика. Отношението на Учителя към науката - според това, което говори той - е положително. Той неведнъж е приказвал за похвалното усилие на учените хора да откриват закономерностите на природата. Той, обаче, говори за една наука, за едно знание, което нарича "Божествена наука".
към текста >>

Отношението на Учителя към науката - според това, което говори той - е положително.
Учителят не показа предпочитание към някой от тези методи. Той си служи виртуозно с тях, употребява ги където е потребно, но в края на краищата той сочи опита като последна проверка на тази теза. В този смисъл Словото на Учителя Беинса Дуно има белега на една философия - наука (курсивът мой - К. З.)." Същият автор предлага своята гледна точка спрямо научния характер на предлаганото от Учителя П. Дънов теоретично богатство: "Всеки въпрос, разглеждан от Учителя, носи ярко и недвусмислено характера на философия и паралелно с нея - на научна методика. Отношението на Учителя към науката - според това, което говори той - е положително. Той неведнъж е приказвал за похвалното усилие на учените хора да откриват закономерностите на природата. Той, обаче, говори за една наука, за едно знание, което нарича "Божествена наука". Тя не е онази наука, която хората на нашата съвременност натрупват в главата си като в библиотечен рафт. Тази наука, за която говори той, е такава, че с нея човек може да сменя отрицателните си състояния с положителни." И завършва разсъжденията си със следното заключение: "Не се колебая да заявя, че в духовната история на българския народ няма по-значително по обем, дълбочина и оригиналност, както и по смел полет (на мисълта) творчество от това на Учителя на Бялото братство (курсивът мой - К. З.). На някои то изглежда сектантско, а на други - прекомерно смело, защото руши известни прегради.
към текста >>

Той, обаче, говори за една наука, за едно знание, което нарича "Божествена наука".
В този смисъл Словото на Учителя Беинса Дуно има белега на една философия - наука (курсивът мой - К. З.)." Същият автор предлага своята гледна точка спрямо научния характер на предлаганото от Учителя П. Дънов теоретично богатство: "Всеки въпрос, разглеждан от Учителя, носи ярко и недвусмислено характера на философия и паралелно с нея - на научна методика. Отношението на Учителя към науката - според това, което говори той - е положително. Той неведнъж е приказвал за похвалното усилие на учените хора да откриват закономерностите на природата. Той, обаче, говори за една наука, за едно знание, което нарича "Божествена наука". Тя не е онази наука, която хората на нашата съвременност натрупват в главата си като в библиотечен рафт. Тази наука, за която говори той, е такава, че с нея човек може да сменя отрицателните си състояния с положителни." И завършва разсъжденията си със следното заключение: "Не се колебая да заявя, че в духовната история на българския народ няма по-значително по обем, дълбочина и оригиналност, както и по смел полет (на мисълта) творчество от това на Учителя на Бялото братство (курсивът мой - К. З.). На някои то изглежда сектантско, а на други - прекомерно смело, защото руши известни прегради. Твърдя при това, че чрез възхваляване не се налагат идеи. Каквито и да са идеите, те бива възприети от тия, които са дорасли до тях.
към текста >>

Тя не е онази наука, която хората на нашата съвременност натрупват в главата си като в библиотечен рафт.
Същият автор предлага своята гледна точка спрямо научния характер на предлаганото от Учителя П. Дънов теоретично богатство: "Всеки въпрос, разглеждан от Учителя, носи ярко и недвусмислено характера на философия и паралелно с нея - на научна методика. Отношението на Учителя към науката - според това, което говори той - е положително. Той неведнъж е приказвал за похвалното усилие на учените хора да откриват закономерностите на природата. Той, обаче, говори за една наука, за едно знание, което нарича "Божествена наука". Тя не е онази наука, която хората на нашата съвременност натрупват в главата си като в библиотечен рафт. Тази наука, за която говори той, е такава, че с нея човек може да сменя отрицателните си състояния с положителни." И завършва разсъжденията си със следното заключение: "Не се колебая да заявя, че в духовната история на българския народ няма по-значително по обем, дълбочина и оригиналност, както и по смел полет (на мисълта) творчество от това на Учителя на Бялото братство (курсивът мой - К. З.). На някои то изглежда сектантско, а на други - прекомерно смело, защото руши известни прегради. Твърдя при това, че чрез възхваляване не се налагат идеи. Каквито и да са идеите, те бива възприети от тия, които са дорасли до тях. Обемът и направлението на проблематиката в Учението на Бялото братство напомнят космогония, а решенията на самите проблеми, които предлага то, го характеризират като наука и метафизика, колкото и странно да звучи това съчетание."
към текста >>

Тази наука, за която говори той, е такава, че с нея човек може да сменя отрицателните си състояния с положителни." И завършва разсъжденията си със следното заключение: "Не се колебая да заявя, че в духовната история на българския народ няма по-значително по обем, дълбочина и оригиналност, както и по смел полет (на мисълта) творчество от това на Учителя на Бялото братство (курсивът мой - К. З.).
Дънов теоретично богатство: "Всеки въпрос, разглеждан от Учителя, носи ярко и недвусмислено характера на философия и паралелно с нея - на научна методика. Отношението на Учителя към науката - според това, което говори той - е положително. Той неведнъж е приказвал за похвалното усилие на учените хора да откриват закономерностите на природата. Той, обаче, говори за една наука, за едно знание, което нарича "Божествена наука". Тя не е онази наука, която хората на нашата съвременност натрупват в главата си като в библиотечен рафт. Тази наука, за която говори той, е такава, че с нея човек може да сменя отрицателните си състояния с положителни." И завършва разсъжденията си със следното заключение: "Не се колебая да заявя, че в духовната история на българския народ няма по-значително по обем, дълбочина и оригиналност, както и по смел полет (на мисълта) творчество от това на Учителя на Бялото братство (курсивът мой - К. З.). На някои то изглежда сектантско, а на други - прекомерно смело, защото руши известни прегради. Твърдя при това, че чрез възхваляване не се налагат идеи. Каквито и да са идеите, те бива възприети от тия, които са дорасли до тях. Обемът и направлението на проблематиката в Учението на Бялото братство напомнят космогония, а решенията на самите проблеми, които предлага то, го характеризират като наука и метафизика, колкото и странно да звучи това съчетание." * * *
към текста >>

Обемът и направлението на проблематиката в Учението на Бялото братство напомнят космогония, а решенията на самите проблеми, които предлага то, го характеризират като наука и метафизика, колкото и странно да звучи това съчетание."
Тя не е онази наука, която хората на нашата съвременност натрупват в главата си като в библиотечен рафт. Тази наука, за която говори той, е такава, че с нея човек може да сменя отрицателните си състояния с положителни." И завършва разсъжденията си със следното заключение: "Не се колебая да заявя, че в духовната история на българския народ няма по-значително по обем, дълбочина и оригиналност, както и по смел полет (на мисълта) творчество от това на Учителя на Бялото братство (курсивът мой - К. З.). На някои то изглежда сектантско, а на други - прекомерно смело, защото руши известни прегради. Твърдя при това, че чрез възхваляване не се налагат идеи. Каквито и да са идеите, те бива възприети от тия, които са дорасли до тях. Обемът и направлението на проблематиката в Учението на Бялото братство напомнят космогония, а решенията на самите проблеми, които предлага то, го характеризират като наука и метафизика, колкото и странно да звучи това съчетание." * * * Отминават векове и хилядолетия. Стопяват се образите на безброй човешки същества, преброждали пътеките на нашата планета. Измежду тях оставят светла диря само онези, които са носили смело над главите си факела на Божествената Истина, огрявайки с безсмъртното му зарево пътя към съвършенството. Кохортата на великите духовни Учители на човечеството...
към текста >>

59. III. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БИБЛИЯТА - Константин Златев

Словото Божие, трябва да даде плод.“ Тълкуването на посланието, заложено в библейския текст, изисква от нас максимална отговорност, строго научен подход, освободен от всякакъв намек за догматизъм и съсухрена схоластика, вдъхновението на пробудения за истините на Битието дух: „Ние трябва да изучаваме Христовото учение като една велика наука, а не като догма, защото догмата е буква, която стяга и спира напредъка.
И в природата също така има един вечен растеж. Словото Божие е вътре в нас. Ние всеки ден се променяме в нашите схващания. Тези схващания също са вътре в нас. Тази лоза, т.е. Словото Божие, трябва да даде плод.“ Тълкуването на посланието, заложено в библейския текст, изисква от нас максимална отговорност, строго научен подход, освободен от всякакъв намек за догматизъм и съсухрена схоластика, вдъхновението на пробудения за истините на Битието дух: „Ние трябва да изучаваме Христовото учение като една велика наука, а не като догма, защото догмата е буква, която стяга и спира напредъка. Формите и нормите трябва да се изменят съобразно нашата възраст също тъй, както се сменят дрехите на малкото дете според растежа му. Това значи да искаме от Господа дух съобразно нашата възраст. Когато дрехите са тесни, те стягат и затова трябва да бъдат разширени. Същият закон важи и за природата.“ В приведения цитат под „нашата възраст“ Учителят П. Дънов очевидно разбира степента на духовна зрелост на личността.
към текста >>

„Като изучавате науката за небесните светила, с нея заедно ще изучавате и свещените книги, които представят бъдещата култура на човечеството.
3. Посланието на Бога: „Говорите за Стария и за Новия Завет, без да знаете какво означават те. Старият Завет е заветът на стария човек. Новият Завет е заветът на новия човек. Това, което се даде преди две хиляди години от Христос, беше предговорът към Новото.“ „Като изучавате науката за небесните светила, с нея заедно ще изучавате и свещените книги, които представят бъдещата култура на човечеството. Засега свещените книги са затворени за хората. Няма да мине много време и тайните, които те крият в себе си, ще излязат наяве, ще станат достъпни (ако не за всички хора, поне за тези, които искрено се стремят към тях). За тази цел вие трябва да се приготвите да разбирате тези тайни. Ако не можете да се ползвате от знанията, които днес имате, бъдещите знания ще представят нещо по-мъчнодостъпно за умовете ви“ (Учителят П. Дънов). Освен изричното си указание, че „Старият Завет е заветът на стария човек“, а „Новият Завет е заветът на новия човек“, Учителят П.
към текста >>

… Евангелието не е наука за щастливите хора, то е наука за нещастните; то не е наука за умните, но е наука за глупавите.
на изпитания, тогава има смисъл да се молим на Бога да ни избави от ръцете на Лукавия.“ И с още едно твърде съществено допълнение на друго място в беседите на Учителя П. Дънов: „И не введи нас во изкушение…“ Това значи: давай ни, Господи, знание и Мъдрост, за да не би ние с нашето невежество да паднем в изкушение.“ Който успее да разбере същността на Божиите послания, бликащи на всяка страница в Библията, и ги направи неразделна част от своето ежедневие, наградата за него не ще закъснее. Животът му ще се изпълни със смисъл; радост, ведрост и успехи ще съпътстват всичките му жизнени изяви: „Това, което може да подобри живота ви, то е да изучавате Евангелието. Изучавайте го дълбоко! … Евангелието не е наука за щастливите хора, то е наука за нещастните; то не е наука за умните, но е наука за глупавите. Аз не взимам думата „глупави“ в такъв смисъл, че да се хвалим със своите глупости, но взимам тази дума по отношение на Великото.“ Неизмерим е обхватът на свещеното библейско Слово, неизброими са пластовете, чрез които се разкрива смисълът му пред прозорливия духовен поглед на зрящите. И все пак има два негови компонента, които се открояват със значимостта си по отношение проникването в посланието на Бога към земното човечество. За тях именно Учителят П. Дънов свидетелства: „Когато четете Библията, трябва да имате пред вид две неща: духа и плътта.
към текста >>

… Следователно Евангелието не е наука за щастливите хора – то е наука за нещастните.“ И още: „Евангелието е една велика наука – наука за Живота.
В Библията има духовна материя и от нея може да се получи гориво, от което бихме могли да се ползваме при нашите трудности.“ Учителят на ББ в България отделя специално внимание на Новия Завет в качеството му на главен свещен текст на християнството и, в частност, на евангелското повествувание: „Това, което може да подобри живота ви, е да изучавате Евангелието. Изучавайте го дълбоко! Ще отделите особено време за изучаване на Евангелието. Вие ще го изучавате, не когато сте в най-добро разположение на духа си, а когато имате най-голямото страдание, каквото светът не може да си въобрази. Тогава ще прочитате по една глава и ще видите как добре ще я разбирате. … Следователно Евангелието не е наука за щастливите хора – то е наука за нещастните.“ И още: „Евангелието е една велика наука – наука за Живота. В него са изложени всички основни закони, по които светът се развива.“ В своето Слово Учителят П. Дънов предлага три метода за прочит, изследване и прилагане на библейския текст. Излагайки ги пред своите ученици, той ги степенува във възходящ ред в зависимост от степента на проникване в смисъла на Божественото Откровение: „Когато здравият човек чете една книга, например Библията, той я чете с дълбочина, с разбиране. Има три начина, по които може да се чете Библията.
към текста >>

60. Двата принципа - Георги Радев (1900–1940)

Въ окултната наука тѣ съ известни подъ името „първи“ и „втори“ принципъ, въ съвременната физика ги наричатъ положителенъ и отрицателенъ, а въ химията тия два принципа намиратъ изразъ въ познатитѣ две голѣми групи съединения — киселини и основи.
Двата принципа Въ свѣта работятъ два разумни принципа. Въ окултната наука тѣ съ известни подъ името „първи“ и „втори“ принципъ, въ съвременната физика ги наричатъ положителенъ и отрицателенъ, а въ химията тия два принципа намиратъ изразъ въ познатитѣ две голѣми групи съединения — киселини и основи. Първиятъ принципъ е силенъ, активенъ, грубъ. Вториятъ — мекъ и пластиченъ. Първиятъ привидно твори и създава, но всъщностъ онази сила, която твори, съгражда и организира, се крие въ втория принципъ. И действително, въ круксовитѣ тръби, свѣтлината винаги се явява на отрицателния полюсъ — катода. Това, което гради въ свѣта, което възраства и организира не е силното, грубото, а мекото, пластичното.
към текста >>

Така напримѣръ окултната наука, която разполага съ даннитѣ, записани съ неизличими писмена въ лѣтописитѣ на свѣта, твърди, че е било нѣкога време — преди грѣхопадането — когато на земята е съществувала една велика култура на „Синоветѣ Божии“, въ която е царувалъ и управлявалъ вториятъ принципъ — принципътъ на любовьта и свѣтлината.
Щомъ вториятъ принципъ започне да действува въ свѣта, той веднага смекчава първия принципъ. А когато действуватъ съвмѣстно подъ върховната воля на онова велико Божествено начало, което се проявява чрезъ тѣхъ, тѣ раждатъ най-хубавото, най-великото, най-възвишеното въ живота. Оставени сами, двата принципа постоянно се борятъ за надмощие въ свѣта. Въ основата на всички борби, които днесъ се водятъ — и лични, и семейни, и обществени, и международни, и вътрешни и външни — лежи изначалната борба на тия два велики космични принципа, които една предвѣчна Воля е пуснала да действуватъ въ битието, въ изпълнение на нейнитѣ върховни замисли. И цѣлата свѣтовна история ни показва, че ту единиятъ, ту другиятъ принципъ е вземалъ превесъ. Така напримѣръ окултната наука, която разполага съ даннитѣ, записани съ неизличими писмена въ лѣтописитѣ на свѣта, твърди, че е било нѣкога време — преди грѣхопадането — когато на земята е съществувала една велика култура на „Синоветѣ Божии“, въ която е царувалъ и управлявалъ вториятъ принципъ — принципътъ на любовьта и свѣтлината. За тази именно райска култура, за тази „златна ера“ на човѣшкото развитие загатва Христосъ, когато казва: „Преди да бъдатъ Адамъ и Аврамъ, азъ бѣхъ“. Следъ падането на тази култура, причинитѣ за което падане съ забулени въ дълбока тайна, прозираща едва задъ тъмното було на сказанията, човѣчеството попада подъ властъта на служителитѣ на първия принципъ. Последнитѣ подържатъ, че свѣтътъ трѣбва да се управлява съ строгостъ и неумолимостъ, съ сила и желѣзенъ законъ, въ противовесъ на служителитѣ на втория принципъ, които подържатъ методитѣ на любовьта, свѣтлината и свободата. Първитѣ твърдятъ, че човѣкъ не е достоенъ за свобода и знание — той трѣбва да бъде държанъ въ слѣпа покорностъ, пълна тъмнина и неведение. Тѣ твърдятъ, че служителитѣ на мекия принципъ съ допуснали съществени грѣшки въ ръководството на човѣшкитѣ съдбини, презъ време на тѣхната управа въ онази епоха, когато ръководната властъ е принадлежала тѣмъ.
към текста >>

Тѣ иматъ свои представители навсѣкъде, въ всички области на културния животъ — и въ политика, и въ наука, и въ религия, и въ философия.
Следъ падането на тази култура, причинитѣ за което падане съ забулени въ дълбока тайна, прозираща едва задъ тъмното було на сказанията, човѣчеството попада подъ властъта на служителитѣ на първия принципъ. Последнитѣ подържатъ, че свѣтътъ трѣбва да се управлява съ строгостъ и неумолимостъ, съ сила и желѣзенъ законъ, въ противовесъ на служителитѣ на втория принципъ, които подържатъ методитѣ на любовьта, свѣтлината и свободата. Първитѣ твърдятъ, че човѣкъ не е достоенъ за свобода и знание — той трѣбва да бъде държанъ въ слѣпа покорностъ, пълна тъмнина и неведение. Тѣ твърдятъ, че служителитѣ на мекия принципъ съ допуснали съществени грѣшки въ ръководството на човѣшкитѣ съдбини, презъ време на тѣхната управа въ онази епоха, когато ръководната властъ е принадлежала тѣмъ. И днесъ още цѣлата земя се управлява предимно отъ служителитѣ на първия принципъ. Тѣ иматъ свои представители навсѣкъде, въ всички области на културния животъ — и въ политика, и въ наука, и въ религия, и въ философия. Но и тѣхното управление е къмъ своя край. Обективната равносмѣтка на Природата показва, че тѣ съ направили много по-голѣми грѣшки отъ първитѣ управници на свѣта. И когато Христосъ говори за „княза на този свѣтъ“, той загатва за тази именно властъ, за това правителство на свѣта. Неговото идване на земята е първиятъ етапъ къмъ възстановяване на първоначалния свѣтовенъ строй, къмъ възстановяване на „Царството Божие“ на земята. Този пръвъ етапъ Христосъ е изразилъ съ думитѣ: „Азъ победихъ свѣта“.
към текста >>

И когато ние говоримъ за бъдещата култура, за културата на братството и любовьта, имаме предъ видъ завладяването на свѣта, сиречъ установяване на оня свѣтовенъ редъ, който почива на великия принципъ на Любовьта.
Неговото идване на земята е първиятъ етапъ къмъ възстановяване на първоначалния свѣтовенъ строй, къмъ възстановяване на „Царството Божие“ на земята. Този пръвъ етапъ Христосъ е изразилъ съ думитѣ: „Азъ победихъ свѣта“. Свѣтътъ е победенъ, но не е още завладянъ. Знайно е, каква страшна война се води, докато бъде победенъ свѣта. За да се завладѣе свѣта, обаче, трѣбва да се води една още по-страшна война. И когато ние говоримъ за бъдещата култура, за културата на братството и любовьта, имаме предъ видъ завладяването на свѣта, сиречъ установяване на оня свѣтовенъ редъ, който почива на великия принципъ на Любовьта. Сега, каквото и да се говори на хората докато тѣ иматъ тѣзи разбирания за живота, докато тѣ оше смѣтатъ, че насилието, войнитѣ могатъ да разрешаватъ тѣхнитѣ мъчнотии, докато тѣ подържатъ и вътре — въ съзнанието си, и вънъ — въ свѣта, стария редъ на нѣщата, идеалитѣ имъ за свобода, за миръ и щастие ще останатъ празни мечти. Могатъ ли да останатъ не поядени листата на дърветата, докато има гъсеници? Гъсеницитѣ трѣбва да се превърнатъ въ пеперуди, за да се освободи дървото на живота отъ напастъта на гъсеницитѣ. Въ превръщането на гъсеницитѣ въ пеперуди природата ни показва единъ методъ за освобождаване отъ неблагоприятни условия на живота. Само че въ пеперудата прогресътъ на формитѣ е спрѣнъ — кръгътъ се затваря, и ние имаме едно преповторение на същия цикълъ на развитие: пеперудитѣ снасятъ яйца, за да се превърнатъ отново въ гъсеници.
към текста >>

И затова бъдещата война, която — изглежда — не ще може да се избѣгне, въпреки всички усилия, при днешния манталитетъ на народитѣ, ще донесе още по-страшни опустошения и бедствия за човѣчеството.
Въ превръщането на гъсеницитѣ въ пеперуди природата ни показва единъ методъ за освобождаване отъ неблагоприятни условия на живота. Само че въ пеперудата прогресътъ на формитѣ е спрѣнъ — кръгътъ се затваря, и ние имаме едно преповторение на същия цикълъ на развитие: пеперудитѣ снасятъ яйца, за да се превърнатъ отново въ гъсеници. Но въ човѣшката еволюция този магиченъ кръгъ на преповторенията ще бъде разкъсанъ, и развитието ще тръгне по своята предвѣчна спирала. Съвременнитѣ народи следъ войната, която е дѣло на първия принципъ, се затвориха отново въ пашкулитѣ на своя колективенъ народностенъ егоизъмъ. Това е, очевидно, единъ регресъ. И затова бъдещата война, която — изглежда — не ще може да се избѣгне, въпреки всички усилия, при днешния манталитетъ на народитѣ, ще донесе още по-страшни опустошения и бедствия за човѣчеството. Народитѣ днесъ отново съ попаднали подъ силното влияние на първия принципъ, който ще действува дотогава, докато тѣ сами се изтощатъ и разрушатъ. Този принципъ създава много илюзии въ свѣта — той работи съ сѣнкитѣ на свѣтлината и е създалъ всички многообразни комбинации, които съществуватъ въ свѣта на преходнитѣ форми, въ свѣта на отраженията. Той вдъхва алчностъ за владения, воля за безпредѣлна мощъ и владичество, желание за стихийна борба, за кървави подвизи и разрушения. Така е било отъ памтивѣка, така е и сега. Но както отъ памтивѣка краятъ на неговото развихряне е билъ изтощение, смъртъ, гладъ и моръ, така ще бъде и сега.
към текста >>

Това злато е основниятъ капиталъ на бъдещата култура.
Така е било отъ памтивѣка, така е и сега. Но както отъ памтивѣка краятъ на неговото развихряне е билъ изтощение, смъртъ, гладъ и моръ, така ще бъде и сега. Можемъ ли да си правимъ илюзии, че ще измѣнимъ същината на единъ космиченъ принципъ, и че ще превърнемъ безъ великата алхимия на втория принципъ, желѣзото на първия въ чисто злато? Ала отрадно е това, че въ човѣчеството днесъ се образува едно ядро отъ хора, въ които този дълбокъ алхимиченъ процесъ се извършва. Като въ атанора на древнитѣ алхимици, въ преходното имъ естество се вече образува, всрѣдъ велики страдания, златото на мъдростъта. Това злато е основниятъ капиталъ на бъдещата култура. А сега борбата още продължава. Докога ще трае тя? Тя ще трае дотогава, докогато вториятъ принципъ — принципътъ на Христа вземе надмощие и организира неорганизиранитѣ още мозъци и сърдца на човѣцитѣ. Стремежътъ на Христа е да вземе надмошие надъ всички съзнания, надъ всички монади, надъ всички живи клетки, които образуватъ тѣлата на хората и да ги направи безсмъртни и неразрушими. Само тогава човѣчеството ще мине цѣлокупно отъ преходното къмъ непреходното, отъ смъртния къмъ вѣчния животъ, отъ царството на разединението къмъ царството на вѣчното единениеи хармония.
към текста >>

61. Глава трета: 'Опълченска' - Атанас Славов

В южната й половина по посока на Витоша те приютяват този, който за тях е бъдещия всемирния духовен учител — Петър Дънов, а в северната половина на къщата по посока на централната гара бъдещата звезда на Третия комунистически интернационал - Георги Димитров.
Раздава на присъстващите по един екземляр от „Завета на цветните лъчи на светлината“. Къщата на Гумнерови на ул. „Опълченска“ има доста живописна слава. Тя е малка къща близнак с два отделни входа, в която Гумнерови не живеят. Тъй като са бездетни и далеч от идеята за разгъване на сериозно семейно битово строителство, те щедро я предоставят за ползване на хора с каузи, които са им присърце. В южната й половина по посока на Витоша те приютяват този, който за тях е бъдещия всемирния духовен учител — Петър Дънов, а в северната половина на къщата по посока на централната гара бъдещата звезда на Третия комунистически интернационал - Георги Димитров. Двамата обитатели отначало се разбират добре. Бих казал много добре. Дънов постоянно е посещаван от последователите си, и Георги Димитров не стои настрани от ежедневието на съседа си. Учителят по-често изнася неделни проповеди от прозореца на стаята си на насъбралите се слушатели в двора. Тясно е! Понякога Димитров сам слуша проповедите му отстрани.
към текста >>

Разбира се, това не е строго научно определение, защото тук с наука не се занимаваме, а описвам нещата така, както ги съзерцаваме, и ако един ден съзная, че има грешка, ще ви предавам нещата както ги науча, по-нататък.
И така шишенца нагоре, надолу, работим ние, работите вие, това е колелото на живота. Но не искам да схващате, че това е абсолютната истина. Сега, разбира се тия шишенца как ги знаят хората. Имат разни краски: някои безцветни, сини, зелени, бели с хиляди цветове, и когато тези шишенца се отразяват, във вашия спектър се образуват краските. И така според колкото шишенца има във вашия стомах, такова ще бъде състоянието ви, и според колкото шишенца има във вашия мозък, такъв ще бъде и мозъкът ви. Разбира се, това не е строго научно определение, защото тук с наука не се занимаваме, а описвам нещата така, както ги съзерцаваме, и ако един ден съзная, че има грешка, ще ви предавам нещата както ги науча, по-нататък. Но не искам да ме разбирате, че целия живот се състои от шишенца това е само по вашия език фигура на речта. Животът сам по себе си е неуловим и за него и аз знам толкоз, колкото и вие знаете. Той се изразява в шишенца, съдове, в краски и светлина, но той сам не е нито едното, нито другото. Но ще ме попитате вие, какво е тогава? Аз ще ви кажа с думите на един велик Учител: това сте вие.
към текста >>

Истината, тя е положителната наука.
Ний тук се срещаме с вашия доктор. Той е още по-малко бебе отколкото мене. Но не тъжете за него. Има кой да се грижи. Вие гледайте да посветите своя останал живот в доброто дело, което Бог вие е дал; да посветите вашия ум на истината. Истината, тя е положителната наука. Видите, аз не съм изменил своите чувства спрямо вас: аз ви обичам така добре както когато бях на земята. Вие да се не боите, за вас ще се отвори широко поле, много плодовита деятелност. Общата Промисъл, която има всичките неща предвид, е предвидила и вашето бъдеще. Имайте търпение и добра воля и всичко добре ще се свърши. И вие от опит ще познаете, че бъдещето, Провидението е винаги по-добро отколкото вашето бъдеще.
към текста >>

62. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Той се запалва от идеите на Боун за анализ на понятието „вяра“ и правомерността на съчетаването на религия и съвременна наука за издигане нивото на правдоподобността на чудото и провидението - идеята на скъпия „чичо“ Джон Милей от Дрю, но изнесена още една крачка напред.
Колко по-точен, по-истински „учителски“ е този чист и прям отговор на Боун на кокетника от примиренческия отговор на любимия му Шишков от варненската реалка на ироничните кривеници на Васил Коларов; измъкването му встрани с контраирония, с пресилено капитулиране, което само някак зад пердето намеква, че той може би не се предава и не се признава за по-прост от Вазов, но е тъжен и неуверен в тази объркана следосвобожденска обстановка. При това някои студенти са започнали официални оплаквания и обвинения в отклонение от установените доктрини на методизма срещу Боун и други преподаватели. Боун обаче е учител и е непоклатим: Ако не ти харесва, отивай си! Ако ти се струва сложно да се вглъбиш във философията на етиката и теизма, то ти е от главата, а не от сложността на материята, както я преподавам аз! На Дънов му харесва, че учителят трябва, обича или не обича ученика, да е строг и да го води напред, да не се огъва от умиление, да не предлага емоционални патерици, когато трябва да го научи бодро и уверено да крачи напред. А че материята е сложна, сложна е, в това няма съмнение. Петър ще се опита да вникне в нея истински, когато избухне спорът по това дали учителите им Боун, Шедцън и Мичел са еретици наистина. Той се запалва от идеите на Боун за анализ на понятието „вяра“ и правомерността на съчетаването на религия и съвременна наука за издигане нивото на правдоподобността на чудото и провидението - идеята на скъпия „чичо“ Джон Милей от Дрю, но изнесена още една крачка напред. * Различен, на пръв поглед студен, после все по-увлекателен, все по- стимулиращ, факултетът по тукашната бостънска традиция също е не само „машина за живеене“, но и „машина за учене“. Домашната организация на Дрю тук е заменена с гладко работеща, прецизна и ясна образователна операция. Преподавателският метод, който се предпочита, е - както се нарича навремето - сократичният метод. Това ще рече устно преподаване с оптималното непосредствено включване на студентите. Книгите и учебниците са подръка; препоръчват се и се предоставят и частно написани лекции от преподавателите, но зубренето не е на мода.
към текста >>

Той вече се беше вдъхновил не само от близкия на сърцето му Юфам, но и от идеите на професор Милей, че знанието и науката не отдалечават християнина от вярата му, защото знанието и науката са част от божествената промисъл, т.е.
Бостън! Стегнатият, точен, пуритански Бостън, който сега вече има лъснати пиринчени дръжки на външните си врати, вносни стъкла от Лондон и махагон от островите, но на всеки ъгъл стърчи църковна или библиотечна, или друга някаква кула. Дали това е за да си по-близо до небето, или да гледаш големия градски часовник на нея и да не закъсняваш за работа, за началото на учебния час, или за бизнес-срещата си - това вече не се знае. * Часовникът на Петър Дънов тук бе настроен също съвсем точно. Той отново идваше като специален студент. Когато двете запланувани години в семинарията Дрю не му стигнаха, за да се почувства сигурен, че ще бъде такъв проповедник на Словото, какъвто сърцето му река, записа още две, но и това не се оказа достатъчно. Той вече се беше вдъхновил не само от близкия на сърцето му Юфам, но и от идеите на професор Милей, че знанието и науката не отдалечават християнина от вярата му, защото знанието и науката са част от божествената промисъл, т.е. те са чистата Божа истина за същността на божественото и затова само разширяват нейния обхват. Президентът на Дрю доктор Бъц също бе дал тази насока на работата си, защото и той чувстваше необходимостта да не се изостава от съвременната експлозия на знанието, науката и техниката, което щеше да направи преподавателското тяло старомодно,-ако не влезеше в крак с времето си. Не след дълго той щеше да излезе с прочутата си реч на една от годишнините на семинарията за „Проповедникът и Новата епоха“, която правеше явна концесия на идеите на Емерсън против обръщането на погледа на верующия към уж духовното превъзходство на миналото. Основната теза на тази реч той формулира буквално така: „Проповедникът на новата епоха трябва да бъде човек на собственото си време. Пророците и апостолите бяха запознати с епохата, в която живееха.
към текста >>

Президентът на Дрю доктор Бъц също бе дал тази насока на работата си, защото и той чувстваше необходимостта да не се изостава от съвременната експлозия на знанието, науката и техниката, което щеше да направи преподавателското тяло старомодно,-ако не влезеше в крак с времето си.
* Часовникът на Петър Дънов тук бе настроен също съвсем точно. Той отново идваше като специален студент. Когато двете запланувани години в семинарията Дрю не му стигнаха, за да се почувства сигурен, че ще бъде такъв проповедник на Словото, какъвто сърцето му река, записа още две, но и това не се оказа достатъчно. Той вече се беше вдъхновил не само от близкия на сърцето му Юфам, но и от идеите на професор Милей, че знанието и науката не отдалечават християнина от вярата му, защото знанието и науката са част от божествената промисъл, т.е. те са чистата Божа истина за същността на божественото и затова само разширяват нейния обхват. Президентът на Дрю доктор Бъц също бе дал тази насока на работата си, защото и той чувстваше необходимостта да не се изостава от съвременната експлозия на знанието, науката и техниката, което щеше да направи преподавателското тяло старомодно,-ако не влезеше в крак с времето си. Не след дълго той щеше да излезе с прочутата си реч на една от годишнините на семинарията за „Проповедникът и Новата епоха“, която правеше явна концесия на идеите на Емерсън против обръщането на погледа на верующия към уж духовното превъзходство на миналото. Основната теза на тази реч той формулира буквално така: „Проповедникът на новата епоха трябва да бъде човек на собственото си време. Пророците и апостолите бяха запознати с епохата, в която живееха. Той трябва да разбира проблемите на модерната цивилизация.“ Часовникът на Петър Дънов беше сверен с часовника на модерните времена. Той трябваше да стане учен - беше убеден в това, - за да може да говори на тези млади техници, на тези образовани хора, на тези интелигентни адвокати, инженери, лекари, педагози, писатели... Как иначе.
към текста >>

Искаше да направи сериозно научно изследване в тази насока, да изясни за себе си този въпрос във формата на богословска теза, която щеше да избистри мисълта му, да му даде опора за бъдещата му работа, пък и богословско бакалавърско звание, което също да се обсъди с професора по практическа теология и като се уточни, пак той щеше да я приеме до 15 април идната година.
Как беше насадено вечното, иманентното на християнското учение в главите на тези, които изцяло живееха с ефимерното и преходното, които от дъските на външния клозет на двора ковяха курник, като паднеше клозетът, и после от дъските на курника, като паднеше, цепеха трески за огъня в баджата, в която си опушваха сланината. Точното знание за това! Не общите красиви приказки. Точните знания за това, което бе съборило огромния дух на баща му на колене в селската прах на варненския край. И защо в Западна Европа, където варваринът е бил по-варварин откъдето и да било другаде, вечните ценности на божието слово бяха пуснали дълбок корен и то бе родило по-тежък плод? А не в родината му? Искаше да направи сериозно научно изследване в тази насока, да изясни за себе си този въпрос във формата на богословска теза, която щеше да избистри мисълта му, да му даде опора за бъдещата му работа, пък и богословско бакалавърско звание, което също да се обсъди с професора по практическа теология и като се уточни, пак той щеше да я приеме до 15 април идната година. По него време професор по практическа теология бе Лутер Таунсенд. Най-плодовитият автор от преподавателското тяло, той бе як, но късичък мъж, винаги изрядно облечен и навсякъде се набиваше в очи с дългата си черна брада. Беше истински син на Нова Англия, където бе започнал като проповедник в годината, в която Петър се бе родил. Беше останал без баща рано в живота си и на шестнайсетгодишна възраст се бе хванал на работа по железопътните линии, за да храни семейството си. Недоволен от лошото си образование, положил неимоверни усилия да прогресира от колеж на колеж и от семинария на семинария, докато стигнал до Бостън, където изкарал 25 години като преподавател.
към текста >>

Нямаше смисъл това усилие в област, в която няма какво повече да се каже, но как да отклони една искрена душа, която искаше да направи точно каквото е предназначението на науката, към която се стреми.
Така нравеха всички. Петър обаче бе упорит. Искаше сам да разчепка проблема в работата си и сам да научи нещо. Таунсенд замълча, гледа го, мисли и накрая реши, че няма как - този странен българин очевидно беше искрен. Искаше да се опита да напише сериозен труд, искаше наистина да изследва нещо, което не знаеше. Нямаше смисъл това усилие в област, в която няма какво повече да се каже, но как да отклони една искрена душа, която искаше да направи точно каквото е предназначението на науката, към която се стреми. И се съгласи. Темата, която му възложи, беше „Миграцията на германските племена и тяхното приемане на християнството“. Посочи му литературата, която имаше по въпроса в институтската библиотека, и му стисна ръката. На добър час! И така Петър пое дълбоко дъх, усмихна се в себе си на малкото духче, което взе по детски радостно да подскача в сърцето му, и тръгна да си нарежда стаята с мисълта за тетрадки, моливчета, гуми, листи за чернова... Оооо! Имаше време и щеше да е чудно. Имаше време и докато изчовъркаше книгите и напишеше тезата, щеше да научи сто още неща, дето ще са за цял живот! Близо две години.
към текста >>

Те защитаваха проникването в науката и слагаха ударение върху наблюдението, съзерцанието, спонтанното и естествено усилие за сливане на личността с Всемирното съзнание и радостта от него - и сърцето му възприемаше връзката с божественото точно по този начин.
И най-чудното бе, че тази близост, която той прозираше под разказа на наблюдателната американка, самата тя всъщност не можеше да обхване изцяло. Виждаше ли от своя страна той с цялата си наблюдателност, под специалните си усилия, на които толкова се радваше и които бяха така големи, и в които бе постигнал толкова много, виждаше ли така ясно близостта на американския и английския дух, бита на американците, тънкостите на езика им и психологията зад езика им? Или и той като Изабел Хепгуд дори след предаването на тезата си щеше да е само добър, може би много добър - но все пак външен наблюдател? Тези дискусии в училище около чистотата на методизма и еретизма на персоналистите - обхващаше ли ги в цялата им дълбочина той наистина, колкото и да бе сигурен, че Боун и Мичел са правите? Знаеше, че ги смята за прави не само защото ги харесваше като достойни мъже и мъдри учители. Те защитаваха проникването в науката и слагаха ударение върху наблюдението, съзерцанието, спонтанното и естествено усилие за сливане на личността с Всемирното съзнание и радостта от него - и сърцето му възприемаше връзката с божественото точно по този начин. Но той усещаше - и то особено сега - че нещо в тези спорове му убягва; разбираше ги, но не усещаше в това разбиране оная свята радост, както при съзерцаването, проникването, сливането с природата. Какво бе загубил? Или просто трябваше да упорства нататък, докато нещата се усвоят; може би все още бе изминал много малък път навътре в дълбокото знание, което му даваха книгите тук и сериозната научна работа над тезата му. Може би това бе чисто и просто повей на умора или дори на леност! В края на учебната година през пролетта на 1893 г. в „Атлантик Мънтли“ му попадна социално-философската статия на Шалер за европейските селяни в емиграция.
към текста >>

Цялото обучение по него време е ориентирано преди всичко към бъдещата практическа работа в църквата или мисията и написването на тезата е своего рода форма, под която студентът още да се повърти в своята Алма матер, да се поочука в отношенията си с преподаватели и духовници, да понавлезе сред елита на методизма, да свикне да чете, да може съсредоточено да пише, да знае как да излага системно мислите си.
Белият лист е особено нещо. Той е не толкова покана, колкото огледало. Виждаш истинското лице на творческата си амбиция; дотук си имал идея да напишеш нещо, но сега изведнъж виждаш вътре в себе си, искал ли си всъщност да го напишеш, или си се виждал в ролята на автор на съчинение на такава тема; виждаш какви са били мотивите ти, виждаш кого си искал да впечатлиш, виждаш кой ще го чете и какво ще си помисли за цялата работа, виждаш ще даде ли нещо на някого и на кого, и ще даде ли нещо на теб и какво. Виждаш дали ръководителят ти Питър Таунсенд е бил прав, като се е мъчил да те убеди да не се нагърбваш с широкообхватна тема. На тезите в Теологическия факултет не се гледа като на нещо особено важно, не се иска в тях да имат какъвто и да било научен принос. Цялото обучение по него време е ориентирано преди всичко към бъдещата практическа работа в църквата или мисията и написването на тезата е своего рода форма, под която студентът още да се повърти в своята Алма матер, да се поочука в отношенията си с преподаватели и духовници, да понавлезе сред елита на методизма, да свикне да чете, да може съсредоточено да пише, да знае как да излага системно мислите си. Ако видите тезите от онова време, ще се учудите. Това не са дори дипломни работи в днешния смисъл на думата. По качество всъщност те не са повече от една обикновена семестриална работа, която преподавателят я прочете, я не! През всичкото време, през което Петър Дънов се готви и събира материал, той е имал предостатъчно време да се убеди в това, като сравнява какво правят другите дипломанти и чете приети вече тези. Няма да отстъпи, разбира се, и да не направи оптималното, което може, по темата, но просто му става ясно, че Таунсенд е бил прав: ще положи много усилия и време за доста ограничен резултат. И така той цитира съвестно огромната литература по темата: римски автори, гръцки автори, основните исторически съчинения по въпроса, издадени по-късно.
към текста >>

Това няма ли да е бягство от поста си и призванието си - да пропилее всичко, което методистката наука му е дала, дори по-скоро Америка му е дала, и да не го осмисли и предаде нататък на тези, които имат нужда от него?
Какво е методистката църква без мисълта й да върви напред с хора като тях? Ако е да учиш някого - той вече беше учител в Хотанца и когато заминаваше, децата му целуваха ръка! Тези седем години в църквите на Ню Джърси, в мисията в Ню Йорк, на лекциите на Голямата петорка, класовете по литература и история, сред книгите на Бостънската обществена библиотека, тезата му - това, което е придобил, къде ще го приложи? Ще го остави да закърнее, да се похаби; така както е сега на тридесет години- вече ще забрави всичко, което е придобил, и ще свири „Когато бях овчарче“ на малките синеоки дечица още - колко? - четиридесет години? Петдесет? Това няма ли да е бягство от поста си и призванието си - да пропилее всичко, което методистката наука му е дала, дори по-скоро Америка му е дала, и да не го осмисли и предаде нататък на тези, които имат нужда от него? Наистина не беше само въпросът в това, което методизмът беше му дал. В тези две години в Бостън неговите интереси неудържимо бяха прелели рамките на методизма. Той бе влязъл в допир с всичко, което кипеше наоколо: трансцендентализма, поезията на Емерсън, пламенните протести на Хоторн срещу догматизма на църквата - каквато и да е тя, пламенната защита на правата на жената на Олкот, пламенната защита на „Природното в Човека“ на Уитман; след това спиритуализма, теософското учение, окултните среди с техните сеанси, неудържимия разцвет на астрологията. Боун беше запалил в него стремежа да се върви напред в науката, за да се разберат по-пълно духовните и трансценденталните процеси. Медицината, познанията на науката за мозъка нямаше ли да се докоснат до механизмите на телепатията и спиритуализма?
към текста >>

Боун беше запалил в него стремежа да се върви напред в науката, за да се разберат по-пълно духовните и трансценденталните процеси.
Петдесет? Това няма ли да е бягство от поста си и призванието си - да пропилее всичко, което методистката наука му е дала, дори по-скоро Америка му е дала, и да не го осмисли и предаде нататък на тези, които имат нужда от него? Наистина не беше само въпросът в това, което методизмът беше му дал. В тези две години в Бостън неговите интереси неудържимо бяха прелели рамките на методизма. Той бе влязъл в допир с всичко, което кипеше наоколо: трансцендентализма, поезията на Емерсън, пламенните протести на Хоторн срещу догматизма на църквата - каквато и да е тя, пламенната защита на правата на жената на Олкот, пламенната защита на „Природното в Човека“ на Уитман; след това спиритуализма, теософското учение, окултните среди с техните сеанси, неудържимия разцвет на астрологията. Боун беше запалил в него стремежа да се върви напред в науката, за да се разберат по-пълно духовните и трансценденталните процеси. Медицината, познанията на науката за мозъка нямаше ли да се докоснат до механизмите на телепатията и спиритуализма? Астрономията и знанията за Слънцето, неговите магнетични изригвания, космическите лъчения - нямаше ли да докажат как влияят на човешкия характер и събитията звездите и планетите? Можеше ли да се стои със затворени очи към всичко, което кипеше наоколо, и да се върне назад, и да се скрие в „Детенце малко с поглед лазурен“? Нещата имаха и психологическа страна. В Ню Йорк беше друго.
към текста >>

Медицината, познанията на науката за мозъка нямаше ли да се докоснат до механизмите на телепатията и спиритуализма?
Това няма ли да е бягство от поста си и призванието си - да пропилее всичко, което методистката наука му е дала, дори по-скоро Америка му е дала, и да не го осмисли и предаде нататък на тези, които имат нужда от него? Наистина не беше само въпросът в това, което методизмът беше му дал. В тези две години в Бостън неговите интереси неудържимо бяха прелели рамките на методизма. Той бе влязъл в допир с всичко, което кипеше наоколо: трансцендентализма, поезията на Емерсън, пламенните протести на Хоторн срещу догматизма на църквата - каквато и да е тя, пламенната защита на правата на жената на Олкот, пламенната защита на „Природното в Човека“ на Уитман; след това спиритуализма, теософското учение, окултните среди с техните сеанси, неудържимия разцвет на астрологията. Боун беше запалил в него стремежа да се върви напред в науката, за да се разберат по-пълно духовните и трансценденталните процеси. Медицината, познанията на науката за мозъка нямаше ли да се докоснат до механизмите на телепатията и спиритуализма? Астрономията и знанията за Слънцето, неговите магнетични изригвания, космическите лъчения - нямаше ли да докажат как влияят на човешкия характер и събитията звездите и планетите? Можеше ли да се стои със затворени очи към всичко, което кипеше наоколо, и да се върне назад, и да се скрие в „Детенце малко с поглед лазурен“? Нещата имаха и психологическа страна. В Ню Йорк беше друго. В Ню Йорк всеки се чувства добре такъв, какъвто е.
към текста >>

Може би трябваше да се заеме с някоя положителна наука и да остане в Америка, както не един от съучениците му в Дрю.
Периферните американски области на развитие той също не може да прегърне. Той премного е чел, премного се е готвил и разбира, че в тях са инкорпорирани много ценни неща, много последни постижения в областта на медицината, техниката, физиката, философията и социологията, но те си остават втора ръка неща; лека кавалерия. Нещо като арабския цар в каляската по Бродуей с перото на чалмата и трещящите фанфари и барабани, който се оказва, че е рекламирал току-що пуснатото на пазара кафе „Максуел - добро до последната капка!“ Какво тогава! Къде да се дене? Не може да пропилее всичко и да се върне. Не може да пропилее себе си и да поевтинее. Може би трябваше да се заеме с някоя положителна наука и да остане в Америка, както не един от съучениците му в Дрю. Или дори да се върне в България, където истински ще тежи на мястото си с такава диплома. Ето, неговият приятел Георги Чакалов ще стане лекар и всички врати ще му бъдат отворени. Понякога му завижда, макар че гледането назад не помага. И все пак все по-често му идва наум, че може би някоя от тези новооткрити области встрани от официалната църква позволяват да се надникне в тях по строго научен начин и да се види дали науката няма да потвърди теоретическите предположения, върху които се градят. Астрологията например.
към текста >>

И все пак все по-често му идва наум, че може би някоя от тези новооткрити области встрани от официалната църква позволяват да се надникне в тях по строго научен начин и да се види дали науката няма да потвърди теоретическите предположения, върху които се градят.
Не може да пропилее себе си и да поевтинее. Може би трябваше да се заеме с някоя положителна наука и да остане в Америка, както не един от съучениците му в Дрю. Или дори да се върне в България, където истински ще тежи на мястото си с такава диплома. Ето, неговият приятел Георги Чакалов ще стане лекар и всички врати ще му бъдат отворени. Понякога му завижда, макар че гледането назад не помага. И все пак все по-често му идва наум, че може би някоя от тези новооткрити области встрани от официалната църква позволяват да се надникне в тях по строго научен начин и да се види дали науката няма да потвърди теоретическите предположения, върху които се градят. Астрологията например. Но за да навлезе човек в астрономията, която предлага нужните за случая точни знания, се иска специална подготовка; иска се математика, искат се знания по физика, иска се специален научен институт, до който не би могъл да се добере. Медицината като че ли също дава интересни възможности. Къде в тялото са механизмите на телепатията наистина? Какво става в мозъка, как функционира?
към текста >>

Как и защо, безспорно би могла да каже по-добре чистата наука.
Но за да навлезе човек в астрономията, която предлага нужните за случая точни знания, се иска специална подготовка; иска се математика, искат се знания по физика, иска се специален научен институт, до който не би могъл да се добере. Медицината като че ли също дава интересни възможности. Къде в тялото са механизмите на телепатията наистина? Какво става в мозъка, как функционира? Освен това - физиогномията, френологията... Няма съмнение, че външният вид на цялото тяло, чертите на лицето, формата на черепа подсказват много неща за характера на човека. Как и защо, безспорно би могла да каже по-добре чистата наука. Как функционира мозъкът на медиума при спиритичните сеанси? Каква е функцията на магнитното поле на присъстващите, които се включват във верига с него? Петър Дънов - студент в Бостън Това са само някои от общите хрумвания, които го вълнуват. Не е сигурен струва ли си да се преориентира човек нататък. Но дори да е само медицина, това е от огромна полза, какъвто и да е бъдещият път, който щеше да поеме.
към текста >>

Обучението наистина е последна дума на медицинската наука.
Внушителни здания около вътрешен малък парк, които още стоят почти в съшия си вид. На юг от парка е хомеопатичната болница - последна дума на медицината за онова време. Кокетна, дори екстравагантна в архитектурно отношение сграда. Тук студентите са добре дошли на стаж. При постъпването на Петър факултетът се гордее с голям медицински музей. Обучението наистина е последна дума на медицинската наука. Има специална физиологична лаборатория, в която студентите правят анестезични упражнения и експерименти. Изучаването на анатомия е автономно - всеки прави дисекции. Освен близката болница, към учебната програма на факултета има диспансер и хирургическа клиника. Преподавателското тяло се състои от четиридесет и трима преподаватели, като повече от половината са с професорска титла - могъщ тим! Всичко е идеално и явно много повече, отколкото може да очаква един студент по медицина - но сърцето е празно. Как да проникнеш тук в това, което те интересува?
към текста >>

63. I. Пробуждане на колективното съзнание или идеята за Цялото и неговите части - Георги Христов

Ако бъдещата религия не схване този велик закон, тя е осъдена в сто години отгоре да и пишат „Бог да я прости“.
Сега всички вие сте призвани на тази велика трапеза на света. Този Господ на Любовта ви е приз- вал, каквото и да е вашето положение, каквото и да е вашето верую. Той днес ви вика да минете, да вземете една крачка нагоре; не като българи, не като евангелисти, не като православни, не като католици, не като мохамедани, но като разумни същества, като братя, които сте родени от един и същ Баща и в жилите ви тече една и съща кръв. Една и съща кръв тече в жилите на всички хора. Схванем ли ние този факт, това е Новото учение, така трябва да се реформира религията. Ако бъдещата религия не схване този велик закон, тя е осъдена в сто години отгоре да и пишат „Бог да я прости“. Аз казвам една велика Истина. Това трябва да знае духовенството и да тури на църквата си надписа „Бог е Любов и всички ние ще се жертваме за Любовта“. И всички владици, свещеници, майки, учители, съдии трябва да напишат този закон. Това трябва да бъде общият принцип - Любовта. И като се срещнем всички, да се познаем, че сме братя.
към текста >>

Тогава ще имаме други знания, друга наука и тези прегради, които са днес между нас, ще изчезнат.
Аз казвам една велика Истина. Това трябва да знае духовенството и да тури на църквата си надписа „Бог е Любов и всички ние ще се жертваме за Любовта“. И всички владици, свещеници, майки, учители, съдии трябва да напишат този закон. Това трябва да бъде общият принцип - Любовта. И като се срещнем всички, да се познаем, че сме братя. Тогава ще имаме други знания, друга наука и тези прегради, които са днес между нас, ще изчезнат. И ще започне един нов живот, който ще внесе мир и радост: мир - вътре в умовете, радост - вътре в сърцата, и сила - в човешката воля. Време е сега, когато всички ние трябва да живеем в това колективно съзнание на човечеството, да знаем, че смърт няма. Човешката душа, човешкото съзнание не умира. Промяна на човешкото тяло става, формата се е променила, но това не е съществено. Човек променява много тела, много органи, но той, като душа, която се развива, като съзнание в Природата, не се губи.
към текста >>

И само тогава ще имаме една нова наука на братство и сестринство.
- Те очакват отнякъде своето спасение, те го очакват оттам, отдето няма да дойде. А туй спасение е вътре в тази жива природа, която е вложила своите сили. И хората трябва да ги турят в действие, да заработят по закона на Любовта, за доброто на другите. Така ще дойде и тяхното благословение. И тъй, този велик закон сега призовава хората към братство и сестринство. И само тогава ще имаме една нова наука на братство и сестринство. А сега каква е нашата наука? Онова малко агънце, което детето гледа, целува, венци му прави, дойде ден и майката казва: „За да може маминото детенце да живее, трябва да заколим това агънце“. Малкото детенце плаче. Казвате: „Не, тъй трябва да се живее“. Е, мислите ли, че това ваше дете ще се възпита?
към текста >>

А сега каква е нашата наука?
А туй спасение е вътре в тази жива природа, която е вложила своите сили. И хората трябва да ги турят в действие, да заработят по закона на Любовта, за доброто на другите. Така ще дойде и тяхното благословение. И тъй, този велик закон сега призовава хората към братство и сестринство. И само тогава ще имаме една нова наука на братство и сестринство. А сега каква е нашата наука? Онова малко агънце, което детето гледа, целува, венци му прави, дойде ден и майката казва: „За да може маминото детенце да живее, трябва да заколим това агънце“. Малкото детенце плаче. Казвате: „Не, тъй трябва да се живее“. Е, мислите ли, че това ваше дете ще се възпита? То ще се запитва: „Как тъй този Господ, Който е толкоз добър, позволява да се отреже гръцмуля на това агънце?
към текста >>

64. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Две хиляди години след Поврата на времената и почти век, след като антропософията прониза европейската култура, стремежът към себепознание не е угаснал, а се е превърнал в духовна наука.
Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век Опит за съвременен прочит и представяне на нови идеи Импулсът да осмислим собствената си същност е онова рекурсивно завихряне, което ни превръща в азови същества. Ако древните гърци са ни завещали крилатата фраза: Познай себе си, то Парсифал е втъкал в нашите души въпроса: Каква е тайната на Граала. Две хиляди години след Поврата на времената и почти век, след като антропософията прониза европейската култура, стремежът към себепознание не е угаснал, а се е превърнал в духовна наука. В тази статия ще си позволим, вдъхновени от легендата за търсещия Парсифал, с питаща душа да задаваме въпроси и да изваем от нашия аз очакващата форма на Светия Потир.1 И така, ето два въпроса, който ще образуват крайъгълния камък на тази статия: Как е организирана Бялата ложа от Учители на човечеството и каква е нейната дейност в наши дни? Каква е структурата на човешкия Аз? Това всъщност са все въпроси за азовостта, но съответно в макро-космичен и микрокосмичен аспект. Христос Исус и Неговата жертвена дейно от са самата същно от на Макрокосмичната азовост2, която по степенно и все повече става азовост на цялото човечество. Както човешкото същество има свой Аз, така и самото човечество оформя един цялостен организъм*, който намира своя организиращ център в Аз-а на Космоса3.
към текста >>

Ако съзерцаваме структурата на човешкия Аз чрез методите на Духовната наука, можем да открием една двойна дванадесетичност*.
Това всъщност са все въпроси за азовостта, но съответно в макро-космичен и микрокосмичен аспект. Христос Исус и Неговата жертвена дейно от са самата същно от на Макрокосмичната азовост2, която по степенно и все повече става азовост на цялото човечество. Както човешкото същество има свой Аз, така и самото човечество оформя един цялостен организъм*, който намира своя организиращ център в Аз-а на Космоса3. Познаем ли структурата на човешкия Аз, ще придобием представа за същността и дейността на Бялата ложа. И обратно: изследваме ли работата на Христовите посланици - Учителите на човечеството, ще познаем в дълбочина и собствената си същност. Ако съзерцаваме структурата на човешкия Аз чрез методите на Духовната наука, можем да открием една двойна дванадесетичност*. Дванадесетте сетива, описани подробно от Рудолф Щайнер4, са връзката на човешкия Аз с външното, обективното и макрокосмичното5. От друга страна, самата интимна, вътрешна структура на Аз-а като микрокосмос е също дванадесетична. Тя може да бъде представена чрез идеята център-периферия. Центърът на човешкия Аз е самата искра Божия, дарена от Макрокосмичния Аз - Христос6, а периферията на Аз-а се структурира и образува по подобие на дванадесетичния Зодиак: три базови тенденции (Съзнаваща душа, Разсъдъчна душа и Сетивна душа), всяка с по четири вътрешни функции7. Външната сетивна дванадесетичност е периферията, имаща за център вътрешния микрокосмос на Аз-а, който, на свой ред, също има периферия от дванадесет иманентни функции и свой център - Христос.
към текста >>

Има ли подобна организация Космическият Аз на човечеството и ако има, какво говори Духовната наука по този въпрос?
От друга страна, самата интимна, вътрешна структура на Аз-а като микрокосмос е също дванадесетична. Тя може да бъде представена чрез идеята център-периферия. Центърът на човешкия Аз е самата искра Божия, дарена от Макрокосмичния Аз - Христос6, а периферията на Аз-а се структурира и образува по подобие на дванадесетичния Зодиак: три базови тенденции (Съзнаваща душа, Разсъдъчна душа и Сетивна душа), всяка с по четири вътрешни функции7. Външната сетивна дванадесетичност е периферията, имаща за център вътрешния микрокосмос на Аз-а, който, на свой ред, също има периферия от дванадесет иманентни функции и свой център - Христос. Но човешкият Аз е плод и проекция на макрокосмичния, общочовешки Аз. Има ли подобна организация Космическият Аз на човечеството и ако има, какво говори Духовната наука по този въпрос? Според изнесените от Рудолф Щайнер данни8 ясно се разбира, че има Ложа от дванадесет Учители9, отдавна изминали пътя, по който човечеството тепърва ще минава. За тези Учители на човечеството се знае, че динамично седем от тях постоянно са въплътени във физическия план, а останалите пет са в Духовния свят. Те често се движат в света като обикновени хора, но са носители на възвишени добродетели и работят за една заветна цел -човечеството да може практически да реализира Мъдростта, струяща от Светия Дух в Името Христово. В тези писмени отговори на Рудолф Щайнер се споменават имената на Учителя Исус, Кутхуми, Мория, Иларион, Сен-Жармен (Християн Розенкройц). От друга страна, Рудолф Щайнер говори и за една още по-възвишена Ложа, съставена от дванадесет човешки същества със степен на развитие Бодхисатва10.
към текста >>

Според Езотеричната наука дванадесетте Велики Учители изпращат един свой представител, който става изявител на импулсите на Светия Дух.
Но така Хела Визбергер пропуска факта, че тези Учители са от различно ниво на развитие и техните рангове не би трябвало да се уеднаквяват.24 Разглеждайки въпроса за същността на съществото Бодхисатва, може да се изпадне в друго специфично заблуждение, произлизащо от източната гледна точка, която не акцентира на развитието на човешкия Аз. Така, базирайки се на интерпретации върху GA 110 (17.04.1909), се слага знак за равенство и еднаквост между съществото Бодхисатва и съществото Архангел. За да избегнем каквото и да е недоразумение в тази посока, трябва отново да цитираме думите на Рудолф Щайнер: „Бодхисатвата, това е човешко същество, силно свързано с Духовния свят и само частично живеещо във физическия свят."25 „Бодхисатва се нарича онзи човек, който в определена степен е възприел достатъчно в себе си [принципа]26 Будхи на Земята".27 Ето защо понятието Бодхисатва означава определен стадий в развитието на човека. Рудолф Щайнер уточнява: „Когато такова същество става Бодхисатва, Буда или Учител [-Махатма], то това означава, че вътрешното развитие е изключително високо, но все пак е такова, което може да се измине от всеки човек. Езотеричното обучение на човека е начало на това, което води към [степен на развитие] Буда,"28 Правилното разбиране на мисията на Бодхисатвите изисква изясняване на основните закономерности в проявите им сред Петата коренна раса. Според Езотеричната наука дванадесетте Велики Учители изпращат един свой представител, който става изявител на импулсите на Светия Дух. Може да се каже, че той ръководи развитието на човечеството за период от приблизително 5000 години.29 През този период той се инкарнира по твърде особен начин приблизително на всеки 100 години.30 Процесът на въплъщение на Бодхисатвите може да се обясни по следния начин: тези човешки същества, поради своята възвишена и специална еволюция, имат необходимостта да бъдат в постоянна връзка с висшите духовни светове; поради тази причина те не могат да навлизат дълбоко във физическия свят и да се раждат както обикновените хора. За целта те използуват друга човешки същества и се вселяват (инкорпорират) в техните духовни структури. Хората, които се явяват един вид носители на Бодхисатвите, са високо посветени човешки индивидуалности. Особена закономерност в живота на Бодхисатвите е, че те остават неизвестни за света до 30-годишната си възраст.31 Част от Аз-а на Бодхисатвата прониква в предварително подготвените телесни структури на даден човек-носител, когато той е на приблизително 33 години. Настъпва коренна промяна (Рудолф Щайнер дава три важни знака, чрез които може да се различи съществото Бодхисатва): Бодхисатвата, проявил се чрез човека-носител, стои сякаш сам в света, несвързан с никаква верига учител-ученик, и словото му има изключителна морална сила, защото, благодарение на особената инкорпорация в човека-носител, успява да поддържа постоянна връзка както с духовното поле на Висшия Девакхан, така и с още по-висшия Свят на Провидението, откъдето извират великите принципи и добродетели на Христовото същество.
към текста >>

Рудолф Щайнер уточнява в книгата „Езотерично християнство" (GA 130) и по-специално в своята лекция от 4.11.1911: „Бодхисатва Майтрея, който в миналото, сто години преди Христа, беше въплътен като [инкорпориран в индивидуалността на] Йешуа бен Пандира, като един вестител, като един проповедник на Христа във физическо тяло, той, който оттогава насам се е прераждал почти всеки сто години, е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха, в Етерно тяло, както някога беше предвестник на [физическата изява на] Христос." Може да се каже, че изричайки тези думи, Рудолф Щайнер поставя неформално една практическа задача пред всеки истински ученик, тръгнал по пътеките на Духовната наука Антропософия.
Гаутама Буда изпълнява своята мисия и около 600 г. пр. Хр. дарява на човечеството „Мъдростта, произтичаща от Състраданието и Любовта". Той навлиза в Света, наречен Нирвана, но едновременно с това дарява тиарата на Светия Дух на следващия Бодхисатва. Приблизително сто години преди въплъщението на Слънчевия Логос на Земята Бодхисатва Майтрея е вече исторически известен чрез своята проява посредством водача на есеите Йешуа бен Пандира. Рудолф Щайнер уточнява в книгата „Езотерично християнство" (GA 130) и по-специално в своята лекция от 4.11.1911: „Бодхисатва Майтрея, който в миналото, сто години преди Христа, беше въплътен като [инкорпориран в индивидуалността на] Йешуа бен Пандира, като един вестител, като един проповедник на Христа във физическо тяло, той, който оттогава насам се е прераждал почти всеки сто години, е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха, в Етерно тяло, както някога беше предвестник на [физическата изява на] Христос." Може да се каже, че изричайки тези думи, Рудолф Щайнер поставя неформално една практическа задача пред всеки истински ученик, тръгнал по пътеките на Духовната наука Антропософия. От решаването на тази кардинална задача пряко зависи правилното разбиране и реализиране на Етерното пришествие на Христос в душата на търсещия Истината. Това е така, защото Бодхисатва Майтрея, проявил себе си през първата половина на XX век, е имал специално отношение към разгърналата се Христова мисия в Астралния свят по същото време. За това отношение Рудолф Щайнер намеква с думите: „Той е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христос в етерна дреха." Всеки буден изследовател на езотеричното християнство би следвало да обърне специално внимание на тези пророчески думи на Рудолф Щайнер, ако наистина търси искрено и с цялата си душа познавателен път към Второто етерно пришествие на Христос. Щом като Бодхисатва Майтрея е подготвящият своята мисия „най-велик Учител, който се е явил, за да изясни на хората Христовото събитие в неговия пълен обхват" и щом като той „е въплътен също и сега", то за антропософа, търсещ озарението на Христовото етерно пришествие, е най-естествено да си зададе въпроса: Как мога да се докосна до учението на физически проявения в XX век Бодхисатва Майтрея, защото то ще даде жизнено необходимата ми гледна точка към съвременната изява на Христос? Това по същество е третият краеъгълен въпрос в този труд и ние ще се опитаме да представим тук един съвсем конкретен негов отговор.
към текста >>

Поради тази причина и поради факта, че са попаднали под влиянието на източни окултисти, които явно не разбират дълбочината на Христовото същество, те стигат до такава степен на заблуждение, че влизат в цялостен конфликт както с класическите будистки предсказания за дейността на Бодхисатва Майтрея, така и с откровенията на антропософската наука по същата тема.
Този метод нарушава окултната хигиена на азовостта и превръща човека в лесна плячка за тъмни окултни сили. Попадайки в капана на медиумизма и окултната диктовка на псевдо-махатми, семейство Рьорих прави следващия неуспешен опит за познаване на Мировия Учител Майтрея. Елена Рьорих изразява идеята, че има трима Владици на Света: Буда, Христос и Майтрея, като Майтрея е Старшият, Първият и Последният сред тях, и освен това той е Цар на Царете и Учител на Учителите.46 Елена Рьорих обяснява, че Бодхисатва Майтрея отдавна е постигнал Озарението, станал е Буда и не му е необходимо физическо въплъщение, като естествено се проявява като Владика на Хималайска Шамбала47. Явно тук отново става въпрос за същия, описан по-горе, проблем, но в друг ракурс, който ще се опитаме да обясним чрез една аналогия: възможно е неподготвеният изследовател на светлината да се обърка и когато изследва за първи път призма, която разделя бялата светлина на цветни лъчи, да помисли, че призмата е по-старша, по-съществена и по-важна от самата светлина. В подобна ситуация са изпаднали създателите на Агни Йога: те прекомерно са хиперболизирали образа на Учителя Майтрея, като не могат да различат, че той е изключително чист и свят проводник на Христовите Сила и Живот. Поради тази причина и поради факта, че са попаднали под влиянието на източни окултисти, които явно не разбират дълбочината на Христовото същество, те стигат до такава степен на заблуждение, че влизат в цялостен конфликт както с класическите будистки предсказания за дейността на Бодхисатва Майтрея, така и с откровенията на антропософската наука по същата тема. Ако някой търси Граала, необходимо му е Различаване! (3) В края на земния път на Рудолф Щайнер, а и веднага след това, в антропософските среди започва интензивен изследователски процес, насочен към разкриване на загадката относно пророчеството за Бодхисатва Майтрея. От една страна, съвсем ясно се разбира, че без директното и конкретно познаване на Христовия пратеник в XX век съществува сериозна и реална опасност да не се познае в пълнота Етерното пришествие на Христос48. От друга страна, се натрупват сериозни данни за мисията на Бодхисатва Майтрея от самия факт, че започва изследване и синтезиране на трудовете на Рудолф Щайнер. Става ясно, че Рудолф Щайнер е бил под пряката инспирация на Бодхисатва Майтрея за известен период от време49. Освен това се разбира, че в разговора си с Фридрих Рителмайер (август 1921 г.) Рудолф Щайнер е намекнал, че онзи, който се прояви чрез Иешуа бен Пандира, сега отново се е родил в началото на столетието.
към текста >>

Рудолф Щайнер сам напълно определено и на два пъти се изказва по този повод в отговор на зададени му въпроси по време [на изнасяне цикъла „Евангелието на Матея" в Берн, септември 1910 г.] и малко по-късно в Берлин." Всеки търсещ истината антропософ, който сериозно е запознат с терминологията на Духовната наука и изследва систематично, логически и с дневна будност антропософските литературни източници, знае, че термините инкорпорация и инспирация са две напълно различни понятия.
Освен това се разбира, че в разговора си с Фридрих Рителмайер (август 1921 г.) Рудолф Щайнер е намекнал, че онзи, който се прояви чрез Иешуа бен Пандира, сега отново се е родил в началото на столетието. Реализира се нова хипотеза, според която самият Рудолф Щайнер е приемникът и проявителят на Бодхисатвата на XX век. Тази теза няма бъдеще, защото достатъчно много антропософски изследователи намират и обосновават достатъчно добре противното. Например Сергей Прокофиев в своя труд „Ставането на християнската езотерика в XX век и противодействащите и сили", том III, стр. 95, подчертава: „...Всяка идентификация на индивидуалността на Рудолф Щайнер с индивидуалността на Бодхисатва Майтрея би била голяма грешка. Рудолф Щайнер сам напълно определено и на два пъти се изказва по този повод в отговор на зададени му въпроси по време [на изнасяне цикъла „Евангелието на Матея" в Берн, септември 1910 г.] и малко по-късно в Берлин." Всеки търсещ истината антропософ, който сериозно е запознат с терминологията на Духовната наука и изследва систематично, логически и с дневна будност антропософските литературни източници, знае, че термините инкорпорация и инспирация са две напълно различни понятия. Рудолф Щайнер ясно определя: „Бодхисатвата е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха", от което става ясно, че той говори за реализираната инкорпорация на Бодхисатва Майтрея в някоя друга човешка индивидуалност. Би било крайно тщеславно и окултно нехигиенично Рудолф Щайнер да говори за Великия Учител на нашата съвременна епоха и да има предвид всъщност себе си. Теза от такъв порядък е явно понятийно недоразумение, но това не пречи тя да е крайно опасна. Това е така, защото подобна мисъл сериозно подкопава етичните основи на антропософията, а ние знаем, че нейният създател е пример за смирение и морална чистота. От друга страна, Елизабет Фрееде предоставя друг съществен довод против хипотезата за идентификация на индивидуалността на Рудолф ГЦайнер като приемник на индивидуалността на Бодхисатва Майтрея.
към текста >>

А дали човешките индивидуалности, които ще слушат на живо неговите проповеди и беседи, ще имат будността да го разберат съвсем конкретно и да го познаят в дълбочина, или това ще стане, след като той завърши своята конкретна физическа изява, е второстепенен въпрос, пряко зависещ от настоящата степен на развитие на човечеството и от наличието на достатъчно напреднали в Духовната наука души.
Обикновено такъв човек постъпва по следния начин: или прави недвусмислени намеци, че той именно е Бодхисатва Майтрея, или дори нещо повече - около своята 33-та годишнина такъв псевдоокултист обявява на всеуслушание, че вече не е старата личност, а е самият Бодхисатва. За да предпази от подобни изкушения всеки искрено търсещ последовател на езотеричното християнство, Рудолф Щайнер изказва окултната мярка, че Бодхисатва Майтрея, изявяващ се XX век, няма да прокламира сам себе си.59 Това се прави не само, за да се спазят законите на чистота и смирението в окултния път. Ако Бодхисатва Майтрея директно заяви кой е конкретно, той ще прекъсне неправилно свободните условия за духовно израстване на съвременния езотеричен ученик, което се постига чрез самото му търсене и Грааловия стремеж към Словото на Посланика на Светия Дух на Земята, обещан от Христос. Бодхисатвата, който един ден ще стане първия Христов Просветлен - най-великия Учител в Христовите Сила и Живот, няма да обявява пред света своята същност и изява. Неговата Божествена индивидуалност интензивно ще работи за Второто пришествие на Христос в човешките души-това е най-същественото, това е най-важната цел на Бодхисатва Майтрея. А дали човешките индивидуалности, които ще слушат на живо неговите проповеди и беседи, ще имат будността да го разберат съвсем конкретно и да го познаят в дълбочина, или това ще стане, след като той завърши своята конкретна физическа изява, е второстепенен въпрос, пряко зависещ от настоящата степен на развитие на човечеството и от наличието на достатъчно напреднали в Духовната наука души. Може да се каже, че сякаш чрез пророчествата за Бодхисатва Майтрея, които са достъпни за всеки, Учителите на Бялата Ложа поставят на изпит за духовна зрялост и развитие на добродетели всеки езотерик, навлязъл в тази област. Не трябва да се забравя, че от своя страна, тъмните адепти запълват всеки вакуум с какви ли не инсинуации, криейки се зад параден окултизъм и използвайки невежеството и изследователската инертност на хората. Не по-малко важен принцип е споменатата закономерност от Рудолф Щайнер: обикновено едва приблизително сто години след изявата на един могъщ духовен Учител човечеството осъзнава частично или в пълнота неговата същност и учение - това е един вид мярка за настоящата степен на развитие на хората. Всички тези закономерности и знаци в окултната наука не пречат да се появят какви ли не псевдоокултисти с грандомански стремежи, които директно и открито в света обявяват себе си, че са самият Бодхисатва Майтрея, предсказан, че ще се изяви както от будистките пророчества, така и в трудовете на Елена Блаватска и Рудолф Щайнер. Например създателят на модерната нова религия Сциентология - Рон Хъбард (1911-1986) (L.
към текста >>

Всички тези закономерности и знаци в окултната наука не пречат да се появят какви ли не псевдоокултисти с грандомански стремежи, които директно и открито в света обявяват себе си, че са самият Бодхисатва Майтрея, предсказан, че ще се изяви както от будистките пророчества, така и в трудовете на Елена Блаватска и Рудолф Щайнер.
Неговата Божествена индивидуалност интензивно ще работи за Второто пришествие на Христос в човешките души-това е най-същественото, това е най-важната цел на Бодхисатва Майтрея. А дали човешките индивидуалности, които ще слушат на живо неговите проповеди и беседи, ще имат будността да го разберат съвсем конкретно и да го познаят в дълбочина, или това ще стане, след като той завърши своята конкретна физическа изява, е второстепенен въпрос, пряко зависещ от настоящата степен на развитие на човечеството и от наличието на достатъчно напреднали в Духовната наука души. Може да се каже, че сякаш чрез пророчествата за Бодхисатва Майтрея, които са достъпни за всеки, Учителите на Бялата Ложа поставят на изпит за духовна зрялост и развитие на добродетели всеки езотерик, навлязъл в тази област. Не трябва да се забравя, че от своя страна, тъмните адепти запълват всеки вакуум с какви ли не инсинуации, криейки се зад параден окултизъм и използвайки невежеството и изследователската инертност на хората. Не по-малко важен принцип е споменатата закономерност от Рудолф Щайнер: обикновено едва приблизително сто години след изявата на един могъщ духовен Учител човечеството осъзнава частично или в пълнота неговата същност и учение - това е един вид мярка за настоящата степен на развитие на хората. Всички тези закономерности и знаци в окултната наука не пречат да се появят какви ли не псевдоокултисти с грандомански стремежи, които директно и открито в света обявяват себе си, че са самият Бодхисатва Майтрея, предсказан, че ще се изяви както от будистките пророчества, така и в трудовете на Елена Блаватска и Рудолф Щайнер. Например създателят на модерната нова религия Сциентология - Рон Хъбард (1911-1986) (L. Ron Hubbard) недвусмислено обявява в периода 1955-56 г. чрез поемата, наречена „Химн на Азия", че в негово лице се изпълва пророчеството за Бодхисатва Майтрея.60 Друг подобен пример е дейността на създателя на нова религия, но този път в Китай. Лу Жонг Уй (1849-1925) (Lu Zhong Yi), 17-ят патриарх на духовното течение Ай-Куан Tao (I-Kuan Тао), прокламира себе си като инкарнация на Бодхисатва Майтрея. Друга, малко по-сложна, ситуация е дейността на родения през 1922 г.
към текста >>

И така, според авторите вариантите са следните: (i) Рудолф Щайнер се обърква за определен период от време и говори неадекватно и противоречиво относно вече изразената цялостна структура на Духовната наука и съответно е необходимо да бъде поправен от друга духовни изследователи; (ii) Рудолф Щайнер, говорейки за Бодхисатва Майтрея, за неговата велика мисия в бъдеще и за неговата настояща проповед за Етерния Христос, не преценява добре атаките на тъмните сили и се оказва в опасно тщеславната ситуация да говори окултно нехигиенично за един настоящ Бодхисатва, а да разбира всъщност себе си; (iii) Рудолф Щайнер, говорейки за Бодхисатва Майтрея, за неговото инкорпориране в XX век и за факта, че той ще е „истинският проповедник на Христа в етерна дреха", просто откровено казва неверни и неистинни неща, които естествено не намират своя реализация, както нещо подобно се случва при Ани Безант, Елена Рьорих, Алис Бейли и др.
Тази източна традиция е в пълно съответствие с окултните изследвания. А онзи Бодхисатва, който тогава искаше да се включи в подготовката на Христовото събитие, продължи да се инкарнира отново и отново. Едно от тези прераждания се пада в XX век."66 Всеки, който допусне в съзнанието си този логически сблъсък, без да има опитност със Словото на Рудолф Щайнер и поне скромна и първоначална езотерична подготовка, лесно ще изпадне в опасно съмнение за духовните възможности на Рудолф Щайнер и истинността на антропософията. За да не изпаднем в такава ситуация, нека с безпристрастна и трезва мисъл разгледаме възможните варианти в съотношението между цитираните предположения на по-късни антропософски изследователи и изказванията на Рудолф Щайнер. Независимо колко са опасни някои от тези варианти, чрез самото им спокойно разглеждане ще отпаднат явно неверните и безмислените, и естествено ще остане онова, което е вярно и разумно. И така, според авторите вариантите са следните: (i) Рудолф Щайнер се обърква за определен период от време и говори неадекватно и противоречиво относно вече изразената цялостна структура на Духовната наука и съответно е необходимо да бъде поправен от друга духовни изследователи; (ii) Рудолф Щайнер, говорейки за Бодхисатва Майтрея, за неговата велика мисия в бъдеще и за неговата настояща проповед за Етерния Христос, не преценява добре атаките на тъмните сили и се оказва в опасно тщеславната ситуация да говори окултно нехигиенично за един настоящ Бодхисатва, а да разбира всъщност себе си; (iii) Рудолф Щайнер, говорейки за Бодхисатва Майтрея, за неговото инкорпориране в XX век и за факта, че той ще е „истинският проповедник на Христа в етерна дреха", просто откровено казва неверни и неистинни неща, които естествено не намират своя реализация, както нещо подобно се случва при Ани Безант, Елена Рьорих, Алис Бейли и др. Току-що формулираните три варианта се появяват, ако приемем, че съвременнитеантропософскиавторинацитиранитепо-горе предположения са прави, а основателят на антропософското общество е сгрешил в нещо. (iv) Ако допуснем обаче обратното, т.е. че именно Рудолф Щайнер, като един от Великите посветени на нашето време, е прав, а вече цитираните разсъждения на някои негови последователи са концептуално погрешни, ще достигнем до идеята, че е напълно възможно Рудолф Щайнер да описва съвсем прецизно реалната ситуация как Бодхисатвата на съвремието се проявява физически чрез човек-носител в XX век и проповядва Етерното пришествие на Христос. Едновременно с това, независимо от атаките на тъмните сили, самият Рудолф Щайнер (под инспирационното въздействие на този Бодхисатва и поради личната си езотерична мощ) също изнася истината за Новото проявление на Христовия Дух. По този начин се осигуряват два фронта за Благата вест на нашето съвремие.
към текста >>

Ето защо обновителният импулс, който антропософията ще придобие, ако се разкрие истината за Бодхисатвата, ако се отвори достъп до неговото Слово, е жизнено необходим за реализацията на Духовната наука в нейния цялостен Михаеличен идеал.
студена война. Това допълнително забавя духовно-научния изследователски процес и усилва кризата. Тази умора и забавяне, тази духовно-научна криза провокира стремеж към централизация с цел защита от деструкгивните влияния. Този импулс крие в себе си обаче и сериозна опасност. Има реална възможност, заедно с централизацията и отказа от търсенето на другия структурен полюс на съвременното езотерично християнство - творческия импулс на Бодхисатвата в XX век, да се отвори пътят към фундаменталистки уклони в Антропософското общество и постепенно то да загуби думата научен от своя духовно-научен стремеж и така да се превърне в стереотипна религиозна организация. Ето защо обновителният импулс, който антропософията ще придобие, ако се разкрие истината за Бодхисатвата, ако се отвори достъп до неговото Слово, е жизнено необходим за реализацията на Духовната наука в нейния цялостен Михаеличен идеал. Но има ред тъмни сили, които поставят външни и вътрешни препятствия пред всеки, дръзнал да направи връзка между двата клона на съвременното езотерично християнство. Духовно-историческата необходимост, т.е. волята на Космичния Христос, волята на всички Христови йерархии и волята на Великите Учители на човечеството, събрали се през IV в. сл. Хр. на духовен конси-лиум, е промислила обединението между двете течения на истинското християнство - западното течение, проявено от Рудолф Щайнер и инспирирано от духовни гиганти като Християн Розенкройц и Учителя Исус, и съответно източното течение на проявения в XX век Бодхисатва Майтрея, онзи, който пое Тиарата на Светия Дух от Гаутама Буда и се прояви чрез есейския Учител Иешуа бен Пандира, проправил чрез свята жертва слизането на Христос на Земята.
към текста >>

Ще използваме формална логика, метаанализ на вече съществуващи обзори и размишление чрез методите на съвременната наука, прилагани при изследване на някакъв културен процес с историко-географски средства.
В началото нека си припомним един от може би най-важните знаци, даден ни от Рудолф Щайнер (4.11.1911): бодхисатва Майтрея... евъплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха". Ние утвърждаваме, че изказвайки тези думи, Рудолф ГЦайнер е бил не просто в ясно съзнание, но в космическо разширено съзнание на един истински Посветен, който обхваща с мисълта си развитието на цялото човечество. При това той е говорил самата конкретна истина и когато е казвал името Бодхисатва Майтрея, не е разбирал своята собствена индивидуалност. С други думи, Рудолф Щайнер всъщност е обявил конкретно, че успоредно с него в първите няколко десетилетия на XX век се проявява друг Христов пратеник, от когото извира мощен езотерико-християнски импулс, насочен в служба на Етерното пришествие на Христос. Тръгвайки от тази предварителна форма на нашата теза, нека се опитаме да приложим един от най-слабите доводи. Ще използваме формална логика, метаанализ на вече съществуващи обзори и размишление чрез методите на съвременната наука, прилагани при изследване на някакъв културен процес с историко-географски средства. Ако трябва да потърсим достъпната за всеки човек конкретна проповед на един вестител на Второто етерно пришествие на Христос, който не се назовава Рудолф Щайнер, едва ли трябва да допуснем, че това физическо и историческо проявление ще се е реализирало в една нехристиянизирана културна среда или среда, отдалечена и сравнително културно изолирана от основния еволюционен център на съвременната културна епоха - Европа. С други думи, ако търсим някакво широко известно историческо събитие на духовна тема, свързана със самия център на християнството, едва ли трябва да го търсим в джунглите на Африка или в суровите пустини на Азия, където християнството е слабо разпространено в тамошните култури. Едва ли трябва да го търсим и в още младата културна обстановка на Южноамериканския континент, която е все още твърде зависима от европейската духовна култура и не проявява активно самородни импулси в строгия духовно-научен смисъл на съвременното езотерично християнство. От друга страна, през разглеждания период от време съществуват множество християнски движения в Северноамериканския континент: мормони, квакери, методисти, последователите на Елена Вайт и др. Това са главно духовни течения, основани на протестантска концепция.
към текста >>

Тук ние се различаваме сериозно от неадекватния спрямо тезите на Духовната наука материалистичен уклон на някои досегашни изследователи, които смятат, че трябва да търсят буквално раждане на човек в началото на века, който ще бъде на 33 години през 1933 г.
Също така едва ли трябва да търсим този импулс в областите, където е работил самият Рудолф Щайнер, защото горецитираните думи и неговото изказване от август 1921 г. (за раждането на Бодхисатвата около началото на столетието) явно показват, че специфичната инкорпорация на Бодхисатва Майтрея в някой човек-носител трябва да е станала вече преди 1911 г. (защото именно през 1911 г. РЩайнер ясно изразява идеята, че Бодхисатва е въплатен) и най-вероятно - около началото на века. Явно е, че човекът-носител е трябвало широко да изяви в културното пространство на някой народ една коренна промяна в духовната тъкан на съзнанието си през своите 30-35 години. Тук ние се различаваме сериозно от неадекватния спрямо тезите на Духовната наука материалистичен уклон на някои досегашни изследователи, които смятат, че трябва да търсят буквално раждане на човек в началото на века, който ще бъде на 33 години през 1933 г. Напротив, според нас трябва да се търси човек, роден някъде в периода 1864-70 г., който, успоредно с победата на Архангел Михаел и края на Кали Юга, започва около началото на века, т.е. около своята 30-33 годишнина, мощна духовно-морална дейност и през особения и важен период 1933-36-39 г. би трябвало да бъде приблизително на 66-75 години. Ако приемем тези доводи, ще стигнем до извода, че по времето на интензивната лекторска дейност на Рудолф Щайнер в Западна и Централна Европа вече е имало друг мощен езотерико-християнски импулс. Той обаче не е функционирал на територията на току-що споменатите европейски области, защото ако беше там, щеше да се наложи Рудолф Щайнер съвсем конкретно до го коментира и изследва, както е правил с други духовни импулси, проявени в тези части на Европа.
към текста >>

В течение на разгръщането на антропософската доктрина Рудолф Щайнер обяснява, че първата стъпка на антропософа в духовния път е систематичното изучаване и съпреживяване на езотеричните истини, описани от Духовната наука.
Оказва се, че когато Учителя Петър Дънов насочва своите последователи да изучават духовните традиции на човечеството, за да са подготвени най-правилно за Новото Божествено учение, възпитаващо живот в Христовата Любов, образованието им протича най-ефективно и цялостно чрез дълбоко навлизане в океана на Христова Мъдрост, наречен Антропософия. Това е така, защото Рудолф Щайнер духовно-научно анализира и представя в Христова светлина почти всички духовни традиции. Едно от доказателствата за реалната и същностна връзка между Учението на Учителя Беинса Дуно и антропософията е и фактът, че човекът, създал условията за проявлението ii в България чрез редица преводи на трудове на Рудолф Щайнер, е Димо Даскалов, един от последователите на Учителя Петър Дънов. Той има лични срещи с Учителя Беинса Дуно, изпълнява на цигулка негови песни и често общува на духовни теми с един от най-близките ученици на Учителя Беинса Дуно - Боян Боев; Димо Даскалов е изнасял антропософски лекции пред последователи на Учителя Петър Дънов, а днес антропософското издателство в България носи неговото име. Има и друг методологичен план на подобие между дейността на духовния лидер Рудолф Щайнер и Учителя Петър Дънов. В течение на разгръщането на антропософската доктрина Рудолф Щайнер обяснява, че първата стъпка на антропософа в духовния път е систематичното изучаване и съпреживяване на езотеричните истини, описани от Духовната наука. По този начин ученикът импрегнира в своите духовни структури възвишената Мъдрост и живите идеи на Архангел Михаел. Те, от своя страна, развиват необходимите духовни органи и сетива, без които съзнателното развитие и напредък в Духовната наука са невъзможни. Последователят на антропософията на практика систематично и цялостно изучава огромен набор от дълбоко свързани идеи, понятия, процеси, функции в човешката същност и Живата природа, дейността на Ангелските йерархии, същността на Христовите мистерии и се старае дълбоко да ги съпреживее, защото именно по този начин могат да се образуват и проявят необходимите за човешката еволюция духовни органи и сетива. Един от ключовите моменти при подхода към словото на Рудолф Щайнер е не само фактът, че има определена последователност, без която е невъзможно правилно навлизане в антропософията. Използван е и методът на щрихирането, при който се оставят широки пространства, където по-късно искреният антропософ да се вглъби и постепенно сам да довърши започната от Рудолф Щайнер картина.
към текста >>

Те, от своя страна, развиват необходимите духовни органи и сетива, без които съзнателното развитие и напредък в Духовната наука са невъзможни.
Едно от доказателствата за реалната и същностна връзка между Учението на Учителя Беинса Дуно и антропософията е и фактът, че човекът, създал условията за проявлението ii в България чрез редица преводи на трудове на Рудолф Щайнер, е Димо Даскалов, един от последователите на Учителя Петър Дънов. Той има лични срещи с Учителя Беинса Дуно, изпълнява на цигулка негови песни и често общува на духовни теми с един от най-близките ученици на Учителя Беинса Дуно - Боян Боев; Димо Даскалов е изнасял антропософски лекции пред последователи на Учителя Петър Дънов, а днес антропософското издателство в България носи неговото име. Има и друг методологичен план на подобие между дейността на духовния лидер Рудолф Щайнер и Учителя Петър Дънов. В течение на разгръщането на антропософската доктрина Рудолф Щайнер обяснява, че първата стъпка на антропософа в духовния път е систематичното изучаване и съпреживяване на езотеричните истини, описани от Духовната наука. По този начин ученикът импрегнира в своите духовни структури възвишената Мъдрост и живите идеи на Архангел Михаел. Те, от своя страна, развиват необходимите духовни органи и сетива, без които съзнателното развитие и напредък в Духовната наука са невъзможни. Последователят на антропософията на практика систематично и цялостно изучава огромен набор от дълбоко свързани идеи, понятия, процеси, функции в човешката същност и Живата природа, дейността на Ангелските йерархии, същността на Христовите мистерии и се старае дълбоко да ги съпреживее, защото именно по този начин могат да се образуват и проявят необходимите за човешката еволюция духовни органи и сетива. Един от ключовите моменти при подхода към словото на Рудолф Щайнер е не само фактът, че има определена последователност, без която е невъзможно правилно навлизане в антропософията. Използван е и методът на щрихирането, при който се оставят широки пространства, където по-късно искреният антропософ да се вглъби и постепенно сам да довърши започната от Рудолф Щайнер картина. По този начин духовно-тьрсещият, изучаващ антропософия, напълно естествено разгръща своите вътрешни способности, разбира се, ако има смелостта да задава Парсифалови въпроси в контекста на истинното розенкройцерство на XX век - антропософията. От своя страна, всеки непредубеден и сериозен изследовател на Словото на Учителя Петър Дънов забелязва вътрешен, иманентен код в неговата структура и същина.
към текста >>

На практика всяка беседа или лекция на Учителя Беинса Дуно не е само едно понятийно-разсъдъчно предизвикателство, а преди всичко е един морален лъч от Христова Виделина, насочен към езотерико-ученическата съзнаваща душа - една микровселена на Второто етерно пришествие на Христос в човешката душа, вселена, в която може да се навлезе само ако се подходи със свещено отношение и сериозна езотерична подготовка в Михаеличната наука на съвремието.
Това не е случайно избран метод. Той има за цел да съчетае всички опитности - от най-малките, изявени в ежедневието, до най-грандиозните и преобразяващи завинаги преживявания, до които може да се докосне духовно устременият човек. Учителя Беинса Дуно се изявява в своето Слово като любяща майка, която учи своето дете-ученик чрез метода на съзнателното подреждане на мозайка или пъзел - голям брой разноцветни и с различна форма парченца трябва да се съчетаят в единна и цялостна картина. Когато се постигне целта и например една беседа (обикновено посветена на неимоверната дълбочина на някой евангелски стих, нагледно демонстриран от Учителя Петър Дънов) съзнателно се подложи на подробен анализ и езотеричен синтез, самата работа по подреждането, осъзнаването, размишлението, медитативното съзерцаване и вдълбочаването в Словото има необикновен, катарзисно пречистващ, трансформиращ ефект върху вътрешните духовни структури на изследователя. И това е по същество един пряк контакт и пришествие на Христовия Дух в азовото пространство на ученика. На практика всяка беседа или лекция на Учителя Беинса Дуно не е само едно понятийно-разсъдъчно предизвикателство, а преди всичко е един морален лъч от Христова Виделина, насочен към езотерико-ученическата съзнаваща душа - една микровселена на Второто етерно пришествие на Христос в човешката душа, вселена, в която може да се навлезе само ако се подходи със свещено отношение и сериозна езотерична подготовка в Михаеличната наука на съвремието. И точно тук се разгръща дълбоката вътрешна връзка между двете истински школи на езотеричното християнство, изявили се в XX век: ако човек има сериозна антропософска подготовка, той много по-цялостно и в дълбочина навлиза в преобразяващата в Христов смисъл същност на Словото на Учителя Беинса Дуно. От друга страна, ако духовният ученик дълго време е практикувал и разгръщал Христовите добродетели с помощта на Словото на Учителя Беинса Дуно, той много по-естествено и интензивно възприема, преживява и прилага идеите на разгърнатата от Великия Посветен Рудолф Щайнер антропософия. Ако в Западната езотерична школа могат да се намерят фундаменталните Михаелични елементи на езотеризма, то в Източната школа на езотеричното християнство могат да се съзерцават сложните съединения и живи тъкани, оформени от тези елементи, съчетани в един евангелски контекст. По този начин се преодолява и побеждава ариманичната акция срещу развитието на Михаелизма в европейските културни условия, като се създава, както Учителя Беинса Дуно изтъква, една Божествена наука, която има два свои главни дяла - езотерико-познавателен и морално-практически. Именно този мощен методологически синтез между двата базови дяла на съвременните духовно-научни търсения на двата клона на езотеричното християнство може да спаси и центрира в правилна посока новопридобитата от човечеството Виделина на Михаеличната мъдрост.
към текста >>

По този начин се преодолява и побеждава ариманичната акция срещу развитието на Михаелизма в европейските културни условия, като се създава, както Учителя Беинса Дуно изтъква, една Божествена наука, която има два свои главни дяла - езотерико-познавателен и морално-практически.
И това е по същество един пряк контакт и пришествие на Христовия Дух в азовото пространство на ученика. На практика всяка беседа или лекция на Учителя Беинса Дуно не е само едно понятийно-разсъдъчно предизвикателство, а преди всичко е един морален лъч от Христова Виделина, насочен към езотерико-ученическата съзнаваща душа - една микровселена на Второто етерно пришествие на Христос в човешката душа, вселена, в която може да се навлезе само ако се подходи със свещено отношение и сериозна езотерична подготовка в Михаеличната наука на съвремието. И точно тук се разгръща дълбоката вътрешна връзка между двете истински школи на езотеричното християнство, изявили се в XX век: ако човек има сериозна антропософска подготовка, той много по-цялостно и в дълбочина навлиза в преобразяващата в Христов смисъл същност на Словото на Учителя Беинса Дуно. От друга страна, ако духовният ученик дълго време е практикувал и разгръщал Христовите добродетели с помощта на Словото на Учителя Беинса Дуно, той много по-естествено и интензивно възприема, преживява и прилага идеите на разгърнатата от Великия Посветен Рудолф Щайнер антропософия. Ако в Западната езотерична школа могат да се намерят фундаменталните Михаелични елементи на езотеризма, то в Източната школа на езотеричното християнство могат да се съзерцават сложните съединения и живи тъкани, оформени от тези елементи, съчетани в един евангелски контекст. По този начин се преодолява и побеждава ариманичната акция срещу развитието на Михаелизма в европейските културни условия, като се създава, както Учителя Беинса Дуно изтъква, една Божествена наука, която има два свои главни дяла - езотерико-познавателен и морално-практически. Именно този мощен методологически синтез между двата базови дяла на съвременните духовно-научни търсения на двата клона на езотеричното християнство може да спаси и центрира в правилна посока новопридобитата от човечеството Виделина на Михаеличната мъдрост. Двете школи на съвременното езотерично християнство и по-специално - двата словесни потока на техните водачи не си противоречат, а напротив, те са в неизразимо и могъщо единство, което служи на една единствена и свещена цел - Второто пришествие на Христос в душата на човека, в Душата на човечеството. Това естествено отношение между двете езотерико-християнски традиции на XX век има и дълбоки исторически корени. Според Учителя Беинса Дуно Великите посветени на човечеството, Великите Учители и пратеници на Всемирното Бяло Братство са оформили в процеса на своята работа през вековете три клона на Езотеричната школа на Бялото Братство96. Първият клон се нарича египетски: той се проявил през Египет, после - в Персия и Гърция и има за цел да подготви духовните условия в Бялата раса за идващото християнство.
към текста >>

Духовната наука е дала достатъчно данни за това, че в края на XIX век протича един вид нова Голготска мистерия, но вече в Духовния свят.
Дори за всеки изследовател на културологичните процеси в България изразът Сила и Живот е синоним на основите на Учението и езотеричното разбиране на евангелските текстове. Този културен феномен има историческо основание: когато попитали Учителя Петър Дънов откъде да започнат да изучават неговото Учение, той насочил своите последователи към публикуваните беседи в шест тома, озаглавени Сила и Живот (1914-1924).98 Именно в тях от езотерико-християнска гледна точка са разгледани в най-големи детайли почти всички стихове от Евангелията. Според нас Рудолф Щайнер, изразявайки съкровената идея за Христос в лекциите, които най-дълбоко ориентират за мисията на Бодхисатвата в настоящето, всъщност е дал и един от главните методи, чрез който той може да бъде разпознат: Бодхисатвата съзерцава и черпи вдъхновение за своето Слово от Христовите Сила и Живот. Ето защо и Словото на Бодхисатвата ще води душите към Христовите Сила и Живот - Словото на Бодхисатвата ще носи името Сила и Живот. И наистина има един Учител в XX век, който е нарекъл своето Слово с думите Сила и Живот. 7.2. Духовната наука е дала достатъчно данни за това, че в края на XIX век протича един вид нова Голготска мистерия, но вече в Духовния свят. Изключително усилените материалистични уклони на човечеството довеждат до ново разпятие на Христовото същество. От 1930 г. човечеството става все по-способно да вижда и да преживява Христос в Етерно тяло, защото е настъпила нова Христова жертва и ново Възкресение. Рудолф Щайнер предсказва, че около средата на четвъртото десетилетие човечеството ще се изправи лице в лице срещу Звяра, който идва от адските бездни. Съществуват съвсем конкретни данни, пряко свързани с живота на Учителя Петър Дънов, за величествена мистерия, протекла през 1936 г.
към текста >>

От изворите на Духовната наука знаем, че Бодхисатва Майтрея ще реализира своята мисия и ще стане Буда Майтрея в кулминацията на Шестата, Славянската културна епоха.
Той е облъчвал хората чрез своята музика, за да се разгърне в тях Разсъдъчно-логическия аспект на душите им. Почти три хиляди и петстотин години след изявата на индивидуалната мисия на Бодхисатва Аполон отново на Балканския полуостров се проявява нов импулс, излъчен от Ложата на Бодхисатвите отново чрез музикален подход. Този път Бодхисатва Майтрея работа чрез своите оригинални музикални цигулкови произведения и песни, проявени вече в условията на една езотерико-християнска школа. И ако дейността на Бодхисатва Аполон е била методологически насочена преди всичко към Разсъдьчната душа с цел да се подготвят дневно-будните мисловни способности на човечеството, за да приеме то правилно импулса на предстоящото физическо проявление на Христовия Дух, то работата на Бодхисатва Майтрея, проявил се чрез Петър Дънов в първата половина на XX век, е отново музикално-методологически центрирана, но този път вече към Съзнаващата душа. Новата цел е конкретната реализация на Второто етерно пришествие на Христос в микрокосмоса на човешкото същество. 7.6. От изворите на Духовната наука знаем, че Бодхисатва Майтрея ще реализира своята мисия и ще стане Буда Майтрея в кулминацията на Шестата, Славянската културна епоха. Това косвено ни насочи и ни позволи да открием импулса на Бодхисатвата на XX век в една славянска страна с богата езотерична култура. Освен това, според собствените думи на Бодхисатвата, неговата „мисия е във връзка с новия път на славянството и с идването на Шестата раса." Всичко това ни дава основание да мислим, че специфичните характеристики на славянството и Шестата раса могат да бъдат опорни точки за по-дълбокото разбиране на дейността на Бодхисатвата на XX век. Според Рудолф Щайнер източноевропейският човек и конкретно славянинът продължава да има възможност за получаване на етерно-сетивни импулси от Живата разумна природа и това го прави твърде различен от западния тип. Славянинът е, така да се каже, „изостанал"103 в своето слизане в материята и все още може да съзерцава Живия Господ в Природата. Според нас именно това изоставане използва Бодхисатвата на XX век за опорна точка към едно ускорение в славянския организъм на българина в името на Второто етерно пришествие на Христос.
към текста >>

Едновременно с това Учителя Беинса Дуно изтъква, че хилядите лекции и беседи, изнесени на тази тема, са само встъпление във Великата Божествена наука за Любовта.
Така те се подготвят да станат зародиша на Шестата корена раса и като живи съзнателни клетки да оформят тялото и душевния организъм на Етерния Христос. 7.7. Ако в мисията на Гаутама Буда не се е включвало развитието на цялостната Съзнаваща душа, а само на част от нея - етиката на Любовта и Състраданието105, то Учението на Учителя Беинса Дуно е преди всичко учение за Пътя на един нов тип човек - човека, живеещ с ясната съзнателна идея, че се учи във Великото училище на Живота. Това е човекът Ученик. Този термин не е нищо друго, а един вид езотерична аналогия или синоним на понятието Съзнаваща душа. Разбирайки този паралел, можем да осъзнаем един друг факт от дейността на Бодхисатвата на XX век: според всеки непредубеден изследовател на Учението на Учителя Петър Дънов може да се каже, че не е известен друг Учител, който да е говорил толкова детайлно и последователно, толкова грандиозно и цялостно за принципа на Божествената Любов. Едновременно с това Учителя Беинса Дуно изтъква, че хилядите лекции и беседи, изнесени на тази тема, са само встъпление във Великата Божествена наука за Любовта. Това, от една страна, е поради реалността, че Христос е принципът на Любовта и разбирайки Любовта, ние ще разберем настоящата и извечна дейност на Христовия Дух. Но от друга страна, именно днес, в епохата на Съзнаващата душа, се проявява един макрокосмичен импулс, идващ от Братята на Любовта - Серафими. Освен като най-висш принцип сред Ангелските йерархии, те се явяват едновременно и макрокосмичен принцип на Съзнаващата душа в душевно-космическия организъм106 на Небесния Христос - Великия космичен човек. Именно с цел резонанс със Съществата на Мировата Любов, които организират социалния живот на слънчевите системи в нашата Галактика, посланикът на Святия Дух съдейства за зазоряването и разгръщането на една Нова епоха - Епохата на съзнателно-душевния ученик на Божествената Любов, което по същество е самата микрокосмична същина на Второто пришествие на Христовото същество. И точно тук искаме да изтъкнем една нова гледна точка*.
към текста >>

Агнишватас,"116 Както е предсказал създателят на Духовната наука, има един Бодхисатва, който се е проявил с могъща морална сила в XX век и който дава на човечеството възвишен духовен метод за връзка с Етерния Христос и с Духовете на Светлината и Огъня (Архангелите) - метод, който е оформен от свещените Слова на Бога, вечно записани в Книгата на Живота като чисти акашови форми.
И Той присъства тази година на събора. Всички тези стихове [от Завета на цветните лъчи на Светлината] са извадени под Негово ръководство, затова винаги, когато ги употребявате, Господ ще ви бъде на помощ... Христос никога не е присъствал така, както тази година присъства... Оказва се, че чрез ключовете, дадени ни от Рудолф Щайнер, можем да разпознаем в тази конкретна методологическа дейност на Учителя Петър Дънов изявлението на Бодхисатва Майтрея. Основателят на антро-пософското движение много подробно описва как Архангелите, тези Синовете на Огъня, придобиват своята човешка степен на развитие на Древното Слънце чрез излъчването и проявлението на Светлината.114 Известно е, че развитието на Бодхисатвите е дълбоко и вътрешно свързано с Архангелската йерархия и с етапа от развитието на Слънчевата система, наречен Древно Слънце.115 Съотнасянето на всички споменати факти ни помага да разберем по-ясно и конкретно следното загадъчното предсказание на Рудолф Щайнер: „Източните мистици можеха да си представят, че потопените в огъня, в светлината на Слънцето чисти акашови форми ще дойдат в течение на пет хиляди години от озарението на Буда насам като един вид свита на този, който не може да бъде познат чрез източната мистика..., ще дойде нещо, което ще направи възможно чрез една пречистена морална атмосфера на Земята... да ходят Синовете на Светлината и Огъня, не въплътени във физическата форма, а като чисто акашови форми. Но тогава ще бъде налице също и Учителят, пет хиляди години след озарението на великия Гаутама Буда, който ще учи хората какво представляват тези чудесни форми, тези чисти огнени и светлинни форми. Този учител ще бъде Майтрея Буда, който ще се яви три хиляди години след нашето време, който отново ще може да учи хората за Христовия импулс... Също в нашата епоха, сега в XX век, от този Бодхисатва, който някога ще стане Майтрея Буда, изхождат най-важните учения върху Христовото същество и върху Синовете на Огъня на индийците - т.нар. Агнишватас,"116 Както е предсказал създателят на Духовната наука, има един Бодхисатва, който се е проявил с могъща морална сила в XX век и който дава на човечеството възвишен духовен метод за връзка с Етерния Христос и с Духовете на Светлината и Огъня (Архангелите) - метод, който е оформен от свещените Слова на Бога, вечно записани в Книгата на Живота като чисти акашови форми. Сякаш всеки стих, всяка дума, изразена някога от Духа Свят по лицето на Земята, намира своето място в Завета на цветните лъчи на Светлината и стават свещена аура, свещена свита на онзи Учител, който е пратеник на Ложата на Бодхисатвите. С други думи, Завета на цветните лъчи на Светлината е един свещен лъч от започващата зора на онова велико събитие, което ще се разгръща все по-силно и по-силно и ще кулминира в пълната си мощ след около три хиляди години. Именно това епохално събитие ще бъде проповедта на Първия Христов просветлен, учещ човечеството на извечната Мъдрост за това как Виделината става Добродетел, а Добродетелта - реализирана Любов Христова. 7.10. Изричайки думата Паневритмия, ние не можем да не забележим прякото звуково съответствие с името на духовния метод Евритмия, даден на човечеството от Рудолф Щайнер. Явно става въпрос за езотеричен ключ, поставен от двамата Велики посветени.
към текста >>

Паневритмията има, от една страна, пряко отношение към новата степен на съзнание, което постепенно и все по-силно се събужда в човечеството - дневно-будното колективно съзнание, което ще се разгърне в бъдещата славянска епоха.
Както самият Рудолф Щайнер изтъква, истинските братства се разгръщат в условията на Изтока, а от антропософията е известно, че тъкмо чрез народите на славянската Източна Европа в бъдеще ще се зазори Шестата културна епоха на Духа-Себе. С други думи, Паневритмията може да се съзерцава като едно конкретно проявление на зараждащата се нова култура на Водолея - култура на колективното свръхсъзнание. Тя се практикува изключително и преди всичко колективно, за разлика от Евритмията, която е преди всичко индивидуален метод (разбира се, може да се изпълнява и в колектив). Ето защо Паневритмията, като колективен метод, е конкретно насочена към Етерното тяло, и то по начин, различен от този на Евритмията. Несъмнено обаче и двата метода имат за цел да подготвят и облагородят Етерното тяло, за да стане то пригодно за новата изява на Христовия Дух в етерни форми във висшите области на Астралния свят. Паневритмията има, от една страна, пряко отношение към новата степен на съзнание, което постепенно и все по-силно се събужда в човечеството - дневно-будното колективно съзнание, което ще се разгърне в бъдещата славянска епоха. Доказателство за това е фактът, че за правилното изпълнение на Паневритмията се изисква не само голяма степен себеконтрол, но и пълно единство и хармония в целия колектив от съзнаващи души, които изпълняват този динамичен метод на съвременното езотерично християнство. От друга страна, Паневритмията би трябвало да се осъзнае като един от първите лъчи на изгрева, наречен Второ, етерно пришествие на Христос, не само защото започва да се проявява именно в описания от Рудолф Щайнер изключително важен период за човечеството, но това защото в този метод могат да се наблюдават типичните характеристики на нов тип колективно съзнание, проникнато от Христовия Дух. За конкретно доказателство на тази тема, ще цитираме малка част от красивия поетичен текст, изпълняван по време на 23-то упражнение от първата част на Паневритмията: Всеки хубав Божи ден дишам Радост и Живот. И ликът ми е засмян, че обича мен Господ. Слънчицето със Любов милва моето лице и гласът любим Христов шепне в моето сърце: „Крепко, смело ти живей и помагай на света.
към текста >>

Той ще проповядва преди всичко великата наука на Любовта и методите на нейното прилагане.
Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото Слънце ви е посетило? Помнете, Христос е проява на Божията Любов. И Той ще дойде като вътрешна Светлина в умовете и сърцата на хората. Тази Светлина ще привлече всички около Христа като велик център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре - това ще бъде Повторното идване на Христа на Земята. Той ще проповядва преди всичко великата наука на Любовта и методите на нейното прилагане. Той ще проповядва Пътя на ученичеството, братството и служенето. Защото законът на еволюцията изисква днес това. Пригответе се да посрещнете Христа! Пригответе се всеки на своето време да посрещне Христа. Облечете се в новите дрехи. За едни Христос ще дойде още днес, за други - утре, за трети - след години.
към текста >>

С това се цели да се внесе още по-голям хаос и „лесен улов" на неориентирани и незапознати с Духовната наука хора, които лесно биха попаднали под манипулация от такъв порядък.
Тази духовна традиция безусловно няма нищо общо (нито на методологично, нито исторически, нито традиционно-организаторски) с теософията на Блаватска, Безант, Летбитер, с писанията на Алис Бейли, семейство Рьорих и т.нар. Тибетец, както и с каквито и да било западни расистки организации, или проявили се в бившия Съветски съюз (или негови бивши републики) местни религиозно-псевдотеософски организации и секти. Подобни организации, които нямат нищо общо с произлизащото от България езотерико-християнско учение, могат да бъдат директно изследвани от читателя на адреси: украинска апокалиптична секта с теософско еклектични корени, довела до самоубийствени прояви - http:// www.usmalos.com/; пореден случай на самообявил се Месия-Христос, слязъл физически на3emTa-http://visarion.da.ru/; расистка организация, прокламираща надмощие и богоизбраност на Бялата раса - http://churchoftrueisrael.com/. Понятията Бяла Ложа, Бели Братя, Бяло Братово, Братство на Светлината трябва да се разбират само в строг духовно-научен смисъл, използван от Рудолф Щайнер и Учителя Петър Дънов: става въпрос за идея, оригинално и конкретно изнесена от съвременните два клона на езотеричното християнство, която се отнася единствено до всички онези десет чина от Ангелските йерархии, група високо еволюирали Учители и техни най-близки ученици и съработници, които имат за свой духовен център, водач и върховен посветител Христос. Правим тази забележка , защото има редица случаи през втората половина на XX век, когато явно злонамерени адепти и пратеници на източни, нехристиянизирани духовни организации или школи на лявото посвещение, или медиуми, извършващи chaneling, които под същите имена провеждат напълно различни представи и идеи относно изброените понятия - представи, идеи и същества, които не са свързани и нямат нищо общо с Христовия Дух. С това се цели да се внесе още по-голям хаос и „лесен улов" на неориентирани и незапознати с Духовната наука хора, които лесно биха попаднали под манипулация от такъв порядък. Нещо повече, авторите на този труд смятат, че това на практика е поредния удар срещу дейността на Учителите на Бялата Ложа - Учителите на Мъдростта и съзвучието на сетивата, и по-специално - поредната атака срещу дейността на проявяващия се в XX век Бодхисатва Майтрея. 57. Повече информация за живота на Михаил Иванов може да се прочете на официалната френска страница: www.ffau.org. в официалната българска страница, посветена на Словото на Учителя Петър Дънов: www.BeinsaDouno.org или в книгата: Louise-Marie Frenette, „Omraam Miklmil Anvanhov et le chemin de Lumirne", Editions A.L.T.E.S.S., Paris, 1997. 58. BidkG4 130,17.09.1911. 59. Виж GA 130, 21.09.1911. 60.
към текста >>

65. Словото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като проява на Бодхисатва Майтрея - Филип Филипов

Всички доказателства в тази насока биха могли да се опрат преди всичко на няколко твърдения, заимствани от антропософската доктрина, най-вече - от нейните духовни изследвания върху Ложата на Бодхисатвите и тяхната мисия.1 По този начин, използвайки аналогии между духовната наука и историческите данни за Учителя Беинса Дуно (1864-1944), ние можем да формулираме нашата теза в следните няколко твърдения: I.
Словото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като проява на Бодхисатва Майтрея В заглавието на тази глава несъмнено е изказана една друга гледна точка към всичко, изложено в първата частна книгата. Всички доказателства в тази насока биха могли да се опрат преди всичко на няколко твърдения, заимствани от антропософската доктрина, най-вече - от нейните духовни изследвания върху Ложата на Бодхисатвите и тяхната мисия.1 По този начин, използвайки аналогии между духовната наука и историческите данни за Учителя Беинса Дуно (1864-1944), ние можем да формулираме нашата теза в следните няколко твърдения: I. Учителя Беинса Дуно е Бодхисатвата на XX век, т.е. един от дванадесетте от Ложата на Бодхисатвите, ръководена от Христос чрез Светия Дух.2 II. Той е Бодхисатва Майтрея, т.е. този Бодхисатва, на когото след три хиляди години предстои да стане Буда (на санскритМайтрея означава буквално този, който предава Доброто чрез Слово3, а псевдонимът Беинса Дуно е негова транскрипция на един свещен протоезик, наричан от самия Учител ватански). III. В исторически аспект Учителя Беинса Дуно е първият Бодхисатва след мистерията на Голгота, затова той се определя като най-великият Учител, който някога се е явявал, за да изясни на човечеството Христовото събитие в неговия пълен обхват, т.е.
към текста >>

Според повечето изследователи на антропософската наука мисията му е негова главна отличителна черта, по която той може да бъде исторически познат и персонално посочен.
През 1907 г. се извършва разделяне на Езотеричната школа на Източна (Индийска) и Западна (Европейска), чиито задачи са да развият Шестата и Седмата подраси на Петата коренна раса. XI. В периода 1910-1913 г. Учителя Беинса Дуно работи непосредствено чрез Рудолф Щайнер (до астрално въплъщение) и така се постига сливане на Розенкройцерското западноевропейско течение с Източноевропейското течение на Майтрея. Централен проблем на изложените дотук единадесет тези безспорно е формулирането на историческата и духовна мисия на Бодхисатвата, въплътил се през XX век. Според повечето изследователи на антропософската наука мисията му е негова главна отличителна черта, по която той може да бъде исторически познат и персонално посочен. Рудолф Щайнер многократно дефинира тази мисия като възвестяване на централното духовно събитие на съвремието и на следващите три хилядолетия, наречено Етерно пришествие на Христос в астралния свят. Това централно събитие би могло да се резюмира в следните седем духовно-научни твърдения: 1. Физическото откровение на Христос е мистерията на Голгота и кръвта на Спасителя, пролята в Земята. 2. Като висш групов Аз на цялото човечество Христос трябва да си изработи, освен физическа, две други нови обвивки - етерна и астрална, за да може да прониже човечеството като единен организъм и да го подготви за прехода му от Земното към следващото космично състояние, наречено Бъдещ Юпитер или Нов Йерусалим. 3. Царството на Етерния Христос се представя като всеобемаща етерна сфера, наричана Шамбала (розовото сияние над източния хоризонт преди изгрев), а новото Етерно откровение на Христос, като владетел на Шамбала, е изпълнение на думите Му: „Моето царство не е от този свят" (Лука 18: 36); 4.
към текста >>

Според езотеричнатанаука всичко, което функционирав съзнанието ни като мисли, е формирано в нашето минало; всичко, което функционира като волеви действия, определя и формира нашето бъдеще; единственото, което функционира тук и сега, са нашите чувства, т.е.
По-нататък е необходимо е да формулираме метода на нашето изследване. Разглежданият проблем съчетава исторически, онтологически и метафизически аспекти, но единствено достъпна гледна точка е преживяването му в съзнанието на съвременния човек и в неговите три сфери - мисловна, емоционална и волева (ум, сърце и воля). Бихме могли условно да обозначим нашия метод с известния цитат от Притчи Соломонови: „Сине мой, дай ми сърцето си" (23:26). Графичният му образ е представен на Фиг. 1 и налага следните няколко разяснения: 1. Според езотеричнатанаука всичко, което функционирав съзнанието ни като мисли, е формирано в нашето минало; всичко, което функционира като волеви действия, определя и формира нашето бъдеще; единственото, което функционира тук и сега, са нашите чувства, т.е. единствено в сърцето си ние преживяваме нашето настояще. 2. Когато съвременният човек съзнателно пронизва с мислите си своите волеви действия, той генерира в себе си Любов; обратно - когато съзнателно пронизва с волята си своите мисли, той генерира в себе си Свобода; затова се казва, че настоящото еволюционно въплъщение на Земята е космос на Любовта и Свободата. 3.Ив двата случая (когато със силите на миналото си пронизва бъдещето си или със силите на бъдещето си пронизва миналото си) човек неизбежно прокарва силите на съзнанието си през настоящето на своето сърце - тук и сега; следователно емоционалната сфера или сърцето е единствената психична структура, с която човек може тук и сега да преживее Христос като макро- и микрокосмичен Аз Съм. 4. От онтологична и метафизична гледна точка за космоса не е равностойно дали човешкото съзнание генерира Любов и Свобода през сърцето на своето ежедневно съзнание, или генерира Любов и Свобода през изпълненото с благоговение към Христос сърце; в първия случай човек оперира с т.нар. обикновено съзнание; във втория случай обаче всички мисли и волеви действия са проникнати от Христовото същество, т.е.
към текста >>

Терминът психофизиологичен субстрат е заимстван от съвременната биологична наука, но в случая се употребява за означаване на структури от свръхсетивните тела на човека.
Методът Сине мой, дай ми сърцето си съчетава микрокосмичната гледна точка и макрокосмичния аспект на съвременния етап от общочовешката еволюция. Образно казано, именно на този етап боговете изискат от човека предимно емоционална отдадено ст, т.е. не искат нито мислите ни, нито волята ни, а единствено сърцето ни. Изложеният методологичен подход изисква строго дефиниране на анатомичната и психологична среда, в която той работи, т.е. изисква знания за неговия психофизиологичен субстрат. Терминът психофизиологичен субстрат е заимстван от съвременната биологична наука, но в случая се употребява за означаване на структури от свръхсетивните тела на човека. Според изследванията на антро-пософската наука Аз-ът в течение на целия еволюционен процес организира в различните наши тела структури, аналогични на анатомичния скелет: 1. Костният скелет на видимото физическо тяло се обхваща от Аз-а отвън. 2. Свръхсешвният скелет на Етерното тяло има форма на пентаграм, състои се от пет етерни потока, циркулиращи между тавата и крайниците, а точка на неговото приложение е главният мозък. 3. Свръхсетивният скелет на астралното тяло има форма на хексаграм (Соломонов знак), състои се от астрални потоци, циркулиращи между ушите, раменете, сърцето и главния мозък, а точка на неговото приложение е гръбначният мозък. 4. С амият Аз също има анатомична точка на приложение - ганглиите от симпатиковия дял на вегетативната нервна система и специално (голямото чревно сплетение, plexus solans, наричано слънчев възел), т.е.
към текста >>

Според изследванията на антро-пософската наука Аз-ът в течение на целия еволюционен процес организира в различните наши тела структури, аналогични на анатомичния скелет: 1.
Образно казано, именно на този етап боговете изискат от човека предимно емоционална отдадено ст, т.е. не искат нито мислите ни, нито волята ни, а единствено сърцето ни. Изложеният методологичен подход изисква строго дефиниране на анатомичната и психологична среда, в която той работи, т.е. изисква знания за неговия психофизиологичен субстрат. Терминът психофизиологичен субстрат е заимстван от съвременната биологична наука, но в случая се употребява за означаване на структури от свръхсетивните тела на човека. Според изследванията на антро-пософската наука Аз-ът в течение на целия еволюционен процес организира в различните наши тела структури, аналогични на анатомичния скелет: 1. Костният скелет на видимото физическо тяло се обхваща от Аз-а отвън. 2. Свръхсешвният скелет на Етерното тяло има форма на пентаграм, състои се от пет етерни потока, циркулиращи между тавата и крайниците, а точка на неговото приложение е главният мозък. 3. Свръхсетивният скелет на астралното тяло има форма на хексаграм (Соломонов знак), състои се от астрални потоци, циркулиращи между ушите, раменете, сърцето и главния мозък, а точка на неговото приложение е гръбначният мозък. 4. С амият Аз също има анатомична точка на приложение - ганглиите от симпатиковия дял на вегетативната нервна система и специално (голямото чревно сплетение, plexus solans, наричано слънчев възел), т.е. през слънчевия възел Аз-ът нахлува във физическата организация на тялото ни.
към текста >>

По данни на езотеричната наука в Етерното тяло има четири нива: (i) топлинен етер, в който функционира волята и обмяната на веществата; (ii) светлинен етер, в който функционират петте човешки сетива и биологичната репродукция; (iii) звуков или химически етер, в който буквално се тъкат нашите мисли, и (iv) жизнен етер, в който функционира паметта и онова, което се нарича Живот.
С амият Аз също има анатомична точка на приложение - ганглиите от симпатиковия дял на вегетативната нервна система и специално (голямото чревно сплетение, plexus solans, наричано слънчев възел), т.е. през слънчевия възел Аз-ът нахлува във физическата организация на тялото ни. В настоящия етап от еволюцията на съзнанието ключова е функцията на Етерното тяло като свръхсетивна анатомична структура, в която и чрез която съзнателно работи езотеричният ученик. Етерното тяло се явява и съвременното поле на проява на Христовото същество във всяко индивидуално съзнание. Християнката традиция го нарича Дърво на Живота и го идентифицира със самия Христос. По данни на езотеричната наука в Етерното тяло има четири нива: (i) топлинен етер, в който функционира волята и обмяната на веществата; (ii) светлинен етер, в който функционират петте човешки сетива и биологичната репродукция; (iii) звуков или химически етер, в който буквално се тъкат нашите мисли, и (iv) жизнен етер, в който функционира паметта и онова, което се нарича Живот. Историческо разгръщане на нашата теза След формулиране на тезата и на методологичния подход към нея ние неизбежно навлизаме в една историчност. Единствено чрез историческо разгръщане на Словото и делото на Учителя Беинса Дуно би могло да се докаже или отхвърли неговата връзка с Бодхисатва Майтрея. За тази цел условно разделяме историческия период от време, през който е живял и работил Учителя Беинса Дуно, на седем подпериода от по седем години. За начало приемаме 1896-97 г., когато 33-годишният Петър Дънов учредява във Варна Общество за повдигане на религиозния дух на българския народ, публикува книгата „Наука и възпитание" и написва мистичния текст „Хио-ели-мели-месаил". От този момент до 1944 г., годината на неговото заминаване от този свят, обект на нашето проучване са четиридесет и девет (7 х 7) години.
към текста >>

За начало приемаме 1896-97 г., когато 33-годишният Петър Дънов учредява във Варна Общество за повдигане на религиозния дух на българския народ, публикува книгата „Наука и възпитание" и написва мистичния текст „Хио-ели-мели-месаил".
Християнката традиция го нарича Дърво на Живота и го идентифицира със самия Христос. По данни на езотеричната наука в Етерното тяло има четири нива: (i) топлинен етер, в който функционира волята и обмяната на веществата; (ii) светлинен етер, в който функционират петте човешки сетива и биологичната репродукция; (iii) звуков или химически етер, в който буквално се тъкат нашите мисли, и (iv) жизнен етер, в който функционира паметта и онова, което се нарича Живот. Историческо разгръщане на нашата теза След формулиране на тезата и на методологичния подход към нея ние неизбежно навлизаме в една историчност. Единствено чрез историческо разгръщане на Словото и делото на Учителя Беинса Дуно би могло да се докаже или отхвърли неговата връзка с Бодхисатва Майтрея. За тази цел условно разделяме историческия период от време, през който е живял и работил Учителя Беинса Дуно, на седем подпериода от по седем години. За начало приемаме 1896-97 г., когато 33-годишният Петър Дънов учредява във Варна Общество за повдигане на религиозния дух на българския народ, публикува книгата „Наука и възпитание" и написва мистичния текст „Хио-ели-мели-месаил". От този момент до 1944 г., годината на неговото заминаване от този свят, обект на нашето проучване са четиридесет и девет (7 х 7) години. Период 1896-1902. Първият подпериод условно може да бъде наречен период на инкорпорация. В него Бодхисатва Майтрея вероятно постепенно овладява телата на Петър Дънов и прави първи намеци за своята главна мисия - възвестяваш на мистерията на Етерния Христос. Например в споменатия по-горе текст „Хио-ели-мели-месаил" (1897) четем:, Дго Той иде да посети Земята... Всички краища на Земята ще бъдат изпълнени от силата и славата на Неговото присъствие.. .Така говори Онзи, който ни е изкупил със Своята кръв... Ето, чакам на тайните врата на сърцето ти за отговор."9 Период 1903-1909.
към текста >>

Както беше формулирано в нашата теза, според антропософската наука Бодхисатва Майтрея е проповедник на Етерния Христос и пронизва хората с моралната сила на Неговия импулс, който е Сила и Живот.
На следващата, 1912 г., Учителя Беинса Дуно съставя книгата Завета на цветните лъчи на Светлината и я представя на срещата на Веригата в Търново като метод за преживяване на Етерния Христос в астралния план: „Христос е близо на физическото поле, и Той присъства тази година на събора... Трябва да разбираме Христовато учение така: Христос духа и това духане сее преобърнало на Светлина, а пък Светлината - на Живот... Христос иде, за да примири човечеството с Бялото Светло Братство, Братството на Светлините" (15-18 август)16. Структурата на Завета се състои от дванадесет части, в които библейски текстове са композирани в резонанс с дванадесет етерни потока, т.е. с дванадесет основни добродетели. В указанията за употреба на Завета могат недвусмислено да се открият детайли от метода Сине мой, дай ми сърцето си: ученикът концентрира мисълта си върху образа на определена багра от светлинния спектър, съзнателно възпламенява определен поток от Етерното си тяло и с чувство на благоговение започва да чете съответните библейски стихове, които го насочват към непосредствено преживяване на Христос там, където блика собственият му Живот. Създаването на Завета на цветните лъчи на Светлината е своеобразна подготовка за нещо още по-значително - преживяване на моралната сила на Христовия импулс. Както беше формулирано в нашата теза, според антропософската наука Бодхисатва Майтрея е проповедник на Етерния Христос и пронизва хората с моралната сила на Неговия импулс, който е Сила и Живот. Не би могло да се намери по-директно и убедително доказателство от това на пръв поглед терминологично съвпадение: през 1914 г. Учителя Беинса Дуно е вече трайно в София, всяка неделя изнася публични проповеди, които се стенографират, и още на следващата година започват да се публикуват в сборници, озаглавени Сила и Живот. Първата официално стенографирана беседа пред софийското гражданство е от 16 март 1914 г. и се нарича Ето Човека: „Ние, които следваме Христос..., трябва най-сетне да Го пуснем да влезе в нас. Сега аз ви оставям този Човек: ще Го приемете ли, или разпиете, ще Го пуснете ли, или ще кажете: ,Де Го искаме" - този е въпросът, който трябва да решите.
към текста >>

Въвеждането на окултните музикални упражнения като водеща методология в Школата на Бялото Братство като че ли внася ново измерение в мистерията на Етерния Христос и силите, генерирани от Неговото преживяване, се пренасочват към нещо качествено ново - към съзнателно организиране на Тялото на Любовта, което антропософската наука нарича Манас шшДух-Себе.
Безспорна кулминация на този период е 1922 г. Учителя Беинса Дуно открива в София Школа на езотеричното християнство с два класа, пред които изнася лекционни цикли в продължение на двадесет и две години. Така всички методи, свързани с мистерията на Етерния Христос, придобиват строго научен вид и школска завършеност. През лятото на същата година на събора в Търново Учителя Беинса Дуно изнася ключовата беседа Да слезе Христос да ви обясни: „За мен най-щастливият ден ще бъде, когато видя, че Христос живее във вашето съзнание... Вие правите усилия, но те ще бъдат безполезни, ако Христос не проникне в съзнанието ви и ако след Него не проникне Божествената Любов... Трябва Христос да проникне и тогава ще дойде Възкресението, което подразбира новия Живот в нови форми" (2 юни).19 Няколко дена по-късно Учителя Беинса Дуно дава на учениците си първото школско музикално упражнение, озаглавено Фир-фюр-фен -Благославяй. Композирано е в три, звучащи като мантри, звукови съчетания: Фир-фюр-фен, Тао Би и Аумен. Въвеждането на окултните музикални упражнения като водеща методология в Школата на Бялото Братство като че ли внася ново измерение в мистерията на Етерния Христос и силите, генерирани от Неговото преживяване, се пренасочват към нещо качествено ново - към съзнателно организиране на Тялото на Любовта, което антропософската наука нарича Манас шшДух-Себе. На 29 октомври същата година пред Общия окултен клас се дава музикалното упражнение Сладко, медено. В текста му има привидна наивност, присъща на детските песнички: Сладко, медено, сладко, медено (2), от Слънцето изпратено, от пчелите донесено. (2) При проникновеното ii изпълнение обаче съзнанието бива завладяно от могъщата образност на внушенията: пеещият непосредствено преживява етерния вкус на меда - окултна храна, която довежда Аз-овата организация в такова състояние, при което може да проявява нужната власт над Астралното тяло. Същевременно сепреживяваиобразанапчелатаитоплинатанакошера, която е близка до тази на човешката кръв - окултен символ на топлината, придобита на Древния Сатурн. Накрая съзнанието на езотеричния ученик се пронизва от зародиша на бъдещото инспиративно съзнание, защото духът на пчелния кошер днес притежава съзнанието на Бъдещата Венера.
към текста >>

Накрая съзнанието на езотеричния ученик се пронизва от зародиша на бъдещото инспиративно съзнание, защото духът на пчелния кошер днес притежава съзнанието на Бъдещата Венера.
Въвеждането на окултните музикални упражнения като водеща методология в Школата на Бялото Братство като че ли внася ново измерение в мистерията на Етерния Христос и силите, генерирани от Неговото преживяване, се пренасочват към нещо качествено ново - към съзнателно организиране на Тялото на Любовта, което антропософската наука нарича Манас шшДух-Себе. На 29 октомври същата година пред Общия окултен клас се дава музикалното упражнение Сладко, медено. В текста му има привидна наивност, присъща на детските песнички: Сладко, медено, сладко, медено (2), от Слънцето изпратено, от пчелите донесено. (2) При проникновеното ii изпълнение обаче съзнанието бива завладяно от могъщата образност на внушенията: пеещият непосредствено преживява етерния вкус на меда - окултна храна, която довежда Аз-овата организация в такова състояние, при което може да проявява нужната власт над Астралното тяло. Същевременно сепреживяваиобразанапчелатаитоплинатанакошера, която е близка до тази на човешката кръв - окултен символ на топлината, придобита на Древния Сатурн. Накрая съзнанието на езотеричния ученик се пронизва от зародиша на бъдещото инспиративно съзнание, защото духът на пчелния кошер днес притежава съзнанието на Бъдещата Венера. Период 1924-1930. Петият подпериод може условно да бъде наречен период на Духа-Себе или Тялото на Любовта. На 2 април 1924 г. Учителя Беинса Дуно изнася ключова лекция, озаглавена Разумното сърце. Идейните внушения в нея се преживяват от съзнанието като връзка с Манас или Духа Себе (Тяло на Любовта): „Вие трябва да поставите новата насока на живота си върху вашето Разумно сърце.
към текста >>

В неговата древна вибрация са включени три етерни звука, зародиши на трите Духа, които в бъдеще ще изработи всеки човешки Аз: звукът А се преживява като зародиш на Атма, който антропософската наука нарича Човек-Дух, а Учителя Беинса Дуно - Тяло на Истината; звукът У се преживява като зародиш на Будхи, наричан съответно Дух-Живот или Тяло на Мъдростта, звукът М се преживява като зародиш на Манас, наричан Дух-Себе или Тяло на Любовта.
Учителя Беинса Дуно изнася ключова лекция, озаглавена Разумното сърце. Идейните внушения в нея се преживяват от съзнанието като връзка с Манас или Духа Себе (Тяло на Любовта): „Вие трябва да поставите новата насока на живота си върху вашето Разумно сърце. В това Разумно сърце оперира или действа Божият Дух... Затова казва Христос: „Всичко, каквото попросите в Мое име, ще ви бъде." В кое име? - В името на Божията Любов, в името на това Разумно сърце, което е в нас. Ако имаш Разумно сърце, Христос може да дойде и да живее в него... И тъй, сега ще апелирате към вашите добри навици, които имате, към вашето Разумно сърце."20 През следващата, 1925 г., Учителя Беинса Дуно дава ключовото музикално упражнение Аум. В неговата древна вибрация са включени три етерни звука, зародиши на трите Духа, които в бъдеще ще изработи всеки човешки Аз: звукът А се преживява като зародиш на Атма, който антропософската наука нарича Човек-Дух, а Учителя Беинса Дуно - Тяло на Истината; звукът У се преживява като зародиш на Будхи, наричан съответно Дух-Живот или Тяло на Мъдростта, звукът М се преживява като зародиш на Манас, наричан Дух-Себе или Тяло на Любовта. На съвременния етап от еволюцията обаче решаващо се явява съзнателното овладяване на Етерното тяло. Явно към него е адресирано едно друго ключово музикално упражнение от 6 юни 1926 г., озаглавено Мисли, право мисли: Мисли, право мисли (2). Свещени мисли за Живота ти крепи (2), крепи, крепи, крепи, свещени мисли за Живота ти крепи (2). С трептенията, вложени в това упражнение, езотеричният ученик първо възпламенява потоците от звуков етер в собственото си Етерно тяло - там, където според езотеричната наука се тъкат нашите мисли; след това овладява и потоците от жизнен етер, т.е. средата, в която функционира непосредствеността на собствения му Живот.
към текста >>

С трептенията, вложени в това упражнение, езотеричният ученик първо възпламенява потоците от звуков етер в собственото си Етерно тяло - там, където според езотеричната наука се тъкат нашите мисли; след това овладява и потоците от жизнен етер, т.е.
Ако имаш Разумно сърце, Христос може да дойде и да живее в него... И тъй, сега ще апелирате към вашите добри навици, които имате, към вашето Разумно сърце."20 През следващата, 1925 г., Учителя Беинса Дуно дава ключовото музикално упражнение Аум. В неговата древна вибрация са включени три етерни звука, зародиши на трите Духа, които в бъдеще ще изработи всеки човешки Аз: звукът А се преживява като зародиш на Атма, който антропософската наука нарича Човек-Дух, а Учителя Беинса Дуно - Тяло на Истината; звукът У се преживява като зародиш на Будхи, наричан съответно Дух-Живот или Тяло на Мъдростта, звукът М се преживява като зародиш на Манас, наричан Дух-Себе или Тяло на Любовта. На съвременния етап от еволюцията обаче решаващо се явява съзнателното овладяване на Етерното тяло. Явно към него е адресирано едно друго ключово музикално упражнение от 6 юни 1926 г., озаглавено Мисли, право мисли: Мисли, право мисли (2). Свещени мисли за Живота ти крепи (2), крепи, крепи, крепи, свещени мисли за Живота ти крепи (2). С трептенията, вложени в това упражнение, езотеричният ученик първо възпламенява потоците от звуков етер в собственото си Етерно тяло - там, където според езотеричната наука се тъкат нашите мисли; след това овладява и потоците от жизнен етер, т.е. средата, в която функционира непосредствеността на собствения му Живот. Овладяването на двата горни етера, които според антропософската наука са върнати на човечеството чрез Христовата жертва на Голгота, на практика извеждат съвременното съзнание на качествено нов еволюционен етап. Западноевропейската християнска традиция го нарича ученичество, а Учителя Беинса Дуно - Път на ученика. През 1926 г. се появяват първите постройки на селището Изгрев край София, където Учителя Беинса Дуно центрира дейността на езотеричната си школа.
към текста >>

Овладяването на двата горни етера, които според антропософската наука са върнати на човечеството чрез Христовата жертва на Голгота, на практика извеждат съвременното съзнание на качествено нов еволюционен етап.
На съвременния етап от еволюцията обаче решаващо се явява съзнателното овладяване на Етерното тяло. Явно към него е адресирано едно друго ключово музикално упражнение от 6 юни 1926 г., озаглавено Мисли, право мисли: Мисли, право мисли (2). Свещени мисли за Живота ти крепи (2), крепи, крепи, крепи, свещени мисли за Живота ти крепи (2). С трептенията, вложени в това упражнение, езотеричният ученик първо възпламенява потоците от звуков етер в собственото си Етерно тяло - там, където според езотеричната наука се тъкат нашите мисли; след това овладява и потоците от жизнен етер, т.е. средата, в която функционира непосредствеността на собствения му Живот. Овладяването на двата горни етера, които според антропософската наука са върнати на човечеството чрез Христовата жертва на Голгота, на практика извеждат съвременното съзнание на качествено нов еволюционен етап. Западноевропейската християнска традиция го нарича ученичество, а Учителя Беинса Дуно - Път на ученика. През 1926 г. се появяват първите постройки на селището Изгрев край София, където Учителя Беинса Дуно центрира дейността на езотеричната си школа. На следващата, 1927 г., там прозвучава знаменитият цикъл от съборни беседи, озаглавени Пътят на Ученика. В него с величествен мащаб се описва пътя от Съзнателната душа към Духа-Себе, т.е.
към текста >>

Животът на праведния обхваща долните пластове на мозъка, а животът, който обуславя Пътя на ученика, тече във висшите слоеве на мозъка..." (19 август).21 В четирите категории хора лесно могат да бъдат открити аналогии с основни термини от антропософската наука: на старозаветните хора, в които функционира принципът на Любовта, явно съответства онази организация, която Р.
През 1926 г. се появяват първите постройки на селището Изгрев край София, където Учителя Беинса Дуно центрира дейността на езотеричната си школа. На следващата, 1927 г., там прозвучава знаменитият цикъл от съборни беседи, озаглавени Пътят на Ученика. В него с величествен мащаб се описва пътя от Съзнателната душа към Духа-Себе, т.е. към Тялото на Любовта: „Ние разделяме хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици... Старозаветният живот тече във вашите вени и в дебелото черво... Новозаветният живот тече във вашите бели дробове, простира се и във вашата симпатикова нервна система, в слънчевия възел. Животът на праведния обхваща долните пластове на мозъка, а животът, който обуславя Пътя на ученика, тече във висшите слоеве на мозъка..." (19 август).21 В четирите категории хора лесно могат да бъдат открити аналогии с основни термини от антропософската наука: на старозаветните хора, в които функционира принципът на Любовта, явно съответства онази организация, която Р. ГЦайнер нарича Сетивна душа; на новозаветните хора, в които функционира принципът на Светлината, съответства Разсъдъчната душа; на праведните, в които функционира принципът на Мира, съответства Съзнаващата душа, в чиято епоха самите ние днес живеем; на учениците, в които функционира принципът на Радостта, съответства Духът-Себе или т.нар. Тяло на Любовта. На 23 октомври 1929 г. Учителя Беинса Дуно изнася пред Общия окултен клас лекцията Център на Живота: ,Довек не може да измени посоката на своя живот, ако не разбира законите на своите мисли и желания. Човек не може да трансформира една своя мисъл в благородно желание или едно свое желание - в светла мисъл, ако няма един център или една свещена идея, към които да се стреми... Кой може да бъде център на човешките мисли и желания?
към текста >>

Антропософската наука дефинира съвсем точно езотеричния термин евритмизиране: съзнателно отвеждане във физическото тяло на импулсите на съгласните и гласните звукове, които функционират в Етерното тяло и се концентрират във физическото чрез ларинкса и съседните му органи (бял дроб, ръце).
от Е. Рьорих (1879-1955), продължава окултната фалшификация на Етерното откровение на Христос и на Бодхисатвата на XX век; в него се твърди, че земната Шамбала е на планината Хималаи и се оглавява от Бодхисатва Майтрея, достигнал вече до степен Буда. През разглеждания от нас период Учителя Беинса Дуно започва и до 1942 г. напълно завършва Паневритмията23. Буквалното значение на думата паневритмия евсеблагригьм. Антропософската наука дефинира съвсем точно езотеричния термин евритмизиране: съзнателно отвеждане във физическото тяло на импулсите на съгласните и гласните звукове, които функционират в Етерното тяло и се концентрират във физическото чрез ларинкса и съседните му органи (бял дроб, ръце). В Паневритмията на Учителя Беинса Дуно принципите на тази дефиниция са разгърнати в мащабно произведение, в което са съчетани мелодия, текст и пластични движения, изпълнявани групово в кръг. Състои се от три части: Паневритмия, Слънчеви лъчи и Пентаграм. Всяка от тях може да бъде преживяна като специфичен метод за съзнателна работа на Аз-а върху собственото му Етерно и Астрално тяло. При изпълнение на паневритмичните упражнения мелодията зазвучава в ларинкса, поетичните образи на текста се преживяват в тъканта на мисленето и съзнателно пронизват движенията на крайниците. Така се възпламеняват всички етерни потоци, а благоговейното настроение към партньорите и към свръхсетивния център на кръга явно привежда в активност и описания от нас метод Сине мой, дай ми сърцето си.
към текста >>

Трите големи части на Паневритмията могат да се разглеждат като три етапа на създаване на онази бъдеща етерна структура, която антропософската наука нарича етерно (външно) сърце.
В Паневритмията на Учителя Беинса Дуно принципите на тази дефиниция са разгърнати в мащабно произведение, в което са съчетани мелодия, текст и пластични движения, изпълнявани групово в кръг. Състои се от три части: Паневритмия, Слънчеви лъчи и Пентаграм. Всяка от тях може да бъде преживяна като специфичен метод за съзнателна работа на Аз-а върху собственото му Етерно и Астрално тяло. При изпълнение на паневритмичните упражнения мелодията зазвучава в ларинкса, поетичните образи на текста се преживяват в тъканта на мисленето и съзнателно пронизват движенията на крайниците. Така се възпламеняват всички етерни потоци, а благоговейното настроение към партньорите и към свръхсетивния център на кръга явно привежда в активност и описания от нас метод Сине мой, дай ми сърцето си. Трите големи части на Паневритмията могат да се разглеждат като три етапа на създаване на онази бъдеща етерна структура, която антропософската наука нарича етерно (външно) сърце. Без съмнение историческата и духовна кулминация на анализирания шести подпериод са събитията от 1936 г. От факгологична гледна точка те могат да се резюмират по следния начин: на 4 май активист на политическа партия нанася побой на Учителя Беинса Дуно и вследствие на мозъчна травма с последвал вътречерепен кръвоизлив той заболява с парализа на дясната телесна половина. На 14 юли, въпреки заболяването си, Учителя Беинса Дуно излиза на палатков лагер край Седемте рилски езера. С парализирана дясна ръка, ден след ден, черта по черта, в продължение почти на един месец той изписва върху една тетрадка: Богъ е Любовь. На 12 август напълно възстановява здравето си и слиза в София на 14 август.
към текста >>

там, където според антропософската наука е точката на приложение на Етерното тяло.
На 19 август Учителя Беинса Дуно открива на Изгрева годишния събор на Бялото Братство с беседата Да им дам Живот. Според спомени на редица очевидци, самият Учител Беинса Дуно нарекъл събитията от 1936 г. Нова Голгота. По всяка вероятност става дума за микрокосмично отражение наважно свръхсешвно събитие в макрокосмичния живот на Христовото същество. Видимите му прояви наподобяват Голгота, но явно това е мистерия, в която кръвта се излива не навън към Земята, а вътре към мозъка (по-точно в лявото му полукълбо), т.е. там, където според антропософската наука е точката на приложение на Етерното тяло. На практика десностранната парализа е следствие на „изместване" на Етерното тяло наляво спрямо физическото, а пълното възстановяване от парализата буквално е тържество на Етерното тяло и негово ново оживяване. Период 1938-1944. Седмият, последен, подпериод може да бъде условно наречен завръщане в Ложата на Бодхисатвите. Исторически той се разгръща върху драматичния фон на събитията от Втората световна война. През 1942 г.
към текста >>

в лекция пред Общия окултен клас, озаглавена Основни правила на хигиената, се казва:, Довек се нуждае от дишане не само за да приема въздух, но и за да храни своя етерен двойник." Според антропософската наука в трите фази на окултното дишане е вложено най-интимното преживяване на мировите етерни пространства.
Седмият, последен, подпериод може да бъде условно наречен завръщане в Ложата на Бодхисатвите. Исторически той се разгръща върху драматичния фон на събитията от Втората световна война. През 1942 г. излиза книгата на Боян Боев Учителят за дишането -великолепен сборник от всички принципи и духовни практики, дадени в Школата на Учителя Беинса Дуно за дишането като фундаментален метод за овладяване на Етерното тяло24. Още през 1939 г. в лекция пред Общия окултен клас, озаглавена Основни правила на хигиената, се казва:, Довек се нуждае от дишане не само за да приема въздух, но и за да храни своя етерен двойник." Според антропософската наука в трите фази на окултното дишане е вложено най-интимното преживяване на мировите етерни пространства. В многобройните школски упражнения на Учителя Беинса Дуно тези три фази се осъществяват с мислено произнасяне на формули. По този начин несъзнателният физиологичен акт на дишане се пронизва от възпламенените етерни жизнени потоци и Аз-ът влиза във владение на всяка клетка от физическото тяло. Във фазата на вдишване се произнася формулата: „Благодаря Ти, Господи, за Божествения Живот, който си вложил във въздуха и който приемам чрез него"; така Аз-ът съзнателно преживява процеса на приемане на мировия звуков етер. Във фазата на задържане, която е най-важна при окултното дишане, се произнася формулата: „Този Божествен Живот прониква във всички мои клетки и внася в тях Сила, Живот и здраве"; така Аз-ът съзнателно преобразува приетия звуков етер в жизнен етер. В последната, трета, фаза на издишване се произнася формулата: „Този Божествен Живот ме укрепява и аз го проявявам навън чрез моята деятелност"; така микрокосмичната същност на Аз-а се вгражда в макрокосмоса.
към текста >>

Най-силният довод е, че антропософската наука го определя като най-пълен и достоверен източник на духовно-научни и методологични знания за най-значителното събитие на съвремието ни -мистерията на Етерния Христос.
Когато ти изпитваш в себе си едно хубаво, безкористно чувство, проявяваш милосърдие, любов, милост, това показва, че Христовият Дух те е озарил и започва да работи в теб. И апостол Павел нали казва на едно място: „Не аз живея, а Христовият Дух се е вселил в мен." Всъщност това е евангелската фраза, която пронизва почти всички лекции на Р. Щайнер: „Не аз, а Христос в мен." В един друг разговор за Христос Учителя Беинса Дуно внася кардинална промяна: „За учениците този стих трябва да се измени. Хубаво е в този стих да се изостави частичката не и той да гласи така: „Аз се уча от Христа, уча се от това, което Той върши в мен."25 Историческото разгръщане на нашата теза, според която Словото на Учителя Беинса Дуно може да се разглежда като проява на Бодхисатвата на XX век, оформя няколко дискусионни проблема. Преди всичко се налага заключението, че персоналното посочване на Бодхисатва Майтрея е актуална съвременна необходимост. Най-силният довод е, че антропософската наука го определя като най-пълен и достоверен източник на духовно-научни и методологични знания за най-значителното събитие на съвремието ни -мистерията на Етерния Христос. По редица причини антропософската наука не посочва персонално кой е Бодхисатва Майтрея. Явно се налага той да бъде познат с гносеологичните възможности на съвременната културна епоха, която антропософската наука определя като епоха на Съзнаващата душа. Необходимо е обаче да се направи едно детайлно разграничение. Антропософската наука разглежда проблема чрез имагинашвно и инспирагивно съзнание, нейният гносеологичен подход е позитивистичен, поради което тя разпознава Бодхисатва Майтрея и описва неговите характеристики и мисия. Съвсем различно е състоянието на съзнанието при съвременния човек: той разглежда проблема с възможностите на Съзнаващата душа, неговият гносеологичен подход е мисленето, поради което той преживява Словото на Бодхисатва Майтрея единствено в тъканта на своето мислене.
към текста >>

По редица причини антропософската наука не посочва персонално кой е Бодхисатва Майтрея.
И апостол Павел нали казва на едно място: „Не аз живея, а Христовият Дух се е вселил в мен." Всъщност това е евангелската фраза, която пронизва почти всички лекции на Р. Щайнер: „Не аз, а Христос в мен." В един друг разговор за Христос Учителя Беинса Дуно внася кардинална промяна: „За учениците този стих трябва да се измени. Хубаво е в този стих да се изостави частичката не и той да гласи така: „Аз се уча от Христа, уча се от това, което Той върши в мен."25 Историческото разгръщане на нашата теза, според която Словото на Учителя Беинса Дуно може да се разглежда като проява на Бодхисатвата на XX век, оформя няколко дискусионни проблема. Преди всичко се налага заключението, че персоналното посочване на Бодхисатва Майтрея е актуална съвременна необходимост. Най-силният довод е, че антропософската наука го определя като най-пълен и достоверен източник на духовно-научни и методологични знания за най-значителното събитие на съвремието ни -мистерията на Етерния Христос. По редица причини антропософската наука не посочва персонално кой е Бодхисатва Майтрея. Явно се налага той да бъде познат с гносеологичните възможности на съвременната културна епоха, която антропософската наука определя като епоха на Съзнаващата душа. Необходимо е обаче да се направи едно детайлно разграничение. Антропософската наука разглежда проблема чрез имагинашвно и инспирагивно съзнание, нейният гносеологичен подход е позитивистичен, поради което тя разпознава Бодхисатва Майтрея и описва неговите характеристики и мисия. Съвсем различно е състоянието на съзнанието при съвременния човек: той разглежда проблема с възможностите на Съзнаващата душа, неговият гносеологичен подход е мисленето, поради което той преживява Словото на Бодхисатва Майтрея единствено в тъканта на своето мислене. Следователно може да се каже, че в антропософската наука Бодхисатва Майтрея се разпознава, а в Съзнаващата душа той се преживява.
към текста >>

Явно се налага той да бъде познат с гносеологичните възможности на съвременната културна епоха, която антропософската наука определя като епоха на Съзнаващата душа.
Щайнер: „Не аз, а Христос в мен." В един друг разговор за Христос Учителя Беинса Дуно внася кардинална промяна: „За учениците този стих трябва да се измени. Хубаво е в този стих да се изостави частичката не и той да гласи така: „Аз се уча от Христа, уча се от това, което Той върши в мен."25 Историческото разгръщане на нашата теза, според която Словото на Учителя Беинса Дуно може да се разглежда като проява на Бодхисатвата на XX век, оформя няколко дискусионни проблема. Преди всичко се налага заключението, че персоналното посочване на Бодхисатва Майтрея е актуална съвременна необходимост. Най-силният довод е, че антропософската наука го определя като най-пълен и достоверен източник на духовно-научни и методологични знания за най-значителното събитие на съвремието ни -мистерията на Етерния Христос. По редица причини антропософската наука не посочва персонално кой е Бодхисатва Майтрея. Явно се налага той да бъде познат с гносеологичните възможности на съвременната културна епоха, която антропософската наука определя като епоха на Съзнаващата душа. Необходимо е обаче да се направи едно детайлно разграничение. Антропософската наука разглежда проблема чрез имагинашвно и инспирагивно съзнание, нейният гносеологичен подход е позитивистичен, поради което тя разпознава Бодхисатва Майтрея и описва неговите характеристики и мисия. Съвсем различно е състоянието на съзнанието при съвременния човек: той разглежда проблема с възможностите на Съзнаващата душа, неговият гносеологичен подход е мисленето, поради което той преживява Словото на Бодхисатва Майтрея единствено в тъканта на своето мислене. Следователно може да се каже, че в антропософската наука Бодхисатва Майтрея се разпознава, а в Съзнаващата душа той се преживява. С други думи, подходът към нашата теза безусловно изисква строго разграничение меязду термините разпознаване и преживяване.
към текста >>

Антропософската наука разглежда проблема чрез имагинашвно и инспирагивно съзнание, нейният гносеологичен подход е позитивистичен, поради което тя разпознава Бодхисатва Майтрея и описва неговите характеристики и мисия.
Преди всичко се налага заключението, че персоналното посочване на Бодхисатва Майтрея е актуална съвременна необходимост. Най-силният довод е, че антропософската наука го определя като най-пълен и достоверен източник на духовно-научни и методологични знания за най-значителното събитие на съвремието ни -мистерията на Етерния Христос. По редица причини антропософската наука не посочва персонално кой е Бодхисатва Майтрея. Явно се налага той да бъде познат с гносеологичните възможности на съвременната културна епоха, която антропософската наука определя като епоха на Съзнаващата душа. Необходимо е обаче да се направи едно детайлно разграничение. Антропософската наука разглежда проблема чрез имагинашвно и инспирагивно съзнание, нейният гносеологичен подход е позитивистичен, поради което тя разпознава Бодхисатва Майтрея и описва неговите характеристики и мисия. Съвсем различно е състоянието на съзнанието при съвременния човек: той разглежда проблема с възможностите на Съзнаващата душа, неговият гносеологичен подход е мисленето, поради което той преживява Словото на Бодхисатва Майтрея единствено в тъканта на своето мислене. Следователно може да се каже, че в антропософската наука Бодхисатва Майтрея се разпознава, а в Съзнаващата душа той се преживява. С други думи, подходът към нашата теза безусловно изисква строго разграничение меязду термините разпознаване и преживяване. Както многократно беше посочено дотук, за антропософската наука главната отличителна черта на Бодхисатва Майтрея е мистерията на Етерния Христос, а Аз-ът на Бодхисатвата, т.е. неговото Слово е микрокосмично преживяване на Христос.
към текста >>

Следователно може да се каже, че в антропософската наука Бодхисатва Майтрея се разпознава, а в Съзнаващата душа той се преживява.
По редица причини антропософската наука не посочва персонално кой е Бодхисатва Майтрея. Явно се налага той да бъде познат с гносеологичните възможности на съвременната културна епоха, която антропософската наука определя като епоха на Съзнаващата душа. Необходимо е обаче да се направи едно детайлно разграничение. Антропософската наука разглежда проблема чрез имагинашвно и инспирагивно съзнание, нейният гносеологичен подход е позитивистичен, поради което тя разпознава Бодхисатва Майтрея и описва неговите характеристики и мисия. Съвсем различно е състоянието на съзнанието при съвременния човек: той разглежда проблема с възможностите на Съзнаващата душа, неговият гносеологичен подход е мисленето, поради което той преживява Словото на Бодхисатва Майтрея единствено в тъканта на своето мислене. Следователно може да се каже, че в антропософската наука Бодхисатва Майтрея се разпознава, а в Съзнаващата душа той се преживява. С други думи, подходът към нашата теза безусловно изисква строго разграничение меязду термините разпознаване и преживяване. Както многократно беше посочено дотук, за антропософската наука главната отличителна черта на Бодхисатва Майтрея е мистерията на Етерния Христос, а Аз-ът на Бодхисатвата, т.е. неговото Слово е микрокосмично преживяване на Христос. От друга страна, антропософията твърди, че най-истинска представа за тайната на Аз-а може да ни бъде внушена преди всичко чрез евангелската фраза: „В началото бе Словото". Следователно единствено за антропософската наука мисията на Бодхисатва Майтрея се разпознава имагинашвно и инспирагивно като възвестяване на Етерното пришествие на Христос.
към текста >>

Както многократно беше посочено дотук, за антропософската наука главната отличителна черта на Бодхисатва Майтрея е мистерията на Етерния Христос, а Аз-ът на Бодхисатвата, т.е.
Необходимо е обаче да се направи едно детайлно разграничение. Антропософската наука разглежда проблема чрез имагинашвно и инспирагивно съзнание, нейният гносеологичен подход е позитивистичен, поради което тя разпознава Бодхисатва Майтрея и описва неговите характеристики и мисия. Съвсем различно е състоянието на съзнанието при съвременния човек: той разглежда проблема с възможностите на Съзнаващата душа, неговият гносеологичен подход е мисленето, поради което той преживява Словото на Бодхисатва Майтрея единствено в тъканта на своето мислене. Следователно може да се каже, че в антропософската наука Бодхисатва Майтрея се разпознава, а в Съзнаващата душа той се преживява. С други думи, подходът към нашата теза безусловно изисква строго разграничение меязду термините разпознаване и преживяване. Както многократно беше посочено дотук, за антропософската наука главната отличителна черта на Бодхисатва Майтрея е мистерията на Етерния Христос, а Аз-ът на Бодхисатвата, т.е. неговото Слово е микрокосмично преживяване на Христос. От друга страна, антропософията твърди, че най-истинска представа за тайната на Аз-а може да ни бъде внушена преди всичко чрез евангелската фраза: „В началото бе Словото". Следователно единствено за антропософската наука мисията на Бодхисатва Майтрея се разпознава имагинашвно и инспирагивно като възвестяване на Етерното пришествие на Христос. Съзнаващата душа обаче не притежава способност да разграничи Етерното пришествие от Аз-а на Бодхисатвата и ги преживява като едно и също нещо, т.е. като Слово на Бодхисатва Майтрея.
към текста >>

Следователно единствено за антропософската наука мисията на Бодхисатва Майтрея се разпознава имагинашвно и инспирагивно като възвестяване на Етерното пришествие на Христос.
Следователно може да се каже, че в антропософската наука Бодхисатва Майтрея се разпознава, а в Съзнаващата душа той се преживява. С други думи, подходът към нашата теза безусловно изисква строго разграничение меязду термините разпознаване и преживяване. Както многократно беше посочено дотук, за антропософската наука главната отличителна черта на Бодхисатва Майтрея е мистерията на Етерния Христос, а Аз-ът на Бодхисатвата, т.е. неговото Слово е микрокосмично преживяване на Христос. От друга страна, антропософията твърди, че най-истинска представа за тайната на Аз-а може да ни бъде внушена преди всичко чрез евангелската фраза: „В началото бе Словото". Следователно единствено за антропософската наука мисията на Бодхисатва Майтрея се разпознава имагинашвно и инспирагивно като възвестяване на Етерното пришествие на Христос. Съзнаващата душа обаче не притежава способност да разграничи Етерното пришествие от Аз-а на Бодхисатвата и ги преживява като едно и също нещо, т.е. като Слово на Бодхисатва Майтрея. Идентичността на Етерния Христос със Словото на Бодхисатвата на XX век може би е първият ключов извод, който се налага при анализа на нашата теза. По-нататък е необходимо да се повтори, че и антропософската наука, и Словото на Бодхисатва Майтрея се случват в епохата на Съзнаващата душа, т.е. те са адресирани към гносеологичните възможности на Съзнаващата душа в съвременния човек.
към текста >>

По-нататък е необходимо да се повтори, че и антропософската наука, и Словото на Бодхисатва Майтрея се случват в епохата на Съзнаващата душа, т.е.
От друга страна, антропософията твърди, че най-истинска представа за тайната на Аз-а може да ни бъде внушена преди всичко чрез евангелската фраза: „В началото бе Словото". Следователно единствено за антропософската наука мисията на Бодхисатва Майтрея се разпознава имагинашвно и инспирагивно като възвестяване на Етерното пришествие на Христос. Съзнаващата душа обаче не притежава способност да разграничи Етерното пришествие от Аз-а на Бодхисатвата и ги преживява като едно и също нещо, т.е. като Слово на Бодхисатва Майтрея. Идентичността на Етерния Христос със Словото на Бодхисатвата на XX век може би е първият ключов извод, който се налага при анализа на нашата теза. По-нататък е необходимо да се повтори, че и антропософската наука, и Словото на Бодхисатва Майтрея се случват в епохата на Съзнаващата душа, т.е. те са адресирани към гносеологичните възможности на Съзнаващата душа в съвременния човек. Олук неизбежно се налага следното твърдение: само на антропософската наука е присъщо да оповестява Етерното пришествие на Христос като събитие, докато на Словото на Бодхисатва Майтрея е присъщо да бъде преживявано от Съзнаващата душа по такъв начин, че самото то да генерира в нея това етерно събитие. Способността на Бодхисатвата на XX век със Словото си сам да създава етерно преживяване на Христос в слушателите си е вторият ключов извод в анализа на нашата теза. С други думи, Съзнаващата душа днес преживява Словото на Бодхисатва Майтрея и тъканта на самото това преживяване е идентична с преживяването на Етерния Христос. Подхождайки към Словото аналитично, веднага прави впечатление, че на Учителя Беинса Дуно са присъщи език, стил и семантичност, предназначени не да оповестяват факти от духовната наука (както е основно в лекциите на Р.
към текста >>

Олук неизбежно се налага следното твърдение: само на антропософската наука е присъщо да оповестява Етерното пришествие на Христос като събитие, докато на Словото на Бодхисатва Майтрея е присъщо да бъде преживявано от Съзнаващата душа по такъв начин, че самото то да генерира в нея това етерно събитие.
Съзнаващата душа обаче не притежава способност да разграничи Етерното пришествие от Аз-а на Бодхисатвата и ги преживява като едно и също нещо, т.е. като Слово на Бодхисатва Майтрея. Идентичността на Етерния Христос със Словото на Бодхисатвата на XX век може би е първият ключов извод, който се налага при анализа на нашата теза. По-нататък е необходимо да се повтори, че и антропософската наука, и Словото на Бодхисатва Майтрея се случват в епохата на Съзнаващата душа, т.е. те са адресирани към гносеологичните възможности на Съзнаващата душа в съвременния човек. Олук неизбежно се налага следното твърдение: само на антропософската наука е присъщо да оповестява Етерното пришествие на Христос като събитие, докато на Словото на Бодхисатва Майтрея е присъщо да бъде преживявано от Съзнаващата душа по такъв начин, че самото то да генерира в нея това етерно събитие. Способността на Бодхисатвата на XX век със Словото си сам да създава етерно преживяване на Христос в слушателите си е вторият ключов извод в анализа на нашата теза. С други думи, Съзнаващата душа днес преживява Словото на Бодхисатва Майтрея и тъканта на самото това преживяване е идентична с преживяването на Етерния Христос. Подхождайки към Словото аналитично, веднага прави впечатление, че на Учителя Беинса Дуно са присъщи език, стил и семантичност, предназначени не да оповестяват факти от духовната наука (както е основно в лекциите на Р. Щайнер), а да бъдат преживявани в тъканта на мисленето на Съзнаващата душа като Етерно пришествие на Христос. Следователно познаваемостта на Словото на Учителя Беинса Дуно е по-близка до съвременното възприемане на музиката, отколкото до възприемането на другите видове изкуства или науки.
към текста >>

Подхождайки към Словото аналитично, веднага прави впечатление, че на Учителя Беинса Дуно са присъщи език, стил и семантичност, предназначени не да оповестяват факти от духовната наука (както е основно в лекциите на Р.
По-нататък е необходимо да се повтори, че и антропософската наука, и Словото на Бодхисатва Майтрея се случват в епохата на Съзнаващата душа, т.е. те са адресирани към гносеологичните възможности на Съзнаващата душа в съвременния човек. Олук неизбежно се налага следното твърдение: само на антропософската наука е присъщо да оповестява Етерното пришествие на Христос като събитие, докато на Словото на Бодхисатва Майтрея е присъщо да бъде преживявано от Съзнаващата душа по такъв начин, че самото то да генерира в нея това етерно събитие. Способността на Бодхисатвата на XX век със Словото си сам да създава етерно преживяване на Христос в слушателите си е вторият ключов извод в анализа на нашата теза. С други думи, Съзнаващата душа днес преживява Словото на Бодхисатва Майтрея и тъканта на самото това преживяване е идентична с преживяването на Етерния Христос. Подхождайки към Словото аналитично, веднага прави впечатление, че на Учителя Беинса Дуно са присъщи език, стил и семантичност, предназначени не да оповестяват факти от духовната наука (както е основно в лекциите на Р. Щайнер), а да бъдат преживявани в тъканта на мисленето на Съзнаващата душа като Етерно пришествие на Христос. Следователно познаваемостта на Словото на Учителя Беинса Дуно е по-близка до съвременното възприемане на музиката, отколкото до възприемането на другите видове изкуства или науки. Този вид гносеология може да бъде наречена музикално преживяване в Съзнаващата душа. Нейна психологична основа е използваният от нас метод Сине мой, дай ми сърцето си. На музиката ii липсва представност и понятийност, с които съвременното съзнание оперира.
към текста >>

Според исторически данни от духовната наука, музиката е дадена в епохата на Сетивната душа, за да се преживява от зараждащата се Разсъдъчна душа така, че да генерира в нея сили на Съзнаващата душа.
Следователно познаваемостта на Словото на Учителя Беинса Дуно е по-близка до съвременното възприемане на музиката, отколкото до възприемането на другите видове изкуства или науки. Този вид гносеология може да бъде наречена музикално преживяване в Съзнаващата душа. Нейна психологична основа е използваният от нас метод Сине мой, дай ми сърцето си. На музиката ii липсва представност и понятийност, с които съвременното съзнание оперира. Антропософията твърди, че такова, лишено от представи и понятия, съзнание е било характерно за много древните състояния в неговата еволюция. Според исторически данни от духовната наука, музиката е дадена в епохата на Сетивната душа, за да се преживява от зараждащата се Разсъдъчна душа така, че да генерира в нея сили на Съзнаващата душа. Аналогично на музиката Словото на Учителя Беинса Дуно използва остарели на пръв поглед езикови и семантични форми, присъщи по-скоро на Разсъдъчната душа, но се преживява от Съзнателната душа по такъв начин, че да генерира в нея Етерно пришествие на Христос. По този начин можем да формулираме третия ключов извод на нашия анализ: за да генерира в Съзнателната душа Етерно пришествие на Христос, Словото на Бодхисатва Майтрея има структура и функция, идентични не с интелектуалното, а с музикалното преживяване. Тук се налага да обсъдим в по-големи детайли нашите съвременни гносеологични възможности. Според антропософската наука, когато Съзнаващата душа строи представи и понятия в своето мислене, тя напуска музикалното, защото в мисленето етерният тон засенчва сам себе си посредством говорен звук, т.е. днешните наши представи и понятия от ежедневието са сгъстени, уплътнени етерни тонове.
към текста >>

Според антропософската наука, когато Съзнаващата душа строи представи и понятия в своето мислене, тя напуска музикалното, защото в мисленето етерният тон засенчва сам себе си посредством говорен звук, т.е.
Антропософията твърди, че такова, лишено от представи и понятия, съзнание е било характерно за много древните състояния в неговата еволюция. Според исторически данни от духовната наука, музиката е дадена в епохата на Сетивната душа, за да се преживява от зараждащата се Разсъдъчна душа така, че да генерира в нея сили на Съзнаващата душа. Аналогично на музиката Словото на Учителя Беинса Дуно използва остарели на пръв поглед езикови и семантични форми, присъщи по-скоро на Разсъдъчната душа, но се преживява от Съзнателната душа по такъв начин, че да генерира в нея Етерно пришествие на Христос. По този начин можем да формулираме третия ключов извод на нашия анализ: за да генерира в Съзнателната душа Етерно пришествие на Христос, Словото на Бодхисатва Майтрея има структура и функция, идентични не с интелектуалното, а с музикалното преживяване. Тук се налага да обсъдим в по-големи детайли нашите съвременни гносеологични възможности. Според антропософската наука, когато Съзнаващата душа строи представи и понятия в своето мислене, тя напуска музикалното, защото в мисленето етерният тон засенчва сам себе си посредством говорен звук, т.е. днешните наши представи и понятия от ежедневието са сгъстени, уплътнени етерни тонове. От друга страна обаче, Съзнаващата душа днес лесно може да възприема в мисленето си ясни представи и понятия за свръхсетивните светове, получени от антропософската наука. По всичко изглежда, че чрез антропософията Съзнаващата душа лесно си „спомня" и възстановява в тъканта на мисленето си архетипни представи и понятия от онова, което Р. Щайнер нарича Михаелова небесна интелигенция. Следователно не е трудно да се направи следният извод: наситената с Михаелова интелигентност Съзнаваща душа може съзнателно и свободно да пронизва всеки детайл от семантиката и методите в Словото на Бодхисатва Майтрея.
към текста >>

От друга страна обаче, Съзнаващата душа днес лесно може да възприема в мисленето си ясни представи и понятия за свръхсетивните светове, получени от антропософската наука.
Аналогично на музиката Словото на Учителя Беинса Дуно използва остарели на пръв поглед езикови и семантични форми, присъщи по-скоро на Разсъдъчната душа, но се преживява от Съзнателната душа по такъв начин, че да генерира в нея Етерно пришествие на Христос. По този начин можем да формулираме третия ключов извод на нашия анализ: за да генерира в Съзнателната душа Етерно пришествие на Христос, Словото на Бодхисатва Майтрея има структура и функция, идентични не с интелектуалното, а с музикалното преживяване. Тук се налага да обсъдим в по-големи детайли нашите съвременни гносеологични възможности. Според антропософската наука, когато Съзнаващата душа строи представи и понятия в своето мислене, тя напуска музикалното, защото в мисленето етерният тон засенчва сам себе си посредством говорен звук, т.е. днешните наши представи и понятия от ежедневието са сгъстени, уплътнени етерни тонове. От друга страна обаче, Съзнаващата душа днес лесно може да възприема в мисленето си ясни представи и понятия за свръхсетивните светове, получени от антропософската наука. По всичко изглежда, че чрез антропософията Съзнаващата душа лесно си „спомня" и възстановява в тъканта на мисленето си архетипни представи и понятия от онова, което Р. Щайнер нарича Михаелова небесна интелигенция. Следователно не е трудно да се направи следният извод: наситената с Михаелова интелигентност Съзнаваща душа може съзнателно и свободно да пронизва всеки детайл от семантиката и методите в Словото на Бодхисатва Майтрея. Тук дискусията на проблема би могла да завърши с четвърти ключов извод: Словото на Бодхисатва Майтрея може да бъде най-пълноценно преживявано в тъканта именно на такова съвременно мислене, което предварително е школувано с представи и понятия, постигнати не със съвременни, а с бъдещи степени на съзнание, т.е. с имагинативна и инспиративна степен на съзнание, използвано от антропософската наука.
към текста >>

с имагинативна и инспиративна степен на съзнание, използвано от антропософската наука.
От друга страна обаче, Съзнаващата душа днес лесно може да възприема в мисленето си ясни представи и понятия за свръхсетивните светове, получени от антропософската наука. По всичко изглежда, че чрез антропософията Съзнаващата душа лесно си „спомня" и възстановява в тъканта на мисленето си архетипни представи и понятия от онова, което Р. Щайнер нарича Михаелова небесна интелигенция. Следователно не е трудно да се направи следният извод: наситената с Михаелова интелигентност Съзнаваща душа може съзнателно и свободно да пронизва всеки детайл от семантиката и методите в Словото на Бодхисатва Майтрея. Тук дискусията на проблема би могла да завърши с четвърти ключов извод: Словото на Бодхисатва Майтрея може да бъде най-пълноценно преживявано в тъканта именно на такова съвременно мислене, което предварително е школувано с представи и понятия, постигнати не със съвременни, а с бъдещи степени на съзнание, т.е. с имагинативна и инспиративна степен на съзнание, използвано от антропософската наука. След всичко, казано дотук, можем да направим следните обобщения: I. Посочването на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като Бодхисатва Майтрея формира строго определена гледна точка към делото и Словото му. II. Словото и методите, дадени от него, могат да бъдат възприемани и прилагани като свръхсетивно събитие - Етерно откровение на Христос в астралния план. III. Възприемането и прилагането на Словото на Учителя Беинса Дуно като музикално преживяване е закономерен еволюционен етап в епохата на Съзнаващата душа - преход от сетивно-разсъдъчно към съзнателно-имагинативно разбиране на Христос и Ложата на Бодхисатвите. IV. Посочването на Словото на Учителя Беинса Дуно като проповедник на Етерния Христос е историческо събитие, свързано с нашия XXI век, което духовно подпомага мисията на Бодхисатва Майтрея, изчиствайки я от окултни фалшификации и ненаучни спекулации, и на практика представлява синтез на антропософската доктрина и учението на Всемирното Бяло Братство.
към текста >>

НАГОРЕ

1.0112779140472