Търсене в текстове за 'Будно съзнание'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 522 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_04 ) Единството в света - Боян Боев (1883 – 1963)

Там човешкото ни съзнание се издигаше в един мистичен свят.
След Паневритмията провеждахме интересни разговори с Учителя или подхващахме обща работа за обзавеждане и хигиена на стана. Вечерният огън, на който присъстваше винаги и Учителя, беше един красив завършек на деня. Яворови присое се намират на една голяма височина, около 2 000 метра, и пред погледа ни се откриваше обширен простор към Софийското поле, Стара планина, Лозен и Плана планина. Над нас мощно надвисваха величествените Резньове, като покровители и пазители на тия свещени места. Цареше една тишина, която ни завладяваше и ни караше да се вглъбим, за да се заслушаме в гласа на вечното и непреходното. Там човешкото ни съзнание се издигаше в един мистичен свят. И Морените, намиращи се над нашия стан, бяха идеално място за размишление и молитва. Това са грамадни блокове, разхвърляни като каменно море и под тях текат водите, които идат от Резнъовете. Морените са заградени отвсякъде с гори. През време на нашето летуване понякога правехме излети до Резнъовете. Веднъж устроихме нощен излет до тях.
към текста >>

Същият закон: ти никога не трябва да изискваш от някой човек да запълва съзнанието си само с теб; няма такова нещо в света.
Тази реалност, която образува скръбта и тази реалност, която образува радостта, не са реални. Светът на Реалността е със светъл цвят, светът на промените е с разни цветове. Самата Реалност е безпространствена. Ако Слънцето би се приближило и би запълнило цялото небе, тогава какво щеше да бъде нашето положение? Ние не сме до Слънцето, но то отдалеч ни грее, за да има място и другаде да се проявява. Същият закон: ти никога не трябва да изискваш от някой човек да запълва съзнанието си само с теб; няма такова нещо в света. Даже Бог, който е толкова велик, се оттегля до известна степен, за да можеш да мислиш и да Го търсиш. Бог не иска да завземе съзнанието ти без остатък, за да бъдеш свободен. Човек в живота трябва да бъде като един бижутер, който търси скъпоценен камък. Един мъдрец търси някой ръкопис, свещена книга и като я намери, чете я. Някой път търсиш някого, но улицата и номерът не знаеш.
към текста >>

Бог не иска да завземе съзнанието ти без остатък, за да бъдеш свободен.
Самата Реалност е безпространствена. Ако Слънцето би се приближило и би запълнило цялото небе, тогава какво щеше да бъде нашето положение? Ние не сме до Слънцето, но то отдалеч ни грее, за да има място и другаде да се проявява. Същият закон: ти никога не трябва да изискваш от някой човек да запълва съзнанието си само с теб; няма такова нещо в света. Даже Бог, който е толкова велик, се оттегля до известна степен, за да можеш да мислиш и да Го търсиш. Бог не иска да завземе съзнанието ти без остатък, за да бъдеш свободен. Човек в живота трябва да бъде като един бижутер, който търси скъпоценен камък. Един мъдрец търси някой ръкопис, свещена книга и като я намери, чете я. Някой път търсиш някого, но улицата и номерът не знаеш. Та на онзи, когото търсите, да не забравите името, улицата и номера. Името на Този, когото търсиш, е Бог.
към текста >>

Когато нашето съзнание е будно в този момент, там е Бог.
Той е повече от всичко. За сега Той минава за наш Баща, като наш Възлюбен и като наш Приятел. Ти казваш, че обичаш някого. Кого обичаш? Този, когото обичаш, не е в тялото. Когато нашето съзнание е будно в този момент, там е Бог. Когато съзнанието ни не е будно, Бог не е там. И когато ни обичат и ние съзнаваме, че ни обичат, тогава Бог е в нас. Когато ни обичат някои, обичат Бога в нас и затова ние не трябва да протестираме защо ни обичат. Нали като дойде царят в някоя къща, всички гледат къщата, но не отиват за къщата, а за царя. Бог, като се проявява в един човек, хората го обичат, защото Бог се е проявил в него.
към текста >>

Когато съзнанието ни не е будно, Бог не е там.
За сега Той минава за наш Баща, като наш Възлюбен и като наш Приятел. Ти казваш, че обичаш някого. Кого обичаш? Този, когото обичаш, не е в тялото. Когато нашето съзнание е будно в този момент, там е Бог. Когато съзнанието ни не е будно, Бог не е там. И когато ни обичат и ние съзнаваме, че ни обичат, тогава Бог е в нас. Когато ни обичат някои, обичат Бога в нас и затова ние не трябва да протестираме защо ни обичат. Нали като дойде царят в някоя къща, всички гледат къщата, но не отиват за къщата, а за царя. Бог, като се проявява в един човек, хората го обичат, защото Бог се е проявил в него. Тази идея трябва да я имаме.
към текста >>

2. 1_09 ) Страж на човека - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако в даден момент човек може да вярва, че в света съществува едно Висше съзнание, което прониква през умовете на хората, и ако отправи мисълта си към това Съзнание, всичките му мъчнотии и страдания ще изчезнат, но не изведнъж, а постепенно, както слънчевите лъчи постепенно разтопяват снега и леда.
Ако не се помолиш, изгубил си момента. Знаеш ли, че с тази молитва не на Бога допринасяш, а на себе си. С тази молитва ти ще избавиш от много големи страдания и нещастия себе си и другите. Затова не се обленявай; дори и да е студена стаята, стани и се помоли. Много нещо ще спечелиш. Ако в даден момент човек може да вярва, че в света съществува едно Висше съзнание, което прониква през умовете на хората, и ако отправи мисълта си към това Съзнание, всичките му мъчнотии и страдания ще изчезнат, но не изведнъж, а постепенно, както слънчевите лъчи постепенно разтопяват снега и леда. Мислите на света изпълват въздуха и ако човек не е буден, ще навлязат в него, ще го превземат и тогава той ще почне да мисли както светът мисли. Светът е една вълна, която ще завлече човека, ако няма постоянно будно съзнание. Тази будност иде с молитвата. Молитвата е страж на човека. Тя не трябва да отслабва.
към текста >>

Светът е една вълна, която ще завлече човека, ако няма постоянно будно съзнание.
С тази молитва ти ще избавиш от много големи страдания и нещастия себе си и другите. Затова не се обленявай; дори и да е студена стаята, стани и се помоли. Много нещо ще спечелиш. Ако в даден момент човек може да вярва, че в света съществува едно Висше съзнание, което прониква през умовете на хората, и ако отправи мисълта си към това Съзнание, всичките му мъчнотии и страдания ще изчезнат, но не изведнъж, а постепенно, както слънчевите лъчи постепенно разтопяват снега и леда. Мислите на света изпълват въздуха и ако човек не е буден, ще навлязат в него, ще го превземат и тогава той ще почне да мисли както светът мисли. Светът е една вълна, която ще завлече човека, ако няма постоянно будно съзнание. Тази будност иде с молитвата. Молитвата е страж на човека. Тя не трябва да отслабва. И почне ли да отслабва, човек трябва да я засили. Молите се; има лоши духове, които ви обкръжават и гледат на всяка цена да скъсат връзката ви с Бога, да ви причинят нещастие.
към текста >>

Тази будност иде с молитвата.
Затова не се обленявай; дори и да е студена стаята, стани и се помоли. Много нещо ще спечелиш. Ако в даден момент човек може да вярва, че в света съществува едно Висше съзнание, което прониква през умовете на хората, и ако отправи мисълта си към това Съзнание, всичките му мъчнотии и страдания ще изчезнат, но не изведнъж, а постепенно, както слънчевите лъчи постепенно разтопяват снега и леда. Мислите на света изпълват въздуха и ако човек не е буден, ще навлязат в него, ще го превземат и тогава той ще почне да мисли както светът мисли. Светът е една вълна, която ще завлече човека, ако няма постоянно будно съзнание. Тази будност иде с молитвата. Молитвата е страж на човека. Тя не трябва да отслабва. И почне ли да отслабва, човек трябва да я засили. Молите се; има лоши духове, които ви обкръжават и гледат на всяка цена да скъсат връзката ви с Бога, да ви причинят нещастие. Хората трябва да бъдат будни, непрекъснато да държат връзка с Бога, за да идват добрите духове и да им помагат.
към текста >>

3. 1_11 ) Музикално състояние на човешката душа – благодарност и доволство - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителя желаеше да има общи обеди на Изгрева, защото сближават, учениците се чувстват като едно семейство и така се развива едно ново съзнание.
МУЗИКАЛНО СЪСТОЯНИЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША – БЛАГОДАРНОСТ И ДОВОЛСТВО Учителя желаеше да има общи обеди на Изгрева, защото сближават, учениците се чувстват като едно семейство и така се развива едно ново съзнание. Често след храна изпявахме няколко песни и почваше разговор, който отначало се отнасяше до случайни въпроси, но после се издигаше и добиваше идеен характер. Ето какво каза Учителя на един от общите обеди: Вие правите едно отлично пътешествие във Вселената, пътувате гратис на един параход. За какво ли има да се оплаквате? Гледате небе и земя и като минете отнякъде, почват да ви поздравяват с ракети – падащи звезди.
към текста >>

В един момент съзнанието ви може да бъде будно и именно тогава благодарете.
Слънцето е изгряло за вас, също звездите изпъкват една след друга за вас. Цветята пръскат аромат за вас. Какво повече искате? Сегашното човечество трябва да изяви благодарност не за големите работи, а за тези малките – че лъчите ви галят, че вятърът лъха прохлада и пр. Защо не благодарим за това? В един момент съзнанието ви може да бъде будно и именно тогава благодарете. Защо човекът е пълен с хиляди мисли и желания, които не са негови? Без да ги отваряш и прочиташ, ти ги отпращай от себе си. Вас много са ви обичали, за да ви изпратят на разходка със Земята. Ако речете да плащате, само билетът ви струва милиарди и то – златни. Благодарете, че се разхождате по Небето с цялата Земя и с цялата Слънчева система.
към текста >>

4. 1_14 ) Седмият ден, седмият час, седмата минута - Боян Боев (1883 – 1963)

При служенето ви на Бога като син или дъщеря съзнанието ви всякога трябва да бъде будно и да бъде свързано с Бога, защото злите духове всякога гледат да ви залисат, за да я скъсат тази връзка и да ви направят някоя беля.
Този, който приеме Христовата Любов, той ще работи за Бога. Любовта освобождава човека и в свободата си той трябва да работи. Божията работа сега се състои главно в намирането на готовите, на предопределените души, които трябва да намерят Божествения път. Който служи на света е като натоварено добиче – шибат го с камшик, карат го извън силите да работи. Ако не си подчинен на Бога като негов син, ще бъдеш подчинен на тъмните сили като товарен добитък. При служенето ви на Бога като син или дъщеря съзнанието ви всякога трябва да бъде будно и да бъде свързано с Бога, защото злите духове всякога гледат да ви залисат, за да я скъсат тази връзка и да ви направят някоя беля. Няма по-хубаво нещо от това да разбере човек Божиите пътища, но докато ги намери, тъмният дух се присламчва и ти казва: „Какво си тръгнал по този стръмен път? Аз ще ти покажа един лесен път.“ Кажете му: „Ние вземаме ролята на слуги, слуги на Любовта, и отиваме да слугуваме на Бога. Ела и ти да Му слугуваш.“ Волята Божия работи в две направления: когато правиш зло, тя те ограничава чрез болести и страдания, а когато правиш добро, тя те разширява, дава ти простор, условия, насърчава те. Ние ставаме причина Бог да ни ограничава, понеже се противим, заставяме Го да ни ограничи. Когато вършим нещо, което не е в съгласие с Неговата Воля, влизаме в стълкновение с Него.
към текста >>

За да се гради върху съзнанието на един човек, той трябва да има беззаветно желание да служи на Бога и да не са материалните блага, които го интересуват.
Има два вида хора: едните живеят за себе си, а вторите живеят за другите; значи последните живеят по Бога. Вие, като работите за Бога, ще бъдете силни. Човек може да ликвидира със своята карма само като служи на Бога. Когато се е решил да служи на Бога, тогава той ще бъде господар на онова, което Бог му е дал. Като се противиш, ще дойдат всички мъчнотии, товарът ще се увеличи. За да се гради върху съзнанието на един човек, той трябва да има беззаветно желание да служи на Бога и да не са материалните блага, които го интересуват. Препоръчвам неделният ден да се посвети абсолютно за Бога. Това означава да кажеш добра дума някому, да го споходиш, да се чете Евангелие, беседи. Седмият ден да се посвети на Бога, това е за широките маси; а за верните е друго – за Бога да се посвети седмата минута, седмия час, седмия ден. Вие може да посветите шест часа за себе си, а седмия – за Бога. Когато човек се реши да служи на Бога, той гради на друга база, не се излиза от едно лично гледище; тогава Животът има друг смисъл.
към текста >>

5. 1_17 ) Свещената връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато се направи контакт между човека и Бога, то Божествената Светлина и Сила се вливат в него и той има прозрение, разбира с яснота нещата и добива по-висше съзнание.
Мисълта е от Бога. Казано е: „Ще бъдем научени от Бога.“ Има един начин, по който човек може да се научи от Бога как да мисли. Като искаш да придобиеш знание, най-първо ще имаш желание да разбереш Божиите пътища и като ги разбереш, тогава Бог ще те изпрати при учени хора, те ще ти предадат подробностите, които изучават. Учениците Христови повярваха, че Христос е излязъл от Бога, и Божественото се предаде от Него на тях. Ако не бяха повярвали, не можеше да стане това. Когато се направи контакт между човека и Бога, то Божествената Светлина и Сила се вливат в него и той има прозрение, разбира с яснота нещата и добива по-висше съзнание. Ние ще бъдем добре, когато бъдем проводници на Бога и когато Той се изявява чрез нас, обаче въздействаме ли на Божественото, Бог в нас не е свободен и Го ограничаваме. Един брат спомена на Учителя за някои, които проявявали униние. Когато човек е без Бога, настава униние. Трябва да се работи. Лесно искат да влязат в Царството Божие.
към текста >>

Животът е много сложна плетеница – преплитане между духове и сили – и човек не може лесно да излезе от тези условия с обикновеното си съзнание, а само когато гледа на Живота с по-горно съзнание.
Когато човек не може да разбере Божественото, тогава отрицателните сили в Природата го завладяват и той допуска грях. В Индия има факири, които англичаните наемат да ловят бисерни миди от дъното на океана. Факирите се концентрират и акулите не ги приближават. Факирите са научили изкуството да упражняват въздействие върху животните. При връзка с Великото разумно начало човек е ограден. Животът е много сложна плетеница – преплитане между духове и сили – и човек не може лесно да излезе от тези условия с обикновеното си съзнание, а само когато гледа на Живота с по-горно съзнание. Някой път вие се усещате изоставени и в тази самота намерете Божественото – където и да сте, чуйте гласа на Бога – при извора и при дърветата, навсякъде. Да няма прекъсване на съзнанието и то да бъде будно.
към текста >>

Да няма прекъсване на съзнанието и то да бъде будно.
Факирите се концентрират и акулите не ги приближават. Факирите са научили изкуството да упражняват въздействие върху животните. При връзка с Великото разумно начало човек е ограден. Животът е много сложна плетеница – преплитане между духове и сили – и човек не може лесно да излезе от тези условия с обикновеното си съзнание, а само когато гледа на Живота с по-горно съзнание. Някой път вие се усещате изоставени и в тази самота намерете Божественото – където и да сте, чуйте гласа на Бога – при извора и при дърветата, навсякъде. Да няма прекъсване на съзнанието и то да бъде будно.
към текста >>

6. 2_22 ) Някои правила на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Като обичаш някого, той да не ти се сърди, но с години да държи в съзнанието си, че го обичаш.
Ти разправяш за нея, но трябва да я изсвириш, т.е. да я изявиш. Има един закон: щом човек не люби, мисълта му не може да бъде правилна. Например, ако няма любов към някого, той ще го представи по-долен отколкото е, а ако го обича, ще бъде способен да вижда красивото и доброто в него. Щом нямаш любов към някого, той е на милиони километри далеч от теб, а щом имаш, той е близо. Като обичаш някого, той да не ти се сърди, но с години да държи в съзнанието си, че го обичаш. Когато обичаш някого, ще ти се отвори един филм, цял ред картини и ще видиш защо го обичаш. Ще видиш какви добрини ти е правил в миналото. Това е приятно. И когато не обичаш някого, пак ще ти се отворят ред картини и ще видиш защо не го обичаш, ще видиш какви пакости и страдания ти е причинил в миналото. И ще ти кажат: „Поправи сега това и това!
към текста >>

Да те обичат или да обичаш, в известно отношение, това е опасно; ако нямаш будно съзнание, всякога можеш да бъдеш изненадан.
Такава Любов, с каквато ти обичаш, никой друг не може да я има. Но и ти не можеш да обичаш като другите. Любовта е ценна, понеже никой не може да прояви такава любов, каквато вие проявявате. Не че не се обичате, обичате се. Като ви пръснат по цялата Земя, ще се затъжите един за друг. Да те обичат или да обичаш, в известно отношение, това е опасно; ако нямаш будно съзнание, всякога можеш да бъдеш изненадан. Там, дето обичате или ви обичат, са най-големите богатства, там са и най-големите видими и невидими апаши на света, които не сте сънували. Сега ще разгледам другата страна на въпроса: когато хората се обичат, могат да се преплетат техните етерни двойници. Там е всичката опасност, не в самата Любов. И като не знаят как да се разплетат, тогава се образуват неправилни връзки. Човек трябва да обича, без да преплита двойника си.Това може.
към текста >>

7. 5_05 ) Бъдете с будно съзнание - Боян Боев (1883 – 1963)

БЪДЕТЕ С БУДНО СЪЗНАНИЕ
БЪДЕТЕ С БУДНО СЪЗНАНИЕ От 25 ноември 1943 г. почти всеки ден отивахме с Учителя на Витоша – до горичката на с. Симеоново. На 10 януари 1944 г. прекарахме в един дом на път към с. Симеоново. Сутринта, към 9 ч.
към текста >>

Тя е предстояща и бъдете във връзка с Великото разумно начало, бъдете с будно съзнание.
прекарахме в един дом на път към с. Симеоново. Сутринта, към 9 ч. и половина, Учителя ни каза: Не си правете илюзии. Иде голяма бомбардировка над София. Тя е предстояща и бъдете във връзка с Великото разумно начало, бъдете с будно съзнание. Учителя беше сериозен. И наистина на обед бе извършена голямата бомбардировка над София, а вечерта имаше и втора.
към текста >>

8. 5_06 ) Опитът ще бъде през тази нощ - Боян Боев (1883 – 1963)

А писателката Мара Белчева била в будно състояние, когато видяла в салона на своята квартира образа на един мъдрец да се движи в пространството отляво надясно и постепенно да се изгубва.
Всеки има своя път към Учителя. Сестра Георгиева сънувала, че трябва да отиде на улица „Опълченска“ 66. Тя се почудила защо я пращат там и отишла със смущение. Посрещнала я сестра Гина Гумнерова и я представила на Учителя, който я приел. Така тя почнала да посещава лекциите. А писателката Мара Белчева била в будно състояние, когато видяла в салона на своята квартира образа на един мъдрец да се движи в пространството отляво надясно и постепенно да се изгубва. По-късно, когато среща Учителя, познава в Него онзи неръкотворен образ и се определя в пътя на ученичеството. *** Веднъж Учителя казал на духовната група, която беше съставена от няколко братя и сестри от Младежкия окултен клас: „Направете събрание и аз ще ви посетя.“ Във време на събранието една сестра почувствала извънредно голяма любов към всички присъстващи. Тя се изненадала какво става с нея и разбрала, че Учителя се е проявил и че е направила в този момент контакт със съзнанието му. И като се минало известно време, тя пак дошла в своето обикновено състояние.
към текста >>

Тя се изненадала какво става с нея и разбрала, че Учителя се е проявил и че е направила в този момент контакт със съзнанието му.
Така тя почнала да посещава лекциите. А писателката Мара Белчева била в будно състояние, когато видяла в салона на своята квартира образа на един мъдрец да се движи в пространството отляво надясно и постепенно да се изгубва. По-късно, когато среща Учителя, познава в Него онзи неръкотворен образ и се определя в пътя на ученичеството. *** Веднъж Учителя казал на духовната група, която беше съставена от няколко братя и сестри от Младежкия окултен клас: „Направете събрание и аз ще ви посетя.“ Във време на събранието една сестра почувствала извънредно голяма любов към всички присъстващи. Тя се изненадала какво става с нея и разбрала, че Учителя се е проявил и че е направила в този момент контакт със съзнанието му. И като се минало известно време, тя пак дошла в своето обикновено състояние. „Ако аз проявя Любовта си напълно, вие не ще можете да издържите, ще се стопите“ – това са думи на Учителя. *** На една неделна беседа на ул. „Оборище“ 14 Учителя каза, че всеки от слушателите ще получи по едно писмо от Невидимия свят и нека го отвори и прочете.
към текста >>

9. 5_10 ) Път на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

За някое изпитание е вече кален и готов, но изкушението ще бъде от съвсем друг характер и затова само ако има всякога будно съзнание, ще може да издържи.
Човек, като знае законите, може да впрегне един низш дух на работа. Един крадец искал да обере един виден професор, който имал в лабораторията си два златни електрода. Професорът се обърнал спокойно към крадеца и казал: „Ти искаш от мен тези неща, добре, давам ти ги, вземи.“ Крадецът хванал електродите, а професорът завъртял колелото и така го вцепенил. После го разхождал из разните стаи и като го пуснал, му казал: „Още веднъж да не идваш да обираш учени хора.“ Когато човек мине през известни изпитания и изкушения, то втори път когато му дойдат изпитания или изкушения от силите на тъмнината, те ще бъдат от друг род, те ще бъдат от такъв вид, какъвто той не е очаквал. Ето защо той винаги трябва да бъде буден. За някое изпитание е вече кален и готов, но изкушението ще бъде от съвсем друг характер и затова само ако има всякога будно съзнание, ще може да издържи. Един човек опитва силата си в три неща: пари, власт и жени. Не трябва да изпада в съблазън при власт, при жени и при пари; ако уповава на тях, пропаднал е на изпита. Днес много хора говорят за идеи и за идеализъм, споменават, че работят за общото благо, обаче ако се анализира тяхното съзнание, ще се види, че мислят за свои лични интереси и в края на краищата това ще се разкрие. Всичко, което е вътре в човека, ще премине през изпит и ще блесне. На Бога трябват работници напълно безкористни, които да работят от Любов към Бога, без да мислят за себе си.
към текста >>

Днес много хора говорят за идеи и за идеализъм, споменават, че работят за общото благо, обаче ако се анализира тяхното съзнание, ще се види, че мислят за свои лични интереси и в края на краищата това ще се разкрие.
После го разхождал из разните стаи и като го пуснал, му казал: „Още веднъж да не идваш да обираш учени хора.“ Когато човек мине през известни изпитания и изкушения, то втори път когато му дойдат изпитания или изкушения от силите на тъмнината, те ще бъдат от друг род, те ще бъдат от такъв вид, какъвто той не е очаквал. Ето защо той винаги трябва да бъде буден. За някое изпитание е вече кален и готов, но изкушението ще бъде от съвсем друг характер и затова само ако има всякога будно съзнание, ще може да издържи. Един човек опитва силата си в три неща: пари, власт и жени. Не трябва да изпада в съблазън при власт, при жени и при пари; ако уповава на тях, пропаднал е на изпита. Днес много хора говорят за идеи и за идеализъм, споменават, че работят за общото благо, обаче ако се анализира тяхното съзнание, ще се види, че мислят за свои лични интереси и в края на краищата това ще се разкрие. Всичко, което е вътре в човека, ще премине през изпит и ще блесне. На Бога трябват работници напълно безкористни, които да работят от Любов към Бога, без да мислят за себе си. Човек трябва да различава Вяра от лековерие. Мнозина приятели са лековерни и когато им се говори за някои проекти, те повярват, а не знаят, че там се крие нещо користно, което кога да е ще се изяви, понеже не може да не се разкрие това, което е вътре в човека. Йов всичко загуби – богатство, деца и пр., после всичко се възвърна.
към текста >>

Като мине огънят, човек казва: „Сега почнах да поумнявам.“ Докато дойде съзнанието у хората да живеят добре, колко време ще мине!
Господ казва: „Много работи мога да ти кажа, но по-напред искам да знам дали можеш да носиш товара, който ще ти дам.“ Всеки човек е подложен на изкушение. Някой път все ще дойдат изкушения. Без страдания може, ако не грешиш; и с радости може, ако живееш чист и свят живот. Но всички трябва да минете през огън; нали златото, докато не мине през огън, не може да се пречисти. Когато човек стане коравосърдечен, тогава го слагат на огън. Като мине огънят, човек казва: „Сега почнах да поумнявам.“ Докато дойде съзнанието у хората да живеят добре, колко време ще мине! – Това е дълъг процес. Много микроби има, които живеят във вас и трябва да се пазите. Във вас вдигат шум низши същества. Ти имаш едно низше желание, което те води. Кой си ти?
към текста >>

10. 5_14 ) Будност на съзнанието на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО НА УЧЕНИКА
БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО НА УЧЕНИКА След изпълнение на Паневритмията се приближихме до Учителя да Го поздравим. Беше един от незабравимите пролетни дни. Плодните дървета бяха нацъфтели и придаваха приказен вид на полянката. Стройните борове се изправяха, обкичени с позлата от слънчеви лъчи. По витошките върхове се белееха още снегове и от тях лъхаше свежест.
към текста >>

Стана въпрос за будността на съзнанието.
След изпълнение на Паневритмията се приближихме до Учителя да Го поздравим. Беше един от незабравимите пролетни дни. Плодните дървета бяха нацъфтели и придаваха приказен вид на полянката. Стройните борове се изправяха, обкичени с позлата от слънчеви лъчи. По витошките върхове се белееха още снегове и от тях лъхаше свежест. Стана въпрос за будността на съзнанието. Има един апаш, с когото не можете да се справите. Имаш едно хубаво чувство, една хубава мисъл, но изчезнат, защото апашът ги е задигнал. Няма кой да те пази. Трябва солидна мисъл, за да си ограден винаги, трябва една отлична философия. Съзнанието трябва да бъде винаги будно и човек да знае в дадения случай дали страданието е негово или чуждо и да знае коя мисъл да приеме и коя да не приеме.
към текста >>

Съзнанието трябва да бъде винаги будно и човек да знае в дадения случай дали страданието е негово или чуждо и да знае коя мисъл да приеме и коя да не приеме.
Стана въпрос за будността на съзнанието. Има един апаш, с когото не можете да се справите. Имаш едно хубаво чувство, една хубава мисъл, но изчезнат, защото апашът ги е задигнал. Няма кой да те пази. Трябва солидна мисъл, за да си ограден винаги, трябва една отлична философия. Съзнанието трябва да бъде винаги будно и човек да знае в дадения случай дали страданието е негово или чуждо и да знае коя мисъл да приеме и коя да не приеме. Сега трябва да се пазите да не би, когато се повдигнете нагоре, да паднете, да не би да стане реакция. Например, някой вързан бръмбар подхвръкне и падне, подхвръкне и падне и най-сетне се освобождава и си отива. Някой път и вие сте вързани. В човека има паразити, които искат да го заблудят и след това да го ограбят, а има и Висши същества, които искат да го предпазят от тях и изобщо – помагат му. Човек трябва да направи нещо, за да не се поддава: когато е буден, е добре, но при малко прекъсване на съзнанието паразитите влизат вътре.
към текста >>

Човек трябва да направи нещо, за да не се поддава: когато е буден, е добре, но при малко прекъсване на съзнанието паразитите влизат вътре.
Съзнанието трябва да бъде винаги будно и човек да знае в дадения случай дали страданието е негово или чуждо и да знае коя мисъл да приеме и коя да не приеме. Сега трябва да се пазите да не би, когато се повдигнете нагоре, да паднете, да не би да стане реакция. Например, някой вързан бръмбар подхвръкне и падне, подхвръкне и падне и най-сетне се освобождава и си отива. Някой път и вие сте вързани. В човека има паразити, които искат да го заблудят и след това да го ограбят, а има и Висши същества, които искат да го предпазят от тях и изобщо – помагат му. Човек трябва да направи нещо, за да не се поддава: когато е буден, е добре, но при малко прекъсване на съзнанието паразитите влизат вътре. Когато искат да те оберат, ще те напият, т.е. ще замъглят съзнанието ти и когато изтрезнееш, ще видиш, че нищо нямаш. Не знаем как да запазим това, което имаме. Комарите си забиват хобота и смучат кръв; има и психически комари, които ви обезсърчават, изсмуквайки енергията. Трябва да се освободим от ненужния тормоз на низшите същества.
към текста >>

ще замъглят съзнанието ти и когато изтрезнееш, ще видиш, че нищо нямаш.
Например, някой вързан бръмбар подхвръкне и падне, подхвръкне и падне и най-сетне се освобождава и си отива. Някой път и вие сте вързани. В човека има паразити, които искат да го заблудят и след това да го ограбят, а има и Висши същества, които искат да го предпазят от тях и изобщо – помагат му. Човек трябва да направи нещо, за да не се поддава: когато е буден, е добре, но при малко прекъсване на съзнанието паразитите влизат вътре. Когато искат да те оберат, ще те напият, т.е. ще замъглят съзнанието ти и когато изтрезнееш, ще видиш, че нищо нямаш. Не знаем как да запазим това, което имаме. Комарите си забиват хобота и смучат кръв; има и психически комари, които ви обезсърчават, изсмуквайки енергията. Трябва да се освободим от ненужния тормоз на низшите същества. Христос дойде да освободи човечеството от някои същества, на които хората са били пленници. Да, силата е там: съзнателният живот да коригира нещата.
към текста >>

Човек трябва да познае, кое в неговото съзнание е прах и да се освободи от нея.
Във физическия свят, когато се пързаляш надолу, няма за какво да се заловиш и продължаваш спускането през глава. Това е за света, но за ученика не е така; той трябва да е надраснал това пързаляне надолу, защото работи съзнателно. Докато се осъзнае, човек се намира в едно хаотично състояние. В мисълта могат да се съберат много непотребни, излишни неща и човек трябва да се освободи от тях. Прахта в стаята влиза неканена. Човек трябва да познае, кое в неговото съзнание е прах и да се освободи от нея. Ако имаш Светлина и Топлина, ненапредналият дух се пази от теб като от чума – не може да се доближи, но все гледа да прекъсне Светлината и Топлината в теб. Противоречията в живота са предмети за тълкувание. Каквото и да се случи, онзи, който може да разгадава, няма какво да се смущава. Когато човек действа без Божествена светлина, тогава се ражда злото, тогава идат катастрофите. Например човек се разгневи на някого и иска да го бие, без да разсъждава за последствията.
към текста >>

Днес Божествените мисли и мислите на тъмните духове са оплетени навсякъде, затова не трябва да мисли човек, че ще се избави без будността на съзнанието си.
Когато направиш нещо и не го харесваш, то е от тъмните духове; ако направиш нещо и го харесаш, то е от Бога. Божественото все нашепва на човека отвътре. Когато човек забрави пътя, нали разпитва окръжаващите за него? Също така и човек трябва да пита сегиз-тогиз Невидимия свят, трябва да почака и да не бърза с решаването на въпроса. Вслушвай се в новите идеи, които ти се нашепват отвътре. Днес Божествените мисли и мислите на тъмните духове са оплетени навсякъде, затова не трябва да мисли човек, че ще се избави без будността на съзнанието си. Тъмният дух казва на Бога: „Те изглеждат много добри, пеят много добре, но не са такива, каквито се представят. Чакай, аз ще им дам една игра, за да ги пресея.“ Така че тъмният дух иска да ви пресее. Малките грехове приличат на кръчмарска чаша – чукаш се в кръчмата и всичко това, което Бог е вложил в теб, изчезва; значи така се постига целта на онези, които искат да те оберат. Още при първата визитация на тъмния дух трябва да го познаеш и да вземеш мерки. Твоят Ангел-ръководител може да ти говори чрез някой човек и затова трябва да слушаш какво говорят добрите хора.
към текста >>

Ние постоянно държим в съзнанието си тези, които са ни направили пакост, и с това спъваме своето повдигане.
Когато се върнал, вторият разправял, че много пъти бил бит. Трябва да казваме на хората: „Ще се оправи тази работа! “ Сегашните хора навсякъде се колебаят – и светските, и духовните. Не могат да различат Божественото в себе си, поддават се и някой път човешкото взема надмощие. Понякога ние даваме ум на душата – обажда ни се тя, а пък ние все питаме дали другояче може. Ние постоянно държим в съзнанието си тези, които са ни направили пакост, и с това спъваме своето повдигане. Щом дойде животинското в човека, братство и сестринство – всичко възвишено в човека изчезва. От низшите духове, които дохождат, човек може да се освободи. Как? – Не трябва да допуска техните слабости. Има ли ги, привлича всички неприятели. Със старото човек трябва да се прости, което е ценно да избере, а което не е – да се освободи от него.
към текста >>

11. 5_22 ) Имай мир, за да имаш полезна работа - Боян Боев (1883 – 1963)

За да видиш малките работи и за да ги познаеш, че са важни, изисква се много будно съзнание.
“ Но не сте и най-добрите. Човек като живее добре, себе си ползва и ако не живее добре, вреди на себе си. Всички хора са поставени на изпитание. И който изтърпи до край, ще получи благословение. Решаващите работи са много прости, но се изисква внимание, понеже са малки. За да видиш малките работи и за да ги познаеш, че са важни, изисква се много будно съзнание. Хората сега искат грандиозни неща; а грандиозните работи са резултат на дребните. Например най-хубавите стихотворения са съставени от малки букви и ако ги няма тези букви, няма да ги има и хубавите стихотворения. Някой върви по Духовния път, а по едно време се върне към старото. Човекът е много упорито, своенравно същество. Ще му кажат едно, а ще направи друго.
към текста >>

12. 6_01 ) Свещеният час - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки ден човек трябва да прекарва известно време в молитва, размишление, концентрация и съзерцание, за да възприеме енергии от Божествения свят, за да развие спящите си сили и за да се пробуди в него по-висше съзнание.
СВЕЩЕНИЯТ ЧАС Учителя ни беше казал, че за мистични разговори трябва да се избере ден, когато небето е чисто, времето е тихо и има изобилно слънце. Веднъж през един такъв светъл ден към 10 ч. един брат беше приет от Учителя и стана въпрос за вътрешната работа на ученика. Всеки ден човек трябва да прекарва известно време в молитва, размишление, концентрация и съзерцание, за да възприеме енергии от Божествения свят, за да развие спящите си сили и за да се пробуди в него по-висше съзнание. Днес има благоприятни условия за по-дълбока работа. Братът попита: „Как може човек да влезе в общение с Разумните същества? “ Това е добро, дръжте в ума си тази мисъл, че когато някой напреднал човек ви говори, то чрез него говорят Светлите същества. Ако не разбереш това, което той казва, как ще разбереш онова, което те биха ти казали?
към текста >>

Тогава ще влезете във връзка със Съществата, понеже има неща, които могат да се предадат, когато съзнанието е будно и отвън няма голям шум.
Нали човек трябва да чака, докато изгрее Слънцето? Нека само да се моли денят да е ясен, защото иначе не ще види изгрева. Например, онзи ден искахме да видим падащите звезди, но не ги видяхме, поради облачното време. Когато човек влезе в общение със Съществата преди да знае езика им, той ще им говори на своя и ще има преводачи; това ще трае, докато научи езика им. Нощните часове, когато хората заспят, са добри за размишление. Тогава ще влезете във връзка със Съществата, понеже има неща, които могат да се предадат, когато съзнанието е будно и отвън няма голям шум. Ако отвън се дига шум, тогава не може да се разбере онова, което Духът говори. Размишление и съзерцание имайте след 22 ч., когато хората вече заспиват. После, хубаво е времето от 2 ч. и 30 мин. до 3 ч.
към текста >>

Това трябва да произтича от съзнанието му и от вътрешната Светлина.
Завършените процеси на мислите ще възприемете като чувства, за да им се даде живот. Те ще бъдат семена, които ще растат и ще се засилят. Ще им станете майка, защото чувствата са, които дават стремеж. Без чувства няма никакъв стремеж. Мистикът се характеризира главно с висши чувства и с Любов. Това трябва да произтича от съзнанието му и от вътрешната Светлина. Който няма Светлина, ако му разправиш за нея, твоите думи ще бъдат мъртви за него. За влизане във връзка с Ангелите, трябва да се изследват Стария и Новия завет и ще се види, че най-важното условие е Чистотата. После е важен и стремежът на човека. Стремежите на човека да бъдат от същото поле, в което се намират и стремежите на Ангелите, т.е. служене на Бога.
към текста >>

Човек трябва да има силна мисъл, силна концентрация и да няма други мисли, които да отклоняват съзнанието му.
И тъй, за влизане в общение с Висшите същества и с Реалния свят ученикът трябва да има най-чисти мисли и да се свърже с умовете на всички добри хора. Като предадеш една силна мисъл във въздуха, тя ще дойде до всички добри хора по лицето на Земята. По този начин ти умствено ще се запознаеш с тях. Има закони, по които мисълта се праща. Колкото мисълта е по-силна и по определена, толкова по-скоро тя пристига на своето предназначение. Човек трябва да има силна мисъл, силна концентрация и да няма други мисли, които да отклоняват съзнанието му. За да може човек да влезе в общение с тези Възвишени същества и с Реалния свят, той трябва да е подготвен от миналото. Миналото и настоящето трябва да се свържат. Човек да не мисли, че ако само сега направи нещо, ще може; трябва да е работил в миналото, значи да има условие и от миналото. Когато човек влиза в общение с Ангелската йерархия, той трябва да има някоя работа, поради която да ги занимае. Той и те трябва да имат еднакъв интерес, като някой търговец, който извършва операция от интерес.
към текста >>

Освен това, през тези десет дни ще си представите съзнанието на Христа – как Той е гледал на нещата.
В Божествената наука има една вътрешна страна, която е за посветените. Ще ви дам едно упражнение: за десет дни прочетете Евангелието от Йоана. Намерете във всяка глава най-важното, намерете такива положения, които да са скачени едно с друго и да идват като допълнение едно към друго. Съществуват неща, които имат отношение към живота на Земята, други имат отношение към сърцето, трети – към душата и четвърти – към Духа. Концентрираният човек всякога трябва да обръща ума си към Бога като Извор; значи той обръща ума си към Онова, от което иде Животът на всички хора и благата на всички хора. Освен това, през тези десет дни ще си представите съзнанието на Христа – как Той е гледал на нещата. Ще си представите едно Същество, което е живо и чието съзнание е свързано с Бога и е погълнато съвършено от изпълнение Волята на Отца. Така, както е мислил Христос, това е Христос. За втория етап на упражнението през следващите десет дни прочетете първите десет глави от Исайя и от всяка глава си изберете по три стиха за размишление. Същевременно размишлявайте как би постъпил Христос, ако беше на ваше място. Вие сте пред един обширен свят, който трябва да се проучва много добре и то не в светлината на старото, а в светлината на Новото.
към текста >>

Ще си представите едно Същество, което е живо и чието съзнание е свързано с Бога и е погълнато съвършено от изпълнение Волята на Отца.
Ще ви дам едно упражнение: за десет дни прочетете Евангелието от Йоана. Намерете във всяка глава най-важното, намерете такива положения, които да са скачени едно с друго и да идват като допълнение едно към друго. Съществуват неща, които имат отношение към живота на Земята, други имат отношение към сърцето, трети – към душата и четвърти – към Духа. Концентрираният човек всякога трябва да обръща ума си към Бога като Извор; значи той обръща ума си към Онова, от което иде Животът на всички хора и благата на всички хора. Освен това, през тези десет дни ще си представите съзнанието на Христа – как Той е гледал на нещата. Ще си представите едно Същество, което е живо и чието съзнание е свързано с Бога и е погълнато съвършено от изпълнение Волята на Отца. Така, както е мислил Христос, това е Христос. За втория етап на упражнението през следващите десет дни прочетете първите десет глави от Исайя и от всяка глава си изберете по три стиха за размишление. Същевременно размишлявайте как би постъпил Христос, ако беше на ваше място. Вие сте пред един обширен свят, който трябва да се проучва много добре и то не в светлината на старото, а в светлината на Новото. Старите неща са окапали листа.
към текста >>

13. 6_04 ) Право на Божествения Дух - Боян Боев (1883 – 1963)

Във време на спане може да се отиде в един висок свят; това значи навсякъде да работиш, навсякъде да е будно съзнанието ти.
И още: човек да се обърне към Христа и да иска повече Светлина. Той трябва да се обърне към Христа, понеже Христос е казал: „Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече“ и „Никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа Пътя.“ Колко дълго време ще се молиш зависи от интензивността на молитвата. Например някой път, ако вървиш един час бавно, можеш да извървиш по-малко, отколкото ако вървиш 15 минути с по-голяма бързина. Когато човек се събуди през нощта, да се моли. И когато спи, пак трябва да бъде буден; тогава ще има работа в Невидимия свят. Във време на спане може да се отиде в един висок свят; това значи навсякъде да работиш, навсякъде да е будно съзнанието ти. Размишлявайте и изучавайте Седма серия от Сила и Живот. После може да вземете за размишление четвърта година от Общия окултен клас. Слушането е едно благословение. Ако Земята не възприеме дъжд, сняг, роса и пр., тя щеше ли да има извори? Прочетете Седма серия по следния начин: от първа беседа четете и размишлявайте върху 10-а страница; от втора беседа – 12-а стр.; от трета беседа – 3-та стр.; от четвърта беседа – 14-а стр.; от пета беседа – 9-а стр.; от шеста беседа – 7-а стр.; от седма беседа – 8-а стр.; от осма беседа – 5-а стр.; от девета беседа – 3-та стр.; от десета беседа – 11-а страница.
към текста >>

14. 6_06 ) Вода, която постоянно тече - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато е будно съзнанието, тогава е време за молитва.
ВОДА, КОЯТО ПОСТОЯННО ТЕЧЕ Няколко братя и сестри бяха приети от Учителя. Стана въпрос за вътрешната работа на ученика. Непрестанно се моли! Когато е будно съзнанието, тогава е време за молитва. Три пъти на ден ще благодарим за Доброто, което Бог е вложил в нашия ум, в нашето сърце и в нашата душа. Когато станеш сутрин, три минути ще се съсредоточиш, ще мислиш за Бога и ще мислиш, че се намираш между Ангелите. След молитвата да се прави опит и да се види в мълчание какви вълни ще дойдат. Някой път може да дойде само един глас, който не е толкова определен, а някой път гласът става определен. Един брат попита: „Кога могат да се правят тези опити?
към текста >>

15. 6_13 ) Да възлюбим друг друга - Боян Боев (1883 – 1963)

Може да се приложи следното правило: когато се събуждаш през нощта трябва да се молиш; но този въпрос има по-дълбока страна – и когато спиш, пак да бъдеш буден, да имаш будно съзнание горе, където имаш астрална работа.
Даже когато си чиновник в една канцелария, можеш да стоиш малко замислен и да изглеждаш, че разсъждаваш върху това, което пишеш, а всъщност да прекарваш в тайна молитва. Братът каза: „Много благодаря, че ни дадохте един метод да се молим на всеки час по пет минути.“ Това, което ви казах за петте минути, да не се разправя тук и там. Братът попита: „В кои часове през нощта да се молим? “ Може да се приложи следното правило: когато се събуждаш през нощта трябва да се молиш; но този въпрос има по-дълбока страна – и когато спиш, пак да бъдеш буден, да имаш будно съзнание горе, където имаш астрална работа. Ала във време на спане можеш да отидеш още по-високо. Човек да има Вяра, да се моли, да очаква и да се издига високо със своето съзнание. Един ден човек ще се качи на някой връх, за да има простор пред себе си. Новата работа днес е да възлюбим друг друга! Оттам трябва да се почне!
към текста >>

Човек да има Вяра, да се моли, да очаква и да се издига високо със своето съзнание.
Това, което ви казах за петте минути, да не се разправя тук и там. Братът попита: „В кои часове през нощта да се молим? “ Може да се приложи следното правило: когато се събуждаш през нощта трябва да се молиш; но този въпрос има по-дълбока страна – и когато спиш, пак да бъдеш буден, да имаш будно съзнание горе, където имаш астрална работа. Ала във време на спане можеш да отидеш още по-високо. Човек да има Вяра, да се моли, да очаква и да се издига високо със своето съзнание. Един ден човек ще се качи на някой връх, за да има простор пред себе си. Новата работа днес е да възлюбим друг друга! Оттам трябва да се почне!
към текста >>

16. 21) Дишане - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато човек диша с будно съзнание, тогава той заедно с въздуха приема и Божествената мисъл, която прониква въздуха.
Дишането е една много важна тема, с която Учителя целенасочено ни занимаваше и ни даваше упражнения. Тук излагам някои мои записки за дишането: Най-първо, като ученици, вие трябва да започнете с дишане. Всички вие не поемате достатъчно количество въздух, а Природата не обича това. От друга страна, не възприемате това, което въздухът съдържа, не извличате неговото вътрешно съдържание – Божествената мисъл, жизнената сила или праната. Когато човек диша с будно съзнание, тогава той заедно с въздуха приема и Божествената мисъл, която прониква въздуха. Ето защо правилното дишане усилва мисълта, улеснява размишлението и приемането на Божествения елемент. Ако искате да бъдете търпеливи, ще трябва да се учите да задържате въздуха по-дълго време. Има адепти, които задържат въздуха четири часа. Според индусите, с едно издишване Бог създава света и после с вдишване го прибира. Човек трябва да диша дълбоко, т. е.
към текста >>

Когато сте неразположени или смутени, правете дихателни упражнения, като се свързвате и с Божественото съзнание; така ще се тонирате.
Вие опитайте и двата начина: дишане през двете ноздри едновременно или през едната. Когато издишваме въздуха чрез просвирване, то е за гимнастика на дробовете, за тяхното усилване, а когато го издишваме с дъх, той пречиства нервната система. Когато човек се намира в електрично състояние, бушува отвътре, сърди се, кипва и се гневи, той трябва да се захване да диша дълбоко, като задържа въздуха до 100 бройки; така непременно ще се успокои. Щом се спречквате и нервирате, това показва, че не дишате дълбоко и правилно. Дишайте по всички правила и ще ви мине. Когато сте неразположени или смутени, правете дихателни упражнения, като се свързвате и с Божественото съзнание; така ще се тонирате. Можем да направим следния опит, за да видите как действа дишането: тези, чиито лица са сбръчкани, почнат ли да дишат дълбоко, то след три месеца бръчките ще се опънат. Те трябва да се фотографират най-напред преди упражнението и по-нататък след първия, втория и третия месец, за да правим сравнение. Ако човек диша добре, може да стигне до дълбока старост, а ако ли не диша правилно, заминава преждевременно за онзи свят. Дългият живот зависи от правилното и дълбоко дишане. Дишането пък зависи от правилното мислене и чувстване.
към текста >>

Това са велики процеси и за извършването им се изисква будност и велико съзнание.
Къде е Бог? – Навсякъде! Бог е в светлината, във въздуха, във водата, в храната. Следователно, когато ядете, дишате, възприемате светлина и мислите, ще облечете празничните си дрехи. В това стои новото в света. Това са велики процеси и за извършването им се изисква будност и велико съзнание. Под „празнични дрехи“ се разбира свято отношение към тези процеси. Дишането в индийските школи е хубаво, но му трябват известни корекции. Индусите употребяват много време и усилия, а европейците имат друг темп и искат лесно постижение, понеже са механизирали нещата. Европейци, които са прилагали упражненията за дишане от индийските школи, не са успявали, тъй като не са имали това възпитание и философска подготовка, присъщи за индийците. Учителя ни даде едно дихателно упражнение:
към текста >>

За да може човек при дишане да приеме прана, Божия мисъл или Божия Любов, трябва да участва и съзнанието.
Радвам се, че мога да изпълня Волята Ти“. При последното или шестото гимнастическо упражнение ще има едно малко изменение, а именно: първите две формули ще се употребят по същия начин, но при шестократното духане ще се изговори мислено: „Да бъде чисто сърцето ми“, а при шестократното леко дъхане с движение на ръцете настрани ще се изговори мислено следната формула: „Така да се носи Словото на Бога по лицето на всичката Земя“. ТРЕТО ДИХАТЕЛНО УПРАЖНЕНИЕ ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ НА ПРАНА Божествената наука ни учи, че въздухът се прониква от жизнена сила, или прана. Сега ще ви дам специално дихателно упражнение за приемане на праната и на Божията Любов. За да може човек при дишане да приеме прана, Божия мисъл или Божия Любов, трябва да участва и съзнанието. При вдишването ще се изговарят мислено следните думи: „Господи, благодаря Ти за Божествения живот, който Си вложил във въздуха и който приемам заедно с въздуха“. Тук под думите „Божествен живот“ се разбира праната. При задържането на въздуха ще се изговорят мислено следните думи: „Този Божествен живот, който съм приел с въздуха, прониква в целия ми организъм, отива до всичките ми органи и навсякъде внася здраве, сила и живот. Той ме оживява, ободрява и укрепява“. При издишването ще се изговорят мислено следните думи: „Целият ми организъм е вече напълно укрепен.
към текста >>

17. 31) Използване на слънчевата енергия - Боян Боев (1883 – 1963)

За да приемем от Слънцето това, което то дава, трябва да имаме отношение към него – не само като към физическо тяло, но и към Съществата, които го населяват, и да се свържем с тяхното съзнание.
По-благоприятни условия за възприемане на слънчевите енергии има сутрин. Тогава атмосферата и хората са тихи и енергията се предава по един хармоничен начин. Щом Слънцето изгрее, всичко се пробужда и започва своята дейност, тогава се образуват ред вълнения и цялата атмосфера се раздвижва. При изгрев слънце слънчевите лъчи урегулирват нервната система. Ако си умен и ако обичаш Бога, Слънцето ще те грее по-добре, ще бъдеш по-възприемчив към известни висши слънчеви енергии, докато безлюбието съставлява едно препятствие в това отношение. За да приемем от Слънцето това, което то дава, трябва да имаме отношение към него – не само като към физическо тяло, но и към Съществата, които го населяват, и да се свържем с тяхното съзнание. Ако човек една цяла година, ден след ден, непрекъснато посреща зазоряването и изгрева така, както трябва, независимо от това дали времето е ясно, облачно, дъждовно или с виелици и бури, той може да стане гениален. Слънчевите лъчи са живи мисли на Напредналите същества. Те поддържат нашия живот. За лечение трябва да се напечеш на слънце преди обед. Обаче съзнанието ти трябва да е будно, концентрирано и да мислиш, че тези лъчи са живи мисли.
към текста >>

Обаче съзнанието ти трябва да е будно, концентрирано и да мислиш, че тези лъчи са живи мисли.
За да приемем от Слънцето това, което то дава, трябва да имаме отношение към него – не само като към физическо тяло, но и към Съществата, които го населяват, и да се свържем с тяхното съзнание. Ако човек една цяла година, ден след ден, непрекъснато посреща зазоряването и изгрева така, както трябва, независимо от това дали времето е ясно, облачно, дъждовно или с виелици и бури, той може да стане гениален. Слънчевите лъчи са живи мисли на Напредналите същества. Те поддържат нашия живот. За лечение трябва да се напечеш на слънце преди обед. Обаче съзнанието ти трябва да е будно, концентрирано и да мислиш, че тези лъчи са живи мисли. Тогава ще ги използваш и всичко отрицателно – болести, състояния – ще изпъдиш навън. Когато се печеш на слънце, не бива да заспиваш, иначе ще поглъщаш отрицателни енергии. В пространството между Земята и Слънцето има трансформаторни кръгове, които трансформират светлина. Някой казва: „Опече ме слънцето! “ и бяга; чакай, че здравето ти зависи от него, ти си излязъл към обяд, а трябваше да използваш сутрешната светлина.
към текста >>

Щом чрез съзнанието си ги привлечете, вие ще почувствате ултравиолетовите лъчи.
Когато се печеш на слънце, не бива да заспиваш, иначе ще поглъщаш отрицателни енергии. В пространството между Земята и Слънцето има трансформаторни кръгове, които трансформират светлина. Някой казва: „Опече ме слънцето! “ и бяга; чакай, че здравето ти зависи от него, ти си излязъл към обяд, а трябваше да използваш сутрешната светлина. Когато има облаци, слънчевите лъчи преминават през тях и това е съвсем достатъчно. Щом чрез съзнанието си ги привлечете, вие ще почувствате ултравиолетовите лъчи. От голямо значение е гръбнакът да се припича на слънце. В областта на гръбначния стълб има мазнини, които се натрупват и запушват каналите, през които минават нервите. Те притискат нервите и тогава по тях не минава пълноценно енергията и това се отразява върху всички органи. А когато се напича гръбнакът, каналите се отпушват и по нервите може да тече енергия. Много болести се дължат на това запушване на каналите.
към текста >>

18. 34) Като меден сок за нашите умове - Боян Боев (1883 – 1963)

Тук, на физическото поле, не е будно съзнанието ни.
Когато се произведе благоприятният процес, ще видите каква сила е насърчението. Човек трябва да има вяра в организма. Когато повярва, ще почнат клетките да работят. Клетките знаят как да лекуват, но човек ги ограничава. Ние сме отдалечени от Духовния свят. Тук, на физическото поле, не е будно съзнанието ни. Постоянно трябва да ни разбуждат. Природата не търпи хора, които мислят, че са сиромаси, но и който мисли, че е богат, тя и него не може да търпи – и двамата не ги търпи. Стана въпрос за молитвата. Учителя каза: Преди да поискаме нещо, Господ вече го е дал, но ние трябва да отидем да си го вземем.
към текста >>

19. 35) Криволинейни и праволинейни сънища - Боян Боев (1883 – 1963)

Във време на сън, когато съзнанието на човека е излъчено, могат да влязат в тялото му низши същества и низши влияния, които да му навредят.
Тези отрови се изхвърлят чрез бъбреците, кожата и белите дробове. Когато човек спи, в стомаха трябва да има малко храна и главата трябва да е обърната на север или поне на изток. Освен това във време на сън Азът, заедно с умственото и астралното тяло, излизат вън от физическото и на леглото остават да почиват само физическото и етерното тяло. През деня поради отрицателните мисли и чувства на хората космичният ритъм на тялото е нарушен, но щом по-горните тела излязат навън, то физическото и етерното тяло се свързват с Космоса и вследствие на това космичните сили работят, за да се възстанови нарушеният космичен ритъм. Вечерно време човек излиза от тялото си, но има една нишка, която го държи; скъса ли се тя, той не може да се върне. Във време на сън, когато съзнанието на човека е излъчено, могат да влязат в тялото му низши същества и низши влияния, които да му навредят. Затова човек трябва да се огражда при лягане, за да пази физическото си тяло, докато спи, та да не попадне под разни влияния. Винаги преди спане се ограждайте; същото правете и при всяка друга работа. Ограждайте се, когато тръгвате някъде, където и да е. Ограждането става с молитва. При лягане можеш да кажеш: „Господи, отивам горе да се уча, да се моля, да работя.
към текста >>

Когато твоето самосъзнание отиде горе във време на сън, то трябва да е будно.
Винаги преди спане се ограждайте; същото правете и при всяка друга работа. Ограждайте се, когато тръгвате някъде, където и да е. Ограждането става с молитва. При лягане можеш да кажеш: „Господи, отивам горе да се уча, да се моля, да работя. През това време огради тялото ми с Твоята Сила и Светлина и го пази от всякакви лоши влияния“. Когато твоето самосъзнание отиде горе във време на сън, то трябва да е будно. За тази цел преди да си легнеш можеш да кажеш: „Желая да бъда съзнателен, буден, когато отида в Духовния свят, и там да работя съзнателно, да се уча и да се срещна с Напредналите същества“. Когато спиш, може да се срещнеш горе с Напреднали същества. Или преди лягане може да се изговорят следните думи: „Благи Господи, тази вечер искам да отида в Небесната Школа на Всемирното Бяло Братство. Ти ме обичаш и аз Те обичам. В Твоята Любов нямам абсолютно никакво съмнение.
към текста >>

Когато заспиваш така, както трябва – с будно съзнание и без тревоги, то ще почувстваш в себе си нещо като боботене: „бу-буу“, и това може да те уплаши.
1. ”Търсете първом Царството Божие и Правдата Негова и всичко друго ще ви се приложи“. 2. ”Господ толкова възлюби света, че даде Сина Своего единороднаго, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има живот вечен“. 3. ”И това е живот вечен – да позная Тебе, единаго истиннаго Бога и Христа, когото Си изпратил“. Човек при лягане чрез молитва и размишление трябва да дойде в едно Божествено състояние, да бъде като новороден, пълен с хармония, без никакви тревоги, и тогава в съня си може да отиде в по-високо място. Когато спиш, не вземай със себе си тревогите. Когато заспиваш така, както трябва – с будно съзнание и без тревоги, то ще почувстваш в себе си нещо като боботене: „бу-буу“, и това може да те уплаши. Това е завъртване на чакрите и показва, че излизаш вън от своето тяло и влизаш в един друг свят. Това боботене ще трае пет минути. След това ще почувстваш, че си в друг един свят, в който спокойно виждаш. И денем, когато дремнете, пак излизате вън от тялото си, но когато излезеш вън от тялото си и не си буден, то не се и ползваш. Постарайте се сънят ви да е спокоен, ясен и приятен.
към текста >>

Добрите сънища са за предупреждение, чрез тях работи Бог и те са една мека форма на съобщение, защото ако се съобщи на човека в будно състояние, той може да се разтревожи.
Ние мислим, че сънищата са илюзии, а много от тях представят Реалния живот и това, каквото има да се случи занапред. Хубаво е да записваме сънищата си, много малко хора правят това. Нека да се записват точно, както са. Някои сънища са ясни, а някои са наполовина неясни. Има сънища несвързани, но има и сънища ясновидски, които помниш през целия си живот, и те са по-реални, отколкото много други работи на Земята. Добрите сънища са за предупреждение, чрез тях работи Бог и те са една мека форма на съобщение, защото ако се съобщи на човека в будно състояние, той може да се разтревожи. Има сънища праволинейни и криволинейни. При праволинейните сънища сънуваш неща, които стават точно така, както си ги сънувал. А при криволинейните сънища сънуваш това, което има да стане, в една алегорична, символична форма. Например сънуваш, че къщата на някой човек се разрушава; това показва, че здравето на същия човек е в опасност. „Къщата“, това е човешкото тяло.
към текста >>

Ако направиш насън едно престъпление, това показва, че подсъзнанието ти не е чисто.
Кучетата означават лошите страсти в човека. Щом яздиш черен кон, ще се скараш, но ако сънуваш бял кон, ще се примириш с неприятеля си. Един приятел сънувал, че убива една змия, но после тя се превърнала на мравки. Змията представлява гордост и злоба, а мравките – користолюбие; значи той се е справил със змията, но с мравките не могъл. Когато сънуваш грозде, сливи, това са неприятности на физическото поле; когато във време на сън ядеш плодове, това всякога означава неприятност. Ако направиш насън едно престъпление, това показва, че подсъзнанието ти не е чисто. Трябва да си чист. Когато легнеш, не бива да имаш мисъл, че духът си почива. Нека тялото си почива, а духът да бъде буден и да работи през нощта, да се възкачи горе за работа. При лягане човек трябва да съзнава, че като дух не иска да почива, а само тялото му ще почива. Сънят има голямо значение за правилното развитие на човека.
към текста >>

20. 46) Ние градим - Боян Боев (1883 – 1963)

Вие ако не правите молитва и не се ограждате при лягане, ако по време на спане нямате будно съзнание, тъмните духове ще ви пришият към кревата и щом се събудите, виждате се пришити, т. е.
На 11 май 1937 г. излязохме на Витоша и около Учителя се състоя следният разговор: Сега тук ние сме в Онзи свят и около нас има много скъпоценности, но вие не ги виждате, защото ако ги видите, ще искате да ги вземете за себе си. Някой път, когато сте скръбни, това не е ваше състояние. Вие сте като едно дете, заспало в завивките, които другарчетата му зашиват към леглото и когато то се събуди, вижда се пришито. Вие ако не правите молитва и не се ограждате при лягане, ако по време на спане нямате будно съзнание, тъмните духове ще ви пришият към кревата и щом се събудите, виждате се пришити, т. е. с кисело настроение, с отрицателни, лоши мисли и чувства. Това значи, че сте вързани. Но всичките ви несрети са все за ваше добро. Като мине време, ще видите, че те са за ваше добро. Обичай Господа, за да те обичат и хората.
към текста >>

21. 57) Паневритмия - Боян Боев (1883 – 1963)

Всяка линия има влияние върху съзнанието и извиква към живот нови сили в човека – физически и духовни.
В бъдеще, когато хората ще ходят и ще вършат нещо, всичките им движения ще бъдат хармонични, защото ще участват мисълта, чувството и волята. Всяко движение отговаря на едно душевно качество: има движения на Доброто, на Милосърдието, на Справедливостта. Няма добродетел, която да няма линия на движение. Ще учиш това и ще правиш опити веднъж, дваж, десет пъти, сто пъти, докато ги намериш. При Паневритмията се поставят в движение всички геометрични линии: прави, криви и смесени. Всяка линия има влияние върху съзнанието и извиква към живот нови сили в човека – физически и духовни. Тези песни трябва да се превърнат в движения, в които ръцете, нозете и цялото тяло да вземат участие. Тялото трябва да се поставя в разни пози. Ние искаме да живеем като разумни същества, искаме всичко да ни върви напред. Но когато ходи човек, как трябва да го прави? И когато чете, как трябва да го прави?
към текста >>

Когато навеждате ръце към земята и съзнанието ви е будно, ще приемете от нея добрите енергии, а ще ѝ отпратите вашите отрицателни.
Концентрирайте се по време на паневритмичните упражнения, мислете върху движенията и върху заложените възвишени идеи и тогава мислите ще преминат в ръцете, нозете и пр. С тези упражнения българинът се отпушва. Но ако не си съсредоточен при всяко движение, няма смисъл; всяко едно движение определя следващото, те са свързани. Силата на човека стои в концентриране при гимнастическите упражнения и когато ги правим с Любов, със сърце, а не механично, Живата природа взема участие в движенията ни. Тя гледа има ли ритъм и ако няма, не взема участие и тогава всичката ни работа отива напразно. Когато навеждате ръце към земята и съзнанието ви е будно, ще приемете от нея добрите енергии, а ще ѝ отпратите вашите отрицателни. Седнеш ли на земята, трябва да бъдеш доволен; тогава ще има правилна обмяна на енергиите и поради това веднага ще си починеш. Всяко действие, което правите, трябва да бъде свещенодействие. На росата можете да походите и да потичате боси. Всеки ден прекарвайте мисълта си най-малко четири-пет пъти през ръцете си, през нозете си и пр. Този, който обича, има музикални движения с определена амплитуда и те действат красиво.
към текста >>

И не е достатъчно само да я обтягате, но нека съзнанието да участва.
Щом направиш най-малкото обтягане на костите и мускулите, приижда повече кръв и по този начин се лекуваш. С тези упражнения човек може да стане господар на цялото тяло, тогава има пластичност в движенията и човек се движи грациозно. Когато ръката е обтегната и е насочена нагоре, има свързване със слънчевите сили. А когато е обтегната и е насочена надолу, има свързване със земните сили. Щом не е обтегната, тя не е в контакт с никакви сили. И не е достатъчно само да я обтягате, но нека съзнанието да участва. Някои правят гимнастически упражнения само за физическо укрепване, но това не е достатъчно. Друг казва, че не е навикнал да прави упражнения, но тогава ще легне болен и пак ще ги прави по принуда с нозете си, с ръцете си и пр. Ако не правиш тези упражнения, Природата си има друг метод – дава ревматизъм, коремоболие, главоболие и пр. Правите ли упражненията, веднага ще почувствате прииждане на енергия и доволство. Иначе всеки недоимък на енергия прави човека недоволен.
към текста >>

22. 61) Планината - Боян Боев (1883 – 1963)

Не, Природата има съзнание, има разумност, има и особени центрове в нея, където се проявява съзнанието ѝ.
В какво стои щастието? Вземете например един строг професор, който е вглъбен и не обръща внимание на студентите, но един от тях, чийто ум е схватлив и прозорлив, непременно ще привлече вниманието му със своите трептения. Професорът, като види един способен студент, обръща му внимание. В Природата е същото – тя е като строг професор, който е вглъбен, и ако ти си способен, привличаш вниманието ѝ, тя се ококорва и веднага се заинтересува от теб. Човек, като влезе в Природата, не трябва да мисли, че тя е мъртва. Не, Природата има съзнание, има разумност, има и особени центрове в нея, където се проявява съзнанието ѝ. Ето какво ще се случи в такъв център, където съзнанието на Природата е будно: всеки ще ти окаже една услуга; например, ще намериш един овчар, който ще те нагости. А там, където не е будно съзнанието на Природата, каквото потърсиш, е в оскъдност, нищо няма да намериш, няма го съзнанието. Ако електричеството в тялото ви не функционира правилно, то когато се качите на Мусалла, тази електрическа батерия ще го урегулира. Спомнете си голямата януарска буря, която имахме на Витоша; това бе една хубава опитност, за да си премерим силите, за да видим какво можем да направим. Тази буря не бе само едно просто течение на вятъра, но бе изпълнена с електричество, като че ли цял водопад шумеше, нещо свиреше горе над главите ни.
към текста >>

Ето какво ще се случи в такъв център, където съзнанието на Природата е будно: всеки ще ти окаже една услуга; например, ще намериш един овчар, който ще те нагости.
Вземете например един строг професор, който е вглъбен и не обръща внимание на студентите, но един от тях, чийто ум е схватлив и прозорлив, непременно ще привлече вниманието му със своите трептения. Професорът, като види един способен студент, обръща му внимание. В Природата е същото – тя е като строг професор, който е вглъбен, и ако ти си способен, привличаш вниманието ѝ, тя се ококорва и веднага се заинтересува от теб. Човек, като влезе в Природата, не трябва да мисли, че тя е мъртва. Не, Природата има съзнание, има разумност, има и особени центрове в нея, където се проявява съзнанието ѝ. Ето какво ще се случи в такъв център, където съзнанието на Природата е будно: всеки ще ти окаже една услуга; например, ще намериш един овчар, който ще те нагости. А там, където не е будно съзнанието на Природата, каквото потърсиш, е в оскъдност, нищо няма да намериш, няма го съзнанието. Ако електричеството в тялото ви не функционира правилно, то когато се качите на Мусалла, тази електрическа батерия ще го урегулира. Спомнете си голямата януарска буря, която имахме на Витоша; това бе една хубава опитност, за да си премерим силите, за да видим какво можем да направим. Тази буря не бе само едно просто течение на вятъра, но бе изпълнена с електричество, като че ли цял водопад шумеше, нещо свиреше горе над главите ни. Казах си: „Ще има горе работа“.
към текста >>

А там, където не е будно съзнанието на Природата, каквото потърсиш, е в оскъдност, нищо няма да намериш, няма го съзнанието.
Професорът, като види един способен студент, обръща му внимание. В Природата е същото – тя е като строг професор, който е вглъбен, и ако ти си способен, привличаш вниманието ѝ, тя се ококорва и веднага се заинтересува от теб. Човек, като влезе в Природата, не трябва да мисли, че тя е мъртва. Не, Природата има съзнание, има разумност, има и особени центрове в нея, където се проявява съзнанието ѝ. Ето какво ще се случи в такъв център, където съзнанието на Природата е будно: всеки ще ти окаже една услуга; например, ще намериш един овчар, който ще те нагости. А там, където не е будно съзнанието на Природата, каквото потърсиш, е в оскъдност, нищо няма да намериш, няма го съзнанието. Ако електричеството в тялото ви не функционира правилно, то когато се качите на Мусалла, тази електрическа батерия ще го урегулира. Спомнете си голямата януарска буря, която имахме на Витоша; това бе една хубава опитност, за да си премерим силите, за да видим какво можем да направим. Тази буря не бе само едно просто течение на вятъра, но бе изпълнена с електричество, като че ли цял водопад шумеше, нещо свиреше горе над главите ни. Казах си: „Ще има горе работа“. И имаше хлъзгане, и имаше падане, и имаше пълзене по ръце и крака.
към текста >>

23. 64) Поразрови малко около него - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек слуша спокойно, но съзнанието му трябва да бъде будно и да има връзка с Бога.
Ако спечелиш благоволението на хората и изгубиш благоволението на Бога, ти си изгубил; гледай да имаш благоволението на Бога. Човек сам не може да воюва. Той трябва да има тил зад себе си, трябва да има зад себе си други Разумни същества, които да го подкрепят. И там стои силата на светиите и на силните хора. Всякога вътре в човека се борят доброто и злото. Човек слуша спокойно, но съзнанието му трябва да бъде будно и да има връзка с Бога. Създават се желания в нас и когато се оплетем в тях, показват ни закона как да се избавим. Лягай и ставай все с Бога, само това е важно. Ако ви излъча и ви пратя на Онзи свят, няма да искате да се върнете, понеже там е хубаво, но за ваше добро е да сте тук, на Земята. Понякога става следното: някой напуща тялото си и друг влиза да живее в него, а вие казвате: „Как така, от известно време този човек се е изменил? “ Вселяването на Светли същества, на Висши духове в човека помага на човешката еволюция.
към текста >>

Понеже Божественото съзнание е във всички, ще обръщаме внимание на всички – на хора, на животни, на растения.
На всекиго ще говориш така, че да могат да разберат най-директно думите ти. Във всичко живо виждайте проявлението на Бог. Ти плачеш за дъщеря си, че е заминала, но срещаш едно момиче на възраст колкото твоята дъщеря, то се усмихне и те утеши; твоята дъщеря е била в това момиче и се е проявила. Постъпката ти спрямо хората е постъпка спрямо Бога. Ако настъпим едно цвете, настъпваме Ангелите, настъпваме и Бога. Понеже Божественото съзнание е във всички, ще обръщаме внимание на всички – на хора, на животни, на растения. Небето ми казва: „Услужи на това цвете, поразрови малко около него“. Да поразровя около цветето и да го полея струва много повече, отколкото да бъда при Ангелите. Защото, отидеш ли при Ангелите, те нищо не искат от теб, а на цветето ще дадеш, а пък даването е по-горе от другите неща. Стана въпрос за молитвата. Учителя каза:
към текста >>

24. 73) Спирайте се върху общите принципи - Боян Боев (1883 – 1963)

И когато човек се реши да служи на Бога, по закона на растенията, понеже съзнанието му не е будно още, ще направи една погрешка – у него ще се зароди желание да слезе надолу и като вижда, че няма да постигне нищо, той пак се връща нагоре.
Беседи, Втора серия, 3 стр. Евангелие от Лука, глава 18, ст. 21-22 Започна разговор, в който Учителя каза между другото: Сравнете вашия живот с живота на растенията: те имат диаметрално противоположния процес. Всяко растение отива към центъра на Земята, отива надолу, а след това със своя стрък отива нагоре. И когато човек се реши да служи на Бога, по закона на растенията, понеже съзнанието му не е будно още, ще направи една погрешка – у него ще се зароди желание да слезе надолу и като вижда, че няма да постигне нищо, той пак се връща нагоре. Слизането надолу вие го наричате падане и страдание. Та опитността, мъчнотиите, страданията, които сега изпитвате, това са страданията на растенията. Вие изпитвате вашия растителен живот на миналите векове; сега изпитвате тези страдания. Страданието не е нищо друго, освен слизане от някое планинско място. И казваш: „Защо ми трябваше да слизам, че сега пак да се качвам нагоре“.
към текста >>

Трябва да имаш самообладание, всякога да бъде будно съзнанието ти.
Сега, в този случай, вие ще считате ли, че сте загубили имането си? Не, вие ще считате, че сте купили с тези пари брата си. А ако си тъжен при посрещането на брата си, значи вие мислите за изгубеното си имане. Законът е такъв: тази физическа загуба ни най-малко да не повлияе на вашето сърце. Да кажем, че имаш хубава дреха, но някой те оцапа с кал и ти веднага изгубваш настроението си, не си същият. Трябва да имаш самообладание, всякога да бъде будно съзнанието ти. Ако съзнанието ти е будно, тогава всякога може да си радостен. Когато добиеш духовното съзнание, каквото и да става, ти ще бъдеш вътрешно радостен, ще имаш дълбок Мир. Когато ние си определихме среща за днешния ден, не изчислихме какво ще бъде времето сега. Някой път времето е лошо; правя си своите изчисления и тръгвам, не вземам нито чадър, нито мушама и казвам: „Времето ще се оправи“. Някой път времето е хубаво; аз се екипирам хубаво.
към текста >>

Ако съзнанието ти е будно, тогава всякога може да си радостен.
Не, вие ще считате, че сте купили с тези пари брата си. А ако си тъжен при посрещането на брата си, значи вие мислите за изгубеното си имане. Законът е такъв: тази физическа загуба ни най-малко да не повлияе на вашето сърце. Да кажем, че имаш хубава дреха, но някой те оцапа с кал и ти веднага изгубваш настроението си, не си същият. Трябва да имаш самообладание, всякога да бъде будно съзнанието ти. Ако съзнанието ти е будно, тогава всякога може да си радостен. Когато добиеш духовното съзнание, каквото и да става, ти ще бъдеш вътрешно радостен, ще имаш дълбок Мир. Когато ние си определихме среща за днешния ден, не изчислихме какво ще бъде времето сега. Някой път времето е лошо; правя си своите изчисления и тръгвам, не вземам нито чадър, нито мушама и казвам: „Времето ще се оправи“. Някой път времето е хубаво; аз се екипирам хубаво. Не искам да изменя реда на нещата в Природата, ще изразходвам много енергия.
към текста >>

Когато добиеш духовното съзнание, каквото и да става, ти ще бъдеш вътрешно радостен, ще имаш дълбок Мир.
А ако си тъжен при посрещането на брата си, значи вие мислите за изгубеното си имане. Законът е такъв: тази физическа загуба ни най-малко да не повлияе на вашето сърце. Да кажем, че имаш хубава дреха, но някой те оцапа с кал и ти веднага изгубваш настроението си, не си същият. Трябва да имаш самообладание, всякога да бъде будно съзнанието ти. Ако съзнанието ти е будно, тогава всякога може да си радостен. Когато добиеш духовното съзнание, каквото и да става, ти ще бъдеш вътрешно радостен, ще имаш дълбок Мир. Когато ние си определихме среща за днешния ден, не изчислихме какво ще бъде времето сега. Някой път времето е лошо; правя си своите изчисления и тръгвам, не вземам нито чадър, нито мушама и казвам: „Времето ще се оправи“. Някой път времето е хубаво; аз се екипирам хубаво. Не искам да изменя реда на нещата в Природата, ще изразходвам много енергия. Знам, че ще е студено, и вземам вълнени чорапи.
към текста >>

25. 22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него - Боян Боев (1883 – 1963)

(“Дишането на човека и животните“ от книгата „Просветено съзнание“)
Успее ли човек да увеличи времето на задържане, лесно ще се справи с мъчнотиите и противоречията – те просто ще се стопят като лед. Който може да задържа въздуха в дробовете си по-дълго време, той е богат човек – богатството само иде при него и той сам отваря и затваря вратите на своя живот. Който иска да се упражнява в дълбоко дишане, може да започне със задържане на въздух даже само 2-3 сек.; обаче като всеки ден увеличава възможността за задържане на въздуха с по 1 сек., то тогава в продължение на един месец той ще достигне до 30 сек. и така ще се справи с много от своите неразположения и болести. Главоболие, гръдни и стомашни болести, парализа – всичко това ще изчезне.“ (“Дишането на човека и животните“ от книгата „Просветено съзнание“) За темпа и бързината на обикновеното дишане, т.е. не по време на дихателните упражнения, Учителя дава следните упътвания в неделната си беседа от 25 май 1941 г.: „Ако човек в една минута прави три вдишки, той е здрав. Колкото повече се увеличава бързината на дишането, толкова се намалява шансът да бъде здрав. За да бъде човек здрав, то една вдишка, една задръжка и една издишка, взети заедно, трябва да станат за 20 сек., или 3 поемания на вьздух за 60 сек. Дишането на търпеливите хора е дълбоко, а не плитко.“
към текста >>

Внесе ли се ритмичност в дълбокото дишане, то без да се натрапва на съзнанието се практикува по-лесно.
Чрез съзнателен контрол върху себе си той може да си наложи хармоничен темп на дишане. V. Ритъм на дишане Под ритъм на дишането се разбира правилното редуване на определени интервали при вдишване, задържане и издишване на въздуха. Когато в една работа се внесе ритъм, тя добива музикален характер и има ефикасно, приятно влияние, не уморява. С въвеждането на подходящ ритъм се преодоляват големи препятствия, без излишно изразходване на енергия. Внесе ли се ритмичност в дълбокото дишане, то без да се натрапва на съзнанието се практикува по-лесно. И когато човек прави по няколко пъти на ден упражнения за ритмично и дълбоко дишане, той по-нататък вече подсъзнателно диша по този начин, тъй като мускулатурата и нервните центрове, които дирижират дишането, са привикнали. VI. Две основни правила при дишане Тези две основни правила на дишането трябва да се спазват винаги: Първо, вдишаният въздух се издишва след известно задържане, а след издишване не бива да се задържа процесът на дишането. Това означава, че задържането на въздуха трябва да става винаги при пълни гърди и никога при празни.
към текста >>

Когато сте неразположени или смутени вътрешно, правете това упражнение, като се свързвате с Божественото съзнание.“
През едната се влиза, а през другата се излиза. Същото може да се направи и с човешкия нос. Когато искате да поемете дълбоко въздух, затворете дясната ноздра с ръката си и поемете въздух през лявата. След това затворете лявата си ноздра, като задържите въздуха известно време в дробовете си, после отворете дясната ноздра и бавно изпущайте въздуха навън. По този начин ще се образуват две противоположни течения в дробовете ви, които отговарят на двете течения в живота. Когато сте неразположени или смутени вътрешно, правете това упражнение, като се свързвате с Божественото съзнание.“ „Тридесет дни подред може да правите следното упражнение: затискате дясната ноздра и като поемате въздух през лявата, мислено произнасяте формулата: „Само Божията Любов е Любов.“ Като задържите въздуха известно време в дробовете си, ще отворите дясната ноздра и бавно ще изпуснете въздуха навън, като произнасяте същата формула, но със затворена лява ноздра. Правете упражнението три пъти на ден: сутрин, на обед и вечер, когато имате разположение и време; всеки път ще правите 3 или 10 пъти вдишване и издишване.“ XII. Използване на пролетта за дълбоко дишане Дихателните упражнения трябва да се прилагат целогодишно, но не бива по никакъв начин да се пропуска пролетта, когато въздухът е особено богат с животворната сила – прана. Ето съветите на Учителя, взети от „Хигиенични правила“ от томчето „Святото място“: „Вие трябва да прилагате дълбоко дишане.
към текста >>

Участието на съзнанието при дишането е златно правило, което трябва да се спазва.
За да се подобри кръвообращението и за да се отворят порите, хубаво е през пролетта човек поне два пъти на седмица да предизвиква изпотяване чрез пиене на гореща вода. Изпиват се една след друга няколко чаши гореща вода, в която може да се изстискат и няколко капки лимон. След настъпилото изпотяване тялото се изтрива с влажна кьрпа, после със суха се попива влагата и се преобличат чисти дрехи, след което може да се изпие още една чаша гореща вода, за да се възобнови изгубената топлина при изпотяването.“ ХIII. Психологични условия при дишането и важността им. Златното правило при дишането Участието на съзнанието при дишането е златно правило, което трябва да се спазва. Съзнателното дишане означава участие на мисълта, чувствата, волята и любовта, или досег с духовните сили, които проникват въздуха, а именно – праната и различните видове психични сили. Чрез мисълта при дишане се възприема светлина, защото въздухът е среда на Божествената мисъл. Ако изпитваме хармонични и добродетелни чувства, това е важно условие за пълнота при възприемателния процес на дишането. Докато проявата на воля е една необходимост, която събужда активност у дишащия, и неговата самоувереност укрепва по естествен път. Напълно възможно е да се диша с любов; тогава съзнанието добива духовността си и става възприемчиво към благата, които въздухът съдържа – чрез Любовта ще се достигне до познанието за Бога.
към текста >>

Напълно възможно е да се диша с любов; тогава съзнанието добива духовността си и става възприемчиво към благата, които въздухът съдържа – чрез Любовта ще се достигне до познанието за Бога.
Участието на съзнанието при дишането е златно правило, което трябва да се спазва. Съзнателното дишане означава участие на мисълта, чувствата, волята и любовта, или досег с духовните сили, които проникват въздуха, а именно – праната и различните видове психични сили. Чрез мисълта при дишане се възприема светлина, защото въздухът е среда на Божествената мисъл. Ако изпитваме хармонични и добродетелни чувства, това е важно условие за пълнота при възприемателния процес на дишането. Докато проявата на воля е една необходимост, която събужда активност у дишащия, и неговата самоувереност укрепва по естествен път. Напълно възможно е да се диша с любов; тогава съзнанието добива духовността си и става възприемчиво към благата, които въздухът съдържа – чрез Любовта ще се достигне до познанието за Бога. Законът на Хелмхолц76 Ако се закачи китара на стена и се изпее срещу нея тонът ла, то въздушните вълни, които се образуват при пеенето, ще ударят всички струни на китарата, но не всички ще затрептят, а главно струната ла и тези, които съдържат изпетия тон като свой обертон. Законът на Хелмхолц важи за всички области в живота. И както определени струни са в резонанс с изпетия срещу тях тон, така и ние ще станем отзивчиви към духовните вълни, които идат към нас; и ако се поставим в хармония с тях, то тогава ще станем възприемчиви. Тази идея става ясна и чрез един друг пример: ако антената на един радиоприемник се нагласи да приема вълни с определена дължина, то тя ги хваща, докато към всички други вълни е безчувствена, макар че те се блъскат в станцията.
към текста >>

При дишането ще имаш съзнание, ще имаш най-хубавото вътрешно разположение и ще знаеш, че Великото разумно начало е във въздуха.
Преди всичко, при дишане трябва да потърсим начин да се освободим от всякакви тревоги, безпокойства, страх, възбуда и смущения. В лекцията „За дишането“ от 29 август 1941 г. Учителя дава следните разяснения: „Когато диша, човек трябва да е спокоен и през това време да счита, че Земята е уредена. Ти казваш, че външните условия са много лоши: „Има вятър.“ – Нека си духа, той има свой смисъл. Казваш: „Буря има.“ – Нека си има буря, излез навън и дишай. При дишането ще имаш съзнание, ще имаш най-хубавото вътрешно разположение и ще знаеш, че Великото разумно начало е във въздуха. Никога човек да не оставя в ума си нездравословна мисъл, в сърцето си – нездравословни постъпки. Преди да заспи, да подиша 15 мин. дълбоко и да благодари на Великата разумност в света, че го е запазила през деня. И след като се усети спокоен, да си легне. Така ще има здрав и укрепителен сън.
към текста >>

Срещнеш някое хубаво растение – фотографирай го в ума си, запиши го в съзнанието си.
дълбоко и да благодари на Великата разумност в света, че го е запазила през деня. И след като се усети спокоен, да си легне. Така ще има здрав и укрепителен сън. Когато дишаш, дръж в ума си най-добрите хора – при дишане не трябва да се занимаваш с погрешките на хората, но постави в ума си хубавото, което срещаш в живота. Мисли за дърветата, които цъфтят, за реките и бистрите извори, които текат – тогава възприемаш добре Божествените блага на въздуха. Срещнеш някое хубаво растение – фотографирай го в ума си, запиши го в съзнанието си. Видиш някой хубав извор, някоя канара в планината – запази ги в ума си. Хубавите картини извикват в ума ни и хубави мисли, чувства и постъпки. Отмахни от това свято място образа на счупената стомна или скарването между хората. Ако държиш в ума си отрицателни картини, дишането ти няма да бъде правилно. Правилното дишане изисква разположение на духа и ум, изпълнен с красиви мисли.
към текста >>

Будност на съзнанието относно процеса на дишане
Ако държиш в ума си отрицателни картини, дишането ти няма да бъде правилно. Правилното дишане изисква разположение на духа и ум, изпълнен с красиви мисли. Ако приемаш въздух, а в ума ти са се насадили отрицателни мисли, тровиш себе си. Като се безпокоиш за нищо и никакво, тогава не можеш да придобиеш праната.“ Всяко неразположение, всяко лошо чувство, желание или постъпка разстройват дишането, изгубва се интимният контакт с Божествените блага, които проникват въздуха. Будност на съзнанието относно процеса на дишане Когато при дишане човек осъзнава, че заедно с въздуха приема прана и Божествена мисъл, то той вече влиза в досег с тях и има нагласа да се отвори възприемателно. Ако човек не спазва условието – будност на съзнанието при дишане, той ще приема предимно механичната смес от азот и кислород, а другите ценности – в по-малка степен. При вдишване трябва с ясна мисъл да си представим как праната прониква в организма ни и как достига до всички органи и системи на тялото ни. При задържане на въздуха необходима е представата, че вече приетата прана се усвоява от клетките и внася в тях сила, здраве, живот и обнова. А при издишване пак съзнателно да възприемем как органите, жизнените системи и клетките са вече напълно активни за дейност.
към текста >>

Ако човек не спазва условието – будност на съзнанието при дишане, той ще приема предимно механичната смес от азот и кислород, а другите ценности – в по-малка степен.
Ако приемаш въздух, а в ума ти са се насадили отрицателни мисли, тровиш себе си. Като се безпокоиш за нищо и никакво, тогава не можеш да придобиеш праната.“ Всяко неразположение, всяко лошо чувство, желание или постъпка разстройват дишането, изгубва се интимният контакт с Божествените блага, които проникват въздуха. Будност на съзнанието относно процеса на дишане Когато при дишане човек осъзнава, че заедно с въздуха приема прана и Божествена мисъл, то той вече влиза в досег с тях и има нагласа да се отвори възприемателно. Ако човек не спазва условието – будност на съзнанието при дишане, той ще приема предимно механичната смес от азот и кислород, а другите ценности – в по-малка степен. При вдишване трябва с ясна мисъл да си представим как праната прониква в организма ни и как достига до всички органи и системи на тялото ни. При задържане на въздуха необходима е представата, че вече приетата прана се усвоява от клетките и внася в тях сила, здраве, живот и обнова. А при издишване пак съзнателно да възприемем как органите, жизнените системи и клетките са вече напълно активни за дейност. Участието на съзнанието при дишането го улеснява, тъй като мисълта може да въздейства върху процесите на тялото. Редица научни изследвания доказват взаимовръзката между психичните и физиологичните процеси; наблюдава се как известна мисъл или чувство оказва влияние върху физиологичните процеси, а при по-дълговременно въздействие даже може да промени и анатомичния строеж на органите.
към текста >>

Участието на съзнанието при дишането го улеснява, тъй като мисълта може да въздейства върху процесите на тялото.
Когато при дишане човек осъзнава, че заедно с въздуха приема прана и Божествена мисъл, то той вече влиза в досег с тях и има нагласа да се отвори възприемателно. Ако човек не спазва условието – будност на съзнанието при дишане, той ще приема предимно механичната смес от азот и кислород, а другите ценности – в по-малка степен. При вдишване трябва с ясна мисъл да си представим как праната прониква в организма ни и как достига до всички органи и системи на тялото ни. При задържане на въздуха необходима е представата, че вече приетата прана се усвоява от клетките и внася в тях сила, здраве, живот и обнова. А при издишване пак съзнателно да възприемем как органите, жизнените системи и клетките са вече напълно активни за дейност. Участието на съзнанието при дишането го улеснява, тъй като мисълта може да въздейства върху процесите на тялото. Редица научни изследвания доказват взаимовръзката между психичните и физиологичните процеси; наблюдава се как известна мисъл или чувство оказва влияние върху физиологичните процеси, а при по-дълговременно въздействие даже може да промени и анатомичния строеж на органите. Безграничният е навсякъде. Божията мисъл прониква въздуха и всичко е потопено в Божията Любов. Ако при дишане човек съзнава това, той ще бъде приобщен към живота – Божията мисъл ще внесе светлина в ума му, а той ще влезе в контакт с Божествената Любов, която ще го преобрази. Благодарност
към текста >>

(“Дишането на човека и животните“ от книгата „Просветено съзнание“)
Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по-ефикасно до праната и да я използва рационално. Това е един от основните закони на дишането.“ „Който диша дълбоко и съзнателно, може да се нарече истински човек. Ако човек не може да приложи правилното дишане, и другите работи, които ще предприеме, ще станат безпредметни; те се прилагат, само че по-мъчно. За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новите идеи, които днес се изявяват, за да обновят човечеството и да го повдигнат до настъпващата възвишена култура.“ (“Дишането на човека и животните“ от книгата „Просветено съзнание“) „Човек трябва да живее за Великото, за един висок идеал. Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно; да задържа въздуха в дробовете си дълго време – даже и до половин час, този човек е господар на своето тяло. Това тяло го слуша и изпълнява, каквото му каже. Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар. Такъв човек свободно може да се справи с тялото си.“ (пак там)
към текста >>

Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно; да задържа въздуха в дробовете си дълго време – даже и до половин час, този човек е господар на своето тяло.
„Който диша дълбоко и съзнателно, може да се нарече истински човек. Ако човек не може да приложи правилното дишане, и другите работи, които ще предприеме, ще станат безпредметни; те се прилагат, само че по-мъчно. За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новите идеи, които днес се изявяват, за да обновят човечеството и да го повдигнат до настъпващата възвишена култура.“ (“Дишането на човека и животните“ от книгата „Просветено съзнание“) „Човек трябва да живее за Великото, за един висок идеал. Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно; да задържа въздуха в дробовете си дълго време – даже и до половин час, този човек е господар на своето тяло. Това тяло го слуша и изпълнява, каквото му каже. Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар. Такъв човек свободно може да се справи с тялото си.“ (пак там) Връзката между психичното състояние и процеса на мислене е съществена. Правата мисъл се отразява върху ритъма на дишането, тя даже предизвиква физиологични промени в кръвообращението, в сърдечната дейност и т.н.
към текста >>

Прекарай през съзнанието си дадена мисъл и започни да дишаш.
Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар. Такъв човек свободно може да се справи с тялото си.“ (пак там) Връзката между психичното състояние и процеса на мислене е съществена. Правата мисъл се отразява върху ритъма на дишането, тя даже предизвиква физиологични промени в кръвообращението, в сърдечната дейност и т.н. В „Дишането – най-важният процес в Природата“ Учителя дава следните разяснения: „Можеш да опиташ чрез дишането коя мисъл е права и коя не е. Прекарай през съзнанието си дадена мисъл и започни да дишаш. Ако дишането ти не е ритмично и сърцето ти не бие равномерно, то мисълта не е права.“ И още: „Дойде ли някоя права мисъл във вас, проверете веднага извършва ли се дишането ви правилно. Тази мисъл, която дава подтик на живота ви и която прави дишането ви правилно, е права.“ (пак там) Тук трябва да се прибави, че както правата мисъл извиква правилното дишане, така и то дава условия за нейната проява. Между тях има взаимодействие. „Правилното дишане обуславя правата мисъл на човека.
към текста >>

При дишането е необходимо съсредоточаване, да присъства в съзнанието Божествената мисъл – Учителя я нарича опорна точка.
В лекциите си Учителя Петър Дънов изнася следния закон в света: „Човек не може да се ползва от това, което не обича. Той може да се ползва само от нещата, които обича.“ Ето защо при дишане нека се изпълним с най-престижни мисли и чувства и с едно неугасимо желание да постъпваме хармонично. Някои смятат, че като дишат по програма и механично, ще имат постижения, но това не е достатьчно. Преди всичко трябва да се съобразяваме със законите на Природата и да се приобщим към тях. За действителното прилагане на принципите на дишането се изисква известна философска подготовка и богат вътрешен опит. При дишането е необходимо съсредоточаване, да присъства в съзнанието Божествената мисъл – Учителя я нарича опорна точка. За необходимостта от психична активност при дишането Учителя се изразява в „Опити“, лекция от томчето „Добрите навици“, така: „За да приложите който и да е от методите на дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл или каква е разликата между Божествената и човешката мисъл. Божествената мисъл се отличава по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което докосват човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл – това означава да се изкачите на най-високия планински връх и оттам да я прозрете.
към текста >>

Изобщо, при дишането приемаме толкова повече Божествени блага, колкото повече в своето съзнание сме в хармония с цялото Битие.
Божествената мисъл се отличава по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което докосват човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл – това означава да се изкачите на най-високия планински връх и оттам да я прозрете. Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живот тя ще бъде светлина за душата ви. Мощно нещо е Божественото и който живее с Него, той всякога е силен.“ Изобщо, при дишането приемаме толкова повече Божествени блага, колкото повече в своето съзнание сме в хармония с цялото Битие. А висшият израз на хармонията е Любовта. Ето защо, когато нашето съзнание при дишането е изпълнено с Любов, ние ще имаме постижения. По този въпрос използваме следния цитат от лекцията „Предназначението на дихателната система“, МОК, година втора: „Дишането е двоен процес: физиологичен и психологичен. Крайната цел на дишането като психологичен процес е пречистването на мисълта. Кое е най-доброто дишане?
към текста >>

Ето защо, когато нашето съзнание при дишането е изпълнено с Любов, ние ще имаме постижения.
Да възприемете една Божествена мисъл – това означава да се изкачите на най-високия планински връх и оттам да я прозрете. Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живот тя ще бъде светлина за душата ви. Мощно нещо е Божественото и който живее с Него, той всякога е силен.“ Изобщо, при дишането приемаме толкова повече Божествени блага, колкото повече в своето съзнание сме в хармония с цялото Битие. А висшият израз на хармонията е Любовта. Ето защо, когато нашето съзнание при дишането е изпълнено с Любов, ние ще имаме постижения. По този въпрос използваме следния цитат от лекцията „Предназначението на дихателната система“, МОК, година втора: „Дишането е двоен процес: физиологичен и психологичен. Крайната цел на дишането като психологичен процес е пречистването на мисълта. Кое е най-доброто дишане? – Пълното и дълбокото дишане. За пълното дишане помага главно Любовта – тя е необходимо условие за пълното дишане.
към текста >>

Въз основа на един психичен закон се запомнят по-добре нещата, които са възприети с пълно съсредоточаване на съзнанието.
XIX. Дишане и памет Дълбокото и ритмично дишане усилва паметта по следните причини: Първо, правилното дишане усилва ума, а паметта спада към познавателната или умствена област на психическите процеси. Второ, чрез правилното дишане човек се освобождава от всички тревоги, безпокойства, смущения, дразнения, които са все причини за отслабване на паметта, и у него настъпва мир – едно важно условие за усилване на паметта. Трето, има връзка между способността за съсредоточаване и правилното дишане. Въз основа на един психичен закон се запомнят по-добре нещата, които са възприети с пълно съсредоточаване на съзнанието. Колкото повече е развито умението към съсредоточаване при възприемане на нещата, толкова по-силна и по-вярна е паметта. Четвърто, при дълбокото правилно дишане в мозъка прониква повече прана, която засилва между другите центрове и тези, от които зависи паметта. XX. Да се практикува дълбоко дишане, преди да се пристъпи към дейност При вземане на някое важно решение добре е първо да се направят няколко упражнения за дълбоко дишане, които ще събудят творческите сили на духа. „Лекувайте се, преди да сте се разболели.
към текста >>

Като диша и поема въздух с будно съзнание, човек ще намери Господа.
„Религиозните и научни разбирания на човека и всичко друго зависи от дишането.“ (“Дишането – най-важният процес в Природата“) „Който не диша дълбоко, не може да възприеме новите идеи.“ (“За дишането“, лекция от 1940 г.) Дишането и Божествената мисъл Като диша и поема въздух с будно съзнание, човек ще намери Господа. Като диша, човек започва да мисли. С мисълта идват и чувствата. Който диша съзнателно, само той може да намери Бога. Господ казва на човека: „Като дишаш през носа си и мислиш, ще Ме намериш и ще слушаш какво ще ти говоря.“ Въздухът е носител на електричество и магнетизъм. Тази енергия минава през носа на човека и обновява и облагородява нервната му система.
към текста >>

Да се възприема въздуха с благодарност и със съзнание, че всичко в Природата е потопено в Любовта на Безграничния, създава благоприятни условия за проявлението на Божествената Любов у човека.
Дишането и Божествената Любов При правилно дишане се дава възможност Любовта и Божественото да проговорят в човека. При дишане участието на мисълта е необходимо, за да разцъфти душата във всичката си красота и пълнота, за да стане приемница на Божествената Любов. Когато човек възприема едно благо съзнателно и с благодарност, то Любовта почва да действа в него. А тази Любов е възходяща и разширява човека. Да се възприема въздуха с благодарност и със съзнание, че всичко в Природата е потопено в Любовта на Безграничния, създава благоприятни условия за проявлението на Божествената Любов у човека. XXIII. Дишане и молитва Човек трябва да започва деня си с дихателни упражнения, които ще му донесат обнова, пречистване и издигане на съзнанието. Ако ги прави съзнателно, те ще представляват разговор, обмяна, интимна връзка с Великата разумност в света. Ето обясненията на Учителя по този въпрос: „Дишането трябва да е съзнателно. Ако не е будно съзнанието на човека, благата, които са скрити в Природата, не остават в дробовете му.
към текста >>

Човек трябва да започва деня си с дихателни упражнения, които ще му донесат обнова, пречистване и издигане на съзнанието.
При дишане участието на мисълта е необходимо, за да разцъфти душата във всичката си красота и пълнота, за да стане приемница на Божествената Любов. Когато човек възприема едно благо съзнателно и с благодарност, то Любовта почва да действа в него. А тази Любов е възходяща и разширява човека. Да се възприема въздуха с благодарност и със съзнание, че всичко в Природата е потопено в Любовта на Безграничния, създава благоприятни условия за проявлението на Божествената Любов у човека. XXIII. Дишане и молитва Човек трябва да започва деня си с дихателни упражнения, които ще му донесат обнова, пречистване и издигане на съзнанието. Ако ги прави съзнателно, те ще представляват разговор, обмяна, интимна връзка с Великата разумност в света. Ето обясненията на Учителя по този въпрос: „Дишането трябва да е съзнателно. Ако не е будно съзнанието на човека, благата, които са скрити в Природата, не остават в дробовете му. От немарливите в живота и от тия, които нямат поне малко Любов към Бога, Бог крие благата Си, а и да им ги даде, те не могат да се ползват.“ „Като станете сутринта, направете дълбоко дишане, при което да влезете във връзка с Бога; така ще придобиете Неговите качества и ще имате разположението Му. По този начин още от сутринта, с първото дихателно упражнение, човек ще се тонира, ще се акордира с Великата разумност в света и през целия ден ще бъде в светла, радостна атмосфера.“ (“За дишането“, лекция, изнесена на 29.08.1941 г.)
към текста >>

Ако не е будно съзнанието на човека, благата, които са скрити в Природата, не остават в дробовете му.
Да се възприема въздуха с благодарност и със съзнание, че всичко в Природата е потопено в Любовта на Безграничния, създава благоприятни условия за проявлението на Божествената Любов у човека. XXIII. Дишане и молитва Човек трябва да започва деня си с дихателни упражнения, които ще му донесат обнова, пречистване и издигане на съзнанието. Ако ги прави съзнателно, те ще представляват разговор, обмяна, интимна връзка с Великата разумност в света. Ето обясненията на Учителя по този въпрос: „Дишането трябва да е съзнателно. Ако не е будно съзнанието на човека, благата, които са скрити в Природата, не остават в дробовете му. От немарливите в живота и от тия, които нямат поне малко Любов към Бога, Бог крие благата Си, а и да им ги даде, те не могат да се ползват.“ „Като станете сутринта, направете дълбоко дишане, при което да влезете във връзка с Бога; така ще придобиете Неговите качества и ще имате разположението Му. По този начин още от сутринта, с първото дихателно упражнение, човек ще се тонира, ще се акордира с Великата разумност в света и през целия ден ще бъде в светла, радостна атмосфера.“ (“За дишането“, лекция, изнесена на 29.08.1941 г.) Други насоки от Учителя: „Три пъти на ден – сутрин, обед и вечер, по 10-15 мин. човек трябва да диша съзнателно, като поблагодари на Великото разумно начало в света за въздуха. А пък мнозина са заети с друго: мислят за тефтерите с пари, за личното си щастие, а на това, откъде иде истинското щастие, не обръщат внимание.“
към текста >>

Изобщо, при дишане съзнанието ни трябва да е ангажирано с известни Божествени мисли.
Някои от въпросите, които могат да ни занимават по време на дишане, Учителя излага със следните думи: „Всяка сутрин и вечер човек трябва да употребява по 10 -15 мин. за размишление, за да намери отговор на въпросите защо е дошъл на Земята, какъв е смисълът на живота му, как да предприеме вътрешните си дирения на познание, и т.н. Чрез мисълта си човек черпи енергии от Природата – така той си пробива път и всред най-непроходимите места и се свързва с великото и мощното в Природата. Ако не можете изведнъж да си отговорите на някои въпроси, не се обезсърчавайте, а постоянствайте дотогава, докато се свържете с мисълта на напредналите същества, които ще ви помогнат безрезервно.“ (“Микроскопически добрини“ от томчето „Добрите навици“, МОК, година втора) Изобщо, при дишане съзнанието ни трябва да е ангажирано с известни Божествени мисли. При дишане можем да си послужим и с някои свещени изречения. Има два метода: при първия се прави дълбока вдишка и се задръжа и чак при издишване се произнасят мислите, докато при втория и при вдишване, и при задържане, и при издишване на въздуха мислено се произнасят мистични изречения – тези мисли оживяват за нас и ние добиваме прозрение за вътрешния им смисъл, за скритите им богатства. При всяка вдишка човек приема един дар от Разумната Природа. Но този, който взема, трябва и да дава – така човек ще стане съучастник в изграждането на новия живот на Земята.“Приеми с Любов въздух, а после спри го за известно време и при издишване кажи бавно: „Искам да мисля добре, искам да чувствам добре, искам да постъпвам добре.“ И каквото искаш, ще бъде, защото дишането е мощен магичен ключ, който отваря вратите на всички възможности.“ (“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“)
към текста >>

26. 41) Космичната пролет - Боян Боев (1883 – 1963)

И този ритъм, тази периодичност е многолика: например смяната на деня и нощта, на будното състояние и съня, на годишните времена и др.
Според механичната астрономия Земята се движи около Слънцето по механични закони; според нея по същите закони се движат и другите небесни тела. Но според окултната астрономия, която е основана на научни методи – наблюдение и експеримент, навсякъде трябва да се търси действието на разумните сили. Разумни причини са наклонили земната ос на 23 градуса и това е създало смяната на сезоните: пролет, лято, есен, зима. Земята влиза в пролетта, когато Слънцето стъпи в знака Овен на 22 март – денят на пролетното равноденствие. Един вечен ритъм цари в Природата – в това отношение Животът е велика музика. И този ритъм, тази периодичност е многолика: например смяната на деня и нощта, на будното състояние и съня, на годишните времена и др. Обаче има друг ритъм, друга периодичност, която обхваща по-големи интервали от време: например земната ос прави известно малко колебание, при което точката, в която тя пробожда Земното кълбо при полюса, извършва един кръг за 25 000 години. Идването на пролетта зависи от обиколката, която прави Земята около Слънцето, т.е. то е свързано с живота вътре в Слънчевата система, а не толкова с живота на целия Космос. Има един друг ритъм, който е свързан с космичния живот, и по неговите закони пак идва пролет, но от друг характер, която можем да наречем Космична пролет. За да ни стане по-ясно това, трябва да кажем няколко думи за качествата на пространството изобщо.
към текста >>

Процесът на единението, който се долавя, че работи в съзнанието на човечеството, все повече ще завладява душите.
В епохата на Водолея човечеството влиза в един нов космичен период на творчество и разцвет на висшите области на Духа. Именно в това отношение може да се каже, че човечеството навлиза постепенно в областта на Космичната пролет. Наблюдават се някои признаци, които потвърждават, че се намираме в началото на Космичната пролет. Въпреки съвременните противоречия и пертурбации в света, в душите на хората прониква лъх на светли идеи. Както семенцата, заровени в студената земя, се събуждат под благотворните слънчеви лъчи, така и душите, поради влизане на Слънчевата система в нови области на космичното пространство, ще изявят по-фините и мистични страни на своето естество. Процесът на единението, който се долавя, че работи в съзнанието на човечеството, все повече ще завладява душите. Не могат да се отрекат известни признаци и в социалния живот – стремеж към обединяване и взаимопомощ. Симптомите на Космичната пролет се долавят и в науката, която изследва духовни явления и навлиза в допирни точки с окултната наука. Новото, което иде, ще донесе освобождение на човешкия дух, за да може той да прояви със замах творческите си сили и заложби, които крие в себе си. В душите ще се родят нови образи, които ще намерят израз във всички видове изкуства, които ще дадат ясен израз на фините трепети и прозрения на събуждащата се човешка душа. Новият човек с вътрешния си усет ще долавя живота на Природата и ще влезе в контакт с разумното, което работи в нея.
към текста >>

В този дух вече една светлина озарява колективното съзнание на човечеството.
Новото, което иде, ще донесе освобождение на човешкия дух, за да може той да прояви със замах творческите си сили и заложби, които крие в себе си. В душите ще се родят нови образи, които ще намерят израз във всички видове изкуства, които ще дадат ясен израз на фините трепети и прозрения на събуждащата се човешка душа. Новият човек с вътрешния си усет ще долавя живота на Природата и ще влезе в контакт с разумното, което работи в нея. За него цветята, птиците, дърветата, скалите ще представляват един разумен свят, с който той може да влезе в общение. Човечеството ще има прозрение за магическата сила на Космичната Любов. В този дух вече една светлина озарява колективното съзнание на човечеството. Войните ще престанат, защото народите ще разберат, че е по-добре да приложат справедливостта в международните отношения, отколкото чрез неправда да сеят семената на бъдещи войни. Международното съперничество и конкуренцията ще се заменят с международно сътрудничество. По-силните народи ще помагат на по-слабите. Ще има побратимяване на народите, те ще осъзнаят, че образуват заедно едно голямо семейство. В живота ще бъдат приложени братството, Любовта, взаимопомощта и ще се постигне благоденствие и благополучие, каквито никога не е имало досега на Земята.
към текста >>

27. 47) На границата - Боян Боев (1883 – 1963)

Тия пръчки, по които беше изрязал белите ивици, тури пред стадата в коритата, в поилата, дето дохождаха стадата да пият; и като зачеваха, когато дохождаха да пият, то стадата зачеваха пред пръчките и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри.“ (Битие 30:37-39) Тези примери показват, че играе роля подсъзнателната област на съзнанието.
Например при проучвания в биологията е доказано, че психичните фактори играят важна роля както при физиологичните процеси, така и при изменението на видовете. Днес е установено, че душевните изживявания оказват влияние върху химическите процеси в организма. Да вземем за пример психичната секреция: ако се покаже на едно куче храна, според това какъв по-точно вид е, тя ще повлияе върху качеството на съответния сок, годен за нейното смилане. Ако вземем за пример и петнистия дъждовник, ако той преживява продължително време в блато с жълто глинесто дъно, жълтите петна по тялото му се увеличават по размер и брой, а ако дъното е черно, то те стават почти черни. Подобно нашарване е описано и в Библията: „Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така щото да се вижда бялото по пръчките. Тия пръчки, по които беше изрязал белите ивици, тури пред стадата в коритата, в поилата, дето дохождаха стадата да пият; и като зачеваха, когато дохождаха да пият, то стадата зачеваха пред пръчките и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри.“ (Битие 30:37-39) Тези примери показват, че играе роля подсъзнателната област на съзнанието. Подсъзнанието действа във всички клетки и това може да се нарече клетъчни души, за които говори и Хегел. И Фогт заявява, че има два вида ум: ум на личността и ум на тялото. Умът на тялото наричаме подсъзнание, всъщност това е една от областите на подсъзнанието. Херман Мюлер твърди, че основата на еволюционната теория са реакциите на клетъчните души. А Пфлюгер изтъква, че още Аристотел58 признава психичните фактори при дейността на органите.
към текста >>

Подсъзнанието действа във всички клетки и това може да се нарече клетъчни души, за които говори и Хегел.
Днес е установено, че душевните изживявания оказват влияние върху химическите процеси в организма. Да вземем за пример психичната секреция: ако се покаже на едно куче храна, според това какъв по-точно вид е, тя ще повлияе върху качеството на съответния сок, годен за нейното смилане. Ако вземем за пример и петнистия дъждовник, ако той преживява продължително време в блато с жълто глинесто дъно, жълтите петна по тялото му се увеличават по размер и брой, а ако дъното е черно, то те стават почти черни. Подобно нашарване е описано и в Библията: „Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така щото да се вижда бялото по пръчките. Тия пръчки, по които беше изрязал белите ивици, тури пред стадата в коритата, в поилата, дето дохождаха стадата да пият; и като зачеваха, когато дохождаха да пият, то стадата зачеваха пред пръчките и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри.“ (Битие 30:37-39) Тези примери показват, че играе роля подсъзнателната област на съзнанието. Подсъзнанието действа във всички клетки и това може да се нарече клетъчни души, за които говори и Хегел. И Фогт заявява, че има два вида ум: ум на личността и ум на тялото. Умът на тялото наричаме подсъзнание, всъщност това е една от областите на подсъзнанието. Херман Мюлер твърди, че основата на еволюционната теория са реакциите на клетъчните души. А Пфлюгер изтъква, че още Аристотел58 признава психичните фактори при дейността на органите. Тук трябва да се има предвид, че учението на Аристотел е във връзка с Питагорейската окултна школа чрез Платон56.
към текста >>

Умът на тялото наричаме подсъзнание, всъщност това е една от областите на подсъзнанието.
Ако вземем за пример и петнистия дъждовник, ако той преживява продължително време в блато с жълто глинесто дъно, жълтите петна по тялото му се увеличават по размер и брой, а ако дъното е черно, то те стават почти черни. Подобно нашарване е описано и в Библията: „Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така щото да се вижда бялото по пръчките. Тия пръчки, по които беше изрязал белите ивици, тури пред стадата в коритата, в поилата, дето дохождаха стадата да пият; и като зачеваха, когато дохождаха да пият, то стадата зачеваха пред пръчките и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри.“ (Битие 30:37-39) Тези примери показват, че играе роля подсъзнателната област на съзнанието. Подсъзнанието действа във всички клетки и това може да се нарече клетъчни души, за които говори и Хегел. И Фогт заявява, че има два вида ум: ум на личността и ум на тялото. Умът на тялото наричаме подсъзнание, всъщност това е една от областите на подсъзнанието. Херман Мюлер твърди, че основата на еволюционната теория са реакциите на клетъчните души. А Пфлюгер изтъква, че още Аристотел58 признава психичните фактори при дейността на органите. Тук трябва да се има предвид, че учението на Аристотел е във връзка с Питагорейската окултна школа чрез Платон56. Че наистина психичното оказва влияние върху органическите системи и върху физиологичните процеси, се доказва с множество опити. Д-р Фокашон привежда в хипнотичен сън един човек и като написва с молив върху ръката му няколко думи, му казва, че като се пробуди в еди-колко си часа, на мястото на написаното ще бликне кръв.
към текста >>

Ясновидството, събуждано при дълбок магнетичен сън, се констатира и при будно състояние у някои личности.
Подобни опити са правени от д-р Ханс Бендер60 в Психологическия институт при Бонския университет. На сензитива се представят много пликове, които съдържат написани буквени знаци. Пликовете са непрозрачни и за избягване на всяка възможност за телепатия те са разбърквани многократно, така че и експериментаторите не знаят съдържанието им. Отговорите на субекта се записват номерирани, като същият номер се надписва и над посочения плик. Опитът дава положителен резултат – буквите са вярно разпознати и с това д-р Бендер, подобно на множество други експериментатори, потвърджава ясновидската способност, и то независимо от всяка телепатия. Ясновидството, събуждано при дълбок магнетичен сън, се констатира и при будно състояние у някои личности. Например ясновидката Фредерика Хауфе е изследвана в течение на три години от д-р Юстин Кьорнер, който излага изследванията си в съчинението „Префортската ясновидка“, преведено на няколко езика. Възбужда интерес и следният опит на д-р Гастон Дюрвил: той привежда в дълбок магнетичен сън един човек, седящ на стол, и когато физическото му тяло е вече напълно безчувствено, изпаднало в дълбок сън, той му казва да се премести на онзи стол, на който е поставен флуоресциращ диск. И флуоресциращият диск светва, защото към него отива флуидното (лъчистото) тяло на спящия. Този факт е показателен, че съзнанието може да съществува и да се проявява извън мозъка. Това доказва, че мозъкът е инструмент на съзнанието и че не той произвежда мисълта.
към текста >>

Този факт е показателен, че съзнанието може да съществува и да се проявява извън мозъка.
Опитът дава положителен резултат – буквите са вярно разпознати и с това д-р Бендер, подобно на множество други експериментатори, потвърджава ясновидската способност, и то независимо от всяка телепатия. Ясновидството, събуждано при дълбок магнетичен сън, се констатира и при будно състояние у някои личности. Например ясновидката Фредерика Хауфе е изследвана в течение на три години от д-р Юстин Кьорнер, който излага изследванията си в съчинението „Префортската ясновидка“, преведено на няколко езика. Възбужда интерес и следният опит на д-р Гастон Дюрвил: той привежда в дълбок магнетичен сън един човек, седящ на стол, и когато физическото му тяло е вече напълно безчувствено, изпаднало в дълбок сън, той му казва да се премести на онзи стол, на който е поставен флуоресциращ диск. И флуоресциращият диск светва, защото към него отива флуидното (лъчистото) тяло на спящия. Този факт е показателен, че съзнанието може да съществува и да се проявява извън мозъка. Това доказва, че мозъкът е инструмент на съзнанието и че не той произвежда мисълта. Изследванията в тази посока раждат един нов клон за опознаване на духовната същност на човека – метапсихиката или парапсихологията. Във Франция, Италия, Естония, Гърция, Англия и на други места се създават метапсихични общества, които организират международни конгреси и издават списания. Например в гр. Осло (Норвегия) през 1935 г.
към текста >>

Това доказва, че мозъкът е инструмент на съзнанието и че не той произвежда мисълта.
Ясновидството, събуждано при дълбок магнетичен сън, се констатира и при будно състояние у някои личности. Например ясновидката Фредерика Хауфе е изследвана в течение на три години от д-р Юстин Кьорнер, който излага изследванията си в съчинението „Префортската ясновидка“, преведено на няколко езика. Възбужда интерес и следният опит на д-р Гастон Дюрвил: той привежда в дълбок магнетичен сън един човек, седящ на стол, и когато физическото му тяло е вече напълно безчувствено, изпаднало в дълбок сън, той му казва да се премести на онзи стол, на който е поставен флуоресциращ диск. И флуоресциращият диск светва, защото към него отива флуидното (лъчистото) тяло на спящия. Този факт е показателен, че съзнанието може да съществува и да се проявява извън мозъка. Това доказва, че мозъкът е инструмент на съзнанието и че не той произвежда мисълта. Изследванията в тази посока раждат един нов клон за опознаване на духовната същност на човека – метапсихиката или парапсихологията. Във Франция, Италия, Естония, Гърция, Англия и на други места се създават метапсихични общества, които организират международни конгреси и издават списания. Например в гр. Осло (Норвегия) през 1935 г. се състоя конгрес по парапсихологични явления, на който присъства и проф.
към текста >>

И третият извод, че не мозъкът ражда съзнанието, а че той е само негов инструмент.
Даже в университета на гр. Лунд (Швеция) се отвори катедра по метапсихика. От това, което разгледахме, могат да следват три заключения. Първото, че освен видимото тяло организмът притежава и едно тяло от друго, лъчисто естество – аурата. Второто, че човек притежава способност да възприема неща, недостъпни за обикновените пет сетива, и оттук е необходимо да се изследва ясновидството, в каквато и да е степен на развитие. И третият извод, че не мозъкът ражда съзнанието, а че той е само негов инструмент. Чрез изследване на тези нови хоризонти на незрими, но съществуващи явления и способности, се налага нов подход към всички науки. Новата фаза на науките има две направления: разширяване на изследваните области и задълбочаване в методите за изследване. Много скоро на преден план ще бъдат окултната анатомия и физиология и това ще се отрази благоприятно на медицината, а в нов етап ще влязат и други науки като химия, физика, психология, история, архитектура, педагогика и т.н.
към текста >>

28. 52) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Оттук може да се направи извод, че според полето на съзнанието, в което се намираме, ние се приближаваме или към живота, или към смъртта.
Това се отнася абсолютно еднакво за всеки вид. 3. Живот и смърт Смъртта е най-малката степен на живот. Когато човек се съмнява или мрази, той е мрачен и недоволен именно защото пропуска през себе си по-малко живот. А когато има положителни мисли и чувства, той е радостен, защото животът тече през него изобилно. Оттук може да се направи извод, че според полето на съзнанието, в което се намираме, ние се приближаваме или към живота, или към смъртта. Всяка една работа, чийто импулс е любовен, носи радост и тогава животът тече изобилно, настъпва вътрешен подем, душата добива криле, идат вдъхновяващи идеи, човек влиза в по-горните полета на съзнание и ще предизвика индивидуално и колективно благословение. Защо всяка дейност, в която е вложена Любовта, е извор на радост? Защото тогава човек изявява красивия свят, съсредоточен в него, и така се проявява изобилният живот. Когато се работи с Любов, тогава участието е цялостно, защото душата се проявява, а радостта иде от обстоятелството, че е направен контакт с едно по-висше поле; по този начин се проявява най-ценното, складирано у човешката природа. При едно правилно разбиране за проявата на труда той е приятен и красив и носи удовлетвореност.
към текста >>

Всяка една работа, чийто импулс е любовен, носи радост и тогава животът тече изобилно, настъпва вътрешен подем, душата добива криле, идат вдъхновяващи идеи, човек влиза в по-горните полета на съзнание и ще предизвика индивидуално и колективно благословение.
3. Живот и смърт Смъртта е най-малката степен на живот. Когато човек се съмнява или мрази, той е мрачен и недоволен именно защото пропуска през себе си по-малко живот. А когато има положителни мисли и чувства, той е радостен, защото животът тече през него изобилно. Оттук може да се направи извод, че според полето на съзнанието, в което се намираме, ние се приближаваме или към живота, или към смъртта. Всяка една работа, чийто импулс е любовен, носи радост и тогава животът тече изобилно, настъпва вътрешен подем, душата добива криле, идат вдъхновяващи идеи, човек влиза в по-горните полета на съзнание и ще предизвика индивидуално и колективно благословение. Защо всяка дейност, в която е вложена Любовта, е извор на радост? Защото тогава човек изявява красивия свят, съсредоточен в него, и така се проявява изобилният живот. Когато се работи с Любов, тогава участието е цялостно, защото душата се проявява, а радостта иде от обстоятелството, че е направен контакт с едно по-висше поле; по този начин се проявява най-ценното, складирано у човешката природа. При едно правилно разбиране за проявата на труда той е приятен и красив и носи удовлетвореност. Щастието е в служенето на Бога.
към текста >>

Сега във вас трябва да се роди ново съзнание – всяко ваше действие да бъде акт на Любовта.
Защото тогава човек изявява красивия свят, съсредоточен в него, и така се проявява изобилният живот. Когато се работи с Любов, тогава участието е цялостно, защото душата се проявява, а радостта иде от обстоятелството, че е направен контакт с едно по-висше поле; по този начин се проявява най-ценното, складирано у човешката природа. При едно правилно разбиране за проявата на труда той е приятен и красив и носи удовлетвореност. Щастието е в служенето на Бога. 4. Един природен закон – условие за разцъфтяване на душата, за събуждане на талантите и дарбите Сега във вас трябва да се роди ново съзнание – всяко ваше действие да бъде акт на Любовта. И всичко да бъде така, като че го вършите само за Бога. И колкото повече давате, толкова повече ще дойде отгоре. Да се работи за другите – за Бога, е важно условие, при което разцъфтява душата и се събуждат всички нейни дарби. Когато човек работи за другите безкористно, без да очаква лична полза, тогава той работи за Бога. В такъв случай всички условия му съдействат и той привлича положителните сили на Природата, които го тласкат напред.
към текста >>

Това идело отвътре, от поривите на неговата душа, които хвърляли истинска светлина върху съзнанието му.
Един човек се обличал твърде разкошно и винаги по последна мода. Той посещавал елитно общество, външно изглеждал всякога весел и приятелите му го считали за напълно щастлив. Но когато оставал съвсем сам, той плачел и намирал живота си за безсмислен и празен, даже искал да се самоубие. После, в отредения час, той пак се втурвал в тази шумна и суетна въртележка, само за да забрави поне за малко пустинята, в която живеел. Откъде идвало това чувство, че е нещастен и неудовлетворен? Това идело отвътре, от поривите на неговата душа, които хвърляли истинска светлина върху съзнанието му. Душата, с нейните копнежи и глад за духовност, се проявява у всички хора, във всички социални среди. Някои се заблуждават, че така наречените широки маси не чувстват душата, че са увлечени само от външни интереси и че техният душевен мир е повърхностен. Всъщност далеч не е така. Няма човек, който да не жадува за красивия мир на душата, който да не я дири у другите и който да не очаква мига на просветление. При старото разбиране за труда животът е неестествен, тъй като се пречи да се прояви вътрешният мир, но в това отношение новото разбиране за труда е в хармония с човешката природа, понеже дава възможност за реална и плодотворна проява.
към текста >>

При новото разбиране за труда това става възможно, защото тогава човешкото съзнание работи в едно по-високо поле и преживява такова състояние на радост и вдъхновение, каквото по-рано не е констатирало.
Няма човек, който да не жадува за красивия мир на душата, който да не я дири у другите и който да не очаква мига на просветление. При старото разбиране за труда животът е неестествен, тъй като се пречи да се прояви вътрешният мир, но в това отношение новото разбиране за труда е в хармония с човешката природа, понеже дава възможност за реална и плодотворна проява. 10. Път към интензивен вътрешен живот Където се изявява Първото Начало, то винаги носи нещо ново със себе си. Познание за Първото Начало в света човек добива дотолкова, доколкото го проявява чрез своята дейност. При новото разбиране за труда това става възможно, защото тогава човешкото съзнание работи в едно по-високо поле и преживява такова състояние на радост и вдъхновение, каквото по-рано не е констатирало. Този въпрос има и друга страна – че човек може да се учи по много начини, например чрез прочит на книги и гледане на филм, ала истинското познание се придобива от самата Природа, като законите ѝ се проверяват и преживяват чрез личен опит – така те стават живи истини, които разширяват мирогледа. При новото разбиране за труда човек вече прилага някои от природните закони и ги проверявя на практика. И тогава той, който по-рано не е познавал себе си, се обръща към себепознанието. Тогава той, който по-рано не е познавал ближните си, изпитва любов към тях и е готов за самопожертвование. При новото разбиране за труда животът на човека става интензивен, той е в допир с живата опитност, достига ядката на известни закони в Природата, които не би могъл да овладее по никакъв друг начин.
към текста >>

Всяка утрин, всеки ден, всеки сън му носят нови откровения, пред съзнанието му се разлистват нови страници от човешката душа, разпукват се нови пъпки на живота, за уханието на които не е знаел досега.
При новото разбиране за труда човек вече прилага някои от природните закони и ги проверявя на практика. И тогава той, който по-рано не е познавал себе си, се обръща към себепознанието. Тогава той, който по-рано не е познавал ближните си, изпитва любов към тях и е готов за самопожертвование. При новото разбиране за труда животът на човека става интензивен, той е в допир с живата опитност, достига ядката на известни закони в Природата, които не би могъл да овладее по никакъв друг начин. Този, който работи при новото разбиране за труда, влиза в закона на вечното обновяване. Всяка утрин, всеки ден, всеки сън му носят нови откровения, пред съзнанието му се разлистват нови страници от човешката душа, разпукват се нови пъпки на живота, за уханието на които не е знаел досега. Всъщност будно съзнание и интензивен живот има само този, който е в контакт с вълната на живота и е придобил обнова. Но ако е бил пасивен спрямо нея, тя е минала и заминала покрай него. Този въпрос има и трета страна – Природата дава своите блага само на тези, които работят в хармония с нейните закони. Между човека и всички явления на Космоса има непрестанно взаимодействие. Влезем ли в хармонични връзки с нея, тя изменя своето отношение към нас и отваря своята съкровищница.
към текста >>

Всъщност будно съзнание и интензивен живот има само този, който е в контакт с вълната на живота и е придобил обнова.
И тогава той, който по-рано не е познавал себе си, се обръща към себепознанието. Тогава той, който по-рано не е познавал ближните си, изпитва любов към тях и е готов за самопожертвование. При новото разбиране за труда животът на човека става интензивен, той е в допир с живата опитност, достига ядката на известни закони в Природата, които не би могъл да овладее по никакъв друг начин. Този, който работи при новото разбиране за труда, влиза в закона на вечното обновяване. Всяка утрин, всеки ден, всеки сън му носят нови откровения, пред съзнанието му се разлистват нови страници от човешката душа, разпукват се нови пъпки на живота, за уханието на които не е знаел досега. Всъщност будно съзнание и интензивен живот има само този, който е в контакт с вълната на живота и е придобил обнова. Но ако е бил пасивен спрямо нея, тя е минала и заминала покрай него. Този въпрос има и трета страна – Природата дава своите блага само на тези, които работят в хармония с нейните закони. Между човека и всички явления на Космоса има непрестанно взаимодействие. Влезем ли в хармонични връзки с нея, тя изменя своето отношение към нас и отваря своята съкровищница. Вътрешното общение с духовните сили, които работят в Природата, обновява човека и физически, и духовно.
към текста >>

Според това как работи човек, съзнанието му се намира в едно по-високо или по-ниско поле.
Това е привилегия и за най-слабия човек – вложил ли е в труда си Любов, той става проводник на Великото в света. Необходими са изследвания върху психологията на труда. Когато се работи само за себе си, като че ли работещият е изоставен и откъснат от Целокупния живот – той изпитва безпокойство и тревога. А при новото разбиране за труда всички тези усещания се заменят с мир, радост, вдъхновение и доверие в разумните сили, които го подкрепят. Горните твърдения ще схванем по-добре, ако имаме предвид следния закон: когато едно състояние внушава тъга, скръб, униние, това показва, че човек е далече от Истината и следователно не пребивава в реалността, а когато едно състояние причинява радост, лекота, обхода, когато човек обича и прощава, това е знак, че той се е озовал в центъра на Истината и че е в хармония с Разумната Природа. Според това как работи човек, съзнанието му се намира в едно по-високо или по-ниско поле. Някой може да не поиска заплащане за това, което е направил, но ако очаква да му благодарят, да го уважават, да му бъдат признателни, това е все едно да иска да му платят: тогава той е все още при старото разбиране за труда, загубва подем и радост, не е окрилен и това доказва, че той работи в по-ниско поле, че все още не е в свободата. До какви ценни състояния се издига човешкото съзнание чрез новото разбиране за труда, може да се провери опитно. Живата наука не е нещо отвлечено, тя е самият живот. Онзи, който е отчаян, ако извърши нещо по новото разбиране за труда, скърбите му ще изчезнат моментално, той ще светне от радост и с тази опитност ще провери един велик закон. Един човек, изпълнен с тягостни чувства, излязъл да се поразходи край реката.
към текста >>

До какви ценни състояния се издига човешкото съзнание чрез новото разбиране за труда, може да се провери опитно.
Когато се работи само за себе си, като че ли работещият е изоставен и откъснат от Целокупния живот – той изпитва безпокойство и тревога. А при новото разбиране за труда всички тези усещания се заменят с мир, радост, вдъхновение и доверие в разумните сили, които го подкрепят. Горните твърдения ще схванем по-добре, ако имаме предвид следния закон: когато едно състояние внушава тъга, скръб, униние, това показва, че човек е далече от Истината и следователно не пребивава в реалността, а когато едно състояние причинява радост, лекота, обхода, когато човек обича и прощава, това е знак, че той се е озовал в центъра на Истината и че е в хармония с Разумната Природа. Според това как работи човек, съзнанието му се намира в едно по-високо или по-ниско поле. Някой може да не поиска заплащане за това, което е направил, но ако очаква да му благодарят, да го уважават, да му бъдат признателни, това е все едно да иска да му платят: тогава той е все още при старото разбиране за труда, загубва подем и радост, не е окрилен и това доказва, че той работи в по-ниско поле, че все още не е в свободата. До какви ценни състояния се издига човешкото съзнание чрез новото разбиране за труда, може да се провери опитно. Живата наука не е нещо отвлечено, тя е самият живот. Онзи, който е отчаян, ако извърши нещо по новото разбиране за труда, скърбите му ще изчезнат моментално, той ще светне от радост и с тази опитност ще провери един велик закон. Един човек, изпълнен с тягостни чувства, излязъл да се поразходи край реката. Той забелязал един давещ се и с риск да простине се хвърлил в студените води. Като го спасил, през целия ден изпитвал неизразима радост.
към текста >>

Когато изучаваме разумните сили, които проникват Природата, ще схванем, че във всичко, което виждаме около нас, е изразена Любовта на същества, чието съзнание работи в едно поле, далеч по-високо от човешкото.
Природата, освен физична страна, има и духовна, и трябва да се изучи съответствието между тези две страни, т.е. да се разбере на кои физични явления кои точно духовни сили съответстват. Зад формата и съдържанието стоят разумните сили и тяхното изучаване означава разбиране на Природата по смисъл. При такъв задълбочен поглед всичко около нас ще ни се яви в нов вид, с една неподозирана от нас красота. Изявлението на разумността съставлява висшата красота в която и да е област на живота. Когато изучаваме разумните сили, които проникват Природата, ще схванем, че във всичко, което виждаме около нас, е изразена Любовта на същества, чието съзнание работи в едно поле, далеч по-високо от човешкото. Ще схванем също, че върху Любовта се крепи животът на цялото Битие. По-силните помагат на по-слабите, по-горните – на по-долните: това е принципът, който прониква Битието. Любовта, жертвата са най-великият фактор за еволюцията. Когато с такива разбирания съзерцаваме изгрева, в съзнанието си ще се издигнем до съществата, които регулират този природен процес. Ние ще се стараем да се извисим до това поле, в което работи тяхното съзнание, за да почувстваме Любовта им и тяхната идейност.
към текста >>

Когато с такива разбирания съзерцаваме изгрева, в съзнанието си ще се издигнем до съществата, които регулират този природен процес.
Изявлението на разумността съставлява висшата красота в която и да е област на живота. Когато изучаваме разумните сили, които проникват Природата, ще схванем, че във всичко, което виждаме около нас, е изразена Любовта на същества, чието съзнание работи в едно поле, далеч по-високо от човешкото. Ще схванем също, че върху Любовта се крепи животът на цялото Битие. По-силните помагат на по-слабите, по-горните – на по-долните: това е принципът, който прониква Битието. Любовта, жертвата са най-великият фактор за еволюцията. Когато с такива разбирания съзерцаваме изгрева, в съзнанието си ще се издигнем до съществата, които регулират този природен процес. Ние ще се стараем да се извисим до това поле, в което работи тяхното съзнание, за да почувстваме Любовта им и тяхната идейност. При това състояние ще се изпълним с неимоверна благодарност за всичко, което те правят заради нас. Същото е и при залез слънце – спущането на пламтящото кълбо под хоризонта пак ни свързва с разумните сили, които регулират природните процеси и доставят на хората и на другите природни царства условия, годни за развитие и за проява на Божествените заложби. Те чертаят планове, които реализират в течение на милиони години, и знаят, че в хората има нещо ценно, което ще преодолее всички спънки и в някой специален момент ще се прояви. Те работят от Любов към това, красивото, което е ядката в човека, и се въодушевяват от неговото бъдеще.
към текста >>

Ние ще се стараем да се извисим до това поле, в което работи тяхното съзнание, за да почувстваме Любовта им и тяхната идейност.
Когато изучаваме разумните сили, които проникват Природата, ще схванем, че във всичко, което виждаме около нас, е изразена Любовта на същества, чието съзнание работи в едно поле, далеч по-високо от човешкото. Ще схванем също, че върху Любовта се крепи животът на цялото Битие. По-силните помагат на по-слабите, по-горните – на по-долните: това е принципът, който прониква Битието. Любовта, жертвата са най-великият фактор за еволюцията. Когато с такива разбирания съзерцаваме изгрева, в съзнанието си ще се издигнем до съществата, които регулират този природен процес. Ние ще се стараем да се извисим до това поле, в което работи тяхното съзнание, за да почувстваме Любовта им и тяхната идейност. При това състояние ще се изпълним с неимоверна благодарност за всичко, което те правят заради нас. Същото е и при залез слънце – спущането на пламтящото кълбо под хоризонта пак ни свързва с разумните сили, които регулират природните процеси и доставят на хората и на другите природни царства условия, годни за развитие и за проява на Божествените заложби. Те чертаят планове, които реализират в течение на милиони години, и знаят, че в хората има нещо ценно, което ще преодолее всички спънки и в някой специален момент ще се прояви. Те работят от Любов към това, красивото, което е ядката в човека, и се въодушевяват от неговото бъдеще. Всяко едно природно явление осезателно ни наумява за неизменната Любов, която светлите същества изливат върху нас.
към текста >>

При едно такова разбиране се чувства вечната будност – Любов и разумност проникват цялата Природа.
При това състояние ще се изпълним с неимоверна благодарност за всичко, което те правят заради нас. Същото е и при залез слънце – спущането на пламтящото кълбо под хоризонта пак ни свързва с разумните сили, които регулират природните процеси и доставят на хората и на другите природни царства условия, годни за развитие и за проява на Божествените заложби. Те чертаят планове, които реализират в течение на милиони години, и знаят, че в хората има нещо ценно, което ще преодолее всички спънки и в някой специален момент ще се прояви. Те работят от Любов към това, красивото, което е ядката в човека, и се въодушевяват от неговото бъдеще. Всяко едно природно явление осезателно ни наумява за неизменната Любов, която светлите същества изливат върху нас. При едно такова разбиране се чувства вечната будност – Любов и разумност проникват цялата Природа. Движението на Земята около оста ѝ или по нейната орбита не е само механичен, но разумен процес. Схванем ли това, тогава при изследването си стигаме до смисъла на нещата. При съзерцанието на кое да е явление в Природата ние ще развием нашите вътрешни сили. Защото щом мислим за съществата на Любовта и жертвата, веднага се свързваме с тях вътрешно и тогава мирът им се излива върху нас. Влезем ли в съприкосновение с тяхното поле на дейност, тогава явления наглед най-обикновени ще ни издигнат до интензивен вътрешен живот, напомняйки ни за възвишения свят, в който действа съзнанието на тези същества.
към текста >>

Влезем ли в съприкосновение с тяхното поле на дейност, тогава явления наглед най-обикновени ще ни издигнат до интензивен вътрешен живот, напомняйки ни за възвишения свят, в който действа съзнанието на тези същества.
При едно такова разбиране се чувства вечната будност – Любов и разумност проникват цялата Природа. Движението на Земята около оста ѝ или по нейната орбита не е само механичен, но разумен процес. Схванем ли това, тогава при изследването си стигаме до смисъла на нещата. При съзерцанието на кое да е явление в Природата ние ще развием нашите вътрешни сили. Защото щом мислим за съществата на Любовта и жертвата, веднага се свързваме с тях вътрешно и тогава мирът им се излива върху нас. Влезем ли в съприкосновение с тяхното поле на дейност, тогава явления наглед най-обикновени ще ни издигнат до интензивен вътрешен живот, напомняйки ни за възвишения свят, в който действа съзнанието на тези същества. Всичко това те го правят от Любов към Първичната Причина – те служат на Бога. Учителя казва: „Човешката личност е отражение на Бога.“ Тези същества обичат Божественото в нас. Те не очакват нищо от нас, а само дават – научили са, че даването е единственият източник на радост, щастие, творчество. Животът, който имат, ние се стремим към него. От мъчение и труд човек ще се издигне до работа.
към текста >>

14. Новият начин на дейност разширява съзнанието
Този начин на дейност не е нещо необикновено, напротив – то е нормалното, естественото в живота на Вселената и е влизане в хармония със законите, лежащи в основите на цялото Битие. Когато Любовта стане импулс на труда, нашата дейност ще бъде в хармония с живота на Вселената и на тези разумни сили, които регулират целия живот. Този нов начин на дейност иде по законите на развитието, защото еволюцията е проява на силите, заложени в монадата. Човешката душа е проекция на Първичната Причина. И еволюцията се състои в прогресиращата степен на проявата на Божественото чрез нас. 14. Новият начин на дейност разширява съзнанието Трябва да събудим свръхсъзнанието у нас. Съществува закон: когато отидем при по-долните, по-горните ще дойдат при нас. Когато човек премине от мъчение и труд към работа, той вече в дейността си се приближава до Светлите същества. И понеже съзнанието му е в хармония с тях, той може да влезе и в съзнателна връзка с тях. Човек влиза във вътрешно общение с всички същества, чиито вибрации са подобни на неговите.
към текста >>

Трябва да събудим свръхсъзнанието у нас.
Когато Любовта стане импулс на труда, нашата дейност ще бъде в хармония с живота на Вселената и на тези разумни сили, които регулират целия живот. Този нов начин на дейност иде по законите на развитието, защото еволюцията е проява на силите, заложени в монадата. Човешката душа е проекция на Първичната Причина. И еволюцията се състои в прогресиращата степен на проявата на Божественото чрез нас. 14. Новият начин на дейност разширява съзнанието Трябва да събудим свръхсъзнанието у нас. Съществува закон: когато отидем при по-долните, по-горните ще дойдат при нас. Когато човек премине от мъчение и труд към работа, той вече в дейността си се приближава до Светлите същества. И понеже съзнанието му е в хармония с тях, той може да влезе и в съзнателна връзка с тях. Човек влиза във вътрешно общение с всички същества, чиито вибрации са подобни на неговите. Учителя казва: „Когато човек мисли нещо положително или отрицателно, той влиза във връзка с всички същества, които имат подобна мисъл.
към текста >>

И понеже съзнанието му е в хармония с тях, той може да влезе и в съзнателна връзка с тях.
И еволюцията се състои в прогресиращата степен на проявата на Божественото чрез нас. 14. Новият начин на дейност разширява съзнанието Трябва да събудим свръхсъзнанието у нас. Съществува закон: когато отидем при по-долните, по-горните ще дойдат при нас. Когато човек премине от мъчение и труд към работа, той вече в дейността си се приближава до Светлите същества. И понеже съзнанието му е в хармония с тях, той може да влезе и в съзнателна връзка с тях. Човек влиза във вътрешно общение с всички същества, чиито вибрации са подобни на неговите. Учителя казва: „Когато човек мисли нещо положително или отрицателно, той влиза във връзка с всички същества, които имат подобна мисъл. Например, ако имаш съмнение, влизаш във връзка с всички сьщества, които се съмняват, но ако имаш вяра – свързваш се с вярващите.“ Влизането на човека в общение с всички добри хора и напреднали същества, въз основа на този закон, му дава сила и представлява тил, вътрешна опора. За излюпването на яйцето е необходима известна топлина. Също така, за да могат да се събудят у човека вътрешните, душевните органи на свръхсъзнателния живот, трябва подходяща среда.
към текста >>

И още, той ще се освободи от тревогите и безпокойствата, защото съзнанието му ще пребивава в едно поле, където всички противоречия се примиряват и трансформират.
Това се основава на следния закон: Духът внася хармония и сила навсякъде, където се прояви. Има течение на Божествен живот, който се излива в душите. Но когато човек е изпълнен с отрицателни мисли, той не може да приеме това течение в себе си, понеже е в дисхармония с него, и това дава предразположение към боледуване. А когато човек живее в Доброто, той е в хармония с това течение, приема го в себе си, то влива нови жизнени струи в душевния му живот и укрепва физическото му тяло. При новото направление на труда човек влиза под благоприятни условия, при които ще пристъпи да учи, ще расте и ще изяви дарбите си – тогава той ще е в хармония с Първичната Причина. И още, той ще се освободи от тревогите и безпокойствата, защото съзнанието му ще пребивава в едно поле, където всички противоречия се примиряват и трансформират. Този начин на дейност ще разреши и възпитателния проблем, защото е в хармония с детската природа и отговаря на нейните нужди. Да вземем за пример идеалистичния период, през който минава младежът през третия период – от 14 до 21 години, когато се проявява у него копнежът да работи за общочовешкото благо, а не за лични цели, за кариеризъм. Новият дух на дейност ще даде възможност този идеализъм да може да остане като трайна черта и по-нататък през годините. И всички други въпроси ще намерят разрешение чрез новия начин на дейност, който ще прониква Новата култура, която иде, и който начин накратко може да се изрази с тези три думи: Служене на Бога.
към текста >>

29. 54) Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите - Боян Боев (1883 – 1963)

НОВОТО СЪЗНАНИЕ.
НОВОТО СЪЗНАНИЕ. ЗАКОН НА ЦЯЛОТО И ЗАКОН НА ЧАСТИТЕ54 Животът трябва да се разбере по форма, съдържание и смисъл. Съдържанието е силата, която организира формите, а смисълът е разумното, което дава целесъобразност на силата.55 Хората с механично разбиране за света разглеждат явленията само по тяхната повърхност или, би могло да се каже, че те, като изучават подвързията на книгата, мислят, че са проникнали и в нейното съдържание. С такова убеждение проявите на живота се свеждат до физико-химични процеси, обаче според окултизма Природата е жива и разумна и зад нейната физическа страна е насложена друга – духовната.
към текста >>

Качествените и количествените изменения на еволюционния процес са в пряка зависимост от развитието на съзнанието.
Животът трябва да се разбере по форма, съдържание и смисъл. Съдържанието е силата, която организира формите, а смисълът е разумното, което дава целесъобразност на силата.55 Хората с механично разбиране за света разглеждат явленията само по тяхната повърхност или, би могло да се каже, че те, като изучават подвързията на книгата, мислят, че са проникнали и в нейното съдържание. С такова убеждение проявите на живота се свеждат до физико-химични процеси, обаче според окултизма Природата е жива и разумна и зад нейната физическа страна е насложена друга – духовната. Стремежът на окултната наука е да установи съответствие между външните явления и духовните сили, които ги създават. Качествените и количествените изменения на еволюционния процес са в пряка зависимост от развитието на съзнанието. Основната характеристика на днешното съзнание е, че всеки човек се чувства като същество, отделно от другите хора, защото съзнанието му е индивидуално. Тази степен на съзнание е само една фаза, но предстои следваща – разширение на индивидуалното съзнание. По-долу в текста ще изложим някои идеи и факти, с които ще обрисуваме характера на този нов тип съзнание. 1. Закон на частите и закон на Цялото Разумното съдържа живота на всички в себе си или Първичната Причина обема единството на всички души.
към текста >>

Основната характеристика на днешното съзнание е, че всеки човек се чувства като същество, отделно от другите хора, защото съзнанието му е индивидуално.
Съдържанието е силата, която организира формите, а смисълът е разумното, което дава целесъобразност на силата.55 Хората с механично разбиране за света разглеждат явленията само по тяхната повърхност или, би могло да се каже, че те, като изучават подвързията на книгата, мислят, че са проникнали и в нейното съдържание. С такова убеждение проявите на живота се свеждат до физико-химични процеси, обаче според окултизма Природата е жива и разумна и зад нейната физическа страна е насложена друга – духовната. Стремежът на окултната наука е да установи съответствие между външните явления и духовните сили, които ги създават. Качествените и количествените изменения на еволюционния процес са в пряка зависимост от развитието на съзнанието. Основната характеристика на днешното съзнание е, че всеки човек се чувства като същество, отделно от другите хора, защото съзнанието му е индивидуално. Тази степен на съзнание е само една фаза, но предстои следваща – разширение на индивидуалното съзнание. По-долу в текста ще изложим някои идеи и факти, с които ще обрисуваме характера на този нов тип съзнание. 1. Закон на частите и закон на Цялото Разумното съдържа живота на всички в себе си или Първичната Причина обема единството на всички души. В Божествения свят единството е закон на Цялото, което включва благото на всички.
към текста >>

Тази степен на съзнание е само една фаза, но предстои следваща – разширение на индивидуалното съзнание.
Хората с механично разбиране за света разглеждат явленията само по тяхната повърхност или, би могло да се каже, че те, като изучават подвързията на книгата, мислят, че са проникнали и в нейното съдържание. С такова убеждение проявите на живота се свеждат до физико-химични процеси, обаче според окултизма Природата е жива и разумна и зад нейната физическа страна е насложена друга – духовната. Стремежът на окултната наука е да установи съответствие между външните явления и духовните сили, които ги създават. Качествените и количествените изменения на еволюционния процес са в пряка зависимост от развитието на съзнанието. Основната характеристика на днешното съзнание е, че всеки човек се чувства като същество, отделно от другите хора, защото съзнанието му е индивидуално. Тази степен на съзнание е само една фаза, но предстои следваща – разширение на индивидуалното съзнание. По-долу в текста ще изложим някои идеи и факти, с които ще обрисуваме характера на този нов тип съзнание. 1. Закон на частите и закон на Цялото Разумното съдържа живота на всички в себе си или Първичната Причина обема единството на всички души. В Божествения свят единството е закон на Цялото, което включва благото на всички. Новото съзнание, което иде, може да се нарече космическо или съзнание за единството.
към текста >>

По-долу в текста ще изложим някои идеи и факти, с които ще обрисуваме характера на този нов тип съзнание.
С такова убеждение проявите на живота се свеждат до физико-химични процеси, обаче според окултизма Природата е жива и разумна и зад нейната физическа страна е насложена друга – духовната. Стремежът на окултната наука е да установи съответствие между външните явления и духовните сили, които ги създават. Качествените и количествените изменения на еволюционния процес са в пряка зависимост от развитието на съзнанието. Основната характеристика на днешното съзнание е, че всеки човек се чувства като същество, отделно от другите хора, защото съзнанието му е индивидуално. Тази степен на съзнание е само една фаза, но предстои следваща – разширение на индивидуалното съзнание. По-долу в текста ще изложим някои идеи и факти, с които ще обрисуваме характера на този нов тип съзнание. 1. Закон на частите и закон на Цялото Разумното съдържа живота на всички в себе си или Първичната Причина обема единството на всички души. В Божествения свят единството е закон на Цялото, което включва благото на всички. Новото съзнание, което иде, може да се нарече космическо или съзнание за единството. Много са признаците, че днес посоката на човечеството е отправена към една култура на единството и че се желае обединение.
към текста >>

Новото съзнание, което иде, може да се нарече космическо или съзнание за единството.
Тази степен на съзнание е само една фаза, но предстои следваща – разширение на индивидуалното съзнание. По-долу в текста ще изложим някои идеи и факти, с които ще обрисуваме характера на този нов тип съзнание. 1. Закон на частите и закон на Цялото Разумното съдържа живота на всички в себе си или Първичната Причина обема единството на всички души. В Божествения свят единството е закон на Цялото, което включва благото на всички. Новото съзнание, което иде, може да се нарече космическо или съзнание за единството. Много са признаците, че днес посоката на човечеството е отправена към една култура на единството и че се желае обединение. Например разпространени са асоциации от всякакъв вид, свикват се международни конгреси – икономически, политически, научни. Народите желаят падането на границите, правят се контакти през морета и океани, рушат се стените между расите, народите и отделните души. Всичко това е външен израз на един процес, който се извършва дълбоко в съзнанието. Защо се наблюдава такава тенденция в развитието?
към текста >>

Всичко това е външен израз на един процес, който се извършва дълбоко в съзнанието.
В Божествения свят единството е закон на Цялото, което включва благото на всички. Новото съзнание, което иде, може да се нарече космическо или съзнание за единството. Много са признаците, че днес посоката на човечеството е отправена към една култура на единството и че се желае обединение. Например разпространени са асоциации от всякакъв вид, свикват се международни конгреси – икономически, политически, научни. Народите желаят падането на границите, правят се контакти през морета и океани, рушат се стените между расите, народите и отделните души. Всичко това е външен израз на един процес, който се извършва дълбоко в съзнанието. Защо се наблюдава такава тенденция в развитието? За да отговорим на този въпрос, трябва да разгледаме в какво се състои същността на еволюционния процес – а именно в непрестанното развитие и в характерното постъпателно нарастване при проява на сили и заложби, скрити в монадата. Колкото повече човек се самоусъвършенства, толкова повече се и приобщава. В колкото по-голяма степен той проявява своята Божествена природа, толкова повече се и издига от съзнанието на отделната личност до едно по-разширено съзнание. Единството изгражда основата на цялото Битие: Животът е единен и разумното, което работи в човека, работи и във всички други същества.
към текста >>

В колкото по-голяма степен той проявява своята Божествена природа, толкова повече се и издига от съзнанието на отделната личност до едно по-разширено съзнание.
Народите желаят падането на границите, правят се контакти през морета и океани, рушат се стените между расите, народите и отделните души. Всичко това е външен израз на един процес, който се извършва дълбоко в съзнанието. Защо се наблюдава такава тенденция в развитието? За да отговорим на този въпрос, трябва да разгледаме в какво се състои същността на еволюционния процес – а именно в непрестанното развитие и в характерното постъпателно нарастване при проява на сили и заложби, скрити в монадата. Колкото повече човек се самоусъвършенства, толкова повече се и приобщава. В колкото по-голяма степен той проявява своята Божествена природа, толкова повече се и издига от съзнанието на отделната личност до едно по-разширено съзнание. Единството изгражда основата на цялото Битие: Животът е единен и разумното, което работи в човека, работи и във всички други същества. Ето защо, когато човек даде ход на Божественото в себе си, той чувства връзките си с Цялото и участва в единството на Живота. И тогава, проявявайки алтруизъм, той променя своя егоцентричен начин на живот. Напускайки илюзията на личната резервираност и превъзмогвайки закона на частите, човек приема закона на Цялото, като навсякъде вижда един-единствен живот – живота на Бога. И когато животът на Първичната Причина, който протича през всички същества, вече преминава напълно осъзнато през него и укрепва връзките му с Цялото, те стават реални.
към текста >>

При новата фаза на развитие човек не се обезличава – запазва индивидуалното си съзнание и същевременно с това преживява връзките си с Целокупния живот.
Единството изгражда основата на цялото Битие: Животът е единен и разумното, което работи в човека, работи и във всички други същества. Ето защо, когато човек даде ход на Божественото в себе си, той чувства връзките си с Цялото и участва в единството на Живота. И тогава, проявявайки алтруизъм, той променя своя егоцентричен начин на живот. Напускайки илюзията на личната резервираност и превъзмогвайки закона на частите, човек приема закона на Цялото, като навсякъде вижда един-единствен живот – живота на Бога. И когато животът на Първичната Причина, който протича през всички същества, вече преминава напълно осъзнато през него и укрепва връзките му с Цялото, те стават реални. При новата фаза на развитие човек не се обезличава – запазва индивидуалното си съзнание и същевременно с това преживява връзките си с Целокупния живот. Първичната Причина съдържа единството на всички души и когато човек живее в закона на Цялото, той има такова отношение към съществата, каквото Бог има към тях. Така се изграждат хармонията и разбирателството при взаимоотношенията. 2. Животът в Цялото е извор на сила Всички сме свързани. И когато познаем този факт, че съдбата на всекиго е свързана със съдбата на останалите, ще дойдем и до правилната философия за живота.
към текста >>

Когато у човека протече новото съзнание, ориентирано към Цялото, тогава неговата най-специфична дарба се проявява: ако е музикант, разцъфтява музикалната му дарба, ако е математик – математическата му дарба.
Защо животът в Любовта е извор на радост? Защото човек образува връзки с Цялото и когато в него се вливат импулсите на Единния живот, всичките му заложби се раздвижват и го подтикват да върви напред. Не бива да отслабваме връзките си с Целокупния живот, за да не се лишим от животворните сили, които ни развиват. При преживяване на единството се чувства пулсът на живота, който обхваща цялата Природа – това е блаженството на мъдреца, понеже музиката на Всемира преминава през него. Този, който живее в Любовта, като повдига околните, повдига себе си. Когато у човека протече новото съзнание, ориентирано към Цялото, тогава неговата най-специфична дарба се проявява: ако е музикант, разцъфтява музикалната му дарба, ако е математик – математическата му дарба. Всички души, които трептят в хармония, макар и да се намират на далечно разстояние една от друга, са в особена връзка помежду си. Ето защо душите, които са на еднакво ниво на съзнание, са в интимна вътрешна връзка и по закона на хармонията си препращат идеи. Това може да се обясни чрез една аналогия с музикалните тонове: когато се изсвири или изпее един тон, той резонира в тази струна, която е в хармония с него. Също така и един добър човек е във вътрешна връзка с всички добри души, където и да се намират те, а добротата, нека отбележим, е извор на сила. Разумната Природа възпитава душите по един мъдър начин и ги води към развитие.
към текста >>

Ето защо душите, които са на еднакво ниво на съзнание, са в интимна вътрешна връзка и по закона на хармонията си препращат идеи.
Не бива да отслабваме връзките си с Целокупния живот, за да не се лишим от животворните сили, които ни развиват. При преживяване на единството се чувства пулсът на живота, който обхваща цялата Природа – това е блаженството на мъдреца, понеже музиката на Всемира преминава през него. Този, който живее в Любовта, като повдига околните, повдига себе си. Когато у човека протече новото съзнание, ориентирано към Цялото, тогава неговата най-специфична дарба се проявява: ако е музикант, разцъфтява музикалната му дарба, ако е математик – математическата му дарба. Всички души, които трептят в хармония, макар и да се намират на далечно разстояние една от друга, са в особена връзка помежду си. Ето защо душите, които са на еднакво ниво на съзнание, са в интимна вътрешна връзка и по закона на хармонията си препращат идеи. Това може да се обясни чрез една аналогия с музикалните тонове: когато се изсвири или изпее един тон, той резонира в тази струна, която е в хармония с него. Също така и един добър човек е във вътрешна връзка с всички добри души, където и да се намират те, а добротата, нека отбележим, е извор на сила. Разумната Природа възпитава душите по един мъдър начин и ги води към развитие. Ако се причини страдание на което и да е същество, нарушава се законът на единството. Този, който греши, живее в закона на частите – той сам се изолира от известни сили на живота.
към текста >>

При сегашната си степен на развитие всеки човек в миг на вътрешно озарение се издига до схващането за Единството, съзнанието му се пробужда, той става предвестник на Новата култура, която иде.
Именно затова този, който живее в закона на Цялото, вижда навред Единния живот, така невероятно проявен в неизброими форми. Този, който почувства своите извечни връзки с Цялото, почва да работи и от живот на мъчение и труд се издига до живота на работата. Който живее в илюзията на несъпричастността, търси своята слава, а който живее в Закона на Цялото, търси Божията слава. Почнеш ли да работиш за славата на Бога, т.е. когато Любовта става импулс на твоята дейност, надгробната плоча е отмахната и ти си свободен. При сегашната си степен на развитие всеки човек в миг на вътрешно озарение се издига до схващането за Единството, съзнанието му се пробужда, той става предвестник на Новата култура, която иде. А тя ще бъде култура на единството. 4. Дървото на Целокупния живот Всички същества са клончета на едно и също дърво – дървото на Целокупния живот. Има вътрешна и външна връзка между всички клетки на един организъм или между всички негови органи. В биологията това е изразено чрез закона на корелацията.
към текста >>

Учителя казва: „Пръстът, като се откъсне от тялото, изгубва достойнство, съзнание и значение.“ В същото положение е и човек, който няма предвид Цялото, а се грижи само за своите лични работи.
Този, който живее в закона на частите, схваща нещата в противоречие с Единния живот, което разхлабва връзките му с него и това се отразява при възприемането на живителните енергии, които струят от Центъра. Всяко нарушение на Любовта носи своите последствия – става израждане или връщане назад в еволюцията, защото с омразата си човек се откъсва от Цялото. Същото важи както за индивидуалния живот, така и за цялото общество, народ, раса или култура. И наистина, какво може да направи клончето, откъснато от дървото? При Любовта към всички същества клонът е разлистен и здраво заловен за дървото. Учителя казва: „Пръстът, като се откъсне от тялото, изгубва достойнство, съзнание и значение.“ В същото положение е и човек, който няма предвид Цялото, а се грижи само за своите лични работи. Частта има достойнство и съзнание дотолкова, доколкото е свързана с Цялото. Но животът в закона на Цялото не може да се постигне по механичен начин. Ако чистото чувство и ясната мисъл за Първичната Причина бъдат фокус за човека, тогава той лесно ще се свързва със съзнанието на останалите. Щом заработи за другите – за Бога, той успява да развие своите сили, както и ръката, като работи, се развива, защото я подкрепя целият организъм и издига значението и достойнствата ѝ. Винаги, когато се действа с Любов, се успява.
към текста >>

Частта има достойнство и съзнание дотолкова, доколкото е свързана с Цялото.
Всяко нарушение на Любовта носи своите последствия – става израждане или връщане назад в еволюцията, защото с омразата си човек се откъсва от Цялото. Същото важи както за индивидуалния живот, така и за цялото общество, народ, раса или култура. И наистина, какво може да направи клончето, откъснато от дървото? При Любовта към всички същества клонът е разлистен и здраво заловен за дървото. Учителя казва: „Пръстът, като се откъсне от тялото, изгубва достойнство, съзнание и значение.“ В същото положение е и човек, който няма предвид Цялото, а се грижи само за своите лични работи. Частта има достойнство и съзнание дотолкова, доколкото е свързана с Цялото. Но животът в закона на Цялото не може да се постигне по механичен начин. Ако чистото чувство и ясната мисъл за Първичната Причина бъдат фокус за човека, тогава той лесно ще се свързва със съзнанието на останалите. Щом заработи за другите – за Бога, той успява да развие своите сили, както и ръката, като работи, се развива, защото я подкрепя целият организъм и издига значението и достойнствата ѝ. Винаги, когато се действа с Любов, се успява. 5. Вяра в отношенията
към текста >>

Ако чистото чувство и ясната мисъл за Първичната Причина бъдат фокус за човека, тогава той лесно ще се свързва със съзнанието на останалите.
И наистина, какво може да направи клончето, откъснато от дървото? При Любовта към всички същества клонът е разлистен и здраво заловен за дървото. Учителя казва: „Пръстът, като се откъсне от тялото, изгубва достойнство, съзнание и значение.“ В същото положение е и човек, който няма предвид Цялото, а се грижи само за своите лични работи. Частта има достойнство и съзнание дотолкова, доколкото е свързана с Цялото. Но животът в закона на Цялото не може да се постигне по механичен начин. Ако чистото чувство и ясната мисъл за Първичната Причина бъдат фокус за човека, тогава той лесно ще се свързва със съзнанието на останалите. Щом заработи за другите – за Бога, той успява да развие своите сили, както и ръката, като работи, се развива, защото я подкрепя целият организъм и издига значението и достойнствата ѝ. Винаги, когато се действа с Любов, се успява. 5. Вяра в отношенията Който вярва в Бога, живеещ в него, ще вярва и в другите хора. Всяко познание в края на краищата не е нищо друго освен познание за Бога.
към текста >>

6. Еволюция на съзнанието
И като мисли за ближните си, той ще достига до Божественото, което ги изпьлва; чак тогава ще се появят истинските връзки и хората ще се опознаят. От друга страна, човек, като мисли за Божествената същност на своя приятел, го подтиква към проявление на красивите му заложби, а когато мисли, че той е само личност, то насърчава качествата му на личността. Когато Любовта е само любов към личността, тогава тя непременно ще се опетни: веднага, щом се забележи някой недостатък, това ще се отрази и на отношенията. Но когато обичаме Първичната Причина във всички същества, тогава Любовта не подлежи на промени, защото тя не зависи от временното проявление на личността, а от Божественото, което е винаги красиво и достойно за обич. Новите отношения развиват онези вътрешни връзки, които ще се проявят навън и ще ни вдъхновяват към добродетелност. 6. Еволюция на съзнанието За да се издигне човек до висш живот, трябва да познае себе си. А да познае себе си, значи да познае Божественото, което работи в него. Човек е влязъл в дисхармония с Целокупния живот, когато поради потъване на съзнанието в материята, той изгубва своя вътрешен ориентир за единството. Според степента на развитието си съзнанието може да се класифицира на четири вида: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. А според широчината си на обхват съзнанието се разпределя на групово, индивидуално и космическо.
към текста >>

Човек е влязъл в дисхармония с Целокупния живот, когато поради потъване на съзнанието в материята, той изгубва своя вътрешен ориентир за единството.
Но когато обичаме Първичната Причина във всички същества, тогава Любовта не подлежи на промени, защото тя не зависи от временното проявление на личността, а от Божественото, което е винаги красиво и достойно за обич. Новите отношения развиват онези вътрешни връзки, които ще се проявят навън и ще ни вдъхновяват към добродетелност. 6. Еволюция на съзнанието За да се издигне човек до висш живот, трябва да познае себе си. А да познае себе си, значи да познае Божественото, което работи в него. Човек е влязъл в дисхармония с Целокупния живот, когато поради потъване на съзнанието в материята, той изгубва своя вътрешен ориентир за единството. Според степента на развитието си съзнанието може да се класифицира на четири вида: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. А според широчината си на обхват съзнанието се разпределя на групово, индивидуално и космическо. Груповото съзнание е по-широко от индивидуалното, но то е смътно – с такова съзнание са съществували хората в началото на своето развитие. После, след множество пертурбации, става стесняване на съзнанието – сформира се човешката индивидуалност, която има амбиции и си поставя цели, но и се сдобива с по-голяма будност – прояснява се. Докато космическото съзнание отново се разширява, но будността му увеличава своите мащаби, а и човек не изгубва индивидуалното си съзнание, но същевременно придобива и съзнание за единството на Цялото.
към текста >>

Според степента на развитието си съзнанието може да се класифицира на четири вида: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание.
Новите отношения развиват онези вътрешни връзки, които ще се проявят навън и ще ни вдъхновяват към добродетелност. 6. Еволюция на съзнанието За да се издигне човек до висш живот, трябва да познае себе си. А да познае себе си, значи да познае Божественото, което работи в него. Човек е влязъл в дисхармония с Целокупния живот, когато поради потъване на съзнанието в материята, той изгубва своя вътрешен ориентир за единството. Според степента на развитието си съзнанието може да се класифицира на четири вида: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. А според широчината си на обхват съзнанието се разпределя на групово, индивидуално и космическо. Груповото съзнание е по-широко от индивидуалното, но то е смътно – с такова съзнание са съществували хората в началото на своето развитие. После, след множество пертурбации, става стесняване на съзнанието – сформира се човешката индивидуалност, която има амбиции и си поставя цели, но и се сдобива с по-голяма будност – прояснява се. Докато космическото съзнание отново се разширява, но будността му увеличава своите мащаби, а и човек не изгубва индивидуалното си съзнание, но същевременно придобива и съзнание за единството на Цялото. Това е новото съзнание, което идва.
към текста >>

А според широчината си на обхват съзнанието се разпределя на групово, индивидуално и космическо.
6. Еволюция на съзнанието За да се издигне човек до висш живот, трябва да познае себе си. А да познае себе си, значи да познае Божественото, което работи в него. Човек е влязъл в дисхармония с Целокупния живот, когато поради потъване на съзнанието в материята, той изгубва своя вътрешен ориентир за единството. Според степента на развитието си съзнанието може да се класифицира на четири вида: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. А според широчината си на обхват съзнанието се разпределя на групово, индивидуално и космическо. Груповото съзнание е по-широко от индивидуалното, но то е смътно – с такова съзнание са съществували хората в началото на своето развитие. После, след множество пертурбации, става стесняване на съзнанието – сформира се човешката индивидуалност, която има амбиции и си поставя цели, но и се сдобива с по-голяма будност – прояснява се. Докато космическото съзнание отново се разширява, но будността му увеличава своите мащаби, а и човек не изгубва индивидуалното си съзнание, но същевременно придобива и съзнание за единството на Цялото. Това е новото съзнание, което идва. 7. Нов характер на човешката дейност
към текста >>

Груповото съзнание е по-широко от индивидуалното, но то е смътно – с такова съзнание са съществували хората в началото на своето развитие.
За да се издигне човек до висш живот, трябва да познае себе си. А да познае себе си, значи да познае Божественото, което работи в него. Човек е влязъл в дисхармония с Целокупния живот, когато поради потъване на съзнанието в материята, той изгубва своя вътрешен ориентир за единството. Според степента на развитието си съзнанието може да се класифицира на четири вида: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. А според широчината си на обхват съзнанието се разпределя на групово, индивидуално и космическо. Груповото съзнание е по-широко от индивидуалното, но то е смътно – с такова съзнание са съществували хората в началото на своето развитие. После, след множество пертурбации, става стесняване на съзнанието – сформира се човешката индивидуалност, която има амбиции и си поставя цели, но и се сдобива с по-голяма будност – прояснява се. Докато космическото съзнание отново се разширява, но будността му увеличава своите мащаби, а и човек не изгубва индивидуалното си съзнание, но същевременно придобива и съзнание за единството на Цялото. Това е новото съзнание, което идва. 7. Нов характер на човешката дейност Днес смятат, че слугите са по-долни, а господарите – по-горни.
към текста >>

После, след множество пертурбации, става стесняване на съзнанието – сформира се човешката индивидуалност, която има амбиции и си поставя цели, но и се сдобива с по-голяма будност – прояснява се.
А да познае себе си, значи да познае Божественото, което работи в него. Човек е влязъл в дисхармония с Целокупния живот, когато поради потъване на съзнанието в материята, той изгубва своя вътрешен ориентир за единството. Според степента на развитието си съзнанието може да се класифицира на четири вида: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. А според широчината си на обхват съзнанието се разпределя на групово, индивидуално и космическо. Груповото съзнание е по-широко от индивидуалното, но то е смътно – с такова съзнание са съществували хората в началото на своето развитие. После, след множество пертурбации, става стесняване на съзнанието – сформира се човешката индивидуалност, която има амбиции и си поставя цели, но и се сдобива с по-голяма будност – прояснява се. Докато космическото съзнание отново се разширява, но будността му увеличава своите мащаби, а и човек не изгубва индивидуалното си съзнание, но същевременно придобива и съзнание за единството на Цялото. Това е новото съзнание, което идва. 7. Нов характер на човешката дейност Днес смятат, че слугите са по-долни, а господарите – по-горни. Но при новото съзнание силните ще отидат да слугуват на слабите.
към текста >>

Докато космическото съзнание отново се разширява, но будността му увеличава своите мащаби, а и човек не изгубва индивидуалното си съзнание, но същевременно придобива и съзнание за единството на Цялото.
Човек е влязъл в дисхармония с Целокупния живот, когато поради потъване на съзнанието в материята, той изгубва своя вътрешен ориентир за единството. Според степента на развитието си съзнанието може да се класифицира на четири вида: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. А според широчината си на обхват съзнанието се разпределя на групово, индивидуално и космическо. Груповото съзнание е по-широко от индивидуалното, но то е смътно – с такова съзнание са съществували хората в началото на своето развитие. После, след множество пертурбации, става стесняване на съзнанието – сформира се човешката индивидуалност, която има амбиции и си поставя цели, но и се сдобива с по-голяма будност – прояснява се. Докато космическото съзнание отново се разширява, но будността му увеличава своите мащаби, а и човек не изгубва индивидуалното си съзнание, но същевременно придобива и съзнание за единството на Цялото. Това е новото съзнание, което идва. 7. Нов характер на човешката дейност Днес смятат, че слугите са по-долни, а господарите – по-горни. Но при новото съзнание силните ще отидат да слугуват на слабите. И този, който слугува, ще се смята за по-развит, по-силен, по-умен и по-високостоящ.
към текста >>

Това е новото съзнание, което идва.
Според степента на развитието си съзнанието може да се класифицира на четири вида: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. А според широчината си на обхват съзнанието се разпределя на групово, индивидуално и космическо. Груповото съзнание е по-широко от индивидуалното, но то е смътно – с такова съзнание са съществували хората в началото на своето развитие. После, след множество пертурбации, става стесняване на съзнанието – сформира се човешката индивидуалност, която има амбиции и си поставя цели, но и се сдобива с по-голяма будност – прояснява се. Докато космическото съзнание отново се разширява, но будността му увеличава своите мащаби, а и човек не изгубва индивидуалното си съзнание, но същевременно придобива и съзнание за единството на Цялото. Това е новото съзнание, което идва. 7. Нов характер на човешката дейност Днес смятат, че слугите са по-долни, а господарите – по-горни. Но при новото съзнание силните ще отидат да слугуват на слабите. И този, който слугува, ще се смята за по-развит, по-силен, по-умен и по-високостоящ. Ще бъде същото отношение, каквото е на майката към детето – тя, по-силната по знание и по физика, слугува от Любов.
към текста >>

Но при новото съзнание силните ще отидат да слугуват на слабите.
После, след множество пертурбации, става стесняване на съзнанието – сформира се човешката индивидуалност, която има амбиции и си поставя цели, но и се сдобива с по-голяма будност – прояснява се. Докато космическото съзнание отново се разширява, но будността му увеличава своите мащаби, а и човек не изгубва индивидуалното си съзнание, но същевременно придобива и съзнание за единството на Цялото. Това е новото съзнание, което идва. 7. Нов характер на човешката дейност Днес смятат, че слугите са по-долни, а господарите – по-горни. Но при новото съзнание силните ще отидат да слугуват на слабите. И този, който слугува, ще се смята за по-развит, по-силен, по-умен и по-високостоящ. Ще бъде същото отношение, каквото е на майката към детето – тя, по-силната по знание и по физика, слугува от Любов. Служенето е характерна черта на Разумния свят – там то е реализирано. Заедно с пробуждането на новото съзнание ще се измени и характерът на човешката дейност, защото ще се внесе нов елемент в нея. Когато човек работи за себе си, той живее в закона на частите, а когато работи за другите – за Бога, той живее в закона на Цялото и с това човешкото съзнание влиза във връзка с Разумния свят – радостта и широтата, която се чувстват, идат именно поради тази връзка.
към текста >>

Заедно с пробуждането на новото съзнание ще се измени и характерът на човешката дейност, защото ще се внесе нов елемент в нея.
Днес смятат, че слугите са по-долни, а господарите – по-горни. Но при новото съзнание силните ще отидат да слугуват на слабите. И този, който слугува, ще се смята за по-развит, по-силен, по-умен и по-високостоящ. Ще бъде същото отношение, каквото е на майката към детето – тя, по-силната по знание и по физика, слугува от Любов. Служенето е характерна черта на Разумния свят – там то е реализирано. Заедно с пробуждането на новото съзнание ще се измени и характерът на човешката дейност, защото ще се внесе нов елемент в нея. Когато човек работи за себе си, той живее в закона на частите, а когато работи за другите – за Бога, той живее в закона на Цялото и с това човешкото съзнание влиза във връзка с Разумния свят – радостта и широтата, която се чувстват, идат именно поради тази връзка. Гъсеницата, като достигне до известна степен на своето развитие, се отказва от стеснения си живот и след известни промени влиза в един съвсем нов живот, с по-големи възможности. Също така и човек с пробуждане на новото съзнание започва да намира радост не вече във вземането, а в даването, и не в трупането, а в служенето. Космичното съзнание, което иде, ще се изяви в служенето.
към текста >>

Когато човек работи за себе си, той живее в закона на частите, а когато работи за другите – за Бога, той живее в закона на Цялото и с това човешкото съзнание влиза във връзка с Разумния свят – радостта и широтата, която се чувстват, идат именно поради тази връзка.
Но при новото съзнание силните ще отидат да слугуват на слабите. И този, който слугува, ще се смята за по-развит, по-силен, по-умен и по-високостоящ. Ще бъде същото отношение, каквото е на майката към детето – тя, по-силната по знание и по физика, слугува от Любов. Служенето е характерна черта на Разумния свят – там то е реализирано. Заедно с пробуждането на новото съзнание ще се измени и характерът на човешката дейност, защото ще се внесе нов елемент в нея. Когато човек работи за себе си, той живее в закона на частите, а когато работи за другите – за Бога, той живее в закона на Цялото и с това човешкото съзнание влиза във връзка с Разумния свят – радостта и широтата, която се чувстват, идат именно поради тази връзка. Гъсеницата, като достигне до известна степен на своето развитие, се отказва от стеснения си живот и след известни промени влиза в един съвсем нов живот, с по-големи възможности. Също така и човек с пробуждане на новото съзнание започва да намира радост не вече във вземането, а в даването, и не в трупането, а в служенето. Космичното съзнание, което иде, ще се изяви в служенето.
към текста >>

Също така и човек с пробуждане на новото съзнание започва да намира радост не вече във вземането, а в даването, и не в трупането, а в служенето.
Ще бъде същото отношение, каквото е на майката към детето – тя, по-силната по знание и по физика, слугува от Любов. Служенето е характерна черта на Разумния свят – там то е реализирано. Заедно с пробуждането на новото съзнание ще се измени и характерът на човешката дейност, защото ще се внесе нов елемент в нея. Когато човек работи за себе си, той живее в закона на частите, а когато работи за другите – за Бога, той живее в закона на Цялото и с това човешкото съзнание влиза във връзка с Разумния свят – радостта и широтата, която се чувстват, идат именно поради тази връзка. Гъсеницата, като достигне до известна степен на своето развитие, се отказва от стеснения си живот и след известни промени влиза в един съвсем нов живот, с по-големи възможности. Също така и човек с пробуждане на новото съзнание започва да намира радост не вече във вземането, а в даването, и не в трупането, а в служенето. Космичното съзнание, което иде, ще се изяви в служенето.
към текста >>

Космичното съзнание, което иде, ще се изяви в служенето.
Служенето е характерна черта на Разумния свят – там то е реализирано. Заедно с пробуждането на новото съзнание ще се измени и характерът на човешката дейност, защото ще се внесе нов елемент в нея. Когато човек работи за себе си, той живее в закона на частите, а когато работи за другите – за Бога, той живее в закона на Цялото и с това човешкото съзнание влиза във връзка с Разумния свят – радостта и широтата, която се чувстват, идат именно поради тази връзка. Гъсеницата, като достигне до известна степен на своето развитие, се отказва от стеснения си живот и след известни промени влиза в един съвсем нов живот, с по-големи възможности. Също така и човек с пробуждане на новото съзнание започва да намира радост не вече във вземането, а в даването, и не в трупането, а в служенето. Космичното съзнание, което иде, ще се изяви в служенето.
към текста >>

30. 63) Паневритмия - Боян Боев (1883 – 1963)

Забелязано е, че при зазоряването на всяка нова култура се отстояват велики духовни идеи – едно ново съзнание се ражда в човечеството.
ПАНЕВРИТМИЯ3 Днешната епоха е преходна; направен е завоят между две култури, който се отличава с хаос и с големи противоречия. А това е признак, че се намираме на границата между старото, вече залязващо, и новото, което изгрява. Забелязано е, че при зазоряването на всяка нова култура се отстояват велики духовни идеи – едно ново съзнание се ражда в човечеството. Всъщност самото развитие е въпрос на разширение на съзнанието. Например, ако проследим природните царства, ще видим, че в пътя на еволюцията съзнанието постепенно се разширява. Всяка следваща култура е едно ново откровение на човешкия Дух. И тогава кое е новото, което носи културата, която иде? Има известни признаци, по които може да се доловят новите идеи, както по първите пролетни цветя може да се съди за бъдната пролет.
към текста >>

Всъщност самото развитие е въпрос на разширение на съзнанието.
ПАНЕВРИТМИЯ3 Днешната епоха е преходна; направен е завоят между две култури, който се отличава с хаос и с големи противоречия. А това е признак, че се намираме на границата между старото, вече залязващо, и новото, което изгрява. Забелязано е, че при зазоряването на всяка нова култура се отстояват велики духовни идеи – едно ново съзнание се ражда в човечеството. Всъщност самото развитие е въпрос на разширение на съзнанието. Например, ако проследим природните царства, ще видим, че в пътя на еволюцията съзнанието постепенно се разширява. Всяка следваща култура е едно ново откровение на човешкия Дух. И тогава кое е новото, което носи културата, която иде? Има известни признаци, по които може да се доловят новите идеи, както по първите пролетни цветя може да се съди за бъдната пролет. Новото, което иде днес, е пробуждането на Космичното съзнание.
към текста >>

Например, ако проследим природните царства, ще видим, че в пътя на еволюцията съзнанието постепенно се разширява.
ПАНЕВРИТМИЯ3 Днешната епоха е преходна; направен е завоят между две култури, който се отличава с хаос и с големи противоречия. А това е признак, че се намираме на границата между старото, вече залязващо, и новото, което изгрява. Забелязано е, че при зазоряването на всяка нова култура се отстояват велики духовни идеи – едно ново съзнание се ражда в човечеството. Всъщност самото развитие е въпрос на разширение на съзнанието. Например, ако проследим природните царства, ще видим, че в пътя на еволюцията съзнанието постепенно се разширява. Всяка следваща култура е едно ново откровение на човешкия Дух. И тогава кое е новото, което носи културата, която иде? Има известни признаци, по които може да се доловят новите идеи, както по първите пролетни цветя може да се съди за бъдната пролет. Новото, което иде днес, е пробуждането на Космичното съзнание. Иде духът на братството, на единението: при новото съзнание личният живот ще бъде надраснат и ще се навлезе в безграничния живот на Цялото, на Всеобщото.
към текста >>

Новото, което иде днес, е пробуждането на Космичното съзнание.
Всъщност самото развитие е въпрос на разширение на съзнанието. Например, ако проследим природните царства, ще видим, че в пътя на еволюцията съзнанието постепенно се разширява. Всяка следваща култура е едно ново откровение на човешкия Дух. И тогава кое е новото, което носи културата, която иде? Има известни признаци, по които може да се доловят новите идеи, както по първите пролетни цветя може да се съди за бъдната пролет. Новото, което иде днес, е пробуждането на Космичното съзнание. Иде духът на братството, на единението: при новото съзнание личният живот ще бъде надраснат и ще се навлезе в безграничния живот на Цялото, на Всеобщото. Като мощна вълна новите идеи ще се влеят в културата и ще я претворят, те ще се проявяват във всички области на живота и днес навсякъде можем да видим следи от животворното им действие. Обаче те трябва да намерят и съответна форма, чрез която да се изразят, т.е. да изградят съответния външен израз, чрез който ще въздействат върху по-дълбоките сили на човешкото естество. Такава именно роля има и Паневритмията, която чрез подбрани идеи, звуци и движения изгражда новото съзнание.
към текста >>

Иде духът на братството, на единението: при новото съзнание личният живот ще бъде надраснат и ще се навлезе в безграничния живот на Цялото, на Всеобщото.
Например, ако проследим природните царства, ще видим, че в пътя на еволюцията съзнанието постепенно се разширява. Всяка следваща култура е едно ново откровение на човешкия Дух. И тогава кое е новото, което носи културата, която иде? Има известни признаци, по които може да се доловят новите идеи, както по първите пролетни цветя може да се съди за бъдната пролет. Новото, което иде днес, е пробуждането на Космичното съзнание. Иде духът на братството, на единението: при новото съзнание личният живот ще бъде надраснат и ще се навлезе в безграничния живот на Цялото, на Всеобщото. Като мощна вълна новите идеи ще се влеят в културата и ще я претворят, те ще се проявяват във всички области на живота и днес навсякъде можем да видим следи от животворното им действие. Обаче те трябва да намерят и съответна форма, чрез която да се изразят, т.е. да изградят съответния външен израз, чрез който ще въздействат върху по-дълбоките сили на човешкото естество. Такава именно роля има и Паневритмията, която чрез подбрани идеи, звуци и движения изгражда новото съзнание. Нека разгледаме произхода на думата паневритмия, която е съставена от три корена, пан, ев или еу и ритъм.
към текста >>

Такава именно роля има и Паневритмията, която чрез подбрани идеи, звуци и движения изгражда новото съзнание.
Новото, което иде днес, е пробуждането на Космичното съзнание. Иде духът на братството, на единението: при новото съзнание личният живот ще бъде надраснат и ще се навлезе в безграничния живот на Цялото, на Всеобщото. Като мощна вълна новите идеи ще се влеят в културата и ще я претворят, те ще се проявяват във всички области на живота и днес навсякъде можем да видим следи от животворното им действие. Обаче те трябва да намерят и съответна форма, чрез която да се изразят, т.е. да изградят съответния външен израз, чрез който ще въздействат върху по-дълбоките сили на човешкото естество. Такава именно роля има и Паневритмията, която чрез подбрани идеи, звуци и движения изгражда новото съзнание. Нека разгледаме произхода на думата паневритмия, която е съставена от три корена, пан, ев или еу и ритъм. Пан означава всичко, все, всеобщо. Ев или еу е това, от което излиза всичко – висшето, същината, реалното, същественото в света. А ритъм – хармоничност в движението или във всеки външен израз на нещата. Що е тогава Паневритмия?
към текста >>

И когато човек насочи ръката си нагоре с будно съзнание, той се свързва със слънчевите сили, а когато по същия начин я насочи надолу – със земните сили.
Човешкото естество има троен поляритет. От изследванията и научните заключения на Райхенбах4, Гастон Дюрвил5 и други се констатира, че дясната страна на тялото е положителна, а лявата – отрицателна; горната част на тялото е положителна, а долната – отрицателна; предната страна на тялото е положителна, а задната – отрицателна. С научната си работа Александър Гурвич6, Жорж Лаковски7 и други учени доказват, че човешкият организъм, както и всички живи организми, имат радиации, т.е. организмът, намиращ се в състояние на живот, излъчва биоенергия, характеризираща се с особени лъчи. Паневритмията е основана на това познание за енергиите, проникващи човешкото естество. И когато човек насочи ръката си нагоре с будно съзнание, той се свързва със слънчевите сили, а когато по същия начин я насочи надолу – със земните сили. Така става обмяна, при която той приема слънчевите енергии, а и добрите енергии от Земята, като същевременно Ă предава непотребните и дисхармоничните. Много от движенията на човека имат подсъзнателно значение. Например, когато пипа или разтрива някое място на главата или тялото си, той без да съзнава разнася насъбралата се там излишна енергия; или пък при недоимък от такава активира мястото с енергията, която излиза от пръстите му. Ако човек има знания да регулира известни енергийни течения, може да премахне главоболие, други болести и множество неразположения. Трябва да се ограничаваме от движения, които отнемат или изхарчват нужните енергии.
към текста >>

За да се улеснят двата процеса – даване и също така приемане, които се извършват с паневритмичните движения, трябва да участва съзнанието, което е главно условие за целесъобразна обмяна между човек и Природа.
Те, и когато са несъзнателни, не са произволни и са във връзка не само с физиологичните процеси, но и с душевните. Енергията, която излъчва човек, е израз и на психичния му живот: всяко негово движение, било то и несъзнателно, носи вътрешен смисъл и заряд. Например ако човек поздравява с отворена и обърната навън длан, той е откровен и добронамерен – движенията и жестовете имат достатъчно красноречив език. Ние не сме откъснати от Всемира, напротив, имаме неразривна връзка: всеки телесен орган е свързан със съответни духовни процеси. Човекът на Новото ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателния живот, ще се стреми да разшири кръга на своя съзнателен живот. За да се улеснят двата процеса – даване и също така приемане, които се извършват с паневритмичните движения, трябва да участва съзнанието, което е главно условие за целесъобразна обмяна между човек и Природа. Характерът на енергиите, които човек изпраща и приема, зависи от будността на съзнанието му и от идеята, която го занимава при намиране на съответното движение. Паневритмичните упражнения не са механични гимнастики, но една дейност, в която вземат участие физическите, духовните, умствените и Божествените сили на човешкото естество. При изиграване на Паневритмията всички гореспоменати сили се намират в състояние на будност, творчество, активност и възприемчивост. Ето защо при тези упражнения трябва да се мисли, освен това е нужно и едно вътрешно концентриране. Учителя казва: „Когато правим упражненията, Живата Природа взема участие в движенията.
към текста >>

Характерът на енергиите, които човек изпраща и приема, зависи от будността на съзнанието му и от идеята, която го занимава при намиране на съответното движение.
Енергията, която излъчва човек, е израз и на психичния му живот: всяко негово движение, било то и несъзнателно, носи вътрешен смисъл и заряд. Например ако човек поздравява с отворена и обърната навън длан, той е откровен и добронамерен – движенията и жестовете имат достатъчно красноречив език. Ние не сме откъснати от Всемира, напротив, имаме неразривна връзка: всеки телесен орган е свързан със съответни духовни процеси. Човекът на Новото ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателния живот, ще се стреми да разшири кръга на своя съзнателен живот. За да се улеснят двата процеса – даване и също така приемане, които се извършват с паневритмичните движения, трябва да участва съзнанието, което е главно условие за целесъобразна обмяна между човек и Природа. Характерът на енергиите, които човек изпраща и приема, зависи от будността на съзнанието му и от идеята, която го занимава при намиране на съответното движение. Паневритмичните упражнения не са механични гимнастики, но една дейност, в която вземат участие физическите, духовните, умствените и Божествените сили на човешкото естество. При изиграване на Паневритмията всички гореспоменати сили се намират в състояние на будност, творчество, активност и възприемчивост. Ето защо при тези упражнения трябва да се мисли, освен това е нужно и едно вътрешно концентриране. Учителя казва: „Когато правим упражненията, Живата Природа взема участие в движенията. Тя гледа има ли ритъм и съзнание: забележи ли, че няма, не взема участие; а щом е така, то всичката работа на човека отива напразно – тя е механична.“ В това отношение – доколко е важна будността на съзнанието за акумулиране на творческите сили на Природата в човешкия организъм, е интересен евангелският разказ за жената, която страдала дванадесет години от кръвотечение.
към текста >>

При изиграване на Паневритмията всички гореспоменати сили се намират в състояние на будност, творчество, активност и възприемчивост.
Ние не сме откъснати от Всемира, напротив, имаме неразривна връзка: всеки телесен орган е свързан със съответни духовни процеси. Човекът на Новото ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателния живот, ще се стреми да разшири кръга на своя съзнателен живот. За да се улеснят двата процеса – даване и също така приемане, които се извършват с паневритмичните движения, трябва да участва съзнанието, което е главно условие за целесъобразна обмяна между човек и Природа. Характерът на енергиите, които човек изпраща и приема, зависи от будността на съзнанието му и от идеята, която го занимава при намиране на съответното движение. Паневритмичните упражнения не са механични гимнастики, но една дейност, в която вземат участие физическите, духовните, умствените и Божествените сили на човешкото естество. При изиграване на Паневритмията всички гореспоменати сили се намират в състояние на будност, творчество, активност и възприемчивост. Ето защо при тези упражнения трябва да се мисли, освен това е нужно и едно вътрешно концентриране. Учителя казва: „Когато правим упражненията, Живата Природа взема участие в движенията. Тя гледа има ли ритъм и съзнание: забележи ли, че няма, не взема участие; а щом е така, то всичката работа на човека отива напразно – тя е механична.“ В това отношение – доколко е важна будността на съзнанието за акумулиране на творческите сили на Природата в човешкия организъм, е интересен евангелският разказ за жената, която страдала дванадесет години от кръвотечение. Тя се излекувала, като се докоснала до дрехата на Христа. „Кой се допря до дрехите Ми?
към текста >>

Тя гледа има ли ритъм и съзнание: забележи ли, че няма, не взема участие; а щом е така, то всичката работа на човека отива напразно – тя е механична.“ В това отношение – доколко е важна будността на съзнанието за акумулиране на творческите сили на Природата в човешкия организъм, е интересен евангелският разказ за жената, която страдала дванадесет години от кръвотечение.
Характерът на енергиите, които човек изпраща и приема, зависи от будността на съзнанието му и от идеята, която го занимава при намиране на съответното движение. Паневритмичните упражнения не са механични гимнастики, но една дейност, в която вземат участие физическите, духовните, умствените и Божествените сили на човешкото естество. При изиграване на Паневритмията всички гореспоменати сили се намират в състояние на будност, творчество, активност и възприемчивост. Ето защо при тези упражнения трябва да се мисли, освен това е нужно и едно вътрешно концентриране. Учителя казва: „Когато правим упражненията, Живата Природа взема участие в движенията. Тя гледа има ли ритъм и съзнание: забележи ли, че няма, не взема участие; а щом е така, то всичката работа на човека отива напразно – тя е механична.“ В това отношение – доколко е важна будността на съзнанието за акумулиране на творческите сили на Природата в човешкия организъм, е интересен евангелският разказ за жената, която страдала дванадесет години от кръвотечение. Тя се излекувала, като се докоснала до дрехата на Христа. „Кой се допря до дрехите Ми? “ – запитал Христос и учениците казали, че народът Го притиска. Христос се обърнал, за да види кой е сторил това, защото усетил, че сила излиза из Него. Мнозина се допрели до Христа механически, докато тази жена се е допряла с участието на съзнанието си, с дълбока вяра, излизаща от Умствения свят, и получила оздравяване или хармонизиране на енергиите.
към текста >>

Мнозина се допрели до Христа механически, докато тази жена се е допряла с участието на съзнанието си, с дълбока вяра, излизаща от Умствения свят, и получила оздравяване или хармонизиране на енергиите.
Тя гледа има ли ритъм и съзнание: забележи ли, че няма, не взема участие; а щом е така, то всичката работа на човека отива напразно – тя е механична.“ В това отношение – доколко е важна будността на съзнанието за акумулиране на творческите сили на Природата в човешкия организъм, е интересен евангелският разказ за жената, която страдала дванадесет години от кръвотечение. Тя се излекувала, като се докоснала до дрехата на Христа. „Кой се допря до дрехите Ми? “ – запитал Христос и учениците казали, че народът Го притиска. Христос се обърнал, за да види кой е сторил това, защото усетил, че сила излиза из Него. Мнозина се допрели до Христа механически, докато тази жена се е допряла с участието на съзнанието си, с дълбока вяра, излизаща от Умствения свят, и получила оздравяване или хармонизиране на енергиите. Друг библейски пример: когато Мойсей вдигал ръцете си, евреите побеждавали в сраженията – от ръцете му излизала сила. Ръцете са силови линии, от които протича живата енергия. С будно съзнание се образува връзка между ръката и Живата Природа; по всеки пръст протича жива енергия – праната. Ако повярваш, ако туриш волята си в действие, веднага токове ще протекат. Като се свържеш с Разумното, с Божественото Начало, то ще въздейства да протече тази енергия и в теб.
към текста >>

С будно съзнание се образува връзка между ръката и Живата Природа; по всеки пръст протича жива енергия – праната.
“ – запитал Христос и учениците казали, че народът Го притиска. Христос се обърнал, за да види кой е сторил това, защото усетил, че сила излиза из Него. Мнозина се допрели до Христа механически, докато тази жена се е допряла с участието на съзнанието си, с дълбока вяра, излизаща от Умствения свят, и получила оздравяване или хармонизиране на енергиите. Друг библейски пример: когато Мойсей вдигал ръцете си, евреите побеждавали в сраженията – от ръцете му излизала сила. Ръцете са силови линии, от които протича живата енергия. С будно съзнание се образува връзка между ръката и Живата Природа; по всеки пръст протича жива енергия – праната. Ако повярваш, ако туриш волята си в действие, веднага токове ще протекат. Като се свържеш с Разумното, с Божественото Начало, то ще въздейства да протече тази енергия и в теб. При изпълнението на Паневритмията трябва да познаваме значението на всяко движение и какво е влиянието му вьрху човека, да се разбират кои движения са ефикасни и целесъобразни. Могат да се правят редица опити и наблюдения, за да се види какво значение имат разните движения за приемане и предаване на известни енергии – физически и психически. Например нека вземем една от песните на Всемирното Братство –“Добър ден“, която се пее със специални движения.
към текста >>

Чрез правенето на паневритмичните движения съзнанието ни едновременно е концентрирано върху тях и върху определени идеи, така чрез този език ние изразяваме външно вътрешния живот – живота на душата.
Има безброй съответствия в Природата, но нека изброим само тези, които главно ни интересуват в случая: тон, форма, движение, цвят, число и идея. На закона за съответствието между тези прояви в Природата се основава и окултната архитектура; на същото съответствие се основава и Паневритмията. С други думи казано, Паневритмията е сьчетание между тон, форма, движение, цвят, число и идея. И само когато има такова съответствие, движенията ще са с мощно, магично действие и ще бъдат вече носители на светли идеи. Благодарение на съответствието между движение и идеи, движенията стават въплътена идея и проникват самия изпълнител, като внасят обнова и живот. Чрез правенето на паневритмичните движения съзнанието ни едновременно е концентрирано върху тях и върху определени идеи, така чрез този език ние изразяваме външно вътрешния живот – живота на душата. Има движение на Доброто, на Милосърдието, на Справедливостта, а и Любовта си има свои линии на движение. Няма добродетел, която да не може да се изрази, и човек трябва да прави опити веднъж, дваж, десет, сто пъти и прочее, додето намери кои линии на движения отговарят на дадена добродетел. На такава основа е изградена и Паневритмията, която е проникната от музикалната мисъл на Учителя. Известно е, че в мозъка има двигателни, моторни центрове. И за съзнателните движения центровете са в главния мозък.
към текста >>

Основната идея, с която трябва да се занимава съзнанието по време на изпълняването Ă, е идеята за Бога, за Вечния Разум, за Живата Природа, за изгряващото Слънце и за пробуждането на душата.
Паневритмичните упражнения се основават на космичните закони за контакт на човека с енергиите на Природата и за използването им за нейния духовен растеж. Всяко нещо трябва да се движи – това е природен закон и когато движенията са разумни, човек придобива достатъчно. При паневритмичните упражнения той влиза в обмяна с живите сили на Природата, но ако не прокара своята мисьл и воля през ръцете, краката, мускулите и прочее, не би могьл да се ползва. Може да се каже, че човешкото същество е един жив радиоапарат, който приема и предава едновременно, а и движенията при Паневритмията са от такъв характер, че човек е способен да черпи изобилно сили от безграничния резервоар на Природата и с това да повдигне своите мисли, чувства и постъпки, а от друга страна, да праща в света творчески импулси и идеи, които ще съдействат за неговата обнова и преобразяване. Паневритмията се основава на взаимодействието между Природата и човека, на зависимостта между физиологичните и психологични процеси в човека и на съответствието между идея, мисъл, музика и движение. Основната идея, с която трябва да се занимава съзнанието по време на изпълняването Ă, е идеята за Бога, за Вечния Разум, за Живата Природа, за изгряващото Слънце и за пробуждането на душата. Тези упражнения са високо идейни и събуждат в човека качества, които изграждат основата на Новата култура. А тя е култура на жертвата, на даването и на самоотричането в името на ближните. Всичките 28 паневритмични упражнения представят един непрекъснат процес на съзнанието кьм съвършенство и си имат свой вътрешен смисъл. По-долу се изяснява вътрешният смисъл на всяко едно от тях, като се изтъква само общодостъпното им значение, докато сакралното не ще споменем, понеже разбирането му изисква по-голяма подготовка. 1. Пробуждане: Това упражнение изразява процеса на събиране и процеса на проявяване навън.
към текста >>

Всичките 28 паневритмични упражнения представят един непрекъснат процес на съзнанието кьм съвършенство и си имат свой вътрешен смисъл.
Може да се каже, че човешкото същество е един жив радиоапарат, който приема и предава едновременно, а и движенията при Паневритмията са от такъв характер, че човек е способен да черпи изобилно сили от безграничния резервоар на Природата и с това да повдигне своите мисли, чувства и постъпки, а от друга страна, да праща в света творчески импулси и идеи, които ще съдействат за неговата обнова и преобразяване. Паневритмията се основава на взаимодействието между Природата и човека, на зависимостта между физиологичните и психологични процеси в човека и на съответствието между идея, мисъл, музика и движение. Основната идея, с която трябва да се занимава съзнанието по време на изпълняването Ă, е идеята за Бога, за Вечния Разум, за Живата Природа, за изгряващото Слънце и за пробуждането на душата. Тези упражнения са високо идейни и събуждат в човека качества, които изграждат основата на Новата култура. А тя е култура на жертвата, на даването и на самоотричането в името на ближните. Всичките 28 паневритмични упражнения представят един непрекъснат процес на съзнанието кьм съвършенство и си имат свой вътрешен смисъл. По-долу се изяснява вътрешният смисъл на всяко едно от тях, като се изтъква само общодостъпното им значение, докато сакралното не ще споменем, понеже разбирането му изисква по-голяма подготовка. 1. Пробуждане: Това упражнение изразява процеса на събиране и процеса на проявяване навън. Ръцете, които са върху рамената, се разтварят настрани, най-първо даваме – това е мъжкият принцип. Винаги се започва с творческото начало, т.е. това, което имаме, трябва да го отдадем.
към текста >>

Това упражнение се нарича „Пробуждане“, понеже когато у човека се роди идеята за даване на това, що е възприел, то това е вече ярък признак за пробуждане на съзнанието му.
Винаги се започва с творческото начало, т.е. това, което имаме, трябва да го отдадем. При следващите движения прибираме отново ръцете и докосваме с пръсти рамената, което означава възприемателен процес, приемаме от Природата даровете, които ни дава – това е женският принцип, възприемащото начало. Тези две състояния се сменят. Пръстите са антени, през които се отпращат енергии, а междините между тях са възприемателните антени. Това упражнение се нарича „Пробуждане“, понеже когато у човека се роди идеята за даване на това, що е възприел, то това е вече ярък признак за пробуждане на съзнанието му. Човек надраства рамките на ограничения си личен живот и влиза в широката област на Целокупния живот – това е начало на проявлението на човешката душа. Човешката душа трябва да се пробуди и да прояви своята неземна красота. 2. Примирение: Тези плавни криви линии, които се извършват с ръцете пред слънчевия възел и настрани, и пак обратно, са магнетични линии, линии на мекота и на примирение. Тези движения възпитават в дух на смиреност и се укрепва съзнанието, че всичко, каквото се случва, ще се превърне на добро. Чрез това упражнение човек примирява своите противоречия и тези отвън.
към текста >>

Тези движения възпитават в дух на смиреност и се укрепва съзнанието, че всичко, каквото се случва, ще се превърне на добро.
Пръстите са антени, през които се отпращат енергии, а междините между тях са възприемателните антени. Това упражнение се нарича „Пробуждане“, понеже когато у човека се роди идеята за даване на това, що е възприел, то това е вече ярък признак за пробуждане на съзнанието му. Човек надраства рамките на ограничения си личен живот и влиза в широката област на Целокупния живот – това е начало на проявлението на човешката душа. Човешката душа трябва да се пробуди и да прояви своята неземна красота. 2. Примирение: Тези плавни криви линии, които се извършват с ръцете пред слънчевия възел и настрани, и пак обратно, са магнетични линии, линии на мекота и на примирение. Тези движения възпитават в дух на смиреност и се укрепва съзнанието, че всичко, каквото се случва, ще се превърне на добро. Чрез това упражнение човек примирява своите противоречия и тези отвън. 3. Даване: Движенията на ръцете напред и прибирането им към гърдите означават правилната обмяна между вътрешния и външния свят, между човек и Природа. Една от духовните задачи на човека е всичко, което приема от Природата, да го обработи и да го раздаде. Тези движения магически действат за самовъзпитанието на самия човек и изобщо на човечеството, осъзнавайки великата идея на даването и приемането. А това именно е централна идея на Новата култура, идеята на Шестата раса.
към текста >>

Чрез това упражнение този импулс се праща и в света, за да работи в съзнанието на колективното съзнание и по този начин то да се подготви за Новата култура на свободните души.
Посланието е: освободи се от старото и придобий новото.Това е влизане в Свободата. Упражнението можем да наречем още и „разкъсване на всички неестествени кармични връзки“. То събужда в човека онези енергии, чрез които той може да ликвидира с кармата и да възлезе към живот, изпълнен със Свобода. Това е зов за излизане от затворите – излез от живота на вечния залез и влез в Живота на вечния изгрев или остави веригите на смъртта и приеми Свободата на Вечния живот. И още: излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на Любовта. Чрез това упражнение този импулс се праща и в света, за да работи в съзнанието на колективното съзнание и по този начин то да се подготви за Новата култура на свободните души. 8. Пляскане: Това е тържество на Свободата. Пляскането с ръце означава, че човек се е освободил от всички неестествени, стеснителни връзки, от кармичните връзки: Свободата вече е придобита. Както вълните, които пляскат на брега, показват, че са достигнали до границата и са свободни вече да се разпиляват. С тези движения се обрисува радостта на душата, която е добила освобождение. Това е и радостта на пеперудата, която е излетяла из пашкула, и радостта на тревицата, която е показала своя стрък над тъмната студена земя.
към текста >>

Това упражнение развива самосъзнанието: човек трябва духовно да приема ближния, да вижда хубавите страни, които другите имат в себе си; и те взаимно да се оценяват, подкрепят и обичат.
Движенията са дъгообразни, магнетични. Ръцете през цялото упражнение се движат заедно, успоредно една на друга, и с това изразяват единството, което трябва да съществува в нашия вътрешен живот – единство между ум и сърце. Това упражнение съдейства за придобиване на вътрешно единство. 22. Запознаване: Паневритмията се играе в кръг и по двойки. И при това упражнение двамата участници се обръщат един срещу друг и си хващат ръцете, като се описва един общ венец, после ръцете се пускат и двамата са гърбом един към друг. Това упражнение развива самосъзнанието: човек трябва духовно да приема ближния, да вижда хубавите страни, които другите имат в себе си; и те взаимно да се оценяват, подкрепят и обичат. Обърнати един срещу друг, играещите образуват елипса, а обърнати гърбом един към друг и с движенията на ръцете, образуват хипербола. Хиперболата е метод за разрешаване на големите противоречия в живота. При нея двете половини символизират човека раздвоен, създаването на полюсите – мъжа и жената. И после, като се съединяват в едно, образува се човекът. 23. Хубав ден: Последователно се изнася единият крак напред във въздуха и се пружинира на другия с леко прегъване в коляното.
към текста >>

31. 83) Разумност в Природата и в човека - Боян Боев (1883 – 1963)

Основна истина в окултната наука е, че животът е надарен със съзнание.
РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА71 1. Изучаване на Природата по смисъл Зад всяко явление, зад енергията седи една разумна сила. Основна истина в окултната наука е, че животът е надарен със съзнание. Тази истина е ключ към разбиране на дълбоките тайни, които ни заобикалят, и е ориентир в изучаването на Природата по смисъл. Мнозина смятат, че по-висшите животни имат съзнание, но някои се съмняват за наличие на такова при нисшите, като изтъкват, че техните движения се дължат на механични причини и на физико-химични процеси, без участието на съзнанието. Но очевидно е, че по еволюционната стълбица не можем да поставим граница между висшите животни и нисшите, а се наблюдава незабелязан преход между тях. От друга страна могат да се приведат ред доказателства, че нисшите животни, даже и едноклетъчните, имат съзнание. Сетивните органи у медузата (мешести) и зрителните органи у камшичните инфузории (flagellia) показват, че тези организми имат зрителни и други възприятия.
към текста >>

Мнозина смятат, че по-висшите животни имат съзнание, но някои се съмняват за наличие на такова при нисшите, като изтъкват, че техните движения се дължат на механични причини и на физико-химични процеси, без участието на съзнанието.
РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА71 1. Изучаване на Природата по смисъл Зад всяко явление, зад енергията седи една разумна сила. Основна истина в окултната наука е, че животът е надарен със съзнание. Тази истина е ключ към разбиране на дълбоките тайни, които ни заобикалят, и е ориентир в изучаването на Природата по смисъл. Мнозина смятат, че по-висшите животни имат съзнание, но някои се съмняват за наличие на такова при нисшите, като изтъкват, че техните движения се дължат на механични причини и на физико-химични процеси, без участието на съзнанието. Но очевидно е, че по еволюционната стълбица не можем да поставим граница между висшите животни и нисшите, а се наблюдава незабелязан преход между тях. От друга страна могат да се приведат ред доказателства, че нисшите животни, даже и едноклетъчните, имат съзнание. Сетивните органи у медузата (мешести) и зрителните органи у камшичните инфузории (flagellia) показват, че тези организми имат зрителни и други възприятия. А възприятията са вече психичен процес, който доказва присъствието на съзнание. Друг пример е съществуването на организми, чиято преходност между растения и животни е толкова ясна, че даже някои от тях се изучават едновременно и в ботаниката, и в зоологията.
към текста >>

От друга страна могат да се приведат ред доказателства, че нисшите животни, даже и едноклетъчните, имат съзнание.
Зад всяко явление, зад енергията седи една разумна сила. Основна истина в окултната наука е, че животът е надарен със съзнание. Тази истина е ключ към разбиране на дълбоките тайни, които ни заобикалят, и е ориентир в изучаването на Природата по смисъл. Мнозина смятат, че по-висшите животни имат съзнание, но някои се съмняват за наличие на такова при нисшите, като изтъкват, че техните движения се дължат на механични причини и на физико-химични процеси, без участието на съзнанието. Но очевидно е, че по еволюционната стълбица не можем да поставим граница между висшите животни и нисшите, а се наблюдава незабелязан преход между тях. От друга страна могат да се приведат ред доказателства, че нисшите животни, даже и едноклетъчните, имат съзнание. Сетивните органи у медузата (мешести) и зрителните органи у камшичните инфузории (flagellia) показват, че тези организми имат зрителни и други възприятия. А възприятията са вече психичен процес, който доказва присъствието на съзнание. Друг пример е съществуването на организми, чиято преходност между растения и животни е толкова ясна, че даже някои от тях се изучават едновременно и в ботаниката, и в зоологията. Разглеждайки проявите им, се стига до убеждението, че логически ненаучно е да отречем съзнание и у растенията. В потвърждение на това могат да се изтъкнат наскоро визираните от науката статоцисти като сетивни органи у растенията, което показва, че като жив организъм и те имат възприятия, следователно и психичен живот.
към текста >>

А възприятията са вече психичен процес, който доказва присъствието на съзнание.
Тази истина е ключ към разбиране на дълбоките тайни, които ни заобикалят, и е ориентир в изучаването на Природата по смисъл. Мнозина смятат, че по-висшите животни имат съзнание, но някои се съмняват за наличие на такова при нисшите, като изтъкват, че техните движения се дължат на механични причини и на физико-химични процеси, без участието на съзнанието. Но очевидно е, че по еволюционната стълбица не можем да поставим граница между висшите животни и нисшите, а се наблюдава незабелязан преход между тях. От друга страна могат да се приведат ред доказателства, че нисшите животни, даже и едноклетъчните, имат съзнание. Сетивните органи у медузата (мешести) и зрителните органи у камшичните инфузории (flagellia) показват, че тези организми имат зрителни и други възприятия. А възприятията са вече психичен процес, който доказва присъствието на съзнание. Друг пример е съществуването на организми, чиято преходност между растения и животни е толкова ясна, че даже някои от тях се изучават едновременно и в ботаниката, и в зоологията. Разглеждайки проявите им, се стига до убеждението, че логически ненаучно е да отречем съзнание и у растенията. В потвърждение на това могат да се изтъкнат наскоро визираните от науката статоцисти като сетивни органи у растенията, което показва, че като жив организъм и те имат възприятия, следователно и психичен живот. Нещо повече, чрез по-нови изследвания се констатира, че психичното е важен фактор при процесите в организма, а също и при еволюцията. Това се доказва чрез така нареченото пряко приспособяване.
към текста >>

Разглеждайки проявите им, се стига до убеждението, че логически ненаучно е да отречем съзнание и у растенията.
Но очевидно е, че по еволюционната стълбица не можем да поставим граница между висшите животни и нисшите, а се наблюдава незабелязан преход между тях. От друга страна могат да се приведат ред доказателства, че нисшите животни, даже и едноклетъчните, имат съзнание. Сетивните органи у медузата (мешести) и зрителните органи у камшичните инфузории (flagellia) показват, че тези организми имат зрителни и други възприятия. А възприятията са вече психичен процес, който доказва присъствието на съзнание. Друг пример е съществуването на организми, чиято преходност между растения и животни е толкова ясна, че даже някои от тях се изучават едновременно и в ботаниката, и в зоологията. Разглеждайки проявите им, се стига до убеждението, че логически ненаучно е да отречем съзнание и у растенията. В потвърждение на това могат да се изтъкнат наскоро визираните от науката статоцисти като сетивни органи у растенията, което показва, че като жив организъм и те имат възприятия, следователно и психичен живот. Нещо повече, чрез по-нови изследвания се констатира, че психичното е важен фактор при процесите в организма, а също и при еволюцията. Това се доказва чрез така нареченото пряко приспособяване. Установяването на прякото приспособяване показва, че механичният фактор не е достатъчен да обясни това реагиране на организма и затова трябва да се признае действието и на един друг вече вътрешен психичен фактор в организма. Окултизмът приема, че не само растенията, но и минералното царство е надарено със съзнание, наречено подсъзнание.
към текста >>

Окултизмът приема, че не само растенията, но и минералното царство е надарено със съзнание, наречено подсъзнание.
Разглеждайки проявите им, се стига до убеждението, че логически ненаучно е да отречем съзнание и у растенията. В потвърждение на това могат да се изтъкнат наскоро визираните от науката статоцисти като сетивни органи у растенията, което показва, че като жив организъм и те имат възприятия, следователно и психичен живот. Нещо повече, чрез по-нови изследвания се констатира, че психичното е важен фактор при процесите в организма, а също и при еволюцията. Това се доказва чрез така нареченото пряко приспособяване. Установяването на прякото приспособяване показва, че механичният фактор не е достатъчен да обясни това реагиране на организма и затова трябва да се признае действието и на един друг вече вътрешен психичен фактор в организма. Окултизмът приема, че не само растенията, но и минералното царство е надарено със съзнание, наречено подсъзнание. Разбира се, когато употребяваме думата съзнание, не трябва да го антропоморфизираме (да му приписваме човешки свойства и качества). Естествено, не трябва да придаваме на растителното и минералното царство съзнание, подобно на човешкото. 2. Разширение на съзнанието Докато културата е така рязко потънала в материята, отношенията на хората към Природата са механични и те я изучават само по форма. Но при задълбочено търсене на Истината може да се влезе в общение с вътрешния ѝ живот.
към текста >>

Разбира се, когато употребяваме думата съзнание, не трябва да го антропоморфизираме (да му приписваме човешки свойства и качества).
В потвърждение на това могат да се изтъкнат наскоро визираните от науката статоцисти като сетивни органи у растенията, което показва, че като жив организъм и те имат възприятия, следователно и психичен живот. Нещо повече, чрез по-нови изследвания се констатира, че психичното е важен фактор при процесите в организма, а също и при еволюцията. Това се доказва чрез така нареченото пряко приспособяване. Установяването на прякото приспособяване показва, че механичният фактор не е достатъчен да обясни това реагиране на организма и затова трябва да се признае действието и на един друг вече вътрешен психичен фактор в организма. Окултизмът приема, че не само растенията, но и минералното царство е надарено със съзнание, наречено подсъзнание. Разбира се, когато употребяваме думата съзнание, не трябва да го антропоморфизираме (да му приписваме човешки свойства и качества). Естествено, не трябва да придаваме на растителното и минералното царство съзнание, подобно на човешкото. 2. Разширение на съзнанието Докато културата е така рязко потънала в материята, отношенията на хората към Природата са механични и те я изучават само по форма. Но при задълбочено търсене на Истината може да се влезе в общение с вътрешния ѝ живот. В една от лекциите си Учителя изтъкна пред нас, че изучаването само на материалната страна на Природата, без нейната напълно реална духовна страна, причинява огрубяване на характера.
към текста >>

Естествено, не трябва да придаваме на растителното и минералното царство съзнание, подобно на човешкото.
Нещо повече, чрез по-нови изследвания се констатира, че психичното е важен фактор при процесите в организма, а също и при еволюцията. Това се доказва чрез така нареченото пряко приспособяване. Установяването на прякото приспособяване показва, че механичният фактор не е достатъчен да обясни това реагиране на организма и затова трябва да се признае действието и на един друг вече вътрешен психичен фактор в организма. Окултизмът приема, че не само растенията, но и минералното царство е надарено със съзнание, наречено подсъзнание. Разбира се, когато употребяваме думата съзнание, не трябва да го антропоморфизираме (да му приписваме човешки свойства и качества). Естествено, не трябва да придаваме на растителното и минералното царство съзнание, подобно на човешкото. 2. Разширение на съзнанието Докато културата е така рязко потънала в материята, отношенията на хората към Природата са механични и те я изучават само по форма. Но при задълбочено търсене на Истината може да се влезе в общение с вътрешния ѝ живот. В една от лекциите си Учителя изтъкна пред нас, че изучаването само на материалната страна на Природата, без нейната напълно реална духовна страна, причинява огрубяване на характера. Разбира се, изучаването на материалната страна на Природата в никакъв случай не бива да се пренебрегва, но то е необходимо да се придружи с проучване и на духовната ѝ страна.
към текста >>

2. Разширение на съзнанието
Това се доказва чрез така нареченото пряко приспособяване. Установяването на прякото приспособяване показва, че механичният фактор не е достатъчен да обясни това реагиране на организма и затова трябва да се признае действието и на един друг вече вътрешен психичен фактор в организма. Окултизмът приема, че не само растенията, но и минералното царство е надарено със съзнание, наречено подсъзнание. Разбира се, когато употребяваме думата съзнание, не трябва да го антропоморфизираме (да му приписваме човешки свойства и качества). Естествено, не трябва да придаваме на растителното и минералното царство съзнание, подобно на човешкото. 2. Разширение на съзнанието Докато културата е така рязко потънала в материята, отношенията на хората към Природата са механични и те я изучават само по форма. Но при задълбочено търсене на Истината може да се влезе в общение с вътрешния ѝ живот. В една от лекциите си Учителя изтъкна пред нас, че изучаването само на материалната страна на Природата, без нейната напълно реална духовна страна, причинява огрубяване на характера. Разбира се, изучаването на материалната страна на Природата в никакъв случай не бива да се пренебрегва, но то е необходимо да се придружи с проучване и на духовната ѝ страна. И всякога, когато човек влезе в контакт със сакралните сили на Природата, в него се дава ход на развитие на заложбите, спящи в душата му.
към текста >>

Тогава съзнанието се разширява и започва да работи в по-високо поле и в такъв случай и в най-обикновените наглед природни явления ще видим нещо красиво и пълно със смисъл.
Но при задълбочено търсене на Истината може да се влезе в общение с вътрешния ѝ живот. В една от лекциите си Учителя изтъкна пред нас, че изучаването само на материалната страна на Природата, без нейната напълно реална духовна страна, причинява огрубяване на характера. Разбира се, изучаването на материалната страна на Природата в никакъв случай не бива да се пренебрегва, но то е необходимо да се придружи с проучване и на духовната ѝ страна. И всякога, когато човек влезе в контакт със сакралните сили на Природата, в него се дава ход на развитие на заложбите, спящи в душата му. Ето защо за правилното развитие на индивида и човечеството е необходимо едно ново отношение към Природата – целенасочено интимно свързване с вътрешния ѝ живот. Тогава съзнанието се разширява и започва да работи в по-високо поле и в такъв случай и в най-обикновените наглед природни явления ще видим нещо красиво и пълно със смисъл. Защо растението събужда у нас чувства? Дали това е само под влияние на естетичната форма? И защо на тази голяма палитра от видове растения ние откликваме с разнообразни вътрешни настроения? Това се дължи на взаимодействието между етерните и висшите строителни сили на растението и тези на човешкия организъм. По този път човек е в състояние да влиза в общение с вътрешния живот на растението, който е също така психичен.
към текста >>

Ако мислим, че тя се изчерпва само с механични явления и закони, ние затваряме душата си и съзнанието си за живите и разумни природни сили.
По този път човек е в състояние да влиза в общение с вътрешния живот на растението, който е също така психичен. Общението с живите части на Природата е духовна необходимост. За да образува човек контакт с живия импулс на Природата, той трябва да отвори душата си и да съзнава присъствието на светли сили. Това обяснява защо при нашите чисто механични виждания се свързваме тъй малко с духовния потенциал на Природата. Когато отношението ни към Природата е чисто механично, то тя стои пред нас напълно заключена. Ако мислим, че тя се изчерпва само с механични явления и закони, ние затваряме душата си и съзнанието си за живите и разумни природни сили. С тези погрешни схващания на природните закони сами правим душата си предварително недостъпна за възвишените сили, които ни заобикалят. А когато отидем сред Природата със съзнание, че нейните форми са външно изявление на разумните сили, които работят в лабораторията ѝ, тогава се създават благоприятни условия за влизане в контакт с тях. И ако отидем при цветята и дърветата с такова съзнание, то ние ще влезем в общение с разумните сили, които работят в тях, и това ще ни повдигне. Същият закон има приложение не само по отношение на растенията, но и по отношение на слънчевите лъчи. За да се свържем с духовната същност на слънчевата светлина, трябва да съзнаваме, че тя е изявление на Разумността.
към текста >>

А когато отидем сред Природата със съзнание, че нейните форми са външно изявление на разумните сили, които работят в лабораторията ѝ, тогава се създават благоприятни условия за влизане в контакт с тях.
За да образува човек контакт с живия импулс на Природата, той трябва да отвори душата си и да съзнава присъствието на светли сили. Това обяснява защо при нашите чисто механични виждания се свързваме тъй малко с духовния потенциал на Природата. Когато отношението ни към Природата е чисто механично, то тя стои пред нас напълно заключена. Ако мислим, че тя се изчерпва само с механични явления и закони, ние затваряме душата си и съзнанието си за живите и разумни природни сили. С тези погрешни схващания на природните закони сами правим душата си предварително недостъпна за възвишените сили, които ни заобикалят. А когато отидем сред Природата със съзнание, че нейните форми са външно изявление на разумните сили, които работят в лабораторията ѝ, тогава се създават благоприятни условия за влизане в контакт с тях. И ако отидем при цветята и дърветата с такова съзнание, то ние ще влезем в общение с разумните сили, които работят в тях, и това ще ни повдигне. Същият закон има приложение не само по отношение на растенията, но и по отношение на слънчевите лъчи. За да се свържем с духовната същност на слънчевата светлина, трябва да съзнаваме, че тя е изявление на Разумността. Тогава ще се озовем в благоприятните условия да сме в единение със Слънчевите същества и именно тогава ще почерпим от слънчевата светлина сили, които инак не бихме могли да получим. Будно съзнание е необходимо и при храненето, защото то не е чисто механичен процес, нито храната е само нещо материално – освен физикохимични сили тя има и духовно съдържание; ако отчитаме това, ще влезем в контакт с вътрешната ѝ сила.
към текста >>

И ако отидем при цветята и дърветата с такова съзнание, то ние ще влезем в общение с разумните сили, които работят в тях, и това ще ни повдигне.
Това обяснява защо при нашите чисто механични виждания се свързваме тъй малко с духовния потенциал на Природата. Когато отношението ни към Природата е чисто механично, то тя стои пред нас напълно заключена. Ако мислим, че тя се изчерпва само с механични явления и закони, ние затваряме душата си и съзнанието си за живите и разумни природни сили. С тези погрешни схващания на природните закони сами правим душата си предварително недостъпна за възвишените сили, които ни заобикалят. А когато отидем сред Природата със съзнание, че нейните форми са външно изявление на разумните сили, които работят в лабораторията ѝ, тогава се създават благоприятни условия за влизане в контакт с тях. И ако отидем при цветята и дърветата с такова съзнание, то ние ще влезем в общение с разумните сили, които работят в тях, и това ще ни повдигне. Същият закон има приложение не само по отношение на растенията, но и по отношение на слънчевите лъчи. За да се свържем с духовната същност на слънчевата светлина, трябва да съзнаваме, че тя е изявление на Разумността. Тогава ще се озовем в благоприятните условия да сме в единение със Слънчевите същества и именно тогава ще почерпим от слънчевата светлина сили, които инак не бихме могли да получим. Будно съзнание е необходимо и при храненето, защото то не е чисто механичен процес, нито храната е само нещо материално – освен физикохимични сили тя има и духовно съдържание; ако отчитаме това, ще влезем в контакт с вътрешната ѝ сила. След споменатото дотук нека изтъкнем следния закон: за да се свържем с известни духовни сили в Природата, трябва да се издигнем в своето съзнание до това поле, в което те действат, или по друг начин казано, да можем да се нагласим да приемаме вълни със същата честота, каквито се изпращат от Светлите същества.
към текста >>

Будно съзнание е необходимо и при храненето, защото то не е чисто механичен процес, нито храната е само нещо материално – освен физикохимични сили тя има и духовно съдържание; ако отчитаме това, ще влезем в контакт с вътрешната ѝ сила.
А когато отидем сред Природата със съзнание, че нейните форми са външно изявление на разумните сили, които работят в лабораторията ѝ, тогава се създават благоприятни условия за влизане в контакт с тях. И ако отидем при цветята и дърветата с такова съзнание, то ние ще влезем в общение с разумните сили, които работят в тях, и това ще ни повдигне. Същият закон има приложение не само по отношение на растенията, но и по отношение на слънчевите лъчи. За да се свържем с духовната същност на слънчевата светлина, трябва да съзнаваме, че тя е изявление на Разумността. Тогава ще се озовем в благоприятните условия да сме в единение със Слънчевите същества и именно тогава ще почерпим от слънчевата светлина сили, които инак не бихме могли да получим. Будно съзнание е необходимо и при храненето, защото то не е чисто механичен процес, нито храната е само нещо материално – освен физикохимични сили тя има и духовно съдържание; ако отчитаме това, ще влезем в контакт с вътрешната ѝ сила. След споменатото дотук нека изтъкнем следния закон: за да се свържем с известни духовни сили в Природата, трябва да се издигнем в своето съзнание до това поле, в което те действат, или по друг начин казано, да можем да се нагласим да приемаме вълни със същата честота, каквито се изпращат от Светлите същества. В Природата работят духовни сили от възвишен характер. Светли същества от йерархия, далечна в своята еволюция от тази на човечеството, са проводник, чрез който се проявяват Божествените сили. Природата, която наблюдаваме около нас, е завеса, спусната пред лабораторията, в която работят тези съзнателни същества. И след като отидем сред Природата с душа, изпълнена от Любов, Вяра, Мир, Радост и Благодарност, и повдигнем съзнанието си до това поле, в което действат Възвишените сили, то тогава ще почерпим благодат от нея и ще имаме ново разбиране за пълнотата на живота и за слънчевите лъчи.
към текста >>

След споменатото дотук нека изтъкнем следния закон: за да се свържем с известни духовни сили в Природата, трябва да се издигнем в своето съзнание до това поле, в което те действат, или по друг начин казано, да можем да се нагласим да приемаме вълни със същата честота, каквито се изпращат от Светлите същества.
И ако отидем при цветята и дърветата с такова съзнание, то ние ще влезем в общение с разумните сили, които работят в тях, и това ще ни повдигне. Същият закон има приложение не само по отношение на растенията, но и по отношение на слънчевите лъчи. За да се свържем с духовната същност на слънчевата светлина, трябва да съзнаваме, че тя е изявление на Разумността. Тогава ще се озовем в благоприятните условия да сме в единение със Слънчевите същества и именно тогава ще почерпим от слънчевата светлина сили, които инак не бихме могли да получим. Будно съзнание е необходимо и при храненето, защото то не е чисто механичен процес, нито храната е само нещо материално – освен физикохимични сили тя има и духовно съдържание; ако отчитаме това, ще влезем в контакт с вътрешната ѝ сила. След споменатото дотук нека изтъкнем следния закон: за да се свържем с известни духовни сили в Природата, трябва да се издигнем в своето съзнание до това поле, в което те действат, или по друг начин казано, да можем да се нагласим да приемаме вълни със същата честота, каквито се изпращат от Светлите същества. В Природата работят духовни сили от възвишен характер. Светли същества от йерархия, далечна в своята еволюция от тази на човечеството, са проводник, чрез който се проявяват Божествените сили. Природата, която наблюдаваме около нас, е завеса, спусната пред лабораторията, в която работят тези съзнателни същества. И след като отидем сред Природата с душа, изпълнена от Любов, Вяра, Мир, Радост и Благодарност, и повдигнем съзнанието си до това поле, в което действат Възвишените сили, то тогава ще почерпим благодат от нея и ще имаме ново разбиране за пълнотата на живота и за слънчевите лъчи. Човек влиза в контакт с живите сили около себе си, с които съзнанието му се намира в хармония.
към текста >>

И след като отидем сред Природата с душа, изпълнена от Любов, Вяра, Мир, Радост и Благодарност, и повдигнем съзнанието си до това поле, в което действат Възвишените сили, то тогава ще почерпим благодат от нея и ще имаме ново разбиране за пълнотата на живота и за слънчевите лъчи.
Будно съзнание е необходимо и при храненето, защото то не е чисто механичен процес, нито храната е само нещо материално – освен физикохимични сили тя има и духовно съдържание; ако отчитаме това, ще влезем в контакт с вътрешната ѝ сила. След споменатото дотук нека изтъкнем следния закон: за да се свържем с известни духовни сили в Природата, трябва да се издигнем в своето съзнание до това поле, в което те действат, или по друг начин казано, да можем да се нагласим да приемаме вълни със същата честота, каквито се изпращат от Светлите същества. В Природата работят духовни сили от възвишен характер. Светли същества от йерархия, далечна в своята еволюция от тази на човечеството, са проводник, чрез който се проявяват Божествените сили. Природата, която наблюдаваме около нас, е завеса, спусната пред лабораторията, в която работят тези съзнателни същества. И след като отидем сред Природата с душа, изпълнена от Любов, Вяра, Мир, Радост и Благодарност, и повдигнем съзнанието си до това поле, в което действат Възвишените сили, то тогава ще почерпим благодат от нея и ще имаме ново разбиране за пълнотата на живота и за слънчевите лъчи. Човек влиза в контакт с живите сили около себе си, с които съзнанието му се намира в хармония. Същото важи и за отношенията между хората. Ако схващаме, че отсрещният нам човек живее само със съзнание и самосъзнание, то ще влезем с него във външни, механични отношения. Обаче ако се проникваме от мисълта, че във всяко човешко същество, даже и у падналия грешник, живее и свръхсъзнанието, то тогава ще можем да влезем в съприкосновение с благородното – душата и духа. Ако имаме духовно разбиране към частите на Природата, то ние ще бъдем свързани с вътрешния ѝ живот.
към текста >>

Човек влиза в контакт с живите сили около себе си, с които съзнанието му се намира в хармония.
След споменатото дотук нека изтъкнем следния закон: за да се свържем с известни духовни сили в Природата, трябва да се издигнем в своето съзнание до това поле, в което те действат, или по друг начин казано, да можем да се нагласим да приемаме вълни със същата честота, каквито се изпращат от Светлите същества. В Природата работят духовни сили от възвишен характер. Светли същества от йерархия, далечна в своята еволюция от тази на човечеството, са проводник, чрез който се проявяват Божествените сили. Природата, която наблюдаваме около нас, е завеса, спусната пред лабораторията, в която работят тези съзнателни същества. И след като отидем сред Природата с душа, изпълнена от Любов, Вяра, Мир, Радост и Благодарност, и повдигнем съзнанието си до това поле, в което действат Възвишените сили, то тогава ще почерпим благодат от нея и ще имаме ново разбиране за пълнотата на живота и за слънчевите лъчи. Човек влиза в контакт с живите сили около себе си, с които съзнанието му се намира в хармония. Същото важи и за отношенията между хората. Ако схващаме, че отсрещният нам човек живее само със съзнание и самосъзнание, то ще влезем с него във външни, механични отношения. Обаче ако се проникваме от мисълта, че във всяко човешко същество, даже и у падналия грешник, живее и свръхсъзнанието, то тогава ще можем да влезем в съприкосновение с благородното – душата и духа. Ако имаме духовно разбиране към частите на Природата, то ние ще бъдем свързани с вътрешния ѝ живот. Щом създадем интимни връзки с тези живи части, те ще ни проговорят.
към текста >>

Ако схващаме, че отсрещният нам човек живее само със съзнание и самосъзнание, то ще влезем с него във външни, механични отношения.
Светли същества от йерархия, далечна в своята еволюция от тази на човечеството, са проводник, чрез който се проявяват Божествените сили. Природата, която наблюдаваме около нас, е завеса, спусната пред лабораторията, в която работят тези съзнателни същества. И след като отидем сред Природата с душа, изпълнена от Любов, Вяра, Мир, Радост и Благодарност, и повдигнем съзнанието си до това поле, в което действат Възвишените сили, то тогава ще почерпим благодат от нея и ще имаме ново разбиране за пълнотата на живота и за слънчевите лъчи. Човек влиза в контакт с живите сили около себе си, с които съзнанието му се намира в хармония. Същото важи и за отношенията между хората. Ако схващаме, че отсрещният нам човек живее само със съзнание и самосъзнание, то ще влезем с него във външни, механични отношения. Обаче ако се проникваме от мисълта, че във всяко човешко същество, даже и у падналия грешник, живее и свръхсъзнанието, то тогава ще можем да влезем в съприкосновение с благородното – душата и духа. Ако имаме духовно разбиране към частите на Природата, то ние ще бъдем свързани с вътрешния ѝ живот. Щом създадем интимни връзки с тези живи части, те ще ни проговорят. Една възвишена хармония – изявление на тяхното естество, се разлива наоколо им. И когато човек се яви пред тях със свещено чувство, той непременно ще долови чрез интуицията си хармонията и музиката – съдържанието на идеите, с които говорят живите съставни части на Природата.
към текста >>

Обаче ако се проникваме от мисълта, че във всяко човешко същество, даже и у падналия грешник, живее и свръхсъзнанието, то тогава ще можем да влезем в съприкосновение с благородното – душата и духа.
Природата, която наблюдаваме около нас, е завеса, спусната пред лабораторията, в която работят тези съзнателни същества. И след като отидем сред Природата с душа, изпълнена от Любов, Вяра, Мир, Радост и Благодарност, и повдигнем съзнанието си до това поле, в което действат Възвишените сили, то тогава ще почерпим благодат от нея и ще имаме ново разбиране за пълнотата на живота и за слънчевите лъчи. Човек влиза в контакт с живите сили около себе си, с които съзнанието му се намира в хармония. Същото важи и за отношенията между хората. Ако схващаме, че отсрещният нам човек живее само със съзнание и самосъзнание, то ще влезем с него във външни, механични отношения. Обаче ако се проникваме от мисълта, че във всяко човешко същество, даже и у падналия грешник, живее и свръхсъзнанието, то тогава ще можем да влезем в съприкосновение с благородното – душата и духа. Ако имаме духовно разбиране към частите на Природата, то ние ще бъдем свързани с вътрешния ѝ живот. Щом създадем интимни връзки с тези живи части, те ще ни проговорят. Една възвишена хармония – изявление на тяхното естество, се разлива наоколо им. И когато човек се яви пред тях със свещено чувство, той непременно ще долови чрез интуицията си хармонията и музиката – съдържанието на идеите, с които говорят живите съставни части на Природата. Всякога съзерцанието на Природата ражда в човека идеи.
към текста >>

Разумната Природа всеки ден донася нови откровения и ако човек е чист и с будно съзнание, то вътрешният му живот ще се изгражда само чрез нови познания.
Всякога съзерцанието на Природата ражда в човека идеи. Природата е извор на идеи. Всъщност светлината е проникната от музика и хармония и точно такава субстанция изпълва цялата Природа. Първо тя се долавя интуитивно, а когато човек възприеме слънчевата светлина с душата си, у него ще се родят нови идеи, целият товар, който носи на раменете си, ще се снеме и той ще има импулс за дейност. Слънчевите лъчи всякога говорят и идеите, които са ни разкрили вчера, няма да ги повторят днес. Разумната Природа всеки ден донася нови откровения и ако човек е чист и с будно съзнание, то вътрешният му живот ще се изгражда само чрез нови познания. За да се раздвижат спящите сили на душата, трябва да се съзерцават природните красоти като изявление на разумни сили. Така вътрешните дарби се развиват и се събуждат силите на душата. Тук ще цитирам следните думи на Учителя: „Към формите на Природата новият човек ще има ново отношение, защото той няма да ги мисли за плод на механични сили, но ще ги възприема като изявление на разумни сили, които работят в Природата. Природата разполага със свои художници, творящи нейната неповторимост. Когато гледаме на природните красоти по духовен начин, в нас се събуждат дълбоки вътрешни сили.
към текста >>

Но е време да се научим да виждаме Красивото във всички същества – тогава човешкото съзнание ще почне да работи в по-високо поле, където има условия за духовна култура.
Някой ще отбележи, че еди-кой си има някакви слабости; да, така е, докато той е в период на развитие – после следват други фази. Новото отношение един към друг ще събуди силите и дарбите на душата. Животът на личността е безплоден. Когато са разслабени връзките в колективния живот, тогава дарбите, които крие душата, остават непроявени, нещо повече – противоречивите постановки спрямо Целокупния живот водят към израждане. За съжаление съвременното механизиране на живота в някои отношения води към отслабване на естествените връзки между хората. Но е време да се научим да виждаме Красивото във всички същества – тогава човешкото съзнание ще почне да работи в по-високо поле, където има условия за духовна култура.
към текста >>

32. 97) Съобразяването с природните закони и здравето - Боян Боев (1883 – 1963)

– Чрез повишаване трептенията на организма, а това става чрез издигане на съзнанието до възвишените области на Духа, до Божествената мисъл, до Космичната Любов.
Измерено е точно с каква дължина и какъв брой трептения в секунда са вълните, които изпуща всеки орган на човешкото тяло. Когато органите са здрави, имат нормални радиации и трептенията им са нормални. Тук е важно да се изтъкне следният закон, който гласи, че болестта е по-нисш живот в организма, затова всеки заболял орган има дълги и бавни вълни, сравнени с тези на здравия. Изключително успешно е да се лекува с вътрешния психичен лечебен фактор, чието действие се основава на закона: колкото вълните са по-бързи и по-къси, толкова имат по-голяма проникваща сила и мощ. Как се прилага при лечение действието на изтъкнатите два закона? – Чрез повишаване трептенията на организма, а това става чрез издигане на съзнанието до възвишените области на Духа, до Божествената мисъл, до Космичната Любов. Именно тогава човек възприема животворни вълни, много по-бързи и по-къси от тези на болестта; те преодоляват и премахват инертността и болезненото състояние; по този начин те внасят коренна обнова в организма и реорганизират материята на болния орган. Кои душевни състояния повишават трептенията на организма? Тук важат преди всичко Вярата и Любовта. И днес е позната древната истина, че вярата лекува. В нея има два елемента, които всъщност, от едно по-дълбоко гледище, идат от един и същ източник.
към текста >>

Тези примери доказват, че една мисъл, едно състояние на съзнанието оказват влияние даже върху физиологичните процеси на тъканите и изменят техния строеж – именно на този закон се основава лечебното действие на положителната мисъл.
При някои вярващи при представата за раните и страданията Христови на кръста се появяват рани на същите места по тяхното тяло. Изследователят в тази област Имбер Курбе е записал 321 подобни случая. През 19 в. става известна стигмата на Катерина Емерих и Луиза Лато, през 1926 г. – случаят с Тереза Нойман. Тези примери доказват, че една мисъл, едно състояние на съзнанието оказват влияние даже върху физиологичните процеси на тъканите и изменят техния строеж – именно на този закон се основава лечебното действие на положителната мисъл. Когато човек мисли, че е здрав, то тази мисъл почва да реорганизира материята в съгласие със своя положителен характер. Всякога тялото става такова, каквато е мисълта, в която човек твърдо и непоколебимо вярва. Учителя казва: „Болният, за да оздравее, трябва да има вяра.“ Тук под вяра се разбира не само описаната ѝ вече страна, но и нейната мистична връзка с Божественото. Вярата като връзка с Великото разумно начало повишава трептенията на организма и привлича към човека обновителни, творчески сили от целия Всемир. Това се основава на един закон, че във висшите Божествени светове има изобилие от животворни енергии и те непрекъснато създават живот.
към текста >>

Почнете ли да се дразните, склерозата идва.“ Всяко отрицателно състояние на съзнанието привлича разрушителни енергии към организма и това води към болест.
III. Зависимост между душевния и физическия живот при лекуване Външните и вътрешните причини за болестите са във взаимодействие. При задълбочен размисъл стигаме до убеждението, че вътрешните причини са твърде съществени – те дават поле за действие на външните. На много места в беседите и лекциите си Учителя изтъква важността на вътрешните причини за болестите: „Всички болести, които съществуват в света, се дължат на песимизма.“ (лекция от Учителя, държана на 4.03.1942 г.) Тук под песимизъм се разбира и потиснатото състояние на духа, всяко съмнение, недоволство, недоверие, страхове и тревоги. Същата идея е вложена и в следните думи на Учителя: „Съвременната неврастения се дължи на безпокойството. Почнете ли да се дразните, склерозата идва.“ Всяко отрицателно състояние на съзнанието привлича разрушителни енергии към организма и това води към болест. Човешките органи не са само физически форми – те са свързани с дадена категория психични сили и известен вид отрицателно психично състояние въздейства върху черния дроб, друг вид – върху сърцето, трети – върху белия дроб, четвърти – върху слуха или зрението, и т.н. Мога да посоча за пример това, което се случи с една моя позната. Тя преживя силна тревога и изгуби зрението си, а след като успя да превъзмогне това душевно вълнение и да възстанови своя мир, зрението ѝ се възвърна. После отново мина през душевна криза и зрението ѝ се изгуби повторно, но пак успя да балансира и прогледна отново. Зависимостта между физическото и психичното Учителя изтъква ясно и със следните думи: „Към ближните си трябва да се отнасяте добре, за да се подобри пулсът на вашето сърце.
към текста >>

Чумата довежда болния до апатия, но с будно съзнание това състояние може да се преодолее.
„Делата Божии“, стр. 60-61) Външният и вътрешният метод трябва да се съчетаят, но как да стане това? „Чумата, от която хората се плашат – изтъква Учителя в една от беседите – се лекува с гореща вода. Болният трябва да се отдели от здравите и на всеки час да му се дава по чаша гореща вода – така серумът на кръвта, който е послужил за храна на микробите, се разредява и те постепенно престават размножаването си. По време на болестта не трябва да се употребява храна, изисква се пост. Чумата довежда болния до апатия, но с будно съзнание това състояние може да се преодолее. Връзката на човека с Бога представлява силна динамична мисъл, която се отразява върху микробите като електрическа светкавица. И така, атакувани от две страни – чрез обстрелване и чрез глад, те престават да се размножават. Достатъчна е 24-часова усилена война с микробите на чумата, за да ги заставите да излязат извън организма. Като воюва известно време, човек се калява и става по-здрав. Болестите предизвикват характер и допринасят особено много на женствените, мекушави натури.
към текста >>

Учителя посочва: „Цели семейства и цели раси са изчезвали от лицето на Земята по причина на някоя омраза.“ Приповдигането на съзнанието, проявата на възвишеност усилва възприемчивостта.
Докато ви нервират малките работи, докато се тревожите за 5-10 лева, докато ви смущават скъсаните обуща, тесните стаи или всякакви други ежедневни грижи, то вие не можете да бъдете здрави.“ Сега ще разгледаме човешкото здраве във връзка със закона за съзвучието или резонанса, наречен още и закон на Хелмхолц. Този закон хвърля светлина върху възприемчивостта, или по-точно към човека се насочват енергии с трептения от всички степени и категории, но той ще възприеме само тези, които са в хармония с неговите състояния, докато към другите ще остане безчувствен. Когато Учителя казва, че последствията на добрите мисли и чувства са добри, а на лошите – лоши, Той изтъква действието на закона за съзвучието. При лоши мисли и чувства около човешкото същество се образува астрална обвивка, или по-точно черупка, в която то е затворено и изпада в състояние на изолация, което не позволява да възприема животворните сили, идващи към Земята, и това лишение от прилив на космична енергия създава предразположение към болестни състояния. Учителя посочва: „Цели семейства и цели раси са изчезвали от лицето на Земята по причина на някоя омраза.“ Приповдигането на съзнанието, проявата на възвишеност усилва възприемчивостта. В случая за пример могат да послужат хора, които имат начални симптоми на ясновидство и са с голям обхват на възприемчивост на вълните; ако те проявят нетърпение, гняв, омраза или обезсърчение, за известно време изгубват прозрението и сензитивността си, следователно намалява се силата на тяхната възприемчивост. По същите причини тези хора с развито ясновидство или шесто чувство се молят и размишляват, за да станат по-възприемчиви към фините енергии, изпълващи пространствата на познати и непознати светове. От закона на Хелмхолц следва, че ние със своите мисли и чувства сами определяме към кои влияния ще сме отзивчиви и кои ще привлечем към себе си. Ако нашето съзнание е повдигнато, тогава струните на душата ни ще затрептят в отговор само на влияния от висшите светове, защото ще сме отзивчиви към тях. Кое ни прави най-възприемчиви към животворните сили, които идат към Земята?
към текста >>

Ако нашето съзнание е повдигнато, тогава струните на душата ни ще затрептят в отговор само на влияния от висшите светове, защото ще сме отзивчиви към тях.
При лоши мисли и чувства около човешкото същество се образува астрална обвивка, или по-точно черупка, в която то е затворено и изпада в състояние на изолация, което не позволява да възприема животворните сили, идващи към Земята, и това лишение от прилив на космична енергия създава предразположение към болестни състояния. Учителя посочва: „Цели семейства и цели раси са изчезвали от лицето на Земята по причина на някоя омраза.“ Приповдигането на съзнанието, проявата на възвишеност усилва възприемчивостта. В случая за пример могат да послужат хора, които имат начални симптоми на ясновидство и са с голям обхват на възприемчивост на вълните; ако те проявят нетърпение, гняв, омраза или обезсърчение, за известно време изгубват прозрението и сензитивността си, следователно намалява се силата на тяхната възприемчивост. По същите причини тези хора с развито ясновидство или шесто чувство се молят и размишляват, за да станат по-възприемчиви към фините енергии, изпълващи пространствата на познати и непознати светове. От закона на Хелмхолц следва, че ние със своите мисли и чувства сами определяме към кои влияния ще сме отзивчиви и кои ще привлечем към себе си. Ако нашето съзнание е повдигнато, тогава струните на душата ни ще затрептят в отговор само на влияния от висшите светове, защото ще сме отзивчиви към тях. Кое ни прави най-възприемчиви към животворните сили, които идат към Земята? – Разбира се, че Любовта, защото тя ни акордира с висшите светове. Учителя казва: „При болест издигни се нагоре до известно място и тя ще изчезне. На болния ще кажа да усили любовта си с два градуса и той ще оздравее. Иначе ще се забави оздравяването му.“ Любовта е висш израз на хармонията, при нея човек е клонче, заловено за Великото космично дърво и соковете от ствола се втичат, за да внасят живот.
към текста >>

33. Изгрев, 20.IХ.1960 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Той каза: „Всяка тревичка, ако съзнаваме живо, че в нея живее Бог, има магическо действие и може да лекува всички болести.” Това изречение показва с какви мощни сили може да разполага човек, стига да е будно неговото съзнание.
След това се връща в своята палатка и заплаква от благодарност, че е имала такава опитност. Едно лято Учителя препоръчва да нареждаме от бели камъни разни фигури, думи и изречения върху земята. И досега има тук-там запазени такива надписи и фигури. Например и сега като отиде човек на поляната над Езерото на чистотата и слезе малко под Харамията, ще види от бели камъни наредени окръжност с точка, думите „Бог е Любов”, „Аум” и др. Едно изречение ми направи силно впечатление, което Учителя каза на езерата. Той каза: „Всяка тревичка, ако съзнаваме живо, че в нея живее Бог, има магическо действие и може да лекува всички болести.” Това изречение показва с какви мощни сили може да разполага човек, стига да е будно неговото съзнание. Учителя каза веднъж: „Да се запечатат живо във вас красивите образи, които виждате тук, на планината. И когато слезете долу на полето често да възкръсват във вашето съзнание тези образи. По този начин вие правите връзка с планината и нейните енергии протичат във вас и ви повдигат.” Когато слезем на полето ние почти всеки ден посещаваме вътрешно езерата. Всеки ден идваме тук и черпим енергии.
към текста >>

И когато слезете долу на полето често да възкръсват във вашето съзнание тези образи.
И досега има тук-там запазени такива надписи и фигури. Например и сега като отиде човек на поляната над Езерото на чистотата и слезе малко под Харамията, ще види от бели камъни наредени окръжност с точка, думите „Бог е Любов”, „Аум” и др. Едно изречение ми направи силно впечатление, което Учителя каза на езерата. Той каза: „Всяка тревичка, ако съзнаваме живо, че в нея живее Бог, има магическо действие и може да лекува всички болести.” Това изречение показва с какви мощни сили може да разполага човек, стига да е будно неговото съзнание. Учителя каза веднъж: „Да се запечатат живо във вас красивите образи, които виждате тук, на планината. И когато слезете долу на полето често да възкръсват във вашето съзнание тези образи. По този начин вие правите връзка с планината и нейните енергии протичат във вас и ви повдигат.” Когато слезем на полето ние почти всеки ден посещаваме вътрешно езерата. Всеки ден идваме тук и черпим енергии. От полето всеки ден идваме тук на гости, за да се обновим и опресним. Ще завърша с няколко думи от Учителя за дишането: „Ако не дишате добре едва ще изкарате 30 ÷ 40 години.
към текста >>

34. 25.ХI.1952 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще отвориш съзнанието си, за да влезе тя в теб.
Изгрев Любезни брат, Тука ще ви изложа един разговор с Учителя на обяд на масата в малкия салон. „Ние търсим Любовта. Няма какво да я търсиш: ти живееш вътре в нея. Ще отвориш съзнанието си, за да влезе тя в теб. Вземете едно куче, което е толкова просто. То като те обича готово е на всички жертви за тебе, а пък като не те обича - хапе те. И ти, като го обичаш, правиш жертви за него. За предпочитане е едно куче, което те обича, отколкото един човек, който те мрази. През кучето Любовта минава, то ти допринася нещо.
към текста >>

Светът е една вълна, която завлича човека, ако няма будно съзнание, ако постоянно не е буден.
Сега говоря за университетската Любов. Много нещо трябва, но и то ще бъде.” * * * Тук допълнително ще ви изложа някои думи на Учителя от други разговори: „Светът завлича, ако не е буден човек. Светът е една вълна, която завлича човека, ако няма будно съзнание, ако постоянно не е буден. А тази будност идва с молитвата. Човек трябва да се моли. Молитвата е стражата на човека. Тя не трябва да отслабва. Когато молитвата почне да отслабва в човека, той трябва да я засили.
към текста >>

А тази будност идва с молитвата.
Много нещо трябва, но и то ще бъде.” * * * Тук допълнително ще ви изложа някои думи на Учителя от други разговори: „Светът завлича, ако не е буден човек. Светът е една вълна, която завлича човека, ако няма будно съзнание, ако постоянно не е буден. А тази будност идва с молитвата. Човек трябва да се моли. Молитвата е стражата на човека. Тя не трябва да отслабва. Когато молитвата почне да отслабва в човека, той трябва да я засили. Трябва да се молите.
към текста >>

35. Изгрев, 19.ХII.1952 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

За да приеме човек заедно с въздуха Божествената мисъл, която го прониква, човек трябва да диша с будно съзнание.
И после с едно вдишване го прибира. Човек трябва да диша дълбоко, т. е. с едно вдишване да напълни белите дробове с колкото се може повече въздух. Тогава при разширението на белия дроб диафрагмата отива надолу. А при плиткото дишане диафрагмата отива нагоре и натиска сърцето, вследствие на което се раждат някои сърдечни болести. За да приеме човек заедно с въздуха Божествената мисъл, която го прониква, човек трябва да диша с будно съзнание. Правилното дишане усилва мисълта, улеснява размишлението, усилва приемането на Божествения елемент. Мога да дам някои обикновени начини за дишане, но освен тях има и необикновен начин. Обаче за него трябват подготвени хора. При вдишване, задържане и издишване на въздуха човек трябва да мисли, да има хубави чувства и желание да постъпва добре. Да не мисли, че механическото задържане на въздуха е достатъчно.
към текста >>

Когато сте неразположени, смутени, правете дихателни упражнения, като се свързвате с Божественото Съзнание и ще се тонирате.
А когато дъхаме, т. е. когато изкарваме въздуха с дъхане, то е за пречистване на нервната система. Когато човек се намира в електрично състояние та се сърди, кипва, бушува вътре, той да диша дълбоко и да задържа въздуха до сто бройки и ще се успокои. Щом се карате, щом се сърдите, щом се нервирате, това показва, че не дишате дълбоко. Дишайте правилно, дълбоко и ще ви мине. Когато сте неразположени, смутени, правете дихателни упражнения, като се свързвате с Божественото Съзнание и ще се тонирате. Можем да направим следния опит: чиито лица са сбръчкани, като почнат да правят упражнения за дълбоко дишане ще видите, че след три месеца няма да останат бръчки по лицата им. Най-напред ще ги фотографираме преди упражнението, след това ще ги фотографираме след първия месец, след втория месец, след третия месец и ще направим сравнение. И ще видите как действа дишането. Ако ви боли стомах или корем направете 4 пъти на ден по 6 дихателни упражнения и ще ви мине. Ако дишате добре, може да останете на земята до дълбока старост.
към текста >>

Това са велики процеси, за извършването на които се изисква будно съзнание.
Къде е Бог? - Навсякъде. Бог е в светлината, във въздуха, във водата и в храната. Следователно ако не приемате правилно светлината, въздуха, храната и водата, нищо не можете да постигнете. Като ядете, като дишате, като мислите, като възприемате светлината, ще облечете празничните си дрехи. Това са велики процеси, за извършването на които се изисква будно съзнание. Празничните дрехи означават свято отношение към този процес. В ТОВА СЕДИ НОВОТО В СВЕТА! Индуското дишане е хубаво, но трябва да се коригира. Трябват му известни корекции. За индуското дишане се изисква философска подготовка.
към текста >>

36. Изгрев, 19.I.1953 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Този път желая да ви изложа един интересен разговор с Учителя върху изпитите и изкушенията на ученика и върху необходимостта от будност на съзнанието.
Изгрев, 19.I.1953 г. Любезни брат, Този път желая да ви изложа един интересен разговор с Учителя върху изпитите и изкушенията на ученика и върху необходимостта от будност на съзнанието. Човек не трябва да говори много и да се оплаква от своите изпити. Като дойде едно изпитание, той не се радва на него. Йов всичко изгуби: богатство, деца и пр. Жена му го напусна, остави и после всичко му се възвърна. ЙОВ БЕШЕ ПРАВЕДЕН И КАТО МИНА ИЗПИТА, СТАНА УЧЕНИК.
към текста >>

Затова, само ако има будно съзнание винаги, ще може да издържи.
Професорът му казал: „Ти искаш от мен тези неща. На, вземи ги, давам ти ги.” И крадецът като хванал електродите професорът завъртял колелото, пуснал ток и онзи се вцепенил. Професорът го разхождал в разните стаи, след това го пуснал и му казал: „Още веднъж да не идваш да обираш учени хора.” Когато човек мине през известни изпитания и изкушения, то втори път, когато му дойдат изпитания и изкушения от силите на тъмнината, те ще бъдат от друг род. Те ще бъдат от такъв вид, какъвто човек не е очаквал. За същото изпитание той е вече готов, кален, но изкушението ще дойде от съвсем друг характер. Затова, само ако има будно съзнание винаги, ще може да издържи. Вятърът, който клати дърветата, е от полза - усилва се течението на соковете, по-добри плодове дава дървото. И човек като минава през изпити, се ползва. Блажен е, който минава през изпити. Господ ще върви от дясната ти страна. От лявата ти страна върви и те дебне тъмен дух.
към текста >>

37. Интересни прояви в живота на растенията и животните - Боян Боев (1883 – 1963)

Чрез изграждане основа на един мироглед, той излиза от гимназията в живота с будно съзнание за висшия духовен смисъл на живота.
2/ Младежът да тури основа на своя мироглед, да се ориентира върху въпросите на живота, да бъде поставен в досег с най-новите научни факти. Това е необходимо. Като има една основа за своя мироглед, той вече е стъпил на една канара, не е люшкан вече като треска от вълните на живота, а неговият вътрешен глас, неговата божествена природа не може да бъде вече заглушена от шума на света, от противоречията на живота. Той има вече в живота си един фар, който винаги ще хвърля своята светлина върху пътя на живота му. Той е вече до известна степен ориентиран в живота. Чрез изграждане основа на един мироглед, той излиза от гимназията в живота с будно съзнание за висшия духовен смисъл на живота. Той вече има светлина върху великите проблеми на живота. Учителят казва: „В горните класове трябва да се използват произведенията на видни поети, художници, мъдреци и пр., от всички епохи, за да се изтъкне, че всички хора със събудени души във всички векове са проповядвали едни и същи висши истина.” Този вид занимание представлява голям интерес за гимназиста. Той ще събуди у него много въпроси, ще му даде материал да мисли. Духовният елемент, който срещаме, например в произведенията на Питагор и Платон, под друга форма ще го намерим във „Фауст” от Гьоте, в драмите „Строител Солнес”, „Когато ние мъртвите се пробудим”, „Бранд” от Ибсен, в „Потъналата камбана” от Хауптман, в „Дон Кихот”, в „Синята птица”, „Слепите” и „Съкровище на смирените” от Метерлинк и пр.
към текста >>

38. ТРАГЕДИЯТА В ДЕТСКАТА ДУША. ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ - Боян Боев (1883 – 1963)

Например, едноклетъчните животни нямат нервна система, обаче имат и съвсем слабо развит душевен живот, съвсем слабо развито съзнание.
- Между органическата и неорганическата материя няма разлика по същество. По-рано мислеха, че градежът на органическата материя се дължи на особена сила, която има в организма, обаче германският химик Вьолер сполучи да добие за пръв път по синтетичен начин пикочина. След Вьолер по синтетичен начин се добиха много други органически вещества. Тогава падна една от разликите между органическия и неорганическия свят. Въз основа на сравнителната анатомия се вижда, че има зависимост между нервната система и душевния живот. Например, едноклетъчните животни нямат нервна система, обаче имат и съвсем слабо развит душевен живот, съвсем слабо развито съзнание. У висшите безгръбначни, които идват след едноклетъчните, имаме вече начало на нервна система, и затова душевният, психичният живот у тях е по-богат, по-сложен, отколкото у едноклетъчните. У по-висшите безгръбначни, например стоногите - насекоми, паякообразни, ракообразни и пр. - виждаме доста развита нервна система. И заедно с това виждаме у тях и по-богат душевен живот в сравнение с нисшите безгръбначни. Нещо аналогично забелязваме и у гръбначните.
към текста >>

Земноводните имат по-развит преден мозък и заедно с това имат по-будно съзнание.
У по-висшите безгръбначни, например стоногите - насекоми, паякообразни, ракообразни и пр. - виждаме доста развита нервна система. И заедно с това виждаме у тях и по-богат душевен живот в сравнение с нисшите безгръбначни. Нещо аналогично забелязваме и у гръбначните. При нисшите гръбначни - рибите - предният мозък е сравнително по-слабо развит, и затова те имат и по-беден душевен живот в сравнение с другите гръбначни. Земноводните имат по-развит преден мозък и заедно с това имат по-будно съзнание. У влечугите и птиците този процес продължава, додето стигнем до бозайниците, дето предният мозък - т.н. голям мозък - е най-развит и същевременно виждаме у тях богат душевен живот. Човек, който има най-развит голям мозък, има същевременно и най-сложен душевен живот, най-развито съзнание. Тая зависимост вече не подсказва ли - може да каже един материалист - че душевният живот, съзнанието, мисълта не са нищо друго, освен функции на мозъка? Тогава е близко да приемем, казва материалистът, че мисълта и всички други психични процеси се дължат на материални процеси, на особени трептения на материята.
към текста >>

Човек, който има най-развит голям мозък, има същевременно и най-сложен душевен живот, най-развито съзнание.
Нещо аналогично забелязваме и у гръбначните. При нисшите гръбначни - рибите - предният мозък е сравнително по-слабо развит, и затова те имат и по-беден душевен живот в сравнение с другите гръбначни. Земноводните имат по-развит преден мозък и заедно с това имат по-будно съзнание. У влечугите и птиците този процес продължава, додето стигнем до бозайниците, дето предният мозък - т.н. голям мозък - е най-развит и същевременно виждаме у тях богат душевен живот. Човек, който има най-развит голям мозък, има същевременно и най-сложен душевен живот, най-развито съзнание. Тая зависимост вече не подсказва ли - може да каже един материалист - че душевният живот, съзнанието, мисълта не са нищо друго, освен функции на мозъка? Тогава е близко да приемем, казва материалистът, че мисълта и всички други психични процеси се дължат на материални процеси, на особени трептения на материята. Въз основа именно на този начин на разсъждение, западно-европейските материалисти от средата на XIX в. твърдяха, че мозъкът така отделя мисълта, както черният дроб - жлъчката. Когато човек падне и си удари зле главата, изгубва съзнание.
към текста >>

Тая зависимост вече не подсказва ли - може да каже един материалист - че душевният живот, съзнанието, мисълта не са нищо друго, освен функции на мозъка?
При нисшите гръбначни - рибите - предният мозък е сравнително по-слабо развит, и затова те имат и по-беден душевен живот в сравнение с другите гръбначни. Земноводните имат по-развит преден мозък и заедно с това имат по-будно съзнание. У влечугите и птиците този процес продължава, додето стигнем до бозайниците, дето предният мозък - т.н. голям мозък - е най-развит и същевременно виждаме у тях богат душевен живот. Човек, който има най-развит голям мозък, има същевременно и най-сложен душевен живот, най-развито съзнание. Тая зависимост вече не подсказва ли - може да каже един материалист - че душевният живот, съзнанието, мисълта не са нищо друго, освен функции на мозъка? Тогава е близко да приемем, казва материалистът, че мисълта и всички други психични процеси се дължат на материални процеси, на особени трептения на материята. Въз основа именно на този начин на разсъждение, западно-европейските материалисти от средата на XIX в. твърдяха, че мозъкът така отделя мисълта, както черният дроб - жлъчката. Когато човек падне и си удари зле главата, изгубва съзнание. Материалистът в този случай може да каже: „Не е ли ясно от това, че съзнанието не е нещо независимо от материята, защото щом мозъкът се повреди, изгубва се съзнанието.
към текста >>

Когато човек падне и си удари зле главата, изгубва съзнание.
Човек, който има най-развит голям мозък, има същевременно и най-сложен душевен живот, най-развито съзнание. Тая зависимост вече не подсказва ли - може да каже един материалист - че душевният живот, съзнанието, мисълта не са нищо друго, освен функции на мозъка? Тогава е близко да приемем, казва материалистът, че мисълта и всички други психични процеси се дължат на материални процеси, на особени трептения на материята. Въз основа именно на този начин на разсъждение, западно-европейските материалисти от средата на XIX в. твърдяха, че мозъкът така отделя мисълта, както черният дроб - жлъчката. Когато човек падне и си удари зле главата, изгубва съзнание. Материалистът в този случай може да каже: „Не е ли ясно от това, че съзнанието не е нещо независимо от материята, защото щом мозъкът се повреди, изгубва се съзнанието. Ако то съществува самостоятелно, какво става с него при мозъчната повреда, къде отива то? А ако мозъчната повреда при удар или сътресение е малка, то съзнанието напълно не се изгубва, а пострадва само някоя психична проява, например паметта и пр. Не е ли очевидно,” ще каже материалистът, „че психичният живот е функция на физиологичните процеси в нервната система? ”
към текста >>

Материалистът в този случай може да каже: „Не е ли ясно от това, че съзнанието не е нещо независимо от материята, защото щом мозъкът се повреди, изгубва се съзнанието.
Тая зависимост вече не подсказва ли - може да каже един материалист - че душевният живот, съзнанието, мисълта не са нищо друго, освен функции на мозъка? Тогава е близко да приемем, казва материалистът, че мисълта и всички други психични процеси се дължат на материални процеси, на особени трептения на материята. Въз основа именно на този начин на разсъждение, западно-европейските материалисти от средата на XIX в. твърдяха, че мозъкът така отделя мисълта, както черният дроб - жлъчката. Когато човек падне и си удари зле главата, изгубва съзнание. Материалистът в този случай може да каже: „Не е ли ясно от това, че съзнанието не е нещо независимо от материята, защото щом мозъкът се повреди, изгубва се съзнанието. Ако то съществува самостоятелно, какво става с него при мозъчната повреда, къде отива то? А ако мозъчната повреда при удар или сътресение е малка, то съзнанието напълно не се изгубва, а пострадва само някоя психична проява, например паметта и пр. Не е ли очевидно,” ще каже материалистът, „че психичният живот е функция на физиологичните процеси в нервната система? ” После друго.
към текста >>

А ако мозъчната повреда при удар или сътресение е малка, то съзнанието напълно не се изгубва, а пострадва само някоя психична проява, например паметта и пр.
Въз основа именно на този начин на разсъждение, западно-европейските материалисти от средата на XIX в. твърдяха, че мозъкът така отделя мисълта, както черният дроб - жлъчката. Когато човек падне и си удари зле главата, изгубва съзнание. Материалистът в този случай може да каже: „Не е ли ясно от това, че съзнанието не е нещо независимо от материята, защото щом мозъкът се повреди, изгубва се съзнанието. Ако то съществува самостоятелно, какво става с него при мозъчната повреда, къде отива то? А ако мозъчната повреда при удар или сътресение е малка, то съзнанието напълно не се изгубва, а пострадва само някоя психична проява, например паметта и пр. Не е ли очевидно,” ще каже материалистът, „че психичният живот е функция на физиологичните процеси в нервната система? ” После друго. Геологията учи, че слънчевата система е създадена от мъглявина, която поради връщателното си движение е развила центробежна сила. Последната става причина да се откъснат пръстени, които после се сгъстяват в някои свои точки и образуват планетите.
към текста >>

39. 05. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

По какво се познава, че един човек е придобил вече съзнанието на ученика?
Това е за един по-съзнателен ученик. Той със съдилища не се занимава. Такива примери има много. Един ученик, който е усвоил тези пет качества, може да гради по-нататък. Това е една основа. По какво се познава, че един човек е придобил вече съзнанието на ученика? - Той има вътрешен мир, едно добро разположение на душата си, хармония и радост, която не зависи от външните условия, но от връзката му с Бога. Има радости, които зависят от външните условия. Например построиш си къща, имаш хубава градина - радваш се. Но има радости, които не зависят от външните условия. Те са истинските радости.
към текста >>

Той е спокоен, радостен, има вътрешен мир и с това съзнание той влиза в къщата.
Който има такъв вътрешен мир, хармония, добро разположение в себе си, той действува магически на околните. Той, дето отиде, внася в душите на околните хора, без да говори, своето вътрешно състояние, своя мир. Ще ви кажа един пример, който ми казаха преди няколко деня. Една майка има няколко деца, с които мъчно се справя, понеже не живеят в съгласие, а постоянно се карат. Един ден отива у тях един доста напреднал брат, който има такова вътрешно състояние и е във връзка с Великото, Божественото, което работи в цялата природа. Той е спокоен, радостен, има вътрешен мир и с това съзнание той влиза в къщата. Веднага децата се смиряват, караниците престават и доволни и тихи се обхождат помежду си. В майката също настава един вътрешен мир, без нашият брат дори да им е говорил за това. Човек, който има изработени в себе си тези пет качества, постепенно придобива това вътрешно разположение, тази вътрешна радост, която не зависи от външните условия, в които е поставен. Такъв човек ще има благоволението на Бога, на ангелите, на Белите Братя и на всички добри хора в света. Той ще влезе във връзка с тях.
към текста >>

То зависи от степента на твоето съзнание.
Той ще влезе във връзка с тях. Ние не сме Бели Братя, ние сме ученици на Белите Братя. Някой иска да отиде в Индия и там да получи посвещение от адептите. Такъв човек разбира механически посвещението. Посвещението не зависи от мястото, дето се намираш. То зависи от степента на твоето съзнание. Белите Братя ти може да срещнеш и тук, в България. За тези напреднали същества не важи разстоянието. Те са господари на материята. Те могат да стават видими и невидими и да се явяват където поискат. Когато ученикът напредне в своя духовен живот, непременно ще влезе във зръзка с Белите Братя, с ангелите.
към текста >>

- Ако ти цял ден се молиш, когато заспиш, пак ще бъдеш в едно молитвено, будно състояние.
Когато човек стане съработник на Бога, той има желание да даде нещо от себе си. Той се жертва за другите и тогава всяка една работа, която почне, се благославя. Ученикът трябва всякога да бъде в едно мистично, Божествено състояние и това става цел на ученика. Тогава ученикът е ученик, когато се намира в едно такова състояние. Учителят каза веднъж така: „Човек трябва да се моли поне 24 пъти в денонощие." - Как ще се молим? - Ако ти цял ден се молиш, когато заспиш, пак ще бъдеш в едно молитвено, будно състояние. Ти в душата си пак ще продължаваш да се молиш. Това показва, че имаш будно съзнание. Човек трябва да се моли и когато е буден, и когато спи. Сега ще ви дам една задача за две седмици. Една клетка, едно листче от едно дърво трябва да съзнава, че е част , цялото дърво.
към текста >>

Това показва, че имаш будно съзнание.
Ученикът трябва всякога да бъде в едно мистично, Божествено състояние и това става цел на ученика. Тогава ученикът е ученик, когато се намира в едно такова състояние. Учителят каза веднъж така: „Човек трябва да се моли поне 24 пъти в денонощие." - Как ще се молим? - Ако ти цял ден се молиш, когато заспиш, пак ще бъдеш в едно молитвено, будно състояние. Ти в душата си пак ще продължаваш да се молиш. Това показва, че имаш будно съзнание. Човек трябва да се моли и когато е буден, и когато спи. Сега ще ви дам една задача за две седмици. Една клетка, едно листче от едно дърво трябва да съзнава, че е част , цялото дърво. Усилията на цялото дърво произвеждат благата, които дървото дава. Също така и ние сме части, органи на общочовешкия живот, на общочовешкия организъм.
към текста >>

40. 12. Любовта освобождава - Боян Боев (1883 – 1963)

Но ако ти имаш любов и връзка с Бога, ако имаш будно съзнание, ти ще бъдеш ограден, ще запазиш своята духовна свобода и високия идеал, за който работиш.
Ти си свободен от техните съблазни и изкушения. Някой път човек се съблазнява от низшата среда, в която живее. Иска ли да устои, да стане човек на любовта, искаш ли тази гъста среда, в която се намираш, да не ти повлияе, обичай, люби и тогава ще бъдеш свободен. Да се има предвид, че средата влияе. Ако тази среда е много ниска - порочни хора с лоша аура, техните мисли ти възприемаш и постепенно започваш да мислиш като тях. Но ако ти имаш любов и връзка с Бога, ако имаш будно съзнание, ти ще бъдеш ограден, ще запазиш своята духовна свобода и високия идеал, за който работиш. Ако нямаш връзка с Бога, тогава ще попаднеш под влиянието на низшите мисли и желания и ще паднеш по хлъзгавия път надолу. Единствената сила, която пази човека, е връзката му с Бога на Любовта. Любовта носи свобода и в трето отношение. Тук има една циментова каша. Ти си свободен да си туриш крака или не.
към текста >>

41. 17. Първи стъпки на ученика – II - Боян Боев (1883 – 1963)

Това се постига чрез будното съзнание.
Едно важно нещо в първите стъпки на ученика е да знае как да се учи и когато спи. Сънят може да е 7-8 часа, значи 1/3 от денонощието. Да кажем, че човек живее 90 години, тогава 30 години той прекарва в сън, 30 години от живота си спи. Тези 30 години могат да бъдат загубени, ако той не учи и през време на съня. Затова човек трябва да знае как да спи и как да учи, когато спи. Това се постига чрез будното съзнание. През време на съня душата на човека излиза вън от тялото, но една нишка поддържа връзката. При смъртта тази нишка се скъсва. Който има духовни дарби, може да види тялото си, когато спи на кревата. Един такъв човек, който имал тази опитност, казвал така: „Онзи човек, който спи на кревата, съм аз, но аз, който го виждам, кой съм? " Тази дарба се дава на човека, да разбере, че той не е тяло.
към текста >>

През време на сън човек може да прекарва в едно състояние на будно съзнание.
Такъв човек трябва да се радва, а не да се страхува. Такава опитност показва, че човешката мисъл работи вън от мозъка. Следователно мисълта не е плод на мозъка. Материята не ражда мисъл. Мозъкът е само един инструмент на мисълта. През време на сън човек може да прекарва в едно състояние на будно съзнание. Преживните животни през нощта преживят храната и я отправят към други подразделения на стомаха си. Неразумният човек прави същото като преживните животни - през деня събира много тревоги, безпокойства, а през нощта ги предъвква, преживя ги, както кравата преживя изпасаната трева. Съзнателният човек ще учи и през време на съня. За да може човек да учи и когато спи, той трябва през деня да има будно съзнание. Затова човек трябва да съзнава, че е разумна душа, пратена от Бога да се учи на земята.
към текста >>

За да може човек да учи и когато спи, той трябва през деня да има будно съзнание.
Мозъкът е само един инструмент на мисълта. През време на сън човек може да прекарва в едно състояние на будно съзнание. Преживните животни през нощта преживят храната и я отправят към други подразделения на стомаха си. Неразумният човек прави същото като преживните животни - през деня събира много тревоги, безпокойства, а през нощта ги предъвква, преживя ги, както кравата преживя изпасаната трева. Съзнателният човек ще учи и през време на съня. За да може човек да учи и когато спи, той трябва през деня да има будно съзнание. Затова човек трябва да съзнава, че е разумна душа, пратена от Бога да се учи на земята. През целия ден трябва да има будно съзнание и да пази връзката с Бога. Преди да си легне, да каже една молитва и да пребивава в молитвено състояние, докато развълнуваното море в неговата душа стане тихо като огледало, т.е. всички тревоги да се превърнат в един вътрешен мир, в него да настане една хармония, да има чистотата и невинността на детето. В това състояние той може да спи, да бъде с будно съзнание горе, да изучава невидимия свят и главно - може да посети Школата на невидимия свят, Небесната школа на Бялото Братство.
към текста >>

През целия ден трябва да има будно съзнание и да пази връзката с Бога.
Преживните животни през нощта преживят храната и я отправят към други подразделения на стомаха си. Неразумният човек прави същото като преживните животни - през деня събира много тревоги, безпокойства, а през нощта ги предъвква, преживя ги, както кравата преживя изпасаната трева. Съзнателният човек ще учи и през време на съня. За да може човек да учи и когато спи, той трябва през деня да има будно съзнание. Затова човек трябва да съзнава, че е разумна душа, пратена от Бога да се учи на земята. През целия ден трябва да има будно съзнание и да пази връзката с Бога. Преди да си легне, да каже една молитва и да пребивава в молитвено състояние, докато развълнуваното море в неговата душа стане тихо като огледало, т.е. всички тревоги да се превърнат в един вътрешен мир, в него да настане една хармония, да има чистотата и невинността на детето. В това състояние той може да спи, да бъде с будно съзнание горе, да изучава невидимия свят и главно - може да посети Школата на невидимия свят, Небесната школа на Бялото Братство. Учителят препоръчва следната формула: „Господи, Исусе Христе, сега, при заспиването си, аз отивам в Небесната школа на Бялото Братство и аз зная, че това ще стане, защото това е и Твоята воля." Когато човек е съзнателен, през време на спането може не само да учи, но и да работи. Той може да помага на хората, които се намират в тъмнина.
към текста >>

В това състояние той може да спи, да бъде с будно съзнание горе, да изучава невидимия свят и главно - може да посети Школата на невидимия свят, Небесната школа на Бялото Братство.
За да може човек да учи и когато спи, той трябва през деня да има будно съзнание. Затова човек трябва да съзнава, че е разумна душа, пратена от Бога да се учи на земята. През целия ден трябва да има будно съзнание и да пази връзката с Бога. Преди да си легне, да каже една молитва и да пребивава в молитвено състояние, докато развълнуваното море в неговата душа стане тихо като огледало, т.е. всички тревоги да се превърнат в един вътрешен мир, в него да настане една хармония, да има чистотата и невинността на детето. В това състояние той може да спи, да бъде с будно съзнание горе, да изучава невидимия свят и главно - може да посети Школата на невидимия свят, Небесната школа на Бялото Братство. Учителят препоръчва следната формула: „Господи, Исусе Христе, сега, при заспиването си, аз отивам в Небесната школа на Бялото Братство и аз зная, че това ще стане, защото това е и Твоята воля." Когато човек е съзнателен, през време на спането може не само да учи, но и да работи. Той може да помага на хората, които се намират в тъмнина. Всяка година умират около 35 милиона хора. Те имат нужда от помощ. Един пример от Учителя.
към текста >>

42. 21. Ученик - Боян Боев (1883 – 1963)

Съзнанието на човека, че учи, събужда активността на клетките и той се подмладява.
Той ще каже, че това са били детските му години. Най-щастливото състояние е да съзнаваш, че ти си ученик. Хората остаряват, защото казват, че няма какво да учат. Стремежът към знанието подмладява човека. Лицето на ученика и на дълбока старост ще има нещо младенческо. Съзнанието на човека, че учи, събужда активността на клетките и той се подмладява. Животът на ученика в една Божествена школа, това е живот в радост, това е най-щастливият живот на човека. Ученикът винаги се намира в класа, това той трябва винаги да съзнава. През целия ден, където и да отиде - на улицата, в магазина, той съзнава, че е ученик. Той не престава да се моли и да изговаря формулата, за да издържи изпитите на всички съблазни и изкушения в света. Ученикът трябва да бъде силен, винаги с будно съзнание, да съзнава, че е в клас.
към текста >>

Ученикът трябва да бъде силен, винаги с будно съзнание, да съзнава, че е в клас.
Съзнанието на човека, че учи, събужда активността на клетките и той се подмладява. Животът на ученика в една Божествена школа, това е живот в радост, това е най-щастливият живот на човека. Ученикът винаги се намира в класа, това той трябва винаги да съзнава. През целия ден, където и да отиде - на улицата, в магазина, той съзнава, че е ученик. Той не престава да се моли и да изговаря формулата, за да издържи изпитите на всички съблазни и изкушения в света. Ученикът трябва да бъде силен, винаги с будно съзнание, да съзнава, че е в клас. Той може да изговаря мислено формулата „Бог е Любов" или „Господи, да ходя винаги в Твоята светлина", „Желая да Ти служа" и др. Друго важно нещо е ученикът да разбира какво значи духовна алхимия. В средните векове алхимиците са се стремили да превърнат неблагородните метали в благородни, в злато. Правили са разни опити и към 17 - 18-то столетие алхимиците преминават в химията. Лавоазие туря научните основи на химията, после се дойде до атомната теория и пр.
към текста >>

43. Екскурзия на 7 април 1928 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Тук, на физическото поле, не е будно съзнанието ни, постоянно трябва да ни разбуждат.
" Когато се произведе благоприятният процес, ще видите каква сила е това насърчение. Човек трябва да има вяра в организма си. Като повярва, ще почнат клетките да работят. Клетките знаят как да лекуват, но човек ги ограничава. Ние сме отдалечени от Духовния свят. Тук, на физическото поле, не е будно съзнанието ни, постоянно трябва да ни разбуждат. Природата не търпи хора, които мислят, че са сиромаси. Който мисли, че е богат, и него не може да търпи. И двамата не търпи. Стана въпрос за молитвата: - Някой казва: „Господ нали знае от какво имаме нужда?
към текста >>

44. Екскурзия на 2 април 1931 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Вътре в човека всякога се борят доброто и злото; той трябва да слуша спокойно, но съзнанието му трябва да бъде будно и да има връзка с Бога
Ако спечелиш благоволението на хората, а изгубиш благоволението на Бога, всичко си изгубил! Ти гледай да имаш благоволението на Бога! Човек сам не може да воюва, той трябва да има тил. Трябва да имаш зад себе си други разумни същества, които да те подкрепят. Там е силата на светиите и на силните хора. Вътре в човека всякога се борят доброто и злото; той трябва да слуша спокойно, но съзнанието му трябва да бъде будно и да има връзка с Бога Създават се желания у нас и като се оплетем в тях, после ни показват закона как да се избавим. - Лягай, ставай все с Бога, само това е важно! Ако аз ви излъча и ви пратя на онзи свят, няма да искате да се върнете, понеже там горе е хубаво. Но за ваше добро е по-хубаво да сте тук на Земята. Някога става следното: Някой заминава, напуща тялото си и друг влиза да живее в неговото тяло.
към текста >>

Понеже Божественото Съзнание е във всички, ще обръщаме внимание на всички: на хора, на животни, на растения.
Ти плачеш за дъщеря си, че е заминала. Но срещнеш едно момиче на възраст колкото дъщеря ти, то ти се усмихне и те утеши. Твоята дъщеря е била в това момиче и се е проявила. Постъпката ти спрямо хората е постъпка спрямо Бога. Ако настъпим едно цвете - настъпваме ангелите, настъпваме и Бога. Понеже Божественото Съзнание е във всички, ще обръщаме внимание на всички: на хора, на животни, на растения. Небето ми казва: „Услужи на това цвете, поразрови малко около него! " Да поразровя около цветето и да го полея струва много повече, отколкото да бъда при ангелите! Защото ти като отидеш при ангелите, те не искат нищо от тебе, а на цветето ще дадеш. А пък даването е по-горе от всички други неща. Стана дума за молитвата, после за страданията.
към текста >>

45. Единството в живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Тук човешкото съзнание се издига в един висок и чист свят.
Вечерният огън, на който винаги присъствуваше и Учителя, беше красив завършек на деня. Яворови присои се намират на доста голяма височина - около 2000 м - и от тук се открива просторна панорама: виждат се цялото Софийско поле, Стара планина, Лозенската планина, Плана, чак до Рилския масив. Над Присоите се издигат величествено Резньовете, мощно надвиснали като покровители и пазители на тия свещени места. Тук цари тишина, която те завладява и те кара да се вглъбиш в себе си, за да слушаш гласа на Вечното, което ти говори. Яворови присои са едно от най-мистичните места на Витоша. Тук човешкото съзнание се издига в един висок и чист свят. Тук има Мир. Над стана наблизо намерихме прекрасно място -Морените. Това са грамадни каменни блокове, разхвърляни от древните ледници като каменно море. Под тях се чува глухият шум на водите, които слизат от Резньовете. Обградени са от всички страни с борови гори.
към текста >>

После човек пак се връща в човешкото съзнание, в съмненията, и пак дойдат грубите гласове и го объркат.
Търсим нещо и после Виждаме, че е илюзия - търсим по-нататък. И В любовта ние търсим пак Реалността. Търсим и В баща си, и В майка си, В тоя момък; В оная мома... Но Виждаме, че те си заминават, изгубват се. Докато човек не е в Реалността, Всички гласове, които чува В природата, са груби. Когато дойде до Реалността, той чува един глас, който е приятен и спокоен и спечелва сърцето. После човек пак се връща в човешкото съзнание, в съмненията, и пак дойдат грубите гласове и го объркат. Отново дойде тихият глас - и небето се разведрява. Понякога мислите, че животът няма смисъл, обезсърчавате се. Но изведнъж някой ви погледне мило. Тогава тревите, цветята, небето - всичко добива смисъл. Тази реалност, която образува скръбта и тази реалност, която образува радостта, те всъщност не са реални.
към текста >>

Същият закон важи и в отношенията между хората: не трябва да изискваш от един човек да запълва съзнанието си само с тебе, нито ти да запълваш своето съзнание само с него.
Светът на Разумността е свят на белотата, свят на светлина. Светът на промените е обагрен в различни цветове. Самата Реалност е безпространствена. Ако Слънцето би се приближило до Земята така, че да запълни цялото небе, какво щеше да бъде нашето положение? Ние не сме близо до Слънцето, то отдалече ни грее, за да има място и други да се проявят. Същият закон важи и в отношенията между хората: не трябва да изискваш от един човек да запълва съзнанието си само с тебе, нито ти да запълваш своето съзнание само с него. Такова нещо в света не съществува. Даже Бог, Който е толкова велик, и Той се оттегля на разстояние, за да мислите и да Го търсите. Бог не иска да завземе съзнанието ви без остатък, за да бъдете свободни. Човек в живота трябва да бъде като онзи бижутер, който търси скъпоценни камъни, или като онзи мъдрец, който търси някой древен ръкопис, някоя свещена книга, и като я намери радва се и я изучава. Някой път вие търсите някого, но улицата и номера, дето той живее, забравяте.
към текста >>

Бог не иска да завземе съзнанието ви без остатък, за да бъдете свободни.
Ако Слънцето би се приближило до Земята така, че да запълни цялото небе, какво щеше да бъде нашето положение? Ние не сме близо до Слънцето, то отдалече ни грее, за да има място и други да се проявят. Същият закон важи и в отношенията между хората: не трябва да изискваш от един човек да запълва съзнанието си само с тебе, нито ти да запълваш своето съзнание само с него. Такова нещо в света не съществува. Даже Бог, Който е толкова велик, и Той се оттегля на разстояние, за да мислите и да Го търсите. Бог не иска да завземе съзнанието ви без остатък, за да бъдете свободни. Човек в живота трябва да бъде като онзи бижутер, който търси скъпоценни камъни, или като онзи мъдрец, който търси някой древен ръкопис, някоя свещена книга, и като я намери радва се и я изучава. Някой път вие търсите някого, но улицата и номера, дето той живее, забравяте. Не забравяйте името, улицата и номера! Онзи, когото човек търси, е Бог. Улицата, дето живее, са ангелите, а пък номерът - това са добрите хора.
към текста >>

Когато нашето съзнание е будно, там е Бог.
Засега Той минава като наш Баща, като наш Възлюблен, като наш Приятел. Казваш, че обичаш някого. Кого обичаш? - Този, когото обичаш, не е в тялото. Когато обичаш някого, в него е Бог. Когато нашето съзнание е будно, там е Бог. Когато не е будно съзнанието ни, там не е Бог. И когато ни обичат и ние съзнаваме, че ни обичат, тогава Бог е в нас. Когато ни обича някой, обича Бог в нас. Ето защо не трябва да протестираме, когато ни обичат. Когато дойде царят в някоя къща, всички гледат къщата, но не отиват за нея, а за царя.
към текста >>

Когато не е будно съзнанието ни, там не е Бог.
Казваш, че обичаш някого. Кого обичаш? - Този, когото обичаш, не е в тялото. Когато обичаш някого, в него е Бог. Когато нашето съзнание е будно, там е Бог. Когато не е будно съзнанието ни, там не е Бог. И когато ни обичат и ние съзнаваме, че ни обичат, тогава Бог е в нас. Когато ни обича някой, обича Бог в нас. Ето защо не трябва да протестираме, когато ни обичат. Когато дойде царят в някоя къща, всички гледат къщата, но не отиват за нея, а за царя. Бог като се проявява в един човек, обичат го хората - заради Бога, Който се проявява.
към текста >>

46. Свещената връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато се направи връзка, контакт между човека и Бога, Божествената светлина и сила се вливат в човека и той почва да прозира, да разбира нещата, добива по-висше съзнание.
Казано е: „Ще бъдем научени от Бога". Има начин, по който човек може да се научи от Бога как да мисли. Като искаш да придобиеш знание, най-първо ще имаш желание да разбереш Божиите пътища и като ги разбереш, тогава Бог ще те изпрати при учени хора, те ще те научат на тези подробности, които те изучават. Учениците Христови повярваха, че Христос е от Бога излязъл, и Божественото се предаде от Него на тях. Ако не бяха повярвали, предаването не можеше да стане. Когато се направи връзка, контакт между човека и Бога, Божествената светлина и сила се вливат в човека и той почва да прозира, да разбира нещата, добива по-висше съзнание. По-висшето съзнание се добива чрез контакт с Бога. Ние ще бъдем добре, когато станем проводници, когато Бог чрез нас се изявява. Обаче ние въздействуваме на Божественото - Бог в нас не е свободен, ние Го ограничаваме. Когато ние се проявяваме, скръбни сме, а когато Бог се проявява в нас, ние сме радостни. Няма по-хубаво нещо от това човек да уповава тихо на Бога.
към текста >>

По-висшето съзнание се добива чрез контакт с Бога.
Има начин, по който човек може да се научи от Бога как да мисли. Като искаш да придобиеш знание, най-първо ще имаш желание да разбереш Божиите пътища и като ги разбереш, тогава Бог ще те изпрати при учени хора, те ще те научат на тези подробности, които те изучават. Учениците Христови повярваха, че Христос е от Бога излязъл, и Божественото се предаде от Него на тях. Ако не бяха повярвали, предаването не можеше да стане. Когато се направи връзка, контакт между човека и Бога, Божествената светлина и сила се вливат в човека и той почва да прозира, да разбира нещата, добива по-висше съзнание. По-висшето съзнание се добива чрез контакт с Бога. Ние ще бъдем добре, когато станем проводници, когато Бог чрез нас се изявява. Обаче ние въздействуваме на Божественото - Бог в нас не е свободен, ние Го ограничаваме. Когато ние се проявяваме, скръбни сме, а когато Бог се проявява в нас, ние сме радостни. Няма по-хубаво нещо от това човек да уповава тихо на Бога. *
към текста >>

И не може човек да излезе от тези условия с обикновеното съзнание, а с едно по-високо, Божествено съзнание.
Но духовен човек значи: от сутрин до вечер да мислиш за Бога, да Го търсиш. Това е магията на духовния живот. Животът не е място за забавление. Той е сериозна работа, училище. Животът е много сложно нещо, преплитане на духове, на сили. И не може човек да излезе от тези условия с обикновеното съзнание, а с едно по-високо, Божествено съзнание. И колко е хубаво човек да гледа на живота с по-високо съзнание! Понякога вие се чувствате изоставен, усещате се сам. Изкуството е и в тази самота да намерите Божественото. Дето и да си - да намериш Божественото, да чуеш гласа Му: и при извора, и при дърветата - навсякъде! Да няма прекъсване на съзнанието ви.
към текста >>

И колко е хубаво човек да гледа на живота с по-високо съзнание!
Това е магията на духовния живот. Животът не е място за забавление. Той е сериозна работа, училище. Животът е много сложно нещо, преплитане на духове, на сили. И не може човек да излезе от тези условия с обикновеното съзнание, а с едно по-високо, Божествено съзнание. И колко е хубаво човек да гледа на живота с по-високо съзнание! Понякога вие се чувствате изоставен, усещате се сам. Изкуството е и в тази самота да намерите Божественото. Дето и да си - да намериш Божественото, да чуеш гласа Му: и при извора, и при дърветата - навсякъде! Да няма прекъсване на съзнанието ви. Съзнанието ви трябва да бъде будно!
към текста >>

Да няма прекъсване на съзнанието ви.
И не може човек да излезе от тези условия с обикновеното съзнание, а с едно по-високо, Божествено съзнание. И колко е хубаво човек да гледа на живота с по-високо съзнание! Понякога вие се чувствате изоставен, усещате се сам. Изкуството е и в тази самота да намерите Божественото. Дето и да си - да намериш Божественото, да чуеш гласа Му: и при извора, и при дърветата - навсякъде! Да няма прекъсване на съзнанието ви. Съзнанието ви трябва да бъде будно! Великото Разумно Начало царува навсякъде и неговите пътища са неузнаваеми. Всички същества са под неговия контрол. В него живеем, движим се и съществуваме.
към текста >>

Съзнанието ви трябва да бъде будно!
И колко е хубаво човек да гледа на живота с по-високо съзнание! Понякога вие се чувствате изоставен, усещате се сам. Изкуството е и в тази самота да намерите Божественото. Дето и да си - да намериш Божественото, да чуеш гласа Му: и при извора, и при дърветата - навсякъде! Да няма прекъсване на съзнанието ви. Съзнанието ви трябва да бъде будно! Великото Разумно Начало царува навсякъде и неговите пътища са неузнаваеми. Всички същества са под неговия контрол. В него живеем, движим се и съществуваме.
към текста >>

47. П л а н и н а т а - Боян Боев (1883 – 1963)

Също така лесно можете да отхвърлите съмнението от вашето съзнание.
В духовния свят съмнението представлява камъни. Когато дойдеш до някой камък, можеш да се спънеш в него и да паднеш. Като дойдеш при него, тури го настрана и го заобиколи. Такг1ва една разходка в планината има голямо значение. Видиш един камък, преместиш го и го отминаваш. Също така лесно можете да отхвърлите съмнението от вашето съзнание. И други елементи на планината могат да се вземат като символи. Например на милосърдието, на любовта, на всички положителни и отрицателни неща можете да намерите символи в планината. Тя има и друго значение за духовния растеж: някои отрицателни състояния, които имате, като се изкачите на планината изчезват, вие се справяте с тях. Когато отидете на планината и имате неправилни мисли, чувства и постъпки, обикновено времето се разваля, започва да духа вятър, а щом се държите добре, съществата там са много учтиви, няма вятър. Едно лято братя и сестри бяха спали на Мусала, като три дена имаше непрекъснато дъжд, но никой не настина.
към текста >>

Тя има съзнание, има разумност.
Тогава за него идва щастието. В Природата е същото. Тя е като строг професор, който е вглъбен. Ако ти си способен, привличаш вниманието й - тя се ококори и веднага се заинтересува от теб. Човек като влезе в Природата, не трябва да мисли, че тя е мъртва. Тя има съзнание, има разумност. Има особени центрове в Природата, където се проявява съзнанието й, където то е будно. Ето какво ще стане например в един такъв център: Всеки ще ти направи услуга. Там ще намериш един овчар, който ще те нагости. Там ще намериш плодове, храна. А там, дето не е будно съзнанието на
към текста >>

Има особени центрове в Природата, където се проявява съзнанието й, където то е будно.
В Природата е същото. Тя е като строг професор, който е вглъбен. Ако ти си способен, привличаш вниманието й - тя се ококори и веднага се заинтересува от теб. Човек като влезе в Природата, не трябва да мисли, че тя е мъртва. Тя има съзнание, има разумност. Има особени центрове в Природата, където се проявява съзнанието й, където то е будно. Ето какво ще стане например в един такъв център: Всеки ще ти направи услуга. Там ще намериш един овчар, който ще те нагости. Там ще намериш плодове, храна. А там, дето не е будно съзнанието на Природата, какВото потърсиш или е В оскъдност, или нищо няма да намериш - няма го Съзнанието.
към текста >>

А там, дето не е будно съзнанието на
Тя има съзнание, има разумност. Има особени центрове в Природата, където се проявява съзнанието й, където то е будно. Ето какво ще стане например в един такъв център: Всеки ще ти направи услуга. Там ще намериш един овчар, който ще те нагости. Там ще намериш плодове, храна. А там, дето не е будно съзнанието на Природата, какВото потърсиш или е В оскъдност, или нищо няма да намериш - няма го Съзнанието. Да кажем, че електричеството В тялото не фднк-ционира правилно. Като се качи човек на Мусала, тази електрическа батерия там урегулира функционирането на електричеството в тялото му. Като отидете на Мусала, изпърво се размишлява малко. Там трябва да се минат един, два деня, за да се приспособи човек.
към текста >>

Природата, какВото потърсиш или е В оскъдност, или нищо няма да намериш - няма го Съзнанието.
Има особени центрове в Природата, където се проявява съзнанието й, където то е будно. Ето какво ще стане например в един такъв център: Всеки ще ти направи услуга. Там ще намериш един овчар, който ще те нагости. Там ще намериш плодове, храна. А там, дето не е будно съзнанието на Природата, какВото потърсиш или е В оскъдност, или нищо няма да намериш - няма го Съзнанието. Да кажем, че електричеството В тялото не фднк-ционира правилно. Като се качи човек на Мусала, тази електрическа батерия там урегулира функционирането на електричеството в тялото му. Като отидете на Мусала, изпърво се размишлява малко. Там трябва да се минат един, два деня, за да се приспособи човек. *
към текста >>

48. Използване на слънчевата енергия - Боян Боев (1883 – 1963)

За да приемем от Слънцето това, което трябва, необходимо е да имаме отношение към него не само като към физическо тяло, но и към съществата, които са там, на Слънцето, да се свържем с тяхното съзнание.
* Ако си по-умен, Слънцето ще те грее по-добре. Ако обичаш Бога, Слънцето ще те грее по-добре, ако не Го обичаш, Слънцето няма да те грее добре... Какво значи изразът: „Слънцето ще те грее по-добре? " Това значи, че ще бъдеш по-възприемчив към известни слънчеви енергии. Безлюбието представлява едно препятствие в това отношение. За да приемем от Слънцето това, което трябва, необходимо е да имаме отношение към него не само като към физическо тяло, но и към съществата, които са там, на Слънцето, да се свържем с тяхното съзнание. Ако човек в продължение на една година непрекъснато, всеки ден, посреща зазоряването и слънчевия изгрев както трябва, независимо от това, какво е времето -ясно, облачно, дъждовно, с виелица и пр. - може да стане гениален. Слънчевите лъчи са живи мисли на напреднали същества. Те поддържат нашия живот. За лекуване трябва да се печеш на слънце преди обяд.
към текста >>

Обаче във време на слънчеви бани съзнанието ти трябва да е будно.
Ако човек в продължение на една година непрекъснато, всеки ден, посреща зазоряването и слънчевия изгрев както трябва, независимо от това, какво е времето -ясно, облачно, дъждовно, с виелица и пр. - може да стане гениален. Слънчевите лъчи са живи мисли на напреднали същества. Те поддържат нашия живот. За лекуване трябва да се печеш на слънце преди обяд. Обаче във време на слънчеви бани съзнанието ти трябва да е будно. Като се печеш на слънце, трябва да се концентрираш и да мислиш, че тези лъчи са живи мисли - тогава ще се ползваш от тях. Тогава всичко отрицателно се изпъжда от теб. Когато човек се пече на слънце, не трябва да заспива, защото иначе ще поглъща отрицателните енегрии. Има области в пространството между Земята и Слънцето, които трансформират светлината. Някой казва: „Опече ме слънцето" и бяга от него.
към текста >>

Чрез съзнанието си ще привличате лъчите.
Някой казва: „Опече ме слънцето" и бяга от него. - Че здравето ти зависи от Слънцето. Ти излизаш на обед на слънце, а трябва да използваш сутринта. Като има облаци, слънчевите лъчи идат през облаците, а вие мислите, че няма слънце. Вие ще чувствате ултравиолетовите лъчи. Чрез съзнанието си ще привличате лъчите. Какво значение има печенето на гръбнака на слънце? В гръбначните канали има мазнини, които се натрупват и запушват каналите, през които минават нервите. При това те притискат нервите и по тях не може да минава енергията. Това се отразява върху всички органи. Като се пече гръбнака на слънце, мазнините се стопяват, каналите се отпушват и по нервите може да тече енергията.
към текста >>

49. Екскурзия на Витоша на 11 май 1937 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

И вие така - ако не правите молитва и не се ограждате при лягане, във време на спане, тъй като нямате будно съзнание, тъмните духове ще ви зашият за кревата и като се събудите, виждате се зашити, т. е.
След Паневритмията се събрахме около Учителя. - Ние сме сега в „онзи свят". Тук има много скъпоценности, но не ги виждате, защото, ако ги виждате, ще искате да вземете. Някой път, когато сте скръбни, това не е ваше състояние. Понякога децата си играят - едното от тях като заспи на леглото, другите деца го зашиват за леглото и като се събуди, вижда се зашито за леглото. И вие така - ако не правите молитва и не се ограждате при лягане, във време на спане, тъй като нямате будно съзнание, тъмните духове ще ви зашият за кревата и като се събудите, виждате се зашити, т. е. с кисело настроение, с отрицателни, лоши мисли и чувства. Значи, вързани сте. Всичките ви несрети са все за ваше добро. Като мине време, ще видите, че те са все за ваше добро. Обичай Господа, за да те обичат и хората.
към текста >>

50. 12. ЗА ДИШАНЕТО — УЧИТЕЛЯТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва също да се учите да задържате въздуха по-дълго, колкото ви е възможно, и трето, с будно съзнание да мислите и да имате хубави чувства и желания (да постъпва добре).
ЗА ДИШАНЕТО — УЧИТЕЛЯТ Като ученици всеки трябва да започне най-напред с дишането. Като дишате, значи трябва да напълните белите си дробове с колкото се може повече въздух и диафрагмата ви да отиде надолу и второ, да вкарате с въздуха вътрешното му съдържание, а именно жизнената сила, Праната и Божествената мисъл. Трябва също да се учите да задържате въздуха по-дълго, колкото ви е възможно, и трето, с будно съзнание да мислите и да имате хубави чувства и желания (да постъпва добре). Трябва да се съобразяваме със законите на Природата. На онзи свят съществата като дишат, те ядат, а ние тук на земята освен че дишаме, трябва и да ядем. А има и по-горни светове, където се хранят само като мислят. Има една прана (магнетично течение), която се усвоява (приема) като вдишване въздух през лявата ноздра и то е във връзка със слънчевия възел, а през дясната ноздра се приема електричното течение, което има връзка с ума. Когато значи искаме да развием повече сърцето, приемаме с лявата ноздра, задържаме (като запушваме и двете ноздри) и изпускаме въздуха (издишваме с дясната); а за да развием ума — обратно правим — приемаме въздуха през дясната ноздра и го изпускаме през лявата.
към текста >>

Трябва да го приемате правилно и с будно съзнание.
Преди да се ръкуваш с някого, приемате въздух дълбоко, също преди да говориш, преди да влезеш в стаята. Добрите оратори дишат дълбоко — напълни, значи дробовете си добре с въздух и тогава говори. Също, ако мислите за грешките на хората, дишайте тогава пак дълбоко, за да се проясни мисълта ви. Ако не дишате правилно, то и любовта ви няма да се прояви правилно. Бог е в светлината, във въздуха, във водата и храната. Трябва да го приемате правилно и с будно съзнание. I упражнение — Вдишвайте (16 бройки), задържайте (16 бр.) и издишвайте — 32 бройки. Сутрин, обед и вечер по 6 вдишвания. // упражнение — Без броене вдишване по-бавно и дълбоко, задържане на въздуха, колкото се може по-дълго време и се издишва колкото се може по-бавно. II упражнение — Например, с изговаряне на формули. Започни при вдишване, задържане и издишване следното: "Много Ти благодаря, Господи, за благата, които Си ми дал".
към текста >>

51. 13. РАЗГОВОР С учителя НА ИЗГРЕВ 5.1.1933 г. (написано) - Боян Боев (1883 – 1963)

Съзнанието расте и вие трябва да помагате на растежа му.
И когато излиза от тялото си, това да му бъде като почивка. Изпращайте всяка сутрин, обед и вечер най-хубави мисли и чувства на такива хора, с който си хармонизирате, с желание да служат на Бога и да работят за Бога и ако те не приемат тези мисли, те ще се върнат обратно при вас и то с придатък (лихва). Но, ако ги приемат, те пак се връщат при вас малко по-късно. Така, че мислите се връщат обратно при вас, както и доброто, което правите. Царството Божие се взима насила. Работете! Съзнанието расте и вие трябва да помагате на растежа му. Когато човек се отдалечи от Бога, то низшето, животинското се проявява в него и низшите сили вземат надмощие в него. При изкушенията и изпитите на ученика, необходима е будност на съзнанието. Той не трябва да говори много и да се оплаква от своите изпити, а да се радва. ПРИМЕР: Йов изгуби: Богатство, деца и пр. Жена му го напусна и после всичко му се възвърна.
към текста >>

При изкушенията и изпитите на ученика, необходима е будност на съзнанието.
Но, ако ги приемат, те пак се връщат при вас малко по-късно. Така, че мислите се връщат обратно при вас, както и доброто, което правите. Царството Божие се взима насила. Работете! Съзнанието расте и вие трябва да помагате на растежа му. Когато човек се отдалечи от Бога, то низшето, животинското се проявява в него и низшите сили вземат надмощие в него. При изкушенията и изпитите на ученика, необходима е будност на съзнанието. Той не трябва да говори много и да се оплаква от своите изпити, а да се радва. ПРИМЕР: Йов изгуби: Богатство, деца и пр. Жена му го напусна и после всичко му се възвърна. Йов беше праведен и като мина излита — стана ученик. Бог е в началото и в края, а пък в средата е изкушението на кармата.
към текста >>

Затова само, ако има винаги будно съзнание, ще може да се спаси.
После дойдоха изпитанията и после доброто. Бог казва: Аз съм алфата и омегата, т.е. в началото и в края, а в средата са изпитанията. Тъмните сили ни изследват психологически и като намерят някоя слабост у нас, искат да ни изкушават, те искат да завладеят човека и това го считат за придобивка. А човек, като знае закона не трябва да се оставя на низшите сили да го завладеят. Затова само, ако има винаги будно съзнание, ще може да се спаси. Блажен е онзи, който минава през изпити и се ползва от тях. Бог върви през целия ви живот от дясната ви страна, а от лявата ви страна върви и ви дебне тъмен дух, той ви изкушава, за да може да ви съблазни и спъне. Бог и светлите сили могат да те подлагат на изпит, за да видят доколко си научил нещата, до къде си стигнал, а изкушенията са само от тьмните сили, те ви тикат към греха. Бог значи изпитва човека, но не го изкушава. Изкушението кара насила човека да греши, при него има морално падане и той изгубва всичко, докато при излита от Бога, може и да не го издържи (да вдигне товара), но има право пак да повтори матурата, има възможност да издържи.
към текста >>

52. 17. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО ВИТОША НА ВТОРИЯ ДЕН НА ВЕЛИКДЕН (29. IV.1940 година) - Боян Боев (1883 – 1963)

А под всички се разбира за хора, на които съзнанието е будно и разумно.
— Работете за Бога от Любов. Ще премахнете всички препятствия, които спъват любовта ви. Учете се от любовта, онези хора, които ви обичат са много умни. В отношенията между хората, когато има недоразумения, ликвидират се стари кармически работи. Цялата ви грешка е, че искате Да живеете само за вашия живот, но трябва постепенно да се учите, като живеете за себе си, да живеете още за един, двама, трима, за всички. А под всички се разбира за хора, на които съзнанието е будно и разумно. Една опитност в любовта, която получавате, струва повече от милион, ако сте спечелили. Например: за Любовта всичко разумно, в което вярваш е възможно, а всичко неразумно, в което вярваш е невъзможно. Светът съдържа безкрайни възможности и няма грешка, която да не е поправена.
към текста >>

53. 19. ОБЩ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

При молитвата човешката душа идва във възприемателно състояние — приема енергиите и мислите, които идват от Божествения свят и тогава, през целия ден в неговото съзнание нахлуват и идват нови светли идеи и подтици.
Ето какво трябва да искате в мислите си: I. Да се прослави Името Божие; II. Да се въдвори Царството Божие и Неговата Правда и III. Да се изпълни Божията воля. На практика за да се реализира това в молитвата си казвайте: "Господи, благодаря Ти за великата милост, която имаш към мене". При молитвата човешката душа идва във възприемателно състояние — приема енергиите и мислите, които идват от Божествения свят и тогава, през целия ден в неговото съзнание нахлуват и идват нови светли идеи и подтици. Истинската молитва е общение с Любовта, т.е. ти отваряш душата си и говориш на Онзи, Когото обичаш и Който те обича и отговаря. Но вътрешната сила се състои в изказването на благодарността и любовта ви при молитвата. Имайте непреривен контакт с Бога във всяко време и на всяко място (това да ви бъде молитвата). В молитвата ви се изпълнява само това, което е по волята Божия и да благодарим, че някои неща не стават по нашата воля, защото това е за наше добро.
към текста >>

тогава той ще почне да мисли като света — Светът значи завлича, ако човек няма постоянно будно съзнание, а това идва с молитвата, като човек постоянно се моли в себе си и да държи непрекъснато връзката си с Бога (тогава идват невидими същества и му помагат).
Знайте, каквото правите, за себе си го правите. Молете се, не се обленявайте, много нещо ще спечелите. Защото, ако не се помолите, изгубвате момента — други ще го направят и ще вземат благото, приготвено за вас. С молитвата ще избавиш себе си и другите от много страдания. Мислите на света възпълват въздуха и ако човек не е буден, те ще навлязат в него и ще го превземат, т.е. тогава той ще почне да мисли като света — Светът значи завлича, ако човек няма постоянно будно съзнание, а това идва с молитвата, като човек постоянно се моли в себе си и да държи непрекъснато връзката си с Бога (тогава идват невидими същества и му помагат). Значи, човек винаги има на какво да разчита в себе си. Съдбата (кармата) дебне човека всеки момент, затова непрестанно се молете и без молитва никога не сядайте да ядете. Молете се на Бога да ви пази от лошата съдба, която всеки момент ви преследва.
към текста >>

54. 31. ЕДИН ОБЕДЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва съзнанието му да е будно и само да благодари за всичко, което му е дадено.
Общите обеди сближават учениците и те се чувствуват като едно семейство. На тях се изпяват няколко песни, водят се случайни разговори, докато разговорът добие висш идеен характер. Учителят казва: "Човек, като е тук на земята има с какво да се забавлява. Сутрин слънцето изгрява за него, звездите, цветята цъфтят за него и пр. Е, какво иска повече той? Трябва съзнанието му да е будно и само да благодари за всичко, което му е дадено. Всеки ден трябва да благодари за въздуха, светлината, водата, хляба, здравето, че има подслон и пр. Че му са дадени условия да се развива на земята, където има всички възможности за това. Весели бъдете като децата, защото Бог е промислил за вас и вие живеете в един свят на изобилие. Пейте и възпявайте Бога в сърцето си. Дори и когато сте скръбни благодарете Му за доброто, което е вложил в умът, сърцето и душата ви.
към текста >>

55. 32. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Но трябва съзнанието ви да е будно и да не се отвлича вниманието ви.
Децата трябва от малки да се учат да прислужват, за да се развият разните способности у тях. Човек не трябва да говори много, защото при многото говорене, грехът е неизбежен. Трябва човек да говори малко и което е Божествено. Всяка сутрин като изгрява слънцето, трябва да станете рано. Да посрещнете първия лъч на Любовта и ако 10 пъти в годината го хванете, това е щастие. Но трябва съзнанието ви да е будно и да не се отвлича вниманието ви. (Окръжаващата ви среда трябва да е приятна за това. При изгрев слънце трябва да имате напълно съсредоточение на вниманието (съзнанието) и да мислите за Любовта на Бога и ангелите към вас.) Да мислите, да чувствувате и да преживеете, че изгрева на Слънцето е израз на тяхната любов към вас, а сърцето и душата ви да бъдат пълни с благодарност към тях. Когато правите слънчеви бани, вниманието ви (съзнанието) трябва да бъде съсредоточено и да не мислите за странични неща и често да си изговаряте следната формула: "Господи, благодарим Ти за Свещената енергия на Божествения живот, който ни изпращаш заедно със слънчевите лъчи. Живо чувствувам как той прониква във всичките ми органи и навсякъде внася сила, живот и здраве.
към текста >>

При изгрев слънце трябва да имате напълно съсредоточение на вниманието (съзнанието) и да мислите за Любовта на Бога и ангелите към вас.)
Трябва човек да говори малко и което е Божествено. Всяка сутрин като изгрява слънцето, трябва да станете рано. Да посрещнете първия лъч на Любовта и ако 10 пъти в годината го хванете, това е щастие. Но трябва съзнанието ви да е будно и да не се отвлича вниманието ви. (Окръжаващата ви среда трябва да е приятна за това. При изгрев слънце трябва да имате напълно съсредоточение на вниманието (съзнанието) и да мислите за Любовта на Бога и ангелите към вас.) Да мислите, да чувствувате и да преживеете, че изгрева на Слънцето е израз на тяхната любов към вас, а сърцето и душата ви да бъдат пълни с благодарност към тях. Когато правите слънчеви бани, вниманието ви (съзнанието) трябва да бъде съсредоточено и да не мислите за странични неща и често да си изговаряте следната формула: "Господи, благодарим Ти за Свещената енергия на Божествения живот, който ни изпращаш заедно със слънчевите лъчи. Живо чувствувам как той прониква във всичките ми органи и навсякъде внася сила, живот и здраве. Той е израз на Твоята любов към нас. Благодарим Ти!
към текста >>

Когато правите слънчеви бани, вниманието ви (съзнанието) трябва да бъде съсредоточено и да не мислите за странични неща и често да си изговаряте следната формула: "Господи, благодарим Ти за Свещената енергия на Божествения живот, който ни изпращаш заедно със слънчевите лъчи.
Да посрещнете първия лъч на Любовта и ако 10 пъти в годината го хванете, това е щастие. Но трябва съзнанието ви да е будно и да не се отвлича вниманието ви. (Окръжаващата ви среда трябва да е приятна за това. При изгрев слънце трябва да имате напълно съсредоточение на вниманието (съзнанието) и да мислите за Любовта на Бога и ангелите към вас.) Да мислите, да чувствувате и да преживеете, че изгрева на Слънцето е израз на тяхната любов към вас, а сърцето и душата ви да бъдат пълни с благодарност към тях. Когато правите слънчеви бани, вниманието ви (съзнанието) трябва да бъде съсредоточено и да не мислите за странични неща и често да си изговаряте следната формула: "Господи, благодарим Ти за Свещената енергия на Божествения живот, който ни изпращаш заедно със слънчевите лъчи. Живо чувствувам как той прониква във всичките ми органи и навсякъде внася сила, живот и здраве. Той е израз на Твоята любов към нас. Благодарим Ти! "
към текста >>

56. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

За да се възпитат хората, идват големи страдания, чрез които се пробужда тяхното съзнание и те стават способни да влизат в положението на другите да им помагат.
Бог е вложил доста дарби у човека и той трябва да ги разработи, за да свърши учението си с успех. Ангелите идват да помагат на хората, защото, когато те са били хора, ние сме били растения, а сегашните растения като станат хора, ние ще бъдем ангели и ще им помагаме. Ангелите, обаче се изкачват в по-горни стъпала на развитие, местата на най-долните ангели се овакантяват и се заместват постепенно със светии, кои-то поемат част от тяхната служба и ги облекчават в досегашната им работа, като им се възлагат по-отговорни задачи. Светиите са ученици на ангелите и се учат от тях, как да ни помагат. * * * За да се възпитат хората, идват големи страдания, чрез които се пробужда тяхното съзнание и те стават способни да влизат в положението на другите да им помагат. Страданията трябва да раздрусат много човека за да се събуди в него разкаянието и да види, че не постъпва разумно (да осъзнае грешките си). Значи, всичко в природата и страданието събужда човека. Без страдания човек е като жито в житницата — стои в покой и нищо не печели. Всеки, които е страдал е придобил нещо, без да знае. Страданието е път от злото към доброто.
към текста >>

Когато се повдигнем до по-високо съзнание, да не мислим по физически, ще имаме радост, която никой не може да отнеме.
Който никога не е страдал, той не знае какво нещо е любовта. Страданията са път към възвишеното в света, любовта, която ще превърне всичките ни минали страдания във велика симфония, хармония на душата ни. Трябва да правите разлика между мъчение и страдание, а именно: закон е, че при страданието човек се повдига, а при мъчението той слиза по-долу, отколкото е бил. Тъй че, колкото е била по-голяма скръбта ви, толкова ще е по-голяма радостта ви, която идва след това. Скръбта и радостта се сменяват една след друга, но ние трябва да се издигнем, до един живот, който е над тях! Когато се повдигнем до по-високо съзнание, да не мислим по физически, ще имаме радост, която никой не може да отнеме. Когато съзнанието ни се докосне до Христовия Дух, до Любовта. Причините за страданията са: 1. Неизпълнение на Божията воля и нарушение на законите My. 2. За изпит, да се види човек доколко е разбрал това, което е научил. 3. За блага, идеи и пр.
към текста >>

Когато съзнанието ни се докосне до Христовия Дух, до Любовта.
Страданията са път към възвишеното в света, любовта, която ще превърне всичките ни минали страдания във велика симфония, хармония на душата ни. Трябва да правите разлика между мъчение и страдание, а именно: закон е, че при страданието човек се повдига, а при мъчението той слиза по-долу, отколкото е бил. Тъй че, колкото е била по-голяма скръбта ви, толкова ще е по-голяма радостта ви, която идва след това. Скръбта и радостта се сменяват една след друга, но ние трябва да се издигнем, до един живот, който е над тях! Когато се повдигнем до по-високо съзнание, да не мислим по физически, ще имаме радост, която никой не може да отнеме. Когато съзнанието ни се докосне до Христовия Дух, до Любовта. Причините за страданията са: 1. Неизпълнение на Божията воля и нарушение на законите My. 2. За изпит, да се види човек доколко е разбрал това, което е научил. 3. За блага, идеи и пр. Но едно трябва да се знае, а именно, че Господ няма да ти допусне повече страдания, отколкото ти е силата.
към текста >>

Любовта дава любовно възкресение, пробуждане на съзнанието, познание на Бога чрез Любовта към Него.
При любовта значи, човек е в хармония с целия всемир и неговите енергии се вливат в човека и внасят у него подем и обнова. Когато някой те обича, ти се разцъфтяваш, понеже той е извор, от който ти черпиш и трябва да бъдете внимателни, за да не го огорчите с нещо. Обичайте, за да ви се продължи живота, да станете щастливи. Любовта прави безсмъртен този, когото обичаш. Който обича, живее по-дълго. Любовта дава любовно възкресение, пробуждане на съзнанието, познание на Бога чрез Любовта към Него. Онзи, който те обича, като дойде при тебе, ако си болен, ще оздравееш. Ако си лош, ще станеш добър и пр. При любовта нещата стават лесно, защото се досещаш, идват ти на ум, как да постъпиш и ти се радваш. Всеки, който ви обича, той ви носи запалка — Човек има много богатства, но му трябва само запалка. Соломон е казал, че всичко без Любов е суета.
към текста >>

Онзи и този живот са едно; когато съзнанието ви не е прекъснато.
Глупав е всеки, който греши и не изправя грешките си и всякога търси лесните работи. Той значи не може да свърже причините и последствията. Хубаво е да помагате на другите, но трябва те да не се връщат пак назад. Има благородни хора в света. Вземайте пример от хубавото в света, откъдето и да идва то. Онзи и този живот са едно; когато съзнанието ви не е прекъснато. Кармата на европейските народи е назряла и катаклизмът, който ще дойде, ще бъде социален и природен. Тогава всички религиозни форми ще изгубят смисъла си. Сегашното поколение ще загине. В невидимият свят има милиони и напреднали души, който ще дойдат на земята и ще сложат ред и порядък. И вие ще имате дял в бъдещата култура.
към текста >>

За душите, в които съзнанието се е пробудило, любовта осмисля живота им по всички посоки и дава възможност на душата на човека да се изяви и той вижда Бога в цялата Негова пълнота.
Учете хубаво. Новите хора трябва да имат духовна сила, за да могат да помагат и на другите. А силата се дава само на добрите. Сега България е в еволюционната си фаза и тя се издига нагоре, та затова по-скоро това Учение ще се приеме от българите. * * * За душите, в които съзнанието се е пробудило, любовта осмисля живота им по всички посоки и дава възможност на душата на човека да се изяви и той вижда Бога в цялата Негова пълнота. Благата на хората са в Божиите ръце. Бъдете разумни и работете не по буквата на закона, а по духът на нещата. Доколко се пробужда съзнанието на човека, той влиза във връзка с по-напреднали и светли Същества. Животът ви е израз на миналото и няма какво да се сърдите сега. Всеки човек сам се е вързал кармично и сега с доброто ще изкупите вашата карма.
към текста >>

Доколко се пробужда съзнанието на човека, той влиза във връзка с по-напреднали и светли Същества.
Сега България е в еволюционната си фаза и тя се издига нагоре, та затова по-скоро това Учение ще се приеме от българите. * * * За душите, в които съзнанието се е пробудило, любовта осмисля живота им по всички посоки и дава възможност на душата на човека да се изяви и той вижда Бога в цялата Негова пълнота. Благата на хората са в Божиите ръце. Бъдете разумни и работете не по буквата на закона, а по духът на нещата. Доколко се пробужда съзнанието на човека, той влиза във връзка с по-напреднали и светли Същества. Животът ви е израз на миналото и няма какво да се сърдите сега. Всеки човек сам се е вързал кармично и сега с доброто ще изкупите вашата карма. Борба непрестанна е този наш живот. Не е лесна работа, но в края на краищата победата е на доброто. Силни бъдете и ще станете такива, като служите на Бога.
към текста >>

Човек трябва да си изработи план за приложението му и той трябва да има съзнание, че служи на Бога.
Витоша е планина на знанието (за самоусъвършенствуване). Който иска да се усъвършенства в пътя на самоотричането да отиде на Мусала, а за знанието, значи на Витоша. Една душа може да живее и при най-благоприятни условия и пак да се мъчи. Щастието може да се разбира само при Новите разбирания. Божието учение трябва да се приложи и молете се Господ да ви научи, как да го приложите. Човек трябва да си изработи план за приложението му и той трябва да има съзнание, че служи на Бога. Прилагайте каквото можете, като отидете в една къща, хванете се на работа, вода донесете, туй-онуй, така че цял преврат да направите в дома, после така и на друго място като отидете, на трето и т.н. А не да искате да се отдалечите някъде, така не бива. Трябва да разрешите първия (основния) въпрос — Любов към Бога и после всичко друго можете да приложите, защото другите въпроси са вече лесни. Има посветени, които владеят силите на Природата и мълчат като риба за тях. Когато някой се къпе постоянно, светлите същества имат условия да дойдат при него.
към текста >>

В човека има едно висше Разумно Начало, неговото свръх съзнание, което постоянно работи.
Да обичаш врага си, това значи да си по-силен от него, той значи трябва да хвърли оръжието и да дойде при тебе. Обичайте Бога и всичко, което Той е създал, за да ви обичат и хората. Закон е, каквото ти казва Господ отвътре, прави го и работите ти ще се оправят. Когато човек спи, остава тялото си и той постоянно се учи как да се излъчва. Като завърши работата си човек умира и грандиозното, красивото е там, че свършиш ли една работа, приготвят ти друга. В човека има едно висше Разумно Начало, неговото свръх съзнание, което постоянно работи. Явленията в природата не са механически — зад тях стой Разумното, което работи в цялата Природа. Така, че нашите отношения към животните не са безотговорни, също и към растенията. За възпитанието на детето, което е немирно и непослушно, три пъти да направи екскурзии до Витоша и като види то камъни, гори, пътеки, извори, поляни и пр. Природата го възпитава тогава. Така, че децата така се възпитават, а не с наказание, защото тогава се ожесточават.
към текста >>

Но ние няма какво да я търсим, остава само човек да отвори съзнанието си, за да влезе тя в него.
Само при Любовта има равенство. Любовта е здравословното състояние на душата. Тя и дава възможност да се развива и расте. От безлюбието пък произтичат всички противоречия. И единственото благо, което човек търси е Любовта. Но ние няма какво да я търсим, остава само човек да отвори съзнанието си, за да влезе тя в него. Човек трябва да обича, за да живее. Вие трябва да почувствувате, че всички хора са ви близки. Цялото човечество трябва да се обедини в едно цяло. В книгата "Велики Посветени" от Едуард Шуре, Школата на Орфей е била при изворите на р.Ербо — Марица (при Маричините езера), Олтара, тъй наречен от Учителя. Тук в тая долина е Царството на Безмълвието.
към текста >>

Човек ако има само винаги Будно съзнание, ще може да издържи на изкушенията (греха), когато му дойдат известни изпитания и мъчнотии.
Тук в тая долина е Царството на Безмълвието. Там цари пълна тишина. Тук много рядко идват туристи, също и овчари. Само понякога се чува гласа на редки птички, населяващи тук. * * * Човек ако има само винаги Будно съзнание, ще може да издържи на изкушенията (греха), когато му дойдат известни изпитания и мъчнотии. Те са предметно учение за човека. Те се натрупват и измъчват човека и той много трудно може да се справи с тях, защото силите на злото са способни и могат да го подчинят. Така е станало и най-напред и с грехопадането в умствения свят, когато човек се е откъснал от Божественото. Така че, когато искате да направите нещо добро, не се спирайте. По-добре е да направи криво-ляво нещо, отколкото нищо.
към текста >>

Това са степени на съзнанието.
Злото се ражда всякога, когато човек почне да живее само за себе си. А той трябва да живее за Цялото (за Бога), най-напред и от това зависи неговото щастие. Христос казва: "Всичко, с което човек разполага да се сложи на разположение на Бога". Мойсей казва: "Само една десета да се даде на Бога". А обикновения човек само от време-навреме дава по малко на Бога. Това са степени на съзнанието. Служенето на Бога е най-високата точка, до която човек може да се изкачи. То е да работи човек за Любовта, да я разпространи. Да работи човек, както Бог работи. Затова, той трябва да е умен, добър и силен. Когато човек работи за другите, той работи над себе си.
към текста >>

На първо място в съзнанието му, да е това!
Тогава, всички хора ще ти станат обични и ще видиш, че това са души. Човек, който живее за другите, живее по Бога и е силен. В него се събужда известна дарба, малък талант, който постепенно се разраства и човек тогава може да ликвидира със своята стара карма. Смисълът на живота, това е служенето, главната задача на всеки човек, която той трябва да реши. Всичко, което човек придобива - знание, сила, богатство, да отдаде за Бога. На първо място в съзнанието му, да е това! Това, което Бог прави за вас, правете го вие за хората. Да любите хората и тогава, когато ви мразят и ти вършат зло и да им слугувате, без да знаят те това. Човек, който си е свършил работата за Бога, той минава в по-високо положение. Най-лесното нещо е да служи човек, а най-мъчното е да греши, защото ще плаща. Безлюбието е причина за всички болести и страдания в света.
към текста >>

Вие имате разни степени на Любовта: животинска, човешка (физическа), духовна, умствена и Божествена, защото в нашето свръхсъзнание ние получаваме чиста любов, но тя като дойде до самосъзнанието ни, добива известен примес и тогава, човек започва да обича доброто и злото.
Човек, който си е свършил работата за Бога, той минава в по-високо положение. Най-лесното нещо е да служи човек, а най-мъчното е да греши, защото ще плаща. Безлюбието е причина за всички болести и страдания в света. Човек не може да възлюби Бога, ако не работи за НЕГО. * * * Вие имате разни степени на Любовта: животинска, човешка (физическа), духовна, умствена и Божествена, защото в нашето свръхсъзнание ние получаваме чиста любов, но тя като дойде до самосъзнанието ни, добива известен примес и тогава, човек започва да обича доброто и злото. Това става, когато ние не сме пречистени и тя добива все повече примеси, като придобива най-после животински характер, а след това тя се връща, за да придобие своята първоначална чистота. Така любовта ни минава по това колело. Любовта, значи е Божествена, когато е напълно чиста, каквато слиза отгоре. Всички долни степени на Любовта, те са външната страна на Любовта, те не са още Любовта, Човешката любов е в астралния човек (чувствата му), а Божествената Любов е в Духа. В човешката любов има радост и страдания.
към текста >>

57. 01. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно, да задържа въздуха в дробовете си дълго време, даже и до половин час.
Ето осветлението на Учителя по този въпрос (7): "Който диша дълбоко и съзнателно, може да се нарече истински човек. Ако човек не може да приложи правилното дишане, и другите работи, които ще приложи, ще станат безпредметни. Те се прилагат още по-мъчно. За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новото разбиране на Живота, новите идеи, които днес идат да обновят човечеството и да го повдигнат до възвишената култура, която иде". "Човек трябва да живее за великото, за най-високия идеал. Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно, да задържа въздуха в дробовете си дълго време, даже и до половин час. Този човек е господар на своето тяло. Това тяло го слуша каквото му каже. Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар. Такъв човек спокойно може да се справи с тялото си".(7) Хубаво е, когато човек ще прави дихателни упражнения (за да се реализира още по-добре скопчването с възвишените Божествени сили, които проникват въздуха) да издигне съзнанието си, като се съсредоточи върху вечни Божествени истини.
към текста >>

Хубаво е, когато човек ще прави дихателни упражнения (за да се реализира още по-добре скопчването с възвишените Божествени сили, които проникват въздуха) да издигне съзнанието си, като се съсредоточи върху вечни Божествени истини.
Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно, да задържа въздуха в дробовете си дълго време, даже и до половин час. Този човек е господар на своето тяло. Това тяло го слуша каквото му каже. Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар. Такъв човек спокойно може да се справи с тялото си".(7) Хубаво е, когато човек ще прави дихателни упражнения (за да се реализира още по-добре скопчването с възвишените Божествени сили, които проникват въздуха) да издигне съзнанието си, като се съсредоточи върху вечни Божествени истини. Ето какъв съвет дава Учителя по това (7): "Дишайте съзнателно и с любов! Като станете от сън, преди да започнете каква и да е работа, направете няколко дълбоки вдишки". "Останете ли половин или един час свободни, дишайте дълбоко! Отправете мисълта си нагоре към Великото разумно начало в Природата, свържете се с него и дишайте ритмично. Използвайте всеки чист въздух за целта" (5).
към текста >>

Всяка мисъл, която присъства в човешкото съзнание, неволно се отразява и върху неговото дишане - изменя дишането му.
"Останете ли половин или един час свободни, дишайте дълбоко! Отправете мисълта си нагоре към Великото разумно начало в Природата, свържете се с него и дишайте ритмично. Използвайте всеки чист въздух за целта" (5). Виждаме от горното колко е голяма връзката между психичното състояние на човека и процеса на дишането. Когато дойде у човека правата мисъл, веднага се изменя и неговото дишане. Всяка мисъл, която присъства в човешкото съзнание, неволно се отразява и върху неговото дишане - изменя дишането му. Правата мисъл даже предизвиква физиологични промени в кръвообращението, в дейността на сърцето, мускулите и пр. Тя се отразява и върху ритъма на дишането. Освен това, тя дава условия и за усвояване и на по-възвишените сили, които проникват въздуха. Учителя дава следните изяснения по този въпрос (10): "Можеш да опиташ чрез дишането коя мисъл е права и коя - не. Прекарай една мисъл през съзнанието си и почни да дишаш.
към текста >>

Прекарай една мисъл през съзнанието си и почни да дишаш.
Всяка мисъл, която присъства в човешкото съзнание, неволно се отразява и върху неговото дишане - изменя дишането му. Правата мисъл даже предизвиква физиологични промени в кръвообращението, в дейността на сърцето, мускулите и пр. Тя се отразява и върху ритъма на дишането. Освен това, тя дава условия и за усвояване и на по-възвишените сили, които проникват въздуха. Учителя дава следните изяснения по този въпрос (10): "Можеш да опиташ чрез дишането коя мисъл е права и коя - не. Прекарай една мисъл през съзнанието си и почни да дишаш. Ако дишането ти не е ритмично и сърцето не бие равномерно, то мисълта не е права". "Дойде ли някоя права мисъл във вас, проверете веднага извършва ли се дишането правилно. Тая мисъл, която дава подтик на живота ви и която прави дишането ви правилно, е права". Тук трябва да се прибави, че както правата мисъл извиква правилното дишане, така и правилното дишане дава условия за проява на правата мисъл. Ето разясненията на Учителя по това (7): "Правилното дишане обуславя правата мисъл на човека.
към текста >>

Човек, за да приеме чрез дишането не само механичната смес от азот и кислород, но и ценните елементи, които проникват въздуха (а именно животворната сила или праната, Божествената мисъл и пр.), то той трябва във време на дишане да има будно съзнание, да съзнава тяхното присъствие във въздуха и да съзнава, че ги приема заедно с него в себе си.
Тук трябва да се прибави, че както правата мисъл извиква правилното дишане, така и правилното дишане дава условия за проява на правата мисъл. Ето разясненията на Учителя по това (7): "Правилното дишане обуславя правата мисъл на човека. А като мисли човек право, издига се над животното. Започва да живее не само за себе си, но и за своите ближни". Тук има и друг важен закон, който Учителя изтъква. Човек, за да приеме чрез дишането не само механичната смес от азот и кислород, но и ценните елементи, които проникват въздуха (а именно животворната сила или праната, Божествената мисъл и пр.), то той трябва във време на дишане да има будно съзнание, да съзнава тяхното присъствие във въздуха и да съзнава, че ги приема заедно с него в себе си. Тази именно будност на съзнанието улеснява тяхното възприемане. Върху този закон Учителя дава следните упътвания (8): "Дишай дълбоко и през време на дишането дръж връзка с Разумното в Природата. Във време на дишане мисли, че Природата е разумна и че приемаш благословенията й чрез дишането. Мисли, че това благословение иде в човека чрез въздуха". Това е загатнато и в Свещеното писание.
към текста >>

Тази именно будност на съзнанието улеснява тяхното възприемане.
Ето разясненията на Учителя по това (7): "Правилното дишане обуславя правата мисъл на човека. А като мисли човек право, издига се над животното. Започва да живее не само за себе си, но и за своите ближни". Тук има и друг важен закон, който Учителя изтъква. Човек, за да приеме чрез дишането не само механичната смес от азот и кислород, но и ценните елементи, които проникват въздуха (а именно животворната сила или праната, Божествената мисъл и пр.), то той трябва във време на дишане да има будно съзнание, да съзнава тяхното присъствие във въздуха и да съзнава, че ги приема заедно с него в себе си. Тази именно будност на съзнанието улеснява тяхното възприемане. Върху този закон Учителя дава следните упътвания (8): "Дишай дълбоко и през време на дишането дръж връзка с Разумното в Природата. Във време на дишане мисли, че Природата е разумна и че приемаш благословенията й чрез дишането. Мисли, че това благословение иде в човека чрез въздуха". Това е загатнато и в Свещеното писание. В гл.
към текста >>

58. 07. Важно психично условие за дълбокото дишане - Боян Боев (1883 – 1963)

При дишането ще имаш съзнание, ще имаш най- хубавото разположение.
Нека си духа вятърът. Той си има смисъл. Казваш: "Буря има". Нека си има буря. Излез вън на бурята и дишай. При дишането ще имаш съзнание, ще имаш най- хубавото разположение. Ще знаеш, че Великото разумно начало е във въздуха! Никога човек да не оставя в ума си нездравословна мисъл, в сърцето си - нездравословно чувство и в тялото си - нездравословна постъпка. Преди да си легне вечерта да подиша 15 минути дълбоко и да поблагодари на Великата Разумност в света, че го е запазила целия ден. Човек трябва да диша с любов! Тя трябва да го изпълва при дихателните упражнения".
към текста >>

При дишането е необходима концентрация на съзнанието.
При дишането трябва да имаме най-хубави мисли, чувства и желание да постъпваме добре. Някои искат много лесно да постигнат нещата, като са ги механизирали. Механичното дишане не е достатъчно. Трябва да се съобразяваме със законите на Природата. За истинско прилагане принципите на дишането се изисква известна философска подготовка - един богат вътрешен опит. При дишането е необходима концентрация на съзнанието. В допълнение на казаното по-горе за психичните условия на дишането, Учителя дава още следните разяснения (24): "Когато дишаш, дръж в ума си най-добрите хора. При дишането няма да се занимаваш с погрешките на хората. Дръж в ума си най-хубавото, което срещаш в живота си. Мисли за дървета, които цъфтят, за реки и бистри извори, които текат. И тогава ти възприемаш добре Божествените блага с въздуха.
към текста >>

Срещаш някое хубаво растение; фотографирай го в ума си, запиши го в съзнанието си.
В допълнение на казаното по-горе за психичните условия на дишането, Учителя дава още следните разяснения (24): "Когато дишаш, дръж в ума си най-добрите хора. При дишането няма да се занимаваш с погрешките на хората. Дръж в ума си най-хубавото, което срещаш в живота си. Мисли за дървета, които цъфтят, за реки и бистри извори, които текат. И тогава ти възприемаш добре Божествените блага с въздуха. Срещаш някое хубаво растение; фотографирай го в ума си, запиши го в съзнанието си. Видял си някой хубав извор; задръж то в съзнанието си. Видял си на планината някоя хубава канара; запази я в ума си. Хубавите картини извикват в ума ни хубави мисли, чувства и постъпки. Не дръж в ума си образа на счупена стомна или скарването на хора. Този въпрос има отношение с дишането.
към текста >>

Видял си някой хубав извор; задръж то в съзнанието си.
При дишането няма да се занимаваш с погрешките на хората. Дръж в ума си най-хубавото, което срещаш в живота си. Мисли за дървета, които цъфтят, за реки и бистри извори, които текат. И тогава ти възприемаш добре Божествените блага с въздуха. Срещаш някое хубаво растение; фотографирай го в ума си, запиши го в съзнанието си. Видял си някой хубав извор; задръж то в съзнанието си. Видял си на планината някоя хубава канара; запази я в ума си. Хубавите картини извикват в ума ни хубави мисли, чувства и постъпки. Не дръж в ума си образа на счупена стомна или скарването на хора. Този въпрос има отношение с дишането. Ако държиш в ума си отрицателни картини, дишането ти няма да бъде правилно.
към текста >>

Присъствието на Божествената мисъл в съзнанието при дишането Учителя нарича опорна точка.
Хубавите картини извикват в ума ни хубави мисли, чувства и постъпки. Не дръж в ума си образа на счупена стомна или скарването на хора. Този въпрос има отношение с дишането. Ако държиш в ума си отрицателни картини, дишането ти няма да бъде правилно. Правилното дишане изисква да имаш хубаво разположение на духа и да си изпълнен с красиви мисли". Присъствието на Божествената мисъл в съзнанието при дишането Учителя нарича опорна точка. За необходимостта от подобна психична активност при дишането Учителя се изразява със следните думи (15): "За да приложите който и да е от методите за дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл. Каква е разликата между Божествената и човешката мисъл? Първата се отличава от последната по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което те пристигат до човешката душа.
към текста >>

Изобщо, при дишането приемаме толкова повече Божествени блага, колкото повече в своето съзнание сме в по-голяма хармония с цялото Битие.
За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което те пристигат до човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл, това значи да се изкачите на най-високия планински връх и от там да я възприемете. Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живот тя ще бъде светлина за душата ви. Мощно нещо е Божественото. Който живее с Божествени мисли, той всякога е силен". Изобщо, при дишането приемаме толкова повече Божествени блага, колкото повече в своето съзнание сме в по-голяма хармония с цялото Битие. А висшият израз на хармонията е Любовта. Ето защо, когато нашето съзнание при дишането е изпълнено с Любов, ще имаме най- големи постижения. По този въпрос Учителя дава следните осветления (14): "Дишането е двоен процес: физиологичен и психичен. Крайната цел на дишането, като психичен процес, е пречистване на мисълта. Кое е най- доброто дишане?
към текста >>

Ето защо, когато нашето съзнание при дишането е изпълнено с Любов, ще имаме най- големи постижения.
Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живот тя ще бъде светлина за душата ви. Мощно нещо е Божественото. Който живее с Божествени мисли, той всякога е силен". Изобщо, при дишането приемаме толкова повече Божествени блага, колкото повече в своето съзнание сме в по-голяма хармония с цялото Битие. А висшият израз на хармонията е Любовта. Ето защо, когато нашето съзнание при дишането е изпълнено с Любов, ще имаме най- големи постижения. По този въпрос Учителя дава следните осветления (14): "Дишането е двоен процес: физиологичен и психичен. Крайната цел на дишането, като психичен процес, е пречистване на мисълта. Кое е най- доброто дишане? Пълното или дълбокото дишане? За пълното дишане помага главно Любовта!
към текста >>

Когато тая идея живо изпълва съзнанието ни при дишането - това е дишане с Любов.
Разумното начало в света ни дава като любовен дар за нашето повдигане въздуха с всички ценни сили, които го проникват. Тая идея трябва да буди в нас при дишането свещен трепет, благоговение, благодарност и любов към Великата Разумност. Това е дишане с Любов! При дишането трябва да съзнаваме, че въздухът е израз на Любовта на Великата мирова майка към нейните деца. Световното сърце е приготвило всички възможности за своите деца и с нежна и любеща ръка ги води към сияйните простори на светлината, свободата и радостта. Когато тая идея живо изпълва съзнанието ни при дишането - това е дишане с Любов. Тогава дишането става свещенодействие. То става разговор между човека и Бога! Тогава то става мощен фактор за физичното и духовното повдигане на човечеството. Тогава дишането става магичен ключ за велики постижения в областта на духа! Това е новият начин на дишане!
към текста >>

Човек трябва да започва деня с дихателни упражнения, които ще му донесат обнова, пречистване и издигане на съзнанието.
Тогава дишането става магичен ключ за велики постижения в областта на духа! Това е новият начин на дишане! И усвояването му ще има грамадни последствия за извличане из въздуха на ония сили, които го проникват. Усвояването му е от голямо значение за раждането на Новия човек. Този нов начин на дишане ще бъде важен фактор за събуждането на вътрешния човек - човека на състраданието, милостта и жертвата - братът на всички същества. Човек трябва да започва деня с дихателни упражнения, които ще му донесат обнова, пречистване и издигане на съзнанието. Ако ги прави съзнателно, те ще представят разговор, обмяна, интимна връзка с Великата Разумност в света. Ето обясненията на Учителя по това (24): "Дишането трябва да е съзнателно. Ако не е будно съзнанието на човека, благата, които са скрити в Природата, не остават в дробовете му. От ония хора, които са немарливи в живота и нямат поне малко любов към Бога, Бог крие благата си. И да им ги дава, те не могат да ги използват".
към текста >>

Ако не е будно съзнанието на човека, благата, които са скрити в Природата, не остават в дробовете му.
Усвояването му е от голямо значение за раждането на Новия човек. Този нов начин на дишане ще бъде важен фактор за събуждането на вътрешния човек - човека на състраданието, милостта и жертвата - братът на всички същества. Човек трябва да започва деня с дихателни упражнения, които ще му донесат обнова, пречистване и издигане на съзнанието. Ако ги прави съзнателно, те ще представят разговор, обмяна, интимна връзка с Великата Разумност в света. Ето обясненията на Учителя по това (24): "Дишането трябва да е съзнателно. Ако не е будно съзнанието на човека, благата, които са скрити в Природата, не остават в дробовете му. От ония хора, които са немарливи в живота и нямат поне малко любов към Бога, Бог крие благата си. И да им ги дава, те не могат да ги използват". "Като станете сутринта, направете дълбоко дишане. При дишането ти ще влезеш в връзка с Бога, ще придобиеш Неговите качества и ще имаш разположението Му. По този начин човек още сутринта с първото дихателно упражнение ще се тонира, ще се акордира с Великата Разумност в света и през целия ден ще бъде в светла и радостна вътрешна атмосфера".
към текста >>

И тъй, при дишането съзнанието ни трябва да е ангажирано с известни Божествени мисли.
Чрез мисълта си човек черпи енергии от Природата. Така той си пробива път и всред най- непроходимите места и се свързва с великото и мощното в Природата. Ако не можете изведнъж да си отговорите на някои въпроси, не се обезсърчавайте. Постоянствайте ден, два, три, четири и т. н., докато се свържете с мисълта на по- напредналите същества, които веднага ще ви помогнат." И тъй, при дишането съзнанието ни трябва да е ангажирано с известни Божествени мисли. Можем да си послужим и с някои свещени изречения. Има два метода в тоя случай. Може да се направи дълбока вдишка и задръжка и при издишване да се произнесат тия думи. Вторият метод е този: при вдишване, задържане и издишване мислено се произнасят мистичните изречения, те занимават съзнанието. Тогава тия мисли оживяват в нас, ние добиваме прозрение за вътрешния им смисъл, за скритите им богатства.
към текста >>

Вторият метод е този: при вдишване, задържане и издишване мислено се произнасят мистичните изречения, те занимават съзнанието.
н., докато се свържете с мисълта на по- напредналите същества, които веднага ще ви помогнат." И тъй, при дишането съзнанието ни трябва да е ангажирано с известни Божествени мисли. Можем да си послужим и с някои свещени изречения. Има два метода в тоя случай. Може да се направи дълбока вдишка и задръжка и при издишване да се произнесат тия думи. Вторият метод е този: при вдишване, задържане и издишване мислено се произнасят мистичните изречения, те занимават съзнанието. Тогава тия мисли оживяват в нас, ние добиваме прозрение за вътрешния им смисъл, за скритите им богатства. При всяка вдишка човек приема един дар от Разумната природа. Но оня, който взема, трябва и да дава. Защо тогава човек в отговор на това ценно, което получава, да не даде нещо ценно и красиво от себе си? Така той ще стане съучастник в изграждането на Новия живот на земята.
към текста >>

59. 13. СВЕТЛИЯТ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА - Боян Боев (1883 – 1963)

Те говорят, че новото съзнание, което иде, не е чуждо на славянския бит.
Това показва, как народната душа има едно вътрешно разбиране на социални въпроси, своя дълбока социална философия. Навсякъде в глъбините на човешката душа е запазено нещо непокварено и чисто: в това е надеждата за красивия бъден ден! Някой ще строи къща: другите отиват да му помагат: едни му носят камъни, тухли, пясък, вар; други копаят основите на къщата; трети хранят работниците. Това е тъй наречената „межия", която дава богат материал за размишление. Тя показва, че в народната душа се крият красиви заложби, мощни духовни сили. Те говорят, че новото съзнание, което иде, не е чуждо на славянския бит. А коя е най-ярката отлика на това ново съзнание: живот за другите! Значи квасът на новата култура винаги е живял в глъбините на народната душа. С него тя е била кърмена с векове и хилядолетия. Върху тая сигурна основа може да се гради. Буден кът е Розовата долина.
към текста >>

А коя е най-ярката отлика на това ново съзнание: живот за другите!
Навсякъде в глъбините на човешката душа е запазено нещо непокварено и чисто: в това е надеждата за красивия бъден ден! Някой ще строи къща: другите отиват да му помагат: едни му носят камъни, тухли, пясък, вар; други копаят основите на къщата; трети хранят работниците. Това е тъй наречената „межия", която дава богат материал за размишление. Тя показва, че в народната душа се крият красиви заложби, мощни духовни сили. Те говорят, че новото съзнание, което иде, не е чуждо на славянския бит. А коя е най-ярката отлика на това ново съзнание: живот за другите! Значи квасът на новата култура винаги е живял в глъбините на народната душа. С него тя е била кърмена с векове и хилядолетия. Върху тая сигурна основа може да се гради. Буден кът е Розовата долина. Мъглиж е буден център.
към текста >>

Когато говориш с едного от тях, чувствуваш, че пред тебе е един човек умен, но не само умен, но и напредничав, който следи живота и се интересува от всички въпроси, които вълнуват днес едно будно съзнание.
Голяма е интелигенцията му. Повече от стотина тукашни учители пръскат светлина в близки и далечни краища на страната. Лятно време те се прибират и дават особена окраска на селото. Но и всички останали са будни. Още от старо време те са се пръскали като бъчвари в далечни земи; тъй са се запознавали с живота и туй е развивало тяхната интелигентност. Когато говориш с едного от тях, чувствуваш, че пред тебе е един човек умен, но не само умен, но и напредничав, който следи живота и се интересува от всички въпроси, които вълнуват днес едно будно съзнание. Щом посетите Мъглиж, веднага нещо ще ви обърне внимание: тук ще срещнете, у млади и стари, почти всички видове напредничави, идейни движения и течения. Още от турско време нямало е нова идея, напредничаво течение, което да не намери отзвук в душите на мъглижани. По разните въпроси на днешната култура мъглижанинът има мнение и то съзнателно, изходящо от светогледа. Той говори безискуствено, трезво, реалистично и същевременно идейно върху тях. Учениците на Всемирното Братство тук отдавна мислят за салон.
към текста >>

Всеки има съзнание: това, което притежава, не е негово, а на Цялото.
Един съидейник музикант посещава селото. Ударите на лопатите и мотиките се придружават от звуците на цигулката му. С туй като че ли иска да покаже, че дейността, стремежите, копнежите им имат нещо общо с възвишения свят на хармонията. Но сумите, събрани от нивите, далеч не стигат. Тогаз всеки широко отваря сърцето си и дава пред олтара на общото. Всеки има съзнание: това, което притежава, не е негово, а на Цялото. Всеки дава с радост. Духът на новото е даването. Новият тип човек дава, както дава изворът от животворните си струи, както дава плодното дърво, както дават слънчевите лъчи! Това, което дават тия хора, е техният любовен дар. Ето защо построеният светъл дом е въплътена любов, кристализирана музика.
към текста >>

Тая нощ ще остане паметна в тяхното съзнание!
Всички носят вода, едни с бурета, натоварени на коне, други с кофи или котли. За варта донасят 50 тона вода, освен водата за други нужди. Камъните, тухлите, пясъкът, пръстта са пренесени, Варта трябва да се угаси по-скоро. Ето защо, те жертвуват и от съня си; и една нощ до късно гасят вар. Работят при светлината на лампи. Тая нощ ще остане паметна в тяхното съзнание! Братята и сестрите по смяна носят всеки ден храна на работниците. За всинца има работа около салона. Сестрите, и те могат да работят: едни от тях носят камъни или вода, други гасят варта, а трети изравняват мястото. Кое кара тия души да жънат братската жътва, да трошат камъни, да копаят и да работят около зданието? Дали високите надници или други изгоди?
към текста >>

Вдъхновението им иде от съзнанието, че работят за нещо, което надраства личния им живот.
Кое кара тия души да жънат братската жътва, да трошат камъни, да копаят и да работят около зданието? Дали високите надници или други изгоди? Не! Една велика идея сгрява душите им. Тия искрени души, откърмени всред народа, работят, вдъхновени от висок идеал. Вдъхновението им иде от съзнанието, че работят за нещо, което надраства личния им живот. Никога една идея от кръга на личния живот не може да буди оная чиста радост. Техният възторг е облъхване от духа на новата раса, която днес се ражда на земята. Никой не ги насилва. Законът за любовта се проявява при свободата. Не може да има любов там, дето няма свобода.
към текста >>

Дълбокото съзнание, че интересите на Цялото са техни интереси.
Не може да има любов там, дето няма свобода. Време е за усилена полска работа. Другите орат, сеят, копаят, жънат или косят, а тия хора турят идейната работа над всичко: носят камъни, тухли, копаят основите, жънат и пр. Те тъй умело разпределят времето, че успяват да свършат навреме и своята работа. Кое им говори да турят общата работа на преден план? Дълбокото съзнание, че интересите на Цялото са техни интереси. По този начин строежът на този салон е един вид възпитателна, практична, опитна школа за едно ново съзнание. Всичко това учудва другите селяни. Някои от тях са в недоумение. Те не могат да разберат. Питат: – Що правите?
към текста >>

По този начин строежът на този салон е един вид възпитателна, практична, опитна школа за едно ново съзнание.
Време е за усилена полска работа. Другите орат, сеят, копаят, жънат или косят, а тия хора турят идейната работа над всичко: носят камъни, тухли, копаят основите, жънат и пр. Те тъй умело разпределят времето, че успяват да свършат навреме и своята работа. Кое им говори да турят общата работа на преден план? Дълбокото съзнание, че интересите на Цялото са техни интереси. По този начин строежът на този салон е един вид възпитателна, практична, опитна школа за едно ново съзнание. Всичко това учудва другите селяни. Някои от тях са в недоумение. Те не могат да разберат. Питат: – Що правите? Един им казва:
към текста >>

60. 28. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако имаха това съзнание, те щяха да имат онова смирение в душите си!
Спираме се на красивата полянка при първия заслон. От тук се разкриват широки хоризонти: виждат се Резньовете, хижата, отсрещните иглолистни гори и надалеч, като вълшебно видение, се очертава Рилската верига! Всички са около Учителя. Той почва: – Хората нямат понятие за оня непреривен процес, в който Великото се проявява. Ако имаха това съзнание, те щяха да имат онова смирение в душите си! Човек трябва да обикне Великото в света! И като види някоя форма, да види в нея божественото, да ù изпрати една любовна струя и да си отмине. Ще обичаш частта заради цялото. Ако работиш за цялото, и твоите работи ще се уредят. Същността на живота е да работиш за цялото – да имаш желание да твориш.
към текста >>

При любовта в съзнанието идва просветление.
Щом дойде любовта, той става смел, решителен, не го е страх от нищо. Напусне ли го любовта, той пак става страхлив като заек. При любовта има разширение. С любовта ти влизаш в един красив свят, в най добрите условия. При нея най-първо ти се стопля сърцето и в ума ти се запалва една свещ. При любовта в съзнанието идва просветление. По-рано ти си бил индиферентен, нищо не те е интересувало. Щом дойде тя, ти вече имаш будно съзнание. Няма по-красив момент от съзнаването на любовта! Това, което наричат възкресение – това е моментът, когато човек съзнае любовта. Като дойде любовта, няма да има умрели, няма да има болести.
към текста >>

Щом дойде тя, ти вече имаш будно съзнание.
При любовта има разширение. С любовта ти влизаш в един красив свят, в най добрите условия. При нея най-първо ти се стопля сърцето и в ума ти се запалва една свещ. При любовта в съзнанието идва просветление. По-рано ти си бил индиферентен, нищо не те е интересувало. Щом дойде тя, ти вече имаш будно съзнание. Няма по-красив момент от съзнаването на любовта! Това, което наричат възкресение – това е моментът, когато човек съзнае любовта. Като дойде любовта, няма да има умрели, няма да има болести. Магарето няма да реве, а ще пее. Гарваните няма да грачат, а ще пеят.
към текста >>

61. 34. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

– Може ли човек в будно състояние да има възприятия, които надминават обикновените възприятия на човека?
С това искат да ти покажат, че съществува един живот извън земята. И от тогава насетне този млад човек се заинтересува да изучава тия работи. Казах му: — Това ни най-малко не е ненормално. Това е една опитност. – Може ли човек в будно състояние да има възприятия, които надминават обикновените възприятия на човека? – Ще ви дам един пример: Един мой познат ми разправя: — Заспивам към обяд и виждам, че един мой приятел върви из улиците и идва към мене. Минава край кафене „Македония". Виждам го, как върви.
към текста >>

Ще дойде едно велико пробуждане на съзнанието, и хората ще приложат новите идеи!
И нов ред на нещата иде! Нов ред иде в Европа. При днешните механически средства, ако продължават до край, всички ще бъдат победени. Няма да има победители. От всички тия страдания, които днес човечеството минава, ще излезе едно възродено човечество, което ще тръгне по съвсем нови пътища. Ще дойде едно велико пробуждане на съзнанието, и хората ще приложат новите идеи! сп. „Житно зърно”, бр. 14, кн. 1
към текста >>

62. 36. ГРУПА ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

И когато се пробуди у хората новото съзнание, тогава това Царство ще се проектира и вън в живота, ще се въдвори и във външния живот.
– Преди всичко хората трябва да знаят, че те сами са създали външните условия в обществото. Вътрешните възможности в хората са създали външните условия. Ето защо, хората са господари над външните условия и могат да ги изменят. Нека да не мислят, че външните условия са господари. Идеята, че вътрешните възможности са неизчерпаеми, това е смисълът на изречението: „Царството Божие е вътре във вас". И когато се пробуди у хората новото съзнание, тогава това Царство ще се проектира и вън в живота, ще се въдвори и във външния живот. Естественият живот значи влизане в реалния свят. Реален свят е оня, в който няма сиромашия, болести, нещастия, смърт. Щом човек се отклони от естествения живот, идват нещастията. Всеки от присъстващите иска да сподели с Учителя въпросите, които го занимават. Един от лекарите каза:
към текста >>

Ще дойде време, когато човек ще може и в будно състояние да има нещо подобно.
Аз го видях на сън преди няколко деня". Тогава му описах предварително плана на цялата къща. И всичко излезе така, както казах. Как може да се обясни това? Ще дойде време, когато няма да има нужда да сънува човек, за да има такава опитност. Ще дойде време, когато човек ще може и в будно състояние да има нещо подобно. Вие сте имали начало на развитието на шестото чувство. У всеки човек има вложени тия способности и, когато човек организира тия сили в себе си, те ще се проявят. И тогава човек ще може да влезе в свръзка с невидимия свят, ще знае, какво става надалеч по време и пространство. Природата за него ще се разшири. Тя ще отвори нови свои страни за него.
към текста >>

Ново съзнание се ражда у хората.
Разумните сили, ръководят човечеството. Всичко е предвидено. И техният план ще се осъществи във всички подробности. Сега са в действие разрушителните сили. Те разрушават, но след това ще дойдат силите на градежа, които ще съградят новото, великото, което иде. Ново съзнание се ражда у хората. Затова всред бурите и трясъка на днешната епоха запазете спокойствие и гледайте с доверие на бъдещето, което иде! Злото ще бъде ограничено. Всички крадци и разбойници – индивидуални и колективни – ще бъдат обезсилени и ограничени. Новата култура ще бъде култура на взаимопомощ и побратимяване на всички народи. Разумният свят съдейства за това.
към текста >>

63. 38. ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Цяла година те са тъй живи в нашето съзнание!
38. ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА Цяла година те са тъй живи в нашето съзнание! Всеки ден сме при тях, навестяваме всички езера и върхове, спираме се на Изгревния връх, при „Ръцете, които дават", при всяка скала, при всяка полянка. Живите им образи образуват вътре в нас един слънчев свят, в който живеем постоянно. И как всичко преживяно там буди у нас спомена за един велик вечен свят, от който иде човешката душа и за който копнее в свещени минути! В ранна сутрин сме вече при горския дом. Потегляме нагоре.
към текста >>

Трябва да се очисти съзнанието от психичния прах, за да може да вижда човек.
Аз като пътувам, виждам смисъла на камъните, тревичките, цветята, водите и пр. Навсякъде виждам проявлението на Божията Любов в безбройни, неизследими форми. Природата има една вътрешна, по-дълбока страна, която хората не виждат, понеже са си турили кепенци — това са многото грижи и тревоги, които ги занимават. И туй ограничава човешкото зрение. Тогава той вижда само в по-гъстата материя. Трябва да се очисти съзнанието от психичния прах, за да може да вижда човек. Животът е пълен със страдания, понеже хората не оценяват и не използуват правилно благата на живота. Животът на неразумния човек започва с радост и свършва със страдание. Духовният живот започва със страдание и свършва с радост. А Божественият живот започва с радост и свършва с радост. Разумната природа задоволява нуждите на всички същества, и на най-малките.
към текста >>

Но човек трябва да има будно съзнание, за да долови този момент.
Тя не е механичен процес. Когато ти говорят нещо лошо за онзи, когото обичаш, да не вярваш. Законът на любовта е: когато обичаш никого, той да не знае. Всеки ден любовта посещава човека за 1/300 000 част от секундата. И това време е достатъчно, за да остави тя своите блага, да обнови, да пробуди, да просветли и съживи. Но човек трябва да има будно съзнание, за да долови този момент. Любовта има две страни. Човекът на любовта има разположение да постъпва с тебе така, както със себе си. От друга страна, каквото му дадеш, той го цени. Можеш да му дадеш и една боровинка. Той я цени.
към текста >>

– Кое е новото съзнание, което сега се ражда?
Днес хората не се познават. Можеш да познаваш един човек само, когато го обичаш. После друго: стой на сто километра далеч от този, когото обичаш. Говоря символично. Това значи: цени свободата му, не упражнявай никакво насилие върху него. – Кое е новото съзнание, което сега се ражда? – Човекът на новата култура съзнава, че всички хора са отделни удове на един голям организъм. Любовта трябва да се възприеме и да стане могъща сила в живота. Това, което хората имат сега, не е още любовта Тя е, която може да сближи всички народи – да живеят в братство. Тя иде да освободи хората. И зад нея седят разумността и всички други хубави неща.
към текста >>

64. Любовта освобождава - Боян Боев (1883 – 1963)

Но ако ти имаш любов и връзка с Бога, ако имаш будно съзнание, ти ще бъдеш ограден, ще запазиш своята духовна свобода и високия идеал, за който работиш.
Ти си свободен от техните съблазни и изкушения. Някой път човек се съблазнява от низшата среда, в която живее. Иска ли да устои, да стане човек на любовта, искаш ли тази гъста среда, в която се намираш, да не ти повлияе, обичай, люби и тогава ще бъдеш свободен. Да се има предвид, че средата влияе. Ако тази среда е много ниска - порочни хора с лоша аура, техните мисли ти възприемаш и постепенно започваш да мислиш като тях. Но ако ти имаш любов и връзка с Бога, ако имаш будно съзнание, ти ще бъдеш ограден, ще запазиш своята духовна свобода и високия идеал, за който работиш. Ако нямаш връзка с Бога, тогава ще попаднеш под влиянието на низшите мисли и желания и ще паднеш по хлъзгавия път надолу. Единствената сила, която пази човека, е връзката му с Бога на Любовта. Любовта носи свобода и в трето отношение. Тук има една циментова каша. Ти си свободен да си туриш крака или не.
към текста >>

65. Ученик - Боян Боев (1883 – 1963)

Съзнанието на човека, че учи, събужда активността на клетките и той се подмладява.
Той ще каже, че това са били детските му години. Най-щастливото състояние е да съзнаваш, че ти си ученик. Хората остаряват, защото казват, че няма какво да учат. Стремежът към знанието подмладява човека. Лицето на ученика и на дълбока старост ще има нещо младенческо. Съзнанието на човека, че учи, събужда активността на клетките и той се подмладява. Животът на ученика в една Божествена школа, това е живот в радост, това е най-щастливият живот на човека. Ученикът винаги се намира в класа, това той трябва винаги да съзнава. През целия ден, където и да отиде - на улицата, в магазина, той съзнава, че е ученик. Той не престава да се моли и да изговаря формулата, за да издържи изпитите на всички съблазни и изкушения в света. Ученикът трябва да бъде силен, винаги с будно съзнание, да съзнава, че е в клас.
към текста >>

Ученикът трябва да бъде силен, винаги с будно съзнание, да съзнава, че е в клас.
Съзнанието на човека, че учи, събужда активността на клетките и той се подмладява. Животът на ученика в една Божествена школа, това е живот в радост, това е най-щастливият живот на човека. Ученикът винаги се намира в класа, това той трябва винаги да съзнава. През целия ден, където и да отиде - на улицата, в магазина, той съзнава, че е ученик. Той не престава да се моли и да изговаря формулата, за да издържи изпитите на всички съблазни и изкушения в света. Ученикът трябва да бъде силен, винаги с будно съзнание, да съзнава, че е в клас. Той може да изговаря мислено формулата „Бог е Любов” или „Господи, да ходя винаги в Твоята светлина”, „Желая да Ти служа” и др. Друго важно нещо е ученикът да разбира какво значи духовна алхимия. В средните векове алхимиците са се стремили да превърнат неблагородните метали в благородни, в злато. Правили са разни опити и към 17 - 18-то столетие алхимиците преминават в химията. Лавоазие туря научните основи на химията, после се дойде до атомната теория и пр.
към текста >>

66. Първи стъпки на ученика – II - Боян Боев (1883 – 1963)

Това се постига чрез будното съзнание.
Едно важно нещо в първите стъпки на ученика е да знае как да се учи и когато спи. Сънят може да е 7-8 часа, значи 1/3 от денонощието. Да кажем, че човек живее 90 години, тогава 30 години той прекарва в сън, 30 години от живота си спи. Тези 30 години могат да бъдат загубени, ако той не учи и през време на съня. Затова човек трябва да знае как да спи и как да учи, когато спи. Това се постига чрез будното съзнание. През време на съня душата на човека излиза вън от тялото, но една нишка поддържа връзката. При смъртта тази нишка се скъсва. Който има духовни дарби, може да види тялото си, когато спи на кревата. Един такъв човек, който имал тази опитност, казвал така: „Онзи човек, който спи на кревата, съм аз, но аз, който го виждам, кой съм? ” Тази дарба се дава на човека, да разбере, че той не е тяло.
към текста >>

През време на сън човек може да прекарва в едно състояние на будно съзнание.
Такъв човек трябва да се радва, а не да се страхува. Такава опитност показва, че човешката мисъл работи вън от мозъка. Следователно мисълта не е плод на мозъка. Материята не ражда мисъл. Мозъкът е само един инструмент на мисълта. През време на сън човек може да прекарва в едно състояние на будно съзнание. Преживните животни през нощта преживят храната и я отправят към други подразделения на стомаха си. Неразумният човек прави същото като преживните животни - през деня събира много тревоги, безпокойства, а през нощта ги предъвква, преживя ги, както кравата преживя изпасаната трева. Съзнателният човек ще учи и през време на съня. За да може човек да учи и когато спи, той трябва през деня да има будно съзнание. Затова човек трябва да съзнава, че е разумна душа, пратена от Бога да се учи на земята.
към текста >>

За да може човек да учи и когато спи, той трябва през деня да има будно съзнание.
Мозъкът е само един инструмент на мисълта. През време на сън човек може да прекарва в едно състояние на будно съзнание. Преживните животни през нощта преживят храната и я отправят към други подразделения на стомаха си. Неразумният човек прави същото като преживните животни - през деня събира много тревоги, безпокойства, а през нощта ги предъвква, преживя ги, както кравата преживя изпасаната трева. Съзнателният човек ще учи и през време на съня. За да може човек да учи и когато спи, той трябва през деня да има будно съзнание. Затова човек трябва да съзнава, че е разумна душа, пратена от Бога да се учи на земята. През целия ден трябва да има будно съзнание и да пази връзката с Бога. Преди да си легне, да каже една молитва и да пребивава в молитвено състояние, докато развълнуваното море в неговата душа стане тихо като огледало, т.е. всички тревоги да се превърнат в един вътрешен мир, в него да настане една хармония, да има чистотата и невинността на детето. В това състояние той може да спи, да бъде с будно съзнание горе, да изучава невидимия свят и главно - може да посети Школата на невидимия свят, Небесната школа на Бялото Братство.
към текста >>

През целия ден трябва да има будно съзнание и да пази връзката с Бога.
Преживните животни през нощта преживят храната и я отправят към други подразделения на стомаха си. Неразумният човек прави същото като преживните животни - през деня събира много тревоги, безпокойства, а през нощта ги предъвква, преживя ги, както кравата преживя изпасаната трева. Съзнателният човек ще учи и през време на съня. За да може човек да учи и когато спи, той трябва през деня да има будно съзнание. Затова човек трябва да съзнава, че е разумна душа, пратена от Бога да се учи на земята. През целия ден трябва да има будно съзнание и да пази връзката с Бога. Преди да си легне, да каже една молитва и да пребивава в молитвено състояние, докато развълнуваното море в неговата душа стане тихо като огледало, т.е. всички тревоги да се превърнат в един вътрешен мир, в него да настане една хармония, да има чистотата и невинността на детето. В това състояние той може да спи, да бъде с будно съзнание горе, да изучава невидимия свят и главно - може да посети Школата на невидимия свят, Небесната школа на Бялото Братство. Учителят препоръчва следната формула: „Господи, Исусе Христе, сега, при заспиването си, аз отивам в Небесната школа на Бялото Братство и аз зная, че това ще стане, защото това е и Твоята воля.” Когато човек е съзнателен, през време на спането може не само да учи, но и да работи. Той може да помага на хората, които се намират в тъмнина.
към текста >>

В това състояние той може да спи, да бъде с будно съзнание горе, да изучава невидимия свят и главно - може да посети Школата на невидимия свят, Небесната школа на Бялото Братство.
За да може човек да учи и когато спи, той трябва през деня да има будно съзнание. Затова човек трябва да съзнава, че е разумна душа, пратена от Бога да се учи на земята. През целия ден трябва да има будно съзнание и да пази връзката с Бога. Преди да си легне, да каже една молитва и да пребивава в молитвено състояние, докато развълнуваното море в неговата душа стане тихо като огледало, т.е. всички тревоги да се превърнат в един вътрешен мир, в него да настане една хармония, да има чистотата и невинността на детето. В това състояние той може да спи, да бъде с будно съзнание горе, да изучава невидимия свят и главно - може да посети Школата на невидимия свят, Небесната школа на Бялото Братство. Учителят препоръчва следната формула: „Господи, Исусе Христе, сега, при заспиването си, аз отивам в Небесната школа на Бялото Братство и аз зная, че това ще стане, защото това е и Твоята воля.” Когато човек е съзнателен, през време на спането може не само да учи, но и да работи. Той може да помага на хората, които се намират в тъмнина. Всяка година умират около 35 милиона хора. Те имат нужда от помощ. Един пример от Учителя.
към текста >>

67. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

По какво се познава, че един човек е придобил вече съзнанието на ученика?
Това е за един по-съзнателен ученик. Той със съдилища не се занимава. Такива примери има много. Един ученик, който е усвоил тези пет качества, може да гради по-нататък. Това е една основа. По какво се познава, че един човек е придобил вече съзнанието на ученика? - Той има вътрешен мир, едно добро разположение на душата си, хармония и радост, която не зависи от външните условия, но от връзката му с Бога. Има радости, които зависят от външните условия. Например построиш си къща, имаш хубава градина - радваш се. Но има радости, които не зависят от външните условия. Те са истинските радости.
към текста >>

Той е спокоен, радостен, има вътрешен мир и с това съзнание той влиза в къщата.
Който има такъв вътрешен мир, хармония, добро разположение в себе си, той действува магически на околните. Той, дето отиде, внася в душите на околните хора, без да говори, своето вътрешно състояние, своя мир. Ще ви кажа един пример, който ми казаха преди няколко деня. Една майка има няколко деца, с които мъчно се справя, понеже не живеят в съгласие, а постоянно се карат. Един ден отива у тях един доста напреднал брат, който има такова вътрешно състояние и е във връзка с Великото, Божественото, което работи в цялата природа. Той е спокоен, радостен, има вътрешен мир и с това съзнание той влиза в къщата. Веднага децата се смиряват, караниците престават и доволни и тихи се обхождат помежду си. В майката също настава един вътрешен мир, без нашият брат дори да им е говорил за това. Човек, който има изработени в себе си тези пет качества, постепенно придобива това вътрешно разположение, тази вътрешна радост, която не зависи от външните условия, в които е поставен. Такъв човек ще има благоволението на Бога, на ангелите, на Белите Братя и на всички добри хора в света. Той ще влезе във връзка с тях.
към текста >>

То зависи от степента на твоето съзнание.
Той ще влезе във връзка с тях. Ние не сме Бели Братя, ние сме ученици на Белите Братя. Някой иска да отиде в Индия и там да получи посвещение от адептите. Такъв човек разбира механически посвещението. Посвещението не зависи от мястото, дето се намираш. То зависи от степента на твоето съзнание. Белите Братя ти може да срещнеш и тук, в България. За тези напреднали същества не важи разстоянието. Те са господари на материята. Те могат да стават видими и невидими и да се явяват където поискат. Когато ученикът напредне в своя духовен живот, непременно ще влезе във зръзка с Белите Братя, с ангелите.
към текста >>

– Ако ти цял ден се молиш, когато заспиш, пак ще бъдеш в едно молитвено, будно състояние.
Когато човек стане съработник на Бога, той има желание да даде нещо от себе си. Той се жертва за другите и тогава всяка една работа, която почне, се благославя. Ученикът трябва всякога да бъде в едно мистично, Божествено състояние и това става цел на ученика. Тогава ученикът е ученик, когато се намира в едно такова състояние. Учителят каза веднъж така: „Човек трябва да се моли поне 24 пъти в денонощие.” – Как ще се молим? – Ако ти цял ден се молиш, когато заспиш, пак ще бъдеш в едно молитвено, будно състояние. Ти в душата си пак ще продължаваш да се молиш. Това показва, че имаш будно съзнание. Човек трябва да се моли и когато е буден, и когато спи. Сега ще ви дам една задача за две седмици. Една клетка, едно листче от едно дърво трябва да съзнава, че е част , цялото дърво.
към текста >>

Това показва, че имаш будно съзнание.
Ученикът трябва всякога да бъде в едно мистично, Божествено състояние и това става цел на ученика. Тогава ученикът е ученик, когато се намира в едно такова състояние. Учителят каза веднъж така: „Човек трябва да се моли поне 24 пъти в денонощие.” – Как ще се молим? – Ако ти цял ден се молиш, когато заспиш, пак ще бъдеш в едно молитвено, будно състояние. Ти в душата си пак ще продължаваш да се молиш. Това показва, че имаш будно съзнание. Човек трябва да се моли и когато е буден, и когато спи. Сега ще ви дам една задача за две седмици. Една клетка, едно листче от едно дърво трябва да съзнава, че е част , цялото дърво. Усилията на цялото дърво произвеждат благата, които дървото дава. Също така и ние сме части, органи на общочовешкия живот, на общочовешкия организъм.
към текста >>

68. 033 ВЪТРЕШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Като влизате във връзка с Бога, в съзнанието ви ще се яви Светлина, а в душата ви - дълбок Мир.
Днес излизате, утре пак и най-после влизате в един по-висш Живот. Идеята създава формат*. Законът е такъв: ако мислите за добър човек, в ума ви ще се яви Светлината, а в сърцето ви - топлина. Ако мислите за лош човек, в ума ви ще се яви тъмнина, а в сърцето ви - студ. Този закон е за нашите отношения към Бога. Като влизате във връзка с Бога, в съзнанието ви ще се яви Светлина, а в душата ви - дълбок Мир. Влезете ли във връзка с ангелите, пак ще се изпълните със светли мисли и възвишени чувства. Като мислите за растенията и животните и те влияят върху вас. Законът гласи: за каквото мислите, с това се свързвате. Чрез молитвата човек влиза във връзка с Бога и с напредналите Същества. Тогава Бог разправя на човека за Любовта и за Разумните Същества.
към текста >>

Като станете сутрин, отправете съзнанието си към Реалността.
Влезете ли във връзка с ангелите, пак ще се изпълните със светли мисли и възвишени чувства. Като мислите за растенията и животните и те влияят върху вас. Законът гласи: за каквото мислите, с това се свързвате. Чрез молитвата човек влиза във връзка с Бога и с напредналите Същества. Тогава Бог разправя на човека за Любовта и за Разумните Същества. Като станете сутрин, отправете съзнанието си към Реалността. След това, каквото и да правите - дали ще учите, дали ще копаете - обърнете се към Невидимия Свят за помощ. А вие сутрин веднага започвате работа, забравяте за Великата Реалност, за Разумните Сили в Природата. Един закон гласи: когато човек отправи съзнанието си към Реалността, тя пребъдва в него. А когато отправи съзнанието си към сенките, живее в сенките. Молитвата и съзерцанието са усилия на душата, за да се изкачи на високо място.
към текста >>

Един закон гласи: когато човек отправи съзнанието си към Реалността, тя пребъдва в него.
Чрез молитвата човек влиза във връзка с Бога и с напредналите Същества. Тогава Бог разправя на човека за Любовта и за Разумните Същества. Като станете сутрин, отправете съзнанието си към Реалността. След това, каквото и да правите - дали ще учите, дали ще копаете - обърнете се към Невидимия Свят за помощ. А вие сутрин веднага започвате работа, забравяте за Великата Реалност, за Разумните Сили в Природата. Един закон гласи: когато човек отправи съзнанието си към Реалността, тя пребъдва в него. А когато отправи съзнанието си към сенките, живее в сенките. Молитвата и съзерцанието са усилия на душата, за да се изкачи на високо място. Така идва прилив на умствена енергия и с това се улеснява работата на съзнателния човешки Живот. Да се молите и да съзерцавате, това значи да отправите своя доклад към онзи Велик Център, от който сте излезли. За какво ще дадете доклад?
към текста >>

А когато отправи съзнанието си към сенките, живее в сенките.
Тогава Бог разправя на човека за Любовта и за Разумните Същества. Като станете сутрин, отправете съзнанието си към Реалността. След това, каквото и да правите - дали ще учите, дали ще копаете - обърнете се към Невидимия Свят за помощ. А вие сутрин веднага започвате работа, забравяте за Великата Реалност, за Разумните Сили в Природата. Един закон гласи: когато човек отправи съзнанието си към Реалността, тя пребъдва в него. А когато отправи съзнанието си към сенките, живее в сенките. Молитвата и съзерцанието са усилия на душата, за да се изкачи на високо място. Така идва прилив на умствена енергия и с това се улеснява работата на съзнателния човешки Живот. Да се молите и да съзерцавате, това значи да отправите своя доклад към онзи Велик Център, от който сте излезли. За какво ще дадете доклад? За работата, която сте свършили.
към текста >>

Като се моли, душата излиза извън обикновеното съзнание.
Когато душата се лишава от молитва, също усеща липса. Молитвата е вътрешна нужда на душата. Молитвата е реалност, а не сянка. Това, което в даден момент дава сила на ума, сърцето, душата и духа е нещо реално. Молитвата е съзнателна работа на човешката душа. Като се моли, душата излиза извън обикновеното съзнание. Този процес наричаме излизане от тесния чертог, в който живее човек. Молитвата наподобява простиране крачето на амебата, за да хване храната си. Това е непреривен процес. За да дойде новото в човека, той всяка сутрин трябва да отправя ума си към Великия Център на света. Молитвата е закон за поливане.
към текста >>

Така се разширява съзнанието.
Страшно е, когато Бог скрие лицето си от човека! Тогава настава такъв мрак, студ и самота, каквито човек не е изпитвал през живота си. Светията получава своето знание чрез молитва, съзерцание, размишление и наблюдение. Светията се моли дълго време, докато се вдъхнови и тогава получава нови мисли. Дето и да сте, в каквото и положение да сте, отделяйте половин или един час да мислите за Бога. Така се разширява съзнанието. Да мисли човек за Великото Разумно Начало, за Великия Център на Битието, това струва повече отколкото всички материални богатства, с които се разполага на земята. Мисълта за Бога обновява, подмладява и самото физическо тяло, защото енергиите достигат и до него. Каже ли някой, че не трябва да мисли за Бога, той изпада в положение на сираче, останало без баща и майка, ходи изпокъсано, немил-недраг. Тогава паразитите започват да го нападат и той изгубва посоката на живота си. Говоря символично.
към текста >>

Молете се, за да идва повече Светлина в съзнанието ви.
Каже ли някой, че не трябва да мисли за Бога, той изпада в положение на сираче, останало без баща и майка, ходи изпокъсано, немил-недраг. Тогава паразитите започват да го нападат и той изгубва посоката на живота си. Говоря символично. Ще направя превод: когато човек престане да мисли за Бога, той става уязвим и тъмни, изостанали същества го нападат. Човек не може да придобие нещо, ако не се моли. Молете се, за да идва повече Светлина в съзнанието ви. По-културни Същества от ангелите няма. Следващата фаза, в която човечеството ще влезе, е фазата на ангелите. Тогава нашите груби тела ще бъдат променени в динамични. Те ще бъдат съставени от по-фина материя. Как ще се създаде последната?
към текста >>

Като има това съзнание и се обърне към Бога с молби за нещо, молитвата му ще бъде приета.
Няма живо Същество в света, малко или голямо, на чийто зов Бог да не е отговорил. Няма случай Бог да не е отговорил на неуредиците на вашите пощи. Уредете пощите си. Пощата от Невидимия Свят тръгва навреме, но докато стигне на земята, писмата се загубват някъде и се бавят с месеци. Красиво е човек да съзнава, че заема място в ума на Бога. Като има това съзнание и се обърне към Бога с молби за нещо, молитвата му ще бъде приета. Искайте от Бога да живее във вас и да се проявява чрез вас. Единственият, който преобразява хората, е Бог. Всички търсят смисъла на Живота. Смисълът на Живота се заключава в общение с Бога. Най-благоприятни часове за молитва са ранните часове след полунощ, например 3 часа, 5 часа.
към текста >>

" Ще се молите и когато сте разположени, и когато сте в противоречия, и когато имате тъмнина в съзнанието.
Защото най-първо ще дишаш, а после ще работиш. Иначе не можеш да свършиш работата си. Онези, които не се молят, не са способни ученици. Най-лениви, най-неспособни, най-недаровити ученици са тези, които не се молят. Дайте една тема на един неспособен ученик, той ще каже: "Отде се намери тази тема! " Ще се молите и когато сте разположени, и когато сте в противоречия, и когато имате тъмнина в съзнанието. Човек може да се уедини и всред хората. Уединението не е външен процес. Ще ви дам едно правило: за всеки човек има една Божествена вълна, която го подема. Като станеш сутринта, не бързай веднага да отидеш на нивата. Спри се, работи вътрешно, за да дойде тази Божествена вълна и тогава иди и започни работа.
към текста >>

Молитвата е толкова по-определена, колкото съзнанието е по-високо.
Спри се, работи вътрешно, за да дойде тази Божествена вълна и тогава иди и започни работа. Ти може да си най-простия човек, но посети ли те Божественият Дух, от тебе все ще стане нещо. Ако в молитвата не участва мисълта, чувството и действието, тя не е истинска молитва. Да влезеш в скришната си стаичка, това значи да влезеш в своята девствена душа. Тогава ще разбереш дълбокия смисъл на нещата и защо живееш. Молитвата е толкова по-определена, колкото съзнанието е по-високо. Когато някой изпадне в затруднение, казвам му: моли се да влезеш във връзка с Разумните Същества, които могат да ти помогнат. Някой казва, че се моли, но няма отговор. Причината е, че съзнанието му не е будно. Човешкото съзнание е подобно на радио, което приема и предава звуковите вълни от пространството. Учените хора казват, че над земята има един пояс, който отклонява вълните и препятства изкачването им.
към текста >>

Причината е, че съзнанието му не е будно.
Да влезеш в скришната си стаичка, това значи да влезеш в своята девствена душа. Тогава ще разбереш дълбокия смисъл на нещата и защо живееш. Молитвата е толкова по-определена, колкото съзнанието е по-високо. Когато някой изпадне в затруднение, казвам му: моли се да влезеш във връзка с Разумните Същества, които могат да ти помогнат. Някой казва, че се моли, но няма отговор. Причината е, че съзнанието му не е будно. Човешкото съзнание е подобно на радио, което приема и предава звуковите вълни от пространството. Учените хора казват, че над земята има един пояс, който отклонява вълните и препятства изкачването им. С това може да се обясни защо молитвата на някои хора не може да се издигне по-високо от тях. Колкото е по-будно и по-високо съзнанието на човека, толкова е по-голяма вероятността молитвата му да бъде приета. Какво се иска от човека, за да бъде в общение с Невидимия Свят?
към текста >>

Човешкото съзнание е подобно на радио, което приема и предава звуковите вълни от пространството.
Тогава ще разбереш дълбокия смисъл на нещата и защо живееш. Молитвата е толкова по-определена, колкото съзнанието е по-високо. Когато някой изпадне в затруднение, казвам му: моли се да влезеш във връзка с Разумните Същества, които могат да ти помогнат. Някой казва, че се моли, но няма отговор. Причината е, че съзнанието му не е будно. Човешкото съзнание е подобно на радио, което приема и предава звуковите вълни от пространството. Учените хора казват, че над земята има един пояс, който отклонява вълните и препятства изкачването им. С това може да се обясни защо молитвата на някои хора не може да се издигне по-високо от тях. Колкото е по-будно и по-високо съзнанието на човека, толкова е по-голяма вероятността молитвата му да бъде приета. Какво се иска от човека, за да бъде в общение с Невидимия Свят? Трябва да има свое радио.
към текста >>

Колкото е по-будно и по-високо съзнанието на човека, толкова е по-голяма вероятността молитвата му да бъде приета.
Някой казва, че се моли, но няма отговор. Причината е, че съзнанието му не е будно. Човешкото съзнание е подобно на радио, което приема и предава звуковите вълни от пространството. Учените хора казват, че над земята има един пояс, който отклонява вълните и препятства изкачването им. С това може да се обясни защо молитвата на някои хора не може да се издигне по-високо от тях. Колкото е по-будно и по-високо съзнанието на човека, толкова е по-голяма вероятността молитвата му да бъде приета. Какво се иска от човека, за да бъде в общение с Невидимия Свят? Трябва да има свое радио. Той го има. Като отправите молитвената мисъл нагоре, ще се пазите от вълчите вълни; съмнението, неверието, безлюбието са вълни от вълчи характер, които се образуват в астралния свят. Те се отразяват вредно върху човешкия дух.
към текста >>

69. 040 ПРАВИЛНО ДИШАНЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Тук важи едно правило: колкото е по-будно съзнанието и по-просветено, толкова по-пълно се ползва човек от условията, които Природата дава.''
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ПРАВИЛНО ДИШАНЕ ''Сега, когато Природата се пробуждаше и Силите в нея започваха да текат, Учителят не пропускаше случай да ни въведе в нейния мир. Той ни запознаваше с онези методи на Разумния Живот, които дават възможност на човека да се ползва от нейните богатства и да общува с нея. Тук важи едно правило: колкото е по-будно съзнанието и по-просветено, толкова по-пълно се ползва човек от условията, които Природата дава.'' ''Една сутрин Учителят засегна въпроса за правилното дишане.'' - Най-важният елемент, с който трябва да се занимаваме при сегашните условия на Живота, е въздухът. Всеки човек трябва да разбира законите, на които той се подчинява. Под правилно дишане се разбира човек да почерпи всичката енергия, която се съдържа във въздуха. Мога ли да направя това, аз съм свършил известна работа и ще бъда радостен.
към текста >>

Когато диша човек, съзнанието му трябва да бъде будно.
Въздухът е носител на Божествени идеи, които проникват чрез дихателната система и оттам в мозъка. Значи, човек не може да ги приеме направо, а чрез въздуха. Той е главният носител на мисълта. Говоря за същината на въздуха, а не както химиците го разглеждат като смес от 4/5 кислород и 1/5 азот. Говоря за въздуха като първичен елемент, който служи на човека като среда, като условие на живот. Когато диша човек, съзнанието му трябва да бъде будно. Защото мисълта, след като се приеме от въздуха, се приема от съзнанието. Доколкото съзнанието ви е будно, дотолкова можете да се ползвате от енергиите на въздуха. По този начин ще бъдете свързани с Разумните Същества, на които вие ще помагате и те ще ви помагат. Щом дойде пролетта, всяка сутрин излизайте на разходка на чист въздух, далеч от градския прах и дим, и посветете на дишане и гимнастика поне един час на ден. Правите ли тези разходки, работите ви ще вървят по-добре, отколкото ако стоите в стаята.
към текста >>

Защото мисълта, след като се приеме от въздуха, се приема от съзнанието.
Значи, човек не може да ги приеме направо, а чрез въздуха. Той е главният носител на мисълта. Говоря за същината на въздуха, а не както химиците го разглеждат като смес от 4/5 кислород и 1/5 азот. Говоря за въздуха като първичен елемент, който служи на човека като среда, като условие на живот. Когато диша човек, съзнанието му трябва да бъде будно. Защото мисълта, след като се приеме от въздуха, се приема от съзнанието. Доколкото съзнанието ви е будно, дотолкова можете да се ползвате от енергиите на въздуха. По този начин ще бъдете свързани с Разумните Същества, на които вие ще помагате и те ще ви помагат. Щом дойде пролетта, всяка сутрин излизайте на разходка на чист въздух, далеч от градския прах и дим, и посветете на дишане и гимнастика поне един час на ден. Правите ли тези разходки, работите ви ще вървят по-добре, отколкото ако стоите в стаята. Има много начини за дишане.
към текста >>

Доколкото съзнанието ви е будно, дотолкова можете да се ползвате от енергиите на въздуха.
Той е главният носител на мисълта. Говоря за същината на въздуха, а не както химиците го разглеждат като смес от 4/5 кислород и 1/5 азот. Говоря за въздуха като първичен елемент, който служи на човека като среда, като условие на живот. Когато диша човек, съзнанието му трябва да бъде будно. Защото мисълта, след като се приеме от въздуха, се приема от съзнанието. Доколкото съзнанието ви е будно, дотолкова можете да се ползвате от енергиите на въздуха. По този начин ще бъдете свързани с Разумните Същества, на които вие ще помагате и те ще ви помагат. Щом дойде пролетта, всяка сутрин излизайте на разходка на чист въздух, далеч от градския прах и дим, и посветете на дишане и гимнастика поне един час на ден. Правите ли тези разходки, работите ви ще вървят по-добре, отколкото ако стоите в стаята. Има много начини за дишане. Дишането трябва да става и през двете ноздри едновременно, но може да става и през едната ноздра.
към текста >>

70. 060 ЗАКОНИ НА ЛЮБОВТА - Боян Боев (1883 – 1963)

В тази Любов душите растат и се развиват, съзнанието се разширява.
По това са различават хората. Любовта се проявява първо към Бога, към Възвишеното, после към слабите, нуждаещите се, изоставените и най-после, Любовта се проявява към подобните. Тази форма на Любовта се нарича "Любов по подобие". При нея има обмяна между душите. Тя е Любов във възходящо състояние. В тази Любов душите растат и се развиват, съзнанието се разширява. Ако един човек е добър, но със слаб характер и възлюби грешник, добрият човек ще стане грешник, ще придобие неговите недостатъци. Когато Любовта на добрия е Божествена, това не става. При Любовта трябва да си взел път нагоре, трябва да си свързан с Невидимия Свят, с Бога. Добър човек е онзи, който е свързан със Силните, които са горе. Иначе, при добрината ще ви оберат.
към текста >>

Обаче, това може да стане само с онези, чието съзнание е будно.
И сега той ви обича. Неизповедими са Божиите пътища. Един закон гласи: когато помислиш за най-хубавото, което има един човек, този човек ще дойде. Един друг закон на Любовта гласи: човек, у когото Любовта живее, има привлекателна сила, привлича другите към себе си. Достатъчно е да мине покрай някого, за да го застави да тръгне след него. Обаче, това може да стане само с онези, чието съзнание е будно. А за онези, чието съзнание не е будно, любещият минава за обикновен човек. Човекът на Любовта може да се уподоби на разцъфнал цвят, към който се стремят пчелите. Защо всички се стремят към този цвят? Защото има какво да вземат от него. Такова нещо представлява Любовта - идеалният Живот.
към текста >>

А за онези, чието съзнание не е будно, любещият минава за обикновен човек.
Неизповедими са Божиите пътища. Един закон гласи: когато помислиш за най-хубавото, което има един човек, този човек ще дойде. Един друг закон на Любовта гласи: човек, у когото Любовта живее, има привлекателна сила, привлича другите към себе си. Достатъчно е да мине покрай някого, за да го застави да тръгне след него. Обаче, това може да стане само с онези, чието съзнание е будно. А за онези, чието съзнание не е будно, любещият минава за обикновен човек. Човекът на Любовта може да се уподоби на разцъфнал цвят, към който се стремят пчелите. Защо всички се стремят към този цвят? Защото има какво да вземат от него. Такова нещо представлява Любовта - идеалният Живот. Ако имаме в себе си принципа на Любовта, ще привличаме към нас.
към текста >>

71. 092 ЗАКОНИ НА МИСЪЛТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Достатъчно е да имате будно съзнание, за да възприемете Божествената мисъл на напредналите Същества.
Тогава цялата Вселена се разтваря за тебе. Това е нещо, което не се определя. То е като музиката. Напредналите Същества могат да лекуват, със своята силна мисъл, от далечно разстояние. Като знаете силата на мисълта, хранете в себе си силни Божествени мисли, които повдигат и ограждат човека. Достатъчно е да имате будно съзнание, за да възприемете Божествената мисъл на напредналите Същества. Работете върху своя ум, за да станете проводници на Божествената мисъл. Най-малката Божествена мисъл може да повдигне човека и да го постави на здрава основа. Приемайте и охранявайте малките Божествени мисли в себе си, както майката охранява децата си. Охранявайте ги, за да се радвате в бъдеще на големи идеи. Малките идеи растат, цъфтят и връзват плод.
към текста >>

72. 105 КУЛТУРАТА НА АНГЕЛИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Тъй щото, един ден, когато съзнанието ви се повдигне и мине от една слънчева система в друга с по-висша култура от сегашната, ще имате съвсем други понятия за нещата.
След време, когато вашите духовни очи започнат да се развиват, ще видите всички светове. Засега астрономите виждат само материалните светове. Третият вид слънчеви системи това са Божествените светове, които са създадени от най - фин Божествен елемент. Човек ще мине през всичките слънчеви системи. Нашата слънчева система е на границата на космоса. Тъй щото, един ден, когато съзнанието ви се повдигне и мине от една слънчева система в друга с по-висша култура от сегашната, ще имате съвсем други понятия за нещата. Под думата „ангели” разбираме такива Същества, чието съзнание е тъй пробудено, че светят като Слънцето. Ако посетите ангелите, ще видите, че при тях съществува такъв ред, какъвто не съществува на Земята. Хората имат такова понятие за ангелите, каквото мравките могат да имат за хората. Като питаш мравките къде е човекът, те ще кажат, че хората са в онзи свят. Мравките не знаят човешкия свят.
към текста >>

Под думата „ангели” разбираме такива Същества, чието съзнание е тъй пробудено, че светят като Слънцето.
Засега астрономите виждат само материалните светове. Третият вид слънчеви системи това са Божествените светове, които са създадени от най - фин Божествен елемент. Човек ще мине през всичките слънчеви системи. Нашата слънчева система е на границата на космоса. Тъй щото, един ден, когато съзнанието ви се повдигне и мине от една слънчева система в друга с по-висша култура от сегашната, ще имате съвсем други понятия за нещата. Под думата „ангели” разбираме такива Същества, чието съзнание е тъй пробудено, че светят като Слънцето. Ако посетите ангелите, ще видите, че при тях съществува такъв ред, какъвто не съществува на Земята. Хората имат такова понятие за ангелите, каквото мравките могат да имат за хората. Като питаш мравките къде е човекът, те ще кажат, че хората са в онзи свят. Мравките не знаят човешкия свят. Мравката като пъпли по човека, не мисли, че това е някое живо същество.
към текста >>

Колкото повече се увеличава съзнанието, разширява се и полето на зрението.
Те работят за изправяне на света. Ние мислим, че човек е най-горното стъпало на еволюционната стълба, обаче еволюцията е безкрайна. Както има същества по-долу от човека, така има Същества и над човека. Те са се развили в миналите вселени. Ангелите имат съвсем други мерки. Колкото повече се увеличава съзнанието, разширява се и полето на зрението. За тях има само една невъзможност - те не могат да грешат. Ангелите имат съзнание, те не смесват доброто със злото. Ангелската вселена е много по-голяма от нашата. Ние сме деца, а те са възрастни. Ангелът, като направи погрешка, за десет хиляди години не го приемат на Небето, а към човека са по-снизходителни.
към текста >>

Ангелите имат съзнание, те не смесват доброто със злото.
Както има същества по-долу от човека, така има Същества и над човека. Те са се развили в миналите вселени. Ангелите имат съвсем други мерки. Колкото повече се увеличава съзнанието, разширява се и полето на зрението. За тях има само една невъзможност - те не могат да грешат. Ангелите имат съзнание, те не смесват доброто със злото. Ангелската вселена е много по-голяма от нашата. Ние сме деца, а те са възрастни. Ангелът, като направи погрешка, за десет хиляди години не го приемат на Небето, а към човека са по-снизходителни. Какво са нашите грехове ангелите не знаят, защото ако знаят, ще се опетнят. Те са минали през друг път, но се интересуват и от нашия свят.
към текста >>

Защото стремежът на човешката душа се дължи на Разумните Същества от другия свят, които имат по-високо съзнание и култура от твоята.
Например, има Гении на музиката, на поезията и т.н. За съществата от Божествения Свят няма смърт, няма прераждане. Божественият Живот е живот на съвършенство. Когато говорим за Слънцето, за звездите, аз гледам на тях като на резултат от дейността на Разумни Същества, които са живели преди 25 милиона години или преди 250 милиона, или преди 2500 милиона години. Казваш: „Интересува ме другия свят.” Не може да не те интересува. Защото стремежът на човешката душа се дължи на Разумните Същества от другия свят, които имат по-високо съзнание и култура от твоята. Ангелите са Същества, които са взели участие в създаването на света. Всички Божествени Сили минават през нас. Те ни охраняват, те ни помагат, носят ни Божествени благословения. Разумни Същества работят и ръководят процесите в растенията. Това са специална категория ангели, които работят върху растенията Всичкото растително царство е дело на ангелите, тази интелигентност в растенията е на ангелите, например как правилно са наредени зрънцата на един грозд, каква правилна форма имат те.
към текста >>

Чрез своята Светлина те искат да въздействат върху вашето съзнание.
Имаме много високо мнение за себе си. Ангелите работят не само върху растенията, но и в цялата Природа. Те работят върху всички природни царства - минерално, животинско и пр. Ако кажа, че ангелите са между вас, ще кажете: „Къде са те? ” Тази светлина, която виждаме днес, това са ангелите. Чрез своята Светлина те искат да въздействат върху вашето съзнание. Ангелите ни помагат. Ние сме им помагали, когато те са били на мястото на човечеството, а нашите тела са били животински и сега те ни помагат. В бъдеще, когато сегашните животни дойдат до човешката степен на развитие, ние ще им помагаме. Ангелите са приличали на нас в някои неща, когато са били хора, но в някои неща съвсем не са приличали на нас. Най-долният живот на ангелите е по-висок от най-възвишения живот на хората.
към текста >>

Възвишените Същества, които са участвали при създаването на света, работят върху съзнанието ви и искат от вас да се учите и да разбирате нещата.
Не е ли този Великият Бог на Мъдростта, Великото Начало, което е създало всички светове? Не е ли Той, който е създал ангелите? Не, има друга наука, друга музика, друга поезия, друго изкуство, има други светове, има други организми, хиляди пъти по-хубави от човешките. Има какво да се учи. Вие живеете в един разумен свят. Възвишените Същества, които са участвали при създаването на света, работят върху съзнанието ви и искат от вас да се учите и да разбирате нещата. Истинското богатство на човека е доброто в него. Както доброто, тъй и Любовта, и Мъдростта и Истината са неделими. Никой не може да каже: „Тази Любов, тази Мъдрост, това знание е мое.” Човек може да схване мисълта на някое Висше Същество. Работете върху себе си, за да развиете своето радио, чрез което да влезете във връзка с по-напреднали Същества.
към текста >>

Съзнанието на хората не е будно, за да .влизат във връзка със съзнанията на Висшите Разумни Същества и от тях да се поучават.
Едно или много напреднали Същества са се влюбили в него, вселили са се в него и чрез него се проявяват. Тези хора, в които се вселява един ангел, наричаме гениални, святи хора. Във всеки велик човек живее по един велик дух. Музикант в пълния смисъл на думата ще бъде онзи, в когото живее един ангел. Всичко благородно в света, в какъвто и да е смисъл, се дължи на ангелите. Съзнанието на хората не е будно, за да .влизат във връзка със съзнанията на Висшите Разумни Същества и от тях да се поучават. Аз не вярвам във въодушевлението, а във Вдъхновението. Въодушевлението е за ден и половина, а Вдъхновението е постоянно. Кой каквото върши, трябва да има Вдъхновение. Земята за в бъдеще ще свети. По-рано е била светла.
към текста >>

73. Огънят на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще отвориш съзнанието си, за да влезе тя в тебе.
Изгрев, 25 ноември 1952 г. Любезни брат, Тук ще ви изложа един разговор с Учителя на обед, на масата в малкия салон. Ние търсим любовта. Няма какво да я търсим, тя живее вътре в нас. Ще отвориш съзнанието си, за да влезе тя в тебе. Вземете едно куче, което е толкова просто: то, като те обича, готово е на всички жертви за тебе, а пък като не те обича, хапе те. И ти, като го обичаш, правиш жертви за него. За предпочитане е едно куче, което те обича, отколкото един човек, който те мрази. През кучето любовта минава, то ти допринася нещо. Това куче, като те обича, ще накара и другите хора да те обичат.
към текста >>

Светът е една вълна, която завлича човека, ако няма будно съзнание, ако постоянно не е буден.
Сега говоря за университетската любов. Много нещо трябва, но и то ще бъде. * Тук допълнително ще ви изложа думи на Учителя от други разговори: Светът завлича, ако не е буден човек. Светът е една вълна, която завлича човека, ако няма будно съзнание, ако постоянно не е буден. А тази будност иде с молитвата. Човек трябва да се моли. Молитвата е стражата на човека. Тя не трябва да отслабва. Когато молитвата почне да отслабва в човека, той трябва да я засили.
към текста >>

А тази будност иде с молитвата.
Много нещо трябва, но и то ще бъде. * Тук допълнително ще ви изложа думи на Учителя от други разговори: Светът завлича, ако не е буден човек. Светът е една вълна, която завлича човека, ако няма будно съзнание, ако постоянно не е буден. А тази будност иде с молитвата. Човек трябва да се моли. Молитвата е стражата на човека. Тя не трябва да отслабва. Когато молитвата почне да отслабва в човека, той трябва да я засили. Трябва да се молите.
към текста >>

74. За дишането - Боян Боев (1883 – 1963)

За да приеме заедно с въздуха Божествената мисъл, която го прониква, човек трябва да диша с будно съзнание.
И после с едно вдишване го прибира. Човек трябва да диша дълбоко, т. е. при вдишване да напълни белите дробове с колкото се може повече въздух. Тогава при разширение на белия дроб диафрагмата отива надолу. А при плиткото дишане диафрагмата отива нагоре и натиска сърцето, вследствие на което се раждат някои сърдечни болести. За да приеме заедно с въздуха Божествената мисъл, която го прониква, човек трябва да диша с будно съзнание. Правилното дишане усилва мисълта, улеснява размишлението, улеснява приемането на Божествения елемент. Мога да дам някои обикновени начини за дишане, но освен тsvc има и необикновен начин, обаче за него трябват подготвени хора. При вдишване, задържане и издишване на въздуха човек трябва да мисли, да има хубави чувства и желания, да постъпва добре. Да не мисли, че механическото задържане на въздуха е достатъчно. В дишането непременно трябва да участвува и мисълта.
към текста >>

Когато сте неразположени, смутени, правете дихателни упраженения, като се свързвате с Божественото съзнание.
А когато дишаме, т. е., когато с дишане изкарваме въздуха, то е за прочистване на нервната система. Когато човек се намира в електрично състояние, та се сърди, кипва, бушува вътре, той да диша дълбоко и да задържа въздуха до сто бройки и ще се успокои. Щом се карате, щом се сърдите, щом се нервирате, това показва, че не дишате дълбоко. Дишайте правилно, дълбоко и ще ви мине. Когато сте неразположени, смутени, правете дихателни упраженения, като се свързвате с Божественото съзнание. И ще се тонизирате. Можем да направим следния опит: тези, чиито лица са сбръчкани, като почнат да правят упражнения за дълбоко дишане, ще видят, че след три месеца няма да останат бръчки по лицата им. Най-напред да ги фотографираме преди упражнението, след това да ги фотографираме след първия месец, след третия месец ще направим сравнение. И ще видите как действува дишането. Ако ви боли стомахът или коремът, направете четири пъти на ден по шест дихателни упражнения и ще ви мине.
към текста >>

Това са велики процеси, за извършване на които се изисква будност, велико съзнание.
Ако човек не диша правилно, и любовта в него не се проявява правилно. Къде е Бог? Навсякъде. Бог е в светлината, във въздуха, във водата и в храната. Следователно, ако не приемате правилно светлината, въздуха, водата и храната, нищо не можете да постигнете. Като ядете, като дишате, като мислите, като възприемате светлината, ще облечете празничните си дрехи. Това са велики процеси, за извършване на които се изисква будност, велико съзнание. Празничните дрехи означават свято отношение към тези процеси. В това седи новото в света. Индуското дишане е хубаво, но трябва да се коригира. Трябват му известни корекции. За индуското дишане се изисква философска подготовка.
към текста >>

75. Изпити и изкушения на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Този път желая да ви изложа един интересен разговор с Учителя върху изпитите и изкушенията на ученика и върху необходимостта от будност на съзнанието.
ИЗПИТИ И ИЗКУШЕНИЯ НА УЧЕНИКА Изгрев, 9 януари1953 г. Любезни брат, Този път желая да ви изложа един интересен разговор с Учителя върху изпитите и изкушенията на ученика и върху необходимостта от будност на съзнанието. Човек не трябва да говори много и да се оплаква от своите изпити. Като дойде едно изпитание, той да се радва на него. Йов всичко изгуби: богатство, деца и пр. Жена му го остави и после всичко му се възвърна. Йов беше праведен и като мина изпита, стана ученик.
към текста >>

Затова само ако има винаги будно съзнание, ще може да издържи.
Професорът му казал: „Ти искаш от мене тези неща. На, вземи ги, давам ти ги.“ 14 крадецът, като хванал електродите, професорът завъртял колелото, пуснал ток и онзи се вцепенил. Професорът го разхождал в разните стаи, след това го пуснал и му казал: „Още веднъж да не идваш да обираш учени хора.“ Когато човек мине през известни изпитания и изкушения, то втори път, когато му дойдат изпитания или изкушения от силите на тъмнината, те ще бъдат от друг род. Те ще бъдат от такъв вид, какъвто човек не е очаквал. За същото изпитание той е вече готов, кален, но изкушението ще дойде от съвсем друг характер. Затова само ако има винаги будно съзнание, ще може да издържи. Вятърът, който клати дърветата, е за полза, усилва се течението на соковете, по-добри плодове дава дървото. И човек, като мине през изпити, се ползува. Блажен е, който минава през изпита. Господ ще върви от дясната ти страна. От лявата ти страна върви и те дебне тъмен дух.
към текста >>

76. Пролетна екскурзия - Боян Боев (1883 – 1963)

Има едно ново съзнание.
Гледаме очи, уши и пр., но това не е човекът, това е проявление на човека. Ако ние познаваме душата, любовта ще бъде постоянна. Любовта има магическа сила. Като дойде при една баба, тя става на 19-годишна мома. Един брат каза:“Един автор пише, че познава жена, която е на 75 години, а прилича на 25-годишна, но тя е имала любов.“ Има едно ново съзнание. Когато някои обичат някого, ти мисли, че тебе обичат. Когато изгряват звездите или слънцето, ти мисли, че за тебе изгряват. И така е всъщност, защото единството лежи в основата на всичко. Много сте близо, но не вярвате, че сте близо. Изберете си едно число.
към текста >>

Всички хора, на които съзнанието им е разумно, будно.
Но вие постояннно трябва да се учите да живеете за себе си, за още едного, за двама, за трима, да разширявате, докато дойде да живеете за всички. Другите, като не живеят за вас и вие като не живеете за всички, оттам идват всичките страдания.“ Една сестра каза:“Как ще можем да обичаме всички? “ Учителя каза: Под всички се подразбира всичко онова, което е разумно. Всички хора, на които съзнанието им е разумно, будно. Вие се радвайте, когато сте недоволни. Радвайте се, когато сте доволни. Радвайте се, когато скърбите. Радвайте се, когато се радвате. Една опитност в любовта струва повече, отколкото ако спечелите десет милиона.
към текста >>

77. Силата на молитвата - Боян Боев (1883 – 1963)

И след това целия ден в човешкото съзнание идат нови, светли идеи и подтици.
Казано е в Писанието:“Призовете ме в моята милост и аз ще ви помогна.“ Когато се намирате в безизходно положение, отникъде няма помощ, тогава кажете:[b[“Призовавам Те, Господи, в твоята милост.“[/b] Или можеш да кажеш:“Господи, благодаря Ти за великата милост, която имаш към мен.“ Човек се учи през време на молитва. При молитва Бог учи човека. Някой ще каже:“Как така? “ Нали при молитва човешката душа се отваря за Божествения свят, акордира се с Божествения свят, идва във възприемателно положение и тогава приема енергии от Божествения свят, приема мисълта на Бога, живота на Бога, нови идеи нахлуват от Божествения свят в човешката душа. И след това целия ден в човешкото съзнание идат нови, светли идеи и подтици. Той ги е приел от горе през време на молитва. Кой дух трябва да прониква в молитвата ти? Ти през молитвата си към Бога говориш на Онзи, когото обичаш, и говори ти Онзи, който те обича. Истинската молитва е общение на любовта. При молитвата ти преди всичко отваряш душата си и изливаш своята любов към Бога.
към текста >>

Ако в дадения момент човек може да вярва, че съществува едно висше Съзнание, което прониква през умовете на хората, и отправи мисълта си към това съзнание, всичките му мъчнотии и страдания ще изчезнат, но не изведнъж, а постепенно, както слънчевите лъчи постепенно разтопяват снега и леда.
Затова да се не обленяваш. И студена да е стаята, стани и се помоли. Много нещо ще спечелиш. Знаеш ли, че с тази молитва не на Бога допринасяш, а на себе си. С нея ти ще избавиш от много големи страдания и нещастия себе си и другите. Ако в дадения момент човек може да вярва, че съществува едно висше Съзнание, което прониква през умовете на хората, и отправи мисълта си към това съзнание, всичките му мъчнотии и страдания ще изчезнат, но не изведнъж, а постепенно, както слънчевите лъчи постепенно разтопяват снега и леда. Мислите на света изпълват въздуха. И ако човек не е буден, ще навлязат в него, ще го превземат и тогава човек ще започне да мисли, както светът мисли. Светът завлича, ако не е буден човек. Светът е една вълна, която ще завлече човека, ако постоянно няма будно съзнание. А тази будност иде с молитвата.
към текста >>

Светът е една вълна, която ще завлече човека, ако постоянно няма будно съзнание.
С нея ти ще избавиш от много големи страдания и нещастия себе си и другите. Ако в дадения момент човек може да вярва, че съществува едно висше Съзнание, което прониква през умовете на хората, и отправи мисълта си към това съзнание, всичките му мъчнотии и страдания ще изчезнат, но не изведнъж, а постепенно, както слънчевите лъчи постепенно разтопяват снега и леда. Мислите на света изпълват въздуха. И ако човек не е буден, ще навлязат в него, ще го превземат и тогава човек ще започне да мисли, както светът мисли. Светът завлича, ако не е буден човек. Светът е една вълна, която ще завлече човека, ако постоянно няма будно съзнание. А тази будност иде с молитвата. Трябва да се моли човек. Молитвата е стражът за човека. Тя не трябва да отслабва. Когато тя започне да отслабва в човека, той да я засили.
към текста >>

А тази будност иде с молитвата.
Ако в дадения момент човек може да вярва, че съществува едно висше Съзнание, което прониква през умовете на хората, и отправи мисълта си към това съзнание, всичките му мъчнотии и страдания ще изчезнат, но не изведнъж, а постепенно, както слънчевите лъчи постепенно разтопяват снега и леда. Мислите на света изпълват въздуха. И ако човек не е буден, ще навлязат в него, ще го превземат и тогава човек ще започне да мисли, както светът мисли. Светът завлича, ако не е буден човек. Светът е една вълна, която ще завлече човека, ако постоянно няма будно съзнание. А тази будност иде с молитвата. Трябва да се моли човек. Молитвата е стражът за човека. Тя не трябва да отслабва. Когато тя започне да отслабва в човека, той да я засили. Трябва да се молите.
към текста >>

78. Мистични разговори - Боян Боев (1883 – 1963)

Тогава ще влезете във връзка с тези същества, понеже има неща, които не могат да се предадат, когато съзнанието е будно и отвън има голям шум.
Без това той не може да бъде готов. Дълго време трябва да се готви човек. Нали човек трябва да чака да изгрее слънцето. Само да се моли човек, да е ясен денят, защото иначе не ще види изгрева. В размишление за тази цел са добри нощните часове, когато хората спят. Тогава ще влезете във връзка с тези същества, понеже има неща, които не могат да се предадат, когато съзнанието е будно и отвън има голям шум. Щом има голям шум, тогава не може да се разбере това, което Духът говори. Размишление и съзерцание имайте след десет часа, когато вече хората заспиват. После, хубаво е молитва и съзерцание от два и половина до три и половина след полунощ. Или от три и половина и четири и половина или между три и четири. Някои искат да се запознаят с ангелите.
към текста >>

79. Благодарността - Боян Боев (1883 – 1963)

Така в тях се развива едно ново съзнание.
БЛАГОДАРНОСТТА Изгрев, 5 април 1954 г. Любезни брат, Тук ще ви изложа един обеден разговор с Учителя. Обичаният ни Учител желаеше да има общи обеди на Изгрева, защото те сближават учениците, те се чувстват като едно семейство. Така в тях се развива едно ново съзнание. Често на общите обеди изпявахме няколко песни и започваха интересни разговори. Отначало разговорът се отнасяше до случайни въпроси, но после се издигаше и добиваше висш идеен характер. На един от общите обеди Учителя каза между другото: Вие правите едно отлично пътешествие във вселената. Какво има да се оплаквате?
към текста >>

В един момент съзнанието ти може да бъде будно.
Цветята са цъфнали за тебе. Какво искаш повече? Сегашното човечество трябва да изяви благодарност не за големите работи, а за малките работи. Че слънцето грее, че вятърът духа и пр. Ние не благодарим за това. В един момент съзнанието ти може да бъде будно. И в този именно момент ти трябва да благодариш. Човек е пълен с хиляди мисли и желания, които не са негови. Ти ги отваряш и четеш. Без да ги отваряш, ги отпращай от себе си. Вас много са ви обичали, за да ви изпратят на земята, да се разхождате без пари.
към текста >>

80. Слънце в мъглите на Рила - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва да търсиш най-хубавите дни и трябва съзнанието ти да бъде будно.
Учителя каза веднъж: Има един лъч в света, който е важен. Всяка сутрин, като изгрява слънцето, трябва да станеш рано. Първият лъч на слънцето аз го наричам лъч на любовта. Този лъч ако в годината десет пъти го хванеш, то е щастие. Трябва да търсиш най-хубавите дни и трябва съзнанието ти да бъде будно. И в окръжаващата среда трябва да има едно благоприятно съчетание, да не се отвлича вниманието ти. За да хванеш този лъч на любовта, умът ти трябва да бъде свободен от всички посторонни влияния. Ако хванеш този лъч, това е истинско посрещане на слънцето. За да придобиеш този лъч, то е цяла наука. Във всички окултни школи професорите учат своите ученици как да хванат този лъч.
към текста >>

При изгрев слънце да имаш пълно съсредоточаване на съзнанието, да мислиш в това време за любовта на Бога и на ангелите към нас, да мислиш, да чувстваш и да преживееш, че изгревът на слънцето е изгрев на тяхната любов към нас и сърцето, и душата ти да бъдат пълни с благодарност към тях.
За да хванеш този лъч на любовта, умът ти трябва да бъде свободен от всички посторонни влияния. Ако хванеш този лъч, това е истинско посрещане на слънцето. За да придобиеш този лъч, то е цяла наука. Във всички окултни школи професорите учат своите ученици как да хванат този лъч. Бъдете готови всяка сутрин да излизате и дано хванете някой път онзи лъч на любовта. При изгрев слънце да имаш пълно съсредоточаване на съзнанието, да мислиш в това време за любовта на Бога и на ангелите към нас, да мислиш, да чувстваш и да преживееш, че изгревът на слънцето е изгрев на тяхната любов към нас и сърцето, и душата ти да бъдат пълни с благодарност към тях. Тогава ще хванеш първия лъч. Когато правим слънчеви бани, съзнанието ни трябва да бъде съсредоточено, да не мислим за странични неща. Можем да си служим със следните формули, които да изговаряме често през време на слънчевите бани: „Господи, благодаря Ти за свещената енергия на Божествения живот, който ни изпращаш заедно със слънчевите лъчи. Живо чувствувам как той прониква във всичките ми органи и навсякъде внася сила, живот и здраве.
към текста >>

Когато правим слънчеви бани, съзнанието ни трябва да бъде съсредоточено, да не мислим за странични неща.
За да придобиеш този лъч, то е цяла наука. Във всички окултни школи професорите учат своите ученици как да хванат този лъч. Бъдете готови всяка сутрин да излизате и дано хванете някой път онзи лъч на любовта. При изгрев слънце да имаш пълно съсредоточаване на съзнанието, да мислиш в това време за любовта на Бога и на ангелите към нас, да мислиш, да чувстваш и да преживееш, че изгревът на слънцето е изгрев на тяхната любов към нас и сърцето, и душата ти да бъдат пълни с благодарност към тях. Тогава ще хванеш първия лъч. Когато правим слънчеви бани, съзнанието ни трябва да бъде съсредоточено, да не мислим за странични неща. Можем да си служим със следните формули, които да изговаряме често през време на слънчевите бани: „Господи, благодаря Ти за свещената енергия на Божествения живот, който ни изпращаш заедно със слънчевите лъчи. Живо чувствувам как той прониква във всичките ми органи и навсякъде внася сила, живот и здраве. Той е израз на Твоята любов към нас. Благодаря ти.
към текста >>

81. СЪДЪРЖАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Будността на съзнанието
Да си самата Любов Волята Божия Братска вечеря Методи за самовъзпитание Смяна на състоянията Будността на съзнанието Пратеник на Бога Законите на Любовта Учение за свободните Студенти при Учителя Врата на великото знание
към текста >>

82. На Яворови присои - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е неговото свръхсъзнание.
Свърши ли се работата, приготви си пътя за друга работа. Една сестра похвали пред мен друга сестра. Тъмните духове чуха и оттогава нататък какви бели дойдоха на главата на втората сестра! Тъмният дух не може да търпи доброто. В човека има едно висше разумно начало, което работи. Това е неговото свръхсъзнание. Твоето свръхсъзнание и подсъзнание преживяват нещо, в тях става един процес. Този процес ти не го съзнаваш. Ти не го съзнаваш, когато той дойде в твоето самосъзнание. А сега само чувствуваш смътно, че ще стане нещо с тебе. Чувствуваш, че след 20 години твоят живот ще се измени и действително се изменя.
към текста >>

Твоето свръхсъзнание и подсъзнание преживяват нещо, в тях става един процес.
Една сестра похвали пред мен друга сестра. Тъмните духове чуха и оттогава нататък какви бели дойдоха на главата на втората сестра! Тъмният дух не може да търпи доброто. В човека има едно висше разумно начало, което работи. Това е неговото свръхсъзнание. Твоето свръхсъзнание и подсъзнание преживяват нещо, в тях става един процес. Този процес ти не го съзнаваш. Ти не го съзнаваш, когато той дойде в твоето самосъзнание. А сега само чувствуваш смътно, че ще стане нещо с тебе. Чувствуваш, че след 20 години твоят живот ще се измени и действително се изменя. Значи съществува един друг реален свят.
към текста >>

Ти не го съзнаваш, когато той дойде в твоето самосъзнание.
Тъмният дух не може да търпи доброто. В човека има едно висше разумно начало, което работи. Това е неговото свръхсъзнание. Твоето свръхсъзнание и подсъзнание преживяват нещо, в тях става един процес. Този процес ти не го съзнаваш. Ти не го съзнаваш, когато той дойде в твоето самосъзнание. А сега само чувствуваш смътно, че ще стане нещо с тебе. Чувствуваш, че след 20 години твоят живот ще се измени и действително се изменя. Значи съществува един друг реален свят. Явленията в природата не са механически. Зад механическото стои разумното, което работи в цялата природа.
към текста >>

Вие, ако не правите молитва преди лягане и не се ограждате, то по време на спане, като нямате будно съзнание, тъмните духове ще ви зашият за кревата и като се събудите, виждате, че сте зашити, т. е.
Най-важното е стремежът на човека да върши волята Божия, и то в мисли, чувства и постъпки. В мислите, чрез изпращане към човечеството на мощни, добри мисли в духа на новите идеи. В чувства чрез изпращане любов към другите. В постъпки чрез показване на хората пътя на новите идеи, за да ги събуди за новото. Едно дете като заспи, други деца го зашиват на кревата и като се събуди, вижда се зашито. Вие, ако не правите молитва преди лягане и не се ограждате, то по време на спане, като нямате будно съзнание, тъмните духове ще ви зашият за кревата и като се събудите, виждате, че сте зашити, т. е. с кисело настроение, с отрицателни лоши мисли и чувства. Значи вързан си. Човек върши несъзнателни движения, но те имат смисъл. Когато си турите показалеца на горния край на челото отстрани, то искате да разсъждавате върху нещо (виж във фигурата буква „а“). Когато си турите показалеца на челото малко над слепите очи, то искате да смятате нещо (буква „б“).
към текста >>

83. В Божествената светлина - Боян Боев (1883 – 1963)

За същото изпитание той е вече кален и готов, но изкушението ще бъде от друг характер и затова само ако има будно съзнание, ще може да издържи.
Ако не го разрешиш, ще получиш двойка, единица, а ако го разрешиш, ще получиш шесторка. Когато човек мине през известни изпитания или изкушения от силите на. тъмнината, те ще бъдат от друг род, от друг вид. Те ще бъдат от такъв вид, от какъвто той не е очаквал. Ето защо той винаги трябва да бъде буден. За същото изпитание той е вече кален и готов, но изкушението ще бъде от друг характер и затова само ако има будно съзнание, ще може да издържи. Днес много хора говорят за идеи, за идеализъм и пр. Говорят, че работят за общото благо, обаче ако се анализира тяхното състояние, ще се види, че те мислят за своите лични интереси и в края на краищата това ще се разкрие. И всичко, което е вътре в човека, ще мине през изпит и ще блесне. А на Бога трябват работници напълно безкористни, които да работят от любов към Бога, без да мислят за себе си. Йов всичко изгуби, богатство, деца и пр.
към текста >>

84. Будността на съзнанието - Боян Боев (1883 – 1963)

БУДНОСТТА НА СЪЗНАНИЕТО
БУДНОСТТА НА СЪЗНАНИЕТО Изгрев, 1 октомври 1956 г. Любезни брат, Тук ще ви изложа един разговор с Учителя за будността на съзнанието на ученика. През един пролетен ден, след изпълнението на паневритмията, се приближихме към Учителя и го поздравихме. По витошките върхове имаше още снегове.
към текста >>

Тук ще ви изложа един разговор с Учителя за будността на съзнанието на ученика.
БУДНОСТТА НА СЪЗНАНИЕТО Изгрев, 1 октомври 1956 г. Любезни брат, Тук ще ви изложа един разговор с Учителя за будността на съзнанието на ученика. През един пролетен ден, след изпълнението на паневритмията, се приближихме към Учителя и го поздравихме. По витошките върхове имаше още снегове. Всички бяхме радостни и бодри, освежени от чудното действие на паневритмията. Стана въпрос за будността на съзнанието. Учителя каза:
към текста >>

Стана въпрос за будността на съзнанието.
Любезни брат, Тук ще ви изложа един разговор с Учителя за будността на съзнанието на ученика. През един пролетен ден, след изпълнението на паневритмията, се приближихме към Учителя и го поздравихме. По витошките върхове имаше още снегове. Всички бяхме радостни и бодри, освежени от чудното действие на паневритмията. Стана въпрос за будността на съзнанието. Учителя каза: Има един апаш, с когото не можете лесно да се справите. Имате едно хубаво чувство, една хубава мисъл и изчезват. Апашът ги е задигнал. Няма кой да ги пази.
към текста >>

Съзнанието на човека да бъде винаги будно.
Имате едно хубаво чувство, една хубава мисъл и изчезват. Апашът ги е задигнал. Няма кой да ги пази. Трябва солидна мисъл, за да си ограден винаги. Трябва да имаш отлична философия. Съзнанието на човека да бъде винаги будно. Да знае в дадения случай дали страданието е негово или чуждо. Да знае коя мисъл да приеме и коя да не приеме. Сега трябва да се пазите, да не би като се повдигнете нагоре, да паднете, да стане реакция. Например някой вързан бръмбар подхвръкне и падне, подхвръкне и падне. И най-после се освободи и си отива.
към текста >>

Но при малко прекъсване на съзнанието тези паразити влизат вътре в човека.
Някой път и вие сте вързани. В човека има паразити, които искат да го заблудят и след това да го ограбят. А има и други същества - висши, които искат да го предпазят от паразитите, изобщо да му помогнат. И човек трябва да направи нещо, за да се подмлади. Когато човек е събуден, тогава е добре. Но при малко прекъсване на съзнанието тези паразити влизат вътре в човека. Когато искат да те оберат, ще те напият, т. е. ще замътят съзнанието ти и като изтрезнееш, ще видиш, че нищо няма. Не знаем да пазим това, което имаме. Комарите си забиват хобота и изсмукват кръвта. Има и психически комари, които ви изсмукват енергията.
към текста >>

ще замътят съзнанието ти и като изтрезнееш, ще видиш, че нищо няма.
А има и други същества - висши, които искат да го предпазят от паразитите, изобщо да му помогнат. И човек трябва да направи нещо, за да се подмлади. Когато човек е събуден, тогава е добре. Но при малко прекъсване на съзнанието тези паразити влизат вътре в човека. Когато искат да те оберат, ще те напият, т. е. ще замътят съзнанието ти и като изтрезнееш, ще видиш, че нищо няма. Не знаем да пазим това, което имаме. Комарите си забиват хобота и изсмукват кръвта. Има и психически комари, които ви изсмукват енергията. Трябва да се освободим от ненужния тормоз на нисшите същества. Христос дойде да освободи човечеството от някои същества, на които хората са били пленници.
към текста >>

Та да не мислиш, че си се избавил без будността на съзнанието.
Божественото все нашепва на човека отвътре. Когато човек забрави пътя, нали пита сегиз-тогиз невидимия свят. Да почака, да не бърза над въпроса. Вслушвайте се в новите идеи, които ви се нашепват отвътре. В човека днес Божествените мисли и мислите на тъмните духове са оплетени. Та да не мислиш, че си се избавил без будността на съзнанието. Тъмният дух иска да ви пресее. Малките грехове приличат на кръчмарската чаша: чукаш се в кръчмата, всичко това, което Бог е вложил в тебе, изчезва. Значи така се постига целта на онези, които искат да те оберат. Още при първата визита на тъмния дух трябва да го познаеш и да вземеш мерки. Вашият ангел-ръководител може да ви говори чрез някой човек и затова трябва да слушате какво ви говорят добрите хора.
към текста >>

Ние постоянно държим в съзнанието си тези, които са ни направили пакости, и с това спъваме своето повдигане.
- Когото срещнеш, да казваш, че във всичко ще сполучи. На другия казал: - Когото срещнеш, кажи му, че в нищо няма да сполучи. Като се върнал вторият, казал, че бил много пъти бит. Ще казваш на хората: Ще се оправи тази работа. Ние постоянно държим в съзнанието си тези, които са ни направили пакости, и с това спъваме своето повдигане. Щом дойде животинското в човека, братството и сестринството, всичко възвишено в човека изчезва. От нисшите духове, които дохождат в човека, той може да се освободи. Как? - Не трябва да имаш техните слабости. Щом имаш техните слабости, привличаш ги всичките. Като се изхарчи нервната енергия, идат всички болести.
към текста >>

85. Божествената мисъл - Боян Боев (1883 – 1963)

Той ще възприеме със своето подсъзнание.
Три месеца като казвате: „Ще пея, ще пея, ще пея“, след три месеца ще можете да пеете. Колективно можете да помагате на един човек. Като те срещне някой човек, да ти пожелае най-хубавата мисъл и ти като срещнеш някого, пожелай му най- хубавата мисъл. Всяка хубава мисъл се реализира. Ти не му го казвай. Той ще възприеме със своето подсъзнание. Аз по някой път ви говоря да не се критикуват хората. С критикуването има две злини. Когато изпращаме лоша мисъл към някого, после неговото недоволство ще дойде при нас. Макар той да не те знае, това недоволство те намира. Защото мисълта, която ти пращаш при него, тя е твое дете.
към текста >>

И ако човек няма будно съзнание, ще я приеме.
На всеки 4-5 минути телефоните и радиото ти предават нещо отрицателно. Тогава как можеш да бъдеш разположен? Тук-таме ще се яви някоя красива мисъл. Затвори твоето радио за отрицателните мисли. Има някои мисли, чужди мисли, както една струя може да дойде отнякъде, така може да дойде една лоша мисъл от Слънцето. И ако човек няма будно съзнание, ще я приеме. Човек винаги трябва да бъде свързан с доброто, със светлото и красивото. Да бъде в постоянна връзка с Бога и тогава той ще бъде ограден. И няма да приема лошите мисли, които идат отвън. Той ще ги отблъсква. Божествените мисли, които проникват битието, се отличават с крайна мекота.
към текста >>

Ние с нашите отрицателни мисли образуваме облаци, които скриват от нас Божественото съзнание.
Като вложите в себе си някоя отрицателна мисъл, вие разваляте своето щастие. Всяка лоша мисъл или чувство, като се остави в човешкия ум, ще експлодира, и като експлодира, ще ти причини вреда. Бомбичката, ако избухне, ще ти причини вреда. Изкарай я и я тури далеч. С лошите мисли се тровят днес хората - и себе си, и другите. Ние с нашите отрицателни мисли образуваме облаци, които скриват от нас Божественото съзнание. Сегашните хора не могат да влязат в духовния свят, защото, ако влязат, ще се образуват дисонанси. Техните лоши мисли имат лошо ухание. Хубавите мисли, чувства и постижения имат хубаво ухание. Ако искате да развиете вашите дарби, трябва да ги държите в съзнанието си. Идете при някоя ябълка.
към текста >>

Ако искате да развиете вашите дарби, трябва да ги държите в съзнанието си.
С лошите мисли се тровят днес хората - и себе си, и другите. Ние с нашите отрицателни мисли образуваме облаци, които скриват от нас Божественото съзнание. Сегашните хора не могат да влязат в духовния свят, защото, ако влязат, ще се образуват дисонанси. Техните лоши мисли имат лошо ухание. Хубавите мисли, чувства и постижения имат хубаво ухание. Ако искате да развиете вашите дарби, трябва да ги държите в съзнанието си. Идете при някоя ябълка. Можете да направите който и да е плод по-голям от другите плодове на дървото. Концентрирайте се всяка сутрин, желайте този плод да стане по-голям. И той ще стане може би 1, 1/2 и 2 пъти по- голям от другите плодове. Този опит ще ни даде една самоувереност каква голяма сила има човешката мисъл за творчеството.
към текста >>

86. Красотата на Рила - Боян Боев (1883 – 1963)

Той каза: „Всяка тревичка, ако съзнаваме живо, че в нея живее Бог, има магическо действие и може да лекува всички болести.“ Това изречение показва с какви мощни сили може да разполага човек, стига да е будно неговото съзнание.
След това се връща в своята палатка и заплаква от благодарност, че е имала тази опитност. Едно лято Учителя препоръча да нареждаме от бели камъни разни фигури, думи и изречения върху земята. И досега има тук-таме запазени такива надписи и фигури. Например и сега, като отиде човек на полянката над Езерото на Чистотата и слезе малко под Харамията, ще види от бели камъни, наредена окръжност е точка, думите: „Бог е Любов“, „ Ум“ и др. Едно изречение, което Учителя каза при езерата, ми направи силно впечатление. Той каза: „Всяка тревичка, ако съзнаваме живо, че в нея живее Бог, има магическо действие и може да лекува всички болести.“ Това изречение показва с какви мощни сили може да разполага човек, стига да е будно неговото съзнание. Учителя каза веднъж: Да се запечатат живо във вас красивите образи, които виждате тук, на планината. И като слезете долу на полето, често да възкръсват във вашето съзнание тези образи. По този начин вие правите връзка с планината и нейните енергии протичат във вас и ви повдигат. Когато слезем на полето, ние почти всеки ден посещаваме вътрешно езерата.
към текста >>

И като слезете долу на полето, често да възкръсват във вашето съзнание тези образи.
Например и сега, като отиде човек на полянката над Езерото на Чистотата и слезе малко под Харамията, ще види от бели камъни, наредена окръжност е точка, думите: „Бог е Любов“, „ Ум“ и др. Едно изречение, което Учителя каза при езерата, ми направи силно впечатление. Той каза: „Всяка тревичка, ако съзнаваме живо, че в нея живее Бог, има магическо действие и може да лекува всички болести.“ Това изречение показва с какви мощни сили може да разполага човек, стига да е будно неговото съзнание. Учителя каза веднъж: Да се запечатат живо във вас красивите образи, които виждате тук, на планината. И като слезете долу на полето, често да възкръсват във вашето съзнание тези образи. По този начин вие правите връзка с планината и нейните енергии протичат във вас и ви повдигат. Когато слезем на полето, ние почти всеки ден посещаваме вътрешно езерата. Всеки ден идваме тук и черпим от тези енергии. От полето всеки ден идваме тук на гости, за да се обновим и опресним. Ще завърша е няколко мисли от Учителя върху дишането:
към текста >>

87. Летуване и екскурзии на планината - Боян Боев (1883 – 1963)

Тук е място на чистота и мир, където човешкото съзнание се издига в един мистичен свят.
Вечерният огън, на който Учителя присъствуваше винаги, беше един красив завършек на деня. Яворови присои се намират на голяма височина - на 2000 м., и оттук има обширен простор - виждат се Софийското поле, Стара планина, Лозен, Плана планина и др. Над Яворови присои се издигат Резньовете, мощно надвиснали над нас като покровители и пазители на тези свещени места. Тук цари една тишина, която те завладява и те кара да се вглъбиш в себе си, за да слушаш гласа на вечното и непреходното, който ти говори. Яворови присои са едно от най-мистичните места на витоша. Тук е място на чистота и мир, където човешкото съзнание се издига в един мистичен свят. Под нашия лагер намерихме едно красиво място - Морените. Това са грамадни блокове, разхвърляни като каменно море. Под тях текат водите, които слизат от Резньовете. Морените са заградени отвсякъде с гори. Това е идеално място за размишление и молитва.
към текста >>

След тези две летувания ние често идвахме тук, за да възкръснат живо в съзнанието ни красивите моменти, преживяни с обичания ни Учител.
Служехме си с електрически фенерчета. Целта беше да посрещнем слънчевия изгрев оттам. Минавахме Пиперката - едно възвишение, после през снежната преспа, която беше още запазена на едно усойно място под върха и стигахме навреме на Резньовете. На връщане минавахме през така наречената Самодивска поляна. Беседите, които Учителя държеше на Яворови присои през 1934 г., са печатани в томчето „Великото в живота“. След тези две летувания ние често идвахме тук, за да възкръснат живо в съзнанието ни красивите моменти, преживяни с обичания ни Учител. Тук всяко кътче е свързано с незабравими спомени за него. Ще завърша с няколко мисли от Учителя: Не може да диша онзи, който не знае правилно да мисли. Той трябва да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си и да каже: „Господи, Благодаря Ти, че Си влязъл в мене“.
към текста >>

Това са велики процеси, за извършването на които се иска будност и велико съзнание.
Къде е Господ? - Навсякъде. Бог е във въздуха, в светлината, във водата и в храната. Следователно, ако не можете да приемате въздуха, светлината, водата и храната правилно, нищо не можете да постигнете. Като ядете, като дишате, като мислите, като възприемате светлината, ще облечете новите, празничните си дрехи. Това са велики процеси, за извършването на които се иска будност и велико съзнание. Празничните дрехи подразбират свято отношение към тези процеси. В това стои новото в света. Обичайте баща си и майка си, обичайте братята и сестрите си, приятелите си, всички хора, но над всичко поставете любовта си към Бога. Каквито жертви и да са направили хората за вас, никой не е направил това, което Бог е направил. Който вярва в Него и Го люби, той свети.
към текста >>

Ако човешкият мозък и вибрациите на нервната система на човека са еднакво нагласени с тези на възвишените същества, той би могъл да види техния образ, да се слее с тяхното съзнание.
Усъмни ли се в Него и престане ли да Го люби, той веднага потъмнява. Има един закон, според който вие не можете да направите и най-малкото добро, ако не любите Бога. Когато човек разбере, че любовта на Бога към всички хора е еднаква, поради което има предвид нуждите им, само тогава любовта на човека е проява на Божията Любов. Като не познават себе си, нито познават силите, които се крият в тях, хората се оплакват от условията, от обществото, в което живеят, от народа и пр. Те не подозират, че като творци, като хора със способности могат да излязат над всички условия, над всички среди и да живеят както разбират. Ако човешкият мозък и вибрациите на нервната система на човека са еднакво нагласени с тези на възвишените същества, той би могъл да види техния образ, да се слее с тяхното съзнание. Значи, ако умът и сърцето на човека са нагласени според ума и сърцето на някой ангел, на някое възвишено същество, той би могъл да влезе в общение с неговото лице, очи, уши, уста, нос. Само при това положение ангелът би могъл да спре при човека. Той ще му се усмихне, ще го поздрави, ще му даде такъв прием, какъвто никой не му е дал. Пожелавам ви всичко хубаво и светло! Със сърдечен братски поздрав:
към текста >>

88. 64 УТРИНИТЕ НА ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Когато човек не участва с будно съзнание при дишането, т.е.
Човек трябва да привикне към дълбоко дишане, като прави всеки ден по няколко упражнения. С течение на времето белите дробове ще свикнат през цялото денонощие да дишат дълбоко. Въздухът не е само съвкупност от кислород, азот, малко количество въглероден двуокис, прах, а също и някои други химически елементи. Той е проникнат и от прана, която на научен език сг нарича Жизнена сила, а на мистичен език - Божествен живот. Всичко е форма на Божествената мисъл, следователно и въздухът, също е проникнат от Божествената мисъл. Когато човек не участва с будно съзнание при дишането, т.е. не участва с мисълта си, той приема от въздуха главно кислорода, а в много по-слаба степен приема духовната му сила Какво е значението на праната за организма? Тази жизнена сила прониква цялото физическо тяло и подхранва Етерния двойник. От количеството прана в организма зависи неговото здравословно състояние. Беден ли е на прана някой орган на човешкото тяло, той заболява.
към текста >>

89. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но тези разкази не са случайно и произволно измислени, а са създадени от Мъдреци и Посветени, които познават закона на съответствието и знаят за известни реалности от духовния свят какви форми във физическия свят съответствуват, и в такива форми обличат известни духовни Истини, за да бъдат разбрани от хора с детско съзнание.
Досега човечеството се е намирало в детската фаза на развитие и сега преминава в своето юношество, затова досега, като на деца, Истината е предавана под формата на разкази, притчи и приказки, за да могат да добият известна представа за Реалността. Както съвременните деца приемат Истината от нашия обективен свят най- добре във формата на приказки и разкази, така и човечеството, което досега минаваше детската фаза на своето развитие, можеше да приеме Истината най-добре предадена във формата на приказки, разкази и притчи. Затова и Христос казва на учениците си: На вас е дадено да познаете тайната на Царството Божие, а на тях, т.е. на народа, се говори с притчи. Под Царство Божие в случая се разбира вътрешната страна на учението. Но тези разкази не са случайно и произволно измислени, а са създадени от Мъдреци и Посветени, които познават закона на съответствието и знаят за известни реалности от духовния свят какви форми във физическия свят съответствуват, и в такива форми обличат известни духовни Истини, за да бъдат разбрани от хора с детско съзнание. Когато в такива приказки и разкази се говори за известни форми и отношенията между тях, когато тези разкази се отнасят към духовния свят, това вече пи говори за характера и отношението на силите, които действуват в духовния свят. А когато тези образи се отнесат към Божествения свят, това говори за характера и отношението на известни идеи и принципи, които са легнали в основата на формите. Това е един малък ключ за разкриване на вътрешния смисъл на екзотеричните текстове. Така когато в някои екзотерични текстове - разкази, приказки и пр. се говори за мъже и жени, за моми и момци, и отношенията между тях, то пренесено в Божествения свят разбираме, че се говори за отношението между мъжкия и женския принцип, между Духа и душата, а в духовния свят за характера и отношението на положителните и отрицателните сили.
към текста >>

При инволюционния и еволюционния процеси има известно различие - докато при инволюцията човек слиза от високите планински върхове, от света на свръхсъзнанието и колкото по-надолу слиза, неговото съзнание се стеснява и ограничава; докато при еволюционния процес имаме точно обратното - започва се от най-ограниченото съзнание, което постоянно се разширява, докато се дойде до космичното съзнание.
Други слушат творческата музика на Словото и я предават или чрез думи от човешките езици, или в ноти, а трети преживяват вътре в себе си творческите прояви на Словото и им дават един или друг словесен израз. Затова езотеричните Писания от различните епохи се различават по форма, но онзи, който може да чете символите, зад всички ще открие Единната Реалност - проявяващото се Слово. В миналото светът и човекът минаваха своето инволюционно развитие, т.е. имаха едно движение от центъра към периферията, слизаше се към гъстата материя, а от времето на Христа започна еволюционният процес, започна се едно движение от периферията към центъра, към Бога, а това има своето отражение и върху езотеричното учение и схващане на света и живота. Защото по-горе определихме, че същността на езотеричното учение е да изясни вътрешните разумни причини на световните явления и живота. При инволюционния и еволюционния процеси има известно различие - докато при инволюцията човек слиза от високите планински върхове, от света на свръхсъзнанието и колкото по-надолу слиза, неговото съзнание се стеснява и ограничава; докато при еволюционния процес имаме точно обратното - започва се от най-ограниченото съзнание, което постоянно се разширява, докато се дойде до космичното съзнание. Значи, при единия процес има постепенно стесняване и намаляване на Светлината, а при другия постепенно разширяване на съзнанието и увеличаване на Светлината. Това са два диаметрално противоположни процеса и естествено е, че и законите, и процесите на познанието при тях ще бъдат различни. От тук идва известно различие между древното и християнско езотерично учение. Древните Посветени и пророци говореха, че Христос иде към Земята да възстанови връзката на човешката душа с Бога, да спре инволюционния процес и да даде обратния импулс на възхода. Древните Посветени говореха за Духа на Слънцето, който слиза към Земята да спаси човечеството от греха и да го избави от робството на тъмните сили.
към текста >>

Значи, при единия процес има постепенно стесняване и намаляване на Светлината, а при другия постепенно разширяване на съзнанието и увеличаване на Светлината.
Затова езотеричните Писания от различните епохи се различават по форма, но онзи, който може да чете символите, зад всички ще открие Единната Реалност - проявяващото се Слово. В миналото светът и човекът минаваха своето инволюционно развитие, т.е. имаха едно движение от центъра към периферията, слизаше се към гъстата материя, а от времето на Христа започна еволюционният процес, започна се едно движение от периферията към центъра, към Бога, а това има своето отражение и върху езотеричното учение и схващане на света и живота. Защото по-горе определихме, че същността на езотеричното учение е да изясни вътрешните разумни причини на световните явления и живота. При инволюционния и еволюционния процеси има известно различие - докато при инволюцията човек слиза от високите планински върхове, от света на свръхсъзнанието и колкото по-надолу слиза, неговото съзнание се стеснява и ограничава; докато при еволюционния процес имаме точно обратното - започва се от най-ограниченото съзнание, което постоянно се разширява, докато се дойде до космичното съзнание. Значи, при единия процес има постепенно стесняване и намаляване на Светлината, а при другия постепенно разширяване на съзнанието и увеличаване на Светлината. Това са два диаметрално противоположни процеса и естествено е, че и законите, и процесите на познанието при тях ще бъдат различни. От тук идва известно различие между древното и християнско езотерично учение. Древните Посветени и пророци говореха, че Христос иде към Земята да възстанови връзката на човешката душа с Бога, да спре инволюционния процес и да даде обратния импулс на възхода. Древните Посветени говореха за Духа на Слънцето, който слиза към Земята да спаси човечеството от греха и да го избави от робството на тъмните сили. Значи древният езотеризъм говореше за това, което имаше да стане.
към текста >>

Той като дух имаше будно съзнание, но младото тяло трябваше да се подготви, за да стане добър проводник на този възвишен дух.
И Учителят продължава: Каквото и да се говори за Христа, Той трябваше да отиде в Египет, за да влезе в контакт с окултната школа на Бялото Братство в Египет. Защото има един окултен закон, според който всеки Посветен, колкото и велик да е той, при всяко ново въплощение трябва да премине през известна дисциплина и окултно обучение, за да подготви тялото си, за да може да стане добър проводник на неговата пробудена душа. За тази цел той трябва да влезе в контакт с един окултен център, където така да се каже, да го събудят. Същото стана и с Исус. Това е смисълът на бягството в Египет. Той като дух имаше будно съзнание, но младото тяло трябваше да се подготви, за да стане добър проводник на този възвишен дух. А това става чрез влизане във връзка с една подходяща среда. Затова Исус беше изпратен в Египет, за да влезе там във връзка с окултната школа на Бялото Братство, която да му помогне да подготви тялото си, за да стане добър проводник на неговия мощен Дух. Така обяснява Учителят отиването на Исус в Египет. Така че от Египет води началото си западната езотерична традиция, в основата на която стои християнският езотеризъм. Или с други думи казано: понятията западна езотерична традиция и християнски езотеризъм са синоними.
към текста >>

При проявата на този принцип започва стълкновението на силите в света, защото зад всяка сила стои едно съзнание.
И тази форма е подобна на тази първична идея, на този първичен образ, който съществува в ума на Бога. Третият принцип е принципът на полярността. Всички сили, които излизат от космичния ум, са поляризирани на положителни и отрицателни, на активни и пасивни. Принципът на полярността е принцип на проява на творчество. При проявата на този принцип космичните сили се привеждат в действие, от което се ражда обективният свят - сетивният свят, който ние познаваме. При проявата на този принцип започва стълкновението на силите в света, защото зад всяка сила стои едно съзнание. Тук започва разделянето на съществата - едни поемат левия път, пътят на първия принцип, а други поемат десния път - пътят на втория принцип. Едни стават положителни, други - отрицателни и почва голямата космическа борба, която е процес на създаване и която е описана под различни форми и различни религии и митологии. Четвъртият принцип е принципът на вибрациите, според който всички енергии, които излизат от космичния ум, се предават чрез специфични вибрации и трептения, чрез специфични дължини на вълните по цялата вселена. Всичко в природата трепти, всичко е в движение. Петият принцип е принцип на ритъма, според който навсякъде в природата и живота има прилив и отлив, втичане и изтичане.
към текста >>

В първия клон, в Египет, са изнесени принципите на Божествената наука и той е имал за задача да подготви условията за християнството, да подготви съзнанието на човечеството за християнството.
От България под формата на розенкройцерство преминава в Западна Европа. Учениците на Бялото Братство в днешната епоха представляват сбор от учениците на трите клона. Сега в България работят от трите клона. Тези три клона идват от едно по-високо място, от невидимия свят. Тези, които ръководят и трите клона, са Посветени. В първия клон, в Египет, са изнесени принципите на Божествената наука и той е имал за задача да подготви условията за християнството, да подготви съзнанието на човечеството за християнството. Вторият клон има за задача да внесе християнството и света и да го разпространи. Третият клон има за задача да реализира Божественото учение, християнството и да даде методи за приложение ма учението в живота. Розенкройцерите са разклонение нa третия богомилски клон. И те имат за цел подготвянето на Новата култура чрез приложение на християнството в живота. Първоначалното име на богомилството е било друго.
към текста >>

Но след грехопадането човек постепенно загубил тази Мъдрост и тя потънала дълбоко в неговото подсъзнание.
Чешките братя в Чехия, квакерите в Англия, илюминатите в Германия, катарите и албигойците във Франция и ред други ордени и течения са произлезли все от богомилството. Така че християнският езотеризъм води началото си от онзи жив и разумен вътрешен център, който е съвкупност от разумни възвишени същества, които ръководят човешкото развитие под ръководството на Христа. Този център е ръководил човечеството още от неговото излизане от Бога и го е водил през целия път на неговото слизане от висшите светове до гъстата материя на физическия свят. Учителят казва, че когато човек бил в рая, т.е. когато е бил в умствения свят, Господ го е учил и му е предал Великото знание, предал му е Божественото знание, Божествената наука, предал му е окултната Мъдрост. Но след грехопадането човек постепенно загубил тази Мъдрост и тя потънала дълбоко в неговото подсъзнание. А този Господ, който учеше човека в рая, това беше Христос, който стои в основата на онзи езотеричен център, който ръководи човечеството в целия път на неговото развитие. Затова Учителят казва още: „Учението, което ви предавам, не е ново, защото човек го е учил още в рая." Човешкото развитие се извършва чрез ред последователни импулси, които идват от Духа, който ръководи целия световен процес на развитие и чрез тези импулси се слагат в действие известни сили и енергии, които от своя страна са носители на определено знание. Тези импулси идват от Космичното Слово, което преди две хиляди години, в четвъртата следатлантска културна епоха, гръко-латинската, се всели в човешка форма и даде мощен импулс на човешкото развитие, даде импулс на възхода, като внесе нови сили и енергии в земното развитие, и същевременно донесе на земята онова знание, което беше предал на хората още в рая, което те забравиха след грехопадането. Това е учението, което в популярна форма е изложено в Евангелието и въобще в Новия завет.
към текста >>

С това те изразиха готовността си, съзнанието и силите, с които разполагат, да бъдат служители на Словото, което слиза на Земята, изразиха готовността си да станат апостоли на Словото.
Но задачите им се възлагат от общия център - космичното Слово, на което те се явяват проводници. Тримата Мъдреци от изток, които отидоха при Христа като Посветени в окултните школи на миналото, носеха със себе си окултното знание, което човечеството беше придобило от миналото, след слизането си на Земята в различните школи от различни Учители, още от Лемурия и Атлантида и в течение на трите предшествуващи следатлантски културни епохи. И те поднесоха това знание като дар пред великия Учител - Христос което знание е символизирано в трите елемента, които те поднесоха като дар - злато, смирна и ливан. Златото е емблема на знанието, придобито и свързано с Божествения свят, смирната е емблема на знанието, придобито и свързано с духовния свят, а ливан е емблема па знанието, придобито и свързано с физическия свят. Те владееха и работеха със силите на Божествения, духовния и физическия светове и всичкото това знание те предложиха в услуга на Христа, те сами се предоставиха зa носители на идеите, които Христос носеше. С това те изразиха готовността си, съзнанието и силите, с които разполагат, да бъдат служители на Словото, което слиза на Земята, изразиха готовността си да станат апостоли на Словото. Тогава Христос им предаде Новото знание, което дотогава не им е било предадено. Предаде им учението на Любовта и те получиха ново посвещение, посвещението на Любовта. Затова Учителят казва: Сега Мъдростта ще се проучва от гледището на Любовта. Това именно получиха Мъдреците от Изток. Тяхната Мъдрост се осветява от Любовта на Христа и оживява, и тяхното знание добива една нова, вътрешна сила, защото носи живот със себе си.
към текста >>

Това беше необходимо, за да могат човешките души да се индивидуализират, да се почувствуват като отделни единици, като отделни центрове във Великото Божествено Съзнание.
Тези два вида сили са двете ръце на Абсолютния Дух, който държи в ръцете си световното развитие. Тези два вида сили можем да ги наречем добро и зло. Силите на злото работят в гъстата материя и те са, които сгъстяват материята. Силите на доброто работят в рядката материя и те са, които разреждат материята. В процеса на инволюцията, на слизането, предимство имаха силите на злото, понеже що се отнася до Земния период, те постепенно сгъстяваха материята. Това беше необходимо, за да могат човешките души да се индивидуализират, да се почувствуват като отделни единици, като отделни центрове във Великото Божествено Съзнание. Понеже твърдата материя разделя нещата и ги затваря във форми с определени граници, то когато душите постепенно се озоваха във все по-гъсти и по- гъсти тела, те постепенно загубиха онова космично съзнание, което имаха, което не беше тяхно лично, но което беше съзнанието на Космичното Същество, в лоното на Което те бяха потопени. В тези твърди форми в човешките души се пробуди едно лично съзнание и човек постепенно се почувствува като отделна индивидуалност, като „Аз", отделен от другите. Тази беше задачата на инволюционния процес, да се оформи човешката личност, да се роди „Азът" в човешката душа, да може човек да каже „Аз". Но заедно с раждането на „Аза" се ражда егоизмът. Човек, почувствувал се веднъж като отделност, започва да има свои лични интереси, които противопоставя на интересите на другите и се започва борба за блага, за интереси, за слава, въобще борба за осигуряване изискванията на „Аза".
към текста >>

Понеже твърдата материя разделя нещата и ги затваря във форми с определени граници, то когато душите постепенно се озоваха във все по-гъсти и по- гъсти тела, те постепенно загубиха онова космично съзнание, което имаха, което не беше тяхно лично, но което беше съзнанието на Космичното Същество, в лоното на Което те бяха потопени.
Тези два вида сили можем да ги наречем добро и зло. Силите на злото работят в гъстата материя и те са, които сгъстяват материята. Силите на доброто работят в рядката материя и те са, които разреждат материята. В процеса на инволюцията, на слизането, предимство имаха силите на злото, понеже що се отнася до Земния период, те постепенно сгъстяваха материята. Това беше необходимо, за да могат човешките души да се индивидуализират, да се почувствуват като отделни единици, като отделни центрове във Великото Божествено Съзнание. Понеже твърдата материя разделя нещата и ги затваря във форми с определени граници, то когато душите постепенно се озоваха във все по-гъсти и по- гъсти тела, те постепенно загубиха онова космично съзнание, което имаха, което не беше тяхно лично, но което беше съзнанието на Космичното Същество, в лоното на Което те бяха потопени. В тези твърди форми в човешките души се пробуди едно лично съзнание и човек постепенно се почувствува като отделна индивидуалност, като „Аз", отделен от другите. Тази беше задачата на инволюционния процес, да се оформи човешката личност, да се роди „Азът" в човешката душа, да може човек да каже „Аз". Но заедно с раждането на „Аза" се ражда егоизмът. Човек, почувствувал се веднъж като отделност, започва да има свои лични интереси, които противопоставя на интересите на другите и се започва борба за блага, за интереси, за слава, въобще борба за осигуряване изискванията на „Аза". От друга страна с раждането на „Аза" човек добива възможност да мисли и да се издигне над животинското царство и да се стреми към Духа и да придобие свобода, в смисъл чувствува се самостоятелно същество, с лична воля, но той може да стане истински свободен, ако следва посоката на Духа.
към текста >>

В тези твърди форми в човешките души се пробуди едно лично съзнание и човек постепенно се почувствува като отделна индивидуалност, като „Аз", отделен от другите.
Силите на злото работят в гъстата материя и те са, които сгъстяват материята. Силите на доброто работят в рядката материя и те са, които разреждат материята. В процеса на инволюцията, на слизането, предимство имаха силите на злото, понеже що се отнася до Земния период, те постепенно сгъстяваха материята. Това беше необходимо, за да могат човешките души да се индивидуализират, да се почувствуват като отделни единици, като отделни центрове във Великото Божествено Съзнание. Понеже твърдата материя разделя нещата и ги затваря във форми с определени граници, то когато душите постепенно се озоваха във все по-гъсти и по- гъсти тела, те постепенно загубиха онова космично съзнание, което имаха, което не беше тяхно лично, но което беше съзнанието на Космичното Същество, в лоното на Което те бяха потопени. В тези твърди форми в човешките души се пробуди едно лично съзнание и човек постепенно се почувствува като отделна индивидуалност, като „Аз", отделен от другите. Тази беше задачата на инволюционния процес, да се оформи човешката личност, да се роди „Азът" в човешката душа, да може човек да каже „Аз". Но заедно с раждането на „Аза" се ражда егоизмът. Човек, почувствувал се веднъж като отделност, започва да има свои лични интереси, които противопоставя на интересите на другите и се започва борба за блага, за интереси, за слава, въобще борба за осигуряване изискванията на „Аза". От друга страна с раждането на „Аза" човек добива възможност да мисли и да се издигне над животинското царство и да се стреми към Духа и да придобие свобода, в смисъл чувствува се самостоятелно същество, с лична воля, но той може да стане истински свободен, ако следва посоката на Духа. Затова Гьоте казва във Фауст.
към текста >>

Под тяхно влияние в човешките същества, които живеят в колективното подсъзнание, се пробужда известно лично чувство, известен стремеж към самостоятелност, към свобода.
В мене живеят две души - едната тегли нагоре, а другата надолу. Това са двете страни на „Аза". И затова в християнския езотеризъм „Азът" е символизиран като двуостър меч. „Азът" е роден под влияние на два импулса. Първият импулс идва от известни същества на космоса, които се противопоставили на изпълнението на Божията Воля и, тъй да се каже, премного са се индивидуализирали, и са предали този импулс на човешкото същество. Под тяхно влияние в човешките същества, които живеят в колективното подсъзнание, се пробужда известно лично чувство, известен стремеж към самостоятелност, към свобода. Под тяхно влияние се ражда отрицателната страна на „Аза", заедно с неговия егоизъм. Ражда се това, което се нарича човешка личност. В астралното тяло на човека се внасят енергиите на тези същества, които стимулират човека към отделност и това повлича човека към гъстата материя, където той става отделно същество, но не и свободен, към което се стреми. Той е свободен само в този смисъл, че може да прави избор между доброто и злото, и е свободен да върви в която посока пожелае. Това е онзи момент от развитието, който е описан в Библията като ядене на забранения плод.
към текста >>

Отварянето на очите в случая подразбира пробуждане на личното съзнание, раждането на „Аза".
Ражда се това, което се нарича човешка личност. В астралното тяло на човека се внасят енергиите на тези същества, които стимулират човека към отделност и това повлича човека към гъстата материя, където той става отделно същество, но не и свободен, към което се стреми. Той е свободен само в този смисъл, че може да прави избор между доброто и злото, и е свободен да върви в която посока пожелае. Това е онзи момент от развитието, който е описан в Библията като ядене на забранения плод. И им се отворили очите и започнали да познават доброто и злото. Отварянето на очите в случая подразбира пробуждане на личното съзнание, раждането на „Аза". Вторият импулс за оформяне на „Аза" идва от Божествената природа на човека, от Духа, който е скрит в неговите дълбочини и отвън, от дейността на Христа, на космичното Слово, Което стана плът. Стремежът на Христа, казва Учителят, е да проникне в дълбините на всяка душа, за да я направи безсмъртна. От това влияние на Христа се раждат всички благородни импулси на „Аза", които го издигат към висините на Духа и правят душата безсмъртна. Ако не беше импулсът на Христа, „Азът" би се развил само под влияние на първия импулс и би завел човека неминуемо в бездната. Такова е било състоянието на човешкото развитие по време на слизането на Христа на Земята.
към текста >>

90. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това стана по причина на това, че в учението влязоха хора, които нямаха пробудено съзнание и чрез обективния си ум разбираха само външната страна на учението.
Тогава един негов приятел му разкрива, че това е промяна в Божествените неща и че непознатият Бог страда в плътта си. Поразен от тези думи, след известно време той става християнин и се запознава с апостол Павел. Той е написал 12 съчинения, от които само пет са останали. Те са: Десет писма, За небесните йерархии, За църковната йерархия, Божествените имена, Мистично богословие. Така църквата и школата вървяха ръка за ръка и работиха заедно до средата на четвърти век, когато християнството се провъзгласи за официална религия и школата трябваше да се прибере в своите вътрешни убежища. Това стана по причина на това, че в учението влязоха хора, които нямаха пробудено съзнание и чрез обективния си ум разбираха само външната страна на учението. От езотеричния център се развиха ред школи и Братства, които провеждаха Христовия импулс все по-нашироко и надълбоко в живота. Още във втори век се явиха неоплатониците и гностиците, които обновиха древните мистерии с Христовия импулс и вляха нов живот в тях. Те разбраха, че древните мистерии имаха за задача само да подготвят почвата, да подготвят хората да приемат Христовия импулс, който е най-голямото събитие в човешкото развитие и най-големият фактор за развитието на човека и човечеството. По-късно се явиха така наречените манихеи, които вече се родиха и развиха в началото на третия импулс на Бялото Братство, който идваше да подсили втория импулс, който, вследствие на разливането си нашироко, беше загубил от своята мощност. Манихеите, както и всички езотерични Братства, останаха неразбрани от своята съвременност.
към текста >>

Учителят казва, че апостолите са имали пробудено свръхсъзнание в първата степен на неговото проявление.
Тъмните Елфи нападат светлите Елфи, но са победени и трябва да бъдат наказани. Но тъй като светлите Елфи са напълно добри, докато тъмните са напълно зли, светлите Елфи не могат да наложат зло на неприятеля си, затова те трябва да бъдат наказани с добро. Затова една част от светлите Елфи се съединява с тъмните Елфи и след време злото бива победено. Омразата не се побеждава с омраза, но тя отстъпва пред Любовта. Тук му е мястото да кажа, че апостолите бяха Посветени от древните мистерии и посвещения, които впоследствие се преродиха като пророци на древния Израил и те владееха древната Мъдрост, която е вложена в Евангелията и в посланията, но вече осветена от Светлината на Христа и проникната от Неговата Любов. Учителят казва, че апостолите са имали пробудено свръхсъзнание в първата степен на неговото проявление. След възкресението, на Петдесятница, когато слязоха огнените езици над апостолите, според описанието на самите апостоли, тези огнени езици, казва Учителят, бяха външната страна, външната форма на Белите Братя, които се вселиха в апостолите и тяхното свръхсъзнание се пробуди, и се изпълниха с голям ентусиазъм и с голяма сила, и почнаха да работят и проповядват Новото учение. Духът Божий беше с тях и в тях. Те преминаха през големи борби, но устояваха и всеки според силата и възможностите си проповядваше Новото учение. За Йоан се казва, че е бил любимият ученик на Христа. Това показва, че той е имал най-високо Посвещение и най-дълбоко е проникнал както в древните мистерии, така и в импулса на учението, което Христос носеше.
към текста >>

След възкресението, на Петдесятница, когато слязоха огнените езици над апостолите, според описанието на самите апостоли, тези огнени езици, казва Учителят, бяха външната страна, външната форма на Белите Братя, които се вселиха в апостолите и тяхното свръхсъзнание се пробуди, и се изпълниха с голям ентусиазъм и с голяма сила, и почнаха да работят и проповядват Новото учение.
Но тъй като светлите Елфи са напълно добри, докато тъмните са напълно зли, светлите Елфи не могат да наложат зло на неприятеля си, затова те трябва да бъдат наказани с добро. Затова една част от светлите Елфи се съединява с тъмните Елфи и след време злото бива победено. Омразата не се побеждава с омраза, но тя отстъпва пред Любовта. Тук му е мястото да кажа, че апостолите бяха Посветени от древните мистерии и посвещения, които впоследствие се преродиха като пророци на древния Израил и те владееха древната Мъдрост, която е вложена в Евангелията и в посланията, но вече осветена от Светлината на Христа и проникната от Неговата Любов. Учителят казва, че апостолите са имали пробудено свръхсъзнание в първата степен на неговото проявление. След възкресението, на Петдесятница, когато слязоха огнените езици над апостолите, според описанието на самите апостоли, тези огнени езици, казва Учителят, бяха външната страна, външната форма на Белите Братя, които се вселиха в апостолите и тяхното свръхсъзнание се пробуди, и се изпълниха с голям ентусиазъм и с голяма сила, и почнаха да работят и проповядват Новото учение. Духът Божий беше с тях и в тях. Те преминаха през големи борби, но устояваха и всеки според силата и възможностите си проповядваше Новото учение. За Йоан се казва, че е бил любимият ученик на Христа. Това показва, че той е имал най-високо Посвещение и най-дълбоко е проникнал както в древните мистерии, така и в импулса на учението, което Христос носеше. Затова се казва, че той е ученикът, когото Исус обичаше най-много.
към текста >>

В миналото, когато е дадено на света източното предание, „Азът" се е проявявал главно чрез астралното тяло или съзнанието на човека е било в астралното тяло, което се изразява чрез симпатичната нервна система във физическото тяло.
И докато източното предание е обърнато назад към миналото и към него апелира, западното предание е обърнато към бъдещето и изнася идеите, принципите и методите, които ще легнат в основата на живота на бъдещото човечество. С това не искам да злепоставя източното предание, но само изнасям най-характерното за двете течения. Това е първата разлика между Изтока и Запада. Втората разлика е в методите на Посвещението, което е в зависимост от степента на развитие в даден момент. Главната задача на окултното обучение и развитие е да се организира астралното тяло, което е носител на страстите и инстинктите, и в което е вложен принципът на Любовта като зародиш. В миналото, когато е дадено на света източното предание, „Азът" се е проявявал главно чрез астралното тяло или съзнанието на човека е било в астралното тяло, което се изразява чрез симпатичната нервна система във физическото тяло. Затова Учителят казва, че едно време столицата на човешката душа е била симпатичната нервна система, а сега е преместена в главномозъчната система. И в онези времена, за да може един Посветен да действува върху астралното тяло на ученика, той го е поставял в магнетичен сън, изваждал е астралното тяло вън от физическото и тогава е действувал върху него с известни методи от окултната наука, за да вложи в него известни импулси, образи и сили, които да го преобразят. Това е ставало в продължение на три и половина дни, в течение на което време физическото тяло е било в транс. Тези три и половина дни отговарят на трите и половина космични периода, през които е минало световното развитие досега. И когато ученикът се събуждал, той бил вече нов човек - притежавал е космичното знание и Мъдрост, предадени му от неговия Учител на неговото астрално тяло и той ставал ясновидец и Посветен.
към текста >>

Тук ученикът трябва в будно състояние на съзнанието да приеме известни импулси, идеи, образи, които се предават на неговото астрално тяло и през нощта, когато то е свободно от физическото тяло, те работят по-мощно за организиране на астралното тяло и за пробуждане на спящите в него сили и добродетели.
Това е ставало в продължение на три и половина дни, в течение на което време физическото тяло е било в транс. Тези три и половина дни отговарят на трите и половина космични периода, през които е минало световното развитие досега. И когато ученикът се събуждал, той бил вече нов човек - притежавал е космичното знание и Мъдрост, предадени му от неговия Учител на неговото астрално тяло и той ставал ясновидец и Посветен. Това е в общи черти пътят на Посвещението в древните мистерии. В Християнските мистерии Посвещението е поставено на съвсем друга основа. Тук ученикът трябва в будно състояние на съзнанието да приеме известни импулси, идеи, образи, които се предават на неговото астрално тяло и през нощта, когато то е свободно от физическото тяло, те работят по-мощно за организиране на астралното тяло и за пробуждане на спящите в него сили и добродетели. Така с течение на времето ученикът организира своето астрално тяло и изработва своите духовни органи, с което постепенно влиза във връзка с духовния свят. Но това е един дълъг процес, за който се иска усилия и работа. Тук Учителят не влага знанието в астралното тяло по време на сън, но в будно съзнание му предава знанието и той го приема при пълна свобода. И това знание, понеже иде от космичното Слово, то само по себе си носи мощни сили и стимулира скритите сили на човека, организира неговото астрално тяло и изработва неговите органи. Тук вече волята на ученика не е подчинена на волята на Учителя, а е свободна.
към текста >>

Учителят не влага знанието в астралното тяло по време на сън, но в будно съзнание му предава знанието и той го приема при пълна свобода.
Това е в общи черти пътят на Посвещението в древните мистерии. В Християнските мистерии Посвещението е поставено на съвсем друга основа. Тук ученикът трябва в будно състояние на съзнанието да приеме известни импулси, идеи, образи, които се предават на неговото астрално тяло и през нощта, когато то е свободно от физическото тяло, те работят по-мощно за организиране на астралното тяло и за пробуждане на спящите в него сили и добродетели. Така с течение на времето ученикът организира своето астрално тяло и изработва своите духовни органи, с което постепенно влиза във връзка с духовния свят. Но това е един дълъг процес, за който се иска усилия и работа. Тук Учителят не влага знанието в астралното тяло по време на сън, но в будно съзнание му предава знанието и той го приема при пълна свобода. И това знание, понеже иде от космичното Слово, то само по себе си носи мощни сили и стимулира скритите сили на човека, организира неговото астрално тяло и изработва неговите органи. Тук вече волята на ученика не е подчинена на волята на Учителя, а е свободна. Това е втората важна особеност на западното езотерично учение. Третата разлика е в класификацията на принципите на човешкото същество. Докато на Изток говорят за седморното деление на човека, за седем тела, западната традиция говори за троичното деление на човека.
към текста >>

Към петнадесети век християнският езотеризъм, винаги вдъхновяван от същата традиция, взел светско- научен характер под влияние на Кабалата и алхимията, които дошли да внесат нов квас в западното съзнание, пресъхнало от заблудите на схоластиката.
Неговото учение се предавало устно в течение на следващите векове, защото църквата унищожила всичко, писано от него. Под негово влияние възникнали ред Братства и ордени, които се пръснали по света. Но онези, които запазили и развили християнската традиция в нейната най-чиста форма, били братята на Свети Йоан от Ерусалим, които се пръснали в цяла Европа. Тя се увековечила у тях в най-голяма тайна в сянката на манастирите, чрез метода на медитацията и Посвещението, основани от Евангелието на Йоана. Те имали като правило да прибавят пламенността на религиозното чувство към медитацията и за целта имали идването на Царството Божие на Земята чрез приложението на Любовта. Към петнадесети век християнският езотеризъм, винаги вдъхновяван от същата традиция, взел светско- научен характер под влияние на Кабалата и алхимията, които дошли да внесат нов квас в западното съзнание, пресъхнало от заблудите на схоластиката. Тогава именно, се явил Християн Розенкройц, който отишъл в Египет и в Индия, за да намери някакъв синтез между източното и западното Посвещение. Резултат от този труд било основаването на розенкройцерския орден, който трябвало да пази в най-строга и най-дълбока тайна духовната Истина на окултната наука до времето, когато официалната наука ще открие чрез своя метод, който е физическото наблюдение, материалното единство на Вселената, органичната еволюция на съществата и състояния на съзнанието по-високи от обикновеното човешко съзнание. Такова било завещанието на Християн Розенкройц, оставено на учениците му. Когато това е било постигнато от науката, главните Истини на окултната наука - учението за планетната еволюция, учението за превъплъщението и единството на религиите бяха разгласени в света. В очакване на това розенкройцерската мисъл, запазила своята сдържаност, засия в света през шестнадесети век чрез редица забележителни личности като кабалиста Хенрих Кунрат, свещеника-мистик Екхарт, обущаря Яков Бьоме, лекаря-алхимик Парацелзий, испанският окултист Раймонд Лулий и други.
към текста >>

Резултат от този труд било основаването на розенкройцерския орден, който трябвало да пази в най-строга и най-дълбока тайна духовната Истина на окултната наука до времето, когато официалната наука ще открие чрез своя метод, който е физическото наблюдение, материалното единство на Вселената, органичната еволюция на съществата и състояния на съзнанието по-високи от обикновеното човешко съзнание.
Но онези, които запазили и развили християнската традиция в нейната най-чиста форма, били братята на Свети Йоан от Ерусалим, които се пръснали в цяла Европа. Тя се увековечила у тях в най-голяма тайна в сянката на манастирите, чрез метода на медитацията и Посвещението, основани от Евангелието на Йоана. Те имали като правило да прибавят пламенността на религиозното чувство към медитацията и за целта имали идването на Царството Божие на Земята чрез приложението на Любовта. Към петнадесети век християнският езотеризъм, винаги вдъхновяван от същата традиция, взел светско- научен характер под влияние на Кабалата и алхимията, които дошли да внесат нов квас в западното съзнание, пресъхнало от заблудите на схоластиката. Тогава именно, се явил Християн Розенкройц, който отишъл в Египет и в Индия, за да намери някакъв синтез между източното и западното Посвещение. Резултат от този труд било основаването на розенкройцерския орден, който трябвало да пази в най-строга и най-дълбока тайна духовната Истина на окултната наука до времето, когато официалната наука ще открие чрез своя метод, който е физическото наблюдение, материалното единство на Вселената, органичната еволюция на съществата и състояния на съзнанието по-високи от обикновеното човешко съзнание. Такова било завещанието на Християн Розенкройц, оставено на учениците му. Когато това е било постигнато от науката, главните Истини на окултната наука - учението за планетната еволюция, учението за превъплъщението и единството на религиите бяха разгласени в света. В очакване на това розенкройцерската мисъл, запазила своята сдържаност, засия в света през шестнадесети век чрез редица забележителни личности като кабалиста Хенрих Кунрат, свещеника-мистик Екхарт, обущаря Яков Бьоме, лекаря-алхимик Парацелзий, испанският окултист Раймонд Лулий и други. Известен брой розенкройцерски идеи са минали във франкмасонството на осемнадесети век, но деформирани и изопачени. Те обаче упражнили щастливо влияние над голяма група издигнати умове.
към текста >>

Той наистина е придобил Мъдрост и съзнание за нови способности.
В една такава летаргия душата, т.е. съзнателното Аз се отделя временно от физическото тяло, придружено от етерното и астралното тяло. Впечатлителността на етерното тяло, отделено от физическото тяло, е много по-голяма, отколкото когато е преплетено с физическото. Бидейки така извлякъл отделно душата на ученика от неговото физическо тяло, Посветителят е предавал със силата на Мъдростта и мисълта си под формата на образи, които оставали в него до края на живота му като неизгладим отпечатък на Учителя. Когато ученикът се събуждал, той бил смятан като новороден или два пъти роден. Той наистина е придобил Мъдрост и съзнание за нови способности. Но той остава до края на живота си в тясна зависимост от своя Учител. Източното Посвещение, следователно, е внушение до живот. Принципът на западното Посвещение е по-широк и уважава индивидуалната оригиналност и свобода на ученика. Неговата цел е същата, както и при източното Посвещение, т.е. раждането на Божественото и човешката душа, което е едно истинско възкресение.
към текста >>

„Разликата между източното и западното Посвещение се състои в това, че първото става в състояние на сън, а второто е в будно състояние.
раждането на Божественото и човешката душа, което е едно истинско възкресение. По тук Посветителят се пази да не налага, той се стреми да намери начин да постигне целта с личните усилия на ученика, чийто водач е той, и когото той само подготвя сам да намери пътя си. Учителят не е вече внушител, а Будител. На ученика, който би му поискал науката, включена в една формула или в едно внезапно откровение, той би отговорил, както Учителят Янус в Аксел Дьо Вилие от Лил Адем: „Аз не обучавам, аз пробуждам." Ето как Рудолф Щайнер се е изразил по този въпрос в една от своите беседи: „Разликата между източното и западното Посвещение се състои в това, че първото става в състояние на сън, а второто е в будно състояние. Избягва се следователно винаги опасното отделяне на етерното тяло от физическото. Избягва се също абсолютното подчинение на ученика от Учителя. Западният Учител не иска нито да владее, нито да внушава, а само разказва това, което е видял и казва това, което той знае, понеже го е изпитал сам. Обаче има три начина на слушане: 1) Слушане с подчиняване на думите на Учителя като на един непогрешим авторитет. 2) Слушане с чисто критично чувство, противопоставяйки се на всяка идея като противник.
към текста >>

Абсолютният Дух прониква цялото Битие и неговото съзнание стои над всяко определение.
Затова ние не критикуваме, а само излагаме едното и другото схващане и всеки е свободен да поддържа едното или другото, като носи и отговорността си пред Великия закон. Според християнския езотеризъм Христос е Първообраза, по който е създаден човек. Затова казват, че Той е Първородният Син, а ние всички сме братя на Христа. Според християнския езотеризъм Христос е проявеният Бог, Който ръководи целия световен развой и се стреми да проникне в човешката душа, за да я направи безсмъртна. Той е проява на Абсолютния Дух в нашия проявен свят. Абсолютният Дух прониква цялото Битие и неговото съзнание стои над всяко определение. То е Свръхсъзнание в най-висша степен, но съзнание ясно и будно. Между Христа като проява на Абсолютното в нашата проявена вселена и самия Абсолютен Дух има още ред йерархии над серафимите, към които висши йерархии принадлежи и Христос и те са, които приемат импулсите от Великия център, които се изявяват в нашата изявена вселена чрез проявения Бог. Те образуват Великото Всемирно Братство, което ръководи съдбините на целия Космос и на което са подчинени Бялото и Черното братства. Защото според Християнския езотеризъм, злото не съществува като самостоятелен принцип, но съществува за да изпъкне силата на доброто, което е основа на Битието и живота. Така че, стремежът на Христа е да проникне в човешките души и да ги направи безсмъртни.
към текста >>

То е Свръхсъзнание в най-висша степен, но съзнание ясно и будно.
Според християнския езотеризъм Христос е Първообраза, по който е създаден човек. Затова казват, че Той е Първородният Син, а ние всички сме братя на Христа. Според християнския езотеризъм Христос е проявеният Бог, Който ръководи целия световен развой и се стреми да проникне в човешката душа, за да я направи безсмъртна. Той е проява на Абсолютния Дух в нашия проявен свят. Абсолютният Дух прониква цялото Битие и неговото съзнание стои над всяко определение. То е Свръхсъзнание в най-висша степен, но съзнание ясно и будно. Между Христа като проява на Абсолютното в нашата проявена вселена и самия Абсолютен Дух има още ред йерархии над серафимите, към които висши йерархии принадлежи и Христос и те са, които приемат импулсите от Великия център, които се изявяват в нашата изявена вселена чрез проявения Бог. Те образуват Великото Всемирно Братство, което ръководи съдбините на целия Космос и на което са подчинени Бялото и Черното братства. Защото според Християнския езотеризъм, злото не съществува като самостоятелен принцип, но съществува за да изпъкне силата на доброто, което е основа на Битието и живота. Така че, стремежът на Христа е да проникне в човешките души и да ги направи безсмъртни. Затова Той казва: Аз и Отец Ми ще дойдем и направим жилище във вас.
към текста >>

91. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Той сам уверявал, че той знаел кой е бил по-рано и че Хермес му е дал съзнанието за неговото състояние преди раждането."
По същия начин те напълно се въздържали от употребата на месни ястия и избягвали да ядат дори и боб. Главното положение в питагорейската философия е, че числото е същността на всички неща и че организацията на вселената изобщо в нейните определения е една система от числа и техните отношения. Забележително е, че питагорейците са схващали душата като система, която е копие на системите на небето. Питагорейците учили също така и за преселението на душите, за прераждането, което Питагор почерпил пак от египтяните. Според преданието, Питагор сам помнел много от своите минали прераждания. Той сам уверявал, че той знаел кой е бил по-рано и че Хермес му е дал съзнанието за неговото състояние преди раждането." Порфирий, един от неоплатониците, казва следното за философията на Питагор: „Питагор излага философията по един начин, който му позволява да изтръгне мисълта от нейните окови. Без мисъл нищо не може да се познае и не може да се знае нищо за Истината. Мисълта чува и вижда всичко в самата себе си. Другото (сетивото) е сакато и сляпо.
към текста >>

Тогава Бог слиза в човешкото съзнание и човек ще участва в Божественото Могъщество.
Също така той ги учил, че те трябва да проникнат до Централния Огън на вселената, до Божествения Дух, за да проникнат заедно с Него във видимите му проявления. Той ги учил, че Бог, Несъздаденото Същество е Великата Единица, Великото Едно, творческият Огън на вселената, Духът, Който сам се движи, Великият Непроявен, творческата мисъл на Когото създава световете. И само сливайки се с Него, човек може да вникне в Неговата Същина. Той прилича на невидим Огън, на невидима Светлина, поставен в центъра на вселената, подвижния пламък на който прониква всички светове. Но понеже Бог е вечна хармония, човек може да се слее с Него само когато и той се превърне в хармония, което ще стане, когато даде възможност на Божествената искра в него да се разрасне в буен огън. Тогава Бог слиза в човешкото съзнание и човек ще участва в Божественото Могъщество. Тъй щото, Бог има за свое число Единицата, което съдържа Безкрайността. За свое име има онова на Бащата, на Създателя или на Вечния мъж, за емблема живият Огън, символ на Духа, същината на всичко. Това е първият от принципите. Питагор учел, че Великата Единица действува като творческа Двойка.
към текста >>

Троичността се изявява в човешкото съзнание или аза и във волята, която събира всички способности на тялото, душата и Духа в живо единство.
Законът на троичността действува във всички стъпала на жизнената стълба - от клетката до вселената. Душата е посредник между Духа и тялото. Един Посветен казва: Навсякъде във вселената царува числото три. Единицата е неговото начало. Но тази троичност както в Бога, така и в човека се съсредоточава в единицата чрез творческата воля. Троичността се изявява в човешкото съзнание или аза и във волята, която събира всички способности на тялото, душата и Духа в живо единство. По такъв начин божествената и човешката троичност, резюмирани в единицата съставят Свещената Четворка. В четворката се намират не само принципите на науката, законите, които движат съществата и еволюцията им, но още и причината на различните религии и на висшето им единство. Затова в един от златните стихове на Питагор се казва: „Кълна се в Оногова, Който е начертал в сърцата на Свещената Четворка неизмерим и чист символ, източник на природата и образец на боговете." Според Питагор съществените принципи се съдържат в първите четири числа, защото събирайки и умножавайки ги намираме всички други числа. Питагор, заедно със всички Посветени, отдавал голямо значение на числата 7 и 10.
към текста >>

Щом се пробуди съзнанието в душата, тя става и за самата себе си най-удивителната гледка.
Но когато в своите системи те поставиха Земята като център на вселената, това беше по отношение на духовната еволюция на Земята, където Земята се поставя като център на развиващия се живот, затова тя е обкръжена от духовните сфери на другите планети и под тяхно влияние се развива както духовния, така и физическия живот на Земята. Видимата вселена, небето с всичките му звезди, е една мимолетна форма на света, на творческото Слово, което е изявление на Абсолютния Дух. Понеже всяка планета е израз на мисълта на Бога, понеже тя извършва специална функция в общия организъм на системата, затова древните Посветени са нарекли планетите с имената на великите богове, които представят действуващите във вселената Божествени сили. Питагор, както всички древни Посветени, е знаел за съществуването на Атлантида и за нейната катастрофа, и за преселението на народите от Атлантида в Азия, Африка и Европа. Космогонията на видимия свят, учил Питагор, ни довежда до историята на Земята, а тази последната - към тайните на човешката душа, с нея ние достигаме Светилището на Светлината, тайната на тайните. Щом се пробуди съзнанието в душата, тя става и за самата себе си най-удивителната гледка. Но и това съзнание не е друго, освен осветената повърхност на съществото й, в което тя крие тъмни и неизмерими пропасти, в които се разкриват цели светове и цели вечности, в която се отразява цялата духовна вселена. Така Питагор минавал от физическата към духовната космогония. След еволюцията на Земята той разкривал на учениците си за еволюцията на душата и преминаването й през световете, за странствуването на душите, за прераждането на душите и т.н. Душата е частица от голямата душа на света, една искра от Божествения Дух, една Безсмъртна Единица, Тази Божествена душа слиза постепенно от висшите сфери на битието, преминавайки последователно през все по-плътни и по-плътни сфери, докато стигне до Земята. И от Земята душата трябва да премине обратния път на възхода, носейки със себе си опитностите, които е придобила в своите прераждания на Земята, които опитности постепенно събудили нейните Божествени сили, които са били приспани при слизането й в гъстата материя.
към текста >>

Но и това съзнание не е друго, освен осветената повърхност на съществото й, в което тя крие тъмни и неизмерими пропасти, в които се разкриват цели светове и цели вечности, в която се отразява цялата духовна вселена.
Видимата вселена, небето с всичките му звезди, е една мимолетна форма на света, на творческото Слово, което е изявление на Абсолютния Дух. Понеже всяка планета е израз на мисълта на Бога, понеже тя извършва специална функция в общия организъм на системата, затова древните Посветени са нарекли планетите с имената на великите богове, които представят действуващите във вселената Божествени сили. Питагор, както всички древни Посветени, е знаел за съществуването на Атлантида и за нейната катастрофа, и за преселението на народите от Атлантида в Азия, Африка и Европа. Космогонията на видимия свят, учил Питагор, ни довежда до историята на Земята, а тази последната - към тайните на човешката душа, с нея ние достигаме Светилището на Светлината, тайната на тайните. Щом се пробуди съзнанието в душата, тя става и за самата себе си най-удивителната гледка. Но и това съзнание не е друго, освен осветената повърхност на съществото й, в което тя крие тъмни и неизмерими пропасти, в които се разкриват цели светове и цели вечности, в която се отразява цялата духовна вселена. Така Питагор минавал от физическата към духовната космогония. След еволюцията на Земята той разкривал на учениците си за еволюцията на душата и преминаването й през световете, за странствуването на душите, за прераждането на душите и т.н. Душата е частица от голямата душа на света, една искра от Божествения Дух, една Безсмъртна Единица, Тази Божествена душа слиза постепенно от висшите сфери на битието, преминавайки последователно през все по-плътни и по-плътни сфери, докато стигне до Земята. И от Земята душата трябва да премине обратния път на възхода, носейки със себе си опитностите, които е придобила в своите прераждания на Земята, които опитности постепенно събудили нейните Божествени сили, които са били приспани при слизането й в гъстата материя. Така събудила Божествените си сили, душата се издига до Духа, без да губи своята индивидуалност.
към текста >>

Често прониква в мисълта на хората като ги погледне само, или в будно състояние вижда събития, които ще станат и пр.
Най-сетне интелектът трябва да достигне до Мъдростта и по такъв начин да умее да различава във всичко доброто и злото, и да вижда Бога в най-малките от съществата, както и в целостта на световете. Достигнал до тази фаза, човек става Посветен в тайните на живота и се сдобива с нови способности и сили. Вътрешните чувства на душата се разтварят, волята става мощна творческа сила. Телесният му магнетизъм, проникнат от душата, укрепва волята, която става мощна и творческа. Такъв Посветен може да лекува болни чрез възлагане на ръцете си върху тях или само с присъствието си. Често прониква в мисълта на хората като ги погледне само, или в будно състояние вижда събития, които ще станат и пр. Посветеният се чувствува винаги заобиколен и покровителствуван от Светли възвишени същества, които му дават сила и му помагат в изпълнение на мисията му. Питагор се оженил за една от своите ученички, от която имал двама сина и една дъщеря, които също минали през процеса на обучението, изпитанията и Посвещението и станали добри работници в разпространение идеите на Питагор. Както казах по-рано, Питагор приемал учениците, като ги подлагал на ред изпитания. Който не можел да издържи тези изпитания, не бил приеман за ученик. Един такъв пропаднал ученик един ден разбунтувал жителите на Кротона, като ги настроил, че Питагор заедно с неговия съюз им отнел демократичните права и ги превърнал в послушни роби.
към текста >>

92. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В началото на 20-ти век Ешуа Бен Пандир е бил пак на Земята и този път учеше, че Христос пак иде на Земята, но вече ще слезе до етерния свят и много хора в 20-ти век, които са с пробудено съзнание ще го видят и ще влязат във връзка с Него, ще бъдат проводници на Неговата мисъл и Неговото Слово.
Есеите и питагорейците, както и всички окултни братства на миналото, са поддържали учението за прераждането и кармата. Учителят казва, че вторият клон на Бялото Братство, представен от есеите, е имал за задача да подготви хора, които да бъдат среда за слизащия към Земята Божествен Дух, да подготви хора, които да приемат учението от Божествения Дух и да го разнесат по света. Затова и едно от основните учения на Есеите е било, че Божественият Дух иде на Земята да покаже на хората пътя към Царството Божие, което е вътре в нас. Сто години преди слизането на Христа на Земята, есеите, в лицето на своя тогавашен водач и Учител Ешуа Бен Пандир нашироко прогласявали, че Месия, Божествения Дух иде на Земята, че наближава Царството Божие. За тази му смела проповед той бил убит с камъни и след това обесен. В началото на 20-ти век Ешуа Бен Пандир е бил пак на Земята и този път учеше, че Христос пак иде на Земята, но вече ще слезе до етерния свят и много хора в 20-ти век, които са с пробудено съзнание ще го видят и ще влязат във връзка с Него, ще бъдат проводници на Неговата мисъл и Неговото Слово. Има някои, които не обичат Истината, извратяват историческите факти, като отъждествяват проповедта на Ешуа Бен Пандир с проповедта на Исус от Назарет и отричат, че Христос се е вселил в Исус от Назарет, и че е бил разпнат. Но както официалната история, така и окултната история твърдят, че Ешуа Бен Пандир е проповядвал приблизително преди сто години преди Христос да слезе в тялото на Исус от Назарет, който също в началото на 20-ти век беше на Земята и беше проводник на Христовото Слово. Понеже есеите имаха за задача да подготвят средата, хората, които да приемат Божественото Слово, то и самият Исус израсна в техните среди и беше Учител на тяхната школа и това, което се учеше в школата между избраните, впоследствие Той го изнесе на широкия свят. Затова има пълна аналогия между ученията на есеите и тези на Новия Завет. От техните среди са излезли както Йоан Кръстител, така и апостолите.
към текста >>

Тази опасност може да бъде най-точно характеризирана, като кажем: който изживява този момент, когато заспивайки не потъва в безсъзнание, а запазва своето съзнание така, че в своето астрално тяло има свое Аз, той има един инструмент, с който възприема духовния свят.
Есеите също са знаели, че човек освен че може да се потопи в собственото си физическо и етерно тяло, може да се издигне със своя живот, да влезе в Космоса, когато иска да познае какви тайни стоят в основата на целия Космос. Когато човек слиза в своята вътрешност - физическото и етерното тяло - той е изложен на опасността да бъде завладян от всички сили на неговата собствена вътрешност, от желанията, страстите и всичко онова, което се намира на дъното на душата, на което човек обикновено не обръща внимание и което даже не предчувствува. Затова той обикновено е възпрепятствуван от външното възпитание, за да може да познае тези сили. При събуждането си от сън човек навлиза в своето физическо и етерно тяло, но тогава той няма възможност да бъде завладян от страстите и желанията, защото неговият поглед веднага се отклонява от външния свят. И така, докато при слизането в собствената си вътрешност има опасност човек да бъде, така да се каже, завладян от най-нисшите инстинкти и най-егоистичните сили на неговата собствена природа, съществува друга една опасност, когато той изживява, изпитва така нареченото „разширение на собственото си същество в целия Космос". Тази опасност може да бъде най-точно характеризирана, като кажем: който изживява този момент, когато заспивайки не потъва в безсъзнание, а запазва своето съзнание така, че в своето астрално тяло има свое Аз, той има един инструмент, с който възприема духовния свят. За него съществува опасността, която се изразява в духовно ослепяване подобно на това, когато човек е силно ослепен като гледа направо силните слънчеви лъчи. Той бива заслепен от величието на това, което вижда и преди всичко от необикновените впечатления, които напълно го объркват. Есеите също са знаели, че както при преминаването през 42-те степени човек е изживявал и познавал наследствените признаци на физическото и етерното тяло и че тези степени са се редували според тайната на числото 6 пъти по 7, има също така една тайна на числата, която представя как човек се издига до познанието на космичните тайни, на тайните на великия свят. За разбирането на тези тайни есеите си служили със звездите от външния свят, съчетавани по особени закони. И те са знаели, че както до тайните на човешката вътрешност се достига като се премине през 6 пъти по 7 степени, така и до тайните на мировото пространство се достига като се мине през 12 пъти по 7, т.е.
към текста >>

Защото с тази помощ, която даваха помощниците на Посветителя, е било свързано нещо друго, което се състояло в следното: В будно съзнание във физическия свят човек има чувството за своя Аз.
Помощниците на инициатора направиха за мен възможно да издържа периода, през който демоните на моята собствена природа биха ме разкъсали и смазали. Но чрез това, че дължал своето проглеждане в духовния свят на външна помощ, той оставал зависим от този колегиум на Посвещението през целия си живот; зависим от онези, които го били подпомогнали. Това, което описахме по-горе, беше в реда на нещата при древните Посвещения. Но това трябваше да се измени, това трябваше да се преодолее. Онези, които трябвало да бъдат Посветени, трябвало да остават все по-малко зависими от онези, конто са техни Учители и Посветители. Защото с тази помощ, която даваха помощниците на Посветителя, е било свързано нещо друго, което се състояло в следното: В будно съзнание във физическия свят човек има чувството за своя Аз. При старото Посвещение, при проникване в духовния свят това Азово чувство се е заличавало по определен начин. През времето, когато човек се е издигал в духовните светове, неговото азово чувство се е размътвало, така да се каже, притъпявало. И това е трябвало да стане така, защото азовото чувство е това, с което са свързани всичкия егоизъм, всичките страсти и нисши желания, които искат да отделят човека от външния свят. Ако Посвещаващият не е искал неговите страсти, неговите вълнения при навлизане в духовния свят да нараснат до неимоверна степен, тогава неговото Азово чувство е трябвало да бъде подтиснато. Ето защо при Посвещенията в древните мистерии е съществувало едно несъновид- но съзнание, но все пак едно понижено състояние на азовото чувство.
към текста >>

Ето защо при Посвещенията в древните мистерии е съществувало едно несъновид- но съзнание, но все пак едно понижено състояние на азовото чувство.
Защото с тази помощ, която даваха помощниците на Посветителя, е било свързано нещо друго, което се състояло в следното: В будно съзнание във физическия свят човек има чувството за своя Аз. При старото Посвещение, при проникване в духовния свят това Азово чувство се е заличавало по определен начин. През времето, когато човек се е издигал в духовните светове, неговото азово чувство се е размътвало, така да се каже, притъпявало. И това е трябвало да стане така, защото азовото чувство е това, с което са свързани всичкия егоизъм, всичките страсти и нисши желания, които искат да отделят човека от външния свят. Ако Посвещаващият не е искал неговите страсти, неговите вълнения при навлизане в духовния свят да нараснат до неимоверна степен, тогава неговото Азово чувство е трябвало да бъде подтиснато. Ето защо при Посвещенията в древните мистерии е съществувало едно несъновид- но съзнание, но все пак едно понижено състояние на азовото чувство. Но развитието изисква все повече човек да става способен да мине през Посвещение при пълно запазване буд- ността на неговия Аз. Онова размътване на Аза, което е било свързано с Посвещението в древните мистерии, трябва да престане. Това може да се постигне бавно и постепенно, но което днес се достига до висока степен във всички истински Посвещения. И то се състои в това, че Азовото чувство да остане будно до висока степен, когато човек се издига във висшите светове. Същото нещо е било и при Есейските Посвещения.
към текста >>

И то се състои в това, че Азовото чувство да остане будно до висока степен, когато човек се издига във висшите светове.
Ако Посвещаващият не е искал неговите страсти, неговите вълнения при навлизане в духовния свят да нараснат до неимоверна степен, тогава неговото Азово чувство е трябвало да бъде подтиснато. Ето защо при Посвещенията в древните мистерии е съществувало едно несъновид- но съзнание, но все пак едно понижено състояние на азовото чувство. Но развитието изисква все повече човек да става способен да мине през Посвещение при пълно запазване буд- ността на неговия Аз. Онова размътване на Аза, което е било свързано с Посвещението в древните мистерии, трябва да престане. Това може да се постигне бавно и постепенно, но което днес се достига до висока степен във всички истински Посвещения. И то се състои в това, че Азовото чувство да остане будно до висока степен, когато човек се издига във висшите светове. Същото нещо е било и при Есейските Посвещения. Онова, което в нашето будно съществуване дава на човека неговото Азово чувство, което насочва погледа към външните възприятия, то трябва да бъде подтиснато. За нормалното състояние на днешната земна епоха, Азът в човека не е буден в другите светове. Но едно християнско Посвещение трябва да се състои в това. че във висшите светове Азът да остане така буден, както той е буден във външния свят.
към текста >>

Онова, което в нашето будно съществуване дава на човека неговото Азово чувство, което насочва погледа към външните възприятия, то трябва да бъде подтиснато.
Но развитието изисква все повече човек да става способен да мине през Посвещение при пълно запазване буд- ността на неговия Аз. Онова размътване на Аза, което е било свързано с Посвещението в древните мистерии, трябва да престане. Това може да се постигне бавно и постепенно, но което днес се достига до висока степен във всички истински Посвещения. И то се състои в това, че Азовото чувство да остане будно до висока степен, когато човек се издига във висшите светове. Същото нещо е било и при Есейските Посвещения. Онова, което в нашето будно съществуване дава на човека неговото Азово чувство, което насочва погледа към външните възприятия, то трябва да бъде подтиснато. За нормалното състояние на днешната земна епоха, Азът в човека не е буден в другите светове. Но едно християнско Посвещение трябва да се състои в това. че във висшите светове Азът да остане така буден, както той е буден във външния свят. При събуждане човек слиза от един висш свят и се потопява в своето физическо и етерно тела. Обаче в този момент на потопяването той не вижда вътрешните процеси на физическото и етерното тела и неговата възприемателна способност е отклонена върху окръжаващия свят.
към текста >>

Това е светът, в който Азът запазва своята будност.
Бина.................Хокма...............Кетер Гебурах..............Тиферет.............Гедулах Нецах................Йезод...............Ход Малхут...............Царство.............Аз Всичко, върху което пада погледът на човека в момента на събуждането, всичко, което човек вижда чрез очите си и възприема чрез сетивата си, или върху което размишлява като възприето с ума си, който е свързан с физическия орган на мозъка, с една дума всичко, което той възприема в окръжаващия физически свят, е било наречено на езика на древното еврейско окултно учение „Царство" или Малхут. Това е светът, в който Азът запазва своята будност. Това е най-точното определение на това, което у еврейските Посветени е било свързано с израза Царство - това, при което човешкият Аз може да присъствува. Това е сетивният свят, в който човек се намира в будно състояние и пълно запазване на своя Аз. С горепосочените имена еврейската Кабала е означавала така наречените десет сефироти, чрез които се изразява Абсолютният Дух на Битието. Това са десетте ангелски йерархии, за които говори християнският езотеризъм и съвременната окултна наука. Това са качествата на онези същества, с които човек влиза във връзка, когато се потопи в своята вътрешност.
към текста >>

Това е сетивният свят, в който човек се намира в будно състояние и пълно запазване на своя Аз.
Нецах................Йезод...............Ход Малхут...............Царство.............Аз Всичко, върху което пада погледът на човека в момента на събуждането, всичко, което човек вижда чрез очите си и възприема чрез сетивата си, или върху което размишлява като възприето с ума си, който е свързан с физическия орган на мозъка, с една дума всичко, което той възприема в окръжаващия физически свят, е било наречено на езика на древното еврейско окултно учение „Царство" или Малхут. Това е светът, в който Азът запазва своята будност. Това е най-точното определение на това, което у еврейските Посветени е било свързано с израза Царство - това, при което човешкият Аз може да присъствува. Това е сетивният свят, в който човек се намира в будно състояние и пълно запазване на своя Аз. С горепосочените имена еврейската Кабала е означавала така наречените десет сефироти, чрез които се изразява Абсолютният Дух на Битието. Това са десетте ангелски йерархии, за които говори християнският езотеризъм и съвременната окултна наука. Това са качествата на онези същества, с които човек влиза във връзка, когато се потопи в своята вътрешност. Това потопяване е всъщност едно израстване нагоре. При едно такова Посвещение есеите са имали съвършено нови изживявания и са се запознавали с това, което действително е назовавано с тези имена.
към текста >>

Това значи, че той ще изживее тези неща, но ще запази своето азо- во чувство, ще запази своето самосъзнание.
Това, което изживява в духовните светове, като преживява горепосочените качества, не може да бъде снето на физическия свят. Това е било всеобщо схващане и практика в древността. И онзи, който би твърдял противното, е бил считан за побъркан, за луд, за лъжец. Но есеите бяха първите, които се противопоставили на това древно схващане и практика. Те казвали: Ще дойде време, когато всичко, което човек преживява във висшите светове, ще може да го свали долу, във физическия свят. Това значи, че той ще изживее тези неща, но ще запази своето азо- во чувство, ще запази своето самосъзнание. Есеите учели, че ще дойде един Велик Учител, който ще направи щото хората, които живеят във физическия свят, в Малхут, както го наричали в древноеврейското окултно учение, в царството на Аза, онова, което е горе, в царствата небесни, ще се изживее и долу. Това учение е било изнесено между есеите от Ешуа Бен Пандир. До неговото време и те практикували по стария начин на Посвещение. Той е казвал, че дотогава е било така, че Царствата Небесни не могли да бъдат пренесени в земното царство, на което принадлежи Азът, но когато се изпълни времето, когато изтекат три пъти по 14 поколения, тогава от Авраамовия род, от Давидовото коляно ще се роди Един, който ще принесе свойствата и качествата на Царството Небесно в земното царство, в което присъствува Азът. Това учение било причина Ешуа Бен Пандир да бъде убит с камъни като богохулец, защото такова учение се считало като най-голямо оскверняване на Посвещението от онези, които не искали да допуснат, че нещо, което за даден период е правилно, не може да бъде правилно за следващия период.
към текста >>

Със слизането на земята Христос укрепи човешкия Аз за да може, когато проникне в духовните светове, да запази своята будност, като същевременно да се противопостави, да победи всички изкушения, които се появяват, когато човек последователно се потопява в своето астрално, етерно и физическо тяло.
Той е казвал, че дотогава е било така, че Царствата Небесни не могли да бъдат пренесени в земното царство, на което принадлежи Азът, но когато се изпълни времето, когато изтекат три пъти по 14 поколения, тогава от Авраамовия род, от Давидовото коляно ще се роди Един, който ще принесе свойствата и качествата на Царството Небесно в земното царство, в което присъствува Азът. Това учение било причина Ешуа Бен Пандир да бъде убит с камъни като богохулец, защото такова учение се считало като най-голямо оскверняване на Посвещението от онези, които не искали да допуснат, че нещо, което за даден период е правилно, не може да бъде правилно за следващия период. Но това, което учел Ешуа Бен Пандир, се сбъдна. Това Посвещение, за което е говорил Ешуа Бен Пандир, че ще бъде донесено от Един Велик Учител, беше донесено от Христа. Затова именно християнското Посвещение се различава от всички древни Посвещения. Със слизането на земята Христос укрепи човешкия Аз за да може, когато проникне в духовните светове, да запази своята будност, като същевременно да се противопостави, да победи всички изкушения, които се появяват, когато човек последователно се потопява в своето астрално, етерно и физическо тяло. Това сам Христос го е преживял при побеждаване противодействията на трите тела. Това е описано в историята за изкушенията на Христа от дявола. Казах вече, че когато човек слезе в своето астрално тяло, събужда всички страсти и вълнения, които имат седалището си в това тяло. И в древните времена при Посвещение са предприемали ред процеси за умъртвяване на страстите и вълненията на астралното тяло. Но след Христа, след импулса, който Той даде на човешкия Аз, в самия Аз трябва да се събудят силите, които да противодействуват на страстите на астрал- ното тяло и да ги обуздаят.
към текста >>

която Христос вложи в своите слова, с която укрепи човешкия Аз да може при проникване във висшите светове да запази своята будност и също така спря ин- волюционния процес, който рискуваше да спъне човешкото развитие и даде импулс на възхода.
За това говори самото евангелие, че се е заселил в град Назарет, който, както видяхме, е бил колония на есеите, наречени назареи. Фактът, че Исус и апостолите са били от есейски среди не показва, че учението на Великия Учител Христос е напълно идентично с учението на есеите. Учението на есеите се включва в учението на Христа, но християнството не се изчерпва с него. То е много по-всеобемащо и по-велико. Защото силата и значението на християнството не се дължи на някои учения, които са били общи с тези на есеите и на други школи, но силата на християнството се дължи на онази духовна Божествена сила. която Христос вложи в своите слова, с която укрепи човешкия Аз да може при проникване във висшите светове да запази своята будност и също така спря ин- волюционния процес, който рискуваше да спъне човешкото развитие и даде импулс на възхода. Това не са само думи, но Той вложи много сили в човешкото и земното развитие, които имаха силата да обновят човешкия живот, да направят човешката душа безсмъртна и гражданка на небесното Царство. Ако християнството беше идентично с учението на есеите. нямаше нужда да слиза Христос. Това го знаеха и самите есеи. Те бяха само почвата, върху която израсна християнството.
към текста >>

93. ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ПРОРОЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И при това пророкът в някои случаи получава Божието откровение и вдъхновение направо в будно съзнание, а някой път изпада в магнетичен сън, но съзнанието му не се прекъсва и той като се събуди, помни всичко, каквото му е казано или каквото е видял.
И дойде на него Божият Дух. И начна притчата си и рече: И человекът, който има отворени очи рече: рече онзи. който чу Божиите думи, който виде видението на Всесилнаго, той падна като в сън, но имаше очите си отворени." А пророк Йоил казва във втора глава, 28 стих: „Бог казва: Ще излея Духа си на всяка плът и ще пророчестват синовете и дъщерите им. Старците ви ще виждат сънища и юношите ви ще виждат видения." От тези мисли се вижда, че за да пророчества един човек, трябва да е във връзка с Бога, с Божествения Дух. И при това пророкът в някои случаи получава Божието откровение и вдъхновение направо в будно съзнание, а някой път изпада в магнетичен сън, но съзнанието му не се прекъсва и той като се събуди, помни всичко, каквото му е казано или каквото е видял. Онзи, който познава характера на древните мистерии, ще види в пророците хора, които в миналото си прераждане са минали през светилищата и мистериите. Светилищата и мистериите са били обикновено в места, отдалечени от всекидневния живот, обикновено в планини, където онзи, който иска да се подвизава, след като премине един период на пречистване - морално и физическо, постепенно се подготвя да влезе във връзка с Божия Дух. И след тази среща с Божия Дух, той става вече нов човек, става Посветен, човек, на когото очите и ушите са отворени и той слуша Божия глас и има видения, и изпълнява Божията воля. Еврейските пророци не са изникнали като гъби, но са минавали известна школа, където са се подготвяли, за да влязат във връзка с Божия Дух, за да станат носители на Божието Слово. Такава школа, такова училище за пророци е съществувало в Израел, както вече казах, още от времето на Мойсей, в която отивали да учат онези, които се посвещавали в служене на Бога.
към текста >>

Но след срещата на Авраам с Мелхиседек, те минават през една нова форма на Посвещение, когато човек не изпада в магнетичен сън, но в будно съзнание получава Посвещение и след това и откровения.
Затова виждаме, че сам Авраам има среща с Бога като с физическо същество. Това показва, че Азът е слязъл до физическото поле и на това поле се пробужда Бог в него, с Когото той е в общение. Това е отличително за всички еврейски пророци, че Бог се проявява чрез Аза, който е носител на мисълта на физическия свят. Това е една идея, която мъчно може да се обясни. Затова и самите родоначалници на еврейския народ Авраам, Исаак и Яков са били пророци и Посветени от древните мистерии, защото те идват от Халдея, страната на мистериите. Но след срещата на Авраам с Мелхиседек, те минават през една нова форма на Посвещение, когато човек не изпада в магнетичен сън, но в будно съзнание получава Посвещение и след това и откровения. Също и Мойсей върви по този път, а след него и неговите приемници. Самият той учредява една окултна школа, в която е приемал за свои ученици онези, които са били готови и са разбирали вътрешния смисъл на нещата. Това са били хора с пробудена и ясна мисъл и на тях предава ключовете на своите книги. Те стават носители и наследници на окултното учение на Мойсей, което се предава устно в течение на много години, и чак във Вавилонското робство се записва от Ездра и Данаил. Това е окултното учение на евреите, което обикновено носи името Кабала, за което говорих в предната глава.
към текста >>

И затова човек има самосъзнание, а самосъзнанието се явява, когато азът слезе във физическия свят и се проявява чрез физическо тяло.
На пророците Бог говори, чуват гласа му без да Го виждат, а някои и Го виждат. Това са различни положения и отношения между Бог и пророците, различни начини на изявление, както и той сам казва в по-горе цитираната мисъл, че на някои пророци Той се явява като видение, говори им в сънища, а на такива като Мойсей говори лице в лице. В книгата „Второзаконие", 32 глава, 39 стих се казва: „Вижте сега, че Аз съм Аз." Божественото в човека е неговото висше Аз, което е във връзка с обикновеното аз в човека и го обособява като отделно същество над всички същества, които се намират на земята. Азът се намира в различни светове. Така например, азът на минералите е в причинния свят, на растенията е в менталния свят, на животните азът е в астрал- ния свят, а азът на човека е във физическия свят. И затова човек има самосъзнание, а самосъзнанието се явява, когато азът слезе във физическия свят и се проявява чрез физическо тяло. И сега, когато Бог казва: Вижте сега, че аз съм Аз, това подразбира, че Той е в аза на човека, Той е същината на този аз, който осъзнава Божественото присъствие в себе си. Висшето Божествено начало, което живее в аза на човека се е пробудило или казано другояче, направена е връзка между висшето Божествено начало на човека и неговия аз, който работи във физическия свят. Това отношение е скрито под формата, че Бог се явява в човешка форма и говори със своите избраници. Това е много дълбока мисъл, за която само загатвам. Това значи, че Бог е слязъл до физическото тяло на човека и се проявява чрез него, което значи, че физическото тяло е така одухотворено, че може да стане носител на Божественото начало, на висшето Аз, на Бога в човека.
към текста >>

94. Пророк Данаил - Влад Пашов (1902- 1974)

Тя най-първо ни показва, че всичкият наш живот в будно и сънно състояние се хроникира в книгата на природата или в така наречените акашови записи откъдето пророкът вижда съня на царя.
Тогава цар Навуходоносор паднал на колене и се поклонил на Данаил, и му дал ашого подаръци. Назначил го управител на вавилонската област и началник на халдейските Мъдреци. Но той помолил царя да назначи неговите приятели да се занимават с вавилонската област, а Данаил останал в царския двор. В тази глава са засегнати много дълбоки окултни проб- лелш и може ашого да се каже за нея. но аз ще посоча салдо някои основни положения. Тя най-първо ни показва, че всичкият наш живот в будно и сънно състояние се хроникира в книгата на природата или в така наречените акашови записи откъдето пророкът вижда съня на царя. А тълкуването на съня е вече тълкуване на образи и символи, които са език на природата. Образът, който е видял царят, представя човечеството в неговото развитие. Този образ, както Данаил го изтълкувал, показва петте царства от онази епоха до днес: Вавилонското, Персийското, Александър Македонски, Римската империя и сегашното царство. Това е едно тълкуване. Но този образ има и по-дълбоко значение.
към текста >>

С това се изнася един важен окултен закон, според който една погрешка, едно престъпление, за да се изправи, трябва да се изповяда, да се изнесе от подсъзнанието в самосъзнанието, да се обективизира.
И людете на вожда, който ще дойде, ще погребат града и светилището, и свършекът му ще дойде с потоп, и до свършека на оранта има определени погиивания. И ще постави завета с мнозина в една седмица, а в половината на седмицата ще престане жертвата и приношението, и върху крилото на мерзостите ще е запустителят и до свършването на времето ще се даде определение върху запустялото." (27 ст.) Целият този пасаж е кабалистически и е написан така, че само Посветените могат да го разберат. Това показва, че Данаил е бил голям кабалист, защото както видяхме, той е бил назначен за началник на халдейските Мъдреци, които са се занимавали с Кабала. В молитвата, която Данаил прави в началото на тази глава, той изрежда всичките погрешки на еврейския народ, заради които е наказан. С това се изнася един важен окултен закон, според който една погрешка, едно престъпление, за да се изправи, трябва да се изповяда, да се изнесе от подсъзнанието в самосъзнанието, да се обективизира. Защото всяка една погрешка представя събиране на енергия, която е подпушена, на която при изповядването се дава път да излезе и да се трансформира. Книгата на Данаил е апокалиптична и е книга на Мъдростта, запечатана със седем печата. В 12-та глава, 4-ти стих Архангелът, който говори с него му казва: „И ти, Данаиле, затвори думите и запечатай книгата до сетното време, когато мнозина ще изследват и знанието ще се умножава." От това ясно се вижда, че в книгата се говори за тайното значение, което трябва да се запечата т.е. да бъде скрито и ще бъде разбрано в сетните времена, когато знанието ще се увеличи. Това се отнася за днешните времена и за бъдещите, когато Бялото Братство ще даде по-голяма Светлина на учениците и те ще могат да проникнат по-дълбоко в тайните на природата.
към текста >>

Знанието за световните тайни се разкрива според степента на съзнанието на дадено същество.
По- нататък видението е още по-интересно. Данаил продължава: „И аз Данаил, погледнах и ето, стоеха двама други, един отсам при брега на реката, а един оттам при брега на реката. И рече единият на облечения в ленени дрехи мъж, който бе над водата на реката: Докога ще бъде свършекът на тези чудеса." Този въпрос показва, че не само хората, но и на съществата от другите светове тайните не са разкрити, не са известни. Знанието за световните тайни се разкрива според степента на съзнанието на дадено същество. Колкото съзнанието е по- разширено, т.е. проникнато от Божествената Светлина, защото Бог, Който съдържа в себе си всички тайни на битието, се изразява като Светлина на човешкото съзнание. И колкото повече Светлина прониква в съзнанието на човека, толкова повече тайни му се разкриват, толкова повече знания придобива. И Посвещението, за което се говори в окултната наука е един метод, чрез който съзнанието на Посветения се подготвя и така се фокусира, че силна Светлина нахлува в него и пред него се разкриват известни тайни, влиза във връзка с известни разумни същества и придобива известни сили според степента на Посвещението. Според окултната наука има четири Велики Посвещения, всяко от които се разделя на десет по-малки.
към текста >>

Колкото съзнанието е по- разширено, т.е.
Данаил продължава: „И аз Данаил, погледнах и ето, стоеха двама други, един отсам при брега на реката, а един оттам при брега на реката. И рече единият на облечения в ленени дрехи мъж, който бе над водата на реката: Докога ще бъде свършекът на тези чудеса." Този въпрос показва, че не само хората, но и на съществата от другите светове тайните не са разкрити, не са известни. Знанието за световните тайни се разкрива според степента на съзнанието на дадено същество. Колкото съзнанието е по- разширено, т.е. проникнато от Божествената Светлина, защото Бог, Който съдържа в себе си всички тайни на битието, се изразява като Светлина на човешкото съзнание. И колкото повече Светлина прониква в съзнанието на човека, толкова повече тайни му се разкриват, толкова повече знания придобива. И Посвещението, за което се говори в окултната наука е един метод, чрез който съзнанието на Посветения се подготвя и така се фокусира, че силна Светлина нахлува в него и пред него се разкриват известни тайни, влиза във връзка с известни разумни същества и придобива известни сили според степента на Посвещението. Според окултната наука има четири Велики Посвещения, всяко от които се разделя на десет по-малки. Така че в пътя към върха на съвършенството има 40-42 стъпала, през които ученикът трябва да мине, докато стигне високия връх.
към текста >>

проникнато от Божествената Светлина, защото Бог, Който съдържа в себе си всички тайни на битието, се изразява като Светлина на човешкото съзнание.
„И аз Данаил, погледнах и ето, стоеха двама други, един отсам при брега на реката, а един оттам при брега на реката. И рече единият на облечения в ленени дрехи мъж, който бе над водата на реката: Докога ще бъде свършекът на тези чудеса." Този въпрос показва, че не само хората, но и на съществата от другите светове тайните не са разкрити, не са известни. Знанието за световните тайни се разкрива според степента на съзнанието на дадено същество. Колкото съзнанието е по- разширено, т.е. проникнато от Божествената Светлина, защото Бог, Който съдържа в себе си всички тайни на битието, се изразява като Светлина на човешкото съзнание. И колкото повече Светлина прониква в съзнанието на човека, толкова повече тайни му се разкриват, толкова повече знания придобива. И Посвещението, за което се говори в окултната наука е един метод, чрез който съзнанието на Посветения се подготвя и така се фокусира, че силна Светлина нахлува в него и пред него се разкриват известни тайни, влиза във връзка с известни разумни същества и придобива известни сили според степента на Посвещението. Според окултната наука има четири Велики Посвещения, всяко от които се разделя на десет по-малки. Така че в пътя към върха на съвършенството има 40-42 стъпала, през които ученикът трябва да мине, докато стигне високия връх. При всяко едно Посвещение в съзнанието прониква нова Светлина и му се разкриват нови хоризонти от битието и живота, и влиза в контакт с нови същества.
към текста >>

И колкото повече Светлина прониква в съзнанието на човека, толкова повече тайни му се разкриват, толкова повече знания придобива.
И рече единият на облечения в ленени дрехи мъж, който бе над водата на реката: Докога ще бъде свършекът на тези чудеса." Този въпрос показва, че не само хората, но и на съществата от другите светове тайните не са разкрити, не са известни. Знанието за световните тайни се разкрива според степента на съзнанието на дадено същество. Колкото съзнанието е по- разширено, т.е. проникнато от Божествената Светлина, защото Бог, Който съдържа в себе си всички тайни на битието, се изразява като Светлина на човешкото съзнание. И колкото повече Светлина прониква в съзнанието на човека, толкова повече тайни му се разкриват, толкова повече знания придобива. И Посвещението, за което се говори в окултната наука е един метод, чрез който съзнанието на Посветения се подготвя и така се фокусира, че силна Светлина нахлува в него и пред него се разкриват известни тайни, влиза във връзка с известни разумни същества и придобива известни сили според степента на Посвещението. Според окултната наука има четири Велики Посвещения, всяко от които се разделя на десет по-малки. Така че в пътя към върха на съвършенството има 40-42 стъпала, през които ученикът трябва да мине, докато стигне високия връх. При всяко едно Посвещение в съзнанието прониква нова Светлина и му се разкриват нови хоризонти от битието и живота, и влиза в контакт с нови същества. И в зависимост от това, с какви същества влиза в контакт, оттам и тайните, които му се разкриват.
към текста >>

И Посвещението, за което се говори в окултната наука е един метод, чрез който съзнанието на Посветения се подготвя и така се фокусира, че силна Светлина нахлува в него и пред него се разкриват известни тайни, влиза във връзка с известни разумни същества и придобива известни сили според степента на Посвещението.
Този въпрос показва, че не само хората, но и на съществата от другите светове тайните не са разкрити, не са известни. Знанието за световните тайни се разкрива според степента на съзнанието на дадено същество. Колкото съзнанието е по- разширено, т.е. проникнато от Божествената Светлина, защото Бог, Който съдържа в себе си всички тайни на битието, се изразява като Светлина на човешкото съзнание. И колкото повече Светлина прониква в съзнанието на човека, толкова повече тайни му се разкриват, толкова повече знания придобива. И Посвещението, за което се говори в окултната наука е един метод, чрез който съзнанието на Посветения се подготвя и така се фокусира, че силна Светлина нахлува в него и пред него се разкриват известни тайни, влиза във връзка с известни разумни същества и придобива известни сили според степента на Посвещението. Според окултната наука има четири Велики Посвещения, всяко от които се разделя на десет по-малки. Така че в пътя към върха на съвършенството има 40-42 стъпала, през които ученикът трябва да мине, докато стигне високия връх. При всяко едно Посвещение в съзнанието прониква нова Светлина и му се разкриват нови хоризонти от битието и живота, и влиза в контакт с нови същества. И в зависимост от това, с какви същества влиза в контакт, оттам и тайните, които му се разкриват. От описанието, което Данаил дава, се вижда, че той е влязъл във връзка с Архангелите и даже по-висшестоящи същества и съответно с това му се разкриват съдбините на народите и на цялото човечество.
към текста >>

При всяко едно Посвещение в съзнанието прониква нова Светлина и му се разкриват нови хоризонти от битието и живота, и влиза в контакт с нови същества.
проникнато от Божествената Светлина, защото Бог, Който съдържа в себе си всички тайни на битието, се изразява като Светлина на човешкото съзнание. И колкото повече Светлина прониква в съзнанието на човека, толкова повече тайни му се разкриват, толкова повече знания придобива. И Посвещението, за което се говори в окултната наука е един метод, чрез който съзнанието на Посветения се подготвя и така се фокусира, че силна Светлина нахлува в него и пред него се разкриват известни тайни, влиза във връзка с известни разумни същества и придобива известни сили според степента на Посвещението. Според окултната наука има четири Велики Посвещения, всяко от които се разделя на десет по-малки. Така че в пътя към върха на съвършенството има 40-42 стъпала, през които ученикът трябва да мине, докато стигне високия връх. При всяко едно Посвещение в съзнанието прониква нова Светлина и му се разкриват нови хоризонти от битието и живота, и влиза в контакт с нови същества. И в зависимост от това, с какви същества влиза в контакт, оттам и тайните, които му се разкриват. От описанието, което Данаил дава, се вижда, че той е влязъл във връзка с Архангелите и даже по-висшестоящи същества и съответно с това му се разкриват съдбините на народите и на цялото човечество. Когато човек влезе във връзка с Архангелите, понеже Архангелите управляват народите, когато той влезе във връзка с тях, тогава му се разкрива съдбата на народите. Има духове, които управляват епохите и това са Началствата. Когато човек влезе във връзка с тях, разкрива му се съдбата на цялото човечество.
към текста >>

И когато казваме, че при контакт с определени йерархии се разкриват определени тайни, това подразбира, че Божествения Дух, според степента на съзнанието на съществата им се изявява чрез различни същества от йерархията.
А когато влезе във връзка с духовете на формата или Властите, пред него се разкрива историята на цялата земя в нейното развитие. Когато влезе във връзка с още по-възвишени същества, разкрива му се миналото и бъдещето на цялата световна еволюция. А когато влезе във връзка с ангелите, разкрива му се индивидуалната съдба на един отделен човек. Когато влезе във връзка със същества още по-долни, разкриват му се неща, които са свързани с живота на физическия свят и т.н. Тук трябва да кажа също така, че цялата ангелска йерархия представя тяло на Божествения Дух, чрез което той се проявява. И когато казваме, че при контакт с определени йерархии се разкриват определени тайни, това подразбира, че Божествения Дух, според степента на съзнанието на съществата им се изявява чрез различни същества от йерархията. Затова Учителят казва: Хората като цяло образуват физическото тяло на Христа. Ангелите като цяло образуват духовното тяло на Христа. А боговете като цяло образуват умственото тяло на Христа. Да се върнем към Данаил. От 7-ми стих нататък се казва: „И чух облечения в ленени дрехи мъж, който бе над водата на реката, когато възвиси десницата си и левицата си към небето, и се кле в живущия във век, че ще е време, времена и пол време.
към текста >>

95. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

Послуша Господ молени- ето ми, Господ ще приеме молитвата ми." Тук не се отнася само за външни врагове, но и тези, които нахлуват в съзнанието на човека, за тях говори Давид.
Господи, на ранина ще чуеш гласа ми, на ранина ще застана пред Тебе и ще чакам." Значи Давид на ранина, преди изгрев слънце си е правил молитвата и е виждал в Слънцето лицето на Бога. И по-нататък дава ред формули за призоваване на Божието благословение и за отстраняване на влиянията на тъмните сили. Псаломът завършва с формулата: „Защото Ти, Господи, ще благословиш праведния, ще го покриеш с благоволение като с щит." В 6-ия псалом Давид се обръща с голямо смирение към Господа, да го избави от неприятелите. В 8-ми стих казва: „Отдалечете се от мене всички, които правите беззаконие, защото чу Господ гласа на плача ми. Послуша Господ молени- ето ми, Господ ще приеме молитвата ми." Тук не се отнася само за външни врагове, но и тези, които нахлуват в съзнанието на човека, за тях говори Давид. В 7-ми псалом, както и в повечето от псалмите си, Давид подчертава резултата на двата пътя на живота - пътя на доброто и правдата, и пътя на злото и неправдата. Пътят на доброто е живот и спасение, а пътят на злото е смърт и разрушение. Псаломът започва с думите: „Господи Боже, на Тебе се надея, спаси ме от всичките ми гонители и избави ме, да не би врагът да грабне като лъв душата ми и да я разкъса, без да се намери избавител." Тук ясно се говори не за физически врагове, но за духовните неприятели на човека, които искат да погубят душата му. И по-нататък казва: „Бог ще съди народите, съди ме. Господи, според правдата ми и според моето незлобие, което е в мене." В този стих, както и в цялата глава говори за проявлението на закона на кармата, на Божествената справедливост и завършва с думите: „Аз ще хваля Господа за Неговата правда и ще възпявам Името на Господа Вишнаго."
към текста >>

съзнанието му да е винаги будно, за да не се отклони.
Псаломът започва с думите: „Господи, кой ще обитава в Твоята скиния? Кой ще живее в светата Твоя гора? " И отговаря: „Който ходи в незло- бие и прави правда, и който говори Истината от сърцето си", и по-нататък изрежда всичките му качества. Шестнадесетият псалом е молба на Давид да го опази Бог, защото на Него възлага надеждите си и да го води в пътя на живота. Защото всеки, който е тръгнал в пътя знае и съзнава, че опасности го дебнат на всяка крачка и трябва да държи винаги връзката си с Бога, т.е. съзнанието му да е винаги будно, за да не се отклони. Казва: „Ще благославям Господа, Който ме вразуми, още и в нощно време учат ме вътрешностите ми." „Винаги имам Господа пред себе си, понеже е отдясно ми, да не се поколебая." Значи, Посветеният знае, че за да не се отклони, винаги трябва да държи Бога в съзнанието си пред себе си, отдясно, т.е. да бъде светлина в ума му. И после казва: „Ще ми изявиш пътя на живота." В 17-ти псалом пак продължава молбата да го пази Господ, като казва: „Изпитал си сърцето ми, посетил си го в нощно време, опитал си ме и не си намерил нищо в него... Утвърди стъпките ми в пътищата си, за да не се подхлъзнат нозете ми." И защото враговете го дебнат да го нападнат, затова казва: „Стани, Господи, предвари го, свали го, извади душата му от нечестие с твоя меч." Тук не става въпрос за физически врагове и неприятели, но за духовни врагове, които дебнат човека да го отклонят от правия път и да го вплетат в мрежите си, и да го погубят. Тук му е мястото да кажа, че онзи, който е тръгнал в духовния път, е изложен на два вида опасности, на два вида изкушения.
към текста >>

Казва: „Ще благославям Господа, Който ме вразуми, още и в нощно време учат ме вътрешностите ми." „Винаги имам Господа пред себе си, понеже е отдясно ми, да не се поколебая." Значи, Посветеният знае, че за да не се отклони, винаги трябва да държи Бога в съзнанието си пред себе си, отдясно, т.е.
Кой ще живее в светата Твоя гора? " И отговаря: „Който ходи в незло- бие и прави правда, и който говори Истината от сърцето си", и по-нататък изрежда всичките му качества. Шестнадесетият псалом е молба на Давид да го опази Бог, защото на Него възлага надеждите си и да го води в пътя на живота. Защото всеки, който е тръгнал в пътя знае и съзнава, че опасности го дебнат на всяка крачка и трябва да държи винаги връзката си с Бога, т.е. съзнанието му да е винаги будно, за да не се отклони. Казва: „Ще благославям Господа, Който ме вразуми, още и в нощно време учат ме вътрешностите ми." „Винаги имам Господа пред себе си, понеже е отдясно ми, да не се поколебая." Значи, Посветеният знае, че за да не се отклони, винаги трябва да държи Бога в съзнанието си пред себе си, отдясно, т.е. да бъде светлина в ума му. И после казва: „Ще ми изявиш пътя на живота." В 17-ти псалом пак продължава молбата да го пази Господ, като казва: „Изпитал си сърцето ми, посетил си го в нощно време, опитал си ме и не си намерил нищо в него... Утвърди стъпките ми в пътищата си, за да не се подхлъзнат нозете ми." И защото враговете го дебнат да го нападнат, затова казва: „Стани, Господи, предвари го, свали го, извади душата му от нечестие с твоя меч." Тук не става въпрос за физически врагове и неприятели, но за духовни врагове, които дебнат човека да го отклонят от правия път и да го вплетат в мрежите си, и да го погубят. Тук му е мястото да кажа, че онзи, който е тръгнал в духовния път, е изложен на два вида опасности, на два вида изкушения. От една страна има духове, които го съветват да се откаже от живота и събуждат в него гордост и тщеславие, че не е като другите хора.
към текста >>

В 39-ти псалом се описва състоянието на човек, който има съзнание, че трябва да върви по Божествен път и прави усилие в това направление.
Да ме не оставиш. Господи Боже мой. да се не отдалечиш от мене. побързай да ми помогнеш. Господи, спасение мое." В 39-ти псалом се описва състоянието на човек, който има съзнание, че трябва да върви по Божествен път и прави усилие в това направление. Псаломът започва с думите: „Рекох, ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. ще имам уза на устата си, когато е нечестивият пред мене." След това говори за скръбта си, че се е увеличила и идва до идеята, че човешкият живот е кратък и мимолетен, и казва: „Ето, направил си дните ми като педя, и времето на живота ми е нищо пред Тебе." И след това говори за суетата на обикновения човешки живот и казва: „Наистина, всеки человек е суета." И се моли на Бога да послуша молитвата му и казва: „Остави ме на отряда, за да се съвзема преди да отида и да ме няма вече." Целият псалом е композиран така, че показва празнотата и суетата на обикновения живот на човек без идея и идеал. 40-ти псалом започва с думите: „Очаквах с нетърпение Господа. И Той се приклони към мене и чу вика ми. И възведе ме из рова на погибелта, из тинята и калта, и постави на камък нозете ми, утвърди стъпките ми и тури в устата ми песен нова, пение Богу нашему... " Който възлага надеждата си на Бога, Бог винаги ще го изведе на спасителния бряг.
към текста >>

Но за тази борба, която душата води, Посветеният казва: „Възложи на Господа товара си и Той ще те подпре." Това е един закон, който се спазва от всички Посветени и от всички окултни ученици - да възлагат товара си на Господа, в смисъл техният поглед, тяхното съзнание винаги да е отправено и свързано с Божественото съзнание, т.е.
Понеже тази дума е изгубена, хората и до днес говорят неразбрано. Говориш на Бога, но Той не те слуша. Бог ще те слуша само тогаз, когато произнесеш истинското Му Име." В 55-ти псалом Давид като че описва външни събития и явления, но всъщност той описва вътрешни мистични преживявания и събития, през които преминават душите на различна степен на развитие. Този псалом започва с думите: „Боже, чуй молитвата ми и не се крий от молението ми." В този псалом се описва състоянието на една душа, която в пътя на живота си е нападната от врагове, което е обикновено явление в пътя на окултното развитие. Но за тази борба, която душата води, Посветеният казва: „Възложи на Господа товара си и Той ще те подпре." Това е един закон, който се спазва от всички Посветени и от всички окултни ученици - да възлагат товара си на Господа, в смисъл техният поглед, тяхното съзнание винаги да е отправено и свързано с Божественото съзнание, т.е. съзнанието им да е будно, за да могат всякога да получават Божията помощ. Защото в пътя на развитието си, както всеки човек, така и окултния ученик е изложен на нападения от много страни. 56-ти псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, защото человек е зинал да ме погълне." И после казва: „Какво ще ми стори плът? " Псаломът завършва с думите: „Ще ти отдам славословие, понеже си избавил душата ми от смърт, дали не и нозете ми от подхлъзване, за да ходя пред Бога във виделината на живите." Това са заключителни думи на триумф на един Посветен, който е минал през големи борби и изпитания, но с Божия помощ е преодолял всичко и казва горните, пълни със значение думи. Всеки псалом има специфичен строеж и представя специфично откровение, и е специфичен ключ към тайните на природата.
към текста >>

съзнанието им да е будно, за да могат всякога да получават Божията помощ.
Говориш на Бога, но Той не те слуша. Бог ще те слуша само тогаз, когато произнесеш истинското Му Име." В 55-ти псалом Давид като че описва външни събития и явления, но всъщност той описва вътрешни мистични преживявания и събития, през които преминават душите на различна степен на развитие. Този псалом започва с думите: „Боже, чуй молитвата ми и не се крий от молението ми." В този псалом се описва състоянието на една душа, която в пътя на живота си е нападната от врагове, което е обикновено явление в пътя на окултното развитие. Но за тази борба, която душата води, Посветеният казва: „Възложи на Господа товара си и Той ще те подпре." Това е един закон, който се спазва от всички Посветени и от всички окултни ученици - да възлагат товара си на Господа, в смисъл техният поглед, тяхното съзнание винаги да е отправено и свързано с Божественото съзнание, т.е. съзнанието им да е будно, за да могат всякога да получават Божията помощ. Защото в пътя на развитието си, както всеки човек, така и окултния ученик е изложен на нападения от много страни. 56-ти псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, защото человек е зинал да ме погълне." И после казва: „Какво ще ми стори плът? " Псаломът завършва с думите: „Ще ти отдам славословие, понеже си избавил душата ми от смърт, дали не и нозете ми от подхлъзване, за да ходя пред Бога във виделината на живите." Това са заключителни думи на триумф на един Посветен, който е минал през големи борби и изпитания, но с Божия помощ е преодолял всичко и казва горните, пълни със значение думи. Всеки псалом има специфичен строеж и представя специфично откровение, и е специфичен ключ към тайните на природата. 57-ми псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, помилвай ме, защото на Тебе уповава душата ми, и на сянката на Твоите крила ще се надея, доде заминат злощастията." И по-нататък описва различните изпитания, през които минава душата, но щом уповава на Бога, тя превъзмогва всичко.
към текста >>

Това е положението на душата, когато се чувствува отхвърлена, но най-после просветва в съзнанието и тя казва: „Чрез Бога ще направя юначество и Той ще стъпче враговете ми."
59-ти псалом описва състоянието на една душа, която се намира в утеснение и възлага надеждата си на Бога. В 5-ти стих се казва: „Ти, Господи, Боже на силите, Боже Израилев, събуди се, за да посетиш всичките езичници." От израза „събуди се" ясно се вижда, че душата апелира към Бога, който спи дълбоко в нея, да се събуди и да я спаси от езичниците. Под езичници тук се разбира нисшият душевен живот - страсти, инстинкти. И към края казва: „Аз ще пея на Твоята сила, и на ранина с радост ще песнословя Твоята милост, защото си ми станал крепост и прибежище в деня на скръбта." 60-ти псалом като че описва физически събития, но това са вътрешни събития, на които външните са само уподобление. Това е положението на душата, когато се чувствува отхвърлена, но най-после просветва в съзнанието и тя казва: „Чрез Бога ще направя юначество и Той ще стъпче враговете ми." 61 -ви псалом е молитва на пробудилата се душа, която отправя благодарност към Бога за подкрепата, която й е дал в дългия път на нейните борби и изпитания, и псаломът завършва с думите: „Ще пребъде во век пред Бога, и повели да го пазят милостта и Истината, така ще песнопея винаги Твоето Име, за да изпълнявам обричанията си всеки ден." 62-ри псалом говори за увереността на победилата и превъзмогнала душа, която уповава на Бога. Псаломът започва с думите: „Наистина, душата ми има тихо упование на Бога, на Него е спасението ми." След това говори за враговете, които нападат душата в пътя на нейното развитие, но когато тя се надее на Бога, всички ще бъдат победени. И псаломът завършва с думите: „Веднъж казва Бог, два пъти чух това, че силата е Божия, и Твоя е, Господи, милостта, защото Ти ще отдадеш на всекиго според делата му." 63-ти псалом описва състоянието на душата на един Посветен, когато минава през пустинята на живота и там уповава и намира Бога в себе си, и казва: „Душата ми е жадна за Тебе, желае Те плътта ми, в една пуста, суха и безводна земя, за да гледам Твоята Сила и Твоята Слава, както Те видях в Светилището."
към текста >>

Или в гнева Си затвори своите щедрости" - това е състоянието на душата, когато изпада в известна тъмнина, но след дълбоко размишление нахлува Светлина в съзнанието и казва: „Тогаз рекох: немощ е за мене това, да се изменява десницата на Всевишния... ще се поучавам във всичките Твои дела, и за деянията Ти ще размишлявам.
И псалмът завършва с думите: „Всички рогове на нечестивите ще съкруша, а роговете на праведните ще се възвисят." В 76-ти псалом се говори, че Бог ще съкруши насилието и гордостта в каквато и форма да се проявяват. И ще се проведе съдба на земята, „за да спаси всички кротки на земята." В 77-ми псалом отначало се описва смущението на псал- мопевеца от това, че Бог ни е забравил и казва: „Дали престана милостта Му за всегда? Дали забрави да помилва Бог? Или в гнева Си затвори своите щедрости" - това е състоянието на душата, когато изпада в известна тъмнина, но след дълбоко размишление нахлува Светлина в съзнанието и казва: „Тогаз рекох: немощ е за мене това, да се изменява десницата на Всевишния... ще се поучавам във всичките Твои дела, и за деянията Ти ще размишлявам. Боже, в Святост е пътят Ти." 78-ми псалом започва с думите: „Слушайте, люде мои, закона ми, приклонете очите си към словата на устата ми. Ще отворя устата си за притчи, ще произнеса гадания от древността, които чухме и познахме, и нашите отци казаха нам." И след това разказва историята на еврейския народ от излизането му от Египет и всички чудеса, които Бог е направил за Него и как те всякога са недоволни и непризнателни. И се отклоняват от Божия път, което предизвиква Божия гняв, но Бог се въздържа, като от време на време ги наказва, но пак се грижи за тях. И накрая казва: „Тогаз се събуди Господ като от сън, като силен, който изтрезва от вино и порази неприятелите си изотзад." И казва, че избрал юдиното племе на лицето на Давида да пасе овцете Му, „...и пасех ги според нез- лобието на сърцето си и изкуството на ръцете си ги води."
към текста >>

„Който живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогъщаго." От втория стих започва да говори въплотеният човек, който е с пробудено съзнание или ученикът на Бялото Братство, и казва: „Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое, крепост моя, Бог мой, на Него ще се надея." Това е утвърждението на ученика, който е познал Бога и възлага на Него живота си.
Това е молитва на Посветения, който познава Господа и когото Господ познава. Започва с думите: „Господи, Ти си бил нам прибежище на род в род." 91-ви псалом е също молитва на Посветения, която Учителят е дал за молитва. Той е много силен псалом и неговата композиция е много особена и е в зависимост от тройния строеж на човека. Първият стих е, така да се каже, пролог. „Който живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогъщаго." От втория стих започва да говори въплотеният човек, който е с пробудено съзнание или ученикът на Бялото Братство, и казва: „Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое, крепост моя, Бог мой, на Него ще се надея." Това е утвърждението на ученика, който е познал Бога и възлага на Него живота си. В следващия стих, третият, започва да говори друг, това е духовният ръководител на въплотения човек, това е висшето Аз на човека, което го ръководи и обяснява защо е горното утвърждение. „Защото той ще те избавя от сетта на ловеца и от губителен мор... " и изрежда всичко, каквото Бог прави за онези, които се надеят на Него. И в 9-ти стих казва: „Понеже си направил Господа моето упование, Вишнаго свое прибежище, няма да ти се случи никакво зло... защото ще заповядам на ангела си за тебе да те пазят във всичките твои пътища." И като изрежда всичко, от което ще го пазят, в 14-ти стих се обажда третият индивид, който участвува в този разговор, самият Бог, който живее в духа на човека и казва: „Понеже положи в Мене Любовта си, за това ще го избавя, ще туря в безопасност, защото позна Името Ми." Тук става въпрос за Свещеното Име на Бога. за което Мойсей казва: Не произнасяй напразно Името Божие, и продължава: „Ще ме прикове и ще го послушам, с него ще съм, когато е в скръб, ще го избавя и ще го прославя, ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си." В този псалом са посочени трите начала в човека - човешката личност, която е влязла в пътя на окултното развитие, въп- лотеният човек; душата и духът на човека и техните взаимоотношения, и Бог, който живее в духа на човека и го ръководи.
към текста >>

96. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

От друга страна Христос въздейства на човешката душа, която под влиянието на съществата на първия принцип беше се пробудило самосъзнанието и заедно с него съзнанието за себе си като една отделност, със свои собствени интереси, което породи егоизма в човешката душа.
Но тук ще спомена накратко, че по отношение на Земята като цяло спасението се състои в това, че Христос донесе онези сили, с които спря слизането на Земята като живо същество в гъстата материя, спря инволюционния процес и даде импулса на обратния процес, на процеса на възхода, на възлизането. До времето на Христа, казва Учителят, Земята като един голям винт слизаше все по-дълбоко в материята. Христос, със своето слизане на Земята спря този процес и даде обратно движение на този голям винт. До идването на Христа Земята се движеше отгоре надолу, отдясно наляво, а сега почна едно движение отдолу нагоре и от ляво надясно. С това Земята навлиза във все по-рядка среда и ще влезе във връзка с все девствени сили и материи на Космоса. От друга страна Христос въздейства на човешката душа, която под влиянието на съществата на първия принцип беше се пробудило самосъзнанието и заедно с него съзнанието за себе си като една отделност, със свои собствени интереси, което породи егоизма в човешката душа. Хората все повече се отдалечаваха един от друг. Христос, със слизането си на Земята донесе силата на Любовта, не само Учението на Любовта, което беше донасяно и в миналото, но донесе силата на Любовта, която се вля в процеса на земното развитие и по такъв начин въздейства и на човешките души. Всички души, които приемат Любовта като една сила, под нейното влияние почват да съзнават, че всички имат общ произход и общ интерес и по такъв начин се образува една общност, която няма за основа вече кръвното родство, както е било в миналото, но се образува една общност на основата на Духовната любов, която Христос донесе. И когато евангелистът казва: "И Словото стана плът и всели се между нас", подразбираме това, че Словото като Любов се е вселило в човешките души, да образува основата на общочовешкото братство.
към текста >>

Изхождайки от това гледище Учителят казва: "До времето на Христа съзнанието на човечеството е било затворено, сляпо, но от момента, в който Христос помаза очите на слепия, съзнанието на всички хора по лицето на земята се отвори, т. е.
Външната история е само дрехата, в която е облечена една дълбока Истина, която е душата на Евангелието. А моралното поучение е, така да се каже, тялото, което е облечено в дрехата на разказа или историята. Следователно, зад всяка случка или явление, които се описват в Евангелията, трябва да се погледне от такова гледище, че всяко действие има отношение както към човека, на когото е извършено, също и към цялото човечество, към всички хора. И не само към всички хора, но има отношение и към космичните същества. Защото Херметичната Мъдрост казва: Туй, което е долу, е подобно на туй, което е горе. Изхождайки от това гледище Учителят казва: "До времето на Христа съзнанието на човечеството е било затворено, сляпо, но от момента, в който Христос помаза очите на слепия, съзнанието на всички хора по лицето на земята се отвори, т. е. се пробуди и те прогледнаха. Очите на всички хора са помазани, за да разбират това, което им се говори". Щайнер, който също изнася езотеричното Християнство, казва в една своя сказка: "Езотеричното Християнство винаги е съществувало наред с външното християнско учение. Аз често съм обръщал внимание на факта, че великият апостол в Християнството, Павел, е употребил своята мощна и пламенна словесна дарба, за да учи народите на Християнството. Но редом с основаването на църквите той е основавал и езотерични Школи.
към текста >>

При тази фаза става голяма трансформация на съзнанието и човек влиза във фазата на свръхсъзнанието, което е вечна светлина и хармония.
До тук човек е ученик, а оттук вече става служител на Бога. А на Бога може да служи само този, който е намерил методи за приложение на Божествените Истини в живота си и работи за тяхното приложение. Велико нещо е Посвещението, защото при него на човека се разкриват ключовете на Тайните на Природата и той става Мъдрец, Адепт, Посветен, Маг. Велико нещо е служенето на Бога. Тук човек, след като е добил власт над лошите духове, след като е завладял всички стихии на Природата, той се свързва с възвишените Същества и с Бога и му се разкриват велики Тайни на Битието. При тази фаза става голяма трансформация на съзнанието и човек влиза във фазата на свръхсъзнанието, което е вечна светлина и хармония. Но между тази фаза и следващата ученикът трябва да премине пак през много големи страдания. Сега вече той няма да изплаща своя карма, но изучавайки Закона на Жертвата, той се учи да жертвува всичко, даже и живота си, за да повдигне останалите братя човеци. През тази фаза той носи кармата на човечеството и затова минава през Голгота, след което иде седмата степен - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО Седмата степен е ВЪЗКРЕСЕНИЕТО. Това е последната степен в развитието на човека, когато човек завършва своята човешка еволюция и става равноангелен.
към текста >>

Това е пълно пробуждане на Божественото космично съзнание, при което човек става един съработник на Природата и служител на Бога в истинския смисъл на думата.
Сега вече той няма да изплаща своя карма, но изучавайки Закона на Жертвата, той се учи да жертвува всичко, даже и живота си, за да повдигне останалите братя човеци. През тази фаза той носи кармата на човечеството и затова минава през Голгота, след което иде седмата степен - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО Седмата степен е ВЪЗКРЕСЕНИЕТО. Това е последната степен в развитието на човека, когато човек завършва своята човешка еволюция и става равноангелен. Възкресението е от Бога. Това е пълно пробуждане на Божественото космично съзнание, при което човек става един съработник на Природата и служител на Бога в истинския смисъл на думата. При Възкресението долните тела - физическо, етерно, астрално, умствено и причинно, се свързват с Божественото тяло. Това е влизане в Нирвана, във висшия Божествен свят и всички тела почват да действуват в унисон. Понеже сега физическото тяло тегли на една страна, астралното на друга, умственото на трета, на това се дължи дисхармонията в човешкия живот. Затова трябва да се постигне хармония между тях. Сегашната дисхармония между нашите мисли, чувства и постъпки е резултат на нехармоничната връзка между нашите тела.
към текста >>

Ако растението имаше съзнание за своето съществуване, то би трявало да каже на почвата: Наистина, като същество аз стоя по-горе от тебе, но ако ти не беше, аз не бих могъл да живея.
Ще изложа накратко тези степени и как трябва да живее християнският ученик, когато минава през тези степени. Първата степен е тази, която се нарича "измиването на краката". При тази степен Учителят казва на ученика: Погледни растението. То пуска своите корени в почвата. Минералната почва е по-нисше същество, отколкото растението. Ако растението имаше съзнание за своето съществуване, то би трявало да каже на почвата: Наистина, като същество аз стоя по-горе от тебе, но ако ти не беше, аз не бих могъл да живея. Защото от тебе аз извличам по- голяма част от моята храна. И ако растението би могло да превърне това в чувство, то би трябвало да се преклони пред почвата и да каже: Пред тебе се покланям аз, която си по-нисше същество от мене, защото на тебе дължа аз моето съществуване. И когато се издигнем до животното, по същият начин и животното трябва да се отнесе към растението и да каже: Наистина, аз стоя по-високо от тебе, но аз дължа моето съществуване на тебе. И когато се издигнем по такъв начин и стигнем до човека, всеки, който стои по-високо на социалната стълба би трябвало да преклони глава пред по-ниската степен и да каже: На по-ниската степен аз дължа моето съществуване. И това върви така нагоре до Исуса Христа.
към текста >>

Завършвайки описанието на тези степени, Щайнер казва: "Тук завършва стълбицата на чувствата, в които ученикът трябва да се потопява през деня, в будно състояние, при пълно вътрешно самообладание и концентриране.
Само онзи може да я опише, който може да мисли без помощта на физическия мозък. Затова не съществува на земята език, който да опише, защото земните езици имат значение само за физическия свят. Ето защо може само да се загатне за тази степен. Тя надминава всичко, за което човек може да си състави една представа. Нарича се "възнесение" или пълно проникване в Духовния свят. Завършвайки описанието на тези степени, Щайнер казва: "Тук завършва стълбицата на чувствата, в които ученикът трябва да се потопява през деня, в будно състояние, при пълно вътрешно самообладание и концентриране. Когато ученикът се е отдал на тези изживявания, те действат така силно върху неговото астрално тяло, че през нощта се изграждат вътрешните сетивни органи, оформят се пластично. В розенкройцерското Посвещение не се преминава тази седморна стълбица от чувства, но и там се получава същото действие, за което току-що говорихме". "От гореказаното се вижда, че при Посвещението се касае за това косвено чрез дневните преживявания да се повлияе на астралното тяло така, че когато то се освобождава от физическото тяло през нощта, само си изработва една нова пластична форма. Когато човек сам си е предал като астрално същество една пластична форма, астралното тяло се е превърнало в един нов член на човешкото същество. Тогава то е проникнато напълно от манас или духовното себе".
към текста >>

Затова след Христа се практикува друг метод, при който в будно съзнание ученикът въздейства на етерното тяло чрез четене на мистични слова като стихове от Евангелието на Йоан, а в наши дни също и четене на беседите на Учителя.
В миналото, преди Христос да слезе на земята, са съществували различни методи за Посвещение, които в общи линии се съвпадат. Ученикът, след като е преминал през фазата на пречистване на астралното тяло или на християнски език на пречистване на сърцето, той е прекарвал три и половина дни един вид в транс, при който заедно с астралното тяло се излъчва и част от етерното тяло и той остава като мъртъв. В това време душата му преминава в Духовния свят и там има връзка с различни възвишени Същества. Понеже етерното тяло е излъчено, то преживяванията на душата, отпечатани в астралното тяло, се предават на етерното тяло и човек може да пренесе преживяванията си във физическо поле след като го събудят. Но в настоящата епоха след Христа, понеже етерното тяло много плътно е проникнало във физическото тяло, този начин е опасен и даже невъзможен. Затова след Христа се практикува друг метод, при който в будно съзнание ученикът въздейства на етерното тяло чрез четене на мистични слова като стихове от Евангелието на Йоан, а в наши дни също и четене на беседите на Учителя. Защото сам Учителят казва: "С всяка мисъл, с всяка беседа Аз вливам нови сили във вашата душа". Значи, Словото на Учителя не е само думи, както и Словото на Христа, но чрез тези думи се отправят мощни сили към човешката душа. И когато човек чете тези слова и се концентрира и размишлява върху тях, те действуват мощно върху човешката душа и по този начин могат да се отпечатат върху етерното тяло органите на астралното тяло и човек се свързва с Невидимия свят. Но затова, както вече казах, ученикът трябва да премине през фазата на пречистването и да влезе във фазата на озарението, да бъде озарен отвътре, Светлината на Духа да проникне чрез душата чак до физическото съзнание. Това става, когато ученикът мине последователно през горепосочените седем степени в пътя на окултното развитие.
към текста >>

Но затова, както вече казах, ученикът трябва да премине през фазата на пречистването и да влезе във фазата на озарението, да бъде озарен отвътре, Светлината на Духа да проникне чрез душата чак до физическото съзнание.
Но в настоящата епоха след Христа, понеже етерното тяло много плътно е проникнало във физическото тяло, този начин е опасен и даже невъзможен. Затова след Христа се практикува друг метод, при който в будно съзнание ученикът въздейства на етерното тяло чрез четене на мистични слова като стихове от Евангелието на Йоан, а в наши дни също и четене на беседите на Учителя. Защото сам Учителят казва: "С всяка мисъл, с всяка беседа Аз вливам нови сили във вашата душа". Значи, Словото на Учителя не е само думи, както и Словото на Христа, но чрез тези думи се отправят мощни сили към човешката душа. И когато човек чете тези слова и се концентрира и размишлява върху тях, те действуват мощно върху човешката душа и по този начин могат да се отпечатат върху етерното тяло органите на астралното тяло и човек се свързва с Невидимия свят. Но затова, както вече казах, ученикът трябва да премине през фазата на пречистването и да влезе във фазата на озарението, да бъде озарен отвътре, Светлината на Духа да проникне чрез душата чак до физическото съзнание. Това става, когато ученикът мине последователно през горепосочените седем степени в пътя на окултното развитие. За да разберем правилно Християнството като окултно езотерично учение, за да разберем неговата мисия и задача в развитието на човечеството, за да разберем неговото влияние и работа, която то извърши, трябва да имаме поне елементарни понятия за Христа, доколкото това е възможно при днешната степен на човешкото развитие. Защото при днешното състояние на развитието ние не можем да имаме пълно разбиране на Христа, защото Той е нещо велико. Ще изнеса по този въпрос някои мисли от Учителя, за да си съставим поне приблизителна представа за това, какво е Христос и каква е неговата мисия и задача на земята.
към текста >>

97. 10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Може да се каже, че народът приема Учението за Царството Небесно чрез образи в едно състояние на душата, подобно на сън, затова слушат и не чуват, а учениците могат да знаят Тайните на Царството Божие и да ги приемат в будно състояние на мисълта, защото те имат будно съзнание, имат отворени очи и уши.
На една страна Той говори на народа с притчи, защото не разбира, а на учениците говори по друг начин. Съдържанието на Учението е едно, но по различен начин се предава. На народа Учението се предава в образи, а на учениците се предава под формата на мисъл или като Слово. Оттук виждаме, че в Учението има външна, екзотерична страна, която се предава под формата на образи и езотерична страна, която се предава под формата на мисъл, на Слово. На народа Той дава притчата за Сеятеля, а на учениците дава обяснението на същата притча. Може да се каже, че народът приема Учението за Царството Небесно чрез образи в едно състояние на душата, подобно на сън, затова слушат и не чуват, а учениците могат да знаят Тайните на Царството Божие и да ги приемат в будно състояние на мисълта, защото те имат будно съзнание, имат отворени очи и уши. От това се вижда, че Христос има един екзотеричен, външен кръг, който е народът, на който говори с притчи, с образи и един по-вътрешен, езотеричен кръг - кръгът на 12-те ученици, на които говори по-ясно. Той има и друг един кръг между народа и 12-те - това са 72 ученици, който кръг е по средата между народа и 12-те . Естествено, може да се запитаме, защо Христос прави тази разлика между екзотеричното и езотеричното в Своето Учение. В същата глава на Матей се дава отговор на този въпрос, като се казва: "Учениците пристъпиха при Него и рекоха: Защо им говориш чрез притчи? Той отговори: На вас е дадено да разбирате Тайните на Царството Небесно, но на тези не е дадено.
към текста >>

Това е, защото в тях не е пробудено предметното съзнание на мисълта, самосъзнанието.
Учениците се различават от народа, защото имат нещо, което народът го няма. Затова Тайната за Царството им се дава под формата на мисли, под формата на знание. Но ако това знание се даде на народа, който е в едно полусънно състояние, то ще му навреди, защото ще му отнеме и това, което има. Народът живее с известни схващания и разбирания, които благодарение на степента на развитието, на което се намират, ги задоволява, ги хранят. Ако им се разкрият ясно Тайните на Царството Небесно, те ще се намерят в едно противоречие със своите стари разбирания и ще изгубят и това, което имат, без да придобият Новото, защото още не са готови. Това е, защото в тях не е пробудено предметното съзнание на мисълта, самосъзнанието. Който притежава това съзнание, той не само разбира предложеното му Учение под формата на мисъл, но чрез това той добива повече и бавно израства в изобилието на едно ново духовно изживяване. Обаче, които живеят в областта на груповото чувство, то когато им се разкрие открито Учението за Царството, те стават по-бедни, защото им се отнема и това, което имат. Това значат думите: Които имат, ще им се даде още, за да имат преизобилно, а които нямат, ще им се отнеме и това, което имат. Тези, които имат развито самосъзнание и мислят, като им се разкрие Учението за Царството Небесно, ще придобият още по-голяма Светлина и това, което имат, ще се увеличи. А тези, които нямат пробудено самосъзнание и не са свикнали да мислят, нямат Светлина в съзнанието, като им се разкрие това Учение, то ще им отнеме и това, което имат и ще обеднеят още повече.
към текста >>

Който притежава това съзнание, той не само разбира предложеното му Учение под формата на мисъл, но чрез това той добива повече и бавно израства в изобилието на едно ново духовно изживяване.
Затова Тайната за Царството им се дава под формата на мисли, под формата на знание. Но ако това знание се даде на народа, който е в едно полусънно състояние, то ще му навреди, защото ще му отнеме и това, което има. Народът живее с известни схващания и разбирания, които благодарение на степента на развитието, на което се намират, ги задоволява, ги хранят. Ако им се разкрият ясно Тайните на Царството Небесно, те ще се намерят в едно противоречие със своите стари разбирания и ще изгубят и това, което имат, без да придобият Новото, защото още не са готови. Това е, защото в тях не е пробудено предметното съзнание на мисълта, самосъзнанието. Който притежава това съзнание, той не само разбира предложеното му Учение под формата на мисъл, но чрез това той добива повече и бавно израства в изобилието на едно ново духовно изживяване. Обаче, които живеят в областта на груповото чувство, то когато им се разкрие открито Учението за Царството, те стават по-бедни, защото им се отнема и това, което имат. Това значат думите: Които имат, ще им се даде още, за да имат преизобилно, а които нямат, ще им се отнеме и това, което имат. Тези, които имат развито самосъзнание и мислят, като им се разкрие Учението за Царството Небесно, ще придобият още по-голяма Светлина и това, което имат, ще се увеличи. А тези, които нямат пробудено самосъзнание и не са свикнали да мислят, нямат Светлина в съзнанието, като им се разкрие това Учение, то ще им отнеме и това, което имат и ще обеднеят още повече. Образите, в които се излагат притчите, са храна за чувството, което е състоянието, в което живее народът.
към текста >>

Тези, които имат развито самосъзнание и мислят, като им се разкрие Учението за Царството Небесно, ще придобият още по-голяма Светлина и това, което имат, ще се увеличи.
Ако им се разкрият ясно Тайните на Царството Небесно, те ще се намерят в едно противоречие със своите стари разбирания и ще изгубят и това, което имат, без да придобият Новото, защото още не са готови. Това е, защото в тях не е пробудено предметното съзнание на мисълта, самосъзнанието. Който притежава това съзнание, той не само разбира предложеното му Учение под формата на мисъл, но чрез това той добива повече и бавно израства в изобилието на едно ново духовно изживяване. Обаче, които живеят в областта на груповото чувство, то когато им се разкрие открито Учението за Царството, те стават по-бедни, защото им се отнема и това, което имат. Това значат думите: Които имат, ще им се даде още, за да имат преизобилно, а които нямат, ще им се отнеме и това, което имат. Тези, които имат развито самосъзнание и мислят, като им се разкрие Учението за Царството Небесно, ще придобият още по-голяма Светлина и това, което имат, ще се увеличи. А тези, които нямат пробудено самосъзнание и не са свикнали да мислят, нямат Светлина в съзнанието, като им се разкрие това Учение, то ще им отнеме и това, което имат и ще обеднеят още повече. Образите, в които се излагат притчите, са храна за чувството, което е състоянието, в което живее народът. Мисълта, Словото е храна за пробудения човешки ум, който се проявява чрез самосъзнанието. И тогава можем да кажем, че човек, който само съзерцава образите, без да разбира тяхното съдържание, е представител на народа. В разбирането на образите човек става вече ученик.
към текста >>

А тези, които нямат пробудено самосъзнание и не са свикнали да мислят, нямат Светлина в съзнанието, като им се разкрие това Учение, то ще им отнеме и това, което имат и ще обеднеят още повече.
Това е, защото в тях не е пробудено предметното съзнание на мисълта, самосъзнанието. Който притежава това съзнание, той не само разбира предложеното му Учение под формата на мисъл, но чрез това той добива повече и бавно израства в изобилието на едно ново духовно изживяване. Обаче, които живеят в областта на груповото чувство, то когато им се разкрие открито Учението за Царството, те стават по-бедни, защото им се отнема и това, което имат. Това значат думите: Които имат, ще им се даде още, за да имат преизобилно, а които нямат, ще им се отнеме и това, което имат. Тези, които имат развито самосъзнание и мислят, като им се разкрие Учението за Царството Небесно, ще придобият още по-голяма Светлина и това, което имат, ще се увеличи. А тези, които нямат пробудено самосъзнание и не са свикнали да мислят, нямат Светлина в съзнанието, като им се разкрие това Учение, то ще им отнеме и това, което имат и ще обеднеят още повече. Образите, в които се излагат притчите, са храна за чувството, което е състоянието, в което живее народът. Мисълта, Словото е храна за пробудения човешки ум, който се проявява чрез самосъзнанието. И тогава можем да кажем, че човек, който само съзерцава образите, без да разбира тяхното съдържание, е представител на народа. В разбирането на образите човек става вече ученик. Той разбира това, което образът иска да му каже.
към текста >>

Мисълта, Словото е храна за пробудения човешки ум, който се проявява чрез самосъзнанието.
Обаче, които живеят в областта на груповото чувство, то когато им се разкрие открито Учението за Царството, те стават по-бедни, защото им се отнема и това, което имат. Това значат думите: Които имат, ще им се даде още, за да имат преизобилно, а които нямат, ще им се отнеме и това, което имат. Тези, които имат развито самосъзнание и мислят, като им се разкрие Учението за Царството Небесно, ще придобият още по-голяма Светлина и това, което имат, ще се увеличи. А тези, които нямат пробудено самосъзнание и не са свикнали да мислят, нямат Светлина в съзнанието, като им се разкрие това Учение, то ще им отнеме и това, което имат и ще обеднеят още повече. Образите, в които се излагат притчите, са храна за чувството, което е състоянието, в което живее народът. Мисълта, Словото е храна за пробудения човешки ум, който се проявява чрез самосъзнанието. И тогава можем да кажем, че човек, който само съзерцава образите, без да разбира тяхното съдържание, е представител на народа. В разбирането на образите човек става вече ученик. Той разбира това, което образът иска да му каже. Понеже всяка човешка душа в процеса на своето развитие има възможност да премине от съзерцанието на образите към разбирането на тези образи, тя има възможност да премине от екзотеричното разбиране на Християнството към езотеричното. Така че, на пръв поглед различаваме на една страна народа, а на другата страна учениците.
към текста >>

В този смисъл планината е символ на Духовния свят, на едно издигане на съзнанието във Висшите светове, а къщата е символ на физическия свят.
Ако направим тези шест сцени като таблица ще видим, че три пъти имаме среща с четиримата ученици и три пъти с тримата. И тези неща не са случайни. Също не е без значение и това, къде стават тези събития. Две от тях стават в къщи, две на планината, където Христос дава известно Откровение на учениците. Къщата и планината, освен че са реално съществуващи, са същевременно и символи. В този смисъл планината е символ на Духовния свят, на едно издигане на съзнанието във Висшите светове, а къщата е символ на физическия свят. И както е показано в Евангелието от къщата се отива към планината. Така че, имаме три кръга от ученици, на които Христос говори. Най-голям е кръгът на народа, вторият е кръгът на 12-те и третият е кръгът на тримата или четиримата ученици, които са свързани по особен начин с отиването от къщи на планината. В тези три кръга Христос предава Учението по три различни начина, които отговарят на трите метода, на трите начина на предаване на окултното знание, на трите степени на окултното познаване. Първият начин е така нареченият образен начин, когато Духовният свят се разкрива в образи.
към текста >>

Народът е вън, най-външният кръг, където Учението Му се разкрива в образи, които се явяват като семена, които са посадени в тяхното подсъзнание и които като поникнат, ще предизвикат силите, които ще разчупят кората, която обгръща тяхното съзнание и ги привежда в спящо състояние.
Първият начин е така нареченият образен начин, когато Духовният свят се разкрива в образи. При втория начин учението, знанието се разкрива чрез Словото, при който ученикът слуша Учителя да говори за Тайните на Битието. При третата степен ученикът влиза във вътрешна връзка със самата Същност на нещата и Тя му се разкрива. При тази степен ние навлизаме, така да се каже, в най-вътрешното помещение на Храма на Мистериите, Светая Светих, където Христос сам се изявява в Своята Същност на учениците. В тези три степени на висшето познание ние виждаме едно точно разграничение на екзотеричната и езотеричната дейност на Христа. Народът е вън, най-външният кръг, където Учението Му се разкрива в образи, които се явяват като семена, които са посадени в тяхното подсъзнание и които като поникнат, ще предизвикат силите, които ще разчупят кората, която обгръща тяхното съзнание и ги привежда в спящо състояние. Защото тези образи са живи и са свързани с мощните сили на Христа, които работят върху човешката душа. А учениците са вътре в Светилището на Словото, където се поддържа съзнанието за Духа, където съзнанието на учениците е пробудено и те имат отворени уши и очи, чуват Словото, разбират го и го прилагат. Тримата и четиримата ученици са още по- навътре - в Светая Светих на Храма, където човек вече се оформя като носител и проводник на Божествения Дух. Те по вътрешен път получават вече Откровението за истинската Христова Същност. Естествено, че не е случайно и кръгът на тримата и четиримата.
към текста >>

А учениците са вътре в Светилището на Словото, където се поддържа съзнанието за Духа, където съзнанието на учениците е пробудено и те имат отворени уши и очи, чуват Словото, разбират го и го прилагат.
При третата степен ученикът влиза във вътрешна връзка със самата Същност на нещата и Тя му се разкрива. При тази степен ние навлизаме, така да се каже, в най-вътрешното помещение на Храма на Мистериите, Светая Светих, където Христос сам се изявява в Своята Същност на учениците. В тези три степени на висшето познание ние виждаме едно точно разграничение на екзотеричната и езотеричната дейност на Христа. Народът е вън, най-външният кръг, където Учението Му се разкрива в образи, които се явяват като семена, които са посадени в тяхното подсъзнание и които като поникнат, ще предизвикат силите, които ще разчупят кората, която обгръща тяхното съзнание и ги привежда в спящо състояние. Защото тези образи са живи и са свързани с мощните сили на Христа, които работят върху човешката душа. А учениците са вътре в Светилището на Словото, където се поддържа съзнанието за Духа, където съзнанието на учениците е пробудено и те имат отворени уши и очи, чуват Словото, разбират го и го прилагат. Тримата и четиримата ученици са още по- навътре - в Светая Светих на Храма, където човек вече се оформя като носител и проводник на Божествения Дух. Те по вътрешен път получават вече Откровението за истинската Христова Същност. Естествено, че не е случайно и кръгът на тримата и четиримата. И тук има някакво различие в техните възможности за вътрешно разбиране на Учението. В древността, в езотеричните среди, при писането на числата не се е гледало на тях само като количествени величини, но и като качество.
към текста >>

От морето към сушата означава, че учениците излизат от макрокосмичното изживяване на Природата и отиват към трезвото, будно земно съзнание.
Друго едно забележително положение е призоваването на четиримата - те всички са били рибари - и Христос ги извежда от морето на сушата. Понеже заставаме на положението, че всичко преходно е символ, то и тази сцена, макар да отговаря на един исторически факт, е същевременно символ. Морето в случая символизира света на природните стихии, под влияние на които са работили четиримата ученици. Христос ги извежда от това море на стихиите и както видяхме по-горе, прекъсва връзките с тези стихии и насочва тяхната дейност навътре. Това е символизирано с отиването на сушата, на която се излиза при отиване към къщи. От морето към сушата означава, че учениците излизат от макрокосмичното изживяване на Природата и отиват към трезвото, будно земно съзнание. И непосредствено след това тези четирима ученици са свидетели на сцената в къщата на Петър. Това показва, че пътят води от морето на сушата и от сушата вкъщи. Тук имаме постепенно преминаване от външното, макро- космичното изживяване към вътрешното, психичното; от космичното съзнание към личното съзнание. Преди всичко Петър трябва да мине този път. И наистина Петър ни е показан в цялото Евангелие като една неспокойна, вълнуваща се душа, която често изпада под влиянието на приливите и отливите на природните стихии.
към текста >>

Тук имаме постепенно преминаване от външното, макро- космичното изживяване към вътрешното, психичното; от космичното съзнание към личното съзнание.
Христос ги извежда от това море на стихиите и както видяхме по-горе, прекъсва връзките с тези стихии и насочва тяхната дейност навътре. Това е символизирано с отиването на сушата, на която се излиза при отиване към къщи. От морето към сушата означава, че учениците излизат от макрокосмичното изживяване на Природата и отиват към трезвото, будно земно съзнание. И непосредствено след това тези четирима ученици са свидетели на сцената в къщата на Петър. Това показва, че пътят води от морето на сушата и от сушата вкъщи. Тук имаме постепенно преминаване от външното, макро- космичното изживяване към вътрешното, психичното; от космичното съзнание към личното съзнание. Преди всичко Петър трябва да мине този път. И наистина Петър ни е показан в цялото Евангелие като една неспокойна, вълнуваща се душа, която често изпада под влиянието на приливите и отливите на природните стихии. С изцелението на неговата тъща се дава нова насока на неговите вътрешни сили - те се насочват навътре за организиране на неговия вътрешен живот. Това става, когато човек се прибере в къщи, в присъствието на своя Учител. Къщата тук е символ на дълбоката вътрешност на човека, която е убежище на неговото Съкровено естество.
към текста >>

На планината Тавор Христос наистина отпечатва Висшата Троица в душите на тримата ученици, но това, което Христос им дава не стига до тяхното земно съзнание.
Това показва, че силата, която е вършила това, се е оттеглила от тях. Не много след изживяването на тримата на планината, в следващата глава Евангелието на Марко ни разказва, че двамата Заведееви синове, Яков и Йоан, казват на Христос: Направи за нас да седнем един отляво, един от дясната ти страна на Твоята Слава. Това, погледнато повърхностно, показва известна гордост от страна на тези ученици. Но ако се погледне по-дълбоко и се свърже с изживяването при Преображението, ще дойдем до друго заключение. Ще разберем, че тези двамата са доловили мисълта на Христа да станат носители на Висшата Троица, върху които Христос да може да се опре в Своята дейност на земята. На планината Тавор Христос наистина отпечатва Висшата Троица в душите на тримата ученици, но това, което Христос им дава не стига до тяхното земно съзнание. Йоан и Яков смътно го схващат и го изразяват с горния въпрос, а Петър съвсем не го долавя. Както изцелението на Петровата тъща е свързано с изцелението на дъщерята на Яир, така и Преображението на Христа на планината Тавор е свързано с апокалиптичното поучение на Христа на маслинената планина, което е описано в 13-та глава на Марко, в 24~та глава на Матей и в 21-та глава на Лука. Тук се загатва за много възвишени космически Тайни. Христос е заедно с учениците Си в Храма. Храмът е Бог в Своето тяло, Храмът е тялото на Бога, Който сега е въплътен в едно човешко тяло, което е също така Храм на Бога.
към текста >>

А по времето на Гетсимания и около разпятието всички ученици, с изключение на Йоан, бяха изпаднали в едно полусънно състояние на съзнанието.
След това Петър от името на 12-те говори на народа на различни чужди езици. Тук говори Петър, за когото е казано, че е канара и на него Христос ще основе своята църква. В този смисъл Петър се явява като основател и ръководител на църквата, а Йоан се явява като ръководител на езотеричното течение в кръга на 12-те. Оттук всички ученици се пръскат като апостоли на Новото учение на Христа, което беше припомнено от Светия Дух. Защото и Христос им казва: Аз ще ви изпратя Светия Дух, който ще ви напомни всичко, което Аз ви говорих. А по времето на Гетсимания и около разпятието всички ученици, с изключение на Йоан, бяха изпаднали в едно полусънно състояние на съзнанието. Те бяха, така да се каже, забравили кои и какви са и се движеха като сомнамбули. На Петдесетница те се пробуждат от този кошмарен сън и застават всеки на своето място като носители на Христовото Слово и сила, които трябва да проникнат в света.
към текста >>

98. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Така била създадена онази смесица от народи, които юдеите, които имали съзнание за своята раса, толкова много презирали.
Галилейците са едно смешение на много народи - елини, римляни и различни израилски племена. Те са хора по-прогресивни, по-свободолюбиви, с весел дух, докато юдеите са мрачни и сериозни. Народът на Самария заема средно място. Те са хора на чувството и настроението. Те са плод на една смесица на вавилонците, преселени при вавилонското робство в Палестина и се смесили с израилските племена, които живеели там. Така била създадена онази смесица от народи, които юдеите, които имали съзнание за своята раса, толкова много презирали. Между Самария и Вавилон е царувало едно вътрешно родство. И двата народа градят живота си върху чувствения елемент. В религиозно отношение юдеите считали самаряните като езичници. Тяхната душа е била в един още първоначален стадий на своето развитие, непречистена от чувствения елемент, и това е дало основите на техния религиозен живот. И когато Лука описва, че пътят от Юдея за Галилея минава през Самария, това означава, че пътят, описан от Лука, е Път на пречистване на душата.
към текста >>

Следващото блаженство е едно тържествено поучение на учениците и се отнася до второто идване на Христос, което изисква будност от страна на човека за духовните явления в света и да различава духовете.
В следващото блаженство се казва: "Блажени очите, които виждат това, което вие виждате. Казвам ви: Мнозина пророци и царе биха искали да видят това, което вие виждате, но не го видяха и да чуят това, което вие чувате, но не го чуха". От тази мисъл се вижда, че в учениците на Христос се събужда едно ново ясновидство, което ги прави способни да виждат Бога в човека, докато древните пророци и ясновидци виждаха възвишените духовни Същества, но не виждаха Бога в човека. На жените Христос казва: "Блажени тези, които слушат Словото Божие и го пазят". Това са тези, които са дали място на Словото Божие в душите си и които чуват Словото Божие, което говори на човешките души. Следващото блаженство е едно тържествено поучение на учениците и се отнася до второто идване на Христос, което изисква будност от страна на човека за духовните явления в света и да различава духовете. Блаженствата са така групирани, че в своята цялост очертават Пътя на развиващия се човек. Така те образуват общата рамка, в която се развива строежът на цялото Евангелие. 1. Първото блаженство е отправено към Мария - първообраз на Душата. 2. Второто блаженство, блажени бедните, се отнася до земно-телесното и ни казва: "Бъди винаги вътрешно свободен". 3. Третото блаженство е блажени гладните, отнася се до областта на жизнената сила и ни учи да бъдем възприемчиви.
към текста >>

9. Блажено будното сърце: това показва събуждането на духовното сърце на човека, чрез което се възприема идващия Христос.
4. Четвъртото блаженство, блажени плачещите, блажени сълзите, се отнася до областта на душевните вълнения и ни учи да бъдем готови да понасяме скърбите и страданията. 5. Петото блаженство е блажени преследваните: отнася се до областта на личния живот, събуждането на аза и ни учи - търсете Основата на Живота в самите себе си. 6. Шестото блаженство е отправено към жените, блажени духовните зародиши: не оставяйте да бъде разклатен вашия духовен зародиш, а го укрепвайте чрез Христос. 7. Блажени очите, които виждат: това показва, че висшето виждане започва и се разкрива светът на образите. 8. Блажени ушите, които чуват: това показва, че духовните уши са отворени и започва слушането на духовното Слово. 9. Блажено будното сърце: това показва събуждането на духовното сърце на човека, чрез което се възприема идващия Христос. 10. Блажени безплодните: това подсказва за изпитанията на изпълнения с Бога човек. Такъв един обзор ни показва вътрешния строеж на Евангелието на Лука, което е Евангелие на Пътя, на вътрешното окултно развитие на човешкото същество. От това се вижда, че всичко до шестото блаженство е подготовка, след което започва разгръщането на висшия човек. Между шестото и седмото блаженство се намира началото на пътуването за Ерусалим и всичко, което се намира до това пътуване, е само подготовка за това. След това се казва: "Случи се, обаче, когато се изпълни времето да бъде отнесено оттам, Той обърна лицето Си и се насочи направо към Ерусалим" (9 гл., 51 cm.) .
към текста >>

Защото Христос, слизайки отгоре надолу, предизвиква същевременно в съзнанието на Исус едно движение отдолу нагоре и затова не изязява изведнъж всичката си сила, а постепенно.
Между шестото и седмото блаженство се намира началото на пътуването за Ерусалим и всичко, което се намира до това пътуване, е само подготовка за това. След това се казва: "Случи се, обаче, когато се изпълни времето да бъде отнесено оттам, Той обърна лицето Си и се насочи направо към Ерусалим" (9 гл., 51 cm.) . И оттам нататък в същия "Път на Учението", висшият човек се разгръща постепенно в Светлината на Христос. Ако проследим вътрешното описание, което Лука дава на живота на Исус след Кръщението в Йордан, ще видим навсякъде да се загатва, че Исус не се издига веднага до пълната сила на Христовото действие, а остава първоначално на степента на Ангела, на Илия. Той сега действа от степента на Илия, от степента на Ангела. Защото Христос, слизайки отгоре надолу, предизвиква същевременно в съзнанието на Исус едно движение отдолу нагоре и затова не изязява изведнъж всичката си сила, а постепенно. Най-първо той действа от степента на Ангела, на която степен се намираше Илия и постепенно се издига нагоре през Архангелите към Своята собствена сила и мощ като Бог. Първата проповед на Христос е в синагогата, в родния му град Назарет. Това е една Илиева проповед. Той казва: "Имаше много вдовици преди времето на Илия в Израил, когато Небето беше затворено за три години и шест месеца, когато настана голям глад в цялата страна, но нито при една не беше проводен Илия, а тъкмо в Сарепта, в страната Сидон при една вдовица. И имаше много прокажени в Израил през времето на пророк Елисей, но нито един от тях не бе очистен, тъкмо само сириеца Нееман."
към текста >>

99. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

И както житното зърно под влияние на светлината и топлината на слънцето намира сили в себе си, за да излезе над земята и да израсте, да даде плод, така и всяка душа, под влиянието на топлината на Любовта и Светлината на Мъдростта може да преодолее противодействието на гъстата материя и да израстне за нов живот, да се пробуди ново съзнание в нея.
Но тогава този Път беше достъпен за малцина избраници, а Христос искал да покаже един Път, достъпен за всички. Защото Христос искал всички хора да бъдат спасени, а не само единици. И затова това, което става в Храмовете на Посвещение в древните Мистерии, Той го изнесе открито пред целия свят и всеки, който намери сили в себе си, да Го следва доколкото може. А всеки, който направи усилие, ще намери сили в себе си, за да преодолява противодействието на материята, за да израстне. Защото човешките души са посадени в гъстата материя, както житното зърно в земята. И както житното зърно под влияние на светлината и топлината на слънцето намира сили в себе си, за да излезе над земята и да израсте, да даде плод, така и всяка душа, под влиянието на топлината на Любовта и Светлината на Мъдростта може да преодолее противодействието на гъстата материя и да израстне за нов живот, да се пробуди ново съзнание в нея. Тези сили на Любовта и Мъдростта внесе Христос в света, за да създаде условия за пробуждане на човешките души и за излизането им от лабиринта на материята. Но затова трябва да се направи известно усилие. Затова Христос казва: Отсега Царството Божие насила се взема. Който се насили, той ще го вземе. Значи, от човека се иска да направи усилие над себе си, за да преодолее противодействието на гъстата материя, за да може да намери Царството Божие.
към текста >>

След това Той трябваше да проникне в човешките души като една творческа сила, която да организира човешкия душевен живот и да даде условия за развиване на Аза в човека, на човешкото самосъзнание, за да може човек в бъдеще да осъзнае своя Божествен произход и своето достойнство като човек.
Също така и народните религии бяха изгубили своето значение за възпитанието на широките народни маси. И ако така продължавали нещата, рискувало се да се дойде до голяма духовна катастрофа - да се изгуби едва зараждащата се човешка индивидуалност. За да се избегне тази духовна катастрофа, духовното ръководство на човечеството решило да вземе мерки и Христос, най-възвишеният в йерархията на Ангелите, Първородният Божи Син, Логосът, Божественото Слово, слезе на земята. Със слизането Си на земята Той имал за задача първо да спре инволюционния процес, който бил извършил своята мисия и се превръщал в едно зло. С това Той обърна посоката на духовните сили, които действали в сферата на земята от низходящо във възходящо направление. След това Той трябваше да проникне в човешките души като една творческа сила, която да организира човешкия душевен живот и да даде условия за развиване на Аза в човека, на човешкото самосъзнание, за да може човек в бъдеще да осъзнае своя Божествен произход и своето достойнство като човек. Казано с други думи, в това време развитието на човечеството преминавало от колективното подсъзнание към развитие на самосъзнанието и след това се насочва към развиване на колективното съзнание. По такъв начин човешкото развитие върви от несъзнателното към съзнателното, в която фаза се заражда и развива човешкият ум, който има стремеж да проучи външния свят. Следващата фаза в развитието е космичното съзнание, когато в човека ще се развие интуицията и разумното сърце. Човек ще може да проучи обективно Духовния свят, в който навлиза развитието. Целият този процес на развитие не би могъл да се осъществи, ако Христос не беше слязъл на земята, ако не беше се явило Християнството на историческата сцена.
към текста >>

Казано с други думи, в това време развитието на човечеството преминавало от колективното подсъзнание към развитие на самосъзнанието и след това се насочва към развиване на колективното съзнание.
И ако така продължавали нещата, рискувало се да се дойде до голяма духовна катастрофа - да се изгуби едва зараждащата се човешка индивидуалност. За да се избегне тази духовна катастрофа, духовното ръководство на човечеството решило да вземе мерки и Христос, най-възвишеният в йерархията на Ангелите, Първородният Божи Син, Логосът, Божественото Слово, слезе на земята. Със слизането Си на земята Той имал за задача първо да спре инволюционния процес, който бил извършил своята мисия и се превръщал в едно зло. С това Той обърна посоката на духовните сили, които действали в сферата на земята от низходящо във възходящо направление. След това Той трябваше да проникне в човешките души като една творческа сила, която да организира човешкия душевен живот и да даде условия за развиване на Аза в човека, на човешкото самосъзнание, за да може човек в бъдеще да осъзнае своя Божествен произход и своето достойнство като човек. Казано с други думи, в това време развитието на човечеството преминавало от колективното подсъзнание към развитие на самосъзнанието и след това се насочва към развиване на колективното съзнание. По такъв начин човешкото развитие върви от несъзнателното към съзнателното, в която фаза се заражда и развива човешкият ум, който има стремеж да проучи външния свят. Следващата фаза в развитието е космичното съзнание, когато в човека ще се развие интуицията и разумното сърце. Човек ще може да проучи обективно Духовния свят, в който навлиза развитието. Целият този процес на развитие не би могъл да се осъществи, ако Христос не беше слязъл на земята, ако не беше се явило Християнството на историческата сцена. Със слизането Си на земята Христос вля в остарялото тяло на човечеството нови Божествени сили, които са в състояние да го обновят и подмладят.
към текста >>

Следващата фаза в развитието е космичното съзнание, когато в човека ще се развие интуицията и разумното сърце.
Със слизането Си на земята Той имал за задача първо да спре инволюционния процес, който бил извършил своята мисия и се превръщал в едно зло. С това Той обърна посоката на духовните сили, които действали в сферата на земята от низходящо във възходящо направление. След това Той трябваше да проникне в човешките души като една творческа сила, която да организира човешкия душевен живот и да даде условия за развиване на Аза в човека, на човешкото самосъзнание, за да може човек в бъдеще да осъзнае своя Божествен произход и своето достойнство като човек. Казано с други думи, в това време развитието на човечеството преминавало от колективното подсъзнание към развитие на самосъзнанието и след това се насочва към развиване на колективното съзнание. По такъв начин човешкото развитие върви от несъзнателното към съзнателното, в която фаза се заражда и развива човешкият ум, който има стремеж да проучи външния свят. Следващата фаза в развитието е космичното съзнание, когато в човека ще се развие интуицията и разумното сърце. Човек ще може да проучи обективно Духовния свят, в който навлиза развитието. Целият този процес на развитие не би могъл да се осъществи, ако Христос не беше слязъл на земята, ако не беше се явило Християнството на историческата сцена. Със слизането Си на земята Христос вля в остарялото тяло на човечеството нови Божествени сили, които са в състояние да го обновят и подмладят. Така стана възможно по-нататъшното развитие на човечеството в духовно и културно отношение. Целият прогрес на човечеството в духовно, културно и обществено отношение се дължи на Христовия импулс.
към текста >>

И Учителят казва: "От този момент духовните очи на цялото човечество се отвориха, човешкото съзнание се пробуди и хората почват да виждат, че Бог, Който се проявявал в техните души е и в цялата Природа".
Той виждал Словото да прониква цялата Природа и разчитал неговите проявления както в движението на звездите, така и в шумоленето на листата, в движението на облаците, в промените на времената и във всички външни феномени на Природата. Това Слово, което прониква цялата Природа, се всели в тялото на Исус и стана осезаемо, видимо, познато за всички. Дотогава То е било познато само на посветените в Храмовете на Мистериите. Но отсега То става познато на всички, които имат очи да Го видят. И затова То помаза очите на слепия, с което той прогледна и Го прослави. И Учителят казва: "От този момент духовните очи на цялото човечество се отвориха, човешкото съзнание се пробуди и хората почват да виждат, че Бог, Който се проявявал в техните души е и в цялата Природа". За изяснение същността и мисията на Християнството ще приведа някои мисли от Учителя, които следват по- долу: "Християнството е Божествена музика, Божествено пеене, понеже то възстановява вътрешната Хармония в човешката душа, която сама по себе си е Музика". "Христос е дошъл да ни научи как да спечелим изгубения Живот. Той казва: Аз съм Животът, а Животът е една сила, която строи, въздига, съединява, обединява, дава радост и веселие на човешката душа. Животът е целта, към която се стремим.
към текста >>

Учителят казва още: "Възкресението ще бъде моментът, когато във вас се яви съзнанието за Висшето, Божественото, когато във вас се яви новият Божествен живот, онзи индивид, който се нарича Божествено Аз.
Да възкръснеш, това значи да бъдеш господар на всички елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички желания, на всички действия. С тази нова енергия, която Христос внесе в света със Своето Възкресение, Той показа Пътя на това Божествено изкуство - Спасението. И затова, именно, трябва да изучаваме усърдно Евангелието. Възкресението е един процес, който Духът Божий извършва в нас. Животът е един велик процес, чрез който Бог възстановява първоначалната Хармония". Учителят казва още: "Възкресението ще бъде моментът, когато във вас се яви съзнанието за Висшето, Божественото, когато във вас се яви новият Божествен живот, онзи индивид, който се нарича Божествено Аз. Окултистите и теософите го наричат тъй. Тогаз ще започне новият Божествен живот. А той седи в разбирането, приложението на Великия закон, който сега съществува в Битието". "Някои хора казват, че са слушали Господа да говори. Кой Господ?
към текста >>

Когато в Окултната Наука се говори за развитие, подразбира се преди всичко развитието на съзнанието, като последствие на което се явява развитието на формата.
Но Християнството е в началото на своето проявление и развитие. В днешната епоха Християнството, разбрано в неговата вътрешна дълбочина, като Учение за вътрешния духовен Път на човешките души, е призвано да положи основите на едно ново човечество, на новата човешка култура, която се заражда в недрата на съвременната култура. Ние се намираме пред един такъв момент в развитието на човечеството, какъвто сме имали в началото на развитието на арийската раса, когато човечеството минавало от четвъртата коренна раса, в петата коренна раса. Сега се дава импулс за преминаване на човечеството към шестата коренна раса. Но преди това развитието ще навлезе в шестата културна епоха, когато ще се създаде едно ядро от човешки души, които ще приложат Християнството в своя живот и от които ще се образува новата раса, която ще бъде раса за приложение на Християнството в неговата пълнота. Когато в Окултната Наука се говори за развитие, подразбира се преди всичко развитието на съзнанието, като последствие на което се явява развитието на формата. Към края на атлантската раса, в нейната пета култура, развитието навлиза в една нова фаза. Постепенно започва да се пробужда самосъзнанието и мисълта, а заедно с тях и музикалното чувство. Това е станало, според Учителя, приблизително преди 300 хиляди години. Преминаването на развитието на съзнанието от една форма в друга, се нарича в окултната наука "вихър", при който става преминаването на една степен на съзнанието в друга. В началото на арийската раса е имало един такъв вихър, когато постепенно се развива индивидуалното съзнание на човечеството.
към текста >>

Постепенно започва да се пробужда самосъзнанието и мисълта, а заедно с тях и музикалното чувство.
Ние се намираме пред един такъв момент в развитието на човечеството, какъвто сме имали в началото на развитието на арийската раса, когато човечеството минавало от четвъртата коренна раса, в петата коренна раса. Сега се дава импулс за преминаване на човечеството към шестата коренна раса. Но преди това развитието ще навлезе в шестата културна епоха, когато ще се създаде едно ядро от човешки души, които ще приложат Християнството в своя живот и от които ще се образува новата раса, която ще бъде раса за приложение на Християнството в неговата пълнота. Когато в Окултната Наука се говори за развитие, подразбира се преди всичко развитието на съзнанието, като последствие на което се явява развитието на формата. Към края на атлантската раса, в нейната пета култура, развитието навлиза в една нова фаза. Постепенно започва да се пробужда самосъзнанието и мисълта, а заедно с тях и музикалното чувство. Това е станало, според Учителя, приблизително преди 300 хиляди години. Преминаването на развитието на съзнанието от една форма в друга, се нарича в окултната наука "вихър", при който става преминаването на една степен на съзнанието в друга. В началото на арийската раса е имало един такъв вихър, когато постепенно се развива индивидуалното съзнание на човечеството. То достига своя краен предел в петата културна епоха, западноевропейската, в която се разви Християнството в своя първи период. В Християнството човешкото съзнание преминава в една по-висока степен на развитие.
към текста >>

Преминаването на развитието на съзнанието от една форма в друга, се нарича в окултната наука "вихър", при който става преминаването на една степен на съзнанието в друга.
Но преди това развитието ще навлезе в шестата културна епоха, когато ще се създаде едно ядро от човешки души, които ще приложат Християнството в своя живот и от които ще се образува новата раса, която ще бъде раса за приложение на Християнството в неговата пълнота. Когато в Окултната Наука се говори за развитие, подразбира се преди всичко развитието на съзнанието, като последствие на което се явява развитието на формата. Към края на атлантската раса, в нейната пета култура, развитието навлиза в една нова фаза. Постепенно започва да се пробужда самосъзнанието и мисълта, а заедно с тях и музикалното чувство. Това е станало, според Учителя, приблизително преди 300 хиляди години. Преминаването на развитието на съзнанието от една форма в друга, се нарича в окултната наука "вихър", при който става преминаването на една степен на съзнанието в друга. В началото на арийската раса е имало един такъв вихър, когато постепенно се развива индивидуалното съзнание на човечеството. То достига своя краен предел в петата културна епоха, западноевропейската, в която се разви Християнството в своя първи период. В Християнството човешкото съзнание преминава в една по-висока степен на развитие. Крайната степен на Християнството е да подготви човечеството към нова степен на съзнанието, да предизвика към живот нов световен вихър. Христос и Християнството са носители на бъдещето.
към текста >>

В началото на арийската раса е имало един такъв вихър, когато постепенно се развива индивидуалното съзнание на човечеството.
Когато в Окултната Наука се говори за развитие, подразбира се преди всичко развитието на съзнанието, като последствие на което се явява развитието на формата. Към края на атлантската раса, в нейната пета култура, развитието навлиза в една нова фаза. Постепенно започва да се пробужда самосъзнанието и мисълта, а заедно с тях и музикалното чувство. Това е станало, според Учителя, приблизително преди 300 хиляди години. Преминаването на развитието на съзнанието от една форма в друга, се нарича в окултната наука "вихър", при който става преминаването на една степен на съзнанието в друга. В началото на арийската раса е имало един такъв вихър, когато постепенно се развива индивидуалното съзнание на човечеството. То достига своя краен предел в петата културна епоха, западноевропейската, в която се разви Християнството в своя първи период. В Християнството човешкото съзнание преминава в една по-висока степен на развитие. Крайната степен на Християнството е да подготви човечеството към нова степен на съзнанието, да предизвика към живот нов световен вихър. Христос и Християнството са носители на бъдещето. На Христос е бил ясен целият път на човешкия развой, пътят на човечеството още от излизането му от Бога и постепенното му преминаване през духовните сфери на съществуване, докато дойде до физическото въплъщение, необходимо за развитието на самосъзнанието в човека.
към текста >>

В Християнството човешкото съзнание преминава в една по-висока степен на развитие.
Постепенно започва да се пробужда самосъзнанието и мисълта, а заедно с тях и музикалното чувство. Това е станало, според Учителя, приблизително преди 300 хиляди години. Преминаването на развитието на съзнанието от една форма в друга, се нарича в окултната наука "вихър", при който става преминаването на една степен на съзнанието в друга. В началото на арийската раса е имало един такъв вихър, когато постепенно се развива индивидуалното съзнание на човечеството. То достига своя краен предел в петата културна епоха, западноевропейската, в която се разви Християнството в своя първи период. В Християнството човешкото съзнание преминава в една по-висока степен на развитие. Крайната степен на Християнството е да подготви човечеството към нова степен на съзнанието, да предизвика към живот нов световен вихър. Христос и Християнството са носители на бъдещето. На Христос е бил ясен целият път на човешкия развой, пътят на човечеството още от излизането му от Бога и постепенното му преминаване през духовните сфери на съществуване, докато дойде до физическото въплъщение, необходимо за развитието на самосъзнанието в човека. Тук е повратната точка в развитието на човешкото съзнание. Със слизането на Христа на земята се отбелязва началото на възхода на човешкото съзнание от лабиритнта на материята.
към текста >>

Крайната степен на Християнството е да подготви човечеството към нова степен на съзнанието, да предизвика към живот нов световен вихър.
Това е станало, според Учителя, приблизително преди 300 хиляди години. Преминаването на развитието на съзнанието от една форма в друга, се нарича в окултната наука "вихър", при който става преминаването на една степен на съзнанието в друга. В началото на арийската раса е имало един такъв вихър, когато постепенно се развива индивидуалното съзнание на човечеството. То достига своя краен предел в петата културна епоха, западноевропейската, в която се разви Християнството в своя първи период. В Християнството човешкото съзнание преминава в една по-висока степен на развитие. Крайната степен на Християнството е да подготви човечеството към нова степен на съзнанието, да предизвика към живот нов световен вихър. Христос и Християнството са носители на бъдещето. На Христос е бил ясен целият път на човешкия развой, пътят на човечеството още от излизането му от Бога и постепенното му преминаване през духовните сфери на съществуване, докато дойде до физическото въплъщение, необходимо за развитието на самосъзнанието в човека. Тук е повратната точка в развитието на човешкото съзнание. Със слизането на Христа на земята се отбелязва началото на възхода на човешкото съзнание от лабиритнта на материята. Човешкото съзнание постепенно се освобождава от физическите ограничения и се насочва към Любов, Свобода, Мъдрост и безусловно Добро.
към текста >>

На Христос е бил ясен целият път на човешкия развой, пътят на човечеството още от излизането му от Бога и постепенното му преминаване през духовните сфери на съществуване, докато дойде до физическото въплъщение, необходимо за развитието на самосъзнанието в човека.
В началото на арийската раса е имало един такъв вихър, когато постепенно се развива индивидуалното съзнание на човечеството. То достига своя краен предел в петата културна епоха, западноевропейската, в която се разви Християнството в своя първи период. В Християнството човешкото съзнание преминава в една по-висока степен на развитие. Крайната степен на Християнството е да подготви човечеството към нова степен на съзнанието, да предизвика към живот нов световен вихър. Христос и Християнството са носители на бъдещето. На Христос е бил ясен целият път на човешкия развой, пътят на човечеството още от излизането му от Бога и постепенното му преминаване през духовните сфери на съществуване, докато дойде до физическото въплъщение, необходимо за развитието на самосъзнанието в човека. Тук е повратната точка в развитието на човешкото съзнание. Със слизането на Христа на земята се отбелязва началото на възхода на човешкото съзнание от лабиритнта на материята. Човешкото съзнание постепенно се освобождава от физическите ограничения и се насочва към Любов, Свобода, Мъдрост и безусловно Добро. Целият този Път е бил ясен за Христос и Той, в предвиждането на бъдещето е установил Тайната вечеря като вътрешен символ на бъдещото развитие на съзнанието. Този символ сочи на необходимостта от жертва - Христос даде плътта и кръвта
към текста >>

Тук е повратната точка в развитието на човешкото съзнание.
То достига своя краен предел в петата културна епоха, западноевропейската, в която се разви Християнството в своя първи период. В Християнството човешкото съзнание преминава в една по-висока степен на развитие. Крайната степен на Християнството е да подготви човечеството към нова степен на съзнанието, да предизвика към живот нов световен вихър. Христос и Християнството са носители на бъдещето. На Христос е бил ясен целият път на човешкия развой, пътят на човечеството още от излизането му от Бога и постепенното му преминаване през духовните сфери на съществуване, докато дойде до физическото въплъщение, необходимо за развитието на самосъзнанието в човека. Тук е повратната точка в развитието на човешкото съзнание. Със слизането на Христа на земята се отбелязва началото на възхода на човешкото съзнание от лабиритнта на материята. Човешкото съзнание постепенно се освобождава от физическите ограничения и се насочва към Любов, Свобода, Мъдрост и безусловно Добро. Целият този Път е бил ясен за Христос и Той, в предвиждането на бъдещето е установил Тайната вечеря като вътрешен символ на бъдещото развитие на съзнанието. Този символ сочи на необходимостта от жертва - Христос даде плътта и кръвта Си за спасението на човечеството.
към текста >>

Със слизането на Христа на земята се отбелязва началото на възхода на човешкото съзнание от лабиритнта на материята.
В Християнството човешкото съзнание преминава в една по-висока степен на развитие. Крайната степен на Християнството е да подготви човечеството към нова степен на съзнанието, да предизвика към живот нов световен вихър. Христос и Християнството са носители на бъдещето. На Христос е бил ясен целият път на човешкия развой, пътят на човечеството още от излизането му от Бога и постепенното му преминаване през духовните сфери на съществуване, докато дойде до физическото въплъщение, необходимо за развитието на самосъзнанието в човека. Тук е повратната точка в развитието на човешкото съзнание. Със слизането на Христа на земята се отбелязва началото на възхода на човешкото съзнание от лабиритнта на материята. Човешкото съзнание постепенно се освобождава от физическите ограничения и се насочва към Любов, Свобода, Мъдрост и безусловно Добро. Целият този Път е бил ясен за Христос и Той, в предвиждането на бъдещето е установил Тайната вечеря като вътрешен символ на бъдещото развитие на съзнанието. Този символ сочи на необходимостта от жертва - Христос даде плътта и кръвта Си за спасението на човечеството. И всеки човек, ако иска да бъде истински християнин, трябва да даде кръвта на своето сърце, т.е.
към текста >>

Човешкото съзнание постепенно се освобождава от физическите ограничения и се насочва към Любов, Свобода, Мъдрост и безусловно Добро.
Крайната степен на Християнството е да подготви човечеството към нова степен на съзнанието, да предизвика към живот нов световен вихър. Христос и Християнството са носители на бъдещето. На Христос е бил ясен целият път на човешкия развой, пътят на човечеството още от излизането му от Бога и постепенното му преминаване през духовните сфери на съществуване, докато дойде до физическото въплъщение, необходимо за развитието на самосъзнанието в човека. Тук е повратната точка в развитието на човешкото съзнание. Със слизането на Христа на земята се отбелязва началото на възхода на човешкото съзнание от лабиритнта на материята. Човешкото съзнание постепенно се освобождава от физическите ограничения и се насочва към Любов, Свобода, Мъдрост и безусловно Добро. Целият този Път е бил ясен за Христос и Той, в предвиждането на бъдещето е установил Тайната вечеря като вътрешен символ на бъдещото развитие на съзнанието. Този символ сочи на необходимостта от жертва - Христос даде плътта и кръвта Си за спасението на човечеството. И всеки човек, ако иска да бъде истински християнин, трябва да даде кръвта на своето сърце, т.е. да пожертва своето себелюбие, своята отделност, за да се повдигне до една нова степен на съзнанието.
към текста >>

Целият този Път е бил ясен за Христос и Той, в предвиждането на бъдещето е установил Тайната вечеря като вътрешен символ на бъдещото развитие на съзнанието.
Христос и Християнството са носители на бъдещето. На Христос е бил ясен целият път на човешкия развой, пътят на човечеството още от излизането му от Бога и постепенното му преминаване през духовните сфери на съществуване, докато дойде до физическото въплъщение, необходимо за развитието на самосъзнанието в човека. Тук е повратната точка в развитието на човешкото съзнание. Със слизането на Христа на земята се отбелязва началото на възхода на човешкото съзнание от лабиритнта на материята. Човешкото съзнание постепенно се освобождава от физическите ограничения и се насочва към Любов, Свобода, Мъдрост и безусловно Добро. Целият този Път е бил ясен за Христос и Той, в предвиждането на бъдещето е установил Тайната вечеря като вътрешен символ на бъдещото развитие на съзнанието. Този символ сочи на необходимостта от жертва - Христос даде плътта и кръвта Си за спасението на човечеството. И всеки човек, ако иска да бъде истински християнин, трябва да даде кръвта на своето сърце, т.е. да пожертва своето себелюбие, своята отделност, за да се повдигне до една нова степен на съзнанието. В сегашно време ние вече стоим лице с лице пред един нов вихър в процеса на световното развитие.
към текста >>

да пожертва своето себелюбие, своята отделност, за да се повдигне до една нова степен на съзнанието.
Човешкото съзнание постепенно се освобождава от физическите ограничения и се насочва към Любов, Свобода, Мъдрост и безусловно Добро. Целият този Път е бил ясен за Христос и Той, в предвиждането на бъдещето е установил Тайната вечеря като вътрешен символ на бъдещото развитие на съзнанието. Този символ сочи на необходимостта от жертва - Христос даде плътта и кръвта Си за спасението на човечеството. И всеки човек, ако иска да бъде истински християнин, трябва да даде кръвта на своето сърце, т.е. да пожертва своето себелюбие, своята отделност, за да се повдигне до една нова степен на съзнанието. В сегашно време ние вече стоим лице с лице пред един нов вихър в процеса на световното развитие. Предишният вихър е започнал, както казах, когато у семитите са положили началото на нашата пета арийска раса. На този вихър дължим досегашната си култура. А сега започва новият вихър, когато се посяват семената на новата култура, която трябва да дадат славяните за следващата шеста раса, зазоряваща се на хоризонта на човешкото развитие. Старата култура е стигнала до своя краен предел.
към текста >>

Те са дали началото на културата на критичното, раздробяващото, аналитичното съзнание.
Но създаващото се в него духовно е вече готово да избликне в нови мисли, да извика към живот нова култура за цялото човечество. Смисълът на това, което става пред нас, на този нов вихър на Битието, е разлагането на досегашната култура, която е достигнала до своя краен предел на развитие и възникване на новата, която се заражда между славяните. Старата култура трябва да даде тласък на новата. От прехода към новото възниква творческият зародиш. Така е било в атлантски времена, когато древните семити са представяли от себе си този творчески зародиш. Те са дали началото на културата на критичното, раздробяващото, аналитичното съзнание. Невъзможно е да се продължава в този път по-нататък. Нишката е скъсана, образува се прелом - необходим е скок, за да се отиде на другия бряг, откъдето към нас гледа духовността, плод на едно ново съзнание, което се заражда между славяните. Духовното минало на човечеството и неговото бъдеще се отнасят едно към друго, както трансът към будното съзнание. При пълно всекидневно будно съзнание народите на бъдещето ще развият своята духовна култура, която ще бъде съвсем различна от досегашната. Затова и Мъдростта няма да се ограничава с предаване на старото, а ще внесе нещо ново, което е вътрешният смисъл на Християнството.
към текста >>

Нишката е скъсана, образува се прелом - необходим е скок, за да се отиде на другия бряг, откъдето към нас гледа духовността, плод на едно ново съзнание, което се заражда между славяните.
Старата култура трябва да даде тласък на новата. От прехода към новото възниква творческият зародиш. Така е било в атлантски времена, когато древните семити са представяли от себе си този творчески зародиш. Те са дали началото на културата на критичното, раздробяващото, аналитичното съзнание. Невъзможно е да се продължава в този път по-нататък. Нишката е скъсана, образува се прелом - необходим е скок, за да се отиде на другия бряг, откъдето към нас гледа духовността, плод на едно ново съзнание, което се заражда между славяните. Духовното минало на човечеството и неговото бъдеще се отнасят едно към друго, както трансът към будното съзнание. При пълно всекидневно будно съзнание народите на бъдещето ще развият своята духовна култура, която ще бъде съвсем различна от досегашната. Затова и Мъдростта няма да се ограничава с предаване на старото, а ще внесе нещо ново, което е вътрешният смисъл на Християнството. То ще бъде вътрешното, езотерично Християнство, което досега е било скрито за малцина. Новото ще се развие от зародиша, възникнал вече в скрит вид между славяните.
към текста >>

Духовното минало на човечеството и неговото бъдеще се отнасят едно към друго, както трансът към будното съзнание.
От прехода към новото възниква творческият зародиш. Така е било в атлантски времена, когато древните семити са представяли от себе си този творчески зародиш. Те са дали началото на културата на критичното, раздробяващото, аналитичното съзнание. Невъзможно е да се продължава в този път по-нататък. Нишката е скъсана, образува се прелом - необходим е скок, за да се отиде на другия бряг, откъдето към нас гледа духовността, плод на едно ново съзнание, което се заражда между славяните. Духовното минало на човечеството и неговото бъдеще се отнасят едно към друго, както трансът към будното съзнание. При пълно всекидневно будно съзнание народите на бъдещето ще развият своята духовна култура, която ще бъде съвсем различна от досегашната. Затова и Мъдростта няма да се ограничава с предаване на старото, а ще внесе нещо ново, което е вътрешният смисъл на Християнството. То ще бъде вътрешното, езотерично Християнство, което досега е било скрито за малцина. Новото ще се развие от зародиша, възникнал вече в скрит вид между славяните. Там ще се развие онова ново, което трябва да възникне от оплодяването на народната душа с прилива на цялото съдържание на европейската култура.
към текста >>

При пълно всекидневно будно съзнание народите на бъдещето ще развият своята духовна култура, която ще бъде съвсем различна от досегашната.
Така е било в атлантски времена, когато древните семити са представяли от себе си този творчески зародиш. Те са дали началото на културата на критичното, раздробяващото, аналитичното съзнание. Невъзможно е да се продължава в този път по-нататък. Нишката е скъсана, образува се прелом - необходим е скок, за да се отиде на другия бряг, откъдето към нас гледа духовността, плод на едно ново съзнание, което се заражда между славяните. Духовното минало на човечеството и неговото бъдеще се отнасят едно към друго, както трансът към будното съзнание. При пълно всекидневно будно съзнание народите на бъдещето ще развият своята духовна култура, която ще бъде съвсем различна от досегашната. Затова и Мъдростта няма да се ограничава с предаване на старото, а ще внесе нещо ново, което е вътрешният смисъл на Християнството. То ще бъде вътрешното, езотерично Християнство, което досега е било скрито за малцина. Новото ще се развие от зародиша, възникнал вече в скрит вид между славяните. Там ще се развие онова ново, което трябва да възникне от оплодяването на народната душа с прилива на цялото съдържание на европейската култура. Всичко възвишено, което се е развило в западната култура, ще се предаде на новата култура, която се заражда между славянството, като основа на тази нова култура ще бъде езотеричното Християнство.
към текста >>

Християнството даде импулса за развитие на досегашната култура, когато трябваше да се развие индивидуалното съзнание в човечеството.
Затова и Мъдростта няма да се ограничава с предаване на старото, а ще внесе нещо ново, което е вътрешният смисъл на Християнството. То ще бъде вътрешното, езотерично Християнство, което досега е било скрито за малцина. Новото ще се развие от зародиша, възникнал вече в скрит вид между славяните. Там ще се развие онова ново, което трябва да възникне от оплодяването на народната душа с прилива на цялото съдържание на европейската култура. Всичко възвишено, което се е развило в западната култура, ще се предаде на новата култура, която се заражда между славянството, като основа на тази нова култура ще бъде езотеричното Християнство. Християнството даде импулса за развитие на досегашната култура, когато трябваше да се развие индивидуалното съзнание в човечеството. Сега новото, вътрешното Християнство ще даде импулса за развитие на новата култура, която се заражда между славяните. Тя ще бъде култура на братството между хората и народите, и ще донесе свободата на всички хора и народи. Новото общество трябва да бъде изградено от свободни, силни творчески личности, които да осветяват Името Божие, да работят за въдворяване на Царството Божие и да изпълняват Волята Божия. Това е същността и мисията на Християнството. Мисията на Християнството е била да даде на хората това, от което те се нуждаели, за да се чувстват сигурни и стабилни в своя отделен Аз.
към текста >>

100. 2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е човекът на аза, човекът на самосъзнанието.
Така че, преди днешния човек, надарен с аз, е съществувал създаденият от Бога Божествен Прачовек. Човекът, като става аз, започва да вижда нещата вън от себе си и той трябва да се научи да познава Логоса в Неговото проявление като творческа Сила, Която е създала всичко, което той вижда вън от себе си и после Неговото проявление като Живот и като Светлина, Виделина. И тази Виделина свети вътре, във физическото тяло, което само по себе си е тъмнина. И в процеса на своето развитие човек трябва да победи тъмнината в себе си, за да може да познае Светлината на Логоса. Към четвъртия период се отнася стиха от Евангелието: "Яви се человек, изпратен от Бога, на име Йоан". Това е човекът на аза, човекът на самосъзнанието. Въплъ- щаването на аза, най-вътрешната същина на човека, става за пръв път в древно-лемурийската епоха. Тогава човекът за пръв път влиза във физическо тяло. Това е станало приблизително прези 18 милиона години. В течение на трите предшестващи периода се развиват трите тела - физическото, етерното и астралното, и в четвъртия период към тях се присъединява създадения по образ на Бога човешки дух, който се проявява като аз, същество, което може да каже за себе си аз. Съзнанието за аза или самосъзнанието постепенно се пробужда в човека в течение на земното развитие.
към текста >>

Съзнанието за аза или самосъзнанието постепенно се пробужда в човека в течение на земното развитие.
Това е човекът на аза, човекът на самосъзнанието. Въплъ- щаването на аза, най-вътрешната същина на човека, става за пръв път в древно-лемурийската епоха. Тогава човекът за пръв път влиза във физическо тяло. Това е станало приблизително прези 18 милиона години. В течение на трите предшестващи периода се развиват трите тела - физическото, етерното и астралното, и в четвъртия период към тях се присъединява създадения по образ на Бога човешки дух, който се проявява като аз, същество, което може да каже за себе си аз. Съзнанието за аза или самосъзнанието постепенно се пробужда в човека в течение на земното развитие. Човек става същество, което може да носи име, може да се назовава. Само човек може да има име, защото името се дава, за да се отличи едно същество от друго. А азът, именно, прави всеки човек нещо специфично. И когато в стиха е казано: "Яви се человек, изпратен от Бога, на име Йоан", името Йоан не е случайно. То показва, че в Йоан Кръстител азът добива своя пълен израз, той изявява Божественото, Което носи в себе си и става служител, предтеча на Христа, висшето Аз в човека и човечеството.
към текста >>

Затова, за да може едно същество да прояви Любовта към друго същество, необходимо е това същество да има развито себесъзнание или самосъзнание, да бъде напълно самостоятелно.
Но в течение на земното съществуване тя все повече ще се одухотворява, докато най-после, когато Земята стигне до края на своето развитие, цялото съществувание ще бъде проникнато от Любовта така, както днес цялата планета е проникната от Мъдростта. В едно бъдещо планетно въплъщение на Земята хората ще развият Любовта от вътрешността на своето същество така, както днес те постепенно развиват Мъдростта. Тогава Великата космична Любов ще проникне всички неща, докато сега е в началото на своето проявление. Любовта е проява на Божественото Начало в човека. Но Божественото Начало в човека е вложено в неговия аз. Затова, за да може едно същество да прояви Любовта към друго същество, необходимо е това същество да има развито себесъзнание или самосъзнание, да бъде напълно самостоятелно. В този смисъл Любовта е един свободен Дар. И никое същество не може да люби друго същество в истинския смисъл на тази дума, ако Любовта не е един свободен Дар спрямо другото същество. Затова човек е трябвало да стане самостоятелно същество, същество, надарено с аз, да може да каже на себе си аз, за да може да се прояви Любовта в него. Азът трябвало да бъде всаден в троичното тяло, за да може Земята да изпълни своята мисия на Любовта чрез човека.
към текста >>

В далечното минало, когато човек още не е бил придобил пълно самосъзнание, Любовта се е вливала несъзнателно в човека и го е подтиквала по такъв начин към вътрешно възприемане на Любовта с пълно и ясно съзнание.
Затова човек е трябвало да стане самостоятелно същество, същество, надарено с аз, да може да каже на себе си аз, за да може да се прояви Любовта в него. Азът трябвало да бъде всаден в троичното тяло, за да може Земята да изпълни своята мисия на Любовта чрез човека. Така че, носител на Любовта е само самостоятелният аз, който постепенно се развива в течение на Земното развитие. Любовта е проява на Бога, на Логоса. В далечното минало, когато човек още не е бил придобил пълно самосъзнание, Любовта се е вливала несъзнателно в човека и го е подтиквала по такъв начин към вътрешно възприемане на Любовта с пълно и ясно съзнание. Светлината, която ние получаваме от Слънцето, е външен израз на Любовта. Светлината е дреха на Любовта. Така че, чрез слънчевата светлина към Земята струи нещо духовно, което е израз на Бога, на Логоса, Който изпраща Своята Любов към Земята. И хората затова са на Земята, за да възприемат тази Любов, която Бог изпраща към Земята и да я развият в Любов към Бога. Обаче те могат да сторят това само благодарение на факта, че са себесъзнаващи същества.
към текста >>

Но затова човек е трябвало да има един Учител, Когото да възприема чрез сетивата си в будно съзнание.
Така че, чрез слънчевата светлина към Земята струи нещо духовно, което е израз на Бога, на Логоса, Който изпраща Своята Любов към Земята. И хората затова са на Земята, за да възприемат тази Любов, която Бог изпраща към Земята и да я развият в Любов към Бога. Обаче те могат да сторят това само благодарение на факта, че са себесъзнаващи същества. Но човек постепенно е бил подготвян, за да възприема и отразява Любовта. Човек е бил постепенно подготвян, за да може да почувства самия Логос, да почувства силите на Неговата Любов. Но затова човек е трябвало да има един Учител, Когото да възприема чрез сетивата си в будно съзнание. В миналото човек е имал несъзнателен контакт с Логоса през време на сънния си живот, когато е прониквал в астралния свят. Но в течение на развитието трябвало да стане нещо, което да даде възможност на човека да вижда външно, физически Съществото на Любовта - Логоса. Това е могло да настъпи само чрез това, че Съществото на Божествената Любов, Логосът, е станало едно земно същество, едно същество от плът на Земята, което човек може да възприеме на Земята чрез сетивата си. Понеже човекът се беше развил за възприемане чрез своите външни сетива, затова Бог, Логосът трябваше Сам да стане едно сетивно Същество, Което човек можеше да възприеме със сетивата си. Той трябваше да се яви в едно тяло от плът.
към текста >>

Защото както всеки един външен предмет, както всяко друго земно същество се възприема от човека чрез сетивата му, така и Бог трябваше да се яви на човека на Земята в тяло от плът, видимо за неговото сетивно съзнание.
Това стана чрез Исус Христос. Това значи, че силите на Логоса са се въплътили в Исус от Назарет. Така Логосът, Съществото на Божествената Любов, става едно видимо, осезаемо Същество. Това, което се намира в Слънцето като вътрешна сила, силата на Любовта на Логоса, е приело физически човешки образ в тялото на Исус от Назарет. Защото както всеки един външен предмет, както всяко друго земно същество се възприема от човека чрез сетивата му, така и Бог трябваше да се яви на човека на Земята в тяло от плът, видимо за неговото сетивно съзнание. И затова този образ на Исус от Назарет, в който е бил въплътен Христос или Логосът, донася това, което по-рано винаги е идвало на Земята от Слънцето, което се съдържа само в слънчевата светлина. Той го донесе в човешкия живот, в историята на човечеството и затова Йоан казва: "Словото стана плът и всели се между нас, и видяхме Славата Му като на Единороден от Отца". Тук е необходимо да кажа, че в първите времена на християнството се е явило особено гностическо течение, което е считало, че Христос не е бил реално въплътен в Исус, а само привидно. Те гледали на Христа като на едно свръхсетивно Същество, каквото са Го познавали посветените преди слизането Му на Земята. Затова Йоан казва: "И Словото стана плът и всели се между нас".
към текста >>

С това, че Словото станало плът, се дава един мощен импулс за развитието и укрепването на човешкия аз, да добие човек пълно и ясно самосъзнание, да осъзнае своята дълбока, вътрешна, Божествена природа.
Те гледали на Христа като на едно свръхсетивно Същество, каквото са Го познавали посветените преди слизането Му на Земята. Затова Йоан казва: "И Словото стана плът и всели се между нас". С това се подчертава, че Христос се е вселил в тялото на Исус от Назарет и е приел едно физическо тяло, едно физическо съществуване. Има и днес някои, които поддържат това старо схващане, че Христос не се е вселил в тялото на Исус от Назарет. Това е едно неразбиране на езотеричния смисъл на християнството, това е едно повърхностно разбиране, което няма нищо общо с християнския езотеризъм. С това, че Словото станало плът, се дава един мощен импулс за развитието и укрепването на човешкия аз, да добие човек пълно и ясно самосъзнание, да осъзнае своята дълбока, вътрешна, Божествена природа. Затова Христос казва: Аз съм Светлината на света; Аз съм Хлябът на Живота; Аз съм Пътят, Истината и Животът; Аз съм истинната Лоза и т.н. "Аз съм", това е Името на висшето Божествено Начало, Което трябва да се пробуди във всеки човек. Ето защо най-висшите посветени са се чувствали обединени в това Име. Това е било Името, с което най- висшите посветени са познавали Христа.
към текста >>

Задачата на Земния период е развитието на аза, в когото постепенно трябва да се пробуди висшето Божествено Аз, висшето Божествено съзнание, в което все по-пълно се проявяват Божествените възможности.
Във втория период, Слънчевия, Той е действал с Принципа на Истината. В третия период, Лунния, е действал с Принципа на Мъдростта и в четвъртия период, Земния, Логосът действа вече пак с Принципа на Любовта, но като синтез на всички Божествени Принципи, за да формира аза в човека, когото влага като зародиш в трите обвивки. Това е квасът, поставен в трите мери брашно, за което споменава Христос. Христос казва: Царството Божие е подобно на квас, който го взема жена и го постави в три мери брашно. Това Царство Божие, поставено в трите мери брашно, е именно азът, който е поставен в трите обвивки, които са оформени от Логоса в течение на трите предшестващи периода. Задачата на Земния период е развитието на аза, в когото постепенно трябва да се пробуди висшето Божествено Аз, висшето Божествено съзнание, в което все по-пълно се проявяват Божествените възможности. Това развитие, пробуждането на висшето Аз, става постепенно в течение на цялото земно развитие. Това пробуждане на висшето Аз става на степени. Това именно проявление, пробуждане на висшето Божествено съзнание, на висшето Аз, е описано в следващите стихове на Евангелието на Йоана. В шестия стих се казва: "Яви се человек, изпратен от Бога, на име Йоан". По-горе казах, че това е човекът, в когото имаме най-пълно проявление на аза, в когото имаме пробуждане на висшето Аз.
към текста >>

Това именно проявление, пробуждане на висшето Божествено съзнание, на висшето Аз, е описано в следващите стихове на Евангелието на Йоана.
Христос казва: Царството Божие е подобно на квас, който го взема жена и го постави в три мери брашно. Това Царство Божие, поставено в трите мери брашно, е именно азът, който е поставен в трите обвивки, които са оформени от Логоса в течение на трите предшестващи периода. Задачата на Земния период е развитието на аза, в когото постепенно трябва да се пробуди висшето Божествено Аз, висшето Божествено съзнание, в което все по-пълно се проявяват Божествените възможности. Това развитие, пробуждането на висшето Аз, става постепенно в течение на цялото земно развитие. Това пробуждане на висшето Аз става на степени. Това именно проявление, пробуждане на висшето Божествено съзнание, на висшето Аз, е описано в следващите стихове на Евангелието на Йоана. В шестия стих се казва: "Яви се человек, изпратен от Бога, на име Йоан". По-горе казах, че това е човекът, в когото имаме най-пълно проявление на аза, в когото имаме пробуждане на висшето Аз. В следващия стих се казва: "Той дойде да свидетелства за Светлината, за да повярват всички чрез него". Това е посветеният човек, с пробудено Божествено съзнание, който свидетелства за Светлината, т.е. говори на хората, че Божествената Светлина живее във всеки човек, за да се вгледат хората в себе си и да открият тази Светлина в себе си.
към текста >>

Това е посветеният човек, с пробудено Божествено съзнание, който свидетелства за Светлината, т.е.
Това пробуждане на висшето Аз става на степени. Това именно проявление, пробуждане на висшето Божествено съзнание, на висшето Аз, е описано в следващите стихове на Евангелието на Йоана. В шестия стих се казва: "Яви се человек, изпратен от Бога, на име Йоан". По-горе казах, че това е човекът, в когото имаме най-пълно проявление на аза, в когото имаме пробуждане на висшето Аз. В следващия стих се казва: "Той дойде да свидетелства за Светлината, за да повярват всички чрез него". Това е посветеният човек, с пробудено Божествено съзнание, който свидетелства за Светлината, т.е. говори на хората, че Божествената Светлина живее във всеки човек, за да се вгледат хората в себе си и да открият тази Светлина в себе си. В осмия стих се казва: "Не беше той Светлината, но дойде да свидетелства за Светлината". Светлината, за която свидетелства, беше Словото, Което се проявява в него. Затова той може да свидетелства за тази Светлина. В 9-™ стих се казва: "Истинската Светлина, която осветява всеки човек, идеше на света".
към текста >>

Роденият от Бога, значи роден от Духа, роден по дух, а това са тези, у които е пробудено висшето Божествено съзнание, в които се е пробудило Висшето Аз и са станали Синове Божии.
Тук става въпрос не за едно външно приемане, но които вътрешно са възприели, които вярват в Неговото Име, дава им власт да бъдат Чада Божии, да бъдат Синове Божии. Значи тези, които приемат Логоса като Светлина в себе си и които вярват в Неговото Име, т.е. които са пробудили висшето Аз в себе си, което е Неговото Име, на тях дава право да бъдат Синове Божии. Те са тези, които не са родени по физически начин, а от Бога са родени. И Христос казва някъде: Роденото от плътта плът е, а роденото от Духа дух е. Роденият от Бога, значи роден от Духа, роден по дух, а това са тези, у които е пробудено висшето Божествено съзнание, в които се е пробудило Висшето Аз и са станали Синове Божии. Това са посветените от всички времена, които са били служители и свидетели на Словото в течение на целия Земен период до наши дни. В 14 стих се казва: "И Словото стана плът и пребиваваше между нас. И видяхме Славата Му като на Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина". Тук се подчертава, че Логосът се въплътява в едно физическо тяло и пребивава между посветените, чрез които в миналото се е проявявал като Светлина. В 12 и 13 стих се говори за посветените, които са родени от Бога, които са приели Логоса, Бога в себе си и живеят в Неговата Светлина.
към текста >>

НАГОРЕ

0.38138484954834