НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
568
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1_02 ) Разумното начало в света
- Боян Боев (1883 – 1963)
Също така трябва да виждаме и
Божието
присъствие навсякъде.
При тръгването ни от хижата температурата беше 5 градуса над нулата, а горе на връх Мусала при изгрева тя беше 2.9 градуса над нулата. При изгрев слънце изпълнихме следната програма: Добрата молитва, Ев. от Йоана, 10 гл., 10-12 ст. След това почна разговор и ето някои основни мисли на Учителя: Нали като четем книгата на един поет, във всеки стих, във всяка дума е самият той?
Също така трябва да виждаме и
Божието
присъствие навсякъде.
Да считаме, че в цялата Природа присъства Неговата мисъл. Да, Бог пребъдва в делата си. Всяко Слово, което излиза от устата на Бога, е жив хляб. Ако в изгрева на Слънцето, в разцъфтяването на цветята, в течението на реката, в отношенията между хората виждаме присъствието на Бога, това е правилното виждане. Ние сме в зависимост от една точка, от Разумното начало, от което идват всички блага.
към текста >>
Когато
съзнанието
на Бога е насочено към една малка част, да речем, към един човек, това е присъствие на Бога в човека.
Насреща ти иде една мечка; ако ти познаеш Бога в нея, тя няма да те плюе, няма да ти направи нищо лошо. А ако не познаеш Бога в нея, тя може да те нападне. Веднъж в Пловдив влязох в къщата на един полковник, за да правя своите измервания. Едно куче ми захапа ръката и аз казах: „Няма нищо, ти си от добрите кучета.“ И то пусна ръката ми и си седна кротко. Трябва да почиташ всичко живо, понеже е създадено от Бога.
Когато
съзнанието
на Бога е насочено към една малка част, да речем, към един човек, това е присъствие на Бога в човека.
Някои искат да видят Бога. Бог е в светлината, във въздуха, във водата, в хляба. Ние сме потопени в Бога. Да се радваш на Живота навсякъде, дето го виждаш – в мравки и тревички, това е все едно да се радваш на Бога. Радвай се, че живееш в Него.
към текста >>
То зависи от
съзнанието
.
Той не счита, че един е по-висок, а друг – по-нисък. И лошият, и добрият живеят в Бога, но разбирането им е различно. Един грешник, като отиде при Бога, става праведник. Една сестра попита: „Нали Бог е навсякъде? “
То зависи от
съзнанието
.
Щом съзнанието ти е пробудено, Бог е по-близо. Щом не е пробудено, Бог е по-далеч. Единственото съвършено Същество е Бог. По образ и подобие сме направени Нему. Това, което човек има сега, тази форма не е още Божествена.
към текста >>
Щом
съзнанието
ти е пробудено, Бог е по-близо.
И лошият, и добрият живеят в Бога, но разбирането им е различно. Един грешник, като отиде при Бога, става праведник. Една сестра попита: „Нали Бог е навсякъде? “ То зависи от съзнанието.
Щом
съзнанието
ти е пробудено, Бог е по-близо.
Щом не е пробудено, Бог е по-далеч. Единственото съвършено Същество е Бог. По образ и подобие сме направени Нему. Това, което човек има сега, тази форма не е още Божествена. Трябва да видиш духовното тяло на човека, за да имаш малко понятие за Бога.
към текста >>
2.
1_03 ) Езикът на Разумното начало
- Боян Боев (1883 – 1963)
Велико е
Божието
търпение.
В този път се изявяват Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина и Животът постига своето вечно предназначение.“ След като се произнесе и Добрата молитва, почна разговор. Като се събираме сега, то е Божият Дух, който ни събира. Това не е човешко събрание. Всеки един има доброволно желание отвътре, от Бога да се съберем тук.
Велико е
Божието
търпение.
Бог, който търпи грешния и превръща всичко в добро, има ненадминато търпение. Бог като обича хората, се е ограничил доброволно. Той казва: „Аз съм първи и последен! “ Бог е първият в създаването на света и последният при изкупването на греховете. Никога да не казваш: „В миналото бях по-добре, а сега съм по-зле“ или пък „В миналото бях по-зле, а сега съм по-добре“, или пък „В бъдеще ще бъда по-добре, отколкото сега“, или пък „В бъдеще ще бъда по-зле, отколкото сега“, защото всичко, което идва, пак идва за добро и носи условие за добро.
към текста >>
Онези хора, които обичат Бога, Той ги държи в Своето
съзнание
и на тях помага повече.
“ Всъщност и в тримата маскирани е било едно и също Същество – Бог. Така че, всички, които те обичат, проявяват Любовта на едно и също Същество – Бога към теб! Бог те обича чрез тях. Вътрешно Бог обича всички същества еднакво, но външно ги обича според степента на тяхната възприемчивост. Любовта на Бога, външно проявена, е по-особена и по-голяма към онзи, който живее праведно, отколкото към онзи, който живее неправедно.
Онези хора, които обичат Бога, Той ги държи в Своето
съзнание
и на тях помага повече.
Вътрешната Любов на Бога е еднаква към всички, но външната му е различна, понеже не я приемат и не я оценяват еднакво. Отношението на Природата към всички живи същества е хубаво. Аз виждам нейните проявления. Като духа вятър, значи ще има влага, ще дойде дъжд, тревата ще расте, плодните дървета ще вържат. Или Слънцето грее; казвам: „Хубаво е.“ И израства всичко.
към текста >>
Съзнанието
на човека трябва да се разшири, да чувства
Божието
присъствие навсякъде и да чувства как Божията мисъл се развива навсякъде.
Помисляш за разходка и тя ще се осъществи. Този, който прави това, което сме пожелали, е Бог. Небето, звездите, растенията – всичко това сме го пожелали и Бог ги е направил. Сега какво се изисква от нас? Да Му принесем от плодовете и да Му кажем, че сме много доволни от тях.
Съзнанието
на човека трябва да се разшири, да чувства
Божието
присъствие навсякъде и да чувства как Божията мисъл се развива навсякъде.
От този, който те обича, никога не можеш да се освободиш. Ти от всичко може да се освободиш, но от един човек, който те обича, никога. Къде можеш да се освободиш от Бога! – Не можеш. Където и да отидеш, може да не ти се изявява, но чувстваш, че извън Него не можеш да излезеш.
към текста >>
Казано е: „Изуй си обущата, понеже мястото, на което стъпваш, е свято.“ Това не се отнася до физическите обуща; краката означават Добродетелите, значи трябва да стане една промяна в
съзнанието
на онзи, който отива по места в Природата, които са по-чисти, по-свещени.
Ако той е дал някому малко хляб, който не стига и е сух, ще довърша неговото добро, като дам топъл хляб и няма да ида да кажа на първия: „Ти защо не направи това и това добро на онзи? “ Под думата Истина се разбира, че когато тя е вътре в теб, ти можеш да направиш това, което душата ти иска и да си доволен и радостен. Изразът каквото душата ти иска значи да направиш това, което Божественото в теб иска да го направиш. На Скакавците и Рупите има Напреднали същества, но там, дето човешки крак не е стъпвал.
Казано е: „Изуй си обущата, понеже мястото, на което стъпваш, е свято.“ Това не се отнася до физическите обуща; краката означават Добродетелите, значи трябва да стане една промяна в
съзнанието
на онзи, който отива по места в Природата, които са по-чисти, по-свещени.
Там живеят Висши същества и ако дойде един човек, който не е готов, ще се осакати от силните им вибрации. Един брат попита: „Но ако отиде готов, очистен, нали ще може да издържи? Можем ли и ние някой път да отидем на такова място? “ По този начин, по който сега отиваме на планината, не може да се отиде на тези места.
към текста >>
Учените хора ще кажат, че тази къща се топли чрез огън в печката, но огънят няма
съзнание
.
Някой пита: „Накъде да си обърна лицето във време на молитва? “ Това са неща външни. Щом човек мисли за Бога, той е обърнат към мистичния изток. Най-първо човек трябва да се освободи от известни заблуждения. И в най-дребните работи има една Разумност, която не е механическа.
Учените хора ще кажат, че тази къща се топли чрез огън в печката, но огънят няма
съзнание
.
Зад огъня е разумността на лицето, което го е запалило. Също така и за Природата – светските хора знаят как е запален огъня, а религиозните хора знаят, кой е запалил огъня. И двете страни са хубави. Теориите на учените са механически. Те изучават атомите, електроните, йоните – това е материалната страна; после трябва да се изучи какво е съдържанието и какъв е смисълът.
към текста >>
В нея започна да се възстановява
самосъзнанието
.
И в тази приказна обстановка водихме интересни и дълги разговори. Братята и сестрите, които присъстваха през онази октомврийска нощ, задаваха разни въпроси, а Учителя, както всякога, им отговаряше с разположение. Сега минаваме към нов начин на живеене. Сега е преходна епоха. Някога, след грехопадението, на Земята се яви Черната раса, черният цвят.
В нея започна да се възстановява
самосъзнанието
.
И после дойдоха Жълтата и Бялата раса. В Шестата раса се възстановява Светлината. Тя ще бъде светеща раса. Ще отдава Светлина от себе си. Сега правите добро, но като отражение.
към текста >>
Значи зависи от препятствието в
съзнанието
на съответния човек.
Една сестра запита Учителя: „Как се обяснява това, че някои чувстват Любовта само за една секунда, само за една секунда тя минава през тях? “ Ще дам един пример за пояснение. Да си представим, че между Слънцето и човека има една дъска с една малка дупка и тази дъска се върти. Когато дупката дойде пред очите на човека, той вижда Слънцето, а в другото време то е скрито, но махне ли дъската, винаги ще го вижда.
Значи зависи от препятствието в
съзнанието
на съответния човек.
Когато мисълта е нечиста, тя представлява препятствие и през човека не може да се прояви Любовта. И когато човек прояви Любовта за една хилядна част от секундата, това показва, че е имало пречистване на съзнанието в този момент и затова човек е схванал и я възприел. Човек има Любов, но често става прекъсване на Любовта, понеже има препятствие, облаци; това е именно грехът. Това е, както настъпват ден и нощ, докато Земята се върти около Слънцето. Когато си в деня, тогава обичаш, а когато си в нощта – не.
към текста >>
И когато човек прояви Любовта за една хилядна част от секундата, това показва, че е имало пречистване на
съзнанието
в този момент и затова човек е схванал и я възприел.
Ще дам един пример за пояснение. Да си представим, че между Слънцето и човека има една дъска с една малка дупка и тази дъска се върти. Когато дупката дойде пред очите на човека, той вижда Слънцето, а в другото време то е скрито, но махне ли дъската, винаги ще го вижда. Значи зависи от препятствието в съзнанието на съответния човек. Когато мисълта е нечиста, тя представлява препятствие и през човека не може да се прояви Любовта.
И когато човек прояви Любовта за една хилядна част от секундата, това показва, че е имало пречистване на
съзнанието
в този момент и затова човек е схванал и я възприел.
Човек има Любов, но често става прекъсване на Любовта, понеже има препятствие, облаци; това е именно грехът. Това е, както настъпват ден и нощ, докато Земята се върти около Слънцето. Когато си в деня, тогава обичаш, а когато си в нощта – не. Обаче трябва да излезеш над това поле, над тази област, в която няма промени в Любовта и където няма прекъсване на Любовта. Ще дам друг пример: имаш един приятел, който се движи.
към текста >>
Да стоиш на високо място значи да имаш повдигнато
съзнание
.
Обаче трябва да излезеш над това поле, над тази област, в която няма промени в Любовта и където няма прекъсване на Любовта. Ще дам друг пример: имаш един приятел, който се движи. Ако стоиш на ниско място у дома, отначало можеш да го виждаш през прозореца, но продължи ли да се движи по пътя, скоро ще се скрие и трябва да чакаш да се върне пак. А ако се издигнеш на високо място, тогава ще го виждаш винаги. Това значи да не се прекъсва Любовта.
Да стоиш на високо място значи да имаш повдигнато
съзнание
.
Онзи човек, който те е обикнал, той не може да ти измени, той не може да престане в Любовта. Ти можеш да ми кажеш, че обичаш, но аз ще измеря врата и ръката ти и тогава ще видя дали обичаш. Човек, който има Любов, ръцете и вратът му се разширяват. Може да те обича този, който обича всички! Ние сега се намесваме в свободата на хората.
към текста >>
При пробуждането на човешкото
съзнание
има четири степени.
Обаче, като се обърнеш към Бога, идва Бог и плаща за теб и те освобождават, ти оздравяваш. Ние трябва да имаме желание да се новородим духовно. Още преди раждането ни изново ние искаме да бъдем щастливи, но това не може. Чак когато човек се роди изново, ще бъде щастлив както Йова, комуто се възвърна всичко изново. Помни: когато се молиш, краката ти да не са допрени един до друг, но да са малко отдалечени, за да не си заключен в себе си.
При пробуждането на човешкото
съзнание
има четири степени.
Най-първо ще изправиш погрешките си. Второ, ще забогатееш с добродетели. Трето, ще вземеш чужди погрешки и ще ги изправиш, ще плащаш за чужди погрешки. Четвърто, ще работиш за въдворяване Царството Божие на Земята. В нашите добродетели Бог се проявява, а в погрешките ни Той не е там, оттегля се и ни оставя свободни.
към текста >>
В нашите погрешки пак се учим, понеже се проявява
Божието
милосърдие, тъй като Той не ни съди, а само ни нашепва „Не прави така“ и не ни казва „Защо направи това?
Второ, ще забогатееш с добродетели. Трето, ще вземеш чужди погрешки и ще ги изправиш, ще плащаш за чужди погрешки. Четвърто, ще работиш за въдворяване Царството Божие на Земята. В нашите добродетели Бог се проявява, а в погрешките ни Той не е там, оттегля се и ни оставя свободни. В добродетелите се учим да познаваме Бога, понеже постъпваме като Него.
В нашите погрешки пак се учим, понеже се проявява
Божието
милосърдие, тъй като Той не ни съди, а само ни нашепва „Не прави така“ и не ни казва „Защо направи това?
“ Всички хора са проводници на Божието съзнание. Някой казва: „Как го слушаш този невежа? “ Не, Бог говори чрез него. Той говори нещо, а пък аз превеждам това, което казва.
към текста >>
Всички хора са проводници на
Божието
съзнание
.
Четвърто, ще работиш за въдворяване Царството Божие на Земята. В нашите добродетели Бог се проявява, а в погрешките ни Той не е там, оттегля се и ни оставя свободни. В добродетелите се учим да познаваме Бога, понеже постъпваме като Него. В нашите погрешки пак се учим, понеже се проявява Божието милосърдие, тъй като Той не ни съди, а само ни нашепва „Не прави така“ и не ни казва „Защо направи това? “
Всички хора са проводници на
Божието
съзнание
.
Някой казва: „Как го слушаш този невежа? “ Не, Бог говори чрез него. Той говори нещо, а пък аз превеждам това, което казва. Това, което казва, за мен е една шифрована телеграма. Той не разбира защо ми казва това, а пък аз дешифрирам и съм му благодарен.
към текста >>
3.
1_10 ) Реална връзка
- Боян Боев (1883 – 1963)
Близки души са тези, чието
съзнание
е пробудено.
Изпратиш ли една добра мисъл, тя се посажда. Има Същества от Невидимия свят, които ще посрещнат нашите добри мисли и ще ги използват за градеж на нещо хубаво в хората. Тези мисли, които изпращаме в света, те са за будните души. Те ще ги приемат и ще ги използват. Хубавите мисли никога не се изгубват.
Близки души са тези, чието
съзнание
е пробудено.
Като запалиш свещта си, светлината ѝ отива във всички направления; същото става и със светлината при мисълта на човека. При изпращане на мисли, трябва да призовеш Бога, Той да подкрепи и да съдейства на тези, за които се молиш. Когато изпращаме хубави мисли към някои хора, ще превърнем тази своя работа в молитва, т.е. ще призовем Бога да ги благослови, да им даде условия, Светлина и пр. Когато говориш на по-външни хора, ще им казваш, че трябва да изпращаме хубави мисли и пожелания към хората, а когато говориш на по-мистични души, ще им казваш, че трябва да се молят за тях.
към текста >>
Когато майката пристъпила към него, той бил в
безсъзнание
, бил унесен, не гледал; тя положила ръката си върху него и той прошепнал: „Мамо!
Това е молитвата. Човек да се обръща към Бога, както той си знае. Едно дете се било отдалечило от майка си за десет години. То заболяло и било на умиране. Писали на майката да дойде, че синът ѝ е в безизходно положение.
Когато майката пристъпила към него, той бил в
безсъзнание
, бил унесен, не гледал; тя положила ръката си върху него и той прошепнал: „Мамо!
“ Той познал трептенията на майка си. За Бога е същото. Човек вътрешно има познание за Божията ръка. Молитвата не може без мисъл. В Писанието е казано: „Елате да разсъждаваме“, значи да мислим.
към текста >>
С мисъл, с молитва ние трябва да опашем Земята и то така да я стегнем, че най-после да дойде
Божието
Царство.
Може ли да им изпращаме хубави мисли, за да им се помогне? “ Хубавите мисли, които ще изпращате, ще действат по-слабо. Тук трябва молитва, защото за да стане това, което вие искате, трябва съдействието на Невидимия свят. По-силно от пращане на мисъл е действието с молитва.
С мисъл, с молитва ние трябва да опашем Земята и то така да я стегнем, че най-после да дойде
Божието
Царство.
Когато сядаш за размишление на някой камък, седни на такъв, който е дълбоко заровен в пръста, а не върху такъв, който се търкаля. Някой иска да влезе във Вътрешната школа. Трябва да подаде заявление. И като подаде заявление, ще чака. Казах, че човек трябва да отделя специални часове за молитва.
към текста >>
Всъщност, човек трябва да се моли непрестанно като издига
съзнанието
си към Вечното и Възвишеното, за да бъде в постоянна връзка с Разумното начало.
Когато сядаш за размишление на някой камък, седни на такъв, който е дълбоко заровен в пръста, а не върху такъв, който се търкаля. Някой иска да влезе във Вътрешната школа. Трябва да подаде заявление. И като подаде заявление, ще чака. Казах, че човек трябва да отделя специални часове за молитва.
Всъщност, човек трябва да се моли непрестанно като издига
съзнанието
си към Вечното и Възвишеното, за да бъде в постоянна връзка с Разумното начало.
към текста >>
4.
1_13 ) Верният син, служене на Бога
- Боян Боев (1883 – 1963)
Има няколко степени на
съзнанието
у хората.
Щом той използва всичко, каквото има, само за себе си, цялата му основа изчезва и остава на друга основа, която няма нищо общо с първата му основа в Живота. Нека представим нещата по следния начин: първото положение е, че искат да те направят пръв министър на България, а второто е, че можеш да станеш ученик на един велик Учител, за да служиш на Бога. При първия случай външно ще те величаят, а при втория ще те натоварят да служиш и почит няма да имаш. Кое е по-хубаво? Да служиш на Бога!
Има няколко степени на
съзнанието
у хората.
Христос казва: „Всичко да се даде за Бога, всичко, с което човек разполага, да се тури на разположение на Бога.“ Мойсей казва: „Само една десета да се даде на Бога.“ А при обикновения човешки живот само сегиз-тогиз човек дава по малко за Бога, за Божественото. Мъчението е инволюция, трудът е най-низкото стъпало, а служенето на Бога е най-високата точка, до която човек може да се изкачи. Какво нещо е служенето? Служене е, когато се работи да се разпространи Любовта. Нали е казано.
към текста >>
Всички страдания произтичат от това, че ние не носим в
съзнанието
си идеята да работим за Господа.
Нали е казано. „Търсете първом Царството Божие и неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи.“ Хората, като почнат да обичат Бога, ще почнат и да работят, както Той работи. Човек трябва да бъде умен, добър и силен, защото само така може да се служи на Бога. Само добрият може да бъде силен. Човек трябва да живее най-първо за Бога, после – за ближните си и накрая – за себе си.
Всички страдания произтичат от това, че ние не носим в
съзнанието
си идеята да работим за Господа.
Ако служите Нему, на всички можете да служите и ако не Му служите, на никому не можете да служите. Забрави личното в себе си, забрави напълно егоизма и мисли за Божието дело! Когато направиш услуга някому, да не очакваш благодарност, защото това е пак заплата. Човек не трябва да създава кумири на собствените си дела. Ние имаме примери от миналото – как хората са се покланяли на собствените си дела, а те трябва да се покланят на Бога, Който първоначално е създал всичко!
към текста >>
Забрави личното в себе си, забрави напълно егоизма и мисли за
Божието
дело!
Човек трябва да бъде умен, добър и силен, защото само така може да се служи на Бога. Само добрият може да бъде силен. Човек трябва да живее най-първо за Бога, после – за ближните си и накрая – за себе си. Всички страдания произтичат от това, че ние не носим в съзнанието си идеята да работим за Господа. Ако служите Нему, на всички можете да служите и ако не Му служите, на никому не можете да служите.
Забрави личното в себе си, забрави напълно егоизма и мисли за
Божието
дело!
Когато направиш услуга някому, да не очакваш благодарност, защото това е пак заплата. Човек не трябва да създава кумири на собствените си дела. Ние имаме примери от миналото – как хората са се покланяли на собствените си дела, а те трябва да се покланят на Бога, Който първоначално е създал всичко! Когато човек работи върху себе си, той работи за повдигането на цялото човечество, понеже има връзка между всички. Мъдър човек е онзи, който, като работи за себе си, едновременно работи и за окръжаващите.
към текста >>
5.
1_14 ) Седмият ден, седмият час, седмата минута
- Боян Боев (1883 – 1963)
При служенето ви на Бога като син или дъщеря
съзнанието
ви всякога трябва да бъде будно и да бъде свързано с Бога, защото злите духове всякога гледат да ви залисат, за да я скъсат тази връзка и да ви направят някоя беля.
Този, който приеме Христовата Любов, той ще работи за Бога. Любовта освобождава човека и в свободата си той трябва да работи. Божията работа сега се състои главно в намирането на готовите, на предопределените души, които трябва да намерят Божествения път. Който служи на света е като натоварено добиче – шибат го с камшик, карат го извън силите да работи. Ако не си подчинен на Бога като негов син, ще бъдеш подчинен на тъмните сили като товарен добитък.
При служенето ви на Бога като син или дъщеря
съзнанието
ви всякога трябва да бъде будно и да бъде свързано с Бога, защото злите духове всякога гледат да ви залисат, за да я скъсат тази връзка и да ви направят някоя беля.
Няма по-хубаво нещо от това да разбере човек Божиите пътища, но докато ги намери, тъмният дух се присламчва и ти казва: „Какво си тръгнал по този стръмен път? Аз ще ти покажа един лесен път.“ Кажете му: „Ние вземаме ролята на слуги, слуги на Любовта, и отиваме да слугуваме на Бога. Ела и ти да Му слугуваш.“ Волята Божия работи в две направления: когато правиш зло, тя те ограничава чрез болести и страдания, а когато правиш добро, тя те разширява, дава ти простор, условия, насърчава те. Ние ставаме причина Бог да ни ограничава, понеже се противим, заставяме Го да ни ограничи. Когато вършим нещо, което не е в съгласие с Неговата Воля, влизаме в стълкновение с Него.
към текста >>
Да изпълняваме Волята Божия, да обичаме Бога, да работим за Него, а по какъв път ще дойде до теб
Божието
благословение, Животът и всички блага, то е работа на Бога.
Щом Бог е в човека, и силата е в човека. Ти ще изпълняваш Волята Божия, ще мислиш за другите и Бог ще мисли за теб. Например пръстът е част от тялото, той чупи хляба, но друг е, който яде и който изпраща хранителни сокове към пръста. И пръстът даже не знае пътищата, по които храната иде към него. „Пръстите“ това са отделните личности.
Да изпълняваме Волята Божия, да обичаме Бога, да работим за Него, а по какъв път ще дойде до теб
Божието
благословение, Животът и всички блага, то е работа на Бога.
На Бог ще се надяваш и ще обичаш Бога в хората. Една сестра изтъкна: „Учителю, желая да имам условия да служа на Бога.“ Законът е следният: вие само пожелайте да служите на Бога и условията, и случаите ще дойдат сами по себе си. Всеки ден ще ви се нарежда, стига постоянно да храните това желание. Има много души, готови да се пробудят, и трябва някой да ги напъти.
към текста >>
За да се гради върху
съзнанието
на един човек, той трябва да има беззаветно желание да служи на Бога и да не са материалните блага, които го интересуват.
Има два вида хора: едните живеят за себе си, а вторите живеят за другите; значи последните живеят по Бога. Вие, като работите за Бога, ще бъдете силни. Човек може да ликвидира със своята карма само като служи на Бога. Когато се е решил да служи на Бога, тогава той ще бъде господар на онова, което Бог му е дал. Като се противиш, ще дойдат всички мъчнотии, товарът ще се увеличи.
За да се гради върху
съзнанието
на един човек, той трябва да има беззаветно желание да служи на Бога и да не са материалните блага, които го интересуват.
Препоръчвам неделният ден да се посвети абсолютно за Бога. Това означава да кажеш добра дума някому, да го споходиш, да се чете Евангелие, беседи. Седмият ден да се посвети на Бога, това е за широките маси; а за верните е друго – за Бога да се посвети седмата минута, седмия час, седмия ден. Вие може да посветите шест часа за себе си, а седмия – за Бога. Когато човек се реши да служи на Бога, той гради на друга база, не се излиза от едно лично гледище; тогава Животът има друг смисъл.
към текста >>
6.
1_18 ) Който чуе гласа му, ще оживее
- Боян Боев (1883 – 1963)
Трябва да се свържете с Бога,
Божието
присъствие да е във вас.
Сегашните набожни мислят, че като станат набожни, не им трябва учене. Те приличат на онзи, който като получава богатство, казва: „Не ми трябва работа.“ Като станеш богат, оттам насетне трябва да се опретнеш да учиш. Само Божественото начало е в състояние да направи човека силен. Някои казват, че човечеството има култура. Оставете това!
Трябва да се свържете с Бога,
Божието
присъствие да е във вас.
Там е силата. Една сестра попита: „Как да имаме сила да помагаме на хората? “ Чрез връзка с Великото разумно начало. Само от Него можеш да добиеш сила и то, като Го обичаме и сме във връзка с Него.
към текста >>
Има истини в света, които са недостъпни за човешкото
съзнание
, по причина на неразположение на ума.
Пожелавам ви да чуете първата дума на Великото разумно начало! Тя ще бъде не отвън, а отвътре. Казано е: „Който чуе гласа Му, ще оживее.“ Като чуете първата дума, това е Новораждане. В душата на ученика винаги трябва да говори Великото разумно начало. Така той е свободен и в душата му настъпва дълбок Мир.
Има истини в света, които са недостъпни за човешкото
съзнание
, по причина на неразположение на ума.
Ученикът нека изучава вътрешната страна на мистичния живот и да се стреми да си го представи ясно. Един брат попита: „Как да се развият мистичните заложби е човека? “ Ето как: размишлявай върху някои стихове, сентенции и пр., проучвай Ев. на Йоана.
към текста >>
7.
3_08 ) Възвишеното в човека
- Боян Боев (1883 – 1963)
Чакат за
Божието
благословение.
Тежко е да се носи скръбта, но два пъти по-тежко е да се носи голямата Радост. Онзи, който те обича, ще ти даде толкова подаръци, че ще се умориш да ги носиш. Учителя погледна отсрещните върхове на Скакавците, западно от Мусала и каза: Това място прилича на цветове. Това са все цветове на една Нова култура.
Чакат за
Божието
благословение.
Температурата беше 11 градуса. Станахме и разгледахме околността. Ясно се виждаше връх Ел-тепе в Пирин, южно от връх Мусала са двете Маричини езера, изворите на Марица. Долината на Маричините езера е циркус, останал от ледената епоха. Това място нарекохме „Олтар“.
към текста >>
Черната раса е развила
съзнанието
до известна степен.
Към 7.30 ч. вечерта на това място Учителя каза в разговор: Напредналите същества, които ръководят еволюцията на всички природни царства, са от Ангелска йерархия. Такива Същества водят и всички човешки раси. Всеки народ си има задачи, има придобивки, които трябва да внесе в общочовешката съкровищница.
Черната раса е развила
съзнанието
до известна степен.
Червената и Жълтата раса са продължили развитието. Бялата раса е вече развила предимно нервната система, ума. Следващата раса, която иде, ще бъде Раса на сърцето. Вечерно време от хората на тази раса ще излиза приятна мека светлина – ореол и лицето ще изпъква в светлина. Както рисуват сега светиите, то е сянка.
към текста >>
8.
4_05 ) Ново направление на труда
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако един инженер работи със
съзнание
за Бога, че строи за Него, няма ли да работи присърце?
Ако хората биха вярвали, биха имали чудни опитности! Всичко, каквото има човек – дейност, дарби и сили, да употреби за Слава Божия. Но това да бъде непреривен процес. Всеки да смята, че е касиер на Бога. Земеделецът, който оре, да смята, че за Бога работи; също и учителят, и чиновникът, и работникът, и лекарят да смятат, че всичко, което изкарват, е за Бога, а не тяхно.
Ако един инженер работи със
съзнание
за Бога, че строи за Него, няма ли да работи присърце?
И онзи, комуто работи, и нему сърцето се отваря и той дава повече. Един човек като работи за Бога, все едно, че каквото е на Бога, е и негово и той ще бъде по-богат. Ако работиш, работи с Любов. Ако служиш, служи с Любов. Ако пиеш, пий с Любов.
към текста >>
Съвременните хора развалят
Божието
благословение, което иде отгоре, понеже като трансформатори образуват една отрицателна среда, в която не могат да се въплътят на Земята добрините, които Бог е изпратил.
Това е цяла наука, затова хората трябва да бъдат свободни. Всяко нещо, което човек прави, трябва да го прави от добра воля и като го направи, да е доволен, че го е направил, да е весел. Един чай, даден с добра воля, е незаменим. И капка вода да дадеш с добра воля е незаменима. Ти влагаш в нея нещо ценно и красиво.
Съвременните хора развалят
Божието
благословение, което иде отгоре, понеже като трансформатори образуват една отрицателна среда, в която не могат да се въплътят на Земята добрините, които Бог е изпратил.
Със своите постъпки те развалят житото, гроздето и пр.
към текста >>
9.
5_13 ) Издигай се към по-висшите светове
- Боян Боев (1883 – 1963)
Теб те гони тъмният дух; ти хвръкни нагоре със своето
съзнание
, издигни се към Бога и тогава той не би могъл да отиде към Бога, а само ще те погледне като котката.
Скръб и радост! Да не сме роби на външните условия и на вътрешните желания. Ако една птичка е гонена от котката, какво трябва да направи? Дали да се надпреварва с котката или да хвръкне? – Да хвръкне.
Теб те гони тъмният дух; ти хвръкни нагоре със своето
съзнание
, издигни се към Бога и тогава той не би могъл да отиде към Бога, а само ще те погледне като котката.
Човек трябва да се издига в по-висшите светове, за да преодолява мъчнотиите на средата, в която е поставен. Низшите, тъмни духове не влизат в Божия храм. Щом те ти говорят, това показва, че си вън от храма; щом не ти говорят, в храма си. Като влезе човек в Божия храм, тъмните духове ще чакат отвън и ще си кажат: „Много стои, много се моли, омръзна ни да чакаме.“ Като дойде някое съмнение в теб, трябва да поставиш диагноза – трябва да знаеш, че си извън храма. Както една руда се туря в пещта, за да се разтопи и да се изкара златото, така и Висшите същества прекарват хората през известни изпитания.
към текста >>
След като ученикът издържи изпитите, които му се дават от Учителя, той приема
Божието
благословение.
Между младите братя трябва да се образува един кръг на умствена дейност, да работят със своя ум. Не може човек да мине без приливи и отливи, те ще дойдат непременно за всеки човек. Обаче умният човек постъпва както египтяните с река Нил: когато имаше дъждовно време, те събираха вода от реката в басейни, а после я използваха да напояват растителните култури. Също така и разумният човека, когато има прилив, трупа капитал и когато дойде отлив, той не чувства недоимък, понеже има натрупан капитал от прилива и може спокойно да харчи. Невидимият свят дава изпити само на способните души, а на невежите не дава никакви изпити.
След като ученикът издържи изпитите, които му се дават от Учителя, той приема
Божието
благословение.
Една сестра дойде при мен и се оплака, че са я били; казах ѝ: „Ти, като окултна ученичка, не трябваше да казваш никому, трябваше да премълчиш това, а аз да го узная от другите, не от теб. И ти си виновна, защото си имала лошо мнение за него – мислиш, че е лош и затова лошото в него се проявява. И занапред, когато стане въпрос за този човек, ти трябва да казваш винаги хубавото и доброто за него. От друга страна, когато те биха, ти трябваше да въздадеш хвала на Бога, че си издържала един изпит, а ти се оплакваш. Когато биеха първите християнски мъченици, те въздаваха хвала на Бога.
към текста >>
Когато отдалечим ненапредналите духове от нашето
съзнание
, нашето вътрешно Небе ще се проясни.
Там, където спиш и работиш, не допускай никаква лоша мисъл да влиза в ума ти, за да не привлечеш лоши влияния. Голяма борба има в човека, докато се научи да бъде господар на тъмните духове. Кипнеш; станал си проводник на тия духове, а после се разкайваш и никак не ти е приятно това. Затова трябва да се владееш. Дълго време се минава, докато човек тури равновесие в себе си.
Когато отдалечим ненапредналите духове от нашето
съзнание
, нашето вътрешно Небе ще се проясни.
Страхът, безверието, недоверието, гневът и пр. са все низши влияния и когато се освободим от тях, Небето ни ще стане ясно. Ясният простор на вътрешното ни Небе зависи от нашето съзнание.
към текста >>
Ясният простор на вътрешното ни Небе зависи от нашето
съзнание
.
Затова трябва да се владееш. Дълго време се минава, докато човек тури равновесие в себе си. Когато отдалечим ненапредналите духове от нашето съзнание, нашето вътрешно Небе ще се проясни. Страхът, безверието, недоверието, гневът и пр. са все низши влияния и когато се освободим от тях, Небето ни ще стане ясно.
Ясният простор на вътрешното ни Небе зависи от нашето
съзнание
.
към текста >>
10.
7_01 ) Вяра
- Боян Боев (1883 – 1963)
Вярата се основава на
свръхсъзнанието
.
На Ел-Шадай изпълнихме Паневритмията. Над нас синият цвят на небето дълбоко действаше на душите ни. Когато се събрахме около Учителя, Той каза: Това идване тук струва на всеки 25 милиона лева. Стана въпрос за Вярата и Учителя каза:
Вярата се основава на
свръхсъзнанието
.
Тя е един лъч от свръхсъзнанието. В човека има нещо дълбоко, което знае нещата. Всеки човек е роден с идеята за Бога, но после, когато човешкото съзнание потъне в материята, тази идея се заглушава. За колко работи хората нямат ясна представа. Някой казва, че няма Вяра.
към текста >>
Тя е един лъч от
свръхсъзнанието
.
Над нас синият цвят на небето дълбоко действаше на душите ни. Когато се събрахме около Учителя, Той каза: Това идване тук струва на всеки 25 милиона лева. Стана въпрос за Вярата и Учителя каза: Вярата се основава на свръхсъзнанието.
Тя е един лъч от
свръхсъзнанието
.
В човека има нещо дълбоко, което знае нещата. Всеки човек е роден с идеята за Бога, но после, когато човешкото съзнание потъне в материята, тази идея се заглушава. За колко работи хората нямат ясна представа. Някой казва, че няма Вяра. Да кажем, че няма, но е заблуда, понеже в мозъка има специфичен център на Вярата и някой път той не функционира.
към текста >>
Всеки човек е роден с идеята за Бога, но после, когато човешкото
съзнание
потъне в материята, тази идея се заглушава.
Това идване тук струва на всеки 25 милиона лева. Стана въпрос за Вярата и Учителя каза: Вярата се основава на свръхсъзнанието. Тя е един лъч от свръхсъзнанието. В човека има нещо дълбоко, което знае нещата.
Всеки човек е роден с идеята за Бога, но после, когато човешкото
съзнание
потъне в материята, тази идея се заглушава.
За колко работи хората нямат ясна представа. Някой казва, че няма Вяра. Да кажем, че няма, но е заблуда, понеже в мозъка има специфичен център на Вярата и някой път той не функционира. Така че по същество всеки има Вяра, но центърът не функционира и тогава не се и проявява. Моля, завърти ключа!
към текста >>
Трябва да вярва човек в Цялото; трудно е да се дойде до това
съзнание
.
Моля, тури я в действие! Също и за Любовта има център, но как действа? Недей казва, че нямаш тази или онази добродетел, но кажи, че все още не си турил в действие съответния център. Само бутни бутоните. Вяра в Бога значи съзнаване разумността на Природата.
Трябва да вярва човек в Цялото; трудно е да се дойде до това
съзнание
.
Като нямаш връзка с Невидимия свят, мислиш, че си оставен на произвола. Веднъж един български свещеник ми бе разправил какво научил от Живата природа: седял си той под една круша, нещо прехвръкнало и се скрило под расото. Това било чучулига. Погледнал нагоре и видял сокол. Щом соколът изчезнал, чучулигата отлетяла.
към текста >>
Както казах, корените на Вярата са в
свръхсъзнанието
, а външно се проявява като закон на ума.
Веднъж един български свещеник ми бе разправил какво научил от Живата природа: седял си той под една круша, нещо прехвръкнало и се скрило под расото. Това било чучулига. Погледнал нагоре и видял сокол. Щом соколът изчезнал, чучулигата отлетяла. Извадил си урок: казал си, че тая чучулига е по-умна от него, защото при зор намерила расото му; и той при зор трябвало да търси убежище под крилото на Бога.
Както казах, корените на Вярата са в
свръхсъзнанието
, а външно се проявява като закон на ума.
Вярата в Бога развива ума. Като вярваш, Божието благословение ще е върху теб. Докато правиш опит, ще вярваш и като завършиш опита, ще имаш знание. Значи най-първо трябва да имаш Вяра в Онзи, който е създал всичко, докато провериш, че нещата са верни. Вярата ще подготви Знанието.
към текста >>
Като вярваш,
Божието
благословение ще е върху теб.
Погледнал нагоре и видял сокол. Щом соколът изчезнал, чучулигата отлетяла. Извадил си урок: казал си, че тая чучулига е по-умна от него, защото при зор намерила расото му; и той при зор трябвало да търси убежище под крилото на Бога. Както казах, корените на Вярата са в свръхсъзнанието, а външно се проявява като закон на ума. Вярата в Бога развива ума.
Като вярваш,
Божието
благословение ще е върху теб.
Докато правиш опит, ще вярваш и като завършиш опита, ще имаш знание. Значи най-първо трябва да имаш Вяра в Онзи, който е създал всичко, докато провериш, че нещата са верни. Вярата ще подготви Знанието. Вярата е над Знанието. Тя е непоколебима сигурност, че има едно Висше съзнание, на което можем да уповаваме всякога.
към текста >>
Тя е непоколебима сигурност, че има едно Висше
съзнание
, на което можем да уповаваме всякога.
Като вярваш, Божието благословение ще е върху теб. Докато правиш опит, ще вярваш и като завършиш опита, ще имаш знание. Значи най-първо трябва да имаш Вяра в Онзи, който е създал всичко, докато провериш, че нещата са верни. Вярата ще подготви Знанието. Вярата е над Знанието.
Тя е непоколебима сигурност, че има едно Висше
съзнание
, на което можем да уповаваме всякога.
Вярата има връзка с Любовта. Колкото повече Любов имаш, толкова повече и Вяра имаш. Колкото повече обичаш един човек, толкова повече вярваш в него; и си имате пълно доверие, не може да се съмнявате един в друг, защото като го обичаш, и той има Вяра в теб. В този смисъл Вярата се употребява за измерване на Любовта. Вяра означава силата на Любовта.
към текста >>
11.
7_06 ) Развитие на добродетелите
- Боян Боев (1883 – 1963)
Минете в
свръхсъзнанието
.
За да имаш Кротост, откъде ще започнеш? Или искаш да бъдеш милосърден; откъде и как ще започнеш? Много е трудно да се започне. Преди всичко ученикът трябва да има безкористие в Школата – когато отиде да учи, да няма користолюбива цел. Изобщо, когато отиваш някъде, да нямаш користолюбива цел.
Минете в
свръхсъзнанието
.
Бъдете безкористни, понеже всичко, което има човек, вътрешно му се дава. Той трябва да го пази, но да не мисли, че това от него зависи; утре ще му дадат повече или по-малко. Друго качество на ученика е Разумността. Добрите желания, щом не са обмислени, са най-опасни. Разумен ли е човек, и Небето е с него.
към текста >>
Търпението иде от
съзнанието
, че всяко нещо иде навреме.
Някой път Невидимият свят ще ни тури на такова място, където да учим Търпение. Търпението е нещо съзнателно. Вие ще дойдете в Школата на търпението и ще ви дадат мъчни задачи, не е лесна работа. Христос мина през Школата на търпението. Има силни души горе на Небето, но като дойдат на Земята са по-слаби.
Търпението иде от
съзнанието
, че всяко нещо иде навреме.
Онзи, болният, при Овчата купел е учил търпение тридесет и осем години. Това е било Посвещение. Търпението е за силните хора. Една жена ще търпи лошия си мъж заради Господа. Ако не го търпи, няма и Любов към Бога.
към текста >>
Трима ученика слушали своя Гуру; щом свършил, първият отишъл да му благодари и да изкаже възторга си, вторият оценил, че онзи, който се е научил на тези работи, е щастлив и си тръгнал, а третият нищо не казал, а само отишъл да работи за
Божието
дело.
Да не мислите, че ей така, без работа, ще постигнете нещо. Всички, които са имали постижения, много са работили. Още днес може да влезете в Царството Божие с приложение на методите, които ви давам. Най-хубавите работи са много трудни. Там са скрити много скъпоценности, но понеже не ги виждаш, не ги и оценяваш.
Трима ученика слушали своя Гуру; щом свършил, първият отишъл да му благодари и да изкаже възторга си, вторият оценил, че онзи, който се е научил на тези работи, е щастлив и си тръгнал, а третият нищо не казал, а само отишъл да работи за
Божието
дело.
Третият е на правата страна. Всяко нещо, което се знае и не се прилага, то е в ущърб на човека. Каквото сте научили, прилагайте една десета от него. Ние говорим много, а изпълняваме малко, а пък трябва да говорим малко и да изпълняваме много. Това, което приложите, то е печалбата.
към текста >>
Страхът трябва само да е една предпазителна мярка – със страха почва човешкото
съзнание
, съвестта.
Човек да има безстрашие и Вяра, да разбира нещата. Страхът е едно животинско състояние. Няма по-опасно нещо от това да живееш при страх. Писанието казва: „Нечестивият бяга, без да има кой да го гони.“ Като се увеличават греховете на хората, те стават страхливи. На смелия Бог помага.
Страхът трябва само да е една предпазителна мярка – със страха почва човешкото
съзнание
, съвестта.
Сега трябва да бъдете юнаци, да не се плашите от мечките. Под мечка аз разбирам някое страдание. После, в Невидимия свят ще срещнеш някое Светло същество, един Ангел, който ще ти каже: „Аз бях мечката, която те уплаши.“ Радвайте се на това, което имате, колкото и да е малко. Ако не бяхте минали по този път, по който сте минали, не бихте имали това богатство, което сега имате.
към текста >>
12.
21) Дишане
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато човек диша с будно
съзнание
, тогава той заедно с въздуха приема и Божествената мисъл, която прониква въздуха.
Дишането е една много важна тема, с която Учителя целенасочено ни занимаваше и ни даваше упражнения. Тук излагам някои мои записки за дишането: Най-първо, като ученици, вие трябва да започнете с дишане. Всички вие не поемате достатъчно количество въздух, а Природата не обича това. От друга страна, не възприемате това, което въздухът съдържа, не извличате неговото вътрешно съдържание – Божествената мисъл, жизнената сила или праната.
Когато човек диша с будно
съзнание
, тогава той заедно с въздуха приема и Божествената мисъл, която прониква въздуха.
Ето защо правилното дишане усилва мисълта, улеснява размишлението и приемането на Божествения елемент. Ако искате да бъдете търпеливи, ще трябва да се учите да задържате въздуха по-дълго време. Има адепти, които задържат въздуха четири часа. Според индусите, с едно издишване Бог създава света и после с вдишване го прибира. Човек трябва да диша дълбоко, т. е.
към текста >>
Когато сте неразположени или смутени, правете дихателни упражнения, като се свързвате и с Божественото
съзнание
; така ще се тонирате.
Вие опитайте и двата начина: дишане през двете ноздри едновременно или през едната. Когато издишваме въздуха чрез просвирване, то е за гимнастика на дробовете, за тяхното усилване, а когато го издишваме с дъх, той пречиства нервната система. Когато човек се намира в електрично състояние, бушува отвътре, сърди се, кипва и се гневи, той трябва да се захване да диша дълбоко, като задържа въздуха до 100 бройки; така непременно ще се успокои. Щом се спречквате и нервирате, това показва, че не дишате дълбоко и правилно. Дишайте по всички правила и ще ви мине.
Когато сте неразположени или смутени, правете дихателни упражнения, като се свързвате и с Божественото
съзнание
; така ще се тонирате.
Можем да направим следния опит, за да видите как действа дишането: тези, чиито лица са сбръчкани, почнат ли да дишат дълбоко, то след три месеца бръчките ще се опънат. Те трябва да се фотографират най-напред преди упражнението и по-нататък след първия, втория и третия месец, за да правим сравнение. Ако човек диша добре, може да стигне до дълбока старост, а ако ли не диша правилно, заминава преждевременно за онзи свят. Дългият живот зависи от правилното и дълбоко дишане. Дишането пък зависи от правилното мислене и чувстване.
към текста >>
Дишайте дълбоко и мислете, че
Божието
благословение иде върху човека чрез въздуха.
Можем да направим следния опит, за да видите как действа дишането: тези, чиито лица са сбръчкани, почнат ли да дишат дълбоко, то след три месеца бръчките ще се опънат. Те трябва да се фотографират най-напред преди упражнението и по-нататък след първия, втория и третия месец, за да правим сравнение. Ако човек диша добре, може да стигне до дълбока старост, а ако ли не диша правилно, заминава преждевременно за онзи свят. Дългият живот зависи от правилното и дълбоко дишане. Дишането пък зависи от правилното мислене и чувстване.
Дишайте дълбоко и мислете, че
Божието
благословение иде върху човека чрез въздуха.
Преди да се ръкуваш с някого, поеми дълбоко въздух. Преди да влезеш нейде, пак поеми дълбоко въздух. Преди да говориш, напълни дробовете си с въздух и тогава говори. Добрите оратори дишат дълбоко. Щом мислите за погрешките на хората, дишайте дълбоко, за да се проясни мисълта им.
към текста >>
Това са велики процеси и за извършването им се изисква будност и велико
съзнание
.
Къде е Бог? – Навсякъде! Бог е в светлината, във въздуха, във водата, в храната. Следователно, когато ядете, дишате, възприемате светлина и мислите, ще облечете празничните си дрехи. В това стои новото в света.
Това са велики процеси и за извършването им се изисква будност и велико
съзнание
.
Под „празнични дрехи“ се разбира свято отношение към тези процеси. Дишането в индийските школи е хубаво, но му трябват известни корекции. Индусите употребяват много време и усилия, а европейците имат друг темп и искат лесно постижение, понеже са механизирали нещата. Европейци, които са прилагали упражненията за дишане от индийските школи, не са успявали, тъй като не са имали това възпитание и философска подготовка, присъщи за индийците. Учителя ни даде едно дихателно упражнение:
към текста >>
За да може човек при дишане да приеме прана, Божия мисъл или Божия Любов, трябва да участва и
съзнанието
.
Радвам се, че мога да изпълня Волята Ти“. При последното или шестото гимнастическо упражнение ще има едно малко изменение, а именно: първите две формули ще се употребят по същия начин, но при шестократното духане ще се изговори мислено: „Да бъде чисто сърцето ми“, а при шестократното леко дъхане с движение на ръцете настрани ще се изговори мислено следната формула: „Така да се носи Словото на Бога по лицето на всичката Земя“. ТРЕТО ДИХАТЕЛНО УПРАЖНЕНИЕ ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ НА ПРАНА Божествената наука ни учи, че въздухът се прониква от жизнена сила, или прана. Сега ще ви дам специално дихателно упражнение за приемане на праната и на Божията Любов.
За да може човек при дишане да приеме прана, Божия мисъл или Божия Любов, трябва да участва и
съзнанието
.
При вдишването ще се изговарят мислено следните думи: „Господи, благодаря Ти за Божествения живот, който Си вложил във въздуха и който приемам заедно с въздуха“. Тук под думите „Божествен живот“ се разбира праната. При задържането на въздуха ще се изговорят мислено следните думи: „Този Божествен живот, който съм приел с въздуха, прониква в целия ми организъм, отива до всичките ми органи и навсякъде внася здраве, сила и живот. Той ме оживява, ободрява и укрепява“. При издишването ще се изговорят мислено следните думи: „Целият ми организъм е вече напълно укрепен.
към текста >>
13.
45) Невидими пътища
- Боян Боев (1883 – 1963)
Само когато човек работи за Бога, той може да вижда
Божието
лице и душата му да се зарадва“.
Не търсете Христа вън от вас. Той е вътре във вашата душа. Когато Бог почне да работи вътре във вас, Той ще ви покаже как трябва да обичате. Тогава Любовта ви ще бъде свещена. Пробуди ли се Божественото в човека, само то ще бъде в състояние да го освободи.
Само когато човек работи за Бога, той може да вижда
Божието
лице и душата му да се зарадва“.
Ето и някои от разговорите с Учителя от четиридневната екскурзия: Когато искате да разрешите въпроса кой ви обича, вие сте в кладенеца. Вие всички се усещате, че няма кой да ви обича. Тогава вие обичайте! Хората казват: „В бъдеще, когато се преродим“.
към текста >>
Когато се провери, че има един Промисъл, то това е вече пробуждане на
съзнанието
.
Хората казват: „В бъдеще, когато се преродим“. И в миналото сте казвали: „Когато се преродим“. А пък сега сте се преродили и пак казвате същото. Всички няма да се просветят изведнъж. Всеки трябва да се просвети, като му дойде времето.
Когато се провери, че има един Промисъл, то това е вече пробуждане на
съзнанието
.
Като живееш един духовен живот, ти не го проявявай отвън, минавай за обикновен човек, гладай да не те разберат, че си светия. Сега вие казвате, че някой човек ви обича, и там се заблуждавате. Ако някой ви обича, то е Божественото вътре, което ви обича – значи Бог. Ако мислите, че някой друг ви обича, то е външното, човешкото. Вие имате едно понятие за Любовта и считате, че трябва да я ограничавате.
към текста >>
Има Същества, чието
съзнание
е по-висше, те осмислят нещастията и са носители на възвишеното.
Но сега ще вярваш, че човешката душа не може да бъде излъгана. Казвам: който работи за Бога, той е свободен. Но всеки твърди, че работи за Бога. А пък това трябва да се разбира вътрешно. Понеже хората смесват човешката и Божествената Любов, затова идват разочарованията.
Има Същества, чието
съзнание
е по-висше, те осмислят нещастията и са носители на възвишеното.
Светлината у тях е по-ярка. Когато човек обича, тези Същества идват при човека и се проявяват чрез него. Когато не обичаш, въпросът е предрешен – всичките врати са затворени за теб. Ще обичаш и условията ще потекат. Вие всеки ден може да проверите това, в малък размер може да го проверите.
към текста >>
14.
60) Планина на знанието и самоусъвършенстването
- Боян Боев (1883 – 1963)
“ Хубаво е да се събуди
съзнанието
на човека.
Там се поведе разговор с Учителя. Той каза: Да си представим, че сме един затворник със златни вериги на ръцете и краката. Ако дойде някой човек, за да ти ги свали, щом получиш свободата си, на драго сърце ще му ги дадеш, като кажеш: „Даром да ти са! Дай ми само свободата!
“ Хубаво е да се събуди
съзнанието
на човека.
И този свят, и Онзи свят не са лоши. Днес времето е тихо, но ако имаше буря, виелица, не щяхме да можем да говорим, щеше да бъде този свят, а не Онзи свят. Сега започваме да пренасяме Онзи свят в този свят. Материалите от Онзи свят ги пренасяме в този свят. Как трябва да живее човек на Земята при сегашните условия?
към текста >>
А един човек, който върви по
Божието
разписание, накъдето отиде, навсякъде е добре, не закъснява.
Ако къщата ти има някой недостатък, не бъди недоволен; когато направиш втора къща, ще туриш тази прибавка, която е липсвала при първата. Когато мечката е доволна, тя се разхожда като царица и никой не я закача. Но щом стане недоволна от живота, тогава дохождат ловците, мерят се в козината ѝ и казват: „Чакай да ѝ вземем дрехата“. Ние живеем в един век на интензивна дейност. Има принципи и методи, но ние не ги прилагаме и страдаме.
А един човек, който върви по
Божието
разписание, накъдето отиде, навсякъде е добре, не закъснява.
Човек трябва да има присъствие на Духа – това е най-трудното нещо. Но ако нямаш присъствие на Духа, лошо е. Една сестра каза: „Учителю, сега съвсем ми е ясно, след като ни говорихте, а преди не ми беше ясно“. Но колко много въпроси има още, които не разбирате, и те ще се появят по-после във вас, за да ви се изяснят. Някои, които са били много горделиви в миналото, сега заемат ниско положение в живота, за да се освободят от гордостта.
към текста >>
Някой сега обиди другиго, накърни му честолюбието и последният чувства това, зъби се, но после му идва
съзнанието
, че един ден така е живял, и си казва: „Защо ще се сърдя?
Човек трябва да има присъствие на Духа – това е най-трудното нещо. Но ако нямаш присъствие на Духа, лошо е. Една сестра каза: „Учителю, сега съвсем ми е ясно, след като ни говорихте, а преди не ми беше ясно“. Но колко много въпроси има още, които не разбирате, и те ще се появят по-после във вас, за да ви се изяснят. Някои, които са били много горделиви в миналото, сега заемат ниско положение в живота, за да се освободят от гордостта.
Някой сега обиди другиго, накърни му честолюбието и последният чувства това, зъби се, но после му идва
съзнанието
, че един ден така е живял, и си казва: „Защо ще се сърдя?
Аз едно време бях такъв и те ще бъдат на моето място. Ще ходя сега, Господи, по Твоите пътища и няма да се отклонявам нито наляво, нито надясно“. Като тръгнеш по Божия път, там е голямата Свобода. Като слугуваш на Бога и отидеш в някой град, Господ ти казва: „Ще отидеш при еди-кой си човек“. А за него казват, че е жесток, груб.
към текста >>
15.
Изгрев, 20.IХ.1960 г.
- Боян Боев (1883 – 1963)
Той каза: „Всяка тревичка, ако съзнаваме живо, че в нея живее Бог, има магическо действие и може да лекува всички болести.” Това изречение показва с какви мощни сили може да разполага човек, стига да е будно неговото
съзнание
.
След това се връща в своята палатка и заплаква от благодарност, че е имала такава опитност. Едно лято Учителя препоръчва да нареждаме от бели камъни разни фигури, думи и изречения върху земята. И досега има тук-там запазени такива надписи и фигури. Например и сега като отиде човек на поляната над Езерото на чистотата и слезе малко под Харамията, ще види от бели камъни наредени окръжност с точка, думите „Бог е Любов”, „Аум” и др. Едно изречение ми направи силно впечатление, което Учителя каза на езерата.
Той каза: „Всяка тревичка, ако съзнаваме живо, че в нея живее Бог, има магическо действие и може да лекува всички болести.” Това изречение показва с какви мощни сили може да разполага човек, стига да е будно неговото
съзнание
.
Учителя каза веднъж: „Да се запечатат живо във вас красивите образи, които виждате тук, на планината. И когато слезете долу на полето често да възкръсват във вашето съзнание тези образи. По този начин вие правите връзка с планината и нейните енергии протичат във вас и ви повдигат.” Когато слезем на полето ние почти всеки ден посещаваме вътрешно езерата. Всеки ден идваме тук и черпим енергии.
към текста >>
И когато слезете долу на полето често да възкръсват във вашето
съзнание
тези образи.
И досега има тук-там запазени такива надписи и фигури. Например и сега като отиде човек на поляната над Езерото на чистотата и слезе малко под Харамията, ще види от бели камъни наредени окръжност с точка, думите „Бог е Любов”, „Аум” и др. Едно изречение ми направи силно впечатление, което Учителя каза на езерата. Той каза: „Всяка тревичка, ако съзнаваме живо, че в нея живее Бог, има магическо действие и може да лекува всички болести.” Това изречение показва с какви мощни сили може да разполага човек, стига да е будно неговото съзнание. Учителя каза веднъж: „Да се запечатат живо във вас красивите образи, които виждате тук, на планината.
И когато слезете долу на полето често да възкръсват във вашето
съзнание
тези образи.
По този начин вие правите връзка с планината и нейните енергии протичат във вас и ви повдигат.” Когато слезем на полето ние почти всеки ден посещаваме вътрешно езерата. Всеки ден идваме тук и черпим енергии. От полето всеки ден идваме тук на гости, за да се обновим и опресним. Ще завърша с няколко думи от Учителя за дишането: „Ако не дишате добре едва ще изкарате 30 ÷ 40 години.
към текста >>
Дишайте дълбоко и мислете, че
Божието
благословение иде върху човека чрез въздуха.
Всеки ден идваме тук и черпим енергии. От полето всеки ден идваме тук на гости, за да се обновим и опресним. Ще завърша с няколко думи от Учителя за дишането: „Ако не дишате добре едва ще изкарате 30 ÷ 40 години. Дългият живот зависи от дълбокото и правилно дишане. Дишането пък зависи от правилното мислене и чувстване.
Дишайте дълбоко и мислете, че
Божието
благословение иде върху човека чрез въздуха.
Дишайте съзнателно и с любов. Като станете от сън преди да започнете каквато и да е работа направете няколко дълбоки вдишки. Дишането помага за оформянето на човешкия характер. Правилното дишане усилва светлината на ума и топлината на сърцето. Правилното дишане прави лицето красиво.
към текста >>
16.
20.II.1952 г. София
- Боян Боев (1883 – 1963)
Само когато човек работи за Бога, той може да вижда
Божието
лице и душата му да се зарадва.”
Не търсете Христа вън от вас. Той е вътре във вашата душа. Когато Бог почне да работи вътре във вас, Той ще ви покаже как трябва да обичате. Тогава Любовта ви ще бъде свещена. Пробуди ли се Божественото в човека, само то ще бъде в състояние да го освободи.
Само когато човек работи за Бога, той може да вижда
Божието
лице и душата му да се зарадва.”
Ето някои от разговорите с Учителя: „Когато разрешавате кой ви обича и кой не ви обича, вие сте в кладенеца. Кажи: „Той не е заради мене.” Вие всички се усещате, че няма кой да ви обича. Вие обичайте. Хората казват: в бъдеще, като се преродим.
към текста >>
Когато се провери това, то вече е пробуждане на
съзнанието
.
Всеки трябва да се просвети като му дойде времето. Яйцето, на което е дошло времето да се излюпи - то да се излюпи, а за другите яйца да не се безпокои. Например, да кажем, че една домакиня е турила под квачката всеки ден по едно яйце и се чуди след 21 дни защо всичките яйца не се излюпват, а някои стоят още неизлюпени. Преведете това. Има един закон, който е много мъчен да се разбере: да провери човек, че има един Промисъл.
Когато се провери това, то вече е пробуждане на
съзнанието
.
Има два порядъка: човешки и Божествен. Ще оставим човешкия порядък. Като живееш един духовен живот ти не го проявявай отвън. Ти ще минеш като обикновен човек. Да не те разберат, че си светия.
към текста >>
Има същества, чието
съзнание
е по-висше.
Човешката душа не може да бъде излъгана. Казвам: който работи за Бога, той е свободен. Но всеки казва, че работи за Бога. А пък това трябва да се разбира вътрешно. Понеже хората смесват човешката любов с Божествената, затова идват разочарованията.
Има същества, чието
съзнание
е по-висше.
Те осмислят нещастията. Те са носители на възвишеното. Светлината у тях е по-ярка. Когато човек обича, тези същества идват при човека и се проявяват чрез него. Онзи, който обича, не трябва да казва „в онзи има някои недостатъци, но аз пак го обичам”.
към текста >>
17.
Изгрев, 19.ХII.1952 г.
- Боян Боев (1883 – 1963)
За да приеме човек заедно с въздуха Божествената мисъл, която го прониква, човек трябва да диша с будно
съзнание
.
И после с едно вдишване го прибира. Човек трябва да диша дълбоко, т. е. с едно вдишване да напълни белите дробове с колкото се може повече въздух. Тогава при разширението на белия дроб диафрагмата отива надолу. А при плиткото дишане диафрагмата отива нагоре и натиска сърцето, вследствие на което се раждат някои сърдечни болести.
За да приеме човек заедно с въздуха Божествената мисъл, която го прониква, човек трябва да диша с будно
съзнание
.
Правилното дишане усилва мисълта, улеснява размишлението, усилва приемането на Божествения елемент. Мога да дам някои обикновени начини за дишане, но освен тях има и необикновен начин. Обаче за него трябват подготвени хора. При вдишване, задържане и издишване на въздуха човек трябва да мисли, да има хубави чувства и желание да постъпва добре. Да не мисли, че механическото задържане на въздуха е достатъчно.
към текста >>
Когато сте неразположени, смутени, правете дихателни упражнения, като се свързвате с Божественото
Съзнание
и ще се тонирате.
А когато дъхаме, т. е. когато изкарваме въздуха с дъхане, то е за пречистване на нервната система. Когато човек се намира в електрично състояние та се сърди, кипва, бушува вътре, той да диша дълбоко и да задържа въздуха до сто бройки и ще се успокои. Щом се карате, щом се сърдите, щом се нервирате, това показва, че не дишате дълбоко. Дишайте правилно, дълбоко и ще ви мине.
Когато сте неразположени, смутени, правете дихателни упражнения, като се свързвате с Божественото
Съзнание
и ще се тонирате.
Можем да направим следния опит: чиито лица са сбръчкани, като почнат да правят упражнения за дълбоко дишане ще видите, че след три месеца няма да останат бръчки по лицата им. Най-напред ще ги фотографираме преди упражнението, след това ще ги фотографираме след първия месец, след втория месец, след третия месец и ще направим сравнение. И ще видите как действа дишането. Ако ви боли стомах или корем направете 4 пъти на ден по 6 дихателни упражнения и ще ви мине. Ако дишате добре, може да останете на земята до дълбока старост.
към текста >>
Дишайте дълбоко и мислете, че
Божието
благословение иде в човека чрез въздуха.
Ако ви боли стомах или корем направете 4 пъти на ден по 6 дихателни упражнения и ще ви мине. Ако дишате добре, може да останете на земята до дълбока старост. Ако не диша правилно човек, заминава преждевременно на онзи свят. Дългият живот зависи от дълбокото и правилно дишане. Дишането пък зависи от правилното мислене и чувстване.
Дишайте дълбоко и мислете, че
Божието
благословение иде в човека чрез въздуха.
Преди да се ръкуваш с някого, поеми дълбоко въздух. Преди да влезеш в стаята или в салона, пак поеми дълбоко въздух. Преди да говориш, пак поеми въздух. Добрите оратори дишат дълбоко. Които не дишат добре, не говорят добре.
към текста >>
Това са велики процеси, за извършването на които се изисква будно
съзнание
.
Къде е Бог? - Навсякъде. Бог е в светлината, във въздуха, във водата и в храната. Следователно ако не приемате правилно светлината, въздуха, храната и водата, нищо не можете да постигнете. Като ядете, като дишате, като мислите, като възприемате светлината, ще облечете празничните си дрехи.
Това са велики процеси, за извършването на които се изисква будно
съзнание
.
Празничните дрехи означават свято отношение към този процес. В ТОВА СЕДИ НОВОТО В СВЕТА! Индуското дишане е хубаво, но трябва да се коригира. Трябват му известни корекции. За индуското дишане се изисква философска подготовка.
към текста >>
Когато вдишваш, кажи мислено: „Господи, благодаря Ти, че си вложил във въздуха Своето благословение, което приемам с въздуха.” Като каже човек така, той ще приеме
Божието
благословение.
Такива упражнения се правят сутрин и вечер по 6 пъти. Обаче при утринните упражнения вдишванията стават през лявата ноздра, а издишванията - през дясната. А вечерта - обратното. Може да направите понякога дихателни упражнения във връзка с ходенето: през няколко крачки едно вдишване, през няколко крачки едно издишване. Ето едно упражнение, придружено с формули.
Когато вдишваш, кажи мислено: „Господи, благодаря Ти, че си вложил във въздуха Своето благословение, което приемам с въздуха.” Като каже човек така, той ще приеме
Божието
благословение.
При издишване кажи: „Благодаря Ти, Господи, че остави Своето благословение в мене.” Ето друго упражнение, придружено с формула. Ще приемете въздуха през лявата ноздра мислено ще изговорите: „САМО БОЖИЯТА ЛЮБОВ Е ЛЮБОВ.” Като задържите въздуха известно време, ще го издишате през дясната ноздра със същата формула. Това упражнение ще се прави сутрин, на обед и вечер по 10 пъти. Друго упражнение: 8 бройки за вдишване, 10 за задържане и 12 за издишване.
към текста >>
18.
Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителят казва: „Музиката - това е дишане на
съзнанието
.
От горното следва, че музиката има връзка с умствения живот на човека. Тя трансформира умствените му енергии. Като пее човек, строят се неговият ум и сърце. Музиката пресъздава и човешката воля. Оттук можем да оценим грамадното значение на музиката.
Учителят казва: „Музиката - това е дишане на
съзнанието
.
Музикалният свят е среда, чрез която душата се проявява на земята. Любовта без подходяща музикална среда не може да се прояви. А любовта - това е великата реалност на живота.” От горното се вижда, че музиката е важен фактор за изграждане на човешкия характер. Тя дава възходящо направление на човешките енергии.
към текста >>
Когато човек пее, той трябва да издигне
съзнанието
си в света на една велика реалност, в света на вечната красота; една велика идея, да изпълни
съзнанието
му, и тогава ще вложи нещо в тоновете.
При пеенето трябва да участват умът, сърцето, волята и възвишеното човешко естество. Музикантът трябва да има висока култура. Учителят казва: „Музикантът трябва да бъде едновременно музикант, поет, математик и философ.” „За да пее човек добре, трябва да е умствено добре разположен, мисълта му да е чиста, чувствата му - топли и да няма нещо, което да го смущава. Когато човек е изпълнен с надежда, с вяра, милосърдие, радост, любов, това влияе на гласните му струни. А ако човек няма тия възвишени състояния при пеене, гласът му не върви добре.
Когато човек пее, той трябва да издигне
съзнанието
си в света на една велика реалност, в света на вечната красота; една велика идея, да изпълни
съзнанието
му, и тогава ще вложи нещо в тоновете.
Човек не може да пее добре, ако не обича някого.” Учителят казва: „Ако искате да чувствате музиката, мислете я за израз на любовта. Истинският израз на любовта е музиката! Каквато и песен да пеете, пейте ли я с любов, ще имате един метод за превръщане на нервната енергия за ваше добро.” Любовта е въздухът, в който музикантът се проявява. Например, като се пее песента: „Давай, давай”, човек трябва да вложи в себе си чувство, че дава на този, когото обича.
към текста >>
Песните трябва да бъдат картинни, образни, трябва да будят в детското
съзнание
живи образи.
Учителят ще подбира песните не само във връзка с учебните предмети, но и във връзка с тяхното действие върху детето: някои песни действат предимно на ума, други развиват у детето доброто, трети развиват волята, четвърти лекуват и пр. Разбира се, за заучаване на една песен от децата, предварително трябва да се създаде съответно разположение в техните души. Само тогава ще вземат участие техните ум, сърце и воля при пеенето. Ще приведа един пример от Виолино Примо: „Първо създавам настроение, като разправям за една сиромахкиня с двете си деца Милко и Миленка, за техните страдания и след това вътре в приказката преплитам песента за сиромахкинята. Всички деца са трогнати.”
Песните трябва да бъдат картинни, образни, трябва да будят в детското
съзнание
живи образи.
Много от песните на Учителя са пригодени за училищата. Учители, които са изучили музиката на Учителя, с голям успех са употребявали някои от неговите песни в своите училища, например. „Ний сме славейчета горски”, „Малкият извор”, „Вечер-сутрин”, „Летен ден”, „Добър ден”, „Там далече”, „Планински връх”, „Цветята цъфтяха”, „Аз мога да любя” и пр. Хубаво е някои песни да се съчетаят с движения. Тогава те по-дълбоко действат върху детето.
към текста >>
Тая пролет магически ще стопи всички окови, които са сковавали техните умове и сърца, ще внесе живот в слабите, ще дигне болните, ще възкреси умрелите, ще внесе светла надежда в обезнадеждените, ще утеши скърбящите, ще снеме товара от гърба на обременените, ще изкара из тъмните подземия тия, които дълги години са живели там и ще им каже, че вече ще се радват на
божието
слънце и чистия въздух.
Отива при цветята и дърветата и отваря пъпките им. Навсякъде пръска щедро от скъпоценното съкровище - живота, който носи от слънчевата си родина. И през дето мине, ето излизат из пукнатините мушичките след дълга почивка; пак прелитат работливите пчелички и пъстрокрилите пеперудки около цветята. Птичките от далечния юг чуват любовния й зов и идват, за да видят отново любимата цъфнала вишня, цъфналата роза, цветните поляни и да чуят пак тихата песен на планинския поток, в който са влюбени. Днес всеки човек с тънък усет за новото, което иде, чувства, че иде една пролет в човешките души, в живота на човечеството.
Тая пролет магически ще стопи всички окови, които са сковавали техните умове и сърца, ще внесе живот в слабите, ще дигне болните, ще възкреси умрелите, ще внесе светла надежда в обезнадеждените, ще утеши скърбящите, ще снеме товара от гърба на обременените, ще изкара из тъмните подземия тия, които дълги години са живели там и ще им каже, че вече ще се радват на
божието
слънце и чистия въздух.
И на всички ще каже: „Сега тепърва почва вашият живот, истинският ви живот - живот в светлина, свобода и братство. Създайте ми по един палат в своите умове и сърца и аз ще се заселя да живея завинаги във вас, защото идва вече моето царство - културата на пролетта! ” Всеки, който може да чете по симптомите на днешния живот, долавя, че новото иде. Човечеството ще направи важна стъпка в своя възход към слънчеви върхове, към нови постижения и завоевания във великата стълба на развитието.
към текста >>
Нови идеи, които досега са били недостъпни за него, ще влязат в досег с неговото
съзнание
.
Създайте ми по един палат в своите умове и сърца и аз ще се заселя да живея завинаги във вас, защото идва вече моето царство - културата на пролетта! ” Всеки, който може да чете по симптомите на днешния живот, долавя, че новото иде. Човечеството ще направи важна стъпка в своя възход към слънчеви върхове, към нови постижения и завоевания във великата стълба на развитието. Нови кътове на душата, които досега са били спящи, ще се пробудят към дейност.
Нови идеи, които досега са били недостъпни за него, ще влязат в досег с неговото
съзнание
.
Това пробуждане на човечеството за по-изобилен, по-богат живот, тая нова предстояща епоха трябва да намери своята външна форма, чрез която да се изрази. Този неин външен израз е именно паневритмитията. Що е паневритмия? Ранно пролетно утро. Дърветата са накичени с празничната си бяла одежда.
към текста >>
И през целия ден те носят в себе си онзи възторг и ония идеи, които проблеснаха в тяхното
съзнание
при тия упражнения: животът е движение; всичко в природата е движение.
Всички са преобразени. Всеки мускул, всяка нишка в тях трепти под ритъма на музиката. Те живо чувстват, как животворните сили от цялата природа се вливат в тях. Те са в друг един свят, в света на вечната красота и хармония, на вечната музика, на великата любов, която слиза на земята. Ритмичните упражнения са свършени, но тази светлина, този живот, който те приеха, още живее в техните души.
И през целия ден те носят в себе си онзи възторг и ония идеи, които проблеснаха в тяхното
съзнание
при тия упражнения: животът е движение; всичко в природата е движение.
Игривият поток на планината се спуща надолу и оглася околността със своята симфония, с чудната си песен. Чуваме шумоленето на дърветата, виждаме летенето на хиляди мушички, пеперуди. Навсякъде виждаме движение: вятърът милва косите ни, леки вълни минават по езерната повърхност, облаци се носят по небето, луната безспирно се движи по своя път. Също и цялата Земя лети из пространството с бързина 29 км в секунда. Тя се носи плавно из космичния етер - неуморна в своя вечен танц - към световната си цел.
към текста >>
Малкото дете, като превръща чутата музика в ритмични движения, то в своето
подсъзнание
знае, че има един закон за връзката между музиката и движението.
Тези закони се намират в цялата природа. И ако искаме ритмичните движения да имат онова действие, което би трябвало да имат, те не трябва да са произволни, а трябва да са взети, извлечени из самата разумна природа. Само тогава те будят физичните и психични сили на човека, само тогава имат онова обновително действие и внасят радост, сила, здраве, нови идеи и подтици в неговата душа. Именно на това се основава паневритмията. Тия ритмични движения, чиято музика и движения са дадени от Учителя, отговарят на известни закони в природата.
Малкото дете, като превръща чутата музика в ритмични движения, то в своето
подсъзнание
знае, че има един закон за връзката между музиката и движението.
Именно тази връзка лежи в основата на паневритмията. Ако наблюдаваме един човек, намиращ се в известно психично състояние, например радост, ще видим, че той несъзнателно прави известни жестове, известни движения с ръце, крака и с цялото си тяло. Когато е скръбен, други са движенията и жестовете му. При гняв, недоволство, скритост, подозрителност, съмнение, милосърдие, любов и пр. - при всички тези преживявания човек прави особени движения.
към текста >>
Всяка идея, която е придружена с движения, има силно действие върху човешкото
съзнание
.
При паневритмията движенията трябва да бъдат израз на това, което мислим. Ето защо Учителят казва: „Всяко движение трябва да има мисъл и чувство. Правилни движения са тия, които са свързани с известни мисли и чувства.” Движение, в което е вложена една велика идея, прониква в целия организъм и го претворява. То раздвижва и целия душевен строй и го пресъздава съответно идеята.
Всяка идея, която е придружена с движения, има силно действие върху човешкото
съзнание
.
Знае се от физиологията, че в мозъка се намират центрове за движение на крака, ръце и пр. Като движим тия органи, ние привеждаме в активност тия мозъчни центрове, които им съответстват. С това последните привличат повече кръв и енергия и се развиват. А един мозъчен център отговаря и на известни психични сили, например на любов, милосърдие, вяра, надежда, умствени способности, наклонност към музика, математика и пр. По този начин, чрез тия движения, ако те са правилни, ние можем да работим за събуждането на тия дарби, тия психични сили, които им съответстват.
към текста >>
И това чувство на единство, на единение, възпитава човека, събужда неговото колективно
съзнание
.
Това трансформиране се извършва лесно, защото чрез паневритмията човек се свързва с великите извори на живота. Паневритмията помага и за естетичното възпитание на човека. Нейните красиви движения човек изпълнява сутрин сред росни поляни, цъфнали дървета и цветя, в един неръкотворен храм, чийто свод е синьото небе. Чрез паневритмията се подхранва и развива и социалното чувство у човека, понеже тя се изпълнява групово от много хора, които в момента образуват едно единство: те се чувстват слети в едно. Една невидима спойка ги обединява.
И това чувство на единство, на единение, възпитава човека, събужда неговото колективно
съзнание
.
В музиката и движенията на паневритмията са вложени новите идеи, които идват днес в света - идеи, които ще легнат в основата на новата култура. И когато известни идеи се съчетаят с движение и музика, те стават живи сили в него, работят в неговото съзнание и го преобразяват. Ето защо, тия упражнения имат силно действие върху ума, сърцето и волята. Движенията на паневритмията са едновременно механични, органични и психични. На всеки човек, който прави тия упражнения, може вече да му се говори.
към текста >>
И когато известни идеи се съчетаят с движение и музика, те стават живи сили в него, работят в неговото
съзнание
и го преобразяват.
Нейните красиви движения човек изпълнява сутрин сред росни поляни, цъфнали дървета и цветя, в един неръкотворен храм, чийто свод е синьото небе. Чрез паневритмията се подхранва и развива и социалното чувство у човека, понеже тя се изпълнява групово от много хора, които в момента образуват едно единство: те се чувстват слети в едно. Една невидима спойка ги обединява. И това чувство на единство, на единение, възпитава човека, събужда неговото колективно съзнание. В музиката и движенията на паневритмията са вложени новите идеи, които идват днес в света - идеи, които ще легнат в основата на новата култура.
И когато известни идеи се съчетаят с движение и музика, те стават живи сили в него, работят в неговото
съзнание
и го преобразяват.
Ето защо, тия упражнения имат силно действие върху ума, сърцето и волята. Движенията на паневритмията са едновременно механични, органични и психични. На всеки човек, който прави тия упражнения, може вече да му се говори. Тия движения се превръщат във вътрешни, психични процеси, събуждат висшите, възвишените сили на човешкия дух. Така те подготвят човека за новата епоха.
към текста >>
Тогава идеите на новата култура озаряват човешкото
съзнание
.
Ето защо, тия упражнения имат силно действие върху ума, сърцето и волята. Движенията на паневритмията са едновременно механични, органични и психични. На всеки човек, който прави тия упражнения, може вече да му се говори. Тия движения се превръщат във вътрешни, психични процеси, събуждат висшите, възвишените сили на човешкия дух. Така те подготвят човека за новата епоха.
Тогава идеите на новата култура озаряват човешкото
съзнание
.
Така паневритмията съдейства за създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов. На края на паневритмията се правят дихателни упражнения, придружени с музика и движения. Това съчетание на дишането с музиката и движението усилва неговото обновително действие върху човека. През 1941 г. Учителят даде нови ритмични упражнения „Слънчеви лъчи”, които са продължение на паневритмията и имат аналогично обновително действие.
към текста >>
19.
07. Законът на справедливостта
- Боян Боев (1883 – 1963)
Божественото право може да приложи само човекът на новата култура, на новото
съзнание
.
Според човешкото право ти имаш право на собственост към някой предмет, къща, нива и ако някой ти ги отнеме, ти имаш право да го накажеш. По Божественото право ти нищо не считаш за свое, частна собственост няма. Нищо не е твое. Ти от всичко се ползуваш, но нищо не е твое. Дори няма да смяташ, че е на обществото, а е на Бога, на разумната природа.
Божественото право може да приложи само човекът на новата култура, на новото
съзнание
.
Друг пример. Някой човек те обиди пред хората, ти имаш право да го дадеш под съд и ще го осъдиш, а по Божественото право няма да се чувствуваш обиден и никой не може да те обиди. Следователно, който се счита обиден, той не разбира Божествения закон. Тук има още по-дълбоки работи, но те са за много напреднали души. По Божественото право ти няма да се защищаваш, ще оставиш на разумната природа, на истината да те защищава.
към текста >>
На този извор при ловния парк Учителят тури следния надпис: „
Божието
благо е благо за всички." Това е именно и четвъртият закон на справедливостта.
Учителят го откри. Чистенето на изворите има голямо окултно значение. Щом изчистиш един кален, пълен със жабуняк извор, ти не само даваш възможност на пътника да пие чиста вода, но към теб ще се приложи следният окултен закон: Каквото правиш отвън, такъв процес става и в твоя душевен живот. Изворите на твоята душа се отпушват и започват да текат. Всяко нещо, което човек прави отвън, намира отражение и в неговия психически живот.
На този извор при ловния парк Учителят тури следния надпис: „
Божието
благо е благо за всички." Това е именно и четвъртият закон на справедливостта.
Този закон може да се формулира още така: Добро е това, което е добро за всички, а не само за едного или няколко души. Доброто трябва да бъде добро за всички и благото трябва да бъде благо за всички. Този закон, ако се приложи, ще измени коренно обществения живот. С други думи, всички същества трябва да се ползуват от Божиите блага. Кои са те?
към текста >>
20.
12. Любовта освобождава
- Боян Боев (1883 – 1963)
Но ако ти имаш любов и връзка с Бога, ако имаш будно
съзнание
, ти ще бъдеш ограден, ще запазиш своята духовна свобода и високия идеал, за който работиш.
Ти си свободен от техните съблазни и изкушения. Някой път човек се съблазнява от низшата среда, в която живее. Иска ли да устои, да стане човек на любовта, искаш ли тази гъста среда, в която се намираш, да не ти повлияе, обичай, люби и тогава ще бъдеш свободен. Да се има предвид, че средата влияе. Ако тази среда е много ниска - порочни хора с лоша аура, техните мисли ти възприемаш и постепенно започваш да мислиш като тях.
Но ако ти имаш любов и връзка с Бога, ако имаш будно
съзнание
, ти ще бъдеш ограден, ще запазиш своята духовна свобода и високия идеал, за който работиш.
Ако нямаш връзка с Бога, тогава ще попаднеш под влиянието на низшите мисли и желания и ще паднеш по хлъзгавия път надолу. Единствената сила, която пази човека, е връзката му с Бога на Любовта. Любовта носи свобода и в трето отношение. Тук има една циментова каша. Ти си свободен да си туриш крака или не.
към текста >>
Бог иска да ги повдигне, за да почнат онези хора да помагат на човечеството, на
Божието
дело.
Но не считай, че ти обичаш, бъди смирен, недей се възгордява, че си способен да проявиш любовта. Кажи така: „Бог ме е посетил, Любовта е на Бога, Който чрез мене обича. Той иска да прати един подарък на тези хора, които аз обичам." Какво цели Бог с това? Чрез твоята любов, чрез този подарък, Той иска да повдигне тези хора. Затова ги обича чрез теб.
Бог иска да ги повдигне, за да почнат онези хора да помагат на човечеството, на
Божието
дело.
Аз миналия път казах, че Любовта лекува, но при какви условия? Как ще можеш да лекуваш болни хора? Ако ти изпратиш струя любов към някой болен човек, той ще оздравее. Това състояние на Велика Мирова Любов, когато го имаш, тогава посети болния, докосни се до него и след 2-3 дни ще чуеш, че той оздравял. Трябва да знаеш, че тази Школа на Великото Бяло Братство, която Учителят е основал, е на Любовта.
към текста >>
21.
Екскурзия на 24 януари 1928 година
- Боян Боев (1883 – 1963)
Хубаво е да се събуди
съзнанието
на човека.
Скоро напуснахме красивата поляна и продължихме нагоре към Бивака. Там продължихме и разговорите. - Да си представим, че ти си затворник и имаш скъпоценни златни вериги на ръцете и краката си. Ако дойде някой човек, поиска да вземе веригите ти и те освободи, ти на драго сърце ще ги дадеш и ще кажеш: „Даром да ти са. Дай ми само свободата."
Хубаво е да се събуди
съзнанието
на човека.
И този свят, и онзи свят не са лоши. Днес времето е хубаво, тихо, но ако имаше буря, виелица не щяхме да можем да говорим - щеше да бъде „този свят", не щеше да бъде „онзи свят". Сега онзи свят почваме да го пренасяме в този свят. Материалите от онзи свят ги пренасяме в този свят. Как трябва да живее човек на Земята при сегашните условия?
към текста >>
Един човек, който върви по
Божието
разписание, където отиде, навсякъде е добре приет.
Като направиш втора къща, ще прибавиш това, което е липсвало в първата. Когато мечката е доволна, тя се разхожда като царица и никой не я закача. Но щом стане недоволна от живота, тогава дохождат ловците, харесват й козината и казват: „Чакай да й вземем дрехата!..." Ние живеем в един век на интензивна дейност. Има принципи и методи на живота, но ние не ги прилагаме и страдаме.
Един човек, който върви по
Божието
разписание, където отиде, навсякъде е добре приет.
Човек трябва да има присъствие на Духа. Това е най-трудното нещо. Ако нямаш присъствие на Духа, положението е лошо. Една сестра сподели: - Учителю, сега ми е много ясно, когато ми говорите, а по-рано не ми беше ясно.
към текста >>
Някой обиди сега такъв човек, накърни честолюбието му - той чувства това, зъби се, но после идва
съзнанието
му, че един ден така е живял и си казва: „Защо да се сърдя?
Ако нямаш присъствие на Духа, положението е лошо. Една сестра сподели: - Учителю, сега ми е много ясно, когато ми говорите, а по-рано не ми беше ясно. — Обаче колко много въпроси има, които не разбирате и които ще се появят по-късно във вас... Някои, които са били много горделиви в миналото, сега заемат много ниско положение в живота, за да се освободят от гордостта.
Някой обиди сега такъв човек, накърни честолюбието му - той чувства това, зъби се, но после идва
съзнанието
му, че един ден така е живял и си казва: „Защо да се сърдя?
И аз едно време бях такъв. И те ще бъдат на моето място. Ще ходя сега, Господи, по Твоите пътища и няма да се отклонявам нито наляво, нито надясно." Като тръгнеш по Божия път, там е голяма свобода. Като слугуваш на Бога и отидеш в някой град, Господ ти казва: „Ще отидеш при еди кой си човек." Някой ти каже: „Този човек е жесток, груб".
към текста >>
22.
Екскурзия на 30 януари 1928 година
- Боян Боев (1883 – 1963)
Божието
учение трябва да се приложи.
Щастието в този живот не може да се постигне. Когато казвам „този живот", имам предвид сегашните разбирания. То ще се постигне при новите разбирания. Някои казват „онзи свят ". - Че „онзи свят " хората и сега могат да го живеят.
Божието
учение трябва да се приложи.
Трябва да се молите така: „Научи ме, Господи, как да приложа Божественото Учение". Човек трябва да си изработи план за приложение. Всеки трябва да си избере един начин за приложение. Трябва цялото поколение да се възпита в този дух. Човек трябва да има съзнание, че служи на Бога.
към текста >>
Човек трябва да има
съзнание
, че служи на Бога.
Божието учение трябва да се приложи. Трябва да се молите така: „Научи ме, Господи, как да приложа Божественото Учение". Човек трябва да си изработи план за приложение. Всеки трябва да си избере един начин за приложение. Трябва цялото поколение да се възпита в този дух.
Човек трябва да има
съзнание
, че служи на Бога.
Това е хубавото. Сега ще прилагате каквото можете, а другото идва само. Тъмните сили са турили насреща по пътя, по който сте тръгнали, автомати с опулени очи, изкуствени мечки, тигри, змии и ги въртят на пътя ви, за да ви уплашат. А вас да не ви е страх! Когато отидете в една къща, спретнете се да работите: измийте дъските, изтупайте чергите, донесете вода.
към текста >>
23.
Екскурзия до хижа „Алеко'през ноември 1943 г.
- Боян Боев (1883 – 1963)
Само когато човек работи за Бога, той може да Вижда
Божието
лице и душата му да се зарадва."
Не търсете Христа вън от вас. Той е вътре във вашата душа. Когато Бог почне да работи Вътре във вас, Той ще ви покаже как трябва да обичате. Тогава любовта Ви ще бъде свещена. Пробуди ли се Божественото В човека, само то ще бъде В състояние да го освободи.
Само когато човек работи за Бога, той може да Вижда
Божието
лице и душата му да се зарадва."
Ето някои мисли от разговорите с Учителя: - Когато разрешавате въпроса кой ви обича, вие сте в кладенеца. Вие всички се усещате, като че няма кой да ви обича. - Вие обичайте! Хората казват: „В бъдеще, като се преродим...." В миналото сте казвали: „Като се преродим".
към текста >>
Когато се провери това, то е вече пробуждане на
съзнанието
.
Всеки трябва да се просвети когато му дойде времето. Яйцето, на което е дошло времето да се излюпи, то да се излюпи, а не да се безпокои за другите яйца. Да кажем, че една домакиня слага всеки ден по една квачка, по едно яйце и след 21 деня се чуди, защо някои яйца са се излюпили, а други още не са. Преведете това. Има един закон, който е много мъчен да се разбере: да провери човек, че има един Промисъл.
Когато се провери това, то е вече пробуждане на
съзнанието
.
Като живееш духовен живот, ти не го проявявай отвън. Да минеш като обикновен човек, да не те разберат, че си светия. Сега вие казвате, че някой човек ви обича. Вие там се заблуждавате. Ако някой ви обича, то е Божественото вътре в него, което ви обича, значи Бог.
към текста >>
Има същества, чието
съзнание
е по-висше.
Човешката душа не може да бъде излъгана. Казвам: който работи за Бога, той е свободен. Но всеки казва, че работи за Бога. А това трябва да се разбира вътрешно. Понеже хората смесват човешката любов и Божествената, затова идват разочарованията.
Има същества, чието
съзнание
е по-висше.
Те осмислят нещастията. Те са носители на възвишеното. Светлината у тях е по-ярка. Когато човек обича, тези същества идват при него и се проявяват чрез него. Този, който обича, не трябва да казва: „Онзи има някои недостатъци, но аз пак го обичам".
към текста >>
24.
04. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО ХИЖА 'АЛЕКО'
- Боян Боев (1883 – 1963)
Любовта ви трябва да бъде свещена, за да можете да виждате
Божието
лице и душата ви да се зарадва.
Щастието и радостта, които са Божествени, не изчезват. Докато човешката любов скоро изгаря, Божествената постоянно се увеличава. Христос е вътре във вашата душа. Не Го търсете вън от вас. И когато Бог почне да работи вътре у вас, Той ще ви научи как трябва да обичате.
Любовта ви трябва да бъде свещена, за да можете да виждате
Божието
лице и душата ви да се зарадва.
Вие трябва да обичате! Не оставяйте това за в бъдеще, вие сте се преродили вече. Всички не могат да просветнат изведнъж, но всеки, когато му дойде времето. Оставете човешкия порядък (външното), защото, ако някой ви обича, то е Божественото вътре, което ви обича — Бог. Човешко разбиране е да ограничавате Любовта.
към текста >>
Има Същества със
съзнание
по-високо от нашето.
Не считайте, че онзи, които ви обича, не трябва да обича никого друг. Оставете човешките грешки за хората, не оставайте назад, а вървете все напред и с вяра. Сами ще видите, че този път е добър. Човешката душа не може да бъде излъгана. Не смесвайте човешката любов с божествената.
Има Същества със
съзнание
по-високо от нашето.
Те са носители на възвишеното. Когато човек обича тези същества, те идват и се проявяват чрез него (човека). Който обича, не трябва да гледа недостатъците на хората. Не казвайте, че условията при които живеете са лоши, защото, ако не обичате, никой не може да ви помогне. Ще обичате и условията ви ще потекат!
към текста >>
25.
12. ЗА ДИШАНЕТО — УЧИТЕЛЯТ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Трябва също да се учите да задържате въздуха по-дълго, колкото ви е възможно, и трето, с будно
съзнание
да мислите и да имате хубави чувства и желания (да постъпва добре).
ЗА ДИШАНЕТО — УЧИТЕЛЯТ Като ученици всеки трябва да започне най-напред с дишането. Като дишате, значи трябва да напълните белите си дробове с колкото се може повече въздух и диафрагмата ви да отиде надолу и второ, да вкарате с въздуха вътрешното му съдържание, а именно жизнената сила, Праната и Божествената мисъл.
Трябва също да се учите да задържате въздуха по-дълго, колкото ви е възможно, и трето, с будно
съзнание
да мислите и да имате хубави чувства и желания (да постъпва добре).
Трябва да се съобразяваме със законите на Природата. На онзи свят съществата като дишат, те ядат, а ние тук на земята освен че дишаме, трябва и да ядем. А има и по-горни светове, където се хранят само като мислят. Има една прана (магнетично течение), която се усвоява (приема) като вдишване въздух през лявата ноздра и то е във връзка със слънчевия възел, а през дясната ноздра се приема електричното течение, което има връзка с ума. Когато значи искаме да развием повече сърцето, приемаме с лявата ноздра, задържаме (като запушваме и двете ноздри) и изпускаме въздуха (издишваме с дясната); а за да развием ума — обратно правим — приемаме въздуха през дясната ноздра и го изпускаме през лявата.
към текста >>
Дишайте дълбоко и мислете за
Божието
благословение, което идва в нас чрез въздуха.
За усилване на дробовете, трябва да изкарваме въздуха постепенно, чрез подсвирване; а за пречистване на нервната система, изкарваме въздуха с духане. Когато кипвате (гневите се, сърдите се), дишайте дълбоко и задържайте въздуха (до 100 да изброите и ще се успокоите). Ако ви боли стомах или корем, направете 4 пъти на ден по 6 упражнения — дихателни и ще ви мине. Ако дишате добре, може да останете на земята до дълбока старост. Който не диша правилно, заминава преждевременно за онзи свят.
Дишайте дълбоко и мислете за
Божието
благословение, което идва в нас чрез въздуха.
Преди да се ръкуваш с някого, приемате въздух дълбоко, също преди да говориш, преди да влезеш в стаята. Добрите оратори дишат дълбоко — напълни, значи дробовете си добре с въздух и тогава говори. Също, ако мислите за грешките на хората, дишайте тогава пак дълбоко, за да се проясни мисълта ви. Ако не дишате правилно, то и любовта ви няма да се прояви правилно. Бог е в светлината, във въздуха, във водата и храната.
към текста >>
Трябва да го приемате правилно и с будно
съзнание
.
Преди да се ръкуваш с някого, приемате въздух дълбоко, също преди да говориш, преди да влезеш в стаята. Добрите оратори дишат дълбоко — напълни, значи дробовете си добре с въздух и тогава говори. Също, ако мислите за грешките на хората, дишайте тогава пак дълбоко, за да се проясни мисълта ви. Ако не дишате правилно, то и любовта ви няма да се прояви правилно. Бог е в светлината, във въздуха, във водата и храната.
Трябва да го приемате правилно и с будно
съзнание
.
I упражнение — Вдишвайте (16 бройки), задържайте (16 бр.) и издишвайте — 32 бройки. Сутрин, обед и вечер по 6 вдишвания. // упражнение — Без броене вдишване по-бавно и дълбоко, задържане на въздуха, колкото се може по-дълго време и се издишва колкото се може по-бавно. II упражнение — Например, с изговаряне на формули. Започни при вдишване, задържане и издишване следното: "Много Ти благодаря, Господи, за благата, които Си ми дал".
към текста >>
ПРАВИЛО: След всяка молитва оставайте за известно време в мълчание за да възприемете
Божието
изявление.
VI упражнение — Вдишвате през лявата ноздра и изговаряте: "Да се прослави Името Божие в мене." -задържане: "Да дойде Царството Божие и Божията Правда в мене" — при издишване: Да бъде волята Божия. Правят се сутрин, обед и вечер преди залез слънце. Трябва също да развивате хилядолистника си, който се намира на горния край на главата. Той е телефонна слушалка, чрез която се свързваме с Бога. Тъй че, човек като мисли за Бога, този апарат (хилядолистника) се развива и работи.
ПРАВИЛО: След всяка молитва оставайте за известно време в мълчание за да възприемете
Божието
изявление.
Всеки ден в един и същи час, не пропускайте да изказвате и следната молитва: "Благодаря Ти, Господи, за всичко, което Си ми дал и Си ме научил. Аз познавам, че си добър, всемилостив, всесилен и всемъдър". Учителят каза: "Всичко онова, което съм казал, няма да загине, да умре. Това са живи думи и това, което Съм казал ще бъде! Ако сега не го приложите, други ще го приложат".
към текста >>
26.
18. НА ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО МУСАЛА 9.1Х.1935г.
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ние сме изпратени на земята да се прослави
Божието
име.
При неговото налягане се образуват слънчевите системи. Всичко се движи и развива. Има едно Братство, което пътува и носи култура в света. То е било в Индия, Египет, Вавилон, Персия, Палестина, Гърция, Рим, Франция, Англия, Германия и сега се премества у славяните. За да не ви изостави Любовта не казвайте груби думи, нито хранете груби мисли.
Ние сме изпратени на земята да се прослави
Божието
име.
През епохата на черната раса е било ужасно. Тогава е имало такива убийства и престъпления,каквито при друга раса не са се случвали. Прочетете Библията от начало до край и ще видите тогава, защо е дошъл Христос на земята. Енергиите на ангелите са толкова грамадни, че те са се оттеглили от хората, за да не им направят пакост (тогава хората ще изпаднат в безсъзнание), както е и в случая с Христос, когато дойдоха да го хванат в Гетсиманската градина те паднаха на земята и Той тогава си отслаби енергията, за да не им препятствува. Христос имаше смирение.
към текста >>
Енергиите на ангелите са толкова грамадни, че те са се оттеглили от хората, за да не им направят пакост (тогава хората ще изпаднат в
безсъзнание
), както е и в случая с Христос, когато дойдоха да го хванат в Гетсиманската градина те паднаха на земята и Той тогава си отслаби енергията, за да не им препятствува.
За да не ви изостави Любовта не казвайте груби думи, нито хранете груби мисли. Ние сме изпратени на земята да се прослави Божието име. През епохата на черната раса е било ужасно. Тогава е имало такива убийства и престъпления,каквито при друга раса не са се случвали. Прочетете Библията от начало до край и ще видите тогава, защо е дошъл Христос на земята.
Енергиите на ангелите са толкова грамадни, че те са се оттеглили от хората, за да не им направят пакост (тогава хората ще изпаднат в
безсъзнание
), както е и в случая с Христос, когато дойдоха да го хванат в Гетсиманската градина те паднаха на земята и Той тогава си отслаби енергията, за да не им препятствува.
Христос имаше смирение. Ангелите се съобщават с хората по закона на вдъхновението и им предават своите мисли. Ангелите разбират хората. Когато те са минали през фазата на човечеството, ние тогава, сегашните хора сме били като растенията и животните. Те са се ползвали тогава от нас и сега идват да ни помагат и да ни се отплатят.
към текста >>
27.
35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
- Боян Боев (1883 – 1963)
За да се възпитат хората, идват големи страдания, чрез които се пробужда тяхното
съзнание
и те стават способни да влизат в положението на другите да им помагат.
Бог е вложил доста дарби у човека и той трябва да ги разработи, за да свърши учението си с успех. Ангелите идват да помагат на хората, защото, когато те са били хора, ние сме били растения, а сегашните растения като станат хора, ние ще бъдем ангели и ще им помагаме. Ангелите, обаче се изкачват в по-горни стъпала на развитие, местата на най-долните ангели се овакантяват и се заместват постепенно със светии, кои-то поемат част от тяхната служба и ги облекчават в досегашната им работа, като им се възлагат по-отговорни задачи. Светиите са ученици на ангелите и се учат от тях, как да ни помагат. * * *
За да се възпитат хората, идват големи страдания, чрез които се пробужда тяхното
съзнание
и те стават способни да влизат в положението на другите да им помагат.
Страданията трябва да раздрусат много човека за да се събуди в него разкаянието и да види, че не постъпва разумно (да осъзнае грешките си). Значи, всичко в природата и страданието събужда човека. Без страдания човек е като жито в житницата — стои в покой и нищо не печели. Всеки, които е страдал е придобил нещо, без да знае. Страданието е път от злото към доброто.
към текста >>
Когато се повдигнем до по-високо
съзнание
, да не мислим по физически, ще имаме радост, която никой не може да отнеме.
Който никога не е страдал, той не знае какво нещо е любовта. Страданията са път към възвишеното в света, любовта, която ще превърне всичките ни минали страдания във велика симфония, хармония на душата ни. Трябва да правите разлика между мъчение и страдание, а именно: закон е, че при страданието човек се повдига, а при мъчението той слиза по-долу, отколкото е бил. Тъй че, колкото е била по-голяма скръбта ви, толкова ще е по-голяма радостта ви, която идва след това. Скръбта и радостта се сменяват една след друга, но ние трябва да се издигнем, до един живот, който е над тях!
Когато се повдигнем до по-високо
съзнание
, да не мислим по физически, ще имаме радост, която никой не може да отнеме.
Когато съзнанието ни се докосне до Христовия Дух, до Любовта. Причините за страданията са: 1. Неизпълнение на Божията воля и нарушение на законите My. 2. За изпит, да се види човек доколко е разбрал това, което е научил. 3. За блага, идеи и пр.
към текста >>
Когато
съзнанието
ни се докосне до Христовия Дух, до Любовта.
Страданията са път към възвишеното в света, любовта, която ще превърне всичките ни минали страдания във велика симфония, хармония на душата ни. Трябва да правите разлика между мъчение и страдание, а именно: закон е, че при страданието човек се повдига, а при мъчението той слиза по-долу, отколкото е бил. Тъй че, колкото е била по-голяма скръбта ви, толкова ще е по-голяма радостта ви, която идва след това. Скръбта и радостта се сменяват една след друга, но ние трябва да се издигнем, до един живот, който е над тях! Когато се повдигнем до по-високо съзнание, да не мислим по физически, ще имаме радост, която никой не може да отнеме.
Когато
съзнанието
ни се докосне до Христовия Дух, до Любовта.
Причините за страданията са: 1. Неизпълнение на Божията воля и нарушение на законите My. 2. За изпит, да се види човек доколко е разбрал това, което е научил. 3. За блага, идеи и пр. Но едно трябва да се знае, а именно, че Господ няма да ти допусне повече страдания, отколкото ти е силата.
към текста >>
Любовта дава любовно възкресение, пробуждане на
съзнанието
, познание на Бога чрез Любовта към Него.
При любовта значи, човек е в хармония с целия всемир и неговите енергии се вливат в човека и внасят у него подем и обнова. Когато някой те обича, ти се разцъфтяваш, понеже той е извор, от който ти черпиш и трябва да бъдете внимателни, за да не го огорчите с нещо. Обичайте, за да ви се продължи живота, да станете щастливи. Любовта прави безсмъртен този, когото обичаш. Който обича, живее по-дълго.
Любовта дава любовно възкресение, пробуждане на
съзнанието
, познание на Бога чрез Любовта към Него.
Онзи, който те обича, като дойде при тебе, ако си болен, ще оздравееш. Ако си лош, ще станеш добър и пр. При любовта нещата стават лесно, защото се досещаш, идват ти на ум, как да постъпиш и ти се радваш. Всеки, който ви обича, той ви носи запалка — Човек има много богатства, но му трябва само запалка. Соломон е казал, че всичко без Любов е суета.
към текста >>
Онзи и този живот са едно; когато
съзнанието
ви не е прекъснато.
Глупав е всеки, който греши и не изправя грешките си и всякога търси лесните работи. Той значи не може да свърже причините и последствията. Хубаво е да помагате на другите, но трябва те да не се връщат пак назад. Има благородни хора в света. Вземайте пример от хубавото в света, откъдето и да идва то.
Онзи и този живот са едно; когато
съзнанието
ви не е прекъснато.
Кармата на европейските народи е назряла и катаклизмът, който ще дойде, ще бъде социален и природен. Тогава всички религиозни форми ще изгубят смисъла си. Сегашното поколение ще загине. В невидимият свят има милиони и напреднали души, който ще дойдат на земята и ще сложат ред и порядък. И вие ще имате дял в бъдещата култура.
към текста >>
За душите, в които
съзнанието
се е пробудило, любовта осмисля живота им по всички посоки и дава възможност на душата на човека да се изяви и той вижда Бога в цялата Негова пълнота.
Учете хубаво. Новите хора трябва да имат духовна сила, за да могат да помагат и на другите. А силата се дава само на добрите. Сега България е в еволюционната си фаза и тя се издига нагоре, та затова по-скоро това Учение ще се приеме от българите. * * *
За душите, в които
съзнанието
се е пробудило, любовта осмисля живота им по всички посоки и дава възможност на душата на човека да се изяви и той вижда Бога в цялата Негова пълнота.
Благата на хората са в Божиите ръце. Бъдете разумни и работете не по буквата на закона, а по духът на нещата. Доколко се пробужда съзнанието на човека, той влиза във връзка с по-напреднали и светли Същества. Животът ви е израз на миналото и няма какво да се сърдите сега. Всеки човек сам се е вързал кармично и сега с доброто ще изкупите вашата карма.
към текста >>
Доколко се пробужда
съзнанието
на човека, той влиза във връзка с по-напреднали и светли Същества.
Сега България е в еволюционната си фаза и тя се издига нагоре, та затова по-скоро това Учение ще се приеме от българите. * * * За душите, в които съзнанието се е пробудило, любовта осмисля живота им по всички посоки и дава възможност на душата на човека да се изяви и той вижда Бога в цялата Негова пълнота. Благата на хората са в Божиите ръце. Бъдете разумни и работете не по буквата на закона, а по духът на нещата.
Доколко се пробужда
съзнанието
на човека, той влиза във връзка с по-напреднали и светли Същества.
Животът ви е израз на миналото и няма какво да се сърдите сега. Всеки човек сам се е вързал кармично и сега с доброто ще изкупите вашата карма. Борба непрестанна е този наш живот. Не е лесна работа, но в края на краищата победата е на доброто. Силни бъдете и ще станете такива, като служите на Бога.
към текста >>
Божието
учение трябва да се приложи и молете се Господ да ви научи, как да го приложите.
При каквито и условия да е човек, той не трябва да се обезсърчава, това са задачи за него и като ги разреши, ще дойде нещо много красиво. Витоша е планина на знанието (за самоусъвършенствуване). Който иска да се усъвършенства в пътя на самоотричането да отиде на Мусала, а за знанието, значи на Витоша. Една душа може да живее и при най-благоприятни условия и пак да се мъчи. Щастието може да се разбира само при Новите разбирания.
Божието
учение трябва да се приложи и молете се Господ да ви научи, как да го приложите.
Човек трябва да си изработи план за приложението му и той трябва да има съзнание, че служи на Бога. Прилагайте каквото можете, като отидете в една къща, хванете се на работа, вода донесете, туй-онуй, така че цял преврат да направите в дома, после така и на друго място като отидете, на трето и т.н. А не да искате да се отдалечите някъде, така не бива. Трябва да разрешите първия (основния) въпрос — Любов към Бога и после всичко друго можете да приложите, защото другите въпроси са вече лесни. Има посветени, които владеят силите на Природата и мълчат като риба за тях.
към текста >>
Човек трябва да си изработи план за приложението му и той трябва да има
съзнание
, че служи на Бога.
Витоша е планина на знанието (за самоусъвършенствуване). Който иска да се усъвършенства в пътя на самоотричането да отиде на Мусала, а за знанието, значи на Витоша. Една душа може да живее и при най-благоприятни условия и пак да се мъчи. Щастието може да се разбира само при Новите разбирания. Божието учение трябва да се приложи и молете се Господ да ви научи, как да го приложите.
Човек трябва да си изработи план за приложението му и той трябва да има
съзнание
, че служи на Бога.
Прилагайте каквото можете, като отидете в една къща, хванете се на работа, вода донесете, туй-онуй, така че цял преврат да направите в дома, после така и на друго място като отидете, на трето и т.н. А не да искате да се отдалечите някъде, така не бива. Трябва да разрешите първия (основния) въпрос — Любов към Бога и после всичко друго можете да приложите, защото другите въпроси са вече лесни. Има посветени, които владеят силите на Природата и мълчат като риба за тях. Когато някой се къпе постоянно, светлите същества имат условия да дойдат при него.
към текста >>
В човека има едно висше Разумно Начало, неговото свръх
съзнание
, което постоянно работи.
Да обичаш врага си, това значи да си по-силен от него, той значи трябва да хвърли оръжието и да дойде при тебе. Обичайте Бога и всичко, което Той е създал, за да ви обичат и хората. Закон е, каквото ти казва Господ отвътре, прави го и работите ти ще се оправят. Когато човек спи, остава тялото си и той постоянно се учи как да се излъчва. Като завърши работата си човек умира и грандиозното, красивото е там, че свършиш ли една работа, приготвят ти друга.
В човека има едно висше Разумно Начало, неговото свръх
съзнание
, което постоянно работи.
Явленията в природата не са механически — зад тях стой Разумното, което работи в цялата Природа. Така, че нашите отношения към животните не са безотговорни, също и към растенията. За възпитанието на детето, което е немирно и непослушно, три пъти да направи екскурзии до Витоша и като види то камъни, гори, пътеки, извори, поляни и пр. Природата го възпитава тогава. Така, че децата така се възпитават, а не с наказание, защото тогава се ожесточават.
към текста >>
Но ние няма какво да я търсим, остава само човек да отвори
съзнанието
си, за да влезе тя в него.
Само при Любовта има равенство. Любовта е здравословното състояние на душата. Тя и дава възможност да се развива и расте. От безлюбието пък произтичат всички противоречия. И единственото благо, което човек търси е Любовта.
Но ние няма какво да я търсим, остава само човек да отвори
съзнанието
си, за да влезе тя в него.
Човек трябва да обича, за да живее. Вие трябва да почувствувате, че всички хора са ви близки. Цялото човечество трябва да се обедини в едно цяло. В книгата "Велики Посветени" от Едуард Шуре, Школата на Орфей е била при изворите на р.Ербо — Марица (при Маричините езера), Олтара, тъй наречен от Учителя. Тук в тая долина е Царството на Безмълвието.
към текста >>
Човек ако има само винаги Будно
съзнание
, ще може да издържи на изкушенията (греха), когато му дойдат известни изпитания и мъчнотии.
Тук в тая долина е Царството на Безмълвието. Там цари пълна тишина. Тук много рядко идват туристи, също и овчари. Само понякога се чува гласа на редки птички, населяващи тук. * * *
Човек ако има само винаги Будно
съзнание
, ще може да издържи на изкушенията (греха), когато му дойдат известни изпитания и мъчнотии.
Те са предметно учение за човека. Те се натрупват и измъчват човека и той много трудно може да се справи с тях, защото силите на злото са способни и могат да го подчинят. Така е станало и най-напред и с грехопадането в умствения свят, когато човек се е откъснал от Божественото. Така че, когато искате да направите нещо добро, не се спирайте. По-добре е да направи криво-ляво нещо, отколкото нищо.
към текста >>
Това са степени на
съзнанието
.
Злото се ражда всякога, когато човек почне да живее само за себе си. А той трябва да живее за Цялото (за Бога), най-напред и от това зависи неговото щастие. Христос казва: "Всичко, с което човек разполага да се сложи на разположение на Бога". Мойсей казва: "Само една десета да се даде на Бога". А обикновения човек само от време-навреме дава по малко на Бога.
Това са степени на
съзнанието
.
Служенето на Бога е най-високата точка, до която човек може да се изкачи. То е да работи човек за Любовта, да я разпространи. Да работи човек, както Бог работи. Затова, той трябва да е умен, добър и силен. Когато човек работи за другите, той работи над себе си.
към текста >>
На първо място в
съзнанието
му, да е това!
Тогава, всички хора ще ти станат обични и ще видиш, че това са души. Човек, който живее за другите, живее по Бога и е силен. В него се събужда известна дарба, малък талант, който постепенно се разраства и човек тогава може да ликвидира със своята стара карма. Смисълът на живота, това е служенето, главната задача на всеки човек, която той трябва да реши. Всичко, което човек придобива - знание, сила, богатство, да отдаде за Бога.
На първо място в
съзнанието
му, да е това!
Това, което Бог прави за вас, правете го вие за хората. Да любите хората и тогава, когато ви мразят и ти вършат зло и да им слугувате, без да знаят те това. Човек, който си е свършил работата за Бога, той минава в по-високо положение. Най-лесното нещо е да служи човек, а най-мъчното е да греши, защото ще плаща. Безлюбието е причина за всички болести и страдания в света.
към текста >>
Вие имате разни степени на Любовта: животинска, човешка (физическа), духовна, умствена и Божествена, защото в нашето
свръхсъзнание
ние получаваме чиста любов, но тя като дойде до
самосъзнанието
ни, добива известен примес и тогава, човек започва да обича доброто и злото.
Човек, който си е свършил работата за Бога, той минава в по-високо положение. Най-лесното нещо е да служи човек, а най-мъчното е да греши, защото ще плаща. Безлюбието е причина за всички болести и страдания в света. Човек не може да възлюби Бога, ако не работи за НЕГО. * * *
Вие имате разни степени на Любовта: животинска, човешка (физическа), духовна, умствена и Божествена, защото в нашето
свръхсъзнание
ние получаваме чиста любов, но тя като дойде до
самосъзнанието
ни, добива известен примес и тогава, човек започва да обича доброто и злото.
Това става, когато ние не сме пречистени и тя добива все повече примеси, като придобива най-после животински характер, а след това тя се връща, за да придобие своята първоначална чистота. Така любовта ни минава по това колело. Любовта, значи е Божествена, когато е напълно чиста, каквато слиза отгоре. Всички долни степени на Любовта, те са външната страна на Любовта, те не са още Любовта, Човешката любов е в астралния човек (чувствата му), а Божествената Любов е в Духа. В човешката любов има радост и страдания.
към текста >>
28.
Любовта освобождава
- Боян Боев (1883 – 1963)
Но ако ти имаш любов и връзка с Бога, ако имаш будно
съзнание
, ти ще бъдеш ограден, ще запазиш своята духовна свобода и високия идеал, за който работиш.
Ти си свободен от техните съблазни и изкушения. Някой път човек се съблазнява от низшата среда, в която живее. Иска ли да устои, да стане човек на любовта, искаш ли тази гъста среда, в която се намираш, да не ти повлияе, обичай, люби и тогава ще бъдеш свободен. Да се има предвид, че средата влияе. Ако тази среда е много ниска - порочни хора с лоша аура, техните мисли ти възприемаш и постепенно започваш да мислиш като тях.
Но ако ти имаш любов и връзка с Бога, ако имаш будно
съзнание
, ти ще бъдеш ограден, ще запазиш своята духовна свобода и високия идеал, за който работиш.
Ако нямаш връзка с Бога, тогава ще попаднеш под влиянието на низшите мисли и желания и ще паднеш по хлъзгавия път надолу. Единствената сила, която пази човека, е връзката му с Бога на Любовта. Любовта носи свобода и в трето отношение. Тук има една циментова каша. Ти си свободен да си туриш крака или не.
към текста >>
Бог иска да ги повдигне, за да почнат онези хора да помагат на човечеството, на
Божието
дело.
Но не считай, че ти обичаш, бъди смирен, недей се възгордява, че си способен да проявиш любовта. Кажи така: „Бог ме е посетил, Любовта е на Бога, Който чрез мене обича. Той иска да прати един подарък на тези хора, които аз обичам.” Какво цели Бог с това? Чрез твоята любов, чрез този подарък, Той иска да повдигне тези хора. Затова ги обича чрез теб.
Бог иска да ги повдигне, за да почнат онези хора да помагат на човечеството, на
Божието
дело.
Аз миналия път казах, че Любовта лекува, но при какви условия? Как ще можеш да лекуваш болни хора? Ако ти изпратиш струя любов към някой болен човек, той ще оздравее. Това състояние на Велика Мирова Любов, когато го имаш, тогава посети болния, докосни се до него и след 2-3 дни ще чуеш, че той оздравял. Трябва да знаеш, че тази Школа на Великото Бяло Братство, която Учителят е основал, е на Любовта.
към текста >>
29.
Законът на справедливостта
- Боян Боев (1883 – 1963)
Божественото право може да приложи само човекът на новата култура, на новото
съзнание
.
Според човешкото право ти имаш право на собственост към някой предмет, къща, нива и ако някой ти ги отнеме, ти имаш право да го накажеш. По Божественото право ти нищо не считаш за свое, частна собственост няма. Нищо не е твое. Ти от всичко се ползуваш, но нищо не е твое. Дори няма да смяташ, че е на обществото, а е на Бога, на разумната природа.
Божественото право може да приложи само човекът на новата култура, на новото
съзнание
.
Друг пример. Някой човек те обиди пред хората, ти имаш право да го дадеш под съд и ще го осъдиш, а по Божественото право няма да се чувствуваш обиден и никой не може да те обиди. Следователно, който се счита обиден, той не разбира Божествения закон. Тук има още по-дълбоки работи, но те са за много напреднали души. По Божественото право ти няма да се защищаваш, ще оставиш на разумната природа, на истината да те защищава.
към текста >>
На този извор при ловния парк Учителят тури следния надпис: „
Божието
благо е благо за всички.” Това е именно и четвъртият закон на справедливостта.
Учителят го откри. Чистенето на изворите има голямо окултно значение. Щом изчистиш един кален, пълен със жабуняк извор, ти не само даваш възможност на пътника да пие чиста вода, но към теб ще се приложи следният окултен закон: Каквото правиш отвън, такъв процес става и в твоя душевен живот. Изворите на твоята душа се отпушват и започват да текат. Всяко нещо, което човек прави отвън, намира отражение и в неговия психически живот.
На този извор при ловния парк Учителят тури следния надпис: „
Божието
благо е благо за всички.” Това е именно и четвъртият закон на справедливостта.
Този закон може да се формулира още така: Добро е това, което е добро за всички, а не само за едного или няколко души. Доброто трябва да бъде добро за всички и благото трябва да бъде благо за всички. Този закон, ако се приложи, ще измени коренно обществения живот. С други думи, всички същества трябва да се ползуват от Божиите блага. Кои са те?
към текста >>
30.
008 ЛЮБОВТА НА ЕДИННИЯ
- Боян Боев (1883 – 1963)
В тези преходни фази в
съзнанието
на човека настъпва мрак, тъмнина, докато той отново влезе в Божественото
Съзнание
, в Любовта, в която има Светлина и Радост.
Ние сме подложени на влиянието на небесните тела: на Земята, на Слънцето, на централното Слънце. И при всяко положение на тези трите и на останалите небесни тела по особен начин се проявяват идеите, Словото Божие. ''После Учителят поясни:'' - Бог е дал на всички същества това, което им е нужно. Обаче има случаи, когато човешката душа минава от едно състояние в друго.
В тези преходни фази в
съзнанието
на човека настъпва мрак, тъмнина, докато той отново влезе в Божественото
Съзнание
, в Любовта, в която има Светлина и Радост.
Необходимо е човек да премине през тези промеждутъчни състояния, като условие за неговото издигане. В тези промеждутъчни състояния той пак се намира в областта на Любовта, но облаците на неговото съзнание пречат да вижда Светлината. Тъй щото, когато сте скръбни, знайте, че минавате от едно състояние на съзнание в друго. Това преминаване от човешкото съзнание в Божественото винаги носи нещо ново. Някой казва: „Много страдания имам.” Колкото по-големи и по-продължителни са страданията, толкова по-велики и по-мощни ще бъдат състоянията на радост и Любов, които ще дойдат като последствие на първите.
към текста >>
В тези промеждутъчни състояния той пак се намира в областта на Любовта, но облаците на неговото
съзнание
пречат да вижда Светлината.
''После Учителят поясни:'' - Бог е дал на всички същества това, което им е нужно. Обаче има случаи, когато човешката душа минава от едно състояние в друго. В тези преходни фази в съзнанието на човека настъпва мрак, тъмнина, докато той отново влезе в Божественото Съзнание, в Любовта, в която има Светлина и Радост. Необходимо е човек да премине през тези промеждутъчни състояния, като условие за неговото издигане.
В тези промеждутъчни състояния той пак се намира в областта на Любовта, но облаците на неговото
съзнание
пречат да вижда Светлината.
Тъй щото, когато сте скръбни, знайте, че минавате от едно състояние на съзнание в друго. Това преминаване от човешкото съзнание в Божественото винаги носи нещо ново. Някой казва: „Много страдания имам.” Колкото по-големи и по-продължителни са страданията, толкова по-велики и по-мощни ще бъдат състоянията на радост и Любов, които ще дойдат като последствие на първите. Това може да се провери, то не е абстракция, това е наука. И в най-малките работи човек трябва да вижда Божията Любов.
към текста >>
Тъй щото, когато сте скръбни, знайте, че минавате от едно състояние на
съзнание
в друго.
- Бог е дал на всички същества това, което им е нужно. Обаче има случаи, когато човешката душа минава от едно състояние в друго. В тези преходни фази в съзнанието на човека настъпва мрак, тъмнина, докато той отново влезе в Божественото Съзнание, в Любовта, в която има Светлина и Радост. Необходимо е човек да премине през тези промеждутъчни състояния, като условие за неговото издигане. В тези промеждутъчни състояния той пак се намира в областта на Любовта, но облаците на неговото съзнание пречат да вижда Светлината.
Тъй щото, когато сте скръбни, знайте, че минавате от едно състояние на
съзнание
в друго.
Това преминаване от човешкото съзнание в Божественото винаги носи нещо ново. Някой казва: „Много страдания имам.” Колкото по-големи и по-продължителни са страданията, толкова по-велики и по-мощни ще бъдат състоянията на радост и Любов, които ще дойдат като последствие на първите. Това може да се провери, то не е абстракция, това е наука. И в най-малките работи човек трябва да вижда Божията Любов. Когато Бог е създал света, Той е носил човека в ума, в сърцето, в душата и в Духа си.
към текста >>
Това преминаване от човешкото
съзнание
в Божественото винаги носи нещо ново.
Обаче има случаи, когато човешката душа минава от едно състояние в друго. В тези преходни фази в съзнанието на човека настъпва мрак, тъмнина, докато той отново влезе в Божественото Съзнание, в Любовта, в която има Светлина и Радост. Необходимо е човек да премине през тези промеждутъчни състояния, като условие за неговото издигане. В тези промеждутъчни състояния той пак се намира в областта на Любовта, но облаците на неговото съзнание пречат да вижда Светлината. Тъй щото, когато сте скръбни, знайте, че минавате от едно състояние на съзнание в друго.
Това преминаване от човешкото
съзнание
в Божественото винаги носи нещо ново.
Някой казва: „Много страдания имам.” Колкото по-големи и по-продължителни са страданията, толкова по-велики и по-мощни ще бъдат състоянията на радост и Любов, които ще дойдат като последствие на първите. Това може да се провери, то не е абстракция, това е наука. И в най-малките работи човек трябва да вижда Божията Любов. Когато Бог е създал света, Той е носил човека в ума, в сърцето, в душата и в Духа си. Щом е така, човек трябва да гледа на създаването на света като на свещен акт на Любовта и да е готов на всякакви жертви за своя Създател.
към текста >>
Никой не може да ви извади от Божественото
Съзнание
.
Всички страдания, всички ужаси на живота си, за да опитаме Великата Божия Любов и да знаем, че великото Провидение може да ни избави от всички страдания и скърби в живота. Това ще разберем ние в края на краищата. Всички страдания, през които минавате сега, са само за да познаете Бога, Първичната Причина и когато Го познаете, ще се яви Радостта. Някой мисли, че е забравен. Това е криво разбиране.
Никой не може да ви извади от Божественото
Съзнание
.
В момента, когато човек допусне, че е отделно същество, сам създава нещастието си. Едно от качествата на разумния човек е, че той няма страх. Той не мисли какво ще стане с него, какво ще кажат хората за него. Силата на човека се заключава във вярата му в Божествения порядък. Бог външно се отдалечава от нас, за да не ни смущава, а вътрешно влиза в нас, за да ни насърчава.
към текста >>
Той повдига падналите до висотата на Божественото
съзнание
, та да могат и те, като всички, да дишат чист въздух, да възприемат Божествената Светлина.
Аз ще ти помогна. Ще уредя твоите работи още днес.” И ти се зарадваш. Това са великите работи, които Бог върши, това е великата истина. Аз говоря за Бога, Който посещава хората в техните отчаяни, наскърбени сърца.
Той повдига падналите до висотата на Божественото
съзнание
, та да могат и те, като всички, да дишат чист въздух, да възприемат Божествената Светлина.
Всяка душа е специфична форма, чрез която се проявява Божественото съзнание. Затова Бог бди над всяка форма като нежно цвете, за да се прояви чрез нея Божественото. Що е вечното благо? Вечното благо – това са безброй малки блага, които непрестанно идват, както изворът е съчетан от безброй малки капчици, които идват непрестанно. Великият има особено качество: тези, които Го мразят, тях Той най-много привлича към себе си.
към текста >>
Всяка душа е специфична форма, чрез която се проявява Божественото
съзнание
.
Ще уредя твоите работи още днес.” И ти се зарадваш. Това са великите работи, които Бог върши, това е великата истина. Аз говоря за Бога, Който посещава хората в техните отчаяни, наскърбени сърца. Той повдига падналите до висотата на Божественото съзнание, та да могат и те, като всички, да дишат чист въздух, да възприемат Божествената Светлина.
Всяка душа е специфична форма, чрез която се проявява Божественото
съзнание
.
Затова Бог бди над всяка форма като нежно цвете, за да се прояви чрез нея Божественото. Що е вечното благо? Вечното благо – това са безброй малки блага, които непрестанно идват, както изворът е съчетан от безброй малки капчици, които идват непрестанно. Великият има особено качество: тези, които Го мразят, тях Той най-много привлича към себе си. Злото в света идва от неразбиране на условията, в които се намираме.
към текста >>
Също така енергията и благата на Божествения свят ще влязат във вас, доколкото са отворени прозорците на вашето
съзнание
, на вашата душа.
Казвате: „Виж на него колко много му дават! ” Много му дават, защото има по-големи прозорци. Какъвто прозорец отворите, толкова въздух, толкова светлина ще влязат. Божествените блага – въздухът и светлината, сами ще влязат щом отворите. Но ще влязат толкова, колкото вашият прозорец позволява.
Също така енергията и благата на Божествения свят ще влязат във вас, доколкото са отворени прозорците на вашето
съзнание
, на вашата душа.
Божието благословение прониква във всички същества. По-нисшите същества не го задържат, всичко изтича навън. Трябва да станем спокойни като тихата водна повърхност, за да се отрази Бог в нас. Ако той се проектира в нас, ние ще се повдигнем. Ако не се оглежда в нас Божият образ, ние ще си останем такива, каквито сме.
към текста >>
Божието
благословение прониква във всички същества.
” Много му дават, защото има по-големи прозорци. Какъвто прозорец отворите, толкова въздух, толкова светлина ще влязат. Божествените блага – въздухът и светлината, сами ще влязат щом отворите. Но ще влязат толкова, колкото вашият прозорец позволява. Също така енергията и благата на Божествения свят ще влязат във вас, доколкото са отворени прозорците на вашето съзнание, на вашата душа.
Божието
благословение прониква във всички същества.
По-нисшите същества не го задържат, всичко изтича навън. Трябва да станем спокойни като тихата водна повърхност, за да се отрази Бог в нас. Ако той се проектира в нас, ние ще се повдигнем. Ако не се оглежда в нас Божият образ, ние ще си останем такива, каквито сме. Трябва да бъдем чисти, за да се отрази Божият образ в нас.
към текста >>
31.
044 МАГИЧЕСКИЯТ КРЪГ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако човек държи в
съзнанието
си идеята за Великия, ще има Светлина в ума си и топлина в сърцето си.
Докато държат връзката с Разумния Център на Битието, хората могат да бъдат носители на Божиите мисли. Друг закон гласи: когато мислите за Бога, във вас идва поток от Сили, вие ще приемете Божествената енергия и всичките ви дарби и способности ще се развиват правилно. Като мислите за Бога, мисълта и Божествените Сили влизат във вас и ви организират. То е същото, както отношението на планинския връх към долината. Като се стопят снеговете на планинския връх, водите слизат надолу и всичко в долината цъфти и дава плод.
Ако човек държи в
съзнанието
си идеята за Великия, ще има Светлина в ума си и топлина в сърцето си.
Човек трябва да счита тази идея основна, свещена идея, с която да работи и върху която да гради. Сега мислите ви са разхвърляни, те приличат на разхвърляни халки. А когато дойде мисълта за Бога, тя ще свърже всички халки и ще направи верига от тях. Законът е такъв: ако тази връзка не се прекъсва, от Бога постоянно приижда Живот в човека. Такъв приток трябва да има от Бога постоянно.
към текста >>
На вас ви трябва Сила, която изтича от
Божието
Веселие.
А когато дойде мисълта за Бога, тя ще свърже всички халки и ще направи верига от тях. Законът е такъв: ако тази връзка не се прекъсва, от Бога постоянно приижда Живот в човека. Такъв приток трябва да има от Бога постоянно. На всички сега ви трябва малко повече Сила, която подкрепя Живота. Тя е онази Сила, която изтича от Божественото.
На вас ви трябва Сила, която изтича от
Божието
Веселие.
Човек трябва да се свърже с Бога, т.е. с възможностите на живия Космос. Тогава ще придобие онази Светлина, която носи условията за развитието на ума, сърцето и волята. Само по този начин той може да съгради своя живот и да организира силите си. Който иска да си създаде характер и да добие ново съзнание, трябва да се свърже с Великия Разумен Свят.
към текста >>
Който иска да си създаде характер и да добие ново
съзнание
, трябва да се свърже с Великия Разумен Свят.
На вас ви трябва Сила, която изтича от Божието Веселие. Човек трябва да се свърже с Бога, т.е. с възможностите на живия Космос. Тогава ще придобие онази Светлина, която носи условията за развитието на ума, сърцето и волята. Само по този начин той може да съгради своя живот и да организира силите си.
Който иска да си създаде характер и да добие ново
съзнание
, трябва да се свърже с Великия Разумен Свят.
Когато човек направи връзка с Бога, неговото Небе ще се пречисти. Стремете се да възстановите тази жива връзка. Държи ли тази връзка, човек ще добие големи познания. Няма ли връзка с Бога, с Учителя си, нищо няма да постигне. Умът е магическа тояжка.
към текста >>
Божието
благословение се изразява в това, че то го примирява с всичките му врагове.
Давайте път на Божественото в себе си, за да имате Мир. Понеже сега нямате връзка с Напредналите Братя, с Възвишения Свят, духовните ви чувства са в спящо състояние. Енергията, която идва от висшите светове, остава в низшето ви естество, без да се прояви. Като направите връзка с Бога, тази енергия се използва разумно и мъчнотиите лесно се разрешават. Друг закон гласи: когато човек има връзка с Бога, той се примирява с Бога.
Божието
благословение се изразява в това, че то го примирява с всичките му врагове.
Каквото и да стане в света, дръжте тази връзка с Великия Център на Живота и не се бойте. Каквато мисъл държите за Бога, такива ще бъдете. Щом се усъмните в Бога, ще загубите всички дарби, вложени във вас. При най-големите ви мъчнотии знайте, че Бог е неизменен. Ако зърнете Бога само за момент, нещастията ви ще се стопят като лед.
към текста >>
32.
051 ТИХИЯТ ГЛАС
- Боян Боев (1883 – 1963)
Няма по-хубаво състояние от това, да чувстваш
Божието
присъствие в дълбочината на душата си.
– Вътре в невидимото, в дълбочината на Битието, Господ работи тайно в умовете и сърцата на човеците. Той работи във всяка клетка и поправя всички охкания и стенания в света. Един ден ще докара всичко в ред и порядък. Той казва: "Не бой се, почакай, потърпи, след малко болката ще престане." Гладен си. Той ти казва: "След малко ще имаш хляб."
Няма по-хубаво състояние от това, да чувстваш
Божието
присъствие в дълбочината на душата си.
Болен си. Бог отвътре ти казва: "Не бой се, скоро ще оздравееш." И ти оздравяваш. Забъркат се работите ти, Бог ти казва: "Не бой се, ще се оправят." И действително се оправят. В най-трудните дни на живота, Той ти казва: "Не бой се, работата ти ще се уреди." Водата, взета днес от извора, е по-важна, отколкото водата, взета в миналото.
към текста >>
Всичко, което прави човек, неговите мисли, чувства и постъпки се отразяват в Божественото
Съзнание
и тогава Бог говори на човека.
Ние мислим, че Господ едно време е говорил, а сега не говори. Не е така. Господ и сега говори, но като направиш погрешка, не чуваш ясно говора на Бога, почваш да се колебаеш, да се двоумиш. Бог говори на всички Същества. Той всякога им говори.
Всичко, което прави човек, неговите мисли, чувства и постъпки се отразяват в Божественото
Съзнание
и тогава Бог говори на човека.
И тъй, човешкото съзнание непрекъснато се отразява в Божественото Съзнание и последното говори на човека. Значи и Божественото Съзнание се отразява в човешкото.
към текста >>
И тъй, човешкото
съзнание
непрекъснато се отразява в Божественото
Съзнание
и последното говори на човека.
Не е така. Господ и сега говори, но като направиш погрешка, не чуваш ясно говора на Бога, почваш да се колебаеш, да се двоумиш. Бог говори на всички Същества. Той всякога им говори. Всичко, което прави човек, неговите мисли, чувства и постъпки се отразяват в Божественото Съзнание и тогава Бог говори на човека.
И тъй, човешкото
съзнание
непрекъснато се отразява в Божественото
Съзнание
и последното говори на човека.
Значи и Божественото Съзнание се отразява в човешкото.
към текста >>
Значи и Божественото
Съзнание
се отразява в човешкото.
Господ и сега говори, но като направиш погрешка, не чуваш ясно говора на Бога, почваш да се колебаеш, да се двоумиш. Бог говори на всички Същества. Той всякога им говори. Всичко, което прави човек, неговите мисли, чувства и постъпки се отразяват в Божественото Съзнание и тогава Бог говори на човека. И тъй, човешкото съзнание непрекъснато се отразява в Божественото Съзнание и последното говори на човека.
Значи и Божественото
Съзнание
се отразява в човешкото.
към текста >>
33.
110 ПЪТЯТ НА ПОСТИЖЕНИЯТА
- Боян Боев (1883 – 1963)
От това, как ще извършиш този акт, зависи
Божието
благословение.
Изгубиха силата си. Съблазнителните неща наричам плъзгава почва - слизаш, понеже няма къде да се хванеш. Обича ли човек, трябва да знае, че се намира под оковите на най-умни и Възвишени Същества. Те го наблюдават и следят как проявява Любовта си. Да любиш, това значи, да извършиш свещен акт, не пред подобните си, а пред Възвишения Свят.
От това, как ще извършиш този акт, зависи
Божието
благословение.
Бог простира ръцете си към онези, които проявяват правилно Любовта. Любовта организира духовното тяло на човека. Чрез Любовта и материята се преобразува. Силите вземат друго направление и започват да изграждат духовното тяло, в което човек ще живее в бъдеще. Чрез Любовта се извикват към действие творческите Сили, които градят.
към текста >>
” За да растеш, за да се проявиш, за да се пробуди
съзнанието
ти и да разбереш, защо си дошъл на този свят.
Който живее в закона на Любовта, всеки ден придобива Живот. Един закон гласи: човек, който не обича, Божествените токове не могат да минат през него и той изсъхва, изгубва живота си. Да обичаш човека - това значи, той да расте и да се развива под твоята обич. Също и ти растеш и се развиваш. Някой казва: „Защо трябва да обичам?
” За да растеш, за да се проявиш, за да се пробуди
съзнанието
ти и да разбереш, защо си дошъл на този свят.
Божествената Любов няма нищо общо с обикновените човешки чувства и разположения. Тя се познава по това: като се докосне до глупавия, прави го умен и мъдър. Като се докосне до мъртвия, той възкръсва и оживява. Като се докосне до прокажения - оздравява. Като се докосне до обезсърчения, обезсърчението изчезва.
към текста >>
34.
На екскурзия с Учителя
- Боян Боев (1883 – 1963)
Само когато работи за Бога, човек може да вижда
Божието
лице и душата му да се зарадва.
Не търсете Христа вън от вас. Той е вътре във вашата душа. Когато Бог почне да работи вътре във вас, Той ще ви покаже как трябва да обичате. Тогава любовта ви ще бъде свещена. Пробуди ли се Божественото в човека, само то ще бъде в състояние да го освободи.
Само когато работи за Бога, човек може да вижда
Божието
лице и душата му да се зарадва.
Ето някои от разговорите с Учителя: Когато решавате кой ви обича и кой не ви обича, вие сте в кладенеца. Кажи: Той не е заради мене. Вие всички се усещате, че няма кой да ви обича. Вие обичайте.
към текста >>
Когато се провери това, то вече е пробуждане на
съзнанието
.
Яйцето, на което е дошло времето да се излюпи, то да се излюпи, а за другите яйца да не се безпокоим. Например, да кажем, че една домакиня е туряла под квачката всеки ден по едно яйце и се чуди след двайсет и първия ден защо всичките яйца не се излюпват, а някои стоят още неизлюпени. Преведете това. Има един закон, който е много мъчен да се разбере. Да провери човек, че има Промисъл.
Когато се провери това, то вече е пробуждане на
съзнанието
.
Има два порядъка: човешки и Божествен. Ще оставим човешкия порядък. Като живееш един духовен живот, ти не го проявявай отвън. Ти ще минеш като обикновен човек. Да не те разберат, че си светия.
към текста >>
Има същества, чието
съзнание
е по-висше.
Човешката душа не може да бъде излъгана. Казвам: Който работи за Бога, той е свободен. Но всеки казва, че работи за Бога. А това трябва да се разбира вътрешно. Понеже хората смесват човешката любов с Божествената, затова идат разочарованията.
Има същества, чието
съзнание
е по-висше.
Те осмислят нещастията. Те са носители на възвишеното. Светлината у тях е по-ярка. Когато човек обича, тези същества идат при човека и се проявяват чрез него. Оня, който обича, не трябва да казва: „в онзи има някои недостатъци, но аз пак го обичам.
към текста >>
35.
За дишането
- Боян Боев (1883 – 1963)
За да приеме заедно с въздуха Божествената мисъл, която го прониква, човек трябва да диша с будно
съзнание
.
И после с едно вдишване го прибира. Човек трябва да диша дълбоко, т. е. при вдишване да напълни белите дробове с колкото се може повече въздух. Тогава при разширение на белия дроб диафрагмата отива надолу. А при плиткото дишане диафрагмата отива нагоре и натиска сърцето, вследствие на което се раждат някои сърдечни болести.
За да приеме заедно с въздуха Божествената мисъл, която го прониква, човек трябва да диша с будно
съзнание
.
Правилното дишане усилва мисълта, улеснява размишлението, улеснява приемането на Божествения елемент. Мога да дам някои обикновени начини за дишане, но освен тsvc има и необикновен начин, обаче за него трябват подготвени хора. При вдишване, задържане и издишване на въздуха човек трябва да мисли, да има хубави чувства и желания, да постъпва добре. Да не мисли, че механическото задържане на въздуха е достатъчно. В дишането непременно трябва да участвува и мисълта.
към текста >>
Когато сте неразположени, смутени, правете дихателни упраженения, като се свързвате с Божественото
съзнание
.
А когато дишаме, т. е., когато с дишане изкарваме въздуха, то е за прочистване на нервната система. Когато човек се намира в електрично състояние, та се сърди, кипва, бушува вътре, той да диша дълбоко и да задържа въздуха до сто бройки и ще се успокои. Щом се карате, щом се сърдите, щом се нервирате, това показва, че не дишате дълбоко. Дишайте правилно, дълбоко и ще ви мине.
Когато сте неразположени, смутени, правете дихателни упраженения, като се свързвате с Божественото
съзнание
.
И ще се тонизирате. Можем да направим следния опит: тези, чиито лица са сбръчкани, като почнат да правят упражнения за дълбоко дишане, ще видят, че след три месеца няма да останат бръчки по лицата им. Най-напред да ги фотографираме преди упражнението, след това да ги фотографираме след първия месец, след третия месец ще направим сравнение. И ще видите как действува дишането. Ако ви боли стомахът или коремът, направете четири пъти на ден по шест дихателни упражнения и ще ви мине.
към текста >>
Дишайте дълбоко и мислете, че
Божието
благословение иде в човека чрез въздуха.
Ако ви боли стомахът или коремът, направете четири пъти на ден по шест дихателни упражнения и ще ви мине. Ако дишате добре, можете да останете на земята до дълбока старост. Ако не диша правилно, човек заминава преждевременно на онзи свят. Дългият живот зависи от дълбокото и правилно дишане. Дишането пък зависи от правилното мислене и чувствуване.
Дишайте дълбоко и мислете, че
Божието
благословение иде в човека чрез въздуха.
Преди да се ръкуваш с някого, поеми дълбоко въздух. Преди да влезеш в стаята или в салона, пак поеми дълбоко въздух. Преди да говориш, пак поеми въздух. Добрите оратори дишат дълбоко. Които не дишат добре, не говорят добре.
към текста >>
Това са велики процеси, за извършване на които се изисква будност, велико
съзнание
.
Ако човек не диша правилно, и любовта в него не се проявява правилно. Къде е Бог? Навсякъде. Бог е в светлината, във въздуха, във водата и в храната. Следователно, ако не приемате правилно светлината, въздуха, водата и храната, нищо не можете да постигнете. Като ядете, като дишате, като мислите, като възприемате светлината, ще облечете празничните си дрехи.
Това са велики процеси, за извършване на които се изисква будност, велико
съзнание
.
Празничните дрехи означават свято отношение към тези процеси. В това седи новото в света. Индуското дишане е хубаво, но трябва да се коригира. Трябват му известни корекции. За индуското дишане се изисква философска подготовка.
към текста >>
Като каже човек така, той ще приеме
Божието
благословение.
Такива упражнения се правят сутрин и вечер по шест пъти. Обаче при утринните упражнения вдишванията стават през лявата ноздра, а издишванията през дясната. А вечерта обратно. Можете да направите понякога дихателни упражнения във връзка с ходенето: през няколко крачки едно вдишване, през няколко крачки едно издишване. Ето едно упражнение, придружено с формули: Когато вдишваш, кажи: Господи, благодаря Ти, че Си вложил във въздуха своето благословение, което приемам заедно с въздуха.
Като каже човек така, той ще приеме
Божието
благословение.
При издишване кажи: Благодаря Ти, Господи, че остави своето благословение в мене. Ето друго упражнение, придружено с формула. Ще приемате въздуха през лявата ноздра и мислено ще изговорите: Само Божията Любов, е любов. Като задържите въздуха известно време, ще го издишвате през дясната ноздра със същата формула. Това упражнение ще се прави сутрин, на обяд и вечер по десет пъти.
към текста >>
36.
Упражнения с Учителя
- Боян Боев (1883 – 1963)
Божието
учение трябва да се приложи.
На човешкото не може да се подчиняваме. Щастието в този живот не може да се постигне. Като казвам този живот, разбирам при сегашните разбирания. То ще се постигне при новите разбирания. Някой казва: „Онзи свят.“ Че онзи свят и сега хората могат да го живеят.
Божието
учение трябва да се приложи.
Трябва да се молите така: „Научи ме, Господи, как да приложа Божественото учение. “ Човек трябва да си изработи план за приложение. Трябва цялото поколение да се възпитава в този дух. Човек трябва да има съзнание, че служи на Бога. Това е хубавото.
към текста >>
Човек трябва да има
съзнание
, че служи на Бога.
Някой казва: „Онзи свят.“ Че онзи свят и сега хората могат да го живеят. Божието учение трябва да се приложи. Трябва да се молите така: „Научи ме, Господи, как да приложа Божественото учение. “ Човек трябва да си изработи план за приложение. Трябва цялото поколение да се възпитава в този дух.
Човек трябва да има
съзнание
, че служи на Бога.
Това е хубавото. Сега ще прилагате каквото можете, а другото иде. Като отидете в една къща, опретнете се да работите. Измийте дъските, донесете вода, изтупайте чергите и пр. Така ще направите цял преврат в дома.
към текста >>
И колкото повече
съзнанието
ни е по-бистро, по-ярко, толкова повече това показва, че някой ни обича.
Това е изкуството: И дядо да бъдеш, и млад да бъдеш, когато трябва. Когато дойде до тези работи, като риба ще мълчиш. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев Нашето съществуване на Земята показва, че има някой, който ни обича.
И колкото повече
съзнанието
ни е по-бистро, по-ярко, толкова повече това показва, че някой ни обича.
Аз живея, защото има някой, който ме обича Бог. И тогава в мене се заражда желанието ми да Го търся. Аз казвам: „Зная, че има Един, Който ме обича. “ Тогава Бог ни изпитва, Той иска да види доколко отношението ни към хората е отношение към Бога. Целта на любовта е освобождението на човешката душа.
към текста >>
37.
Връзка с Бога
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всеки, който се отдалечава от своя център на живота,
съзнанието
му се стеснява и той се ограничава.
Аз този въпрос не го разисквам. Някога отиваш при свой приятел и му казваш: „Ти не постъпваш с мене добре." Защо твоят приятел не постъпва добре с тебе? Защото ти не постъпваш добре с Онзи, Който те е пратил на Земята, нищо повече. Щом хората постъпват зле с тебе, то е, защото ти постъпваш зле спрямо Онзи, който те е пратил на Земята. Всеки, който не се отдалечава от своя първоначален извор, забогатява.
Всеки, който се отдалечава от своя център на живота,
съзнанието
му се стеснява и той се ограничава.
А всеки, който се приближава до своя център, съзнанието му се разширява. Човек, който е близо до разумната реалност в света, има преимущества, а този, който е далеч от нея, няма преимущества. Първият е толкова щастлив, колкото е по-близо до разумната реалност. Дарен човек е този, който е близо до реалността. Има велики закони: всеки, който се приближава до реалността, тя всякога му дава нещо.
към текста >>
А всеки, който се приближава до своя център,
съзнанието
му се разширява.
Някога отиваш при свой приятел и му казваш: „Ти не постъпваш с мене добре." Защо твоят приятел не постъпва добре с тебе? Защото ти не постъпваш добре с Онзи, Който те е пратил на Земята, нищо повече. Щом хората постъпват зле с тебе, то е, защото ти постъпваш зле спрямо Онзи, който те е пратил на Земята. Всеки, който не се отдалечава от своя първоначален извор, забогатява. Всеки, който се отдалечава от своя център на живота, съзнанието му се стеснява и той се ограничава.
А всеки, който се приближава до своя център,
съзнанието
му се разширява.
Човек, който е близо до разумната реалност в света, има преимущества, а този, който е далеч от нея, няма преимущества. Първият е толкова щастлив, колкото е по-близо до разумната реалност. Дарен човек е този, който е близо до реалността. Има велики закони: всеки, който се приближава до реалността, тя всякога му дава нещо. Има един начин на ограничение на злото.
към текста >>
Общението с невидимия свят - това е разцъфтяване на
съзнанието
.
Някой човек постъпва меко, благо, любезно. Тази мекота и благост са отражение на любовта, на някое друго същество, което стои зад този, който е постъпвал меко. За онези хора, които постъпват добре, любовно, меко, това е Бог. Бог е същината им. А онези, които постъпват зле, грубо, те нямат Бога в себе си, имат затъмнение.
Общението с невидимия свят - това е разцъфтяване на
съзнанието
.
Някои от учениците имат тази връзка. Тръгнали са по правия път. А някои се колебаят, двоумят се. Мъдрецът сам мъдрец не става. Това иде от по-високо съзнание.
към текста >>
Това иде от по-високо
съзнание
.
Общението с невидимия свят - това е разцъфтяване на съзнанието. Някои от учениците имат тази връзка. Тръгнали са по правия път. А някои се колебаят, двоумят се. Мъдрецът сам мъдрец не става.
Това иде от по-високо
съзнание
.
Това са качества, които се предават на човека от едно по-високо съзнание. Добрите хора трябва да отварят постоянно, всеки ден пътища за новото и да не мислят за последствията. Имайте вяра в Божественото. Тогава ще минете безопасно, всички мъчнотии, които имате, корабът ви няма да потъне, ще преодолеете страданията и скърбите. Това са новите хора, свещените хора.
към текста >>
Това са качества, които се предават на човека от едно по-високо
съзнание
.
Някои от учениците имат тази връзка. Тръгнали са по правия път. А някои се колебаят, двоумят се. Мъдрецът сам мъдрец не става. Това иде от по-високо съзнание.
Това са качества, които се предават на човека от едно по-високо
съзнание
.
Добрите хора трябва да отварят постоянно, всеки ден пътища за новото и да не мислят за последствията. Имайте вяра в Божественото. Тогава ще минете безопасно, всички мъчнотии, които имате, корабът ви няма да потъне, ще преодолеете страданията и скърбите. Това са новите хора, свещените хора. Това е учение за братство и сестринство в света.
към текста >>
Това
съзнание
, което ми е помогнало да се съединя с Първичното
съзнание
, наричаме добро - придобил съм нещо.
“ Струва си да се живее! Животът е красив! Божественото е онази велика тайна, онази велика сила, която уравновесява всички противоречия в живота. Доколкото невидимият свят има благоволение към вас, дотолкова ви помагат отгоре, дотолкова вашият живот е осмислен. Силата на всички хора седи във вътрешния, скрития живот, в който Божественото се проявява.
Това
съзнание
, което ми е помогнало да се съединя с Първичното
съзнание
, наричаме добро - придобил съм нещо.
А това съзнание, което се е откъснало от пьрвичната причина, то е зло. Тази връзка, която сме образували между Бога и нас, трябва да я пазим свещено. Когато говорим за Бога, подразбирам условията, при които нашият живот ще бъде щастлив. Не могат да не бъдат отношенията към нас правилни, щом аз върша волята Му. А щом отношенията са неправилни, то в мен има нещо неизправно.
към текста >>
А това
съзнание
, което се е откъснало от пьрвичната причина, то е зло.
Животът е красив! Божественото е онази велика тайна, онази велика сила, която уравновесява всички противоречия в живота. Доколкото невидимият свят има благоволение към вас, дотолкова ви помагат отгоре, дотолкова вашият живот е осмислен. Силата на всички хора седи във вътрешния, скрития живот, в който Божественото се проявява. Това съзнание, което ми е помогнало да се съединя с Първичното съзнание, наричаме добро - придобил съм нещо.
А това
съзнание
, което се е откъснало от пьрвичната причина, то е зло.
Тази връзка, която сме образували между Бога и нас, трябва да я пазим свещено. Когато говорим за Бога, подразбирам условията, при които нашият живот ще бъде щастлив. Не могат да не бъдат отношенията към нас правилни, щом аз върша волята Му. А щом отношенията са неправилни, то в мен има нещо неизправно. Ако в слънчевия лъч, в болестта, в звездите, в богатството, в знанието, във всичко виждаш Божието присъствие, ти си на правия път.
към текста >>
Ако в слънчевия лъч, в болестта, в звездите, в богатството, в знанието, във всичко виждаш
Божието
присъствие, ти си на правия път.
А това съзнание, което се е откъснало от пьрвичната причина, то е зло. Тази връзка, която сме образували между Бога и нас, трябва да я пазим свещено. Когато говорим за Бога, подразбирам условията, при които нашият живот ще бъде щастлив. Не могат да не бъдат отношенията към нас правилни, щом аз върша волята Му. А щом отношенията са неправилни, то в мен има нещо неизправно.
Ако в слънчевия лъч, в болестта, в звездите, в богатството, в знанието, във всичко виждаш
Божието
присъствие, ти си на правия път.
Хванете Божествената мисъл, хванете мисълта, с която ангелът мисли, и с нея живейте. Без Божественото човешкият живот не може да бъде разбран. Всички вие сте огледала в света, за да може да се отрази Божественото от вас. Ако хубаво отразявате Божествения свят, Бог ще ви тури на хубаво място. Като мислиш за Разумния свят, то всички напреднали същества вземат участие в твоя живот.
към текста >>
Него трябва да държим постоянно в
съзнанието
си.
Всички вие сте огледала в света, за да може да се отрази Божественото от вас. Ако хубаво отразявате Божествения свят, Бог ще ви тури на хубаво място. Като мислиш за Разумния свят, то всички напреднали същества вземат участие в твоя живот. Ако ти не мислиш за Бога, не можеш да успееш в живота си. Този, който внася в нас живот, благородни мисли и чувства, това е Бог.
Него трябва да държим постоянно в
съзнанието
си.
Най-достъпното същество, което прониква в душата ни, е Бог. Единственият, който може да подкрепи нашия ум, сърце и тяло, е Бог. Ако храним към Него най-хубави мисли, най-хубави чувства и Му служим от сърце, ние ще станем възприемчиви към живота, който излиза от Него, и това ще ни подкрепи. Един от признаците на вселяването на Бога в човека е, че човек става господар на своите мисли, чувства и постъпки. Всеки ден ще се срещаш с Господа.
към текста >>
38.
Новото учение
- Боян Боев (1883 – 1963)
- Ето в какво: Да оставим Бога да работи в нас, в нашето
съзнание
.
То е Божественото учение. То е винаги ново. То е съществувало преди всичко друго. Тази наука на новото учение е потребна за истинския живот. В какво се състои Божественото учение?
- Ето в какво: Да оставим Бога да работи в нас, в нашето
съзнание
.
Вие сте опитвали това. Опитайте го. Когато някой ви каже: „Вие сте сектанти“, кажете: „Ние не сме сектанти. Ние сме органи на една велика църква. Ние сме за победата на любовта в света.
към текста >>
Божието
благо е благо за всички.“
Например при тази чешмичка, която направихме при Дианабад, седнаха някои селяни и имаха желание да си приказват. Инак ти не можеш да ги накараш да приказват. Те си отиват. На чешмата при Дианабад турете този надпис: „Обществото пази чистота. Обществото съхранява доброто.
Божието
благо е благо за всички.“
Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев Надписът при извора „Ръцете които дават“ (Рила)
към текста >>
39.
Служене
- Боян Боев (1883 – 1963)
Да живее човек за Бога, това наричам събуждане на
съзнанието
.
Сега сме слепи. С тези очи много малко виждаме. Да има пълна връзка между Бога и нас. Постоянно да усещаме Неговото присъствие. И да сме готови да прилагаме и изпълняваме всичко онова, на което Той ни е научил.
Да живее човек за Бога, това наричам събуждане на
съзнанието
.
Като почне човек да работи за Бога, то добродетелите ще растат, ангелите ще дойдат да работят и ще донесат добродетелите. Ако турите в душата си да служите на Бога, животът ви ще се подобри. Божественото у вас ще се прояви и тогава каквото пожелаете, ще ви бъде. Който е служил на Бога, като завърши своята еволюция, всички неща сами ще идат при него. Ако служим от душа на Бога, Бог ще влезе в нас и ще внесе Разумното начало в нас.
към текста >>
Да не те завари вечерта без това, да имаш
съзнанието
какво си направил от сутринта до вечерта.
Някой човек гледа в края на живота си, като застарее, да работи за Бога. Той да сее новите идеи, да обръща души към Бога. Ти искаш да забогатееш, че после да служиш на Бога. Че ако е така, то всичките богати трябваше да бъдат най-добрите служители на Бога. Твоите работи са уредени и ти всеки ден работи за Бога.
Да не те завари вечерта без това, да имаш
съзнанието
какво си направил от сутринта до вечерта.
Когато работиш за Бога, няма да разказваш за това на другите. Не, в нас да има една свещена идея, че правим това или онова за Бога. Всеки човек е предназначен за известна служба в Космоса. Когато човек намери каква да бъде неговата служба, животът му се осмисля. Вие имате една специфична работа, която Бог ви е определил.
към текста >>
Онзи, който служи на Бога, на
Божието
дело, туря на карта своя живот; своя имот, своята личност и всичко въобще.
На третия ден ще срещнеш едно сираче, което няма никого, ще го заведеш вкъщи и ще го пращаш на училище. Човек да желае да стане силен, за да помага. Бог иска да работим с Него заедно. Бог иска сега всеки един от нас да направи нещо. Да станем съработници на Бога.
Онзи, който служи на Бога, на
Божието
дело, туря на карта своя живот; своя имот, своята личност и всичко въобще.
С него е целият видим и невидим свят. Аз желая тази година всеки един от вас да предаде Словото Божие на няколко души. Всеки ден си турете задачата, като срещнете един човек, да му кажете една дума, която да му легне на сърцето. И той да тръгне по новия път. Например кажете му: „Пожелавам ти, което си желаеш, да те благослови Господ с него.
към текста >>
40.
Красотата на Рила
- Боян Боев (1883 – 1963)
Той каза: „Всяка тревичка, ако съзнаваме живо, че в нея живее Бог, има магическо действие и може да лекува всички болести.“ Това изречение показва с какви мощни сили може да разполага човек, стига да е будно неговото
съзнание
.
След това се връща в своята палатка и заплаква от благодарност, че е имала тази опитност. Едно лято Учителя препоръча да нареждаме от бели камъни разни фигури, думи и изречения върху земята. И досега има тук-таме запазени такива надписи и фигури. Например и сега, като отиде човек на полянката над Езерото на Чистотата и слезе малко под Харамията, ще види от бели камъни, наредена окръжност е точка, думите: „Бог е Любов“, „ Ум“ и др. Едно изречение, което Учителя каза при езерата, ми направи силно впечатление.
Той каза: „Всяка тревичка, ако съзнаваме живо, че в нея живее Бог, има магическо действие и може да лекува всички болести.“ Това изречение показва с какви мощни сили може да разполага човек, стига да е будно неговото
съзнание
.
Учителя каза веднъж: Да се запечатат живо във вас красивите образи, които виждате тук, на планината. И като слезете долу на полето, често да възкръсват във вашето съзнание тези образи. По този начин вие правите връзка с планината и нейните енергии протичат във вас и ви повдигат. Когато слезем на полето, ние почти всеки ден посещаваме вътрешно езерата.
към текста >>
И като слезете долу на полето, често да възкръсват във вашето
съзнание
тези образи.
Например и сега, като отиде човек на полянката над Езерото на Чистотата и слезе малко под Харамията, ще види от бели камъни, наредена окръжност е точка, думите: „Бог е Любов“, „ Ум“ и др. Едно изречение, което Учителя каза при езерата, ми направи силно впечатление. Той каза: „Всяка тревичка, ако съзнаваме живо, че в нея живее Бог, има магическо действие и може да лекува всички болести.“ Това изречение показва с какви мощни сили може да разполага човек, стига да е будно неговото съзнание. Учителя каза веднъж: Да се запечатат живо във вас красивите образи, които виждате тук, на планината.
И като слезете долу на полето, често да възкръсват във вашето
съзнание
тези образи.
По този начин вие правите връзка с планината и нейните енергии протичат във вас и ви повдигат. Когато слезем на полето, ние почти всеки ден посещаваме вътрешно езерата. Всеки ден идваме тук и черпим от тези енергии. От полето всеки ден идваме тук на гости, за да се обновим и опресним. Ще завърша е няколко мисли от Учителя върху дишането:
към текста >>
Дишайте дълбоко и мислете, че
Божието
благословение иде върху човека чрез въздуха.
Ще завърша е няколко мисли от Учителя върху дишането: Ако дишате добре, може да останете и 120 години на Земята. Ако не дишате добре, едва ще изкарате 30 - 40 години. Дългият живот зависи от дълбокото и правилно дишане. Дишането пък зависи от правилното мислене и чувствуване.
Дишайте дълбоко и мислете, че
Божието
благословение иде върху човека чрез въздуха.
Дишайте съзнателно и с любов. Като ставате от сън, преди да започнете каквато и да е работа, направете няколко дълбоки вдишки. Дишането помага за оформянето на човешкия характер. Правилното дишане усилва светлината на ума и топлината на сърцето. Правилното дишане прави лицето красиво.
към текста >>
41.
56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ)
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Тоя ред и чистота свидетелстваха, както ми каза брат Б., за присъствието не само на дисциплина, но и че у тия хора имаше високо
съзнание
.
ме разведе да прегледам лагера. Всякъде из палатки и дворища владееше чуден ред и образцова чистота. Да не вярваш на очите си, че си в България! Тези повече от хиляда души, от всички възрасти и класи, бяха живели денонощно тук близо седмица, а никъде нямаше ни мирис на смет, ни хвърлена помия, ни люспа или кора от плод, никъде късче хартия! Който е видял български лагер или дружина по екскурзия, само за един ден, мъчно ще повярва възможността на това, което в лагера на дъновистите е хубав факт.
Тоя ред и чистота свидетелстваха, както ми каза брат Б., за присъствието не само на дисциплина, но и че у тия хора имаше високо
съзнание
.
Съзнание тъй желано и тъй рядко у нас! На разни места из лагера видях следните няколко надписа, назначени за умствена дисциплина. При склада за провизии и хляб: "Търсете живия хляб." Край една пътека: "Чисто сърце, Светъл ум, Диамантена воля." Край друга пътека: "Мисли, право мисли." При слънчевия часовник: "Вложи Истината в душата си и Свободата, която търсиш, ще я намериш." Мръкваше се и аз тръгнах със своя другар да си отида. Но приятелите дъновисти ме поканиха да нощувам с тях, за да видя, на другия ден, упражненията им при изгрев слънце.
към текста >>
Съзнание
тъй желано и тъй рядко у нас!
Всякъде из палатки и дворища владееше чуден ред и образцова чистота. Да не вярваш на очите си, че си в България! Тези повече от хиляда души, от всички възрасти и класи, бяха живели денонощно тук близо седмица, а никъде нямаше ни мирис на смет, ни хвърлена помия, ни люспа или кора от плод, никъде късче хартия! Който е видял български лагер или дружина по екскурзия, само за един ден, мъчно ще повярва възможността на това, което в лагера на дъновистите е хубав факт. Тоя ред и чистота свидетелстваха, както ми каза брат Б., за присъствието не само на дисциплина, но и че у тия хора имаше високо съзнание.
Съзнание
тъй желано и тъй рядко у нас!
На разни места из лагера видях следните няколко надписа, назначени за умствена дисциплина. При склада за провизии и хляб: "Търсете живия хляб." Край една пътека: "Чисто сърце, Светъл ум, Диамантена воля." Край друга пътека: "Мисли, право мисли." При слънчевия часовник: "Вложи Истината в душата си и Свободата, която търсиш, ще я намериш." Мръкваше се и аз тръгнах със своя другар да си отида. Но приятелите дъновисти ме поканиха да нощувам с тях, за да видя, на другия ден, упражненията им при изгрев слънце. Още по-лесно ме склониха като узнах, че щяло да има беседа от Учителя им, когото аз никога не бях слушал в публична реч.
към текста >>
Бялото Братство е пиле, излюпено из черупката на християнските догми и с освободените си, засилени крака и криле, то ще ускори хода на България към
Божието
царство на Земята.
България е дала досега само един друг велик реформатор, чието дело, отхвърлено у дома му, преобрази и издигна до първостепенна сила в света Германия, Англия, Америка – страните, които го възприеха и доразвиха. Ако днешната реформа вземе същия ход, същия път, тя ще има на по-висок етап подобни последици и постижения. Народ, който я приеме и доразвие, ще се издигне. Народ, който я отхвърли, ще изпадне на долно стъпало и ще лае на месечина против великите сили, т.е. против издигнатите чрез Истината.
Бялото Братство е пиле, излюпено из черупката на християнските догми и с освободените си, засилени крака и криле, то ще ускори хода на България към
Божието
царство на Земята.
Обвиняват Го, че Дънов е казал, че е превъплотен Христос. Аз не чух, нито съм чел, Той да твърди това нещо. Ала ако аз вярвах в преражданията, щях да кажа, че Той е превъплотен поп Богомил - онзи религиозен гений, от преди хиляда години, чийто живот, чрез учението му – пробуди и прероди, въпреки кървавите гонения, Западния свят."
към текста >>
42.
ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тяхната мъка се свършва с разрушаването им, което е лишаването им от всякакво
съзнание
.
При думите на Озирис, че душите могат да умират, Хермес настръхва. В този момент ревяща буря го обвива в черен облак. Седемте кълба изчезват под гъсти пари. Той вижда там човешки сенки, изпущащи странни викове, отнасяни и разкъсвани от призраци на чудовища и от животни, всред нечувани охкания и проклятия. - Това е - казва Озирис - участта на безвъзвратно останалите ниски и злобни души.
Тяхната мъка се свършва с разрушаването им, което е лишаването им от всякакво
съзнание
.
Но гледай, парите се разпръсват, седемте кълба отново се появяват на небето. Гледай ги сам. Виждаш ли този рояк души, които се опитват отново и отново да се изкачат към лунната област. Едни от тях наново падат на Земята, като орляци птици под влиянието на беснуващата буря. Други със силно махане на крилата достигат до най-високата сфера, която ги привлича при въртенето си.
към текста >>
Те се пропиват от него с яснотата на
съзнанието
, просветено от скръбта, с добитата в борбата енергия на волята.
Гледай ги сам. Виждаш ли този рояк души, които се опитват отново и отново да се изкачат към лунната област. Едни от тях наново падат на Земята, като орляци птици под влиянието на беснуващата буря. Други със силно махане на крилата достигат до най-високата сфера, която ги привлича при въртенето си. Щом стигнат там, те отново добиват способност да съзерцават Божествените неща, но този път те не се задоволяват с отражението всред мечтите за безпомощно блаженство.
Те се пропиват от него с яснотата на
съзнанието
, просветено от скръбта, с добитата в борбата енергия на волята.
Те остават светливи, или светещи, защото имат в себе си нещо Божествено, което се отразява и върху делата им. Погледни как те се роят и образуват Божествените хорове. Всяка една от тях се нарежда под закрилата на предпочитания от нея гений. Най-хубавите души живеят в областта на Слънцето, най-мощните се изкачват до Сатурн. Някои от тях отново се изкачват до Отца, като вземат място между творците, тъй като и самите те са творци.
към текста >>
Твърдението за основната единственост на
Божието
съществувание формално и с голяма енергия е изложено в текстовете от тази епоха.
Той написа онова, що бе мислил. Той скри по-голяма част от онова, що бе написал, като в едно и също време мълчеше и говореше като Мъдрец с цел бъдещите поколения да издирят тези неща. И той като заповяда на своите братя - боговете - да му служат като свита, се изкачи при звездите." От тази мисъл се вижда, че Хермес говори за Единния Бог, въпреки многото богове, които съществуват в Египет и в целия древен свят. Научният изследовател Масперо в своята книга Древната история на източните народи казва: „Научната и езотеричната теология е монотеистична още от времената на древната империя.
Твърдението за основната единственост на
Божието
съществувание формално и с голяма енергия е изложено в текстовете от тази епоха.
Там е казано: „Бог е един единствен, Онзи, Който по същност съществува, единствено жив по вещественост, единствен Творец на небето и земята, Който не е роден. В едно и също време Баща, Майка и Син, Той ражда, дава живот и е Вечен. И тези три лица, вместо да разделят Единството на Божието естество, способствуват за безкрайното Му Съвършенство. Неговите атрибути са Необятност, Вечност, Независимост, Всемогъща Воля, Безгранична Доброта.
към текста >>
И тези три лица, вместо да разделят Единството на
Божието
естество, способствуват за безкрайното Му Съвършенство.
От тази мисъл се вижда, че Хермес говори за Единния Бог, въпреки многото богове, които съществуват в Египет и в целия древен свят. Научният изследовател Масперо в своята книга Древната история на източните народи казва: „Научната и езотеричната теология е монотеистична още от времената на древната империя. Твърдението за основната единственост на Божието съществувание формално и с голяма енергия е изложено в текстовете от тази епоха. Там е казано: „Бог е един единствен, Онзи, Който по същност съществува, единствено жив по вещественост, единствен Творец на небето и земята, Който не е роден. В едно и също време Баща, Майка и Син, Той ражда, дава живот и е Вечен.
И тези три лица, вместо да разделят Единството на
Божието
естество, способствуват за безкрайното Му Съвършенство.
Неговите атрибути са Необятност, Вечност, Независимост, Всемогъща Воля, Безгранична Доброта. Той създава собствените си членове, които са боговете, казват старите текстове. Всеки от тези второстепенни богове, считани като идентични на Единствения Бог, може да образува свой тип, от който произлизат по същия начин други по-долни типове." В една мисъл от книгата на Хермес Девицата на света се казва: „Онова, което се намира между земята и небето е разпределено, сине мой Хорусе, с мярка и хармония.
към текста >>
43.
Мисли от Учителя за езотеричната страна на Стария Завет
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това е мистично разглеждане на въпроса." В „Пътят на ученика" Учителят казва: „Когато се пробуди
съзнанието
на ученика, той трябва да работи, както е писано в първа глава на Битието.
Тъй стои въпросът. По-ясно по него не може да се говори, защото който е слаб, ще се съблазни." Учителят отнася първата глава на Битието към живота на ученика. Той казва: „Като четете първата глава на Битието, в която се говори за създаването на света, там можете да видите пътя, през който човешката душа трябва да мине. Този път е път на зазоряване, защото човек минава от тъмнина към светлина, от смърт към живот.
Това е мистично разглеждане на въпроса." В „Пътят на ученика" Учителят казва: „Когато се пробуди
съзнанието
на ученика, той трябва да работи, както е писано в първа глава на Битието.
Там се казва: В началото създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста, и тъмнина се носеше върху бездната, и Духът Божий се носеше върху водата. И рече Бог да бъде виделина, и стана виделина. И нарече Бог виделината ден, а тъмнината - нощ. И стана вечер, стана утро, ден първи." Това е работата на ученика за първия ден, когато той влезе в новия живот, когато се пробуди неговото съзнание.
към текста >>
И стана вечер, стана утро, ден първи." Това е работата на ученика за първия ден, когато той влезе в новия живот, когато се пробуди неговото
съзнание
.
Това е мистично разглеждане на въпроса." В „Пътят на ученика" Учителят казва: „Когато се пробуди съзнанието на ученика, той трябва да работи, както е писано в първа глава на Битието. Там се казва: В началото създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста, и тъмнина се носеше върху бездната, и Духът Божий се носеше върху водата. И рече Бог да бъде виделина, и стана виделина. И нарече Бог виделината ден, а тъмнината - нощ.
И стана вечер, стана утро, ден първи." Това е работата на ученика за първия ден, когато той влезе в новия живот, когато се пробуди неговото
съзнание
.
Така че в живота на ученика, в първия ден на неговия съзнателен живот, в първия ден на пробуждане на неговото съзнание, ще дойде онзи страшен и велик момент за ученика - безмълвието. Никаква Светлина няма да има около него и той от дълбочината на душата си, от своята опитност, той ще призове Онзи Невидим, Незнаен Бог на вечността, Създателя на всичко в света. Той ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум, с всичкото си сърце. И ще каже: Господи, искам да Те опитам. Един си Ти, Създател на всичко в света.
към текста >>
Така че в живота на ученика, в първия ден на неговия съзнателен живот, в първия ден на пробуждане на неговото
съзнание
, ще дойде онзи страшен и велик момент за ученика - безмълвието.
Там се казва: В началото създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста, и тъмнина се носеше върху бездната, и Духът Божий се носеше върху водата. И рече Бог да бъде виделина, и стана виделина. И нарече Бог виделината ден, а тъмнината - нощ. И стана вечер, стана утро, ден първи." Това е работата на ученика за първия ден, когато той влезе в новия живот, когато се пробуди неговото съзнание.
Така че в живота на ученика, в първия ден на неговия съзнателен живот, в първия ден на пробуждане на неговото
съзнание
, ще дойде онзи страшен и велик момент за ученика - безмълвието.
Никаква Светлина няма да има около него и той от дълбочината на душата си, от своята опитност, той ще призове Онзи Невидим, Незнаен Бог на вечността, Създателя на всичко в света. Той ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум, с всичкото си сърце. И ще каже: Господи, искам да Те опитам. Един си Ти, Създател на всичко в света. Няма друг освен Теб.
към текста >>
шест периода трябва да твори, да създава в себе си, докато дойде до пълно пробуждане на своето
съзнание
."
Велик и славен е пътят на ученика! В четвъртия ден са създадени Слънцето. Месечината и звездите, за да определят човешкия живот. Тогава са създадени и човешкият ум и човешкото сърце. Всеки, който стане ученик, шест деня, т.е.
шест периода трябва да твори, да създава в себе си, докато дойде до пълно пробуждане на своето
съзнание
."
„Четирите реки в рая, за които се говори в Битието, представят четири добродетели, които всеки човек трябва да има. Човек трябва да бъде: справедлив, истинолюбив, добър и любещ. Значи, човек трябва да има в себе си Правдата, Истината, Добродетелта и Любовта. Вън от тези добродетели човек нищо не може да постигне." „Змията казваше на Ева, че трябва да яде от плодовете на забраненото дърво, за да стане господар на себе си, на своите мисли и чувства.
към текста >>
Адам е първото същество, което е носило Божия Дух,
Божието
дихание в себе си, а Ева е първото същество, което е носило Свещеното Име на Бога - Йехова.
„Добре е човек да чете Библията и да превежда нещата. Всяко име съдържа в себе си дълбок вътрешен смисъл. Същевременно трябва да се изучава и характера на всяко лице, за което се пише." „Какво означава името Адам? Понеже първият човек е бил направен от червена пръст, Адам означава червен човек, в когото Бог е вложил Духа си - Атма.
Адам е първото същество, което е носило Божия Дух,
Божието
дихание в себе си, а Ева е първото същество, което е носило Свещеното Име на Бога - Йехова.
Силен е само онзи човек, който носи Свещеното Име на Бога. Погрешката на Ева се заключава в това, че опетни Свещеното Име на Бога. Погрешката на Адам пък се заключава в това. че не послуша Божия Дух в себе си. Кажат ли на някого „адамист", той трябва да знае, че му е дадена задача да освети Божия Дух в себе си.
към текста >>
Учителят се спира преди всичко върху мистичната страна на творението, на това, което става в човека, в неговото
съзнание
, в неговата душа в процеса на неговото развитие както исторически, така и мистически.
Погрешката на Адам пък се заключава в това. че не послуша Божия Дух в себе си. Кажат ли на някого „адамист", той трябва да знае, че му е дадена задача да освети Божия Дух в себе си. Кажат ли му "евист", той трябва да знае, че му е дадена задача да освети Името Божие в себе си." От приведените мисли на Учителя се вижда, че той повдига малко булото, което закрива тайната на творението.
Учителят се спира преди всичко върху мистичната страна на творението, на това, което става в човека, в неговото
съзнание
, в неговата душа в процеса на неговото развитие както исторически, така и мистически.
Но Учителят само загатва за нещата, без да ги обяснява напълно. Защото това са проблеми, за които още не е дошло време да бъдат разкрити на съвременното човечество, защото още не е готово. Хората още не са готови да съзерцават Истината лице в лице, защото нейната Светлина е много голяма и човешките очи и човешкото съзнание не могат да издържат на тази силна Светлина. Тази е причината, поради която както в миналото, така и днес Истината се представя забулена, като в днешно време Учителят и някои окултисти правят опит да повдигнат малко булото, което закрива реалността. Напълно се повдига булото само за Посветените, които предварително са подготвени да могат да издържат на нейните силни вибрации.
към текста >>
Хората още не са готови да съзерцават Истината лице в лице, защото нейната Светлина е много голяма и човешките очи и човешкото
съзнание
не могат да издържат на тази силна Светлина.
Кажат ли му "евист", той трябва да знае, че му е дадена задача да освети Името Божие в себе си." От приведените мисли на Учителя се вижда, че той повдига малко булото, което закрива тайната на творението. Учителят се спира преди всичко върху мистичната страна на творението, на това, което става в човека, в неговото съзнание, в неговата душа в процеса на неговото развитие както исторически, така и мистически. Но Учителят само загатва за нещата, без да ги обяснява напълно. Защото това са проблеми, за които още не е дошло време да бъдат разкрити на съвременното човечество, защото още не е готово.
Хората още не са готови да съзерцават Истината лице в лице, защото нейната Светлина е много голяма и човешките очи и човешкото
съзнание
не могат да издържат на тази силна Светлина.
Тази е причината, поради която както в миналото, така и днес Истината се представя забулена, като в днешно време Учителят и някои окултисти правят опит да повдигнат малко булото, което закрива реалността. Напълно се повдига булото само за Посветените, които предварително са подготвени да могат да издържат на нейните силни вибрации. В следващите глави след първата, Мойсей вече описва развитието на човечеството след неговото слизане на Земята, развитието както на човешкото тяло, така и на човешката душа, слезли в грубата материя. Целият период от времето на Каин и Авел до Ной и неговите трима синове е развитие на човешкото тяло и на човешката душа в течение на този период, който окултната наука нарича лемурийски и атлантски. Окултната наука твърди, че атлантското човечество се разврати под влияние на черните адепти и се отдаде на черната магия, която предизвика природните сили, които потопиха континентите.
към текста >>
44.
ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ПРОРОЦИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
И при това пророкът в някои случаи получава
Божието
откровение и вдъхновение направо в будно
съзнание
, а някой път изпада в магнетичен сън, но
съзнанието
му не се прекъсва и той като се събуди, помни всичко, каквото му е казано или каквото е видял.
И дойде на него Божият Дух. И начна притчата си и рече: И человекът, който има отворени очи рече: рече онзи. който чу Божиите думи, който виде видението на Всесилнаго, той падна като в сън, но имаше очите си отворени." А пророк Йоил казва във втора глава, 28 стих: „Бог казва: Ще излея Духа си на всяка плът и ще пророчестват синовете и дъщерите им. Старците ви ще виждат сънища и юношите ви ще виждат видения." От тези мисли се вижда, че за да пророчества един човек, трябва да е във връзка с Бога, с Божествения Дух.
И при това пророкът в някои случаи получава
Божието
откровение и вдъхновение направо в будно
съзнание
, а някой път изпада в магнетичен сън, но
съзнанието
му не се прекъсва и той като се събуди, помни всичко, каквото му е казано или каквото е видял.
Онзи, който познава характера на древните мистерии, ще види в пророците хора, които в миналото си прераждане са минали през светилищата и мистериите. Светилищата и мистериите са били обикновено в места, отдалечени от всекидневния живот, обикновено в планини, където онзи, който иска да се подвизава, след като премине един период на пречистване - морално и физическо, постепенно се подготвя да влезе във връзка с Божия Дух. И след тази среща с Божия Дух, той става вече нов човек, става Посветен, човек, на когото очите и ушите са отворени и той слуша Божия глас и има видения, и изпълнява Божията воля. Еврейските пророци не са изникнали като гъби, но са минавали известна школа, където са се подготвяли, за да влязат във връзка с Божия Дух, за да станат носители на Божието Слово. Такава школа, такова училище за пророци е съществувало в Израел, както вече казах, още от времето на Мойсей, в която отивали да учат онези, които се посвещавали в служене на Бога.
към текста >>
Еврейските пророци не са изникнали като гъби, но са минавали известна школа, където са се подготвяли, за да влязат във връзка с Божия Дух, за да станат носители на
Божието
Слово.
От тези мисли се вижда, че за да пророчества един човек, трябва да е във връзка с Бога, с Божествения Дух. И при това пророкът в някои случаи получава Божието откровение и вдъхновение направо в будно съзнание, а някой път изпада в магнетичен сън, но съзнанието му не се прекъсва и той като се събуди, помни всичко, каквото му е казано или каквото е видял. Онзи, който познава характера на древните мистерии, ще види в пророците хора, които в миналото си прераждане са минали през светилищата и мистериите. Светилищата и мистериите са били обикновено в места, отдалечени от всекидневния живот, обикновено в планини, където онзи, който иска да се подвизава, след като премине един период на пречистване - морално и физическо, постепенно се подготвя да влезе във връзка с Божия Дух. И след тази среща с Божия Дух, той става вече нов човек, става Посветен, човек, на когото очите и ушите са отворени и той слуша Божия глас и има видения, и изпълнява Божията воля.
Еврейските пророци не са изникнали като гъби, но са минавали известна школа, където са се подготвяли, за да влязат във връзка с Божия Дух, за да станат носители на
Божието
Слово.
Такава школа, такова училище за пророци е съществувало в Израел, както вече казах, още от времето на Мойсей, в която отивали да учат онези, които се посвещавали в служене на Бога. Във времето на пророк Илия школата е била на планината Кармил, а клонове на школата е имало в градовете Навиот, Ветил, Галгал и Ерихон. Има случаи, когато човек без да е следвал в настоящото прераждане школата, е влизал във връзка с Божия Дух и започвал да пророчества. Такъв е случаят с пророк Амос, който казва, че Бог го взел от стадото и го направил пророк. Също и Елисей е орал на нивата, когато минал Илия покрай него и го взел със себе си.
към текста >>
Но след срещата на Авраам с Мелхиседек, те минават през една нова форма на Посвещение, когато човек не изпада в магнетичен сън, но в будно
съзнание
получава Посвещение и след това и откровения.
Затова виждаме, че сам Авраам има среща с Бога като с физическо същество. Това показва, че Азът е слязъл до физическото поле и на това поле се пробужда Бог в него, с Когото той е в общение. Това е отличително за всички еврейски пророци, че Бог се проявява чрез Аза, който е носител на мисълта на физическия свят. Това е една идея, която мъчно може да се обясни. Затова и самите родоначалници на еврейския народ Авраам, Исаак и Яков са били пророци и Посветени от древните мистерии, защото те идват от Халдея, страната на мистериите.
Но след срещата на Авраам с Мелхиседек, те минават през една нова форма на Посвещение, когато човек не изпада в магнетичен сън, но в будно
съзнание
получава Посвещение и след това и откровения.
Също и Мойсей върви по този път, а след него и неговите приемници. Самият той учредява една окултна школа, в която е приемал за свои ученици онези, които са били готови и са разбирали вътрешния смисъл на нещата. Това са били хора с пробудена и ясна мисъл и на тях предава ключовете на своите книги. Те стават носители и наследници на окултното учение на Мойсей, което се предава устно в течение на много години, и чак във Вавилонското робство се записва от Ездра и Данаил. Това е окултното учение на евреите, което обикновено носи името Кабала, за което говорих в предната глава.
към текста >>
И затова човек има
самосъзнание
, а
самосъзнанието
се явява, когато азът слезе във физическия свят и се проявява чрез физическо тяло.
На пророците Бог говори, чуват гласа му без да Го виждат, а някои и Го виждат. Това са различни положения и отношения между Бог и пророците, различни начини на изявление, както и той сам казва в по-горе цитираната мисъл, че на някои пророци Той се явява като видение, говори им в сънища, а на такива като Мойсей говори лице в лице. В книгата „Второзаконие", 32 глава, 39 стих се казва: „Вижте сега, че Аз съм Аз." Божественото в човека е неговото висше Аз, което е във връзка с обикновеното аз в човека и го обособява като отделно същество над всички същества, които се намират на земята. Азът се намира в различни светове. Така например, азът на минералите е в причинния свят, на растенията е в менталния свят, на животните азът е в астрал- ния свят, а азът на човека е във физическия свят.
И затова човек има
самосъзнание
, а
самосъзнанието
се явява, когато азът слезе във физическия свят и се проявява чрез физическо тяло.
И сега, когато Бог казва: Вижте сега, че аз съм Аз, това подразбира, че Той е в аза на човека, Той е същината на този аз, който осъзнава Божественото присъствие в себе си. Висшето Божествено начало, което живее в аза на човека се е пробудило или казано другояче, направена е връзка между висшето Божествено начало на човека и неговия аз, който работи във физическия свят. Това отношение е скрито под формата, че Бог се явява в човешка форма и говори със своите избраници. Това е много дълбока мисъл, за която само загатвам. Това значи, че Бог е слязъл до физическото тяло на човека и се проявява чрез него, което значи, че физическото тяло е така одухотворено, че може да стане носител на Божественото начало, на висшето Аз, на Бога в човека.
към текста >>
45.
Пророк Исайя
- Влад Пашов (1902- 1974)
В тази глава се описва едно Посвещение на Исайя, при което се пробужда неговото
свръхсъзнание
и му се разкрива неговата висша природа, чрез която Бог го праща в света да изяви Словото Му.
Тогава Исайя чува гласа на Господа, Който пита кого да проводи в света да изнесе Словото Му. Тогава пророкът казва: „Ето, аз съм готов, проводи ме. Господ му казва: „Иди и кажи на тези люде: с уши ще чуете но няма да разумеете. И с очи ще видите, но няма да разберете. И направи тлъсто сърцето на тези люде и направи тежки ушите им и затвори очите им, за да не гледат с очите си и да не слушат с ушите си, и разумеят със сърцето си, и да се обърнат, та да се изцелят."
В тази глава се описва едно Посвещение на Исайя, при което се пробужда неговото
свръхсъзнание
и му се разкрива неговата висша природа, чрез която Бог го праща в света да изяви Словото Му.
В седма глава от 13-ти до 16-ти стих се казва: „И рече Исайя: Слушайте сега, доме давидов, малко нещо ли е за вас да досаждате на человеци, и ще досаждате ли още и на Бога моего? Затова Господ сам ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачне и ще роди син, и ще нарече името му Емануил, масло с мед ще яде, додето научи да отхвърля лошото и да избира доброто. Защото преди да научи детето да отхвърля лошото и да избира доброто, ще бъде оставена тази земя, на която от двамата царе се боиш ти." След Посвещението си, което описва в шеста глава, веднага в седмата глава се описва откровението, което му се дава за раждането на детето от девица, което ще се нарече Емануил. Това е умело преплетено с бъдещето на еврейския народ, който ще бъде завладян от асирийците и скакалци ще унищожат земята.
към текста >>
Тази глава е благодарност на пробудената душа, която е получила
Божието
утешение, след като си е изплатила кар- мата и е влязла в благодатта или дихармата.
И ще бъде в онзи ден и Иесевият корен, който ще стои хо- ругва на народите, към него ще притичват племената и неговото успокоение ще бъде слава." (От 1-ви до 10-ти стих) Дванадесетата глава е славословие към Господа: „И в онзи ден ще речете: Славословете Господа, призовете Името Му. направете познати в народите делата Му. Поминувайте, че се е възвисило Неговото Име, пейте Господу, защото направи величието величие - то е познато по всичката земя. Възпей и радостно викай, сионски жителю, защото Святият Израилев е велик всред тебе." (2-6 стих)
Тази глава е благодарност на пробудената душа, която е получила
Божието
утешение, след като си е изплатила кар- мата и е влязла в благодатта или дихармата.
В 13-та глава се описва видението на Исайя за разорението на Вавилон от мидийците, защото хората се развратили и изменили на Божия закон и човек станал нищо пред лицето им. „Ето денят Господен иде, лют в ярост и гняв, пламенен, за да направи земята пуста и ще изтреби от нея грешните й. Защото небесните звезди и съзвездия не ще дават светлината си, слънцето ще помръкне в изгряването си и луната не ще сияе със светлината си. И ще накажа света за злината му и нечестивите за беззаконието им. И ще направя да престане велехвалението на горделивите и ще смиря високомерието на насилниците, и ще направя човека да е по-скъп от чистото злато, ей человека от златото на Офир.
към текста >>
В 32-ра глава се говори, че където няма
Божието
покровителство, земята не ражда и хората живеят в неправди и суета, а където е
Божието
благословение и пустините стават плодни дървета.
" В 30-та глава говори за отстъпилите от Господа и казва: Горко на отстъпилите чада, говори Господ, които правят съвет, но не от Мене, и които правят договори, но не чрез Духа Ми, за да притурят грях връх грях." След това се казва, че ако се обърнат, ще ги помилва и ще им даде изобилие от блага. Нивите им ще раждат и ще дават добър плод. Тридесет и първа глава говори за онези, които очакват помощ от Египет, т.е. от человеци, че няма да получат такава помощ, защото помощта идва само от Господ.
В 32-ра глава се говори, че където няма
Божието
покровителство, земята не ражда и хората живеят в неправди и суета, а където е
Божието
благословение и пустините стават плодни дървета.
„Когато Духът от свише се излее на нас и пустинята става плодоносно поле." Тук е прокаран окултен закон, че всички блага идат от Божия Дух, там където Божият Дух се излива върху хората и земята дава изобилно плод. В 33-та глава се говори за закона на кармата и Божията благодат и се казва, че онзи, който граби, убива, насилва, ще понесе същото. По-нататък се говори за живота на праведния и се казва: „Който ходи с правда и говори с правота, който презира печалбата от наследствата, който отръсва ръцете си от дароемство, който затиква ушите си и който затваря очите си да не види злото, той ще насели нависоко. Утвърждението му ще бъде твърдината на канарите, хляб ще му се даде, водата му няма да оскудее. Очите ти ще видят Царя в крепостта Му, ще видят далечна земя." (15-17 стих)
към текста >>
46.
Пророк Йезекил
- Влад Пашов (1902- 1974)
С това е указано пробуждането на
свръхсъзнанието
на пророка, което е подобно на преживяването на един съвременен професор - Херман Бек, за когото споменах по-рано.
Като вижда Славата на Божествения свят, той пада на лицето си и чува глас, който му говори. Първата глава започва тържествено и величествено по следния начин: „В тридесетото лято, четвъртия месец, в петия ден на месеца, като бях между пленниците при реката Ховар, отвориха се небесата и видях видения Божии, и после биде ръката Господня към мене. И видех вихрушка идеща от север, облак голям и огън пламнал, а около него сияние. И отсред него се виждаше нещо наглед като халколиван отсред огъня."
С това е указано пробуждането на
свръхсъзнанието
на пророка, което е подобно на преживяването на един съвременен професор - Херман Бек, за когото споменах по-рано.
Такова е преживяването на всички мистици при пробуждането на тяхното висше съзнание. По-нататък Йезекил казва: "И отсред него се виждаше още подобие на четири животни. Видът им беше това: имаха подобие человеческо и всяко имаше четири лица, и всяко от тях имаше четири крила. И нозете им бяха нозе прави. И стъпката на ногата им е подобна на стъпката на телешка нога.
към текста >>
Такова е преживяването на всички мистици при пробуждането на тяхното висше
съзнание
.
Първата глава започва тържествено и величествено по следния начин: „В тридесетото лято, четвъртия месец, в петия ден на месеца, като бях между пленниците при реката Ховар, отвориха се небесата и видях видения Божии, и после биде ръката Господня към мене. И видех вихрушка идеща от север, облак голям и огън пламнал, а около него сияние. И отсред него се виждаше нещо наглед като халколиван отсред огъня." С това е указано пробуждането на свръхсъзнанието на пророка, което е подобно на преживяването на един съвременен професор - Херман Бек, за когото споменах по-рано.
Такова е преживяването на всички мистици при пробуждането на тяхното висше
съзнание
.
По-нататък Йезекил казва: "И отсред него се виждаше още подобие на четири животни. Видът им беше това: имаха подобие человеческо и всяко имаше четири лица, и всяко от тях имаше четири крила. И нозете им бяха нозе прави. И стъпката на ногата им е подобна на стъпката на телешка нога. И пущаха искри като лице на мед лъскава.
към текста >>
По-нататък в главата се казва какво ще стане с евреите, които са осквернили
Божието
Светилище и се казва, че ще бъдат изтребени с нож, с мор, с глад и с диви зверове.
И влезе духът в мене и постави ме на нозете ми И рече... " Господ му дава нареждания да извърши една магическа операция, която отразява съдбата на еврейския народ. В четвърта глава Господ дава на пророка няколко магически операции, чрез които изразява кармата на евреите как ще се прояви. От тях можем да извадим следния закон: Когато искаш да произведеш доброто или злото върху даден човек или народ, ще направиш магическа операция, която изразява това, което желаеш да дойде върху човека или народа. В дадения случай Господ произвежда магическата операция чрез пророка, като него го поставя в това положение, в което ще постави целия еврейски народ. В пета глава дава магически операции пак в същия дух.
По-нататък в главата се казва какво ще стане с евреите, които са осквернили
Божието
Светилище и се казва, че ще бъдат изтребени с нож, с мор, с глад и с диви зверове.
От това изваждаме закона, че онзи, когото Бог е призовал да му служи и който е обещал, че ще служи на Бога, ако се отклони съзнателно от изпълнението на Божията воля, ще го сполети голямо зло, по-голямо отколкото злото, което може да дойде върху този, който не познава Бога и не е дал обещание да Му служи. Този закон се спазва много строго в окултните школи. В шеста глава продължава да изрежда от какво ще пострадат евреите заради отстъпничеството си. В седмата глава се обяснява закона на кармата как действува индивидуално и колективно. В осми и девети стих се казва: „Сега тутакси ще излея гнева Си върху тебе и ще свърша яростта Си върху тебе.
към текста >>
47.
Пророк Данаил
- Влад Пашов (1902- 1974)
Използвал е
Божието
Име пред езическите князе.
През всичкото време, което преживял във Вавилон и имал голяма власт, той най-ревностно се стараел с пост, с молитви и съвети да издейства евреите да се върнат в отечеството си. Той доживял да види освобождението на народа си. Данаил е един от най-светлите и чисти характери, за които се говори в Библията. Както младостта си, така и старостта си той посветил на Бога. Той запазил чистотата си в най- трудните моменти на живота си и сред очарователните прелести на един източен двор.
Използвал е
Божието
Име пред езическите князе.
Щял да претърпи мъченическа смърт, ако не е било едно чудо да го спаси. Първите шест глави от книгата му покрай символизма си имат и исторически характер, а останалите са пророчески. Книгата му е била писана 534-та година преди Христа. Чудесата, които се разказват в нея са поразителни. Той предсказва времето на Христа, раждането Му, смъртта и възкресението.
към текста >>
С това се изнася един важен окултен закон, според който една погрешка, едно престъпление, за да се изправи, трябва да се изповяда, да се изнесе от
подсъзнанието
в
самосъзнанието
, да се обективизира.
И людете на вожда, който ще дойде, ще погребат града и светилището, и свършекът му ще дойде с потоп, и до свършека на оранта има определени погиивания. И ще постави завета с мнозина в една седмица, а в половината на седмицата ще престане жертвата и приношението, и върху крилото на мерзостите ще е запустителят и до свършването на времето ще се даде определение върху запустялото." (27 ст.) Целият този пасаж е кабалистически и е написан така, че само Посветените могат да го разберат. Това показва, че Данаил е бил голям кабалист, защото както видяхме, той е бил назначен за началник на халдейските Мъдреци, които са се занимавали с Кабала. В молитвата, която Данаил прави в началото на тази глава, той изрежда всичките погрешки на еврейския народ, заради които е наказан.
С това се изнася един важен окултен закон, според който една погрешка, едно престъпление, за да се изправи, трябва да се изповяда, да се изнесе от
подсъзнанието
в
самосъзнанието
, да се обективизира.
Защото всяка една погрешка представя събиране на енергия, която е подпушена, на която при изповядването се дава път да излезе и да се трансформира. Книгата на Данаил е апокалиптична и е книга на Мъдростта, запечатана със седем печата. В 12-та глава, 4-ти стих Архангелът, който говори с него му казва: „И ти, Данаиле, затвори думите и запечатай книгата до сетното време, когато мнозина ще изследват и знанието ще се умножава." От това ясно се вижда, че в книгата се говори за тайното значение, което трябва да се запечата т.е. да бъде скрито и ще бъде разбрано в сетните времена, когато знанието ще се увеличи. Това се отнася за днешните времена и за бъдещите, когато Бялото Братство ще даде по-голяма Светлина на учениците и те ще могат да проникнат по-дълбоко в тайните на природата.
към текста >>
Знанието за световните тайни се разкрива според степента на
съзнанието
на дадено същество.
По- нататък видението е още по-интересно. Данаил продължава: „И аз Данаил, погледнах и ето, стоеха двама други, един отсам при брега на реката, а един оттам при брега на реката. И рече единият на облечения в ленени дрехи мъж, който бе над водата на реката: Докога ще бъде свършекът на тези чудеса." Този въпрос показва, че не само хората, но и на съществата от другите светове тайните не са разкрити, не са известни.
Знанието за световните тайни се разкрива според степента на
съзнанието
на дадено същество.
Колкото съзнанието е по- разширено, т.е. проникнато от Божествената Светлина, защото Бог, Който съдържа в себе си всички тайни на битието, се изразява като Светлина на човешкото съзнание. И колкото повече Светлина прониква в съзнанието на човека, толкова повече тайни му се разкриват, толкова повече знания придобива. И Посвещението, за което се говори в окултната наука е един метод, чрез който съзнанието на Посветения се подготвя и така се фокусира, че силна Светлина нахлува в него и пред него се разкриват известни тайни, влиза във връзка с известни разумни същества и придобива известни сили според степента на Посвещението. Според окултната наука има четири Велики Посвещения, всяко от които се разделя на десет по-малки.
към текста >>
Колкото
съзнанието
е по- разширено, т.е.
Данаил продължава: „И аз Данаил, погледнах и ето, стоеха двама други, един отсам при брега на реката, а един оттам при брега на реката. И рече единият на облечения в ленени дрехи мъж, който бе над водата на реката: Докога ще бъде свършекът на тези чудеса." Този въпрос показва, че не само хората, но и на съществата от другите светове тайните не са разкрити, не са известни. Знанието за световните тайни се разкрива според степента на съзнанието на дадено същество.
Колкото
съзнанието
е по- разширено, т.е.
проникнато от Божествената Светлина, защото Бог, Който съдържа в себе си всички тайни на битието, се изразява като Светлина на човешкото съзнание. И колкото повече Светлина прониква в съзнанието на човека, толкова повече тайни му се разкриват, толкова повече знания придобива. И Посвещението, за което се говори в окултната наука е един метод, чрез който съзнанието на Посветения се подготвя и така се фокусира, че силна Светлина нахлува в него и пред него се разкриват известни тайни, влиза във връзка с известни разумни същества и придобива известни сили според степента на Посвещението. Според окултната наука има четири Велики Посвещения, всяко от които се разделя на десет по-малки. Така че в пътя към върха на съвършенството има 40-42 стъпала, през които ученикът трябва да мине, докато стигне високия връх.
към текста >>
проникнато от Божествената Светлина, защото Бог, Който съдържа в себе си всички тайни на битието, се изразява като Светлина на човешкото
съзнание
.
„И аз Данаил, погледнах и ето, стоеха двама други, един отсам при брега на реката, а един оттам при брега на реката. И рече единият на облечения в ленени дрехи мъж, който бе над водата на реката: Докога ще бъде свършекът на тези чудеса." Този въпрос показва, че не само хората, но и на съществата от другите светове тайните не са разкрити, не са известни. Знанието за световните тайни се разкрива според степента на съзнанието на дадено същество. Колкото съзнанието е по- разширено, т.е.
проникнато от Божествената Светлина, защото Бог, Който съдържа в себе си всички тайни на битието, се изразява като Светлина на човешкото
съзнание
.
И колкото повече Светлина прониква в съзнанието на човека, толкова повече тайни му се разкриват, толкова повече знания придобива. И Посвещението, за което се говори в окултната наука е един метод, чрез който съзнанието на Посветения се подготвя и така се фокусира, че силна Светлина нахлува в него и пред него се разкриват известни тайни, влиза във връзка с известни разумни същества и придобива известни сили според степента на Посвещението. Според окултната наука има четири Велики Посвещения, всяко от които се разделя на десет по-малки. Така че в пътя към върха на съвършенството има 40-42 стъпала, през които ученикът трябва да мине, докато стигне високия връх. При всяко едно Посвещение в съзнанието прониква нова Светлина и му се разкриват нови хоризонти от битието и живота, и влиза в контакт с нови същества.
към текста >>
И колкото повече Светлина прониква в
съзнанието
на човека, толкова повече тайни му се разкриват, толкова повече знания придобива.
И рече единият на облечения в ленени дрехи мъж, който бе над водата на реката: Докога ще бъде свършекът на тези чудеса." Този въпрос показва, че не само хората, но и на съществата от другите светове тайните не са разкрити, не са известни. Знанието за световните тайни се разкрива според степента на съзнанието на дадено същество. Колкото съзнанието е по- разширено, т.е. проникнато от Божествената Светлина, защото Бог, Който съдържа в себе си всички тайни на битието, се изразява като Светлина на човешкото съзнание.
И колкото повече Светлина прониква в
съзнанието
на човека, толкова повече тайни му се разкриват, толкова повече знания придобива.
И Посвещението, за което се говори в окултната наука е един метод, чрез който съзнанието на Посветения се подготвя и така се фокусира, че силна Светлина нахлува в него и пред него се разкриват известни тайни, влиза във връзка с известни разумни същества и придобива известни сили според степента на Посвещението. Според окултната наука има четири Велики Посвещения, всяко от които се разделя на десет по-малки. Така че в пътя към върха на съвършенството има 40-42 стъпала, през които ученикът трябва да мине, докато стигне високия връх. При всяко едно Посвещение в съзнанието прониква нова Светлина и му се разкриват нови хоризонти от битието и живота, и влиза в контакт с нови същества. И в зависимост от това, с какви същества влиза в контакт, оттам и тайните, които му се разкриват.
към текста >>
И Посвещението, за което се говори в окултната наука е един метод, чрез който
съзнанието
на Посветения се подготвя и така се фокусира, че силна Светлина нахлува в него и пред него се разкриват известни тайни, влиза във връзка с известни разумни същества и придобива известни сили според степента на Посвещението.
Този въпрос показва, че не само хората, но и на съществата от другите светове тайните не са разкрити, не са известни. Знанието за световните тайни се разкрива според степента на съзнанието на дадено същество. Колкото съзнанието е по- разширено, т.е. проникнато от Божествената Светлина, защото Бог, Който съдържа в себе си всички тайни на битието, се изразява като Светлина на човешкото съзнание. И колкото повече Светлина прониква в съзнанието на човека, толкова повече тайни му се разкриват, толкова повече знания придобива.
И Посвещението, за което се говори в окултната наука е един метод, чрез който
съзнанието
на Посветения се подготвя и така се фокусира, че силна Светлина нахлува в него и пред него се разкриват известни тайни, влиза във връзка с известни разумни същества и придобива известни сили според степента на Посвещението.
Според окултната наука има четири Велики Посвещения, всяко от които се разделя на десет по-малки. Така че в пътя към върха на съвършенството има 40-42 стъпала, през които ученикът трябва да мине, докато стигне високия връх. При всяко едно Посвещение в съзнанието прониква нова Светлина и му се разкриват нови хоризонти от битието и живота, и влиза в контакт с нови същества. И в зависимост от това, с какви същества влиза в контакт, оттам и тайните, които му се разкриват. От описанието, което Данаил дава, се вижда, че той е влязъл във връзка с Архангелите и даже по-висшестоящи същества и съответно с това му се разкриват съдбините на народите и на цялото човечество.
към текста >>
При всяко едно Посвещение в
съзнанието
прониква нова Светлина и му се разкриват нови хоризонти от битието и живота, и влиза в контакт с нови същества.
проникнато от Божествената Светлина, защото Бог, Който съдържа в себе си всички тайни на битието, се изразява като Светлина на човешкото съзнание. И колкото повече Светлина прониква в съзнанието на човека, толкова повече тайни му се разкриват, толкова повече знания придобива. И Посвещението, за което се говори в окултната наука е един метод, чрез който съзнанието на Посветения се подготвя и така се фокусира, че силна Светлина нахлува в него и пред него се разкриват известни тайни, влиза във връзка с известни разумни същества и придобива известни сили според степента на Посвещението. Според окултната наука има четири Велики Посвещения, всяко от които се разделя на десет по-малки. Така че в пътя към върха на съвършенството има 40-42 стъпала, през които ученикът трябва да мине, докато стигне високия връх.
При всяко едно Посвещение в
съзнанието
прониква нова Светлина и му се разкриват нови хоризонти от битието и живота, и влиза в контакт с нови същества.
И в зависимост от това, с какви същества влиза в контакт, оттам и тайните, които му се разкриват. От описанието, което Данаил дава, се вижда, че той е влязъл във връзка с Архангелите и даже по-висшестоящи същества и съответно с това му се разкриват съдбините на народите и на цялото човечество. Когато човек влезе във връзка с Архангелите, понеже Архангелите управляват народите, когато той влезе във връзка с тях, тогава му се разкрива съдбата на народите. Има духове, които управляват епохите и това са Началствата. Когато човек влезе във връзка с тях, разкрива му се съдбата на цялото човечество.
към текста >>
И когато казваме, че при контакт с определени йерархии се разкриват определени тайни, това подразбира, че Божествения Дух, според степента на
съзнанието
на съществата им се изявява чрез различни същества от йерархията.
А когато влезе във връзка с духовете на формата или Властите, пред него се разкрива историята на цялата земя в нейното развитие. Когато влезе във връзка с още по-възвишени същества, разкрива му се миналото и бъдещето на цялата световна еволюция. А когато влезе във връзка с ангелите, разкрива му се индивидуалната съдба на един отделен човек. Когато влезе във връзка със същества още по-долни, разкриват му се неща, които са свързани с живота на физическия свят и т.н. Тук трябва да кажа също така, че цялата ангелска йерархия представя тяло на Божествения Дух, чрез което той се проявява.
И когато казваме, че при контакт с определени йерархии се разкриват определени тайни, това подразбира, че Божествения Дух, според степента на
съзнанието
на съществата им се изявява чрез различни същества от йерархията.
Затова Учителят казва: Хората като цяло образуват физическото тяло на Христа. Ангелите като цяло образуват духовното тяло на Христа. А боговете като цяло образуват умственото тяло на Христа. Да се върнем към Данаил. От 7-ми стих нататък се казва: „И чух облечения в ленени дрехи мъж, който бе над водата на реката, когато възвиси десницата си и левицата си към небето, и се кле в живущия във век, че ще е време, времена и пол време.
към текста >>
48.
Пророк Осия
- Влад Пашов (1902- 1974)
Те говорят за
Божието
наказание, което е израз на делата им, с което е изнесен законът на кармата.
В последната глава призовава евреите да се отвърнат от идолите и беззаконията си и да се обърнат към Бога, който ги извел из Египет, и ги е водил през пустинята, като ги е хранил с манна. Той изтъква, че всички блага на еврейския народ идват от Бога - и житото, и плодовете, и виното и всичко необходимо. И когато отстъпват от Бога, Той им отнема благата. Бог е говорил на пророка, а той е говорил на народа. Ще предам по-важните мисли, които са като есенция на книгата му и показват причините за отклонението.
Те говорят за
Божието
наказание, което е израз на делата им, с което е изнесен законът на кармата.
В 4-та глава, 6-ти стих се казва: „Людете ми загинаха от нямане на знание. Понеже отхвърлили знанието, и аз отхвърлих тебе, да ми не свещенствуваш. Понеже ти забрави закона на Бога твоего и аз ще забравя чедата ти." Тук ясно е казано, че човек се отклонява от правия път на живота, когато изгуби знанието си, онова живо знание за живота. В 9-ти стих говори за закона на кармата: „Затова ще бъдат както людете, така и свещеникът, и ще ги посетя за пътищата им и ще им въздам деянията им."
към текста >>
След третия ден се връщала обратно в тялото, обновена със знание и с разширено
съзнание
, съвършено променена, възкръснала.
Тук ясно е казано, че човек се отклонява от правия път на живота, когато изгуби знанието си, онова живо знание за живота. В 9-ти стих говори за закона на кармата: „Затова ще бъдат както людете, така и свещеникът, и ще ги посетя за пътищата им и ще им въздам деянията им." В началото на 6-та глава има интересно загатване за Посвещението, извършвано в древните мистерии, но много забулено. В мистериите, когато посвещавали някого, поставяли го в магнетичен сън за три дена. В това време душата му възлизала в духовния свят под ръководството на йерофанта (Учителя) и влизала във връзка с възвишените същества от духовния свят.
След третия ден се връщала обратно в тялото, обновена със знание и с разширено
съзнание
, съвършено променена, възкръснала.
В първия стих на десетата глава пророкът се обръща към Израиля и казва: „Елате и да се върнем при Господа, защото Той разкъса и Той ще ни изцели; порази и ще обвърже раната ни. Ще ни съживи подир два дни, в третия ден ще ни възкреси и ще живеем пред Него. Тогаз ще познаем и ще следва да познаваме Господа. Изхождението Му е преднаредено като зората, и ще дойде при нас като дъжд пролетен, който пои земята." В петия и шестия стих казва: „Затова ги изсякох чрез пророците, убих ги с думите на устата си, и съдбите ти ще излязат като виделина. Защото милост искам, а не жертва, и познание Божие повече нежели всесъжения." Тук пак се загатва още по-скрито за Посвещенията.
към текста >>
49.
Псалмите на Давид
- Влад Пашов (1902- 1974)
И по-нататък дава ред формули за призоваване на
Божието
благословение и за отстраняване на влиянията на тъмните сили.
В четвъртия псалом се дават ред магически формули, с които Посветеният се обръща към Господа. Той започва с думите: „Когато викам, послушай ме, Боже, на правдата ми" и завършва: „Мирно ще легна да спя, защото само Ти, Господи, правиш ме да живея в безопасност." В началото на петия псалом се дава една кратка молитва на Посветения към Господа. Започва така: „Послушай, Господи, думите ми, разумей стенанието ми, внимавай на гласа на викането ми, царю мой и Боже мой, защото на Тебе ще се помоля. Господи, на ранина ще чуеш гласа ми, на ранина ще застана пред Тебе и ще чакам." Значи Давид на ранина, преди изгрев слънце си е правил молитвата и е виждал в Слънцето лицето на Бога.
И по-нататък дава ред формули за призоваване на
Божието
благословение и за отстраняване на влиянията на тъмните сили.
Псаломът завършва с формулата: „Защото Ти, Господи, ще благословиш праведния, ще го покриеш с благоволение като с щит." В 6-ия псалом Давид се обръща с голямо смирение към Господа, да го избави от неприятелите. В 8-ми стих казва: „Отдалечете се от мене всички, които правите беззаконие, защото чу Господ гласа на плача ми. Послуша Господ молени- ето ми, Господ ще приеме молитвата ми." Тук не се отнася само за външни врагове, но и тези, които нахлуват в съзнанието на човека, за тях говори Давид. В 7-ми псалом, както и в повечето от псалмите си, Давид подчертава резултата на двата пътя на живота - пътя на доброто и правдата, и пътя на злото и неправдата.
към текста >>
Послуша Господ молени- ето ми, Господ ще приеме молитвата ми." Тук не се отнася само за външни врагове, но и тези, които нахлуват в
съзнанието
на човека, за тях говори Давид.
Господи, на ранина ще чуеш гласа ми, на ранина ще застана пред Тебе и ще чакам." Значи Давид на ранина, преди изгрев слънце си е правил молитвата и е виждал в Слънцето лицето на Бога. И по-нататък дава ред формули за призоваване на Божието благословение и за отстраняване на влиянията на тъмните сили. Псаломът завършва с формулата: „Защото Ти, Господи, ще благословиш праведния, ще го покриеш с благоволение като с щит." В 6-ия псалом Давид се обръща с голямо смирение към Господа, да го избави от неприятелите. В 8-ми стих казва: „Отдалечете се от мене всички, които правите беззаконие, защото чу Господ гласа на плача ми.
Послуша Господ молени- ето ми, Господ ще приеме молитвата ми." Тук не се отнася само за външни врагове, но и тези, които нахлуват в
съзнанието
на човека, за тях говори Давид.
В 7-ми псалом, както и в повечето от псалмите си, Давид подчертава резултата на двата пътя на живота - пътя на доброто и правдата, и пътя на злото и неправдата. Пътят на доброто е живот и спасение, а пътят на злото е смърт и разрушение. Псаломът започва с думите: „Господи Боже, на Тебе се надея, спаси ме от всичките ми гонители и избави ме, да не би врагът да грабне като лъв душата ми и да я разкъса, без да се намери избавител." Тук ясно се говори не за физически врагове, но за духовните неприятели на човека, които искат да погубят душата му. И по-нататък казва: „Бог ще съди народите, съди ме. Господи, според правдата ми и според моето незлобие, което е в мене." В този стих, както и в цялата глава говори за проявлението на закона на кармата, на Божествената справедливост и завършва с думите: „Аз ще хваля Господа за Неговата правда и ще възпявам Името на Господа Вишнаго."
към текста >>
Осмият псалом е славословие за величието на
Божието
Име и за Неговите дела.
В 7-ми псалом, както и в повечето от псалмите си, Давид подчертава резултата на двата пътя на живота - пътя на доброто и правдата, и пътя на злото и неправдата. Пътят на доброто е живот и спасение, а пътят на злото е смърт и разрушение. Псаломът започва с думите: „Господи Боже, на Тебе се надея, спаси ме от всичките ми гонители и избави ме, да не би врагът да грабне като лъв душата ми и да я разкъса, без да се намери избавител." Тук ясно се говори не за физически врагове, но за духовните неприятели на човека, които искат да погубят душата му. И по-нататък казва: „Бог ще съди народите, съди ме. Господи, според правдата ми и според моето незлобие, което е в мене." В този стих, както и в цялата глава говори за проявлението на закона на кармата, на Божествената справедливост и завършва с думите: „Аз ще хваля Господа за Неговата правда и ще възпявам Името на Господа Вишнаго."
Осмият псалом е славословие за величието на
Божието
Име и за Неговите дела.
Също говори за мястото на човека във вселената. Псаломът започва тържествено: „Иеова, Господи наш, колко е величествено Твоето Име по всичката земя. Като гледам Твоите небеса, делото на пръстите Ти, Луната и звездите, които Ти си поставил, що е человекът, та да го помниш? Или Син человечески. та да го посещаваш?
към текста >>
съзнанието
му да е винаги будно, за да не се отклони.
Псаломът започва с думите: „Господи, кой ще обитава в Твоята скиния? Кой ще живее в светата Твоя гора? " И отговаря: „Който ходи в незло- бие и прави правда, и който говори Истината от сърцето си", и по-нататък изрежда всичките му качества. Шестнадесетият псалом е молба на Давид да го опази Бог, защото на Него възлага надеждите си и да го води в пътя на живота. Защото всеки, който е тръгнал в пътя знае и съзнава, че опасности го дебнат на всяка крачка и трябва да държи винаги връзката си с Бога, т.е.
съзнанието
му да е винаги будно, за да не се отклони.
Казва: „Ще благославям Господа, Който ме вразуми, още и в нощно време учат ме вътрешностите ми." „Винаги имам Господа пред себе си, понеже е отдясно ми, да не се поколебая." Значи, Посветеният знае, че за да не се отклони, винаги трябва да държи Бога в съзнанието си пред себе си, отдясно, т.е. да бъде светлина в ума му. И после казва: „Ще ми изявиш пътя на живота." В 17-ти псалом пак продължава молбата да го пази Господ, като казва: „Изпитал си сърцето ми, посетил си го в нощно време, опитал си ме и не си намерил нищо в него... Утвърди стъпките ми в пътищата си, за да не се подхлъзнат нозете ми." И защото враговете го дебнат да го нападнат, затова казва: „Стани, Господи, предвари го, свали го, извади душата му от нечестие с твоя меч." Тук не става въпрос за физически врагове и неприятели, но за духовни врагове, които дебнат човека да го отклонят от правия път и да го вплетат в мрежите си, и да го погубят. Тук му е мястото да кажа, че онзи, който е тръгнал в духовния път, е изложен на два вида опасности, на два вида изкушения.
към текста >>
Казва: „Ще благославям Господа, Който ме вразуми, още и в нощно време учат ме вътрешностите ми." „Винаги имам Господа пред себе си, понеже е отдясно ми, да не се поколебая." Значи, Посветеният знае, че за да не се отклони, винаги трябва да държи Бога в
съзнанието
си пред себе си, отдясно, т.е.
Кой ще живее в светата Твоя гора? " И отговаря: „Който ходи в незло- бие и прави правда, и който говори Истината от сърцето си", и по-нататък изрежда всичките му качества. Шестнадесетият псалом е молба на Давид да го опази Бог, защото на Него възлага надеждите си и да го води в пътя на живота. Защото всеки, който е тръгнал в пътя знае и съзнава, че опасности го дебнат на всяка крачка и трябва да държи винаги връзката си с Бога, т.е. съзнанието му да е винаги будно, за да не се отклони.
Казва: „Ще благославям Господа, Който ме вразуми, още и в нощно време учат ме вътрешностите ми." „Винаги имам Господа пред себе си, понеже е отдясно ми, да не се поколебая." Значи, Посветеният знае, че за да не се отклони, винаги трябва да държи Бога в
съзнанието
си пред себе си, отдясно, т.е.
да бъде светлина в ума му. И после казва: „Ще ми изявиш пътя на живота." В 17-ти псалом пак продължава молбата да го пази Господ, като казва: „Изпитал си сърцето ми, посетил си го в нощно време, опитал си ме и не си намерил нищо в него... Утвърди стъпките ми в пътищата си, за да не се подхлъзнат нозете ми." И защото враговете го дебнат да го нападнат, затова казва: „Стани, Господи, предвари го, свали го, извади душата му от нечестие с твоя меч." Тук не става въпрос за физически врагове и неприятели, но за духовни врагове, които дебнат човека да го отклонят от правия път и да го вплетат в мрежите си, и да го погубят. Тук му е мястото да кажа, че онзи, който е тръгнал в духовния път, е изложен на два вида опасности, на два вида изкушения. От една страна има духове, които го съветват да се откаже от живота и събуждат в него гордост и тщеславие, че не е като другите хора.
към текста >>
В 20-ти псалом се дават ред окултни формули, чрез които човек може да получи Божията помощ и
Божието
благословение.
Свидетелството Господне е верно, умъдрява простия, Повеленията Господни са прави, веселят сърцето. Заповедта Господня е светла, просвещава очите. Страхът Господен е чист, пребивава във век. Съдбите Господни са истинни, купно праведни, желателни повече от злато, повече от множество чисто злато и по-сладки от мед и от капките на меден сок. Слугата ти ще се вразумява чрез тях." Това са ред окултни правила и формули, чрез които се разкриват пътеките, по които ако върви човек, ще дойде до освобождение и пречистване.
В 20-ти псалом се дават ред окултни формули, чрез които човек може да получи Божията помощ и
Божието
благословение.
Псаломът започва с думите: „Господ да те послуша в скръбен ден, Името на Бога Яковов да те защити и да изпроводи помощ от Светилището, и от Сион да те подкрепи." Двадесет и първи псалом в качалото е благодарствена песен и молитва, че Господ му е дал всичко, каквото е пожелал и го е послушал във всички молби, и молитвата завършва с думите: „Защото царят уповава на Господа и чрез милостта на Вишнаго няма да се поклати." По-нататък изнася закона за кармата, при какви условия се поражда и как се проявява. Кармата се поражда, когато човек се противи на Божията воля. В 11-ти стих се казва: „Защото ухитриха злоба срещу Тебе, намислиха кроеж, който не можаха да извършат." Така се поражда кармата, а как се изявява кармата е показано в следния стих: „Десницата Ти ще намери неприятелите Ти. Във времето на гнева Си ще ги направиш като огнена пещ.
към текста >>
Двадесет и четвърти псалом описва състоянието на ученика, след като е преминал Посвещението и добил вътрешното просветление, може да проникне в тайните на земята и вселената, които са проникнати от
Божието
присъствие.
води ме в пътеки на правда заради Името Си." Тези няколко стиха посочват ръководството на душата от Бога в трите свята - физическия, духовния и Божествения в пътя на нейното развитие и след това се казва, че и в дола на смъртна сянка ако ходя, пак няма да се уплаша от злото. И достига до Посвещението на душата, която казва: „Помазал си с елей главата ми, чашата ми се прелива. Наистина благодат и милост ще следват през всичките дни на живота ми и живея в дома Господен на дълги дни." Целият този псалом описва пътя на ученика, който постепенно преминава през трите свята и получава Посвещение. И завършва, че ще живее в дома Господен на дълги дни. Това е състоянието на Посветения ученик.
Двадесет и четвърти псалом описва състоянието на ученика, след като е преминал Посвещението и добил вътрешното просветление, може да проникне в тайните на земята и вселената, които са проникнати от
Божието
присъствие.
След това казва: „Кой ще възлезе на гората Господня? - Божественйя свят - И кой ще застане на святото Негово място? " И отговаря: „Който е с чисти ръце и с непорочно сърце, който не е дал на суетата душата си и не се е клел с лъст, той ще приема благословение от Господа и правда от Бога на спасението си." Двадесет и петият псалом пак описва състоянието на посветената душа, която уповава на Господа и от четвърти стих нататък се казва: „Покажи ми, Господи, пътищата Си, научи ме на стъпките Си, води ме в пътя на Истината Си и научи ме, защото Ти Си Бог на спасението ми, Тебе чакам всеки ден." В 26-ти псалом ученикът, след като е придобил вътрешна Светлина, казва: „Съди ме, Господи, защото ходих в незлобието си, уповавах на Господа и няма да се поклатя.
към текста >>
В 35-ти псалом са дадени ред магически формули за ограждане от всякакви злини и беди, и за призоваване
Божието
благословение.
Казва се: „Потърсих Господа и послуша ме, и от всичките ми страдания ме избави. Бойте се Господу светии Негови, защото за онези, които Му се боят, няма лишение, които търсят Господа не ще бъдат лишени от никое добро. Елате, чада, на страх Господен ще ви науча. Очите Господни са върху праведните и ушите Му към техния вик. Лицето Господне е против онези, които правят зло, за да изтреби от земята помена им."
В 35-ти псалом са дадени ред магически формули за ограждане от всякакви злини и беди, и за призоваване
Божието
благословение.
Псаломът започва така: „Съди. Господи, съперниците ми, ратувай против онези, които ратуват против мене. Вземи оръжие и щит и стани ми на помощ. Да се пое- тидят и да се посрамят онези, които искат да погубят душата ми. Да се върнат назад и да се постидят онези, които мислят зло.
към текста >>
В 39-ти псалом се описва състоянието на човек, който има
съзнание
, че трябва да върви по Божествен път и прави усилие в това направление.
Да ме не оставиш. Господи Боже мой. да се не отдалечиш от мене. побързай да ми помогнеш. Господи, спасение мое."
В 39-ти псалом се описва състоянието на човек, който има
съзнание
, че трябва да върви по Божествен път и прави усилие в това направление.
Псаломът започва с думите: „Рекох, ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. ще имам уза на устата си, когато е нечестивият пред мене." След това говори за скръбта си, че се е увеличила и идва до идеята, че човешкият живот е кратък и мимолетен, и казва: „Ето, направил си дните ми като педя, и времето на живота ми е нищо пред Тебе." И след това говори за суетата на обикновения човешки живот и казва: „Наистина, всеки человек е суета." И се моли на Бога да послуша молитвата му и казва: „Остави ме на отряда, за да се съвзема преди да отида и да ме няма вече." Целият псалом е композиран така, че показва празнотата и суетата на обикновения живот на човек без идея и идеал. 40-ти псалом започва с думите: „Очаквах с нетърпение Господа. И Той се приклони към мене и чу вика ми. И възведе ме из рова на погибелта, из тинята и калта, и постави на камък нозете ми, утвърди стъпките ми и тури в устата ми песен нова, пение Богу нашему... " Който възлага надеждата си на Бога, Бог винаги ще го изведе на спасителния бряг.
към текста >>
В 44-ти псалом се прокарва идеята, че силата на един човек и на един народ не е в неговия меч и неговата сила, но в
Божието
благоволение, и казва: „С Бога ще хвалим всеки ден и Името Ти во век ще песнословим."
42-ри псалом е славословие към Бога и в много поетична форма описва стремежа та душата към Бога. Казано е: „Както еленът желае водните извори, така душата ми желае Тебе, Боже. Жадна е душата AMI за Бога, за Бога живаго." В 43-ти псалом са дадени ред формули за призоваване на Божията правда, на Божията сила и милост. Псаломът започва с думите: „Съди ме, Боже, и отсъди съдбата ми, против неп- реподобен народ, избави ме от лъст и беззаконен човек." И после казва: „Провиди виделината Си и Истината Си, те да ме водят, да ме заведат в гора на светинята Ти и селенията Ти."
В 44-ти псалом се прокарва идеята, че силата на един човек и на един народ не е в неговия меч и неговата сила, но в
Божието
благоволение, и казва: „С Бога ще хвалим всеки ден и Името Ти во век ще песнословим."
45-ти псалол1 е дълбоко мистичен и ни разкрива вътрешния стремеж и живот на онзи, в когото Бог живее. Този, в когото Бог живее, казва: „Из сърцето ми извира Слово благо. Аз казвам делото си на царя, езикът ми е тръст на словописец." Онзи, в когото Бог живее, е силен. За него е казано: „Препаши меча си на бедрото си, силний, със славата и с великолепието си. И успявай във величеството си, езди за Истина и кротост, и правда.
към текста >>
Във връзка с това Учителят казва: „Никой човек не може да научи Божествените закони, докато не освети
Божието
Име." Като осветите
Божието
Име, мислите ви ще бъдат чисти и святи.
Висшата природа на човека е троична - Бога в човека, който е помазан, е това, което в индуската езотерична философия се нарича атма, а в християнския езотеризъм е наречено Божествен Дух. А изразът „повече от твоите съучастници" подразбира другите два принципа на висшата човешка троичност, които индус- кият езотеризъм нарича будхи и манас, а християнския езо- теризъм ги нарича съответно Син Божи и Син Человечески. В западната окултна наука им дават следните имена: Духовното себе. Духът на живота и човекът - Дух. Учителят ги нарича тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината.
Във връзка с това Учителят казва: „Никой човек не може да научи Божествените закони, докато не освети
Божието
Име." Като осветите
Божието
Име, мислите ви ще бъдат чисти и святи.
С тях ще градите тази обвивка, дето ще се зачене тялото на Истината, което ще ви направи свободни. Истината е първото тяло, върху което трябва да работите сега. В това тяло живее човешката душа. Без Истина няма свобода. Колкото и да плачете, ако Истината не е във вас, не можете да бъдете свободни.
към текста >>
И на оногоз, който оправя пътя си, ще покажа
Божието
спасение."
Ще пия ли кръв от ярци? Пожертвувайте Богу жертва на хвала, и отдайте Вишному обричанията си, и призови ме в скръбен ден, ще ти се изявя и ще ме прославиш." Но на нечестивия рече Бог: Що имаш ти да казваш Моите повеления и да вземяш завета Ми в устата си? А сам ти ненавидиш поучение и хвърляш зад себе си Моите думи... Ще те облича и ще представя всичко пред очите ти. Разумейте, прочее, това вие, които забравяте Бога, да не би да ви разкъсам, и не ще се намери никой да ви избави. Който принася жертва на хвала, той Ме слави.
И на оногоз, който оправя пътя си, ще покажа
Божието
спасение."
51-ви псалом е изповед на Давид, след като взема Витсавия, жената на Урия. Той съзнава грешката си и моли Бога да измие греха му. Казва: „Помилвай ме, Боже, според милостта си, според множеството на милосърдието си изглади беззаконията ми. Най-вече омий ме от беззаконието ми и очисти ме от греха ми. Защото беззаконията си аз зная и грехът ми е винаги пред мене." И по-нататък казва: „Ето, родих се в беззаконие, и в грях ме зачена майка ми.
към текста >>
Говорейки за
Божието
Име, Учителят казва: „Първият човек, който е назовал Бога с истинското Му Име, той изгубил тази дума.
за да изнесе известни принципи, легнали в живота, за да изнесе известни закони и правила, по които трябва да се ръководи живота на човека, за да успява в живота си. Такъв е случаят с 54-ти псалом, където като че говори за себе си, но това са общи положения, формули, с които може да си служи всеки, който върви в пътя на съвършенството. Псаломът започва с думите: „Боже, спаси ме с Името Си и със Силата Си съди ме." Името Божие е сила, с която си служат всички Посветени. Затова и Мойсей казва: Не произнасяй напразно Името Божие. И после казва: „Господ е с онези, които подкрепят душата ми." Онези, които подкрепват човешката душа в пътя на нейното развитие, това са светлите Божии духове и Господ е с тях.
Говорейки за
Божието
Име, Учителят казва: „Първият човек, който е назовал Бога с истинското Му Име, той изгубил тази дума.
Коя е тази дума? - На български е Бог, на турски е Аллах, обаче това са преводи на Истинското Име на Бога. Понеже тази дума е изгубена, хората и до днес говорят неразбрано. Говориш на Бога, но Той не те слуша. Бог ще те слуша само тогаз, когато произнесеш истинското Му Име."
към текста >>
Но за тази борба, която душата води, Посветеният казва: „Възложи на Господа товара си и Той ще те подпре." Това е един закон, който се спазва от всички Посветени и от всички окултни ученици - да възлагат товара си на Господа, в смисъл техният поглед, тяхното
съзнание
винаги да е отправено и свързано с Божественото
съзнание
, т.е.
Понеже тази дума е изгубена, хората и до днес говорят неразбрано. Говориш на Бога, но Той не те слуша. Бог ще те слуша само тогаз, когато произнесеш истинското Му Име." В 55-ти псалом Давид като че описва външни събития и явления, но всъщност той описва вътрешни мистични преживявания и събития, през които преминават душите на различна степен на развитие. Този псалом започва с думите: „Боже, чуй молитвата ми и не се крий от молението ми." В този псалом се описва състоянието на една душа, която в пътя на живота си е нападната от врагове, което е обикновено явление в пътя на окултното развитие.
Но за тази борба, която душата води, Посветеният казва: „Възложи на Господа товара си и Той ще те подпре." Това е един закон, който се спазва от всички Посветени и от всички окултни ученици - да възлагат товара си на Господа, в смисъл техният поглед, тяхното
съзнание
винаги да е отправено и свързано с Божественото
съзнание
, т.е.
съзнанието им да е будно, за да могат всякога да получават Божията помощ. Защото в пътя на развитието си, както всеки човек, така и окултния ученик е изложен на нападения от много страни. 56-ти псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, защото человек е зинал да ме погълне." И после казва: „Какво ще ми стори плът? " Псаломът завършва с думите: „Ще ти отдам славословие, понеже си избавил душата ми от смърт, дали не и нозете ми от подхлъзване, за да ходя пред Бога във виделината на живите." Това са заключителни думи на триумф на един Посветен, който е минал през големи борби и изпитания, но с Божия помощ е преодолял всичко и казва горните, пълни със значение думи. Всеки псалом има специфичен строеж и представя специфично откровение, и е специфичен ключ към тайните на природата.
към текста >>
съзнанието
им да е будно, за да могат всякога да получават Божията помощ.
Говориш на Бога, но Той не те слуша. Бог ще те слуша само тогаз, когато произнесеш истинското Му Име." В 55-ти псалом Давид като че описва външни събития и явления, но всъщност той описва вътрешни мистични преживявания и събития, през които преминават душите на различна степен на развитие. Този псалом започва с думите: „Боже, чуй молитвата ми и не се крий от молението ми." В този псалом се описва състоянието на една душа, която в пътя на живота си е нападната от врагове, което е обикновено явление в пътя на окултното развитие. Но за тази борба, която душата води, Посветеният казва: „Възложи на Господа товара си и Той ще те подпре." Това е един закон, който се спазва от всички Посветени и от всички окултни ученици - да възлагат товара си на Господа, в смисъл техният поглед, тяхното съзнание винаги да е отправено и свързано с Божественото съзнание, т.е.
съзнанието
им да е будно, за да могат всякога да получават Божията помощ.
Защото в пътя на развитието си, както всеки човек, така и окултния ученик е изложен на нападения от много страни. 56-ти псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, защото человек е зинал да ме погълне." И после казва: „Какво ще ми стори плът? " Псаломът завършва с думите: „Ще ти отдам славословие, понеже си избавил душата ми от смърт, дали не и нозете ми от подхлъзване, за да ходя пред Бога във виделината на живите." Това са заключителни думи на триумф на един Посветен, който е минал през големи борби и изпитания, но с Божия помощ е преодолял всичко и казва горните, пълни със значение думи. Всеки псалом има специфичен строеж и представя специфично откровение, и е специфичен ключ към тайните на природата. 57-ми псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, помилвай ме, защото на Тебе уповава душата ми, и на сянката на Твоите крила ще се надея, доде заминат злощастията." И по-нататък описва различните изпитания, през които минава душата, но щом уповава на Бога, тя превъзмогва всичко.
към текста >>
Това е положението на душата, когато се чувствува отхвърлена, но най-после просветва в
съзнанието
и тя казва: „Чрез Бога ще направя юначество и Той ще стъпче враговете ми."
59-ти псалом описва състоянието на една душа, която се намира в утеснение и възлага надеждата си на Бога. В 5-ти стих се казва: „Ти, Господи, Боже на силите, Боже Израилев, събуди се, за да посетиш всичките езичници." От израза „събуди се" ясно се вижда, че душата апелира към Бога, който спи дълбоко в нея, да се събуди и да я спаси от езичниците. Под езичници тук се разбира нисшият душевен живот - страсти, инстинкти. И към края казва: „Аз ще пея на Твоята сила, и на ранина с радост ще песнословя Твоята милост, защото си ми станал крепост и прибежище в деня на скръбта." 60-ти псалом като че описва физически събития, но това са вътрешни събития, на които външните са само уподобление.
Това е положението на душата, когато се чувствува отхвърлена, но най-после просветва в
съзнанието
и тя казва: „Чрез Бога ще направя юначество и Той ще стъпче враговете ми."
61 -ви псалом е молитва на пробудилата се душа, която отправя благодарност към Бога за подкрепата, която й е дал в дългия път на нейните борби и изпитания, и псаломът завършва с думите: „Ще пребъде во век пред Бога, и повели да го пазят милостта и Истината, така ще песнопея винаги Твоето Име, за да изпълнявам обричанията си всеки ден." 62-ри псалом говори за увереността на победилата и превъзмогнала душа, която уповава на Бога. Псаломът започва с думите: „Наистина, душата ми има тихо упование на Бога, на Него е спасението ми." След това говори за враговете, които нападат душата в пътя на нейното развитие, но когато тя се надее на Бога, всички ще бъдат победени. И псаломът завършва с думите: „Веднъж казва Бог, два пъти чух това, че силата е Божия, и Твоя е, Господи, милостта, защото Ти ще отдадеш на всекиго според делата му." 63-ти псалом описва състоянието на душата на един Посветен, когато минава през пустинята на живота и там уповава и намира Бога в себе си, и казва: „Душата ми е жадна за Тебе, желае Те плътта ми, в една пуста, суха и безводна земя, за да гледам Твоята Сила и Твоята Слава, както Те видях в Светилището."
към текста >>
67-ми псалом е също славословие към Бога и същевременно окултна формула, с която Посветеният извиква
Божието
благословение.
Който прониква цялата земя и цялата вселена със сила и могъщество, и дава всички блага на живеещите в нея същества, от хората до тревите. Казва се в псалома: „Посещаваш земята и я напояваш, преобогатяваш я. Развеселяваш изходите на зората и на вечерта." 66-ти псалом е славословие към Бога за Неговата сила, за Неговото величие и могъщество, за Неговото милосърдие и справедливост. Псаломът започва с думите: „Възкликнете към Бога, всичката земя, възпейте славата на Името Му, направете славно хвалението Му." И завършва с благодарност към Бога: „Благословен Бог, Който не отстрани молитвата ми и милостта Си от мене."
67-ми псалом е също славословие към Бога и същевременно окултна формула, с която Посветеният извиква
Божието
благословение.
Псаломът започва с думите: „Бог да ни помилва и благослови, да яви лицето Си нам." 68-ми псалом е съставен от много формули за разпръс- ване враговете на Бога, на онези, които не вървят в Божествения път. Псаломът започва с една такава формула: „Да стане Бог и да се разпръснат враговете Му, и да бягат от лицето Му, които го мразят." Също така състои се и от формули, с които се призовава Божието благословение от онези, които вървят в пътя на Светлината и Правдата. „А праведните да се веселят, да се радват пред Бога и да се наслаждават с веселие." 69-ти псалом е изповедта на страдащата душа, която съзнава прегрешенията си и дюли Бога да й помогне да излезе из трудните положения в живота, като казва: „Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, във време благоприятно, Боже, според голямата Твоя милост, послушай ме според Истината на Твоето спасение." След това има формули за раз- пръсване на враговете на душата, а също и формули за призоваване на Божието благословение и милост.
към текста >>
Псаломът започва с една такава формула: „Да стане Бог и да се разпръснат враговете Му, и да бягат от лицето Му, които го мразят." Също така състои се и от формули, с които се призовава
Божието
благословение от онези, които вървят в пътя на Светлината и Правдата.
66-ти псалом е славословие към Бога за Неговата сила, за Неговото величие и могъщество, за Неговото милосърдие и справедливост. Псаломът започва с думите: „Възкликнете към Бога, всичката земя, възпейте славата на Името Му, направете славно хвалението Му." И завършва с благодарност към Бога: „Благословен Бог, Който не отстрани молитвата ми и милостта Си от мене." 67-ми псалом е също славословие към Бога и същевременно окултна формула, с която Посветеният извиква Божието благословение. Псаломът започва с думите: „Бог да ни помилва и благослови, да яви лицето Си нам." 68-ми псалом е съставен от много формули за разпръс- ване враговете на Бога, на онези, които не вървят в Божествения път.
Псаломът започва с една такава формула: „Да стане Бог и да се разпръснат враговете Му, и да бягат от лицето Му, които го мразят." Също така състои се и от формули, с които се призовава
Божието
благословение от онези, които вървят в пътя на Светлината и Правдата.
„А праведните да се веселят, да се радват пред Бога и да се наслаждават с веселие." 69-ти псалом е изповедта на страдащата душа, която съзнава прегрешенията си и дюли Бога да й помогне да излезе из трудните положения в живота, като казва: „Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, във време благоприятно, Боже, според голямата Твоя милост, послушай ме според Истината на Твоето спасение." След това има формули за раз- пръсване на враговете на душата, а също и формули за призоваване на Божието благословение и милост. 70-ти псалом е съставен също от формули за призоваване на Божията помощ. Но за да дойде Божията помощ, човек трябва да бъде смирен. И псаломът завършва с думите: „Но аз съм сиромах и нищ, Боже, побързай при мене.
към текста >>
69-ти псалом е изповедта на страдащата душа, която съзнава прегрешенията си и дюли Бога да й помогне да излезе из трудните положения в живота, като казва: „Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, във време благоприятно, Боже, според голямата Твоя милост, послушай ме според Истината на Твоето спасение." След това има формули за раз- пръсване на враговете на душата, а също и формули за призоваване на
Божието
благословение и милост.
67-ми псалом е също славословие към Бога и същевременно окултна формула, с която Посветеният извиква Божието благословение. Псаломът започва с думите: „Бог да ни помилва и благослови, да яви лицето Си нам." 68-ми псалом е съставен от много формули за разпръс- ване враговете на Бога, на онези, които не вървят в Божествения път. Псаломът започва с една такава формула: „Да стане Бог и да се разпръснат враговете Му, и да бягат от лицето Му, които го мразят." Също така състои се и от формули, с които се призовава Божието благословение от онези, които вървят в пътя на Светлината и Правдата. „А праведните да се веселят, да се радват пред Бога и да се наслаждават с веселие."
69-ти псалом е изповедта на страдащата душа, която съзнава прегрешенията си и дюли Бога да й помогне да излезе из трудните положения в живота, като казва: „Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, във време благоприятно, Боже, според голямата Твоя милост, послушай ме според Истината на Твоето спасение." След това има формули за раз- пръсване на враговете на душата, а също и формули за призоваване на
Божието
благословение и милост.
70-ти псалом е съставен също от формули за призоваване на Божията помощ. Но за да дойде Божията помощ, човек трябва да бъде смирен. И псаломът завършва с думите: „Но аз съм сиромах и нищ, Боже, побързай при мене. Ти си моя помощ, избавителю мой. Господи, да не закъснееш."
към текста >>
Помислих да разу- мея това, но беше мъчно през очите ми, додето влязох в
Божието
Светилище и разумях сетнините им... защото ето тези, които се отдалечават от Тебе, ще погинат."
Плодът му ще се люлее като ливан в гора, и жителите на градовете ще цъфтят като земната трева. Името Му ще пребъдва във век." В 73-ти псалом се изнасят контрастите, които съществуват на земята между онези, които имат всичко на земята и са изпълнени с гордост, сила и власт, и като гледат това онези, които вървят в Божествения път, привидно като че се съблазняват от това положение. Псаломът започва с думите: „Благ е наистина Бог към Израиля, към чистите в сърце. А мене нозете ми почти помръднаха, без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми; защото поревнувах гордите, като гледах благополучието на нечестивите, които винаги са благополучни и умножават богатството." И като гледа това положение без да го разбира, човек си казва: „Истина, аз напразно очистих сърцето си и омих в неповинност ръцете си, защото съм порязван всеки ден и се наказвам всяка заран.
Помислих да разу- мея това, но беше мъчно през очите ми, додето влязох в
Божието
Светилище и разумях сетнините им... защото ето тези, които се отдалечават от Тебе, ще погинат."
В този псалом е даден пътя на стремящата се душа и съб- лазняването е от привидното благополучие на нечестивите. Но когато влезе в Божието Светилище, т.е. когато влезе в пътя на ученика, в пътя на Посвещението, тя разбира, че всичко това е привидно и че те са изложени на погибел. Тук е изнесена идеята за тесния път и идеята за широкия път, който води към погибел. 74-ти псалом описва едно състояние, когато неправдата, беззаконието и злото се ширят по земята, и унищожават всичко свято, и притесняват и унищожават Светилищата.
към текста >>
Но когато влезе в
Божието
Светилище, т.е.
В 73-ти псалом се изнасят контрастите, които съществуват на земята между онези, които имат всичко на земята и са изпълнени с гордост, сила и власт, и като гледат това онези, които вървят в Божествения път, привидно като че се съблазняват от това положение. Псаломът започва с думите: „Благ е наистина Бог към Израиля, към чистите в сърце. А мене нозете ми почти помръднаха, без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми; защото поревнувах гордите, като гледах благополучието на нечестивите, които винаги са благополучни и умножават богатството." И като гледа това положение без да го разбира, човек си казва: „Истина, аз напразно очистих сърцето си и омих в неповинност ръцете си, защото съм порязван всеки ден и се наказвам всяка заран. Помислих да разу- мея това, но беше мъчно през очите ми, додето влязох в Божието Светилище и разумях сетнините им... защото ето тези, които се отдалечават от Тебе, ще погинат." В този псалом е даден пътя на стремящата се душа и съб- лазняването е от привидното благополучие на нечестивите.
Но когато влезе в
Божието
Светилище, т.е.
когато влезе в пътя на ученика, в пътя на Посвещението, тя разбира, че всичко това е привидно и че те са изложени на погибел. Тук е изнесена идеята за тесния път и идеята за широкия път, който води към погибел. 74-ти псалом описва едно състояние, когато неправдата, беззаконието и злото се ширят по земята, и унищожават всичко свято, и притесняват и унищожават Светилищата. И Бог мълчи и не им въздава, макар и да е силен и мощен. Псалмопевецът пита: „Докога, Боже, неприятелят ще те хули?
към текста >>
Или в гнева Си затвори своите щедрости" - това е състоянието на душата, когато изпада в известна тъмнина, но след дълбоко размишление нахлува Светлина в
съзнанието
и казва: „Тогаз рекох: немощ е за мене това, да се изменява десницата на Всевишния... ще се поучавам във всичките Твои дела, и за деянията Ти ще размишлявам.
И псалмът завършва с думите: „Всички рогове на нечестивите ще съкруша, а роговете на праведните ще се възвисят." В 76-ти псалом се говори, че Бог ще съкруши насилието и гордостта в каквато и форма да се проявяват. И ще се проведе съдба на земята, „за да спаси всички кротки на земята." В 77-ми псалом отначало се описва смущението на псал- мопевеца от това, че Бог ни е забравил и казва: „Дали престана милостта Му за всегда? Дали забрави да помилва Бог?
Или в гнева Си затвори своите щедрости" - това е състоянието на душата, когато изпада в известна тъмнина, но след дълбоко размишление нахлува Светлина в
съзнанието
и казва: „Тогаз рекох: немощ е за мене това, да се изменява десницата на Всевишния... ще се поучавам във всичките Твои дела, и за деянията Ти ще размишлявам.
Боже, в Святост е пътят Ти." 78-ми псалом започва с думите: „Слушайте, люде мои, закона ми, приклонете очите си към словата на устата ми. Ще отворя устата си за притчи, ще произнеса гадания от древността, които чухме и познахме, и нашите отци казаха нам." И след това разказва историята на еврейския народ от излизането му от Египет и всички чудеса, които Бог е направил за Него и как те всякога са недоволни и непризнателни. И се отклоняват от Божия път, което предизвиква Божия гняв, но Бог се въздържа, като от време на време ги наказва, но пак се грижи за тях. И накрая казва: „Тогаз се събуди Господ като от сън, като силен, който изтрезва от вино и порази неприятелите си изотзад." И казва, че избрал юдиното племе на лицето на Давида да пасе овцете Му, „...и пасех ги според нез- лобието на сърцето си и изкуството на ръцете си ги води."
към текста >>
„Който живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогъщаго." От втория стих започва да говори въплотеният човек, който е с пробудено
съзнание
или ученикът на Бялото Братство, и казва: „Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое, крепост моя, Бог мой, на Него ще се надея." Това е утвърждението на ученика, който е познал Бога и възлага на Него живота си.
Това е молитва на Посветения, който познава Господа и когото Господ познава. Започва с думите: „Господи, Ти си бил нам прибежище на род в род." 91-ви псалом е също молитва на Посветения, която Учителят е дал за молитва. Той е много силен псалом и неговата композиция е много особена и е в зависимост от тройния строеж на човека. Първият стих е, така да се каже, пролог.
„Който живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогъщаго." От втория стих започва да говори въплотеният човек, който е с пробудено
съзнание
или ученикът на Бялото Братство, и казва: „Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое, крепост моя, Бог мой, на Него ще се надея." Това е утвърждението на ученика, който е познал Бога и възлага на Него живота си.
В следващия стих, третият, започва да говори друг, това е духовният ръководител на въплотения човек, това е висшето Аз на човека, което го ръководи и обяснява защо е горното утвърждение. „Защото той ще те избавя от сетта на ловеца и от губителен мор... " и изрежда всичко, каквото Бог прави за онези, които се надеят на Него. И в 9-ти стих казва: „Понеже си направил Господа моето упование, Вишнаго свое прибежище, няма да ти се случи никакво зло... защото ще заповядам на ангела си за тебе да те пазят във всичките твои пътища." И като изрежда всичко, от което ще го пазят, в 14-ти стих се обажда третият индивид, който участвува в този разговор, самият Бог, който живее в духа на човека и казва: „Понеже положи в Мене Любовта си, за това ще го избавя, ще туря в безопасност, защото позна Името Ми." Тук става въпрос за Свещеното Име на Бога. за което Мойсей казва: Не произнасяй напразно Името Божие, и продължава: „Ще ме прикове и ще го послушам, с него ще съм, когато е в скръб, ще го избавя и ще го прославя, ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си." В този псалом са посочени трите начала в човека - човешката личност, която е влязла в пътя на окултното развитие, въп- лотеният човек; душата и духът на човека и техните взаимоотношения, и Бог, който живее в духа на човека и го ръководи.
към текста >>
Посветеният знае, че
Божието
Име е Велико, защото носи всички блага и благословения за праведните и чистите, а страшно за нечестивите, защото ги поразява.
Той пази душите на преподобните си, избавя ги от ръката на нечестивите. Виделина се сее за праведния и веселие за правите в сърце." 98-ми псалом е също славословие към Господа за Неговите чудни дела. 99-ти псалом говори пак за величието и силата на Господа, който седи на херувими. И в третия стих се казва: Да славос- ловят Твоето Велико и Страшно Име.
Посветеният знае, че
Божието
Име е Велико, защото носи всички блага и благословения за праведните и чистите, а страшно за нечестивите, защото ги поразява.
Стотният псалом е славословие към Господа и започва с думите: „Възкликнете към Господа всичката земя, работете Господу с веселие, идете пред Него с радост" и завършва с думите: „Славословете Го, благославяйте Името Му, защото Господ е благ, милостта Му е във век и до род и род Истината Му." Този стих, както и всички подобни, са формули, методи, с които Посветените и учениците на Бялото Братство призовават Божието благословение. 101-ви псалом е един мистичен псалом, който Посветеният псалмопевец казва: „Ще постъпвам разумно в път непорочен... , ще ходя с незлобие в сърцето си... , всяка заран ще погубвам всички нечестиви на земята, за да изтребя от гнева Господен всички делатели на беззаконие." Този псалом показва работата, която ученикът върши. Всяка сутрин той преглежда мислите и чувствата си и изхвърля от главата и сърцето си всички нечисти мисли и чувства. Това е смисълът на гореказаното. 102-ри псалом е озаглавен: „Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа." Псаломът започва с думите: „Господи, послушай молитвата ми и викането ми да дойде при Тебе." И по-нататък описва страданията на скърбящата душа: „Поради гнева Ти и раздразнението Ти.
към текста >>
Стотният псалом е славословие към Господа и започва с думите: „Възкликнете към Господа всичката земя, работете Господу с веселие, идете пред Него с радост" и завършва с думите: „Славословете Го, благославяйте Името Му, защото Господ е благ, милостта Му е във век и до род и род Истината Му." Този стих, както и всички подобни, са формули, методи, с които Посветените и учениците на Бялото Братство призовават
Божието
благословение.
Виделина се сее за праведния и веселие за правите в сърце." 98-ми псалом е също славословие към Господа за Неговите чудни дела. 99-ти псалом говори пак за величието и силата на Господа, който седи на херувими. И в третия стих се казва: Да славос- ловят Твоето Велико и Страшно Име. Посветеният знае, че Божието Име е Велико, защото носи всички блага и благословения за праведните и чистите, а страшно за нечестивите, защото ги поразява.
Стотният псалом е славословие към Господа и започва с думите: „Възкликнете към Господа всичката земя, работете Господу с веселие, идете пред Него с радост" и завършва с думите: „Славословете Го, благославяйте Името Му, защото Господ е благ, милостта Му е във век и до род и род Истината Му." Този стих, както и всички подобни, са формули, методи, с които Посветените и учениците на Бялото Братство призовават
Божието
благословение.
101-ви псалом е един мистичен псалом, който Посветеният псалмопевец казва: „Ще постъпвам разумно в път непорочен... , ще ходя с незлобие в сърцето си... , всяка заран ще погубвам всички нечестиви на земята, за да изтребя от гнева Господен всички делатели на беззаконие." Този псалом показва работата, която ученикът върши. Всяка сутрин той преглежда мислите и чувствата си и изхвърля от главата и сърцето си всички нечисти мисли и чувства. Това е смисълът на гореказаното. 102-ри псалом е озаглавен: „Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа." Псаломът започва с думите: „Господи, послушай молитвата ми и викането ми да дойде при Тебе." И по-нататък описва страданията на скърбящата душа: „Поради гнева Ти и раздразнението Ти. защото си ме дигнал и хвърлил долу." Това са моментите, когато кармата на човека действа и той минава през големи страдания и изпитания, и моли Бога да го послуша и помилва.
към текста >>
Научи ме да правя волята Ти, защото Ти си Бог мои." След това следват ред окултни формули, с които човек може да се огражда и привлича
Божието
благословение.
Главата ми да не го отхвърля, защото още и в злощастието ми ще се моля за тях." И казва по-нататък, че тези, които правят примки за другите, сами ще паднат в тях, а праведният, добрият ще премине неповредим. 142-ри псалом е молитва на скръбната душа, която моли Бога да й помогне да я избави от враговете й, като казва: „Изведи из тъмница душата ми, за да славя Името Ти. Праведните ще се съберат около мене, когато ми сториш благодеяние." 143-ти псалом в целостта си е молитва, зов към Бога да помогне на онзи, който го търси и казва: „Не влизай в сън с раба си, защото няма да се оправдае пред Тебе нито един жив човек... Душата ми е жадна за Тебе като безводна земя. Покажи ми пътя, по който трябва да ходя, защото към Тебе възнесох душата си.
Научи ме да правя волята Ти, защото Ти си Бог мои." След това следват ред окултни формули, с които човек може да се огражда и привлича
Божието
благословение.
Такава е например следната: „Заради Името Ти, Господи, оживи ме, заради правдата Си, изведи душата ми из утеснението, и заради милостта Си изтреби враговете ми." 144-ти псалом отначало е славословие към Господа, Който е опора на душата. След това казва: „Що е человек, та да го познаваш? Син человечески, та да мислиш за него? Человек прилича на суета, дните му са като сянка, която прехожда." Тук се има предвид земния въплотения човек.
към текста >>
След това моли
Божието
благословение да се излее върху всички, които търсят Господа.
Такава е например следната: „Заради Името Ти, Господи, оживи ме, заради правдата Си, изведи душата ми из утеснението, и заради милостта Си изтреби враговете ми." 144-ти псалом отначало е славословие към Господа, Който е опора на душата. След това казва: „Що е человек, та да го познаваш? Син человечески, та да мислиш за него? Человек прилича на суета, дните му са като сянка, която прехожда." Тук се има предвид земния въплотения човек.
След това моли
Божието
благословение да се излее върху всички, които търсят Господа.
145-ти псалом е славословие към Господа за Неговите Велики и Мъдри дела и за Неговото Великолепие и Величие, и казва: „Милостив и жалостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив. Благ е Бог към всички и щедростите Му са върху всички творения... Праведен е Господ във всичките си пътища и Благ във всички свои дела. Господ е близо при всички, които Го призовават, при всички, които с Истина ги призовават. Изпълнява желанията на тези, които Му се боят и вниманието им се слуша, и избавя ги. Господ пази всички, които Го обичат.
към текста >>
50.
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ
- Влад Пашов (1902- 1974)
От друга страна Христос въздейства на човешката душа, която под влиянието на съществата на първия принцип беше се пробудило
самосъзнанието
и заедно с него
съзнанието
за себе си като една отделност, със свои собствени интереси, което породи егоизма в човешката душа.
Но тук ще спомена накратко, че по отношение на Земята като цяло спасението се състои в това, че Христос донесе онези сили, с които спря слизането на Земята като живо същество в гъстата материя, спря инволюционния процес и даде импулса на обратния процес, на процеса на възхода, на възлизането. До времето на Христа, казва Учителят, Земята като един голям винт слизаше все по-дълбоко в материята. Христос, със своето слизане на Земята спря този процес и даде обратно движение на този голям винт. До идването на Христа Земята се движеше отгоре надолу, отдясно наляво, а сега почна едно движение отдолу нагоре и от ляво надясно. С това Земята навлиза във все по-рядка среда и ще влезе във връзка с все девствени сили и материи на Космоса.
От друга страна Христос въздейства на човешката душа, която под влиянието на съществата на първия принцип беше се пробудило
самосъзнанието
и заедно с него
съзнанието
за себе си като една отделност, със свои собствени интереси, което породи егоизма в човешката душа.
Хората все повече се отдалечаваха един от друг. Христос, със слизането си на Земята донесе силата на Любовта, не само Учението на Любовта, което беше донасяно и в миналото, но донесе силата на Любовта, която се вля в процеса на земното развитие и по такъв начин въздейства и на човешките души. Всички души, които приемат Любовта като една сила, под нейното влияние почват да съзнават, че всички имат общ произход и общ интерес и по такъв начин се образува една общност, която няма за основа вече кръвното родство, както е било в миналото, но се образува една общност на основата на Духовната любов, която Христос донесе. И когато евангелистът казва: "И Словото стана плът и всели се между нас", подразбираме това, че Словото като Любов се е вселило в човешките души, да образува основата на общочовешкото братство.
към текста >>
А Христос го прати та го яви чрез Ангела си на своя слуга Йоан, който възвести
божието
Слово и свидетелството Исус Христово и всичко, що е видял.
Откровението на Йоана, както по своя произход, така и със своето съдържание е най-доброто доказателство за езотеричния характер на Християнството. Самото му заглавие показва, че то е плод на Откровение. А какво значи Откровение? Това е съзнателна връзка на едно земно същество с едно възвишено духовно Същество, което му разкрива Тайните на космоса. Откровението на Йоана почва по следния начин: "Откровението на Исуса Христа, което му даде Бог, за да покаже на слугите си онова, което има да стане скоро.
А Христос го прати та го яви чрез Ангела си на своя слуга Йоан, който възвести
божието
Слово и свидетелството Исус Христово и всичко, що е видял.
Блажен, който прочита и онези, които слушат думите на това пророчество, и пазят Истината в него, защото времето е близо". Самият факт, че Евангелията описват манифестацията на Логоса на земята, който е господар на цялата Слънчева система и същевременно на най-съкровената човешка природа, то всичко, което се описва в Евангелията, е подчинено на великите вътрешни Закони на Битието и говори за вътрешните Закони на Живота, които Христос разкрива със своите мисли и действия. Всяка мисъл и всяко действие на Христа имат трояко значение: това е най-първо един физически свят, след това има отношение към дълбоките сили на човешката природа и също така има отношение към известни процеси и отношения в космоса. Следователно, действията на Логоса, макар и в човешко тяло, не са обикновени явления, а са дълбоки мистични и космически процеси. От това следва, че Евангелието е дълбоко езотерично, а не само една обикновена история.
към текста >>
Изхождайки от това гледище Учителят казва: "До времето на Христа
съзнанието
на човечеството е било затворено, сляпо, но от момента, в който Христос помаза очите на слепия,
съзнанието
на всички хора по лицето на земята се отвори, т. е.
Външната история е само дрехата, в която е облечена една дълбока Истина, която е душата на Евангелието. А моралното поучение е, така да се каже, тялото, което е облечено в дрехата на разказа или историята. Следователно, зад всяка случка или явление, които се описват в Евангелията, трябва да се погледне от такова гледище, че всяко действие има отношение както към човека, на когото е извършено, също и към цялото човечество, към всички хора. И не само към всички хора, но има отношение и към космичните същества. Защото Херметичната Мъдрост казва: Туй, което е долу, е подобно на туй, което е горе.
Изхождайки от това гледище Учителят казва: "До времето на Христа
съзнанието
на човечеството е било затворено, сляпо, но от момента, в който Христос помаза очите на слепия,
съзнанието
на всички хора по лицето на земята се отвори, т. е.
се пробуди и те прогледнаха. Очите на всички хора са помазани, за да разбират това, което им се говори". Щайнер, който също изнася езотеричното Християнство, казва в една своя сказка: "Езотеричното Християнство винаги е съществувало наред с външното християнско учение. Аз често съм обръщал внимание на факта, че великият апостол в Християнството, Павел, е употребил своята мощна и пламенна словесна дарба, за да учи народите на Християнството. Но редом с основаването на църквите той е основавал и езотерични Школи.
към текста >>
При тази фаза става голяма трансформация на
съзнанието
и човек влиза във фазата на
свръхсъзнанието
, което е вечна светлина и хармония.
До тук човек е ученик, а оттук вече става служител на Бога. А на Бога може да служи само този, който е намерил методи за приложение на Божествените Истини в живота си и работи за тяхното приложение. Велико нещо е Посвещението, защото при него на човека се разкриват ключовете на Тайните на Природата и той става Мъдрец, Адепт, Посветен, Маг. Велико нещо е служенето на Бога. Тук човек, след като е добил власт над лошите духове, след като е завладял всички стихии на Природата, той се свързва с възвишените Същества и с Бога и му се разкриват велики Тайни на Битието.
При тази фаза става голяма трансформация на
съзнанието
и човек влиза във фазата на
свръхсъзнанието
, което е вечна светлина и хармония.
Но между тази фаза и следващата ученикът трябва да премине пак през много големи страдания. Сега вече той няма да изплаща своя карма, но изучавайки Закона на Жертвата, той се учи да жертвува всичко, даже и живота си, за да повдигне останалите братя човеци. През тази фаза той носи кармата на човечеството и затова минава през Голгота, след което иде седмата степен - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО Седмата степен е ВЪЗКРЕСЕНИЕТО. Това е последната степен в развитието на човека, когато човек завършва своята човешка еволюция и става равноангелен.
към текста >>
Това е пълно пробуждане на Божественото космично
съзнание
, при което човек става един съработник на Природата и служител на Бога в истинския смисъл на думата.
Сега вече той няма да изплаща своя карма, но изучавайки Закона на Жертвата, той се учи да жертвува всичко, даже и живота си, за да повдигне останалите братя човеци. През тази фаза той носи кармата на човечеството и затова минава през Голгота, след което иде седмата степен - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО Седмата степен е ВЪЗКРЕСЕНИЕТО. Това е последната степен в развитието на човека, когато човек завършва своята човешка еволюция и става равноангелен. Възкресението е от Бога.
Това е пълно пробуждане на Божественото космично
съзнание
, при което човек става един съработник на Природата и служител на Бога в истинския смисъл на думата.
При Възкресението долните тела - физическо, етерно, астрално, умствено и причинно, се свързват с Божественото тяло. Това е влизане в Нирвана, във висшия Божествен свят и всички тела почват да действуват в унисон. Понеже сега физическото тяло тегли на една страна, астралното на друга, умственото на трета, на това се дължи дисхармонията в човешкия живот. Затова трябва да се постигне хармония между тях. Сегашната дисхармония между нашите мисли, чувства и постъпки е резултат на нехармоничната връзка между нашите тела.
към текста >>
Ако растението имаше
съзнание
за своето съществуване, то би трявало да каже на почвата: Наистина, като същество аз стоя по-горе от тебе, но ако ти не беше, аз не бих могъл да живея.
Ще изложа накратко тези степени и как трябва да живее християнският ученик, когато минава през тези степени. Първата степен е тази, която се нарича "измиването на краката". При тази степен Учителят казва на ученика: Погледни растението. То пуска своите корени в почвата. Минералната почва е по-нисше същество, отколкото растението.
Ако растението имаше
съзнание
за своето съществуване, то би трявало да каже на почвата: Наистина, като същество аз стоя по-горе от тебе, но ако ти не беше, аз не бих могъл да живея.
Защото от тебе аз извличам по- голяма част от моята храна. И ако растението би могло да превърне това в чувство, то би трябвало да се преклони пред почвата и да каже: Пред тебе се покланям аз, която си по-нисше същество от мене, защото на тебе дължа аз моето съществуване. И когато се издигнем до животното, по същият начин и животното трябва да се отнесе към растението и да каже: Наистина, аз стоя по-високо от тебе, но аз дължа моето съществуване на тебе. И когато се издигнем по такъв начин и стигнем до човека, всеки, който стои по-високо на социалната стълба би трябвало да преклони глава пред по-ниската степен и да каже: На по-ниската степен аз дължа моето съществуване. И това върви така нагоре до Исуса Христа.
към текста >>
Затова след Христа се практикува друг метод, при който в будно
съзнание
ученикът въздейства на етерното тяло чрез четене на мистични слова като стихове от Евангелието на Йоан, а в наши дни също и четене на беседите на Учителя.
В миналото, преди Христос да слезе на земята, са съществували различни методи за Посвещение, които в общи линии се съвпадат. Ученикът, след като е преминал през фазата на пречистване на астралното тяло или на християнски език на пречистване на сърцето, той е прекарвал три и половина дни един вид в транс, при който заедно с астралното тяло се излъчва и част от етерното тяло и той остава като мъртъв. В това време душата му преминава в Духовния свят и там има връзка с различни възвишени Същества. Понеже етерното тяло е излъчено, то преживяванията на душата, отпечатани в астралното тяло, се предават на етерното тяло и човек може да пренесе преживяванията си във физическо поле след като го събудят. Но в настоящата епоха след Христа, понеже етерното тяло много плътно е проникнало във физическото тяло, този начин е опасен и даже невъзможен.
Затова след Христа се практикува друг метод, при който в будно
съзнание
ученикът въздейства на етерното тяло чрез четене на мистични слова като стихове от Евангелието на Йоан, а в наши дни също и четене на беседите на Учителя.
Защото сам Учителят казва: "С всяка мисъл, с всяка беседа Аз вливам нови сили във вашата душа". Значи, Словото на Учителя не е само думи, както и Словото на Христа, но чрез тези думи се отправят мощни сили към човешката душа. И когато човек чете тези слова и се концентрира и размишлява върху тях, те действуват мощно върху човешката душа и по този начин могат да се отпечатат върху етерното тяло органите на астралното тяло и човек се свързва с Невидимия свят. Но затова, както вече казах, ученикът трябва да премине през фазата на пречистването и да влезе във фазата на озарението, да бъде озарен отвътре, Светлината на Духа да проникне чрез душата чак до физическото съзнание. Това става, когато ученикът мине последователно през горепосочените седем степени в пътя на окултното развитие.
към текста >>
Но затова, както вече казах, ученикът трябва да премине през фазата на пречистването и да влезе във фазата на озарението, да бъде озарен отвътре, Светлината на Духа да проникне чрез душата чак до физическото
съзнание
.
Но в настоящата епоха след Христа, понеже етерното тяло много плътно е проникнало във физическото тяло, този начин е опасен и даже невъзможен. Затова след Христа се практикува друг метод, при който в будно съзнание ученикът въздейства на етерното тяло чрез четене на мистични слова като стихове от Евангелието на Йоан, а в наши дни също и четене на беседите на Учителя. Защото сам Учителят казва: "С всяка мисъл, с всяка беседа Аз вливам нови сили във вашата душа". Значи, Словото на Учителя не е само думи, както и Словото на Христа, но чрез тези думи се отправят мощни сили към човешката душа. И когато човек чете тези слова и се концентрира и размишлява върху тях, те действуват мощно върху човешката душа и по този начин могат да се отпечатат върху етерното тяло органите на астралното тяло и човек се свързва с Невидимия свят.
Но затова, както вече казах, ученикът трябва да премине през фазата на пречистването и да влезе във фазата на озарението, да бъде озарен отвътре, Светлината на Духа да проникне чрез душата чак до физическото
съзнание
.
Това става, когато ученикът мине последователно през горепосочените седем степени в пътя на окултното развитие. За да разберем правилно Християнството като окултно езотерично учение, за да разберем неговата мисия и задача в развитието на човечеството, за да разберем неговото влияние и работа, която то извърши, трябва да имаме поне елементарни понятия за Христа, доколкото това е възможно при днешната степен на човешкото развитие. Защото при днешното състояние на развитието ние не можем да имаме пълно разбиране на Христа, защото Той е нещо велико. Ще изнеса по този въпрос някои мисли от Учителя, за да си съставим поне приблизителна представа за това, какво е Христос и каква е неговата мисия и задача на земята.
към текста >>
51.
3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ
- Влад Пашов (1902- 1974)
До Неговото идване човечеството се е движило със
съзнанието
си към центъра на земята, отдалечавало се е от Бога, било е с гръб към Бога.
Те са подготвили пътя за идването на Христа". "Със Своето слизане на земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта Пътя, по който единствено могат да възлязат човешките души към Бога". "До идването на Христос на земята човечеството слизаше все по-дълбоко в гъстата материя и беше стигнало, така да се каже, до дъното на материята. Христос, със слизането Си на земята, с Мистерията на Голгота, със смъртта и възкресението си даде импулса на възхода, вля в земното развитие нови сили, които обръщат движението на човечеството в обратна посока - към Бога.
До Неговото идване човечеството се е движило със
съзнанието
си към центъра на земята, отдалечавало се е от Бога, било е с гръб към Бога.
С Неговото идване хората постепенно се обръщат с лице към Бога, поемат пътя на възхода. Затова той казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". "Пътят, разбран в широк смисъл на думата, това е движение на Духа, разумно прилагане на Законите на Природата. Животът, това е хармонично организиране на елементите и развитие на силите в Божествената душа. Истината - това е проявление на Единния Бог, който създава условия за развитие на всички живи същества".
към текста >>
Такъв е великият Закон на земята: за да се свърши
Божието
дело, трябва един човек от земята да се съедини с едно Същество от Небето.
И действително, целият космос е създаден по образ на Човека." "В Евангелието се казва, че Бог толкова люби света, че изпрати своя Единороден Син за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има Живот Вечен. Синът, това е Словото, Разумното Божествено Начало, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешката душа с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам Той беше свързан с великото, мощното Цяло". Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исус, подразбира се онова съединение на Исус с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което стана възможно осъществяването на една Божествена идея на земята.
Такъв е великият Закон на земята: за да се свърши
Божието
дело, трябва един човек от земята да се съедини с едно Същество от Небето.
В случая това Същество беше колективният Божи Дух. Законът е такъв, че зад всеки посветен от земята стои едно възвишено космично Същество. От това гледище Христос е колективен Дух. Той съществува като Единица, но същевременно е и колективен Дух. Той е сбор от всички Синове Божии, съединени в Едно, чиито души и сърца бликат от живот и Любов.
към текста >>
Защото
Божието
Сърце не може да умре.
Така Той откри Пътя за спасението на онези страдащи души, за които беше дошъл. Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение - възкресението. Христос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта. И както в страданията му се разкриха Тайните на миналото, във възкресението Той получи Откровение за бъдещето. Христос бе Сърцето на Бога, затова Той възкръсна.
Защото
Божието
Сърце не може да умре.
И Той се възвърна там, откъдето беше дошъл. Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота се вля нова кръв, нови сили в изтощените жили на човечеството и се даде нов импулс на Божественото кръвообращение на живота". В горните мисли Учителят повдига малко завесата, която скрива Тайната на Голгота. Това събитие не беше случайно и имаше, и има свой дълбок смисъл. Учителят казва: "Христос изпи чашата, в която бяха събрани всички утайки на отровите в миналото".
към текста >>
Такъв е законът на земята - за да се върши
Божието
дело на земята, трябва един човек от земята да се съедини с едно Същество от Небето.
Вие може да познаете Христа, Божия Дух, само когато вземете Неговото иго и сте готови да Му служите". "Христос не може да се прояви чрез един обикновен човек, тъй както и най-гениалният музикант не може да свири на една дъска, на която са опънати четири струни и да изсвири нещо хубаво; тъй и Христос не може да се прояви чрез един обикновен човек". "За да може да види и познае Христа, човек трябва да има ум, сърце, душа и дух като Неговите. Всички, на които Христос се е явявал преди да стигнат до това състояние, са падали с лицето си към земята". "Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исуса, разбира се онова съединение на Исуса с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което става възможно осъществяването на една Божествена идея на земята.
Такъв е законът на земята - за да се върши
Божието
дело на земята, трябва един човек от земята да се съедини с едно Същество от Небето.
В този случай Съществото от Небето беше Колективният Божи Дух". "Много Велики Души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигането на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача, и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си - пророците и светиите, но те не можаха да свършат работата като трябва. Когато Христос, Синът Божи слезе на земята, работниците от цялото Небе се съединиха с Него в Негово Име, за да довършат започнатото дело".
към текста >>
52.
6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Дървото на Матея върви отгоре надолу и показва как постепенно човешкото
съзнание
слиза от Висшите светове до ограниченото земно
съзнание
.
Родословните книги на Евангелията съдържат много дълбоки Тайни. Който вижда и разбира тези Тайни, той ще разбере привидните противоречия, които съществуват в Евангелието. Според Окултната Наука двата списъка на родовете същевременно представляват редици от степени на един езотеричен Път, който Път е бил следван в Школите на есеите. Чрез преминаването през тези степени душата на ученика се пречиства и той се издига все по-високо и по-високо. Двете родословни дървета представят от друга страна двата пътя на човешкото развитие - инволюционния и еволюционния.
Дървото на Матея върви отгоре надолу и показва как постепенно човешкото
съзнание
слиза от Висшите светове до ограниченото земно
съзнание
.
Дървото на Лука почва от земята, от Исус и отива до Бога. Това е еволюционния процес, в течение на който човешкото съзнание все повече се разширява и се слива с Великото Божествено Съзнание. Сега ще предам подробно как различните евангелисти описват раждането на Исус. Матей описва раждането на Исус по следния начин: "Мария, неговата майка, беше сгодена за Йосиф. Но още преди да осъзнаят, че са имали съвместен живот оказа се, че тя бе заченала дете чрез силата на Светия Дух.
към текста >>
Това е еволюционния процес, в течение на който човешкото
съзнание
все повече се разширява и се слива с Великото Божествено
Съзнание
.
Според Окултната Наука двата списъка на родовете същевременно представляват редици от степени на един езотеричен Път, който Път е бил следван в Школите на есеите. Чрез преминаването през тези степени душата на ученика се пречиства и той се издига все по-високо и по-високо. Двете родословни дървета представят от друга страна двата пътя на човешкото развитие - инволюционния и еволюционния. Дървото на Матея върви отгоре надолу и показва как постепенно човешкото съзнание слиза от Висшите светове до ограниченото земно съзнание. Дървото на Лука почва от земята, от Исус и отива до Бога.
Това е еволюционния процес, в течение на който човешкото
съзнание
все повече се разширява и се слива с Великото Божествено
Съзнание
.
Сега ще предам подробно как различните евангелисти описват раждането на Исус. Матей описва раждането на Исус по следния начин: "Мария, неговата майка, беше сгодена за Йосиф. Но още преди да осъзнаят, че са имали съвместен живот оказа се, че тя бе заченала дете чрез силата на Светия Дух. Йосиф, нейният мъж, предаден на Божествен ред, не искаше да каже нищо лошо за нея и реши да не накърнява нейната тайна. Но докато размишляваше, явява му се Ангел Господен на сън и му казва: Йосифе, сине Давидов, не се оставяй да бъдеш заблуден, считай Мария за твоя жена, защото плодът в нейната утроба е заченат чрез силата на Светия Дух.
към текста >>
Той нямаше
съзнание
, че е общувал с нея и като роди сина си, той му нарече името Исус".
Йосиф, нейният мъж, предаден на Божествен ред, не искаше да каже нищо лошо за нея и реши да не накърнява нейната тайна. Но докато размишляваше, явява му се Ангел Господен на сън и му казва: Йосифе, сине Давидов, не се оставяй да бъдеш заблуден, считай Мария за твоя жена, защото плодът в нейната утроба е заченат чрез силата на Светия Дух. Тя ще роди син, който трябва да наречеш Исус, защото Той ще изцели своите от болестите на греха. Всичко това стана, за да се сбъдне Словото, което Господ изрече чрез устата на пророците: Ето, Девица ще зачене и ще роди син, Той ще бъде наречен Емануил, което изтълкувано значи Бог всред нас. И като стана Йосиф от сън, той стори както бе му казал Ангелът, взе Мария при себе си като своя жена.
Той нямаше
съзнание
, че е общувал с нея и като роди сина си, той му нарече името Исус".
Във втора глава се описва поклонението на Мъдреците от Изток, наречени Царе Свещеници, които дошли от Изток и казали: "Къде се намира новороденият, който е предназначен да бъде Цар юдейски? Ние видяхме Неговата звезда в страните на Изтока и дойдохме да Му се поклоним. Ирод, като чул това, се смутил и заедно с него целия град. Той събрал първосвещениците и книжниците да ги пита къде е мястото за раждане на Христа според Писанието. Те му отговорили, че е писано, че ще се роди във Витлеем юдейски.
към текста >>
За бягството в Египет Учителя казва: Защо Йосиф не избяга с Исус и Мария в Асирия или Вавилон или другаде, а отиде в Египет, и отговаря: Защото по това време в Египет се намираше центърът на Бялото Братство и Исус бе изпратен в Египет за да влезе във връзка с ръководителите на Бялото Братство, за да пробудят в него
съзнанието
Кой е Той и да го подготвят за Неговата миския.
Исус се ражда по линията на Йосиф, който води началото си от Соломона. Значи, раждането на Исус тук е оповестено от Ангела на Йосиф. Забележително е, че Царете Свещеници от Изток виждат звездата му. Учителят казва, че тази звезда е представяла живи Същества, които са водили Мъдреците, а Щайнер казва, че тази звезда е бил духът на Заратустра, което име се тълкува Златна звезда, който идвал да се въплъти в детето Исус от Назарет. Мъдреците, това са ученици на Заратустра от миналото, които идват да се поклонят на своя Учител, който иде в ново въплъщение.
За бягството в Египет Учителя казва: Защо Йосиф не избяга с Исус и Мария в Асирия или Вавилон или другаде, а отиде в Египет, и отговаря: Защото по това време в Египет се намираше центърът на Бялото Братство и Исус бе изпратен в Египет за да влезе във връзка с ръководителите на Бялото Братство, за да пробудят в него
съзнанието
Кой е Той и да го подготвят за Неговата миския.
Щайнер казва приблизително същото. Такава е историята на Исус според Евангелието на Матей, който се ражда по линията на Йосиф, който е от Давидовия род по линията на Соломон. Съвсем другояче описва това събитие Лука. Той почва с Благовестието на Ангела за раждането на Йоан Кръстител, което е съобщено на баща му Захарий в храма. Шест месеца след това Ангел Гавраил е изпратен от Духовния свят в един град в Галилея, наречен Назарет.
към текста >>
Мария се смути от това, как да го разбира, но Ангелът й рече: Не бой се, Мария, защото си придобила
Божието
благоволение.
Той почва с Благовестието на Ангела за раждането на Йоан Кръстител, което е съобщено на баща му Захарий в храма. Шест месеца след това Ангел Гавраил е изпратен от Духовния свят в един град в Галилея, наречен Назарет. Там той трябваше да се изяви на една Девица, сгодена за мъж на име Йосиф от дома Давидов. А името на Девицата беше Мария. "Ангелът влезе при нея и каза: Привет тебе, благодатна, Господ е с тебе, благословена си ти между жените.
Мария се смути от това, как да го разбира, но Ангелът й рече: Не бой се, Мария, защото си придобила
Божието
благоволение.
Ти ще заченеш в утробата си и ще родиш син, когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик и Син на Всевишнаго ще се нарече. И Господ Бог ще му даде Престола на баща му Давида. И ще царува във веки над дома Яковов и Царството му не ще има край. Мария казва: Как ще стане това, тъй като аз не познавам мъж.
към текста >>
53.
13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Преминавайки през тези културни епохи - индуската, персийската, египетско-халдейската и четвъртата гръко- латинската, в която именно се явява Христос, човечеството преминава едно развитие на
съзнанието
, което постепенно става все по-земно.
Въздействието на Черното Братство, което в Библията е описано като изкушението на Ева от змията, е причина за това, което наричаме грехопадане. Грехопадането е един космичен факт, което значи, че в процеса на слизането на човечеството към земята са се намесили силите на Първия Принцип, които са внесли известна дисхармония в първоначалния план на развитието. Това, именно, грехопадане е станало причина за ненормалното оформяне на човешките обвивки, на което, както казах, е противодействало Бялото Братство, начело с Христос. И по такъв начин грехът е вложен не в естеството, в душата на човека, но в неговите обвивки, чрез които се проявява душата и по такъв начин тя не може да прояви Божествената си природа, а се проявява такава, каквато не е. След големия потоп, който се описва в Библията, който говори за потъването на Атлантида, човечеството преминава през ред културни епохи, в които винаги се е намирало под ръководството на Бялото Братство, начело с Христос, но винаги е било подложено и на влиянието на тъмните сили.
Преминавайки през тези културни епохи - индуската, персийската, египетско-халдейската и четвъртата гръко- латинската, в която именно се явява Христос, човечеството преминава едно развитие на
съзнанието
, което постепенно става все по-земно.
През Атлантския период съзнанието на човечеството, както и физическото му тяло, коренно се е различавало от съвременното човечество. Тогава човечеството е било, така да се каже, в общение с възвишените Същества на космоса, които са познавали като богове - добри и лоши и съзнанието му за физическия свят е било като съзнанието на днешните животни. Те не са схващали външния свят тъй, както ние го схващаме, но са виждали образите на физическите неща в астралния свят. Те са живели между Небето и земята, така да се каже. Не са били още стъпили с двата си крака на земята.
към текста >>
През Атлантския период
съзнанието
на човечеството, както и физическото му тяло, коренно се е различавало от съвременното човечество.
Грехопадането е един космичен факт, което значи, че в процеса на слизането на човечеството към земята са се намесили силите на Първия Принцип, които са внесли известна дисхармония в първоначалния план на развитието. Това, именно, грехопадане е станало причина за ненормалното оформяне на човешките обвивки, на което, както казах, е противодействало Бялото Братство, начело с Христос. И по такъв начин грехът е вложен не в естеството, в душата на човека, но в неговите обвивки, чрез които се проявява душата и по такъв начин тя не може да прояви Божествената си природа, а се проявява такава, каквато не е. След големия потоп, който се описва в Библията, който говори за потъването на Атлантида, човечеството преминава през ред културни епохи, в които винаги се е намирало под ръководството на Бялото Братство, начело с Христос, но винаги е било подложено и на влиянието на тъмните сили. Преминавайки през тези културни епохи - индуската, персийската, египетско-халдейската и четвъртата гръко- латинската, в която именно се явява Христос, човечеството преминава едно развитие на съзнанието, което постепенно става все по-земно.
През Атлантския период
съзнанието
на човечеството, както и физическото му тяло, коренно се е различавало от съвременното човечество.
Тогава човечеството е било, така да се каже, в общение с възвишените Същества на космоса, които са познавали като богове - добри и лоши и съзнанието му за физическия свят е било като съзнанието на днешните животни. Те не са схващали външния свят тъй, както ние го схващаме, но са виждали образите на физическите неща в астралния свят. Те са живели между Небето и земята, така да се каже. Не са били още стъпили с двата си крака на земята. В течение на следатлантските културни епохи човечеството със своето съзнание слиза все по-дълбоко във физическия свят и в четвъртата културна епоха - гръко-латинската - то е слязло най-дълбоко в материята и постепенно изгубва връзката си с Духовния свят.
към текста >>
Тогава човечеството е било, така да се каже, в общение с възвишените Същества на космоса, които са познавали като богове - добри и лоши и
съзнанието
му за физическия свят е било като
съзнанието
на днешните животни.
Това, именно, грехопадане е станало причина за ненормалното оформяне на човешките обвивки, на което, както казах, е противодействало Бялото Братство, начело с Христос. И по такъв начин грехът е вложен не в естеството, в душата на човека, но в неговите обвивки, чрез които се проявява душата и по такъв начин тя не може да прояви Божествената си природа, а се проявява такава, каквато не е. След големия потоп, който се описва в Библията, който говори за потъването на Атлантида, човечеството преминава през ред културни епохи, в които винаги се е намирало под ръководството на Бялото Братство, начело с Христос, но винаги е било подложено и на влиянието на тъмните сили. Преминавайки през тези културни епохи - индуската, персийската, египетско-халдейската и четвъртата гръко- латинската, в която именно се явява Христос, човечеството преминава едно развитие на съзнанието, което постепенно става все по-земно. През Атлантския период съзнанието на човечеството, както и физическото му тяло, коренно се е различавало от съвременното човечество.
Тогава човечеството е било, така да се каже, в общение с възвишените Същества на космоса, които са познавали като богове - добри и лоши и
съзнанието
му за физическия свят е било като
съзнанието
на днешните животни.
Те не са схващали външния свят тъй, както ние го схващаме, но са виждали образите на физическите неща в астралния свят. Те са живели между Небето и земята, така да се каже. Не са били още стъпили с двата си крака на земята. В течение на следатлантските културни епохи човечеството със своето съзнание слиза все по-дълбоко във физическия свят и в четвъртата културна епоха - гръко-латинската - то е слязло най-дълбоко в материята и постепенно изгубва връзката си с Духовния свят. Човек се превръща в земно, материално същество, което е забравило своя духовен произход.
към текста >>
В течение на следатлантските културни епохи човечеството със своето
съзнание
слиза все по-дълбоко във физическия свят и в четвъртата културна епоха - гръко-латинската - то е слязло най-дълбоко в материята и постепенно изгубва връзката си с Духовния свят.
През Атлантския период съзнанието на човечеството, както и физическото му тяло, коренно се е различавало от съвременното човечество. Тогава човечеството е било, така да се каже, в общение с възвишените Същества на космоса, които са познавали като богове - добри и лоши и съзнанието му за физическия свят е било като съзнанието на днешните животни. Те не са схващали външния свят тъй, както ние го схващаме, но са виждали образите на физическите неща в астралния свят. Те са живели между Небето и земята, така да се каже. Не са били още стъпили с двата си крака на земята.
В течение на следатлантските културни епохи човечеството със своето
съзнание
слиза все по-дълбоко във физическия свят и в четвъртата културна епоха - гръко-латинската - то е слязло най-дълбоко в материята и постепенно изгубва връзката си с Духовния свят.
Човек се превръща в земно, материално същество, което е забравило своя духовен произход. У човека вече постепенно се пробужда самосъзнанието и той се чувства като отделно същество със свои лични интереси и желания, докато по-рано той се е чувствал като част от племето или народа. И това личностно същество, със своите интереси и желания, под влияние на тъмните сили развива своя егоизъм и иска да живее само за себе си. Човек постепенно изгубва идеята за Бога и сам се провъзгласява за божество. При пристигането на Христос на земята, под влияние на тъмните сили, които са поляризирани от своя страна в две направления, човек се оформява като егоистично същество със силни страсти и желания, със стремеж към материално осигуряване.
към текста >>
У човека вече постепенно се пробужда
самосъзнанието
и той се чувства като отделно същество със свои лични интереси и желания, докато по-рано той се е чувствал като част от племето или народа.
Те не са схващали външния свят тъй, както ние го схващаме, но са виждали образите на физическите неща в астралния свят. Те са живели между Небето и земята, така да се каже. Не са били още стъпили с двата си крака на земята. В течение на следатлантските културни епохи човечеството със своето съзнание слиза все по-дълбоко във физическия свят и в четвъртата културна епоха - гръко-латинската - то е слязло най-дълбоко в материята и постепенно изгубва връзката си с Духовния свят. Човек се превръща в земно, материално същество, което е забравило своя духовен произход.
У човека вече постепенно се пробужда
самосъзнанието
и той се чувства като отделно същество със свои лични интереси и желания, докато по-рано той се е чувствал като част от племето или народа.
И това личностно същество, със своите интереси и желания, под влияние на тъмните сили развива своя егоизъм и иска да живее само за себе си. Човек постепенно изгубва идеята за Бога и сам се провъзгласява за божество. При пристигането на Христос на земята, под влияние на тъмните сили, които са поляризирани от своя страна в две направления, човек се оформява като егоистично същество със силни страсти и желания, със стремеж към материално осигуряване. Това най-дълбоко слизане в материята е край на инволюционния процес, на слизането на човека. И ако човек би продължил своето слизане или най- малко ако би останал в същото положение, той рискуваше да се самоунищожи.
към текста >>
В тази епоха в човешкото
съзнание
царувал голям мрак и хората не са виждали нищо вън от материалния свят.
И това личностно същество, със своите интереси и желания, под влияние на тъмните сили развива своя егоизъм и иска да живее само за себе си. Човек постепенно изгубва идеята за Бога и сам се провъзгласява за божество. При пристигането на Христос на земята, под влияние на тъмните сили, които са поляризирани от своя страна в две направления, човек се оформява като егоистично същество със силни страсти и желания, със стремеж към материално осигуряване. Това най-дълбоко слизане в материята е край на инволюционния процес, на слизането на човека. И ако човек би продължил своето слизане или най- малко ако би останал в същото положение, той рискуваше да се самоунищожи.
В тази епоха в човешкото
съзнание
царувал голям мрак и хората не са виждали нищо вън от материалния свят.
В духовно отношение човечеството отивало към пълно израждане. Древните култове на Мистериите, от които са произлезли различните религии на древността, които ние обикновено наричаме езически, са били съвършено извратени и са се превърнали в черно магьосничество. Римските цезари се провъзгласили за богове и техните статуи са били поставени на местата на древните богове. Но за тази цел те преминавали през едно извратено Посвещение, което ги свързвало с демоничните същества, със съществата от Черното Братство. Защото при Посвещението се извършват известни церемонии, чрез които посвещаваният се поставя в контакт с духовните същества.
към текста >>
От Гетсимания до Възкресението и Възнесението, учениците в тяхното болшинство бяха като замаяни от станалото, не можеха с ясно
съзнание
да преценят всичко което стана, макар че Христос ги беше предупредил за всичко, което имаше да преживее.
Тъмните сили привидно победиха, като го приковаха на кръст и го прекараха през най-големи страдания, но това беше една необходимост, това беше една тактика на Христос, за да влезе в тяхната крепост и да я разруши. Чрез смъртта на Голгота Христос слезе в ада, той проникна в центъра на земята, където е центърът на Черната ложа и извади оттам всички заробени човешки души. Същевременно със своята аура, със своята Светлина, Той проникна цялото космическо пространство, в което земята се движи и погълна в своята аура цялата духовна атмосфера на земята, с което трансформира всички онези набрани нечисти мисли и желания, които отежняваха пътя на човешкото развитие. В това се състои Спасението, което Христос извърши за човечеството, че обърна движението на неговите сили в противоположна посока на дотогавашната, че погълна в себе си дотогавашната аура на земята с всички нечистотии, породени от човешките мисли и желания, и най-после посочи на хората Пътя, по който могат да намерят Бога в себе си. След смъртта на Голгота Христос възкръсна и дълго след това поучаваше учениците Си и ги наставляваше, за да бъдат като учители и ръководители на човечеството в Новия път, който Той посочи и очерта.
От Гетсимания до Възкресението и Възнесението, учениците в тяхното болшинство бяха като замаяни от станалото, не можеха с ясно
съзнание
да преценят всичко което стана, макар че Христос ги беше предупредил за всичко, което имаше да преживее.
Те, с изключение на Йоан, не разбраха смисъла на Голгота и затова останаха като замаяни. Както казва Евангелието, само Йоан е присъствал при кръста, на който Христос е бил разпнат и напуснал тялото си, а другите ученици са се били разбягали. Но след Възкресението те постепенно идват на себе си и на Петдесетница, когато Светият Дух слиза над тях, техните съзнания се пробуждат и те разбират дълбокия смисъл на всичко, което е станало. От този момент те влизат във връзка с Белите Братя, които като Огнени езици слизат над тях и те са вече готови за работа. От този момент нататък почват своите проповеди и поучения.
към текста >>
Защото всичко, което те са чули и видели, постепенно възкръсва в тяхното
съзнание
.
Както казва Евангелието, само Йоан е присъствал при кръста, на който Христос е бил разпнат и напуснал тялото си, а другите ученици са се били разбягали. Но след Възкресението те постепенно идват на себе си и на Петдесетница, когато Светият Дух слиза над тях, техните съзнания се пробуждат и те разбират дълбокия смисъл на всичко, което е станало. От този момент те влизат във връзка с Белите Братя, които като Огнени езици слизат над тях и те са вече готови за работа. От този момент нататък почват своите проповеди и поучения. От този момент, както се казва, се заражда Християнството.
Защото всичко, което те са чули и видели, постепенно възкръсва в тяхното
съзнание
.
Същевременно техните духовни очи са отворени и те виждат в Духовния свят, където всичко е записано и със Светлината, която получават от Белите Братя, които се свързват с тях, в тяхното съзнание узрява и се оформя учението, което има да носят по света. След Петдесетница те постепенно се пръскат по света и носят новото Евангелие, новата Блага вест, която те са получили от своя контакт с Духовния свят. Все по това време, апостол Павел, който до тогава беше гонител, преживява срещата си с Христос при Дамаск, духовните му очи се отварят. Той вижда Възкръсналия в Неговото светещо и преобразено тяло, което прониква цялото духовно пространство и той се присъединява към другите апостоли. Оттук започва началото на Християнството като Учение за Живота, както Учителят го нарича.
към текста >>
Същевременно техните духовни очи са отворени и те виждат в Духовния свят, където всичко е записано и със Светлината, която получават от Белите Братя, които се свързват с тях, в тяхното
съзнание
узрява и се оформя учението, което има да носят по света.
Но след Възкресението те постепенно идват на себе си и на Петдесетница, когато Светият Дух слиза над тях, техните съзнания се пробуждат и те разбират дълбокия смисъл на всичко, което е станало. От този момент те влизат във връзка с Белите Братя, които като Огнени езици слизат над тях и те са вече готови за работа. От този момент нататък почват своите проповеди и поучения. От този момент, както се казва, се заражда Християнството. Защото всичко, което те са чули и видели, постепенно възкръсва в тяхното съзнание.
Същевременно техните духовни очи са отворени и те виждат в Духовния свят, където всичко е записано и със Светлината, която получават от Белите Братя, които се свързват с тях, в тяхното
съзнание
узрява и се оформя учението, което има да носят по света.
След Петдесетница те постепенно се пръскат по света и носят новото Евангелие, новата Блага вест, която те са получили от своя контакт с Духовния свят. Все по това време, апостол Павел, който до тогава беше гонител, преживява срещата си с Христос при Дамаск, духовните му очи се отварят. Той вижда Възкръсналия в Неговото светещо и преобразено тяло, което прониква цялото духовно пространство и той се присъединява към другите апостоли. Оттук започва началото на Християнството като Учение за Живота, както Учителят го нарича. Учителят казва, че Християнството не е някаква философия, а е Учение за Живота.
към текста >>
Когато
съзнанието
е пробудено, Душата предава тези опитности на земния човек.
Животът трябва да се разбира в най-широк смисъл, а не само в неговото физическо приложение. Учителят казва, че физическият живот е само сянка на истинския живот. И когато се говори, че Християнството е Учение за Живота, то разбираме Живота в широк смисъл. Животът се проявява в три направления: физическият живот на личността, който се изразява в мислите, чувствата и желанията, които са свързани с мозъка и тялото. Животът на Душата, който се изявява в духовни изживявания и опитности, свързани с Духовния свят.
Когато
съзнанието
е пробудено, Душата предава тези опитности на земния човек.
Най- после животът на Духа, който е във връзка със светлите възвишени духове и има велики и възвишени мисли и идеи, които мъчно достигат до обикновеното съзнание. Но когато съзнанието е пробудено, Духът прави контакт със земния човек и предава своите мисли и идеи като вдъхновение. Така че, когато се казва, че Християнството е Учение за Живота, трябва да се разбира Живота в широк смисъл, проявен в трите свята. То дава методи и правила как човек да развие своите духовни очи и уши, за да влезе в контакт с Възвишения свят. Когато Учителят казва, че Християнството не е някаква спекулативна философия, а е Учение за Живота, някои разбират това много материалистично и казват, че в Християнството няма нищо мистично, нищо окултно, а е едно просто учение за живота.
към текста >>
Най- после животът на Духа, който е във връзка със светлите възвишени духове и има велики и възвишени мисли и идеи, които мъчно достигат до обикновеното
съзнание
.
Учителят казва, че физическият живот е само сянка на истинския живот. И когато се говори, че Християнството е Учение за Живота, то разбираме Живота в широк смисъл. Животът се проявява в три направления: физическият живот на личността, който се изразява в мислите, чувствата и желанията, които са свързани с мозъка и тялото. Животът на Душата, който се изявява в духовни изживявания и опитности, свързани с Духовния свят. Когато съзнанието е пробудено, Душата предава тези опитности на земния човек.
Най- после животът на Духа, който е във връзка със светлите възвишени духове и има велики и възвишени мисли и идеи, които мъчно достигат до обикновеното
съзнание
.
Но когато съзнанието е пробудено, Духът прави контакт със земния човек и предава своите мисли и идеи като вдъхновение. Така че, когато се казва, че Християнството е Учение за Живота, трябва да се разбира Живота в широк смисъл, проявен в трите свята. То дава методи и правила как човек да развие своите духовни очи и уши, за да влезе в контакт с Възвишения свят. Когато Учителят казва, че Християнството не е някаква спекулативна философия, а е Учение за Живота, някои разбират това много материалистично и казват, че в Християнството няма нищо мистично, нищо окултно, а е едно просто учение за живота. Това е много повърхностно разбиране на мисълта на Учителя.
към текста >>
Но когато
съзнанието
е пробудено, Духът прави контакт със земния човек и предава своите мисли и идеи като вдъхновение.
И когато се говори, че Християнството е Учение за Живота, то разбираме Живота в широк смисъл. Животът се проявява в три направления: физическият живот на личността, който се изразява в мислите, чувствата и желанията, които са свързани с мозъка и тялото. Животът на Душата, който се изявява в духовни изживявания и опитности, свързани с Духовния свят. Когато съзнанието е пробудено, Душата предава тези опитности на земния човек. Най- после животът на Духа, който е във връзка със светлите възвишени духове и има велики и възвишени мисли и идеи, които мъчно достигат до обикновеното съзнание.
Но когато
съзнанието
е пробудено, Духът прави контакт със земния човек и предава своите мисли и идеи като вдъхновение.
Така че, когато се казва, че Християнството е Учение за Живота, трябва да се разбира Живота в широк смисъл, проявен в трите свята. То дава методи и правила как човек да развие своите духовни очи и уши, за да влезе в контакт с Възвишения свят. Когато Учителят казва, че Християнството не е някаква спекулативна философия, а е Учение за Живота, някои разбират това много материалистично и казват, че в Християнството няма нищо мистично, нищо окултно, а е едно просто учение за живота. Това е много повърхностно разбиране на мисълта на Учителя. Защото физическият живот е само сянка на Живота, той е реален колкото е реална сянката, но той няма самостоятелна реалност.
към текста >>
В беседата "Сродните души" Учителят като говори за четирите съзнания, казва: "Животът не седи в
съзнанието
и
самосъзнанието
, а в
подсъзнанието
и в
свръхсъзнанието
, които са достояние на Душата и Духа".
И Гьоте, който е разбирал този закон, казва: "Всичко преходно е символ на вечно Божественото, което се проявява". И когато Учителят говори, че Християнството е Учение за Живота, Той разбира Великия Живот, за който е казано в Евангелието на Йоан: "... И в Него бе Животът, т.е. в Словото бе Животът и Животът бе Виделина на человеците". Следователно, когато Учителят говори, че Християнството е Учение за Живота, Той разбира онзи Живот, който изтича от Словото, от висшето разумно Начало, а не само от физическия живот, който е сянка на истинския Живот.
В беседата "Сродните души" Учителят като говори за четирите съзнания, казва: "Животът не седи в
съзнанието
и
самосъзнанието
, а в
подсъзнанието
и в
свръхсъзнанието
, които са достояние на Душата и Духа".
По-нататък в отделна глава ще се спра на Християнството като философия на Живота, направена по мисли от Учителя. С призоваването на учениците Христос образува най- вътрешния кръг, с което открива своята Окултна Школа, която образуваше най-интимната среда, в която Той изнасяше Своите беседи. В тях излагаше Принципите, законите и методите, върху които е обоснован Живота и по които като се работи, всеки може да развие своите вътрешни сили и да влезе във връзка с Духа. След това кръгът се разширява, образува се втория кръг на 70-те и още по- широкият кръг на всички, които слушат публичните беседи и проповеди на Христос. С откриването на Школата и с публичните проповеди, които Христос провежда навсякъде между народа, можем да кажем, че се е поставило началото на Християнството като Окултна Школа и като Учение за духовно ръководство на народа, като религия на Любовта, която навлиза в света, за да отвори Пътя на човека към Бога.
към текста >>
По закона на асоциацията хората като слушат да им се говори Божественото Учение, постепенно в тяхното
съзнание
се пробужда това, което е вложено в тях, припомнят си го.
Без това вътрешно пробуждане нищо не може да се постигне. Затова и Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече". Със слизането си на земята и с образуването на Школата Христос донесе на земята Божественото Учение, което беше предал на хората още в рая. Но след изгонването им от рая те забравили всичко, каквото им било предадено и сега, със слизането си на земята Христос донесе това Божествено Учение и го проповядва, за да се пробуди у хората споменът за райския живот, където те са учили това Учение. И Платон, който е познавал този закон, казва: Ученето не е нищо друго, освен припомняне.
По закона на асоциацията хората като слушат да им се говори Божественото Учение, постепенно в тяхното
съзнание
се пробужда това, което е вложено в тях, припомнят си го.
И Христос това именно иска да направи - да накара хората да си припомнят това, което са учили някога в рая. Затова Той казва: "Царството Божие е вътре във вас". Царството Божие, това е Божественото в човека, това е Божественото Учение, което е вътре в нас и трябва да си го припомним, да го намерим вътре в себе си. А това става най-лесно, когато някой отвън ни го каже. Тогава по асоциация ние постепенно си припомняме това, което някога, в далечно минало сме учили и сме го знаели.
към текста >>
Те са, именно, този Святи Дух и се вселиха в апостолите, тяхното
съзнание
се разшири и те придобиха голяма Светлина, и същевременно силата да изцеляват болни, да възкресяват мъртви.
И този Дух Святи се изля върху апостолите в деня на Петдесетница. Оттогава постепенно апостолите започнаха да се проявяват, да проповядват и разнасят Учението. Сега ще направя един кратък исторически преглед на развитие на Християнството след Възкресението на Христос. Както вече казах, след възкресението 40 дни Той е учил учениците, предавал им е вътрешното Учение и ги е подготвил да им се отворят очите и ушите, за да влязат във връзка с Онзи свят, от който е дошъл и в който сега отива пак. От този свят слязоха Огнените езици, чрез които върху учениците слязоха Белите Братя.
Те са, именно, този Святи Дух и се вселиха в апостолите, тяхното
съзнание
се разшири и те придобиха голяма Светлина, и същевременно силата да изцеляват болни, да възкресяват мъртви.
Така те станаха проводници на Духа, който носи Светлина и Живот. Пътят на развитието на Християнството след Петде- сетница е описан в Деянията на апостолите от евангелист Лука. Лука казва в първа глава: "... като им се явяваше в течение на 40 дни и им говореше за Царството Божие, (т.е. за вътрешните закони на Живота), и като се събираше с тях, поръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което чухте от Мене. Защото Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни.
към текста >>
Слизането на Огнените езици над апостолите, казва Учителят, е слизането на Белите Братя, които се вселяват в апостолите и тяхното
съзнание
се разширява, и добиват сила.
След Възнесението апостолите се връщат от Елеонския хълм, където е станало Възнесението в Ерусалим, където живеели заедно и между тях била и майката Исусова, и братята му прекарвали в молитва. По това време по предложение на Петър избират заместник на Юда Искари- отски измежду тези, които са били отначало с Исус и апостолите. Хвърлят жребие между Юст и Матия и се пада на Матия, и той се присъединява към 12-те апостоли. В деня на Петдесетница, както били събрани, "внезапно стана шум от Небето, като фучене на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха и явиха им се езици като огнени, които се разделяха и седнаха по един над всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух и почнаха да говорят на чужди езици, според както им даваше Духа да говорят".
Слизането на Огнените езици над апостолите, казва Учителят, е слизането на Белите Братя, които се вселяват в апостолите и тяхното
съзнание
се разширява, и добиват сила.
Това е един вид Посвещение. Защото и при древните Посвещения, като са извършвали акта на Посвещението, посветеният влиза във връзка с Духовния свят, със Съществата от този свят и придобива ново съзнание, става нов човек. И тогава Духът се изливал върху този, който е бил посвещаван. Казва се по-нататък, че в Ерусалим по това време имало много чужденци от разни краища на света. От шума се събрала една навалица около къщата и апостолите почнали да говорят на различни езици и хората се чудели как така да говорят на техния език, когато не го познавали.
към текста >>
Защото и при древните Посвещения, като са извършвали акта на Посвещението, посветеният влиза във връзка с Духовния свят, със Съществата от този свят и придобива ново
съзнание
, става нов човек.
Хвърлят жребие между Юст и Матия и се пада на Матия, и той се присъединява към 12-те апостоли. В деня на Петдесетница, както били събрани, "внезапно стана шум от Небето, като фучене на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха и явиха им се езици като огнени, които се разделяха и седнаха по един над всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух и почнаха да говорят на чужди езици, според както им даваше Духа да говорят". Слизането на Огнените езици над апостолите, казва Учителят, е слизането на Белите Братя, които се вселяват в апостолите и тяхното съзнание се разширява, и добиват сила. Това е един вид Посвещение.
Защото и при древните Посвещения, като са извършвали акта на Посвещението, посветеният влиза във връзка с Духовния свят, със Съществата от този свят и придобива ново
съзнание
, става нов човек.
И тогава Духът се изливал върху този, който е бил посвещаван. Казва се по-нататък, че в Ерусалим по това време имало много чужденци от разни краища на света. От шума се събрала една навалица около къщата и апостолите почнали да говорят на различни езици и хората се чудели как така да говорят на техния език, когато не го познавали. Когато Духът дойде в човека, той може да говори на всички езици. Някои ги считали за пияни.
към текста >>
И всички се изпълниха със Светия Дух и с дързост говореха
Божието
Слово.
Тогава Петър държал една проповед и пред тях, след което синедрионът, като ги смъмрил, заръчал да не говорят повече в Исусово Име". А Петър и Йоан им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете. И те пак ги заплашили, но ги пуснали, поради страха от народа. И след като ги пуснали, върнали се при своите и всички се радвали и славели Бога за Неговата Милост и за делата, които вършел чрез тях. "И като се помолиха, потресе се местото, където бяха събрани.
И всички се изпълниха със Светия Дух и с дързост говореха
Божието
Слово.
А множеството на повярвалите имаше едно сърце и една душа. И нито един от тях не казваше, че нещо от имота е негово, но всичко беше общо. И апостолите с голяма сила свидетелстваха за Възкресението на Господа Исуса. И голяма благодарност почиваше над всички тях" По-нататък се разправя, как всички продавали имотите си и всичко донасяли на апостолите.
към текста >>
Дванадесетте събрали всички ученици и им казали: "Не е добре ние да оставим
Божието
Слово и да прислужваме на трапезата".
Ако това учение е човешко, то от само себе си ще се разпръсне. Но ако е Божие дело, каквото и да правите, не може да го унищожите". Те го послушали и като ги набили, и им заръчали да не говорят повече в това Име, ги пуснали. Те се върнали при своите си радостни, "че се удостоили да претърпят опозоряване за Исусовото Име" В 6-та глава се говори, че вследствие на голямото нарастване на хората на общността, започнали да стават спорове за неправилното разпределение на благата.
Дванадесетте събрали всички ученици и им казали: "Не е добре ние да оставим
Божието
Слово и да прислужваме на трапезата".
Затова предложили да се изберат 7 души "с одобрен и изпълнени с Дух и Мъдрост, които да поставят на тази работа, а ние ще постоянстваме в молитвата и в служене на Словото". И избрали Стефан, мъж пълен с Вяра в Светия Дух, Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармеон и Николая, един прозелит от Антиохия. Тях поставиха пред апостолите и като се помолиха, положиха ръцете си върху тях". В това време учениците се увеличавали и много от свещениците се присъединили към тях. "А Стефан, пълен с благодат и Истина, извършил големи знамения и чудеса между людете".
към текста >>
Това е също важен момент в развитието на първичното Християнство, от което се вижда, че
съзнанието
на учениците все повече се разширява и те разбират, че Христос не е дошъл само за евреите, но за всички народи и че мисията на новото Учение е универсална - трябва да проникне във всички народи.
"Докато Петър още говореше, Святият Дух слезе над всички, които слушаха Словото и след това Петър ги кръсти в Името на Исуса Христа". В 11-та глава се разправя, че след като Петър се върнал в Ерусалим, тамошните братя от юдейски произход, като научили, че е бил с езичниците, почнали да го укоряват и той им разправил подробно всичко, както е станало и те се зарадвали, че Бог се открива и на езичниците. След това се разправя, че разпръснатите поради гонението след убийството на Стефан, стигнали чак до Финикия, Кипър и Антиохия, като само на юдеи възвестявали Словото. Обаче между тях имало някои киприяни и киринейци, които като пристигнали в Антиохия, говорили и на гърците за Христос. Тук вече проповедта излиза извън юдеите и преминава освен към римляните, и към елините.
Това е също важен момент в развитието на първичното Християнство, от което се вижда, че
съзнанието
на учениците все повече се разширява и те разбират, че Христос не е дошъл само за евреите, но за всички народи и че мисията на новото Учение е универсална - трябва да проникне във всички народи.
И там голямо число човеци се обърнали към Господа. Апостолите в Ерусалим, като научили за това, изпратили Варнава в Антиохия. Той бил добър човек, пълен със Светия Дух и с Вяра. И още много хора приели Учението. Тогава той отишъл да търси Савел.
към текста >>
"Между това
Божието
Учение растеше и се умножаваше.
И като излязоха през нея, изминаха една улица и Ангелът веднага се оттегли от него. И Петър като дойде на себе си рече: Сега наистина зная, че Господ изпрати Ангела си и ме избави от ръката на Ирода и от всичко, каквото юдейските люде очакваха". Това освобождаване на Петър от тъмницата е пак едно окултно явление, което може да бъде обяснено по два начина: или че Ангелът го е дематериализирал и извел от тъмницата, или дълбоко е приспал всички стражи и войници и го е извел, като пък той се е материализирал. Но както и да е, Петър излиза с намесата на Духовния свят, който е винаги близо до нас и може да ни помогне. Но в това време учениците се молили усърдно и в отговор на тяхната молба се изпраща ангела.
"Между това
Божието
Учение растеше и се умножаваше.
А Варнава и Савла като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в Антиохия и взеха със себе си и Йоана, чието презиме беше Марко". В 13-та глава се казва в началото, че в Антиохия имало пророци и учители, които като постили и се молили, Светият Дух им казал: "Отделете ми Варнава и Савла за работата, за която съм ги призовал". Тогава, като постили и се молили, положили ръцете си над тях и ги изпратили. И така те, изпратени от Светия Дух отпътували за Кипър и там по различни градове проповядвали Словото Божие. В Пафа намерили някой си магьосник, лъжепророк, който дружал с управителя Сергей Павла, един разумен човек.
към текста >>
Той повикал Варнава и Савел да чуе
Божието
Слово.
А Варнава и Савла като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в Антиохия и взеха със себе си и Йоана, чието презиме беше Марко". В 13-та глава се казва в началото, че в Антиохия имало пророци и учители, които като постили и се молили, Светият Дух им казал: "Отделете ми Варнава и Савла за работата, за която съм ги призовал". Тогава, като постили и се молили, положили ръцете си над тях и ги изпратили. И така те, изпратени от Светия Дух отпътували за Кипър и там по различни градове проповядвали Словото Божие. В Пафа намерили някой си магьосник, лъжепророк, който дружал с управителя Сергей Павла, един разумен човек.
Той повикал Варнава и Савел да чуе
Божието
Слово.
Магьосникът се стараел да отклони управителя от вярата, но Савел, който се наричал и Павел го изобличил и му казал, че ще ослепее за това, и действително ослепял. Тогава управителят, като видял станалото, повярвал смаян в Господното Учение. Като обикаляли от град на град, стигнали в Антиохия Писимийска. Още преди да стигнат в Антиохия, Йоан се отделил от тях и заминал за Ерусалим. В Антиохия влезли в синагогата и Павел държал една знаменита проповед, от която мнозина повярвали в Учението.
към текста >>
Също и много юдеи повярвали и в следващата събота се събрал почти целия град да чуе
Божието
Слово.
Тогава управителят, като видял станалото, повярвал смаян в Господното Учение. Като обикаляли от град на град, стигнали в Антиохия Писимийска. Още преди да стигнат в Антиохия, Йоан се отделил от тях и заминал за Ерусалим. В Антиохия влезли в синагогата и Павел държал една знаменита проповед, от която мнозина повярвали в Учението. Като излезли от синагогата, езичниците ги молили да им проповядват тези думи и следната събота.
Също и много юдеи повярвали и в следващата събота се събрал почти целия град да чуе
Божието
Слово.
А някои от юдеите роптаели против Словото, но Павел и Варнава, говорейки дързостно, рекоха: "Нужно беше да се възвести първо на вас Божието Учение. Но понеже го отхвърлихте и считате себе си недостойни за Вечния Живот, ето защо се обръщаме към езичниците". Езичниците се радвали и повярвали всички, които били определени. А юдеите подстрекали невежи високопоставени жени и градски първенци против Павел и Варнава и ги изпъдили из пределите си. Те отърсили против тях праха от нозете си и заминали за Икония.
към текста >>
А някои от юдеите роптаели против Словото, но Павел и Варнава, говорейки дързостно, рекоха: "Нужно беше да се възвести първо на вас
Божието
Учение.
Като обикаляли от град на град, стигнали в Антиохия Писимийска. Още преди да стигнат в Антиохия, Йоан се отделил от тях и заминал за Ерусалим. В Антиохия влезли в синагогата и Павел държал една знаменита проповед, от която мнозина повярвали в Учението. Като излезли от синагогата, езичниците ги молили да им проповядват тези думи и следната събота. Също и много юдеи повярвали и в следващата събота се събрал почти целия град да чуе Божието Слово.
А някои от юдеите роптаели против Словото, но Павел и Варнава, говорейки дързостно, рекоха: "Нужно беше да се възвести първо на вас
Божието
Учение.
Но понеже го отхвърлихте и считате себе си недостойни за Вечния Живот, ето защо се обръщаме към езичниците". Езичниците се радвали и повярвали всички, които били определени. А юдеите подстрекали невежи високопоставени жени и градски първенци против Павел и Варнава и ги изпъдили из пределите си. Те отърсили против тях праха от нозете си и заминали за Икония. Оттук се вижда, че Християнството постепенно прониква между езичниците, гърци, римляни и други.
към текста >>
И като преминали през много градове, където наставлявали учениците и ги учили, че през много скърби трябва да влязат в
Божието
Царство.
Те оприличили Павел на Меркурий, а Варнава на Юпитер. След това дошли юдеи от Антиохия и Икония, които настроили народа против апостолите. Те били Павел с камъни и го извлекли вън от града, като мислили, че е умрял. Но той оживял и влязъл в града. На другия ден заминали с Варнава за Дервия, където проповядвали и придобили много ученици.
И като преминали през много градове, където наставлявали учениците и ги учили, че през много скърби трябва да влязат в
Божието
Царство.
И като им ръкоположили презвитери на всяка църква, стигнали в Антиохия. Там разправили на братята и сестрите всичко, което Бог беше извършил чрез тях и как беше отворил за езичниците врата, за да повярват. Там преседяли доста време с учениците си. В 15_та глава се разказва, че някои юдеи християни дошли от Ерусалим в Антиохия и учили, че преди всичко езичниците трябва да приемат Моисеевото учение и да се обрежат, и тогава да приемат Новото учение. Павел и Варнава се съпротивлявали на това и братята наредили на Павел и Варнава да отидат в Ерусалим, да се съвещават с апостолите по този въпрос.
към текста >>
Той останал в този град година и половина и ги поучавал в
Божието
Слово.
И понеже имал същият занаят като тях, седял у тях и работел заедно с тях. Занаятът им бил да правят шатри. И всяка събота той разисквал в синагогата с юдеи и гърци, и се стараел да ги убеди. И мнозина от евреите и гърците повярвали в Учението. И Господ казал на Павел във видение през нощта: Не бой се, но говори и не млъквай, защото Аз съм с теб и никой няма да те нападне и да ти причини зло, защото имам много люде в този град".
Той останал в този град година и половина и ги поучавал в
Божието
Слово.
Пак под влияние на противници и юдеи се подига гонение, но минава благополучно. След като се простил с учениците, заминал за Сирия с Акила и Прискила. Като стигнал в Ефес той ги оставил там и сам влязъл в синагогата, и разисквал с юдеите. От Ефес заминал за Кесария, оттам за Ерусалим, където поздравил църквата и после заминал за Антиохия. И като преседял там известно време, тръгнал да обикаля Галатийската и Фригийската страна, където утвърждавал учениците.
към текста >>
54.
14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
И както житното зърно под влияние на светлината и топлината на слънцето намира сили в себе си, за да излезе над земята и да израсте, да даде плод, така и всяка душа, под влиянието на топлината на Любовта и Светлината на Мъдростта може да преодолее противодействието на гъстата материя и да израстне за нов живот, да се пробуди ново
съзнание
в нея.
Но тогава този Път беше достъпен за малцина избраници, а Христос искал да покаже един Път, достъпен за всички. Защото Христос искал всички хора да бъдат спасени, а не само единици. И затова това, което става в Храмовете на Посвещение в древните Мистерии, Той го изнесе открито пред целия свят и всеки, който намери сили в себе си, да Го следва доколкото може. А всеки, който направи усилие, ще намери сили в себе си, за да преодолява противодействието на материята, за да израстне. Защото човешките души са посадени в гъстата материя, както житното зърно в земята.
И както житното зърно под влияние на светлината и топлината на слънцето намира сили в себе си, за да излезе над земята и да израсте, да даде плод, така и всяка душа, под влиянието на топлината на Любовта и Светлината на Мъдростта може да преодолее противодействието на гъстата материя и да израстне за нов живот, да се пробуди ново
съзнание
в нея.
Тези сили на Любовта и Мъдростта внесе Христос в света, за да създаде условия за пробуждане на човешките души и за излизането им от лабиринта на материята. Но затова трябва да се направи известно усилие. Затова Христос казва: Отсега Царството Божие насила се взема. Който се насили, той ще го вземе. Значи, от човека се иска да направи усилие над себе си, за да преодолее противодействието на гъстата материя, за да може да намери Царството Божие.
към текста >>
След това Той трябваше да проникне в човешките души като една творческа сила, която да организира човешкия душевен живот и да даде условия за развиване на Аза в човека, на човешкото
самосъзнание
, за да може човек в бъдеще да осъзнае своя Божествен произход и своето достойнство като човек.
Също така и народните религии бяха изгубили своето значение за възпитанието на широките народни маси. И ако така продължавали нещата, рискувало се да се дойде до голяма духовна катастрофа - да се изгуби едва зараждащата се човешка индивидуалност. За да се избегне тази духовна катастрофа, духовното ръководство на човечеството решило да вземе мерки и Христос, най-възвишеният в йерархията на Ангелите, Първородният Божи Син, Логосът, Божественото Слово, слезе на земята. Със слизането Си на земята Той имал за задача първо да спре инволюционния процес, който бил извършил своята мисия и се превръщал в едно зло. С това Той обърна посоката на духовните сили, които действали в сферата на земята от низходящо във възходящо направление.
След това Той трябваше да проникне в човешките души като една творческа сила, която да организира човешкия душевен живот и да даде условия за развиване на Аза в човека, на човешкото
самосъзнание
, за да може човек в бъдеще да осъзнае своя Божествен произход и своето достойнство като човек.
Казано с други думи, в това време развитието на човечеството преминавало от колективното подсъзнание към развитие на самосъзнанието и след това се насочва към развиване на колективното съзнание. По такъв начин човешкото развитие върви от несъзнателното към съзнателното, в която фаза се заражда и развива човешкият ум, който има стремеж да проучи външния свят. Следващата фаза в развитието е космичното съзнание, когато в човека ще се развие интуицията и разумното сърце. Човек ще може да проучи обективно Духовния свят, в който навлиза развитието. Целият този процес на развитие не би могъл да се осъществи, ако Христос не беше слязъл на земята, ако не беше се явило Християнството на историческата сцена.
към текста >>
Казано с други думи, в това време развитието на човечеството преминавало от колективното
подсъзнание
към развитие на
самосъзнанието
и след това се насочва към развиване на колективното
съзнание
.
И ако така продължавали нещата, рискувало се да се дойде до голяма духовна катастрофа - да се изгуби едва зараждащата се човешка индивидуалност. За да се избегне тази духовна катастрофа, духовното ръководство на човечеството решило да вземе мерки и Христос, най-възвишеният в йерархията на Ангелите, Първородният Божи Син, Логосът, Божественото Слово, слезе на земята. Със слизането Си на земята Той имал за задача първо да спре инволюционния процес, който бил извършил своята мисия и се превръщал в едно зло. С това Той обърна посоката на духовните сили, които действали в сферата на земята от низходящо във възходящо направление. След това Той трябваше да проникне в човешките души като една творческа сила, която да организира човешкия душевен живот и да даде условия за развиване на Аза в човека, на човешкото самосъзнание, за да може човек в бъдеще да осъзнае своя Божествен произход и своето достойнство като човек.
Казано с други думи, в това време развитието на човечеството преминавало от колективното
подсъзнание
към развитие на
самосъзнанието
и след това се насочва към развиване на колективното
съзнание
.
По такъв начин човешкото развитие върви от несъзнателното към съзнателното, в която фаза се заражда и развива човешкият ум, който има стремеж да проучи външния свят. Следващата фаза в развитието е космичното съзнание, когато в човека ще се развие интуицията и разумното сърце. Човек ще може да проучи обективно Духовния свят, в който навлиза развитието. Целият този процес на развитие не би могъл да се осъществи, ако Христос не беше слязъл на земята, ако не беше се явило Християнството на историческата сцена. Със слизането Си на земята Христос вля в остарялото тяло на човечеството нови Божествени сили, които са в състояние да го обновят и подмладят.
към текста >>
Следващата фаза в развитието е космичното
съзнание
, когато в човека ще се развие интуицията и разумното сърце.
Със слизането Си на земята Той имал за задача първо да спре инволюционния процес, който бил извършил своята мисия и се превръщал в едно зло. С това Той обърна посоката на духовните сили, които действали в сферата на земята от низходящо във възходящо направление. След това Той трябваше да проникне в човешките души като една творческа сила, която да организира човешкия душевен живот и да даде условия за развиване на Аза в човека, на човешкото самосъзнание, за да може човек в бъдеще да осъзнае своя Божествен произход и своето достойнство като човек. Казано с други думи, в това време развитието на човечеството преминавало от колективното подсъзнание към развитие на самосъзнанието и след това се насочва към развиване на колективното съзнание. По такъв начин човешкото развитие върви от несъзнателното към съзнателното, в която фаза се заражда и развива човешкият ум, който има стремеж да проучи външния свят.
Следващата фаза в развитието е космичното
съзнание
, когато в човека ще се развие интуицията и разумното сърце.
Човек ще може да проучи обективно Духовния свят, в който навлиза развитието. Целият този процес на развитие не би могъл да се осъществи, ако Христос не беше слязъл на земята, ако не беше се явило Християнството на историческата сцена. Със слизането Си на земята Христос вля в остарялото тяло на човечеството нови Божествени сили, които са в състояние да го обновят и подмладят. Така стана възможно по-нататъшното развитие на човечеството в духовно и културно отношение. Целият прогрес на човечеството в духовно, културно и обществено отношение се дължи на Христовия импулс.
към текста >>
И Учителят казва: "От този момент духовните очи на цялото човечество се отвориха, човешкото
съзнание
се пробуди и хората почват да виждат, че Бог, Който се проявявал в техните души е и в цялата Природа".
Той виждал Словото да прониква цялата Природа и разчитал неговите проявления както в движението на звездите, така и в шумоленето на листата, в движението на облаците, в промените на времената и във всички външни феномени на Природата. Това Слово, което прониква цялата Природа, се всели в тялото на Исус и стана осезаемо, видимо, познато за всички. Дотогава То е било познато само на посветените в Храмовете на Мистериите. Но отсега То става познато на всички, които имат очи да Го видят. И затова То помаза очите на слепия, с което той прогледна и Го прослави.
И Учителят казва: "От този момент духовните очи на цялото човечество се отвориха, човешкото
съзнание
се пробуди и хората почват да виждат, че Бог, Който се проявявал в техните души е и в цялата Природа".
За изяснение същността и мисията на Християнството ще приведа някои мисли от Учителя, които следват по- долу: "Християнството е Божествена музика, Божествено пеене, понеже то възстановява вътрешната Хармония в човешката душа, която сама по себе си е Музика". "Христос е дошъл да ни научи как да спечелим изгубения Живот. Той казва: Аз съм Животът, а Животът е една сила, която строи, въздига, съединява, обединява, дава радост и веселие на човешката душа. Животът е целта, към която се стремим.
към текста >>
Учителят казва още: "Възкресението ще бъде моментът, когато във вас се яви
съзнанието
за Висшето, Божественото, когато във вас се яви новият Божествен живот, онзи индивид, който се нарича Божествено Аз.
Да възкръснеш, това значи да бъдеш господар на всички елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички желания, на всички действия. С тази нова енергия, която Христос внесе в света със Своето Възкресение, Той показа Пътя на това Божествено изкуство - Спасението. И затова, именно, трябва да изучаваме усърдно Евангелието. Възкресението е един процес, който Духът Божий извършва в нас. Животът е един велик процес, чрез който Бог възстановява първоначалната Хармония".
Учителят казва още: "Възкресението ще бъде моментът, когато във вас се яви
съзнанието
за Висшето, Божественото, когато във вас се яви новият Божествен живот, онзи индивид, който се нарича Божествено Аз.
Окултистите и теософите го наричат тъй. Тогаз ще започне новият Божествен живот. А той седи в разбирането, приложението на Великия закон, който сега съществува в Битието". "Някои хора казват, че са слушали Господа да говори. Кой Господ?
към текста >>
А този Велик Закон, който обуславя
Божието
Царство, това е Мъдростта, която твори в света и е основа на всички закони.
Термините "Името Божие", "Царството Божие" и "Волята Божия", това са степени на един вътрешен Път. Който не познава името Божие, той не може да намери Царството Божие и да изпъли Волята Божия. Който не познава Името Божие, а иска да изпълни Волята Божия, прилича на онази майка, която шие дрешки на детето си, което още не е дошло на света. В процеса на осветяване на Името Божие, въдворяване на Царството Божие и изпълнение на Волята Божия ще дойде Царството Небесно. Под "Царство Божие" Христос в широк смисъл подразбира всички онези велики закони, които направляват човешкия живот, защото всичко в Природата е тясно свързано с човека и човек е свързан с Природата.
А този Велик Закон, който обуславя
Божието
Царство, това е Мъдростта, която твори в света и е основа на всички закони.
Царството Божие за нас е един велик обект. В туй Царство Божие е вложено Разумното, разумния живот. В туй Царство Божие са вложени всички сили, с които ние можем да работим. То е основата, върху която можем да градим. И затова е казано: "Търсете първом Царството Божие и неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи".
към текста >>
Когато в Окултната Наука се говори за развитие, подразбира се преди всичко развитието на
съзнанието
, като последствие на което се явява развитието на формата.
Но Християнството е в началото на своето проявление и развитие. В днешната епоха Християнството, разбрано в неговата вътрешна дълбочина, като Учение за вътрешния духовен Път на човешките души, е призвано да положи основите на едно ново човечество, на новата човешка култура, която се заражда в недрата на съвременната култура. Ние се намираме пред един такъв момент в развитието на човечеството, какъвто сме имали в началото на развитието на арийската раса, когато човечеството минавало от четвъртата коренна раса, в петата коренна раса. Сега се дава импулс за преминаване на човечеството към шестата коренна раса. Но преди това развитието ще навлезе в шестата културна епоха, когато ще се създаде едно ядро от човешки души, които ще приложат Християнството в своя живот и от които ще се образува новата раса, която ще бъде раса за приложение на Християнството в неговата пълнота.
Когато в Окултната Наука се говори за развитие, подразбира се преди всичко развитието на
съзнанието
, като последствие на което се явява развитието на формата.
Към края на атлантската раса, в нейната пета култура, развитието навлиза в една нова фаза. Постепенно започва да се пробужда самосъзнанието и мисълта, а заедно с тях и музикалното чувство. Това е станало, според Учителя, приблизително преди 300 хиляди години. Преминаването на развитието на съзнанието от една форма в друга, се нарича в окултната наука "вихър", при който става преминаването на една степен на съзнанието в друга. В началото на арийската раса е имало един такъв вихър, когато постепенно се развива индивидуалното съзнание на човечеството.
към текста >>
Постепенно започва да се пробужда
самосъзнанието
и мисълта, а заедно с тях и музикалното чувство.
Ние се намираме пред един такъв момент в развитието на човечеството, какъвто сме имали в началото на развитието на арийската раса, когато човечеството минавало от четвъртата коренна раса, в петата коренна раса. Сега се дава импулс за преминаване на човечеството към шестата коренна раса. Но преди това развитието ще навлезе в шестата културна епоха, когато ще се създаде едно ядро от човешки души, които ще приложат Християнството в своя живот и от които ще се образува новата раса, която ще бъде раса за приложение на Християнството в неговата пълнота. Когато в Окултната Наука се говори за развитие, подразбира се преди всичко развитието на съзнанието, като последствие на което се явява развитието на формата. Към края на атлантската раса, в нейната пета култура, развитието навлиза в една нова фаза.
Постепенно започва да се пробужда
самосъзнанието
и мисълта, а заедно с тях и музикалното чувство.
Това е станало, според Учителя, приблизително преди 300 хиляди години. Преминаването на развитието на съзнанието от една форма в друга, се нарича в окултната наука "вихър", при който става преминаването на една степен на съзнанието в друга. В началото на арийската раса е имало един такъв вихър, когато постепенно се развива индивидуалното съзнание на човечеството. То достига своя краен предел в петата културна епоха, западноевропейската, в която се разви Християнството в своя първи период. В Християнството човешкото съзнание преминава в една по-висока степен на развитие.
към текста >>
Преминаването на развитието на
съзнанието
от една форма в друга, се нарича в окултната наука "вихър", при който става преминаването на една степен на
съзнанието
в друга.
Но преди това развитието ще навлезе в шестата културна епоха, когато ще се създаде едно ядро от човешки души, които ще приложат Християнството в своя живот и от които ще се образува новата раса, която ще бъде раса за приложение на Християнството в неговата пълнота. Когато в Окултната Наука се говори за развитие, подразбира се преди всичко развитието на съзнанието, като последствие на което се явява развитието на формата. Към края на атлантската раса, в нейната пета култура, развитието навлиза в една нова фаза. Постепенно започва да се пробужда самосъзнанието и мисълта, а заедно с тях и музикалното чувство. Това е станало, според Учителя, приблизително преди 300 хиляди години.
Преминаването на развитието на
съзнанието
от една форма в друга, се нарича в окултната наука "вихър", при който става преминаването на една степен на
съзнанието
в друга.
В началото на арийската раса е имало един такъв вихър, когато постепенно се развива индивидуалното съзнание на човечеството. То достига своя краен предел в петата културна епоха, западноевропейската, в която се разви Християнството в своя първи период. В Християнството човешкото съзнание преминава в една по-висока степен на развитие. Крайната степен на Християнството е да подготви човечеството към нова степен на съзнанието, да предизвика към живот нов световен вихър. Христос и Християнството са носители на бъдещето.
към текста >>
В началото на арийската раса е имало един такъв вихър, когато постепенно се развива индивидуалното
съзнание
на човечеството.
Когато в Окултната Наука се говори за развитие, подразбира се преди всичко развитието на съзнанието, като последствие на което се явява развитието на формата. Към края на атлантската раса, в нейната пета култура, развитието навлиза в една нова фаза. Постепенно започва да се пробужда самосъзнанието и мисълта, а заедно с тях и музикалното чувство. Това е станало, според Учителя, приблизително преди 300 хиляди години. Преминаването на развитието на съзнанието от една форма в друга, се нарича в окултната наука "вихър", при който става преминаването на една степен на съзнанието в друга.
В началото на арийската раса е имало един такъв вихър, когато постепенно се развива индивидуалното
съзнание
на човечеството.
То достига своя краен предел в петата културна епоха, западноевропейската, в която се разви Християнството в своя първи период. В Християнството човешкото съзнание преминава в една по-висока степен на развитие. Крайната степен на Християнството е да подготви човечеството към нова степен на съзнанието, да предизвика към живот нов световен вихър. Христос и Християнството са носители на бъдещето. На Христос е бил ясен целият път на човешкия развой, пътят на човечеството още от излизането му от Бога и постепенното му преминаване през духовните сфери на съществуване, докато дойде до физическото въплъщение, необходимо за развитието на самосъзнанието в човека.
към текста >>
В Християнството човешкото
съзнание
преминава в една по-висока степен на развитие.
Постепенно започва да се пробужда самосъзнанието и мисълта, а заедно с тях и музикалното чувство. Това е станало, според Учителя, приблизително преди 300 хиляди години. Преминаването на развитието на съзнанието от една форма в друга, се нарича в окултната наука "вихър", при който става преминаването на една степен на съзнанието в друга. В началото на арийската раса е имало един такъв вихър, когато постепенно се развива индивидуалното съзнание на човечеството. То достига своя краен предел в петата културна епоха, западноевропейската, в която се разви Християнството в своя първи период.
В Християнството човешкото
съзнание
преминава в една по-висока степен на развитие.
Крайната степен на Християнството е да подготви човечеството към нова степен на съзнанието, да предизвика към живот нов световен вихър. Христос и Християнството са носители на бъдещето. На Христос е бил ясен целият път на човешкия развой, пътят на човечеството още от излизането му от Бога и постепенното му преминаване през духовните сфери на съществуване, докато дойде до физическото въплъщение, необходимо за развитието на самосъзнанието в човека. Тук е повратната точка в развитието на човешкото съзнание. Със слизането на Христа на земята се отбелязва началото на възхода на човешкото съзнание от лабиритнта на материята.
към текста >>
Крайната степен на Християнството е да подготви човечеството към нова степен на
съзнанието
, да предизвика към живот нов световен вихър.
Това е станало, според Учителя, приблизително преди 300 хиляди години. Преминаването на развитието на съзнанието от една форма в друга, се нарича в окултната наука "вихър", при който става преминаването на една степен на съзнанието в друга. В началото на арийската раса е имало един такъв вихър, когато постепенно се развива индивидуалното съзнание на човечеството. То достига своя краен предел в петата културна епоха, западноевропейската, в която се разви Християнството в своя първи период. В Християнството човешкото съзнание преминава в една по-висока степен на развитие.
Крайната степен на Християнството е да подготви човечеството към нова степен на
съзнанието
, да предизвика към живот нов световен вихър.
Христос и Християнството са носители на бъдещето. На Христос е бил ясен целият път на човешкия развой, пътят на човечеството още от излизането му от Бога и постепенното му преминаване през духовните сфери на съществуване, докато дойде до физическото въплъщение, необходимо за развитието на самосъзнанието в човека. Тук е повратната точка в развитието на човешкото съзнание. Със слизането на Христа на земята се отбелязва началото на възхода на човешкото съзнание от лабиритнта на материята. Човешкото съзнание постепенно се освобождава от физическите ограничения и се насочва към Любов, Свобода, Мъдрост и безусловно Добро.
към текста >>
На Христос е бил ясен целият път на човешкия развой, пътят на човечеството още от излизането му от Бога и постепенното му преминаване през духовните сфери на съществуване, докато дойде до физическото въплъщение, необходимо за развитието на
самосъзнанието
в човека.
В началото на арийската раса е имало един такъв вихър, когато постепенно се развива индивидуалното съзнание на човечеството. То достига своя краен предел в петата културна епоха, западноевропейската, в която се разви Християнството в своя първи период. В Християнството човешкото съзнание преминава в една по-висока степен на развитие. Крайната степен на Християнството е да подготви човечеството към нова степен на съзнанието, да предизвика към живот нов световен вихър. Христос и Християнството са носители на бъдещето.
На Христос е бил ясен целият път на човешкия развой, пътят на човечеството още от излизането му от Бога и постепенното му преминаване през духовните сфери на съществуване, докато дойде до физическото въплъщение, необходимо за развитието на
самосъзнанието
в човека.
Тук е повратната точка в развитието на човешкото съзнание. Със слизането на Христа на земята се отбелязва началото на възхода на човешкото съзнание от лабиритнта на материята. Човешкото съзнание постепенно се освобождава от физическите ограничения и се насочва към Любов, Свобода, Мъдрост и безусловно Добро. Целият този Път е бил ясен за Христос и Той, в предвиждането на бъдещето е установил Тайната вечеря като вътрешен символ на бъдещото развитие на съзнанието. Този символ сочи на необходимостта от жертва - Христос даде плътта и кръвта
към текста >>
Тук е повратната точка в развитието на човешкото
съзнание
.
То достига своя краен предел в петата културна епоха, западноевропейската, в която се разви Християнството в своя първи период. В Християнството човешкото съзнание преминава в една по-висока степен на развитие. Крайната степен на Християнството е да подготви човечеството към нова степен на съзнанието, да предизвика към живот нов световен вихър. Христос и Християнството са носители на бъдещето. На Христос е бил ясен целият път на човешкия развой, пътят на човечеството още от излизането му от Бога и постепенното му преминаване през духовните сфери на съществуване, докато дойде до физическото въплъщение, необходимо за развитието на самосъзнанието в човека.
Тук е повратната точка в развитието на човешкото
съзнание
.
Със слизането на Христа на земята се отбелязва началото на възхода на човешкото съзнание от лабиритнта на материята. Човешкото съзнание постепенно се освобождава от физическите ограничения и се насочва към Любов, Свобода, Мъдрост и безусловно Добро. Целият този Път е бил ясен за Христос и Той, в предвиждането на бъдещето е установил Тайната вечеря като вътрешен символ на бъдещото развитие на съзнанието. Този символ сочи на необходимостта от жертва - Христос даде плътта и кръвта Си за спасението на човечеството.
към текста >>
Със слизането на Христа на земята се отбелязва началото на възхода на човешкото
съзнание
от лабиритнта на материята.
В Християнството човешкото съзнание преминава в една по-висока степен на развитие. Крайната степен на Християнството е да подготви човечеството към нова степен на съзнанието, да предизвика към живот нов световен вихър. Христос и Християнството са носители на бъдещето. На Христос е бил ясен целият път на човешкия развой, пътят на човечеството още от излизането му от Бога и постепенното му преминаване през духовните сфери на съществуване, докато дойде до физическото въплъщение, необходимо за развитието на самосъзнанието в човека. Тук е повратната точка в развитието на човешкото съзнание.
Със слизането на Христа на земята се отбелязва началото на възхода на човешкото
съзнание
от лабиритнта на материята.
Човешкото съзнание постепенно се освобождава от физическите ограничения и се насочва към Любов, Свобода, Мъдрост и безусловно Добро. Целият този Път е бил ясен за Христос и Той, в предвиждането на бъдещето е установил Тайната вечеря като вътрешен символ на бъдещото развитие на съзнанието. Този символ сочи на необходимостта от жертва - Христос даде плътта и кръвта Си за спасението на човечеството. И всеки човек, ако иска да бъде истински християнин, трябва да даде кръвта на своето сърце, т.е.
към текста >>
Човешкото
съзнание
постепенно се освобождава от физическите ограничения и се насочва към Любов, Свобода, Мъдрост и безусловно Добро.
Крайната степен на Християнството е да подготви човечеството към нова степен на съзнанието, да предизвика към живот нов световен вихър. Христос и Християнството са носители на бъдещето. На Христос е бил ясен целият път на човешкия развой, пътят на човечеството още от излизането му от Бога и постепенното му преминаване през духовните сфери на съществуване, докато дойде до физическото въплъщение, необходимо за развитието на самосъзнанието в човека. Тук е повратната точка в развитието на човешкото съзнание. Със слизането на Христа на земята се отбелязва началото на възхода на човешкото съзнание от лабиритнта на материята.
Човешкото
съзнание
постепенно се освобождава от физическите ограничения и се насочва към Любов, Свобода, Мъдрост и безусловно Добро.
Целият този Път е бил ясен за Христос и Той, в предвиждането на бъдещето е установил Тайната вечеря като вътрешен символ на бъдещото развитие на съзнанието. Този символ сочи на необходимостта от жертва - Христос даде плътта и кръвта Си за спасението на човечеството. И всеки човек, ако иска да бъде истински християнин, трябва да даде кръвта на своето сърце, т.е. да пожертва своето себелюбие, своята отделност, за да се повдигне до една нова степен на съзнанието.
към текста >>
Целият този Път е бил ясен за Христос и Той, в предвиждането на бъдещето е установил Тайната вечеря като вътрешен символ на бъдещото развитие на
съзнанието
.
Христос и Християнството са носители на бъдещето. На Христос е бил ясен целият път на човешкия развой, пътят на човечеството още от излизането му от Бога и постепенното му преминаване през духовните сфери на съществуване, докато дойде до физическото въплъщение, необходимо за развитието на самосъзнанието в човека. Тук е повратната точка в развитието на човешкото съзнание. Със слизането на Христа на земята се отбелязва началото на възхода на човешкото съзнание от лабиритнта на материята. Човешкото съзнание постепенно се освобождава от физическите ограничения и се насочва към Любов, Свобода, Мъдрост и безусловно Добро.
Целият този Път е бил ясен за Христос и Той, в предвиждането на бъдещето е установил Тайната вечеря като вътрешен символ на бъдещото развитие на
съзнанието
.
Този символ сочи на необходимостта от жертва - Христос даде плътта и кръвта Си за спасението на човечеството. И всеки човек, ако иска да бъде истински християнин, трябва да даде кръвта на своето сърце, т.е. да пожертва своето себелюбие, своята отделност, за да се повдигне до една нова степен на съзнанието. В сегашно време ние вече стоим лице с лице пред един нов вихър в процеса на световното развитие.
към текста >>
да пожертва своето себелюбие, своята отделност, за да се повдигне до една нова степен на
съзнанието
.
Човешкото съзнание постепенно се освобождава от физическите ограничения и се насочва към Любов, Свобода, Мъдрост и безусловно Добро. Целият този Път е бил ясен за Христос и Той, в предвиждането на бъдещето е установил Тайната вечеря като вътрешен символ на бъдещото развитие на съзнанието. Този символ сочи на необходимостта от жертва - Христос даде плътта и кръвта Си за спасението на човечеството. И всеки човек, ако иска да бъде истински християнин, трябва да даде кръвта на своето сърце, т.е.
да пожертва своето себелюбие, своята отделност, за да се повдигне до една нова степен на
съзнанието
.
В сегашно време ние вече стоим лице с лице пред един нов вихър в процеса на световното развитие. Предишният вихър е започнал, както казах, когато у семитите са положили началото на нашата пета арийска раса. На този вихър дължим досегашната си култура. А сега започва новият вихър, когато се посяват семената на новата култура, която трябва да дадат славяните за следващата шеста раса, зазоряваща се на хоризонта на човешкото развитие. Старата култура е стигнала до своя краен предел.
към текста >>
Те са дали началото на културата на критичното, раздробяващото, аналитичното
съзнание
.
Но създаващото се в него духовно е вече готово да избликне в нови мисли, да извика към живот нова култура за цялото човечество. Смисълът на това, което става пред нас, на този нов вихър на Битието, е разлагането на досегашната култура, която е достигнала до своя краен предел на развитие и възникване на новата, която се заражда между славяните. Старата култура трябва да даде тласък на новата. От прехода към новото възниква творческият зародиш. Така е било в атлантски времена, когато древните семити са представяли от себе си този творчески зародиш.
Те са дали началото на културата на критичното, раздробяващото, аналитичното
съзнание
.
Невъзможно е да се продължава в този път по-нататък. Нишката е скъсана, образува се прелом - необходим е скок, за да се отиде на другия бряг, откъдето към нас гледа духовността, плод на едно ново съзнание, което се заражда между славяните. Духовното минало на човечеството и неговото бъдеще се отнасят едно към друго, както трансът към будното съзнание. При пълно всекидневно будно съзнание народите на бъдещето ще развият своята духовна култура, която ще бъде съвсем различна от досегашната. Затова и Мъдростта няма да се ограничава с предаване на старото, а ще внесе нещо ново, което е вътрешният смисъл на Християнството.
към текста >>
Нишката е скъсана, образува се прелом - необходим е скок, за да се отиде на другия бряг, откъдето към нас гледа духовността, плод на едно ново
съзнание
, което се заражда между славяните.
Старата култура трябва да даде тласък на новата. От прехода към новото възниква творческият зародиш. Така е било в атлантски времена, когато древните семити са представяли от себе си този творчески зародиш. Те са дали началото на културата на критичното, раздробяващото, аналитичното съзнание. Невъзможно е да се продължава в този път по-нататък.
Нишката е скъсана, образува се прелом - необходим е скок, за да се отиде на другия бряг, откъдето към нас гледа духовността, плод на едно ново
съзнание
, което се заражда между славяните.
Духовното минало на човечеството и неговото бъдеще се отнасят едно към друго, както трансът към будното съзнание. При пълно всекидневно будно съзнание народите на бъдещето ще развият своята духовна култура, която ще бъде съвсем различна от досегашната. Затова и Мъдростта няма да се ограничава с предаване на старото, а ще внесе нещо ново, което е вътрешният смисъл на Християнството. То ще бъде вътрешното, езотерично Християнство, което досега е било скрито за малцина. Новото ще се развие от зародиша, възникнал вече в скрит вид между славяните.
към текста >>
Духовното минало на човечеството и неговото бъдеще се отнасят едно към друго, както трансът към будното
съзнание
.
От прехода към новото възниква творческият зародиш. Така е било в атлантски времена, когато древните семити са представяли от себе си този творчески зародиш. Те са дали началото на културата на критичното, раздробяващото, аналитичното съзнание. Невъзможно е да се продължава в този път по-нататък. Нишката е скъсана, образува се прелом - необходим е скок, за да се отиде на другия бряг, откъдето към нас гледа духовността, плод на едно ново съзнание, което се заражда между славяните.
Духовното минало на човечеството и неговото бъдеще се отнасят едно към друго, както трансът към будното
съзнание
.
При пълно всекидневно будно съзнание народите на бъдещето ще развият своята духовна култура, която ще бъде съвсем различна от досегашната. Затова и Мъдростта няма да се ограничава с предаване на старото, а ще внесе нещо ново, което е вътрешният смисъл на Християнството. То ще бъде вътрешното, езотерично Християнство, което досега е било скрито за малцина. Новото ще се развие от зародиша, възникнал вече в скрит вид между славяните. Там ще се развие онова ново, което трябва да възникне от оплодяването на народната душа с прилива на цялото съдържание на европейската култура.
към текста >>
При пълно всекидневно будно
съзнание
народите на бъдещето ще развият своята духовна култура, която ще бъде съвсем различна от досегашната.
Така е било в атлантски времена, когато древните семити са представяли от себе си този творчески зародиш. Те са дали началото на културата на критичното, раздробяващото, аналитичното съзнание. Невъзможно е да се продължава в този път по-нататък. Нишката е скъсана, образува се прелом - необходим е скок, за да се отиде на другия бряг, откъдето към нас гледа духовността, плод на едно ново съзнание, което се заражда между славяните. Духовното минало на човечеството и неговото бъдеще се отнасят едно към друго, както трансът към будното съзнание.
При пълно всекидневно будно
съзнание
народите на бъдещето ще развият своята духовна култура, която ще бъде съвсем различна от досегашната.
Затова и Мъдростта няма да се ограничава с предаване на старото, а ще внесе нещо ново, което е вътрешният смисъл на Християнството. То ще бъде вътрешното, езотерично Християнство, което досега е било скрито за малцина. Новото ще се развие от зародиша, възникнал вече в скрит вид между славяните. Там ще се развие онова ново, което трябва да възникне от оплодяването на народната душа с прилива на цялото съдържание на европейската култура. Всичко възвишено, което се е развило в западната култура, ще се предаде на новата култура, която се заражда между славянството, като основа на тази нова култура ще бъде езотеричното Християнство.
към текста >>
Християнството даде импулса за развитие на досегашната култура, когато трябваше да се развие индивидуалното
съзнание
в човечеството.
Затова и Мъдростта няма да се ограничава с предаване на старото, а ще внесе нещо ново, което е вътрешният смисъл на Християнството. То ще бъде вътрешното, езотерично Християнство, което досега е било скрито за малцина. Новото ще се развие от зародиша, възникнал вече в скрит вид между славяните. Там ще се развие онова ново, което трябва да възникне от оплодяването на народната душа с прилива на цялото съдържание на европейската култура. Всичко възвишено, което се е развило в западната култура, ще се предаде на новата култура, която се заражда между славянството, като основа на тази нова култура ще бъде езотеричното Християнство.
Християнството даде импулса за развитие на досегашната култура, когато трябваше да се развие индивидуалното
съзнание
в човечеството.
Сега новото, вътрешното Християнство ще даде импулса за развитие на новата култура, която се заражда между славяните. Тя ще бъде култура на братството между хората и народите, и ще донесе свободата на всички хора и народи. Новото общество трябва да бъде изградено от свободни, силни творчески личности, които да осветяват Името Божие, да работят за въдворяване на Царството Божие и да изпълняват Волята Божия. Това е същността и мисията на Християнството. Мисията на Християнството е била да даде на хората това, от което те се нуждаели, за да се чувстват сигурни и стабилни в своя отделен Аз.
към текста >>
55.
3. СЕДЕМТЕ ЗНАМЕНИЯ - СТЪПКИ В ПЪТЯ НА УЧЕНИКА 3.1. СВАТБАТА В КАНА ГАЛИЛЕЙСКА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Със силите, които Христос носи със себе си, Той внася в човешкия живот такива сили, които са с характера на тези, които действат във виното, и които прекъсват старата връзка на човека със свръхсетивния свят и го правят едно чисто земно същество, което трябва да приеме Логоса в себе си, да развие своето
самосъзнание
.
След като започнали да употребяват виното, хората изгубили спомена и паметта си за духовния свят и станали само земни същества. Същият смисъл има и гръцката легенда за бог Бакхус, бог на виното. И като се казва, че Христос превърнал водата във вино, това е един действителен исторически факт за онези, които познават Окултната Наука и специално алхимията. Защото Христос владее природните сили и с помощта на тези сили, които в случая са символизирани от Неговата майка, която е Майката-Природа, Той превръща водата във вино. Но, както вече казах, всичко, което Христос извършва с един човек или с група хора, има значение за цялото човечество.
Със силите, които Христос носи със себе си, Той внася в човешкия живот такива сили, които са с характера на тези, които действат във виното, и които прекъсват старата връзка на човека със свръхсетивния свят и го правят едно чисто земно същество, което трябва да приеме Логоса в себе си, да развие своето
самосъзнание
.
Той трябва да стане едно същество, което чрез развитие на своите вътрешни сили да влезе с пълно съзнание във връзка с духовния свят и с Логоса. С превръщането на водата във вино - водата в случая е символ на природните стихии, чрез които хората са влизали във връзка с духовния свят - Христос прекъсва действието на тези сили, прекъсва този начин на връзка и прави така, че човек да обърне погледа си навътре, в себе си, където дремят неговите Божествени сили, които трябва да развие, за да влезе в съзнателна връзка с духовния свят, с Логоса и със съществата от духовния свят. Превръщането на водата във вино се извършва в човека, в ученика на Христа. То е превръщане на природното духовно мирово съзнание, в което е живял човек до времето на третата културна епоха, до третия ден, във вътрешно душевно самосъзнание. Преди развитието на аза, на личността, човекът, символично казано, е живял във водния елемент, обединяващ целия космичен живот на Природата.
към текста >>
Той трябва да стане едно същество, което чрез развитие на своите вътрешни сили да влезе с пълно
съзнание
във връзка с духовния свят и с Логоса.
Същият смисъл има и гръцката легенда за бог Бакхус, бог на виното. И като се казва, че Христос превърнал водата във вино, това е един действителен исторически факт за онези, които познават Окултната Наука и специално алхимията. Защото Христос владее природните сили и с помощта на тези сили, които в случая са символизирани от Неговата майка, която е Майката-Природа, Той превръща водата във вино. Но, както вече казах, всичко, което Христос извършва с един човек или с група хора, има значение за цялото човечество. Със силите, които Христос носи със себе си, Той внася в човешкия живот такива сили, които са с характера на тези, които действат във виното, и които прекъсват старата връзка на човека със свръхсетивния свят и го правят едно чисто земно същество, което трябва да приеме Логоса в себе си, да развие своето самосъзнание.
Той трябва да стане едно същество, което чрез развитие на своите вътрешни сили да влезе с пълно
съзнание
във връзка с духовния свят и с Логоса.
С превръщането на водата във вино - водата в случая е символ на природните стихии, чрез които хората са влизали във връзка с духовния свят - Христос прекъсва действието на тези сили, прекъсва този начин на връзка и прави така, че човек да обърне погледа си навътре, в себе си, където дремят неговите Божествени сили, които трябва да развие, за да влезе в съзнателна връзка с духовния свят, с Логоса и със съществата от духовния свят. Превръщането на водата във вино се извършва в човека, в ученика на Христа. То е превръщане на природното духовно мирово съзнание, в което е живял човек до времето на третата културна епоха, до третия ден, във вътрешно душевно самосъзнание. Преди развитието на аза, на личността, човекът, символично казано, е живял във водния елемент, обединяващ целия космичен живот на Природата. Човекът е, така да се каже, още капка в морето, включена в мировия живот.
към текста >>
То е превръщане на природното духовно мирово
съзнание
, в което е живял човек до времето на третата културна епоха, до третия ден, във вътрешно душевно
самосъзнание
.
Но, както вече казах, всичко, което Христос извършва с един човек или с група хора, има значение за цялото човечество. Със силите, които Христос носи със себе си, Той внася в човешкия живот такива сили, които са с характера на тези, които действат във виното, и които прекъсват старата връзка на човека със свръхсетивния свят и го правят едно чисто земно същество, което трябва да приеме Логоса в себе си, да развие своето самосъзнание. Той трябва да стане едно същество, което чрез развитие на своите вътрешни сили да влезе с пълно съзнание във връзка с духовния свят и с Логоса. С превръщането на водата във вино - водата в случая е символ на природните стихии, чрез които хората са влизали във връзка с духовния свят - Христос прекъсва действието на тези сили, прекъсва този начин на връзка и прави така, че човек да обърне погледа си навътре, в себе си, където дремят неговите Божествени сили, които трябва да развие, за да влезе в съзнателна връзка с духовния свят, с Логоса и със съществата от духовния свят. Превръщането на водата във вино се извършва в човека, в ученика на Христа.
То е превръщане на природното духовно мирово
съзнание
, в което е живял човек до времето на третата културна епоха, до третия ден, във вътрешно душевно
самосъзнание
.
Преди развитието на аза, на личността, човекът, символично казано, е живял във водния елемент, обединяващ целия космичен живот на Природата. Човекът е, така да се каже, още капка в морето, включена в мировия живот. Той се чувства още като член на Цялото, а не като самостоятелно същество. Когато в него се ражда азът, той се откъсва от Цялото и вместо в мировите води, както е живял досега, отсега вече той живее в своята вътрешност, в своята кръв, която е носител на живота на личността на човека. Това преминаване от природното колективно подсъзнание към индивидуалното съзнание е означено с превръщането на водата във вино.
към текста >>
Това преминаване от природното колективно
подсъзнание
към индивидуалното
съзнание
е означено с превръщането на водата във вино.
То е превръщане на природното духовно мирово съзнание, в което е живял човек до времето на третата културна епоха, до третия ден, във вътрешно душевно самосъзнание. Преди развитието на аза, на личността, човекът, символично казано, е живял във водния елемент, обединяващ целия космичен живот на Природата. Човекът е, така да се каже, още капка в морето, включена в мировия живот. Той се чувства още като член на Цялото, а не като самостоятелно същество. Когато в него се ражда азът, той се откъсва от Цялото и вместо в мировите води, както е живял досега, отсега вече той живее в своята вътрешност, в своята кръв, която е носител на живота на личността на човека.
Това преминаване от природното колективно
подсъзнание
към индивидуалното
съзнание
е означено с превръщането на водата във вино.
Същият процес се извършва и в растителното царство, когато водните сокове, които се изкачват от корените към клоните, се превръщат в пълен с аромат сок на гроздето и на другите плодове, чрез действието на силите на Слънцето. Това, което превръща водата в сок на гроздето, са космичните Азови сили, силите на Христа. Гърците наричали тези сили Дионисиус Загреус. Това, което превръща водата в кръв в човешкия организъм, са човешките азови сили. Гърците наричали тези сили Дионисиус Якхос.
към текста >>
По този начин те трябва да се научат да мислят и да разсъждават, с което в тях постепенно се пробужда и развива
самосъзнанието
и се укрепва азът.
Когато на сватбата в Кана Галилейска Христос произведе това, което космичните Азови сили, силите на Слънцето, произвеждат в лозата, Той произведе същевременно в човешките души, които присъстваха на сватбата и особено в душите на учениците това, което иначе произвеждат човешките азови сили, дионисовския елемент в човека. Христовото дело на сватбата в Кана беше една подбуда, едно укрепване на азовата същност в човека. С това Той казва на всички хора: Вие трябва да развиете индивидуалния живот в себе си на основата на космичния духовен живот, ако искате да станете Мои ученици. С превръщането на водата във вино се загатва още една Тайна, която е свързана с мисията на Христа, с мисията на християнството. Прекъсвайки старата връзка с духовния свят, Христос прави хората да обърнат погледа си към външния свят, в който се проявява Логосът, и да открият мисълта на Логоса, изразена като природни закони.
По този начин те трябва да се научат да мислят и да разсъждават, с което в тях постепенно се пробужда и развива
самосъзнанието
и се укрепва азът.
Така хората постепенно забравят връзката си с духовния свят и за произтичащите от това учения за онзи свят, за прераждането и за кармата, за живота на човека в духовния свят след смъртта на тялото и т.н. Всичко това трябваше да бъде забравено, след като Логосът е станал плът и се е вселил между нас. Затова, именно, Христос превърна водата във вино и прекъсна старата връзка на човека с невидимия свят. Тази връзка е била полусъзнателна, каквото е било въобще тогавашното съзнание на човечеството. С това Христос е искал да направи хората свободни, самостоятелни същества, които да мислят и да действат по вътрешен импулс, а не ръководени отвън от различни духовни същества.
към текста >>
Тази връзка е била полусъзнателна, каквото е било въобще тогавашното
съзнание
на човечеството.
Прекъсвайки старата връзка с духовния свят, Христос прави хората да обърнат погледа си към външния свят, в който се проявява Логосът, и да открият мисълта на Логоса, изразена като природни закони. По този начин те трябва да се научат да мислят и да разсъждават, с което в тях постепенно се пробужда и развива самосъзнанието и се укрепва азът. Така хората постепенно забравят връзката си с духовния свят и за произтичащите от това учения за онзи свят, за прераждането и за кармата, за живота на човека в духовния свят след смъртта на тялото и т.н. Всичко това трябваше да бъде забравено, след като Логосът е станал плът и се е вселил между нас. Затова, именно, Христос превърна водата във вино и прекъсна старата връзка на човека с невидимия свят.
Тази връзка е била полусъзнателна, каквото е било въобще тогавашното
съзнание
на човечеството.
С това Христос е искал да направи хората свободни, самостоятелни същества, които да мислят и да действат по вътрешен импулс, а не ръководени отвън от различни духовни същества. Той иска да насочи погледа на човека навътре, където само Той действа, за да може човек да влезе във връзка с Неговата вътрешна Същина, която ще го укрепи и направи свободен и самостоятелен. Когато човек е бил в полусъзнателна връзка с духовния свят, той често и в повечето случаи е изпадал под властта и ръководството на низши, изостанали същества, които са имали интерес да държат човека в това състояние, за да го използват за лични цели. А Христос, Който е въплътеният Логос, иска да направи хората силни, свободни и самостоятелни. Затова Той казва: "Всички, които са дошли преди Мене, са крадци и разбойници, но овцете не ги послушаха.
към текста >>
След импулса, който даде за развитието на човешкото
самосъзнание
при сватбата в Кана Галилейска, сега идва очистването на храма.
С това Той, така да се каже, обябява война на света, на цезаровия култ, който организирал тази търговия в храма. По повод на въпроса на юдеите, какво знамение показва, като прави това, Той казва: Разрушете този храм и Аз в три дни ще го въздигна. Тук Той отъждествява Своето тяло, като въплътен Логос, с храма. Изгонването на търговците от храма не е един единичен факт. С това Христос казва, че всеки трябва да изгони тези търговци от своя храм, да изнесе всички животни от него и да остане само Божественото.
След импулса, който даде за развитието на човешкото
самосъзнание
при сватбата в Кана Галилейска, сега идва очистването на храма.
За да се развие и укрепи самосъзнанието, азът, храмът, където той обитава, трябва да бъде очистен от животинската природа. И след това Христос поставя идеала на аза, че той трябва да дойде до такова развитие, че да може да възстановява храма, т.е. тялото си, ако бъде разрушено. То така трябва да бъде проникнато от Божественото, че да го направи безсмъртно, да може да се възражда от само себе си. В 24 и 25 стих на втора глава е казано: "Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всички человеци и защото Той нямаше нужда да му свидетелства някой за човека, понеже сам знаеше що има в човека".
към текста >>
За да се развие и укрепи
самосъзнанието
, азът, храмът, където той обитава, трябва да бъде очистен от животинската природа.
По повод на въпроса на юдеите, какво знамение показва, като прави това, Той казва: Разрушете този храм и Аз в три дни ще го въздигна. Тук Той отъждествява Своето тяло, като въплътен Логос, с храма. Изгонването на търговците от храма не е един единичен факт. С това Христос казва, че всеки трябва да изгони тези търговци от своя храм, да изнесе всички животни от него и да остане само Божественото. След импулса, който даде за развитието на човешкото самосъзнание при сватбата в Кана Галилейска, сега идва очистването на храма.
За да се развие и укрепи
самосъзнанието
, азът, храмът, където той обитава, трябва да бъде очистен от животинската природа.
И след това Христос поставя идеала на аза, че той трябва да дойде до такова развитие, че да може да възстановява храма, т.е. тялото си, ако бъде разрушено. То така трябва да бъде проникнато от Божественото, че да го направи безсмъртно, да може да се възражда от само себе си. В 24 и 25 стих на втора глава е казано: "Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всички человеци и защото Той нямаше нужда да му свидетелства някой за човека, понеже сам знаеше що има в човека". Тук ни е показано с какви възможности разполага Христос.
към текста >>
"Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в
Божието
Царство".
Там е казано: "Той дойде при Исуса нощем". Както е дадена срещата, Исус е сам без учениците, което във физическо отношение е много рядко явление. Това е една среща, която всеки сам трябва да направи с Христа в духовния свят, за да получи от Него откровение за Тайната на човешкото Битие. В третия стих се казва: "Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако не се роди някой изново, не може да види Царството Божие". Никодим пита, как може стар човек да се роди.
"Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в
Божието
Царство".
И по-нататък Христос описва качествата на родения от Духа, като казва: "Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е Дух. Не се чуди, че ти рекох, трябва да се родите отново. Вятърът духа, дето ще и чуваш гласа му, но не знаеш откъде иде и къде отива. Така е с всеки, който е роден от Духа". Родените от вода и Дух, родените от Бога, са посветените, в които Божественото Аз е пробудено и е пълен господар на всички обвивки, То ги прониква, трансформира ги и ги преобразява.
към текста >>
56.
6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но всичко това ние не го осъзнаваме, защото областта на
съзнанието
и
самосъзнанието
е само една ограничена област от целокупния живот на човека, който сам по себе си е необятен като Вселената.
Защото физическият свят, сам по себе си, така да се каже, е едно откровение, едно изявление на Духовния свят. Той е външната страна на Духовния свят. И във всичко, което става на физическия свят, ние имаме изявление на Духовния свят. Затова е казано: Всичко преходно е само символ на Божественото, което се проявява в света. Зад нашите мисли, зад нашите чувства, зад нашите постъпки, зад нашия живот, зад цялото наше тяло, както и конкретно зад всеки орган от нашето тяло, стои една Духовна реалност.
Но всичко това ние не го осъзнаваме, защото областта на
съзнанието
и
самосъзнанието
е само една ограничена област от целокупния живот на човека, който сам по себе си е необятен като Вселената.
И Учителят казва някъде: "Човешката душа е една велика, ненаписана книга, на която разумните същества с милиони години са писали и има още милиони години да пишат". Но когато говорим за благовестието, ние разбираме съзнателно разкриване на Духовния свят пред човека. Човек със своето самосъзнание приема Откровението, благовестието, проявлението на Духовния свят. Това може да стане по различен начин. Може човешкото самосъзнание да се издигне до границата на свръхсъзнанието и да му бъде дадено откровение и благовестие от специални същества на Духовния свят.
към текста >>
Човек със своето
самосъзнание
приема Откровението, благовестието, проявлението на Духовния свят.
Затова е казано: Всичко преходно е само символ на Божественото, което се проявява в света. Зад нашите мисли, зад нашите чувства, зад нашите постъпки, зад нашия живот, зад цялото наше тяло, както и конкретно зад всеки орган от нашето тяло, стои една Духовна реалност. Но всичко това ние не го осъзнаваме, защото областта на съзнанието и самосъзнанието е само една ограничена област от целокупния живот на човека, който сам по себе си е необятен като Вселената. И Учителят казва някъде: "Човешката душа е една велика, ненаписана книга, на която разумните същества с милиони години са писали и има още милиони години да пишат". Но когато говорим за благовестието, ние разбираме съзнателно разкриване на Духовния свят пред човека.
Човек със своето
самосъзнание
приема Откровението, благовестието, проявлението на Духовния свят.
Това може да стане по различен начин. Може човешкото самосъзнание да се издигне до границата на свръхсъзнанието и да му бъде дадено откровение и благовестие от специални същества на Духовния свят. А може и тези същества на Духовния свят да се материализират с помощта на определено етерно тяло във физически образи, да се явят пред човека и да му кажат това, което има да му кажат като благовестие и откровение от Духовния свят, да му възложат известна задача и мисия или да му съобщят неща, които има да станат и в които той сам ще вземе участие или не. 1. Евангелието на Лука в своето начало е пълно, така да се каже, с откровения, с благовестия на Духовния свят, на духовните същества. Първо ни се съобщава за явяването на ангела, пратен от Господа при свещеник Захари, да му съобщи за раждането на Йоан Кръстител.
към текста >>
Може човешкото
самосъзнание
да се издигне до границата на
свръхсъзнанието
и да му бъде дадено откровение и благовестие от специални същества на Духовния свят.
Но всичко това ние не го осъзнаваме, защото областта на съзнанието и самосъзнанието е само една ограничена област от целокупния живот на човека, който сам по себе си е необятен като Вселената. И Учителят казва някъде: "Човешката душа е една велика, ненаписана книга, на която разумните същества с милиони години са писали и има още милиони години да пишат". Но когато говорим за благовестието, ние разбираме съзнателно разкриване на Духовния свят пред човека. Човек със своето самосъзнание приема Откровението, благовестието, проявлението на Духовния свят. Това може да стане по различен начин.
Може човешкото
самосъзнание
да се издигне до границата на
свръхсъзнанието
и да му бъде дадено откровение и благовестие от специални същества на Духовния свят.
А може и тези същества на Духовния свят да се материализират с помощта на определено етерно тяло във физически образи, да се явят пред човека и да му кажат това, което има да му кажат като благовестие и откровение от Духовния свят, да му възложат известна задача и мисия или да му съобщят неща, които има да станат и в които той сам ще вземе участие или не. 1. Евангелието на Лука в своето начало е пълно, така да се каже, с откровения, с благовестия на Духовния свят, на духовните същества. Първо ни се съобщава за явяването на ангела, пратен от Господа при свещеник Захари, да му съобщи за раждането на Йоан Кръстител. В първата глава, от 11 до 20 стих е казано: "И яви му се ангел от Господа, стоящ отдясно на кадилния олтар. И Захари, като го видя, смути се и страх го обзе.
към текста >>
И ангелът й рече: Не бой се, Марио, защото си придобила
Божието
благоволение.
А името на девицата бе Мария. И като дойде ангелът при нея, рече: "Здравей, благодатна. Господ е с тебе. Благословена си ти между жените. А тя много се смути от думите му и в недоумение беше, какво ли ще бъде този поздрав.
И ангелът й рече: Не бой се, Марио, защото си придобила
Божието
благоволение.
И ето, ще заченеш и ще родиш син, когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния. И Господ Бог ще му даде престола на баща му Давида. И ще царува в Яковия дом до века. И царството му не ще има край.
към текста >>
Това е един особен род посвещение, за което не е необходимо да се мине през така наречената мистична смърт, а в будно
съзнание
тя получава връзка с Духовния свят.
Тук Мария, осенена от Святия Дух, прозира в бъдещето и предсказва какво ще стане. Тук ще кажа, че осенението, което Мария получи и зачатието не е еднократен процес, а това осенение продължава. Това е един особен род посвещение за нея и Духът Святи остава свързан с нея. Казано на окултен език, тогава става едно разхлабване на връзките на физическото и етерното тяло и върху етерното тяло се отпечатват изработените астрални органи. По такъв начин Мария е в непрекъсната връзка със Святия Дух, с Духовния свят.
Това е един особен род посвещение, за което не е необходимо да се мине през така наречената мистична смърт, а в будно
съзнание
тя получава връзка с Духовния свят.
4. Следва откровението на Захария за Йоан Кръстител и за Исус Христос. То е описано по следния начин: "Тогава баща му Захари се изпълни със Святия Дух и пророкува, казвайки: Благословен Господ, Израилевия Бог, защото посети днес людете си и извърши изкупление за тях. И въздигна рог на спасение за нас в дима на слугата си Давида, както е говорил чрез устата на светите си от века пророци, избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят, за да покаже милост към бащите ни и да спомним святия свой завет, клетвата, с която се е клел на баща ни Авраама, да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни, да му служим без страх в святост и правда пред Него през всичките си дни. Да, и ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш, защото ще вървиш пред лицето на Господа, да приготвиш пътищата за Него, за да дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощение на греховете им.
към текста >>
В трета глава, втори стих е казано: "...При първосвещенството на Ана Каиафа
Божието
Слово дойде до Йоана, Захариевия син в пустинята.
А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците" (2;39-52). Тук, според Окултната Наука, както съм изтъквал и на друго място, става една особена промяна в Исус. Той беше проникнат отпреди от одухотвореното астрално тяло на Буда. А сега, на 12 годишна възраст, когато е в Храма, в него се вселява Духът на Заратустра, който дотогава е бил в Соломоновия Исус и затова става тази промяна в него, че майка му се чуди на това, което говори. 8. Следващото откровение е към Йоан Кръстител.
В трета глава, втори стих е казано: "...При първосвещенството на Ана Каиафа
Божието
Слово дойде до Йоана, Захариевия син в пустинята.
И той отиваше по цялата страна около Йордан и проповядваше кръщение на покаяние за прощение на греховете, както е писано на пророк Исайя: "Глас на едного, който вика в пустинята, пригответе пътя на Господа, прави направете пътеките му. Всяка долина ще се изпълни и всяка планина и хълм ще се сниши. Кривите пътеки ще станат прави и на равните места гладки пътища. И всяка твар ще види Божието спасение". "И тъй, той казваше на множествата, които излизаха да се кръщават от него: Рожби ехидни!
към текста >>
И всяка твар ще види
Божието
спасение".
8. Следващото откровение е към Йоан Кръстител. В трета глава, втори стих е казано: "...При първосвещенството на Ана Каиафа Божието Слово дойде до Йоана, Захариевия син в пустинята. И той отиваше по цялата страна около Йордан и проповядваше кръщение на покаяние за прощение на греховете, както е писано на пророк Исайя: "Глас на едного, който вика в пустинята, пригответе пътя на Господа, прави направете пътеките му. Всяка долина ще се изпълни и всяка планина и хълм ще се сниши. Кривите пътеки ще станат прави и на равните места гладки пътища.
И всяка твар ще види
Божието
спасение".
"И тъй, той казваше на множествата, които излизаха да се кръщават от него: Рожби ехидни! Кой ви предупреди да бягате от идващия гняв? Прочее, принасяйте плодове, достойни за покаяние. И не казвайте: Имаме Авраама за баща, защото ви казвам, че Бог може и от тези камъни да въздигне чада на Авраама. А и брадвата вече лежи при корена на дървото.
към текста >>
И когато казва, че брадвата лежи в корена на дървото, той има предвид досегашното
съзнание
на човечеството, което чрез импулса на Христос ще бъде сменено със
самосъзнанието
, като една по-висока фаза в развитието на човешката душа.
Защото в развитието на човечеството нещата се предават последователно на етапи. Това, което Буда на времето направи, може да се сравни със зародиша на един цвят. А в проповедта на Йоан този цвят е вече разцъфнал и разнася своя аромат надалече. Това, което е било, то пак се явява, но в една нова, по-съвършена форма. От проповедта на Йоан се вижда, че той имал много дълбоки познания за развитието на човечеството и ясно съзнавал момента, в който е призван да приготви Пътя на Господа и за Неговата Мисия, да въведе Човечеството в нова фаза на неговото развитие, да влее новата сила на Любовта в човешката душа, в човешкия аз, което ще го издигне на една по-висока степен на неговото развитие.
И когато казва, че брадвата лежи в корена на дървото, той има предвид досегашното
съзнание
на човечеството, което чрез импулса на Христос ще бъде сменено със
самосъзнанието
, като една по-висока фаза в развитието на човешката душа.
Също така, той с ясновидски поглед възвестява мисията на Христос, че Той ще кръщава с дух и огън. Това той е разбрал чрез прекия контакт с духа на Христа, от Когото е получил откровение за тази велика тайна на Христовото същество. 9. Следващото велико откровение, което ни предава Евангелието на Лука е това, което става при кръщението на Исус в реката Йордан от Йоан Кръстител. В Евангелието на Лука то е предадено по следния начин: "И когато се кръстиха всички люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият Дух слезе върху него в телесен образ като гълъб; който казваше: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение" (3:21-22). Марко го предава по следния начин: "И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата, и че Духът като гълъб слизаше над него.
към текста >>
След това Христос дава наставления, кой може да бъде Негов ученик и в заключение на всичко това казва: "Казвам ви истина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят
Божието
Царство.
При разглеждането на Евангелието на Йоан, аз разгледах този въпрос от друго гледище. И той е правилен. Това е разглеждането на един въпрос от две различни страни. Защото окултните истини така се предават, че засягат различни области от живота едновременно. 14. В същата глава, след като пита учениците, за кого Го мислят хората и те какво мислят за Него, Петър по вдъхновение, по откровение казва: Ти си Христос, Син на Бога Живаго.
След това Христос дава наставления, кой може да бъде Негов ученик и в заключение на всичко това казва: "Казвам ви истина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят
Божието
Царство.
И около 8 дни след като каза това, Той взе със себе си Петра, Йоана и Якова, и се качи на планината да се помоли. И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и бляскаво. И ето, двама мъже се разговаряха с Него, те бяха Мойсей и Илия, които се явиха в слава и говореха за смъртта Му, която Му предстои да изпълни в Ерусалим. А Петър и онези, които бяха с него, ги беше налегнал сън. Но когато се разбудиха, видяха Славата Му и двамата мъже, които стояха и разговаряха с Него.
към текста >>
Затова Той казва преди преображението: "Казвам ви истина, че има някои от тук стоящите, които няма да вкусят смърт, докато не видят
Божието
Царство".
Христос им показа Своята етерна. Своята Божествена природа в нейния троичен аспект. Учениците, в случая, стават ясновидци и яснослушащи. Те виждат Славата на Христа и чуват глас: Този е Моят възлюбен Син, избранник Мой, Него слушайте. Следователно, учениците са били издигнати в Божествения свят, който се отразява в етерния свят, следователно били са в Царството Божие.
Затова Той казва преди преображението: "Казвам ви истина, че има някои от тук стоящите, които няма да вкусят смърт, докато не видят
Божието
Царство".
Тримата ученици, които бяха с Него на планината, видяха Божието Царство, значи, за тях се отнасят гореказаните думи (На друго място в тази книга, аз по-обширно говорих за преображението като окултен факт. Тук само споменавам). 15. В 19 глава, от 41 до 44 стих се казва, че когато Христос приближил до Ерусалим, преди Голгота, Той предсказал съдбата на Ерусалим по следния начин: "И като се приближи и видя града, плака за него и каза: Да беше знаел ти, да, ти поне в този твой ден това, което служи за мира ти, но сега е скрито от очите ти. Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те стеснят отвред. И ще те разорят, и ще избият жителите ти в тебе и няма да остане в тебе камък на камък, защото ти не позна времето, когато беше посетен".
към текста >>
Тримата ученици, които бяха с Него на планината, видяха
Божието
Царство, значи, за тях се отнасят гореказаните думи (На друго място в тази книга, аз по-обширно говорих за преображението като окултен факт.
Своята Божествена природа в нейния троичен аспект. Учениците, в случая, стават ясновидци и яснослушащи. Те виждат Славата на Христа и чуват глас: Този е Моят възлюбен Син, избранник Мой, Него слушайте. Следователно, учениците са били издигнати в Божествения свят, който се отразява в етерния свят, следователно били са в Царството Божие. Затова Той казва преди преображението: "Казвам ви истина, че има някои от тук стоящите, които няма да вкусят смърт, докато не видят Божието Царство".
Тримата ученици, които бяха с Него на планината, видяха
Божието
Царство, значи, за тях се отнасят гореказаните думи (На друго място в тази книга, аз по-обширно говорих за преображението като окултен факт.
Тук само споменавам). 15. В 19 глава, от 41 до 44 стих се казва, че когато Христос приближил до Ерусалим, преди Голгота, Той предсказал съдбата на Ерусалим по следния начин: "И като се приближи и видя града, плака за него и каза: Да беше знаел ти, да, ти поне в този твой ден това, което служи за мира ти, но сега е скрито от очите ти. Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те стеснят отвред. И ще те разорят, и ще избият жителите ти в тебе и няма да остане в тебе камък на камък, защото ти не позна времето, когато беше посетен". Всичко това, което Христос каза за Ерусалим, се сбъдна.
към текста >>
"Като им се явяваше 40 дни и им говореше за
Божието
Царство".
В храмовете на Мистериите са минавали през едно състояние, подобно на смъртта, но тук Христос премина една действителна смърт, победи смъртта и възкръсна. С възкресението на Лазар, на момчето от Наин и на дъщерята на Яир, Той показа, че има власт над смъртта и когато Той премина през нея, Той я победи и Възкръсна. 19. Явяването на Възкръсналия и Възнесението. Както предава Лука в "Деянията на апостолите", в течение на 40 дни Христос е бил във връзка с учениците и им е говорил.
"Като им се явяваше 40 дни и им говореше за
Божието
Царство".
Най-напред Той се явява на двамата ученици, които пътуват за Емаус и пътува през целия път с тях. И като седна с тях на трапезата, взе хляб, благослови, разчупи и даде им. И очите им се отвориха и Го познаха. А Той стана невидим за тях. След това се явява на единадесетте при затворени врати.
към текста >>
57.
15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Исус отива в Ерусалим с пълното
съзнание
за принасянето Си в жертва, за изнасянето на историческата сцена на това, което в Древността е ставало в Храмовете на Посвещението.
15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО Както във всички Евангелия, така и в Евангелието на Лука, с физическите образи и действия, които описва, то изразява велики духовни Истини. У него всичко външно, всичко преходно е символ на нещо духовно. От средата на 9-та глава започва да се говори за пътуването на Исус от Галилея за Ерусалим, като пътят минава през Самария.
Исус отива в Ерусалим с пълното
съзнание
за принасянето Си в жертва, за изнасянето на историческата сцена на това, което в Древността е ставало в Храмовете на Посвещението.
Нима Той, Който знаеше какво има да стане, ако трябваше да го избегне, можеше да не отива в Ерусалим, където бяха Неговите врагове. Но Той, отивайки към Ерусалим, казва: "Никой пророк не е загинал вън от Ерусалим", затова и Той отива там, да се принесе в жертва на олтара на човечеството, за неговото спасение. Велика е Тайната на Голгота, за нея сега няма да говоря, но само споменавам, че Христос предприема едно дълго пътуване, за да дойде в Ерусалим, да Се принесе в жертва. В течение на целия този път Христос почти само говори и посява семето в душата на народа и на учениците. И накрая на този път на посяване на учението е жертвата, принесена на Голгота.
към текста >>
То е едно вътрешно състояние на онзи, който е укротил бурите на морето и неговото
съзнание
е добило повърхността на успокоено море.
Ако тези наставления биха се отнасяли до външния живот, до външния път, те водят до егоизъм, до безлюбие, до голямо самомнение. Те се отнасят до вътрешния Път, където човек трябва да бъде концентриран в себе си, върху своя вътрешен живот и да не обръща никакво внимание на външните неща в живота. С все по-ясно познаване на Пътя, както го описва Лука, пред погледа ни се разкрива какво голямо богатство на вътрешно съдържание се намира там, където често пъти се виждат само външни правила и закони. В устата на свещеника Захария, Евангелист Лука назовава Пътя "Път на мира". В случая, мирът не е само едно възвишено настроение, което прониква цялото Евангелие на Лука, като една топла душевност.
То е едно вътрешно състояние на онзи, който е укротил бурите на морето и неговото
съзнание
е добило повърхността на успокоено море.
"Мир на человеците на земята, които имат добра воля", говори ангелският хор в нощта на Рождеството към пастирите (2;14). "Мир вам", "Мирът да бъде с вас". С този поздрав Възкръсналият пристъпва към своите изплашени ученици (24;36). "Мир да бъде на земята и Слава във висините" (19;38), викат учениците и народът при Влизането на Исус в Ерусалим. Така в началото, средата и края на Евангелието на Лука прозвучава зовът на мира.
към текста >>
Ако се разбира буквално, това е материалистично схващане, което е дошло от неправилните преводи и от степента, на която се намира човешкото
съзнание
, да схваща и разбира само сетивната страна на даден въпрос.
Камък става в човека всичко, което външният свят дава като сетивни впечатления и външни дарове, когато човек не може да го приеме одушевено и да го преработи вътрешно. Змия стават жизнените сили, когато човек вместо да ги използва за вътрешно оживяване, ги използува само за изработване на мозъчна интелигентност. Скорпион стават в човека пробуждащите се в него творчески сили, когато вместо за творчество те се използват само за задоволяване на неговото тщеславие и на неговата чувственост. Това, което може да направи човека производителен, може също да се прояви като отровно жило, което причинява парализиране и душевно умиране. Наставленията на Христа за молитвата крие в себе си дълбок смисъл.
Ако се разбира буквално, това е материалистично схващане, което е дошло от неправилните преводи и от степента, на която се намира човешкото
съзнание
, да схваща и разбира само сетивната страна на даден въпрос.
Така в обясненията, които Христос дава на учениците във връзка с молитвата, в гръцкия текст се среща думата "анаилия", която в европейските преводи е преведена различно, но при всички преводи така е предадена, че си губи значението, което думата има в гръцкия език. В българските преводи е преведена с две различни думи: "безочливост" и "настойчивост", а Лютер го превежда с думите "безсрамна похотливост". А истинският смисъл на думата е побеждаване на страха, побеждаване на боязливостта. Това са неща, които трябва да бъдат преодоляни от онзи, който иска да се учи да се моли. Страхът Божий изпълва душата на този, който се чувства като раб, слуга на Бога.
към текста >>
Така молещият се се разтваря вътрешно, за да може да приеме в себе си Божията благодат,
Божието
Присъствие.
Но моралната воля е нещо човешко. Приятелят на Бога изучава Божията Воля чрез вътрешната деятелност на молитвата. При тази молитва дейността не е вече човешка, а благодат, деятелно вселяване на Бога в човека. Ето защо в християнската наука трябва да царува побеждаването на страха и боязливостта, с които се отличава рабът Божий. Когато учениците помолват Христа "Учителю, научи ни да се молим", Той ги научава чрез побеждаване на боязливостта да добият смелост и воля да пристъпят към вътрешната молитва.
Така молещият се се разтваря вътрешно, за да може да приеме в себе си Божията благодат,
Божието
Присъствие.
Тогава молитвата и чуването на молитвата взаимно се проникват, в молещия се човек просветва нещо от Духа Святий, което е истинският обект на молитвата. Чрез тази вътрешна молитва човек добива вътрешна смелост, Божествена сила, чрез която Небето бива пренесено на Земята. В 16 глава, 16 стих Христос казва, че "законът и пророците бяха до Йоана, оттогава Царството Божие се благовества и всеки прониква със сила в него". А Матей предава тази мисъл със следните думи: "От дните на Йоана Кръстителя насам, Царството Божие насила се взема. И които се насилят, те го грабват" (11;12).
към текста >>
За тази цел човек трябва да се научи да се моли вътрешно, винаги да отправя мисълта си и
съзнанието
си в посоката към Бога.
Вярата е виждащата сила на сърцето за Възкръсналия и отново идващия на Земята Христос. Когато пъпката се разтвори в цвят, когато от вярата се роди ясновидството, тогава въпросът на Христа: "Дали Син Человечески, когато дойде на Земята, ще намери вяра? " може да бъде изразен по следния начин: Ще има ли хора, които ще могат да изживеят Новото идване на Христа, или всички ще проспят това събитие? За да се превърне вярата в ясновидство, необходимо е вътрешна работа за надделяване на човешката инертност. Човек трябва да намери сила в себе си да работи за развиване на своите вътрешни възможности.
За тази цел човек трябва да се научи да се моли вътрешно, винаги да отправя мисълта си и
съзнанието
си в посоката към Бога.
Молитвата трябва да бъде изпълнена с вяра, а вярата трябва да бъде придружена с молитвена активност, чрез която Божията Воля се събужда в човека. Това е ключът на сърцето и ключът на Небето. На отварящото се око за сърцето отговаря отварящото се Небе. По този път вярата се превръща в знание. Тази е връзката на притчата за молещата се вдовица със следващия въпрос за вярата: Както постъпва молещата се вдовица, така трябва да постъпват всички човешки души, които искат да се подготвят за идването на Човешкия Син.
към текста >>
58.
2. НОВОТО НАЧАЛО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Божествения свят, на възвишените Божествени същества върху човешката душа, които ще организират силите на човешката душа и ще пробудят в него ново
съзнание
,
съзнанието
на Аза.
Дотогава човешките души са били силни, вследствие на връзката си с груповата душа. Сега, в началото на новото време, когато се провежда Аза в човешката душа, човек постепенно се откъсва от груповата душа и трябва да разчита на своите собствени сили, които се развиват вътре в неговата душа. Затова се случва, че хора, които в миналите си прераждания, когато са били още във връзка с колективната душа на народа, са били силни и мощни, в едно следващо прераждане, в новите времена, се явяват като обикновени хора, защото техните вътрешни сили, техният Аз не е още укрепнал, за да изрази своята мощ и способност. За това ново начало, в течение на което ще укрепват силите на човешкия Аз под влияние на силите, които носи Христовият импулс, говори Евангелието на Марко. Това значи началото на Евангелието - начало на слизането на Духовно-
Божествения свят, на възвишените Божествени същества върху човешката душа, които ще организират силите на човешката душа и ще пробудят в него ново
съзнание
,
съзнанието
на Аза.
Този Божествен импулс слиза през царството на възвишените същества и навлиза в човечеството. И този нов импулс, който слиза от Божествения свят, разтърсва човешките души и най-силно разтърсва най-силните. И Евангелието на Марко ни описва именно това начало, началото на този Божествен импулс, който продължава още и ще продължава и за в бъдеще да действа, а не е само един моментен импулс. Това значи, че Евангелието продължава. Това начало е поставено със слизането на Христос на Земята и цялото развитие на човечеството е едно продължение на това начало.
към текста >>
Това показва, че неговото
съзнание
се е разширило, пробудило се е неговото Божествено
съзнание
, за да приеме Духа, Който слиза отгоре.
След това следва Кръщението, което е описано по следния начин: "И като излезе веднага от водата видя, че се разтварят Небесата и че Духът като гълъб слизаше над Него. И дойде глас от Небесата: Ти си Моят възлюбен Син. В Тебе е Моето благоволение". Това е един процес на Посвещение, при който Божественият Дух слиза и се вселява в тялото на Исуса. Той е видял, че се разтварят Небесата и над Него слиза Духът, но другите не са го видели.
Това показва, че неговото
съзнание
се е разширило, пробудило се е неговото Божествено
съзнание
, за да приеме Духа, Който слиза отгоре.
И Той чува глас: "Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение". После се казва: "И веднага Духът Го закара в пустинята. И беше в пустинята четиридесет дни, изкушаван от Сатаната; и беше със зверовете, и ангелите Му слугуваха". Този разказ, както и цялото Евангелие на Марко, се отличава с една дълбока художествена композиция, чрез която с няколко думи се предават велики идеи, велики образи. Изкуството на художника е с малко думи, с малко линии да даде един съвършен образ, да изрази една велика идея.
към текста >>
После се казва, че Йоан е предаден на властите и Исус отива в Галилея, и започва да проповядва
Божието
благовестие с думите: " Времето се изпълни и
Божието
Царство наближи".
че след грехопадението, силите па Черното братство проникват в човешката душа или по-право в астралното тяло, в което е облечена душата. И сега Христос, като слиза в човешката душа. се среща с тези сили, които се опитват да Го изкушават. Но Той е силен и мощен да се справи с тях, и по-нататък се казва: " И беше със зверовете и ангелите му служеха" .Тук пак с няколко думи е казано толкова много, което може да направи само един велик художник, един, който е проникнал дълбоко в Тайната на човешкото битие. Тук се загатва, че човешката душа се намира между животинското и ангелското начало в човека.
После се казва, че Йоан е предаден на властите и Исус отива в Галилея, и започва да проповядва
Божието
благовестие с думите: " Времето се изпълни и
Божието
Царство наближи".
- Какво значи времето се изпълни? - Това значи, че старото време изтече и започва новото време, новата епоха в човешкото развитие, която започва с един нов импулс, с вестта, че Царството Божие наближава. Новото време, новото начало се характеризира с наближаването на Царството Божие. А какво значи това? - На друго място се казва: "Царството Божие е вътре във вас".
към текста >>
59.
3.6. Призоваването на учениците
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това са различни състояния на
съзнанието
.
Защото този елементален свят е част от физическия свят. При призоваването на учениците се казва, че Христос се изкачил на хълма, т.е. на планината, на високо място и повикал тези, които си искал. В окултните писания, когато се говори за планина, за море, за къща, не се разбира само физическите такива. Тези думи винаги имат окултно значение.
Това са различни състояния на
съзнанието
.
На планината Той избира дванадесетте и ги натоварва с една окултна задача. Тук имаме работа с едно окултно възпитание. Преображението също става на планината, то също така е окултно явление. А вкъщи Своите Му Го обвиняват за човек не на Себе Си. А за морето се казва, че Христос ходи по морето.
към текста >>
Затова Той казва: "На вас е дадено да познаете Тайната на
Божието
Царство.
В началото на 4-та глава се казва, че седейки в ладия край брега на езерото, понеже се бил събрал много народ, дава притчата за сеятеля. И като завършва притчата, казва: " Който има уши да слуша, нека слуша". И като останал насаме с учениците Си, те Го попитали за притчата и Той им казал: "На вас е дадено да познаете Тайната на Царството Божие, а на ония, външните, всичко бива в притчи; тъй щото, гледащи да гледат и да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се простят греховете" (4,11-12). Тук ясно е показано, че учението на Христа има две страни - външна за народа и вътрешна за учениците. Така че, имаме на една страна екзотеричното учение за широките народни маси, които слушат и не разбират какво слушат; и езотеричното, вътрешно учение за учениците.
Затова Той казва: "На вас е дадено да познаете Тайната на
Божието
Царство.
На външните всичко бива в притчи". Тук под израза " Тайните на Царството Божие" се разбират Тайните на вътрешните Божествени сили, които се намират в човешката душа и чакат времето за своето проявление. Затова е казано, че Царството Божие е вътре в нас. След като изяснява притчата за сеятеля на учениците, пак започва с притчата да обяснява идеята за Царството Божие, като дава на народа различни идеи във формата на образи. И обръщайки се към всички, казва: "Внимавайте в това, което слушате.
към текста >>
60.
3.17. Изцеление на слепия просяк
- Влад Пашов (1902- 1974)
Истина ви казвам: Който не приеме
Божието
Царство като дете, той никак няма да влезе в него".
И тъй онова, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва". Бог е съчетал двата принципа в човека - Духът и душата, умът и сърцето и човек не трябва да ги разделя. Това е смисълът на този Христов разговор. Той има и свое външно значение по отношение на мъжа и жената. След това по повод на това, че му довеждат деца, Христос казва: "Не ги възпирайте, защото на такива е Царството Божие.
Истина ви казвам: Който не приеме
Божието
Царство като дете, той никак няма да влезе в него".
Смисълът на тази мисъл е, че човек трябва да има устремът на детето, да бъде чистосърдечен и младостта да пулсира в него. А това са качества на пробуждащото се Божествено Начало, него Христос оприличава на дете. Защото всичко преходно е символ на една духовна реалност. С това бла-гословение, което Христос отправя към децата, Той благославя Божественото дете в човека и човечеството, и му дава нов импулс за развитие. Децата, за които говори Христос, това е новият Божествен импулс, който влиза в света.
към текста >>
Той е, който води към
Божието
Царство.
Смисълът на тази мисъл е, че човек трябва да има устремът на детето, да бъде чистосърдечен и младостта да пулсира в него. А това са качества на пробуждащото се Божествено Начало, него Христос оприличава на дете. Защото всичко преходно е символ на една духовна реалност. С това бла-гословение, което Христос отправя към децата, Той благославя Божественото дете в човека и човечеството, и му дава нов импулс за развитие. Децата, за които говори Христос, това е новият Божествен импулс, който влиза в света.
Той е, който води към
Божието
Царство.
Защото на друго място Той казва: "Само онзи ще възлезе на Небето, който е слязъл от Небето". По-нататък се казва, че при Христос дошъл някой си знатен, който коленичил пред Него и Му казал: "Учителю благи, какво да сторя, за да наследя Вечен Живот? А Исус му рече: "Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен Бог". Христос му казва, че знае заповедите и като ги изпълнява, ще наследи Вечен Живот.
към текста >>
Тогава Исус казва на учениците Си: "Колко мъчно ще влязат в
Божието
Царство онези, които имат богатство.
Никой не е благ, освен Бог". Христос му казва, че знае заповедите и като ги изпълнява, ще наследи Вечен Живот. Човекът отговаря, че всички тези правила, които са известни, е спазвал в живота си. Тогава Христос му казва: "Едно ти недостига; иди, продай все що имаш и дай на сиромасите, и ще имаш съкровище на Небето, и дойди и Ме последвай". Той, понеже бил богат, се отдалечил наскърбен.
Тогава Исус казва на учениците Си: "Колко мъчно ще влязат в
Божието
Царство онези, които имат богатство.
По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Царството Божие". Тук не става въпрос за физическо богатство, но въобще за богатство - физическо, интелектуално и духовно, което човек използва само за себе си. А Христос казва, че трябва да го сподели със сиромасите, т.е. тези, които нямат такова богатство. "Петър почна да Му казва: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.
към текста >>
Това показва с каква настойчивост Христос иска да пробуди
съзнанието
на учениците да разберат значението на това, което става в света, да разберат, че е настанало ново време, че старото време е изтекло и в света навлиза нещо ново; навлиза един нов импулс, който за да проникне в света, трябва да премине през Смъртта и Възкресението.
Така в общи линии е даден Пътя на окултния ученик. Като казва Христос заради Мене, с това подразбира заради Божественото, Което е скрито във всеки човек. Ако човек се откаже от преходното, той ще даде условия на Вечното, Божественото да се развие в него, а То е носител на изобилен Живот и блага. Исус пак се връща на това, което предстои да стане, като казва: "И като събра пак дванадесетте, почна да им казва това, което щеше да Го сполети, като рече: Ето, ние влизаме в Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците, и те като Го осъдят на смърт, ще Го предадат на езичниците. И ще Му се поругаят, ще Го заплюват, ще Го бият и ще Го убият, и след три дни ще възкръсне".
Това показва с каква настойчивост Христос иска да пробуди
съзнанието
на учениците да разберат значението на това, което става в света, да разберат, че е настанало ново време, че старото време е изтекло и в света навлиза нещо ново; навлиза един нов импулс, който за да проникне в света, трябва да премине през Смъртта и Възкресението.
По-нататък се разказва за желанието на братята Заведееви да седнат един отляво и един отдясно на Христа, но Той им отговаря, че това не зависи от Него, а ще бъде дадено на онези, за които е* било приготвено. И понеже другите ученици негодуват от това, Исус се обръща към всички и казва: "Вие знаете, че онези, които се считат за управители на народите, господстват над тях и големците им властват над тях. Но между вас не е така, а който иска да остане големец между вас, ще бъде слуга на всички. Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, да даде живота Си откуп за мнозина". С тази мисъл Христос показва какви трябва да бъдат отношенията между тези, които са тръгнали в Божествения Път, които искат да събудят Божественият Живот в себе си, които искат да придобият Вечния Живот.
към текста >>
С отварянето очите на слепия Христос даде импулс за пробуждане на човешкото
съзнание
, което да този момент било сляпо.
" Слепецът Му рече: " Учителю, да прогледам А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те изцери. И той веднага прогледна и тръгна подир Него по пътя." Това е второто отваряне очи на слепец. Но и тук Христос казва, че вярата, която е имал. го излекува. Вярата е канал, по който протича Божествената енергия, която носи Живот.
С отварянето очите на слепия Христос даде импулс за пробуждане на човешкото
съзнание
, което да този момент било сляпо.
към текста >>
61.
5. ПРЕОБРАЖЕНИЕТО НА ХРИСТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Интересно е, че шест дни преди Преображението, Христос изказва следната важна мисъл: "И рече им: Истина ви казвам, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят
Божието
Царство дошло в сила".
5. ПРЕОБРАЖЕНИЕТО НА ХРИСТА Преображението на Христа е един много важен и интересен окултен факт. За него говорих при разглеждането Евангелието на Матей. Сега само ще кажа някои работи допълнително.
Интересно е, че шест дни преди Преображението, Христос изказва следната важна мисъл: "И рече им: Истина ви казвам, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят
Божието
Царство дошло в сила".
И непосредствено след това следват думите: "И след шест дни Исус взе Петър, Яков и Йоан и заведе само тях на една висока планина насаме. И преобрази се пред тях. Дрехите му станаха бляскави, твърде бели, каквито никой белач на Земята не може така да избели. И яви им се Илия с Мойсей, които разговаряха с Исуса. А Петър проговори, казвайки на Исуса: Учителю, добре е да сме тук.
към текста >>
издигане във висшето космично
съзнание
.
И яви се облак и ги засени, и Глас дойде от облака, който каза: Този е Моят възлюбен Син, Него слушайте. И внезапно като се озърнаха, не видяха вече никого пред себе си, освен Исуса". Това е едно велико откровение, което тримата ученици са имали. Казано е, че Исус ги извежда на една висока планина насаме. Високата планина в окултен смисъл е емблема на висшия Божествен свят.
издигане във висшето космично
съзнание
.
В случая Христос се издига в Своето свръхсъзнание, пробужда свръхсъзнанието в тримата ученици и те Го виждат в Неговото Божествено естество. Божествената природа на човека е троична. И тройката - Исус, Илия и Мойсей - представя както Висшата космична Троица, така и Божествената Троица в човека, която е идентична на Висшата космична Троица. Редом с тях стоят тримата ученици, които може да се вземат като емблема на нисшата човешка природа, която също е троична. Какъв е смисълът на това откровение, на това Преображение и каква е целта на Христа?
към текста >>
В случая Христос се издига в Своето
свръхсъзнание
, пробужда
свръхсъзнанието
в тримата ученици и те Го виждат в Неговото Божествено естество.
И внезапно като се озърнаха, не видяха вече никого пред себе си, освен Исуса". Това е едно велико откровение, което тримата ученици са имали. Казано е, че Исус ги извежда на една висока планина насаме. Високата планина в окултен смисъл е емблема на висшия Божествен свят. издигане във висшето космично съзнание.
В случая Христос се издига в Своето
свръхсъзнание
, пробужда
свръхсъзнанието
в тримата ученици и те Го виждат в Неговото Божествено естество.
Божествената природа на човека е троична. И тройката - Исус, Илия и Мойсей - представя както Висшата космична Троица, така и Божествената Троица в човека, която е идентична на Висшата космична Троица. Редом с тях стоят тримата ученици, които може да се вземат като емблема на нисшата човешка природа, която също е троична. Какъв е смисълът на това откровение, на това Преображение и каква е целта на Христа? Това не е само едно просто показване на величието на Христа, за да Го видят учениците в Неговата Слава, но с това Христос е имал един по-дълбок замисъл.
към текста >>
А да стане човек носител на Божественото, това значи да види, да преживее
Божието
Царство в себе си.
Това не е само едно просто показване на величието на Христа, за да Го видят учениците в Неговата Слава, но с това Христос е имал един по-дълбок замисъл. Петър казва: "Господи, да направим три шатри"; това е вече загатване за смисъла на откровението. Тримата ученици са трите шатри, в които Христос иска да вложи новия импулс, който Той внася в света, за да го предадат на хората. Всеки един от тях трябва да стане носител на един от принципите на Божествената Троица.
А да стане човек носител на Божественото, това значи да види, да преживее
Божието
Царство в себе си.
Разгледана в тази светлина мисълта, изказана преди Преображението, че има някои от стоящите тука, които няма да вкусят смърт, докато не видят Царството Божие дошло в силата си, вече става разбираемо и по-ясно. Защото тези някои, това са тримата ученици, които присъстват на Преображението. С Преображението Христос им е показал Царството Божие, което е вътре в Него и го въдворява и в тях. Ако тази мисъл се разбере буквално ще излезе, че Исус е лош пророк, защото всички, които са стояли пред Него, когато изказал тези думи, са минали през вратата на смъртта. Никой не е останал да дочака външното идване на Царството Божие на Земята.
към текста >>
62.
6. ТЪРЖЕСТВЕНОТО ВЛИЗАНЕ В ЕРУСАЛИМ И ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА
- Влад Пашов (1902- 1974)
В този смисъл смоковницата е емблема на едно състояние на
съзнанието
, при което човек идва до известна връзка с духовния свят.
Вече казах, че смоковницата е символ на Големите Мистерии, на древното ясновидство. Че това е така, се вижда и от онова място от Евангелието на Йоан, когато Филип завежда Натанаил при Исус и Той му казва, че го е видял под смоковницата. Казано с други думи, Той го е видял в Школата на Мистериите. За Буда се казва, че под дървото Боди получил просветление и добил откровението. Исус вижда-Натанаил под смоковницата.
В този смисъл смоковницата е емблема на едно състояние на
съзнанието
, при което човек идва до известна връзка с духовния свят.
Това е ставало в Школите на Мистериите в древните времена. Ученикът, вглъбен в дълбоко размишление, дълбока медитация, чувства своята собствена душа, че излиза от физическото тяло, разширява се в Космоса и се представя пред неговото съзнание като растящо дърво, под което той седи и размишлява. Той се вижда под световното дърво и като плодове на дървото, които той е бил удостоен да откъсне, му се явява всичко, което е добил в процеса на размишлението като духовни образи, като духовни откровения. Следователно истинската смоковница и нейните плодове се намират в духовната област, а не на физическата Земя. Това не изключва възможността за размишление ученикът да седи под някои от свещените дървета - дървото Боди, смоковницата, при келтите - дъбът, при германците - хвойна и пр.
към текста >>
Ученикът, вглъбен в дълбоко размишление, дълбока медитация, чувства своята собствена душа, че излиза от физическото тяло, разширява се в Космоса и се представя пред неговото
съзнание
като растящо дърво, под което той седи и размишлява.
Казано с други думи, Той го е видял в Школата на Мистериите. За Буда се казва, че под дървото Боди получил просветление и добил откровението. Исус вижда-Натанаил под смоковницата. В този смисъл смоковницата е емблема на едно състояние на съзнанието, при което човек идва до известна връзка с духовния свят. Това е ставало в Школите на Мистериите в древните времена.
Ученикът, вглъбен в дълбоко размишление, дълбока медитация, чувства своята собствена душа, че излиза от физическото тяло, разширява се в Космоса и се представя пред неговото
съзнание
като растящо дърво, под което той седи и размишлява.
Той се вижда под световното дърво и като плодове на дървото, които той е бил удостоен да откъсне, му се явява всичко, което е добил в процеса на размишлението като духовни образи, като духовни откровения. Следователно истинската смоковница и нейните плодове се намират в духовната област, а не на физическата Земя. Това не изключва възможността за размишление ученикът да седи под някои от свещените дървета - дървото Боди, смоковницата, при келтите - дъбът, при германците - хвойна и пр. Беритбата на плодове на смоковницата било винаги повод за изстъпление, за екстаз, които съставят същността на предхристиянския духовен живот, на старото ясновиждане. И не само отделният медитиращ човек, но чрез предхристиянските култове цели групи от народа са изпадали в онова състояние на съзнанието, даващо екстазно виждане, беритбата от плодове на смоковницата.
към текста >>
И не само отделният медитиращ човек, но чрез предхристиянските култове цели групи от народа са изпадали в онова състояние на
съзнанието
, даващо екстазно виждане, беритбата от плодове на смоковницата.
Ученикът, вглъбен в дълбоко размишление, дълбока медитация, чувства своята собствена душа, че излиза от физическото тяло, разширява се в Космоса и се представя пред неговото съзнание като растящо дърво, под което той седи и размишлява. Той се вижда под световното дърво и като плодове на дървото, които той е бил удостоен да откъсне, му се явява всичко, което е добил в процеса на размишлението като духовни образи, като духовни откровения. Следователно истинската смоковница и нейните плодове се намират в духовната област, а не на физическата Земя. Това не изключва възможността за размишление ученикът да седи под някои от свещените дървета - дървото Боди, смоковницата, при келтите - дъбът, при германците - хвойна и пр. Беритбата на плодове на смоковницата било винаги повод за изстъпление, за екстаз, които съставят същността на предхристиянския духовен живот, на старото ясновиждане.
И не само отделният медитиращ човек, но чрез предхристиянските култове цели групи от народа са изпадали в онова състояние на
съзнанието
, даващо екстазно виждане, беритбата от плодове на смоковницата.
На едно такова изживяване се дължи викът " Осанна" при влизането на Исус в Ерусалим. Кое е произвело този екстаз в съзнанието на народа? Образът на яздещия върху ослето подейства на народа като едно видение, взело физически образ, с което се запалва едно ясновидско съзнание. Тази сцена беше едно изнасяне на открито на една пророческа Тайна, която беше позната сред народа и бе свещено тачена. Думите на пророка Захария: "Но ти дъще Сионова, радвай се много, възклицавай ти, дъще ерусалимска.
към текста >>
Кое е произвело този екстаз в
съзнанието
на народа?
Следователно истинската смоковница и нейните плодове се намират в духовната област, а не на физическата Земя. Това не изключва възможността за размишление ученикът да седи под някои от свещените дървета - дървото Боди, смоковницата, при келтите - дъбът, при германците - хвойна и пр. Беритбата на плодове на смоковницата било винаги повод за изстъпление, за екстаз, които съставят същността на предхристиянския духовен живот, на старото ясновиждане. И не само отделният медитиращ човек, но чрез предхристиянските култове цели групи от народа са изпадали в онова състояние на съзнанието, даващо екстазно виждане, беритбата от плодове на смоковницата. На едно такова изживяване се дължи викът " Осанна" при влизането на Исус в Ерусалим.
Кое е произвело този екстаз в
съзнанието
на народа?
Образът на яздещия върху ослето подейства на народа като едно видение, взело физически образ, с което се запалва едно ясновидско съзнание. Тази сцена беше едно изнасяне на открито на една пророческа Тайна, която беше позната сред народа и бе свещено тачена. Думите на пророка Захария: "Но ти дъще Сионова, радвай се много, възклицавай ти, дъще ерусалимска. Ето, твоят Цар иде при тебе; Той е праведен и спасява, кротък и възседнал на осел, Да! на осле, рожба на ослица" (9,9), живееха в душите.
към текста >>
Образът на яздещия върху ослето подейства на народа като едно видение, взело физически образ, с което се запалва едно ясновидско
съзнание
.
Това не изключва възможността за размишление ученикът да седи под някои от свещените дървета - дървото Боди, смоковницата, при келтите - дъбът, при германците - хвойна и пр. Беритбата на плодове на смоковницата било винаги повод за изстъпление, за екстаз, които съставят същността на предхристиянския духовен живот, на старото ясновиждане. И не само отделният медитиращ човек, но чрез предхристиянските култове цели групи от народа са изпадали в онова състояние на съзнанието, даващо екстазно виждане, беритбата от плодове на смоковницата. На едно такова изживяване се дължи викът " Осанна" при влизането на Исус в Ерусалим. Кое е произвело този екстаз в съзнанието на народа?
Образът на яздещия върху ослето подейства на народа като едно видение, взело физически образ, с което се запалва едно ясновидско
съзнание
.
Тази сцена беше едно изнасяне на открито на една пророческа Тайна, която беше позната сред народа и бе свещено тачена. Думите на пророка Захария: "Но ти дъще Сионова, радвай се много, възклицавай ти, дъще ерусалимска. Ето, твоят Цар иде при тебе; Той е праведен и спасява, кротък и възседнал на осел, Да! на осле, рожба на ослица" (9,9), живееха в душите. Когато тези думи прозвучаваха при култовото четене в храма, при слушането се запалваше Огънят.
към текста >>
За да се реализира една молба на човека, той трябва да си създаде една ясна и конкретна форма в
съзнанието
за това, което желае да постигне и да вярва, че го е постигнал вече, и ще го получи.
Също е посочено, че когато е в населено място, сутрин рано излиза на хълма да се помоли. И когато Петър Му посочва на влизане в града, че смоковницата е изсъхнала, когато сутринта минават покрай нея, Исус в отговор им казва: "Имайте вяра в Бога. Истина ви казвам: Който рече на тази планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане. Затова ви казвам: Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне". Това е важен окултен закон, който Учителят нарича закон на Опуленс, закон за реализиране на желанията на човека или още закон за всемирното изобилие.
За да се реализира една молба на човека, той трябва да си създаде една ясна и конкретна форма в
съзнанието
за това, което желае да постигне и да вярва, че го е постигнал вече, и ще го получи.
В заключение на тази мисъл Христос казва: "Когато се изправяте за молитва, прощавайте ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на Небесата, вашите прегрешения". След това до края на главата се разправя за спора на книжниците и фарисеите с Исус, които Го питат с каква власт върши всичко това, което прави в храма. Той ги пита - учението на Йоана от Бога ли е или не. Те мълчат, затова Той им казва: "Нито Аз ви казвам с каква власт върша това". Тук все повече събитията напредват и отиват към Голгота.
към текста >>
Тогава Той им отговаря: "Отдайте кесаревото кесарю и
Божието
Богу." Това е вярно и в буквален смисъл, но то има и свой преносен смисъл.
След това идват при Него фарисеи и иродиади, за да го впримчат в говорене. Затова Го питат: "Право ли е да се дава данък на кесаря? " Той иска да Му покажат една монета, с която плащат данък. Те Му подават монетата и Той им казва: "Чий е този образ и този надпис? " Те отговарят: "На кесаря".
Тогава Той им отговаря: "Отдайте кесаревото кесарю и
Божието
Богу." Това е вярно и в буквален смисъл, но то има и свой преносен смисъл.
Кесарят в човека е нисшата природа, тялото. Значи на тялото трябва да отдадем дължимото му и на Бога - дължимото. След това идват при Него садукеите, които повдигат въпроса за Възкресението, като Му казват, че седем братя имали една жена, понеже един след друг умирали и го питат - на кого ще бъде жената във Възкресението. Исус им казва: "Вие се заблуждавате, защото когато възкръснат мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангелите небесни те." Сцената с очистването на храма, с прекатурването на масите, на среброменителите, продавачите и въпросът трябва ли да се плаща данък на кесаря, са тясно свързани помежду си и ни разкриват мисията на Христа, Който обявява война на света, на княза на света, представен от цезар.
към текста >>
63.
8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Сега трябваше да се реши дали тяхното състояние на
съзнанието
ще може да остане така будно, че да могат да изживеят всичко заедно с Него до кръста.
Може ли някой да повярва, че на Маслинената гора пот от кръв бе избила по челото Му поради наближаване на събитието на Голгота? Това би значело да нямаме никаква представа за Тайната на Голгота, за характера и разбирането на Христа, Който знаеше, че трябва да мине през Голгота. Това е богословско разбиране, но то е безсмислено. Тогава защо се натъжава Христос? Той трепери първо пред това: ще издържат ли тези, които взех със Себе Си в този момент, когато трябваше да се реши дали в душите си те искат да дойдат с Мене; дали ще искат, дали ще могат да изживеят заедно с Мене всичко до кръста?
Сега трябваше да се реши дали тяхното състояние на
съзнанието
ще може да остане така будно, че да могат да изживеят всичко заедно с Него до кръста.
Тази е Чашата, която се приближава към Него. И Той ги оставя сами да бдят, да останат будни, т.е. да останат в това състояние на съзнанието, при което да могат да изживеят заедно с Него това, което Той ще изживее. Той ги остави и отиде да се моли, като казва: "Отче, ако е възможно, нека тази чаша Ме отмине, но не Моята, а Твоята Воля да бъде". Това значи: "Не Ме оставяй да изпитам, че съм останал съвършено сам като Син Человечески, но нека и другите Ме последват.
към текста >>
да останат в това състояние на
съзнанието
, при което да могат да изживеят заедно с Него това, което Той ще изживее.
Тогава защо се натъжава Христос? Той трепери първо пред това: ще издържат ли тези, които взех със Себе Си в този момент, когато трябваше да се реши дали в душите си те искат да дойдат с Мене; дали ще искат, дали ще могат да изживеят заедно с Мене всичко до кръста? Сега трябваше да се реши дали тяхното състояние на съзнанието ще може да остане така будно, че да могат да изживеят всичко заедно с Него до кръста. Тази е Чашата, която се приближава към Него. И Той ги оставя сами да бдят, да останат будни, т.е.
да останат в това състояние на
съзнанието
, при което да могат да изживеят заедно с Него това, което Той ще изживее.
Той ги остави и отиде да се моли, като казва: "Отче, ако е възможно, нека тази чаша Ме отмине, но не Моята, а Твоята Воля да бъде". Това значи: "Не Ме оставяй да изпитам, че съм останал съвършено сам като Син Человечески, но нека и другите Ме последват. И Той се връща и ги намира да спят. Те не можаха да запазят онова състояние на съзнанието. И Той отново прави опит, и отново учениците не издържаха; и трети път учениците пак не издържаха.
към текста >>
Те не можаха да запазят онова състояние на
съзнанието
.
И Той ги оставя сами да бдят, да останат будни, т.е. да останат в това състояние на съзнанието, при което да могат да изживеят заедно с Него това, което Той ще изживее. Той ги остави и отиде да се моли, като казва: "Отче, ако е възможно, нека тази чаша Ме отмине, но не Моята, а Твоята Воля да бъде". Това значи: "Не Ме оставяй да изпитам, че съм останал съвършено сам като Син Человечески, но нека и другите Ме последват. И Той се връща и ги намира да спят.
Те не можаха да запазят онова състояние на
съзнанието
.
И Той отново прави опит, и отново учениците не издържаха; и трети път учениците пак не издържаха. Тогава за Него стана ясно, че е останал сам, че те не могат да изпитат заедно с Него това, което води до Кръста. Чашата не отмина. Той беше предопределен да извърши и в душевно отношение сам великото дело. По такъв начин светът имаше Тайната на Голгота, но по времето, когато тя стана, нямаше още разбиране за това събитие.
към текста >>
Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато го пия наново в
Божието
Царство.
Добре би било за този човек, ако не бе се родил. И като ядяха, Исус взе хляба и като благослови, разчупи го и като им даде, рече: Вземете, това е Моето тяло. Взе и чашата, благослови я и даде им. И те всички пиха от нея. И рече им: Това е моята кръв на Новия Завет, която се раздава за мнозина.
Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато го пия наново в
Божието
Царство.
И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм. И Исус им каза: Вие всички ще се съблазните в Мене тази нощ, защото е писано: Ще поразя Пастира и овцете ще се разпръснат. А подир възкресението Си ще ви предваря в Галилея. А Петър Му рече: Ако и всички да се съблазнят, аз обаче не. Исус му каза: Истина ти казвам, че още тази нощ, преди да пее петелът два пъти, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
към текста >>
Но те спят, тяхното
съзнание
не е будно и даже след залавянето Му се разбягват.
Станете да вървим, ето приближава се онзи, който Ме предава". Цялата тази глава е изпълнена с голям драматизъм и цялата е основана върху окултни факти. Достатъчно е да се чете внимателно и в светлината на окултната наука, за да бъде разбрана в истинския й вид. Фактът, че три пъти отива при учениците и ги намира заспали, говори сам по себе си много. И когато се моли и иска тази Чаша да го отмине, Той се моли за учениците да бъдат будни, за да бъдат съпричастни с Великото дело, което Той извършва.
Но те спят, тяхното
съзнание
не е будно и даже след залавянето Му се разбягват.
"И веднага, докато говореше, дохожда Юда, един от дванадесетте и с него едно множество с ножове и сопи, изпратени от главните свещеници, книжниците и старей-шините. А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е, хванете Го и Го заведете, като Го пазите здраво". След това от 53-ти до 72ри стих се описва съденето от първосвещениците и книжниците, и отричането на Петър, докато пропее петелът, след което се опомня. Състоянието на Петър е много важно явление, което е един важен факт за това, което става около събитието на Голгота. През време на разпита от свещениците, много важни са думите на Христа.
към текста >>
"И когато се свечери, понеже беше приготвителен ден, сиреч срещу съботата, дойде Йосиф от Ариматея, един почтен съветник, който и сам очакваше
Божието
Царство, и осмели се да влезе при Пилата и да поиска тялото Исусово.
и Исус, като издаде силен вик, издъхна. И завесата на храма се раздра отгоре до долу. А стотникът, който стоеше до Него, като видя, че извика така, рече: Наистина, този човек беше Божи Син". И много от жените, които са ходили с Него, са стояли настрана и са плачели. Между тях е и Мария Магдалина.
"И когато се свечери, понеже беше приготвителен ден, сиреч срещу съботата, дойде Йосиф от Ариматея, един почтен съветник, който и сам очакваше
Божието
Царство, и осмели се да влезе при Пилата и да поиска тялото Исусово.
Пилат се почуди как толкова скоро е издъхнал, но като се увери от стотника, му разреши да снеме тялото Исусово. И той купи плащеницата и го сне, обви го в плащеницата и положи го в гроба, който бе изсечен в скала и превали камък върху гробната врата. Мария Магдалина и Мария, Йосиевата майка, гледаха къде го положиха". Цялата тази глава е изпълнена с окултни факти и процеси. Тук най-напред ни са представени три процеса: един исторически - съденето и разпъването на Исус от Назарет, който е преплетен от много окултни факти.
към текста >>
64.
3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
- Влад Пашов (1902- 1974)
То, като един зародиш на Мировия Дух, е посадено в материята и минава през процеса на "развитието, като преминава през много фази и степени на развитие на
съзнанието
.
3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ Хегел казва, че историята е разкриване на Мировия Дух. Когато посадим в земята едно каквото и да е семе, то първо се поляризира и пуска коренчета надолу и стъбло нагоре, постепенно израства, цъфва и завързва плод. Целият този процес представя историята на това семе. Подобно нещо представя и човечеството.
То, като един зародиш на Мировия Дух, е посадено в материята и минава през процеса на "развитието, като преминава през много фази и степени на развитие на
съзнанието
.
Крайната цел на човешкото развитие е да даде плод, в който да се изявят възможностите на зародиша. Такова нещо представя историята на отделните народи, както и на цялото човечество. Матей в началото на своето Евангелие ни разкрива историята на еврейския народ от Авраама да Исуса. В този история на еврейския народ са разкрити законите на това развитие, както и въобще законите на всяко историческо развитие, на развитието на човечеството, както и тайната на тази история, на това развитие. Матей показва, че това развитие на еврейския народ е минало през три по четиринадесет поколения, което прави четиридесет и две поколения.
към текста >>
По това време човек трябваше да се оформи като едно чисто земно същество, да прекъсне връзката си с духовните светове, с които е бил във връзка до тогава и да изработи едно чисто земно
съзнание
, което да получава своите въздействия от окръжаващия го материален свят.
Чрез Евангелието на Матея ние добиваме познания и чувство за Това, Което живя всред човечеството, всред човешкото развитие на Земята, чрез Исуса Христа от Палестина. Това, което Исус Христос бе като човек, това, което е, докато бе човек, всички Тайни на човешката история и на човешкото развитие, се съдържат в Евангелието на Матея." Така че, в Евангелието на Матей трябва да търсим Тайните на човешката история. Чрез разглеждането на това Евангелие ние се запознаваме със законите, по които се развива човешката история, човешкият живот, човешката съдба. За да разберем мисията на еврейския народ за общото човешко развитие, трябва да знаем характера на епохата, в която протича развитието на еврейския народ.
По това време човек трябваше да се оформи като едно чисто земно същество, да прекъсне връзката си с духовните светове, с които е бил във връзка до тогава и да изработи едно чисто земно
съзнание
, което да получава своите въздействия от окръжаващия го материален свят.
Това било епохата, когато трябвало да се развие човешкият аз и заедно с него човешкият ум, което било мисията на Петата следатлантска култура - западноевропейската. За тази цел било необходимо да се създаде един народ, който да е така устроен, че да прекъсне връзката си с духовния свят, каквато е имал до тогава и да бъде способен да обърне погледа си към окръжаващия свят - да го проучва обективно с ума си. С това се е целяло да се обособи човек като едно самостоятелно същество, което в течение на развитието да разкрие своите вътрешни възможности, които са чисто Божествени и да открие Бога в себе си.
към текста >>
Историята на един народ, както и историята на цялото човечество, е развитие на човешкото
съзнание
и описание на фазите, на степените, през които то минава.
Детето Исус отива в Египет, както еврейският народ и след това е върнат назад, както еврейския народ бил изведен от Египет от Мойсей. Така че, в живота на Исус имаме едно повторение на цялата съдба на древноеврейския народ, до неговото връщане от Египет в Обетованата земя. Това, което се бе разиграло в течение на много векове като външна история на еврейския народ, се повтаря сега в съдбата на Исус. Това е смисълът в голям мащаб на Тайната на човешката история въобще. Защото историята на еврейския народ е символична история на цялото човечество в развитието на бялата раса.
Историята на един народ, както и историята на цялото човечество, е развитие на човешкото
съзнание
и описание на фазите, на степените, през които то минава.
А това, което познаваме като външна политическа история, това е едно отражение на историята на развитието на човешкото съзнание. И така, както описахме в предишните страници раждането и развитието на еврейския народ - като родоначалник на логичното мислене, като история на развитието на човешкия ум, това се отнася до развитието на петата човешка раса, която достига своя връх в петата култура - западноевропейската, в течение на която се развива човешкият ум. С това развитие погледът на човека е насочен към изучаването на външния свят с неговата закономерност. Върховете на този прогрес откриват, че зад тази закономерност стои една Велика Разумност, която евреите виждали в лицето на Йехова. За да разберем правилно историята на човечеството, трябва да имаме предвид следния факт: първоначално е съществувала любовта на кръвните връзки.
към текста >>
А това, което познаваме като външна политическа история, това е едно отражение на историята на развитието на човешкото
съзнание
.
Така че, в живота на Исус имаме едно повторение на цялата съдба на древноеврейския народ, до неговото връщане от Египет в Обетованата земя. Това, което се бе разиграло в течение на много векове като външна история на еврейския народ, се повтаря сега в съдбата на Исус. Това е смисълът в голям мащаб на Тайната на човешката история въобще. Защото историята на еврейския народ е символична история на цялото човечество в развитието на бялата раса. Историята на един народ, както и историята на цялото човечество, е развитие на човешкото съзнание и описание на фазите, на степените, през които то минава.
А това, което познаваме като външна политическа история, това е едно отражение на историята на развитието на човешкото
съзнание
.
И така, както описахме в предишните страници раждането и развитието на еврейския народ - като родоначалник на логичното мислене, като история на развитието на човешкия ум, това се отнася до развитието на петата човешка раса, която достига своя връх в петата култура - западноевропейската, в течение на която се развива човешкият ум. С това развитие погледът на човека е насочен към изучаването на външния свят с неговата закономерност. Върховете на този прогрес откриват, че зад тази закономерност стои една Велика Разумност, която евреите виждали в лицето на Йехова. За да разберем правилно историята на човечеството, трябва да имаме предвид следния факт: първоначално е съществувала любовта на кръвните връзки. Обичали са се и са се женили хора от сродна кръв, от едно племе.
към текста >>
От тези камъни
Божието
Слово може да.
Затова Йоан Кръстител ги нарича рожби ехидни, рожби на змията. И тогава неговите думи се превръщат в едно предупреждение към фарисеите и садукеите, когато той им казва: Вие, които сте привърженици на змията, внимавайте, за да можете при кръщението да видите правилно, а именно не змията, а агнето. Той им казал по-нататък, че не трябва да си въобразяват, че техният отец е Авраам, защото у тях това са само думи, тъй като те се кълнат в това, което идва от Синай, от закона, но той е престанал вече да има значение. Йоан им казва още: Аз ви казвам, че от юдейството ще израсне нещо, което действително е било предадено през поколенията надолу, и което не се кълне само в камъка Синай, но върху това, което се намира навсякъде около нас. Чада Божии могат да се родят, когато зад сетивното хората виждат духовното.
От тези камъни
Божието
Слово може да.
събуди чада Авраамови. Вие никак не разбирате думите: "Наш отец е Авраам". Апостол Павел в Първото послание към Галатяните, 4-та глава, от 21ви до 26-ти стих изяснява този въпрос, като казва следното: "Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона, не чувате ли що казва законът? Защото е писано, че Авраам имаше двама синове, един от слугинята и един от свободната. Но този, който беше от слугинята, се роди по плът, а онзи който бе от свободната, по обещание.
към текста >>
65.
8. ТАЙНАТА НА МОЛИТВАТА 'ОТЧЕ НАШ'
- Влад Пашов (1902- 1974)
В буквален смисъл разбрани тези думи показват, че ние имаме
съзнание
, че всичко, с което разполагаме на Земята, е дар от Бога.
Онзи ред, който съществува горе, трябва да слезе и на Земята. Горе на Небето напредналите същества са приложили в живота си Любовта. Мъдростта и Истината. Като приложим тези принципи тук на Земята, този ред, това Царство ще слезе и на Земята. Думите: " Хлябът наш насъщни, дай ни го нам днес" се разбират и в буквален, и в преносен смисъл.
В буквален смисъл разбрани тези думи показват, че ние имаме
съзнание
, че всичко, с което разполагаме на Земята, е дар от Бога.
В преносен смисъл под "Хляб наш насъщен" се разбира още и Словото Божие. В окултната наука Хлябът е символ на Словото Божие. Един от начините, по който Бог ни говори отвътре, са т.нар. подтици на Духа. В разговор с брат Боев, Учителят му е казал: "Кое е главното условие за повдигането на човека?
към текста >>
Колкото сме по-внимателни, с по-будно
съзнание
, толкова по-ясно ще долавяме тези подтици.
Ние трябва да се вслушваме дълбоко вътре в себе си, за да доловим тези подтици, които идват отвътре. Това е Словото на Бога. Тези подтици ни учат, те ни подтикват към Доброто, Разумността. Чистотата, Любовта, Правдата. Те ни подтикват да вървим напред.
Колкото сме по-внимателни, с по-будно
съзнание
, толкова по-ясно ще долавяме тези подтици.
Това е насъщният всекидневен Хляб." При друг разговор Учителят казва: "Бог постоянно говори на човека отвътре. Ако човек се вслушва, ще чуе говора на Бога. Всички красиви желания и стремежи, които ни идват отвътре, това е говорът на Бога. За да го чуем, трябва да въдворим в нас спокойствието, Тишината, дълбокият Мир, защото Бог говори с тих Глас".
към текста >>
Природата, с всичко съществуващо в нея, представя една грандиозна изложба на
Божието
Слово.
Този въпрос има и друга страна. Учителят казва, че всичко, което виждаме около нас в Природата - цветя, треви, дървета, животни, реки, планини, звезди и прочие, всичко това е също Слово Божие. И ние трябва да проучваме всички тези неща. Значи освен отвътре. Бог говори отвън чрез цялата Природа.
Природата, с всичко съществуващо в нея, представя една грандиозна изложба на
Божието
Слово.
Това са листата от Божествената Книга, в която е писал Бог. Така че, с думите:"Хлябът наш насъщний дай ни го нам и днес", ние молим Бога да ни направи способни да четем Словото, което е вложил във всичко, което е създал, което ние виждаме във всичко около нас в Природата. Следващите думи от молитвата: " и прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници", имат много дълбок смисъл. И Христос, когато беше на кръста, каза: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят". Същото трябва да направим и ние по отношение на другите, когато ни пакостят, защото те правят това от незнание, от недоразвитост.
към текста >>
Думите: " И избави нас от лукаваго" трябва да се разбират в следния смисъл: изостаналите същества могат да завладеят човека, когато
съзнанието
му не е будно.
Нашето отношение към него да бъде като отношение към Бога. Думите: " Прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници" са израз на следния закон: Твоето отношение към другите определя отношението на Бога към тебе. Този закон трябва да се разбира в следния смисъл: Бог винаги има Любов към всички същества, но когато човек не прощава на околните, той сам поставя преграда между Бога и себе си, и с това пречи да приеме Любовта и благословението на Бога. Значи с непро-щаването човек става невъзприемчив към това, което иде от Бога и външно изглежда, че Бог не му прощава. За следващите думи: " И не ни въвеждай в изкушение", Учителят казва, че тези думи трябва да се разбират по следния начин: " Господи, помогни ни, щото поради нашето невежество и нашата глупост да не изпаднем в изкушение".
Думите: " И избави нас от лукаваго" трябва да се разбират в следния смисъл: изостаналите същества могат да завладеят човека, когато
съзнанието
му не е будно.
При връзката си с Бога той е ограден и запазен от тези лоши влияния. Следващите думи: " Защото е Твое Царството и Силата, и Славата завинаги, Амин", тук Царството отговаря на Мъдростта, Силата на Истината, а Славата на Любовта. Значи с тези думи ние потвърждаваме, че извън Мъдростта на Бога няма друга Мъдрост; извън Силата на Бога няма друга сила и извън Любовта на Бога няма друга Любов. Щом е така, всичко в света работи за възтържест-вуване на Божието дело, а именно: всички същества да достигнат съвършенство и да съдействат за осъществяването на Божия план. Това значи АМИН.
към текста >>
Щом е така, всичко в света работи за възтържест-вуване на
Божието
дело, а именно: всички същества да достигнат съвършенство и да съдействат за осъществяването на Божия план.
За следващите думи: " И не ни въвеждай в изкушение", Учителят казва, че тези думи трябва да се разбират по следния начин: " Господи, помогни ни, щото поради нашето невежество и нашата глупост да не изпаднем в изкушение". Думите: " И избави нас от лукаваго" трябва да се разбират в следния смисъл: изостаналите същества могат да завладеят човека, когато съзнанието му не е будно. При връзката си с Бога той е ограден и запазен от тези лоши влияния. Следващите думи: " Защото е Твое Царството и Силата, и Славата завинаги, Амин", тук Царството отговаря на Мъдростта, Силата на Истината, а Славата на Любовта. Значи с тези думи ние потвърждаваме, че извън Мъдростта на Бога няма друга Мъдрост; извън Силата на Бога няма друга сила и извън Любовта на Бога няма друга Любов.
Щом е така, всичко в света работи за възтържест-вуване на
Божието
дело, а именно: всички същества да достигнат съвършенство и да съдействат за осъществяването на Божия план.
Това значи АМИН. Горното разглеждане на "Отче наш" е едно кратко резюме на изложението на брат Боев, направено по мисли на Учителя. По-нататък ще дам как Щайнер разглежда молитвата " Отче наш", изхождайки от принципите на окултната наука и ще видим, че двете разглеждания се допълват. Ще предам накратко изяснението, което Щайнер дава на молитвата " Отче наш". Първо, той поставя въпроса за разликата между молитва и медитация и казва, че задачата на медитацията е да свърже човека с висшите духовни същества, с Бога.
към текста >>
66.
4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
"...На които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше четиридесет дни и им говореше за
Божието
Царство.
1. Първият окултен факт, който ни се посочва още в самото начало на Деянията на апостолите, е фактът, че след Възкресението Исус в течение на 40 деня е бил в постоянна връзка е учениците и ги е учил на Тайните на Царството Божие. Тук ни е представен един факт, където Един, Който е минал през Смъртта и я е победил и е възкръснал, Който е станал едновременно гражданин както на духовния свят, така и на физическия, дружи и говори на хора, които са граждани само на физическия свят и ги упътва и наставлява в Тайните и законите на духовния свят. Това е един факт от голямо значение, който трябва да имаме винаги предвид, когато говорим за окултната страна на Християнството. В течение на тези разговори, които учениците са имали с възкръсналия Исус в продължение на 40 дни, Гой им е разкрил много от Тайните на Окултната наука, посочил им е методи за работа както над себе си, за да станат съзнателни граждани на духовния свят, така и методи как да работят между хората за проникването на Новия духовен импулс, който Той донесе в света. Ще предам някои места от книгата Деянията на апостолите, където се говори за срещата на възкръсналия Исус с учениците.
"...На които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше четиридесет дни и им говореше за
Божието
Царство.
И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да очакват обещанието от Отца, за което, рече, чухте от Мене. Защото Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени с Духа Святаго след тия не много дни." /1;3-5/. "И тъй веднъж, като се събраха, те Го питаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израиля царството? Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт. Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене, както в Ерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на Земята.
към текста >>
За разговорите, които Исус е имал с учениците в течение на 40 дни, е казано само: "А им говореше за
Божието
Царство." Това е един окултен израз, в който е казано много за онзи, който знае да чете окултните текстове.
Възнесението и явяването на двамата человеци е бели дрехи е вторият голям окултен факт, за който споменава книгата Деянията на апостолите. Това не е едно просто явление, това е един окултен факт от грамадно значение, който става пред очите на цяла група, състояща се от повече от 10 души. Така че, това не е някаква илюзия или халюцинация, а един факт, засвидетелстван от много хора, че един Човек, Който е преминал през смъртта, както говори със Своите ученици и им дава наставления, се възнася на небето, т.е. видимо се повдига от Земята и отива нагоре в пространството, след което облак Го закрива, т.е. след което окончателно се дема- териализира и преминава в духовно състояние, преминава в етерния свят, откъдето после се явява на Павел.
За разговорите, които Исус е имал с учениците в течение на 40 дни, е казано само: "А им говореше за
Божието
Царство." Това е един окултен израз, в който е казано много за онзи, който знае да чете окултните текстове.
Преди това е казано: "Когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал." Значи, преди Възнесението Исус е дал нареждания на апостолите, посветил ги е в Тайните и Законите на духовния свят. В течение на тези 40 деня Той ги е прекарал през едно ново Посвещение, което се извършва за пръв път в света - подготвя ги да могат в будно съзнание да приемат Светия Дух, да влязат в съзнателна връзка с духовните същества. Това е новото Посвещение, което Христос завеща на бъдещото човечество, с което се отменя досегашната форма на Посвещение, която е била добра за времето си, но сега е изгубила своето значение, защото след новия импулс, който Той даде на човешкото развитие, развитието минава в друга фаза, с което и формата на Посвещението се изменя. Затова Той загатна още, когато говори за новото вино и новите мехове. С това загатва за новата форма на Посвещение, през която за в бъдеще ще преминават учениците, след като приемат правилата и нарежданията, дадени им от Учителя, който ги ръководи.
към текста >>
В течение на тези 40 деня Той ги е прекарал през едно ново Посвещение, което се извършва за пръв път в света - подготвя ги да могат в будно
съзнание
да приемат Светия Дух, да влязат в съзнателна връзка с духовните същества.
Така че, това не е някаква илюзия или халюцинация, а един факт, засвидетелстван от много хора, че един Човек, Който е преминал през смъртта, както говори със Своите ученици и им дава наставления, се възнася на небето, т.е. видимо се повдига от Земята и отива нагоре в пространството, след което облак Го закрива, т.е. след което окончателно се дема- териализира и преминава в духовно състояние, преминава в етерния свят, откъдето после се явява на Павел. За разговорите, които Исус е имал с учениците в течение на 40 дни, е казано само: "А им говореше за Божието Царство." Това е един окултен израз, в който е казано много за онзи, който знае да чете окултните текстове. Преди това е казано: "Когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал." Значи, преди Възнесението Исус е дал нареждания на апостолите, посветил ги е в Тайните и Законите на духовния свят.
В течение на тези 40 деня Той ги е прекарал през едно ново Посвещение, което се извършва за пръв път в света - подготвя ги да могат в будно
съзнание
да приемат Светия Дух, да влязат в съзнателна връзка с духовните същества.
Това е новото Посвещение, което Христос завеща на бъдещото човечество, с което се отменя досегашната форма на Посвещение, която е била добра за времето си, но сега е изгубила своето значение, защото след новия импулс, който Той даде на човешкото развитие, развитието минава в друга фаза, с което и формата на Посвещението се изменя. Затова Той загатна още, когато говори за новото вино и новите мехове. С това загатва за новата форма на Посвещение, през която за в бъдеще ще преминават учениците, след като приемат правилата и нарежданията, дадени им от Учителя, който ги ръководи. Аз само загатвам за тези неща, без да се впускам в подробности, за които съм споменавал на друго място в тази книга. 2. Следващият голям окултен факт, за който ни говори книгата Деянията на апостолите, е слизането на Огнените езици и изливането на Светия Дух над апостолите.
към текста >>
Казано е: "Явиха им се язици като огнени, кои то се разделяха и седнаха по един на всеки от тях и те всички се изпълниха със Светия Дух и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят." Значи, във всеки един от тях се е вселил един от Белите Братя, с което тяхното
съзнание
се пробужда.
А други им се присмиваха, казвайки: Те са се напили със сладко вино. А Петър, като се изправи с единадесетге, издигна главата си и им проговори, казвайки: Юдеи и всички вие, които живеете в Ерусалим, нека ви стане знайно това, и внимавайте в моите думи. Защото тия не са пияни, както вие мислите, понеже е едва третият час на деня. Но това е казано чрез пророка Йоила: "И в последните дни, казва Бог, ще излея Духа Си на всяка твар; и синовете и дъщерите ви ще пророкуват, юношите ви ще виждат видения и старците ви ще сънуват сънища." Явлението на Петдесетница е един окултен факт на едно масово вселяване на Светлите духове, великите Бели Братя в апостолите, които бяха подготвени от Христа в течение на 40 деня, когато беше с тях и им говореше за Тайните на Царството Божие.
Казано е: "Явиха им се язици като огнени, кои то се разделяха и седнаха по един на всеки от тях и те всички се изпълниха със Светия Дух и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят." Значи, във всеки един от тях се е вселил един от Белите Братя, с което тяхното
съзнание
се пробужда.
Пробужда се в свръх- съзнанието и те могат да говорят на чужди езици. В случая в тях говори онзи от Белите Братя, който се е вселил във всеки един от апостолите. А Белите Братя, които живеят в свръх- съзнанието, имат способността да говорят и разбират всички езици, защото те са във връзка с духовете на народите, които ръководят народите и им дават техния език. Но човек може да бъде обсебен и от нисши, тъмни духове и тогава той говори на неразбран език. И дето има сега някои, които в транс говорят чужди езици, неразбрани от никого, това са обсебени от нисши духове.
към текста >>
Пробужда се в свръх-
съзнанието
и те могат да говорят на чужди езици.
А Петър, като се изправи с единадесетге, издигна главата си и им проговори, казвайки: Юдеи и всички вие, които живеете в Ерусалим, нека ви стане знайно това, и внимавайте в моите думи. Защото тия не са пияни, както вие мислите, понеже е едва третият час на деня. Но това е казано чрез пророка Йоила: "И в последните дни, казва Бог, ще излея Духа Си на всяка твар; и синовете и дъщерите ви ще пророкуват, юношите ви ще виждат видения и старците ви ще сънуват сънища." Явлението на Петдесетница е един окултен факт на едно масово вселяване на Светлите духове, великите Бели Братя в апостолите, които бяха подготвени от Христа в течение на 40 деня, когато беше с тях и им говореше за Тайните на Царството Божие. Казано е: "Явиха им се язици като огнени, кои то се разделяха и седнаха по един на всеки от тях и те всички се изпълниха със Светия Дух и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят." Значи, във всеки един от тях се е вселил един от Белите Братя, с което тяхното съзнание се пробужда.
Пробужда се в свръх-
съзнанието
и те могат да говорят на чужди езици.
В случая в тях говори онзи от Белите Братя, който се е вселил във всеки един от апостолите. А Белите Братя, които живеят в свръх- съзнанието, имат способността да говорят и разбират всички езици, защото те са във връзка с духовете на народите, които ръководят народите и им дават техния език. Но човек може да бъде обсебен и от нисши, тъмни духове и тогава той говори на неразбран език. И дето има сега някои, които в транс говорят чужди езици, неразбрани от никого, това са обсебени от нисши духове. Апостолите не изгубиха своето съзнание, те не изпаднаха в транс, но с будно съзнание приеха Белите Братя в себе си, за което бяха подготвени.
към текста >>
А Белите Братя, които живеят в свръх-
съзнанието
, имат способността да говорят и разбират всички езици, защото те са във връзка с духовете на народите, които ръководят народите и им дават техния език.
Но това е казано чрез пророка Йоила: "И в последните дни, казва Бог, ще излея Духа Си на всяка твар; и синовете и дъщерите ви ще пророкуват, юношите ви ще виждат видения и старците ви ще сънуват сънища." Явлението на Петдесетница е един окултен факт на едно масово вселяване на Светлите духове, великите Бели Братя в апостолите, които бяха подготвени от Христа в течение на 40 деня, когато беше с тях и им говореше за Тайните на Царството Божие. Казано е: "Явиха им се язици като огнени, кои то се разделяха и седнаха по един на всеки от тях и те всички се изпълниха със Светия Дух и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят." Значи, във всеки един от тях се е вселил един от Белите Братя, с което тяхното съзнание се пробужда. Пробужда се в свръх- съзнанието и те могат да говорят на чужди езици. В случая в тях говори онзи от Белите Братя, който се е вселил във всеки един от апостолите.
А Белите Братя, които живеят в свръх-
съзнанието
, имат способността да говорят и разбират всички езици, защото те са във връзка с духовете на народите, които ръководят народите и им дават техния език.
Но човек може да бъде обсебен и от нисши, тъмни духове и тогава той говори на неразбран език. И дето има сега някои, които в транс говорят чужди езици, неразбрани от никого, това са обсебени от нисши духове. Апостолите не изгубиха своето съзнание, те не изпаднаха в транс, но с будно съзнание приеха Белите Братя в себе си, за което бяха подготвени. Това, както вече казах, е новата форма на Посвещение, без човек да минава през мистичната смърт, както е било в древните Мистерии, и така влизаха във връзка с разумните същества от духовния свят. Тази нова форма на Посвещение внесе Христос и с това преустрои Окултните Школи и ги постави на нова основа.
към текста >>
Апостолите не изгубиха своето
съзнание
, те не изпаднаха в транс, но с будно
съзнание
приеха Белите Братя в себе си, за което бяха подготвени.
Пробужда се в свръх- съзнанието и те могат да говорят на чужди езици. В случая в тях говори онзи от Белите Братя, който се е вселил във всеки един от апостолите. А Белите Братя, които живеят в свръх- съзнанието, имат способността да говорят и разбират всички езици, защото те са във връзка с духовете на народите, които ръководят народите и им дават техния език. Но човек може да бъде обсебен и от нисши, тъмни духове и тогава той говори на неразбран език. И дето има сега някои, които в транс говорят чужди езици, неразбрани от никого, това са обсебени от нисши духове.
Апостолите не изгубиха своето
съзнание
, те не изпаднаха в транс, но с будно
съзнание
приеха Белите Братя в себе си, за което бяха подготвени.
Това, както вече казах, е новата форма на Посвещение, без човек да минава през мистичната смърт, както е било в древните Мистерии, и така влизаха във връзка с разумните същества от духовния свят. Тази нова форма на Посвещение внесе Христос и с това преустрои Окултните Школи и ги постави на нова основа. Старото време изтече и заедно с него и старото Посвещение се прекратява и се провъзгласява нова форма на Посвещение, което може да наречем Християнско посвещение. То също си има своите Принципи и методи, които не са дадени в книгата Деянията на апостолите, но за тях е загатнато в скрита форма в Евангелията. Те се преподават в Християнските окултни Школи, които се ръководят от великия Учител Исус.
към текста >>
При това Посвещение ученикът добива друго
съзнание
и заедно с това се облича в сила, с която може да извършва изцеления и други знамения, което се потвърждава от фактите и живота на апостолите и техните дела.
Това, както вече казах, е новата форма на Посвещение, без човек да минава през мистичната смърт, както е било в древните Мистерии, и така влизаха във връзка с разумните същества от духовния свят. Тази нова форма на Посвещение внесе Христос и с това преустрои Окултните Школи и ги постави на нова основа. Старото време изтече и заедно с него и старото Посвещение се прекратява и се провъзгласява нова форма на Посвещение, което може да наречем Християнско посвещение. То също си има своите Принципи и методи, които не са дадени в книгата Деянията на апостолите, но за тях е загатнато в скрита форма в Евангелията. Те се преподават в Християнските окултни Школи, които се ръководят от великия Учител Исус.
При това Посвещение ученикът добива друго
съзнание
и заедно с това се облича в сила, с която може да извършва изцеления и други знамения, което се потвърждава от фактите и живота на апостолите и техните дела.
Това е потвърдено с казаното в 43-ти стих на 2-ра глава: "И много чудеса и знамения станаха чрез апостолите." 3. Друг един факт, на който ни обръща внимание книгата Деянията на апостолите, който не е от окултно естество, но е резултат на окултното учение за Любовта и Братството, е следният: В 44-ти стих на 2-ра глава е казано: "И всички вярващи бяха заедно и имаха всичко общо; и продаваха стоката и имота си и разпределяха парите на всички според нуждата на всекиго." Тук ни се посочва социалната страна на Христовото учение. За да живеят така братски, те трябва да са били подготвени за това от излагане на Учението за Любовта и Братството като основа на всяка разумна обществена форма. По такъв начин са живели учениците на всички Окултни Школи в древността.
към текста >>
Там се казва: "И като се помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха със Светия Дух и с дързост говореха
Божието
Слово.
И ако на времето се е бил приложил този Принцип на братски общежития заедно с проникването на християнството в света, светът днес би имал друг образ и тези войни и недоразумения между народите отдавана биха изчезнали. Но впоследствие и самото Християнство отстъпило от този Принцип и заедно с това се отказало от основното Учение на Христа, Учението за Любовта и Братството. Защото за всяка Окултна Школа Учението за Любовта и Братството е основното учение, върху което се градят другите учения. Там, където това Учение не се проповядва и прилага, всяко окултно учение е суета и празни приказки. По-нататък в 4-та глава от 31-ви до 37-ми стих се говори също как са живели учениците помежду си.
Там се казва: "И като се помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха със Светия Дух и с дързост говореха
Божието
Слово.
А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко беше общо и апостолите с голяма сила свидетелстваха за Възкресението на Господа Исуса и голяма благодат почиваше на всички тях. Но и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото и слагаха ги при нозете на апостолите и раздаваше се на всекиго, колкото имаше нужда. Така Йосиф, наречен от апостолите Варнава, което значи Син на увещание, левит, родом кипря- нин, който имаше земя, продаде я и донесе парите и ги сложи пред нозете на апостолите." След това в началото на петата глава се разказва за случката с Анания и Сапфира, които също продали имота си, като задържали една част от парите, а другата слагат пред апостолите, като излъгват, че са продали имота за толкова, колкото предават на апостолите. Но Петър с ясновидски поглед вижда, че те лъжат като говорят така пред Бога, в името на Когото се извършва това дело.
към текста >>
На него посред бял ден му се явява Христос в голяма светлина от етерния свят, от която светлина той ослепява фи- зически, но в духовно отношение неговото
съзнание
се пробужда и той влиза във връзка с Духа на Христа, от Когото получава откровение за Учението, което трябва да проповядва между езичниците.
В Посланието към галатяните /1;15-20/ се казва: "А когато Бог, Който още от утробата на майка ми беше ме отделил и призовал чрез Своята благодат, благоволи да ми открие Сина Си, за да Го проповядвам между езичниците, от същия час не се допитах до плът и кръв, нито възлязох в Ерусалим при ония, които бяха апостоли преди мене, но заминах за Арабия и пак се върнах в Дамаск. Тогава, след три години възлязох в Ерусалим, за да се запозная с Кифа /Петра/ и останах при него петнадесет деня; а други от апостолите не видях, освен Якова, брата Господен. После дойдох в сирийските и кили- кийските страни. И лично още не бях познат на христовите църкви в Юдея." Павловият случай е един окултен факт от голяма величина.
На него посред бял ден му се явява Христос в голяма светлина от етерния свят, от която светлина той ослепява фи- зически, но в духовно отношение неговото
съзнание
се пробужда и той влиза във връзка с Духа на Христа, от Когото получава откровение за Учението, което трябва да проповядва между езичниците.
И затова той казва в Посланието към галатяните: "... от същия час не се допитах до плът и кръв", т. е. той не е получил Учението от човек, а направо от Христа, Който му Се открива от етерния свят. След това, както казва пак в Посланието към галатяните, отива в Арабия, където прекарва три години и след това се връща в Дамаск и оттам отива в Ерусалим да влезе във връзка с апостолите, които са били във връзка с Христа, когато е бил още във физическо тяло. Павел от Христа дойде до познаването на Исуса, когато другите по-рано познаха Исуса и в него откриха по откровение Христа. Той не казва какво е правил в Арабия, но е сигурно, че там той се е подготвял за мисията си, като е бил в духовна връзка с Христа, Който му Се яви пред Дамаск и сигурно Той го е препратил в Арабия да се подготвя за мисията си, като сам Христос го е ръководил и напътствал.
към текста >>
С това се поставя началото на една нова форма на Посвещение, когато човек, без да минава през мистичната смърт,
съзнанието
му се пробужда и той влиза във връзка с Великите същества на духовния свят.
Вероятно е и друго, че там е имало център на Бялото Братство, където е бил пратен Павел, за да се подготви за мисията си. Неговото отиване в Арабия не е само за една разходка или за смяна на обстановката. Както и Йоан беше в пустинята, преди да почне да кръщава, където също е бил във връзка е окултното Братство на Белите Братя, защото сам той казва: Онзи, Който ме прати да кръщавам, ми каза: На когото видиш, че слиза Духът във форма на гълъб, Той е, който кръщава със Светия Дух, Той е Христос. И Исус беше в пустинята 40 деня, където се подготви за мисията Си, също така и Павел прекара три години в Арабия, за да се подготви за мисията си. Това, което стана с другите апостоли на Петдесетница, когато бяха свързани с Белите Братя, със Светия Дух чрез огнените езици, това стана с Павел пред вратата на Дамаск, където има един етерен окултен център, от който Христос му се откри.
С това се поставя началото на една нова форма на Посвещение, когато човек, без да минава през мистичната смърт,
съзнанието
му се пробужда и той влиза във връзка с Великите същества на духовния свят.
Но това е възможно само след новия импулс, който Христос даде на човешкото развитие. Под влияние на силите на Любовта, която Христос изпрати на Земята и към човечеството, е възможно това пробуждане на готовите души, които се пробуждат и могат да бъдат във връзка с Възвишените същества и с Христа. 10. По-нататък, в 9-та глава от 32-ри стих до края, се говори за две знамения на Петър, които той извършва вече сам, без Йоан. Това са изцелението на болния Еней и възкресението на девицата Тавита. Те са описани по следния начин в книгата Деяния на апостолите: "И Петър, като обикаляше всички вярващи, слезе и до светиите, които живееха в Лида.
към текста >>
Той повикал Варнава и Савла и поискал да чуе
Божието
Слово.
А в антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, киринеецът, наречен Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четворовластника Ирода и Савел. И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призовал. Тогава като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха. И така те, изпратени от Святия Дух, слязоха в Селвекия и опам отплуваха за Кипър."/12;25,13,1-4/. И там намерили някой си магьосник, лъжепророк, който бил близък с управителя Сергий Павла, един разумен човек.
Той повикал Варнава и Савла и поискал да чуе
Божието
Слово.
Но магьосникът се противил на това и искал да отклони управителя от вярата. "Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Светия Дух, се вгледа в него и рече: О ти, пълен с всякакво лукавство и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко, що е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа? И сега, ето, Господнята ръка е върху тебе; ти ще ослепееш и няма да виждаш слънцето за известно време. И на часа падна на него помрачение и тъмнина; и той се луташе, търсейки да го води някой за ръка. Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господното учение." /13:9-12/.
към текста >>
Те са своего рода медиуми, без да изгубват
съзнание
, но и без да съзнават този, който говори чрез тях.
И излезе в същия час."/16;17-18/. Тук ни е показано, че Павел имал власт над духовете и като им каже, те го слушат и напускат човека. В случая духът не е причинител на болест, но на една дарба - да вижда, но понеже постоянно вика след Павел, това му досажда и той го изгонва. Това също ни показва, че един Посветен може да отнеме дарбата на някого да вижда, която не е негова собствена, а е резултат на един дух, който се е вселил в него. От този род са повечето ясновидци, които съществуват понастоящем както у нас, така и в чужбина.
Те са своего рода медиуми, без да изгубват
съзнание
, но и без да съзнават този, който говори чрез тях.
18. Оттам Павел заминава за Солун и след това за Атина, където в Аеропага държал една знаменита реч, с която обръща мнозина. "И тъй, Павел застана всред Аеропага и каза: Атиняни, но всичко виждам, че сте много набожни. Защото като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих един жертвеник, на който бе написано: На Незнайния Бог. Онова прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам. Бог, Който е направил света и всичко, 1цо е в него, като е господар на Небето и на Земята, не обитава в ръкотворни храмове.
към текста >>
И той преседе там година и шест месеца, та ги поучаваше в
Божието
Слово."/18;8-11/.
Нито му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже Той сам дава на всички и живот, и дишане, и всичко; и направил е от една кръв всички народи да живеят по лицето на Земята, като им е определил предназначени времена и предели на заселищата им; за да търсят Бога, та дано биха Го поне напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас; защото в Него живеем, движим се и съществуваме, както и някои от вашите поети са рекли: "Защото дори Негов род сме" /17;22-28/. "А някои мъже се прилепиха при него и повярваха, между които беше и Дионисий Аеропагит, още и една жена на име Дамар и други с тях. /17;34/. 19. Oт Атина Павел отива в Коринт, където началникът на синагогата с целия си дом повярвал. "И мнозина ог коринтяните, като слушаха, вярваха и се кръщаваха. И Господ каза на Павла нощем във видение: Не бой се, но говори и не млъквай, защото Аз съм с тебе и никой няма да те нападне, та да ти стори зло; защото имам много люде в тоя град.
И той преседе там година и шест месеца, та ги поучаваше в
Божието
Слово."/18;8-11/.
След това отива в Ефес и оттам в Ерусалим и след това в Антиохия. След това се връща пак в Ефес, където се среща с някои ученици, които са приели Учението, но още не са били приели Светия Дух. "И като положи Павел ръцете си на тях, Светият Дух дойде на тях; и говореха други езици и пророкуваха. И те всички бяха около дванадесет мъже..." /19;6-7/. "При това Бог вършеше особено велики дела чрез ръцете на Павла, дотолкоз, че когато носеха по болни кърпи или престилки от неговото тяло, болестите се отмахваха от тях и злите духове излизаха." /19;11-12/.
към текста >>
След това той събира юдеите от града и им говори за Исуса Христа, но повече не го приемат, защото той им казва: "Затуй, да знаете, че това Божие спасение се изпрати на езичниците; и те ще слушат... А Павел преседе цели две години в отделна под наем къща, гдето приемаше всички, които отиваха при него, като проповядваше
Божието
Царство, и с пълно дръзновение поучаваше за Господа Исуса Христа, без да му забранява някой." /28;28,30-31/.
А те очакваха, че ще отече, или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и гледаха, че не му става никакво зло, промениха мнението си и думаха, че е бог."/28;4-6/. 25. "А около това място се намираха именията на първенеца на острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни. И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дезинтерия; а Павел влезе при него, и като се помоли, положи ръце на него и го изцели. Като стана това, и другите от острова, които имаха болести, дохождаха и се изцеляваха; които и ни показваха много почести, и, когато тръгнахме, туриха в кораба потребното за нуждите ни." /28;7-10/. 26. "А когато влязохме в Рим, стотникът предаде запрените на войводата; а на Павла се позволи да живее отделно с войника, който го вардеше." /28;16/.
След това той събира юдеите от града и им говори за Исуса Христа, но повече не го приемат, защото той им казва: "Затуй, да знаете, че това Божие спасение се изпрати на езичниците; и те ще слушат... А Павел преседе цели две години в отделна под наем къща, гдето приемаше всички, които отиваха при него, като проповядваше
Божието
Царство, и с пълно дръзновение поучаваше за Господа Исуса Христа, без да му забранява някой." /28;28,30-31/.
Така завършват Деянията на апостолите, в които са изнесени много окултни факти, които посочих последователно, и които са изнесени в самата книга. Всички тези факти показват, че апостолите са били Посветени и са разполагали със знание и сила, заради което езичниците често ги вземали за богове.
към текста >>
67.
I. ОБЩО ЗА ХАРАКТЕРА НА АПОКАЛИПСИСА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Апокалипсисът започва с думите: "Откровение на Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Йоан, който възвести
Божието
Слово и свидетелството Исус Христово - и всичко, що е видял." /1;1-2/.
Тук пак трябва да припомня, че всеки образ или картина, които ни представят Апокалипсисът или Евангелието, или който и да е езотеричен документ, има няколко значения. Има едно мистично значение, което се отнася до индивидуалното развитие на душата; има историческо значение, което се отнася до историческото развитие на човечеството, и най-после, има едно космическо значение, което се отнася до проявлението на Космоса като цяло. А също така трябва да отбележа, че понеже развитието върви циклически, то известни символи, които се отнасят до известно събитие, което е станало или има да стане, тези символи могат да се отнасят към различни моменти на историческото, мистичното или космичното развитие. Защото развитието върви по една спирала и има, така да се каже, едно повторение, но не в буквален смисъл на нещата. Това ще видим в следващото изложение.
Апокалипсисът започва с думите: "Откровение на Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Йоан, който възвести
Божието
Слово и свидетелството Исус Христово - и всичко, що е видял." /1;1-2/.
Пред духовния поглед на Йоана се разкриват Тайните на Битието, в центъра на които стои Христос или Божественият Дух. Така че, Апокалипсисът ни описва преживяването на един християнски посветен, което се разкрива на посветения в процеса на Посвещението. Така че, Откровението на Св. Йоан е една Посветителна книга или книга за Посвещение. Има една друга Посветителна книга от дълбоката египетска древност, която носи заглавие "Таро на Хермес", или "Посвегително Таро".
към текста >>
Това ни показва, че съдържанието на Апокалипсиса е резултат на едно върховно състояние на
съзнанието
, състояние, достигнато чрез разцъфтяване на творческите способности на душата, т.е.
- Това е проникване с ясновидски поглед в бъдещето. Самата дума откровение на български показва нещо, което е скрито и се открива пред погледа на ясновидеца. И в 10-ти стих на първа глава Йоан казва: "В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше:... " И след това описва какво е видял: "И обърнах се да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях 7 златни светилника; и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс;" /1;12-13/ и продължава описанието. Значи, Йоан е чул Словото да му говори и е видял образа, който му говори и гой чрез вътрешна интуиция разбира това, което му се говори. Това ясно показва, че Йоан не описва физически явления, а духовни процеси и явления, като си служи със земни понятия и образи.
Това ни показва, че съдържанието на Апокалипсиса е резултат на едно върховно състояние на
съзнанието
, състояние, достигнато чрез разцъфтяване на творческите способности на душата, т.е.
чрез Посвещение. Това, което не може да се види и чуе с физическите сетива, е било разкрито под формата, която Християнството можеше да донесе на Земята, т.е. чрез тайните откровения на Св. Йоан. Така че, Апокалипсисът на Св. Йоан ни описва едно Християнско посвещение.
към текста >>
И затова, неговото
съзнание
, неговите възприятия, неговите преживявания са коренно различни от тези на обикновения човек.
Така че, Апокалипсисът на Св. Йоан ни описва едно Християнско посвещение. Посвещението е процес на развиване латентните сили и способности, дремещи във всяка човешка душа. Посветеният е коренно променено същество. Разликата между него и обикновения човек е такава, каквато е разликата между гъсеницата и пеперудата, която излиза от нея.
И затова, неговото
съзнание
, неговите възприятия, неговите преживявания са коренно различни от тези на обикновения човек.
Защото на обикновения човек астрално-то тяло не е способно за възприятия в духовния свят, понеже няма съответни органи. При окултното обучение и развитие тези органи постепенно се развиват у ученика и той става способен да възприема духовния свят, както със физическите си сетива възприема физическия свят. Първата стъпка към Посвещение в съвременната епоха се заключава в събуждането в душата на сили, способни да действат върху астралното тяло, когато то през нощта се освободи от етерното и физическото тела. Първата стъпка към Посвещението се състои в произвеждане върху човека през време на будното му състояние една дейност, ефекта от която би могъл да продължи и през нощта след отделянето на астралното тяло от физическото. Това, което се нарича медитация, размишление, концентрация, това са все дейности на душата, чийто ефект продължава в астралното тяло през време на съня на физическото тяло.
към текста >>
68.
VII. ОТВАРЯНЕТО НА СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
При отварянето на петия Печат се казва: "И когато отвори петия Печат, видях под олтара душите на ония, които са заклани за
Божието
Слово, което опазиха.
В тази далечна епоха, когато ще се прояви Божията Любов, ще се създадат братски отношения между хората и народите. Всички, които са получили в душата си Христовия импулс, ще вземат участие в създаването на това ново братско общество на базата на Любовта. Тези хора ще се явят още в Шестата културна епоха на Петата раса и оттам ще образуват една братска общност, която ще преживее Войната на всички против всички и ще влезе в Новата раса. Те ще бъдат гонени, ще имат неприятели, но те ще поставят началото на Шестата раса, расата на Любовта и Доброто. Петият Печат.
При отварянето на петия Печат се казва: "И когато отвори петия Печат, видях под олтара душите на ония, които са заклани за
Божието
Слово, което опазиха.
И те викаха с висок глас, казвайки: Докога, Господарю Свети и Истинни, не ще съдиш; и въздадеш на живеещите на Земята за нашата кръв? И на всеки от тях се даде по една бяла дреха; и рече им се да си почиват още малко време, докле се допълни числото и на служителите им и братята им, които щяха да бъдат убити като тях." /6;9-11/. Петият Печат разкрива това, което човек е придобил в Петата културна епоха. Онези, които са приели Христовия импулс на Любовта, трябва да трансформират живота си от външен във вътрешен. Те трябва да победят формата, което е символизирано с израза бяха заклани за Божието Слово.
към текста >>
Те трябва да победят формата, което е символизирано с израза бяха заклани за
Божието
Слово.
При отварянето на петия Печат се казва: "И когато отвори петия Печат, видях под олтара душите на ония, които са заклани за Божието Слово, което опазиха. И те викаха с висок глас, казвайки: Докога, Господарю Свети и Истинни, не ще съдиш; и въздадеш на живеещите на Земята за нашата кръв? И на всеки от тях се даде по една бяла дреха; и рече им се да си почиват още малко време, докле се допълни числото и на служителите им и братята им, които щяха да бъдат убити като тях." /6;9-11/. Петият Печат разкрива това, което човек е придобил в Петата културна епоха. Онези, които са приели Христовия импулс на Любовта, трябва да трансформират живота си от външен във вътрешен.
Те трябва да победят формата, което е символизирано с израза бяха заклани за
Божието
Слово.
Заради Любовта, която работи в човека, човек трябва да принесе в жертва външната форма и тогава ще се облече в бяла дреха - дрехата на безсмъртието и на Вечния Живот. Шестият Печат. За шестия Печат е казано: "И видях, когато отвори шестия Печат, че стана голям трус: Слънцето почерня като козиняво ветрище и цялата Луна стана като кръв; небесните звезди паднаха на Земята, като когато смоковница, разклащана от силен вятър, мята неузрелите си смокини; и земните царе, големците и хилядниците, и богатите и силните, и всеки роб и свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините; и казват на планините и на скалите: Паднете върху нас и скрийте ни от Лицето на Седящия на Престола и от Гнева на Агнето; защото е дошъл великият ден на Неговия Гняв; и кой може да устои? /6;12-17/. Отварянето на шестия Печат отговаря на Шестата културна епоха на Петата раса, когато ще се изявят придобивките на Шестата културна епоха на Петата раса, когато човек ще започне да живее един по-духовен живот.
към текста >>
Така че, Книгата, която държи Седящият на Престола, представя човешката душа, а 7-те Печата са това, което душата е придобила в течение на 7-те културни епохи на Петата раса, което е запечатано дълбоко в
подсъзнанието
.
И по-долу се казва, че това са онези, които идват от голямата скръб и са опрали дрехите си и са ги избелили с кръвта на Агнето. И затова са пред Престола на Бога и Му служат денем и нощем в Неговия Храм. И Седящият на Престола ще изпрати скинията Си върху тях и няма да огладнеят вече, нито да ожаднеят, нито ще ги удари Слънцето, нито някой пек. Защото Агнето, което е пред средата на Престола, ще им бъде Пастир, и ще ги заведе при извор от Жива Вода и Бог ще обърше всяка сълза от очите им. Това са тези, които са приели духовния импулс в течение на Петата раса и по-конкретно в Шестата културна епоха на Петата раса и това, което са посели тогава, се разкрива в Шестата културна епоха на Шестата раса.
Така че, Книгата, която държи Седящият на Престола, представя човешката душа, а 7-те Печата са това, което душата е придобила в течение на 7-те културни епохи на Петата раса, което е запечатано дълбоко в
подсъзнанието
.
В течение на Шестата раса, в нейните 7 културни епохи, тези Печати последователно ще се разпечатват в съответните културни епохи с помощта на Христовата Сила - Любовта. Това е Тайната на седемте Печата. За седмия печат е казано: "И когато отвори седмия Печат, настана мълчание на Небето около за половин час. И видях, че на седемте Ангели, които стоят пред Бога, се дадоха 7 Тръби." /8; 1-2/.
към текста >>
69.
ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Най-първо светлината на Белите братя прониква в
съзнанието
на Мохамед след една среща, която имал с архангел Гавраил, който му казал, че е определен от Бога да проповядва всред арабските племена идеята за единния Бог.
Защото всеки народ има мисия, която на своето време, когато го посети духът, трябва да изпълни. Същото стана и с арабския народ. Той бил посетен от Божия Дух чрез неговите представители на Бялото Братство, което пътува по света и носи културата, което е истинският фактор на всяко културно развитие. Съвременните учени още не познават истинските фактори на развитието и прогреса. Истинските фактори на прогреса са Белите братя, които като слънчеви лъчи огряват духовете и душите на даден народ и ги оплодяват за да почнат да мислят и да създават култура.
Най-първо светлината на Белите братя прониква в
съзнанието
на Мохамед след една среща, която имал с архангел Гавраил, който му казал, че е определен от Бога да проповядва всред арабските племена идеята за единния Бог.
И той се вслушал в тези думи. Дотогава арабските племена били идолопоклонници, но все пак смътно прониквала идеята за единния Бог. Те са потомци на Исмаил, синът на Авраама от Агар със смесица от други семитски племена. Точно не се знае датата на раждането на Мохамед, но най-вероятно е 29 август 570 година в град Мека в Коройшидския род, който бил един от най-знаменитите и заможни родове, били богати търговци и от аристокрацията всред арабските племена. Баща му умрял няколко седмици преди раждането му.
към текста >>
И там се показва отражението на
Божието
Величие.
В поетична форма идеите на суфизма са предадени по следния начин: "Ти си Абсолютно Същество, всичко друго е призрак, защото в Твоята Вселена всички същества са едно цяло. Твоята хубост, която покорява хората, за да открие своето съвършенство се показва в хиляди огледала, но тя е Една. Макар Твоята хубост да придружава всяко добро нещо и истината, но Единственият и Безподобен покорител на сърцето е Един. Несъществото е огледало на Абсолютното Същество.
И там се показва отражението на
Божието
Величие.
Когато несъществото се опълчи против Съществото, едно отражение на тази двойственост се появява веднага. Единството на Едното се проявява чрез множеството на другото. Едното, като го преброите, става много. Броенето макар за основа да има едно, няма обаче никога край. Несъществото от този момент нататък става яясно, и то-газ заключеното съкровище се открива.
към текста >>
С помощта на това око,
Божието
око съзерцава само себе си.
Несъществото от този момент нататък става яясно, и то-газ заключеното съкровище се открива. Повторете това, което казва традицията: "Аз бях едно заключено съкровище", за да можеш ясно да съзерцаваш мистерията на скритото. Не аз-то е огледало, Вселената е отражение и човек е личност скрита вътре там, както окото в отражението. Ти си окото на отражението, тогаз когато Той (Бог) е светлината на окото.
С помощта на това око,
Божието
око съзерцава само себе си.
Светът е дин човек и човекът е един свят. Никакво по-ясно обяснение от това не е възможно. Ако добре гледаш корена на нещата, той е в едно и също време и виждащият и окото на виждането." Силно влияние върху исляма оказва християнството и еврейската религия, а също и някои социално-религиозни учения от Иран като манихеите и маздаистите, а също се забелязват черти и от будизма. Той е една много сполучлива компилация от всички тези неща с един специално арабски облик.
към текста >>
70.
НАЧАЛО НА КОНФЛИКТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Те се стремят да пробудят
съзнанието
на народа за нов живот и така да преобразят обществото и държавата.
Но по това време Боян бил в Доростол и не могъл да дойде. Тогава, по настояването на двамата църковници, царят извикал Богомил и отправил към него въпросите: Той ли е водач на еретиците, що учат те, какви скверни деяния вършат на потулени места, какво замислят против царя и властта и пр. Богомил не отговорил на тези въпроси, а намира причината за метежите в слабостта на царя, разтлението на двора, лукавството на царица Мария, нехайната слабост на болярството. Той казал на царя, че онези духовници, с които той общува, са позор на Христовото Царство и плевели на Божията нива. От този разговор Петър разбрал, че наистина богомилите са безвластници, не търпят господарска власт, но не правят заговори против короната и властта.
Те се стремят да пробудят
съзнанието
на народа за нов живот и така да преобразят обществото и държавата.
Богомил не открил пред царя нищо от Тайното учение на Богомилите, но само казал: "Ние сме християни, ние се стремим да заслужим Божията Милост с дела, думи и мисъл. Ние нищо скверно не вършим. Нищо от Учението на Христа не отричаме, нито изменяме. Ние живеем онова, което са живели първите християни. Проповядваме Словото на Спасението и пазим Христовите овци, разделени на оглашени, вярващи и съвършени.
към текста >>
Ние сме Божиите кучета, които разкъсват всеки вълк, който напада
Божието
стадо.
Богомил не открил пред царя нищо от Тайното учение на Богомилите, но само казал: "Ние сме християни, ние се стремим да заслужим Божията Милост с дела, думи и мисъл. Ние нищо скверно не вършим. Нищо от Учението на Христа не отричаме, нито изменяме. Ние живеем онова, което са живели първите християни. Проповядваме Словото на Спасението и пазим Христовите овци, разделени на оглашени, вярващи и съвършени.
Ние сме Божиите кучета, които разкъсват всеки вълк, който напада
Божието
стадо.
Ако царете и патриарсите идват да грабят стадото, те са вълци и ние ще ги разкъсаме и тях. Но ако се грижат за стадото, ние ще ги подкрепим." Въстанало срещу светската и духовната власт, защото те били корумпирани от своите собствени представители, Богомилството било гонено и от двете. Козма пише: "Измъчвани, бити, изтезавани, хвърляни в студени тъмници, те живеят все още за ереста, на която служеха." Козма вижда в това тъпо невежество, но истината е, че това е резултат на висок идеал и непоколебима увереност в истинността на своите идеи. Така постепенно отношенията между държавата и църквата, от една страна, и богомилите, от друга, станали напрегнати.
към текста >>
71.
ВАСИЛИЙ И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ
- Влад Пашов (1902- 1974)
„И наистина", пише Ана Комнина, „беше открит архистратът на Сатанаил, Василий, с монашеско облекло, с изпито лице, без брада и мустаци, твърде дълъг на ръст и опитен проповедник на
безбожието
."
Богомилът е навъсен, закрил се е до носа, върви с наведена глава, устата му шепнат, а вътре в себе си е неудържим вълк". В случая Ана Комнина е нарисувала строг богомилски проповедник, един съвършен, който е напомнял по своята външност монах или свещеник и чието единствено занимание и цел е било да разпространява своите възгледи и да въздейства върху умовете и душите на слушателите си. "Разтревожен от силното разпространение на Богомилството, императорът решил да предприеме бързи мерки. Той заповядал да арестуват няколко привърженици на Богомилството и всички единодушно назовали Василий за учител и главатар на богомилското учение. Тогава императорът заповядал да издирят и доведат главния водач на учението.
„И наистина", пише Ана Комнина, „беше открит архистратът на Сатанаил, Василий, с монашеско облекло, с изпито лице, без брада и мустаци, твърде дълъг на ръст и опитен проповедник на
безбожието
."
Като знаел, че богомилите трудно разкриват всички свои възгледи на противниците си и същевременно се нуждаел от повече показания, за да може да започне процес срещу тях, императорът решил да си послужи с измама. Той се престорил, че иска да стане ученик на Василий, да узнае подробно какво учи той и какво проповядва пред последователите си. За тази цел императорът посрещнал ласкаво стария богомилски учител, станал от трона си и го поканил да седне до него на трапезата. Заблуден от това негово държание Василий започнал да излага своето учение в дълга и откровена беседа. На тази беседа освен императорът Алекси Комнин, присъствал и племенникът му Исак.
към текста >>
Ангелов, от книгата на когото взимам всички сведения за разпространението на Богомилството в България и Византия, е че богомилската идеология се отличава със своята по-голяма сложност, като съчетание от религиозно-философски, социални, етически и битовожитейски концепции, които могли да действат заедно, било разделени едно от друго върху
съзнанието
на хората в зависимост от средата, в която са разпространявани и от условията, които срещали.
От разпита се установило, че възгледите на двамата епископи били явно богомилски. След това пред духовното съдилище в същата 1143 година бил изправен монахът Нифон, който също се обвинявал в разпространение на възгледи, подобни на богомилските. И даже след като патриархът, който го осъдил, умрял, на негово място дошъл ...* Атик. Той бил в приятелски връзки с Нифон и вероятно споделял неговите възгледи и го освободил. Причината за разпространението на Богомилството сред монашеството е била, според професор Д.
Ангелов, от книгата на когото взимам всички сведения за разпространението на Богомилството в България и Византия, е че богомилската идеология се отличава със своята по-голяма сложност, като съчетание от религиозно-философски, социални, етически и битовожитейски концепции, които могли да действат заедно, било разделени едно от друго върху
съзнанието
на хората в зависимост от средата, в която са разпространявани и от условията, които срещали.
Въпреки своята вражеска позиция срещу висшето духовенство, между монашеството богомилите могли да намерят единични последователи най-вече чрез своите религиозноетични възгледи, насочени към опростяване на сложния църковен ритуал в духа на евангелските принципи и към привидния морал на свещенослужителите, чрез изтъкване на тезата, че между техните думи и дела трябва да има хармония и че функциите на лошия и порочен свещенослужител нямат нужната сила. На тази плоскост, именно, като учение, което има за цел да опрости религията, да я направи по-духовна и лишена от материални форми и обреди, като усъвършенства нравствено нейните служители, Богомилството било в състояние да увлече отделни монаси и висши духовници. Така към средата на 12 век Богомилството проникнало в средата на монасите и във висшите духовни среди под формата на чисто религиозно течение с цел реформиране на религията и духовенството. Но вън от това Богомилството продължавало да увлича и широките народни маси. Особено силен подем получило Богомилството между 1143 и 1180 година при царуването на Мануил Първи Комнин.
към текста >>
72.
БОГОМИЛСТВОТО КАТО ХРИСТИЯНСКО УЧЕНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Понеже вие досега, според изтеклото време, и учители можехте да станете, имате нужда да ви учи някой на най-елементарни начала на
Божието
Слово, и достигнахте да се нуждаете от мляко, а не от твърда храна.
С мляко ви хранех, не с твърда храна, защото още не можехте да я приемете. И сега още не можете. Понеже и досега сте плътски, защото докато има у вас завист и разпра, не сте ли плътски и не постъпвате ли по човешки? " И след това апостол Павел казва още следното: "Върху това имам да кажа много неща и мъчни за пояснение, защото бавно схващате.
Понеже вие досега, според изтеклото време, и учители можехте да станете, имате нужда да ви учи някой на най-елементарни начала на
Божието
Слово, и достигнахте да се нуждаете от мляко, а не от твърда храна.
Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за Правдата, понеже е младенец. А твърдата храна е за пълнолетните, които са упражнявали чувствата си да познават доброто и злото." /Послание към евреите 5,11-14 cm./ От тези няколко мисли се вижда, че апостол Павел, който е един от видните апостоли на Християнството и който е получил Учението чрез откровение от Христа, говори две учения — пред младенци говори учението на млечната храна, която е за деца, а пред съвършените говори Мъдрост, която е твърда храна.
към текста >>
Но това раздвояване на Творческия Дух на два вида — добър и лош, не изменя по същество идеалистичните основи на богомилското учение и не е в противоречие с тезата за първичността на
съзнанието
и вторичността на материята.
Според професор Димитър Ангелов учението на богомилите в общи линии е следното: Първата особеност на богомилската религиозна философия е нейният идеалистичен характер. Богомилите са поддържали гледището, че първоначално е съществувал само Един Творчески Дух, добрият Бог, а материята, с нейните 4-ри елемента, е била създадена в резултат на Неговата дейност. От него са били създадени и хилядите ангели. Това е била тезата и на официалната църква. За разлика от православните теолози, богомилите приемали, че освен Небесния Отец, като един допълнителен създател, се явява Неговият син Сатанаил, който не е работил самостоятелно, но под контрола на Отца; той е бил изпълнител на идеите и Волята на Отца и по Негово нареждане е създал растенията, животните и човешкото тяло /видяхме по-горе как богомилите са разбирали тази идея/.
Но това раздвояване на Творческия Дух на два вида — добър и лош, не изменя по същество идеалистичните основи на богомилското учение и не е в противоречие с тезата за първичността на
съзнанието
и вторичността на материята.
Богомилският дуализъм е само една разновидност на идеалистическите философски възгледи на християнството и не може да бъде отделено качествено от тях. Идеализмът на богомилите е обективен и конкретен. Те противопоставят рязко духа на материята, като напълно откъснати една от друга различни субстанции. Този техен възглед прозира ясно от схващането им за естеството на човека. Според тях човек е съставен от две същини — добрата душа, вдъхната от Бога, и греховната плът, направена от Дявола.
към текста >>
Богомилските проповедници и писатели имали
съзнанието
, че са достигнали до притежание на истината, т.е.
След смъртта на човека тялото става на пепел, а душата преминава в духовния свят, където преминава последователно през планетните сфери, където се пречиства и след като премине през сферата на Слънцето, където преживява райското блаженство, се връща отново на Земята за ново въплъщение. Тези схващания на богомилите ги приближават твърде много до философско-религиозните възгледи на гностиците и манихеите. Характерно за гностицизма е било да разглежда материята като зла същност и да търси начин, чрез който човек би могъл да се избави от нея и да слее душата си с доброто Начало. Съставяйки своята Космогония, богомилите били изпълнени с увереност, че са разкрили цялата история на Вселената и на човешкия род, отначало до край и че са достигнали до най-дълбоките Тайни на Битието. Те се гордеели с това, че на тях са познати световните глъбини, че единствени те са в състояние да разберат в подробности въпроса за произхода на небесния и на видимия свят, за проявите на човека и неговата същност, за борбата между доброто и злото, за крайния завършек на Вселената и пр.
Богомилските проповедници и писатели имали
съзнанието
, че са достигнали до притежание на истината, т.е.
познавали са най-съкровените явления на Природата и обществото. В това отношение богомилите приличали на гностиците. До такова познание, което притежавали за света, живота и човека, богомилите достигали чрез откровение от Бога и Светия Дух. Такива откровения имали съвършените богомили. Според Ефтимий Зигавин те се хвалели пред своите слушатели с това, че в тях обитавал Светият Дух, който им давал възможност да знаят всичко и да поучават останалите хора.
към текста >>
73.
СОЦИАЛНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но богомилите не искали това да стане по насилствен начин, а чрез превъзпитание на хората, да дойдат до
съзнанието
, че да живеят по закона на Любовта е по-икономично и по-разумно, отколкото да живеят по закона на насилието.
Задругата е била изградена като едно семейство и отношенията били като отношения между членовете на семейството, като между братя. Всички се ползвали от общите блага според нуждите си като от свои блага и всеки работел според възможностите си. Затова те били против всяка власт, като противна на Христовото учение за братство и равенство. На Земята, според тях, трябвало да владее само Любовта. Законът на властта, законът на насилието трябва да бъде премахнат.
Но богомилите не искали това да стане по насилствен начин, а чрез превъзпитание на хората, да дойдат до
съзнанието
, че да живеят по закона на Любовта е по-икономично и по-разумно, отколкото да живеят по закона на насилието.
Богомилите имали като закон думите на Христа: „Князете на този свят властват над народите, но между вас, Моите ученици, не трябва да бъде така. Но който иска да бъде пръв, да стане слуга на всички." Това е пътят, който са следвали богомилите — Пътя на служенето, Пътя на Любовта и братството. Като истински християни, те са се придържали строго към Учението на Христа и са се стремели да постъпват като Него. Както Христос не се е борил с държавата, нито й е служил, така и богомилите не са водили борба с държавата, но не са й и служили. Понеже те са били добри граждани, те са изпълнявали всичките си задължения към държавата, с изключение където наредбите на държавата противоречат на Божествените постановления, дадени в Евангелието.
към текста >>
Те са се придържали строго към думите на Христа: „Дайте кесаревото кесарю, а
Божието
- Богу." От това следва, че те са плащали данъци.
Богомилите имали като закон думите на Христа: „Князете на този свят властват над народите, но между вас, Моите ученици, не трябва да бъде така. Но който иска да бъде пръв, да стане слуга на всички." Това е пътят, който са следвали богомилите — Пътя на служенето, Пътя на Любовта и братството. Като истински християни, те са се придържали строго към Учението на Христа и са се стремели да постъпват като Него. Както Христос не се е борил с държавата, нито й е служил, така и богомилите не са водили борба с държавата, но не са й и служили. Понеже те са били добри граждани, те са изпълнявали всичките си задължения към държавата, с изключение където наредбите на държавата противоречат на Божествените постановления, дадени в Евангелието.
Те са се придържали строго към думите на Христа: „Дайте кесаревото кесарю, а
Божието
- Богу." От това следва, че те са плащали данъци.
Стремели са се да не вземат държавни служби, за да бъдат свободни, затова са предпочитали свободния трудов живот. Понеже живеели в задруги, те не са могли да не зачитат държавата, в която живеят, без да й служат. Те в някои случаи са сътрудничили с държавата, както е бил случаят при Самуила, за когото се твърди, че е бил от богомилски произход и се е стремил да прокара Богомилството като официално учение в държавата и държал страната на народа, затова на Беласица бил предаден от болярите, които били против тази му политика по отношение на народа. Същото отношение са имали богомилите към държавата и при Асеновци — Асен Първи, Калоян и Иван Асен Втори, когато богомилите са се ползвали с пълна свобода. Според някои сведения тогава те са участвали във войската.
към текста >>
Без издигане на нравственото
съзнание
, без вътрешна просвета и без прераждане на цялата душа на човека социално-икономическите противоречия няма да се отстранят.
Богомилите, подобно на първите християни, живеели комунален братски живот — произвеждали стопански блага и ги употребявали общо. Те не били само потребителен комунизъм, но и производителен. По такъв начин те разрешили социално-икономическите проблеми — премахнали материалните противоречия не по външен принудителен начин, а по разум и съвест, по убеждение. Богомилите не се стремели към властта, с политика не се занимавали, и не мислели, че братството, а оттук и равенството, ще дойдат от политическата власт. Те изхождали от евангелската истина: Търсете първом Царството Божие и Правдата негова и всичко друго ще ви се приложи.
Без издигане на нравственото
съзнание
, без вътрешна просвета и без прераждане на цялата душа на човека социално-икономическите противоречия няма да се отстранят.
Богомилите съединили съвестите и умовете си, насочили волите си към създаването на общо щастие и по такъв начин препятствията били премахнати и Волята на Бога станала двигателна сила на новите християнски общини у нас и в чужбина. Там, където има духовно родство, дето всички са братя и сестри, може ли да има неравенство, преяждане и глад, разкошно облечени и парцаливи, израждане от разкош и мизерия? Богомилите заявявали: Махнете просията, дайте земята на трудещите се, които я обработват и социалните противоречия ще изчезнат. Те не са били никакви екзалтирани мечтатели, както калугерите, а са работили за осъществяване на Царството Божие на Земята. Богомилите били първите пионери в Европа за социално равенство и първи реализирали комунизма, следвайки първите християни.
към текста >>
74.
ПЪТИЩА И МЕТОДИ ЗА ВЛИЗАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕВИДИМИЯ СВЯТ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ако искате да влезете във връзка с духовете, трябва да събудите духовните си чувства и да се пробуди висшето
съзнание
"
Като влезеш в духовния свят между лъжливите духове, те ще те нахранят и напоят, ще те заведат на разходка на техните ливади между безброй цветя, които упояват и ще те приспят. Като се събудиш, ще се чудиш къде си. Те започват добре, свършват зле. Знаете ли, че и духовете са като вас, но с по-ефирни тела, те разполагат с по-големи възможности от тези, с които вие разполагате. Като се отегчат от нещо, те започват да се занимават с хората на Земята - шегуват се с тях, разказват им различни измислици, подиграват се с тях.
Ако искате да влезете във връзка с духовете, трябва да събудите духовните си чувства и да се пробуди висшето
съзнание
"
"За да развие висшето съзнание, вие трябва да изучавате лекциите и да направите упражненията, които са дадени там." "Никой не може да бъде ученик, ако не си избере един свещен час за размишление върху великите Божествени истини. По този път той се свързва с разумните същества, които му предават Божествената светлина и знание. Ако само по половин час размишлявате върху духовните истини, все ще дойдете до положение да влизате в съзнателна връзка с разумния свят и той ще ви разкрие своето величие и красота. Материали за размишления вземайте от Еван-гелието на Йоана, от "Свещените думи на Учителя" и от всички беседи и лекции.
към текста >>
"За да развие висшето
съзнание
, вие трябва да изучавате лекциите и да направите упражненията, които са дадени там."
Като се събудиш, ще се чудиш къде си. Те започват добре, свършват зле. Знаете ли, че и духовете са като вас, но с по-ефирни тела, те разполагат с по-големи възможности от тези, с които вие разполагате. Като се отегчат от нещо, те започват да се занимават с хората на Земята - шегуват се с тях, разказват им различни измислици, подиграват се с тях. Ако искате да влезете във връзка с духовете, трябва да събудите духовните си чувства и да се пробуди висшето съзнание"
"За да развие висшето
съзнание
, вие трябва да изучавате лекциите и да направите упражненията, които са дадени там."
"Никой не може да бъде ученик, ако не си избере един свещен час за размишление върху великите Божествени истини. По този път той се свързва с разумните същества, които му предават Божествената светлина и знание. Ако само по половин час размишлявате върху духовните истини, все ще дойдете до положение да влизате в съзнателна връзка с разумния свят и той ще ви разкрие своето величие и красота. Материали за размишления вземайте от Еван-гелието на Йоана, от "Свещените думи на Учителя" и от всички беседи и лекции. Така че, за да развиете свръхсъзнанието си, което по естествен път ви поставя в контакт с разумния свят, трябва да прекарвате в молитва, размишления и концентрация.
към текста >>
Така че, за да развиете
свръхсъзнанието
си, което по естествен път ви поставя в контакт с разумния свят, трябва да прекарвате в молитва, размишления и концентрация.
"За да развие висшето съзнание, вие трябва да изучавате лекциите и да направите упражненията, които са дадени там." "Никой не може да бъде ученик, ако не си избере един свещен час за размишление върху великите Божествени истини. По този път той се свързва с разумните същества, които му предават Божествената светлина и знание. Ако само по половин час размишлявате върху духовните истини, все ще дойдете до положение да влизате в съзнателна връзка с разумния свят и той ще ви разкрие своето величие и красота. Материали за размишления вземайте от Еван-гелието на Йоана, от "Свещените думи на Учителя" и от всички беседи и лекции.
Така че, за да развиете
свръхсъзнанието
си, което по естествен път ви поставя в контакт с разумния свят, трябва да прекарвате в молитва, размишления и концентрация.
Размишлението върху една мисъл е подобно на дъвченето на храната. Значи когато човек размишлява върху една Божествена мисъл дълго време, той приема чрез своето свръхсъзнание много Божествени идеи и сили и приема също така да изпълни волята Божия." Учителя Ще разгледам пред вас един твърде важен въпрос, от правилното ориентиране на който зависи и нашето правилно разбиране и отношение към Учението. Това е въпросът за методите и пътищата за влизане във връзка с Невидимия свят.
към текста >>
Значи когато човек размишлява върху една Божествена мисъл дълго време, той приема чрез своето
свръхсъзнание
много Божествени идеи и сили и приема също така да изпълни волята Божия."
По този път той се свързва с разумните същества, които му предават Божествената светлина и знание. Ако само по половин час размишлявате върху духовните истини, все ще дойдете до положение да влизате в съзнателна връзка с разумния свят и той ще ви разкрие своето величие и красота. Материали за размишления вземайте от Еван-гелието на Йоана, от "Свещените думи на Учителя" и от всички беседи и лекции. Така че, за да развиете свръхсъзнанието си, което по естествен път ви поставя в контакт с разумния свят, трябва да прекарвате в молитва, размишления и концентрация. Размишлението върху една мисъл е подобно на дъвченето на храната.
Значи когато човек размишлява върху една Божествена мисъл дълго време, той приема чрез своето
свръхсъзнание
много Божествени идеи и сили и приема също така да изпълни волята Божия."
Учителя Ще разгледам пред вас един твърде важен въпрос, от правилното ориентиране на който зависи и нашето правилно разбиране и отношение към Учението. Това е въпросът за методите и пътищата за влизане във връзка с Невидимия свят. Ще се постарая да изнеса този въпрос, така както Учителя го е поставил и разгледал. Той е даден и в общи линии в мотото.
към текста >>
Защото единното
съзнание
прониква цялото Битие.
Ще разгледам пред вас един твърде важен въпрос, от правилното ориентиране на който зависи и нашето правилно разбиране и отношение към Учението. Това е въпросът за методите и пътищата за влизане във връзка с Невидимия свят. Ще се постарая да изнеса този въпрос, така както Учителя го е поставил и разгледал. Той е даден и в общи линии в мотото. От гледището на Абсолютния Дух светът е един и неделим.
Защото единното
съзнание
прониква цялото Битие.
Но по отношение на съзнанията на различна степен на развитие, светът се диференцира и от единство става множество. Но това е само диференциране на функциите в един организъм. И когато говорим за връзка с Невидимия свят, трябва да разбираме преди всичко промяна на съзнанието. Там, където няма тази промяна, няма и съзнателна връзка. Защото нашите понятия и представи за света и живота зависят от степента на нашето съзнание, т.е.
към текста >>
И когато говорим за връзка с Невидимия свят, трябва да разбираме преди всичко промяна на
съзнанието
.
Той е даден и в общи линии в мотото. От гледището на Абсолютния Дух светът е един и неделим. Защото единното съзнание прониква цялото Битие. Но по отношение на съзнанията на различна степен на развитие, светът се диференцира и от единство става множество. Но това е само диференциране на функциите в един организъм.
И когато говорим за връзка с Невидимия свят, трябва да разбираме преди всичко промяна на
съзнанието
.
Там, където няма тази промяна, няма и съзнателна връзка. Защото нашите понятия и представи за света и живота зависят от степента на нашето съзнание, т.е. от степента на нашето развитие. Когато нашето съзнание се измени, т.е. когато преминем постепенно от фазата на самосъзнание в първите фази на свръхсъзнанието, тогава ние естествено ще дойдем до връзка с един по-широк свят, който сега наричаме Невидим.
към текста >>
Защото нашите понятия и представи за света и живота зависят от степента на нашето
съзнание
, т.е.
Защото единното съзнание прониква цялото Битие. Но по отношение на съзнанията на различна степен на развитие, светът се диференцира и от единство става множество. Но това е само диференциране на функциите в един организъм. И когато говорим за връзка с Невидимия свят, трябва да разбираме преди всичко промяна на съзнанието. Там, където няма тази промяна, няма и съзнателна връзка.
Защото нашите понятия и представи за света и живота зависят от степента на нашето
съзнание
, т.е.
от степента на нашето развитие. Когато нашето съзнание се измени, т.е. когато преминем постепенно от фазата на самосъзнание в първите фази на свръхсъзнанието, тогава ние естествено ще дойдем до връзка с един по-широк свят, който сега наричаме Невидим. Първите проблясъци на свръхсъзнанието са това, което наричаме интуиция. Но с обик-новеното си съзнание да се стремим да влезем в съзнателна връзка с разумния свят, това е все едно да си губим времето и енергията напразно.
към текста >>
Когато нашето
съзнание
се измени, т.е.
Но това е само диференциране на функциите в един организъм. И когато говорим за връзка с Невидимия свят, трябва да разбираме преди всичко промяна на съзнанието. Там, където няма тази промяна, няма и съзнателна връзка. Защото нашите понятия и представи за света и живота зависят от степента на нашето съзнание, т.е. от степента на нашето развитие.
Когато нашето
съзнание
се измени, т.е.
когато преминем постепенно от фазата на самосъзнание в първите фази на свръхсъзнанието, тогава ние естествено ще дойдем до връзка с един по-широк свят, който сега наричаме Невидим. Първите проблясъци на свръхсъзнанието са това, което наричаме интуиция. Но с обик-новеното си съзнание да се стремим да влезем в съзнателна връзка с разумния свят, това е все едно да си губим времето и енергията напразно. По-полезно би било в такъв случай да работим за нашето развитие и пробуждане, за да можем с ново съзнание да осъзнаем света и тогава по естествен път ще влезем във връзка с по-широк свят. Затова най-естественият път за влизане във връзка с възвишения разумен свят е разширение на нашето съзнание, т.е.
към текста >>
когато преминем постепенно от фазата на
самосъзнание
в първите фази на
свръхсъзнанието
, тогава ние естествено ще дойдем до връзка с един по-широк свят, който сега наричаме Невидим.
И когато говорим за връзка с Невидимия свят, трябва да разбираме преди всичко промяна на съзнанието. Там, където няма тази промяна, няма и съзнателна връзка. Защото нашите понятия и представи за света и живота зависят от степента на нашето съзнание, т.е. от степента на нашето развитие. Когато нашето съзнание се измени, т.е.
когато преминем постепенно от фазата на
самосъзнание
в първите фази на
свръхсъзнанието
, тогава ние естествено ще дойдем до връзка с един по-широк свят, който сега наричаме Невидим.
Първите проблясъци на свръхсъзнанието са това, което наричаме интуиция. Но с обик-новеното си съзнание да се стремим да влезем в съзнателна връзка с разумния свят, това е все едно да си губим времето и енергията напразно. По-полезно би било в такъв случай да работим за нашето развитие и пробуждане, за да можем с ново съзнание да осъзнаем света и тогава по естествен път ще влезем във връзка с по-широк свят. Затова най-естественият път за влизане във връзка с възвишения разумен свят е разширение на нашето съзнание, т.е. преминаване от самосъзнание към свръхсъзнание.
към текста >>
Първите проблясъци на
свръхсъзнанието
са това, което наричаме интуиция.
Там, където няма тази промяна, няма и съзнателна връзка. Защото нашите понятия и представи за света и живота зависят от степента на нашето съзнание, т.е. от степента на нашето развитие. Когато нашето съзнание се измени, т.е. когато преминем постепенно от фазата на самосъзнание в първите фази на свръхсъзнанието, тогава ние естествено ще дойдем до връзка с един по-широк свят, който сега наричаме Невидим.
Първите проблясъци на
свръхсъзнанието
са това, което наричаме интуиция.
Но с обик-новеното си съзнание да се стремим да влезем в съзнателна връзка с разумния свят, това е все едно да си губим времето и енергията напразно. По-полезно би било в такъв случай да работим за нашето развитие и пробуждане, за да можем с ново съзнание да осъзнаем света и тогава по естествен път ще влезем във връзка с по-широк свят. Затова най-естественият път за влизане във връзка с възвишения разумен свят е разширение на нашето съзнание, т.е. преминаване от самосъзнание към свръхсъзнание. Учителя казва, че този път не е прост и лесен.
към текста >>
Но с обик-новеното си
съзнание
да се стремим да влезем в съзнателна връзка с разумния свят, това е все едно да си губим времето и енергията напразно.
Защото нашите понятия и представи за света и живота зависят от степента на нашето съзнание, т.е. от степента на нашето развитие. Когато нашето съзнание се измени, т.е. когато преминем постепенно от фазата на самосъзнание в първите фази на свръхсъзнанието, тогава ние естествено ще дойдем до връзка с един по-широк свят, който сега наричаме Невидим. Първите проблясъци на свръхсъзнанието са това, което наричаме интуиция.
Но с обик-новеното си
съзнание
да се стремим да влезем в съзнателна връзка с разумния свят, това е все едно да си губим времето и енергията напразно.
По-полезно би било в такъв случай да работим за нашето развитие и пробуждане, за да можем с ново съзнание да осъзнаем света и тогава по естествен път ще влезем във връзка с по-широк свят. Затова най-естественият път за влизане във връзка с възвишения разумен свят е разширение на нашето съзнание, т.е. преминаване от самосъзнание към свръхсъзнание. Учителя казва, че този път не е прост и лесен. Човек трябва да премине през ред последователни степени на развитие, докато премине от самосъзнанието към свръхсъзнанието.
към текста >>
По-полезно би било в такъв случай да работим за нашето развитие и пробуждане, за да можем с ново
съзнание
да осъзнаем света и тогава по естествен път ще влезем във връзка с по-широк свят.
от степента на нашето развитие. Когато нашето съзнание се измени, т.е. когато преминем постепенно от фазата на самосъзнание в първите фази на свръхсъзнанието, тогава ние естествено ще дойдем до връзка с един по-широк свят, който сега наричаме Невидим. Първите проблясъци на свръхсъзнанието са това, което наричаме интуиция. Но с обик-новеното си съзнание да се стремим да влезем в съзнателна връзка с разумния свят, това е все едно да си губим времето и енергията напразно.
По-полезно би било в такъв случай да работим за нашето развитие и пробуждане, за да можем с ново
съзнание
да осъзнаем света и тогава по естествен път ще влезем във връзка с по-широк свят.
Затова най-естественият път за влизане във връзка с възвишения разумен свят е разширение на нашето съзнание, т.е. преминаване от самосъзнание към свръхсъзнание. Учителя казва, че този път не е прост и лесен. Човек трябва да премине през ред последователни степени на развитие, докато премине от самосъзнанието към свръхсъзнанието. Учителя определя, че човек преминава през седем степени, докато достигне това на съвършенството или пълното свръхсъзнание.
към текста >>
Затова най-естественият път за влизане във връзка с възвишения разумен свят е разширение на нашето
съзнание
, т.е.
Когато нашето съзнание се измени, т.е. когато преминем постепенно от фазата на самосъзнание в първите фази на свръхсъзнанието, тогава ние естествено ще дойдем до връзка с един по-широк свят, който сега наричаме Невидим. Първите проблясъци на свръхсъзнанието са това, което наричаме интуиция. Но с обик-новеното си съзнание да се стремим да влезем в съзнателна връзка с разумния свят, това е все едно да си губим времето и енергията напразно. По-полезно би било в такъв случай да работим за нашето развитие и пробуждане, за да можем с ново съзнание да осъзнаем света и тогава по естествен път ще влезем във връзка с по-широк свят.
Затова най-естественият път за влизане във връзка с възвишения разумен свят е разширение на нашето
съзнание
, т.е.
преминаване от самосъзнание към свръхсъзнание. Учителя казва, че този път не е прост и лесен. Човек трябва да премине през ред последователни степени на развитие, докато премине от самосъзнанието към свръхсъзнанието. Учителя определя, че човек преминава през седем степени, докато достигне това на съвършенството или пълното свръхсъзнание. И в зависимост от това на каква степен на развитие се намира човек в даден момент, от това зависят и най-подходящите методи за връзка с Разумния свят.
към текста >>
преминаване от
самосъзнание
към
свръхсъзнание
.
когато преминем постепенно от фазата на самосъзнание в първите фази на свръхсъзнанието, тогава ние естествено ще дойдем до връзка с един по-широк свят, който сега наричаме Невидим. Първите проблясъци на свръхсъзнанието са това, което наричаме интуиция. Но с обик-новеното си съзнание да се стремим да влезем в съзнателна връзка с разумния свят, това е все едно да си губим времето и енергията напразно. По-полезно би било в такъв случай да работим за нашето развитие и пробуждане, за да можем с ново съзнание да осъзнаем света и тогава по естествен път ще влезем във връзка с по-широк свят. Затова най-естественият път за влизане във връзка с възвишения разумен свят е разширение на нашето съзнание, т.е.
преминаване от
самосъзнание
към
свръхсъзнание
.
Учителя казва, че този път не е прост и лесен. Човек трябва да премине през ред последователни степени на развитие, докато премине от самосъзнанието към свръхсъзнанието. Учителя определя, че човек преминава през седем степени, докато достигне това на съвършенството или пълното свръхсъзнание. И в зависимост от това на каква степен на развитие се намира човек в даден момент, от това зависят и най-подходящите методи за връзка с Разумния свят. Тези седем степени са следните:
към текста >>
Човек трябва да премине през ред последователни степени на развитие, докато премине от
самосъзнанието
към
свръхсъзнанието
.
Но с обик-новеното си съзнание да се стремим да влезем в съзнателна връзка с разумния свят, това е все едно да си губим времето и енергията напразно. По-полезно би било в такъв случай да работим за нашето развитие и пробуждане, за да можем с ново съзнание да осъзнаем света и тогава по естествен път ще влезем във връзка с по-широк свят. Затова най-естественият път за влизане във връзка с възвишения разумен свят е разширение на нашето съзнание, т.е. преминаване от самосъзнание към свръхсъзнание. Учителя казва, че този път не е прост и лесен.
Човек трябва да премине през ред последователни степени на развитие, докато премине от
самосъзнанието
към
свръхсъзнанието
.
Учителя определя, че човек преминава през седем степени, докато достигне това на съвършенството или пълното свръхсъзнание. И в зависимост от това на каква степен на развитие се намира човек в даден момент, от това зависят и най-подходящите методи за връзка с Разумния свят. Тези седем степени са следните: Първа степен. Учителя нарича обръщение - обръщане към Бога към духовния живот.
към текста >>
Учителя определя, че човек преминава през седем степени, докато достигне това на съвършенството или пълното
свръхсъзнание
.
По-полезно би било в такъв случай да работим за нашето развитие и пробуждане, за да можем с ново съзнание да осъзнаем света и тогава по естествен път ще влезем във връзка с по-широк свят. Затова най-естественият път за влизане във връзка с възвишения разумен свят е разширение на нашето съзнание, т.е. преминаване от самосъзнание към свръхсъзнание. Учителя казва, че този път не е прост и лесен. Човек трябва да премине през ред последователни степени на развитие, докато премине от самосъзнанието към свръхсъзнанието.
Учителя определя, че човек преминава през седем степени, докато достигне това на съвършенството или пълното
свръхсъзнание
.
И в зависимост от това на каква степен на развитие се намира човек в даден момент, от това зависят и най-подходящите методи за връзка с Разумния свят. Тези седем степени са следните: Първа степен. Учителя нарича обръщение - обръщане към Бога към духовния живот. Тя е от Бога.
към текста >>
Но за да можем да използваме всички тези методи, ние трябва да изменим досегашните си схващания за този разумен възвишен свят, да изменим
съзнанието
си.
Всички тела трябва да вибрират в унисон. Понеже сега физическото тяло отива на една страна, астралното на друга, умственото на трета, на това се дължи дисхармонията в човешкия живот. Затова трябва да се постигне хармония между тях. Сегашната дисхармония между нашите мисли, чувства и постъпки е резултат на нехармоничната връзка между нашите тела. Учителя ни даде много методи и пътища за влизане във връзка с Невидимия свят.
Но за да можем да използваме всички тези методи, ние трябва да изменим досегашните си схващания за този разумен възвишен свят, да изменим
съзнанието
си.
Ние имаме за него една абстрактна идея, дадена ни от онези, които сами не го познават. Ние имаме една механическа представа за него и нашето отношение към него е механическо. Но както Учителя ни е учил, светът, за който става въпрос, не е една абстракция и не трябва да имаме механическо отношение към него, но трябва да знаем, че той е един жив и разумен свят, населен с разумни, възвишени същества, които имат присърце нашето развитие и нашето благо. Ние сме потопени в тяхната аура, ние сме потопени в тяхното съзнание и живе-ем в техния живот. В Писанието е казано: Ние живеем и се движим в Бога.
към текста >>
Ние сме потопени в тяхната аура, ние сме потопени в тяхното
съзнание
и живе-ем в техния живот.
Учителя ни даде много методи и пътища за влизане във връзка с Невидимия свят. Но за да можем да използваме всички тези методи, ние трябва да изменим досегашните си схващания за този разумен възвишен свят, да изменим съзнанието си. Ние имаме за него една абстрактна идея, дадена ни от онези, които сами не го познават. Ние имаме една механическа представа за него и нашето отношение към него е механическо. Но както Учителя ни е учил, светът, за който става въпрос, не е една абстракция и не трябва да имаме механическо отношение към него, но трябва да знаем, че той е един жив и разумен свят, населен с разумни, възвишени същества, които имат присърце нашето развитие и нашето благо.
Ние сме потопени в тяхната аура, ние сме потопени в тяхното
съзнание
и живе-ем в техния живот.
В Писанието е казано: Ние живеем и се движим в Бога. Ние сме потопени в един свят, който не съзнаваме и не познаваме. Ние сме затворени в телата си, в замъци, изолирани от външния свят, и само чрез няколко отвора получаваме известни впечатления от този свят, чрез които си съставяме известни представи и понятия за него. Но какъв в действителност е светът, това ние не знаем. Но понеже светът, в който живеем, е разумен, всички разумни мислещи същества имат възможност да излизат от своите замъци-затвори и да влизат в обширния Божествен свят, който ги заобикаля.
към текста >>
Но той знае, когато се моли да влиза в тайната си стаичка, знае да издигне
съзнанието
си към възвишения свят и така с подвигнато
съзнание
той влиза във връзка и общение с разумните, възвишени същества и с Бога, и се ползва от техните енергии, сили и знание.
И колкото по-организиран е човешкият мозък, толкова по-добре се проявява умът. Човек е затворен в своята глава и трябва да намери вратата, за да излезе оттам и да направи връзка с обкръжаващия свят. Религията дава молитвата като метод за влизане във връзка с разумния свят, с възвишените същества, с Бога. Това е един правилен път, но той е профанизиран, защото днес молитвата е превърната в механически акт, а молитвата има сила, когато не е един механически акт, а съзнателно отношение към разумния, възвишен свят. Само ученикът знае в истинския смисъл на думата какво представя молитвата и знае как да се моли, и знае нейната сила и нейния ефект.
Но той знае, когато се моли да влиза в тайната си стаичка, знае да издигне
съзнанието
си към възвишения свят и така с подвигнато
съзнание
той влиза във връзка и общение с разумните, възвишени същества и с Бога, и се ползва от техните енергии, сили и знание.
За ученика молитвата не е просия, но акт на благодарност, в който човек се съсредоточава в себе си и чрез себе си влиза в необятния свят, където живеят разумните същества. Молитвата е един от най-безопасните методи. За ученика тя се пре-връща в медитация, при която съзнанието му се повдига във възвишения свят и той съзерцава Божествената красота и хармония и преживява блаженството от съзерцанието на хармонията на сферите. При това състояние ученикът отваря в себе си вратата, за да влязат в него възвишените енергии на Божествения свят и той да влезе в общение с разумните същества. При влизане в контакт с Невидимия свят, човек преди всичко трябва да е станал госпо-дар на себе си, на всички сили, които функционират в неговото тяло, за да може да се спра-ви след това с космичните течения, които текат в Природата.
към текста >>
За ученика тя се пре-връща в медитация, при която
съзнанието
му се повдига във възвишения свят и той съзерцава Божествената красота и хармония и преживява блаженството от съзерцанието на хармонията на сферите.
Това е един правилен път, но той е профанизиран, защото днес молитвата е превърната в механически акт, а молитвата има сила, когато не е един механически акт, а съзнателно отношение към разумния, възвишен свят. Само ученикът знае в истинския смисъл на думата какво представя молитвата и знае как да се моли, и знае нейната сила и нейния ефект. Но той знае, когато се моли да влиза в тайната си стаичка, знае да издигне съзнанието си към възвишения свят и така с подвигнато съзнание той влиза във връзка и общение с разумните, възвишени същества и с Бога, и се ползва от техните енергии, сили и знание. За ученика молитвата не е просия, но акт на благодарност, в който човек се съсредоточава в себе си и чрез себе си влиза в необятния свят, където живеят разумните същества. Молитвата е един от най-безопасните методи.
За ученика тя се пре-връща в медитация, при която
съзнанието
му се повдига във възвишения свят и той съзерцава Божествената красота и хармония и преживява блаженството от съзерцанието на хармонията на сферите.
При това състояние ученикът отваря в себе си вратата, за да влязат в него възвишените енергии на Божествения свят и той да влезе в общение с разумните същества. При влизане в контакт с Невидимия свят, човек преди всичко трябва да е станал госпо-дар на себе си, на всички сили, които функционират в неговото тяло, за да може да се спра-ви след това с космичните течения, които текат в Природата. Затова първата задача на оня, който иска да влезе във връзка с Невидимия свят, е да добие власт и контрол на силите в себе си, а оттам ще знае вече да владее и силите, които функционират в Природата. Това подразбира човек да е развил в себе си възвишените Божествени добродетели и да е подчинил всичките отрицателни сили в себе си на разумната воля. Онзи, който не е напра-вил това, той е роб и играчка на тъмните сили и не е техен господар.
към текста >>
Но този път изисква дълга и упорита работа, за да дойде ученикът до това
съзнание
.
Първата задача на ученика, след като е влязъл в Школата, е да стане господар на мислите, чувствата и постъпките си. След като е постигнал това, след като владее всички сили, които функционират в неговото тяло, той научава къде е вратата, през която може да излезе от тялото си, научава как да я отва-ря и затваря и как да излиза от тялото си, и да влиза във великия Божествен свят. При тези излизания от тялото си, той отива в Школата в другия свят и там се среща с напредналите ученици и с Учителя. Тези напреднали ученици под ръководството на Учителя са го ръководили и научили да излиза от тялото си и да влиза във великия и необятен свят. От тази необикновена и красива екскурзия той почерпва всички сведения, които му са необходими за неговата работа на Земята.
Но този път изисква дълга и упорита работа, за да дойде ученикът до това
съзнание
.
Но въпреки това това е най-желаният и най-естественият път. И Учителя много пъти казваше: "Вие трябва да се научите съзнателно да излизате от тялото си и пак да се връщате, като го правите съзнателно, т.е. като спазвате съзнанието, за това, което виждате и преживявате в Не-видимия свят." При тази съзнателна работа над себе си, освен възможността да излиза от тялото си и да отива в Невидимия свят или в най-отдале-чените краища на Земята или на други планети и при по-напредналите ученици на Слънцето, ученикът развива и своето вътрешно зрение, което наричат ясновидство, та когато е в тялото си, без да го напуска, да вижда духовния свят или места, които са далеч от него. Днес много се говори за ясновидството и мнозина минават за такива, но малцина имат ясна представа за него.
към текста >>
като спазвате
съзнанието
, за това, което виждате и преживявате в Не-видимия свят."
Тези напреднали ученици под ръководството на Учителя са го ръководили и научили да излиза от тялото си и да влиза във великия и необятен свят. От тази необикновена и красива екскурзия той почерпва всички сведения, които му са необходими за неговата работа на Земята. Но този път изисква дълга и упорита работа, за да дойде ученикът до това съзнание. Но въпреки това това е най-желаният и най-естественият път. И Учителя много пъти казваше: "Вие трябва да се научите съзнателно да излизате от тялото си и пак да се връщате, като го правите съзнателно, т.е.
като спазвате
съзнанието
, за това, което виждате и преживявате в Не-видимия свят."
При тази съзнателна работа над себе си, освен възможността да излиза от тялото си и да отива в Невидимия свят или в най-отдале-чените краища на Земята или на други планети и при по-напредналите ученици на Слънцето, ученикът развива и своето вътрешно зрение, което наричат ясновидство, та когато е в тялото си, без да го напуска, да вижда духовния свят или места, които са далеч от него. Днес много се говори за ясновидството и мнозина минават за такива, но малцина имат ясна представа за него. Казва се обикновено, че ясновидството е вътрешно виждане, шесто чувство и др. Но това не е още ясно определено. Учителя казва: "Ясновидство има само онзи, който има пробуден ум в духовния свят." В нашия обективен свят ние виждаме, когато имаме светлина, но какво нещо е светлината съвременните хора не знаят.
към текста >>
Божието
благословение, Господните дарби не се купуват.
Предупреждавам ви всинца, да пазите свято името Божие. Бог не е Бог на немирствата, на завист, на крамоли. Той е Бог на Вечна Благост и Милост. На лъжата каквото име да й се тури, тя е все лъжа. Не е важна само формата, важно е и съдържанието.
Божието
благословение, Господните дарби не се купуват.
Ти трябва да се заемеш повече да четеш и да размишляваш, а не да чакаш на духовете да те учат. И когато дойдеш до едно положително, вътрешно знание, тогава да изказваш това, което зна-еш. Знайте, че Небето сега всинца ви претегля и когато се определи тежестта ви и изпита сърцето ви, тогаз ще ви се дадат нужните упътвания, по които може да добиете истинското знание и Мъдрост. Сега вие сте деца и трябва да пораснете по ум и мярката Христова, защото само Отец е, Който учи и дава знание. Сега Неговият Дух е носител на всяка Мъдрост и знание.
към текста >>
При това състояние на
съзнанието
ние ще получим отговор на въпроса чрез една ясна определена мисъл, която прониква в ума ни.
В този смисъл са и думите на Павла, който казва: "Сега не живея аз, но Христос живее в мене." А другото явяване е механическо и човек няма ни-каква полза от него. Чрез нашите мисли и чувства ние, без да съзнаваме сме непрекъснато във връзка с Невидимия свят, защото нашите мисли и чувства са граждани на Невидимия свят. Ако искаме да възприемем една идея или една мисъл, ние трябва да концентрираме мисълта си, за да не се разсейва, и след това ясно и определено да формулираме мисълта. И при това състояние да препратим мисълта си към разумните същества. И след като препратим мисълта си, трябва да останем пак в концент-рирано състояние, но без напрежение, в едно пасивно възприемащо състояние.
При това състояние на
съзнанието
ние ще получим отговор на въпроса чрез една ясна определена мисъл, която прониква в ума ни.
Или друг начин: предаваме на подсъзнанието си идеята или въпроса, на който търсим разрешение, и го забравяме, и ще получим отговор или пак чрез мисъл, която възниква в нашето съзнание, или чрез някой ясно определен сън. Това са методи, дадени от Учителя. Друг подобен метод, който Учителя дава, е следният: Концентрирай ума си до такава степен, че да изхвърлиш от него всички представи, мисли и идеи, които са породени от външни впечатления, така че да се прекъсне потокът на тези впечатления и представи. При това положение, когато в ума на ученика не съществува нищо, което да е породено от външни впечатления, ученикът трябва да запази будността на съзнанието си. И в това състояние да усети, че в съзнанието му прониква един нов свят, с една мека и приятна светлина.
към текста >>
Или друг начин: предаваме на
подсъзнанието
си идеята или въпроса, на който търсим разрешение, и го забравяме, и ще получим отговор или пак чрез мисъл, която възниква в нашето
съзнание
, или чрез някой ясно определен сън.
Чрез нашите мисли и чувства ние, без да съзнаваме сме непрекъснато във връзка с Невидимия свят, защото нашите мисли и чувства са граждани на Невидимия свят. Ако искаме да възприемем една идея или една мисъл, ние трябва да концентрираме мисълта си, за да не се разсейва, и след това ясно и определено да формулираме мисълта. И при това състояние да препратим мисълта си към разумните същества. И след като препратим мисълта си, трябва да останем пак в концент-рирано състояние, но без напрежение, в едно пасивно възприемащо състояние. При това състояние на съзнанието ние ще получим отговор на въпроса чрез една ясна определена мисъл, която прониква в ума ни.
Или друг начин: предаваме на
подсъзнанието
си идеята или въпроса, на който търсим разрешение, и го забравяме, и ще получим отговор или пак чрез мисъл, която възниква в нашето
съзнание
, или чрез някой ясно определен сън.
Това са методи, дадени от Учителя. Друг подобен метод, който Учителя дава, е следният: Концентрирай ума си до такава степен, че да изхвърлиш от него всички представи, мисли и идеи, които са породени от външни впечатления, така че да се прекъсне потокът на тези впечатления и представи. При това положение, когато в ума на ученика не съществува нищо, което да е породено от външни впечатления, ученикът трябва да запази будността на съзнанието си. И в това състояние да усети, че в съзнанието му прониква един нов свят, с една мека и приятна светлина. Или по-пра-во казано: ученикът прониква със съзнанието си в един обширен свят, с мека и приятна светлина, която е жива, и се слива с нея.
към текста >>
При това положение, когато в ума на ученика не съществува нищо, което да е породено от външни впечатления, ученикът трябва да запази будността на
съзнанието
си.
И след като препратим мисълта си, трябва да останем пак в концент-рирано състояние, но без напрежение, в едно пасивно възприемащо състояние. При това състояние на съзнанието ние ще получим отговор на въпроса чрез една ясна определена мисъл, която прониква в ума ни. Или друг начин: предаваме на подсъзнанието си идеята или въпроса, на който търсим разрешение, и го забравяме, и ще получим отговор или пак чрез мисъл, която възниква в нашето съзнание, или чрез някой ясно определен сън. Това са методи, дадени от Учителя. Друг подобен метод, който Учителя дава, е следният: Концентрирай ума си до такава степен, че да изхвърлиш от него всички представи, мисли и идеи, които са породени от външни впечатления, така че да се прекъсне потокът на тези впечатления и представи.
При това положение, когато в ума на ученика не съществува нищо, което да е породено от външни впечатления, ученикът трябва да запази будността на
съзнанието
си.
И в това състояние да усети, че в съзнанието му прониква един нов свят, с една мека и приятна светлина. Или по-пра-во казано: ученикът прониква със съзнанието си в един обширен свят, с мека и приятна светлина, която е жива, и се слива с нея. Друг един метод, който има голяма ефикасност и сила, са разумните движения. На този принцип е основана магията. Всяко едно разумно движение, съпроводено с известни думи или мисли, ще ни постави във връзка с известни същества от Разумния свят.
към текста >>
И в това състояние да усети, че в
съзнанието
му прониква един нов свят, с една мека и приятна светлина.
При това състояние на съзнанието ние ще получим отговор на въпроса чрез една ясна определена мисъл, която прониква в ума ни. Или друг начин: предаваме на подсъзнанието си идеята или въпроса, на който търсим разрешение, и го забравяме, и ще получим отговор или пак чрез мисъл, която възниква в нашето съзнание, или чрез някой ясно определен сън. Това са методи, дадени от Учителя. Друг подобен метод, който Учителя дава, е следният: Концентрирай ума си до такава степен, че да изхвърлиш от него всички представи, мисли и идеи, които са породени от външни впечатления, така че да се прекъсне потокът на тези впечатления и представи. При това положение, когато в ума на ученика не съществува нищо, което да е породено от външни впечатления, ученикът трябва да запази будността на съзнанието си.
И в това състояние да усети, че в
съзнанието
му прониква един нов свят, с една мека и приятна светлина.
Или по-пра-во казано: ученикът прониква със съзнанието си в един обширен свят, с мека и приятна светлина, която е жива, и се слива с нея. Друг един метод, който има голяма ефикасност и сила, са разумните движения. На този принцип е основана магията. Всяко едно разумно движение, съпроводено с известни думи или мисли, ще ни постави във връзка с известни същества от Разумния свят. На тази база е построена и Паневритмията.
към текста >>
Или по-пра-во казано: ученикът прониква със
съзнанието
си в един обширен свят, с мека и приятна светлина, която е жива, и се слива с нея.
Или друг начин: предаваме на подсъзнанието си идеята или въпроса, на който търсим разрешение, и го забравяме, и ще получим отговор или пак чрез мисъл, която възниква в нашето съзнание, или чрез някой ясно определен сън. Това са методи, дадени от Учителя. Друг подобен метод, който Учителя дава, е следният: Концентрирай ума си до такава степен, че да изхвърлиш от него всички представи, мисли и идеи, които са породени от външни впечатления, така че да се прекъсне потокът на тези впечатления и представи. При това положение, когато в ума на ученика не съществува нищо, което да е породено от външни впечатления, ученикът трябва да запази будността на съзнанието си. И в това състояние да усети, че в съзнанието му прониква един нов свят, с една мека и приятна светлина.
Или по-пра-во казано: ученикът прониква със
съзнанието
си в един обширен свят, с мека и приятна светлина, която е жива, и се слива с нея.
Друг един метод, който има голяма ефикасност и сила, са разумните движения. На този принцип е основана магията. Всяко едно разумно движение, съпроводено с известни думи или мисли, ще ни постави във връзка с известни същества от Разумния свят. На тази база е построена и Паневритмията. Паневритмия-та - това са магически упражнения, чрез които ние освен че се тонираме, но и влизаме във връзка с разумните същества на Космоса.
към текста >>
Но преди всичко човек трябва да създаде в себе си онова възвишено състояние на
съзнанието
, което повишава неговите вибрации, за да може да издържи на едно такова същество.
Той е език на символи. Част от тези символи образуват астрологическите символи, с които си служи съвременната астрология. Той е свещен език, за който Учителя говори и го нарича ва-тански. Той е език, който човек трябва да знае, а също така трябва да знае как да си служи с тези символи, за да влиза във връзка с духовете. Най-първо човек трябва да знае името на духа, когото ще вика, защото възвишените духове си имат имена.
Но преди всичко човек трябва да създаде в себе си онова възвишено състояние на
съзнанието
, което повишава неговите вибрации, за да може да издържи на едно такова същество.
След като произнесе името на духа, когото вика на ватански език, той ще може да влезе във връзка с него. Това е безопасен път, но за него се изисква работа и знание. Но той е достоен за ученика и Учителя апелира да се изучава този език, и да си служим с него. С него си служат всички ученици от вътрешната школа. По закона на съответствията всяка една част от тялото ни отговаря на известна област на Невидимия свят.
към текста >>
да подготви своя мозък, своето тяло, своето
съзнание
, за да може чрез него било чрез вселяване, било чрез обикновен контакт да се проявят Белите Братя.
И ако знаем коя част на коя област отговаря, като пипнем тази част от тялото си, ние влизаме във връзка със съществата от тази област. И затова Учителя казва: "Не правете безразборни движения, не се почесвайте безразборно, особено по глава-та, която представя истинска електрическа централа, на която ако не знаете ключовете, може да си причините големи пакости. Но това са методи, които изискват дълбоко знание и сериозна работа." Друг един път за влизане във връзка с разумния свят и възвишените същества е това, което се нарича вселяване. Учителя още в първите години на лекциите казва, че задачата на ученика е да се подготви, т.е.
да подготви своя мозък, своето тяло, своето
съзнание
, за да може чрез него било чрез вселяване, било чрез обикновен контакт да се проявят Белите Братя.
При вселяването едно възвишено същество от Белите Братя използва човешкото тяло и човешкия мозък и се проявява, като същевременно и човек стои в тялото си с будно съзнание, и се учи от това, което прави или говори Духът чрез него. Такова нещо имало, казва Учителя, между Христос и Павел. Такива случаи има много в окултната история, но излишно е да ги цитирам. При тези случаи човек трябва да е подготвен - да има организиран мозък и чисто и благородно сърце, чисто тяло, за да може да послужи като проводник. Този е един от най-желателните пътища за връзка, но за да дойде човек до него, се изисква усилена работа.
към текста >>
При вселяването едно възвишено същество от Белите Братя използва човешкото тяло и човешкия мозък и се проявява, като същевременно и човек стои в тялото си с будно
съзнание
, и се учи от това, което прави или говори Духът чрез него.
И затова Учителя казва: "Не правете безразборни движения, не се почесвайте безразборно, особено по глава-та, която представя истинска електрическа централа, на която ако не знаете ключовете, може да си причините големи пакости. Но това са методи, които изискват дълбоко знание и сериозна работа." Друг един път за влизане във връзка с разумния свят и възвишените същества е това, което се нарича вселяване. Учителя още в първите години на лекциите казва, че задачата на ученика е да се подготви, т.е. да подготви своя мозък, своето тяло, своето съзнание, за да може чрез него било чрез вселяване, било чрез обикновен контакт да се проявят Белите Братя.
При вселяването едно възвишено същество от Белите Братя използва човешкото тяло и човешкия мозък и се проявява, като същевременно и човек стои в тялото си с будно
съзнание
, и се учи от това, което прави или говори Духът чрез него.
Такова нещо имало, казва Учителя, между Христос и Павел. Такива случаи има много в окултната история, но излишно е да ги цитирам. При тези случаи човек трябва да е подготвен - да има организиран мозък и чисто и благородно сърце, чисто тяло, за да може да послужи като проводник. Този е един от най-желателните пътища за връзка, но за да дойде човек до него, се изисква усилена работа. Частични прояви на Белите Братя чрез учениците има и те ще се увеличават все повече, но затова се изисква работа от учениците.
към текста >>
Но нашето
съзнание
трябва да бъде будно, за да можем да схванем ръководството и помощта, която Невидимият свят ни дава, за да съзнаем непрекъснатата връзка с него.
Частични прояви на Белите Братя чрез учениците има и те ще се увеличават все повече, но затова се изисква работа от учениците. Най-после, когато на човека предстои ня-какво голямо изпитание, или се намира в големи противоречия, които не може да разреши, някои от Белите Братя, или сам Учителя ще му се яви и ще му помогне. Защото Белите Братя са окото на Провидението и бдят над всяка човешка душа. Затова е казано: "Потърсете ме в ден скръбен, защото съм близо до вас." Белите Братя ръководят и направляват нашия живот, и много добре знаят кога имаме нужда от тях, за да ни помогнат. Те ни помагат впрочем и без да ни се явяват, но когато има нужда, те се явяват и в човешка форма.
Но нашето
съзнание
трябва да бъде будно, за да можем да схванем ръководството и помощта, която Невидимият свят ни дава, за да съзнаем непрекъснатата връзка с него.
Така постепенно ще развием нашата интуиция, която е най-добрата връзка с този разумен свят. Интуицията в този смисъл, в който Учителя я разбира, това е първият лъч на пробуждащото се свръхсъзнание, което е истинс-ката база и основа за връзка с духовния свят. Без интуиция, без пробуждане на свръхсъзна-нието, което е на степени, механическата връзка с нашето обикновено самосъзнание е от малка стойност. Така че когато в чисто окултен смисъл говорим за пътища и методи за връзка с Неви-димия свят, имаме предвид пробуждането на свръхсъзнанието, чрез което влизаме в обще-ние с разумните същества на Космоса. За тази цел преди всичко трябва да работим над себе си, за да утихнат вълните на нашето море, за да може ясно да се отрази реалността.
към текста >>
Интуицията в този смисъл, в който Учителя я разбира, това е първият лъч на пробуждащото се
свръхсъзнание
, което е истинс-ката база и основа за връзка с духовния свят.
Защото Белите Братя са окото на Провидението и бдят над всяка човешка душа. Затова е казано: "Потърсете ме в ден скръбен, защото съм близо до вас." Белите Братя ръководят и направляват нашия живот, и много добре знаят кога имаме нужда от тях, за да ни помогнат. Те ни помагат впрочем и без да ни се явяват, но когато има нужда, те се явяват и в човешка форма. Но нашето съзнание трябва да бъде будно, за да можем да схванем ръководството и помощта, която Невидимият свят ни дава, за да съзнаем непрекъснатата връзка с него. Така постепенно ще развием нашата интуиция, която е най-добрата връзка с този разумен свят.
Интуицията в този смисъл, в който Учителя я разбира, това е първият лъч на пробуждащото се
свръхсъзнание
, което е истинс-ката база и основа за връзка с духовния свят.
Без интуиция, без пробуждане на свръхсъзна-нието, което е на степени, механическата връзка с нашето обикновено самосъзнание е от малка стойност. Така че когато в чисто окултен смисъл говорим за пътища и методи за връзка с Неви-димия свят, имаме предвид пробуждането на свръхсъзнанието, чрез което влизаме в обще-ние с разумните същества на Космоса. За тази цел преди всичко трябва да работим над себе си, за да утихнат вълните на нашето море, за да може ясно да се отрази реалността. Защото ние сме непрекъснато във връзка с Невидимия свят, но благодарение на ежедневните грижи не съзнаваме това. Значи трябва само да осъзнаем тази връзка.
към текста >>
Без интуиция, без пробуждане на свръхсъзна-нието, което е на степени, механическата връзка с нашето обикновено
самосъзнание
е от малка стойност.
Затова е казано: "Потърсете ме в ден скръбен, защото съм близо до вас." Белите Братя ръководят и направляват нашия живот, и много добре знаят кога имаме нужда от тях, за да ни помогнат. Те ни помагат впрочем и без да ни се явяват, но когато има нужда, те се явяват и в човешка форма. Но нашето съзнание трябва да бъде будно, за да можем да схванем ръководството и помощта, която Невидимият свят ни дава, за да съзнаем непрекъснатата връзка с него. Така постепенно ще развием нашата интуиция, която е най-добрата връзка с този разумен свят. Интуицията в този смисъл, в който Учителя я разбира, това е първият лъч на пробуждащото се свръхсъзнание, което е истинс-ката база и основа за връзка с духовния свят.
Без интуиция, без пробуждане на свръхсъзна-нието, което е на степени, механическата връзка с нашето обикновено
самосъзнание
е от малка стойност.
Така че когато в чисто окултен смисъл говорим за пътища и методи за връзка с Неви-димия свят, имаме предвид пробуждането на свръхсъзнанието, чрез което влизаме в обще-ние с разумните същества на Космоса. За тази цел преди всичко трябва да работим над себе си, за да утихнат вълните на нашето море, за да може ясно да се отрази реалността. Защото ние сме непрекъснато във връзка с Невидимия свят, но благодарение на ежедневните грижи не съзнаваме това. Значи трябва само да осъзнаем тази връзка. Лекция от Влад Пашов, държана на 4.09.1951 г
към текста >>
Така че когато в чисто окултен смисъл говорим за пътища и методи за връзка с Неви-димия свят, имаме предвид пробуждането на
свръхсъзнанието
, чрез което влизаме в обще-ние с разумните същества на Космоса.
Те ни помагат впрочем и без да ни се явяват, но когато има нужда, те се явяват и в човешка форма. Но нашето съзнание трябва да бъде будно, за да можем да схванем ръководството и помощта, която Невидимият свят ни дава, за да съзнаем непрекъснатата връзка с него. Така постепенно ще развием нашата интуиция, която е най-добрата връзка с този разумен свят. Интуицията в този смисъл, в който Учителя я разбира, това е първият лъч на пробуждащото се свръхсъзнание, което е истинс-ката база и основа за връзка с духовния свят. Без интуиция, без пробуждане на свръхсъзна-нието, което е на степени, механическата връзка с нашето обикновено самосъзнание е от малка стойност.
Така че когато в чисто окултен смисъл говорим за пътища и методи за връзка с Неви-димия свят, имаме предвид пробуждането на
свръхсъзнанието
, чрез което влизаме в обще-ние с разумните същества на Космоса.
За тази цел преди всичко трябва да работим над себе си, за да утихнат вълните на нашето море, за да може ясно да се отрази реалността. Защото ние сме непрекъснато във връзка с Невидимия свят, но благодарение на ежедневните грижи не съзнаваме това. Значи трябва само да осъзнаем тази връзка. Лекция от Влад Пашов, държана на 4.09.1951 г Изгрева
към текста >>
75.
6. Кога ще се оправи светът, 14 януари 1934 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
В своя външен израз, богатството е една придобита ценност, в която е вложен много човешки труд и
съзнание
.
Само доброто свързва човека с хармоничното действие на възходящите творчески сили в природата. Възходящите сили в природата, във външните си проявления, са свързани с благородните метали - злато, сребро и пр. И когато казваме, че красотата е богатство, разбираме го в буквален смисъл. Защото красивите хора носят богатството в своята кръв. Разбрано в този смисъл, богатството е една могъща сила, за която съвременните хора имат твърде смътно понятие.
В своя външен израз, богатството е една придобита ценност, в която е вложен много човешки труд и
съзнание
.
Следователно, богатството трябва да бъде достояние на цялото човечество и всеки човек да има право само на една малка част от това богатство - толкова, колкото му е потребно за един разумен и сносен живот. Сега някои хора искат да имаш милиони. Но милиони на никой човек не се падаш според законите на природата. И ако някой натрупва милиони за себе си, то мислите на онези хора, на които принадлежи част от онова богатство, ще му влияят разрушително, понеже е взел и това, което не е негово. Мисленото влияние на ограбените хора има страшно негативно действие върху техните ограбвачи, понеже те считат, че е откраднато тяхното богатство.
към текста >>
Но при сегашното ограничено състояние на човешкото
съзнание
, красотата ни причинява само неприятности.
При грозотата се създават вътрешни качества и добродетели у човека. Когато природата иска у един човек, мъж или жена, да създаде благородни качества, ще го облече в грозна форма, та той да обърне погледа си навътре и да придобие известни добродетели, на които да разчита. А когато човек забогатее с много добродетели, тогаз природата му дава една красива форма на тялото, та всеки да види добродетелите. Грозотата е един метод, създаден от природата за възпитанието на човека, а красотата е едно естествено състояние в природата. И за в бъдеще, всички хора ще бъдат красиви.
Но при сегашното ограничено състояние на човешкото
съзнание
, красотата ни причинява само неприятности.
Когато хората обръщат особено внимание върху някого, то всъщност те обръщат внимание върху някаква придобита от него добродетел или необикновена способност. За да се развият добродетели и способности у човека, необходими ни са естествени методи за самовъзпитанието му. Необходимо е да знае човек, как да впрегне всичките си сили на работа. Религиозните хора казват, че Бог ще ни вразуми. Но знаете ли какво значи, Бог да ни вразуми?
към текста >>
При вътрешното съмовъзпитание човек придобива широта на
съзнанието
си и се учи да пробужда и да развива всичките си дарби и способности.
Ако някой иска да възрастне в него това, от което може да има полза, то ще трябва да го посее в себе си и Бог ще го възрасти. Това е един природен закон, който има голямо значение за самовъзпитанието на човека. Каквото човек посее в себе си, това ще му възрасти Бог. А от това, което има възрастнало вече, се определя неговата съдба и отношения в света. Силата на едно учение се състои в това, да ни даде правилните методи и да ни покаже природните закони за вътрешното самовъзпитание на човека.
При вътрешното съмовъзпитание човек придобива широта на
съзнанието
си и се учи да пробужда и да развива всичките си дарби и способности.
При него той придобива в себе си непоколебима самоувереност, защото е вече прозрял, че не е изоставен в света сам на себе си, а има много същества в природата, които го обичат и които той може да обича. В човека са вложени всичките възможности на Битието. Но не трябва да се мисли, че само формата, която виждате, това е човекът. И друг път съм казвал, че всички материални светове са населени с човешки същества. Човешката раса населява цялата видима вселена.
към текста >>
Никога човек не трябва да злоупотребява с великата любов, която трепти в
Божието
сърце и душа.
И когато всеки направи това усилие, светът ще се оправи. Но затова най-първо е необходимо да се намери онзи път и онези методи, чрез които ще може да се създаде равновесие на силите в човека, и тогаз ще имаме като резултат външните хармонични отношения между хората. Еволюцията разбрана по механически, това е любовта, която се проявява в света. Когато говорим за еволюцията, ние винаги разбираме любовта, онова начало, което дава подтик, което тласка душата на човека все напред и напред, докато дойде до състояние да обича всичко в природата, каквото Бог е създал. Като дойдем до Любовта, да изпитваме един свещен трепет, защото любовта е най-великото и най-мощното в света.
Никога човек не трябва да злоупотребява с великата любов, която трепти в
Божието
сърце и душа.
Всички болести, които съществуват сега в света се дължат на безлюбието. За да излязат хората от това състояние на безлюбие, което носи болести, страдания и смърт и за да разберат и приложат великия закон на любовта, необходима им е една нова система на възпитание и самовъзпитание. Необходимо е да се хармонизират силите в човека. В това отношение музиката има най- голямо значение. Защото чрез музиката човек се тонира и може да възприема и да дава ход на любовта.
към текста >>
76.
9. Изявяването на Христа в човешката душа, 5 май 1935 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
С това разпятие се изяви не
Божието
наказание, а се изяви Божията Любов.
Жената беше зрителка, когато прободоха Христа. Христос беше Адам, Ева гледаше отстрани, а онези, които измамиха Ева, онези учители и адепти, които учиха Ева в рая да яде от забраненото дърво, те разпнаха Христа. Този, който каза на Ева да яде от дървото, прободе Христа с копие и от него излезе кръв и вода. Сега, аз няма да ви казвам коя е Ева, вие сами ще си я намерите. С това аз направих един паралел.
С това разпятие се изяви не
Божието
наказание, а се изяви Божията Любов.
Това, че първият човек се показа непослушен на Божия закон, показва, че у Адама имаше двама души. Тези двама души бяха и в Христа и първият Адам, който послуша жена си, като се страхуваше от страданията, казваше: „Ако е възможно тази чаша да отмине.“ Но вторият казваше: „Нека бъде Твоята воля, а не моята.“ А дървото, което стана причина да се съблазни Ева, от него направиха кръста, на който разпънаха Христа. По този начин и дървото пострада. Така че, жената беше отвън и гледаше, дървото беше кръста, а Адам беше прикован на кръста. И той научи урока си, разбра какви ще бъдат последствията, ако слуша жена си, която пристъпва Божия закон.
към текста >>
Но за да не противодействаме на Бога, Който е между нас и злото, ние трябва да имаме знание, трябва да имаме будно
съзнание
.
Но когато дойде Христос, той постъпи другояче. Между злото и себе си той постави Бога и каза: „Да бъде Твоята воля.“ На едно място искаха да го направят цар, но той каза: „Царуването не е за мен.“ И си замина. Когато хората поискаха да му отдадат слава, той каза: „Аз дойдох да изпълня волята на Отца си, а не своята воля.“ Всички, които ме слушате сега, трябва да имате този дух в себе си. Между злото и себе си поставете Бога на Любовта, за да победите. Това да бъде изявлението на Бога за вас.
Но за да не противодействаме на Бога, Който е между нас и злото, ние трябва да имаме знание, трябва да имаме будно
съзнание
.
Затова сега всички трябва да влезем в пътя на Мъдростта, за да придобием великото знание, което ни е необходимо за изпълнението на волята Божия. Светът е създаден като една школа, в която трябва да придобием знанието, което ще ни отвори вратите на вечния, на безсмъртния живот. За да дойде до днешното си положение, човек е минал през големи изпитания, през голяма школовка. И ако искате да разберете смисъла и значението на тези страдания и изпитания, проучете в минералогията как са се образували скъпоценните камъни, които днес имат такава голяма цена. За да дойдат до това състояние, те са минали през големи изпитания, през голям огън и налягане, докато кристализират, а след това им е правена голяма шлифовка.
към текста >>
77.
Абсолютна чистота
- Влад Пашов (1902- 1974)
Само по този начин вие ще имате
Божието
благословение.
Ако не придобие тази определена идея за Бога, всичко, каквото придобие, в скоро време ще го изгуби. Външната и вътрешната чистота вървят ръка за ръка. Който не пази физическата чистота, той не може да има и духовна Чистота. От всички се иска чистота във всяко отношение: чистота физическа, чистота духовна, чистота умствена. Искате ли да бъдете здрави, нека всяко ваше чувство, всяка ваша мисъл и всяко ваше действие бъдат проникнати от идеята за Чистотата.
Само по този начин вие ще имате
Божието
благословение.
А сега каквото Господ ви изпрати, вие го разваляте с вашата нечистота и се излагате на явна смърт. Нечистият човек не може да бъде във връзка с Бога и с Възвишените същества. Онзи, на когото Бог и Възвишените същества говорят, е чист във всяко отношение и затова е и силен, и мощен и може да прави чудеса както Мойсей и Христос. Когато човек придобие Чистотата, ще познае Истината, защото Истината е най-чистият свят, в който Любовта се проявява. Истината е най-чистият образ на Любовта.
към текста >>
В това отношение, като казваме, че човек не трябва да се занимава с недъзите на хората и да ги критикува, подразбираме, че той не трябва да нарушава Чистотата на своя живот, да не внася нечисти, изопачени образи в
съзнанието
си и да се излага на смърт.
Правдата е най-голямата Топлина на Любовта, а Любовта е същината на Живота. Дойдете ли до Живота, знайте, че по-високо нещо от него няма. Следователно Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта са области, светове, чрез които Животът се проявява. Като се разбере значението на Чистотата в най-широк смисъл, тя трябва да се постави като основа на физическия и духовния живот на човека. Идейна, духовна Чистота се иска от човека.
В това отношение, като казваме, че човек не трябва да се занимава с недъзите на хората и да ги критикува, подразбираме, че той не трябва да нарушава Чистотата на своя живот, да не внася нечисти, изопачени образи в
съзнанието
си и да се излага на смърт.
Да се занимава човек с недъзите на хората, това е зараза, която разрушава организма. След като човек придобие Чистотата, т. е. пречисти съзнанието си от всички отрицателни образи, тогава може да му се говори за идейни и духовни работи. След като човек придобие Чистотата, иде светостта. След светостта иде служенето.
към текста >>
пречисти
съзнанието
си от всички отрицателни образи, тогава може да му се говори за идейни и духовни работи.
Като се разбере значението на Чистотата в най-широк смисъл, тя трябва да се постави като основа на физическия и духовния живот на човека. Идейна, духовна Чистота се иска от човека. В това отношение, като казваме, че човек не трябва да се занимава с недъзите на хората и да ги критикува, подразбираме, че той не трябва да нарушава Чистотата на своя живот, да не внася нечисти, изопачени образи в съзнанието си и да се излага на смърт. Да се занимава човек с недъзите на хората, това е зараза, която разрушава организма. След като човек придобие Чистотата, т. е.
пречисти
съзнанието
си от всички отрицателни образи, тогава може да му се говори за идейни и духовни работи.
След като човек придобие Чистотата, иде светостта. След светостта иде служенето. Ако човек не е чист и свят, той не може да служи. И най-после след служенето иде Любовта. Ако човек не знае да служи, той не може и да люби.
към текста >>
Човек уважава хората за
съзнанието
, което има в себе си.
Да почиташ себе си, значи да схванеш смисъла на Живота. Почита се само чистия, красивия, умния човек. Това нещо човек вижда първо в себе си, а след това в другите. Ако виждаш доброто, интелигентността и разумността в себе си, ще ги виждаш и в другите хора. Това значи туй, което виждаш в себе си, се отразява и в останалите.
Човек уважава хората за
съзнанието
, което има в себе си.
Той обича хората за хубавото, възвишеното и благородното, което вижда в себе си. Види ли го и у другите, той ги обича вече. Значи обичта е да виждаш себе си в другите, а почитта е, да съзнаваш достойнството си като човек. А да служиш на Бога, значи да съзнаваш, че всичко иде от Бога и няма равен на Него. И всичко, каквото вършиш, да го вършиш в Негово име.
към текста >>
78.
Медитация
- Влад Пашов (1902- 1974)
При него човек се поставя в молитвено състояние, успокоява всички вълнения и отправя мисълта и
съзнанието
си към Великото и Възвишеното, от което ученикът, според степента на своето развитие, получава вдъхновение, просветление и след това – и откровение на великите тайни на Битието.
Медитация Медитацията е един вече по-дълбок психичен процес.
При него човек се поставя в молитвено състояние, успокоява всички вълнения и отправя мисълта и
съзнанието
си към Великото и Възвишеното, от което ученикът, според степента на своето развитие, получава вдъхновение, просветление и след това – и откровение на великите тайни на Битието.
При медитацията човек се стреми да преживее в себе си мислите и идеите, които нахлуват в съзнанието и в ума при съзерцанието на възвишеното и великото в света. То е едно състояние, при което великото, Божественото се потопява, така да се каже, в човека и го изпълва със своето присъствие, а човек съзнава и преживява това присъствие, изпълва се със сила, с нови идеи и мисли, които дотогава не е имал в ума си. Той преживява Бога в себе си, получава Неговото благословение и чрез проникване в съзнанието му на нова Светлина, на нови мисли ученикът преминава в блаженство от Божието присъствие, в него се събужда един творчески устрем и той започва да твори в областта, в която е подготвен от обикновения живот. При медитация човек преживява мировия ред и хармония, преживява единството си с цялото Битие, не се чувства самотен в света, а част от една Велика общност. Неговото съзнание се разширява и той влиза във връзка с Великите Божествени същества, възприема техните мисли, идеи и състояния.
към текста >>
При медитацията човек се стреми да преживее в себе си мислите и идеите, които нахлуват в
съзнанието
и в ума при съзерцанието на възвишеното и великото в света.
Медитация Медитацията е един вече по-дълбок психичен процес. При него човек се поставя в молитвено състояние, успокоява всички вълнения и отправя мисълта и съзнанието си към Великото и Възвишеното, от което ученикът, според степента на своето развитие, получава вдъхновение, просветление и след това – и откровение на великите тайни на Битието.
При медитацията човек се стреми да преживее в себе си мислите и идеите, които нахлуват в
съзнанието
и в ума при съзерцанието на възвишеното и великото в света.
То е едно състояние, при което великото, Божественото се потопява, така да се каже, в човека и го изпълва със своето присъствие, а човек съзнава и преживява това присъствие, изпълва се със сила, с нови идеи и мисли, които дотогава не е имал в ума си. Той преживява Бога в себе си, получава Неговото благословение и чрез проникване в съзнанието му на нова Светлина, на нови мисли ученикът преминава в блаженство от Божието присъствие, в него се събужда един творчески устрем и той започва да твори в областта, в която е подготвен от обикновения живот. При медитация човек преживява мировия ред и хармония, преживява единството си с цялото Битие, не се чувства самотен в света, а част от една Велика общност. Неговото съзнание се разширява и той влиза във връзка с Великите Божествени същества, възприема техните мисли, идеи и състояния. Човек съзнава, че нещо друго мисли и живее в него – Бог живее и мисли в него.
към текста >>
Той преживява Бога в себе си, получава Неговото благословение и чрез проникване в
съзнанието
му на нова Светлина, на нови мисли ученикът преминава в блаженство от
Божието
присъствие, в него се събужда един творчески устрем и той започва да твори в областта, в която е подготвен от обикновения живот.
Медитация Медитацията е един вече по-дълбок психичен процес. При него човек се поставя в молитвено състояние, успокоява всички вълнения и отправя мисълта и съзнанието си към Великото и Възвишеното, от което ученикът, според степента на своето развитие, получава вдъхновение, просветление и след това – и откровение на великите тайни на Битието. При медитацията човек се стреми да преживее в себе си мислите и идеите, които нахлуват в съзнанието и в ума при съзерцанието на възвишеното и великото в света. То е едно състояние, при което великото, Божественото се потопява, така да се каже, в човека и го изпълва със своето присъствие, а човек съзнава и преживява това присъствие, изпълва се със сила, с нови идеи и мисли, които дотогава не е имал в ума си.
Той преживява Бога в себе си, получава Неговото благословение и чрез проникване в
съзнанието
му на нова Светлина, на нови мисли ученикът преминава в блаженство от
Божието
присъствие, в него се събужда един творчески устрем и той започва да твори в областта, в която е подготвен от обикновения живот.
При медитация човек преживява мировия ред и хармония, преживява единството си с цялото Битие, не се чувства самотен в света, а част от една Велика общност. Неговото съзнание се разширява и той влиза във връзка с Великите Божествени същества, възприема техните мисли, идеи и състояния. Човек съзнава, че нещо друго мисли и живее в него – Бог живее и мисли в него. При медитация душата дохожда в такова състояние, че й се отваря път в Духовния свят. При това преживяване в човек се вливат творческите сили на Битието и творят в него, а не е само негово субективно преживяване.
към текста >>
Неговото
съзнание
се разширява и той влиза във връзка с Великите Божествени същества, възприема техните мисли, идеи и състояния.
При него човек се поставя в молитвено състояние, успокоява всички вълнения и отправя мисълта и съзнанието си към Великото и Възвишеното, от което ученикът, според степента на своето развитие, получава вдъхновение, просветление и след това – и откровение на великите тайни на Битието. При медитацията човек се стреми да преживее в себе си мислите и идеите, които нахлуват в съзнанието и в ума при съзерцанието на възвишеното и великото в света. То е едно състояние, при което великото, Божественото се потопява, така да се каже, в човека и го изпълва със своето присъствие, а човек съзнава и преживява това присъствие, изпълва се със сила, с нови идеи и мисли, които дотогава не е имал в ума си. Той преживява Бога в себе си, получава Неговото благословение и чрез проникване в съзнанието му на нова Светлина, на нови мисли ученикът преминава в блаженство от Божието присъствие, в него се събужда един творчески устрем и той започва да твори в областта, в която е подготвен от обикновения живот. При медитация човек преживява мировия ред и хармония, преживява единството си с цялото Битие, не се чувства самотен в света, а част от една Велика общност.
Неговото
съзнание
се разширява и той влиза във връзка с Великите Божествени същества, възприема техните мисли, идеи и състояния.
Човек съзнава, че нещо друго мисли и живее в него – Бог живее и мисли в него. При медитация душата дохожда в такова състояние, че й се отваря път в Духовния свят. При това преживяване в човек се вливат творческите сили на Битието и творят в него, а не е само негово субективно преживяване. Но при медитация ученикът трябва винаги да държи будно съзнанието си, мисълта му да е ясна и определена и да се стреми да преживее тези мисли, които идват от Космоса и го свързват с Космичната интелигентност. Рудолф Щайнер, говорейки по този въпрос, казва: “Тази мисъл е позната в нейното съдържание, когато това съдържание е присъствало веднъж в душата с достатъчно убедителна сила.
към текста >>
Но при медитация ученикът трябва винаги да държи будно
съзнанието
си, мисълта му да е ясна и определена и да се стреми да преживее тези мисли, които идват от Космоса и го свързват с Космичната интелигентност.
При медитация човек преживява мировия ред и хармония, преживява единството си с цялото Битие, не се чувства самотен в света, а част от една Велика общност. Неговото съзнание се разширява и той влиза във връзка с Великите Божествени същества, възприема техните мисли, идеи и състояния. Човек съзнава, че нещо друго мисли и живее в него – Бог живее и мисли в него. При медитация душата дохожда в такова състояние, че й се отваря път в Духовния свят. При това преживяване в човек се вливат творческите сили на Битието и творят в него, а не е само негово субективно преживяване.
Но при медитация ученикът трябва винаги да държи будно
съзнанието
си, мисълта му да е ясна и определена и да се стреми да преживее тези мисли, които идват от Космоса и го свързват с Космичната интелигентност.
Рудолф Щайнер, говорейки по този въпрос, казва: “Тази мисъл е позната в нейното съдържание, когато това съдържание е присъствало веднъж в душата с достатъчно убедителна сила. Но ако това съдържание и неговото преживяване трябва да донесе плодове за разбирането на Духовния свят, на неговите Същества и сили, трябва след като е било разбрано, постоянно да бъде отново оживявано в душата. Душата трябва постоянно да се изпълва отново с него, насочвайки своето внимание само върху него, като изключва всички други мисли, чувства и спомени. Такова едно повтарящо се концентриране в себе си върху една напълно разбрана мисъл събира в душата силите, които в обикновения живот са някак разпръснати. Тя ги укрепва в себе си и тези събрани, съсредоточени сили ще изработят възприемателните органи.
към текста >>
79.
Човек и Възвишените същества при четене на беседите
- Влад Пашов (1902- 1974)
Като прилагате различните методи, в
съзнанието
ви ще се събудят спомени от миналото, но не случайно, а като резултат на усилията, които правите.
• 210 • Човек и Възвишените същества при четене на беседите. Когато четете и прилагате беседите, ще се натъкнете на ред методи, вън от дадените.
Като прилагате различните методи, в
съзнанието
ви ще се събудят спомени от миналото, но не случайно, а като резултат на усилията, които правите.
Това е необходимо, за да може да се освободите от наслояванията на миналото. Много от тези наслоявания са отрицателни, вследствие на което създават мъчнотии в живота ви, които непременно трябва да се разрешат. От вас се иска самообладание и концентрация. Знайте, че не сте сами. Разумните Същества вземат участие във вашия живот и ви помагат.
към текста >>
Така се е създала идеята за
многобожието
, като са делили божествата на добри и лоши.
Всички живи същества, били те висши, или нисши, са свързани помежду си. Следователно вие не живеете за себе си само, но сте свързани от една страна със Същества, които стоят по-високо от вас, а от друга – със същества, които стоят по-ниско от вас. Като ученици на Окултната школа ще знаете, че има кой да се интересува от вас, има кой да ви обича, да ви дава съвети в най-трудни моменти на живота ви. Тези Същества, които са готови да помагат на човечеството, са наречени невидими помагачи. В миналото, когато не са знаели това, хората са чувствали помощта им, но са мислели, че тези Същества са някакви божества, вследствие на което са ги боготворили.
Така се е създала идеята за
многобожието
, като са делили божествата на добри и лоши.
Всъщност невидимите помагачи са Божествени лъчи, изпратени от Бога да помагат на хората в техния труден път. Благодарете на Бога за тези лъчи, без да ги боготворите.
към текста >>
80.
6-то писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ако съзнателно ги мине, ще получи
Божието
благословение и ще знае защо трябва да мине през тях.
Привилегията на ученика се заключава в това, че той ще прекара всички мъчнотии и страдания съзнателно - ще знае защо и за какво идват. И вън от Школата да сте, пак ще прекарате тези изпитания и страдания, но няма да знаете защо ги минавате. Привилегията на ученика седи в светлината, с която разполага. Съзнателно или несъзнателно човек трябва да мине през изпитанията и мъчнотиите на живота - те не могат да се избегнат. Ако несъзнателно ги мине, ще се натъкне на ред противоречия.
Ако съзнателно ги мине, ще получи
Божието
благословение и ще знае защо трябва да мине през тях.
Така прекарани страданията, в живота на човека настава радост и мир. 27. Мнозина мислят, че като влязат в Школата, всичките пътища за реализиране на техните идеи ще се отворят. Лъжат се. Понякога за окултните ученици се създават такива големи мъчнотии, че те се намират в чудо, не знаят какво да правят. Ако не познават законите, много пъти ще се обезсърчават и отчайват.
към текста >>
30. Задачата на окултната школа е да освободи учениците си от отживелите времето си схващания, които миналите векове са наслоили в
съзнанието
им.
29. Щом влезете в окултната школа ще чакате мъчни задачи. Ако си правите илюзии, че там ще ви дават само лесни задачи, Учителят ще ви каже: Намерете си друг Учител. Това училище не е за тебе. Следователно, както в науката, в музиката, в изкуството са необходими упражнения, така и в окултната наука са необходими упражнения, методи. Ако не прилагате дадените методи, няма да постигнете желаната цел, няма да придобиете нужното знание.
30. Задачата на окултната школа е да освободи учениците си от отживелите времето си схващания, които миналите векове са наслоили в
съзнанието
им.
В подсъзнанието на човека са складирани известни мисли, известни идеи, които не са реални, които нямат положителна стойност. За тази цел съзнанието ви трябва да се раздвижи, да се освободи от нереалните си знания и да останат само онези, които са свързани с известна опитност и преживяване. Ако сами не можете да си помогнете, повикайте някой ваш приятел, той да свърши тази работа. Ако разбира законите, приятелят ви ще промени вашето състояние и вие ще видите, че това знание, на което до този момент сте давали значение, днес нищо не струва. Тези промени на състоянията наричаме окултни масажи.
към текста >>
В
подсъзнанието
на човека са складирани известни мисли, известни идеи, които не са реални, които нямат положителна стойност.
Ако си правите илюзии, че там ще ви дават само лесни задачи, Учителят ще ви каже: Намерете си друг Учител. Това училище не е за тебе. Следователно, както в науката, в музиката, в изкуството са необходими упражнения, така и в окултната наука са необходими упражнения, методи. Ако не прилагате дадените методи, няма да постигнете желаната цел, няма да придобиете нужното знание. 30. Задачата на окултната школа е да освободи учениците си от отживелите времето си схващания, които миналите векове са наслоили в съзнанието им.
В
подсъзнанието
на човека са складирани известни мисли, известни идеи, които не са реални, които нямат положителна стойност.
За тази цел съзнанието ви трябва да се раздвижи, да се освободи от нереалните си знания и да останат само онези, които са свързани с известна опитност и преживяване. Ако сами не можете да си помогнете, повикайте някой ваш приятел, той да свърши тази работа. Ако разбира законите, приятелят ви ще промени вашето състояние и вие ще видите, че това знание, на което до този момент сте давали значение, днес нищо не струва. Тези промени на състоянията наричаме окултни масажи. И медицината препоръчва масажите, и окултизмът ги препоръчва, но при условие, умът на ученика да бъде съсредоточен, концентриран.
към текста >>
За тази цел
съзнанието
ви трябва да се раздвижи, да се освободи от нереалните си знания и да останат само онези, които са свързани с известна опитност и преживяване.
Това училище не е за тебе. Следователно, както в науката, в музиката, в изкуството са необходими упражнения, така и в окултната наука са необходими упражнения, методи. Ако не прилагате дадените методи, няма да постигнете желаната цел, няма да придобиете нужното знание. 30. Задачата на окултната школа е да освободи учениците си от отживелите времето си схващания, които миналите векове са наслоили в съзнанието им. В подсъзнанието на човека са складирани известни мисли, известни идеи, които не са реални, които нямат положителна стойност.
За тази цел
съзнанието
ви трябва да се раздвижи, да се освободи от нереалните си знания и да останат само онези, които са свързани с известна опитност и преживяване.
Ако сами не можете да си помогнете, повикайте някой ваш приятел, той да свърши тази работа. Ако разбира законите, приятелят ви ще промени вашето състояние и вие ще видите, че това знание, на което до този момент сте давали значение, днес нищо не струва. Тези промени на състоянията наричаме окултни масажи. И медицината препоръчва масажите, и окултизмът ги препоръчва, но при условие, умът на ученика да бъде съсредоточен, концентриран. Какъвто опит и да правите, ще знаете, че всички няма да бъдат сполучливи.
към текста >>
33. Единство на
съзнанието
се изисква от учениците на окултната школа.
Ученикът трябва да има диамантена воля, да прилага. От вас не се искат големи подвизи, да спасявате света. От вас се иска най-малкото микроскопично приложение на доброто. Щом дойде някакъв благороден подтик у вас, колкото малък и да е, дайте му ход. Той ще отнеме само една минута да го извършите.
33. Единство на
съзнанието
се изисква от учениците на окултната школа.
Щом придобиете това единство, вие ще можете да регулирате силите на своя организъм. Ако нямате единство на съзнанието, ще се отклоните от пътя си и ще тръгнете в левия път. Опасно е да се раздвои съзнанието на човека. Животът е в единството на съзнанието. Само при това състояние на съзнанието вие можете да контролирате мислите, чувствата и постъпките си.
към текста >>
Ако нямате единство на
съзнанието
, ще се отклоните от пътя си и ще тръгнете в левия път.
От вас се иска най-малкото микроскопично приложение на доброто. Щом дойде някакъв благороден подтик у вас, колкото малък и да е, дайте му ход. Той ще отнеме само една минута да го извършите. 33. Единство на съзнанието се изисква от учениците на окултната школа. Щом придобиете това единство, вие ще можете да регулирате силите на своя организъм.
Ако нямате единство на
съзнанието
, ще се отклоните от пътя си и ще тръгнете в левия път.
Опасно е да се раздвои съзнанието на човека. Животът е в единството на съзнанието. Само при това състояние на съзнанието вие можете да контролирате мислите, чувствата и постъпките си. Вие трябва да правите опити да се контролирате, да изпитвате силата на волята си. 34. На прага на Школата на ученика ще дадат следните три правила, с които той трябва да работи:
към текста >>
Опасно е да се раздвои
съзнанието
на човека.
Щом дойде някакъв благороден подтик у вас, колкото малък и да е, дайте му ход. Той ще отнеме само една минута да го извършите. 33. Единство на съзнанието се изисква от учениците на окултната школа. Щом придобиете това единство, вие ще можете да регулирате силите на своя организъм. Ако нямате единство на съзнанието, ще се отклоните от пътя си и ще тръгнете в левия път.
Опасно е да се раздвои
съзнанието
на човека.
Животът е в единството на съзнанието. Само при това състояние на съзнанието вие можете да контролирате мислите, чувствата и постъпките си. Вие трябва да правите опити да се контролирате, да изпитвате силата на волята си. 34. На прага на Школата на ученика ще дадат следните три правила, с които той трябва да работи: 1. ВЛОЖИ ИСТИНАТА В ДУШАТА СИ И СВОБОДАТА КОЯТО ТЪРСИШ, ЩЕ Я ПРИДОБИЕШ.
към текста >>
Животът е в единството на
съзнанието
.
Той ще отнеме само една минута да го извършите. 33. Единство на съзнанието се изисква от учениците на окултната школа. Щом придобиете това единство, вие ще можете да регулирате силите на своя организъм. Ако нямате единство на съзнанието, ще се отклоните от пътя си и ще тръгнете в левия път. Опасно е да се раздвои съзнанието на човека.
Животът е в единството на
съзнанието
.
Само при това състояние на съзнанието вие можете да контролирате мислите, чувствата и постъпките си. Вие трябва да правите опити да се контролирате, да изпитвате силата на волята си. 34. На прага на Школата на ученика ще дадат следните три правила, с които той трябва да работи: 1. ВЛОЖИ ИСТИНАТА В ДУШАТА СИ И СВОБОДАТА КОЯТО ТЪРСИШ, ЩЕ Я ПРИДОБИЕШ. 2. ВЛОЖИ МЪДРОСТТА В УМА СИ, СВЕТЛИНАТА ЩЕ ДОЙДЕ И ЗНАНИЕТО ЩЕ ТИ ДАДЕ СВОЯТА ПОМОЩ.
към текста >>
Само при това състояние на
съзнанието
вие можете да контролирате мислите, чувствата и постъпките си.
33. Единство на съзнанието се изисква от учениците на окултната школа. Щом придобиете това единство, вие ще можете да регулирате силите на своя организъм. Ако нямате единство на съзнанието, ще се отклоните от пътя си и ще тръгнете в левия път. Опасно е да се раздвои съзнанието на човека. Животът е в единството на съзнанието.
Само при това състояние на
съзнанието
вие можете да контролирате мислите, чувствата и постъпките си.
Вие трябва да правите опити да се контролирате, да изпитвате силата на волята си. 34. На прага на Школата на ученика ще дадат следните три правила, с които той трябва да работи: 1. ВЛОЖИ ИСТИНАТА В ДУШАТА СИ И СВОБОДАТА КОЯТО ТЪРСИШ, ЩЕ Я ПРИДОБИЕШ. 2. ВЛОЖИ МЪДРОСТТА В УМА СИ, СВЕТЛИНАТА ЩЕ ДОЙДЕ И ЗНАНИЕТО ЩЕ ТИ ДАДЕ СВОЯТА ПОМОЩ. 3. ВЛОЖИ ЧИСТОТАТА В СЪРЦЕТО СИ, ЛЮБОВТА ЩЕ ДОЙДЕ И ИСТИНСКИЯТ ЖИВОТ ЩЕ ЗАПОЧНЕ.
към текста >>
81.
10-то писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
Няма по-велика сила от тази, да придобиеш
съзнанието
, че Бог е с тебе, да знаеш, че при каквото положение в живота и да се намериш, Той ще те избави.
Тук е вашето спасение. Или казано на християнски език, за вас е важно да познаете в дадения случай, една мисъл на вашия Учител ли е или не, на Христа ли принадлежи или не. В Школата, в която сме, трябва да има единство в принципите и да не се съмнявате в тези принципи и в задачите на Школата. Защото тези принципи не са ни наложени, ние по свобода сме ги приели и знайте, че ако злоупотребите с тази свобода, вие ще злоупотребите спрямо вашата душа. Защото ние работим за Бога и трябва да имаме непоколебима вяра в Него и в принципите, които е положил в основата на живота и на Школата и да знаем, че Бог е с нас.
Няма по-велика сила от тази, да придобиеш
съзнанието
, че Бог е с тебе, да знаеш, че при каквото положение в живота и да се намериш, Той ще те избави.
И тогава ще знаеш, че ти си свързан с Онзи, Който ръководи съдбините и от главата ти няма да падне нито един косъм. Съмнението се заражда още от неразбиране на нещата. Съмнението ще дойде, но пазете се да не се подхлъзнете, да не влезете в примката му. "Всичко изпитвайте, доброто дръжте", казва Писанието. Само така ще добиете сила за постигане на желанията си.
към текста >>
Нашият закон е Любовта, ние трябва да вървим по този закон и ще имаме
Божието
благословение.
Туй да го имате като закон. Когато мислите, че сте слаби, тогава имате най-голямото Божие благоволение. Затуй е казано в Писанието: "Господ на смирените дава благодат, а на горделивите се противи". Проверявайте закона! Насилието ражда насилие.
Нашият закон е Любовта, ние трябва да вървим по този закон и ще имаме
Божието
благословение.
Ако вървим по Божия закон, нито косъм няма да падне от главата ни. Защото сърцата на всички хора, на всички управляващи в света са в ръката на Господа. Той управлява всички хора сега. В Школата ще бъдете сериозни, ще се учите да ме слушате и ще се съмнявате в мене само тогава, когато от 100 направени опити, 99 излязат несполучливи. Тогава ви давам право да се съмнявате в мене и в принципите на Школата.
към текста >>
82.
29–то писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това са общи колективни течения на човешкото
съзнание
.
По нямане на други термини, ние употребяваме думите: Старозаветни, Новозаветни, Праведни и Ученици. 12. Не смесвайте вашата личност, вашата индивидуалност, вашето лично разбиране за живота с дълбоките вътрешни стремежи на вашата душа. Ако се озлобявате, ожесточавате, трябва да знаете, че това е Старозаветният живот, който тече във вашите жили. Като говорим за Новозаветния живот, пак разбираме течения, които протичат във вас. Същото нещо е и с живота на Праведния.
Това са общи колективни течения на човешкото
съзнание
.
Това са възгледите на всички хора на миналото. Христос казва: Съблазните неизбежно ще дойдат, но горко на онзи човек, чрез когото идват. Горкото седи в това, че този човек неизбежно ще страда. Колкото се отнася до Ученика, Христос казва: Ако имате Любов, т.е. ако сте влезли в новата епоха като ученици и ме любите, ще опазите моя закон и ще имате мир и радост в душите си.
към текста >>
Божието
благословение не седи в големите работи, но в малките.
Работи в мен от вътре, а не само да ме утешаваш отвън. Говори ми за моя Учител, аз ще те слушам. Този Ангел на Любовта е най-голямата дъщеря на Бога. Тя говори тъй сладко, че който чуе нейния глас, никога няма да я забрави. 20. Понякога Бог идва при нас, смалява се за да ни повдигне.
Божието
благословение не седи в големите работи, но в малките.
Както житното зърно, което е тъй малко, съдържа условия за един велик живот, тъй и вие съдържате всички условия за един велик живот. Тези условия се крият във вашия ум, във вашето сърце, във вашата душа, във вашия дух. Но затова се иска време. 21. Да бъдете Ученици, първо трябва да влезете в Школата, но време се изисква да разберете Любовта, Светлината, Мирът и Радостта в тяхната пълнота. А време Бог е дал колкото искате.
към текста >>
83.
31–во писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
Чуждо богатство е
Божието
.
Ако обаче при благоприятни условия не посеете идеите на Духа във вас, това ще ви донесе най-големите нещастия, каквито не сте виждали. 48. Ще ви обясня закона: Верния в малкото е верен в многото и неверния в малкото ще бъде неверен и в многото. Ако в преходното богатство сте неверни, кой ще ви повери истинското богатство! Ако в материалните работи, ако в богатството на света, което е временно, сте неверни, кой ще ви повери духовното богатство? И ако в чуждото не сте верни, кой ще ви даде вашето?
Чуждо богатство е
Божието
.
Значи, ако вие се показвате неверни към благото, което Бог ви дава, и злоупотребявате с него, кой ще ви даде вашето? Никой в света освен Бог не може да ви даде вашето. Единственото Същество в света, което може да ви даде вашето благо, това е Бог. И ако вие сте злоупотребили с Божието благо, от никого не можете да очаквате вашето благо. В Бога се крие и Божието благо, и нашето благо.
към текста >>
И ако вие сте злоупотребили с
Божието
благо, от никого не можете да очаквате вашето благо.
И ако в чуждото не сте верни, кой ще ви даде вашето? Чуждо богатство е Божието. Значи, ако вие се показвате неверни към благото, което Бог ви дава, и злоупотребявате с него, кой ще ви даде вашето? Никой в света освен Бог не може да ви даде вашето. Единственото Същество в света, което може да ви даде вашето благо, това е Бог.
И ако вие сте злоупотребили с
Божието
благо, от никого не можете да очаквате вашето благо.
В Бога се крие и Божието благо, и нашето благо. Тогава, ако ние злоупотребяваме с Божието благо, кой ще ни даде нашето благо? 49. Като Ученици откъде ще черпите законите, максимите на бъдещата наука? Вие трябва да черпите познанията, максимите и законите на новата наука от нов източник. Ученикът след като е преминал всички Школи на света като подготвително училище, се ползува от един съвсем нов източник.
към текста >>
В Бога се крие и
Божието
благо, и нашето благо.
Чуждо богатство е Божието. Значи, ако вие се показвате неверни към благото, което Бог ви дава, и злоупотребявате с него, кой ще ви даде вашето? Никой в света освен Бог не може да ви даде вашето. Единственото Същество в света, което може да ви даде вашето благо, това е Бог. И ако вие сте злоупотребили с Божието благо, от никого не можете да очаквате вашето благо.
В Бога се крие и
Божието
благо, и нашето благо.
Тогава, ако ние злоупотребяваме с Божието благо, кой ще ни даде нашето благо? 49. Като Ученици откъде ще черпите законите, максимите на бъдещата наука? Вие трябва да черпите познанията, максимите и законите на новата наука от нов източник. Ученикът след като е преминал всички Школи на света като подготвително училище, се ползува от един съвсем нов източник. За този източник Христос казва: Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи на всичко.
към текста >>
Тогава, ако ние злоупотребяваме с
Божието
благо, кой ще ни даде нашето благо?
Значи, ако вие се показвате неверни към благото, което Бог ви дава, и злоупотребявате с него, кой ще ви даде вашето? Никой в света освен Бог не може да ви даде вашето. Единственото Същество в света, което може да ви даде вашето благо, това е Бог. И ако вие сте злоупотребили с Божието благо, от никого не можете да очаквате вашето благо. В Бога се крие и Божието благо, и нашето благо.
Тогава, ако ние злоупотребяваме с
Божието
благо, кой ще ни даде нашето благо?
49. Като Ученици откъде ще черпите законите, максимите на бъдещата наука? Вие трябва да черпите познанията, максимите и законите на новата наука от нов източник. Ученикът след като е преминал всички Школи на света като подготвително училище, се ползува от един съвсем нов източник. За този източник Христос казва: Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи на всичко. Той казва и за себе си: Както ме е Отец научил и както ме сега учи, така и аз ви уча.
към текста >>
Ученикът колкото повече учи и
съзнанието
му се разширява, толкова повече вижда, че не знае, защото и задачите се увеличават.
Той трябва да знае какво нещо е Любовта като предмет, да знае как да я прилага. Той трябва да знае какво нещо е Светлината като предмет и да знае как да я прилага. Той трябва да знае какво нещо е Мирът като вътрешно състояние на душата. Той трябва да знае какво нещо е Радостта като плод на всички блага, които съществуват в света. Той трябва да знае как да я употреби за благото на своето сърце, както и да бъде полезен на своите близки.
Ученикът колкото повече учи и
съзнанието
му се разширява, толкова повече вижда, че не знае, защото и задачите се увеличават.
И това е хубавото в Пътя на Ученика, да съзнава, че много малко знае и да има импулс да учи и да върви напред. Върви ли в този Път, той е Път на благословение. Любовта, Светлината, Мирът и Радостта са плод на Божия Дух и Ученикът почва да се храни с тези плодове. Любовта е първият плод на Духа. Значи Ученикът вкусва първият сладък плод, който узрява на дървото на Великия Живот.
към текста >>
84.
34–то писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато се пробуди
съзнанието
на Ученика, той трябва да работи, както е описано това в първата глава на Битието.
34 – то писмо VIII. УЧЕНИКЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО (продължение) 88. Работата на Ученика.
Когато се пробуди
съзнанието
на Ученика, той трябва да работи, както е описано това в първата глава на Битието.
Там се казва: "В началото създаде Бог Небето и Земята. А Земята беше неустроена и пуста. И тъмнина беше върху бездната, и Дух Божи се носеше върху водата. И рече Бог да бъде виделина и стана виделина. И нарече Бог виделината ден, а тъмнината нарече нощ.
към текста >>
И стана вечер, и стана утро, ден първи." Това е работа на Ученика за първия ден, когато той влезе в новия живот, когато се пробуди неговото
съзнание
.
Там се казва: "В началото създаде Бог Небето и Земята. А Земята беше неустроена и пуста. И тъмнина беше върху бездната, и Дух Божи се носеше върху водата. И рече Бог да бъде виделина и стана виделина. И нарече Бог виделината ден, а тъмнината нарече нощ.
И стана вечер, и стана утро, ден първи." Това е работа на Ученика за първия ден, когато той влезе в новия живот, когато се пробуди неговото
съзнание
.
В Писанието се казва още: "Нищо няма да остане от старата Земя и старото Небе." Това значи, че в света на Ученика, от неговия ум, от неговото съзнание ще изчезне всичко и той ще остане като в пустиня. От неговото небе няма да остане нито Слънце, нито Месечина, нито една звезда, и той ще увисне сам във въздуха. От неговата Земя няма да остане нито човек, нито животно, нито растение - от никъде няма да чува глас. Той ще остане абсолютно сам, като самотен пътник в пустиня. Като говори, и себе си няма да познава, ще се намери в едно страшно противоречие в живота.
към текста >>
В Писанието се казва още: "Нищо няма да остане от старата Земя и старото Небе." Това значи, че в света на Ученика, от неговия ум, от неговото
съзнание
ще изчезне всичко и той ще остане като в пустиня.
А Земята беше неустроена и пуста. И тъмнина беше върху бездната, и Дух Божи се носеше върху водата. И рече Бог да бъде виделина и стана виделина. И нарече Бог виделината ден, а тъмнината нарече нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи." Това е работа на Ученика за първия ден, когато той влезе в новия живот, когато се пробуди неговото съзнание.
В Писанието се казва още: "Нищо няма да остане от старата Земя и старото Небе." Това значи, че в света на Ученика, от неговия ум, от неговото
съзнание
ще изчезне всичко и той ще остане като в пустиня.
От неговото небе няма да остане нито Слънце, нито Месечина, нито една звезда, и той ще увисне сам във въздуха. От неговата Земя няма да остане нито човек, нито животно, нито растение - от никъде няма да чува глас. Той ще остане абсолютно сам, като самотен пътник в пустиня. Като говори, и себе си няма да познава, ще се намери в едно страшно противоречие в живота. Това противоречие се нарича смърт.
към текста >>
Като говоря за изоставяне, подразбирам пробуждане на
съзнанието
на Ученика.
Всичко онова, което го е радвало и веселило, всичко онова, което е знаел в живота, всичко онова, в което е вярвал и на което е уповавал, всичко онова, с което е разрешавал великите задачи на своя живот, изчезва и той се намира сам самичък, не знае какво да прави, в чудо се намира. И гласа на Господа няма да чува. И Той ще се скрие за него в този момент. За този час е казано в Писанието: "Ще хлопате и няма да ви се отвори." Тогава Ученикът ще се намери в положението на Христа, когато беше на кръста, и като Него от дълбочината на душата си ще извика: "Елой, Елой, лама савахтани". Всеки човек трябва да бъде изоставен в този смисъл.
Като говоря за изоставяне, подразбирам пробуждане на
съзнанието
на Ученика.
Само по този начин Ученикът ще може да разбере реалността на живота. Това е първият ден от живота на Ученика, онзи страшен, велик момент за Ученика - безмълвието. Никаква светлина няма да има около него, и той от дълбочината на душата си, от своята опитност, ще призове Онзи Невидимия, Незнайния Бог на Вечността, Създател на всичко в света. Той ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и ще каже: Господи, искам да Те опитам. Един Си Ти, Създател на всичко.
към текста >>
Когато се пробуди
съзнанието
на Ученика, той трябва да работи, както е описано в първата глава на Битието.
Това не е задачата на ученето. Всеки Учител, на каквато степен на развитие и да се намира, от който свят и да е, той трябва да даде на Ученика начини, методи, елементи, с които да работи. Също и лекуването не седи в това да освобождаваме хората от техните болести, но да им дадем начини, методи да запазват своето здраве. Иначе всяка наука, колкото и да е възвишена, може да се изроди. 92. Работа на Ученика.
Когато се пробуди
съзнанието
на Ученика, той трябва да работи, както е описано в първата глава на Битието.
Там се казва: "В началото създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста. И тъмнина беше върху бездната и Духът Божи се носеше над водите. И рече Бог да бъде виделина и стана виделина. И нарече Бог виделината ден, а тъмнината нарече нощ.
към текста >>
- Това е работата на Ученика за първия ден, когато той влезе в новия живот и когато се пробуди неговото
съзнание
.
А земята беше неустроена и пуста. И тъмнина беше върху бездната и Духът Божи се носеше над водите. И рече Бог да бъде виделина и стана виделина. И нарече Бог виделината ден, а тъмнината нарече нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи".
- Това е работата на Ученика за първия ден, когато той влезе в новия живот и когато се пробуди неговото
съзнание
.
И в Писанието се казва още: "Нищо няма да остане от старата земя и от старото небе". - Това значи, че в света на Ученика, от неговия ум, от неговото съзнание ще изчезне всичко и той ще остане като в пустиня. От него няма да остане нито Слънце, нито Месечина, нито една звезда и той ще увисне сам във въздуха. От неговата земя няма да остане нито човек, нито животно, нито растение - от никъде няма да чува глас. Той ще остане абсолютно сам, като самотен пътник в пустиня.
към текста >>
- Това значи, че в света на Ученика, от неговия ум, от неговото
съзнание
ще изчезне всичко и той ще остане като в пустиня.
И рече Бог да бъде виделина и стана виделина. И нарече Бог виделината ден, а тъмнината нарече нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи". - Това е работата на Ученика за първия ден, когато той влезе в новия живот и когато се пробуди неговото съзнание. И в Писанието се казва още: "Нищо няма да остане от старата земя и от старото небе".
- Това значи, че в света на Ученика, от неговия ум, от неговото
съзнание
ще изчезне всичко и той ще остане като в пустиня.
От него няма да остане нито Слънце, нито Месечина, нито една звезда и той ще увисне сам във въздуха. От неговата земя няма да остане нито човек, нито животно, нито растение - от никъде няма да чува глас. Той ще остане абсолютно сам, като самотен пътник в пустиня. Като говори, и себе си няма да познава, ще се намери в едно страшно противоречие в живота. Това противоречие се нарича смърт.
към текста >>
Като говоря за изоставяне, подразбирам пробуждане на
съзнанието
на Ученика.
Всичко онова, което го е радвало и веселило, всичко онова, което е знаел в живота, всичко онова, в което е вярвал и на което се е уповавал, всичко онова, с което е разрешавал великите задачи на своя живот, изчезва и той се намира сам самичък, не знае какво да прави, в чудо се намира. И гласа на Господа няма да чува. И Той ще се скрие за него. За този час е казано в Писанието: "Ще хлопате и няма да ви се отвори." Тогава Ученикът ще се намери в положението на Христа, когато беше на кръста, и като Него от дълбочината на душата си ще извика: "Елой, Елой, лама савахтани". Всеки човек трябва да бъде изоставен в този смисъл.
Като говоря за изоставяне, подразбирам пробуждане на
съзнанието
на Ученика.
Само по този начин Ученикът ще може да разбере реалността на живота. 93. Ученикът. Като говорим за Ученика, ние разбираме живот на творчество, а не живот на благодат, който му се дава. След като Ученикът мине през първите три живота, дава му се възможност да приложи своите сили в малък мащаб, да види по какво се различава старият от новия живот. Новият живот е живот на пречистване.
към текста >>
Затова вие ще си кажете: Аз искам да се пробуди в мен
съзнанието
на Ученика, да заживея в новия живот.
Като говорим за Ученика, ние разбираме живот на творчество, а не живот на благодат, който му се дава. След като Ученикът мине през първите три живота, дава му се възможност да приложи своите сили в малък мащаб, да види по какво се различава старият от новия живот. Новият живот е живот на пречистване. След това настъпва истинското творчество. Творчеството е постижимо само за онзи, който може да бъде Ученик.
Затова вие ще си кажете: Аз искам да се пробуди в мен
съзнанието
на Ученика, да заживея в новия живот.
Щом искате това, започнете с първия ден. Всеки, който стане Ученик, шест дни, т.е. шест периода трябва да твори, да създава в себе си, докато дойде до пробуждане на своето съзнание. Като започнете да работите, трябва да имате образец, да знаете какво изисква новият живот от вас и как трябва да дойде той. Щом дойде новият живот, всичко това, което днес виждате, няма да ви интересува.
към текста >>
шест периода трябва да твори, да създава в себе си, докато дойде до пробуждане на своето
съзнание
.
След това настъпва истинското творчество. Творчеството е постижимо само за онзи, който може да бъде Ученик. Затова вие ще си кажете: Аз искам да се пробуди в мен съзнанието на Ученика, да заживея в новия живот. Щом искате това, започнете с първия ден. Всеки, който стане Ученик, шест дни, т.е.
шест периода трябва да твори, да създава в себе си, докато дойде до пробуждане на своето
съзнание
.
Като започнете да работите, трябва да имате образец, да знаете какво изисква новият живот от вас и как трябва да дойде той. Щом дойде новият живот, всичко това, което днес виждате, няма да ви интересува. Този живот трябва да бъде съобразен с Божията Любов, Божията Светлина, с Мира Божи и Божията Радост. Когато говоря за Учениците, аз виждам пред тях една велика работа, за която трябва да се приготвят. 94. Ученикът и Доброто и Злото.
към текста >>
Те като дойдат на земята с
Божието
благословение живеят по своему.
Защото и Злото обича Бога. Злото представя разумни същества, както и Доброто, само че Съществата на Доброто вървят в правия Път, а тези, на Злото, са се отклонили от правия Път. И едните, и другите имат Любов към Бога. Когато злите духове отиват при Него, падат на колене пред Него, целуват, прегръщат краката Му, молят Му се и Той вдига ръката си отгоре им, благославя ги и ги праща в света да работят. Аз представям това на човешки език.
Те като дойдат на земята с
Божието
благословение живеят по своему.
Те са видели, че Бог е с черно лице и седи на черен трон с черна патерица в ръка. Те имат особено виждане, като през черни очила. Добрите и злите духове имат диаметрално противоположни схващания за Бога. Като слушате описанието на злите Духове за Бога, какво понятие ще си съставите за Бога и за Битието? 95. Ученикът и силите на Природата.
към текста >>
Христос хлопа само на вратите на Учениците, както и на тези хора, у които
съзнанието
е пробудено.
Ученикът трябва да работи и каквото изработи на земята, ще го пренесе в другия свят. Ученикът трябва да каже: Като видя лицето на своя Учител, като разбера смисъла на онова знание, което съм придобил от Него, и започна да манипулирам с всички свои сили, аз ще бъде доволен от своя живот. Тогава Ученикът ще ходи да хлопа на вратите на своите ближни да им помага. Христос казва: Ето хлопам на вратата ви. Този стих се отнася до Учениците, до пробудените души.
Христос хлопа само на вратите на Учениците, както и на тези хора, у които
съзнанието
е пробудено.
Христос ще похлопа, Ученикът ще Му отвори и Той ще му предаде първия урок. 97. Същественото за Ученика. От вас се иска главно да имате вътрешно разположение на духа. Бог иска от всички ни да изразим великата Божия Любов и да изпълним Волята Божия. Въпросите за пари, за сила, за магия, за различни науки като астрология, алхимия и други някои, са второстепенни въпроси.
към текста >>
85.
35–то писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
Всички трябва да бъдем разумни, чистосърдечни, великодушни, защото само по този начин ще имаме
Божието
благословение.
Те са връзки, чрез които ще изкажете почитанието си към законите и правилата на Природата. Хубостта на живота седи в разумните движения. Живот без движение не може. 111. Мото на Ученика. Всичките ни постъпки трябва да бъдат разумни.
Всички трябва да бъдем разумни, чистосърдечни, великодушни, защото само по този начин ще имаме
Божието
благословение.
Ето защо ние казваме: Верен, Истинен, Чист и Благ всякога бъди и Господ на Мира ще изпълни живота ти с всички добрини. Всичко онова, за което душата ти копнее, което желаеш, ще имаш. Задачата ни в живота е да проявим Името Божие в света. 112. Смисълът на страданията. Пътят на всеки едного, който е дошъл да свидетелствува за Истината, е трагичен и драматичен.
към текста >>
114. Пробуждане на
съзнанието
.
Тогава всяка чешма с Божии блага ще потече и никога няма да спира. Вярвайте само в това. Правете опити, без да говорите, за да се убедите. Бъдете последователни в опитите си като имате желание да изпълните Божията воля, тъй, както Той иска. Първият опит, който може да направите, е да вървите съобразно Великия Закон.
114. Пробуждане на
съзнанието
.
Центърът на Любовта у повечето хора не е развит. Започне ли този център да се развива, ние наричаме това процес на пробуждане на съзнанието у човека или събуждане на човешката душа, на човешкия Дух, на човешкия ум, на човешкото сърце. Този процес се кръщава с различни имена. Има нещо, обаче, което тепърва трябва да се пробуди у човека. У всеки човек се чувствува една вътрешна нужда от нещо.
към текста >>
Започне ли този център да се развива, ние наричаме това процес на пробуждане на
съзнанието
у човека или събуждане на човешката душа, на човешкия Дух, на човешкия ум, на човешкото сърце.
Правете опити, без да говорите, за да се убедите. Бъдете последователни в опитите си като имате желание да изпълните Божията воля, тъй, както Той иска. Първият опит, който може да направите, е да вървите съобразно Великия Закон. 114. Пробуждане на съзнанието. Центърът на Любовта у повечето хора не е развит.
Започне ли този център да се развива, ние наричаме това процес на пробуждане на
съзнанието
у човека или събуждане на човешката душа, на човешкия Дух, на човешкия ум, на човешкото сърце.
Този процес се кръщава с различни имена. Има нещо, обаче, което тепърва трябва да се пробуди у човека. У всеки човек се чувствува една вътрешна нужда от нещо. На всеки човек липсва нещо. Докато не придобиете Любовта, винаги ще чувствувате, че нещо ви липсва.
към текста >>
86.
36–то писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
По този път ще имате
Божието
благословение и Божиите блага ще се изливат върху вас.
Не казвам, че не трябва да искате да ви обичат, но това да не бъде цел в живота ви. Ако искате да имате почтено място в света, непременно трябва да влезете в Пътя на Истината. В този път ще изучавате както Библията, така и съвременната наука, и литература, и цялата Природа по нов начин - всичко, което правите и което учите, да бъде продиктувано от единствения стимул - заради Божията Любов. Ако обичате някого, обичайте го заради Бога. Нека Божията Любов бъде вътрешен стимул във всички ваши побуждения.
По този път ще имате
Божието
благословение и Божиите блага ще се изливат върху вас.
Ако не обичате Господа, всичко ще ви се отнеме. 120. Ученикът в началото на Пътя. Ученикът може да вземе всяка служба в света, но по закона на Истината. С всичко ще се занимавате, но по закона на Истината. Няма да бързате.
към текста >>
Оставите ли само Бог да ви лекува, това е физически акт, а не вътрешен акт на вашето
съзнание
.
За обикновения ученик е позволено това, но Окултният Ученик трябва да бъде свободен от всички недъзи. На Окултния Ученик не е позволено да има недъзи. Има ли някакъв недъг, той трябва да има търпението и доблестта да се лекува по всички правила, които Окултната Наука препоръчва. Вие не разбирате правилата на тази Наука и казвате: Господ ще ни излекува. Така казва и светът.
Оставите ли само Бог да ви лекува, това е физически акт, а не вътрешен акт на вашето
съзнание
.
Когато Учителят ви предаде един урок и вие не го научите, трябва ли да казвате, че Учителят знае урока и ще ви го повтори? Но веднъж урока, предаден от Учителя ви, вие ще го научитеи ще го приложите. Всеки урок, както и всяко окултно учение имат своето практическо приложение. Ако те не се приложат в живота, ще се създаде едно индиферентно състояние, при което мнозина ще се обезсърчат и ще кажат: И това е обикновена наука. От толкова години учим, но какво сме придобили!
към текста >>
87.
45-то писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
Дойде ли човек до това
съзнание
, той се е обърнал към Бога.
45-то писмо XI. ЗАКОНИ И ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА (продължение) 105. Окултното значение на думата "АЗ". Кажете ли думата "АЗ", в нея ще виждате Божественото присъствие.
Дойде ли човек до това
съзнание
, той се е обърнал към Бога.
Който не разбира значението на тази дума, той още не се е обърнал към Бога. Онези хора пък, които не разбират значението на думата "АЗ", при всяко нейно произнасяне мислят, че те са творци, те са създатели на всичко, което ги заобикаля. Свещена е думата "АЗ" и трябва правилно да се произнася. Думата "АЗ" в български е така свещена, както е свещена за индусите думата "АУМ", обаче и те не могат правилно да я произнасят. Само техните адепти могат правилно да я произнасят, но те не съобщават този начин на непосветените.
към текста >>
Ден на
Божието
изявление
Казвате някому: Аз ви обичам. Вие произнасяте тази дума, но сърцето ви не трепти, умът ви не свети и устата ви не говорят Истината. Щом думите нямат това съдържание, те излизат от устата като тонове от цигулка, която скърца. Имат ли това съдържание, те са като чисти кристални тонове на цигулката. /"Нашето място", 196-7 стр./
Ден на
Божието
изявление
7 август 1931 г., Съборни беседи , Рилски беседи, Рила, Седемте езера 106. Световният съд. Искате ли да разглеждате едно дело, непременно трябва да има на лице четири фактора: Прокурорa, който да произнася обвинителната реч - той е Дяволът. Христос е който се явява като адвокат, да защищава обвиняемия. Третият фактор е човекa, когото съдят, т.е.
към текста >>
Ден на
Божието
изявление
Христос ще го защищава. Ако Христос го оправдае, той ще бъде спасен. Ако речта на Христа не е напълно в полза на обвиняемия, той ще бъде осъден, като му се наложи едно или друго наказание. Та да знаете: Искате ли да не ви съдят, трябва да живеете по законите на Любовта, Мъдростта и Истината, чрез които Бог се изявява. /"Нашето място" - 199-200 стр./
Ден на
Божието
изявление
7 август 1931 г., Съборни беседи , Рилски беседи, Рила, Седемте езера 107. На кого се говори Истината. Мнозина искат да им се говори Истината. Истината може да се говори само на онзи, сърцето на когото трепти от Любов. Истината може да се говори само на онзи, умът на когото е пълен със светлина.
към текста >>
Будно е
Божието
око.
Соковете на Любовта, Мъдростта и Истината 9 август 1931 г., Съборни беседи , Рилски беседи, Рила, Седемте езера 115. Пътят на Истината. Искате ли да вървите в Пътя на Истината, трябва да дадете място на Божия Дух у вас, Той да ви ръководи и упътва. Вън или вътре във вас Духът следи, наблюдава какво вършите.
Будно е
Божието
око.
Бог следи всичко и се произнася чрез хората. Соковете на Любовта, Мъдростта и Истината 9 август 1931 г., Съборни беседи , Рилски беседи, Рила, Седемте езера 116. Говорът на Бога. Бог говори само там, където са Любовта, Мъдростта и Истината.
към текста >>
Словото е хляб и няма по-хубаво нещо за човека от това, да слуша
Божието
Слово.
Тъй щото не е важно какъв е бил животът ви в миналото. Оставете този живот настрана. Какъв е животът ви сега, това е важно за вас. За бъдещето не мислете. Когато се изправите пред бъдещето, то става настояще.
Словото е хляб и няма по-хубаво нещо за човека от това, да слуша
Божието
Слово.
Казано е в Господнята молитва: Хляб наш насъщни, дай ни го нам днес. Словото е насъщна храна за душата, от която тя се нуждае всеки ден. Когато душата се храни със Словото Божие, тя става силна, мощна и велика. Който е хранил душата си със Словото Божие, днес той е гражданин на Царството Божие. Сега и вие се приготовлявате да станете граждани на това Царство.
към текста >>
Самоопределението е въпрос на
съзнанието
.
Каквото и както да ви се говори, не можете да разберете. Като се самоопределите, ще ви говоря на математичен език. Математичният език е кратък, ясен и строго определен. В него няма повторение, излишни думи и двойственост. Когато определите отношенията, в които се намира вашият дух, вашата душа, ум и сърце към Първата Причина, вие ще бъдете вече напълно самоопределени.
Самоопределението е въпрос на
съзнанието
.
За тази цел вие трябва да четете какво са писали различните автори върху съзнанието и самосъзнанието и после аз ще говоря. /"Допирни точки в Природата",19/ Самоопределение 20 декември 1922 г., Младежки Окултен Клас, София Когато аз се въздържам да ви говоря конкретно, причината за това е, че до сега не съм срещнал хора, на които съзнанието да е чисто като Слънцето, без никакво петно.
към текста >>
За тази цел вие трябва да четете какво са писали различните автори върху
съзнанието
и
самосъзнанието
и после аз ще говоря.
Като се самоопределите, ще ви говоря на математичен език. Математичният език е кратък, ясен и строго определен. В него няма повторение, излишни думи и двойственост. Когато определите отношенията, в които се намира вашият дух, вашата душа, ум и сърце към Първата Причина, вие ще бъдете вече напълно самоопределени. Самоопределението е въпрос на съзнанието.
За тази цел вие трябва да четете какво са писали различните автори върху
съзнанието
и
самосъзнанието
и после аз ще говоря.
/"Допирни точки в Природата",19/ Самоопределение 20 декември 1922 г., Младежки Окултен Клас, София Когато аз се въздържам да ви говоря конкретно, причината за това е, че до сега не съм срещнал хора, на които съзнанието да е чисто като Слънцето, без никакво петно. Само хора с чисто съзнание могат да възприемат нещата тъй, както са поставени в Божествения свят или както са в Разумната Природа.
към текста >>
Когато аз се въздържам да ви говоря конкретно, причината за това е, че до сега не съм срещнал хора, на които
съзнанието
да е чисто като Слънцето, без никакво петно.
Самоопределението е въпрос на съзнанието. За тази цел вие трябва да четете какво са писали различните автори върху съзнанието и самосъзнанието и после аз ще говоря. /"Допирни точки в Природата",19/ Самоопределение 20 декември 1922 г., Младежки Окултен Клас, София
Когато аз се въздържам да ви говоря конкретно, причината за това е, че до сега не съм срещнал хора, на които
съзнанието
да е чисто като Слънцето, без никакво петно.
Само хора с чисто съзнание могат да възприемат нещата тъй, както са поставени в Божествения свят или както са в Разумната Природа. Деятелност на сърцето 2 август 1922 г., Младежки Окултен Клас, София 120. Отговорността на Ученика. На детето е позволено да си играе, да живее с илюзии, но на юношата, който строи шосета, не е позволено да са играе, нито да си прави илюзии за нещата.
към текста >>
Само хора с чисто
съзнание
могат да възприемат нещата тъй, както са поставени в Божествения свят или както са в Разумната Природа.
За тази цел вие трябва да четете какво са писали различните автори върху съзнанието и самосъзнанието и после аз ще говоря. /"Допирни точки в Природата",19/ Самоопределение 20 декември 1922 г., Младежки Окултен Клас, София Когато аз се въздържам да ви говоря конкретно, причината за това е, че до сега не съм срещнал хора, на които съзнанието да е чисто като Слънцето, без никакво петно.
Само хора с чисто
съзнание
могат да възприемат нещата тъй, както са поставени в Божествения свят или както са в Разумната Природа.
Деятелност на сърцето 2 август 1922 г., Младежки Окултен Клас, София 120. Отговорността на Ученика. На детето е позволено да си играе, да живее с илюзии, но на юношата, който строи шосета, не е позволено да са играе, нито да си прави илюзии за нещата. Той трябва да разбира нуждите на хората.
към текста >>
88.
46-то писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
125. Условия за будност на
съзнанието
.
124. Три фактора в живота на човека. Три важни фактора упражняват влияние върху човешкия живот. Първият фактор е неговата личност, човешкият егоизъм. Вторият фактор е обществото. И най-после голямо влияние върху човека указва и самата Природа.
125. Условия за будност на
съзнанието
.
За да бъде будно съзнанието на човека, душата му трябва да се намира под влияние на закона на Любовта, под влияние на закона на Мъдростта и под влияние на закона на Истината. Ако човек не може да повдигне ума си към Бога, да вярва в Него и да има стремеж към възвишеното и великото, той не може да познава себе си; ако не може да вади заключения от резултатите, които са пред него, той пак не може да познае себе си. Такъв човек не може да има будно съзнание. В съзнанието на човека съществува една черта, едно качество, по което той всякога може да се познае. Иначе човек постоянно би се губил в света.
към текста >>
За да бъде будно
съзнанието
на човека, душата му трябва да се намира под влияние на закона на Любовта, под влияние на закона на Мъдростта и под влияние на закона на Истината.
Три важни фактора упражняват влияние върху човешкия живот. Първият фактор е неговата личност, човешкият егоизъм. Вторият фактор е обществото. И най-после голямо влияние върху човека указва и самата Природа. 125. Условия за будност на съзнанието.
За да бъде будно
съзнанието
на човека, душата му трябва да се намира под влияние на закона на Любовта, под влияние на закона на Мъдростта и под влияние на закона на Истината.
Ако човек не може да повдигне ума си към Бога, да вярва в Него и да има стремеж към възвишеното и великото, той не може да познава себе си; ако не може да вади заключения от резултатите, които са пред него, той пак не може да познае себе си. Такъв човек не може да има будно съзнание. В съзнанието на човека съществува една черта, едно качество, по което той всякога може да се познае. Иначе човек постоянно би се губил в света. Има едно качество, по което всеки се познава като индивид.
към текста >>
Такъв човек не може да има будно
съзнание
.
Вторият фактор е обществото. И най-после голямо влияние върху човека указва и самата Природа. 125. Условия за будност на съзнанието. За да бъде будно съзнанието на човека, душата му трябва да се намира под влияние на закона на Любовта, под влияние на закона на Мъдростта и под влияние на закона на Истината. Ако човек не може да повдигне ума си към Бога, да вярва в Него и да има стремеж към възвишеното и великото, той не може да познава себе си; ако не може да вади заключения от резултатите, които са пред него, той пак не може да познае себе си.
Такъв човек не може да има будно
съзнание
.
В съзнанието на човека съществува една черта, едно качество, по което той всякога може да се познае. Иначе човек постоянно би се губил в света. Има едно качество, по което всеки се познава като индивид. В съня човек не се познава. Щом се събуди, той вече се познава, съзнава себе си.
към текста >>
В
съзнанието
на човека съществува една черта, едно качество, по което той всякога може да се познае.
И най-после голямо влияние върху човека указва и самата Природа. 125. Условия за будност на съзнанието. За да бъде будно съзнанието на човека, душата му трябва да се намира под влияние на закона на Любовта, под влияние на закона на Мъдростта и под влияние на закона на Истината. Ако човек не може да повдигне ума си към Бога, да вярва в Него и да има стремеж към възвишеното и великото, той не може да познава себе си; ако не може да вади заключения от резултатите, които са пред него, той пак не може да познае себе си. Такъв човек не може да има будно съзнание.
В
съзнанието
на човека съществува една черта, едно качество, по което той всякога може да се познае.
Иначе човек постоянно би се губил в света. Има едно качество, по което всеки се познава като индивид. В съня човек не се познава. Щом се събуди, той вече се познава, съзнава себе си. Това съзнание се отнася само за физическия свят.
към текста >>
Това
съзнание
се отнася само за физическия свят.
В съзнанието на човека съществува една черта, едно качество, по което той всякога може да се познае. Иначе човек постоянно би се губил в света. Има едно качество, по което всеки се познава като индивид. В съня човек не се познава. Щом се събуди, той вече се познава, съзнава себе си.
Това
съзнание
се отнася само за физическия свят.
Заспи ли човек, той отново се забравя. Това показва, че между физическия свят и закона на Любовта няма връзка. Щом няма връзка между живота и Любовта, тогава няма връзка и между живота и Мъдростта и между живота и Истината. И тогава човек не може да има будно съзнание. Същият закон е верен и за физическия, и за духовния свят.
към текста >>
И тогава човек не може да има будно
съзнание
.
Щом се събуди, той вече се познава, съзнава себе си. Това съзнание се отнася само за физическия свят. Заспи ли човек, той отново се забравя. Това показва, че между физическия свят и закона на Любовта няма връзка. Щом няма връзка между живота и Любовта, тогава няма връзка и между живота и Мъдростта и между живота и Истината.
И тогава човек не може да има будно
съзнание
.
Същият закон е верен и за физическия, и за духовния свят. 126. Чистене на съзнанието. Сега всеки човек трябва да чисти съзнанието си, да го освободи от всичко непотребно. Всяка сутрин като станете преглеждайте състоянието на съзнанието си и каквото непотребно нещо намерите в него, изхвърлете го вън от него. Колкото непотребни желания има в съзнанието ви, продайте ги.
към текста >>
126. Чистене на
съзнанието
.
Заспи ли човек, той отново се забравя. Това показва, че между физическия свят и закона на Любовта няма връзка. Щом няма връзка между живота и Любовта, тогава няма връзка и между живота и Мъдростта и между живота и Истината. И тогава човек не може да има будно съзнание. Същият закон е верен и за физическия, и за духовния свят.
126. Чистене на
съзнанието
.
Сега всеки човек трябва да чисти съзнанието си, да го освободи от всичко непотребно. Всяка сутрин като станете преглеждайте състоянието на съзнанието си и каквото непотребно нещо намерите в него, изхвърлете го вън от него. Колкото непотребни желания има в съзнанието ви, продайте ги. В съзнанието на всички хора се прокрадват и добри, и лоши желания. Ако в едно желание има Любов, тогава ще има и Красота, и Истина, и то непременно ще бъде добро.
към текста >>
Сега всеки човек трябва да чисти
съзнанието
си, да го освободи от всичко непотребно.
Това показва, че между физическия свят и закона на Любовта няма връзка. Щом няма връзка между живота и Любовта, тогава няма връзка и между живота и Мъдростта и между живота и Истината. И тогава човек не може да има будно съзнание. Същият закон е верен и за физическия, и за духовния свят. 126. Чистене на съзнанието.
Сега всеки човек трябва да чисти
съзнанието
си, да го освободи от всичко непотребно.
Всяка сутрин като станете преглеждайте състоянието на съзнанието си и каквото непотребно нещо намерите в него, изхвърлете го вън от него. Колкото непотребни желания има в съзнанието ви, продайте ги. В съзнанието на всички хора се прокрадват и добри, и лоши желания. Ако в едно желание има Любов, тогава ще има и Красота, и Истина, и то непременно ще бъде добро. Който има Истината в себе си, той е красив човек.
към текста >>
Всяка сутрин като станете преглеждайте състоянието на
съзнанието
си и каквото непотребно нещо намерите в него, изхвърлете го вън от него.
Щом няма връзка между живота и Любовта, тогава няма връзка и между живота и Мъдростта и между живота и Истината. И тогава човек не може да има будно съзнание. Същият закон е верен и за физическия, и за духовния свят. 126. Чистене на съзнанието. Сега всеки човек трябва да чисти съзнанието си, да го освободи от всичко непотребно.
Всяка сутрин като станете преглеждайте състоянието на
съзнанието
си и каквото непотребно нещо намерите в него, изхвърлете го вън от него.
Колкото непотребни желания има в съзнанието ви, продайте ги. В съзнанието на всички хора се прокрадват и добри, и лоши желания. Ако в едно желание има Любов, тогава ще има и Красота, и Истина, и то непременно ще бъде добро. Който има Истината в себе си, той е красив човек. Истината е основа на всички неща в света и живота.
към текста >>
Колкото непотребни желания има в
съзнанието
ви, продайте ги.
И тогава човек не може да има будно съзнание. Същият закон е верен и за физическия, и за духовния свят. 126. Чистене на съзнанието. Сега всеки човек трябва да чисти съзнанието си, да го освободи от всичко непотребно. Всяка сутрин като станете преглеждайте състоянието на съзнанието си и каквото непотребно нещо намерите в него, изхвърлете го вън от него.
Колкото непотребни желания има в
съзнанието
ви, продайте ги.
В съзнанието на всички хора се прокрадват и добри, и лоши желания. Ако в едно желание има Любов, тогава ще има и Красота, и Истина, и то непременно ще бъде добро. Който има Истината в себе си, той е красив човек. Истината е основа на всички неща в света и живота. Имайте предвид, че науката за чистенето на съзнанието едва сега се заражда.
към текста >>
В
съзнанието
на всички хора се прокрадват и добри, и лоши желания.
Същият закон е верен и за физическия, и за духовния свят. 126. Чистене на съзнанието. Сега всеки човек трябва да чисти съзнанието си, да го освободи от всичко непотребно. Всяка сутрин като станете преглеждайте състоянието на съзнанието си и каквото непотребно нещо намерите в него, изхвърлете го вън от него. Колкото непотребни желания има в съзнанието ви, продайте ги.
В
съзнанието
на всички хора се прокрадват и добри, и лоши желания.
Ако в едно желание има Любов, тогава ще има и Красота, и Истина, и то непременно ще бъде добро. Който има Истината в себе си, той е красив човек. Истината е основа на всички неща в света и живота. Имайте предвид, че науката за чистенето на съзнанието едва сега се заражда. Едва сега човек започва да чисти съзнанието си, докато дойде един ден до пълно прояснение, до пълно просветление на съзнанието.
към текста >>
Имайте предвид, че науката за чистенето на
съзнанието
едва сега се заражда.
Колкото непотребни желания има в съзнанието ви, продайте ги. В съзнанието на всички хора се прокрадват и добри, и лоши желания. Ако в едно желание има Любов, тогава ще има и Красота, и Истина, и то непременно ще бъде добро. Който има Истината в себе си, той е красив човек. Истината е основа на всички неща в света и живота.
Имайте предвид, че науката за чистенето на
съзнанието
едва сега се заражда.
Едва сега човек започва да чисти съзнанието си, докато дойде един ден до пълно прояснение, до пълно просветление на съзнанието. Не е лесно да се чисти съзнанието. Смяната на съзнанието, т.е. чистене на съзнанието представя една от великите, от красивите науки. Чистенето на съзнанието е подобно на обработването и чистенето на лозето.
към текста >>
Едва сега човек започва да чисти
съзнанието
си, докато дойде един ден до пълно прояснение, до пълно просветление на
съзнанието
.
В съзнанието на всички хора се прокрадват и добри, и лоши желания. Ако в едно желание има Любов, тогава ще има и Красота, и Истина, и то непременно ще бъде добро. Който има Истината в себе си, той е красив човек. Истината е основа на всички неща в света и живота. Имайте предвид, че науката за чистенето на съзнанието едва сега се заражда.
Едва сега човек започва да чисти
съзнанието
си, докато дойде един ден до пълно прояснение, до пълно просветление на
съзнанието
.
Не е лесно да се чисти съзнанието. Смяната на съзнанието, т.е. чистене на съзнанието представя една от великите, от красивите науки. Чистенето на съзнанието е подобно на обработването и чистенето на лозето. В процеса на чистене на съзнанието, при който Учител да отидете, най-първо той ще ви покани да поработите на лозето му, да го чистите и после в деня на гроздобера да вкусите от плодовете му.
към текста >>
Не е лесно да се чисти
съзнанието
.
Ако в едно желание има Любов, тогава ще има и Красота, и Истина, и то непременно ще бъде добро. Който има Истината в себе си, той е красив човек. Истината е основа на всички неща в света и живота. Имайте предвид, че науката за чистенето на съзнанието едва сега се заражда. Едва сега човек започва да чисти съзнанието си, докато дойде един ден до пълно прояснение, до пълно просветление на съзнанието.
Не е лесно да се чисти
съзнанието
.
Смяната на съзнанието, т.е. чистене на съзнанието представя една от великите, от красивите науки. Чистенето на съзнанието е подобно на обработването и чистенето на лозето. В процеса на чистене на съзнанието, при който Учител да отидете, най-първо той ще ви покани да поработите на лозето му, да го чистите и после в деня на гроздобера да вкусите от плодовете му. Никой Учител няма да ви напълни цяла кошница с грозде, но ще каже: Докато сте на лозето ми, може да ядете колкото искате.
към текста >>
Смяната на
съзнанието
, т.е.
Който има Истината в себе си, той е красив човек. Истината е основа на всички неща в света и живота. Имайте предвид, че науката за чистенето на съзнанието едва сега се заражда. Едва сега човек започва да чисти съзнанието си, докато дойде един ден до пълно прояснение, до пълно просветление на съзнанието. Не е лесно да се чисти съзнанието.
Смяната на
съзнанието
, т.е.
чистене на съзнанието представя една от великите, от красивите науки. Чистенето на съзнанието е подобно на обработването и чистенето на лозето. В процеса на чистене на съзнанието, при който Учител да отидете, най-първо той ще ви покани да поработите на лозето му, да го чистите и после в деня на гроздобера да вкусите от плодовете му. Никой Учител няма да ви напълни цяла кошница с грозде, но ще каже: Докато сте на лозето ми, може да ядете колкото искате. Има Учители, които могат и да ви напълнят по една кошница грозде за дома ви, но в този случай вие трябва да сте напреднали.
към текста >>
чистене на
съзнанието
представя една от великите, от красивите науки.
Истината е основа на всички неща в света и живота. Имайте предвид, че науката за чистенето на съзнанието едва сега се заражда. Едва сега човек започва да чисти съзнанието си, докато дойде един ден до пълно прояснение, до пълно просветление на съзнанието. Не е лесно да се чисти съзнанието. Смяната на съзнанието, т.е.
чистене на
съзнанието
представя една от великите, от красивите науки.
Чистенето на съзнанието е подобно на обработването и чистенето на лозето. В процеса на чистене на съзнанието, при който Учител да отидете, най-първо той ще ви покани да поработите на лозето му, да го чистите и после в деня на гроздобера да вкусите от плодовете му. Никой Учител няма да ви напълни цяла кошница с грозде, но ще каже: Докато сте на лозето ми, може да ядете колкото искате. Има Учители, които могат и да ви напълнят по една кошница грозде за дома ви, но в този случай вие трябва да сте напреднали. Всички трябва да се научите да мислите правилно.
към текста >>
Чистенето на
съзнанието
е подобно на обработването и чистенето на лозето.
Имайте предвид, че науката за чистенето на съзнанието едва сега се заражда. Едва сега човек започва да чисти съзнанието си, докато дойде един ден до пълно прояснение, до пълно просветление на съзнанието. Не е лесно да се чисти съзнанието. Смяната на съзнанието, т.е. чистене на съзнанието представя една от великите, от красивите науки.
Чистенето на
съзнанието
е подобно на обработването и чистенето на лозето.
В процеса на чистене на съзнанието, при който Учител да отидете, най-първо той ще ви покани да поработите на лозето му, да го чистите и после в деня на гроздобера да вкусите от плодовете му. Никой Учител няма да ви напълни цяла кошница с грозде, но ще каже: Докато сте на лозето ми, може да ядете колкото искате. Има Учители, които могат и да ви напълнят по една кошница грозде за дома ви, но в този случай вие трябва да сте напреднали. Всички трябва да се научите да мислите правилно. Като се говори за чистене на съзнанието, човек трябва да е запознат със закона на различаването, да различава Божественото от човешкото.
към текста >>
В процеса на чистене на
съзнанието
, при който Учител да отидете, най-първо той ще ви покани да поработите на лозето му, да го чистите и после в деня на гроздобера да вкусите от плодовете му.
Едва сега човек започва да чисти съзнанието си, докато дойде един ден до пълно прояснение, до пълно просветление на съзнанието. Не е лесно да се чисти съзнанието. Смяната на съзнанието, т.е. чистене на съзнанието представя една от великите, от красивите науки. Чистенето на съзнанието е подобно на обработването и чистенето на лозето.
В процеса на чистене на
съзнанието
, при който Учител да отидете, най-първо той ще ви покани да поработите на лозето му, да го чистите и после в деня на гроздобера да вкусите от плодовете му.
Никой Учител няма да ви напълни цяла кошница с грозде, но ще каже: Докато сте на лозето ми, може да ядете колкото искате. Има Учители, които могат и да ви напълнят по една кошница грозде за дома ви, но в този случай вие трябва да сте напреднали. Всички трябва да се научите да мислите правилно. Като се говори за чистене на съзнанието, човек трябва да е запознат със закона на различаването, да различава Божественото от човешкото. Всяка мисъл, която не се изменя при всички условия, тя е Божествена.
към текста >>
Като се говори за чистене на
съзнанието
, човек трябва да е запознат със закона на различаването, да различава Божественото от човешкото.
Чистенето на съзнанието е подобно на обработването и чистенето на лозето. В процеса на чистене на съзнанието, при който Учител да отидете, най-първо той ще ви покани да поработите на лозето му, да го чистите и после в деня на гроздобера да вкусите от плодовете му. Никой Учител няма да ви напълни цяла кошница с грозде, но ще каже: Докато сте на лозето ми, може да ядете колкото искате. Има Учители, които могат и да ви напълнят по една кошница грозде за дома ви, но в този случай вие трябва да сте напреднали. Всички трябва да се научите да мислите правилно.
Като се говори за чистене на
съзнанието
, човек трябва да е запознат със закона на различаването, да различава Божественото от човешкото.
Всяка мисъл, която не се изменя при всички условия, тя е Божествена. Всяко чувство, което не се изменя и при най-големите пертурбации, то е Божествено. Мислите и чувствата, които се изменят при условията на живота и зависят от тях, те не са Божествени. Време е вече хората да освободят съзнанието си от всички наслоения на миналото. На тези наслоения се дължат всички болести и всички неразположения на хората.
към текста >>
Време е вече хората да освободят
съзнанието
си от всички наслоения на миналото.
Всички трябва да се научите да мислите правилно. Като се говори за чистене на съзнанието, човек трябва да е запознат със закона на различаването, да различава Божественото от човешкото. Всяка мисъл, която не се изменя при всички условия, тя е Божествена. Всяко чувство, което не се изменя и при най-големите пертурбации, то е Божествено. Мислите и чувствата, които се изменят при условията на живота и зависят от тях, те не са Божествени.
Време е вече хората да освободят
съзнанието
си от всички наслоения на миналото.
На тези наслоения се дължат всички болести и всички неразположения на хората. 127. Път за правилно мислене. Ако между вчерашния и днешния ден няма никаква вътрешна връзка, както и ако между днешния и утрешния ден няма никаква връзка, тогава всичко, което човек върши е безполезно. Няма ли връзка между отделните факти и явления в живота, и благословението не може да дойде. Като свързват отделните факти и явления в живота, по този начин хората се научават да мислят право.
към текста >>
129.
Божието
благословение.
Щом изпълняваме Волята Божия, и Природата ще бъде по-разположена към нас. Щом вършим Волята Божия, и Бог се интересува от нас и ни благославя. Ако не вършим Волята Му и не вървим по Неговия път, и Той не се интересува от нас. Законът е такъв. Небето се интересува от хората дотолкова, доколкото и те се интересуват от него.
129.
Божието
благословение.
Божието благословение минава върху нас както мисълта се предава от човек на човек. Една мисъл върви по закона на Любовта, друга по закона на Мъдростта, трета по закона на Истината. Обаче по какъвто път и да вървят мислите, резултатите им са едни и същи и за учени, и за прости или за праведни, и за грешни. Водата еднакво измива и праведника, и грешния. 120. Правило.
към текста >>
Божието
благословение минава върху нас както мисълта се предава от човек на човек.
Щом вършим Волята Божия, и Бог се интересува от нас и ни благославя. Ако не вършим Волята Му и не вървим по Неговия път, и Той не се интересува от нас. Законът е такъв. Небето се интересува от хората дотолкова, доколкото и те се интересуват от него. 129. Божието благословение.
Божието
благословение минава върху нас както мисълта се предава от човек на човек.
Една мисъл върви по закона на Любовта, друга по закона на Мъдростта, трета по закона на Истината. Обаче по какъвто път и да вървят мислите, резултатите им са едни и същи и за учени, и за прости или за праведни, и за грешни. Водата еднакво измива и праведника, и грешния. 120. Правило. Няма по-красиво нещо от това, човек да има Любов в себе си, да е разумен и да обича Истината.
към текста >>
Искате ли неприятелят да не ви обстрелва, работете усилено и съзнателно върху чистенето, върху освобождаването на
съзнанието
от всички утайки и наслоявания на миналото.
132. Правило за Ученика. От Ученика се иска единство в мислите, в чувствата и в постъпките. Всеки трябва да има единство в мислите, единство в чувствата и единство в постъпките. Ако има това единство, той като идва на езерата и в Природата въобще, ще придобие голямо богатство. Няма ли единство в себе си, неприятелите ще бъдат около него и ще го обстрелват с картечен огън.
Искате ли неприятелят да не ви обстрелва, работете усилено и съзнателно върху чистенето, върху освобождаването на
съзнанието
от всички утайки и наслоявания на миналото.
133. Благодарността в живота на Ученика. Благодарността дава сила на човека да понася всички несгоди в живота, колкото големи и да са. Щом е благодарен, с тази благодарност той покрива недостатъците, несгодите си и ги носи по-леко. Такъв е духовният закон. Който е доволен на малката добродетел в себе си и я пази и грижливо отглежда, и другите добродетели ще се присъединят към нея и ще му дойдат на помощ.
към текста >>
Вследствие на това в
съзнанието
на човека остава празнина.
Щом е благодарен, с тази благодарност той покрива недостатъците, несгодите си и ги носи по-леко. Такъв е духовният закон. Който е доволен на малката добродетел в себе си и я пази и грижливо отглежда, и другите добродетели ще се присъединят към нея и ще му дойдат на помощ. Такова е възнаграждението на всеки, който вярва в малката добродетел и е благодарен от нея. Ако човек отдели малката добродетел настрана от другите, тя сама по себе си не може да се прояви.
Вследствие на това в
съзнанието
на човека остава празнина.
към текста >>
89.
47-мо писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
Съзнанието
на човека може едновременно да бъде будно и за Живота, и за Светлината, и за Любовта, т.е.
Относно избора на храна Природата е вложила вътре в човека инстинкт или вътрешно чувство за разпознаване. И ако човек се върне към своето първоначално състояние на чистота, той ще дойде до положение да различава коя храна е добра и определена специално за него. Ако човек се остави на Природата тя да го ръководи, той ще разреши правилно не само въпроса за храненето, но ще знае положително какъв живот трябва да води и как да живее. 139.Условия за правилно развитие. Който иска правилно да се развива, той трябва да разбира законите на Светлината, на Живота и на Любовта.
Съзнанието
на човека може едновременно да бъде будно и за Живота, и за Светлината, и за Любовта, т.е.
за физическия, духовния и Божествения светове. Ако човек в физическия свят игнорира светлината, стомахът му ще отслабне, а оттам и тялото му. Ако игнорира живота, дробовете му ще отслабнат. Ако игнорира Любовта, мозъкът му ще отслабне. Тъй щото, когато се нарушават законите на светлината, стомахът страда, когато се нарушават законите на живота, дробовете страдат, когато се нарушава законът на Любовта, мозъкът и главата страдат.
към текста >>
Мястото на Бога е тази посока, дето всички живи същества, с пробуждането си още, отправят
съзнанието
си.
Когато две разумни души се съберат на едно място, това е съчетание. Когато две разумни души се съберат на едно място и работят заедно за постигането на известна цел, това е приложение. И най-после, когато тези две разумни души са постигнали целта си и сега ядат и пият, това е изпълнение. И трябва да знаете, че съчетанието, приложението и изпълнението не са еднократен процес, но многократни, вечни процеси. 149. Мястото на Бога.
Мястото на Бога е тази посока, дето всички живи същества, с пробуждането си още, отправят
съзнанието
си.
Като започнете от най-малките и стигнете до най-големите - всички тези същества отправят съзнанието си в една посока, нагоре. Тази посока е именно мястото на Бога. Това става едновременно по целия свят, между всички същества от различните йерархии. Няма по-велик момент за човека и за всяко живо същество от този, като се пробуди сутрин да отправи съзнанието или мисълта си към онази посока, дето са насочени съзнанията и мисълта на всички останали същества. Само по този начин човек може да приеме благото, което излиза от Бога.
към текста >>
Като започнете от най-малките и стигнете до най-големите - всички тези същества отправят
съзнанието
си в една посока, нагоре.
Когато две разумни души се съберат на едно място и работят заедно за постигането на известна цел, това е приложение. И най-после, когато тези две разумни души са постигнали целта си и сега ядат и пият, това е изпълнение. И трябва да знаете, че съчетанието, приложението и изпълнението не са еднократен процес, но многократни, вечни процеси. 149. Мястото на Бога. Мястото на Бога е тази посока, дето всички живи същества, с пробуждането си още, отправят съзнанието си.
Като започнете от най-малките и стигнете до най-големите - всички тези същества отправят
съзнанието
си в една посока, нагоре.
Тази посока е именно мястото на Бога. Това става едновременно по целия свят, между всички същества от различните йерархии. Няма по-велик момент за човека и за всяко живо същество от този, като се пробуди сутрин да отправи съзнанието или мисълта си към онази посока, дето са насочени съзнанията и мисълта на всички останали същества. Само по този начин човек може да приеме благото, което излиза от Бога. Който се откаже да приеме това благо, той влиза в тъмнина и самотност.
към текста >>
Няма по-велик момент за човека и за всяко живо същество от този, като се пробуди сутрин да отправи
съзнанието
или мисълта си към онази посока, дето са насочени съзнанията и мисълта на всички останали същества.
149. Мястото на Бога. Мястото на Бога е тази посока, дето всички живи същества, с пробуждането си още, отправят съзнанието си. Като започнете от най-малките и стигнете до най-големите - всички тези същества отправят съзнанието си в една посока, нагоре. Тази посока е именно мястото на Бога. Това става едновременно по целия свят, между всички същества от различните йерархии.
Няма по-велик момент за човека и за всяко живо същество от този, като се пробуди сутрин да отправи
съзнанието
или мисълта си към онази посока, дето са насочени съзнанията и мисълта на всички останали същества.
Само по този начин човек може да приеме благото, което излиза от Бога. Който се откаже да приеме това благо, той влиза в тъмнина и самотност. Молитвата е необходима, защото тогава човек отправя ума си към Бога, да приеме нещо от Него. В този смисъл молитвата представя отварянето на цветовете за слънчевата светлина и топлина. Искате ли да се развивате, постоянно дръжте в ума си мисълта за Бога като единствено място, като единствен фокус, дето се събират съзнанията на всички разумни същества.
към текста >>
Когато всички същества отправят
съзнанието
си към мястото, където е Бог, с това те правят стъпка напред.
Молитвата е необходима, защото тогава човек отправя ума си към Бога, да приеме нещо от Него. В този смисъл молитвата представя отварянето на цветовете за слънчевата светлина и топлина. Искате ли да се развивате, постоянно дръжте в ума си мисълта за Бога като единствено място, като единствен фокус, дето се събират съзнанията на всички разумни същества. Какво мислят хората, не се занимавайте с това. Дръжте мисълта си към единствената посока, от дето иде светлината и топлината на вашия живот, отклоните ли ума си от това място, вие загубвате пътя си и оставате в тъмнина.
Когато всички същества отправят
съзнанието
си към мястото, където е Бог, с това те правят стъпка напред.
Направят ли стъпка напред, те вече не се връщат назад да чакат закъснелите или забъркалите се в пътя. Които мислят за Бога и отправят ума си към Него, те все напред и напред вървят. Това значи прогрес в мисълта, а всичко седи в прогреса. И в леглото си човек пак може да отправи мисълта си нагоре и да върви напред. Всичко седи в мисълта на човека.
към текста >>
Искате ли да прогресирате, да се развивате правилно, дето и да сте, в каквото положение и да се намирате, отделете половин или един час да се позанимавате в
съзнанието
си за Бога.
Направят ли стъпка напред, те вече не се връщат назад да чакат закъснелите или забъркалите се в пътя. Които мислят за Бога и отправят ума си към Него, те все напред и напред вървят. Това значи прогрес в мисълта, а всичко седи в прогреса. И в леглото си човек пак може да отправи мисълта си нагоре и да върви напред. Всичко седи в мисълта на човека.
Искате ли да прогресирате, да се развивате правилно, дето и да сте, в каквото положение и да се намирате, отделете половин или един час да се позанимавате в
съзнанието
си за Бога.
Искате ли да придобиете светлина в съзнанието си, мислете за Бога. Човек трябва да върви напред. Никой не трябва и не може до остане в съзнанието си на едно място. За всеки ден има определен път, който човек трябва да извърви в съзнанието си. Ако човек не измине този път, той остава назад.
към текста >>
Искате ли да придобиете светлина в
съзнанието
си, мислете за Бога.
Които мислят за Бога и отправят ума си към Него, те все напред и напред вървят. Това значи прогрес в мисълта, а всичко седи в прогреса. И в леглото си човек пак може да отправи мисълта си нагоре и да върви напред. Всичко седи в мисълта на човека. Искате ли да прогресирате, да се развивате правилно, дето и да сте, в каквото положение и да се намирате, отделете половин или един час да се позанимавате в съзнанието си за Бога.
Искате ли да придобиете светлина в
съзнанието
си, мислете за Бога.
Човек трябва да върви напред. Никой не трябва и не може до остане в съзнанието си на едно място. За всеки ден има определен път, който човек трябва да извърви в съзнанието си. Ако човек не измине този път, той остава назад. Остане ли назад, с това заедно идват и нещастията в живота.
към текста >>
Никой не трябва и не може до остане в
съзнанието
си на едно място.
И в леглото си човек пак може да отправи мисълта си нагоре и да върви напред. Всичко седи в мисълта на човека. Искате ли да прогресирате, да се развивате правилно, дето и да сте, в каквото положение и да се намирате, отделете половин или един час да се позанимавате в съзнанието си за Бога. Искате ли да придобиете светлина в съзнанието си, мислете за Бога. Човек трябва да върви напред.
Никой не трябва и не може до остане в
съзнанието
си на едно място.
За всеки ден има определен път, който човек трябва да извърви в съзнанието си. Ако човек не измине този път, той остава назад. Остане ли назад, с това заедно идват и нещастията в живота. Колкото малко и да изминава човек в съзнанието си, всеки ден върви напред, а щом върви напред, все повече и повече се приближава до Бога. Да погледне към Бога или само да помисли за Него, това струва повече от всички материални богатства, с които човек разполага на земята.
към текста >>
За всеки ден има определен път, който човек трябва да извърви в
съзнанието
си.
Всичко седи в мисълта на човека. Искате ли да прогресирате, да се развивате правилно, дето и да сте, в каквото положение и да се намирате, отделете половин или един час да се позанимавате в съзнанието си за Бога. Искате ли да придобиете светлина в съзнанието си, мислете за Бога. Човек трябва да върви напред. Никой не трябва и не може до остане в съзнанието си на едно място.
За всеки ден има определен път, който човек трябва да извърви в
съзнанието
си.
Ако човек не измине този път, той остава назад. Остане ли назад, с това заедно идват и нещастията в живота. Колкото малко и да изминава човек в съзнанието си, всеки ден върви напред, а щом върви напред, все повече и повече се приближава до Бога. Да погледне към Бога или само да помисли за Него, това струва повече от всички материални богатства, с които човек разполага на земята. Тази е една от великите Истини в живота.
към текста >>
Колкото малко и да изминава човек в
съзнанието
си, всеки ден върви напред, а щом върви напред, все повече и повече се приближава до Бога.
Човек трябва да върви напред. Никой не трябва и не може до остане в съзнанието си на едно място. За всеки ден има определен път, който човек трябва да извърви в съзнанието си. Ако човек не измине този път, той остава назад. Остане ли назад, с това заедно идват и нещастията в живота.
Колкото малко и да изминава човек в
съзнанието
си, всеки ден върви напред, а щом върви напред, все повече и повече се приближава до Бога.
Да погледне към Бога или само да помисли за Него, това струва повече от всички материални богатства, с които човек разполага на земята. Тази е една от великите Истини в живота. Единственото място, от където можете да приемете всичко необходимо в живота си, е мястото на Бога. Помислите ли за Бога, слеете ли се със съзнанието на всички същества, които се отправят към Бога, това е достатъчно. Отправянето на мисълта ни към Бога е течение нагоре.
към текста >>
Помислите ли за Бога, слеете ли се със
съзнанието
на всички същества, които се отправят към Бога, това е достатъчно.
Остане ли назад, с това заедно идват и нещастията в живота. Колкото малко и да изминава човек в съзнанието си, всеки ден върви напред, а щом върви напред, все повече и повече се приближава до Бога. Да погледне към Бога или само да помисли за Него, това струва повече от всички материални богатства, с които човек разполага на земята. Тази е една от великите Истини в живота. Единственото място, от където можете да приемете всичко необходимо в живота си, е мястото на Бога.
Помислите ли за Бога, слеете ли се със
съзнанието
на всички същества, които се отправят към Бога, това е достатъчно.
Отправянето на мисълта ни към Бога е течение нагоре. Обратното течение на тази посока е течението на водата, която слиза надолу. Течението на реката показва движението на Божественото съзнание към нас, т.е. отгоре надолу. Като мислим за Бога ние пък се движим нагоре към Него.
към текста >>
Течението на реката показва движението на Божественото
съзнание
към нас, т.е.
Тази е една от великите Истини в живота. Единственото място, от където можете да приемете всичко необходимо в живота си, е мястото на Бога. Помислите ли за Бога, слеете ли се със съзнанието на всички същества, които се отправят към Бога, това е достатъчно. Отправянето на мисълта ни към Бога е течение нагоре. Обратното течение на тази посока е течението на водата, която слиза надолу.
Течението на реката показва движението на Божественото
съзнание
към нас, т.е.
отгоре надолу. Като мислим за Бога ние пък се движим нагоре към Него. След това Той се движи надолу към нас, като ни изпраща своята мисъл. Тъй щото Бог всякога ни изпраща нещо отгоре, но и ние трябва да изпратим нещо към Него. Всяка сутрин отправяйте мисълта си към тази посока, дето всички разумни същества отправят своята мисъл.
към текста >>
Щом отправите
съзнанието
си към общото
съзнание
на всички същества, вие ще получите нещо от общото благо, независимо от това, дали го заслужавате или не.
Който не отправя мисълта си към Бога, ще бъде изложен на всички болести. Който отправя мисълта си към Бога, той ще бъде свободен от всички болести. Болестите представят паразити в аурата на човека, от които той непременно трябва да се освободи. Паразитите пък са отрицателните мисли, които смучат човека, затова човек трябва да се освободи от тях. Една посока има в живота и към тази посока всички хора трябва да вървят.
Щом отправите
съзнанието
си към общото
съзнание
на всички същества, вие ще получите нещо от общото благо, независимо от това, дали го заслужавате или не.
Достатъчно е да отправите съзнанието си нагоре, за да получите Божието благо. Не отправите ли съзнанието си към съзнанието на всички същества, колкото и да плачете и да се молите на Бога, нищо няма да получите. Бог не обича да се занимава само с едно лице. На вашата молитва ще отговори: Ще почакате за утре. На другия ден ще станеш рано и ще чакаш да дойде определеният момент, когато всички души отправят съзнанието си към Бога.
към текста >>
Достатъчно е да отправите
съзнанието
си нагоре, за да получите
Божието
благо.
Който отправя мисълта си към Бога, той ще бъде свободен от всички болести. Болестите представят паразити в аурата на човека, от които той непременно трябва да се освободи. Паразитите пък са отрицателните мисли, които смучат човека, затова човек трябва да се освободи от тях. Една посока има в живота и към тази посока всички хора трябва да вървят. Щом отправите съзнанието си към общото съзнание на всички същества, вие ще получите нещо от общото благо, независимо от това, дали го заслужавате или не.
Достатъчно е да отправите
съзнанието
си нагоре, за да получите
Божието
благо.
Не отправите ли съзнанието си към съзнанието на всички същества, колкото и да плачете и да се молите на Бога, нищо няма да получите. Бог не обича да се занимава само с едно лице. На вашата молитва ще отговори: Ще почакате за утре. На другия ден ще станеш рано и ще чакаш да дойде определеният момент, когато всички души отправят съзнанието си към Бога. Тогава и ти ще отправиш мисълта си към Бога и няма да питаш дали си в права посока или не, дали ще видиш Бога.
към текста >>
Не отправите ли
съзнанието
си към
съзнанието
на всички същества, колкото и да плачете и да се молите на Бога, нищо няма да получите.
Болестите представят паразити в аурата на човека, от които той непременно трябва да се освободи. Паразитите пък са отрицателните мисли, които смучат човека, затова човек трябва да се освободи от тях. Една посока има в живота и към тази посока всички хора трябва да вървят. Щом отправите съзнанието си към общото съзнание на всички същества, вие ще получите нещо от общото благо, независимо от това, дали го заслужавате или не. Достатъчно е да отправите съзнанието си нагоре, за да получите Божието благо.
Не отправите ли
съзнанието
си към
съзнанието
на всички същества, колкото и да плачете и да се молите на Бога, нищо няма да получите.
Бог не обича да се занимава само с едно лице. На вашата молитва ще отговори: Ще почакате за утре. На другия ден ще станеш рано и ще чакаш да дойде определеният момент, когато всички души отправят съзнанието си към Бога. Тогава и ти ще отправиш мисълта си към Бога и няма да питаш дали си в права посока или не, дали ще видиш Бога. Това са второстепенни въпроси.
към текста >>
На другия ден ще станеш рано и ще чакаш да дойде определеният момент, когато всички души отправят
съзнанието
си към Бога.
Щом отправите съзнанието си към общото съзнание на всички същества, вие ще получите нещо от общото благо, независимо от това, дали го заслужавате или не. Достатъчно е да отправите съзнанието си нагоре, за да получите Божието благо. Не отправите ли съзнанието си към съзнанието на всички същества, колкото и да плачете и да се молите на Бога, нищо няма да получите. Бог не обича да се занимава само с едно лице. На вашата молитва ще отговори: Ще почакате за утре.
На другия ден ще станеш рано и ще чакаш да дойде определеният момент, когато всички души отправят
съзнанието
си към Бога.
Тогава и ти ще отправиш мисълта си към Бога и няма да питаш дали си в права посока или не, дали ще видиш Бога. Това са второстепенни въпроси. За тебе е важно да отправиш ума си нагоре и да чакаш. Все ще получиш нещо от общото благо. Станете ли сутрин, първата ви работа е да отправите сърцата и умовете си към онази посока, дето в този момент милиони сърца и умове се отправят.
към текста >>
Силата на човека седи в светлината на неговото
съзнание
.
Истинската любов се изразява чрез отправяне на мисълта на всички същества в една посока. Когато съзнанията на всички хора се отправят към една посока, те ще имат много допирни точки помежду си. Обаче, започне ли човек да се върти само около своя център, около себе си, всичко е изгубено. Отправянето на мисълта към мястото на Бога в един определен момент става по един вътрешен, неумолим закон. Който не иска да се подчини на този закон, насила ще го заставят като го хване някоя болест и той потърси Бога и ще отправи мисълта си към Него и ще благодари, че се е разболял за да помисли за Бога.
Силата на човека седи в светлината на неговото
съзнание
.
Щом изгуби светлината си, той остава в тъмнина и не знае каква посока да хване. Някой казва: Като се помоля вътрешно, това е достатъчно. Това е положението на келевото, което се върти. Да се моли човек в себе си, това е степен на съзнанието, но не онова Велико Съзнание, в което участвуват всички души. В това положение те едновременно приемат и дават от общото благо.
към текста >>
Да се моли човек в себе си, това е степен на
съзнанието
, но не онова Велико
Съзнание
, в което участвуват всички души.
Който не иска да се подчини на този закон, насила ще го заставят като го хване някоя болест и той потърси Бога и ще отправи мисълта си към Него и ще благодари, че се е разболял за да помисли за Бога. Силата на човека седи в светлината на неговото съзнание. Щом изгуби светлината си, той остава в тъмнина и не знае каква посока да хване. Някой казва: Като се помоля вътрешно, това е достатъчно. Това е положението на келевото, което се върти.
Да се моли човек в себе си, това е степен на
съзнанието
, но не онова Велико
Съзнание
, в което участвуват всички души.
В това положение те едновременно приемат и дават от общото благо. Когато човек отправя ума си към Бога заедно с всички за половин час само, той ще получи същото благо, което би получил ако цял ден хлопаше на Божиите врати. И последен да си, стига на време да пристигнеш, ако можеш само за момент да се слееш с Общото Съзнание, ти пак ще получиш Божието благословение. Бог не прави разлика дали някой е пристигнал пръв или последен. Всички очакват, когато Божието благословение ще се излее върху тях.
към текста >>
И последен да си, стига на време да пристигнеш, ако можеш само за момент да се слееш с Общото
Съзнание
, ти пак ще получиш
Божието
благословение.
Някой казва: Като се помоля вътрешно, това е достатъчно. Това е положението на келевото, което се върти. Да се моли човек в себе си, това е степен на съзнанието, но не онова Велико Съзнание, в което участвуват всички души. В това положение те едновременно приемат и дават от общото благо. Когато човек отправя ума си към Бога заедно с всички за половин час само, той ще получи същото благо, което би получил ако цял ден хлопаше на Божиите врати.
И последен да си, стига на време да пристигнеш, ако можеш само за момент да се слееш с Общото
Съзнание
, ти пак ще получиш
Божието
благословение.
Бог не прави разлика дали някой е пристигнал пръв или последен. Всички очакват, когато Божието благословение ще се излее върху тях. То трае само един момент, след което вратата на благословението се затваря. След това всеки ще слезе да работи в себе си. Ако Бог не слезе в човека и ако човек не работи над себе си, той нищо няма да направи.
към текста >>
Всички очакват, когато
Божието
благословение ще се излее върху тях.
Да се моли човек в себе си, това е степен на съзнанието, но не онова Велико Съзнание, в което участвуват всички души. В това положение те едновременно приемат и дават от общото благо. Когато човек отправя ума си към Бога заедно с всички за половин час само, той ще получи същото благо, което би получил ако цял ден хлопаше на Божиите врати. И последен да си, стига на време да пристигнеш, ако можеш само за момент да се слееш с Общото Съзнание, ти пак ще получиш Божието благословение. Бог не прави разлика дали някой е пристигнал пръв или последен.
Всички очакват, когато
Божието
благословение ще се излее върху тях.
То трае само един момент, след което вратата на благословението се затваря. След това всеки ще слезе да работи в себе си. Ако Бог не слезе в човека и ако човек не работи над себе си, той нищо няма да направи. Има три момента през деня, когато човек отправя съзнанието си към Бога: сутрин при изгрев Слънце, на обед, когато Слънцето е на зенита, и вечер, при залез Слънце. Разумните същества седят и в трите области, в трите фази на Слънцето, но щом се съберат заедно, за тях няма вече залез.
към текста >>
Има три момента през деня, когато човек отправя
съзнанието
си към Бога: сутрин при изгрев Слънце, на обед, когато Слънцето е на зенита, и вечер, при залез Слънце.
Бог не прави разлика дали някой е пристигнал пръв или последен. Всички очакват, когато Божието благословение ще се излее върху тях. То трае само един момент, след което вратата на благословението се затваря. След това всеки ще слезе да работи в себе си. Ако Бог не слезе в човека и ако човек не работи над себе си, той нищо няма да направи.
Има три момента през деня, когато човек отправя
съзнанието
си към Бога: сутрин при изгрев Слънце, на обед, когато Слънцето е на зенита, и вечер, при залез Слънце.
Разумните същества седят и в трите области, в трите фази на Слънцето, но щом се съберат заедно, за тях няма вече залез. За съществата, които отправят ума си към Бога, има само изгрев. Щом Бог излезе, всички приемат Неговото благословение. През цял ден това Слънце продължава да грее. Каже ли някой, че не знае къде е мястото на Бога, това показва, че той е останал назад, забъркал е пътя.
към текста >>
Докато сте в Пътя, ще имате
Божието
благословение.
Всека човек трябва да знае за себе си какъв уд от дървото на живота е и на какво място е поставен. 151. Специалният Път. Истинското знание се постига за всеки човек по специален път. Както Слънцето върви по своя определен път, така и вие трябва да вървите по Пътя, който Бог ви е определил. Никой няма право да се отклонява от този Път.
Докато сте в Пътя, ще имате
Божието
благословение.
Щом се отклоните, върху вас ще дойдат ред нещастия. Всяко нещастие се дължи на някакво отклонение. Докато сте в Пътя, вие сте свободни. Отклоните ли се, изгубвате свободата си и не знаете накъде да вървите. Когато човек се отклони от Пътя, който Бог му е определил, голяма катастрофа ще настъпи в живота му.
към текста >>
Искам да се пробуди
съзнанието
ви, да бъдете благодарни на всеки, който ви услужва или ви дава нещо от Любов.
Отклоните ли се, изгубвате свободата си и не знаете накъде да вървите. Когато човек се отклони от Пътя, който Бог му е определил, голяма катастрофа ще настъпи в живота му. Върви ли човек в Пътя си, всяка работа, която му се дава е свещена. При това всяка работа трябва да принесе своята полза. 152. Правило.
Искам да се пробуди
съзнанието
ви, да бъдете благодарни на всеки, който ви услужва или ви дава нещо от Любов.
Тази Любов иде от Бога. Този човек е посредник на Божията Любов.
към текста >>
90.
БОГ, ГОСПОД, ТВОРЕЦА, СЪЗДАТЕЛЯ, ЕДИННОТО РАЗУМНО НАЧАЛО...
- Лалка Кръстева (1927-1998)
*
Божието
присъствие е навред.
* Който има постоянна връзка с Бога, той се приближава до Великия център на живота и затова се изпълва с мир, със светлина, с радост, а който няма такава връзка, той се отдалечава от този център и живее със съмнения, в мъгла, в обезсърчения, в тъмнина. * Бог чрез Словото създаде света. Човек отпосле бе създаден по образ и подобие на Словото. Човек се храни със Словото и още хиляди години ще се храни с него. * Избраният е свързан с Бога, в него умствените и сърдечните сили са в хармония.
*
Божието
присъствие е навред.
Ние сме в непрекъсната зависимост от това присъствие, от Великото, Разумното начало. * Там, където няма Бог, работите винаги са оплетени. Връзката ви с Бога - там е силата. * Няма същество, което да е по-близо до вас от Бога, и няма нищо на света, зад което да не е Бог. * Определено е какво нещо е познанието: “Това е живот вечен да познаят Тебе, Единаго, Истиннаго Бога, и Христа, когото Си изпратил.”
към текста >>
* Възкресението е пробуждане на Космическото
съзнание
, то е свързано с Бога, то е познание за Бога.
Ако тебе може да те съблазни една кесия, пълна със злато, как може да служиш на Бога? Ако тебе може да те съблазни един висок пост, едно обществено положение, как може да служиш на Бога? * Посред нощ в 24 часа се придобива Божията мъдрост. Когато всички спят, тогава ще повдигнеш очите си към Онзи, който те е създал, ще излееш душата си, ще благодариш на Господа, че те е създал и поставил на този красив свят. * И простият, и знаещият са едно пред Бога.
* Възкресението е пробуждане на Космическото
съзнание
, то е свързано с Бога, то е познание за Бога.
Да познаеш Бога, това значи да възкръснеш за нов живот. * Верен и истинен е този, който винаги постъпва по един начин, а не по различни начини. Човек, който обича, никога не може да каже от сърцето си лоша дума, понеже Бог е там. * Ще дойде ден, когато никой няма да може да ви помогне, въпреки всичките ви приятели. Единственият, който може да ви помогне, е само Духът Божий.
към текста >>
Това е Космично
съзнание
.
Той е повече от всичките. * Във всички плодове е скрита Божията любов. Хлябът, въздухът, светлината, храната - това е Божията любов. * Докато Божията любов и Духът Божий не изпълнят човека, той е странник, той е като чужденец на Земята. * Щом си в хармония с Бога, ти ще си в хармония с цялото битие.
Това е Космично
съзнание
.
* Формула за ограждане: “В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа.” * Земята се върти около Слънцето за една година, а Слънцето и цялата Слънчева система се въртят около централното Слънце (Алфиола) за двеста милиона години. Пресметнете тогава колко години са ви нужни, за да обиколите и проучите само нашата Слънчева система, и тогава да питате има ли Господ или не, има ли други същества, други йерархии, или не. * Единственият, който може да ви избави от смъртта, е самият Бог. Нито ангелите, нито светиите, никой не може да ви спаси.
към текста >>
Той е извън нашето
съзнание
и затова не може да се докаже.
Тази енергия е Бог. * Виждал съм много мъже и жени да плачат за своите близки, заминали за другия свят. Но не съм виждал никой да плаче, че е скъсал връзката си с Бога. Човек трябва да плаче за това, че е скъсал връзката си с Бога, със своя ближен. * Бог не е една същина, която може да се докаже.
Той е извън нашето
съзнание
и затова не може да се докаже.
* Доброто и истината са двете релси, по които човешкият живот върви. Истината - това е пътят към Бога, и доброто също. Те са вложени в човешката душа. * Избраният е свързан с Бога. В него умствените и сърдечните сили са в хармония.
към текста >>
Всичко е изпълнено с
Божието
присъствие.
За вас Бог е в бурята, земетресенията, страданията. Търсите Го само отвън, а не вътре в себе си. Докато гледате така на Бога, всякога ще останете далече от Него. Приемете Го първо в себе си, в своята душа, в своето сърце, в своя ум, като израз на велики мисли и чувства, като подтик към добри и възвишени дела. Оттам погледнете небето, звездите, спрете се пред изворите, пред цветята, вижте планините и долините, оставете се да ви лъхне тихият ветрец - навсякъе е Бог, вън и вътре в нас.
Всичко е изпълнено с
Божието
присъствие.
* Когато всички млъкнат и те изоставят, тогава Бог проговаря. * Преди ядене се помолете: “Благославяш ни, Господи, и ние приемаме изобилието на Твоята благост! ” * Всеки човек е проекция на Бога. * Цялото небе не може да побере Господа, а хората мислят, че Той може да е в някоя църква, и там отиват да Го търсят, да Му се молят.
към текста >>
Има ли друга любов, моралът е опетнен отвътре, в
съзнанието
.
Съвременните хора търсят Бога отвън. * Няма нещо, което човек да е поискал от Бога искрено, точно, конкретно, и Той да не изпълни желанието му. И то точно когато трябва. * Любовта към Бога не трябва да бъде примесена с любовта към друг обект. Любовта към Бога - това е моралът.
Има ли друга любов, моралът е опетнен отвътре, в
съзнанието
.
Истинският човек трябва да се стреми с всичката си чистота и святост да прояви в живота си любов към Бога. Това е жичката, която ще извади човека от всички мъчнотии и от най-лошите условия. Тая ще бъде светлата звезда в неговия път. За да има чистота, човек трябва да бъде много интелигентен. Докато не изглади напълно своите отношения към всички, докато не заживее в хармония, съгласие и любов, той все ще бъде в тресавището на живота.
към текста >>
91.
ВСЕЛЕНА, ЗВЕЗДИ, ПЛАНЕТИ, ЗЕМЯ
- Лалка Кръстева (1927-1998)
Човек не умира, но стига до такива условия, където
съзнанието
му се пробужда.
Различните родове енергия произтичат от различните йерархии на духовните същества. * Цялата Вселена е един жив и съзнателен организъм, жива и съзнателна душа, в която царува един мощен и жизнен дух. * Скъпоценните камъни като висша духовна енергия и според естеството си произлизат от различните йерархии на Космоса. * Дейността на Слънцето и на Луната, на планетите, на звездите, както и на всички небесни тела, упражнява грамадно влияние върху душевния живот на човека, независимо дали той го съзнава, или не. * Целият Космос се движи в една нова посока.
Човек не умира, но стига до такива условия, където
съзнанието
му се пробужда.
Земята влиза в нови Божествени условия. Целият свят се пробужда. * Земята е стояла в 13-та сфера милиони години. Сега излиза от нея и се изкачва нагоре. Тъмната епоха (Кали-юга) изтича.
към текста >>
Мощна духовна вълна ще залее света, тъмните сили ще се стопят, Земята ще се очисти,
Божието
слово ще се носи из въздуха.
Който е попаднал в тази област, непременно ще бъде пречистен. Потребни са 2100 години, за да изтече епохата на Водолея. През това време ще станат огромни промени, всичко старо ще се разглежда като архаично. Нови листа ще поникнат на мястото на старите. Старото няма да задоволи никого.
Мощна духовна вълна ще залее света, тъмните сили ще се стопят, Земята ще се очисти,
Божието
слово ще се носи из въздуха.
към текста >>
92.
МЕТОДИ ЗА РАБОТА
- Лалка Кръстева (1927-1998)
* Хубаво е да си имате един албум с портрети на учени хора, на големи музиканти, художници, писатели и да ги гледате, да се свързвате с тях, да се интересувате през какъв път са минали, какво са направили, как са го създали, как са живели, и вие да се ползувате от
Божието
благословение.
* Вие що попросите, ако вярвате, ще ви бъде. Вие що попросите, ако се надявате, ще ви бъде. Вие що попросите, ако обичате, ще ви бъде. * Душата може да прояви силата си, когато не е свързана с материята. Тя е силна, когато прониква в материята, без да се свързва с нея.
* Хубаво е да си имате един албум с портрети на учени хора, на големи музиканти, художници, писатели и да ги гледате, да се свързвате с тях, да се интересувате през какъв път са минали, какво са направили, как са го създали, как са живели, и вие да се ползувате от
Божието
благословение.
* Слушането е качество на човешкото съзнание. Да умееш да слушаш е красиво. * Освободете се от всичко, което е излишно. Оставете в душата си само същественото. Всяка мисъл трябва да има звучност, ухание, сладост.
към текста >>
* Слушането е качество на човешкото
съзнание
.
Вие що попросите, ако се надявате, ще ви бъде. Вие що попросите, ако обичате, ще ви бъде. * Душата може да прояви силата си, когато не е свързана с материята. Тя е силна, когато прониква в материята, без да се свързва с нея. * Хубаво е да си имате един албум с портрети на учени хора, на големи музиканти, художници, писатели и да ги гледате, да се свързвате с тях, да се интересувате през какъв път са минали, какво са направили, как са го създали, как са живели, и вие да се ползувате от Божието благословение.
* Слушането е качество на човешкото
съзнание
.
Да умееш да слушаш е красиво. * Освободете се от всичко, което е излишно. Оставете в душата си само същественото. Всяка мисъл трябва да има звучност, ухание, сладост. Всяко живо същество предава любовта си на човека по свой специфичен начин.
към текста >>
93.
Бог
- Георги Радев (1900–1940)
В
Божието
сърце има нещо велико.
“Нагоре сега! ” Стремежът на Бога е да ни освободи, да ни очисти, да просвети умовете ни, да облагороди сърцата ни, да внесе в душите ни онази Светлина, чрез която да познаем, че Той е Любов.
В
Божието
сърце има нещо велико.
Той е, Който въздига цели народи, както и отделни индивиди. Всички блага се дължат на Него – и Знание, и Мъдрост, и Истина, и Свобода. Всички велики хора, Той ги е въздигнал. И те представляват един подтик на
към текста >>
Неговото
съзнание
, Неговият ум е
А реално е само това, което принадлежи на Единия, живия Бог. Мнозина обаче питат съществува ли Бог и ако съществува, къде е Той. – Цялата Вселена представлява Градът Божи, където Бог обитава.
Неговото
съзнание
, Неговият ум е
тъй велик, че обхваща и най-малките същества и урежда живота им. Всички Ангели, всички Велики същества, които са живели милиони години преди нас на Земята, знаят що е Бог. Те застават със свещен трепет пред това велико Същество, от чието сърце изтича Любовта, която повдига и крепи целия Космос.
към текста >>
съществуванието на Бога, той е прекъснал в
съзнанието
си своята връзка с Него.
Да искаме да доказваме съществуването на Бога, значи всъщност да твърдим, че няма Бог. Всяко доказателство за съществуванието на Бога е един механичен процес. Иска ли човек доказателства за
съществуванието на Бога, той е прекъснал в
съзнанието
си своята връзка с Него.
Възстанови ли се тази връзка, Животът започва непрекъснато да тече от Бога към човека и от човека към Бога. В ума, сърцето и волята на човека има тогава един непрестанен прилив от Божественото съзнание. И тогава престават всички онези празни и
към текста >>
непрестанен прилив от Божественото
съзнание
.
Иска ли човек доказателства за съществуванието на Бога, той е прекъснал в съзнанието си своята връзка с Него. Възстанови ли се тази връзка, Животът започва непрекъснато да тече от Бога към човека и от човека към Бога. В ума, сърцето и волята на човека има тогава един
непрестанен прилив от Божественото
съзнание
.
И тогава престават всички онези празни и нелепи въпроси: “Има ли Бог, няма ли Бог? Обича ли ни Бог, или ни е забравил? ” Защото Любовта към Бога, от която произтича живата връзка между Него и човека, е
към текста >>
94.
Ученик
- Георги Радев (1900–1940)
човешкото
съзнание
.
Аз разделям хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. Употребявам тези термини, защото липсват други, по-подходящи думи и най- вече, защото будят у хората познати образи и идеи. Тези думи изразяват четири големи епохи в развитието на човека, четири култури, четири общи, колективни течения в
човешкото
съзнание
.
Какви са били възгледите на старозаветните хора – ще намерите това в Стария Завет. Какви са възгледите на новозаветните – ще намерите това в Новия Завет. Какви са възгледите на праведните – можете да узнаете това като проучите съвременната култура; праведните, това са хората на един установен правов ред.
към текста >>
Велики Учители, които носят
Божието
Слово – те всички ще му покажат този Път. Те
на този връх. Там царува Любов, там царува Светлина, там царува Мир. Този е естественият път на ученика – Любов, Светлина, Мир и Радост. Човек може да обиколи целия свят, може да похлопа на вратите на всички школи, може да потърси всички
Велики Учители, които носят
Божието
Слово – те всички ще му покажат този Път. Те
всички имат само една определена, Божествена идея за Пътя на ученика, който не може да се измени. Навсякъде ще му кажат, че първата стъпка в живота на ученика, това е Любовта. Като започне да прилага Любовта, дверите на неговия ум ще се отворят и знанието на миналите векове, както и знанието на настоящето и бъдещето ще започне да се втича у него
към текста >>
Животът на ученика след пробуждане на неговото
съзнание
е живот на творчество, на
Той няма още съзнателна връзка с Невидимия свят – със заспиването си вечер неговото съзнателно ученичество се прекъсва. Ето защо под ученик в истински смисъл на думата се подразбира онзи, който има вече реален опит в Духовния свят, който има съзнателна връзка с него.
Животът на ученика след пробуждане на неговото
съзнание
е живот на творчество, на
работа – не живот на благодат. Благодатта се отнася само до пособията на ученика. От него обаче се изисква труд, усилия, работа. Дълго време ще изпитват и претеглят ученика,
към текста >>
след пробуждане на неговото
съзнание
.
Знанието не може да се придобие Животът, то е безполезно. Но за да достигне това, ученикът трябва да се научи да твори, тъй както Бог твори. Как? – В първа глава на Битие е дадена една символична картина на онзи процес на творчество, който започва у ученика
след пробуждане на неговото
съзнание
.
Ала преди да настъпи то, ученикът ще влезе във великото безмълвие – там няма ни звук, ни светлина. И тогава от глъбините на своята душа ще призове той Невидимия, Незнайния Бог на вечността, Създателя на всичко. Ще го призове с всичката си душа, с
към текста >>
95.
Христос
- Георги Радев (1900–1940)
Защото такъв е законът на Земята – за да се върши
Божието
дело, трябва един човек на Земята да се съедини с едно същество от Небето.
Когато Христос, Синът Божи, слезе на Земята, работниците от цялото Небе се съединиха в Неговото име, за да довършат започнатото дело. В Евангелието се казва, че Бог толкова възлюбил света, щото изпратил Сина Своего Единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има Живот вечен. Синът – това е Словото, разумното, Божественото, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешките души с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам Той беше свързан с великото, мощно Цяло. И когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исуса, подразбира се онова съединение на Исуса с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което стана възможно осъществяването на една Божествена идея на Земята.
Защото такъв е законът на Земята – за да се върши
Божието
дело, трябва един човек на Земята да се съедини с едно същество от Небето.
В случая това Същество беше колективният Божи Дух. От това гледище, Христос е колективен Дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен Дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от Живот и Любов. Всички Синове Божии, съединени в едно, всички разумни души, които живеят в Божествено единение, това е Христос.
към текста >>
Благодарение на Своето пробудено
съзнание
и на връзката Си с Невидимия свят, Той винаги е могъл да черпи познания направо от него.
” Като говори за небесните неща, Христос е подразбирал великите мистерии на Слънцето. Той обаче е разбирал и земните неща – бил е запознат с тогавашната Кабала, с философията на източните народи и на гърците, както и с тогавашните науки. Наистина Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища. Още повече, че целият Му земен живот е бил сам по себе си предметно учение за Него. Той е бил извор на нов опит, поле за прилагане на онези велики принципи и закони, които Той е познавал в тяхното действие в Невидимия свят.
Благодарение на Своето пробудено
съзнание
и на връзката Си с Невидимия свят, Той винаги е могъл да черпи познания направо от него.
И когато Христос се е молел, молитвата за Него е била разговор с Разумния свят. Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с Невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога. Чрез молитвата Невидимият свят предаде на Христа онзи велик урок, който Той имаше да учи на Земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот. Едва след разрешаването на своята трудна задача Христос е разбрал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е Любовта. Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките Си страдания.
към текста >>
Божието
сърце не може да умре.
С влизането Си в ада Той причини цяла революция – Той раздвижи всичките му жители и ги пусна на свобода. Не мислете, че след Възкресението Си Христос беше сам – в ада Той беше вожд на цяло войнство от Ангели, които очистиха ада от всички затворници. С всичко това Христос доказа, че силният не може да бъде държан на кръст, нито може да бъде затворен в гроб. Силният не умира – той възкръсва и дава Живот и на другите. Христос бе сърцето на Бога, и затова Той възкръсна.
Божието
сърце не може да умре.
И то се възвърна там, откъдето бе дошло. Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, то вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и даде нов импулс на Божественото кръвообращение на Живота. При своето идване преди две хиляди години на Земята Христос ни показа само едната страна на своя образ. Ние виждаме Христа в унижения и скърби, в страдания и изпитания. Ние Го виждаме като герой на изкуплението.
към текста >>
96.
Самозванецът
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Божието
Богу, кесаревото - Кесарю.
Идеалния порядък в природата, тоест с Бога, Природата и Человека, то трябва да чете Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно и да го прилага в живота си. Който иска да се занимава с Реалния порядък, трябва да бъде онзи человек, който отдава дължимото, както се казва в Писанието -
Божието
Богу, кесаревото - Кесарю.
Щом си човек, поданик на едно общество, народ и държава, трябва да прилагаш съвестно и с дълбоко съзнание онова знание, което е дал Учителят за този порядък. А в Материалния порядък- който иска да изгражда своята личност в
към текста >>
съзнание
онова знание, което е дал Учителят за този порядък.
Който иска да се занимава с Реалния порядък, трябва да бъде онзи человек, който отдава дължимото, както се казва в Писанието - Божието Богу, кесаревото - Кесарю. Щом си човек, поданик на едно общество, народ и държава, трябва да прилагаш съвестно и с дълбоко
съзнание
онова знание, което е дал Учителят за този порядък.
А в Материалния порядък- който иска да изгражда своята личност в триизмерния свят на чувствата, мислите и постъпките - това знание и тези методи ги има само в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Смятам, че съм дала отговора за това писмо.
към текста >>
97.
ОБЕКТИВНИ СУБЕКТИВНИ РАЗСЪЖДЕНИЯ
- Теофана Савова
Приложете Любовта и Истината като граници на живота и
Божието
благословение ще бъде винаги при вас.
1 август, 5 часа сутринта Проучвайте Любовта и нейната чистота. Проучвайте знанието и неговата светлина. Проучвайте свободата и нейната пълнота. Пожелайте, както за себе си, така и за ближния си, онази свобода, която освобождава душите от вътрешното им ограничение.
Приложете Любовта и Истината като граници на живота и
Божието
благословение ще бъде винаги при вас.
1 август, 10 часа сутринта Какво се иска от съвременния човек? - Право разбиране за нещата и високо съзнание. Без тези два елемента той нищо не може да постигне. Без тези два елемента, природата и животът остават за него затворени.
към текста >>
- Право разбиране за нещата и високо
съзнание
.
Проучвайте свободата и нейната пълнота. Пожелайте, както за себе си, така и за ближния си, онази свобода, която освобождава душите от вътрешното им ограничение. Приложете Любовта и Истината като граници на живота и Божието благословение ще бъде винаги при вас. 1 август, 10 часа сутринта Какво се иска от съвременния човек?
- Право разбиране за нещата и високо
съзнание
.
Без тези два елемента той нищо не може да постигне. Без тези два елемента, природата и животът остават за него затворени. 4 август, 5 часа сутринта Да приложим Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина в живота си и винаги да изпълняваме волята Божия. В Божията Любов и в Божията Мъдрост е скрит животът.
към текста >>
98.
ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА
- Теофана Савова
Тя си помисли за Учителя и
съзнанието
й се озари, защото в същия момент чу благия му глас.
Учителя повдигна завивките и изгаси лампата. В стаята настана необикновена тишина. Високо горе на небосклона звездите следваха своя дълговечен път, планетите и слънцата летяха в пространството, а долу големият град спеше под завивката на нощта. В три часа, когато градът все още спеше, един прозорец светна и се очерта върху тъмносинята завеса на сумрака. Една жена го отвори и отправи поглед към звездното небе.
Тя си помисли за Учителя и
съзнанието
й се озари, защото в същия момент чу благия му глас.
Неотдавна той бе казал: „Щом се събудиш, стани! " От жилището й до „Изгрева" имаше един час път. Тя оправи леглото си, каза си кратка молитва, след което бързо се облече и тръгна. *
към текста >>
Играещите бяха покорени от усещането за свобода и радост, от
съзнанието
за единството с универсалния космичен ритъм и вечния творчески процес на живота.
Една приятна мелодия се разнесе в утринта като зефир, който докосва нежно душата. Учителя отвори ръце от раменете встрани, прибра ги отново и се понесе плавно по меката трева. Целият кръг го последва, като се завъртя напред в пълна хармония с ритъма на музиката. Оркестрантите свиреха с вдъхновение, мелодията се развиваше и извисяваше все повече в тон с духа и смисъла на красивите ритмични движения. При изпълнението на „Слънчеви лъчи" и особено когато настъпи тържественият финал на „Пентаграма", чувството за единство и хармония достигна апогея си.
Играещите бяха покорени от усещането за свобода и радост, от
съзнанието
за единството с универсалния космичен ритъм и вечния творчески процес на живота.
След всички тези събития, които тонират духовно и физически, в спонтанно възникналия разговор Учителя каза: ,, При утринните упражнения ръцете трябва да се държат обтегнати, за да имат връзка с природата." Сега всеки искаше да бъде по-близо до Учителя и да приеме благото на словото му. Един след друг отивахме при него, за да целунем ръката, която благославя и дава надежда за нов живот. Всички наоколо се ръкуваха, поздравяваха се и с усмивка напущаха поляната.
към текста >>
Така Учителя работи непрестанно, ден и нощ за
Божието
дело.
Те му благодариха за хубавата беседа и му зададоха няколко въпроса, за да получат допълнителни пояснения върху онова, което току-що бяха чули. - Искам да попитам нещо Учителя - каза една сестра, която се бе присъединила към тях. Трябваше пак да даде здравни съвети, при все че в току що изнесената беседа бе говорил за духовното и физическото здраве, бе дал и съвети по повод на конкретни случаи в живота. След като отговори на зададените въпроси, той се отправи към поляната, където вече го очакваха. По пътя някой го заговори в боровата гора, други се присъединиха и събеседването продължи.
Така Учителя работи непрестанно, ден и нощ за
Божието
дело.
Един брат се стеснява, а има нужда от съвет, но как да се осмели и да прекъсне този хубав разговор? Но Учителя тръгва, хората от групата остават по-назад и той се отзовава сам пред него. - Учителю,... - започва той и се увлича така, че разказва всичките си преживявания, докато стигне до същественото в така търсената среща - да получи облекчение на своята болка. Когато и той е удовлетворен, групата около Учителя отново нараства. *
към текста >>
- Учителю, днес вие говорихте за
съзнанието
!
Една сестра се приближава и учтиво кани всички: - Заповядайте на обяд! - Хубаво - казва Учителя и подканва всички да отидат към леските, където пред трапезата вече са насядали изгладнелите. Кратката молитва е казана, лъжиците вече по-тракват и хората си похапват сладко в мълчание, защото тук яденето винаги е вкусно. Към края на обяда една сестра намира удобен случай да подхване разговор:
- Учителю, днес вие говорихте за
съзнанието
!
Учителя не отговори веднага, но се замисли, сякаш прелистваше беседата, за да намери мисълта, която вълнуваше сестрата: - Под думата съзнание разбирам вътрешна възможност, която осмисля живота. Сега, след като се бяха нахранили, мнозина се приближиха до него. Той се усмихна и каза: - Може да изпеем една песен!
към текста >>
- Под думата
съзнание
разбирам вътрешна възможност, която осмисля живота.
- Хубаво - казва Учителя и подканва всички да отидат към леските, където пред трапезата вече са насядали изгладнелите. Кратката молитва е казана, лъжиците вече по-тракват и хората си похапват сладко в мълчание, защото тук яденето винаги е вкусно. Към края на обяда една сестра намира удобен случай да подхване разговор: - Учителю, днес вие говорихте за съзнанието! Учителя не отговори веднага, но се замисли, сякаш прелистваше беседата, за да намери мисълта, която вълнуваше сестрата:
- Под думата
съзнание
разбирам вътрешна възможност, която осмисля живота.
Сега, след като се бяха нахранили, мнозина се приближиха до него. Той се усмихна и каза: - Може да изпеем една песен! Всички запяха една нова песен с ново звучене, макар че все още бяха впечатлени от мисълта за онази вътрешна възможност, която осмисля живота - далече от гозбата, чиниите и лъжиците, които още стояха по масите. „Звездата на Изгрева" остана на пост пред вратата на Любовта, която днес бе отваряна и затваряна непрекъснато.
към текста >>
99.
ИЗГРЕВЧАНИ
- Теофана Савова
Напуснал родния си край със
съзнанието
, че ще служи на
Божието
дело, на Учителя.
Оттук нататък никой вече не може да го намери. - Той е отишъл в града. Ще го видите едва на обед в трапезарията или някъде в градината - по всяко време. Сега брат Ради е на около петдесет години - едър и здрав българин, работлив и много услужлив. Дошъл на Изгрева преди около 20 години, за да слуша словото на Учителя.
Напуснал родния си край със
съзнанието
, че ще служи на
Божието
дело, на Учителя.
Както разбирал учението, така го и прилагал. И с годините ставаше все по-мил, по-работлив и по-отзивчив. С какво хубаво чувство произнасяше Учителя неговото име. - Ради, какво ще посеем в тази нива? - ще го запита той.
към текста >>
100.
ЗАГАДЪЧНИ СЛУЧКИ
- Теофана Савова
И днес всички хора - продължи Учителя - стоят пред прага на
Божието
царство и се колебаят да влезат или не.
-Вън. - Значи от 500 души само един е повярвал, че съм готов да простя дълговете им! - Прощавам всичките ти задължения, като същевременно ти давам като възнаграждение още толкова, колкото беше дългът ти - продължил лордът. - Иди сега у дома си и живей спокойно, според Божиите закони. Останалите длъжници, като разбрали как лордът постъпил с бедния и окъсан длъжник, съжалявали за своето недоверие, но било вече късно.
И днес всички хора - продължи Учителя - стоят пред прага на
Божието
царство и се колебаят да влезат или не.
А новото учение изисква от всички да придобият вяра и да следват пътя на Любовта без никакво колебание, без никакво съмнение." Близо до хората Един ученик от духовната школа се оженил, без да потърси съвет от учителя си. Скоро след женитбата той започнал да страда за свободата, която толкова много обичал, но загубил, и за битието си на ученик, което изисква ежедневна духовна работа. За да избегне мислите, които го измъчвали, той работил за семейството си от сутрин до вечер.
към текста >>
Но един пример останал завинаги в
съзнанието
му и непрекъснато го карал да се замисля.
Сълзи напирали да избликнат от очите му и в силното си вълнение той си казал: „Ще се разведа! Ще си върна свободата! Ученичеството си ще върна! " Много силни слова казал в този ден Учителя, думи сякаш отправени лично към него, за да го насърчи и му даде вяра и упование в доброто.
Но един пример останал завинаги в
съзнанието
му и непрекъснато го карал да се замисля.
Той вярваше, че Учителя не случайно бе дал този пример, че е знаел мъката му и е искал да му помогне. Между другото Учителя бе казал: „Един млад, красив момък се радвал на свободата, която имал. Дружал с моми и момци и се чувствал независим. Момите го харесвали и за голямата свобода, с която се ползвал, го наричали „ княз на князете".
към текста >>
НАГОРЕ
