Търсене в текстове за 'Божествена религия'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 492 резултата в 90 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 6_05 ) Седем групи по трима - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва да е убеден, че всяка мисъл, която праща в света, е Божествена и да не мисли за последствията.
Това е правият път за свързване с тези Същества. Някой път дойде една сестра в Братството и се представя за много набожна мома, а после, като се ожени, забравя. А има някои, които идват тук и са искрени. Тези работи трябва да се знаят, иначе всеки път ще бъдете разочаровани. Човек трябва да бъде носител на Божествени мисли. Трябва да е убеден, че всяка мисъл, която праща в света, е Божествена и да не мисли за последствията. Човек трябва да изучава Словото, а едновременно да практикува молитва и съзерцание. Това е пътят и да не се безпокои, да вярва, докато дойде просветлението и общението с Христа. Отворете сърцето и душата си, Светлината ще проникне там и ще дойде разбирането. Как трябва да четеш Евангелието от Йоана и други свещени книги? Първо започнете с молитва, не по буква, но по Дух се молете.
към текста >>

Мистикът разбира вътрешния смисъл на религията.
Това е едно животинско състояние. Мистицизмът е вътрешен стремеж. Мистицизмът ще дойде отпосле. Отначало човек ще има обикновен религиозен стремеж, а после ще дойде до мистицизма. Не можеш да бъдеш истински религиозен, без да бъдеш мистик. Мистикът разбира вътрешния смисъл на религията. Братът каза на Учителя: „Вие напоследък бяхте ми дали една задача да изпращам три пъти на ден добра мисъл към някого и да пожелая да се пробуди в него Любовта, да изпълнява Волята на Бога и да Му служи. Вие ми дадохте тази задача за десет дни и те се изминаха.“ Ще ви дам нова задача за десет дни: сега изпращайте всеки ден по една мисъл на всички добри хора – да се усили тяхната Любов към Бога. Трябва да се прави три пъти на ден. А може да се прави три пъти нощем.
към текста >>

2. Основни образователни принципи - Боян Боев (1883 – 1963)

Любовта като сила е любовта, при която човек е готов да живее и да се жертва за една велика божествена кауза.
Другите връзки са временни, плитки, те лесно отпадат. Любовта е една, но се проявява в безброй форми, според степента на човешкото съзнание. Но основните типове са четири: любовта като стремеж, като чувство, като сила и като принцип. „Любовта като стремеж е тая любов, която е повече позната на днешните хора. Любовта като чувство е приятелството, братството. Любовта като сила е любовта, при която човек е готов да живее и да се жертва за една велика божествена кауза. Любовта като принцип едва сега влиза в света. Тя обгръща всичко! В любовта като принцип няма никакви противоречия. Тя примирява всички противоречия в света”. Човек, който има любовта като принцип, чувства единството на всички същества и вижда и люби във всички форми Единния живот, Великото Разумно Начало.
към текста >>

Това са религията и любовта.
” Чрез любовта влизаме във връзка с една велика реалност. Дето е любовта, там е великото разумно начало в света. Всички велики поети с прозрение са долавяли мистичната мощ на любовта. Например, Новалис казва в своите „Фрагменти”: „В света има само някои цветя от неземен произход, които ни загатват за другия свят. Това са религията и любовта. Любовта е най-висшата реалност, основата на всичко. Тя е крайната цел на мировата история, амин на вселената”. Шилер казва: „Ако всеки човек би любил, то всеки би притежавал целия свят. Искрено признавам, че вярвам в справедливостта на безкористната любов. Бих загинал, ако тя не съществува, ако бих престанал да вярвам в любовта.
към текста >>

„Да любиш, това е начало на новия живот, това е поставяне първия камък на Божествената сграда.
Човешкото сърце събира енергия, а умът я обработва. Това, което става в сърцето, винаги подкрепя човешкия ум. Ако човешкото сърце не изпраща кръв към мозъка, то последният спира своята дейност.” „Любовта е това, което ни ориентира в живота. Тя е това, което ориентира ума, сърцето и волята ни и ни учи, как да живеем. Тя ни ориентира да мислим добре, да чувстваме добре и да постъпваме добре.” „Да любиш, това е начало на новия живот, това е поставяне първия камък на Божествената сграда. Да любиш, това значи да изградиш в душата си храм, в който да обитава Безграничния.” Любовта дава устой и сила на волята; затова тя изключва страха. Човекът на любовта има сила, която не отстъпва пред никакво насилие. Любовта е врата, през която се влиза в царството на знанието и истината. Без любовта не можем да придобием мъдростта и да разберем истината.
към текста >>

Божествената любов можем да сравним с топлина от толкова милиона градуса, че всички недостатъци, хвърлени в огъня на любовта, се преобразяват.
Страданията на човека продължават, докато зърне първия лъч на любовта! Учителят казва: „При най-малкото разколебаване в любовта, идат нещастията. И при най-малкото решение на човека да върви по пътя на любовта, идват радостта, хармонията и животът! Само като помисли човек за любовта, и обновата идва.” Любовта претопява недостатъците и ги превръща в скъпоценни камъни. Божествената любов можем да сравним с топлина от толкова милиона градуса, че всички недостатъци, хвърлени в огъня на любовта, се преобразяват. Всичко се стопява при нейната температура. Ето защо целият днешен строй, всички днешни форми ще се стопят, и тогава ще се влезе в новия живот. „Ако човек приложи законите на любовта, мъдростта и истината, може да се освободи от погрешките си - да стане съвършен. Искате ли да се освободите от погрешките си, стъпете на диска на любовта и пуснете нейния ток да тече през вас. За да запази чистотата и съвършенството си, човек трябва да прилага в живота си Божествената любов.”
към текста >>

За да запази чистотата и съвършенството си, човек трябва да прилага в живота си Божествената любов.”
Божествената любов можем да сравним с топлина от толкова милиона градуса, че всички недостатъци, хвърлени в огъня на любовта, се преобразяват. Всичко се стопява при нейната температура. Ето защо целият днешен строй, всички днешни форми ще се стопят, и тогава ще се влезе в новия живот. „Ако човек приложи законите на любовта, мъдростта и истината, може да се освободи от погрешките си - да стане съвършен. Искате ли да се освободите от погрешките си, стъпете на диска на любовта и пуснете нейния ток да тече през вас. За да запази чистотата и съвършенството си, човек трябва да прилага в живота си Божествената любов.” „Любовта като се докосне до някой лош човек, злото веднага го напуща. До когото се докосне любовта, тя извършва преврат у него. Докато любовта е в човека, той е готов на всички жертви.” Единственото нещо, което поправя всичко в света, това е любовта. Единственото нещо, което отхвърля страданията и скърбите, това е любовта.
към текста >>

Само чистият може да обича с Божествена любов.
Ако е нощ, ще му запалите свещ. Като обичате някого, вие давате и взимате. Има обмяна между вас. Чистотата прави човека възприемчив към възвишените трептения на любовта. Чистотата е въздухът, в който любовта може да се проявява. Само чистият може да обича с Божествена любов. Учителят казва: ”Любовта отхвърля всяка нечистота. Невъзможно е да се живее чист живот без любов. Хората на безлюбието винаги живеят нечист живот. Човекът на любовта не може да направи престъпление.”
към текста >>

3. УЧИТЕЛЯТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

На второ място, светлината на науката ще бъде проникната от Божествената мъдрост, която осмисля живота и открива възможностите на разумната свобода, за която тъй много се говори в междудържавните отношения.
Този процес е подобен на труда на земеделеца, който разорава със своето рало земята, а самият процес на посаждане семената на новото върху браздите на разораната земя, е творческият процес на доброто. В живата природа разрушението и творчеството са два процеса, които винаги вървят заедно и помагат за прогреса и усъвършенстването на индивидите, обществата, народите и човечеството. Тези две сили - разрушението и творчеството се направляват от принципите на всемирния живот. Както подчертахме и по-горе, след разрушителния процес се открива широко, плодоносно поле за истинска, резултатна и творческа работа. Ето защо на новото човечество, което се ражда в света на новата ера, трябва да се даде един духовен мироглед, който да бъде одухотворен от великото мистично начало, носещо в себе си безсмъртието истинското сътрудничество между индивидите, семействата, обществата и народите. На второ място, светлината на науката ще бъде проникната от Божествената мъдрост, която осмисля живота и открива възможностите на разумната свобода, за която тъй много се говори в междудържавните отношения. Всички тия проблеми се съдържат в трите принципа, които Учителят неуморно и дълготърпеливо провъзгласява в България от няколко десетилетия: „Любов към Вечното Начало, което е създало вселената, за да бъдем проводници на Неговата любов, обич към ближния, за да проявим най-красивите отношения, на трето място, любов към самия себе си - любов към Вечното Начало, което работи в човека, за да се прояви Божествената мъдрост в ума, топлината на Божествената любов в сърцето и силата на Божествената истина в душата, която единствено носи истинската свобода.” Тия три принципа, които геометрически се символизират чрез равностранния триъгълник, трябва да се разработят в един философски мироглед, който ще бъде ръководното начало в света на новата ера. Това Велико Начало, което направлява живота и хармонията в природата, е било не само в миналото предмет на философията, но и днес занимава големите умове на Запад. Така, именитият немски учен Макс Планк в своята статия „Науката и нейните граници” казва: „Ние през целия си живот се виждаме подхвърлени на една по-висша Сила, чиято същност никога не ще можем да изследваме от гледището на точната наука, която обаче, никога не остава игнорирана от оня, който размишлява върху тези проблеми.” „Във всеки случай, на човека не остава нищо друго, освен да устоява търпеливо и храбро в своята житейска борба и да се прекланя пред волята на по-висшата сила, която управлява над него.
към текста >>

Всички тия проблеми се съдържат в трите принципа, които Учителят неуморно и дълготърпеливо провъзгласява в България от няколко десетилетия: „Любов към Вечното Начало, което е създало вселената, за да бъдем проводници на Неговата любов, обич към ближния, за да проявим най-красивите отношения, на трето място, любов към самия себе си - любов към Вечното Начало, което работи в човека, за да се прояви Божествената мъдрост в ума, топлината на Божествената любов в сърцето и силата на Божествената истина в душата, която единствено носи истинската свобода.”
В живата природа разрушението и творчеството са два процеса, които винаги вървят заедно и помагат за прогреса и усъвършенстването на индивидите, обществата, народите и човечеството. Тези две сили - разрушението и творчеството се направляват от принципите на всемирния живот. Както подчертахме и по-горе, след разрушителния процес се открива широко, плодоносно поле за истинска, резултатна и творческа работа. Ето защо на новото човечество, което се ражда в света на новата ера, трябва да се даде един духовен мироглед, който да бъде одухотворен от великото мистично начало, носещо в себе си безсмъртието истинското сътрудничество между индивидите, семействата, обществата и народите. На второ място, светлината на науката ще бъде проникната от Божествената мъдрост, която осмисля живота и открива възможностите на разумната свобода, за която тъй много се говори в междудържавните отношения. Всички тия проблеми се съдържат в трите принципа, които Учителят неуморно и дълготърпеливо провъзгласява в България от няколко десетилетия: „Любов към Вечното Начало, което е създало вселената, за да бъдем проводници на Неговата любов, обич към ближния, за да проявим най-красивите отношения, на трето място, любов към самия себе си - любов към Вечното Начало, което работи в човека, за да се прояви Божествената мъдрост в ума, топлината на Божествената любов в сърцето и силата на Божествената истина в душата, която единствено носи истинската свобода.” Тия три принципа, които геометрически се символизират чрез равностранния триъгълник, трябва да се разработят в един философски мироглед, който ще бъде ръководното начало в света на новата ера. Това Велико Начало, което направлява живота и хармонията в природата, е било не само в миналото предмет на философията, но и днес занимава големите умове на Запад. Така, именитият немски учен Макс Планк в своята статия „Науката и нейните граници” казва: „Ние през целия си живот се виждаме подхвърлени на една по-висша Сила, чиято същност никога не ще можем да изследваме от гледището на точната наука, която обаче, никога не остава игнорирана от оня, който размишлява върху тези проблеми.” „Във всеки случай, на човека не остава нищо друго, освен да устоява търпеливо и храбро в своята житейска борба и да се прекланя пред волята на по-висшата сила, която управлява над него. Защото една справедлива претенция за щастие, успех и благоденствие в живота не е отказана никому от нас.
към текста >>

И по-нататък авторът на книгата „Какво е дал българинът на другите народи”, в своите разсъждения основателно се гордее, че както „Христос освети със смъртта си кръста, така нашият българин освети кладата и показа на света, как се служи самоотвержено на една идея, на едно учение, на една религия 415 години преди Ян Хус и цели 500 години преди италианеца Джордано Бруно.”
И тоя, на когото е дадено да сътрудничи в изграждането на екзактната наука, ще намери заедно с великия германски поет Гьоте своето доволство и своето вътрешно щастие в съзнанието, че е изследвал изследваемото и че е отдал тиха почит на неизследваемото.” България, която е пред прага на своя златен век, след дългите страдания, преживяни през вековното й съществувание и която има за в бъдеще да изпълни важна духовна мисия не само по отношение към себе си, но и в международната общност, трябва да стане пионерка на новото, на новата ера, която идва победоносно в своя път. Българският народ е достатъчно узрял, за да може да стане ценен проводник на новата творческа вълна, която се разлива по цялата земя, вълна, която ще освежи, ще реформира коренно политическия, обществения, стопанския и духовно-културния живот. Този чисто български реформаторски дух е подчертан още през времето на богомилите, както казва известният български писател Стилиян Чилингиров в своята книга „Какво е дал българинът на другите народи”: „С това учение България е първият християнски реформатор в света, който много време преди Цвингли, Лютер и Калвин проповядва на християните да се освободят от Рим и Цариград и да дирят спасение само в евангелските истини, в духовното и нравствено съвършенство на човека и на гражданина.” И много правилен е упрекът на Чилингиров, отправен към нашата интелигенция, че „когато цял свят го смяташе за българско, единствено ние дирехме корените му в манихейството, месалиянството и павликянството.” И по-нататък авторът на книгата „Какво е дал българинът на другите народи”, в своите разсъждения основателно се гордее, че както „Христос освети със смъртта си кръста, така нашият българин освети кладата и показа на света, как се служи самоотвержено на една идея, на едно учение, на една религия 415 години преди Ян Хус и цели 500 години преди италианеца Джордано Бруно.” Исторически е безспорно, че първите искри на ренесанса в Европа се излъчват от българското богомилско движение. Това учение се разля в Италия - патарени, катари, във Франция - албигойци, в Германия и Англия - катари, и чрез своята героична борба за социална справедливост, със своя чист мистицизъм наложи своите отражения в живота им. „И няма да бъде преувеличено, ако се каже, че лозунгът „Равенство, братство, свобода” с който французите обявиха и водиха своята революция и чрез нея се опитаха да преобразуват отношенията между личности, класи и народи, е наш лозунг. Той ще остане вечен блян за човечеството, ще бъде като указател на истинския Христов път на земята, благодарение на българския гений - негов създател, разпространител и осветител. Осветил я с кръвта на хиляди и хиляди мъченици българи, тръгнали по света да въдворяват нов ред между хората и нова правда на земята.”
към текста >>

4. 20. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Тези хора, които не са запознати с окултната наука, мислят, че Христос е подобен на другите основатели на религии, като Буда - основател на будизма, Хермес - на херметизма, Зороастър - на персийската религия, Мойсей - на еврейската религия и т.н., но Христос не е като тях.
Учителят за Христа Ще изложа схващането на Христа и значението на Христа според Учителя и накрая ще прочета избрани места от беседите по въпроса. Наистина, няма лекция, където Учителят да не говори за Христа. Тези хора, които не са запознати с окултната наука, мислят, че Христос е подобен на другите основатели на религии, като Буда - основател на будизма, Хермес - на херметизма, Зороастър - на персийската религия, Мойсей - на еврейската религия и т.н., но Христос не е като тях. От окултните изследвания се вижда, че Христос не е от човешката еволюция. Основателите на религиите са хора като нас, само че много са работили върху себе си и са достигнали едно по-голямо съвършенство и с религиите са искали да издигнат човечеството. Но Христос не е човек. "Той е едно Божествено космично същество, Божествено същество, което иде от централното слънце на вселената, около което нашето слънце се върти и за 20 милиона години извършва един кръг. От това вселенско слънце иде Христос.
към текста >>

Божествената любов е вложена в човешката душа още при излизането на човечеството от Бога.
С Неговото идване на земята се дава на човечеството възможност да започне своята еволюция. След Него започва издигането на човечеството към Бога от материалния към духовния свят. Христос е най- пълното, най-висшето изявление на Любовта тук, на земята. Със своята Любов Той облъчва всички същества, както слънцето огрява цветята, дърветата и пр. Под действието на Христовата Любов се събужда любовта в човешката душа. Божествената любов е вложена в човешката душа още при излизането на човечеството от Бога. Любовта на Христа към човечеството дава условия да се разцъфти човешката душа. Всички хора, които нямат любовта, проявена в себе си, са мъртви. Те спят, те не са събудени хора. Това, което е направил Христос с възкресението на Лазаря, ще стане с всички хора, с всеки човек. Учителят казва така за любовта на Христа: "Любовта на Христа превишава всяко знание.
към текста >>

Човек има още много да живее и постепенно ще се доближава до любовта на Христа." Съвременният човек не може да издържи трептенията на тази велика Божествена любов.
Всички хора, които нямат любовта, проявена в себе си, са мъртви. Те спят, те не са събудени хора. Това, което е направил Христос с възкресението на Лазаря, ще стане с всички хора, с всеки човек. Учителят казва така за любовта на Христа: "Любовта на Христа превишава всяко знание. Аурата на Христа е така велика, така светла, че излъчва ослепителна светлина. Човек има още много да живее и постепенно ще се доближава до любовта на Христа." Съвременният човек не може да издържи трептенията на тази велика Божествена любов. Христос притежава и велика Божествена мъдрост. За нея Учителят казва: "Носител на висшето знание е пак Христос. Когато човек приеме любовта и стане дете на любовта, когато влезе в света на любовта, тогава Христос ще го хване за ръка и ще го въведе в храма на мъдростта, ще му повери ключовете на знанието как да управлява силите на природата." Тъй че, велико бъдеще чака човека. За днешната епоха, във връзка с Христа, Учителят казва: "Няма епоха в човешката история, когато Христос да е работил така.
към текста >>

Христос притежава и велика Божествена мъдрост.
Те спят, те не са събудени хора. Това, което е направил Христос с възкресението на Лазаря, ще стане с всички хора, с всеки човек. Учителят казва така за любовта на Христа: "Любовта на Христа превишава всяко знание. Аурата на Христа е така велика, така светла, че излъчва ослепителна светлина. Човек има още много да живее и постепенно ще се доближава до любовта на Христа." Съвременният човек не може да издържи трептенията на тази велика Божествена любов. Христос притежава и велика Божествена мъдрост. За нея Учителят казва: "Носител на висшето знание е пак Христос. Когато човек приеме любовта и стане дете на любовта, когато влезе в света на любовта, тогава Христос ще го хване за ръка и ще го въведе в храма на мъдростта, ще му повери ключовете на знанието как да управлява силите на природата." Тъй че, велико бъдеще чака човека. За днешната епоха, във връзка с Христа, Учителят казва: "Няма епоха в човешката история, когато Христос да е работил така. Сега Христос работи най-много.
към текста >>

Индусът Саду Сундар Синг като младеж се е колебал коя религия да приеме.
Чрез своите мисли, чувства, желания и постъпки ще изявиш Христа. Второто, което иде, е следното: Готовите души през тази епоха ще станат способни да виждат Христа, ще влизат в общение с Него. Не в материалния свят, но чрез етерното и астралното ясновидство, тези хора ще влязат в общение с Христа. Виждането на Христа е велик момент. И сега това е възможно, но в бъдеще ще става в по-голям мащаб. Индусът Саду Сундар Синг като младеж се е колебал коя религия да приеме. В момент на най-голямо отчаяние и обезсмисляне на живота, той е видял Христа и оттогава тръгнал в света да проповядва. И сега той е жив, като държи сказки из целия свят. Идвал е и в България и е държал сказки в евангелската църква. На него Христос му се е явил и му е казал така: "Иди и работи за мен." От този момент той станал съвсем друг човек, изпълнен с мир, радост и блаженство. В тази епоха и от 1950 г.
към текста >>

Ще се сбъднат думите, които Христос е казал: "Едно стадо и един пастир." Лично на мен веднъж Учителят ми каза: "В бъдеще ще има една единна религия за цялото човечество, по цялото земно кълбо.
И сега той е жив, като държи сказки из целия свят. Идвал е и в България и е държал сказки в евангелската църква. На него Христос му се е явил и му е казал така: "Иди и работи за мен." От този момент той станал съвсем друг човек, изпълнен с мир, радост и блаженство. В тази епоха и от 1950 г. нататък много хора ще могат да видят Христа и да говорят с Него. Ще се сбъднат думите, които Христос е казал: "Едно стадо и един пастир." Лично на мен веднъж Учителят ми каза: "В бъдеще ще има една единна религия за цялото човечество, по цялото земно кълбо. Тази религия ще бъде езотерическото Християнство. То ще бъде мировата религия." Окултизмът иде да докаже значението и мисията на Христа. Всички народи ще признаят Христа, ще Го оценят и приемат. За основа на живота ще се тури Любовта.
към текста >>

Тази религия ще бъде езотерическото Християнство.
Идвал е и в България и е държал сказки в евангелската църква. На него Христос му се е явил и му е казал така: "Иди и работи за мен." От този момент той станал съвсем друг човек, изпълнен с мир, радост и блаженство. В тази епоха и от 1950 г. нататък много хора ще могат да видят Христа и да говорят с Него. Ще се сбъднат думите, които Христос е казал: "Едно стадо и един пастир." Лично на мен веднъж Учителят ми каза: "В бъдеще ще има една единна религия за цялото човечество, по цялото земно кълбо. Тази религия ще бъде езотерическото Християнство. То ще бъде мировата религия." Окултизмът иде да докаже значението и мисията на Христа. Всички народи ще признаят Христа, ще Го оценят и приемат. За основа на живота ще се тури Любовта. Един пример.
към текста >>

То ще бъде мировата религия."
На него Христос му се е явил и му е казал така: "Иди и работи за мен." От този момент той станал съвсем друг човек, изпълнен с мир, радост и блаженство. В тази епоха и от 1950 г. нататък много хора ще могат да видят Христа и да говорят с Него. Ще се сбъднат думите, които Христос е казал: "Едно стадо и един пастир." Лично на мен веднъж Учителят ми каза: "В бъдеще ще има една единна религия за цялото човечество, по цялото земно кълбо. Тази религия ще бъде езотерическото Християнство. То ще бъде мировата религия." Окултизмът иде да докаже значението и мисията на Христа. Всички народи ще признаят Христа, ще Го оценят и приемат. За основа на живота ще се тури Любовта. Един пример. Пеню Киров е първият ученик на Учителя.
към текста >>

5. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Тези хора, които не са запознати с окултната наука, мислят, че Христос е подобен на другите основатели на религии, като Буда - основател на будизма, Хермес - на херметизма, Зороастър - на персийската религия, Мойсей - на еврейската религия и т.н., но Христос не е като тях.
Учителят за Христа Ще изложа схващането на Христа и значението на Христа според Учителя и накрая ще прочета избрани места от беседите по въпроса. Наистина, няма лекция, където Учителят да не говори за Христа. Тези хора, които не са запознати с окултната наука, мислят, че Христос е подобен на другите основатели на религии, като Буда - основател на будизма, Хермес - на херметизма, Зороастър - на персийската религия, Мойсей - на еврейската религия и т.н., но Христос не е като тях. От окултните изследвания се вижда, че Христос не е от човешката еволюция. Основателите на религиите са хора като нас, само че много са работили върху себе си и са достигнали едно по-голямо съвършенство и с религиите са искали да издигнат човечеството. Но Христос не е човек. “Той е едно Божествено космично същество, Божествено същество, което иде от централното слънце на вселената, около което нашето слънце се върти и за 20 милиона години извършва един кръг. От това вселенско слънце иде Христoс.
към текста >>

Божествената любов е вложена в човешката душа още при излизането на човечеството от Бога.
С Неговото идване на земята се дава на човечеството възможност да започне своята еволюция. След Него започва издигането на човечеството към Бога от материалния към духовния свят. Христос е най-пълното, най-висшето изявление на Любовта тук, на земята. Със своята Любов Той облъчва всички същества, както слънцето огрява цветята, дърветата и пр. Под действието на Христовата Любов се събужда любовта в човешката душа. Божествената любов е вложена в човешката душа още при излизането на човечеството от Бога. Любовта на Христа към човечеството дава условия да се разцъфти човешката душа. Всички хора, които нямат любовта, проявена в себе си, са мъртви. Те спят, те не са събудени хора. Това, което е направил Христос с възкресението на Лазаря, ще стане с всички хора, с всеки човек. Учителят казва така за любовта на Христа: “Любовта на Христа превишава всяко знание.
към текста >>

Човек има още много да живее и постепенно ще се доближава до любовта на Христа.” Съвременният човек не може да издържи трептенията на тази велика Божествена любов.
Всички хора, които нямат любовта, проявена в себе си, са мъртви. Те спят, те не са събудени хора. Това, което е направил Христос с възкресението на Лазаря, ще стане с всички хора, с всеки човек. Учителят казва така за любовта на Христа: “Любовта на Христа превишава всяко знание. Аурата на Христа е така велика, така светла, че излъчва ослепителна светлина. Човек има още много да живее и постепенно ще се доближава до любовта на Христа.” Съвременният човек не може да издържи трептенията на тази велика Божествена любов. Христос притежава и велика Божествена мъдрост. За нея Учителят казва: “Носител на висшето знание е пак Христос. Когато човек приеме любовта и стане дете на любовта, когато влезе в света на любовта, тогава Христос ще го хване за ръка и ще го въведе в храма на мъдростта, ще му повери ключовете на знанието как да управлява силите на природата.” Тъй че, велико бъдеще чака човека. За днешната епоха, във връзка с Христа, Учителят казва: “Няма епоха в човешката история, когато Христос да е работил така.
към текста >>

Христос притежава и велика Божествена мъдрост.
Те спят, те не са събудени хора. Това, което е направил Христос с възкресението на Лазаря, ще стане с всички хора, с всеки човек. Учителят казва така за любовта на Христа: “Любовта на Христа превишава всяко знание. Аурата на Христа е така велика, така светла, че излъчва ослепителна светлина. Човек има още много да живее и постепенно ще се доближава до любовта на Христа.” Съвременният човек не може да издържи трептенията на тази велика Божествена любов. Христос притежава и велика Божествена мъдрост. За нея Учителят казва: “Носител на висшето знание е пак Христос. Когато човек приеме любовта и стане дете на любовта, когато влезе в света на любовта, тогава Христос ще го хване за ръка и ще го въведе в храма на мъдростта, ще му повери ключовете на знанието как да управлява силите на природата.” Тъй че, велико бъдеще чака човека. За днешната епоха, във връзка с Христа, Учителят казва: “Няма епоха в човешката история, когато Христос да е работил така. Сега Христос работи най-много.
към текста >>

Индусът Саду Сундар Синг като младеж се е колебал коя религия да приеме.
Чрез своите мисли, чувства, желания и постъпки ще изявиш Христа. Второто, което иде, е следното: Готовите души през тази епоха ще станат способни да виждат Христа, ще влизат в общение с Него. Не в материалния свят, но чрез етерното и астралното ясновидство, тези хора ще влязат в общение с Христа. Виждането на Христа е велик момент. И сега това е възможно, но в бъдеще ще става в по-голям мащаб. Индусът Саду Сундар Синг като младеж се е колебал коя религия да приеме. В момент на най-голямо отчаяние и обезсмисляне на живота, той е видял Христа и оттогава тръгнал в света да проповядва. И сега той е жив, като държи сказки из целия свят. Идвал е и в Бълга¬рия и е държал сказки в евангелската църква. На него Христос му се е явил и му е казал така: “Иди и работи за мен.” От този момент той станал съвсем друг човек, изпълнен с мир, радост и блаженство. В тази епоха и от 1950 г.
към текста >>

Ще се сбъднат думите, които Христос е казал: “Едно стадо и един пастир.” Лично на мен веднъж Учителят ми каза: “В бъдеще ще има една единна религия за цялото човечество, по цялото земно кълбо.
И сега той е жив, като държи сказки из целия свят. Идвал е и в Бълга¬рия и е държал сказки в евангелската църква. На него Христос му се е явил и му е казал така: “Иди и работи за мен.” От този момент той станал съвсем друг човек, изпълнен с мир, радост и блаженство. В тази епоха и от 1950 г. нататък много хора ще могат да видят Христа и да говорят с Него. Ще се сбъднат думите, които Христос е казал: “Едно стадо и един пастир.” Лично на мен веднъж Учителят ми каза: “В бъдеще ще има една единна религия за цялото човечество, по цялото земно кълбо. Тази религия ще бъде езотерическото Християнство. То ще бъде мировата религия.” Окултизмът иде да докаже значението и мисията на Христа. Всички народи ще признаят Христа, ще Го оценят и приемат. За основа на живота ще се тури Любовта.
към текста >>

Тази религия ще бъде езотерическото Християнство.
Идвал е и в Бълга¬рия и е държал сказки в евангелската църква. На него Христос му се е явил и му е казал така: “Иди и работи за мен.” От този момент той станал съвсем друг човек, изпълнен с мир, радост и блаженство. В тази епоха и от 1950 г. нататък много хора ще могат да видят Христа и да говорят с Него. Ще се сбъднат думите, които Христос е казал: “Едно стадо и един пастир.” Лично на мен веднъж Учителят ми каза: “В бъдеще ще има една единна религия за цялото човечество, по цялото земно кълбо. Тази религия ще бъде езотерическото Християнство. То ще бъде мировата религия.” Окултизмът иде да докаже значението и мисията на Христа. Всички народи ще признаят Христа, ще Го оценят и приемат. За основа на живота ще се тури Любовта. Един пример.
към текста >>

То ще бъде мировата религия.”
На него Христос му се е явил и му е казал така: “Иди и работи за мен.” От този момент той станал съвсем друг човек, изпълнен с мир, радост и блаженство. В тази епоха и от 1950 г. нататък много хора ще могат да видят Христа и да говорят с Него. Ще се сбъднат думите, които Христос е казал: “Едно стадо и един пастир.” Лично на мен веднъж Учителят ми каза: “В бъдеще ще има една единна религия за цялото човечество, по цялото земно кълбо. Тази религия ще бъде езотерическото Християнство. То ще бъде мировата религия.” Окултизмът иде да докаже значението и мисията на Христа. Всички народи ще признаят Христа, ще Го оценят и приемат. За основа на живота ще се тури Любовта. Един пример. Пеню Киров е първият ученик на Учителя.
към текста >>

6. 057 СПРАВЕДЛИВОСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако ще има религия, тя да бъде религия на Любовта.
Един Разумен Свят вземаше участие сега в нашата работа. Бяха най-тежките и съдбоносни дни за българския народ и човечеството.'' ''Като привършихме работата, Учителят прегледа още веднъж всичко и видя, че беше направено добре. После, като се събрахме около него, почна да говори за закона на Справедливостта:'' – Справедливостта трябва да се приложи в човешкия Живот - Справедливостта по отношение на благата, които се дават. Ако ще има религия, тя да бъде религия на Любовта. Ако ще има обществен строй, той да бъде строй на Справедливостта. Сега има ново разпореждане във Вселената до всички - да сменят старите мерки с нови. Нови мерки се изискват! Една от новите мерки гласи: обичай другите така, както искаш тебе да обичат. Всеки трябва да знае, че благото, което иска за себе си, трябва да бъде благо и за другите.
към текста >>

От извора, където се черпи Божествената вода, всеки да вземе толкова, колкото му трябва, не повече.
На малкото дете - по-малко, на възрастния - повече. Равенството не значи изравняване, но на всекиго да се дадат условия и права, според степента на неговото развитие. Ние искаме да бъдем богати. Там е заблуждението. Всички хора трябва да работят. От извора, където се черпи Божествената вода, всеки да вземе толкова, колкото му трябва, не повече. Не се позволява да се трупат благата. Правилото е: всеки да вземе толкова, колкото може да носи. Богаташ сънувал една вечер следното: иде една каруца с три чифта бели биволи, натоварена със злато и всеки получава по малко от златото. Този богаташ донесъл един голям сандък и поискал да му го напълнят. Казали му: "Всеки може да вземе само толкова, колкото може да носи на гърба си." Турили сандъка на гърба му и почнали да сипват злато - една лопата, две лопати, три и той все казвал: "Още, още!
към текста >>

7. 089 ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Боян Боев (1883 – 1963)

Йоан Кръстител, който беше дошъл малко преди Христа, бе запознат с Божествената Наука, с Божественото Учение.
Най-после, ще ви дадат един скъпоценен камък и един прост и ще видят, какво ще направите с тях. Ако използвате добре и простия, и скъпоценния камък, Белите Братя ще ви приемат за член. Те са много взискателни към всекиго, защото ще разполага с тяхната сила. Приемат ли го веднъж помежду си, те всякога ще му помагат. Велики перспективи, велико бъдеще, велики постижения седят пред вас. Йоан Кръстител, който беше дошъл малко преди Христа, бе запознат с Божествената Наука, с Божественото Учение. Той не е бил от простите, от невежите. Той е бил посветен, учил се е в една от Школите на древността. Новото в света е било давано винаги от това Велико Братство. Светлите Братя, чрез Христа, внесоха доброто в света. Ако не беше дошъл Христос преди две хиляди години, какво щеше да бъде положението на човечеството?
към текста >>

Тази енергия е причина за повдигане на религията, науката, изкуствата, за преустройство на обществата, за подобряване на строя и управлението.
И представителите на Белите Братя на земята се събират на събор. Къде? На един висок връх на Хималаите. Къде е този връх? Зная го, но не мога да ви го кажа, не е позволено. Тогава Великите Братя изявяват към тях Любовта си във всичката своя пълнота, с всичката си енергия, която се отправя към целия свят. Тази енергия е причина за повдигане на религията, науката, изкуствата, за преустройство на обществата, за подобряване на строя и управлението. Светлите и красиви дни на нашия живот се дължат на събора на Белите Братя на Слънцето. Когато някой от Белите Братя на земята минава през посвещение, той трябва да внимава, това да стане в деня на тържествения събор на Слънцето. Тогава именно лъчите на Слънцето изпращат нещо ново на земята. ''Една сестра попита:'' ''– Може ли да посетим Белите Братя там, дето живеят?
към текста >>

8. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Словото, което стана плът, подразбира Божествената Любов, която започва да се проявява в човека и му посочва пътя към неговия Баща, към Бога.
И видяхме Славата Му като Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина. Древните Посветени говореха за Словото, за Слънчевия Дух, но още нямаха връзка с него, докато християнският Посветен казва: „И Словото стана плът и всели се между нас и видехме Славата Му като на Единороден от Отца." Така че в християнското езотерично учение има нещо, за което само се споменава в древния езотеризъм, без да го познават какво е. А християнският езотеризъм говори и ни свърза с това, за което древните само загатваха като нещо, което предстои да се изяви. Централен мотив в християнския езотеризъм е Христос - Слънчевият Дух, Духът Божи, Проявеният Бог, космичното Слово, което стана плът и се всели между нас, и видяхме Неговата Слава. Това са все слова, пълни с дълбоко съдържание. Словото, което стана плът, подразбира Божествената Любов, която започва да се проявява в човека и му посочва пътя към неговия Баща, към Бога. Словото, което е изявената Божия Любов, проектира тази Любов към човешките души като една нежна, мека топлина, която има за задача да събуди Любовта, Божественото Начало, вложено в човешките души и да обърне движението на човешките души към центъра на Битието, към Бога. Това значат думите: „И Словото стана плът и всели се между нас." Защото тази Любов работи вече в душите на хората и създава нови отношения, както между самите човешки души, така и към космоса, към Бога, към възвишените същества. „И видяхме Славата Му като на Единороден от Отца" - подразбира Божествената Мъдрост, изявена чрез Христа. За да се види нещо, трябва да има Светлина.
към текста >>

„И видяхме Славата Му като на Единороден от Отца" - подразбира Божествената Мъдрост, изявена чрез Христа.
Това са все слова, пълни с дълбоко съдържание. Словото, което стана плът, подразбира Божествената Любов, която започва да се проявява в човека и му посочва пътя към неговия Баща, към Бога. Словото, което е изявената Божия Любов, проектира тази Любов към човешките души като една нежна, мека топлина, която има за задача да събуди Любовта, Божественото Начало, вложено в човешките души и да обърне движението на човешките души към центъра на Битието, към Бога. Това значат думите: „И Словото стана плът и всели се между нас." Защото тази Любов работи вече в душите на хората и създава нови отношения, както между самите човешки души, така и към космоса, към Бога, към възвишените същества. „И видяхме Славата Му като на Единороден от Отца" - подразбира Божествената Мъдрост, изявена чрез Христа. За да се види нещо, трябва да има Светлина. Значи, Любовта на Словото отвори духовните очи на хората и те видяха Неговата Слава, Божествената Мъдрост, която е Светлината на Божествената Любов и която разкрива Славата на Любовта. „И Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе." Така че въплотеното Слово е централен мотив на християнския езотеризъм, Словото, което стана плът, т.е. Словото, което доби конкретен израз, стана видимо, осветено за човешките души, проявено като Любов, която работи в душите и сърцата, е централен мотив на християнския езотеризъм.
към текста >>

Значи, Любовта на Словото отвори духовните очи на хората и те видяха Неговата Слава, Божествената Мъдрост, която е Светлината на Божествената Любов и която разкрива Славата на Любовта.
Словото, което е изявената Божия Любов, проектира тази Любов към човешките души като една нежна, мека топлина, която има за задача да събуди Любовта, Божественото Начало, вложено в човешките души и да обърне движението на човешките души към центъра на Битието, към Бога. Това значат думите: „И Словото стана плът и всели се между нас." Защото тази Любов работи вече в душите на хората и създава нови отношения, както между самите човешки души, така и към космоса, към Бога, към възвишените същества. „И видяхме Славата Му като на Единороден от Отца" - подразбира Божествената Мъдрост, изявена чрез Христа. За да се види нещо, трябва да има Светлина. Значи, Любовта на Словото отвори духовните очи на хората и те видяха Неговата Слава, Божествената Мъдрост, която е Светлината на Божествената Любов и която разкрива Славата на Любовта. „И Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе." Така че въплотеното Слово е централен мотив на християнския езотеризъм, Словото, което стана плът, т.е. Словото, което доби конкретен израз, стана видимо, осветено за човешките души, проявено като Любов, която работи в душите и сърцата, е централен мотив на християнския езотеризъм. Това Слово, със Светлината, топлината и силата, която носи в себе си, събужда Божественото в човешките души и само се въплотява в тях. Така то прави човешките души безсмъртни.
към текста >>

Под тяхно ръководство се изградиха пирамидите и Сфинкса в Египет, под тяхно ръководство там процъфтя една хилядолетна култура, за която Учителят казва, че е образец на истинска култура, на образцова правова държава, на дълбока религия и наука.
Глава на това Братство е Христос." В развитието на Бялата раса, Бялото Братство чрез своите представители е давало импулси и методи за развитие на културите и на човешките души. Защото онези, които ръководят човечеството и дават културните импулси, излизат от центъра на Бялото Братство, от което са дошли и Мъдреците при раждането на Христа. Те са били в непрекъсната връзка с Христа преди да дойде той на Земята, защото Христос е глава на Бялото Братство, а те са клон от това Братство, те са една ложа в Бялото Братство на Земята, която ръководи човечеството. Те бяха, които организираха развитието на египетската, персийската и индуската културни епохи. Под тяхно ръководство се изградиха пирамидите и Сфинкса в Египет, под тяхно ръководство там процъфтя една хилядолетна култура, за която Учителят казва, че е образец на истинска култура, на образцова правова държава, на дълбока религия и наука. Учителят казва също, че в Египет са изнесени принципите на Божественото учение, за които ще кажа няколко думи по-късно. Интересен е фактът, за който се говори в Евангелието, че Исус като малко дете избягва с майка си и баща си в Египет. Учителят пита: Защо Исус не избяга в Сирия или Вавилон, или другаде, а избяга в Египет? Това не е случайно явление. И Учителят продължава: Каквото и да се говори за Христа, Той трябваше да отиде в Египет, за да влезе в контакт с окултната школа на Бялото Братство в Египет.
към текста >>

И Учителят казва: Принципите на Божествената наука бяха изнесени в Египет.
Понеже Словото е проявено в цялата природа, която е един жив организъм, тя има своя физиономия, по която Посветените могат да четат живота и съдбата на света, както обикновеният физиономист може да прочете по промените и състоянието на лицето живота и съдбата на човека. Това е основата на западната окултна наука. Тя се роди в онзи момент, когато човек обърна погледа си към външната природа и видя в нея отпечатано, проявено, въплотено космичното Слово. Това стана в епохата на древния Египет, във времето на Хермес. Затова западната окултна школа води началото си от Египет. И Учителят казва: Принципите на Божествената наука бяха изнесени в Египет. Кои са тези принципи на Божествената наука? Това са така наречените седем херметични принципа, които са пътищата за проявлението на Словото. Учителят ги нарича принципи на природата. Той казва, че тези принципи стоят в основата на всички процеси и явления - от създаването на целия космос, до създаването на най- малката форма на Земята. Много пъти съм споменавал за тях и пак ще кажа няколко думи, защото те са същината на западната окултна наука.
към текста >>

Кои са тези принципи на Божествената наука?
Това е основата на западната окултна наука. Тя се роди в онзи момент, когато човек обърна погледа си към външната природа и видя в нея отпечатано, проявено, въплотено космичното Слово. Това стана в епохата на древния Египет, във времето на Хермес. Затова западната окултна школа води началото си от Египет. И Учителят казва: Принципите на Божествената наука бяха изнесени в Египет. Кои са тези принципи на Божествената наука? Това са така наречените седем херметични принципа, които са пътищата за проявлението на Словото. Учителят ги нарича принципи на природата. Той казва, че тези принципи стоят в основата на всички процеси и явления - от създаването на целия космос, до създаването на най- малката форма на Земята. Много пъти съм споменавал за тях и пак ще кажа няколко думи, защото те са същината на западната окултна наука. Те са основата, върху която се гради всичко.
към текста >>

В първия клон, в Египет, са изнесени принципите на Божествената наука и той е имал за задача да подготви условията за християнството, да подготви съзнанието на човечеството за християнството.
От България под формата на розенкройцерство преминава в Западна Европа. Учениците на Бялото Братство в днешната епоха представляват сбор от учениците на трите клона. Сега в България работят от трите клона. Тези три клона идват от едно по-високо място, от невидимия свят. Тези, които ръководят и трите клона, са Посветени. В първия клон, в Египет, са изнесени принципите на Божествената наука и той е имал за задача да подготви условията за християнството, да подготви съзнанието на човечеството за християнството. Вторият клон има за задача да внесе християнството и света и да го разпространи. Третият клон има за задача да реализира Божественото учение, християнството и да даде методи за приложение ма учението в живота. Розенкройцерите са разклонение нa третия богомилски клон. И те имат за цел подготвянето на Новата култура чрез приложение на християнството в живота. Първоначалното име на богомилството е било друго.
към текста >>

когато е бил в умствения свят, Господ го е учил и му е предал Великото знание, предал му е Божественото знание, Божествената наука, предал му е окултната Мъдрост.
Поп Богомил е бил проповедник и разпространител на учението. Чешките братя в Чехия, квакерите в Англия, илюминатите в Германия, катарите и албигойците във Франция и ред други ордени и течения са произлезли все от богомилството. Така че християнският езотеризъм води началото си от онзи жив и разумен вътрешен център, който е съвкупност от разумни възвишени същества, които ръководят човешкото развитие под ръководството на Христа. Този център е ръководил човечеството още от неговото излизане от Бога и го е водил през целия път на неговото слизане от висшите светове до гъстата материя на физическия свят. Учителят казва, че когато човек бил в рая, т.е. когато е бил в умствения свят, Господ го е учил и му е предал Великото знание, предал му е Божественото знание, Божествената наука, предал му е окултната Мъдрост. Но след грехопадането човек постепенно загубил тази Мъдрост и тя потънала дълбоко в неговото подсъзнание. А този Господ, който учеше човека в рая, това беше Христос, който стои в основата на онзи езотеричен център, който ръководи човечеството в целия път на неговото развитие. Затова Учителят казва още: „Учението, което ви предавам, не е ново, защото човек го е учил още в рая." Човешкото развитие се извършва чрез ред последователни импулси, които идват от Духа, който ръководи целия световен процес на развитие и чрез тези импулси се слагат в действие известни сили и енергии, които от своя страна са носители на определено знание. Тези импулси идват от Космичното Слово, което преди две хиляди години, в четвъртата следатлантска културна епоха, гръко-латинската, се всели в човешка форма и даде мощен импулс на човешкото развитие, даде импулс на възхода, като внесе нови сили и енергии в земното развитие, и същевременно донесе на земята онова знание, което беше предал на хората още в рая, което те забравиха след грехопадането.
към текста >>

Вторият импулс за оформяне на „Аза" идва от Божествената природа на човека, от Духа, който е скрит в неговите дълбочини и отвън, от дейността на Христа, на космичното Слово, Което стана плът.
В астралното тяло на човека се внасят енергиите на тези същества, които стимулират човека към отделност и това повлича човека към гъстата материя, където той става отделно същество, но не и свободен, към което се стреми. Той е свободен само в този смисъл, че може да прави избор между доброто и злото, и е свободен да върви в която посока пожелае. Това е онзи момент от развитието, който е описан в Библията като ядене на забранения плод. И им се отворили очите и започнали да познават доброто и злото. Отварянето на очите в случая подразбира пробуждане на личното съзнание, раждането на „Аза". Вторият импулс за оформяне на „Аза" идва от Божествената природа на човека, от Духа, който е скрит в неговите дълбочини и отвън, от дейността на Христа, на космичното Слово, Което стана плът. Стремежът на Христа, казва Учителят, е да проникне в дълбините на всяка душа, за да я направи безсмъртна. От това влияние на Христа се раждат всички благородни импулси на „Аза", които го издигат към висините на Духа и правят душата безсмъртна. Ако не беше импулсът на Христа, „Азът" би се развил само под влияние на първия импулс и би завел човека неминуемо в бездната. Такова е било състоянието на човешкото развитие по време на слизането на Христа на Земята. Учителят казва: В човешката душа при днешното й развитие има два стремежа.
към текста >>

Та, когато човек почувствува Духа в себе си, той може да придобие безсмъртието, да стане съзнателен изпълнител на Божествената Воля, което е върховната цел на развитието.
Всеки един ще стане клон на Великото Дърво на живота и така ще разреши задачите на живота си. Иначе не може да ги разреши. Защото и Земята е приела всичкия живот от Слънцето. Всичкото богатство, което Земята притежава, е дошло от Слънцето, от невидимия свят. Всички наши мисли и чувства са дошли от невидимия свят, от възвишените същества на Космоса, които живеят в клоните, в цветовете и плодовете на Великото Дърво на живота. Та, когато човек почувствува Духа в себе си, той може да придобие безсмъртието, да стане съзнателен изпълнител на Божествената Воля, което е върховната цел на развитието.
към текста >>

9. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

И Учителят казва: В древен Египет се изнесоха принципите на Божествената наука.
Ние трябва да схващаме тези Велики Посветени като Велики Учители в развитието на човечеството, но не бива да ги смесваме с това, което е Източник на това учение, от който Източник Посветените черпят онова, което имат да дадат на човечеството като редуващи се учения. Ние трябва да си представим, така да се каже, един колегиум от Посветени и сред този колегиум трябва да си представим онзи Източник, онзи жив Източник на ученията на Посветените. Този жив източник не е никой друг, освен Онзи, който на най-обикновен език наричаме Христос. Така, щото всички Посветени приемат от Христа онова, което трябва да дадат на човечеството в течение на развитието на епохата." Не без значение за християнския езотеризъм е и фактът, че Христос още след раждането си отиде в Египет, центъра на окултната Мъдрост от където излязоха много импулси за човешкото развитие. И Учителят казва: В древен Египет се изнесоха принципите на Божествената наука. Както видяхме, тези принципи са изнесени от Хермес, който беше във връзка с Христа и той му предаде принципите на Божествената наука, понеже Египет щеше да стане изходна точка за развитието на западноевропейската култура, в която именно се разпространи и християнството. Та, когато говорим за християнската езотерична традиция, ние я разбираме в широк смисъл и тя се покрива с понятието западна окултна традиция, която изхожда от Египет, за разлика от източната традиция, която има друг произход. Учителят казва, че няма съществена разлика между ученията на източната и западната традиция. Разликата е само в задачите, които има да изпълняват, методите, които прилагат за изпълнение на тези задачи и във формата, в която се излагат ученията, и в някои допълнителни учения, които са зле разбрани в източната традиция, поне в нейната популярна форма. Главната разлика между източната и западната традиция е в разбирането на Христовия импулс.
към текста >>

Както видяхме, тези принципи са изнесени от Хермес, който беше във връзка с Христа и той му предаде принципите на Божествената наука, понеже Египет щеше да стане изходна точка за развитието на западноевропейската култура, в която именно се разпространи и християнството.
Ние трябва да си представим, така да се каже, един колегиум от Посветени и сред този колегиум трябва да си представим онзи Източник, онзи жив Източник на ученията на Посветените. Този жив източник не е никой друг, освен Онзи, който на най-обикновен език наричаме Христос. Така, щото всички Посветени приемат от Христа онова, което трябва да дадат на човечеството в течение на развитието на епохата." Не без значение за християнския езотеризъм е и фактът, че Христос още след раждането си отиде в Египет, центъра на окултната Мъдрост от където излязоха много импулси за човешкото развитие. И Учителят казва: В древен Египет се изнесоха принципите на Божествената наука. Както видяхме, тези принципи са изнесени от Хермес, който беше във връзка с Христа и той му предаде принципите на Божествената наука, понеже Египет щеше да стане изходна точка за развитието на западноевропейската култура, в която именно се разпространи и християнството. Та, когато говорим за християнската езотерична традиция, ние я разбираме в широк смисъл и тя се покрива с понятието западна окултна традиция, която изхожда от Египет, за разлика от източната традиция, която има друг произход. Учителят казва, че няма съществена разлика между ученията на източната и западната традиция. Разликата е само в задачите, които има да изпълняват, методите, които прилагат за изпълнение на тези задачи и във формата, в която се излагат ученията, и в някои допълнителни учения, които са зле разбрани в източната традиция, поне в нейната популярна форма. Главната разлика между източната и западната традиция е в разбирането на Христовия импулс. Докато западната традиция, която както казах, е жива и е във връзка с Христа, поддържа, че Христос е главният фактор и двигател на човешкия прогрес и развитие, източната традиция, изразена понастоящем в теософското общество, не му отдава никакво значение.
към текста >>

Тук трябва да кажа, че Християнската езотерична традиция, както и въобще езотеричната традиция не е враг и не се бори срещу екзотеричната традиция, която се представя от религията, представена от различните църкви.
В последствие Ани Безант и Ледбитер се опитаха да коригират това схващане, понеже трябваше да работят в християнския свят, който почита Христа като Бог, какъвто е и всъщност. За целта Ани Безант написа книга под заглавие Езотеричното християнство, а Ледбитер написа книга, озаглавена Християнско верую. Но те се помъчиха в тези книги да сведат християнството като издънка на древната Мъдрост, без да разберат Христовия импулс и новата християнска Мъдрост. Но, както и да е. Учителят казва, че стремежът на Христа е да обедини двете традиции, както и всички школи и религии, които произхождат от тях. Тук трябва да кажа, че Християнската езотерична традиция, както и въобще езотеричната традиция не е враг и не се бори срещу екзотеричната традиция, която се представя от религията, представена от различните църкви. Езотеричната традиция е душата, а екзотеричната традиция е тялото, а душата е, която дава живот на тялото, тя е, която постоянно обновява тялото и коригира неговите грешки. Така езотеричната традиция винаги е готова да помогне на екзотеричната традиция, да внесе нови импулси в нея, да я обнови, да й даде по-голяма Светлина и по-изобилен живот, защото тя е в съзнателна връзка с живия извор на живота и Светлината - Христос. Но екзотеричната традиция непрекъснато воюва с езотеричната традиция, като мисли, че тя иска да я измести и да й вземе местото. Това е погрешно схващане на екзотеричната традиция. Езотеричната, както и екзотеричната традиция си имат свое място и роля в развитието и възпитанието на човечеството.
към текста >>

Докато екзотеричната традиция, представена от различните църкви е за малките деца, тя е забавачница и основно училище, то езотеричната традиция, представена от различните окултни школи, представя гимназията и университета с различните им класове, където се изучава Великата Божествена наука, върху която е изграден животът в космоса.
Езотеричната традиция е душата, а екзотеричната традиция е тялото, а душата е, която дава живот на тялото, тя е, която постоянно обновява тялото и коригира неговите грешки. Така езотеричната традиция винаги е готова да помогне на екзотеричната традиция, да внесе нови импулси в нея, да я обнови, да й даде по-голяма Светлина и по-изобилен живот, защото тя е в съзнателна връзка с живия извор на живота и Светлината - Христос. Но екзотеричната традиция непрекъснато воюва с езотеричната традиция, като мисли, че тя иска да я измести и да й вземе местото. Това е погрешно схващане на екзотеричната традиция. Езотеричната, както и екзотеричната традиция си имат свое място и роля в развитието и възпитанието на човечеството. Докато екзотеричната традиция, представена от различните църкви е за малките деца, тя е забавачница и основно училище, то езотеричната традиция, представена от различните окултни школи, представя гимназията и университета с различните им класове, където се изучава Великата Божествена наука, върху която е изграден животът в космоса. Ръководителите на екзотеричната традиция, понеже нямат пряка и съзнателна връзка с духовния свят, са слепи водачи на слепи и ако да не беше езотеричната традиция да хвърля Светлина и да подкрепя живота, екзотеричната традиция би завела живота в пропастта. Идеята за отношението между екзотеричната и езотеричната традиция е разгледано и изяснено много добре в драмата на Морис Метерлинг Слепите. Така че езотеричната традиция не отрича ролята на екзотеричната при възпитанието на човечеството, защото знае, че всички хора не са готови за ученици на окултната школа. Погрешката на екзотеричната традиция е, че се придържа фанатично към дадени установени форми, без да взима в съображение факта, че човечеството расте и заедно с това и тя трябва да измени формите си, за да може да задоволи нуждите на хората. Затова Учителят казва: Религията, т.е.
към текста >>

Затова Учителят казва: Религията, т.е.
Докато екзотеричната традиция, представена от различните църкви е за малките деца, тя е забавачница и основно училище, то езотеричната традиция, представена от различните окултни школи, представя гимназията и университета с различните им класове, където се изучава Великата Божествена наука, върху която е изграден животът в космоса. Ръководителите на екзотеричната традиция, понеже нямат пряка и съзнателна връзка с духовния свят, са слепи водачи на слепи и ако да не беше езотеричната традиция да хвърля Светлина и да подкрепя живота, екзотеричната традиция би завела живота в пропастта. Идеята за отношението между екзотеричната и езотеричната традиция е разгледано и изяснено много добре в драмата на Морис Метерлинг Слепите. Така че езотеричната традиция не отрича ролята на екзотеричната при възпитанието на човечеството, защото знае, че всички хора не са готови за ученици на окултната школа. Погрешката на екзотеричната традиция е, че се придържа фанатично към дадени установени форми, без да взима в съображение факта, че човечеството расте и заедно с това и тя трябва да измени формите си, за да може да задоволи нуждите на хората. Затова Учителят казва: Религията, т.е. екзотеричната традиция, е забавачница и основно училище, в която хората изучават първите елементарни правила на живота и когато свършат забавачницата, влизат в първия отдел, първо отделение на окултната школа, където им се преподава по-висшето знание, според степента на тяхното развитие. Затова Учителят ни учи да не критикуваме и осъждаме никоя религия, а още по-малко християнските църкви, а колкото може да им помагаме, защото те работят за провеждане на великия Христов импулс. Но главният проводник на Христовия импулс е езотеричната традиция, проявена в ред школи в различни епохи. Така, че съществуването на езотеричната и екзотеричната традиция са обусловени от две причини: Първата причина е нееднаквата степен на развитие на хората. Защото има хора на по-ниска степен на развитие и не са пригодени за учението на езотеричната традиция, която е твърда храна и хората трябва да имат здрави зъби, за да могат да дъвчат тази храна, т.е.
към текста >>

Затова Учителят ни учи да не критикуваме и осъждаме никоя религия, а още по-малко християнските църкви, а колкото може да им помагаме, защото те работят за провеждане на великия Христов импулс.
Идеята за отношението между екзотеричната и езотеричната традиция е разгледано и изяснено много добре в драмата на Морис Метерлинг Слепите. Така че езотеричната традиция не отрича ролята на екзотеричната при възпитанието на човечеството, защото знае, че всички хора не са готови за ученици на окултната школа. Погрешката на екзотеричната традиция е, че се придържа фанатично към дадени установени форми, без да взима в съображение факта, че човечеството расте и заедно с това и тя трябва да измени формите си, за да може да задоволи нуждите на хората. Затова Учителят казва: Религията, т.е. екзотеричната традиция, е забавачница и основно училище, в която хората изучават първите елементарни правила на живота и когато свършат забавачницата, влизат в първия отдел, първо отделение на окултната школа, където им се преподава по-висшето знание, според степента на тяхното развитие. Затова Учителят ни учи да не критикуваме и осъждаме никоя религия, а още по-малко християнските църкви, а колкото може да им помагаме, защото те работят за провеждане на великия Христов импулс. Но главният проводник на Христовия импулс е езотеричната традиция, проявена в ред школи в различни епохи. Така, че съществуването на езотеричната и екзотеричната традиция са обусловени от две причини: Първата причина е нееднаквата степен на развитие на хората. Защото има хора на по-ниска степен на развитие и не са пригодени за учението на езотеричната традиция, която е твърда храна и хората трябва да имат здрави зъби, за да могат да дъвчат тази храна, т.е. трябва да имат пробудена мисъл, за да могат да схванат, разберат и приложат това, което учат. Втората причина е, че хората като деца в духовно отношение се поддават на влиянието на тъмните сили, които извратяват езотеричната традиция, като придават по-голямо значение на буквата и отхвърлят Духа, от което именно се ражда екзотеричната традиция, която държи на формата на нещата, на буквата.
към текста >>

И понеже, както казах, всички хора не са еднакво готови да приемат и разберат Истината в нейната първична чистота, то учението постепенно се примеси с изостанали и извратени древни традиции и първоначалната Истина се изопачи в нейната популярна проява и Новото учение, което Христос донесе, се превърна в религия, в една църква.
Той по естество е скрит и вътрешен, затова започва да работи вътрешно, като влияе по вътрешни пътища върху по-пробудените души и ги привлича към себе си. По такъв начин се оформя известен езотеричен център, който има във външния си израз една окултна школа, в която се изнасят по-дълбоките Истини, които този импулс има да внесе в света. Когато Христос дойде на Земята, случи се това, което описах по-горе. Той донесе едно Ново учение и докато то беше в един ограничен кръг, беше строго езотерично, като същевременно имаше контакт с широките народни маси, на които учението се предаваше, както и сам Христос казва, в притчи. Но понеже това учение имаше тенденция да проникне и обхване цялото човечество, да проникне широките народни слоеве, то неизбежна беше една външна форма, която да бъде достъпна за широките народни маси. И понеже, както казах, всички хора не са еднакво готови да приемат и разберат Истината в нейната първична чистота, то учението постепенно се примеси с изостанали и извратени древни традиции и първоначалната Истина се изопачи в нейната популярна проява и Новото учение, което Христос донесе, се превърна в религия, в една църква. Но това не изключи съществуването на школата редом с църквата. Така вървяха работите до четвърти век, до което време последователите на Христа се наричаха ученици на новото учение и чакпрез 354 година на един вселенски събор приеха името християни. Дотогава редом с външната църква съществуваше и вътрешната школа за по-напреднали. Школата подкрепяше и ръководеше църквата. Но от средата на църквата се явиха хора, които под влияние на тъмните сили отрекоха езотеризма и трябваше да се скъса връзката между църквата и школата, т.е.
към текста >>

Така църквата и школата вървяха ръка за ръка и работиха заедно до средата на четвърти век, когато християнството се провъзгласи за официална религия и школата трябваше да се прибере в своите вътрешни убежища.
Един ден в Елиополис той вижда слънцето да се покрива с тъмнина. Тогава един негов приятел му разкрива, че това е промяна в Божествените неща и че непознатият Бог страда в плътта си. Поразен от тези думи, след известно време той става християнин и се запознава с апостол Павел. Той е написал 12 съчинения, от които само пет са останали. Те са: Десет писма, За небесните йерархии, За църковната йерархия, Божествените имена, Мистично богословие. Така църквата и школата вървяха ръка за ръка и работиха заедно до средата на четвърти век, когато християнството се провъзгласи за официална религия и школата трябваше да се прибере в своите вътрешни убежища. Това стана по причина на това, че в учението влязоха хора, които нямаха пробудено съзнание и чрез обективния си ум разбираха само външната страна на учението. От езотеричния център се развиха ред школи и Братства, които провеждаха Христовия импулс все по-нашироко и надълбоко в живота. Още във втори век се явиха неоплатониците и гностиците, които обновиха древните мистерии с Христовия импулс и вляха нов живот в тях. Те разбраха, че древните мистерии имаха за задача само да подготвят почвата, да подготвят хората да приемат Христовия импулс, който е най-голямото събитие в човешкото развитие и най-големият фактор за развитието на човека и човечеството. По-късно се явиха така наречените манихеи, които вече се родиха и развиха в началото на третия импулс на Бялото Братство, който идваше да подсили втория импулс, който, вследствие на разливането си нашироко, беше загубил от своята мощност.
към текста >>

Защото то засяга бъдещето на религията на Запада - християнството.
За него е важно не да моделира ученика по своя образ, но да разкрие в него загадката. Той не иска да изфабрикува едно изкуствено цвете, но да направи да се развие една жива пъпка. Колкото до догмата, тя има стойност само като принцип за еволюцията. Всяка Истина, която не е същевременно една жива сила, е една безплодна истина и всяка мисъл, която не достига до душата, защото не е пропита с чувството, е мъртва мисъл." „Към тези две различия между източното и западното Посвещение, които имат голямо значение за възпитанието и дейността в живота, се прибавя едно трето, не по-малко сериозно. Защото то засяга бъдещето на религията на Запада - християнството. Отнася се до капиталната роля, отдавана от западната езотерична доктрина на историческата личност на Исус и до ролята на Христа в цялата човешка еволюция, роля напълно пренебрегната от основателите на теософското общество и недостатъчно осветена от техните приемници." Като най-ново проявление на източната традиция е учението на Агни-йога. С цялото си съдържание това учение потвърждава това, което казах по-рано за източната традиция. За него Учителят казва, че това е старо учение, което е имало своето място в миналото, но засега то не може да помогне на човека и човечеството. В една от книгите на това учение, които носят подписа на Мория, самият Мория казва като говори, че той се разхождал с Христа под ръка по Хималаите.
към текста >>

Зад тези два принципа стои Великата Божествена Мъдрост, която ги направлява в тяхното проявление.
Единият принцип е този, от който произлиза злото, а другият принцип е този, от който произлиза доброто. Чрез първия принцип Бог създава нещата, а чрез втория принцип ги организира и възраства. Бог работи и с двата принципа, но пребъдва във втория принцип. В края на краищата вторият принцип поглъща първия в себе си. Вторият принцип се изявява чрез Христа, а първият се изразява чрез това, което в първоначалния Християнски езотеризъм е наречено Сатанаил. Зад тези два принципа стои Великата Божествена Мъдрост, която ги направлява в тяхното проявление. Затова творческата линия на Битието е вълнообразна и се символизира със змията в движение. Така че, според Християнския езотеризъм, злото и доброто са две еднакво необходими сили за прогреса и развитието на космоса и живота, само че злото не е вечно, докато доброто е вечно. Злото, това са корените па живота, които извличат соковете от гъстата материя и ги пращат на клоните, които представят доброто. В този смисъл злото работи за доброто и колкото по-силно е едно зло, толкова по-силно ще се прояви след това и доброто. Затова апостол Павел казва че, с увеличаването на греха, се увеличава и благодатта.
към текста >>

10. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това учение не е секта, както някои го считат, нито някаква религия.
Учителят обяснява това по следния начин: Адът - това е пътят, през който всички човешки души трябва да минат. Това е пътят на слизането в гъстата материя и Христос е, Който ръководи този процес. А раят - това е пътят на възлизането на човешките души, който възход се ръководи от Посветените от човешката раса под ръководството на Христа, като символ за който е взет апостол Петър." Учителят дава и ред други тълкувания за ада и рая, което показва, че известни екзотерични текстове имат няколко езотерични значения. Учителят казва: „Днес на хората се проповядва Божественото учение. Това учение не е секта, както някои го считат, нито някаква религия. То е христовото учение. То е за онези, които имат дълбоко разбиране за живота. То е за всички хора, за цялото човечество, за всички положения, за всички времена и епохи. Който се домогне до вътрешния смисъл на това учение, той ще намери в него сила да продължи своя живот и да разреши задачите си правилно. Затова в Евангелието са дадени ред методи, които човек може да използува."
към текста >>

Такива методи представят между другото и деветте блаженства, за които Учителят казва: „Ако бихте разбрали петата глава от Матея за блаженствата, щяхте да бъдете в състояние да възприемете Божествената Светлина, която иде от невидимия свят.
То е христовото учение. То е за онези, които имат дълбоко разбиране за живота. То е за всички хора, за цялото човечество, за всички положения, за всички времена и епохи. Който се домогне до вътрешния смисъл на това учение, той ще намери в него сила да продължи своя живот и да разреши задачите си правилно. Затова в Евангелието са дадени ред методи, които човек може да използува." Такива методи представят между другото и деветте блаженства, за които Учителят казва: „Ако бихте разбрали петата глава от Матея за блаженствата, щяхте да бъдете в състояние да възприемете Божествената Светлина, която иде от невидимия свят. Деветте блаженства са начини, методи, по които може да възприемем Божествената мисъл, която ще повдигне човешкия ум, сърце и душа." Нищите духом превръщат всички материални неща в духовни блага. Кротките ще наследят Земята. За да бъде човек наследник на Земята, трябва да бъде кротък. Кротък човек е този, който не влиза в стълкновение със своите ближни и със своите приятели и с всички има добра обхода, а не само да не прави зло.
към текста >>

Деветте блаженства са начини, методи, по които може да възприемем Божествената мисъл, която ще повдигне човешкия ум, сърце и душа."
То е за онези, които имат дълбоко разбиране за живота. То е за всички хора, за цялото човечество, за всички положения, за всички времена и епохи. Който се домогне до вътрешния смисъл на това учение, той ще намери в него сила да продължи своя живот и да разреши задачите си правилно. Затова в Евангелието са дадени ред методи, които човек може да използува." Такива методи представят между другото и деветте блаженства, за които Учителят казва: „Ако бихте разбрали петата глава от Матея за блаженствата, щяхте да бъдете в състояние да възприемете Божествената Светлина, която иде от невидимия свят. Деветте блаженства са начини, методи, по които може да възприемем Божествената мисъл, която ще повдигне човешкия ум, сърце и душа." Нищите духом превръщат всички материални неща в духовни блага. Кротките ще наследят Земята. За да бъде човек наследник на Земята, трябва да бъде кротък. Кротък човек е този, който не влиза в стълкновение със своите ближни и със своите приятели и с всички има добра обхода, а не само да не прави зло. Не е въпрос човек само да не прави зло, но е въпрос да прави добро.
към текста >>

Всички Посветени ученици на Божествената школа четат от това Велико Евангелие, което Христос е проповядвал.
Защото тези Писания са свързани с Духа, който ги е продиктувал и неговите сили действуват чрез тях. Те са свързани със силите на космоса, които са също сили на Духа. Защото и всяка дума, изказана от Духа, която действува в космоса и когато ние я прочетем в Свещените Писания, това ни свързва с тези космични сили, които почват да работят в нас. Има доказателства за това, което Христос е говорил. Има една архива, в която се пази Свещената Книга с думите и притчите на Христа, написани със златни букви. Всички Посветени ученици на Божествената школа четат от това Велико Евангелие, което Христос е проповядвал. Всички беседи на Христа са напечатани в тази Велика Книга дума по дума и могат да се възпроизведат, както днес се възпроизвежда всяка дума, произнесена пред микрофона. Колко думи и колко притчи са напечатани върху листата на тази Свещена Книга! Съвременните хора не подозират нищо за съществуването на тази Свещена Книга. В тази Свещена Книга се крие истинското знание. В нея има думи, при произнасянето на които се откриват нови светове.
към текста >>

Той има предвид Великата Божествена Истина, която поставя всички неща в ред и порядък.
Понеже Исус е централното лице в Новия завет, затова ще предам няколко мисли на Учителя, в които той определя значението на думата Исус. Той казва: Думата Исус е символична и съдържа в себе си великите основни принципи ьа битието и живота. Единият принцип означава силата, която твори и преобразява живота и му дава нова насока. Исус е човекът, който не се занимава с обикновени работи. Той има предвид Великата Божествена Истина, която поставя всички неща в ред и порядък. Вторият принцип, който се съдържа в думата Исус е живата енергия, която туря всичко в изправност. Тя не набожда нещата на игла както правят онези, които изучават буболечките и пеперудите. Тя не умъртвява, но дава живот на всички същества. Тя е силата, която организира и възраства нещата или както я наричаме още закон на Любовта. Третият принцип е законът на равновесието, който урежда всички спорове и недоразумения в живота между хората.
към текста >>

11. ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Но Орфей беше геният на духовна Гърция, будител на нейната Божествена душа.
Обожаването на Аполон било въведено от един Жрец, любител на нововъведенията, под влияние на учението за слънчевото Слово, което идваше от Египет. Тази реформация уподобява Всемирния Отец с двойното Му проявление: свръхфизическата Светлина и видимото Слънце. Но тази реформа не излязла извън светилището. Орфей обаче даде нова сила на учението за слънчевото Слово, познато под името на Аполон, съживявайки го с тайната на Дионисий. Едуард Шуре казва: Светлината на мистериите беше проникнала в Гърция и Тракия преди появяването на Орфей. Но Орфей беше геният на духовна Гърция, будител на нейната Божествена душа. Тайнственият импулс, който Орфей предаде на Гърция, се предаде от нея на цяла Европа. Нашето време не вярва вече в хубостите на живота. Ако въпреки всичко то запазва за тази хубост дълбоко възпоменание, една тайна и непреодолима надежда, това се дължи на този възвишен и вдъхновен гений, велик Посветен в тайните, прадядо на поезията и музиката, откривател на вечната Истина. Орфей е роден в Тракия от царски род и се отличавал с чудесна, пленителна външност. Тогава той е носил друго име, което преданието не ни предава.
към текста >>

От Любов вникнах в тайните на магията и подирих Божествената наука.
Но жените го обожавали и лудували по него. Внезапно той изчезва от Тракия, като отива в Самотраки, оттам в Египет, воден от жаждата за придобиване на Мъдрост и знание. След като изучил тайните на египетските мистерии, след 20 години той се връща в Тракия с името на Посветен в тайните, което си бе извоювал, като беше преминал през всички изпитания и Посвещения и което име му беше дадено от Учителите му като знак за мисията, която му предстоеше. Сега той се наричаше Орфей или Арфа - финикийска дума, съставена от сричките аур - светлина, и орофае - лекуване, което означава: онзи, който лекува със Светлина. Преди смъртта си той казва на своя любим ученик: „От Любов аз се облякох в ленена дреха, обричайки се на Великото Посвещение и на аскетически живот. От Любов вникнах в тайните на магията и подирих Божествената наука. От Любов преминах през пещерите на Самотраки, през кладенците на пирамидите и гробниците на Египет. Аз потърсих смъртта, за да намеря в нея живота и отвъд живота видях и прозрачните сфери, видях етера на боговете. Земята разтвори пред мен пропастта си, небето - блестящите си храмове. Аз изтръгнах скритата под мумиите наука. Жреците на Изида и Озирис ми разкриха тайните си.
към текста >>

Но под влияние на проповедниците на религията на Хеката, това влияние постепенно отслабнало и храмът на върха на високата планина бил почти напуснат.
Вдъхновен от него аз говорих, пях и победих. Благодарение на него аз усвоих Словото на Хермес и Словото на Заратустра. В Негово Име аз произнесох онова на Юпитер и Аполон." Най-старото светилище на Юпитер се намира на високата планина, която господствуваше над Тракия и Гърция. Първоначално това светилище се ползувало с влияние по цяла Тракия и Гърция. Но под влияние на проповедниците на религията на Хеката, това влияние постепенно отслабнало и храмът на върха на високата планина бил почти напуснат. При връщането си Орфей отишъл в това светилище. Жреците посрещнали египетския Посветен в тайните като Спасител. С науката и ентусиазма си Орфей повлякъл след себе си по-голямата част от тракийците, преобразил напълно религията на Бакхус и обуздал вакханките, служителките на богинята Хеката. Бързо неговото влияние проникнало във всички светилища на Тракия. Той осветил царствеността на Зевс в Тракия, онази на Аполон в Делфи, където сложил основите на съдилището на анфитрионите, което станало символ на социалното единство на Гърция.
към текста >>

С науката и ентусиазма си Орфей повлякъл след себе си по-голямата част от тракийците, преобразил напълно религията на Бакхус и обуздал вакханките, служителките на богинята Хеката.
Най-старото светилище на Юпитер се намира на високата планина, която господствуваше над Тракия и Гърция. Първоначално това светилище се ползувало с влияние по цяла Тракия и Гърция. Но под влияние на проповедниците на религията на Хеката, това влияние постепенно отслабнало и храмът на върха на високата планина бил почти напуснат. При връщането си Орфей отишъл в това светилище. Жреците посрещнали египетския Посветен в тайните като Спасител. С науката и ентусиазма си Орфей повлякъл след себе си по-голямата част от тракийците, преобразил напълно религията на Бакхус и обуздал вакханките, служителките на богинята Хеката. Бързо неговото влияние проникнало във всички светилища на Тракия. Той осветил царствеността на Зевс в Тракия, онази на Аполон в Делфи, където сложил основите на съдилището на анфитрионите, което станало символ на социалното единство на Гърция. Най-сетне със създаването на мистериите той оформил религиозната душа на отечеството си. Защото той слял религията на Зевс с онази на Дионисиус в една всемирна мисъл. Посвещаваните в тайните с неговите наставления се сдобиваха с чистата Светлина на възвишените Истини.
към текста >>

Защото той слял религията на Зевс с онази на Дионисиус в една всемирна мисъл.
Жреците посрещнали египетския Посветен в тайните като Спасител. С науката и ентусиазма си Орфей повлякъл след себе си по-голямата част от тракийците, преобразил напълно религията на Бакхус и обуздал вакханките, служителките на богинята Хеката. Бързо неговото влияние проникнало във всички светилища на Тракия. Той осветил царствеността на Зевс в Тракия, онази на Аполон в Делфи, където сложил основите на съдилището на анфитрионите, което станало символ на социалното единство на Гърция. Най-сетне със създаването на мистериите той оформил религиозната душа на отечеството си. Защото той слял религията на Зевс с онази на Дионисиус в една всемирна мисъл. Посвещаваните в тайните с неговите наставления се сдобиваха с чистата Светлина на възвишените Истини. И тази Светлина достигаше до народа по-умерена, но не по-малко благотворна под булото на поезията и омайните празненства. По този начин Орфей станал Първосвещеник на Тракия, Велик Жрец на олимпийския Зевс и за Посветените в тайните откривател на небесния Дионисиус, слънчевото Слово, слънчевия Дух. На върха на Свещената планина, в полите на която извира реката Ебра (сегашната Марица), е съществувал от хиляди години храм на Великото Същество, на Великия Бог. Тук на тази Свещена планина са идвали да се поклонят на Бога и пелезгите, и келтите, и скитите, и гетите и др.
към текста >>

Това е тялото на Божествената съпруга, която хармонично се движи към песента на съпруга.
Тайната на съпруга и съпругата се откриват само на просветените хора. Но аз ще ти съобщя онова, което е Истина. Сега погледни небесната твърд. Виж този блестящ кръг от съзвездия, върху който е хвърлена тънката и прозрачна плащеница на Млечния път, прах от слънца и цветове. Виж как пламти Орион, как блестят Близнаците и колко сияе Лирата. Това е тялото на Божествената съпруга, която хармонично се движи към песента на съпруга. Гледай с духовните си очи и ще видиш опънатата й назад глава, протегнатите й ръце и полека ще повдигнеш нейното осеяно със звезди було. Юпитер е Божествен съпруг и Божествена съпруга. Ето първата тайна. Но сега, дете на Делфи, приготви се за второто Посвещение в тайните. Трепери, плачи, наслаждавай се, обожавай.
към текста >>

Юпитер е Божествен съпруг и Божествена съпруга.
Сега погледни небесната твърд. Виж този блестящ кръг от съзвездия, върху който е хвърлена тънката и прозрачна плащеница на Млечния път, прах от слънца и цветове. Виж как пламти Орион, как блестят Близнаците и колко сияе Лирата. Това е тялото на Божествената съпруга, която хармонично се движи към песента на съпруга. Гледай с духовните си очи и ще видиш опънатата й назад глава, протегнатите й ръце и полека ще повдигнеш нейното осеяно със звезди було. Юпитер е Божествен съпруг и Божествена съпруга. Ето първата тайна. Но сега, дете на Делфи, приготви се за второто Посвещение в тайните. Трепери, плачи, наслаждавай се, обожавай. Защото твоят дух ще се вмъкне в пламтящата област, където Великият Творец размесва душата на света в чашата на живота. Като пият от тази упоителна чаша, всички същества забравят Божественото жилище и слизат в печалната и мрачна пропаст на преражданията.
към текста >>

Той застанал пред Божествената девица, занемял от очарование.
Един прекрасен ден, когато надвесен той съзерцава небесните простори през съзвездията, видял отразена в сияйната глъбина собствения си образ, който му протягал ръце. Влюбен в този хубав призрак, влюбен в своя двойник, той се спуснал, за да го улови. Но образът бягал, безспирно бягал и го привличал към дъното на пропастта. Най-сетне той се намерил в една сенчеста и ароматна долина, наслаждавайки се на лъхането на ветреца, който милвал тялото му. В една пещера той съгледал Персефона, Мая, хубавата тъкачка, която тъкала едно було, в което се виждали образите на всички същества. Той застанал пред Божествената девица, занемял от очарование. В този момент гордите титани и свободните титанки го забелязали. Първите, завиждайки на хубостта му, а вторите влюбени с лудешка страст, се нахвърлили върху него като беснееща стихия, и го разкъсали. Сетне, като си поделили членовете му, те ги сварили и закопали сърцето му. Юпитер поразил с гръмотевица титаните и Минерва отнесла в етера сърцето на Дионисиус. То станало там пламтящо слънце.
към текста >>

12. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Държанието му и думите му дишаха такова голямо щастие, краят му така твърд и благороден, като че ли той слизаше в ада с не по-малка Божествена мисия, отколкото тази, която го беше довела на Земята и като че там щеше да се радва на по-съвършено блаженство, каквото друг не е изпитвал.
Но интересно е неговото отношение към смъртта. Преди момента на смъртта той не изпитва страх и ужас, но най-спокойно отива към смъртта, както отива един Посветен, за когото смъртта е само един момент от живота. Той така се държи в този момент, че даже неговите приятели, които са при него, не могат да изпитат печално чувство, което обикновено възниква при мисълта за смъртта. Самият Федон казва: „Наистина от моя страна аз се намирах в странно състояние. Аз нямах за Сократ тази милост, която чувствуваме обикновено при смъртта на един скъп приятел. Държанието му и думите му дишаха такова голямо щастие, краят му така твърд и благороден, като че ли той слизаше в ада с не по-малка Божествена мисия, отколкото тази, която го беше довела на Земята и като че там щеше да се радва на по-съвършено блаженство, каквото друг не е изпитвал. Аз не чувствувах сърцето си да се натъжи, както би трябвало при такава печална случка. Аз имах също така тази яснота на ума, която обикновено придружава философски разговор, аз се намирах в едно чудно настроение, в една смесица от радост и скръб като мислех, че този човек тъй скоро умира." Интересно е тук, че умиращият Сократ поучава учениците си за безсмъртието, което не може да бъде направено от един обикновен човек, който не е минал през Посвещението на мистериите и на когото очите не са отворени за света, в който отива. Целият разговор в този диалог за безсмъртието има за задача да заведе приятелите до едно положение, където те навлизат в контакт с Вечното. Тогава те няма да имат нужда от доказателства за безсмъртието, защото те го виждат, те го преживяват. И пак във Федон Сократ казва: „Защо тези, които искат да се занимават с философия се стараят да умират и да бъдат мъртви, без другите да забележат това.
към текста >>

Вярно е, че цялата вселена с всички същества е Божествена, защото е проникната от Божествената душа.
Съществата се развиват. Бог се развива в тях. Развитието е възкресението на Бога от гроба, в който се намира. Накрая се явява човекът. С явяването на човека на сцената излиза нещо ново. Вярно е, че цялата вселена с всички същества е Божествена, защото е проникната от Божествената душа. Но у другите същества Бог съществува в скрито състояние, докато у човека той се явява на бял свят. И Платон продължава в Тимей: „И сега ние ще си позволим да твърдим, че нашето изучаване на Великото Всичко е достигнало целта си. Ние виждаме света да се снабдява и изпълва със смъртни и безсмъртни същества и да се превръща сам в едно същество от този род, което обгръща всички видими неща, един образец на Създателя и на възприетия от сетивата Бог. Така той става най-великият, най-добрият, най-хубавият и най-съвършеният свят, произлязъл от първоначалното единство на вселената." Но този свят на единството, роден единствен, не би бил никак съвършен, ако между множеството образи, що съдържа, не се намираше и образа на самия Създател.
към текста >>

Неоплатоникът Прокъл и други неоплатоници смятат изложението в Парменид за истинска теология, за истинско разкриване на всички мистерии на Божествената Същност.
То е онова, което има силата да понася противоположностите в себе си. Могъщото, силното е Духът, онова, което може да понася противоречията в себе си. Духът може да понася най- високата степен на противоречие, а слабото, телесното същество не може, то загива веднага, щом в него влезе нещо друго. И тази причина, този Дух, който пренася всички противоречия е Логосът, който възглавява света. Красотата на света, която виждаме в цялата природа и е във всички живи същества, съществува благодарение на Него. Неоплатоникът Прокъл и други неоплатоници смятат изложението в Парменид за истинска теология, за истинско разкриване на всички мистерии на Божествената Същност. Платоновата философия на природата се съдържа преди всичко в Тимей. В тази част на философията си, както и в цялата си философия той въплотил идеите на питагорейците и въобще на езотеричната доктрина. За същността на природата или за създаването на света Платон казва: „Бог е доброто. А доброто по никакъв начин не съдържа в себе си завист, поради това Бог искал да направи света в най-голяма степен подобен на себе си. Най-напред Бог създал елементите - огън, въздух, вода и земя, от които създава видимия и осезаемия свят.
към текста >>

Душевната сила, която събужда стремежа на човека към Божествената Мъдрост и която предшествува разцъфтяването на Мъдростта, е представена от Сократ като Мъдрата жена.
Сократ като говори за Любовта не изказва своето мнение, но казва това, което „една изпълнена с Мъдрост жена" му казала за Любовта като откровение. Тази Мъдра жена е символизирана от Жрицата Диотима. Тя събудила у Сократ духовната сила на Любовта, която трябва да го води към небесната Мъдрост. С други думи тя го посветила. Тя е събудила спящите духовни сили в духа на Сократ. Душевната сила, която събужда стремежа на човека към Божествената Мъдрост и която предшествува разцъфтяването на Мъдростта, е представена от Сократ като Мъдрата жена. Това е материнското начало, което ражда Сина Божи, Мъдростта, Логоса. Затова Платон схваща познаването на света като познаване на Истината, като религия. Той поставя познанието във връзка с това, което човек може да постигне като най- висше чрез чувствата си. За Платон познанието има стойност само когато обхване цялата душа. Тогава то е нещо повече от наука и то става същина на живота.
към текста >>

Затова Платон схваща познаването на света като познаване на Истината, като религия.
Тя събудила у Сократ духовната сила на Любовта, която трябва да го води към небесната Мъдрост. С други думи тя го посветила. Тя е събудила спящите духовни сили в духа на Сократ. Душевната сила, която събужда стремежа на човека към Божествената Мъдрост и която предшествува разцъфтяването на Мъдростта, е представена от Сократ като Мъдрата жена. Това е материнското начало, което ражда Сина Божи, Мъдростта, Логоса. Затова Платон схваща познаването на света като познаване на Истината, като религия. Той поставя познанието във връзка с това, което човек може да постигне като най- висше чрез чувствата си. За Платон познанието има стойност само когато обхване цялата душа. Тогава то е нещо повече от наука и то става същина на живота. То е вече раждане на Висшето, Божественото в човешката душа. В човека се ражда едно същество, което е много по-висше от неговата личност - това е Първоначалният, Висшият, Духовният човек.
към текста >>

13. АЛЕКСАНДРИЙСКАТА ШКОЛА - Влад Пашов (1902- 1974)

Както Слънцето напролет събужда живота в цялата природа, така и Божествената Светлина, носена от Братството, което пътува по света, създава културата в различните области в света.
АЛЕКСАНДРИЙСКАТА ШКОЛА Както Слънцето напролет събужда живота в цялата природа, така и Божествената Светлина, носена от Братството, което пътува по света, създава културата в различните области в света. Когато това Братство се установи в Палестина и Египет, за да подготви условията за Словото, което слизаше към Земята, тази Светлина предизвика към живот и стимулира носителите на древната Мъдрост, която имаше за задача да подготви човечеството за идването на Христа. Затова в началото на християнството, което беше плод на един мощен импулс, който нямаше равен на себе си в историята на земното развитие, се появиха ред мислители и философи, със седалище град Александрия, които възкресиха древната херметична Мъдрост. Те си поставиха за задача да открият Истината във всяка религия и философия, и да ги обединят в едно стройно цяло, защото всъщност те са части на цялата Истина, разпръсната в различните философии и религии. По такъв начин възникна така наречената александрийска школа. Тук възниква също така и християнската александрийска школа, която също разглежда християнството във връзка с древната Мъдрост.
към текста >>

Те си поставиха за задача да открият Истината във всяка религия и философия, и да ги обединят в едно стройно цяло, защото всъщност те са части на цялата Истина, разпръсната в различните философии и религии.
АЛЕКСАНДРИЙСКАТА ШКОЛА Както Слънцето напролет събужда живота в цялата природа, така и Божествената Светлина, носена от Братството, което пътува по света, създава културата в различните области в света. Когато това Братство се установи в Палестина и Египет, за да подготви условията за Словото, което слизаше към Земята, тази Светлина предизвика към живот и стимулира носителите на древната Мъдрост, която имаше за задача да подготви човечеството за идването на Христа. Затова в началото на християнството, което беше плод на един мощен импулс, който нямаше равен на себе си в историята на земното развитие, се появиха ред мислители и философи, със седалище град Александрия, които възкресиха древната херметична Мъдрост. Те си поставиха за задача да открият Истината във всяка религия и философия, и да ги обединят в едно стройно цяло, защото всъщност те са части на цялата Истина, разпръсната в различните философии и религии. По такъв начин възникна така наречената александрийска школа. Тук възниква също така и християнската александрийска школа, която също разглежда християнството във връзка с древната Мъдрост. Като най-главни представители на тази християнска александрийска школа се явяват Климент Александрийски и Ориген. За нейните идеи и дейност ще спомена по-късно, когато ще разгледаме християнството. Сега ще се спрем накратко на другата александрийска школа, която иска да обедини и открие хубавото, доброто и Истината във всички философии и религии.
към текста >>

14. ПРОКЪЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Обаче по-добре постъпи неговият Учител, който го въведе в цялата Божествена Истина, ограничи това неопределено разглеждане на по- древните мислители и доведе това безредно смесване на различните редове до едно мисловно различаване и го посъветва да следва точно и да фиксира различаванията на определенията."
Истински съществуващото, излизайки вън от самото себе си, е животът. Едва от обособяването, от развитието на моментите, които са в живота, произтича Логосът, разумът, а от него душата. Прокъл казва: „Логосът е това, което връща към принципите и е границата, той усвоява принципа и образува кръг." Прокъл се различава от Плотин именно по това, че Прокъл смята, че Логосът не произтича направо от Едното. Той казва: „Относно Първото Единство всички са съгласни помежду си. Само че, според Плотин, веднага след Единството се явява мислещата природа - Логосът. Обаче по-добре постъпи неговият Учител, който го въведе в цялата Божествена Истина, ограничи това неопределено разглеждане на по- древните мислители и доведе това безредно смесване на различните редове до едно мисловно различаване и го посъветва да следва точно и да фиксира различаванията на определенията." Прокъл приема три сфери на проява, различни една от друга. Всяка е същевременно цялото. Това са различни редове на пораждането. Според него трите момента, трите елемента на троичността са: Едното, Безкрайното и границата. И така, първото е Бог, Абсолютното Едно, което само по себе си е непознаваемо, неразкрито.
към текста >>

И те искали да открият Божественото във всяка религия, да го очистят от праха на вековете.
Цялата неоплатоническа философия се основава предимно на коментарии на Платон и всички нейни апостоли се стремят да влязат във връзка с Духа и да получат откровение за същността на битието, на Духа и на живота. Те са се издигнали над сетивния свят и са търсили света на Духа. Изхождайки от Платон, те изхождат от древните мистерии, защото видяхме, че Платон изнесе учението на мистериите във философска форма. Те продължиха неговата работа, като си служеха и с по-конкретни окултни изкуства като теургията, магията, астрологията и пр. Неоплатониците като мистици и езотерици, като хора, които са познавали мистериите, са искали да посочат, че всички религии са имали Божествен произход, но впоследствие, с течение на времето, са изопачени. И те искали да открият Божественото във всяка религия, да го очистят от праха на вековете. Защото според тях Бог е говорил и се е проявявал през всички времена и епохи по различни начини и никога не е оставял човечеството без Своето Върховно Ръководство. Той винаги е пращал Учители на човечеството, които да му посочват правия път. И те възразявали на по-късните християни, които изгубили пътя на мистериите, изгубили вътрешния смисъл на християнството, че не е справедливо Бог да остави човечеството без Светлина и без Учител в течение на неговото развитие чак до Христа, както мислели по- късните християни. Зад алегориите и митовете в различните религии те виждали нещо по-дълбоко, което именно искали да разкрият във всяка религия. Затова с право можем да ги наречем гностиците и мистиците на древните религии.
към текста >>

Зад алегориите и митовете в различните религии те виждали нещо по-дълбоко, което именно искали да разкрият във всяка религия.
Неоплатониците като мистици и езотерици, като хора, които са познавали мистериите, са искали да посочат, че всички религии са имали Божествен произход, но впоследствие, с течение на времето, са изопачени. И те искали да открият Божественото във всяка религия, да го очистят от праха на вековете. Защото според тях Бог е говорил и се е проявявал през всички времена и епохи по различни начини и никога не е оставял човечеството без Своето Върховно Ръководство. Той винаги е пращал Учители на човечеството, които да му посочват правия път. И те възразявали на по-късните християни, които изгубили пътя на мистериите, изгубили вътрешния смисъл на християнството, че не е справедливо Бог да остави човечеството без Светлина и без Учител в течение на неговото развитие чак до Христа, както мислели по- късните християни. Зад алегориите и митовете в различните религии те виждали нещо по-дълбоко, което именно искали да разкрият във всяка религия. Затова с право можем да ги наречем гностиците и мистиците на древните религии. Както те, така и всички Посветени на миналото, са били по някакъв начин във връзка с Бога, с Логоса, със Словото и са го проповядвали по различни начини. Това схващане се потвърждава от следната мисъл на Учителя, където той казва: „Христос е вдъхновител на всички откровения във всички времена и епохи." А Христос, това е Словото, това е Логосът, проявеният Бог, който ръководи човечеството и организира битието.
към текста >>

15. ЕВРЕИСКИТЕ ПРОРОЦИ и тяхната окултно-мистична наука - Влад Пашов (1902- 1974)

Чрез тази връзка човек получава откровения за тайните на Битието и живота, получава Божествената Мъдрост, която предава на хората под различни форми.
Всичките пророци в техните минали животи са минали през различни окултни школи, през ред Посвещения и сега те като едно ято прелетни птици кацват в Израел, да възвестят идването на Божия Син на Земята, да възвестят духовната пролет на човечеството. Затова те са готови и когато вълната, която носи новата вест на Слънцето ги засяга, те като нагласени антени възприемат Божествените мислиш ги предават на народите и човечеството. Те не са едно случайно явление, както обикновено се мисли, а са проводници на окултната школа на есеите, която работи в Израел още от времето на Мойсей. Затова те имат своя тайна наука, която ще се опитам да дешифрирам. Основата на окултната наука е съзнателната връзка на човека с Бога и с Възвишените Същества на Космоса. Чрез тази връзка човек получава откровения за тайните на Битието и живота, получава Божествената Мъдрост, която предава на хората под различни форми. Еврейските пророци представят ученици на втория клон на Бялото Братство, което идва сред еврейския народ, за да подготви идването на Христа. И понеже тайното знание е загубено за официалната религия, те са вън от официалната религия, като образуват своя тайна школа, която не е нищо друго, освен есейската школа, която е носител на втория импулс на Бялото Братство. В тази светлина ще разгледам накратко тяхната дейност и учения. Преди да пристъпя към по-нататъшно изучаване на пророците, ще цитирам една мисъл от Учителя, която е като основа на това, което ще разгледам. Учителят казва:
към текста >>

И понеже тайното знание е загубено за официалната религия, те са вън от официалната религия, като образуват своя тайна школа, която не е нищо друго, освен есейската школа, която е носител на втория импулс на Бялото Братство.
Те не са едно случайно явление, както обикновено се мисли, а са проводници на окултната школа на есеите, която работи в Израел още от времето на Мойсей. Затова те имат своя тайна наука, която ще се опитам да дешифрирам. Основата на окултната наука е съзнателната връзка на човека с Бога и с Възвишените Същества на Космоса. Чрез тази връзка човек получава откровения за тайните на Битието и живота, получава Божествената Мъдрост, която предава на хората под различни форми. Еврейските пророци представят ученици на втория клон на Бялото Братство, което идва сред еврейския народ, за да подготви идването на Христа. И понеже тайното знание е загубено за официалната религия, те са вън от официалната религия, като образуват своя тайна школа, която не е нищо друго, освен есейската школа, която е носител на втория импулс на Бялото Братство. В тази светлина ще разгледам накратко тяхната дейност и учения. Преди да пристъпя към по-нататъшно изучаване на пророците, ще цитирам една мисъл от Учителя, която е като основа на това, което ще разгледам. Учителят казва: „Има четири главни пророци и четири евангелисти, дванадесет малки пророци и дванадесет апостоли. Исайя, например, казва ценни работи.
към текста >>

Те са получавали духовната, Божествената, окултната наука, която им е била преподавана направо от Божествения Дух, който ги ръководил и се е проявявал чрез тях.
Те са били в екстаз, при който тяхното лично съзнание не участва и тогава те слушат това, което ги вдъхновява отгоре, това, което им се говори отгоре. Това се отнася до всички пророци, но най-вече за Илия. И това, което говорят неговите уста, което вършат неговите ръце, не се дължи на въплотената личност, но това са били откровения на Божествено-духовни същества, с които той е бил свързан. Това не трябва да се смесва с медиумичните прояви, при които медиумът не знае нищо за това, което говори, а пророкът съзнава, че е вдъхновен отгоре, че е ръководен отгоре да каже едно или друго нещо. Чрез тази връзка, която са имали с духовните същества, те са получавали от тях Божественото знание, с което са правили неща, които обикновеният човек не може да направи. Те са получавали духовната, Божествената, окултната наука, която им е била преподавана направо от Божествения Дух, който ги ръководил и се е проявявал чрез тях. Затова Учителят казва: „Христос е вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи." Значи пророците са били ученици на вътрешната окултна школа, като същевременно те са открили и външна школа, подготвителна, в която са подготвяли будните души, за да бъдат носители на Божественото Слово.
към текста >>

16. 4. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

вън от Великата Божия Любов, която работи по Законите на Божествената Мъдрост и която има за обект Божествената Истина, са осъдени на смърт и са безплодие.
Когато човек пристъпва към проучването на Окултната Наука под импулса на Христа, той приема едно благо, което не е благо само за него, но за цялото човечество. Защото Христос е онази мощна творческа сила, която оплодотворява нашия живот и благодарение на Него нашия живот добива цена. Идеите, проникнати от Христа, са реални зародиши на една бъдеща действителност, казва Щайнер. А идеите, които не са проникнати от Христа, те са осъдени да увехнат като безплодни цветове. Разсъждавайки върху тази основа можем да извадим заключението, че всички учения, които се проповядват вън от Христа, т. е. вън от Великата Божия Любов, която работи по Законите на Божествената Мъдрост и която има за обект Божествената Истина, са осъдени на смърт и са безплодие. Всеки, който търси друг път, ще се натъкне на хиляди пречки и ще осакати хиляди души, които биха попаднали под негово влияние. Затова Щайнер казва, че е нещастие за човешката душа, която не познава Христа, защото без това познаване не може да намери Пътя към Бога в себе си и идеите и стремежите ще останат безплодни. А пък познаването на Христа е реална придобивка за човешката душа, защото това познание най-първо ще оплодотвори идеите им, ще осмисли стремежите им и ще отвори вратите към Висшите светове, които сега са недостъпни за нея. Това познание води към придобиването на щастието, което е копнеж на всяка душа. Всички души, всички хора се стремят към щастие, но само онези могат да се доберат до живота на щастието, които дойдат до познаването на Христа, защото щастието подразбира живот в един уреден свят.
към текста >>

В този смисъл всички религии на миналото в тяхната първична чистота са само стъпала, стадии от Всемирната Религия на Любовта, която сам Христос донесе в света.
Христос от две хиляди години е все между хората и ако Християнството се крепи, това се дължи на факта, че Христос и сега живее между хората и ще продължава вечно да живее, докато проникне във всички души и ги направи безсмъртни, и обедини човечеството в едно велико Братство. И тъй, Христос е онзи мощен Дух, Който е ръководил човечеството в течение на милиони години, Който продължава и днес да го ръководи и за бъдеще ще го ръководи. И когато говорим за Христа като Ръководител на човечеството, не разбираме под това име само една титла, но едно реално Същество, което има зад себе си целия Божествен свят. И както казах и по-рано, Той е, Който е вдъхновявал всички Учители и пророци в миналата история на човечеството. Той е, Който е стимулирал всички религии и култури, той е, Който вдъхновява и ръководи и днес човечеството и неговия възходящ път. В този смисъл всички религии на миналото в тяхната първична чистота са само стъпала, стадии от Всемирната Религия на Любовта, която сам Христос донесе в света. Всички минали религии са били методи да се подготви човечеството за Великото Учение на Любовта, което сам Великият Учител възвести. Разбрано в този смисъл Християнството като Религия на Любовта е в началото на своя възход и е бъдещата Мирова Религия. В това отношение безплодни са опитите на някои да омаловажат ролята на Христа в развитието на човечеството и да отричат мисията на Християнството, като лансират мъгляви идеи за някаква си Мирова Религия, непонятна за самите тях. Учителят казва: "Дейността на Бялото Братство в Египет, Халдея, Асирия и Вавилон имаше за мисия да подготви човечеството за Християнството, за Божественото Учение. Клонът на Бялото Братство, който работеше в Палестина създаде Есейската Школа, от която излязоха всички пророци на Израиля и имаше за задача да подготви хората, които да разпространят Християнството по лицето на цялата земя.
към текста >>

Разбрано в този смисъл Християнството като Религия на Любовта е в началото на своя възход и е бъдещата Мирова Религия.
И когато говорим за Христа като Ръководител на човечеството, не разбираме под това име само една титла, но едно реално Същество, което има зад себе си целия Божествен свят. И както казах и по-рано, Той е, Който е вдъхновявал всички Учители и пророци в миналата история на човечеството. Той е, Който е стимулирал всички религии и култури, той е, Който вдъхновява и ръководи и днес човечеството и неговия възходящ път. В този смисъл всички религии на миналото в тяхната първична чистота са само стъпала, стадии от Всемирната Религия на Любовта, която сам Христос донесе в света. Всички минали религии са били методи да се подготви човечеството за Великото Учение на Любовта, което сам Великият Учител възвести. Разбрано в този смисъл Християнството като Религия на Любовта е в началото на своя възход и е бъдещата Мирова Религия. В това отношение безплодни са опитите на някои да омаловажат ролята на Христа в развитието на човечеството и да отричат мисията на Християнството, като лансират мъгляви идеи за някаква си Мирова Религия, непонятна за самите тях. Учителят казва: "Дейността на Бялото Братство в Египет, Халдея, Асирия и Вавилон имаше за мисия да подготви човечеството за Християнството, за Божественото Учение. Клонът на Бялото Братство, който работеше в Палестина създаде Есейската Школа, от която излязоха всички пророци на Израиля и имаше за задача да подготви хората, които да разпространят Християнството по лицето на цялата земя. Клоновете, които създадоха богомилството и розенкройцерското движение имаха за задача да дадат методи и приложение на Християнството. Всички тези клонове са ръководени от Велики Посветени, които са били във връзка с Христа.
към текста >>

В това отношение безплодни са опитите на някои да омаловажат ролята на Христа в развитието на човечеството и да отричат мисията на Християнството, като лансират мъгляви идеи за някаква си Мирова Религия, непонятна за самите тях.
И както казах и по-рано, Той е, Който е вдъхновявал всички Учители и пророци в миналата история на човечеството. Той е, Който е стимулирал всички религии и култури, той е, Който вдъхновява и ръководи и днес човечеството и неговия възходящ път. В този смисъл всички религии на миналото в тяхната първична чистота са само стъпала, стадии от Всемирната Религия на Любовта, която сам Христос донесе в света. Всички минали религии са били методи да се подготви човечеството за Великото Учение на Любовта, което сам Великият Учител възвести. Разбрано в този смисъл Християнството като Религия на Любовта е в началото на своя възход и е бъдещата Мирова Религия. В това отношение безплодни са опитите на някои да омаловажат ролята на Христа в развитието на човечеството и да отричат мисията на Християнството, като лансират мъгляви идеи за някаква си Мирова Религия, непонятна за самите тях. Учителят казва: "Дейността на Бялото Братство в Египет, Халдея, Асирия и Вавилон имаше за мисия да подготви човечеството за Християнството, за Божественото Учение. Клонът на Бялото Братство, който работеше в Палестина създаде Есейската Школа, от която излязоха всички пророци на Израиля и имаше за задача да подготви хората, които да разпространят Християнството по лицето на цялата земя. Клоновете, които създадоха богомилството и розенкройцерското движение имаха за задача да дадат методи и приложение на Християнството. Всички тези клонове са ръководени от Велики Посветени, които са били във връзка с Христа. Центърът на дейността на Бялото Братство днес е в България и има за задача да разпространи Християнството в славянството и да даде методи за приложение на Учението и да подготви човечеството за Новата раса, за Новата епоха, която иде вече в света и в която ще се приложи Учението на Любовта в неговата пълнота и съвършенство.
към текста >>

17. 12. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

В едно такова разглеждане на Евангелията са съчетани науката, изкуството и религията.
Евангелията. Обаче, този ключ не работи, когато с него борави един интелект, който днес се нарича "научен". Едно действително художествено разглеждане на едно произведение на изкуството се различава от едно механично "научно" изследване на неговите подробности. В художественото разглеждане има благоговение. Обаче, да се насочи погледът върху композицията на Евангелията, това е работа, която далеч надминава едно художествено разглеждане. При това разглеждане науката и изкуството трябва да се издигнат до религиозното виждане. В едно такова разглеждане на Евангелията са съчетани науката, изкуството и религията. Това е едно окултно разглеждане. Защото в Окултната Наука имаме съчетанието на науката, изкуството и религията в техния първоначален вид. Досега отделното изследване на Евангелията било насочено към отделни части, защото изследователите се стремели повече към едно морално-религиозно или пък едно историческо разбиране на Евангелията. Това е естествено като се има предвид настоящото съзнание и фазата, в която то се намира сега. Но с разширението на човешкото съзнание, което води човека по-близо до Духовния свят, хората започват да виждат, че Евангелията съдържат много голяма дълбочина в себе си и даже във всяка една дума.
към текста >>

Защото в Окултната Наука имаме съчетанието на науката, изкуството и религията в техния първоначален вид.
В художественото разглеждане има благоговение. Обаче, да се насочи погледът върху композицията на Евангелията, това е работа, която далеч надминава едно художествено разглеждане. При това разглеждане науката и изкуството трябва да се издигнат до религиозното виждане. В едно такова разглеждане на Евангелията са съчетани науката, изкуството и религията. Това е едно окултно разглеждане. Защото в Окултната Наука имаме съчетанието на науката, изкуството и религията в техния първоначален вид. Досега отделното изследване на Евангелията било насочено към отделни части, защото изследователите се стремели повече към едно морално-религиозно или пък едно историческо разбиране на Евангелията. Това е естествено като се има предвид настоящото съзнание и фазата, в която то се намира сега. Но с разширението на човешкото съзнание, което води човека по-близо до Духовния свят, хората започват да виждат, че Евангелията съдържат много голяма дълбочина в себе си и даже във всяка една дума. Защото те не могат да бъдат изчерпани с едно обикновено научно изследване. Тесногръдието на досегашните изследвания на Библията се показва в това, че религиозно-моралното разбиране винаги клони към догматизъм.
към текста >>

Като говорим за композиция на Евангелието, не разбираме една човешка композиция, а разбираме една Божествена композиция, която произлиза от вътрешния ред на духовната действителност, която се отразява в душите на евангелистите.
И както при религиозно моралното разглеждане от отделни места се прави догма, така в историческо научното изследване от тях се прави легенда. Изследвайки този път на изследване, изследователите се стремят да отделят историческите факти от легендата и така се стига до отричането на Евангелията. Евангелията са послания от Духовния свят, който царува над сетивния свят и чрез Христос проникна и се примеси, действайки по особен начин в сетивния свят. Думата Евангелие може и трябва да се преведе приблизително по следния начин: "Вест от Царството на Ангелите". Тази е причината, поради която една епоха, която не познава и не иска да познае Духовния свят и го отрича, не може да проникне в разбирането на Евангелието. Като говорим за композиция на Евангелието, не разбираме една човешка композиция, а разбираме една Божествена композиция, която произлиза от вътрешния ред на духовната действителност, която се отразява в душите на евангелистите. Говорейки за композицията на Евангелието, естествено се повдига въпроса за възникването на Евангелията. За нас Евангелията са плод на вдъхновение. Те са плод на едно Божествено Откровение. Но вдъхновението тъй, както го разбираме, не е едно неразбираемо чудо, а една степен на повишено съзнание, до която може да се издигне човек. Вдъхновението е извор, от който са произлезли Евангелията.
към текста >>

Ето защо ние трябва не само да съберем съдържанието на четирите Евангелия, а също така да открием скритите в четирите Евангелия висши композиционни Тайни и форми и да ги съчетаем така, че да изпъкне първичната Божествена форма, която е скрита в тях, която е отпечатък на космичните ритми и която е изявление на Божествения свят, на Вечното Евангелие.
И според съдбата и обучението различните евангелисти възприемали различно Откровенията на Божествения свят, тъй като тяхното съзнание се различавало. При какво основно настроение, до каква висота и яснота може да се отрази Духовния свят в човешкото съзнание, това напълно зависи от степента на развитието на душата на евангелиста. Тази е причината, поради която имаме четири евангелисти. За да може да се отрази цялото Вечно Евангелие, което е записано в духовните светове, за да бъде изразено то в човешки думи, то трябваше да се изрази едновременно в четири различни души, в четири основни форми на повишено човешко съзнание на извисилото се човечество. Едва четирите Евангелия заедно ни позволяват до известна степен да предчувстваме Вечното Евангелие, което, за да се изяви в своята цялост, са необходими повече от четири Евангелия. Ето защо ние трябва не само да съберем съдържанието на четирите Евангелия, а също така да открием скритите в четирите Евангелия висши композиционни Тайни и форми и да ги съчетаем така, че да изпъкне първичната Божествена форма, която е скрита в тях, която е отпечатък на космичните ритми и която е изявление на Божествения свят, на Вечното Евангелие. Преди да разгледаме поотделно различните Евангелия, първо да хвърлим цялостен поглед върху общата композиция на Новия Завет като цяло, за да можем след това да проникнем в композицията на отделните новозаветни книги. Не е случайно в композицията на Новия Завет, че Откровението на Йоан се намира на края на Новия Завет. То е най-високият връх, до който се издига повишеното човешко съзнание, най-високият връх на откровението. В него най-ясно и най-мощно са отразени кръговете на съществуванието на Духовния свят. Ако разберем композицията на Откровението на Йоан, тогава ние ще получим и ключа и за композицията, и за Евангелията.
към текста >>

При този контакт доброто в човека изпитва Божествената Любов, която се запалва от това.
Земното ухо е глухо за тях. Едва в третия голям кръг на изживяване на Откровението на тръбите звукът прониква в човешката душа. Последният голям кръг на Йоановия апокалиптичен полет на орела ни води нагоре в облаците, където се разливат седемте чаши на Гнева. Тук към висшето виждане и чуване се прибавя един нов свръхсетивен елемент - способността да се идва в непосредствен контакт със Съществата и силите от Духовния свят. Този контакт със Съществата е постоянно една мирова съдба, едно отделяне на духовете. При този контакт доброто в човека изпитва Божествената Любов, която се запалва от това. При същото докосване злото в човека изпитва Божия Гняв и изгаря. Така Откровението завършва с това, че от явяването на противоположните сили, произведени от разливането на Божия Гняв, лъчезарно се издига небесният Ерусалим, новия свят, който произлиза от осъществяването на Божията Любов и от Огъня на пречистването. Такъв обзор на композицията на Откровението на Йоан има огромно значение за разбирането на Евангелията. Първото нещо, което произхожда от строежа на Откровението е, че всяка Библейска книга води човешката душа по един път, който върви нагоре на степени. Евангелията не са само книги за четене, те не са само исторически съобщения, които протичат постоянно на едно и също равнище.
към текста >>

18. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И по такъв начин грехът е вложен не в естеството, в душата на човека, но в неговите обвивки, чрез които се проявява душата и по такъв начин тя не може да прояви Божествената си природа, а се проявява такава, каквато не е.
Но Белите Братя, начело с Христос, винаги са противодействали на импулсите на Черното Братство с противоположни импулси, които са внасяли в човешката душа и в човешките обвивки свежи Божествени сили и енергии, които коригирали извратеното от Черните Братя. Това е една дълга история, която в Окултната Наука е позната в нейните подробности и тънкости, но тук аз само загатвам за тези неща, доколкото ни е необходимо за правилното разбиране на Християнството. Въздействието на Черното Братство, което в Библията е описано като изкушението на Ева от змията, е причина за това, което наричаме грехопадане. Грехопадането е един космичен факт, което значи, че в процеса на слизането на човечеството към земята са се намесили силите на Първия Принцип, които са внесли известна дисхармония в първоначалния план на развитието. Това, именно, грехопадане е станало причина за ненормалното оформяне на човешките обвивки, на което, както казах, е противодействало Бялото Братство, начело с Христос. И по такъв начин грехът е вложен не в естеството, в душата на човека, но в неговите обвивки, чрез които се проявява душата и по такъв начин тя не може да прояви Божествената си природа, а се проявява такава, каквато не е. След големия потоп, който се описва в Библията, който говори за потъването на Атлантида, човечеството преминава през ред културни епохи, в които винаги се е намирало под ръководството на Бялото Братство, начело с Христос, но винаги е било подложено и на влиянието на тъмните сили. Преминавайки през тези културни епохи - индуската, персийската, египетско-халдейската и четвъртата гръко- латинската, в която именно се явява Христос, човечеството преминава едно развитие на съзнанието, което постепенно става все по-земно. През Атлантския период съзнанието на човечеството, както и физическото му тяло, коренно се е различавало от съвременното човечество. Тогава човечеството е било, така да се каже, в общение с възвишените Същества на космоса, които са познавали като богове - добри и лоши и съзнанието му за физическия свят е било като съзнанието на днешните животни. Те не са схващали външния свят тъй, както ние го схващаме, но са виждали образите на физическите неща в астралния свят.
към текста >>

При такова положение на нещата се ражда Християнството като религия на бъдещото човечество, на човечеството на бялата раса, което постепенно се настанява на мястото на Римската империя.
Когато не е чист по сърце, той не може да влезе във връзка със светлите Същества, не може да види Бога, но ще влезе във връзка с демоничните същества, които обсебват неговото тяло и се проявяват чрез него. Такъв е случаят с римските цезари, които без да притежават нужната чистота са насилили йерофантите на Мистериите и са минали през процеса на Посвещението, който ги е свързал с демоничните същества. И не само те, но голяма част от човечеството е изпаднало под влияние на тъмните сили. И ако не беше слязъл Христос на земята в тази епоха, човечеството, което е станало жертва на тъмните сили, би било безвъзвратно загубено. При такова положение на нещата, при такава обстановка слезе Христос на земята, за да обърне колелото на човешкия живот в обратна посока, да даде импулса на възход към Бога. При такова положение на нещата се ражда Християнството като религия на бъдещото човечество, на човечеството на бялата раса, което постепенно се настанява на мястото на Римската империя. Със слизането си на земята Христос вля нови сили в земното развитие, с които сили именно, обърна колелото на човешкия живот в обратна посока. Новите сили се вляха както в земята, така и в човешката душа и в човешкото тяло. Слизането на Христос на земята отбелязва повратната точка в човешкото развитие и затова е най-важният момент в развитието на човечеството. До това време човечеството слизаше надолу и затъваше във все по-голяма тъмнина. Сега то поема обратния път, пътя на възхода към Бога, който път е осветен от Христос, който казва: "Аз съм Виделината на този свят".
към текста >>

С откриването на Школата и с публичните проповеди, които Христос провежда навсякъде между народа, можем да кажем, че се е поставило началото на Християнството като Окултна Школа и като Учение за духовно ръководство на народа, като религия на Любовта, която навлиза в света, за да отвори Пътя на човека към Бога.
В беседата "Сродните души" Учителят като говори за четирите съзнания, казва: "Животът не седи в съзнанието и самосъзнанието, а в подсъзнанието и в свръхсъзнанието, които са достояние на Душата и Духа". По-нататък в отделна глава ще се спра на Християнството като философия на Живота, направена по мисли от Учителя. С призоваването на учениците Христос образува най- вътрешния кръг, с което открива своята Окултна Школа, която образуваше най-интимната среда, в която Той изнасяше Своите беседи. В тях излагаше Принципите, законите и методите, върху които е обоснован Живота и по които като се работи, всеки може да развие своите вътрешни сили и да влезе във връзка с Духа. След това кръгът се разширява, образува се втория кръг на 70-те и още по- широкият кръг на всички, които слушат публичните беседи и проповеди на Христос. С откриването на Школата и с публичните проповеди, които Христос провежда навсякъде между народа, можем да кажем, че се е поставило началото на Християнството като Окултна Школа и като Учение за духовно ръководство на народа, като религия на Любовта, която навлиза в света, за да отвори Пътя на човека към Бога. Защото само Любовта е Пътят, който води към Бога. И Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". А Христос е изявената Любов, която работи по законите на Божествената Мъдрост и има за обект Истината и Живота. Затова и Учителят в мотото на младежкия клас казва: "Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът".
към текста >>

А Христос е изявената Любов, която работи по законите на Божествената Мъдрост и има за обект Истината и Живота.
В тях излагаше Принципите, законите и методите, върху които е обоснован Живота и по които като се работи, всеки може да развие своите вътрешни сили и да влезе във връзка с Духа. След това кръгът се разширява, образува се втория кръг на 70-те и още по- широкият кръг на всички, които слушат публичните беседи и проповеди на Христос. С откриването на Школата и с публичните проповеди, които Христос провежда навсякъде между народа, можем да кажем, че се е поставило началото на Християнството като Окултна Школа и като Учение за духовно ръководство на народа, като религия на Любовта, която навлиза в света, за да отвори Пътя на човека към Бога. Защото само Любовта е Пътят, който води към Бога. И Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". А Христос е изявената Любов, която работи по законите на Божествената Мъдрост и има за обект Истината и Живота. Затова и Учителят в мотото на младежкия клас казва: "Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът". Докато човек не намери Истината, той не може да придобие истинския Живот. А за да намери Истината, трябва да влезе в Пътя на Любовта. За да влезе в Пътя на Мъдростта, той трябва отвътре да е привлечен от Любовта - Отец отвътре да го е събудил за този Път.
към текста >>

Дотогава той е бил ревностен юдеин и е считал, че които от езичниците искат да приемат Христос, трябва преди всичко да приемат юдейската религия.
Докато още мислил в Йопия, Духът му казал: "Ето трима човеци те търсят. Стани, слез та иди с тях и никак не се съмнявай, защото Аз съм ги пратил". Петър се явява пред тримата пратеници и те му казват, че са изпратени от Корнелий, стотника, праведен човек, който се бои от Бога и на когото Ангел се явил в отговор на неговата молитва. Той го отпратил при Петър, за да му покаже какво да прави. Тук с Петър става един вътрешен обрат. Дотогава той е бил ревностен юдеин и е считал, че които от езичниците искат да приемат Христос, трябва преди всичко да приемат юдейската религия. Но преди да го повика Корнелий, той има видение - спусната плащеница и в нея различни животни и Глас му казва да стане и да яде. И затова казва на римлянина: "Вие знаете, колко незаконно е за един юдеин да има отношение или да дружи с иноплеменници. Бог обаче ми показа, че не трябва да наричам никого мърсен или нечист. Затова щом ме повикахте, дойдох. По коя причина сте ме повикали?
към текста >>

19. ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЪРВИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

И затова виждаме, че първите апостоли гледат на Учението като на едно продължение и разширение на юдейската религия и затова отначало искали всеки от езичниците, който приеме Християнството, преди това да приеме юдейската религия с всички нейни разбирания, и най-вече закона на обрязването.
В тази сложна обстановка на разбиране на живота се ражда и развива Християнството. Неговите първи апостоли излизат от средата на еврейския народ, повечето от Галилея, а по-малко от Юдея, но все пак от еврейски произход. Също така някои от тях, особено след Възнесението, били възпитаници на гръцката култура. Така че, Християнството се роди и разви всред водовъртежа на три култури, на три народности. В тази разнородна почва то трябвало да посее семената на Новото течение на Любовта, което по дух бе универсално като римския дух, израснало на основата на еврейското еднобожие и притежаващо широчината и дълбочината на гръцката философска мисъл. И затова виждаме, че първите апостоли гледат на Учението като на едно продължение и разширение на юдейската религия и затова отначало искали всеки от езичниците, който приеме Християнството, преди това да приеме юдейската религия с всички нейни разбирания, и най-вече закона на обрязването. Това становище поддържал отначало даже и апостол Петър. Но когато Павел и другите с елинска култура навлезли в Християнството, когато много хора с елинска култура станали християни, те приели Новото учение, но не искали да приемат юдейската религия. Това породило спор и раздвоение между последователите. Юдеите държали на своето, езичниците държали също на своето и се стигнало, както видяхме, да се отнесе въпроса до събора на апостолите, който станал в 51-ва година в Ерусалим по предложение на Павел и Варнава.
към текста >>

Новото учение, но не искали да приемат юдейската религия.
Така че, Християнството се роди и разви всред водовъртежа на три култури, на три народности. В тази разнородна почва то трябвало да посее семената на Новото течение на Любовта, което по дух бе универсално като римския дух, израснало на основата на еврейското еднобожие и притежаващо широчината и дълбочината на гръцката философска мисъл. И затова виждаме, че първите апостоли гледат на Учението като на едно продължение и разширение на юдейската религия и затова отначало искали всеки от езичниците, който приеме Християнството, преди това да приеме юдейската религия с всички нейни разбирания, и най-вече закона на обрязването. Това становище поддържал отначало даже и апостол Петър. Но когато Павел и другите с елинска култура навлезли в Християнството, когато много хора с елинска култура станали християни, те приели Новото учение, но не искали да приемат юдейската религия. Това породило спор и раздвоение между последователите. Юдеите държали на своето, езичниците държали също на своето и се стигнало, както видяхме, да се отнесе въпроса до събора на апостолите, който станал в 51-ва година в Ерусалим по предложение на Павел и Варнава. Те донесли възражението на учениците от Антиохия против искането на някои юдеи, езичниците, които са приели Християнството да приемат преди това юдейската религия. Апостолският събор решил въпроса в полза на езичниците, т.е. всеки езичник, който приеме Новото учение, не е длъжен да приема юдейската религия.
към текста >>

Те донесли възражението на учениците от Антиохия против искането на някои юдеи, езичниците, които са приели Християнството да приемат преди това юдейската религия.
Това становище поддържал отначало даже и апостол Петър. Но когато Павел и другите с елинска култура навлезли в Християнството, когато много хора с елинска култура станали християни, те приели Новото учение, но не искали да приемат юдейската религия. Това породило спор и раздвоение между последователите. Юдеите държали на своето, езичниците държали също на своето и се стигнало, както видяхме, да се отнесе въпроса до събора на апостолите, който станал в 51-ва година в Ерусалим по предложение на Павел и Варнава. Те донесли възражението на учениците от Антиохия против искането на някои юдеи, езичниците, които са приели Християнството да приемат преди това юдейската религия. Апостолският събор решил въпроса в полза на езичниците, т.е. всеки езичник, който приеме Новото учение, не е длъжен да приема юдейската религия. Видяхме че Петър, който бил голям фанатик и консерватор, кръстил римския стотник Корнелий. Така още в началото на Християнството се очертали три центъра на християнска дейност, които постепенно се развиват. Първо като главен център на християнската дейност е бил Ерусалим.
към текста >>

всеки езичник, който приеме Новото учение, не е длъжен да приема юдейската религия.
Новото учение, но не искали да приемат юдейската религия. Това породило спор и раздвоение между последователите. Юдеите държали на своето, езичниците държали също на своето и се стигнало, както видяхме, да се отнесе въпроса до събора на апостолите, който станал в 51-ва година в Ерусалим по предложение на Павел и Варнава. Те донесли възражението на учениците от Антиохия против искането на някои юдеи, езичниците, които са приели Християнството да приемат преди това юдейската религия. Апостолският събор решил въпроса в полза на езичниците, т.е. всеки езичник, който приеме Новото учение, не е длъжен да приема юдейската религия. Видяхме че Петър, който бил голям фанатик и консерватор, кръстил римския стотник Корнелий. Така още в началото на Християнството се очертали три центъра на християнска дейност, които постепенно се развиват. Първо като главен център на християнската дейност е бил Ерусалим. Вторият голям център на християнската мисъл и дейност се развива в Антиохия и след това в Ефес, където са работили Павел и Йоан. Ерусалимската общност се е състояла предимно от юдеи.
към текста >>

Както слънчевата светлина през различните среди претърпява различни пречупвания, така и Божествената Светлина на Християнството преминала през различните културни среди, все ще приеме техния отенък.
Там, както ни показва традицията, основател на християнската общност е само апостол Петър, а след него вече там работи и Павел. Понеже те работили там, в сърцето на Римската империя, естествено, че работили в една среда, заквасена с римската култура, с римския начин на живот, с римския култ. В своето култово разбиране Рим беше повлиян от Египет, от египетската магическа волева култура, а и самите римляни били хора на волята и делото, което се отразило както върху езика им, така и върху техния религиозен култ. И всички тези култури и разбирания за живота и техния характер дали своя отпечатък върху новоразвиващото се Християнство. Защото средата е фактор, макар и не първостепенен, но все пак фактор. Както слънчевата светлина през различните среди претърпява различни пречупвания, така и Божествената Светлина на Християнството преминала през различните културни среди, все ще приеме техния отенък. Затова в развитието на първичното Християнство наблюдаваме три различни течения, оформили се всред три народности, в които се развива Християнството. Юдейските християни са оцветени от еврейския национален дух и юдейското религиозно разбиране. Докато тези, които са минали през елинската култура, носят печата на тази култура - широк демократичен дух и философско разбиране на Учението. А течението, което се развива в Рим носи отпечатъка на сложния култов живот, който се развива в Рим. Там Християнството се среща с течението, което беше проникнало в Рим от Египет, с неговите магически церемонии.
към текста >>

Церемониалната страна на юдейската религия идвала също от Египет.
Юдейските християни са оцветени от еврейския национален дух и юдейското религиозно разбиране. Докато тези, които са минали през елинската култура, носят печата на тази култура - широк демократичен дух и философско разбиране на Учението. А течението, което се развива в Рим носи отпечатъка на сложния култов живот, който се развива в Рим. Там Християнството се среща с течението, което беше проникнало в Рим от Египет, с неговите магически церемонии. Животът в катакомбите бил един вид възраждане на живота, който се бе разиграл в пирамидите на Египет, разбира се в Светлината на Новото учение и в голяма степен профанизиран, в смисъл, че се взимало само външната страна, буквата, без да се разбира вътрешното съдържание на това, което се извършва. Церемониалната страна на юдейската религия идвала също от Египет. Но, както вече казах, в различните народи под влияние на местните култури, Християнството добива различни оттенъци. Така в Гърция и Мала Азия, която била един вид гръцка колония, първо християнският живот се явява, в повечето случаи, в неговото външно изражение като едно продължение на това, което е живяло в гръцките центрове на Мистериите. Но това не показва, че Християнството е нямало собствен характер, който да наложи на дотогава съществуващите разбирания за живота. Напротив, то промени из основи живота на тогавашния свят. То разруши всички граници и форми, в които се изливаше живота на тогавашното човечество.
към текста >>

Такъв е историческият път на Християнството от неговото основаване до неговото признаване за официална религия.
Павел е основател на гръцкото мирово християнство, а Петър, който взема средно място между двамата, е основател на римското християнство. В по-нататъшния ход на развитието на историята се запазва само Петровото течение, обаче скоро то е било изопачено чрез египтизирания цезарски Рим. Павловото течение, както и дейността на Йоан намират своето място в езотеричните християнски кръгове. Павловите послания и днес се четат в различните църкви, но се разбират само по буква, а Духът е отлетял от тях. А те са дълбоко езотерични, за което ще се спрем отделно по-нататък. Такъв е историческият път на Християнството от неговото основаване до неговото признаване за официална религия.
към текста >>

20. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Християнството е първата общочовешка религия.
Христос донесе известни идеи, които са идеите, които като зародиш са вложени във всяка човешка душа. Идеите, които Христос донесе, представят лъчи на Духовното слънце, което е самият Той. Те са проява на Любовта и Мъдростта, които живеят в Него и са негова Същина. Със Светлината на Мъдростта и с топлината на Любовта, които носи, Христос събуди Божествените идеи в душата на определен кръг от хора, които бяха подготвени и те образуваха първоначалната ядка на християнската общност. Това са дванадесетте ученици и след тях кръгът на седемдесетте, които възприеха благодатните лъчи на Духовното слънце и се пробудиха от дълбокия сън, възкръснаха за нов живот. Християнството е първата общочовешка религия. До времето на Христос всички религии бяха народни и национални. Оттук произлиза мисията на Християнството - да обедини цялото човечество в едно семейство, в една общност. Това е основната идея и мисия на Християнството. Християнството има за задача да научи всички хора, че са братя и деца на един Баща. Те имат един Учител - Христос.
към текста >>

"Християнството е Божествена музика, Божествено пеене, понеже то възстановява вътрешната Хармония в човешката душа, която сама по себе си е Музика".
Дотогава То е било познато само на посветените в Храмовете на Мистериите. Но отсега То става познато на всички, които имат очи да Го видят. И затова То помаза очите на слепия, с което той прогледна и Го прослави. И Учителят казва: "От този момент духовните очи на цялото човечество се отвориха, човешкото съзнание се пробуди и хората почват да виждат, че Бог, Който се проявявал в техните души е и в цялата Природа". За изяснение същността и мисията на Християнството ще приведа някои мисли от Учителя, които следват по- долу: "Християнството е Божествена музика, Божествено пеене, понеже то възстановява вътрешната Хармония в човешката душа, която сама по себе си е Музика". "Христос е дошъл да ни научи как да спечелим изгубения Живот. Той казва: Аз съм Животът, а Животът е една сила, която строи, въздига, съединява, обединява, дава радост и веселие на човешката душа. Животът е целта, към която се стремим. Затова казваме, че Християнството е Учение за Живота, а познанието е метод за постигане на тази цел. Бог е средата или условие, от които можем да черпим този Живот.
към текста >>

Под Отец разбираме Учението на Божествената Любов, под Син - Учението на Божествената Мъдрост, а под Дух Святий - Учението за въздигането, за еволюцията на човека".
Денят, в който човек хапна от плода на забраненото Дърво, той влезе в отлива на живота, т.е. в течението, което върви отгоре надолу към центъра на земята. Само Бог е в състояние да избави човека от това течение. Затова, именно, Христос дойде на земята, да извади хората от това течение и да ги постави на обратното течение, в прилива на живота, което наричаме Възкресение. За да възприемем живота, който води към Възкресение, трябва да разбираме Учението на Отца, и Сина, и Светаго Духа. Под Отец разбираме Учението на Божествената Любов, под Син - Учението на Божествената Мъдрост, а под Дух Святий - Учението за въздигането, за еволюцията на човека". "Възкресението е една от основите на Християнството. И апостол Павел, който е познавал този въпрос, казва: "Без Възкресението Христово суетна е нашата вяра". Това показва, че той е поставял Възкресението на Христос като Основа, като Същина на Християнството. Да възкръснеш, това значи да бъдеш господар на всички елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички желания, на всички действия. С тази нова енергия, която Христос внесе в света със Своето Възкресение, Той показа Пътя на това Божествено изкуство - Спасението.
към текста >>

А тази Ариадна е Божествената Мъдрост, която ще изведе човешкия ум от омагьосания лабиринт на материята.
Този бил първоначалният подтик, който се е дал за развитието на съвременната наука и който бил даден от онзи клон на Бялото Братство, известен на историята като розенкройцерство. Но под влиянието на други сили, човешкият ум се отклонил от поставените му задачи, вследствие на което не можа да познае Словото, станало плът. Ето защо предаде на законите на Битието механически характер, като изключи Разумността в света. С това то отсече клона, на който стои и вместо да признае Словото, проявено като Живот и Разумност в цялата Природа, той се оплете в лабиринта на материята, от който не може да излезе, докато не му се даде помощ. Трябва да дойде Ариадна, която да му подаде кълбото и да го изведе от този лабиринт. А тази Ариадна е Божествената Мъдрост, която ще изведе човешкия ум от омагьосания лабиринт на материята. Може да се види чудно, като кажа, че причините за това отклонение на човешкия ум от първоначалния импулс, който му е бил даден, е кривото разбиране на Християнството. Материалистичното разбиране на Християнството се установи след Никейския събор. Християнството се спря само върху буквата на Учението и отхвърли Духа на Учението, който носи Живот. А Христос казва: "Духът е, който носи Живот, а плътта, външните форми нищо не ползуват." А точно това направи християнството след Никейския събор. То се хвана за буквата на Учението и изгуби Живота и Духа, след което се започнаха нескончаеми спорове, вследствие на което се появи разделение и разединение.
към текста >>

21. 7. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Следователно, и ученикът, и Учителят на окултната, на Божествената Школа, са господари на живота и на смъртта и не оставят тялото си в гроба.
Учителят казва някъде в беседите, че един светия не оставя тялото си в гроба. Това също се отнася още повече за един Учител от ранга на Христа, в Когото е бил вселен Логосът. И Учителят казва по-нататък: Можем да направим опит, да Ме заровите в гроба и ако след време Ме намерите в гроба, Аз не съм никакъв Учител. А ако не Ме намерите в гроба, Аз съм Учител. И Аз, ако ви заровя в гроба и след време ви намеря в гроба, и вие не сте никакъв ученик. Следователно, и ученикът, и Учителят на окултната, на Божествената Школа, са господари на живота и на смъртта и не оставят тялото си в гроба. И в допълнение на тази мисъл Учителят казва: И Христос владееше това изкуство. Той можеше да разглобява тялото Си и да става невидим и пак да го сглоби и да стане видим. Той можеше да дематериализира тялото Си и да го материализира когато поиска. За да разберем този процес, трябва да знаем как се е родила и образувала материята. Според Окултната Наука материята не е първично явление в Битието.
към текста >>

А тази сила е резултат на едно космично налягане, което се упражнява от Божествената Мъдрост.
Тя е резултат на нещо. Учителят казва, че материята, това са спящи духове, които трябва да бъдат събудени. В нея е затворен един живот, който трябва да се събуди и тогаз материята ще оживее. Според Учителя и според Окултната Наука въобще, материята е образувана вследствие на едно налягане, което се изразява в това, което наричаме гравитация. Гравитацията е сила, насочена към центъра на Земята. А тази сила е резултат на едно космично налягане, което се упражнява от Божествената Мъдрост. Следователно е един съзнателен процес, който може да се регулира и направлява. И Учителят казва: Ако това налягане се вдигне, вашите тела моментално ще се разпръснат и изчезнат. Това налягане е, което е причина за образуването на формите. За образуването на формите е необходимо действието на две противоположни сили - едната действа като вътрешно напрежение, а другата - като външно налягане. На този принцип са образувани всички форми по лицето на Земята, на този принцип са образувани и всички небесни тела в пространството от първичната материя - Етера, който е една енергия.
към текста >>

За изяснение на този въпрос трябва да знаем следното: В човешкото Битие съществуват две троичности - материална троичност и духовно-Божествена троичност.
Това налягане е, което е причина за образуването на формите. За образуването на формите е необходимо действието на две противоположни сили - едната действа като вътрешно напрежение, а другата - като външно налягане. На този принцип са образувани всички форми по лицето на Земята, на този принцип са образувани и всички небесни тела в пространството от първичната материя - Етера, който е една енергия. И съвременната наука, в лицето на някои свои представители, е дошла до идеята, че материята е кондензирата енергия. И когато се говори за Възкресението в смисъла, описан от Евангелието на Йоана, фактически Възкресението предполага познаването на вътрешните закони за образуването на формите, за да може дадена форма да се материализира и дематериализира. За изяснение на този въпрос трябва да знаем следното: В човешкото Битие съществуват две троичности - материална троичност и духовно-Божествена троичност. Материалната троичност образува трите тела, в които се облича човешката душа при слизането си на земята - астрално тяло, етерно тяло и физическо тяло. А духовната троичност се състои от трите първични Божествени Начала, които се проектират в трите обвивки, като най-висшия духовен Принцип на човешкия Дух се проектира в най- грубото тяло - физическото. Вторият Принцип се проектира в етерното тяло и третият, така да се каже, най-нисшият, който е връзка между човешката душа и човешкия Дух, се проектира в астралното тяло. В обикновения човек тези Божествени Принципи са в спящо състояние, когато в един посветен, според степента на неговото посвещение, те са пробудени, Бог в него е възкръснал и преобразява и завладява съответната материя, разполага с нея. По такъв начин най-първо се организира астралното тяло, след това етерното и най- после - физическото.
към текста >>

А Син Человечески, това е Божествената Мъдрост.
Това е идеалът на всички души - да дойдат до духовното Възкресение, да събудят Божественото в себе си. И Христос им показва Пътя. Учителят много е говорил за Възкресението, но от това, което в момента имам под ръка, ще цитирам следното: "Да възкръснеш, това значи да бъдеш господар на всички елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички желания, на всички свои действия". "Христос казва: Които чуят гласа на Сина Человечески, ще възкръснат". Може да ви се види чудно, че не е казано, че който чуе гласа на Бога, той ще възкръсне, а се казва, който чуе гласа на Сина Человеческаго, той ще възкръсне. А Син Человечески, това е Божествената Мъдрост. Когато човек чуе гласа на Мъдростта вътре в себе си, той ще възкръсне". "Възкресението ще бъде моментът, когато във вас се яви съзнанието за висшето, Божественото, когато във вас се яви новият Божествен Живот, онзи индивид, който се нарича Божествено Аз. Окултистите тъй го наричат. Тогаз ще започне новият Божествен Живот, а той седи в разбирането на великите Закони, които съществуват в Битието". В 21 глава от Йоана се говори за едно трето явяване на Исус пред учениците при Тивериадското езеро, където са били повечето от учениците и ловили риба.
към текста >>

Тъй както съвременните хора разбират религията, те се забавляват Това не е религия, но забавление.
И така, разнесе се между братята тази дума, че този ученик няма да умре. Исус, обаче, не рече, че няма да умре, но "ако искам да остане той, докле дойда, тебе що ти е? " Тук Петър е представен като водител на външното офциално християнство, а Йоан като ръководител на вътрешното, мистично-езотеричното християнство, което ще продължи своето съществуване до второто идване на Христа. И Учителят казва: "Днес от хората се изисква вътрешно, мистично разбиране на Живота. Тъй както съвременните хора разбират религията, те се забавляват Това не е религия, но забавление. Религията има своя вътрешна, мистична страна, която трябва да се разбира и проучва. В бъдеще мистичното християнство ще бъде прието от всички хора на Земята. Сега Аз говоря за вътрешното християнство, което може да ни свързва с всички области на невидимия свят. Когато вътрешният духовен свят се проучи, тогава ще се разберат законите на християнството". С този кратък обзор на Евангелието на Йоан, както вече казах няколко пъти, нямах намерение да тълкувам Евангелието, което е Книга, съдържаща всичката Мъдрост на света и не може да бъде тълкувана по аналитичен път.
към текста >>

Религията има своя вътрешна, мистична страна, която трябва да се разбира и проучва.
Исус, обаче, не рече, че няма да умре, но "ако искам да остане той, докле дойда, тебе що ти е? " Тук Петър е представен като водител на външното офциално християнство, а Йоан като ръководител на вътрешното, мистично-езотеричното християнство, което ще продължи своето съществуване до второто идване на Христа. И Учителят казва: "Днес от хората се изисква вътрешно, мистично разбиране на Живота. Тъй както съвременните хора разбират религията, те се забавляват Това не е религия, но забавление. Религията има своя вътрешна, мистична страна, която трябва да се разбира и проучва. В бъдеще мистичното християнство ще бъде прието от всички хора на Земята. Сега Аз говоря за вътрешното християнство, което може да ни свързва с всички области на невидимия свят. Когато вътрешният духовен свят се проучи, тогава ще се разберат законите на християнството". С този кратък обзор на Евангелието на Йоан, както вече казах няколко пъти, нямах намерение да тълкувам Евангелието, което е Книга, съдържаща всичката Мъдрост на света и не може да бъде тълкувана по аналитичен път. Както казах, всеки образ, всяка сцена, всяка дума в него има смисъл и ни свързва с необятната ширина на Космоса, откъдето е дошъл Логосът и с необятните дълбини на човешката душа, където Логосът прониква, което е и Негова задача: да проникне във всички човешки души, за да ги направи безсмъртни, т.е.
към текста >>

22. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Той поглежда към онези Висши същества - ръководители на човечеството, които са станали изцяло инструмент и съсъд на Сина Божи, на Божествената творческа сила на всяко развитие.
Той съвсем не възнамерява да пише биография на един човек. Той иска да опише Бога, станал човек, чрез което ставане целият свят бива увлечен в едно ново развитие. Единственият рождествен разказ, който привлича неговото внимание, това е Кръщението в реката Йордан, защото то е едно събитие, чрез което в човека Исус се ражда Христос. Докато Евангелията на Матей и Лука ни водят от Исус към Христос, то Евангелието на Марко още от самото начало е същинско Евангелие на Христос. Неговата тема не е Син Человечески, а Син Божи. Той поглежда към онези Висши същества - ръководители на човечеството, които са станали изцяло инструмент и съсъд на Сина Божи, на Божествената творческа сила на всяко развитие. И затова в никое друго Евангелие Христос не се явява толкова много като маг, колкото у Марко. При изцелението на глухонемия Христос изговаря магическата матрична дума " хефата", а при възкресението на дъщерята на Яир изговаря магическа формула: " Талита, куми". Тези еврейски думи в гръцкия текст на Евангелието на марко носят нещо от настроението на египетската магия в себе си, също както латинските думи, които се явяват на много места в елинизирана форма, издават римския заден план на Евангелието. Например пазачът, на когото Ирод заповядва да отсече главата на Йоан Кръстител, се нарича спекула-тор, а монетата, която бедната вдовица пуска в Божията каса, е назована по римски начин кодрант. Евангелието на Марко е Евангелие на изгонването на демоните.
към текста >>

Всички неща са възможни за този, който вярва." (9,23) Тези думи, които призовават човека към магията на обожествената воля, не се съдържат в никое друго Евангелие, освен в това на Марко.
Тези изгонвания на демоните заемат тук много повече място и дават повече тон на Евангелието, отколкото в Евангелието на Матей. Зад и над изцеленията на Христа стават видими битки на духовете. Между трите Евангелия това на Марко има най-изразен характер на свръхисторическо. То ни показва с извънредно голяма яснота свръхсетивните сили на човека. Най-важен пример за това са думате, които Христос отправя към бащата на болното момче в полите на планината на Преображението: "Ако би могъл да вярваш! Всички неща са възможни за този, който вярва." (9,23) Тези думи, които призовават човека към магията на обожествената воля, не се съдържат в никое друго Евангелие, освен в това на Марко. Особено характерно за начина на изложението в Евангелието на Марко е повелята за мълчание, която тук Христос винаги отправя към онези, които биват изцелявани или които са били свидетели на тези изцеления. На всяка крачка в Евангелието на Марко се среща такава повеля. Това, което трябва да се разбира с тези повели за мълчанието, не може да бъде разбрано, ако останем в областта на едно обикновено човешко разбиране. Тук не става дума да бъдат скрити делата на Христос, но те трябва да действат като дела и да не бъдат разредени до думи и мисли. Делата са семе на развитието, а не думите.
към текста >>

Според Марко същността на религията не е поддържането на Преданието, а правилното приемане и възрастване на един нов Импулс, на едно вечно възобновяващо се Начало.
Идеята на тази притча е, че един път посято, това семе не изисква повече грижа от човека. То се развива от са-мосебе си. С това Марко насочва погледа ни към сферата, където царува космическият растеж, който е по-велик от човека и към който човек не може да допринесе нищо, защото той се захранва от Висшите извори. Семето, което е посято и расте от самосебе си и далеч над главите на хората, е Христовият импулс. Чрез Тайната на Голгота в Земята е посято семето на едно космическо преобразование и развитие и Евангелието на Марко ни говори за това развитие, което е напълно независимо от това, дали и доколко човек го подпомага чрез своята воля. Според Марко същността на религията не е поддържането на Преданието, а правилното приемане и възрастване на един нов Импулс, на едно вечно възобновяващо се Начало. Особеното богатство на Евангелието на Марко се състои главно в три малки места: притчата за растящото от самосебе си семе е първото от тези три места. Второто място е краткият разказ за изцелението на един сляп от Витсаида, който е разказан накрая на двете нахранвания. При това изцеление не става дума за едно чудно изцеление, а за един процес на ставане, на развитие, който минава през степени и етапи. Това е свойствено на Марка. Другото, което е скрито в този разказ е, че изцеленият най-първо проглежда в етерният свят и след това във физическия.
към текста >>

23. 1. ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

В този случай вярно е, че Библията говори повече на чувството, но познавателната част на човешката душа, която живее в ясната, чиста Божествена мисъл, е все повече изтласкана от религиозната област.
Към това се прибавя още и фактът, че именно при Евангелието на Матей трябва да се държи сметка, че гръцката редакция не произхожда направо от еврейския оригинален текст, а от латински текст, който бил направен от гръцкия монах Хиеронимус. Латинският превод на Библията от Хиеронимус, от който произхожда онази форма на Библията, внедрена както в Римокатолическата, така и в Протестантската църква, представя общо взето едно твърде трагично, макар и исторически необходимо изопачаване спрямо оригиналния текст. Гностическите гръцки тайни на оригиналния текст са били затъмнени от Хиеронимус. Това той отчасти даже е сторил съзнателно. Тъмната во-лунтаристичност на латинския език поставя сама по себе си една завеса пред светещата и чиста мисъл и яснота на гръцкия език. В този случай вярно е, че Библията говори повече на чувството, но познавателната част на човешката душа, която живее в ясната, чиста Божествена мисъл, е все повече изтласкана от религиозната област. Спрямо първичния гръцки език, еврейският е надарен с по-мощни духовни сили и дълбочина. Той съдържа същевременно големи магически мантрични сили и едно запалващо познанието богатство от Божествени образни мисли. Ето защо ние не можем лесно да си съставим една особено висока представа за оригиналния текст на Евангелието на Матей. Към това понижение на Словото от еврейския език, слизайки през латинския до гръцкия, се прибавя още и нарочното изменение, което Хиеронимус направил върху текста на Евангелието на Матей, както говори преданието. Евангелието на Матей произхожда от средата на есеите, т.е.
към текста >>

През времето на Хиеронимус християнството е било станало вече една държавна религия.
от езотеричното юдейство от времето, което е предхождало явяването на Христа. И няма да сгрешим, ако предположим, че оригиналният текст е притежавал един много по-голям езотеричен оттенък, отколкото може да се види днес. Трябва да държим сметка, че текстът е бил силно изопачен. Отчасти почти дословната съгласуваност между Евангелието на Матей от една страна, и Евангелието на Марко и Лука от друга страна, се е получила може би поради това, че било извършено едно уеднаквяване спрямо второто и третото Евангелие, целта на което е било да заличи езотеричния характер на оригиналния текст. През времето на Хиеронимус християнството е било станало вече една държавна религия. В този период се породила тенденцията, която между всички отци в църквата особено силно застъпва Хиеронимус: да се смекчат и заличат всички езо-терични елементи от Евангелията и особено от Евангелието на Матей, защото те били криво разбрани от тогавашните верующи. Хиеронимус е бил този, който се е стремил да замени езотеричния характер на Евангелията чрез един ек-зотеричен характер, доколкото това е било възможно. Евангелието на Матей се свързва особено силно със Стария Завет и то стои особено близо да този Стар Завет чрез своя първоначален език, еврейския, на което е било написано, както и самия Стар Завет. Чрез него дървото на Новия Завет простира своите корени в почвата на Стария Завет. Това проличава и от факта, че навсякъде то е прошарено от цитати от Стария Завет, с пророчески думи, които намират своето изпълнение в събитията на Новия Завет.
към текста >>

24. XX. ХРИСТИЯНСКАТА МИСТЕРИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

В заключение на всичко гореказано за Апокалипсиса можем да кажем, че както Древният свят имаше своите народни ралигии и редом е тях своите Мистерии и Школи, така и Християнството, редом със своята народна религия, в която истините са изнесени покрити с було, има и своята Мистерия, изнесена в Апокалипсиса.
XX. ХРИСТИЯНСКАТА МИСТЕРИЯ В заключение на всичко гореказано за Апокалипсиса можем да кажем, че както Древният свят имаше своите народни ралигии и редом е тях своите Мистерии и Школи, така и Християнството, редом със своята народна религия, в която истините са изнесени покрити с було, има и своята Мистерия, изнесена в Апокалипсиса. Че в него са разкрити Мистериите на Битието, се вижда от начина, по който е даден. Още в началото е казано: „Откровение на Исуса Христа, което Той получи от Бога, за да покаже на служителите си онова, което скоро ще бъде, което Той постави в знаци. И го прати чрез Ангела Си на Йоана, своя служител. Подчертаните думи в нашия превод на Апокалипсиса ги няма, но във френския превод са дадени, а също и в гръцкия оригинал. Значи, откритото чук е под формата на знаци.
към текста >>

Науката трябва да чака търпеливо, докато стане Божествена.
За да се ходи в него, трябва търпение. Някой може да е поел Пътя на Христа, но след това е престанал да Го има за водач. Той е тръгнал по собствени пътеки и е попаднал в долните области на човечеството. Той издига знанието, добито по пътя на сетивата, по-високо от знанието, добито от Духа чрез вътрешно виждане и го обявява за Мъдрост. Исус сочи един Път, по който се достига Вечния. Науката трябва да чака търпеливо, докато стане Божествена. Тя трябва да следва с Любов стъпките, които ще я изведат до Мъдростта. Николаитите, за които се говори в това Послание, са били една секта, която гледала леко на Християнството. Те виждали само едно: Христос е Божието Слово, родената в човека мъдрост е следователно, заключават те, Божествена Мъдрост. Достатъчно е да следваме човешката наука, за да познаем Божествените неща в този свят. Но това не е всъщност така.
към текста >>

Те виждали само едно: Христос е Божието Слово, родената в човека мъдрост е следователно, заключават те, Божествена Мъдрост.
Той издига знанието, добито по пътя на сетивата, по-високо от знанието, добито от Духа чрез вътрешно виждане и го обявява за Мъдрост. Исус сочи един Път, по който се достига Вечния. Науката трябва да чака търпеливо, докато стане Божествена. Тя трябва да следва с Любов стъпките, които ще я изведат до Мъдростта. Николаитите, за които се говори в това Послание, са били една секта, която гледала леко на Християнството. Те виждали само едно: Христос е Божието Слово, родената в човека мъдрост е следователно, заключават те, Божествена Мъдрост. Достатъчно е да следваме човешката наука, за да познаем Божествените неща в този свят. Но това не е всъщност така. Човешката мъдрост е също тленна, както всичко човешко, ако не е превърната в Божествена Мъдрост. И Духът се обръща към членовете на Ефеската Църква, като им казва: вие се облягате на човешката мъдрост. Вие искрено сте влезли в Пътя на Християнството, но вие вярвате, че сте достигнали целта, като сте придобили няколко Християнски чувства и добродетели.
към текста >>

Човешката мъдрост е също тленна, както всичко човешко, ако не е превърната в Божествена Мъдрост.
Тя трябва да следва с Любов стъпките, които ще я изведат до Мъдростта. Николаитите, за които се говори в това Послание, са били една секта, която гледала леко на Християнството. Те виждали само едно: Христос е Божието Слово, родената в човека мъдрост е следователно, заключават те, Божествена Мъдрост. Достатъчно е да следваме човешката наука, за да познаем Божествените неща в този свят. Но това не е всъщност така. Човешката мъдрост е също тленна, както всичко човешко, ако не е превърната в Божествена Мъдрост. И Духът се обръща към членовете на Ефеската Църква, като им казва: вие се облягате на човешката мъдрост. Вие искрено сте влезли в Пътя на Християнството, но вие вярвате, че сте достигнали целта, като сте придобили няколко Християнски чувства и добродетели. Но вие не разбирате, че Божественият Път е безкраен и, ако сте достигнали известна степен на Божественост, вие трябва да продължите и да се изкачвате все по-нагоре и по-нагоре в Светлината, а да не се спирате на едно място. С това им се обръща внимание, че не трябва да се спира насред Пътя, а да се върви все по-нагоре и по-нагоре. Седемте златни светилници, които Йоан е видял, са 7-те различни пътища, по които може да се достигне до Божественото.
към текста >>

Но Божествената Мъдрост се намира само в Книгата, запечатана със 7 Печата.
В дясната ръка на Седящия на Престола се намира Книга, в която е описан Пътя на по-висшата Мъдрост. Само един е достоен да отвори Книгата и да разпечата нейните 7 Печата. Мъдростта има 7 различни Пътища, които водят към една и съща цел. С думата Печат мистичната мъдрост на Филон Александрийски определя вечните мисли, които се изразяват в нещата. Човешката мъдрост търси тези велики мисли на Творението. Но Божествената Мъдрост се намира само в Книгата, запечатана със 7 Печата. Трябва изпърво да бъдат разкрити основните мисли на Творението, за да бъдат вдигнати Печатите. Тогава ще се открие писаното в Книгата. Исус, Лъвът на Духа, има власт да отвори Печатите. Той ще даде насока на великите мисли на Творението, която насока чрез тях води към Мъдростта. Исус отваря Печатите и животните, чиято форма символизира силите на Всемирния Живот, обявяват какво знаят, при отварянето на всеки Печат.
към текста >>

Лъвът символизира войната, Телеца - мирната работа, съществото в Човешки образ - Справедливостта, а Орелът - Религията, полета към Божественото.
Той е втората сила във Вселената, която стимулира към дейност, към борба, да не би човечеството от леност да изостави своето усъвършенстване. При отварянето на третия Печат се открива Всемирната сила на Справедливостта, символизирана с конника, който носи в ръката си везни. С четвъртия Печат се явява религиозната сила, получила нов импулс чрез Християнството. Значението на 4-те животни се изяснява от гореказаното. Те представят четирите Всемирни Сили, които трябва да получат от Християнството ново направление. Лъвът символизира войната, Телеца - мирната работа, съществото в Човешки образ - Справедливостта, а Орелът - Религията, полета към Божественото. При снемането на четвъртия Печат се вижда този, чието име е Смърт и адът го следва. Този конник е религиозната справедливост. При снемането на Петия печат се явяват душите, които вече са действали в Християнски смисъл. Великата мисъл на Творението, въплътена в Християнството, се явява тук изцяло. Но Християнството, за което се говори тук, означава още само първата Християнска община, тленна, както всички форми на Творението.
към текста >>

Християнството трябва да бъде една простонародна религия и истините й да бъдат нагодени така, че да бъдат чути от всички, които имат уши да слушат.
Възвестяването на тези Духове е придружено с необходимите белези на Посвещението: „Първият Ангел като затръби, имаше град и огън, смесени с кръв, които падаха върху Земята. И третата част от дърветата изгоря, както и всичката зелена трева." Също такива бичове се струпват, когато и другите Ангели затръбявят. Тук се забелязва, че не се касае за Посвещение в древен смисъл, но до ново Посвещение, което трябва да вземе мястото на първото. Християнството не трябвало, както при Древните Мистерии, да бъде запазено за едно малко число избранници. То трябва да принадлежи на цялото човечество и да упражнява влияние в неговото по-далечно бъдеще. Християнството трябва да бъде една простонародна религия и истините й да бъдат нагодени така, че да бъдат чути от всички, които имат уши да слушат. Тръбите на Християнството тръбят за всички, които искат да ги слушат. Древните Ученици биваха избирани между много число кандидати. Сега всички, които искат да слушат Тръбите, могат да се приближат. Затова ужасите, които придружават Посвещението на бъдещото човечество, се увеличават в огромни размери. След ужасите на Посвещението, за да се достигне до Християнството, след като се умъртви всичко, което зависи от тленното, явява се могъщ Ангел, който слиза от Небето, чието лице е като Слънцето.
към текста >>

25. III. ТРИТЕ КРЪСТА НА ГОЛГОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Вместо Гласа на Бога Отца, се чува гласа на един човек: „Наистина, Този беше праведен човек и Син Божий." При кръщаването в реката Йордан се изявява образът на Божествената Троица.
III. ТРИТЕ КРЪСТА НА ГОЛГОТА В началото на първата година от живота на Христа на Земята Небето се разкъсва над река Йордан и отгоре се чува Глас: „Ето, Този е Моят обичен Син, върху Който почива Моето благоволение." На Лобното място всичко това е станало земно. Вместо Небето, разкъсва се завесата на Храма. Вместо Гласа на Бога Отца, се чува гласа на един човек: „Наистина, Този беше праведен човек и Син Божий." При кръщаването в реката Йордан се изявява образът на Божествената Троица. Отец, Който говори от разтвореното Небе, Синът, т.е. Човекът, който става съсъд на Христовото Същество, и Духът Святи, който се изявява във вид на гълъб. На Голгота Троицата е изобразена изцяло земно и сурово. Тя не е догма, а една форма-закон, царуващ над всички сфери. На Голгота стоят трите кръста.
към текста >>

Римлянинът може да разбере само приравняването на политиката и религията, което приравняване намира своя най-висш израз в римския култ на цезарите.
Със своя въпрос Пилат иска да се увери дали е прав да счита Исуса като най-висшия от юдейските Посветени. Обратният въпрос, зададен му от Исуса: "Това от себе си ли говориш, или други са ти казвали за Мене? " показва несигурността на Пилатовото разсъждение. Смисълът на този обратен въпрос е подобен на отговора, даден на Кайяфа: "Ти трябва да кажеш това." За римляните най-висшият Посветен на един народ е същевременно и външен владетел на този народ. Римлянинът може да разбере само приравняването на политиката и религията, което приравняване намира своя най-висш израз в римския култ на цезарите. Ето защо Христос отхвърля това разбиране като казва: „Моето Царство не е от този свят." Пилат запитва: „Все пак Ти си Цар? " Развълнуван от впечатлението, което му прави Христос, той е готов да приеме факта, че съществува един висш Посветен, без да разполага с външна власт. И той иска да опази Христа от Неговия народ, затова той, представителят на Цезаря, казва на юдеите: „Искате ли за празника на Пасхата да ви освободя Царя на юдеите? " Като назовава Исуса публично с това име, той прокламира царския Му сан. Народът отхвърля това нечувано дело на управителя на страната.
към текста >>

Разбойникът, който разпознава Христа, е човек, който е под влияние на Луцифер, и сега, под влияние на Христовото Същество, проблясва в него Божествената Светлина и той познава Христа.
Ариман - Кайяфа, постига своята цел. Пилат и Ирод, след като по-рано са били врагове, сега свързват приятелство, но въпреки това стоят безсилни. Христос стана жертва на студените сили на Смъртта. Така че, в лицето на Кайяфа, Пилат и Ирода имаме една земна Троица, която отговаря на трите кръста на Голгота. Там са двама разбойници и между тях Христос, които са отражение на Небесната Троица. Разбойникът, който разпознава Христа, е човек, който е под влияние на Луцифер, и сега, под влияние на Христовото Същество, проблясва в него Божествената Светлина и той познава Христа. И сега, когато на физическото небе Слънцето потъмнява, в близост с Христа за него се отваря духовната сфера на Слънцето, Раят. Той е приет в света на Христовата Светлина.
към текста >>

26. 1,ВЪЗРАЖДАНЕ НА ДРЕВНИЯ ХЕРМЕТИЗЪМ. СЕДЕМТЕ ХЕРМЕТИЧНИ ПРИНЦИПА - Влад Пашов (1902- 1974)

Техният пример са последвали розенкройцерите, в които, така да се каже, се преражда Херметизмът в новите времена, като съчетава Древната херметична мъдрост с Християнството, което е най-новата форма на изложение на Божествената Мъдрост.
"Когато Учителя минава, то ушите на тези, които са готови за Неговото Учение, се разтварят широко". А също и следното: "Когато ушите на ученика са готови да слушат, тогава идват и устните, които да ги изпълнят с Мъдрост". Но тяхното държане се определя и от друга мисъл на Хермес, а именно: "Устните на Мъдреца са затворени, освен за ушите на избраните", т.е. за ушите, които могат да разберат Мъдростта". От горните думи се вижда как са работили херметистите и защо са работили така. Техният пример са последвали розенкройцерите, в които, така да се каже, се преражда Херметизмът в новите времена, като съчетава Древната херметична мъдрост с Християнството, което е най-новата форма на изложение на Божествената Мъдрост. Учителя казва, че в древен Египет са били заложени Принципите на Божественото Учение, като има предвид седемте херметични Принципа. От древен Египет са дошли основните езотерични и окултни учения, които толкова силно са повлияли философските учения на всички народи, племена и човеци за няколко хиляди години. Египет, отечеството на пирамидите и Сфинкса, е бил родното място на скритата Мъдрост, както и на мистичните у чения. От неговото Тайно учение са взаимствали всички народи: Индия, Персия, Халдея, Мидия, Китай, Асиро-Вавилон, древна Гърция и Рим. В древния Египет са живели велики Адепти и Учители, които никъде и никога не са били надминати и които рядко са били достигнати по-рано през вековете, през които техните имена са се носили като една славна процесия от дните на Великия Хермес, В Египет се е създала и Великата Ложа на ложите на Мистиците.
към текста >>

Ученията на Хермес се срещат във всички страни, между всички религии и във всички философии, но никога не са се отъждествявали само с някоя страна или пък с някоя религия.
Наричали го също най-великият Велик. Във всички древни страни името Хермес Тримогъщи е било почитано като синоним и извор на Мъдростта. Даже и в наши дни се употребява името херметичен в смисъл на нещо секретно, тайно, запазено, затворено, тъй че нищо да не може да излезе вън от Школата. Учениците на Хермес строго са спазвали принципа на секретността в техните учения, пазене на абсолютна тайна. Този способ на внимателно сеене на семената на Истината всякога е отличавал учениците на Хермес, даже и в наши дни. Ученията на Хермес се срещат във всички страни, между всички религии и във всички философии, но никога не са се отъждествявали само с някоя страна или пък с някоя религия. Това е само поради предпазните мерки и изричните поръчения на древните Учители да не се позволи Тайното учение да се превърне в някаква религия. Религиите са като метод на Тайната школа за възпитание на сърцето на човечеството, но не трябва да се отъждествява религията с Школата. Древният окултизъм на Индия и Персия се изродил и в по-голямата част е бил изгубен поради факта, че Учителите ставали свещеници. По този начин са смесили науката с богословието. Същото станало и в древна Гърция и Рим.
към текста >>

Това е само поради предпазните мерки и изричните поръчения на древните Учители да не се позволи Тайното учение да се превърне в някаква религия.
Във всички древни страни името Хермес Тримогъщи е било почитано като синоним и извор на Мъдростта. Даже и в наши дни се употребява името херметичен в смисъл на нещо секретно, тайно, запазено, затворено, тъй че нищо да не може да излезе вън от Школата. Учениците на Хермес строго са спазвали принципа на секретността в техните учения, пазене на абсолютна тайна. Този способ на внимателно сеене на семената на Истината всякога е отличавал учениците на Хермес, даже и в наши дни. Ученията на Хермес се срещат във всички страни, между всички религии и във всички философии, но никога не са се отъждествявали само с някоя страна или пък с някоя религия. Това е само поради предпазните мерки и изричните поръчения на древните Учители да не се позволи Тайното учение да се превърне в някаква религия. Религиите са като метод на Тайната школа за възпитание на сърцето на човечеството, но не трябва да се отъждествява религията с Школата. Древният окултизъм на Индия и Персия се изродил и в по-голямата част е бил изгубен поради факта, че Учителите ставали свещеници. По този начин са смесили науката с богословието. Същото станало и в древна Гърция и Рим. Същото станало и с учението на гностиците и езотеричното учение на ранното Християнство.
към текста >>

Религиите са като метод на Тайната школа за възпитание на сърцето на човечеството, но не трябва да се отъждествява религията с Школата.
Даже и в наши дни се употребява името херметичен в смисъл на нещо секретно, тайно, запазено, затворено, тъй че нищо да не може да излезе вън от Школата. Учениците на Хермес строго са спазвали принципа на секретността в техните учения, пазене на абсолютна тайна. Този способ на внимателно сеене на семената на Истината всякога е отличавал учениците на Хермес, даже и в наши дни. Ученията на Хермес се срещат във всички страни, между всички религии и във всички философии, но никога не са се отъждествявали само с някоя страна или пък с някоя религия. Това е само поради предпазните мерки и изричните поръчения на древните Учители да не се позволи Тайното учение да се превърне в някаква религия. Религиите са като метод на Тайната школа за възпитание на сърцето на човечеството, но не трябва да се отъждествява религията с Школата. Древният окултизъм на Индия и Персия се изродил и в по-голямата част е бил изгубен поради факта, че Учителите ставали свещеници. По този начин са смесили науката с богословието. Същото станало и в древна Гърция и Рим. Същото станало и с учението на гностиците и езотеричното учение на ранното Християнство. През всички векове Истината не е могла да бъде предадена напълно на книга, а само отчасти.
към текста >>

27. ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Според официалната версия той бил изгонен от църквата заради лъжливото му учение и той се върнал към зороастровата религия, на която принадлежал отначало.
За личността му са запазени различни противоречиви данни. Не се знае точно какъв произход е - според едни е от гръцки произход, според други - от индуски, според трети - от персийски, а според четвърти - от вавилонски. Той се отличавал с голяма начетеност. Бил запознат с математика, астрология, музика и живопис. Известно време той бил презвитер на християнската църква в град Евгац главен граф на персийската провинция Гутицис. Според официалната версия той бил изгонен от църквата заради лъжливото му учение и той се върнал към зороастровата религия, на която принадлежал отначало. Според официалното твърдение той препоръчвал себе си за Божи пратеник, какъвто е бил в действителност. Упълномощен бил да съобщи на хората истината. Той искал да реформира персийската религия на Заратустра, която също била извратена. Той искал да я очисти от заблуди и извратености и да я пред-на ухо. Това, което е дошло до нас като гностическо учение, е само външната страна, това, което е било достояние на по-широк кръг хора и което макар и в изопачена форма е стигнало до нас.
към текста >>

Той искал да реформира персийската религия на Заратустра, която също била извратена.
Бил запознат с математика, астрология, музика и живопис. Известно време той бил презвитер на християнската църква в град Евгац главен граф на персийската провинция Гутицис. Според официалната версия той бил изгонен от църквата заради лъжливото му учение и той се върнал към зороастровата религия, на която принадлежал отначало. Според официалното твърдение той препоръчвал себе си за Божи пратеник, какъвто е бил в действителност. Упълномощен бил да съобщи на хората истината. Той искал да реформира персийската религия на Заратустра, която също била извратена. Той искал да я очисти от заблуди и извратености и да я пред-на ухо. Това, което е дошло до нас като гностическо учение, е само външната страна, това, което е било достояние на по-широк кръг хора и което макар и в изопачена форма е стигнало до нас. Гностиците, които се явяват във втори век, се стремят също като неоплатониците да съединят християнството с древните мистерии. Искат да разберат християнството в неговата вътрешна страна, но в светлината на древните мистерии. Но понеже древните мистреии са били изгубили своята първоначална чистота още във времето на Христа и преди него, те не са могли да се доберат до истинското знание и мистериите в следствие на което във външните, популярни изложения на гностицизма, поне от някои са допуснати много груби грешки, особено в разбирането на Христа.
към текста >>

Като се върнал в Персия, бил обвинен от жреците, че изопачава тяхната религия и го отхвърлили на ужасна смърт - одрали му на живо кожата и го обесили за страх на други вероотстъпници.
и заминал за Индия и Китай. През време на пътуването си по Индия и Китай, той се запознал с учението на будизма и браманизма и с учение на Лао-Дзъ от Китай. Според преданието в една туркестанска пещера той обработил своето учение като го илюстрирал с картини. Тази книга, пълна с поезия и величествени образи, получава значението на евангелие за манихеите. В нея той съчетава учението на Зороастър с учението на Исуса Христа. Като се върнал в Персия, бил обвинен от жреците, че изопачава тяхната религия и го отхвърлили на ужасна смърт - одрали му на живо кожата и го обесили за страх на други вероотстъпници. Според официалното схващане учението на Манес в първоначалната си форма нямал нищо общо с християнството. То било съвършено нова религия. При своето разпространи-ение срещайки се с християнството, гностицизма, то взема от тях някои техни възгледи. Манихейството има по-голямо сходство с гностиците, според които дуализмът съществува предимно в нравствената област, като добро и зло в човека и обществото, а в манихейството дуализмът е прокаран и в кос-мичната област, тъй като Манес считал различните стихии еманация на световния живот, за еманация или на царството на доброто или на царството на злото. Това схващане на Манес ще ни стане ясно и разбрано от следващото изложение.
към текста >>

То било съвършено нова религия.
Според преданието в една туркестанска пещера той обработил своето учение като го илюстрирал с картини. Тази книга, пълна с поезия и величествени образи, получава значението на евангелие за манихеите. В нея той съчетава учението на Зороастър с учението на Исуса Христа. Като се върнал в Персия, бил обвинен от жреците, че изопачава тяхната религия и го отхвърлили на ужасна смърт - одрали му на живо кожата и го обесили за страх на други вероотстъпници. Според официалното схващане учението на Манес в първоначалната си форма нямал нищо общо с християнството. То било съвършено нова религия. При своето разпространи-ение срещайки се с християнството, гностицизма, то взема от тях някои техни възгледи. Манихейството има по-голямо сходство с гностиците, според които дуализмът съществува предимно в нравствената област, като добро и зло в човека и обществото, а в манихейството дуализмът е прокаран и в кос-мичната област, тъй като Манес считал различните стихии еманация на световния живот, за еманация или на царството на доброто или на царството на злото. Това схващане на Манес ще ни стане ясно и разбрано от следващото изложение. Учението на Манес е следното: В света съществува едно предвечно начало, великата Божествена мъдрост, която в своето проявление се проявява чрез два принципа, чрез две сили, които на обикновен език се наричат добро и зло, светлина и тъмнина. Дух и материя.
към текста >>

Учението на Манес е следното: В света съществува едно предвечно начало, великата Божествена мъдрост, която в своето проявление се проявява чрез два принципа, чрез две сили, които на обикновен език се наричат добро и зло, светлина и тъмнина.
Според официалното схващане учението на Манес в първоначалната си форма нямал нищо общо с християнството. То било съвършено нова религия. При своето разпространи-ение срещайки се с християнството, гностицизма, то взема от тях някои техни възгледи. Манихейството има по-голямо сходство с гностиците, според които дуализмът съществува предимно в нравствената област, като добро и зло в човека и обществото, а в манихейството дуализмът е прокаран и в кос-мичната област, тъй като Манес считал различните стихии еманация на световния живот, за еманация или на царството на доброто или на царството на злото. Това схващане на Манес ще ни стане ясно и разбрано от следващото изложение. Учението на Манес е следното: В света съществува едно предвечно начало, великата Божествена мъдрост, която в своето проявление се проявява чрез два принципа, чрез две сили, които на обикновен език се наричат добро и зло, светлина и тъмнина. Дух и материя. Доброто начало се проявява чрез 12 принципа, наречени еони, които организират царството на светлината. Злото със своите 12 зли духове се явява владетел на царството на тъмнината, което е царството на матери- СИРИЙСКИ ГНОСТИЦИ Според разбирането на сирийските гностици материята е вечно творческо зло начало, царство на Сатаната и Исус Христос е имал призрачно тяло.
към текста >>

Обаче Бог се съжалил над тях и им дал Божествена искра и те се изправили на краката си.
Според разбирането на сирийските гностици материята е вечно творческо зло начало, царство на Сатаната и Исус Христос е имал призрачно тяло. Това учение е развито от антиохиеца Сатурнин. Според него от Бога наречен Непознатият Отец, произтекъл духовният свят, а видимият свят бил образуван от материята от седемте нисши еони (духове), управители на планетите, възглавявани от еврейския Бог Яве. Човеците по своя произход се делят на два рода: духовни и веществени или добри и зли. Едните били създадени от нисши духове и отначало те били духовно и телесно слаби, та не могли да ходят прави и пълзели по земята като червеи. Обаче Бог се съжалил над тях и им дал Божествена искра и те се изправили на краката си. Другият род човеци били създадени от Сатаната от материята в противоположност на духовните люде. Веществените човеци под началството на Сатаната водели борба срещу духовните и ги угнетявали. Еврейският Бог главен светообразувател (Димиург) се мъчил да унищожи властта на Сатаната, но не сполучил. Тогава Бог изпратил на духовните люде спасител, и именно своя най-близък еон Разум Логос, който се явил в привидно човешко тяло. Той научил духовните люде, че обладаването на висшето знание и чист живот са средства за това спасение.
към текста >>

Сирийските гностици са били свързани със сирохалдей-ската или персийска религия, докато александрийските гностици били повлияни от гръцката философия, предимно от Платон.
Разпнат бил само Исус, когото тогава Христос напуснал и се върнал на Небето. Той учил, че материята е вечна и от нея един нисш еон образувал света. Той се явява като родоначалник на третия вид юдейско християнство, еовинотски гностииизъм, който се развил във втория век в няколко вида. По тези области в Сирия, Мала Азия и Месопотамия са се развили ред гностически братства и учения като реакция на официалното братство, което се било отклонило от учението на евангелието. По това време работил и Арий. Сирийските гностици са били свързани със сирохалдей-ската или персийска религия, докато александрийските гностици били повлияни от гръцката философия, предимно от Платон. Сирийските гностици смятали материята за жива, самодейна сила, а александрийските гностици - за недейно начало, почти небитие. АЛЕКСАНДРИЙСКИТЕ ГНОСТИЦИ Най-видните александрийски гностици били Василит и Валентин. Василит е действал в Александрия около 120 и 140 години. Той написал особено евангелие и тълкувание на това евангелие 24 книги, където изложил своето учение.
към текста >>

Дори езически философи отивали да слушат неговите уроци, в които той се стараел да изясни учението на християнската религия, като единствен гносис (знание за света и човека).
След като Пантен напуснал Александрия станал управител на александрийската школа. Около 190 - 202-та година на Александрия бил ръкоположен за презвитер. Поради гоненията на Септимий Север, Климент напуснал Александрия и прекарал известно време в Кападокия при своя приятел епископа Александър като и там проповядвал христовото учение. Той умрял около 215 година. Климент Александрийски привличал за слушатели не само християни, но и езичници. Дори езически философи отивали да слушат неговите уроци, в които той се стараел да изясни учението на християнската религия, като единствен гносис (знание за света и човека). Той постепенно приближавал слушателите си към Христа и ги запознавал с неговата мъдрост. Целта му била да просвети и научи христяните така. че тяхната вяра да бъде здрав философски мироглед, та да не бъдат само вярващи, но и гностици, т.е. обладатели за истинското знание за Бога. Ако се съди от неговата трилогия той ще да е поддържал тристепенна дидактическа система:
към текста >>

Разглеждайки ги в тяхното развитие, той стига до средните векове и намира, че най-съвършеното им разцъфтяване и достигнатата висота е "Божествената комедия" на Данте, който бил един от най-просветените гностици на своето време.
Той също споделя учението на Ориген. Известен привърженик на Ориген е бил също и Иерак, който около 300 година живял в град Леонто-пол при делтата на р. Нил, където се предал на крайно подви-заване. Той написал много книги. Според Седир учението на гностиците е остатък от древните мистерии, които били изродени и гностиците направили опит да бъдат обновени чрез евангелието. Разглеждайки ги в тяхното развитие, той стига до средните векове и намира, че най-съвършеното им разцъфтяване и достигнатата висота е "Божествената комедия" на Данте, който бил един от най-просветените гностици на своето време. Според Босуе "Божествената комедия" на Данте е едно обявяване на война на папството чрез смело откриване на мистериите. Епохата на Данте е йонийска и гностическа. Това е едно смело приложение на фигурите от Кабалата към християнските догми, което е отричане на всичко, което има в догмите. Пътуването му в другите светове става както при въвеждането в мистериите на Елевзим и другаде. Виргилий го води и го пази в кръговете на ада.
към текста >>

Според Босуе "Божествената комедия" на Данте е едно обявяване на война на папството чрез смело откриване на мистериите.
Известен привърженик на Ориген е бил също и Иерак, който около 300 година живял в град Леонто-пол при делтата на р. Нил, където се предал на крайно подви-заване. Той написал много книги. Според Седир учението на гностиците е остатък от древните мистерии, които били изродени и гностиците направили опит да бъдат обновени чрез евангелието. Разглеждайки ги в тяхното развитие, той стига до средните векове и намира, че най-съвършеното им разцъфтяване и достигнатата висота е "Божествената комедия" на Данте, който бил един от най-просветените гностици на своето време. Според Босуе "Божествената комедия" на Данте е едно обявяване на война на папството чрез смело откриване на мистериите. Епохата на Данте е йонийска и гностическа. Това е едно смело приложение на фигурите от Кабалата към християнските догми, което е отричане на всичко, което има в догмите. Пътуването му в другите светове става както при въвеждането в мистериите на Елевзим и другаде. Виргилий го води и го пази в кръговете на ада. Да забележим също, че адът на Данте е едно чистилище.
към текста >>

Според френският окултист Папюс Данте е бил запознат с езотеричната наука, което се вижда от главното му мистично съчинение "Божествена комедия", което и построено по седморните ключове на Кабалата.
Тома Аквински, Петър от Ламбардия, св. Виктор, св. Франциск Азиски, св. Клара, всички те са били гностици и следователно катари. Данте е бил по всяка вероятност шеф на мистичния орден вярност в любовта. Според френският окултист Папюс Данте е бил запознат с езотеричната наука, което се вижда от главното му мистично съчинение "Божествена комедия", което и построено по седморните ключове на Кабалата. Това си схващане Папюс е изложил в главното си съчинение "Методично изложение на окултната наука". "Мистиката на християнското учение най-силно е изразено в чудната книга "Подръжание на Христа", която розен-крой церите от 1614 година взимат като молитвеник и я дават па неофитите си като безпогрешно ръководство. Тези адепти уверяват, както и вярата им в Словото изяснява техния неи-менен синтетизъм, както и опитното им знание, което имат за ролята на нашия Спасител като шеф и център на всички светове. Елифас Леви мисли, че "Романът на розата" и Комедията на Данте са две противоположни форми на едно и също творение - посвещение в интелектуалната независимост, сатира за съвременните институти и алегорична форма на великите тайни на розенкройцерското братство. Тези важни изявления на окултизма съвпадат с епохата на пропадането на Тампли-ерите, докато Жан Де Мен и Клопинел (които според някои са едно и също лице) съвременници на Данте, процъфтяват в двора на Филип Хубави във Франция.
към текста >>

28. ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Веднъж борбата започнала, бий се с тях, докато не остане никакво съпротивление в полза на идолопоклонството, докато религията ни остане само тази, на единни Бог.
Затова в неговото учение няма почти никакъв езотеризъм, както в другите религии. Учението му е чисто екзотерично. Ще цитирам някои мисли от Корана, за да се види характера на неговото учение: 1. "Ако враговете престанат да те гонят, това. що е минало, прости им, но ако те идат право да нападат, наказанието на старите гонители на пророците трябва да им бъде наложено. Веднъж борбата започнала, бий се с тях, докато не остане никакво съпротивление в полза на идолопоклонството, докато религията ни остане само тази, на единни Бог. Ако се отдръпнат наистина, Бог вижда, какво те правят. Но ако се върнат срещу ти, знай че Бог е твой пазител, а той е най-добрият твой помощник". (Корана, глава 8:39 -41 стих) 2. "Покани хората с мъдрост и благи убеждения да последват пътя господен. В споровете си с тях бъди колкото се може, мек, защото Господ познава добре кой блуждае далеч от неговите пътища и познава тези, които са направлявани, както трябва.
към текста >>

Мохамед е употребил за своята религия думата ислям.
Целият Коран е изпълнен с мисли и идеи от Стария и Новия Завет като оригинални мисли и идеи в Корана са много малко и те са перефразирани, приспособени за арабската действителност. В Корана Мохамед казва още: "Тези, които не вярват в Бога, и в Неговите пророци и които биха искали да установят едно различие между Него и тях, ще кажете: Ние вярваме в някои от пророците и отхвърляме другите, опитвайки се по този начин да минат по един среден път. — Тези са наистина неверующи и ние сме приготвили за неверую-щите едно позорно бламиране. На тези, които вярват в Бога и в Неговите апостоли и които не правят никакво различие за когото и да било измежду тях, на тези сигурно ние ще дадем прилично възнаграждение. И Бог е пълен с милост и състрадание." (Кор.гл.4) Мохамед е употребил за своята религия думата ислям. Тази дума ислям значи да се поклониш, да се подчиниш и в религиозен смисъл да се подчиниш на волята Божия. Мохамед казва в Корана глЗ: "Наистина истинска религия в очите на Бога е исляма, и тези които приеха Писанието и отстъпиха от него, след като им беше проповядвано учението за единството Божие и когато завист се появи помежду им, те не са истински религиозни хора. Авраам не беше нито евреин, нито християнин, но принадлежеше на истинската религия, защото беше покорен Богу и не беше в числото на идолопоклонниците. Наистина най-ближните роднини на Авраам са тези, които следват неговия път, следват него и тези, които вярват в него. Бог е покровител на верните.
към текста >>

Мохамед казва в Корана глЗ: "Наистина истинска религия в очите на Бога е исляма, и тези които приеха Писанието и отстъпиха от него, след като им беше проповядвано учението за единството Божие и когато завист се появи помежду им, те не са истински религиозни хора.
— Тези са наистина неверующи и ние сме приготвили за неверую-щите едно позорно бламиране. На тези, които вярват в Бога и в Неговите апостоли и които не правят никакво различие за когото и да било измежду тях, на тези сигурно ние ще дадем прилично възнаграждение. И Бог е пълен с милост и състрадание." (Кор.гл.4) Мохамед е употребил за своята религия думата ислям. Тази дума ислям значи да се поклониш, да се подчиниш и в религиозен смисъл да се подчиниш на волята Божия. Мохамед казва в Корана глЗ: "Наистина истинска религия в очите на Бога е исляма, и тези които приеха Писанието и отстъпиха от него, след като им беше проповядвано учението за единството Божие и когато завист се появи помежду им, те не са истински религиозни хора. Авраам не беше нито евреин, нито християнин, но принадлежеше на истинската религия, защото беше покорен Богу и не беше в числото на идолопоклонниците. Наистина най-ближните роднини на Авраам са тези, които следват неговия път, следват него и тези, които вярват в него. Бог е покровител на верните. Кой е този, който по религиозни работи е сторил повече от човека, койго е бил покорен Богу, пазил е Правдата и е следвал закона на Авраам, правоверущият? - Защото Бог направи Авраам свой приятел." (Кop. гл.4)
към текста >>

Авраам не беше нито евреин, нито християнин, но принадлежеше на истинската религия, защото беше покорен Богу и не беше в числото на идолопоклонниците.
На тези, които вярват в Бога и в Неговите апостоли и които не правят никакво различие за когото и да било измежду тях, на тези сигурно ние ще дадем прилично възнаграждение. И Бог е пълен с милост и състрадание." (Кор.гл.4) Мохамед е употребил за своята религия думата ислям. Тази дума ислям значи да се поклониш, да се подчиниш и в религиозен смисъл да се подчиниш на волята Божия. Мохамед казва в Корана глЗ: "Наистина истинска религия в очите на Бога е исляма, и тези които приеха Писанието и отстъпиха от него, след като им беше проповядвано учението за единството Божие и когато завист се появи помежду им, те не са истински религиозни хора. Авраам не беше нито евреин, нито християнин, но принадлежеше на истинската религия, защото беше покорен Богу и не беше в числото на идолопоклонниците. Наистина най-ближните роднини на Авраам са тези, които следват неговия път, следват него и тези, които вярват в него. Бог е покровител на верните. Кой е този, който по религиозни работи е сторил повече от човека, койго е бил покорен Богу, пазил е Правдата и е следвал закона на Авраам, правоверущият? - Защото Бог направи Авраам свой приятел." (Кop. гл.4) Бог казва: "На всекиго от вас ние сме дали по един закон и открили един път.
към текста >>

После легионите-ангели, които живеят около нас, прилагат Божествените закони, изпълняват Божествената воля и ръководят стъпките на хората, защитават ги и ги закрилят от опастност.
И ако да беше угодно на Бога Той сигурно би направил от всички народи един единствен народ, но Той е намерил за добре да даде на различните народи различни закони, за да може да изпита всекиго от тях според дадения му закон. После постарайте се да се надпреварвате едни други в добри дела, всички вие ще се обърнете към Бога и тогаз Той ще ви покаже в какво сте се различавали." (Кор.гл5и6) Според учението на Мохамед има четири велики Архангели, които управляват непосредствено подир самия Бог. Те са следните: Михаил - ангел,който закриля, Гавраил - ангел, който разнася Божиите послания, Азраил - ангел на смъртта и Исрафаил - ангел на Тръбата на Страшния съд. След това идат тези ангели, които отбелязват делата на хората, като двама по двама са привързани към всеки човек. После легионите-ангели, които живеят около нас, прилагат Божествените закони, изпълняват Божествената воля и ръководят стъпките на хората, защитават ги и ги закрилят от опастност. След това идват ниските класове от духовни същества. Те са пет класа по един за всеки елемент. Ислямът проповядва за седморността на Небето и седморността на ада. Най-после те вярват в дявола, когото наричат Ибрис, който станал против Бога и със своите ангели е паднал от Небесата и е станал низ на атмосферата и враг на човека. Според учението на Мохамед Правдата, правотата е най-важна от всиччки длъжности.
към текста >>

Силно влияние върху исляма оказва християнството и еврейската религия, а също и някои социално-религиозни учения от Иран като манихеите и маздаистите, а също се забелязват черти и от будизма.
отражението, тогаз когато Той (Бог) е светлината на окото. С помощта на това око, Божието око съзерцава само себе си. Светът е дин човек и човекът е един свят. Никакво по-ясно обяснение от това не е възможно. Ако добре гледаш корена на нещата, той е в едно и също време и виждащият и окото на виждането." Силно влияние върху исляма оказва християнството и еврейската религия, а също и някои социално-религиозни учения от Иран като манихеите и маздаистите, а също се забелязват черти и от будизма. Той е една много сполучлива компилация от всички тези неща с един специално арабски облик. Учението на суфизма е изложено най-пълно в книгата Ав-ри Фут-Ma Арив", написана в 13 век от шейха Шахап - Д - Дин, другар по суфизма на Диван - И - Кважа Хафис. Тази книга показва, как трябва да се върви в Пътя. Книгата е разделена на три части: Шарият - Законът, Тарикат - Пъ-тят, Хакикат - Истината. Те са харектеризирани по следния начин: Един човек попитал един шейх - духовен учител, какво нещо са трите етапа.
към текста >>

Главният им представител, или фактически основоположник на теоритическата част на мохамеданската религия е Абу-Л-Хасан ал Ашари (873-935).
Някои от тях притежават колкото и религиозно толкова и философско съдържание. Официалната религиозна теория, която се оформила към края на VII и началото на VIII век, е наречена Кламат. Калам значи Слово, Логос. Представителите на Калама се наричали мутакалами. Те развиват активна дейност в защита на мохамеданството. Главният им представител, или фактически основоположник на теоритическата част на мохамеданската религия е Абу-Л-Хасан ал Ашари (873-935). За отбелязване е също така така нареченото движение на Исмаилитите, което възниква в VIII век и се развива един век след това. То придобива разпространение и в Персия. Системата на исмаилитите възниква в резултата от въздействието на исляма на индуските и индийските учения. По-специално представителите на исмаилизма възприемат от индусите учението за прераждането. Религиозно-философската система на исмаилитите е изградена върху основата на неоплатонизма, будизма и персийската религия.
към текста >>

Религиозно-философската система на исмаилитите е изградена върху основата на неоплатонизма, будизма и персийската религия.
Главният им представител, или фактически основоположник на теоритическата част на мохамеданската религия е Абу-Л-Хасан ал Ашари (873-935). За отбелязване е също така така нареченото движение на Исмаилитите, което възниква в VIII век и се развива един век след това. То придобива разпространение и в Персия. Системата на исмаилитите възниква в резултата от въздействието на исляма на индуските и индийските учения. По-специално представителите на исмаилизма възприемат от индусите учението за прераждането. Религиозно-философската система на исмаилитите е изградена върху основата на неоплатонизма, будизма и персийската религия. Според тях съществуват две начала в света: Духът и материята. Духът е Първата Причина, а материята се поражда от Духа. Гази Първопричина те разбират Духа на неоплатонизма като безлична идея, т.е. тя е Бог. Те не приписват на Бога никакви атрибути, тъй като Той сам е Творец на всичко съществуващо, в това число и на самите атрибути.
към текста >>

Суфизмът е израз на духовния живот на арабите под влиянието на християнството и арабската религия.
тя е Бог. Те не приписват на Бога никакви атрибути, тъй като Той сам е Творец на всичко съществуващо, в това число и на самите атрибути. Те учат също за въплъщението на Бога у хората, което се извършва периодически. По този начин връзката между Бога и хората не се прекъсва. Едно от най-разпространените учения в мохамеданството, тясно свързано с философията е арабския мистицизъм, така наречения суфизъм. Суфизмът е израз на духовния живот на арабите под влиянието на християнството и арабската религия. Той се обособява ясно в началото на IX век. В първия период в съществуването на суфизма известена роля играят персийските мислители Джунаит и неговия ученик Халладж в X век. Суфизмът както казах, има връзка с персийската религия, с неоплатонизма и с християнството. По-преди се спрях накратко върху учението и практиката на суфизма. Главен и най-изтъкнат представител на суфизма е Мо-хамед-Ал-Газали (1059 - 1111).
към текста >>

Суфизмът както казах, има връзка с персийската религия, с неоплатонизма и с християнството.
По този начин връзката между Бога и хората не се прекъсва. Едно от най-разпространените учения в мохамеданството, тясно свързано с философията е арабския мистицизъм, така наречения суфизъм. Суфизмът е израз на духовния живот на арабите под влиянието на християнството и арабската религия. Той се обособява ясно в началото на IX век. В първия период в съществуването на суфизма известена роля играят персийските мислители Джунаит и неговия ученик Халладж в X век. Суфизмът както казах, има връзка с персийската религия, с неоплатонизма и с християнството. По-преди се спрях накратко върху учението и практиката на суфизма. Главен и най-изтъкнат представител на суфизма е Мо-хамед-Ал-Газали (1059 - 1111). Поддръжници на суфизма са редица браства на мюсюлманските аскети, факири и дервиши. Суфизмът е, както казах, мистично учение, което претърпява известно развитие. Във философско отношение неговата отличителна черта е един особен род пантеизъм, според който Бог е последната степен и цел на развитието и всичко в своето развитие се стреми към сливане с Бога.
към текста >>

29. ОРДЕНЪТ НА 'ЧИСТИТЕ БРАТЯ' - Влад Пашов (1902- 1974)

Съдържащите се в нея положения в редица отношения влизат в противоречие с официалната религия , затова те развиват своята дейност тайно.
Школата на Чистите братя е енциклопедично учение, чието съдържание обхваща многообразните форми и видове на целокупното човешко знание. В този именно смисъл те преодоляват едностранчивостта на другите религиозно-философ-ски учения и показват сродни черти с енциклопедическата същност на античните философски системи. Чистите братя дават теоритична обосновка на идеите на исмаилството, което, както видяхме, по характер е неоплатонично. Орденът на Чистите братя възниква предимно през втората половина на X век в град Басора в Ирак. Те са написали една енциклопедия, която обхваща 52 трактата из областта на философията, теологията, етиката, астрономията, математиката и другите клонове на знанието. Съдържащите се в нея положения в редица отношения влизат в противоречие с официалната религия , затова те развиват своята дейност тайно. Независимо от различните възгледи и идеи, застъпени от Чистите братя, тяхното учение може да се характеризира като обективен идеализъм. В този идеализъм си дават среща крайно идеалистически. теологически и мистични възгледи с подчертан рационализъм и своеобразен натурализъм. С една дума това е еклектическо учение с обективна идеалистическа основа. В него са съчетани мистицизма с рационализма.
към текста >>

Като отбелязват различните движения, които се срещат при отделните практикувани тогава занаяти, те правят извода, че те се извършват в съгласие с Божествената Мъдрост и съобразно с движението на небесните тела и сфери.
Това е спасението и от морето на материята и плена на природата и излизането от бездната на света към просторите на духовния свят и към вечното безкрайно пребиваване там в радост, в щастие и блаженство. В учението на Чистите братя се долавя влиянието и на неопитагорейството. То проличава особено силно в астрономическите и астрологическите им схващания, където се посрещат идеите на неопитагорейците с тези на неоплатониците. Така Чистите братя правят пряка връзка между движенията па небесните тела и действията на хората. Това подтвърждава, че в учението на Чистите братя са застъпени редица астрологични и други окултни идеи, които съставят част от тяхната натурфилисофия. Като отбелязват различните движения, които се срещат при отделните практикувани тогава занаяти, те правят извода, че те се извършват в съгласие с Божествената Мъдрост и съобразно с движението на небесните тела и сфери. Тази зависимост произтича от общото правило, вторичното да се подчинява на първичното, при което всички телесни, материялни движения са свързани с душата, тъй като частите на тялото са нейни органи. Задълбочавайки своите възгледи относно връзката между небесните и земните тела, Чистите братя стигат до основаването на астрологията. Така предразположенията на хората към различните занаяти зависят от господстващата над тях планета - Марс. Венера или Меркурий. Господството пък над другите планети - Слънце, Юпитер, Сатурн и Луната определят общественото им положение и т.н.
към текста >>

Така материята и формата принадлежат към два коренно различни свята от комбинирането на които чрез задължителното посредничество на Божествената дейност се образува конкретното многообразие на действителността.
тя е само съчетание на качество, което определя качествените особености на конкретните предмети. И тук формата е повече външната характеристика на нещата. Те приемат за последна причина и същност на всичко съществуващо духовната субстанция. В качеството на такава същност те приемат Бога. Който е последната причина за съединението на материята и формата. Така материята и формата принадлежат към два коренно различни свята от комбинирането на които чрез задължителното посредничество на Божествената дейност се образува конкретното многообразие на действителността. Не е трудно да се разбере, че когато говорят за формата и материята като два различни свята, те подразбират физическия и етерния свят, който придава форма на материята. Според тях, знанието не е нищо друго, освен образ на познаваемата човешка душа. Като познавателна способност душата възприема формата на познаваемите предмети. Това се осъществява първо посредством сетивата и второ чрез доводи и трето с размишление и съзерцание. Те приемат вярата и знанието, като казват, че вярата служи като средство, с помощта на което се открива пътя към Божествения живот, когато със знанието той си постига.
към текста >>

Друг автор пише: "Платонизацията и аристотилизмът и връзката между философията и религията представят двете насоки, които са били изследвани от арабската философия."
От това именно гледище имената на Ал-Кинди, Ал-Фа-раби и Ибн-Сина фигурират заедно с това на Ал-Газали. Така до времето на Авероес арабската философия следва неоплатониците. Тя се стреми да съгласува в хармонична система платоновата мисъл и аристотелевата мисъл с догмите, които ислямът беше възприел от юдейството и християнството. Четири имена ни представят този арабски неоплатонизъм: Ал-Кинди, Ал-Фараби, Авицена и Ал-Газали." (П. Дюжем "Системата на света" - Париж, 1954 година) Друг автор пише: "Платонизацията и аристотилизмът и връзката между философията и религията представят двете насоки, които са били изследвани от арабската философия." Хегел казва: "В основата на арабската, както и nа схоластическата философия и на всичко, което е създадено в християнската епоха, лежи като същност Александрийската или неоплатоническа идея. Върху тази идея се извършват и движат определенията на понятията." А. Риво смята за мистици всички арабски философи с изключение на Авероес, който пък спорд мен е криворазбран. В източно-европейската философия се обособяват две основни течения: рационализмът и мистизмът на суфизма. Първият е представен главно от Ал-Кинди и Ал-Фараби, а вторият от Ал-Газали.
към текста >>

30. ЗАПАДНОАРАБСКА ФИЛОСОФИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

А светът на идеите притежава Божествена Същност.
Идеите, които съставят същността на конкретните, емпиричните неща и които определят тяхното Битие имат за свой източник Върховното Същество. Това именно обстоятелство определя в последна сметка тяхната вечност и безкрайност. Бидейки обективно съществуващи идеите определят същността на конкретните материални неща. Гибелта на вещите се определя от прекъсване на връзката с идеите. Напълно в духа на класическия платонизъм Ибън Туфаил смята външните неща за сянка на идеите. А светът на идеите притежава Божествена Същност. Той не само носи субстанцията на Необходимото Битие, но и зависи от него. Следователно, идеите, така наречение Божествени Същности са промеждутъчно звено между Първодвигателя, Първопричината от една страна и емпиричния свят от друга. Идеите са една сътворена от Божеството природа. Необходимото Битие ги извиква към живот и им осигурява продължителност на тяхното съществуване. То е тяхното начало и причина.
към текста >>

Към 1195 година той изпада в немилост и е обвинен,че се отклонява от моха-меданската религия и неговите съчинения са обявени за ере-тически.
Произхожда от богато аристократично семейство. Дядо му и баща му са изпълнявали висши съдийски служби. Самият Авероес получава много добро образование. Той изучава теология, право, философия, литература, поезия и медицина. Живее всред обществото на просветени хора и се ползва от покровителството на управляващите среди. Към 1195 година той изпада в немилост и е обвинен,че се отклонява от моха-меданската религия и неговите съчинения са обявени за ере-тически. Той се оттегля да живее в едно село близо до Кордова изолиран от културния свят. Със специално издаден указ се забравявало разпространението на неговите философски възгледи и съчиненията му са изгорени. Малко преди своята смърт е реабилитиран. Умрял е в 1196 година. Той е истински енциклопедист.
към текста >>

Друго негово произведение е "За единството на отделния разум с човека", "Размишление за разума", "Проблемът за времето", "Размишление за вечното и временното съществуване", "За съгласуването на религията с философията", "За движението на небесните сфери" и др.
Той е истински енциклопедист. Написал е много съчинения в различните области на знанието. Написал е около 66 съчинения: философски - 30, по медицина - 17, по право - 9, по теология - 3, но астрономия — 3, по математика - 2. Ето някои от имената им: "Опровержение на опровержението", написана против Ал-Газали. Това е най-крупното му произведение по философия. Друго негово произведение е "За единството на отделния разум с човека", "Размишление за разума", "Проблемът за времето", "Размишление за вечното и временното съществуване", "За съгласуването на религията с философията", "За движението на небесните сфери" и др. Той прави обширни коментари на Аристотеловите съчинения, на съчиненията на Гален, на произведенията на Платон, Птоломей и др. Чрез неговите коментари Западна Европа се запознава с произведенията на Аристотел и посредством него и с другите гръцки философи. С него започва един нов етап в развитието на арабската философия и възраждането на Европа. Той прави първите крачки към аналитичното и експериментално изследване, което се подема францисканския монах Рожер Бекон, с което се отваря пътя на човешката мисъл. Учението на Авероес е опит да се изясни отношението между теологията и философията.
към текста >>

31. Предговор - Влад Пашов (1902- 1974)

Други изказват мнение, че то е религиозна секта, недоволна от съществуващата църква и иска реформа на църквата и религията.
Досега има натрупана огромна литература върху Богомилството както от български, така и от чужди автори. Но различните автори разглеждат Богомилството всеки от свое лично гледище, според своето разбиране, като изхожда от това, което враговете на Богомилството са казали за него. Едни го разглеждат като социално учение, други го разглеждат като някаква религиозна секта, произхождаща от Изток, рядко някои го разглеждат като етично-религиозно учение, но почти никой досега не го е разглеждал като окултно учение, каквото то е било в действителност. Различните автори дават различни причини за пораждането и развитието на Богомилството. Автори със социална тенденция казват, че то, като социално учение, е израз на протеста на широките народни маси срещу социалната несправедливост и икономическото робство. Други изказват мнение, че то е религиозна секта, недоволна от съществуващата църква и иска реформа на църквата и религията. Едни от авторите намират, че Богомилството е раздвижило умовете на средновековния свят и е внесло нови идеи, които са послужили за основа на Възраждането и Реформацията, а други го изкарват като учение, което е разлагало както религията, така и обществения живот на народа, като е подбуждало масите към бунт и недоволство от положението в църквата и от социално-икономическото положение. „Теофан и патриарх Никифор са оставили за Богомилството документи, които осакатяват историческата истина", казва руският историк професор Василевски. „Страстният и увличащ се Теофан", казва Василевски, „обезобразява безмилостно лицата и събитията, за които говори. И Никифор, който съблюдава по-,,меки" тонове в своите описания и съждения, и той често извращава фактите, без да съчинява басни, с каквито „добродетели" се отличава Теофан." Иван Клинчаров казва: „Освен едни легенди, предавани от уста на уста между народа, в които богомилският елемент е избледнял под влиянието на времето и събитията, за богомилското движение в България историческите документи са малко и съвсем ненадеждни. Почти цялата литература на Богомилството е унищожена заедно с изтреблението на богомилското движение.
към текста >>

Едни от авторите намират, че Богомилството е раздвижило умовете на средновековния свят и е внесло нови идеи, които са послужили за основа на Възраждането и Реформацията, а други го изкарват като учение, което е разлагало както религията, така и обществения живот на народа, като е подбуждало масите към бунт и недоволство от положението в църквата и от социално-икономическото положение.
Но различните автори разглеждат Богомилството всеки от свое лично гледище, според своето разбиране, като изхожда от това, което враговете на Богомилството са казали за него. Едни го разглеждат като социално учение, други го разглеждат като някаква религиозна секта, произхождаща от Изток, рядко някои го разглеждат като етично-религиозно учение, но почти никой досега не го е разглеждал като окултно учение, каквото то е било в действителност. Различните автори дават различни причини за пораждането и развитието на Богомилството. Автори със социална тенденция казват, че то, като социално учение, е израз на протеста на широките народни маси срещу социалната несправедливост и икономическото робство. Други изказват мнение, че то е религиозна секта, недоволна от съществуващата църква и иска реформа на църквата и религията. Едни от авторите намират, че Богомилството е раздвижило умовете на средновековния свят и е внесло нови идеи, които са послужили за основа на Възраждането и Реформацията, а други го изкарват като учение, което е разлагало както религията, така и обществения живот на народа, като е подбуждало масите към бунт и недоволство от положението в църквата и от социално-икономическото положение. „Теофан и патриарх Никифор са оставили за Богомилството документи, които осакатяват историческата истина", казва руският историк професор Василевски. „Страстният и увличащ се Теофан", казва Василевски, „обезобразява безмилостно лицата и събитията, за които говори. И Никифор, който съблюдава по-,,меки" тонове в своите описания и съждения, и той често извращава фактите, без да съчинява басни, с каквито „добродетели" се отличава Теофан." Иван Клинчаров казва: „Освен едни легенди, предавани от уста на уста между народа, в които богомилският елемент е избледнял под влиянието на времето и събитията, за богомилското движение в България историческите документи са малко и съвсем ненадеждни. Почти цялата литература на Богомилството е унищожена заедно с изтреблението на богомилското движение. И ние трябва да ползваме това, което са оставили, техните заклети врагове.
към текста >>

Според Босюе Божествената комедия на Данте е едно обявяване на война на папството чрез смелото откриване на Мистериите.
от богомилите. Тези две големи училища за Посвещение — ортодоксално- то и еретическото, които воюваха помежду си с убийства и клюки, трябваше да се разберат помежду си, без да знаят водачите им и да си разменят теории и учения. Обикновено не се знае, доколко светът и черквата са били учени от окултните течения. Ако трябва да вярваме на Ару, който в своята книга дава много доказателства, че катаризмът е проникнал много по-рано между духовенството в Средните векове. Алберт Велики и неговият ученик Свети Тома Аквински, Света Клара и Тверският орден, всички те са били гностици и следователно катари /богомили/." Според Босюе Божествената комедия на Данте е едно обявяване на война на папството чрез смелото откриване на Мистериите. Епохата на Данте е...* ( в оригинала не се чете ) и гностическа. Това е едно смело приложение на много от фигурите на Кабалата към християнските догми и което е отричане на всичко, което съществува в догмите. Пътуването му в другите светове става както при въвеждането в Мистериите на Елевзин и другаде. Вергилий го води и го пази в кръговете на ада. „Небето му се състои от серия кабалистически кръгове, разделени в един кръст като пентакъла на Езекиил.
към текста >>

Ето какво казва той по този въпрос: „Почти всички автори, които са изучавали Албигойството, са твърдели с голяма авторитетност, което говори за тяхното невежество, че албигойците са били или манихейска, или католическа ерес, каквито християнската религия даде много, но те са се лъгали."
Той констатира голямата неправда, която била извършена спрямо албигойците, която и до днес не е поправена, и тя пълни сърцето му с мъка. Той казва: „Скромни хора, които живели през 13 век в Южна Франция и които имали за практическо правило бедността и за идеал любовта към своите ближни, били убивани до последния, и тържествуващата кле- вета заличила имената им и даже спомена за тях. И тази клевета била толкова активна и ловка, че потомците на тези хора са в пълно невежество за благородната история на своите бащи. И когато искат да я изучат, предлагат им я по такъв начин, че те се червят от едно тъй славно минало." И Морис Магр пише тази книга, за да може с нея да хвърли един лъч светлина върху живота на тези, които са умирали за един висок идеал. Морис Магр, опирайки се на най-новите изследвания върху Богомилството, го представя в съвсем нов вид. Ето какво казва той по този въпрос: „Почти всички автори, които са изучавали Албигойството, са твърдели с голяма авторитетност, което говори за тяхното невежество, че албигойците са били или манихейска, или католическа ерес, каквито християнската религия даде много, но те са се лъгали." Горните нови книги съдържат нови документи, нови данни за същността и значението на Богомилството и Албигойството. От тях ясно се вижда, че богомилите са притежавали висшето знание на Божествената наука, че те са били едно окултно Брат- ство. Богомилското движение е било основано и ръководено от посветени. Богомилите са знаели както всички окултни истини, така и учението за прераждането. Ето какво пише Морис Магр в гореспоменатия си труд по този въпрос: „Според албигойците възвръщането на човечеството към Божественото се извършва чрез последователни прераждания, при което нашите мисли, чувства и дела в един живот определят бързината на развитието ни.
към текста >>

От тях ясно се вижда, че богомилите са притежавали висшето знание на Божествената наука, че те са били едно окултно Брат- ство.
И тази клевета била толкова активна и ловка, че потомците на тези хора са в пълно невежество за благородната история на своите бащи. И когато искат да я изучат, предлагат им я по такъв начин, че те се червят от едно тъй славно минало." И Морис Магр пише тази книга, за да може с нея да хвърли един лъч светлина върху живота на тези, които са умирали за един висок идеал. Морис Магр, опирайки се на най-новите изследвания върху Богомилството, го представя в съвсем нов вид. Ето какво казва той по този въпрос: „Почти всички автори, които са изучавали Албигойството, са твърдели с голяма авторитетност, което говори за тяхното невежество, че албигойците са били или манихейска, или католическа ерес, каквито християнската религия даде много, но те са се лъгали." Горните нови книги съдържат нови документи, нови данни за същността и значението на Богомилството и Албигойството. От тях ясно се вижда, че богомилите са притежавали висшето знание на Божествената наука, че те са били едно окултно Брат- ство. Богомилското движение е било основано и ръководено от посветени. Богомилите са знаели както всички окултни истини, така и учението за прераждането. Ето какво пише Морис Магр в гореспоменатия си труд по този въпрос: „Според албигойците възвръщането на човечеството към Божественото се извършва чрез последователни прераждания, при което нашите мисли, чувства и дела в един живот определят бързината на развитието ни. Колкото те са от по-нисш характер, толкова повече човек се забавя в своето развитие. Чрез самоотричане, чрез Любовта, чрез закона на служенето човек се освобождава от колелото на преражданията и влиза в живота на свободата."
към текста >>

Професор Димитър Ангелов наскоро написа книгата си Богомилството в България, където обстойно разглежда Богомилството, но той също гледа на него като плод на социално-икономическите условия и като протест против извратяването на християнската религия.
Но във всички тези писания Богомилството е било разгледано било като религиозна секта, било като социално движение, било даже като политическо движение. Като причини за неговото появяване са посочени или социално-икономическите условия, или отпадането на религиозното съзнание и разочарованието на народа от обективната действителност и оттам отдаването му на религиозно-мистични идеи. Всичко това показва, че се говори за нещо, което не се познава и не се разбира. Професор Иордан Иванов е написал още в 1925 г. книга под заглавие Богомилски книги и легенди, в които разглежда Богомилството като прогресивно движение, допринесло много за събуждането на мисълта и духа на българския и европейския човек, но все пак не е можал да разбере неговите дълбоки идеи. Професор Димитър Ангелов наскоро написа книгата си Богомилството в България, където обстойно разглежда Богомилството, но той също гледа на него като плод на социално-икономическите условия и като протест против извратяването на християнската религия. Нашият приятел Георги Драганов е написал наскоро кни- гата Стари и нови богомили, която е още в ръкопис, където съпоставя богомилското учение с учението на Учителя Петър Дънов. Но и той не се е задълбочил в окултните идеи нито на Богомилството, нито на учението на Учителя, а ги разглежда повече като духовно-нравствено учение и тяхното отношение към живота. Също така в последните години излезе в ръкопис книгата под заглавие Богомилство и богомили от епископ Симеон, псевдоним на професор Николай Райнов. Тази книга също е в ръкопис, но е пусната в обръщение. В нея авторът разглежда Богомилството от съвсем ново гледище, мога да го нарека окултно, но с особен оттенък.
към текста >>

32. НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Те знаели, че тези неща са свързани с така наречената церемониална магия и нямат място в религията, която има за задача да облагороди човешкото сърце и да му даде морални и нравствени норми и подтици към доброто и общочовешката и братска любов.
С признаването на човешкото достойнство у жената, богомилите издигнали семейния и обществения морал на голяма висота и застанали начело на хуманитарното движение в Европа. Те първи предизвикали в Европа най-голямата социално-етическа революция. Богомилството е било протест против извратеното и фалшифицирано учение на Христа и имало стремеж да живее според Евангелието. Богомилите турили морала за основа на своя личен и обществен живот. Подражавайки във всичко на първите християни, те отрекли целия езически култ в християнството — тайнства, обреди, свещи, кандила, икони, мощи и т.н. Те знаели, че тези неща са свързани с така наречената церемониална магия и нямат място в религията, която има за задача да облагороди човешкото сърце и да му даде морални и нравствени норми и подтици към доброто и общочовешката и братска любов. По такъв начин богомилите освободили човешкия ум от чудото, тайнствата и авторитета. Със снемането на наложените догматични печати върху мисълта и съвестта, богомилите тласнали европейския свят с векове напред в пътя на моралния и интелектуалния прогрес. Религиозното чувство, освободено от опекунството на механическите обреди, предизвикало появата на творчеството — теургизма, богообщението, вдъхновението, радостния възторг, с който се възстановява вътрешния мир и хармония в човешкото сърце и душа. Богомилите извършили едно велико дело, като съединили науката с религията и като признали за боговдъхновено всяко откритие на човешкия гений. Те поставили свободата за единствено условие на интелектуалната и морална култура и с това отрекли правото на опекунство както на държавата, така и на църквата върху мисълта и съвестта на човека.
към текста >>

Богомилите извършили едно велико дело, като съединили науката с религията и като признали за боговдъхновено всяко откритие на човешкия гений.
Подражавайки във всичко на първите християни, те отрекли целия езически култ в християнството — тайнства, обреди, свещи, кандила, икони, мощи и т.н. Те знаели, че тези неща са свързани с така наречената церемониална магия и нямат място в религията, която има за задача да облагороди човешкото сърце и да му даде морални и нравствени норми и подтици към доброто и общочовешката и братска любов. По такъв начин богомилите освободили човешкия ум от чудото, тайнствата и авторитета. Със снемането на наложените догматични печати върху мисълта и съвестта, богомилите тласнали европейския свят с векове напред в пътя на моралния и интелектуалния прогрес. Религиозното чувство, освободено от опекунството на механическите обреди, предизвикало появата на творчеството — теургизма, богообщението, вдъхновението, радостния възторг, с който се възстановява вътрешния мир и хармония в човешкото сърце и душа. Богомилите извършили едно велико дело, като съединили науката с религията и като признали за боговдъхновено всяко откритие на човешкия гений. Те поставили свободата за единствено условие на интелектуалната и морална култура и с това отрекли правото на опекунство както на държавата, така и на църквата върху мисълта и съвестта на човека. За тези си убеждения те отивали с радост на кладата. Богомилите първи в Европа провъзгласили идеята за всеобщо свещеничество — правото на всички мъже и жени да бъдат свещеници на Живия Бог. С това дело те разрушили пакостния и вреден догмат на църквата, че само клерикалите са служители на Бога, че само те са Врата за отиване при Него — догмат, който подкопавал от основа естествения морал и убивал у човека всичко идейно и Божествено. С признаването на всяко Писание, което назидава, за боговдъхновено, богомилите признали за ценни творенията на мъдреците от всички векове, народи и религии.
към текста >>

Със свободното тълкуване на Евангелието богомилите премахнали опасния догмат, който донесъл толкова пакости на християнската религия и на науката.
За тези си убеждения те отивали с радост на кладата. Богомилите първи в Европа провъзгласили идеята за всеобщо свещеничество — правото на всички мъже и жени да бъдат свещеници на Живия Бог. С това дело те разрушили пакостния и вреден догмат на църквата, че само клерикалите са служители на Бога, че само те са Врата за отиване при Него — догмат, който подкопавал от основа естествения морал и убивал у човека всичко идейно и Божествено. С признаването на всяко Писание, което назидава, за боговдъхновено, богомилите признали за ценни творенията на мъдреците от всички векове, народи и религии. С тази си умствена толерантност те се издигнали твърде високо над всяко сектантство, фанатизъм и буквоядство. Със свободното тълкуване на Евангелието богомилите премахнали опасния догмат, който донесъл толкова пакости на християнската религия и на науката. С отричането на убийството на хора и животни, защото те са били против смъртното наказание, те се издигат високо над съвременното културно човечество, което и до днес си устройва „пиршества" не само с животинска, но и с човешка кръв и месо. Храната, около която става толкова много спорове, богомилите са разрешили много просто — хранели се с растителна храна и за питие им е служела чистата вода. Защото храната оказва влияние върху темперамента и характера на човека, затова и противниците им не могли да не кажат, че това са добри хора, но лицемери. С протеста против убийството и крепостничеството те следвали Христа и първите християни и стоят в реда на първите борци против робството и тиранията и провъзгласили истинската демокрация, която признава правото на всеки човек да разполага със себе си, както разбира, да има свободата да мисли, както го учи неговият ум и да действа според мисълта и убеждението си. Те са били за свободата на убежденията.
към текста >>

Напротив, те се стремели да одухотворят тялото, да го преобразят чрез чист и свят живот, за да го направят достоен носител на душата, чрез което тя да може да изяви своята Божествена природа.
Като се вглеждали по-дълбоко в себе си и в душата и живота на другите хора, богомилите забелязали, че в човека има две природи. Едната е телесната природа, която се грижи само за себе си и търси наслаждения и удоволствия, а другата — разумна духовна природа, която се чувства като част от общия вселенски живот и се стреми към възвишеното и благородното в живота. Тя се стреми към сливане с Бога, към намирането на Бога в себе си. На това стремление на духовната природа да се слее с общия живот пречи свързаната с нея физическа природа. Богомилите съзнавали това, но те не дохождали до неразумното заключение, правено от някои аскети, че човек трябва чрез измъчване на тялото да се стреми да освободи душата от тленната обвивка. Напротив, те се стремели да одухотворят тялото, да го преобразят чрез чист и свят живот, за да го направят достоен носител на душата, чрез което тя да може да изяви своята Божествена природа. Богомилите знаели, че душата може да се развива само когато е в тялото, докато постигне своето съвършенство. А душата може да постигне най-голямо съвършенство като си служи с тялото като инструмент и тогава тя може да изпълни своето предназначение — да служи на Бога като помага на хората. За богомилите животът на християнина представя равнодействаща на две взаимодействащи сили — физическата и духовната природа, но християнинът трябва да се стреми да заякчи своята духовна природа, което става, когато човек води разумен природосъобразен живот. Затова богомилите били преди всичко вегетарианци и въздържатели. И презвитер Козма казва: „Забраняват да се пие вино и да се яде месо, защото те отдалечавали от Бога." Богомилите учели, че човек трябва да е умерен във всичко и скромен.
към текста >>

33. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

дуалистическа секта или някаква католическа ерес, каквито християнската религия даде много.
Той констатира голямата неправда, която е била извършена спрямо албигойците, която и до днес не е поправена, и тя пълни сърцето му с мъка. Той пише: „Скромни хора, които живели в 13-ти век в Южна Франция и които имали за практическо правило бедността и за идеал — любовта към своите ближни, били убивани до последния и тържествуващата клевета заличила даже спомена за тях. И тази клевета е била толкова активна и остра, че потомците на тези хора са в пълно невежество за благородната история на своите бащи и когато искат да я изучават, предлагат им я по такъв начин, че те се червят от едно тъй славно минало." А Морис Магр пише тази книга, за да може с нея да хвърли един лъч светлина върху живота на тези, които са умирали за един висок идеал. Той, опирайки се на най-новите изследвания върху Богомилството, го представя в съвсем нова светлина. Ето какво пише по този въпрос: „Почти всички автори, които са изучавали Албигойството /Богомилството/, са твърдели с голям авторитет, което говори за тяхното невежество, че албигойците са били една манихейска, т.е. дуалистическа секта или някаква католическа ерес, каквито християнската религия даде много. Но те са се лъгали." Тогава коя е тази светла и възвишена идея, този висок идеал, който е давал сила на богомилите да жертват живота си? — Тази възвишена идея, която хората са прегръщали с радост, е била идеята за общочовешкото братство, за това, че всички хора са братя и равни като деца на един Баща. Това е учението за любовта към Бога, към ближния и за разпределяне на благата като между братя. И богомилите са живели с тази идея и са отричали частната собственост като са живели в братски задруги.
към текста >>

С други думи, те са работили за одухотворяването на живота на Земята, за да стане израз на високата Божествена идея, с което са живели.
Този път е водил богомилите до връзка с духовните същества на Космоса, която именно връзка им е давала сила и крила и ги е вдъхновявала в разпространението и приложението на учението. Така че, това, което е давало сила и крила на богомилските идеи, е фактът, че те са били във връзка с възвишените същества на Космоса, откъдето са получавали своите идеи и че тези идеи са били пряко свързани с живота и са били прилагани във всекидневния живот, а не са били една спекулативна философия, която няма отношение към живота. Защото само едно учение, което е свързано с живота, може да стимулира и да вдъхнови хората да се жертват за него. Така че, великата идея, високият идеал, който е вдъхновявал богомилите, е била идеята за общочовешко братство, която е идеал на човешкото развитие. Те са работили за идването на Царството Божие на Земята, те са работили за падането на стената, която отделя физическия от духовния свят, за да влязат хората в общение с възвишените духовни същества. С други думи, те са работили за одухотворяването на живота на Земята, за да стане израз на високата Божествена идея, с което са живели. Те са притежавали едно знание, което е било достояние на всички окултни братства на миналото, с помощта на което са могли да извършват трансформация на своя живот, да го превърнат от човешки в Божествен. Морис Магр в своята книга казва: „Според албигойците възвръщането на човечеството към Божественото се извършва чрез последователни прераждания." И немският историк Гьорингер и други потвърждават, че богомилите са знаели и са проповядвали учението за прераждането като закон за човешката еволюция. От всичко изложено дотук се вижда, че Богомилството е едно окултно учение, пратено всред българския народ да го повдигне в неговото развитие, за да стане авангард на европейската култура. Богомилите имали за задача да пробудят съзнанието у българите, че зад този сетивен свят има друг, духовен свят, с който трябва да влязат във връзка, за да черпят сили и енергии да обновят и одухотворят живота на Земята и с това да дадат един нов подтик на европейската култура. Те имали за задача да подтикнат човешкия ум към мисъл, за да може да проучва природата и живота и да сложи началото на една обективна наука, осветена и подкрепена от връзката с духовния свят, за да доведат хората до познаване на великата Истина, която ще ги освободи от всички заблуждения и ще ги постави в правилния път на тяхното развитие.
към текста >>

34. ПЪТИЩА И МЕТОДИ ЗА ВЛИЗАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕВИДИМИЯ СВЯТ - Влад Пашов (1902- 1974)

По този път той се свързва с разумните същества, които му предават Божествената светлина и знание.
Знаете ли, че и духовете са като вас, но с по-ефирни тела, те разполагат с по-големи възможности от тези, с които вие разполагате. Като се отегчат от нещо, те започват да се занимават с хората на Земята - шегуват се с тях, разказват им различни измислици, подиграват се с тях. Ако искате да влезете във връзка с духовете, трябва да събудите духовните си чувства и да се пробуди висшето съзнание" "За да развие висшето съзнание, вие трябва да изучавате лекциите и да направите упражненията, които са дадени там." "Никой не може да бъде ученик, ако не си избере един свещен час за размишление върху великите Божествени истини. По този път той се свързва с разумните същества, които му предават Божествената светлина и знание. Ако само по половин час размишлявате върху духовните истини, все ще дойдете до положение да влизате в съзнателна връзка с разумния свят и той ще ви разкрие своето величие и красота. Материали за размишления вземайте от Еван-гелието на Йоана, от "Свещените думи на Учителя" и от всички беседи и лекции. Така че, за да развиете свръхсъзнанието си, което по естествен път ви поставя в контакт с разумния свят, трябва да прекарвате в молитва, размишления и концентрация. Размишлението върху една мисъл е подобно на дъвченето на храната. Значи когато човек размишлява върху една Божествена мисъл дълго време, той приема чрез своето свръхсъзнание много Божествени идеи и сили и приема също така да изпълни волята Божия."
към текста >>

Значи когато човек размишлява върху една Божествена мисъл дълго време, той приема чрез своето свръхсъзнание много Божествени идеи и сили и приема също така да изпълни волята Божия."
По този път той се свързва с разумните същества, които му предават Божествената светлина и знание. Ако само по половин час размишлявате върху духовните истини, все ще дойдете до положение да влизате в съзнателна връзка с разумния свят и той ще ви разкрие своето величие и красота. Материали за размишления вземайте от Еван-гелието на Йоана, от "Свещените думи на Учителя" и от всички беседи и лекции. Така че, за да развиете свръхсъзнанието си, което по естествен път ви поставя в контакт с разумния свят, трябва да прекарвате в молитва, размишления и концентрация. Размишлението върху една мисъл е подобно на дъвченето на храната. Значи когато човек размишлява върху една Божествена мисъл дълго време, той приема чрез своето свръхсъзнание много Божествени идеи и сили и приема също така да изпълни волята Божия." Учителя Ще разгледам пред вас един твърде важен въпрос, от правилното ориентиране на който зависи и нашето правилно разбиране и отношение към Учението. Това е въпросът за методите и пътищата за влизане във връзка с Невидимия свят. Ще се постарая да изнеса този въпрос, така както Учителя го е поставил и разгледал. Той е даден и в общи линии в мотото.
към текста >>

Религията дава молитвата като метод за влизане във връзка с разумния свят, с възвишените същества, с Бога.
Четете внимателно беседите и лекциите и ще се убедите в това. Защото под думата ум, според Учителя, разбираме съвкупността на всички добродетели и сили, които са като възможности на човешката душа. Умът, това е свещеното, разум, това е пътят, който води към вечния живот, към разумния безсмъртен живот, а човешкият мозък е само една антена, чрез която се проявяват силите на човешкия ум. И колкото по-организиран е човешкият мозък, толкова по-добре се проявява умът. Човек е затворен в своята глава и трябва да намери вратата, за да излезе оттам и да направи връзка с обкръжаващия свят. Религията дава молитвата като метод за влизане във връзка с разумния свят, с възвишените същества, с Бога. Това е един правилен път, но той е профанизиран, защото днес молитвата е превърната в механически акт, а молитвата има сила, когато не е един механически акт, а съзнателно отношение към разумния, възвишен свят. Само ученикът знае в истинския смисъл на думата какво представя молитвата и знае как да се моли, и знае нейната сила и нейния ефект. Но той знае, когато се моли да влиза в тайната си стаичка, знае да издигне съзнанието си към възвишения свят и така с подвигнато съзнание той влиза във връзка и общение с разумните, възвишени същества и с Бога, и се ползва от техните енергии, сили и знание. За ученика молитвата не е просия, но акт на благодарност, в който човек се съсредоточава в себе си и чрез себе си влиза в необятния свят, където живеят разумните същества. Молитвата е един от най-безопасните методи.
към текста >>

За ученика тя се пре-връща в медитация, при която съзнанието му се повдига във възвишения свят и той съзерцава Божествената красота и хармония и преживява блаженството от съзерцанието на хармонията на сферите.
Това е един правилен път, но той е профанизиран, защото днес молитвата е превърната в механически акт, а молитвата има сила, когато не е един механически акт, а съзнателно отношение към разумния, възвишен свят. Само ученикът знае в истинския смисъл на думата какво представя молитвата и знае как да се моли, и знае нейната сила и нейния ефект. Но той знае, когато се моли да влиза в тайната си стаичка, знае да издигне съзнанието си към възвишения свят и така с подвигнато съзнание той влиза във връзка и общение с разумните, възвишени същества и с Бога, и се ползва от техните енергии, сили и знание. За ученика молитвата не е просия, но акт на благодарност, в който човек се съсредоточава в себе си и чрез себе си влиза в необятния свят, където живеят разумните същества. Молитвата е един от най-безопасните методи. За ученика тя се пре-връща в медитация, при която съзнанието му се повдига във възвишения свят и той съзерцава Божествената красота и хармония и преживява блаженството от съзерцанието на хармонията на сферите. При това състояние ученикът отваря в себе си вратата, за да влязат в него възвишените енергии на Божествения свят и той да влезе в общение с разумните същества. При влизане в контакт с Невидимия свят, човек преди всичко трябва да е станал госпо-дар на себе си, на всички сили, които функционират в неговото тяло, за да може да се спра-ви след това с космичните течения, които текат в Природата. Затова първата задача на оня, който иска да влезе във връзка с Невидимия свят, е да добие власт и контрол на силите в себе си, а оттам ще знае вече да владее и силите, които функционират в Природата. Това подразбира човек да е развил в себе си възвишените Божествени добродетели и да е подчинил всичките отрицателни сили в себе си на разумната воля. Онзи, който не е напра-вил това, той е роб и играчка на тъмните сили и не е техен господар.
към текста >>

Затова Учителя казва в "Царския път на душата": "Разумният ред на Божествената душа, който трябва да следва ученикът на Бя-лото Братство, е: силата предшества свобода-та, свободата предшества правата мисъл, пра-вата мисъл предшества благородното чувство, благородното чувство предшества добрата постъпка." Това значи, докато човек не придобие сила, за да контролира всички енергии, които влизат в неговото тяло, той не може да има никаква свобода, а ще бъде играчка на природните сили.
Чистотата е качество на всички добродетели. Затова първата задача на онзи, който иска да влезе във връзка с Невидимия свят и да има опитността на истинския ученик, да може да влезе във връзка с Учителя, е чрез разумна работа да трансформира всичките си нисши страсти и енергии, да се освободи от всички недъзи и да придобие първичната чистота и святост, които са качества на човешката душа. При това състояние, като проникне в Невидимия свят, той ще свети като Слънце, всички тъмни същества ще отстъпят пред него и ще му отворят път. Защото човек неизбежно ще мине през тяхното царство, преди да влезе във Възвишения свят. Човек при влизане в Невидимия свят неизбежно минава през тъмната зона, и ако не е силен, той ще се уплаши и ще стане жертва на тъмните същества, които живеят в този свят. Затова Учителя казва в "Царския път на душата": "Разумният ред на Божествената душа, който трябва да следва ученикът на Бя-лото Братство, е: силата предшества свобода-та, свободата предшества правата мисъл, пра-вата мисъл предшества благородното чувство, благородното чувство предшества добрата постъпка." Това значи, докато човек не придобие сила, за да контролира всички енергии, които влизат в неговото тяло, той не може да има никаква свобода, а ще бъде играчка на природните сили. А докато не е свободен, човек не може да мисли, а само ще бъде проводник на чужди мисли, защото мисълта е един творчески процес и само свободният може да мисли, а онзи, който не може да мисли, той не е свободен за собствени, благородни и възвишени чувства. А онзи, който няма благородни и възвишени чувства, не е свободен за никакво добро дело - той е един лист, който се люшка по вълните на океана. Следователно, за да влезе безопасно във връзка с Невидимия свят, човек трябва да организира своите мисли, чувства и постъпки и да ги подчини на разумната воля на духа. Само при това условие той може безопасно да влезе във връзка с Невидимия свят и с разумните същества. В противен случай той ще е играчка на нисшите и невежи духове.
към текста >>

Всеки сам трябва да стане проводник на Божествената светлина, за да види.
Субективният живот на космическия човек е обективен за нас, а нашият субективен живот е обективен за духовния свят и духовните същества. Без светлина няма ясновид-ство. А без ум няма светлина. Следователно само онзи, който има пробуден ум в духовния свят, само който има вътрешна светлина може да бъде ясновидец. В духовния свят всеки сам трябва да освети нещата, за да ги види. Всеки сам трябва да стане проводник на Божествената светлина, за да види. Дадох по-горе определението на Учителя за ума, като съвкупност на всички сили и добродетели. А сега какво наблюдаваме? Всички тези или по-голяма част, които минават за ясновидци, сами са лишени от светлина в живота си. Те не знаят какво ги чака за утрешния ден, а говорят на хората за далечни бъднини. Това не са ясновидци в този смисъл, в който говоря, а това са, както казах по-горе, отворени врати за духовете, които си играят с тях.
към текста >>

35. 17. Пред прага на новата епоха, 26 март 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И когато в религията и окултизма се говори за духовен човек, разбира се разумният човек.
Но тъй както го решават, не може да се разреши, защото им липсват съответни методи. Над тези проблеми съвременните хора са се спирали частично, те са проблеми, които утрешният ден, новата епоха ще осветлят и разрешат. За да се доберем до това познание, трябва да проучваме живота и разумността като същина на този живот. Само така можем да използваме благата на живота и да добием щастието, което търсим в света. Щастието е достояние само на разумния човек, който познава законите на живота. И когато в религията и окултизма се говори за духовен човек, разбира се разумният човек. Защото духовно е това, което е разумно. Духовен човек е онзи, който не познава болести и смърт; той не се страхува от знанието и светлината. Духовният човек е творец в живота; той е извор на живота, който носи всички блага със себе си; той е реалист в пълния смисъл на думата, защото изявява живота по възможност най-пълно. За него няма този и онзи свят, а има един велик свят, в който функционира разумният живот, проявен в хиляди форми и степени, а невежите, които нямат великото знание, разделят света на видим и невидим, на този и онзи и пр. Границите и видимостта на света зависят от нашето съзнание, което обуславя функцията на сетивата.
към текста >>

Като имаме по такъв начин здрав стомах, здрави дробове и здрава нервна система, Божествената сила, която ще дойде от природата, ще може да пресъздаде всички мускули и ще внесе нова сила, с която можем да работим.
Яжте това, което обичате и никога не преяждайте - само така може да бъдете здрави, защото здравето зависи напълно от стомаха, а човешкият стомах зависи от нормалния живот. Българите например употребяват фасула. Той е полезен, но повече от един път в седмицата да не се яде, защото става вреден; той е отлично средство за прочистване на стомаха и оттам на целия организъм. За да бъдат здрави белите дробове, трябва да имате благородни чувства и чист въздух. За да бъде здрава нервната система, трябва да имаме светла и широка мисъл. Като имаме по такъв начин здрав стомах, здрави дробове и здрава нервна система, Божествената сила, която ще дойде от природата, ще може да пресъздаде всички мускули и ще внесе нова сила, с която можем да работим. За това е потребна една практическа школа, да научим какво и как да ядем всеки ден, как да дишаме и чувстваме и как да мислим. Един от методите за запазване мозъка ни е вечерно време преди да заспим, да освободим ума си от всички лоши случки, преживелици и впечатления. Здрава нервна система, здрави дробове, здрав стомах, дават светла и широка мисъл, благородни чувства и добри постъпки, а тези вече създават хармонични отношения между хората и изключват възможностите за робство от човек над човека. И ако днес съществува тази всеобща криза - социална, икономическа, политическа, то според нас се дължи на това, че хората нямат светла и широка мисъл, благородни чувства и добри постъпки, а живеят затворени в черупките си, със своите дребнави мисли и егоистични чувства и всеки иска да устрои щастието си изолирано от другите и за тяхна сметка. От всичко това се създават външната среда и условията, при които се развива съвременната култура, задушена в собственото си невежество.
към текста >>

36. 22. Новите схващания за живота и света, 15 октомври 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Някои ми казват: Вие трябва да дадете по-конкретни положения за обществения живот, за семейството, за мъжете и жените, за религията и пр.
Моето говорене ще ви ползва дотолкова, доколкото може да ви подтикне да разсъждавате и да мислите логически. Моята цел е да се научите сами да мислите, а не само да възприемате мисълта на другите, без да я разбирате. Защото умът се храни само тогаз, когато човек мисли правилно. И когато се научите да мислите правилно, там, където нещата не са свързани, вие ще ги свържете. Друго положение. Някои ми казват: Вие трябва да дадете по-конкретни положения за обществения живот, за семейството, за мъжете и жените, за религията и пр. как ще се оправят. Казвам: Това не е моя работа. Домът и общественият живот' - това са завършени процеси, това са вече свършени неща и не могат да се поправят. Нещо ново трябва да дойде. Старото не искам и да го бутам, понеже може да падне и да ме осакати.
към текста >>

Ако можете да видите тази Божествена душа във всяко едно същество, то в душата ви ще се събуди едно меко и благородно чувство и тогаз ще се зарадваш, че живееш.
И всички противоречия в личния и обществен живот показват, че ние вървим напред. Сегашните хора казват: - Няма ли право в този свят? - Правото е само в доброто, в злото няма никакво право. Правото е само в Любовта, Мъдростта и Истината, в свободата, знанието и живота, а там, където ги няма, никакво право не съществува. Право- mo е това, като срещнеш един човек, да знаеш преди всичко, че той е като тебе човек, носи една душа, която е от Божествен произход и има същите нужди и копнежи като тебе. Ако можете да видите тази Божествена душа във всяко едно същество, то в душата ви ще се събуди едно меко и благородно чувство и тогаз ще се зарадваш, че живееш. И във всяка хубава мисъл, чувство и постъпка, се крие нещо Божествено. Туй Божественото, което се крие вътре, ако можеш да го схванеш, ти успяваш и се благославяш в живота. Сега хората копнеят по идеалния братски живот, но при сегашното съзнание това не може да се реализира. Във всички хора има добри желания, но има нещо в тях на което те не са господари и то разваля всичките им добри желания. В човека едновременно се проявяват два стремежа.
към текста >>

37. 23. Тайната на дългия живот, 29 октомври 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И религията е една наука, която ни учи как да опресним силата си, а оттам да обновим организма си, като чрез тази опреснена сила пречистим и обновим нашата кръвоносна и нервна системи.
Човек остарява понеже нечистотиите не могат да се изхвърлят и задръстват кръвоносните съдове. Но ако се усили движението на кръвта, тя ще има сила да изхвърли тези нечистотии. Затова е необходимо да повишим вибрациите на организма. А за да стане повишение на вибрациите на организма, необходимо е да се възприеме хармонично действаща енергия от природата, което може да стане чрез хармонична и възвишена мисъл и чувство, чрез системата на ритмичното дишане или пък ако опрем гърба си до някое здраво вековно дърво в гората. Има много методи за това във великата наука на живота. И религията е една наука, която ни учи как да опресним силата си, а оттам да обновим организма си, като чрез тази опреснена сила пречистим и обновим нашата кръвоносна и нервна системи. Ако нашите вярвания и нашата наука нямат тази обновителна сила, защо ни са? Всяко едно верую, което може да внесе обновление във вашите мисли, чувства и тела има смисъл, а ако не може да произведе горните резултати, това учение е пакостно и безполезно. Трябва да се върнем към великия първичен порядък на нещата и да извършим това, за което сме дошли, или онова, което Любовта и Божествената Мъдрости Истина искат. Това е смисълът на човешкия живот. И затова казвам, че радостта е там, където има нещо да ни радва.
към текста >>

Трябва да се върнем към великия първичен порядък на нещата и да извършим това, за което сме дошли, или онова, което Любовта и Божествената Мъдрости Истина искат.
А за да стане повишение на вибрациите на организма, необходимо е да се възприеме хармонично действаща енергия от природата, което може да стане чрез хармонична и възвишена мисъл и чувство, чрез системата на ритмичното дишане или пък ако опрем гърба си до някое здраво вековно дърво в гората. Има много методи за това във великата наука на живота. И религията е една наука, която ни учи как да опресним силата си, а оттам да обновим организма си, като чрез тази опреснена сила пречистим и обновим нашата кръвоносна и нервна системи. Ако нашите вярвания и нашата наука нямат тази обновителна сила, защо ни са? Всяко едно верую, което може да внесе обновление във вашите мисли, чувства и тела има смисъл, а ако не може да произведе горните резултати, това учение е пакостно и безполезно. Трябва да се върнем към великия първичен порядък на нещата и да извършим това, за което сме дошли, или онова, което Любовта и Божествената Мъдрости Истина искат. Това е смисълът на човешкия живот. И затова казвам, че радостта е там, където има нещо да ни радва. Да намерим някое живо същество, което да ни обича, защото най-висшето благо в света е Любовта, а страданията, които имаме в живота си, са само една среда, през която благата на природата трябва да минат. И когато човек мине през страданията и опита Любовта, той почва да мисли не само за своето си благо, но и за благото на ближните си. Това, казано на религиозен език, значи да служим на Бога.
към текста >>

38. 14. Влиянието на Слънцето и земята върху живота на човека, 15 април 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Има голямо отклонение в живота на хората, от законите на природата и затова нито религията им е на място, нито вярването в Бога им е правилно вярване, нито науката им е наука, нито общественият им живот е живот.
Слънцето ни интересува дотолкова, доколкото може да ни даде светлина и топлина. Засега много малко хора има, които се интересуват от небето и от звездите. Да се занимава със звездите, човек трябва да има един възвишен ум. Най-първо човек трябва да се учи и завърши учението си на Земята; след това да се учи и завърши науката на Слънцето, а най-после да пристъпи към третия университет да проучва звездите. Но засега това твърдение е още недостъпно и непонятно на съвременните хора, които се намират в заблуждение относно живота на човека и неговото развитие. Има голямо отклонение в живота на хората, от законите на природата и затова нито религията им е на място, нито вярването в Бога им е правилно вярване, нито науката им е наука, нито общественият им живот е живот. Цялата култура на Земята е пълна само с гробища; Земята е култура на всички умрели същества. И сегашното поколение ще остави такава култура на гробища. Какъв е тогава смисълът на всички тези борби, които стават на Земята - социални, държавни и пр.? Какъв смисъл има всичко това, ако един ден всичко ще изчезне и нашата Земя заедно с другите планети от слънчевата система ще се превърне в една космична мъглявина, от която ще се роди нова слънчева система, където наново ще се повтарят пак същите борби? - С това разсъждение не искам да ви обезсърчавам, но искам да ви накарам да мислите, за да добиете ясна представа за света и живота, което ще осмисли съществуването ви.
към текста >>

Не, християнството не е накарало човечеството да прогресира, нито пък някоя друга религия или наука, или философия са могли да накарат човечеството да прогресира.
Но със сегашните си разбирания те ще развалят и онзи свят. Христос разви преди 2000 години учението за живота на хората в онзи свят, обаче хората от този свят, не само че не го приложиха, но го и изопачиха. И от онова, което Христос е учил, сега вече нито помен не е останало. Ще кажете: Християнството не е ли подтикнало света напред? Не е ли прогресирало човечеството с внасянето на християнството в него? Не, християнството не е накарало човечеството да прогресира, нито пък някоя друга религия или наука, или философия са могли да накарат човечеството да прогресира. Да се мисли, че известна религия или наука са накарали човечеството да прогресира, е едно заблуждение. Защото самата религия и науката, която има човечеството, са плод на прогреса. Ако не беше така, ще запитам: Коя религия и коя наука кара растенията и животните да прогресират? Като говоря така ще кажете, че съм безверник. Да, аз съм един от големите безверници, защото не вярвам в никаква лъжа; аз съм човек, който не вярва в никаква несправедливост, в никаква злоба, омраза и пр.
към текста >>

Да се мисли, че известна религия или наука са накарали човечеството да прогресира, е едно заблуждение.
Христос разви преди 2000 години учението за живота на хората в онзи свят, обаче хората от този свят, не само че не го приложиха, но го и изопачиха. И от онова, което Христос е учил, сега вече нито помен не е останало. Ще кажете: Християнството не е ли подтикнало света напред? Не е ли прогресирало човечеството с внасянето на християнството в него? Не, християнството не е накарало човечеството да прогресира, нито пък някоя друга религия или наука, или философия са могли да накарат човечеството да прогресира. Да се мисли, че известна религия или наука са накарали човечеството да прогресира, е едно заблуждение. Защото самата религия и науката, която има човечеството, са плод на прогреса. Ако не беше така, ще запитам: Коя религия и коя наука кара растенията и животните да прогресират? Като говоря така ще кажете, че съм безверник. Да, аз съм един от големите безверници, защото не вярвам в никаква лъжа; аз съм човек, който не вярва в никаква несправедливост, в никаква злоба, омраза и пр. Аз съм човек, който не вярва и в смъртта, а вярвам в живота и във великото знание, което е вложено в него.
към текста >>

Защото самата религия и науката, която има човечеството, са плод на прогреса.
И от онова, което Христос е учил, сега вече нито помен не е останало. Ще кажете: Християнството не е ли подтикнало света напред? Не е ли прогресирало човечеството с внасянето на християнството в него? Не, християнството не е накарало човечеството да прогресира, нито пък някоя друга религия или наука, или философия са могли да накарат човечеството да прогресира. Да се мисли, че известна религия или наука са накарали човечеството да прогресира, е едно заблуждение. Защото самата религия и науката, която има човечеството, са плод на прогреса. Ако не беше така, ще запитам: Коя религия и коя наука кара растенията и животните да прогресират? Като говоря така ще кажете, че съм безверник. Да, аз съм един от големите безверници, защото не вярвам в никаква лъжа; аз съм човек, който не вярва в никаква несправедливост, в никаква злоба, омраза и пр. Аз съм човек, който не вярва и в смъртта, а вярвам в живота и във великото знание, което е вложено в него. Но хората отдавна са опетнили свещените думи на живота, та сега вече са станали неразбираеми.
към текста >>

Ако не беше така, ще запитам: Коя религия и коя наука кара растенията и животните да прогресират?
Ще кажете: Християнството не е ли подтикнало света напред? Не е ли прогресирало човечеството с внасянето на християнството в него? Не, християнството не е накарало човечеството да прогресира, нито пък някоя друга религия или наука, или философия са могли да накарат човечеството да прогресира. Да се мисли, че известна религия или наука са накарали човечеството да прогресира, е едно заблуждение. Защото самата религия и науката, която има човечеството, са плод на прогреса. Ако не беше така, ще запитам: Коя религия и коя наука кара растенията и животните да прогресират? Като говоря така ще кажете, че съм безверник. Да, аз съм един от големите безверници, защото не вярвам в никаква лъжа; аз съм човек, който не вярва в никаква несправедливост, в никаква злоба, омраза и пр. Аз съм човек, който не вярва и в смъртта, а вярвам в живота и във великото знание, което е вложено в него. Но хората отдавна са опетнили свещените думи на живота, та сега вече са станали неразбираеми. Мойсей, който е бил посветен и който дълбоко познавал природните закони, които устройват човешкия организъм и поддържат живота му, писа за човека в книгата „Битие“: „В който ден пристъпиш великия закон на живота, ти ще умреш.“ Мойсей разбираше, че смъртта се явяваше в човешкия живот като неизбежно последствие на престъпването законите на живота.
към текста >>

Първото престъпление, което хората извършиха по отношение законите на живота е, че престанаха да бъдат проводници на Божествената Любов в себе си и останаха с човешката любов, в която съществуват всички промени и противоречия.
Да, аз съм един от големите безверници, защото не вярвам в никаква лъжа; аз съм човек, който не вярва в никаква несправедливост, в никаква злоба, омраза и пр. Аз съм човек, който не вярва и в смъртта, а вярвам в живота и във великото знание, което е вложено в него. Но хората отдавна са опетнили свещените думи на живота, та сега вече са станали неразбираеми. Мойсей, който е бил посветен и който дълбоко познавал природните закони, които устройват човешкия организъм и поддържат живота му, писа за човека в книгата „Битие“: „В който ден пристъпиш великия закон на живота, ти ще умреш.“ Мойсей разбираше, че смъртта се явяваше в човешкия живот като неизбежно последствие на престъпването законите на живота. Всички хора, които умират, са престъпници спрямо законите на живота. Първото престъпление, което хората извършиха по отношение законите на живота е, че престанаха да бъдат проводници на Божествената Любов в себе си и останаха с човешката любов, в която съществуват всички промени и противоречия. Сегашните хора, щом като обичат едно агне мислят, че трябва да стане жертва за тях. Но хората още не разбират, че месото е една неестествена храна за човека. Естествената храна за човека са плодовете, а хората се хранят с мърша, която носи отрова в себе си и причинява на хората много болести и смърт. Затова първата стъпка към победата над смъртта е да престанат хората да се хранят с мърша и да почнат да употребяват плодовете, които са естествената храна за човека. Най-важният биологически закон, който трябва да се изучава, е този за установяването на отношенията на Земята, Слънцето и звездите към човешкия организъм, а така също да се изучава отношението и на онзи вътрешен принцип в живота, който е известен под името любов.
към текста >>

Тази Велика Реалност за нас се проявява най-първо чрез земята; Земята е в случая един проводник на Божествената Любов.
Затова първата стъпка към победата над смъртта е да престанат хората да се хранят с мърша и да почнат да употребяват плодовете, които са естествената храна за човека. Най-важният биологически закон, който трябва да се изучава, е този за установяването на отношенията на Земята, Слънцето и звездите към човешкия организъм, а така също да се изучава отношението и на онзи вътрешен принцип в живота, който е известен под името любов. Единственото реално нещо в света, това е любовта; тази любов, която дава живот и е създала всички организми и всички форми. Същата тази любов е родила и Слънцето, и звездите, и цялото Битие. Тя е Великата Реалност, тя е проявата на Абсолютния Бог. Тази Велика Реалност за нас се проявява най-първо чрез земята; Земята е в случая един проводник на Божествената Любов. Затова се казва в Писанието, че Бог взел пръст и направил човека. Слънцето е направено преди човека. То е друг проводник на Великата Реалност. Ако човек не разбира същността на Слънцето и Земята, не може да разбере и Бога. Сега трябва да бъдат проучени и разбрани влиянията на Слънцето, Земята и звездите върху човешката психофизиология и след туй ще разберем Онзи, Който е създал света.
към текста >>

39. 2. При какви условия е възможно всичко в живота, 4 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И религията е един от тези методи за облагородяване на човешките чувства.
Когато човек не мисли за себе си, за своето благо, а мисли за благото на другите, той всякога постъпва по божественому. А когато мисли само за себе си, той върши престъпление и се спъва в пътя си. Когато човек мисли само за себе си, се раждат всички престъпления и се явяват невъзможностите в живота - мъчнотиите и противоречията. А само за себе си мисли онзи човек, в когото преобладава животинското естество и чувствата, свързани с него. И затова, още от дълбока древност, Учителите на човечеството са дали ред методи за възпитание и облагородяване на чувствата и превъзмогване на животинското естество. И религията е един от тези методи за облагородяване на човешките чувства. Във всички религии, под различни форми, се съдържа следният принцип: съществува една вечна Любов, която обгръща всичко; съществува една вечна Мъдрост, едно вечно Знание, което ръководи и направлява всичко и съществува една вечна Истина, която включва свободата на всички същества, според степента на тяхното развитие. Но сегашните религиозни хора, които са изгубили това дълбоко разбиране за религията, считат, че е достатъчно само да вярват в Бога. Но вярата е само път към Бога. А само да знаеш пътя, а да не вървиш в него, нищо не те ползва. За да се ползваш трябва да тръгнеш в него.
към текста >>

Но сегашните религиозни хора, които са изгубили това дълбоко разбиране за религията, считат, че е достатъчно само да вярват в Бога.
Когато човек мисли само за себе си, се раждат всички престъпления и се явяват невъзможностите в живота - мъчнотиите и противоречията. А само за себе си мисли онзи човек, в когото преобладава животинското естество и чувствата, свързани с него. И затова, още от дълбока древност, Учителите на човечеството са дали ред методи за възпитание и облагородяване на чувствата и превъзмогване на животинското естество. И религията е един от тези методи за облагородяване на човешките чувства. Във всички религии, под различни форми, се съдържа следният принцип: съществува една вечна Любов, която обгръща всичко; съществува една вечна Мъдрост, едно вечно Знание, което ръководи и направлява всичко и съществува една вечна Истина, която включва свободата на всички същества, според степента на тяхното развитие. Но сегашните религиозни хора, които са изгубили това дълбоко разбиране за религията, считат, че е достатъчно само да вярват в Бога. Но вярата е само път към Бога. А само да знаеш пътя, а да не вървиш в него, нищо не те ползва. За да се ползваш трябва да тръгнеш в него. И като тръгнеш в него, трябва да вложиш Божествената Любов, Божественото Знание и Божествената Истина, резултатите от които ще бъдат следните: резултатът от Любовта ще бъде великият живот на безсмъртието; резултатът от Мъдростта ще бъде великото знание, което ще ти разкрие тайните на Битието, а от Истината ще добиете свободата си. И като приемете тези неща, тогава всичко ще бъде възможно за вас.
към текста >>

И като тръгнеш в него, трябва да вложиш Божествената Любов, Божественото Знание и Божествената Истина, резултатите от които ще бъдат следните: резултатът от Любовта ще бъде великият живот на безсмъртието; резултатът от Мъдростта ще бъде великото знание, което ще ти разкрие тайните на Битието, а от Истината ще добиете свободата си.
Във всички религии, под различни форми, се съдържа следният принцип: съществува една вечна Любов, която обгръща всичко; съществува една вечна Мъдрост, едно вечно Знание, което ръководи и направлява всичко и съществува една вечна Истина, която включва свободата на всички същества, според степента на тяхното развитие. Но сегашните религиозни хора, които са изгубили това дълбоко разбиране за религията, считат, че е достатъчно само да вярват в Бога. Но вярата е само път към Бога. А само да знаеш пътя, а да не вървиш в него, нищо не те ползва. За да се ползваш трябва да тръгнеш в него. И като тръгнеш в него, трябва да вложиш Божествената Любов, Божественото Знание и Божествената Истина, резултатите от които ще бъдат следните: резултатът от Любовта ще бъде великият живот на безсмъртието; резултатът от Мъдростта ще бъде великото знание, което ще ти разкрие тайните на Битието, а от Истината ще добиете свободата си. И като приемете тези неща, тогава всичко ще бъде възможно за вас. И когато казваме, че у Бога всичко е възможно, ние разбираме едновременното действие на тези три велики принципа. Ние сега живеем у Бога, но не съзнаваме това, както не съзнаваме, че и Бог живее в нас. Когато съзнаем, че Бог живее в нас, тогава всичко ще бъде възможно за нас. Тогава човек ще определи своите вечни отношения в Битието при всички положения.
към текста >>

Тя не може да бъде животинска, човешка и Божествена.
От Мъдростта, която ще управлява дома. И от свободата, която има в дома. Същият принцип е верен и за обществото и човечеството. Любовта не може да бъде нито религиозна, нито светска. Любовта не може да се дели. Тя не може да бъде животинска, човешка и Божествена. Под думата животинска любов разбираме животинското разбиране и проявление на любовта. Така че, въпрос може да става за разбиранията на любовта, но любовта сама по себе си си остава една и съща. Любовта при всички условия остава една и съща. Тя и неизменна. Тя има еднакви отношения и към грешните, и към праведните.
към текста >>

Ще кажете - да се възпитава в бащината религия.
И в следствие на тази немарливост по отношение на своите постъпки, хората са останали назад в своето съзнание. Те искат да подобрят живота си, но по този начин, по който сега вървят, не могат да го подобрят. Аз не говоря за съвременния строй, който сам по себе си вече се разрушава; не, аз говоря, че когато ще се строи една къща, трябва да се строи по всичките правила на строенето - да се строи тъй, че да не се разваля. Когато се организира една държава или един народ, трябва да се започне от младото поколение. Трябва да се намерят всички онези методи, по които да се възпитава това поколение. Ще кажете - да се възпитава в бащината религия. Че в какво вярваха бащите ви? Тяхната религия е религия на убийството. Човек, който може да убие едно животно, по същия начин той ще убие и човека. Който е научен да убива, той навсякъде убива. А Любовта изключва всяко убийство.
към текста >>

Тяхната религия е религия на убийството.
Аз не говоря за съвременния строй, който сам по себе си вече се разрушава; не, аз говоря, че когато ще се строи една къща, трябва да се строи по всичките правила на строенето - да се строи тъй, че да не се разваля. Когато се организира една държава или един народ, трябва да се започне от младото поколение. Трябва да се намерят всички онези методи, по които да се възпитава това поколение. Ще кажете - да се възпитава в бащината религия. Че в какво вярваха бащите ви? Тяхната религия е религия на убийството. Човек, който може да убие едно животно, по същия начин той ще убие и човека. Който е научен да убива, той навсякъде убива. А Любовта изключва всяко убийство. Никой няма право да отнема живота на едно същество, което Бог е поставил да живее в света. Не говоря за нещата направени от хората, но за онова, което Бог е направил.
към текста >>

Това са бъдещите основи за съграждането на държавата, обществото, семейството, религията, културата и каквото и да било.
Никой няма право да изменя постановленията на свободата, понеже ако ги измени, ще има лоши последствия и ще влезе в закона на невъзможното. А всичко е възможно, когато човек живее по закона на Любовта. Всичко е възможно, когато човек работи по великия закон на Знанието и Мъдростта. Всичко е възможно, когато човек работи по закона на Истината и Свободата. Тази свобода трябва да включи всички разумни същества, в които пулсира единният пулс на Битието. Това са бъдещите основи за съграждането на държавата, обществото, семейството, религията, културата и каквото и да било. И ако се поставят тези основи, всякога ще има един отличен резултат. А ако едно общество или семейство, не се постави върху тази основа, няма да имаме очаквания резултат. Всякога, когато едно общество изгуби онези живи принципи и закони, които го организират и се прекъснат теченията на строителните сили, то се изражда и умира. И тогава повърхностните мислители и изследователи ще търсят причините за нещастието там, където не са. Така например българското духовенство и до днес още счита, че богомилите са причина за падането на България под турско робство, когато безпристрастното научно-историческо изследване доказва не само че не са те причината за това, но напротив, че те са били най-здравата опора на народа и най-искрените и самоотвержени работници за културното, стопанското и духовното закрепване на българина.
към текста >>

40. 3. В Царството на Христа, 11 ноември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Сега религиозните хора искат да убедят всички хора да влязат в една религия.
И ако вземаш повече, а даваш по-малко, ти си вече на крив път. И ако вземаш по-малко, а даваш повече, ти пак си на крив път. Едновременно трябва да вземаш и да даваш, за да става правилно функциониране на енергиите и да не става подпушване на процесите, което поражда всичките ни нещастия. Така че, Любовта трябва да се изучава като една наука за правилните отношения и хармоничното трансформиране на енергиите. И религиите са създадени като методи, които да научат хората практически как да трансформират енергиите, които функционират в тях. Сега религиозните хора искат да убедят всички хора да влязат в една религия. Това е невъзможно. Религиите, в тези форми, в които сега съществуват, са човешко творение. Формите, на които се покланяш религиозните хора са създадени от хората, а не от Бога. Онова, което Бог е създал е вътре в нас. А всяко нещо, което е вън от нас не е божествено, а човешко творение.
към текста >>

И следователно, всичкото нещастие в света произтича от това, че не прилагаме Божествената Любов както трябва, а вътрешно се надяваме на ближните си, докато загазим в живота.
За да живее човек като човек, т.е. като разумно същество, трябва да има знание и Мъдрост, свобода и простор. Всеки човек, който лишава себе си от знанието, което му е дадено, от Любовта, която му е дадена и от свободата, която му е дадена - той умира. И хората умират от безлюбие и егоизъм. Ако хората не обикнат Бога, Този, в когото ние живеем, то любовта ни към себе си и към ближните ни остава безпредметна. И следователно, всичкото нещастие в света произтича от това, че не прилагаме Божествената Любов както трябва, а вътрешно се надяваме на ближните си, докато загазим в живота. И тогаз ще се явят разни проповедници да ни залъгват и утешават с онзи свят и пр. Но истината е това: Любовта към Бога трябва да бъде мярка. Щом любовта към Бога влезе в човешкото сърце, човек има еднакви отношения към всички живи същества. Ще започне да ви тупка сърцето и за една мравка, и за едно малко животинче. И мене ме е тъй жал за цветята и мравките, както и за хората.
към текста >>

41. 5. Каквото човек посее, това и ще пожъне, (Липсва дата) - Влад Пашов (1902- 1974)

Човешките мисли, чувства, постъпки, религия, верую, наука и пр., всичко еволюира.
Само когато човек обича, той има най-добри условия да прогресира; тогава неговият живот е най-динамичен. Но съвременните хора, които са загубили Любовта си, са дошли до едно статическо положение. Основен закон в света е развитието, еволюцията и със своето статическо положение хората дохождат в разрез със своите висши човешки интереси. Всичко в света еволюира. Няма нищо, което да не еволюира. Човешките мисли, чувства, постъпки, религия, верую, наука и пр., всичко еволюира. Единственият, който не еволюира е само Бог. Той е Абсолютен и Безграничен, включва всичко в Себе си, нищо няма извън него. Всички процеси, които стават в Битието, стават вътре в него. Религиозните хора, които не приемат еволюционния закон, казват, че религията не еволюира. Това е заблуждение, защото схващанията и разбиранията на човека са в зависимост от степента на неговото развитие.
към текста >>

Религиозните хора, които не приемат еволюционния закон, казват, че религията не еволюира.
Няма нищо, което да не еволюира. Човешките мисли, чувства, постъпки, религия, верую, наука и пр., всичко еволюира. Единственият, който не еволюира е само Бог. Той е Абсолютен и Безграничен, включва всичко в Себе си, нищо няма извън него. Всички процеси, които стават в Битието, стават вътре в него. Религиозните хора, които не приемат еволюционния закон, казват, че религията не еволюира. Това е заблуждение, защото схващанията и разбиранията на човека са в зависимост от степента на неговото развитие. Детето и възрастния нямат еднаква представа и разбиране за живота. Там където няма прогрес, това показва че живота го няма там, а е останала само една мъртва форма. И за да живеете, трябва да прогресирате. Всеки ден трябва да става една промяна във вас.
към текста >>

Хората в статическото положение, в което са изпаднали, са дошли до механичното разбиране и това разбиране е проникнало в целия им живот - и във възпитанието, и в религията, и в обществения живот, и навсякъде.
Всеки ден трябва да става една промяна във вас. Всеки ден трябва да възприемате по една нова идея в ума си, за да става обнова на енергиите ви, което вече ще ви носи жизнерадост и правилни разбирания за живота. Само по този път на прогреса, като разбирате отношението между причините и последствията, можете да дойдете един ден до вратата на щастието. Сега хората чакат щастието им да дойде отвън, механически. Отвън до известна степен ще дойде нещо, но същественото трябва да излезе отвътре. Хората в статическото положение, в което са изпаднали, са дошли до механичното разбиране и това разбиране е проникнало в целия им живот - и във възпитанието, и в религията, и в обществения живот, и навсякъде. Но в механистичното разбиране вие не можете да имате ясна представа за отношението между причина и следствие, следователно - не можете да имате и правилен живот. Религиозните хора сега искат по механичен начин да убедят света, че има Бог. Бог е същина, която не се доказва. Най-напред Бог не е отвън. Може да се доказва онова, което Бог е създал - това е наука.
към текста >>

Изучавайте Божествената музика, която носи живот и всичко друго ще дойде да ви съдейства, ще имате реални придобивки в живота.
Когато едно явление е ритмично, в него има известна музика. Ако се спрете при един много солиден мост, намерите основния му тон и почнете да пеете и свирите, той ще падне. Ако намерите основния тон на една грешка и почнете да й свирите, вие ще я съборите и ще се появи една добродетел. Така че, първото нещо е да бъдете всички музикални. Който иска да стане гений, светия и талантлив, трябва да почне с музиката. Изучавайте Божествената музика, която носи живот и всичко друго ще дойде да ви съдейства, ще имате реални придобивки в живота. С музика в света всичко може да постигнете. Не разбирайте музиката само като изкуство. Музиката е път за вярата, за надеждата, за Любовта и Мъдростта и път, по който ще работите вътре в този свят. Аз ви пожелавам да бъдете музикални и да обичате музиката, защото каквото посеете, това ще пожънете. Липсва дата.
към текста >>

42. 11. Качествата на реалността, 28 юни 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Това, което ние желаем, се обуславя от една божествена мисъл, която цяла вечност поддържа.
Но ако това движение не е равномерно и хармонично, наблюдавайте и ще забележите, че него ден ще бъдете неразположени. Щом се зароди някакво смущение и неразположение, то иде винаги от задната част на човешкия мозък. Всичките ни нещастия произтичат все от задната част на мозъка, където са локализирани чувствата и инстинктите. Но за да влезе в правия път на живота, в пътя на постиженията, човек трябва да работи с предния си мозък, където са локализирани всички умствени способности, а задният мозък да бъде тил. Важното за нас е това, което човек мисли, защото нашата мисъл ще определи нашето бъдеще. Това, което ние желаем, се обуславя от една божествена мисъл, която цяла вечност поддържа. В нашия ум и в тези форми, които създадем с нашата мисъл, Бог влага своите чувства. На всяка една божествена мисъл, трябва да отговаря едно човешко чувство и на всичко, което ние създадем с нашата човешка мисъл, ще отговаря за в бъдеще едно божествено чувство. Каквито форми създадем с нашата мисъл, такова съдържание и Бог ще вложи за в бъдеще в тях. Съдържанието, което Бог ще вложи, се определя от формата, която ние сме създали. Затова е казано: „Каквото си постелиш, на това ще легнеш.“ И още: „Каквото посееш, това ще пожънеш.“ Но това още не доизяснява нещата.
към текста >>

На всяка една божествена мисъл, трябва да отговаря едно човешко чувство и на всичко, което ние създадем с нашата човешка мисъл, ще отговаря за в бъдеще едно божествено чувство.
Всичките ни нещастия произтичат все от задната част на мозъка, където са локализирани чувствата и инстинктите. Но за да влезе в правия път на живота, в пътя на постиженията, човек трябва да работи с предния си мозък, където са локализирани всички умствени способности, а задният мозък да бъде тил. Важното за нас е това, което човек мисли, защото нашата мисъл ще определи нашето бъдеще. Това, което ние желаем, се обуславя от една божествена мисъл, която цяла вечност поддържа. В нашия ум и в тези форми, които създадем с нашата мисъл, Бог влага своите чувства. На всяка една божествена мисъл, трябва да отговаря едно човешко чувство и на всичко, което ние създадем с нашата човешка мисъл, ще отговаря за в бъдеще едно божествено чувство. Каквито форми създадем с нашата мисъл, такова съдържание и Бог ще вложи за в бъдеще в тях. Съдържанието, което Бог ще вложи, се определя от формата, която ние сме създали. Затова е казано: „Каквото си постелиш, на това ще легнеш.“ И още: „Каквото посееш, това ще пожънеш.“ Но това още не доизяснява нещата. Например, ако вие не знаете как да цените вашия ум ще понесете последствията. А за състоянието на нашия ум можем да съдим по състоянието на носа си.
към текста >>

Така както науката и религията искат да ги разрешат е хубаво, но по този начин живота не може да се оправи.
Бог го обича чрез мен и аз го обичам. Божията любов се отличава по това, че при нея човек е готов на всички жертви. Когато обичате човека по божественому, вие виждате само хубавото у него, виждате само добрата страна. Зад видимите противоречия и дефекти виждате доброто. И всички социални недоразумения и противоречия, така както хората днес искат да ги разрешат, няма да могат да ги разрешат. Така както науката и религията искат да ги разрешат е хубаво, но по този начин живота не може да се оправи. В света трябва да влезе любовта, за да се оправи живота. Но не личната любов към едно лице само, тя не може да внесе щастието в света. Но тъй наречената Космична Любов, или свръхлюбовта, или както я наричат Любовта на душата трябва да влезе в света, за да се изправи той. Първият белег на Космичната Любов е, че за нас Бог не е нещо отвлечено, но ще ни бъде като приятел, ще ни бъде най-близък от всички. Тогава ще настане една коренна промяна в личния, семейния и обществения живот, във възпитанието, навсякъде.
към текста >>

43. 5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Повечето хора, които са имали силен и на видно място Сатурн в хороскопа, са минали през всички негови територии и превъзмогвайки низшата си природа са се издигнали по светлите, но стръмни върхове на познанието, където вечно грее Слънцето на Божествената мъдрост.
Най-често той издига човека високо и ако не може да оцени и използва тези условия, които му дава, го сгромолясва и сравнява със земята. Много такива примери има в историята. Такъв е например пътят на Наполеон, а също и на Хитлер. Както бързо се издигат, още по-бързо се сгромолясват и то в момент, когато се мислят за неуязвими. Така действа Сатурн. Повечето хора, които са имали силен и на видно място Сатурн в хороскопа, са минали през всички негови територии и превъзмогвайки низшата си природа са се издигнали по светлите, но стръмни върхове на познанието, където вечно грее Слънцето на Божествената мъдрост. Сатурн предразполага към разнообразни занаяти, които имат отношение към неговата сложна природа, като започнем от големите дипломати и политици, минем през крупните финансисти и стигнем надолу до миньорите и земеделските работници, все под знака на Сатурн. Под него спадат и печатарите, които работят с олово - метала на Сатурн. УРАН, НЕПТУН и ПЛУТОН се разглеждат в астрологията като октава: Уран на Меркурий, Нептун на Венера и Плутон на Марс. Наричат се още транссатурнови планети. Това показва, че тези нови планети действат в същите области, но с по-високи трептения, иначе казано, те са проява на нови принципи и сили на човешкото съзнание и затова разкриват нови светове, разкриват пред личността друга, непозната страна на света и живота.
към текста >>

С една дума, всички нови прояви във всички области на живота - в науката, изкуството, религията, обществения живот, индивидуалните проявления, даже и техниката, са под влиянието на новите планети.
Всички нови импулси, които се проявяват в различни области на живота, са свързани с тези три планети. Новата мисъл, новата идея, във всичките им вариации, новите форми за изразяване и новите методи за приложение са резултат на тези планети. Най-новите научни постижения, които доведоха науката и изкуството до границите на свръхсетивния свят, се олицетворяват от тези планети. Раздвижването на широките народни маси и търсенето на нови пътища, по които да се тръгне, и нови на форми, в които да се прояви общественият живот, се дължат пак на тях. Тази сложност и заплетеност на международните отношения се дължи на новите импулси, които са в противоречие със старото бързо разрастване и разпространение на окултизма. С една дума, всички нови прояви във всички области на живота - в науката, изкуството, религията, обществения живот, индивидуалните проявления, даже и техниката, са под влиянието на новите планети. Уран се разглежда като октава на Меркурий [3], а Меркурий е свързан с конкретния ум. Следователно ще бъде интелектуален, въздушен, нервен, променлив, непостоянен, импулсивен, упорит, мистичен, тайнствен, студен, безплоден. За него казват, че е студен като Сатурн, енергичен и импулсивен като Марс и интелектуален като Меркурий. В тялото има отношение към главния мозък и нервната система или по-точно - върху жизнените енергии на нервите. Предразполага към мистични занимания и окултни науки и дава склонност към старинността - антикварите са под негово влияние.
към текста >>

Докато Венера е принципът на обикновената любов, достояние на всички живи същества, то Нептун е принципът на висшата, идейната, божествената любов, която е достояние само на онези, в които е пробудено космично- то съзнание.
Болестите са сложни и неизцерими по пътищата на обикновената медицина, освен чрез новите методи на лечение. Болестите му са на нервна почва или от простуда; предизвиква най-вече парализа, язви и нервни разстройства. Нептун се разглежда като октава на Венера. Докато Уран действа повече на ума, то Нептун влияе предимно върху човешките чувства. Нептун е умерен, влажен, воден, експанзивен, плодоносен, променлив, неустойчив. Докато Венера е принципът на обикновената любов, достояние на всички живи същества, то Нептун е принципът на висшата, идейната, божествената любов, която е достояние само на онези, в които е пробудено космично- то съзнание. А тези, които се намират в зазоряването на това съзнание, само предвкусват тази любов. Но един път опитали я, те изцяло й се отдават, стремейки се да я въплътят в живота си и да реформират обществото да заживее с нея. Те мечтаят за Царството Божие на земята и са проповедници на братството, равенството и свободата между хората. Затова за човека с обикновено съзнание те са мечтатели и утописти, които си губят напразно времето. Но всъщност те живеят със съзнанието си в един реален свят, който се стремят да въплътят в земните форми, но не им се отдава.
към текста >>

44. 1-во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Нека през новата година бъдем по-възприемчиви на Божествената светлина, за да е светъл пътят ни в живота.
"По какво се познава ученика? - Вие ще познаете ученика по следните качества: той носи в себе си мека светлина, която не предизвиква никакво дразнене на очите. Той говори с такъв мек тон, че никога не дразни ухото. Той може да те нахрани с такава храна, че никога да не разстрои стомаха ти, нито да развали вкуса ти. Вие трябва да разбирате тези неща не по форма, но по вътрешен смисъл". Нека през новата година бъдем по-възприемчиви на Божествената светлина, за да е светъл пътят ни в живота. 1. I. 1968 г. С братски поздрав: В. Пашов Мото: 1. Не смесвайте окултните истини с религиозните.
към текста >>

И религията е един метод за възпитание на хората, но тя е по-външен метод.
1. I. 1968 г. С братски поздрав: В. Пашов Мото: 1. Не смесвайте окултните истини с религиозните. И религията е един метод за възпитание на хората, но тя е по-външен метод. Религията е забавачница за малки деца, а една окултна школа, това е училище за по-напреднали души. На някои хора, умовете са подигнати, за да могат да разберат основните закони, които действуват в техния организъм, които действуват в обществото и ръководят човешката еволюция. За тях е окултната школа, която да им даде светлина по тези въпроси. Вие не можете да устроите вашия дом, да бъдете щастливи, докато не разберете окултните закони. Вие не можете да обичате приятелите си, докато не разбирате тези закони.
към текста >>

Религията е забавачница за малки деца, а една окултна школа, това е училище за по-напреднали души.
1968 г. С братски поздрав: В. Пашов Мото: 1. Не смесвайте окултните истини с религиозните. И религията е един метод за възпитание на хората, но тя е по-външен метод. Религията е забавачница за малки деца, а една окултна школа, това е училище за по-напреднали души. На някои хора, умовете са подигнати, за да могат да разберат основните закони, които действуват в техния организъм, които действуват в обществото и ръководят човешката еволюция. За тях е окултната школа, която да им даде светлина по тези въпроси. Вие не можете да устроите вашия дом, да бъдете щастливи, докато не разберете окултните закони. Вие не можете да обичате приятелите си, докато не разбирате тези закони. Докато не познават тези закони, хората ще се женят и разженват, ще се сприятеляват и ще се скарват, ще се примиряват и разделят.
към текста >>

45. 15-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Вие трябва да имате предвид, че старият човек, който живее във вас, както и всички стари вярвания и разбирания за науката, за религията, за живота, представят голямо дърво, подобно на дъб.
Абсолютно не е позволено на окултните ученици да се карат помежду си. 5. Всичко, каквото става и се говори в класа, трябва да се пази в тайна, да не се изнася навън. Който се опита да изнесе навън нещо от това, което става в Школата, той се отстранява от класа. Има неща, които не трябва да се изнасят вън от Школата. 37. Двата живота на ученика. Вие трябва да имате предвид, че старият човек, който живее във вас, както и всички стари вярвания и разбирания за науката, за религията, за живота, представят голямо дърво, подобно на дъб. И ако вие не се отдалечите от корените на това дърво, каквато работа и да започнете, няма да успеете, защото това дърво изсмуква соковете на вашия живот. Окултистите наричат това дърво "Дърво за познаване на доброто и злото". Ето защо, човек трябва да стои далеч от това дърво, за да може свободно и правилно да се развива. Това значи да ликвидира човек със своята карма. Кармата е дърво, което има свои нужди и желания - да расте и да се развива.
към текста >>

Те мислят така, защото изискват своето със сила и го налагат със сила, когато Божествената Истина изисква своето по Любов и доброволно.
Съвременните хора не могат да служат на Божията Истина, понеже са останали назад в развитието си. Затова много е спомогнала Черната ложа, която с ред религиозни системи е успяла да спре развитието на човешките души. Обаче, според мен, по-лесно е да се живее за Истината, отколкото за света. По-лесно е да се служи на Бога, отколкото на света. Мнозина намират, че е по-лесно да се живее за света, отколкото за Бога. Те мислят така, защото изискват своето със сила и го налагат със сила, когато Божествената Истина изисква своето по Любов и доброволно. Сега хората вършат и злото, и доброто чрез насилие. Насилието е метод на Черното Братство. 39. Отношенията на ученика към Цялото. За учениците е важно да разбират: Отношенията си към Целокупния живот, ролята си във Великия Божествен живот, предназначението си като човеци, като същества, които са дошли на земята да живеят и да се учат. Щом разбере това, ученикът ще може да изпълни всичко, което му е определено.
към текста >>

Каквото всеки ден градите, те го проверяват камък по камък, за да бъде здраво, чисто и тогаз ще го използуват като градивен материал на Божествената сграда, в която и вие сте призвани като работници.
Някои питат: Кога Белите Братя са готови да се жертвуват за нас, да ни помагат? - Когато в душата на човека се яви силен подтик да бъде ученик на великата окултна школа, Белите Братя са готови да се жертвуват за него, да му помагат, да му съдействат. Ако вие запитате някой от тях: Ти готов ли си да се пожертвуваш за мен, той веднага праща един облак между вас и себе си и спира своята помощ. Тъй щото, всичко зависи от вашето разположение: Каквото е вашето разположение към тях, такова е и тяхното към вас. Като знаете това, щом искате тяхното съдействие, тяхната помощ, в отношенията си спрямо тях ще застанете на определена база. Каквото всеки ден градите, те го проверяват камък по камък, за да бъде здраво, чисто и тогаз ще го използуват като градивен материал на Божествената сграда, в която и вие сте призвани като работници. 44. Страданията в живота на ученика. Като ученици на Великата Окултна Школа, вие трябва да гледате на живота съзнателно и с приятност. При това нашата цел не е да ви лишим от страданията, но да ви научим да ги използувате. За сега страданията са най-голямото благо, което може да ви се даде в живота. Всяко страдание е на мястото си.
към текста >>

46. 40-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото и в религията, и в духовния живот има свещен егоизъм.
Тези три качества: Слушане, вяра и учение са свързани с три вида живот. Първия го наричам материалистичен живот. Такъв човек обича да има материални блага. След като се насити на материалните блага, почва да ги продава, защото иска да поживее за себе си. Това е втората фаза на свещения егоизъм. Защото и в религията, и в духовния живот има свещен егоизъм. Там казват: Да се съсредоточим в себе си. Третият живот, който е същинския живот, го наричам Божествен. Това е напущането на свещения егоизъм и живеене в пълната съвършена Божия Любов, в която умът и сърцето могат да се развиват правилно. Така че имаме: Слушатели или оглашени, верующи и ученици. Оглашените са хора материалисти.
към текста >>

2. Всяка една Окултна Школа, или Великата Божествена Окултна Школа, е съпроводена с големи мъчнотии.
Защото апостол Павел казва: Ако раздам всичкото си имане, а Любов нямам, нищо не съм. И тялото да предам на изгаряне, то е пак свещен егоизъм. Свещен егоизъм е когато мислим, че сме център на Вселената. А онзи, който е влязъл в Божествения Живот, той седи толкова високо, че никой не го засяга. Каквото и да му кажат, той е тих и спокоен. 2. Всяка една Окултна Школа, или Великата Божествена Окултна Школа, е съпроводена с големи мъчнотии. И не е тъй лесно човек да стане Ученик на една Окултна Школа. ВИЕ МОЖЕ ДА МИНАВАТЕ В ТАЗИ ВЕЛИКА ШКОЛА САМО ЗА ОГЛАШЕНИ! ЗАЩОТО УЧЕНИК Е САМО ОНЗИ, КОЙТО МОЖЕ ДА РАБОТИ СЪС СИЛИТЕ, КОИТО ДЕЙСТВУВАТ В ТАЗИ ОКУЛТНА ШКОЛА, както математикът трябва да знае всички правила на математиката, за да борави със сложните задачи и музикантът със сложните упражнения в музиката. УЧЕНИКЪТ ВСЯКОГА ТРЯБВА ДА ЗНАЕ ПОЛОЖЕНИЕТО СИ В ШКОЛАТА, ТОЙ НЕ ТРЯБВА ДА СИ ПРАВИ ИЛЮЗИИ! ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА Е ПЪТ НА ТРУД И ПОСТОЯНСТВО.
към текста >>

Може да влезете съзнателно или несъзнателно, но все-таки ще минете през Божествената Школа и ще я свършите.
То е нещо вътрешно и едно от най-важните качества на Ученика. Няма да ходите разпасани, но като влезете в Школата, трябва да имате всичкото благородство на ума и сърцето, да знаете че това е една от най-великите и най-благородни работи. И върху познанията, които придобиете в Школата, ще почива вашето щастие, понеже вие ще съграждате бъдещия си живот върху познанията, придобити в Школата. Някой ще каже: Без тези знания не може ли? - Не може. Може да влезете съзнателно или несъзнателно, но все-таки ще минете през Божествената Школа и ще я свършите. Само че някои са влезли без да знаят, а други знаят, че са влезли в тази Школа. Религиозните казват: На нас не ни трябват много знания, т.е. ние и без Окултна Школа можем да минем. Това подразбира, че те несъзнателно ще минат тази Школа. Някои хора я минават съзнателно, а други - несъзнателно.
към текста >>

Тщеславието е внесло лицемерието в религията.
И ако в Ученика, който влиза в една Окултна Школа, има това животинско чувство, очакват го големи страдания. Хората като видят неговата слабост, ще почнат да го подиграват. И дето хората страдат от неврастения, това се дължи на тщеславието. В тщеславието хората искат да бъдат такива, каквито не са и затова се тревожат и стават неврастеници. И религиозните хора тщеславието ги е направило такива, каквито не са. Тщеславието е внесло лицемерието в религията. Лицемерието е родено от Тщеславието. Тщеславният човек, за да покаже, че не е като другите хора, че е необикновен, той лицемери. Сега вие влизате в една Окултна Школа, дето светлината е толкова голяма, че всички недостатъци тъй ще изпъкнат отгоре ви, че ще станете като някоя попарена кокошка. Като Ученици ще знаете що е попарена кокошка. Няма да бъдете от мен попарени, а от тези Бели Братя, които са много добри.
към текста >>

47. ГРЕШКИ, НЕДОСТАТЪЦИ, ЗАБЛУДИ - Лалка Кръстева (1927-1998)

Диша и чрез своето сърце - така се възприема Божествената топлина.
* По-голяма сила ще придобиете, ако не предприемете опити (самоцелни). Има такива неща, които ще е по-добре да не опитвате. * Ние бихме били нещастни, ако се реализират всичките ни желания. * Светлината влиза чрез милионите пори в организма, тя ги прониква и оживява тялото. Човек диша през порите. Диша и чрез своето сърце - така се възприема Божествената топлина. Ако не я възприеме, става засичане в живота. Ако човек няма сила, няма да има прилежание. Ако е лишен от светлина, от топлина и от сила, ще има три засечки. Засечка има в светлината - не виждаш. Засечка има в топлината - малко топлина имаш, замръзваш, ставаш инертен, всичко ти е безразлично.
към текста >>

Когато едно учение или една религия станат материалистични и изгубят своя идеализъм, те са осъдени на смърт.
В една секунда ти можеш да станеш човек. В една секунда, ако бодърствуваш, може да схванеш една идея. * Който е страхлив, който се съмнява, който мрази, който мисли зле за другите, не може по никакъв начин да постигне това, което желае. * Материализмът няма да даде нищо на света. Когато една култура загуби своя идеализъм и стане материалистична, тя е осъдена на смърт. Когато едно учение или една религия станат материалистични и изгубят своя идеализъм, те са осъдени на смърт. * И хваленето, и хуленето са зло. Не хвали доброто и не кори злото. Глух за укорите и похвалите - това е мъдрото. * Глупавият човек не може да бъде смирен. * Не търсете своето право.
към текста >>

48. ЛЮБОВ, ОБИЧ - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Никоя религия не може да ви спаси, ако нямате любов.
Ти дай нещо от себе си! Ти направи услуга! Ти покани някого да обядва с тебе в твоя дом! * Каквото и да вършите, да е проникнато от любов. Престъпление е да вършиш каквото и да е без любов. * Никоя религия не може да ви спаси, ако нямате любов. Религиите са външната страна на живота. * Като обичате някого, само Бог да знае за това. * Разпиляването на енергията не е жертва. Мнозина разпиляват живота си, а мислят, че правят жертва. Без любов жертва не може да има.
към текста >>

* Ако твоята любов събужда любов към всички живи същества, ако усили твоя идеен живот, ако не търсиш никакви облаги от човека, когото обичаш, тя е Божествена.
Не мисли, че като си дал някому сто хиляди лева, си направил добро. * Обезсърчението се дължи на това, че вие сте далеч от любовта, далеч от знанието. Понеже нямате любов, нямате и знания. От любовта идва доброто в света. Може да постигнете това, което искате, само по пътя на доброто. * Ако твоята любов събужда любов към всички живи същества, ако усили твоя идеен живот, ако не търсиш никакви облаги от човека, когото обичаш, тя е Божествена. Ако чрез твоята любов внесеш в хората, които обичаш, живот, светлина и свобода, тя е Божествена. * Любовта поддържа целия Божествен порядък. Всичките добродетели поддържа. Любовта е естественото състояние на духа, на душата, на ума и сърцето, на цялото тяло, на най-малките същества, които съществуват, които са знайни на Бога. Любовта прави малките работи велики.
към текста >>

Ако чрез твоята любов внесеш в хората, които обичаш, живот, светлина и свобода, тя е Божествена.
* Обезсърчението се дължи на това, че вие сте далеч от любовта, далеч от знанието. Понеже нямате любов, нямате и знания. От любовта идва доброто в света. Може да постигнете това, което искате, само по пътя на доброто. * Ако твоята любов събужда любов към всички живи същества, ако усили твоя идеен живот, ако не търсиш никакви облаги от човека, когото обичаш, тя е Божествена. Ако чрез твоята любов внесеш в хората, които обичаш, живот, светлина и свобода, тя е Божествена. * Любовта поддържа целия Божествен порядък. Всичките добродетели поддържа. Любовта е естественото състояние на духа, на душата, на ума и сърцето, на цялото тяло, на най-малките същества, които съществуват, които са знайни на Бога. Любовта прави малките работи велики. * Можете ли да обичате някого, който никога нищо не е пожертвал за вас?
към текста >>

49. Любов - Георги Радев (1900–1940)

И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената Любов.
Правдата, и тя е включена в Любовта. Ето защо абсолютната Божия Любов подразбира абсолютна Правда. Където няма Правда, няма Любов. Физическата страна на Любовта е Правдата – за да се изяви Любовта на Земята, непременно трябва да има Правда. Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда. И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената Любов. Христос е изявената Любов в Правдата, която просветва у онези, които Го любят. Любовта е само за великите, силните души. Грамадна енергия се крие в човека на Любовта. Помнете: Любовта не е за болни хора. Любовта е само за здрави хора.
към текста >>

Искате ли обаче да изпълните Волята Божия, трябва непременно да заместите религията с Любовта.
Любовта стои над всякакви народности. Любовта стои над всякакви религии, Любовта сама създава религиите. В Божествения свят религии няма, там съществува само Любов. Атмосферата на Божествения свят е Любов, там всичко диша Любов. Но понеже Любовта не може да се прояви на Земята, затова се явяват религиите. Искате ли обаче да изпълните Волята Божия, трябва непременно да заместите религията с Любовта. Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм. Великото в света е да познаем Бога като Любов. Красотата в Живота е във връзката ни с Бога на Любовта. Любовта съдържа в себе си всички условия, всички методи, всички възможности, чрез които човешката душа може да се развие в своята пълнота. Едничка тя може да пробуди в нея скритите възможности.
към текста >>

Няколко мига, преживени в Божествената Любов, струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран всред най-големи удоволствия и наслади.
През всеки десет години има възможност да заработи тази мощна сила. Останалото време от живота на човека е отредено за занимание. Улови ли човек една от тези възможности, един от лъчите на Великото Слънце, което озарява целия Космос, всичко възвишено и благородно в душата му ще започне да цъфти, да връзва и да зрее. Плодовете на душата узряват само под лъчите на това Слънце. Когато проблесне първият лъч на Любовта, вие ще усетите в душата си такова неописуемо блаженство, такава Светлина, такъв мощен подтик във вашия ум, такъв стремеж във вашата воля, че всички пречки в света ще почнат да се топят. Няколко мига, преживени в Божествената Любов, струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран всред най-големи удоволствия и наслади. Като обичаме, ние търсим Бога. Ние трябва да любим Бога, за да Го възприемем и опитаме. А щом Го възприемем, ние опитваме Неговата Мъдрост. Казано е в Писанието: “Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. И да възлюбиш ближния си като себе си”.
към текста >>

По този начин в Божествената Любов всички души се съединяват в едно цяло, така мощно, така устойчиво, че никаква сила в света не е в състояние да разкъса неразривните му връзки.
Не само смъртта, никоя сила в света не е в състояние да разлъчи две същества, които Любовта е съединила. Любовта образува най-устойчивите съединения в Живота. И когато две души образуват едно такова устойчиво съединение чрез силата на Любовта, те образуват една двойно по-мощна и по-светла душа с две съзнания. Тези две души като срещнат други две души, съединени по този начин, се свързват с тях и образуват една още по-мощна душа. Така продължава този Божествен процес на Любовта, който единствен е в състояние да образува устойчиви, неразлъчни съединения между душите. По този начин в Божествената Любов всички души се съединяват в едно цяло, така мощно, така устойчиво, че никаква сила в света не е в състояние да разкъса неразривните му връзки. В това цяло всяка душа живее в другите души и те живеят в нея. Така се осъществява единството в множеството и множеството в единството. Спасението на човека зависи изключително от Любовта. И когато Любовта се прояви в човека, той, даже да е паднал, може веднага да се повдигне над условията. Щастието на човека зависи пак от нея.
към текста >>

Защото това е една от основните черти на Божествената Любов – тя иде към нас независимо от това дали сме грешни, или не.
Защото Любовта е колективна проява на всички Разумни същества, които са завършили своето развитие и са станали едно с Бога. Любовта на едно от тези Същества е колективната Любов на всички. И ако любовта на едно същество не е колективна проява на всички Разумни същества, тя не е Любов. Ето защо висшата, идейна Любов се проявява в Любов към всички хора, без те да подозират нейния източник. Да любиш хората, дори и когато те ненавиждат и ти мислят злото, да им служиш постоянно, без те да знаят това – това ще рече идейна Любов, това ще рече служене на Бога. Защото това е една от основните черти на Божествената Любов – тя иде към нас независимо от това дали сме грешни, или не. Магическа сила се крие в Любовта. Тя е ключ, с който всичко затворено се отваря. Любовта си има свое свещено име – загубената магическа дума, която търсят кабалистите от всички времена. Свещеното име на Любовта, това е магическият ключ на безсмъртния Живот. Чрез него всички отрицателни енергии се превръщат в положителни.
към текста >>

Тя се проявява у всички онези, които се жертват за една Божествена кауза.
Тя действа като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума, като принцип в духа. А това е целият цикъл на развитие отначало докрай. Любовта като стремеж се движи към центъра на Земята – това са корените на Любовта. Любовта като чувство се движи към Слънцето – това са клонищата. Любовта като сила се проявява само у гениите и светиите. Тя се проявява у всички онези, които се жертват за една Божествена кауза. Самопожертването спада към Любовта като сила. Само човек, който има ум, може да осъществи Любовта като сила. Любовта като принцип сега влиза в света. Тя обгръща всичко. До Любовта като сила има и привличане, и отблъскване, има противоречия.
към текста >>

50. Човек - Георги Радев (1900–1940)

никаква религия не са в състояние да възстановят честта на човека, освен той самият.
благороден човек е само онзи, който се радва на чуждото благо като на свое. Истинският човек не се бори отвън да възстанови честта си. Той знае, че според великия морал в света честта отвън не се възстановява. Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не са в състояние да възстановят честта на човека, освен той самият. По какво се различава разумният човек? – Той никога не се занимава с миналото, нито пък се занимава с бъдещето. Той работи с настоящето. Под настояще аз разбирам вечно
към текста >>

правила на Божествената наука.
Да владее земята, въздуха, водата, топлината, светлината. Той трябва да контролира всички лоши духове. А може да ги контролира само тогава, когато превъзмогне техните слабости.И Христос иска сега да Му помагат такива човеци, които знаят да градят по всички правила на Божествената наука. Човеци, в умовете на които благото на Царството Божие седи на първи план. Великият Живот има нужда от човеци, които са родени изново, които са видели Царството Божие. А не забравяйте, че който иска да види Царството Божие, очите му
към текста >>

51. ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО - Методи Константинов (1902-1979)

Това магично равновесие ще събуди скритите сили на Божествената Воля в човешката душа.
Този нов път на живота ще помогне на хората на вярата да се освободят от вековното внушение на страха и греха. Човешкото сърце няма повече да се бои. По този начин, освободено от своите вековни кошмари, то ще установи интимен контакт е дълбоките и вечни извори на Мировата Любов, която е единственият източник на живота. Хората на логиката, по пътя на ума, ще излязат от мъглите на съмнението, за да бъдат озарени от светлината на Космичната Мъдрост. Новият човек на Космичното единение ще въдвори в своята душа висша хармония между своето топло сърце и светъл ум. Това магично равновесие ще събуди скритите сили на Божествената Воля в човешката душа. Тя ще стане съзнателен съработник при осъществяване на творческите възможности на Великото Космично Начало. Науката и религията се освобождават от магичния кръг на геоцентричните концепции и навлизат в света на хелиоцентричните концепции. Човечеството навлиза в един нов свят, в който няма да търси причините за фактите и явленията в земен план, а в този на Слънчевата система. Но, дори и в тези нови рамки е невъзможно да се разрешат научните проблеми, чиято причинна връзка се крие в Космичния свят. Телескопът ни позволи да открием, че съществуват стотици милиони галактики като нашата.
към текста >>

Науката и религията се освобождават от магичния кръг на геоцентричните концепции и навлизат в света на хелиоцентричните концепции.
По този начин, освободено от своите вековни кошмари, то ще установи интимен контакт е дълбоките и вечни извори на Мировата Любов, която е единственият източник на живота. Хората на логиката, по пътя на ума, ще излязат от мъглите на съмнението, за да бъдат озарени от светлината на Космичната Мъдрост. Новият човек на Космичното единение ще въдвори в своята душа висша хармония между своето топло сърце и светъл ум. Това магично равновесие ще събуди скритите сили на Божествената Воля в човешката душа. Тя ще стане съзнателен съработник при осъществяване на творческите възможности на Великото Космично Начало. Науката и религията се освобождават от магичния кръг на геоцентричните концепции и навлизат в света на хелиоцентричните концепции. Човечеството навлиза в един нов свят, в който няма да търси причините за фактите и явленията в земен план, а в този на Слънчевата система. Но, дори и в тези нови рамки е невъзможно да се разрешат научните проблеми, чиято причинна връзка се крие в Космичния свят. Телескопът ни позволи да открием, че съществуват стотици милиони галактики като нашата. Радиотелескопът и астрофизиката отиват още по-далече в своите открития: броят на галактиките надвишава милиард. Съвременната наука още не е достигнала до тези познания, които обясняват загадките на безкрайно малкото и безкрайно голямото.
към текста >>

52. СИНОВЕТЕ НА КОСМИЧНОТО ЕДИНЕНИЕ - Методи Константинов (1902-1979)

Страхът се отнася до емоционалната природа на човека - до човешкото сърце, което се възпитаваше в пелените на религията.
намери опорна точка на твърдата българска земя". Новият мироглед, който Учителят завеща на човечеството, изключва всички заблуждения и вековни религиозни лъжи на миналото, всички ония мрежи, които тъмната ложа беше наложила върху душите, за да ги обсебва и държи затворени в капани от страх и тъмнина. За тази цел Учителят издигна нова етична формула: „Без страх и без тъмнина! " Страхът се отнася до емоционалната природа на човека - до човешкото сърце, което се възпитаваше в пелените на религията. Тъмнината (невежеството) се отнася до интелектуалното съзнание на човека - до обективния свят, който е проява на човешкия ум. Човек трябва да задържа светлината (да съхранява знанието), за да не нарушава законите на Живата Разумна Природа. Този мироглед ще извърши алхимична трансформация: ще установи висша координация между топлото човешко сърце и светлия човешки ум, за да се стигне до онова Велико Космично Единение, което осмисля живота на душата. Тази координация Учителят илюстрира така: топлото човешко сърце представлява Слънчевата Дева;
към текста >>

Стигнали до хармонично съгласие, те ще навлязат в света на Космичното Единение, където се изразява Божествената Воля от Синовете на Силата, Волята и Истината.
Човек трябва да задържа светлината (да съхранява знанието), за да не нарушава законите на Живата Разумна Природа. Този мироглед ще извърши алхимична трансформация: ще установи висша координация между топлото човешко сърце и светлия човешки ум, за да се стигне до онова Велико Космично Единение, което осмисля живота на душата. Тази координация Учителят илюстрира така: топлото човешко сърце представлява Слънчевата Дева; светлият човешки ум изразява Синът на Мъдростта. Стигнали до хармонично съгласие, те ще навлязат в света на Космичното Единение, където се изразява Божествената Воля от Синовете на Силата, Волята и Истината. Емоционалната природа на човека, одухотворена от силата на Слънчевата Дева, притежава чистота, кротост и целомъдрие. Тази последна добродетел не означава поведение, познато ни от схоластичния аскетизъм от средните векове, а едно необходимо отношение спрямо Великото Космично Начало посредством космичните закони. В бъдеще Слънчевите Деви ще изразят принципа на Всемирната Любов. При тази Любов ще отпаднат всички бариери, които са се издигали през вековете между раси и народи. Затова Учителят казва:
към текста >>

53. Самозванецът - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Школа тук на "Изгрева" е Божествена Школа и се откри за пръв път на
Учителят Беинса Дуно е Всемиров Учител на цялата Вселена, която включва физическия и материален свят на всички планети в Космоса, Духовния свят и Божествения свят. Той е Все и Вся в Цялата Вселена. А тази Школа тук на "Изгрева" е Божествена Школа и се откри за пръв път на земята,за пръв път - в Духовния свят и за пръв път - в Божествения свят. Сега разбрахте ли Кой е Учителят, Кой е Мировият Учител и Кой е Всемировият Учител? Това е нашият Учител, Който бе в плът и кръв между българите и Който даваше Словото Си на български език.
към текста >>

Религията представлява вътрешна връзка на человека, която той
съдържа всички възможности, в които той може да се прояви. Държавата е отличен институт, който спомага за външните и вътрешните условия на българския народ да подобри отношенията си към другите народи. Българската държава е едно благо за народа. Религията представлява вътрешна връзка на человека, която той има с Божествения свят и има за задача да възстанови човешките чувства и постъпки и го държи във връзка с Божественото в този живот. Да обича Бога, ближните си, народа си и да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал за благото на човека. Армията е орган на държавата за запазване на народа и за
към текста >>

да бъде религията и държавата.
живот. Да обича Бога, ближните си, народа си и да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал за благото на човека. Армията е орган на държавата за запазване на народа и за поддържане порядъка на държавата. Семейството е образ какъв трябва да бъде народът, каква трябва да бъде религията и държавата. Бащата и майката са образ на ония, които ще бъдат бъдещи управници на държавата." С горният цитат, Учителят дава отговор какво представлява Реалният порядък, за който Той говори в писмото си до Михаил. А за Идеалния порядък, в който влизат Бог, Природа и Человек,
към текста >>

54. ДЕНЯТ НА ЗНАНИЕТО - Теофана Савова

Особена светлина трептеше във всеки кът на стаята - духовна светлина -виделината на божествената мисъл, за която няма граници и препятствия.
И това не бе случайно, нито пък бе мотивирано от любопитство, защото тази звезда бе служител на светлината. Сега прозорецът отново светеше. В стаята пред отворената библия с масивни корици седеше възрастен човек с благородна осанка. За онези, които го познаваха и следваха в неговата мисия на земята, той бе Учителя, един светия от голяма величина, когото в духовния свят почитаха и зовяха с името Беинса Дуно. Той беше потънал в дълбок размисъл, всяка черта на лицето му излъчваше мир и абсолютна хармония. Особена светлина трептеше във всеки кът на стаята - духовна светлина -виделината на божествената мисъл, за която няма граници и препятствия. В два часа светлината на прозореца отново угасна, но само след десет минути отново се появи, и силуетът на Учителя се открои в рамката на прозореца. Звездата от зенита, привлечена от "Изгрева", стана по-ярка, за да вижда по-добре Земята. Тя се загледа и видя как Учителя отвори една врата и излезе върху полукръглия балкон над салона. Той се загледа по-продължително на изток, съзерцавайки далечния хоризонт. Часът бе удобен, за да долови възхода на светлината далече зад планинските върхове.
към текста >>

И наистина очите им се отвориха, те съзряха отворен пред тях пътя, който възлиза към най-високия връх - Божествената Любов.
След това с един плавен ритъм бяха изиграни шестте гимнастически упражнения. Това бе една вълнуваща картина на живи вълни, които се огъваха назад и напред, слизаха и се качваха, приемаха и изпращаха послания на светлината, на вековната мъдрост и любов. Само ясновидец можеше да види тяхната действителна красота. Шестото упражнение, което символизира готовността на ученика да служи на Истината, бе предшествано от думите на Учителя: „Ще ходя в пътя на Истината! " Със светлината на мъдростта и нежната топлина на любовта, концентрирани в движението на ръцете, които приемаха и разпределяха очистващата енергия, всички пожелаха да изчистят умовете и сърцата си. И наистина очите им се отвориха, те съзряха отворен пред тях пътя, който възлиза към най-високия връх - Божествената Любов. Но това не беше единственото събитие в настъпващия ден. След шестте упражнения играещите се наредиха по двама в кръг. В центъра на кръга се групираха музикантите и започна едно друго, още по-величествено събитие, което трудно може да се опише. Докато по време на сутрешната беседа учениците съзряха един свят, който бе трудно даже да си представят, по време на Паневритмията - Божествен танц на силите небесни - те посетиха още по-високи светове - ангелския и Божествения, направиха жива връзка със съществата, които ги обитават. Музиката и упражненията, дълбоката езотерична символика, хармоничното и музикално изпълнение на движенията бяха дадени от Учителя.
към текста >>

Паневритмичните упражнения завършиха с мотото: „Да пребъде Божият мир и да изгрее Божията радост и Божието веселие в нашите души." Живата огърлица от хора се движи в кръг с център, който символизира Божествената хармония, на която душата спонтанно откликва.
При „Евера" те вече се движеха леко над земята. Заредиха се все по-интересни и още по-разнообразни упражнения, придружени от музика, която стимулира деятелността и процесите за постигане на реален резултат. В хода на "Паневритмията" силите на играещите постепенно се координираха; умът, сърцето, волята, душата и духът на човека влизаха в хармония. Във всяко упражнение има развитие на една идея, ход на реализиране на идеята и резултат. Резултатът пък създава възможности за развитие и е база за нови постижения. Паневритмичните упражнения завършиха с мотото: „Да пребъде Божият мир и да изгрее Божията радост и Божието веселие в нашите души." Живата огърлица от хора се движи в кръг с център, който символизира Божествената хармония, на която душата спонтанно откликва. Всяко звено в този кръг е претърпяло чудно преображение. Изпълнените с радост ученици, повече от петстотин души, се отправят към центъра на кръга, за да целунат ръка на Учителя. Един след друг те целуват ръката на духовния си баща и чрез този жест на благодарност и смирение благодарят на Бога за благата, които са получили. Учителя бе казал: „Не на мен, а на Бога се молете", което означава, че трябва да се благодари на Онзи, който всичко е сътворил и предвидил, за да запази във вечността творенията си. Защото, където любовта царува, всичко се превръща в добро, там няма условия дори за случайно изтървана зла помисъл.
към текста >>

Така и човешката душа, когато благодари на Бога след изживяна радост или страдание, разцъфтява и разкрива Божествената си красота.
Защото, където любовта царува, всичко се превръща в добро, там няма условия дори за случайно изтървана зла помисъл. Благодарността е велика добродетел. Тя е естествен отклик на душата, когато след продължителни страдания смирена се завръща при своя Баща и Той, като я приема, й дава свято благословение. Хората около Учителя приличаха на цветя, които след знойна суша, освежени от благодатен дъжd и вече с изправени стъбла, се готвят да разцъфтят. Цветът е най-тихата и деликатна благодарност, образ и глас на ангелите небесни. Така и човешката душа, когато благодари на Бога след изживяна радост или страдание, разцъфтява и разкрива Божествената си красота. Без бързане и суетня много скоро хората се разпръснаха, за да се приберат по домовете си и да се подготвят за ежедневните си задачи. Някои ученици съпроводиха Учителя до входа на салона. Там две сестри му донесоха закуска с чай, след което се оттеглиха. Обикновено Учителя закусва сам. Тогава той е силно съсредоточен, сякаш мисълта му работи някъде.
към текста >>

Всички очакваха с жив интерес новата мисъл, наградата от Божествената лотария.
- Да обичаме един човек ще рече да видим Божественото в него, като открием една положителна черта в характера му - каза друг. Макар и с паузи, гостите похапваха не само духовно, но и физически, защото всичко пред тях на масата бе много вкусно. - Това учим сега всеки ден - да обичаме. Нали това ни преподава Учителя. Тетрадката отново беше прелистена. Всички очакваха с жив интерес новата мисъл, наградата от Божествената лотария. И тя не закъсня, една невидима ръка я поднесе, за да чуят и разберат, но вече по свой начин, мисълта на Учителя: „Когато отида при Господа, ще поискам да ме научи да обичам хората. И после ще му поискам: Господи, изпитай ме на това, което си ме научил! " - Добра алтернатива - за всяко знание да има и съответен изпит.
към текста >>

То не е религия, в него няма нито фанатизъм, нито суеверия.
- запита младият мъж, който проявяваше философска задълбоченост в своите разсъждения. - А защо да не искаме знания - възможен ли е напредъкът без наука? - запита най-младата между гостите. Георги Радев, мъж с деликатна физика, високо чело и чувствително изразен нос, за когото казваха, че е най-силният интелект на „Изгрева", отговори вместо младежа: - Напротив, Учителя не само че не отрича знанието и науката, но твърди, че учението му е наука. То не е религия, в него няма нито фанатизъм, нито суеверия. Той дава на учениците си само многократно проверени знания и ги насърчава да учат. Векове наред хората са развивали повече ума си, придобивали са знания, за да печелят войни и богатства. А и днес все още не сме развили достатъчно любовта си към Бога, която включва любовта към ближния. - Да - съгласи се девойката - сега ми стана по-ясно. Но защо заедно с ума, с натрупването на знанията, не се развива и сърцето?
към текста >>

55. 8.3 Новата епоха и идването на Шестата раса - Светозар Няголов ( -2013)

Старото ще изчезне, ново нещо ще се яви на сцената: и в религията, и в науката, и в обществения живот.
Като очакваме добрите условия на живота, не трябва да бездействаме и да казваме: „Добър е Господ, Той всичко ще ни даде." Така правят мързеливите хора, а ние трябва да работим. Дойде ли пролетта, всички трябва да работим, да придобием необходимите блага за вечния живот, който изключва страданията, а включва щастието на цялото човечество и на всички души." (8, с. 24 — б. 4) „Казвам, няма да минат и десет години, и моите думи ще се сбъднат. И учените хора казват, че в продължение на десет години ще станат големи преобразования в света. Старото ще изчезне, ново нещо ще се яви на сцената: и в религията, и в науката, и в обществения живот. Всички хора ще започнат да мислят по нов начин. Тогава между европейските държави ще се създадат здрави връзки, които ще почиват на нова, модерна конфедерация; съобщенията между държавите ще бъдат свободни, без паспорти, без ограничения." (8, с. 28 — б. 5) „Казвам: След десет години ще настане нов живот на Земята, в който ще опитате всичко онова, което сте желали. В тези десет години във вас ще станат големи вътрешни промени, при които ще ви се придаде нещо ново към вашата разумност, към вашия живот и към любовта ви.
към текста >>

„Комунизмът е религия, защото има мъченици.
Това е новото, това е възвишеното, това е благородното — когато всяка омраза изчезне от земята и хората заживеят тъй, както Христос искаше." (77, с. 339) „Когато Царството Божие дойде на Земята в пълнота и сила, хората ще бъдат носители на новото, на Божественото учение. Само така ще се реализират Христовите идеи. Който възприеме Христовите идеи и ги реализира, той ще бъде пълноправен гражданин на Царството Божие. Има хора в света, готови за тези идеи." (21, с. 143) „Комунизмът е религия, защото има мъченици. Християнският комунизъм ще управлява света още 5000 години." (64) „Истинска комуна ще се осъществи на Земята след 300 години, когато първата група от Шестата раса слезе на Земята. Не след дълго хората ще напуснат градовете и ще заживеят сред природата, на групи от по няколко семейства, в зависимост от хармонията, която имат помежду си." (64) „Христос ще дойде на Земята само когато раните Му съвършено изчезнат. Това ще стане във времето на шестата раса. Значи, докато хората не изправят живота си, Христос няма да слезе на земята. Със слизането на Христа Земята ще се запали и изгори.
към текста >>

„Ще дойде ден, когато няма да съществува нито наука, нито религия, нито законите.
Те ви поглеждат и си казват: „Да видим сега дали този млад човек е достоен за това знание." Те са строги, но не са жестоки. Когато видят, че някой иска да мине по-повърхностно, както е било на Земята, тогава те са строги. Но когато видят, че ученикът е благороден, справедлив, те се отнасят с него много внимателно. Тези почтени старци са прозорливи, виждат всички скрити неща в учениците. Нищо не може да избегне от очите им." (16, с. 110) „Ще дойде ден, когато няма да съществува нито наука, нито религия, нито законите. Те съществуват днес, понеже индивидите, както и семействата, обществата и народите имат нужда и от външни условия за развитие. Когато човек носи в себе си религията, науката и законите, защо му са те отвън? Законите са само за онези, които имат нужда от тях, които не могат да живеят без външни ръководни начала." (21, с. 333) „Ще дойде ден, когато къщите ни ще се осветяват от светлината на нашите умове. Тогава няма да има нужда от електричество." (27, с. 22)
към текста >>

Когато човек носи в себе си религията, науката и законите, защо му са те отвън?
Но когато видят, че ученикът е благороден, справедлив, те се отнасят с него много внимателно. Тези почтени старци са прозорливи, виждат всички скрити неща в учениците. Нищо не може да избегне от очите им." (16, с. 110) „Ще дойде ден, когато няма да съществува нито наука, нито религия, нито законите. Те съществуват днес, понеже индивидите, както и семействата, обществата и народите имат нужда и от външни условия за развитие. Когато човек носи в себе си религията, науката и законите, защо му са те отвън? Законите са само за онези, които имат нужда от тях, които не могат да живеят без външни ръководни начала." (21, с. 333) „Ще дойде ден, когато къщите ни ще се осветяват от светлината на нашите умове. Тогава няма да има нужда от електричество." (27, с. 22) „Човекът на шестата раса свети. И като дойде вечерно време при мене, ще свети и ще може да чете от моята книга.
към текста >>

Божествената Правда, която иде сега в света, тя ще стопли човешките сърца.
Светлината, която ще излиза от главите им, ще бъде по-силна от дневната. Така ще действа и музикантът със своята музика... И колкото повече този музикант свири, толкова повече и светлината в пространството ще се увеличава... От лъковете на бъдещите музиканти и от перото на бъдещите поети и писатели ще излиза светлина, която ще осветява цялото пространство. Днес е векът на електричеството. Бъдещето е векът на човешкото сърце. Енергията, която ще излиза от човешкото сърце, ще осветлява и отоплява света. Божествената Правда, която иде сега в света, тя ще стопли човешките сърца. Само така можете да се повдигнете. Само така можете да постигнете истинското знание. Това е идеалът на човешката душа." (10, с. 23) „Приятно е на човека да срещне хора, на които главите, лицата и сърцата светят. Това значи култура!
към текста >>

„След 1000 години ще има начатъци от Божествената наука, след 350 хиляди години тя ще заеме широки размери, а след 150 милиона години ще бъде приета навсякъде като официална наука.
Който и да влезе в дома им, те ще се радват, че ги е посетил. А той, както да намери къщата, отворена или затворена, еднакво ще се радва. Той посещава един дом с цел да внесе нещо ново, красиво в него, а не да изнесе." (40, с. 246) Новият живот изисква жертва. Човекът от шестата раса живее повече за другите, отколкото за себе си. „След 1000 години ще има начатъци от Божествената наука, след 350 хиляди години тя ще заеме широки размери, а след 150 милиона години ще бъде приета навсякъде като официална наука. Казвате: „Да се говори за толкова далечни времена, това ни обезсърчава." Аз се радвам на дългите срокове, на далечните времена. Когато ми се говори за къси срокове, аз затварям ушите си. Когато се говори за големи пространства и далечни времена, имаме предвид Божествените закони. Те работят там." (27, с. 22) Голяма работа и велико бъдеще се отваря за душите на учениците, носители на Словото Божие.
към текста >>

56. Отново в България - Георги Томалевски (1897-1988)

За такъв момент от живота на различните учители се говори в езотерическата литература, а за най-великия и най-светлия от Божествените пратеници - Христос, религията на християнските народи сочи кръщаването на Исуса в река Йордан, когато не на събраните там люде, а само на Йоан пустинника, наречен Кръстител, се даде възможност да види Духа Господен във вид на гълъб и да чуе гласа, който извика: „Този е Моят Син възлюбен, в когото благоволих".
На езика на езотерическата наука то се нарича посвещение. Това е един свещен миг или час, когато пратениците от небето, от каквато и степен да са и с каквато мисия да са дошли, биват посвещавани от същества, за които ние не можем да приказваме. В тази среща те ясно виждат своя път и получават указания за това, което предстои да сторят. По такъв начин духът на едно въплътено същество осъзнава единството си с Великия Дух, който го е съпроводил на земята. Доколкото можем да бъдем осведомени, този момент Учителят е нарекъл ден на изпълнение обещанието Господне. За такъв момент от живота на различните учители се говори в езотерическата литература, а за най-великия и най-светлия от Божествените пратеници - Христос, религията на християнските народи сочи кръщаването на Исуса в река Йордан, когато не на събраните там люде, а само на Йоан пустинника, наречен Кръстител, се даде възможност да види Духа Господен във вид на гълъб и да чуе гласа, който извика: „Този е Моят Син възлюбен, в когото благоволих". Между забележителните дати на Учителя трябва да се отбележи и тази, когато той написа и издаде книгата „Заветът на цветните лъчи". Ние не знаем точно колко време е било потребно да излезе тази книга, но най-вероятното допускане е, че тя е започната след 7 март 1897 г. - годината на неговото посвещение. На една от страниците са изписани следните букви и една цифра: В.Щ.С.П.Р. н. Г.И.Х.С.Б. 15.А.Т. Това са първите букви на един текст, който трябва да се чете така: „Винаги ще съм предан роб на Господа Исуса Христа Син Божий.
към текста >>

При това положение връзката между законите на природата и живота и законите на тайната Божествена наука са във взаимна зависимост и пред Учителя се открива широкото поле за неговата мисия.
Този период на вътрешната ориентировка е преминал за Учителя на различни места в България. Имало е дни, когато той се е уединявал в красиви и безлюдни планински места, заслушан в неразбрания за всекиго вълшебен говор на природата, изразен или чрез шума на гората, или с ромона на планинския поток В тези часове са се разкривали за него всички тайни на живата природа, говорът на хилядолетията, безкрайните възможности на великите творчески сили, които по-късно намериха място в неговите беседи и школски лекции. Това е времето, когато Учителят видя наново Бога - сега във всяка тревица, във вековните дървета, в дълбокото и загадъчно мълчание на канарите, по които стои написана хилядовековната история на земята. Той чу говора на тия векове в нежния шепот на планинските води и извори и в планинския ветрец, който шуми в листата. При това положение връзката между законите на природата и живота и законите на тайната Божествена наука са във взаимна зависимост и пред Учителя се открива широкото поле за неговата мисия. Начинът, по който ще се изпълни тя, бе очертан. Очертани са беседите, които ще държи, съборите, които ще се състоят, езикът оня чудесен достъпен език, в дълбините на който, за този, комуто очите са отворени, се крият най-великите тайни, е готов. В тези години, когато се пробужда най-дълбокият кът на космическото съзнание, свойствено за посветените, Учителят преповтори за себе си всички истини за човека, природата и Бога. Той подканяше по-късно своите ученици и слушатели да не подминават с безразличие и равнодушно явленията в природата, учеше ги да се вглъбяват в земните пластове и да проумяват силите, които са действували в различните геологически епохи при устрояването на земната кора. Той често споменаваше в беседите си за единството между минералното, растителното и животинското царство, като свързваше с тях и появата на човека, Учителят създаде едно съвсем ново разбиране в природознанието, защото извън онова, на което ни учи науката за еволюцията в природата, той посочи ръста и вида на онази специфична „душевност", която притежават видовете на всяко от тези царства на природата.
към текста >>

57. Учителят и учението на Бялото Братство във впечатленията и спомените на неговите слушатели - Георги Томалевски (1897-1988)

Ако определим науката като път към знание, основано на обективни данни, доставени от сетивата, а религията като увереност, която почива върху вътрешни данни, и най-после философията като деятелност, отправена към разширение или углъбяване на човешките представи, идеи, концепции посредством усъвършенствуване на човешкия дух, тогава ще имам достатъчно основание да поддържам казаното за учението на Бялото Братство в това мое кратко изказване.
Учителят не изказа предпочитание към никой от тези методи. Той си служи виртуозно с тях като техен господар, употребява ги, където е потребно, но в края на краищата той сочи опита като последна проверка на една или друга теза. В този смисъл словото на Учителя Беинса Дуно има белега на една философия наука. Всяко ново явление трябва да бъде измерено с новите мерки на времето. Задачата да го проумеем напълно винаги решаваме с едно скромно приближаване. Ако определим науката като път към знание, основано на обективни данни, доставени от сетивата, а религията като увереност, която почива върху вътрешни данни, и най-после философията като деятелност, отправена към разширение или углъбяване на човешките представи, идеи, концепции посредством усъвършенствуване на човешкия дух, тогава ще имам достатъчно основание да поддържам казаното за учението на Бялото Братство в това мое кратко изказване. Всеки въпрос, разглеждан от Учителя, носи ярко и недвусмислено характера на една философия и паралелно с нея и на научна методика. Отношението на Учителя към науката според това, което говори той, е положително. Той неведнъж е приказвал за похвалното усилие на учените хора да откриват закономерностите на природата. Той обаче говори за една наука, за едно знание, което нарича „Божествена наука“. Тя не е онази наука, която хората на нашата съвременност натрупват в главата си като библиотечен рафт.
към текста >>

Той обаче говори за една наука, за едно знание, което нарича „Божествена наука“.
Задачата да го проумеем напълно винаги решаваме с едно скромно приближаване. Ако определим науката като път към знание, основано на обективни данни, доставени от сетивата, а религията като увереност, която почива върху вътрешни данни, и най-после философията като деятелност, отправена към разширение или углъбяване на човешките представи, идеи, концепции посредством усъвършенствуване на човешкия дух, тогава ще имам достатъчно основание да поддържам казаното за учението на Бялото Братство в това мое кратко изказване. Всеки въпрос, разглеждан от Учителя, носи ярко и недвусмислено характера на една философия и паралелно с нея и на научна методика. Отношението на Учителя към науката според това, което говори той, е положително. Той неведнъж е приказвал за похвалното усилие на учените хора да откриват закономерностите на природата. Той обаче говори за една наука, за едно знание, което нарича „Божествена наука“. Тя не е онази наука, която хората на нашата съвременност натрупват в главата си като библиотечен рафт. Тази наука, за която говори той, е такава, че с нея човек може да сменя отрицателните състояния в положителни. Ученикът на Божествената школа - казва Той - не бива да отминава индиферентно явленията в окръжаващата го среда. Той трябва да изучава хората, природата, формите, които тя изгражда, защото в тях тя е включила своята премъдрост. В бъдеще ще има три вида науки: физическа, духовна и божествена.
към текста >>

Ученикът на Божествената школа - казва Той - не бива да отминава индиферентно явленията в окръжаващата го среда.
Отношението на Учителя към науката според това, което говори той, е положително. Той неведнъж е приказвал за похвалното усилие на учените хора да откриват закономерностите на природата. Той обаче говори за една наука, за едно знание, което нарича „Божествена наука“. Тя не е онази наука, която хората на нашата съвременност натрупват в главата си като библиотечен рафт. Тази наука, за която говори той, е такава, че с нея човек може да сменя отрицателните състояния в положителни. Ученикът на Божествената школа - казва Той - не бива да отминава индиферентно явленията в окръжаващата го среда. Той трябва да изучава хората, природата, формите, които тя изгражда, защото в тях тя е включила своята премъдрост. В бъдеще ще има три вида науки: физическа, духовна и божествена. Във физическата наука човек изучава фактите, законите, явленията и закономерностите. В духовната наука ученикът открива причинната връзка на явленията и вижда, че те не са случайни и те се ръководят от невидими сили както в неорганичната, така и в органичната природа. В Божествената наука човекът, който ще има вече изработени нови възприятия, ще влиза съзнателно в светове, недостъпни за нашите три измерения, ще вижда ясно с очите си и не ще се нуждае от странични доказателства.
към текста >>

В бъдеще ще има три вида науки: физическа, духовна и божествена.
Той обаче говори за една наука, за едно знание, което нарича „Божествена наука“. Тя не е онази наука, която хората на нашата съвременност натрупват в главата си като библиотечен рафт. Тази наука, за която говори той, е такава, че с нея човек може да сменя отрицателните състояния в положителни. Ученикът на Божествената школа - казва Той - не бива да отминава индиферентно явленията в окръжаващата го среда. Той трябва да изучава хората, природата, формите, които тя изгражда, защото в тях тя е включила своята премъдрост. В бъдеще ще има три вида науки: физическа, духовна и божествена. Във физическата наука човек изучава фактите, законите, явленията и закономерностите. В духовната наука ученикът открива причинната връзка на явленията и вижда, че те не са случайни и те се ръководят от невидими сили както в неорганичната, така и в органичната природа. В Божествената наука човекът, който ще има вече изработени нови възприятия, ще влиза съзнателно в светове, недостъпни за нашите три измерения, ще вижда ясно с очите си и не ще се нуждае от странични доказателства. Апостол Павел на едно място1 казва: „Сега виждаме неясно ,като в огледало, а тогава ще гледаме лице с лице. Сега познавам отчасти, а тогава ще позная, както съм бил познат.“
към текста >>

В Божествената наука човекът, който ще има вече изработени нови възприятия, ще влиза съзнателно в светове, недостъпни за нашите три измерения, ще вижда ясно с очите си и не ще се нуждае от странични доказателства.
Ученикът на Божествената школа - казва Той - не бива да отминава индиферентно явленията в окръжаващата го среда. Той трябва да изучава хората, природата, формите, които тя изгражда, защото в тях тя е включила своята премъдрост. В бъдеще ще има три вида науки: физическа, духовна и божествена. Във физическата наука човек изучава фактите, законите, явленията и закономерностите. В духовната наука ученикът открива причинната връзка на явленията и вижда, че те не са случайни и те се ръководят от невидими сили както в неорганичната, така и в органичната природа. В Божествената наука човекът, който ще има вече изработени нови възприятия, ще влиза съзнателно в светове, недостъпни за нашите три измерения, ще вижда ясно с очите си и не ще се нуждае от странични доказателства. Апостол Павел на едно място1 казва: „Сега виждаме неясно ,като в огледало, а тогава ще гледаме лице с лице. Сега познавам отчасти, а тогава ще позная, както съм бил познат.“ Хилядолетия са отминали, откакто човекът - малко или много мислящо същество - броди по нашата планета. Историята на човешката мисъл е огромна и почти необхватна. Никой не може да твърди със сигурност, че преди него друг не е изрекъл същата или близка на неговата истина.
към текста >>

58. Някои основни философски категории в светлината на учението на Бялото Братство - Георги Томалевски (1897-1988)

Хората с пробудени вече за духовен живот души, както се споменава по-горе, могат да бъдат от всяка националност, религия и класа.
Възрастните се възмущават от това, осъждат ги, изказват екстравагантности по вестниците и екраните, без да им дойде на ум, че те и всички ние, по-възрастните, носим известна доза вина. Новото учение, което представя свободна, лишена от ритуали и шаблони доктрина, изявява свободно с философска задълбоченост и дори с експериментален опит безсмъртното и всепобеждаващо Христово Слово. Учението на Бялото Братство е едновременно вяра и наука и висш нравствен идеал. То е същевременно практика във всекидневието, която се стреми да върне на човека покрусените надежди, безмилостно атакувани от една философия, която проповядва „нищото“ като начало и „нищото“ като край. Учителят на Бялото Братство сведе най-висшите принципи на личната и обществена нравственост и етика до прости и общодостъпни мотивировки, които лежат в дълбините на всяка човешка душа и които чакат да бъдат събудени. Хората с пробудени вече за духовен живот души, както се споменава по-горе, могат да бъдат от всяка националност, религия и класа. Който приема Божествената любов за основен закон в живота, той е вече във великата армия на светлината. Тази любов разрешава всички противоречия в личния, обществения и международния живот. Учението на Бялото Братство, дадено в тази форма от Учителя Беинса Дуно, счита космоса като един огромен организъм, в който животът на свръхгалактиката, на слънчевите планетни системи, на човека, животните, растенията, минералите, атомите, молекулите, безкрайно малките частици на веществото се направляват от едно Мирово Съзнание - Творчески Универсален Дух, който различните народи през различните времена са назовавали по различен начин. Невежеството, а най-често полуинтелигентността, сдружени с низшите инстинкти на животинското начало у човека, отричат тази интелигентност, създавайки една безнадеждна доктрина за живота, а вярващите в нея приемат името „атеист“. Атеизмът е приемлив за такива хора, които се боят, че някъде в глъбините на вселената - в духовните светове, стоят записани техните дела, за които ще трябва да отговарят.
към текста >>

Който приема Божествената любов за основен закон в живота, той е вече във великата армия на светлината.
Новото учение, което представя свободна, лишена от ритуали и шаблони доктрина, изявява свободно с философска задълбоченост и дори с експериментален опит безсмъртното и всепобеждаващо Христово Слово. Учението на Бялото Братство е едновременно вяра и наука и висш нравствен идеал. То е същевременно практика във всекидневието, която се стреми да върне на човека покрусените надежди, безмилостно атакувани от една философия, която проповядва „нищото“ като начало и „нищото“ като край. Учителят на Бялото Братство сведе най-висшите принципи на личната и обществена нравственост и етика до прости и общодостъпни мотивировки, които лежат в дълбините на всяка човешка душа и които чакат да бъдат събудени. Хората с пробудени вече за духовен живот души, както се споменава по-горе, могат да бъдат от всяка националност, религия и класа. Който приема Божествената любов за основен закон в живота, той е вече във великата армия на светлината. Тази любов разрешава всички противоречия в личния, обществения и международния живот. Учението на Бялото Братство, дадено в тази форма от Учителя Беинса Дуно, счита космоса като един огромен организъм, в който животът на свръхгалактиката, на слънчевите планетни системи, на човека, животните, растенията, минералите, атомите, молекулите, безкрайно малките частици на веществото се направляват от едно Мирово Съзнание - Творчески Универсален Дух, който различните народи през различните времена са назовавали по различен начин. Невежеството, а най-често полуинтелигентността, сдружени с низшите инстинкти на животинското начало у човека, отричат тази интелигентност, създавайки една безнадеждна доктрина за живота, а вярващите в нея приемат името „атеист“. Атеизмът е приемлив за такива хора, които се боят, че някъде в глъбините на вселената - в духовните светове, стоят записани техните дела, за които ще трябва да отговарят. Атеизмът носи едно измамно, временно успокоение, но трябва да се знае, че онова, което се нарича мирова правда, частица от която има във всяка човешка душа, един ден ще похлопа върху вратите на съвестта.
към текста >>

До безсмъртието не може да се стигне без изкуството на Божествената цигулка - без изкуството да се страда.“
Това учение се е стремяло всякога, а и сега има тоя основен стремеж да освободи човешката душа от веригите на всякакво робство и фанатизъм. То дава полет на мисълта към безкрайния път на развитието, което е вечно. Като отклик от редица други източници и западни учения, учението на Бялото Братство, бидейки в духа на Христовото Слово, приема любовта, милостта и най-после страданието като метод за издигането, избистрянето и задълбочаването на човешката душа. В света са съществували и съществуват различни „маги“, които проповядват силата, могъществото, победата като атрибути на човешкия дух. Учителят, който знае в какви неуловими деликатни форми се крие човешката гордост, успешно прикрита в някое псевдомогъщество, казва: „Онзи, който е научил великото изкуство на страданията, е като виртуозът, който е научил изкуството на свиренето. До безсмъртието не може да се стигне без изкуството на Божествената цигулка - без изкуството да се страда.“ Бялото Братство, което се роди в България, има свои приятели по много краища на нашето земно кълбо. Ония наши братя и сестри по цялата земя, душите на които са пробудени от измамния вековен сън и носят жажда за вечните истини, ще намерят в Учението на Учителя отговор на много от въпросите, които вълнуват както отделните хора, така и народите в нашето бурно, неспокойно и търсещо мир и светли хоризонти време.
към текста >>

59. Учителят за себе си - Георги Томалевски (1897-1988)

Така се постъпва с всекиго, който се опитва да внесе една нова идея било в науката, било в религията, било в обществения живот.
Като изнасям известни истини, мнозина казват, че ние духовните люде не сме с всичкия си ум. Но кажете ми кога хората са приели истината на своето време? Не донесе ли Христос една велика истина? Какво направиха с Него? След Христа дойдоха апостолите, но и тях подгониха. Така се постъпва с всекиго, който се опитва да внесе една нова идея било в науката, било в религията, било в обществения живот. Какъвто и да е този човек, все ще го гонят. Духовенството се страхува от мене. Искат да ме махнат, за да не им мътя водата. Слушайте приятели, казвам им аз. Този свят не е ваш.
към текста >>

Те имат религия, но вяра нямат.
Друго покаяние не зная. Ще кажа: „Господи, Ти ме изпрати на земята да проповядвам. Свърших работата си. Нямам нужда от нищо друго.“ Аз искам да събудя у българите вярата в Божественото. Те имат религия, но вяра нямат. Изгубили са я. Искам при това да дам на хората едно правилно разбиране на думата Учител. Учителят е толкова видим, колкото и невидим. Той е навсякъде: в светлината, във въздуха, във водата, в Слънцето, в камъните, в растенията, в животните и в хората. Той е на земята и същевременно е и в други светове.
към текста >>

Тя не е моя мисъл, а Божествена.
Даже и най-великите хора, като Буда, Кришна, а дори и Христос, не са сгрели целия свят така, както Слънцето го огрява. Те не са имали друга задача, а са проповядвали любов към Бога. Аз не говоря само за вас. Моята мисъл е за всички разумни същества. Тя се предава като по радио в целия свят. Тя не е моя мисъл, а Божествена. Родена е тя преди вековете - още преди създаването на света. Тя е проява на Бога, Който живее в нас и ни говори отвътре. И най-малкият подтик към добро е език на Бога. Не се интересувам нито от лошото, нито от доброто, което се говори за мен. Който говори лошо или добро за мене, то си остава за негова сметка.
към текста >>

60. Защо Учителят отказа амвона в Ямбол и участието си в Теософската ложа? - Георги Томалевски (1897-1988)

Първият случай е важен като прелом, когато той е трябвало да покаже на своя баща - свещеник Константин Дъновски, че неговото верую е Божествената виделина, която ще обнови човека, че не се заключва в установените догми и обряди на една религия, която и да е тя, а е свободна, дълбоко научна и разширена извън границите на нашия триизмерен свят същина.
Защо Учителят отказа амвона в Ямбол и участието си в Теософската ложа? След завръщането си от Америка през 1895 г., където в Медисън Учителят учил медицина и богословие, видни люде от евангелските среди в България, които имали високо мнение за неговите познания и духовни добродетели, му предложили амвон в една от евангелистките църкви в град Ямбол. Това е един особено характерен, показателен момент от живота на Учителя. Тъкмо на този кръстопът в духовния му стремеж, свързан с мисията му и перспективите на една предлагана длъжност, която би могла да бъде начало на една кариера, се проявява специфичното, особеното у този непознат в своята дълбока същност човек. Няколко пъти в своя живот Учителят показа, че има свой, строго избран път и мисия. Първият случай е важен като прелом, когато той е трябвало да покаже на своя баща - свещеник Константин Дъновски, че неговото верую е Божествената виделина, която ще обнови човека, че не се заключва в установените догми и обряди на една религия, която и да е тя, а е свободна, дълбоко научна и разширена извън границите на нашия триизмерен свят същина. Учителят, който още в ранните си години е познавал дълбините на Христовото учение, е показал без колебание и със смелостта на човек, който знае, че то не се изчерпва само с изискванията, които има установеният ред на една църква и е в пълен преизобилен живот в любовта на човека към Бога и истината. Като православен свещеник Константин Дъновски вероятно е изпитал огорчение от това, че за неговия син черква представлява цялата величествена вселена и че ако има нещо свято в църквата, това свято нещо се намира и във всички други църкви, както и на всяко друго място, където хората поменуват и се молят на Христа. Учителят в желанието си да опознае по-широк кръг от верующи в различните религиозни формации и чрез личен опит да установи каква е разликата в дълбочината на разбирането във всички тях, доста дълго време е наблюдавал работата и службите в евангелистките църкви. Както в Свищов, където той е завършил средното си образование в евангелско-методическото училище, така и в Америка, където също между методисти е изучил подробно живота на евангелистите, той е разбрал всичко, което му е необходимо да разбере. Като резултат на всичко това Учителят не остана служител нито в православната църква, нито когато му е бил предлаган амвон в евангелистката църква в град Ямбол.
към текста >>

61. Любовта, която трябва да познаем - Георги Томалевски (1897-1988)

Говоря ви за любов, казва Учителят, която лекува всички рани и ако човечеството живее още в недъзи, размирици и войни, това показва, че още не е разбрало тази Божествена сила.
Непробудени от дълбокия измамен сън на илюзиите, човеците мислят, че за любов говорят слаби, сантиментални, неборчески души. Напротив, любовта е могъща сила. Ние не можем да преминем живота си, без да се докоснем до нея. Ние живеем за любовта, която произлиза от него - Великия Универсален Дух. умираме за тази любов и възкръсваме пак за нея. Говоря ви за любов, казва Учителят, която лекува всички рани и ако човечеството живее още в недъзи, размирици и войни, това показва, че още не е разбрало тази Божествена сила. Ако би я разбрало, тя би го излекувала от всички страдания. „И скръбта ни ще се превърне в радост“. Тези думи от Свещеното Слово крият в себе си казаното по-горе. Напразни, суетни и жалки са всички усилия в живота ни, ако не познаваме Любовта. И като умрем, любовта ще ни направи безсмъртни, защото смъртта не може да достигне дотам, където стига любовта.
към текста >>

Вие помните онова място, където Христос - въплътената в човешки образ Божествена любов, каза: „Аз Съм Пътя, Истината и Живота“.
Как може човек да познае Бога и да долови нещо от безкрайната Му същност? Това не е по силите на човешкия разум. Единственото, което е възможно, е да Го любим. Какво можете да познаете от Великата Разумна Причина, ако не сте в пътя на любовта - единственият за вас достъпен път? Чрез любовта вие сте в процеса на развитието, превъзмогнали застоя на небитието. Вие помните онова място, където Христос - въплътената в човешки образ Божествена любов, каза: „Аз Съм Пътя, Истината и Живота“. Всеки, който иска да придобие любовта - Божествената Любов, за която говорим, трябва да извърши един вътрешен подвиг. Подвигът се състои в това да прости на ония, които не Го обичат и Му причиняват пакости. Не може ли да извърши този доста труден, но спасителен героизъм, той трябва да знае, че още нищо не е постигнал в познаването на Любовта. Никаква наука, никаква магия, никаква школа, никакви заклинания и формули не могат да му помогнат. Ето как Любовта - най-достъпният път за възхождане на душата, идва, след като е възможно осъществяването на тази вътрешна победа.
към текста >>

Всеки, който иска да придобие любовта - Божествената Любов, за която говорим, трябва да извърши един вътрешен подвиг.
Това не е по силите на човешкия разум. Единственото, което е възможно, е да Го любим. Какво можете да познаете от Великата Разумна Причина, ако не сте в пътя на любовта - единственият за вас достъпен път? Чрез любовта вие сте в процеса на развитието, превъзмогнали застоя на небитието. Вие помните онова място, където Христос - въплътената в човешки образ Божествена любов, каза: „Аз Съм Пътя, Истината и Живота“. Всеки, който иска да придобие любовта - Божествената Любов, за която говорим, трябва да извърши един вътрешен подвиг. Подвигът се състои в това да прости на ония, които не Го обичат и Му причиняват пакости. Не може ли да извърши този доста труден, но спасителен героизъм, той трябва да знае, че още нищо не е постигнал в познаването на Любовта. Никаква наука, никаква магия, никаква школа, никакви заклинания и формули не могат да му помогнат. Ето как Любовта - най-достъпният път за възхождане на душата, идва, след като е възможно осъществяването на тази вътрешна победа. Понякога чуваме да се казва: Оня, който ме обичаше, не ме обича вече.
към текста >>

Такова нещо е непонятно за Божествената любов.
Подвигът се състои в това да прости на ония, които не Го обичат и Му причиняват пакости. Не може ли да извърши този доста труден, но спасителен героизъм, той трябва да знае, че още нищо не е постигнал в познаването на Любовта. Никаква наука, никаква магия, никаква школа, никакви заклинания и формули не могат да му помогнат. Ето как Любовта - най-достъпният път за възхождане на душата, идва, след като е възможно осъществяването на тази вътрешна победа. Понякога чуваме да се казва: Оня, който ме обичаше, не ме обича вече. Такова нещо е непонятно за Божествената любов. Тя никого не отминава. Ако има такова явление, Любовта, която си е отишла, не е любовта, за която говорим тук. Не казвайте, че няма какво да обичате. Като минете покрай някой извор, цвете или плодно дърво, спрете се за малко и потърсете хубавото, което е вложено в тях. Във всяко нещо има красота и смисъл.
към текста >>

Ако има спорове между верующите дори от една и съща религия, това показва, че те сами още не са в светлината на любовта, която изключва противоречията.
Почнете да се грижите за някое растение. Наторявайте го и го поливайте. Самото цвете ще ви покаже колко голяма е вашата любов. В любовта няма съмнение и противоречие. В нея всичко е ясно и категорично. Ако има спорове между верующите дори от една и съща религия, това показва, че те сами още не са в светлината на любовта, която изключва противоречията. Не казвам, че спорът е нещо лошо, но в Христовата, сиреч в Божията любов той става излишен. Няма никакво значение каква служба заемаш и каква роля играеш върху арената на живота. Може да си свещеник, военен, писател, учител, философ или държавник. Може да си обикновен работник или занаятчия, поставиш ли любовта като основа на твоя живот, това, което ще направиш, ще бъде благословено. Носиш ли любовта в себе си и лук да режеш, ще бъдеш по-ценен, отколкото да си възпитаник на най-големия университет, но да вършиш работата си без любов.
към текста >>

Материалното битие е Божествена идея.
Управляват ли бедните, нисшите и гладните без любов, с нищо не ще подобрят света. Той пак ще си остане ад, защото ад е онова място, от което отсъствува любовта. * Чешмата, която ти дава вода, дошла от преизобилието на планината, не дава своята вода. И в този случай любовта на Бога към теб се проявява чрез материалната форма, чрез водата, която утолява твоята жажда. Материалното битие е Божествена идея. Храната, която приемаме, е драговолна жертва на природата, направена от любов. Когато някой махне ключа от петолинието, цигуларят не може да свири правилно. Ключът, който осмисля петолинието на живота и без който замлъква цигулката и на най-добрия цигулар, се нарича любов. Чувал съм да казват: „О, аз загубих първата си любов“! Казват това свещеници, учители, философи, майки и бащи.
към текста >>

Никой не я познава, защото цялата съвременна култура не е вкусила нито един от плодовете на Божествената любов.
* Гамата на сегашния човешки живот е миньорна. Хората дълго живяха в нея. Те я научиха много добре и станаха специалисти. Иде ред, когато човекът трябва да разбере мажорната гама. Никой не я познава, защото цялата съвременна култура не е вкусила нито един от плодовете на Божествената любов. Като казвам мажорна гама, не трябва да разбирате буквално мажорната гама в музиката. Това е само сравнение. Мажорната гама на любовта е нещо съвсем друго. Във величествения й строеж изчезва всяка скръб, колебание и тъмнина. Нейните мелодии разгъват красотата и безкрая на света, които хората всякога са търсили в миньорните тонове на скръбта.
към текста >>

62. Закони - Георги Томалевски (1897-1988)

В света съществуват закони, които ученикът на Божествената наука трябва да познава и съблюдава.
Закони В света съществуват закони, които ученикът на Божествената наука трябва да познава и съблюдава. Любовта, за която дадохме по-горе някои избрани от Учителя мисли и сентенции, е път към постижение на великата цел на ученичеството. Но в настоящия свят, както и в цялото битие има закони, които мъдрият трябва да познава, защото тези закони са стълбовете, върху които са положени основите и хармонията на света. Между многото закони, които Учителят е дал, тук цитираме тези, които подбрахме пак из неговото слово. Към всички закони си позволихме да дадем и някои пояснения. Тези пояснения ще послужат за по-правилното разбиране на законите.
към текста >>

Когато една религия загуби своя идеализъм и стане материалистическа, тя е осъдена на смърт.
Никой никому не пречи не само да мисли по някакъв начин, но да извърши това, което е намислил. Но тъй като светът почива и се развива по законите на Твореца, човек, който подбира по свобода своя път, не е свободен от закона, който той или зачита, или нарушава. Зачитането на закона носи благоприятни последици, а нарушението му или неговото пренебрегване носи обратни резултати. 7. Закон: Материализмът няма да даде нищо на света. Когато една култура загуби своя идеализъм и стане напълно материалистическа, тя е осъдена на смърт. Когато една религия загуби своя идеализъм и стане материалистическа, тя е осъдена на смърт. Когато едно учение изгуби своя идеализъм и стане материалистическо, то е осъдено на смърт. Пояснение: Материализмът, който е създаден като антитеза на истинската наука в живота, човека и вселената и който улеснява духовно невежите да разбират живота, е същевременно бариера, която е поставена да бъде премината от напредващия и творчески дух на новата епоха. Тази бариера е поставена за упражнения, но бариерата никога не е била цел. 8. Закон: Всяка форма в науката и изкуството е потребна, за да се изрази чрез нея някакво съдържание, а всяко съдържание е необходимо, за да се изрази смисълът на самия живот. Пояснение: Абстракционизмът може да има само частично влияние върху изкуството, за да внесе известен психологизъм и малка загадка за този, който го възприема.
към текста >>

63. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

То не може да бъде отъждествено с никоя религия или християнска Църква.
По своето съдържание то е насочено към бъдещето, към изгряващата Нова Култура на VI раса. В Новото учение липсват задължителни правила и догми. То не препоръчва наличието на платени проповедници, сиреч на хора, които да си изкарват хляба под дебелата сянка на Словото. Xарактерна за него е подкупващата яснота на изказа, достъпността за всички възрасти и настройки на мисленето, пълната свобода на личния избор. Новото учение не се противопоставя на останалите учения с еволюционна насоченост, а ги допълва по свой собствен начин, притежавайки неповторим облик и автентичност. То не може да бъде отъждествено с никоя религия или християнска Църква. То е наука и философия за живота. Новото учение намира израз както в Словото на Учителя П. Дънов, така и в самия му живот, в неговия личен пример. Едва ли ще сгрешим, ако изтъкнем, че в неговите беседи и лекции са засегнати на практика всички най-важни проблеми на Битието. Социалното и философското, науката и изкуството се преплитат по удивителен начин в живата тъкан на изреченото и написаното от него.
към текста >>

Моето учение е основано на три главни принципа: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина.
Дънов по своята същност е една практическа философия, която тръгва от убеждението, че благовестието на Xристос в неговата първична неподправеност и простота трябва да стане основа за идването на един нов човек, човека на новата (окултна) раса, човека, който ще живее с повелята на Божия закон. Може би тук е мястото отново да дадем думата на самия П. Дънов. В следващите редове предлагаме един саморъчно написан от него текст, представен пред органите на Обществена безопасност във връзка с конкретен случай: ПРОТОКОЛ ЗА РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛ Именувам се Петър Константинов Дънов, от Варна, 60-годишен, българин, неженен, неосъждан, учител. Показвам: Моето учение е основано на три главни принципа: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. От тия принципи произтича, че е необходим пълен мир и взаимно разбирателство между хората, братство и взаимопомощ за общо благо. Учението ми изключва всяко насилие и изисква пълна чистота в мислите, чувствата и действията. Едно от най-съществените условия за всички последователи на това учение е съвършената нравственост. Ученикът на Божествената школа, за да възприеме и приложи великите истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка за развитието му.
към текста >>

Бъдещата култура се отличава по три неща: повдигането на жената, повдигането на бедните и слабите и застъпване правата на човека." Макс Xайндел в своята "Астрология" твърди, че в епохата на Водолея ще бъдат решени две особено важни задачи: ще бъде премахнато плътоядството (месоядството) и плътската любов ще се трансформира в Божествена.
Ако се съди по характера на събитията в световен мащаб всички кризи от политическо и икономическо естество, противоречивите тенденции в културата и духовния живот, лутането между различни, често антагонистично противоречиви ценностни системи, докато се зарадваме на блясъка на златото, ще се наложи да преминем през още редица тежки изпитания. За същността на епохата на Водолея Учителят П. Дънов казва следното: "Това време ще бъде на войни, безредици, разорение и последна война на Сатаната за превъзходство." И още: "Сега сме в епохата на Водолей, което значи чистота. В епохата на Водолей всичко ще се оправи! Астралният свят е вече почистен. Бъдещата култура се отличава по три неща: повдигането на жената, повдигането на бедните и слабите и застъпване правата на човека." Макс Xайндел в своята "Астрология" твърди, че в епохата на Водолея ще бъдат решени две особено важни задачи: ще бъде премахнато плътоядството (месоядството) и плътската любов ще се трансформира в Божествена. Като цяло източните религиозно-философски концепции са актуални за своята епоха, методите им са съобразени с конкретните исторически задачи и с изискванията на дадения космически момент. Божественото учение е едно, но методите са различни! При търсенето на адекватни паралели между учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов и други теоретични схеми е задължително да бъдат отчетени основните възгледи и стремежи на модерния мистицизъм, както и общността от главни идеи и тенденции, обединяващи в едно цяло учението на йогите, теософията и съвременните окултни школи. Не на последно място трябва да бъдат взети под внимание и водещите тези в Xристовото благовестие, ала не в църковната му интерпретация, а в неговия първичен вид, бликащ от възвишен идеализъм.
към текста >>

theos Бог, и sophia мъдрост, знание; буквално Божествена мъдрост, богопознание; в собствения смисъл теософия се нарича учението на Е. П.
Той е неизменен Абсолют, централна Монада и същевременно проявяващ се, даващ форма и живот на всичко, вечно творящ Логос. В качеството Си на Абсолют Той е Първопричина на всичко съществуващо, дарява живот на всичко (Деян. 17:28), съдържа единството на всички души, Той е Глава на човешкия дух. В Своето проявление Той е единното и вечно Битие, всемирният живот, творческата любов, висшето съзнание или "съзнанието на Цялото". П. Дънов споделя с йогите, с теософията (от гр. theos Бог, и sophia мъдрост, знание; буквално Божествена мъдрост, богопознание; в собствения смисъл теософия се нарича учението на Е. П. Блаватска (1831-1891), която през 1875 г. основала теософско дружество в Ню Йорк; скоро след това неговият център бил преместен в Индия; функционира и днес; теософията обединява схващания и елементи на различни източни и западни религии и идеалистически системи, главно на будизма и други направления на индийската религиозно-философска мисъл; по този повод някои я наричат "езотеричен будизъм") и съвременните окултни учения идеята за инволюцията и еволюцията (разгледана по-горе) като висше и основно проявление на Абсолютното, като главен и доминиращ над всичко закон на всемирния живот. В своето учение той прокарва също така и идеите за кармата и прераждането (превъплътяването) на душите (на този компонент от учението на П. Дънов е посветена отделна тема в настоящия лекционен курс). Последното той утвърждава не поради това, че в противен случай (ако бъдат отхвърлени тези възгледи) действителността не може да се примири с идеята за господството на една висша разумност, висша Любов и висша правда в живота, а защото тези идеи за кармата и прераждането са опитани и несъмнени за него истини на живота.
към текста >>

Могат да бъдат открити сходства между учението на ББ и други теоретични източници, които по същността си са близки до християнството: гностицизмът също окултна система, която набляга на знанието за начина, по който Божествената искра в човека ще се реинтегрира (т. е.
преценява прераждането като възможност за пречистване и усъвършенстване, понеже душата е свързана с Бога); учението на най-великия древногръцки философ Платон (427-347 г. пр. Xр. изтъква безсмъртието на душата, която има Божествен произход и представлява истинският човек); неоплатонизма на Плотин (205-270 г. сл. Xр. възгледът за еманация на света от Бога, Който е трансцендентно и творческо Едно); египетския херметизъм (идеята за вечното възкресение и неразривната връзка между Бог, природа и човек; принципът, че Бог обича човека и затова му прощава всичко). Могат да бъдат открити сходства между учението на ББ и други теоретични източници, които по същността си са близки до християнството: гностицизмът също окултна система, която набляга на знанието за начина, по който Божествената искра в човека ще се реинтегрира (т. е. ще се съедини отново) с източника си Бога; бележитите учители на Църквата от първите векове на християнството, представители на Александрийската богословска школа Ориген и Климент Александрийски: те разглеждат цялото Битие като одухотворена същност (елементи на хилозоизъм философско учение за универсалната одушевеност на материята и на света като цяло); според тези двама християнски богослови и мислители човешките души се пречистват и извисяват и постъпателно се завръщат към целта си Бога; в края на времената всички ще се спасят (учението на Ориген за т.нар. апокатастасис, което е било отхвърлено от християнската Църква като еретично) и старият материален свят ще изчерпи съдържанието си; център на съвършенството на човека е познанието на Бога; единственото средство за проникване в Божията Същност е Любовта. Не е трудно да бъдат установени някои прилики в схващанията на П. Дънов и тези на Лев Толстой (идеята за познаване на Бога като Любов и вярата в безсмъртието на душата, както и етическата концепция за отказ от егоизма). Но П.
към текста >>

Ала когато християнството се превърнало в държавна религия (след Миланския едикт на император Константин Велики 313 г.) религия, от една страна, на цялата невежествена народна маса, а, от друга на робовладелците, феодалите, властимащите (на всички, които упражнявали експлоатация, насилие, неправда), тогава то било подложено на изопачаване.
Според Учителя П. Дънов учението на Иисус Xристос е окултно по своя характер неговите дълбоки и основни истини са съставлявали тайно учение на ранното (първото) християнство, което се е предавало от уста на уста, чрез посвещения в т. нар. Xристови малки и големи мистерии. Тези висши истини са били възприемани посредством дълга подготовка и нравствено издигане; те са ставали обект на лично преживяване и лична опитност, а не само на вяра, и са били преценявани като несъмнена жива действителност. Ето защо истинските християни от периода на ранната Църква са имали моралната сила да следват препоръчвания от Иисус "тесен път"; ето защо те са основавали братски общини, които са просъществували около три столетия; ето защо те са умирали с песни и молитви по арените, разкъсвани от диви зверове. Ала когато християнството се превърнало в държавна религия (след Миланския едикт на император Константин Велики 313 г.) религия, от една страна, на цялата невежествена народна маса, а, от друга на робовладелците, феодалите, властимащите (на всички, които упражнявали експлоатация, насилие, неправда), тогава то било подложено на изопачаване. Тесният път бил изоставен, тайното учение забравено. Тогава постепенно било създадено едно удобно християнство, започнали да проповядват и да утвърждават вярата в постигане Царството Божие не на Земята, а на небето, не чрез изпълнение волята Божия и прилагането на Любовта, изключваща всякаква омраза и насилие, и не чрез постигане на истинско съвършенство, а чрез Xристовата жертва на Голгота, чрез опростена (до степен на опростенчество) вяра в Xриста, чрез осъществяване на чисто външни ритуали и обреди формална церемониалност. Така се стигнало и до куриозите с обратен знак индулгенциите и инквизицията. По този начин "тесният път" бил заменен с широкия и удобен път на насилието, неправдата и греха. Но същевременно официалното, институционализирано християнство изгубило своя истински живот и престанало да бъде онзи мощен фактор за всестранно повдигане на човека, каквото било в първите времена от земното битие на Църквата.
към текста >>

Който възприема Божествената Любов като основен закон в живота, той вече е приет във великата армия на Светлината.
Тях можем да оприличим на дървета, които раждат твърди плодове, узряването на които става късно, когато зимата вече хлопа по вратата на живота. Новото учение е лишено от ритуали и шаблони, от показна, изпразнена от съдържание церемониалност. То изяснява свободно, с философска задълбоченост и дори с експериментална доказателствена сила безсмъртното и всепобеждаващо Xристово благовестие. Учението на ББ е едновременно вяра, наука и висш нравствен идеал. То е същевременно практика в ежедневието, стремяща се да върне на човека изгубените или ранени надежди за нещо истинско, достойно, красиво, непреходно. Който възприема Божествената Любов като основен закон в живота, той вече е приет във великата армия на Светлината. Тази именно Любов и никоя друга разрешава всички противоречия в личния, обществения и международния живот. Учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, разглежда Космоса като един колосален по мащабите си организъм, в който съществуването на галактиките, звездите и планетите, на човека, животните, растенията, минералите, молекулите, атомите и най-малките частици на веществото се направлява от едно Единно Мирово Съзнание Творческия Универсален ДУХ, Когото народите през различните епохи са назовавали по различен начин. Отрицателите на тази вездесъща Реалност, т.нар. атеисти, плащат прескъп данък на изконно невежество.
към текста >>

Ако Божествената мисъл, която дойде в тебе, не създаде чувство и не премине в действие, връзката с Божественото я няма.
Тя трябва да създаде едно чувство и да се приложи без отлагане (курсивът мой К. З.). Ако отложиш мисълта, ще я изгубиш. Нещата не се повтарят никога. Те всеки път са нови. Мисълта, чувството и делото трябва да вървят заедно. Ако Божествената мисъл, която дойде в тебе, не създаде чувство и не премине в действие, връзката с Божественото я няма. Тя е прекъсната и липсват онези пълни условия за проява на Божественото." От човека а още повече от ученика по духовния път небето очаква да проявява градивна инициатива във всеки миг от неговия съзнателен живот. Най-вече, разбира се, при вземането на съдбоносни решения, когато именно проличава най-ясно до каква степен той е възприел Божественото Слово и доколко го е превърнал в неделима част от своето мислене и поведение. " Детето, което е в майчината утроба, когато прави движения и рита, получава нещо от нея. С тези движения детето държи майката във връзка със себе си. Спре ли да прави движения, тя вече не може да му помогне.
към текста >>

64. Божественият Принцип на ЛЮБОВТА - Константин Златев

И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената Любов." В обхвата на тези разсъждения на Учителя П.
Ето защо абсолютната Божия Любов подразбира абсолютна Правда. Дето няма правда, няма любов. Физическата страна на Любовта е правдата. За да се изяви Любовта на земята, непременно трябва да има Правда. Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда. И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената Любов." В обхвата на тези разсъждения на Учителя П. Дънов Любовта включва целия комплекс от отношенията между хората и всички добродетели, които те трябва да култивират през земния си живот: търпение, благост, благородство, скромност, смирение, опрощение, справедливост, доверие, надежда, физическа и духовна издръжливост, устойчивост, твърдост, упование и много други (ср. I Кор. 13 гл.). Божественото начало у човека - това е самият той. От тази позиция следва да изхождаме и във взаимоотношенията си с нашите ближни, понеже потенциалът на всекиго от нас произхожда от една съвършена Същност и сам я отразява в дълбините на естеството си.
към текста >>

В същност именно това е най-истинската, Божествената Любов - вътрешният извор на човешкото пресътворение.
Дънов: "Когато в един момент Любовта те посети, то е момент, който никога няма да забравиш. Тогава ти ще почувстваш такова разширение, че ще се слееш с всички същества, ще искаш на всички да дадеш и да им направиш добро. Този момент ще остане за тебе като една любима мечта, най-много ще мислиш, ще го пазиш свято и никога няма да говориш за него, но той ще ти дава най-голямата сила и живот." Любовта помага по най-непосредствения начин да бъде разкрита красотата на външното, на заобикалящата ни реалност, както и на облика, който самите ние предлагаме на околните. Ала в същото време тя крие в себе си и заряда на една разтваряща съзнанието мистичност, проникването до най-дълбинните пластове на личността. В същност именно това е най-истинската, Божествената Любов - вътрешният извор на човешкото пресътворение. В много от случаите нейните външни прояви представляват само сянка на действителната Любов. В тази насока Учителят П. Дънов споделя следното: Досега вие нито сте обичали, нито сте били обичани. Вие имате любов, но не такава, за която аз говоря. Достатъчно е да проникне Любовта в човека за един момент, за да се почувства в хармония с цялата Вселена, с всички същества.
към текста >>

Тя няма нищо общо с истинската, Божествена Любов, която е твърде рядък гост в нашия живот.
Желая ви да имате тази опитност, да се свържете с тази реалност, да се домогнете до нея." Странно нещо е любовта... Никога не разбираш как идва и кога си отива. Едва по-късно ти става ясно, че (в повечето случаи) това е била онази преходна човешка устременост към единение с обекта на въжделенията, която обикновено назоваваме погрешно "любов". Учителят П. Дънов я определя като проява на магнетично привличане между половете. Тя няма нищо общо с истинската, Божествена Любов, която е твърде рядък гост в нашия живот. Затова и не бива на никаква цена да пропуснем времето, когато тя ни е посетила - да бъдем неизменно будни за мига, в който тя ще се роди за живот в сърцето ни: "Събуждането на Любовта е новораждане. Когато Любовта се пробуди в човека, животът му вече не изгасва. Той влиза в по-висока гама на живота. Светлината на това място е голяма, вследствие на което той вижда нещата ясно. Следователно светлината на Любовта осмисля както физическия свят, тъй и духовния и Божествения.
към текста >>

Божествената Любов - висшето проявление на Любовта в света
Първи закон: Когато обичаш Бога - всички същества те обичат. Втори закон: Когато Бог те обича - ти обичаш всички същества. Трети закон: Всички ние живеем в Бога, без разлика - всички същества; това е дадено наготово. Важното е ние да дадем условия Бог да живее в нас. А това става, когато приемем Любовта.5. Божествената Любов - висшето проявление на Любовта в света "Любовта в Божествен смисъл е разумна проява между две възвишени души, които стоят на еднакъв уровен и по ум, и по сърце, и по стремежи - души еднакво благородни, еднакво повдигнати духовно. " (Учителят П. Дънов) Божествената Любов е достояние на онези души, които са завършили своята еволюция и са постигнали съвършенство, които завинаги са победили в битката с материята, с низшето начало у човека. За останалите хора Божествената Любов е цел и стремление, път на духовно развитие. Учителят на ББ в България предлага точен критерий за различаването на тази най-велика форма на Любов: "Дали любовта ти към един човек е Божествена, се познава по това: ако тя роди в тебе любов към всички, тя е Божествена.
към текста >>

Божествената Любов е достояние на онези души, които са завършили своята еволюция и са постигнали съвършенство, които завинаги са победили в битката с материята, с низшето начало у човека.
Важното е ние да дадем условия Бог да живее в нас. А това става, когато приемем Любовта.5. Божествената Любов - висшето проявление на Любовта в света "Любовта в Божествен смисъл е разумна проява между две възвишени души, които стоят на еднакъв уровен и по ум, и по сърце, и по стремежи - души еднакво благородни, еднакво повдигнати духовно. " (Учителят П. Дънов) Божествената Любов е достояние на онези души, които са завършили своята еволюция и са постигнали съвършенство, които завинаги са победили в битката с материята, с низшето начало у човека. За останалите хора Божествената Любов е цел и стремление, път на духовно развитие. Учителят на ББ в България предлага точен критерий за различаването на тази най-велика форма на Любов: "Дали любовта ти към един човек е Божествена, се познава по това: ако тя роди в тебе любов към всички, тя е Божествена. Щом обичаш едного, сърцето ти се отваря за всички, към всички си разположен, във всички виждаш доброто и красивото." За истинската Любов не съществува разстояние между тези, които я споделят. Тя преодолява с най-високата възможна скорост всички прегради, всички ограничения и свързва в едно сърцата, туптещи в нейния животворен ритъм: "Когато аз ви обичам, където и да сте в света, ще почувствате моята Любов, всичко ще ви върви, ще ви помагам във всичко. За Любовта има само един израз: тя е всесилна!
към текста >>

За останалите хора Божествената Любов е цел и стремление, път на духовно развитие.
А това става, когато приемем Любовта.5. Божествената Любов - висшето проявление на Любовта в света "Любовта в Божествен смисъл е разумна проява между две възвишени души, които стоят на еднакъв уровен и по ум, и по сърце, и по стремежи - души еднакво благородни, еднакво повдигнати духовно. " (Учителят П. Дънов) Божествената Любов е достояние на онези души, които са завършили своята еволюция и са постигнали съвършенство, които завинаги са победили в битката с материята, с низшето начало у човека. За останалите хора Божествената Любов е цел и стремление, път на духовно развитие. Учителят на ББ в България предлага точен критерий за различаването на тази най-велика форма на Любов: "Дали любовта ти към един човек е Божествена, се познава по това: ако тя роди в тебе любов към всички, тя е Божествена. Щом обичаш едного, сърцето ти се отваря за всички, към всички си разположен, във всички виждаш доброто и красивото." За истинската Любов не съществува разстояние между тези, които я споделят. Тя преодолява с най-високата възможна скорост всички прегради, всички ограничения и свързва в едно сърцата, туптещи в нейния животворен ритъм: "Когато аз ви обичам, където и да сте в света, ще почувствате моята Любов, всичко ще ви върви, ще ви помагам във всичко. За Любовта има само един израз: тя е всесилна! " По този начин между съществата, които искрено се обичат, се изгражда мощна, неразкъсваема връзка.
към текста >>

Учителят на ББ в България предлага точен критерий за различаването на тази най-велика форма на Любов: "Дали любовта ти към един човек е Божествена, се познава по това: ако тя роди в тебе любов към всички, тя е Божествена.
Божествената Любов - висшето проявление на Любовта в света "Любовта в Божествен смисъл е разумна проява между две възвишени души, които стоят на еднакъв уровен и по ум, и по сърце, и по стремежи - души еднакво благородни, еднакво повдигнати духовно. " (Учителят П. Дънов) Божествената Любов е достояние на онези души, които са завършили своята еволюция и са постигнали съвършенство, които завинаги са победили в битката с материята, с низшето начало у човека. За останалите хора Божествената Любов е цел и стремление, път на духовно развитие. Учителят на ББ в България предлага точен критерий за различаването на тази най-велика форма на Любов: "Дали любовта ти към един човек е Божествена, се познава по това: ако тя роди в тебе любов към всички, тя е Божествена. Щом обичаш едного, сърцето ти се отваря за всички, към всички си разположен, във всички виждаш доброто и красивото." За истинската Любов не съществува разстояние между тези, които я споделят. Тя преодолява с най-високата възможна скорост всички прегради, всички ограничения и свързва в едно сърцата, туптещи в нейния животворен ритъм: "Когато аз ви обичам, където и да сте в света, ще почувствате моята Любов, всичко ще ви върви, ще ви помагам във всичко. За Любовта има само един израз: тя е всесилна! " По този начин между съществата, които искрено се обичат, се изгражда мощна, неразкъсваема връзка. Това е факт на духовното общуване във Вселената, закон на невидимия свят.
към текста >>

Ако в контакта помежду си човешките същества достигнат равнището на проявление на Божествената Любов, то в нейния благодатен огън неминуемо ще изгорят всички елементи на егоизъм, дребнавост, самолюбие - въобще на всички форми, с които се отличава низшата човешка природа.
Учителят П. Дънов го дефинира по следния начин: "Когато се обичат, хората предават настроенията и разположенията си един на друг. Когато между двама души съществува известно подобие, те взаимно си предават своите мисли и чувства. Каквото мисли и чувства единият, ще го мисли и чувства и другият. Ако единият е добре или зле разположен, и другият ще има същото разположение." Ако в контакта помежду си човешките същества достигнат равнището на проявление на Божествената Любов, то в нейния благодатен огън неминуемо ще изгорят всички елементи на егоизъм, дребнавост, самолюбие - въобще на всички форми, с които се отличава низшата човешка природа. Ще изгори без остатък и един от най-яростните врагове на любовта между мъжа и жената - ревността. Божествената Любов изключва ревността: "Когаревнува човек? Когато иска да задържи нещо за себе си. Когато обичаш някого, ти го пазиш за себе си, обсебваш го. Това не е любов.
към текста >>

Божествената Любов изключва ревността: "Когаревнува човек?
Когато между двама души съществува известно подобие, те взаимно си предават своите мисли и чувства. Каквото мисли и чувства единият, ще го мисли и чувства и другият. Ако единият е добре или зле разположен, и другият ще има същото разположение." Ако в контакта помежду си човешките същества достигнат равнището на проявление на Божествената Любов, то в нейния благодатен огън неминуемо ще изгорят всички елементи на егоизъм, дребнавост, самолюбие - въобще на всички форми, с които се отличава низшата човешка природа. Ще изгори без остатък и един от най-яростните врагове на любовта между мъжа и жената - ревността. Божествената Любов изключва ревността: "Когаревнува човек? Когато иска да задържи нещо за себе си. Когато обичаш някого, ти го пазиш за себе си, обсебваш го. Това не е любов. Истинската Любов внася разширение в човешката душа. Щом обичаш някой човек, остави го свободен!
към текста >>

Божествената Любов се отличава по това, че оставя човека свободен " (Учителят П. Дънов).
Когато иска да задържи нещо за себе си. Когато обичаш някого, ти го пазиш за себе си, обсебваш го. Това не е любов. Истинската Любов внася разширение в човешката душа. Щом обичаш някой човек, остави го свободен! Божествената Любов се отличава по това, че оставя човека свободен " (Учителят П. Дънов). За да съхраним Любовта, следва да й предоставим достатъчно духовно пространство, в което тя да се разгърне и да роди красивите плодове, заложени в същността й. Това изисква, освен всичко останало, и спазването на определена дистанция между субектите на Любовта. Учителят на Бб в нашата страна издига това изискване в ранг на закон за общуването: "При Любовта трябва да пазим точно определено разстояние от този, когото любим! " На друго място в учението си той обяснява този закон с думите: "При Любовта не трябва да упражняваш никакво насилие, от какъвто и да е вид, върху този, когото обичаш." Божествената Любов - за разлика от преходната човешка - изпъква и със своето постоянство: "Човешката любов се променя и изменя.
към текста >>

Божествената Любов - за разлика от преходната човешка - изпъква и със своето постоянство: "Човешката любов се променя и изменя.
Божествената Любов се отличава по това, че оставя човека свободен " (Учителят П. Дънов). За да съхраним Любовта, следва да й предоставим достатъчно духовно пространство, в което тя да се разгърне и да роди красивите плодове, заложени в същността й. Това изисква, освен всичко останало, и спазването на определена дистанция между субектите на Любовта. Учителят на Бб в нашата страна издига това изискване в ранг на закон за общуването: "При Любовта трябва да пазим точно определено разстояние от този, когото любим! " На друго място в учението си той обяснява този закон с думите: "При Любовта не трябва да упражняваш никакво насилие, от какъвто и да е вид, върху този, когото обичаш." Божествената Любов - за разлика от преходната човешка - изпъква и със своето постоянство: "Човешката любов се променя и изменя. Духовната се променя, без да се изменя. А Божествената нито се променя, нито се изменя. Тя само расте. ...Когато любовта на човека се мени, това показва, че той не оценява благото, което Бог му е дал. Човекът на Любовта се отличава по това, че той никога не се разочарова.
към текста >>

А Божествената нито се променя, нито се изменя.
Това изисква, освен всичко останало, и спазването на определена дистанция между субектите на Любовта. Учителят на Бб в нашата страна издига това изискване в ранг на закон за общуването: "При Любовта трябва да пазим точно определено разстояние от този, когото любим! " На друго място в учението си той обяснява този закон с думите: "При Любовта не трябва да упражняваш никакво насилие, от какъвто и да е вид, върху този, когото обичаш." Божествената Любов - за разлика от преходната човешка - изпъква и със своето постоянство: "Човешката любов се променя и изменя. Духовната се променя, без да се изменя. А Божествената нито се променя, нито се изменя. Тя само расте. ...Когато любовта на човека се мени, това показва, че той не оценява благото, което Бог му е дал. Човекът на Любовта се отличава по това, че той никога не се разочарова. Човек никога не трябва да губи Любовта си" (Учителят П. Дънов). Едно от най-важните качества на Божествената Любов е способността й непрекъснато да нараства.
към текста >>

Едно от най-важните качества на Божествената Любов е способността й непрекъснато да нараства.
А Божествената нито се променя, нито се изменя. Тя само расте. ...Когато любовта на човека се мени, това показва, че той не оценява благото, което Бог му е дал. Човекът на Любовта се отличава по това, че той никога не се разочарова. Човек никога не трябва да губи Любовта си" (Учителят П. Дънов). Едно от най-важните качества на Божествената Любов е способността й непрекъснато да нараства. Поради заряда на безграничност в себе си тя не само че не отслабва с времето, а, напротив - укрепва, усилва се и се разширява. Този процес на вътрешно разрастване е описан от Учителя П. Дънов с пестеливи, но ярки щрихи: "Когато обичаш човешката душа, любовта непрестанно расте и разкрива все нови и нови ценности в нея. Ако увеличаваш любовта си, имаш бъдеще. Ако я намаляваш, нямаш бъдеще.
към текста >>

Човек трябва да увеличава Любовта си, без да говори на хората за нея." И още: "Божествената Любов има и следната отличителна черта: тя постоянно расте.
Ако увеличаваш любовта си, имаш бъдеще. Ако я намаляваш, нямаш бъдеще. Любовта на човека трябва да бъде във възходяща степен, т. е. всеки ден той да има ново прозрение, ново откровение за нея. Любовта е един безграничен свят! Човек трябва да увеличава Любовта си, без да говори на хората за нея." И още: "Божествената Любов има и следната отличителна черта: тя постоянно расте. В нея има вечен растеж: като обичаш някого, тази любов трябва да се увеличава. Любов, която не се увеличава непрестанно, не е Божествена. Тя ще изчезне." 6. Любовта дарява безсмъртие Безсмъртието е потенциал на човешката същност, на непреходното ни естество, което сме получили като дар от Твореца в акта на нашето сътворяване (ср.
към текста >>

Любов, която не се увеличава непрестанно, не е Божествена.
Любовта на човека трябва да бъде във възходяща степен, т. е. всеки ден той да има ново прозрение, ново откровение за нея. Любовта е един безграничен свят! Човек трябва да увеличава Любовта си, без да говори на хората за нея." И още: "Божествената Любов има и следната отличителна черта: тя постоянно расте. В нея има вечен растеж: като обичаш някого, тази любов трябва да се увеличава. Любов, която не се увеличава непрестанно, не е Божествена. Тя ще изчезне." 6. Любовта дарява безсмъртие Безсмъртието е потенциал на човешката същност, на непреходното ни естество, което сме получили като дар от Твореца в акта на нашето сътворяване (ср. Бит. 2:7). Бог е вечен и безсмъртен.
към текста >>

Докосването до истинската, Божествената любов няма и не може да има еквивалент сред човешките преживявания - то е неповторимо и изпълва душата с аромата на Вечността.
Бит. 2:7). Бог е вечен и безсмъртен. Той е създал духа на човека от същата безсмъртна субстанция, отделил е от Себе Си безброй монади (индивидуалности, духовни искри, лъчи от Неговата същност), без по никакъв начин да накърнява абсолютното Си съвършенство. Любовта е естествената среда за проявление и утвърждаване на човешкото безсмъртие. Липсата на любов, омразата е равна на духовна смърт. Докосването до истинската, Божествената любов няма и не може да има еквивалент сред човешките преживявания - то е неповторимо и изпълва душата с аромата на Вечността. Учителят П. Дънов с размаха на велик художник на Словото рисува картината на това изключително и така рядко събитие в нашия живот: "Няколко мига, преживени в Божествената Любов, струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран всред най-големи удоволствия и наслади." Божествената Любов е по-силна от смъртта! Пред нейния величествен трон падат на колене всички най-опасни и потайни врагове на човека, скрити надълбоко в лабиринтите на неговата душевност. Каква прекрасна царица на безсмъртието е тя!
към текста >>

Дънов с размаха на велик художник на Словото рисува картината на това изключително и така рядко събитие в нашия живот: "Няколко мига, преживени в Божествената Любов, струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран всред най-големи удоволствия и наслади."
Той е създал духа на човека от същата безсмъртна субстанция, отделил е от Себе Си безброй монади (индивидуалности, духовни искри, лъчи от Неговата същност), без по никакъв начин да накърнява абсолютното Си съвършенство. Любовта е естествената среда за проявление и утвърждаване на човешкото безсмъртие. Липсата на любов, омразата е равна на духовна смърт. Докосването до истинската, Божествената любов няма и не може да има еквивалент сред човешките преживявания - то е неповторимо и изпълва душата с аромата на Вечността. Учителят П. Дънов с размаха на велик художник на Словото рисува картината на това изключително и така рядко събитие в нашия живот: "Няколко мига, преживени в Божествената Любов, струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран всред най-големи удоволствия и наслади." Божествената Любов е по-силна от смъртта! Пред нейния величествен трон падат на колене всички най-опасни и потайни врагове на човека, скрити надълбоко в лабиринтите на неговата душевност. Каква прекрасна царица на безсмъртието е тя! Ала подава ръка само на онзи, който е заслужил с житейския си подвиг да я погледне в очите. "Ако една майка има силна и непоколебима любов към децата си, смъртта не може да й ги отнеме.
към текста >>

Божествената Любов е по-силна от смъртта!
Любовта е естествената среда за проявление и утвърждаване на човешкото безсмъртие. Липсата на любов, омразата е равна на духовна смърт. Докосването до истинската, Божествената любов няма и не може да има еквивалент сред човешките преживявания - то е неповторимо и изпълва душата с аромата на Вечността. Учителят П. Дънов с размаха на велик художник на Словото рисува картината на това изключително и така рядко събитие в нашия живот: "Няколко мига, преживени в Божествената Любов, струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран всред най-големи удоволствия и наслади." Божествената Любов е по-силна от смъртта! Пред нейния величествен трон падат на колене всички най-опасни и потайни врагове на човека, скрити надълбоко в лабиринтите на неговата душевност. Каква прекрасна царица на безсмъртието е тя! Ала подава ръка само на онзи, който е заслужил с житейския си подвиг да я погледне в очите. "Ако една майка има силна и непоколебима любов към децата си, смъртта не може да й ги отнеме. Не само смъртта - никоя сила в света не е в състояние да разлъчи две същества, които Любовта е съединила (курсивът мой - К. З.).
към текста >>

По този начин в Божествената Любов всички души се съединяват в едно цяло, така мощно, така устойчиво, че никаква сила в света не е в състояние да разкъса неразривните му връзки.
Любовта образува най-устойчивите съединения в живота. И когато две души образуват едно такова устойчиво съединение чрез силата на Любовта, те образуват една двойно по-мощна и по-светла душа, с две съзнания. Тези две души, като срещнат други две души, съединени по този начин, се свързват с тях и образуват една още по-мощна душа. Четирите души се съединяват с нови четири души и образуват една още по-мощна колективна душа. Така продължава този Божествен процес на Любовта, който единствен е в състояние да образува устойчиви, неразлъчни съединения между душите. По този начин в Божествената Любов всички души се съединяват в едно цяло, така мощно, така устойчиво, че никаква сила в света не е в състояние да разкъса неразривните му връзки. В това цяло всяка душа живее в другите души и те живеят в нея. Така се осъществява единството в множеството и множеството в единството" (Учителят П. Дънов). 7. Любовта стои над всяка религия Религиите са земната, материализирана изява на Божествената Любов. Тяхната основна цел е да свържат човека с Бога, земното - с небесното, материята - с Духа.
към текста >>

7. Любовта стои над всяка религия
Четирите души се съединяват с нови четири души и образуват една още по-мощна колективна душа. Така продължава този Божествен процес на Любовта, който единствен е в състояние да образува устойчиви, неразлъчни съединения между душите. По този начин в Божествената Любов всички души се съединяват в едно цяло, така мощно, така устойчиво, че никаква сила в света не е в състояние да разкъса неразривните му връзки. В това цяло всяка душа живее в другите души и те живеят в нея. Така се осъществява единството в множеството и множеството в единството" (Учителят П. Дънов). 7. Любовта стои над всяка религия Религиите са земната, материализирана изява на Божествената Любов. Тяхната основна цел е да свържат човека с Бога, земното - с небесното, материята - с Духа. Единствената най-сигурна връзка в това отношение е Любовта. Ето как Учителят на ББ в нашата страна коментира взаимоотношенията между Любовта, вярата в Бога и религията: "Значи Бог, като възлюбил света, дал от Себе Си в жертва най-хубавото, най-възвишеното - Своя "Единороден Син ", за да повдигне ония души, които вярват в Любовта. И наистина, може да се вярва само в едно: в Любовта.
към текста >>

Религиите са земната, материализирана изява на Божествената Любов.
Така продължава този Божествен процес на Любовта, който единствен е в състояние да образува устойчиви, неразлъчни съединения между душите. По този начин в Божествената Любов всички души се съединяват в едно цяло, така мощно, така устойчиво, че никаква сила в света не е в състояние да разкъса неразривните му връзки. В това цяло всяка душа живее в другите души и те живеят в нея. Така се осъществява единството в множеството и множеството в единството" (Учителят П. Дънов). 7. Любовта стои над всяка религия Религиите са земната, материализирана изява на Божествената Любов. Тяхната основна цел е да свържат човека с Бога, земното - с небесното, материята - с Духа. Единствената най-сигурна връзка в това отношение е Любовта. Ето как Учителят на ББ в нашата страна коментира взаимоотношенията между Любовта, вярата в Бога и религията: "Значи Бог, като възлюбил света, дал от Себе Си в жертва най-хубавото, най-възвишеното - Своя "Единороден Син ", за да повдигне ония души, които вярват в Любовта. И наистина, може да се вярва само в едно: в Любовта. Всяко друго вярване е измама.
към текста >>

Ето как Учителят на ББ в нашата страна коментира взаимоотношенията между Любовта, вярата в Бога и религията: "Значи Бог, като възлюбил света, дал от Себе Си в жертва най-хубавото, най-възвишеното - Своя "Единороден Син ", за да повдигне ония души, които вярват в Любовта.
Така се осъществява единството в множеството и множеството в единството" (Учителят П. Дънов). 7. Любовта стои над всяка религия Религиите са земната, материализирана изява на Божествената Любов. Тяхната основна цел е да свържат човека с Бога, земното - с небесното, материята - с Духа. Единствената най-сигурна връзка в това отношение е Любовта. Ето как Учителят на ББ в нашата страна коментира взаимоотношенията между Любовта, вярата в Бога и религията: "Значи Бог, като възлюбил света, дал от Себе Си в жертва най-хубавото, най-възвишеното - Своя "Единороден Син ", за да повдигне ония души, които вярват в Любовта. И наистина, може да се вярва само в едно: в Любовта. Всяко друго вярване е измама. ...Любовта стои над всякакви народности. Любовта стои над всякакви религии. Любовта сама създава религиите.
към текста >>

Искате ли, обаче, да изпълните волята Божия, трябва непременно да заместите религията с Любовта.
В Божествения свят религии няма. Там съществува само Любов. Атмосферата на Божествения свят е Любов. Там всичко диша Любов. Но понеже Любовта не може да се прояви на земята, затова се явяват религиите. Искате ли, обаче, да изпълните волята Божия, трябва непременно да заместите религията с Любовта. Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм. Великото в света е да познаем Бога като Любов." Великият ислямски мистик, представител на школата (течението) на суфиите, Ибн Араби възкликва: "Любовта е моята вяра! Любовта е моята религия! " Тези негови знаменателни думи по най-красноречив начин изразяват отношението на Новото учение към разглежданите три фундаментални категории на човешкото мислене и поведение.
към текста >>

Любовта е моята религия!
Но понеже Любовта не може да се прояви на земята, затова се явяват религиите. Искате ли, обаче, да изпълните волята Божия, трябва непременно да заместите религията с Любовта. Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм. Великото в света е да познаем Бога като Любов." Великият ислямски мистик, представител на школата (течението) на суфиите, Ибн Араби възкликва: "Любовта е моята вяра! Любовта е моята религия! " Тези негови знаменателни думи по най-красноречив начин изразяват отношението на Новото учение към разглежданите три фундаментални категории на човешкото мислене и поведение. А именно: Божествената любов е майчинската основа за проявлението както на религиозната вяра, така и на множеството религии, с които е така богата историята на земната цивилизация. Без такава Любов вярата твърде лесно би могла да се превърне в суеверие, религиозен предразсъдък. А без пламъка на Божествената любов религията се разтваря в аморфната маса на суха, догматична система - схоластично обезсолена и лишена от живеца на топлотата в общението между Твореца и творението. 8. Постижения на Любовта
към текста >>

А именно: Божествената любов е майчинската основа за проявлението както на религиозната вяра, така и на множеството религии, с които е така богата историята на земната цивилизация.
Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм. Великото в света е да познаем Бога като Любов." Великият ислямски мистик, представител на школата (течението) на суфиите, Ибн Араби възкликва: "Любовта е моята вяра! Любовта е моята религия! " Тези негови знаменателни думи по най-красноречив начин изразяват отношението на Новото учение към разглежданите три фундаментални категории на човешкото мислене и поведение. А именно: Божествената любов е майчинската основа за проявлението както на религиозната вяра, така и на множеството религии, с които е така богата историята на земната цивилизация. Без такава Любов вярата твърде лесно би могла да се превърне в суеверие, религиозен предразсъдък. А без пламъка на Божествената любов религията се разтваря в аморфната маса на суха, догматична система - схоластично обезсолена и лишена от живеца на топлотата в общението между Твореца и творението. 8. Постижения на Любовта а) връзка на човека с Цялото "Любовта към Бога дава силен тласък в живота на човека.
към текста >>

А без пламъка на Божествената любов религията се разтваря в аморфната маса на суха, догматична система - схоластично обезсолена и лишена от живеца на топлотата в общението между Твореца и творението.
Великият ислямски мистик, представител на школата (течението) на суфиите, Ибн Араби възкликва: "Любовта е моята вяра! Любовта е моята религия! " Тези негови знаменателни думи по най-красноречив начин изразяват отношението на Новото учение към разглежданите три фундаментални категории на човешкото мислене и поведение. А именно: Божествената любов е майчинската основа за проявлението както на религиозната вяра, така и на множеството религии, с които е така богата историята на земната цивилизация. Без такава Любов вярата твърде лесно би могла да се превърне в суеверие, религиозен предразсъдък. А без пламъка на Божествената любов религията се разтваря в аморфната маса на суха, догматична система - схоластично обезсолена и лишена от живеца на топлотата в общението между Твореца и творението. 8. Постижения на Любовта а) връзка на човека с Цялото "Любовта към Бога дава силен тласък в живота на човека. Тя е първият и най-силен стимул за човека. Тя е първият лъч, който прониква в човешката душа.
към текста >>

Когато приемем у себе си съзидателния огън на Божествената Любов, когато го направим неотменна част от ежедневието си - навсякъде и във всичко, и в малкото, и в голямото, - едва тогава разбираме действителната стойност на живота.
Това твърдят без умора великите духовни Учители на човечеството от памтивека, та до днес. Това потвърждава и нашият собствен жизнен опит - и натрупаният от хилядите въплъщения в земно тяло, и настоящият, в рамките на едно кратко съществувание в света на материята. в) разрешаване на всички проблеми Звучи като обещание в приказка - някак твърде примамливо, за да бъде реално. И все пак е самата истина! Когато приемем у себе си съзидателния огън на Божествената Любов, когато го направим неотменна част от ежедневието си - навсякъде и във всичко, и в малкото, и в голямото, - едва тогава разбираме действителната стойност на живота. Едва тогава проникваме в неговата извечна красота и величие. По този повод Учителят наставлява: "Дойде ли Любовта, с нея дохожда всичко: богатство, чест, здраве, знание, способности. Аз не говоря за онази любов, която носи смърт на хората, нито за тази, която създава спорове, състезания, огорчения. Без любовта свободата се превръща в робство, знанието - в невежество, радостта - в мъчение. Като дойде Любовта в човека, слънцето ще грее другояче и той ще почувства връзката си с Бога.
към текста >>

Истинското щастие в същност е в посещението на Божествената Любов.
Езотеричното познание, чийто пълновластен представител е учението на ББ, отговаря: Любовта стои над щастието, Тя го съдържа в себе си. В нашия земен живот ние получаваме на всяка крачка Божията благодат. И все пак не сме щастливи (поне повечето от нас). Значи нещо в начина, по който използваме тази благодат, не е наред. Може би все още не сме проумели, че щастието е извън доброто и злото. Истинското щастие в същност е в посещението на Божествената Любов. Само тя разтваря широко пред нас дверите на Царството Божие. "Когато Бог те обича, ти имаш тил, който те пази от всички изпитания. Когато те обича някой човек - също имаш тил, на който можеш да разчиташ. Когато работите на някого се нареждат добре, ще знае, че има един, който го обича. Ето защо да обича човек и да го обичат, това значи да си помагат взаимно" (Учителят П. Дънов).
към текста >>

Свободен е само онзи, който люби, който е благ." Самото естество на Божествената Любов я превръща в неустоима освободителка от тегобите на земното ни битие.
Любовта освобождава от всички ограничения на земния живот. Но не любовта като теоретична схема (макар и красива), а Любовта, приложена в ежедневието, и на първо място - в малките неща: "Ако повикате любовта, тя ще ви освободи и ще ви даде сила да се справите с всички мъчнотии. Защо човек става роб? Защото не знае да люби. Който не може да люби и да бъде благ, той е роб на условията и не може правилно да се развива. Свободен е само онзи, който люби, който е благ." Самото естество на Божествената Любов я превръща в неустоима освободителка от тегобите на земното ни битие. Ако човек възприеме тази Любов и я приложи в живота си, от него незабавно падат всички обвързвания и ограничения. Свободата става неделима от същността му. Ако използваме израза на Христос, той все така е в света, но вече не е от света. В този смисъл са и поясненията на Учителя П. Дънов: "Любовта, която ограничава, е човешка любов.
към текста >>

В никой от многобройните светове на Космоса не съществува сила, способна да ограничи, а още по-малко - да подчини Любовта: "Божествената Любов е закон сама за себе си.
В този смисъл са и поясненията на Учителя П. Дънов: "Любовта, която ограничава, е човешка любов. Любов, която освобождава, е Божествена. Хранете се с Любовта, за да станете господари на себе си. Като станете господари на себе си, ще станете слуги на Бога." В никой от многобройните светове на Космоса не съществува сила, способна да ограничи, а още по-малко - да подчини Любовта: "Божествената Любов е закон сама за себе си. Няма закон, който може да ограничи Любовта. Тя е велика сила, която не се подчинява на никакъв закон. С каквито въжета да я свържете, тя се освобождава - всичко разтопява." Действието на Любовта, намерила трайно място в човешкото естество, преобразява по изумителен начин личността, сътворява от нея нова същност - гордост и за творението, и за Твореца. За тази мощна енергия на пресътворението, с която се отличава Божествената Любов, Учителят П.
към текста >>

Тази грандиозна Божествена Истина е водещо начало и в учението на П. Дънов.
Соковете на Новата Култура, материала, който отговаря на новите форми, на формите на бъдещия строй. Днес старите форми се рушат, нови се създават. Защо страдат хората? Поради разрушенията, които стават вън и вътре в тях." Основното послание на всички велики духовни Учители на човечеството е утвърждаването на Единството на Живота. Тази грандиозна Божествена Истина е водещо начало и в учението на П. Дънов. Той я свързва като теза с Културата на VI раса - Култура на Любовта: "Без любов човек не може да разбере единството на света. Любовта внася пълно единство в живота. Това, което свързва умовете и сърцата на всички хора и прониква в целия Космос, наричаме Любов. ...Колкото по-правилни са отношенията на хората към Първичната Причина, толкова и обществата се по-добре организирани. " Бъдещата Култура на Любовта ще се отличава с пълното отсъствие на болести и социални сътресения, на природни катаклизми, предизвикани от несъвършенствата на човешките мисли, чувства и дела, и на престъпления.
към текста >>

Ако тези хора не приемат Божествената Любов, ще има една революция в природата.
Това, което свързва умовете и сърцата на всички хора и прониква в целия Космос, наричаме Любов. ...Колкото по-правилни са отношенията на хората към Първичната Причина, толкова и обществата се по-добре организирани. " Бъдещата Култура на Любовта ще се отличава с пълното отсъствие на болести и социални сътресения, на природни катаклизми, предизвикани от несъвършенствата на човешките мисли, чувства и дела, и на престъпления. Братството между човеците ще бъде закон без изключения: "Христос говори сега на европейските народи: "Ако вие приложите Моето учение, очаква ви велико знание, велико благословение. Но ако отхвърлите Любовта, ще опитате най-голямото нещастие."Под земята се готви нещо страшно. Ако тези хора не приемат Божествената Любов, ще има една революция в природата. А тази революция, която става сега, не е нищо пред тази, която природата приготвя. Ще стане такава революция, каквато светът не помни, каквато никога не е виждал. На тази Земя ще израсне друга култура. Само тези разумни отношения на Любовта могат да ни спасят от бъдещата катастрофа. Когато Бог, т. е.
към текста >>

Именно Божествената (а не човешката!) Любов е тази, която би могла да ни окаже неоценима помощ и в това отношение.
Господ иде чрез огън да изчисти земята, да съблече старите дрипи на хората, да им даде нови правила, да внесе Любовта в сърцата им, да повдигне умовете им, да отстрани от тях всяка злоба и омраза." 12. Брак и партньорство според Словото на Учителя П. Дънов Ето още едно предизвикателство на прехода от теорията към практиката. Познанията ни за Любовта би трябвало да бъдат приложени в живота - в ежедневието, в отношението ни към хората и природата. Не на последно място - и при избора на партньор от другия пол. Именно Божествената (а не човешката!) Любов е тази, която би могла да ни окаже неоценима помощ и в това отношение. На много места в своето Слово Учителят П. Дънов хвърля обилна светлина върху отношенията между двата пола. Интерес за нас тук представляват неговите възгледи за брака и партньорството. Учителят на ББ утвърждава следната теза: за пълноценната връзка между мъжа и жената не са нужни формалности (документи, свидетели, подписи и пр.); най-важно и определящо е взаимното доверие, разбирателството, искрената обич и на първо място - чувството за отговорност. Според него едно от най-големите изпитания в земния живот е бракът (или съответно партньорството между половете).
към текста >>

65. Божественият Принцип на МЪДРОСТТА - Константин Златев

За да придобиете една Божествена мисъл, може да употребите цяла година.
Всичко в природата е живо. Към всичко трябва да имате дълбоко почитание и уважение. Божията Мисъл се проявява навсякъде, като видоизменя и съдейства за еволюцията на всички неща. Чрез външната природа Бог е направил Своята мисъл достъпна за нас (естественото и свръхестественото Откровение в християнското учение - бел. К. З.). За да придобиете една Божествена мисъл, може да употребите цяла година. Тя заслужава това време, защото това е една велика придобивка за вас. ...Бог е мислил дълго време отвътре и после се е изявил навън. Цялата природа е създадена по законите на Мъдростта. Цялата Вселена е резултат на Божията Мисъл." Най-ярките носители на Божията Мъдрост и на разумността в природата са Мировите Учители, великите духовни Наставници на Космоса и на земното човечество.
към текста >>

В деня, в който той се отклони от правата, от Божествената мисъл, имунитетът се изгубва.
Единственото най-съществено и най-реално нещо, към което трябва да се стремим в сегашния живот, е да познаваме формите на Божията Мисъл. Всеки човек, който познава формите на Божията Мисъл, може да има помощта на Господа. Писанието казва: "Духът на Господа е с мене." Това значи: "Формите на Божията Мисъл са с мене, аз познавам законите на Божията мисъл." Постижения на правата (правилната) мисъл "При правата мисъл човек има имунитет. В деня, в който той се отклони от правата, от Божествената мисъл, имунитетът се изгубва. От всички хора се изисква преди всичко да имат Великата Божия Мисъл. Тя е господарка на всички прояви в живота ни, на всички способности. Талантите, гениалността, светостта - всичко се управлява от правата мисъл. Тя е абсолютно мощна. Тя всичко твори, всичко създава." (Учителят П. Дънов)
към текста >>

Съответно: при цялостно, неотклонимо от условията на средата провеждане на Божествената Мисъл - пълна свобода.
Тя всичко твори, всичко създава." (Учителят П. Дънов) Правата мисъл съгражда постепенно у човека недосегаемост спрямо злото. Освен че той става неспособен да извършва зло, и стрелите на последното се разбиват без успех в невидимата стена, издигната в съзнанието му от съзидателното, позитивно мислене. Не на последно място (и като продължение на предидущите разсъждения) - правилната мисъл съдейства за развитието на вътрешния потенциал у човека. Тя му осигурява - в зависимост от степента, в която я проявява и въплъщава в живота - свобода в света на ограниченията. Съответно: при цялостно, неотклонимо от условията на средата провеждане на Божествената Мисъл - пълна свобода. И като венец на конструктивните усилия при усвояването на правата мисъл, като достойна награда за вложеното са усещането, вътрешното чувство за щастие и блаженство при всякакви характеристики на околната среда. (Нека тук си припомним думите на Спасителя Господ Иисус Христос: "Царството Божие е вътре във вас! " - Лука 17:21. Нужно е само да го открием и да заживеем в него.) За връзката и пряката взаимна обусловеност между правилната мисъл и човешката свобода Учителят П. Дънов свидетелства: "Свободен е само онзи човек, чиято мисъл е свързана с Божията Мисъл.
към текста >>

...Достатъчно е човек да започне да мисли право, за да започнат работите му постепенно да се уреждат." И още - за подобната взаимообусловеност между щастието и правата мисъл: "Щастието е закон на Божествената мисъл, която е вложена във вас (курсивът мой - К. З.)."
И като венец на конструктивните усилия при усвояването на правата мисъл, като достойна награда за вложеното са усещането, вътрешното чувство за щастие и блаженство при всякакви характеристики на околната среда. (Нека тук си припомним думите на Спасителя Господ Иисус Христос: "Царството Божие е вътре във вас! " - Лука 17:21. Нужно е само да го открием и да заживеем в него.) За връзката и пряката взаимна обусловеност между правилната мисъл и човешката свобода Учителят П. Дънов свидетелства: "Свободен е само онзи човек, чиято мисъл е свързана с Божията Мисъл. ...Достатъчно е човек да започне да мисли право, за да започнат работите му постепенно да се уреждат." И още - за подобната взаимообусловеност между щастието и правата мисъл: "Щастието е закон на Божествената мисъл, която е вложена във вас (курсивът мой - К. З.)." Разумността като проявена в живота Мъдрост "Който живее разумно, ще разбере вътрешния смисъл на нещата. Разумният живот е начало на новата епоха. Това се нарича възкресение." "Всяка разумна постъпка влиза в човека като една малка тухла в неговото здание. Така тя е като градивен елемент и в общочовешкия живот.
към текста >>

То ще даде нови методи и възможности на науката, ще отвори нови пътища за изследване." "И когато говорим за Божествената Мъдрост, ние подразбираме всичката светлина на безпределното пространство, която никога не угасва.
...Ако сте разумни, ако живеете съобразно със законите на Разумната Природа, може да измените вашата съдба. ...Разумният, съвършеният е съработник на Бога (курсивът мой - К.З.), т. е. работи в съгласие с великите закони на природата, на битието." б) Мъдростта като източник на светлина и знание "Трябва да се отвори път за едно висше знание, което ще ни донесе непосредствена връзка с принципите на живата природа. То ще даде нови методи и възможности на науката, ще отвори нови пътища за изследване." "И когато говорим за Божествената Мъдрост, ние подразбираме всичката светлина на безпределното пространство, която никога не угасва. Светлината е дреха на Мъдростта. Физическата пък светлина, от която ние се ползваме, е резултат от излишната енергия, която Космичният Човек произвежда при своята умствена дейност. Космичният Човек е придобил толкова знания, че има излишък от светлина." (Учителят П. Дънов) Новото знание, което Всемирното ББ предлага безвъзмездно на земните хора, и неговият вече съзряващ плод - Новата Култура, изискват нов подход към изучаването на света. Според Учителя П.
към текста >>

По този път на съзидателно вложени усилия си дават среща науката (рационалното познание), философията (царицата на човешкото знание), религията (метафизическото, духовно познание върху основата на религиозното чувство и преживяване) и езотерич- ното познание (най-дълбокото, окултно-мистично проникване в тайните на Вселената).
И затова първият стремеж на човешкия дух е животът. Вторият стремеж на човешкия дух е знанието. Третият стремеж на човешкия дух е свободата. Когато духът придобива знание, светлината се появява като резултат." В наши дни сме свидетели на (а някои от нас - и участници във) един грандиозен процес - изграждане на нова комплексна картина на света. По този път на съзидателно вложени усилия си дават среща науката (рационалното познание), философията (царицата на човешкото знание), религията (метафизическото, духовно познание върху основата на религиозното чувство и преживяване) и езотерич- ното познание (най-дълбокото, окултно-мистично проникване в тайните на Вселената). Някои от изброените източници на качествено новата картина на света само до вчера бяха врагове, антагонистично настроени помежду си (както продължава, впрочем, да бъде в умовете на мнозина и в нашата съвременност). Днес те си подават ръце в името на нещо велико. И четирите посочени извори на знанието по отделно са пътеки към Истината, към Бога. В своята съвкупност те отразяват новия начин на мислене на нашето време, новия подход към познанието за Бога, света, живота и човека, новите изисквания към човешката личност и зараждащата се планетарна култура, която ще промени радикално облика на земната цивилизация. 3. Методи за постигане, овладяване и прилагане на Мъдростта
към текста >>

Стремежът и любовта към знанието като методи за постигане, овладяване и прилагане на Божествената мъдрост съдействат за доизграждането на умственото (менталното) тяло на човека - неговия трети смъртен принцип (носител на съзнанието) в настоящия етап от духовната еволюция на земното човечество (четвъртата плане- тарна трансформация на Земята, прехода от фазата Марс към фазата Меркурий - т. е.
Стреми се към светлината и не забравяй: Знанието от едно място не идва и светлината през един прозорец на влиза. Неизброими са прозорците на светлината. Вложи мъдростта в ума си, светлината ще дойде и знанието ще ти даде своята помощ. Само светлият път на Мъдростта води към Истината" (Учителят П. Дънов). Стремежът и любовта към знанието като методи за постигане, овладяване и прилагане на Божествената мъдрост съдействат за доизграждането на умственото (менталното) тяло на човека - неговия трети смъртен принцип (носител на съзнанието) в настоящия етап от духовната еволюция на земното човечество (четвъртата плане- тарна трансформация на Земята, прехода от фазата Марс към фазата Меркурий - т. е. от инволюция към еволюция в тесния смисъл на понятията). Този дълъг процес ще бъде завършен цялостно в епохата на VI окултна раса, предхождана от установяването на Земята на Новата Култура на Шестата подраса на V коренна раса. Както е известно от езотеричното познание, потвърдено и в Словото на Учителя П. Дънов, всяка подраса, чийто номер отговаря на бъдещата коренна раса, носи в недрата си и изявява характеристиките и акцентите, които ще бъдат разгърнати в пълнота при утвърждаването на съответната коренна раса. Аналогично - 6-та подраса на V коренна раса поставя ударението върху такива особености на личната и глобалната еволюция, които ще станат цялостно достояние през епохата на VI коренна раса.
към текста >>

Ако не минете по този естествен път, целия свят може да обиколите, може да изучавате всички школи на Великите Учители в света, които носят Божието Слово, но всички те имат само една определена Божествена идея.
В най-висока степен стремежът към знание е червена нишка и в Новото учение. Затова Учителят П. Дънов наставлява: "Идването на Любовта в човешката култура ще даде условия за проучване и приложение на законите на Мъдростта в индивидуалния и обществения живот. Трябва да обикнем Бога и възвишените същества, за да протече Божествената Мъдрост от тях към нас. Правилото е да започнете с Любовта и тогава да дойдете до втората фаза, трудния път - пътя на Мъдростта. Ако не минете по този естествен път, целия свят може да обиколите, може да изучавате всички школи на Великите Учители в света, които носят Божието Слово, но всички те имат само една определена Божествена идея. Те не могат да изменят на този Божествен път. Навсякъде ще ви кажат: "Първата стъпка в живота - това е пътят на Любовта." Като отидеш при Любовта, тя ще те изпрати при Мъдростта, а Мъдростта ще те изпрати при Истината. Чрез Божията Любов ще се домогне- те до Великите закони, които регулират живота." б) чистота - нравствена, духовна и физическа Абсолютната чистота е задължителната среда за всички духовни постижения!
към текста >>

Дънов: "Ти, който се стремиш към Светлината, чуй думите на Мъдростта: Искаш ли да усвоиш Божествената Мъдрост и тайните на живата Природа, казвам ти, няма друг път освен страданието (курсивът мой - К. З.).
Само ако се опитаме... И ако опитът се окаже успешен, бихме могли да се озовем в самото подножие на съвършенството: "Човек става велик, когато минава през големи мъчнотии, страдания и изпитания и ги преодолява." Ала докато стигнем дотам, трябва да приемаме със смирение и разбиране неизбежните уроци на страданието. Едно е сигурно - в битката не можем да изгубим повече от собствените си илюзии. Нещо повече - ако се покажем достойни за висотата на изискванията, които Небето предявява към нас, или дори ако само проявим нужното търпение, тогава ще излезем от лабиринта на конкретния житейски проблем по-силни. И може би - изпълнени с вдъхновение и порив да продължим напред... Нека завършекът на тези размисли бъде още една блестяща фраза на Учителя П. Дънов: "Ти, който се стремиш към Светлината, чуй думите на Мъдростта: Искаш ли да усвоиш Божествената Мъдрост и тайните на живата Природа, казвам ти, няма друг път освен страданието (курсивът мой - К. З.). Докато съдиш, докато роптаеш, докато се оплакваш, ти си далеч от Мъдростта. Престанеш ли да съдиш, ти си близо до Мъдростта. Докато философстваш, ти си далеч от Мъдростта, от своя Учител. Престанеш ли да философстваш, ти си близо до Мъдростта, ти си при нозете на своя Учител." г) молитва, размишление, концентрация, съзерцание, медитация
към текста >>

Дънов: "За да развие човек свръхсъзнанието или космическото съзнание, а заедно с това и Божествената Любов и Мъдрост, трябва да прекарва в молитва, размишление и концентрация.
г) молитва, размишление, концентрация, съзерцание, медитация Изброените по-горе методи за усвояване на Мъдростта по своята същност представляват средства за постигане на висшето духовно познание. А то е познание, което не изисква материален или интелектуален носител на информацията, защото постъпва пряко в съзнанието на човешкото същество. Следващата стъпка по този път на просветлението е придобиването на върховната изява на човешката съзнателност - свръхсъзнанието. В подкрепа на изтъкнатата тук теза привеждаме следните разсъждения на Учителя П. Дънов: "За да развие човек свръхсъзнанието или космическото съзнание, а заедно с това и Божествената Любов и Мъдрост, трябва да прекарва в молитва, размишление и концентрация. Размишлението върху една мисъл е подобно на дъвченето на храната. Когато размишлява върху една възвишена мисъл и я дъвче дълго време, човек приема чрез своето свръхсъзнание много Божествени идеи и духовни сили. Приема също така и силата да изпълни Волята Божия. При обикновена мисъл просветлението иде много мъчно." Посочените средства за култивиране на висшата изява на съзнанието - космическо или Божествено, или накратко: свръхсъзнание - са разгледани подробно и са придружени с множество конкретни упътвания за приложение в много на брой духовни школи и учения.
към текста >>

И това е факт, понеже той е научил езика, на който тя е написана - езика на Божествената Мъдрост.
Дънов също не липсват такива указания. Основно правило в тази насока е, че всеки човек следва да подбере измежду богатия асортимент от възможности онези, които са най- подходящи и съответстващи на неговата индивидуалност. д) личният опит на човека по отношение на природата и обществотоЧовекът, придобил Мъдрост, развива необикновена наблюдателност и самонаблюдателност. В своите взаимоотношения с природната и социалната среда той на всяка крачка разкрива все нови и нови възможности за обогатяване на познанията си. За него целокупният живот се превръща в една велика Книга, от която той вече може свободно да чете. И това е факт, понеже той е научил езика, на който тя е написана - езика на Божествената Мъдрост. В тази връзка Учителят П. Дънов споделя: "Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, клонче, цвете съставят азбуката. Аз постоянно превеждам от тази велика Книга. Като взема един лист от някое дърво, започвам да го разглеждам и чета по него къде и при какви условия се е образувал този лист, къде е расло това дърво и защо е остаряло, какви са били тогава хората, в какво време е живяло, какво е било състоянието на Слънчевата система и пр. Аз проверявам всичко това по отпечатъците на всеки лист и клонче."
към текста >>

...Само когато изучаваме Божествената Мъдрост, ще бъдем в състояние да разбираме Истината, да станем господари на положението и само тогава ще можем да преобразим живота си."
Някои казват, че Земята е ад. Да, но тя може да бъде място на радост, ако животът се нареди в хармония със законите на природата. Всяко същество, което не върви в хармония със законите на природата, се изражда. Който мисли, че може да измени законите на природата, ще се намери в положението на откъснат лист, който ще увехне и на мястото му ще се яви друг, по-достоен. Тази дисхармония показва, че вашият живот не е в съгласие с онези велики закони, които регулират битието и разумния живот. ...Само когато изучаваме Божествената Мъдрост, ще бъдем в състояние да разбираме Истината, да станем господари на положението и само тогава ще можем да преобразим живота си." б) нов начин на живот, нова култура на общуването между хората Промяна следва да настъпи не само в отношението на човека спрямо природната среда, но и във взаимоотношенията между самите хора. В същност едното е тясно свързано с другото и стремежът за разделянето им (когато има такъв) е изкуствен и неоснователен. Ако вярваш в Бога и го обичаш, би трябвало да изразяваш любовта си към Него, уважавайки и поддържайки Неговото творение. Божият вездесъщ и животворящ Дух обитава навред в Космоса и изпълва с диханието Си всеки атом от съществуващото.
към текста >>

66. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

При ангелите има едно външно еднообразие, а вътрешно неимоверно разнообразие." Казано с други думи: човекът е първото в йерархията на живите същества, което притежава индивидуален дух, частица обособена Божествена искра, монада.
Минералите, растенията, животните са видове, те си приличат. При човека един с друг не си приличат. Баща и син не си приличат. Всеки човек е нещо особено, специфично. Човеците са много разнообразни. При ангелите има едно външно еднообразие, а вътрешно неимоверно разнообразие." Казано с други думи: човекът е първото в йерархията на живите същества, което притежава индивидуален дух, частица обособена Божествена искра, монада. Според езотеричното познание представителите на по- нисшите царства - животни, растения и минерали, не са индивидуалности, като видове те биват направлявани от колективен разум - групова душа. " Човек се ръководи от свой личен вътрешен дух, докато животните са ръководени от техен групов дух, който работи върху тях отвън" (Учителят П. Дънов). Такъв е първоначалният замисъл на Твореца, в чието съдържание и проявления сме се устремили да прозрем извечния Смисъл на съществуващото. 2. Етика. Културата на Любовта
към текста >>

Той се насочва и управлява от великата Божествена разумност и Любов.
Нерядко този положителен обмен между тях крие своите корени в миналото, в предишни въплъщения: "Някой човек ви прави добро. В миналото вие сте му правили добро. Ти като живееш добре, в бъдеще ще ти помагат. За Господа като живееш, това, което Му поднасяш, Той ще ти го върне" (Учителят П. Дънов). В съответствие с учението на ББ човешкият живот, колективен и индивидуален, е в неразделно единство с живота на цялото Битие. Той се насочва и управлява от великата Божествена разумност и Любов. Последните се изразяват както в самото естество на човека, така и в истината, че за всекиго от нас са открити възможностите за неограничено развитие и духовно израстване, за постигането на истинско щастие. Смисълът на човешкия живот на земята през множеството превъплъщения е реализирането на една все по-висока степен на разумност, достигането на все по-пълно съвършенство, развитието на висшите способности и скритите в човека заложби за по-извисен живот и освобождаването от ограниченията на нисшите форми на съществуване. Залог за осъществяването на тази програма-максимум за земното битие на хомо сапиенс е вложеният у него Божествен потенциал, измеренията на духовната му същност - проекция на Божието върховно естество. Разгръщането на този негов безсмъртен компонент на личността и сблъсъкът с изпитанията на материалната действителност каляват характера на човека и избистрят до степен на блясък цветовете на аурата му. "Най- ценното у човека - това е неговият характер.
към текста >>

Съвсем не е случайно, че именно Любовта - Божествената, а не човешката Любов - ще бъде главната отличителна черта на този период от развитието на земното човечество.
(Въпросът ще бъде разгледан по-подробно в понататъшното изложение, в рамките на следваща лекционна тема. Тук ще бъдат изложени някои от водещите ракурси на тематиката за Новата култура - култура на Любовта.) Тя е свързана с вълна, изпратена от "Великия Разумен център на Вселената". В новата епоха "Земята ще излезе от 13-та сфера на страданието" и ще навлезе в ерата на Водолея (от астрологическо гледище една подобна ера трае 2160 години). Сред хората ще дойде, по-точно - ще се утвърди, "шестата раса, която ще бъде преход между ангели и човеци; в нея всички ще бъдат ясновидци". Новата култура на VI раса е културата на Любовта, тя е "онзи нов живот, дето ще цари пълна свобода и дето любовта ще бъде общ закон за всички". Съвсем не е случайно, че именно Любовта - Божествената, а не човешката Любов - ще бъде главната отличителна черта на този период от развитието на земното човечество. Именно Любовта е онази характеристика на Бога-Творец, която може да бъде отъждествена изцяло с Неговата същност и която Той е заложил и в ядрото, в изконните дълбини на сътвореното от него разумно същество, наречено "човек": "Едно помнете: първото качество на истинския човек е любовта. Любовта е Божественото в човека. Без любов човек се превръща в животно. Без любов той е изложен само на грехове и престъпления. Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек.
към текста >>

В Божествената школа са новите принципи на бъдещото общество.
По това се отличава новото учение от старото. Новото учение събаря всички затвори и окови. Ние сме в ледове, които трябва да се разтопят. Без Любов не може да има единство, не може да има братство и равенство. Трябва да внесем Любовта и тогава ще говорим за братство и равенство. В Божествената школа са новите принципи на бъдещото общество. Красив е животът и колкото влизате по-навътре, толкова той става по-красив, по-уреден и по-приятен. Сега сме в епохата на пробуждането. Едни ще се пробудят по-рано, други - по-късно. Новата фаза - това е фазата на Любовта. Мъдростта ще бъде в помощ на Любовта.
към текста >>

А тя гласи, че посредством Божествения живот, Божественото творчество, Божествената разумност се проявява една върховна Любов: "Бог е любов" (I Йоан 4:8,16).
Дънов, независимо от окултния дух на своята доктрина, не се отделя от евангелските истини и макар да влиза в противоречие с църковните канони, се придържа към идеалите на християнската общност. От позициите на неговите виждания това е общност на духовно равнище - между човешките души и сърца, обединени от търсенето на царството на Космическия Христос. Поантата на това търсене е съсредоточена в убеждението, че духовното извисяване е ключът към разгадаването на природата, съчетано с прилагането на придобитото по Пътя към Бога познание. Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов - при разглеждането на проблема за Новата култура - разкрива още една твърде важна за човека истина. А тя гласи, че посредством Божествения живот, Божественото творчество, Божествената разумност се проявява една върховна Любов: "Бог е любов" (I Йоан 4:8,16). Висшата Божествена Любов е създала света, тя го съхранява и поддържа, издига го към красота, хармония и съвършенство. Бог твори и създава, за да изяви Своята Любов. Тази именно Любов се проявява чрез всички същества, и то толкова по-пълно и съвършено, колкото по-напреднали са те в своето духовно развитие. Тя съзижда и твори чрез всички същества. Тя носи Божествения живот върху крилете си.
към текста >>

Висшата Божествена Любов е създала света, тя го съхранява и поддържа, издига го към красота, хармония и съвършенство.
От позициите на неговите виждания това е общност на духовно равнище - между човешките души и сърца, обединени от търсенето на царството на Космическия Христос. Поантата на това търсене е съсредоточена в убеждението, че духовното извисяване е ключът към разгадаването на природата, съчетано с прилагането на придобитото по Пътя към Бога познание. Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов - при разглеждането на проблема за Новата култура - разкрива още една твърде важна за човека истина. А тя гласи, че посредством Божествения живот, Божественото творчество, Божествената разумност се проявява една върховна Любов: "Бог е любов" (I Йоан 4:8,16). Висшата Божествена Любов е създала света, тя го съхранява и поддържа, издига го към красота, хармония и съвършенство. Бог твори и създава, за да изяви Своята Любов. Тази именно Любов се проявява чрез всички същества, и то толкова по-пълно и съвършено, колкото по-напреднали са те в своето духовно развитие. Тя съзижда и твори чрез всички същества. Тя носи Божествения живот върху крилете си. Тя разпръсква навред светлина, радост, мир, хармония и красота.
към текста >>

Като условие Любовта се използва в смисъл на Божествената творческа същност; като средство - Любовта е нравственият закон, чието спазване води човешкото същество към Небесния Отец; като цел - Любовта е вечният живот на хармония и единство, в който човек ще влезе, когато Бог- Любов заживее в него.
Съкровището - това е доброто, което човек е извършил на земята. Главният метод в етическата система на Учителя П. Дънов по отношение на Любовта като нравствен принцип е "служенето" - понятие, което обобщава всички дейности на човека, насочени към неговото усъвършенстване или "повдигане". Тази извънредно важна стъпка към съвършенството е задължително условие, защото Любовта се придобива, когато човек завърши духовното си развитие. С други думи, Любовта - това е едновременно условие, средство и цел на човешкия път към Бога! Като условие Любовта се използва в смисъл на Божествената творческа същност; като средство - Любовта е нравственият закон, чието спазване води човешкото същество към Небесния Отец; като цел - Любовта е вечният живот на хармония и единство, в който човек ще влезе, когато Бог- Любов заживее в него. Служенето означава да се изпълнява Божията воля (върху надгробната плоча на Учителя П. Дънов в софийския квартал "Изгрев" се чете един от най-популярните му девизи: "В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа"), в смисъл да бъде постигната хармония с великите закони, които управляват Живата Разумна Природа. Човек служи на себе си, на другите, на всички живи същества в света, като по такъв начин в същност служи на Бога. Служенето не е задължение към Бога, а висша изява на свободната воля на човека._В служенето на Бога са включени служенето на другите хора и на себе си. Негова основа, израз на доброволността, е убеждението, че трябва да служим на Всевишния, понеже вярваме, че "всичко сме приели от Него".
към текста >>

Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не са в състояние да възстановяват честта на човека освен той самия." Мировият Учител на ХХ век извежда и още един критерий за правилно поведение: "Разумният човек има едно особено душевно разположение - той не мисли зло никому.
За плодовете на тези, разтварящи райските двери и заслужаващи най-високи адмирации, усилия Учителят на ББ споделя: "Човек трябва да бъде плътен, мощен, красив, интелигентен, разумен. Плътен на физическото поле, мощен в духовния свят, красив, интелигентен и разумен в Божествения свят." За етиката на новия човек - онзи, който живее в условията на културата на Любовта и я възпроизвежда с мислите, чувствата и делата си - Учителят П. Дънов добавя още: "Истинският човек не се бори отвън да възстанови честта си. Той знае, че според великия морал в света честта отвън не се възстановява. Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не са в състояние да възстановяват честта на човека освен той самия." Мировият Учител на ХХ век извежда и още един критерий за правилно поведение: "Разумният човек има едно особено душевно разположение - той не мисли зло никому. Той мисли добро на всички хора и никога не си отмъщава" (курсивът мой - К. З.). Ето още едно солидно доказателство в полза на тезата, че моралното начало присъства и в закона на Любовта, който владее целокупния, многообразен и непрестанно променящ се живот. Справедливостта, даденото и взетото, проявяваща се във всички събития на действителността, макар и невинаги уловима от човека, космическата справедливост, лежи в сърцевината на Любовта: "Любовта почива на абсолютната справедливост на Духа. Любовта е закон, който носи всички блага за обеднелите същества" (Учителят П. Дънов). Истинската справедливост в природата се намира у Бога и пътищата към нея остават скрити, но нейното проявление намира винаги реални форми на изказ.
към текста >>

По този повод Учителят на ББ в България подчертава: "Щом влезеш в Божествената школа, плач не се позволява.
(Може би тук е мястото да припомним кои - според древната индийска езотерична мисъл - са трите порока, които личността следва да преодолее, преди да поеме изцяло по духовния Път: похот, алчност и гняв. Съвпадението с току-що изнесеното е пълно, нали?) Крайно необходимо за съвременния човек е да култивира нови принципи в отношението му към ближния. Първият от тях изисква да не се върши насилие, защото всяка човешка душа трябва да бъде обичана - това е търпението. Вторият изисква да бъдат подтиснати гневът и яростта - това е кротостта. И най-накрая - заглушаване на алчността и гордостта, което е истинското смирение. По този повод Учителят на ББ в България подчертава: "Щом влезеш в Божествената школа, плач не се позволява. Там не се позволява скръб. Не се позволява да се гневиш. Вън ще се гневиш. Като влезеш в Школата, другояче ще мислиш; трябва да си чужд за гнева, съмнението, скръбта и пр." И нещо конкретно за смирението и реалната близост между разумните същества: " Човек не трябва да се мисли за много учен, за да има към какво да се стреми. ... Физическата близост не е всякога близост.
към текста >>

В същност това е правило с универсални измерения, насочено към далечната, ала постижима цел - изграждането на хармонична човешка общност върху планетата Земя: "Всеки човек има поне една Божествена черта.
Неговата същност е, че човек не се ръководи от грижата за себе си или от егоизма, а от чувството за дълг към общността, към Цялото. Спрямо Бога човек може да се издигне до положението на Син Божий, когато постигне своя идеал: "Сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога и едно с Бога! " (фундаментални качества, които следва да притежава ученикът по духовния Път). Учителят П. Дънов предлага и един сигурен метод за изпълнение на дълга към ближния, който задължително преминава през неговото (на ближния) безрезервно приемане и прерастването му в искрена любов. В същност това е правило с универсални измерения, насочено към далечната, ала постижима цел - изграждането на хармонична човешка общност върху планетата Земя: "Всеки човек има поне една Божествена черта. Като намериш тая черта, той ще ти стане приятел. Ако не можеш да я намериш, той никога няма да ти стане приятел. Ако и той не намери тая черта в тебе, не може да ти бъде приятел." Създаването на подобна хармония в човешките взаимоотношения е немислимо без утвърждаването в тях на Божественото право, което изисква силният и можещият да помага на слабия и неможещия. Осъществяването на това предварително условие за победата на Новата култура бива обусловено в най-висока степен от цялостна трансформация както на индивидуалния, така и на общочовешкия мироглед. В този ред на мисли Учителят на ББ ни съветва: "В животинския свят правото е на силния.
към текста >>

67. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

Затова ние казваме: Има само една велика Божествена Душа, а всички други души са само нейни прояви (курсивът мой - К.
Тези размисли намират заключителната си форма в Словото на великия духовен Учител: "Човешките души живеят и се движат в Бога. Те съществуват у Него във вечността, макар и да са се проявили в различни моменти. Те съществуват заедно, макар и да не са излезли едновременно от Бога; живеят един и същ живот, макар и да се различават. А се различават, защото всяка душа представя едно състояние на Божественото съзнание (курсивът мой - К. З.). Душите - това са различни състояния, в които Божественото съзнание се е проявило във времето и пространството. Затова ние казваме: Има само една велика Божествена Душа, а всички други души са само нейни прояви (курсивът мой - К. З.)." Освен всичко останало тези думи на Учителя П. Дънов ни разкриват и една извънредно важна черта на Божията творческа дейност - нейната непрекъснатост и логическа последователност. Така както творческият процес на пресътворяване във Вселената не спира нито за миг, така и от недрата на Всевишния непрестанно излизат за живот нови лъчи на проявлението Му - душите. И те са също толкова не- подвластни на закона на преходността, колкото и техният Небесен Родител: "Всичко може да изчезне в света, но душите - никога. Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне и Божествената Душа, Божественото Съзнание" (Учителят П. Дънов).
към текста >>

Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне и Божествената Душа, Божественото Съзнание" (Учителят П. Дънов).
Затова ние казваме: Има само една велика Божествена Душа, а всички други души са само нейни прояви (курсивът мой - К. З.)." Освен всичко останало тези думи на Учителя П. Дънов ни разкриват и една извънредно важна черта на Божията творческа дейност - нейната непрекъснатост и логическа последователност. Така както творческият процес на пресътворяване във Вселената не спира нито за миг, така и от недрата на Всевишния непрестанно излизат за живот нови лъчи на проявлението Му - душите. И те са също толкова не- подвластни на закона на преходността, колкото и техният Небесен Родител: "Всичко може да изчезне в света, но душите - никога. Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне и Божествената Душа, Божественото Съзнание" (Учителят П. Дънов). Както вече подчертахме в предидущото изложение, тезата в учението на ББ, засягаща вечността на душата, е свързана пряко с може би най-важното нейно качество - безсмъртието. В същност да си вечен означава точно това - да притежаваш безсмъртие. Доказателства за тази водеща концепция откриваме и в беседите на Учителя П. Дънов: "Под думата "душа" аз разбирам онова, което си ти, човекът - казва той. - Що е душата?
към текста >>

Първата форма на религията наричаме клерикализъм, т. е.
(Учителят П. Дънов) В своето постепенно израстване и еволюционно издигане душата преминава през различни, възходящи форми на съзнанието. Учителят П. Дънов ги нарича условно "религии", изхождайки и от обвързаността им със стремежа на душата към богопознание, и разкрива тяхното естество по следния начин: "В съвременния свят, от памтивека, съществуват четири вида религии, на които хората и до днес се кланят. Тези четири вида религии са били известни от най-стари времена, на всички стари народи. Първата форма на религията наричаме клерикализъм, т. е. обрядна форма: палене на свещи, на кандила, кланяне на икони, зачитане на разни образи, като триъгълник, кръг с точка в средата, пентаграм, шестограм, на някакви муски, като парченца от дрехата на някой светия, и т. н. Към тази религия и до днес още принадлежат маса хора. Втората форма религия наричаме милитаризъм - религия на ножа, на револвера, на насилието. Когото срещнете от тази религия, той ще ви каже: "Този свят със сила само може да се оправи." Третият вид религия е капитализмът. Тази религия е мека, нежна, прилича на жена, която, дето ходи, навсякъде се обръща.
към текста >>

Към тази религия и до днес още принадлежат маса хора.
Учителят П. Дънов ги нарича условно "религии", изхождайки и от обвързаността им със стремежа на душата към богопознание, и разкрива тяхното естество по следния начин: "В съвременния свят, от памтивека, съществуват четири вида религии, на които хората и до днес се кланят. Тези четири вида религии са били известни от най-стари времена, на всички стари народи. Първата форма на религията наричаме клерикализъм, т. е. обрядна форма: палене на свещи, на кандила, кланяне на икони, зачитане на разни образи, като триъгълник, кръг с точка в средата, пентаграм, шестограм, на някакви муски, като парченца от дрехата на някой светия, и т. н. Към тази религия и до днес още принадлежат маса хора. Втората форма религия наричаме милитаризъм - религия на ножа, на револвера, на насилието. Когото срещнете от тази религия, той ще ви каже: "Този свят със сила само може да се оправи." Третият вид религия е капитализмът. Тази религия е мека, нежна, прилича на жена, която, дето ходи, навсякъде се обръща. В нея няма никакъв морал. Четвъртият вид религия е социализмът.
към текста >>

Втората форма религия наричаме милитаризъм - религия на ножа, на револвера, на насилието.
Дънов ги нарича условно "религии", изхождайки и от обвързаността им със стремежа на душата към богопознание, и разкрива тяхното естество по следния начин: "В съвременния свят, от памтивека, съществуват четири вида религии, на които хората и до днес се кланят. Тези четири вида религии са били известни от най-стари времена, на всички стари народи. Първата форма на религията наричаме клерикализъм, т. е. обрядна форма: палене на свещи, на кандила, кланяне на икони, зачитане на разни образи, като триъгълник, кръг с точка в средата, пентаграм, шестограм, на някакви муски, като парченца от дрехата на някой светия, и т. н. Към тази религия и до днес още принадлежат маса хора. Втората форма религия наричаме милитаризъм - религия на ножа, на револвера, на насилието. Когото срещнете от тази религия, той ще ви каже: "Този свят със сила само може да се оправи." Третият вид религия е капитализмът. Тази религия е мека, нежна, прилича на жена, която, дето ходи, навсякъде се обръща. В нея няма никакъв морал. Четвъртият вид религия е социализмът. Първите три форми религия представляват семейството: клерика- лизмът е майката, милитаризмът е бащата, а капитализмът - децата, социализмът представя слугите на това семейство.
към текста >>

Когото срещнете от тази религия, той ще ви каже: "Този свят със сила само може да се оправи." Третият вид религия е капитализмът.
Тези четири вида религии са били известни от най-стари времена, на всички стари народи. Първата форма на религията наричаме клерикализъм, т. е. обрядна форма: палене на свещи, на кандила, кланяне на икони, зачитане на разни образи, като триъгълник, кръг с точка в средата, пентаграм, шестограм, на някакви муски, като парченца от дрехата на някой светия, и т. н. Към тази религия и до днес още принадлежат маса хора. Втората форма религия наричаме милитаризъм - религия на ножа, на револвера, на насилието. Когото срещнете от тази религия, той ще ви каже: "Този свят със сила само може да се оправи." Третият вид религия е капитализмът. Тази религия е мека, нежна, прилича на жена, която, дето ходи, навсякъде се обръща. В нея няма никакъв морал. Четвъртият вид религия е социализмът. Първите три форми религия представляват семейството: клерика- лизмът е майката, милитаризмът е бащата, а капитализмът - децата, социализмът представя слугите на това семейство. Слугите работят за своите права пред господарите си." Продължавайки разсъжденията си за същността на тези форми на съзнанието, Учителят на ББ у нас свързва техните прояви с характеристиките на действителните световни религии.
към текста >>

Тази религия е мека, нежна, прилича на жена, която, дето ходи, навсякъде се обръща.
Първата форма на религията наричаме клерикализъм, т. е. обрядна форма: палене на свещи, на кандила, кланяне на икони, зачитане на разни образи, като триъгълник, кръг с точка в средата, пентаграм, шестограм, на някакви муски, като парченца от дрехата на някой светия, и т. н. Към тази религия и до днес още принадлежат маса хора. Втората форма религия наричаме милитаризъм - религия на ножа, на револвера, на насилието. Когото срещнете от тази религия, той ще ви каже: "Този свят със сила само може да се оправи." Третият вид религия е капитализмът. Тази религия е мека, нежна, прилича на жена, която, дето ходи, навсякъде се обръща. В нея няма никакъв морал. Четвъртият вид религия е социализмът. Първите три форми религия представляват семейството: клерика- лизмът е майката, милитаризмът е бащата, а капитализмът - децата, социализмът представя слугите на това семейство. Слугите работят за своите права пред господарите си." Продължавайки разсъжденията си за същността на тези форми на съзнанието, Учителят на ББ у нас свързва техните прояви с характеристиките на действителните световни религии. Подобна взаимна обусловеност допълва по твърде сполучлив начин картината за еволюционното равнище на човека, придържащ се към съответен мироглед: "Всяка от тия четири форми на религията съответства на една от проявите на истинските религии.
към текста >>

Четвъртият вид религия е социализмът.
Към тази религия и до днес още принадлежат маса хора. Втората форма религия наричаме милитаризъм - религия на ножа, на револвера, на насилието. Когото срещнете от тази религия, той ще ви каже: "Този свят със сила само може да се оправи." Третият вид религия е капитализмът. Тази религия е мека, нежна, прилича на жена, която, дето ходи, навсякъде се обръща. В нея няма никакъв морал. Четвъртият вид религия е социализмът. Първите три форми религия представляват семейството: клерика- лизмът е майката, милитаризмът е бащата, а капитализмът - децата, социализмът представя слугите на това семейство. Слугите работят за своите права пред господарите си." Продължавайки разсъжденията си за същността на тези форми на съзнанието, Учителят на ББ у нас свързва техните прояви с характеристиките на действителните световни религии. Подобна взаимна обусловеност допълва по твърде сполучлив начин картината за еволюционното равнище на човека, придържащ се към съответен мироглед: "Всяка от тия четири форми на религията съответства на една от проявите на истинските религии. Клерикализмът съответства на Любовта, милитаризмът - на Мъдростта, капитализмът - на Истината, а социализмът - на Правдата. Клерикалите имат грехове, молят се на Бога, палят свещи и кандила.
към текста >>

Първите три форми религия представляват семейството: клерика- лизмът е майката, милитаризмът е бащата, а капитализмът - децата, социализмът представя слугите на това семейство.
Втората форма религия наричаме милитаризъм - религия на ножа, на револвера, на насилието. Когото срещнете от тази религия, той ще ви каже: "Този свят със сила само може да се оправи." Третият вид религия е капитализмът. Тази религия е мека, нежна, прилича на жена, която, дето ходи, навсякъде се обръща. В нея няма никакъв морал. Четвъртият вид религия е социализмът. Първите три форми религия представляват семейството: клерика- лизмът е майката, милитаризмът е бащата, а капитализмът - децата, социализмът представя слугите на това семейство. Слугите работят за своите права пред господарите си." Продължавайки разсъжденията си за същността на тези форми на съзнанието, Учителят на ББ у нас свързва техните прояви с характеристиките на действителните световни религии. Подобна взаимна обусловеност допълва по твърде сполучлив начин картината за еволюционното равнище на човека, придържащ се към съответен мироглед: "Всяка от тия четири форми на религията съответства на една от проявите на истинските религии. Клерикализмът съответства на Любовта, милитаризмът - на Мъдростта, капитализмът - на Истината, а социализмът - на Правдата. Клерикалите имат грехове, молят се на Бога, палят свещи и кандила. Те се занимават с въздуха.
към текста >>

Подобна взаимна обусловеност допълва по твърде сполучлив начин картината за еволюционното равнище на човека, придържащ се към съответен мироглед: "Всяка от тия четири форми на религията съответства на една от проявите на истинските религии.
Тази религия е мека, нежна, прилича на жена, която, дето ходи, навсякъде се обръща. В нея няма никакъв морал. Четвъртият вид религия е социализмът. Първите три форми религия представляват семейството: клерика- лизмът е майката, милитаризмът е бащата, а капитализмът - децата, социализмът представя слугите на това семейство. Слугите работят за своите права пред господарите си." Продължавайки разсъжденията си за същността на тези форми на съзнанието, Учителят на ББ у нас свързва техните прояви с характеристиките на действителните световни религии. Подобна взаимна обусловеност допълва по твърде сполучлив начин картината за еволюционното равнище на човека, придържащ се към съответен мироглед: "Всяка от тия четири форми на религията съответства на една от проявите на истинските религии. Клерикализмът съответства на Любовта, милитаризмът - на Мъдростта, капитализмът - на Истината, а социализмът - на Правдата. Клерикалите имат грехове, молят се на Бога, палят свещи и кандила. Те се занимават с въздуха. Милитаристите палят огън, навсякъде стрелят, те се занимават с огъня. Капиталистите се занимават с водата, а социалистите - с почвата, със земята.
към текста >>

Следователно религията е изопачена форма на Любовта; военщината е изопачена форма на Мъдростта; капитализмът, който представлява кръвообращението в човека, е изопачена форма на Истината; социализмът е изопачена форма на Правдата.
Клерикалите имат грехове, молят се на Бога, палят свещи и кандила. Те се занимават с въздуха. Милитаристите палят огън, навсякъде стрелят, те се занимават с огъня. Капиталистите се занимават с водата, а социалистите - с почвата, със земята. Обаче светът няма да се изправи нито по един от тези начини. Следователно религията е изопачена форма на Любовта; военщината е изопачена форма на Мъдростта; капитализмът, който представлява кръвообращението в човека, е изопачена форма на Истината; социализмът е изопачена форма на Правдата. Всички тия форми на религията искат свобода, а въпреки това си служат със закона на насилието. Това са учения, които не могат да оправят света. Убийството, насилието трябва да се изхвърли вече навън. То е външна, а не вътрешна идея. Има закон, който може да оправи света, но хората още не са дошли до този закон.
към текста >>

Всички тия форми на религията искат свобода, а въпреки това си служат със закона на насилието.
Те се занимават с въздуха. Милитаристите палят огън, навсякъде стрелят, те се занимават с огъня. Капиталистите се занимават с водата, а социалистите - с почвата, със земята. Обаче светът няма да се изправи нито по един от тези начини. Следователно религията е изопачена форма на Любовта; военщината е изопачена форма на Мъдростта; капитализмът, който представлява кръвообращението в човека, е изопачена форма на Истината; социализмът е изопачена форма на Правдата. Всички тия форми на религията искат свобода, а въпреки това си служат със закона на насилието. Това са учения, които не могат да оправят света. Убийството, насилието трябва да се изхвърли вече навън. То е външна, а не вътрешна идея. Има закон, който може да оправи света, но хората още не са дошли до този закон. Тези учения трябва да се заместят с единствения велик закон в живота - Любовта, която е в сила да оправи света.
към текста >>

Ето защо когато един ученик на Божествената школа минава през големи страдания, той трябва да знае, че е пред новораждане" (Учителят П. Дънов).
Разбира се, не е лесно да се стигне дотук! "Новораждането се предшества от голяма скръб, голямо страдание. Това се нарича ускорена ликвидация на кармата и са родилните мъки на новия човек. Защото всеки човек, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е свободен от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата - чрез страдания. Това, което трябва да плати, останало от многото прераждания, в този случай се плаща в много по-скоро време, за да стане и по-скоро свободен гражданин на Новия живот. Ето защо когато един ученик на Божествената школа минава през големи страдания, той трябва да знае, че е пред новораждане" (Учителят П. Дънов). Навлизането в степента на Новораждането обуславя способността на окултния ученик да владее нисшите духове. Той се превръща в истински ученик на Христос, т. е. на Словото. Новороденият вече не е подвластен на никакви негативни влияния от страна на външния свят, никакви безпокойства, смутове и тревоги не могат да засегнат невъзмутимия му вътрешен мир. Той обладава абсолютна вяра и стои твърдо над всички условия на средата.
към текста >>

Дънов: "Велико нещо е посвещението, защото тук на ученика се разкриват ключови тайни на природата и той става Посветен." В тази шеста фаза от своята еволюция човешкото същество познава истинската Божествена Любов и събира плодовете на абсолютната вяра.
6) Посвещение Посвещението (в тесния смисъл на думата) е от човека. То бива постигнато като резултат от личностните усилия, от непреклонната воля на ученика по духовния Път. От този момент нататък той се превръща в служител на Бога. За естеството на Посвещението говори и Учителят П. Дънов: "Велико нещо е посвещението, защото тук на ученика се разкриват ключови тайни на природата и той става Посветен." В тази шеста фаза от своята еволюция човешкото същество познава истинската Божествена Любов и събира плодовете на абсолютната вяра. Нещо повече - човек напълно познава и самия себе си. За изпитанията, предшестващи Посвещението, Учителят на ББ у нас свидетелства: "Когато наближи да дойде Посвещение, човек пак минава през ново изпитание, което е по-голямо от онова, което предшества Новораждането. Защото колкото човек е по- напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение, т. е. съзнанието му влиза в по- горна степен, нови сили се събуждат в него.
към текста >>

Обладаващ истинската Божествена Любов, той прекрачва сигурно и победоносно прага на Вечния Живот.
И след като ги издържи, той добива Посвещение, т. е. съзнанието му влиза в по- горна степен, нови сили се събуждат в него. При Посвещението човек започва да общува с Напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите на Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях." Налице е тотална трансформация на съзнанието - ученикът, вече Посветен, навлиза в областта на свръхсъзнанието. Смисълът на изпитанията, за които говори Учителят П. Дънов - при положение че посветеният вече е надмогнал индивидуалната си карма, - е, че ученикът поема част от планетарната карма. Обладаващ истинската Божествена Любов, той прекрачва сигурно и победоносно прага на Вечния Живот. До фазата на Посвещението достигат само онези търсещи по духовния Път, чиито действия са абсолютно безкористни, чиято мотивация е продиктувана пряко от Духа. Те са се превърнали в Негови чисти проводници. Затова и само на тях бива разкрит действителният смисъл на самото Посвещение. 7) Възкресение Възкресението е дар от Бога.
към текста >>

И най-важното - той ще въплъти на материален план в самия себе си, в отношенията със себеподобните и към природата принципа на истинската Божествена Любов.
2 под заглавие "Културата на Любовта". Изключителната важност на темата и нейното определящо значение в рамките на учението на ББ, представено от Учителя Петър Дънов, предлага достатъчно сериозни основания тя да бъде разгледана в по-широк обхват. В своето досегашно развитие земното човечество е преминало през редица раси, цивилизации и култури. В настоящия исторически и космически момент се полагат основите на VI (окултна) раса. Според визията на великите Посветени тя ще се характеризира с далеч по-съвършен физически и духовен облик на човека, който ще прояви в по-голяма пълнота заложения извечно у него Божествен живот и духовни сили и качества. И най-важното - той ще въплъти на материален план в самия себе си, в отношенията със себеподобните и към природата принципа на истинската Божествена Любов. Потенциалът на настоящата V раса е вече на изчерпване. Закономерният преход от по-ниско към по-високо равнище на обществено съзнание изисква и нови форми за проявление. От старото ще остане само най-доброто, трайното, непреходното. То ще послужи - заедно с първите повеи на Новото - като фундамент за изграждането на Културата на Любовта. Все повече земни хора ще се устремят към осъществяването на един действително извисен идеал в своя живот.
към текста >>

68. VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ - Константин Златев

Всяка религия, всяка църква може да спасява.
"Храм Божий сте и Дух Божий живее във вас" (I Кор. 3:16 - бел. К. З.). "Влизате в една църква и чувате да се говори, че тук е спасението на човека, само тази църква може да ви спаси. Не е така. Всяка религия, всяка църква може да спасява. Зависи от проповедника, както и от онзи, който слуша Словото." (Учителят П. Дънов) Ако си представим вечното Божествено учение - чийто израз е и учението на ББ - като огромно космическо дърво, то неговите клони, по-малки и по-големи, са множеството световни религии и духовни школи. Всяка подобна теоретична концепция представлява система от идеи, които - за бъдат въплътени на земен план - би трябвало да се излеят в материална форма. Именно тези приземени форми на извечната Божия Премъдрост, пригодени към манталитета и степента на духовна зрелост на човека-съвременник, представляват познатите ни религии.
към текста >>

Дънов: "Всяко учение, всяка религия, всяка философска система е клон на Божественото дърво.
(Учителят П. Дънов) Ако си представим вечното Божествено учение - чийто израз е и учението на ББ - като огромно космическо дърво, то неговите клони, по-малки и по-големи, са множеството световни религии и духовни школи. Всяка подобна теоретична концепция представлява система от идеи, които - за бъдат въплътени на земен план - би трябвало да се излеят в материална форма. Именно тези приземени форми на извечната Божия Премъдрост, пригодени към манталитета и степента на духовна зрелост на човека-съвременник, представляват познатите ни религии. В тази насока са и разсъжденията на Учителя П. Дънов: "Всяко учение, всяка религия, всяка философска система е клон на Божественото дърво. Следователно всеки клон трябва да стои на дървото. ...Всички религии са методи за възпитание и облагородяване на човека." В качеството си на методи за духовно- нравствено израстване на хората отделните религии обладават преходен характер. Те са в този смисъл форми, представящи съдържанието на идеи от висшите измерения на Битието, пречупени през потребностите на съответния исторически и космически момент. От тази гледна точка те подлежат на развитие, разцвет и упадък, както и всичко останало в царството на относителността. Религиите в познатия ни образ удовлетворяват търсенията на значителна част от съвкупното човечество - най-вече на средно и под средното еволюционно и интелектуално равнище.
към текста >>

И така, първоизворът на великата Божествена Мъдрост е Неговото вечно и неизменно Учение, съдържащо Истината за всичко съществуващо.
Религиите в познатия ни образ удовлетворяват търсенията на значителна част от съвкупното човечество - най-вече на средно и под средното еволюционно и интелектуално равнище. За малцина напреднали по духовния Път те са остарели като естество и обредност, но при наложително съхраняване на толерантното отношение към тях. Тук си заслужава да приведем обобщителните думи на българския духовен Учител: "Религиите, сектите, държавата - това са все пелени, в които майката повива бебето, но когато то порасне, пелените отпадат." В християнството основно понятие е "църква" (от гръцкия термин еклисия = общност от вярващи; в случая вярващи в Иисус Христос като Господ, въплътен Син Божий, Изкупител и Спасител на човешкия род). В новобългарския език то идва от славянското церковь, отразяващо адекватно съдържанието на гръцкия първоизточник. И така, първоизворът на великата Божествена Мъдрост е Неговото вечно и неизменно Учение, съдържащо Истината за всичко съществуващо. В рамките на материалния свят това Учение бива представяно във вид на религия, на религиозно-философска система. За прилагането на всяка религия от своя страна бива изградена съответна институция, организирана в йерархичен порядък и почиваща върху каноните на отстояваната от нея вероизповед. В християнството тази институция се нарича "Църква". Новото учение - съвременната редакция на учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов - не отрича правото на съществуване на християнската Църква (която в същност е раздробена на три главни изповедания - православие, римо-католицизъм и протестантство, и на повече от 2000 деноминации, в огромната си част от протестантски произход).
към текста >>

В рамките на материалния свят това Учение бива представяно във вид на религия, на религиозно-философска система.
За малцина напреднали по духовния Път те са остарели като естество и обредност, но при наложително съхраняване на толерантното отношение към тях. Тук си заслужава да приведем обобщителните думи на българския духовен Учител: "Религиите, сектите, държавата - това са все пелени, в които майката повива бебето, но когато то порасне, пелените отпадат." В християнството основно понятие е "църква" (от гръцкия термин еклисия = общност от вярващи; в случая вярващи в Иисус Христос като Господ, въплътен Син Божий, Изкупител и Спасител на човешкия род). В новобългарския език то идва от славянското церковь, отразяващо адекватно съдържанието на гръцкия първоизточник. И така, първоизворът на великата Божествена Мъдрост е Неговото вечно и неизменно Учение, съдържащо Истината за всичко съществуващо. В рамките на материалния свят това Учение бива представяно във вид на религия, на религиозно-философска система. За прилагането на всяка религия от своя страна бива изградена съответна институция, организирана в йерархичен порядък и почиваща върху каноните на отстояваната от нея вероизповед. В християнството тази институция се нарича "Църква". Новото учение - съвременната редакция на учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов - не отрича правото на съществуване на християнската Църква (която в същност е раздробена на три главни изповедания - православие, римо-католицизъм и протестантство, и на повече от 2000 деноминации, в огромната си част от протестантски произход). В него е застъпена обаче тезата, че в настоящата си форма Църквата не е адекватна на обективните изменения в обществения и планетарния живот, плаща скъп данък на редица закостенели схващания и шаблони и не се вписва по подобаващ начин в социалната среда.
към текста >>

За прилагането на всяка религия от своя страна бива изградена съответна институция, организирана в йерархичен порядък и почиваща върху каноните на отстояваната от нея вероизповед.
Тук си заслужава да приведем обобщителните думи на българския духовен Учител: "Религиите, сектите, държавата - това са все пелени, в които майката повива бебето, но когато то порасне, пелените отпадат." В християнството основно понятие е "църква" (от гръцкия термин еклисия = общност от вярващи; в случая вярващи в Иисус Христос като Господ, въплътен Син Божий, Изкупител и Спасител на човешкия род). В новобългарския език то идва от славянското церковь, отразяващо адекватно съдържанието на гръцкия първоизточник. И така, първоизворът на великата Божествена Мъдрост е Неговото вечно и неизменно Учение, съдържащо Истината за всичко съществуващо. В рамките на материалния свят това Учение бива представяно във вид на религия, на религиозно-философска система. За прилагането на всяка религия от своя страна бива изградена съответна институция, организирана в йерархичен порядък и почиваща върху каноните на отстояваната от нея вероизповед. В християнството тази институция се нарича "Църква". Новото учение - съвременната редакция на учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов - не отрича правото на съществуване на християнската Църква (която в същност е раздробена на три главни изповедания - православие, римо-католицизъм и протестантство, и на повече от 2000 деноминации, в огромната си част от протестантски произход). В него е застъпена обаче тезата, че в настоящата си форма Църквата не е адекватна на обективните изменения в обществения и планетарния живот, плаща скъп данък на редица закостенели схващания и шаблони и не се вписва по подобаващ начин в социалната среда. Затова са и толкова симптоматични следните думи на Учителя на ББ у нас: "Съвременните хора казват: "Който вярва в прераждането, ще го изхвърлим от Църквата... Когато аз живея съгласно Божия закон, дали ще ме изхвърлите из Църквата или ще ме държите в нея, това не засяга душата ми.
към текста >>

Казвам: "Деня, в който съгрешите, вие сте изпъдени из Божествената църква, из рая."
В него е застъпена обаче тезата, че в настоящата си форма Църквата не е адекватна на обективните изменения в обществения и планетарния живот, плаща скъп данък на редица закостенели схващания и шаблони и не се вписва по подобаващ начин в социалната среда. Затова са и толкова симптоматични следните думи на Учителя на ББ у нас: "Съвременните хора казват: "Който вярва в прераждането, ще го изхвърлим от Църквата... Когато аз живея съгласно Божия закон, дали ще ме изхвърлите из Църквата или ще ме държите в нея, това не засяга душата ми. Когато аз живея при Бога, никого не мразя, старая се да обичам всички, може ли някой да ме изхвърли? Само един Бог може да ме изхвърли. Това е учението, което проповядвам. Казвам: "Деня, в който съгрешите, вие сте изпъдени из Божествената църква, из рая." Учението на П. Дънов, което притежава ярка възпитателно-практическа насоченост и бива назовавано от изследователите и познавачите му "наука и философия за живота", макар и пронизано от духа на ранното християнство, не би могло да бъде дефинирано нито като богословие, нито като църковно учение. Обект на критичен, но напълно обективен анализ в него са недъзите в служението и личния живот на свещенослужителите - включително висшите йерарси, - които твърде много са се отдалечили от светлината на Христовото благовестие и са затънали в церемониално възприемане и прилагане на Неговата проповед и наставления. В частност, Учителят П. Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос.
към текста >>

Дънов обръща внимание върху обстоятелството, че когато вярващият човек преувеличава значението на външната, обредна страна на религията, той се отдалечава от нейната дълбока, духовна същност.
Дънов (той самият ги нарича "окултни упражнения"; на темата за музикалното творчество на Учителя П. Дънов ще се спрем в друго изложение от настоящия лекционен курс). Такава практика съществува в работата на повечето духовни Учители с техните последователи. Причината за огромното значение, което те отдават на музиката (вокална и инструментална), е съсредоточена в доказания факт, че чрез нея хората по- лесно и непринудено възприемат духовните истини, изпълват се с положителна енергия, извисяват нетленната си природа и се превръщат в проводници на идеите, спускани от високите сфери на невидимия свят. Учителят П. Дънов обръща внимание върху обстоятелството, че когато вярващият човек преувеличава значението на външната, обредна страна на религията, той се отдалечава от нейната дълбока, духовна същност. Култовата схема на избраната от него религиозна общност се превръща за него във фетиш, в спазване на поредица правила и обредни действия, чието съдържание в по-голяма или по- малка степен е чуждо за съзнанието му. Той ги извършва механично, уверен в тяхното спасително въздействие върху душата му. В същност подобно въздействие няма и не може да има без проникновено осмисляне и разбиране на извършваното. В този смисъл Учителят на ББ в България поставя разграничителна линия между религиозен (външен) и духовен (вътрешен) живот: "Аз не препоръчвам на хората религиозен живот. Под "религиозен живот " разбирам външната страна.
към текста >>

Вярата е едно въже, тя е една Божествена ръка.
Веществото на житното зърно - това са соковете, манната, с която ангелите са се хранили. Житното зърно е символът, емблемата на Христос. И във всички плодове, които имаме пред нас, се олицетворява Христос в Своята чистота. Когато един ден вие разберете вярата, тя ще се превърне в истина, а истината ще се превърне в знание. Затова трябва да се държите за въжето. Вярата е едно въже, тя е една Божествена ръка. През тези времена, всред бурните вълни, дръжте се за вярата. Ние трябва да бъдем избавени." Предупреждавайки строго всички търсещи в Духа да не се привързват излишно и вредоносно към външната страна на религията, Учителят П. Дънов предлага същевременно интересни и извънредно дълбоки съждения за нейната вътрешна страна. За него религията е преходна форма на вечното Божествено учение, извиращо пряко от вечния Първоизвор на всичко съществуващо - Бога.
към текста >>

Предупреждавайки строго всички търсещи в Духа да не се привързват излишно и вредоносно към външната страна на религията, Учителят П.
Когато един ден вие разберете вярата, тя ще се превърне в истина, а истината ще се превърне в знание. Затова трябва да се държите за въжето. Вярата е едно въже, тя е една Божествена ръка. През тези времена, всред бурните вълни, дръжте се за вярата. Ние трябва да бъдем избавени." Предупреждавайки строго всички търсещи в Духа да не се привързват излишно и вредоносно към външната страна на религията, Учителят П. Дънов предлага същевременно интересни и извънредно дълбоки съждения за нейната вътрешна страна. За него религията е преходна форма на вечното Божествено учение, извиращо пряко от вечния Първоизвор на всичко съществуващо - Бога. Тя отразява по свой начин - повече или по-малко адекватно, но никога цялостно - Истината за сътворения от Създателя свят. Ако обвържем съзнанието си единствено с формата, ще изгубим връзката със съдържанието и ще останем твърде далеч от смисъла: "Ще ви говоря върху вътрешния смисъл на религията. Религията е наука за формата (курсивът мой - К. З.).
към текста >>

За него религията е преходна форма на вечното Божествено учение, извиращо пряко от вечния Първоизвор на всичко съществуващо - Бога.
Вярата е едно въже, тя е една Божествена ръка. През тези времена, всред бурните вълни, дръжте се за вярата. Ние трябва да бъдем избавени." Предупреждавайки строго всички търсещи в Духа да не се привързват излишно и вредоносно към външната страна на религията, Учителят П. Дънов предлага същевременно интересни и извънредно дълбоки съждения за нейната вътрешна страна. За него религията е преходна форма на вечното Божествено учение, извиращо пряко от вечния Първоизвор на всичко съществуващо - Бога. Тя отразява по свой начин - повече или по-малко адекватно, но никога цялостно - Истината за сътворения от Създателя свят. Ако обвържем съзнанието си единствено с формата, ще изгубим връзката със съдържанието и ще останем твърде далеч от смисъла: "Ще ви говоря върху вътрешния смисъл на религията. Религията е наука за формата (курсивът мой - К. З.). Когато говорим за физическото поле, ние се намираме в областта на науката за формата на туй поле. Еволюцията в човека и в природата представлява едно видоизменение на тази форма.
към текста >>

Ако обвържем съзнанието си единствено с формата, ще изгубим връзката със съдържанието и ще останем твърде далеч от смисъла: "Ще ви говоря върху вътрешния смисъл на религията.
Ние трябва да бъдем избавени." Предупреждавайки строго всички търсещи в Духа да не се привързват излишно и вредоносно към външната страна на религията, Учителят П. Дънов предлага същевременно интересни и извънредно дълбоки съждения за нейната вътрешна страна. За него религията е преходна форма на вечното Божествено учение, извиращо пряко от вечния Първоизвор на всичко съществуващо - Бога. Тя отразява по свой начин - повече или по-малко адекватно, но никога цялостно - Истината за сътворения от Създателя свят. Ако обвържем съзнанието си единствено с формата, ще изгубим връзката със съдържанието и ще останем твърде далеч от смисъла: "Ще ви говоря върху вътрешния смисъл на религията. Религията е наука за формата (курсивът мой - К. З.). Когато говорим за физическото поле, ние се намираме в областта на науката за формата на туй поле. Еволюцията в човека и в природата представлява едно видоизменение на тази форма. Следователно, когато Истината се проявява на физическото поле, тя се проявява именно в изменение на формата. И колкото една форма е по-близо до изразяване външната страна на Истината, доколкото тя я въплътява, толкова тя е по-силна."
към текста >>

Религията е наука за формата (курсивът мой - К. З.).
Предупреждавайки строго всички търсещи в Духа да не се привързват излишно и вредоносно към външната страна на религията, Учителят П. Дънов предлага същевременно интересни и извънредно дълбоки съждения за нейната вътрешна страна. За него религията е преходна форма на вечното Божествено учение, извиращо пряко от вечния Първоизвор на всичко съществуващо - Бога. Тя отразява по свой начин - повече или по-малко адекватно, но никога цялостно - Истината за сътворения от Създателя свят. Ако обвържем съзнанието си единствено с формата, ще изгубим връзката със съдържанието и ще останем твърде далеч от смисъла: "Ще ви говоря върху вътрешния смисъл на религията. Религията е наука за формата (курсивът мой - К. З.). Когато говорим за физическото поле, ние се намираме в областта на науката за формата на туй поле. Еволюцията в човека и в природата представлява едно видоизменение на тази форма. Следователно, когато Истината се проявява на физическото поле, тя се проявява именно в изменение на формата. И колкото една форма е по-близо до изразяване външната страна на Истината, доколкото тя я въплътява, толкова тя е по-силна." 3. Ангелология и демонология
към текста >>

69. IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН - Константин Златев

Дънов, следва да проследим хронологически позицията на тази Църква - представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция това е източно-право славното вероизповедание), спрямо личността на българския духовен Учител и неговото учение.
IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВНО-КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО 1. Кратка история на отношенията между Българската православна църква (БПЦ) и духовно общество "Бяло братство" в България Мястото на разглеждана тук тема в лекционния курс "Учението на ББ" се обуславя от нейното значение в исторически, фактологически и идеен план. Тя хвърля важна светлина върху историческата обстановка и състоянието на духовно-културната среда в България за един значителен отрязък от време през първата половина на ХХ век. За да вникнем в същността на взаимоотношенията между БПЦ и духовно общество "Бяло братство" за периода от земната изява на Учителя П. Дънов, следва да проследим хронологически позицията на тази Църква - представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция това е източно-право славното вероизповедание), спрямо личността на българския духовен Учител и неговото учение. Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковните канони, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя П. Дънов. Система, която - разбира се - се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване от този свят на 27.12.1944 г. Още в самото начало на своята мисия на планетата Земя Учителят П. Дънов се дистанцира категорично от структурите на християнската Църква, превърнала се през вековете в тромава бюрократична институция и в духовен аспект отклонила се твърде далеч от първичната чистота и насока на Христовото благовестие. Но когато около Учителя на ББ започват да се събират последователи, той въобще не ги ограничава да водят обичайния си начин на религиозен живот.
към текста >>

Въз основа на Търновската конституция и произтичащите от нея специални права и привилегии на официалната религия БПЦ нееднократно призовава висшите държавни органи да забранят по законов ред ББ.
В някои случаи авторите стигат до самозабравяне и клевети, нямащи никакви допирни точки с реалността. Учителят П. Дънов от своя страна приема със съвършено спокойствие и хладнокръвие мръсната вълна от злоба и неприкрито охулване, която се отразява в него като в непоклатима скала и се завръща с утроена сила срещу собствените си създатели и подбудители. Друга форма на борба, използвана от БПЦ, е издаването на синодални разпореждания и послания, които си поставят за цел да инструктират православните духовници по места за конкретни мерки за понижаване влиянието на ББ, както и за предпазване на редовите богомолци от "заблудите" на нововъзникналата така опасна "ерес". Давайки си ясна сметка за собствената си идейна слабост и пропуски в пастирската си изява, Църквата упорито търси подкрепата и на държавната власт. Въз основа на Търновската конституция и произтичащите от нея специални права и привилегии на официалната религия БПЦ нееднократно призовава висшите държавни органи да забранят по законов ред ББ. Цялата гама от изброени начинания, предприети от Православната църква за изненадващо кратко време, не дават особени резултати. Все пак те създават известна негативна настройка спрямо ББ в някои обществени кръгове, най-вече в тези среди, които не са достатъчно добре информирани за идеите на Учителя П. Дънов или пък са пряко засегнати от неговата дейност. Във всеки случай до правителствена забрана на ББ не се стига, понеже дори и в онези смутни времена понятието "демокрация" и човешките права са означавали нещо в България. Паралелно с гореизброените мерки БПЦ възлага и лична отговорност на някои свои служители с оглед придаване на научно-бо- гословски и теоретичен облик на кампанията срещу ББ.
към текста >>

Въплътен от един най-висок духовен свят, този брилянтно красив и всеотдаен Слънчев Дух отдаде цялата Божествена енергия и целенасоченост на Съществото си на мисията за прокарване на светла пътека към един нов свят - света на Новата Култура на Шестата раса.
На бърза ръка и със съмнителни доводи биват скалъпени версии за това, че той плащал скъп данък на окултни уклони, и дори за неморални прояви. За пристрастия към окул- тизма е, меко казано, нелепо да бъде обвиняван Учителят на ББ у нас, понеже той пределно ясно е разкрил на много места в Словото си същността на своето учение. То е християнство в чиста форма и следователно съдържа и онзи езотеричен елемент, изваден изкуствено от църковните канони и теоретични схеми още през първите векове на Xристовата Църква със специални решения на Вселенските събори. А що се отнася до намеците или по-грубите твърдения за неморалност, те се разбиват мигновено като в стоманена преграда в кристално чистия личен живот на Учителя П. Дънов. По-точно - той не е имал личен живот. Въплътен от един най-висок духовен свят, този брилянтно красив и всеотдаен Слънчев Дух отдаде цялата Божествена енергия и целенасоченост на Съществото си на мисията за прокарване на светла пътека към един нов свят - света на Новата Култура на Шестата раса. Той изпълняваше стриктно всичко онова, на което учеше. Кой от православните владици можеше да се похвали със същото (констатацията важи с пълна сила и за днешния ден)?! Независимо от скандалните и недостойни демонстрации, подкупените подставени лица и необоснованите клевети агентите на БПЦ не сполучиха и в тази част от кампанията си. Нещо повече - върху фона на лъжата истинската същност на Учителя П. Дънов и неговите идеи заблестя с удесеторена сила, красота и мощ.
към текста >>

В основата на това постижение е "да оставим да се прояви Божествената любов в нас и чрез нас, защото Бог е любов".
4. Смисълът на земния живот на човека, преминаващ през "множество превъплътявания", е постигането на "все по-висша разумност" и "все по-пълно съвършенство", освобождаване от животинското у себе си и подчиняване на нисшия му живот на висшия. 5. В историята на човечеството до днес са съществували редица "по-нисши раси и цивилизации". Нашата епоха се отличава с подготвянето на условията за появата на "т.нар. шеста раса: едно човечество с много по-съвършена физическа организация, с много по- развити духовни сили и способности". 6. Само истинският духовен живот позволява на човека да постигне "висшата истина", "главно чрез интуиция, чрез вътрешно прозрение, чрез едно приобщаване на личността с божественото съзнание". В основата на това постижение е "да оставим да се прояви Божествената любов в нас и чрез нас, защото Бог е любов". 7. Учениците на ББ са изпълнени със съзнанието, че са дошли на Земята "да научат най-великото изкуство на разумния живот" (цитат по А. Томов), да бъдат в състояние да направят всички жертви и усилия, "за да придобият и усъвършенстват постепенно това изкуство". Единственият истински учител в света е "живият Бог, космическият Христос". Животът на ученика - опростен и освободен от "излишни нужди", е "в пълно съгласие с природата", подчинен на "развиването на висшите душевни способности и на първо място на интуицията". Крайната цел на ученика е "непосредствено съединяване с висшите духовни сили".
към текста >>

70. Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА - Константин Златев

Религията е един институт, който има за задача и цел да възпитава човешката личност, нейните чувства, постъпки, да го държи във връзка с Божественото.
Дънов, който привеждаме без всякакви изменения: "В природата съществуват три порядъка: идеален, реален и материален. Към първия спада Бог, природа и човек. Към втория спада народ, държава и личност. Към третия - мозъчна, симпатична нервна система, дихателна и храносмилателна системи. Религията е един институт, който има за задача и цел да възпитава човешката личност, нейните чувства, постъпки, да го държи във връзка с Божественото. Човек трябва да обича Бога, ближния си и народа си, да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал. Към тази българска религия и Църква, която служи на своя народ за неговото повдигане и облагородяване, моята любов е към тях. Българската държава е външната страна на българския народ. Тя съдържа всички възможности, в които той може да се прояви. Държавата е един отличен институт, който спомага на българския народ да подобри отношенията си с всички други държави и народи.
към текста >>

Към тази българска религия и Църква, която служи на своя народ за неговото повдигане и облагородяване, моята любов е към тях.
Към първия спада Бог, природа и човек. Към втория спада народ, държава и личност. Към третия - мозъчна, симпатична нервна система, дихателна и храносмилателна системи. Религията е един институт, който има за задача и цел да възпитава човешката личност, нейните чувства, постъпки, да го държи във връзка с Божественото. Човек трябва да обича Бога, ближния си и народа си, да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал. Към тази българска религия и Църква, която служи на своя народ за неговото повдигане и облагородяване, моята любов е към тях. Българската държава е външната страна на българския народ. Тя съдържа всички възможности, в които той може да се прояви. Държавата е един отличен институт, който спомага на българския народ да подобри отношенията си с всички други държави и народи. Българската държава е едно благо за народа. И всички ония, които й служат, за да поставят ред и порядък, да извоюват свободата на своя народ, вършат една благородна работа.
към текста >>

Семейството е образ каква трябва да бъде държавата, религията и народът.
Каквото казахме за държавата, това включва армията. За военните сме включвали много добри примери. Относно брака - той е най-старият институт в природата. Ние поддържаме еднобрачието и пълна семейна чистота. Поддържаме също, че във всяко семейство трябва да има две деца, брат и сестра. Семейството е образ каква трябва да бъде държавата, религията и народът. В семейството бащата представлява онзи, който царува, майката - онази, която отхранва и възпитава. Бащата и майката са образ на ония, които в бъдеще ще управляват. Затова сме обръщали внимание на добрите майки и бащи, които стават основа и строители на бъдещето. Никога не сме подбуждали никого към вражда или омраза към когото и да е. Всякога сме говорили за любовта и за взаимното уважение и почит.
към текста >>

Обретенов е успял да съзре и мистичната връзка между богомилството и организираното от Учителя на ББ в България движение: "Превръщането на религията във вяра Петър Дънов започва оттам, където бяха стигнали и спрели богомилите." И в една подобна приемственост няма нищо еретично - независимо от опитите на БПЦ да постави под общ сектантски знаменател и двете забележителни явления в многовековната българска история: "Д-р Дънов не е еретик.
В самото начало на посочената статия Б. Обретенов привежда една мисъл на Учителя П. Дънов, достойна да послужи като мото на цялата му житейска изява: "Ако аз съм дошъл да говоря това, което проповядват други, нямаше нужда да идвам. Аз проповядвам Христовото учение, което трябва да се приложи в живота поне в малък размер, а именно - в отношенията между бащи и майки, синове и дъщери, слуги и господари." В рамките на изложението е предложена и кратка, но извънредно съдържателна - нелишена и от поетичност - дефиниция на духовната общност "Бяло братство" като духовно-културен феномен, присъщ за българската действителност: "цялостно и пълноводно духовно движение" (курсивът мой - К. З.). Б. Обретенов е успял да съзре и мистичната връзка между богомилството и организираното от Учителя на ББ в България движение: "Превръщането на религията във вяра Петър Дънов започва оттам, където бяха стигнали и спрели богомилите." И в една подобна приемственост няма нищо еретично - независимо от опитите на БПЦ да постави под общ сектантски знаменател и двете забележителни явления в многовековната българска история: "Д-р Дънов не е еретик. Той не воюва с никого. Не подлага на съмнение християнството - такова, каквото го е утвърдила църквата. Той само се съмнява в ефективността на действията на църковниците, превърнали вярата в професия, в тяхната способност да направят от Христовото учение "практика за всекидневния живот " и да помогнат чрез него на българите, "остарели от безлюбие"." Авторът на очерка, черпейки сведения от спомени на ученици на Учителя П. Дънов, подчертава "пълната безкористност на подбудите и мотивите, с които е поел пътя на Учител".
към текста >>

Обстоятелството, че този титан на Божествената Любов, Мъдрост и Истина вече получава признание на най-високо научно, академично и историко-културно равнище, не може да бъде отминато без съответната доза надежда за бъдещето.
Всеки отговаря за себе си! Разгледаните две заглавия от последните години - в периода на демократични преобразувания в България, на границата между две столетия и хилядолетия - изпълват с оправдан оптимизъм искрено търсещите в Духа. Двата изследвани по-горе очерка за Учителя П. Дънов биха могли да бъдат определени като бели лястовички върху изпъстрения с най-разнообразна палитра цветове небосклон на българската духовност и култура. Небосклон, все още нелишен и от тъмните облаци на скудоумието, откровената посредственост и добре премерената, егоистично обоснована враждебност към инакомислието. Обстоятелството, че този титан на Божествената Любов, Мъдрост и Истина вече получава признание на най-високо научно, академично и историко-културно равнище, не може да бъде отминато без съответната доза надежда за бъдещето. Надежда, че колосалното му Дело рано или късно ще бъде оценено по достойнство и в собствената му родина, а не само от страна на милионите му последователи навред по планетата. В заключение - анализът на резонанса от учението на Учителя П. Дънов и дейността на организираното от него духовно общество "Бяло братство" в различни среди у нас разкрива неговото място в обществено-културния ни живот като непривично и странно за него явление, което оставя противоречиви впечатления - в зависимост от точката на наблюдение. Показателно за цялостното състояние на нашата култура е доминиращото отношение на охулване, анатемосване и отричане на движението. В по-общ план то е признак на една патриархална консервативност, на страх от "различното", което е насочено към разкрепостяване на традиционното мислене, породено от тежненията на българската култура и непроменяния с векове народностен стереотип.
към текста >>

71. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

В една от своите книги духовникът дори издига революционната от гледна точка на традиционния юдаизъм теза: "Един Бог, една религия, един народ!
Известно е, че той е бил един от най-преданите и ревностни ученици на българския духовен Учител. Петър Дънов в лични разговори неведнъж го е насочвал на мисълта, че еврейската общност следва да приеме Христос като истински Месия и Спасител на човешкия род и че трябва усилено да се работи в тази насока. Като резултат от идейното въздействие на Учителя П. Дънов равин Д. Цион действително приема Христос по дух, при това напълно и безрезервно. В една от своите книги духовникът дори издига революционната от гледна точка на традиционния юдаизъм теза: "Един Бог, една религия, един народ! " Разбира се, той има пред вид не богоизбрания през старозаветната епоха израилски народ, а една планетарна общочовешка общност, обединена под знамето на едни и същи духовни принципи, на една общосветовна религия, съчетаваща хармонично вяра и знание, наука и мистицизъм. В тази своя книга авторът препоръчва на читателите вегетарианството и се старае да ги приобщи към новото, към идеите на Новата Култура на VI раса, прогласени от Учителя на ББ в нашата страна. През май 1939 г. един френски професор - Алфред Ломони от Тулузкия университет, изнася лекция пред двадесет свои колеги професори, на която представя идеите на Учителя П. Дънов. Той ги определя като "необходими за възраждането на културата и за откриване на нови хоризонти пред човечеството".
към текста >>

" Разбира се, той има пред вид не богоизбрания през старозаветната епоха израилски народ, а една планетарна общочовешка общност, обединена под знамето на едни и същи духовни принципи, на една общосветовна религия, съчетаваща хармонично вяра и знание, наука и мистицизъм.
Петър Дънов в лични разговори неведнъж го е насочвал на мисълта, че еврейската общност следва да приеме Христос като истински Месия и Спасител на човешкия род и че трябва усилено да се работи в тази насока. Като резултат от идейното въздействие на Учителя П. Дънов равин Д. Цион действително приема Христос по дух, при това напълно и безрезервно. В една от своите книги духовникът дори издига революционната от гледна точка на традиционния юдаизъм теза: "Един Бог, една религия, един народ! " Разбира се, той има пред вид не богоизбрания през старозаветната епоха израилски народ, а една планетарна общочовешка общност, обединена под знамето на едни и същи духовни принципи, на една общосветовна религия, съчетаваща хармонично вяра и знание, наука и мистицизъм. В тази своя книга авторът препоръчва на читателите вегетарианството и се старае да ги приобщи към новото, към идеите на Новата Култура на VI раса, прогласени от Учителя на ББ в нашата страна. През май 1939 г. един френски професор - Алфред Ломони от Тулузкия университет, изнася лекция пред двадесет свои колеги професори, на която представя идеите на Учителя П. Дънов. Той ги определя като "необходими за възраждането на културата и за откриване на нови хоризонти пред човечеството". Холандският философ Врееде посещава "Изгрева" на ББ през същата 1939 г.
към текста >>

...Както се греем на слънцето, тъй трябва да живеем в Божествената Любов." Учителят на ББ обича и обилната светлина, която се лее неустоимо над земята.
Смята, че именно плодовете са идеалната храна за човека. За тях той свидетелства: "Плодовете чистят както тялото, тъй също мислите и чувствата." Учителят П. Дънов обича слънцето и всички моменти от деня, свързани с него. За него той казва: "Когато слънцето грее, всичко добро може да се случи. ...Както се греем на слънцето, тъй трябва да живеем в Божествената Любов." Учителят на ББ обича и обилната светлина, която се лее неустоимо над земята. Последователите му твърдят, че около него винаги има светлина - и в прекия, и в преносния смисъл. Обстановката, в която живее и работи той, е пределно скромна, дори по спартански мизерна. Той отхвърля всяка разточителност в областта на материалната осигуреност, всяка небрежност и излишество. Когато е нужно, обаче, проявява забележителна щедрост. Той знае кога, на кого и как да дава.
към текста >>

Само чрез Божествената Любов биват трансформирани силите на злото в служители на Доброто.
Те не са едно и две, те са хиляди, милиони. Това са идеите на Вечния Дух, които минават през цялата вечност." Присъствието на велик духовен Учител между людете е жив пример за връзка между земното и небесното. Само чрез небесната Мъдрост могат да бъдат разрешени противоречията в света на материята. Само градивната мощ на Небето изцелява недъзите и язвите на земния живот. Само чрез Божествената Любов биват трансформирани силите на злото в служители на Доброто. Магията на това превръ- щение като висше изкуство на Духа се владее от Учителя П. Дънов до съвършенство. Във всички негови беседи, лекции и разговори тази грандиозна по съдържание и мащаби опитност е предадена в пълнота. В близост до своя Учител всеки член на създадената от него духовна общност става по-добър. Пред него всички изпитват свещен трепет, искрено преклонение.
към текста >>

Принципът на Божествената Любов - вечна и неизменна - е поставен от него за основа на новия живот, който иде.
За тях Учителят е въплъщение, жив образ на прогласените от него Божествени принципи на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Той е Служител на Бога и всеки, който се доближи до него, също изпитва желание за служи на Великото в света. Учителят на ББ обгръща всеки и всичко с Любов и Светлина. В неговото присъствие всички се чувстват прекрасно - и растенията, и животните, и хората. Той служи на Любовта, следователно на Бога. Принципът на Божествената Любов - вечна и неизменна - е поставен от него за основа на новия живот, който иде. Тази именно Любов е и най-ярката черта в неговия собствен характер. Затова и с основание бива наречен от своите ученици "Учител на Любовта". За нея той изтъква: "Спасението на човечеството се крие в онази велика религия, която обединява всички религии като удове на едно Цяло. Тази религия е Любовта. Тя обединява всички хора.
към текста >>

За нея той изтъква: "Спасението на човечеството се крие в онази велика религия, която обединява всички религии като удове на едно Цяло.
В неговото присъствие всички се чувстват прекрасно - и растенията, и животните, и хората. Той служи на Любовта, следователно на Бога. Принципът на Божествената Любов - вечна и неизменна - е поставен от него за основа на новия живот, който иде. Тази именно Любов е и най-ярката черта в неговия собствен характер. Затова и с основание бива наречен от своите ученици "Учител на Любовта". За нея той изтъква: "Спасението на човечеството се крие в онази велика религия, която обединява всички религии като удове на едно Цяло. Тази религия е Любовта. Тя обединява всички хора. Примирява и разрешава противоречията им и внася в тях радост и веселие." Учителят П. Дънов е отзивчив и внимателен към всички, без да отчита мястото им в обществото, имотното състояние, богатството или каквито и да било други отлики в материален аспект.
към текста >>

Тази религия е Любовта.
Той служи на Любовта, следователно на Бога. Принципът на Божествената Любов - вечна и неизменна - е поставен от него за основа на новия живот, който иде. Тази именно Любов е и най-ярката черта в неговия собствен характер. Затова и с основание бива наречен от своите ученици "Учител на Любовта". За нея той изтъква: "Спасението на човечеството се крие в онази велика религия, която обединява всички религии като удове на едно Цяло. Тази религия е Любовта. Тя обединява всички хора. Примирява и разрешава противоречията им и внася в тях радост и веселие." Учителят П. Дънов е отзивчив и внимателен към всички, без да отчита мястото им в обществото, имотното състояние, богатството или каквито и да било други отлики в материален аспект. За него това са външни форми без значение.
към текста >>

Те ще бъдат на новата, положителна, Божествена наука.
По този начин енергията на личността се съхранява и самият човек остава недостъпен за стрелите на злото: "Не търсете недостатъците на другите. Не се спирайте на погрешките им. Човекът - това е вложеното от Бога в него." Учителят П. Дънов разкрива в Словото си и хоризонтите на бъдещата наука: "Ще дойде време, когато учените хора ще проповядват нови учения, нови теории. Те ще бъдат на новата, положителна, Божествена наука. Бъдещата наука ще бъде жива, ще работи с живи величини, ще проучва жива материя." Той не пренебрегва и важността на физическия живот в царството на материята: "Първо трябва да се разбере физическият живот и постепенно да се отива към духовния и Божествения живот." Всичко, до което се докосне великият духовен Учител, бива одухотворено, изпълнено с нов живот, с ново значение и смисъл. Когато той възлюби нещо, всички го обикват. И сякаш го откриват за първи път чрез вътрешния си взор. Както никой друг, той владее Божественото изкуство да говори на душата, да я гали със Словото си: "В света има разумни души, които искат да се повдигнат, да живеят съзнателно.
към текста >>

Използвайки езика на езотеричното познание, следва да изтъкнем, че ние, земните хора, в най- високата си Божествена същност произхождаме от Слънцето - центъра и животодателя на нашата звездна система.
В това е смисълът на живота." * * * След всичко изнесено дотук изниква законният въпрос: Кой е Учителят Петър Дънов? - Едва ли някога ще узнаем точния отговор. Можем само да предполагаме. Използвайки езика на езотеричното познание, следва да изтъкнем, че ние, земните хора, в най- високата си Божествена същност произхождаме от Слънцето - центъра и животодателя на нашата звездна система. Разбира се, не от физическото Слънце, което е само най-нисшият проводник и най- грубото проявление на онова велико Същество, което Посветените наричат Слънчев Логос, а от неговата духовна еманация. Нашите човешки монади - искрите вечен Живот, излъчени от Божеството, са слънчеви ангели (деви). Това положение на нещата не е дадено веднъж завинаги. Както и всичко останало във Вселената, то подлежи на възходящо развитие, на еволюция. Какво бихме могли да кажем тогава за действителния произход на един Миров (Световен) Учител, какъвто безспорно е Петър Дънов?
към текста >>

72. XII. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА - Константин Златев

След кончината ("заминаването" от този свят - както се изразяват членовете на земното ББ) на всеки духовен Учител в създадената от него духовна общност започват да протичат два негативни, разрушителни процеса: 1) догматизация на предаденото от него учение (закостеняване, съсухряне, "втвърдяване" на живото Слово, ограничаването му в рамки, удобни за възприемане и интерпретиране от масата средно и ниско еволюирали индивидуалности в тази духовна общност); никой велик духовен Учител, слизайки в плът на Земята, не си е поставял за цел да поставя началото на религия; единствената му задача е била да предаде Божественото учение в най-актуалната за историческия и космически момент редакция; несъвършенството на човешкото мислене и обичайната тенденция да вървим по пътя на най-малкото съпротивление свиват необятното Слово Божие до мащабите на религиозна система със своя вероизповедна, нравствена и култова основа - това е клетка (може би луксозна, но все пак клетка), в която предпочитат да пребивават огромното мнозинство от вярващите в Бога хора; 2) стремеж за обожествяване на личността му (както се е случило с Рама, Кришна, Буда, Христос, Заратустра и много други, включително и с Учителя Петър Дънов - ср.
Финансирането на дейността на ББ у нас се извършва по следните основни канали: - дарения от членове на ББ в страната и от хора, външни за ББ, но имащи положително отношение към дейността му; - десятък (според традицията, обоснована на страниците на Стария Завет в Библията) - изцяло върху доброволни начала, без организирано събиране на средства; - дарения от чужбина - най-вече от задгранични структури на ББ, изградени повече или по-малко с участието на български бели братя и сестри. * * * След кончината ("заминаването" от този свят - както се изразяват членовете на земното ББ) на всеки духовен Учител в създадената от него духовна общност започват да протичат два негативни, разрушителни процеса: 1) догматизация на предаденото от него учение (закостеняване, съсухряне, "втвърдяване" на живото Слово, ограничаването му в рамки, удобни за възприемане и интерпретиране от масата средно и ниско еволюирали индивидуалности в тази духовна общност); никой велик духовен Учител, слизайки в плът на Земята, не си е поставял за цел да поставя началото на религия; единствената му задача е била да предаде Божественото учение в най-актуалната за историческия и космически момент редакция; несъвършенството на човешкото мислене и обичайната тенденция да вървим по пътя на най-малкото съпротивление свиват необятното Слово Божие до мащабите на религиозна система със своя вероизповедна, нравствена и култова основа - това е клетка (може би луксозна, но все пак клетка), в която предпочитат да пребивават огромното мнозинство от вярващите в Бога хора; 2) стремеж за обожествяване на личността му (както се е случило с Рама, Кришна, Буда, Христос, Заратустра и много други, включително и с Учителя Петър Дънов - ср. I том от поредицата "Изгревът на Бялото братство", под редакцията на Вергилий Кръстев); никой от изброените по-горе титани на Духа, както и впрочем всеки истински Пратеник на Небето, не си е поставял подобна цел в своята земна изява; те са се възприемали единствено като достойни, ала скромни пълномощници на Висшата Сила във Вселената; както и в първия случай, техните последователи, търсейки опора за своята духовна немощ, се стремят да възвеличат до възможния връх своите водачи и наставници, за да подчертаят неповторимостта на съответната редакция на Божествената Истина, предадена чрез тях, както и да се откроят измежду всички останали, познали Бога по свой собствен, различен и специфичен начин. Описаните тук два негативни (понякога до степен на разрушителност) процеса понастоящем в някаква степен протичат и в съвременното Духовно общество "Бяло братство" в България. След като Учителят П. Дънов напуска този свят на гъстата материя (на 27.12.1944 г.) и се завръща в царството на Духа, при условията на зловещия комунистически тоталитаризъм е трудно да се говори, че кълновете на тези процеси са изникнали в средата на белите братя и сестри у нас. Твърде много ангажирани са били те с опазването на завещаното им от техния Учител, както и със съхраняването на създадената от него общност, за да могат да простират мисълта си в други направления.
към текста >>

I том от поредицата "Изгревът на Бялото братство", под редакцията на Вергилий Кръстев); никой от изброените по-горе титани на Духа, както и впрочем всеки истински Пратеник на Небето, не си е поставял подобна цел в своята земна изява; те са се възприемали единствено като достойни, ала скромни пълномощници на Висшата Сила във Вселената; както и в първия случай, техните последователи, търсейки опора за своята духовна немощ, се стремят да възвеличат до възможния връх своите водачи и наставници, за да подчертаят неповторимостта на съответната редакция на Божествената Истина, предадена чрез тях, както и да се откроят измежду всички останали, познали Бога по свой собствен, различен и специфичен начин.
- дарения от членове на ББ в страната и от хора, външни за ББ, но имащи положително отношение към дейността му; - десятък (според традицията, обоснована на страниците на Стария Завет в Библията) - изцяло върху доброволни начала, без организирано събиране на средства; - дарения от чужбина - най-вече от задгранични структури на ББ, изградени повече или по-малко с участието на български бели братя и сестри. * * * След кончината ("заминаването" от този свят - както се изразяват членовете на земното ББ) на всеки духовен Учител в създадената от него духовна общност започват да протичат два негативни, разрушителни процеса: 1) догматизация на предаденото от него учение (закостеняване, съсухряне, "втвърдяване" на живото Слово, ограничаването му в рамки, удобни за възприемане и интерпретиране от масата средно и ниско еволюирали индивидуалности в тази духовна общност); никой велик духовен Учител, слизайки в плът на Земята, не си е поставял за цел да поставя началото на религия; единствената му задача е била да предаде Божественото учение в най-актуалната за историческия и космически момент редакция; несъвършенството на човешкото мислене и обичайната тенденция да вървим по пътя на най-малкото съпротивление свиват необятното Слово Божие до мащабите на религиозна система със своя вероизповедна, нравствена и култова основа - това е клетка (може би луксозна, но все пак клетка), в която предпочитат да пребивават огромното мнозинство от вярващите в Бога хора; 2) стремеж за обожествяване на личността му (както се е случило с Рама, Кришна, Буда, Христос, Заратустра и много други, включително и с Учителя Петър Дънов - ср. I том от поредицата "Изгревът на Бялото братство", под редакцията на Вергилий Кръстев); никой от изброените по-горе титани на Духа, както и впрочем всеки истински Пратеник на Небето, не си е поставял подобна цел в своята земна изява; те са се възприемали единствено като достойни, ала скромни пълномощници на Висшата Сила във Вселената; както и в първия случай, техните последователи, търсейки опора за своята духовна немощ, се стремят да възвеличат до възможния връх своите водачи и наставници, за да подчертаят неповторимостта на съответната редакция на Божествената Истина, предадена чрез тях, както и да се откроят измежду всички останали, познали Бога по свой собствен, различен и специфичен начин. Описаните тук два негативни (понякога до степен на разрушителност) процеса понастоящем в някаква степен протичат и в съвременното Духовно общество "Бяло братство" в България. След като Учителят П. Дънов напуска този свят на гъстата материя (на 27.12.1944 г.) и се завръща в царството на Духа, при условията на зловещия комунистически тоталитаризъм е трудно да се говори, че кълновете на тези процеси са изникнали в средата на белите братя и сестри у нас. Твърде много ангажирани са били те с опазването на завещаното им от техния Учител, както и със съхраняването на създадената от него общност, за да могат да простират мисълта си в други направления. Ала след 10.11.1989 г., след утвърждаването на религиозния плурализъм в страната и при свободно изповядване на религиозните и всякакви други убеждения в изграждащото се гражданско общество, част от тях започват да залитат в подобни уклони.
към текста >>

73. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домочадие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел.“
„... Аз, вашият върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало (курсивът мой – К.З.), да ви възпитам и облека в хубостта на вечното, което ви е отредено. Затова благоволих да извикам отдалеч, открай Небесата, двамата братя, светила на славянский род (курсивът мой – К.З.), и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат на пътя Ми, по който да възлезете във вечната Виделина, в която обитавам: Виделината на живота, която ви проводих, за да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде Помазаника Ми на Завета, Иисус, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на Завета Ми приеха заплата за своите незакония и от нине всичко се прекратява.“ Тук трябва да наблегнем на три изключително важни момента: 1) Учителят Беинса Дуно като духовна Същност е бил този, който е изпратил за въплъщение на земята светите Братя Константин-Кирил Философ и Методий; 2) от думите му „да поправя вашето минало“ можем да направим извода, че този духовен Учител (при последната си мисия) е предоставил възможност на българския народ да коригира решително своята национална карма – но само в случай че приеме, съхрани и разпространи Новото учение; 3) от гледна точка на израза „Помазаника Ми на Завета, Иисус“ авторът на Възванието очевидно говори от името на Бог Отец. Следователно той разполага с Неговите пълномощия за осъществяването на мисията си! Следва още едно свидетелство за това, че Бог е избрал славянския род за велико световно назначение – утвърждаването на Новата Култура на VI раса: „Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложни, вие сте мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домочадие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел.“ По-нататък срещаме един извънредно интересен факт за пряка намеса на Учителя П. Дънов в историческия ход на българската държава: „Затова ви пратих двамата ми служители (св. св. Кирил и Методий – б.К.З.), да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на Виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в Завет вечен. И явих се на тогавашния ви царствующ господар и му известих волята на Небето да приеме пратениците ми на Новия Завет и той ми послуша гласа и се удостои пред мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане (курсивът мой – К.З.).
към текста >>

И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу; така се подвиза богоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си син в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему.“ Очевидно българският духовен Учител се е явил на княз Борис I Покръстител, за да му въздейства за приемането на християнството като официална религия у нас (което става през 865 г., според църковното предание – на Кръстовден, 14 септември), с което се променя цялостната насока в развитието на България.
По-нататък срещаме един извънредно интересен факт за пряка намеса на Учителя П. Дънов в историческия ход на българската държава: „Затова ви пратих двамата ми служители (св. св. Кирил и Методий – б.К.З.), да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на Виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в Завет вечен. И явих се на тогавашния ви царствующ господар и му известих волята на Небето да приеме пратениците ми на Новия Завет и той ми послуша гласа и се удостои пред мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане (курсивът мой – К.З.). И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу; така се подвиза богоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си син в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему.“ Очевидно българският духовен Учител се е явил на княз Борис I Покръстител, за да му въздейства за приемането на християнството като официална религия у нас (което става през 865 г., според църковното предание – на Кръстовден, 14 септември), с което се променя цялостната насока в развитието на България. Тя поема с бързи крачки към лоното на европейската цивилизация и много скоро, при сина на св. княз Борис – цар Симеон Велики – се превръща в една от трите най-могъщи държави на Стария континент. „Разберете неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане, необходимо за всички, което Бог сам върши за Своя избраник, Вожда на спасението (курсивът мой – К.З.), Който скоро ще се яви (курсивът мой – К.З.) помежду ви в пълната Си слава и сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята.“ Кой е този „Вожд на спасението“? Това, по всичко личи, е Месия, Който „скоро ще се яви“. Тоест става дума за Второто пришествие (идване) на Господ Иисус Христос, за Майтрея на будизма, за Имам Махди на исляма (в неговата шиитска разновидност), сиреч – за лелеяното очакване на онзи Божий Пратеник, Аватар, Който със Словото и делата Си ще измени качествено и невъзвратимо посоката на земната еволюция.
към текста >>

Повдигнете очите си и вижте, че светът е узрял за жътва (курсивът мой – К.З.).“ Новата Култура на VI раса ще бъде изцяло под знака на Любовта – Божествената, святата, всепобеждаващата.
Скоро след настъпването на ерата на космическите полети американската система за спътниково наблюдение го разкрива и поставя въпроса за него в ООН. От официалната трибуна на Общото събрание съветският представител с половин уста признава наличието и произхода на находката.) Когато днес или утре Русия възприеме и Словото на Учителя Беинса Дуно (руската общност на ББ – макар и все още малобройна – се отличава с изключителна преданост и самоотверженост към заветите на българския духовен Учител), това би било сигурен знак за скорошната победа на Новото учение навред по света. Следва уверение за това, че няма да бъде позволено на силите на злото да осуетят замисъла на ВББ: „Рушителите на Божия мир ще бъдат наказани навсякъде и правдата Му ще се възстанови на земята.“ Кой ще бъде водещият импулс на Новата Култура? – „Царството, което ида да възстановя, не е Царство на омраза, но на любов. Повдигнете очите си и вижте, че светът е узрял за жътва (курсивът мой – К.З.).“ Новата Култура на VI раса ще бъде изцяло под знака на Любовта – Божествената, святата, всепобеждаващата. А изразът „светът е узрял за жътва“ означава, че Промяната – в глобален мащаб – е близка и неизбежна! Следват заключителните думи на Учителя П. Дънов относно колосалния залог, пред който са изправени България и нейните най-достойни синове и дъщери: „Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви, и от този ден, в който е даден отговор, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да го не съборите, защото е свято, и ако се опитате да светотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил. Пазете думите ми (курсивът мой – К.З.).“ Ако българският народ приеме, запази и разпространи Словото, той ще изкупи докрай негативната си национална карма и ще направи огромна крачка напред по пътя на своето духовно-нравствено развитие и израстване. Ако се съпротивлява, възмездието ще бъде страшно – не защото Бог го иска, а понеже към стария дълг ще бъде прибавен нов, още по-голям. Т.е.
към текста >>

Ораторът – Учителят Беинса Дуно, чрез този подпис декларира себе си като представител на висшата Божествена йерархия („Елохим“ е едно от названията на Бога в Стария Завет, а в случая „Елохил“ очевидно е собствено име на Същество, принадлежащо към Божествената йерархия), като проявление на Второто Лице на християнската Света Троица (също в Стария Завет „Ангел на Завета Господен“ бива определен като израз на конкретна изява на Бог Слово, на Логоса – именно Второто Лице на Св. Троица).
д покаяние, последвано от изправление. Новото следва да бъде посадено на чиста, плодородна почва, от която са изкоренени всички плевели! Когато завършваме писмо или изготвяме официален документ, в края му поставяме подписа си. Той е удостоверение за авторство и принадлежност. Ето и подписа на автора на Възванието: „Аз съм Елохил, Ангел на Завета Господен“. Ораторът – Учителят Беинса Дуно, чрез този подпис декларира себе си като представител на висшата Божествена йерархия („Елохим“ е едно от названията на Бога в Стария Завет, а в случая „Елохил“ очевидно е собствено име на Същество, принадлежащо към Божествената йерархия), като проявление на Второто Лице на християнската Света Троица (също в Стария Завет „Ангел на Завета Господен“ бива определен като израз на конкретна изява на Бог Слово, на Логоса – именно Второто Лице на Св. Троица). През 1911 г. във Велико Търново Учителят П. Дънов разкрива пред последователите си същността и ролята на великото Същество Елохил: „Духът Елохил, който е Бог Помазаник, е Ръководител на българския народ. Той е ангелът, който е поставен от Бога да води българския народ и цялото славянство. Той е Ангелът на Завета Господен.
към текста >>

74. IV. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - Константин Златев

Ръководният импулс за осъществяването на това грандиозно планетарно преобразувание е именно Божествената Любов.
Това са двата предела на Великото в света. Това, което се движи по средата и оформя нещата, е Мъдростта.“ На друго място той изтъква, че усвояването, осмислянето и прилагането на Божественото учение е разковничето за преодоляването на всички житейски несгоди и изпитания, които срещаме по своя път към самоосъществяването: „Ако искаме да се избавим от лошите условия, ще ни помогне само Божественото учение.“ Изложеното от Учителя П. Дънов познание – като система от идеи, теоретически постановки и методи за тяхното приложение – в същност се явява най-актуалната разновидност на Божественото учение за епохата, в която живеем. Насочеността на това съкровено Слово, извиращо директно от великия космически Извор, е изграждането на Новата Култура на VI коренна (окултна) раса – Културата на Любовта. Ръководният импулс за осъществяването на това грандиозно планетарно преобразувание е именно Божествената Любов. Ала тя не се проявява самостоятелно, а в хармонично съчетание и взаимовръзка с Божествената Мъдрост и Истина, подпомагани от провеждането и на останалите два космически принципа – на Божествената Правда и Добродетел. За взаимоотношенията между първите три от тях, дефинирани по-горе, Учителят на Бялото братство (ББ) в България споделя: „Мъдростта не може да работи, ако няма едно начало и един край. Между тях работи Мъдростта – в междината, образувана от началото и края, която пълнят всички вечности, без да могат да я изпълнят. В тая междина се движи Мъдростта и изяснява какво са Любовта и Истината.“ Наличието на междина в случая означава, че – при цялата условност на подобно онагледяване – Любовта и Истината в тяхното Божествено измерение представляват крайни точки или своеобразни ограничители по отношение проявлението на Мъдростта. В същото време при своето взаимодействие те (Любовта и Истината) създават естествена среда за това проявление.
към текста >>

Ала тя не се проявява самостоятелно, а в хармонично съчетание и взаимовръзка с Божествената Мъдрост и Истина, подпомагани от провеждането и на останалите два космически принципа – на Божествената Правда и Добродетел.
Това, което се движи по средата и оформя нещата, е Мъдростта.“ На друго място той изтъква, че усвояването, осмислянето и прилагането на Божественото учение е разковничето за преодоляването на всички житейски несгоди и изпитания, които срещаме по своя път към самоосъществяването: „Ако искаме да се избавим от лошите условия, ще ни помогне само Божественото учение.“ Изложеното от Учителя П. Дънов познание – като система от идеи, теоретически постановки и методи за тяхното приложение – в същност се явява най-актуалната разновидност на Божественото учение за епохата, в която живеем. Насочеността на това съкровено Слово, извиращо директно от великия космически Извор, е изграждането на Новата Култура на VI коренна (окултна) раса – Културата на Любовта. Ръководният импулс за осъществяването на това грандиозно планетарно преобразувание е именно Божествената Любов. Ала тя не се проявява самостоятелно, а в хармонично съчетание и взаимовръзка с Божествената Мъдрост и Истина, подпомагани от провеждането и на останалите два космически принципа – на Божествената Правда и Добродетел. За взаимоотношенията между първите три от тях, дефинирани по-горе, Учителят на Бялото братство (ББ) в България споделя: „Мъдростта не може да работи, ако няма едно начало и един край. Между тях работи Мъдростта – в междината, образувана от началото и края, която пълнят всички вечности, без да могат да я изпълнят. В тая междина се движи Мъдростта и изяснява какво са Любовта и Истината.“ Наличието на междина в случая означава, че – при цялата условност на подобно онагледяване – Любовта и Истината в тяхното Божествено измерение представляват крайни точки или своеобразни ограничители по отношение проявлението на Мъдростта. В същото време при своето взаимодействие те (Любовта и Истината) създават естествена среда за това проявление. В своето Слово Учителят П.
към текста >>

Дънов отрежда особено високо място на Божествената Истина.
За взаимоотношенията между първите три от тях, дефинирани по-горе, Учителят на Бялото братство (ББ) в България споделя: „Мъдростта не може да работи, ако няма едно начало и един край. Между тях работи Мъдростта – в междината, образувана от началото и края, която пълнят всички вечности, без да могат да я изпълнят. В тая междина се движи Мъдростта и изяснява какво са Любовта и Истината.“ Наличието на междина в случая означава, че – при цялата условност на подобно онагледяване – Любовта и Истината в тяхното Божествено измерение представляват крайни точки или своеобразни ограничители по отношение проявлението на Мъдростта. В същото време при своето взаимодействие те (Любовта и Истината) създават естествена среда за това проявление. В своето Слово Учителят П. Дънов отрежда особено високо място на Божествената Истина. Според него: „Истината не може да се каже. Тя се живее.“ Той изяснява ролята на Любовта и Истината като начало и край на хипотетичното пространство, в което се „движи“ Мъдростта, и добавя безценни езотерични сведения за дълбоко мистичната същност на Истината: „Любовта е начало на всяко битие. Истината е крайният предел на битието, върховната му цел (курсивът мой – К.З.). А зад Истината? – Зад Истината няма нищо.
към текста >>

Изводът е, че Божествената, върховната космическа Истина не е само цел в проявлението на Творението, но и път към нея самата, начин на съществуване, начин на живот.
Всяко нещо, което е сътворено, след като се движи, движи, най-после ще спре до Истината. То може да се движи милиони и милиарди години, но като дойде до Истината, там ще спре. И тогава едно от двете – или ще се съобрази със законите на Истината и ще живее според тях, или ще стане на прах и пепел.“ Истината, следователно, е съизмерима единствено с Вечността. В съответствие с Божественото учение тя се явява резултат от изявата на всемирния Живот, на всички същества по отделно и в тяхната съвкупност – начело със самия Създател. Изводът е, че Божествената, върховната космическа Истина не е само цел в проявлението на Творението, но и път към нея самата, начин на съществуване, начин на живот. За това свидетелства и великият Посветен на ББ: „Истината представя плод на целокупния живот. Тя включва това, в което Бог се проявява. Тя включва това, в което всички съвършени същества се проявяват. Тя включва цялата вечност, която е съставена от хиляди и милиони „вечности“. Защото има вечности, които са пределни.
към текста >>

Извървявайки целеустремено този път, търсещият Истината, живеещият в Любовта постига Божествената Мъдрост: „Ако ти със своята любов не можеш да преминеш от началото в края – да влезеш в Истината, и ако с твоята истина не можеш пак да минеш от края в началото, ти никога не ще разбереш какво нещо е животът“ (Учителят П. Дънов).
Тя включва това, в което всички съвършени същества се проявяват. Тя включва цялата вечност, която е съставена от хиляди и милиони „вечности“. Защото има вечности, които са пределни. Има и вечности, които са безпределни.“ Мярката за проникването в дълбините на Истината е степента, в която проявяваме Любовта. От друга страна, пътят на Истината неизменно води до Любовта. Извървявайки целеустремено този път, търсещият Истината, живеещият в Любовта постига Божествената Мъдрост: „Ако ти със своята любов не можеш да преминеш от началото в края – да влезеш в Истината, и ако с твоята истина не можеш пак да минеш от края в началото, ти никога не ще разбереш какво нещо е животът“ (Учителят П. Дънов). Основна задача на ученика по духовния Път е да осъществи пълноценна връзка между Любовта и Истината. Ключът за решаването на това извънредно важно негово задание е именно Мъдростта. Това без съмнение е вълшебен ключ, който отключва тайните двери на съвършеното познание и на всеобхватната творческа дейност на разумното същество: „Ти трябва да свържеш началото и края. Не можеш ли да сториш това, нищо не можеш да направиш, нито да разбереш. А кое може да свърже началото и края?
към текста >>

учения и концепции, всички научни теории, произведения на изкуството и литературата, всички продукти от творческата дейност на човека – доколкото съдържат в себе си зрънце от Божествената Истина за света и доколкото правдиво я пресъздават – се явяват разновидности, форми на Божественото учение.
За нашите изследователски търсения от особен интерес е въпросът: в какви форми и по какъв начин е била поднасяна и бива поднасяна тази фундаментална теория на човечеството, кои са нейните носители и проводници? Божественото учение е едно, доколкото то отразява и съдържа в себе си единната, всеобемаща Истина за Твореца и Творението. Ала това учение притежава множество разновидности. Ще се опитаме да ги разгледаме в две главни линии на обобщение. На първо място, в широк смисъл: всички религиозни, духовни, философски, мистични, социални и пр. учения и концепции, всички научни теории, произведения на изкуството и литературата, всички продукти от творческата дейност на човека – доколкото съдържат в себе си зрънце от Божествената Истина за света и доколкото правдиво я пресъздават – се явяват разновидности, форми на Божественото учение. Някому подобно заключение би се сторило прекалено мащабно, за да е вярно. Но, уверени сме, едно проникновено, обективно и нешаблонно анализиране на проблема би доказало верността на това съждение. На второ място, в тесен смисъл: Дървото на религиите и духовните учения. Ако си представим Божественото учение като едно огромно дърво, скрило своите корени незнайно дълбоко в земната твърд и извисило короната си безкрайно високо в облаците и небесната синева, то клоните, които излизат от колосално мощния ствол, са именно различните религии и духовни учения. Едни от тях изпъкват като грамадни, солидни клони, излизащи от най-дебелата част на стъблото.
към текста >>

Понеже всяка религия или духовно учение е клон от Божественото Дърво на съвършената Мъдрост – част, съдържаща в себе си като зародиш неописуемото Цяло, образ и поука, които могат да ни служат достойно по тъй дългия Път към крайната Цел.
Ето комплекса от причини, поради които религиите са така различни. Всяка от тях или от автентичните духовни учения е насочена да стимулира развитието на определени пластове от съзнанието, конкретни качества и добродетели на човека. И все пак тези различия служат за изява на съвършенството и за духовно обогатяване на личността. Осмисляйки Единството на света, което се проявява и в единството на Източника на всички религиозни и духовни учения – Бога, ние следва да изградим у себе си максимална веротърпимост, способност да приемаме спокойно и с разбиране религиозните и духовни убеждения на всекиго, независимо от степента, в която са съзвучни с нашите собствени. И вместо с невежествено отрицание и конфронтация, нека да подхождаме към друговерците с изследователски интерес и готовност да научим още нещо от необятната Истина за Битието. Понеже всяка религия или духовно учение е клон от Божественото Дърво на съвършената Мъдрост – част, съдържаща в себе си като зародиш неописуемото Цяло, образ и поука, които могат да ни служат достойно по тъй дългия Път към крайната Цел. В такава насока е и наставлението на Учителя П. Дънов: „Не трябва да критикуваме другите учения. Оставете ги всяко да се изяви чрез плода, който ще принесе.“ Изводът е, че всички религии и духовни учения са проява на Божията Премъдрост, обединени в единното Дърво на Живота като негови клони – с различни измерения и стойност, но с еднакво право на съществуване. Всички тези религиозни системи и учения притежават свои специфични методи, но целта им е една и неизменна – да водят човешката личност посредством пречистване и нравствено издигане към духовно съвършенство.
към текста >>

Общото във всички религии и духовни учения – това е Божественият елемент, искрящият диамант, откъртен от могъщата скала на Божествената Истина и поднесен с любов на хората.
Всички тези религиозни системи и учения притежават свои специфични методи, но целта им е една и неизменна – да водят човешката личност посредством пречистване и нравствено издигане към духовно съвършенство. Съществените истини и принципи (Божественият елемент в тях) са общи за всички религии и духовни учения (понеже Източникът е един), обаче – по причини, изложени дотук – те се различават по цяло множество от подробности и детайли (човешкият елемент), както и по относителното подчертаване на една особеност, която да изпъква пред останалите. И действително – наблюдават се основни положения, концепции, догми, символи, обреди и правила, които в много висока степен са общи за всички религиозни учения. Те съставят скелета, фундамента, представителната част на цялото. Докато второстепенните и третостепенните разновидности и различия са безброй. Общото във всички религии и духовни учения – това е Божественият елемент, искрящият диамант, откъртен от могъщата скала на Божествената Истина и поднесен с любов на хората. Това е компонентът във всички тях, който обуславя и доказва тезата за изначалното Единство на религиозното и духовно познание. Различието, спецификата, самобитността – това е елементът на човешкото присъствие, „приземяването“ на непостижимото Божие Слово и Мъдрост, имащо за задача да ги сведе до съзнанието на максимален брой хора. Различията не принизяват величието на първоначалната Истина, а помагат на несъвършената човешка природа да възприеме с по-голяма яснота и лекота безсмъртните внушения на Божественото учение – това е единствено начинът то да стане достъпно за всички. Известно е, че духовно зрящите не се нуждаят от адаптация на Словото – те са съзрели да го приемат в чист вид. Но масата, обикновените люде, огромният процент от земните жители имат нужда от добре утъпкани пътища, с пределна видимост и права посока, за да се решат да поемат напред.
към текста >>

5) Два фундаментални Закона на Космоса – на Причинност и на Саможертва (жертвата като начало на Божествената проява – още от акта на сътворението на света – и като най-висока цел в духовното развитие на просветленото съзнание).
От особено значение е да изтъкнем кои са общите положения на Божественото учение, които се срещат в почти всички познати религии и духовни концепции от най-дълбока древност до наши дни: 1) Единство на Бога – Върховното Божество като causa sui (причина на Самото Себе Си – лат.), самодостатъчно, съвършено и абсолютно; един вездесъщ Живот, зависещ само от себе си, проникващ навред във Вселената и свързващ във взаимни връзки и зависимости всички обективни реалности на Творението. 2) Проява на Бога в света под Три Лица – Отец (Творец, Вседържител и Промислител), Син (Логос, Премъдрост, Слово; Негова еманация е и планетарният Изкупител и Спасител; най-общо и достъпно казано – това е Духът на Христос във Всемира) и Светият Дух (Духът Божий; животворящият, енергиен компонент на Божеството); една Същност в Три Лица – в зависимост от функциите и проявленията на различните равнища в Битието. 3) Йерархия от духовни същества – жителите на невидимия свят, носителите на по-висши форми на съзнание от нашето, отличаващи се със собствена линия на развитие, служители и помощници на Единия Бог, проводници и изпълнители на Неговата воля, ангели на Завета Му. 4) Въплъщение на Духа – всеобщност на Живота в Космоса; разглеждане на четирите природни царства във физическия свят – минерално, растително, животинско и човешко (хуманоидно), както и на надприродното, ангелско царство, като различни форми и степени на проявление на единния Дух; проникване на материята от Духа и нейното оживотворяване и еволюиране чрез Него; глобална трансформация на материалната субстанция във Вселената в духовна субстанция като израз на върховната Цел и на Основния Закон на съществуващото. 5) Два фундаментални Закона на Космоса – на Причинност и на Саможертва (жертвата като начало на Божествената проява – още от акта на сътворението на света – и като най-висока цел в духовното развитие на просветленото съзнание). 6) Братство на хората – принцип, проповядван от Учителя на Учителите, Господ Иисус Христос, като сърцевина на Неговото учение. Бог е един, Животът е един и всички форми и проявления на Духа образуват неразделна общност. Всяка част носи у себе си в зародиш Цялото – но Цялото не е механичен сбор от частите, а върховна Цел на тяхната духовна еволюция. Всички хора са братя, защото носят една и съща Божия искра, дарена им от Твореца, която ги сродява навеки. Всяка личност представлява неповторима индивидуалност, ала богоподобието като заложен от Божеството потенциал води до еднаква крайна цел – сливане със съвършения Абсолют.
към текста >>

75. VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА - Константин Златев

в неизповедимите и недостъпни дълбини на Неговото Същество, или при всемирното Си творческо разгръщане Божият Дух, на определен етап от това разгръщане, поражда душата като телеологическо явление, сиреч плод на целесъобразността (първичната и извечна Божествена целесъобразност).
Фактът, че душата е родена от Бога, очевидно не подлежи на съмнение. И все пак това заявление звучи твърде декларативно и сякаш не дава достатъчно яснота относно процеса и мястото на самото раждане. И тук на помощ отново ни идва Словото на великия духовен Учител: „Душата принадлежи на висши светове, за които понятие нямаме. С нищо не може да бъде премерена и видяна“ (Учителят П. Дънов). Този цитат предизвиква един твърде съществен въпрос във връзка с мястото на раждането на душата: дали това става в лоното на Бога, т.е. в неизповедимите и недостъпни дълбини на Неговото Същество, или при всемирното Си творческо разгръщане Божият Дух, на определен етап от това разгръщане, поражда душата като телеологическо явление, сиреч плод на целесъобразността (първичната и извечна Божествена целесъобразност). За момента не сме в състоя-ние да дадем точен отговор. Известна илюстрация на възможния отговор (ала без степен на завършеност) откриваме в следните думи на Учителя П. Дънов: „... Човешката душа живее извън нашия свят, в един свят с много повече измерения. Тя има само една малка проекция на земята. Явява се само временно, като гостенка на ума и сърцето.“ Езотеричното учение ни разкрива истината, че колкото „по-нависоко“ (в духовен смисъл) се изкачваме от нашия материален свят към все по-фините полета на космическата необятност, толкова повече измерения има всеки следващ, по-извисен, по-издигнат в духовно отношение свят.
към текста >>

То носи със себе си всички условия, всички възможности на Божествената Любов.
Същата теза, изказана по друг начин, защитава и Учителят П. Дънов в допълнение към изнесеното по-горе: „Ако хората не вложат в съзнанието си идеята, че са живи, разумни души, ако те се съзнават все още като личности, като умове и сърца, като мъже и жени, няма нищо да постигнат. Всички тия форми на съзнание са вече опитани. Вложат ли, обаче, в съзнанието си, че са живи, разумни души, ще внесат нещо ново в живота си, ще му дадат нова насока.“ Един от златните стихове на Библията, залегнал и в основите на християнството, е, че „Бог е любов“ (І Йоан 4:8,16). Изхождайки от Божествения произход на душата, логично е да потърсим и връзката между нея и извечната, непреходна и всеобхватна Божия Любов: „При сегашното развитие на човека няма по-високо състояние от състоянието на душата. То носи със себе си всички условия, всички възможности на Божествената Любов. Само в душата може Бог да се изяви в Своята пълнота. Любовта може да се изрази най-пълно само чрез душата“ (Учителят П. Дънов). От най-древни времена търсещите по духовния път, както и сериозните изследователи в областта на метафизичното, са се опитвали да си отговорят на въпроса: по какъв начин душата е проектирана в материалното тяло на човека, има ли тя свое седалище в него? Учителят на ББ в България отговаря и на този въпрос: „Душата на човека е в гърдите му, в дихателната система. Слънчевият възел е седалище на душата.“ Според индийската религиозно-философска мисъл и конкретно – според учението на йогите, Слънчевият възел (сплит) отговаря на третата чакра (от санскрит – чакра = колело; в случая – енергиен център, концентриращ, пренасящ и насочващ духовната енергия на човешкото същество, назована Кундалини) – Манипура.
към текста >>

Затова ние казваме: Има само една велика Божествена Душа, а всички други души са само нейни прояви“ (курсивът мой – К.З.).
Тези размисли не биха били достатъчно пълни и богати откъм съдържание, ако отново не цитираме великия Миров Учител: „Човешките души живеят и се движат в Бога. Те съществуват у Него във вечността, макар и да са се проявили в различни моменти. Те съществуват заедно, макар и да не са излезли едновременно от Бога; живеят един и същ живот, макар и да се различават. А се различават, защото всяка душа представя едно състояние на Божественото съзнание (курсивът мой – К.З.). Душите – това са различни състояния, в които Божественото съзнание се е проявило във времето и пространството. Затова ние казваме: Има само една велика Божествена Душа, а всички други души са само нейни прояви“ (курсивът мой – К.З.). Освен всичко останало тези думи на Учителя П. Дънов ни разкриват и една извънредно важна черта на Божията творческа дейност – нейната непрекъснатост и логическа последователност. Така както творческият процес на пресътворяване във Вселената не спира нито за миг, така и от недрата на Всевишния непрестанно излизат за живот нови лъчи на проявлението Му – душите. И те са също толкова неподвластни на закона на преходността, колкото и техният Небесен Родител: „Всичко може да изчезне в света, но душите – никога. Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне и Божествената Душа, Божественото Съзнание“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>

Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне и Божествената Душа, Божественото Съзнание“ (Учителят П. Дънов).
Затова ние казваме: Има само една велика Божествена Душа, а всички други души са само нейни прояви“ (курсивът мой – К.З.). Освен всичко останало тези думи на Учителя П. Дънов ни разкриват и една извънредно важна черта на Божията творческа дейност – нейната непрекъснатост и логическа последователност. Така както творческият процес на пресътворяване във Вселената не спира нито за миг, така и от недрата на Всевишния непрестанно излизат за живот нови лъчи на проявлението Му – душите. И те са също толкова неподвластни на закона на преходността, колкото и техният Небесен Родител: „Всичко може да изчезне в света, но душите – никога. Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне и Божествената Душа, Божественото Съзнание“ (Учителят П. Дънов). Така изложената теза от учението на ББ е свързана пряко с едно от най-важните качества на душата – нейното безсмъртие. В същност да си вечен означава точно това – да притежаваш безсмъртие. Доказателства за тази водеща концепция откриваме и в Словото на Учителя П. Дънов: „Под думата „душа“ аз разбирам онова, което си ти, човекът – казва той. – Що е душата?
към текста >>

Дънов, в което той определя душата като мярка на Божествената мисъл.
Следователно всяко същество, което има душа, живее, има живот.“ Божието присъствие у човека се изразява именно чрез душата. Ученикът по духовния Път се стреми да се превърне в съвършен проводник на Божията воля. Чистотата на неговите мисли, чувства, думи и дела е критерият за това, до каква степен успява да превъплъти Божественото в своето ежедневие. В този ред на размисли с мистичен оттенък се връщаме към едно изявление на Учителя П. Дънов, в което той определя душата като мярка на Божествената мисъл. В древността един от представителите на школата на софистите – Протагор, отива още по-далеч в своето прозрение с крилатата си фраза: „Човекът е мярка за всички неща! “ И отново душата е тази, която отсъжда нравствената стойност на човешките действия посредством гласа на Вечното Начало у себе си – съвестта. За да играе ролята на морален съдник, душата следва да обладава още едно качество – непорочност. Такова гледище застъпва и Учителят на ББ у нас: „Никоя сила в света не е в състояние да превърне душата във въглен. Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък на Небесното царство.
към текста >>

Тая Божествена частица, това, в което не можем да се изменим, него Бог обича в нас, а пък другите неща, които сме натрупали наоколо – нашите друхи, нашите къщи, нашето знание – като ги погледне Бог, Той ги възприема като забавление, като наши играчки.
В Словото на Учителя П. Дънов тази нейна характеристика е осветлена, както следва: „В света всяка една душа, която е излязла от Бога, е ценна, понеже носи нещо хубаво за цялото човечество. И всеки от вас, всяка една душа, която е излязла от Бога, носи нещо хубаво за цялото човечество. Всяка една душа носи благо за цялото човечество.“ Едно подобно универсално благо, което същевременно се явява и Божествен принцип на Битието, и цел на индивидуалната еволюция на всички живи същества, е Истината. Според учението на ББ душата не само е носителка на великата космическа Истина, нещо повече – тя е тъждествена с нея по един своеобразен, неповторим начин: „Истината – това представлява нашата душа, това, което е излязло от Бога. Тая Божествена частица, това, в което не можем да се изменим, него Бог обича в нас, а пък другите неща, които сме натрупали наоколо – нашите друхи, нашите къщи, нашето знание – като ги погледне Бог, Той ги възприема като забавление, като наши играчки. За Него нямат никакво значение тези играчки, Той ги оставя за наша сметка, а пък това, което Го интересува, то е душата ни“ (Учителят П. Дънов). За разлика от тленната природа на човека душата не е подвластна на болката и страданията, така обичайни за действителността на гъстата материя, за нашия земен живот. Свободата е качество на душата, което решително я дистанцира както от неволите на преходното царство на Майя (великата илюзия на материалното битие според древната индийска мъдрост), така и от естествените ограничения, оковаващи тялото и привързващи го към земното. И е нормално да бъде така, тъй като тя е безсмъртна, а физическият ў носител е смъртен. Ето какво споделя по въпроса Учителят П.
към текста >>

Нишките, по които се осъществява това изкачване към върха на Божествената пирамида, наричаме „Светлина“ и „Любов“: „В света има разумни души, които искат да се повдигнат и да живеят съзнателно.
Пътят на всяка душа е строго очертан и никой не е в сила да я измести от него. Когато казваме, че хората взаимно си влияят, това се отнася до техния физически път, но не и до пътя на душата. Душите са в ръцете на Бога, а не в ръцете на ангелите или пък в човешки ръце“ (Учителят П. Дънов). Най-могъщият двигател в еволюцията на душата е приемането и прилагането от нейна страна на Словото Божие, предадено в различните му редакции на човечеството от Учителите на космическата Мъдрост. Следването на Словото и оделотворяването му в ежедневието представлява най-краткият път на душата към единението с нейния Създател. Нишките, по които се осъществява това изкачване към върха на Божествената пирамида, наричаме „Светлина“ и „Любов“: „В света има разумни души, които искат да се повдигнат и да живеят съзнателно. За тях слизат на земята великите Учители, на тях помагат и всички любящи и светещи души, които работят в света. Защото само души, които любят и които светят, могат да помагат на другите души. Те са завършили своите изпити на земята. В тях Божественото съзнание е пробудено. Ето защо те не искат да напуснат земята (какъвто е импулсът на великите Същества, наречени „бодхисатви“ в будизма – б.К.З.).
към текста >>

В религията съществува понятието „грях“.
Защото именно в изпълнението волята на Бога е силата на душата (както гласи надписът върху надгробната плоча на Учителя Петър Дънов /Беинса Дуно/ в софийския квартал „Изгрева). „... Ще служите на Бога. Това желание ще намерите дълбоко в душата си, то е стремеж на душата“ (Учителят П. Дънов). В служението си на Всевишния душата изгражда най-здравите си връзки с Него. Така тя става максимално полезна не само за своята лична еволюция, но може да помага пълноценно и на другите: „Когато нашата душа е свързана с Бога, тя притежава природни сили и може да лекува раните, от които страда съвременното общество“ (Учителят П. Дънов). В религията съществува понятието „грях“. Неговото съдържание обуславя някаква форма на нарушаване на Божия закон. Низшата природа на човека, плътта и нейните желания, е тази, която най-вече предизвиква бунтовете и попълзновенията срещу нравствените повели на Твореца. Консумирането на щенията на тленното ни естество неминуемо води до грях. Ала той не може да засегне безсмъртното начало на личността – душата. От греховете на човека, в когото е въплътена, тя научава твърде важни уроци за своя път през Вселената.
към текста >>

76. XVI. МОЛИТВАТА - Константин Златев

Молитвата е неотделим елемент от вярата на човека в Небесния Отец, от всяка световна религия и духовно учение.
И тръпнещ, той очаква отговор на молението. И копнее той да бъде такъв, че да удовлетвори потребностите на тялото и душата му. Молитвата предлага неповторимата възможност да общуваме непосредствено с нашия Творец. Да разговаряме с Него така, както дете със своя Баща или своята Майка. Да се обърнем на „ти“ към това велико Същество и да разчитаме на разбиране, подкрепа, опрощение. Молитвата е неотделим елемент от вярата на човека в Небесния Отец, от всяка световна религия и духовно учение. Вярващият не може да си представи живота без нея. За скептика и атеиста тя е акт на емоционално излишество или откровена заблуда. За ученика по духовния Път тя е по-важна от насъщния хляб. Молитвата може да бъде изречена на глас или на ум. И в двата случая определящи са вътрешното чувство, искреността и пламъкът на сърцето, а не думите, които я съставят.
към текста >>

Червената нишка, която ни води безпогрешно по нея, е Божествената Любов.
Редовният молитвен живот – ако е плод на дълбока вътрешна потребност, а не на фарисейска показност или суета – осигурява цялостно пречистване на ума, сърцето и тялото. И колкото повече се молиш, и колкото по-честен, сърдечен и открит си в молението си, толкова повече научаваш за истинския път на Духа и за собственото си място под слънцето. И така достигаш до котата, при която молитвеният зов на душата ти се слива с вечния глас на Космоса. Молитвата е пътека от един свят към друг. Тя има начало, но няма край. Червената нишка, която ни води безпогрешно по нея, е Божествената Любов. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: „Ученикът трябва постоянно да бъде във връзка с Бога на Любовта. Да мисли за Този, Който единствен е неизменяем и благ всякога! “ Неизменността и благостта са качества, присъщи на Всевишния. За окултния ученик те са далечна, но постижима цел в неговото стремление към Вечността.
към текста >>

77. XIX. ЩАСТИЕТО - Константин Златев

Това е Божествената искра у всеки човек, частицата, която Всевишният е отделил от самия Себе Си, за да ни има, за да извървим осмислено своя път през безчетните, сътворени от Него светове и да се завърнем на края отново при Него.
Изглежда лесно – да протегнеш ръка, да го поемеш в шепа и да го облееш с лъчите на животворящото Слънце. Изглежда лесно, но всички знаем, че не е... И тогава си спомняме за думите на най-великия измежду Учителите на човечеството – Христос: „Царството Божие вътре във вас е! “ (Лука 17:21). Какво иска да ни каже Той? – Че всичко, което представлява висшата цел на нашето съществуване, е част от самите нас. Това е Божествената искра у всеки човек, частицата, която Всевишният е отделил от самия Себе Си, за да ни има, за да извървим осмислено своя път през безчетните, сътворени от Него светове и да се завърнем на края отново при Него. Нима този финал на космическото ни пътешествие не е достоен да бъде оценен като щастие, при това върховното, непостижимото, непреходното?! Достоен е, и още как! „Царството Божие“, за което проповядва Христос, е грандиозната цел на нашия земен път. И в същото време ние го носим в дълбините на безсмъртното си „аз“. То винаги е било у нас и винаги ще бъде.
към текста >>

Дънов разкриват могъщата сила на Божествената Любов, извън която никога не ще можем да познаем щастието и да го изживеем като свой жребий във Вечността.
Най-кратката и съдържателна рецепта, която предлагат всички автентични духовни учения, е: „Няма щастие извън Любовта! “ Любовта, която извира непрестанно от сърцето на Бога, ражда живота, изобилието и пълнотата на всяко индивидуално битие. Само в нея и чрез нея можем да прегърнем щастието и да го превърнем в неизменен свой спътник по житейските си друмища: „Ще ви кажа сега: обичайте, за да бъдете щастливи (курсивът мой – К.З.). Няма да ви кажа: обичайте, за да ви обичат. Приложете Божия закон: обичайте безвъзмездно, за да бъдете щастливи (курсивът мой – К.З.).“ Тези огнени слова на Учителя П. Дънов разкриват могъщата сила на Божествената Любов, извън която никога не ще можем да познаем щастието и да го изживеем като свой жребий във Вечността. В преддверието на двореца на Божията Любов смирено ни очакват качества и добродетели, които – ако ги овладеем, съхраним и прилагаме разумно – сами ще ни отворят златните порти, водещи към нейните покои. Ето как ги подрежда и описва българският Учител на Бялото братство (ББ): „Щастието ти е в доброто разположение, в светлината на съзнанието ти. Не търси щастието отвън. Който се е събудил веднъж, търси щастието вътре у себе си. Ако си здрав, ако имаш светъл ум, чисто сърце, благородно, силна воля, ти си щастлив.“ Доброто разположение е синоним на постоянната положителна вътрешна нагласа, на мъдростта да посрещаме ведро и с разбиране всички ситуации в живота – и радостните, и скръбните.
към текста >>

На друго място в Словото си Учителят на ББ у нас ни разкрива една простичка, но извънредно ефективна рецепта за постигане на щастието – в безкористната и всеотдайна Божествена Любов: „Смисълът на живота се заключава в това, да обичаш, а не да те обичат (курсивът мой – К.З.).
За после не мисля...“ А това „после“ е ни повече, ни по-малко, а Вечността. Въпросът е: заслужава ли си да жертваме нетленната награда заради илюзорните придобивки на Мамона? Ето отговора на Великия Посветен: „Щастието на човека не е на Земята. Елементите на щастието са на Земята, но самото щастие, като нещо цяло, не съществува на Земята.“ Кои са тези тайнствени елементи на щастието, сред които живеем, но които очевидно не разпознаваме и не използваме, за да изградим храма на своята личностна пълнота? – Според нас те са два вида: 1) вътрешни – споменатият вече нееднократно жизнен потенциал на всеки човек (телесен, емоционален, умствен и духовен); и 2) външни – условията на нашия земен живот, които от първия миг, в който си поемем дъх след излизането от майчината утроба, до последния миг, в който напуснем тялото, за да се завърнем в истинската си родина – царството на Духа, ни предлагат безчетни възможности да научим уроците, за които сме изпратени на Земята, и да направим още една крачка напред по пътя към Бога. На друго място в Словото си Учителят на ББ у нас ни разкрива една простичка, но извънредно ефективна рецепта за постигане на щастието – в безкористната и всеотдайна Божествена Любов: „Смисълът на живота се заключава в това, да обичаш, а не да те обичат (курсивът мой – К.З.). Добре е да те обичат, но още по-добре е да обичаш. Който обича, той е щастлив, той е господар. В това отношение пръв Бог е дал пример. Той обича всички, затова е Господар на света. Какво се иска тогава от нас?
към текста >>

За хората с религиозно съзнание или съответна вътрешна настройка един от синонимите на щастието е обещанието на религията за блаженство на праведните в отвъдния свят.
Ние говорим за свобода, за това – за онова, но всички пъшкат под тежестта едни на други – навсякъде съществува робство. И всички казват: „Защо съществува тази голяма неправда в света? “ Кажете ми, де е правдата в света? Както и да се изяснява, въпросът си остава все един и същ, т.е. въпросът си остава такъв, какъвто си е.“ За хората с религиозно съзнание или съответна вътрешна настройка един от синонимите на щастието е обещанието на религията за блаженство на праведните в отвъдния свят. Понякога подобна ориентация на мисленето се превръща в бягство от земния живот, в пренебрегване на задълженията, които имаме в социалната среда. Такъв човек престава да бъде полезен и за себе си, и за околните, и за Космоса. Той потъва в илюзорната привлекателност на мечтите и очакванията си и още приживе умира за света. Но това не е надмогването на повика на плътта и окончателното дистанциране от празната шумотевица на цивилизацията, които постигат светците, аскетите, отшелниците, йогите, въобще истинските посланици на Духа, а преселване в едно изкуствено създадено от въображението пространство на душевен вакуум, което само по себе си не съдържа никаква форма на живот, а и не предлага пътища за развитие. Казано с други думи: беглецът в царството на илюзиите става доброволен заточеник във владенията на своята съдбоносна заблуда и бавно, но сигурно угасва под тежестта на фаталното си невежество.
към текста >>

Ако точно сме разбрали посланието на Божествената Мъдрост и Истина, искрящо в Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), то следва да сме наясно, че щастието можем да открием само в невидимите неща, но никога във видимите.
Един от най-великите писатели на ХХ век, немският сърцеведец и мъдрец Ерих Мария Ремарк формулира своята лична представа за щастието с няколко думи: „Щастието е въпрос на степенуване.“ Тоест умението да подреждаме правилно нещата в живота според тяхната действителна стойност може да ни направи щастливи. Дори тук и сега. Нека си припомним и един от девизите на човека с материална жизнена ориентация: „Щастието не е в парите, а в тяхното количество.“ Аз лично не познавам човек, който да е притежавал или да притежава много пари и същевременно да е щастлив. Задоволен – да. Но не и щастлив. Ако точно сме разбрали посланието на Божествената Мъдрост и Истина, искрящо в Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), то следва да сме наясно, че щастието можем да открием само в невидимите неща, но никога във видимите. Не можем да го вкусим, а само да го преживеем... Ако ли пък някой отрезвял от контактите си с нежния пол съвременен Дон Жуан реши да перифразира горепосочената максима на материалиста, той би възкликнал: „Щастието не е в жените, а в тяхното качество! “ Честно казано, съчувствам му, защото прекрасно го разбирам. Това, естествено, не означава, че жените от своя страна нямат право да преобърнат тази летяща фраза наопаки. Нека не ги лишаваме от това свещено право... Нали воюваме за равноправие на половете?!...
към текста >>

78. Два ключа към една необикновена книга - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Венера представлява божествената любов, която търси път да проникне в човешкото сърце.
Най- красивият момент е изгряването и залязването на слънцето. Втори красив момент е изгряването и залязването на Венера. Трети красив момент е изгряването и залязването на Сириус. Това са трите най-важни момента в живота на човека. Слънцето представлява божественият живот, който постоянно изгрява в човешката душа. Венера представлява божествената любов, която търси път да проникне в човешкото сърце. Сириус символизира божията мъдрост...“ Учителя Беинса Дуно Той има профил на древен жрец, ироничен и всестранен ум на енциклопедист от епохата на Ренесанса, непрекъснат вътрешен мир на адепт на възвишено Учение, смирение и предразполагаща външна простота на аскет... Такава е моята представа за Николай Дойнов, а вярвам и на мнозина, които са беседвали с него за тайните на Звездния мир. Споделям я с непредубедения читател, все още необсебен от гордата традиционност на европейските и източни „тайни науки“, не само за да го убедя, че това е първото всестранно изследване от български автор върху проблемите на астрологията, френологията и хиромантията (това е повече от очевидно), не само за да подчертая уникалността на подобен единен и систематичен подход към тези науки (това предоставяме на методологията), но за да провокирам у него онази първична читателска стихия, определяна като подтик към необикновеното. Всъщност стигнахме до заглавието на настоящия предговор - за необикновената книга и за обещаните два ключа към нея. Разбира се, трудът на Николай Дойнов не е само необикновен; за обикновеното съзнание необикновеното е задължителен атрибут на астрологията и на всички останали окултни науки. Не е достатъчно да се квалифицира и като езотерична астрология само с единствената цел да бъде разграничена от конвенционалните техники за правене на хороскопи, които заливат сега света и съвременните масмедии.
към текста >>

ПРИНЦИПЪТ НА ВИБРАЦИИТЕ, според който всичко е трептение, всичко е йерархия и скала от трептения, изгражда полярната структура на трети и девети дом, към който официалната астрология отнася образованието, близките пътувания и съответно философията, религията и далечните пътувания.
Всичко е ум и разум; всичко съществуващо е разумно и всичко разумно е съществуващо. Очебийна е разликата с конвенционалната астрология, която разглежда първи дом като област, детерминираща егото, темперамента и външния вид на личността, а седмия дом - като сфера на брака, съдружията и съюзите й. ПРИНЦИПЪТ НА ПРИЧИНИТЕ И СЛЕДСТВИЯТА изгражда втората полярна структура на втори и осми дом. Всичко в света си има разумна причина и всичко отеква като последствие, животът е кармичен низ от раждания и прераждания. И тук твърде далечна е аналогията с приписваната на втори дом сфера на финансите, а на осми дом - сфера на наследствата и смъртта. ПРИНЦИПЪТ НА ВИБРАЦИИТЕ, според който всичко е трептение, всичко е йерархия и скала от трептения, изгражда полярната структура на трети и девети дом, към който официалната астрология отнася образованието, близките пътувания и съответно философията, религията и далечните пътувания. ПРИНЦИПЪТ НА РИТЪМА изгражда полярната структура на четвърти и десети дом. Всичко е ритмично и периодично, всичко се представя на съзнанието като порции, като кванти, ако щете - като обособени родове и общества. Полярната структура на пети и единадесети дом изкристализирва от ПРИНЦИПА НА РОДА (на сродството), според който всички неща в природата са сродни, защото в основата им лежи единство, изоморфност. Традицията квалифицира тези домове като сфери на емоционалния (сърдечен) живот и децата, и съответно - на приятелството и идейните съобщества. Последният, седми ПРИНЦИП е НА СЪОТВЕТСТВИЕТО и той изкристализирва в шестата полярна структура на шести и дванадесети дом.
към текста >>

79. Бялото Братство - Сава Калименов (1901 - 1990)

Човек против човек, народ против народ, религия против религия, изгубили здравия си смисъл и правия си път в живота, борейки се помежду си, са превърнали живота в хаос и земята в ад.
Всички религии са основани от тях според времето условията и средата — винаги на хората е било давано тъкмо това, за което те са били дорасли, което степента на тяхното развитие е изисквала. От тук и голямата разлика в религиозните представи, схващания и методи. От погледа на Учителите не избягва нищо, нищо не става без тяхно знание Те управляват целия ход на историческите събития като винаги гледат техния краен резултат да подпомага еволюцията на човечеството. Тяхната работа в своята същност е една и съща: изграждане основите на Всемирното Братство, освобождаването на човека от робството на материята и подготвянето по такъв на- чин условията за идването на Царството Божие на земята. До днес развитието на човечеството се е движило под знака на разединението — индивидуализиране, егоизъм, безпощадни взаимни борби. Човек против човек, народ против народ, религия против религия, изгубили здравия си смисъл и правия си път в живота, борейки се помежду си, са превърнали живота в хаос и земята в ад. Днес обаче ние сме вече в първите утринни зари на една Нова Ера в историята на човечеството, която ще се развие под знака на Единението — колективизъм, обединение, хармония, Любов. С бързи крачки ние днес се движим към Новата Ера, когато ще имаме: един Бог, една Религия, едно обединено човечество и една единствена държава — едно единствено Царство Божие на земята. В този велик и съдбоносен за цялото човечество момент, като пратеник на Великото Всемирно Бело Братство, е дошъл тук на земята Учителя Петър Дънов, комуто е възложена великата Божествена мисия да даде окончателния и най важен тласък за обединението във всяко отношение на човечеството, да възпламени новата, единствена за всички хора Религия на Любовта, да разкрие на бродящето в мрак човечество светлината на Божествената Мъдрост и с това да положи основите на Царството Божие на земята.
към текста >>

С бързи крачки ние днес се движим към Новата Ера, когато ще имаме: един Бог, една Религия, едно обединено човечество и една единствена държава — едно единствено Царство Божие на земята.
От погледа на Учителите не избягва нищо, нищо не става без тяхно знание Те управляват целия ход на историческите събития като винаги гледат техния краен резултат да подпомага еволюцията на човечеството. Тяхната работа в своята същност е една и съща: изграждане основите на Всемирното Братство, освобождаването на човека от робството на материята и подготвянето по такъв на- чин условията за идването на Царството Божие на земята. До днес развитието на човечеството се е движило под знака на разединението — индивидуализиране, егоизъм, безпощадни взаимни борби. Човек против човек, народ против народ, религия против религия, изгубили здравия си смисъл и правия си път в живота, борейки се помежду си, са превърнали живота в хаос и земята в ад. Днес обаче ние сме вече в първите утринни зари на една Нова Ера в историята на човечеството, която ще се развие под знака на Единението — колективизъм, обединение, хармония, Любов. С бързи крачки ние днес се движим към Новата Ера, когато ще имаме: един Бог, една Религия, едно обединено човечество и една единствена държава — едно единствено Царство Божие на земята. В този велик и съдбоносен за цялото човечество момент, като пратеник на Великото Всемирно Бело Братство, е дошъл тук на земята Учителя Петър Дънов, комуто е възложена великата Божествена мисия да даде окончателния и най важен тласък за обединението във всяко отношение на човечеството, да възпламени новата, единствена за всички хора Религия на Любовта, да разкрие на бродящето в мрак човечество светлината на Божествената Мъдрост и с това да положи основите на Царството Божие на земята.
към текста >>

В този велик и съдбоносен за цялото човечество момент, като пратеник на Великото Всемирно Бело Братство, е дошъл тук на земята Учителя Петър Дънов, комуто е възложена великата Божествена мисия да даде окончателния и най важен тласък за обединението във всяко отношение на човечеството, да възпламени новата, единствена за всички хора Религия на Любовта, да разкрие на бродящето в мрак човечество светлината на Божествената Мъдрост и с това да положи основите на Царството Божие на земята.
Тяхната работа в своята същност е една и съща: изграждане основите на Всемирното Братство, освобождаването на човека от робството на материята и подготвянето по такъв на- чин условията за идването на Царството Божие на земята. До днес развитието на човечеството се е движило под знака на разединението — индивидуализиране, егоизъм, безпощадни взаимни борби. Човек против човек, народ против народ, религия против религия, изгубили здравия си смисъл и правия си път в живота, борейки се помежду си, са превърнали живота в хаос и земята в ад. Днес обаче ние сме вече в първите утринни зари на една Нова Ера в историята на човечеството, която ще се развие под знака на Единението — колективизъм, обединение, хармония, Любов. С бързи крачки ние днес се движим към Новата Ера, когато ще имаме: един Бог, една Религия, едно обединено човечество и една единствена държава — едно единствено Царство Божие на земята. В този велик и съдбоносен за цялото човечество момент, като пратеник на Великото Всемирно Бело Братство, е дошъл тук на земята Учителя Петър Дънов, комуто е възложена великата Божествена мисия да даде окончателния и най важен тласък за обединението във всяко отношение на човечеството, да възпламени новата, единствена за всички хора Религия на Любовта, да разкрие на бродящето в мрак човечество светлината на Божествената Мъдрост и с това да положи основите на Царството Божие на земята.
към текста >>

80. Една Религия - Сава Калименов (1901 - 1990)

Една Религия Какво представляват от себе си днес съществуващите религии?
Една Религия Какво представляват от себе си днес съществуващите религии? — Те не са нищо друго освен секти, отклонения от единствената Религия на единствения Бог! . . Че всички днешни религии са секти, много ясно ни показва факта, че всички те си приличат по своята изключителност, по своите претенции, че те са единствено правите, единствено истинските религии и представителки на Бога на земята. Всека религия претендира, че тя е най-правата, че тя е единствената истинска религия, и тъкмо това й твърдение показва, че тя не е нищо друго освен една секта, една от многото взаимноизяждащи се отклонения от Единната Божествена Религия. И даже ние ще подчертаем, че, колкото по-вече една религия претендира за изключителност, колкото по- силно настоява, че тя е единствено правата, толкова по-силно подчертан е нейния сектански дух, нейния сектански характер ! . . .
към текста >>

— Те не са нищо друго освен секти, отклонения от единствената Религия на единствения Бог! . .
Една Религия Какво представляват от себе си днес съществуващите религии? — Те не са нищо друго освен секти, отклонения от единствената Религия на единствения Бог! . . Че всички днешни религии са секти, много ясно ни показва факта, че всички те си приличат по своята изключителност, по своите претенции, че те са единствено правите, единствено истинските религии и представителки на Бога на земята. Всека религия претендира, че тя е най-правата, че тя е единствената истинска религия, и тъкмо това й твърдение показва, че тя не е нищо друго освен една секта, една от многото взаимноизяждащи се отклонения от Единната Божествена Религия. И даже ние ще подчертаем, че, колкото по-вече една религия претендира за изключителност, колкото по- силно настоява, че тя е единствено правата, толкова по-силно подчертан е нейния сектански дух, нейния сектански характер ! . . . И какво е спечелило до сега човечеството от всичките тия религии-секти?
към текста >>

Всека религия претендира, че тя е най-правата, че тя е единствената истинска религия, и тъкмо това й твърдение показва, че тя не е нищо друго освен една секта, една от многото взаимноизяждащи се отклонения от Единната Божествена Религия.
Една Религия Какво представляват от себе си днес съществуващите религии? — Те не са нищо друго освен секти, отклонения от единствената Религия на единствения Бог! . . Че всички днешни религии са секти, много ясно ни показва факта, че всички те си приличат по своята изключителност, по своите претенции, че те са единствено правите, единствено истинските религии и представителки на Бога на земята. Всека религия претендира, че тя е най-правата, че тя е единствената истинска религия, и тъкмо това й твърдение показва, че тя не е нищо друго освен една секта, една от многото взаимноизяждащи се отклонения от Единната Божествена Религия. И даже ние ще подчертаем, че, колкото по-вече една религия претендира за изключителност, колкото по- силно настоява, че тя е единствено правата, толкова по-силно подчертан е нейния сектански дух, нейния сектански характер ! . . . И какво е спечелило до сега човечеството от всичките тия религии-секти? Какво са му помогнали те? — Само това, да замъглят в него съзнанието за Единствения, еднакъв за всички Бог, да го раздробят на голямо число постоянно враждуващи помежду си части; да проливат „в името Божие“ и без това много проливаната човешка кръв.
към текста >>

И даже ние ще подчертаем, че, колкото по-вече една религия претендира за изключителност, колкото по- силно настоява, че тя е единствено правата, толкова по-силно подчертан е нейния сектански дух, нейния сектански характер ! .
Една Религия Какво представляват от себе си днес съществуващите религии? — Те не са нищо друго освен секти, отклонения от единствената Религия на единствения Бог! . . Че всички днешни религии са секти, много ясно ни показва факта, че всички те си приличат по своята изключителност, по своите претенции, че те са единствено правите, единствено истинските религии и представителки на Бога на земята. Всека религия претендира, че тя е най-правата, че тя е единствената истинска религия, и тъкмо това й твърдение показва, че тя не е нищо друго освен една секта, една от многото взаимноизяждащи се отклонения от Единната Божествена Религия. И даже ние ще подчертаем, че, колкото по-вече една религия претендира за изключителност, колкото по- силно настоява, че тя е единствено правата, толкова по-силно подчертан е нейния сектански дух, нейния сектански характер ! . . . И какво е спечелило до сега човечеството от всичките тия религии-секти? Какво са му помогнали те? — Само това, да замъглят в него съзнанието за Единствения, еднакъв за всички Бог, да го раздробят на голямо число постоянно враждуващи помежду си части; да проливат „в името Божие“ и без това много проливаната човешка кръв. Вземайки това пред вид, много ясно става, че всички тия секти са вредни, опасни, и разрушителни елементи за общечовешкото обединение, и следователно, за общечовешкото щастие.
към текста >>

В новия живот нема да има религии, — ще има само една Единствена Религия, Религия на Единствения .
. . Те са днес спирачки на общечовешкия прогрес към нови, по висши степени на съзнание, към нови, по висши форми на живот. Те са ненужен баласт за новия живот, който иде; те са . негодни да вземат участие в неговото творческо изграждане. Ето защо, ясно е, че зората на новия живот, изгрева на Новото Човечество, ще бъде същевременно свечеряване и залез за днешните изиграли вече своята роля и изкуствено поддържани религии. В новия живот нема да има религии, — ще има само една Единствена Религия, Религия на Единствения . Бог, на всички раси и народи, чието истинско име ще бъде Религия на Любовта. Тази Религия на Любовта ще слее и претопи всички вери и вярвания, всички религии и секти, всички учения и системи. В огъня на своята Божествена мощ тя ще обгори всичко нечисто, всичко низше, всичко егоистично, което се намира в тех, и ще извади и слее в едно цяло всичко хубаво, всичко истинно, всичко Божествено в тях. И тогава, и само тогава ще имаме всеобщо поклонение Богу в Дух и Истина; тогава, и само тогава света ще си отдъхне от непрестанните религиозни и национални разпри и преследвания, които и до ден днешен го тормозят; тогава, и само тогава човечеството ще се сдобие със своята истинска, единствена Религия. За тази единствена Религия на Любовта е казал Христос, че нейния храм не е нито в Ерусалим, нито на некое друго определено място, но че той е вредом, дето хората се покланят Богу в Дух и Истина! Тази Единствена Религия ще бъде творческата сила, която ще изгради Царството Божие на земята.
към текста >>

Бог, на всички раси и народи, чието истинско име ще бъде Религия на Любовта.
Те са днес спирачки на общечовешкия прогрес към нови, по висши степени на съзнание, към нови, по висши форми на живот. Те са ненужен баласт за новия живот, който иде; те са . негодни да вземат участие в неговото творческо изграждане. Ето защо, ясно е, че зората на новия живот, изгрева на Новото Човечество, ще бъде същевременно свечеряване и залез за днешните изиграли вече своята роля и изкуствено поддържани религии. В новия живот нема да има религии, — ще има само една Единствена Религия, Религия на Единствения . Бог, на всички раси и народи, чието истинско име ще бъде Религия на Любовта. Тази Религия на Любовта ще слее и претопи всички вери и вярвания, всички религии и секти, всички учения и системи. В огъня на своята Божествена мощ тя ще обгори всичко нечисто, всичко низше, всичко егоистично, което се намира в тех, и ще извади и слее в едно цяло всичко хубаво, всичко истинно, всичко Божествено в тях. И тогава, и само тогава ще имаме всеобщо поклонение Богу в Дух и Истина; тогава, и само тогава света ще си отдъхне от непрестанните религиозни и национални разпри и преследвания, които и до ден днешен го тормозят; тогава, и само тогава човечеството ще се сдобие със своята истинска, единствена Религия. За тази единствена Религия на Любовта е казал Христос, че нейния храм не е нито в Ерусалим, нито на некое друго определено място, но че той е вредом, дето хората се покланят Богу в Дух и Истина! Тази Единствена Религия ще бъде творческата сила, която ще изгради Царството Божие на земята. И първите приготовления за нейното идване и възцаряване в живота са вече отдавна започнати.
към текста >>

Тази Религия на Любовта ще слее и претопи всички вери и вярвания, всички религии и секти, всички учения и системи.
Те са ненужен баласт за новия живот, който иде; те са . негодни да вземат участие в неговото творческо изграждане. Ето защо, ясно е, че зората на новия живот, изгрева на Новото Човечество, ще бъде същевременно свечеряване и залез за днешните изиграли вече своята роля и изкуствено поддържани религии. В новия живот нема да има религии, — ще има само една Единствена Религия, Религия на Единствения . Бог, на всички раси и народи, чието истинско име ще бъде Религия на Любовта. Тази Религия на Любовта ще слее и претопи всички вери и вярвания, всички религии и секти, всички учения и системи. В огъня на своята Божествена мощ тя ще обгори всичко нечисто, всичко низше, всичко егоистично, което се намира в тех, и ще извади и слее в едно цяло всичко хубаво, всичко истинно, всичко Божествено в тях. И тогава, и само тогава ще имаме всеобщо поклонение Богу в Дух и Истина; тогава, и само тогава света ще си отдъхне от непрестанните религиозни и национални разпри и преследвания, които и до ден днешен го тормозят; тогава, и само тогава човечеството ще се сдобие със своята истинска, единствена Религия. За тази единствена Религия на Любовта е казал Христос, че нейния храм не е нито в Ерусалим, нито на некое друго определено място, но че той е вредом, дето хората се покланят Богу в Дух и Истина! Тази Единствена Религия ще бъде творческата сила, която ще изгради Царството Божие на земята. И първите приготовления за нейното идване и възцаряване в живота са вече отдавна започнати. Ние не ще почнем да отваряме очите на слепците и да им сочиме с пръст това, което те не са способни да видят.
към текста >>

В огъня на своята Божествена мощ тя ще обгори всичко нечисто, всичко низше, всичко егоистично, което се намира в тех, и ще извади и слее в едно цяло всичко хубаво, всичко истинно, всичко Божествено в тях.
негодни да вземат участие в неговото творческо изграждане. Ето защо, ясно е, че зората на новия живот, изгрева на Новото Човечество, ще бъде същевременно свечеряване и залез за днешните изиграли вече своята роля и изкуствено поддържани религии. В новия живот нема да има религии, — ще има само една Единствена Религия, Религия на Единствения . Бог, на всички раси и народи, чието истинско име ще бъде Религия на Любовта. Тази Религия на Любовта ще слее и претопи всички вери и вярвания, всички религии и секти, всички учения и системи. В огъня на своята Божествена мощ тя ще обгори всичко нечисто, всичко низше, всичко егоистично, което се намира в тех, и ще извади и слее в едно цяло всичко хубаво, всичко истинно, всичко Божествено в тях. И тогава, и само тогава ще имаме всеобщо поклонение Богу в Дух и Истина; тогава, и само тогава света ще си отдъхне от непрестанните религиозни и национални разпри и преследвания, които и до ден днешен го тормозят; тогава, и само тогава човечеството ще се сдобие със своята истинска, единствена Религия. За тази единствена Религия на Любовта е казал Христос, че нейния храм не е нито в Ерусалим, нито на некое друго определено място, но че той е вредом, дето хората се покланят Богу в Дух и Истина! Тази Единствена Религия ще бъде творческата сила, която ще изгради Царството Божие на земята. И първите приготовления за нейното идване и възцаряване в живота са вече отдавна започнати. Ние не ще почнем да отваряме очите на слепците и да им сочиме с пръст това, което те не са способни да видят. Всеки е длъжен сам да отвори очите си, сам да види Истината, защото тя е навсякъде и пред всички.
към текста >>

И тогава, и само тогава ще имаме всеобщо поклонение Богу в Дух и Истина; тогава, и само тогава света ще си отдъхне от непрестанните религиозни и национални разпри и преследвания, които и до ден днешен го тормозят; тогава, и само тогава човечеството ще се сдобие със своята истинска, единствена Религия.
Ето защо, ясно е, че зората на новия живот, изгрева на Новото Човечество, ще бъде същевременно свечеряване и залез за днешните изиграли вече своята роля и изкуствено поддържани религии. В новия живот нема да има религии, — ще има само една Единствена Религия, Религия на Единствения . Бог, на всички раси и народи, чието истинско име ще бъде Религия на Любовта. Тази Религия на Любовта ще слее и претопи всички вери и вярвания, всички религии и секти, всички учения и системи. В огъня на своята Божествена мощ тя ще обгори всичко нечисто, всичко низше, всичко егоистично, което се намира в тех, и ще извади и слее в едно цяло всичко хубаво, всичко истинно, всичко Божествено в тях. И тогава, и само тогава ще имаме всеобщо поклонение Богу в Дух и Истина; тогава, и само тогава света ще си отдъхне от непрестанните религиозни и национални разпри и преследвания, които и до ден днешен го тормозят; тогава, и само тогава човечеството ще се сдобие със своята истинска, единствена Религия. За тази единствена Религия на Любовта е казал Христос, че нейния храм не е нито в Ерусалим, нито на некое друго определено място, но че той е вредом, дето хората се покланят Богу в Дух и Истина! Тази Единствена Религия ще бъде творческата сила, която ще изгради Царството Божие на земята. И първите приготовления за нейното идване и възцаряване в живота са вече отдавна започнати. Ние не ще почнем да отваряме очите на слепците и да им сочиме с пръст това, което те не са способни да видят. Всеки е длъжен сам да отвори очите си, сам да види Истината, защото тя е навсякъде и пред всички. Новата единна Религия на Любовта, в която нема да има будисти и брамини, християни и мохамедани, „православни“ и „сектанти“, иде да залее света с вълните на Божията Любов, иде да обедини хората и народите в едно органическо, неразривно Цяло и да изгради тъй-дълго мечтаното Царство Божие на земята!
към текста >>

За тази единствена Религия на Любовта е казал Христос, че нейния храм не е нито в Ерусалим, нито на некое друго определено място, но че той е вредом, дето хората се покланят Богу в Дух и Истина! Тази Единствена Религия ще бъде творческата сила, която ще изгради Царството Божие на земята.
В новия живот нема да има религии, — ще има само една Единствена Религия, Религия на Единствения . Бог, на всички раси и народи, чието истинско име ще бъде Религия на Любовта. Тази Религия на Любовта ще слее и претопи всички вери и вярвания, всички религии и секти, всички учения и системи. В огъня на своята Божествена мощ тя ще обгори всичко нечисто, всичко низше, всичко егоистично, което се намира в тех, и ще извади и слее в едно цяло всичко хубаво, всичко истинно, всичко Божествено в тях. И тогава, и само тогава ще имаме всеобщо поклонение Богу в Дух и Истина; тогава, и само тогава света ще си отдъхне от непрестанните религиозни и национални разпри и преследвания, които и до ден днешен го тормозят; тогава, и само тогава човечеството ще се сдобие със своята истинска, единствена Религия. За тази единствена Религия на Любовта е казал Христос, че нейния храм не е нито в Ерусалим, нито на некое друго определено място, но че той е вредом, дето хората се покланят Богу в Дух и Истина! Тази Единствена Религия ще бъде творческата сила, която ще изгради Царството Божие на земята. И първите приготовления за нейното идване и възцаряване в живота са вече отдавна започнати. Ние не ще почнем да отваряме очите на слепците и да им сочиме с пръст това, което те не са способни да видят. Всеки е длъжен сам да отвори очите си, сам да види Истината, защото тя е навсякъде и пред всички. Новата единна Религия на Любовта, в която нема да има будисти и брамини, християни и мохамедани, „православни“ и „сектанти“, иде да залее света с вълните на Божията Любов, иде да обедини хората и народите в едно органическо, неразривно Цяло и да изгради тъй-дълго мечтаното Царство Божие на земята!
към текста >>

Новата единна Религия на Любовта, в която нема да има будисти и брамини, християни и мохамедани, „православни“ и „сектанти“, иде да залее света с вълните на Божията Любов, иде да обедини хората и народите в едно органическо, неразривно Цяло и да изгради тъй-дълго мечтаното Царство Божие на земята!
И тогава, и само тогава ще имаме всеобщо поклонение Богу в Дух и Истина; тогава, и само тогава света ще си отдъхне от непрестанните религиозни и национални разпри и преследвания, които и до ден днешен го тормозят; тогава, и само тогава човечеството ще се сдобие със своята истинска, единствена Религия. За тази единствена Религия на Любовта е казал Христос, че нейния храм не е нито в Ерусалим, нито на некое друго определено място, но че той е вредом, дето хората се покланят Богу в Дух и Истина! Тази Единствена Религия ще бъде творческата сила, която ще изгради Царството Божие на земята. И първите приготовления за нейното идване и възцаряване в живота са вече отдавна започнати. Ние не ще почнем да отваряме очите на слепците и да им сочиме с пръст това, което те не са способни да видят. Всеки е длъжен сам да отвори очите си, сам да види Истината, защото тя е навсякъде и пред всички. Новата единна Религия на Любовта, в която нема да има будисти и брамини, християни и мохамедани, „православни“ и „сектанти“, иде да залее света с вълните на Божията Любов, иде да обедини хората и народите в едно органическо, неразривно Цяло и да изгради тъй-дълго мечтаното Царство Божие на земята!
към текста >>

81. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Знам! Много има да задрасквам преди да продължа, ама безкрайно ми се разправя всичко, което мога да разправя за „Баучеровото“: Божествената ливада, която след пет-шест години щеше да бъде преименувана на „Изгрева.“ Още от началото на установяването си в София Учителят прави утринни разходки до този гледащ на изток склон, за да посреща изгрева на слънцето.
Личеше ясно до след края на Втората световна война. Отбранителен ров със следи от ограда зад него! На сто, сто и петдесет метра в гората на бившата Борисова градина на запад от отоплителната централа на Руското посолство... Не се виждаше ясно, защото нещата се променят. Цар Борис Трети е искал да насади гора в разширения софийски парк и го прави, въпреки че разярените слатинци на няколко пъти гонят нахълтващите в мерата им градинари, а после и притеклата се на помощ полицейска конница, която налагат с мотики и замерват с камъни. Не си дават мерата, отстъпена им от турците, за да поддържат тамошния отдавна зарязан редут. Не си дава мерата шопското дебелоглавие, въпреки че местността отдавна е закупена от английския защитник на България Джеймс Баучер, който преди смъртта си през 1920 година я подарява на прислужника си Иван. Знам! Много има да задрасквам преди да продължа, ама безкрайно ми се разправя всичко, което мога да разправя за „Баучеровото“: Божествената ливада, която след пет-шест години щеше да бъде преименувана на „Изгрева.“ Още от началото на установяването си в София Учителят прави утринни разходки до този гледащ на изток склон, за да посреща изгрева на слънцето. Отначало сам, но по-нататък с приятели от братството. Той урежда закупуването на Баучеровото през 1921 година за доста внушителната сума от 200,000 лева (тогавашната цена на четири апартамента в София). Братята, които са посрещали тук изгрева на слънцето се връщали в града буквално окрилени, след молитвите, песните, гимнастическите упражнения... Казвали го: „Ходене сутрин по изгрев на Баучеровото.“ Това са години на „изтръгването“ на хората от застоялия, безрадостен, еснафски живот на победена следвоенна България. Толстоизъмът и вегетарианството се разпространяват неудържимо. Пръкват се не само комуните на толстоистите, но и на анархистите, и кой ли не.
към текста >>

Именувам се Петър Дънов, от Варна, 60 г., българин, Неженен, Неосъждан, Учител, Показвам: Моето учение е основано на три главни принципа: Божествената любов, Божествената мъдрост и Божествената истина.
Братството расте, покритият от него терен се разширява, и с това тук там пръкват временни недостатъци в устременото му предвижване напред и нагоре. За пръв път се появяват вътрешни търкания от неконтролирани лични амбиции, завист, ревност, и заедно с това расте и предишния външен натиск това развитие да бъде спряно. На 21 юли 1925 година Учителят е призован на разследване по искова молба на бивш свой последовател. В сградата на Обществена безопасност той написва протокол по направеното дознание. Телескопичен блик Протокол за разпит на свидетел. Именувам се Петър Дънов, от Варна, 60 г., българин, Неженен, Неосъждан, Учител, Показвам: Моето учение е основано на три главни принципа: Божествената любов, Божествената мъдрост и Божествената истина. От тия принципи произтича, че е необходим пълен мир и взаимно разбирателство между хората, братство и взаимна помощ за общо благо. 'Учението ми изключва всяко насилие и изисква абсолютна чистота в мислите, чувствата и действията. Едно от най-съществените условия за всички последователи на това учение е съвършената праведност. Ученикът на духовната школа, за да може да възприеме и приложи великите истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка за развитието му.
към текста >>

Всеки недостатък и несъвършенство в обществения и държавен строй може да се изправи чрез самоусъвършенствуване, понеже е казано: „Бъдете съвършени, както Отец ваш на Небесата е съвършен.“ Църквата винаги трябва да върви в пълно съгласие с Божествената у1юбов, Мъдрост и Истина.
Едно от най-съществените условия за всички последователи на това учение е съвършената праведност. Ученикът на духовната школа, за да може да възприеме и приложи великите истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка за развитието му. Той трябва да бъде изправен във всяко отношение както към себе си, така и към другите, към обществото и държавата. Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта. Всеки недостатък и несъвършенство в обществения и държавен строй може да се изправи чрез самоусъвършенствуване, понеже е казано: „Бъдете съвършени, както Отец ваш на Небесата е съвършен.“ Църквата винаги трябва да върви в пълно съгласие с Божествената у1юбов, Мъдрост и Истина. С политика не се занимавам, защото тя не съставлява за нас никаква цел. С политика се занимават само хората, които тепърва изучават живота. Аз само поучавам, което е разумното - доброто. За да се схванат Божествената мъдрост и се разберат Божествените истини, изискват се знания за живота. Тия знания се преподават на ония, които желаят доброволно да се учат и да напредват.
към текста >>

За да се схванат Божествената мъдрост и се разберат Божествените истини, изискват се знания за живота.
Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта. Всеки недостатък и несъвършенство в обществения и държавен строй може да се изправи чрез самоусъвършенствуване, понеже е казано: „Бъдете съвършени, както Отец ваш на Небесата е съвършен.“ Църквата винаги трябва да върви в пълно съгласие с Божествената у1юбов, Мъдрост и Истина. С политика не се занимавам, защото тя не съставлява за нас никаква цел. С политика се занимават само хората, които тепърва изучават живота. Аз само поучавам, което е разумното - доброто. За да се схванат Божествената мъдрост и се разберат Божествените истини, изискват се знания за живота. Тия знания се преподават на ония, които желаят доброволно да се учат и да напредват. Ако те са здрави умствено и морално, лесно схващат преподаваните уроци, а в противен случай могат сами да се откажат от една работа, която не е по силите им. Аз нито викам някого, нито принуждавам, нито задържам. В моето учение се прилага закона за разумната свобода. Който дойде няма да бъде изпъден, но и който желае да си отиде няма да бъде задържан.
към текста >>

„Ако вземем определението на Толстой всяка религия е секта, защото счита себе си за носителка на благодатта Божия, счита своите догми за истински, а другите религии обвинява в заблуждение.
Нищо лошо не съм видял от тях!“ Това е какво мислят по въпроса искрените православни. Не е лошо това да се знае. Да се надникне в цялата олелия отблизо. Всеки грамотен българин е наясно по това. Мара Белчева например, по времето за което говорим, цитира Толстой, за да покаже колко глупаво е обвинението срещу дъновистите, че са секта. „Ако вземем определението на Толстой всяка религия е секта, защото счита себе си за носителка на благодатта Божия, счита своите догми за истински, а другите религии обвинява в заблуждение. Тъкмо учението на Петър Дънов не е секта, защото е религия.“ Преди малко се спряхме на причината поради която дъновистите се оказват под съсредоточената атака на православната църква. И това е, че нямат непоклатимата подкрепа на външните, недосегаеми религиозни общности на католицизма, протестантството и пр. България по това време устремно се развива по пътя, който я превръща в една от най-цивилизованите страни в света и стопански, и политически, и духовно. Започнал е процесът на духовното съзряване на интелигенцията й, който я извежда на върха на либерализма с отказа на парламента й да даде за изтребление евреите и циганите си в немските лагери на смъртта през Втората световна война. С други думи освен симпатягите си, на които им стига боядисването на яйцата си по Великден, България има и неудържимо растяща нагоре и напред интелигенция, за която днес и дума няма да чуете.
към текста >>

Тъкмо учението на Петър Дънов не е секта, защото е религия.“ Преди малко се спряхме на причината поради която дъновистите се оказват под съсредоточената атака на православната църква.
Не е лошо това да се знае. Да се надникне в цялата олелия отблизо. Всеки грамотен българин е наясно по това. Мара Белчева например, по времето за което говорим, цитира Толстой, за да покаже колко глупаво е обвинението срещу дъновистите, че са секта. „Ако вземем определението на Толстой всяка религия е секта, защото счита себе си за носителка на благодатта Божия, счита своите догми за истински, а другите религии обвинява в заблуждение. Тъкмо учението на Петър Дънов не е секта, защото е религия.“ Преди малко се спряхме на причината поради която дъновистите се оказват под съсредоточената атака на православната църква. И това е, че нямат непоклатимата подкрепа на външните, недосегаеми религиозни общности на католицизма, протестантството и пр. България по това време устремно се развива по пътя, който я превръща в една от най-цивилизованите страни в света и стопански, и политически, и духовно. Започнал е процесът на духовното съзряване на интелигенцията й, който я извежда на върха на либерализма с отказа на парламента й да даде за изтребление евреите и циганите си в немските лагери на смъртта през Втората световна война. С други думи освен симпатягите си, на които им стига боядисването на яйцата си по Великден, България има и неудържимо растяща нагоре и напред интелигенция, за която днес и дума няма да чуете. Цитирах поетесата Мара Белчева.
към текста >>

Това, което хората наричат смърт, не може да пречи на неприривното движение и развитие на живота това е само една външна промяна, както леда се топи и става вода... ... Петър Дънов не влиза в противоречие с която и да е религия, нито я отрича.
Умираш за един живот, за да се родиш в друг. Раят и адът, къде са те? Има ли ги? Ние всеки ден влизаме и излизаме и в рая и в ада. Ако постъпиш по закона на Божията любов си в рая, ако излезеш от Бога ти си в ада. Това, което хората наричат смърт, не може да пречи на неприривното движение и развитие на живота това е само една външна промяна, както леда се топи и става вода... ... Петър Дънов не влиза в противоречие с която и да е религия, нито я отрича. „ Религията е облекло на истината. Тя е нещо външно. Облеклата могат да бъдат различни, но истината е една. Казват, че трябвало да има само една религия, да има само една партия. Нима е възможно да живее дървото само с един лист?
към текста >>

„ Религията е облекло на истината.
Раят и адът, къде са те? Има ли ги? Ние всеки ден влизаме и излизаме и в рая и в ада. Ако постъпиш по закона на Божията любов си в рая, ако излезеш от Бога ти си в ада. Това, което хората наричат смърт, не може да пречи на неприривното движение и развитие на живота това е само една външна промяна, както леда се топи и става вода... ... Петър Дънов не влиза в противоречие с която и да е религия, нито я отрича. „ Религията е облекло на истината. Тя е нещо външно. Облеклата могат да бъдат различни, но истината е една. Казват, че трябвало да има само една религия, да има само една партия. Нима е възможно да живее дървото само с един лист? Трябва да съществува вътрешна връзка между тях, а не да бъдат едни.
към текста >>

Казват, че трябвало да има само една религия, да има само една партия.
Ако постъпиш по закона на Божията любов си в рая, ако излезеш от Бога ти си в ада. Това, което хората наричат смърт, не може да пречи на неприривното движение и развитие на живота това е само една външна промяна, както леда се топи и става вода... ... Петър Дънов не влиза в противоречие с която и да е религия, нито я отрича. „ Религията е облекло на истината. Тя е нещо външно. Облеклата могат да бъдат различни, но истината е една. Казват, че трябвало да има само една религия, да има само една партия. Нима е възможно да живее дървото само с един лист? Трябва да съществува вътрешна връзка между тях, а не да бъдат едни. Бог не е направил хората нито православни, нито католици, нито окултисти, нито от каквато и да е религия, чин, и обществено положение. Всичко това е отпосле. Човек не е направен за религия, а религията за човека.“ ... Тези, които искат да следват Учителя Дънов, нито биват кръщавани, нито биват записвани, нито се извършва каквато и да било формалност, какъвто и да е обряд.
към текста >>

Бог не е направил хората нито православни, нито католици, нито окултисти, нито от каквато и да е религия, чин, и обществено положение.
Тя е нещо външно. Облеклата могат да бъдат различни, но истината е една. Казват, че трябвало да има само една религия, да има само една партия. Нима е възможно да живее дървото само с един лист? Трябва да съществува вътрешна връзка между тях, а не да бъдат едни. Бог не е направил хората нито православни, нито католици, нито окултисти, нито от каквато и да е религия, чин, и обществено положение. Всичко това е отпосле. Човек не е направен за религия, а религията за човека.“ ... Тези, които искат да следват Учителя Дънов, нито биват кръщавани, нито биват записвани, нито се извършва каквато и да било формалност, какъвто и да е обряд. Защото неговото учение не е нито секта, нито религия това е едно свободно учение за живота един свободен университет, чиито врати са отворени за всички, да влизат и излизат по своя воля. ... При Учителят ще срещнете хора от различни религии, с различни убеждения. Той никого не оборва.
към текста >>

Човек не е направен за религия, а религията за човека.“ ... Тези, които искат да следват Учителя Дънов, нито биват кръщавани, нито биват записвани, нито се извършва каквато и да било формалност, какъвто и да е обряд.
Казват, че трябвало да има само една религия, да има само една партия. Нима е възможно да живее дървото само с един лист? Трябва да съществува вътрешна връзка между тях, а не да бъдат едни. Бог не е направил хората нито православни, нито католици, нито окултисти, нито от каквато и да е религия, чин, и обществено положение. Всичко това е отпосле. Човек не е направен за религия, а религията за човека.“ ... Тези, които искат да следват Учителя Дънов, нито биват кръщавани, нито биват записвани, нито се извършва каквато и да било формалност, какъвто и да е обряд. Защото неговото учение не е нито секта, нито религия това е едно свободно учение за живота един свободен университет, чиито врати са отворени за всички, да влизат и излизат по своя воля. ... При Учителят ще срещнете хора от различни религии, с различни убеждения. Той никого не оборва. „Аз не искам да руша вашето верую“. Той не е дори против безбожието.
към текста >>

Защото неговото учение не е нито секта, нито религия това е едно свободно учение за живота един свободен университет, чиито врати са отворени за всички, да влизат и излизат по своя воля.
Нима е възможно да живее дървото само с един лист? Трябва да съществува вътрешна връзка между тях, а не да бъдат едни. Бог не е направил хората нито православни, нито католици, нито окултисти, нито от каквато и да е религия, чин, и обществено положение. Всичко това е отпосле. Човек не е направен за религия, а религията за човека.“ ... Тези, които искат да следват Учителя Дънов, нито биват кръщавани, нито биват записвани, нито се извършва каквато и да било формалност, какъвто и да е обряд. Защото неговото учение не е нито секта, нито религия това е едно свободно учение за живота един свободен университет, чиито врати са отворени за всички, да влизат и излизат по своя воля. ... При Учителят ще срещнете хора от различни религии, с различни убеждения. Той никого не оборва. „Аз не искам да руша вашето верую“. Той не е дори против безбожието. То като религията е само една форма, форма на мисълта.
към текста >>

То като религията е само една форма, форма на мисълта.
Защото неговото учение не е нито секта, нито религия това е едно свободно учение за живота един свободен университет, чиито врати са отворени за всички, да влизат и излизат по своя воля. ... При Учителят ще срещнете хора от различни религии, с различни убеждения. Той никого не оборва. „Аз не искам да руша вашето верую“. Той не е дори против безбожието. То като религията е само една форма, форма на мисълта. „Всеки човек, който има идеал, който се бори за доброто в света, който живее за него и му служи безкористно Бог се проявява чрез него, макар и той да не съзнава това, макар да счита себе си за безбожник.“ Подкрепата идва отвсякъде. Не само от сферата на съкровените духовни търсения на тогавашната интелигенция, както случаят с Мара Белчева. Тя иде и от диаметралната противоположност на тогавашната българска културна среда! Шегаджийството, бонвиванщината, многопосочното наслаждаване на поразителния духовен цъфтеж на тогавашна България. Ще се спра на историята с един фейлетон от онова време, писан от журналист, който тогава направо е лицето на България. Заглавието е „Хубаво е да се пише, но трябва и малко дела.“ Впрочем не само „по онова време“, защото е на върха на българската култура от нивото на смехориите на Елин Пелиновите Пижо и Пендо, до член кореспондентството си на Българската Академия на Науките точно тогава (1929), а после и званието си на академик.
към текста >>

82. И така ... - Атанас Славов

Натрупаната нужда за общение с Бога напира, пробива, бива спирана и турена под усмирителна риза и пак напира, и както става в Божествения свят, който е универсален, идва кулминацията и някъде в средата на деветнадесети век тя се отприщва в целия свят, по цялата планета - лисва една божествена вълна, която залива всичко и всички, без да се познават, без да са чували един за друг, без да могат да си представят, че са част от същата вълна - били те в една великолепна всесветска империя като Англия или в една дупка на Европа или Азия, ако щете, като селцата около Балкана или чак в долините на Задкавказието, или в пустинните плата на Персия.
Чудно ли е тогава, че векове наред верското чувство търси отдушник, че се лута за изблик. Че се стреми да пробие, да разкърти преградите по прекия си път към Бога, че търси свободата за отлюляването на тези деликатни чувства на пиета, боготворене, любов към отвъдното и универсалното, без които се превръщаме на болни, нещастни, осакатени, генетически обременени, деформирани животни. На комунисти. Анархисти. Бръснати глави. Терористи. На плачещи идеалисти с кървави брадви в ръцете. Натрупаната нужда за общение с Бога напира, пробива, бива спирана и турена под усмирителна риза и пак напира, и както става в Божествения свят, който е универсален, идва кулминацията и някъде в средата на деветнадесети век тя се отприщва в целия свят, по цялата планета - лисва една божествена вълна, която залива всичко и всички, без да се познават, без да са чували един за друг, без да могат да си представят, че са част от същата вълна - били те в една великолепна всесветска империя като Англия или в една дупка на Европа или Азия, ако щете, като селцата около Балкана или чак в долините на Задкавказието, или в пустинните плата на Персия. Върховете на тази вълна на стремеж за пряк контакт с божественото се знаят. Аз не съм ги видял, колкото и да съм чел за тях, за техните учители и вдъхновители: американските трансценденталисти, теософите на Блаватска и Олкот, френските масони, Гурджиев в Турция, бахайците в Иран, стотиците простовати хорица и просветени светила, които биват споходени от вадения, от прозрения, които чуват гласове и усещат странни неща, без да знаят какво става с тях... и отчаяно се хвърлят в обятията на Бога. Но нещичко от това бях късметлия да зърна в последните му дни... Методистката Барбара Хек живее с мъжа си в най-хубавата част на Ню Йорк. И ето че един спокоен и приятен празничен ден - какво я прихваща! - и взима, че в дома на сънародници ирландци в Манхатън грабва картите от масата, на която играят, хвърля ги пред ужасените им очи в камината; друсва им една реч срещу опасностите от „прекарването на свободното време по безбожен начин“ и начаса заставя домакина Ембъри да събере хора от квартала и „да престане да мълчи, а да им проповядва Божието слово“. И вмъква четири души от улицата, и запяват, и Ембъри им дава първата методистка проповед на първата методистка група в най-големия град на Новия свят - Ню Йорк.
към текста >>

Когато Азия и Мала Азия водеше, кой когато и да е на багдадския, или самаркандския, или лахорския, или шанхайския пазар е обръщал внимание кой от каква религия е и какъв цвят на кожата има, ако може и знае, и ако стоката му е добра и на добра цена! И ако можете да си представите колко чудовищно и колко дълго е било потискано в европейската цивилизация естественото верско чувство, естественото стремление на човека към Бога, стремежа към братството и единението, към сливането с всемирното съзнание, може би ще можете да си представите какво нещо е избликнало във втората половина на миналия век в Европа.
На дълго отбиваното встрани вярващо човечество от манипулациите на църквата да впрегне религиозното му чувство в преследването на светски цели. Защото, нека да добавя само тези последни думи, Европа - обърнете внимание на това - е опитна работа, добре пресмятаща, точно мислеща; европейският буржоа с тънките си германски крака и романския си спасителен пояс от мазнини около кръста умее да прави бизнес както никой до неговото издигане на върха на света. Той превръща продаването на женското тяло в такава индустрия, дотам изцяло комерсиализирана проституция, че успява да създаде за пръв път откакто свят светува промишлено съвокупляване без капка еротизъм дори - нещо, което на шумните търговски улици на Близкия изток с техните гюбеци и звънтящи дзилове никога не липсва изцяло. По същия начин Европа успява да използва верското чувство така безпощадно, така сметкаджийски, че никъде в света дотогава не е имало такива изстъпления на тотално безбожни (уж Бодени в името на Бога!) религиозни войни. Кога до издигането на Европа на върха вярата или цветът на кожата са значели каквото и да е? Когато Азия и Мала Азия водеше, кой когато и да е на багдадския, или самаркандския, или лахорския, или шанхайския пазар е обръщал внимание кой от каква религия е и какъв цвят на кожата има, ако може и знае, и ако стоката му е добра и на добра цена! И ако можете да си представите колко чудовищно и колко дълго е било потискано в европейската цивилизация естественото верско чувство, естественото стремление на човека към Бога, стремежа към братството и единението, към сливането с всемирното съзнание, може би ще можете да си представите какво нещо е избликнало във втората половина на миналия век в Европа. И пак казвам, че не зная всичките форми и всички връзки на този изблик. Но на избликването на една от тези синхронни връзки, на едно такова хармонично съпътстване в стремежа към сливане с божественото, без посредничеството на каквото и да било светско начало, съм бил неволен свидетел. И все ми се е искало да си помисля за него. Да го поразровя, да го поогледам след толкова години. Така че да се обърнем към началото на тази история.
към текста >>

83. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Емерсън казва, че е тук, за да говори за „божествената достатъчност на индивида“.
1847 бива разтурена неуспялата комуна „Брук Фарм“. 1847 (1 октомври) в Англия се ражда Ани Ууд (известна като Ани Безант), поборник за свободата на Индия и дългогодишен председател на Теософското дружество. 1847 (късна есен) Константин Дъновски тръгва от Устово с вуйчо си да търси учителско място във Варна. 1847 (14 ноември) в Елена се ражда преподавателят в Свищовското училище за наука и теология и учител на Петър Дънов Йордан Икономов. Телескопичен блик От катедрата на Американския лицеум в своите обиколки Р. У. Емерсън казва, че е тук, за да говори за „божествената достатъчност на индивида“. „Знайте себе си, доверете се на вътрешното си прозрение, схванете, че това, което е истина за вас във вашите собствени сърца, е неизбежно истина за всички хора. Нашият век е век на ретроспекциите. Гледа назад, храни се с мислите на предците ни. Защо да зависим от прозрения на миналото? Взрете се в собствените си сърца за пресни прозрения, подходящи за днешния ден... Направените от хората книги са за празните часове, и трябва да се хвърлят настрана, когато може да се изправите лице в лице с природата.“ Телескопичен блик В късното средновековие в края на Дънсинанската гора някой Литъл Джон, или Биг Джон е на пост и вижда как петдесет конника на шерифа на Нотингьм водят пленник (или шпионин някакъв), който ще им покаже къде е скрита бандата, дето сега вече ще й видят сметката, и слага знак на парче плат (или пергамент) да бягат да се крият, и го промушва на върха на стрелата, която опъва на тетивата на дългия си лък, и я пуска и тя бръмва над короните на буковите дървета, и лети и лети, и пада на помпата, където е на пост Биг Бен (или Литъл Бен), и той опъва своя дълъг лък и пуска сигнала нататък, и стрелата лети, лети и пада на поляната на Литъл Сам (или Биг Са.н, или Мидъл Сам), и той опъва дългия си лък - и така след три минути белегът се забива В подножието на дъба, където е определено да се забиват съобщенията, пращани с дългите лъкове на съгледвачите, а Робин Худ (или който там е главатарят на бандата) прочита белега и дава знак на бандата, и всички прибират това- онова, каквото трябва да се прибере, и тръгват - без да бързат, защото време много, докато конницата дотрополи до сегашния им лагер - и хайде, лека-полека, преместват се на ново скришно място, а конницата на шерифа на Нотингьм и шпионинът му се чудят къде отидоха тези хора, да му се не види! - как така разбраха, че идем, нали препускахме като луди по целия път?
към текста >>

„Тези хора - се казва с дълбока симпатия в протокола - принадлежат към гръцката църква и са изпаднали в дълбоките предразсъдъци и мрак на всички източни църкви, но за разлика от другите не са такива фанатици, а са кротки, търсещи, интересуващи се, предразположени са към религията и са много жадни за Божието слово.
1851 в Ню Йорк се заселва заедно с родителите си деветгодишната Аделина Пати. 1851 (септември) напуска Варна гръцкият венециански и варненски консул и член на италиански, руски и гръцки академии А. Ветрос. 1852 на Лонг Айланд Джеймс Стронг завършва организирания от него строеж на железницата на Флъшинг, чието трасе и до днес обслужва метрополията на Ню Йорк. 1852 (8 ноември) в САЩ на Общото събрание на комисията по мисиите на методистката църква се повдига въпросът за „връщането към живот на някогашните източни църкви в Турската империя“. Особено внимание се отделя на българите, тъй като макар и вътрешно по-верующи от останалите тамошни народи, за разлика от гърци, арменци, сирийци и дори гагаузи, които поне имат библии, преведени на техния език, си служат с неразбираеми за тях текстове - гръцки или старославянски. „Тези хора - се казва с дълбока симпатия в протокола - принадлежат към гръцката църква и са изпаднали в дълбоките предразсъдъци и мрак на всички източни църкви, но за разлика от другите не са такива фанатици, а са кротки, търсещи, интересуващи се, предразположени са към религията и са много жадни за Божието слово. Останахме с чувството, че е наш дълг да изпратим мисия сред тях, щом условията се окажат подходящи.“ Дискутирана с голям интерес, идеята остава да виси във въздуха. 1853 (4 октомври). Турция обявява война на Русия. Телескопичен блик 1979 проф. А. Периклиев пише В „Повествование за Българските възрожденци свещеник Константин Дъновски и Атанас Геор- гиев чорбаджи“: „...картината... върху поробения български народ се усложнява и от „доброжелателните“ грижи на някои англичани и французи, които под прикритието на християнски покровители се мъчат едни да привлекат православния български народ в руслото на католицизма, а други - в протестантството.
към текста >>

Ти се издигаш - немигащ брилянт на челото на божествената Венера, Всесливането, Всепроникването, Всехармонирането; от пяната на морето, нагоре с въздуха под крилата на птиците, над Сините камъни, в които изсичаме ежедневието си, и сияеш като немигащото око на орел - чиста, бездънен лъч енергия над утрото на този ни ден.
1853 (4 октомври). Турция обявява война на Русия. Телескопичен блик 1979 проф. А. Периклиев пише В „Повествование за Българските възрожденци свещеник Константин Дъновски и Атанас Геор- гиев чорбаджи“: „...картината... върху поробения български народ се усложнява и от „доброжелателните“ грижи на някои англичани и французи, които под прикритието на християнски покровители се мъчат едни да привлекат православния български народ в руслото на католицизма, а други - в протестантството. “ * Ооооооо! Приказки, приказки, приказки... * Добро утро, Зорнице! Добро утро, бяло небе! Ти се издигаш сега над този край, над този народ, над пътя му - с любов, която не може да се събере в думата любов. Ти се издигаш - немигащ брилянт на челото на божествената Венера, Всесливането, Всепроникването, Всехармонирането; от пяната на морето, нагоре с въздуха под крилата на птиците, над Сините камъни, в които изсичаме ежедневието си, и сияеш като немигащото око на орел - чиста, бездънен лъч енергия над утрото на този ни ден. Но никой не те вижда. Освен пет-шестте загубени души из мъртвите улици на този мъртъв град в пет и половина сутринта: една недоспала жена с тринайсетгодишната си дъщеря, която нощеска за пръв път е продала тялото си; кафеджията на кафене „Хищника“, който отваря и - жалко! - но няма работа за тях - няма клиенти; двама полицаи, дето чакат за първата фурна банички на спирката на „Розова градина”; един писател, който не може да пише в родаата си къща, защото нощем е препълнена с духчета, които имат само очи и го гледат, гледат... Махленската кучка в първия си тур по дневния си маршрут. Гълъбите, „кур-кур! гур-гур!...” дето помпат първото черво курешки за медните покриви на запустелите градски паметници на културата, за разкикерчените тротоари и за метачките от долната махала с техните прави забрадки и криви метли от клечки. Бялото засинява. Хоризонтът порозовява и от това ти, Зорнице, тази сутрин ставаш още по-ярка; сега вече съвсем ясно - дупка в твърдта на небето, през която жужи лазерен лъч бяла божествена енергия над безпътието на този тук народ, дето сега никакъв го няма из пустите улици на пустия си град.
към текста >>

Хоризонтът порозовява и от това ти, Зорнице, тази сутрин ставаш още по-ярка; сега вече съвсем ясно - дупка в твърдта на небето, през която жужи лазерен лъч бяла божествена енергия над безпътието на този тук народ, дето сега никакъв го няма из пустите улици на пустия си град.
Ти се издигаш - немигащ брилянт на челото на божествената Венера, Всесливането, Всепроникването, Всехармонирането; от пяната на морето, нагоре с въздуха под крилата на птиците, над Сините камъни, в които изсичаме ежедневието си, и сияеш като немигащото око на орел - чиста, бездънен лъч енергия над утрото на този ни ден. Но никой не те вижда. Освен пет-шестте загубени души из мъртвите улици на този мъртъв град в пет и половина сутринта: една недоспала жена с тринайсетгодишната си дъщеря, която нощеска за пръв път е продала тялото си; кафеджията на кафене „Хищника“, който отваря и - жалко! - но няма работа за тях - няма клиенти; двама полицаи, дето чакат за първата фурна банички на спирката на „Розова градина”; един писател, който не може да пише в родаата си къща, защото нощем е препълнена с духчета, които имат само очи и го гледат, гледат... Махленската кучка в първия си тур по дневния си маршрут. Гълъбите, „кур-кур! гур-гур!...” дето помпат първото черво курешки за медните покриви на запустелите градски паметници на културата, за разкикерчените тротоари и за метачките от долната махала с техните прави забрадки и криви метли от клечки. Бялото засинява. Хоризонтът порозовява и от това ти, Зорнице, тази сутрин ставаш още по-ярка; сега вече съвсем ясно - дупка в твърдта на небето, през която жужи лазерен лъч бяла божествена енергия над безпътието на този тук народ, дето сега никакъв го няма из пустите улици на пустия си град. Но ти си и Вечерница. Ти си, която си го сложила да спи, ти си и която си го събудила, за да го сложиш пак да спи. Издънените тротоари са такива, защото са се износили от провървения път. Пустотата е пустота само на фона на гъмжащото минало. И там, където е имало минало, „минало“ ли е, или дръпване на черта, от която да се чете бъдещето; вечерно приспиване, без което не може да дойде чудото на утринното зазоряване.
към текста >>

Вашата религия беше написана на каменни плочи от железния пръст на вашия Бог, така че да не я забравяте.
Ако имаме общ небесен баща, той, изглежда, има предпочитание, защото гледа към бледоликите си деца. Ние никога не сме го виждали. Той ви е дал закони, но няма думи за червените си деца, дружните множества на които запълваха този просторен континент, както звездите изпълват небето. Не. Ние сме две различни раси с отделен произход и отделни съдби. Малко общо имаме. Вашата религия беше написана на каменни плочи от железния пръст на вашия Бог, така че да не я забравяте. Червеният човек никога не може да я разбере и да я запомни. Нашата религия е в традициите на дедите ни, в сънищата на нашите старци, които им се дават в тържествените часове на нощта от Великия дух; както и във виденията на нашите шамани, и е написана в сърцата на народа ни. Вашите мъртви престават да ви обичат и вас, и родната си земя веднага след като прекрачат дверите на гроба и отминат нататък под звездите. Те скоро са забравени и никога не се връщат. Нашите мъртви никога не забравят красивия свят, който им даде съществованието им.
към текста >>

Нашата религия е в традициите на дедите ни, в сънищата на нашите старци, които им се дават в тържествените часове на нощта от Великия дух; както и във виденията на нашите шамани, и е написана в сърцата на народа ни.
Той ви е дал закони, но няма думи за червените си деца, дружните множества на които запълваха този просторен континент, както звездите изпълват небето. Не. Ние сме две различни раси с отделен произход и отделни съдби. Малко общо имаме. Вашата религия беше написана на каменни плочи от железния пръст на вашия Бог, така че да не я забравяте. Червеният човек никога не може да я разбере и да я запомни. Нашата религия е в традициите на дедите ни, в сънищата на нашите старци, които им се дават в тържествените часове на нощта от Великия дух; както и във виденията на нашите шамани, и е написана в сърцата на народа ни. Вашите мъртви престават да ви обичат и вас, и родната си земя веднага след като прекрачат дверите на гроба и отминат нататък под звездите. Те скоро са забравени и никога не се връщат. Нашите мъртви никога не забравят красивия свят, който им даде съществованието им. Те още обичат неговите тучни ливади, неговите мърморещи реки, царствените му планини, закътаните му долини и опасаните с растителност езера и заливи, и винаги жадуват нежно и влюбено усамотения живот и често се връщат от Щастливите ловни полета да погостуват, да напътстват, да утешат и успокоят. Ценят и нощта не могат да населяват света заедно.
към текста >>

За науката и религията (темата на Петър Дънов в първата му книга, след като се връща в България) - че науката и религията вървят в крак и че методизмът трябва да върви в крак или „адио бене пасати!“ - на добър му път към небитието.
Та не виждат ли тези хора, че младите се оттеглят от методизма, семействата си дори не следват, че науката е минала напред; обществото, правото, инженерството, стопанският живот си имат закони - кого могат да поведат тези чисти червеноврати душици на миналия век с коня си и библията си, дето нищо не знаят за философия, за инженерство, за медицина... Бог ли ще ни лекува и той ли ще строи за нас, като ни е дал медицината и инженерството сами да си се лекуваме и сами да си строим! Трябва знание, за да ни върне младите в редиците на методизма, и Бог не е против знанието, защото, каквото и да е то, то е знание, дадено от Него, и знание, което да усвоиме и разбираме до съвършенство. И дори споделя тези си мисли по време на някой и друг чай, но щом си разкрие душата, присъстващите започват да си прочистват гърлото с дискретни кашлички и минават на дискусия за ланшния сняг. А това не е добре за самочувствието на лъва. Не може да не му се обръща внимание, така както говори умни и добри, и лъчезарни неща. Не му обръщай гръб, защото ще изреве! Така се идва до съкрушителната предколедна статия на Стронг в списание „Кришчън Адвокейт“ в броя му от 22 декември 1853 година: „За Централна теологическа семинария“. За науката и религията (темата на Петър Дънов в първата му книга, след като се връща в България) - че науката и религията вървят в крак и че методизмът трябва да върви в крак или „адио бене пасати!“ - на добър му път към небитието. Сякаш небето се срива! Стронг не намекваше за слабости - назоваваше ги! Не предлагаше промени, изискваше ги! Доказваше, че неграмотни проповедници губеха половината от приелите методизма, и то най- добрите от паството си. Проповедите - сочеше той - са толкова безплодни, плоски и прости, че дори проповедниците им умират от скука, докато ги изнасят, а слушателите им спят. Добрите проповедници, образовани в други семинарии, извън методизма, го напускаха заради тъпотата и старомодността на днешните му доктрини. Ясно и просто. Стронг искаше голяма методистка теологична семинария, „организирана с такъв замах и в такъв мащаб, който да отговаря на семинариите на другите вероизповедания“.
към текста >>

Там редактира Емерсъновото списание „Дайъл“, чете книгите в библиотеката на Емерсън (още са запазени в къщата му в Конкорд: Ведите, Упанишадите, мистиката на Индия и Персия, Хоторн и Шекспир); но това не е „природата“ и „себе си“ (по речника на самия Емерсън), това е (пак по него) „самоосъществяване на личности от миналото... стари книги, четенето на които е празно загубено време, поради което трябва да се хвърлят настрана...“ И ето че от главите на почетните граждани на Конкорд започват да изскачат питанки, когато двадесет и една годишният младеж излиза от дома на Емерсън и вече никой не може да разбере с какво се занимава; макар че е напълно очевидно, че се посвещава на природното в себе си, в търсенето на божествената си същност, в претворяването в думи на Природата с главна буква, за да намери в нея Бог.
Една книга в 2000 екземпляра само, издадена от най-добрия бостънски издател, придружена с някоя и друга добра рецензия и обречена на пет дълги години, докато тиражът се разпродаде. „Уолдън“. И ако мислите, че трийсет и две годишният Джеймс Стронг е странен, и ако мислите, че двайсет и четири годишният Константин е особен, тридесет и седем годишният Торо ще ви се види като гост от друга планета. Както изглежда на съгражданите си в Конкорд, откак го помнят. Когато Константин започва училище в Устово, Торо слуша сказката на Емерсън при завършването си на Харвард за „себепознанието“ и „изучаването на природата“, и по-късно се оказва единственият тран- сценденталист, който изживява всеки свой час на останалия си живот по тези принципи, защото го „казва“, но не го баш прави дори самият Емерсън, разбира се. В 1847, когато Константин заживява в къщата на чорбаджи Атанас, Торо става храненик в дома на Емерсън в Конкорд. Там редактира Емерсъновото списание „Дайъл“, чете книгите в библиотеката на Емерсън (още са запазени в къщата му в Конкорд: Ведите, Упанишадите, мистиката на Индия и Персия, Хоторн и Шекспир); но това не е „природата“ и „себе си“ (по речника на самия Емерсън), това е (пак по него) „самоосъществяване на личности от миналото... стари книги, четенето на които е празно загубено време, поради което трябва да се хвърлят настрана...“ И ето че от главите на почетните граждани на Конкорд започват да изскачат питанки, когато двадесет и една годишният младеж излиза от дома на Емерсън и вече никой не може да разбере с какво се занимава; макар че е напълно очевидно, че се посвещава на природното в себе си, в търсенето на божествената си същност, в претворяването в думи на Природата с главна буква, за да намери в нея Бог. Прави моливи в работилницата на баща си, наемат го за дърводелски услуги, цепи дърва - всичко, което може да му осигури бързо спечелена прехрана, за да има повече време за съзерцание и писане. И какви поразителни книги и опитности стават плод на това: „По реката Мари- мак“, „Екскурзиите“ му, „Горите на щата Мейн“, „Кейп Код“, „Един янки в Канада“. А когато божественият глас на християнина в него му казва, че да се води империалистическа война и да се убива за това е грях, и когато християнската му любов му казва, че робството е грях, той публично отказва да плати данъците си за 1843 година на държава, която нарушава най-светите принципи на християнството, и разстроеният шериф на Конкорд е принуден да го заключи зад решетките на градския затвор. В килията черноокият, строен младеж със странното френско име и мъжествения гърбав нос написва безсмъртното си есе „Съпротивата срещу Гражданските власти“ (в по-късни издания известно като „Гражданско неподчинение“ и „За дългът към гражданско неподчинение”). Това е есето, върху принципите на което Махатма Ганди построява борбата на Индия за независимост.
към текста >>

84. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Няма какво да се прави! Политиците по върховете религията, кажи речи, не ги интересува.
в Ловеч, където парцелът за строеж е купен преди опозицията да се организира, училището е отворено отново в две сгради - в дома на българския пастор и в една ремонтирана стара къща наблизо. През 1882 базата на мисията в Свищов е завършена с комбинирането на храм и пасторско жилище на едно и също място. Спънките обаче продължават. На учениците от държавните училища направо е забранено с новоиздадени местни нареждания да посещават сбирките на методистите. Освен това всеки, който провежда каквато и да било публична проява, трябва да получава специално разрешение и чиновниците по общините просто не ги издават. Няма какво да се прави! Политиците по върховете религията, кажи речи, не ги интересува. На следващото годишно събрание Чалис характеризира нещата така: „Това е критично време в историята на хората... Те са вкусили сладките плодове на свободата, но нямат високите морални качества, нужни за едно самоуправление... Образованите и заможните се боричкат за служби и са безскрупулни по пътя на постигането на целите си. В същото време масата на трудовите селяни е неспособна да говори от свое име и да отхвърли лицемерието и демагогията на тези, които я контролират. Нито пък самите те могат да прокарат тънката морална граница между това, което трябва да бъде, и личния си интерес. С една дума, тази новородена нация е лишена от Божието слово освен на малкото места, където то им се поднася от мисионерите, а без Божието слово те са лишени от великия самоконтрол на истинската свобода - т.е. националното съзнание.“ Интересно е, че ако погледнете местната свищовска преса - защото натам сме се отправили от Варна с влака на призраците, - става напълно ясно, че българите не са в безсъзнание, не са неспособни да видят ясно и чисто кое кое е и кой какъв е. Надзърваме.
към текста >>

И най-поразителното от всичко, особено за Петър като попски син - това са уроците по религията на Томов.
Тези невероятни, точно очертани, някак нежни и добри рисунки на нежни и добри деца, жени, мъже, животни, растения. Ще кажеш наивни малко - вярно! И са - извинявайте! - ама са за малки деца учебниците им по английски език, защото там английски нали го учат като деца, не като мустакати дангалаци като тукашните. Все едно; за начина, по който са оформени, става дума. Картинките им са пълни с топлота и толерантност, като ги сравниш по стил със защрихованите графики на медна плака в руско-австрийския стил на българските учебници; Рим и варварите, населили Колизеума в онзи варненски учебник по история, лъхат на свирепост. Рим тук - това са мъдрите закони, сенаторите, строежите на пътищата. И най-поразителното от всичко, особено за Петър като попски син - това са уроците по религията на Томов. Това тук е нещо съвсем друго! Това тук не ти казва какво трябва да знаеш, какво трябва хубаво, хубаво да научиш, за да си спокоен, че вече няма да сбъркаш в това как да се черкуваш и какво трябва да правиш, за да си християнин, и вече да не изпадаш в диващината на нехристияните. Това тук не ти казва кой къде и защо е лош, а къде е доброто в другите. Тук за пръв път ти разправят наистина нещо като история на религията. За пръв път се намеква, че хората открай време търсят Бога и се мъчат кой колкото може и колкото му позволяват обичаите на племето му и народа му да намерят път към него. И се изреждат десетте основни религии, които е имало, и още са останали.
към текста >>

Тук за пръв път ти разправят наистина нещо като история на религията.
Картинките им са пълни с топлота и толерантност, като ги сравниш по стил със защрихованите графики на медна плака в руско-австрийския стил на българските учебници; Рим и варварите, населили Колизеума в онзи варненски учебник по история, лъхат на свирепост. Рим тук - това са мъдрите закони, сенаторите, строежите на пътищата. И най-поразителното от всичко, особено за Петър като попски син - това са уроците по религията на Томов. Това тук е нещо съвсем друго! Това тук не ти казва какво трябва да знаеш, какво трябва хубаво, хубаво да научиш, за да си спокоен, че вече няма да сбъркаш в това как да се черкуваш и какво трябва да правиш, за да си християнин, и вече да не изпадаш в диващината на нехристияните. Това тук не ти казва кой къде и защо е лош, а къде е доброто в другите. Тук за пръв път ти разправят наистина нещо като история на религията. За пръв път се намеква, че хората открай време търсят Бога и се мъчат кой колкото може и колкото му позволяват обичаите на племето му и народа му да намерят път към него. И се изреждат десетте основни религии, които е имало, и още са останали. И - вярно си е - не ги научава сега засега добре, защото те, кажи-речи, само се изреждат, пък и не е научил съвсем английския, но което е важно, е, че се изреждат десетте велики религии. И както им го казва Томов, вижда се, че те не могат да не се уважават, защото целта им е била целта на всички, и това е да те приближат към Бога. Най- различни са наистина! Някои виждат единия Бог погрешно, като много богове.
към текста >>

И тук трудно ще видиш и трябва 'сигурно да се учи това внимателно, коя религия къде бърка, защото еднобожни са и израилтяните, и китайците имат една религия на Дао, и будистите, и ние християните, и последователите на Мохамед.
И както им го казва Томов, вижда се, че те не могат да не се уважават, защото целта им е била целта на всички, и това е да те приближат към Бога. Най- различни са наистина! Някои виждат единия Бог погрешно, като много богове. Други го виждат като разделен на добра и лоша сила. Но при всички тях се е изградило много, написали са се много мъдри неща, постигнало се е много, и важни неща са се открили за човека! Карти, география, техника. Сетне идват колко различни религии само, които вече ясно са стигнали до мъдростта, че Бог е един. И тук трудно ще видиш и трябва 'сигурно да се учи това внимателно, коя религия къде бърка, защото еднобожни са и израилтяните, и китайците имат една религия на Дао, и будистите, и ние християните, и последователите на Мохамед. И Мойсей, и Jiao Це, и Буда, и Исус, и Мохамед, и Конфуций са били велики учители. Колко огромна е картината на Томов! Къде са тук кавгите между тая и оная църква и това и онова училище? Гагаузите и гърците къде са и страха от мюсюлманите и тревогите на баща му и приятелите му? И безпокойствата на баща му, тревогата му за това как върви нашата православна църква във Варна, дето каза в миг на голяма тъга, за да се очисти от змията на обезверяването в сърцето си: „Какво е виновен Исус, като такива са му последователите в тоя гагаузки град? “ Не е ли казал някога някой молла, или приятелят на баща му, мютесарифинът на Варна, и той като поп Константин в миг на отчаяние: „Какво е виновен Мохамед в тоя - какъвто и да е там - кюрдски или аджемски град!“ Колко объркано, но и колко голямо нещо! Какъв голям свят излиза сега тук, както е сам на върха на тези три хълма над Дунава, и да навлезе в него трябва, и да го разбере.
към текста >>

Семейството и роднините остави! Отказването му от бащината религия било шок както за приятели, така и за колеги от еснафа и съграждани.
Баща му се заел да изучава току-що преведената на новобългарски Библия от Ригс, Лонг, Сечанов и П. Р. Славейков. Отказал се напълно от пиенето и пушенето (преди ставал от леглото с цигара в устата). Вечер преди лягане прочитал по една глава от Библията, тълкувал прочетеното, след което цялото семейство се изправяло на крака и той се молел гласно. Неделя ходели всички на църква, а след това четял издавания в Цариград протестантски вестник „Зорница“. Семейството и роднините остави! Отказването му от бащината религия било шок както за приятели, така и за колеги от еснафа и съграждани. Чувал ги Георги как мърморят: „Ти ли бе, долномахленецо, се намери да не одобряваш нашата религия, начело на която стоят владици и патриарси!“ Самият той станал непопулярен между бившите си другарчета. Отлъчили го от игрите, а понякога го спирали на улицата и го блъскали насам натам да го накарат да се прекръсти. Сякаш бил езичник! Така че светът станал тесен за него. Трябвало след първо отделение да се премести в протестантското училище: две години в девическото, сетне в мъжкото. Всички били в една голяма стая и вътре се преподавало на четири класа едновременно от учителите Въргов (за първо отделение) и Соколов (за четвърто).
към текста >>

Чувал ги Георги как мърморят: „Ти ли бе, долномахленецо, се намери да не одобряваш нашата религия, начело на която стоят владици и патриарси!“ Самият той станал непопулярен между бившите си другарчета.
Р. Славейков. Отказал се напълно от пиенето и пушенето (преди ставал от леглото с цигара в устата). Вечер преди лягане прочитал по една глава от Библията, тълкувал прочетеното, след което цялото семейство се изправяло на крака и той се молел гласно. Неделя ходели всички на църква, а след това четял издавания в Цариград протестантски вестник „Зорница“. Семейството и роднините остави! Отказването му от бащината религия било шок както за приятели, така и за колеги от еснафа и съграждани. Чувал ги Георги как мърморят: „Ти ли бе, долномахленецо, се намери да не одобряваш нашата религия, начело на която стоят владици и патриарси!“ Самият той станал непопулярен между бившите си другарчета. Отлъчили го от игрите, а понякога го спирали на улицата и го блъскали насам натам да го накарат да се прекръсти. Сякаш бил езичник! Така че светът станал тесен за него. Трябвало след първо отделение да се премести в протестантското училище: две години в девическото, сетне в мъжкото. Всички били в една голяма стая и вътре се преподавало на четири класа едновременно от учителите Въргов (за първо отделение) и Соколов (за четвърто). Когато бил в девическото училище при г-ца Молтби, цялото му образование се състояло от учене наизуст на стихове от Библията и четене на допотопно старата книга на Джон Бънян „Пилгримс прогрес“ - история за страданията на християнина.
към текста >>

Но въоръжен с божествената вяра, че ако върви, и върви, и върви, ще стигне в подножието на Неговия престол.
Розовото му масло е добро розово масло. И там, в света, той няма да се загуби, разбира се с всеки, огъва се около всеки, навлиза напред с пет езика (Колко езика говориш ти, скъпи висшисте мой български, с подпетените гуменки?). Ако бай Ганю беше постъпил като студент в Дрю, вместо да продава розово масло, щеше да заеме третото почетно място в полиглотското дружество на доктор Стронг в семинарията в Медисън веднага след свищовските учители от Алеково време Стефан Томов от Котел и Йордан Икономов от Елена. Алеко обича бай Ганю истински, защото като събирателен образ на проблемите на издигащия се към света и слънцето българин той не го рисува като роб на преструвки, на превземки и на селско лицемерие, а такъв какъвто е. Личност! С чудовищни, отблъскващи недостатъци. Но въоръжен с божествената вяра, че ако върви, и върви, и върви, ще стигне в подножието на Неговия престол. И това, че е грозен и няма да стигне, не променя силата на вярата му, не пресушава християнската сълза на Алеко, и дълбоката почуда от мощта му. И това, че не го харесва, и дори има отврата от него, не намалява скритата дълбока вътрешна хипнотична сила, с която бай Ганю привлича създателя си. И така, трима вече вървят в Пътя, по който върви Петър Дънов, и то във Времето - такова, каквото го виждаме - на Петър Дънов. Самият той, Георги Чакалов и Алеко Константинов. * Сега се сетих, че май го казах - две високи точки, две високи места в Свищов по времето на ученето там на Петър, от които може да се съзерцава небето, слънцето и Дунава като път към света.
към текста >>

И по нещичко от това дето са го научили именно тези горе красавци - високо над дунавския залез - за умението да виждаш небесното, като гледаш красивото; да получаваш божествена наслада от съприкосновението си с Всемирното съзнание.
Може би - донякъде - залутани души като тези, за които пишем, дето никога не успяват да разберат защо не могат да лъжат себе си, защо не им се говорят неверни неща, защо виждат всичко толкова ясно, че не им се скача в боричкането за чиновнически места, и хапането, и дращенето, и наместването с рамена и къч по-напред в глутницата. Дънов - трябва да разберем - живее под натиск. В годините напред, когато личността му се натрапва на обществения поглед, колко пъти го търсят да го арестуват, колко пъти го бият така, че месеци ходи парализиран, колко пъти го разпитват в Дирекция на държавната безопасност, кроят нападения над лагера на последователите му на Изгрева, плюят го във вестниците, заточават го в родния му град. Така че след време за някои неща той става сдържан, и за Мохамед и мюсюлманството избягва много да говори; може да си свърши работата на Учител и без да го погват като турски агент. Независимо от това, в беседите му има мъдрости и анекдоти от Близкия изток - уж арабски, но чувани на Чифте кафене. И по нещичко от това дето са го научили именно тези горе красавци - високо над дунавския залез - за умението да виждаш небесното, като гледаш красивото; да получаваш божествена наслада от съприкосновението си с Всемирното съзнание. След време той предпазливо го описва у турците като способност да се наслаждават. Нарича ги хора на върховните удоволствия и на умението да се разтоварват от каквото и да било напрежение. Трябва да разбираме какво се вижда зад думите му като ги гледаме написани на листа. Казва,_ че от гледна точка на астрологията и окултните науки турците ги командва тъмносиният цвят - а това е цветът на планетата Венера. На стигането до Бога чрез човешката любов.
към текста >>

85. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Тази тълпа на брега, тези непознати французи, този океан - апокалиптичния, космически приятел, с който започва дуета без ноти; - божественият миг, холизма, секундата на устремление към всемирната тоталност на хора и катедрали, французи и вода, и двата разцепени и разделени един от друг бряга на океана, през които „Ла Турен“ ще свърже отново тръгналите на запад с тръгналите на изток племена с божествена бяла невидима нишка, опъната някога си от лоясали викинги (поели уж да оплодят някоя ескимоска под тогавашните лозници на Гренландия), от облещени колумбовци (тръгнали уж за планини от злато), от китове и риби пилоти, от айсберги и недолетели птици, белнали очи от гладна смърт връз тях.
И бурята се разрази в мене. Разрази се и в океана, и аз с приятеля - Атлантически океан, почнах един дует, за какъвто ноти още не са измислени...“ Каква мистична духовна аритмия! (Но Алеко не знае, че не е от раздялата, а от очакването за събиране - на нас отсамните с братята ни отвъд през бездната, дето е скъсала нишката ни!) Какъв неочакван, мистичен вътрешен удар разтриса цялото му същество! И странно, той помни уникалното си изживяване, но ведрата му натура го заравя в нафталина на останалите туристически спомени. Както е и с нас - читателите му. Всеки българин е чел тези редове, но кой не ги е прескочил като нищо особено, кой не си е казал, че просто Алеко си е майстор пътеписец, и ето ви още една претоплена авторска палачинка, поднесена за зяпналите почитатели на перото му. Само че така ли е? Тази тълпа на брега, тези непознати французи, този океан - апокалиптичния, космически приятел, с който започва дуета без ноти; - божественият миг, холизма, секундата на устремление към всемирната тоталност на хора и катедрали, французи и вода, и двата разцепени и разделени един от друг бряга на океана, през които „Ла Турен“ ще свърже отново тръгналите на запад с тръгналите на изток племена с божествена бяла невидима нишка, опъната някога си от лоясали викинги (поели уж да оплодят някоя ескимоска под тогавашните лозници на Гренландия), от облещени колумбовци (тръгнали уж за планини от злато), от китове и риби пилоти, от айсберги и недолетели птици, белнали очи от гладна смърт връз тях. От океански костенурки. Но и за Алеко този миг е само недоразбран мимолетен повей на чувствата. Извън този миг картините му отпреди и картините му след Хавър, и в този, и в други пътеписи весело и някак леко се запечатват в съзнанието. Той е пътник от първа класа. От горната палуба той редува в пътеписа си: Тъпкалото в трюма; Пъшкането и повръщането; Клатенето и кълненето, което се носи отдолу, от трета класа.
към текста >>

С мини, с не знам какво! Кога щеше да вникне във всичко това, кога щеше да го обхване и да го разбере! Как така Бог е решил да го вземе в ръцете си и да го носи напред и напред, нагоре и нагоре! Как така да му върви! Автоматични камера 1889 в Чикаго Онли Ричууд (който започва своя „вяра“ по време на Гражданската война) открива с тридесет души храм на „Ордена на Магите“, и това е трета астрологическа религия в САЩ.
А останалите сгради в гората? Едно общежитие, друго общежитие, трето общежитие, библиотека, пет двуетажни къщи за петимата професори, обори, работилница - всичкото това построено от едно семейство и преди няколко години купено за семинарията. Не можеше да бъде! Толкова бедни и толкова богати! Само че бедните - кажи ги като приличните българи, а богатите - десет, двайсе пъти по-богати от богатите хора в България. Със собствени, не държавни железници. Със собствени параходни компании. С мини, с не знам какво! Кога щеше да вникне във всичко това, кога щеше да го обхване и да го разбере! Как така Бог е решил да го вземе в ръцете си и да го носи напред и напред, нагоре и нагоре! Как така да му върви! Автоматични камера 1889 в Чикаго Онли Ричууд (който започва своя „вяра“ по време на Гражданската война) открива с тридесет души храм на „Ордена на Магите“, и това е трета астрологическа религия в САЩ. 1889 в Ню Йорк вестниците широко рецензират новоизлезли в началото на годината нови книги на теософката мадам Блаватска. 1890 покрай строежа на железниците на Запад изникват 60 нови града, в които скоро излизат наредби за забрана на полигамията и на заселването на китайци. 1890 (26 април) в Ню Йорк Аделина Пати дава своя прощален концерт в Метрополитен опера. 1890 в Ню Йорк бива завършено второто здание на Медисън Скуеър Гардън. 1890 в Ню Йорк, в прочутия небостъргач Парк Роу Нюз Билдинг (където са групирани най-големите ежедневници) се помещава в.
към текста >>

Студентите са разделени на групи за часовете по религия и групите провеждат молитва в четвъртък вечер, а събота рано сутрин отново има обща молитва за всички в църквата.
Вече казахме, че дали това ще е проповядване в църквите на Медисън и околните градчета, дали ще е работа в библиотеката или по работилниците и другите сгради, или нещо извън семинарията - това е вече до студента да го уреди с помощта и съвета на преподавателите, разбира се. Учат се следните задължителни предмети: текстологична теология, Нов завет, историческа теология, систематична теология и практическа теология, което включва реторика, проповед от амвона и история на проповядването, пасторски задължения, литургия, катехизис, църковна политика, мисионерство и пр. В читалнята на библиотеката има всички големи религиозни и литературни списания от САЩ и Англия, а освен това има и литературно дружество извън учебната програма, в което професорите (с изключение на Бъц) дискутират различни теми, свързани с изящната литература, философията и общата история. Особено силно са застъпени религиозните упражнения. Всеки ден има служба в църквата, провеждана от някой от членовете на преподавателското тяло, но сряда сутрин има специален час за най-младите, по време на който студентите, каращи последната си година, проповядват в присъствието на учителите си. Студентите са разделени на групи за часовете по религия и групите провеждат молитва в четвъртък вечер, а събота рано сутрин отново има обща молитва за всички в църквата. Редовният курс е тригодишен: Младежки клас, Среден клас и Старши клас. Завършилите този курс получават бакалавърско звание по теология и проповедническо право. Такъв по време на нашия разказ е Делчев. Освен това се приемат и специални (или би могло да се каже, „извънредни“) студенти. Те вече имат образование в някой колеж или университет и постъпват в Дрю извън редовната програма, само да присъстват на отделни занимания и да се специализират в някоя област.
към текста >>

Петър Дънов, който е виждал отрупани с декорации руски княжески и графски, и генералски величия под златния кошер на медалите си да водят бъдещия български княз за ръката, преди да го сгромолясат има-няма след пет години, тук се среща с божествената чистота на руския дух - най-романтичната музика на романтичния век, най-поразителната оркестровка на един гений - „Третата сюита“.
Чайковски вече е стъпил на краката си и след концерта казва: „Не съм постигал такъв възторжен от- глас на работата си дори в Русия.“ Става дума -уви! - само за отзвука на публиката към този концерт. Най-голямата му награда от към човек си остава в далечното минало; тя идва още през 1876 година, когато Толстой стои до него при премиерата на „Първия му струнен квартет" и плаче. А това е отдавна, отдавна минало и той е много, много тъжен и самотен. ...Отзвукът е невъобразим. Чисто музикалното майсторство далече надраства вълнението от светското значение на събитието. Петър Дънов, който е виждал отрупани с декорации руски княжески и графски, и генералски величия под златния кошер на медалите си да водят бъдещия български княз за ръката, преди да го сгромолясат има-няма след пет години, тук се среща с божествената чистота на руския дух - най-романтичната музика на романтичния век, най-поразителната оркестровка на един гений - „Третата сюита“. Чайковски дирижира, побелял, красив, сияен, строен, с младежко саксонско телосложение и нежно къдрави коси и брада (да не казваме женствени!) - и нещо става в сърцето му, нещо заплаква от щастие и когато след два часа Петър стъпва на тротоара на великолепно осветената петдесет и седма улица - стъпва един младеж, който до края на живота си ще бъде сигурен,-че бъдещето принадлежи на славянството, водено от Руската I душа. Не забравяйте, че това не е емоционален порив. Ню Йорк е град на I музиката. По това време - на световната музика, и Петър - със своето Е специално отношение към нея - ходи на концерти и слуша. Тук по няколко пъти в седмица има представления Германската оперна трупа - с репертоар от класическите европейски опери.
към текста >>

86. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Той се запалва от идеите на Боун за анализ на понятието „вяра“ и правомерността на съчетаването на религия и съвременна наука за издигане нивото на правдоподобността на чудото и провидението - идеята на скъпия „чичо“ Джон Милей от Дрю, но изнесена още една крачка напред.
Колко по-точен, по-истински „учителски“ е този чист и прям отговор на Боун на кокетника от примиренческия отговор на любимия му Шишков от варненската реалка на ироничните кривеници на Васил Коларов; измъкването му встрани с контраирония, с пресилено капитулиране, което само някак зад пердето намеква, че той може би не се предава и не се признава за по-прост от Вазов, но е тъжен и неуверен в тази объркана следосвобожденска обстановка. При това някои студенти са започнали официални оплаквания и обвинения в отклонение от установените доктрини на методизма срещу Боун и други преподаватели. Боун обаче е учител и е непоклатим: Ако не ти харесва, отивай си! Ако ти се струва сложно да се вглъбиш във философията на етиката и теизма, то ти е от главата, а не от сложността на материята, както я преподавам аз! На Дънов му харесва, че учителят трябва, обича или не обича ученика, да е строг и да го води напред, да не се огъва от умиление, да не предлага емоционални патерици, когато трябва да го научи бодро и уверено да крачи напред. А че материята е сложна, сложна е, в това няма съмнение. Петър ще се опита да вникне в нея истински, когато избухне спорът по това дали учителите им Боун, Шедцън и Мичел са еретици наистина. Той се запалва от идеите на Боун за анализ на понятието „вяра“ и правомерността на съчетаването на религия и съвременна наука за издигане нивото на правдоподобността на чудото и провидението - идеята на скъпия „чичо“ Джон Милей от Дрю, но изнесена още една крачка напред. * Различен, на пръв поглед студен, после все по-увлекателен, все по- стимулиращ, факултетът по тукашната бостънска традиция също е не само „машина за живеене“, но и „машина за учене“. Домашната организация на Дрю тук е заменена с гладко работеща, прецизна и ясна образователна операция. Преподавателският метод, който се предпочита, е - както се нарича навремето - сократичният метод. Това ще рече устно преподаване с оптималното непосредствено включване на студентите. Книгите и учебниците са подръка; препоръчват се и се предоставят и частно написани лекции от преподавателите, но зубренето не е на мода.
към текста >>

Той вече се беше вдъхновил не само от близкия на сърцето му Юфам, но и от идеите на професор Милей, че знанието и науката не отдалечават християнина от вярата му, защото знанието и науката са част от божествената промисъл, т.е.
Бостън! Стегнатият, точен, пуритански Бостън, който сега вече има лъснати пиринчени дръжки на външните си врати, вносни стъкла от Лондон и махагон от островите, но на всеки ъгъл стърчи църковна или библиотечна, или друга някаква кула. Дали това е за да си по-близо до небето, или да гледаш големия градски часовник на нея и да не закъсняваш за работа, за началото на учебния час, или за бизнес-срещата си - това вече не се знае. * Часовникът на Петър Дънов тук бе настроен също съвсем точно. Той отново идваше като специален студент. Когато двете запланувани години в семинарията Дрю не му стигнаха, за да се почувства сигурен, че ще бъде такъв проповедник на Словото, какъвто сърцето му река, записа още две, но и това не се оказа достатъчно. Той вече се беше вдъхновил не само от близкия на сърцето му Юфам, но и от идеите на професор Милей, че знанието и науката не отдалечават християнина от вярата му, защото знанието и науката са част от божествената промисъл, т.е. те са чистата Божа истина за същността на божественото и затова само разширяват нейния обхват. Президентът на Дрю доктор Бъц също бе дал тази насока на работата си, защото и той чувстваше необходимостта да не се изостава от съвременната експлозия на знанието, науката и техниката, което щеше да направи преподавателското тяло старомодно,-ако не влезеше в крак с времето си. Не след дълго той щеше да излезе с прочутата си реч на една от годишнините на семинарията за „Проповедникът и Новата епоха“, която правеше явна концесия на идеите на Емерсън против обръщането на погледа на верующия към уж духовното превъзходство на миналото. Основната теза на тази реч той формулира буквално така: „Проповедникът на новата епоха трябва да бъде човек на собственото си време. Пророците и апостолите бяха запознати с епохата, в която живееха.
към текста >>

Второ - божествената сила и божествената агентура, която стои зад него.
Работата е написана с внимание и безспорно с удоволствие. Предната страница, където е заглавието, е украсена, а нататък почеркът е отработен, уверен; наистина красив! Английският език е на ниво - език на улегнал и сигурен в употребата му зрял човек. Факсимиле на заглавната страница на тезата на Петър Дънов за миграцията и покръстването на германските племена И така - четиридесет и една страници за миграцията на племената и след това само три страници за тяхното покръстване! Всъщност и трите страници са много, защото, щом свършва с описанието на движението на варварите до тяхното настаняване в Европа, Петър Дънов казва останалото в капсула от дванадесет реда: „Дотук описахме произхода и преселването на германците. Последният въпрос, който остава, се отнася до тяхното покръстване. При разрешаването на този въпрос първо трябва да имаме предвид непреходните ценности на християнството, които са толкова добре приложими към всички отношения на човешкия живот. Второ - божествената сила и божествената агентура, която стои зад него. Трето - божественият му дух, който вкара и задвижи своето учение в дълбините на душите и постепенно донесе живот и стимулиращи сили в човешкия дух...“ Джон Милей! Коментарът нататък и дообясняването на тази теза не носи нищо ново. Важното е, че тук в капсула е това, което Петър Дънов е научил от медисънския си учител и което след години ще стане кълнът на неговото собствено учение. Християнството не е учение, спуснато Отгоре, от някакъв Бог като Цар, който с пръчка в ръка нарежда на грешните и тъпи тълпи как да живеят, как да променят себе си и средата си, за да бъде всичко наред. Християнството има непреходни ценности в себе си, които при всички условия на живота, при всичките му форми такива, каквито са, така както хората си живеят днес и както са живели преди и както ще живеят утре, винаги ще бъдат приложими и ще водят към по-голяма хармония. Въпросът е, че за приемането му, за сливането на живота на хората с неговите непреходни ценности има две вървящи една срещу друга сили, които привличат божественото и практичното.
към текста >>

87. Сутринта, 15 юни [сряда] 1921, Саран бей [ар. Септември] - Георги Христов

Закон на Божествената Любов.
Този път Великото Братство е на абсолютна свобода, но и на абсолютно задължение. Никаква жена и никакви деца не могат да служат като причина за извинение. В Синархическия ред много дълги молитви няма - влизаш и казваш: „Това ми трябва!“ Дълги молитви не са нужни. В Синархическото управление обещанието е отвътре. В Синархията влизат трите основни закона: I. Закон на Божествената Любов. За нея всичко е благо. Съветът на Бога. II. Закон на Вярата. Съвета на ангелите. III. Закон на Надеждата.
към текста >>

Ако се съединим с Божествения ум - ще сме умни, ако се съединим с Божествената мъдрост - ще бъдем мъдри и пр.
И надеждата, за да влезе в любовта, минава през вярата. Надеждата се явява чрез форми; Вярата - чрез вкус - съдържание; Любовта - есенцията на нещата. Умът не говори истината, когато чувствата под лъжичката ти подсказват, то е вярното. Законът на Синархическото управление сам ще действа да сме умни, мъдри и пр. Сега ние се стремим да бъдем такива. Ако се съединим с Божествения ум - ще сме умни, ако се съединим с Божествената мъдрост - ще бъдем мъдри и пр. Трябва да се стремим да влезем във връзка с проявения Господ - Христос. В тая първа верига трябва да има пълна хармония. Всяка заран и вечер ще чувствате един приятен подем, едно възраждане всеки ден. Законът на Синархията заран работи и е за ония, които заран работят. Желанието на светлите духове е да проникват тъмните духове.
към текста >>

Трябва да започнем с Божествената Любов и да свършим с нашата любов.
Л. К. Б. Л. - С. Б. Л. Е Л. в това ние бъркаме, както и в Господнята молитва, дето казваме: „Да бъде Твоята Воля“, а вършим нашата. Трябва да започнем с Божествената Любов и да свършим с нашата любов. Божествената Любов изисква, както започнем, така да свършим. Трябва да се изучават вашите недоразумения в братството, отгде произлизат. Сега трябва по-дълбоко да разсъждаваме за интелигентността на хората. Закона е: ако дойде някой на нашата каруца и ако е по-висш брат, дайте му гемовете8. Ако е по-нисша култура - не му давайте гемовете.
към текста >>

Божествената Любов изисква, както започнем, така да свършим.
- С. Б. Л. Е Л. в това ние бъркаме, както и в Господнята молитва, дето казваме: „Да бъде Твоята Воля“, а вършим нашата. Трябва да започнем с Божествената Любов и да свършим с нашата любов. Божествената Любов изисква, както започнем, така да свършим. Трябва да се изучават вашите недоразумения в братството, отгде произлизат. Сега трябва по-дълбоко да разсъждаваме за интелигентността на хората. Закона е: ако дойде някой на нашата каруца и ако е по-висш брат, дайте му гемовете8. Ако е по-нисша култура - не му давайте гемовете. Такъв не го пращай на нивата, т.е.
към текста >>

В човешката любов има само една допирна точка, в Ангелската - няколко, а в Божествената - всички точки се допират.
Думата „любов“ няма да произнасяме, защото тогава сърцето трябва да е чисто. Защото тогава се проявява Бог. Ние ще я заменим с друга дума. Любовта се изразява като стремеж, чувство, сила и принцип. Ще разгледаме какъв е нашият стремеж и чувство и ще измерим каква е силата, за да дойдем до принципа. В човешката любов има само една допирна точка, в Ангелската - няколко, а в Божествената - всички точки се допират. Когато на земята се изразява Божествената Любов, тогава ни се причиняват най-големите страдания. Ангелската Любов се изразява в радост, а човешката - в земни блага. Тук няма противоречие - има закон. Затова ония, които ще минат посвещение, трябва да минат двата стадия. Учителя иска да работим върху Любовта, няма да съдим никого.
към текста >>

Когато на земята се изразява Божествената Любов, тогава ни се причиняват най-големите страдания.
Защото тогава се проявява Бог. Ние ще я заменим с друга дума. Любовта се изразява като стремеж, чувство, сила и принцип. Ще разгледаме какъв е нашият стремеж и чувство и ще измерим каква е силата, за да дойдем до принципа. В човешката любов има само една допирна точка, в Ангелската - няколко, а в Божествената - всички точки се допират. Когато на земята се изразява Божествената Любов, тогава ни се причиняват най-големите страдания. Ангелската Любов се изразява в радост, а човешката - в земни блага. Тук няма противоречие - има закон. Затова ония, които ще минат посвещение, трябва да минат двата стадия. Учителя иска да работим върху Любовта, няма да съдим никого. Тая верига на десеттях е веригата на Любовта и ще работи с хармонията.
към текста >>

„Слънцето ще потъмнее, и Луната няма да даде светенето си; и звездите ще паднат от небето“12 „Ще потъмнее Слънцето“ - значи държавата; „Ще угасне Луната“ - значи религията; „Ще паднат звездите“ - значи видните хора; „Ново небе и Нова земя“13 „Ново небе“ - значи Новото Божествено Учение; „Нова земя“ - основата на това Учение.
А когато сте натясно, аз ще бъда с вас. Когато обърнете някого [към Бога] не го оставяйте при мен. Аз ще го благословя и вие ще го върнете вкъщи там да го възпитавате, а не го оставяйте аз да го възпитавам. Звани, Избрани и Предопределени. Сега викаме не званите, а Избраните, а после ще опитаме кои са Предопределените. „Слънцето ще потъмнее, и Луната няма да даде светенето си; и звездите ще паднат от небето“12 „Ще потъмнее Слънцето“ - значи държавата; „Ще угасне Луната“ - значи религията; „Ще паднат звездите“ - значи видните хора; „Ново небе и Нова земя“13 „Ново небе“ - значи Новото Божествено Учение; „Нова земя“ - основата на това Учение. Когато излезе някой от кръжока и сложи въпроса на личен принцип, вторият път връщане няма. Ще дадем едно генерално сражение. Черните братя се познават по тяхната ексцентричност и при техния неспокоен и пресеклив поглед. Като дойде някой в къщата ви, ако произведе мир - от Бялото Братство е. ако произведе дисхармония - от Черното братство.
към текста >>

88. 17:30 ч., 27 март [вторник], 1923 г. - София - Георги Христов

Ще наредим живота си по Белите Братя, по тяхното подразделение и по тяхната религия.
Има хора без присадка и там е Божественото Учение. Между всички ви трябва да образувате единство и твоят интерес да е интереса на всички. Ако един се повдигне, всички се повдигате. Прави се усилие всички малки окултни братства да се обединят. Щом стане обединението, ще се оправят материалните работи. Ще наредим живота си по Белите Братя, по тяхното подразделение и по тяхната религия. Саксонската и славянската раса ще образуват почвата за идване Царството Божие на земята. Атмосферата в България е подобрена. Да се стремите да не останете назад, да не закъснеете. За прехраната въпроса е уреден, да не ви смущава. Българският народ е подложката, а вие сте присадката.
към текста >>

Всички братя са една Божествена душа, трябва да имате правилни отношения, да имате Любов, да култивирате гостоприемството.
Никакво съмнение, ние вършим Волята Божия за благото на всички. Всичко сами да си вършим и къщите си сами трябва да градим, не да я опсуват външни зидари. Също и житото си сами да сеем, защото чуждите колко пъти псуват воловете и пр. при посяването. У нас почитанието не трябва да бъде на материална нога. Всички братя са една Божествена душа, трябва да имате правилни отношения, да имате Любов, да култивирате гостоприемството. Тогава ще имате Божието благословение. Ще приложите Божествените принципи. По- младите гледат вас какво правите. Копират от вас, внимателни бъдете! Ако при нас дойде някой и иска да му уредим работите и той трябва да уреди нашите. Това е принципът - един за всички и всички за един.
към текста >>

89. 3. Статия трета - Георги Христов

Основата на чистата теокрация е религията.
Чистата монархия е съществувала у асирийците. Класически образци на монарси могат да се смятат: Кир, Атила, Чингис-Хан, Тимур и др. Между християнските народи никога не е имало чиста монархия, в пълния смисъл на тази дума. Във всяка християнска страна, която се е стремила към единство, основателите на династиите са напрягали всичките си усилия да учредят самодържавието, и само това им давало сила да изпълняват задачата си. Всичките те прекрасно са знаели, че смъртното наказание е единствената гаранция на властта им, но на никого от тях не се е допуснало да се ползва от това наказание толкова свободно и последователно, както са правели това изброените азиатски монарси. Теокрация. Основата на чистата теокрация е религията. Целта, която тя преследва, е развитието на умовете и културата на сърцето, всеобщото единение и мира. Средството за постигане на тая цел е уважението към всичките религии и разяснението на тяхната общност. Необходимото условие за постигане на същата цел се явява личната увереност както на законодателя, така и на народа в действителността и полезността на науките и добродетелите, проповядвани и практикувани от йерарсите и свещенослужителите. Гаранцията за успеха на тази форма на управление е непрекъснатото приближаване на човека към божествените идеали чрез възпитание, обучение, посвещение и най-после, чрез избор на най-добрите от преуспяващите хора. Азия, Африка и цяла Европа, до изникването на разкола на Ирша, се управляваха с теокрация, от разделянето и разлагането на която се образуваха всичките религии на Египет, Палестина, Гърция, Етрурия, Галия, Испания и Великобритания.
към текста >>

При все туй, индивидуалното и морално влияние на Исуса Христа е толкова голямо и толкова много е проникнато от божествена сила, че даже като се е ограничавало само с пречистването и оправянето душата и съвестта на отделните лица, можеха да се постигнат големи успехи.
И той бил избрал ония свещени книги, в които е била сбито изложена цялата свещена мъдрост, старателно маскирана с всякакъв вид символи и басни. За да постигне именно тая си цел, Мойсей е основал израилската теокрация, издънки на която се явяват: християнството, от една страна, и мохамеданството от друга. Християнските народи никога не са имали теократическо управление, нито в чиста, нито в смесена форма, понеже още от V век християнството се е разделило на няколко църкви, които съперничили помежду си, с явно демократически тенденции. Това обстоятелство е принудило християнските народи да опитат различни форми на управление, като почнали от монархията и свършили с републиката, но не са могли да учредят теокрацията, защото необходимото условие за това се явява единството на църквата, обучението, възпитанието, посвещението и избора на най-достойните във всичките християнски народи, а именно това тяхно единство липсва в тях и не може да го има при сегашния строй. Да се постигне това единство е възможно само като се уважават всички вярвания и се изясняват общите им основи, но това не направиха нито вселенските събори през първите векове на християнството, нито поместните събори, които станаха след разделянето на църквите, без да говорим за папството, което, поради изключителното си политическо положение, можеше да играе само партийна сектантска роля в християнството, която няма никаква прилика с истинския теократически авторитет. При все туй, индивидуалното и морално влияние на Исуса Христа е толкова голямо и толкова много е проникнато от божествена сила, че даже като се е ограничавало само с пречистването и оправянето душата и съвестта на отделните лица, можеха да се постигнат големи успехи. Църквата, която е разделена на много враждебни помежду си секти, е безсилна да влияе върху държавните учреждения на Европа, но, при все това, духът на християнството, който се проявява в общественото мнение, всява в народите на Европа непреодолимо отвращение както към веригите на демагога, така и към козните на тирана, и прави невъзможни за християнските народи и абсолютната република, и чистата монархия и всяка друга чиста политическа форма на управление. Но това, което е невъзможно за християнските народи, е възможно за другите. Африканските и особено азиатските народи, които изповядват исляма, до когато Цариград остане в ръцете на турците, представляват всички условия за учредяването на чистата монархия. Нека не се мисли, че усъвършенстваните оръдия и най-новите способи за водене на войната принадлежали изключително на европейските народи. Всичко това може прекрасно да се приложи и към азиатците и африканците, и не само в редовната война по европейски образец, но и за масово нахлуване, което е свойствено на тия народи.
към текста >>

90. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Обсъждането на въпроса за процеса на контакт между Христовото същество и дванадесетте Бодхисатви, за оформянето на тази най-висша Ложа в духовната история на Слънчевата система и по специално - в окултната история на Земята е тема на друга статия.35 Бодхисатвите могат да бъдат наречени Учители на Божествената Мъдрост - проводници на Виделината, която струи от Христовото същество.
Само част от въплъщенията на Учителите-Бодхисатви имат историческа известност. Когато един Бодхисатва завърши своята мисия, в последното си прераждане той преминава от степен Бодхисатва в степен Буда и предава водачеството на нов пратеник от Ложата на Светия Дух - Ложата на дванадесетте Бодхисатви". В това последно въплъщение учението на Бодхисатвата, станал Буда, обгръща цялото човечество. За това допринася и фактът, че Той е подготвил достатъчно ученици, които да възприемат извечната Христова Мъдрост, струяща от Него. Тук е мястото да припомним, че дванадесетте Велики Учители пряко съзерцават Христовия лик и са носители и изявители на Христовото Слово34 - те са най-близките Христови ученици, душите, които са направили първи най-дълбока и пълноценна връзка с Христовия Дух още в най-дълбока древност. Обсъждането на въпроса за процеса на контакт между Христовото същество и дванадесетте Бодхисатви, за оформянето на тази най-висша Ложа в духовната история на Слънчевата система и по специално - в окултната история на Земята е тема на друга статия.35 Бодхисатвите могат да бъдат наречени Учители на Божествената Мъдрост - проводници на Виделината, която струи от Христовото същество. Тяхната Божествена мисия е да донесат Христовата Мъдрост. Това става чрез тяхното учение, чрез което хората могат да познаят Христовото същество на нова, по-висока степен. Онова, което може да се каже за Будите, е, че те вече не са носители на дадено учение, а стават един вид извори на Христов Живот36 и разливат своята мисия в цялата Слънчева система. Една друга особеност при Бодхисатвите е, че те не винаги действат само чрез един човешки носител, но имат един основен. Така и други велики същества могат косвено да бъдат наречени Бодхисатви, но при тях не е налице пълният процес на изява, както при основния човек-носител.
към текста >>

Тяхната Божествена мисия е да донесат Христовата Мъдрост.
Когато един Бодхисатва завърши своята мисия, в последното си прераждане той преминава от степен Бодхисатва в степен Буда и предава водачеството на нов пратеник от Ложата на Светия Дух - Ложата на дванадесетте Бодхисатви". В това последно въплъщение учението на Бодхисатвата, станал Буда, обгръща цялото човечество. За това допринася и фактът, че Той е подготвил достатъчно ученици, които да възприемат извечната Христова Мъдрост, струяща от Него. Тук е мястото да припомним, че дванадесетте Велики Учители пряко съзерцават Христовия лик и са носители и изявители на Христовото Слово34 - те са най-близките Христови ученици, душите, които са направили първи най-дълбока и пълноценна връзка с Христовия Дух още в най-дълбока древност. Обсъждането на въпроса за процеса на контакт между Христовото същество и дванадесетте Бодхисатви, за оформянето на тази най-висша Ложа в духовната история на Слънчевата система и по специално - в окултната история на Земята е тема на друга статия.35 Бодхисатвите могат да бъдат наречени Учители на Божествената Мъдрост - проводници на Виделината, която струи от Христовото същество. Тяхната Божествена мисия е да донесат Христовата Мъдрост. Това става чрез тяхното учение, чрез което хората могат да познаят Христовото същество на нова, по-висока степен. Онова, което може да се каже за Будите, е, че те вече не са носители на дадено учение, а стават един вид извори на Христов Живот36 и разливат своята мисия в цялата Слънчева система. Една друга особеност при Бодхисатвите е, че те не винаги действат само чрез един човешки носител, но имат един основен. Така и други велики същества могат косвено да бъдат наречени Бодхисатви, но при тях не е налице пълният процес на изява, както при основния човек-носител. Например Рудолф Щайнер обяснява, че Хермес също в известен смисъл може да се нарече Бодхисатва.37 Нещо повече, дори по времето на една конкретна физическа изява, когато даденият Бодхисатва вече се е инкорпорирал в определена човешка индивидуалност, той може да инспирира и да ръководи и други достатъчно напреднали в посвещението си хора.38 Това е изява на духовното могъщество на Великите Учители на Мъдростта.
към текста >>

Например друг, чисто психологичен аспект на фундаменталния проблем при деянията на теософските водачи е неспособността да се различи вътрешната структура на Бялата Ложа: те не познават Ложата на дванадесетте Бодхисатви, която пряко съзерцава Божествената природа на Христовия Дух, като неин център.
След Голготските мистерии Христос промени завинаги методите на посвещение. Той трансформира йерархичното отношение Учител-ученик в братски отношения между приятели. Дори нещо повече - Христос, като център на човешкия Аз, въвежда и изпраща Утешителните лъчи на Духа на Истината в нашия микрокосмос - Учителя, обещан ни от Господ, вече не е само нещо външно, а нещо вътрешно. Но за да се разбере тази нова мистерийна истина на езотеричното християнство, е необходима духовна зрялост. Ако липсва такава, ще се стига до опасни изкушаващи състояния на човешката мисъл. Например друг, чисто психологичен аспект на фундаменталния проблем при деянията на теософските водачи е неспособността да се различи вътрешната структура на Бялата Ложа: те не познават Ложата на дванадесетте Бодхисатви, която пряко съзерцава Божествената природа на Христовия Дух, като неин център. Те смесват и уеднаквяват в своите представи центъра с периферията на Бялата Ложа. Това най-вероятно става поради чисто методологични причини: в настоящата Михаелична епоха, в която духовната свобода на човешкия Аз е от жизнено значение, медиумизмът е напълно неадекватен и дори крайно опасен подход към Духовния свят. Този метод нарушава окултната хигиена на азовостта и превръща човека в лесна плячка за тъмни окултни сили. Попадайки в капана на медиумизма и окултната диктовка на псевдо-махатми, семейство Рьорих прави следващия неуспешен опит за познаване на Мировия Учител Майтрея. Елена Рьорих изразява идеята, че има трима Владици на Света: Буда, Христос и Майтрея, като Майтрея е Старшият, Първият и Последният сред тях, и освен това той е Цар на Царете и Учител на Учителите.46 Елена Рьорих обяснява, че Бодхисатва Майтрея отдавна е постигнал Озарението, станал е Буда и не му е необходимо физическо въплъщение, като естествено се проявява като Владика на Хималайска Шамбала47.
към текста >>

Става въпрос за това, че когато един духовно търсещ Аз се стреми интензивно към възвишен Учител, извор на Божествена Мъдрост, понякога той попада в капана на самоидентификацията със самия обект на стремеж.
И всеки, който задълбочено познава дейността на този духовен лидер, няма да направи грешката да твърди, че това е предсказаният от антропософията Бодхисатва. А хората, който коментират тези твърдения, трябва без какъвто и да е фундаменталистки уклон първо добре да изучат дадено духовно-социално явление и едва после да приемат или отхвърлят дадена теза. Ако при Валентин Томберг се наблюдава един много сериозен идеен разрив, стигащ до крайности, от рода на свързване с напълно идейно-контрастни социални импулси, отричане на основни идеи на антропософията и в края на краищата явно подценяване на значимостта и сериозността на импулса, даден от Рудолф Щайнер, то напротив, Михаил Иванов до края на живота си се самоопределя като ученик на Учителя Петър Дънов. За да се открие Граала, трябва да се обърне внимание и на най-малките неща, но със свещено отношение - разумно и безкритично. (6) Когато човек се развива азово и едновременно с това силно се устремява към някакъв духовен идеал, понякога настъпва типична грешка, която се явява един от опасните капани в пътя на духовното развитие. Става въпрос за това, че когато един духовно търсещ Аз се стреми интензивно към възвишен Учител, извор на Божествена Мъдрост, понякога той попада в капана на самоидентификацията със самия обект на стремеж. Такова човешко его има в себе си опасното съчетание от силен копнеж към дадена висша цел и скрито тщеславие и мания за величие -достига се до едно неправилно уеднаквяване на ученика с Учителя. Това взривоопасно съчетание довежда до ситуации, когато последователи на някакви езотерични пътища, които са се докоснали до предсказанията за новата изява на Бодхисатва Майтрея в настоящата епоха, до такава степен загубват представа за себе си и реалността, че направо прокламират себе си в света като конкретна изява на чакания от езотериците на изтока и запада Световен Велик Учител. Обикновено такъв човек постъпва по следния начин: или прави недвусмислени намеци, че той именно е Бодхисатва Майтрея, или дори нещо повече - около своята 33-та годишнина такъв псевдоокултист обявява на всеуслушание, че вече не е старата личност, а е самият Бодхисатва. За да предпази от подобни изкушения всеки искрено търсещ последовател на езотеричното християнство, Рудолф Щайнер изказва окултната мярка, че Бодхисатва Майтрея, изявяващ се XX век, няма да прокламира сам себе си.59 Това се прави не само, за да се спазят законите на чистота и смирението в окултния път. Ако Бодхисатва Майтрея директно заяви кой е конкретно, той ще прекъсне неправилно свободните условия за духовно израстване на съвременния езотеричен ученик, което се постига чрез самото му търсене и Грааловия стремеж към Словото на Посланика на Светия Дух на Земята, обещан от Христос.
към текста >>

Неговата Божествена индивидуалност интензивно ще работи за Второто пришествие на Христос в човешките души-това е най-същественото, това е най-важната цел на Бодхисатва Майтрея.
Това взривоопасно съчетание довежда до ситуации, когато последователи на някакви езотерични пътища, които са се докоснали до предсказанията за новата изява на Бодхисатва Майтрея в настоящата епоха, до такава степен загубват представа за себе си и реалността, че направо прокламират себе си в света като конкретна изява на чакания от езотериците на изтока и запада Световен Велик Учител. Обикновено такъв човек постъпва по следния начин: или прави недвусмислени намеци, че той именно е Бодхисатва Майтрея, или дори нещо повече - около своята 33-та годишнина такъв псевдоокултист обявява на всеуслушание, че вече не е старата личност, а е самият Бодхисатва. За да предпази от подобни изкушения всеки искрено търсещ последовател на езотеричното християнство, Рудолф Щайнер изказва окултната мярка, че Бодхисатва Майтрея, изявяващ се XX век, няма да прокламира сам себе си.59 Това се прави не само, за да се спазят законите на чистота и смирението в окултния път. Ако Бодхисатва Майтрея директно заяви кой е конкретно, той ще прекъсне неправилно свободните условия за духовно израстване на съвременния езотеричен ученик, което се постига чрез самото му търсене и Грааловия стремеж към Словото на Посланика на Светия Дух на Земята, обещан от Христос. Бодхисатвата, който един ден ще стане първия Христов Просветлен - най-великия Учител в Христовите Сила и Живот, няма да обявява пред света своята същност и изява. Неговата Божествена индивидуалност интензивно ще работи за Второто пришествие на Христос в човешките души-това е най-същественото, това е най-важната цел на Бодхисатва Майтрея. А дали човешките индивидуалности, които ще слушат на живо неговите проповеди и беседи, ще имат будността да го разберат съвсем конкретно и да го познаят в дълбочина, или това ще стане, след като той завърши своята конкретна физическа изява, е второстепенен въпрос, пряко зависещ от настоящата степен на развитие на човечеството и от наличието на достатъчно напреднали в Духовната наука души. Може да се каже, че сякаш чрез пророчествата за Бодхисатва Майтрея, които са достъпни за всеки, Учителите на Бялата Ложа поставят на изпит за духовна зрялост и развитие на добродетели всеки езотерик, навлязъл в тази област. Не трябва да се забравя, че от своя страна, тъмните адепти запълват всеки вакуум с какви ли не инсинуации, криейки се зад параден окултизъм и използвайки невежеството и изследователската инертност на хората. Не по-малко важен принцип е споменатата закономерност от Рудолф Щайнер: обикновено едва приблизително сто години след изявата на един могъщ духовен Учител човечеството осъзнава частично или в пълнота неговата същност и учение - това е един вид мярка за настоящата степен на развитие на хората. Всички тези закономерности и знаци в окултната наука не пречат да се появят какви ли не псевдоокултисти с грандомански стремежи, които директно и открито в света обявяват себе си, че са самият Бодхисатва Майтрея, предсказан, че ще се изяви както от будистките пророчества, така и в трудовете на Елена Блаватска и Рудолф Щайнер.
към текста >>

Например създателят на модерната нова религия Сциентология - Рон Хъбард (1911-1986) (L.
А дали човешките индивидуалности, които ще слушат на живо неговите проповеди и беседи, ще имат будността да го разберат съвсем конкретно и да го познаят в дълбочина, или това ще стане, след като той завърши своята конкретна физическа изява, е второстепенен въпрос, пряко зависещ от настоящата степен на развитие на човечеството и от наличието на достатъчно напреднали в Духовната наука души. Може да се каже, че сякаш чрез пророчествата за Бодхисатва Майтрея, които са достъпни за всеки, Учителите на Бялата Ложа поставят на изпит за духовна зрялост и развитие на добродетели всеки езотерик, навлязъл в тази област. Не трябва да се забравя, че от своя страна, тъмните адепти запълват всеки вакуум с какви ли не инсинуации, криейки се зад параден окултизъм и използвайки невежеството и изследователската инертност на хората. Не по-малко важен принцип е споменатата закономерност от Рудолф Щайнер: обикновено едва приблизително сто години след изявата на един могъщ духовен Учител човечеството осъзнава частично или в пълнота неговата същност и учение - това е един вид мярка за настоящата степен на развитие на хората. Всички тези закономерности и знаци в окултната наука не пречат да се появят какви ли не псевдоокултисти с грандомански стремежи, които директно и открито в света обявяват себе си, че са самият Бодхисатва Майтрея, предсказан, че ще се изяви както от будистките пророчества, така и в трудовете на Елена Блаватска и Рудолф Щайнер. Например създателят на модерната нова религия Сциентология - Рон Хъбард (1911-1986) (L. Ron Hubbard) недвусмислено обявява в периода 1955-56 г. чрез поемата, наречена „Химн на Азия", че в негово лице се изпълва пророчеството за Бодхисатва Майтрея.60 Друг подобен пример е дейността на създателя на нова религия, но този път в Китай. Лу Жонг Уй (1849-1925) (Lu Zhong Yi), 17-ят патриарх на духовното течение Ай-Куан Tao (I-Kuan Тао), прокламира себе си като инкарнация на Бодхисатва Майтрея. Друга, малко по-сложна, ситуация е дейността на родения през 1922 г. в Шотландия артист и окултист Бенджамин Креме, основател на организацията Share International.
към текста >>

чрез поемата, наречена „Химн на Азия", че в негово лице се изпълва пророчеството за Бодхисатва Майтрея.60 Друг подобен пример е дейността на създателя на нова религия, но този път в Китай.
Не трябва да се забравя, че от своя страна, тъмните адепти запълват всеки вакуум с какви ли не инсинуации, криейки се зад параден окултизъм и използвайки невежеството и изследователската инертност на хората. Не по-малко важен принцип е споменатата закономерност от Рудолф Щайнер: обикновено едва приблизително сто години след изявата на един могъщ духовен Учител човечеството осъзнава частично или в пълнота неговата същност и учение - това е един вид мярка за настоящата степен на развитие на хората. Всички тези закономерности и знаци в окултната наука не пречат да се появят какви ли не псевдоокултисти с грандомански стремежи, които директно и открито в света обявяват себе си, че са самият Бодхисатва Майтрея, предсказан, че ще се изяви както от будистките пророчества, така и в трудовете на Елена Блаватска и Рудолф Щайнер. Например създателят на модерната нова религия Сциентология - Рон Хъбард (1911-1986) (L. Ron Hubbard) недвусмислено обявява в периода 1955-56 г. чрез поемата, наречена „Химн на Азия", че в негово лице се изпълва пророчеството за Бодхисатва Майтрея.60 Друг подобен пример е дейността на създателя на нова религия, но този път в Китай. Лу Жонг Уй (1849-1925) (Lu Zhong Yi), 17-ят патриарх на духовното течение Ай-Куан Tao (I-Kuan Тао), прокламира себе си като инкарнация на Бодхисатва Майтрея. Друга, малко по-сложна, ситуация е дейността на родения през 1922 г. в Шотландия артист и окултист Бенджамин Креме, основател на организацията Share International. Видял, че езотеричните изследвания по темата за Бодхисатва Майтрея са в своеобразна криза, Бенджамин Креме не се съобразява с описаната от Рудолф Щайнер ритмичност на изявата на Великия Учител61. Той започва да говори от 1975 г.
към текста >>

И ако Рудолф Щайнер, този Велик посветен на истинското Розенкройцерство, е дал на човечеството над триста книги и множество практико-приложни и духовно-социални форми, разработки с неимоверна духовна дълбочина и могъщество, то нека само за момент да си представим какво изобилие от Божествена благодат ще е донесъл онзи, за когото Рудолф Щайнер казва, че един ден ще бъде „най-великият Учител на импулса на Христос" и който в XX век „ще бъде истински проповедник на Христа", на Неговото Второ пришествие в Астралния свят с етерни дрехи.
Гаутама Буда фокусира работата си в черноморските области във физически проявените езотерични школи през VII и VIII век сл. Хр.71 Освен това има вероятност Бодхисатвата да се е проявил в някакъв славянски народ, за да го облагороди и подготви, защото той ще стане Буда Майтрея около кулминацията и края на Шестата славянска културна епоха. Така географският диапазон на културологичното проявление на езотерико-християнския импулс на Бодхисатвата значително се стеснява. Нека приведем още един, сравнително слаб, довод чрез методите на формалната логика, но довод, който може да ни даде съществен резултат в нашето търсене. Ако допуснем, че в началото на XX век съществува една индивидуалност, която е станала носител на Бодхисатва Майтрея, това означава, че тя неминуемо е провела чрез себе си едно Велико учение, насочено към дълбокото разбиране на Христовата мисия на Земята. И ако Рудолф Щайнер, този Велик посветен на истинското Розенкройцерство, е дал на човечеството над триста книги и множество практико-приложни и духовно-социални форми, разработки с неимоверна духовна дълбочина и могъщество, то нека само за момент да си представим какво изобилие от Божествена благодат ще е донесъл онзи, за когото Рудолф Щайнер казва, че един ден ще бъде „най-великият Учител на импулса на Христос" и който в XX век „ще бъде истински проповедник на Христа", на Неговото Второ пришествие в Астралния свят с етерни дрехи. Благодарение на това допускане, ние можем да намерим реален духовно-научен метод за откриване на истината за Бодхисатвата на нашето време. Така стигаме до логически обоснования извод, че ако трябва да търсим Словото и Учението на Бодхисатвата в XX век, няма да го намерим изразено със слаба лекторска дейност, няколко книги и още по-малко духовни методи, а би трябвало да е широко социално разгърнато, с мощни лекторски изяви, които буквално да се превръщат в проповед за настоящата дейност на Духа Христов. То би трябвало да се разгръща в стотици книги (поне по подобие на лекторската дейност на Рудолф Щайнер) и да излага богата езотерико-християнска методология, основана на типичните за древността духовни традиции, изявени чрез братски начин на живот. И така, стъпвайки на тази опорна точка за нашите размишления, можем да продължим напред, като поставим други също елементарни въпроси: Колко саразличните духовни течения в Европа в първата половина на XX век, кои са те и какви са техните характерни черти? Имат ли нещо общо с езотеричното християнство?
към текста >>

Тази народност приема християнството като своя официална религия и успоредно с това приема и утвърждава славянската писменост на светите Кирил и Методий, едни от покровителите на съвременна Европа.
Черноморските пространства на днешна България са облъчени завинаги от апостолската мисия на св. апостол Андрей Първозванни, който основава в Одесос (днешна Варна) епископско седалище на Ранната Христова Църква още през втората половина на I в. сл. Хр.72 Дейността на Гаутама Буда през VII-VIII век в духовното пространство на Черно море вероятно съвпада със създаването на България край устието на река Дунав през 681 г. - една от най-старите държави в Европа. Прабългарите, славяните и траките са трите племена, създали съвременната българска народност. Тази народност приема християнството като своя официална религия и успоредно с това приема и утвърждава славянската писменост на светите Кирил и Методий, едни от покровителите на съвременна Европа. С това България става духовен и културен център за славянските народи, обитаващи границите на формиралото се по-късно Източно Православие. Именно в Първото българско царство възниква и се разгръща толкова широко за пръв път в Европа едно обновено манихейско учение - Богомилството. Създадено е от третия син на цар Симеон Велики (от втората му съпруга Мариам) Боян Мага (Бениамин) с помощта на двама тайнствени сирийски християнски Посветени, които предават на учредената езотерико-християнска школа оригиналите на Евангелието от Йоан. Учението за Милостта Божия се разгръща мощно в цяла България. Така духовния импулс на Великия Учител Манес влиза за първи път в контакт със славянството, създавайки много братски богомилски общини, които практикуват непознати за Европа ценности - реформация на социално-политическите структури, братски начин на живот, спиритуална свобода, равноправие на жената, вегетарианство, стремеж за социално приложение на принципите на Първичното християнство.
към текста >>

За да се отговори на този въпрос в неговата цялост, ще е необходимо да се цитират и преразкажат хиляди беседи и лекции, защото Учителя Петър Дънов е говорил преди всичко за Божествената Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, извиращи от Христовото същество.
Рудолф Щайнер казва: „Сега, в XX век, от този Бодхисатва... изхождат най-важните учения върху Христовото същество и върху Синовете на Огъня... Бодхисатва Майтрея... е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха."76 И сякаш за да се изпълни казаното от Рудолф Щайнер, че „ще дойде някога времето..., когато ще бъде произнесено името на този Бодхисатва, който ще се издигне до Майтрея Буда"77, т.е. почти сто години след изследваните събития, ние можем да изразим основната теза на нашата разработка. Теза: Конкретният извод е, че когато Рудолф Щайнер е говорил за проявлението на Бодхисатва Майтрея в XX век, явно е имал предвид духовния лидер, работил в България, известен с духовното име Беинса Дуно, наричан от своите последователи Учителя и проявил се чрез високо издигнатата индивидуалност Петър Дънов. Ако наистина сме достигнали логически и разсъдъчно до тази нова теза за конкретното историческо проявление на Бодхисатва Майтрея в XX век по сравнително косвени и опосредствени пътища, нека сега се опитаме съвсем накратко да проверим дали основните духовно-научни тези, дадени от Рудолф Щайнер като един вид базови теореми, съответстват адекватно на Словото на Учителя Петър Дънов и на някои от известните събития и факти от неговия живот. 1. Какво е отношението на Учителя Петър Дънов към Христос? За да се отговори на този въпрос в неговата цялост, ще е необходимо да се цитират и преразкажат хиляди беседи и лекции, защото Учителя Петър Дънов е говорил преди всичко за Божествената Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, извиращи от Христовото същество. Едно мащабно цитиране не е възможно в рамките на този труд, но въпреки това ние ще приведем няколко откъса от Словото с цел едно встъпление към някои основни идеи на Източния клон на езотеричното християнство, разгърнало се чрез дейността на Учителя Беинса Дуно: Що е Христос? - Христос е колективен Дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от Любов и Живот. Всички Синове Божии, съединени в едно, всички разумни души, които живеят в Божествено единение - това е Христос. В този смисъл той е Глава на Великото Всемирно Братство.
към текста >>

Страхът ще обърне вниманието ви в противоположно направление, а Христос, към когото се обръщате, носи със Себе Си Божествена Правда, Божествена Любов, Мъдрост, Истина, с които ще озари света и ще тури ред и порядък... В тази епоха, която настава, Христос ще ви даде място, за да Му служите, и вие ще бъдете доволни от тази работа, която ще ви даде... Войната, която става сега, става между светлата и тъмната страна на Астралния свят.
Възложете душата си на Господа и Той ще ви даде, както никой друг не може да ви даде. В продължение на всяка една година ние трябва да употребим Името Божие като Сила и Той ще ни бъде страж. ...Христос иде, за да примири човечеството с Бялото Светло Братство, Братството на Светлините.84 Аз искам на първо място да имате вътрешно спокойствие, защото ние в сегашното време сме свидетели на велико събитие, което е настъпило на Земята и което от хиляди години се е очаквало. В древността са говорили за него мъдри човеци, пророците; за него говорят и днешните гадатели, очаквали сте го и вие. Всички са говорили за идването на Христа и аз няма да ви го описвам, защото вие сами ще го видите... Страх не бива да имате. Страхът ще обърне вниманието ви в противоположно направление, а Христос, към когото се обръщате, носи със Себе Си Божествена Правда, Божествена Любов, Мъдрост, Истина, с които ще озари света и ще тури ред и порядък... В тази епоха, която настава, Христос ще ви даде място, за да Му служите, и вие ще бъдете доволни от тази работа, която ще ви даде... Войната, която става сега, става между светлата и тъмната страна на Астралния свят. В тъмната страна сега става това сражение. И когато вие пристъпите към границата, ще видите Христа. ...Христос сега слиза от Божествения свят към нас... Искате още да видите Христа, но мнозина от вас са Го виждали, и то виждали са Го много пъти, само че винаги почти са казвали: „Може да не е Той, можа да е друг. "...Христос е тук и аз бих желал да са отворени вашите очи.85 3. Рудолф Щайнер съвсем конкретно казва, че Бодхисатва Майтрея няма да проповядва за ново физическо проявление на Христос, като този е един от най-важните признаци, по които ще можем да различим Бодхисатвата на XX век.
към текста >>

Това е така, защото според Учителя Петър Дънов след Голготските мистерии ние имаме възможност да спрем своето инволюционно потъване в материята и да започнем чрез Христовата Божествена Любов да еволюираме и да се издигаме отново в нашата истинска родина - Духа.
Учителя Беинса Дуно директно казва, че времето е толкова интензивно, поради което той няма условия да повтаря вече изразени от Учителите на човечеството знания и концепции, а ще изрази онова Учение, което никой досега не е изразявал. На учениците е поставена задачата да проучат самостоятелно и в колектив цялата духовна и езотерична традиция на човечеството, като имат следните опорни точки: (i) новото Божествено учение, основано на Пентаграма, с принципите Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел; (ii) пътят на Бялото Братство (Бялата Ложа) през вековете и културните епохи и (iii) най-вече - дейността на Христовия Дух, движещ цялата мирова еволюция. Това проучване е жизнено необходимо, защото само тогава, когато ученикът познава езика, методологията и целите на езотеричните школи, които по един или друг начин произлизат от Христовия импулс, само тогава ще разбира кое е новото и същественото в словата на Учителя, който е пратеник на Божествения свят. Още в първите години на братския живот около духовния център Изгрев Учителя Беинса Дуно насочва своите последователи да изследват стойностни и истинни учения. Той напомня, че съвременният езотеричен ученик, произлизащ от европейските народи, не трябва да прилага индийски упражнения и практики, без да бъдат трансформирани и пригодени за съвременната еволюционна вълна. Това е така, защото според Учителя Петър Дънов след Голготските мистерии ние имаме възможност да спрем своето инволюционно потъване в материята и да започнем чрез Христовата Божествена Любов да еволюираме и да се издигаме отново в нашата истинска родина - Духа. Тъй като индийската йогистка методология е дадена в инволюционния период от развитието на човечеството, тя не е подходяща за съвременния европеец. Учителя Беинса Дуно дава ред упражнения и практики, които представляват еволюционен аналог на редица методи, дошли от Древна Индия. От друга страна, вече обяснихме, че Учението на Всемирното Бяло Братство се различава сериозно в своя идеен план от Теософското движение, ръководено от проиндийско насочените Ани Безант и Чарлз Ледбитер. Освен това няколко ученика имат сериозни опитности в ситуацията, когато започват да влизат в контакт с псевдоучения. Учителя Беинса Дуно твърдо забранява разпространението на ученията на Агни Йога и Бо Ин Ра в условията на създадената от него братска община в българската столица София.
към текста >>

По този начин се преодолява и побеждава ариманичната акция срещу развитието на Михаелизма в европейските културни условия, като се създава, както Учителя Беинса Дуно изтъква, една Божествена наука, която има два свои главни дяла - езотерико-познавателен и морално-практически.
И това е по същество един пряк контакт и пришествие на Христовия Дух в азовото пространство на ученика. На практика всяка беседа или лекция на Учителя Беинса Дуно не е само едно понятийно-разсъдъчно предизвикателство, а преди всичко е един морален лъч от Христова Виделина, насочен към езотерико-ученическата съзнаваща душа - една микровселена на Второто етерно пришествие на Христос в човешката душа, вселена, в която може да се навлезе само ако се подходи със свещено отношение и сериозна езотерична подготовка в Михаеличната наука на съвремието. И точно тук се разгръща дълбоката вътрешна връзка между двете истински школи на езотеричното християнство, изявили се в XX век: ако човек има сериозна антропософска подготовка, той много по-цялостно и в дълбочина навлиза в преобразяващата в Христов смисъл същност на Словото на Учителя Беинса Дуно. От друга страна, ако духовният ученик дълго време е практикувал и разгръщал Христовите добродетели с помощта на Словото на Учителя Беинса Дуно, той много по-естествено и интензивно възприема, преживява и прилага идеите на разгърнатата от Великия Посветен Рудолф Щайнер антропософия. Ако в Западната езотерична школа могат да се намерят фундаменталните Михаелични елементи на езотеризма, то в Източната школа на езотеричното християнство могат да се съзерцават сложните съединения и живи тъкани, оформени от тези елементи, съчетани в един евангелски контекст. По този начин се преодолява и побеждава ариманичната акция срещу развитието на Михаелизма в европейските културни условия, като се създава, както Учителя Беинса Дуно изтъква, една Божествена наука, която има два свои главни дяла - езотерико-познавателен и морално-практически. Именно този мощен методологически синтез между двата базови дяла на съвременните духовно-научни търсения на двата клона на езотеричното християнство може да спаси и центрира в правилна посока новопридобитата от човечеството Виделина на Михаеличната мъдрост. Двете школи на съвременното езотерично християнство и по-специално - двата словесни потока на техните водачи не си противоречат, а напротив, те са в неизразимо и могъщо единство, което служи на една единствена и свещена цел - Второто пришествие на Христос в душата на човека, в Душата на човечеството. Това естествено отношение между двете езотерико-християнски традиции на XX век има и дълбоки исторически корени. Според Учителя Беинса Дуно Великите посветени на човечеството, Великите Учители и пратеници на Всемирното Бяло Братство са оформили в процеса на своята работа през вековете три клона на Езотеричната школа на Бялото Братство96. Първият клон се нарича египетски: той се проявил през Египет, после - в Персия и Гърция и има за цел да подготви духовните условия в Бялата раса за идващото християнство.
към текста >>

Разбирайки този паралел, можем да осъзнаем един друг факт от дейността на Бодхисатвата на XX век: според всеки непредубеден изследовател на Учението на Учителя Петър Дънов може да се каже, че не е известен друг Учител, който да е говорил толкова детайлно и последователно, толкова грандиозно и цялостно за принципа на Божествената Любов.
Чрез методологията на живот в братски общества душите могат конкретно да опитват и прилагат живота на първите християни, вдъхновени от Христовите Сила и Живот. Така те се подготвят да станат зародиша на Шестата корена раса и като живи съзнателни клетки да оформят тялото и душевния организъм на Етерния Христос. 7.7. Ако в мисията на Гаутама Буда не се е включвало развитието на цялостната Съзнаваща душа, а само на част от нея - етиката на Любовта и Състраданието105, то Учението на Учителя Беинса Дуно е преди всичко учение за Пътя на един нов тип човек - човека, живеещ с ясната съзнателна идея, че се учи във Великото училище на Живота. Това е човекът Ученик. Този термин не е нищо друго, а един вид езотерична аналогия или синоним на понятието Съзнаваща душа. Разбирайки този паралел, можем да осъзнаем един друг факт от дейността на Бодхисатвата на XX век: според всеки непредубеден изследовател на Учението на Учителя Петър Дънов може да се каже, че не е известен друг Учител, който да е говорил толкова детайлно и последователно, толкова грандиозно и цялостно за принципа на Божествената Любов. Едновременно с това Учителя Беинса Дуно изтъква, че хилядите лекции и беседи, изнесени на тази тема, са само встъпление във Великата Божествена наука за Любовта. Това, от една страна, е поради реалността, че Христос е принципът на Любовта и разбирайки Любовта, ние ще разберем настоящата и извечна дейност на Христовия Дух. Но от друга страна, именно днес, в епохата на Съзнаващата душа, се проявява един макрокосмичен импулс, идващ от Братята на Любовта - Серафими. Освен като най-висш принцип сред Ангелските йерархии, те се явяват едновременно и макрокосмичен принцип на Съзнаващата душа в душевно-космическия организъм106 на Небесния Христос - Великия космичен човек. Именно с цел резонанс със Съществата на Мировата Любов, които организират социалния живот на слънчевите системи в нашата Галактика, посланикът на Святия Дух съдейства за зазоряването и разгръщането на една Нова епоха - Епохата на съзнателно-душевния ученик на Божествената Любов, което по същество е самата микрокосмична същина на Второто пришествие на Христовото същество.
към текста >>

Едновременно с това Учителя Беинса Дуно изтъква, че хилядите лекции и беседи, изнесени на тази тема, са само встъпление във Великата Божествена наука за Любовта.
Така те се подготвят да станат зародиша на Шестата корена раса и като живи съзнателни клетки да оформят тялото и душевния организъм на Етерния Христос. 7.7. Ако в мисията на Гаутама Буда не се е включвало развитието на цялостната Съзнаваща душа, а само на част от нея - етиката на Любовта и Състраданието105, то Учението на Учителя Беинса Дуно е преди всичко учение за Пътя на един нов тип човек - човека, живеещ с ясната съзнателна идея, че се учи във Великото училище на Живота. Това е човекът Ученик. Този термин не е нищо друго, а един вид езотерична аналогия или синоним на понятието Съзнаваща душа. Разбирайки този паралел, можем да осъзнаем един друг факт от дейността на Бодхисатвата на XX век: според всеки непредубеден изследовател на Учението на Учителя Петър Дънов може да се каже, че не е известен друг Учител, който да е говорил толкова детайлно и последователно, толкова грандиозно и цялостно за принципа на Божествената Любов. Едновременно с това Учителя Беинса Дуно изтъква, че хилядите лекции и беседи, изнесени на тази тема, са само встъпление във Великата Божествена наука за Любовта. Това, от една страна, е поради реалността, че Христос е принципът на Любовта и разбирайки Любовта, ние ще разберем настоящата и извечна дейност на Христовия Дух. Но от друга страна, именно днес, в епохата на Съзнаващата душа, се проявява един макрокосмичен импулс, идващ от Братята на Любовта - Серафими. Освен като най-висш принцип сред Ангелските йерархии, те се явяват едновременно и макрокосмичен принцип на Съзнаващата душа в душевно-космическия организъм106 на Небесния Христос - Великия космичен човек. Именно с цел резонанс със Съществата на Мировата Любов, които организират социалния живот на слънчевите системи в нашата Галактика, посланикът на Святия Дух съдейства за зазоряването и разгръщането на една Нова епоха - Епохата на съзнателно-душевния ученик на Божествената Любов, което по същество е самата микрокосмична същина на Второто пришествие на Христовото същество. И точно тук искаме да изтъкнем една нова гледна точка*.
към текста >>

Именно с цел резонанс със Съществата на Мировата Любов, които организират социалния живот на слънчевите системи в нашата Галактика, посланикът на Святия Дух съдейства за зазоряването и разгръщането на една Нова епоха - Епохата на съзнателно-душевния ученик на Божествената Любов, което по същество е самата микрокосмична същина на Второто пришествие на Христовото същество.
Разбирайки този паралел, можем да осъзнаем един друг факт от дейността на Бодхисатвата на XX век: според всеки непредубеден изследовател на Учението на Учителя Петър Дънов може да се каже, че не е известен друг Учител, който да е говорил толкова детайлно и последователно, толкова грандиозно и цялостно за принципа на Божествената Любов. Едновременно с това Учителя Беинса Дуно изтъква, че хилядите лекции и беседи, изнесени на тази тема, са само встъпление във Великата Божествена наука за Любовта. Това, от една страна, е поради реалността, че Христос е принципът на Любовта и разбирайки Любовта, ние ще разберем настоящата и извечна дейност на Христовия Дух. Но от друга страна, именно днес, в епохата на Съзнаващата душа, се проявява един макрокосмичен импулс, идващ от Братята на Любовта - Серафими. Освен като най-висш принцип сред Ангелските йерархии, те се явяват едновременно и макрокосмичен принцип на Съзнаващата душа в душевно-космическия организъм106 на Небесния Христос - Великия космичен човек. Именно с цел резонанс със Съществата на Мировата Любов, които организират социалния живот на слънчевите системи в нашата Галактика, посланикът на Святия Дух съдейства за зазоряването и разгръщането на една Нова епоха - Епохата на съзнателно-душевния ученик на Божествената Любов, което по същество е самата микрокосмична същина на Второто пришествие на Христовото същество. И точно тук искаме да изтъкнем една нова гледна точка*. Известно е, че Бодхисатвите са дълбоко вътрешно свързани с Йерархиите на Архангелите и Силите107. От друга страна се знае, че мисията на Бодхисатва Майтрея започва от епохата на Разсъдъчната душа, ще завърши в епохата на пророческото развитие на Духът-Себе, а в настоящето тя протича в епохата на Съзнаващата душа. Поради тази причина може да се направи връзката, че мисията на Бодхисатвата на XX век ще е обхваната, а и ще е носител на любящия Серафимов пламък на Аз-а на Космоса - Христос.108 Разумната Природа е вложила редица ключове на Мъдростта в самото устройство на човека. Например, за да може един наблюдател да различава триизмерни обекти в разстояние и дълбочина, е необходимо бинокулярно зрение, т.е.
към текста >>

Хората не познават още Христа в Неговата слава, в Неговата Божествена мощ и сила.
Той е невидимият двигател на целия духовен Живот на човечеството. Той изтърпя и поруганията, и ударите, и кръста, и гвоздеите, и копията. С огъня на Любовта Той разтопи оръжията на насилието - и опитът Му излезе сполучлив. При Своето идване преди две хиляди години Христос ни показа само едната страна на Своя образ. Ние виждаме Христа в унижения и скърби, в страдания и изпитания - ние Го виждаме като герой на изкуплението. Хората не познават още Христа в Неговата слава, в Неговата Божествена мощ и сила. Силен и мощен е сега Христос. В миналото пробиха ръката на Христа с гвоздеи, но днес никой не може да пробие тази ръка с гвоздеи - те мигом ще се разтопят. В миналото разпнаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да Го разпнат. Христос не може да бъде разпнат втори път. Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца.
към текста >>

В бъдеще християнството - но не външното, официално християнство, но мистичното, езотеричното християнство - ще бъде мирова религия за цялото човечество.
Кой когато е готов, тогава ще Го види. Приемете Христа в сърцето си като приятел, а в ума си - като Учител. Христос сега работи. Подтикът на Христа постепенно ще прониква в човека и ще поеме ръководството при по-нататъшното развитие на човечеството. Сега ние се намираме още в началото на това. В бъдеще християнството - но не външното, официално християнство, но мистичното, езотеричното християнство - ще бъде мирова религия за цялото човечество. Христос ще се постави в центъра на Новата култура. Любовта като един велик принцип трябва да се изяви в човешката душа и само тогава можем да се съединим с Христа. Едно се иска от всички хора - да се свържат с Христа. Свържете ли се с Него, Той ще бъде с вас до скончанието на века. Той е врата, която води човека от преходното към непреходното, от видимото към невидимото, от омразата към Любовта.
към текста >>

0.68112301826477