Търсене в текстове за 'Божествена майка'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 530 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_01 ) Великата среда - Боян Боев (1883 – 1963)

И по това ще познаят, че сте мои ученици.“ Някой проповедник ще цитира Исайя, обаче за Божествената Любов нито дума не става.
Любовта е над смъртта. В Братството трябва да се образува група поне от дванадесет души, които да разбират Любовта и да бъдат нейни проводници. Любовта е светлината на Живота. Живот без Любов е безсмислен. Христос е казал: „Да се обичате един друг. И по това ще познаят, че сте мои ученици.“ Някой проповедник ще цитира Исайя, обаче за Божествената Любов нито дума не става. И после той не говори по кой начин и при кои условия Исайя е получил това, което е писал. Сега хората не се познават. Чрез Любовта има едно дълбоко познание между хората. Всичко е Любов! Божията Любов всичко предшества.
към текста >>

Първо, ти не казваш право, защото баща ти и майка ти са мислили за теб и затова живееш.
Преди да бъде вяра, Любов е. Животът се произвежда от Любовта и той е само едно условие, за да се прояви тя. Целият свят е въплъщение на Любовта и е произлязъл от нея. Затова първият подтик на човека трябва да бъде да възприеме Любовта. Ти като кажеш, че Слънцето не мисли за теб, се обезсърчаваш. Първо, ти не казваш право, защото баща ти и майка ти са мислили за теб и затова живееш. Второ, ако имаш братя и сестри, те не мислят както ти искаш, но те мислят за теб. Но може би и други мислят за теб, но ти не го съзнаваш. Въздухът мисли за теб, понеже влиза в белите ти дробове. Слънцето мисли за теб, понеже те огрява. Водата мисли за теб и дървото също мисли за теб.
към текста >>

2. 1_02 ) Разумното начало в света - Боян Боев (1883 – 1963)

Нашето положение прилича на следното: едно детенце иска от майка си хляб с масло, но същевременно се къса да плаче.
Божественото, като излезе от теб, прави оборот и пак ще се върне при теб. Щом нещо в мен е Божествено, то е мое, а пък което не е, то не е мое и всеки път могат да ми го вземат. В човешкото няма Свобода, а в Божественото има Свобода и никакво насилие не съществува там. В света Бог воюва и за нашата Свобода. Той е, който постоянно работи в нас, за да ни освободи от робство. Нашето положение прилича на следното: едно детенце иска от майка си хляб с масло, но същевременно се къса да плаче. След плача майката ще му даде, обаче, ако то поиска от майка си и чака без плач, тя пак ще му даде и то двойно по-бързо. Не е ли по-хубаво второто? Също така и ние, като кажем на Бога, нека чакаме без да плачем и Той ще ни даде това, което искаме. Бог е един. Единство трябва да има, всички сме в Него.
към текста >>

След плача майката ще му даде, обаче, ако то поиска от майка си и чака без плач, тя пак ще му даде и то двойно по-бързо.
Щом нещо в мен е Божествено, то е мое, а пък което не е, то не е мое и всеки път могат да ми го вземат. В човешкото няма Свобода, а в Божественото има Свобода и никакво насилие не съществува там. В света Бог воюва и за нашата Свобода. Той е, който постоянно работи в нас, за да ни освободи от робство. Нашето положение прилича на следното: едно детенце иска от майка си хляб с масло, но същевременно се къса да плаче. След плача майката ще му даде, обаче, ако то поиска от майка си и чака без плач, тя пак ще му даде и то двойно по-бързо. Не е ли по-хубаво второто? Също така и ние, като кажем на Бога, нека чакаме без да плачем и Той ще ни даде това, което искаме. Бог е един. Единство трябва да има, всички сме в Него. Той знае цената на всяко нещо.
към текста >>

Това, което човек има сега, тази форма не е още Божествена.
То зависи от съзнанието. Щом съзнанието ти е пробудено, Бог е по-близо. Щом не е пробудено, Бог е по-далеч. Единственото съвършено Същество е Бог. По образ и подобие сме направени Нему. Това, което човек има сега, тази форма не е още Божествена. Трябва да видиш духовното тяло на човека, за да имаш малко понятие за Бога. Казва се в Писанието, че Бог се е разкаял, дето създал човека. Това трябва да се разбира мистично, а именно, че е дал преждевременно блага на човека и с това се е ограничил. Бог ни оставя свободни, да се свържем ние с Него. При това се оттегля, когато вършим нещо.
към текста >>

3. 1_03 ) Езикът на Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

Детето като си оцапа ръцете и краката, майката ги измива.
“, защото щом те е създал, Той те обича, с Любов те е създал. Няма нужда да се съмняваш в Неговата Любов. Човек слиза долу на Земята, като си носи един капитал отгоре. Щом стъпи на Земята, ще работи и ще припечели, ще вземе и отдолу нещо. И като се върне горе, ще внесе в общата каса капитала, който е взел, наедно с припечеленото. Детето като си оцапа ръцете и краката, майката ги измива. Същото прави и Бог с вас, като се оцапате чрез направените погрешки. Любовта подразбира следното: когато Бог ни обича, когато говорим за Божията Любов, то се подразбира да вземем от Бога, а когато говорим за нашата любов към Бога, то се подразбира, че трябва да дадем на Бога. Когато човек се моли на Бога или когато извърши нещо за Него, то е Любов. Вие все още не вярвате, че Бог ви обича. И това, че приемате Любовта му в по-малка степен, сами сте си виновни.
към текста >>

Защото като дойде Божествената светлина, нашата светлина потъмнява и вече се намираме в тъмнота.
“ Защо ще казваш, че ще оставиш за някое друго прераждане, не се знае дали тогава ще имаш такива благоприятни условия; сега си свърши работата. Например някой работи с цимент и оставя работата за утре, но на следващия ден се изменя температурата и тогава не би могло да се работи с цимент. Когато всичко ти протече напред, когато ти потръгне, тогава бъди нащрек, защото ще ти дойдат големи изпитания. Когато ти идват пречки, тогава си в безопасност. Всяко добро начинание се предшества от тъмнота и противоречия. Защото като дойде Божествената светлина, нашата светлина потъмнява и вече се намираме в тъмнота. Веднъж минавах покрай един военен пост и ме наближиха кучета, цяла глутница. Обаче една кучка обикаляше около мен и не позволяваше на другите да ме нападнат. После войниците ги повикаха и те си отидоха. И благодарих на кучката: „Браво, много умно куче си! “ Та когато те нападнат от всякъде, все ще се намери някоя кучка, която ще те обикаля и ще те пази.
към текста >>

Във всеки човек да вижда Божествената душа.
Това е излъчване. Когато минеш от едно поле в по-горно, границата се минава в заспиване. Например, за да се намериш в Умствения свят, три пъти трябва да заспиш при преминаване на границата и да се събудиш в по-горно поле. Когато правиш опити, трябва да се намираш в една хармонична среда, за да не похарчиш много енергия. Човек трябва да се стреми да намира душите. Във всеки човек да вижда Божествената душа. Иначе ние сме все още в областта на сенките. Докато гледаш само външното, то е неразбрана работа. Този човек, който не познава Бога, може да извърши престъпление. А онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови, ще се подмладят. Това, което става с въглена, ще стане с хората.
към текста >>

4. 1_10 ) Реална връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато изгрява Слънцето, мисли за Бога, неговата топлина да събужда в теб идеята за Божествената мисъл.
Така ще има разнообразие. Когато човек нощем не може да спи, трябва да стане и да се моли. Сутрин, като се събудиш, ставай веднага. Кажат ли ти „Стани! “, стани. Когато изгрява Слънцето, мисли за Бога, неговата топлина да събужда в теб идеята за Божествената мисъл. Всеки ден трябва да се радваш с нова чиста Божествена мисъл. Всеки ден новото, което иде, е от Бога. Човек, каквото гледа, да мисли за Бога. Кажи: „Господи, научи ме да Те любя така, както Ти ме любиш.“ Когато нямаш симпатия към един човек, кажи: „Господи, и тук искам да те видя.“ Поискай да видиш Бога и в този човек, тогава той се променя, Бог се изявява и той ти става симпатичен. Щом искаме да Го видим в този човек, тогава Бог ще ни се покаже чрез него.
към текста >>

Всеки ден трябва да се радваш с нова чиста Божествена мисъл.
Когато човек нощем не може да спи, трябва да стане и да се моли. Сутрин, като се събудиш, ставай веднага. Кажат ли ти „Стани! “, стани. Когато изгрява Слънцето, мисли за Бога, неговата топлина да събужда в теб идеята за Божествената мисъл. Всеки ден трябва да се радваш с нова чиста Божествена мисъл. Всеки ден новото, което иде, е от Бога. Човек, каквото гледа, да мисли за Бога. Кажи: „Господи, научи ме да Те любя така, както Ти ме любиш.“ Когато нямаш симпатия към един човек, кажи: „Господи, и тук искам да те видя.“ Поискай да видиш Бога и в този човек, тогава той се променя, Бог се изявява и той ти става симпатичен. Щом искаме да Го видим в този човек, тогава Бог ще ни се покаже чрез него. Една вечер минавах с един свой приятел край едно село.
към текста >>

Едно дете се било отдалечило от майка си за десет години.
В началото, когато човек тръгва по духовния път, нека да почне да изпраща хубави мисли към хората и после да премине към молитвата. Молитвата не е за всички. Нали параходите имат радиопредаватели и когато се намират в трудно положение, дават сигнал за помощ. Това е молитвата. Човек да се обръща към Бога, както той си знае. Едно дете се било отдалечило от майка си за десет години. То заболяло и било на умиране. Писали на майката да дойде, че синът ѝ е в безизходно положение. Когато майката пристъпила към него, той бил в безсъзнание, бил унесен, не гледал; тя положила ръката си върху него и той прошепнал: „Мамо! “ Той познал трептенията на майка си. За Бога е същото.
към текста >>

Писали на майката да дойде, че синът ѝ е в безизходно положение.
Нали параходите имат радиопредаватели и когато се намират в трудно положение, дават сигнал за помощ. Това е молитвата. Човек да се обръща към Бога, както той си знае. Едно дете се било отдалечило от майка си за десет години. То заболяло и било на умиране. Писали на майката да дойде, че синът ѝ е в безизходно положение. Когато майката пристъпила към него, той бил в безсъзнание, бил унесен, не гледал; тя положила ръката си върху него и той прошепнал: „Мамо! “ Той познал трептенията на майка си. За Бога е същото. Човек вътрешно има познание за Божията ръка. Молитвата не може без мисъл.
към текста >>

Когато майката пристъпила към него, той бил в безсъзнание, бил унесен, не гледал; тя положила ръката си върху него и той прошепнал: „Мамо!
Това е молитвата. Човек да се обръща към Бога, както той си знае. Едно дете се било отдалечило от майка си за десет години. То заболяло и било на умиране. Писали на майката да дойде, че синът ѝ е в безизходно положение. Когато майката пристъпила към него, той бил в безсъзнание, бил унесен, не гледал; тя положила ръката си върху него и той прошепнал: „Мамо! “ Той познал трептенията на майка си. За Бога е същото. Човек вътрешно има познание за Божията ръка. Молитвата не може без мисъл. В Писанието е казано: „Елате да разсъждаваме“, значи да мислим.
към текста >>

“ Той познал трептенията на майка си.
Човек да се обръща към Бога, както той си знае. Едно дете се било отдалечило от майка си за десет години. То заболяло и било на умиране. Писали на майката да дойде, че синът ѝ е в безизходно положение. Когато майката пристъпила към него, той бил в безсъзнание, бил унесен, не гледал; тя положила ръката си върху него и той прошепнал: „Мамо! “ Той познал трептенията на майка си. За Бога е същото. Човек вътрешно има познание за Божията ръка. Молитвата не може без мисъл. В Писанието е казано: „Елате да разсъждаваме“, значи да мислим. Братът каза: „Някои кръжоци на Братството се намират в притеснение.
към текста >>

5. 2_05 ) Даровете на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако майката няма любов към сина си и ако бащата няма любов към дъщеря си, тогава животът на майката и бащата се скъсява.
Когато не те обича, запушва вадата и тогава ти познаваш, че не те обича. Вадата на Живота тече към вас, затова Любовта трябва да се тури като основа на Живота, за да не се отбива от хората вадата на Живота; защото щом се отбие, идат всички нещастия. Всеки, който ви обича е извор, от който вие черпите. Бъдете внимателни към този извор, да не го огорчите с нищо. Като изучавате Живота, ще видите колко е важна Любовта. Ако майката няма любов към сина си и ако бащата няма любов към дъщеря си, тогава животът на майката и бащата се скъсява. И обратното е вярно. Питаш: „Защо трябва да обичам? “ Ще ти се продължи живота, ще станеш щастлив. Сега вие сте умрели хора, които се разговаряте в гроба. Главите на умрелите хора трябва да узреят.
към текста >>

Тогава Любовта е Божествена.
Сега вие сте умрели хора, които се разговаряте в гроба. Главите на умрелите хора трябва да узреят. Умрелият трябва да почне да люби, за да види, че може да живее. И ако любовта на другите не ни помогне да преминем от смърт в Живот, тогава каква е тази любов? Като обичам някого, той трябва да премине от смърт в Живот. Тогава Любовта е Божествена. Ако обичаш, ти живееш. Ние остаряваме от нашия егоизъм и се подмладяваме от Божията Любов. И като отива човек в онзи свят, да отива с Любов. Всяка мисъл, която е минала през Любовта, е възвишена. Няма по-красив момент от този, който наричат Възкресение.
към текста >>

6. 2_13 ) Четири портокала - Боян Боев (1883 – 1963)

Каква е разликата между тази любов и Божествената?
Ако Любовта протече през човешките сърца, колко лесно ще се разрешат най-мъчните въпроси! При Любовта с най-малки усилия ще имаме придобивки – реални и постоянни. Всички усилия на Любовта вървят във възходяща степен и Любовта в човека трябва всеки ден да има ново прозрение, ново откровение. Любовта е един безграничен свят и като влезеш там, ще вървиш от слава в слава. Един брат попита Учителя: „Вие, Учителю, казахте, че днес хората имат любов, но такава, от която умират. Каква е разликата между тази любов и Божествената? “ От Новата любов хората възкръсват. Нали е казано: „Като чуят гласа на Сина Человечески, мъртвите ще възкръснат.“ Това е гласът на Любовта. От сегашната любов хората умират, понеже има примес в нея. Трябва да се проповядва Чистота.
към текста >>

Ти носиш цяла кола с каквото и да е, но в Божествената кола не те искат с товар.
Ако знаехте това име, каквото кажехте щеше да стане. Вие не живеете в Причинния свят. Той за вас е непонятен. Който влезе там, ще разреши всички мъчнотии; сега хората само сънуват за него. Любовта не иска никакъв товар. Ти носиш цяла кола с каквото и да е, но в Божествената кола не те искат с товар. В Божествената кола има място само за теб, без никакъв товар. Всеки, който пита какво нещо е Любовта, той е далеч от нея. Щом човек не е при извора, търси го. Човек трябва да намери извора на Любовта. Душата се приготовлява за света на Любовта.
към текста >>

В Божествената кола има място само за теб, без никакъв товар.
Вие не живеете в Причинния свят. Той за вас е непонятен. Който влезе там, ще разреши всички мъчнотии; сега хората само сънуват за него. Любовта не иска никакъв товар. Ти носиш цяла кола с каквото и да е, но в Божествената кола не те искат с товар. В Божествената кола има място само за теб, без никакъв товар. Всеки, който пита какво нещо е Любовта, той е далеч от нея. Щом човек не е при извора, търси го. Човек трябва да намери извора на Любовта. Душата се приготовлява за света на Любовта. Това е нейният копнеж.
към текста >>

Нашата любов трябва да бъде чиста, като любовта на майката.
Бог е създал човека и се проектира в него. Защо ще искаш да Го завладееш? Ти като речеш да ограничиш Любовта, тя си отива и тогава виждаш, че не можеш да я ограничиш. При истинската Любов човек, като обича някого, обича и всички тези, които това същество обича. А когато любовта не е истинска, човек завижда на тези хора, които обичат любимото от него същество. Нашата любов трябва да бъде чиста, като любовта на майката. Майката се радва, когато детето ѝ обича някои хора, тя обича и тях. Майката се радва, когато повече души обичат нейното дете.
към текста >>

Майката се радва, когато детето ѝ обича някои хора, тя обича и тях.
Защо ще искаш да Го завладееш? Ти като речеш да ограничиш Любовта, тя си отива и тогава виждаш, че не можеш да я ограничиш. При истинската Любов човек, като обича някого, обича и всички тези, които това същество обича. А когато любовта не е истинска, човек завижда на тези хора, които обичат любимото от него същество. Нашата любов трябва да бъде чиста, като любовта на майката. Майката се радва, когато детето ѝ обича някои хора, тя обича и тях. Майката се радва, когато повече души обичат нейното дете.
към текста >>

Майката се радва, когато повече души обичат нейното дете.
Ти като речеш да ограничиш Любовта, тя си отива и тогава виждаш, че не можеш да я ограничиш. При истинската Любов човек, като обича някого, обича и всички тези, които това същество обича. А когато любовта не е истинска, човек завижда на тези хора, които обичат любимото от него същество. Нашата любов трябва да бъде чиста, като любовта на майката. Майката се радва, когато детето ѝ обича някои хора, тя обича и тях. Майката се радва, когато повече души обичат нейното дете.
към текста >>

7. 3_06 ) Правата мисъл - Боян Боев (1883 – 1963)

Права мисъл е Божествената мисъл.
Камъкът също мисли; нали като носиш един диамант, няма да боледуваш. Простите камъни са по-невежи, а скъпоценните камъни мислят, само че не както хората. Като дойде скръбта, зарадвай се, че чрез нея идваш до правата мисъл. Всяка радост е плод на една права мисъл. Що е права мисъл? Права мисъл е Божествената мисъл. Права мисъл е да мислиш както Бог мисли. Ще възприемеш Любовта на Бога и най-малкото добро чувство, което се роди в теб, е от Божествения свят. То показва, че имаш права мисъл. Еднакво трябва да обичаш и тези, които ти причиняват скръб, и тези, които ти причиняват радост. Любовта към Бога и любовта към ближния е цяла наука в Окултната школа.
към текста >>

Ще я оставиш да я грее Божествената Любов, докато узрее.
Вие трябва да мислите, за да става вливане във вас. Да мислите, това значи да се втича нещо във вас. Един плод най-първо е стипчив и горчив. После светлината и Разумните същества идват, плодът става кисел и накрая – сладък и добър за ядене. Също така всяка мисъл, като дойде в ума ти, изведнъж не можеш да я употребиш. Ще я оставиш да я грее Божествената Любов, докато узрее. Ако иска човек да развива ума си, трябва да се занимава с математика. Ако подхвърлите птица във въздуха, тя не пада, а когато хвърлите камък, той пада. Един човек, който мисли, не пада, а който не мисли, пада. Низшите желания връзват хората за Земята, а мисълта ги вдига нагоре. Вие сте одарени.
към текста >>

Едно дете, което знае името на баща си и майка си, не се изгубва.
Аз чувствам, че Слънцето е някъде и приемам неговата светлина и топлина и зная, че един ден ще го видя. Облаците ще изчезнат, но Слънцето няма да изчезне. Аз мога да имам мъчнотии, те ще се махнат, но реалността – Бог – ще си стои всякога. Ние мислим, че Бог ни е забравил. Не, ние сме забравили Бога. Едно дете, което знае името на баща си и майка си, не се изгубва. Питат го и то ги намира. А дете, което не знае имената им, се загубва, защото като го питат, не може да каже.
към текста >>

8. 4_05 ) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Майката носи детето си на ръце, слугинята – също, но на нея се плаща, а майката работи от Любов.
Ако се прилага това, всяко нещо, което се прави – хляб и пр., ще носи благословение. А сега всички съзнаваме недъзите и не знаем как да ги поправим. Затова изпърво трябва да се образуват малки общества, които да прилагат тези правила; например, ще посадите една градина по тези правила. При стария порядък тези, при които работиш, ти плащат и ти показват пътя. А при новия порядък не ти плащат нищо, но те оставят като член на своето семейство и ти дават всичко на разположение. Майката носи детето си на ръце, слугинята – също, но на нея се плаща, а майката работи от Любов. Пак ѝ се плаща, но по друг начин – чрез чувството на радост и на приятност, които изпитва. На слугите плащат за свършената работа, а на синовете – не. Синът даром служи. Някой се пита: „Без пари може ли? “ Хубаво, онази семка, която посаждаш, колко пари ти е платила?
към текста >>

Вложи капитала си в Божествената банка.
Ние сме турили много по-голяма важност на парите и казваме, че без пари не може. Без пари може, без Любов не може! Онзи, който те обича, ще ти даде всичко. Когато работим от Любов, без да чакаме нещо, и когато Божият промисъл ни дава, то е Божествен порядък. А когато се осигуряваме чрез заплати и пр., то е човешки порядък. Вложи капитала си в Божествената банка. Когато работиш без пари, но искаш признателност – или да те обичат, или да те уважават, тогава все пак не си съвсем безкористен. А всъщност човек не трябва да чака нищо. Дъждът иде даром за всички. С пари ли се купува? Слънцето дава даром; бъди като него.
към текста >>

9. 6_01 ) Свещеният час - Боян Боев (1883 – 1963)

Чистотата е в следното: човек да няма никакви пречки, които да препятстват на Божествената светлина да минава през него.
За да намериш Пътя, трябва да примиряваш противоречията на живота си. Братът попита: „Как човек да влезе във връзка със съкласниците от Вътрешната Школа? “ За целта човек трябва да се очисти. През чисто стъкло минава светлината. Чистотата е в следното: човек да няма никакви пречки, които да препятстват на Божествената светлина да минава през него. Даниил се е срещал с Михаил и Гавраил. Човек, за да има тази опитност, трябва да има идеен живот. Това е условието. Михаил и Гавраил са Архангели. Михаил се занимава повече с политическия живот, а Гавраил – с духовния.
към текста >>

Има няколко октави светлина: физическа, духовна и Божествена.
Даниил се среща с Михаил и Гавраил след молитва. За да може човек да се срещне със Съществата, трябва да прекара интензивен живот на молитва, съзерцание и размишление. Трябва да се подготви, за да свикне към новите трептения. Чрез упражнения в концентрация, съзерцание, човек може да добие прозрение, да мине през тъмната зона и да види червения цвят и другите цветове, но в по-горна октава. Тогава Невидимият свят ще се разкрие пред него и той ще влезе в общение с Висшите същества. Има няколко октави светлина: физическа, духовна и Божествена. При влизане в Невидимия свят трябва да има Учител, за да ръководи работите. Това е една област, в която човек, ако влезе без ръководство, ще се уплаши. При прозрение в Духовния свят най-напред виждаш трептенията на краските. И колкото по-високо се изкачват тези трептения, толкова стават по-красиви и се преливат. И когато трептенията станат още по-високи, те вземат формата на едно много красиво Същество, което ни се усмихва и после изчезва.
към текста >>

Ще им станете майка, защото чувствата са, които дават стремеж.
Висшите морални чувства са изработените мисли на Висшите същества. А висшите чувства на Разумните същества човек възприема като мисли. Там процесът е обратен. Завършените процеси на мислите ще възприемете като чувства, за да им се даде живот. Те ще бъдат семена, които ще растат и ще се засилят. Ще им станете майка, защото чувствата са, които дават стремеж. Без чувства няма никакъв стремеж. Мистикът се характеризира главно с висши чувства и с Любов. Това трябва да произтича от съзнанието му и от вътрешната Светлина. Който няма Светлина, ако му разправиш за нея, твоите думи ще бъдат мъртви за него. За влизане във връзка с Ангелите, трябва да се изследват Стария и Новия завет и ще се види, че най-важното условие е Чистотата.
към текста >>

В Божествената наука има една вътрешна страна, която е за посветените.
Например някой често казва: „Толкова години съм се занимавал и нищо не съм постигнал.“ Това е спънка. Някои искат рязко да се свържат с Невидимия свят, но това е в изключителен случай; повечето ги свързват постепенно с Реалния свят. Ще направиш молитва, концентрация, съзерцание, ще посееш семето и няма да се безпокоиш за по-нататък. Щом веднъж го посееш, ще му кажеш: „Ти мисли сега! “ То ще разреши задачата. В Божествената наука има една вътрешна страна, която е за посветените. Ще ви дам едно упражнение: за десет дни прочетете Евангелието от Йоана. Намерете във всяка глава най-важното, намерете такива положения, които да са скачени едно с друго и да идват като допълнение едно към друго. Съществуват неща, които имат отношение към живота на Земята, други имат отношение към сърцето, трети – към душата и четвърти – към Духа. Концентрираният човек всякога трябва да обръща ума си към Бога като Извор; значи той обръща ума си към Онова, от което иде Животът на всички хора и благата на всички хора. Освен това, през тези десет дни ще си представите съзнанието на Христа – как Той е гледал на нещата.
към текста >>

10. 7_07 ) Страданието е пробуждане на съзнанието - Боян Боев (1883 – 1963)

Някоя майка буди детето сутрин и мило му казва: „Стани, мами!
Страданията събуждат човека от дълбокия сън, защото без тях той е жито в житницата – ще стои в покой, но какво печели. Небето му праща страдания от Любов към него, защото в тях има придобивка. Пороят е дошъл, водата е повлякла човека, а той спи и ако не се събуди, ще се удави във водовъртежа; събуди ли се и почне да вика, ще се спуснат и ще го избавят. Водата е символ и в този случай тя представлява вълната на светския живот, която ще повлече човека и ще го удави духовно. Всички противоречия, през които минава човек, всичко каквото става с него, е една школа, която трябва да мине. Някоя майка буди детето сутрин и мило му казва: „Стани, мами! “ Детето обещава, но пак заспива. Най-сетне майката взема юргана и го хвърля настрана; детето, няма как, става. Трябва раздрусване. Дойде някоя голяма беля на главата на човека и той се пробужда. Заспал си под юргана; ще те раздрусат, за да станеш.
към текста >>

Най-сетне майката взема юргана и го хвърля настрана; детето, няма как, става.
Пороят е дошъл, водата е повлякла човека, а той спи и ако не се събуди, ще се удави във водовъртежа; събуди ли се и почне да вика, ще се спуснат и ще го избавят. Водата е символ и в този случай тя представлява вълната на светския живот, която ще повлече човека и ще го удави духовно. Всички противоречия, през които минава човек, всичко каквото става с него, е една школа, която трябва да мине. Някоя майка буди детето сутрин и мило му казва: „Стани, мами! “ Детето обещава, но пак заспива. Най-сетне майката взема юргана и го хвърля настрана; детето, няма как, става. Трябва раздрусване. Дойде някоя голяма беля на главата на човека и той се пробужда. Заспал си под юргана; ще те раздрусат, за да станеш. Бог е допуснал всички страдания, за да се пробудите. Щом Божественото съзнание на човека се пробуди, той е свободен.
към текста >>

В страданието човек трябва да има вътрешна Божествена работа, за да може да го използва.
Дойде някоя голяма беля на главата на човека и той се пробужда. Заспал си под юргана; ще те раздрусат, за да станеш. Бог е допуснал всички страдания, за да се пробудите. Щом Божественото съзнание на човека се пробуди, той е свободен. Дотогава той живее в един свят на ограничение. В страданието човек трябва да има вътрешна Божествена работа, за да може да го използва. Всички страдания, които хората имат, са верни само едно на хиляда, а другите страдания са фиктивни.
към текста >>

11. 36) Лечебни методи. Болести на нервната система и главата - Боян Боев (1883 – 1963)

1.14. Човек трябва да има Божествена мисъл, която се състои в разбирането, че всичко е за добро, и каквото и да се случи, да не се изгубва равновесие.
1.9. При храненето да се употребяват моркови и пипер. 1.10. Всяка сутрин да се правят основните Шест гимнастически упражнения. 1.11. Да се правят без изключение ранни разходки преди изгрев и до час след изгрева, защото именно тогава слънчевите енергии лекуват нервната система и човек трябва специално да се излага на тези слънчеви лъчи. 1.12. Препоръчват се екскурзии и пребиваване на планините, защото те обновяват и лекуват нервната система. 1.13. Всеки ден да се научи наизуст по едно изречение от книгата „Свещени думи на Учителя“. 1.14. Човек трябва да има Божествена мисъл, която се състои в разбирането, че всичко е за добро, и каквото и да се случи, да не се изгубва равновесие. Щом се възприеме Божествената мисъл, ще се възстанови хармонията между етерното и физическото тяло. Нарушаването на тая хармония е причина за много болести. 1.15. Да се употребява лекосмилаема храна и да се дъвче дълго време. 2. Главоболие Причините за главоболие са много, но на първо място са тревогите и безпокойствата.
към текста >>

Щом се възприеме Божествената мисъл, ще се възстанови хармонията между етерното и физическото тяло.
1.10. Всяка сутрин да се правят основните Шест гимнастически упражнения. 1.11. Да се правят без изключение ранни разходки преди изгрев и до час след изгрева, защото именно тогава слънчевите енергии лекуват нервната система и човек трябва специално да се излага на тези слънчеви лъчи. 1.12. Препоръчват се екскурзии и пребиваване на планините, защото те обновяват и лекуват нервната система. 1.13. Всеки ден да се научи наизуст по едно изречение от книгата „Свещени думи на Учителя“. 1.14. Човек трябва да има Божествена мисъл, която се състои в разбирането, че всичко е за добро, и каквото и да се случи, да не се изгубва равновесие. Щом се възприеме Божествената мисъл, ще се възстанови хармонията между етерното и физическото тяло. Нарушаването на тая хармония е причина за много болести. 1.15. Да се употребява лекосмилаема храна и да се дъвче дълго време. 2. Главоболие Причините за главоболие са много, но на първо място са тревогите и безпокойствата. 2.1. Този, който има главоболие, може да прекара известно време на висока планина и там да пече гръбнака си, но на ранните сутринни лъчи, когато Слънцето изгрява, и малко след това, не по-късно.
към текста >>

При Учителя дойде една майка с дъщеря си, която беше глуха, за да търсят лек.
Да направи такива четиридесет слънчеви бани. 9. Гнойно течение на ушите Да се промият ушите от лекар, да се пече гръбнакът на слънце. 10. Възпаление на ухото При възпаление на ухото изцежда се сок от печен праз и докато още е топъл, се капва в ухото, после върху ухото се налага селски квас. При Учителя дойде една майка с дъщеря си, която беше глуха, за да търсят лек. Учителя каза: Ако тя влезе в Божия път и работи за Бога, тогава може да се помогне. 11. Възпалени или кръвясали очи 11.1. Сурови картофи се нарязват и студените резени се налагат на слепите очи, като се превързват с кърпа. Картофите отнемат огъня от очите.
към текста >>

16.5. Майката да разказва с изразителен глас на детето си неща, които да са изпълнени с доброта и красота, после да го подканва то да ги разкаже и да следи изговора.
16.1. Всякога да поемат дълбоко въздух и преди да вземат думата, да направят дълбоко дишане. 16.2. Почнат ли да говорят, да подхванат речта с бавно темпо. 16.3. Всяка вечер да си мият краката с топла вода, и то пак съвсем бавно, като движат ръцете си по краката с бавни движения; така с воля ще привикнат към нужната умереност. 16.4. Когато нареждат някои прибори върху масата или книги по рафтовете, или когато си оправят леглото, или пък когато разтребват една стая, да мислят над всяко движение и да го приучват към ритъм. В началото е нужно да вършат всичко подчертано бавно, за да калят волята си с отмерени движения, което ще се отрази и на говора. 16.5. Майката да разказва с изразителен глас на детето си неща, които да са изпълнени с доброта и красота, после да го подканва то да ги разкаже и да следи изговора. Изобщо, да се създаде около детето една среда на мекота и разбирателство. 16.6. Детето да направи дълбока вдишка и при издишване да изговори съвсем бавно една дума, например „благост“, като я изговори няколко пъти. После по същия начин да произнася думата „мир“. По-нататък да изговори при издишването двете думи „благост, мир“ или думите „радост, светлина“. 17. Гърлобол
към текста >>

12. 45) Невидими пътища - Боян Боев (1883 – 1963)

На следващия ден метеорологът от наблюдателницата при Черни връх, узнал по телефона, че Учителя е на хижата, пристигна със сърдечен поздрав от майка си, баба Мария, и с един грамаден хляб, омесен от нея.
Тя е на открито място и оттам се разтварят обширни хоризонти. При първия изгрев, посрещнат на Мечата поляна, имаше чудни танци на мъглите. Понякога слънчевите лъчи проникваха през някой отвор в тях и позлатяваха мъглите с най-чудни краски – от жълта до червено-виолетова, с всички оттенъци. Тайната молитва, общите молитви и песни в тая природна обител, а и обмяната на мисли с Учителя след това ни изпълваха с едно свещено благоговейно състояние на душата, прозряла за няколко мига величието на Бога. И в заряда на особена светлина изкристализираше основният тон на нашето душевно разположение за през деня. На следващия ден метеорологът от наблюдателницата при Черни връх, узнал по телефона, че Учителя е на хижата, пристигна със сърдечен поздрав от майка си, баба Мария, и с един грамаден хляб, омесен от нея. Той отново можа да влезе във връзка с Учителя, когото дълбоко уважаваше и помнеше от няколкодневния наш престой на Черни връх преди две години. През деня няколко души се отделихме и отидохме до Яворови присои, които са на около четиридесет и пет минути разстояние от хижата. Там живо възкръснаха в нас спомените от летуването ни през 1933 и 1934 г. Колко свещени ни се видяха всички тези места! Всичко тук напомняше за дейността на Учителя.
към текста >>

Понеже хората смесват човешката и Божествената Любов, затова идват разочарованията.
И тогава ще се произнесеш. Но сега ще вярваш, че човешката душа не може да бъде излъгана. Казвам: който работи за Бога, той е свободен. Но всеки твърди, че работи за Бога. А пък това трябва да се разбира вътрешно. Понеже хората смесват човешката и Божествената Любов, затова идват разочарованията. Има Същества, чието съзнание е по-висше, те осмислят нещастията и са носители на възвишеното. Светлината у тях е по-ярка. Когато човек обича, тези Същества идват при човека и се проявяват чрез него. Когато не обичаш, въпросът е предрешен – всичките врати са затворени за теб. Ще обичаш и условията ще потекат.
към текста >>

13. 50) Общи и местни условия за възпитание - Боян Боев (1883 – 1963)

Употребете Божествената музика като възпитателен метод и в трите свята.
В училище трябва да се внесат музиката и новите гимнастически упражнения. Има нещо, което липсва в програмата, понеже е станала много механична. Няма нужда учителят да се оплаква от немирството на учениците, няма нужда да им казва: „Мълчете! “, но да вземе цигулката и да им засвири нещо. Те веднага ще млъкнат и той ще може да им говори, а те ще слушат това, което им говори. Употребете Божествената музика като възпитателен метод и в трите свята. Ние има какво да дадем сега – окултните упражнения, т. е. нашите песни; с тях правете опити. Братските песни имат строго определени думи, които нямат две или повече значения. Когато учителят влезе в клас, най-напред учениците трябва да изпеят една песен и после да почнат работата си. Учителите трябва да бъдат музикални.
към текста >>

Майката трябва да научи детето си да обича Бога.
Денем душата им е затворена, но когато заспят, душата им се отваря и тогава те слушат това, което им говориш. Как ще възпитате грубото, неразбрано и недоразвито дете на добри и правилни отношения? Каквото днес го научите, утре то ще го забрави. Такова възпитание е дресировка, нищо повече. При възпитанието на детето нещата трябва да пуснат дълбоки корени в съзнанието му. Майката трябва да научи детето си да обича Бога. Щом детето обича Бога, ще се самовъзпитава. Духовният си живот детето трябва да започне с помощ към по-слабите. Така у него ще се яви готовност на самопожертвователност. Това трябва да стане като религиозно възпитание и когато детето срещне по пътя си бедно или болно дете, то няма да ги отмине, но ще помогне. У него ще се събуди религиозното чувство.
към текста >>

Вижте как са си навели главичките, понеже са отделени от майка си.
На децата казах, че трябва да обичаме прелетните птички, понеже ни са скъпи гости от далечни страни. И всички започнахме часа с приповдигнато настроение. Веднъж децата набрали букет теменужки, но докато ми го донесат, той поувехнал. Приех го, сложих го във вазичка и казах: „Теменужки! Това са малки дечица. Вижте как са си навели главичките, понеже са отделени от майка си. Стеблото и земята са техните майки.“ На децата им стана мъчно, че са ги откъснали. Учителю, кажете ни още някои методи при обучението, чрез които да сближим децата с Природата“. Когато вземете за изходна точка четири неща – земя, вода, въздух и светлина, ето ви един начин, който ще ви даде нескончаем занимателен материал. Ще изучите Земята в нейните форми, в нейното разнообразие – гори, полета, планини, растения и животни. Запознайте ги и с почвата, с нейните видове и с това в коя почва какво расте.
към текста >>

14. 3) Божествената наука обема всичко в себе си - Боян Боев (1883 – 1963)

БОЖЕСТВЕНАТА НАУКА ОБЕМА ВСИЧКО В СЕБЕ СИ
БОЖЕСТВЕНАТА НАУКА ОБЕМА ВСИЧКО В СЕБЕ СИ По време на разговора, след вечерята у сестра Н., Учителя каза: Преди земетресение всякога има голямо спадане на барометъра. Преди земетресение се явяват циклони и бури. Циклоните са свързани със слънчевите петна, които ги причиняват. Една сестра попита: Каква е разликата между окултизма и мистицизма?
към текста >>

Мистикът е среда на окултиста и на човека на Божествената наука, или той обема и тези две състояния.
Преди земетресение всякога има голямо спадане на барометъра. Преди земетресение се явяват циклони и бури. Циклоните са свързани със слънчевите петна, които ги причиняват. Една сестра попита: Каква е разликата между окултизма и мистицизма? Мистикът е чист, минал е през окултизма, оттам му е пътят. Мистикът е среда на окултиста и на човека на Божествената наука, или той обема и тези две състояния. Но Божествената наука е по-горе от мистицизма. У мистика има закон за самопожертвование и закон за победи. Той знае как да се справи със злото – има и чистота, и разумност. А окултистът изучава условията, причините, противоречията в човешкото естество и как се побеждават те в живота. Окултистът започва с условията на живота, а мистикът – с жертвата.
към текста >>

Но Божествената наука е по-горе от мистицизма.
Преди земетресение се явяват циклони и бури. Циклоните са свързани със слънчевите петна, които ги причиняват. Една сестра попита: Каква е разликата между окултизма и мистицизма? Мистикът е чист, минал е през окултизма, оттам му е пътят. Мистикът е среда на окултиста и на човека на Божествената наука, или той обема и тези две състояния. Но Божествената наука е по-горе от мистицизма. У мистика има закон за самопожертвование и закон за победи. Той знае как да се справи със злото – има и чистота, и разумност. А окултистът изучава условията, причините, противоречията в човешкото естество и как се побеждават те в живота. Окултистът започва с условията на живота, а мистикът – с жертвата. Окултистът е естественик, изучава окултна химия, окултна физика, окултна астрономия, окултна биология, окултна медицина – впрочем той изучава Природата.
към текста >>

Окултната наука е съединително звено между физическото и Божественото, докато Божествената наука обема всичко в себе си.
У мистика има закон за самопожертвование и закон за победи. Той знае как да се справи със злото – има и чистота, и разумност. А окултистът изучава условията, причините, противоречията в човешкото естество и как се побеждават те в живота. Окултистът започва с условията на живота, а мистикът – с жертвата. Окултистът е естественик, изучава окултна химия, окултна физика, окултна астрономия, окултна биология, окултна медицина – впрочем той изучава Природата. Окултната наука е съединително звено между физическото и Божественото, докато Божествената наука обема всичко в себе си. Гениалният може да бъде окултист, а светията може да бъде мистик. От гениите се раждат окултистите, а от светиите – мистиците. Земята като остане наследие на праведните, страданията ще престанат. В Царството Божие всеки ще обича всички и всички ще го обичат. Някой казва, че вярва, но само чрез опит човек може да знае доколко може да вярва.
към текста >>

Ако майката вложи Божественото в дъщеря си и в сина си, преди те да се родят, тогава в 2-3-4 поколения светът ще се измени.
Гениалният може да бъде окултист, а светията може да бъде мистик. От гениите се раждат окултистите, а от светиите – мистиците. Земята като остане наследие на праведните, страданията ще престанат. В Царството Божие всеки ще обича всички и всички ще го обичат. Някой казва, че вярва, но само чрез опит човек може да знае доколко може да вярва. Ако майката вложи Божественото в дъщеря си и в сина си, преди те да се родят, тогава в 2-3-4 поколения светът ще се измени. Има много души, които с хиляди години не са се въплъщавали и сега Земята трябва да се пречисти, за да дойдат те. Новата раса ще дойде при много благоприятни условия. Тези Същества, които ще се въпльтят, са много напреднали и отдавна чакат. Казано е: „Змеят ще бъде вързан за хиляда години.“ Ако го изтълкуваме, това са 365 000 години – през един такъв дълъг период хората ще живеят в хармония и ще си починат, няма кой да ги изкушава. Изучавайки живота на светиите, ще се натъкнем на чудно нещо – всички, които мъчеха светиите, станаха мъченици, изпълниха се с вяра – премина нещо от светиите в тях.
към текста >>

15. 44) Митологията от окултно гледище - Боян Боев (1883 – 1963)

Такива просветителни центрове на висша наука, философия, изкуство и Божествена мъдрост е имало във всички култури.
Например ако едно дете бъде оставено да изучи четирите аритметически действия без чужда помощ, то, разбира се, че ще може да ги усвои, но ще употреби повече усилия и време. Също така човек сам би могъл да открие и усвои цялата аритметика с дробите, с пропорциите, с простото и сложно тройно правило, след това – цялата алгебра, тригонометрия, аналитична и дескриптивна геометрия и т. н., да мине през висшата математика, но за да се справи съвсем сам с цялата тази наука, би имал нужда от много години, докато сега, с помощта на синтезираното знание, той усвоява този обем математическо знание в съкратен срок, за 10-15 години. Именно затова в плана на напредналите същества е да вземат всякога участие при възпитанието и развитието на културата, докато човечеството я усвоява. Средищата, чрез които Светлите същества и гениите на човечеството действат, са окултните школи. Такива просветителни центрове на висша наука, философия, изкуство и Божествена мъдрост е имало във всички култури. Например при духовния разцвет на Египет е съществувала Херметическата окултна школа, а в Гърция и Тракия – Орфическата, и т.н. В тези духовни огнища – източници на знание и просветление, са действали с възпитателни методи, които са били така точно съобразени, че да отговарят на степента на развитието на съответната култура. Един от начините е бил разказването на митове и легенди, в които природните и Божествени закони са били облечени в художествена и символична форма. Тези увлекателни разкази, често пъти най-фантастични, са пропити с вътрешна правда и въздействат на съзнанието и душата по единствената причина, че изразяват една висша реалност. И естествено, човечеството в своето детинство не е било все още готово да схване тази висша реалност чрез пълна философска система и да я обоснове в научна и логична форма, но е било в състояние да приема предоставените красиви символи, които са въздействали върху неговото въображение, естетическо чувство и подсъзнание.
към текста >>

На десетия ден я намира, но Персефона вече е вкусила няколко нарови зърна – символ на неразривността на брака, и тогава се споразумяват тя да прекарва едната половина от годината в дома на Аид, през което на Земята настъпва студ и мраз, а през останалото време, когато е при майка си, всичко в Природата цъфти и зрее.
Там трите златни ябълки са знак за трите страни на Божественото човешко естество. Ябълките са пазени от вечно виждащия стоок дракон Ладон, но Херкулес с хитрост кара гиганта Атлас да му ги откъсне, докато той поема за малко на раменете си небесния свод. Да продължим с абстрактните знаци, които служат като основни белези на идеите, изложени в гръцката митология. Деметра – богинята на плодородието, има дъщеря от Зевс на име Персефона, която, докато бере цветя на една ливада, е грабната от Аид – царя на подземния мрак. Деметра се втурва да търси дъщеря си с два факела, които запалва от вулкана Етна. На десетия ден я намира, но Персефона вече е вкусила няколко нарови зърна – символ на неразривността на брака, и тогава се споразумяват тя да прекарва едната половина от годината в дома на Аид, през което на Земята настъпва студ и мраз, а през останалото време, когато е при майка си, всичко в Природата цъфти и зрее. Тези периодически завръщания на Персефона, освен че бележат природния цикъл на сезонна промяна, са и загатване за пътя на еволюцията на човешката душа – нейните прераждания. Както разбираме, древногръцката митология е проникната от дълбоки окултни истини. Например реката Лета50, намираща се в подземното царство, при която идват сенките на умрелите да пият и да забравят миналото си, е умел израз за гъстото було, което се хвърля върху миналите опитности на човека при всяко негово превъплъщение. Чрез легендата за циклопите48 – еднооки гиганти, синове на Уран и Гея, се насочва вниманието към третото око, с което са си служили прадедите на днешното човечество. В мита за Ахилес – тесалийски герой, се разказва, че когато е бил малко дете, майка му Тетида – морска богиня, го потапя във водите на река Стикс52, за да стане безсмъртен, обаче петата, за която го държи, остава суха.
към текста >>

В мита за Ахилес – тесалийски герой, се разказва, че когато е бил малко дете, майка му Тетида – морска богиня, го потапя във водите на река Стикс52, за да стане безсмъртен, обаче петата, за която го държи, остава суха.
На десетия ден я намира, но Персефона вече е вкусила няколко нарови зърна – символ на неразривността на брака, и тогава се споразумяват тя да прекарва едната половина от годината в дома на Аид, през което на Земята настъпва студ и мраз, а през останалото време, когато е при майка си, всичко в Природата цъфти и зрее. Тези периодически завръщания на Персефона, освен че бележат природния цикъл на сезонна промяна, са и загатване за пътя на еволюцията на човешката душа – нейните прераждания. Както разбираме, древногръцката митология е проникната от дълбоки окултни истини. Например реката Лета50, намираща се в подземното царство, при която идват сенките на умрелите да пият и да забравят миналото си, е умел израз за гъстото було, което се хвърля върху миналите опитности на човека при всяко негово превъплъщение. Чрез легендата за циклопите48 – еднооки гиганти, синове на Уран и Гея, се насочва вниманието към третото око, с което са си служили прадедите на днешното човечество. В мита за Ахилес – тесалийски герой, се разказва, че когато е бил малко дете, майка му Тетида – морска богиня, го потапя във водите на река Стикс52, за да стане безсмъртен, обаче петата, за която го държи, остава суха. Така у Ахил една малка част продължава да бъде смъртна – петата, мястото, където той е уязвим. В окултната наука петата, и изобщо нозете, са символ на добродетелите, а те са проява на Любовта. Чрез тази легенда се загатва на народната душа, че културата, до която са стигнали, има известни постижения, но има все още и нещо, което ще бъде донесено в бъдеще чрез идването на Христа. И наистина, по-късно Христос, по време на Тайната вечеря, умива тъкмо нозете на своите ученици, т.е. това, което у Ахилес – представителя на гръцката култура, е уязвимо.
към текста >>

16. 52) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Човекът не проявява своята Божествена природа и по този начин става деморализация в него.
Задоволявайки единствено целите на личността си, ние живеем един ограничен живот; щом нашите дела не излизат из дълбокия извор на духовното ни естество, то тогава все още не живеем или все още Човекът не е проявен на Земята. Животът ще се изяви в своята пълнота само тогава, когато има творческо присъствие на Човека. „Ние се приготовляваме да живеем – казва Учителя, – но когато чрез своите постъпки човек черпи из вътрешния извор на своята природа, тогава той се проявява, твори и цялостният човек е раздвижен.“ Трудът раздвижва издълбоко силите на човешката душа. Ала при днешните форми на дейност човек не проявява своята индивидуалност, той не твори, защото импулсът му не иде от глъбините на душата, а отвън. Именно затова днешната култура води до обезличаване. Човекът не проявява своята Божествена природа и по този начин става деморализация в него. Дейността на човека не бива да служи само за физическо укрепване или само за придобиване на известни познания и сръчности, или само за реализация на продуктите на труда, но тя трябва да бъде подходящ случай за изявление на Целия човек и за проява на онзи безмерно красив свят, който живее в него. Щом вътрешните заложби се изявят при човешката дейност, тогава трудът ще се одухотвори. А една от целите на окултизма е човек да влее духовен елемент в своята трудова дейност. 2. Кое дава стойност на труда Мъчението става чрез насилие,трудът служи на дълга, а работата се върши винаги от Любов.
към текста >>

В една работа, ако искате да сполучите, вложете Божествена мисъл.
И когато културата на мъчението и тази на труда се превърнат в култура на работата, ще има условия да се реализират дълбоките възможности, скрити в човешката душа. Всяка душа има свой особен тон – всеки би могъл да извърши нещо, което никой друг не би могъл. Това, ценното, което носим, трябва да проявим в живота си, и то ще съдейства както на нашата индивидуалност, така и на колективното развитие на човечеството. Ако имаме знания и ги даваме на околните от Любов, то ще се наредят условия да получим още по-големи; същото важи и за всички други области на живота. 5. Друг природен закон – вложете Любов В една работа, ако искате да сполучите, вложете Божествена мисъл. Ако ученикът влага в знанието си Любовта, то това знание ще бъде за него благословение. Каквото и да предприемем, ако вложим в него Любов, то ще донесе благословен резултат. При проявена жертва и изразена Любов се реализира напредък. Когато един певец е свьрзан с вътрешния извор, може да събуди у слушателите си желание за възвишен живот, защото ще затрогне свещените струни на душите им. Когато пее безкористно, той ще пее, както никога по-рано – ще се чувства присъствието на Бога – голямо действие ще има в неговото пеене и сам ще се учудва на мощната сила, на която ще стане проводник; а щом красивото се събуди у слушателите му, тогава това ще е неговата награда.
към текста >>

Тя е и майка.
Да си представим една жена, която от сутрин до вечер шие ризи за един търговец. Нейната работа е еднообразна и тя изпитва апатия, като счита шиенето за тежко бреме. Освен това тя получава нищожна надница и не намира никакъв интерес в своята делнична работа. Върши я по необходимост, за да изкара нещо. Но същата работа при друг случай може да е крайно интересна и занимателна за тази жена. Тя е и майка. Един ден получава известие, че любимият ѝ син пристига от странство след дълга раздяла и тогава с неизразима любов се заема да шие нова риза за сина си, с която да го зарадва. Тя неуморно украсява ризата, подбудена е към творчество и извезва ръкавелите и яката ѝ с коприна. Като посреща така любимото си дете, жената влага от себе си най-ценното в работата си, която ѝ носи вътрешно удовлетворение. При новото разбиране за труда всеки вид труд се обръща на дейност, изпълнена с вътрешен заряд, и се върши с много радост. Тук могат да ни послужат за пример и едни млади единбургски художници, които даром, от любов към болните, украсили с картини стените на една болница.
към текста >>

17. 54) Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите - Боян Боев (1883 – 1963)

В колкото по-голяма степен той проявява своята Божествена природа, толкова повече се и издига от съзнанието на отделната личност до едно по-разширено съзнание.
Народите желаят падането на границите, правят се контакти през морета и океани, рушат се стените между расите, народите и отделните души. Всичко това е външен израз на един процес, който се извършва дълбоко в съзнанието. Защо се наблюдава такава тенденция в развитието? За да отговорим на този въпрос, трябва да разгледаме в какво се състои същността на еволюционния процес – а именно в непрестанното развитие и в характерното постъпателно нарастване при проява на сили и заложби, скрити в монадата. Колкото повече човек се самоусъвършенства, толкова повече се и приобщава. В колкото по-голяма степен той проявява своята Божествена природа, толкова повече се и издига от съзнанието на отделната личност до едно по-разширено съзнание. Единството изгражда основата на цялото Битие: Животът е единен и разумното, което работи в човека, работи и във всички други същества. Ето защо, когато човек даде ход на Божественото в себе си, той чувства връзките си с Цялото и участва в единството на Живота. И тогава, проявявайки алтруизъм, той променя своя егоцентричен начин на живот. Напускайки илюзията на личната резервираност и превъзмогвайки закона на частите, човек приема закона на Цялото, като навсякъде вижда един-единствен живот – живота на Бога. И когато животът на Първичната Причина, който протича през всички същества, вече преминава напълно осъзнато през него и укрепва връзките му с Цялото, те стават реални.
към текста >>

Защо детето е привързано към майка си и тича към нея с радост?
Човекът, който живее в закона на Цялото, т.е. в Мировата Любов, ще разбира езика на всички същества, а и той самият ще бъде разбран. Където и да ходи, такъв човек ще разнася една вътрешна светлина, мир, хармония, радост и живот. При него отчаяните ще се утешат и ще се изпълнят с надежда и вяра, болният ще оздравее, лошият ще се преобрази – у него ще се появи желание да прояви добротата си, а звярът ще седне кротко при нозете му. Такъв човек влиза във връзка със Свещения олтар, който се намира в душата на всекиго, и той е уверен, че огънят, който е разпален там, е неугасим. Защо детето е привързано към майка си и тича към нея с радост? – Защото то чувства, че майка му е едно същество, което мисли за неговото щастие и му желае доброто. По същия начин всеки обича да се сближава с този, който живее в закона на Цялото. За такъв човек да стори път на една мравка или да я спаси от капката, която ще я удави, е толкова важно, колкото и да направи някое велико дело за човечеството, защото той има ясното мировъзрение да преценява другите същества от гледището на Първичната Причина. Такъв човек изпитва радост, когато някой се издигне или прояви хармоничните си способности, или направи откритие. Когато някой види картина в нечий дом и си каже: „Ох, де да беше моя!
към текста >>

– Защото то чувства, че майка му е едно същество, което мисли за неговото щастие и му желае доброто.
в Мировата Любов, ще разбира езика на всички същества, а и той самият ще бъде разбран. Където и да ходи, такъв човек ще разнася една вътрешна светлина, мир, хармония, радост и живот. При него отчаяните ще се утешат и ще се изпълнят с надежда и вяра, болният ще оздравее, лошият ще се преобрази – у него ще се появи желание да прояви добротата си, а звярът ще седне кротко при нозете му. Такъв човек влиза във връзка със Свещения олтар, който се намира в душата на всекиго, и той е уверен, че огънят, който е разпален там, е неугасим. Защо детето е привързано към майка си и тича към нея с радост? – Защото то чувства, че майка му е едно същество, което мисли за неговото щастие и му желае доброто. По същия начин всеки обича да се сближава с този, който живее в закона на Цялото. За такъв човек да стори път на една мравка или да я спаси от капката, която ще я удави, е толкова важно, колкото и да направи някое велико дело за човечеството, защото той има ясното мировъзрение да преценява другите същества от гледището на Първичната Причина. Такъв човек изпитва радост, когато някой се издигне или прояви хармоничните си способности, или направи откритие. Когато някой види картина в нечий дом и си каже: „Ох, де да беше моя! “, тогава той живее в живота на частите.
към текста >>

От друга страна, човек, като мисли за Божествената същност на своя приятел, го подтиква към проявление на красивите му заложби, а когато мисли, че той е само личност, то насърчава качествата му на личността.
Сами ще открием, че в нас е заложена доброта, която трябва да проявим – това е Божественото. В това отношение Учителя ни насочва: „Няма да казвате ще стана добър, а ще казвате ще проявя своята доброта.“ Има смисъл човек да повярва на това, което работи вътре, в глъбините на неговата природа. Като се увери в духовния свят, с който е изпълнен отвътре, и като се облегне на Господа, който носи в себе си, той ще измени съвършено отношението си към всички други. И като мисли за ближните си, той ще достига до Божественото, което ги изпьлва; чак тогава ще се появят истинските връзки и хората ще се опознаят. От друга страна, човек, като мисли за Божествената същност на своя приятел, го подтиква към проявление на красивите му заложби, а когато мисли, че той е само личност, то насърчава качествата му на личността. Когато Любовта е само любов към личността, тогава тя непременно ще се опетни: веднага, щом се забележи някой недостатък, това ще се отрази и на отношенията. Но когато обичаме Първичната Причина във всички същества, тогава Любовта не подлежи на промени, защото тя не зависи от временното проявление на личността, а от Божественото, което е винаги красиво и достойно за обич. Новите отношения развиват онези вътрешни връзки, които ще се проявят навън и ще ни вдъхновяват към добродетелност. 6. Еволюция на съзнанието За да се издигне човек до висш живот, трябва да познае себе си.
към текста >>

Ще бъде същото отношение, каквото е на майката към детето – тя, по-силната по знание и по физика, слугува от Любов.
Това е новото съзнание, което идва. 7. Нов характер на човешката дейност Днес смятат, че слугите са по-долни, а господарите – по-горни. Но при новото съзнание силните ще отидат да слугуват на слабите. И този, който слугува, ще се смята за по-развит, по-силен, по-умен и по-високостоящ. Ще бъде същото отношение, каквото е на майката към детето – тя, по-силната по знание и по физика, слугува от Любов. Служенето е характерна черта на Разумния свят – там то е реализирано. Заедно с пробуждането на новото съзнание ще се измени и характерът на човешката дейност, защото ще се внесе нов елемент в нея. Когато човек работи за себе си, той живее в закона на частите, а когато работи за другите – за Бога, той живее в закона на Цялото и с това човешкото съзнание влиза във връзка с Разумния свят – радостта и широтата, която се чувстват, идат именно поради тази връзка. Гъсеницата, като достигне до известна степен на своето развитие, се отказва от стеснения си живот и след известни промени влиза в един съвсем нов живот, с по-големи възможности. Също така и човек с пробуждане на новото съзнание започва да намира радост не вече във вземането, а в даването, и не в трупането, а в служенето.
към текста >>

18. 83) Разумност в Природата и в човека - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки човек може да изживее свещения миг, когато душата – Божествената семка, се проявява от вътре на вън и донася сила, радост, вяра, чистота, светлина, мир, Любов.
И копнежът към красивото, чистото, свещеното, иде отвътре, макар само в някои моменти на пробуждане. За такъв пример може да ни послужи Свидригайлов, един от героите на романа „Престъпление и наказание“ от Достоевски72. Него, който е морално покварен и живее развратно и безидейно, в един момент го обхваща неудовлетвореност и пустота и той започва да изпитва духовен копнеж. Когато човек пожелае да заживее за красивото и доброто, когато закопнее за света на Истината (вж. стихотворението „Бор“ от Иван Вазов), това иде от душата – тя нашепва за всички възможности, които се крият в нейната обител. Всеки човек може да изживее свещения миг, когато душата – Божествената семка, се проявява от вътре на вън и донася сила, радост, вяра, чистота, светлина, мир, Любов. При това положение човек съзнава себе си като същество, което обича, прощава и се жертва, обхванат е от необикновено вдъхновение и приема новите идеи – и тогава той изживява връзките си с Целокупния живот на Битието и установява, че околните са му твърде близки и мили като братя, възприема ги като сродни души. Защо, когато в нас се прояви Божественото, иде радостта? Защото оковите се сгромолясват и човек възприема естеството си свободно, осмисля единството на Живота и отново блясва онази неразривна връзка между душите. И в най-големите противоречия, през които минаваме, ако се вслушваме във вътрешния глас, ще усетим радост и вяра. Учителя казва: „Постоянно ни идат светли мисли, благи чувства, благородни стремежи.
към текста >>

Както за другите едно дете може да е бездарно, глупаво, лениво, но за майката то е добро, умно и даровито, защото тя го обича и има прозорливост за него – вижда в него това, което никой друг не вижда.
Откъде идат те? Всички благородни подтици човек получава от Възвишеното, което работи в него.“ Любовта ни обгръща както отвън, така и отвътре. Ние можем да познаем само тези, които обичаме. При Любовта очите ни се отварят и сме напълно способни да видим в тях това, което никой друг не вижда. Както за другите едно дете може да е бездарно, глупаво, лениво, но за майката то е добро, умно и даровито, защото тя го обича и има прозорливост за него – вижда в него това, което никой друг не вижда. Кой е прав? Майката е права и нейната Любов подхранва добрия дял в това дете. Какви нови отношения настават между нас, когато сме способни да видим във всички живи същества Свещената книга? Свещената книга е Бог – Красивото, което работи във всички души. Прочетеш им от нея макар и един лист, макар един ред – ти си вече в съприкосновение с Великото в света и това е то – откровението.
към текста >>

Майката е права и нейната Любов подхранва добрия дял в това дете.
Любовта ни обгръща както отвън, така и отвътре. Ние можем да познаем само тези, които обичаме. При Любовта очите ни се отварят и сме напълно способни да видим в тях това, което никой друг не вижда. Както за другите едно дете може да е бездарно, глупаво, лениво, но за майката то е добро, умно и даровито, защото тя го обича и има прозорливост за него – вижда в него това, което никой друг не вижда. Кой е прав? Майката е права и нейната Любов подхранва добрия дял в това дете. Какви нови отношения настават между нас, когато сме способни да видим във всички живи същества Свещената книга? Свещената книга е Бог – Красивото, което работи във всички души. Прочетеш им от нея макар и един лист, макар един ред – ти си вече в съприкосновение с Великото в света и това е то – откровението. Новата култура носи отношения на Любов към всички същества. И когато човек прозре красивото в душите, отношенията ще престанат да бъдат механични – тогава ще се възстанови истинската и трайна връзка между душите.
към текста >>

19. 95) Смени съдбата си - Боян Боев (1883 – 1963)

Да се приложи Божествената наука е труден въпрос.
Кажем ли, че Господ ни е забравил и оставил на произвола на съдбата, това е едно човешко схващане, едно лъжливо понятие за Бога. Трябва да признаем, че не сме работили достатъчно, обленили сме се, не сме се молили, не сме служили на Бога и сме се отдалечили от Него – причините са в нас. Най-първо Христос прати Своите ученици двама по двама – това беше първият опит. Трябва вътрешна готовност да се служи на Бога, трябва да се обтегне струната нито повече, нито по-малко, и тогава ще прозвучи основният тон – той е най-красивото състояние. Четете, не щадете труда си в събиране на научен материал от всички области – фактите говорят. Да се приложи Божествената наука е труден въпрос. Човек се приготовлява за Божествената наука чрез размишление, молитва и съзерцание, чрез пречистване отвътре и отвън, чрез изследване на човешката същност, чрез изучаване на времето и пространството. Има хора отвън, които в миналото са били ученици в Школата, и сега някои от тях трябва да влязат отново. Няма да си пъхнем главата в торбата за малко ечемик и няма да позволим да ни турят юлар – човек трябва да е свободен. Казано е: „Не се съвпрягай със света и не ставай роб на човеците’’ – това е за вътрешната Школа. Някой път вие приличате на канарчета, които са навикнали на кафез, и когато ги пуснат, те правят едно кръгче и пак се връщат назад в кафеза.
към текста >>

Човек се приготовлява за Божествената наука чрез размишление, молитва и съзерцание, чрез пречистване отвътре и отвън, чрез изследване на човешката същност, чрез изучаване на времето и пространството.
Трябва да признаем, че не сме работили достатъчно, обленили сме се, не сме се молили, не сме служили на Бога и сме се отдалечили от Него – причините са в нас. Най-първо Христос прати Своите ученици двама по двама – това беше първият опит. Трябва вътрешна готовност да се служи на Бога, трябва да се обтегне струната нито повече, нито по-малко, и тогава ще прозвучи основният тон – той е най-красивото състояние. Четете, не щадете труда си в събиране на научен материал от всички области – фактите говорят. Да се приложи Божествената наука е труден въпрос. Човек се приготовлява за Божествената наука чрез размишление, молитва и съзерцание, чрез пречистване отвътре и отвън, чрез изследване на човешката същност, чрез изучаване на времето и пространството. Има хора отвън, които в миналото са били ученици в Школата, и сега някои от тях трябва да влязат отново. Няма да си пъхнем главата в торбата за малко ечемик и няма да позволим да ни турят юлар – човек трябва да е свободен. Казано е: „Не се съвпрягай със света и не ставай роб на човеците’’ – това е за вътрешната Школа. Някой път вие приличате на канарчета, които са навикнали на кафез, и когато ги пуснат, те правят едно кръгче и пак се връщат назад в кафеза. Канарчетата, за да получат своята свобода, трябва да ги върнат на техния роден остров.
към текста >>

Една сестра каза: Аз нося доста дрехи от покойната си майка.
За да трансформираме състоянието на един човек, трябва да намерим една добра черта в него. Щом я намерим, нещата сами се трансформират. Като държим в съзнанието си една основна добра черта на своя ближен, тогава можем да му помогнем. Човек трябва да се справи с някои мисли и желания от по-нисш произход – като дигне пръст, да го слушат и да мълчат. Резултатите, които ще добие ученикът, ще бъдат вътрешни и ще останат скрити от света. Една сестра каза: Аз нося доста дрехи от покойната си майка. Дали е правилно това? Погледнете, ушите Ви са отслабнали. Колко скъпо плащате за това. Ако носите дрехи, които са на някой друг, дори роднина, става преплитане с неговата аура. В Новото учение човек трябва да дава с широко сърце.
към текста >>

20. 20.II.1952 г. София - Боян Боев (1883 – 1963)

И ето на другия ден пристигна от върха наблюдателят на Черни връх Гошо със сърдечен поздрав от майка си - баба Мария, и с един грамаден домашен хляб.
Понякога слънчевите лъчи пробиваха по някой отвор в тях и позлатяваха мъглите с най-чудни краски, от жълта до червено-виолетова с всички оттенъци. Тайна молитва, молитви и песни в тази чудно красива обстановка. След това обмяна на няколко думи с Учителя, по-къс или по-дълъг разговор и връщане в хижата с едно свещено, благоговейно състояние на душата, която е прозряла за няколко мига величието на Бога. И целият ден впечатлението от Изгрева и впечатлението от Мечата поляна изпълваше душите ни с особена светлина и образуваше основния тон на нашето душевно разположение през целия ден. По телефона от Черни връх узнаха, че Учителя е на хижата с група братя и сестри. И ето на другия ден пристигна от върха наблюдателят на Черни връх Гошо със сърдечен поздрав от майка си - баба Мария, и с един грамаден домашен хляб. Гошо много се зарадва, че влезе пак във връзка с Учителя, когото дълбоко обичаше и уважаваше. Спомените на Гошо от няколкодневния престой на Учителя преди 5 ÷ 6 години бяха незаличими и дълбоки. Тогава именно Гошо позна Учителя. Няколко души през деня отделихме малко време да прескочим до Яворови присои, които бяха на 45 минути разстояние от хижата. Когато отидохме там живо възкръснаха в нас спомените от летуването на Братството с Учителя тук през лятото на 1933 и 1934 година.
към текста >>

Любовта, която не изгаря и постепенно се увеличава, е Божествена.
Веднъж се прочетоха няколко страници от книгата „Ключът на живота” от Учителя. Ето някои мисли от прочетеното: „Никакво добро дело не можете да направите, ако не любите Бога. Любите ли Бога, Той ще ви се изяви и тогава вашата Любов ще стане като Неговата Любов. Щастието и радостта, които не изчезват, са Божествени. Любовта, която скоро изгаря, е човешка. Любовта, която не изгаря и постепенно се увеличава, е Божествена. Всеки, който отслабва в живота на Любовта, върви в човешки път. Когато повярвате в Божественото, силни сте. Не търсете Христа вън от вас. Той е вътре във вашата душа. Когато Бог почне да работи вътре във вас, Той ще ви покаже как трябва да обичате.
към текста >>

Понеже хората смесват човешката любов с Божествената, затова идват разочарованията.
Има нещо в човека, което му нашепва. Човешката душа не може да бъде излъгана. Казвам: който работи за Бога, той е свободен. Но всеки казва, че работи за Бога. А пък това трябва да се разбира вътрешно. Понеже хората смесват човешката любов с Божествената, затова идват разочарованията. Има същества, чието съзнание е по-висше. Те осмислят нещастията. Те са носители на възвишеното. Светлината у тях е по-ярка. Когато човек обича, тези същества идват при човека и се проявяват чрез него.
към текста >>

21. 10. VI. 1952 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Много любезно ни прие наблюдателят Гошо с майка си баба Мария.
1941 година до 26. IХ. включително. Това беше една малка група от 9 души, но към втория и особено към третия ден дойдоха още братя и сестри, та станахме около 20 души. След обед на 23.IХ. стигнахме на Черни връх и се настанихме в наблюдателницата. Много любезно ни прие наблюдателят Гошо с майка си баба Мария. Учителя се настани в стаята на Гошо и майка му, а всички останали в съседната обща стая за туристи. На другия ден всички станахме рано и се упътихме към Резньовете - два върха на разстояние около 20 минути от Черни връх. Имаше гъста мъгла. Гъста завеса от мъгла скриваше всичко от погледа ни. Тук прекарахме известно време в размишление и молитва.
към текста >>

Учителя се настани в стаята на Гошо и майка му, а всички останали в съседната обща стая за туристи.
IХ. включително. Това беше една малка група от 9 души, но към втория и особено към третия ден дойдоха още братя и сестри, та станахме около 20 души. След обед на 23.IХ. стигнахме на Черни връх и се настанихме в наблюдателницата. Много любезно ни прие наблюдателят Гошо с майка си баба Мария. Учителя се настани в стаята на Гошо и майка му, а всички останали в съседната обща стая за туристи. На другия ден всички станахме рано и се упътихме към Резньовете - два върха на разстояние около 20 минути от Черни връх. Имаше гъста мъгла. Гъста завеса от мъгла скриваше всичко от погледа ни. Тук прекарахме известно време в размишление и молитва. След това Учителя каза: „Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов.
към текста >>

Ръководителите на кармата ако видят, че един човек, който се въплъщава на земята, има нужда от повече мекота, нареждат детето да получава повече от майка си; ако има нужда повече от твърдост - да получава повече от баща си.
Обаче те са турени точно на мястото си.” Поради гъстата мъгла следобеда прекарахме в наблюдателницата. Учителя каза между другото: „Някои казват: „Не съм видял бял ден, няма кой да ме обича.” Но светлината те обича, въздухът те обича, земята те обича, Бог те обича. Светлите същества идват при човека, помагат му и след това си отиват.” Има архива за всички същества. Ръководителите на кармата ако видят, че един човек, който се въплъщава на земята, има нужда от повече мекота, нареждат детето да получава повече от майка си; ако има нужда повече от твърдост - да получава повече от баща си. Предопределението никак не ограничава нашата воля. Когато направи зло, човек се ограничава и чувства, че е направил нещо, което не е в съгласие със законите на природата. Трябва да дойде много голямо страдание, за да се отучи от него. Сведенборг казва, че тези, които живеят на първото небе, не могат да видят тези, които живеят във второто небе и тези, които живеят във второто небе, не могат да видят тези, които живеят в третото небе. А по-низшите като рекат да отидат горе, не могат да издържат и бягат.”
към текста >>

Той трябва да възприема Божествената светлина и да я разпръсква наоколо, за да се образува ореол.
Небето беше чисто и имаше чуден изгрев на слънцето. След размишлението, молитвите и песните Учителя каза: „Вятърът, който духа, казва по отношение на хората: „Виждате ли тези скандалджии? Те са пратени да работят земята, а пък се бият и се считат за герои.” Някои хора искат да станат светии. Те нямат понятие какво нещо е святост. Той трябва да възприема Божествената светлина и да я разпръсква наоколо, за да се образува ореол. Когато простиш на някого и ти е неприятно да го срещаш, това не е прощаване. За Бога ще го обичаш. Дали заслужава или не, това ще го оставиш. Някой ти е неприятен. За Господа да ти е приятен.
към текста >>

22. Изгрев, 25 октомври 1952 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Правата мисъл е Божествената мисъл.
И всяка любов, която произвежда мисъл, е права любов! Та трябва права мисъл! Ако мислиш, скръбта ти ще се превърне в радост, а пък ако престанеш да мислиш, твоята радост ще се превърне в скръб. Щом престанеш да мислиш за Бога, то веднага скръбта ще дойде. Това, което приемаш от Бога, то е Неговата мисъл. Правата мисъл е Божествената мисъл. Аз трябва да имам желание Божествената мисъл да се реализира в мене като Любов. Да схвана Божията мисъл като Любов - това е реализираната мисъл на Бога. Бог трябва да бъде за нас като слънцето. Някой ден слънцето може да не го виждаме, има облаци, но все пак през облаците минава неговата светлина и топлина. Аз чувствам, че слънцето е някъде и чувствам неговата светлина и топлина.
към текста >>

Аз трябва да имам желание Божествената мисъл да се реализира в мене като Любов.
Та трябва права мисъл! Ако мислиш, скръбта ти ще се превърне в радост, а пък ако престанеш да мислиш, твоята радост ще се превърне в скръб. Щом престанеш да мислиш за Бога, то веднага скръбта ще дойде. Това, което приемаш от Бога, то е Неговата мисъл. Правата мисъл е Божествената мисъл. Аз трябва да имам желание Божествената мисъл да се реализира в мене като Любов. Да схвана Божията мисъл като Любов - това е реализираната мисъл на Бога. Бог трябва да бъде за нас като слънцето. Някой ден слънцето може да не го виждаме, има облаци, но все пак през облаците минава неговата светлина и топлина. Аз чувствам, че слънцето е някъде и чувствам неговата светлина и топлина. И зная, че един ден ще видя слънцето.
към текста >>

Едно дете, което не знае името на баща си и майка си, се изгубва.
И зная, че един ден ще видя слънцето. Облаците ще изчезнат, но слънцето няма да изчезне. Аз мога да имам мъчнотии, които мъчнотии могат да изчезнат, но реалността БОГ ще си стои всякога. Ние мислим, че Бог ни е забравил. Не, ние сме забравили Бога. Едно дете, което не знае името на баща си и майка си, се изгубва. Питат го и не може да каже името си. А дете, което знае името на баща си и майка си, не може да се изгуби, защото знае името на баща си и майка си. Не може да се изгуби, защото като го питат за имената им, то казва и ги намират.” * * * Тук допълнително ще ви изложа няколко думи от други разговори с Учителя:
към текста >>

А дете, което знае името на баща си и майка си, не може да се изгуби, защото знае името на баща си и майка си.
Аз мога да имам мъчнотии, които мъчнотии могат да изчезнат, но реалността БОГ ще си стои всякога. Ние мислим, че Бог ни е забравил. Не, ние сме забравили Бога. Едно дете, което не знае името на баща си и майка си, се изгубва. Питат го и не може да каже името си. А дете, което знае името на баща си и майка си, не може да се изгуби, защото знае името на баща си и майка си. Не може да се изгуби, защото като го питат за имената им, то казва и ги намират.” * * * Тук допълнително ще ви изложа няколко думи от други разговори с Учителя: „В беседите са скрити истините. Аз ги скривам за бъдещата култура.
към текста >>

23. Съвременната младеж и задачите на епохата. - Боян Боев (1883 – 1963)

По същия начин всяка нова епоха в човешката история е все по-пълна проява на силите, вложени в божествената същина на човешкия дух.
Той казва, че Великото разумно начало е създало изпърво минералните форми, за да се прояви чрез тях. Но понеже те са несъвършени, то създало растителните форми, за да се прояви чрез тях с по-голяма пълнота. Но и чрез тях не е могло да се изяви в пълнота. Затова създало животинските форми и човешките. Смисълът на развитието е във все по-пълната проява на Великото разумно начало, което работи в света. По същия начин всяка нова епоха в човешката история е все по-пълна проява на силите, вложени в божествената същина на човешкия дух. Ето защо, всяка нова епоха в човешката история носи нещо ново, представя ново откровение на силите на човешкия дух. Големите пертурбации, на които сме свидетели днес, когато целият живот издъно е раздвижен и разтърсен, показват, че се намираме на границата между две епохи: една стара, която залязва, и една нова, която се ражда. И днешното училище е призовано именно да създаде строителите на новото, което иде. Днес има стени между душите. Те са далеч една от друга.
към текста >>

Защото любовта живее в глъбините на човешката душа и образува нейната божествена същина.
Той ще внесе в живота оная топлина, която ще стопи ледовете и снеговете на дългата зима в човешките души. Така ще се подготви пролетната култура, която ще донесе велики постижения. Тя ще се отличава със следното: взаимното съперничество ще се замени с взаимно сътрудничество; конкуренцията ще се замени с взаимопомощ и солидарност. В основите на новата култура ще легнат разумността, справедливостта и добротата. Новото училище може да направи това, може да създаде новия тип човек. Защо? Защото любовта живее в глъбините на човешката душа и образува нейната божествена същина. Ето защо човек е добър по своята природа. Жан Жак Русо казва: „Всичко, което излиза от ръцете на природата е добро.” В глъбините на човешката душа живеят любовта, добротата и чистотата. Ето защо, тая мисия на днешното училище не значи, че то ще внесе един нов чужд елемент в човека, но ще употреби онези разумни, целесъобразни методи на живата, разумна природа, чрез които да се изяви доброто, което живее в човешката душа и което чака с векове своето изявление. Любовта, това е скритото добро в човешката душа, което трябва да се изяви. Мисията на днешното училище, на младото поколение се вижда много ясно и в драмата „Слепите” от Метерлинк.
към текста >>

Защото по този начин природата - Великата Световна Майка - ще влее своите вечно млади енергии в своите деца, ще влее своята мъдрост в техните умове и сърца.
За да излезе от новото училище едно поколение не с мъртви знания, натрупани механично, без никаква връзка с живота, но с живото опитано знание, което съдържа и методите за приложение в живота. Защо в новото училище ще се практикува трудовият принцип? За да се създадат хора активни, на действието, хора трезви, разумни, които разбират живота, имат воля да преодолеят всички пречки в пътя на предначертаната си цел. Това ново училище няма да създаде Рудиновци, които само теоретизират, умуват, но не са хора на делото и творчеството в живота. Защо в новото училище се въвежда ново отношение към природата, защо се работи сред природата? Защото по този начин природата - Великата Световна Майка - ще влее своите вечно млади енергии в своите деца, ще влее своята мъдрост в техните умове и сърца. По този начин младото поколение ще внесе в обществото една нова мъдрост, която те са учили от общението с природата, мъдрост, която е изгряла в тях от любовното общение с изворите, цветята, тревите, дърветата, планините! Защо в новото училище музиката, паневритмията, ритмичната гимнастика се смятат като първостепенни образователни фактори? Защото те ще внесат музика, ритъм и хармония в детския ум, сърце и воля, ще внесат светли мисли в ума, благородни чувства в сърцето, сила във волята и мощ в тялото. Защо в новото училище са приложени методите за разцъфтяване на любовта в детските души? Защото така ще се оформи човекът на новата епоха.
към текста >>

Човек да вижда в баща си, майка си, брат си, във всички хора, в растенията, навсякъде изявлението на Великото Разумно Начало в света.
Кое е новото, което иде: като видите едно живо същество, сърцето ви да трепне. Във всяко живо същество да видите проявлението на Безграничния. Щастието на другите хора да е ваше щастие. Когато някой човек напредва, да ви е приятно, понеже той и вие сте едно. Ако можете да живеете във всички и всички да живеят във вас, вие сте от новите хора. Човек да вижда в баща си, майка си, брат си, във всички хора, в растенията, навсякъде изявлението на Великото Разумно Начало в света. Когато в света влезе братството, когато всеки вижда в лицето на всеки мъж свой брат и в лицето на всяка жена своя сестра, тогава новото е дошло в света. Братството и сестринството - това е новият ред на нещата в света! Любовта иде сега да спаси света. За да има справедливост, щедрост, подтик към знание и пр. трябва да има любов.
към текста >>

24. Мисията на майката - Боян Боев (1883 – 1963)

Мисията на майката
Мисията на майката „Майките ще спасят света.” „Който мисли, че светът може да се спаси извън майката, се заблуждава. Всички учители трябва да се наредят около майката.” „Жените ще спасят света. Жената трябва да стане любов и когато стане любов, тя ще намери истинския път за повдигането на света.”
към текста >>

„Който мисли, че светът може да се спаси извън майката, се заблуждава.
Мисията на майката „Майките ще спасят света.” „Който мисли, че светът може да се спаси извън майката, се заблуждава. Всички учители трябва да се наредят около майката.” „Жените ще спасят света. Жената трябва да стане любов и когато стане любов, тя ще намери истинския път за повдигането на света.” Учителят Когато детето идва на земята, разумната природа е приготвила едно сърце, което да го обича с беззаветна любов.
към текста >>

Всички учители трябва да се наредят около майката.”
Мисията на майката „Майките ще спасят света.” „Който мисли, че светът може да се спаси извън майката, се заблуждава. Всички учители трябва да се наредят около майката.” „Жените ще спасят света. Жената трябва да стане любов и когато стане любов, тя ще намери истинския път за повдигането на света.” Учителят Когато детето идва на земята, разумната природа е приготвила едно сърце, което да го обича с беззаветна любов. Това е майката!
към текста >>

Това е майката!
Всички учители трябва да се наредят около майката.” „Жените ще спасят света. Жената трябва да стане любов и когато стане любов, тя ще намери истинския път за повдигането на света.” Учителят Когато детето идва на земята, разумната природа е приготвила едно сърце, което да го обича с беззаветна любов. Това е майката! Детето се ражда безпомощно, слабо, с много нужди, които само не може да задоволи. То само не може да направи почти нищо. Ето защо, тогава разумната природа го заобикаля с нежността и самоотричането на майчината любов. Съществуването на майчината любов говори, че има Провидение в света за всички същества, че има едно Велико Разумно Начало, което дирижира нещата. Чрез майката говори Разумната Природа, чрез нея говори сърцето на света.
към текста >>

Чрез майката говори Разумната Природа, чрез нея говори сърцето на света.
Това е майката! Детето се ражда безпомощно, слабо, с много нужди, които само не може да задоволи. То само не може да направи почти нищо. Ето защо, тогава разумната природа го заобикаля с нежността и самоотричането на майчината любов. Съществуването на майчината любов говори, че има Провидение в света за всички същества, че има едно Велико Разумно Начало, което дирижира нещата. Чрез майката говори Разумната Природа, чрез нея говори сърцето на света. Майката е израз на Разумната Природа - Великата Световна Майка. Тя възпламенява своята любов в сърцето на Земната майка и чрез последната обича. Тя - Великата Световна Майка! И както природата е несъкрушима в своите цели и планове, такава е и любовта на майката. Чрез устата на майката говори Мировата майка!
към текста >>

Майката е израз на Разумната Природа - Великата Световна Майка.
Детето се ражда безпомощно, слабо, с много нужди, които само не може да задоволи. То само не може да направи почти нищо. Ето защо, тогава разумната природа го заобикаля с нежността и самоотричането на майчината любов. Съществуването на майчината любов говори, че има Провидение в света за всички същества, че има едно Велико Разумно Начало, което дирижира нещата. Чрез майката говори Разумната Природа, чрез нея говори сърцето на света. Майката е израз на Разумната Природа - Великата Световна Майка. Тя възпламенява своята любов в сърцето на Земната майка и чрез последната обича. Тя - Великата Световна Майка! И както природата е несъкрушима в своите цели и планове, такава е и любовта на майката. Чрез устата на майката говори Мировата майка! Съществуването на майчината любов е гаранция за красивото бъдеще на човечеството.
към текста >>

Тя възпламенява своята любов в сърцето на Земната майка и чрез последната обича.
То само не може да направи почти нищо. Ето защо, тогава разумната природа го заобикаля с нежността и самоотричането на майчината любов. Съществуването на майчината любов говори, че има Провидение в света за всички същества, че има едно Велико Разумно Начало, което дирижира нещата. Чрез майката говори Разумната Природа, чрез нея говори сърцето на света. Майката е израз на Разумната Природа - Великата Световна Майка. Тя възпламенява своята любов в сърцето на Земната майка и чрез последната обича. Тя - Великата Световна Майка! И както природата е несъкрушима в своите цели и планове, такава е и любовта на майката. Чрез устата на майката говори Мировата майка! Съществуването на майчината любов е гаранция за красивото бъдеще на човечеството. Додето в майката гори свещеният огън на любовта, запален от Мировата Майка, възходът на човечеството е осигурен.
към текста >>

Тя - Великата Световна Майка!
Ето защо, тогава разумната природа го заобикаля с нежността и самоотричането на майчината любов. Съществуването на майчината любов говори, че има Провидение в света за всички същества, че има едно Велико Разумно Начало, което дирижира нещата. Чрез майката говори Разумната Природа, чрез нея говори сърцето на света. Майката е израз на Разумната Природа - Великата Световна Майка. Тя възпламенява своята любов в сърцето на Земната майка и чрез последната обича. Тя - Великата Световна Майка! И както природата е несъкрушима в своите цели и планове, такава е и любовта на майката. Чрез устата на майката говори Мировата майка! Съществуването на майчината любов е гаранция за красивото бъдеще на човечеството. Додето в майката гори свещеният огън на любовта, запален от Мировата Майка, възходът на човечеството е осигурен. Любовта на майката има неземен произход.
към текста >>

И както природата е несъкрушима в своите цели и планове, такава е и любовта на майката.
Съществуването на майчината любов говори, че има Провидение в света за всички същества, че има едно Велико Разумно Начало, което дирижира нещата. Чрез майката говори Разумната Природа, чрез нея говори сърцето на света. Майката е израз на Разумната Природа - Великата Световна Майка. Тя възпламенява своята любов в сърцето на Земната майка и чрез последната обича. Тя - Великата Световна Майка! И както природата е несъкрушима в своите цели и планове, такава е и любовта на майката. Чрез устата на майката говори Мировата майка! Съществуването на майчината любов е гаранция за красивото бъдеще на човечеството. Додето в майката гори свещеният огън на любовта, запален от Мировата Майка, възходът на човечеството е осигурен. Любовта на майката има неземен произход. Тя не е от този свят.
към текста >>

Чрез устата на майката говори Мировата майка!
Чрез майката говори Разумната Природа, чрез нея говори сърцето на света. Майката е израз на Разумната Природа - Великата Световна Майка. Тя възпламенява своята любов в сърцето на Земната майка и чрез последната обича. Тя - Великата Световна Майка! И както природата е несъкрушима в своите цели и планове, такава е и любовта на майката. Чрез устата на майката говори Мировата майка! Съществуването на майчината любов е гаранция за красивото бъдеще на човечеството. Додето в майката гори свещеният огън на любовта, запален от Мировата Майка, възходът на човечеството е осигурен. Любовта на майката има неземен произход. Тя не е от този свят. Тя иде от небесните сфери, за да покаже, че любовта управлява света.
към текста >>

Додето в майката гори свещеният огън на любовта, запален от Мировата Майка, възходът на човечеството е осигурен.
Тя възпламенява своята любов в сърцето на Земната майка и чрез последната обича. Тя - Великата Световна Майка! И както природата е несъкрушима в своите цели и планове, такава е и любовта на майката. Чрез устата на майката говори Мировата майка! Съществуването на майчината любов е гаранция за красивото бъдеще на човечеството. Додето в майката гори свещеният огън на любовта, запален от Мировата Майка, възходът на човечеството е осигурен. Любовта на майката има неземен произход. Тя не е от този свят. Тя иде от небесните сфери, за да покаже, че любовта управлява света. Любовта на майката не зависи от това, дали детето е даровито или не, дали е умно или глупаво, дали е красиво или грозно, понеже това са външни неща. Като души, в своята Божествена същина, всички хора са еднакво красиви.
към текста >>

Любовта на майката има неземен произход.
Тя - Великата Световна Майка! И както природата е несъкрушима в своите цели и планове, такава е и любовта на майката. Чрез устата на майката говори Мировата майка! Съществуването на майчината любов е гаранция за красивото бъдеще на човечеството. Додето в майката гори свещеният огън на любовта, запален от Мировата Майка, възходът на човечеството е осигурен. Любовта на майката има неземен произход. Тя не е от този свят. Тя иде от небесните сфери, за да покаже, че любовта управлява света. Любовта на майката не зависи от това, дали детето е даровито или не, дали е умно или глупаво, дали е красиво или грозно, понеже това са външни неща. Като души, в своята Божествена същина, всички хора са еднакво красиви. Майката обича детето си и вижда в него това, което никой друг не вижда.
към текста >>

Любовта на майката не зависи от това, дали детето е даровито или не, дали е умно или глупаво, дали е красиво или грозно, понеже това са външни неща.
Съществуването на майчината любов е гаранция за красивото бъдеще на човечеството. Додето в майката гори свещеният огън на любовта, запален от Мировата Майка, възходът на човечеството е осигурен. Любовта на майката има неземен произход. Тя не е от този свят. Тя иде от небесните сфери, за да покаже, че любовта управлява света. Любовта на майката не зависи от това, дали детето е даровито или не, дали е умно или глупаво, дали е красиво или грозно, понеже това са външни неща. Като души, в своята Божествена същина, всички хора са еднакво красиви. Майката обича детето си и вижда в него това, което никой друг не вижда. За другите това дете може би е бездарно, глупаво и лениво, но за нея то е добро, умно и даровито. Кой е прав? Тя е права.
към текста >>

Като души, в своята Божествена същина, всички хора са еднакво красиви.
Додето в майката гори свещеният огън на любовта, запален от Мировата Майка, възходът на човечеството е осигурен. Любовта на майката има неземен произход. Тя не е от този свят. Тя иде от небесните сфери, за да покаже, че любовта управлява света. Любовта на майката не зависи от това, дали детето е даровито или не, дали е умно или глупаво, дали е красиво или грозно, понеже това са външни неща. Като души, в своята Божествена същина, всички хора са еднакво красиви. Майката обича детето си и вижда в него това, което никой друг не вижда. За другите това дете може би е бездарно, глупаво и лениво, но за нея то е добро, умно и даровито. Кой е прав? Тя е права. Чрез любовта си тя вижда у него Божествената същина.
към текста >>

Майката обича детето си и вижда в него това, което никой друг не вижда.
Любовта на майката има неземен произход. Тя не е от този свят. Тя иде от небесните сфери, за да покаже, че любовта управлява света. Любовта на майката не зависи от това, дали детето е даровито или не, дали е умно или глупаво, дали е красиво или грозно, понеже това са външни неща. Като души, в своята Божествена същина, всички хора са еднакво красиви. Майката обича детето си и вижда в него това, което никой друг не вижда. За другите това дете може би е бездарно, глупаво и лениво, но за нея то е добро, умно и даровито. Кой е прав? Тя е права. Чрез любовта си тя вижда у него Божествената същина. Създаването на благоприятни условия за детското развитие почва много рано.
към текста >>

Чрез любовта си тя вижда у него Божествената същина.
Като души, в своята Божествена същина, всички хора са еднакво красиви. Майката обича детето си и вижда в него това, което никой друг не вижда. За другите това дете може би е бездарно, глупаво и лениво, но за нея то е добро, умно и даровито. Кой е прав? Тя е права. Чрез любовта си тя вижда у него Божествената същина. Създаването на благоприятни условия за детското развитие почва много рано. Учителят казва: „Жената още от малка трябва да живее чист и възвишен живот.” Това е необходимо, за да предаде на детето едно добре организирано тяло, правилно развита нервна система и пр. Това се отнася и за бащата. Възпитанието на детето почва от периода на бременността. Този период е от голяма важност, понеже тогава се изграждат формата и строежът на детското тяло.Тогава е важна средата, в която живее майката: нейните мисли, чувства, постъпки и пр.
към текста >>

Този период е от голяма важност, понеже тогава се изграждат формата и строежът на детското тяло.Тогава е важна средата, в която живее майката: нейните мисли, чувства, постъпки и пр.
Чрез любовта си тя вижда у него Божествената същина. Създаването на благоприятни условия за детското развитие почва много рано. Учителят казва: „Жената още от малка трябва да живее чист и възвишен живот.” Това е необходимо, за да предаде на детето едно добре организирано тяло, правилно развита нервна система и пр. Това се отнася и за бащата. Възпитанието на детето почва от периода на бременността. Този период е от голяма важност, понеже тогава се изграждат формата и строежът на детското тяло.Тогава е важна средата, в която живее майката: нейните мисли, чувства, постъпки и пр. Не е безразлично, какви настроения, какви мисли има тя през този период. Мисълта е сила. В това се убеждаваме всеки ден. Физиономията е огледало на душата. Истинският психолог би могъл да прочете естеството на мислите, с които е живял човек, по неговата физиономия.
към текста >>

Учителят казва: „Чрез храната си майката определя бъдещето на детето.
В това се убеждаваме всеки ден. Физиономията е огледало на душата. Истинският психолог би могъл да прочете естеството на мислите, с които е живял човек, по неговата физиономия. Но мислите, чувствата и настроенията влияят не само върху лицето, но изобщо върху цялото тяло. Жената в периода на бременността чрез храната си, чрез мислите и чувствата си ще влияе върху младенеца и то както върху неговото тяло, тъй и върху характера му. Учителят казва: „Чрез храната си майката определя бъдещето на детето. През време на бременността си жената трябва да бъде поставена при най-благоприятни условия - тя трябва да се храни правилно, с чиста храна, при добро хармонично разположение на духа; никога да не вечеря късно преди лягане. Трябва да диша дълбоко, да мисли и да чувства право. Понеже в това състояние жената е силно чувствителна и възприемчива, със силно въображение, трябва да си създава гледки, занятия и удоволствия най-възвишени. Трябва да прави сутринни разходки, да наблюдава красиви картини в природата, да се разхожда в градини, дето цъфтят красиви, благоуханни цветя, дето растат хубави плодни дървета, дето животът расте и се развива. Чистотата, както физическа, тъй и духовна, е необходимо условие за бременната жена.
към текста >>

Тихите приятни нощи с небе, осеяно с безброй трептящи звездици, също представят незаменими картини за жената - бъдеща майка.
Понеже в това състояние жената е силно чувствителна и възприемчива, със силно въображение, трябва да си създава гледки, занятия и удоволствия най-възвишени. Трябва да прави сутринни разходки, да наблюдава красиви картини в природата, да се разхожда в градини, дето цъфтят красиви, благоуханни цветя, дето растат хубави плодни дървета, дето животът расте и се развива. Чистотата, както физическа, тъй и духовна, е необходимо условие за бременната жена. Къде ще намери тя по-голяма чистота от тая в природата? За тая цел тя трябва да посещава чисти извори и реки, водите на които да служат като огледало на нейния живот. Тихите приятни нощи с небе, осеяно с безброй трептящи звездици, също представят незаменими картини за жената - бъдеща майка. Тя трябва да възпитава детето си, докато е още в утробата й. Там детето има всички условия за възприемане, а след раждането то има вече условия за обработване на възприетото. Ето защо и умственият живот на жената не трябва да се пренебрегва. Най-красивата и изящна литература трябва да бъде нейната умствена храна, животът на мъдреците, на великите хора, трябва да бъде двигател на нейната мисъл. Красива и възвишена поезия, хубава музика и песни трябва да нарушават от време на време тишината на нейния живот.
към текста >>

Спокойствието, тишината са нужни за жената-майка.
Тя трябва да възпитава детето си, докато е още в утробата й. Там детето има всички условия за възприемане, а след раждането то има вече условия за обработване на възприетото. Ето защо и умственият живот на жената не трябва да се пренебрегва. Най-красивата и изящна литература трябва да бъде нейната умствена храна, животът на мъдреците, на великите хора, трябва да бъде двигател на нейната мисъл. Красива и възвишена поезия, хубава музика и песни трябва да нарушават от време на време тишината на нейния живот. Спокойствието, тишината са нужни за жената-майка. На бременната жена трябва да свирят най-хубавите парчета, за да се роди едно гениално дете. Гърците са заобикаляли жените с красиви образи, когато са били бременни.” Жената никога не трябва да бъде духом неразположена през този период. Когато тя по време на бременност се сърди на другите, че са я направили нещастна, това ще се отрази отрицателно върху детето. Учителят казва: „Когато майката е бременна, не трябва да е гневна.
към текста >>

Учителят казва: „Когато майката е бременна, не трябва да е гневна.
Спокойствието, тишината са нужни за жената-майка. На бременната жена трябва да свирят най-хубавите парчета, за да се роди едно гениално дете. Гърците са заобикаляли жените с красиви образи, когато са били бременни.” Жената никога не трябва да бъде духом неразположена през този период. Когато тя по време на бременност се сърди на другите, че са я направили нещастна, това ще се отрази отрицателно върху детето. Учителят казва: „Когато майката е бременна, не трябва да е гневна. Една майка, която зачене и почне да се нервира и злослови, могат да й се предскажат последствията и да се опишат напълно характера и съдбата на младенеца - какво ще стане в бъдеще с него. Майката, която се нервира, не бива да мисли, че детето, което ще роди, ще бъде светия - да я гледа на старини. То един ден ще си отмъсти и ще й рече: По-добре да не си ме раждала. Ония хора, които проповядват въздържание трябва да знаят, кога се е зародило пиянството. Пиянството на този момък се е зародило още в утробата на неговата майка.
към текста >>

Една майка, която зачене и почне да се нервира и злослови, могат да й се предскажат последствията и да се опишат напълно характера и съдбата на младенеца - какво ще стане в бъдеще с него.
На бременната жена трябва да свирят най-хубавите парчета, за да се роди едно гениално дете. Гърците са заобикаляли жените с красиви образи, когато са били бременни.” Жената никога не трябва да бъде духом неразположена през този период. Когато тя по време на бременност се сърди на другите, че са я направили нещастна, това ще се отрази отрицателно върху детето. Учителят казва: „Когато майката е бременна, не трябва да е гневна. Една майка, която зачене и почне да се нервира и злослови, могат да й се предскажат последствията и да се опишат напълно характера и съдбата на младенеца - какво ще стане в бъдеще с него. Майката, която се нервира, не бива да мисли, че детето, което ще роди, ще бъде светия - да я гледа на старини. То един ден ще си отмъсти и ще й рече: По-добре да не си ме раждала. Ония хора, които проповядват въздържание трябва да знаят, кога се е зародило пиянството. Пиянството на този момък се е зародило още в утробата на неговата майка. Много престъпления, убийства, пиянства и ред подобни неща се зараждат в утробата на майката.
към текста >>

Майката, която се нервира, не бива да мисли, че детето, което ще роди, ще бъде светия - да я гледа на старини.
Гърците са заобикаляли жените с красиви образи, когато са били бременни.” Жената никога не трябва да бъде духом неразположена през този период. Когато тя по време на бременност се сърди на другите, че са я направили нещастна, това ще се отрази отрицателно върху детето. Учителят казва: „Когато майката е бременна, не трябва да е гневна. Една майка, която зачене и почне да се нервира и злослови, могат да й се предскажат последствията и да се опишат напълно характера и съдбата на младенеца - какво ще стане в бъдеще с него. Майката, която се нервира, не бива да мисли, че детето, което ще роди, ще бъде светия - да я гледа на старини. То един ден ще си отмъсти и ще й рече: По-добре да не си ме раждала. Ония хора, които проповядват въздържание трябва да знаят, кога се е зародило пиянството. Пиянството на този момък се е зародило още в утробата на неговата майка. Много престъпления, убийства, пиянства и ред подобни неща се зараждат в утробата на майката. Следователно, трябва да се създадат благоприятни условия за майката по време на нейната бременност.
към текста >>

Пиянството на този момък се е зародило още в утробата на неговата майка.
Учителят казва: „Когато майката е бременна, не трябва да е гневна. Една майка, която зачене и почне да се нервира и злослови, могат да й се предскажат последствията и да се опишат напълно характера и съдбата на младенеца - какво ще стане в бъдеще с него. Майката, която се нервира, не бива да мисли, че детето, което ще роди, ще бъде светия - да я гледа на старини. То един ден ще си отмъсти и ще й рече: По-добре да не си ме раждала. Ония хора, които проповядват въздържание трябва да знаят, кога се е зародило пиянството. Пиянството на този момък се е зародило още в утробата на неговата майка. Много престъпления, убийства, пиянства и ред подобни неща се зараждат в утробата на майката. Следователно, трябва да се създадат благоприятни условия за майката по време на нейната бременност. Когато майката зачене, тя трябва да бъде жрица. Също така и бащата. И не само те, но също така и сестрите и обществото трябва да бъдат жреци на чистотата и възвишения живот.”
към текста >>

Много престъпления, убийства, пиянства и ред подобни неща се зараждат в утробата на майката.
Една майка, която зачене и почне да се нервира и злослови, могат да й се предскажат последствията и да се опишат напълно характера и съдбата на младенеца - какво ще стане в бъдеще с него. Майката, която се нервира, не бива да мисли, че детето, което ще роди, ще бъде светия - да я гледа на старини. То един ден ще си отмъсти и ще й рече: По-добре да не си ме раждала. Ония хора, които проповядват въздържание трябва да знаят, кога се е зародило пиянството. Пиянството на този момък се е зародило още в утробата на неговата майка. Много престъпления, убийства, пиянства и ред подобни неща се зараждат в утробата на майката. Следователно, трябва да се създадат благоприятни условия за майката по време на нейната бременност. Когато майката зачене, тя трябва да бъде жрица. Също така и бащата. И не само те, но също така и сестрите и обществото трябва да бъдат жреци на чистотата и възвишения живот.” „Докато майката е още бременна, докато детето е още в утробата и, тя може да създаде до известна степен онова, което иска.
към текста >>

Следователно, трябва да се създадат благоприятни условия за майката по време на нейната бременност.
Майката, която се нервира, не бива да мисли, че детето, което ще роди, ще бъде светия - да я гледа на старини. То един ден ще си отмъсти и ще й рече: По-добре да не си ме раждала. Ония хора, които проповядват въздържание трябва да знаят, кога се е зародило пиянството. Пиянството на този момък се е зародило още в утробата на неговата майка. Много престъпления, убийства, пиянства и ред подобни неща се зараждат в утробата на майката. Следователно, трябва да се създадат благоприятни условия за майката по време на нейната бременност. Когато майката зачене, тя трябва да бъде жрица. Също така и бащата. И не само те, но също така и сестрите и обществото трябва да бъдат жреци на чистотата и възвишения живот.” „Докато майката е още бременна, докато детето е още в утробата и, тя може да създаде до известна степен онова, което иска. От нея зависи да създаде добри или лоши синове на обществото.
към текста >>

Когато майката зачене, тя трябва да бъде жрица.
То един ден ще си отмъсти и ще й рече: По-добре да не си ме раждала. Ония хора, които проповядват въздържание трябва да знаят, кога се е зародило пиянството. Пиянството на този момък се е зародило още в утробата на неговата майка. Много престъпления, убийства, пиянства и ред подобни неща се зараждат в утробата на майката. Следователно, трябва да се създадат благоприятни условия за майката по време на нейната бременност. Когато майката зачене, тя трябва да бъде жрица. Също така и бащата. И не само те, но също така и сестрите и обществото трябва да бъдат жреци на чистотата и възвишения живот.” „Докато майката е още бременна, докато детето е още в утробата и, тя може да създаде до известна степен онова, което иска. От нея зависи да създаде добри или лоши синове на обществото. Ако майката е заченала и не гради с космична обич, не може да създаде онова, що желае.
към текста >>

„Докато майката е още бременна, докато детето е още в утробата и, тя може да създаде до известна степен онова, което иска.
Много престъпления, убийства, пиянства и ред подобни неща се зараждат в утробата на майката. Следователно, трябва да се създадат благоприятни условия за майката по време на нейната бременност. Когато майката зачене, тя трябва да бъде жрица. Също така и бащата. И не само те, но също така и сестрите и обществото трябва да бъдат жреци на чистотата и възвишения живот.” „Докато майката е още бременна, докато детето е още в утробата и, тя може да създаде до известна степен онова, което иска. От нея зависи да създаде добри или лоши синове на обществото. Ако майката е заченала и не гради с космична обич, не може да създаде онова, що желае. Ако в периода на бременност посещава балове и прекарва времето си в леки удоволствия, тя не може да създаде висши типове.” „Ако една жена е бременна и в това си положение има най-тежки изживявания, например у нея се заражда желание да отмъсти, да открадне, да убие, то детето, което ще се роди, ще бъде един престъпник. Така говорят научните данни. Тъй че спасението на човечеството седи в съзнателното отказване на жената да ражда престъпници.”
към текста >>

Ако майката е заченала и не гради с космична обич, не може да създаде онова, що желае.
Когато майката зачене, тя трябва да бъде жрица. Също така и бащата. И не само те, но също така и сестрите и обществото трябва да бъдат жреци на чистотата и възвишения живот.” „Докато майката е още бременна, докато детето е още в утробата и, тя може да създаде до известна степен онова, което иска. От нея зависи да създаде добри или лоши синове на обществото. Ако майката е заченала и не гради с космична обич, не може да създаде онова, що желае. Ако в периода на бременност посещава балове и прекарва времето си в леки удоволствия, тя не може да създаде висши типове.” „Ако една жена е бременна и в това си положение има най-тежки изживявания, например у нея се заражда желание да отмъсти, да открадне, да убие, то детето, което ще се роди, ще бъде един престъпник. Така говорят научните данни. Тъй че спасението на човечеството седи в съзнателното отказване на жената да ражда престъпници.” „В бъдеще майката трябва да говори на децата си още в утробата да работят за доброто, за любовта, за мира. Пчелите хранят някои личинки с най-хубави храни и те стават царица.
към текста >>

„В бъдеще майката трябва да говори на децата си още в утробата да работят за доброто, за любовта, за мира.
От нея зависи да създаде добри или лоши синове на обществото. Ако майката е заченала и не гради с космична обич, не може да създаде онова, що желае. Ако в периода на бременност посещава балове и прекарва времето си в леки удоволствия, тя не може да създаде висши типове.” „Ако една жена е бременна и в това си положение има най-тежки изживявания, например у нея се заражда желание да отмъсти, да открадне, да убие, то детето, което ще се роди, ще бъде един престъпник. Така говорят научните данни. Тъй че спасението на човечеството седи в съзнателното отказване на жената да ражда престъпници.” „В бъдеще майката трябва да говори на децата си още в утробата да работят за доброто, за любовта, за мира. Пчелите хранят някои личинки с най-хубави храни и те стават царица. Също така, когато човек иска да отгледа една гениална идея, трябва да я храни с най-хубави храни - с най-хубави мисли и чувства, с любов и пр. И майката трябва да храни детето в утробата си с най-хубави мисли и чувства.” „Ако всички майки говорят на децата си, докато са още в утробата им, че не искат да вършат насилие, тия деца, които се родят, ще носят идеите на своите майки. Те ще станат проводници на новите мисли, ще работят за оправянето на света.” След раждането иде периодът на кърменето от майката.
към текста >>

И майката трябва да храни детето в утробата си с най-хубави мисли и чувства.” „Ако всички майки говорят на децата си, докато са още в утробата им, че не искат да вършат насилие, тия деца, които се родят, ще носят идеите на своите майки.
Така говорят научните данни. Тъй че спасението на човечеството седи в съзнателното отказване на жената да ражда престъпници.” „В бъдеще майката трябва да говори на децата си още в утробата да работят за доброто, за любовта, за мира. Пчелите хранят някои личинки с най-хубави храни и те стават царица. Също така, когато човек иска да отгледа една гениална идея, трябва да я храни с най-хубави храни - с най-хубави мисли и чувства, с любов и пр. И майката трябва да храни детето в утробата си с най-хубави мисли и чувства.” „Ако всички майки говорят на децата си, докато са още в утробата им, че не искат да вършат насилие, тия деца, които се родят, ще носят идеите на своите майки. Те ще станат проводници на новите мисли, ще работят за оправянето на света.” След раждането иде периодът на кърменето от майката. Когато детето бозае от майка си, магнетична сила излиза от майката и преминава в детето. Тя възпитава и усилва детето. Друга жена не може да замести майката в това отношение.
към текста >>

След раждането иде периодът на кърменето от майката.
„В бъдеще майката трябва да говори на децата си още в утробата да работят за доброто, за любовта, за мира. Пчелите хранят някои личинки с най-хубави храни и те стават царица. Също така, когато човек иска да отгледа една гениална идея, трябва да я храни с най-хубави храни - с най-хубави мисли и чувства, с любов и пр. И майката трябва да храни детето в утробата си с най-хубави мисли и чувства.” „Ако всички майки говорят на децата си, докато са още в утробата им, че не искат да вършат насилие, тия деца, които се родят, ще носят идеите на своите майки. Те ще станат проводници на новите мисли, ще работят за оправянето на света.” След раждането иде периодът на кърменето от майката. Когато детето бозае от майка си, магнетична сила излиза от майката и преминава в детето. Тя възпитава и усилва детето. Друга жена не може да замести майката в това отношение. Учителят дава още следните пояснения: „Колко майки са отравяли своите деца с лошото си мляко! През този период майката трябва да има най-добро разположение - да не се гневи.
към текста >>

Когато детето бозае от майка си, магнетична сила излиза от майката и преминава в детето.
Пчелите хранят някои личинки с най-хубави храни и те стават царица. Също така, когато човек иска да отгледа една гениална идея, трябва да я храни с най-хубави храни - с най-хубави мисли и чувства, с любов и пр. И майката трябва да храни детето в утробата си с най-хубави мисли и чувства.” „Ако всички майки говорят на децата си, докато са още в утробата им, че не искат да вършат насилие, тия деца, които се родят, ще носят идеите на своите майки. Те ще станат проводници на новите мисли, ще работят за оправянето на света.” След раждането иде периодът на кърменето от майката. Когато детето бозае от майка си, магнетична сила излиза от майката и преминава в детето. Тя възпитава и усилва детето. Друга жена не може да замести майката в това отношение. Учителят дава още следните пояснения: „Колко майки са отравяли своите деца с лошото си мляко! През този период майката трябва да има най-добро разположение - да не се гневи. И най-малкото нейно неразположение през този перид се отразява върху детето.”
към текста >>

Друга жена не може да замести майката в това отношение.
И майката трябва да храни детето в утробата си с най-хубави мисли и чувства.” „Ако всички майки говорят на децата си, докато са още в утробата им, че не искат да вършат насилие, тия деца, които се родят, ще носят идеите на своите майки. Те ще станат проводници на новите мисли, ще работят за оправянето на света.” След раждането иде периодът на кърменето от майката. Когато детето бозае от майка си, магнетична сила излиза от майката и преминава в детето. Тя възпитава и усилва детето. Друга жена не може да замести майката в това отношение. Учителят дава още следните пояснения: „Колко майки са отравяли своите деца с лошото си мляко! През този период майката трябва да има най-добро разположение - да не се гневи. И най-малкото нейно неразположение през този перид се отразява върху детето.” * * * Явява се въпрос: Може ли и трябва ли през втория период детето да прекарва в пансион или в пълно общежитие /интернат/ или не?
към текста >>

През този период майката трябва да има най-добро разположение - да не се гневи.
След раждането иде периодът на кърменето от майката. Когато детето бозае от майка си, магнетична сила излиза от майката и преминава в детето. Тя възпитава и усилва детето. Друга жена не може да замести майката в това отношение. Учителят дава още следните пояснения: „Колко майки са отравяли своите деца с лошото си мляко! През този период майката трябва да има най-добро разположение - да не се гневи. И най-малкото нейно неразположение през този перид се отразява върху детето.” * * * Явява се въпрос: Може ли и трябва ли през втория период детето да прекарва в пансион или в пълно общежитие /интернат/ или не? Под пълно общежитие разбираме случая, когато децата са напълно откъснати от семейството и самото училище представя тогава детски дом и замества семейството. Училището приема характер на семейство.
към текста >>

Както бащата, тъй и майката са принудени все повече да работят в някоя фабрика или магазин за задоволяване на материалните си нужди.
Днес има мнозина привърженици на пълното общежитие. Те казват, че по този начин най-добре ще се развият социални чувства у детето, ще се развие колективното му съзнание, най-добре ще се възпита в духа на взаимопомощта, който дух е духът на Висшата култура. Пълното общежитие ще преставя едно общество в миниатюра дето детето ще развие своите най-благородни качества. То ще добие там социално възпитание и то не чрез теория, а чрез практикуване. Защитниците на пълното общежитие казват още: „Днешното семейство се разпада. Както бащата, тъй и майката са принудени все повече да работят в някоя фабрика или магазин за задоволяване на материалните си нужди. Освен това, казват те, детето няма ли да се почувства по-естетвено в средата на своите връстници, отколкото в средата на възрастните? ” За да се отговори на този въпрос, трябва да се разгледат духовните нужди на детето през училищната възраст и характера на отношенията му към родителите. Видяхме, че първият период /от раждането до 7-та година/ е период на оформяне на тялото. Възпитанието през този период е предимно телесно възпитание.
към текста >>

Учителят казва по това: „Никой не може да замести нежността на майката.
Един пример за обяснение: когато детето види едно действие, което е израз на нежност или грубост, това оформя мозъка му по съответен начин и тогава детето добива предразположение да върши подобни действия, когато порасне. Във втория образователен период /от 7 до 14 г./ детето мисли, чувства и действа така, както мислят, чувстват и действат тия, към които то благоговее. От горното следва, от каква голяма важност е, щото лицата около детето, особено през първия и втория периоди, да са пропити с голяма любов и нежност, както спрямо него, така и изобщо спрямо всички. Любовта и нежността са слънчевите лъчи, в които трябва да се къпе детската душа, ако искаме тя да се разцъфти. Но у кого ще се намери най-голяма нежност спрямо детето? Учителят казва по това: „Никой не може да замести нежността на майката. Децата, които живеят в пансиони, не могат да намерят в околната среда нежността на майката и затова стават по-груби. Семейството е важен институт. Всички други институти него трябва да имат за модел. Всички възпитателни институти трябва да бъдат подчинени на семейството. То е Божествен институт.”
към текста >>

Децата, които живеят в пансиони, не могат да намерят в околната среда нежността на майката и затова стават по-груби.
Във втория образователен период /от 7 до 14 г./ детето мисли, чувства и действа така, както мислят, чувстват и действат тия, към които то благоговее. От горното следва, от каква голяма важност е, щото лицата около детето, особено през първия и втория периоди, да са пропити с голяма любов и нежност, както спрямо него, така и изобщо спрямо всички. Любовта и нежността са слънчевите лъчи, в които трябва да се къпе детската душа, ако искаме тя да се разцъфти. Но у кого ще се намери най-голяма нежност спрямо детето? Учителят казва по това: „Никой не може да замести нежността на майката. Децата, които живеят в пансиони, не могат да намерят в околната среда нежността на майката и затова стават по-груби. Семейството е важен институт. Всички други институти него трябва да имат за модел. Всички възпитателни институти трябва да бъдат подчинени на семейството. То е Божествен институт.” Преди да е навършило детето 15 години, не е хубаво да се отделя от влиянието на майката в пансиони и др. заведения.
към текста >>

Преди да е навършило детето 15 години, не е хубаво да се отделя от влиянието на майката в пансиони и др. заведения.
Децата, които живеят в пансиони, не могат да намерят в околната среда нежността на майката и затова стават по-груби. Семейството е важен институт. Всички други институти него трябва да имат за модел. Всички възпитателни институти трябва да бъдат подчинени на семейството. То е Божествен институт.” Преди да е навършило детето 15 години, не е хубаво да се отделя от влиянието на майката в пансиони и др. заведения. Било за момчета или момичета, необходимо е един период от 15 години, през което време детето да прекара при майка си. В пансиона, в детския дом, никога детето няма да намери майчината нежност. Тя е ненадмината. Наблюдавани са такива примери в живота: деца, откъснати още от малки от къщи и възпитани в пансиони, без да видят с години родителите си, добиват в характера си известни груби черти, които се запазват и в напреднала възраст. И те сами признават, че тези черти дължат на липсата на майчиното влияние.
към текста >>

Било за момчета или момичета, необходимо е един период от 15 години, през което време детето да прекара при майка си.
Семейството е важен институт. Всички други институти него трябва да имат за модел. Всички възпитателни институти трябва да бъдат подчинени на семейството. То е Божествен институт.” Преди да е навършило детето 15 години, не е хубаво да се отделя от влиянието на майката в пансиони и др. заведения. Било за момчета или момичета, необходимо е един период от 15 години, през което време детето да прекара при майка си. В пансиона, в детския дом, никога детето няма да намери майчината нежност. Тя е ненадмината. Наблюдавани са такива примери в живота: деца, откъснати още от малки от къщи и възпитани в пансиони, без да видят с години родителите си, добиват в характера си известни груби черти, които се запазват и в напреднала възраст. И те сами признават, че тези черти дължат на липсата на майчиното влияние. Последното смекчава.
към текста >>

Нека си спомним, какво са допринесли майките за развитието на висши качества у детето, например, майката на Гьоте и пр.
В пансиона, в детския дом, никога детето няма да намери майчината нежност. Тя е ненадмината. Наблюдавани са такива примери в живота: деца, откъснати още от малки от къщи и възпитани в пансиони, без да видят с години родителите си, добиват в характера си известни груби черти, които се запазват и в напреднала възраст. И те сами признават, че тези черти дължат на липсата на майчиното влияние. Последното смекчава. Нека си спомним, какво са допринесли майките за развитието на висши качества у детето, например, майката на Гьоте и пр. И най-грубата жена, с малки изключения, като майка е нежна. Това, което е всадено у майката спрямо детето, иде из глъбините на разумната природа, то е нещо първично и силно. То е непобедимо като самата природа. Чрез любовта на майката говори мощната природа, тая любов има отблясъка на божественото. От горното следва, че детето, особено през първите два периода, т.е.
към текста >>

И най-грубата жена, с малки изключения, като майка е нежна.
Тя е ненадмината. Наблюдавани са такива примери в живота: деца, откъснати още от малки от къщи и възпитани в пансиони, без да видят с години родителите си, добиват в характера си известни груби черти, които се запазват и в напреднала възраст. И те сами признават, че тези черти дължат на липсата на майчиното влияние. Последното смекчава. Нека си спомним, какво са допринесли майките за развитието на висши качества у детето, например, майката на Гьоте и пр. И най-грубата жена, с малки изключения, като майка е нежна. Това, което е всадено у майката спрямо детето, иде из глъбините на разумната природа, то е нещо първично и силно. То е непобедимо като самата природа. Чрез любовта на майката говори мощната природа, тая любов има отблясъка на божественото. От горното следва, че детето, особено през първите два периода, т.е. до 14 години, не бива да се откъсне от семейството.
към текста >>

Това, което е всадено у майката спрямо детето, иде из глъбините на разумната природа, то е нещо първично и силно.
Наблюдавани са такива примери в живота: деца, откъснати още от малки от къщи и възпитани в пансиони, без да видят с години родителите си, добиват в характера си известни груби черти, които се запазват и в напреднала възраст. И те сами признават, че тези черти дължат на липсата на майчиното влияние. Последното смекчава. Нека си спомним, какво са допринесли майките за развитието на висши качества у детето, например, майката на Гьоте и пр. И най-грубата жена, с малки изключения, като майка е нежна. Това, което е всадено у майката спрямо детето, иде из глъбините на разумната природа, то е нещо първично и силно. То е непобедимо като самата природа. Чрез любовта на майката говори мощната природа, тая любов има отблясъка на божественото. От горното следва, че детето, особено през първите два периода, т.е. до 14 години, не бива да се откъсне от семейството. Този въпрос има и друга по-дълбока страна.
към текста >>

Чрез любовта на майката говори мощната природа, тая любов има отблясъка на божественото.
Последното смекчава. Нека си спомним, какво са допринесли майките за развитието на висши качества у детето, например, майката на Гьоте и пр. И най-грубата жена, с малки изключения, като майка е нежна. Това, което е всадено у майката спрямо детето, иде из глъбините на разумната природа, то е нещо първично и силно. То е непобедимо като самата природа. Чрез любовта на майката говори мощната природа, тая любов има отблясъка на божественото. От горното следва, че детето, особено през първите два периода, т.е. до 14 години, не бива да се откъсне от семейството. Този въпрос има и друга по-дълбока страна. Преди раждането има физична връзка между майката и детето. След раждането тая връзка се прекъсва, но има друга от по-висш характер.
към текста >>

Преди раждането има физична връзка между майката и детето.
То е непобедимо като самата природа. Чрез любовта на майката говори мощната природа, тая любов има отблясъка на божественото. От горното следва, че детето, особено през първите два периода, т.е. до 14 години, не бива да се откъсне от семейството. Този въпрос има и друга по-дълбока страна. Преди раждането има физична връзка между майката и детето. След раждането тая връзка се прекъсва, но има друга от по-висш характер. Не само, че училището не трябва да живее за сметка на семейството, но напротив, училището трябва да се старае да подражава на семейството, да развие в себе си една атмосфера на оная интимност и близост, която царува в семейството. И не са ли най-добри отзиви думите, които един инспектор е казал на учител при посещение на училището: „Това не прилича на училище, а по-скоро на семейство.” Разбира се, при случаи с кръгли сирачета, може да се приложи живот в пансион или интернат, но и там възпитателите трябва да бъдат особено надарени, любвеобилни натури, които да могат да дадат на интерната облика на семейство. А в обикновеното училище принципът на общежитието трябва да се прокара дотолкова, доколкото това не накърнява семейното влияние и връзките на детето със семейството.
към текста >>

Любовта на майката е онова слънце, което дава живот, топлина и светлина на всички в дома.
Разбира се, при случаи с кръгли сирачета, може да се приложи живот в пансион или интернат, но и там възпитателите трябва да бъдат особено надарени, любвеобилни натури, които да могат да дадат на интерната облика на семейство. А в обикновеното училище принципът на общежитието трябва да се прокара дотолкова, доколкото това не накърнява семейното влияние и връзките на детето със семейството. Като вземем предвид това ограничение в училищния живот, пак остава широко поле за прокарване принципа на общежитието и взаимопомощта. Както видяхме, средището на цялото обучение през втория период трябва да бъде работата сред природата. Тая работа пак представя един вид общежитие. Любовта на майката е онова слънце, което дава живот, топлина и светлина на всички в дома. Детският живот минава като един небесен, неземен живот в рая, потопен в любовната атмосфера на майката. Дето е любовта, там е раят. Детето е къпано постоянно от лъчите на майчината любов. Майката трябва да използва мощното оръжие, което природата е дала в нейните ръце - любовта като образователен фактор. Когато човек съзнава, че има един, който го обича, той е силен, той може да стане и гениален.
към текста >>

Детският живот минава като един небесен, неземен живот в рая, потопен в любовната атмосфера на майката.
А в обикновеното училище принципът на общежитието трябва да се прокара дотолкова, доколкото това не накърнява семейното влияние и връзките на детето със семейството. Като вземем предвид това ограничение в училищния живот, пак остава широко поле за прокарване принципа на общежитието и взаимопомощта. Както видяхме, средището на цялото обучение през втория период трябва да бъде работата сред природата. Тая работа пак представя един вид общежитие. Любовта на майката е онова слънце, което дава живот, топлина и светлина на всички в дома. Детският живот минава като един небесен, неземен живот в рая, потопен в любовната атмосфера на майката. Дето е любовта, там е раят. Детето е къпано постоянно от лъчите на майчината любов. Майката трябва да използва мощното оръжие, което природата е дала в нейните ръце - любовта като образователен фактор. Когато човек съзнава, че има един, който го обича, той е силен, той може да стане и гениален. Гениалните хора са били обичани с една велика любов.
към текста >>

Майката трябва да използва мощното оръжие, което природата е дала в нейните ръце - любовта като образователен фактор.
Тая работа пак представя един вид общежитие. Любовта на майката е онова слънце, което дава живот, топлина и светлина на всички в дома. Детският живот минава като един небесен, неземен живот в рая, потопен в любовната атмосфера на майката. Дето е любовта, там е раят. Детето е къпано постоянно от лъчите на майчината любов. Майката трябва да използва мощното оръжие, което природата е дала в нейните ръце - любовта като образователен фактор. Когато човек съзнава, че има един, който го обича, той е силен, той може да стане и гениален. Гениалните хора са били обичани с една велика любов. Не само в детска възраст, но и после, когато детето порасне, идеята за любовта на майката го крепи и окуражава. Идеята, че има една душа, която го разбира, познава и обича, му дава неземна сила и в скръбните дни го утешава. Колко е важно човек да съзнава, че има един, който го разбира и познава.
към текста >>

Не само в детска възраст, но и после, когато детето порасне, идеята за любовта на майката го крепи и окуражава.
Дето е любовта, там е раят. Детето е къпано постоянно от лъчите на майчината любов. Майката трябва да използва мощното оръжие, което природата е дала в нейните ръце - любовта като образователен фактор. Когато човек съзнава, че има един, който го обича, той е силен, той може да стане и гениален. Гениалните хора са били обичани с една велика любов. Не само в детска възраст, но и после, когато детето порасне, идеята за любовта на майката го крепи и окуражава. Идеята, че има една душа, която го разбира, познава и обича, му дава неземна сила и в скръбните дни го утешава. Колко е важно човек да съзнава, че има един, който го разбира и познава. Разумната природа е дала на всеки човек това условие в лицето на майката. По безкористие майчината любов стои най-високо. Днес хорските сърца са заобиколени с ледени стени.
към текста >>

Разумната природа е дала на всеки човек това условие в лицето на майката.
Когато човек съзнава, че има един, който го обича, той е силен, той може да стане и гениален. Гениалните хора са били обичани с една велика любов. Не само в детска възраст, но и после, когато детето порасне, идеята за любовта на майката го крепи и окуражава. Идеята, че има една душа, която го разбира, познава и обича, му дава неземна сила и в скръбните дни го утешава. Колко е важно човек да съзнава, че има един, който го разбира и познава. Разумната природа е дала на всеки човек това условие в лицето на майката. По безкористие майчината любов стои най-високо. Днес хорските сърца са заобиколени с ледени стени. Хората си говорят, но не се познават. Само когато погледнете някого през очите на любовта, тогава от вашата душа излиза една светлина, която ще го освети и в нея ще го видите красив. Това прави майката.
към текста >>

Това прави майката.
Разумната природа е дала на всеки човек това условие в лицето на майката. По безкористие майчината любов стои най-високо. Днес хорските сърца са заобиколени с ледени стени. Хората си говорят, но не се познават. Само когато погледнете някого през очите на любовта, тогава от вашата душа излиза една светлина, която ще го освети и в нея ще го видите красив. Това прави майката. Ето зашо, тя познава доброто, красивото у детето по-добре, отколкото кой да е друг. Детските сили тъй възрастват и крепнат, потопени в майчината любов, както цветята се разцъфтяват от действието на слънчевите лъчи. Каквото и да направи синът, майката има доверие в него. И туй нейно доверие е оня жизнен еликсир, който храни неговия ум, сърце и воля, и те се развиват правилно. Чрез майчината любов детето научава първия урок на любовта: нежността, милосърдието, любвеобилността, духът на служенето на майката се предават на детето.
към текста >>

Каквото и да направи синът, майката има доверие в него.
Хората си говорят, но не се познават. Само когато погледнете някого през очите на любовта, тогава от вашата душа излиза една светлина, която ще го освети и в нея ще го видите красив. Това прави майката. Ето зашо, тя познава доброто, красивото у детето по-добре, отколкото кой да е друг. Детските сили тъй възрастват и крепнат, потопени в майчината любов, както цветята се разцъфтяват от действието на слънчевите лъчи. Каквото и да направи синът, майката има доверие в него. И туй нейно доверие е оня жизнен еликсир, който храни неговия ум, сърце и воля, и те се развиват правилно. Чрез майчината любов детето научава първия урок на любовта: нежността, милосърдието, любвеобилността, духът на служенето на майката се предават на детето. То добива разположение да ги проявява после в живота си. Чрез майката домът става за детето училище на любовта. Майката е предметно учение за детето, как трябва да обича, как трябва да люби, как трябва да проявява мекота, търпение, служене и пр.
към текста >>

Чрез майчината любов детето научава първия урок на любовта: нежността, милосърдието, любвеобилността, духът на служенето на майката се предават на детето.
Това прави майката. Ето зашо, тя познава доброто, красивото у детето по-добре, отколкото кой да е друг. Детските сили тъй възрастват и крепнат, потопени в майчината любов, както цветята се разцъфтяват от действието на слънчевите лъчи. Каквото и да направи синът, майката има доверие в него. И туй нейно доверие е оня жизнен еликсир, който храни неговия ум, сърце и воля, и те се развиват правилно. Чрез майчината любов детето научава първия урок на любовта: нежността, милосърдието, любвеобилността, духът на служенето на майката се предават на детето. То добива разположение да ги проявява после в живота си. Чрез майката домът става за детето училище на любовта. Майката е предметно учение за детето, как трябва да обича, как трябва да люби, как трябва да проявява мекота, търпение, служене и пр. Всяко дете, което идва на света, трябва да вижда в едно лице въплътен образец, който трябва да следва. И разумната природа му дава този образец в лицето на майката.
към текста >>

Чрез майката домът става за детето училище на любовта.
Детските сили тъй възрастват и крепнат, потопени в майчината любов, както цветята се разцъфтяват от действието на слънчевите лъчи. Каквото и да направи синът, майката има доверие в него. И туй нейно доверие е оня жизнен еликсир, който храни неговия ум, сърце и воля, и те се развиват правилно. Чрез майчината любов детето научава първия урок на любовта: нежността, милосърдието, любвеобилността, духът на служенето на майката се предават на детето. То добива разположение да ги проявява после в живота си. Чрез майката домът става за детето училище на любовта. Майката е предметно учение за детето, как трябва да обича, как трябва да люби, как трябва да проявява мекота, търпение, служене и пр. Всяко дете, което идва на света, трябва да вижда в едно лице въплътен образец, който трябва да следва. И разумната природа му дава този образец в лицето на майката. Защото майката - това е синоним на любовта. И всички други качества на майката - безкористие, себеотрицание и пр.
към текста >>

Майката е предметно учение за детето, как трябва да обича, как трябва да люби, как трябва да проявява мекота, търпение, служене и пр.
Каквото и да направи синът, майката има доверие в него. И туй нейно доверие е оня жизнен еликсир, който храни неговия ум, сърце и воля, и те се развиват правилно. Чрез майчината любов детето научава първия урок на любовта: нежността, милосърдието, любвеобилността, духът на служенето на майката се предават на детето. То добива разположение да ги проявява после в живота си. Чрез майката домът става за детето училище на любовта. Майката е предметно учение за детето, как трябва да обича, как трябва да люби, как трябва да проявява мекота, търпение, служене и пр. Всяко дете, което идва на света, трябва да вижда в едно лице въплътен образец, който трябва да следва. И разумната природа му дава този образец в лицето на майката. Защото майката - това е синоним на любовта. И всички други качества на майката - безкористие, себеотрицание и пр. - са само изявления на любовта.
към текста >>

И разумната природа му дава този образец в лицето на майката.
Чрез майчината любов детето научава първия урок на любовта: нежността, милосърдието, любвеобилността, духът на служенето на майката се предават на детето. То добива разположение да ги проявява после в живота си. Чрез майката домът става за детето училище на любовта. Майката е предметно учение за детето, как трябва да обича, как трябва да люби, как трябва да проявява мекота, търпение, служене и пр. Всяко дете, което идва на света, трябва да вижда в едно лице въплътен образец, който трябва да следва. И разумната природа му дава този образец в лицето на майката. Защото майката - това е синоним на любовта. И всички други качества на майката - безкористие, себеотрицание и пр. - са само изявления на любовта. Истинската любов се отличава с едно свое качество: досетливостта, човек става досетлив за нуждите на този, когото обича. И понеже през майката тече велика любов, тя е най-досетливото същество.
към текста >>

Защото майката - това е синоним на любовта.
То добива разположение да ги проявява после в живота си. Чрез майката домът става за детето училище на любовта. Майката е предметно учение за детето, как трябва да обича, как трябва да люби, как трябва да проявява мекота, търпение, служене и пр. Всяко дете, което идва на света, трябва да вижда в едно лице въплътен образец, който трябва да следва. И разумната природа му дава този образец в лицето на майката. Защото майката - това е синоним на любовта. И всички други качества на майката - безкористие, себеотрицание и пр. - са само изявления на любовта. Истинската любов се отличава с едно свое качество: досетливостта, човек става досетлив за нуждите на този, когото обича. И понеже през майката тече велика любов, тя е най-досетливото същество. Учителят казва: „Майката е извора и туй, което извира в нея, то се влива в детето.
към текста >>

И всички други качества на майката - безкористие, себеотрицание и пр.
Чрез майката домът става за детето училище на любовта. Майката е предметно учение за детето, как трябва да обича, как трябва да люби, как трябва да проявява мекота, търпение, служене и пр. Всяко дете, което идва на света, трябва да вижда в едно лице въплътен образец, който трябва да следва. И разумната природа му дава този образец в лицето на майката. Защото майката - това е синоним на любовта. И всички други качества на майката - безкористие, себеотрицание и пр. - са само изявления на любовта. Истинската любов се отличава с едно свое качество: досетливостта, човек става досетлив за нуждите на този, когото обича. И понеже през майката тече велика любов, тя е най-досетливото същество. Учителят казва: „Майката е извора и туй, което извира в нея, то се влива в детето. Божественото, което е в нея, тя му го предава.
към текста >>

И понеже през майката тече велика любов, тя е най-досетливото същество.
И разумната природа му дава този образец в лицето на майката. Защото майката - това е синоним на любовта. И всички други качества на майката - безкористие, себеотрицание и пр. - са само изявления на любовта. Истинската любов се отличава с едно свое качество: досетливостта, човек става досетлив за нуждите на този, когото обича. И понеже през майката тече велика любов, тя е най-досетливото същество. Учителят казва: „Майката е извора и туй, което извира в нея, то се влива в детето. Божественото, което е в нея, тя му го предава. Обмяната между майката и детето не е само външна, но и вътрешна. Майката играе голяма роля не само в материалния свят, но и в света на мислите и чувствата. Тя не само създава формата, но влага в нея съдържание и смисъл.
към текста >>

Учителят казва: „Майката е извора и туй, което извира в нея, то се влива в детето.
Защото майката - това е синоним на любовта. И всички други качества на майката - безкористие, себеотрицание и пр. - са само изявления на любовта. Истинската любов се отличава с едно свое качество: досетливостта, човек става досетлив за нуждите на този, когото обича. И понеже през майката тече велика любов, тя е най-досетливото същество. Учителят казва: „Майката е извора и туй, което извира в нея, то се влива в детето. Божественото, което е в нея, тя му го предава. Обмяната между майката и детето не е само външна, но и вътрешна. Майката играе голяма роля не само в материалния свят, но и в света на мислите и чувствата. Тя не само създава формата, но влага в нея съдържание и смисъл. Става едно преливане между душата на майката и душата на детето.”
към текста >>

Обмяната между майката и детето не е само външна, но и вътрешна.
- са само изявления на любовта. Истинската любов се отличава с едно свое качество: досетливостта, човек става досетлив за нуждите на този, когото обича. И понеже през майката тече велика любов, тя е най-досетливото същество. Учителят казва: „Майката е извора и туй, което извира в нея, то се влива в детето. Божественото, което е в нея, тя му го предава. Обмяната между майката и детето не е само външна, но и вътрешна. Майката играе голяма роля не само в материалния свят, но и в света на мислите и чувствата. Тя не само създава формата, но влага в нея съдържание и смисъл. Става едно преливане между душата на майката и душата на детето.” Детето може да е далеч от майка си - може би в друга страна. Това не пречи на духовния досег между тях, това не пречи на любовта.
към текста >>

Майката играе голяма роля не само в материалния свят, но и в света на мислите и чувствата.
Истинската любов се отличава с едно свое качество: досетливостта, човек става досетлив за нуждите на този, когото обича. И понеже през майката тече велика любов, тя е най-досетливото същество. Учителят казва: „Майката е извора и туй, което извира в нея, то се влива в детето. Божественото, което е в нея, тя му го предава. Обмяната между майката и детето не е само външна, но и вътрешна. Майката играе голяма роля не само в материалния свят, но и в света на мислите и чувствата. Тя не само създава формата, но влага в нея съдържание и смисъл. Става едно преливане между душата на майката и душата на детето.” Детето може да е далеч от майка си - може би в друга страна. Това не пречи на духовния досег между тях, това не пречи на любовта. Действието на последната не знае преграда.
към текста >>

Става едно преливане между душата на майката и душата на детето.”
Учителят казва: „Майката е извора и туй, което извира в нея, то се влива в детето. Божественото, което е в нея, тя му го предава. Обмяната между майката и детето не е само външна, но и вътрешна. Майката играе голяма роля не само в материалния свят, но и в света на мислите и чувствата. Тя не само създава формата, но влага в нея съдържание и смисъл. Става едно преливане между душата на майката и душата на детето.” Детето може да е далеч от майка си - може би в друга страна. Това не пречи на духовния досег между тях, това не пречи на любовта. Действието на последната не знае преграда. Майката крепи детето с любовта си, пази го, вдъхновява го през пространството. През пространството със своята любов тя работи върху ума, сърцето и волята му.
към текста >>

Детето може да е далеч от майка си - може би в друга страна.
Божественото, което е в нея, тя му го предава. Обмяната между майката и детето не е само външна, но и вътрешна. Майката играе голяма роля не само в материалния свят, но и в света на мислите и чувствата. Тя не само създава формата, но влага в нея съдържание и смисъл. Става едно преливане между душата на майката и душата на детето.” Детето може да е далеч от майка си - може би в друга страна. Това не пречи на духовния досег между тях, това не пречи на любовта. Действието на последната не знае преграда. Майката крепи детето с любовта си, пази го, вдъхновява го през пространството. През пространството със своята любов тя работи върху ума, сърцето и волята му. Карин Михаелис описва любовта на двама души.
към текста >>

Майката крепи детето с любовта си, пази го, вдъхновява го през пространството.
Тя не само създава формата, но влага в нея съдържание и смисъл. Става едно преливане между душата на майката и душата на детето.” Детето може да е далеч от майка си - може би в друга страна. Това не пречи на духовния досег между тях, това не пречи на любовта. Действието на последната не знае преграда. Майката крепи детето с любовта си, пази го, вдъхновява го през пространството. През пространството със своята любов тя работи върху ума, сърцето и волята му. Карин Михаелис описва любовта на двама души. Единият, когато се намирал в най-големи противоречия и мъчнотии почувствал голяма радост, просветление, хармония и вдъхновение. И това било тъкмо в момента, когато другият мислил за него с любов и благоговение. Когато човек обича някого, действително му изпраща реална сила, която го крепи и повдига.
към текста >>

Истинската любов работи и в трите свята едновременно - във физическия свят, в света на мислите, чувствата и волята и в света на човешката Божествена същина.
През пространството със своята любов тя работи върху ума, сърцето и волята му. Карин Михаелис описва любовта на двама души. Единият, когато се намирал в най-големи противоречия и мъчнотии почувствал голяма радост, просветление, хармония и вдъхновение. И това било тъкмо в момента, когато другият мислил за него с любов и благоговение. Когато човек обича някого, действително му изпраща реална сила, която го крепи и повдига. Истинската любов работи и в трите свята едновременно - във физическия свят, в света на мислите, чувствата и волята и в света на човешката Божествена същина. Обмяната между майката и детето е не само по време на бременността. Тя продължава през целия живот. Това е непрекъснат процес. През първия образователен период майката гради нещо красиво в детето, но влиянието на майчината любов е през целия живот. Разумната природа влага във всяка майка своята любов.
към текста >>

Обмяната между майката и детето е не само по време на бременността.
Карин Михаелис описва любовта на двама души. Единият, когато се намирал в най-големи противоречия и мъчнотии почувствал голяма радост, просветление, хармония и вдъхновение. И това било тъкмо в момента, когато другият мислил за него с любов и благоговение. Когато човек обича някого, действително му изпраща реална сила, която го крепи и повдига. Истинската любов работи и в трите свята едновременно - във физическия свят, в света на мислите, чувствата и волята и в света на човешката Божествена същина. Обмяната между майката и детето е не само по време на бременността. Тя продължава през целия живот. Това е непрекъснат процес. През първия образователен период майката гради нещо красиво в детето, но влиянието на майчината любов е през целия живот. Разумната природа влага във всяка майка своята любов. Пита се тогава, защо всяка майка не може да изпълни великата си мисия?
към текста >>

През първия образователен период майката гради нещо красиво в детето, но влиянието на майчината любов е през целия живот.
Когато човек обича някого, действително му изпраща реална сила, която го крепи и повдига. Истинската любов работи и в трите свята едновременно - във физическия свят, в света на мислите, чувствата и волята и в света на човешката Божествена същина. Обмяната между майката и детето е не само по време на бременността. Тя продължава през целия живот. Това е непрекъснат процес. През първия образователен период майката гради нещо красиво в детето, но влиянието на майчината любов е през целия живот. Разумната природа влага във всяка майка своята любов. Пита се тогава, защо всяка майка не може да изпълни великата си мисия? Това е, защото майката проявява любовта според степента на своята култура. За да даде ход на висшите форми на любовта, която природата й вдъхва, тя трябва да се подготви. Ето защо, само по-високо културните майки са могли да възпитат гениални души.
към текста >>

Разумната природа влага във всяка майка своята любов.
Истинската любов работи и в трите свята едновременно - във физическия свят, в света на мислите, чувствата и волята и в света на човешката Божествена същина. Обмяната между майката и детето е не само по време на бременността. Тя продължава през целия живот. Това е непрекъснат процес. През първия образователен период майката гради нещо красиво в детето, но влиянието на майчината любов е през целия живот. Разумната природа влага във всяка майка своята любов. Пита се тогава, защо всяка майка не може да изпълни великата си мисия? Това е, защото майката проявява любовта според степента на своята култура. За да даде ход на висшите форми на любовта, която природата й вдъхва, тя трябва да се подготви. Ето защо, само по-високо културните майки са могли да възпитат гениални души. Майките на мнозина гениални души са били забележителни.
към текста >>

Пита се тогава, защо всяка майка не може да изпълни великата си мисия?
Обмяната между майката и детето е не само по време на бременността. Тя продължава през целия живот. Това е непрекъснат процес. През първия образователен период майката гради нещо красиво в детето, но влиянието на майчината любов е през целия живот. Разумната природа влага във всяка майка своята любов. Пита се тогава, защо всяка майка не може да изпълни великата си мисия? Това е, защото майката проявява любовта според степента на своята култура. За да даде ход на висшите форми на любовта, която природата й вдъхва, тя трябва да се подготви. Ето защо, само по-високо културните майки са могли да възпитат гениални души. Майките на мнозина гениални души са били забележителни. От това се вижда, какво би могла да направи майката, ако се повдигне и стане проводница на великото, което природата е вложила в нея.
към текста >>

Това е, защото майката проявява любовта според степента на своята култура.
Тя продължава през целия живот. Това е непрекъснат процес. През първия образователен период майката гради нещо красиво в детето, но влиянието на майчината любов е през целия живот. Разумната природа влага във всяка майка своята любов. Пита се тогава, защо всяка майка не може да изпълни великата си мисия? Това е, защото майката проявява любовта според степента на своята култура. За да даде ход на висшите форми на любовта, която природата й вдъхва, тя трябва да се подготви. Ето защо, само по-високо културните майки са могли да възпитат гениални души. Майките на мнозина гениални души са били забележителни. От това се вижда, какво би могла да направи майката, ако се повдигне и стане проводница на великото, което природата е вложила в нея. Възвишената любов, вложена в майката от природата, е една семка, която майката трябва да отгледа и тя да възрастне и да се разцъфти.
към текста >>

От това се вижда, какво би могла да направи майката, ако се повдигне и стане проводница на великото, което природата е вложила в нея.
Пита се тогава, защо всяка майка не може да изпълни великата си мисия? Това е, защото майката проявява любовта според степента на своята култура. За да даде ход на висшите форми на любовта, която природата й вдъхва, тя трябва да се подготви. Ето защо, само по-високо културните майки са могли да възпитат гениални души. Майките на мнозина гениални души са били забележителни. От това се вижда, какво би могла да направи майката, ако се повдигне и стане проводница на великото, което природата е вложила в нея. Възвишената любов, вложена в майката от природата, е една семка, която майката трябва да отгледа и тя да възрастне и да се разцъфти. Това може да стане чрез духовното повдигане на майката. Иначе заглъхва у нея този велик подтик на живата природа - той добива външни примеси от много унаследени и придобити криви идеи, навици и склонности, които пречат на майката да изпълни добре своята мисия, отклоняват я от нейната задача. Ето защо, за изграждането на новата култура най-напред трябва да се подготви новата жена - трябва да се издигне жената. Учителят казва: „Издигнете жената!
към текста >>

Възвишената любов, вложена в майката от природата, е една семка, която майката трябва да отгледа и тя да възрастне и да се разцъфти.
Това е, защото майката проявява любовта според степента на своята култура. За да даде ход на висшите форми на любовта, която природата й вдъхва, тя трябва да се подготви. Ето защо, само по-високо културните майки са могли да възпитат гениални души. Майките на мнозина гениални души са били забележителни. От това се вижда, какво би могла да направи майката, ако се повдигне и стане проводница на великото, което природата е вложила в нея. Възвишената любов, вложена в майката от природата, е една семка, която майката трябва да отгледа и тя да възрастне и да се разцъфти. Това може да стане чрез духовното повдигане на майката. Иначе заглъхва у нея този велик подтик на живата природа - той добива външни примеси от много унаследени и придобити криви идеи, навици и склонности, които пречат на майката да изпълни добре своята мисия, отклоняват я от нейната задача. Ето защо, за изграждането на новата култура най-напред трябва да се подготви новата жена - трябва да се издигне жената. Учителят казва: „Издигнете жената! Поставете я на стъпалото, дето трябва и ще видите, че в продължение на 25 години светът ще се поправи.
към текста >>

Това може да стане чрез духовното повдигане на майката.
За да даде ход на висшите форми на любовта, която природата й вдъхва, тя трябва да се подготви. Ето защо, само по-високо културните майки са могли да възпитат гениални души. Майките на мнозина гениални души са били забележителни. От това се вижда, какво би могла да направи майката, ако се повдигне и стане проводница на великото, което природата е вложила в нея. Възвишената любов, вложена в майката от природата, е една семка, която майката трябва да отгледа и тя да възрастне и да се разцъфти. Това може да стане чрез духовното повдигане на майката. Иначе заглъхва у нея този велик подтик на живата природа - той добива външни примеси от много унаследени и придобити криви идеи, навици и склонности, които пречат на майката да изпълни добре своята мисия, отклоняват я от нейната задача. Ето защо, за изграждането на новата култура най-напред трябва да се подготви новата жена - трябва да се издигне жената. Учителят казва: „Издигнете жената! Поставете я на стъпалото, дето трябва и ще видите, че в продължение на 25 години светът ще се поправи. Спасението на света е в повдигането на жената.
към текста >>

Иначе заглъхва у нея този велик подтик на живата природа - той добива външни примеси от много унаследени и придобити криви идеи, навици и склонности, които пречат на майката да изпълни добре своята мисия, отклоняват я от нейната задача.
Ето защо, само по-високо културните майки са могли да възпитат гениални души. Майките на мнозина гениални души са били забележителни. От това се вижда, какво би могла да направи майката, ако се повдигне и стане проводница на великото, което природата е вложила в нея. Възвишената любов, вложена в майката от природата, е една семка, която майката трябва да отгледа и тя да възрастне и да се разцъфти. Това може да стане чрез духовното повдигане на майката. Иначе заглъхва у нея този велик подтик на живата природа - той добива външни примеси от много унаследени и придобити криви идеи, навици и склонности, които пречат на майката да изпълни добре своята мисия, отклоняват я от нейната задача. Ето защо, за изграждането на новата култура най-напред трябва да се подготви новата жена - трябва да се издигне жената. Учителят казва: „Издигнете жената! Поставете я на стъпалото, дето трябва и ще видите, че в продължение на 25 години светът ще се поправи. Спасението на света е в повдигането на жената. Не повдигнете ли жената, не се ли повдигне и тя самата, от никъде другаде не може да дойде спасението.”
към текста >>

Оная майка, която обича само своето дете, не е още разбрала любовта, в нея няма още духът на новия човек, който иде в света.
Чрез това ще се издигне цялото човечество, ще се подготви новата култура - новата раса. В новото училище жената чрез общуване с природата ще почерпи от нея разумност и любов. Чрез педагогическите методи на Учителят ще развие своето сърце, духа на служенето. Това може да стане само когато в училището се влее новият дух, за който говори Учителят. За да се създаде новата дева и новата жена, трябва да се работи в новия дух още от детската градина. Оная майка, която обича само своето дете, не е още разбрала любовта, в нея няма още духът на новия човек, който иде в света. Ако тя е събудила в себе си новите форми на любовта, тя ще обича всички деца, всички същества. Ако тя обича само своето дете, значи сърцето й не е достатъчно широко, за да побере целия свят в себе си, тя не е дала път на мировата любов да протече през сърцето й. Тогава тя не може да има онова образователно въздействие върху своето дете. Само майката, през чието сърце тече мировата любов, може да оформи в своето дете новия тип човек. Семейството е най-важният образователен фактор.
към текста >>

Само майката, през чието сърце тече мировата любов, може да оформи в своето дете новия тип човек.
За да се създаде новата дева и новата жена, трябва да се работи в новия дух още от детската градина. Оная майка, която обича само своето дете, не е още разбрала любовта, в нея няма още духът на новия човек, който иде в света. Ако тя е събудила в себе си новите форми на любовта, тя ще обича всички деца, всички същества. Ако тя обича само своето дете, значи сърцето й не е достатъчно широко, за да побере целия свят в себе си, тя не е дала път на мировата любов да протече през сърцето й. Тогава тя не може да има онова образователно въздействие върху своето дете. Само майката, през чието сърце тече мировата любов, може да оформи в своето дете новия тип човек. Семейството е най-важният образователен фактор. Учителят казва: „Светът ще се поправи, само като се поправи семейството. Хората трябва да имат ясна представа за това. Бащата и майката трябва да са свършили най-главната образователна работа и после идат вече училището и обществото. Последните градят върху това, което е изработено вече в семейството.”
към текста >>

Бащата и майката трябва да са свършили най-главната образователна работа и после идат вече училището и обществото.
Тогава тя не може да има онова образователно въздействие върху своето дете. Само майката, през чието сърце тече мировата любов, може да оформи в своето дете новия тип човек. Семейството е най-важният образователен фактор. Учителят казва: „Светът ще се поправи, само като се поправи семейството. Хората трябва да имат ясна представа за това. Бащата и майката трябва да са свършили най-главната образователна работа и после идат вече училището и обществото. Последните градят върху това, което е изработено вече в семейството.” По този начин майката е важният фактор, който гради новото общество. Изграждането на новата култура е преди всичко в ръцете на майката. Учителят казва: „Младежи, родени от добри майки, представляват бъдещето на човечеството. Те са надеждата на човечеството.”
към текста >>

По този начин майката е важният фактор, който гради новото общество.
Семейството е най-важният образователен фактор. Учителят казва: „Светът ще се поправи, само като се поправи семейството. Хората трябва да имат ясна представа за това. Бащата и майката трябва да са свършили най-главната образователна работа и после идат вече училището и обществото. Последните градят върху това, което е изработено вече в семейството.” По този начин майката е важният фактор, който гради новото общество. Изграждането на новата култура е преди всичко в ръцете на майката. Учителят казва: „Младежи, родени от добри майки, представляват бъдещето на човечеството. Те са надеждата на човечеството.” „Жената ще внесе любовта в семейството и в света.” Тя като подготвя в семейството новия тип човек, вече работи за повдигането на човечеството. От друга страна, жената като носителка на любовта, внася топлотата на своята любов в света и повдига душите.
към текста >>

Изграждането на новата култура е преди всичко в ръцете на майката.
Учителят казва: „Светът ще се поправи, само като се поправи семейството. Хората трябва да имат ясна представа за това. Бащата и майката трябва да са свършили най-главната образователна работа и после идат вече училището и обществото. Последните градят върху това, което е изработено вече в семейството.” По този начин майката е важният фактор, който гради новото общество. Изграждането на новата култура е преди всичко в ръцете на майката. Учителят казва: „Младежи, родени от добри майки, представляват бъдещето на човечеството. Те са надеждата на човечеството.” „Жената ще внесе любовта в семейството и в света.” Тя като подготвя в семейството новия тип човек, вече работи за повдигането на човечеството. От друга страна, жената като носителка на любовта, внася топлотата на своята любов в света и повдига душите. Лъчите на любовта й заливат обществото и цялото човечество.
към текста >>

25. ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Така то ще расте като син на майката природа, ще расте в една среда на радост и светлина.
Тя е пълна с велика любов към своите деца. Нейните методи са най-разумни, най-целесъобразни. Детето сред природата ще учи нейните методи и нейния език. Тя ще влее в него нови сили, подем и възторг, за да го научи да запази в себе си до края на живота си нейната младост и свежест. В погледа на детето, израснало в лоното на живата природа, ще има животът и радостта на слънчевите лъчи; то ще има в характера си нещо от щедростта на плодните дървета; ще има в душата си музиката на поточето и симфонията на гората. Така то ще расте като син на майката природа, ще расте в една среда на радост и светлина. Детето трябва да живее в една радостна среда, радостта трябва да бъде за него един велик възпитател, защото при нея се разцъфтяват и крепнат силите на тялото, ума, сърцето и волята; при нея се запазват вътрешното равновесие и хармония; при нея се развива любовта. Така детето в тази радостна, красива обстановка ще крепне, ще се разцъфтят силите му и то ще се чувства едно с камъните, птичките, езерата, изворите, планините, хората и звездите. То ще чувства единството на живота. Така ще се развие у него един светъл ум, едно любвеобвилно сърце, пълно с дейна любов и дух на служене и на труд. Трудът сред природата ще го възпитава.
към текста >>

Обезличаване е всяка дейност, при която човек не проявява своята висша божествена природа.
Тогава целият човек е раздвижен. Само труд, подбуден от любовта, развива всички сили на човешкия дух. А трудът като образователен фактор е ценен, само когато помага за разцъфтяване на детските сили. При днешните форми на дейност, човек не проявява своята индивидуалност, не твори, понеже подтикът за дейността му не идва от висшето му естество. Такава дейност, при която човек не твори, го обезличава. Обезличаване е всяка дейност, при която човек не проявява своята висша божествена природа. Човешката дейност трябва да послужи като повод да се изяви онзи красив вътрешен свят, който образува истинската му природа. Тогава трудът ще носи красотата и отблясъка на един висш свят. Така трудът ще се одухотвори. А целта е, той да се одухотвори, т.е да се влее в него духовен елемент. Видът на труда - бил той физически, научен, философски, художествен и пр.
към текста >>

Учителят казва: „Когато възпитават децата си, майката и възпитателят от време на време трябва да създават малки мъчнотии на детето, чрез които да го заставят да мисли и да действа.
Детето е склонно към движение, активност. Приложението на трудовия принцип при обучението е в съгласие с детското естество. Чрез труда детето калява своя характер, понеже се учи да преодолява мъчнотиите, пречките в своя живот. Чрез детската работа сред природата, при такъв производителен труд, детето среща много препятствия, които трябва да преодолее. Така проявява самостоятелност, развива волята, духна инициатива и творчество. Учителят казва: „Когато възпитават децата си, майката и възпитателят от време на време трябва да създават малки мъчнотии на детето, чрез които да го заставят да мисли и да действа. Обаче, от любов към децата си, майките ги ограждат от мъчнотии. Те искат децата им да бъдат безгрижни, но природата не търпи това.” Г/ Детският труд сред природата е целесъобразен от здравно гледище. Детето има нужда от много слънце, чист въздух и движения. Туберкулозата, рахитът и много други болести се дължат на слабо излагане на слънце.
към текста >>

26. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва да знаят, по кой начин Божествената любов се превръща в служене, милосърдие, вяра, надежда, радост, смирение, знание и пр.”
Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище „И най-малките деца трябва да знаят законите и методите на любовта. Трябва да знаят, по кой начин Божествената любов се превръща в служене, милосърдие, вяра, надежда, радост, смирение, знание и пр.” „Човек, който постоянно копнее за любовта и обичта, има бъдеще.” „Новото в света седи в следното: Служене на любовта! ” Учителят По-горе разгледахме любовта като образователен фактор - като най-благоприятна среда за всяко обучение и възпитание.
към текста >>

Грижите на детето към цветето или дървото ще наподобяват тия на майката към своето дете.
Тя облагородява характера, внася в човека хармония, чистота, невинност - създава условия, за да се изяви любовта. 5. Детският труд сред природата няма да бъде механичен. Детето с любов ще сади и отглежда цветя, зеленчуци и плодни дървета. То с любов ще полива цветето или дървото, и по този начин това ще бъде практикуване на любовта. Подобно практикуване на любовта е чистенето на пътеките в гората, на изворите в планината и пр., защото детето ще върши тези действия, подбудено от любовта. Грижите на детето към цветето или дървото ще наподобяват тия на майката към своето дете. Детето ще има състрадание към едно цвете, което не е полято и е изсъхнало. То ще разбира неговия език, неговите нужди. Любовта към растенията ще се разшири после и към хората. Този, който е внимателен към едно растение, ще бъде внимателен и към хората. Детето, което обича цветята и дърветата, ще обича и хората.
към текста >>

Учителят казва: „Това дете, което къса главичките на цветята, после ще изхвърли майка сина улицата.
То ще разбира неговия език, неговите нужди. Любовта към растенията ще се разшири после и към хората. Този, който е внимателен към едно растение, ще бъде внимателен и към хората. Детето, което обича цветята и дърветата, ще обича и хората. Детето, което тъпче или къса цветята или главите на мухите, което измъчва птичките, утре ще бъде жестоко и грубо и към хората. Учителят казва: „Това дете, което къса главичките на цветята, после ще изхвърли майка сина улицата. При възпитанието на децата да им се обръща внимание, че и мушичките и птичките усещат болка като нас. Децата като разберат това, ще кажат: Добре, в бъдеще няма да им причиняваме болка. По този начин ги възпитавайте. Не им казвайте, че това е грях, че онова е грях. Те нямат опитност от греха.”
към текста >>

Майка му казва: Браво, браво!
Искате ли да дадете някому цвете, извадете го с корена заедно, турете го в малка саксия и така го подайте на човека, когото обичате. С късането на цветята хората се научават да умъртвяват нещата. Всяко цвете трябва да цъфне, да завърже плод, и плодът да узрее. Не е ли по-хубаво да имаме една жива роза, отколкото една увяхнала? Аз гледам, как този Петранчо си играе с пръчица и обрусва главичките на цветята. Майка му казва: Браво, браво! Утре то ще я изхвърли на улицата да трепери. Този Петранчо по два пъти на ден ще бие майка си и баща си и ще има каже: Не ви познавам. Защото майката не е вложила един висок идеал в душата на своето дете. Майката трябваше да му каже Разумната природа е направила цветята да им се радваме, без да ги късаме. Така трябва майките да възпитават децата си в бъдеще, ако искат децата им да имат морал.”
към текста >>

Този Петранчо по два пъти на ден ще бие майка си и баща си и ще има каже: Не ви познавам.
Всяко цвете трябва да цъфне, да завърже плод, и плодът да узрее. Не е ли по-хубаво да имаме една жива роза, отколкото една увяхнала? Аз гледам, как този Петранчо си играе с пръчица и обрусва главичките на цветята. Майка му казва: Браво, браво! Утре то ще я изхвърли на улицата да трепери. Този Петранчо по два пъти на ден ще бие майка си и баща си и ще има каже: Не ви познавам. Защото майката не е вложила един висок идеал в душата на своето дете. Майката трябваше да му каже Разумната природа е направила цветята да им се радваме, без да ги късаме. Така трябва майките да възпитават децата си в бъдеще, ако искат децата им да имат морал.” 6. Учениците работят обща работа - заедно се грижат за своите деца: цветята, зеленчуците и дърветата; заедно ги садят, поливат, разкопават, заедно берат плодовете. Общите интереси ги обединяват.
към текста >>

Защото майката не е вложила един висок идеал в душата на своето дете.
Не е ли по-хубаво да имаме една жива роза, отколкото една увяхнала? Аз гледам, как този Петранчо си играе с пръчица и обрусва главичките на цветята. Майка му казва: Браво, браво! Утре то ще я изхвърли на улицата да трепери. Този Петранчо по два пъти на ден ще бие майка си и баща си и ще има каже: Не ви познавам. Защото майката не е вложила един висок идеал в душата на своето дете. Майката трябваше да му каже Разумната природа е направила цветята да им се радваме, без да ги късаме. Така трябва майките да възпитават децата си в бъдеще, ако искат децата им да имат морал.” 6. Учениците работят обща работа - заедно се грижат за своите деца: цветята, зеленчуците и дърветата; заедно ги садят, поливат, разкопават, заедно берат плодовете. Общите интереси ги обединяват. Общата любов към растенията и към работата ги обединява, свързва ги в едно.
към текста >>

Майката трябваше да му каже Разумната природа е направила цветята да им се радваме, без да ги късаме.
Аз гледам, как този Петранчо си играе с пръчица и обрусва главичките на цветята. Майка му казва: Браво, браво! Утре то ще я изхвърли на улицата да трепери. Този Петранчо по два пъти на ден ще бие майка си и баща си и ще има каже: Не ви познавам. Защото майката не е вложила един висок идеал в душата на своето дете. Майката трябваше да му каже Разумната природа е направила цветята да им се радваме, без да ги късаме. Така трябва майките да възпитават децата си в бъдеще, ако искат децата им да имат морал.” 6. Учениците работят обща работа - заедно се грижат за своите деца: цветята, зеленчуците и дърветата; заедно ги садят, поливат, разкопават, заедно берат плодовете. Общите интереси ги обединяват. Общата любов към растенията и към работата ги обединява, свързва ги в едно. Тая обща работа е мощен метод за тяхното сближение и хармонизиране.
към текста >>

Учителят казва: „Истинското възпитание на децата седи в превръщането на любовта в милосърдие.” За целта могат да се използват и най-дребните наглед случки: хранене на птички, помагане в къщи на майката и пр.
И тук, в другарския час, общата работа обединява тези души и по този начин води към любовта. 8. Друг вид обща работа може да развие у децата другарски чувства, близост и любов. Това е дейността им в ученическите дружества: на Червен кръст, въздържателно, туристическо, вегетарианско, есперантско, стенографско и др. 9. Музиката и паневритмията събуждат възвишеното у детето и с това го правят по-възприемчиво към висшите трептения на любовта. 10. Превръщане на любовта в милосърдие. Учителят казва: „Истинското възпитание на децата седи в превръщането на любовта в милосърдие.” За целта могат да се използват и най-дребните наглед случки: хранене на птички, помагане в къщи на майката и пр. Например, детето ще подава дрехи на майка си и пр. Децата трябва от малки да се учат да помагат в къщната работа. От това ще има няколко ползи: първо, ще развият своите психофизични сили; второ, ще се научат на труд, и трето, това ще представя практикуване на любовта. Детето, като срещне пречупено цветенце в гората, може да го повдигне и привърже за пръчка. Може да привърже една млада фиданка за клонче, което да й служи за подпора.
към текста >>

Например, детето ще подава дрехи на майка си и пр.
8. Друг вид обща работа може да развие у децата другарски чувства, близост и любов. Това е дейността им в ученическите дружества: на Червен кръст, въздържателно, туристическо, вегетарианско, есперантско, стенографско и др. 9. Музиката и паневритмията събуждат възвишеното у детето и с това го правят по-възприемчиво към висшите трептения на любовта. 10. Превръщане на любовта в милосърдие. Учителят казва: „Истинското възпитание на децата седи в превръщането на любовта в милосърдие.” За целта могат да се използват и най-дребните наглед случки: хранене на птички, помагане в къщи на майката и пр. Например, детето ще подава дрехи на майка си и пр. Децата трябва от малки да се учат да помагат в къщната работа. От това ще има няколко ползи: първо, ще развият своите психофизични сили; второ, ще се научат на труд, и трето, това ще представя практикуване на любовта. Детето, като срещне пречупено цветенце в гората, може да го повдигне и привърже за пръчка. Може да привърже една млада фиданка за клонче, което да й служи за подпора. Детето, което с радост следва тези малки подтици на любовта, когато порасне, ще бъде готово да работи за една възвишена цел.
към текста >>

Вижте, как са умислени, как са навели главичките си, понеже са отделени от майка си.
Децата гледат, как врабчето иска да хване перушинката и не успява, понеже последната се движи. Перушинката пада на Земята, и аз пред всички деца вземам малко камъче, връзвам перушинката на камъчето и хвърлям всичко това на покрива. Врабчето измъква перушинката и я занася на гнездото си. Това е вече предметно учение на любовта - учение, как да проявим любовта към съществата в природата. Веднъж децата бяха ми дали цветя, и макар че бяха увяхнали, аз ги приех и казах на децата: „Това са малки деца. Вижте, как са умислени, как са навели главичките си, понеже са отделени от майка си. Стъблото и земята са техните майки.” И на децата им стана мъчно, че са ги откъснали. Това са само няколко примери от многото такива, за да обясня духа, в който работех. Стараех се с разни методи да събудя у децата взаимна любов. Проявявах толерантност към тях. Например, веднъж един ученик излезе на черната дъска и не си знаеше урока.
към текста >>

Учителят пояснява действието на този закон така: „Имайте предвид следното: когато някой педагог, възпитател или възпитателка, майка или баща, иска да поучи децата на нещо, на някоя идея, не му е позволено когато излага тая идея на децата, едновременно да има в съзнанието си някоя отрицателна мисъл, някой сторен малък грях.
Първото се състои от зрителни и слухови възприятия: вие виждате своя събеседник, възприемате жестовете му и слушате гласа му. Второ, възприемате и трептенията, които излизат от самите мисли и чувства, които има в момента. Това може да стане във вашето подсъзнание, но то оказва голямо влияние върху вас. Когато учителят говори искрено, тогава действа дълбоко, понеже вътрешният говор не противоречи на думите му. А ако не говори искрено, то вътрешният говор на мислите му противоречи на думите му, и тогава последните остават без резултат. Учителят пояснява действието на този закон така: „Имайте предвид следното: когато някой педагог, възпитател или възпитателка, майка или баща, иска да поучи децата на нещо, на някоя идея, не му е позволено когато излага тая идея на децата, едновременно да има в съзнанието си някоя отрицателна мисъл, някой сторен малък грях. Мисли ли за греха, целта няма да бъде постигната. Ако постъпва така, каквото и да направи, колкото и малко да е то, в това най-малкото ще влезе един червей, който след време ще разруши направеното. Следователно, онзи, който иска да възпитава, трябва в даден момент да е много чист.” „Ние мислим, че децата са глупави. Не, детето, още като го учите, знае, разбира, говорите ли истината или не.
към текста >>

Красивата майка може да предаде своята красота.
Няма по-прозорливи същества от децата! ” „Трябва да имате предвид следното правило: Не можете да приложите успешно един метод спрямо другите, ако не го приложите върху себе си. Да допуснем, че говорите на едно дете за послушание; но ако вие не сте послушни, не можете да имате никакъв резултат. Никога не можете да научите човека на това, което сам не знаете.” Ако учителят е добър, той може да предаде своята доброта. Красивата майка може да предаде своята красота. Ако учителят е весел, може да предаде своята веселост. Ако той или майката са тъжни, и децата са такива. Най-първо родителите и учителите трябва да знаят закона да бъдат весели. В това отношение учителят трябва да работи върху себе си. При влизане в училище той трябва да се разтовари от всички лични и семейни тревоги и да влезе в училище със сияеща, радостна усмивка.
към текста >>

Ако той или майката са тъжни, и децата са такива.
Да допуснем, че говорите на едно дете за послушание; но ако вие не сте послушни, не можете да имате никакъв резултат. Никога не можете да научите човека на това, което сам не знаете.” Ако учителят е добър, той може да предаде своята доброта. Красивата майка може да предаде своята красота. Ако учителят е весел, може да предаде своята веселост. Ако той или майката са тъжни, и децата са такива. Най-първо родителите и учителите трябва да знаят закона да бъдат весели. В това отношение учителят трябва да работи върху себе си. При влизане в училище той трябва да се разтовари от всички лични и семейни тревоги и да влезе в училище със сияеща, радостна усмивка. Той трябва да влиза в клас винаги добре разположен, весел. Веселите лица възпитават околните.
към текста >>

„Веселостта е една Божествена черта.
Най-първо родителите и учителите трябва да знаят закона да бъдат весели. В това отношение учителят трябва да работи върху себе си. При влизане в училище той трябва да се разтовари от всички лични и семейни тревоги и да влезе в училище със сияеща, радостна усмивка. Той трябва да влиза в клас винаги добре разположен, весел. Веселите лица възпитават околните. „Веселостта е една Божествена черта. Да бъде човек весел, е нещо духовно.” Учителят трябва да постави децата, които имат усмихнати лица, на по-видно място в класа. За да действат възпитателно върху меланхоличните. Вторият закон, който следва от закона на Хелмхолц и който също има голямо практическо приложение в педагогиката, гласи: „Каквото вярвате и каквото мислите, че има в един човек, то тая страна на неговия характер стимулирате и й давате възможност да се прояви.” Когато отидете при някого и мислите, че той е добродетелен, справедлив и пр., то давате благоприятни условия да се проявят у него тия качества. Ако мислите, че той е несправедлив и нервен, то подхранвате неговата нисша природа и го подтиквате да се прояви към вас по този начин.
към текста >>

27. Основни образователни принципи - Боян Боев (1883 – 1963)

Любовта като сила е любовта, при която човек е готов да живее и да се жертва за една велика божествена кауза.
Другите връзки са временни, плитки, те лесно отпадат. Любовта е една, но се проявява в безброй форми, според степента на човешкото съзнание. Но основните типове са четири: любовта като стремеж, като чувство, като сила и като принцип. „Любовта като стремеж е тая любов, която е повече позната на днешните хора. Любовта като чувство е приятелството, братството. Любовта като сила е любовта, при която човек е готов да живее и да се жертва за една велика божествена кауза. Любовта като принцип едва сега влиза в света. Тя обгръща всичко! В любовта като принцип няма никакви противоречия. Тя примирява всички противоречия в света”. Човек, който има любовта като принцип, чувства единството на всички същества и вижда и люби във всички форми Единния живот, Великото Разумно Начало.
към текста >>

Тя е майката на света.
Само любовта дава условия, за да се проявят всички велики добродетели. Без любовта добродетели не може да има.” Любовта е създала всичко в света. Всичко е потопено в нея. Тя движи всичко към слънчеви върхове. Тя е майката на света. Тя е създала всички същества. Тя е родила и слънцата. Учителят казва: „Цялото небе не е нищо друго освен изложба на любовта. Единственият красив път, по който човек може да постигне дарование, е любовта. Живот вечен е познаването на любовта.
към текста >>

„Да любиш, това е начало на новия живот, това е поставяне първия камък на Божествената сграда.
Човешкото сърце събира енергия, а умът я обработва. Това, което става в сърцето, винаги подкрепя човешкия ум. Ако човешкото сърце не изпраща кръв към мозъка, то последният спира своята дейност.” „Любовта е това, което ни ориентира в живота. Тя е това, което ориентира ума, сърцето и волята ни и ни учи, как да живеем. Тя ни ориентира да мислим добре, да чувстваме добре и да постъпваме добре.” „Да любиш, това е начало на новия живот, това е поставяне първия камък на Божествената сграда. Да любиш, това значи да изградиш в душата си храм, в който да обитава Безграничния.” Любовта дава устой и сила на волята; затова тя изключва страха. Човекът на любовта има сила, която не отстъпва пред никакво насилие. Любовта е врата, през която се влиза в царството на знанието и истината. Без любовта не можем да придобием мъдростта и да разберем истината.
към текста >>

Божествената любов можем да сравним с топлина от толкова милиона градуса, че всички недостатъци, хвърлени в огъня на любовта, се преобразяват.
Страданията на човека продължават, докато зърне първия лъч на любовта! Учителят казва: „При най-малкото разколебаване в любовта, идат нещастията. И при най-малкото решение на човека да върви по пътя на любовта, идват радостта, хармонията и животът! Само като помисли човек за любовта, и обновата идва.” Любовта претопява недостатъците и ги превръща в скъпоценни камъни. Божествената любов можем да сравним с топлина от толкова милиона градуса, че всички недостатъци, хвърлени в огъня на любовта, се преобразяват. Всичко се стопява при нейната температура. Ето защо целият днешен строй, всички днешни форми ще се стопят, и тогава ще се влезе в новия живот. „Ако човек приложи законите на любовта, мъдростта и истината, може да се освободи от погрешките си - да стане съвършен. Искате ли да се освободите от погрешките си, стъпете на диска на любовта и пуснете нейния ток да тече през вас. За да запази чистотата и съвършенството си, човек трябва да прилага в живота си Божествената любов.”
към текста >>

За да запази чистотата и съвършенството си, човек трябва да прилага в живота си Божествената любов.”
Божествената любов можем да сравним с топлина от толкова милиона градуса, че всички недостатъци, хвърлени в огъня на любовта, се преобразяват. Всичко се стопява при нейната температура. Ето защо целият днешен строй, всички днешни форми ще се стопят, и тогава ще се влезе в новия живот. „Ако човек приложи законите на любовта, мъдростта и истината, може да се освободи от погрешките си - да стане съвършен. Искате ли да се освободите от погрешките си, стъпете на диска на любовта и пуснете нейния ток да тече през вас. За да запази чистотата и съвършенството си, човек трябва да прилага в живота си Божествената любов.” „Любовта като се докосне до някой лош човек, злото веднага го напуща. До когото се докосне любовта, тя извършва преврат у него. Докато любовта е в човека, той е готов на всички жертви.” Единственото нещо, което поправя всичко в света, това е любовта. Единственото нещо, което отхвърля страданията и скърбите, това е любовта.
към текста >>

Само чистият може да обича с Божествена любов.
Ако е нощ, ще му запалите свещ. Като обичате някого, вие давате и взимате. Има обмяна между вас. Чистотата прави човека възприемчив към възвишените трептения на любовта. Чистотата е въздухът, в който любовта може да се проявява. Само чистият може да обича с Божествена любов. Учителят казва: ”Любовта отхвърля всяка нечистота. Невъзможно е да се живее чист живот без любов. Хората на безлюбието винаги живеят нечист живот. Човекът на любовта не може да направи престъпление.”
към текста >>

28. 05. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Един ученик, когато влезе в една Божествена школа и почне да работи върху себе си, може да помисли, че работите му трябва да се оправят, че той е в хармония с цялата природа, с Бога, следователно всички мъчнотии трябва да се премахнат и да дойдат най- благоприятните условия.
Запример ученикът от първо отделение идущата година трябва да бъде във второ и т.н. Всяка година има нов материал, съвсем друга работа. Същото се отнася и за духовния ученик. За всяко време, за всяка епоха има предвидено известна работа. Щом отлагаш, после условията ще станат по-трудни. Един ученик, когато влезе в една Божествена школа и почне да работи върху себе си, може да помисли, че работите му трябва да се оправят, че той е в хармония с цялата природа, с Бога, следователно всички мъчнотии трябва да се премахнат и да дойдат най- благоприятните условия. Напротив, когато човек стане ученик, мъчнотиите се увеличават. Тук има един важен закон: Отначало човек в Школата е като оглашен и всичко върви гладко. Той мисли, че все така ще продължава, обаче след няколко години много лесен живот, изведнъж дойдат бури, изпитания и мъчнотии в живота му. Това показва, че от този момент той е приет за ученик. Причината е тази: духовният ученик ускорява своето развитие и това, което обикновеният човек учи бавно, в продължение на стотина прераждания, той може да го вземе за няколко такива.
към текста >>

Когато един човек стане ученик на Божествената школа, тогава той има подкрепата на духовния свят и възвишените същества му оказват известно внимание и му дават своята благодат.
Но, за да може да придобие тази светлина, този простор на душата, трябва да стане едно нещо, което на окултен език се казва „ускорено ликвидиране на кармата". Тази карма трябва да се ликвидира, за да можеш да станеш по-скоро една свободна душа. Затова идва тази буря в живота на човека и той трябва да се радва за това. Когато човек се откаже от ученичеството, тогава и мъчнотиите изчезват, обаче заедно с това и благоприятните условия за неговото развитие ще изчезнат. Невидимият свят се оттегля от него. Когато един човек стане ученик на Божествената школа, тогава той има подкрепата на духовния свят и възвишените същества му оказват известно внимание и му дават своята благодат. Как ученикът може да се справи с изпитанията си? - Тайната е човек да има връзка с Бога. Тогава той лесно ще може да преодолява мъчнотиите. Това беше като въведение. Учителят казва така: Първото качество, с което ученикът трябва да почне и което е предвидено в Школата на Всемирното Братство, е смирението. Защо?
към текста >>

Една майка има няколко деца, с които мъчно се справя, понеже не живеят в съгласие, а постоянно се карат.
Но има радости, които не зависят от външните условия. Те са истинските радости. Който има такъв вътрешен мир, хармония, добро разположение в себе си, той действува магически на околните. Той, дето отиде, внася в душите на околните хора, без да говори, своето вътрешно състояние, своя мир. Ще ви кажа един пример, който ми казаха преди няколко деня. Една майка има няколко деца, с които мъчно се справя, понеже не живеят в съгласие, а постоянно се карат. Един ден отива у тях един доста напреднал брат, който има такова вътрешно състояние и е във връзка с Великото, Божественото, което работи в цялата природа. Той е спокоен, радостен, има вътрешен мир и с това съзнание той влиза в къщата. Веднага децата се смиряват, караниците престават и доволни и тихи се обхождат помежду си. В майката също настава един вътрешен мир, без нашият брат дори да им е говорил за това. Човек, който има изработени в себе си тези пет качества, постепенно придобива това вътрешно разположение, тази вътрешна радост, която не зависи от външните условия, в които е поставен.
към текста >>

В майката също настава един вътрешен мир, без нашият брат дори да им е говорил за това.
Ще ви кажа един пример, който ми казаха преди няколко деня. Една майка има няколко деца, с които мъчно се справя, понеже не живеят в съгласие, а постоянно се карат. Един ден отива у тях един доста напреднал брат, който има такова вътрешно състояние и е във връзка с Великото, Божественото, което работи в цялата природа. Той е спокоен, радостен, има вътрешен мир и с това съзнание той влиза в къщата. Веднага децата се смиряват, караниците престават и доволни и тихи се обхождат помежду си. В майката също настава един вътрешен мир, без нашият брат дори да им е говорил за това. Човек, който има изработени в себе си тези пет качества, постепенно придобива това вътрешно разположение, тази вътрешна радост, която не зависи от външните условия, в които е поставен. Такъв човек ще има благоволението на Бога, на ангелите, на Белите Братя и на всички добри хора в света. Той ще влезе във връзка с тях. Ние не сме Бели Братя, ние сме ученици на Белите Братя. Някой иска да отиде в Индия и там да получи посвещение от адептите.
към текста >>

29. ЯВОРОВИ ПРИСОИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Не да не зачитаме баща си и майка си, но да разширим любовта си.
Чистота значи да не внасяш еднообразие в живота си. Грехът е свързан с еднообразието. Например кажеш против някого, че той е такъв и такъв, утре пак кажеш същото, всеки ден повтаряш едно и също... * Трябва да разширим кръга на любовта си. Не да не зачитаме баща си и майка си, но да разширим любовта си. Трябват ви много сравнения, за да ви стане въпросът ясен. Да обичаш врага си, това значи да си по-силен от него. Ти като го обичаш, той ще хвърли оръжието и ще дойде без оръжие. Да обичаш врага си, това е най-силното оръжие. Като влезе човек в космичното съзнание, той влиза в Цялото.
към текста >>

Когато апостол Павел казва: „Ухо не е чуло и око не е видяло онова, което Бог е приготвил за вас", под това той не подразбира ли преживяване пълнотата на Божествената Любов?
- В живота на човека трябва да има разнообразие, както в Божествения живот има разнообразие. Това значи човек да не се ограничава само с размишление и молитва, но да Върши и Външна работа, и то разнообразна, например: екскурзии, гимнастики, строеж на чешми, правене на пътища, земеделска работа. Най-важното е стремежът на човека да върши Волята Божия и то в мисли, в чувства и в постъпки: в мисли -чрез изпращане към човечеството на мощни, добри мисли в духа на новите идеи; в чувства - чрез изпращане на любов към другите; в постъпки - чрез показване на хората Пътя на новите идеи, за да ги събуди за Новото. Един брат се обърна към Учителя: - Нали под „небесен живот" трябва да разбираме място, дето царува пълнотата на Божията Любов? Когато апостол Павел казва: „Ухо не е чуло и око не е видяло онова, което Бог е приготвил за вас", под това той не подразбира ли преживяване пълнотата на Божествената Любов? Защото тази любов, която човек преживява сега на Земята, е само слабо отражение, бледа проекция на пълнотата на Божията Любов. - Това е така, но не може да се разправя на всички хора, защото няма да го разберат. Любовта трябва да бъде към Всичко, и като се каже Всичко, се подразбира Цялото, Бог и Всичко, което Бог е създал. * * * Беседите, които Учителя държа на Яворови присои през лятото на 1934 г., са отпечатани в томчето „Великото в живота".
към текста >>

30. Даровете на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако майката няма любов към сина си и ако бащата няма любов към дъщеря си, техният живот - на родителите - се скъсява.
Това е вадата на живота, която тече към вас. Затова Любовта трябва да се тури като основа на живота, защото щом се отбият вадите на живота, идват всички нещастия на хората. Който ви обича е извор, отдето вие черпите. Бъдете внимателни към този извор, да не го огорчите с нищо. Като изучавате живота, ще видите колко е важна Любовта. Ако майката няма любов към сина си и ако бащата няма любов към дъщеря си, техният живот - на родителите - се скъсява. И обратното е вярно: ако синът няма любов към майка си и ако дъщерята няма любов към баща си, животът на сина и дъщерята се скъсява. Питаш: „Защо трябва да обичам? " - За да се продължи животът ти, за да бъдеш свободен, за да бъдеш щастлив. Който обича, живее по-дълго, който обича по-малко, по-малко живее. Сега вие сте умрели хора, които се разговарят в гроба.
към текста >>

И обратното е вярно: ако синът няма любов към майка си и ако дъщерята няма любов към баща си, животът на сина и дъщерята се скъсява.
Затова Любовта трябва да се тури като основа на живота, защото щом се отбият вадите на живота, идват всички нещастия на хората. Който ви обича е извор, отдето вие черпите. Бъдете внимателни към този извор, да не го огорчите с нищо. Като изучавате живота, ще видите колко е важна Любовта. Ако майката няма любов към сина си и ако бащата няма любов към дъщеря си, техният живот - на родителите - се скъсява. И обратното е вярно: ако синът няма любов към майка си и ако дъщерята няма любов към баща си, животът на сина и дъщерята се скъсява. Питаш: „Защо трябва да обичам? " - За да се продължи животът ти, за да бъдеш свободен, за да бъдеш щастлив. Който обича, живее по-дълго, който обича по-малко, по-малко живее. Сега вие сте умрели хора, които се разговарят в гроба. Главите на умрелите хора трябва да узреят.
към текста >>

Тогава Любовта е Божествена.
Сега вие сте умрели хора, които се разговарят в гроба. Главите на умрелите хора трябва да узреят. Умрелият трябва да почне да люби, за да види, че може да живее. И ако любовта на другите, които ни обичат, не ни помогне да преминем от смърт в живот, тогава каква е тази любов? Като обичам някого, той трябва да премине от смърт в живот! Тогава Любовта е Божествена. Ако обичаш, ти живееш. Ако те обичат някои, те живеят. Ние остаряваме от нашия егоизъм и се подмладяваме от Божията Любов. И като отива човек в онзи свят, да отива с любов. Няма по-красив момент от този, който наричат възкресение.
към текста >>

Онзи, когото обичаш с Божествена Любов, става красив.
Любовта - това е новата музика. Аз не искам да ви туря на механична дисциплина. Проявете онова, което е вложено във вас. Нищо натрапено не правете. Без Любовта човек е празен орех, нищо не остава от него - посаждай го, колкото искаш. Онзи, когото обичаш с Божествена Любов, става красив. Когото не обичаш с Божествена Любов, потъмнява. Като заровиш плода, нали най-напред няма никакъв вид, но после постепенно пониква красивото и ценно растение. Любовта е като водата, която дава условия на всичко да расте. Ако Любовта не дойде, заложените дарби ще останат недоразвити, човек с всичките си дарби ще остане недоразвит. Колкото повече ви обичат, толкова повече дарби ще имате.
към текста >>

Когото не обичаш с Божествена Любов, потъмнява.
Аз не искам да ви туря на механична дисциплина. Проявете онова, което е вложено във вас. Нищо натрапено не правете. Без Любовта човек е празен орех, нищо не остава от него - посаждай го, колкото искаш. Онзи, когото обичаш с Божествена Любов, става красив. Когото не обичаш с Божествена Любов, потъмнява. Като заровиш плода, нали най-напред няма никакъв вид, но после постепенно пониква красивото и ценно растение. Любовта е като водата, която дава условия на всичко да расте. Ако Любовта не дойде, заложените дарби ще останат недоразвити, човек с всичките си дарби ще остане недоразвит. Колкото повече ви обичат, толкова повече дарби ще имате. Чрез Любовта хората ще станат даровити.
към текста >>

31. Незнайното, което иде - Боян Боев (1883 – 1963)

Каква е разликата между тази любов и Божествената?
всеки ден човек трябва да има ново прозрение, ново откровение за Любовта. Любовта е един безграничен свят. Като влезеш в нея, ще вървиш от слава в слава. Един брат попита: - Учителю, Вие казвате, че хората сега имат любов, но любов, от която умират. Каква е разликата между тази любов и Божествената? Учителя отговори: - Новата любов е тази, от която хората възкръсват. Нали е казано: „Като чуят гласа на Сина Человечески, мъртвите ще възкръснат". Това е гласът на Любовта. От сегашната любов хората умират, понеже има примеси в нея.
към текста >>

Ти носиш цяла кола, натоварена с какво ли не, но в Божествената кола има място само за теб, без никакъв товар.
А човешката любов ограничава, тя ти дири сметка къде ходиш, какво правиш. Думата „любов" е псевдоним. Вие не знаете името на Любовта. Ако знаете това име, каквото кажете, ще стане. Любовта не търпи никакъв товар. Ти носиш цяла кола, натоварена с какво ли не, но в Божествената кола има място само за теб, без никакъв товар. Всеки, който пита какво нещо е Любовта, е далеч от нея. Щом човек не е при извора, пита къде е изворът, а когато е при него, трябва ли да пита къде е изворът? Душата се приготовлява за света на Любовта. Това е копнеж в нея. Човек се приготовлява да бъде възприемчив към нейните трептения.
към текста >>

Нашата любов трябва да бъде чиста като любовта на майката.
Защо ще искаш да го завладееш? Като речеш да ограничиш Любовта, тя си отива, тогава виждаш, че не можеш да я ограничиш. Хората страдат при любовта, когато искат да я завладеят, т. е. да завладеят онези, които обичат. При истинската любов, като обича някого, човек обича и онези, които той обича. Нашата любов трябва да бъде чиста като любовта на майката. Майката се радва, когато детето й обича. Онези, които то обича, и тя ги обича. Майката се радва, когато повече души обичат нейното дете.
към текста >>

Майката се радва, когато детето й обича.
Като речеш да ограничиш Любовта, тя си отива, тогава виждаш, че не можеш да я ограничиш. Хората страдат при любовта, когато искат да я завладеят, т. е. да завладеят онези, които обичат. При истинската любов, като обича някого, човек обича и онези, които той обича. Нашата любов трябва да бъде чиста като любовта на майката. Майката се радва, когато детето й обича. Онези, които то обича, и тя ги обича. Майката се радва, когато повече души обичат нейното дете.
към текста >>

Майката се радва, когато повече души обичат нейното дете.
да завладеят онези, които обичат. При истинската любов, като обича някого, човек обича и онези, които той обича. Нашата любов трябва да бъде чиста като любовта на майката. Майката се радва, когато детето й обича. Онези, които то обича, и тя ги обича. Майката се радва, когато повече души обичат нейното дете.
към текста >>

32. Зазоряване на новата култура - Боян Боев (1883 – 1963)

Една разумна Божествена вълна иде и преустройва света.
Там е сега спасението. Възлюбете Бога! Светът механически не може да се подобри. Днешното положение не може да се оправи чрез война. Сега трябва да дойде нещо разумно. Една разумна Божествена вълна иде и преустройва света. Разумното действа у хората, изменя вътрешния строеж на техните мисли. Стига те да излязат от избите си, и светлината ще ги намери. Колко е ограничена мисълта на съвременните хора! Те нямат правилна мисъл. Утвърждаването в Истината трябва да бъде постоянно, в мисълта трябва да има едно вечно развитие, вечно утвърждаване В Истината.
към текста >>

Майката, ако не е одарена, не може да роди гений.
Ще дойде време, когато Христос ще израсне в хората, ще се прояви чрез тях, и тогава ще дойде Царството Божие на Земята. Новата епоха ще бъде епоха на обнова. Обновата сега започва. Ако някои мислят, че могат да тласнат света в път, в който Божественото не иска, те много се лъжат, защото има един център, откъдето се регулират нещата. Бъдещата култура трябва да се отличава с три неща: Първо, повдигане на жената; второ, повдигане на бедните, на слабите в света,- трето, застъпване за правата на човека - човещина, свобода и никакво насилие. Майката, ако не е одарена, не може да роди гений. За да се родят светии, трябва да се повдигне жената. Ще има взаимопомощ и братство. Както в тялото няма господар и слуга - например ръцете работят за теб, но на масата сядаш заедно с тях - така ще бъде и с хората през новата епоха, няма да сложиш на другите вън да ядат, но ще седнете заедно на трапезата. Занапред хората могат да бъдат само слуги. На никого не е позволено да бъде господар.
към текста >>

33. Екскурзия до хижа „Алеко'през ноември 1943 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

И ето, на другия ден наблюдателят на Черни връх пристигна от върха със сърдечен поздрав от майка си, баба Мария и с един грамаден домашен хляб.
Понякога слънчевите лъчи проникваха през някой отвор в тях и позлатяваха мъглата с най-чудни краски от жълта до червено-виолетова, с всички оттенъци. Тайна молитва, молитви и песни в тая чудно красива обстановка! След това - обмяна на няколко думи с Учителя, по-дълъг или по-къс разговор и връщане в хижата, в свещено, благоговейно състояние на душата, която е прозряла за няколко мига величието на Бога. И през целия ден впечатленията от изгрева и преживяното на Мечата поляна изпълваха душите е особена светлина и образуваха основния тон на нашето душевно разположение. По телефона от Черни връх узнаха, че Учителя е на хижата е група братя и сестри. И ето, на другия ден наблюдателят на Черни връх пристигна от върха със сърдечен поздрав от майка си, баба Мария и с един грамаден домашен хляб. Гошо много се зарадва, че отново успя да влезе във връзка с Учителя, когото дълбоко уважаваше и обичаше. Спомените на Гошо от неколкодневния престой на Черни връх преди две години бяха незаличими и дълбоки. Тогава именно той позна Учителя, тогава се създадоха връзки между него и Учителя. Няколко души през деня отделихме малко време да прескочим до Яворови присои, които са на около 45 минути разстояние от хижата. Когато отидохме там, живо възкръснаха у нас спомените от летуването на
към текста >>

Любовта, която скоро изгаря, е човешка, а любовта, която не изгаря и постепенно се увеличава е Божествена.
Ето някои мисли от прочетеното: „Никакво добро не можете да направите, ако не любите Бога. Любите ли Бога, Той ще ви се изяви и тогава вашата любов ще стане като Неговата. Щастието и радостта, които изчезват, са човешки. А щастието и радостта, които не изчезват, са Божествени. Любовта, която скоро изгаря, е човешка, а любовта, която не изгаря и постепенно се увеличава е Божествена. Всеки, който отслабва в любовта, върви по човешки път. Всеки, който отслабва в знанието, върви по човешки път. Когато повярвате в Божественото, силни сте. Не търсете Христа вън от вас. Той е вътре във вашата душа.
към текста >>

Понеже хората смесват човешката любов и Божествената, затова идват разочарованията.
" Има нещо в човека, което му нашепва истината. Човешката душа не може да бъде излъгана. Казвам: който работи за Бога, той е свободен. Но всеки казва, че работи за Бога. А това трябва да се разбира вътрешно. Понеже хората смесват човешката любов и Божествената, затова идват разочарованията. Има същества, чието съзнание е по-висше. Те осмислят нещастията. Те са носители на възвишеното. Светлината у тях е по-ярка. Когато човек обича, тези същества идват при него и се проявяват чрез него.
към текста >>

34. 07. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО ЧЕРНИ ВРЪХ 23.IX.1941 г. за 4 дни - Боян Боев (1883 – 1963)

Ръководителите на кармата, като видят, че някой човек се въплъщава на земята и има нужда от мекота, нареждат така детето, че то да получава повече от майка си, а твърдост от баща си.
Двете уши на човека не са еднакви и когато дясното ухо е по-голямо, това показва по-голяма активност сега, отколкото в миналото. Значи, лявото е миналото, а дясното — настоящето. Има разумни сили зад всички процеси.Не казвайте, че няма кой да ви обича, защото не е вярно това — светлината ви обича, въздухът, земята, Бог ви обича, защото светлите Същества идват при вас. Помагат ви и си отиват след това. За всички същества има архива. Ръководителите на кармата, като видят, че някой човек се въплъщава на земята и има нужда от мекота, нареждат така детето, че то да получава повече от майка си, а твърдост от баща си. Но предопределението никак не ограничава нашата воля. Много мъчно е да се откаже човек от един навик. Трябва да му дойде голямо страдание, за да се отучи от него. Когато човек прави зло, той сам се ограничава, защото не върви в съгласие със законите на природата. Черни връх е висок 2286 м, а Резньовете са с 4 м по-ниски.
към текста >>

Светия е този, който възприема Божествената светлина разпръсква я наоколо и се образува ореол.
Но предопределението никак не ограничава нашата воля. Много мъчно е да се откаже човек от един навик. Трябва да му дойде голямо страдание, за да се отучи от него. Когато човек прави зло, той сам се ограничава, защото не върви в съгласие със законите на природата. Черни връх е висок 2286 м, а Резньовете са с 4 м по-ниски. Светия е този, който възприема Божествената светлина разпръсква я наоколо и се образува ореол. Ако простите на някого и ви е неприятно да го срещнете, това не е прощаване за Бога. Ще го обичате, и ще оставите това, заслужава или не. Значи, да простиш и да обичаш, това е доста трудна работа, но вие трябва да разрешите тази малка задача. Защото сега с малко можете да я разрешите, а после и с много няма да можете да я разрешите. Обичайте, когато ви е добре и когато не страдате.
към текста >>

35. 10. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ В САЛОНА НА ИЗГРЕВ - Боян Боев (1883 – 1963)

Правата мисъл е Божествена мисъл и трябва да имате желание тя да се реализира във вас като Любов.
Вие страдате, защото не сте мислили. Христос казва: "Каквото поискате, ще ви бъде дадено", но ако не получавате това, значи че зле просите и не мислите право, искате неща, който не са прави. Човек трябва да престане да бъде животно и да започне да мисли право. А щом прави грешки, значи не мисли. Щом престанете да мислите за Бога, то скръбта ще дойде. Правата мисъл е Божествена мисъл и трябва да имате желание тя да се реализира във вас като Любов. Бог трябва да бъде във вас като слънцето — някой ден може да не го виждате, има облаци, но всеки път през облаците минава неговата светлина и топлина и вие знаете, че облаците ще изчезнат, но Слънцето няма да изчезне. Тъй че, мъчнотиите, които човек има ще изчезнат, но реалността — Бог ще си стои всякога. Не мислете, че Бог ни е забравил. Не, ние сме го забравили и все е едно, когато едно дете не знае името на баща си и майка си може да се загуби но обратното е, когато знае, то го казва и ще ги намери. Четете беседите и Евангелието.
към текста >>

Не, ние сме го забравили и все е едно, когато едно дете не знае името на баща си и майка си може да се загуби но обратното е, когато знае, то го казва и ще ги намери.
Щом престанете да мислите за Бога, то скръбта ще дойде. Правата мисъл е Божествена мисъл и трябва да имате желание тя да се реализира във вас като Любов. Бог трябва да бъде във вас като слънцето — някой ден може да не го виждате, има облаци, но всеки път през облаците минава неговата светлина и топлина и вие знаете, че облаците ще изчезнат, но Слънцето няма да изчезне. Тъй че, мъчнотиите, които човек има ще изчезнат, но реалността — Бог ще си стои всякога. Не мислете, че Бог ни е забравил. Не, ние сме го забравили и все е едно, когато едно дете не знае името на баща си и майка си може да се загуби но обратното е, когато знае, то го казва и ще ги намери. Четете беседите и Евангелието. Вършете това пред всяка друга работа. Трябва да намерите време за това... За да се упражни умът ви, да го впрегнете на работа и да търсите вътрешния смисъл на всичко. Влизането в тази вътрешна школа зависи от благоволението на Бога и на когото Бог благоволява, той влиза.
към текста >>

36. 16. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ ЛЮБОВТА КЪМ БОГА - Боян Боев (1883 – 1963)

Божествената мисъл внася радост и живот.
РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ ЛЮБОВТА КЪМ БОГА Любовта към Бога е най-великия подтик. Божията Любов е сила, която разрешава напълно всички въпроси, а любовта към ближния — на половина, а пък любовта към врага (на себе си) — 1/4 (една четвърт). Дръжте Божественото в себе си, за да имате на какво да разчитате. Божествената мисъл внася радост и живот. Бог е вътре във вас и не трябва да разваляте това, което Той прави вътре във вас. Любовта към Бога заема най-високото място в човешката глава (в мозъка), а центърът на личността е зад него. Центровете на съвестта, справедливостта и милосърдието също така са по-ниско. Любовта пък, която имат младите е най-ниския връх. А любовта на майката към детето е сравнително по-висок връх.
към текста >>

А любовта на майката към детето е сравнително по-висок връх.
Божествената мисъл внася радост и живот. Бог е вътре във вас и не трябва да разваляте това, което Той прави вътре във вас. Любовта към Бога заема най-високото място в човешката глава (в мозъка), а центърът на личността е зад него. Центровете на съвестта, справедливостта и милосърдието също така са по-ниско. Любовта пък, която имат младите е най-ниския връх. А любовта на майката към детето е сравнително по-висок връх. Приятелството е още по-висок връх. От върха на Любовта към Бога идват върховете на Вярата, Надеждата, милосърдието и всичките добродетели. Когато сте в най-голямото страдание, Бог е над тебе и пред тебе и ти подава ръка, само че, трябва да имаш вира — кажете си тогава: Господи, аз съм немощен, а Ти си силен, прояви се и Бог ще се прояви тогава. Еволюцията в света ще започне от Любовта към Бога. Там е началото.
към текста >>

37. 07. Важно психично условие за дълбокото дишане - Боян Боев (1883 – 1963)

Присъствието на Божествената мисъл в съзнанието при дишането Учителя нарича опорна точка.
Хубавите картини извикват в ума ни хубави мисли, чувства и постъпки. Не дръж в ума си образа на счупена стомна или скарването на хора. Този въпрос има отношение с дишането. Ако държиш в ума си отрицателни картини, дишането ти няма да бъде правилно. Правилното дишане изисква да имаш хубаво разположение на духа и да си изпълнен с красиви мисли". Присъствието на Божествената мисъл в съзнанието при дишането Учителя нарича опорна точка. За необходимостта от подобна психична активност при дишането Учителя се изразява със следните думи (15): "За да приложите който и да е от методите за дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл. Каква е разликата между Божествената и човешката мисъл? Първата се отличава от последната по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което те пристигат до човешката душа.
към текста >>

Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл.
Този въпрос има отношение с дишането. Ако държиш в ума си отрицателни картини, дишането ти няма да бъде правилно. Правилното дишане изисква да имаш хубаво разположение на духа и да си изпълнен с красиви мисли". Присъствието на Божествената мисъл в съзнанието при дишането Учителя нарича опорна точка. За необходимостта от подобна психична активност при дишането Учителя се изразява със следните думи (15): "За да приложите който и да е от методите за дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл. Каква е разликата между Божествената и човешката мисъл? Първата се отличава от последната по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което те пристигат до човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл, това значи да се изкачите на най-високия планински връх и от там да я възприемете. Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живот тя ще бъде светлина за душата ви.
към текста >>

Каква е разликата между Божествената и човешката мисъл?
Ако държиш в ума си отрицателни картини, дишането ти няма да бъде правилно. Правилното дишане изисква да имаш хубаво разположение на духа и да си изпълнен с красиви мисли". Присъствието на Божествената мисъл в съзнанието при дишането Учителя нарича опорна точка. За необходимостта от подобна психична активност при дишането Учителя се изразява със следните думи (15): "За да приложите който и да е от методите за дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл. Каква е разликата между Божествената и човешката мисъл? Първата се отличава от последната по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което те пристигат до човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл, това значи да се изкачите на най-високия планински връх и от там да я възприемете. Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живот тя ще бъде светлина за душата ви. Мощно нещо е Божественото.
към текста >>

Да възприемете една Божествена мисъл, това значи да се изкачите на най-високия планински връх и от там да я възприемете.
За необходимостта от подобна психична активност при дишането Учителя се изразява със следните думи (15): "За да приложите който и да е от методите за дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл. Каква е разликата между Божествената и човешката мисъл? Първата се отличава от последната по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което те пристигат до човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл, това значи да се изкачите на най-високия планински връх и от там да я възприемете. Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живот тя ще бъде светлина за душата ви. Мощно нещо е Божественото. Който живее с Божествени мисли, той всякога е силен". Изобщо, при дишането приемаме толкова повече Божествени блага, колкото повече в своето съзнание сме в по-голяма хармония с цялото Битие. А висшият израз на хармонията е Любовта.
към текста >>

Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живот тя ще бъде светлина за душата ви.
Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл. Каква е разликата между Божествената и човешката мисъл? Първата се отличава от последната по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което те пристигат до човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл, това значи да се изкачите на най-високия планински връх и от там да я възприемете. Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живот тя ще бъде светлина за душата ви. Мощно нещо е Божественото. Който живее с Божествени мисли, той всякога е силен". Изобщо, при дишането приемаме толкова повече Божествени блага, колкото повече в своето съзнание сме в по-голяма хармония с цялото Битие. А висшият израз на хармонията е Любовта. Ето защо, когато нашето съзнание при дишането е изпълнено с Любов, ще имаме най- големи постижения.
към текста >>

Всяка Божествена енергия, която слиза отгоре, трябва да мине първо през дихателната система, оттам да се качи в ума и после да слезе в сърцето.
Пълното или дълбокото дишане? За пълното дишане помага главно Любовта! Тя е необходимо условие за пълното дишане. Когато диша, човек трябва да оценява въздуха като голямо благо. Тогава въздухът прониква и в най- отдалечените клетки на дробовете и им изпраща своята прана - жизнена енергия, която те извличат и изпращат по целия организъм. Всяка Божествена енергия, която слиза отгоре, трябва да мине първо през дихателната система, оттам да се качи в ума и после да слезе в сърцето. Дишайте с Любов, ако искате да имате всякога добро вътрешно разположение. Разгневите ли се малко, цялата хармония в организма се нарушава, а с това и дишането не става правилно". Кой е новият начин на дишане? Разумни сили стоят зад всички природни процеси. И тия сили изтичат от Любовта на Световното сърце.
към текста >>

При дишането трябва да съзнаваме, че въздухът е израз на Любовта на Великата мирова майка към нейните деца.
Цялата Природа е изложба на Разумността и Любовта. Също и въздухът е израз на Любовта на тези Космични сили, които стоят зад всички видими явления. Разумното начало в света ни дава като любовен дар за нашето повдигане въздуха с всички ценни сили, които го проникват. Тая идея трябва да буди в нас при дишането свещен трепет, благоговение, благодарност и любов към Великата Разумност. Това е дишане с Любов! При дишането трябва да съзнаваме, че въздухът е израз на Любовта на Великата мирова майка към нейните деца. Световното сърце е приготвило всички възможности за своите деца и с нежна и любеща ръка ги води към сияйните простори на светлината, свободата и радостта. Когато тая идея живо изпълва съзнанието ни при дишането - това е дишане с Любов. Тогава дишането става свещенодействие. То става разговор между човека и Бога! Тогава то става мощен фактор за физичното и духовното повдигане на човечеството.
към текста >>

38. 33. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА - Боян Боев (1883 – 1963)

Посейте в душата си всички семенца на Божествената Любов.
Той има организирано духовно тяло. Трябва да се дадат най-добрите условия на физическото тяло, за да може то да се развива правилно. Трябва да се дадат условия на сърцето, за да могат чувствата да се развиват правилно. И да се дадат хубави условия на ума, за да може да се развие и той правилно. И благата, които се дават, трябва да бъдат общи за всички. Посейте в душата си всички семенца на Божествената Любов. И всички семенца на вярата, на знанието посейте в градината на своя ум. И всички семенца на надеждата посейте в своето сърце. И някои от плодовете, които се родят, давайте на онези, които имат нужда. Кое трябва да вземем за основа? Божественото, Възвишеното трябва да бъде главата, началото на човешкия живот!
към текста >>

Ако обикнеш някого и заради тая любов ти си готов да прегърнеш целия свят, ти обикнеш всички хора, всички хора стават мили за тебе, тогава тая любов е Божествена.
Страждущите могат да се избавят много лесно от страданията. Само с изпълнението на тези думи: "Приеми Любовта и ще се освободиш! " Как трябва да разбираме Любовта? Някой път вие считате за любов това, което не е любов. Ако обикнеш някого и заради тая любов ти си готов да прегърнеш целия свят, ти обикнеш всички хора, всички хора стават мили за тебе, тогава тая любов е Божествена. Първият момент на Любовта е като слънцето, което огрява всички! Мъдрецът, който има велика Божествена Любов, не може да гледа с пренебрежение на хората. Той гледа на всички еднакво. Той знае, защо страдащият страда и защо радващият се радва. Любовта има еднакво око за всички.
към текста >>

Мъдрецът, който има велика Божествена Любов, не може да гледа с пренебрежение на хората.
" Как трябва да разбираме Любовта? Някой път вие считате за любов това, което не е любов. Ако обикнеш някого и заради тая любов ти си готов да прегърнеш целия свят, ти обикнеш всички хора, всички хора стават мили за тебе, тогава тая любов е Божествена. Първият момент на Любовта е като слънцето, което огрява всички! Мъдрецът, който има велика Божествена Любов, не може да гледа с пренебрежение на хората. Той гледа на всички еднакво. Той знае, защо страдащият страда и защо радващият се радва. Любовта има еднакво око за всички. Всичкото зло иде оттам, че ние не обичаме всички хора еднакво. Трябва да се проповядва чистота в любовта.
към текста >>

И няма по-добро нещо от Божествената Любов.
Защото любовта е пътят, по който истинският живот може да дойде. При любовта е потребна чистота, за да може Божественият живот да протече! Как да се придобие чистотата и да се запази? Рибата, когато влезе в малка локва, се оцапва, а пък рибата, която живее в морето, не се оцапва. Няма по-страшно нещо в света от човешкия егоизъм. И няма по-добро нещо от Божествената Любов. – Как да добием оная свобода, за която копнее човешката душа? – Любовта е закон на свободата! Само разумният е свободен. Радвай се на чуждото щастие и пожелавай добро на всички, които срещаш! Това е пак даване.
към текста >>

Божествената любов е любов, която възкресява.
Щом Божественото съзнание в човека се пробуди, той е свободен. Дотогава той живее в един свят на ограничения. Какво е действието на Любовта? Хората имат сега любов, но любов, от която умират. Новата любов е, от която хората възкръсват. Божествената любов е любов, която възкресява. Нали е казано: "Като чуят гласа на Сина Человечески, мъртвите ще възкръснат." Това е гласът на Любовта! Някои проповядват спасение. Обаче, те не знаят, че спасението е дело на Любовта. Любовта е, която спасява! Няма по красиво нещо от Любовта.
към текста >>

Едно дете било пратено от майка си да купи едно шише дървено масло.
И всеки, който не може да види Божественото в тебе, той не може да ти бъде приятел. Новото е, ти да виждаш Божественото в другите и те да виждат Божественото в тебе. Любовта седи в малките работи. Грешката на хората е, че искат да се занимават с големи работи, а пък пренебрегват малките. Всяко страдание на другите е едно условие да се сближиш с тях. Едно дете било пратено от майка си да купи едно шише дървено масло. На връщане то изтървава шишето и го счупва. Спира се на това място и плаче. Среща го един човек и го пита, какво е станало. Детето му разправя. То не смее да се върне при майка си.
към текста >>

То не смее да се върне при майка си.
Едно дете било пратено от майка си да купи едно шише дървено масло. На връщане то изтървава шишето и го счупва. Спира се на това място и плаче. Среща го един човек и го пита, какво е станало. Детето му разправя. То не смее да се върне при майка си. Оня човек му казва: "Няма нищо". И отива и му купува ново шише. После отиват и купуват още един път дървено масло и детето се връща в къщи. От този момент детето и този човек стават близки приятели. И това приятелство продължава и занапред.
към текста >>

39. 49. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Майката в едно семейство е като гостилничаря в една гостилница.
Вече го има това. Като отидете в една гостилница, гостилничарят като не ви обича, вие трябва да плащате, а като ви обича, след като сте яли, той казва: „Не трябва да плащате". За в бъдеще така ще бъде. Тая разменна монета, с която ще си служат, е любовта. Това е днес като разказ от „Хиляда и една нощ", но това ще бъде утрешната действителност. Майката в едно семейство е като гостилничаря в една гостилница. Колко ù плаща детето? Детето, щом е яло, прегръща и целува майка си и си отива по работата. Така ще бъде между всички хора в новата епоха. Колко плащаме за слънцето, за светлината? Значи в разумния живот на природата това е вече една реалност!
към текста >>

Детето, щом е яло, прегръща и целува майка си и си отива по работата.
За в бъдеще така ще бъде. Тая разменна монета, с която ще си служат, е любовта. Това е днес като разказ от „Хиляда и една нощ", но това ще бъде утрешната действителност. Майката в едно семейство е като гостилничаря в една гостилница. Колко ù плаща детето? Детето, щом е яло, прегръща и целува майка си и си отива по работата. Така ще бъде между всички хора в новата епоха. Колко плащаме за слънцето, за светлината? Значи в разумния живот на природата това е вече една реалност! Ние сме клиенти на слънцето, на природата и нищо не плащаме. Значи този начин на живот вече съществува в природата.
към текста >>

Също така и божествената любов се отразява във всички същества и идва при вас.
Човек като изразява Божията любов, става съвършен. Понеже Бог се проявява чрез всички души, затова всички души са интересни, значи всички души са достойни за любовта. Достойни са за тая любов, която показваме към тях. Някой казва: „Как ще обичам всички? " Вие виждате всички неща, понеже слънчевата светлина се отразява в тях. Също така и божествената любов се отразява във всички същества и идва при вас. Вие ще обичате Бога, който се отразява във всички! Ще обикнете Бога, който се проявява чрез тях. Ще оставим Божията любов да мине през нас такава, каквато е. Няма да я преиначаваме в нищо. Всяко преиначаване зле се отразява.
към текста >>

40. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Един ученик, когато влезе в една Божествена школа и почне да работи върху себе си, може да помисли, че работите му трябва да се оправят, че той е в хармония с цялата природа, с Бога, следователно всички мъчнотии трябва да се премахнат и да дойдат най-благоприятните условия.
Запример ученикът от първо отделение идущата година трябва да бъде във второ и т.н. Всяка година има нов материал, съвсем друга работа. Същото се отнася и за духовния ученик. За всяко време, за всяка епоха има предвидено известна работа. Щом отлагаш, после условията ще станат по-трудни. Един ученик, когато влезе в една Божествена школа и почне да работи върху себе си, може да помисли, че работите му трябва да се оправят, че той е в хармония с цялата природа, с Бога, следователно всички мъчнотии трябва да се премахнат и да дойдат най-благоприятните условия. Напротив, когато човек стане ученик, мъчнотиите се увеличават. Тук има един важен закон: Отначало човек в Школата е като оглашен и всичко върви гладко. Той мисли, че все така ще продължава, обаче след няколко години много лесен живот, изведнъж дойдат бури, изпитания и мъчнотии в живота му. Това показва, че от този момент той е приет за ученик. Причината е тази: духовният ученик ускорява своето развитие и това, което обикновеният човек учи бавно, в продължение на стотина прераждания, той може да го вземе за няколко такива.
към текста >>

Когато един човек стане ученик на Божествената школа, тогава той има подкрепата на духовния свят и възвишените същества му оказват известно внимание и му дават своята благодат.
Но, за да може да придобие тази светлина, този простор на душата, трябва да стане едно нещо, което на окултен език се казва „ускорено ликвидиране на кармата”. Тази карма трябва да се ликвидира, за да можеш да станеш по-скоро една свободна душа. Затова идва тази буря в живота на човека и той трябва да се радва за това. Когато човек се откаже от ученичеството, тогава и мъчнотиите изчезват, обаче заедно с това и благоприятните условия за неговото развитие ще изчезнат. Невидимият свят се оттегля от него. Когато един човек стане ученик на Божествената школа, тогава той има подкрепата на духовния свят и възвишените същества му оказват известно внимание и му дават своята благодат. Как ученикът може да се справи с изпитанията си? - Тайната е човек да има връзка с Бога. Тогава той лесно ще може да преодолява мъчнотиите. Това беше като въведениe. Учителят казва така: Първото качество, с което ученикът трябва да почне и което е предвидено в Школата на Всемирното Братство, е смирението. Защо?
към текста >>

Една майка има няколко деца, с които мъчно се справя, понеже не живеят в съгласие, а постоянно се карат.
Но има радости, които не зависят от външните условия. Те са истинските радости. Който има такъв вътрешен мир, хармония, добро разположение в себе си, той действува магически на околните. Той, дето отиде, внася в душите на околните хора, без да говори, своето вътрешно състояние, своя мир. Ще ви кажа един пример, който ми казаха преди няколко деня. Една майка има няколко деца, с които мъчно се справя, понеже не живеят в съгласие, а постоянно се карат. Един ден отива у тях един доста напреднал брат, който има такова вътрешно състояние и е във връзка с Великото, Божественото, което работи в цялата природа. Той е спокоен, радостен, има вътрешен мир и с това съзнание той влиза в къщата. Веднага децата се смиряват, караниците престават и доволни и тихи се обхождат помежду си. В майката също настава един вътрешен мир, без нашият брат дори да им е говорил за това. Човек, който има изработени в себе си тези пет качества, постепенно придобива това вътрешно разположение, тази вътрешна радост, която не зависи от външните условия, в които е поставен.
към текста >>

В майката също настава един вътрешен мир, без нашият брат дори да им е говорил за това.
Ще ви кажа един пример, който ми казаха преди няколко деня. Една майка има няколко деца, с които мъчно се справя, понеже не живеят в съгласие, а постоянно се карат. Един ден отива у тях един доста напреднал брат, който има такова вътрешно състояние и е във връзка с Великото, Божественото, което работи в цялата природа. Той е спокоен, радостен, има вътрешен мир и с това съзнание той влиза в къщата. Веднага децата се смиряват, караниците престават и доволни и тихи се обхождат помежду си. В майката също настава един вътрешен мир, без нашият брат дори да им е говорил за това. Човек, който има изработени в себе си тези пет качества, постепенно придобива това вътрешно разположение, тази вътрешна радост, която не зависи от външните условия, в които е поставен. Такъв човек ще има благоволението на Бога, на ангелите, на Белите Братя и на всички добри хора в света. Той ще влезе във връзка с тях. Ние не сме Бели Братя, ние сме ученици на Белите Братя. Някой иска да отиде в Индия и там да получи посвещение от адептите.
към текста >>

41. 011 ЕДИНСТВО В ЛЮБОВТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой мисли, че мнозина го обичат: баща, майка, братя, сестри, приятели.
Той не говори истината. Христос казва: „Аз не дойдох да изпълня своята воля, а волята на Отца, който ме е проводил.” У вас има едно неразбиране, едно недоволство. Недоволството произтича от това, че вие не знаете, че Любовта е единна и неделима. Смешно е да мислите, че ви обичат двама или повече хора. В света само Един може да ви обича, никой друг. Някой мисли, че мнозина го обичат: баща, майка, братя, сестри, приятели. Всъщност не е така. Когато мислиш, че много хора те обичат, то е само привидно така. Обича те само Един – Бог. Щом те обикне Бог, всички хора ще те обичат. Има един разказ: Двама млади се обичали.
към текста >>

Под чист въздух разбирам Единната, Божествената Любов.
Ние казваме: „Моята любов”. Въпросът е да се върнем в Единната Любов – т.е. в Любовта на Бога. Тя да се прояви чрез нас. Човек трябва да влезе във връзка с чистия въздух, а не с нечистия. Под чист въздух разбирам Единната, Божествената Любов. Под нечист въздух разбирам любовта с примеси. Сега Бог иска от нас нещо. Той го иска със закон. Ние трябва да видим какво иска Бог от нас. Когато обичате някого, нали желаете да знаете какво е той?
към текста >>

А като дойдеш до Божествената Любов, тя обхваща всичко.
Ето как става това: човек трябва да има отличен ум, в който Бог може да се проявява; да има отлично сърце, в което Бог да се проявява; да има отлична душа, в която Бог да се проявява. Ти обичаш един човек, който има светъл ум. Това е една трета от истината. Ти обичаш някого за сърцето му. Това е една трета от истината. А като дойдеш до Божествената Любов, тя обхваща всичко. Тогава ти обичаш Божественото – Бога в човека.
към текста >>

42. 033 ВЪТРЕШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Каже ли някой, че не трябва да мисли за Бога, той изпада в положение на сираче, останало без баща и майка, ходи изпокъсано, немил-недраг.
Светията се моли дълго време, докато се вдъхнови и тогава получава нови мисли. Дето и да сте, в каквото и положение да сте, отделяйте половин или един час да мислите за Бога. Така се разширява съзнанието. Да мисли човек за Великото Разумно Начало, за Великия Център на Битието, това струва повече отколкото всички материални богатства, с които се разполага на земята. Мисълта за Бога обновява, подмладява и самото физическо тяло, защото енергиите достигат и до него. Каже ли някой, че не трябва да мисли за Бога, той изпада в положение на сираче, останало без баща и майка, ходи изпокъсано, немил-недраг. Тогава паразитите започват да го нападат и той изгубва посоката на живота си. Говоря символично. Ще направя превод: когато човек престане да мисли за Бога, той става уязвим и тъмни, изостанали същества го нападат. Човек не може да придобие нещо, ако не се моли. Молете се, за да идва повече Светлина в съзнанието ви.
към текста >>

Майката казва, че не й останало време да се моли, понеже имала деца.
Ти можеш да се движиш и пак да се молиш, работата не изключва молитвата. Постоянно можеш да се молиш. Само онзи, който живее в закона на Любовта, само той има разположение да се моли. Каквото прави, той всякога е в молитва. С други думи, в живота на любещия човек всичко е молитва. Майката казва, че не й останало време да се моли, понеже имала деца. Онзи, който сече дърва, казва, че не му остава време да се моли, понеже сече дърва. Онзи, който пише, казва същото. Всеки казва, че не му остава време за молитва, съзерцание и размишление. А пък то, най-първото е молитвата, а после другите работи. Защото най-първо ще дишаш, а после ще работиш.
към текста >>

Ще ви дам едно правило: за всеки човек има една Божествена вълна, която го подема.
Най-лениви, най-неспособни, най-недаровити ученици са тези, които не се молят. Дайте една тема на един неспособен ученик, той ще каже: "Отде се намери тази тема! " Ще се молите и когато сте разположени, и когато сте в противоречия, и когато имате тъмнина в съзнанието. Човек може да се уедини и всред хората. Уединението не е външен процес. Ще ви дам едно правило: за всеки човек има една Божествена вълна, която го подема. Като станеш сутринта, не бързай веднага да отидеш на нивата. Спри се, работи вътрешно, за да дойде тази Божествена вълна и тогава иди и започни работа. Ти може да си най-простия човек, но посети ли те Божественият Дух, от тебе все ще стане нещо. Ако в молитвата не участва мисълта, чувството и действието, тя не е истинска молитва. Да влезеш в скришната си стаичка, това значи да влезеш в своята девствена душа.
към текста >>

Спри се, работи вътрешно, за да дойде тази Божествена вълна и тогава иди и започни работа.
" Ще се молите и когато сте разположени, и когато сте в противоречия, и когато имате тъмнина в съзнанието. Човек може да се уедини и всред хората. Уединението не е външен процес. Ще ви дам едно правило: за всеки човек има една Божествена вълна, която го подема. Като станеш сутринта, не бързай веднага да отидеш на нивата. Спри се, работи вътрешно, за да дойде тази Божествена вълна и тогава иди и започни работа. Ти може да си най-простия човек, но посети ли те Божественият Дух, от тебе все ще стане нещо. Ако в молитвата не участва мисълта, чувството и действието, тя не е истинска молитва. Да влезеш в скришната си стаичка, това значи да влезеш в своята девствена душа. Тогава ще разбереш дълбокия смисъл на нещата и защо живееш. Молитвата е толкова по-определена, колкото съзнанието е по-високо.
към текста >>

43. 061 ПЪРВИЯТ ПОДТИК - Боян Боев (1883 – 1963)

Вторият подтик е Божествената Мъдрост.
Ята птици прелитаха високо в небето, а над тях шествието от бели облачета радостно пътуваше за някъде.'' ''Всички се бяхме заслушали в песента на Живота.'' ''Разговорът, който беше затихнал, продължи:'' – Някой казва: "Аз се моля." В молитвата и във всичко друго трябва да работим с Любовта. Тя е първият подтик. Вторият подтик е Божествената Мъдрост. Третият - Божествената Свобода. Любовта е колективна проява на всички Разумни Същества, които са завършили своето развитие и са станали едно с Бога. Ако Любовта не е колективна проява на всички Разумни Същества, тя не е Любов. Вашата Любов е тяхна и вашата Радост е тяхна. И обратно - тяхната Любов е ваша и тяхната Радост е ваша.
към текста >>

Третият - Божествената Свобода.
''Всички се бяхме заслушали в песента на Живота.'' ''Разговорът, който беше затихнал, продължи:'' – Някой казва: "Аз се моля." В молитвата и във всичко друго трябва да работим с Любовта. Тя е първият подтик. Вторият подтик е Божествената Мъдрост. Третият - Божествената Свобода. Любовта е колективна проява на всички Разумни Същества, които са завършили своето развитие и са станали едно с Бога. Ако Любовта не е колективна проява на всички Разумни Същества, тя не е Любов. Вашата Любов е тяхна и вашата Радост е тяхна. И обратно - тяхната Любов е ваша и тяхната Радост е ваша. В Любовта участват Бог и цялото Небе.
към текста >>

Трябва да познаваме човека, вън от неговата професия или форма като майка, баща, лекар и пр.
Не е важна службата, която заема човекът. Службата е нещо временно. Някой е поет, художник, мъж или жена. Ние трябва да се проявим. Проявлението седи в това, да изявим Божията Любов. Трябва да познаваме човека, вън от неговата професия или форма като майка, баща, лекар и пр. Трябва да познаваме човека като душа.
към текста >>

44. 062 ПРИТЧИ ЗА ЛЮБОВТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Както пиленцето слуша майка си, така и вие трябва да слушате Великата Майка - Любовта.
Малката Любов за кратко време може да се развие. Ако Любовта на човека не се увеличава, тя не е истинска. Любовта е Сила, на която нищо не може да се противопостави. Това е Свещеният Огън, през който трябва да прекарате всички ваши мисли и желания. Всички неща, които не са минали през Свещения Огън на Любовта, са нечисти. Както пиленцето слуша майка си, така и вие трябва да слушате Великата Майка - Любовта. Не й препятствайте да се прояви чрез вас. Който греши против Любовта, мъчно може да създаде хармония в себе си. Онези, които се противят на закона на Любовта, участта им е като на оня бивол, който застанал срещу влака и бил смазан. Всяко същество, в което се поражда желание да ограничи проявите на Божията Любов, бива смачкано като този бивол. Любовта е извор.
към текста >>

При Божествената Любов няма лишения.
Не се занимавайте с въпроса - кой кого обича. Това не е ваша работа. Този въпрос принадлежи на Бога. Добрите хора са антени, за да дойдат Божиите блага. Всяка една малка частица съдържа грамадна енергия и ако ние живеем в закона на Любовта, тази енергия ще се прояви. При Божествената Любов няма лишения. При нея човек е сигурен сто на сто. При Любовта има изобилие. Човекът на Любовта, като влезе в един дом, носи своите благословения. Божественото изключва ревността, съмнението, подозрението, грубостта и насилието. Любов, в която има ревност, не е никаква Любов.
към текста >>

45. 083 ВЛИЗАНЕ В ЕДИН ВЕЛИК СВЯТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Също така и всички хора в различни времена ще дойдат до Божествената Любов.
''Някой запита:'' – Учителю, Вие всякога ни говорите за Любовта, като нещо ново, непознато за нас, а ние мислим, че я познаваме. ''Учителят каза:'' – Хората не могат да схванат истинската Любов, понеже тези органи, чрез които тя може да се схване, не са развити още у човека. Всички буби не завиват пашкула си в един и същи ден. Също така и всички хора в различни времена ще дойдат до Божествената Любов. Тя сега е достъпна за хората с по-висока еволюция. Съвременните хора не разбират Любовта. Тя е Сила, която още не е позната на тях. Като четете Евангелието ще видите, че според мъчнотиите на живота, любовта на мнозина ще охладнее. Значи, няма да имат сила да издържат.
към текста >>

Божествената Любов е безграничен свят.
Това е човешката любов. Някои ме питат – какво означава тази Любов, за която говоря - Безграничната Любов, непроявената още Любов. В нея е Бог. Чрез нея Той се проявява. Животът има смисъл в Безграничното и Непроявеното. Божествената Любов е безграничен свят. Когато говоря за Любовта, не разбирам човешката любов. Любовта е нещо възвишено, което малцина са опитали. Докато дойде до истинската Любов, човек опитва чувствата. Хората могат да се възлюбят само като души. Когато обикнете някой човек като душа, няма да обръщате внимание на неговите слабости и грешки, както майката не обръща внимание на грешките на своето дете.
към текста >>

Когато обикнете някой човек като душа, няма да обръщате внимание на неговите слабости и грешки, както майката не обръща внимание на грешките на своето дете.
Божествената Любов е безграничен свят. Когато говоря за Любовта, не разбирам човешката любов. Любовта е нещо възвишено, което малцина са опитали. Докато дойде до истинската Любов, човек опитва чувствата. Хората могат да се възлюбят само като души. Когато обикнете някой човек като душа, няма да обръщате внимание на неговите слабости и грешки, както майката не обръща внимание на грешките на своето дете. Ако успеете да достигнете това нещо, вие сте разрешили една от важните задачи на живота си, вие сте дошли до положението да изпълните Волята Божия. Божествената Любов се отличава по това, че каквото придобиеш в нея, никой не може да ти го отнеме. При това, колкото си по-далече от онзи, когото обичаш, толкова си по-близо, толкова е по-силна Любовта ти. При човешката любов е обратно: само когато си близо до този, когото обичаш, любовта ти е силна, а когато си далеч, тя изчезва. Вие сте още в сянката на Любовта.
към текста >>

Божествената Любов се отличава по това, че каквото придобиеш в нея, никой не може да ти го отнеме.
Любовта е нещо възвишено, което малцина са опитали. Докато дойде до истинската Любов, човек опитва чувствата. Хората могат да се възлюбят само като души. Когато обикнете някой човек като душа, няма да обръщате внимание на неговите слабости и грешки, както майката не обръща внимание на грешките на своето дете. Ако успеете да достигнете това нещо, вие сте разрешили една от важните задачи на живота си, вие сте дошли до положението да изпълните Волята Божия. Божествената Любов се отличава по това, че каквото придобиеш в нея, никой не може да ти го отнеме. При това, колкото си по-далече от онзи, когото обичаш, толкова си по-близо, толкова е по-силна Любовта ти. При човешката любов е обратно: само когато си близо до този, когото обичаш, любовта ти е силна, а когато си далеч, тя изчезва. Вие сте още в сянката на Любовта. Необикновената Любов е нужна на хората. Има един велик, свят Живот, който вие не подозирате.
към текста >>

Чрез Божествената Любов вие влизате в този велик свят.
При човешката любов е обратно: само когато си близо до този, когото обичаш, любовта ти е силна, а когато си далеч, тя изчезва. Вие сте още в сянката на Любовта. Необикновената Любов е нужна на хората. Има един велик, свят Живот, който вие не подозирате. Има нещо велико и славно, за което даже на ум не ви е дохождало. Чрез Божествената Любов вие влизате в този велик свят.
към текста >>

46. 092 ЗАКОНИ НА МИСЪЛТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Никой не може да противодейства на Божествената мисъл.
Божествените мисли, в сравнение с човешките, с обикновените мисли, имат къси вълни и голям брой трептения. Значи имат мощни трептения, затова проникват всички други мисли. Никой и нищо не може да им се противопостави. Понякога виждаме - мисълта на някой човек се е спряла на две педи над главата му и не може да отиде по-горе. А той казва, че се е молил. Никой не може да противодейства на Божествената мисъл. Тя отива до своето предназначение. Човек трябва да храни Божествени мисли. Това значи: започни да мислиш, както Бог мисли. Да любиш, това значи, да мислиш. Любовта съдържа в себе си Божествена мисъл.
към текста >>

Любовта съдържа в себе си Божествена мисъл.
Никой не може да противодейства на Божествената мисъл. Тя отива до своето предназначение. Човек трябва да храни Божествени мисли. Това значи: започни да мислиш, както Бог мисли. Да любиш, това значи, да мислиш. Любовта съдържа в себе си Божествена мисъл. Тъй както вие разбирате Любовта, както чувствате, това не е Любов. Любовта съдържа онази Божествена мисъл, която разрешава мъчнотиите, отстранява препятствията. Любов, която не носи Божествена мисъл, не е Любов, това е невежество, това е безлюбие. Тъй щото, имате ли Божествената Любов, с нея имате и Божествената мисъл. Затова, когато говоря за Божествената Любов - да я възприемем, разбирам - в нас да се реализира заедно с нея и Божествената мисъл.
към текста >>

Любовта съдържа онази Божествена мисъл, която разрешава мъчнотиите, отстранява препятствията.
Човек трябва да храни Божествени мисли. Това значи: започни да мислиш, както Бог мисли. Да любиш, това значи, да мислиш. Любовта съдържа в себе си Божествена мисъл. Тъй както вие разбирате Любовта, както чувствате, това не е Любов. Любовта съдържа онази Божествена мисъл, която разрешава мъчнотиите, отстранява препятствията. Любов, която не носи Божествена мисъл, не е Любов, това е невежество, това е безлюбие. Тъй щото, имате ли Божествената Любов, с нея имате и Божествената мисъл. Затова, когато говоря за Божествената Любов - да я възприемем, разбирам - в нас да се реализира заедно с нея и Божествената мисъл. Едно от правилата гласи: за да се оправят работите ви, мислете. Защото Божествената мисъл е една реалност, която ще окаже своето мощно действие.
към текста >>

Любов, която не носи Божествена мисъл, не е Любов, това е невежество, това е безлюбие.
Това значи: започни да мислиш, както Бог мисли. Да любиш, това значи, да мислиш. Любовта съдържа в себе си Божествена мисъл. Тъй както вие разбирате Любовта, както чувствате, това не е Любов. Любовта съдържа онази Божествена мисъл, която разрешава мъчнотиите, отстранява препятствията. Любов, която не носи Божествена мисъл, не е Любов, това е невежество, това е безлюбие. Тъй щото, имате ли Божествената Любов, с нея имате и Божествената мисъл. Затова, когато говоря за Божествената Любов - да я възприемем, разбирам - в нас да се реализира заедно с нея и Божествената мисъл. Едно от правилата гласи: за да се оправят работите ви, мислете. Защото Божествената мисъл е една реалност, която ще окаже своето мощно действие. Имате тъмнина в себе си, скръбни сте, приемете Божествената мисъл.
към текста >>

Тъй щото, имате ли Божествената Любов, с нея имате и Божествената мисъл.
Да любиш, това значи, да мислиш. Любовта съдържа в себе си Божествена мисъл. Тъй както вие разбирате Любовта, както чувствате, това не е Любов. Любовта съдържа онази Божествена мисъл, която разрешава мъчнотиите, отстранява препятствията. Любов, която не носи Божествена мисъл, не е Любов, това е невежество, това е безлюбие. Тъй щото, имате ли Божествената Любов, с нея имате и Божествената мисъл. Затова, когато говоря за Божествената Любов - да я възприемем, разбирам - в нас да се реализира заедно с нея и Божествената мисъл. Едно от правилата гласи: за да се оправят работите ви, мислете. Защото Божествената мисъл е една реалност, която ще окаже своето мощно действие. Имате тъмнина в себе си, скръбни сте, приемете Божествената мисъл. Защо страдате?
към текста >>

Затова, когато говоря за Божествената Любов - да я възприемем, разбирам - в нас да се реализира заедно с нея и Божествената мисъл.
Любовта съдържа в себе си Божествена мисъл. Тъй както вие разбирате Любовта, както чувствате, това не е Любов. Любовта съдържа онази Божествена мисъл, която разрешава мъчнотиите, отстранява препятствията. Любов, която не носи Божествена мисъл, не е Любов, това е невежество, това е безлюбие. Тъй щото, имате ли Божествената Любов, с нея имате и Божествената мисъл. Затова, когато говоря за Божествената Любов - да я възприемем, разбирам - в нас да се реализира заедно с нея и Божествената мисъл. Едно от правилата гласи: за да се оправят работите ви, мислете. Защото Божествената мисъл е една реалност, която ще окаже своето мощно действие. Имате тъмнина в себе си, скръбни сте, приемете Божествената мисъл. Защо страдате? Защото нямате Божествена мисъл.
към текста >>

Защото Божествената мисъл е една реалност, която ще окаже своето мощно действие.
Любовта съдържа онази Божествена мисъл, която разрешава мъчнотиите, отстранява препятствията. Любов, която не носи Божествена мисъл, не е Любов, това е невежество, това е безлюбие. Тъй щото, имате ли Божествената Любов, с нея имате и Божествената мисъл. Затова, когато говоря за Божествената Любов - да я възприемем, разбирам - в нас да се реализира заедно с нея и Божествената мисъл. Едно от правилата гласи: за да се оправят работите ви, мислете. Защото Божествената мисъл е една реалност, която ще окаже своето мощно действие. Имате тъмнина в себе си, скръбни сте, приемете Божествената мисъл. Защо страдате? Защото нямате Божествена мисъл. Докога ще страдате? Докато я приемете.
към текста >>

Имате тъмнина в себе си, скръбни сте, приемете Божествената мисъл.
Любов, която не носи Божествена мисъл, не е Любов, това е невежество, това е безлюбие. Тъй щото, имате ли Божествената Любов, с нея имате и Божествената мисъл. Затова, когато говоря за Божествената Любов - да я възприемем, разбирам - в нас да се реализира заедно с нея и Божествената мисъл. Едно от правилата гласи: за да се оправят работите ви, мислете. Защото Божествената мисъл е една реалност, която ще окаже своето мощно действие. Имате тъмнина в себе си, скръбни сте, приемете Божествената мисъл. Защо страдате? Защото нямате Божествена мисъл. Докога ще страдате? Докато я приемете. Всички мъчнотии се разрешават с мисълта.
към текста >>

Защото нямате Божествена мисъл.
Затова, когато говоря за Божествената Любов - да я възприемем, разбирам - в нас да се реализира заедно с нея и Божествената мисъл. Едно от правилата гласи: за да се оправят работите ви, мислете. Защото Божествената мисъл е една реалност, която ще окаже своето мощно действие. Имате тъмнина в себе си, скръбни сте, приемете Божествената мисъл. Защо страдате? Защото нямате Божествена мисъл. Докога ще страдате? Докато я приемете. Всички мъчнотии се разрешават с мисълта. Ако любите хората, вие имате Божествена мисъл. Ако ги мразите - нямате.
към текста >>

Ако любите хората, вие имате Божествена мисъл.
Защо страдате? Защото нямате Божествена мисъл. Докога ще страдате? Докато я приемете. Всички мъчнотии се разрешават с мисълта. Ако любите хората, вие имате Божествена мисъл. Ако ги мразите - нямате. Всеки човек, който не мисли, е роб. Но тук под "мисъл" разбирам Божествената мисъл. Всеки човек, който мисли, е господар. Ти казваш: "Искам да стана добър, искам да стана учен и пр." Започни да мислиш и това ще стане.
към текста >>

Но тук под "мисъл" разбирам Божествената мисъл.
Докато я приемете. Всички мъчнотии се разрешават с мисълта. Ако любите хората, вие имате Божествена мисъл. Ако ги мразите - нямате. Всеки човек, който не мисли, е роб. Но тук под "мисъл" разбирам Божествената мисъл. Всеки човек, който мисли, е господар. Ти казваш: "Искам да стана добър, искам да стана учен и пр." Започни да мислиш и това ще стане. Ние с мислите си можем да помогнем за повдигането на цял народ и на човечеството. Мисълта върви с грамадна бързина. Движението на светлината, в сравнение с нея, е като бързината на биволска кола.
към текста >>

Правата Божествена Мисъл показва присъствието на Бога.
Ако мислиш зле за другите, лошо е за тебе. Като казвам, че човек трябва да мисли, нямам предвид обикновената мисъл. Човек трябва да се занимава с възвишени, Божествени мисли. Само те могат да го спасят. Красивите мисли идат от Великия Извор на Живота. Правата Божествена Мисъл показва присъствието на Бога. Когато човек се свърже с Бога, идат Божествените мисли, знание, Светлина. Има едно знание, което не търпи да се говори за него. Аз го разбирам като Радост. Тогава цялата Вселена се разтваря за тебе. Това е нещо, което не се определя.
към текста >>

Достатъчно е да имате будно съзнание, за да възприемете Божествената мисъл на напредналите Същества.
Тогава цялата Вселена се разтваря за тебе. Това е нещо, което не се определя. То е като музиката. Напредналите Същества могат да лекуват, със своята силна мисъл, от далечно разстояние. Като знаете силата на мисълта, хранете в себе си силни Божествени мисли, които повдигат и ограждат човека. Достатъчно е да имате будно съзнание, за да възприемете Божествената мисъл на напредналите Същества. Работете върху своя ум, за да станете проводници на Божествената мисъл. Най-малката Божествена мисъл може да повдигне човека и да го постави на здрава основа. Приемайте и охранявайте малките Божествени мисли в себе си, както майката охранява децата си. Охранявайте ги, за да се радвате в бъдеще на големи идеи. Малките идеи растат, цъфтят и връзват плод.
към текста >>

Работете върху своя ум, за да станете проводници на Божествената мисъл.
Това е нещо, което не се определя. То е като музиката. Напредналите Същества могат да лекуват, със своята силна мисъл, от далечно разстояние. Като знаете силата на мисълта, хранете в себе си силни Божествени мисли, които повдигат и ограждат човека. Достатъчно е да имате будно съзнание, за да възприемете Божествената мисъл на напредналите Същества. Работете върху своя ум, за да станете проводници на Божествената мисъл. Най-малката Божествена мисъл може да повдигне човека и да го постави на здрава основа. Приемайте и охранявайте малките Божествени мисли в себе си, както майката охранява децата си. Охранявайте ги, за да се радвате в бъдеще на големи идеи. Малките идеи растат, цъфтят и връзват плод. Те правят хората велики.
към текста >>

Най-малката Божествена мисъл може да повдигне човека и да го постави на здрава основа.
То е като музиката. Напредналите Същества могат да лекуват, със своята силна мисъл, от далечно разстояние. Като знаете силата на мисълта, хранете в себе си силни Божествени мисли, които повдигат и ограждат човека. Достатъчно е да имате будно съзнание, за да възприемете Божествената мисъл на напредналите Същества. Работете върху своя ум, за да станете проводници на Божествената мисъл. Най-малката Божествена мисъл може да повдигне човека и да го постави на здрава основа. Приемайте и охранявайте малките Божествени мисли в себе си, както майката охранява децата си. Охранявайте ги, за да се радвате в бъдеще на големи идеи. Малките идеи растат, цъфтят и връзват плод. Те правят хората велики. Семката е малка, но от нея израства голямо дърво.
към текста >>

Приемайте и охранявайте малките Божествени мисли в себе си, както майката охранява децата си.
Напредналите Същества могат да лекуват, със своята силна мисъл, от далечно разстояние. Като знаете силата на мисълта, хранете в себе си силни Божествени мисли, които повдигат и ограждат човека. Достатъчно е да имате будно съзнание, за да възприемете Божествената мисъл на напредналите Същества. Работете върху своя ум, за да станете проводници на Божествената мисъл. Най-малката Божествена мисъл може да повдигне човека и да го постави на здрава основа. Приемайте и охранявайте малките Божествени мисли в себе си, както майката охранява децата си. Охранявайте ги, за да се радвате в бъдеще на големи идеи. Малките идеи растат, цъфтят и връзват плод. Те правят хората велики. Семката е малка, но от нея израства голямо дърво. Божествената мисъл, колкото и да е малка, в нея се крие магическа сила.
към текста >>

Божествената мисъл, колкото и да е малка, в нея се крие магическа сила.
Приемайте и охранявайте малките Божествени мисли в себе си, както майката охранява децата си. Охранявайте ги, за да се радвате в бъдеще на големи идеи. Малките идеи растат, цъфтят и връзват плод. Те правят хората велики. Семката е малка, но от нея израства голямо дърво. Божествената мисъл, колкото и да е малка, в нея се крие магическа сила. Слънцето на човешкия Живот не е изгряло още, но човек има ръководни нишки, които го упътват. Това са малките Божествени мисли. Те отварят пътя за нашето светло бъдеще. Великата Божествена мисъл е предшествала създаването на материалния свят. Мисълта е сила, която движи нещата.
към текста >>

Великата Божествена мисъл е предшествала създаването на материалния свят.
Семката е малка, но от нея израства голямо дърво. Божествената мисъл, колкото и да е малка, в нея се крие магическа сила. Слънцето на човешкия Живот не е изгряло още, но човек има ръководни нишки, които го упътват. Това са малките Божествени мисли. Те отварят пътя за нашето светло бъдеще. Великата Божествена мисъл е предшествала създаването на материалния свят. Мисълта е сила, която движи нещата. Щом мисълта на човека е непреривна, тя може да измени окръжаващата среда. Обаче, ако пет години мислите по един начин, а другите пет години по друг начин, нищо няма да постигнете. Скръбта е първият подтик, за да се появи мисълта. Скръбта е първото подбуждение към мисълта.
към текста >>

Тя е майката, която казва: "Ставай!
Мисълта е сила, която движи нещата. Щом мисълта на човека е непреривна, тя може да измени окръжаващата среда. Обаче, ако пет години мислите по един начин, а другите пет години по друг начин, нищо няма да постигнете. Скръбта е първият подтик, за да се появи мисълта. Скръбта е първото подбуждение към мисълта. Тя е майката, която казва: "Ставай! " Ако човек има една свещена идея, тя ще се възприеме от хиляди хора. Ти я изкажи и не се безпокой, кой ще я възприеме и кой не. Хиляди хора ще чуят и ще възприемат изказаната от тебе идея. Имате ли някаква мисъл, не се страхувайте, дали тя ще се реализира, или не.
към текста >>

47. 096 ВЪЗЛЮБЕНИЯТ НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Боян Боев (1883 – 1963)

Без човешка любов може, а без Божествена Любов не може.
И всяка река трябва да иде в океана, за да се осоли. Под "осоляване" разбирам вътрешно хармонизиране в човека. Най-първо човек трябва да се научи да пие от чистия извор. Пияницата, като придобие един навик, мисли, че без вино не може. Без вино може, а без вода не може. Без човешка любов може, а без Божествена Любов не може. За Бога ще мислите като за най-красивото, най-великото нещо в света. И като мислите постоянно за Него, най-после Той ще ви се открие. Разрешението на въпроса е в Любовта. Фауст отчасти е дал разрешение на този въпрос. Фауст е намерил щастието в правене добро на човечеството.
към текста >>

Той живее в Божествената Любов, в Любовта към Безграничния, който се проявява навсякъде по света.
Те знаят. Обикни ги! Любовта към Бога, това е вътрешната мистична опитност, която едни ще разрешават по един начин, други по друг начин. Животът на земята има само един смисъл - познаване на Бога. Тогава душата на човека е в Него. Той живее в Божествената Любов, в Любовта към Безграничния, който се проявява навсякъде по света. Не мислите, че извън Бога ще придобиете Великото. То се добива само в Бога. Като възлюбите Бога, лицето ви ще придобие една хубава светлина. Докато любим Бога, ние сме на Небето - в рая. Щом се усъмним в Него, ние сме в ада - там е мястото на страданието, тъмнината, ожесточаването; страданията ви преследват на всяка стъпка.
към текста >>

Дето е Любовта, там Майката присъства.
И в огъня да влезете, няма да изгорите. Всички врати ще се отворят за вас. Някой казва: "Не искам да страдам." Възлюби Господа и тогава всичко ще дойде. Слепотата и глухотата изчезват, работите се уреждат по магически начин. Докато Любовта е у вас, всички ще ви услужват. Дето е Любовта, там Майката присъства. И обратното - дето не е Любовта и Майката я няма. Един закон гласи: когато любиш Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сила, ти си в съзвучие с целия Всемир и затова привличаш енергиите от целия Космос: те ще те обновят и повдигнат. Който люби Великия, ще има всичко, ще бъде заобиколен с добри хора, всички ще бъдат внимателни с него. Ако е земеделец, плодородието на земята му ще се увеличи. Той ще получи всички блага.
към текста >>

И обратното - дето не е Любовта и Майката я няма.
Всички врати ще се отворят за вас. Някой казва: "Не искам да страдам." Възлюби Господа и тогава всичко ще дойде. Слепотата и глухотата изчезват, работите се уреждат по магически начин. Докато Любовта е у вас, всички ще ви услужват. Дето е Любовта, там Майката присъства. И обратното - дето не е Любовта и Майката я няма. Един закон гласи: когато любиш Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сила, ти си в съзвучие с целия Всемир и затова привличаш енергиите от целия Космос: те ще те обновят и повдигнат. Който люби Великия, ще има всичко, ще бъде заобиколен с добри хора, всички ще бъдат внимателни с него. Ако е земеделец, плодородието на земята му ще се увеличи. Той ще получи всички блага. А който няма Любов към Великия, не получава никакви блага, т.е.
към текста >>

48. 099 ПРЕД НОВАТА ЕПОХА - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз я наричам Култура на Божествената Любов, Мъдрост и Истина.
Вълната, която иде сега, ще повдигне не само нас на по-висока степен, но и всички минерали, растения, животни. Онези, които не подеме, ще останат за в бъдеще. Помнете: Втора такава вълна няма да дойде, защото в Природата няма повторение на нещата. Ако оставите за в бъдеще, тогава условията ще бъдат по -тежки. Иде ново знание, Нова Култура в света. Аз я наричам Култура на Божествената Любов, Мъдрост и Истина. Тя ще научи хората как да живеят. Старият живот е плач, а новият - веселие. Старият живот това са корените, а новият - клоните. Сега сме в края на безлюбието и началото на Любовта. Кой събужда човека?
към текста >>

Майката събужда детето.
Старият живот е плач, а новият - веселие. Старият живот това са корените, а новият - клоните. Сега сме в края на безлюбието и началото на Любовта. Кой събужда човека? Онзи, който се грижи за него. Майката събужда детето. Това показва, че тя се грижи за него. Бог събужда човека, това показва, че се грижи за него. Които не се събудят за днешната епоха, ще останат за други времена. Ние мислим какво става с онези хора, които не могат да приемат Божественото. Въпросът е ясен.
към текста >>

Тази Божествена пролет ще дойде постепенно, а не изведнъж.
Доброто ще дойде точно на определеното време, както пролетта идва на своето време. Когато дойде пролетта, всичко цъфти. Така ще стане и с идването на Божественото. Иде един светъл век. Идеята за братството ще се реализира. Тази Божествена пролет ще дойде постепенно, а не изведнъж. Хората ще се изменят незабелязано. Просто няма да усетят как ще се изменят. Един ден те ще се събудят и ще се намерят в ново положение, както гъсеницата, която е завита в пашкул и вътре се превръща в пеперуда, която вече не може да се храни с листа. Това, което иде, може да се нарече проявление на Божественото Начало в човека. Новото поколение, което се ражда, ще обнови света.
към текста >>

49. 114 МЪЧЕНИЕ, ТРУД И РАБОТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек, като работи за някого, харчи Божествена енергия, която не може да се плати, затова не трябва да му се плаща.
” „Мога да ти дам.” Но и детето било умно. Царят като му дал череши, детето казало: „Мога ли да ти понося кошницата? ” Тръгнали заедно. Детето му носило кошницата, царят му казал: „Мога ли да ти платя? ” Детето отговорило: „Не.” Човек, като работи за някого, харчи Божествена енергия, която не може да се плати, затова не трябва да му се плаща. Ако му се дава нещо, то ще бъде възнаграждение от Любов, а не плащане. Всяко нещо, в което няма Любов, е престъпление. Всяко нещо, което вземаш без Любов, е кражба. Всяко нещо, което се приема без Любов, е кражба. Всички неща, които се вършат с Любов, имат смисъл.
към текста >>

Работата, в която парите играят роля, не е Божествена, работа, дето парите не играят роля, е Божествена.
Всяко нещо, което се приема без Любов, е кражба. Всички неща, които се вършат с Любов, имат смисъл. В работата не трябва да има никакъв материален обект. Тогава ще бъдем свободни, независими. Новият морал е абсолютното безкористие. Работата, в която парите играят роля, не е Божествена, работа, дето парите не играят роля, е Божествена. Когато отидеш при някого, ще му кажеш: „Ще ти работя без пари.” Свършиш работата - отиваш си. Всеки народ се нуждае от нова мисъл, нова култура, която да го преобрази, да премахне затворите и бесилките. Всеки ще работи, без да му се плаща. Това ще стане в бъдеще. Докога човек ще се мъчи?
към текста >>

Майката, като отглежда детето си докато порасне, колко безсънни нощи, грижи и всичко е пожертвала за него!
Когато възлюбите Бога, ще имате ключовете на всички каси.” Някой казва: „Без пари не може.” То е така, както когато кажем, че болният без кола не може. Да, но здравият без кола може. Болният без пари не може, но здравият без пари може. Сега законът и парите са водители на Любовта, а трябва да станат слуги. Майката, като отглежда детето си докато порасне, колко безсънни нощи, грижи и всичко е пожертвала за него! Кой й плаща? За пари ли го прави? Ето виждате, че тя става слуга на Любовта, жертва се в името на Любовта. Значи имаме пример за слугуване и без пари. Майките слугуват без пари - имаме образец.
към текста >>

50. На екскурзия с Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

По телефона от Черни връх узнаха, че Учителя е на хижата с група братя и сестри, и ето на другия ден пристигна от върха наблюдателят на Черни връх Гошо със сърдечен поздрав от майка си баба Мария, и с един грамаден домашен хляб.
При първия изгрев, посрещнат на Мечата поляна, на изток имаше чуден танц на мъглите. Понякога слънчевите лъчи пробиваха по някой отвор в тях и позлатяваха мъглите с най-чудни краски от жълта до червеновиолетова с всички оттенъци. Тайна молитва, молитви и песни в тази чудно красива обстановка. След това обмяна на няколко думи с Учителя, по-къс или по-дълъг разговор и връщане в хижата с едно свещено благоговейно състояние на душата, която е прозряла за няколко мига величието на Бога. И целия ден впечатленията от изгрева и впечатленията от Мечата поляна изпълваха душите ни с особена светлина и образуваха основния тон на нашето душевно разположение. По телефона от Черни връх узнаха, че Учителя е на хижата с група братя и сестри, и ето на другия ден пристигна от върха наблюдателят на Черни връх Гошо със сърдечен поздрав от майка си баба Мария, и с един грамаден домашен хляб. Гошо много се зарадва, че влезе пак във връзка с Учителя, когото дълбоко обичаше и уважаваше. Спомените на Гошо от неколкодневния престой на Черни връх преди 5-6 години бяха незаличими и дълбоки. Тогава именно той позна Учителя. Тогава се създадоха хубави връзки между него и Учителя. През деня няколко души отделихме малко време да прескочим до Яворови присои, които бяха на 45 минути разстояние от хижата.
към текста >>

Любовта, която не изгаря, а постоянно се увеличава, е Божествена.
Ето някои мисли от прочетеното: Никакво добро дело не можете да направите, ако не любите Бога. Любите ли Бога, Той ще ви се изяви и тогава вашата любов ще стане като Неговата любов. Щастието и радостта, които не изчезват, са Божествени. Любовта, която скоро изгаря, е човешка. Любовта, която не изгаря, а постоянно се увеличава, е Божествена. Всеки, който отслабва в живота на любовта, върви в човешки път. Когато повярвате в Божественото, силни сте. Не търсете Христа вън от вас. Той е вътре във вашата душа. Когато Бог почне да работи вътре във вас, Той ще ви покаже как трябва да обичате.
към текста >>

Понеже хората смесват човешката любов с Божествената, затова идат разочарованията.
“ Има нещо в човека, което му нашепва. Човешката душа не може да бъде излъгана. Казвам: Който работи за Бога, той е свободен. Но всеки казва, че работи за Бога. А това трябва да се разбира вътрешно. Понеже хората смесват човешката любов с Божествената, затова идат разочарованията. Има същества, чието съзнание е по-висше. Те осмислят нещастията. Те са носители на възвишеното. Светлината у тях е по-ярка. Когато човек обича, тези същества идат при човека и се проявяват чрез него.
към текста >>

51. Екскурзия на Витоша - Боян Боев (1883 – 1963)

Много любезно ни приеха наблюдателят Гошо и майка му, баба Мария.
Любезни брат, Тук желая да ви опиша една екскурзия с Учителя до Черни връх на Витоша. Екскурзията беше четиридневна от 23 септември 1941 година до 26 септември, включително. Това беше една малка група от 9 души, но към втория и особено на третия ден дойдоха още доста братя и сестри, та станахме около 20 души. Следобед на 23ти стигнахме на Черни връх и се настанихме в наблюдателницата. Много любезно ни приеха наблюдателят Гошо и майка му, баба Мария. Учителя се настани в стаята на брат Гошо и майка му, а други в съседната обща стая за туристи. На другия ден всички станахме рано и се упътихме за Резньовете два върха на разстояние около 20 минути от Черни връх. Имаше гъста мъгла, която скриваше всичко от погледа ни. Тук прекарахме известно време в размишление и молитва. След това Учителя каза:
към текста >>

Учителя се настани в стаята на брат Гошо и майка му, а други в съседната обща стая за туристи.
Тук желая да ви опиша една екскурзия с Учителя до Черни връх на Витоша. Екскурзията беше четиридневна от 23 септември 1941 година до 26 септември, включително. Това беше една малка група от 9 души, но към втория и особено на третия ден дойдоха още доста братя и сестри, та станахме около 20 души. Следобед на 23ти стигнахме на Черни връх и се настанихме в наблюдателницата. Много любезно ни приеха наблюдателят Гошо и майка му, баба Мария. Учителя се настани в стаята на брат Гошо и майка му, а други в съседната обща стая за туристи. На другия ден всички станахме рано и се упътихме за Резньовете два върха на разстояние около 20 минути от Черни връх. Имаше гъста мъгла, която скриваше всичко от погледа ни. Тук прекарахме известно време в размишление и молитва. След това Учителя каза: Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов.
към текста >>

Ръководителите на кармата, ако видят, че един човек, който се въплъщава на земята, има нужда от повече мекота, нареждат детето да получава повече от майка си, ако има нужда от повече твърдост, да получава повече от бащата.
Учителя каза между другото: Някой казва: „Не съм видял бял ден, няма кой да ме обича. “ Не, светлината те обича, въздухът те обича, земята те обича, Бог те обича. Светлите същества идват при човека, помагат му и след това си отиват. Има архива за всички същества. Ръководителите на кармата, ако видят, че един човек, който се въплъщава на земята, има нужда от повече мекота, нареждат детето да получава повече от майка си, ако има нужда от повече твърдост, да получава повече от бащата. Предопределението никак не ограничава нашата воля. Когато направи зло, човек се ограничава и чувствува, че е направил нещо, което не е в съгласие със законите на природата. Много мъчно е човек да се откаже от един навик. Трябва да дойде много голямо страдание, за да се отучи от него. Сведенборг казва, че тези, които живеят на първото небе, не могат да видят тези, които живеят във второто небе, и тези, които живеят във второто небе, не могат да видят тези, които живеят в третото небе.
към текста >>

Той трябва да възприеме Божествената светлина, да я разпръсва наоколо и да се образува ореол.
Небето беше идеално чисто и имаше чуден изгрев на слънцето. След размишлението, молитвата и песента, Учителя каза: Вятърът, който духа, казва по отношение на хората: „Видите ли тези скандалджии, те са изпратени да работят земята, а се бият и се смятат герои. “ Някои хора искат да станат светии. Те нямат понятие какво нещо е святост. Той трябва да възприеме Божествената светлина, да я разпръсва наоколо и да се образува ореол. Когато простиш на някого и ти е неприятно да го срещаш, това не е прощаване. За Бога ще го обичаш. Дали заслужава или не, това ще го оставиш. Някой ти е неприятен. За Господа да ти е приятен.
към текста >>

52. За мисълта - Боян Боев (1883 – 1963)

Правата мисъл е Божествената мисъл.
И всяка любов, която произвежда мисъл, е права любов. Та трябва правата мисъл. Ако мислиш, скръбта ти ще се превърне в радост, а пък ако престанеш да мислиш, твоята радост ще се превърне в скръб. Щом престанеш да мислиш за Бога, то веднага скръбта ще дойде. Това, което приемаш от Бога, то е Неговата Любов и мисъл. Правата мисъл е Божествената мисъл. Аз трябва да имам желание Божествената мисъл да се реализира в мене като любов. Да схвана Божията мисъл като любов, това е реализирана мисъл на Бога. Бог трябва да бъде за нас като слънцето. Някой ден слънцето може да не го виждаме, има облаци, но все пак през облаците минават неговата светлина и топлина. Аз чувствувам, че слънцето е някъде и чувствувам неговата светлина и топлина.
към текста >>

Аз трябва да имам желание Божествената мисъл да се реализира в мене като любов.
Та трябва правата мисъл. Ако мислиш, скръбта ти ще се превърне в радост, а пък ако престанеш да мислиш, твоята радост ще се превърне в скръб. Щом престанеш да мислиш за Бога, то веднага скръбта ще дойде. Това, което приемаш от Бога, то е Неговата Любов и мисъл. Правата мисъл е Божествената мисъл. Аз трябва да имам желание Божествената мисъл да се реализира в мене като любов. Да схвана Божията мисъл като любов, това е реализирана мисъл на Бога. Бог трябва да бъде за нас като слънцето. Някой ден слънцето може да не го виждаме, има облаци, но все пак през облаците минават неговата светлина и топлина. Аз чувствувам, че слънцето е някъде и чувствувам неговата светлина и топлина. И зная, че един ден ще видя слънцето.
към текста >>

Едно дете, което не знае името на баща си и майка си, ще се загуби.
И зная, че един ден ще видя слънцето. Облаците ще изчезнат, но слънцето няма да изчезне. Аз мога да имам мъчнотии, моите мъчнотии ще изчезнат, но Бог, реалността, ще си стои всякога. Ние мислим, че Бог ни е забравил. Не, ние сме забравили Бога. Едно дете, което не знае името на баща си и майка си, ще се загуби. Питат го и не може да каже името им. А дете, което знае името на баща си и майка си, не може да се загуби, защото, като го питат за името му, то казва и ги намира. * Тук допълнително ще ви изложа няколко думи от други разговори с Учителя: В беседите са скрити истините.
към текста >>

А дете, което знае името на баща си и майка си, не може да се загуби, защото, като го питат за името му, то казва и ги намира.
Аз мога да имам мъчнотии, моите мъчнотии ще изчезнат, но Бог, реалността, ще си стои всякога. Ние мислим, че Бог ни е забравил. Не, ние сме забравили Бога. Едно дете, което не знае името на баща си и майка си, ще се загуби. Питат го и не може да каже името им. А дете, което знае името на баща си и майка си, не може да се загуби, защото, като го питат за името му, то казва и ги намира. * Тук допълнително ще ви изложа няколко думи от други разговори с Учителя: В беседите са скрити истините. Аз ги скривам за бъдещата култура. Четете беседите и лекциите от общия и младежкия клас.
към текста >>

53. Любов към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще видите какво е Божествената мъдрост.
Започнете с това, което решава всичко: любовта към Бога. Бог е най-високият връх, отгдето всички други течения възприемат своето направление. Любовта към Бога е най-великият поток. Дръжте в себе си Божественото. И тогава ще имате една опитност, на която ще разчитате. Ще видите какво е Божествената мъдрост. И тогава, дето идете, ще ви посрещнат. Искаш служба, ще ти дадат. Искаш шапка, ще ти дадат. Искаш да пътуваш, ще ти дадат билет. Тогава ще кажете ли, че светът е лош?
към текста >>

Онази мисъл, която иде от Бога, Божествената мисъл, внася радост, живот.
Като пипне някъде, ще видиш една книга или една свещ. Както растенията се обличат от. пролетното време, такъв е набожният човек. Слънцето, като светне, всичко на земята се осветява. Набожният човек трябва да бъде като слънцето. Онази мисъл, която иде от Бога, Божествената мисъл, внася радост, живот. Цял ден си радостен. А пък дойде ти друга мисъл, и не си радостен. Този, в когото вярваш, той трябва да влиза в тебе. И като не влезе в тебе, няма да разбереш своето положение. Бог е вътре в тебе.
към текста >>

Любовта на майката към детето е сравнително по-висок връх.
Центровете на съвестта, справедливостта и милосърдието също така са по-високо. У някои хора центърът на твърдостта седи по-високо, отколкото върхът на любовта. Това не е естествено положение. Най-високият връх е Любовта към Бога. А любовта, която младите хора имат, е най-ниският връх. Любовта на майката към детето е сравнително по-висок връх. Най-ниският връх на земята е любовта между двама млади. След това любовта на майката към детето е по-висок връх. Приятелството е още по-висок връх. В Божествения свят по-висок връх от Любовта към Бога няма. От този връх на любовта идат върховете на вярата, на надеждата, на милосърдието и пр.
към текста >>

След това любовта на майката към детето е по-висок връх.
Това не е естествено положение. Най-високият връх е Любовта към Бога. А любовта, която младите хора имат, е най-ниският връх. Любовта на майката към детето е сравнително по-висок връх. Най-ниският връх на земята е любовта между двама млади. След това любовта на майката към детето е по-висок връх. Приятелството е още по-висок връх. В Божествения свят по-висок връх от Любовта към Бога няма. От този връх на любовта идат върховете на вярата, на надеждата, на милосърдието и пр. Когато ти си много надолу, безнадеждно надолу, в най-голямото страдание, тогава Бог е над тебе и пред тебе, подава ти ръце и те тегли. Само че ти трябва да имаш въже вярата, и Той ще хване въжето да го тегли нагоре.
към текста >>

Сега трябват хора, които при каквито и условия и мъчнотии да попаднат, да устоят верни на Божествената идея.
Нали и сега, когато цветето приеме слънчевите лъчи в себе си, колко мушички идват при цветето да го поздравят. Нали тогава всички се усмихват на цветята. Това е, защото цветята обичат слънцето и всички се усмихват на цветята. Всеки ден ще отиваме при Бога да чуем една дума от Него и тогава всеки ден ще бъдем весели и ще вършим най-хубавите работи. Ще се молиш, додето чуеш една дума от Бога. Сега трябват хора, които при каквито и условия и мъчнотии да попаднат, да устоят верни на Божествената идея. Като влезем в Любовта, когато възлюбим великото в света и го виждаме и в най-малките работи в светлината, във вятъра, във водата, във всички същества, светът ще се поправи. Новият порядък е да любиш и да обичаш. Когато хората влязат в любовта, техният свят ще се изправи веднага. Когато любиш, обичаш и служиш, ти си от новите хора. И сърцето ти да се изпълни с радост, че любиш, обичаш и служиш.
към текста >>

54. Ново разбиране на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой проповедник ще говори за някоя външна форма, ще цитира Исайя, обаче за Божествената Любов нито дума не става.
За тази любов, която Бог има към Него, Христос издържа страданията. Значи страданията не са по-силни от любовта. Един мъченик го режат на късове и той издържа чрез любовта. Значи любовта е над смъртта. Трябва да се образува в Братството група поне от дванадесет души, които да разбират любовта, да бъдат проводници на любовта. Някой проповедник ще говори за някоя външна форма, ще цитира Исайя, обаче за Божествената Любов нито дума не става. И после, не говори по кой начин и при какви условия Исайя е получил това, което е писал. Растенията, слънцето и всичко друго е писмо и който не знае да го чете, е сляп. Л който знае, ще го чете. Нали казват селяните:“Като е сляп човек, не може да чете.“ А това писмо е любовта. Казва се от Христа:“Докрай ги възлюбих.“ И казва на друго място:“Не се моля за света, а за тези, които ми даде.
към текста >>

Баща ти и майка ти са мислили за тебе и затова ти живееш.
Любовта създаде света, цялата вселена. Когато погледнем слънцето, звездите, ние имаме предвид цялата вселена. Затова първият подтик на човека трябва да бъде възприемане на любовта. Човек, като каже:“Слънцето не мисли за мен“, се обезсърчава. Най-първо ти не казваш право. Баща ти и майка ти са мислили за тебе и затова ти живееш. Ако имаш братя и сестри, те не мислят както ти мислиш, но и те мислят за тебе. Но може би и други мислят за тебе, но ти не го съзнаваш. Въздухът мисли за тебе, понеже влиза в тебе. Слънцето мисли за тебе, понеже те огрява. Водата мисли за теб и дървото мисли за теб.
към текста >>

И една Божествена нощ е равна на толкова на 365 милиона години.
Сега слънчевата система със всички свои планети върви във възходяща степен, дига се нагоре и следователно скоро ще влезе в една нова област, която отговаря на една нова култура. Земята заедно със Слънчевата система постепенно върви все по-нагоре. Това може да вземе с хиляди години. Изчисляват сега, че цялата вселена прилича на яйце, на което вътрешната вместимост е равна на стотици милиони светлинни години. Една Божия година е равна на единица с петнадесет нули наши години. И една Божествена нощ е равна на толкова на 365 милиона години. Бог слиза веднъж, за да уреди работите. Под думата“слизане“ се разбира насочване на съзнанието. Сегашните хора ще станат ангели. Ангелите се различават един от друг по степента на своето развитие, по еволюцията, която са минали. Когато сегашните ангели, които ни помагат, са минавали през фазата на човечеството, тогава сегашните хора са били като растения и животни.
към текста >>

55. Мистични разговори - Боян Боев (1883 – 1963)

Чистота е следното: Човек да няма никакви пречки, които да препятстват на Божествената светлина да минава през него.
За да намериш пътя, трябва да примириш противоречията на живота си. Един от братята попита: “Как човек да влезе във връзка със съкласниците от вътрешната школа? “ Учителя каза: За целта човек трябва да се очисти. През чисто стъкло минава светлината. Чистота е следното: Човек да няма никакви пречки, които да препятстват на Божествената светлина да минава през него. Данаил се е срещал с Михаил и Гавраил. Човек, за да има тази опитност, трябва да има идеен живот. Това е условието. Михаил и Гавраил са архангели. Данаил се срещнал с тях след молитва.
към текста >>

Светлината има няколко октави: физическа, духовна и Божествена.
Ето защо човек, за да се срещне с тия същества, трябва да прекара интензивен живот на молитва, съзерцание и размишление. Човек трябва да се подготви, за да свикне с новите трептения, чрез упражнение и концентрация може да добие прозрение, да мине през тъмната зона. И да види червения цвят и другите цветове, но в по-голяма октава. Тогава невидимият свят ще се разкрие пред него. И той ще влезе в общение с висшите същества. Светлината има няколко октави: физическа, духовна и Божествена. При влизане в невидимия свят трябва да има Учител, за да ръководи работите. При прозрение в невидимия свят най-напред виждаш трептенията на краските. И колкото по-високо се изкачват тези трептения, толкова стават пo-красиви. И краските се преливат. И когато трептенията стават още по-високи, те вземат формата на едно много красиво същество, което ни се усмихва и после изчезва.
към текста >>

Той ще им стане майка.
Висшите морални чувства са изработените мисли на висшите същества. А висшите чувства на тия същества човек ще възприеме като мисли. Там процесът е обратен. Завършените процеси на мислите ще възприемате като чувства, за да им се дава живот. Те ще бъдат семена, които ще растат и ще се засилват. Той ще им стане майка. Защото чувствата са, които дават стремеж. Без чувства няма никакъв стремеж. Мистикът се характеризира главно с висшите чувства, с любов. Това трябва да произтича от човека като вътрешна светлина. Понеже този разговор е дълъг, следващия път ще продължа.
към текста >>

56. Един ден в Царството Божие - Боян Боев (1883 – 1963)

За мене животът от единия край до другия е Божествена красота.
Какво нещо е човек да бъде разумен и доволен? Да ви поставят при най-лошите условия и да не се измени състоянието ви, да не се обезсърчите, защото при едно хубаво положение всеки е доволен. Ние казваме, че животът е нещастен. Ние сме повярвали в нещо, което не е вярно. Като станеш сутрин, да мислиш, че животът е красив. За мене животът от единия край до другия е Божествена красота. Радвайте се на разнообразието. Вие не мислете, че животът е еднообразен, а мислете, че той е разнообразен. Най-мъчното нещо е човек да бъде весел. Всичко, каквото Господ е създал, е хубаво, затова човек трябва да бъде весел и да се радва на всичко. Ако човек не се самовлада, може да се тревожи.
към текста >>

Вие се оплаквате, че майка ви не е опекла баницата.
Недоволство има в природата, което е страшно. Трябва да излезем от него. За всеки човек е даже привилегия да дойде тук, на земята, при тези условия, на тази велика сцена. Физическият свят съдържа условия за онзи, който разбира. Вие сте деца и се обезсърчавате. Вие се оплаквате, че майка ви не е опекла баницата. Засега работете това, което ви е дадено. В бъдеще ще ви се да.де повече. В Божествения свят всичко е във възходяща степен. Има нещо красиво в живота. Всяка минута, всеки час има толкова красиви работи.
към текста >>

57. Слънце в мъглите на Рила - Боян Боев (1883 – 1963)

Голямата й майка, природата, я би и сега я разтрива.
Учителя каза: Природата е справедлива. Тя дава това, което заслужаваш. Никога няма да те онеправдае. Момата, която пътува с тази група, е болна, понеже пи студена вода. Голямата й майка, природата, я би и сега я разтрива. Тя е сбъркала с някои неща в храненето: смесила е домати, маслини, мед и пр. Когато искате да убедите някого, че го обичате, заведете го при брега на реката и го пренесете оттатък. Хубав, хубав е животът. Написан е най-хубавият живот. Но трябва да го четете хубаво.
към текста >>

Има голяма Божествена справедливост в края на краищата.
Ще дам едно пояснение. Гледаш, че едно поле е пусто, няма нищо. Обаче, като дойде пролетта, виждаш, че това цвете се явило, онова цвете се явило, всичко цъфнало. Та такова нещо е Царството Божие. Отдето не очакваш, оттам ще дойде. Има голяма Божествена справедливост в края на краищата. Французите изплащат избиването на хугенотите. Това е карма, и Испания плаща. Стана въпрос за славянството. Учителя каза: У славяните е много развито религиозното чувство.
към текста >>

58. Цената на страданията - Боян Боев (1883 – 1963)

Някоя майка буди сутрин детето си и му казва:“Стани, мами!
Значи всяко нещо, което се случва с човека и което изглежда наглед нещастие, трябва да се оценява с оглед на това, дали допринася за растежа, разширението и събуждането на съзнанието. Всичко в природата и страданието събужда човека от спането. Защото човек без страдания е жито в житницата. СЦе стои в покой, но не печели нищо. Значи тогава от любов към него небето му праща страдания, за да го събуди. Някоя майка буди сутрин детето си и му казва:“Стани, мами! “ Детето казва:“Ще стана“ и пак заспива. Найсетне майката, като дойде, вземе юргана, хвърли го настрани и детето става. Дойде някоя голяма беля на главата на човека и той се пробужда. Трябва раздрусване. Та големите страдания са раздрусвания.
към текста >>

Найсетне майката, като дойде, вземе юргана, хвърли го настрани и детето става.
Защото човек без страдания е жито в житницата. СЦе стои в покой, но не печели нищо. Значи тогава от любов към него небето му праща страдания, за да го събуди. Някоя майка буди сутрин детето си и му казва:“Стани, мами! “ Детето казва:“Ще стана“ и пак заспива. Найсетне майката, като дойде, вземе юргана, хвърли го настрани и детето става. Дойде някоя голяма беля на главата на човека и той се пробужда. Трябва раздрусване. Та големите страдания са раздрусвания. Заспал си под юргана. Ще те раздрусат, за да станеш.
към текста >>

В страданието човек трябва да има вътрешна Божествена работа, за да може да използува страданията.
Заспал си под юргана. Ще те раздрусат, за да станеш. Бог е допуснал всички страдания, за да се пробудите. Щом Божественото съзнание на човека се пробуди, той е свободен. Дотогава той живее в един свят на ограничения. В страданието човек трябва да има вътрешна Божествена работа, за да може да използува страданията. Великите души използват страданията. Всеки, който страда, без да знае, е придобил нещо. Само че вие искате изведнъж да бъдете щастливи. Това е невъзможно. Колко е мъчно да повярваш, че всичко ще се превърне в добро!
към текста >>

Една майка имала деца, които не я слушали.
Страданията са огън, който пречиства. А чистотата е закон на живота. Без чистота живот не може да има. СЦом има нещо нечисто в тебе, непременно трябва да дойде страданието. Човек да се радва не на страданието, а на резултатите, които ще дойдат с това. Една майка имала деца, които не я слушали. Тя турила гугла на главата си, дегизирала се, облякла кожух и влязла в стаята. Те се уплашили. После майката дошла със своите дрехи. Децата казали:“Дойде едно страшилище, щеше да ни изяде.“ Тя им казала:“Като ме слушате, то няма да идва.“ Сега нашата майка разумната природа като не я слушаме, прави се на страшилище и идва при нас. Чрез страданията болести и други човек добива мекота, става милостив и състрадателен.
към текста >>

После майката дошла със своите дрехи.
СЦом има нещо нечисто в тебе, непременно трябва да дойде страданието. Човек да се радва не на страданието, а на резултатите, които ще дойдат с това. Една майка имала деца, които не я слушали. Тя турила гугла на главата си, дегизирала се, облякла кожух и влязла в стаята. Те се уплашили. После майката дошла със своите дрехи. Децата казали:“Дойде едно страшилище, щеше да ни изяде.“ Тя им казала:“Като ме слушате, то няма да идва.“ Сега нашата майка разумната природа като не я слушаме, прави се на страшилище и идва при нас. Чрез страданията болести и други човек добива мекота, става милостив и състрадателен. Това не ще каже, че ще желаем болести. Това не ще каже, че няма да се лекуваме, но когато дойдат, ще знаем значението им. Страданието е един ангел с работни дрехи.
към текста >>

Децата казали:“Дойде едно страшилище, щеше да ни изяде.“ Тя им казала:“Като ме слушате, то няма да идва.“ Сега нашата майка разумната природа като не я слушаме, прави се на страшилище и идва при нас.
Човек да се радва не на страданието, а на резултатите, които ще дойдат с това. Една майка имала деца, които не я слушали. Тя турила гугла на главата си, дегизирала се, облякла кожух и влязла в стаята. Те се уплашили. После майката дошла със своите дрехи. Децата казали:“Дойде едно страшилище, щеше да ни изяде.“ Тя им казала:“Като ме слушате, то няма да идва.“ Сега нашата майка разумната природа като не я слушаме, прави се на страшилище и идва при нас. Чрез страданията болести и други човек добива мекота, става милостив и състрадателен. Това не ще каже, че ще желаем болести. Това не ще каже, че няма да се лекуваме, но когато дойдат, ще знаем значението им. Страданието е един ангел с работни дрехи. При страданието ти си повдигаш съзнанието.
към текста >>

Страданието е Божествена банка, в която Бог е вложил онези съкровища, които трябва да отворим и използуваме.
И така се освобождаваш от нисши, тъмни същества, които са около тебе. Всяка мъчнотия е, за да се прояви богатството, което носите в себе си. Има хора, които не могат да се проявят, докато не бъдат грухани. Всяко страдание е една затворена каса, която носите на гърба си. Не я носете, но я отворете и вземете нужното за вас. Страданието е Божествена банка, в която Бог е вложил онези съкровища, които трябва да отворим и използуваме. Един брат музикант, имаше голямо любовно разочарование, понеже неговата приятелка му казала:“Или Учителя, или мен! “ Той я обича и тя го обича. Той изпитва голямо страдание. Казах му:“Ти сега се намираш поради това голямо страдание, което преживяваш, в един интересен момент на живота си. Това голямо страдание означава голям вътрешен възход в тебе.
към текста >>

59. Силата на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако майката няма любов към сина си и ако бащата няма любов към дъщеря си, тогава животът на майката и на бащата ще се скъсява.
И тогава ти познаваш, че онзи не те обича. Затова любовта трябва да се тури като основа на живота. За да не се отбиват вадите на живота, защото, щом те се отбият, идват всички нещастия на хората. Всеки, който ви обича, е извор, от който вие черпите. Бъдете внимателни към този извор, да не го огорчите с нещо. Ако майката няма любов към сина си и ако бащата няма любов към дъщеря си, тогава животът на майката и на бащата ще се скъсява. 14 обратното е вярно. Ако синът не обича майка си и дъщерята няма любов към баща си, животът на сина и дъщерята се скъсява. Питаш:“Защо трябва да обичам? “ Ще ти се продължи животът, ще станеш щастлив. Сега вие сте умрели хора, които се разговаряте в гроба.
към текста >>

Ако синът не обича майка си и дъщерята няма любов към баща си, животът на сина и дъщерята се скъсява.
За да не се отбиват вадите на живота, защото, щом те се отбият, идват всички нещастия на хората. Всеки, който ви обича, е извор, от който вие черпите. Бъдете внимателни към този извор, да не го огорчите с нещо. Ако майката няма любов към сина си и ако бащата няма любов към дъщеря си, тогава животът на майката и на бащата ще се скъсява. 14 обратното е вярно. Ако синът не обича майка си и дъщерята няма любов към баща си, животът на сина и дъщерята се скъсява. Питаш:“Защо трябва да обичам? “ Ще ти се продължи животът, ще станеш щастлив. Сега вие сте умрели хора, които се разговаряте в гроба. Главите на умрелите хора трябва да укрепнат. Умрелият трябва да почне да люби, за да види, че може да живее.
към текста >>

Тогава любовта е Божествена.
Сега вие сте умрели хора, които се разговаряте в гроба. Главите на умрелите хора трябва да укрепнат. Умрелият трябва да почне да люби, за да види, че може да живее. И ако любовта на другите, които ни обичат, не ни помогне да минем от смърт в живот, тогава каква е тази любов? Като обичам някого, той трябва да премине от смърт в живот. Тогава любовта е Божествена. Няма пo-красив момент от този, който наричат възкресение. Това е моментът, когато човек съзнае любовта. Когато съзнаеш любовта, ти си възкръснал. Любовта прави безсмъртен този, когото обичаш. Всеки, който обича, живее по-дълго време.
към текста >>

Който обича с Божествена любов, става красив.
Онзи, който върви по пътя на любовта, расте. Светът доброволно ще се подчини на закона на любовта. Който не се подчини на този закон, не може да напредва. Без любовта човек е сух орех. Нищо не става от него, посаждай го колкото искаш. Който обича с Божествена любов, става красив. И когото обичаш с Божествена любов, става красив. Колкото повече ви обичат, толкова повече дарби ще имате. Чрез любовта хората ще станат даровити. Зад всеки поет, писател, музикант и художник, все седи някой, който го обича. Ако нямаше кой да ги обича, от тях нищо нямаше да се очаква.
към текста >>

И когото обичаш с Божествена любов, става красив.
Светът доброволно ще се подчини на закона на любовта. Който не се подчини на този закон, не може да напредва. Без любовта човек е сух орех. Нищо не става от него, посаждай го колкото искаш. Който обича с Божествена любов, става красив. И когото обичаш с Божествена любов, става красив. Колкото повече ви обичат, толкова повече дарби ще имате. Чрез любовта хората ще станат даровити. Зад всеки поет, писател, музикант и художник, все седи някой, който го обича. Ако нямаше кой да ги обича, от тях нищо нямаше да се очаква. В онзи свят, в който отиваме, там искат да бъдете приготвени.
към текста >>

60. На Яворови присои - Боян Боев (1883 – 1963)

Не да не зачитаме баща си и майка си, но да разширим любовта си.
Например против някого ще кажеш, че той е такъв и такъв. Утре ще кажеш същото. Всеки ден повтаряш все старото. Значи за духовния напредък, за духовния растеж, важно условие е не само вътрешната чистота в мисли и чувства, но и физическата, физическата чистота е важно условие, за да има и вътрешна чистота. Трябва да разширим кръга на любовта си. Не да не зачитаме баща си и майка си, но да разширим любовта си. Трябват ви много сравнения, за да ви стане въпросът ясен. Да обичаш врага си, това значи да си по-силен от него. Като го обичаш, той ще хвърли оръжието и ще дойде без оръжие. Да обичаш врага си, това е по-силното оръжие. Един брат каза на Учителя:
към текста >>

Когато апостол Павел е казал: „Ухо не е чуло и око не е видяло това, което е приготвил Бог за вас“, под това той не разбира ли преживяване на пълнотата на Божествената Любов, защото тази любов, която преживява сега човек на земята, е само слабо отражение, слаба проекция на пълнотата на Божията любов.“
Да обичаш врага си, това значи да си по-силен от него. Като го обичаш, той ще хвърли оръжието и ще дойде без оръжие. Да обичаш врага си, това е по-силното оръжие. Един брат каза на Учителя: „Под небесния живот нали трябва да разбираме мястото, дето царува пълнотата на Божията Любов? Когато апостол Павел е казал: „Ухо не е чуло и око не е видяло това, което е приготвил Бог за вас“, под това той не разбира ли преживяване на пълнотата на Божествената Любов, защото тази любов, която преживява сега човек на земята, е само слабо отражение, слаба проекция на пълнотата на Божията любов.“ Това е така, но това не може да се разправя на всички, защото няма да го разберат. Любовта трябва да бъде към всички и като се каже към всички, се подразбира Цялото, Бог и всичко, което Бог е създал. Обичайте Господа, за да ви обичат и хората. Ако не обичате Господа, хората не могат да ви обичат. Като обичате Господа, хората ще кажат: „Ние Господа още не можем да обичаме, но тебе ще обичаме и ти ще ни учиш как да обичаме Господа.
към текста >>

61. Връзка с Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Малкото дете не се отделя от майка си, а пък възрастният има самонадеяност, увлича се отвън и забравя своето отношение.
Значи трябва да бъдем възприемчиви към Божественото. Човек губи връзка с Бога - там е една от главните мъчнотии. Тогава, докато възстанови връзката, той си изгубва пътя, ходи из драките и докато го намери , дере се от трънките. Когато си из трънака, има бодли, това те закача, онова те закача - не върви. Като се отдели човек от Бога, започват противоречията му, светът го отделя. Малкото дете не се отделя от майка си, а пък възрастният има самонадеяност, увлича се отвън и забравя своето отношение. Бог всичко може да направи, когато сме във връзка с Него. Който отива при Бога, се подмладява, а който не отива, казва: „Остарях.“ Ако познаеш Бога, раят-е за тебе. Ако не го познаеш, адът е за тебе. Защо е така? Аз този въпрос не го разисквам.
към текста >>

Хванете Божествената мисъл, хванете мисълта, с която ангелът мисли, и с нея живейте.
Тази връзка, която сме образували между Бога и нас, трябва да я пазим свещено. Когато говорим за Бога, подразбирам условията, при които нашият живот ще бъде щастлив. Не могат да не бъдат отношенията към нас правилни, щом аз върша волята Му. А щом отношенията са неправилни, то в мен има нещо неизправно. Ако в слънчевия лъч, в болестта, в звездите, в богатството, в знанието, във всичко виждаш Божието присъствие, ти си на правия път. Хванете Божествената мисъл, хванете мисълта, с която ангелът мисли, и с нея живейте. Без Божественото човешкият живот не може да бъде разбран. Всички вие сте огледала в света, за да може да се отрази Божественото от вас. Ако хубаво отразявате Божествения свят, Бог ще ви тури на хубаво място. Като мислиш за Разумния свят, то всички напреднали същества вземат участие в твоя живот. Ако ти не мислиш за Бога, не можеш да успееш в живота си.
към текста >>

Виждайте всичко от Божествената страна.
Всяка сутрин отивайте при Бога да учите. Вие искате без Неговата помощ да имате някакви постижения в живота. Не може да имате никакви постижения така. Като дойде Божественият живот в тебе, ще станеш ангел. Хранете се с любовта. Виждайте всичко от Божествената страна. Помислете през днешния ден за хилядите добрини, които Бог ни е дал досега, и какво ние сме направили. В каквото и състояние да се намираш, отправи ума си към Бога. Ние трябва да се избавим от смъртта, от ония големите заблуждения, дето търсим своето щастие извън Бога. Един овчар от Добруджа стрелял във въздуха и казал: „Няма Бог, къде е Бог?
към текста >>

62. Сказка - Боян Боев (1883 – 1963)

Славянството е майката, която ще роди Царството Божие на земята.
Материализмът дойде да измете старите предразсъдъци и по този начин се създава почва за идването на новото учение на любовта, братството и свободата. Учението на Бялото братство се стреми да разбере нещата, не да ги критикува. В с. Мърчаево Учителя каза: Славянството е олтарът на новата култура. Славянството е майката, която ще роди Царството Божие на земята. През 1943 г., през пролетта, в един частен разговор между двамата ни, Учителя каза: Тези идеи, които аз говоря тук, ще бъдат приети в Русия и там ще се играе паневритмията. В Мърчаево Учителя каза това, което се каза и в Търново на един събор, а именно, че славянството ще напредва и ще има велико бъдеще. Седем хиляди напреднали същества адепти ще бъдат родени в славянската страна до края на XX век и те ще образуват една голяма вълна на подем. Освен това в славянството ще се роди елитът на човечеството.
към текста >>

Това е Божествена работа.
Веднъж Учителя каза: Когато едно велико същество дойде на Земята, неговото присъствие се чувствува и след заминаването му. Веднъж един брат от провинцията каза, че в Плевен някои говорят против нашето Братство. Тогава Учителя се усмихна и каза: Няма нищо, аз не съм дошъл в България по мое желание, а по нареждане на Бога, на Невидимия свят. Това е Божествена работа. Затова всяко препятствие, което се поставя на пътя на това движение, ще се помете. Нашата работа не е човешка работа. “ Ние, учениците на Бялото братство, след физическото заминаване на Учителя имаме важна работа - да продължим неговото дело и то да върви с успех, да върви по пътя, който той ни е начертал. Един учител преди няколко години се обърна към Учителя и го запита за братята от Сливен, защо там засега има само 30 души. Учителя отговори: „На първо време там ще влязат в Братството 600 души.
към текста >>

63. Сеятелят на Божията нива - Боян Боев (1883 – 1963)

Тук Учителя-сеятел, с Божествена крина в ръце, щедро пръскаше семето на Словото - златните живи зрънца - по всички краища на Божествената нива.
Тези основни положения са четирите струни на Учителевата цигулка, с която той се роди, с която работи, на която свири и пя и която остави наследство на цялото човечество. Ето няколко мисли от едно писмо до негов ученик: „Постави в живота си любовта за върховна, чиста, безкористна наслада, мъдростта за ограда, истината за светило, правдата за мерило, добродетелта за основа и ще ти бъде всякога добре. “ Когато интересът, стремежът и жаждата на хората за духовното растеше, Словото на Учителя се изявяваше в беседи - неделни беседи. Всяка беседа представлява една симфония на живота, изнесена в специална гама, на специален ключ. Тук Учителя-сеятел, с Божествена крина в ръце, щедро пръскаше семето на Словото - златните живи зрънца - по всички краища на Божествената нива. Чудна беше тази крина - отдолу се черпеше, отгоре се пълнеше и никога празна не оставаше. Тези беседи, симфонии на живота, красиво се пъстреха от живи случки, примери, малки разкази из живота, които могат да се нарекат словесни етюди или образци за прилагане на Словото. Ето един от тези етюди, предаден с мои думи: „Надниквам в скромния кабинет на един голям учен. Голяма писалищна маса, голям шкаф-библиотека, пъл- на с книги, и 2 - 3 стола.
към текста >>

Той знае с какви блага го е надарила майката земя, обаче българският народ не знае, а трябва да знае с какви духовни блага и богатства го е надарила Божествената майка - Любовта.
Ще кажа няколко от тези теми за размишление: „Мисли върху трите извора на живота, които никога не се размътват. - Живот без страдание, мисъл без съмнение, свобода без ограничение.“ Учителя донесе много блага и благословения на цялото човечество, но какво остави? - На този въпрос ще отговоря на българския народ. Той знае с какви блага го е надарила майката земя, обаче българският народ не знае, а трябва да знае с какви духовни блага и богатства го е надарила Божествената майка - Любовта. Учителя донесе ключа на великото Слово Божие и с този ключ отвори богатата съкровищница, онази необятна, неизчерпаема духовна мина и я остави да се ползува от нейните блага цялото човечество, целият свят. От ръцете на тази мина се точат безброй нишки, които като подземни и надземни жили опасват сушата на цялата Земя. По тези пътища идват и ще идват хора със силна воля, със силен стремеж към духовното, направо да черпят от това богатство, от ръцете, които щедро дават. От сърцето на тази мина извират енергии, които се носят по водните сили на реки, морета и океани в целия свят. По тези пътища идат и ще дойдат хора с благородни сърца и отворени души, да черпят направо од Извора на това сърце.
към текста >>

64. 64 УТРИНИТЕ НА ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Всичко е форма на Божествената мисъл, следователно и въздухът, също е проникнат от Божествената мисъл.
Като дишате дълбоко, трябва да усещате вдигането и спадането на диафрагмата, която леко масажира стомаха, червата и другите вътрешни органи, а това е здравословно. Човек трябва да привикне към дълбоко дишане, като прави всеки ден по няколко упражнения. С течение на времето белите дробове ще свикнат през цялото денонощие да дишат дълбоко. Въздухът не е само съвкупност от кислород, азот, малко количество въглероден двуокис, прах, а също и някои други химически елементи. Той е проникнат и от прана, която на научен език сг нарича Жизнена сила, а на мистичен език - Божествен живот. Всичко е форма на Божествената мисъл, следователно и въздухът, също е проникнат от Божествената мисъл. Когато човек не участва с будно съзнание при дишането, т.е. не участва с мисълта си, той приема от въздуха главно кислорода, а в много по-слаба степен приема духовната му сила Какво е значението на праната за организма? Тази жизнена сила прониква цялото физическо тяло и подхранва Етерния двойник. От количеството прана в организма зависи неговото здравословно състояние.
към текста >>

Същото имаме и когато детето се удари, то заплаква от болка и тогава майката започва да милва удареното място, болката утихва, а детето се успокоява и млъква.
Откъде е взел той тази сила? Само от праната, приета от нервите на устната кухина. Така се обяснява и следният факт - всеки човек, който добре дъвче храната си, се насища с по-малко храна, отколкото онзи, който бързо лапа храната, без да я дъвче по-дълго в устата си. Когато човек се удари на някое място и усети болка, той бърза да допре ръката си на това място. Прави го, за да се влее там от жизнения магнетизъм (или от праната), изтичаща от ръката, така болката се облекчава. Същото имаме и когато детето се удари, то заплаква от болка и тогава майката започва да милва удареното място, болката утихва, а детето се успокоява и млъква. Майката е пратила чрез ръката си жизнен магнетизъм (или прана) на удареното място. Учителя даде и методи за съзнателно приемане при-дишането на праната и духовните сили, които въздухът съдържа. За тази цел се употребяват формули, с участието на мисълта. При вдишване да се изговарят мислено следните думи: „Благодаря, Ти Господи, за Божествения живот, който прониква въздуха и който приемам заедно с този въздух“. При задържане на въздуха: „Тоя Божествен живот, който съм приел отива до всичките ми органи и навсякъде внася сила, живот и здраве.“
към текста >>

Майката е пратила чрез ръката си жизнен магнетизъм (или прана) на удареното място.
Само от праната, приета от нервите на устната кухина. Така се обяснява и следният факт - всеки човек, който добре дъвче храната си, се насища с по-малко храна, отколкото онзи, който бързо лапа храната, без да я дъвче по-дълго в устата си. Когато човек се удари на някое място и усети болка, той бърза да допре ръката си на това място. Прави го, за да се влее там от жизнения магнетизъм (или от праната), изтичаща от ръката, така болката се облекчава. Същото имаме и когато детето се удари, то заплаква от болка и тогава майката започва да милва удареното място, болката утихва, а детето се успокоява и млъква. Майката е пратила чрез ръката си жизнен магнетизъм (или прана) на удареното място. Учителя даде и методи за съзнателно приемане при-дишането на праната и духовните сили, които въздухът съдържа. За тази цел се употребяват формули, с участието на мисълта. При вдишване да се изговарят мислено следните думи: „Благодаря, Ти Господи, за Божествения живот, който прониква въздуха и който приемам заедно с този въздух“. При задържане на въздуха: „Тоя Божествен живот, който съм приел отива до всичките ми органи и навсякъде внася сила, живот и здраве.“ При издишване: „Този Божествен живот проявявам навън в своята дейност.
към текста >>

65. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Словото, което стана плът, подразбира Божествената Любов, която започва да се проявява в човека и му посочва пътя към неговия Баща, към Бога.
И видяхме Славата Му като Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина. Древните Посветени говореха за Словото, за Слънчевия Дух, но още нямаха връзка с него, докато християнският Посветен казва: „И Словото стана плът и всели се между нас и видехме Славата Му като на Единороден от Отца." Така че в християнското езотерично учение има нещо, за което само се споменава в древния езотеризъм, без да го познават какво е. А християнският езотеризъм говори и ни свърза с това, за което древните само загатваха като нещо, което предстои да се изяви. Централен мотив в християнския езотеризъм е Христос - Слънчевият Дух, Духът Божи, Проявеният Бог, космичното Слово, което стана плът и се всели между нас, и видяхме Неговата Слава. Това са все слова, пълни с дълбоко съдържание. Словото, което стана плът, подразбира Божествената Любов, която започва да се проявява в човека и му посочва пътя към неговия Баща, към Бога. Словото, което е изявената Божия Любов, проектира тази Любов към човешките души като една нежна, мека топлина, която има за задача да събуди Любовта, Божественото Начало, вложено в човешките души и да обърне движението на човешките души към центъра на Битието, към Бога. Това значат думите: „И Словото стана плът и всели се между нас." Защото тази Любов работи вече в душите на хората и създава нови отношения, както между самите човешки души, така и към космоса, към Бога, към възвишените същества. „И видяхме Славата Му като на Единороден от Отца" - подразбира Божествената Мъдрост, изявена чрез Христа. За да се види нещо, трябва да има Светлина.
към текста >>

„И видяхме Славата Му като на Единороден от Отца" - подразбира Божествената Мъдрост, изявена чрез Христа.
Това са все слова, пълни с дълбоко съдържание. Словото, което стана плът, подразбира Божествената Любов, която започва да се проявява в човека и му посочва пътя към неговия Баща, към Бога. Словото, което е изявената Божия Любов, проектира тази Любов към човешките души като една нежна, мека топлина, която има за задача да събуди Любовта, Божественото Начало, вложено в човешките души и да обърне движението на човешките души към центъра на Битието, към Бога. Това значат думите: „И Словото стана плът и всели се между нас." Защото тази Любов работи вече в душите на хората и създава нови отношения, както между самите човешки души, така и към космоса, към Бога, към възвишените същества. „И видяхме Славата Му като на Единороден от Отца" - подразбира Божествената Мъдрост, изявена чрез Христа. За да се види нещо, трябва да има Светлина. Значи, Любовта на Словото отвори духовните очи на хората и те видяха Неговата Слава, Божествената Мъдрост, която е Светлината на Божествената Любов и която разкрива Славата на Любовта. „И Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе." Така че въплотеното Слово е централен мотив на християнския езотеризъм, Словото, което стана плът, т.е. Словото, което доби конкретен израз, стана видимо, осветено за човешките души, проявено като Любов, която работи в душите и сърцата, е централен мотив на християнския езотеризъм.
към текста >>

Значи, Любовта на Словото отвори духовните очи на хората и те видяха Неговата Слава, Божествената Мъдрост, която е Светлината на Божествената Любов и която разкрива Славата на Любовта.
Словото, което е изявената Божия Любов, проектира тази Любов към човешките души като една нежна, мека топлина, която има за задача да събуди Любовта, Божественото Начало, вложено в човешките души и да обърне движението на човешките души към центъра на Битието, към Бога. Това значат думите: „И Словото стана плът и всели се между нас." Защото тази Любов работи вече в душите на хората и създава нови отношения, както между самите човешки души, така и към космоса, към Бога, към възвишените същества. „И видяхме Славата Му като на Единороден от Отца" - подразбира Божествената Мъдрост, изявена чрез Христа. За да се види нещо, трябва да има Светлина. Значи, Любовта на Словото отвори духовните очи на хората и те видяха Неговата Слава, Божествената Мъдрост, която е Светлината на Божествената Любов и която разкрива Славата на Любовта. „И Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе." Така че въплотеното Слово е централен мотив на християнския езотеризъм, Словото, което стана плът, т.е. Словото, което доби конкретен израз, стана видимо, осветено за човешките души, проявено като Любов, която работи в душите и сърцата, е централен мотив на християнския езотеризъм. Това Слово, със Светлината, топлината и силата, която носи в себе си, събужда Божественото в човешките души и само се въплотява в тях. Така то прави човешките души безсмъртни.
към текста >>

Интересен е фактът, за който се говори в Евангелието, че Исус като малко дете избягва с майка си и баща си в Египет.
Защото онези, които ръководят човечеството и дават културните импулси, излизат от центъра на Бялото Братство, от което са дошли и Мъдреците при раждането на Христа. Те са били в непрекъсната връзка с Христа преди да дойде той на Земята, защото Христос е глава на Бялото Братство, а те са клон от това Братство, те са една ложа в Бялото Братство на Земята, която ръководи човечеството. Те бяха, които организираха развитието на египетската, персийската и индуската културни епохи. Под тяхно ръководство се изградиха пирамидите и Сфинкса в Египет, под тяхно ръководство там процъфтя една хилядолетна култура, за която Учителят казва, че е образец на истинска култура, на образцова правова държава, на дълбока религия и наука. Учителят казва също, че в Египет са изнесени принципите на Божественото учение, за които ще кажа няколко думи по-късно. Интересен е фактът, за който се говори в Евангелието, че Исус като малко дете избягва с майка си и баща си в Египет. Учителят пита: Защо Исус не избяга в Сирия или Вавилон, или другаде, а избяга в Египет? Това не е случайно явление. И Учителят продължава: Каквото и да се говори за Христа, Той трябваше да отиде в Египет, за да влезе в контакт с окултната школа на Бялото Братство в Египет. Защото има един окултен закон, според който всеки Посветен, колкото и велик да е той, при всяко ново въплощение трябва да премине през известна дисциплина и окултно обучение, за да подготви тялото си, за да може да стане добър проводник на неговата пробудена душа. За тази цел той трябва да влезе в контакт с един окултен център, където така да се каже, да го събудят.
към текста >>

И Учителят казва: Принципите на Божествената наука бяха изнесени в Египет.
Понеже Словото е проявено в цялата природа, която е един жив организъм, тя има своя физиономия, по която Посветените могат да четат живота и съдбата на света, както обикновеният физиономист може да прочете по промените и състоянието на лицето живота и съдбата на човека. Това е основата на западната окултна наука. Тя се роди в онзи момент, когато човек обърна погледа си към външната природа и видя в нея отпечатано, проявено, въплотено космичното Слово. Това стана в епохата на древния Египет, във времето на Хермес. Затова западната окултна школа води началото си от Египет. И Учителят казва: Принципите на Божествената наука бяха изнесени в Египет. Кои са тези принципи на Божествената наука? Това са така наречените седем херметични принципа, които са пътищата за проявлението на Словото. Учителят ги нарича принципи на природата. Той казва, че тези принципи стоят в основата на всички процеси и явления - от създаването на целия космос, до създаването на най- малката форма на Земята. Много пъти съм споменавал за тях и пак ще кажа няколко думи, защото те са същината на западната окултна наука.
към текста >>

Кои са тези принципи на Божествената наука?
Това е основата на западната окултна наука. Тя се роди в онзи момент, когато човек обърна погледа си към външната природа и видя в нея отпечатано, проявено, въплотено космичното Слово. Това стана в епохата на древния Египет, във времето на Хермес. Затова западната окултна школа води началото си от Египет. И Учителят казва: Принципите на Божествената наука бяха изнесени в Египет. Кои са тези принципи на Божествената наука? Това са така наречените седем херметични принципа, които са пътищата за проявлението на Словото. Учителят ги нарича принципи на природата. Той казва, че тези принципи стоят в основата на всички процеси и явления - от създаването на целия космос, до създаването на най- малката форма на Земята. Много пъти съм споменавал за тях и пак ще кажа няколко думи, защото те са същината на западната окултна наука. Те са основата, върху която се гради всичко.
към текста >>

В първия клон, в Египет, са изнесени принципите на Божествената наука и той е имал за задача да подготви условията за християнството, да подготви съзнанието на човечеството за християнството.
От България под формата на розенкройцерство преминава в Западна Европа. Учениците на Бялото Братство в днешната епоха представляват сбор от учениците на трите клона. Сега в България работят от трите клона. Тези три клона идват от едно по-високо място, от невидимия свят. Тези, които ръководят и трите клона, са Посветени. В първия клон, в Египет, са изнесени принципите на Божествената наука и той е имал за задача да подготви условията за християнството, да подготви съзнанието на човечеството за християнството. Вторият клон има за задача да внесе християнството и света и да го разпространи. Третият клон има за задача да реализира Божественото учение, християнството и да даде методи за приложение ма учението в живота. Розенкройцерите са разклонение нa третия богомилски клон. И те имат за цел подготвянето на Новата култура чрез приложение на християнството в живота. Първоначалното име на богомилството е било друго.
към текста >>

когато е бил в умствения свят, Господ го е учил и му е предал Великото знание, предал му е Божественото знание, Божествената наука, предал му е окултната Мъдрост.
Поп Богомил е бил проповедник и разпространител на учението. Чешките братя в Чехия, квакерите в Англия, илюминатите в Германия, катарите и албигойците във Франция и ред други ордени и течения са произлезли все от богомилството. Така че християнският езотеризъм води началото си от онзи жив и разумен вътрешен център, който е съвкупност от разумни възвишени същества, които ръководят човешкото развитие под ръководството на Христа. Този център е ръководил човечеството още от неговото излизане от Бога и го е водил през целия път на неговото слизане от висшите светове до гъстата материя на физическия свят. Учителят казва, че когато човек бил в рая, т.е. когато е бил в умствения свят, Господ го е учил и му е предал Великото знание, предал му е Божественото знание, Божествената наука, предал му е окултната Мъдрост. Но след грехопадането човек постепенно загубил тази Мъдрост и тя потънала дълбоко в неговото подсъзнание. А този Господ, който учеше човека в рая, това беше Христос, който стои в основата на онзи езотеричен център, който ръководи човечеството в целия път на неговото развитие. Затова Учителят казва още: „Учението, което ви предавам, не е ново, защото човек го е учил още в рая." Човешкото развитие се извършва чрез ред последователни импулси, които идват от Духа, който ръководи целия световен процес на развитие и чрез тези импулси се слагат в действие известни сили и енергии, които от своя страна са носители на определено знание. Тези импулси идват от Космичното Слово, което преди две хиляди години, в четвъртата следатлантска културна епоха, гръко-латинската, се всели в човешка форма и даде мощен импулс на човешкото развитие, даде импулс на възхода, като внесе нови сили и енергии в земното развитие, и същевременно донесе на земята онова знание, което беше предал на хората още в рая, което те забравиха след грехопадането.
към текста >>

Вторият импулс за оформяне на „Аза" идва от Божествената природа на човека, от Духа, който е скрит в неговите дълбочини и отвън, от дейността на Христа, на космичното Слово, Което стана плът.
В астралното тяло на човека се внасят енергиите на тези същества, които стимулират човека към отделност и това повлича човека към гъстата материя, където той става отделно същество, но не и свободен, към което се стреми. Той е свободен само в този смисъл, че може да прави избор между доброто и злото, и е свободен да върви в която посока пожелае. Това е онзи момент от развитието, който е описан в Библията като ядене на забранения плод. И им се отворили очите и започнали да познават доброто и злото. Отварянето на очите в случая подразбира пробуждане на личното съзнание, раждането на „Аза". Вторият импулс за оформяне на „Аза" идва от Божествената природа на човека, от Духа, който е скрит в неговите дълбочини и отвън, от дейността на Христа, на космичното Слово, Което стана плът. Стремежът на Христа, казва Учителят, е да проникне в дълбините на всяка душа, за да я направи безсмъртна. От това влияние на Христа се раждат всички благородни импулси на „Аза", които го издигат към висините на Духа и правят душата безсмъртна. Ако не беше импулсът на Христа, „Азът" би се развил само под влияние на първия импулс и би завел човека неминуемо в бездната. Такова е било състоянието на човешкото развитие по време на слизането на Христа на Земята. Учителят казва: В човешката душа при днешното й развитие има два стремежа.
към текста >>

Та, когато човек почувствува Духа в себе си, той може да придобие безсмъртието, да стане съзнателен изпълнител на Божествената Воля, което е върховната цел на развитието.
Всеки един ще стане клон на Великото Дърво на живота и така ще разреши задачите на живота си. Иначе не може да ги разреши. Защото и Земята е приела всичкия живот от Слънцето. Всичкото богатство, което Земята притежава, е дошло от Слънцето, от невидимия свят. Всички наши мисли и чувства са дошли от невидимия свят, от възвишените същества на Космоса, които живеят в клоните, в цветовете и плодовете на Великото Дърво на живота. Та, когато човек почувствува Духа в себе си, той може да придобие безсмъртието, да стане съзнателен изпълнител на Божествената Воля, което е върховната цел на развитието.
към текста >>

66. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Такива методи представят между другото и деветте блаженства, за които Учителят казва: „Ако бихте разбрали петата глава от Матея за блаженствата, щяхте да бъдете в състояние да възприемете Божествената Светлина, която иде от невидимия свят.
То е христовото учение. То е за онези, които имат дълбоко разбиране за живота. То е за всички хора, за цялото човечество, за всички положения, за всички времена и епохи. Който се домогне до вътрешния смисъл на това учение, той ще намери в него сила да продължи своя живот и да разреши задачите си правилно. Затова в Евангелието са дадени ред методи, които човек може да използува." Такива методи представят между другото и деветте блаженства, за които Учителят казва: „Ако бихте разбрали петата глава от Матея за блаженствата, щяхте да бъдете в състояние да възприемете Божествената Светлина, която иде от невидимия свят. Деветте блаженства са начини, методи, по които може да възприемем Божествената мисъл, която ще повдигне човешкия ум, сърце и душа." Нищите духом превръщат всички материални неща в духовни блага. Кротките ще наследят Земята. За да бъде човек наследник на Земята, трябва да бъде кротък. Кротък човек е този, който не влиза в стълкновение със своите ближни и със своите приятели и с всички има добра обхода, а не само да не прави зло.
към текста >>

Деветте блаженства са начини, методи, по които може да възприемем Божествената мисъл, която ще повдигне човешкия ум, сърце и душа."
То е за онези, които имат дълбоко разбиране за живота. То е за всички хора, за цялото човечество, за всички положения, за всички времена и епохи. Който се домогне до вътрешния смисъл на това учение, той ще намери в него сила да продължи своя живот и да разреши задачите си правилно. Затова в Евангелието са дадени ред методи, които човек може да използува." Такива методи представят между другото и деветте блаженства, за които Учителят казва: „Ако бихте разбрали петата глава от Матея за блаженствата, щяхте да бъдете в състояние да възприемете Божествената Светлина, която иде от невидимия свят. Деветте блаженства са начини, методи, по които може да възприемем Божествената мисъл, която ще повдигне човешкия ум, сърце и душа." Нищите духом превръщат всички материални неща в духовни блага. Кротките ще наследят Земята. За да бъде човек наследник на Земята, трябва да бъде кротък. Кротък човек е този, който не влиза в стълкновение със своите ближни и със своите приятели и с всички има добра обхода, а не само да не прави зло. Не е въпрос човек само да не прави зло, но е въпрос да прави добро.
към текста >>

Всички Посветени ученици на Божествената школа четат от това Велико Евангелие, което Христос е проповядвал.
Защото тези Писания са свързани с Духа, който ги е продиктувал и неговите сили действуват чрез тях. Те са свързани със силите на космоса, които са също сили на Духа. Защото и всяка дума, изказана от Духа, която действува в космоса и когато ние я прочетем в Свещените Писания, това ни свързва с тези космични сили, които почват да работят в нас. Има доказателства за това, което Христос е говорил. Има една архива, в която се пази Свещената Книга с думите и притчите на Христа, написани със златни букви. Всички Посветени ученици на Божествената школа четат от това Велико Евангелие, което Христос е проповядвал. Всички беседи на Христа са напечатани в тази Велика Книга дума по дума и могат да се възпроизведат, както днес се възпроизвежда всяка дума, произнесена пред микрофона. Колко думи и колко притчи са напечатани върху листата на тази Свещена Книга! Съвременните хора не подозират нищо за съществуването на тази Свещена Книга. В тази Свещена Книга се крие истинското знание. В нея има думи, при произнасянето на които се откриват нови светове.
към текста >>

Той има предвид Великата Божествена Истина, която поставя всички неща в ред и порядък.
Понеже Исус е централното лице в Новия завет, затова ще предам няколко мисли на Учителя, в които той определя значението на думата Исус. Той казва: Думата Исус е символична и съдържа в себе си великите основни принципи ьа битието и живота. Единият принцип означава силата, която твори и преобразява живота и му дава нова насока. Исус е човекът, който не се занимава с обикновени работи. Той има предвид Великата Божествена Истина, която поставя всички неща в ред и порядък. Вторият принцип, който се съдържа в думата Исус е живата енергия, която туря всичко в изправност. Тя не набожда нещата на игла както правят онези, които изучават буболечките и пеперудите. Тя не умъртвява, но дава живот на всички същества. Тя е силата, която организира и възраства нещата или както я наричаме още закон на Любовта. Третият принцип е законът на равновесието, който урежда всички спорове и недоразумения в живота между хората.
към текста >>

Този човек, който се роди по този начин от вода и Дух, майка му няма да живее вън от него.
Той е съградил безсмъртното тяло на Любовта в себе си, в което са обединени Духът и душата да живеят заедно. Така че, само роденият от Дух и вода, т.е. този, в когото Духът и душата са обединени да живеят в едно тяло, ражда Висшето съзнание в себе си и се издига да живее в будическото поле, в будическото тяло, което е тяло на Любовта. Будическото поле е поле на Любовта. Следователно на мой език преведено Христос казва: Всеки, който не е роден от Любовта и Мъдростта, не може да влезе в Царството Божие. Този човек, който се роди по този начин от вода и Дух, майка му няма да живее вън от него. Неговата майка живее вътре в него и неговият баща живее вътре в него. Следователно той ще бъде самороден. Роденият от Дух и вода може да е в тялото, може да е извън тялото. Аз мога да бъда в тялото и извън тялото. Аз съм в този салон, аз съм и извън този салон.
към текста >>

Неговата майка живее вътре в него и неговият баща живее вътре в него.
Така че, само роденият от Дух и вода, т.е. този, в когото Духът и душата са обединени да живеят в едно тяло, ражда Висшето съзнание в себе си и се издига да живее в будическото поле, в будическото тяло, което е тяло на Любовта. Будическото поле е поле на Любовта. Следователно на мой език преведено Христос казва: Всеки, който не е роден от Любовта и Мъдростта, не може да влезе в Царството Божие. Този човек, който се роди по този начин от вода и Дух, майка му няма да живее вън от него. Неговата майка живее вътре в него и неговият баща живее вътре в него. Следователно той ще бъде самороден. Роденият от Дух и вода може да е в тялото, може да е извън тялото. Аз мога да бъда в тялото и извън тялото. Аз съм в този салон, аз съм и извън този салон. Аз съм в слънчевата система, аз съм и извън слънчевата система.
към текста >>

Интересно е, че в случая майката и детето са разделени.
Там се казва, че змеят паднал на Земята. Това подразбира, че условията на Земята са се изменили след падането на змея. Казва се също, че жената избягала в пустинята. Жената в случая представя Бялата раса. Тя е носителка на онези възвишени Божествени идеи, които олицетворяват раждането на детето. Интересно е, че в случая майката и детето са разделени. Детето трябва да се възпитава на небето до времето, когато условията на Земята се изменят и тя бъде готова за новия живот. Майката, която още не е готова, отива да живее в пустинята. Тя останала да живее там 1260 дена. Като се съберат цифрите на това число - едно, плюс две плюс шест равно на девет. Тези дни могат да се вземат и като дни, и като периоди.
към текста >>

Майката, която още не е готова, отива да живее в пустинята.
Казва се също, че жената избягала в пустинята. Жената в случая представя Бялата раса. Тя е носителка на онези възвишени Божествени идеи, които олицетворяват раждането на детето. Интересно е, че в случая майката и детето са разделени. Детето трябва да се възпитава на небето до времето, когато условията на Земята се изменят и тя бъде готова за новия живот. Майката, която още не е готова, отива да живее в пустинята. Тя останала да живее там 1260 дена. Като се съберат цифрите на това число - едно, плюс две плюс шест равно на девет. Тези дни могат да се вземат и като дни, и като периоди. Новороденото дете представя новото човечество, което се приготовлява в невидимия свят и ще дойде на Земята. И тази война, която е предвидена там и се изразява в борбата между архангел Михаил и змея, представя до известна степен Европейската война от 1914 до 1918 година и след нея световната война от 1939 до 1944 година.
към текста >>

Христос казва: „Ако не се отречете от себе си, от своя живот, от майка си и баща си, от всичко в света и не вдигнете кръста си, не можете да се наречете мои ученици." Да туриш кръста на гърба си, това е най-страшното нещо.
Тогава са създадени и човешкият ум и човешкото сърце. Четвъртият ден е страшен ден, страшно число. Като говорим за ученика, ние разбираме живот на творчество, а не живот на благодат, която му се дава. Всеки, който стане ученик, шест дни, т.е. шест периода трябва да твори, да създава в себе си, докато дойде до пробуждане на своето съзнание. Христос казва: „Ако не се отречете от себе си, от своя живот, от майка си и баща си, от всичко в света и не вдигнете кръста си, не можете да се наречете мои ученици." Да туриш кръста на гърба си, това е най-страшното нещо. Това значи да туриш на гърба си доброто и злото и да ги носиш, и да последваш Христа, т.е. Любовта. Ученикът няма да чака да свърши борбата между доброто и злото, но ще ги вдигне на гърба си и ще си гледа работата, защото тяхната борба ще продължи дълго време. Като вдигнете кръста на гърба си, ще разрешите противоречието, което се крие в него и ще кажете: Не моята воля, но Волята на Отца ще изпълним. Това е най-страшната, но същевременно най-великата задача, която трябва да разрешите. Ученикът трябва да каже: В Твоите ръце предавам духа си.
към текста >>

67. МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР - Влад Пашов (1902- 1974)

4) „Защото този Мелхиседек, цар Салимски, свещеник на Бога вишнаго, който срещна Авраама, когато се връщаше от покоряването на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичко, той, който първо се тълкува цар на Правда, а после и цар Салимски, сиреч цар на мир, без баща, без майка, без родословие, и няма нито начало на дни, нито край на живот, но подобен е на Сина Божий, пребъдва винаги свещеник.
И благослови Авраама и рече му: Благословен Авраам от Бога вишнаго, Владетелят на небето и на земята, и благословен Бог вишний, Който предаде враговете в ръцете ти. И Авраам му даде десятък от всичко." (Битие 14:18-20) 2) „...Закле се Господ, и не ще се разкае. Ти си свещеник во век, според чина на Мелхиседека." (Псалом 110:4) 3) „...Ние, които сме прибегнали, да се хванем за предлежащата надежда, която имаме като якор в душата, безопасен и твърд, и който влиза в най-вътрешното на завесата, дето Исус влезе за нас предтеча, като стана първосвещеник во веки по чин Мелхиседеков." (Евреем 6:19) 4) „Защото този Мелхиседек, цар Салимски, свещеник на Бога вишнаго, който срещна Авраама, когато се връщаше от покоряването на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичко, той, който първо се тълкува цар на Правда, а после и цар Салимски, сиреч цар на мир, без баща, без майка, без родословие, и няма нито начало на дни, нито край на живот, но подобен е на Сина Божий, пребъдва винаги свещеник. А вижте колко велик бе той, комуто патриарх Авраам даде десятък. И кой от левиевите синове, който приемат свещенството, имат заповед по закон да вземат десятък от народа, сиреч от братята си, ако и да са произлезли от чреслата Аврамови. Но той, който не се водеше по тяхния ред, взе десятък от Авраама и благослови този, който имаше обещанието. А без всяко противоречие по-малкото се благославя от по-голямото. Тук вземат десятък човеци смъртни, а там взема той, за когото се свидетелствува, че живее во веки.
към текста >>

Той водеше едно вечно съществуване в своята индивидуалност, за което за да се посочи вечният характер на тази индивидуалност е казано, че той нямаше нито име, нито възраст, нито баща, нито майка.
Той заедно със своя Велик Учител, когото ние познаваме като Мелхиседек, ги завежда в Централна Азия и той става Учител и Ръководител на културите на Петата раса в Африка, Азия и Европа. Неговият Велик Учител, Великият Слънчев Посветен, се изтегля в потайни центрове във вътрешността на Азия. Той е посветил седемте велики Риши на Индия. Той посветил и Зороастър още в Атлантида по особен начин. Той говори и посвети и Авраам по съвсем особен начин. Той водеше едно вечно съществуване в своята индивидуалност, за което за да се посочи вечният характер на тази индивидуалност е казано, че той нямаше нито име, нито възраст, нито баща, нито майка. Срещата на Авраам с този Велик Посветен, която ни е описана в Стария завет като среща на Авраам с царя на Салим, със Свещеника на Всевишния Бог, е една среща, която има най-голямо и универсално значение за Авраам. При тази среща на Мелхиседек с Авраам, той му предаде нещо много велико, което послужи като изходна база за развитието на еврейския народ. Той му предаде импулса на Слънчевия Дух, предаде му учението и Мъдростта на Слънчевия Дух. Това е показано в Библията с това, че той посрещна Авраам с хляб и вино. А хлябът и виното са символ на Божественото учение.
към текста >>

Тогава се чувствува озарен от една нова Светлина, която е създала всичко, включително и самия него и той чувствува, че тази Божествена сила му дава крила.
Те стават действителни, дейни само при появяването на цветовете. Така също Божествените и духовните сили съществуват в спящо състояние във всеки човек и те остават проявена действителност, когато човек мине през Посвещението, когато с него става едно преобразяване, каквото става с гъсеницата, която става пеперуда. Преди да стане пеперуда, тя трябва да се завие в пашкул, където един вид преминава през смъртта и възкръсва от пашкула като пеперуда. Подобно е и състоянието на Посветения, когато минава през изпитанията. Изпитанията, това е завиване в пашкул, през което време трябва да стане трансформация на силите и материята, за да възкръсне за нов живот. Тогава се чувствува озарен от една нова Светлина, която е създала всичко, включително и самия него и той чувствува, че тази Божествена сила му дава крила. Тази сила е у него, тя е била преди него, тя ще бъде и след него. Той е създаден чрез нея. Сега той може да я улови и да вземе участие в собственото си създаване. Подчинил се на тази Висша сила и й дал свобода и път да работи в него, Посветеният чувства присъствието на Вечния, на Божественото в себе си. Той чувства вече, че нейните дела, неговата дейност трябва да стане една брънка от творческото дело на Божествения свят, на Божественото, което работи в света.
към текста >>

Събуждането на тази Божествена сила става в окултните школи или храмове на Посвещение, където ученикът се откъсва временно от ежедневния живот, докато се развият, разцъфтят и укрепнат в него тези нежни сили.
То ме въплоти в материята, то работи в мене. Аз съм частица от него. Отсега нататък каквото създам, то ще бъде по-висше от това, което моята личност, ограничена в чувствения свят създава. Моята личност е едно средство за тази творческа сила, за Божественото, което е в мене. Така Посветените описват преживяването на раждането и пробуждането на Бога в себе си. Събуждането на тази Божествена сила става в окултните школи или храмове на Посвещение, където ученикът се откъсва временно от ежедневния живот, докато се развият, разцъфтят и укрепнат в него тези нежни сили. Защото развитието на тези сили не може да понася ежедневието на живота, то е пречка за тях. Но щом като ученикът е развил тези сили в себе си и са превърнати в творчески сили и духовни наклонности, той става твърд като диамант и може да излезе от храма и да премине невредим през всички бури и сътресения на света. Само че той трябва да се пази да не съобщава на непосветените какво е преживял. Ето какво казва Учителят по този въпрос: „За да дойде до състоянието да влезе в Божествения свят, човек трябва да премине през една предварителна дисциплина на ума и през едно пречистване на сърцето.
към текста >>

Има Бог, Който е скрит в природата, Който е скрит в съществата, който може да се пробуди чрез същата тази Божествена сила, която изтича от Вечния и Абсолютен Дух, и прониква както цялото Битие, така и всяко същество.
Преди да е преживял Великата мистерия на живота, преди да е Посветен, на ученика се казва, че преди да познае Бога, Който прониква целия свят, цялата вселена, той трябва да намери Бога в себе си, за да може да го намери и вън от себе си. Казано е, че Бог е Любов. Дълбокият смисъл на това е, че Бог като Любов се е пожертвал за създаването на света и всички същества, и по такъв начин Той се е ограничил в природата, която прониква отвън и отвътре във всички същества. Затова се казва още: Ние живеем, движим се и съществуваме в Него и чрез Него. И този незнаен Бог, скритият Бог, Абсолютният Дух, Бащата на света, Който прониква цялото Битие, е разкъсан така да се каже, на части, пленен и омагьосан в нещата и съществата, съществува същевременно и вън от света на сетивата, вън от съществата като една Абсолютна Същност, непознаваема, недостъпна. Има Бог, Който е скрит в природата, Който е скрит в съществата, който може да се пробуди чрез същата тази Божествена сила, която изтича от Вечния и Абсолютен Дух, и прониква както цялото Битие, така и всяко същество. Това е задачата и смисъла на Посвещението - да даде методи за събуждане на тази Божествена сила, която да събуди и възкреси този омагьосан Бог. И тогава се ражда Бог в човека, който е вече Син Божий, роден в човешката душа и който е заченат от скрития Бог, който прониква всичко. И когато човек роди Божия Син в себе си, той може да влезе във връзка с Бащата на света. Затова Учителят казва: Бог е едно Единство, което се проявява като множество. Това е задачата на всеки, който тръгва в пътя на ученика, да роди Бога в себе си, да стане един Божи Син.
към текста >>

Това е задачата и смисъла на Посвещението - да даде методи за събуждане на тази Божествена сила, която да събуди и възкреси този омагьосан Бог.
Казано е, че Бог е Любов. Дълбокият смисъл на това е, че Бог като Любов се е пожертвал за създаването на света и всички същества, и по такъв начин Той се е ограничил в природата, която прониква отвън и отвътре във всички същества. Затова се казва още: Ние живеем, движим се и съществуваме в Него и чрез Него. И този незнаен Бог, скритият Бог, Абсолютният Дух, Бащата на света, Който прониква цялото Битие, е разкъсан така да се каже, на части, пленен и омагьосан в нещата и съществата, съществува същевременно и вън от света на сетивата, вън от съществата като една Абсолютна Същност, непознаваема, недостъпна. Има Бог, Който е скрит в природата, Който е скрит в съществата, който може да се пробуди чрез същата тази Божествена сила, която изтича от Вечния и Абсолютен Дух, и прониква както цялото Битие, така и всяко същество. Това е задачата и смисъла на Посвещението - да даде методи за събуждане на тази Божествена сила, която да събуди и възкреси този омагьосан Бог. И тогава се ражда Бог в човека, който е вече Син Божий, роден в човешката душа и който е заченат от скрития Бог, който прониква всичко. И когато човек роди Божия Син в себе си, той може да влезе във връзка с Бащата на света. Затова Учителят казва: Бог е едно Единство, което се проявява като множество. Това е задачата на всеки, който тръгва в пътя на ученика, да роди Бога в себе си, да стане един Божи Син. И тогава ще се разбере мисълта, че Христос е Първородният, най-големият брат, роден преди всичките векове.
към текста >>

68. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В първите 22 листа се съдържат принципите на Божествената наука, а в останалите 56 се съдържат всички закони и методи за приложение на тези принципи.
Това не отговаря на Истината, защото всичко, каквото се приписва на Хермес, е проникнато от идеята за Словото-Светлина, което прониква цялата природа. Към венеца от безсмъртни цветя, които украсяват главата на Хермес трябва да прибавим и една тайнствена книга, известна под името Кибалион, която е предавана от уста на ухо в течение на хиляди години и която е излязла от устата на Хермес и е предавана от Учител на ученик до началото на двадесети век, когато е била отчасти записана от трима Посветени в херметичната Мъдрост. Към този венец от безсмъртни цветя, които никога не увяхват, трябва да причислим и книгата на Тарот, тази тайнствена книга, която съдържа Мъдростта на целия Египет, която съдържа основните принципи, законите и методите на окултната наука. Преданието ни казва, че тя е била гравирана на златни плочи от самия Хермес, за да скрие тайната наука от профаните. Тя представлява една символична книга, съдържаща 78 листа. В първите 22 листа се съдържат принципите на Божествената наука, а в останалите 56 се съдържат всички закони и методи за приложение на тези принципи. Тук трябва да причислим и Смарагдовата таблица, която в резюме съдържа доктрината на Хермес за творческото Слово. Най-после не трябва да пропускаме да отбележим и Книгата на мъртвите или Излаз от деня, която е една от най-древните египетски книги. В гръцкия превод, издаден с името на Хермес Трисмегистус, се съдържат главно три книги, озаглавени: Поимандър, Асклепиус или Речи за Посвещение и Девицата на света. Освен тях там има и части от други книги. Ще предам някои мисли от тези три книги и най-после някои книги от Книгата на мъртвите.
към текста >>

Ако при необузданото си и безразсъдно обикване на материята тя забрави произхода си, Божествената искра, която се намира в нея и която би могла да стане по-бляскава от звезда, се завръща в етерните области като атом без живот, а душата се обхваща от вихрушката на другите елементи.
- Душите могат ли да умират? - попита Хермес. - Да - отговори гласът на Озирис. Много от тях загиват при фаталното си слизане. Душата е дъщеря на небето и нейното пътешествие е едно изпитание. Ако при необузданото си и безразсъдно обикване на материята тя забрави произхода си, Божествената искра, която се намира в нея и която би могла да стане по-бляскава от звезда, се завръща в етерните области като атом без живот, а душата се обхваща от вихрушката на другите елементи. Учителят разглеждайки този въпрос за произхода, развитието и падането на душите, казва следното: „Допуснете, че от дадена точка излизат различни лъчи, т.е. казваме, че този център, тази точка започва да радиира. Всеки лъч представлява отделно същество. Когато тези същества влязат във връзка с външната среда, която е с различни гъстоти, с различни състояния, тогава те видоизменят своя характер. Това видоизменение в характера на тези същества е причина за различието, което съществува между тях.
към текста >>

В едно и също време Баща, Майка и Син, Той ражда, дава живот и е Вечен.
И той като заповяда на своите братя - боговете - да му служат като свита, се изкачи при звездите." От тази мисъл се вижда, че Хермес говори за Единния Бог, въпреки многото богове, които съществуват в Египет и в целия древен свят. Научният изследовател Масперо в своята книга Древната история на източните народи казва: „Научната и езотеричната теология е монотеистична още от времената на древната империя. Твърдението за основната единственост на Божието съществувание формално и с голяма енергия е изложено в текстовете от тази епоха. Там е казано: „Бог е един единствен, Онзи, Който по същност съществува, единствено жив по вещественост, единствен Творец на небето и земята, Който не е роден. В едно и също време Баща, Майка и Син, Той ражда, дава живот и е Вечен. И тези три лица, вместо да разделят Единството на Божието естество, способствуват за безкрайното Му Съвършенство. Неговите атрибути са Необятност, Вечност, Независимост, Всемогъща Воля, Безгранична Доброта. Той създава собствените си членове, които са боговете, казват старите текстове. Всеки от тези второстепенни богове, считани като идентични на Единствения Бог, може да образува свой тип, от който произлизат по същия начин други по-долни типове."
към текста >>

69. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В Бхагават Гита, което преведено значи Божествена песен, Кришна в разговор със своя любим ученик Аржуна, изнася своето учение за пътищата, чрез които ученикът може да достигне съвършенство.
Кришна, изявявайки Себе Си пред своя любим ученик, е дал Словото на Ведите, което Ману предал на Светите Риши. Кришна не тълкува Ведите, но дава ново учение, което разкрива вътрешния смисъл на учението, дадено във Ведите. В своето учение той дава пътя, по който човек може да достигне съвършенство и да се слее с Бога. И затова, който върви в пътя на съвършенството, Ведите вече не са необходими за него. Затова във втория разговор, 46 стих, Кришна казва: „Ведите са толкова полезни за просветения брахман, колкото една щерна посред място заляно с вода." Това не значи, че той отрича Ведите, той не ги отрича, но дава ново учение, което допълва Ведите. В Бхагават Гита, което преведено значи Божествена песен, Кришна в разговор със своя любим ученик Аржуна, изнася своето учение за пътищата, чрез които ученикът може да достигне съвършенство. Между другото той се представя пред Аржуна като въплотения Бог, като творческо Слово, като Логоса, Който е Създател на цялата вселена с всички същества в нея и Който ръководи развитието на всички същества в пътя на тяхната еволюция. В разговорите той също така изнася учението за Абсолютния, Непроявения Бог, Когото нарича с името ТО. Също така разглежда въпроса за Духа и материята в тяхното взаимно отношение в проявения свят. Накратко ще предам някои мисли от тази Свещена книга, за да се види какво е учил Кришна преди повече от пет хиляди години. Цялата книга се състои от 18 разговора.
към текста >>

Мъчно се прониква през тази Моя Божествена илюзия, причинена от качествата, тези, които идват при Мен, преминават през тройния покров на мая."
Всичко това е нанизано на Мен, като редица бисери на нишка. Знай Ме като Вечно Семе на всички същества. Аз съм разумът на надарените и разум и великолепие на всички прекрасни неща." „Знай, че хармоничното, деятелното и инертното естество са от Мен, не Аз в тях, а те в Мен. (Тук става въпрос за трите качества: сатва, раджас и тамас.) Целият този свят заблуден от тази природа на трите качества, не Ме познава - Аз съм над тях, Нетленен. Мъчно се прониква през тази Моя Божествена илюзия, причинена от качествата, тези, които идват при Мен, преминават през тройния покров на мая." „Аз наистина изпълнявам желанието на всеки предан, който с непоколебима вяра търси да богопочита кой да е предмет. Той проникнат от вяра, търси да боготвори такова божество и от него получава изпълнение на своите желания, като всъщност Аз допущам това." „Неразрушимото, Висшето - това е Вечният. Неговата съществена природа се нарича себепознание. Еманацията, която е причина за пораждане на съществата, се нарича дейност.
към текста >>

„Аз съм Бащата на тази вселена, Майката, Вседържателят, Прародителят, Святият Един, Който трябва да се познава, Словото на мощ.
В началото на друга мирова епоха Аз изново ги пораждам. Скрит в природата, която е Моя собствена, Аз пораждам изново и изново всички тези множества безпомощни същества чрез силите на природата. По Мой промисъл природата отпраща всяко движимо и недвижимо. Благодарение на това вселената се върти. Безумците не Ме виждат, когато съм облечен в човешка форма, непознаващи моята висша природа - великият Господ на съществата." „Аз съм Бащата на тази вселена, Майката, Вседържателят, Прародителят, Святият Един, Който трябва да се познава, Словото на мощ. Аз давам топлината, Аз задържам и изпращам дъждовете, Аз съм безсмъртен и смърт, Аз съм битие и небитие." „На тези, които се покланят само на Мен, без да мислят за друго, на тези, които са винаги уравновесени, Аз дарувам пълна сигурност. Дори преданите на другите Светещи Деви, като се поклонят с пълна вяра, те също Мен боготворят, макар това да е противно на древното правило. Наистина Аз съм Този, Който се радва на всички жертви, че Аз съм Господ Бог, но те не Ме познават и затова грешат." „Каквото и да правиш, каквото и да ядеш, каквото и да пренасяш, каквото и да даряваш, какъвто подвиг и да извършваш, прави това като приношение на Мен.
към текста >>

Мъчно се прониква през тази Моя Божествена илюзия, през това Мое Божествено покривало причинено от качествата.
„Знай, че материята (пракрити) и Духът (Пуруша) и двете са безначални. Знай също, че всички видоизменения и качества са родени от материята. Знай, че трите качества на материята - хармония, движение и инерция (сатва, раджас и тамас), са от Мен, защото Аз прониквам материята, но не Аз съм в тях, но те в Мен. Целият този свят, забулен от природата на трите качества, не Ме познава. Аз съм над тях Нетленен. Мъчно се прониква през тази Моя Божествена илюзия, през това Мое Божествено покривало причинено от качествата. Тези, които идват при Мен, преминават през тройния покров на мая." „Материята се определя като причина за пораждане на причинни следствия. Духът се определя като причина за радване от удоволствия и мъка. Духът поселен в материята си служи с качествата, родени от материята. Привързаност към качествата е причина за неговото раждане в добри и лоши условия."
към текста >>

Мъчно се прониква над тази Моя Божествена илюзия, причинена от качествата, и тези, които идват при Мен, преминават през тройния покров на мая.
Знай Ме като Вечно семе на всички същества. Аз съм разумът на надарените с разум и великолепието на всички прекрасни неща. Аз съм всичко добро, красиво, мощно и истинно. Целият този свят, забулен от природата на трите качества, не Ме познава. Аз съм над тях Нетленен. Мъчно се прониква над тази Моя Божествена илюзия, причинена от качествата, и тези, които идват при Мен, преминават през тройния покров на мая. Нито могат всички да Ме открият, обвит в Моето творение-измама. Този заблуден свят не Ме познава. Поради измамата от двойките противоположности, що се пораждат от привличането и отблъскването, всички същества бродят из вселената в пълна заблуда. Но човеците на чистите дела, у които няма вече грях, свободни от заблудителните двойки противоположности, те Ме познават и Ме почитат, верни на своите обекти. Тези, които са прибегнали в Мен и се стремят към освобождаване от раждане и смърт, те познават Вечния, цялото себезнание и всяка дейност.
към текста >>

Благословеният рече: Ето виж една моя форма стократна, хилядократна, разнообразна по вид, Божествена и разнообразна по шарове и по изглед.
Всичко що е славно, добро, хубаво, мощно, знай, че изхожда от един отломък на Моето Величие. Като прониквам цялата вселена с една частица от Себе Си, аз пребивавам в пея. Единадесетият разговор е озаглавен Йога чрез виждане на Всемирната форма. Аржуна казва: О, Превисший Боже, аз бих желал да видя Твоята Всемогъща форма. Ако мислиш, че мога да я видя, тогава, о, Боже, Господи, покажи ми Твоето Нетленно Себе. Благословеният рече: Ето виж една моя форма стократна, хилядократна, разнообразна по вид, Божествена и разнообразна по шарове и по изглед. Виж всички ангелски чинове, съзерцавай много чудеса, невидени досега от тебе, съзерцавай днес тук цялата вселена, движима и недвижима, целокупна и единна в Моето Тяло, заедно с всичко друго, което ти искаш да видиш. Наистина ти казвам, ти не можеш да Ме съзерцаваш с тези твои очи. Божествени очи ти давам, приеми Моята царствена йога. И с духовния си поглед Аржуна съзерцава цялата вселена с всичките й същества, като тяло на Бога, проявен в Кришна, и казва: Ако блясъкът на милиарди слънца светеше изведнъж в небето, това би наподобило Славата на този Велик Дух. Той видя цялата вселена, подразделена на различни части, покояща се единна в тялото на Бога на боговете, и казва: В облика Твой, Боже, аз виждам боговете, всички същества по ред с техните отличия и Брама, Господ върху своя лотос-трон и всички Риши и Божествени Змии с множество уста, очи, ръце, гърди, навред Те виждам Безконечно Същество, нито източник, ни начало, ни среда, ни край не Ти намирам, Боже Безконечний.
към текста >>

Като се затварят духовните очи на Аржуна по негова молба, след като е съзерцавал Божествената форма, Благословеният рече: „Аржуна ти видя по Моя Воля, най-висшата форма, тъй разбулена чрез йога.
Божествени очи ти давам, приеми Моята царствена йога. И с духовния си поглед Аржуна съзерцава цялата вселена с всичките й същества, като тяло на Бога, проявен в Кришна, и казва: Ако блясъкът на милиарди слънца светеше изведнъж в небето, това би наподобило Славата на този Велик Дух. Той видя цялата вселена, подразделена на различни части, покояща се единна в тялото на Бога на боговете, и казва: В облика Твой, Боже, аз виждам боговете, всички същества по ред с техните отличия и Брама, Господ върху своя лотос-трон и всички Риши и Божествени Змии с множество уста, очи, ръце, гърди, навред Те виждам Безконечно Същество, нито източник, ни начало, ни среда, ни край не Ти намирам, Боже Безконечний. Като Издревен Человек Те мисля Аз. Първопричина, Брама не е тъй велик, безкраен Бог на боговете, дума всемирна, нетленна, вечен Сат - Асат, пръв между боговете, издревен человек. Като се затварят духовните очи на Аржуна по негова молба, след като е съзерцавал Божествената форма, Благословеният рече: „Аржуна ти видя по Моя Воля, най-висшата форма, тъй разбулена чрез йога. Блестяща, Всепроникваща, Безкрайна, Първа, която никой освен тебе не е видял. Човек не може да постигне тази форма ни с Веди, ни с жертва, нито с милостиня, нито с дела, нито с подвиг строг, нито с наука. Много трудно може да се види този Мой облик, що ти съзерцава. Наистина, Светещите Деви винаги копнеят да видят тази Моя форма. И никой не може да Ме види, както ти ме видя.
към текста >>

70. ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Но Орфей беше геният на духовна Гърция, будител на нейната Божествена душа.
Обожаването на Аполон било въведено от един Жрец, любител на нововъведенията, под влияние на учението за слънчевото Слово, което идваше от Египет. Тази реформация уподобява Всемирния Отец с двойното Му проявление: свръхфизическата Светлина и видимото Слънце. Но тази реформа не излязла извън светилището. Орфей обаче даде нова сила на учението за слънчевото Слово, познато под името на Аполон, съживявайки го с тайната на Дионисий. Едуард Шуре казва: Светлината на мистериите беше проникнала в Гърция и Тракия преди появяването на Орфей. Но Орфей беше геният на духовна Гърция, будител на нейната Божествена душа. Тайнственият импулс, който Орфей предаде на Гърция, се предаде от нея на цяла Европа. Нашето време не вярва вече в хубостите на живота. Ако въпреки всичко то запазва за тази хубост дълбоко възпоменание, една тайна и непреодолима надежда, това се дължи на този възвишен и вдъхновен гений, велик Посветен в тайните, прадядо на поезията и музиката, откривател на вечната Истина. Орфей е роден в Тракия от царски род и се отличавал с чудесна, пленителна външност. Тогава той е носил друго име, което преданието не ни предава.
към текста >>

От Любов вникнах в тайните на магията и подирих Божествената наука.
Но жените го обожавали и лудували по него. Внезапно той изчезва от Тракия, като отива в Самотраки, оттам в Египет, воден от жаждата за придобиване на Мъдрост и знание. След като изучил тайните на египетските мистерии, след 20 години той се връща в Тракия с името на Посветен в тайните, което си бе извоювал, като беше преминал през всички изпитания и Посвещения и което име му беше дадено от Учителите му като знак за мисията, която му предстоеше. Сега той се наричаше Орфей или Арфа - финикийска дума, съставена от сричките аур - светлина, и орофае - лекуване, което означава: онзи, който лекува със Светлина. Преди смъртта си той казва на своя любим ученик: „От Любов аз се облякох в ленена дреха, обричайки се на Великото Посвещение и на аскетически живот. От Любов вникнах в тайните на магията и подирих Божествената наука. От Любов преминах през пещерите на Самотраки, през кладенците на пирамидите и гробниците на Египет. Аз потърсих смъртта, за да намеря в нея живота и отвъд живота видях и прозрачните сфери, видях етера на боговете. Земята разтвори пред мен пропастта си, небето - блестящите си храмове. Аз изтръгнах скритата под мумиите наука. Жреците на Изида и Озирис ми разкриха тайните си.
към текста >>

Юпитер е Божествен съпруг и съпруга, мъж и жена, баща и майка.
Тогава духът ти ще полети към чистия етер на Вечните Причини, както Орелът се спуска от престола на Юпитер. Аз ще ти открия тайната на световете, душата на природата, същността на Бога. Слушай най-напред великата тайна: Само едно Същество царува в Безкрайното Небе и в дълбините на Земята - Зевс гърмовержец, етерният Зевс. Той царува в дълбините на Земята и във висините на звездното Небе. Дъх на нещата, огън неугасим, мъж и жена, Един Цар, Една Власт, Един Бог, Един Велик Учител. Юпитер е Божествен съпруг и съпруга, мъж и жена, баща и майка. От техния свещен брак, от тяхната вечна сватба произлизат непрестанно огън и вода, земя и етер, нощта и деня, гордите титани, неизменните богове и плаващият зародиш на хората. Любовта на небето и земята не е известна на невежите. Тайната на съпруга и съпругата се откриват само на просветените хора. Но аз ще ти съобщя онова, което е Истина. Сега погледни небесната твърд.
към текста >>

Това е тялото на Божествената съпруга, която хармонично се движи към песента на съпруга.
Тайната на съпруга и съпругата се откриват само на просветените хора. Но аз ще ти съобщя онова, което е Истина. Сега погледни небесната твърд. Виж този блестящ кръг от съзвездия, върху който е хвърлена тънката и прозрачна плащеница на Млечния път, прах от слънца и цветове. Виж как пламти Орион, как блестят Близнаците и колко сияе Лирата. Това е тялото на Божествената съпруга, която хармонично се движи към песента на съпруга. Гледай с духовните си очи и ще видиш опънатата й назад глава, протегнатите й ръце и полека ще повдигнеш нейното осеяно със звезди було. Юпитер е Божествен съпруг и Божествена съпруга. Ето първата тайна. Но сега, дете на Делфи, приготви се за второто Посвещение в тайните. Трепери, плачи, наслаждавай се, обожавай.
към текста >>

Юпитер е Божествен съпруг и Божествена съпруга.
Сега погледни небесната твърд. Виж този блестящ кръг от съзвездия, върху който е хвърлена тънката и прозрачна плащеница на Млечния път, прах от слънца и цветове. Виж как пламти Орион, как блестят Близнаците и колко сияе Лирата. Това е тялото на Божествената съпруга, която хармонично се движи към песента на съпруга. Гледай с духовните си очи и ще видиш опънатата й назад глава, протегнатите й ръце и полека ще повдигнеш нейното осеяно със звезди було. Юпитер е Божествен съпруг и Божествена съпруга. Ето първата тайна. Но сега, дете на Делфи, приготви се за второто Посвещение в тайните. Трепери, плачи, наслаждавай се, обожавай. Защото твоят дух ще се вмъкне в пламтящата област, където Великият Творец размесва душата на света в чашата на живота. Като пият от тази упоителна чаша, всички същества забравят Божественото жилище и слизат в печалната и мрачна пропаст на преражданията.
към текста >>

Той застанал пред Божествената девица, занемял от очарование.
Един прекрасен ден, когато надвесен той съзерцава небесните простори през съзвездията, видял отразена в сияйната глъбина собствения си образ, който му протягал ръце. Влюбен в този хубав призрак, влюбен в своя двойник, той се спуснал, за да го улови. Но образът бягал, безспирно бягал и го привличал към дъното на пропастта. Най-сетне той се намерил в една сенчеста и ароматна долина, наслаждавайки се на лъхането на ветреца, който милвал тялото му. В една пещера той съгледал Персефона, Мая, хубавата тъкачка, която тъкала едно було, в което се виждали образите на всички същества. Той застанал пред Божествената девица, занемял от очарование. В този момент гордите титани и свободните титанки го забелязали. Първите, завиждайки на хубостта му, а вторите влюбени с лудешка страст, се нахвърлили върху него като беснееща стихия, и го разкъсали. Сетне, като си поделили членовете му, те ги сварили и закопали сърцето му. Юпитер поразил с гръмотевица титаните и Минерва отнесла в етера сърцето на Дионисиус. То станало там пламтящо слънце.
към текста >>

След това Деметриада - поема за майката на боговете, в която се излага една космогония, както и Свещените песни на Бакхус или Чистия дух, които се запълваха от една теогония.
Съдилището на Анфитрионите в древността се е бранило от тракийска гвардия, т.е. от войници, Посветени в тайните. Според преданието Орфей е написал много книги, в които изложил учението си, но които са изгубени. Останали са само заглавията им и отделни части. Орфическите писатели на Гърция приписват на Орфей следните книги: Аргонавтики, в която се описва Великото дело на Хермес. След това Деметриада - поема за майката на боговете, в която се излага една космогония, както и Свещените песни на Бакхус или Чистия дух, които се запълваха от една теогония. След това следват другите му книги - Булото или мрежата на душите, Изкуството на тайните и на обрядите, Книга за мутациите или превръщане на елементите - алхимия. Координатите или земните тайни и земетресенията, Анемосконията - науката за атмосферата, Една естествена и магическа ботаника и др. С учението си, с цялото си дело и творчество на Велик Посветен Орфей съумя да предаде на Гърция един мощен тласък към духовно развитие, което се предаде на цяла Европа. Душата на Орфей беше процепила като Божествен метеор бурното небе на раждаща се Гърция. С неговото изчезване тъмнината отново го обви.
към текста >>

71. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Още преди раждането му майка му го посвещава на Аполон.
Този импулс е даден като зародиш още във времето на Авраам, минава през Мойсей и еврейските пророци и стига до есеите. Питагор по такъв начин се намира на границата между първия импулс на Бялото Братство с център Египет и втория импулс, който започва пак от Египет, но преминава на изток и оттам се връща на запад. Този импулс се изразява в различните страни в специфични форми, но общото във всичките е, че се апелира към човешката мисъл, която се пробужда като връзка с възвишения свят. Питагор е бил син на богат търговец от остров Самос. Делфийската ясновидка казала на родителите му, че ще им се роди един син, който ще бъде прочут и полезен на всички хора и във всички времена. Още преди раждането му майка му го посвещава на Аполон. Когато станал на една година по съвета на Жреците от Делфи го занесли в храма на Адонай, намиращ се в една долина на Ливан. Там Първосвещеникът го благославя и казва на майка му: Твоят син ще стане велик Мъдрец. Но помни, че ако Гърция притежава науката за боговете, науката за Бога обаче се намира само в Египет. Майка му му е казала това, когато той пораснал и той го знаел. След това родителите му се връщат в Самос.
към текста >>

Там Първосвещеникът го благославя и казва на майка му: Твоят син ще стане велик Мъдрец.
Този импулс се изразява в различните страни в специфични форми, но общото във всичките е, че се апелира към човешката мисъл, която се пробужда като връзка с възвишения свят. Питагор е бил син на богат търговец от остров Самос. Делфийската ясновидка казала на родителите му, че ще им се роди един син, който ще бъде прочут и полезен на всички хора и във всички времена. Още преди раждането му майка му го посвещава на Аполон. Когато станал на една година по съвета на Жреците от Делфи го занесли в храма на Адонай, намиращ се в една долина на Ливан. Там Първосвещеникът го благославя и казва на майка му: Твоят син ще стане велик Мъдрец. Но помни, че ако Гърция притежава науката за боговете, науката за Бога обаче се намира само в Египет. Майка му му е казала това, когато той пораснал и той го знаел. След това родителите му се връщат в Самос. Още от малко детето било хубаво, кротко, смирено и справедливо. Още от малък той имал силен стремеж към знанието и Мъдростта.
към текста >>

Майка му му е казала това, когато той пораснал и той го знаел.
Делфийската ясновидка казала на родителите му, че ще им се роди един син, който ще бъде прочут и полезен на всички хора и във всички времена. Още преди раждането му майка му го посвещава на Аполон. Когато станал на една година по съвета на Жреците от Делфи го занесли в храма на Адонай, намиращ се в една долина на Ливан. Там Първосвещеникът го благославя и казва на майка му: Твоят син ще стане велик Мъдрец. Но помни, че ако Гърция притежава науката за боговете, науката за Бога обаче се намира само в Египет. Майка му му е казала това, когато той пораснал и той го знаел. След това родителите му се връщат в Самос. Още от малко детето било хубаво, кротко, смирено и справедливо. Още от малък той имал силен стремеж към знанието и Мъдростта. В родния си град влиза във връзка с учените, философите и Жреците. Осемнадесет годишен взема уроци от прочут учен по физика в Самос.
към текста >>

Там намерил майка си, която не се съмнявала в неговото завръщане.
Той прекарал във Вавилон цели 12 години. За да напусне този град, трябвало заповед от деспота на персийците. Един негов съотечественик, лекар при деспота, ходатайствал за него и успял да го освободи. Питагор се върнал в Самос след 34-годишно отсъствие. И неговото отечество беше поробено от персийците. Там намерил майка си, която не се съмнявала в неговото завръщане. Той с майка си напуснал Самос и отишъл в Гърция. Той отишъл в Гърция за да продължи делото на Орфей, да възвърне на храма на Аполон предишната му сила и обаяние, и да основе някъде школа за науката и за живота. След като пристигнал в Гърция славата му се разнесла по цялата страна и всички храмове го очаквали като Учител и обновител. След като обиколил всички по-важни храмове, той се спрял в храма на Делфи, където прекарал цяла година. Там пророческото изкуство било в упадък и Питагор искал да го възвърне с първоначалната дълбочина, сила и обаяние.
към текста >>

Той с майка си напуснал Самос и отишъл в Гърция.
За да напусне този град, трябвало заповед от деспота на персийците. Един негов съотечественик, лекар при деспота, ходатайствал за него и успял да го освободи. Питагор се върнал в Самос след 34-годишно отсъствие. И неговото отечество беше поробено от персийците. Там намерил майка си, която не се съмнявала в неговото завръщане. Той с майка си напуснал Самос и отишъл в Гърция. Той отишъл в Гърция за да продължи делото на Орфей, да възвърне на храма на Аполон предишната му сила и обаяние, и да основе някъде школа за науката и за живота. След като пристигнал в Гърция славата му се разнесла по цялата страна и всички храмове го очаквали като Учител и обновител. След като обиколил всички по-важни храмове, той се спрял в храма на Делфи, където прекарал цяла година. Там пророческото изкуство било в упадък и Питагор искал да го възвърне с първоначалната дълбочина, сила и обаяние. Той искал да просвети жреците и служителите на Аполон, да огрее ентусиазма им, да събуди тяхната енергия.
към текста >>

В своята школа Питагор е полагал кандидатите на ред изпитания, както при всички Посвещения и след всяко изпитание е следвало разкриване на известни тайни на Божествената наука.
И действително, в центъра на тази постройка, наблизо до скромното жилище на Учителя, имало един храм посветен на музите. Така се родил Питагоровия институт, който станал в едно и също време школа за възпитание и академия на науките, и един малък, образцов град, управляван от един Велик Посветен в тайните. Теорията и практиката вървели ръка за ръка и новопосвещаваните постепенно овладявали тази наука на науките. В своята школа Питагор правил опит за светско посвещение в тайните. Посвещението излязло извън храмовете и се преподавало в една школа, открита за всички, които са готови да спазят известни принципи и правила. В своята школа Питагор е полагал кандидатите на ред изпитания, както при всички Посвещения и след всяко изпитание е следвало разкриване на известни тайни на Божествената наука. Над входната врата на малкия град, заграден с ограда от жив плет, се намирала една статуя на Хермес, на която било написано: Назад осквернителите! Всички уважавали тази заповед, това повеление на тайните. Питагор много трудно е приемал новопостъпващите, като е казвал, че всяко дърво не може да служи за правене на свирка. Всички, които искали да станат членове на ордена, били подлагани на ред изпитания. Младежите най-напред постъпвали в така наречената Питагорова гимназия, където се занимавали с игри, подобаващи на възрастта им.
към текста >>

Той се стремял да развие тяхната морална природа, техните морални чувства като ги учил да обичат и уважават най-напред родителите си, и след това от родителите ги завеждал към боговете и към Единния Бог като към Велик Баща, и към природата като Велика Майка.
Първата степен е наречена подготовка. Втората степен е наречена пречистване, третата степен е наречена усъвършенстване и четвъртата е наречена проявяване на вселената или съмосъзерцание - пряко виждане на Бога или Богоявление. В първата степен на подготовката, която е продължавала от две до пет години, учениците са били наречени слушатели. Те трябвало да слушат уроците, които им се преподавали и да размишляват върху тях, без да задават каквито и да било въпроси. В тази фаза Питагор се стремял да развие в учениците способността да съзерцават и да размишляват. Той се стремял да развие тяхната морална природа, техните морални чувства като ги учил да обичат и уважават най-напред родителите си, и след това от родителите ги завеждал към боговете и към Единния Бог като към Велик Баща, и към природата като Велика Майка. Той им казвал още: Родителите трябва да се почитат, но приятелите трябва да се избират. Те били задължени да се групират по двама според сходството си и така един друг да се подбуждат към по-добър живот, като по-младият трябвало да дири у по-възрастния добродетелите, които и той сам трябва да развие. Приятелят е едно второ аз и той трябва да се почита, ги учил Питагор. Той се стремял да превърне послушанието в доброволно съгласие. Освен морална подготовка се извършвала и една философска подготовка, за да могат да минат учениците по законите на аналогията от човека към космоса, и от видимото към невидимото.
към текста >>

Онзи, който не е създал от собственото си същество една хармония, не може да отразява Божествената хармония.
Учили ги, че числата съдържат тайните на нещата и че Бог е Всемирната хармония. Обяснявали им, че седемте Свещени тона отговарят на седемте цвята на светлината, на седемте планети, на седемте начина на съществуване. Чрез тези тонове, съчетани в хармонична музика, душата постепенно се пречиства и се слива с небесната хармония. В школата на Питагор се е държало както за пречистването на душата, така и за пречистване и чистотата на тялото и дисциплина на нравите. Побеждаването на собствените страсти е първата длъжност на Посвещаването в тайните. Онзи, който не е създал от собственото си същество една хармония, не може да отразява Божествената хармония. В Питагоровата школа денят започвал с посрещане на изгрева на Слънцето с молитви, песни и свирене на арфа, и след това гимнастика. След това имали едно специално измиване и се отправяли към храма в пълно мълчание - съсредоточени, за да се подготвят за сутрешния урок, който Питагор предавал на учениците под сянката на дърветата в градината. На обед правили молитва, призовавайки героите и благосклонните гении. Езотеричната традиция учи, че добрите духове предпочитат да се приближават до Земята при Светлината на слънчевите лъчи, докато злите духове предпочитат тъмнината и се разпръсват из атмосферата при настъпването на нощта. Скромният обяд се състоял от хляб, мед и маслини, защото питагорейците били вегетарианци.
към текста >>

Но понеже Бог е вечна хармония, човек може да се слее с Него само когато и той се превърне в хармония, което ще стане, когато даде възможност на Божествената искра в него да се разрасне в буен огън.
Той казвал, че музите са земно изображение на небесните сили, чиято безплътна и възвишена хубост учениците съзерцавали в себе си. Също така той ги учил, че те трябва да проникнат до Централния Огън на вселената, до Божествения Дух, за да проникнат заедно с Него във видимите му проявления. Той ги учил, че Бог, Несъздаденото Същество е Великата Единица, Великото Едно, творческият Огън на вселената, Духът, Който сам се движи, Великият Непроявен, творческата мисъл на Когото създава световете. И само сливайки се с Него, човек може да вникне в Неговата Същина. Той прилича на невидим Огън, на невидима Светлина, поставен в центъра на вселената, подвижния пламък на който прониква всички светове. Но понеже Бог е вечна хармония, човек може да се слее с Него само когато и той се превърне в хармония, което ще стане, когато даде възможност на Божествената искра в него да се разрасне в буен огън. Тогава Бог слиза в човешкото съзнание и човек ще участва в Божественото Могъщество. Тъй щото, Бог има за свое число Единицата, което съдържа Безкрайността. За свое име има онова на Бащата, на Създателя или на Вечния мъж, за емблема живият Огън, символ на Духа, същината на всичко. Това е първият от принципите.
към текста >>

По такъв начин божествената и човешката троичност, резюмирани в единицата съставят Свещената Четворка.
Душата е посредник между Духа и тялото. Един Посветен казва: Навсякъде във вселената царува числото три. Единицата е неговото начало. Но тази троичност както в Бога, така и в човека се съсредоточава в единицата чрез творческата воля. Троичността се изявява в човешкото съзнание или аза и във волята, която събира всички способности на тялото, душата и Духа в живо единство. По такъв начин божествената и човешката троичност, резюмирани в единицата съставят Свещената Четворка. В четворката се намират не само принципите на науката, законите, които движат съществата и еволюцията им, но още и причината на различните религии и на висшето им единство. Затова в един от златните стихове на Питагор се казва: „Кълна се в Оногова, Който е начертал в сърцата на Свещената Четворка неизмерим и чист символ, източник на природата и образец на боговете." Според Питагор съществените принципи се съдържат в първите четири числа, защото събирайки и умножавайки ги намираме всички други числа. Питагор, заедно със всички Посветени, отдавал голямо значение на числата 7 и 10. Седем, бидейки сбор от 3 и 4 означава съединение на Божественото и човешкото, а числото 10 е образувано от сбора на първите четири числа, е напълно завършено число, защото представя всички принципи на Божеството и еволюцията на съществата.
към текста >>

Душата е частица от голямата душа на света, една искра от Божествения Дух, една Безсмъртна Единица, Тази Божествена душа слиза постепенно от висшите сфери на битието, преминавайки последователно през все по-плътни и по-плътни сфери, докато стигне до Земята.
Космогонията на видимия свят, учил Питагор, ни довежда до историята на Земята, а тази последната - към тайните на човешката душа, с нея ние достигаме Светилището на Светлината, тайната на тайните. Щом се пробуди съзнанието в душата, тя става и за самата себе си най-удивителната гледка. Но и това съзнание не е друго, освен осветената повърхност на съществото й, в което тя крие тъмни и неизмерими пропасти, в които се разкриват цели светове и цели вечности, в която се отразява цялата духовна вселена. Така Питагор минавал от физическата към духовната космогония. След еволюцията на Земята той разкривал на учениците си за еволюцията на душата и преминаването й през световете, за странствуването на душите, за прераждането на душите и т.н. Душата е частица от голямата душа на света, една искра от Божествения Дух, една Безсмъртна Единица, Тази Божествена душа слиза постепенно от висшите сфери на битието, преминавайки последователно през все по-плътни и по-плътни сфери, докато стигне до Земята. И от Земята душата трябва да премине обратния път на възхода, носейки със себе си опитностите, които е придобила в своите прераждания на Земята, които опитности постепенно събудили нейните Божествени сили, които са били приспани при слизането й в гъстата материя. Така събудила Божествените си сили, душата се издига до Духа, без да губи своята индивидуалност. Тя си припомня всички минали съществувания, които й се виждат като стъпала за достигането на онова стъпало, от където тя обгръща с погледа си вселената. В такова състояние човек вече не е човек, казва Питагор, но полубог. Защото цялото му същество отразява Неизразимата Светлина, с която Бог пълни Безкрайността.
към текста >>

72. Учителят за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

Нефеш е сетивната душа, Руах е разумната душа, а Нешама - съзнателната душа, наричат я още Божествена душа, носител на Божествения Дух.
В тази втора глава Бог се явява вече под името Йехова Елохим, което има своето дълбоко значение, за което няма да се спирам. В седмия стих се казва: И образува Йехова-Елохим субстанцията на Адам от есенцията на най-тънките частици на адамическия елемент и вдъхна в него интелектуалното битие на есенцията (Нешама) от излъчващия се живот, и стана Адам жива, универсална душа. Тук трябва да кажа, че според тайното учение на Мойсей, духовната природа на човека се състои от три части, които той нарича съответно Нефеш, Руах и Нешама. Това са трите елемента на човешката душа, които в съвременната окултна наука се наричат сетивна душа, разумна душа и съзнателна душа. Сетивната душа е свързана с астралното тяло; разумната душа е свързана с менталното тяло, а съзнателната душа е свързана с причинното тяло. Нефеш е сетивната душа, Руах е разумната душа, а Нешама - съзнателната душа, наричат я още Божествена душа, носител на Божествения Дух. В осмия стих на втората глава се описва създаването на Едемския рай. В обикновения превод е казано: „И насади Господ Бог рай в Едем на изток и постави там човека, когото създаде." А в превода на Фабр д'Оливие е казано: „И начерта Йехова-Елохим границата на органическото пространство, сферата на временните чувствувания, придобита от предшествуващата вечност и постави в нея Адам, когото създаде за бъдещата вечност." Тук много ясно е показано, че Бог е начертал и определил границите на чувствения свят, които в окултната наука наричат астрален свят, придобит от предшествуващата вечност, т.е. от предшествуващия космичен период - Лунния, когато се е създало астралното тяло на човека, който период е имал за задача да организира астралния свят. В този свят е бил поставен Адам да живее, който е бил създаден за бъдещата вечност, т.е.
към текста >>

Фабр д'Оливие превежда този стих по следния начин: „И рече Адам, като изрази мисълта си - ето, това е истинска субстанция от моята субстанция, форма от моята форма и той я нарече Айша, деятелно волево свойство, поради разумния волев принцип Айш, от който беше извлечена субстанцията." И по-нататък се казва: „Интелектуалният човек Айш трябва да остави баща си и майка си и да се съедини със своята интелектуална другарка Айша, със своето волево свойство, та по такъв начин да станат едно същество в една форма." Айш е разумният човек, мъжкият принцип.
Това е много дълбок окултен символ. Ребрата са в средната част на тялото, част от средния човек, ограждат дробовете, където е седалището на женския принцип в човека (Ел Шадай). Изваждайки ребро, това значи изваждане на женския принцип навън от човека. С това става поляризирането на човека на мъжки принцип - дух и на женски принцип - душа, които досега са били обединени заедно. След поляризирането Мойсей употребява вече за човека имената мъж и жена, които на еврейски се наричат Айш - мъж, и Айша - жена. Фабр д'Оливие превежда този стих по следния начин: „И рече Адам, като изрази мисълта си - ето, това е истинска субстанция от моята субстанция, форма от моята форма и той я нарече Айша, деятелно волево свойство, поради разумния волев принцип Айш, от който беше извлечена субстанцията." И по-нататък се казва: „Интелектуалният човек Айш трябва да остави баща си и майка си и да се съедини със своята интелектуална другарка Айша, със своето волево свойство, та по такъв начин да станат едно същество в една форма." Айш е разумният човек, мъжкият принцип. Ето какво казва за обяснение на това Фабр д'Оливие: „Тук за пръв път се явява това име, дадено на човека, след като Йехова каза, че не е добре Адам да остане сам в уединение на своята универсалност и заради това сътвори му неговата индивидуалност - помощница, другарка, сътворена от неговата Светлина и имаща назначение да отразява неговия образ. Авторът на космогонията не произвежда името Айша от името Адам, тъй като Адам като вселенски човек, сътворен мъж и жена, не може да има другар и самата дума не е от женски род. Думата Адамах, която е от женски род, съвсем не означава вселенската жена, но изразява от себе си елементалния принцип на Адам и потенциалния, двуполовия принцип. Авторът на кос- могонията на няколко пъти повтаря това, за да не остане ни най-малко съмнение какво нещо е тази другарка, тази помагаща сила, както това е изразено с думата Хезер. Това е волята, волевото свойство на човека.
към текста >>

73. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И едните, и другите са изучавали Божествените Имена, Свещения Тетраграматон, преведен в последствие с думата Йехова, защото се състои от четирите еврейски букви йод-хе- вау-хе, които съдържат всички принципи на Божествената наука.
6) Дълги изпитания преди да влезе човек в ордена. 7) Три степени на посвещение. Също така и науката при едните и при другите е разделена на три части: 1) Наука за всемирните принципи или теология; 2) Физика или космогония; 3) Етика, в която се давали всички правила и методи за поведението на човека. Има още много прилики и аналогии между техните учения. Така например и двете общества са почитали като свещени символите на равностранния триъгълник, също така и двете общества са признавали троеличността и единството на Бога и учението на завръзката на девствените души с Бога. И едните, и другите са изучавали Божествените Имена, Свещения Тетраграматон, преведен в последствие с думата Йехова, защото се състои от четирите еврейски букви йод-хе- вау-хе, които съдържат всички принципи на Божествената наука. За тях, както и за всички окултни школи, Името Божие не е било само една проста дума. То съдържа в себе си всички принципи на Божествената наука, всички разбирания на еврейските Посветени за Божеството. Отделните букви на това Име съответствували на различни качества и принципи на Божеството. Особеното нареждане на Свещените букви, съставящи Божественото Име е било средство и метод, употребен за създаването на света. Познаване на Неизразимото Име се предоставяло на личните усилия и развитието на членовете на Братството.
към текста >>

То съдържа в себе си всички принципи на Божествената наука, всички разбирания на еврейските Посветени за Божеството.
Също така и науката при едните и при другите е разделена на три части: 1) Наука за всемирните принципи или теология; 2) Физика или космогония; 3) Етика, в която се давали всички правила и методи за поведението на човека. Има още много прилики и аналогии между техните учения. Така например и двете общества са почитали като свещени символите на равностранния триъгълник, също така и двете общества са признавали троеличността и единството на Бога и учението на завръзката на девствените души с Бога. И едните, и другите са изучавали Божествените Имена, Свещения Тетраграматон, преведен в последствие с думата Йехова, защото се състои от четирите еврейски букви йод-хе- вау-хе, които съдържат всички принципи на Божествената наука. За тях, както и за всички окултни школи, Името Божие не е било само една проста дума. То съдържа в себе си всички принципи на Божествената наука, всички разбирания на еврейските Посветени за Божеството. Отделните букви на това Име съответствували на различни качества и принципи на Божеството. Особеното нареждане на Свещените букви, съставящи Божественото Име е било средство и метод, употребен за създаването на света. Познаване на Неизразимото Име се предоставяло на личните усилия и развитието на членовете на Братството. Ключът на това Свещено Име се е съобщавал на ученика с голяма тържественост. Това е същото Свещено Име, което е било открито от Мойсей във видението на планината Хорив.
към текста >>

Същото говори и Христос, като казва: Който изпълнява волята на Отца небеснаго, той ми е брат, сестра и майка.
И когато един искал да излъже, той платил с живота си. Също така Христос казал на богатия момък, че ако иска да го последва, да продаде всичко, що има и да го раздаде на сиромасите. Много места от Свещеното Писание показват, че първите християни са били за общия, комуналния, братския живот. (Йоан 13; Деяния 2 и др.) Както казах, за есеите роднинските връзки не са били съществени. Същото говори и Христос, като казва: Който изпълнява волята на Отца небеснаго, той ми е брат, сестра и майка. Есеите не позволявали на своите ученици да наричат когото и да е с името Учител, защото един е Учителят в света - Божественият Дух. Същото е учил и Христос, като казва на учениците си: Не се наричайте учители, защото един е вашият Учител - Христос. Есеите, подобно на Исус, отдавали голямо значение на кротостта и смирението. Те учили своите ученици да си правят услуги един на друг, възхвалявали нищите духом, милостивите, чистите по сърце, миротворците. Същото нещо е учил и Христос своите ученици.
към текста >>

Това са думите на Исус към Натанаила: „Наистина, аз те видях под смоковницата", на което Натанаил отговорил: „Учителю, Ти си Син Божий." Лозата и смоковницата у египтяните са били символи на Господа и майката Господня.
Есеите повече от всичко почитали Върховния Законодател, т.е. Духа Святаго. Провинените и светотатството наказвали със смърт. Известно е, че Христос счита греха срещу Духа Святаго за непростим. Мария Карадия в своята беседа за есеите казва: „Съществува един случай, един епизод в Евангелието, който превръща всичките положения, че Исус и учениците му са били есеи, в положителен факт. Това са думите на Исус към Натанаила: „Наистина, аз те видях под смоковницата", на което Натанаил отговорил: „Учителю, Ти си Син Божий." Лозата и смоковницата у египтяните са били символи на Господа и майката Господня. Те са символи на двата пътя. за които се говори в „Книгата на мъртвите", ръководство, следвано приВеликите египетски Посвещения. Лозата съответствувала на царската стая в голямата пирамида, приготвена за посветяване във великите, Големите Мистерии. Смоковницата съответствувала на покоите на царицата и се отнасяла за Посветените в малките Мистерии. С изключение на Великият йерофант, никой не е знаел името на посветявания неофит.
към текста >>

Тогава човешките души ще станат отново девствени, ще прорастне смоковницата и в нас ще се прояви Божествената майка.
В притчата за безплодната смоковница също е казано, че градинарят е търсил три години плодове по нея и такива не е намирал. Учениците, които се посвещавали в малките мистерии само след три години от тяхното ученичество, ако те не принасяли плодове в течение на тези три годишни изпитания, изключвали ги от общината и те били обречени на духовно изсъхване. Това е смисълът на притчата за смоковницата. В друга притча Христос говори, че Царството Божие ще настъпи, когато се разлисти смоковницата. Това е една Велика Истина, която се отнася до раждането на Христа в нашите сърца. Тогава човешките души ще станат отново девствени, ще прорастне смоковницата и в нас ще се прояви Божествената майка. Конибир съобщава в своя научен труд, както и Филон, че първият християнски историк Евсевий отъждествявал общината на есеите с първата християнска църква в Александрия, основана от св. Марко. Както вече казах, есеите са ученици на втория клон на Бялото Братство, който започва от Авраам и минава през Мойсей и пророците, чак до Исуса Христа. Затова те са имали едно специално тайно учение, което произхожда от Авраам, който е бил Посветен със специална мисия. Той имал за мисия да създаде един народ, чрез който ще слезе на Земята Божествения Дух. Затова на есеите, които живеели сто години преди Христа, едно от основните учения е било да възвестят на света, че иде Месия, Божественият Дух.
към текста >>

А това значи, че човек наследява нещо от баща си и майка си, нещо от дядо си и баба си и т.н.
Защото човек няма в себе си само своята най-вътрешна ду- шевно-духовна същност, но той е така да се каже размътил, нацапал тази същност в себе си чрез наследствени белези. Според духовната наука съществува един закон, който есеите познавали чрез ясновидско изследване и който прилагали в живота си. Този закон гласи, че действието на наследствеността престава едва тогава, когато човек се издигне през 42 степени в редиците на прадедите. Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени в редиците на прадедите. Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени. А това значи, че човек наследява нещо от баща си и майка си, нещо от дядо си и баба си и т.н. Колкото повече се издигал човек в редиците на прадедите си, толкова той има все по-малко в себе си от онова, което се е породило като оцапване на вътрешната му същност чрез наследствеността. И тогава той вече няма нищо от всичко това в себе си, когато се е издигнал нагоре през 42 поколения. Тогава се изгубва влиянието на наследствеността. Ето защо пречистването на есеите било насочено към това, да изхвърлят чрез преработване, чрез вътрешни упражнения всичко онова от своята вътрешност, което е проникнало в душата като нечистота в течение на 42 поколения. Ето защо всеки есеец е трябвало да мине през трудни вътрешни упражнения, през един труден мистичен път.
към текста >>

Тогава ще се роди един човек, който ще бъде способен да се издигне със своята собствена кръв толкова високо, че в него ще може да слезе онази Божествена сила, от която той се нуждае, за да изяви в кръвта на еврейския народ целия дух на този еврейски народ - Духът на Йехова.
Затова учение говори и евангелист Матей в началото на своето евангелие, което показва, че той е бил есей. Ешуа Бен Пандир е казвал на есеите, че те живеят един век преди изтичането на 42-те поколения. Завършването на 42-те поколения исторически щяло да стане след един век. И той обърнал вниманието на есеите, че те можели да се издигнат нагоре през 42-те степени само до определена степен, където можели да се свържат с историческите факти. Оттам нататък те можели да се издигат по-нагоре само по благодат свише, а не че е настъпило времето, когато това ще бъде естествено събитие. Тогава ще се роди един човек, който ще бъде способен да се издигне със своята собствена кръв толкова високо, че в него ще може да слезе онази Божествена сила, от която той се нуждае, за да изяви в кръвта на еврейския народ целия дух на този еврейски народ - Духът на Йехова. Всичко, което се отнася до физическото тяло, е свързано с 42 поколения, защото всичко, което е свързано с развитието на времето, което се отнася до времето, е свързано с числото 7. Ето защо и развитие нагоре над физическите наследствени признаци е било свързано у евреите с числото 7. Есеите си казвали: ние трябва да преминем през шест пъти по седем, т.е. през 42 степени. Тогава ще достигнем до следващите седем степени, които представят Христовото съвършенство на числото 7, т.е.
към текста >>

Защото силата и значението на християнството не се дължи на някои учения, които са били общи с тези на есеите и на други школи, но силата на християнството се дължи на онази духовна Божествена сила.
Последният етап на своята работа те, като работеха под ръководството на Ешуа Бен Пандир, бяха образували много братски общежития, из които излязоха самите апостоли, където израсна и Исус след завръщането си от Египет. За това говори самото евангелие, че се е заселил в град Назарет, който, както видяхме, е бил колония на есеите, наречени назареи. Фактът, че Исус и апостолите са били от есейски среди не показва, че учението на Великия Учител Христос е напълно идентично с учението на есеите. Учението на есеите се включва в учението на Христа, но християнството не се изчерпва с него. То е много по-всеобемащо и по-велико. Защото силата и значението на християнството не се дължи на някои учения, които са били общи с тези на есеите и на други школи, но силата на християнството се дължи на онази духовна Божествена сила. която Христос вложи в своите слова, с която укрепи човешкия Аз да може при проникване във висшите светове да запази своята будност и също така спря ин- волюционния процес, който рискуваше да спъне човешкото развитие и даде импулс на възхода. Това не са само думи, но Той вложи много сили в човешкото и земното развитие, които имаха силата да обновят човешкия живот, да направят човешката душа безсмъртна и гражданка на небесното Царство. Ако християнството беше идентично с учението на есеите. нямаше нужда да слиза Христос. Това го знаеха и самите есеи.
към текста >>

74. ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ПРОРОЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

За да изправим живота си, нам е потребна една положителна Божествена наука." При акта на Посвещението Учителят полага ръцете си на ученика и изменя теченията на неговите сили във възходяща посока, т.е.
Това е също един акт на Посвещение, защото тук не става въпрос за физическа гърбица. Ето какво казва Учителят: „С полагането на ръцете си Христос измени орбитата на тази жена. Тази жена като стана, намери се в един мъдър свят, започна да слави Бога, т.е. да учи и да разбира живота. Нейното положение е като положението на човек, изваден от затвора и поставен на най-хубавите места в природата, да се радва на чистите извори, да вкуси най- хубавите плодове и да се наслаждава на неизказаните й прелести. За да изправим живота си, нам е потребна една положителна Божествена наука." При акта на Посвещението Учителят полага ръцете си на ученика и изменя теченията на неговите сили във възходяща посока, т.е. изправя неговата гърбица и той започва нов живот, и започва да мисли по нов начин. В първата глава на книгата Исус Навин се казва:: „И след смъртта на Мойсей, раба Господен, Господ говори на Исус, Навиевия син, и му рече:..." Казва се какво му е говорил. Значи, и той е бил във връзка с Бога, бил е Посветен. И по-нататък, при завладяването на Обетованата земя се казва: „И рече Господ на Исуса..." В шеста глава се описва нареждането на Господа как да превземат града Йерихон. Там е казано: „Йерихон беше заключен и затворен от лицето на израиле- вите синове, никой не излизаше и никой не влизаше.
към текста >>

И бръснач да не влезе в главата му, защото детето ще бъде назорей Богу от утробата на майка си и то ще почне да избавя Израиля от ръката на филистимците." Предсказанието на ангела се сбъдва и се роди Самсон.
Там е казано: „Имаше един человек от Сарая, от Деновото племе и името му Маное, и жена му беше безплодна и не раждаше. И яви се ангел Господен на жената и рече й: Ето сега, ти си безплодна и не раждаш. Но ще заченеш и ще родиш син. И отсега ти да се пазиш, да не пиеш вино или сикера, и да не ядеш нищо нечисто. Защото ето забременяваш и ще родиш син. И бръснач да не влезе в главата му, защото детето ще бъде назорей Богу от утробата на майка си и то ще почне да избавя Израиля от ръката на филистимците." Предсказанието на ангела се сбъдва и се роди Самсон. Есеите се наричат още Назореи. В шеста глава на книгата „Числа" се дават условията, при които човек може да бъде назорей. Това име се дава на човек, който се обрича да служи на Бога, като води чист и свят живот, и не употребява вино, и не си стриже косата и брадата. Също така да не влиза в къща, където има умрял и да не присъства на погребения. Пожизнените назореи се посвещават в назо- рейството от родителите им още при раждането им, какъвто е случаят със Самуил, Самсон, Йоан Кръстител и други.
към текста >>

75. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

В трета глава пророкът изнася учението за Божествената справедливост, учението за кармата, за времето, когато народите ще се отрекат от Господа и Господ ще приложи закона си върху тях.
И по-нататък се разказва, че в онези дни всяка гордост и високомерие ще се снишат и само Господ ще се възвиси. Това значи, че всичко човешко ще отпадне и само Божественото ще се въздигне в човека. Това е едно видение на далечното бъдеще на новата култура, на новата раса, която ще дойде на земята. Това показва, че Исайя е Велик Посветен, който вижда далеч в бъдещето. И това не са само поетични блянове, но една бъдеща действителност. В трета глава пророкът изнася учението за Божествената справедливост, учението за кармата, за времето, когато народите ще се отрекат от Господа и Господ ще приложи закона си върху тях. От 9-ти до 11-ти стих се казва: „Видът на лицето свидетелствува против тях и изявяват греха си като Содом, не крият. Горко на душата им, защото въздадоха сами на себе си зло. Речете на праведния, че добро ще му бъде, защото ще яде плода на делата си. Горко на беззаконния, зло ще му бъде. Защото въздаянието му ще бъде по делата на ръцете му."
към текста >>

В началото на 49-та глава казва: „Господ ме повика още от утробата на майка ми, още от утробата на майка ми спомена името ми.
Той ме събужда всяка заран, събужда ухото ми, за да слушам като учените. Господ Еова ми отвори окото, и аз не се възпротивих, нито се върнах назад." (4-5 стих) Тук ясно е казано, че той е яснослушащ и чува Словото Господне и го предава на хората. Той се намира в състояние на инспирация, вдъхновен от Бога. Но той вижда и видения, значи очите му са отворени, ясновидец е, което се нарича в окултизма имагинация. Но той също се отличава и с голяма интуиция. В началото на 49-та глава казва: „Господ ме повика още от утробата на майка ми, още от утробата на майка ми спомена името ми. И направи устата ми като остър нож, под сянката на ръката си ме покри, и направи ме като лъскава стрела, в тула си Aie скри и рече: „Ти си раб мой." Това показва, че той идва готов, предопределен за Божи помазаник, което показва, че той е един от великите Посветени на миналото. В 51-ва глава Бог се обръща към всички, които следват правдата, които търсят Господа и казва: „Слушайте ме, люде мои и дайте ми слушане, народе мой, защото закон ще излезе от мене и ще поставя съда си за видело на народите. Правдата ми наближава, спасението ми излезе и мишците ми ще съдят народите." (4-5 стих) Тук пак се загатва за идването на Христа. В 52-ра глава Бог говори за спасението на Израил и Ерусалим и казва: „Всички краища на земята ще видят спасението на Господа Бога Нашего." В цялата 52-ра глава се говори за Христа, който ще понесе греховете на света. Казва се: „Той наистина взе на себе си болестите ни и със скърбите ни се натовари.
към текста >>

76. Пророк Йеремия - Влад Пашов (1902- 1974)

Пророк Йеремия е роден в град Анатот от свещенически род и от Бога отреден за пророк и посветен преди майка му да го роди.
Пророк Йеремия Пророк Йеремия е роден в град Анатот от свещенически род и от Бога отреден за пророк и посветен преди майка му да го роди. Още в младостта, Към 620-та година преди Христа, той е бил призван за пророк в 30-та година от царуването на цар Осия. Този добър цар му съдействал във великото дело за преобразуването и превъзпитанието на народа. Но отпосле животът на пророка се изпълнил със скърби и горчивини. Цар Йоаким хвърлил пророческия му свитък в огъня и и искал да му отнеме живота. Той поучавал цар Седекия и го предизвестил за тежката съдба, която висяла над народа му и за 70-годишното пленничество.
към текста >>

В 4-ти и 5-ти стих четем: „И Слово Господне биде към мене и рече: Преди да ти дам образ в утробата на майка ти, познах те, и преди да излезеш от матката осветих те, поставих те пророк на народите."
Ако по естество и да бил кротък, чувствителен и смирен, той не се спирал пред никаква опасност, когато длъжността го призовавала да говори. Никакви заплашвания не могли да го спрат да не говори. Ще изнеса някои положения и мисли от книгата му, от които ще се види неговото положение като пророк и Посветен, ще се види окултният характер на неговото слово и дейност. В първа глава, от 1-ви до 10-ти стих се говори за Посвещението му като пророк. А от 11 -ти до 19-ти стих Господ чрез него известява съдбата на света. В 4-ти и 5-ти стих четем: „И Слово Господне биде към мене и рече: Преди да ти дам образ в утробата на майка ти, познах те, и преди да излезеш от матката осветих те, поставих те пророк на народите." От 6-ти до 10-ти стих се казва: „Аз рекох: Господи Йеова, ето аз не зная да говоря, защото съм дете. А Господ му рече: Не думай „дете съм", защото ще идеш при всички, при които ще те проводя и всичко, що ти заповядам, ще кажеш. Да се убоиш от лицето Ми, защото Аз съм с тебе, за да те избавям, Говори Господ. И простре Господ ръката си, та допре до устата ми. И рече Господ: Ето, турих думите си в устата ти.
към текста >>

Под гняв Божий, под ярост Божия винаги се разбира действието на закона на кармата, което е закон за Божествена справедливост, закон за възстановяване на нарушеното равновесие.
„Защото така говори Господ Бог Саваот, Бог Израилев, да ви не прелъщават пророците ви, които са всред вас и чародеите ви, и не слушайте сънищата си, които вие ги правите да сънувате. Защото ви пророчествуват лъжливо в Мое Име, Аз не съм ги проводил, говори Господ. Защото така говори Господ: Че като се изпълнят 70 години у Вавилон, ще ви посетя и ще извърша над вас благото Мое Слово и ще ви върна на това място." (8-10 ст.) В 30-та глава се дава Слово Господне към Йеремия, в което Господ казва, че ще върне евреите от плена, в който ги е пратил поради греховете и че ще разори техните разорители. Тук е прокаран законът за народната карма като съвкупност от индивидуалната карма. Под гняв Божий, под ярост Божия винаги се разбира действието на закона на кармата, което е закон за Божествена справедливост, закон за възстановяване на нарушеното равновесие. В 31-ва глава Бог говори, че ще върне евреите от плен и ще им съгради нов Господен дом. В 29-ти и 30-ти стих се говори за действието на индивидуалната карма и казва: „Всеки човек ще умре заради беззаконието си." И след това се казва, че Бог ще направи нов завет с Израил. В 32-ра глава пак се обяснява защо Господ е предал евреите на плен и обещава да ги върне от плена. В 33-та глава се говори, че Йеремия е в затвора и пророкува, че халдейците ще влезнат в града, ще вземат царя и хората му пленници във Вавилон. И така става.
към текста >>

77. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

Господи, според правдата ми и според моето незлобие, което е в мене." В този стих, както и в цялата глава говори за проявлението на закона на кармата, на Божествената справедливост и завършва с думите: „Аз ще хваля Господа за Неговата правда и ще възпявам Името на Господа Вишнаго."
Послуша Господ молени- ето ми, Господ ще приеме молитвата ми." Тук не се отнася само за външни врагове, но и тези, които нахлуват в съзнанието на човека, за тях говори Давид. В 7-ми псалом, както и в повечето от псалмите си, Давид подчертава резултата на двата пътя на живота - пътя на доброто и правдата, и пътя на злото и неправдата. Пътят на доброто е живот и спасение, а пътят на злото е смърт и разрушение. Псаломът започва с думите: „Господи Боже, на Тебе се надея, спаси ме от всичките ми гонители и избави ме, да не би врагът да грабне като лъв душата ми и да я разкъса, без да се намери избавител." Тук ясно се говори не за физически врагове, но за духовните неприятели на човека, които искат да погубят душата му. И по-нататък казва: „Бог ще съди народите, съди ме. Господи, според правдата ми и според моето незлобие, което е в мене." В този стих, както и в цялата глава говори за проявлението на закона на кармата, на Божествената справедливост и завършва с думите: „Аз ще хваля Господа за Неговата правда и ще възпявам Името на Господа Вишнаго." Осмият псалом е славословие за величието на Божието Име и за Неговите дела. Също говори за мястото на човека във вселената. Псаломът започва тържествено: „Иеова, Господи наш, колко е величествено Твоето Име по всичката земя. Като гледам Твоите небеса, делото на пръстите Ти, Луната и звездите, които Ти си поставил, що е человекът, та да го помниш? Или Син человечески.
към текста >>

Защото беззаконията си аз зная и грехът ми е винаги пред мене." И по-нататък казва: „Ето, родих се в беззаконие, и в грях ме зачена майка ми.
И на оногоз, който оправя пътя си, ще покажа Божието спасение." 51-ви псалом е изповед на Давид, след като взема Витсавия, жената на Урия. Той съзнава грешката си и моли Бога да измие греха му. Казва: „Помилвай ме, Боже, според милостта си, според множеството на милосърдието си изглади беззаконията ми. Най-вече омий ме от беззаконието ми и очисти ме от греха ми. Защото беззаконията си аз зная и грехът ми е винаги пред мене." И по-нататък казва: „Ето, родих се в беззаконие, и в грях ме зачена майка ми. Ето, възлюбил си Истината в човека, и в тайното на сърцето ми ще ме научиш на Мъдрост. Поръси ме с исоп и ще бъда чист, омий ме и ще бъда по-бял от сняг... Сърце чисто сътвори, Боже, в мене и дух прав обнови вътре в мене." Тук се изнася един много важен окултен закон, че когато човек направи погрешка, да не я крие, но да я признае пред себе си като грешка и да помоли Бога да му помогне да я изправи, като има пълна вяра, че Бог ще чуе молбата му и ще му помогне. В 52-ри псалом се изнасят двата пътя на живота в друга светлина. От една страна се представя човека на греха, на злото, за когото се казва, че Бог ще го съсипе и ще го изкорени от земята на живите.
към текста >>

78. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Писанието казва: "Бог е Любов", а Учителят допълва и казва: "Любовта работи по Законите на Божествената Мъдрост и осъществява хармонията и единството в цялото Битие.
Учителят казва още: "Бог е едно Велико Единство, което се проявява като множество. Така се осъществява единството и хармонията на Вселената". И християнският езотеризъм казва: "Всички ние живеем и движим в Бога". Бог е онази Абсолютно разумна среда, в която е потопено цялото Битие и всички същества. Тази Абсолютно разумна среда Учителят нарича Любов. Писанието казва: "Бог е Любов", а Учителят допълва и казва: "Любовта работи по Законите на Божествената Мъдрост и осъществява хармонията и единството в цялото Битие. Някой ще каже, че това не е специално християнско разбиране, че то съществува във всички езотерични древни учения. Това е така. Всички езотерични учения са говорили за Словото като начало на света, като Творец на света. Но Учителят казва още: "Всички Откровения, във всички времена и епохи са дадени от Христа". Значи, всичко това, което познаваме като Тайна на проявлението на Словото, на Логоса, през всички времена, е дадено от Христа.
към текста >>

"Следователно всички, които бяха в притежание на Божествената Мъдрост, не гърците, а също и гърците, скриваха последните Първооснови на нещата и предаваха Истината в дрехата на загадки и символи, в образи и притчи и други подобни форми на говорене, каквито се използваха и при гръцките оракули.
Единствено на посветените беше позволено да влизат в тях. Това са "опиращите се на гърдите Господни", които са пречистили техните желания и страсти, и чиято любов принадлежи единствено на Бога. Гака се получава, че думите на пророците и изреченията на оракулите се даваха в загадъчна форма и не се разкриваха направо на всеки един, а само след редица преминати степени на пречистване и наставления... " "Който иска да мине през училището на египтяните, трябва постепенно да научи египетските писмени знаци: първо знаците на писмовната писменост (епистологра- фията), втората храмовата писменост (йерархическата), с която си служат завеждащите Свещените Писания и най- после писмеността на посветените - йероглифите. Символичната писменост, подражавайки на нещата на външния свят, остава още подобна на тези неща, но тя се издига над тези неща, като изразява един духовен смисъл и на края приемайки вид на притчи, приема в себе си загадъчни форми". "Следователно всички, които бяха в притежание на Божествената Мъдрост, не гърците, а също и гърците, скриваха последните Първооснови на нещата и предаваха Истината в дрехата на загадки и символи, в образи и притчи и други подобни форми на говорене, каквито се използваха и при гръцките оракули. Затова и Питийският Аполон е наречен "тъмният". "С ясни думи говори апостолът: "Чрез Откровение познах Истината, както вече с малко думи ви написах сега, доколкото можете, трябва четейки да познаете, че аз проникнах в Тайната Христова" (Ефесяном 3:3). Той казва: "Доколкото можете", понеже знае, че някои могат да приемат само мляко и не могат да ядат още твърда храна, и все пак не трябва да останат на това положение". "Ние трябва да тълкуваме троично смисъла и волята на Закона или той ни се явява като един образ, или като Слово на заповедта ни предупреждава за едно правилно поведение в обществото. Или той ни говори пророчески, изпълнен с Божествена Същност".
към текста >>

Или той ни говори пророчески, изпълнен с Божествена Същност".
"Следователно всички, които бяха в притежание на Божествената Мъдрост, не гърците, а също и гърците, скриваха последните Първооснови на нещата и предаваха Истината в дрехата на загадки и символи, в образи и притчи и други подобни форми на говорене, каквито се използваха и при гръцките оракули. Затова и Питийският Аполон е наречен "тъмният". "С ясни думи говори апостолът: "Чрез Откровение познах Истината, както вече с малко думи ви написах сега, доколкото можете, трябва четейки да познаете, че аз проникнах в Тайната Христова" (Ефесяном 3:3). Той казва: "Доколкото можете", понеже знае, че някои могат да приемат само мляко и не могат да ядат още твърда храна, и все пак не трябва да останат на това положение". "Ние трябва да тълкуваме троично смисъла и волята на Закона или той ни се явява като един образ, или като Слово на заповедта ни предупреждава за едно правилно поведение в обществото. Или той ни говори пророчески, изпълнен с Божествена Същност". "Познавам мъже, които разбират високото изкуство на тълкуването и учат на него и другите. Защото Писанието, което трябва да бъде разбрано като цяло, съвсем не е едно отделно малко островче, както се казва в поговорката". Още по-ясно изразява идеята за троичния смисъл в Писанието Ориген, ученик на Климент. Но преди да предам неговите мисли, ще предам няколко мисли от каба- листичната книга "Зохар", която говори в същия смисъл: "Горко на този, който мисли, че Тора (Свещеното Писание) съдържа обикновени думи и мирски разкази!...
към текста >>

В допълнение на горното, Ориген цитира апостол Павел, който казва: "Ние имаме съкровището в земни съдове, за да може да проблесне преизобилието на Божествената сила и да не бъде взета за човешко изобретение".
"Ако на непосветения не на всяко място в Писанието се хвърля в очи свръхчовешкото на мислите, това не трябва да ни учудва, защото и в произведенията на обгръщащото целия свят произведение, един от тях изпъква очевидно като произведение на Провидението. Но други са така очевидно скрити, че те създават място за безверие към Бога, Който е подредил всичко с неизразимо изкуство и сила. Защото не е така очебиещ пълният с изкуство план на провидението в земното тяло, както в Слънцето, Луната и звездите. Но както у тези, които веднъж сериозно са се убедили в съществуването на Провидението, то не се изгубва поради онова, което те не разбират, така става и с Божественото в Писанието. То не се събаря поради това, че поради нашата слабост не можем да схванем при всеки израз скритото величие на Учението, което е скрито зад един незначителен и обикновен начин на говорене". В допълнение на горното, Ориген цитира апостол Павел, който казва: "Ние имаме съкровището в земни съдове, за да може да проблесне преизобилието на Божествената сила и да не бъде взета за човешко изобретение". (Второ Коринтяном 4:7). (За Началата, 4,1,7). Апостол Павел в посланието към евреите, 10 глава, 1 стих казва: "Законът е сянка на бъдещите блага, а не самата същина на тези блага". Във връзка с тази мисъл Ориген казва: "Когато Христос дойде на Земята, дойде Светлината, от която Старият завет съдържаше хвърлената напред сянка. Старият завет е разкрит чрез Новия.
към текста >>

Защото както човек се състои от тело, душа, дух, така и Писанието, дадено за спасение на човеците от божествената съкровищница, има тело, душа и дух".
Неученият може да намери назидание при плътта, т. е. при буквата на Писанието. По-напредналият ще се поучава от душата на Писанието. Съвършеният, обаче, е подобен на онези, за които апостолът казва: "Ние говорим Мъдрост между съвършените, не презряната Мъдрост на този свят, а ние говорим в тайно за скритата Божия Мъдрост, която Бог преди векове избра за нашето прославяне". /Първо Коринтяном 2: 6/ Тези съвършени се поучават от духовния laKOH. Защото както човек се състои от тело, душа, дух, така и Писанието, дадено за спасение на човеците от божествената съкровищница, има тело, душа и дух". По- нататък Ориген казва: "Понеже има места в Свещеното Писание, които нямат нищо телесно понякога, трябва така да се каже, да търсим само душата и духа на Писанието. И може би юдейските делви на очищението, за които четем в евангелието на Йоана съдържат точно поради това две или три мери, за да се покаже с това, че юдеите са били пречистени от Писанието, което има ту две мери, душевен и духовен смисъл, ту три мери, като някои места с посочените два смисъла има още един телесен смисъл, който може да назидава". Следователно, Ориген прави разлика между онези части от Евангелието, които описват едно външно събитие от физическо естество и онези, които не са станали па физическото поле, а в духовния свят. За Ориген противоречията, които се състоят в несъвместимостта на външните факти и събития, са подбуди да се търси по-дълбок смисъл в Писанието.
към текста >>

И тогава авторът на Евангелието на Йоан е взел най-изпъкващите качества на историческата майка на Исус и си е казал: Къде мога да намеря такова име, което да изразява нейната същност?
А нашият вътрешен свят е обективен свят за Духа. И тогава тези, които са озарени от Духа, са наименували нещата и съществата не случайно и произволно, а според техните вътрешни качества, които за тях са обективна реалност. Така са наименувани и различните исторически личности, за които се говори в Евангелието. Те не са случайни и произволни. Всяко име изразява съдържанието на неговия носител. И тогава авторът на Евангелието на Йоан е взел най-изпъкващите качества на историческата майка на Исус и си е казал: Къде мога да намеря такова име, което да изразява нейната същност? Понеже през своите минали прераждания тя е била достигнала до голяма духовна висота и е била пречистила своето астрално тяло, което е било озарено от Светия Дух, затова в своята външна личност тя се явява като един вид подобие, като едно Откровение на това, което християнският езотеризъм нарича Дева София. Затова той е нарекъл майката на Исус Дева София. Така се е наричала тя винаги в езотеричните кръгове, където Християнството е било предавано езотерично. Екзотерично Йоан не й дава никакво име, както другите евангелисти й дават светското име Мария. Той я нарича просто майката Исусова, което също има езотеричен смисъл.
към текста >>

Затова той е нарекъл майката на Исус Дева София.
Така са наименувани и различните исторически личности, за които се говори в Евангелието. Те не са случайни и произволни. Всяко име изразява съдържанието на неговия носител. И тогава авторът на Евангелието на Йоан е взел най-изпъкващите качества на историческата майка на Исус и си е казал: Къде мога да намеря такова име, което да изразява нейната същност? Понеже през своите минали прераждания тя е била достигнала до голяма духовна висота и е била пречистила своето астрално тяло, което е било озарено от Светия Дух, затова в своята външна личност тя се явява като един вид подобие, като едно Откровение на това, което християнският езотеризъм нарича Дева София. Затова той е нарекъл майката на Исус Дева София. Така се е наричала тя винаги в езотеричните кръгове, където Християнството е било предавано езотерично. Екзотерично Йоан не й дава никакво име, както другите евангелисти й дават светското име Мария. Той я нарича просто майката Исусова, което също има езотеричен смисъл. Исус, в случая, е символ на висшето Аз в човека, което се ражда от Дева София, пречистеното астрално тяло. Но това, което е мистически вярно, е и исторически вярно.
към текста >>

Той я нарича просто майката Исусова, което също има езотеричен смисъл.
И тогава авторът на Евангелието на Йоан е взел най-изпъкващите качества на историческата майка на Исус и си е казал: Къде мога да намеря такова име, което да изразява нейната същност? Понеже през своите минали прераждания тя е била достигнала до голяма духовна висота и е била пречистила своето астрално тяло, което е било озарено от Светия Дух, затова в своята външна личност тя се явява като един вид подобие, като едно Откровение на това, което християнският езотеризъм нарича Дева София. Затова той е нарекъл майката на Исус Дева София. Така се е наричала тя винаги в езотеричните кръгове, където Християнството е било предавано езотерично. Екзотерично Йоан не й дава никакво име, както другите евангелисти й дават светското име Мария. Той я нарича просто майката Исусова, което също има езотеричен смисъл. Исус, в случая, е символ на висшето Аз в човека, което се ражда от Дева София, пречистеното астрално тяло. Но това, което е мистически вярно, е и исторически вярно. Исус от Назарет, за който по- подробно ще говорим в друга глава, е роден от най-чистата на времето жена, която така била пречистила своето астрално тяло, което е било озарено и осенено от Светия Дух, че и роденото от нея се е развило под знака на това озарение. Въпросът за непорочното зачатие принадлежи към най-дълбоките Тайни и за него не се говори публично, а само в тесен кръг от хора, които имат по-дълбоко разбиране за нещата. В заключение на всичко гореказано можем да резюмираме следното: Слънчевият Логос, Божественият Дух се вселява в тялото на Исус, който сам по себе си е един велик посветен, достигнал висока степен на Посвещение.
към текста >>

79. 6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Матей описва раждането на Исус по следния начин: "Мария, неговата майка, беше сгодена за Йосиф.
Двете родословни дървета представят от друга страна двата пътя на човешкото развитие - инволюционния и еволюционния. Дървото на Матея върви отгоре надолу и показва как постепенно човешкото съзнание слиза от Висшите светове до ограниченото земно съзнание. Дървото на Лука почва от земята, от Исус и отива до Бога. Това е еволюционния процес, в течение на който човешкото съзнание все повече се разширява и се слива с Великото Божествено Съзнание. Сега ще предам подробно как различните евангелисти описват раждането на Исус. Матей описва раждането на Исус по следния начин: "Мария, неговата майка, беше сгодена за Йосиф. Но още преди да осъзнаят, че са имали съвместен живот оказа се, че тя бе заченала дете чрез силата на Светия Дух. Йосиф, нейният мъж, предаден на Божествен ред, не искаше да каже нищо лошо за нея и реши да не накърнява нейната тайна. Но докато размишляваше, явява му се Ангел Господен на сън и му казва: Йосифе, сине Давидов, не се оставяй да бъдеш заблуден, считай Мария за твоя жена, защото плодът в нейната утроба е заченат чрез силата на Светия Дух. Тя ще роди син, който трябва да наречеш Исус, защото Той ще изцели своите от болестите на греха. Всичко това стана, за да се сбъдне Словото, което Господ изрече чрез устата на пророците: Ето, Девица ще зачене и ще роди син, Той ще бъде наречен Емануил, което изтълкувано значи Бог всред нас.
към текста >>

Като стигнали във Витлеем, те намерили детето и майка му Мария, паднали ниско и му се поклонили.
Те му отговорили, че е писано, че ще се роди във Витлеем юдейски. Тогава Ирод повикал при себе си Мъдреците и в таен разговор с тях се осведомил точно за времето, когато се е появила звездата. Той ги изпратил във Витлеем и им поръчал каквото узнаят за мястото за раждане на детето, да му го съобщят, за да отиде и той да му се поклони. Като излезли Мъдреците от Ерусалим звездата, която бяха видели на Изток пак се яви и им показваше пътя. Като видяха звездата, те се зарадваха. Като стигнали във Витлеем, те намерили детето и майка му Мария, паднали ниско и му се поклонили. Като отворили съкровищата си, поднесли му даровете си: злато, смирна и ливан. На сън Бог им казал да не се връщат при Ирод, а да се върнат по друг път. И те тайно се върнали в своите страни. След тяхното заминаване Ангел Господен се явява насън на Йосифа и му казва: Стани, вземи детето и майка му и бягай в Египет. Там трябва да останеш, докато отново ти кажа.
към текста >>

След тяхното заминаване Ангел Господен се явява насън на Йосифа и му казва: Стани, вземи детето и майка му и бягай в Египет.
Като видяха звездата, те се зарадваха. Като стигнали във Витлеем, те намерили детето и майка му Мария, паднали ниско и му се поклонили. Като отворили съкровищата си, поднесли му даровете си: злато, смирна и ливан. На сън Бог им казал да не се връщат при Ирод, а да се върнат по друг път. И те тайно се върнали в своите страни. След тяхното заминаване Ангел Господен се явява насън на Йосифа и му казва: Стани, вземи детето и майка му и бягай в Египет. Там трябва да останеш, докато отново ти кажа. Защото Ирод ще търси детето да го убие. Той стана, взема детето и майка му и посред нощ тръгна за Египет. Там остана до смъртта на Ирод. Трябваше да се сбъдне Словото, което Господ изтече чрез пророците: "От Египет повиках Сина Си".
към текста >>

Той стана, взема детето и майка му и посред нощ тръгна за Египет.
На сън Бог им казал да не се връщат при Ирод, а да се върнат по друг път. И те тайно се върнали в своите страни. След тяхното заминаване Ангел Господен се явява насън на Йосифа и му казва: Стани, вземи детето и майка му и бягай в Египет. Там трябва да останеш, докато отново ти кажа. Защото Ирод ще търси детето да го убие. Той стана, взема детето и майка му и посред нощ тръгна за Египет. Там остана до смъртта на Ирод. Трябваше да се сбъдне Словото, което Господ изтече чрез пророците: "От Египет повиках Сина Си". Като узнал Ирод, че е изигран от Мъдреците, той се разгневил и заповядал да избият всички деца в цялата околност, които са били родени през последните две години. Когато Ирод умрял, явява се Ангел Господен насън на Йосифа и му казва: "Стани, вземи детето и майка му и иди в Израилевата земя, защото умряха тези, които търсеха душата на детето". И той направи както му.
към текста >>

Когато Ирод умрял, явява се Ангел Господен насън на Йосифа и му казва: "Стани, вземи детето и майка му и иди в Израилевата земя, защото умряха тези, които търсеха душата на детето".
Защото Ирод ще търси детето да го убие. Той стана, взема детето и майка му и посред нощ тръгна за Египет. Там остана до смъртта на Ирод. Трябваше да се сбъдне Словото, което Господ изтече чрез пророците: "От Египет повиках Сина Си". Като узнал Ирод, че е изигран от Мъдреците, той се разгневил и заповядал да избият всички деца в цялата околност, които са били родени през последните две години. Когато Ирод умрял, явява се Ангел Господен насън на Йосифа и му казва: "Стани, вземи детето и майка му и иди в Израилевата земя, защото умряха тези, които търсеха душата на детето". И той направи както му. каза Ангелът, върна се в Израилевата земя, но понеже чу, че в Юдея царува синът на Ирод, убоя се да иде там. Като следваше едно Откровение, което му бе дадено насън, той отиде в Галилея и се засели в град Назарет, за да се сбъдне Словото на пророците: Той е определен да стане назорей или ще се нарече назорей. След това в трета глава Матей описва Кръщението в Йордан от Йоан Кръстител. След това следва изкушението от дявола и проповедта по цяла Галилея.
към текста >>

След това Мария отива при Елисавета, майката на Йоан Кръстител.
И Господ Бог ще му даде Престола на баща му Давида. И ще царува във веки над дома Яковов и Царството му не ще има край. Мария казва: Как ще стане това, тъй като аз не познавам мъж. Ангелът й рече: Святият Дух ще дойде върху ти и силата на Всевишния ще осени, затова и святото онова, което ще се роди от тебе, ще се нарече Божи Син. Тя казва: Ето Господнята слугиня, нека бъде тъй, както си рекъл и Ангелът си отиде". След това Мария отива при Елисавета, майката на Йоан Кръстител. И казано е в Евангелието: "Щом Елисавета чу Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й и Елисавета се изпълни със Светия Дух и като извика със силен глас, рече: Благословена си между жените и благословен е плодът на твоята утроба. И каква е тая чест, да дойде майката на моя Господ при мене. Защото, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми". От това отношение, което е показано между Йоан Кръстител, който е още в утробата и Исус, който е също в утробата, е показана една Велика Тайна, за която сега само ще ви кажа, че двете души са почувствали своята близост, своето родство и затова Йоан заиграва в утробата. Тези души се чувстват сродни и затова изпитват радост при срещата.
към текста >>

И каква е тая чест, да дойде майката на моя Господ при мене.
Мария казва: Как ще стане това, тъй като аз не познавам мъж. Ангелът й рече: Святият Дух ще дойде върху ти и силата на Всевишния ще осени, затова и святото онова, което ще се роди от тебе, ще се нарече Божи Син. Тя казва: Ето Господнята слугиня, нека бъде тъй, както си рекъл и Ангелът си отиде". След това Мария отива при Елисавета, майката на Йоан Кръстител. И казано е в Евангелието: "Щом Елисавета чу Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й и Елисавета се изпълни със Светия Дух и като извика със силен глас, рече: Благословена си между жените и благословен е плодът на твоята утроба. И каква е тая чест, да дойде майката на моя Господ при мене. Защото, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми". От това отношение, което е показано между Йоан Кръстител, който е още в утробата и Исус, който е също в утробата, е показана една Велика Тайна, за която сега само ще ви кажа, че двете души са почувствали своята близост, своето родство и затова Йоан заиграва в утробата. Тези души се чувстват сродни и затова изпитват радост при срещата. Мария като престоява при Елисавета три месеца, се връща в Назарет. Като се навършиха дните на Елисавета, ражда й се син, когото наричат Йоан, и баща му, изпълнен със Дух Святи, пророкува и говори за раждането на Спасителя и казва за детето си Йоан: Ти, детенце, Пророк на Всевишнаго ще се наречеш, защото ще вървиш пред Лицето на Господа да приготвиш Пъти-щата за Него, за да дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощение на греховете им... А детето растеше и крепнеше по дух.
към текста >>

А баща му и майка му се чудеха на това, което се говореше за него.
Като се навършват дните на очистението й според Мойсеевия закон, занесоха го в Ерусалим, за да го представят пред Господа. Казва се, че там имало един човек, на име Симеон, който бил праведен и благочестив и който чакал утехата на Израиля и Светия Дух беше на него. (Значи той е бил Посветен, който е знаел за идването на Христа и е очаквал да Го види). И нему било открито от Духа, че няма да види смърт, преди да види Христа Господа. И по внушение той отишъл в храма и когато родителите внесли детето Исус, той Го взел на ръцете си, благословил Господа, като казал: "Сега, Владико, отпущаш слугата Си с мир, според думите Си, защото видяха очите ми спасението, Светлината, която посещава народите. А баща му и майка му се чудеха на това, което се говореше за него. А Симеон ги благослови и рече на майка му Мария: "Ето това детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля и за белег, против който ще се говори. Да, и на самата тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца". Също имало и някоя пророчица Ана, която не се отделяла от храма, където денем и нощем служела на Бога в пост и молитва. И тя се приближавала при детето, благодарила на Бога и говорела за него на всички. И като се свършило всичко, което било определено според Господния Закон, завърнаха се в Галилея в града си Наза- рет.
към текста >>

А Симеон ги благослови и рече на майка му Мария: "Ето това детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля и за белег, против който ще се говори.
Казва се, че там имало един човек, на име Симеон, който бил праведен и благочестив и който чакал утехата на Израиля и Светия Дух беше на него. (Значи той е бил Посветен, който е знаел за идването на Христа и е очаквал да Го види). И нему било открито от Духа, че няма да види смърт, преди да види Христа Господа. И по внушение той отишъл в храма и когато родителите внесли детето Исус, той Го взел на ръцете си, благословил Господа, като казал: "Сега, Владико, отпущаш слугата Си с мир, според думите Си, защото видяха очите ми спасението, Светлината, която посещава народите. А баща му и майка му се чудеха на това, което се говореше за него. А Симеон ги благослови и рече на майка му Мария: "Ето това детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля и за белег, против който ще се говори. Да, и на самата тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца". Също имало и някоя пророчица Ана, която не се отделяла от храма, където денем и нощем служела на Бога в пост и молитва. И тя се приближавала при детето, благодарила на Бога и говорела за него на всички. И като се свършило всичко, което било определено според Господния Закон, завърнаха се в Галилея в града си Наза- рет. А детенцето растеше, крепнеше и се изпълваше с Мъдрост и Божията благодат беше над него.
към текста >>

И като видяха, омаяха се и рече майка му: Синко, защо постъпи тъй с нас?
И родителите му ходеха всяка година в Ерусалим на празника на пасхата. И когато Той беше на 12 години, като отидоха за обичая на празника, като свърши празника си тръгнаха. А детето останало в Ерусалим. Като изминали един ден път видели, че Го няма и се върнали да Го търсят в Ерусалим и Гго намерили в храма между законоучителите, че ги слушаше и ги запитваше. И всички, които го слушаха, се учудваха на думите му и на отговорите му. И като видяха, омаяха се и рече майка му: Синко, защо постъпи тъй с нас? Ето баща Ти и аз наскърбени Те търсехме. А той им рече: Защо да Ме търсите, не знаете ли, че трябва да се намеря около дома на Отца Ми. А те не разбраха думите, които им рече. И Той слезе с тях в Назарет и оттам се покоряваше. И майка му спазваше всички тези думи в сърцето си.
към текста >>

И майка му спазваше всички тези думи в сърцето си.
И като видяха, омаяха се и рече майка му: Синко, защо постъпи тъй с нас? Ето баща Ти и аз наскърбени Те търсехме. А той им рече: Защо да Ме търсите, не знаете ли, че трябва да се намеря около дома на Отца Ми. А те не разбраха думите, които им рече. И Той слезе с тях в Назарет и оттам се покоряваше. И майка му спазваше всички тези думи в сърцето си. А Исус напредваше в Мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и человеците". Тук е показан животът на Исус до 12 годишна възраст. След това се явява при Кръщението от Йоан в Йордан. Казано е: "Като се кръстиха всички хора, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се Небето и Светият Дух слезе върху него в телесен образ като гълъб, който казваше: Ти Си Моя възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение. А Исус беше на около 30 години, когато почна да поучава и както мислеха беше син на Йосифа" и почва родословната книга назад до Адама за когото се казва, че бил Син Божий.
към текста >>

От горното изложение се вижда, че двамата евангелисти описват две различни събития, две различни раждания, защото в нищо тяхното описание не съвпада, освен в името Исус, майката Мария и бащата Йосиф, и Светият Дух.
След това се явява при Кръщението от Йоан в Йордан. Казано е: "Като се кръстиха всички хора, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се Небето и Светият Дух слезе върху него в телесен образ като гълъб, който казваше: Ти Си Моя възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение. А Исус беше на около 30 години, когато почна да поучава и както мислеха беше син на Йосифа" и почва родословната книга назад до Адама за когото се казва, че бил Син Божий. След това в четвърта глава се говори за изкушението на дявола, след което почва проповедта си от Назарет, където казва, че никой Пророк не е приет в отечеството си. Такова е описанието на Лука за раждането на Исус и неговия живот до 12-та година, след което следва Кръщението, изкушението от дявола и почване на проповедта. От горното изложение се вижда, че двамата евангелисти описват две различни събития, две различни раждания, защото в нищо тяхното описание не съвпада, освен в името Исус, майката Мария и бащата Йосиф, и Светият Дух. Но родословната книга ни показва, че и в двата случая Йосиф е последният човек от една родословна линия. В единия случай при Матея той е последният член по линията на Соломон, а при Лука той е последният член по линията на Натан. При Матей съобщението за раждането на Исус се дава на Йосиф, а при Лука Благовестието се дава на Мария. При Матей имаме бягството в Египет и поклонението на Мъдреците, а при Лука имаме овчарите, на които се явяват Ангелите и казват, че се е родил Христос. Йосиф и Мария на Лука живеят в Назарет, град в Галилея и отиват в Ерусалим на поклонение.
към текста >>

При раждането на Исус по Натанова линия се намесва и Буда, който влага своето астрално тяло, което е станало безсмъртно в тялото на Исус, така да се каже облича с него Душата на Адам и затова в тази Божествена Душа прозвучава Учението на Буда за Любовта и състраданието към цялото човечество.
Но същевременно е живяло и друго едно Същество, пълно с Мъдрост. Това е най-зрялата индивидуалност на цялото земно човечество. Това Същество е било Ръководител на човечеството в течение на много прераждания. В него е събран резултата, жетвата на цялата история на човечеството". Затова Натановият Исус се отличава с една необикновена доброта и състрадание към цялото човечество, докато Соломоновият Исус се отличава с голяма интелигентност. При раждането на Исус по Натанова линия се намесва и Буда, който влага своето астрално тяло, което е станало безсмъртно в тялото на Исус, така да се каже облича с него Душата на Адам и затова в тази Божествена Душа прозвучава Учението на Буда за Любовта и състраданието към цялото човечество. Затова ще видим, че цялото Евангелие на Лука е изпълнено с Учението за Любовта и състраданието, подновено и обновено от Христа, който, както видяхме, се вселява в тялото на Исус. Този Исус по Натанова линия отива с майка си и баща си на 12-та си година в Ерусалим и остава в храма, където разговаря със законоучителите и ги учудва със своята Мъдрост и интелигентност. Това учудва и неговите майка и баща, които са знаели дотогава, че той е много добър и състрадателен, но не се отличавал с някаква особена интелигентност. Тука според Окултната Наука става нещо особено. По това време умира Соломоновия Исус, който е бил напуснат от живеещия в него дух на Заратустра, който се вселява в тялото на Натановия Исус, когато е бил в храма в Ерусалим.
към текста >>

Този Исус по Натанова линия отива с майка си и баща си на 12-та си година в Ерусалим и остава в храма, където разговаря със законоучителите и ги учудва със своята Мъдрост и интелигентност.
Това Същество е било Ръководител на човечеството в течение на много прераждания. В него е събран резултата, жетвата на цялата история на човечеството". Затова Натановият Исус се отличава с една необикновена доброта и състрадание към цялото човечество, докато Соломоновият Исус се отличава с голяма интелигентност. При раждането на Исус по Натанова линия се намесва и Буда, който влага своето астрално тяло, което е станало безсмъртно в тялото на Исус, така да се каже облича с него Душата на Адам и затова в тази Божествена Душа прозвучава Учението на Буда за Любовта и състраданието към цялото човечество. Затова ще видим, че цялото Евангелие на Лука е изпълнено с Учението за Любовта и състраданието, подновено и обновено от Христа, който, както видяхме, се вселява в тялото на Исус. Този Исус по Натанова линия отива с майка си и баща си на 12-та си година в Ерусалим и остава в храма, където разговаря със законоучителите и ги учудва със своята Мъдрост и интелигентност. Това учудва и неговите майка и баща, които са знаели дотогава, че той е много добър и състрадателен, но не се отличавал с някаква особена интелигентност. Тука според Окултната Наука става нещо особено. По това време умира Соломоновия Исус, който е бил напуснат от живеещия в него дух на Заратустра, който се вселява в тялото на Натановия Исус, когато е бил в храма в Ерусалим. И затова е тази голяма промяна в него, интересува се от учението на еврейския закон и разисква с еврейските учители като възрастен човек. От този момент в тялото на Исус по Натанова линия живеят Душата на Адам, преобразеното астрално тяло на Буда и духът на Заратустра.
към текста >>

Това учудва и неговите майка и баща, които са знаели дотогава, че той е много добър и състрадателен, но не се отличавал с някаква особена интелигентност.
В него е събран резултата, жетвата на цялата история на човечеството". Затова Натановият Исус се отличава с една необикновена доброта и състрадание към цялото човечество, докато Соломоновият Исус се отличава с голяма интелигентност. При раждането на Исус по Натанова линия се намесва и Буда, който влага своето астрално тяло, което е станало безсмъртно в тялото на Исус, така да се каже облича с него Душата на Адам и затова в тази Божествена Душа прозвучава Учението на Буда за Любовта и състраданието към цялото човечество. Затова ще видим, че цялото Евангелие на Лука е изпълнено с Учението за Любовта и състраданието, подновено и обновено от Христа, който, както видяхме, се вселява в тялото на Исус. Този Исус по Натанова линия отива с майка си и баща си на 12-та си година в Ерусалим и остава в храма, където разговаря със законоучителите и ги учудва със своята Мъдрост и интелигентност. Това учудва и неговите майка и баща, които са знаели дотогава, че той е много добър и състрадателен, но не се отличавал с някаква особена интелигентност. Тука според Окултната Наука става нещо особено. По това време умира Соломоновия Исус, който е бил напуснат от живеещия в него дух на Заратустра, който се вселява в тялото на Натановия Исус, когато е бил в храма в Ерусалим. И затова е тази голяма промяна в него, интересува се от учението на еврейския закон и разисква с еврейските учители като възрастен човек. От този момент в тялото на Исус по Натанова линия живеят Душата на Адам, преобразеното астрално тяло на Буда и духът на Заратустра. След това Исус отива с родителите си в Назарет, като се казва, че им се подчинява и растял в Мъдрост и благодат.
към текста >>

Това е вярно за Натановия Исус, но Соломоновия Исус е имал братя и сестри и някъде в Евангелието се казва, че майка Му и братята Му искали да го видят.
По това време умира Соломоновия Исус, който е бил напуснат от живеещия в него дух на Заратустра, който се вселява в тялото на Натановия Исус, когато е бил в храма в Ерусалим. И затова е тази голяма промяна в него, интересува се от учението на еврейския закон и разисква с еврейските учители като възрастен човек. От този момент в тялото на Исус по Натанова линия живеят Душата на Адам, преобразеното астрално тяло на Буда и духът на Заратустра. След това Исус отива с родителите си в Назарет, като се казва, че им се подчинява и растял в Мъдрост и благодат. Обикновено се мисли, че Исус е единствено дете на родителите си. Това е вярно за Натановия Исус, но Соломоновия Исус е имал братя и сестри и някъде в Евангелието се казва, че майка Му и братята Му искали да го видят. Този въпрос пак се изяснява от Окултната Наука. Както казах по-рано, че Соломоновият Исус умира на 12-13 годишна възраст и духът на Зороастър се вселява в Натановия Исус. Но този Соломонов Исус имал братя и сестри. Известно време след неговата смърт умира и неговия баща. И братята и сестрите му остават само с майка си.
към текста >>

И братята и сестрите му остават само с майка си.
Това е вярно за Натановия Исус, но Соломоновия Исус е имал братя и сестри и някъде в Евангелието се казва, че майка Му и братята Му искали да го видят. Този въпрос пак се изяснява от Окултната Наука. Както казах по-рано, че Соломоновият Исус умира на 12-13 годишна възраст и духът на Зороастър се вселява в Натановия Исус. Но този Соломонов Исус имал братя и сестри. Известно време след неговата смърт умира и неговия баща. И братята и сестрите му остават само с майка си. Около това време умира и майката на Натановия Исус. Двете семейства са се познавали и са живели в приятелски отношения. И сега, когато на Соломоновото семейство умира бащата, а на Натановото семейство умира майката, двете семейства се събират. Соломоновата майка се оженва за Натановия баща и образуват едно семейство, в което израства Исус, като упражнява занаята на баща си - дърводелство. С този занаят той е пътувал по дяла Палестина, Сирия, в околните страни като е работил на различни места.
към текста >>

Около това време умира и майката на Натановия Исус.
Този въпрос пак се изяснява от Окултната Наука. Както казах по-рано, че Соломоновият Исус умира на 12-13 годишна възраст и духът на Зороастър се вселява в Натановия Исус. Но този Соломонов Исус имал братя и сестри. Известно време след неговата смърт умира и неговия баща. И братята и сестрите му остават само с майка си. Около това време умира и майката на Натановия Исус. Двете семейства са се познавали и са живели в приятелски отношения. И сега, когато на Соломоновото семейство умира бащата, а на Натановото семейство умира майката, двете семейства се събират. Соломоновата майка се оженва за Натановия баща и образуват едно семейство, в което израства Исус, като упражнява занаята на баща си - дърводелство. С този занаят той е пътувал по дяла Палестина, Сирия, в околните страни като е работил на различни места. И винаги там, където е работил, е влизал в близки отношения с хората и те много са го обиквали за неговия благ характер и за неговата интелигентност, и са слушали със радост неговите разговори.
към текста >>

И сега, когато на Соломоновото семейство умира бащата, а на Натановото семейство умира майката, двете семейства се събират.
Но този Соломонов Исус имал братя и сестри. Известно време след неговата смърт умира и неговия баща. И братята и сестрите му остават само с майка си. Около това време умира и майката на Натановия Исус. Двете семейства са се познавали и са живели в приятелски отношения. И сега, когато на Соломоновото семейство умира бащата, а на Натановото семейство умира майката, двете семейства се събират. Соломоновата майка се оженва за Натановия баща и образуват едно семейство, в което израства Исус, като упражнява занаята на баща си - дърводелство. С този занаят той е пътувал по дяла Палестина, Сирия, в околните страни като е работил на различни места. И винаги там, където е работил, е влизал в близки отношения с хората и те много са го обиквали за неговия благ характер и за неговата интелигентност, и са слушали със радост неговите разговори. В течение на този период, който се простира между 12 и 30 година, Исус преминава един много интересен живот в духовно отношение. Първо Той се заема да изучи основно еврейското Свещено Писание и търси да намери в него спасение за изстрадалото човечество.
към текста >>

Соломоновата майка се оженва за Натановия баща и образуват едно семейство, в което израства Исус, като упражнява занаята на баща си - дърводелство.
Известно време след неговата смърт умира и неговия баща. И братята и сестрите му остават само с майка си. Около това време умира и майката на Натановия Исус. Двете семейства са се познавали и са живели в приятелски отношения. И сега, когато на Соломоновото семейство умира бащата, а на Натановото семейство умира майката, двете семейства се събират. Соломоновата майка се оженва за Натановия баща и образуват едно семейство, в което израства Исус, като упражнява занаята на баща си - дърводелство. С този занаят той е пътувал по дяла Палестина, Сирия, в околните страни като е работил на различни места. И винаги там, където е работил, е влизал в близки отношения с хората и те много са го обиквали за неговия благ характер и за неговата интелигентност, и са слушали със радост неговите разговори. В течение на този период, който се простира между 12 и 30 година, Исус преминава един много интересен живот в духовно отношение. Първо Той се заема да изучи основно еврейското Свещено Писание и търси да намери в него спасение за изстрадалото човечество. Но остава разочарован.
към текста >>

След като майката на Соломоновия Исус се оженва за бащата на Натановия Исус, според Окултната Наука неговата рождена майка, която е била умряла, се вселява в тялото на майката на Натановия Исус.
Затова между 25-та и 30-та година Той влиза в ордена на есеите, като мислел там да намери метод за спасение на човечеството. Но и от тях останал разочарован, защото и те търсели спасението за една ограничена част от човечеството, само за хората, които принадлежали на техния орден. Те водели един много чист и свят живот и били във връзка със светлите Същества и тъмните същества бягали от тях, но затова пък още по-яростно нападали останалите хора, които живеели в тъмнина. Това породило дълбока скръб в душата на Исус, която скръб се превръща в Любов към страдащото човечество и търси път и метод да им помогне. Не е било достатъчно само да говори на хората за Любов и братство, за страдание и милосърдие, но трябвало да се влее нова младенческа сила в остарелите жили на човечеството. След като майката на Соломоновия Исус се оженва за бащата на Натановия Исус, според Окултната Наука неговата рождена майка, която е била умряла, се вселява в тялото на майката на Натановия Исус. Така че, неговата рождена майка, за която казахме, че е един велик посветен от миналото, е във връзка със Светия Дух и пак във връзка с Исус. И той споделя с нея всички свои преживявания и разочарования от състоянието, в което е изпаднало човечеството. Тя му е била така да се каже, като един отдушник, пред която е могъл да изказва мъката си, да сподели с нея своето намерение да помогне на човечеството. След всички тези разочарования Исус дошъл до велико озарение и просветление, че към земята иде Великият Божествен Дух, който Той познава от миналото и че Той именно, ще стане носител на този Велик Божествен Дух, който идвал да спаси човечеството. С тази мисъл Той се отправя към реката Йордан, където кръщава Йоан Кръстител за опрощение на греховете.
към текста >>

Така че, неговата рождена майка, за която казахме, че е един велик посветен от миналото, е във връзка със Светия Дух и пак във връзка с Исус.
Но и от тях останал разочарован, защото и те търсели спасението за една ограничена част от човечеството, само за хората, които принадлежали на техния орден. Те водели един много чист и свят живот и били във връзка със светлите Същества и тъмните същества бягали от тях, но затова пък още по-яростно нападали останалите хора, които живеели в тъмнина. Това породило дълбока скръб в душата на Исус, която скръб се превръща в Любов към страдащото човечество и търси път и метод да им помогне. Не е било достатъчно само да говори на хората за Любов и братство, за страдание и милосърдие, но трябвало да се влее нова младенческа сила в остарелите жили на човечеството. След като майката на Соломоновия Исус се оженва за бащата на Натановия Исус, според Окултната Наука неговата рождена майка, която е била умряла, се вселява в тялото на майката на Натановия Исус. Така че, неговата рождена майка, за която казахме, че е един велик посветен от миналото, е във връзка със Светия Дух и пак във връзка с Исус. И той споделя с нея всички свои преживявания и разочарования от състоянието, в което е изпаднало човечеството. Тя му е била така да се каже, като един отдушник, пред която е могъл да изказва мъката си, да сподели с нея своето намерение да помогне на човечеството. След всички тези разочарования Исус дошъл до велико озарение и просветление, че към земята иде Великият Божествен Дух, който Той познава от миналото и че Той именно, ще стане носител на този Велик Божествен Дух, който идвал да спаси човечеството. С тази мисъл Той се отправя към реката Йордан, където кръщава Йоан Кръстител за опрощение на греховете. И той вече бил казал: "Аз ви кръщавам с вода, но посред вас стои един, на Когото не съм достоен да развържа ремъка на обувката.
към текста >>

80. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

В този смисъл Илия се явява като външна страна на Бога Йехова, който е същевременно Божествената Природа.
В следващите редове ще предам схващането на Окултната Наука за Йоан Кръстител, преродения Илия, както е показано и в самото Евангелие. В лицето на Илия имаме работа с един Велик дух. В лицето на Илия пред нас застава Духът на еврейския народ. Той действа като един природен закон, като господар на природните стихии. Това е показано, когато предизвиква да вали дъжд след тригодишна суша. В този смисъл Илия се явява като външна страна на Бога Йехова, който е същевременно Божествената Природа. Илия се преражда в Йоан Кръстител. Главната проява на неговата дейност е кръщението, което той извършва в реката Йордан. Какъв е смисълът на това кръщение? Защо го правеше Йоан? Йоан правеше това кръщение, за да доведе хората до едно мигновено ясновидство, което става вследствие на частично отделяне на етерното тяло, когато човек се потопи във водата.
към текста >>

За една такава индивидуалност като Йоан Кръстител, е поела грижата великата ложа Майка на човечеството.
Точно както някога монасите дойдоха при Буда и запитаха: Що да правим? Между многото изказвания за Йоан Кръстител, Щайнер казва и следното: Йоан Кръстител се явява като предтеча на Христа. Той има да възвести предварително за това, което трябва да дойде в Исуса. Йоан Кръстител бил роден от стари родители, роден така, че от самото начало неговото астрално тяло е чисто и пречистено от всички сили, които увличат човека надолу, защото у старите родители при зачатието не действат вече страстите и желанията. И тук имаме една дълбока Мъдрост, която ни е показана в Евангелието на Лука. За една такава индивидуалност като Йоан Кръстител, е поела грижата великата ложа Майка на човечеството. Там, където великият Ману (Мелхиседек) ръководи и направлява духовните процеси в развитието на човечеството, оттам теченията се насочват където те трябва да действат. Един такъв дух, какъвто е духът на Йоан Кръстител, се въплъщава под непосредственото ръководство на великата ложа Майка на човечеството, от централното място на земния духовен живот. Духът на Йоан произхожда от същото място, откъдето идва и душевната същност на детето Исус, за което Евангелието на Лука ни говори. Само че на Исус са предадени онези качества, които още не са проникнати от егоистично станалия аз, т. е. една млада душа е насочена там, където трябва да се въплъти новороденият Адам.
към текста >>

Един такъв дух, какъвто е духът на Йоан Кръстител, се въплъщава под непосредственото ръководство на великата ложа Майка на човечеството, от централното място на земния духовен живот.
Той има да възвести предварително за това, което трябва да дойде в Исуса. Йоан Кръстител бил роден от стари родители, роден така, че от самото начало неговото астрално тяло е чисто и пречистено от всички сили, които увличат човека надолу, защото у старите родители при зачатието не действат вече страстите и желанията. И тук имаме една дълбока Мъдрост, която ни е показана в Евангелието на Лука. За една такава индивидуалност като Йоан Кръстител, е поела грижата великата ложа Майка на човечеството. Там, където великият Ману (Мелхиседек) ръководи и направлява духовните процеси в развитието на човечеството, оттам теченията се насочват където те трябва да действат. Един такъв дух, какъвто е духът на Йоан Кръстител, се въплъщава под непосредственото ръководство на великата ложа Майка на човечеството, от централното място на земния духовен живот. Духът на Йоан произхожда от същото място, откъдето идва и душевната същност на детето Исус, за което Евангелието на Лука ни говори. Само че на Исус са предадени онези качества, които още не са проникнати от егоистично станалия аз, т. е. една млада душа е насочена там, където трябва да се въплъти новороденият Адам. Странно ще ви се види, че тук от Великата ложа Майка се изпраща на определено място веднъж една душа, която не е имала още един същински развит аз. Защото същият аз, който всъщност бе задържан и не се всели в Исус от Евангелието на Лука, същият този аз бе превъплътен в тялото на Йоан Кръстител.
към текста >>

Странно ще ви се види, че тук от Великата ложа Майка се изпраща на определено място веднъж една душа, която не е имала още един същински развит аз.
Там, където великият Ману (Мелхиседек) ръководи и направлява духовните процеси в развитието на човечеството, оттам теченията се насочват където те трябва да действат. Един такъв дух, какъвто е духът на Йоан Кръстител, се въплъщава под непосредственото ръководство на великата ложа Майка на човечеството, от централното място на земния духовен живот. Духът на Йоан произхожда от същото място, откъдето идва и душевната същност на детето Исус, за което Евангелието на Лука ни говори. Само че на Исус са предадени онези качества, които още не са проникнати от егоистично станалия аз, т. е. една млада душа е насочена там, където трябва да се въплъти новороденият Адам. Странно ще ви се види, че тук от Великата ложа Майка се изпраща на определено място веднъж една душа, която не е имала още един същински развит аз. Защото същият аз, който всъщност бе задържан и не се всели в Исус от Евангелието на Лука, същият този аз бе превъплътен в тялото на Йоан Кръстител. И двете същности: това, което живееше като душевна същност в Исус от Назарет, и това, което живееше като аз в Йоан Кръстител, се намират от самото начало в едно вътрешно отношение. В Евангелието на Лука Христос като говори за Йоан казва, че той е призван да предаде на хората в най-чиста и благородна форма това, което беше учението на пророците, което се строеше чисто и благородно в старите времена. Той виждаше Йоан като такъв, който последен донесе в най-чиста и най-благородна форма това, което принадлежи на старите времена. След това Христос казва: "Законът и пророците достигат до Йоана".
към текста >>

81. 10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Сцените, на които присъстват тримата и тези, на които присъствуват четиримата не са нещо случайно, а ни се показва, че има един по-тесен кръг от ученици, на които се разкриват по-дълбоките Тайни на Учението, докато най-после кръгът се стеснява до един, до "ученика, когото Господ любеше", който единствен присъстваше под кръста при разпъването и на когото Исус казва: "Ето майка ти, като посочва майка Си и обръщайки се към майка Си, казва: Жено, ето син ти." А на друго място видяхме какво значи майката Исусова - Тя е Дева София.
В първата глава, 29 стих на Марко е казано: "Щом излязоха от синагогата, дойдоха с Яков и Йоан в къщата на Симона и Андрея и тъщата на Петър лежеше болна от огница". Третият път срещаме четиримата на маслинената гора преди Гетсимания. В 13 глава на Марко, от 3 до 8 стих е казано: "И когато седеше на маслиновата планина срещу храма, Петър, Яков, Йоан и Андрей го запитаха насаме: Кажи ни кога ще стане всичко това? И кое ще бъде знамението, ако всичко това трябва да се изпълни. А Исус им отговори... " Той им говореше преди своята смърт за свършека на стария свят и началото на новия. Сцените, на които присъстват тримата и тези, на които присъствуват четиримата не са нещо случайно, а ни се показва, че има един по-тесен кръг от ученици, на които се разкриват по-дълбоките Тайни на Учението, докато най-после кръгът се стеснява до един, до "ученика, когото Господ любеше", който единствен присъстваше под кръста при разпъването и на когото Исус казва: "Ето майка ти, като посочва майка Си и обръщайки се към майка Си, казва: Жено, ето син ти." А на друго място видяхме какво значи майката Исусова - Тя е Дева София. Ако направим тези шест сцени като таблица ще видим, че три пъти имаме среща с четиримата ученици и три пъти с тримата. И тези неща не са случайни. Също не е без значение и това, къде стават тези събития. Две от тях стават в къщи, две на планината, където Христос дава известно Откровение на учениците. Къщата и планината, освен че са реално съществуващи, са същевременно и символи.
към текста >>

Той извършва едно дело на Откровение, на самопожертване, за да бъде обожествена вътрешността на човека, на микрокосмоса.
Мойсей представя Бога Отец, Който носи в Себе Си лоното на миналото. Христос е Синът - "Този е Моят обичен Син, Него слушайте". В лицето на Илия е представена създаващата бъдещето сила на Светия Дух. И сега в тримата ученици трябва да се отрази живо Небесната Троица. Христос иска да направи от този кръг на тримата ученици земни носители на Небесната Троица. Той извършва едно дело на Откровение, на самопожертване, за да бъде обожествена вътрешността на човека, на микрокосмоса. Небето трябва да бъде потопено в човешката душа в неговата троична същина. Учениците долавят смътно намерението на Христа и затова Петър казва: Да направим три шатри. Но Христос иска тримата ученици да бъдат тези три шатри, в които да се отрази Небесната Троица. Докато тримата са с Христа горе на планината, долу останалите се натъкват на една несполука. Дохожда при тях някакъв болен и те се опитват да го излекуват, но не могат.
към текста >>

С това старите космически сили на света станаха неизползваеми (Петровата тъща, жената с кръвотечението) и във вътрешността на човека се пробужда семето на новото плодородие (дъщерята на Яир), в човешкото същество почва да свети Божествената Светлина на новия еон (Преображението).
Той е едновременно и Сеятел и семе. Той посява самия Себе Си в земния свят в една велика картина. От това семе, което е Христовата сила, ще израстне новият свят, обгърнат от Христовата аура. И затова Той казва за това време: Тогаз ще видите Сина Человечески да идва на облаците с голяма сила и Слава. Емил Бог, ученик на Щайнер казва: "Христос дойде от космическото в човешкото, той премина от четирите към трите. С това старите космически сили на света станаха неизползваеми (Петровата тъща, жената с кръвотечението) и във вътрешността на човека се пробужда семето на новото плодородие (дъщерята на Яир), в човешкото същество почва да свети Божествената Светлина на новия еон (Преображението). Но сега, пренасяйки Себе Си във велика жертва, Христос се връща от човешкото към космическото. Неговото човекоставане е последвано от неговото светоставане. От трите той отново се връща към четирите. Тогаз на маслинената планина около него са събрани четиримата ученици като представители на четирите светове, на четирите стихии, на четирите небесни посоки. Христос се пренася в жертва във всичките ширини в земния пространствен свят, за да може, когато семето поникне, целият космос да бъде потопен в новото сияние на Светлината.
към текста >>

82. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Йоан ни описва как самият той, майката Исусова и нейната сестра стоят под кръста и цитира думите, които Исус отправя към майка Си и към него: "При кръста стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина.
Описва ни как в Христос в този момент изживява най-високото проявление на милост, на Любов. Ето защо той отбелязва думите: "Отче, прости им, защото не знаят, що вършат". Това са слова на Любов, които могат да излязат само от едно високо организирано астрално тяло. Той също предава последните думи на Исус на кръста: "Отче, в Твоите Ръце предавам духа Си". Това ни показва също голямата преданост, отдаденост и смирение, които също са израз на едно високо организирано астрално тяло. Йоан ни описва как самият той, майката Исусова и нейната сестра стоят под кръста и цитира думите, които Исус отправя към майка Си и към него: "При кръста стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина. А Исус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: 'Жено, ето син ти". После каза на ученика: "Ето майка ти". И от онзи час ученикът я прибра у дома си". По този начин Христос установява духовното братство - това, което е цел и смисъл на земния живот, което е и смисълът на Христовия импулс - основаването на новото духовно братство, основано на духовна, а не на кръвна връзка. Така че, Йоан ни описва как, когато беше на кръста Христос установява едно по-висше братство от това, което се основава на кръвното родство.
към текста >>

А Исус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: 'Жено, ето син ти".
Ето защо той отбелязва думите: "Отче, прости им, защото не знаят, що вършат". Това са слова на Любов, които могат да излязат само от едно високо организирано астрално тяло. Той също предава последните думи на Исус на кръста: "Отче, в Твоите Ръце предавам духа Си". Това ни показва също голямата преданост, отдаденост и смирение, които също са израз на едно високо организирано астрално тяло. Йоан ни описва как самият той, майката Исусова и нейната сестра стоят под кръста и цитира думите, които Исус отправя към майка Си и към него: "При кръста стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина. А Исус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: 'Жено, ето син ти". После каза на ученика: "Ето майка ти". И от онзи час ученикът я прибра у дома си". По този начин Христос установява духовното братство - това, което е цел и смисъл на земния живот, което е и смисълът на Христовия импулс - основаването на новото духовно братство, основано на духовна, а не на кръвна връзка. Така че, Йоан ни описва как, когато беше на кръста Христос установява едно по-висше братство от това, което се основава на кръвното родство. Четирите евангелисти разглеждат Христа от четири различни гледни точки.
към текста >>

После каза на ученика: "Ето майка ти".
Това са слова на Любов, които могат да излязат само от едно високо организирано астрално тяло. Той също предава последните думи на Исус на кръста: "Отче, в Твоите Ръце предавам духа Си". Това ни показва също голямата преданост, отдаденост и смирение, които също са израз на едно високо организирано астрално тяло. Йоан ни описва как самият той, майката Исусова и нейната сестра стоят под кръста и цитира думите, които Исус отправя към майка Си и към него: "При кръста стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина. А Исус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: 'Жено, ето син ти". После каза на ученика: "Ето майка ти". И от онзи час ученикът я прибра у дома си". По този начин Христос установява духовното братство - това, което е цел и смисъл на земния живот, което е и смисълът на Христовия импулс - основаването на новото духовно братство, основано на духовна, а не на кръвна връзка. Така че, Йоан ни описва как, когато беше на кръста Христос установява едно по-висше братство от това, което се основава на кръвното родство. Четирите евангелисти разглеждат Христа от четири различни гледни точки. Този въпрос ще разгледаме по- подробно в следващите редове.
към текста >>

Затова Учителят казва, че Любовта извършва най-велики дела, когато е проникната от Божествената Мъдрост.
И когато след това слезем от тези висини и разгледаме човешкия живот от час на час, от ден на ден, от година на година, от столетие на столетие, от хилядолетие на хилядолетие, когато човек съзерцава онази сила, която наричаме човешка любов, той вижда, че тази любов минава и тъче през вековете в живите човешки сърца и души. Тогава той вижда как тази любов върши от една страна най-великите, най-знаменитите, най-героичните дела сред човечеството. Той вижда тогава как най-великите жертви всред човечеството са произлезли от любовта към това или онова същество, към един или друг въпрос. Човек вижда тогава как тази любов произвежда най-великото в човешките сърца, най-възвишеното, но и как тя същевременно е и като двуостър меч. Всеобщо известно е, че майките, от прекалена любов към децата ги развалят и правят негодни за живота. Затова Учителят казва, че Любовта извършва най-велики дела, когато е проникната от Божествената Мъдрост. Това беше именно и значението на онази Любов, която се разля от Голгота в света, че тя беше съединена в едно Същество със Светлината на света, с Мъдростта. Така че, насочвайки погледа си върху Христос, като вземем предвид тези две качества, ние познаваме, че Любовта е най-висшето нещо в света, но същевременно познаваме, че Любовта и Мъдростта взаимно се стремят една към друга и взаимно се допълват. Затова Учителят казва: Отличителното качество на Любовта е, че тя има непреодолим стремеж към Знанието, към Мъдростта. А отличителното качество на Мъдростта е, че тя се стреми да изяви Любовта, която раздава от благата, които има, на другите. Следователно, всемирната Светлина на Мъдростта и всемирната топлина на Любовта се сливат в Христос като в никое друго същество в света и които не могат да бъдат достъпни за никакво човешко познание.
към текста >>

Ако чрез Евангелието на Йоан научаваме идеите на Божествената Мъдрост, ако чрез Евангелието на Лука научаваме Тайните на Жертвата и Любовта, ако чрез Евангелието на Марко научаваме за силите на земята и за света, то чрез разглеждане на Евангелието на Матей ние се запознаваме с човешката история, с човешкия живот, с човешката съдба".
Така че, при разглеждането на Евангелието на Матей пред нас застава същността на еврейския народ. И не само същността на този народ, но и неговата мисия за целия свят, раждането на Новото време, раждането на Християнството от древноеврейския свят. Ако чрез Евангелието на Йоан можем да познаем велики, пълни със значение всеобхватни идеи, ако чрез Евангелието на Лука можем да добием едно чувство за най-топлата жертвена Любов, ако чрез разглеждането Евангелието на Марко можем да добием познание за силите на всички същества и царства, то чрез Евангелието на Матей добиваме познание и чувство за това, което живя всред човечеството и чрез човешкото развитие на земята, чрез Исус Христос в Палестина. Това, което Исус Христос беше като човек и всички Тайни на човешката история, и на човешкото развитие се съдържат в Евангелието на Матей. Ако в Евангелието на Марко се съдържат Тайните на всички царства и същества на земята и на космоса, то в Евангелието на Матей трябва да търсим Тайните на човешката история. Ако чрез Евангелието на Йоан научаваме идеите на Божествената Мъдрост, ако чрез Евангелието на Лука научаваме Тайните на Жертвата и Любовта, ако чрез Евангелието на Марко научаваме за силите на земята и за света, то чрез разглеждане на Евангелието на Матей ние се запознаваме с човешката история, с човешкия живот, с човешката съдба". Учителят казва: "Онези, които са писали Евангелията, са били много мъдри хора. Някои мислят, че евангелистите са били като рибари, прости и неуки хора, и че Исус Христос е бил прост и неучен. Обаче това не е съвсем тъй. Евангелистите, както и апостолите са били много мъдри и учени хора. Христос се е учил в Небесното училище, затова Той нямаше нужда да учи на земята".
към текста >>

83. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И по такъв начин грехът е вложен не в естеството, в душата на човека, но в неговите обвивки, чрез които се проявява душата и по такъв начин тя не може да прояви Божествената си природа, а се проявява такава, каквато не е.
Но Белите Братя, начело с Христос, винаги са противодействали на импулсите на Черното Братство с противоположни импулси, които са внасяли в човешката душа и в човешките обвивки свежи Божествени сили и енергии, които коригирали извратеното от Черните Братя. Това е една дълга история, която в Окултната Наука е позната в нейните подробности и тънкости, но тук аз само загатвам за тези неща, доколкото ни е необходимо за правилното разбиране на Християнството. Въздействието на Черното Братство, което в Библията е описано като изкушението на Ева от змията, е причина за това, което наричаме грехопадане. Грехопадането е един космичен факт, което значи, че в процеса на слизането на човечеството към земята са се намесили силите на Първия Принцип, които са внесли известна дисхармония в първоначалния план на развитието. Това, именно, грехопадане е станало причина за ненормалното оформяне на човешките обвивки, на което, както казах, е противодействало Бялото Братство, начело с Христос. И по такъв начин грехът е вложен не в естеството, в душата на човека, но в неговите обвивки, чрез които се проявява душата и по такъв начин тя не може да прояви Божествената си природа, а се проявява такава, каквато не е. След големия потоп, който се описва в Библията, който говори за потъването на Атлантида, човечеството преминава през ред културни епохи, в които винаги се е намирало под ръководството на Бялото Братство, начело с Христос, но винаги е било подложено и на влиянието на тъмните сили. Преминавайки през тези културни епохи - индуската, персийската, египетско-халдейската и четвъртата гръко- латинската, в която именно се явява Христос, човечеството преминава едно развитие на съзнанието, което постепенно става все по-земно. През Атлантския период съзнанието на човечеството, както и физическото му тяло, коренно се е различавало от съвременното човечество. Тогава човечеството е било, така да се каже, в общение с възвишените Същества на космоса, които са познавали като богове - добри и лоши и съзнанието му за физическия свят е било като съзнанието на днешните животни. Те не са схващали външния свят тъй, както ние го схващаме, но са виждали образите на физическите неща в астралния свят.
към текста >>

А Христос е изявената Любов, която работи по законите на Божествената Мъдрост и има за обект Истината и Живота.
В тях излагаше Принципите, законите и методите, върху които е обоснован Живота и по които като се работи, всеки може да развие своите вътрешни сили и да влезе във връзка с Духа. След това кръгът се разширява, образува се втория кръг на 70-те и още по- широкият кръг на всички, които слушат публичните беседи и проповеди на Христос. С откриването на Школата и с публичните проповеди, които Христос провежда навсякъде между народа, можем да кажем, че се е поставило началото на Християнството като Окултна Школа и като Учение за духовно ръководство на народа, като религия на Любовта, която навлиза в света, за да отвори Пътя на човека към Бога. Защото само Любовта е Пътят, който води към Бога. И Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". А Христос е изявената Любов, която работи по законите на Божествената Мъдрост и има за обект Истината и Живота. Затова и Учителят в мотото на младежкия клас казва: "Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът". Докато човек не намери Истината, той не може да придобие истинския Живот. А за да намери Истината, трябва да влезе в Пътя на Любовта. За да влезе в Пътя на Мъдростта, той трябва отвътре да е привлечен от Любовта - Отец отвътре да го е събудил за този Път.
към текста >>

След Възнесението апостолите се връщат от Елеонския хълм, където е станало Възнесението в Ерусалим, където живеели заедно и между тях била и майката Исусова, и братята му прекарвали в молитва.
И тъй, веднъж като се събраха, те Го попитаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израил царството, Той им рече: Не е за вас да знаете годините или времената, които Отец е положил в собствената Си власт. Но ще приемете силата, когато дойде върху вас Светият Дух и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята. И като изрече това те Го гледаха, Той се възнесе и облак го скри от погледа им. И като се взираха в Небето, ето двама человека в бели дрехи застанаха при тях, които им рекоха: Защо стоите, та гледате към Небето? Този Исус, който се възнесе от вас на Небето, така ще дойде, както го видяхте да отива в Небето". След Възнесението апостолите се връщат от Елеонския хълм, където е станало Възнесението в Ерусалим, където живеели заедно и между тях била и майката Исусова, и братята му прекарвали в молитва. По това време по предложение на Петър избират заместник на Юда Искари- отски измежду тези, които са били отначало с Исус и апостолите. Хвърлят жребие между Юст и Матия и се пада на Матия, и той се присъединява към 12-те апостоли. В деня на Петдесетница, както били събрани, "внезапно стана шум от Небето, като фучене на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха и явиха им се езици като огнени, които се разделяха и седнаха по един над всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух и почнаха да говорят на чужди езици, според както им даваше Духа да говорят". Слизането на Огнените езици над апостолите, казва Учителят, е слизането на Белите Братя, които се вселяват в апостолите и тяхното съзнание се разширява, и добиват сила.
към текста >>

Но Ангел го извежда от тъмницата и той отива при събраните ученици в дома на Мария, майката на Йоан, чието презиме е било Марко.
Тогава той отишъл да търси Савел. И като го намерил, довел го в Антиохия, престояли там цяла година и въвели в Учението много хора. И първо в Антиохия учениците се нарекли християни. По това време пристигнали от Ерусалим пророци, които обявили, че ще има глад и затова братята от тази страна събрали помощи и ги изпратили чрез Варнава и Савел в Ерусалим. В 12-та глава се разказва за гонението, предприето от цар Ирод против учениците и убил с меч Йоновия брат Яков и хвърлил Петър в тъмница. Но Ангел го извежда от тъмницата и той отива при събраните ученици в дома на Мария, майката на Йоан, чието презиме е било Марко. Понеже е важно освобождаването на Петър от тъмницата, ще го предам както е описано: "И през същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войници, окован в две вериги и стражи пред вратата вардеха тъмницата. И ето, един Ангел от Господа застана пред него и Светлина осия килията. И като бутна Петра по ребрата, разбуди го и рече: "Ставай бърже, и веригите паднаха от ръцете му. И Ангелът му рече: Опаши се и обуй сандалите си.
към текста >>

84. ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЪРВИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Както слънчевата светлина през различните среди претърпява различни пречупвания, така и Божествената Светлина на Християнството преминала през различните културни среди, все ще приеме техния отенък.
Там, както ни показва традицията, основател на християнската общност е само апостол Петър, а след него вече там работи и Павел. Понеже те работили там, в сърцето на Римската империя, естествено, че работили в една среда, заквасена с римската култура, с римския начин на живот, с римския култ. В своето култово разбиране Рим беше повлиян от Египет, от египетската магическа волева култура, а и самите римляни били хора на волята и делото, което се отразило както върху езика им, така и върху техния религиозен култ. И всички тези култури и разбирания за живота и техния характер дали своя отпечатък върху новоразвиващото се Християнство. Защото средата е фактор, макар и не първостепенен, но все пак фактор. Както слънчевата светлина през различните среди претърпява различни пречупвания, така и Божествената Светлина на Християнството преминала през различните културни среди, все ще приеме техния отенък. Затова в развитието на първичното Християнство наблюдаваме три различни течения, оформили се всред три народности, в които се развива Християнството. Юдейските християни са оцветени от еврейския национален дух и юдейското религиозно разбиране. Докато тези, които са минали през елинската култура, носят печата на тази култура - широк демократичен дух и философско разбиране на Учението. А течението, което се развива в Рим носи отпечатъка на сложния култов живот, който се развива в Рим. Там Християнството се среща с течението, което беше проникнало в Рим от Египет, с неговите магически церемонии.
към текста >>

Чрез майка си той изучил гръцки език и добил гръцка култура, а от баща си притежавал римско гражданство.
И апостол Петър преминава последователно през тези степени. Последната степен Петър изминава в Рим, където той е вече напълно самостоятелен и където той противопоставя магията, към която неговото същество било предразположено от Га- лилея, като изблик от проповядването на Христос, на магията на цезарството и на пренесения в Рим египетски елемент. Павел е бил така устроен още от началото на своя живот, че съдбата предварително го довежда до голяма универсалност. В него се сливат трите велики течения на тогавашното културно човечество. Езотеричното юдейство определя неговия духовен произход. Чрез майка си той изучил гръцки език и добил гръцка култура, а от баща си притежавал римско гражданство. Сливането на юдейството с гръцкото и римското естество било станало още в самото начало в него и то намери после своето изпълнение чрез това, че неговите дела се извършват в трите велики столици - Ерусалим, Атина и Рим. Той е бил един от най- образованите хора на своето време, макар, че упражнявал занаята правене на палатки. Пред Дамаск Павел изпита великото изцеление на сляпородения. Очите му бяха отворени за сферата, в която Христос пребиваваше. В Пътя на своето духовно развитие Павел измина и седемте степени от Пътя на Ученика, за които говори и Евангелието на Йоан, за които споменах, когато говорих за Петър.
към текста >>

85. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

"Християнството е Божествена музика, Божествено пеене, понеже то възстановява вътрешната Хармония в човешката душа, която сама по себе си е Музика".
Дотогава То е било познато само на посветените в Храмовете на Мистериите. Но отсега То става познато на всички, които имат очи да Го видят. И затова То помаза очите на слепия, с което той прогледна и Го прослави. И Учителят казва: "От този момент духовните очи на цялото човечество се отвориха, човешкото съзнание се пробуди и хората почват да виждат, че Бог, Който се проявявал в техните души е и в цялата Природа". За изяснение същността и мисията на Християнството ще приведа някои мисли от Учителя, които следват по- долу: "Християнството е Божествена музика, Божествено пеене, понеже то възстановява вътрешната Хармония в човешката душа, която сама по себе си е Музика". "Христос е дошъл да ни научи как да спечелим изгубения Живот. Той казва: Аз съм Животът, а Животът е една сила, която строи, въздига, съединява, обединява, дава радост и веселие на човешката душа. Животът е целта, към която се стремим. Затова казваме, че Християнството е Учение за Живота, а познанието е метод за постигане на тази цел. Бог е средата или условие, от които можем да черпим този Живот.
към текста >>

Под Отец разбираме Учението на Божествената Любов, под Син - Учението на Божествената Мъдрост, а под Дух Святий - Учението за въздигането, за еволюцията на човека".
Денят, в който човек хапна от плода на забраненото Дърво, той влезе в отлива на живота, т.е. в течението, което върви отгоре надолу към центъра на земята. Само Бог е в състояние да избави човека от това течение. Затова, именно, Христос дойде на земята, да извади хората от това течение и да ги постави на обратното течение, в прилива на живота, което наричаме Възкресение. За да възприемем живота, който води към Възкресение, трябва да разбираме Учението на Отца, и Сина, и Светаго Духа. Под Отец разбираме Учението на Божествената Любов, под Син - Учението на Божествената Мъдрост, а под Дух Святий - Учението за въздигането, за еволюцията на човека". "Възкресението е една от основите на Християнството. И апостол Павел, който е познавал този въпрос, казва: "Без Възкресението Христово суетна е нашата вяра". Това показва, че той е поставял Възкресението на Христос като Основа, като Същина на Християнството. Да възкръснеш, това значи да бъдеш господар на всички елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички желания, на всички действия. С тази нова енергия, която Христос внесе в света със Своето Възкресение, Той показа Пътя на това Божествено изкуство - Спасението.
към текста >>

Вие трябва да го почувствате така, както майката чувства пулса на своето дете.
Но когато го позна вътрешно, каза: "Господ мой и Бог мой". Не е въпрос да познаваме само историческия Христос, но да познаваме този Христос, Който сега се проявява, Христос на Великата Любов, която действа вътре в нас и в света". Учителят казва още: "Три важни неща, три важни думи има в учението на Христа: Отец, Син и Свети Дух. Ако можете да произнесете тези думи в техния дълбок смисъл и в тяхната пълнота, вие сте влезли вече в Учението на Христа. Когато произнесете думата Отец, вие трябва да почувствате пулса на вашето сърце, което движи света. Вие трябва да го почувствате така, както майката чувства пулса на своето дете. Да чувствате Божията Мисъл, това значи да я разбирате и познавате. Ако всички това сте придобили, вие ще разберете стиха, в който се казва: Преди да сте пожелали нещо от Отца, Той ще изпълни вашето желание. Всички трябва да имате синовно отношение към Бога, да изпълнявате длъжността си към Него като към свой Баща. Той не слезе на земята, но прати Своя Син в жертва, за да не погине всеки, който вярва в Него. На същото основание и ние , веднъж дошли на земята, трябва да се пожертваме".
към текста >>

Когато Той говори за братя, сестри и майка, разбира чисто физическата страна, тъй както сега светът е изявен, а не говори за Небето, защото в Божествения свят няма такива отношения.
Те са се разговаряли с Бога, със светиите и затова са имали такава готовност и самопожертвователност. Затова само когато вътрешният Духовен свят се проучи, тогава ще се разберат законите на Християнството. Християнството има за цел да оправи семейството, да тури хармония между мъжете и жените, между братята и сестрите и въобще между всички хора и народи. С това Христос полага един Принцип, върху който съгражда основата на Своето Учение, т.е. материалната, видимата, физическата страна. Когато Той говори за братя, сестри и майка, разбира чисто физическата страна, тъй както сега светът е изявен, а не говори за Небето, защото в Божествения свят няма такива отношения. Необходимо е Любовта като един Велик Принцип да проникне в човешките души. Само тогава можем да се съединим с Христа, да влезем във връзка с Него и да станем брат, сестра и майка на Христа. Само тогава Христос може да се роди в нас, в нашата душа и в нашето сърце. Но всяко раждане се придружава със страдания. За да се роди Христос в човешката душа, непременно трябва да се премине през страдание.
към текста >>

Само тогава можем да се съединим с Христа, да влезем във връзка с Него и да станем брат, сестра и майка на Христа.
Християнството има за цел да оправи семейството, да тури хармония между мъжете и жените, между братята и сестрите и въобще между всички хора и народи. С това Христос полага един Принцип, върху който съгражда основата на Своето Учение, т.е. материалната, видимата, физическата страна. Когато Той говори за братя, сестри и майка, разбира чисто физическата страна, тъй както сега светът е изявен, а не говори за Небето, защото в Божествения свят няма такива отношения. Необходимо е Любовта като един Велик Принцип да проникне в човешките души. Само тогава можем да се съединим с Христа, да влезем във връзка с Него и да станем брат, сестра и майка на Христа. Само тогава Христос може да се роди в нас, в нашата душа и в нашето сърце. Но всяко раждане се придружава със страдания. За да се роди Христос в човешката душа, непременно трябва да се премине през страдание. С раждането на Христос се отбелязва една велика епоха в света - явяването на Сина Божий. Когато в човека се роди Христос, това е един велик момент в неговия живот.
към текста >>

Който не познава Името Божие, а иска да изпълни Волята Божия, прилича на онази майка, която шие дрешки на детето си, което още не е дошло на света.
Затова можем да кажем, че една от основните идеи на Християнството е раждането на Христа във всяка душа. Това е изразено с думите на Христос: "Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, и Аз и Отец Ми ще ви се изявим". Друга една идея на християнството е идеята за Царството Божие. Термините "Името Божие", "Царството Божие" и "Волята Божия", това са степени на един вътрешен Път. Който не познава името Божие, той не може да намери Царството Божие и да изпъли Волята Божия. Който не познава Името Божие, а иска да изпълни Волята Божия, прилича на онази майка, която шие дрешки на детето си, което още не е дошло на света. В процеса на осветяване на Името Божие, въдворяване на Царството Божие и изпълнение на Волята Божия ще дойде Царството Небесно. Под "Царство Божие" Христос в широк смисъл подразбира всички онези велики закони, които направляват човешкия живот, защото всичко в Природата е тясно свързано с човека и човек е свързан с Природата. А този Велик Закон, който обуславя Божието Царство, това е Мъдростта, която твори в света и е основа на всички закони. Царството Божие за нас е един велик обект. В туй Царство Божие е вложено Разумното, разумния живот.
към текста >>

А тази Ариадна е Божествената Мъдрост, която ще изведе човешкия ум от омагьосания лабиринт на материята.
Този бил първоначалният подтик, който се е дал за развитието на съвременната наука и който бил даден от онзи клон на Бялото Братство, известен на историята като розенкройцерство. Но под влиянието на други сили, човешкият ум се отклонил от поставените му задачи, вследствие на което не можа да познае Словото, станало плът. Ето защо предаде на законите на Битието механически характер, като изключи Разумността в света. С това то отсече клона, на който стои и вместо да признае Словото, проявено като Живот и Разумност в цялата Природа, той се оплете в лабиринта на материята, от който не може да излезе, докато не му се даде помощ. Трябва да дойде Ариадна, която да му подаде кълбото и да го изведе от този лабиринт. А тази Ариадна е Божествената Мъдрост, която ще изведе човешкия ум от омагьосания лабиринт на материята. Може да се види чудно, като кажа, че причините за това отклонение на човешкия ум от първоначалния импулс, който му е бил даден, е кривото разбиране на Християнството. Материалистичното разбиране на Християнството се установи след Никейския събор. Християнството се спря само върху буквата на Учението и отхвърли Духа на Учението, който носи Живот. А Христос казва: "Духът е, който носи Живот, а плътта, външните форми нищо не ползуват." А точно това направи християнството след Никейския събор. То се хвана за буквата на Учението и изгуби Живота и Духа, след което се започнаха нескончаеми спорове, вследствие на което се появи разделение и разединение.
към текста >>

86. 3. СЕДЕМТЕ ЗНАМЕНИЯ - СТЪПКИ В ПЪТЯ НА УЧЕНИКА 3.1. СВАТБАТА В КАНА ГАЛИЛЕЙСКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Там е казано: "На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска и Исусовата майка беше там.
3. СЕДЕМТЕ ЗНАМЕНИЯ - СТЪПКИ В ПЪТЯ НА УЧЕНИКА 3.1. СВАТБАТА В КАНА ГАЛИЛЕЙСКА Втора глава започва със сватбата в Кана Галилейска. Там е казано: "На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска и Исусовата майка беше там. И Исус и учениците Му бяха поканени на сватбата. И когато се свърши виното, майката Исусова Му казва: Вино нямат. В официалния превод, четвъртия стих е преведен: "А Исус й каза: Какво има между Мене и тебе, жено? Часът Ми още не е дошъл. Майката казва на слугите: Каквото ви рече, сторете".
към текста >>

И когато се свърши виното, майката Исусова Му казва: Вино нямат.
3. СЕДЕМТЕ ЗНАМЕНИЯ - СТЪПКИ В ПЪТЯ НА УЧЕНИКА 3.1. СВАТБАТА В КАНА ГАЛИЛЕЙСКА Втора глава започва със сватбата в Кана Галилейска. Там е казано: "На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска и Исусовата майка беше там. И Исус и учениците Му бяха поканени на сватбата. И когато се свърши виното, майката Исусова Му казва: Вино нямат. В официалния превод, четвъртия стих е преведен: "А Исус й каза: Какво има между Мене и тебе, жено? Часът Ми още не е дошъл. Майката казва на слугите: Каквото ви рече, сторете". От думите "часът Ми още не е дошъл" и "каквото ви рече, сторете" се вижда, че началото на 4-ти стих не е правилно преведено. Когато Исус казва: "Какво има между Мене и тебе, жено?
към текста >>

Майката казва на слугите: Каквото ви рече, сторете".
Там е казано: "На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска и Исусовата майка беше там. И Исус и учениците Му бяха поканени на сватбата. И когато се свърши виното, майката Исусова Му казва: Вино нямат. В официалния превод, четвъртия стих е преведен: "А Исус й каза: Какво има между Мене и тебе, жено? Часът Ми още не е дошъл. Майката казва на слугите: Каквото ви рече, сторете". От думите "часът Ми още не е дошъл" и "каквото ви рече, сторете" се вижда, че началото на 4-ти стих не е правилно преведено. Когато Исус казва: "Какво има между Мене и тебе, жено? ", това трябва да се преведе правилно, както следва: "Какво тече между Мене и тебе, жено? " Официалният превод като че иска да каже, че Исус казва за майка Си, че няма нищо общо с нея. Но отговорът Му: "Моят час още не е дошъл" и обръщението на майката към слугите: "Каквото ви каже, направете го" показва, че това не е верен превод.
към текста >>

" Официалният превод като че иска да каже, че Исус казва за майка Си, че няма нищо общо с нея.
Часът Ми още не е дошъл. Майката казва на слугите: Каквото ви рече, сторете". От думите "часът Ми още не е дошъл" и "каквото ви рече, сторете" се вижда, че началото на 4-ти стих не е правилно преведено. Когато Исус казва: "Какво има между Мене и тебе, жено? ", това трябва да се преведе правилно, както следва: "Какво тече между Мене и тебе, жено? " Официалният превод като че иска да каже, че Исус казва за майка Си, че няма нищо общо с нея. Но отговорът Му: "Моят час още не е дошъл" и обръщението на майката към слугите: "Каквото ви каже, направете го" показва, че това не е верен превод. В тази сватба в Кана Галилейска е скрито много нещо. Какъв е този трети ден, в който има сватба и защо майката Исусова, и сам Исус с учениците Си, са поканени на тази сватба? - Това е началото на дейността на Логоса, въплътен в човешко тяло. И първото си знамение Той показва на сватбата.
към текста >>

Но отговорът Му: "Моят час още не е дошъл" и обръщението на майката към слугите: "Каквото ви каже, направете го" показва, че това не е верен превод.
Майката казва на слугите: Каквото ви рече, сторете". От думите "часът Ми още не е дошъл" и "каквото ви рече, сторете" се вижда, че началото на 4-ти стих не е правилно преведено. Когато Исус казва: "Какво има между Мене и тебе, жено? ", това трябва да се преведе правилно, както следва: "Какво тече между Мене и тебе, жено? " Официалният превод като че иска да каже, че Исус казва за майка Си, че няма нищо общо с нея. Но отговорът Му: "Моят час още не е дошъл" и обръщението на майката към слугите: "Каквото ви каже, направете го" показва, че това не е верен превод. В тази сватба в Кана Галилейска е скрито много нещо. Какъв е този трети ден, в който има сватба и защо майката Исусова, и сам Исус с учениците Си, са поканени на тази сватба? - Това е началото на дейността на Логоса, въплътен в човешко тяло. И първото си знамение Той показва на сватбата. Тук ни е описан един процес, който става в течение на историческото развитие на човечеството.
към текста >>

Какъв е този трети ден, в който има сватба и защо майката Исусова, и сам Исус с учениците Си, са поканени на тази сватба?
Когато Исус казва: "Какво има между Мене и тебе, жено? ", това трябва да се преведе правилно, както следва: "Какво тече между Мене и тебе, жено? " Официалният превод като че иска да каже, че Исус казва за майка Си, че няма нищо общо с нея. Но отговорът Му: "Моят час още не е дошъл" и обръщението на майката към слугите: "Каквото ви каже, направете го" показва, че това не е верен превод. В тази сватба в Кана Галилейска е скрито много нещо. Какъв е този трети ден, в който има сватба и защо майката Исусова, и сам Исус с учениците Си, са поканени на тази сватба? - Това е началото на дейността на Логоса, въплътен в човешко тяло. И първото си знамение Той показва на сватбата. Тук ни е описан един процес, който става в течение на историческото развитие на човечеството. Исус Христос е въплътеният Логос, Който ръководи човечеството в Пътя на неговото развитие. И сега Той присъства на една сватба, която става в третия ден и превръща водата във вино.
към текста >>

Тогава за тях Майката-Природа е вече отворена книга, по която те разчитат Волята на Бога, Волята на Логоса.
Тази сватба става в Кана Галилейска, която е страна със събрани много народности. С това ни се показва, че е изтекла вече епохата на кръвното родство и женитбите могат да стават вече извън родовата среда. Любовта не е само една кръвна връзка, а е вече един свободен израз на душата. Значи, в третата културна епоха, която обикновено се нарича Халдейско-Египетска, се празнува сватбата на човечеството и с това началото на неговото пълнолетие. Оттогава хората започват да мислят, да разсъждават. Тогава за тях Майката-Природа е вече отворена книга, по която те разчитат Волята на Бога, Волята на Логоса. Чрез проучаването на външната Природа те влизат във връзка с Бога, Който прониква цялата Природа, както и всички човешки души. Със сватбата в Кана Галилейска също е показано, че в тази епоха на човешкото развитие Животът побеждава смъртта по пътя на съединението на половете, по пътя на зачатието. И в онези далечни времена браковете и зачатието са се извършвали през пролетта, когато протичат жизнените сили в цялата Природа и тя се обновява, а раждането става през зимата. Същото е показано и с раждането на Исус, чието зачатие е станало през пролетта и се ражда в началото на зимата, 25 декември. На сватбата в Кана Галилейска Исус дава нов подтик, ново направление на човешкото сърце, като влива в него нови сили, за да може в бъдеще да се развие до такава висота, че да стане носител на Божията Любов, любов към всичко живо.
към текста >>

Защото Христос владее природните сили и с помощта на тези сили, които в случая са символизирани от Неговата майка, която е Майката-Природа, Той превръща водата във вино.
С това се намеква, че след като хората започнали да употребяват виното, тяхният спомен за отвъдния свят постепенно се прекъсва и те забравят, че принадлежат на един духовен свят, а започват да се считат само като земни същества. Защото виното унищожава дълбоката памет, която има седалище в етерното тяло и която памет се предава през поколенията и стига до онзи свят. След като започнали да употребяват виното, хората изгубили спомена и паметта си за духовния свят и станали само земни същества. Същият смисъл има и гръцката легенда за бог Бакхус, бог на виното. И като се казва, че Христос превърнал водата във вино, това е един действителен исторически факт за онези, които познават Окултната Наука и специално алхимията. Защото Христос владее природните сили и с помощта на тези сили, които в случая са символизирани от Неговата майка, която е Майката-Природа, Той превръща водата във вино. Но, както вече казах, всичко, което Христос извършва с един човек или с група хора, има значение за цялото човечество. Със силите, които Христос носи със себе си, Той внася в човешкия живот такива сили, които са с характера на тези, които действат във виното, и които прекъсват старата връзка на човека със свръхсетивния свят и го правят едно чисто земно същество, което трябва да приеме Логоса в себе си, да развие своето самосъзнание. Той трябва да стане едно същество, което чрез развитие на своите вътрешни сили да влезе с пълно съзнание във връзка с духовния свят и с Логоса. С превръщането на водата във вино - водата в случая е символ на природните стихии, чрез които хората са влизали във връзка с духовния свят - Христос прекъсва действието на тези сили, прекъсва този начин на връзка и прави така, че човек да обърне погледа си навътре, в себе си, където дремят неговите Божествени сили, които трябва да развие, за да влезе в съзнателна връзка с духовния свят, с Логоса и със съществата от духовния свят. Превръщането на водата във вино се извършва в човека, в ученика на Христа.
към текста >>

Свързването на човечеството с Христос освобождава човека от влиянието на низшите същества, които са владеели човешките души, и човек постепенно почва своя възход, почва да организира силите на своята душа и постепенно се пробужда неговата дълбока, Божествена природа.
Това не е вярно, защото сам Христос на много места цитира Мойсей, Исайя, Данаил и пр. Така че, тези думи имат по-дълбоко значение. Те трябва да се разбират по следния начин: Низшите духове, които господствали в човешката душа до идването на Христа, са крадци и разбойници. Те не са водили човека в правилния път на развитие, а са го водили по един крив път, с което са ограбвали силите на човешката душа и са пречили за нейното организиране и пробуждане на Божественото в нея. Затова човечеството под тяхно влияние е слизало надолу в гъстата материя, където е тяхното царство. Свързването на човечеството с Христос освобождава човека от влиянието на низшите същества, които са владеели човешките души, и човек постепенно почва своя възход, почва да организира силите на своята душа и постепенно се пробужда неговата дълбока, Божествена природа. Такова е значението на сватбата в Кана Галилейска, казано в няколко думи. За нея може да се напише цяла книга, но аз искам само да покажа окултния елемент, който е скрит в нея, както и в цялото Евангелие. ОБЩО ЗА СЕДЕМТЕ ЗНАМЕНИЯ Сватбата в Кана Галилейска е първото знамение на Христос, но то не е изолирано, а е свързано с другите шест знамения, които са описани в Евангелието на Йоана до 11 глава. Това не са случайни и изолирани действия и събития на Христа, защото в Неговата дейност няма нищо случайно, а те са свързани в едно цяло и представляват един жив организъм.
към текста >>

Синът Человечески е Божествената Мъдрост, която работи и организира света.
И по-нататък казва: "Както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкия Син, та всеки, който вярва в Него, да има Вечен Живот". Змията, която Мойсей издигна в пустинята, има отношение към човешкия ум, който той издигна. Също така сега трябва да бъде издигнат човешкият дух, та всеки, който вярва в него, да има Вечен Живот. Така думата вяра е употребена в смисъл, който познава Човешкия Син, който е свързан с Него, той ще има Вечен Живот. Защото Човешкият Син е Духът на Живота. Синът Человечески е Божествената Мъдрост, която работи и организира света. Ето какво казва Учителят по този въпрос: "Христос казва: Които чуят гласа на Сина Человечески, ще възкръснат". Може да ви се види чудно, че не е казано, че които чуят Гласа на Бога, те ще възкръснат, а се казва, които чуят гласа на Сина Человечески. Син Чловечески е Божествената Мъдрост и които чуят гласа на Мъдростта, ще възкръснат. "Синът - това е Висшият Разум, това е Божествената Мъдрост, в която човек трябва да вярва - разумният живот, в който човек трябва да вярва, да го възприеме в себе си и да го приложи. Божият Син, Човешкият Син, това е Божествената Мъдрост, изявена в своята целокупност.
към текста >>

Син Чловечески е Божествената Мъдрост и които чуят гласа на Мъдростта, ще възкръснат.
Така думата вяра е употребена в смисъл, който познава Човешкия Син, който е свързан с Него, той ще има Вечен Живот. Защото Човешкият Син е Духът на Живота. Синът Человечески е Божествената Мъдрост, която работи и организира света. Ето какво казва Учителят по този въпрос: "Христос казва: Които чуят гласа на Сина Человечески, ще възкръснат". Може да ви се види чудно, че не е казано, че които чуят Гласа на Бога, те ще възкръснат, а се казва, които чуят гласа на Сина Человечески. Син Чловечески е Божествената Мъдрост и които чуят гласа на Мъдростта, ще възкръснат. "Синът - това е Висшият Разум, това е Божествената Мъдрост, в която човек трябва да вярва - разумният живот, в който човек трябва да вярва, да го възприеме в себе си и да го приложи. Божият Син, Човешкият Син, това е Божествената Мъдрост, изявена в своята целокупност. А тази целокупност е това, което индусите наричат Татвас. Това е енергията, която изтича от Любовта, от Отца и движи цялата вселена. И всички наши желания се дължат на тази сила, която със струите си прониква всички наши тела.
към текста >>

"Синът - това е Висшият Разум, това е Божествената Мъдрост, в която човек трябва да вярва - разумният живот, в който човек трябва да вярва, да го възприеме в себе си и да го приложи.
Защото Човешкият Син е Духът на Живота. Синът Человечески е Божествената Мъдрост, която работи и организира света. Ето какво казва Учителят по този въпрос: "Христос казва: Които чуят гласа на Сина Человечески, ще възкръснат". Може да ви се види чудно, че не е казано, че които чуят Гласа на Бога, те ще възкръснат, а се казва, които чуят гласа на Сина Человечески. Син Чловечески е Божествената Мъдрост и които чуят гласа на Мъдростта, ще възкръснат. "Синът - това е Висшият Разум, това е Божествената Мъдрост, в която човек трябва да вярва - разумният живот, в който човек трябва да вярва, да го възприеме в себе си и да го приложи. Божият Син, Човешкият Син, това е Божествената Мъдрост, изявена в своята целокупност. А тази целокупност е това, което индусите наричат Татвас. Това е енергията, която изтича от Любовта, от Отца и движи цялата вселена. И всички наши желания се дължат на тази сила, която със струите си прониква всички наши тела. Тази сила, която слиза отгоре и произтича от Любовта, може да се използва само от онези, които имат съзнателен живот.
към текста >>

Божият Син, Човешкият Син, това е Божествената Мъдрост, изявена в своята целокупност.
Синът Человечески е Божествената Мъдрост, която работи и организира света. Ето какво казва Учителят по този въпрос: "Христос казва: Които чуят гласа на Сина Человечески, ще възкръснат". Може да ви се види чудно, че не е казано, че които чуят Гласа на Бога, те ще възкръснат, а се казва, които чуят гласа на Сина Человечески. Син Чловечески е Божествената Мъдрост и които чуят гласа на Мъдростта, ще възкръснат. "Синът - това е Висшият Разум, това е Божествената Мъдрост, в която човек трябва да вярва - разумният живот, в който човек трябва да вярва, да го възприеме в себе си и да го приложи. Божият Син, Човешкият Син, това е Божествената Мъдрост, изявена в своята целокупност. А тази целокупност е това, което индусите наричат Татвас. Това е енергията, която изтича от Любовта, от Отца и движи цялата вселена. И всички наши желания се дължат на тази сила, която със струите си прониква всички наши тела. Тази сила, която слиза отгоре и произтича от Любовта, може да се използва само от онези, които имат съзнателен живот. След като се свържете с този Божествен закон, тази енергия ще потече във вашите души".
към текста >>

87. 6. ПРЕДАВАНЕ И СЪДЕНЕ НА ХРИСТА - СМЪРТ И ВЪЗКРЕСЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В 25 стих е казано: "При кръста на Исуса стояха майка Му и сестрата на майката Мария Клеопова и Мария Магдалина.
Те са тези, които увлякоха човечеството към гъстата материя. Те са представители на тъмните сили, в Библията са представени с онзи адепт, който влязъл в рая във формата на змия и изкусил Ева. Това ни показва голямата дълбочина, която се крие във всеки образ, във всяка сцена и явление, описано от Евангелието. Когато се казва, че разделили дрехите Му, това също е едно космично явление. Дреха на Христа е цялата Земя - разделена на държави и народи - това е разделението на дрехите на Христа. В 25 стих е казано: "При кръста на Исуса стояха майка Му и сестрата на майката Мария Клеопова и Мария Магдалина. А Исус като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: Жено, ето син ти. После каза на ученика: Ето майка ти. И от онзи час ученикът я прибра у дома си". Връху този стих по-рано казах няколко думи, а именно, че с това Исус дава импулс за образуване на духовното братство, непочиващо на кръвно родство. И второто нещо - майката Исусова - това е Дева София - Божествената Мъдрост, Светият Дух, Който става майка на ученика, когото Исус обичаше.
към текста >>

А Исус като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: Жено, ето син ти.
Те са представители на тъмните сили, в Библията са представени с онзи адепт, който влязъл в рая във формата на змия и изкусил Ева. Това ни показва голямата дълбочина, която се крие във всеки образ, във всяка сцена и явление, описано от Евангелието. Когато се казва, че разделили дрехите Му, това също е едно космично явление. Дреха на Христа е цялата Земя - разделена на държави и народи - това е разделението на дрехите на Христа. В 25 стих е казано: "При кръста на Исуса стояха майка Му и сестрата на майката Мария Клеопова и Мария Магдалина. А Исус като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: Жено, ето син ти. После каза на ученика: Ето майка ти. И от онзи час ученикът я прибра у дома си". Връху този стих по-рано казах няколко думи, а именно, че с това Исус дава импулс за образуване на духовното братство, непочиващо на кръвно родство. И второто нещо - майката Исусова - това е Дева София - Божествената Мъдрост, Светият Дух, Който става майка на ученика, когото Исус обичаше. Забележително е, че нито Йоан, който беше под кръста до издъхването на Исуса, нито някой друг ученик, свалиха тялото от кръст, а един, за когото за пръв път се споменава, че бил таен ученик на Христа - Йосиф от Ариматея.
към текста >>

После каза на ученика: Ето майка ти.
Това ни показва голямата дълбочина, която се крие във всеки образ, във всяка сцена и явление, описано от Евангелието. Когато се казва, че разделили дрехите Му, това също е едно космично явление. Дреха на Христа е цялата Земя - разделена на държави и народи - това е разделението на дрехите на Христа. В 25 стих е казано: "При кръста на Исуса стояха майка Му и сестрата на майката Мария Клеопова и Мария Магдалина. А Исус като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: Жено, ето син ти. После каза на ученика: Ето майка ти. И от онзи час ученикът я прибра у дома си". Връху този стих по-рано казах няколко думи, а именно, че с това Исус дава импулс за образуване на духовното братство, непочиващо на кръвно родство. И второто нещо - майката Исусова - това е Дева София - Божествената Мъдрост, Светият Дух, Който става майка на ученика, когото Исус обичаше. Забележително е, че нито Йоан, който беше под кръста до издъхването на Исуса, нито някой друг ученик, свалиха тялото от кръст, а един, за когото за пръв път се споменава, че бил таен ученик на Христа - Йосиф от Ариматея. Също дохожда и Никодим - друг таен ученик на Христа, с когото Исус говори за Новораждането, когато беше дошъл при Него през нощта.
към текста >>

И второто нещо - майката Исусова - това е Дева София - Божествената Мъдрост, Светият Дух, Който става майка на ученика, когото Исус обичаше.
В 25 стих е казано: "При кръста на Исуса стояха майка Му и сестрата на майката Мария Клеопова и Мария Магдалина. А Исус като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: Жено, ето син ти. После каза на ученика: Ето майка ти. И от онзи час ученикът я прибра у дома си". Връху този стих по-рано казах няколко думи, а именно, че с това Исус дава импулс за образуване на духовното братство, непочиващо на кръвно родство. И второто нещо - майката Исусова - това е Дева София - Божествената Мъдрост, Светият Дух, Който става майка на ученика, когото Исус обичаше. Забележително е, че нито Йоан, който беше под кръста до издъхването на Исуса, нито някой друг ученик, свалиха тялото от кръст, а един, за когото за пръв път се споменава, че бил таен ученик на Христа - Йосиф от Ариматея. Също дохожда и Никодим - друг таен ученик на Христа, с когото Исус говори за Новораждането, когато беше дошъл при Него през нощта. Тези неща не са случайни, защото в Евангелието всичко е пълно със смисъл и значение, но затова сега няма да се спирам. Ще кажа няколко думи за една първохристиянска легенда, свързана с Йосиф Ариматейски. Според тази легенда, той стоял под кръста заедно с Йоан и държал в ръцете си чашата, с която Христос на Тайната Вечеря пил с учениците Си.
към текста >>

88. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Легендата разказва, че Лука се е намирал в особено близки отношение с Мария, майката Исусова.
Лука е бил ученик на апостол Павел и той се е ползвал от откровението на Павел пред Дамаск за разбирането на Христа. В Евангелието си той е предал дълбокото мистично разбиране на Павел за Христос. В първото послание към коринтяните, 15 гл., 8 стих, Павел казва: "Най-после бе виден и от мене като един преждевременно роден". Срещата на Павел пред Дамаск е подобна на срещата, която са имали другите апостоли след Възкресението. Това трябва да имаме предвид, за да разберем Евангелието на Лука в неговата дълбочина. Легендата разказва, че Лука се е намирал в особено близки отношение с Мария, майката Исусова. И когато решил да напише Евангелието, според легендата, той е задал много въпроси на Мария. Също пак според легендата той е първият, който е нарисувал образа на Мария, той е създал първата Мадона, която е имала чудотворно свойство. Затова според легендата Евангелието на Лука е чувствано като Евангелие на Мария. Това може да се разбере като се види каква роля играят жените в това Евангелие. Постоянно в общата картина се вмъкват сцени, в които ни говорят женски образи.
към текста >>

"Майка му рече: Сине мой, защо ни стори ти това?
И Елисавета й казва: "Блажена си ти, която си повярвала" (1;45). Към стария Симеон в храма се присъединява и старата мъдра жена, пророчица Ана. Тя пристъпва пред Мария, така да се каже, в името на всички жени, които в предхристиянски времена са изпълнявали свещената служба на жрици и сибили (2;36). Най-после, накрая на втората глава ни показва Мария, как тя стои пред 12-годишното момче Исус в храма. Мечът вече е почнал да пронизва нейната душа. "Майка му рече: Сине мой, защо ни стори ти това? Ето, баща ти и аз много наскърбени те търсехме" (2;48). Лука с особено старание ни рисува духовния образ на Мария. Така, след разказа за рождеството, след поклонението на пастирите, се казва: "Мария пазеше всички тези думи и ги поддържаше живи в сърцето си" (2-, 19). И след намирането на 12-годишния Исус в храма, при неговия отговор на въпроса на майката, пак се казва: "Майка му пазеше тези думи в сърцето си" (2;51). Цялото Евангелие на Лука е изпълнено с образи на жени.
към текста >>

И след намирането на 12-годишния Исус в храма, при неговия отговор на въпроса на майката, пак се казва: "Майка му пазеше тези думи в сърцето си" (2;51).
Мечът вече е почнал да пронизва нейната душа. "Майка му рече: Сине мой, защо ни стори ти това? Ето, баща ти и аз много наскърбени те търсехме" (2;48). Лука с особено старание ни рисува духовния образ на Мария. Така, след разказа за рождеството, след поклонението на пастирите, се казва: "Мария пазеше всички тези думи и ги поддържаше живи в сърцето си" (2-, 19). И след намирането на 12-годишния Исус в храма, при неговия отговор на въпроса на майката, пак се казва: "Майка му пазеше тези думи в сърцето си" (2;51). Цялото Евангелие на Лука е изпълнено с образи на жени. Тук са Мария, наречена Магдалина, от която са изгонени 7 демона, и Йоана, жената на Хуза, настойник на Ирод, и Сузана и много други, които Му слугуваха с имота си. След това - изцелението на дъщерята на Яир, и изцелението на жената с кръвотечението, описано с по-големи подробности, отколкото у Марко и Матей. След това още много жени се явяват по време на ходенето на Исус по страната и накрая, плачещите жени по пътя към Голгота. Също така намираме жени и при погребението, Възкресението и Възнесението.
към текста >>

Тя е вечно женственото, Майчината мирова Душа, в която почива съкровищницата на Божествената Мъдрост.
С образа на Дева Мария в първото християнство е свързана идеята за Светия Дух. Както Христос е едно Божествено Същество, което беше въплътено в Исус, така за първите християни в човешкия образ на Мария е бил въплътен Светият Дух. Първите християни не са мислили, че осенението от Духа Святи е само еднократно събитие за произвеждане на зачатието, а е едно трайно състояние. Чрез това осенение Мария зае особено място не само между всички жени, но и между всички човеци. Произходът на култа към Мадоната се състои в това, че обожавайки Мария, хората се кланят на Светия Дух. Тя е вечно женственото, Майчината мирова Душа, в която почива съкровищницата на Божествената Мъдрост. Затова Мария е наречена в средата на първите християни и гностиците Дева София, Иисти София. Тази Мъдрост може да бъде по-добре почувствана от разбиращия инстинкт на сърцето, отколкото от обективния ум на многознаещите учени. Сърцето на човека стои по-близо до първичната Мъдрост, отколкото до обективния ум. Това, което стана за учениците като цяло в изливането на Светия Дух на празника на Петдесятница, то стана за ученика Йоан още под кръста, когато Христос го съедини с Мария-София, с думите: "Жено, ето твоя син". После казва на ученика: "Ето твоята майка".
към текста >>

После казва на ученика: "Ето твоята майка".
Тя е вечно женственото, Майчината мирова Душа, в която почива съкровищницата на Божествената Мъдрост. Затова Мария е наречена в средата на първите християни и гностиците Дева София, Иисти София. Тази Мъдрост може да бъде по-добре почувствана от разбиращия инстинкт на сърцето, отколкото от обективния ум на многознаещите учени. Сърцето на човека стои по-близо до първичната Мъдрост, отколкото до обективния ум. Това, което стана за учениците като цяло в изливането на Светия Дух на празника на Петдесятница, то стана за ученика Йоан още под кръста, когато Христос го съедини с Мария-София, с думите: "Жено, ето твоя син". После казва на ученика: "Ето твоята майка". Космическата Мъдрост започва да се излива в пробуждащите се сърца. Както Евангелието на Лука изобилства с образите на жените, което не е случайно, така също то е онова Евангелие, в което най-много се говори за Святия Дух. Ще посоча някои такива места. Архангел Гавраил казва на свещеника Захари за момчето Йоан: "Още от утробата на майка си то е изпълнено със Светия Дух" (1;15). Гавраил казва също на Мария: "Дух Святий ще дойде върху тебе и силата на Всевишния ще те осени" (1;35).
към текста >>

Архангел Гавраил казва на свещеника Захари за момчето Йоан: "Още от утробата на майка си то е изпълнено със Светия Дух" (1;15).
Това, което стана за учениците като цяло в изливането на Светия Дух на празника на Петдесятница, то стана за ученика Йоан още под кръста, когато Христос го съедини с Мария-София, с думите: "Жено, ето твоя син". После казва на ученика: "Ето твоята майка". Космическата Мъдрост започва да се излива в пробуждащите се сърца. Както Евангелието на Лука изобилства с образите на жените, което не е случайно, така също то е онова Евангелие, в което най-много се говори за Святия Дух. Ще посоча някои такива места. Архангел Гавраил казва на свещеника Захари за момчето Йоан: "Още от утробата на майка си то е изпълнено със Светия Дух" (1;15). Гавраил казва също на Мария: "Дух Святий ще дойде върху тебе и силата на Всевишния ще те осени" (1;35). И когато Мария идва при Елисавета и тя чува поздрава на Мария, трепва детето в нейната утроба и Елисавета се изпълни със Светия Дух" (1 ;41). След раждането на момчето Йоан, елементът на Светия Дух се разширява и обхваща в себе си и свещеника Захария. "И баща му Захари се изпълни със Светия Дух, пророкува и казва:..." (1;67). А когато детето Исус бе донесено в храма, "...ето имаше човек в Ерусалим на име Симеон, той беше праведен и благочестив и очакваше утехата на Израиля.
към текста >>

Сега в Него се беше вляла непосредствено творческата сила на Мъдростта, това, което по-рано идвайки от майка Му, Го обгръщаше като обвивка, като мантия.
С това е показано, че неговата душа е обгърната с аурата на Мария, обгърната е с дрехата на Мъдростта. Той се подготвя за това, което после става при кръщенето в Йордан, когато Духът Светий слиза над него в образа на гълъб (3;22). След като Йоан беше възвестил: "След мене иде един, който ще кръщава с Дух Святий и огън" (3; 16-17). "Изпълнен с Дух Свяий Исус отново се върна от Йордан и бе отнесен от Духа в пустинята" (4;1). "А Исус се върна в Галилея, изпълнен със силата на Духа". Сега в Него се беше вляла непосредствено творческата сила на Мъдростта, това, което по-рано идвайки от майка Му, Го обгръщаше като обвивка, като мантия. В 11 глава се описва как Христос дава на учениците молитвата "Отче наш". Според един важен ръкопис, останал от първите християнски времена, текстът на втората молба не гласи: "Да дойде Твоето Царство", а "Твоят Свят Дух да дойде над нас и да ни преведе през пречистване". Това ни показва връзката, която съществува между идеите за Светия Дух и за Царството Божие. Царството Божие не трябва да се разбира във външен смисъл, а в духовен смисъл. Това е една изпълнена с Духа вътрешна сфера на света.
към текста >>

89. 6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

И от какво ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ.
3. Интересна е също срещата на Мария с Елисавета. В 41 стих на първа глава е казано: "Щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й. И Елисавета се изпълни със Светия Дух". Тук е даден един друг род Откровение. По-нататък се казва: "И като извика със силен глас, рече: Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба. И от какво ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ. Защото ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми. И блажена е тая, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното от Господа" (1-.42-45). Следва откровението на Мария, от 46 стих на първа глава. И Мария каза: "Величае душата ми Господа и зарадва се духът ми в Господа, Спасителя ми, защото погледна милостиво на ниското положение на слугинята си и ето отсега ще ме облажават всички родове. Защото Силният извърши на мене силни дела.
към текста >>

А баща му и майка му се чудеха за това, което се говори за него.
И Светият Дух беше в него. Нему бе открито от Светия Дух, че няма да види смърт, докле не види Христа Господен. И по внушение на Духа той дойде в храма. И когато родителите внесоха Детенцето Исус, за да сторят за Него по обичая на закона, той го взе на ръце и благослови Бога, като каза: "Сега, Владико, отпущаш слугата си в мир според думите си. Защото видях с очите ми спасението, което си приготвил пред всичките люде, светлина за просвещение на езичниците и слава на твоя народ Израил. А баща му и майка му се чудеха за това, което се говори за него. А Симеон ги благослови и рече на майка му Мария: Ето, това Детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля и за белег, против който ще се говори; да! И на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца" "Имаше и някоя си Ана Фануилова. дъщеря от Асировото племе. Тя беше в много напреднала възраст, като беше живяла с мъжа си седем години от девството си и беше вдовица за цели 84 години, която не се отделяше от храма, дето денем и нощем служеше на Бога в пост и молитва.
към текста >>

А Симеон ги благослови и рече на майка му Мария: Ето, това Детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля и за белег, против който ще се говори; да!
Нему бе открито от Светия Дух, че няма да види смърт, докле не види Христа Господен. И по внушение на Духа той дойде в храма. И когато родителите внесоха Детенцето Исус, за да сторят за Него по обичая на закона, той го взе на ръце и благослови Бога, като каза: "Сега, Владико, отпущаш слугата си в мир според думите си. Защото видях с очите ми спасението, което си приготвил пред всичките люде, светлина за просвещение на езичниците и слава на твоя народ Израил. А баща му и майка му се чудеха за това, което се говори за него. А Симеон ги благослови и рече на майка му Мария: Ето, това Детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля и за белег, против който ще се говори; да! И на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца" "Имаше и някоя си Ана Фануилова. дъщеря от Асировото племе. Тя беше в много напреднала възраст, като беше живяла с мъжа си седем години от девството си и беше вдовица за цели 84 години, която не се отделяше от храма, дето денем и нощем служеше на Бога в пост и молитва. И тя като се приближи в същия час, благодареше Богу и говореше за него на всички, които ожидат изкуплението на Ерусалим" (2;36-39).
към текста >>

И като го видеха, смаяха се и рече майка му: Синко, защо постъпи тъй с нас?
И когато той беше още на 12 години, като отидоха по обичая на празника и като изкараха дните и се връщаха, момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите му. А те, понеже мислеха, че то е с дружината, минаха един ден път и го търсеха между родните и познатите си. И като не го намериха, върнаха се в Ерусалим и го търсеха. И след три дни го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и запитваше. И всички, които го слушаха, се учудваха на разума и на отговорите му. И като го видеха, смаяха се и рече майка му: Синко, защо постъпи тъй с нас? Ето, баща ти и аз наскърбени те търсехме, а той им рече: Защо да ме търсите, не знаете ли, че трябва да се намеря около дома на Отца ми. А те не разбраха думите, които им рече. И той слезе с тях в Назарет и там им се покоряваше. А майка му спазваше всички тези думи в сърцето си. А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците" (2;39-52).
към текста >>

А майка му спазваше всички тези думи в сърцето си.
И всички, които го слушаха, се учудваха на разума и на отговорите му. И като го видеха, смаяха се и рече майка му: Синко, защо постъпи тъй с нас? Ето, баща ти и аз наскърбени те търсехме, а той им рече: Защо да ме търсите, не знаете ли, че трябва да се намеря около дома на Отца ми. А те не разбраха думите, които им рече. И той слезе с тях в Назарет и там им се покоряваше. А майка му спазваше всички тези думи в сърцето си. А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците" (2;39-52). Тук, според Окултната Наука, както съм изтъквал и на друго място, става една особена промяна в Исус. Той беше проникнат отпреди от одухотвореното астрално тяло на Буда. А сега, на 12 годишна възраст, когато е в Храма, в него се вселява Духът на Заратустра, който дотогава е бил в Соломоновия Исус и затова става тази промяна в него, че майка му се чуди на това, което говори. 8. Следващото откровение е към Йоан Кръстител.
към текста >>

А сега, на 12 годишна възраст, когато е в Храма, в него се вселява Духът на Заратустра, който дотогава е бил в Соломоновия Исус и затова става тази промяна в него, че майка му се чуди на това, което говори.
И той слезе с тях в Назарет и там им се покоряваше. А майка му спазваше всички тези думи в сърцето си. А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците" (2;39-52). Тук, според Окултната Наука, както съм изтъквал и на друго място, става една особена промяна в Исус. Той беше проникнат отпреди от одухотвореното астрално тяло на Буда. А сега, на 12 годишна възраст, когато е в Храма, в него се вселява Духът на Заратустра, който дотогава е бил в Соломоновия Исус и затова става тази промяна в него, че майка му се чуди на това, което говори. 8. Следващото откровение е към Йоан Кръстител. В трета глава, втори стих е казано: "...При първосвещенството на Ана Каиафа Божието Слово дойде до Йоана, Захариевия син в пустинята. И той отиваше по цялата страна около Йордан и проповядваше кръщение на покаяние за прощение на греховете, както е писано на пророк Исайя: "Глас на едного, който вика в пустинята, пригответе пътя на Господа, прави направете пътеките му. Всяка долина ще се изпълни и всяка планина и хълм ще се сниши. Кривите пътеки ще станат прави и на равните места гладки пътища.
към текста >>

И като се приближи до градската порта, ето изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше вдовица.
Той може да е бил във външната пустиня, но важното в случая е вътрешната пустиня, в областта на човешкия аз, който живее в пустинята на самотата. И трите изкушения ни показват постепенното навлизане на Христовия Дух в трите обвивки на Исус - астралната, етерната и физическата. 11. Следващото окултно явление е възкресението на момчето от Наин. То е предадено по следния начин в Евангелието на Лука: "А скоро след това Исус отиде в един град, наречен Наин. И с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество. И като се приближи до градската порта, ето изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше вдовица. И с нея имаше голямо множество от града. И Господ, като я видя, смили се за нея и рече й: Недей плака. Тогаз се приближи и се допре до носилото и носачите спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани! И мъртвият се повдигна и седна, и почна да говори.
към текста >>

И Исус го даде на майка му" (7; 11-15).
И с нея имаше голямо множество от града. И Господ, като я видя, смили се за нея и рече й: Недей плака. Тогаз се приближи и се допре до носилото и носачите спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани! И мъртвият се повдигна и седна, и почна да говори. И Исус го даде на майка му" (7; 11-15). Интересно е, че възкръсналото момче е син на вдовица. Също така пророк Илия навремето си възкреси момчето на вдовицата от Сарепта. И Христос, когато започва своята проповед в Назарет, казва: Много вдовици имаше в Израиля по времето на Илия, но той не беше пратен при никоя от тях, освен при вдовицата от Сарепта. Това показва, че тук е скрита някаква окултна идея. Според Окултната Наука, в Древността кандидатите за посвещение са били наричани синове на вдовици.
към текста >>

И когато дойде в къщи, не остави никой да влезе с Него, освен Петър, Яков и Йоан, и бащата и майката на момичето.
И жената като видя, че не се укри, дойде разтреперана и падна пред Него, и извика пред всички люде по коя причина се допре до Него и как начаса оздравя. А Той й рече: Дъще, твоята вяра те изцери. Иди си с мир. Докато Той говореше, дохождат някои от къщата на началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умре, не затруднявай Учителя. А Исус, като дочу това, отговори му: Не бой се, само вярвай и тя ще се избави. И когато дойде в къщи, не остави никой да влезе с Него, освен Петър, Яков и Йоан, и бащата и майката на момичето. И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете, защото не е умряло, а спи. А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло. Но Той го хвана за ръката и извика: Момиче, стани! И върна се духът му и то начаса стана, И Той заповяда да му дадат нещо да яде.
към текста >>

Своята Божествена природа в нейния троичен аспект.
И когато престана гласът, Исус се намери сам и те замълчаха, и след онези дни не казаха никога нищо за това, що бяха видели". Какво са видели тримата ученици на планината? Те са видели Христа в Неговата Слава, Христос, Какъвто се изявява в етерния свят. Затова се казва, че дрехите Му бяха бели и бляскави. Христос им показа Своята етерна. Своята Божествена природа в нейния троичен аспект. Учениците, в случая, стават ясновидци и яснослушащи. Те виждат Славата на Христа и чуват глас: Този е Моят възлюбен Син, избранник Мой, Него слушайте. Следователно, учениците са били издигнати в Божествения свят, който се отразява в етерния свят, следователно били са в Царството Божие. Затова Той казва преди преображението: "Казвам ви истина, че има някои от тук стоящите, които няма да вкусят смърт, докато не видят Божието Царство". Тримата ученици, които бяха с Него на планината, видяха Божието Царство, значи, за тях се отнасят гореказаните думи (На друго място в тази книга, аз по-обширно говорих за преображението като окултен факт.
към текста >>

90. 11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Мария, майката Исусова, е първообраз и образец на душата, която е станала възприемчива, защото е добила мир в себе си.
Обаче там, където в душата има неспокойствие, грижи, духовното семе не може да хване дълбоки корени. Повърхността на душата, в случая, е мека, но скоро под тази мека повърхност пускащото корени семе се натъква на твърда скала. Душата става Мария едва в четвъртата степен. Тук душата е добра почва. Към тази категория принадлежат хората, които слушат Словото и го пазят в нежни и добри сърца. Мария, майката Исусова, е първообраз и образец на душата, която е станала възприемчива, защото е добила мир в себе си. Евангелието на Лука ни разказва, как тя действително приема в себе си като семе думите на пастирите в нощта на Рождеството и думите на 12-годишния Исус в храма на Ерусалим. "Мария, обаче, пазеше тези думи и ги оживяваше в сърцето си." (2; 19) "И Неговата майка запази тези думи в сърцето си." (2;51) Мария Магдалина, която е станала Мария, е също така първообраз и образец на възприемащата душа. Контрастът с нейната сетра Марта ясно ни подчертава това. "Мария седна при нозете на Исус и слушаше Неговото Слово." (10; 39) Душата, добила мир в себе си, е добрата почва.
към текста >>

"Мария, обаче, пазеше тези думи и ги оживяваше в сърцето си." (2; 19) "И Неговата майка запази тези думи в сърцето си." (2;51) Мария Магдалина, която е станала Мария, е също така първообраз и образец на възприемащата душа.
Душата става Мария едва в четвъртата степен. Тук душата е добра почва. Към тази категория принадлежат хората, които слушат Словото и го пазят в нежни и добри сърца. Мария, майката Исусова, е първообраз и образец на душата, която е станала възприемчива, защото е добила мир в себе си. Евангелието на Лука ни разказва, как тя действително приема в себе си като семе думите на пастирите в нощта на Рождеството и думите на 12-годишния Исус в храма на Ерусалим. "Мария, обаче, пазеше тези думи и ги оживяваше в сърцето си." (2; 19) "И Неговата майка запази тези думи в сърцето си." (2;51) Мария Магдалина, която е станала Мария, е също така първообраз и образец на възприемащата душа. Контрастът с нейната сетра Марта ясно ни подчертава това. "Мария седна при нозете на Исус и слушаше Неговото Слово." (10; 39) Душата, добила мир в себе си, е добрата почва. Плодът, който тя принася, е виждането на сърцето. Тук става въпрос за етерното сърце, което се превръща в духовен орган най- първо на вярата и след това в духовен орган на виждане.
към текста >>

Някои обръщат внимание на Исус, че вън стоят майка Му и братята Му и искат да Го видят.
Тук става въпрос за етерното сърце, което се превръща в духовен орган най- първо на вярата и след това в духовен орган на виждане. Там семето на Духа се разцъфтява в разтворен цвят. На втвърдените сърца "дяволът отнема семето на Словото от тяхното сърце" (8;12). Душите-Мария са тези, които слушат Словото и го пазят в своите нежни и добри сърца. След обяснението, което Христос дава на учениците на притчата за Сеятеля, следва една кратка сцена, която дава потвърждение на скрития Мариин образ в притчата за Сеятеля. Някои обръщат внимание на Исус, че вън стоят майка Му и братята Му и искат да Го видят. "Той отговори: Моята майка, моите братя са тези, които изпълняват Словото Божие". От външната същност на Мария, вниманието е насочено към вътрешната Мариина и майчина Божественост, която живее навсякъде, където семето на Словото е прието в душата. Който слуша Словото, той става Мария, майка на Христа. Брат на Христа става онзи, който оставя духовното семе да обхване неговата воля, която изпълнява Словото Божие. Пречистването на душата е един от основните мотиви на Евангелието на Лука.
към текста >>

"Той отговори: Моята майка, моите братя са тези, които изпълняват Словото Божие".
Там семето на Духа се разцъфтява в разтворен цвят. На втвърдените сърца "дяволът отнема семето на Словото от тяхното сърце" (8;12). Душите-Мария са тези, които слушат Словото и го пазят в своите нежни и добри сърца. След обяснението, което Христос дава на учениците на притчата за Сеятеля, следва една кратка сцена, която дава потвърждение на скрития Мариин образ в притчата за Сеятеля. Някои обръщат внимание на Исус, че вън стоят майка Му и братята Му и искат да Го видят. "Той отговори: Моята майка, моите братя са тези, които изпълняват Словото Божие". От външната същност на Мария, вниманието е насочено към вътрешната Мариина и майчина Божественост, която живее навсякъде, където семето на Словото е прието в душата. Който слуша Словото, той става Мария, майка на Христа. Брат на Христа става онзи, който оставя духовното семе да обхване неговата воля, която изпълнява Словото Божие. Пречистването на душата е един от основните мотиви на Евангелието на Лука. И това пречистване се извършва на степени и е дадено в различни образи и сцени.
към текста >>

Който слуша Словото, той става Мария, майка на Христа.
Душите-Мария са тези, които слушат Словото и го пазят в своите нежни и добри сърца. След обяснението, което Христос дава на учениците на притчата за Сеятеля, следва една кратка сцена, която дава потвърждение на скрития Мариин образ в притчата за Сеятеля. Някои обръщат внимание на Исус, че вън стоят майка Му и братята Му и искат да Го видят. "Той отговори: Моята майка, моите братя са тези, които изпълняват Словото Божие". От външната същност на Мария, вниманието е насочено към вътрешната Мариина и майчина Божественост, която живее навсякъде, където семето на Словото е прието в душата. Който слуша Словото, той става Мария, майка на Христа. Брат на Христа става онзи, който оставя духовното семе да обхване неговата воля, която изпълнява Словото Божие. Пречистването на душата е един от основните мотиви на Евангелието на Лука. И това пречистване се извършва на степени и е дадено в различни образи и сцени. Както видяхме, и притчата за Сеятеля е един от образите на степените на това пречистване. Първо Христос говори на народа, след това на учениците и после се говори за пътуването по морето и успокояването на бурята.
към текста >>

Подобни думи казва Исус на майка Си при сватбата в Кана Галилейска, чийто правилен превод е: "Какво тече между Мене и тебе, жено?
Това е процес на по-нататъшно пречистване на душата. Но постепенният ход на изминатото от учениците пречистване на душата напредва и по-нататък. Следва един от най-загадъчните разкази в Новия Завет - изгонването на демоните от обсебения и изпращането им в свинете. С това ни е представена една сцена, която ни показва една степен на пречистването на душата. Ключът към изяснението на тази степен се намира в думите, които обсебеният казва към Христос: "Какво общо имаш Ти с нас, Исусе Христе, Сине Божий". Подобни думи казва Исус на майка Си при сватбата в Кана Галилейска, чийто правилен превод е: "Какво тече между Мене и тебе, жено? " Мария, в случая, е образ на вечно женственото, девствената Божествена душа и това, което тече между нея и Христос, е чистият Божествен Живот. Сега, когато обсебеният казва на Христа: Какво общо имаш Ти с нас, с това се загатва, че духовете, които са обитавали човешката душа, в случая това са духовете на сексуалността, нямат нищо общо с Христа. В образа на обсебения ние имаме карикатура на вечно женственото. Сексуалността, това е последната нечистота, с която трябва да се справи човешката душа. Че с този разказ ни е указано това, се вижда от думите, които Христос казва на излекувания: "Върни се у дома си и разкажи какви неща ти стори Бог".
към текста >>

" Мария, в случая, е образ на вечно женственото, девствената Божествена душа и това, което тече между нея и Христос, е чистият Божествен Живот.
Но постепенният ход на изминатото от учениците пречистване на душата напредва и по-нататък. Следва един от най-загадъчните разкази в Новия Завет - изгонването на демоните от обсебения и изпращането им в свинете. С това ни е представена една сцена, която ни показва една степен на пречистването на душата. Ключът към изяснението на тази степен се намира в думите, които обсебеният казва към Христос: "Какво общо имаш Ти с нас, Исусе Христе, Сине Божий". Подобни думи казва Исус на майка Си при сватбата в Кана Галилейска, чийто правилен превод е: "Какво тече между Мене и тебе, жено? " Мария, в случая, е образ на вечно женственото, девствената Божествена душа и това, което тече между нея и Христос, е чистият Божествен Живот. Сега, когато обсебеният казва на Христа: Какво общо имаш Ти с нас, с това се загатва, че духовете, които са обитавали човешката душа, в случая това са духовете на сексуалността, нямат нищо общо с Христа. В образа на обсебения ние имаме карикатура на вечно женственото. Сексуалността, това е последната нечистота, с която трябва да се справи човешката душа. Че с този разказ ни е указано това, се вижда от думите, които Христос казва на излекувания: "Върни се у дома си и разкажи какви неща ти стори Бог". И той отиде и разгласи по целия град, какви неща му стори Исус" (8;39).
към текста >>

За момъка от Наин също се казва, че е единствен син на своята майка, която била вдовица.
Изцелението на кръвотечението е подобно на укротяването на бурята и на изгонването на бесовете. Душата постоянно се колебае между вътрешната безформеност и смъртно вцепенено безплодие. Тя има или твърде много, или твърде малко кръв. Пречистената душа, душата, станала Мария, е възприемчива, без въпреки това да изгубва себе си или да се разлива. За дъщерята на Яир се казва, че е единствена. За момъка от Наин също се казва, че е единствен син на своята майка, която била вдовица. Също и момчето, което Христос изцелява след слизането от планината на Преображението, се казва, че е единствено. Гръцката дума, която е преведена с думата единствен, е моногенес. Това е същата дума, която в пролога на Евангелието на Йоан е казана за Логоса: Единороден Син. Значи и в тези случаи тя трябва да се преведе с думата единороден, а не единствен. А единороден е роденият от Духа.
към текста >>

91. 3.9. Възкресението на дъщерята на Яир и жената с кръвотечението - Влад Пашов (1902- 1974)

След това Той взема със себе си Петър, Яков и Йоан и отива в къщата на Яир, и като казва на всичкия народ, който се е събрал да се оттегли, взема бащата и майката и тримата ученици и влиза при болното момиче.
да вярваме, че това, което искаме, става, а не да чакаме да стане. Вярата седи в това, да видим реализирано това, което искаме. Да го видим първо в съзнанието си, а след това и физически. Докато Той говорил с жената (това става по пътя за дома на Яир), идват от дома на Яир и му казват: " Дъщеря ти умря... А Исус, като дочу думите, му казва: Не бой се, само вярвай". Тук пак Христос подчертава значението на Вярата. След това Той взема със себе си Петър, Яков и Йоан и отива в къщата на Яир, и като казва на всичкия народ, който се е събрал да се оттегли, взема бащата и майката и тримата ученици и влиза при болното момиче. "И хвана детето за ръка и каза: Талита куми! Което значи: Момиче, тебе казвам, стани! И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И веднага те се смаяха твърде много. И заръча им никой да не научи това.
към текста >>

Защото в човечеството е умряло девствено-майчиното, вечно женственото, Божествената Любов.
", възкресява момичето. Така че, на страната на кръвното родство при произнасянето на думите момичето оживява; на страната на духовното родство външно нищо не остава. Христос не случайно е взел трима ученици със себе си. Той не ги е взел само за да им покаже какво ще направи, но е искал да направи нещо с тях. Както външно възкресява момичето, девата, така и в тримата първи ученици той възкресява девата и с това възкресява и човечеството. Защото в човечеството е умряло девствено-майчиното, вечно женственото, Божествената Любов. Отсега нататък тя отново ще оживее в действието на апостолите. Учениците са направени носители на вечно женствената, на Божествената Любов. Отсега нататък те могат да действат между хората, носейки Живот. * * * В началото на 6та глава ни се разказва, че Исус отишъл в Своя роден град и поучавал в синагогата.
към текста >>

Учениците са направени носители на вечно женствената, на Божествената Любов.
Христос не случайно е взел трима ученици със себе си. Той не ги е взел само за да им покаже какво ще направи, но е искал да направи нещо с тях. Както външно възкресява момичето, девата, така и в тримата първи ученици той възкресява девата и с това възкресява и човечеството. Защото в човечеството е умряло девствено-майчиното, вечно женственото, Божествената Любов. Отсега нататък тя отново ще оживее в действието на апостолите. Учениците са направени носители на вечно женствената, на Божествената Любов. Отсега нататък те могат да действат между хората, носейки Живот. * * * В началото на 6та глава ни се разказва, че Исус отишъл в Своя роден град и поучавал в синагогата. И хората се чудели на Мъдростта Му, като си казвали: " Каква е дадената на Този Мъдрост и какви са тези велики дела, извършени от ръцете Му". Те виждат Мъдростта Му и делата Му, и се учудват на тях.
към текста >>

92. 3.17. Изцеление на слепия просяк - Влад Пашов (1902- 1974)

Исус казва: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка, или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието, и да не получи стократно сега, в настоящето време къщи и братя, и сестри, и майка, и чада, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят Вечен Живот.
По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Царството Божие". Тук не става въпрос за физическо богатство, но въобще за богатство - физическо, интелектуално и духовно, което човек използва само за себе си. А Христос казва, че трябва да го сподели със сиромасите, т.е. тези, които нямат такова богатство. "Петър почна да Му казва: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме. Исус казва: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка, или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието, и да не получи стократно сега, в настоящето време къщи и братя, и сестри, и майка, и чада, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят Вечен Живот. Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи". Тук е изказана мисълта, че когато човек се посвети в служене на Великото в света и се отрече от всички земни работи и отношения, той ще получи всичко стократно още в настоящия живот и Вечен Живот в новия свят, който иде. Така в общи линии е даден Пътя на окултния ученик. Като казва Христос заради Мене, с това подразбира заради Божественото, Което е скрито във всеки човек. Ако човек се откаже от преходното, той ще даде условия на Вечното, Божественото да се развие в него, а То е носител на изобилен Живот и блага.
към текста >>

Вярата е канал, по който протича Божествената енергия, която носи Живот.
И като отива при Исуса, Той му казва: " Какво искаш да ти сторя? " Слепецът Му рече: " Учителю, да прогледам А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те изцери. И той веднага прогледна и тръгна подир Него по пътя." Това е второто отваряне очи на слепец. Но и тук Христос казва, че вярата, която е имал. го излекува. Вярата е канал, по който протича Божествената енергия, която носи Живот. С отварянето очите на слепия Христос даде импулс за пробуждане на човешкото съзнание, което да този момент било сляпо.
към текста >>

93. 2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Следователно, за да разберем християнството, трябва да го разгледаме като Наука за Истината, Любовта и Мъдростта - това са трите аспекта на Божествената Троица, това са трите аспекта на висшата Божествена природа на човека.
Това са три процеса, които вървят паралелно и последователно. Физическият живот има отношение към нашата воля, към нашата дейност; сърдечният живот има отношение към нашите чувства и желания, а умственият живот има отношение към нашата мисъл. Да изучим законите на нашата воля, на нашите действия; да изучим законите на нашите чувства и да изучим законите на нашата мисъл - това значи да разберем християнството като Наука за Живота. Волята е свързана със силите на Природата, с Истината, която прониква цялата Природа. Чувствата са свързани с топлината и с Любовта в света, а мисълта е свързана със Светлината, с Мъдростта. Следователно, за да разберем християнството, трябва да го разгледаме като Наука за Истината, Любовта и Мъдростта - това са трите аспекта на Божествената Троица, това са трите аспекта на висшата Божествена природа на човека. Животът, като едно космическо течение, е проявление на тези три велики Принципа. Той е един синтез на тези три велики Принципа, които се изявяват обективно чрез него. Учителят, говорейки за Живота, развива следните мисли и идеи. Той казва: "Животът е едно велико космическо течение, което излиза от Бога и прониква и оживява цялата Вселена с трите нейни свята - физически, духовен и Божествен, или умствен. Минавайки през умствения свят, Животът събужда или поражда човешката мисъл; минавайки през духовния свят.
към текста >>

Доброто за нас е една необходима Божествена форма, за да можем да разберем Божествения Живот и да придобием радостта.
Без доброто Животът не може да се прояви. Първата форма на Живота е доброто. Втората форма на Живота е мисълта. Животът не може да се прояви без доброто и без мисълта. Без тези две форми той не може да стане елемент на съзнанието ни. Доброто за нас е една необходима Божествена форма, за да можем да разберем Божествения Живот и да придобием радостта. Истинската мисъл е втората форма, тъй необходима за нашата душа, за да разбере тя другата половина на същия Живот, за да придобие великото благо, което търси. Трябва да бъдем добри, за да може да се изрази Божественият Живот в нас. Този Живот е един извор. А щом този извор не тече, тогава няма Живот. Ако ние сме добри, Божественият Живот ще излезе от нас и тогава всички хора, които са в хармония с нас, те се напояват от Божествения Живот и се радват.
към текста >>

"Втората фаза на Живота е истинската мисъл, която ние наричаме Божествена идея.
А щом този извор не тече, тогава няма Живот. Ако ние сме добри, Божественият Живот ще излезе от нас и тогава всички хора, които са в хармония с нас, те се напояват от Божествения Живот и се радват. Тогава знаете ли как ще се преплете нашият живот? - Всеки красив живот ще мине през твоя живот, за да внесе онези сокове, от които твоите мисли и чувства ще растат и ще се развиват. Ако ние не внесем доброто като един основен елемент, в който Божественият Живот може да се прояви, ние сме осъдени на страдания, разрушения и смърт". "Втората фаза на Живота е истинската мисъл, която ние наричаме Божествена идея. Тя е също тай необходима за нас, понеже трябва да мине през нашия живот като Светлина. Затова всички трябва да бъдем добри и да имаме светла мисъл. Мисълта се проявява в живота като права линия - това е мъжкият принцип в живота, това е мъжът. А доброто се проявява в живота като крива линия, като една спирала, която се увива около правата линия. Така че, кривата линия - жената - е доброто в света, а правата линия - мъжът - това е мисълта в света, това е Светлината.
към текста >>

Любовта на майката и на бащата, на братята и на сестрите продължава живота на човека.
Той е създал света за нас, да се учим и да се развиваме. По същия закон и ние трябва да работим за Него, да правим това, което Той желае. Това значи да изпълняваме Волята на Бога от Любов към Него. Хората се радват на живот, на здраве, на сила, благодарение на Любовта и на грижите на Бога, на напредналите същества към тях. Престане ли Бог да мисли за тях, те ще се стопят и ще изчезнат от лицето на Земята. Любовта на майката и на бащата, на братята и на сестрите продължава живота на човека. Щом го обичат, те искат той да живее и с това продължават живота му. Значи Любовта продължава живота. Дето има Любов, там има и Живот; където отсъства Любовта, там няма Живот. Докато близките ни обичат и желаят да живеем, ние ще живеем. Щом те пожелаят да умрете, вие изгубвате живота си - това е един от вътрешните закони на Битието.
към текста >>

Ще прочетете нещо от беседите, в които е вложена Божествената Мисъл.
За онзи, който е осмислил живота, всички врати са отворени. Където и да похлопа, веднага вратата му се отваря и казват: "Добре дошъл". За да възстанови човек връзката си с Бога, още от ставането си от сън трябва да мисли за Него. Ще Го търсите, ще мислите за Него, докато приемете поне една от мислите Му. Това ще стане като прочетете нещо било от Библията, или от живота на святи и добри хора. Ще прочетете нещо от беседите, в които е вложена Божествената Мисъл. След това ще започнете работата си. Докато не дадете храна на ума и сърцето си, никаква работа не предприемайте. Започнете ли една работа без Бога, никакъв успех не очаквайте. Според Мене всяка работа трябва да се предшества от мисъл и чувство за Бога. Сегашните хора не успяват в живота си, защото започват работата си без мисъл за Великото в света.
към текста >>

Това е подразбирал Христос, когато е казвал да се отрече човек от майка си, от баща си, от братята и сестрите си - да се отрече човек от стария живот на греха и робството и да влезе в новия живот на Свободата.
"Така че, философията на Живота седи в това, човек да поддържа връзката си с Бога. А това значи да е в хармония с целия Космос. И тогава силите на Космоса, които са сили на Бога, ще действат хармонично в него, както в неговото тяло, така и в неговото съзнание, в неговата душа, в неговото сърце и в неговия ум. И животът му няма да бъде мъчение и труд, но радост и песен. Това значи човек да се отрече от старото, от робството на греха и да влезе в новия живот, който носи свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето. Това е подразбирал Христос, когато е казвал да се отрече човек от майка си, от баща си, от братята и сестрите си - да се отрече човек от стария живот на греха и робството и да влезе в новия живот на Свободата. Който се е отрекъл от стария живот, той не умира, а заминава. Като дойде денят за заминаването му, той поканва приятелите си на угощение, разговаря с тях, взема писма до близките им от Онзи свят и след като се прости с всички, тръгва за планината, далеч от света, където е живял". Такава е философията на Живота според Христовото учение, което е учение на Синовете Божии, на Белите Братя. Само с тази философия, само с това разбиране човек може да прогресира и да се развива правилно. Тази философия е изложена в Евангелията, но те трябва да се четат не по буква, а по Дух, за да открие човек законите на Живота, които са скрити в тях.
към текста >>

94. 1. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогава в него се е проявявала Божествената същност на човека и квинтесенцията на гръцката култура - развитие на истинската човечност, е намерила тук своето осъществяване.
Виждането, което се роди у Павел пред Дамаск, беше една предварителна проява на една сила, която човечеството ще добие в големи размери едва в бъдеще. Павловото виждане пред Дамаск е било една предтеча на едно ново етерно ясновидство, в което човечеството ще навлезе в близко бъдеще, след като е изгубило последните останки от старите ясновидски дарби. Между Петър, в когото оживяват силите на миналото, и Павел, в когото се пробуждат силите на бъдещето, стои Стефан като истински носител на присъстващия тогава Дух. Голямото впечатление, което се излъчвало то него и което довежда противниците му до побесняване, е било това, че в него човешкият идеал е бил проявен напълно в своето съвършенство и в такъв вид стоял пред хората. Това ще рече, че когато противниците го гледали, виждали лицето му да свети като лице на ангел. Тогава в него се е проявявала Божествената същност на човека и квинтесенцията на гръцката култура - развитие на истинската човечност, е намерила тук своето осъществяване. В своите скулптурни работи гърците са изобразявали човешката форма, за да добият чрез това представа за Боговете. Тук, в случая, един човек постига чрез чиста човечност да бъде образ на едно ангелско същество и да излъчва от себе си ангелската същност. По рождение Стефан е бил юдеин, но произхождал от гръцките области. Неговият майчин език трябва да е бил гръцкият, както и неговото име, което означава Венец или Корона. Това, което гърците искаха да изразят като ознаменуваха повишената човечност на победителя чрез увенчаване с венец, тук е осъществено по вътрешен начин.
към текста >>

През нощта срещу Възкресение общността е била събрана в дома на майката на Марко.
По това време, през 44~та година, настава голям глад, избухва бунт, в течение на който Ирод заповядва да обезглавят Якова, брата на Йоана. Това е било през страстната седмица, може би на страстен петък, когато апостолите и общностга били вглъбени в спомена за смъртта на Христа. Скръбта за Христа била повишена чрез една настояща скръб. Не само това, но Ирод заповядва да хвърлят Петра в тъмница. Това е било на същия страстен петък преди събота. През нощта срещу Възкресение общността е била събрана в дома на майката на Марко. Това събитие през нощта на Възкресение е било с разнообразно съдържание. Радостта за Възкресението се примесва с тъгата за смъртта на Якова и грижата за съдбата на Петра. Там са присъствали и Павел, и Варнава, които са били дошли от Антиохия, за да донесат на общността събраните от север дарове за смекчаване на неволята на своите събратя. Рано на Възкресение Петър, освободен по чудотворен начин от тъмницата, влиза в събранието. Това повдига духа на общността и те се радват в утрото на Възкресението.
към текста >>

95. 6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но не става въпрос за обикновено знание, а за Божествена Мъдрост, предадена като откровение на посветените.
6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ "Изучавайте Писанията, защото думите в Писанията са магически. " Учителя Думата гносис е гръцка и значи знание. Но не става въпрос за обикновено знание, а за Божествена Мъдрост, предадена като откровение на посветените. По-рано казах, че апостол Павел, редом със създаването на църквите, е образувал и окултни Школи там, където имало условия за това. Това се потвърждава от следните негови думи: "Обаче, ние поучаваме Мъдрост между съвършените, ала не Мъдростта на този век, нито от властите на този век, които преминават, но поучаваме Божията тайнствена Премъдрост, която е била скрита, която била предопределена от Бога преди векове, да ни докарва Слава. Никой от властниците на този век не я е познал, защото ако бяха я познали, не биха раз- пнали Господа на Славата. А според както е писано: Каквото око не е видяло, ухо не е чуло и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тези, които Го любят." "А на нас Бог откри това чрез Духа, понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбини.
към текста >>

На тях той разкрива Божествената Мъдрост, Божественото знание, което както той сам казва, е получил направо от Бога чрез Божия Дух, с когото е бил във връзка.
Така и никой не знае, що има у Бога, освен Божият Дух. А ние получихме не духа на света, но Духа, Който е роден от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари." "Което и възвестяваме не с думи, научени от човешка мъдрост, но с думи, научени от Духа, като поясняваме духовни неща на духовните човеци." От тези мисли ясно се вижда, че Павел е говорил не само пред обикновени слушатели, с които образувал църквата, а и пред съвършени. А съвършени са тези, които с работа над себе си са достигнали до състояние да разбират по-дълбоките Тайни на Битието и Живота - които са влезли в Пътя на окултното развитие. На тях той разкрива Божествената Мъдрост, Божественото знание, което както той сам казва, е получил направо от Бога чрез Божия Дух, с когото е бил във връзка. Това е Мъдростта, която се разкрива във вътрешните окултни Школи на подготвени хора. Тази Мъдрост им разкрива Тайните на Битието и Живота, вътрешните закони, по които е създаден и се развива светът, вътрешните закони на Живота и на човешкото битие. Това е тази Мъдрост, която частично сега ни се разкрива чрез Окултната наука. По-нататък Павел казва: "Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно.
към текста >>

"Защото тоя Мелхиседек, Салимски Цар, Свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - Тоя, който е първо, по значение на името му, Цар на Правда, а после и Салимски Цар, Цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги Свещеник." /7;1-3/.
"И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божият Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали. Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите немо- щи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушаван като нас, но пак без грях. Затова, нека пристъпим с дръзновение към Престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно." /4;14-16/. "Така и Христос не присвои на Себе Си Славата да стане Първосвещеник, а Му я даде Оня, Който Му е казал: "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих"; както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков". Тоя Христос, в дните на плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да Го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си, ако и да беше Син, пак се научи на послушание oт това, което пострада, и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни, наречен от Бога Първосвещеник според Мелхиседековия чин." /5;5-10/. "Защото тоя Мелхиседек, Салимски Цар, Свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - Тоя, който е първо, по значение на името му, Цар на Правда, а после и Салимски Цар, Цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги Свещеник." /7;1-3/. "Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издигна друг свещеник, Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на Безконечен живот; защото за Него свидетелства: "Ти си Свещеник до века Според чина Мелхиседеков." /7;15-17/. "Защото такъв Първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от Небесата."/7;26/ "И тъй, братя, като имаме, чрез кръвта на Исуса, дръз- новение да влезем в Светилището, през новия и живия Път, който Той е открил за нас през Завесата, сиреч плътта Си.
към текста >>

Засята и въпроса за Божествената и човешката Мъдрост, също така и въпроса за яденето на месо и пиенето на вино, за женитбата и други подобни въпроси.
Аз зная, че Божията съдба е против тези, които вършат такива работи според Истината." "А с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло... а слава и почест, и мир на всеки, който прави добро..." /2;5-10/. По-нататък доизяснява действието на Закона на Кармата, като казва: "В деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците, според моето благовестие." След това засяга въпроса за двойната природа на човека - духовния и физическия човек, а също така още по-конкретно дефинира човешката природа, като казва, че човек се състои от тяло, душа и дух. След това говори за слизането на Духа в материята и неговото възлизане. Засята и въпроса за Божествената и човешката Мъдрост, също така и въпроса за яденето на месо и пиенето на вино, за женитбата и други подобни въпроси. По всички тези въпроси съм цитирал мисли в изложението на Посланията. В 13-та глава от Първо послание към коринтяните разглежда подробно въпроса за Любовта. Също така се спира на въпроса за различните дарби - пророчества, езици, Мъдрост и пр. и ги насърчава. А после говори за своите откровения и за възнасянето му до третото небе, до рая.
към текста >>

96. IV. СЛОВАТА, ИЗКАЗАНИ ОТ ХРИСТА НА КРЪСТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Йоан: „Жено, ето това е твоят син; ето това е твоята майка." /към Мария и Йоан/.
Матей и Марко съобщават само суровите загадъчни думи: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? " Лука и Йоан ни предават по три Слова от Кръста. Лука: „Отче, прости им, защото не знаят що вършат." „Истина, Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в Рая." „Отче, в Твоите Ръце предавам Духа Си." Йоан: „Жено, ето това е твоят син; ето това е твоята майка." /към Мария и Йоан/. „Жаден съм." „Свърши се." Тези седем Слова образуват един духовен организъм, който говори направо на душата. Средата на седемте Слова е заета изцяло от човешките слова: „Боже Мой, Боже Мой, защо се Ме оставил? " 22-ри Псалом, от който са взети тези думи, е един текст, взет от церемониала на Посвещението, както много други Псалми.
към текста >>

Мария намира Йоан, при който духът на човека може да проникне в мировото Майчинство, а Йоан намира Мария-София - Духът на Божествената Мъдрост.
Дълбоко погледнато, ръцете на Отца и ръцете на човеците са едно и също нещо, защото и човеците са творение на Отца, както и целият останал свят. С тези думи Христос изговори думите на победа над света на Луцифер, който иска да бъде господар на този свят, но който трябва да отстъпи господството на Този, който става душа на света, приемайки върху Себе Си греха на света. С думите, казани от кръста, според Евангелието на Йоана, Христос се обръща към Мария и Йоан, с което извършва нещо като духовно венчаване на човечеството. Той дава на потъналото в двойствеността на половете човечество, образа и силата на висшето единство. Осветена е духовната сватба, при която душата на човека може да се съедини с духа. Мария намира Йоан, при който духът на човека може да проникне в мировото Майчинство, а Йоан намира Мария-София - Духът на Божествената Мъдрост. След това Христос изговаря привидно обикновените човешки слова: „Жаден съм." Тези думи придобиват значение за онзи, който познава, че в случая ние се намираме при изпълнението на едно велико култово действие. Лобното място е станало олтар. Ние сме като пред причастие. Когато пристъпва към олатра, човек приема с хляба и виното Божественото тяло, Божествената кръв. Божественото Христово Същество, изпълнявайки великото Тайнство на Олтара на Голгота, приема още веднъж Земята като причастие, за да бъде сега във вечно причастие свързан с нея.
към текста >>

Когато пристъпва към олатра, човек приема с хляба и виното Божественото тяло, Божествената кръв.
Осветена е духовната сватба, при която душата на човека може да се съедини с духа. Мария намира Йоан, при който духът на човека може да проникне в мировото Майчинство, а Йоан намира Мария-София - Духът на Божествената Мъдрост. След това Христос изговаря привидно обикновените човешки слова: „Жаден съм." Тези думи придобиват значение за онзи, който познава, че в случая ние се намираме при изпълнението на едно велико култово действие. Лобното място е станало олтар. Ние сме като пред причастие. Когато пристъпва към олатра, човек приема с хляба и виното Божественото тяло, Божествената кръв. Божественото Христово Същество, изпълнявайки великото Тайнство на Олтара на Голгота, приема още веднъж Земята като причастие, за да бъде сега във вечно причастие свързан с нея. Оцетът е преобразено вино. Причестяващият се човек приема Небето в себе си, а причестяващото се Божествено Същество приема Земята. Думите Жаден съм са предшествани от думите: „След това Исус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, рече: Жаден съм." Това е неправилен превод на думи, които са били казвани в Мистериите, когато се е завършвало Посвещението. Като се казва, че всичко е свършено, подразбира се, че е постигната крайната цел на Посвещението, тържественото завършване на Посвещението.
към текста >>

97. ПРИНЦИП НА УМА ИЛИ ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е Женският принцип, който, под действието на Божествената Воля, започва усилено да работи и да подготвя развоя и еволюцията на Вселената, създавайки първоначално прости центрове на дейност.
Всичкото е самият Закон, от Който всички други закони произлизат и То по никакъв начин не е подчинено на тях. Но когато Всичкото се проявява върху полето на несъзнанието или сътворението, тогава То действува със закони и принципи, защото в този случай То се проявява и действува на едно по-висше поле на съществуване. Херметичното учение не прилага двойнственост по отношение на Бога, защото Той е Един, а двата аспекта са просто два начина на проява. Учението е, че Мъжкият принцип се намира на страна от същинската умствено сътворена Вселена. Най-напред Всичкото, Бог създава умствени образи на онова, което се нарича с общо употребяваната дума Природа. Това е Женският принцип, който, под действието на Божествената Воля, започва усилено да работи и да подготвя развоя и еволюцията на Вселената, създавайки първоначално прости центрове на дейност. Същите, минавайки през безчислени степени на живот, стигат до човека и продължават все по-нататък към по-висшите степени на живот. Всичко това е в съгласие с Великите неизменни закони, в съгласие с един велик План. Но да не мислим, че Живот има само на нашата малка планета Земя. Има милиони по милиони подобни светове и много по-големи. Има милиони по милиони подобни вселени, съществуващи в безкрайния Ум на Всичкото.
към текста >>

"Нито един не е сирак, нито по баща, нито по майка, без близки".
В края на Великия цикъл от еони от време, когато Всичкото ще прибере в Себе Си всички Свои творби, тогава ние ще се почувстваме извънредно щастливи и радостни, защото тогава ще бъдем изпълнени със знанието на цялата Истина, а именно, че сме едно с Всичкото, с Цялото. Такива са съобщенията, които ни идват от Посветените, от онези, които са напреднали достатъчно в Пътя. И ние трябва да бъдем спокойни и радостни, защото ние сме запазени и защитени от безкрайната сила на Ума на Всичкото. Затова Кибалион казва: ''Вътре в Ума на Всичкото смъртните неща са в безопасност и са у дома си". "Нито един не е сирак, нито по баща, нито по майка, без близки". Разглеждайки изводите от Принципа на Ума, Кибалион казва: "Полу-учените, схващайки сравнителната нереалност на Вселената си въобразяват, че могат да пренебрегват и да не зачитат нейните закони. Такива хора са безумни и дръзки и те биват смазани от самите закони, в които се блъскат поради собствената си глупост". Истински мъдрият, знаейки природата на Вселената, използва закон против закон, по-висшият против по-нисшия и чрез искуството на алхимията превръща това, което е нежелателно в това, което е ценно и по този начин побеждава. Господството се състои не в ненормални бленувания, видения и фантастични въображения или начин на живеене, а в използването на по-висши сили срещу по-нисши, избягвайки по този начин болките, причинявани от по-нисшите полета, създавайки вибрации от по-висш разряд.
към текста >>

Но за мъдреците тя е реално въплъщение на Божествената Мисъл, защото Божествените мисли са реални и Вселената, със всичко, което съществува в нея, е външно проявление на Божествената Мисъл и е реална, и в действителност съществуваща.
Истински мъдрият, знаейки природата на Вселената, използва закон против закон, по-висшият против по-нисшия и чрез искуството на алхимията превръща това, което е нежелателно в това, което е ценно и по този начин побеждава. Господството се състои не в ненормални бленувания, видения и фантастични въображения или начин на живеене, а в използването на по-висши сили срещу по-нисши, избягвайки по този начин болките, причинявани от по-нисшите полета, създавайки вибрации от по-висш разряд. Превръщането, а не дръзко отричане и незачитане, съставя оръжието на господаря". От тази мисъл на Кибалион се вижда, че Вселената, макар че е умствен образ на Бога, не трябва да се счита за нещо нереално, несъществуващо. Така мислят само глупаците. Но за мъдреците тя е реално въплъщение на Божествената Мисъл, защото Божествените мисли са реални и Вселената, със всичко, което съществува в нея, е външно проявление на Божествената Мисъл и е реална, и в действителност съществуваща. Това е едно привидно противоречие за онези, които не разбират, че Божествената Мисъл е по-реална от това, което ние схващаме със сетивата си. Затова винаги трябва да помним двата полюса на Истината - абсолютната страна и относителната страна, и да избягваме полуистините. Това, което херметистите разбират под Закон на противоречието е само един аспект, една страна на Принципа на полярността. Посветените винаги предупреждават учениците си да не правят грешката, като изпускат другата страна на който и да е въпрос. И техните предупреждения обикновено са насочени към проблемите на Абсолютното и относителното, които озадачават обикновените умове и ги хвърлят в противоречие.
към текста >>

Това е едно привидно противоречие за онези, които не разбират, че Божествената Мисъл е по-реална от това, което ние схващаме със сетивата си.
Господството се състои не в ненормални бленувания, видения и фантастични въображения или начин на живеене, а в използването на по-висши сили срещу по-нисши, избягвайки по този начин болките, причинявани от по-нисшите полета, създавайки вибрации от по-висш разряд. Превръщането, а не дръзко отричане и незачитане, съставя оръжието на господаря". От тази мисъл на Кибалион се вижда, че Вселената, макар че е умствен образ на Бога, не трябва да се счита за нещо нереално, несъществуващо. Така мислят само глупаците. Но за мъдреците тя е реално въплъщение на Божествената Мисъл, защото Божествените мисли са реални и Вселената, със всичко, което съществува в нея, е външно проявление на Божествената Мисъл и е реална, и в действителност съществуваща. Това е едно привидно противоречие за онези, които не разбират, че Божествената Мисъл е по-реална от това, което ние схващаме със сетивата си. Затова винаги трябва да помним двата полюса на Истината - абсолютната страна и относителната страна, и да избягваме полуистините. Това, което херметистите разбират под Закон на противоречието е само един аспект, една страна на Принципа на полярността. Посветените винаги предупреждават учениците си да не правят грешката, като изпускат другата страна на който и да е въпрос. И техните предупреждения обикновено са насочени към проблемите на Абсолютното и относителното, които озадачават обикновените умове и ги хвърлят в противоречие. Всички големи истини трябва да бъдат разглеждани и схващани както от абсолютната, така и от относителната им страна.
към текста >>

Субстанцията, която лежи в основата на Вселената е това, което Учителя нарича Любов, а законите, които функционират в тази Вселена, са израз на това, което Учителя нарича Божествена Мъдрост.
Всички големи истини трябва да бъдат разглеждани и схващани както от абсолютната, така и от относителната им страна. От гледна точка на Абсолютното, наистина, Вселената е от природата на една илюзия, един умствен образ със всичко съществуващо в себе си. Но това е така по отношение на висшето Божествено Съзнание, което е породило този умствен образ. Но за нас, които също сме умствена творба, идея на Бога, за нас тази Вселена, този умствен образ на Бога, е реален, колкото и ние сме реални. За Херметичната наука Вселената има трайна основа, има за основа една действителна субстанция и се ръководи от реални закони. Субстанцията, която лежи в основата на Вселената е това, което Учителя нарича Любов, а законите, които функционират в тази Вселена, са израз на това, което Учителя нарича Божествена Мъдрост. Ние не трябва да базираме живота си върху една илюзорна Вселена, но трябва по-скоро да разбираме истинската природа на Вселената, да разбираме нейните умствени закони и да се помъчим да ги използваме както за наше добро, така и за доброто на нашите ближни и за нашето развитие, издигайки се от поле към поле на съществуване. Законите на Вселената, които имат в основата си Божествена Мъдрост, са абсолютни и вечни, всичко, освен Абсолютното, е обвързано от тях. Няма нищо в Битието, което да не е подчинено на тези закони, които са реални, а не илюзорни, както и самата Вселена. Защото всичко, което е безкрайният Ум на Бога, на Абсолютното, е реално, само така да се каже една степен по-долу по отношение на онази Единствена Реалност, внедрена в природата от Абсолютното. Според Херметичната наука материята си е пак материя за нас, щом като ние живеем в полето на материята, макар че знаем положително, че тя е една форма на енергията, която, от своя страна, е проява на Божествения Ум и, като всичко друго във Вселената, е чисто умствена по природа.
към текста >>

Законите на Вселената, които имат в основата си Божествена Мъдрост, са абсолютни и вечни, всичко, освен Абсолютното, е обвързано от тях.
Но това е така по отношение на висшето Божествено Съзнание, което е породило този умствен образ. Но за нас, които също сме умствена творба, идея на Бога, за нас тази Вселена, този умствен образ на Бога, е реален, колкото и ние сме реални. За Херметичната наука Вселената има трайна основа, има за основа една действителна субстанция и се ръководи от реални закони. Субстанцията, която лежи в основата на Вселената е това, което Учителя нарича Любов, а законите, които функционират в тази Вселена, са израз на това, което Учителя нарича Божествена Мъдрост. Ние не трябва да базираме живота си върху една илюзорна Вселена, но трябва по-скоро да разбираме истинската природа на Вселената, да разбираме нейните умствени закони и да се помъчим да ги използваме както за наше добро, така и за доброто на нашите ближни и за нашето развитие, издигайки се от поле към поле на съществуване. Законите на Вселената, които имат в основата си Божествена Мъдрост, са абсолютни и вечни, всичко, освен Абсолютното, е обвързано от тях. Няма нищо в Битието, което да не е подчинено на тези закони, които са реални, а не илюзорни, както и самата Вселена. Защото всичко, което е безкрайният Ум на Бога, на Абсолютното, е реално, само така да се каже една степен по-долу по отношение на онази Единствена Реалност, внедрена в природата от Абсолютното. Според Херметичната наука материята си е пак материя за нас, щом като ние живеем в полето на материята, макар че знаем положително, че тя е една форма на енергията, която, от своя страна, е проява на Божествения Ум и, като всичко друго във Вселената, е чисто умствена по природа. Макар че на нивото на материята трябва да признаем нейните проявления, ние все пак можем да контролираме материята, прилагайки по-висши сили. Хората вършат големи грешки, когато се опитват да отричат или пренебрегват съществуването на материята в относителния й вид.
към текста >>

Този процес на инволюция в творческия аспект е наричан понякога излизане навън на Божествената енергия, докато пък процеса на еволюцията е наречен прибиране навътре.
Това е значението и смисъла на духовния развой — осъзнаването, осъществяването, проявите на Духа вътре в нас. Ученията на Хермес, засягащи прогреса на умствените творби на Вселената са следните: В началото на творческия цикъл Абсолютното, в неговия аспект Битие, проектира Волята Си към аспекта "да стане" и процесът на Сътворяването започва. Пo-нататък ни се казва, че процесът се състои в постепенно намаляване на вибрациите, докато се стигне до една много ниска степен, на която точка се появява и най-грубата възможна форма на материята. Този процес е наречен степен на инволюцията, в който Абсолютното се е "включило", "се е обвило" в Своята Творба. На този процес, според Херметичната наука, е аналогичен умствения процес на един артист, писател или изобретател, който до толкова потъва и се обвива в своята умствена творба и идея, щото забравя своето съществуване и които поне за през това време на напрегнато мислене живеят почти изцяло в своята творба, намират се, така да се каже, в захлас, в екстаз. Този процес на инволюция в творческия аспект е наричан понякога излизане навън на Божествената енергия, докато пък процеса на еволюцията е наречен прибиране навътре. Крайният полюс на творческия процес се счита най-отдалечената точка от центъра на Абсолютното, докато началната точка на еволюцията се счита като начало на връщането махалото на ритъма, едно връщане у дома. Докато в процеса на инволюцията творческите сили се проявяват и действат като компактна маса, като едно цяло, като един принцип, то още в началото на еволюцията вече се появява един стремеж, една тенденция с оглед Закона за индивидуализиране. Всичкото, Абсолютното се обособява в отделни единични центрове на сила така, щото най-накрая това, което Абсолютното е оставило като Първоначална енергия, да се върне обратно към своя Първоизточник като безчислени високо развити единици Живот, издигайки се все по-високо и по-високо по духовната стълба, посредством физическата, умствената и духовната еволюция. Древните херметици употребяват думата медитация при описване процеса на умственото Сътворяване на Вселената в Ума на Абсолютното, а също и думата размисъл често е била употребявана в същия смисъл.
към текста >>

98. ПРИНЦИП НА ПОЛА.ПРИНЦИП НА ДВОЙНСТВЕНОСТТА, НА АКТИВНОТО И ПАСИВНОТО НАЧАЛО ИЛИ ПРИНЦИП НА ЕДИНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Катодният полюс е майката на всички онези чудни явления, които се описват като безполезни в старите книги и които са довели до това, много дълго време приемани теории да бъдат запратени на боклука на научната мисъл.
Няма нищо отрицателно в него и около него. По тази причина учените употребяват думата катод вместо думата отрицателно, като думата катод произлиза от гръцки корен, означаващ слизане, произхождане, т.е. път на произвеждането, на създаване и пр. От катодния полюс изскачат рояк електрони. От същия полюс излизат и онези чудни лъчи, които са създали революция в научните схващания и разбирания. Катодният полюс е майката на всички онези чудни явления, които се описват като безполезни в старите книги и които са довели до това, много дълго време приемани теории да бъдат запратени на боклука на научната мисъл. Катодът или отрицателният полюс е майката, принципът на електрическите явления, както и на най-фините форми на материята, известни вече на науката. На това основание ние продължаваме да употребяваме думата женски вместо отрицателен или негативен, което е в хармония с Херметичната философия. Защото думата Женско начало, както се обясни по-горе и както се употребява в херметичната философия, означава Принципът, който съгражда, който организира формите и ги отглежда. Според последните научни схващания случва се, че една женска частица корпускул се откъсва от мъжкия корпускул и тръгва към нова служба и нови комбинации. Тя дейно търси да си създаде връзка с някой друг мъжки корпускул, като е подтиквана към това от своя естествен импулс да създаде нова форма на материя или енергия.
към текста >>

Катодът или отрицателният полюс е майката, принципът на електрическите явления, както и на най-фините форми на материята, известни вече на науката.
По тази причина учените употребяват думата катод вместо думата отрицателно, като думата катод произлиза от гръцки корен, означаващ слизане, произхождане, т.е. път на произвеждането, на създаване и пр. От катодния полюс изскачат рояк електрони. От същия полюс излизат и онези чудни лъчи, които са създали революция в научните схващания и разбирания. Катодният полюс е майката на всички онези чудни явления, които се описват като безполезни в старите книги и които са довели до това, много дълго време приемани теории да бъдат запратени на боклука на научната мисъл. Катодът или отрицателният полюс е майката, принципът на електрическите явления, както и на най-фините форми на материята, известни вече на науката. На това основание ние продължаваме да употребяваме думата женски вместо отрицателен или негативен, което е в хармония с Херметичната философия. Защото думата Женско начало, както се обясни по-горе и както се употребява в херметичната философия, означава Принципът, който съгражда, който организира формите и ги отглежда. Според последните научни схващания случва се, че една женска частица корпускул се откъсва от мъжкия корпускул и тръгва към нова служба и нови комбинации. Тя дейно търси да си създаде връзка с някой друг мъжки корпускул, като е подтиквана към това от своя естествен импулс да създаде нова форма на материя или енергия. Това откъсване и съединяване образува основата на по-голяма част от действията на химическия свят.
към текста >>

Учителя казва, че в Египет са изнесени Принципите на Божествената наука, като има предвид именно седемте Принципа, които изложих по-горе.
Носителите на Херметичната мъдрост в началото на развитието на Западната култура са се организирали в ред Братства и Ордени, най-знаменит и най-тайнствен от които е Ордена на Розенкройцерите, който е истински наследник и приемник както на Богомилството, така и на древните Херметични истини, като ги свързва с Християнската Мистерия. Така ги предава на западноевропейския човек, за да му служат като ръководно начало в живота, в науката и философията. В заключение на това кратко изложение на херметичните Принципи ще дам накратко и формулирането им от Учителя, който е правил това многократно, както вече споменах. Даже има цели беседи за всеки един от тези Принципи, но сега не разполагам с тях. Затова ще предам само това, с което разполагам, при друг случай ще го допълня с други изказвания на Учителя по този въпрос. Учителя казва, че в Египет са изнесени Принципите на Божествената наука, като има предвид именно седемте Принципа, които изложих по-горе. Сега ще предам накратко изложението на Учителя на тези седем Принципа: 1. Принцип на разумността. Той гласи: Всичко е Ум и Разум. Всичко в света е разумно. 2. Принцип на съответствието: Той може да се изясни така: Между всички неща има подобие, съответствие.
към текста >>

99. 2. Втори Аркан: ИЗИДА - Врата на окултното Светилище - Влад Пашов (1902- 1974)

Изида е Божествената Майка, Женският принцип, който показва, че единицата се е раздвоила и се създала двойката.
Това е образът на Окултната наука, която очаква посветения на Прага на Светилището, за да му предаде Тайните на Природата. Слънчевият кръст означава оплодяването на материята от Ума. Той също така изразява, че Науката произлиза от Бога и че тя е без граници, както и Бог е безграничен. Воалът, който пада върху лицето означава Истината, която се изплъзва от погледите на едно невежо любопитство. Полуоткритата книга с наметало означава, че Тайните на Битието и Живота се разкриват на мъдреца в усамотение, когато той се съсредоточава в пълно себевладеене. Изида е Божествената Майка, Женският принцип, който показва, че единицата се е раздвоила и се създала двойката. Към Мъжкото се присъединява Женското или Женското се отделя от Мъжкото. Картината се нарича още Жрицата. Тя ни показва каква е първата крачка, когато човек влезе в Пътя на окултното обучение. Жената е седнала на едно кресло пред завесата между два стълба. Тя държи два ключа в лявата си ръка и един свитък книга в дясната.
към текста >>

100. 17. Седемнадесети Аркан: ЗВЕЗДАТА НА МАГОВЕТЕ или надежда, съединение - Влад Пашов (1902- 1974)

В Божествения свят този Аркан символизира Божествената Воля и Мъдрост.
Най-после той преживява и разбира, че съдбите на хората зависят от хармонията и дисхармонията на звездите. Те са причина за радостите и щастието, мъката и страданието на хората. Във всеки миг от един акорд и под влиянието на небесните съзвучия се ражда едно човешко същество, и основният тон на неговия характер е такъв, какъвто е прозвучал в Космоса в този момент. Той разбира древната мъдрост, че звездното небе е отворена книга, в която Бог е написал съдбата на хората и мъдреците разчитат по нея тази съдба. Той научава също, че тази зависимост на човешката съдба от звездите не е случайно явление, защото в Космоса няма нищо случайно, а е в зависимост от миналия живот на човека. В Божествения свят този Аркан символизира Божествената Воля и Мъдрост. В умствения свят символизира вътрешната светлина, която озарява човека в тази фаза на развитие. Във физическия свят символизира Надеждата, дъщерята на Вярата и майка на Милосърдието. В хороскопа този Аркан символизира Розата и Кръста и казва следното: Отърви се от твоите страсти и твоите заблуди, за да изучиш Тайните на истинската наука и тя ще ти бъде дадена. Тогава един лъч от Божествената Светлина ще бликне от окултното Светилище, за да разпръсне мрака на неизвестността на твоето бъдеще и ще ти покаже пътя на щастието. Каквото и да се случи в твоя живот, не унищожавай никога цветята на Надеждата и ти ще събереш плодовете на твоята вяра.
към текста >>

Във физическия свят символизира Надеждата, дъщерята на Вярата и майка на Милосърдието.
Във всеки миг от един акорд и под влиянието на небесните съзвучия се ражда едно човешко същество, и основният тон на неговия характер е такъв, какъвто е прозвучал в Космоса в този момент. Той разбира древната мъдрост, че звездното небе е отворена книга, в която Бог е написал съдбата на хората и мъдреците разчитат по нея тази съдба. Той научава също, че тази зависимост на човешката съдба от звездите не е случайно явление, защото в Космоса няма нищо случайно, а е в зависимост от миналия живот на човека. В Божествения свят този Аркан символизира Божествената Воля и Мъдрост. В умствения свят символизира вътрешната светлина, която озарява човека в тази фаза на развитие. Във физическия свят символизира Надеждата, дъщерята на Вярата и майка на Милосърдието. В хороскопа този Аркан символизира Розата и Кръста и казва следното: Отърви се от твоите страсти и твоите заблуди, за да изучиш Тайните на истинската наука и тя ще ти бъде дадена. Тогава един лъч от Божествената Светлина ще бликне от окултното Светилище, за да разпръсне мрака на неизвестността на твоето бъдеще и ще ти покаже пътя на щастието. Каквото и да се случи в твоя живот, не унищожавай никога цветята на Надеждата и ти ще събереш плодовете на твоята вяра.
към текста >>

Тогава един лъч от Божествената Светлина ще бликне от окултното Светилище, за да разпръсне мрака на неизвестността на твоето бъдеще и ще ти покаже пътя на щастието.
Той научава също, че тази зависимост на човешката съдба от звездите не е случайно явление, защото в Космоса няма нищо случайно, а е в зависимост от миналия живот на човека. В Божествения свят този Аркан символизира Божествената Воля и Мъдрост. В умствения свят символизира вътрешната светлина, която озарява човека в тази фаза на развитие. Във физическия свят символизира Надеждата, дъщерята на Вярата и майка на Милосърдието. В хороскопа този Аркан символизира Розата и Кръста и казва следното: Отърви се от твоите страсти и твоите заблуди, за да изучиш Тайните на истинската наука и тя ще ти бъде дадена. Тогава един лъч от Божествената Светлина ще бликне от окултното Светилище, за да разпръсне мрака на неизвестността на твоето бъдеще и ще ти покаже пътя на щастието. Каквото и да се случи в твоя живот, не унищожавай никога цветята на Надеждата и ти ще събереш плодовете на твоята вяра.
към текста >>

НАГОРЕ

0.6438581943512