НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
299
резултата в
46
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
23. Работа върху Евангелието на Йоана
- Боян Боев (1883 – 1963)
По-долу в същата глава се казва за Христа: "Той е истинската
виделина
, която осветява всекиго човека, който иде в света."
Зад всичко, което виждаме около нас, действуват разумни сили. Те ръководят всички явления в природата. Подобно размишление ще роди у ученика ново отношение към природата. Той ще има нов поглед върху нещата. Природата ще се яви пред него с нова красота и величие.
По-долу в същата глава се казва за Христа: "Той е истинската
виделина
, която осветява всекиго човека, който иде в света."
При размишление върху тия думи ученикът живо ще почувствува какво значение има Христос за човешката душа. Всичко красиво, чисто, светло и разумно в човека иде от Христа. От тия думи ученикът разбира от каква голяма важност е връзката на човешката душа с Христа. Колкото по-интимни са връзките между нея и Христа, толкоз по-голяма мощ и сила получава човек. Още по-долу в същата глава се казва: "И Словото стана плът и всели се между нас."
към текста >>
Страданията са метод на разумната природа, чрез които човек префинява своята нервна система, за да стане тя издръжлива на силните вибрации на
Божествената
любов.
Той е преживял тия страдания, понеже приел да плати кармата на човечеството. Ако не беше сторил това, човечеството само не можеше да се издигне над егоизма и щеше да се изроди и загине. Любовта на Христа е толкоз велика, че човек при сегашната степен на своето развитие не би могъл да я преживее. Тя би го стопила. И постепенно, заедно със своето повдигане, той ще се подготви да я разбере и приложи.
Страданията са метод на разумната природа, чрез които човек префинява своята нервна система, за да стане тя издръжлива на силните вибрации на
Божествената
любов.
Друг метод за това е размишлението върху Христа и идеите, изложени в Словото на Учителя. Ще вземем друг пример, за да се види какъв е вътрешният живот на Христа. Величието на Христа се вижда от думите, казани от Него на кръста: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще се опита да вникне в съзнанието на Христа. Друг пример. Когато Христос с учениците Си тръгнали веднъж за Ерусалим, в едно село не ги приели.
към текста >>
2.
Работа върху Евангелието на Иоана
- Боян Боев (1883 – 1963)
По-долу в същата глава се казва за Христа: “Той е истинската
виделина
, която осветява всекиго човека, който иде в света.”
Зад всичко, което виждаме около нас, действуват разумни сили. Те ръководят всички явления в природата. Подобно размишление ще роди у ученика ново отношение към природата. Той ще има нов поглед върху нещата. Природата ще се яви пред него с нова красота и величие.
По-долу в същата глава се казва за Христа: “Той е истинската
виделина
, която осветява всекиго човека, който иде в света.”
При размишление върху тия думи ученикът живо ще почувствува какво значение има Христос за човешката душа. Всичко красиво, чисто, светло и разумно в човека иде от Христа. От тия думи ученикът разбира от каква голяма важност е връзката на човешката душа с Христа. Колкото по-интимни са връзките между нея и Христа, толкоз по-голяма мощ и сила получава човек. Още по-долу в същата глава се казва: “И Словото стана плът и всели се между нас.”
към текста >>
Страданията са метод на разумната природа, чрез които човек префинява своята нервна система, за да стане тя издръжлива на силните вибрации на
Божествената
любов.
Той е преживял тия страдания, понеже приел да плати кармата на човечеството. Ако не беше сторил това, човечеството само не можеше да се издигне над егоизма и щеше да се изроди и загине. Любовта на Христа е толкоз велика, че човек при сегашната степен на своето развитие не би могъл да я преживее. Тя би го стопила. И постепенно, заедно със своето повдигане, той ще се подготви да я разбере и приложи.
Страданията са метод на разумната природа, чрез които човек префинява своята нервна система, за да стане тя издръжлива на силните вибрации на
Божествената
любов.
Друг метод за това е размишлението върху Христа и идеите, изложени в Словото на Учителя. Ще вземем друг пример, за да се види какъв е вътрешният живот на Христа. Величието на Христа се вижда от думите, казани от Него на кръста: “Отче, прости им, защото не знаят какво правят.” Чрез размишление върху тия думи ученикът ще се опита да вникне в съзнанието на Христа. Друг пример. Когато Христос с учениците Си тръгнали веднъж за Ерусалим, в едно село не ги приели.
към текста >>
3.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
В Него бе животът и животът бе
виделина
на человеците.
Древните Посветени говореха за Духа на Слънцето, който слиза към Земята да спаси човечеството от греха и да го избави от робството на тъмните сили. Значи древният езотеризъм говореше за това, което имаше да стане. И това, което те казваха, стана - Христос, Слънчевият Дух, космичното Слово дойде на Земята. И едно от езотеричните християнски Писания Евангелието на Йоана - започва така: „В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. Всичко чрез Него стана и което е станало нищо без него не стана.
В Него бе животът и животът бе
виделина
на человеците.
И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе. И Словото стана плът и всели се между нас." В тези няколко изречения е изразено по най-гениален начин християнският езотеризъм. И древното езотерично учение учеше, че в началото на проявения свят е Словото, което е проявеният Бог. Новото в християнския езо- теризъм е, че Словото стана плът и се всели между нас.
към текста >>
И
виделината
свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.
Значи древният езотеризъм говореше за това, което имаше да стане. И това, което те казваха, стана - Христос, Слънчевият Дух, космичното Слово дойде на Земята. И едно от езотеричните християнски Писания Евангелието на Йоана - започва така: „В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. Всичко чрез Него стана и което е станало нищо без него не стана. В Него бе животът и животът бе виделина на человеците.
И
виделината
свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.
И Словото стана плът и всели се между нас." В тези няколко изречения е изразено по най-гениален начин християнският езотеризъм. И древното езотерично учение учеше, че в началото на проявения свят е Словото, което е проявеният Бог. Новото в християнския езо- теризъм е, че Словото стана плът и се всели между нас. И видяхме Славата Му като Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина.
към текста >>
Словото, което стана плът, подразбира
Божествената
Любов, която започва да се проявява в човека и му посочва пътя към неговия Баща, към Бога.
И видяхме Славата Му като Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина. Древните Посветени говореха за Словото, за Слънчевия Дух, но още нямаха връзка с него, докато християнският Посветен казва: „И Словото стана плът и всели се между нас и видехме Славата Му като на Единороден от Отца." Така че в християнското езотерично учение има нещо, за което само се споменава в древния езотеризъм, без да го познават какво е. А християнският езотеризъм говори и ни свърза с това, за което древните само загатваха като нещо, което предстои да се изяви. Централен мотив в християнския езотеризъм е Христос - Слънчевият Дух, Духът Божи, Проявеният Бог, космичното Слово, което стана плът и се всели между нас, и видяхме Неговата Слава. Това са все слова, пълни с дълбоко съдържание.
Словото, което стана плът, подразбира
Божествената
Любов, която започва да се проявява в човека и му посочва пътя към неговия Баща, към Бога.
Словото, което е изявената Божия Любов, проектира тази Любов към човешките души като една нежна, мека топлина, която има за задача да събуди Любовта, Божественото Начало, вложено в човешките души и да обърне движението на човешките души към центъра на Битието, към Бога. Това значат думите: „И Словото стана плът и всели се между нас." Защото тази Любов работи вече в душите на хората и създава нови отношения, както между самите човешки души, така и към космоса, към Бога, към възвишените същества. „И видяхме Славата Му като на Единороден от Отца" - подразбира Божествената Мъдрост, изявена чрез Христа. За да се види нещо, трябва да има Светлина.
към текста >>
„И видяхме Славата Му като на Единороден от Отца" - подразбира
Божествената
Мъдрост, изявена чрез Христа.
Това са все слова, пълни с дълбоко съдържание. Словото, което стана плът, подразбира Божествената Любов, която започва да се проявява в човека и му посочва пътя към неговия Баща, към Бога. Словото, което е изявената Божия Любов, проектира тази Любов към човешките души като една нежна, мека топлина, която има за задача да събуди Любовта, Божественото Начало, вложено в човешките души и да обърне движението на човешките души към центъра на Битието, към Бога. Това значат думите: „И Словото стана плът и всели се между нас." Защото тази Любов работи вече в душите на хората и създава нови отношения, както между самите човешки души, така и към космоса, към Бога, към възвишените същества.
„И видяхме Славата Му като на Единороден от Отца" - подразбира
Божествената
Мъдрост, изявена чрез Христа.
За да се види нещо, трябва да има Светлина. Значи, Любовта на Словото отвори духовните очи на хората и те видяха Неговата Слава, Божествената Мъдрост, която е Светлината на Божествената Любов и която разкрива Славата на Любовта. „И Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе." Така че въплотеното Слово е централен мотив на християнския езотеризъм, Словото, което стана плът, т.е. Словото, което доби конкретен израз, стана видимо, осветено за човешките души, проявено като Любов, която работи в душите и сърцата, е централен мотив на християнския езотеризъм.
към текста >>
Значи, Любовта на Словото отвори духовните очи на хората и те видяха Неговата Слава,
Божествената
Мъдрост, която е Светлината на
Божествената
Любов и която разкрива Славата на Любовта.
Словото, което е изявената Божия Любов, проектира тази Любов към човешките души като една нежна, мека топлина, която има за задача да събуди Любовта, Божественото Начало, вложено в човешките души и да обърне движението на човешките души към центъра на Битието, към Бога. Това значат думите: „И Словото стана плът и всели се между нас." Защото тази Любов работи вече в душите на хората и създава нови отношения, както между самите човешки души, така и към космоса, към Бога, към възвишените същества. „И видяхме Славата Му като на Единороден от Отца" - подразбира Божествената Мъдрост, изявена чрез Христа. За да се види нещо, трябва да има Светлина.
Значи, Любовта на Словото отвори духовните очи на хората и те видяха Неговата Слава,
Божествената
Мъдрост, която е Светлината на
Божествената
Любов и която разкрива Славата на Любовта.
„И Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе." Така че въплотеното Слово е централен мотив на християнския езотеризъм, Словото, което стана плът, т.е. Словото, което доби конкретен израз, стана видимо, осветено за човешките души, проявено като Любов, която работи в душите и сърцата, е централен мотив на християнския езотеризъм. Това Слово, със Светлината, топлината и силата, която носи в себе си, събужда Божественото в човешките души и само се въплотява в тях. Така то прави човешките души безсмъртни.
към текста >>
И Учителят казва: Принципите на
Божествената
наука бяха изнесени в Египет.
Понеже Словото е проявено в цялата природа, която е един жив организъм, тя има своя физиономия, по която Посветените могат да четат живота и съдбата на света, както обикновеният физиономист може да прочете по промените и състоянието на лицето живота и съдбата на човека. Това е основата на западната окултна наука. Тя се роди в онзи момент, когато човек обърна погледа си към външната природа и видя в нея отпечатано, проявено, въплотено космичното Слово. Това стана в епохата на древния Египет, във времето на Хермес. Затова западната окултна школа води началото си от Египет.
И Учителят казва: Принципите на
Божествената
наука бяха изнесени в Египет.
Кои са тези принципи на Божествената наука? Това са така наречените седем херметични принципа, които са пътищата за проявлението на Словото. Учителят ги нарича принципи на природата. Той казва, че тези принципи стоят в основата на всички процеси и явления - от създаването на целия космос, до създаването на най- малката форма на Земята. Много пъти съм споменавал за тях и пак ще кажа няколко думи, защото те са същината на западната окултна наука.
към текста >>
Кои са тези принципи на
Божествената
наука?
Това е основата на западната окултна наука. Тя се роди в онзи момент, когато човек обърна погледа си към външната природа и видя в нея отпечатано, проявено, въплотено космичното Слово. Това стана в епохата на древния Египет, във времето на Хермес. Затова западната окултна школа води началото си от Египет. И Учителят казва: Принципите на Божествената наука бяха изнесени в Египет.
Кои са тези принципи на
Божествената
наука?
Това са така наречените седем херметични принципа, които са пътищата за проявлението на Словото. Учителят ги нарича принципи на природата. Той казва, че тези принципи стоят в основата на всички процеси и явления - от създаването на целия космос, до създаването на най- малката форма на Земята. Много пъти съм споменавал за тях и пак ще кажа няколко думи, защото те са същината на западната окултна наука. Те са основата, върху която се гради всичко.
към текста >>
В него бе животът и животът бе
виделина
на человеците.
А това е същината и на християнския езотеризъм. Всички знаем как започва евангелието на Йоан, един от най- дълбоките езотерични християнски документи. То започва: „В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. То в началото бе у Бога. Всичко чрез него стана и което е станало, нищо без него не стана.
В него бе животът и животът бе
виделина
на человеците.
И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе. И Словото стана плът и всели се между нас. И видехме Славата Му като на Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина." Понеже учението за Словото е същина на западната езотерична традиция, която води началото си от Хермес, от Египет, и понеже това учение е същина и на християнския езотеризъм, затова казвам, че християнският езотеризъм стои в основата на западните езотерични традиции. Това показва, че египетските Посветени, начело с Хермес, са били във връзка с Христа, преди да слезе на Земята и са знаели за Неговото слизане на Земята.
към текста >>
И
виделината
свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.
Всички знаем как започва евангелието на Йоан, един от най- дълбоките езотерични християнски документи. То започва: „В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. То в началото бе у Бога. Всичко чрез него стана и което е станало, нищо без него не стана. В него бе животът и животът бе виделина на человеците.
И
виделината
свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.
И Словото стана плът и всели се между нас. И видехме Славата Му като на Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина." Понеже учението за Словото е същина на западната езотерична традиция, която води началото си от Хермес, от Египет, и понеже това учение е същина и на християнския езотеризъм, затова казвам, че християнският езотеризъм стои в основата на западните езотерични традиции. Това показва, че египетските Посветени, начело с Хермес, са били във връзка с Христа, преди да слезе на Земята и са знаели за Неговото слизане на Земята. Това се вижда ясно от видението на Хермес, където той има среща с Озирис, който е именно Словото, което впоследствие се изявява на Земята като Христос.
към текста >>
В първия клон, в Египет, са изнесени принципите на
Божествената
наука и той е имал за задача да подготви условията за християнството, да подготви съзнанието на човечеството за християнството.
От България под формата на розенкройцерство преминава в Западна Европа. Учениците на Бялото Братство в днешната епоха представляват сбор от учениците на трите клона. Сега в България работят от трите клона. Тези три клона идват от едно по-високо място, от невидимия свят. Тези, които ръководят и трите клона, са Посветени.
В първия клон, в Египет, са изнесени принципите на
Божествената
наука и той е имал за задача да подготви условията за християнството, да подготви съзнанието на човечеството за християнството.
Вторият клон има за задача да внесе християнството и света и да го разпространи. Третият клон има за задача да реализира Божественото учение, християнството и да даде методи за приложение ма учението в живота. Розенкройцерите са разклонение нa третия богомилски клон. И те имат за цел подготвянето на Новата култура чрез приложение на християнството в живота. Първоначалното име на богомилството е било друго.
към текста >>
когато е бил в умствения свят, Господ го е учил и му е предал Великото знание, предал му е Божественото знание,
Божествената
наука, предал му е окултната Мъдрост.
Поп Богомил е бил проповедник и разпространител на учението. Чешките братя в Чехия, квакерите в Англия, илюминатите в Германия, катарите и албигойците във Франция и ред други ордени и течения са произлезли все от богомилството. Така че християнският езотеризъм води началото си от онзи жив и разумен вътрешен център, който е съвкупност от разумни възвишени същества, които ръководят човешкото развитие под ръководството на Христа. Този център е ръководил човечеството още от неговото излизане от Бога и го е водил през целия път на неговото слизане от висшите светове до гъстата материя на физическия свят. Учителят казва, че когато човек бил в рая, т.е.
когато е бил в умствения свят, Господ го е учил и му е предал Великото знание, предал му е Божественото знание,
Божествената
наука, предал му е окултната Мъдрост.
Но след грехопадането човек постепенно загубил тази Мъдрост и тя потънала дълбоко в неговото подсъзнание. А този Господ, който учеше човека в рая, това беше Христос, който стои в основата на онзи езотеричен център, който ръководи човечеството в целия път на неговото развитие. Затова Учителят казва още: „Учението, което ви предавам, не е ново, защото човек го е учил още в рая." Човешкото развитие се извършва чрез ред последователни импулси, които идват от Духа, който ръководи целия световен процес на развитие и чрез тези импулси се слагат в действие известни сили и енергии, които от своя страна са носители на определено знание. Тези импулси идват от Космичното Слово, което преди две хиляди години, в четвъртата следатлантска културна епоха, гръко-латинската, се всели в човешка форма и даде мощен импулс на човешкото развитие, даде импулс на възхода, като внесе нови сили и енергии в земното развитие, и същевременно донесе на земята онова знание, което беше предал на хората още в рая, което те забравиха след грехопадането.
към текста >>
Вторият импулс за оформяне на „Аза" идва от
Божествената
природа на човека, от Духа, който е скрит в неговите дълбочини и отвън, от дейността на Христа, на космичното Слово, Което стана плът.
В астралното тяло на човека се внасят енергиите на тези същества, които стимулират човека към отделност и това повлича човека към гъстата материя, където той става отделно същество, но не и свободен, към което се стреми. Той е свободен само в този смисъл, че може да прави избор между доброто и злото, и е свободен да върви в която посока пожелае. Това е онзи момент от развитието, който е описан в Библията като ядене на забранения плод. И им се отворили очите и започнали да познават доброто и злото. Отварянето на очите в случая подразбира пробуждане на личното съзнание, раждането на „Аза".
Вторият импулс за оформяне на „Аза" идва от
Божествената
природа на човека, от Духа, който е скрит в неговите дълбочини и отвън, от дейността на Христа, на космичното Слово, Което стана плът.
Стремежът на Христа, казва Учителят, е да проникне в дълбините на всяка душа, за да я направи безсмъртна. От това влияние на Христа се раждат всички благородни импулси на „Аза", които го издигат към висините на Духа и правят душата безсмъртна. Ако не беше импулсът на Христа, „Азът" би се развил само под влияние на първия импулс и би завел човека неминуемо в бездната. Такова е било състоянието на човешкото развитие по време на слизането на Христа на Земята. Учителят казва: В човешката душа при днешното й развитие има два стремежа.
към текста >>
Та, когато човек почувствува Духа в себе си, той може да придобие безсмъртието, да стане съзнателен изпълнител на
Божествената
Воля, което е върховната цел на развитието.
Всеки един ще стане клон на Великото Дърво на живота и така ще разреши задачите на живота си. Иначе не може да ги разреши. Защото и Земята е приела всичкия живот от Слънцето. Всичкото богатство, което Земята притежава, е дошло от Слънцето, от невидимия свят. Всички наши мисли и чувства са дошли от невидимия свят, от възвишените същества на Космоса, които живеят в клоните, в цветовете и плодовете на Великото Дърво на живота.
Та, когато човек почувствува Духа в себе си, той може да придобие безсмъртието, да стане съзнателен изпълнител на
Божествената
Воля, което е върховната цел на развитието.
към текста >>
4.
ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Такива методи представят между другото и деветте блаженства, за които Учителят казва: „Ако бихте разбрали петата глава от Матея за блаженствата, щяхте да бъдете в състояние да възприемете
Божествената
Светлина, която иде от невидимия свят.
То е христовото учение. То е за онези, които имат дълбоко разбиране за живота. То е за всички хора, за цялото човечество, за всички положения, за всички времена и епохи. Който се домогне до вътрешния смисъл на това учение, той ще намери в него сила да продължи своя живот и да разреши задачите си правилно. Затова в Евангелието са дадени ред методи, които човек може да използува."
Такива методи представят между другото и деветте блаженства, за които Учителят казва: „Ако бихте разбрали петата глава от Матея за блаженствата, щяхте да бъдете в състояние да възприемете
Божествената
Светлина, която иде от невидимия свят.
Деветте блаженства са начини, методи, по които може да възприемем Божествената мисъл, която ще повдигне човешкия ум, сърце и душа." Нищите духом превръщат всички материални неща в духовни блага. Кротките ще наследят Земята. За да бъде човек наследник на Земята, трябва да бъде кротък. Кротък човек е този, който не влиза в стълкновение със своите ближни и със своите приятели и с всички има добра обхода, а не само да не прави зло.
към текста >>
Деветте блаженства са начини, методи, по които може да възприемем
Божествената
мисъл, която ще повдигне човешкия ум, сърце и душа."
То е за онези, които имат дълбоко разбиране за живота. То е за всички хора, за цялото човечество, за всички положения, за всички времена и епохи. Който се домогне до вътрешния смисъл на това учение, той ще намери в него сила да продължи своя живот и да разреши задачите си правилно. Затова в Евангелието са дадени ред методи, които човек може да използува." Такива методи представят между другото и деветте блаженства, за които Учителят казва: „Ако бихте разбрали петата глава от Матея за блаженствата, щяхте да бъдете в състояние да възприемете Божествената Светлина, която иде от невидимия свят.
Деветте блаженства са начини, методи, по които може да възприемем
Божествената
мисъл, която ще повдигне човешкия ум, сърце и душа."
Нищите духом превръщат всички материални неща в духовни блага. Кротките ще наследят Земята. За да бъде човек наследник на Земята, трябва да бъде кротък. Кротък човек е този, който не влиза в стълкновение със своите ближни и със своите приятели и с всички има добра обхода, а не само да не прави зло. Не е въпрос човек само да не прави зло, но е въпрос да прави добро.
към текста >>
Всички Посветени ученици на
Божествената
школа четат от това Велико Евангелие, което Христос е проповядвал.
Защото тези Писания са свързани с Духа, който ги е продиктувал и неговите сили действуват чрез тях. Те са свързани със силите на космоса, които са също сили на Духа. Защото и всяка дума, изказана от Духа, която действува в космоса и когато ние я прочетем в Свещените Писания, това ни свързва с тези космични сили, които почват да работят в нас. Има доказателства за това, което Христос е говорил. Има една архива, в която се пази Свещената Книга с думите и притчите на Христа, написани със златни букви.
Всички Посветени ученици на
Божествената
школа четат от това Велико Евангелие, което Христос е проповядвал.
Всички беседи на Христа са напечатани в тази Велика Книга дума по дума и могат да се възпроизведат, както днес се възпроизвежда всяка дума, произнесена пред микрофона. Колко думи и колко притчи са напечатани върху листата на тази Свещена Книга! Съвременните хора не подозират нищо за съществуването на тази Свещена Книга. В тази Свещена Книга се крие истинското знание. В нея има думи, при произнасянето на които се откриват нови светове.
към текста >>
Той има предвид Великата
Божествена
Истина, която поставя всички неща в ред и порядък.
Понеже Исус е централното лице в Новия завет, затова ще предам няколко мисли на Учителя, в които той определя значението на думата Исус. Той казва: Думата Исус е символична и съдържа в себе си великите основни принципи ьа битието и живота. Единият принцип означава силата, която твори и преобразява живота и му дава нова насока. Исус е човекът, който не се занимава с обикновени работи.
Той има предвид Великата
Божествена
Истина, която поставя всички неща в ред и порядък.
Вторият принцип, който се съдържа в думата Исус е живата енергия, която туря всичко в изправност. Тя не набожда нещата на игла както правят онези, които изучават буболечките и пеперудите. Тя не умъртвява, но дава живот на всички същества. Тя е силата, която организира и възраства нещата или както я наричаме още закон на Любовта. Третият принцип е законът на равновесието, който урежда всички спорове и недоразумения в живота между хората.
към текста >>
И рече Бог: Да бъде
виделина
.
Учителят казва, че за да се разбере тази глава, трябва да се напише цяло съчинение. И той отнася това създаване към живота на ученика, когато ученикът започва да създава и организира своя свят. В Битието е казано: „В началото създаде Бог небето и земята. Земята беше неустроена и пуста. И тъмнина бе върху бездната и Дух Божий се носеше върху водата.
И рече Бог: Да бъде
виделина
.
И стана виделина. И виде Бог, че виделината беше добро, и нарече Бог виделината Ден и тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, Ден първи." Учителят казва: „Когато се пробуди съзнанието на ученика, той трябва да работи, както е описано това в първа глава на Битието. Там се казва: В началото създаде Бог Небето и Земята.
към текста >>
И стана
виделина
.
И той отнася това създаване към живота на ученика, когато ученикът започва да създава и организира своя свят. В Битието е казано: „В началото създаде Бог небето и земята. Земята беше неустроена и пуста. И тъмнина бе върху бездната и Дух Божий се носеше върху водата. И рече Бог: Да бъде виделина.
И стана
виделина
.
И виде Бог, че виделината беше добро, и нарече Бог виделината Ден и тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, Ден първи." Учителят казва: „Когато се пробуди съзнанието на ученика, той трябва да работи, както е описано това в първа глава на Битието. Там се казва: В началото създаде Бог Небето и Земята. А Земята беше неустроена и пуста, и тъмнината беше върху бездната и Дух Божий се носеше върху водата.
към текста >>
И виде Бог, че
виделината
беше добро, и нарече Бог
виделината
Ден и тъмнината нарече Нощ.
В Битието е казано: „В началото създаде Бог небето и земята. Земята беше неустроена и пуста. И тъмнина бе върху бездната и Дух Божий се носеше върху водата. И рече Бог: Да бъде виделина. И стана виделина.
И виде Бог, че
виделината
беше добро, и нарече Бог
виделината
Ден и тъмнината нарече Нощ.
И стана вечер, и стана утро, Ден първи." Учителят казва: „Когато се пробуди съзнанието на ученика, той трябва да работи, както е описано това в първа глава на Битието. Там се казва: В началото създаде Бог Небето и Земята. А Земята беше неустроена и пуста, и тъмнината беше върху бездната и Дух Божий се носеше върху водата. И рече Бог: Да бъде виделина и стана виделина.
към текста >>
И рече Бог: Да бъде
виделина
и стана
виделина
.
И виде Бог, че виделината беше добро, и нарече Бог виделината Ден и тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, Ден първи." Учителят казва: „Когато се пробуди съзнанието на ученика, той трябва да работи, както е описано това в първа глава на Битието. Там се казва: В началото създаде Бог Небето и Земята. А Земята беше неустроена и пуста, и тъмнината беше върху бездната и Дух Божий се носеше върху водата.
И рече Бог: Да бъде
виделина
и стана
виделина
.
И нарече Бог виделината Ден, а тъмнината Нощ. И стана вечер, стана утро, Ден първи. Това е работата на ученика за първия ден, когато той влиза в новия живот, когато се пробуди неговото съзнание. В Писанието се казва още: Нищо няма да остане от старото небе и старата земя. Това значи, че в света на ученика, от неговия ум, от неговото съзнание ще изчезне всичко и той ще остане като пустиня.
към текста >>
И нарече Бог
виделината
Ден, а тъмнината Нощ.
И стана вечер, и стана утро, Ден първи." Учителят казва: „Когато се пробуди съзнанието на ученика, той трябва да работи, както е описано това в първа глава на Битието. Там се казва: В началото създаде Бог Небето и Земята. А Земята беше неустроена и пуста, и тъмнината беше върху бездната и Дух Божий се носеше върху водата. И рече Бог: Да бъде виделина и стана виделина.
И нарече Бог
виделината
Ден, а тъмнината Нощ.
И стана вечер, стана утро, Ден първи. Това е работата на ученика за първия ден, когато той влиза в новия живот, когато се пробуди неговото съзнание. В Писанието се казва още: Нищо няма да остане от старото небе и старата земя. Това значи, че в света на ученика, от неговия ум, от неговото съзнание ще изчезне всичко и той ще остане като пустиня. От него няма да остане нито слънце, нито месечина, нито звезди и той ще увисне сам във въздуха.
към текста >>
И рече Бог да бъде
виделина
.
Ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка микроскопическа Светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания. Отдалеч някъде той ще чуе гласа на Господа, гласа на своя Учител: Нали искаш да Ме познаеш, нали искаш да Ме опиташ, приготви се за работа. Настана първият ден на твоя живот. Досега твоята земя бе неустроена и пуста и тъмнина бе върху бездната. Бог, Който прониква навсякъде и във всичко, Той е Незнайният Бог, Той е Страшният Бог, Който твори формите, Който се носи над бездната, над неустроената земя, която сега се строи.
И рече Бог да бъде
виделина
.
И стана виделина. Ученикът ще каже: тази виделина, която виждам там далече, да блесне в мене. И ако той е от избраните ученици, като рече: Да бъде виделина, ще стане виделина. И видя Бог, че виделината беше добро и разлъчи виделината от тъмнината. И нарече Бог виделината Ден, а тъмнината нарече Нощ.
към текста >>
И стана
виделина
.
Отдалеч някъде той ще чуе гласа на Господа, гласа на своя Учител: Нали искаш да Ме познаеш, нали искаш да Ме опиташ, приготви се за работа. Настана първият ден на твоя живот. Досега твоята земя бе неустроена и пуста и тъмнина бе върху бездната. Бог, Който прониква навсякъде и във всичко, Той е Незнайният Бог, Той е Страшният Бог, Който твори формите, Който се носи над бездната, над неустроената земя, която сега се строи. И рече Бог да бъде виделина.
И стана
виделина
.
Ученикът ще каже: тази виделина, която виждам там далече, да блесне в мене. И ако той е от избраните ученици, като рече: Да бъде виделина, ще стане виделина. И видя Бог, че виделината беше добро и разлъчи виделината от тъмнината. И нарече Бог виделината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, стана утро, ден първи.
към текста >>
Ученикът ще каже: тази
виделина
, която виждам там далече, да блесне в мене.
Настана първият ден на твоя живот. Досега твоята земя бе неустроена и пуста и тъмнина бе върху бездната. Бог, Който прониква навсякъде и във всичко, Той е Незнайният Бог, Той е Страшният Бог, Който твори формите, Който се носи над бездната, над неустроената земя, която сега се строи. И рече Бог да бъде виделина. И стана виделина.
Ученикът ще каже: тази
виделина
, която виждам там далече, да блесне в мене.
И ако той е от избраните ученици, като рече: Да бъде виделина, ще стане виделина. И видя Бог, че виделината беше добро и разлъчи виделината от тъмнината. И нарече Бог виделината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, стана утро, ден първи. Денят започва с доброто, а нощта - със злото.
към текста >>
И ако той е от избраните ученици, като рече: Да бъде
виделина
, ще стане
виделина
.
Досега твоята земя бе неустроена и пуста и тъмнина бе върху бездната. Бог, Който прониква навсякъде и във всичко, Той е Незнайният Бог, Той е Страшният Бог, Който твори формите, Който се носи над бездната, над неустроената земя, която сега се строи. И рече Бог да бъде виделина. И стана виделина. Ученикът ще каже: тази виделина, която виждам там далече, да блесне в мене.
И ако той е от избраните ученици, като рече: Да бъде
виделина
, ще стане
виделина
.
И видя Бог, че виделината беше добро и разлъчи виделината от тъмнината. И нарече Бог виделината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, стана утро, ден първи. Денят започва с доброто, а нощта - със злото. Този смесен живот на Светлината и тъмнината, на доброто и злото ще се разлъчи.
към текста >>
И видя Бог, че
виделината
беше добро и разлъчи
виделината
от тъмнината.
Бог, Който прониква навсякъде и във всичко, Той е Незнайният Бог, Той е Страшният Бог, Който твори формите, Който се носи над бездната, над неустроената земя, която сега се строи. И рече Бог да бъде виделина. И стана виделина. Ученикът ще каже: тази виделина, която виждам там далече, да блесне в мене. И ако той е от избраните ученици, като рече: Да бъде виделина, ще стане виделина.
И видя Бог, че
виделината
беше добро и разлъчи
виделината
от тъмнината.
И нарече Бог виделината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, стана утро, ден първи. Денят започва с доброто, а нощта - със злото. Този смесен живот на Светлината и тъмнината, на доброто и злото ще се разлъчи. От една страна ще се яви Светлината, която носи доброто, а от друга страна ще се яви тъмнината, която носи злото в себе си.
към текста >>
И нарече Бог
виделината
Ден, а тъмнината нарече Нощ.
И рече Бог да бъде виделина. И стана виделина. Ученикът ще каже: тази виделина, която виждам там далече, да блесне в мене. И ако той е от избраните ученици, като рече: Да бъде виделина, ще стане виделина. И видя Бог, че виделината беше добро и разлъчи виделината от тъмнината.
И нарече Бог
виделината
Ден, а тъмнината нарече Нощ.
И стана вечер, стана утро, ден първи. Денят започва с доброто, а нощта - със злото. Този смесен живот на Светлината и тъмнината, на доброто и злото ще се разлъчи. От една страна ще се яви Светлината, която носи доброто, а от друга страна ще се яви тъмнината, която носи злото в себе си. Така и ученикът ще създаде първия ден в себе си.
към текста >>
Под
виделина
разбираме великия стремеж на ученика да учи.
И стана вечер, стана утро, ден първи. Денят започва с доброто, а нощта - със злото. Този смесен живот на Светлината и тъмнината, на доброто и злото ще се разлъчи. От една страна ще се яви Светлината, която носи доброто, а от друга страна ще се яви тъмнината, която носи злото в себе си. Така и ученикът ще създаде първия ден в себе си.
Под
виделина
разбираме великия стремеж на ученика да учи.
Той трябва да разбира законите, та като каже: Да бъде виделина, да стане виделина. Това е първият ден на ученика. Като разпростре виделината в живота, тя ще произведе и топлината и ще стане ден първи в живота на ученика. Виделината и Светлината носят в себе си и топлината. „И разлъчи Бог вода от вода" подразбира, че Бог отдели Божествения живот от земния живот.
към текста >>
Той трябва да разбира законите, та като каже: Да бъде
виделина
, да стане
виделина
.
Денят започва с доброто, а нощта - със злото. Този смесен живот на Светлината и тъмнината, на доброто и злото ще се разлъчи. От една страна ще се яви Светлината, която носи доброто, а от друга страна ще се яви тъмнината, която носи злото в себе си. Така и ученикът ще създаде първия ден в себе си. Под виделина разбираме великия стремеж на ученика да учи.
Той трябва да разбира законите, та като каже: Да бъде
виделина
, да стане
виделина
.
Това е първият ден на ученика. Като разпростре виделината в живота, тя ще произведе и топлината и ще стане ден първи в живота на ученика. Виделината и Светлината носят в себе си и топлината. „И разлъчи Бог вода от вода" подразбира, че Бог отдели Божествения живот от земния живот. Твърдта пък е границата между Божествения и човешкия живот.
към текста >>
Като разпростре
виделината
в живота, тя ще произведе и топлината и ще стане ден първи в живота на ученика.
От една страна ще се яви Светлината, която носи доброто, а от друга страна ще се яви тъмнината, която носи злото в себе си. Така и ученикът ще създаде първия ден в себе си. Под виделина разбираме великия стремеж на ученика да учи. Той трябва да разбира законите, та като каже: Да бъде виделина, да стане виделина. Това е първият ден на ученика.
Като разпростре
виделината
в живота, тя ще произведе и топлината и ще стане ден първи в живота на ученика.
Виделината и Светлината носят в себе си и топлината. „И разлъчи Бог вода от вода" подразбира, че Бог отдели Божествения живот от земния живот. Твърдта пък е границата между Божествения и човешкия живот. Ученикът ще създаде тази граница в себе си и ще нарече това, което е над твърдта небе, а това, което е под твърдта земя. И в скръбен час той ще пие от водата, която е горе.
към текста >>
Виделината
и Светлината носят в себе си и топлината.
Така и ученикът ще създаде първия ден в себе си. Под виделина разбираме великия стремеж на ученика да учи. Той трябва да разбира законите, та като каже: Да бъде виделина, да стане виделина. Това е първият ден на ученика. Като разпростре виделината в живота, тя ще произведе и топлината и ще стане ден първи в живота на ученика.
Виделината
и Светлината носят в себе си и топлината.
„И разлъчи Бог вода от вода" подразбира, че Бог отдели Божествения живот от земния живот. Твърдта пък е границата между Божествения и човешкия живот. Ученикът ще създаде тази граница в себе си и ще нарече това, което е над твърдта небе, а това, което е под твърдта земя. И в скръбен час той ще пие от водата, която е горе. След като ученикът определи своя живот, ще го събере и ще създаде в себе си морето, за да се яви сушата, върху която трябва да работи.
към текста >>
5.
Преводът на Фабр д'Оливие
- Влад Пашов (1902- 1974)
З.И рече Елохим: Да бъде
виделина
, и стана
виделина
(аор).
Така първата глава носи заглавието „Принципи", което показва, че в тази глава, която описва творението, е показано как то е замислено в Божествения ум, как е проектирано в Божествения свят. Тя носи и подзаглавието „Потенциалното състояние на могъществата". Ще предам цялата първа глава поради нейната важност и по няколко стиха от другите глави, за да се види какъв е характерът на неговия превод. 1.В началото Елохим, Съществото на съществата, е сътворил в Принцип това, което съставя съществуването на Небето (шамаим) и на Земята (аретц). 2.Но Земята е била само потенциалното пространство в метафизическо-абстрактно пространство (на еврейски - тоху-во-боху), сила стягаща и свиваща, обхващаща бездната (тхом), безконечният източник на потенциалното съществувание; и Духът Божий (Руах Елохим) дихание разширяващо и оживотворяващо (приготовляващо пространството за Светлината) е проявил силата на своите пораждащи действия, като прониква водата (маим), състояние на универсалната пасивност на нещата.
З.И рече Елохим: Да бъде
виделина
, и стана
виделина
(аор).
4.И като разглеждаше тази светлинна есенция като добра, Той определи да съществува закон, разделящ движенията между ви- делината и тъмнината. От този стих се вижда, че виделината и тъмнината са съществували преди Слънцето и следователно, те са състояния на Битието, те са два вида различни есенции, които съществуват в духовния свят. Дотук, както и в цялата първа глава събитията се развиват в Божествения свят, а не във физическия. 5.И нарече Елохим тази виделина. тази разумна, оживяваща елементална есенция Ден (йом), състояние на всемирните феноменистически проявления на нещата; тъмнината пък, Сетивното и материално съществувание, наречено Нощ (лейлах), т.е.
към текста >>
От този стих се вижда, че
виделината
и тъмнината са съществували преди Слънцето и следователно, те са състояния на Битието, те са два вида различни есенции, които съществуват в духовния свят.
Ще предам цялата първа глава поради нейната важност и по няколко стиха от другите глави, за да се види какъв е характерът на неговия превод. 1.В началото Елохим, Съществото на съществата, е сътворил в Принцип това, което съставя съществуването на Небето (шамаим) и на Земята (аретц). 2.Но Земята е била само потенциалното пространство в метафизическо-абстрактно пространство (на еврейски - тоху-во-боху), сила стягаща и свиваща, обхващаща бездната (тхом), безконечният източник на потенциалното съществувание; и Духът Божий (Руах Елохим) дихание разширяващо и оживотворяващо (приготовляващо пространството за Светлината) е проявил силата на своите пораждащи действия, като прониква водата (маим), състояние на универсалната пасивност на нещата. З.И рече Елохим: Да бъде виделина, и стана виделина (аор). 4.И като разглеждаше тази светлинна есенция като добра, Той определи да съществува закон, разделящ движенията между ви- делината и тъмнината.
От този стих се вижда, че
виделината
и тъмнината са съществували преди Слънцето и следователно, те са състояния на Битието, те са два вида различни есенции, които съществуват в духовния свят.
Дотук, както и в цялата първа глава събитията се развиват в Божествения свят, а не във физическия. 5.И нарече Елохим тази виделина. тази разумна, оживяваща елементална есенция Ден (йом), състояние на всемирните феноменистически проявления на нещата; тъмнината пък, Сетивното и материално съществувание, наречено Нощ (лейлах), т.е. състояние колебаещо се, проявеното състояние на нещата. Такова е било захождането (края, вечерта), такова е било изгряването (начало, утро), цел и средство, край на едното състояние и начало на другото феноменистическо състояние на нещата.
към текста >>
5.И нарече Елохим тази
виделина
.
2.Но Земята е била само потенциалното пространство в метафизическо-абстрактно пространство (на еврейски - тоху-во-боху), сила стягаща и свиваща, обхващаща бездната (тхом), безконечният източник на потенциалното съществувание; и Духът Божий (Руах Елохим) дихание разширяващо и оживотворяващо (приготовляващо пространството за Светлината) е проявил силата на своите пораждащи действия, като прониква водата (маим), състояние на универсалната пасивност на нещата. З.И рече Елохим: Да бъде виделина, и стана виделина (аор). 4.И като разглеждаше тази светлинна есенция като добра, Той определи да съществува закон, разделящ движенията между ви- делината и тъмнината. От този стих се вижда, че виделината и тъмнината са съществували преди Слънцето и следователно, те са състояния на Битието, те са два вида различни есенции, които съществуват в духовния свят. Дотук, както и в цялата първа глава събитията се развиват в Божествения свят, а не във физическия.
5.И нарече Елохим тази
виделина
.
тази разумна, оживяваща елементална есенция Ден (йом), състояние на всемирните феноменистически проявления на нещата; тъмнината пък, Сетивното и материално съществувание, наречено Нощ (лейлах), т.е. състояние колебаещо се, проявеното състояние на нещата. Такова е било захождането (края, вечерта), такова е било изгряването (начало, утро), цел и средство, край на едното състояние и начало на другото феноменистическо състояние на нещата. 6.И рече Той, Елохим, да бъде в центъра на водите ефирната сила на разредяването и да действува разширяващото движение, като произвежда разделение на противоположните им свойства. 7.И То, Съществото на съществата, сътвори тази ефирна сила на разширение.
към текста >>
И да бъдат тези центрове на
виделината
като чувствителни фокуси, имащи за цел да възбуждат и излъчват интелектуална
виделина
на Земята.
И Той. Съществото на съществата, като разглеждаше създаденото видя. че всичко е добро. 13.И такова беше захождането и такова беше изгряването, цел и средство, край и начало, трето феноменистическо, проявено състояние. 14.3а да изрази след това своята воля, Елохим рече: Да бъде в етерната разреденост на небесата, центровете на виде- лината и те да управляват движението на разделението на деня и нощта, и да служат за знамения на бъдещето и за деление на времената, и за феноменичното всемирно проявление и за метафизичното изменение на съществата. 15.
И да бъдат тези центрове на
виделината
като чувствителни фокуси, имащи за цел да възбуждат и излъчват интелектуална
виделина
на Земята.
И стана така. 16.И определи Той, Съществото на съществата, потенциалното съществувание на тази диада на светоносни огнища, като ги е предназначил щото голямото светило да представя символически Ден (всемирно феномени- ческо проявление), а малкото светило символически да представя Нощта (движение на колебаещото се състояние на нещата), и направи звездите, действуващи като сили във Вселената. И постави битие в етерното състояние на небесата, с тези сетивни фокуси, щото от тях да изтече интелектуална светлина на Земята. 18.3а да бъдат те символически представени в дните и нощите, и да извършват движението на разделенията между виделината и тъмнината. И видя Елохим, че това е добро.
към текста >>
18.3а да бъдат те символически представени в дните и нощите, и да извършват движението на разделенията между
виделината
и тъмнината.
14.3а да изрази след това своята воля, Елохим рече: Да бъде в етерната разреденост на небесата, центровете на виде- лината и те да управляват движението на разделението на деня и нощта, и да служат за знамения на бъдещето и за деление на времената, и за феноменичното всемирно проявление и за метафизичното изменение на съществата. 15. И да бъдат тези центрове на виделината като чувствителни фокуси, имащи за цел да възбуждат и излъчват интелектуална виделина на Земята. И стана така. 16.И определи Той, Съществото на съществата, потенциалното съществувание на тази диада на светоносни огнища, като ги е предназначил щото голямото светило да представя символически Ден (всемирно феномени- ческо проявление), а малкото светило символически да представя Нощта (движение на колебаещото се състояние на нещата), и направи звездите, действуващи като сили във Вселената. И постави битие в етерното състояние на небесата, с тези сетивни фокуси, щото от тях да изтече интелектуална светлина на Земята.
18.3а да бъдат те символически представени в дните и нощите, и да извършват движението на разделенията между
виделината
и тъмнината.
И видя Елохим, че това е добро. 19.И стана залез, и стана изгрев, цел и средство, край и начало, на четвъртото феноменическо проявено състояние. 20.И рече Елохим: Да произведат водите изобилен принцип на движение;червообразни живи души (нефеш) и птице- образни движения, движещи се на земята, и летящи в етерната разреденост на небесата. 21.И Той, Съществото на съществата, създаде потенциалното съществуване на неизчислимите количества телесности, легионите морски чудовища, в потенциалното съществуване на всяка жива душа, оживявана от спирално движение в етерното пространство, принципа на който върховната воля е образувала във водите, всяко по рода си. И потенциалното съществуване на всяка птица с криле силни и бързи, всяка по рода й.
към текста >>
27.И Той, Съществото на съществата, създаде потенциалното съществуване на Адам, космичният човек, като своя сянка, като своя
Божествена
сянка Той го сътвори.
И Той, Съществото на съществата, определи потенциалното съществуване на този земен животински живот по рода му; и от този род четвереноги съществувания по рода им. И всемирността на всички живи движения от адамическия елемент (адамах). И като погледна тези неща, той видя, че те са добри. Като продължава да изявява Своята Воля, Елохим рече: Да направим Адам, всемирния човек, по образ отразен в нашата сянка, според закона на уподобяващите наши действия. Щото той, колективното могъщество да прояви неограничена власт, да владее над морските риби и над небесните птици, и над четвероногите, и над всичкия животински живот, които имат движение на Земята.
27.И Той, Съществото на съществата, създаде потенциалното съществуване на Адам, космичният човек, като своя сянка, като своя
Божествена
сянка Той го сътвори.
И той стана, Адам, колективно могъщество, универсално съществуване на мъжкия и женския принцип. 28.И Той благослови колективното съществуване, като каза: Радплодявайте се, размножавайте се, населете Земята и подчинете я на себе си. Здраво дръжте властта си във вселената, владейте на рибите в морето, на птиците във въздуха и на всички неща, оживени от жизнените движения на земята. 29.И Той рече още. Съществото на съществата, ето.
към текста >>
6.
Учителят за „Битието'
- Влад Пашов (1902- 1974)
В третия стих се казва: И рече Бог „Да бъде
виделина
" и стана
виделина
.
В първия стих на Битието се казва, че Бог създал небето и земята. Този стих според Учителя показва онзи момент от световното развитие, когато светът преминава от безграничното съзнание към граничното, от непроявеното към проявеното, от Небитието към Битието. Под небе, казва Учителят, се разбира Висшият Божествен свят, а под земя се разбира проявеният свят, а не само физическата земя. Това е по-ясно показано в превода на Фабр д'Оливие, отколкото в обикновения превод. Във втория стих се казва, че земята била неустроена и пуста и Духът Божи се носил над нея.
В третия стих се казва: И рече Бог „Да бъде
виделина
" и стана
виделина
.
И видя Бог, че беше добро. Когато съществуването минава от безграничното съзнание към граничното, явява се светлината, достъпна за наблюдение от човешкото съзнание. Защото светлината на безграничното съзнание е с толкова тънки и високи вибрации, че изглежда като мрак за нашите очи, даже и ясновидски и чак когато светът лишава в проявено състояние, се явява Светлината, която ние възприемаме в проявения свят. Учителят казва: „Светлината, това е творческият акт на Великата природа.
към текста >>
И след като се явила
виделината
, за която се казва "ирече Бог да бъде светлина", се явяват всички други сили и форми, които произхождат от Светлината.
И когато ние проучаваме битието, проучаваме всъщност онзи Велик Принцип на живота, който е произвел Светлината, а Светлината сама по себе си е произвела всички живи форми в природата. Затова ние казваме, че всичко в света е Светлина. От това следва, че Светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както мислят физиците, но тя съдържа нещо повече." Тази Светлина, за която говорим тук и за която говори Мойсей, не иде от Слънцето, защото тя е едно състояние на битието, а Слънцето е само един акумулатор на тази Светлина, която прониква цялото пространство и която е същина на битието и живота. И затова Мойсей, който е бил много учен и много по-добре от съвременните учени е познавал тайните на битието, говори за Светлината преди появяването на Слънцето.
И след като се явила
виделината
, за която се казва "ирече Бог да бъде светлина", се явяват всички други сили и форми, които произхождат от Светлината.
След като се явила виделината, явява се законът за разграничаване на виделината от тъмнината. Това са две състояния на битието." Казва се по-нататък, че Бог нарекъл виделината ден, а тъмнината нощ. Под ден и нощ в окултната наука се разбират две неща: Денят, това е проявеното състояние на света, когато се явява Светлината като последствие на самоограничението на Бога, на безграничното съзнание и начало на един световен период. А под нощ се разбира, когато Бог поема в себе си цялата вселена и престава всяка активна външна дейност.
към текста >>
След като се явила
виделината
, явява се законът за разграничаване на
виделината
от тъмнината.
Затова ние казваме, че всичко в света е Светлина. От това следва, че Светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както мислят физиците, но тя съдържа нещо повече." Тази Светлина, за която говорим тук и за която говори Мойсей, не иде от Слънцето, защото тя е едно състояние на битието, а Слънцето е само един акумулатор на тази Светлина, която прониква цялото пространство и която е същина на битието и живота. И затова Мойсей, който е бил много учен и много по-добре от съвременните учени е познавал тайните на битието, говори за Светлината преди появяването на Слънцето. И след като се явила виделината, за която се казва "ирече Бог да бъде светлина", се явяват всички други сили и форми, които произхождат от Светлината.
След като се явила
виделината
, явява се законът за разграничаване на
виделината
от тъмнината.
Това са две състояния на битието." Казва се по-нататък, че Бог нарекъл виделината ден, а тъмнината нощ. Под ден и нощ в окултната наука се разбират две неща: Денят, това е проявеното състояние на света, когато се явява Светлината като последствие на самоограничението на Бога, на безграничното съзнание и начало на един световен период. А под нощ се разбира, когато Бог поема в себе си цялата вселена и престава всяка активна външна дейност. Другото разбиране е.
към текста >>
Казва се по-нататък, че Бог нарекъл
виделината
ден, а тъмнината нощ.
Тази Светлина, за която говорим тук и за която говори Мойсей, не иде от Слънцето, защото тя е едно състояние на битието, а Слънцето е само един акумулатор на тази Светлина, която прониква цялото пространство и която е същина на битието и живота. И затова Мойсей, който е бил много учен и много по-добре от съвременните учени е познавал тайните на битието, говори за Светлината преди появяването на Слънцето. И след като се явила виделината, за която се казва "ирече Бог да бъде светлина", се явяват всички други сили и форми, които произхождат от Светлината. След като се явила виделината, явява се законът за разграничаване на виделината от тъмнината. Това са две състояния на битието."
Казва се по-нататък, че Бог нарекъл
виделината
ден, а тъмнината нощ.
Под ден и нощ в окултната наука се разбират две неща: Денят, това е проявеното състояние на света, когато се явява Светлината като последствие на самоограничението на Бога, на безграничното съзнание и начало на един световен период. А под нощ се разбира, когато Бог поема в себе си цялата вселена и престава всяка активна външна дейност. Другото разбиране е. че под ден се разбира духовната страна на битието, а под нощ, под тъмнина, се разбира материалното състояние на света. Това е ясно показано в превода на Фабр д'Оливие.
към текста >>
Там се казва: „И нарече Елохим тази
виделина
, тази разумна оживяваща елементална есенция ден.
Под ден и нощ в окултната наука се разбират две неща: Денят, това е проявеното състояние на света, когато се явява Светлината като последствие на самоограничението на Бога, на безграничното съзнание и начало на един световен период. А под нощ се разбира, когато Бог поема в себе си цялата вселена и престава всяка активна външна дейност. Другото разбиране е. че под ден се разбира духовната страна на битието, а под нощ, под тъмнина, се разбира материалното състояние на света. Това е ясно показано в превода на Фабр д'Оливие.
Там се казва: „И нарече Елохим тази
виделина
, тази разумна оживяваща елементална есенция ден.
Тъмнината пък, материалното съществувание нарече нощ." Така в първия ден на творението, в първия период се разграничава битието от небитието, Светлината от тъмнината и започва постепенното организиране на проявения свят под въздействието на Божествения Дух, който организира света. И когато се казва, че Духът Божий се носил над водите, водата в случая е символ на универсалната пасивност, т.е. пространството, в което всичко още е в покой. И когато Божият Дух се носи над това пространство, той поражда движението, което изважда Първичната материя от нейното инертно състояние.
към текста >>
След това в четвъртия период се създават Слънцето, Луната и звездите, за да служат за разделяне на деня и нощта, да служат за знамение на бъдещето, за деление на времената и да излъчват интелектуална
виделина
на Земята.
В течение на третия ден, на третия период постепенно се оформява Земята и се явява сушата и моретата. Но тук трябва да напомня, че всичко това става в Божествения свят, където се създават първообразите на всичко, което съществува в проявения свят. Бог създава в ума си мисловния образ на вселената с най-малките подробности, които мисловни образи впоследствие се проявяват в съответните материални форми. В течение на третия период Земята произвеждала тревата, растителния свят. С това е показано създаването на първообразите на етерния свят, който се изявява на Земята чрез растителното царство.
След това в четвъртия период се създават Слънцето, Луната и звездите, за да служат за разделяне на деня и нощта, да служат за знамение на бъдещето, за деление на времената и да излъчват интелектуална
виделина
на Земята.
В течение на петия период водата, въздухът и сушата се изпълват с животни според вида си, т.е. според груповата си душа. В началото на шестия период се явяват четвероногите - всяко по рода си, т.е. по груповата си душа. И най-после като венец на творението се явява човекът.
към текста >>
Нефеш е сетивната душа, Руах е разумната душа, а Нешама - съзнателната душа, наричат я още
Божествена
душа, носител на Божествения Дух.
В тази втора глава Бог се явява вече под името Йехова Елохим, което има своето дълбоко значение, за което няма да се спирам. В седмия стих се казва: И образува Йехова-Елохим субстанцията на Адам от есенцията на най-тънките частици на адамическия елемент и вдъхна в него интелектуалното битие на есенцията (Нешама) от излъчващия се живот, и стана Адам жива, универсална душа. Тук трябва да кажа, че според тайното учение на Мойсей, духовната природа на човека се състои от три части, които той нарича съответно Нефеш, Руах и Нешама. Това са трите елемента на човешката душа, които в съвременната окултна наука се наричат сетивна душа, разумна душа и съзнателна душа. Сетивната душа е свързана с астралното тяло; разумната душа е свързана с менталното тяло, а съзнателната душа е свързана с причинното тяло.
Нефеш е сетивната душа, Руах е разумната душа, а Нешама - съзнателната душа, наричат я още
Божествена
душа, носител на Божествения Дух.
В осмия стих на втората глава се описва създаването на Едемския рай. В обикновения превод е казано: „И насади Господ Бог рай в Едем на изток и постави там човека, когото създаде." А в превода на Фабр д'Оливие е казано: „И начерта Йехова-Елохим границата на органическото пространство, сферата на временните чувствувания, придобита от предшествуващата вечност и постави в нея Адам, когото създаде за бъдещата вечност." Тук много ясно е показано, че Бог е начертал и определил границите на чувствения свят, които в окултната наука наричат астрален свят, придобит от предшествуващата вечност, т.е. от предшествуващия космичен период - Лунния, когато се е създало астралното тяло на човека, който период е имал за задача да организира астралния свят. В този свят е бил поставен Адам да живее, който е бил създаден за бъдещата вечност, т.е.
към текста >>
7.
БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
И едните, и другите са изучавали Божествените Имена, Свещения Тетраграматон, преведен в последствие с думата Йехова, защото се състои от четирите еврейски букви йод-хе- вау-хе, които съдържат всички принципи на
Божествената
наука.
6) Дълги изпитания преди да влезе човек в ордена. 7) Три степени на посвещение. Също така и науката при едните и при другите е разделена на три части: 1) Наука за всемирните принципи или теология; 2) Физика или космогония; 3) Етика, в която се давали всички правила и методи за поведението на човека. Има още много прилики и аналогии между техните учения. Така например и двете общества са почитали като свещени символите на равностранния триъгълник, също така и двете общества са признавали троеличността и единството на Бога и учението на завръзката на девствените души с Бога.
И едните, и другите са изучавали Божествените Имена, Свещения Тетраграматон, преведен в последствие с думата Йехова, защото се състои от четирите еврейски букви йод-хе- вау-хе, които съдържат всички принципи на
Божествената
наука.
За тях, както и за всички окултни школи, Името Божие не е било само една проста дума. То съдържа в себе си всички принципи на Божествената наука, всички разбирания на еврейските Посветени за Божеството. Отделните букви на това Име съответствували на различни качества и принципи на Божеството. Особеното нареждане на Свещените букви, съставящи Божественото Име е било средство и метод, употребен за създаването на света. Познаване на Неизразимото Име се предоставяло на личните усилия и развитието на членовете на Братството.
към текста >>
То съдържа в себе си всички принципи на
Божествената
наука, всички разбирания на еврейските Посветени за Божеството.
Също така и науката при едните и при другите е разделена на три части: 1) Наука за всемирните принципи или теология; 2) Физика или космогония; 3) Етика, в която се давали всички правила и методи за поведението на човека. Има още много прилики и аналогии между техните учения. Така например и двете общества са почитали като свещени символите на равностранния триъгълник, също така и двете общества са признавали троеличността и единството на Бога и учението на завръзката на девствените души с Бога. И едните, и другите са изучавали Божествените Имена, Свещения Тетраграматон, преведен в последствие с думата Йехова, защото се състои от четирите еврейски букви йод-хе- вау-хе, които съдържат всички принципи на Божествената наука. За тях, както и за всички окултни школи, Името Божие не е било само една проста дума.
То съдържа в себе си всички принципи на
Божествената
наука, всички разбирания на еврейските Посветени за Божеството.
Отделните букви на това Име съответствували на различни качества и принципи на Божеството. Особеното нареждане на Свещените букви, съставящи Божественото Име е било средство и метод, употребен за създаването на света. Познаване на Неизразимото Име се предоставяло на личните усилия и развитието на членовете на Братството. Ключът на това Свещено Име се е съобщавал на ученика с голяма тържественост. Това е същото Свещено Име, което е било открито от Мойсей във видението на планината Хорив.
към текста >>
Тогава човешките души ще станат отново девствени, ще прорастне смоковницата и в нас ще се прояви
Божествената
майка.
В притчата за безплодната смоковница също е казано, че градинарят е търсил три години плодове по нея и такива не е намирал. Учениците, които се посвещавали в малките мистерии само след три години от тяхното ученичество, ако те не принасяли плодове в течение на тези три годишни изпитания, изключвали ги от общината и те били обречени на духовно изсъхване. Това е смисълът на притчата за смоковницата. В друга притча Христос говори, че Царството Божие ще настъпи, когато се разлисти смоковницата. Това е една Велика Истина, която се отнася до раждането на Христа в нашите сърца.
Тогава човешките души ще станат отново девствени, ще прорастне смоковницата и в нас ще се прояви
Божествената
майка.
Конибир съобщава в своя научен труд, както и Филон, че първият християнски историк Евсевий отъждествявал общината на есеите с първата християнска църква в Александрия, основана от св. Марко. Както вече казах, есеите са ученици на втория клон на Бялото Братство, който започва от Авраам и минава през Мойсей и пророците, чак до Исуса Христа. Затова те са имали едно специално тайно учение, което произхожда от Авраам, който е бил Посветен със специална мисия. Той имал за мисия да създаде един народ, чрез който ще слезе на Земята Божествения Дух. Затова на есеите, които живеели сто години преди Христа, едно от основните учения е било да възвестят на света, че иде Месия, Божественият Дух.
към текста >>
Тогава ще се роди един човек, който ще бъде способен да се издигне със своята собствена кръв толкова високо, че в него ще може да слезе онази
Божествена
сила, от която той се нуждае, за да изяви в кръвта на еврейския народ целия дух на този еврейски народ - Духът на Йехова.
Затова учение говори и евангелист Матей в началото на своето евангелие, което показва, че той е бил есей. Ешуа Бен Пандир е казвал на есеите, че те живеят един век преди изтичането на 42-те поколения. Завършването на 42-те поколения исторически щяло да стане след един век. И той обърнал вниманието на есеите, че те можели да се издигнат нагоре през 42-те степени само до определена степен, където можели да се свържат с историческите факти. Оттам нататък те можели да се издигат по-нагоре само по благодат свише, а не че е настъпило времето, когато това ще бъде естествено събитие.
Тогава ще се роди един човек, който ще бъде способен да се издигне със своята собствена кръв толкова високо, че в него ще може да слезе онази
Божествена
сила, от която той се нуждае, за да изяви в кръвта на еврейския народ целия дух на този еврейски народ - Духът на Йехова.
Всичко, което се отнася до физическото тяло, е свързано с 42 поколения, защото всичко, което е свързано с развитието на времето, което се отнася до времето, е свързано с числото 7. Ето защо и развитие нагоре над физическите наследствени признаци е било свързано у евреите с числото 7. Есеите си казвали: ние трябва да преминем през шест пъти по седем, т.е. през 42 степени. Тогава ще достигнем до следващите седем степени, които представят Христовото съвършенство на числото 7, т.е.
към текста >>
Защото силата и значението на християнството не се дължи на някои учения, които са били общи с тези на есеите и на други школи, но силата на християнството се дължи на онази духовна
Божествена
сила.
Последният етап на своята работа те, като работеха под ръководството на Ешуа Бен Пандир, бяха образували много братски общежития, из които излязоха самите апостоли, където израсна и Исус след завръщането си от Египет. За това говори самото евангелие, че се е заселил в град Назарет, който, както видяхме, е бил колония на есеите, наречени назареи. Фактът, че Исус и апостолите са били от есейски среди не показва, че учението на Великия Учител Христос е напълно идентично с учението на есеите. Учението на есеите се включва в учението на Христа, но християнството не се изчерпва с него. То е много по-всеобемащо и по-велико.
Защото силата и значението на християнството не се дължи на някои учения, които са били общи с тези на есеите и на други школи, но силата на християнството се дължи на онази духовна
Божествена
сила.
която Христос вложи в своите слова, с която укрепи човешкия Аз да може при проникване във висшите светове да запази своята будност и също така спря ин- волюционния процес, който рискуваше да спъне човешкото развитие и даде импулс на възхода. Това не са само думи, но Той вложи много сили в човешкото и земното развитие, които имаха силата да обновят човешкия живот, да направят човешката душа безсмъртна и гражданка на небесното Царство. Ако християнството беше идентично с учението на есеите. нямаше нужда да слиза Христос. Това го знаеха и самите есеи.
към текста >>
Затова Учителят казва: „Християнството не е някаква философия, но е живот." И сам Христос казва: „Аз дадох преизобилно живот на онези, които го нямат." Той не казва, че им е дал някаква нова философия, а им е дал живот, а този живот носи
виделината
в себе си.
Никой от Учителите на миналото не е минал през този процес. За Буда се казва, че стигнал до преображението - да може да се преобрази и да свети като Христос при преображението. Но той не възкръсна след своята смърт. И той говорел за Любовта и състраданието, но не е в говоренето, а в онази сила, която се излива от този, който говори към душата. Така че същността на християнството не е в някакви нови учения, които то донесе, но във внасянето на силата на Любовта в живота на земята и на силите на човешката душа.
Затова Учителят казва: „Християнството не е някаква философия, но е живот." И сам Христос казва: „Аз дадох преизобилно живот на онези, които го нямат." Той не казва, че им е дал някаква нова философия, а им е дал живот, а този живот носи
виделината
в себе си.
която носи истинското знание. Със силата на Любовта, в която Христос живееше, Той мина през смъртта и я победи - възкръсна. Най-пълен и кратък израз на християнството е даден в първата глава на евангелието на Йоан. Ще предам част от нея без коментар: „В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в началото бе у Бога.
към текста >>
В Него бе животът и животът бе
виделина
на человеците.
Със силата на Любовта, в която Христос живееше, Той мина през смъртта и я победи - възкръсна. Най-пълен и кратък израз на християнството е даден в първата глава на евангелието на Йоан. Ще предам част от нея без коментар: „В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в началото бе у Бога. Всичко чрез Него стана и без Него не е станало нищо от това, което е станало.
В Него бе животът и животът бе
виделина
на человеците.
И ви- делината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе... Истинската светлина, която осветява всеки човек, идеше на света. Той бе в света и светът чрез Него стана и светът Го не позна. У своите си дойде, но своите му го не приеха. А онези, които Го приеха, даде им власт да бъдат чада Божии, сиреч на тези, които вярват в Неговото Име. Които се родиха не от кръв, нито от похот плътска, нито от похот мъжка, но от Бога се родиха.
към текста >>
8.
Пророк Исайя
- Влад Пашов (1902- 1974)
В трета глава пророкът изнася учението за
Божествената
справедливост, учението за кармата, за времето, когато народите ще се отрекат от Господа и Господ ще приложи закона си върху тях.
И по-нататък се разказва, че в онези дни всяка гордост и високомерие ще се снишат и само Господ ще се възвиси. Това значи, че всичко човешко ще отпадне и само Божественото ще се въздигне в човека. Това е едно видение на далечното бъдеще на новата култура, на новата раса, която ще дойде на земята. Това показва, че Исайя е Велик Посветен, който вижда далеч в бъдещето. И това не са само поетични блянове, но една бъдеща действителност.
В трета глава пророкът изнася учението за
Божествената
справедливост, учението за кармата, за времето, когато народите ще се отрекат от Господа и Господ ще приложи закона си върху тях.
От 9-ти до 11-ти стих се казва: „Видът на лицето свидетелствува против тях и изявяват греха си като Содом, не крият. Горко на душата им, защото въздадоха сами на себе си зло. Речете на праведния, че добро ще му бъде, защото ще яде плода на делата си. Горко на беззаконния, зло ще му бъде. Защото въздаянието му ще бъде по делата на ръцете му."
към текста >>
В пета глава се говори пак за закона на кармата, за хората, които са се отклонили от Бога, какво ги очаква и казва: „Горко на онези, които наричат злото добро и доброто зло, които турят тъмнината за
виделина
и които турят горчивото за сладко, а сладкото за горчиво.
В четвърта глава пророкът говори какво ще стане, след като хората минат през огъня и злото. Казва се: „В онзи ден Отрасълът Господен ще бъде красен и славен, и плодът на земята възвишен и великолепен за избавление на Израиля. И останалите в Сион, и оцелелите в Ерусалим ще се нарекат светии. всички ще са писани между живите в Ерусалим, когато измие Господ нечистотата на сионовата дъщеря и очисти кръвта на Ерусалим отсред него чрез дух на съдба и чрез дух на зной." (от 2-ри до 4-ти стих). Тук се изнася учението, че за да се пречисти човек и да се роди Божественото в него, което е наречено Отрасъл Господен, човек трябва да мине през огън, през страдания, за да изгори всичко нечисто.
В пета глава се говори пак за закона на кармата, за хората, които са се отклонили от Бога, какво ги очаква и казва: „Горко на онези, които наричат злото добро и доброто зло, които турят тъмнината за
виделина
и които турят горчивото за сладко, а сладкото за горчиво.
Горко на мъдрите в очите им и на разумните пред себе си! Горко на онези, които са юнаци да пият вино и крепки за да разместват... които оправдават беззаконията си с дарове и отнемат от праведния правдата му! Затова както огненият език пояжда плявата и сламата се губи в пламъка, така коренът им ще стане като гнилота и цветът им ще възлезе като прах, защото отхвърлиха закона на Господа Саваота и презряха думите на Светаго Израилева." (от 20-ти до 25-ти стих) „Затова гневът Господен се разпали против людете му и простре ръката си върху тях и ги порази." В шеста глава Исайя дава едно знаменито видение, което изразява по следния начин: „В лятото, когато умре цар Озия, видех Господ че седеше на престол висок и превъзнесен и въкрилието му изпълни храма.
към текста >>
Във втория стих се казва: „Людете, които ходеха в тъмнина, видяха голяма
виделина
, които седяха в земята на смъртната сянка,
виделина
възсия върху тях." И в шестия стих продължава: „Защото ни се роди дете, син ми се даде и началство ще бъде рамото ми.
В осма глава също е преплетено мистичното с историческото. Мистичното е раждането на детето от пророчицата, за което дете Господ казва на Исайя да го нарече Махер-Шалаш-Хаш База. Историческо е предсказанието за завладяването на Сирия и Самария от сирийците. След като описва образно нахлуването на асирийците, Господ казва в 16-ти стих: „Вържи свидетелството, запечатай закона между учениците ми." Девета глава цялата е посветена на раждането на Божественото дете, което е намекване и за мистичното раждане на Божественото в човека, и за историческото раждане на Христа.
Във втория стих се казва: „Людете, които ходеха в тъмнина, видяха голяма
виделина
, които седяха в земята на смъртната сянка,
виделина
възсия върху тях." И в шестия стих продължава: „Защото ни се роди дете, син ми се даде и началство ще бъде рамото ми.
И името му ще бъде наречено Чуден, Съветник, Бог, крепък. Отец на бъдещия век, княз на мира. Не ще има свършек в нарастване на началството му и на мира върху давидовия престол и неговото царство, за да го нареди и утвърди в съд и правда, от нине и до века. Ревността на Господа Саваота ще извърши това." В десета глава се връща отново на земята и говори за съдбата на тези, които нарушават Божия закон и казва: „Горко на тези, които заповядват неправедни заповеди, и на писците, които пишат насилие, за да лишат сиромасите от съда, и да разграбят праведното на нишите от людете ми, за да им станат корист вдовиците и да съблекат сирачетата!
към текста >>
9.
Пророк Данаил
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той открива дълбокото и скритото, познава онова, което е в тъмнина и
виделината
обитава в Него.
Предложил им да молят милост от Бога, за да им открие тази тайна, за ла не погинат те и халдейските Мъдреци. И от 19-ти стих нататък се казва: „И откри се тайната Данаилу чрез видение през нощта. Тогава благослови Данаил Бога небеснаго и говори Данаил, и рече: Да е благословено Името Божие от века и до века. защото Мъдростта и Силата са Негови. И Той променя времената и епохите, сваля царе и поставя царе, дава Мъдрост на Мъдрите и знание на разумните.
Той открива дълбокото и скритото, познава онова, което е в тъмнина и
виделината
обитава в Него.
Тебе, Боже на отците, ти благодаря и Тебе славословя, който си ми дал Мъдрост и сила, и си ми направил познато онова, което попросихме от Тебе, защото си направил позната нам царската работа." Това показва, че Данаил е имал една жива връзка с Бога и Бог му открива тайните неща. А това показва, че той е бил един голям Посветен не само формално, както има мнозина, каквито са били халдейските Мъдреци, но един действителен Посветен, който е имал реална връзка с Бога и възвишените същества. След като му е била открита от Бога тайната на царя, той отишъл при началника, на когото било възложено да погуби Мъдреците и му казал да не ги погубва, защото той щял да каже съня на царя и ще го разтълкува. Тогава го въвеждат при царя и той му казва, че ще му каже съня и тълкуванието.
към текста >>
Архангел Михаил е като колективна
Божествена
вълна с цяла голяма армия от ангели.
В 12-та глава на пророк Данаил се говори за второто идване на Архангел Михаил и при идването му ще дойдат най- големите страдания, каквито човечеството не помни. Архангел Михаил, понеже има слънчево влияние и културата, която ще дойде, ще бъде слънчева. Тогава човекът на доброто ще бъде силен, а човекът на злото - безсилен. След тия разклащания много хора ще поумнеят. Преди Архангел Михаил да вземе дежурството, владеел го е Архангел Гавраил.
Архангел Михаил е като колективна
Божествена
вълна с цяла голяма армия от ангели.
Тази ангелска армия ще се раздели на четири групи, защото има четири вида хора, кръвта им не е еднаква. Тогава ще се отворят вратите на Царството Божие и който е готов, ще влезе в новия живот - това е възкресението. По-нататък в 12-та глава на Данаил се казва: „В онова време ще се отърват твоите люде, всеки, който се намери написан в книгата." Тук ясно се говори, че ще се спасят, ще се отърват онези, които са писани в книгата на живота, т.е. учениците на Бялото Братство. Там се казва „твоите люде", на пръв поглед като че се отнася до евреите, но от израза „които са написани в книгата" се разбира, че се отнася до учениците на Бялото Братство, и продължава:
към текста >>
проникнато от
Божествената
Светлина, защото Бог, Който съдържа в себе си всички тайни на битието, се изразява като Светлина на човешкото съзнание.
„И аз Данаил, погледнах и ето, стоеха двама други, един отсам при брега на реката, а един оттам при брега на реката. И рече единият на облечения в ленени дрехи мъж, който бе над водата на реката: Докога ще бъде свършекът на тези чудеса." Този въпрос показва, че не само хората, но и на съществата от другите светове тайните не са разкрити, не са известни. Знанието за световните тайни се разкрива според степента на съзнанието на дадено същество. Колкото съзнанието е по- разширено, т.е.
проникнато от
Божествената
Светлина, защото Бог, Който съдържа в себе си всички тайни на битието, се изразява като Светлина на човешкото съзнание.
И колкото повече Светлина прониква в съзнанието на човека, толкова повече тайни му се разкриват, толкова повече знания придобива. И Посвещението, за което се говори в окултната наука е един метод, чрез който съзнанието на Посветения се подготвя и така се фокусира, че силна Светлина нахлува в него и пред него се разкриват известни тайни, влиза във връзка с известни разумни същества и придобива известни сили според степента на Посвещението. Според окултната наука има четири Велики Посвещения, всяко от които се разделя на десет по-малки. Така че в пътя към върха на съвършенството има 40-42 стъпала, през които ученикът трябва да мине, докато стигне високия връх. При всяко едно Посвещение в съзнанието прониква нова Светлина и му се разкриват нови хоризонти от битието и живота, и влиза в контакт с нови същества.
към текста >>
10.
Псалмите на Давид
- Влад Пашов (1902- 1974)
Господи, според правдата ми и според моето незлобие, което е в мене." В този стих, както и в цялата глава говори за проявлението на закона на кармата, на
Божествената
справедливост и завършва с думите: „Аз ще хваля Господа за Неговата правда и ще възпявам Името на Господа Вишнаго."
Послуша Господ молени- ето ми, Господ ще приеме молитвата ми." Тук не се отнася само за външни врагове, но и тези, които нахлуват в съзнанието на човека, за тях говори Давид. В 7-ми псалом, както и в повечето от псалмите си, Давид подчертава резултата на двата пътя на живота - пътя на доброто и правдата, и пътя на злото и неправдата. Пътят на доброто е живот и спасение, а пътят на злото е смърт и разрушение. Псаломът започва с думите: „Господи Боже, на Тебе се надея, спаси ме от всичките ми гонители и избави ме, да не би врагът да грабне като лъв душата ми и да я разкъса, без да се намери избавител." Тук ясно се говори не за физически врагове, но за духовните неприятели на човека, които искат да погубят душата му. И по-нататък казва: „Бог ще съди народите, съди ме.
Господи, според правдата ми и според моето незлобие, което е в мене." В този стих, както и в цялата глава говори за проявлението на закона на кармата, на
Божествената
справедливост и завършва с думите: „Аз ще хваля Господа за Неговата правда и ще възпявам Името на Господа Вишнаго."
Осмият псалом е славословие за величието на Божието Име и за Неговите дела. Също говори за мястото на човека във вселената. Псаломът започва тържествено: „Иеова, Господи наш, колко е величествено Твоето Име по всичката земя. Като гледам Твоите небеса, делото на пръстите Ти, Луната и звездите, които Ти си поставил, що е человекът, та да го помниш? Или Син человечески.
към текста >>
Двадесет и седми псалом описва по-нататъшното състояние на осветения ученик, който казва: „Господ е
виделина
моя и спасение мое, от кого ще се боя?
- Божественйя свят - И кой ще застане на святото Негово място? " И отговаря: „Който е с чисти ръце и с непорочно сърце, който не е дал на суетата душата си и не се е клел с лъст, той ще приема благословение от Господа и правда от Бога на спасението си." Двадесет и петият псалом пак описва състоянието на посветената душа, която уповава на Господа и от четвърти стих нататък се казва: „Покажи ми, Господи, пътищата Си, научи ме на стъпките Си, води ме в пътя на Истината Си и научи ме, защото Ти Си Бог на спасението ми, Тебе чакам всеки ден." В 26-ти псалом ученикът, след като е придобил вътрешна Светлина, казва: „Съди ме, Господи, защото ходих в незлобието си, уповавах на Господа и няма да се поклатя. Изпитай ме, Господи, и изкуси ме, опитай утробата и сърцето ми, защото Твоята милост е пред очите ми и ходих в Истината."
Двадесет и седми псалом описва по-нататъшното състояние на осветения ученик, който казва: „Господ е
виделина
моя и спасение мое, от кого ще се боя?
Господ е силата на живота ми, от кого ще се устраша?... Едно просих от Господа, това ще търся, да живея в дома Господен във всичките дни на живота си, да гледам красотата на Господа и да Го диря в храма Му." Двадесет и осмият псалом описва отношението на ученика към Господа, след като го е опитал и след като е бил изпитан, и казва: „Към Тебе ще викна, Господи, крепост моя. Да не мълчиш към мене, да не ако млъкнеш към мене, да се оприлича на онези, които слизат в рова. Послушай гласа на молението и когато викам към Тебе, когато дигам ръце към Светия Твой дозор." След това изнася пак закона на кармата, който възпитава онези, които не следват пътя Господен и вървят в пътя на нечестивите.
към текста >>
И в заключение казва: „Защото у Тебе е източникът на живота, във
виделината
Ти ще видим
виделина
." След това казва, че нечестивите ще се спънат в гордостта си и се моли да не дойде до него гордостта, която е път на падение.
Да се пое- тидят и да се посрамят онези, които искат да погубят душата ми. Да се върнат назад и да се постидят онези, които мислят зло. Да бъдат като прах от плява пред вятъра и ангел Господен да ги гони." В 36-ти псалом първо се описва състоянието на беззакон- ния човек, който прави зло и не прави добро. След това изрежда Божиите добродетели - милосърдие, Истина, правда, съдба, чрез които Господ опазва и хората, и животните.
И в заключение казва: „Защото у Тебе е източникът на живота, във
виделината
Ти ще видим
виделина
." След това казва, че нечестивите ще се спънат в гордостта си и се моли да не дойде до него гордостта, която е път на падение.
В 37-ми псалом са дадени двата пътя на живота - пътят на доброто и пътят на злото, и резултатите от тях. Очертавайки пътя на доброто, Давид започва псалома с думите: „Не се раз- дражавай заради лукавите, нито завиждай на онези, които правят беззаконие, защото като трева скоро ще се окосят и като зелен злак ще повяхнат. Уповай на Господа и прави добро. Населявай земята и нрави се на Истината, и весели се в Господа и ще ти даде прошенията на сърцето ти. Предай на Господа пътя си и уповай на Него и Той ще извърши... кротките ще наследят земята и ще се наслаждават с много мир... праведните ще наследят земята и ще живеят във век..." Законът на неговия Бог е в сърцето му.
към текста >>
Псаломът започва с думите: „Съди ме, Боже, и отсъди съдбата ми, против неп- реподобен народ, избави ме от лъст и беззаконен човек." И после казва: „Провиди
виделината
Си и Истината Си, те да ме водят, да ме заведат в гора на светинята Ти и селенията Ти."
който ще го варди и опазва живота му. 42-ри псалом е славословие към Бога и в много поетична форма описва стремежа та душата към Бога. Казано е: „Както еленът желае водните извори, така душата ми желае Тебе, Боже. Жадна е душата AMI за Бога, за Бога живаго." В 43-ти псалом са дадени ред формули за призоваване на Божията правда, на Божията сила и милост.
Псаломът започва с думите: „Съди ме, Боже, и отсъди съдбата ми, против неп- реподобен народ, избави ме от лъст и беззаконен човек." И после казва: „Провиди
виделината
Си и Истината Си, те да ме водят, да ме заведат в гора на светинята Ти и селенията Ти."
В 44-ти псалом се прокарва идеята, че силата на един човек и на един народ не е в неговия меч и неговата сила, но в Божието благоволение, и казва: „С Бога ще хвалим всеки ден и Името Ти во век ще песнословим." 45-ти псалол1 е дълбоко мистичен и ни разкрива вътрешния стремеж и живот на онзи, в когото Бог живее. Този, в когото Бог живее, казва: „Из сърцето ми извира Слово благо. Аз казвам делото си на царя, езикът ми е тръст на словописец." Онзи, в когото Бог живее, е силен. За него е казано: „Препаши меча си на бедрото си, силний, със славата и с великолепието си.
към текста >>
" Псаломът завършва с думите: „Ще ти отдам славословие, понеже си избавил душата ми от смърт, дали не и нозете ми от подхлъзване, за да ходя пред Бога във
виделината
на живите." Това са заключителни думи на триумф на един Посветен, който е минал през големи борби и изпитания, но с Божия помощ е преодолял всичко и казва горните, пълни със значение думи.
Този псалом започва с думите: „Боже, чуй молитвата ми и не се крий от молението ми." В този псалом се описва състоянието на една душа, която в пътя на живота си е нападната от врагове, което е обикновено явление в пътя на окултното развитие. Но за тази борба, която душата води, Посветеният казва: „Възложи на Господа товара си и Той ще те подпре." Това е един закон, който се спазва от всички Посветени и от всички окултни ученици - да възлагат товара си на Господа, в смисъл техният поглед, тяхното съзнание винаги да е отправено и свързано с Божественото съзнание, т.е. съзнанието им да е будно, за да могат всякога да получават Божията помощ. Защото в пътя на развитието си, както всеки човек, така и окултния ученик е изложен на нападения от много страни. 56-ти псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, защото человек е зинал да ме погълне." И после казва: „Какво ще ми стори плът?
" Псаломът завършва с думите: „Ще ти отдам славословие, понеже си избавил душата ми от смърт, дали не и нозете ми от подхлъзване, за да ходя пред Бога във
виделината
на живите." Това са заключителни думи на триумф на един Посветен, който е минал през големи борби и изпитания, но с Божия помощ е преодолял всичко и казва горните, пълни със значение думи.
Всеки псалом има специфичен строеж и представя специфично откровение, и е специфичен ключ към тайните на природата. 57-ми псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, помилвай ме, защото на Тебе уповава душата ми, и на сянката на Твоите крила ще се надея, доде заминат злощастията." И по-нататък описва различните изпитания, през които минава душата, но щом уповава на Бога, тя превъзмогва всичко. Псаломът завършва със славословие към Бога на победилата и превъзмогнала душа: „Ще Те похваля, Господи, между народите, ще Ти пея между племената, защото се възвеличи до небесата Твоята милост и до облаците Твоята Истина." В 58-ми псалом се описва състоянието на нечестивите, които ще понесат плодовете на делата си. И псаломът завършва с думите: „Наистина, има плод за праведния, наистина има Бог, който съди на земята."
към текста >>
Виделина
се сее за праведния и веселие за правите в сърце."
и Славата Му, казва: „Господ иде да съди земята. Ще съди вселената с правда и народите с Истината си." 97-ми псалом е славословие към Господа. В десетия стих се казва: „Вие, които обичате Господа, мразете злото. Той пази душите на преподобните си, избавя ги от ръката на нечестивите.
Виделина
се сее за праведния и веселие за правите в сърце."
98-ми псалом е също славословие към Господа за Неговите чудни дела. 99-ти псалом говори пак за величието и силата на Господа, който седи на херувими. И в третия стих се казва: Да славос- ловят Твоето Велико и Страшно Име. Посветеният знае, че Божието Име е Велико, защото носи всички блага и благословения за праведните и чистите, а страшно за нечестивите, защото ги поразява. Стотният псалом е славословие към Господа и започва с думите: „Възкликнете към Господа всичката земя, работете Господу с веселие, идете пред Него с радост" и завършва с думите: „Славословете Го, благославяйте Името Му, защото Господ е благ, милостта Му е във век и до род и род Истината Му." Този стих, както и всички подобни, са формули, методи, с които Посветените и учениците на Бялото Братство призовават Божието благословение.
към текста >>
104-ти псалом е славословие към Господа за Неговото Величие и за всичките Му чудни дела и се казва за Господа: „Ти, Който се обличаш във
виделината
като с дреха", т.е.
Защото, колкото е високо небето от земята, толкова е голяма милостта Му към онези, които Му се боят; колкото отстои изток от запад, толкоз е отдалечил от нас престъпленията ни." Последните три стиха се отнасят до ангелите и светиите и до всички, които изпълняват Божията воля. „Благославяйте Господа вси ангели негови, силни с крепост, които изпълняват Словото Му, които слушат гласа на Словото Му. Благославяйте Господа всички сили Негови, слуги Негови, които изпълнявате Волята Му. Благославяйте Господа всички дела Негови, във всяко място на владичеството Му. Благославяй, душе моя, Господа."
104-ти псалом е славословие към Господа за Неговото Величие и за всичките Му чудни дела и се казва за Господа: „Ти, Който се обличаш във
виделината
като с дреха", т.е.
ви- делината е външна страна на Бога. „Колко са многочислени Твоите дела, Господи, всичките си с Мъдрост направил" и Завършва с думите: „Моето за него размишление ще е сладко. Аз ще се веселя в Господа. Да изчезнат грешните от земята и нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя.
към текста >>
Виделината
изгрява в тъмнината за праведните." И по-нататък описва състоянието на благочестивия и праведен човек и на нечестивия.
Начало на Мъдрост е страх Господен. Всички, които ги правят, имат добър разум, Неговата хвала пребъдва до век." Вече на няколко места казах за Името Божие, защо е Свято и Страшно, и че то е голяма сила. Затова е казал Мойсей: „Не произнасяй напразно Името на Господа." Фразата „начало на Мъдростта е страх Господен" е една дълбока мисъл и за нея Учителят казва: „Онзи, който пристъпва към проуча- ване на Божествените тайни, трябва да има или благоговение към Бога и Неговото Име, което крие всички тайни, или да има страх, защото ако не спазва законите, ще плати с живота си." В 112-ти псалом продължава мисълта и казва: „Блажен онзи человек, който се бои от Господа и благоволи много на заповедите Му..., изобилие и богатство ще има в дома му и правдата му остава във век.
Виделината
изгрява в тъмнината за праведните." И по-нататък описва състоянието на благочестивия и праведен човек и на нечестивия.
113-ти псалом е славословие към Господа, славословие на Името Господне, което въздига смирените и им дава благодат. Започва с думите: „Алилуйя! Хвалете, раби Господни, хвалете Името Господне. Да бъде Името Господне благословено от нине и до века. От изток на слънцето до запада му да се хвали Името Господне."
към текста >>
Четиринадесетият аркан е наречен „Двете урни", отговаря на буквата нун и е описан по следния начин: „Твоето Слово е светилник на нозете ми и
виделина
на пътеката ми."
" Дванадесетият аркан е наречен „Жертвата", отговаря на буквата ламед и е описан по следния начин: „Во век, Господи, Твоето Слово е утвърдено на небето. Истината Ти е в род в род, основал си земята и тя стои." Тринадесетият аркан е наречен „Скелетът-косач" - смъртта, отговаря на буквата мем и е описан по следния начин: „Колко обичам аз закона Ти! Вее ден той е поучение мое, по- мъдър от неприятелите ми направили са ме Твоите заповеди, защото те са всякога с мене."
Четиринадесетият аркан е наречен „Двете урни", отговаря на буквата нун и е описан по следния начин: „Твоето Слово е светилник на нозете ми и
виделина
на пътеката ми."
Петнадесетият аркан е наречен „Колела Менда", отговаря на буквата самех и е описан по следния начин: „Възневидях двоеумните, а закона ти възлюбих. Ти си покров мой и щит мой. На Твоето Слово се надея. Отдалечете се от мене, лукави." Шестнадесетият аркан е наречен „Гръмнатата кула", отговаря на буквата аин и е описан, както следва: „Направих съд и правда, да Ме не предадеш на онези, които ме угнетяват.
към текста >>
Тебе е тъмнината като
виделината
... "
Това знание е пречудно за мене, високо е, не мога да стигна до него. Къде да отида от Твоя Дух?... Ако възляза на небето, там си Ти; ако си постеля в ада, ето Те там. Ако взема крилата на зората и се населя в най-отдалечените краища на морето и там ще ме настави ръката Ти и Твоята десница ще ме държи. Ако река, наистина ще ме покрие тъмнината, и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, и нощта свети като ден.
Тебе е тъмнината като
виделината
... "
„Защото чудно и страшно съм създаден. Чудни са Твоите дела и това душата ми добре знае. Не се укриха костите ми от Тебе, когато в тайно се създавах и в дълбините на земята се образувах. Твоите очи видяха необразуваното ми тяло и в Твоята книга бяха написани всичките ми удове, които в дните се образуваха, когато още ни един от тях не съществуваше." Целият този пасаж показва, че Посветеният е проникнал в Божествения свят и е видял първообразите на нещата, по които впоследствие се създават реално съществуващите неща.
към текста >>
11.
3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Животът, това е хармонично организиране на елементите и развитие на силите в
Божествената
душа.
Христос, със слизането Си на земята, с Мистерията на Голгота, със смъртта и възкресението си даде импулса на възхода, вля в земното развитие нови сили, които обръщат движението на човечеството в обратна посока - към Бога. До Неговото идване човечеството се е движило със съзнанието си към центъра на земята, отдалечавало се е от Бога, било е с гръб към Бога. С Неговото идване хората постепенно се обръщат с лице към Бога, поемат пътя на възхода. Затова той казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". "Пътят, разбран в широк смисъл на думата, това е движение на Духа, разумно прилагане на Законите на Природата.
Животът, това е хармонично организиране на елементите и развитие на силите в
Божествената
душа.
Истината - това е проявление на Единния Бог, който създава условия за развитие на всички живи същества". "Излязъл от Божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свързва човешките души със света на Истината, в която се крият великите цели на Битието". "Със Своето слизане на земята и със Своето възкресение, т. е. връщане в Божествения свят, Той посочи на хората Пътя към Вечния Живот. И Той казва: "Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и изпратения от Тебе Исуса Христа".
към текста >>
Всички Ангели, събрани в Сърцето на Христа, представят
Божествената
му страна.
За него Пилат казва: "Ето истинският Човек, в когото живеят Любовта, Мъдростта и Истината и който ги прилага". Познат вътрешно, Той става мистичен, а схванат и познат като проявен Бог, като Разумна организираща Сила в Космоса, Той е космичен. Това показва, че Проявеният Бог работи както в Космоса, така и в човешката душа и в цялото човечество. Защото човечеството като цяло представя физическата страна на Христа. Всички човешки души, в които Христос живее, обединени в едно, това е физическата страна на Христа.
Всички Ангели, събрани в Сърцето на Христа, представят
Божествената
му страна.
Това е Космическият Христос, проявеният Бог в света". В допълнение на горната мисъл Учителят казва: "Събраха се боговете на съвет, под председателството на Господа Исуса Христа, наречен Спасител на човечеството, за да създадат човека". "Затова и мистиците виждат навсякъде Христа - великият Брат на човечеството, Първият Образ на Човека, Първородният в света, Началото на човешкия род, Началото на човешката еволюция, Първородният, Който е проявил всички Божествени добродетели, Който е приложил всички Божествени Закони, Който е издържал сполучливо всички изпити и е пожертвал всичко за своите братя." "Планини, полета, морета, реки, извори със всички природни богатства, които се крият в тях, всичко това е израз на този Велик Брат. Ала това е една дълбока Тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа.
към текста >>
Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исус, подразбира се онова съединение на Исус с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което стана възможно осъществяването на една
Божествена
идея на земята.
Значи, човешката форма има известна роля, известна мисия в света. И действително, целият космос е създаден по образ на Човека." "В Евангелието се казва, че Бог толкова люби света, че изпрати своя Единороден Син за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има Живот Вечен. Синът, това е Словото, Разумното Божествено Начало, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешката душа с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам Той беше свързан с великото, мощното Цяло".
Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исус, подразбира се онова съединение на Исус с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което стана възможно осъществяването на една
Божествена
идея на земята.
Такъв е великият Закон на земята: за да се свърши Божието дело, трябва един човек от земята да се съедини с едно Същество от Небето. В случая това Същество беше колективният Божи Дух. Законът е такъв, че зад всеки посветен от земята стои едно възвишено космично Същество. От това гледище Христос е колективен Дух. Той съществува като Единица, но същевременно е и колективен Дух.
към текста >>
Но Христос, Който слезе от света на Истината, е притежавал великата
Божествена
Мъдрост в нейната пълнота, защото Той слезе с една определена мисия и задача на земята - да обърне колелото на човешкия живот в обратна посока на досегашната.
Това се отнася до Христа и великият Божи Дух. Но Исус, макар и много напреднала човешка душа, една от най- напредналите между човешките души, имаше нужда да се учи на земята. Той беше един Велик посветен от минали епохи, който беше във връзка с тях преди да слезе Той на земята, но все пак в новото тяло на Исус той пак имаше нужда да се учи. Затова той отиде в Египет, когато го гонеше Ирод, за да влезе във връзка с Окултната Школа на Бялото Братство, която по това време беше в Египет, за да премине известна тренировка и дисциплина, за да се събуди и прояви неговото минало Посвещение, за да може да послужи като посредник, чрез когото да се прояви Христос. Евреите не познаха Христа и го мислеха за прост дърводелец.
Но Христос, Който слезе от света на Истината, е притежавал великата
Божествена
Мъдрост в нейната пълнота, защото Той слезе с една определена мисия и задача на земята - да обърне колелото на човешкия живот в обратна посока на досегашната.
А това не може да направи един обикновен човек, даже и човек с високо Посвещение. Това може да направи само едно Велико космично Същество като Христос, който беше във връзка с Абсолютния Дух и притежаваше пълнотата на Божествената Мъдрост и Божественото съвършенство. И Той, обръщайки се към евреите, им каза: "Ако не разбирате земните работи, за които ви говоря, как ще разберете небесните? " Като говори за небесните работи, Христос подразбира Великата Мистерия на Слънцето, откъдето Той е слязъл на земята. Той, обаче, е разбирал и земните неща, т. е.
към текста >>
Това може да направи само едно Велико космично Същество като Христос, който беше във връзка с Абсолютния Дух и притежаваше пълнотата на
Божествената
Мъдрост и Божественото съвършенство.
Той беше един Велик посветен от минали епохи, който беше във връзка с тях преди да слезе Той на земята, но все пак в новото тяло на Исус той пак имаше нужда да се учи. Затова той отиде в Египет, когато го гонеше Ирод, за да влезе във връзка с Окултната Школа на Бялото Братство, която по това време беше в Египет, за да премине известна тренировка и дисциплина, за да се събуди и прояви неговото минало Посвещение, за да може да послужи като посредник, чрез когото да се прояви Христос. Евреите не познаха Христа и го мислеха за прост дърводелец. Но Христос, Който слезе от света на Истината, е притежавал великата Божествена Мъдрост в нейната пълнота, защото Той слезе с една определена мисия и задача на земята - да обърне колелото на човешкия живот в обратна посока на досегашната. А това не може да направи един обикновен човек, даже и човек с високо Посвещение.
Това може да направи само едно Велико космично Същество като Христос, който беше във връзка с Абсолютния Дух и притежаваше пълнотата на
Божествената
Мъдрост и Божественото съвършенство.
И Той, обръщайки се към евреите, им каза: "Ако не разбирате земните работи, за които ви говоря, как ще разберете небесните? " Като говори за небесните работи, Христос подразбира Великата Мистерия на Слънцето, откъдето Той е слязъл на земята. Той, обаче, е разбирал и земните неща, т. е. познавал е и е владеел и Малките Мистерии, които проучват всички Тайни, свързани със земята като едно цяло и с развиващия се живот в нея, познавал е основно Кабалата и древните Мистерии на целия Изток. Но Той не преповтаря в Словото си Мъдростта на тези Мистерии, както искат да ни убедят някои, чиято мъдрост принадлежи към областта на Малките Мистерии, с малки проблясъци на Мъдростта на Великите Мистерии на Слънцето.
към текста >>
Христос казва: "Аз съм
Виделината
на света".
Затова Учителят казва: Без Христа няма космос, т. е. организиран свят. Понеже всеки първоначален импулс в Битието, казва Учителят, е дисхармоничен и земята, заедно с човечеството, поемайки своя път в космоса, първоначално приема импулса на Първия Принцип, чрез който Бог създава световете. Слизайки на земята, Христос има за задача и мисия да организира, да превърне този импулс на Първия Принцип, като му даде възходящо направление и да използва неговите енергии за повдигане на човечеството. Когато Христос казва: "Иде Князът на този свят, който няма нищо общо с Мене", Той подразбира Първия Принцип, който няма нищо общо с Втория Принцип, който се изявява чрез Христа.
Христос казва: "Аз съм
Виделината
на света".
А Първият Принцип е Принцип на тъмнината. Значи, Христос е дошъл на земята да превърне тъмнината в Светлина. Казано е в Писанието: "Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе". И още се казва в Писанието, че когато Христос издъхнал на кръста, настанала тъмнина по цялата земя, т.е. цялата земя била обхваната от Първия Принцип, който предаде Христа на разпятието.
към текста >>
"Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исуса, разбира се онова съединение на Исуса с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което става възможно осъществяването на една
Божествена
идея на земята.
Само онзи може да отиде при Христа, който прилага Закона на самопожертвуванието. Вие може да познаете Христа, Божия Дух, само когато вземете Неговото иго и сте готови да Му служите". "Христос не може да се прояви чрез един обикновен човек, тъй както и най-гениалният музикант не може да свири на една дъска, на която са опънати четири струни и да изсвири нещо хубаво; тъй и Христос не може да се прояви чрез един обикновен човек". "За да може да види и познае Христа, човек трябва да има ум, сърце, душа и дух като Неговите. Всички, на които Христос се е явявал преди да стигнат до това състояние, са падали с лицето си към земята".
"Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исуса, разбира се онова съединение на Исуса с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което става възможно осъществяването на една
Божествена
идея на земята.
Такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело на земята, трябва един човек от земята да се съедини с едно Същество от Небето. В този случай Съществото от Небето беше Колективният Божи Дух". "Много Велики Души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигането на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача, и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си - пророците и светиите, но те не можаха да свършат работата като трябва.
към текста >>
Ще влезем в областта на вечното съединение, вечната
Божествена
хармония.
"Христос е израз на Втория Принцип на Бога, Той има стремеж да обедини всички същества. Това е стремежът на Христа да се прояви Бог индивидуално във всяка душа. Бог иска да си създаде в света малки къщички, в които да живее. Желанието на Христа, желанието на Втория Принцип е да вземе надмощие над клетките, монадите и да ги направи неразрушими, безсмъртни. Само тогава ще минем от преходното към неизменното.
Ще влезем в областта на вечното съединение, вечната
Божествена
хармония.
Затова е създаден света, за да минат сърцата на хората от Първия Принцип във Втория. Процесът е отляво надясно. За да бъдем щастливи, трябва да се съединим с Христа, иначе пътят ни е изгубен". "Всеки трябва да съедини двата Принципа в себе си с Христа. Само така ще бъдете полезни на обществото, на народа и на самите себе си".
към текста >>
12.
13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
И по такъв начин грехът е вложен не в естеството, в душата на човека, но в неговите обвивки, чрез които се проявява душата и по такъв начин тя не може да прояви
Божествената
си природа, а се проявява такава, каквато не е.
Но Белите Братя, начело с Христос, винаги са противодействали на импулсите на Черното Братство с противоположни импулси, които са внасяли в човешката душа и в човешките обвивки свежи Божествени сили и енергии, които коригирали извратеното от Черните Братя. Това е една дълга история, която в Окултната Наука е позната в нейните подробности и тънкости, но тук аз само загатвам за тези неща, доколкото ни е необходимо за правилното разбиране на Християнството. Въздействието на Черното Братство, което в Библията е описано като изкушението на Ева от змията, е причина за това, което наричаме грехопадане. Грехопадането е един космичен факт, което значи, че в процеса на слизането на човечеството към земята са се намесили силите на Първия Принцип, които са внесли известна дисхармония в първоначалния план на развитието. Това, именно, грехопадане е станало причина за ненормалното оформяне на човешките обвивки, на което, както казах, е противодействало Бялото Братство, начело с Христос.
И по такъв начин грехът е вложен не в естеството, в душата на човека, но в неговите обвивки, чрез които се проявява душата и по такъв начин тя не може да прояви
Божествената
си природа, а се проявява такава, каквато не е.
След големия потоп, който се описва в Библията, който говори за потъването на Атлантида, човечеството преминава през ред културни епохи, в които винаги се е намирало под ръководството на Бялото Братство, начело с Христос, но винаги е било подложено и на влиянието на тъмните сили. Преминавайки през тези културни епохи - индуската, персийската, египетско-халдейската и четвъртата гръко- латинската, в която именно се явява Христос, човечеството преминава едно развитие на съзнанието, което постепенно става все по-земно. През Атлантския период съзнанието на човечеството, както и физическото му тяло, коренно се е различавало от съвременното човечество. Тогава човечеството е било, така да се каже, в общение с възвишените Същества на космоса, които са познавали като богове - добри и лоши и съзнанието му за физическия свят е било като съзнанието на днешните животни. Те не са схващали външния свят тъй, както ние го схващаме, но са виждали образите на физическите неща в астралния свят.
към текста >>
Сега то поема обратния път, пътя на възхода към Бога, който път е осветен от Христос, който казва: "Аз съм
Виделината
на този свят".
При такова положение на нещата се ражда Християнството като религия на бъдещото човечество, на човечеството на бялата раса, което постепенно се настанява на мястото на Римската империя. Със слизането си на земята Христос вля нови сили в земното развитие, с които сили именно, обърна колелото на човешкия живот в обратна посока. Новите сили се вляха както в земята, така и в човешката душа и в човешкото тяло. Слизането на Христос на земята отбелязва повратната точка в човешкото развитие и затова е най-важният момент в развитието на човечеството. До това време човечеството слизаше надолу и затъваше във все по-голяма тъмнина.
Сега то поема обратния път, пътя на възхода към Бога, който път е осветен от Христос, който казва: "Аз съм
Виделината
на този свят".
Който приеме Христос в душата си като водач във възходящия път, той ще върви от Светлина в Светлина и няма да се препъва в пътя си, и ще се свърже с Бога, Който живее в неговата душа". Христос се всели в тялото на Исус при Кръщението в Йордан. Самото вселяване, както и Кръщението, са свързани с много Тайни. Но след Кръщението Христос започва своите проповеди, чрез които внася новите Божествени сили в земния свят и в човешката душа. Със слизането Си на земята Той обявява, така да се каже, война на тъмните сили, на дявола и Сатана.
към текста >>
в Словото бе Животът и Животът бе
Виделина
на человеците".
Това е много повърхностно разбиране на мисълта на Учителя. Защото физическият живот е само сянка на Живота, той е реален колкото е реална сянката, но той няма самостоятелна реалност. Защото аксиома е в Окултната Наука, че физическото е проявление на духовното. И Гьоте, който е разбирал този закон, казва: "Всичко преходно е символ на вечно Божественото, което се проявява". И когато Учителят говори, че Християнството е Учение за Живота, Той разбира Великия Живот, за който е казано в Евангелието на Йоан: "... И в Него бе Животът, т.е.
в Словото бе Животът и Животът бе
Виделина
на человеците".
Следователно, когато Учителят говори, че Християнството е Учение за Живота, Той разбира онзи Живот, който изтича от Словото, от висшето разумно Начало, а не само от физическия живот, който е сянка на истинския Живот. В беседата "Сродните души" Учителят като говори за четирите съзнания, казва: "Животът не седи в съзнанието и самосъзнанието, а в подсъзнанието и в свръхсъзнанието, които са достояние на Душата и Духа". По-нататък в отделна глава ще се спра на Християнството като философия на Живота, направена по мисли от Учителя. С призоваването на учениците Христос образува най- вътрешния кръг, с което открива своята Окултна Школа, която образуваше най-интимната среда, в която Той изнасяше Своите беседи.
към текста >>
А Христос е изявената Любов, която работи по законите на
Божествената
Мъдрост и има за обект Истината и Живота.
В тях излагаше Принципите, законите и методите, върху които е обоснован Живота и по които като се работи, всеки може да развие своите вътрешни сили и да влезе във връзка с Духа. След това кръгът се разширява, образува се втория кръг на 70-те и още по- широкият кръг на всички, които слушат публичните беседи и проповеди на Христос. С откриването на Школата и с публичните проповеди, които Христос провежда навсякъде между народа, можем да кажем, че се е поставило началото на Християнството като Окултна Школа и като Учение за духовно ръководство на народа, като религия на Любовта, която навлиза в света, за да отвори Пътя на човека към Бога. Защото само Любовта е Пътят, който води към Бога. И Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът".
А Христос е изявената Любов, която работи по законите на
Божествената
Мъдрост и има за обект Истината и Живота.
Затова и Учителят в мотото на младежкия клас казва: "Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът". Докато човек не намери Истината, той не може да придобие истинския Живот. А за да намери Истината, трябва да влезе в Пътя на Любовта. За да влезе в Пътя на Мъдростта, той трябва отвътре да е привлечен от Любовта - Отец отвътре да го е събудил за този Път.
към текста >>
13.
14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
"Християнството е
Божествена
музика, Божествено пеене, понеже то възстановява вътрешната Хармония в човешката душа, която сама по себе си е Музика".
Дотогава То е било познато само на посветените в Храмовете на Мистериите. Но отсега То става познато на всички, които имат очи да Го видят. И затова То помаза очите на слепия, с което той прогледна и Го прослави. И Учителят казва: "От този момент духовните очи на цялото човечество се отвориха, човешкото съзнание се пробуди и хората почват да виждат, че Бог, Който се проявявал в техните души е и в цялата Природа". За изяснение същността и мисията на Християнството ще приведа някои мисли от Учителя, които следват по- долу:
"Християнството е
Божествена
музика, Божествено пеене, понеже то възстановява вътрешната Хармония в човешката душа, която сама по себе си е Музика".
"Христос е дошъл да ни научи как да спечелим изгубения Живот. Той казва: Аз съм Животът, а Животът е една сила, която строи, въздига, съединява, обединява, дава радост и веселие на човешката душа. Животът е целта, към която се стремим. Затова казваме, че Християнството е Учение за Живота, а познанието е метод за постигане на тази цел. Бог е средата или условие, от които можем да черпим този Живот.
към текста >>
Под Отец разбираме Учението на
Божествената
Любов, под Син - Учението на
Божествената
Мъдрост, а под Дух Святий - Учението за въздигането, за еволюцията на човека".
Денят, в който човек хапна от плода на забраненото Дърво, той влезе в отлива на живота, т.е. в течението, което върви отгоре надолу към центъра на земята. Само Бог е в състояние да избави човека от това течение. Затова, именно, Христос дойде на земята, да извади хората от това течение и да ги постави на обратното течение, в прилива на живота, което наричаме Възкресение. За да възприемем живота, който води към Възкресение, трябва да разбираме Учението на Отца, и Сина, и Светаго Духа.
Под Отец разбираме Учението на
Божествената
Любов, под Син - Учението на
Божествената
Мъдрост, а под Дух Святий - Учението за въздигането, за еволюцията на човека".
"Възкресението е една от основите на Християнството. И апостол Павел, който е познавал този въпрос, казва: "Без Възкресението Христово суетна е нашата вяра". Това показва, че той е поставял Възкресението на Христос като Основа, като Същина на Християнството. Да възкръснеш, това значи да бъдеш господар на всички елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички желания, на всички действия. С тази нова енергия, която Христос внесе в света със Своето Възкресение, Той показа Пътя на това Божествено изкуство - Спасението.
към текста >>
Също така е казано: "В Него бе Животът и Животът бе
Виделина
на човеците." Значи
Виделината
, която разкрива света и носи знание, е в Живота.
Не става въпрос за обикновен живот, но за Вечния Живот. Христос е носител на Вечния Живот. Затова Той казва на самарянката: "Водата, която ще му дам, ще стане в него Извор на Вода, която извира за Вечен Живот". Също така Той казва: "Аз дойдох да им дам Живот". Той не казва, че е дошъл да даде някакво учение, някаква философия, а да даде Живот.
Също така е казано: "В Него бе Животът и Животът бе
Виделина
на човеците." Значи
Виделината
, която разкрива света и носи знание, е в Живота.
И който има Живот, има условия да придобие всичкото знание. Разумността прониква Живота или Животът носи в себе си Разумността, която се изявява навън като Светлина. Значи Животът е първичната Реалност, която трябва да приемем в себе си. А този Живот можем до приемем, когато видим, когато възприемем в себе си Христос, когато Христос се роди в нас. Христос казва някъде: "Всичките Писания говорят за Мене." Това не трябва да се разбира само в тесния и буквален смисъл, но в широк смисъл, а именно, че всички учения на древността говорят за Христа.
към текста >>
А тази Ариадна е
Божествената
Мъдрост, която ще изведе човешкия ум от омагьосания лабиринт на материята.
Този бил първоначалният подтик, който се е дал за развитието на съвременната наука и който бил даден от онзи клон на Бялото Братство, известен на историята като розенкройцерство. Но под влиянието на други сили, човешкият ум се отклонил от поставените му задачи, вследствие на което не можа да познае Словото, станало плът. Ето защо предаде на законите на Битието механически характер, като изключи Разумността в света. С това то отсече клона, на който стои и вместо да признае Словото, проявено като Живот и Разумност в цялата Природа, той се оплете в лабиринта на материята, от който не може да излезе, докато не му се даде помощ. Трябва да дойде Ариадна, която да му подаде кълбото и да го изведе от този лабиринт.
А тази Ариадна е
Божествената
Мъдрост, която ще изведе човешкия ум от омагьосания лабиринт на материята.
Може да се види чудно, като кажа, че причините за това отклонение на човешкия ум от първоначалния импулс, който му е бил даден, е кривото разбиране на Християнството. Материалистичното разбиране на Християнството се установи след Никейския събор. Християнството се спря само върху буквата на Учението и отхвърли Духа на Учението, който носи Живот. А Христос казва: "Духът е, който носи Живот, а плътта, външните форми нищо не ползуват." А точно това направи християнството след Никейския събор. То се хвана за буквата на Учението и изгуби Живота и Духа, след което се започнаха нескончаеми спорове, вследствие на което се появи разделение и разединение.
към текста >>
14.
2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
После в Евангелието се казва: "В Него бе Животът и Животът бе
Виделина
на человеците".
То е един период на голямо творчество, в центъра на което стои Логосът, защото е казано: "Всичко чрез Него стана". "Всичко това" подразбира целия създаден тогава свят. "И нищо без Него не стана" - значи Той, Словото, Логосът е участвал във всичко, което е станало. Това е първата фаза от проявлението на Логоса. Тогава се създават, преди всичко, първообразите на всичко, което съществува днес на Земята и което в бъдеще ще се изяви.
После в Евангелието се казва: "В Него бе Животът и Животът бе
Виделина
на человеците".
Това е втората фаза в проявлението на Логоса, което става във втория период, Слънчевия, когато се явяват Животът и Виделината. Според схващането на Окултната Наука, в Сатурновия период, в неговото външно проявление, не е съществувала физическа светлина. В своето външно проявление Сатурновият период е бил едно топлинно, тъмно тяло. В Слънчевия период се явяват Животът и Светлината. Тогава към първообразите на физическото тяло и на всички неща се прибавя и първообраза на етерното тяло, което е носител на Живота и Светлината.
към текста >>
Това е втората фаза в проявлението на Логоса, което става във втория период, Слънчевия, когато се явяват Животът и
Виделината
.
"Всичко това" подразбира целия създаден тогава свят. "И нищо без Него не стана" - значи Той, Словото, Логосът е участвал във всичко, което е станало. Това е първата фаза от проявлението на Логоса. Тогава се създават, преди всичко, първообразите на всичко, което съществува днес на Земята и което в бъдеще ще се изяви. После в Евангелието се казва: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на человеците".
Това е втората фаза в проявлението на Логоса, което става във втория период, Слънчевия, когато се явяват Животът и
Виделината
.
Според схващането на Окултната Наука, в Сатурновия период, в неговото външно проявление, не е съществувала физическа светлина. В своето външно проявление Сатурновият период е бил едно топлинно, тъмно тяло. В Слънчевия период се явяват Животът и Светлината. Тогава към първообразите на физическото тяло и на всички неща се прибавя и първообраза на етерното тяло, което е носител на Живота и Светлината. Затова се казва: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на человеците".
към текста >>
Затова се казва: "В Него бе Животът и Животът бе
Виделина
на человеците".
Това е втората фаза в проявлението на Логоса, което става във втория период, Слънчевия, когато се явяват Животът и Виделината. Според схващането на Окултната Наука, в Сатурновия период, в неговото външно проявление, не е съществувала физическа светлина. В своето външно проявление Сатурновият период е бил едно топлинно, тъмно тяло. В Слънчевия период се явяват Животът и Светлината. Тогава към първообразите на физическото тяло и на всички неща се прибавя и първообраза на етерното тяло, което е носител на Живота и Светлината.
Затова се казва: "В Него бе Животът и Животът бе
Виделина
на человеците".
Следователно, в Слънчевия период Логосът се проявява като Дух на Живота, проявява се като Живот и Светлина. Затова и Слънчевият период е бил едно светещо тяло. Проявлението на Логоса продължава по-нататък и развитието напредва. След Слънчевия период следва Лунния период, където към първообразите на физическото и етерното тяло се присъединява и първообразът на астралното тяло. А астралното тяло също е носител на Светлина, но на Духовна Светлина и можем да я наречем Виделина.
към текста >>
А астралното тяло също е носител на Светлина, но на Духовна Светлина и можем да я наречем
Виделина
.
Затова се казва: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на человеците". Следователно, в Слънчевия период Логосът се проявява като Дух на Живота, проявява се като Живот и Светлина. Затова и Слънчевият период е бил едно светещо тяло. Проявлението на Логоса продължава по-нататък и развитието напредва. След Слънчевия период следва Лунния период, където към първообразите на физическото и етерното тяло се присъединява и първообразът на астралното тяло.
А астралното тяло също е носител на Светлина, но на Духовна Светлина и можем да я наречем
Виделина
.
Затова Йоан казва по-нататък: "Виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе". В Сатурновия период Логосът се изявява, като създава първообраза на физическото тяло, което произлиза от умственото тяло. На Слънцето към него се прибавя първообраза на етерното тяло, като израз на Духа на Живота, Логосът се проявява като Живот. На Луната се прибавя тялото на Светлината, Животът става Светлина. Така протича развитието до края на Лунния период.
към текста >>
Затова Йоан казва по-нататък: "
Виделината
свети в тъмнината и тъмнината я не обзе".
Следователно, в Слънчевия период Логосът се проявява като Дух на Живота, проявява се като Живот и Светлина. Затова и Слънчевият период е бил едно светещо тяло. Проявлението на Логоса продължава по-нататък и развитието напредва. След Слънчевия период следва Лунния период, където към първообразите на физическото и етерното тяло се присъединява и първообразът на астралното тяло. А астралното тяло също е носител на Светлина, но на Духовна Светлина и можем да я наречем Виделина.
Затова Йоан казва по-нататък: "
Виделината
свети в тъмнината и тъмнината я не обзе".
В Сатурновия период Логосът се изявява, като създава първообраза на физическото тяло, което произлиза от умственото тяло. На Слънцето към него се прибавя първообраза на етерното тяло, като израз на Духа на Живота, Логосът се проявява като Живот. На Луната се прибавя тялото на Светлината, Животът става Светлина. Така протича развитието до края на Лунния период. Тогава, какво се явява в четвъртия период, Земния, как се изявява Логосът тук?
към текста >>
Човекът, като става аз, започва да вижда нещата вън от себе си и той трябва да се научи да познава Логоса в Неговото проявление като творческа Сила, Която е създала всичко, което той вижда вън от себе си и после Неговото проявление като Живот и като Светлина,
Виделина
.
В началото на четвъртия период първообразите на физическото, етерното и астралното тела се обличат в съответната материя и стават реални тела за съответните светове, в които, като в обвивки, се поселява човешката душа, в която е посаден зародишът на аза. Чрез създаването на аз, човек става способен не само да живее в Светлината, в Живота, но и да гледа всичко това вън от себе си. По такъв начин той се срещупоставя на Логоса, на Живота и на Светлината. По този начин всичко това става за него материално, добива материално съществуване. Така че, преди днешния човек, надарен с аз, е съществувал създаденият от Бога Божествен Прачовек.
Човекът, като става аз, започва да вижда нещата вън от себе си и той трябва да се научи да познава Логоса в Неговото проявление като творческа Сила, Която е създала всичко, което той вижда вън от себе си и после Неговото проявление като Живот и като Светлина,
Виделина
.
И тази Виделина свети вътре, във физическото тяло, което само по себе си е тъмнина. И в процеса на своето развитие човек трябва да победи тъмнината в себе си, за да може да познае Светлината на Логоса. Към четвъртия период се отнася стиха от Евангелието: "Яви се человек, изпратен от Бога, на име Йоан". Това е човекът на аза, човекът на самосъзнанието. Въплъ- щаването на аза, най-вътрешната същина на човека, става за пръв път в древно-лемурийската епоха.
към текста >>
И тази
Виделина
свети вътре, във физическото тяло, което само по себе си е тъмнина.
Чрез създаването на аз, човек става способен не само да живее в Светлината, в Живота, но и да гледа всичко това вън от себе си. По такъв начин той се срещупоставя на Логоса, на Живота и на Светлината. По този начин всичко това става за него материално, добива материално съществуване. Така че, преди днешния човек, надарен с аз, е съществувал създаденият от Бога Божествен Прачовек. Човекът, като става аз, започва да вижда нещата вън от себе си и той трябва да се научи да познава Логоса в Неговото проявление като творческа Сила, Която е създала всичко, което той вижда вън от себе си и после Неговото проявление като Живот и като Светлина, Виделина.
И тази
Виделина
свети вътре, във физическото тяло, което само по себе си е тъмнина.
И в процеса на своето развитие човек трябва да победи тъмнината в себе си, за да може да познае Светлината на Логоса. Към четвъртия период се отнася стиха от Евангелието: "Яви се человек, изпратен от Бога, на име Йоан". Това е човекът на аза, човекът на самосъзнанието. Въплъ- щаването на аза, най-вътрешната същина на човека, става за пръв път в древно-лемурийската епоха. Тогава човекът за пръв път влиза във физическо тяло.
към текста >>
Тогава е действал Принципът на
Божествената
Мъдрост.
Нашата Земя има мисията съществата, които се развиват на нея, да доведат до най-високо разцъфтяване Принципа на Любовта. Любовта трябва да проникне напълно Земята, когато тя достигне до края на своето развитие. Затова казваме, че Земята е планетата или космосът за развитие на Любовта. Периодът на Луната е имал друга мисия. Луната е била планета или космосът на Мъдростта.
Тогава е действал Принципът на
Божествената
Мъдрост.
Мъдростта прониква тогава цялата природа, тя е основата на всичко съществуващо като една духовна субстанция. Тази целесъобразност и закономерност, тази разумност, която намираме в цялата заобикаляща ни природа и в строежа на човешкото тяло, е плод на Мъдростта, която е действала в Лунния период. Така че, цялата външна природа е била проникната и устроена от Мъдростта в течение на Лунния период. Вътрешната Мъдрост е навлязла в Земята едва с раждането на аза в човека. Но човекът ще трябва постепенно да развие тази вътрешна Мъдрост.
към текста >>
Това е могло да настъпи само чрез това, че Съществото на
Божествената
Любов, Логосът, е станало едно земно същество, едно същество от плът на Земята, което човек може да възприеме на Земята чрез сетивата си.
Но човек постепенно е бил подготвян, за да възприема и отразява Любовта. Човек е бил постепенно подготвян, за да може да почувства самия Логос, да почувства силите на Неговата Любов. Но затова човек е трябвало да има един Учител, Когото да възприема чрез сетивата си в будно съзнание. В миналото човек е имал несъзнателен контакт с Логоса през време на сънния си живот, когато е прониквал в астралния свят. Но в течение на развитието трябвало да стане нещо, което да даде възможност на човека да вижда външно, физически Съществото на Любовта - Логоса.
Това е могло да настъпи само чрез това, че Съществото на
Божествената
Любов, Логосът, е станало едно земно същество, едно същество от плът на Земята, което човек може да възприеме на Земята чрез сетивата си.
Понеже човекът се беше развил за възприемане чрез своите външни сетива, затова Бог, Логосът трябваше Сам да стане едно сетивно Същество, Което човек можеше да възприеме със сетивата си. Той трябваше да се яви в едно тяло от плът. Това стана чрез Исус Христос. Това значи, че силите на Логоса са се въплътили в Исус от Назарет.
към текста >>
Така Логосът, Съществото на
Божествената
Любов, става едно видимо, осезаемо Същество.
Понеже човекът се беше развил за възприемане чрез своите външни сетива, затова Бог, Логосът трябваше Сам да стане едно сетивно Същество, Което човек можеше да възприеме със сетивата си. Той трябваше да се яви в едно тяло от плът. Това стана чрез Исус Христос. Това значи, че силите на Логоса са се въплътили в Исус от Назарет.
Така Логосът, Съществото на
Божествената
Любов, става едно видимо, осезаемо Същество.
Това, което се намира в Слънцето като вътрешна сила, силата на Любовта на Логоса, е приело физически човешки образ в тялото на Исус от Назарет. Защото както всеки един външен предмет, както всяко друго земно същество се възприема от човека чрез сетивата му, така и Бог трябваше да се яви на човека на Земята в тяло от плът, видимо за неговото сетивно съзнание. И затова този образ на Исус от Назарет, в който е бил въплътен Христос или Логосът, донася това, което по-рано винаги е идвало на Земята от Слънцето, което се съдържа само в слънчевата светлина. Той го донесе в човешкия живот, в историята на човечеството и затова Йоан казва: "Словото стана плът и всели се между нас, и видяхме Славата Му като на Единороден от Отца". Тук е необходимо да кажа, че в първите времена на християнството се е явило особено гностическо течение, което е считало, че Христос не е бил реално въплътен в Исус, а само привидно.
към текста >>
С това, че Словото станало плът, се дава един мощен импулс за развитието и укрепването на човешкия аз, да добие човек пълно и ясно самосъзнание, да осъзнае своята дълбока, вътрешна,
Божествена
природа.
Те гледали на Христа като на едно свръхсетивно Същество, каквото са Го познавали посветените преди слизането Му на Земята. Затова Йоан казва: "И Словото стана плът и всели се между нас". С това се подчертава, че Христос се е вселил в тялото на Исус от Назарет и е приел едно физическо тяло, едно физическо съществуване. Има и днес някои, които поддържат това старо схващане, че Христос не се е вселил в тялото на Исус от Назарет. Това е едно неразбиране на езотеричния смисъл на християнството, това е едно повърхностно разбиране, което няма нищо общо с християнския езотеризъм.
С това, че Словото станало плът, се дава един мощен импулс за развитието и укрепването на човешкия аз, да добие човек пълно и ясно самосъзнание, да осъзнае своята дълбока, вътрешна,
Божествена
природа.
Затова Христос казва: Аз съм Светлината на света; Аз съм Хлябът на Живота; Аз съм Пътят, Истината и Животът; Аз съм истинната Лоза и т.н. "Аз съм", това е Името на висшето Божествено Начало, Което трябва да се пробуди във всеки човек. Ето защо най-висшите посветени са се чувствали обединени в това Име. Това е било Името, с което най- висшите посветени са познавали Христа.
към текста >>
В Него бе Животът и Животът бе
Виделина
на человеците.
Тя останала там, съхранена, и в Граал живее висшият Аз, който останал единен с Нетленното и Вечното, както низшето аз е свързано с тленното и смъртното. Тези, които познават Тайната на светия Граал, знаят, че от дървото на кръста излиза деен живот, а безсмъртното Аз е символизирано чрез розите върху дървото на кръста". "Така Мистерията на розата и кръста се представя като едно продължение на Евангелието на Йоана и ние можем да кажем, заедно с Евангелието на Йоана с това, което го продължава: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То бе в началото у Бога. Всичко е било извършено от Него и без Него нищо не е станало.
В Него бе Животът и Животът бе
Виделина
на человеците.
Виделината огряваше тъмнината и тъмнината не я разбра". Само малцина хора, които са имали в себе си нещо, което не е било породено от плътта, са разбрали Светлината, която огрява тъмнината. Но тази Светлина стана плът и се посели между хората под формата на Исус от Назарет. И би могло да се каже в съгласие и с Евангелието на Йоана: "Христос, Който е живял в Исус от Назарет, е бил Божественото висше Аз на цялото човечество, роден е отново Бог, този Бог, Който бе намерил земен образ в лицето на Адама. Това човешко висше Аз, родено отново, е продължило да действа като една свещена Мистерия.
към текста >>
Виделината
огряваше тъмнината и тъмнината не я разбра".
Тези, които познават Тайната на светия Граал, знаят, че от дървото на кръста излиза деен живот, а безсмъртното Аз е символизирано чрез розите върху дървото на кръста". "Така Мистерията на розата и кръста се представя като едно продължение на Евангелието на Йоана и ние можем да кажем, заедно с Евангелието на Йоана с това, което го продължава: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То бе в началото у Бога. Всичко е било извършено от Него и без Него нищо не е станало. В Него бе Животът и Животът бе Виделина на человеците.
Виделината
огряваше тъмнината и тъмнината не я разбра".
Само малцина хора, които са имали в себе си нещо, което не е било породено от плътта, са разбрали Светлината, която огрява тъмнината. Но тази Светлина стана плът и се посели между хората под формата на Исус от Назарет. И би могло да се каже в съгласие и с Евангелието на Йоана: "Христос, Който е живял в Исус от Назарет, е бил Божественото висше Аз на цялото човечество, роден е отново Бог, този Бог, Който бе намерил земен образ в лицето на Адама. Това човешко висше Аз, родено отново, е продължило да действа като една свещена Мистерия. Тази Мистерия е била запазена в символа на розата и кръста, в светия Граал".
към текста >>
говори на хората, че
Божествената
Светлина живее във всеки човек, за да се вгледат хората в себе си и да открият тази Светлина в себе си.
Това именно проявление, пробуждане на висшето Божествено съзнание, на висшето Аз, е описано в следващите стихове на Евангелието на Йоана. В шестия стих се казва: "Яви се человек, изпратен от Бога, на име Йоан". По-горе казах, че това е човекът, в когото имаме най-пълно проявление на аза, в когото имаме пробуждане на висшето Аз. В следващия стих се казва: "Той дойде да свидетелства за Светлината, за да повярват всички чрез него". Това е посветеният човек, с пробудено Божествено съзнание, който свидетелства за Светлината, т.е.
говори на хората, че
Божествената
Светлина живее във всеки човек, за да се вгледат хората в себе си и да открият тази Светлина в себе си.
В осмия стих се казва: "Не беше той Светлината, но дойде да свидетелства за Светлината". Светлината, за която свидетелства, беше Словото, Което се проявява в него. Затова той може да свидетелства за тази Светлина. В 9-™ стих се казва: "Истинската Светлина, която осветява всеки човек, идеше на света". Тук се намеква, че Логосът постепенно слиза към Земята като една истинска духовна Светлина, която се проявява чрез всички, в които душата се е пробудила и Божественото е проявено в тях.
към текста >>
15.
БОГОМИЛСТВОТО КАТО ХРИСТИЯНСКО УЧЕНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
На тях той разкрива
Божествената
Мъдрост, Божественото знание, което, както сам казва, е получил направо от Бога чрез Божия Дух, с Когото той е бил във връзка.
/I Послание към коринтяните 2;6-12/ Апостол Павел продължава: "Което и възвестяваме не с думи, научени от човешка мъдрост, но с думи, научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните человеци. /I Послание към коринтяните 2; 13/ От тази мисъл ясно се вижда, че апостол Павел е говорил не само пред обикновени слушатели, с които образуват църквите, а и пред съвършени в богомилски смисъл на думата. А съвършени са тези, които с работа над себе си са достигнали до състояние да разбират по-дълбоките Тайни на Битието и Живота, които са влезли в Пътя на окултното развитие.
На тях той разкрива
Божествената
Мъдрост, Божественото знание, което, както сам казва, е получил направо от Бога чрез Божия Дух, с Когото той е бил във връзка.
Това е Мъдростта, която се разкрива във вътрешните окултни школи на подготвени хора. Тази Мъдрост им разкрива Тайните на Битието и Живота, вътрешните закони, по които е създаден и се развива светът, вътрешните закони на Живота и на човешкото Битие. Тези съвършени, за които говори Павел, това са третата категория богомили, т.нар. съвършени. Те са познавали Божествената Мъдрост, за която говори апостол Павел и са живели съобразно нея. По-нататък апостол Павел казва: "Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно.
към текста >>
Те са познавали
Божествената
Мъдрост, за която говори апостол Павел и са живели съобразно нея.
А съвършени са тези, които с работа над себе си са достигнали до състояние да разбират по-дълбоките Тайни на Битието и Живота, които са влезли в Пътя на окултното развитие. На тях той разкрива Божествената Мъдрост, Божественото знание, което, както сам казва, е получил направо от Бога чрез Божия Дух, с Когото той е бил във връзка. Това е Мъдростта, която се разкрива във вътрешните окултни школи на подготвени хора. Тази Мъдрост им разкрива Тайните на Битието и Живота, вътрешните закони, по които е създаден и се развива светът, вътрешните закони на Живота и на човешкото Битие. Тези съвършени, за които говори Павел, това са третата категория богомили, т.нар. съвършени.
Те са познавали
Божествената
Мъдрост, за която говори апостол Павел и са живели съобразно нея.
По-нататък апостол Павел казва: "Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно. Но духовният човек изпитва всичко, а него никой не изпитва, защото кой е познал Ума на Господа, за да може да го научи? — А ние имаме ума Христов." И след това казва: "И аз, братя, не можех да говоря на вас като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа. С мляко ви хранех, не с твърда храна, защото още не можехте да я приемете. И сега още не можете.
към текста >>
И богомилите, които са наследници на езотеричното християнство, са именно тези, специално съвършените, които се хранят с твърда храна, с
Божествената
Мъдрост, с езотеричното учение.
От тези няколко мисли се вижда, че апостол Павел, който е един от видните апостоли на Християнството и който е получил Учението чрез откровение от Христа, говори две учения — пред младенци говори учението на млечната храна, която е за деца, а пред съвършените говори Мъдрост, която е твърда храна. Млякото, за което говори Павел, това е екзотеричната, външната страна на учението, което той преподава с църквите, а твърдата храна — това е езотеричната страна на учението, която той изнася в окултната школа, за което само загатва в посланията си, без да го излага. Това е учението, за което Христос казва на учениците: "На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на тях, /т.е. на широките народни маси/ се говори с притчи."
И богомилите, които са наследници на езотеричното християнство, са именно тези, специално съвършените, които се хранят с твърда храна, с
Божествената
Мъдрост, с езотеричното учение.
А каква е основата на това учение, каква е неговата същност? Апостол Павел, като посветен, казва: "Ние живеем, движим се и съществуваме в Бога." Значи, според него целият свят, с всичко съществуващо в него, е проявление на Бога и съществува в Бога. Вън от Бога няма нищо. И този Бог живее скрит във всички хора и във всички същества и чака момента да му дадат възможност да се прояви, за да им разкрие Своята Любов и Мъдрост. Същото учение са поддържали и богомилите, които приемат целия Нов Завет без никаква уговорка.
към текста >>
В него бе животът и животът бе
виделина
на человеците.
В друга глава изложих как първото, чистото Богомилство е разбирало този въпрос. Поради важността, която представя 1-ва глава на Евангелието на Йоана, където е изложено учението за Словото, и откъдето ясно се вижда, че в това учение, което е споделяно от богомилите, няма място за някакъв дуализъм, затова ще предам началото на тази глава, която богомилите са четели всеки ден и са размишлявали върху нея, с което са постигали ясновидство, както са правили и техните приемници — розенкройцерите. "В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Всичко чрез него стана и без него не е станало нищо от това, което е станало.
В него бе животът и животът бе
виделина
на человеците.
И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе." "Яви се человек, изпратен от Бога, името му Йоан. Той дойде за свидетелство, да свидетелства за виделината, за да повярват всички чрез него. Не бе той виделината, но дойде да свидетелства за виделината. Истинската виделина, която осветява всекиго человека, идеше на света."
към текста >>
И
виделината
свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе."
Поради важността, която представя 1-ва глава на Евангелието на Йоана, където е изложено учението за Словото, и откъдето ясно се вижда, че в това учение, което е споделяно от богомилите, няма място за някакъв дуализъм, затова ще предам началото на тази глава, която богомилите са четели всеки ден и са размишлявали върху нея, с което са постигали ясновидство, както са правили и техните приемници — розенкройцерите. "В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Всичко чрез него стана и без него не е станало нищо от това, което е станало. В него бе животът и животът бе виделина на человеците.
И
виделината
свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе."
"Яви се человек, изпратен от Бога, името му Йоан. Той дойде за свидетелство, да свидетелства за виделината, за да повярват всички чрез него. Не бе той виделината, но дойде да свидетелства за виделината. Истинската виделина, която осветява всекиго человека, идеше на света." "Той бе в света.
към текста >>
Той дойде за свидетелство, да свидетелства за
виделината
, за да повярват всички чрез него.
То в начало бе у Бога. Всичко чрез него стана и без него не е станало нищо от това, което е станало. В него бе животът и животът бе виделина на человеците. И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе." "Яви се человек, изпратен от Бога, името му Йоан.
Той дойде за свидетелство, да свидетелства за
виделината
, за да повярват всички чрез него.
Не бе той виделината, но дойде да свидетелства за виделината. Истинската виделина, която осветява всекиго человека, идеше на света." "Той бе в света. И светът чрез него стана, но светът го не позна. У своите си дойде, но своите му го не приеха.
към текста >>
Не бе той
виделината
, но дойде да свидетелства за
виделината
.
Всичко чрез него стана и без него не е станало нищо от това, което е станало. В него бе животът и животът бе виделина на человеците. И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе." "Яви се человек, изпратен от Бога, името му Йоан. Той дойде за свидетелство, да свидетелства за виделината, за да повярват всички чрез него.
Не бе той
виделината
, но дойде да свидетелства за
виделината
.
Истинската виделина, която осветява всекиго человека, идеше на света." "Той бе в света. И светът чрез него стана, но светът го не позна. У своите си дойде, но своите му го не приеха. А на ония, които го приеха, даде власт да станат чада Божии, сиреч на тия, които вярват в неговото име.
към текста >>
Истинската
виделина
, която осветява всекиго человека, идеше на света."
В него бе животът и животът бе виделина на человеците. И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе." "Яви се человек, изпратен от Бога, името му Йоан. Той дойде за свидетелство, да свидетелства за виделината, за да повярват всички чрез него. Не бе той виделината, но дойде да свидетелства за виделината.
Истинската
виделина
, която осветява всекиго человека, идеше на света."
"Той бе в света. И светът чрез него стана, но светът го не позна. У своите си дойде, но своите му го не приеха. А на ония, които го приеха, даде власт да станат чада Божии, сиреч на тия, които вярват в неговото име. Които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога се родиха."
към текста >>
16.
ПЪТИЩА И МЕТОДИ ЗА ВЛИЗАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕВИДИМИЯ СВЯТ
- Влад Пашов (1902- 1974)
По този път той се свързва с разумните същества, които му предават
Божествената
светлина и знание.
Знаете ли, че и духовете са като вас, но с по-ефирни тела, те разполагат с по-големи възможности от тези, с които вие разполагате. Като се отегчат от нещо, те започват да се занимават с хората на Земята - шегуват се с тях, разказват им различни измислици, подиграват се с тях. Ако искате да влезете във връзка с духовете, трябва да събудите духовните си чувства и да се пробуди висшето съзнание" "За да развие висшето съзнание, вие трябва да изучавате лекциите и да направите упражненията, които са дадени там." "Никой не може да бъде ученик, ако не си избере един свещен час за размишление върху великите Божествени истини.
По този път той се свързва с разумните същества, които му предават
Божествената
светлина и знание.
Ако само по половин час размишлявате върху духовните истини, все ще дойдете до положение да влизате в съзнателна връзка с разумния свят и той ще ви разкрие своето величие и красота. Материали за размишления вземайте от Еван-гелието на Йоана, от "Свещените думи на Учителя" и от всички беседи и лекции. Така че, за да развиете свръхсъзнанието си, което по естествен път ви поставя в контакт с разумния свят, трябва да прекарвате в молитва, размишления и концентрация. Размишлението върху една мисъл е подобно на дъвченето на храната. Значи когато човек размишлява върху една Божествена мисъл дълго време, той приема чрез своето свръхсъзнание много Божествени идеи и сили и приема също така да изпълни волята Божия."
към текста >>
Значи когато човек размишлява върху една
Божествена
мисъл дълго време, той приема чрез своето свръхсъзнание много Божествени идеи и сили и приема също така да изпълни волята Божия."
По този път той се свързва с разумните същества, които му предават Божествената светлина и знание. Ако само по половин час размишлявате върху духовните истини, все ще дойдете до положение да влизате в съзнателна връзка с разумния свят и той ще ви разкрие своето величие и красота. Материали за размишления вземайте от Еван-гелието на Йоана, от "Свещените думи на Учителя" и от всички беседи и лекции. Така че, за да развиете свръхсъзнанието си, което по естествен път ви поставя в контакт с разумния свят, трябва да прекарвате в молитва, размишления и концентрация. Размишлението върху една мисъл е подобно на дъвченето на храната.
Значи когато човек размишлява върху една
Божествена
мисъл дълго време, той приема чрез своето свръхсъзнание много Божествени идеи и сили и приема също така да изпълни волята Божия."
Учителя Ще разгледам пред вас един твърде важен въпрос, от правилното ориентиране на който зависи и нашето правилно разбиране и отношение към Учението. Това е въпросът за методите и пътищата за влизане във връзка с Невидимия свят. Ще се постарая да изнеса този въпрос, така както Учителя го е поставил и разгледал. Той е даден и в общи линии в мотото.
към текста >>
За ученика тя се пре-връща в медитация, при която съзнанието му се повдига във възвишения свят и той съзерцава
Божествената
красота и хармония и преживява блаженството от съзерцанието на хармонията на сферите.
Това е един правилен път, но той е профанизиран, защото днес молитвата е превърната в механически акт, а молитвата има сила, когато не е един механически акт, а съзнателно отношение към разумния, възвишен свят. Само ученикът знае в истинския смисъл на думата какво представя молитвата и знае как да се моли, и знае нейната сила и нейния ефект. Но той знае, когато се моли да влиза в тайната си стаичка, знае да издигне съзнанието си към възвишения свят и така с подвигнато съзнание той влиза във връзка и общение с разумните, възвишени същества и с Бога, и се ползва от техните енергии, сили и знание. За ученика молитвата не е просия, но акт на благодарност, в който човек се съсредоточава в себе си и чрез себе си влиза в необятния свят, където живеят разумните същества. Молитвата е един от най-безопасните методи.
За ученика тя се пре-връща в медитация, при която съзнанието му се повдига във възвишения свят и той съзерцава
Божествената
красота и хармония и преживява блаженството от съзерцанието на хармонията на сферите.
При това състояние ученикът отваря в себе си вратата, за да влязат в него възвишените енергии на Божествения свят и той да влезе в общение с разумните същества. При влизане в контакт с Невидимия свят, човек преди всичко трябва да е станал госпо-дар на себе си, на всички сили, които функционират в неговото тяло, за да може да се спра-ви след това с космичните течения, които текат в Природата. Затова първата задача на оня, който иска да влезе във връзка с Невидимия свят, е да добие власт и контрол на силите в себе си, а оттам ще знае вече да владее и силите, които функционират в Природата. Това подразбира човек да е развил в себе си възвишените Божествени добродетели и да е подчинил всичките отрицателни сили в себе си на разумната воля. Онзи, който не е напра-вил това, той е роб и играчка на тъмните сили и не е техен господар.
към текста >>
Затова Учителя казва в "Царския път на душата": "Разумният ред на
Божествената
душа, който трябва да следва ученикът на Бя-лото Братство, е: силата предшества свобода-та, свободата предшества правата мисъл, пра-вата мисъл предшества благородното чувство, благородното чувство предшества добрата постъпка." Това значи, докато човек не придобие сила, за да контролира всички енергии, които влизат в неговото тяло, той не може да има никаква свобода, а ще бъде играчка на природните сили.
Чистотата е качество на всички добродетели. Затова първата задача на онзи, който иска да влезе във връзка с Невидимия свят и да има опитността на истинския ученик, да може да влезе във връзка с Учителя, е чрез разумна работа да трансформира всичките си нисши страсти и енергии, да се освободи от всички недъзи и да придобие първичната чистота и святост, които са качества на човешката душа. При това състояние, като проникне в Невидимия свят, той ще свети като Слънце, всички тъмни същества ще отстъпят пред него и ще му отворят път. Защото човек неизбежно ще мине през тяхното царство, преди да влезе във Възвишения свят. Човек при влизане в Невидимия свят неизбежно минава през тъмната зона, и ако не е силен, той ще се уплаши и ще стане жертва на тъмните същества, които живеят в този свят.
Затова Учителя казва в "Царския път на душата": "Разумният ред на
Божествената
душа, който трябва да следва ученикът на Бя-лото Братство, е: силата предшества свобода-та, свободата предшества правата мисъл, пра-вата мисъл предшества благородното чувство, благородното чувство предшества добрата постъпка." Това значи, докато човек не придобие сила, за да контролира всички енергии, които влизат в неговото тяло, той не може да има никаква свобода, а ще бъде играчка на природните сили.
А докато не е свободен, човек не може да мисли, а само ще бъде проводник на чужди мисли, защото мисълта е един творчески процес и само свободният може да мисли, а онзи, който не може да мисли, той не е свободен за собствени, благородни и възвишени чувства. А онзи, който няма благородни и възвишени чувства, не е свободен за никакво добро дело - той е един лист, който се люшка по вълните на океана. Следователно, за да влезе безопасно във връзка с Невидимия свят, човек трябва да организира своите мисли, чувства и постъпки и да ги подчини на разумната воля на духа. Само при това условие той може безопасно да влезе във връзка с Невидимия свят и с разумните същества. В противен случай той ще е играчка на нисшите и невежи духове.
към текста >>
Всеки сам трябва да стане проводник на
Божествената
светлина, за да види.
Субективният живот на космическия човек е обективен за нас, а нашият субективен живот е обективен за духовния свят и духовните същества. Без светлина няма ясновид-ство. А без ум няма светлина. Следователно само онзи, който има пробуден ум в духовния свят, само който има вътрешна светлина може да бъде ясновидец. В духовния свят всеки сам трябва да освети нещата, за да ги види.
Всеки сам трябва да стане проводник на
Божествената
светлина, за да види.
Дадох по-горе определението на Учителя за ума, като съвкупност на всички сили и добродетели. А сега какво наблюдаваме? Всички тези или по-голяма част, които минават за ясновидци, сами са лишени от светлина в живота си. Те не знаят какво ги чака за утрешния ден, а говорят на хората за далечни бъднини. Това не са ясновидци в този смисъл, в който говоря, а това са, както казах по-горе, отворени врати за духовете, които си играят с тях.
към текста >>
Отец е
виделина
и в Него няма тъмнина.
И когато дойдеш до едно положително, вътрешно знание, тогава да изказваш това, което зна-еш. Знайте, че Небето сега всинца ви претегля и когато се определи тежестта ви и изпита сърцето ви, тогаз ще ви се дадат нужните упътвания, по които може да добиете истинското знание и Мъдрост. Сега вие сте деца и трябва да пораснете по ум и мярката Христова, защото само Отец е, Който учи и дава знание. Сега Неговият Дух е носител на всяка Мъдрост и знание. Само Отец знае пътищата на всичко и когато Той благославя, Той знае как да предава знанието, да не заблуждава никой.
Отец е
виделина
и в Него няма тъмнина.
Очистете сърцата си. Свети бъдете, защото Отец е свят."Оставям писмото да говори само за себе си, защото е категорично и ясно. На много места ще срещнете в беседите Учителя да казва: "Обикновено духовете, които се явяват по сеансите, са невежи и с голямо мнение за себе си. И затова обикновено се представят за големи величия." Но ние знаем как дойде Учи-теля в света. Той дойде инкогнито.
към текста >>
17.
25-то писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
В Посланието към българския народ Учителя казва: "Аз ида от горе, по Висше разпореждане на Бога, на нашия небесен Отец, който ме е натоварил с великата мисия, да ви предупредя от лошия път и да ви благовествувам Истината на Живота, която слиза от небесните жилища на Вечната
Виделина
, да просвети всеки ум, да възроди всяко сърце, да въздигне и обнови всички духове, отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на новото човечество, на което славянското семейство, коляно Юдино, ще стане огнище".
VII. УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО (продължение) 39. За да бъде някой Учител, трябва да бъде назначен от някого. Както в обикновения живот не всеки, който е завършил средно или висше образование, е учител, а само онзи, който е назначен от министерството на просветата и неговите поделения. Същото се отнася и за духовните, окултните Учители. Не всеки посветен, не всеки, който е завършил Висшата Окултна Школа, е Учител, а само онзи, който е назначен за това от Върховното Духовно Ръководство на човечеството, от Бога, от Христа, Който е глава на Бялото Братство и Ръководител на всички Окултни Школи във всички времена и епохи.
В Посланието към българския народ Учителя казва: "Аз ида от горе, по Висше разпореждане на Бога, на нашия небесен Отец, който ме е натоварил с великата мисия, да ви предупредя от лошия път и да ви благовествувам Истината на Живота, която слиза от небесните жилища на Вечната
Виделина
, да просвети всеки ум, да възроди всяко сърце, да въздигне и обнови всички духове, отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на новото човечество, на което славянското семейство, коляно Юдино, ще стане огнище".
40. Учител в света може да бъде само Бог. И когато Христос казва на учениците си: "Един е нашият Отец", Той подразбира Великия, Единния Учител. Учителят - това е Бащата. Бог се превръща в Баща и взема известно отношение към нас. Ето защо под Учител, в окултен смисъл на думата, ние подразбираме Великата Божия Мъдрост, която носи истинското знание в света, което внася всички нови идеи, всички нови форми, всички нови чувства и импулси в живота.
към текста >>
Учителя има много проявления в света, но по същество Той е един -
Божествената
Мъдрост, която има най-пълно изявление в Христос, в Логоса, в Космичното Слово.
43. Ще повторя накратко това, което съм казал за Учителя в сказките. Мисията на Учителя и Учителя, Братството и Школата, които са направени, и с мисли от Учителя, предадени с мои думи. Идването на Учителя в света, не е случайно явление, а едно космично явление, което е във връзка с развитието на човечеството и се подчинява на закона на космичния ритъм. В Школата на Бялото Братство, понятието Учител е строго определено. Само един е Учителя - Христос, Проявеният Бог, който е проява на Абсолютното, Безграничното в проявения свят.
Учителя има много проявления в света, но по същество Той е един -
Божествената
Мъдрост, която има най-пълно изявление в Христос, в Логоса, в Космичното Слово.
И когато някой човек носи името Учител, той или трябва да е проявление на Христа, или да е самозванец. И едното, и другото съществуват в света, което става по закона на полярността - сянката винаги придружава предмета. Самозванецът винаги като сянка придружава Учителя и задачата на ученика е да познае кой е Учителя и кой е самозванецът. Най-същественото, което отличава Учителя на Бялото Братство от самозванците, които са оръдия на тъмните сили, е смирението. И Христос казва: "Елате при мене, защото съм кротък и смирен по сърце".
към текста >>
18.
40-то писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
2. Всяка една Окултна Школа, или Великата
Божествена
Окултна Школа, е съпроводена с големи мъчнотии.
Защото апостол Павел казва: Ако раздам всичкото си имане, а Любов нямам, нищо не съм. И тялото да предам на изгаряне, то е пак свещен егоизъм. Свещен егоизъм е когато мислим, че сме център на Вселената. А онзи, който е влязъл в Божествения Живот, той седи толкова високо, че никой не го засяга. Каквото и да му кажат, той е тих и спокоен.
2. Всяка една Окултна Школа, или Великата
Божествена
Окултна Школа, е съпроводена с големи мъчнотии.
И не е тъй лесно човек да стане Ученик на една Окултна Школа. ВИЕ МОЖЕ ДА МИНАВАТЕ В ТАЗИ ВЕЛИКА ШКОЛА САМО ЗА ОГЛАШЕНИ! ЗАЩОТО УЧЕНИК Е САМО ОНЗИ, КОЙТО МОЖЕ ДА РАБОТИ СЪС СИЛИТЕ, КОИТО ДЕЙСТВУВАТ В ТАЗИ ОКУЛТНА ШКОЛА, както математикът трябва да знае всички правила на математиката, за да борави със сложните задачи и музикантът със сложните упражнения в музиката. УЧЕНИКЪТ ВСЯКОГА ТРЯБВА ДА ЗНАЕ ПОЛОЖЕНИЕТО СИ В ШКОЛАТА, ТОЙ НЕ ТРЯБВА ДА СИ ПРАВИ ИЛЮЗИИ! ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА Е ПЪТ НА ТРУД И ПОСТОЯНСТВО.
към текста >>
Може да влезете съзнателно или несъзнателно, но все-таки ще минете през
Божествената
Школа и ще я свършите.
То е нещо вътрешно и едно от най-важните качества на Ученика. Няма да ходите разпасани, но като влезете в Школата, трябва да имате всичкото благородство на ума и сърцето, да знаете че това е една от най-великите и най-благородни работи. И върху познанията, които придобиете в Школата, ще почива вашето щастие, понеже вие ще съграждате бъдещия си живот върху познанията, придобити в Школата. Някой ще каже: Без тези знания не може ли? - Не може.
Може да влезете съзнателно или несъзнателно, но все-таки ще минете през
Божествената
Школа и ще я свършите.
Само че някои са влезли без да знаят, а други знаят, че са влезли в тази Школа. Религиозните казват: На нас не ни трябват много знания, т.е. ние и без Окултна Школа можем да минем. Това подразбира, че те несъзнателно ще минат тази Школа. Някои хора я минават съзнателно, а други - несъзнателно.
към текста >>
В живота на Ученика всичко, каквото става, трябва да става без страх и без тъмнина, в абсолютна
виделина
.
В Школата ние ще следим за изпълнението на правилата и законите, за да видим резултата. Който реши да влезе в Школата добре, но трябва да знае, че като поеме ангажимент, трябва да го изпълни. Ние ще приложим на опит Учението, за да видим резултата. Помислете си добре и тогава елате, но не от срам, но ако в душата ви има безстрашие и няма тъмнина, елате, ако имате страх и тъмнина, не идвайте. Там, където има страх и тъмнина, нищо не става.
В живота на Ученика всичко, каквото става, трябва да става без страх и без тъмнина, в абсолютна
виделина
.
Това е едно Божествено правило за Ученика. Мотото "Без страх и без тъмнина" е пропуск на Ученика на физическия свят. Който работи на физическия свят, трябва да бъде безстрашен. Не е въпрос да бъде смел, но безстрашен, защото има разлика между смелост и безстрашие. Човек може да е смел и от страх, когато се намира пред някаква опасност.
към текста >>
19.
БОГ, ГОСПОД, ТВОРЕЦА, СЪЗДАТЕЛЯ, ЕДИННОТО РАЗУМНО НАЧАЛО...
- Лалка Кръстева (1927-1998)
* “Бог е
виделината
на света.” Светлината е първото лице на Бога, а топлината е Неговото подобие.
* Човек нищо не знае за сърцето си, нито за сърцето на Природата, нищо не знае за ума си, нито за ума на Слънцето, нищо не знае за душата си, нито за душата на Вселената, нищо не знае за духа си, нито за духа на Вечността, а пита за Бога, към когото няма никакво отношение. * Достойнството на един човек е в изпълнението на волята на Бога, в приложението на най-малките добродетели. Ти може да си спечелил едно от най-големите сражения, може цял народ да си повдигнал, но ако един ден сърцето ти нашепне да завържеш връзката на обувката на някой старец, а ти не направиш това, всичко сторено пропада. * “Аз дойдох, за да ви дам живот и да го имате преизобилно” - казва Христос. Духовните учители, гениите, големите учени, добрите хора са все пратеници на Бога.
* “Бог е
виделината
на света.” Светлината е първото лице на Бога, а топлината е Неговото подобие.
* Ако нямаш сърце, ти не можеш да видиш Господа. * Защо някои хора са по-щастливи? Те мислят по-добре, чувстват по-добре и постъпват по-добре. Но вие не виждате, че е така. Вие не сте меродавната мярка.
към текста >>
Божествената
свещ не е като попските, тя е свещ без пушек и гори, без да изгаря.
Само Бог е, който спасява хората. * Ако Бог е с мене, кой ще бъде против мене? * Бог ви дава Своята благодат, всичко ви дава. А възможностите да се ползувате повече или по-малко от благодатта напълно зависят от вас. * Онзи, в когото Бог живее, е запалена свещ, която всички виждат - гори и свети.
Божествената
свещ не е като попските, тя е свещ без пушек и гори, без да изгаря.
* Бог е светлина, възвишен светъл цвят, който включва всички цветове. А всички други цветове са видоизменение на Божествената светлина. Всички цветове са Космически сили, които проникват в целия Космос. * Падналият няма приятели освен Бога. При най-големите изпитания мисли, че не си сам и изоставен.
към текста >>
А всички други цветове са видоизменение на
Божествената
светлина.
* Бог ви дава Своята благодат, всичко ви дава. А възможностите да се ползувате повече или по-малко от благодатта напълно зависят от вас. * Онзи, в когото Бог живее, е запалена свещ, която всички виждат - гори и свети. Божествената свещ не е като попските, тя е свещ без пушек и гори, без да изгаря. * Бог е светлина, възвишен светъл цвят, който включва всички цветове.
А всички други цветове са видоизменение на
Божествената
светлина.
Всички цветове са Космически сили, които проникват в целия Космос. * Падналият няма приятели освен Бога. При най-големите изпитания мисли, че не си сам и изоставен. Бог е вдигнал хиляди паднали души, които са се уповавали в него. * Умът, душата и житното зърно са трите принципа, в които Бог развива своята Велика мъдрост.
към текста >>
20.
ИСТИНАТА
- Лалка Кръстева (1927-1998)
Например често искате да сте носители на
Божествената
любов и я търсите.
ИСТИНАТА * Говори истината, защото с истината ти ограждаш главата си от злото. * Когато не сте готови за една истина, не бързайте да ви се каже тя, защото душата ви ще се смути още повече.
Например често искате да сте носители на
Божествената
любов и я търсите.
Хубаво, но ако не сте приложили човешката любов, която е с най-малки разноски, как ще приложите Божествената, за която се изискват големи разноски? * Когато истината действа в човека, лицето му става светло, защото истината е синтез на всички лъчи на светлината. * Когато човек придобие истината, страданията му ще престанат. Любовта носи страдания, а истината ги прекратява. * Истината говори със слънцата.
към текста >>
Хубаво, но ако не сте приложили човешката любов, която е с най-малки разноски, как ще приложите
Божествената
, за която се изискват големи разноски?
ИСТИНАТА * Говори истината, защото с истината ти ограждаш главата си от злото. * Когато не сте готови за една истина, не бързайте да ви се каже тя, защото душата ви ще се смути още повече. Например често искате да сте носители на Божествената любов и я търсите.
Хубаво, но ако не сте приложили човешката любов, която е с най-малки разноски, как ще приложите
Божествената
, за която се изискват големи разноски?
* Когато истината действа в човека, лицето му става светло, защото истината е синтез на всички лъчи на светлината. * Когато човек придобие истината, страданията му ще престанат. Любовта носи страдания, а истината ги прекратява. * Истината говори със слънцата. Мъдростта говори с планетите.
към текста >>
* Хората на истината работят във
виделина
, а хората, които не поддържат истината, работят в тъмнина.
Ако човек не е проникнат от онзи вътрешен стремеж към Истината, не може да бъде гений. Това е възвишеното състояние. * Според мене това, което не виждаме, е реално. Реално е само това, което никой не може да ви го вземе. Това, което не може да се докаже, е реално.
* Хората на истината работят във
виделина
, а хората, които не поддържат истината, работят в тъмнина.
Понякога ходим в тъмнина, а искаме да имаме резултатите на виделината. Това е невъзможно. Така са постъпвали някои напреднали същества, които са изменили своите прави възгледи и са повлияли на човешката раса да влезе в кривия път на живота. * Истината не зависи от заключенията, които правим, но заключенията трябва да излизат от истината. * Истината е най-възвишеният първичен дух, който е излязъл от Бога, но тя не може да има живот без любовта.
към текста >>
Понякога ходим в тъмнина, а искаме да имаме резултатите на
виделината
.
Това е възвишеното състояние. * Според мене това, което не виждаме, е реално. Реално е само това, което никой не може да ви го вземе. Това, което не може да се докаже, е реално. * Хората на истината работят във виделина, а хората, които не поддържат истината, работят в тъмнина.
Понякога ходим в тъмнина, а искаме да имаме резултатите на
виделината
.
Това е невъзможно. Така са постъпвали някои напреднали същества, които са изменили своите прави възгледи и са повлияли на човешката раса да влезе в кривия път на живота. * Истината не зависи от заключенията, които правим, но заключенията трябва да излизат от истината. * Истината е най-възвишеният първичен дух, който е излязъл от Бога, но тя не може да има живот без любовта. Първичната, вечната среда, в която всичко може да живее, е любовта.
към текста >>
21.
МЕТОДИ ЗА РАБОТА
- Лалка Кръстева (1927-1998)
” или “Дай ми
виделина
чрез Твоя дух!
МЕТОДИ ЗА РАБОТА * Когато се почувствате неразположени, кисели, обезсолени, нервни, казвайте си следното: “Господи, стопли сърцето ми с Твоята любов! ” Ако умът ви е замъглен, кажете си: “Господи, просветли ума ми с Твоя дух!
” или “Дай ми
виделина
чрез Твоя дух!
” * Скъпоценният камък съдържа кондензирана, сгъстена фина енергия. Понякога той губи своята сила и блясък и после отново ги придобива. Причина за това понякога са самите хора. От някои скъпоценните камъни губят своя блясък, от други го придобиват.
към текста >>
* Всеки ден прилагайте микроскопичната
Божествена
идея да давате.
От някои скъпоценните камъни губят своя блясък, от други го придобиват. Окултната наука си служи със скъпоценни камъни като метод за трансформиране на неприятностите и за лекуване. * Как човек трябва да се справи с обидата? - Обиди ли те някой, не повтаряй думите, които са те засегнали. Не разказвай на никого за обидата, която са ти нанесли.
* Всеки ден прилагайте микроскопичната
Божествена
идея да давате.
Всеки ден да давате нещо от себе си. В даването е животът. Давайте най-хубавото. * Когато човек се свърже с Първата причина на нещата, преди да е поискал нещо, нуждите му ще бъдат задоволени. Когато обичате някого, вие задоволявате нуждите му, преди той да се е обърнал към вас.
към текста >>
* Като вървите, да съзнавате, че сте израз на
Божествената
светлина и сила.
За да не попаднете под тяхното влияние, гледайте да не спите през деня, умът ви да е концентриран, буден. * Ако не изучавате нещата и не наблюдавате, ако не мислите интензивно, мозъкът ви ще изпосталее, ще започне да се разрушава. Знанието носи живот за мозъка. Чувствата носят живот за сърцето. * Деветте блаженства, които Христос е дал, представляват девет метода за работа (блажени нищите духом..., блажени нажалените..., блажени кротките..., блажени, които гладуват и жадуват за правдата..., блажени милостивите..., блажени чистите по сърце..., блажени изгонените заради правда..., блажени хулените..., блажени миротворците...).
* Като вървите, да съзнавате, че сте израз на
Божествената
светлина и сила.
Всички трябва да станете млади. Че ви побелява главата - това е маска. Че имате бръчки - това е маска. Кажете си: “Отвън е така, но отвътре не е.” * Водата, въздухът, топлината и светлината са ония елементи, които чистят.
към текста >>
Божествената
мисъл отвсякъде се предава: със светлината, с въздуха, с почвата, с водата, чрез растенията и животните, чрез камъните.
Ако този опит излезе несполучлив, не се обезсърчавайте, правете го, докато се получи. * Всеки труд, всяко творчество представлява колективна работа на възвишени и велики същества, това е общата интелигентност в света. Вие лично сам, без помощта на невидимите същества, нищо не можете да направите. * Мисълта трябва да я привлечете от същества, които стоят много по-високо от вас. Да чувствате благородно, това значи да привлечете чувствата на по-възвишени същества.
Божествената
мисъл отвсякъде се предава: със светлината, с въздуха, с почвата, с водата, чрез растенията и животните, чрез камъните.
Онзи, който разбира законите, отвсякъде може да черпи. * Да посеем семето на любовта и радостта, за да поникне мирът в умовете ни. Да посеем семето на дълготърпението и благостта, за да поникне плодът на въздържанието в живота ни. По този начин пълният ни живот ще се прояви, сърцето ни ще се облагороди, умът ни ще просветне, любовта ни ще се развие и щастието ще се придобие. Това е възходящият път на Бога за индивида, за обществото и човечеството.
към текста >>
22.
МИСЪЛ, МИСЛЕНЕ, ИДЕИ
- Лалка Кръстева (1927-1998)
* Светлината е външната страна на мисълта, а
виделината
- вътрешната.
* Моята мисъл трябва да бъде светла, права и чиста заради мене, заради другите, за Онзи, който живее в мене, за цялото Небе, което я вижда. * Мислите, които минават през човешкия ум, идват от разумните същества на умствения свят. Техните мисли изпълват цялото пространство. Всеки човек възприема такива мисли, които вибрират еднакво с неговия умствен апарат. Всеки човек е отзвук на разумната деятелност на Природата.
* Светлината е външната страна на мисълта, а
виделината
- вътрешната.
* Добрите мисли трябва да препращаме така, както в едно тинесто блато, като се пусне един голям извор, изчиства се всичката кал. С нашата мисъл можем да преобразим външните условия. * Мисълта се движи с три квадрилиона и шестстотин билиона километра в секунда. Ако човешкото съзнание се движи с такава бързина, всеки момент то ще присъства навсякъде във Вселената. Тогава няма да има близки и далечни неща.
към текста >>
Словото Божие е живият хляб, сгъстена
Божествена
енергия - колкото повече го дъвчите, толкова повече дава.
Господ ви е дал толкова богатства, а вие мислите обичат ли ви хората или не; дали ще ядете днес и какво; кои дрехи да си облечете и т.н. Това не са мисли. * Мисълта храни човека, както хлябът. Ако мислите не са здравословни, колкото и както и да се храни физически, той пак ще линее. Който живее по законите на любовта, на вярата, на надеждата, той и със сухи корички хляб може да бъде здрав и весел.
Словото Божие е живият хляб, сгъстена
Божествена
енергия - колкото повече го дъвчите, толкова повече дава.
* Когато вдишваш, мисли за любовта, когато издишваш, мисли за Божията любов. Три канала има гръбначният стълб. Два канала са отворени. През тях хората дишат. В главния мозък и в симпатикусоватачната нервна система е третият.
към текста >>
23.
СВЕТЛИНАТА
- Лалка Кръстева (1927-1998)
Кротките привличат
Божествената
светлина и я отразяват навън.
Ако ти се движиш с бързината на светлината, кой ще те обиди? А светлината не минава ли през най-нечистите места? Навсякъде прониква тя, но не се опетнява. * Светлината се привлича от тела и съзнания, които са високо организирани. Кротките хора носят светлина, с която Земята се обработва.
Кротките привличат
Божествената
светлина и я отразяват навън.
Те са светещи. Не са малодушни, както се мисли обикновено, а са разумни. * Хората имат светлина отвън, но не и отвътре. Един от старите библейски пророци казва, че те посред бял ден се препъват, значи нямат вътрешна светлина. Когато човек посред бял ден се препъва, той или няма светлина в своя ум (виделина), или му липсват органи, чрез които да възприема светлината, или е сляп, или някъде умът му се е отвлякъл.
към текста >>
Когато човек посред бял ден се препъва, той или няма светлина в своя ум (
виделина
), или му липсват органи, чрез които да възприема светлината, или е сляп, или някъде умът му се е отвлякъл.
Кротките привличат Божествената светлина и я отразяват навън. Те са светещи. Не са малодушни, както се мисли обикновено, а са разумни. * Хората имат светлина отвън, но не и отвътре. Един от старите библейски пророци казва, че те посред бял ден се препъват, значи нямат вътрешна светлина.
Когато човек посред бял ден се препъва, той или няма светлина в своя ум (
виделина
), или му липсват органи, чрез които да възприема светлината, или е сляп, или някъде умът му се е отвлякъл.
* В Природата има смъртни и безсмъртни трептения на светлината. Има смъртни и безсмъртни трептения на топлината. Ако човек може да постави тялото си, както и мозъка си под действието на безсмъртната слънчева светлина и топлина, той ще бъде във връзка със съществата от висшите светове, ще приема и новини от Слънцето. * Физическата светлина се пречупва, но има една астрална светлина, която не се пречупва на физическото поле. Където пада тази светлина, предметите стават невидими.
към текста >>
24.
Светлина
- Георги Радев (1900–1940)
За да може човек да възприеме и разбере духовната Светлина или
Виделината
, трябва
в изявената Светлина. А тази Светлина има много степени на проява. Затова светлината, която възприемаме във физическия свят, се различава от Светлината, която озарява Духовния свят, както и от Светлината, която озарява Божествения свят.
За да може човек да възприеме и разбере духовната Светлина или
Виделината
, трябва
да има духовно зрение. Тогава пред него ще се открие един величествен свят, в който Виделината царува. Тази Виделина е жива и разумна и всички велики мистици, които имат тази Виделина вътре в себе си, виждат един необятен свят, трептящ от най-меки, най-
към текста >>
Виделината
царува.
която възприемаме във физическия свят, се различава от Светлината, която озарява Духовния свят, както и от Светлината, която озарява Божествения свят. За да може човек да възприеме и разбере духовната Светлина или Виделината, трябва да има духовно зрение. Тогава пред него ще се открие един величествен свят, в който
Виделината
царува.
Тази Виделина е жива и разумна и всички велики мистици, които имат тази Виделина вътре в себе си, виждат един необятен свят, трептящ от най-меки, най- нежни, най-красиви цветове, които изпълват душата им като живи струи. Ето защо за ония, които виждат, Виделината е хиляди пъти по-реална от този свят.
към текста >>
Тази
Виделина
е жива и разумна и всички велики мистици, които имат
Духовния свят, както и от Светлината, която озарява Божествения свят. За да може човек да възприеме и разбере духовната Светлина или Виделината, трябва да има духовно зрение. Тогава пред него ще се открие един величествен свят, в който Виделината царува.
Тази
Виделина
е жива и разумна и всички велики мистици, които имат
тази Виделина вътре в себе си, виждат един необятен свят, трептящ от най-меки, най- нежни, най-красиви цветове, които изпълват душата им като живи струи. Ето защо за ония, които виждат, Виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която
към текста >>
тази
Виделина
вътре в себе си, виждат един необятен свят, трептящ от най-меки, най-
За да може човек да възприеме и разбере духовната Светлина или Виделината, трябва да има духовно зрение. Тогава пред него ще се открие един величествен свят, в който Виделината царува. Тази Виделина е жива и разумна и всички велики мистици, които имат
тази
Виделина
вътре в себе си, виждат един необятен свят, трептящ от най-меки, най-
нежни, най-красиви цветове, които изпълват душата им като живи струи. Ето защо за ония, които виждат, Виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която възприемаме на физическия свят, е само едно отражение на Виделината.
към текста >>
които виждат,
Виделината
е хиляди пъти по-реална от този свят.
Виделината царува. Тази Виделина е жива и разумна и всички велики мистици, които имат тази Виделина вътре в себе си, виждат един необятен свят, трептящ от най-меки, най- нежни, най-красиви цветове, които изпълват душата им като живи струи. Ето защо за ония,
които виждат,
Виделината
е хиляди пъти по-реална от този свят.
Светлината, която възприемаме на физическия свят, е само едно отражение на Виделината. Живата Светлина е онзи велик природен деец, който твори формите на човешката мисъл, на човешките желания и чувства. Тя е обвивка на човешкия Дух, на човешкия ум.
към текста >>
възприемаме на физическия свят, е само едно отражение на
Виделината
.
тази Виделина вътре в себе си, виждат един необятен свят, трептящ от най-меки, най- нежни, най-красиви цветове, които изпълват душата им като живи струи. Ето защо за ония, които виждат, Виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която
възприемаме на физическия свят, е само едно отражение на
Виделината
.
Живата Светлина е онзи велик природен деец, който твори формите на човешката мисъл, на човешките желания и чувства. Тя е обвивка на човешкия Дух, на човешкия ум. Без нея никой не може да мисли и да чувства. Виделината е, която прояснява нещата.
към текста >>
Виделината
е, която прояснява нещата.
възприемаме на физическия свят, е само едно отражение на Виделината. Живата Светлина е онзи велик природен деец, който твори формите на човешката мисъл, на човешките желания и чувства. Тя е обвивка на човешкия Дух, на човешкия ум. Без нея никой не може да мисли и да чувства.
Виделината
е, която прояснява нещата.
Тя е, която кара ума да мисли, да разсъждава логически. Тя е, която интуицията схваща непосредствено. И затова никаква умствена дейност не може да се прояви, никакъв органически
към текста >>
за онези, които са готови да възприемат
Божествената
светлина.
Но нея видяха само тримата мъдреци от Изток. Когато Христос отново дойде на Земята, Неговата звезда ще бъде десет пъти по-ярка, отколкото преди две хиляди години. Но тя ще бъде видима само
за онези, които са готови да възприемат
Божествената
светлина.
Защото Христос ще дойде като вътрешна Светлина в умовете и сърцата на хората. Тази Светлина ще привлече човеците един към друг и ще ги обедини вътрешно. Тези човеци ще бъдат човеци на
към текста >>
25.
Ученик
- Георги Радев (1900–1940)
всички имат само една определена,
Божествена
идея за Пътя на ученика, който не може да
Там царува Любов, там царува Светлина, там царува Мир. Този е естественият път на ученика – Любов, Светлина, Мир и Радост. Човек може да обиколи целия свят, може да похлопа на вратите на всички школи, може да потърси всички Велики Учители, които носят Божието Слово – те всички ще му покажат този Път. Те
всички имат само една определена,
Божествена
идея за Пътя на ученика, който не може да
се измени. Навсякъде ще му кажат, че първата стъпка в живота на ученика, това е Любовта. Като започне да прилага Любовта, дверите на неговия ум ще се отворят и знанието на миналите векове, както и знанието на настоящето и бъдещето ще започне да се втича у него по един естествен начин.
към текста >>
виделина
!
Настана първият ден на твоя Живот. Твоята земя е неустроена и пуста, тъмнина е върху бездната. Отдели тъмнината от Светлината и пристъпи да устроиш своята земя. Изречи: “Да бъде
виделина
!
” И ако ученикът е от избраните ученици, той ще произнесе: “Да бъде виделина! ” – и в него ще настане Виделина. Да бъде Виделина – това е великият стремеж в душата на ученика да учи.
към текста >>
И ако ученикът е от избраните ученици, той ще произнесе: “Да бъде
виделина
!
Твоята земя е неустроена и пуста, тъмнина е върху бездната. Отдели тъмнината от Светлината и пристъпи да устроиш своята земя. Изречи: “Да бъде виделина! ”
И ако ученикът е от избраните ученици, той ще произнесе: “Да бъде
виделина
!
” – и в него ще настане Виделина. Да бъде Виделина – това е великият стремеж в душата на ученика да учи. И тогава ще се заредят в битието на ученика великите дни на творението и той ще започне да строи
към текста >>
него ще настане
Виделина
.
Изречи: “Да бъде виделина! ” И ако ученикът е от избраните ученици, той ще произнесе: “Да бъде виделина! ” – и в
него ще настане
Виделина
.
Да бъде Виделина – това е великият стремеж в душата на ученика да учи. И тогава ще се заредят в битието на ученика великите дни на творението и той ще започне да строи своята вселена под вещото ръководство на своя Учител. Да бъде Виделина!
към текста >>
Да бъде
Виделина
– това е великият стремеж в душата на ученика да учи.
виделина! ” И ако ученикът е от избраните ученици, той ще произнесе: “Да бъде виделина! ” – и в него ще настане Виделина.
Да бъде
Виделина
– това е великият стремеж в душата на ученика да учи.
И тогава ще се заредят в битието на ученика великите дни на творението и той ще започне да строи своята вселена под вещото ръководство на своя Учител. Да бъде Виделина!
към текста >>
Да бъде
Виделина
!
него ще настане Виделина. Да бъде Виделина – това е великият стремеж в душата на ученика да учи. И тогава ще се заредят в битието на ученика великите дни на творението и той ще започне да строи своята вселена под вещото ръководство на своя Учител.
Да бъде
Виделина
!
към текста >>
26.
ДЕНЯТ НА ЗНАНИЕТО
- Теофана Савова
Особена светлина трептеше във всеки кът на стаята - духовна светлина -
виделината
на
божествената
мисъл, за която няма граници и препятствия.
И това не бе случайно, нито пък бе мотивирано от любопитство, защото тази звезда бе служител на светлината. Сега прозорецът отново светеше. В стаята пред отворената библия с масивни корици седеше възрастен човек с благородна осанка. За онези, които го познаваха и следваха в неговата мисия на земята, той бе Учителя, един светия от голяма величина, когото в духовния свят почитаха и зовяха с името Беинса Дуно. Той беше потънал в дълбок размисъл, всяка черта на лицето му излъчваше мир и абсолютна хармония.
Особена светлина трептеше във всеки кът на стаята - духовна светлина -
виделината
на
божествената
мисъл, за която няма граници и препятствия.
В два часа светлината на прозореца отново угасна, но само след десет минути отново се появи, и силуетът на Учителя се открои в рамката на прозореца. Звездата от зенита, привлечена от "Изгрева", стана по-ярка, за да вижда по-добре Земята. Тя се загледа и видя как Учителя отвори една врата и излезе върху полукръглия балкон над салона. Той се загледа по-продължително на изток, съзерцавайки далечния хоризонт. Часът бе удобен, за да долови възхода на светлината далече зад планинските върхове.
към текста >>
И наистина очите им се отвориха, те съзряха отворен пред тях пътя, който възлиза към най-високия връх -
Божествената
Любов.
След това с един плавен ритъм бяха изиграни шестте гимнастически упражнения. Това бе една вълнуваща картина на живи вълни, които се огъваха назад и напред, слизаха и се качваха, приемаха и изпращаха послания на светлината, на вековната мъдрост и любов. Само ясновидец можеше да види тяхната действителна красота. Шестото упражнение, което символизира готовността на ученика да служи на Истината, бе предшествано от думите на Учителя: „Ще ходя в пътя на Истината! " Със светлината на мъдростта и нежната топлина на любовта, концентрирани в движението на ръцете, които приемаха и разпределяха очистващата енергия, всички пожелаха да изчистят умовете и сърцата си.
И наистина очите им се отвориха, те съзряха отворен пред тях пътя, който възлиза към най-високия връх -
Божествената
Любов.
Но това не беше единственото събитие в настъпващия ден. След шестте упражнения играещите се наредиха по двама в кръг. В центъра на кръга се групираха музикантите и започна едно друго, още по-величествено събитие, което трудно може да се опише. Докато по време на сутрешната беседа учениците съзряха един свят, който бе трудно даже да си представят, по време на Паневритмията - Божествен танц на силите небесни - те посетиха още по-високи светове - ангелския и Божествения, направиха жива връзка със съществата, които ги обитават. Музиката и упражненията, дълбоката езотерична символика, хармоничното и музикално изпълнение на движенията бяха дадени от Учителя.
към текста >>
Паневритмичните упражнения завършиха с мотото: „Да пребъде Божият мир и да изгрее Божията радост и Божието веселие в нашите души." Живата огърлица от хора се движи в кръг с център, който символизира
Божествената
хармония, на която душата спонтанно откликва.
При „Евера" те вече се движеха леко над земята. Заредиха се все по-интересни и още по-разнообразни упражнения, придружени от музика, която стимулира деятелността и процесите за постигане на реален резултат. В хода на "Паневритмията" силите на играещите постепенно се координираха; умът, сърцето, волята, душата и духът на човека влизаха в хармония. Във всяко упражнение има развитие на една идея, ход на реализиране на идеята и резултат. Резултатът пък създава възможности за развитие и е база за нови постижения.
Паневритмичните упражнения завършиха с мотото: „Да пребъде Божият мир и да изгрее Божията радост и Божието веселие в нашите души." Живата огърлица от хора се движи в кръг с център, който символизира
Божествената
хармония, на която душата спонтанно откликва.
Всяко звено в този кръг е претърпяло чудно преображение. Изпълнените с радост ученици, повече от петстотин души, се отправят към центъра на кръга, за да целунат ръка на Учителя. Един след друг те целуват ръката на духовния си баща и чрез този жест на благодарност и смирение благодарят на Бога за благата, които са получили. Учителя бе казал: „Не на мен, а на Бога се молете", което означава, че трябва да се благодари на Онзи, който всичко е сътворил и предвидил, за да запази във вечността творенията си. Защото, където любовта царува, всичко се превръща в добро, там няма условия дори за случайно изтървана зла помисъл.
към текста >>
Така и човешката душа, когато благодари на Бога след изживяна радост или страдание, разцъфтява и разкрива
Божествената
си красота.
Защото, където любовта царува, всичко се превръща в добро, там няма условия дори за случайно изтървана зла помисъл. Благодарността е велика добродетел. Тя е естествен отклик на душата, когато след продължителни страдания смирена се завръща при своя Баща и Той, като я приема, й дава свято благословение. Хората около Учителя приличаха на цветя, които след знойна суша, освежени от благодатен дъжd и вече с изправени стъбла, се готвят да разцъфтят. Цветът е най-тихата и деликатна благодарност, образ и глас на ангелите небесни.
Така и човешката душа, когато благодари на Бога след изживяна радост или страдание, разцъфтява и разкрива
Божествената
си красота.
Без бързане и суетня много скоро хората се разпръснаха, за да се приберат по домовете си и да се подготвят за ежедневните си задачи. Някои ученици съпроводиха Учителя до входа на салона. Там две сестри му донесоха закуска с чай, след което се оттеглиха. Обикновено Учителя закусва сам. Тогава той е силно съсредоточен, сякаш мисълта му работи някъде.
към текста >>
Всички очакваха с жив интерес новата мисъл, наградата от
Божествената
лотария.
- Да обичаме един човек ще рече да видим Божественото в него, като открием една положителна черта в характера му - каза друг. Макар и с паузи, гостите похапваха не само духовно, но и физически, защото всичко пред тях на масата бе много вкусно. - Това учим сега всеки ден - да обичаме. Нали това ни преподава Учителя. Тетрадката отново беше прелистена.
Всички очакваха с жив интерес новата мисъл, наградата от
Божествената
лотария.
И тя не закъсня, една невидима ръка я поднесе, за да чуят и разберат, но вече по свой начин, мисълта на Учителя: „Когато отида при Господа, ще поискам да ме научи да обичам хората. И после ще му поискам: Господи, изпитай ме на това, което си ме научил! " - Добра алтернатива - за всяко знание да има и съответен изпит.
към текста >>
27.
1. ПРЕДГОВОР
- Светозар Няголов ( -2013)
Бог се проявява като мека бяла светлина, наречена
Виделина
, проникваща в нашето свръхсъзнание като вдъхновение — импулс, който впряга всичките ни разумни сили на работа и създава най-благоприятните вътрешни условия за правилна изява в живота; като интуиция,
Божествена
връзка, чрез която човек намира лесния и най-правилен път за постигане на идеите си.
Някои от религиозните и духовните хора търсят Бога високо в небето, където, според тяхното разбиране. Той се намира, наблюдава всичко и оттам ръководи неизброимите форми на живот и човечеството. Това е едно старо, схоластично и примитивно разбиране. Бог със Своя Дух присъства едновременно в цялата Вселена, във всяко свое създание, във всеки човек и лично ръководи и направлява живота. Това твърдение е защитено от доктрините на многобройни религии и окултни науки.
Бог се проявява като мека бяла светлина, наречена
Виделина
, проникваща в нашето свръхсъзнание като вдъхновение — импулс, който впряга всичките ни разумни сили на работа и създава най-благоприятните вътрешни условия за правилна изява в живота; като интуиция,
Божествена
връзка, чрез която човек намира лесния и най-правилен път за постигане на идеите си.
Накрая тя се докосва до центъра на съвестта в човешката глава, който започва да отчита и посочва разумните и неразумни постъпки на даден индивид. Когато макар и за малко сме озарени от тази Виделина и решим да слушаме вътрешното ни ръководство, като пожелаем да изправим живота си, ние даваме свобода на Бога да се прояви в нас. За да ни пречисти, Бог ни прекарва през съответни разумни страдания, за да могат да се отворят умовете ни да разберем Неговата Блага Воля, да се върнем в правия път на Доброто и Любовта, които Той още при създаването ни е вложил в нашите души. Когато живеем по човешкото знание и разбиране, не се съобразяваме с природните закони, слизаме надолу до един разпуснат живот на удоволствия, алчност и егоизъм, който ни отдалечава от Бога. Тогава той ни оставя свободни, сами да се натъкнем на последствията от този неразумен живот и да си извадим съответните поуки.
към текста >>
Когато макар и за малко сме озарени от тази
Виделина
и решим да слушаме вътрешното ни ръководство, като пожелаем да изправим живота си, ние даваме свобода на Бога да се прояви в нас.
Това е едно старо, схоластично и примитивно разбиране. Бог със Своя Дух присъства едновременно в цялата Вселена, във всяко свое създание, във всеки човек и лично ръководи и направлява живота. Това твърдение е защитено от доктрините на многобройни религии и окултни науки. Бог се проявява като мека бяла светлина, наречена Виделина, проникваща в нашето свръхсъзнание като вдъхновение — импулс, който впряга всичките ни разумни сили на работа и създава най-благоприятните вътрешни условия за правилна изява в живота; като интуиция, Божествена връзка, чрез която човек намира лесния и най-правилен път за постигане на идеите си. Накрая тя се докосва до центъра на съвестта в човешката глава, който започва да отчита и посочва разумните и неразумни постъпки на даден индивид.
Когато макар и за малко сме озарени от тази
Виделина
и решим да слушаме вътрешното ни ръководство, като пожелаем да изправим живота си, ние даваме свобода на Бога да се прояви в нас.
За да ни пречисти, Бог ни прекарва през съответни разумни страдания, за да могат да се отворят умовете ни да разберем Неговата Блага Воля, да се върнем в правия път на Доброто и Любовта, които Той още при създаването ни е вложил в нашите души. Когато живеем по човешкото знание и разбиране, не се съобразяваме с природните закони, слизаме надолу до един разпуснат живот на удоволствия, алчност и егоизъм, който ни отдалечава от Бога. Тогава той ни оставя свободни, сами да се натъкнем на последствията от този неразумен живот и да си извадим съответните поуки. Накрая при свършването на краткия човешки живот, след идването на Ангела на смъртта човек се среща с Бога — този благ Принцип на Любовта, и Му дава отчет за изминатия земен път. Това е своеобразен изпит, през който минава всяка душа след напускане на физическото си тяло.
към текста >>
28.
ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА
- Светозар Няголов ( -2013)
Учителя е дал най- правилните методи за дишане с любов, чрез които може да се развие
Божествената
Мъдрост, за разлика от методите на йогите и други подобни методи, дошли до нас от първите раси.
Човешкото тяло е съставено от три триъгълника, обърнати с върха надолу, и един - носа, обърнат с върха нагоре. Главата е широка горе и триъгълна към брадата. Раменете са широки и се стесняват към кръста. От кръста към краката е третият триъгълник с върха надолу. Следователно, носът е представител на Божественото в нашето тяло и затова, когато Бог създаде човека от пръст, вдъхна живо дихание през носа му и той стана жива душа.
Учителя е дал най- правилните методи за дишане с любов, чрез които може да се развие
Божествената
Мъдрост, за разлика от методите на йогите и други подобни методи, дошли до нас от първите раси.
Най-хубавият проводник за разпространяване на Божествените идеи и новото учение е въздухът. Мъдростта в човека е правопропорционална на неговите възможности да възприема и използва напълно праната, която така обилно му поднася въздухът. Така се придобива голяма физическа сила и всестранни духовни способности - непреривна връзка с Бога. Когато хората решат да служат и изпълняват Волята Божия, Бог премахва кармата им и им дава най-хубави условия за развитие. Карма има само за тия, които не слушат Бога - не изпълняват Неговата воля.
към текста >>
При усилена и сериозна работа ние може да преминем през седемте нива на Правдата и да се свържем с ангелската йерархия на Началствата, наречени Същества на „
Божествената
правда и свобода в света".
Карма има само за тия, които не слушат Бога - не изпълняват Неговата воля. Четвъртият връх в нашето развитие е Правдата (върхът Тавор) (5), където Христос повишава Своите намалени 78 милиона пъти вибрации и става светъл като Слънцето. Насочваме върха на Правдата напред, хващаме с дясната ръка върха на Добродетелта, а с лявата върха на Мъдростта и казваме: „В изпълнението Волята на Бога чрез Правдата е силата на човешката душа."(3 пъти)
При усилена и сериозна работа ние може да преминем през седемте нива на Правдата и да се свържем с ангелската йерархия на Началствата, наречени Същества на „
Божествената
правда и свобода в света".
Те управляват далака в човека и той се разстройва и увеличава, когато човек наруши принципа на Правдата в себе си. Началствата носят абсолютната Божия Правда, която ще стопли и загрее хората, ще стопи всичките недоразумения и премахне всяка неправда в живота ни. Правдата, изявена на Земята е предвестник на шестата раса. Петият връх на Истината (Голгота) е най-мистично- то и най-високото духовно място в Христовото време. Насочваме върха на Истината напред.
към текста >>
Крилатото колело е символ на Вечния Дух, който оживотворява и разсейва тъмнината и внася
виделината
навсякъде по света.
В България той е неизвестен като художник. Известно ни е, че Шлятер е един голям славянски дух, който много сполучливо нарисува образа на Учителя с разтворени две ръце, които благославят от върха на Истината в Пентаграма. Това е Пентаграмът, показващ пътя на ученика в Школата на Бялото Братство, ръководена лично от Бога - чрез Беинса Дуно. Учителя казва: „Преди 2000 години беше Синът, а сега е Отец." Скоро Шлятер изчезва от братските среди и Учителя не говори нищо повече за него. В цветния Пентаграм са въведени подписът на Светия Дух, на Учителя, крилатото колело под сабята и светещото кълбо.
Крилатото колело е символ на Вечния Дух, който оживотворява и разсейва тъмнината и внася
виделината
навсякъде по света.
Това е „виделината, която свети в тъмнината и тъмнината я не обвзе". Този Дух на виделината ще повдигне всички низши астрални духове, ще ги изкачи горе в Божествения свят, да се съединят с Бога, да се обединят с Бога, да станат едно общо, едно цяло с Бога. Този дух е дал и свещения знак - ѣ (е двойно) на българите и славянството, като реликва, който означава съвпад на Слънцето със Сатурн, т.е. съединяване на човешкия егоизъм и материализъм с Божията Любов и Неговата светлина - условия за влизане в шестата - Светеща раса, на Любовта. Руснаците използват този знак, като го изписват в горният ляв ъгъл на всичките си бойни знамена.
към текста >>
Това е „
виделината
, която свети в тъмнината и тъмнината я не обвзе".
Известно ни е, че Шлятер е един голям славянски дух, който много сполучливо нарисува образа на Учителя с разтворени две ръце, които благославят от върха на Истината в Пентаграма. Това е Пентаграмът, показващ пътя на ученика в Школата на Бялото Братство, ръководена лично от Бога - чрез Беинса Дуно. Учителя казва: „Преди 2000 години беше Синът, а сега е Отец." Скоро Шлятер изчезва от братските среди и Учителя не говори нищо повече за него. В цветния Пентаграм са въведени подписът на Светия Дух, на Учителя, крилатото колело под сабята и светещото кълбо. Крилатото колело е символ на Вечния Дух, който оживотворява и разсейва тъмнината и внася виделината навсякъде по света.
Това е „
виделината
, която свети в тъмнината и тъмнината я не обвзе".
Този Дух на виделината ще повдигне всички низши астрални духове, ще ги изкачи горе в Божествения свят, да се съединят с Бога, да се обединят с Бога, да станат едно общо, едно цяло с Бога. Този дух е дал и свещения знак - ѣ (е двойно) на българите и славянството, като реликва, който означава съвпад на Слънцето със Сатурн, т.е. съединяване на човешкия егоизъм и материализъм с Божията Любов и Неговата светлина - условия за влизане в шестата - Светеща раса, на Любовта. Руснаците използват този знак, като го изписват в горният ляв ъгъл на всичките си бойни знамена. Този свещен знак е символ на победата.
към текста >>
Този Дух на
виделината
ще повдигне всички низши астрални духове, ще ги изкачи горе в Божествения свят, да се съединят с Бога, да се обединят с Бога, да станат едно общо, едно цяло с Бога.
Това е Пентаграмът, показващ пътя на ученика в Школата на Бялото Братство, ръководена лично от Бога - чрез Беинса Дуно. Учителя казва: „Преди 2000 години беше Синът, а сега е Отец." Скоро Шлятер изчезва от братските среди и Учителя не говори нищо повече за него. В цветния Пентаграм са въведени подписът на Светия Дух, на Учителя, крилатото колело под сабята и светещото кълбо. Крилатото колело е символ на Вечния Дух, който оживотворява и разсейва тъмнината и внася виделината навсякъде по света. Това е „виделината, която свети в тъмнината и тъмнината я не обвзе".
Този Дух на
виделината
ще повдигне всички низши астрални духове, ще ги изкачи горе в Божествения свят, да се съединят с Бога, да се обединят с Бога, да станат едно общо, едно цяло с Бога.
Този дух е дал и свещения знак - ѣ (е двойно) на българите и славянството, като реликва, който означава съвпад на Слънцето със Сатурн, т.е. съединяване на човешкия егоизъм и материализъм с Божията Любов и Неговата светлина - условия за влизане в шестата - Светеща раса, на Любовта. Руснаците използват този знак, като го изписват в горният ляв ъгъл на всичките си бойни знамена. Този свещен знак е символ на победата. Сега обаче той е изхвърлен от руската и българската азбука като ненужен, в резултат на което животът на тия два народа се влошава.
към текста >>
Числото 1 представлява
Божествената
страна (Бог - Добродетелта).
Понякога тази смяна ще бъде във възходяща, а понякога в низходяща степен - ще зависи от това в каква посока се движите - нагоре към Слънцето или надолу към Земята. Ако посоката ви е надолу към Земята, значи движението става във вътрешния петоъгълник, обърнат с върха надолу, ако посоката е нагоре към Слънцето, значи движението става по върховете на Пентаграма, чийто връх е обърнат нагоре. Щом силите дойдат в нормалното си положение, започва ново движение, нова пертурбация и т.н. Това са движения на прилив и отлив, които стават периодически. Учителя дава и друго определение на числата по върховете на Пентаграма.
Числото 1 представлява
Божествената
страна (Бог - Добродетелта).
Човек познава Бога само с Добро- делта, която проявява. Когато Бог се ограничава, ражда се Доброто в света. Оттам движението върви към върха 2 - Любов- ma, където е човекът. От върха 2 движението отива към върха 4 - Мъдростта, повторно отиване към Бога, но вече конкретно проявен в обществото. От върха 4 движението отива към върха 3 - Истината.
към текста >>
29.
Отново в България
- Георги Томалевски (1897-1988)
Познавайки добре структурата на „светлинните светове", с други думи - духовната светлина, Учителят даде едно ново откровение за връзката между физическата светлина и онази вътрешна светлина, която е първо заменена с богатата и прекрасна дума в българския език
виделина
.
Може да се разчете по сигнатурата, написана на църковно-славянски, че препечатването е станало през 1912 г., но кога е излязло първото издание, не е известно. За тази книга можем да кажем следното: за нейното съставяне Учителят е работил дълго време върху текста на цялата Библия. Той не само проучва библейското слово, но търси и дълбокия скрит смисъл в него. Грижливо подбира онези пасажи, които съдържат скрит вътрешен смисъл и ги нарежда в порядъка на цветните лъчи на светлината-слово. За него не беше трудно да разчете скритото в свещените слова на библейските пророци и по-късно в посланията на Христовите ученици и апостоли.
Познавайки добре структурата на „светлинните светове", с други думи - духовната светлина, Учителят даде едно ново откровение за връзката между физическата светлина и онази вътрешна светлина, която е първо заменена с богатата и прекрасна дума в българския език
виделина
.
Както за Христа ние получаваме елементи от вдъхновеното слово на евангелистите и от посланията на апостолите, така и за всички учители ние научаваме по нещо съществено от различни апокрифи, останали за тях. Пак през същата 1897 г. някакъв свещеник, който се интересувал малко повече от другите служители на църквата и търсел по-дълбокото разумяване на евангелското слово, успял да вземе по някакъв неизвестен за нас начин един ръкопис на Учителя и издал малка брошура, която озаглавил „Тайните на духа", или „Хио-Ели-Мели-Месаил - глас Божи", като думите Хио-Ели-Мели-Месаил е взел от място, което не е известно на пишещия тези редове. Настъпват четири години, които Учителят преживява в пълно уединение, а вероятно в себевглъбяване, неминуемо за тези, които се раждат на някоя планета с мисия да донесат нови истини на потъващите в духовна тъма човешки същества. Раждането на новото столетие Учителят посреща с приготвен в душата си Божествен план и с нови сили за делото, което го очаква.
към текста >>
При това положение връзката между законите на природата и живота и законите на тайната
Божествена
наука са във взаимна зависимост и пред Учителя се открива широкото поле за неговата мисия.
Този период на вътрешната ориентировка е преминал за Учителя на различни места в България. Имало е дни, когато той се е уединявал в красиви и безлюдни планински места, заслушан в неразбрания за всекиго вълшебен говор на природата, изразен или чрез шума на гората, или с ромона на планинския поток В тези часове са се разкривали за него всички тайни на живата природа, говорът на хилядолетията, безкрайните възможности на великите творчески сили, които по-късно намериха място в неговите беседи и школски лекции. Това е времето, когато Учителят видя наново Бога - сега във всяка тревица, във вековните дървета, в дълбокото и загадъчно мълчание на канарите, по които стои написана хилядовековната история на земята. Той чу говора на тия векове в нежния шепот на планинските води и извори и в планинския ветрец, който шуми в листата.
При това положение връзката между законите на природата и живота и законите на тайната
Божествена
наука са във взаимна зависимост и пред Учителя се открива широкото поле за неговата мисия.
Начинът, по който ще се изпълни тя, бе очертан. Очертани са беседите, които ще държи, съборите, които ще се състоят, езикът оня чудесен достъпен език, в дълбините на който, за този, комуто очите са отворени, се крият най-великите тайни, е готов. В тези години, когато се пробужда най-дълбокият кът на космическото съзнание, свойствено за посветените, Учителят преповтори за себе си всички истини за човека, природата и Бога. Той подканяше по-късно своите ученици и слушатели да не подминават с безразличие и равнодушно явленията в природата, учеше ги да се вглъбяват в земните пластове и да проумяват силите, които са действували в различните геологически епохи при устрояването на земната кора. Той често споменаваше в беседите си за единството между минералното, растителното и животинското царство, като свързваше с тях и появата на човека, Учителят създаде едно съвсем ново разбиране в природознанието, защото извън онова, на което ни учи науката за еволюцията в природата, той посочи ръста и вида на онази специфична „душевност", която притежават видовете на всяко от тези царства на природата.
към текста >>
30.
Някои основни истини
- Георги Томалевски (1897-1988)
Според Учителя в древния Египет бяха формулирани принципите на
Божествената
наука.
Всички те са били под духовното ръководство на Божествения Дух. От Него те са получавали откровения за тайните на световете и на живота, който протича в тях. Не всички от тези учители са направили от тези откровения стройна система, която да има научен характер и която би дала обяснение на всички явления в природата и живота. Пръв Хермес е, който след едно специално посвещение, успя да даде на тази вечна мъдрост, дошла от Божествения свят, строго определена научна формулировка. Той прозря тази мъдрост, проникваща цялото битие, и я формулира в седем принципа, с които се обясняват всички процеси и явления както в природата, така и в живота, който протича по различен начин във видовете на всички царства от амебата до човека.
Според Учителя в древния Египет бяха формулирани принципите на
Божествената
наука.
Заради тези вечни принципи, чрез които стана възможно да се изучава Божествената мъдрост, Хермес се счита за баща и родоначалник на това, което наричаме окултна наука. Тази е и причината, че мъдрите и напреднали в духовното знание люде от Изтока, макар че имаха откровения, идваха в Египет да научат мъдростта, която Хермес изяви в своите вечни принципи. С тях те обогатиха своите религиозно-философски разбирания, като с това се даде тласък на браманизма, ведантизма, а също и на учението на Заратустра, които макар и създадени преди Хермесовата школа, се нуждаеха от една стройна и хармонична система. Херметичната мъдрост озари със светлината си целият древен, а и съвременен духовен живот. Няма нито един мислител или школа, които да не са повлияни по един или друг начин от идеите на Хермес.
към текста >>
Заради тези вечни принципи, чрез които стана възможно да се изучава
Божествената
мъдрост, Хермес се счита за баща и родоначалник на това, което наричаме окултна наука.
От Него те са получавали откровения за тайните на световете и на живота, който протича в тях. Не всички от тези учители са направили от тези откровения стройна система, която да има научен характер и която би дала обяснение на всички явления в природата и живота. Пръв Хермес е, който след едно специално посвещение, успя да даде на тази вечна мъдрост, дошла от Божествения свят, строго определена научна формулировка. Той прозря тази мъдрост, проникваща цялото битие, и я формулира в седем принципа, с които се обясняват всички процеси и явления както в природата, така и в живота, който протича по различен начин във видовете на всички царства от амебата до човека. Според Учителя в древния Египет бяха формулирани принципите на Божествената наука.
Заради тези вечни принципи, чрез които стана възможно да се изучава
Божествената
мъдрост, Хермес се счита за баща и родоначалник на това, което наричаме окултна наука.
Тази е и причината, че мъдрите и напреднали в духовното знание люде от Изтока, макар че имаха откровения, идваха в Египет да научат мъдростта, която Хермес изяви в своите вечни принципи. С тях те обогатиха своите религиозно-философски разбирания, като с това се даде тласък на браманизма, ведантизма, а също и на учението на Заратустра, които макар и създадени преди Хермесовата школа, се нуждаеха от една стройна и хармонична система. Херметичната мъдрост озари със светлината си целият древен, а и съвременен духовен живот. Няма нито един мислител или школа, които да не са повлияни по един или друг начин от идеите на Хермес. Като се започне от Орфей, Мойсей, Питагор, Платон и се стигне до класиците - основатели на съвременната наука, като Галилей, Кеплер, Нютон и до наши дни.
към текста >>
В юношеските си години Исус е бил при есеите и не толкова да научи от тях
Божествената
мъдрост, а да я възкреси и припомни, защото Той я носел жива в себе си, дарена му от Отца.
Като се започне от Орфей, Мойсей, Питагор, Платон и се стигне до класиците - основатели на съвременната наука, като Галилей, Кеплер, Нютон и до наши дни. Под влиянието на херметизма са се появили манихейството, неоплатонизмът, гностицизмът, арабската култура, богомилството, розенкройцерското духовно движение, антропософията. Съществуват ясни белези и в притчите на Соломон, че той е познавал и е бил повлиян от хермесовата философия и мъдрост. Известно е, че обществото на есеите не е друго освен херметическата школа на Израил. Христос чрез великия принцип на любовта доказва правотата на Хермесовото учение.
В юношеските си години Исус е бил при есеите и не толкова да научи от тях
Божествената
мъдрост, а да я възкреси и припомни, защото Той я носел жива в себе си, дарена му от Отца.
Годините на Исуса от срещата му в храма, когато е учудвал учените фарисеи със знанието си и когато Той е бил на дванадесет години, до кръщението Му в Йордан, се губят в Евангелието. Тъкмо през тия години се осъществява срещата му с братята и учениците на тази школа. Развитието на тайната наука е вървяло по най-различни пътища, променяло се е, придобивало най-различни варианти, обличало се в символи и обреди, докато при юдаизма е достигнало най-високата точка на монотеизма - единобожието. Тъкмо от тая най-строга и най-компромисна форма, в която беше изключено създаването на каквито и да са варианти за разбирането на истината, се роди и най-великата свобода в лицето на Исуса, Който е Христос. Това явление е най-великият момент от еволюцията на човешкия дух, защото в тая най-ниска точка на слизане във веществото, не дойде един обикновен учител, а Христос - Божият Син.
към текста >>
В своите беседи, а много често и в частни разговори с любознателни и запознати с математиката лица, Учителят изнасяше много истини на
Божествената
наука с примери и постулати от математиката.
Една от големите задачи на учителите, които слизат на земята, е да помогнат на хората да осъществят в себе си такъв космически синтез. Има два момента, които са много важни в живота на земята: първият момент е пробуждане на човешката душа и вторият е разцъфтяването на човешката душа, когато е вече изграден хармоничният човек - равностранният триъгълник на любовта, мъдростта и истината. Учителят на Бялото Братство в България имаше да се справя с един онаследен духовен поглед на душите, въплътени в тази страна, намиращи се под консервативния пазител на старото - Сатурн, господар на съзвездието Козирог. На тази земя, на която Учителят изяви своето учение, старият сатурнов консерватизъм и по-рано е бил пречка за осъществяване учението на Орфей, както и по-късно на богомилството, което трябваше да емигрира от своята родина. *
В своите беседи, а много често и в частни разговори с любознателни и запознати с математиката лица, Учителят изнасяше много истини на
Божествената
наука с примери и постулати от математиката.
В много беседи, особено в младежкия клас, той говореше за математиката като за символична наука, която в своите аксиоми крие основните истини за живота и разкрива както по аналитичен, така и по геометричен път много тайни. Тук ние нямаме възможност да кажем всичко, което той е казал в беседите. Ще предадем само една част от един разговор с математик, в който разговор Учителят дава изяснения във връзка с някои установени закони. Знае се, че за основа на „Началата на Евклида“ служат системи от тридесет и пет определения, пет постулата и шест аксиоми. На петата аксиома, която гласи: „Цялото е по-голямо от своите части“, Учителят направи следното допълнение: „Частта не може да бъде по-голяма от цялото, но частта може да бъде като цялото.“ И друго: Знае се, че две числа (две координати) определят положението на една точка в равнината - координатна система.
към текста >>
Пробудените души, които ние наричаме „синове на
виделината
“, ще проумеят, че други синове и дъщери човешки ще дадат такива тълкувания на законите, с които тълкувания ще отклонят човешката мисъл от първичната красота на творението и ще отрекат самия творец.
В своите беседи Учителят даде много ценен материал за начина, по който трябва да разбираме ред истини или сентенции от мъдростта на миналите векове. Между тях е и поменатата сентенция на Платон, която цитираме по-горе. „Спасете явленията! “ - е казал великият философ на ония идещи след него поколения, които пристъпват към явленията в природата и живата с пробудено съзнание. Те са, които ще разберат, че във всички времена ще се появяват такива, които са съзнателни или несъзнателни служители на тъмнината.
Пробудените души, които ние наричаме „синове на
виделината
“, ще проумеят, че други синове и дъщери човешки ще дадат такива тълкувания на законите, с които тълкувания ще отклонят човешката мисъл от първичната красота на творението и ще отрекат самия творец.
Тези магии на сенките ще насочат умовете на човеците не към ръцете, които от „калта“ ваят красивите форми на живота, а към самата „кал“, на която ще препишат достойнствата на Всемирния Творчески Дух. Пример за това в наше време е отговорът, който се дава на питането: „Как да си обясним разумната закономерност и мъдрост на природните закони? “ Те, служителите на мрака, отговарят: „Това е свойство на материята.“ Днес, когато очарованото око на естествоизпитателя наблюдава световната хармония и закономерностите на това, което се извършва пред нас, когато това око долавя великото единство между необозримия свят на свръхгалактиките и чудото, което става в клетката, както и в неизброимо многото комбинации на полимерите от аминокиселините, където се крие тайната на живота, служителите на безнадеждността и страданието, понесли закваската на първия грях, наречен горделива завист, бързат да отнемат надеждите във вечния живот и приписват всичко това на „свойство на материята“. А би ли имало веществото такова чудесно свойство, ако нямаше кой да му го даде?
към текста >>
Платон, който имаше поглед, пронизващ през всички светове и всички столетия, изрече предупредителния и тревожен сигнал към ония синове на бъдещето, които ще застанат като верни и непоколебими войници на
виделината
, без да са се записали някъде, без да са декларирали своето присъствие.
Тези магии на сенките ще насочат умовете на човеците не към ръцете, които от „калта“ ваят красивите форми на живота, а към самата „кал“, на която ще препишат достойнствата на Всемирния Творчески Дух. Пример за това в наше време е отговорът, който се дава на питането: „Как да си обясним разумната закономерност и мъдрост на природните закони? “ Те, служителите на мрака, отговарят: „Това е свойство на материята.“ Днес, когато очарованото око на естествоизпитателя наблюдава световната хармония и закономерностите на това, което се извършва пред нас, когато това око долавя великото единство между необозримия свят на свръхгалактиките и чудото, което става в клетката, както и в неизброимо многото комбинации на полимерите от аминокиселините, където се крие тайната на живота, служителите на безнадеждността и страданието, понесли закваската на първия грях, наречен горделива завист, бързат да отнемат надеждите във вечния живот и приписват всичко това на „свойство на материята“. А би ли имало веществото такова чудесно свойство, ако нямаше кой да му го даде?
Платон, който имаше поглед, пронизващ през всички светове и всички столетия, изрече предупредителния и тревожен сигнал към ония синове на бъдещето, които ще застанат като верни и непоколебими войници на
виделината
, без да са се записали някъде, без да са декларирали своето присъствие.
Дали хората около Учителя - този „модерен маг“, са смогнали да постигнат добродетелите, за които говори той, това е друг, отделен въпрос. Развитието на човека е бавен процес. Както при лекаря отиват болни хора, жадуващи за здраве, така при учителите отиват несъвършените, но жадни за знание. Нещо повече, много от несъвършенствата и погрешките на някои приближени към Братството люде се приписват на учението на Учителя. Тези неща обаче са пръски от калта на човешкото невежество.
към текста >>
В
Божествената
същност всички люде са еднакви и майката както никой друг със своята интуиция вижда в своето дете това, което ничии други очи не могат да видят.
Докато в сърцето на майката гори свещеният огън, запален и поддържан от майката на цялата вселена, възходът на човечеството е осигурен.“ От казаното по-горе става ясно, че любовта на истинските майки има неземен произход. Тя не е любов от този свят, тя иде от далечните небеса, от сърцето, което живее в хармонията на всемира и управлява света. Любовта на майката е спонтанна и независима от това дали детето е даровито или не, дали е умно или глупаво, дали е красиво или грозно. Това са външни неща, с които майчината любов не се съобразява.
В
Божествената
същност всички люде са еднакви и майката както никой друг със своята интуиция вижда в своето дете това, което ничии други очи не могат да видят.
Любовта в нея гледа и преценява най-вярно, защото знае това, което никои друг не знае. За да се създадат благоприятни условия за детското развитие и за да може жената в тоя свят да стане истински съсъд на мировата обич, Учителят казва: „Жената още от малка трябва да живее чист и възвишен живот“. Това е необходимо, за да се предаде на детето едно добре организирано тяло, правилно развити нервна система и всички органи. Това се отнася и за бащата, защото родителите са тези, които създават телесната организация за духовния развой на монадата душа. Възпитанието на децата трябва да започне от периода на бременността.
към текста >>
31.
Учителят и учението на Бялото Братство във впечатленията и спомените на неговите слушатели
- Георги Томалевски (1897-1988)
Срещал съм и някои от нобеловите лауреати, но пред мен не е блесвала по-мощна духовна
виделина
от тази, която носи словото на Учителя, за никой друг не мога да изрека това, което мога да кажа за него.
Как мога аз да зная със сигурност това, което е най-трудно да се знае? Ако говоря неща по предположение, то значи да се занимаваме със забавления. Та самият аз не зная кой съм. Това обаче, което мога да спомена тук, е, че не съм срещал по-забележителен човек от него. Познавам доста добре делата и идеите на големите древни и нови философи и учени.
Срещал съм и някои от нобеловите лауреати, но пред мен не е блесвала по-мощна духовна
виделина
от тази, която носи словото на Учителя, за никой друг не мога да изрека това, което мога да кажа за него.
Що се отнася до отношението му към Христа, ще ти цитирам изрази, дословно взети от беседите му, за да направиш сам преценката по този противоречиво схващан въпрос. „Христос, това е Бог, Който се разкрива на света. Като проява на Бога Христос не може да се отдели от Него. Христос е дал най-пълен израз на любовта на земята, все едно как различните хора Го разглеждат: като исторически, като космичен, като мистичен.“ В словото на Учителя Христос е най-възвишеният и най-чист образ на богочовека. Но, драги X., трябва да спра дотук.
към текста >>
Той обаче говори за една наука, за едно знание, което нарича „
Божествена
наука“.
Задачата да го проумеем напълно винаги решаваме с едно скромно приближаване. Ако определим науката като път към знание, основано на обективни данни, доставени от сетивата, а религията като увереност, която почива върху вътрешни данни, и най-после философията като деятелност, отправена към разширение или углъбяване на човешките представи, идеи, концепции посредством усъвършенствуване на човешкия дух, тогава ще имам достатъчно основание да поддържам казаното за учението на Бялото Братство в това мое кратко изказване. Всеки въпрос, разглеждан от Учителя, носи ярко и недвусмислено характера на една философия и паралелно с нея и на научна методика. Отношението на Учителя към науката според това, което говори той, е положително. Той неведнъж е приказвал за похвалното усилие на учените хора да откриват закономерностите на природата.
Той обаче говори за една наука, за едно знание, което нарича „
Божествена
наука“.
Тя не е онази наука, която хората на нашата съвременност натрупват в главата си като библиотечен рафт. Тази наука, за която говори той, е такава, че с нея човек може да сменя отрицателните състояния в положителни. Ученикът на Божествената школа - казва Той - не бива да отминава индиферентно явленията в окръжаващата го среда. Той трябва да изучава хората, природата, формите, които тя изгражда, защото в тях тя е включила своята премъдрост. В бъдеще ще има три вида науки: физическа, духовна и божествена.
към текста >>
Ученикът на
Божествената
школа - казва Той - не бива да отминава индиферентно явленията в окръжаващата го среда.
Отношението на Учителя към науката според това, което говори той, е положително. Той неведнъж е приказвал за похвалното усилие на учените хора да откриват закономерностите на природата. Той обаче говори за една наука, за едно знание, което нарича „Божествена наука“. Тя не е онази наука, която хората на нашата съвременност натрупват в главата си като библиотечен рафт. Тази наука, за която говори той, е такава, че с нея човек може да сменя отрицателните състояния в положителни.
Ученикът на
Божествената
школа - казва Той - не бива да отминава индиферентно явленията в окръжаващата го среда.
Той трябва да изучава хората, природата, формите, които тя изгражда, защото в тях тя е включила своята премъдрост. В бъдеще ще има три вида науки: физическа, духовна и божествена. Във физическата наука човек изучава фактите, законите, явленията и закономерностите. В духовната наука ученикът открива причинната връзка на явленията и вижда, че те не са случайни и те се ръководят от невидими сили както в неорганичната, така и в органичната природа. В Божествената наука човекът, който ще има вече изработени нови възприятия, ще влиза съзнателно в светове, недостъпни за нашите три измерения, ще вижда ясно с очите си и не ще се нуждае от странични доказателства.
към текста >>
В бъдеще ще има три вида науки: физическа, духовна и
божествена
.
Той обаче говори за една наука, за едно знание, което нарича „Божествена наука“. Тя не е онази наука, която хората на нашата съвременност натрупват в главата си като библиотечен рафт. Тази наука, за която говори той, е такава, че с нея човек може да сменя отрицателните състояния в положителни. Ученикът на Божествената школа - казва Той - не бива да отминава индиферентно явленията в окръжаващата го среда. Той трябва да изучава хората, природата, формите, които тя изгражда, защото в тях тя е включила своята премъдрост.
В бъдеще ще има три вида науки: физическа, духовна и
божествена
.
Във физическата наука човек изучава фактите, законите, явленията и закономерностите. В духовната наука ученикът открива причинната връзка на явленията и вижда, че те не са случайни и те се ръководят от невидими сили както в неорганичната, така и в органичната природа. В Божествената наука човекът, който ще има вече изработени нови възприятия, ще влиза съзнателно в светове, недостъпни за нашите три измерения, ще вижда ясно с очите си и не ще се нуждае от странични доказателства. Апостол Павел на едно място1 казва: „Сега виждаме неясно ,като в огледало, а тогава ще гледаме лице с лице. Сега познавам отчасти, а тогава ще позная, както съм бил познат.“
към текста >>
В
Божествената
наука човекът, който ще има вече изработени нови възприятия, ще влиза съзнателно в светове, недостъпни за нашите три измерения, ще вижда ясно с очите си и не ще се нуждае от странични доказателства.
Ученикът на Божествената школа - казва Той - не бива да отминава индиферентно явленията в окръжаващата го среда. Той трябва да изучава хората, природата, формите, които тя изгражда, защото в тях тя е включила своята премъдрост. В бъдеще ще има три вида науки: физическа, духовна и божествена. Във физическата наука човек изучава фактите, законите, явленията и закономерностите. В духовната наука ученикът открива причинната връзка на явленията и вижда, че те не са случайни и те се ръководят от невидими сили както в неорганичната, така и в органичната природа.
В
Божествената
наука човекът, който ще има вече изработени нови възприятия, ще влиза съзнателно в светове, недостъпни за нашите три измерения, ще вижда ясно с очите си и не ще се нуждае от странични доказателства.
Апостол Павел на едно място1 казва: „Сега виждаме неясно ,като в огледало, а тогава ще гледаме лице с лице. Сега познавам отчасти, а тогава ще позная, както съм бил познат.“ Хилядолетия са отминали, откакто човекът - малко или много мислящо същество - броди по нашата планета. Историята на човешката мисъл е огромна и почти необхватна. Никой не може да твърди със сигурност, че преди него друг не е изрекъл същата или близка на неговата истина.
към текста >>
32.
Защо Учителят отказа амвона в Ямбол и участието си в Теософската ложа?
- Георги Томалевски (1897-1988)
Първият случай е важен като прелом, когато той е трябвало да покаже на своя баща - свещеник Константин Дъновски, че неговото верую е
Божествената
виделина
, която ще обнови човека, че не се заключва в установените догми и обряди на една религия, която и да е тя, а е свободна, дълбоко научна и разширена извън границите на нашия триизмерен свят същина.
Защо Учителят отказа амвона в Ямбол и участието си в Теософската ложа? След завръщането си от Америка през 1895 г., където в Медисън Учителят учил медицина и богословие, видни люде от евангелските среди в България, които имали високо мнение за неговите познания и духовни добродетели, му предложили амвон в една от евангелистките църкви в град Ямбол. Това е един особено характерен, показателен момент от живота на Учителя. Тъкмо на този кръстопът в духовния му стремеж, свързан с мисията му и перспективите на една предлагана длъжност, която би могла да бъде начало на една кариера, се проявява специфичното, особеното у този непознат в своята дълбока същност човек. Няколко пъти в своя живот Учителят показа, че има свой, строго избран път и мисия.
Първият случай е важен като прелом, когато той е трябвало да покаже на своя баща - свещеник Константин Дъновски, че неговото верую е
Божествената
виделина
, която ще обнови човека, че не се заключва в установените догми и обряди на една религия, която и да е тя, а е свободна, дълбоко научна и разширена извън границите на нашия триизмерен свят същина.
Учителят, който още в ранните си години е познавал дълбините на Христовото учение, е показал без колебание и със смелостта на човек, който знае, че то не се изчерпва само с изискванията, които има установеният ред на една църква и е в пълен преизобилен живот в любовта на човека към Бога и истината. Като православен свещеник Константин Дъновски вероятно е изпитал огорчение от това, че за неговия син черква представлява цялата величествена вселена и че ако има нещо свято в църквата, това свято нещо се намира и във всички други църкви, както и на всяко друго място, където хората поменуват и се молят на Христа. Учителят в желанието си да опознае по-широк кръг от верующи в различните религиозни формации и чрез личен опит да установи каква е разликата в дълбочината на разбирането във всички тях, доста дълго време е наблюдавал работата и службите в евангелистките църкви. Както в Свищов, където той е завършил средното си образование в евангелско-методическото училище, така и в Америка, където също между методисти е изучил подробно живота на евангелистите, той е разбрал всичко, което му е необходимо да разбере. Като резултат на всичко това Учителят не остана служител нито в православната църква, нито когато му е бил предлаган амвон в евангелистката църква в град Ямбол.
към текста >>
33.
53. ЕТО КАКВО НИ ПРЕДАДЕ БОЖИЯТ ДУХ ЧРЕЗ МИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСАДУНО ПРЕЗ ДВАДЕСЕТИЯ ВЕК
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Душата, която е искра от
Божествената
Любов, се проявява чрез човешкото сърце.
3. Любовта като сила. 4. Любовта като принцип. Любовта като стремеж се изявява чрез тялото. Това е като коренище на Любовта с геоцентрично движение. Любовта като чувство се изразява чрез сърцето — седалището на душата.
Душата, която е искра от
Божествената
Любов, се проявява чрез човешкото сърце.
Всички приятелски, майчински чувства в най-висшата си проява са израз на душата. Любовта като сила има за седалище човешкия ум, или висшия разум. Тя се проявява като творческа сила в гениалните хора, в пионерите на новата мисъл, във вдъхновените творци и строители на духовната култура на света. Любовта като принцип е проява на духа. Тя е най- висшето стъпало на изява, когато» субектът е станал проводник на Божествения Дух, слял се е с Него и Го изявява в живота си.
към текста >>
Подобряването на качеството на живота става чрез усилване на вътрешната
виделина
.
Човек не е господар на природата. Та той още не е господар на себе си, а иска да управлява природата! Светлината във вселената е проява на Мъдростта. В тъмнина не може да се чете. Слънцата ни дават светлина, както Всемирният Дух озарява съзнанията на хората и им вдъхва разум.
Подобряването на качеството на живота става чрез усилване на вътрешната
виделина
.
Духовна просвета е нужна на хората. Човекът с изобилна духовна светлина подобрява чуствата си. От сурови и груби той ги претворява във фини и благородни. Човешкото сърце става разсадник на добродетели вместо тъмно подземие, където се развъждат гризачи и отровни гадини. Повече топлина в сърцето и светлина в ума е повикът днес към духовното ни повдигане.
към текста >>
34.
VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ
- Константин Златев
Зависи от вас къде ще го насочите - дали против нисшите души (прояви), или против оная Велика Огромна
Божествена
Сила, която само с мисълта си може да ви заличи от лицето на земята."
Ние играем Паневритмия, за да се свържем с невидимите помагачи от всички светове и по този начин да улесним пътя на българския народ." "Бог изпрати Великия Си Дух на Земята, а вие сте назначени на служба при Него като стрелци и телохранители. Дадено ви е оръжие в ръцете, с което строго да пазите изпълнението на Великия Закон, т. е. да пазите мира и хармонията в човешките души, а не да насочвате даденото ви оръжие против Великия, всявайки раздори и разногласия помежду си. ...Внимавайте! Оръжието ви е дадено.
Зависи от вас къде ще го насочите - дали против нисшите души (прояви), или против оная Велика Огромна
Божествена
Сила, която само с мисълта си може да ви заличи от лицето на земята."
(Учителят П. Дънов) Учителят П. Дънов е изяснил същинския смисъл на понятието "Паневритмия" от духовна гледна точка посредством следното изчерпателно и изпълнено с дълбок смисъл изречение (което същевременно се явява и поредната дефиниция на понятието): "Паневритмията е разумна обмяна със силите на Живата Природа." На друго място в своето Слово той допълва картината на това космическо по мащабите си взаимодействие, конкретизирайки формите и амплитудата му, както и проявлението на вселенския принцип за съответствието (аналогията) при изпълнението на паневритмич- ните упражнения: "Ние правим тези упражнения, както ги правят в другия свят. Те не са измислени, те са снети отгоре. Може да се правят и други упражнения, но ще видите разликата.
към текста >>
Казано с други думи: Паневритмията съживява за проявление
Божествената
природа на човека.
Дънов е придавал на Паневритмията като същност и практическо приложение. Той, освен всичко останало, се е постарал да изясни на учениците си колко многостранно е благотворното въздействие на панев- ритмичните упражнения върху човешкото същество. А именно - Паневритмията действа градивно върху човека по следните канали: 1. Тя осигурява контакт на участниците в нея със същества от духовния свят, притежаващи висша интелигентност и значително по-напреднала от човека еволюционна степен. 3. Събужда и разгръща силите, заложбите, качествата и дарбите, вложени в човешката личност.
Казано с други думи: Паневритмията съживява за проявление
Божествената
природа на човека.
4. Идеите, музиката и движенията на Паневритмията проникват в телесната същност на човека - неговия организъм, и го правят възприемчив за съзидателните сили, изпълващи Космоса. Опитът от изпълнението на упражненията е необоримото доказателство за истинността на тези твърдения. Понеже Паневритмията е външен, материализиран израз на една Велика Реалност, с която влизаме в досег посредством Големия паневритмичен цикъл. И тъй като днес полагаме основите на бъдещата VI (окултна) раса, поставя се и нова основа на Паневритмията. Тя е отражение на Новата Култура, която изгрява на планетарния хоризонт.
към текста >>
По този начин светлината в съзнанието ни ще нарасне и ще се превърне в мека, пулсираща
виделина
(по-високата октава на светлината в духовната вселена).
З.) щом те могат да координират в човека енергиите на Земята и Слънцето, те са добри. А упражненията, които не могат да направят това, са ненужни. Когато срещнете човек, който е координиран със слънчевите и земни енергии, той прилича на цъфнал цвят, на узрял плод." (Учителят П. Дънов) Когато играем Паневритмия, е необходимо да насочим сетивата си към душата, за да открием там съвършената форма и смисъл на всяко движение.
По този начин светлината в съзнанието ни ще нарасне и ще се превърне в мека, пулсираща
виделина
(по-високата октава на светлината в духовната вселена).
За да постигнем подобна трансформация, е нужно цялото ни внимание, мислите и чувствата ни да бъдат концентрирани. Тогава именно ще успеем да осъществим връзка с онази зона на Битието, от която Паневритмията слиза сред нас. Телата ни ще се превърнат в проводници на мощните и съзидателни природни енергии и космически сили, които са закодирани с паневритмичната трансцендентна същност. Тази перспектива дава основание на Учителя П. Дънов да бъде твърде прям в препоръката си: "Упражненията се играят съсредоточено.
към текста >>
"Ако правилно изпълнявате упражненията на Паневритми- ята, положителните сили в Природата ще текат през вас и
Божествената
Любов ще ви свърже един за друг в безкрайния кръг на Всемира.
А какво точно би трябвало да осъзнаваме, когато играем Паневритмия? Главно три фактора: 1) идеята - като принцип на Паневритмията изобщо; 2) енергията - енергийния поток, който преминава и тече през физическото тяло; тук осъзнаването следва да бъде осъществено и на равнище етерно (енергийно-витално) тяло; 3) себеконтролът - себеосъзнаването във всяка дейност, във всяка мисъл, чувство и възприятие. 3. Заключение "Велико оръжие е Паневритмията, която ви дадох. От вас зависи къде и към кого ще го насочите и от това зависи мирът и хармонията не само между вас, но и в света."
"Ако правилно изпълнявате упражненията на Паневритми- ята, положителните сили в Природата ще текат през вас и
Божествената
Любов ще ви свърже един за друг в безкрайния кръг на Всемира.
Обаче правите ли грешки в паневритмичните упражнения, вие насочвате оръжието си против Великото, към Бога, и съответно спъвате собственото си развитие. И казвате после, че този или онзи е крив за сегашното ви положение в света. Никой не ви е крив, а само вие самите, защото погрешното изпълнение на паневритмичните упражнения предизвиква отрицателно отношение на силите в Природата и те именно разбъркват кашата в света. А виновни за нея сте вие." (Учителят П. Дънов)
към текста >>
35.
І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ
- Константин Златев
От особен интерес за нас е как Учителят Беинса Дуно представя собствената си мисия: „Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с велика мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната
Виделина
, да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чеда на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище.“
А кои са носителите на Промяната – тези, които получават Новото учение и имат за свой свещен дълг да го предадат на всички земни събратя? – Учителят П. Дънов ги назовава „всички избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род“ (курсивът мой – К.З.). Под този израз можем да разбираме: българите + всички славяни + напредналите души от всички останали народи – като движещи сили на световното обновление, на глобалното израстване в мисли, чувства и дела на земната общност на Разума. Като илюстрация за задачата на тези носители на Промяната българския духовен Учител отбелязва: „Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва, да се пробудите и влезете в тоя благ живот, в който встъпва тази многострадална земя.“
От особен интерес за нас е как Учителят Беинса Дуно представя собствената си мисия: „Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с велика мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната
Виделина
, да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чеда на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище.“
Горният цитат е във връзка и със следващото изречение от Възванието: „Вождът на спасението, Помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страждущите ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят.“ За кого става дума тук? – За Месията? За Второто пришествие на Христос? Или за самия Учител Беинса Дуно? Към настоящето ли е насочено това изявление или към бъдещето?
към текста >>
Основният резултат от победата на Новата Култура на VI раса ще бъде радикалното обновление на човешкото физическо, нравствено, умствено и духовно естество: „Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите да влезете в пътя на
Виделината
, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка.
На кого може да разчита човешкият род, за да се справи с успех с това грандиозно начинание – прехода в планетарен мащаб към Новата Култура на VI раса? – „Този, Който ви е родил, бодърства над вас. Името Му знаете.“ Лично Бог, Създателят на всичко видимо и невидимо (както е дефиниран Бог Отец в първия член на християнския Символ на вярата), ще бди над земните хора, ще ги закриля и ще им помага. Но това не отменя тяхната отговорност! Малко по-долу в текста българският духовен Учител дава още една илюстрация на Бога като Закрилник и Двигател на Промяната: „... вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в този обширен Божествен свят.“ Тук е разкрита творческата природа на Божия Дух – Светия Дух на християнството (Третото Лице на Света Троица).
Основният резултат от победата на Новата Култура на VI раса ще бъде радикалното обновление на човешкото физическо, нравствено, умствено и духовно естество: „Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите да влезете в пътя на
Виделината
, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка.
Тя е мощният вечен двигател в живота, който повдига всичките паднали духом.“ Настъпва краят на една епоха и началото на друга в еволюцията на Земята и човечеството: „Тя (благодатта – б.К.З.) е пътят на спасението, по който влиза злощастният человечески род, призован от Небето на още един велик подвиг, с който ще се завърши все, що е отредено.“ Следва едно указание с особена важност: „Пътят, в който ида да ви поведа, да възлезете в Царството Божие, да му служите, е път вечен (курсивът мой – К.З.), път пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове Небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край... (курсивът мой – К.З.).“ Тук срещаме два израза с възлово значение за съдържанието на Възванието: 1) „вечен път“ – има се пред вид безкрайният във времето Път на духовната еволюция във Вселената; 2) „вечност, която е без начало и без край“ – Учителят П. Дънов изтъква, че във ВББ има и велики Същества, които са приключили с материалния (земния) етап от своята индивидуална духовна еволюция и са постигнали съвършенство в предишни цикли на Проявеното Битие (т.е. далеч преди сътворяването на света, който познаваме днес). „... и помежду вас и пътя на небесните ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила; и при все това има една невидима връзка (курсивът мой – К.З.), която всичко свързва в едно неразривно Братство.
към текста >>
Затова благоволих да извикам отдалеч, открай Небесата, двамата братя, светила на славянский род (курсивът мой – К.З.), и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат на пътя Ми, по който да възлезете във вечната
Виделина
, в която обитавам:
Виделината
на живота, която ви проводих, за да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде Помазаника Ми на Завета, Иисус, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави.
Но времето за изпълнение на нашия човешки дълг вече изтича. „Но Бог се вечно не гневи. Милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят, и благословението Му не се оттегля.“ Безкрайна е Божията милост! Нашият Небесен Отец неизменно ни предоставя шанса да поправим грешките си и да променим живота си към добро. „... Аз, вашият върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало (курсивът мой – К.З.), да ви възпитам и облека в хубостта на вечното, което ви е отредено.
Затова благоволих да извикам отдалеч, открай Небесата, двамата братя, светила на славянский род (курсивът мой – К.З.), и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат на пътя Ми, по който да възлезете във вечната
Виделина
, в която обитавам:
Виделината
на живота, която ви проводих, за да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде Помазаника Ми на Завета, Иисус, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави.
Но престъпниците на Завета Ми приеха заплата за своите незакония и от нине всичко се прекратява.“ Тук трябва да наблегнем на три изключително важни момента: 1) Учителят Беинса Дуно като духовна Същност е бил този, който е изпратил за въплъщение на земята светите Братя Константин-Кирил Философ и Методий; 2) от думите му „да поправя вашето минало“ можем да направим извода, че този духовен Учител (при последната си мисия) е предоставил възможност на българския народ да коригира решително своята национална карма – но само в случай че приеме, съхрани и разпространи Новото учение; 3) от гледна точка на израза „Помазаника Ми на Завета, Иисус“ авторът на Възванието очевидно говори от името на Бог Отец. Следователно той разполага с Неговите пълномощия за осъществяването на мисията си! Следва още едно свидетелство за това, че Бог е избрал славянския род за велико световно назначение – утвърждаването на Новата Култура на VI раса: „Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложни, вие сте мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домочадие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел.“ По-нататък срещаме един извънредно интересен факт за пряка намеса на Учителя П.
към текста >>
Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домочадие, което Небето възлюби за неговата
Божествена
добродетел.“
„... Аз, вашият върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало (курсивът мой – К.З.), да ви възпитам и облека в хубостта на вечното, което ви е отредено. Затова благоволих да извикам отдалеч, открай Небесата, двамата братя, светила на славянский род (курсивът мой – К.З.), и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат на пътя Ми, по който да възлезете във вечната Виделина, в която обитавам: Виделината на живота, която ви проводих, за да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде Помазаника Ми на Завета, Иисус, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на Завета Ми приеха заплата за своите незакония и от нине всичко се прекратява.“ Тук трябва да наблегнем на три изключително важни момента: 1) Учителят Беинса Дуно като духовна Същност е бил този, който е изпратил за въплъщение на земята светите Братя Константин-Кирил Философ и Методий; 2) от думите му „да поправя вашето минало“ можем да направим извода, че този духовен Учител (при последната си мисия) е предоставил възможност на българския народ да коригира решително своята национална карма – но само в случай че приеме, съхрани и разпространи Новото учение; 3) от гледна точка на израза „Помазаника Ми на Завета, Иисус“ авторът на Възванието очевидно говори от името на Бог Отец. Следователно той разполага с Неговите пълномощия за осъществяването на мисията си! Следва още едно свидетелство за това, че Бог е избрал славянския род за велико световно назначение – утвърждаването на Новата Култура на VI раса: „Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложни, вие сте мой народ.
Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домочадие, което Небето възлюби за неговата
Божествена
добродетел.“
По-нататък срещаме един извънредно интересен факт за пряка намеса на Учителя П. Дънов в историческия ход на българската държава: „Затова ви пратих двамата ми служители (св. св. Кирил и Методий – б.К.З.), да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на Виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в Завет вечен. И явих се на тогавашния ви царствующ господар и му известих волята на Небето да приеме пратениците ми на Новия Завет и той ми послуша гласа и се удостои пред мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане (курсивът мой – К.З.).
към текста >>
И биде радост голяма в световете на
Виделината
, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в Завет вечен.
Следва още едно свидетелство за това, че Бог е избрал славянския род за велико световно назначение – утвърждаването на Новата Култура на VI раса: „Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложни, вие сте мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домочадие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел.“ По-нататък срещаме един извънредно интересен факт за пряка намеса на Учителя П. Дънов в историческия ход на българската държава: „Затова ви пратих двамата ми служители (св. св. Кирил и Методий – б.К.З.), да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове.
И биде радост голяма в световете на
Виделината
, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в Завет вечен.
И явих се на тогавашния ви царствующ господар и му известих волята на Небето да приеме пратениците ми на Новия Завет и той ми послуша гласа и се удостои пред мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане (курсивът мой – К.З.). И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу; така се подвиза богоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си син в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему.“ Очевидно българският духовен Учител се е явил на княз Борис I Покръстител, за да му въздейства за приемането на християнството като официална религия у нас (което става през 865 г., според църковното предание – на Кръстовден, 14 септември), с което се променя цялостната насока в развитието на България. Тя поема с бързи крачки към лоното на европейската цивилизация и много скоро, при сина на св. княз Борис – цар Симеон Велики – се превръща в една от трите най-могъщи държави на Стария континент. „Разберете неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане, необходимо за всички, което Бог сам върши за Своя избраник, Вожда на спасението (курсивът мой – К.З.), Който скоро ще се яви (курсивът мой – К.З.) помежду ви в пълната Си слава и сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята.“ Кой е този „Вожд на спасението“?
към текста >>
Повдигнете очите си и вижте, че светът е узрял за жътва (курсивът мой – К.З.).“ Новата Култура на VI раса ще бъде изцяло под знака на Любовта –
Божествената
, святата, всепобеждаващата.
Скоро след настъпването на ерата на космическите полети американската система за спътниково наблюдение го разкрива и поставя въпроса за него в ООН. От официалната трибуна на Общото събрание съветският представител с половин уста признава наличието и произхода на находката.) Когато днес или утре Русия възприеме и Словото на Учителя Беинса Дуно (руската общност на ББ – макар и все още малобройна – се отличава с изключителна преданост и самоотверженост към заветите на българския духовен Учител), това би било сигурен знак за скорошната победа на Новото учение навред по света. Следва уверение за това, че няма да бъде позволено на силите на злото да осуетят замисъла на ВББ: „Рушителите на Божия мир ще бъдат наказани навсякъде и правдата Му ще се възстанови на земята.“ Кой ще бъде водещият импулс на Новата Култура? – „Царството, което ида да възстановя, не е Царство на омраза, но на любов.
Повдигнете очите си и вижте, че светът е узрял за жътва (курсивът мой – К.З.).“ Новата Култура на VI раса ще бъде изцяло под знака на Любовта –
Божествената
, святата, всепобеждаващата.
А изразът „светът е узрял за жътва“ означава, че Промяната – в глобален мащаб – е близка и неизбежна! Следват заключителните думи на Учителя П. Дънов относно колосалния залог, пред който са изправени България и нейните най-достойни синове и дъщери: „Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви, и от този ден, в който е даден отговор, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да го не съборите, защото е свято, и ако се опитате да светотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил. Пазете думите ми (курсивът мой – К.З.).“ Ако българският народ приеме, запази и разпространи Словото, той ще изкупи докрай негативната си национална карма и ще направи огромна крачка напред по пътя на своето духовно-нравствено развитие и израстване. Ако се съпротивлява, възмездието ще бъде страшно – не защото Бог го иска, а понеже към стария дълг ще бъде прибавен нов, още по-голям. Т.е.
към текста >>
Ораторът – Учителят Беинса Дуно, чрез този подпис декларира себе си като представител на висшата
Божествена
йерархия („Елохим“ е едно от названията на Бога в Стария Завет, а в случая „Елохил“ очевидно е собствено име на Същество, принадлежащо към
Божествената
йерархия), като проявление на Второто Лице на християнската Света Троица (също в Стария Завет „Ангел на Завета Господен“ бива определен като израз на конкретна изява на Бог Слово, на Логоса – именно Второто Лице на Св. Троица).
д покаяние, последвано от изправление. Новото следва да бъде посадено на чиста, плодородна почва, от която са изкоренени всички плевели! Когато завършваме писмо или изготвяме официален документ, в края му поставяме подписа си. Той е удостоверение за авторство и принадлежност. Ето и подписа на автора на Възванието: „Аз съм Елохил, Ангел на Завета Господен“.
Ораторът – Учителят Беинса Дуно, чрез този подпис декларира себе си като представител на висшата
Божествена
йерархия („Елохим“ е едно от названията на Бога в Стария Завет, а в случая „Елохил“ очевидно е собствено име на Същество, принадлежащо към
Божествената
йерархия), като проявление на Второто Лице на християнската Света Троица (също в Стария Завет „Ангел на Завета Господен“ бива определен като израз на конкретна изява на Бог Слово, на Логоса – именно Второто Лице на Св. Троица).
През 1911 г. във Велико Търново Учителят П. Дънов разкрива пред последователите си същността и ролята на великото Същество Елохил: „Духът Елохил, който е Бог Помазаник, е Ръководител на българския народ. Той е ангелът, който е поставен от Бога да води българския народ и цялото славянство. Той е Ангелът на Завета Господен.
към текста >>
36.
IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА
- Константин Златев
Още през първия ден – или, по-точно, първия период на Своята всемогъща творческа изява – Той изпълва пространството с лъчите на
Божествената
светлина: „Рече Бог: „Да бъде светлина.“ И биде светлина“ (Бит. 1:3).
Какви изводи можем да направим от тези негови думи? Изхождайки от духа на неговото учение и от основните принципи на езотеричното познание като цяло, стигаме до една дълбока и вълнуваща истина. Тя засяга праначалото на съществуването на Космоса, крайната цел на видимата и невидима реалност, както и мисията на разумните същества във Вселената. Според думите на един велик Посветен – апостол Йоан Богослов: „Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина“ (I Йоан 1:5). Обгръщайки със Своята непобедима и всеобхватна светлина първичния хаос, Създателят извиква за живот всичко съществуващо.
Още през първия ден – или, по-точно, първия период на Своята всемогъща творческа изява – Той изпълва пространството с лъчите на
Божествената
светлина: „Рече Бог: „Да бъде светлина.“ И биде светлина“ (Бит. 1:3).
Светлината не е сътворена от някаква съществуваща преди нея извечна субстанция. Тя бива излъчвана от самата същност на Върховното Божество. И в качеството си на вестителка на Неговата животворяща свещена Воля се разпростира във всички посоки до пределите на сътворения свят. Светлината бележи грандиозното Начало на Битието. Тя е градивният материал на всеки атом и всяко разумно същество.
към текста >>
2.
Виделината
– духовната светлина:
Светлината постоянно обикаля света.“ Тя – като жива творческа изява на Божия Промисъл – е ярък пример и за недосегаемост и сила, които следва да култивира и човекът по духовния Път: „Искаш ли да бъдеш неуловим, бъди като светлината. Светлината е неуловимото. Искаш ли да бъдеш силен, мисли за светлината. Светлината е силна и жива.“ Тя проявява и завидна гъвкавост, имаща и своето духовно значение, отнесена до психическата настройка и самоконтрола на разумното същество: „... Светлината може да се разредява и да се сгъстява. Когато вие се намирате в неприязнено състояние на духа или страдате, вие сте се сгъстили повече, отколкото трябва.“
2.
Виделината
– духовната светлина:
Учителят П. Дънов разглежда светлината в три нейни направления на проявление: в материалния (физическия), духовния и Божествения свят. Всяка една от тези нейни прояви притежава собствена специфика и съответства на условията и законите в конкретната зона на Битието. В тази връзка Учителят на ББ в България изтъква: „А тази светлина има много степени на проява. Затова светлината, която възприемаме във физическия свят, се различава от светлината, която озарява духовния свят, както и от светлината, която озарява Божествения свят.“ Обект на специален интерес за нас в това кратко изследване е проявлението на светлината в духовната вселена, което наричаме „виделина“.
към текста >>
Затова светлината, която възприемаме във физическия свят, се различава от светлината, която озарява духовния свят, както и от светлината, която озарява Божествения свят.“ Обект на специален интерес за нас в това кратко изследване е проявлението на светлината в духовната вселена, което наричаме „
виделина
“.
2. Виделината – духовната светлина: Учителят П. Дънов разглежда светлината в три нейни направления на проявление: в материалния (физическия), духовния и Божествения свят. Всяка една от тези нейни прояви притежава собствена специфика и съответства на условията и законите в конкретната зона на Битието. В тази връзка Учителят на ББ в България изтъква: „А тази светлина има много степени на проява.
Затова светлината, която възприемаме във физическия свят, се различава от светлината, която озарява духовния свят, както и от светлината, която озарява Божествения свят.“ Обект на специален интерес за нас в това кратко изследване е проявлението на светлината в духовната вселена, което наричаме „
виделина
“.
Предпоставката човешкото същество да може да я наблюдава и осмисли е наличието у него на пробудени духовни сетива: „За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или виделината, трябва да има духовно зрение. Тогава пред него ще се открие един величествен свят, в който виделината царува. Тази виделина е жива и разумна и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре със себе си, виждат един необятен свят, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, които изпълват душата им като живи струи.“ Съпоставката между изявите на светлината във физическия и духовния свят довежда до заключението, че нашата материална действителност е проекция на духовната реалност. Това обобщение е валидно и за двете степени в проявлението на светлината: „... За ония, които виждат (ясновидците – б.К.З.), виделината е хиляди пъти по-реална от този свят.
към текста >>
Предпоставката човешкото същество да може да я наблюдава и осмисли е наличието у него на пробудени духовни сетива: „За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или
виделината
, трябва да има духовно зрение.
Учителят П. Дънов разглежда светлината в три нейни направления на проявление: в материалния (физическия), духовния и Божествения свят. Всяка една от тези нейни прояви притежава собствена специфика и съответства на условията и законите в конкретната зона на Битието. В тази връзка Учителят на ББ в България изтъква: „А тази светлина има много степени на проява. Затова светлината, която възприемаме във физическия свят, се различава от светлината, която озарява духовния свят, както и от светлината, която озарява Божествения свят.“ Обект на специален интерес за нас в това кратко изследване е проявлението на светлината в духовната вселена, което наричаме „виделина“.
Предпоставката човешкото същество да може да я наблюдава и осмисли е наличието у него на пробудени духовни сетива: „За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или
виделината
, трябва да има духовно зрение.
Тогава пред него ще се открие един величествен свят, в който виделината царува. Тази виделина е жива и разумна и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре със себе си, виждат един необятен свят, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, които изпълват душата им като живи струи.“ Съпоставката между изявите на светлината във физическия и духовния свят довежда до заключението, че нашата материална действителност е проекция на духовната реалност. Това обобщение е валидно и за двете степени в проявлението на светлината: „... За ония, които виждат (ясновидците – б.К.З.), виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която възприемаме на физическия свят, е само едно отражение на виделината.“ Следователно физическата светлина представлява проекция на виделината във владенията на материята.
към текста >>
Тогава пред него ще се открие един величествен свят, в който
виделината
царува.
Дънов разглежда светлината в три нейни направления на проявление: в материалния (физическия), духовния и Божествения свят. Всяка една от тези нейни прояви притежава собствена специфика и съответства на условията и законите в конкретната зона на Битието. В тази връзка Учителят на ББ в България изтъква: „А тази светлина има много степени на проява. Затова светлината, която възприемаме във физическия свят, се различава от светлината, която озарява духовния свят, както и от светлината, която озарява Божествения свят.“ Обект на специален интерес за нас в това кратко изследване е проявлението на светлината в духовната вселена, което наричаме „виделина“. Предпоставката човешкото същество да може да я наблюдава и осмисли е наличието у него на пробудени духовни сетива: „За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или виделината, трябва да има духовно зрение.
Тогава пред него ще се открие един величествен свят, в който
виделината
царува.
Тази виделина е жива и разумна и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре със себе си, виждат един необятен свят, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, които изпълват душата им като живи струи.“ Съпоставката между изявите на светлината във физическия и духовния свят довежда до заключението, че нашата материална действителност е проекция на духовната реалност. Това обобщение е валидно и за двете степени в проявлението на светлината: „... За ония, които виждат (ясновидците – б.К.З.), виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която възприемаме на физическия свят, е само едно отражение на виделината.“ Следователно физическата светлина представлява проекция на виделината във владенията на материята. Потвърждавайки изнесеното дотук за взаимовръзката между светлината в нейното земно измерение и виделината, българският духовен Учител очертава ролята на виделината за наличието на разумност в жизнената дейност на човека, т.е.
към текста >>
Тази
виделина
е жива и разумна и всички велики мистици, които имат тази
виделина
вътре със себе си, виждат един необятен свят, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, които изпълват душата им като живи струи.“
Всяка една от тези нейни прояви притежава собствена специфика и съответства на условията и законите в конкретната зона на Битието. В тази връзка Учителят на ББ в България изтъква: „А тази светлина има много степени на проява. Затова светлината, която възприемаме във физическия свят, се различава от светлината, която озарява духовния свят, както и от светлината, която озарява Божествения свят.“ Обект на специален интерес за нас в това кратко изследване е проявлението на светлината в духовната вселена, което наричаме „виделина“. Предпоставката човешкото същество да може да я наблюдава и осмисли е наличието у него на пробудени духовни сетива: „За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или виделината, трябва да има духовно зрение. Тогава пред него ще се открие един величествен свят, в който виделината царува.
Тази
виделина
е жива и разумна и всички велики мистици, които имат тази
виделина
вътре със себе си, виждат един необятен свят, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, които изпълват душата им като живи струи.“
Съпоставката между изявите на светлината във физическия и духовния свят довежда до заключението, че нашата материална действителност е проекция на духовната реалност. Това обобщение е валидно и за двете степени в проявлението на светлината: „... За ония, които виждат (ясновидците – б.К.З.), виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която възприемаме на физическия свят, е само едно отражение на виделината.“ Следователно физическата светлина представлява проекция на виделината във владенията на материята. Потвърждавайки изнесеното дотук за взаимовръзката между светлината в нейното земно измерение и виделината, българският духовен Учител очертава ролята на виделината за наличието на разумност в жизнената дейност на човека, т.е. на онова, което го отличава като разумно същество: „Думите „светлина“ и „виделина“ са от един и същ корен, но светлината е отражение на виделината.
към текста >>
Това обобщение е валидно и за двете степени в проявлението на светлината: „... За ония, които виждат (ясновидците – б.К.З.),
виделината
е хиляди пъти по-реална от този свят.
Затова светлината, която възприемаме във физическия свят, се различава от светлината, която озарява духовния свят, както и от светлината, която озарява Божествения свят.“ Обект на специален интерес за нас в това кратко изследване е проявлението на светлината в духовната вселена, което наричаме „виделина“. Предпоставката човешкото същество да може да я наблюдава и осмисли е наличието у него на пробудени духовни сетива: „За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или виделината, трябва да има духовно зрение. Тогава пред него ще се открие един величествен свят, в който виделината царува. Тази виделина е жива и разумна и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре със себе си, виждат един необятен свят, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, които изпълват душата им като живи струи.“ Съпоставката между изявите на светлината във физическия и духовния свят довежда до заключението, че нашата материална действителност е проекция на духовната реалност.
Това обобщение е валидно и за двете степени в проявлението на светлината: „... За ония, които виждат (ясновидците – б.К.З.),
виделината
е хиляди пъти по-реална от този свят.
Светлината, която възприемаме на физическия свят, е само едно отражение на виделината.“ Следователно физическата светлина представлява проекция на виделината във владенията на материята. Потвърждавайки изнесеното дотук за взаимовръзката между светлината в нейното земно измерение и виделината, българският духовен Учител очертава ролята на виделината за наличието на разумност в жизнената дейност на човека, т.е. на онова, което го отличава като разумно същество: „Думите „светлина“ и „виделина“ са от един и същ корен, но светлината е отражение на виделината. Виделината е съединение на онзи Божествен елемент, който се отнася вече към човешкия ум, сиреч който ни прави да разсъждаваме разумно, да имаме логика, съдържание и смисъл в нашата мисъл.“ На друго място в своето Слово Учителят П.
към текста >>
Светлината, която възприемаме на физическия свят, е само едно отражение на
виделината
.“ Следователно физическата светлина представлява проекция на
виделината
във владенията на материята.
Предпоставката човешкото същество да може да я наблюдава и осмисли е наличието у него на пробудени духовни сетива: „За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или виделината, трябва да има духовно зрение. Тогава пред него ще се открие един величествен свят, в който виделината царува. Тази виделина е жива и разумна и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре със себе си, виждат един необятен свят, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, които изпълват душата им като живи струи.“ Съпоставката между изявите на светлината във физическия и духовния свят довежда до заключението, че нашата материална действителност е проекция на духовната реалност. Това обобщение е валидно и за двете степени в проявлението на светлината: „... За ония, които виждат (ясновидците – б.К.З.), виделината е хиляди пъти по-реална от този свят.
Светлината, която възприемаме на физическия свят, е само едно отражение на
виделината
.“ Следователно физическата светлина представлява проекция на
виделината
във владенията на материята.
Потвърждавайки изнесеното дотук за взаимовръзката между светлината в нейното земно измерение и виделината, българският духовен Учител очертава ролята на виделината за наличието на разумност в жизнената дейност на човека, т.е. на онова, което го отличава като разумно същество: „Думите „светлина“ и „виделина“ са от един и същ корен, но светлината е отражение на виделината. Виделината е съединение на онзи Божествен елемент, който се отнася вече към човешкия ум, сиреч който ни прави да разсъждаваме разумно, да имаме логика, съдържание и смисъл в нашата мисъл.“ На друго място в своето Слово Учителят П. Дънов нарича виделината „жива светлина“ и доразкрива нейното значение за формирането и функционирането на човешката емоционалност и мисловна дейност: „Живата светлина е оня велик природен деец, който твори формите на човешката мисъл, на човешките желания и чувства.
към текста >>
Потвърждавайки изнесеното дотук за взаимовръзката между светлината в нейното земно измерение и
виделината
, българският духовен Учител очертава ролята на
виделината
за наличието на разумност в жизнената дейност на човека, т.е.
Тогава пред него ще се открие един величествен свят, в който виделината царува. Тази виделина е жива и разумна и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре със себе си, виждат един необятен свят, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, които изпълват душата им като живи струи.“ Съпоставката между изявите на светлината във физическия и духовния свят довежда до заключението, че нашата материална действителност е проекция на духовната реалност. Това обобщение е валидно и за двете степени в проявлението на светлината: „... За ония, които виждат (ясновидците – б.К.З.), виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която възприемаме на физическия свят, е само едно отражение на виделината.“ Следователно физическата светлина представлява проекция на виделината във владенията на материята.
Потвърждавайки изнесеното дотук за взаимовръзката между светлината в нейното земно измерение и
виделината
, българският духовен Учител очертава ролята на
виделината
за наличието на разумност в жизнената дейност на човека, т.е.
на онова, което го отличава като разумно същество: „Думите „светлина“ и „виделина“ са от един и същ корен, но светлината е отражение на виделината. Виделината е съединение на онзи Божествен елемент, който се отнася вече към човешкия ум, сиреч който ни прави да разсъждаваме разумно, да имаме логика, съдържание и смисъл в нашата мисъл.“ На друго място в своето Слово Учителят П. Дънов нарича виделината „жива светлина“ и доразкрива нейното значение за формирането и функционирането на човешката емоционалност и мисловна дейност: „Живата светлина е оня велик природен деец, който твори формите на човешката мисъл, на човешките желания и чувства. Тя е обвивка на човешкия дух, на човешкия ум.
към текста >>
на онова, което го отличава като разумно същество: „Думите „светлина“ и „
виделина
“ са от един и същ корен, но светлината е отражение на
виделината
.
Тази виделина е жива и разумна и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре със себе си, виждат един необятен свят, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, които изпълват душата им като живи струи.“ Съпоставката между изявите на светлината във физическия и духовния свят довежда до заключението, че нашата материална действителност е проекция на духовната реалност. Това обобщение е валидно и за двете степени в проявлението на светлината: „... За ония, които виждат (ясновидците – б.К.З.), виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която възприемаме на физическия свят, е само едно отражение на виделината.“ Следователно физическата светлина представлява проекция на виделината във владенията на материята. Потвърждавайки изнесеното дотук за взаимовръзката между светлината в нейното земно измерение и виделината, българският духовен Учител очертава ролята на виделината за наличието на разумност в жизнената дейност на човека, т.е.
на онова, което го отличава като разумно същество: „Думите „светлина“ и „
виделина
“ са от един и същ корен, но светлината е отражение на
виделината
.
Виделината е съединение на онзи Божествен елемент, който се отнася вече към човешкия ум, сиреч който ни прави да разсъждаваме разумно, да имаме логика, съдържание и смисъл в нашата мисъл.“ На друго място в своето Слово Учителят П. Дънов нарича виделината „жива светлина“ и доразкрива нейното значение за формирането и функционирането на човешката емоционалност и мисловна дейност: „Живата светлина е оня велик природен деец, който твори формите на човешката мисъл, на човешките желания и чувства. Тя е обвивка на човешкия дух, на човешкия ум. Без нея никой не може да мисли и да чувства.
към текста >>
Виделината
е съединение на онзи Божествен елемент, който се отнася вече към човешкия ум, сиреч който ни прави да разсъждаваме разумно, да имаме логика, съдържание и смисъл в нашата мисъл.“
Съпоставката между изявите на светлината във физическия и духовния свят довежда до заключението, че нашата материална действителност е проекция на духовната реалност. Това обобщение е валидно и за двете степени в проявлението на светлината: „... За ония, които виждат (ясновидците – б.К.З.), виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която възприемаме на физическия свят, е само едно отражение на виделината.“ Следователно физическата светлина представлява проекция на виделината във владенията на материята. Потвърждавайки изнесеното дотук за взаимовръзката между светлината в нейното земно измерение и виделината, българският духовен Учител очертава ролята на виделината за наличието на разумност в жизнената дейност на човека, т.е. на онова, което го отличава като разумно същество: „Думите „светлина“ и „виделина“ са от един и същ корен, но светлината е отражение на виделината.
Виделината
е съединение на онзи Божествен елемент, който се отнася вече към човешкия ум, сиреч който ни прави да разсъждаваме разумно, да имаме логика, съдържание и смисъл в нашата мисъл.“
На друго място в своето Слово Учителят П. Дънов нарича виделината „жива светлина“ и доразкрива нейното значение за формирането и функционирането на човешката емоционалност и мисловна дейност: „Живата светлина е оня велик природен деец, който твори формите на човешката мисъл, на човешките желания и чувства. Тя е обвивка на човешкия дух, на човешкия ум. Без нея никой не може да мисли и да чувства. Виделината е, която прояснява нещата.
към текста >>
Дънов нарича
виделината
„жива светлина“ и доразкрива нейното значение за формирането и функционирането на човешката емоционалност и мисловна дейност: „Живата светлина е оня велик природен деец, който твори формите на човешката мисъл, на човешките желания и чувства.
Светлината, която възприемаме на физическия свят, е само едно отражение на виделината.“ Следователно физическата светлина представлява проекция на виделината във владенията на материята. Потвърждавайки изнесеното дотук за взаимовръзката между светлината в нейното земно измерение и виделината, българският духовен Учител очертава ролята на виделината за наличието на разумност в жизнената дейност на човека, т.е. на онова, което го отличава като разумно същество: „Думите „светлина“ и „виделина“ са от един и същ корен, но светлината е отражение на виделината. Виделината е съединение на онзи Божествен елемент, който се отнася вече към човешкия ум, сиреч който ни прави да разсъждаваме разумно, да имаме логика, съдържание и смисъл в нашата мисъл.“ На друго място в своето Слово Учителят П.
Дънов нарича
виделината
„жива светлина“ и доразкрива нейното значение за формирането и функционирането на човешката емоционалност и мисловна дейност: „Живата светлина е оня велик природен деец, който твори формите на човешката мисъл, на човешките желания и чувства.
Тя е обвивка на човешкия дух, на човешкия ум. Без нея никой не може да мисли и да чувства. Виделината е, която прояснява нещата. Тя е, която кара ума да мисли, да разсъждава логически. Тя е, която интуицията схваща непосредствено.“ Формообразуващото действие на виделината достига равнището на определящ фактор за интелектуалното равнище, нравствения облик и дори продължителността на земния живот на личността.
към текста >>
Виделината
е, която прояснява нещата.
Виделината е съединение на онзи Божествен елемент, който се отнася вече към човешкия ум, сиреч който ни прави да разсъждаваме разумно, да имаме логика, съдържание и смисъл в нашата мисъл.“ На друго място в своето Слово Учителят П. Дънов нарича виделината „жива светлина“ и доразкрива нейното значение за формирането и функционирането на човешката емоционалност и мисловна дейност: „Живата светлина е оня велик природен деец, който твори формите на човешката мисъл, на човешките желания и чувства. Тя е обвивка на човешкия дух, на човешкия ум. Без нея никой не може да мисли и да чувства.
Виделината
е, която прояснява нещата.
Тя е, която кара ума да мисли, да разсъждава логически. Тя е, която интуицията схваща непосредствено.“ Формообразуващото действие на виделината достига равнището на определящ фактор за интелектуалното равнище, нравствения облик и дори продължителността на земния живот на личността. В този смисъл Учителят на ББ отбелязва: „Трябва да знаете, че светлината е един от великите фактори не само за умственото развитие на човека, но и за характера и дългия му живот.“ И заключава със завладяваща яснота: „Виделината е един вътрешен процес.“ Нейното послание иде от една извисена зона на Космоса, където царува извечна хармония и Божествена красота: „Един ден и пред вас ще се открие един велик свят, в който виделината съществува. Тази виделина идва отвътре, а не отвън.“ Тоест съвършенството е резултат от плавното и цялостно съединяване на виделината от света на Духа с тази, която извира от дълбините на безсмъртната човешка същност. В Своята Проповед на планината Христос се обръща към пробудените души с думите: „Вие сте виделината (в Синодалния превод на Библията – „светлината“; б.К.З.) на света“ (Мат. 5:14).
към текста >>
Тя е, която интуицията схваща непосредствено.“ Формообразуващото действие на
виделината
достига равнището на определящ фактор за интелектуалното равнище, нравствения облик и дори продължителността на земния живот на личността.
Дънов нарича виделината „жива светлина“ и доразкрива нейното значение за формирането и функционирането на човешката емоционалност и мисловна дейност: „Живата светлина е оня велик природен деец, който твори формите на човешката мисъл, на човешките желания и чувства. Тя е обвивка на човешкия дух, на човешкия ум. Без нея никой не може да мисли и да чувства. Виделината е, която прояснява нещата. Тя е, която кара ума да мисли, да разсъждава логически.
Тя е, която интуицията схваща непосредствено.“ Формообразуващото действие на
виделината
достига равнището на определящ фактор за интелектуалното равнище, нравствения облик и дори продължителността на земния живот на личността.
В този смисъл Учителят на ББ отбелязва: „Трябва да знаете, че светлината е един от великите фактори не само за умственото развитие на човека, но и за характера и дългия му живот.“ И заключава със завладяваща яснота: „Виделината е един вътрешен процес.“ Нейното послание иде от една извисена зона на Космоса, където царува извечна хармония и Божествена красота: „Един ден и пред вас ще се открие един велик свят, в който виделината съществува. Тази виделина идва отвътре, а не отвън.“ Тоест съвършенството е резултат от плавното и цялостно съединяване на виделината от света на Духа с тази, която извира от дълбините на безсмъртната човешка същност. В Своята Проповед на планината Христос се обръща към пробудените души с думите: „Вие сте виделината (в Синодалния превод на Библията – „светлината“; б.К.З.) на света“ (Мат. 5:14). Ето как Учителят П. Дънов тълкува тази реплика на Спасителя: „Христос казва: „Вие сте виделината.“ Кои „вие“?
към текста >>
В този смисъл Учителят на ББ отбелязва: „Трябва да знаете, че светлината е един от великите фактори не само за умственото развитие на човека, но и за характера и дългия му живот.“ И заключава със завладяваща яснота: „
Виделината
е един вътрешен процес.“ Нейното послание иде от една извисена зона на Космоса, където царува извечна хармония и
Божествена
красота: „Един ден и пред вас ще се открие един велик свят, в който
виделината
съществува.
Тя е обвивка на човешкия дух, на човешкия ум. Без нея никой не може да мисли и да чувства. Виделината е, която прояснява нещата. Тя е, която кара ума да мисли, да разсъждава логически. Тя е, която интуицията схваща непосредствено.“ Формообразуващото действие на виделината достига равнището на определящ фактор за интелектуалното равнище, нравствения облик и дори продължителността на земния живот на личността.
В този смисъл Учителят на ББ отбелязва: „Трябва да знаете, че светлината е един от великите фактори не само за умственото развитие на човека, но и за характера и дългия му живот.“ И заключава със завладяваща яснота: „
Виделината
е един вътрешен процес.“ Нейното послание иде от една извисена зона на Космоса, където царува извечна хармония и
Божествена
красота: „Един ден и пред вас ще се открие един велик свят, в който
виделината
съществува.
Тази виделина идва отвътре, а не отвън.“ Тоест съвършенството е резултат от плавното и цялостно съединяване на виделината от света на Духа с тази, която извира от дълбините на безсмъртната човешка същност. В Своята Проповед на планината Христос се обръща към пробудените души с думите: „Вие сте виделината (в Синодалния превод на Библията – „светлината“; б.К.З.) на света“ (Мат. 5:14). Ето как Учителят П. Дънов тълкува тази реплика на Спасителя: „Христос казва: „Вие сте виделината.“ Кои „вие“? Първият елемент е солта, законът на равновесието, който държи всички сили в равновесие; вторият елемент е виделината, тя въздига и възраства нещата, сиреч всички мисли и желания растат във виделината и се развиват по- правилно.“ Черпейки от плодовете на Христовото благовестие, Учителят на Новата Култура доразвива кратките, но извънредно дълбоки принципни положения на Назаретянина и достига до заключението, че „...виделината е здравословното състояние на човешкия ум, атмосфера, в която човек трябва постоянно да живее.“ В крайна сметка „виделината има за цел... да ни направи свободни.“ Това е свободата на личността да разгърне в пълнота своя физически, умствен и духовен потенциал и да го използва за целите на Божия план за света.
към текста >>
Тази
виделина
идва отвътре, а не отвън.“ Тоест съвършенството е резултат от плавното и цялостно съединяване на
виделината
от света на Духа с тази, която извира от дълбините на безсмъртната човешка същност.
Без нея никой не може да мисли и да чувства. Виделината е, която прояснява нещата. Тя е, която кара ума да мисли, да разсъждава логически. Тя е, която интуицията схваща непосредствено.“ Формообразуващото действие на виделината достига равнището на определящ фактор за интелектуалното равнище, нравствения облик и дори продължителността на земния живот на личността. В този смисъл Учителят на ББ отбелязва: „Трябва да знаете, че светлината е един от великите фактори не само за умственото развитие на човека, но и за характера и дългия му живот.“ И заключава със завладяваща яснота: „Виделината е един вътрешен процес.“ Нейното послание иде от една извисена зона на Космоса, където царува извечна хармония и Божествена красота: „Един ден и пред вас ще се открие един велик свят, в който виделината съществува.
Тази
виделина
идва отвътре, а не отвън.“ Тоест съвършенството е резултат от плавното и цялостно съединяване на
виделината
от света на Духа с тази, която извира от дълбините на безсмъртната човешка същност.
В Своята Проповед на планината Христос се обръща към пробудените души с думите: „Вие сте виделината (в Синодалния превод на Библията – „светлината“; б.К.З.) на света“ (Мат. 5:14). Ето как Учителят П. Дънов тълкува тази реплика на Спасителя: „Христос казва: „Вие сте виделината.“ Кои „вие“? Първият елемент е солта, законът на равновесието, който държи всички сили в равновесие; вторият елемент е виделината, тя въздига и възраства нещата, сиреч всички мисли и желания растат във виделината и се развиват по- правилно.“ Черпейки от плодовете на Христовото благовестие, Учителят на Новата Култура доразвива кратките, но извънредно дълбоки принципни положения на Назаретянина и достига до заключението, че „...виделината е здравословното състояние на човешкия ум, атмосфера, в която човек трябва постоянно да живее.“ В крайна сметка „виделината има за цел... да ни направи свободни.“ Това е свободата на личността да разгърне в пълнота своя физически, умствен и духовен потенциал и да го използва за целите на Божия план за света. Да живееш във виделината от позициите на това съкровено познание е „... един живот на Божествената хармония и само човек, у когото има тази хармония, може да изпита величието на виделината.
към текста >>
В Своята Проповед на планината Христос се обръща към пробудените души с думите: „Вие сте
виделината
(в Синодалния превод на Библията – „светлината“; б.К.З.) на света“ (Мат. 5:14).
Виделината е, която прояснява нещата. Тя е, която кара ума да мисли, да разсъждава логически. Тя е, която интуицията схваща непосредствено.“ Формообразуващото действие на виделината достига равнището на определящ фактор за интелектуалното равнище, нравствения облик и дори продължителността на земния живот на личността. В този смисъл Учителят на ББ отбелязва: „Трябва да знаете, че светлината е един от великите фактори не само за умственото развитие на човека, но и за характера и дългия му живот.“ И заключава със завладяваща яснота: „Виделината е един вътрешен процес.“ Нейното послание иде от една извисена зона на Космоса, където царува извечна хармония и Божествена красота: „Един ден и пред вас ще се открие един велик свят, в който виделината съществува. Тази виделина идва отвътре, а не отвън.“ Тоест съвършенството е резултат от плавното и цялостно съединяване на виделината от света на Духа с тази, която извира от дълбините на безсмъртната човешка същност.
В Своята Проповед на планината Христос се обръща към пробудените души с думите: „Вие сте
виделината
(в Синодалния превод на Библията – „светлината“; б.К.З.) на света“ (Мат. 5:14).
Ето как Учителят П. Дънов тълкува тази реплика на Спасителя: „Христос казва: „Вие сте виделината.“ Кои „вие“? Първият елемент е солта, законът на равновесието, който държи всички сили в равновесие; вторият елемент е виделината, тя въздига и възраства нещата, сиреч всички мисли и желания растат във виделината и се развиват по- правилно.“ Черпейки от плодовете на Христовото благовестие, Учителят на Новата Култура доразвива кратките, но извънредно дълбоки принципни положения на Назаретянина и достига до заключението, че „...виделината е здравословното състояние на човешкия ум, атмосфера, в която човек трябва постоянно да живее.“ В крайна сметка „виделината има за цел... да ни направи свободни.“ Това е свободата на личността да разгърне в пълнота своя физически, умствен и духовен потенциал и да го използва за целите на Божия план за света. Да живееш във виделината от позициите на това съкровено познание е „... един живот на Божествената хармония и само човек, у когото има тази хармония, може да изпита величието на виделината. Виделината е един разумен елемент.“
към текста >>
Дънов тълкува тази реплика на Спасителя: „Христос казва: „Вие сте
виделината
.“ Кои „вие“?
Тя е, която интуицията схваща непосредствено.“ Формообразуващото действие на виделината достига равнището на определящ фактор за интелектуалното равнище, нравствения облик и дори продължителността на земния живот на личността. В този смисъл Учителят на ББ отбелязва: „Трябва да знаете, че светлината е един от великите фактори не само за умственото развитие на човека, но и за характера и дългия му живот.“ И заключава със завладяваща яснота: „Виделината е един вътрешен процес.“ Нейното послание иде от една извисена зона на Космоса, където царува извечна хармония и Божествена красота: „Един ден и пред вас ще се открие един велик свят, в който виделината съществува. Тази виделина идва отвътре, а не отвън.“ Тоест съвършенството е резултат от плавното и цялостно съединяване на виделината от света на Духа с тази, която извира от дълбините на безсмъртната човешка същност. В Своята Проповед на планината Христос се обръща към пробудените души с думите: „Вие сте виделината (в Синодалния превод на Библията – „светлината“; б.К.З.) на света“ (Мат. 5:14). Ето как Учителят П.
Дънов тълкува тази реплика на Спасителя: „Христос казва: „Вие сте
виделината
.“ Кои „вие“?
Първият елемент е солта, законът на равновесието, който държи всички сили в равновесие; вторият елемент е виделината, тя въздига и възраства нещата, сиреч всички мисли и желания растат във виделината и се развиват по- правилно.“ Черпейки от плодовете на Христовото благовестие, Учителят на Новата Култура доразвива кратките, но извънредно дълбоки принципни положения на Назаретянина и достига до заключението, че „...виделината е здравословното състояние на човешкия ум, атмосфера, в която човек трябва постоянно да живее.“ В крайна сметка „виделината има за цел... да ни направи свободни.“ Това е свободата на личността да разгърне в пълнота своя физически, умствен и духовен потенциал и да го използва за целите на Божия план за света. Да живееш във виделината от позициите на това съкровено познание е „... един живот на Божествената хармония и само човек, у когото има тази хармония, може да изпита величието на виделината. Виделината е един разумен елемент.“ Когато останеш съвсем сам, когато решиш, че и Бог те е изоставил, тогава значи е настъпил мигът на върховното изпитание. Промисълът на Твореца дълго те е водил по пътя на духовното съзряване и сега Небето очаква от теб да оправдаеш доверието.
към текста >>
Първият елемент е солта, законът на равновесието, който държи всички сили в равновесие; вторият елемент е
виделината
, тя въздига и възраства нещата, сиреч всички мисли и желания растат във
виделината
и се развиват по- правилно.“ Черпейки от плодовете на Христовото благовестие, Учителят на Новата Култура доразвива кратките, но извънредно дълбоки принципни положения на Назаретянина и достига до заключението, че „...
виделината
е здравословното състояние на човешкия ум, атмосфера, в която човек трябва постоянно да живее.“ В крайна сметка „
виделината
има за цел... да ни направи свободни.“ Това е свободата на личността да разгърне в пълнота своя физически, умствен и духовен потенциал и да го използва за целите на Божия план за света.
В този смисъл Учителят на ББ отбелязва: „Трябва да знаете, че светлината е един от великите фактори не само за умственото развитие на човека, но и за характера и дългия му живот.“ И заключава със завладяваща яснота: „Виделината е един вътрешен процес.“ Нейното послание иде от една извисена зона на Космоса, където царува извечна хармония и Божествена красота: „Един ден и пред вас ще се открие един велик свят, в който виделината съществува. Тази виделина идва отвътре, а не отвън.“ Тоест съвършенството е резултат от плавното и цялостно съединяване на виделината от света на Духа с тази, която извира от дълбините на безсмъртната човешка същност. В Своята Проповед на планината Христос се обръща към пробудените души с думите: „Вие сте виделината (в Синодалния превод на Библията – „светлината“; б.К.З.) на света“ (Мат. 5:14). Ето как Учителят П. Дънов тълкува тази реплика на Спасителя: „Христос казва: „Вие сте виделината.“ Кои „вие“?
Първият елемент е солта, законът на равновесието, който държи всички сили в равновесие; вторият елемент е
виделината
, тя въздига и възраства нещата, сиреч всички мисли и желания растат във
виделината
и се развиват по- правилно.“ Черпейки от плодовете на Христовото благовестие, Учителят на Новата Култура доразвива кратките, но извънредно дълбоки принципни положения на Назаретянина и достига до заключението, че „...
виделината
е здравословното състояние на човешкия ум, атмосфера, в която човек трябва постоянно да живее.“ В крайна сметка „
виделината
има за цел... да ни направи свободни.“ Това е свободата на личността да разгърне в пълнота своя физически, умствен и духовен потенциал и да го използва за целите на Божия план за света.
Да живееш във виделината от позициите на това съкровено познание е „... един живот на Божествената хармония и само човек, у когото има тази хармония, може да изпита величието на виделината. Виделината е един разумен елемент.“ Когато останеш съвсем сам, когато решиш, че и Бог те е изоставил, тогава значи е настъпил мигът на върховното изпитание. Промисълът на Твореца дълго те е водил по пътя на духовното съзряване и сега Небето очаква от теб да оправдаеш доверието. За да издържиш този последен изпит преди просветлението, е нужна пълна мобилизация.
към текста >>
Да живееш във
виделината
от позициите на това съкровено познание е „... един живот на
Божествената
хармония и само човек, у когото има тази хармония, може да изпита величието на
виделината
.
Тази виделина идва отвътре, а не отвън.“ Тоест съвършенството е резултат от плавното и цялостно съединяване на виделината от света на Духа с тази, която извира от дълбините на безсмъртната човешка същност. В Своята Проповед на планината Христос се обръща към пробудените души с думите: „Вие сте виделината (в Синодалния превод на Библията – „светлината“; б.К.З.) на света“ (Мат. 5:14). Ето как Учителят П. Дънов тълкува тази реплика на Спасителя: „Христос казва: „Вие сте виделината.“ Кои „вие“? Първият елемент е солта, законът на равновесието, който държи всички сили в равновесие; вторият елемент е виделината, тя въздига и възраства нещата, сиреч всички мисли и желания растат във виделината и се развиват по- правилно.“ Черпейки от плодовете на Христовото благовестие, Учителят на Новата Култура доразвива кратките, но извънредно дълбоки принципни положения на Назаретянина и достига до заключението, че „...виделината е здравословното състояние на човешкия ум, атмосфера, в която човек трябва постоянно да живее.“ В крайна сметка „виделината има за цел... да ни направи свободни.“ Това е свободата на личността да разгърне в пълнота своя физически, умствен и духовен потенциал и да го използва за целите на Божия план за света.
Да живееш във
виделината
от позициите на това съкровено познание е „... един живот на
Божествената
хармония и само човек, у когото има тази хармония, може да изпита величието на
виделината
.
Виделината е един разумен елемент.“ Когато останеш съвсем сам, когато решиш, че и Бог те е изоставил, тогава значи е настъпил мигът на върховното изпитание. Промисълът на Твореца дълго те е водил по пътя на духовното съзряване и сега Небето очаква от теб да оправдаеш доверието. За да издържиш този последен изпит преди просветлението, е нужна пълна мобилизация. Цялото твое „аз“ е изпънато като струна над пропастта.
към текста >>
Виделината
е един разумен елемент.“
В Своята Проповед на планината Христос се обръща към пробудените души с думите: „Вие сте виделината (в Синодалния превод на Библията – „светлината“; б.К.З.) на света“ (Мат. 5:14). Ето как Учителят П. Дънов тълкува тази реплика на Спасителя: „Христос казва: „Вие сте виделината.“ Кои „вие“? Първият елемент е солта, законът на равновесието, който държи всички сили в равновесие; вторият елемент е виделината, тя въздига и възраства нещата, сиреч всички мисли и желания растат във виделината и се развиват по- правилно.“ Черпейки от плодовете на Христовото благовестие, Учителят на Новата Култура доразвива кратките, но извънредно дълбоки принципни положения на Назаретянина и достига до заключението, че „...виделината е здравословното състояние на човешкия ум, атмосфера, в която човек трябва постоянно да живее.“ В крайна сметка „виделината има за цел... да ни направи свободни.“ Това е свободата на личността да разгърне в пълнота своя физически, умствен и духовен потенциал и да го използва за целите на Божия план за света. Да живееш във виделината от позициите на това съкровено познание е „... един живот на Божествената хармония и само човек, у когото има тази хармония, може да изпита величието на виделината.
Виделината
е един разумен елемент.“
Когато останеш съвсем сам, когато решиш, че и Бог те е изоставил, тогава значи е настъпил мигът на върховното изпитание. Промисълът на Твореца дълго те е водил по пътя на духовното съзряване и сега Небето очаква от теб да оправдаеш доверието. За да издържиш този последен изпит преди просветлението, е нужна пълна мобилизация. Цялото твое „аз“ е изпънато като струна над пропастта. Или изграждаш моста на вътрешното пресътворение, или пропадаш в бездната.
към текста >>
За да преминеш отвъд, ти е необходима
виделина
.
Когато останеш съвсем сам, когато решиш, че и Бог те е изоставил, тогава значи е настъпил мигът на върховното изпитание. Промисълът на Твореца дълго те е водил по пътя на духовното съзряване и сега Небето очаква от теб да оправдаеш доверието. За да издържиш този последен изпит преди просветлението, е нужна пълна мобилизация. Цялото твое „аз“ е изпънато като струна над пропастта. Или изграждаш моста на вътрешното пресътворение, или пропадаш в бездната.
За да преминеш отвъд, ти е необходима
виделина
.
Според Учителя П. Дънов, както бе посочено по-горе, „тя е обвивка на човешкия дух, на човешкия ум и без нея никой не може да мисли и да чувства“. Виделината е дар на благодат и същевременно плод на един вътрешен процес на израстване, в резултат от който духът прониква напълно в материята и я освещава. Като следствие тялото се превръща в съвършен инструмент за проява на духовното начало. Както казва ап.
към текста >>
Виделината
е дар на благодат и същевременно плод на един вътрешен процес на израстване, в резултат от който духът прониква напълно в материята и я освещава.
Цялото твое „аз“ е изпънато като струна над пропастта. Или изграждаш моста на вътрешното пресътворение, или пропадаш в бездната. За да преминеш отвъд, ти е необходима виделина. Според Учителя П. Дънов, както бе посочено по-горе, „тя е обвивка на човешкия дух, на човешкия ум и без нея никой не може да мисли и да чувства“.
Виделината
е дар на благодат и същевременно плод на един вътрешен процес на израстване, в резултат от който духът прониква напълно в материята и я освещава.
Като следствие тялото се превръща в съвършен инструмент за проява на духовното начало. Както казва ап. Павел: „... И вече не аз живея, а Христос живее в мене“ (Гал. 2:20). Като дар от Небесния Отец виделината е онази максимално благоприятна среда, която предлага най-подходящите условия за съществуване според великото Учение на Живота. Сама по себе си виделината не е носител на разум, ала тя е благословеният посланик на Висшия Космически Разум, Чиято основна цел е всички същества да постигнат свободата в Духа.
към текста >>
Като дар от Небесния Отец
виделината
е онази максимално благоприятна среда, която предлага най-подходящите условия за съществуване според великото Учение на Живота.
Дънов, както бе посочено по-горе, „тя е обвивка на човешкия дух, на човешкия ум и без нея никой не може да мисли и да чувства“. Виделината е дар на благодат и същевременно плод на един вътрешен процес на израстване, в резултат от който духът прониква напълно в материята и я освещава. Като следствие тялото се превръща в съвършен инструмент за проява на духовното начало. Както казва ап. Павел: „... И вече не аз живея, а Христос живее в мене“ (Гал. 2:20).
Като дар от Небесния Отец
виделината
е онази максимално благоприятна среда, която предлага най-подходящите условия за съществуване според великото Учение на Живота.
Сама по себе си виделината не е носител на разум, ала тя е благословеният посланик на Висшия Космически Разум, Чиято основна цел е всички същества да постигнат свободата в Духа. Създателят изгражда декорите и написва сценария за вселенската драма. А ние, изпълнителите, получаваме своите неповторими роли и вникваме в законите, според които протича действието. Ако спазваш правилата на безначалния Автор, наградата е преминаване в друга, по-светла област на Битието, където творческият процес продължава. Ако не се справиш, не губи кураж – има и други пиеси, и следващи изпитни сесии.
към текста >>
Сама по себе си
виделината
не е носител на разум, ала тя е благословеният посланик на Висшия Космически Разум, Чиято основна цел е всички същества да постигнат свободата в Духа.
Виделината е дар на благодат и същевременно плод на един вътрешен процес на израстване, в резултат от който духът прониква напълно в материята и я освещава. Като следствие тялото се превръща в съвършен инструмент за проява на духовното начало. Както казва ап. Павел: „... И вече не аз живея, а Христос живее в мене“ (Гал. 2:20). Като дар от Небесния Отец виделината е онази максимално благоприятна среда, която предлага най-подходящите условия за съществуване според великото Учение на Живота.
Сама по себе си
виделината
не е носител на разум, ала тя е благословеният посланик на Висшия Космически Разум, Чиято основна цел е всички същества да постигнат свободата в Духа.
Създателят изгражда декорите и написва сценария за вселенската драма. А ние, изпълнителите, получаваме своите неповторими роли и вникваме в законите, според които протича действието. Ако спазваш правилата на безначалния Автор, наградата е преминаване в друга, по-светла област на Битието, където творческият процес продължава. Ако не се справиш, не губи кураж – има и други пиеси, и следващи изпитни сесии. Учителят П.
към текста >>
Дънов изтъква: „Мъжът е единият полюс на
виделината
, жената – другият.“ И по-нататък: „Двойките са законите на съграждането.“ Кои двойки има пред вид великият Посветен, слязъл на Земята в българско тяло?
Създателят изгражда декорите и написва сценария за вселенската драма. А ние, изпълнителите, получаваме своите неповторими роли и вникваме в законите, според които протича действието. Ако спазваш правилата на безначалния Автор, наградата е преминаване в друга, по-светла област на Битието, където творческият процес продължава. Ако не се справиш, не губи кураж – има и други пиеси, и следващи изпитни сесии. Учителят П.
Дънов изтъква: „Мъжът е единият полюс на
виделината
, жената – другият.“ И по-нататък: „Двойките са законите на съграждането.“ Кои двойки има пред вид великият Посветен, слязъл на Земята в българско тяло?
Всяко откровение, родено от извора на вечната Истина, притежава множество възможни тълкувания. Нека се опитаме да надникнем зад кулисите на един от вариантите за интерпретация. По наше мнение зад тези думи на Учителя на ББ у нас се крие най-вече тезата за плодоносното сътрудничество между мъжа и жената на материален план. Съществува едно понятие, което обхваща в пълнота потенциала на това взаимодействие между половете – партньорство. Според нас в идеалния случай партньорството представлява многостранната (комплексната) реализация на Божествената хармония между мъжкия и женския принцип.
към текста >>
Според нас в идеалния случай партньорството представлява многостранната (комплексната) реализация на
Божествената
хармония между мъжкия и женския принцип.
Дънов изтъква: „Мъжът е единият полюс на виделината, жената – другият.“ И по-нататък: „Двойките са законите на съграждането.“ Кои двойки има пред вид великият Посветен, слязъл на Земята в българско тяло? Всяко откровение, родено от извора на вечната Истина, притежава множество възможни тълкувания. Нека се опитаме да надникнем зад кулисите на един от вариантите за интерпретация. По наше мнение зад тези думи на Учителя на ББ у нас се крие най-вече тезата за плодоносното сътрудничество между мъжа и жената на материален план. Съществува едно понятие, което обхваща в пълнота потенциала на това взаимодействие между половете – партньорство.
Според нас в идеалния случай партньорството представлява многостранната (комплексната) реализация на
Божествената
хармония между мъжкия и женския принцип.
Общуването между партньорите протича пълноценно на всички равнища, във всички измерения. То е изградено върху непоколебимото взаимно доверие, ненакърнимото чувство за отговорност и непресъхващото желание за отдаване. Отсъства дори и най-нищожната мисъл за себе си, за своето. Двойката съзижда собствена аурична обвивка, непробиваема за външни влияния. Двамата стават ЕДНО.
към текста >>
Тогава двойката излъчва непрекъснато отвътре навън животворна
виделина
.
Дори в един миг. Разбира се, и те са работили дълго и предълго за него. Има и едно задължително условие за постижението – духовното сродство. Не са необходими никакви формалности от рода на онези, измислени от съвременната цивилизационна форма на брачно съжителство. Нужно е само родството в Духа.
Тогава двойката излъчва непрекъснато отвътре навън животворна
виделина
.
И в нейните лъчи могат да се къпят мнозина, цялото човечество дори. Ако са подготвени да приемат дара. А този неземен дар сред хаоса на земната действителност може да получи всеки. На точното място, в точния час, в хармония с определения от Бога партньор. Изискването е минимално – да Му отдадем изцяло сърцето си.
към текста >>
Той самият като същност е изтъкан от най-фина
Божествена
светлина.
От съвременните наблюдения и опити се доказва, че никаква умствена дейност не може да се извърши, никаква органическа проява не може да стане без присъствието на светлина. И ние ще направим едно общо твърдение, че степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която присъства в даден момент. Туй разграничение можем да го отнесем и до самия човек: всички хора се различават по степента на светлината, доколко те са способни да я възприемат и проявяват. Можем да твърдим и друго: че и самият характер, самата духовна проява на човека зависи от качеството и количеството на тази светлина.“ Най-съвършеният израз на духовната светлина, проявена в света на материята, е мисията на Богочовека Иисус Христос – въплътения Син Божий, най-великия от Учителите на Космоса.
Той самият като същност е изтъкан от най-фина
Божествена
светлина.
А чрез живота и делото Си Спасителят разпръсна мрака в човешките души и ги изпълни с нетленната виделина на импулса за новорождение и духовно извисяване. За Него и резултатите от земната Му изява Учителят П. Дънов споделя: „Христос е един от най-възвишените духове. Той слезе да даде упътвания и да обърне кормилото на човешката еволюция, да даде светлина да вървят хората напред, да им покаже пътя на човешкото спасение.“ Да възприемаш Христовото присъствие, означава съзнанието ти да е настроено на такава вълна, че да различава тленната от нетленната светлина. Разтворените духовни сетива на личността я правят съпричастна на благодатното озарение на земната аура, предизвикано от успешния завършек на Христовата мисия.
към текста >>
А чрез живота и делото Си Спасителят разпръсна мрака в човешките души и ги изпълни с нетленната
виделина
на импулса за новорождение и духовно извисяване.
И ние ще направим едно общо твърдение, че степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която присъства в даден момент. Туй разграничение можем да го отнесем и до самия човек: всички хора се различават по степента на светлината, доколко те са способни да я възприемат и проявяват. Можем да твърдим и друго: че и самият характер, самата духовна проява на човека зависи от качеството и количеството на тази светлина.“ Най-съвършеният израз на духовната светлина, проявена в света на материята, е мисията на Богочовека Иисус Христос – въплътения Син Божий, най-великия от Учителите на Космоса. Той самият като същност е изтъкан от най-фина Божествена светлина.
А чрез живота и делото Си Спасителят разпръсна мрака в човешките души и ги изпълни с нетленната
виделина
на импулса за новорождение и духовно извисяване.
За Него и резултатите от земната Му изява Учителят П. Дънов споделя: „Христос е един от най-възвишените духове. Той слезе да даде упътвания и да обърне кормилото на човешката еволюция, да даде светлина да вървят хората напред, да им покаже пътя на човешкото спасение.“ Да възприемаш Христовото присъствие, означава съзнанието ти да е настроено на такава вълна, че да различава тленната от нетленната светлина. Разтворените духовни сетива на личността я правят съпричастна на благодатното озарение на земната аура, предизвикано от успешния завършек на Христовата мисия. Все повече хора придобиват тези способности и с това се приближават все по-близо до Божествения лъч на Христос.
към текста >>
Но тя ще бъде видима само за онези, които са готови да възприемат
Божествената
светлина.“
Когато настъпи моментът за Неговото първо идване сред нас в плът, Витлеемската звезда бе символът на това епохално събитие. А какво да очакваме в навечерието на Второто Му пришествие? Ето отговора на Учителя на ББ в България: „Когато Христос дойде на Земята, звездата Му дойде заедно с Него. Но нея видяха само тримата мъдреци от Изток. Когато Христос отново дойде на Земята, неговата звезда ще бъде десет пъти по-ярка, отколкото преди две хиляди години.
Но тя ще бъде видима само за онези, които са готови да възприемат
Божествената
светлина.“
Повече от два милиарда християни – наши съвременници, очакват завръщането на Христос в Неговото прославено чрез възкресението и възнесението тяло. Така гласи един от най-важните догмати на християнското богословие. Твърде различно звучи езотеричното становище по въпроса, формулирано от Учителя П. Дънов: „... Христос ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората (курсивът мой – К.З.). Тази светлина ще привлече човеците един към друг и ще ги обедини вътрешно.
към текста >>
Красивият човек отразява
Божествената
светлина върху другите хора.“
Вътре тя е малко; условия няма да се прояви вътре в нас при сегашното състояние на човека. Вследствие на това се зараждат всички отрицателни чувства, които сега спъват развитието на човечеството и разяждат неговия организъм, пречат на неговия ум и покваряват сърцето му. Ако се съмнявате в това, поставете който и да е индивид в някое нехигиенично жилище, където има много малко светлина, и ще забележите в продължение на няколко години всичката разлика, която може да се появи в дезорганизирането на индивида, в упадъка на неговите умствени способности и неговия морал.“ Човекът, обладаващ ярка и действена вътрешна светлина, се отличава с физическа красота и неповторимо личностно излъчване. В този смисъл красотата е рожба на усвоената и използвана за целите на Доброто светлина, чийто Първоизточник е Творецът на всичко съществуващо: „Тя (красотата – б.К.З.) е външен израз на светлината, която излиза от Бога.
Красивият човек отразява
Божествената
светлина върху другите хора.“
4. Божествената Мъдрост – източник на знание и светлина: В своята теоретична схема Учителят П. Дънов отрежда на Мъдростта в качеството ў на Божествен принцип в Битието ролята на източник на знание и светлина. Взаимовръзката между Божествената Мъдрост и светлината е подобна на тази между извора и изтичащата от него вода. Първото обуславя второто, но второто, след като произлезе от първото, придобива самостоятелност на проявлението.
към текста >>
4.
Божествената
Мъдрост – източник на знание и светлина:
Вследствие на това се зараждат всички отрицателни чувства, които сега спъват развитието на човечеството и разяждат неговия организъм, пречат на неговия ум и покваряват сърцето му. Ако се съмнявате в това, поставете който и да е индивид в някое нехигиенично жилище, където има много малко светлина, и ще забележите в продължение на няколко години всичката разлика, която може да се появи в дезорганизирането на индивида, в упадъка на неговите умствени способности и неговия морал.“ Човекът, обладаващ ярка и действена вътрешна светлина, се отличава с физическа красота и неповторимо личностно излъчване. В този смисъл красотата е рожба на усвоената и използвана за целите на Доброто светлина, чийто Първоизточник е Творецът на всичко съществуващо: „Тя (красотата – б.К.З.) е външен израз на светлината, която излиза от Бога. Красивият човек отразява Божествената светлина върху другите хора.“
4.
Божествената
Мъдрост – източник на знание и светлина:
В своята теоретична схема Учителят П. Дънов отрежда на Мъдростта в качеството ў на Божествен принцип в Битието ролята на източник на знание и светлина. Взаимовръзката между Божествената Мъдрост и светлината е подобна на тази между извора и изтичащата от него вода. Първото обуславя второто, но второто, след като произлезе от първото, придобива самостоятелност на проявлението. Мъдрецът притежава извисено и действено знание, което – ако бъде приложено – разпръсва мрака на невежеството и утвърждава светлината на Истината.
към текста >>
Взаимовръзката между
Божествената
Мъдрост и светлината е подобна на тази между извора и изтичащата от него вода.
В този смисъл красотата е рожба на усвоената и използвана за целите на Доброто светлина, чийто Първоизточник е Творецът на всичко съществуващо: „Тя (красотата – б.К.З.) е външен израз на светлината, която излиза от Бога. Красивият човек отразява Божествената светлина върху другите хора.“ 4. Божествената Мъдрост – източник на знание и светлина: В своята теоретична схема Учителят П. Дънов отрежда на Мъдростта в качеството ў на Божествен принцип в Битието ролята на източник на знание и светлина.
Взаимовръзката между
Божествената
Мъдрост и светлината е подобна на тази между извора и изтичащата от него вода.
Първото обуславя второто, но второто, след като произлезе от първото, придобива самостоятелност на проявлението. Мъдрецът притежава извисено и действено знание, което – ако бъде приложено – разпръсва мрака на невежеството и утвърждава светлината на Истината. За връзката между тези категории на езотеричното познание и отношението им към обобщения образ на Космичния Човек (Адам Кадмон на Кабалата) свидетелства и Учителят П. Дънов: „И когато говорим за Божествената Мъдрост, ние подразбираме всичката светлина на безпределното пространство, която никога не угасва. Светлината е дреха на Мъдростта.
към текста >>
Дънов: „И когато говорим за
Божествената
Мъдрост, ние подразбираме всичката светлина на безпределното пространство, която никога не угасва.
Дънов отрежда на Мъдростта в качеството ў на Божествен принцип в Битието ролята на източник на знание и светлина. Взаимовръзката между Божествената Мъдрост и светлината е подобна на тази между извора и изтичащата от него вода. Първото обуславя второто, но второто, след като произлезе от първото, придобива самостоятелност на проявлението. Мъдрецът притежава извисено и действено знание, което – ако бъде приложено – разпръсва мрака на невежеството и утвърждава светлината на Истината. За връзката между тези категории на езотеричното познание и отношението им към обобщения образ на Космичния Човек (Адам Кадмон на Кабалата) свидетелства и Учителят П.
Дънов: „И когато говорим за
Божествената
Мъдрост, ние подразбираме всичката светлина на безпределното пространство, която никога не угасва.
Светлината е дреха на Мъдростта. Физическата пък светлина, от която ние се ползваме, е резултат от излишната енергия, която Космичният Човек произвежда при своята умствена дейност. Космичният Човек е придобил толкова знания, че има излишък от светлина.“ Изхождайки от така изложените взаимозависимости, Учителят на ББ наставлява своите последователи: „Дружи с това, което свети – Мъдростта! Тя ще ти даде знание. Знанието ще те облече с най-красивата дреха – светлината.
към текста >>
Това е, разбира се,
Божествената
Мъдрост: „Когато изгубиш смисъла на живота, търси това, което свети.
Физическата пък светлина, от която ние се ползваме, е резултат от излишната енергия, която Космичният Човек произвежда при своята умствена дейност. Космичният Човек е придобил толкова знания, че има излишък от светлина.“ Изхождайки от така изложените взаимозависимости, Учителят на ББ наставлява своите последователи: „Дружи с това, което свети – Мъдростта! Тя ще ти даде знание. Знанието ще те облече с най-красивата дреха – светлината. Защото светлината е дреха на знанието.“ Търсещият по духовния Път следва да знае, че дори и в най-трудните мигове от живота си, когато мракът на неволите и изпитанията го залее като лавина, той може да протегне ръка към един непресъхващ извор на светлина.
Това е, разбира се,
Божествената
Мъдрост: „Когато изгубиш смисъла на живота, търси това, което свети.
А туй, което вечно свети, без да угасва, е Мъдростта! “ Критерият за постигнатата мъдрост по житейския път е начинът ни на живот. „Мъдростта на мъдрите е в тяхното поведение! “ – гласи една езотерична сентенция.
към текста >>
Бог е абсолютната непроявена
Божествена
Същност.“ Целта на настоящото кратко изследване не включва обстоен анализ на тази величествена панорама на съществуващото, формулирана със завладяваща краткост и яснота от българския духовен Учител.
Енергията е кондензирана светлина. Светлината е кондензирана мисъл. Мисълта е кондензирана Любов. Любовта е плод на Духа. Духът е първична проява на Бога.
Бог е абсолютната непроявена
Божествена
Същност.“ Целта на настоящото кратко изследване не включва обстоен анализ на тази величествена панорама на съществуващото, формулирана със завладяваща краткост и яснота от българския духовен Учител.
Обект на специален интерес – имайки пред вид темата на изложението – е единствено вторият тезис, дал заглавието на разглежданата тук подтема. В своите беседи Учителят П. Дънов предлага и по-подробно изясняване на взаимовръзката между енергията и светлината от позициите на познанието, придобито от най-високо еволюиралите човешки същества: „И ако попитате тия високо напреднали човеци (духовните Учители – б.К.З.) за произхода на светлината, която средно развитият човек възприема, те ще ви кажат, че от космичното пространство идват към Земята други светлинни вибрации, които, като дойдат до нея, се видоизменят така, че се образува обикновената светлина. Зад тази обикновена светлина, обаче, която е само едно отражение, седят друг род енергии от по-висок ред, а зад последните пък седи нещо разумно.“ Върхът в така начертаната пирамида очевидно е Божественото Свръхсъзнание в качеството му на постоянен извор на светлина в трите свята: физическия, духовния и Божествения. И понеже материята е кондензирана енергия, която пък е сгъстена светлина, то в нашата материална действителност всичко налично в една или друга степен се явява производно на светлината.
към текста >>
Избягвай всяка мисъл и чувство, които внасят тъмнина в твоето съзнание.“ Ученикът по духовния Път е разумно същество, което е достигнало такава степен на личната си еволюция, която му позволява да възприема пълноценно светлината, да я усвоява и раздава на всички и на всичко наоколо с щедростта на позналия
Божествената
Истина.
Напътствието на Учителя П. Дънов към неговите последователи и, в частност, към онези, които са поели по пътеката на окултното ученичество, не оставя никакви съмнения в необходимостта от еднозначно обусловена принадлежност към царството на светлината: „Ученикът живее в Светлината. Това е единственият реален свят. Сянката не е реална. Търси Светлината, която няма сенки.
Избягвай всяка мисъл и чувство, които внасят тъмнина в твоето съзнание.“ Ученикът по духовния Път е разумно същество, което е достигнало такава степен на личната си еволюция, която му позволява да възприема пълноценно светлината, да я усвоява и раздава на всички и на всичко наоколо с щедростта на позналия
Божествената
Истина.
Именно него има пред вид Учителят на ББ в нашата страна, когато заявява: „Светлината се привлича от тела или от съзнания, които са високо организирани.“ Вътрешната светлина на окултния ученик е достатъчно силна, за да надмогне всички външни изпитания, съблазни и изкушения. Тя е неговият неугасващ факел в лабиринта на живота. Имайки я всякога на разположение и използвайки я разумно, за целите на Божия план за света и за него самия, той остава неизменно неподвластен на странични въздействия. („Ученикът трябва да ходи винаги със Светлина, за да не се спъва.“) Вътрешната светлина на пилигрима по духовния Път го води към невидимата обител на неговата самодостатъчност – характеристика на великите духовни Учители на човечеството. Той остава безразличен към всички пъстри примамки на материалното битие: „Докато ученикът търси светлина отвън, нищо не може да му се говори за Бога.
към текста >>
Той не може да отличи Истината от неистината и не е в състояние да защити
Божествената
Правда: „Онзи ученик, който няма светлина, няма правда.“
„знаци на съдбата“ в езотеричното познание. Будността на съзнанието от своя страна обуславя мисловния потенциал на човека, способността му да мисли правилно (или „право“, както казва същият Учител). А пък правилната мисъл е тази, която излъчва приятна, хармонична светлина и обагря аурата на ученика в красиви багри и цветови съчетания. Мисловният процес протича нормално и конструктивно тогава, когато светлинният поток е възприет и усвоен адекватно от човека: „Който не възприема светлината правилно, не може да мисли. Колкото светлината е по-малка, толкова и умствената деятелност се намалява.“ Без наличието на светлина в душата окултният ученик не може да упражнява пълноценно различаването – първата стъпка по пътеката на самоусъвършенстването.
Той не може да отличи Истината от неистината и не е в състояние да защити
Божествената
Правда: „Онзи ученик, който няма светлина, няма правда.“
Светлината достига до човешкото зрение в богата гама от цветове, тонове и нюанси. Всеки от тях е субект – притежател на съответна духовна информация, и всеки от тях упражнява въздействие върху определена страна или елемент на психо-физическото единство на личността: „Цветовете са форма на светлината, а светлината е носителка на Божествената храна. Ако не знаете как да сгъстявате и как да възприемате светлината, не може да сте нито много умен, нито здрав, нито благороден.“ Пълноценното усвояване и използване на даровете на светлината води ученика към жадувания бряг на духовната свобода: „Обичай светлината и свободен бъди! “ Специално внимание в своята теоретична концепция Учителят П.
към текста >>
Всеки от тях е субект – притежател на съответна духовна информация, и всеки от тях упражнява въздействие върху определена страна или елемент на психо-физическото единство на личността: „Цветовете са форма на светлината, а светлината е носителка на
Божествената
храна.
А пък правилната мисъл е тази, която излъчва приятна, хармонична светлина и обагря аурата на ученика в красиви багри и цветови съчетания. Мисловният процес протича нормално и конструктивно тогава, когато светлинният поток е възприет и усвоен адекватно от човека: „Който не възприема светлината правилно, не може да мисли. Колкото светлината е по-малка, толкова и умствената деятелност се намалява.“ Без наличието на светлина в душата окултният ученик не може да упражнява пълноценно различаването – първата стъпка по пътеката на самоусъвършенстването. Той не може да отличи Истината от неистината и не е в състояние да защити Божествената Правда: „Онзи ученик, който няма светлина, няма правда.“ Светлината достига до човешкото зрение в богата гама от цветове, тонове и нюанси.
Всеки от тях е субект – притежател на съответна духовна информация, и всеки от тях упражнява въздействие върху определена страна или елемент на психо-физическото единство на личността: „Цветовете са форма на светлината, а светлината е носителка на
Божествената
храна.
Ако не знаете как да сгъстявате и как да възприемате светлината, не може да сте нито много умен, нито здрав, нито благороден.“ Пълноценното усвояване и използване на даровете на светлината води ученика към жадувания бряг на духовната свобода: „Обичай светлината и свободен бъди! “ Специално внимание в своята теоретична концепция Учителят П. Дънов обръща на бялата светлина. Божественото учение свидетелства, че тя е символ на Христос, на Христовото присъствие и Свръхсъзнание.
към текста >>
В този случай тя изпъква пред съзнанието му като жива същност, надарена с разум и
Божествена
Мъдрост: „Когато ученикът мисли за Доброто, в неговия ум се явява една мека бяла светлина – живо Същество, с което той може да се разговаря и да научи много нещо.“
В своето дълбоко мистично съчинение „Заветът на цветните лъчи на светлината“ (написано и публикувано през 1912 г.), събрало върху страниците си най-съкровените стихове от Библията, вдъхновени пряко от Божия Дух, българският Учител на Любовта е отделил раздел на т.нар. от него „Диамантовите бели лъчи“. Те са знакът и връзката с Христовия Дух (с. 40-47). Основавайки се на това познание-откровение, той разкрива завесата пред едно от най-великите постижения по пътя на окултното ученичество: „Когато ученикът се потопи в Бялата Светлина, той познава своя Учител. Учителят му говори от полето на Бялата Светлина.“ Гаранция за проявата на бялата светлина е служението на Доброто от страна на ученика.
В този случай тя изпъква пред съзнанието му като жива същност, надарена с разум и
Божествена
Мъдрост: „Когато ученикът мисли за Доброто, в неговия ум се явява една мека бяла светлина – живо Същество, с което той може да се разговаря и да научи много нещо.“
В разбирането на Учителя П. Дънов светлината – освен всичко останало – е действена връзка между ученика по духовния Път и неговия Учител. Предпоставка за активирането на тази форма на общуване между тях е принадлежността на ученика към определено равнище на еволюционно развитие, както и искрената му привързаност към светлината, т.е. към проявлението на Божественото в сътворения свят: „Ученикът трябва да обича Светлината! Учителят ще му предаде Най-великото чрез Светлината!
към текста >>
Ако се справи достойно с всички задачи, той придобива непоклатима вътрешна сила и започва да излъчва светлина: „Ученикът, като мине през алхимичната лаборатория на природата, ще стане силен; а като мине през пещта ў – ще светне, Светлина ще стане.“ А когато успее да овладее вибрациите на светлината на определено равнище на нейната интензивност, той достига до познанието на
Божествената
Любов.
Когато у него е вечер, да мисли за Бога, защото у Бога е винаги ден.“ Изпитанията каляват духа. Учителят П. Дънов ги сравнява с алхимична лаборатория, изградена от Живата Разумна Природа. В зависимост от начина на преминаването през изпитанията ученикът култивира у себе си различни качества на характера.
Ако се справи достойно с всички задачи, той придобива непоклатима вътрешна сила и започва да излъчва светлина: „Ученикът, като мине през алхимичната лаборатория на природата, ще стане силен; а като мине през пещта ў – ще светне, Светлина ще стане.“ А когато успее да овладее вибрациите на светлината на определено равнище на нейната интензивност, той достига до познанието на
Божествената
Любов.
Това е Рубикон, гранична точка по неговия духовен Път, от която нататък той се докосва до най-фината енергия в Битието. За предпоставките, обуславящи това велико постижение, Учителят на ББ у нас разказва: „Ученикът трябва да се стреми да достигне до оная светлина, при която може да разпознава истинската Любов. Любовта се показва в най-голямата нищета.“ 7. Чистотата, Правдата и светлината: „Чистотата трябва да излиза от ученика като Светлина“, казва Учителят П.
към текста >>
Именно те в своята съвместна жизнена дейност, пропита от
Божествена
Мъдрост и Любов, са извор на животворна светлина за своите по-малки братя и сестри – земните хора: „Светлината на Слънцето също е произведение на множество разумни същества, които изпращат своята разумност във вид на светлина.“ Освен видимата слънчева светлина до нас достигат и други негови излъчвания, от по-фино естество, неуловими за физическите сетива: „Има известни лъчи, които минават през Земята и заминават.
Взаимната светлина, която излиза от вас, ще я препратите към този свят.“ 8. Слънчевата светлина: Източник на биологическия живот върху планетата Земя е светлината, излъчвана от звездата-майка на планетарната ни система – Слънцето. Самата звезда във вида, в който я познава астрономическата наука, е физическото проявление (или тяло) на едно велико Същество, наричано в езотеричното познание Слънчев Логос. То от своя страна е център на изявата на огромен брой разумни Същества от висока степен на духовна еволюция.
Именно те в своята съвместна жизнена дейност, пропита от
Божествена
Мъдрост и Любов, са извор на животворна светлина за своите по-малки братя и сестри – земните хора: „Светлината на Слънцето също е произведение на множество разумни същества, които изпращат своята разумност във вид на светлина.“ Освен видимата слънчева светлина до нас достигат и други негови излъчвания, от по-фино естество, неуловими за физическите сетива: „Има известни лъчи, които минават през Земята и заминават.
Има една светлина от Слънцето, която не можем да я спрем, тя не прави никакво пречупване, тя само преминава. За тази светлина нищо не знаем. За този свят, който ни осветява, нищо не знаем.“ Разбира се, великият духовен Учител е наясно със същността и произхода на тези лъчения, но съвременното човечество очевидно все още не е съзряло като общност за получаването на такъв вид духовно-мистично познание. Всяко познание достига до човека – като личност или като колективно цяло – тогава, когато той е подготвен да го възприеме правилно и да го използва за целите на Доброто. На друго място в теоретичната си система Учителят П.
към текста >>
Следователно по същия закон и ние, ако се изложим на
Божествената
светлина, ще се пробуди и у нас заспалото от хиляди години знание.
Това са лъчите Х, радиоактивни сили.“ Казаното за степента на подготвеност на земния човек да възприеме определен вид информация или познание се отнася с пълна сила и за планетите, по-точно – за Съществата, чиито физическа тела са те, Планетарните Логоси. Земният Логос в еволюционно отношение не е между най-напредналите в рамките на Слънчевата система. Затова и посочените по-горе лъчения не могат да бъдат усвоени от него, а се отправят към други, стоящи по-високо в еволюционната стълбица планети. Един от най-съществените изводи от разглежданата тук тематика е езотеричният факт, че светлината е носител и проводник на всемирната Разумност. Тя стимулира скритите сили в представителите на всички природни царства за оптимално проявление и за реализиране на разумната програма, заложена в най-дълбоката им същност: „Може да се вземе пример от природата: изложете кое и да е цвете на Слънцето и веднага в него ще се пробуди истинското знание – то ще знае как да цъфне; изложете и кое да е плодно дърво на слънчевите лъчи и то не само ще се научи да цъфне и завърже, но ще знае и как да узрее и да приготви своята семка по най-правилен начин.
Следователно по същия закон и ние, ако се изложим на
Божествената
светлина, ще се пробуди и у нас заспалото от хиляди години знание.
Светлината не се търси, но се възприема. И когато човешката душа широко се отвори за нея, тя свободно влиза и пресъздава всичко по нови начини, неизвестни на съвременните хора. Когато тая светлина изпълни нашите умове, проникне дълбоко в нашите сърца и обгърне всестранно нашата воля, ще се въдвори мир всред всички съсловия...“ Несъмнени са лечебните свойства на слънчевата светлина. Всеки от нас по един или друг начин ги е изпитал в собствения си живот.
към текста >>
37.
XIV. СМИРЕНИЕТО
- Константин Златев
Нито един от великите духовни Учители на човечеството не е пропускал в своята проповед да отбележи извънредната значимост на смирението за изграждането на ореола от светлина, отличаващ искрено търсещия в Духа човек от все още непрогледналия за
Божествената
Истина.
Има теми, към които се връщаме постоянно. Каквото и да кажем по тях, все остава недостатъчно. И няма как да е другояче, понеже те са неизчерпаеми. Темата за смирението е една от тях. Висша добродетел в християнството, задължително условие за равномерното придвижване на окултния ученик по духовния Път, въпиюща необходимост на всяка крачка в ежедневието, смирението остава неизменно една от най-важните цели в самоосъществяването на човешката личност.
Нито един от великите духовни Учители на човечеството не е пропускал в своята проповед да отбележи извънредната значимост на смирението за изграждането на ореола от светлина, отличаващ искрено търсещия в Духа човек от все още непрогледналия за
Божествената
Истина.
Българският Учител на Любовта – Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно), не прави изключение в тази насока. В качеството си Предвестник на Новата Култура на VI коренна раса той разкрива пред своите последователи в дълбочина и широчина безспорните достойнства на тази извисена добродетел и потребността тя да бъде култивирана в процеса на еволюционното израстване на душата. В своето вдъхновено Слово Учителят П. Дънов предлага една кратка, но изключително съдържателна дефиниция на смирението, намерила място като мото в настоящото изложение: „Смирението е израз на Любовта към Великия (курсивът мой – К.З.).“ И продължава мисълта си с един поетичен израз на връзката между небесното и земното: „Непристъпните върхове пращат своите блага на долината.“ В тези две кратки фрази по неповторим начин са съчетани образите на издигащата се към Бога човешка душа, която посредством смирението си полита към най-фините полета на Божествения свят, и на върховната благодат, която Всевишният безспирно излива върху всички форми и проявления на Своето творение. В случая той е обрисуван като непристъпен връх, а долината е символ на всичко, създадено от творческата Му воля, което жадува за Неговата несекваща грижа и благоволение.
към текста >>
Съответно втората фраза носи печата на „декрешендо“ (плавно затихване на звука в музиката) – неизчерпаемата
Божествена
енергия се разстила последователно върху все по-ниските пластове на Битието, давайки израз на всеобхватната и животворяща Божия Любов.
В качеството си Предвестник на Новата Култура на VI коренна раса той разкрива пред своите последователи в дълбочина и широчина безспорните достойнства на тази извисена добродетел и потребността тя да бъде култивирана в процеса на еволюционното израстване на душата. В своето вдъхновено Слово Учителят П. Дънов предлага една кратка, но изключително съдържателна дефиниция на смирението, намерила място като мото в настоящото изложение: „Смирението е израз на Любовта към Великия (курсивът мой – К.З.).“ И продължава мисълта си с един поетичен израз на връзката между небесното и земното: „Непристъпните върхове пращат своите блага на долината.“ В тези две кратки фрази по неповторим начин са съчетани образите на издигащата се към Бога човешка душа, която посредством смирението си полита към най-фините полета на Божествения свят, и на върховната благодат, която Всевишният безспирно излива върху всички форми и проявления на Своето творение. В случая той е обрисуван като непристъпен връх, а долината е символ на всичко, създадено от творческата Му воля, което жадува за Неговата несекваща грижа и благоволение. Първата фраза на музикален език би могла да бъде наречена „крешендо“ (плавно засилване на звука при изпълнението на музикална фраза) – постепенното възкачване на душата към върха на космическата Пирамида и укрепването на крилете ў в този духовен полет.
Съответно втората фраза носи печата на „декрешендо“ (плавно затихване на звука в музиката) – неизчерпаемата
Божествена
енергия се разстила последователно върху все по-ниските пластове на Битието, давайки израз на всеобхватната и животворяща Божия Любов.
Ако човек положи достойни за уважение усилия да докаже на дело своята любов към Бога, а не да я съхранява в съзнанието си единствено като красива, но ненужна абстракция, той има за свой дълг да развие абсолютно смирение. Тоест смирение, което по дълбочина и мащаби се доближава до съвършения образец на Божественото. То би послужило за изходна точка при култивирането и на редица други добродетели. За този вид взаимовръзка между порива на човека към своя Небесен Отец и неговото реално въплътяване в земния живот говори Учителят П. Дънов: „За Бога ще имате една свещена идея.
към текста >>
Дънов, разбира се, не е сам в старанието си да разкрие на търсещите в Духа пряката взаимозависимост между въплътената в ежедневието
Божествена
Любов и смирението.
– е, разбира се, Бог. А въплътеният образ на съвършеното смирение е животът и Делото на Господ Иисус Христос. И най-вече – Неговата кръстна жертва на Голгота, която поставя венец на изкупителната Му мисия и заличава планетарната карма, трупана от човечеството хилядолетия наред. В Негово лице ученикът на всяко светло учение има неподражаем образец за следване и себереализация. Учителят П.
Дънов, разбира се, не е сам в старанието си да разкрие на търсещите в Духа пряката взаимозависимост между въплътената в ежедневието
Божествена
Любов и смирението.
В своята великолепна книга „Пътят на озарението“ великият индийски суфи, мистикът Хазрат Инаят Хан (издадена на български език от издателство „Шамбала“, София, 2005) прави връзка между смирението и самоотричането. Второто предхожда първото като степен на вътрешно пробуждане и докосване до Божественото. Авторът казва: „Самоотричането означава да се отрече тази малка личност, която проваля всичко, да се изтрие фалшивото его, което принуждава човек да се радва на малката си власт над това или онова. Да отрече идеята, че е отделна, самотна личност, да отрече обърканото същество, което човек познава и нарича себе си, и да види Бога на това място. Да отрече себе си и да утвърди Бога.
към текста >>
- поемане по пътя на
Божествената
Правда и светостта.
- усвояване на Божията благодат; - изграждане на вътрешна защита срещу всякакви прегрешения, включително онези, които остават скрити през девет крепостни стени от погледите на другите хора; - духовна профилактика срещу зародишите на злото в психиката на човека; - освобождаване на пространство в душата за развиване и на други добродетели; - пробуждане на висшия „Аз“ на личността;
- поемане по пътя на
Божествената
Правда и светостта.
Цялата тази пребогата палитра от духовни постижения, дължащи своето битие на тихия устой на смирението, е разкрита в следния размисъл на Учителя на ББ у нас: „Смирението е Божия благодат, която пази душата от разтление. То е вътрешна защита срещу всички тайни грехове, които може на всяко време да се появят и пораснат в почвата на сърцето. Смирението държи под своята власт всичките лоши зародиши и семена и дава място на сърдечните добродетели да растат и виреят в душата, докато пуснат корени в живота на духа ни. Всеки, който носи смирението като добродетел в душата си, носи в същото време и отпечатъка на Божията святост и правда.“ Същата теза защитава той и на друго място в Словото си, като добавя и твърдението, че липсата на смирение представлява противопоставяне на природното начало у човека и извън него: „От вътрешното смирение на човека се раждат най-хубавите черти, най-хубавите плодове. Природата не позволява да я владеят.
към текста >>
Това е безмълвната песен на просветления дух, чиято
Божествена
мелодия не спира да звучи в нито един миг от земния живот.
Следователно никой няма право да нарече себе си „окултен ученик“, ако не е постигнал нужната висота на смирението. Не просто имитация или крехка форма на смирение, а неговата пълнота: „От ученика се иска крайно смирение, на всичко да се радва“ (Учителят П. Дънов). Твърде любопитно по своето съдържание е това наставление на великия Посветен! Заложеният в него смисъл разкрива неразривната връзка между здраво овладяното смирение и радостта на душата. И наистина, ако приемаме всички въздействия на околната среда – дори и най-смущаващите и болезнените – съвършено спокойно и невъзмутимо, без да бъде нарушен вътрешният ни мир, тогава постепенно в душата ни изгрява една тиха, ненатрапчива радост, която след време се превръща в постоянен фон на съзнанието.
Това е безмълвната песен на просветления дух, чиято
Божествена
мелодия не спира да звучи в нито един миг от земния живот.
Тя обагря с неземния си колорит и най-мрачните епизоди от изпитанието на съществуванието в гъстата материя. Тя е гласът на Бога в човешкото сърце. Смирението върви ръка за ръка и с кротостта. Смиреният неизменно е и кротък. Кроткият като правило е смирен.
към текста >>
За страничния наблюдател това може да изглежда като израз на слабост или безхарактерност, но в същност то е принасяне на жертва пред олтара на безсмъртната
Божествена
Правда и Любов.
Ала това е пълна заблуда! И смиреният, и кроткият без съмнение притежават огромна вътрешна сила, вечно будно присъствие на духа. Слабият човек не може да бъде смирен. Само силният може. Защото смирението означава да отдаваш дължимото първо на Бога и на Божественото у ближния, а след това – на всичко останало.
За страничния наблюдател това може да изглежда като израз на слабост или безхарактерност, но в същност то е принасяне на жертва пред олтара на безсмъртната
Божествена
Правда и Любов.
Затова и Учителят П. Дънов е напълно в правото си да заяви: „Човек трябва да направи една жертва велика в себе си, за да действа разумно в този път (пътя на окултния ученик, духовния Път – б.К.З.). Има хора, които се съмняват, понеже са изгубили вярата си, а други, които не вярват, но има и такива, които са се спасили по закона на Любовта. Човек в своя възвишен ум трябва да бъде кротък и смирен.“ Възвишеният ум в случая е признак на завидна духовна зрелост, на изминат дълъг път към Истината. Всяко постижение по този Път изисква съответна жертва от следващия го.
към текста >>
Тя добавя към духовния му облик нова добродетел, а към аурата му – нов лъчезарен нюанс на
виделината
.
Има хора, които се съмняват, понеже са изгубили вярата си, а други, които не вярват, но има и такива, които са се спасили по закона на Любовта. Човек в своя възвишен ум трябва да бъде кротък и смирен.“ Възвишеният ум в случая е признак на завидна духовна зрелост, на изминат дълъг път към Истината. Всяко постижение по този Път изисква съответна жертва от следващия го. В това правило няма никакво изключение! Само че жертвата не лишава този, който я е направил, от нищо. Напротив!
Тя добавя към духовния му облик нова добродетел, а към аурата му – нов лъчезарен нюанс на
виделината
.
Смиреният човек притежава пределно точна и обективна самооценка. Когато успее в някое свое начинание или когато Бог чуе молитвата му и я изпълни, тогава той смирено свежда очи към земята, сключва ръце пред гърдите си и казва тихо, но ясно и отчетливо: „Благодаря Ти, Боже! Не аз сторих това, а Ти чрез мен.“ Да си смирен означава още и да не осъждаш своя ближен за неговите грешки. Те са толкова неизбежни, колкото и твоите!
към текста >>
38.
XVI. МОЛИТВАТА
- Константин Златев
Червената нишка, която ни води безпогрешно по нея, е
Божествената
Любов.
Редовният молитвен живот – ако е плод на дълбока вътрешна потребност, а не на фарисейска показност или суета – осигурява цялостно пречистване на ума, сърцето и тялото. И колкото повече се молиш, и колкото по-честен, сърдечен и открит си в молението си, толкова повече научаваш за истинския път на Духа и за собственото си място под слънцето. И така достигаш до котата, при която молитвеният зов на душата ти се слива с вечния глас на Космоса. Молитвата е пътека от един свят към друг. Тя има начало, но няма край.
Червената нишка, която ни води безпогрешно по нея, е
Божествената
Любов.
По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: „Ученикът трябва постоянно да бъде във връзка с Бога на Любовта. Да мисли за Този, Който единствен е неизменяем и благ всякога! “ Неизменността и благостта са качества, присъщи на Всевишния. За окултния ученик те са далечна, но постижима цел в неговото стремление към Вечността.
към текста >>
Проводи
Виделината
Си и Истината Си – те да ме водят.
Това е необходимо за неговата Чистота“ (Учителят П. Дънов). Колкото по-напреднал по Пътя е ученикът, толкова по-висока е отговорността му за съхраняване на вътрешния мир и неотклонното следване на целта – съвършенството. Съответно – за избягване капаните на тъмните същества и запазване недосегаема връзката с Духа: „Ученикът трябва да се моли винаги, за да бъде в контакт с невидимия свят и да се запази от примамката на низшите духове.“ Както и: „Ученикът трябва да се моли, за да бъде силен и да няма изкушение за него.“ В този ред на мисли Учителят на ББ в България предлага една кратка молитва, предназначена специално за окултните ученици: „Пътя на Истината избрах. Ще ходя в Истината Ти. Научи ме, Господи, и води ме в пътя Си.
Проводи
Виделината
Си и Истината Си – те да ме водят.
Придай ми вяра. Вярвам, Господи.“ По време на един от Рилските събори Учителят П. Дънов осветлява обстойно твърде важния проблем за значението на молитвата. Той започва изложението си с думите: „В молитвата „Отче наш“ като казваме „насъщния хляб“, се разбира не само физически хляб, но и това, от което постоянно имат нужда човешкият ум и сърце.
към текста >>
39.
Учението на Учителя
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Мъдростта е носител на
Божествената
светлина, която създава най-благоприятни условия за развитие на човешкия ум.
Бог е Любов. Любовта ражда живота. Тя е същината на живота. Любовта е космична сила, която движи всичко в света. Тя внася топлина в сърцето.
Мъдростта е носител на
Божествената
светлина, която създава най-благоприятни условия за развитие на човешкия ум.
Тя дава знание и осветява пътя, по който вървим. Истината освобождава човека, прави го готов за жертви и дава смисъл на неговия живот. Истината дава власт на Духа над материята, а също подтик, импулс на човека за работа. С други думи, Любовта носи живот и безсмъртие, Мъдростта носи светлина и знание, а Истината носи свобода и прогрес. Това са трите велики свята, съдържащи всички възможности на безсмъртието.
към текста >>
Облечете тази
Божествена
дреха!
„Аз съм от онези, които пишат свещената книга, но пиша тъй, както пише светлината. Моето писане не се отпечатва, но събужда, то е Живото Слово. Казвам: проявете онова, което е всадено във вас! То е Божественото във вас. Всички имате в себе си нещо добро.
Облечете тази
Божествена
дреха!
“[12] Във връзка с това Учителят казва: „Ние разполагаме с девиза: „В изпълнението волята Божия е силата на човешката душа “, но такива девизи има и други. Именно: „За да бъде човек силен, трябва да бъде добродетелен“; „За да бъде човек силен, трябва да бъде праведен“; „За да бъде човек силен, трябва да бъде умен“; „За да бъде човек силен, трябва да бъде мъдър“; „За да бъде човек силен, трябва да има истината в себе си.“[13] Беинса Дуно счита, че окултните ученици в неговата школа трябва да се стремят не само да вървят в тези принципи, но и да ги преживяват и проявяват сред обществото и по този начин да се приготвят да бъдат полезни на цялото човечество. Епохата, в която живеем, е особено важна.
към текста >>
Ние се нуждаем От великата
Божествена
наука, чрез която може да превърнем страданието в радост, слабостта в сила и злото в добродетел, да станем физически й душевно здрави, да разрушим затворите, да превърнем живота в земен рай, да свалим Царството Божие на Земята.
Всеки може да го приложи според степента на своето развитие. Учителят казва: „Всички ученици не са на еднакво стъпало на развитие. Едни от тях са напреднали и притежават големи знания и сила в сравнение с онези, които са още в началото на своето учение. И напредналите има още много да учат: ако в една област на знанието са отишли далеч, в друга са още в началото. Това не трябва да ви обезсърчава, радвайте се, че има какво да учите и да придобивате.“[19]
Ние се нуждаем От великата
Божествена
наука, чрез която може да превърнем страданието в радост, слабостта в сила и злото в добродетел, да станем физически й душевно здрави, да разрушим затворите, да превърнем живота в земен рай, да свалим Царството Божие на Земята.
Учителят счита, че това е възможно, когато хората решат да живеят в истината и да бъдат готови да пожертват всичко за Бога. Това ново Божествено учение идва в света да пробуди съзнанието на човеците, да им покаже, че те трябва да претърпят една вътрешна трансформация и да приложат това учение във всички области на живота и във всички общества. Това е живата светлина за всички хора, за всички общества, за всички народи, за всички светове. То ще освети цялата Земя. Безгранична е светлината на Новото учение!
към текста >>
Ходете във
Виделината
, извънредни беседи, 1912.
[12] Учителят. До окончанието на века, Сила и живот; VIII серия, неделни беседи, 3 януари 1926. Русе: Печатница Малджиев, 1926. 26 с. [13] Учителят.
Ходете във
Виделината
, извънредни беседи, 1912.
София: Всемир, 1994. 39 с. [14] Учителят. Ето човекът, Сила и живот, I серия, неделни беседи, 1914. Казанлък: Печатница Гутенберг, 1924.
към текста >>
40.
Живата връзка с Учителя
- Крум Въжаров (1908- 1991)
За да стане истински служител на Бога, ученикът трябва да премине през
Божествената
школа.
Не е лесен пътят на ученика. Още Христос говори, че този, който иска да Го последва, трябва да се откаже от всичко. За да Го последва, той трябва да бъде готов да върши волята на Отца. И според Учителя ученик е този, за когото целта и смисълът на живота е да служи на Бога. Това не значи човек да се откаже От близки и далечни, но служейки на Бога, той най-добре може да им служи, защото в Бога всички се събират и обединяват.
За да стане истински служител на Бога, ученикът трябва да премине през
Божествената
школа.
На Земята има най-добрите условия за развитие на човешката душа. Учителят казва: „Ако живеем само в духовния свят, не ще имаме никакъв прогрес. Трябва да слезем от духовния свят и да влезем във физическия, материалния свят, за да можем да се повдигнем в духовно отношение. Поуките, уроците се заучават и прекарват на физическото поле, също и изпитите се държат на физическото поле. На него се разрешават всички задачи, които по своето предназначение човек трябва да разреши.
към текста >>
То е онзи първоначален момент, когато
Божествената
Любов съзнателно се е проявила вътре в материалния свят.“[45]
Когато говорим за разумен човек, ние разбираме не само че той е умен, но че той е изпълнен с любов и в своето поведение той се съобразява напълно с природните и Божествените закони. Така че ние, ако заменим думата „логос“ с „разумност“, ще бъдем много по-близко до дълбокото значение, което апостол Йоан е вложил в тази дума; и тогава текстът би трябвало да се чете: ,3 начало бе разумността и разумността бе Бог.“ Когато за първи път се запознах с Учителя, първият въпрос, който му зададох, беше: „Какво е Бог? “ И Учителят ми отговори: „Бог е Любов.“ Така че, ако пишем новото Евангелие според Учителя, трябва да започнем с думите: „В началото бе Любовта и Любовта бе Бог.“ Във връзка с това Учителят казва: „Словото — това е единственото нещо, това е именно разумният живот, за който трябва да живеем.“ „Какво нещо означава Словото Божие?
То е онзи първоначален момент, когато
Божествената
Любов съзнателно се е проявила вътре в материалния свят.“[45]
„Първият и великият закон, върху който се гради този разумен живот, това е Божията Любов.“[46] Според Учителя съществува един разумен свят и когато ние сме във връзка с този разумен свят, всичко в нашия живот се урежда разумно. А как може да се свържем с този разумен свят? За това Учителят говори в своите беседи и лекции. [36] Учителят.
към текста >>
Ходете във
Виделината
, извънредни беседи, 1913.
„Първият и великият закон, върху който се гради този разумен живот, това е Божията Любов.“[46] Според Учителя съществува един разумен свят и когато ние сме във връзка с този разумен свят, всичко в нашия живот се урежда разумно. А как може да се свържем с този разумен свят? За това Учителят говори в своите беседи и лекции. [36] Учителят.
Ходете във
Виделината
, извънредни беседи, 1913.
София: Всемир, 1994. 76 с. [37] Учителят. Трите живота, общ окултен клас, 1922. София: Литопечат, 1942.
към текста >>
Ходете във
Виделината
, извънредни беседи, 1913.
[40] Учителят. Ключът на живота, общ окултен клас, 1928. София: Печатница Задруга, 1937. 73 с. [41] Учителят.
Ходете във
Виделината
, извънредни беседи, 1913.
София: Всемир, 1994. 76 с. [42] Учителят. Трите живота, общ окултен клас, 1922. София: Литопечат, 1942.
към текста >>
41.
Братският живот
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Според него: „Едно от качествата на великата школа на живота — школата на Бялото Братство, или така наречената
Божествена
школа, е това, че тя поставя всичко изучено на опит.
През лятото на 1927 г., веднага след събора, за много кратко време бива построен прекрасен голям салон, където Учителят да може да изнася своите беседи. Салонът е построен само от работници от Братството с доброволен труд. Сам Учителят участва в неговото изграждане. Когато го видях за първи път, той беше с ренде в ръка, което ми направи огромно впечатление, защото бях дълбоко убеден, че духовната работа трябва да бъде свързана тясно с физическата. За мен стана ясно, че Учителят беше не само теоретик, но и практик.
Според него: „Едно от качествата на великата школа на живота — школата на Бялото Братство, или така наречената
Божествена
школа, е това, че тя поставя всичко изучено на опит.
В нея теория и практика вървят ръка за ръка.“[53] Салонът на Изгрева Надписът на вратата на салона „Молитвен дом на общество Бяло Братство“ Постройката на салона беше окончателно завършена през есента на 1928 г. и през октомври неделните беседи и школните лекции, които дотогава Учителят държеше на ул.
към текста >>
Ходете във
Виделината
, извънредни беседи, 1912.
[49] Учителят. Разговорите при Седемте рилски езера. София. 1948. 121 с. [50] Учителят.
Ходете във
Виделината
, извънредни беседи, 1912.
София: Всемир, 1994. 56 с. [51] Учителят. Съмнение и воля! , общ окултен клас, 11 февруари 1923.
към текста >>
Ходете във
Виделината
, извънредни беседи, 1913.
[51] Учителят. Съмнение и воля! , общ окултен клас, 11 февруари 1923. 14 с. [52] Учителят.
Ходете във
Виделината
, извънредни беседи, 1913.
София: Всемир, 1994. 102 с. [53] Учителят. Трите живота, общ окултен клас, 1922. София: Литопечат, 1942.
към текста >>
42.
Послеслов
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Тъй продължавайте мощния път на волята за проява на
Божествената
Благост пред най-голямото зло.“
„Спазвайте следните правила в живота: Когато сърцето ти изстива и не може да обхване и вмести свободата на другите, тогава продължете радиуса на сърцето си, да може да обхване недостатъците на хората, и продължете свещения път на сърцето си към Бога на Любовта в най-големите несгоди. Когато умът ти се помрачи и не може да разбере и приеме известна истина, за да се изяви Бог на вечността в цялото си разнообразие, продължете тогава радиуса на ума си, мислете, че всичко така трябва да бъде, Него намирайте във всичко и продължавайте великия път на ума към истината през най-големите противоречия. Когато волята ви се изроди в своеволие и спира своята дейност за доброто, удвоете тогава радиуса на волята си. Приемете волята като дар от Бога и я посветете Нему.
Тъй продължавайте мощния път на волята за проява на
Божествената
Благост пред най-голямото зло.“
Крум Въжаров живееше и работеше така, а нас, по-младите, с много любов напътстваше и учеше в този дух, при всички условия на живота да отделяме от времето си, за да съграждаме нашата духовна същност, защото: „Като работи съзнателно и разумно върху себе си, човек придобива качествата на ученика." [137] И когато станем ученици, ще можем да изпълним завета на Учителя: „Моята задача е да ви предам Божественото учение. Вашата задача като ученици е да го предадете на българския народ. Задачата на българския народ е да го предаде на всички народи. Аз отговарям пред Бога, ако не изпълня задачата си.
към текста >>
„Ходете във
виделината
, за да сте синове на Божието Царство." [139]
Задачата на българския народ е да го предаде на всички народи. Аз отговарям пред Бога, ако не изпълня задачата си. Вие отговаряте, ако не предадете на българския народ това учение. И българският народ отговаря пред Бога, ако не предаде учението на другите народи.“ [138] Ще се радваме, ако тези слова помогнат на всички души, вървящи в пътя към Светлината и жадуващи да живеят в Любовта, Мъдростта и Истината.
„Ходете във
виделината
, за да сте синове на Божието Царство." [139]
[137] Учителят. Трите живота, общ окултен клас, 1922. София: Литопечат, 1942. 42 с. [138] Учителят.
към текста >>
Ходете във
Виделината
, извънредни беседи, 1913.
[138] Учителят. Разговорите при Седемте рилски езера. София. 1948. 171 с. [139] Учителят.
Ходете във
Виделината
, извънредни беседи, 1913.
София: Всемир, 1994. 82 с.
към текста >>
43.
Глава първа: Призванието
- Атанас Славов
Аз ида от горе по Висше разпореждане на Бога, вашият Небесен Отец, който ме е натоварил с великата мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната
виделина
; да просвети всеки ум, да възобнови всеко сърце, и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на новото Човечество, на което славянството като семейство, коляно Юдово, ще стане огнище.
Синове на Царството Божие, слушайте словото: Небето ви отрежда една света длъжност в Царството на Мира, която иде и наближава в силата си, да отбележи едно велико събитие в живота на този свят: и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято знание, което ви чака, вервайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на вашето свето дело и велико избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не за да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призвани да вземат участие всички избрани лица и народи, които образуват цвета на новите поколения на човешкия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва. Часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя.
Аз ида от горе по Висше разпореждане на Бога, вашият Небесен Отец, който ме е натоварил с великата мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната
виделина
; да просвети всеки ум, да възобнови всеко сърце, и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на новото Човечество, на което славянството като семейство, коляно Юдово, ще стане огнище.
Вождът на спасението, Помазаникът Сионов, Царят Господен, Брат на страдущите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота, и ще промени вида на тоя свят. Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените ваши светове, които постепенно неуклонно възлизат едни след други в една нова област на горните върховни светове, в небесата на Божествените разпореждания, в които тоя ваш свят ще пристъпи напред една стъпка, за да заеме своето място определено му от Върховния Владика между другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на новото царство на вечните светове, ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетеля и Царя над всички. Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, Царството на което силата и славата са нескончаеми. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината, която ви носи от Небесното жилище, в знак на Неговата към вас верност и любов.
към текста >>
Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната
виделина
,
Виделина
на живота да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството, към славата и величието на безсмъртието.
Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, Царството на което силата и славата са нескончаеми. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината, която ви носи от Небесното жилище, в знак на Неговата към вас верност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте Истината на живота. Този, който ви е родил, бодърствува над вас. Името Му знайте.
Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната
виделина
,
Виделина
на живота да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството, към славата и величието на безсмъртието.
Не се заблуждавайте, но дайте место на Тоя, Който ви оживява. Пред Него домородията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват от Този същият Вечен дух, който привежда в порядък всичко в тоя обширен Божествен свят. Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да влезете в пътя нови на виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощният вечен двигател на живота, който повдига всичките паднали духове. Тя е пътят на спасението, по който влиза злощастният човешки род, призван от Небето на още един подвиг, в който ще завърши все що е отредено.
към текста >>
Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да влезете в пътя нови на
виделината
, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка.
Този, който ви е родил, бодърствува над вас. Името Му знайте. Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната виделина, Виделина на живота да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството, към славата и величието на безсмъртието. Не се заблуждавайте, но дайте место на Тоя, Който ви оживява. Пред Него домородията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват от Този същият Вечен дух, който привежда в порядък всичко в тоя обширен Божествен свят.
Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да влезете в пътя нови на
виделината
, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка.
Тя е мощният вечен двигател на живота, който повдига всичките паднали духове. Тя е пътят на спасението, по който влиза злощастният човешки род, призван от Небето на още един подвиг, в който ще завърши все що е отредено. Пътят, в който ида да ви въведа, да възлезете в Царството Божие, да му служите, е път вечен. Път пълен с всяка благост на живота, по него са възлезли всички Чинове и Ликове Небесни, преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край. И помежду вас и тоя път на небесните Ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва в едно неразривно братство.
към текста >>
За тоя ви лош недостатък, аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си Дух, който се зае да проникне и намери някоя
Божествена
добродетел, някоя благородна черта на вашата душа, та да може да обработи и оплодотвори, за да принесе плод, и изобилно да създаде у вас поведение чисто, свято, и възвишено, за да ви удостои да влезете в реда на първите народи, които Бог на Силите е избрал, да извършат вечната Му и свята воля.
Когато встъпих да ви взема под своя охрана, аз предвиждах всички мъчнотии, които времето щеше да ми създаде догде ви изведа в безопасно место. Аз знаех колко препятствия, колко несполуки, щяха да ме посрещнат с вас наедно във великата борба, но Моят дух не отстъпи своето намерение. Моята любов за вас ми продиктува своето задължение, и Аз встъпих напред да ви взема под моя върховна охрана. В това отдалечено минало, вашият дух не притежаваше никаква красота, която да ме привлече - да ви обичам. Вие бяхте отвратителни на глед, и който ви погледнеше се отвръщаваше от грубото ви сърце.
За тоя ви лош недостатък, аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си Дух, който се зае да проникне и намери някоя
Божествена
добродетел, някоя благородна черта на вашата душа, та да може да обработи и оплодотвори, за да принесе плод, и изобилно да създаде у вас поведение чисто, свято, и възвишено, за да ви удостои да влезете в реда на първите народи, които Бог на Силите е избрал, да извършат вечната Му и свята воля.
Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен велик преврат, и то скоро в новия век, който приближава, да отбележи нови страници по лицето на Земята. За това желая да ви подготвя защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпления и минали народни грехове, за които безброй страдания и жертви беха нужни да пренесете до горе, догде да се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсваха святите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи, милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези които Го любят, и благословлението Му не се оттегля. Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница, окото Му бди за вас като минавахте през опасните пътища на този свят. В това аз, вашият върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви да изправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на вечното, което ви е определено.
към текста >>
За това благоволих да извикам от далеч, от край Небесата, двамата братя, светила на славянския род, и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат на пътя му, по който да влезете във вечната
виделина
в която обитавам.
Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен велик преврат, и то скоро в новия век, който приближава, да отбележи нови страници по лицето на Земята. За това желая да ви подготвя защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпления и минали народни грехове, за които безброй страдания и жертви беха нужни да пренесете до горе, догде да се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсваха святите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи, милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези които Го любят, и благословлението Му не се оттегля. Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница, окото Му бди за вас като минавахте през опасните пътища на този свят. В това аз, вашият върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви да изправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на вечното, което ви е определено.
За това благоволих да извикам от далеч, от край Небесата, двамата братя, светила на славянския род, и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат на пътя му, по който да влезете във вечната
виделина
в която обитавам.
Виделина на живота, която ви проводих да пребъдвате в нея, която света не прие, но отхвърли и предаде Помазаника Ми на Завета, Исуса, на поругание, на смърт, защото делата на този род бяха лукави. Но престъпниците на Завета ми приеха заплатата на своите беззакония и от нине всичко се прекратява. Правдата е вечна. Отец ми е неизменен, делата Му са неотклонни. Вие сте мой народ, Господ потърси дом за себе си и избора му в славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел.
към текста >>
Виделина
на живота, която ви проводих да пребъдвате в нея, която света не прие, но отхвърли и предаде Помазаника Ми на Завета, Исуса, на поругание, на смърт, защото делата на този род бяха лукави.
За това желая да ви подготвя защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпления и минали народни грехове, за които безброй страдания и жертви беха нужни да пренесете до горе, догде да се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсваха святите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи, милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези които Го любят, и благословлението Му не се оттегля. Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница, окото Му бди за вас като минавахте през опасните пътища на този свят. В това аз, вашият върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви да изправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на вечното, което ви е определено. За това благоволих да извикам от далеч, от край Небесата, двамата братя, светила на славянския род, и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат на пътя му, по който да влезете във вечната виделина в която обитавам.
Виделина
на живота, която ви проводих да пребъдвате в нея, която света не прие, но отхвърли и предаде Помазаника Ми на Завета, Исуса, на поругание, на смърт, защото делата на този род бяха лукави.
Но престъпниците на Завета ми приеха заплатата на своите беззакония и от нине всичко се прекратява. Правдата е вечна. Отец ми е неизменен, делата Му са неотклонни. Вие сте мой народ, Господ потърси дом за себе си и избора му в славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел. За това ви пратих двамата ми служители да ви донесат радостната вест, да напуснете мрака на тъмните езически богове.
към текста >>
Вие сте мой народ, Господ потърси дом за себе си и избора му в славянското домородие, което Небето възлюби за неговата
Божествена
добродетел.
За това благоволих да извикам от далеч, от край Небесата, двамата братя, светила на славянския род, и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат на пътя му, по който да влезете във вечната виделина в която обитавам. Виделина на живота, която ви проводих да пребъдвате в нея, която света не прие, но отхвърли и предаде Помазаника Ми на Завета, Исуса, на поругание, на смърт, защото делата на този род бяха лукави. Но престъпниците на Завета ми приеха заплатата на своите беззакония и от нине всичко се прекратява. Правдата е вечна. Отец ми е неизменен, делата Му са неотклонни.
Вие сте мой народ, Господ потърси дом за себе си и избора му в славянското домородие, което Небето възлюби за неговата
Божествена
добродетел.
За това ви пратих двамата ми служители да ви донесат радостната вест, да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в света на Виделината, когато Бог положи печата на Великото си Име на вази и вложи Духа си в сърцето ви в завет вечен. И явих се на тогавашния ви царстващ господар и му известих волята на Небето, да приеме пратениците Ми на Новия Завет, и той Ме послуша и се удостои пред Мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане. И казвам Ви, че не се е раждал в дома славянски, от него посмирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание; подобно Авраму, който не пожали сина си; но го принесе жертва жива Богу, така се подвиза богоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си син в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна верност Нему. И от този ден се извърши призванието ви от Господа на Силите, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас заедно всичкото славянство, в което Господ Всемирний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото царство, което встъпва веч в своята сила в тоя страдащ свят.
към текста >>
И биде радост голяма в света на
Виделината
, когато Бог положи печата на Великото си Име на вази и вложи Духа си в сърцето ви в завет вечен.
Но престъпниците на Завета ми приеха заплатата на своите беззакония и от нине всичко се прекратява. Правдата е вечна. Отец ми е неизменен, делата Му са неотклонни. Вие сте мой народ, Господ потърси дом за себе си и избора му в славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел. За това ви пратих двамата ми служители да ви донесат радостната вест, да напуснете мрака на тъмните езически богове.
И биде радост голяма в света на
Виделината
, когато Бог положи печата на Великото си Име на вази и вложи Духа си в сърцето ви в завет вечен.
И явих се на тогавашния ви царстващ господар и му известих волята на Небето, да приеме пратениците Ми на Новия Завет, и той Ме послуша и се удостои пред Мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане. И казвам Ви, че не се е раждал в дома славянски, от него посмирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание; подобно Авраму, който не пожали сина си; но го принесе жертва жива Богу, така се подвиза богоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си син в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна верност Нему. И от този ден се извърши призванието ви от Господа на Силите, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас заедно всичкото славянство, в което Господ Всемирний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото царство, което встъпва веч в своята сила в тоя страдащ свят. Разберете, неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избранник, Вожда на спасението, който скоро ще се яви помежду ви, в пълната своя слава, и сила да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята. „И който оспорва вашето първенство от нине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето комуто искам, и ако аз давам от добрата Си воля, кой е този който ще ми се възпротиви и ми каже що върша.
към текста >>
44.
Глава трета: 'Опълченска'
- Атанас Славов
На срещата присъстват известният книжар от София, Голов и редакторът на списанията „Родина“ и „
Виделина
“ Бъчваров, както и поканените майор Недялкови, д-р Лечеви, Дойнови и Милка и Невена Досеви.
Опитва се да го намери в града, но и това не успява. Така или иначе оттук нататък за нея няма връщане назад. Около нея постепенно се събира кръг от интелигенцията на града: учителят по литература и писател Васил Узунов, г-жа Кинкел, с приятелката си Саша, д-р Събева от Плевен, съученичката й Милка Досева, военият лекар доктор Таджер. Става дума за духовния хайлайф около нея. В този именно кръг Иларионова най-сетне успява да се срещне с Дънов, който гостува при някогашната й учителка Мария Казакова в Търново.
На срещата присъстват известният книжар от София, Голов и редакторът на списанията „Родина“ и „
Виделина
“ Бъчваров, както и поканените майор Недялкови, д-р Лечеви, Дойнови и Милка и Невена Досеви.
Тежащи на мястото си семейства! Срещата е свързана с провеждането на спиритически сеанс от г-н Голов. Учителят (в скоби казано) не гледа положително на опита да се проведе този сеанс. Така или иначе Дънов гостува в дома на Иларионова и съпруга й почти целия февруари на 1905 година. Където и да пътува, или пребивава Дънов обаче, оста около която се върти битът му, си остава къщата на Гумнерови на „Опълченска!“ * * * Д-р Миркович умира в Сливен през 1905 година след Шестия събор на веригата във Варна през месец август. Скоро след това Дънов запознава Иларионова с членовете на веригата Тодор Стоименов, Пеню Киров, Тодор Бъчваров, Анастасия Желязкова, Мария Казакова, но тя още не присъства на сбирката през 1906, когато Учителят нарушава антипатията си към спиритуалистическата практика на някои от последователите си като на 14 август във Варна скоро след събора в 10 часа сутринта повиква духа на Миркович.
към текста >>
С това станах причина списанието „
Виделина
“ да изгуби своето достойнство в небето.
В моя живот имаше една голяма погрешка; аз бях щедър към големите работи, а извънредно скъперник към малките. Много пъти за малки неща съм се циганил. Като говоря за тези малки работи, те са били все парични работи. Даже сега мога са процитирам един мой случай. За 75 лева бях вдигнал една цяла гюрюлтия, и бях го направил източен въпрос, който ми коствува живота.
С това станах причина списанието „
Виделина
“ да изгуби своето достойнство в небето.
Аз си правя една приятелска изповед, понеже виждам сега, че няма нищо скрито покрито. Нещата са скрити само в тъмнината. После друга една моя погрешка бе, че съм обещавал много работи, които не съм изпълнявал и не съм стоял на обещанието си. Сега, разбира се, аз не съжалявам за тези неща, понеже уча една нова опитност. Аз не плача за това, но се радвам, че те са дошли да ме научат как да живея.
към текста >>
Божествената
мъдрост е едно отражение във вашата мъдрост.
Да сте деца значи да сте вътре в мъдростта. Това говорят великите Учители. Ето защо никога не трябва да загубвате детския си дух, защото ще остареете. А когато остареете ще изгубите живота, а когато го изгубите ще ви изпъдят и тогаз ще скитате. А за скитниците трябва възпитание.
Божествената
мъдрост е едно отражение във вашата мъдрост.
Тя не може да се предаде на книга. На книга може да се предадат само нейните знаци т.е. мъдростта може да се предава така, както се предава музиката по нотите. Колко музика има, мислите, в нотите написани на книга. Трябва не само нотите на книгата, но трябва и инструмент, не само инструмент, но трябва и свирач, и не само свирач, но той трябва да се вдъхнови.
към текста >>
Ако вашата душа е нагласена, нотите са написа ни, великият свирач е при вас, и когато той засвири, вие ще почувствувате каква е
Божествената
мъдрост.
На книга може да се предадат само нейните знаци т.е. мъдростта може да се предава така, както се предава музиката по нотите. Колко музика има, мислите, в нотите написани на книга. Трябва не само нотите на книгата, но трябва и инструмент, не само инструмент, но трябва и свирач, и не само свирач, но той трябва да се вдъхнови. И тъй виждате, че влизат инструмент в инструмент, в които само Бог се изявява.
Ако вашата душа е нагласена, нотите са написа ни, великият свирач е при вас, и когато той засвири, вие ще почувствувате каква е
Божествената
мъдрост.
Вие слушате, че вашия въздух малко шумоли отвънка. Значи въздуха ви е малко немирен. Смущава се. Вашата атмосфера е малко посгъстена и влиянията са малко по-тежки, особено денем, защото има хиляди течения, които се прекръстосват от живущите хора на земята, и ако вие погледнете с яснотата на вашето око, щяхте да видите целия мир развълнуван като бурно море. И представете си, че имахте една лодка в това бурно море, тя не би стояла в покой.
към текста >>
Бъчваров: Доволен ли си от това, че следваме да издаваме „
Виделина
“ и че ви туряме името на кориците?
Голов: Нали ми обеща, че ще ми помагаш по време на сеанси и щеше дами даваш доказателства на своето присъствие. Аз това много пъти съм го очаквал. М: За даване на доказателства има време. А. Д-р Желязкова: Г-н Докторе, много пъти сте ми казвали, че ще се явите след като умрете, но досега не ви видях. М: Аз си изпълних обещанието, но дойдох само с маска. Т.
Бъчваров: Доволен ли си от това, че следваме да издаваме „
Виделина
“ и че ви туряме името на кориците?
М: Няма нужда от моето име. Т. Бъчваров: А от издаването? М: За издаването както ви научат отгоре. Т. Бъчваров: Какво да направим като са артисали броеве от тълкованието на Евангелието? М: Може да ги задържите. Т.
към текста >>
Бъчваров: Ще ли да ни даваш материал и за в бъдеще за „
Виделина
“ ?
Илюзиите са тоже действителности, а само относително. Аз съм същия Георги, какъвто бях на земята, без никакво променение. Единственото нещо, което съм претърпял е, че съм по-лек, по-малко тежа. Д. Голов: И че не можеш да ядеш с нас риба. М: Верно. Т.
Бъчваров: Ще ли да ни даваш материал и за в бъдеще за „
Виделина
“ ?
М: Сътрудничество от едно бебе. Ще се постарая, ако намеря някой да ми услужи. Д. Голов: Гледай, докторе, да намериш един медиум. Т. Бъчваров: Търновският медиум Ватев може ли да ви услужи? М: За сега не. Т.
към текста >>
45.
Глава трета: Колежанинът
- Атанас Славов
Дете на
виделината
! Богаташки син, баща му реди за него роден дом с гръб към Свищов и България: опънал веранда горе, високо на втория етаж към най-международната артерия на своята родина - Белия тих Дунав, - и зад него низините, блатата, горите, далечните покриви на Зайчар в свободна Румъния.
И така нататък... Само че то е от друга книга. * И така... Двамата, които горе-долу по едно време ще пътуват за Америка, след като Петър завърши Свищовското методистко училище, вече знаем: Петър Дънов и Георги Чакалов; и криво-ляво знаем какво стои зад гърба им и какво е било обкръжението им, докато стигат дотук. Остава третият - Алеко Константинов от самия Свищов. И Алеко е от Петровото поколение. И той - като Петър и Чакалов за свое нещастие - се ражда в България в съзнание и остава в съзнание до края на живота си, - докато го убиват.
Дете на
виделината
! Богаташки син, баща му реди за него роден дом с гръб към Свищов и България: опънал веранда горе, високо на втория етаж към най-международната артерия на своята родина - Белия тих Дунав, - и зад него низините, блатата, горите, далечните покриви на Зайчар в свободна Румъния.
Излез на верандата на въздух, дишай, седни и се отпусни, и гледай, и кажи-речи под краката ти пуфкат ежедневните търговски кораби; влачат се рибарски варки, пътнически затентени гиганти с два етажа високи странични витла на австрийските богаташки компании шарят от Тулча и Гюргево във Влашко, през Силистра и Русчук в Турция, през Видин на еврейската банка Арие, през Белград в Сърбия, Банат, Будапеща в Унгария, Братислава, Виена и Залцбург в Австрия... Светът от високия свищовски дунавски бряг се гледа от две точки: едната е височината на римската кула, която е военно кале и недостъпна за живеене и в подножието й се тълпи дребната риба. Другата е височината на Преображенската махала по на запад - над гарата, над маазите, над складовете, над пристанището - с десетината огромни богаташки къщи на европейски Свищов: на Станчови, на хаджи Василеви, Сакеларович, Цанкови, Павлович, Димитър Василев, Аврамов - все благотворители, за които Виена, Букурещ, Галац, Одеса, Мюнхен са на една ръка разстояние. Животът на Алекрвия баща, такъв какъвто той го води, е в Австрия и Швейцария. Оттам идват първите разкази за света, които Алеко чува, за това се говори в дома му; оттам идат съдовете, от които се яде, дрехите, които се носят, мебелите, които се разтоварват долу в пристанището, бижутата на майка му и сестрите му - самоварите и сребърните държатели на кристалните чаши. Оттам иде и твърдото решение на баща му Алеко да учи вкъщи с най-добрите учители, които може да се намерят: Емануил Васкидович и Янко Мустаков.
към текста >>
Но въоръжен с
божествената
вяра, че ако върви, и върви, и върви, ще стигне в подножието на Неговия престол.
Розовото му масло е добро розово масло. И там, в света, той няма да се загуби, разбира се с всеки, огъва се около всеки, навлиза напред с пет езика (Колко езика говориш ти, скъпи висшисте мой български, с подпетените гуменки?). Ако бай Ганю беше постъпил като студент в Дрю, вместо да продава розово масло, щеше да заеме третото почетно място в полиглотското дружество на доктор Стронг в семинарията в Медисън веднага след свищовските учители от Алеково време Стефан Томов от Котел и Йордан Икономов от Елена. Алеко обича бай Ганю истински, защото като събирателен образ на проблемите на издигащия се към света и слънцето българин той не го рисува като роб на преструвки, на превземки и на селско лицемерие, а такъв какъвто е. Личност! С чудовищни, отблъскващи недостатъци.
Но въоръжен с
божествената
вяра, че ако върви, и върви, и върви, ще стигне в подножието на Неговия престол.
И това, че е грозен и няма да стигне, не променя силата на вярата му, не пресушава християнската сълза на Алеко, и дълбоката почуда от мощта му. И това, че не го харесва, и дори има отврата от него, не намалява скритата дълбока вътрешна хипнотична сила, с която бай Ганю привлича създателя си. И така, трима вече вървят в Пътя, по който върви Петър Дънов, и то във Времето - такова, каквото го виждаме - на Петър Дънов. Самият той, Георги Чакалов и Алеко Константинов. * Сега се сетих, че май го казах - две високи точки, две високи места в Свищов по времето на ученето там на Петър, от които може да се съзерцава небето, слънцето и Дунава като път към света.
към текста >>
И по нещичко от това дето са го научили именно тези горе красавци - високо над дунавския залез - за умението да виждаш небесното, като гледаш красивото; да получаваш
божествена
наслада от съприкосновението си с Всемирното съзнание.
Може би - донякъде - залутани души като тези, за които пишем, дето никога не успяват да разберат защо не могат да лъжат себе си, защо не им се говорят неверни неща, защо виждат всичко толкова ясно, че не им се скача в боричкането за чиновнически места, и хапането, и дращенето, и наместването с рамена и къч по-напред в глутницата. Дънов - трябва да разберем - живее под натиск. В годините напред, когато личността му се натрапва на обществения поглед, колко пъти го търсят да го арестуват, колко пъти го бият така, че месеци ходи парализиран, колко пъти го разпитват в Дирекция на държавната безопасност, кроят нападения над лагера на последователите му на Изгрева, плюят го във вестниците, заточават го в родния му град. Така че след време за някои неща той става сдържан, и за Мохамед и мюсюлманството избягва много да говори; може да си свърши работата на Учител и без да го погват като турски агент. Независимо от това, в беседите му има мъдрости и анекдоти от Близкия изток - уж арабски, но чувани на Чифте кафене.
И по нещичко от това дето са го научили именно тези горе красавци - високо над дунавския залез - за умението да виждаш небесното, като гледаш красивото; да получаваш
божествена
наслада от съприкосновението си с Всемирното съзнание.
След време той предпазливо го описва у турците като способност да се наслаждават. Нарича ги хора на върховните удоволствия и на умението да се разтоварват от каквото и да било напрежение. Трябва да разбираме какво се вижда зад думите му като ги гледаме написани на листа. Казва,_ че от гледна точка на астрологията и окултните науки турците ги командва тъмносиният цвят - а това е цветът на планетата Венера. На стигането до Бога чрез човешката любов.
към текста >>
46.
Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век
- Филип Филипов
Обсъждането на въпроса за процеса на контакт между Христовото същество и дванадесетте Бодхисатви, за оформянето на тази най-висша Ложа в духовната история на Слънчевата система и по специално - в окултната история на Земята е тема на друга статия.35 Бодхисатвите могат да бъдат наречени Учители на
Божествената
Мъдрост - проводници на
Виделината
, която струи от Христовото същество.
Само част от въплъщенията на Учителите-Бодхисатви имат историческа известност. Когато един Бодхисатва завърши своята мисия, в последното си прераждане той преминава от степен Бодхисатва в степен Буда и предава водачеството на нов пратеник от Ложата на Светия Дух - Ложата на дванадесетте Бодхисатви". В това последно въплъщение учението на Бодхисатвата, станал Буда, обгръща цялото човечество. За това допринася и фактът, че Той е подготвил достатъчно ученици, които да възприемат извечната Христова Мъдрост, струяща от Него. Тук е мястото да припомним, че дванадесетте Велики Учители пряко съзерцават Христовия лик и са носители и изявители на Христовото Слово34 - те са най-близките Христови ученици, душите, които са направили първи най-дълбока и пълноценна връзка с Христовия Дух още в най-дълбока древност.
Обсъждането на въпроса за процеса на контакт между Христовото същество и дванадесетте Бодхисатви, за оформянето на тази най-висша Ложа в духовната история на Слънчевата система и по специално - в окултната история на Земята е тема на друга статия.35 Бодхисатвите могат да бъдат наречени Учители на
Божествената
Мъдрост - проводници на
Виделината
, която струи от Христовото същество.
Тяхната Божествена мисия е да донесат Христовата Мъдрост. Това става чрез тяхното учение, чрез което хората могат да познаят Христовото същество на нова, по-висока степен. Онова, което може да се каже за Будите, е, че те вече не са носители на дадено учение, а стават един вид извори на Христов Живот36 и разливат своята мисия в цялата Слънчева система. Една друга особеност при Бодхисатвите е, че те не винаги действат само чрез един човешки носител, но имат един основен. Така и други велики същества могат косвено да бъдат наречени Бодхисатви, но при тях не е налице пълният процес на изява, както при основния човек-носител.
към текста >>
Тяхната
Божествена
мисия е да донесат Христовата Мъдрост.
Когато един Бодхисатва завърши своята мисия, в последното си прераждане той преминава от степен Бодхисатва в степен Буда и предава водачеството на нов пратеник от Ложата на Светия Дух - Ложата на дванадесетте Бодхисатви". В това последно въплъщение учението на Бодхисатвата, станал Буда, обгръща цялото човечество. За това допринася и фактът, че Той е подготвил достатъчно ученици, които да възприемат извечната Христова Мъдрост, струяща от Него. Тук е мястото да припомним, че дванадесетте Велики Учители пряко съзерцават Христовия лик и са носители и изявители на Христовото Слово34 - те са най-близките Христови ученици, душите, които са направили първи най-дълбока и пълноценна връзка с Христовия Дух още в най-дълбока древност. Обсъждането на въпроса за процеса на контакт между Христовото същество и дванадесетте Бодхисатви, за оформянето на тази най-висша Ложа в духовната история на Слънчевата система и по специално - в окултната история на Земята е тема на друга статия.35 Бодхисатвите могат да бъдат наречени Учители на Божествената Мъдрост - проводници на Виделината, която струи от Христовото същество.
Тяхната
Божествена
мисия е да донесат Христовата Мъдрост.
Това става чрез тяхното учение, чрез което хората могат да познаят Христовото същество на нова, по-висока степен. Онова, което може да се каже за Будите, е, че те вече не са носители на дадено учение, а стават един вид извори на Христов Живот36 и разливат своята мисия в цялата Слънчева система. Една друга особеност при Бодхисатвите е, че те не винаги действат само чрез един човешки носител, но имат един основен. Така и други велики същества могат косвено да бъдат наречени Бодхисатви, но при тях не е налице пълният процес на изява, както при основния човек-носител. Например Рудолф Щайнер обяснява, че Хермес също в известен смисъл може да се нарече Бодхисатва.37 Нещо повече, дори по времето на една конкретна физическа изява, когато даденият Бодхисатва вече се е инкорпорирал в определена човешка индивидуалност, той може да инспирира и да ръководи и други достатъчно напреднали в посвещението си хора.38 Това е изява на духовното могъщество на Великите Учители на Мъдростта.
към текста >>
Например друг, чисто психологичен аспект на фундаменталния проблем при деянията на теософските водачи е неспособността да се различи вътрешната структура на Бялата Ложа: те не познават Ложата на дванадесетте Бодхисатви, която пряко съзерцава
Божествената
природа на Христовия Дух, като неин център.
След Голготските мистерии Христос промени завинаги методите на посвещение. Той трансформира йерархичното отношение Учител-ученик в братски отношения между приятели. Дори нещо повече - Христос, като център на човешкия Аз, въвежда и изпраща Утешителните лъчи на Духа на Истината в нашия микрокосмос - Учителя, обещан ни от Господ, вече не е само нещо външно, а нещо вътрешно. Но за да се разбере тази нова мистерийна истина на езотеричното християнство, е необходима духовна зрялост. Ако липсва такава, ще се стига до опасни изкушаващи състояния на човешката мисъл.
Например друг, чисто психологичен аспект на фундаменталния проблем при деянията на теософските водачи е неспособността да се различи вътрешната структура на Бялата Ложа: те не познават Ложата на дванадесетте Бодхисатви, която пряко съзерцава
Божествената
природа на Христовия Дух, като неин център.
Те смесват и уеднаквяват в своите представи центъра с периферията на Бялата Ложа. Това най-вероятно става поради чисто методологични причини: в настоящата Михаелична епоха, в която духовната свобода на човешкия Аз е от жизнено значение, медиумизмът е напълно неадекватен и дори крайно опасен подход към Духовния свят. Този метод нарушава окултната хигиена на азовостта и превръща човека в лесна плячка за тъмни окултни сили. Попадайки в капана на медиумизма и окултната диктовка на псевдо-махатми, семейство Рьорих прави следващия неуспешен опит за познаване на Мировия Учител Майтрея. Елена Рьорих изразява идеята, че има трима Владици на Света: Буда, Христос и Майтрея, като Майтрея е Старшият, Първият и Последният сред тях, и освен това той е Цар на Царете и Учител на Учителите.46 Елена Рьорих обяснява, че Бодхисатва Майтрея отдавна е постигнал Озарението, станал е Буда и не му е необходимо физическо въплъщение, като естествено се проявява като Владика на Хималайска Шамбала47.
към текста >>
Глава на този жив организъм от Йерархии на
Виделината
е Христос.56 През 1959 г.
Участва в духовния живот на езотерико-християнската Школа, създадена от Учителя Петър Дънов през 1922 г., която има двадесет и три годишни цикъла и два езотерични класа. През 1937 г. под прякото напътствие на Учителя Петър Дънов емигрира във Франция. През 1953 г. в Бонфен той учредява Fraternite Blanche Universelle, което по своята идейна и социална структура е подобие на създадената от Учителя Петър Дънов в България духовна братска верига, имаща за свой идеал десетте Христови йерархии (от разумните човешки души до Братята на Любовта - Серафими), които Беинса Дуно нарича Всемирно Бяло Братство.
Глава на този жив организъм от Йерархии на
Виделината
е Христос.56 През 1959 г.
Михаил Йванов посещава Индия, среща се с Бабаджи и независимо че приема санскритски звучащото духовно име Омраам Микаел Айванхов, остава верен на импулса, приет от Учителя Петър Дънов. До края на земния си път през 1986 г. той интензивно работи като лектор, придобива хиляди последователи, а езотерико-християнският метод Паневритмия, дадена от неговия Учител Беинса Дуно, се изпълнява в десетки страни.57 Навлизайки в конкретните детайли, веднага става ясно, че хората, които виждат в лицето на Михаил Иванов Бодхисатвата на XX век, а дори и коментаторите на тази теза, които приемат позицията, че Бодхисатвата трябва да се е родил по обикновен човешки начин в началото на века, отново правят груба грешка поради непознаване на духовните ориентири, дадени съвсем конкретно от Рудолф Щайнер. Те отново смесват неправилно и отъждествяват индивидуалността на човека-проводник и индивидуалността на човека-бодхисатва, но вече относно друга личност. Интересен е фактът, че и Валентин Томберг, и Михаил Иванов са родени все през 1900 г., което явно обърква доста хора, които не познават в дълбочина духовно-научните дадености на антропософията.
към текста >>
Става въпрос за това, че когато един духовно търсещ Аз се стреми интензивно към възвишен Учител, извор на
Божествена
Мъдрост, понякога той попада в капана на самоидентификацията със самия обект на стремеж.
И всеки, който задълбочено познава дейността на този духовен лидер, няма да направи грешката да твърди, че това е предсказаният от антропософията Бодхисатва. А хората, който коментират тези твърдения, трябва без какъвто и да е фундаменталистки уклон първо добре да изучат дадено духовно-социално явление и едва после да приемат или отхвърлят дадена теза. Ако при Валентин Томберг се наблюдава един много сериозен идеен разрив, стигащ до крайности, от рода на свързване с напълно идейно-контрастни социални импулси, отричане на основни идеи на антропософията и в края на краищата явно подценяване на значимостта и сериозността на импулса, даден от Рудолф Щайнер, то напротив, Михаил Иванов до края на живота си се самоопределя като ученик на Учителя Петър Дънов. За да се открие Граала, трябва да се обърне внимание и на най-малките неща, но със свещено отношение - разумно и безкритично. (6) Когато човек се развива азово и едновременно с това силно се устремява към някакъв духовен идеал, понякога настъпва типична грешка, която се явява един от опасните капани в пътя на духовното развитие.
Става въпрос за това, че когато един духовно търсещ Аз се стреми интензивно към възвишен Учител, извор на
Божествена
Мъдрост, понякога той попада в капана на самоидентификацията със самия обект на стремеж.
Такова човешко его има в себе си опасното съчетание от силен копнеж към дадена висша цел и скрито тщеславие и мания за величие -достига се до едно неправилно уеднаквяване на ученика с Учителя. Това взривоопасно съчетание довежда до ситуации, когато последователи на някакви езотерични пътища, които са се докоснали до предсказанията за новата изява на Бодхисатва Майтрея в настоящата епоха, до такава степен загубват представа за себе си и реалността, че направо прокламират себе си в света като конкретна изява на чакания от езотериците на изтока и запада Световен Велик Учител. Обикновено такъв човек постъпва по следния начин: или прави недвусмислени намеци, че той именно е Бодхисатва Майтрея, или дори нещо повече - около своята 33-та годишнина такъв псевдоокултист обявява на всеуслушание, че вече не е старата личност, а е самият Бодхисатва. За да предпази от подобни изкушения всеки искрено търсещ последовател на езотеричното християнство, Рудолф Щайнер изказва окултната мярка, че Бодхисатва Майтрея, изявяващ се XX век, няма да прокламира сам себе си.59 Това се прави не само, за да се спазят законите на чистота и смирението в окултния път. Ако Бодхисатва Майтрея директно заяви кой е конкретно, той ще прекъсне неправилно свободните условия за духовно израстване на съвременния езотеричен ученик, което се постига чрез самото му търсене и Грааловия стремеж към Словото на Посланика на Светия Дух на Земята, обещан от Христос.
към текста >>
Неговата
Божествена
индивидуалност интензивно ще работи за Второто пришествие на Христос в човешките души-това е най-същественото, това е най-важната цел на Бодхисатва Майтрея.
Това взривоопасно съчетание довежда до ситуации, когато последователи на някакви езотерични пътища, които са се докоснали до предсказанията за новата изява на Бодхисатва Майтрея в настоящата епоха, до такава степен загубват представа за себе си и реалността, че направо прокламират себе си в света като конкретна изява на чакания от езотериците на изтока и запада Световен Велик Учител. Обикновено такъв човек постъпва по следния начин: или прави недвусмислени намеци, че той именно е Бодхисатва Майтрея, или дори нещо повече - около своята 33-та годишнина такъв псевдоокултист обявява на всеуслушание, че вече не е старата личност, а е самият Бодхисатва. За да предпази от подобни изкушения всеки искрено търсещ последовател на езотеричното християнство, Рудолф Щайнер изказва окултната мярка, че Бодхисатва Майтрея, изявяващ се XX век, няма да прокламира сам себе си.59 Това се прави не само, за да се спазят законите на чистота и смирението в окултния път. Ако Бодхисатва Майтрея директно заяви кой е конкретно, той ще прекъсне неправилно свободните условия за духовно израстване на съвременния езотеричен ученик, което се постига чрез самото му търсене и Грааловия стремеж към Словото на Посланика на Светия Дух на Земята, обещан от Христос. Бодхисатвата, който един ден ще стане първия Христов Просветлен - най-великия Учител в Христовите Сила и Живот, няма да обявява пред света своята същност и изява.
Неговата
Божествена
индивидуалност интензивно ще работи за Второто пришествие на Христос в човешките души-това е най-същественото, това е най-важната цел на Бодхисатва Майтрея.
А дали човешките индивидуалности, които ще слушат на живо неговите проповеди и беседи, ще имат будността да го разберат съвсем конкретно и да го познаят в дълбочина, или това ще стане, след като той завърши своята конкретна физическа изява, е второстепенен въпрос, пряко зависещ от настоящата степен на развитие на човечеството и от наличието на достатъчно напреднали в Духовната наука души. Може да се каже, че сякаш чрез пророчествата за Бодхисатва Майтрея, които са достъпни за всеки, Учителите на Бялата Ложа поставят на изпит за духовна зрялост и развитие на добродетели всеки езотерик, навлязъл в тази област. Не трябва да се забравя, че от своя страна, тъмните адепти запълват всеки вакуум с какви ли не инсинуации, криейки се зад параден окултизъм и използвайки невежеството и изследователската инертност на хората. Не по-малко важен принцип е споменатата закономерност от Рудолф Щайнер: обикновено едва приблизително сто години след изявата на един могъщ духовен Учител човечеството осъзнава частично или в пълнота неговата същност и учение - това е един вид мярка за настоящата степен на развитие на хората. Всички тези закономерности и знаци в окултната наука не пречат да се появят какви ли не псевдоокултисти с грандомански стремежи, които директно и открито в света обявяват себе си, че са самият Бодхисатва Майтрея, предсказан, че ще се изяви както от будистките пророчества, така и в трудовете на Елена Блаватска и Рудолф Щайнер.
към текста >>
Поне ще си спомняме отново и отново как ни учеше." Ние сме длъжни да попитаме: ако се допуска, че тъмните сили са били толкова силни, че да спрат мисията на един Бодхисатва, защо не се допуска също, че сияещата
виделина
на Светия Дух, която е аура и вътрешна същност на Посланика на Ложата на Великите Учители на Мъдростта, е многократно по-силна от всичките машинации, взети заедно, на медиумичните посредници на псевдомахатмите?
Оттам той е въздействал на Рудолф Щайнер и е изпълнил мисията си само чрез него, защото тъмните сили в началото на XX век и техните машинации били твърде силни. С други думи, неявно се признава, че Грааловото търсене на предсказаната от Рудолф Щайнер втора мощна проповед в името на Етерното пришествие, произлизаща от физически проявения Бодхисатва на XX век, е повече невъзможно или вече нежелано. Така, дори с цената на явно логическо противоречие и съмнение в духовно-научната последователност на Рудолф Щайнер, се прави последен трагичен опит да се създаде концептуална цялост на антропософията. Сякаш се признава: „Ние не можахме да решим поставената задача от нашия Учител. Той може би е сбъркал при задаването на условието и.
Поне ще си спомняме отново и отново как ни учеше." Ние сме длъжни да попитаме: ако се допуска, че тъмните сили са били толкова силни, че да спрат мисията на един Бодхисатва, защо не се допуска също, че сияещата
виделина
на Светия Дух, която е аура и вътрешна същност на Посланика на Ложата на Великите Учители на Мъдростта, е многократно по-силна от всичките машинации, взети заедно, на медиумичните посредници на псевдомахатмите?
Всеки езотерик знае, че злото има сила в количеството, а Доброто - в качеството, т.е. на многото тъмни дела на адептите на злото Учителите на Христовата виделина могат да противопоставят един или два импулса и това е достатъчно за адекватното балансиране спрямо силите на тъмнината или дори за тяхното пълно ликвидиране. Непременно трябва да се изтъкне и фактът, че визираната позиция на някои сериозни антропософски изследователи крие в себе си и друга съществена слабост. Всеки сто години Бодхисатвата, който един ден ще стане Буда Майтрея, се проявява отново и отново, но ако предсказаното конкретно историческо проявление в XX век умишлено или неумишлено се обяви за неслучило се (при условие, че то все пак се е случило), като всъщност цитираните антропософски изследователи не са разбрали за него, така то може да остане реално непроучено, неразбрано и неприето не само от антропософските среди, но и от цялото човечество по принцип. Това е така, защото антропософската социална среда е един вид специален духовен орган на цялото човечество.
към текста >>
на многото тъмни дела на адептите на злото Учителите на Христовата
виделина
могат да противопоставят един или два импулса и това е достатъчно за адекватното балансиране спрямо силите на тъмнината или дори за тяхното пълно ликвидиране.
Така, дори с цената на явно логическо противоречие и съмнение в духовно-научната последователност на Рудолф Щайнер, се прави последен трагичен опит да се създаде концептуална цялост на антропософията. Сякаш се признава: „Ние не можахме да решим поставената задача от нашия Учител. Той може би е сбъркал при задаването на условието и. Поне ще си спомняме отново и отново как ни учеше." Ние сме длъжни да попитаме: ако се допуска, че тъмните сили са били толкова силни, че да спрат мисията на един Бодхисатва, защо не се допуска също, че сияещата виделина на Светия Дух, която е аура и вътрешна същност на Посланика на Ложата на Великите Учители на Мъдростта, е многократно по-силна от всичките машинации, взети заедно, на медиумичните посредници на псевдомахатмите? Всеки езотерик знае, че злото има сила в количеството, а Доброто - в качеството, т.е.
на многото тъмни дела на адептите на злото Учителите на Христовата
виделина
могат да противопоставят един или два импулса и това е достатъчно за адекватното балансиране спрямо силите на тъмнината или дори за тяхното пълно ликвидиране.
Непременно трябва да се изтъкне и фактът, че визираната позиция на някои сериозни антропософски изследователи крие в себе си и друга съществена слабост. Всеки сто години Бодхисатвата, който един ден ще стане Буда Майтрея, се проявява отново и отново, но ако предсказаното конкретно историческо проявление в XX век умишлено или неумишлено се обяви за неслучило се (при условие, че то все пак се е случило), като всъщност цитираните антропософски изследователи не са разбрали за него, така то може да остане реално непроучено, неразбрано и неприето не само от антропософските среди, но и от цялото човечество по принцип. Това е така, защото антропософската социална среда е един вид специален духовен орган на цялото човечество. Ако за огромно нещастие това се случи, едва ли следващите проявления на Бодхисатвата в XXI, XXII век и прочее ще бъдат правилно разпознати и възприети от човечеството и едва ли хората ще имат правилната подготовка за кулминацията на неговата мисия след приблизително 3000 години. А самият Рудолф Щайнер изтъква, че жизнено е необходимо след около 3000 години не само да има едно нормално развито и осъзнало Мъдростта на Осемстепенния път човечество, но освен това е необходимо да има и хора, които през вековете правилно са разпознавали и конкретно са реализирали в своя живот повелите на Бодхисатвата и останалите Учители, действащи в Христос.
към текста >>
Нека бъде
Виделина
! В името на зората на Учителя, който пряко съзерцава Христовите Сила и Живот, нека се освободим от всички изкушаващи хипотези и да направим решителен скок към истината за Бодхисатвата на XX век.
Нещо повече - ако ние нямаме истинно и точно разбиране на Бодхисатвата на XX век, ние всъщност няма да имаме правилна подготовка и пълноценно преживяване на най-важното събитие на настоящата Михаелична епоха - Второто етерно пришествие на Христос. Ето защо един от първите изследователи на въпроса за Бодхисатвата, който провежда в Антропософското общество една ранна версия на цитираните предположения, Адолф Аренсон, в една своя лекция, изнесена около 1925 г., честно и духовно-научно изтъква, цитирайки Рудолф Щайнер: „Едва когато сме се ориентирали чрез Бодхисатвите, ние се издигаме по един правилен начин до разбирането на това, което е бил Христос за човечеството, което Той може да бъде и ще бъде непрестанно в бъдещето."68 Адолф Аренсон направо казва: „Ние можем да се издигнем до едно истинско познание на делото наХристос само когато сме се оставили първо да бъдем ориентирани от Бодхисатвата. Това не означава нищо по-малко, освен че ако не познаваме Христовия пратеник от двадесетото столетие, би съществувала опасността да не познаем също и самия Христос, когато Той ще се яви в етерен образ."69 Ето защо е жизнено необходимо за цялостното развитие на съвременното езотерично християнство да се възприеме не само инспиративната проява на Бодхисатвата през Рудолф Щайнер, но да се стигне докрай в Грааловото търсене и да се открие и конкретно-исторически проявената проповед на Бодхисатва Майтрея в името на Второто пришествие на Христос, а не прибързано да се обявява, че тя просто не се е случила. Търсачът на Граала е верен на търсеното докрай. Той разрешава всички поставени му задачи, без да се усъмнява в своя Учител, и напредва в Пътя си без страх и без тъмнина, с Любов и Светлина! Именно това най-трудно и пълно с изпитания време е знак, че изгревът на Светия Граал в наши дни е близо.
Нека бъде
Виделина
! В името на зората на Учителя, който пряко съзерцава Христовите Сила и Живот, нека се освободим от всички изкушаващи хипотези и да направим решителен скок към истината за Бодхисатвата на XX век.
Нова теза за историческата проява на Бодхисатва Майтрея в XX век По-нататък в тази разработка ще се опитаме да реализираме една нова теза за това чрез коя индивидуалност се е проявил Бодхисатвата на XX век и къде може да бъде намерено най-същественото - настоящото Слово на онзи Учител, който един ден ще донесе най-дълбокото разбиране на Христовата мисия. Но преди това сме длъжни да направим някои уточнения. Един от основните мотиви, движещ настоящата разработка, е стремежът към духовно-научна методология. Според авторите на този труд тя е твърде специфичен синтез от характеристиките, присъщи по-скоро на идеала за съвременната научност, от една страна: (i) непривързаност и свобода от всяка догматика, (ii) готовност за вслушване във всеки нов, добре обоснован или новооткрит ракурс на дадена теза, (iii) систематичен стремеж към структурирана обоснованост и доказателствено ст и (iv) интелектуална честност и откритост в цялостния научен процес; а от друга страна, от характерните качества на духовно-изследователската дейност: (i) работа с вътрешни за съзнанието на изследователя процеси и опитности, (ii) насочване на мисълта към възвишена духовна реалност, (iii) навигация през сложната знакова среда от имагинативни прозрения, инспиративни размишления и творческо-интуитивни преживявания, (iv) постоянна будност спрямо изкушаващи и замърсяващи съзнанието процеси и (v) съзнателен и целенасочен стремеж към самоконтрол спрямо новополучените по вътрешен начин данни, основан на добродетелна самопроверка. След всичко, казано за методологията, сме длъжни да изразим искрено следните предварителни положения: (i) разискването на една нова теза няма за цел да внесе още по-голям хаос в духовните търсения по изследваната тема и не представлява атака срещу едно ново проявление на Бодхисатвата през XXI век; (ii) няма никаква „тайна ложа" или „йезуитски орден", който да е „поръчал" настоящите идейни разработки в тази монография; (iii) ако се намерят или вече има съвсем ясни и добре обосновани доказателства, или литературни източници, които оборват новоизложената теза, авторите честно и открито ще я преразгледат и ще я подложат на щателна реконструкция или дори - на ликвидация; защото тази разработка в края на краищата е само духовно-научно търсене на Истината по въпроса за Бодхисатвата на XX век и трябва да се каже, че изследователската група не е обсебена и привързана към собствените си тези; (iv) авторите нямат личностно отношение към хората, които са разработили и предложили някоя от вече показаните седем хипотези, и се стремят към безпристрастен и свободен от фундаментализъм и догматизъм подход; (v) съвсем ясно се съзнава сериозната отговорност, която се поема с едно такова разработване и излагане на настоящите тези, но едновременно с това твърдо се вярва, че духовно-научният стремеж изисква Михаелична смелост; (vi) екипът, разработил тези идеи, не желае да налага фанатично своите разработки и има за идеал свободната, посветена на Архангел Михаел, чиста творческа мисъл и духовно-научен изследователски подход.
към текста >>
И ако Рудолф Щайнер, този Велик посветен на истинското Розенкройцерство, е дал на човечеството над триста книги и множество практико-приложни и духовно-социални форми, разработки с неимоверна духовна дълбочина и могъщество, то нека само за момент да си представим какво изобилие от
Божествена
благодат ще е донесъл онзи, за когото Рудолф Щайнер казва, че един ден ще бъде „най-великият Учител на импулса на Христос" и който в XX век „ще бъде истински проповедник на Христа", на Неговото Второ пришествие в Астралния свят с етерни дрехи.
Гаутама Буда фокусира работата си в черноморските области във физически проявените езотерични школи през VII и VIII век сл. Хр.71 Освен това има вероятност Бодхисатвата да се е проявил в някакъв славянски народ, за да го облагороди и подготви, защото той ще стане Буда Майтрея около кулминацията и края на Шестата славянска културна епоха. Така географският диапазон на културологичното проявление на езотерико-християнския импулс на Бодхисатвата значително се стеснява. Нека приведем още един, сравнително слаб, довод чрез методите на формалната логика, но довод, който може да ни даде съществен резултат в нашето търсене. Ако допуснем, че в началото на XX век съществува една индивидуалност, която е станала носител на Бодхисатва Майтрея, това означава, че тя неминуемо е провела чрез себе си едно Велико учение, насочено към дълбокото разбиране на Христовата мисия на Земята.
И ако Рудолф Щайнер, този Велик посветен на истинското Розенкройцерство, е дал на човечеството над триста книги и множество практико-приложни и духовно-социални форми, разработки с неимоверна духовна дълбочина и могъщество, то нека само за момент да си представим какво изобилие от
Божествена
благодат ще е донесъл онзи, за когото Рудолф Щайнер казва, че един ден ще бъде „най-великият Учител на импулса на Христос" и който в XX век „ще бъде истински проповедник на Христа", на Неговото Второ пришествие в Астралния свят с етерни дрехи.
Благодарение на това допускане, ние можем да намерим реален духовно-научен метод за откриване на истината за Бодхисатвата на нашето време. Така стигаме до логически обоснования извод, че ако трябва да търсим Словото и Учението на Бодхисатвата в XX век, няма да го намерим изразено със слаба лекторска дейност, няколко книги и още по-малко духовни методи, а би трябвало да е широко социално разгърнато, с мощни лекторски изяви, които буквално да се превръщат в проповед за настоящата дейност на Духа Христов. То би трябвало да се разгръща в стотици книги (поне по подобие на лекторската дейност на Рудолф Щайнер) и да излага богата езотерико-християнска методология, основана на типичните за древността духовни традиции, изявени чрез братски начин на живот. И така, стъпвайки на тази опорна точка за нашите размишления, можем да продължим напред, като поставим други също елементарни въпроси: Колко саразличните духовни течения в Европа в първата половина на XX век, кои са те и какви са техните характерни черти? Имат ли нещо общо с езотеричното християнство?
към текста >>
За да се отговори на този въпрос в неговата цялост, ще е необходимо да се цитират и преразкажат хиляди беседи и лекции, защото Учителя Петър Дънов е говорил преди всичко за
Божествената
Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, извиращи от Христовото същество.
Рудолф Щайнер казва: „Сега, в XX век, от този Бодхисатва... изхождат най-важните учения върху Христовото същество и върху Синовете на Огъня... Бодхисатва Майтрея... е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха."76 И сякаш за да се изпълни казаното от Рудолф Щайнер, че „ще дойде някога времето..., когато ще бъде произнесено името на този Бодхисатва, който ще се издигне до Майтрея Буда"77, т.е. почти сто години след изследваните събития, ние можем да изразим основната теза на нашата разработка. Теза: Конкретният извод е, че когато Рудолф Щайнер е говорил за проявлението на Бодхисатва Майтрея в XX век, явно е имал предвид духовния лидер, работил в България, известен с духовното име Беинса Дуно, наричан от своите последователи Учителя и проявил се чрез високо издигнатата индивидуалност Петър Дънов. Ако наистина сме достигнали логически и разсъдъчно до тази нова теза за конкретното историческо проявление на Бодхисатва Майтрея в XX век по сравнително косвени и опосредствени пътища, нека сега се опитаме съвсем накратко да проверим дали основните духовно-научни тези, дадени от Рудолф Щайнер като един вид базови теореми, съответстват адекватно на Словото на Учителя Петър Дънов и на някои от известните събития и факти от неговия живот. 1. Какво е отношението на Учителя Петър Дънов към Христос?
За да се отговори на този въпрос в неговата цялост, ще е необходимо да се цитират и преразкажат хиляди беседи и лекции, защото Учителя Петър Дънов е говорил преди всичко за
Божествената
Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, извиращи от Христовото същество.
Едно мащабно цитиране не е възможно в рамките на този труд, но въпреки това ние ще приведем няколко откъса от Словото с цел едно встъпление към някои основни идеи на Източния клон на езотеричното християнство, разгърнало се чрез дейността на Учителя Беинса Дуно: Що е Христос? - Христос е колективен Дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от Любов и Живот. Всички Синове Божии, съединени в едно, всички разумни души, които живеят в Божествено единение - това е Христос. В този смисъл той е Глава на Великото Всемирно Братство.
към текста >>
Страхът ще обърне вниманието ви в противоположно направление, а Христос, към когото се обръщате, носи със Себе Си
Божествена
Правда,
Божествена
Любов, Мъдрост, Истина, с които ще озари света и ще тури ред и порядък... В тази епоха, която настава, Христос ще ви даде място, за да Му служите, и вие ще бъдете доволни от тази работа, която ще ви даде... Войната, която става сега, става между светлата и тъмната страна на Астралния свят.
Възложете душата си на Господа и Той ще ви даде, както никой друг не може да ви даде. В продължение на всяка една година ние трябва да употребим Името Божие като Сила и Той ще ни бъде страж. ...Христос иде, за да примири човечеството с Бялото Светло Братство, Братството на Светлините.84 Аз искам на първо място да имате вътрешно спокойствие, защото ние в сегашното време сме свидетели на велико събитие, което е настъпило на Земята и което от хиляди години се е очаквало. В древността са говорили за него мъдри човеци, пророците; за него говорят и днешните гадатели, очаквали сте го и вие. Всички са говорили за идването на Христа и аз няма да ви го описвам, защото вие сами ще го видите... Страх не бива да имате.
Страхът ще обърне вниманието ви в противоположно направление, а Христос, към когото се обръщате, носи със Себе Си
Божествена
Правда,
Божествена
Любов, Мъдрост, Истина, с които ще озари света и ще тури ред и порядък... В тази епоха, която настава, Христос ще ви даде място, за да Му служите, и вие ще бъдете доволни от тази работа, която ще ви даде... Войната, която става сега, става между светлата и тъмната страна на Астралния свят.
В тъмната страна сега става това сражение. И когато вие пристъпите към границата, ще видите Христа. ...Христос сега слиза от Божествения свят към нас... Искате още да видите Христа, но мнозина от вас са Го виждали, и то виждали са Го много пъти, само че винаги почти са казвали: „Може да не е Той, можа да е друг. "...Христос е тук и аз бих желал да са отворени вашите очи.85 3. Рудолф Щайнер съвсем конкретно казва, че Бодхисатва Майтрея няма да проповядва за ново физическо проявление на Христос, като този е един от най-важните признаци, по които ще можем да различим Бодхисатвата на XX век.
към текста >>
Това е така, защото според Учителя Петър Дънов след Голготските мистерии ние имаме възможност да спрем своето инволюционно потъване в материята и да започнем чрез Христовата
Божествена
Любов да еволюираме и да се издигаме отново в нашата истинска родина - Духа.
Учителя Беинса Дуно директно казва, че времето е толкова интензивно, поради което той няма условия да повтаря вече изразени от Учителите на човечеството знания и концепции, а ще изрази онова Учение, което никой досега не е изразявал. На учениците е поставена задачата да проучат самостоятелно и в колектив цялата духовна и езотерична традиция на човечеството, като имат следните опорни точки: (i) новото Божествено учение, основано на Пентаграма, с принципите Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел; (ii) пътят на Бялото Братство (Бялата Ложа) през вековете и културните епохи и (iii) най-вече - дейността на Христовия Дух, движещ цялата мирова еволюция. Това проучване е жизнено необходимо, защото само тогава, когато ученикът познава езика, методологията и целите на езотеричните школи, които по един или друг начин произлизат от Христовия импулс, само тогава ще разбира кое е новото и същественото в словата на Учителя, който е пратеник на Божествения свят. Още в първите години на братския живот около духовния център Изгрев Учителя Беинса Дуно насочва своите последователи да изследват стойностни и истинни учения. Той напомня, че съвременният езотеричен ученик, произлизащ от европейските народи, не трябва да прилага индийски упражнения и практики, без да бъдат трансформирани и пригодени за съвременната еволюционна вълна.
Това е така, защото според Учителя Петър Дънов след Голготските мистерии ние имаме възможност да спрем своето инволюционно потъване в материята и да започнем чрез Христовата
Божествена
Любов да еволюираме и да се издигаме отново в нашата истинска родина - Духа.
Тъй като индийската йогистка методология е дадена в инволюционния период от развитието на човечеството, тя не е подходяща за съвременния европеец. Учителя Беинса Дуно дава ред упражнения и практики, които представляват еволюционен аналог на редица методи, дошли от Древна Индия. От друга страна, вече обяснихме, че Учението на Всемирното Бяло Братство се различава сериозно в своя идеен план от Теософското движение, ръководено от проиндийско насочените Ани Безант и Чарлз Ледбитер. Освен това няколко ученика имат сериозни опитности в ситуацията, когато започват да влизат в контакт с псевдоучения. Учителя Беинса Дуно твърдо забранява разпространението на ученията на Агни Йога и Бо Ин Ра в условията на създадената от него братска община в българската столица София.
към текста >>
На практика всяка беседа или лекция на Учителя Беинса Дуно не е само едно понятийно-разсъдъчно предизвикателство, а преди всичко е един морален лъч от Христова
Виделина
, насочен към езотерико-ученическата съзнаваща душа - една микровселена на Второто етерно пришествие на Христос в човешката душа, вселена, в която може да се навлезе само ако се подходи със свещено отношение и сериозна езотерична подготовка в Михаеличната наука на съвремието.
Това не е случайно избран метод. Той има за цел да съчетае всички опитности - от най-малките, изявени в ежедневието, до най-грандиозните и преобразяващи завинаги преживявания, до които може да се докосне духовно устременият човек. Учителя Беинса Дуно се изявява в своето Слово като любяща майка, която учи своето дете-ученик чрез метода на съзнателното подреждане на мозайка или пъзел - голям брой разноцветни и с различна форма парченца трябва да се съчетаят в единна и цялостна картина. Когато се постигне целта и например една беседа (обикновено посветена на неимоверната дълбочина на някой евангелски стих, нагледно демонстриран от Учителя Петър Дънов) съзнателно се подложи на подробен анализ и езотеричен синтез, самата работа по подреждането, осъзнаването, размишлението, медитативното съзерцаване и вдълбочаването в Словото има необикновен, катарзисно пречистващ, трансформиращ ефект върху вътрешните духовни структури на изследователя. И това е по същество един пряк контакт и пришествие на Христовия Дух в азовото пространство на ученика.
На практика всяка беседа или лекция на Учителя Беинса Дуно не е само едно понятийно-разсъдъчно предизвикателство, а преди всичко е един морален лъч от Христова
Виделина
, насочен към езотерико-ученическата съзнаваща душа - една микровселена на Второто етерно пришествие на Христос в човешката душа, вселена, в която може да се навлезе само ако се подходи със свещено отношение и сериозна езотерична подготовка в Михаеличната наука на съвремието.
И точно тук се разгръща дълбоката вътрешна връзка между двете истински школи на езотеричното християнство, изявили се в XX век: ако човек има сериозна антропософска подготовка, той много по-цялостно и в дълбочина навлиза в преобразяващата в Христов смисъл същност на Словото на Учителя Беинса Дуно. От друга страна, ако духовният ученик дълго време е практикувал и разгръщал Христовите добродетели с помощта на Словото на Учителя Беинса Дуно, той много по-естествено и интензивно възприема, преживява и прилага идеите на разгърнатата от Великия Посветен Рудолф Щайнер антропософия. Ако в Западната езотерична школа могат да се намерят фундаменталните Михаелични елементи на езотеризма, то в Източната школа на езотеричното християнство могат да се съзерцават сложните съединения и живи тъкани, оформени от тези елементи, съчетани в един евангелски контекст. По този начин се преодолява и побеждава ариманичната акция срещу развитието на Михаелизма в европейските културни условия, като се създава, както Учителя Беинса Дуно изтъква, една Божествена наука, която има два свои главни дяла - езотерико-познавателен и морално-практически. Именно този мощен методологически синтез между двата базови дяла на съвременните духовно-научни търсения на двата клона на езотеричното християнство може да спаси и центрира в правилна посока новопридобитата от човечеството Виделина на Михаеличната мъдрост.
към текста >>
По този начин се преодолява и побеждава ариманичната акция срещу развитието на Михаелизма в европейските културни условия, като се създава, както Учителя Беинса Дуно изтъква, една
Божествена
наука, която има два свои главни дяла - езотерико-познавателен и морално-практически.
И това е по същество един пряк контакт и пришествие на Христовия Дух в азовото пространство на ученика. На практика всяка беседа или лекция на Учителя Беинса Дуно не е само едно понятийно-разсъдъчно предизвикателство, а преди всичко е един морален лъч от Христова Виделина, насочен към езотерико-ученическата съзнаваща душа - една микровселена на Второто етерно пришествие на Христос в човешката душа, вселена, в която може да се навлезе само ако се подходи със свещено отношение и сериозна езотерична подготовка в Михаеличната наука на съвремието. И точно тук се разгръща дълбоката вътрешна връзка между двете истински школи на езотеричното християнство, изявили се в XX век: ако човек има сериозна антропософска подготовка, той много по-цялостно и в дълбочина навлиза в преобразяващата в Христов смисъл същност на Словото на Учителя Беинса Дуно. От друга страна, ако духовният ученик дълго време е практикувал и разгръщал Христовите добродетели с помощта на Словото на Учителя Беинса Дуно, той много по-естествено и интензивно възприема, преживява и прилага идеите на разгърнатата от Великия Посветен Рудолф Щайнер антропософия. Ако в Западната езотерична школа могат да се намерят фундаменталните Михаелични елементи на езотеризма, то в Източната школа на езотеричното християнство могат да се съзерцават сложните съединения и живи тъкани, оформени от тези елементи, съчетани в един евангелски контекст.
По този начин се преодолява и побеждава ариманичната акция срещу развитието на Михаелизма в европейските културни условия, като се създава, както Учителя Беинса Дуно изтъква, една
Божествена
наука, която има два свои главни дяла - езотерико-познавателен и морално-практически.
Именно този мощен методологически синтез между двата базови дяла на съвременните духовно-научни търсения на двата клона на езотеричното християнство може да спаси и центрира в правилна посока новопридобитата от човечеството Виделина на Михаеличната мъдрост. Двете школи на съвременното езотерично християнство и по-специално - двата словесни потока на техните водачи не си противоречат, а напротив, те са в неизразимо и могъщо единство, което служи на една единствена и свещена цел - Второто пришествие на Христос в душата на човека, в Душата на човечеството. Това естествено отношение между двете езотерико-християнски традиции на XX век има и дълбоки исторически корени. Според Учителя Беинса Дуно Великите посветени на човечеството, Великите Учители и пратеници на Всемирното Бяло Братство са оформили в процеса на своята работа през вековете три клона на Езотеричната школа на Бялото Братство96. Първият клон се нарича египетски: той се проявил през Египет, после - в Персия и Гърция и има за цел да подготви духовните условия в Бялата раса за идващото християнство.
към текста >>
Именно този мощен методологически синтез между двата базови дяла на съвременните духовно-научни търсения на двата клона на езотеричното християнство може да спаси и центрира в правилна посока новопридобитата от човечеството
Виделина
на Михаеличната мъдрост.
На практика всяка беседа или лекция на Учителя Беинса Дуно не е само едно понятийно-разсъдъчно предизвикателство, а преди всичко е един морален лъч от Христова Виделина, насочен към езотерико-ученическата съзнаваща душа - една микровселена на Второто етерно пришествие на Христос в човешката душа, вселена, в която може да се навлезе само ако се подходи със свещено отношение и сериозна езотерична подготовка в Михаеличната наука на съвремието. И точно тук се разгръща дълбоката вътрешна връзка между двете истински школи на езотеричното християнство, изявили се в XX век: ако човек има сериозна антропософска подготовка, той много по-цялостно и в дълбочина навлиза в преобразяващата в Христов смисъл същност на Словото на Учителя Беинса Дуно. От друга страна, ако духовният ученик дълго време е практикувал и разгръщал Христовите добродетели с помощта на Словото на Учителя Беинса Дуно, той много по-естествено и интензивно възприема, преживява и прилага идеите на разгърнатата от Великия Посветен Рудолф Щайнер антропософия. Ако в Западната езотерична школа могат да се намерят фундаменталните Михаелични елементи на езотеризма, то в Източната школа на езотеричното християнство могат да се съзерцават сложните съединения и живи тъкани, оформени от тези елементи, съчетани в един евангелски контекст. По този начин се преодолява и побеждава ариманичната акция срещу развитието на Михаелизма в европейските културни условия, като се създава, както Учителя Беинса Дуно изтъква, една Божествена наука, която има два свои главни дяла - езотерико-познавателен и морално-практически.
Именно този мощен методологически синтез между двата базови дяла на съвременните духовно-научни търсения на двата клона на езотеричното християнство може да спаси и центрира в правилна посока новопридобитата от човечеството
Виделина
на Михаеличната мъдрост.
Двете школи на съвременното езотерично християнство и по-специално - двата словесни потока на техните водачи не си противоречат, а напротив, те са в неизразимо и могъщо единство, което служи на една единствена и свещена цел - Второто пришествие на Христос в душата на човека, в Душата на човечеството. Това естествено отношение между двете езотерико-християнски традиции на XX век има и дълбоки исторически корени. Според Учителя Беинса Дуно Великите посветени на човечеството, Великите Учители и пратеници на Всемирното Бяло Братство са оформили в процеса на своята работа през вековете три клона на Езотеричната школа на Бялото Братство96. Първият клон се нарича египетски: той се проявил през Египет, после - в Персия и Гърция и има за цел да подготви духовните условия в Бялата раса за идващото християнство. Вторият клон може да се нарече палестински: той произлиза от египетския, разгръща се при есеите в Палестина, през християнската епоха отива в Рим, Англия и Германия и има за цел да внесе християнството в света и да го разпространи.
към текста >>
Разбирайки този паралел, можем да осъзнаем един друг факт от дейността на Бодхисатвата на XX век: според всеки непредубеден изследовател на Учението на Учителя Петър Дънов може да се каже, че не е известен друг Учител, който да е говорил толкова детайлно и последователно, толкова грандиозно и цялостно за принципа на
Божествената
Любов.
Чрез методологията на живот в братски общества душите могат конкретно да опитват и прилагат живота на първите християни, вдъхновени от Христовите Сила и Живот. Така те се подготвят да станат зародиша на Шестата корена раса и като живи съзнателни клетки да оформят тялото и душевния организъм на Етерния Христос. 7.7. Ако в мисията на Гаутама Буда не се е включвало развитието на цялостната Съзнаваща душа, а само на част от нея - етиката на Любовта и Състраданието105, то Учението на Учителя Беинса Дуно е преди всичко учение за Пътя на един нов тип човек - човека, живеещ с ясната съзнателна идея, че се учи във Великото училище на Живота. Това е човекът Ученик. Този термин не е нищо друго, а един вид езотерична аналогия или синоним на понятието Съзнаваща душа.
Разбирайки този паралел, можем да осъзнаем един друг факт от дейността на Бодхисатвата на XX век: според всеки непредубеден изследовател на Учението на Учителя Петър Дънов може да се каже, че не е известен друг Учител, който да е говорил толкова детайлно и последователно, толкова грандиозно и цялостно за принципа на
Божествената
Любов.
Едновременно с това Учителя Беинса Дуно изтъква, че хилядите лекции и беседи, изнесени на тази тема, са само встъпление във Великата Божествена наука за Любовта. Това, от една страна, е поради реалността, че Христос е принципът на Любовта и разбирайки Любовта, ние ще разберем настоящата и извечна дейност на Христовия Дух. Но от друга страна, именно днес, в епохата на Съзнаващата душа, се проявява един макрокосмичен импулс, идващ от Братята на Любовта - Серафими. Освен като най-висш принцип сред Ангелските йерархии, те се явяват едновременно и макрокосмичен принцип на Съзнаващата душа в душевно-космическия организъм106 на Небесния Христос - Великия космичен човек. Именно с цел резонанс със Съществата на Мировата Любов, които организират социалния живот на слънчевите системи в нашата Галактика, посланикът на Святия Дух съдейства за зазоряването и разгръщането на една Нова епоха - Епохата на съзнателно-душевния ученик на Божествената Любов, което по същество е самата микрокосмична същина на Второто пришествие на Христовото същество.
към текста >>
Едновременно с това Учителя Беинса Дуно изтъква, че хилядите лекции и беседи, изнесени на тази тема, са само встъпление във Великата
Божествена
наука за Любовта.
Така те се подготвят да станат зародиша на Шестата корена раса и като живи съзнателни клетки да оформят тялото и душевния организъм на Етерния Христос. 7.7. Ако в мисията на Гаутама Буда не се е включвало развитието на цялостната Съзнаваща душа, а само на част от нея - етиката на Любовта и Състраданието105, то Учението на Учителя Беинса Дуно е преди всичко учение за Пътя на един нов тип човек - човека, живеещ с ясната съзнателна идея, че се учи във Великото училище на Живота. Това е човекът Ученик. Този термин не е нищо друго, а един вид езотерична аналогия или синоним на понятието Съзнаваща душа. Разбирайки този паралел, можем да осъзнаем един друг факт от дейността на Бодхисатвата на XX век: според всеки непредубеден изследовател на Учението на Учителя Петър Дънов може да се каже, че не е известен друг Учител, който да е говорил толкова детайлно и последователно, толкова грандиозно и цялостно за принципа на Божествената Любов.
Едновременно с това Учителя Беинса Дуно изтъква, че хилядите лекции и беседи, изнесени на тази тема, са само встъпление във Великата
Божествена
наука за Любовта.
Това, от една страна, е поради реалността, че Христос е принципът на Любовта и разбирайки Любовта, ние ще разберем настоящата и извечна дейност на Христовия Дух. Но от друга страна, именно днес, в епохата на Съзнаващата душа, се проявява един макрокосмичен импулс, идващ от Братята на Любовта - Серафими. Освен като най-висш принцип сред Ангелските йерархии, те се явяват едновременно и макрокосмичен принцип на Съзнаващата душа в душевно-космическия организъм106 на Небесния Христос - Великия космичен човек. Именно с цел резонанс със Съществата на Мировата Любов, които организират социалния живот на слънчевите системи в нашата Галактика, посланикът на Святия Дух съдейства за зазоряването и разгръщането на една Нова епоха - Епохата на съзнателно-душевния ученик на Божествената Любов, което по същество е самата микрокосмична същина на Второто пришествие на Христовото същество. И точно тук искаме да изтъкнем една нова гледна точка*.
към текста >>
Именно с цел резонанс със Съществата на Мировата Любов, които организират социалния живот на слънчевите системи в нашата Галактика, посланикът на Святия Дух съдейства за зазоряването и разгръщането на една Нова епоха - Епохата на съзнателно-душевния ученик на
Божествената
Любов, което по същество е самата микрокосмична същина на Второто пришествие на Христовото същество.
Разбирайки този паралел, можем да осъзнаем един друг факт от дейността на Бодхисатвата на XX век: според всеки непредубеден изследовател на Учението на Учителя Петър Дънов може да се каже, че не е известен друг Учител, който да е говорил толкова детайлно и последователно, толкова грандиозно и цялостно за принципа на Божествената Любов. Едновременно с това Учителя Беинса Дуно изтъква, че хилядите лекции и беседи, изнесени на тази тема, са само встъпление във Великата Божествена наука за Любовта. Това, от една страна, е поради реалността, че Христос е принципът на Любовта и разбирайки Любовта, ние ще разберем настоящата и извечна дейност на Христовия Дух. Но от друга страна, именно днес, в епохата на Съзнаващата душа, се проявява един макрокосмичен импулс, идващ от Братята на Любовта - Серафими. Освен като най-висш принцип сред Ангелските йерархии, те се явяват едновременно и макрокосмичен принцип на Съзнаващата душа в душевно-космическия организъм106 на Небесния Христос - Великия космичен човек.
Именно с цел резонанс със Съществата на Мировата Любов, които организират социалния живот на слънчевите системи в нашата Галактика, посланикът на Святия Дух съдейства за зазоряването и разгръщането на една Нова епоха - Епохата на съзнателно-душевния ученик на
Божествената
Любов, което по същество е самата микрокосмична същина на Второто пришествие на Христовото същество.
И точно тук искаме да изтъкнем една нова гледна точка*. Известно е, че Бодхисатвите са дълбоко вътрешно свързани с Йерархиите на Архангелите и Силите107. От друга страна се знае, че мисията на Бодхисатва Майтрея започва от епохата на Разсъдъчната душа, ще завърши в епохата на пророческото развитие на Духът-Себе, а в настоящето тя протича в епохата на Съзнаващата душа. Поради тази причина може да се направи връзката, че мисията на Бодхисатвата на XX век ще е обхваната, а и ще е носител на любящия Серафимов пламък на Аз-а на Космоса - Христос.108 Разумната Природа е вложила редица ключове на Мъдростта в самото устройство на човека. Например, за да може един наблюдател да различава триизмерни обекти в разстояние и дълбочина, е необходимо бинокулярно зрение, т.е.
към текста >>
Ето защо, както мореплавателите, които определят своето точно местоположение в пространството и времето чрез три ярки звезди от небосвода, така и ние ще се опитаме прецизно и конкретно да покажем същественото място на Учението и методологията на Учителя Беинса Дуно в общочовешката духовна култура чрез три сияещи в Христова
Виделина
метода, дадени от Бодхисатвата на XX век: Пентаграм, Завета на цветните лъчи на Светлината, Паневритмия. 7.8.
едновременно и синхронизирано наблюдение от две различни гледни точки. Прилагайки именно този метод в нашите духовно-научни търсения за мисията на Бодхисатвата в XX век, ние можем да разберем обемно и в дълбочина ключови детайли от настоящите духовни условия. Само синхронизирайки Михаелично гледните точки на двата импулса на съвременното езотерично християнство, можем да се докоснем реално до Второто пришествие на Христовото същество. Една от най-важните допълнителни идеи, получена чрез такъв подход, е, че дейността на Бодхисатва Майтрея няма да е насочена само към проповед за новото проявление на Христос, но заедно с това ще е и методология за реализацията на Второто пришествие в азовото пространство на ученика, и то в условията на един братски колективен живот. Нещо повече - дълбоко осъзнатата от духовно-научна гледна точка практическа работа с методологията на Бодхисатвата на XX век е не нещо друго, а самото ставане на Етерното пришествие на Христос, самото езотерико-християнско посвещение на Новата епоха.
Ето защо, както мореплавателите, които определят своето точно местоположение в пространството и времето чрез три ярки звезди от небосвода, така и ние ще се опитаме прецизно и конкретно да покажем същественото място на Учението и методологията на Учителя Беинса Дуно в общочовешката духовна култура чрез три сияещи в Христова
Виделина
метода, дадени от Бодхисатвата на XX век: Пентаграм, Завета на цветните лъчи на Светлината, Паневритмия. 7.8.
Пентаграмът е символът на Учението на Учителя Петър Дънов. Той е оформен от пет лъча, върху които са изписани петте Божествени принципа -Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел - и кръг, обграждащ лъчите, по който е изписана мистичната формула: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа." Имагинацията, представляваща Пентаграм с връх, насочен нагоре, е дадена първо като черно-бяла графика през 1910 г. (обърнете внимание, че това е и началото на периода, в които според Сергей Прокофиев е протичало най-силно духовното влияние наБодхисатваМайтрея върху Рудолф Щайнер чрез инспирация), а после - и като изключително живописна цветна картина в годината, когато се открива Христовата езотерична школа на Земята, 1922 г. Пентаграмът съдържа и допълнителна богата символика, която най-общо може да се каже, че представлява описание на Пътя на ученика в Христовата езотерична школа. Тази имагинация, символизираща самата същина на Учението на Учителя Беинса Дуно, всъщност е един от най-силните знаци, че именно той е Бодхисатвата на XX век.
към текста >>
Именно Бодхисатвата, който конкретно написа книгата, пронизала по-късно смислово Евангелието от Матея110, сега работи за реализацията на сияещото в мека духовна
виделина
Етерно пришествие и ни разкрива как посредством багрите на дъгата (външните етерни форми) и душевните добродетели (вътрешното етерно съдържание и силови потоци) се проявяват самите Възвишени творци на Светлината - Духовете на Огъня и Светлина.111 Учителя Петър Дънов ни учи, че различните видове външна светлина са само дрехи на духовни принципи - Същества (Духът на Любовта, Духът на Живота, Духът на Светостта, Духът на Мъдростта, Духът на Вечността, Духът на Истината, Духът на Силата и т.н./ От тях извират добродетели, жизнено необходими в настоящето за ученика, тръгнал по стъпките на възкръсналия Господ.
Бодхисатвата на XX век е посланик на Светия Дух на Земята; ето защо той има правото да изрази своето ново проявление чрез Пентаграм. Можемда направим изво да, чепратеникътна Ложата наБодхисатвите през XX век - Учителя Беинса Дуно обновява формата на Пентаграма и го превръща в основен метод на своята съвременна Езотерико-християнска Школа. 7.9. Завета на цветните лъчи на Светлината е методът, който Учителя Беинса Дуно лично получава от Христос, преминавайки критично изпитание.109 Той постига нова степен на посвещение в Христос и през 1912 г. дарява на човечеството универсален метод за облагородяване с добродетели на душата и Етерното тяло чрез размишление и медитация върху специално светлинно-цветово подбрани текстове от Книгата Господня - Библията. Словото на Бога, записано през вековете в юдео-християнската Свещена книга, има свой спектрален код.
Именно Бодхисатвата, който конкретно написа книгата, пронизала по-късно смислово Евангелието от Матея110, сега работи за реализацията на сияещото в мека духовна
виделина
Етерно пришествие и ни разкрива как посредством багрите на дъгата (външните етерни форми) и душевните добродетели (вътрешното етерно съдържание и силови потоци) се проявяват самите Възвишени творци на Светлината - Духовете на Огъня и Светлина.111 Учителя Петър Дънов ни учи, че различните видове външна светлина са само дрехи на духовни принципи - Същества (Духът на Любовта, Духът на Живота, Духът на Светостта, Духът на Мъдростта, Духът на Вечността, Духът на Истината, Духът на Силата и т.н./ От тях извират добродетели, жизнено необходими в настоящето за ученика, тръгнал по стъпките на възкръсналия Господ.
Излъчвайки този нов Христов метод през 1912 г. (в периода, в които според Сергей Прокофиев е протичало най-силно духовното влияние на Бодхисатва Майтрея върху Рудолф Щайнер чрез инспирация)112, Учителя Беинса Дуно казва: „Аз искам да образуваме силна вълна от седемте цвята, защото Христос е близо до физическото поле. И Той присъства тази година на събора. Всички тези стихове [от Завета на цветните лъчи на Светлината] са извадени под Негово ръководство, затова винаги, когато ги употребявате, Господ ще ви бъде на помощ... Христос никога не е присъствал така, както тази година присъства... Оказва се, че чрез ключовете, дадени ни от Рудолф Щайнер, можем да разпознаем в тази конкретна методологическа дейност на Учителя Петър Дънов изявлението на Бодхисатва Майтрея. Основателят на антро-пософското движение много подробно описва как Архангелите, тези Синовете на Огъня, придобиват своята човешка степен на развитие на Древното Слънце чрез излъчването и проявлението на Светлината.114 Известно е, че развитието на Бодхисатвите е дълбоко и вътрешно свързано с Архангелската йерархия и с етапа от развитието на Слънчевата система, наречен Древно Слънце.115 Съотнасянето на всички споменати факти ни помага да разберем по-ясно и конкретно следното загадъчното предсказание на Рудолф Щайнер: „Източните мистици можеха да си представят, че потопените в огъня, в светлината на Слънцето чисти акашови форми ще дойдат в течение на пет хиляди години от озарението на Буда насам като един вид свита на този, който не може да бъде познат чрез източната мистика..., ще дойде нещо, което ще направи възможно чрез една пречистена морална атмосфера на Земята... да ходят Синовете на Светлината и Огъня, не въплътени във физическата форма, а като чисто акашови форми.
към текста >>
Именно това епохално събитие ще бъде проповедта на Първия Христов просветлен, учещ човечеството на извечната Мъдрост за това как
Виделината
става Добродетел, а Добродетелта - реализирана Любов Христова. 7.10.
Но тогава ще бъде налице също и Учителят, пет хиляди години след озарението на великия Гаутама Буда, който ще учи хората какво представляват тези чудесни форми, тези чисти огнени и светлинни форми. Този учител ще бъде Майтрея Буда, който ще се яви три хиляди години след нашето време, който отново ще може да учи хората за Христовия импулс... Също в нашата епоха, сега в XX век, от този Бодхисатва, който някога ще стане Майтрея Буда, изхождат най-важните учения върху Христовото същество и върху Синовете на Огъня на индийците - т.нар. Агнишватас,"116 Както е предсказал създателят на Духовната наука, има един Бодхисатва, който се е проявил с могъща морална сила в XX век и който дава на човечеството възвишен духовен метод за връзка с Етерния Христос и с Духовете на Светлината и Огъня (Архангелите) - метод, който е оформен от свещените Слова на Бога, вечно записани в Книгата на Живота като чисти акашови форми. Сякаш всеки стих, всяка дума, изразена някога от Духа Свят по лицето на Земята, намира своето място в Завета на цветните лъчи на Светлината и стават свещена аура, свещена свита на онзи Учител, който е пратеник на Ложата на Бодхисатвите. С други думи, Завета на цветните лъчи на Светлината е един свещен лъч от започващата зора на онова велико събитие, което ще се разгръща все по-силно и по-силно и ще кулминира в пълната си мощ след около три хиляди години.
Именно това епохално събитие ще бъде проповедта на Първия Христов просветлен, учещ човечеството на извечната Мъдрост за това как
Виделината
става Добродетел, а Добродетелта - реализирана Любов Христова. 7.10.
Изричайки думата Паневритмия, ние не можем да не забележим прякото звуково съответствие с името на духовния метод Евритмия, даден на човечеството от Рудолф Щайнер. Явно става въпрос за езотеричен ключ, поставен от двамата Велики посветени. Той може да бъде намерен само ако се направи Михаеличен синтез между двата клона на съвременното езотерично християнство: източен - учението на Великото Всемирно Братство, и западен - в лицето на антропософията. За да разберем Паневритмията, дадена от Учителя Беинса Дуно, трябва да познаваме и разбираме що е Евритмия или, с други думи, що е евритмичен метод. От друга страна, ако искаме да разберем как евритмичните принципи се разгръщат в една цялостна етерна архитектура, трябва да изследваме Паневритмията като уникален феномен в съвременната европейска християнска култура.
към текста >>
Мистичната, нежна мелодика хармонизира менталната дейност на човешката индивидуалност, а живописните поетични слова носят
виделината
на манастичното зазоряване на нашия Дух-Себе.
Слънчицето със Любов милва моето лице и гласът любим Христов шепне в моето сърце: „Крепко, смело ти живей и помагай на света. С песни радостни възпей ти на Бога Любовта, наш Баща любим и свят и на вси души познат.“ Самото име на този фундаментален метод на източното езотерично християнство подсказва, че тук става въпрос за цялостен и мащабно разгърнат метод за евритмизация. И наистина Пан-ев-ритмия е тотален-жизнен-ритъм, който е насочен към задвижването и еволюцията на всичките седем духовни нива в целостта на човека. Изящните геометрически форми, описвани от движенията на изпълнителите, сякаш повдигат и благославят по специален начин физическото тяло; силовите потоци, задвижени от ритмичната групова работа на хиляди хора, синхронизирани с дейността на ларинкса и с движенията на крайниците, пронизват и структурират Етерното тяло. Изпълнителите съзнателно работят със своето въображение като възприемат, свободно изграждат и подържат красиви образи в своето съзнание и така повдигат своето Астрално тяло.
Мистичната, нежна мелодика хармонизира менталната дейност на човешката индивидуалност, а живописните поетични слова носят
виделината
на манастичното зазоряване на нашия Дух-Себе.
Играейки Паневритмия, човек започва да отглежда и дарява плодовете на своите добродетели от етерна градина, наречена Дух-Живот. Накрая всеобщият-жизнен-ритъм може да ни помогне тук, на физичния план, интуитивно да преживеем космическата реалност на Христовото същество и така пророчески да работим за нашето превръщане в Духочовеци. Паневритмията е нещо изключително древно и едновременно с това е само начало на принципно нов тип явления в човешката култура, които тепърва ще се разгръщат в далечното бъдеще. Специалистите хореографи знаят, че в определени области на света от дълбока древност се е запазил определен тип метод на съхраняване на човешки опит и познания: чрез целостта на последователни, точно определени движения се записва например историята на един народ или легендата за живота на дадено Възвишено същество. Пример за тези древни практики на такава хореографска писменост има все още сред народа на остров Тайга и в традицията на индийския танц.
към текста >>
Хората не познават още Христа в Неговата слава, в Неговата
Божествена
мощ и сила.
Той е невидимият двигател на целия духовен Живот на човечеството. Той изтърпя и поруганията, и ударите, и кръста, и гвоздеите, и копията. С огъня на Любовта Той разтопи оръжията на насилието - и опитът Му излезе сполучлив. При Своето идване преди две хиляди години Христос ни показа само едната страна на Своя образ. Ние виждаме Христа в унижения и скърби, в страдания и изпитания - ние Го виждаме като герой на изкуплението.
Хората не познават още Христа в Неговата слава, в Неговата
Божествена
мощ и сила.
Силен и мощен е сега Христос. В миналото пробиха ръката на Христа с гвоздеи, но днес никой не може да пробие тази ръка с гвоздеи - те мигом ще се разтопят. В миналото разпнаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да Го разпнат. Христос не може да бъде разпнат втори път. Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца.
към текста >>
НАГОРЕ
